Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Юнал Лютфи
Секретари: Митхат Метин и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Откривам днешното заседание.
Уважаеми народни представители, както разбирате, не можем да започнем рутинно днешния ден. Позволете ми преди да се заемем с точките от дневния ни ред, да се опитам да изразя чувствата на мъжката част, а предполагам и споделените чувства на всички във връзка с Международния ден на жената 8 март.
Осми март отдавна се превърна в ден, в който изразяваме любовта и преклонението си пред неповторимото присъствие на жените в нашия свят. Днес ги почитаме като продължителки на живота и като носителки на красотата около нас. На този ден благодарим на жените за това, че те непреклонно отстояват доброто в нашето нелеко време, че защитават специфичното женско светоусещане, с което облагородяват нашите дни.
Този красив празник навлезе не само в нашето всекидневие, но и в цял свят. Не бива обаче да забравяме, че честването на 8 март се зароди в средите на Женското социалистическо движение преди близо вече 100 години, за да се превърне в символ на борбите за равенство. (Оживление.)
Днес България има ясна политика по равенството между половете. Нейните принципи са категорично закрепени във фундамента на действащата сега Конституция. Нашият основен закон постановява на майките особена закрила от страна на държавата. Равенството на половете е постановено и в законите за защита срещу дискриминация, за борба с трафика на хора и в редица други.
И все пак, императивите за равенство между половете още не са реализирани. Въпреки законодателството, ратифицираните конвенции и политическите заклинания – жените продължават да бъдат особена рискова група. Те са по-голямата част от безработните. Средното им заплащане е по-ниско от средното заплащане на мъжете, а работодателите, в това число и у нас, продължават инерционно да издигат на ръководни позиции преди всичко мъже. Факт е и позорът на днешното ни време, свързан със съвременния вид робство на жените, трафика на хора, нарастващото домашно насилие, срещу което все още не можем да предложим работещи решения.
Но позволете ми днес в часа на празника да пожелаем на нашите майки, сестри, съпруги, на нашите дъщери, особено на нашите колежки днес тук да бъдат верни на себе си и същевременно да имат повече основание да се чувстват равноправни и свободни в реализацията си като личности. Честит празник! (Ръкопляскания.)
Знаете, уважаеми колежки и колеги, решихме вчера малко преди 11,00 ч. в пленарната зала да дадем възможност на наши колежки да представят проект за декларация на Народното събрание по повод 8 март и след това в 11,00 ч. да се срещнем на кратко тържество в Клуба на народния представител. Така че ви моля за вашето участие, съпричастие и съответно настроение.
Сега, както свидетелства и справката от вчерашния ден, следва да продължим с група законопроекти, които се занимават със сенчестата страна на отношението към жените, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕТЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Представени са мотивите на законопроектите, започнала е дискусията. Вчера са се изказали колегите: народните представители Татяна Дончева, Яни Янев, Стела Банкова, Павел Чернев и Янаки Стоилов.
Има ли желаещи да вземат думата днес?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, честитя от мое име празника на всички дами в залата и веднага пристъпвам към проблема.
Искам да аргументирам нашето предложение със Стела Банкова, а именно връщането на старото положение на така наречената поправка Ванко-1. Чрез тази поправка, искам да припомня на колегите, тежките наказания за сводничество се прилагат само ако престъплението е свързано с употреба на наркотици. В останалите случаи, дори ако престъплението е рецидив, дори ако жертвите са повече от една, дори ако са принудени по някакъв друг начин да извършват тези действия, се налагат значително по-леки наказания.
Искам да припомня, че главният прокурор на републиката…
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): На Белгия!
МИНЧО ХРИСТОВ: … окачестви тази поправка като смущаваща. Един белгийски прокурор – тук госпожа Дончева ми подсказва – я окачестви като скандална.
Господин Пирински, който е зад мен, я окачестви като най-големия гаф на парламента от миналата сесия. В медиите беше…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тук няма да Ви поправя, господин Христов. Прав сте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Ето защо нашата логика е проста. След като чрез този член бяха осъдени сводници ефективно, мисля, че той действа и е добър. Това е нашата логика.
Госпожа Дончева вчера говори много по отношение на изказването на Стела Банкова. Доста дълго се оправдава, само че искам да й припомня, че госпожа Стела Банкова не назова нито едно име вчера. Така че нашата логика е именно да се върне старото положение. След като е свършил работа, мисля, че ще върши работа и занапред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Христов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Колеги, не виждам желаещи да вземат думата. В такъв случай ще обявя дискусията за приключена.
Обсъждането на първо четене на законопроектите за поправка на Наказателния кодекс завърши, следва да преминем към гласуване. Ще моля и господин Стоилов, и секретариата на комисията да следят дали по съответния ред подлагам на гласуване предложените законопроекти.
Тази е подредбата, която ми е представена в досието – осем законопроекта.
Моля, гласувайте първия Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-92, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 5 юли.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-94, внесен от Владимир Първанов Кузов на 17 юли.
Гласували 135 народни представители: за 45, против 32, въздържали се 58.
Законопроектът не се приема.
Заповядайте, господин Кузов – навярно за прегласуване.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моят законопроект е свързан с превенцията срещу водачите, които употребяват алкохол, употребяват наркотици и техни аналози и след това управляват моторни превозни средства. Ако продължаваме по този начин, не хиляда, а може би две хиляди или три хиляди на година ще стигнат жертвите, които ще се дават по пътищата.
Отново обръщам внимание на всички ви, че трябва да има категорична политика на държавата в тази посока – да бъде ограничена тази напаст по пътищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест предлагате прегласуване, господин Кузов.
Моля, гласувайте отново предложения законопроект от народния представител Владимир Кузов.
Гласували 144 народни представители: за 54, против 48, въздържали се 42.
Законопроектът не се приема и при повторното гласуване.
Следва законопроект, внесен от народните представители Светослав Спасов и Мария Ангелиева, № 654-01-117.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Следващият – четвърти законопроект, е внесен от народните представители Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов, № 654-01-138.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 159, против няма, въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Следващият законопроект е от народните представители Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон, № 654‑01‑137.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет.
Шестият законопроект е внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, № 654-01-141.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 83, против 23, въздържали се 32.
Законопроектът е приет.
Следващият – седми законопроект, е внесен от народните представители Яни Янев, Мая Манолова и Четин Казак под № 654‑01-150.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
И по последния – осми законопроект, внесен от народния представител Йордан Цонев под № 754-01-11, моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 3.
И този законопроект е приет на първо четене.
С очакване сме Комисията по правни въпроси да се справи с нелеката задача и от осем законопроекта да направи обобщен доклад, за да можем да приемем окончателно поправките.
С това приключваме точка шеста от нашата програма за седмицата и преминаваме към точка седма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Преди това по процедурен въпрос думата има господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието Димитър Бонгалов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане на господин Бонгалов в пленарната зала.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 131 народни представители: за 129, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието – поканете господин Бонгалов в залата.
Господин Стоилов има думата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители!
Представям на вашето внимание
“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на
законопроектите за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, внесени от Мартин Димитров и Филип Димитров и от Министерския съвет
На заседание, проведено на 15.02.2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа двата законопроекта.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието – Димитър Бонгалов, заместник-министър, и Екатерина Стоянова, експерт в Дирекция “Международна дейност”, от Министерския съвет – Галина Маринска, директор на Дирекция “Правна”.
От името на вносителя - Министерския съвет, законопроектът бе представен от Димитър Бонгалов. Господин Бонгалов посочи, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове има за цел да осигури условия за въвеждане на изискванията и прилагането на актовете на Европейския съюз в Република България, както и да осъвремени правната уредба във връзка с представянето и приемането на нормативни актове в съответствие с Конституцията на Република България.
Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз са необходими промени в Закона за нормативните актове и Указ № 883 за прилагането му, които произтичат от обвързаността на страните членки с европейското законодателство. Отнася се за пряка приложимост на регламента на Европейския съюз и други въпроси на хармонизацията, включително и от правно-технически характер относно позоваването и препращането към актовете на Европейския съюз.
В този смисъл с § 4 от законопроекта се създава нова разпоредба и в Закона за нормативните актове, която изрично предвижда нормативен акт да се издава и в случаите, когато следва да се предприемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнението на актовете на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейската общност.
В § 5, т. 1 от законопроекта се провъзгласява принципът, че ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, се прилага регламентът, което съответства изцяло на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и на други договори на Европейския съюз. Пряката приложимост на правото на Европейския съюз се отнася не само до действието на правораздавателните органи, а и до действията на администрацията, физическите и юридическите лица.
С § 11, т. 2 и § 13 се предвижда изрично, че регламентите на Европейския съюз се обнародват в специален вестник на Европейския съюз на български език, а не в “Държавен вестник”.
Друга група промени в Закона за нормативните актове отразява необходимостта от осъвременяването му в съответствие с Конституцията на Република България, включително съобразяването му с конституционно установената система от държавни органи и видовете нормативни актове в Република България.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са включени изменения и допълнения на Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, които следват измененията на Закона за нормативните актове.
В § 18 са уредени някои специфични правила при позоваването на актовете на Европейския съюз или препращането към тях, което ще подпомогне хармонизацията на българското законодателство с европейското и ще благоприятства за по-нататъшния диалог с институциите на Съюза.
В дискусията господин Четин Казак изрази подкрепа по принцип за двата законопроекта. Според господин Казак законопроектът на Министерския съвет е крайно наложителен с оглед на членството на България в Европейския съюз. Необходимо е съобразяване на Закона за нормативните актове с новия правопорядък, който е в сила в България с оглед на факта, че има пряко действие на европейските нормативни актове без те да се приемат от български държавни органи. Господин Казак постави въпроса защо не е предвидена отмяна на Указа за приложението на Закона за нормативните актове като анахронизъм в съвременната ни нормативна система. Относно законопроекта на Филип Димитров и Мартин Димитров, господин Казак посочи, че отдавна е назряла нуждата да се регламентира въпросът за задължителната оценка на въздействието на всеки един нормативен акт.
Господин Янаки Стоилов посочи, че дейността по планиране на законодателството е от изключително голямо значение. В момента Министерският съвет изготвя своя законодателна програма. Тя може би не е изцяло официализирана, но е необходима. Значителен дял в нейното изпълнение се възлага на различни организации, които не винаги застъпват обществените интереси. В редица случаи се създава впечатление, че държавните органи, които трябва да определят целите и да организират законодателния процес в неговата предпарламентарна фаза само констатират и легализират резултатите от тази дейност. Винаги има известна разлика между формалния вносител на един законопроект и този, който разработва проекта за нормативен акт. Поради това простото отпадане на главата за планиране на законопроектите не е решение. По-добре е тя да се промени съобразно с потребностите на съвременния законодателен процес.
Според господин Янев трябва да върнем процеса на законотворчеството в истинския му смисъл в Народното събрание. В момента е факт, че външни организации и органи подготвят законопроекти и народните представители стават вносители. Този процес трябва да бъде съсредоточен в Народното събрание и трябва да има механизъм как това да се прави. Господин Яни Янев посочи, че оценката на въздействие на законопроектите трябва да се включи в един цялостен нов законопроект, поради това законопроектът на Филип Димитров няма да изпълни своята цел, ако се пришие към действащия Закон за нормативните актове.
Господин Янев изрази подкрепа на проекта на Министерския съвет.
Госпожа Маринска посочи, че идеята и намерението на Министерския съвет е да се разработи нов Закон за нормативните актове. Това обаче изисква сериозни усилия. В него могат да намерят отговор поставените в обсъждането, както и други въпроси. Такъв например е въпросът дали да се запазят сега съществуващите членове и алинеи или ще започнем да номерираме текстовете в законите по начина, по който се номерират в регламентите. Това е въпрос, който изисква сериозно обсъждане.
Към момента Министерският съвет планира своята законодателна инициатива, това е негово конституционно правомощие, по ред, който е установен от самия Министерски съвет в устройствения правилник. Госпожа Маринска посочи, че оценката на въздействието е много важен проблем и задължително той ще се вземе предвид в проекта за нов Закон за нормативните актове, който ще се разработи в администрацията на изпълнителната власт. Според нея този проблем е по-добре да остане за новия проект.
Господин Димитър Бонгалов информира членовете на комисията, че има работна група в Министерството на правосъдието, която разработва проект за нов Закон за нормативните актове.
В резултат на проведеното гласуване народните представители с 2 гласа „за” и 11 гласа „въздържали се” отхвърлиха Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, внесен от Мартин Димитров и Филип Димитров, и предлагат на народните представители да не го подкрепят на първо четене.
В резултат на проведеното гласуване народните представители единодушно подкрепиха Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, внесен от Министерския съвет, и предлагат на народните представители да го подкрепят на първо четене.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към представяне на мотивите.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Предложението на Съюза на демократичните сили беше внесено горе-долу преди една година и една година отлежава в този парламент. За тази една година имах възможност да говоря с представители на почти всички парламентарни групи и нямаше човек, който да не подкрепя идеята за оценка на въздействието. Още повече, че от всяка парламентарна група има представители в Европейския парламент, които са убедени и са видели как това работи там и каква добра работа върши.
Изключително съм разочарован, че Комисията по правни въпроси не е подкрепила нашето предложение и съм убеден, че много трудно могат да аргументират своето мнение. Още повече, че има един прост аргумент, който е важен и не е взет предвид, а именно, че една такава мярка, за да заработи, й трябват няколко години. Тоест от момента, в който бъде приета и въведена, има един период от няколко години, в който системата се настройва към нея и започва наистина да функционира. Колкото повече го бавите, уважаеми дами и господа, толкова по-бавно ще се случи подобно нещо в България.
За какво става въпрос? Да не се приемат законопроекти и регулации с формални мотиви, защото в България мотивите към всички законопроекти са изключително формални, в тях няма нищо по същество. Например, възможно е да се приемат данъчни закони, в които се променят данъчни ставки, и в закона не пише колко човека са засегнати. Няма го това нещо. В нито един закон не пише броя на засегнатите субекти от него, не се търси измерение на ефектите върху тях – колко печелят, колко губят, какъв е ефектът върху един среден човек от дадения законопроект. Тази практика въобще я няма в България. Тя работи изключително добре на ниво Европейски парламент. Там първо експерти на комисията правят такава оценка, после Европейският парламент прави втора оценка, която е от независими експерти, и така качеството, дами и господа, е по-високо – нещо, което в България го няма.
Сега ще ви кажа какво означава лошо качество. Лошо качество, уважаеми колеги, е когато Законът за ДДС се променя три пъти за една година, както е в България, а правилникът за приложение на Закона за ДДС – също така няколко пъти за същия период. И резултатът е следният. В началото на 2007 г. хората не знаеха как да издават фактури по ДДС, защото имаше два номера по ДДС. Те не знаеха какво представлява единият, какво представлява другият, имаше огромен проблем и административен хаос. Ако имаше такава оценка на въздействието, това нямаше да се случи, защото тази оценка включва и консултации със засегнатите страни. Не е нормално примерно да се пише закон за архитектите и нито един архитект да не е попитан подкрепя ли го, какви предложения има, как може да стане по-добре. Това трябва да бъде една формална процедура, а не да се случва на принципа кой каквото реши в една конкретна ситуация.
В момента един от основните акценти на Европейския парламент е оценката на въздействието. Има идеи за промяна на директива, с което да я направят още по-съвършена.
В България и в момента в Закона за нормативните актове има текстове, които говорят за такава оценка, но проблемът е, че нея я няма. Тя не се случва.
Спомням си много добре досегашните дебати. Чувал съм господин Янаки Стоилов да казва: „Добре, кой ще гарантира качеството на тези оценки? Председателят на Народното събрание ще връща ли всички нормативни актове, които не отговарят на тях?”
Господин Стоилов, има нещо много важно и то е следното. Ако бяха приети текстовете, които предлагаме аз и колегите от Съюза на демократичните сили, това щеше да представлява едно морално задължение и към вносителите от Министерския съвет, и към депутатите, независимо дали няма пряката санкция на спиране от председателя на Народното събрание. Постепенно чрез морални натрупвания и морални задължения се получават подобни ефекти. И ще дойде един момент, когато това ще бъде и обществен критерий. Когато се предложи един законопроект, който не отговаря на тези изисквания, ще бъде странно за самия вносител и самото общество ще реагира остро на едно такова действие.
Отново се пропусна чудесна възможност. И ако досега тройната коалиция обясняваше постоянното бързане по приемането на законопроектите с европейската интеграция, вече нямате това лесно обяснение. Нямате го. Няма причина да се бърза по този начин. Необходимо е по-високо качество, разберете го, защото лошото качество води до проблеми със сивата икономика. Когато има регулация, която е скъпоструваща за съобразяване, хората предпочитат да не я спазват.
Мога да ви дам друг пример: селските казани за варене на ракия. Имаше ли оценка на въздействието какъв ще бъде ефектът от въвеждането на тази мярка? Да сте видели някъде колко човека са засегнати, дали ще плащат? Няма такова нещо. Няма и последваща. След като се приеме даден закон, някой да е видял документ и анализ, които да показват как се прилага законът и дали има полза от него? Някой да е видял примерно по отношение на смяната на номерата на автомобилите колко е струвало това нещо на гражданите? Винаги се гледа приходът в бюджета и се казва: той е 60 млн. лв., затова този закон е много добър, защото приходът в бюджета е 60 млн. лв. и затова трябва да го гласуваме. А ефектът върху средния човек, върху средния бизнес никой не гледа. Очевидно е, че с това решение на Комисията по правни въпроси вие казвате: „Това нас не ни вълнува. Или по-скоро, вълнува ни, ние ще напишем един изцяло нов Закон за нормативните актове един хубав ден – вероятно не и това правителство, някакво друго правителство, в някакво идеално бъдеще – и тогава ще се занимаем с тези въпроси.” Това обаче, за което не си давате сметка, е, че всеки ден този парламент гласува закони и в техните мотиви ги няма важните неща, няма ги ползите, няма ги разходите.
Ще ви дам пример с две страни, които добре познавам. Доста години се занимавам с тази тематика. Единият пример е Великобритания. Там има специален отдел за оценка на въздействието и това е въведено от лейбъристкото правителство, забележете. Този отдел прави анализ на всеки законопроект, внесен в местния парламент. Дамата, която оглавява отдела - госпожа Керън Хил, беше поканена от мен и мои колеги и няколко пъти дойде в България. Срещна се с ваши заместник-министри, които й казаха: “Да, и ние виждаме, че тези неща са важни и работим по тях. Скоро ще ги въведем, много са хубави, подкрепяме ги”. Обаче, когато дойде време за гласуване в българския парламент – 11 души „въздържали се” и само 2 „за”. Когато стане дума за гласуване да бъде въведено нещо такова, няма кой да го подкрепи.
Другият пример, който ще ви дам, това са страните Дания, Холандия и Белгия, където отново тази система работи по един великолепен начин. И знаете ли какви резултати е постигнала досега? Намаляване на административните разходи за средния човек с около 20% за пет години. Това са ефектите, които са постигнати в тези страни. И сега във всички доклади на Европейската комисия се посочват за пример Великобритания, Дания и Холандия, защото тази система е спомогнала на средния човек да се налагат по-малки разходи с новите закони и да бъде премахнато бюрократичното бреме, наложено с предишни закони, уважаеми колеги.
Отново повтарям колко съм разочарован от това решение на Комисията по правни въпроси. Вярвам, че сега ще стане някой представител и ще каже: “Да, ние тези неща ги смятаме за много важни и един хубав ден ще предложим нов Закон за нормативните актове”, но времето си минава и нормалният човек в тази страна понася всички вреди на лошото правене на законодателство в България, защото то е лошо, уважаеми колеги. Не се заблуждавайте! Нивото е лошо и не трябва да се продължава по този начин!
Ще дам още един пример. В Съединените американски щати има решение на президента, в което се казва, че нито една регулация не трябва да бъде приета, ако в нейните мотиви не е доказано, че ползите са повече от разходите. И тази система работи добре.
Уважаеми колеги, това е лош ден за тройната коалиция, защото отхвърлихте един много принципен и важен законопроект. Каквито и обяснения да се опитвате да давате, те няма да имат стойност за мен, защото България има спешна нужда от по-добро качество на законодателството. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Бонгалов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът, който представяме на вашето внимание като вносител - Министерският съвет, по същество има две основни насоки. Едната е свързана с прилагането на директивите на Европейския съюз, а втората – във връзка с измененията на Конституцията.
Ще си позволя да се отклоня от мотивите във връзка с представения ви на вниманието на Комисията по правни въпроси друг проект. Действително има група в Министерството на правосъдието, която подготвя изцяло нов Законопроект за нормативните актове.
Както в Комисията по правни въпроси, така и ние оценяваме високо проекта на господин Мартин Димитров и господин Филип Димитров. Даже си позволих да го представя на работната група, но тъй като такива изменения биха довели изцяло до нов Законопроект за нормативните актове, за отмяна на Указа за прилагането му, в тази насока се прие, че е по-добре да се даде възможност на работната група в Министерството на правосъдието, като ще бъде отчетен и проектът на господин Мартин Димитров и господин Филип Димитров.
Ако ми позволите, ще представя само тези мотиви, които бяха свързани с неотложните изменения. Този проект е подготвен от администрацията на Министерския съвет. Аз се явявам тук от името на вносителя като представител на Министерството на правосъдието.
“Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове има за цел да осигури условия за въвеждане на изискванията и прилагането на актовете на Министерския съвет в Република България, както и да осъвремени правната уредба във връзка със съставянето и приемането на нормативни актове в съответствие с Конституцията на Република България. Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз са необходими промени в Закона за нормативните актове – Указ № 883 за прилагането му, които произтичат от необходимостта за синхрон с европейското законодателство. Касае се за пряка приложимост на регламентите на Европейския съюз и други въпроси на хармонизацията, включително от правно-технически характер, но основно от основаването и препращането към актовете на Европейския съюз.
В този смисъл с § 4 от законопроекта се създава нова разпоредба в Закона за нормативните актове, която изрично предвижда нормативен акт да се издава в случаите, когато следва да се приемат мерки на национално ниво, необходима за изпълнение и прилагане на актовете на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейската общност.
В § 5, т. 1 от законопроекта се прилага принципът, че ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, се прилага регламентът, който съответства изцяло на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и на учредителните договори на Европейския съюз. Пряката приложимост на регламентите на Европейския съюз се отнася не само до действието на правораздавателните органи, а и до действието на администрацията, физическите и юридическите лица.
С § 11, т. 2 и § 13 се предвижда изрично, че регламентите на Европейския съюз се обнародват в “Официалния вестник на Европейския съюз” на български език, а не в “Държавен вестник”.
Друга група промени в Закона за нормативните актове отразява необходимостта от осъвременяването съобразно действащата Конституция на Република България, включително съобразяването с конституционно установената система от държавни органи и с видовете нормативни актове в Република България.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са включени изменения и допълнения на Указ № 883 за прилагането на Закона за нормативните актове, които следват измененията на Закона за нормативните актове.
В § 18 са учредени някои специфични правила при позоваването на актовете на Европейския съюз и препращане към тях, което ще подпомогне работата по синхронизация на законодателството и ще благоприятства за по-нататъшния диалог с институциите на Съюза.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Бонгалов.
Уважаеми колеги, има и становище на Комисията по европейска интеграция.
Моля да го представи господин Стоянов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР СТОЯНОВ:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 602-01-91, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, внесен от Министерския съвет.
От страна на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието. На заседанието присъства и госпожа Галя Маринска – директор на Дирекция “Правна” в Министерския съвет.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове цели осигуряване на условия за въвеждане и прилагане на нормативните актове на общностното законодателство в българското законодателство, както и осъвременяване на правната уредба относно изготвянето и приемането на нормативни актове и привеждането й в съответствие с Конституцията на Република България. Законопроектът предвижда изменения и допълнения на Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове.
С оглед създаване на условия за въвеждане и прилагане на общностното законодателство, законопроектът предвижда разпоредби, предвиждащи: пряка приложимост на регламентите в българското законодателство; приемане на нормативен акт и в случаите, когато е необходимо да се приемат мерки във вътрешното законодателство за изпълнение и прилагане на актове на общностното законодателство или на международни договори, сключени от Европейските общности; позоваване в Заключителните разпоредби на директивите, които се въвеждат в съответните вътрешноправни нормативни актове; уреждане на възможност за препращане с вътрешноправните актове към актове на общностното законодателство; законопроектът закрепва на законово ниво и принципа за върховенство на регламентите над нормите на българското право, които им противоречат. Предвидена е и разпоредба, съгласно която обнародването на регламентите на български език се осъществява чрез “Официален вестник на Европейския съюз”. Предвижда се тези разпоредби да влязат в сила от датата на присъединяване на България към Европейския съюз.
Във връзка с отделни текстове на законопроекта следва да бъде отбелязано, че от терминологична гледна точка използваните в законопроекта термини “регламенти на Европейския съюз”, “директиви на Европейския съюз” и “актове на Европейския съюз” не са прецизни. Тези актове са на отделните общности - Европейската общност (Европейската икономическа общност преди влизане в сила на Договора от Маастрихт), Европейската общност за въглища и стомана, Европейската общност за атомна енергия.
Въз основа на изложеното може да се направи извод, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове създава необходимите предпоставки за въвеждане и прилагане на нормативните актове от общностното законодателство, поради което следва да бъде подкрепен.
С оглед на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 9 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 602-01-91, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на двата законопроекта.
Има ли желаещи да вземат думата по двата законопроекта?
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз вземам думата, за да дам няколко аргумента в подкрепа на законопроекта, който очевидно не е минал през Правната комисия – законопроекта на господата Димитрови. Защото има резон в това, което казват. Аз съм си приготвил три примера, с които искам да ви кажа, че практически много ясно е в определени законопроекти защо трябва да има оценка. И макар недостатъчно ясно, има законопроекти, в които може да се направи и да е полезна такава оценка.
Най-простият пример е следният. Няколко пъти напоследък ни се случва да ратифицираме продължаване на договори за заеми, които са за сравнително малки суми, от порядъка на 15 млн. долара или евро. Много лесно е там да се направи оценка защо трябва да вземем този заем, каква лихва ще плащаме по този заем, каква инвестиция ще бъде направена и какъв принос ще има тази инвестиция. Това е нещо, което може да се събере в рамките на четири реда, никак не е трудно. И ние можем да преценим дали си струва тази инвестиция, или си струва да използваме национален ресурс, върху който няма да плащаме лихва, примерно от фискалния резерв. Дали този фискален резерв трябва да отиде за покриване на друг заем и да вземем този, или е по-добре да не взимаме този и да не покриваме лихвите или главницата по другия. Цифри, съвсем елементарни.
Много по-сложно е примерно, ако погледнем предстоящата промяна в Закона за данък добавена стойност, в която се предлага ревизиите да могат да бъдат увеличени от три на шест месеца с потенциално продължаване от един до два месеца. От една страна, правителството ще каже, че по този начин ще минимизира възможностите за определени кражби на ДДС. От друга страна обаче, един такъв анализ би показал колко ще се затормози бизнесът, който ще има блокирани за шест или даже за осем месеца огромен ресурс, и косвено как това ще се отрази върху ръста на данъците, които ще се плащат и които пак ще отидат към държавата, върху осигуровките и дали не трябва да намерим един среден път между това шест месеца да бавим връщането на ДДС или по-малко. Къде всъщност е сечението между защитата на загуба от държавата и защитата пак на загуба от държавата, само че по два различни пътя, които в края на краищата водят до проблем на бюджета.
И третият пример, който искам да ви дам, който на пръв поглед изглежда абсурден, е случаят с “Натура”. Ще кажете, как може да се оцени влиянието върху околната среда? И ще сте прави да се затрудните в отговора на този въпрос. Но може да се направи една оценка трябва ли да бъдат изваждани определени територии или не трябва? Защо, да кажем, да извадим територии около Боровец, за които има икономически интерес, а същевременно да вкараме в Добруджа? Колко струва земята, колко може тя да произведе и с ограниченията какво ще се отнеме? Има възможност, трябва ли държавата да компенсира или не трябва да компенсира?
Това отново са икономически показатели, които могат да ни покажат по-ясно какво струва, от една страна, на данъкоплатеца, и от друга страна – на държавата. Незнаейки това, всъщност какво гласуваме? Незнаейки това, ние приемаме, без да сме убедени, че даденият закон има полза. В края на краищата законът трябва да има полза за обществото. Ако гласуваме по начин, без да сме убедени, защо го правим, защо въобще сме тук?
Затова аз ви призовавам да подкрепите на първо четене този законопроект, а ако има някакви конкретни изчиствания, това да стане между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплики към господин Димов няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, подкрепяйки законопроекта на Министерския съвет, искам да посоча, че, както всеки законопроект, и той не е съвършен. Това, което ми направи впечатление при прочита му, беше, че липсва законовото определение на това що е то закон. Считам, че именно в Закона за нормативните актове трябва да залегне, макар и взета от доктрината, тази дефиниция в чл. 1 или чл. 2 на законопроекта. И вероятно между първо и второ четене аз ще направя подобно предложение. Надявам се на подкрепа от голяма част от вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Други желаещи? Госпожа Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, безспорна е необходимостта от приемането на законопроекта на Министерския съвет за промяна в Закона за нормативните актове, която е свързана с обвързаността на нашия законодателен процес със законодателството на Европейския съюз. В него се третират някои въпроси, които няма как да не бъдат инкриминирани и включени в българското законодателство, а именно за пряката приложимост на регламентите на Европейския съюз, за случаите, в които има колизия между тяхното действие и действието на национални нормативни актове, и чисто правно-технически въпроси, като например обнародването, оповестяването и влизането в действие на тези актове.
В действащия сега Закон за нормативните актове, който е приет през 1973 г., въпреки че са правени промени през 2003 г., не са отстранени някои смущаващи противоречия, включително и с действащата Конституция, с присъствието в него и цитирането на държавни органи, които отдавна не съществуват, и с актове, които отдавна не съществуват.
Така че безспорно е наложително неговото приемане. Според мен е наложително и обсъждането на темата, която е поставена в другия законопроект – на колегата Мартин Димитров, която касае оценка на въздействието на нормативните актове. Аз бих искала да кажа, че в случая определено не става дума за една оценка на въздействието само на конкретния нормативен акт, но и за самата регулация, която се въвежда чрез този акт. Това е наложително както с оглед извършването на тези сложни процедури и процеси в периода преди приемането на даден нормативен акт, така и след неговото приемане.
Аз считам, че ако бъде приет подобен механизъм, това само ще подобри законодателството, защото всички ние сме свидетели на това как често необосновано се хвърляме от една в друга крайност с чести и понякога противоречащи си промени в един и същи нормативен акт. Безспорно е необходимо едно предварително обсъждане на законопроектите със субектите, които ще бъдат ангажирани от тяхното прилагане, и би следвало да бъде преценено тяхното въздействие не само върху бюджета, не само върху разходите за тяхното прилагане, но и въздействие върху икономическите субекти, върху бизнеса, върху потребителите, върху всички български граждани. Това би могло да стане в един предварителен дебат и с една процедура, подобна на тази, която е предложена от колегата Димитров в законопроекта и която ангажира един изключително задълбочен дебат и обсъждане на всяка дума, която се включва в един законопроект.
Аз лично мисля, че ако това бъде реализирано, безкрайно би улеснило и нашата работа като законодателен орган, защото в Народното събрание ще влизат нормативни актове, които предварително са огледани, които са осмислени, чиято оценка върху определените обществени отношения е детайлно прецизирана, премерена и обмислена. Обмислено е и тяхното взаимодействие и въздействие и върху други нормативни актове, върху целия комплекс от обществени отношения в съответната сфера.
Също така изключително важно е въздействието на нормативните актове да се преценява и в един определен период след тяхното влизане в сила и тогава да се направи една съпоставка дали целите, които са поставени с тяхното приемане, са постигнати и дали тяхното прилагане е довело до някакви изкривявания.
Мисля, че подобен подход е изключително необходим и той трябва да бъде заложен и при промените в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като един ангажимент на съответните парламентарни комисии, които работят в дадена сфера, да следят и процесите, които се случват след приемането на един или друг законопроект.
Аз мисля, че следва да бъде подкрепена такава идея, въпреки че няма как да не кажа за нейните несъвършенства.
На първо място, изключително претенциозна и бих казала тежка е процедурата по изготвяне на един законопроект, за да отговаря на изискването за оценка на неговото въздействие – една процедура, която аз лично се съмнявам, че в момента би могъл да си позволи даже Министерският съвет, като основен вносител на повечето нормативни актове, и която, на практика, ако бъде приложена по начина, по който е предложена, би довела до невъзможност народните представители да извършваме една от основните си функции, а именно да участваме в законодателния процес с правото за законодателна инициатива. С експертния потенциал, с който в момента разполагат народните представители, би било невъзможно да отговорим на тези сложни изисквания и в крайна сметка би се стигнало или до подмяна на нашата функция като вносители на законопроекти, респективно като техни автори, с това да бъдем едни обикновени вносители на законопроекти, които са изготвени на друго място, предвид сложната процедура, която ще предполага оценката на въздействието, изготвянето на мотивите и в крайна сметка целият предварителен законодателен процес по внасянето на един законодателен проект за законодателен акт в парламента.
Това са моите съображения по предложения законопроект. Иначе считам, че той е необходим. Ако не бъде приет днес в пленарната зала и предвид изказванията, които прозвучаха, това е един ясен недвусмислен знак към Министерския съвет за разработването на един цялостен нов закон на нормативните актове, където всички тези въпроси да бъдат детайлно уредени, така че в крайна сметка строгите изисквания към подготовката на законопроектите да не се превръща в препятствие на законодателната инициатива, включително на народните представители.
Не знам дали се разбра от това, което казах, но аз, въпреки всичките си забележки, ще подкрепя и двата законопроекта, включително и на колегата Мартин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика на господин Димов.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо Манолова, аз се радвам на това, което накрая заявихте. Искам само да Ви кажа, че ако трябваше да гледаме съвършени закони, ние щяхме да връщаме всички закони още на първо четене. Защото по принцип няма съвършени закони. Надявам се, освен ангажимента да гласувате, да поемете ангажимента между първо и второ четене да помогнете законът да стане по-добър. Законът няма да стане съвършен, дори с Вашата помощ, но поне да стане по-добър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Госпожо Манолова, не си представяйте една идеална ситуация, която би настъпила, ако гласуваме моето предложение. Аз не съм наивен човек и знам, че това няма да се случи. Но си давам сметка, че за да стигнем до една добра възможност да има наистина оценка на въздействието, трябва да бъдат извървяни много стъпки и въпросът е дали правим днес стъпка, или не правим. Това е въпросът.
Абсолютно не си мисля, че ако бъдат гласувани тези промени, от утре изведнъж всички тези процедури ще бъдат спазени. И в момента в Закона за нормативните актове има изисквания за такива оценки. Някой да ги е виждал? Няма такова нещо. Когато питам лично представители на министерствата, те ми казват: „Има ги тези неща, обаче те са си в Министерски съвет”. Аз мисля, че и там ги няма, госпожо Манолова. Така че единственият ми въпрос или несъгласие към Вас е - не си представяйте една идеална ситуация. Няма я и няма да я има. Аз не смятам, че тя ще се случи. Въпросът е: вървим ли въобще в тази посока и правим ли действия въобще в тази посока, или не правим? Защото ние не правим, госпожо Манолова.
Моето предложение престоя една година в българския парламент и в крайна сметка не се приема. По Закона за нормативните актове от 2003 г. се готви нов проект, 100 процента Вие като юрист го знаете това нещо. Имаше дори проект на миналото правителство за нов Закон за нормативните актове, сега си мисли за нов такъв закон и няма стъпки в правилната посока. Това е проблемът, няма нищо градивно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, госпожо Манолова? Не желаете.
Има думата господин Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги! Ако ви е направило впечатление от доклада на председателя на Комисията по правни въпроси, колегата Четин Казак при разискванията в комисията се е изказал в подкрепа на двата законопроекта.
Правя тази ремарка, за да подскажа на господин Мартин Димитров, че тройната коалиция не подхожда политически към въпроса – нещо, което той вкара като нюанс в своето изказване.
Ако обърнем внимание на доклада, който Консултативният съвет по законодателство е представил пред Комисията по правни въпроси, ще забележим, че е намерил много слабости в законопроекта, с които всеки един юрист трябва да се съобрази. В същото време Консултативният съвет по законодателство е признал, че в законопроекта има рационални идеи и е препоръчал те да намерят място в един нов закон. Аз обаче споделям тезата на господин Казак – че трябва да дадем ясен знак, че тези рационални идеи не трябва да бъдат отпращани някъде далеч във времето. Според мен този ясен и добър знак е да приемем законопроекта на господин Филип Димитров на първо четене. Ако го приемем, знакът ще бъде много категоричен. Смятам, че една част от нещата могат да намерят място на второ четене, като бидейки юристи и занимаващи се професионално със законодателство, се съобразим с препоръките, които сме получили от Консултативния съвет по законодателство. Жалко, че господин Казак не е в залата, за да гласува „за”, но аз ще гласувам за законопроекта на господин Димитров и естествено за законопроекта на Министерския съвет, който е абсолютно навременен и необходим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Бисеров? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Ще пристъпим към гласуване, като все пак бих се обърнал към господин Стоилов и към вносителите на законопроекта – господин Мартин Димитров в случая. Двата законопроекта третират сравнително различаваща се материя и да бъдат обединени в един законопроект навярно ще бъде възможно, но дали ще има време достатъчно сериозно да се обработят въпросите, отнасящи се именно до оценката на въздействие, тъй като, както в повечето изказвания, прозвуча принципна подкрепа и едновременно с това съзнание за сложността на проблема. Онова, по което предлагам да се произнесете, е има ли място да бъдат одобрени и двата законопроекта на първо четене, но по-нататък на второ четене те да не бъдат обединявани, а да бъдат третирани отделно. Тук се обръщам към господин Мартин Димитров и към господин Стоилов – това би било едно ад хок решение, в отклонение от правилника, но считам, че безспорно е нужно Народното събрание да изгради капацитет за оценка на въздействието и цялата процедура по изготвянето на законопроекти да бъде така организирана, че да бъде достатъчно солидна. Можем ли да извършим тази работа в двете или трите седмици между първо и второ четене?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, ние в крайна сметка ще се съобразим с волята на Народното събрание и ако се стигне до ситуацията да бъдат приети двата законопроекта, аз не виждам технически проблем от тяхното обединяване. Проблемът ще бъде в съдържанието, което в крайна сметка трябва да бъде обсъждано и гласувано на второ четене.
Аз щях да се въздържа от изказване, но Вашият въпрос и дискусията ме карат все пак да изразя мнение. За себе си разделям принципната необходимост от уреждане на материята, която се съдържа в законопроектите на господин Мартин Димитров и господин Филип Димитров от конкретното решаване в момента на поставения от тях въпрос.
Аз лично бих предпочел тези проблеми за оценката на въздействие, за цялата процедура по подготовката на законопроекти да бъде част от нов Закон за нормативните актове. Защото и самите вносители, както сигурно сте обърнали внимание, признаха, че дори и приемането буквално на техните предложения няма да доведе до реалното прилагане на много от тях. Тоест, те засега ще имат характер на добро пожелание.
Искам да отбележа, че примерите, които те дават за страните, от които са заимствани разрешенията и по които ние няма защо да спорим, че могат да подобрят законодателния процес, са създали и специализирани институции, включително в парламентите си, като основни законодателни органи или към изпълнителната власт, за да може да се осъществява тази изследователска и анализаторска дейност и тези институции да подпомагат, включително народните представители, депутатите, когато те упражняват своята законодателна инициатива.
Аз искам да отбележа, че ако възприемем тези правила не само като насока и добро пожелание, а ако те се прилагат като изискване към вносителите на законопроекти, ще се окаже, че не само от опозицията, но почти никой народен представител няма да може да упражни конституционното си право на законодателна инициатива. Защото това изисква и оценка на финансовото въздействие, финансова обосновка на законопроекта, анализ на резултата от неговото бъдещо приложение преди още да са приети разпоредбите. Аз също мога да дам примери за редица закони, които са оказали отрицателно въздействие от това, че такъв анализ не е бил направен. Но нека да си даваме сметка, че законодателството има два големи проблема. Единият е проблемът за качеството и той безспорно стои, даже с по-голяма сила, отколкото стоеше преди двадесет години в областта на законодателния процес. Другият голям, бих казал, още по-голям проблем е кризата на представителността – това, че в законодателния процес трябва да се отразят интересите и проблемите, които имат гражданите като адресати на законите. Ако този процес бъде сведен главно като една строго бюрократична процедура от последователно застъпени изисквания, на които законопроектът трябва да отговори като качество, смятам, че ние ще поставим големи проблеми, особено пред народните представители, именно за да отговарят на очакванията на хората, които се явяват пред нас. Ще ви дам примери за много законопроекти, включително за акциза върху ракията, че този законопроект, който беше внесен от ОДС, той въобще не можеше да бъде допуснат за обсъждане, тъй като беше една рефлекторна реакция и той самият не отговаря на изискванията, които колегите сега поставят за цялата организация. Да не говорим пък за фазата на обществено обсъждане, на подготовка – нещо, което казвам, че е добре да започнем като практика, но смятам, че това би се получило по-сериозно, а не като включване на няколко текста. Ако тази работа продължи, бих препоръчал на вносителите на този законопроект да бъдат привлечени от работната група в Министерството на правосъдието. Дори може би там стои въпросът да се обсъди и темата дали не е необходимо изграждането на единен институт на законодателството, независимо дали към изпълнителната или към законодателната власт. Тоест, ние се натъкваме на проблеми за осигуряването на този процес, а не само за неговото предвиждане. Така че никой от нас не оспорва идеята, която е вложена в законопроекта, но лично аз бих предпочел върху нея работата да продължи достатъчно сериозно, за да се постигне и сериозен резултат, освен заявката, която е направена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за реплика господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Стоилов, уважаеми колеги! Вероятно сте информирани, че подобна работна група за оценка на въздействието имаше и в предишното правителство. Тя работи няколко години, господин Стоилов, но и на мен, и на Вас не е известно да има някакъв краен резултат. Общо взето, когато целта е да не се реши един въпрос, се прави комисия. От Вашето изказване стигам до извода, че Вие допускате, че е възможно един народен представител да прави предложение за промяна на закон и да не знае какви ще бъдат ефектите от него върху средния човек, което като допускане, господин Стоилов, аз Ви казвам, ако това е така, по-добре е да не правя това предложение. Тук е разликата между нас двамата.
Освен това, в самите мотиви всеки депутат може да запише неговото собствено очакване. В това е цялата идея. Ако Вие мислите, че по един въпрос има една-единствена истина, това не е вярно! Всеки един депутат може в мотивите да запише това, което очаква като ефект и това, което на него му се струва важно и да проведе консултациите, които той смята за добре. Така че такова ограничение, господин Стоилов, няма. Вие много добре го знаете и не трябва да се притеснявате.
Колкото до това, колко важни са моралните стандарти, защото аз виждам този законопроект и своето предложение като морален стандарт, според мен са много важни. Защото, когато примерно СДС започне да внася подобни законопроекти, хората ще видят разликата между тези и други законопроекти, представете си. Тогава самото общество ще очаква по-високо качество. За да не е със СДС, давам пример с друга партия, която внася законопроекти, които са добре обосновани и прави публични обсъждания, тогава ще има очаквания в самото общество за такова качество. Това е нашата идея. Така че моралният стандарт е много важен.
Колкото до законовите изисквания, вижте, господин Стоилов, знаете какво стана примерно със заведенията, които бяха разделени на пушачи и на непушачи. Имаше законово изискване и вижте какво е приложението. Доволен ли сте от резултата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще има ли според Вас събиране на акциз от селските казани за ракия? Има законово изискване, доволен ли сте от резултата, който ще бъде получен? Така че не задължително успехът би се дължал на законово изискване. Време е да започнем да поставяме морални стандарти, господин Стоилов. Ще видите, ще те ще дадат резултат – не веднага, уверявам Ви, но ще дойде и този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Пак Ви казвам, въпросът е дали въобще вървим в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Димитров, практически работата по въпросите, които поставяте, е започнала – поне на нормативно ниво, защото искам да обърна внимание за част от промените в правилника, в които се предвижда създаването на подкомисия към Комисията по европейските въпроси, възлагането на подобна функция на подкомисия към Комисията по бюджет и финанси, на всички специализирани комисии, които имат отношение към наблюдението за целесъобразното и законосъобразното усвояване на средствата от оперативните програми на Европейския съюз, както и степента на усвояемост.
Виждате, че започват тези въпроси в най-важните сектори да се поставят и се създават условия в рамките на парламентарните процедури за решаването им, поне отчасти.
Другите въпроси, които Вие поставяте, не са пряко относими към дискусията, която водим за въздействието, защото искате да кажете, че с едни разпоредби, в голяма степен пожелателни, ще се реши един голям дефект в нашата правна система. Това е обстоятелството, че законът, независимо дали е сполучлив или не, в много случаи не се прилага или поне не се прилага последователно и в достатъчно категорична степен. Примерът, който дадохте за изискванията за разделяне на помещенията в заведенията – за пушачи и непушачи, е една пародия. Защото той се изроди дотам да има две съседни маси, като на едната да има табелка за пушачи, а на другата за непушачи. Но това проблем на Закона за въздействието ли е или пък нежелание и неспособност законите, които правим, да се прилагат?
Ние можем да приемем Вашите разпоредби, но бъдете сигурен, че тази практика няма да се промени, ако не се промени манталитетът на администрацията, ако ние самите не приемаме разпоредби, които знаем в каква степен могат да бъдат осъществени и къде се прекрачва границата за това, което е поносимо за гражданите като изискване. Така че дискусията става много по-широка и аз споделям този проблем, но недейте да имате прекомерното очакване, че тези разпоредби решават един друг много по-голям проблем – за съдържанието на законите, за интересите, от които те са продиктувани, и за капацитета на администрацията да ги прилага. Да не говорим в областта на здравеопазването какъв е контролът за качеството на медицинските дейности. Това проблем на недооцененото въздействие ли е или на наличието на няколко институции, включително съсловни или държавни, никоя от която не упражнява какъвто и да било реален контрол? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги, аз искам да кажа, че при обсъждането на законопроекта на колегите Филип Димитров и Константин Димитров в Комисията по правни въпроси всъщност гласове „против” не е имало. Повечето колеги, и аз бях сред тях, се въздържахме за приемането му към настоящия момент.
Аз ще ви върна към времето, когато обсъждахме Правилника за организацията и дейността на Четиридесетото Народно събрание, където всъщност този въпрос беше повдигнат там с оглед възможността и законотворецът в нашата страна да упражнява своя последващ надзор върху функционирането на приетите нормативни актове. Забележете, тук въпросът е не за предварителната оценка, а в последващия мониторинг от това, което ние сме направили.
Във всички случаи ще кажа, че това е тема, която ние тогава не приехме да регламентираме в работата на Народното събрание и сега се опасявам, че ако категорично откажем в момента да започнем да разискваме тази тема, като че ли ще я хвърлим пак някъде в по-далечното бъдеще. За мен е удовлетворително, че на този етап има работна група към Министерството на правосъдието, която работи по изцяло нов законопроект за нормативните актове и това, което в чисто практически аспект бихме могли да направим, и това, което уважаемият председател и остави пред нас като тема за размисъл, до каква степен тезите, които се предлагат в законопроекта на колегите Филип Димитров и Константин Димитров, биха могли да бъдат в унисон с онези виждания, които ще залегнат в бъдещия законопроект.
Аз считам, че няма пречка и, доколкото знам, техните предложения са предадени на работната група. Макар и да не е готов целият нов проект на Закон за нормативните актове, то в максимална степен да бъдат съобразени тези текстове, които могат да бъдат приети сега, с онова, което ще залегне в самия закон. Ако щете, можем да го приемем и като теза за едно предварително тестване и за търсене на по-добрите механизми в уреждането на цялостния закон на тази тема.
Аз искам да поставя пред вас и една друга гледна точка – ако ние не намерим механизма, по който да се обезпечи финансово изпълнението на мониторинга на предварителната оценка както в рамките на Министерския съвет, така и в последващата дейност, която трябва да извърши Народното събрание, наистина ще останем в сферата само на пожеланията.
Затова бих казал, че това бяха и част от моите аргументи да се въздържа. Но ще кажа, колеги, ако не направим първата крачка, вероятно много дълго напред във времето ще оставим съдържателното решаване на проблема и затова като че ли си струва, след като тази тема се повдига вече нееднократно в Народното събрание, да започнем да работим съдържателно по нея с пълния риск, както и по много други случаи, че няма да направим най-съвършеното нещо още в началото и приемането на първите текстове.
Затова ще призова колегите си, макар и да съм гласувал “въздържал се” в комисията, да подкрепим и този законопроект на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Янев? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Димитър Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Не мога да разбера защо Министерският съвет с този проект за изменение на Закона за нормативните актове, който внася, се опитва да направи едни козметични проекти, които отново са свързани с някакви изисквания за европейската интеграция. Очевидно е за всички, че Законът за нормативните актове е безкрайно остарял, правен е в едно съвсем друго време, в момента абсолютно не отговаря на действителността на нормотворчеството в България. Абсолютно е необходим изцяло нов проект за Закон за нормативните актове, който да регламентира много ясно тази материя.
Ще дам пример, че аз още преди може би половин година съм внесъл в Министерския съвет поредица изменения на едно от постановленията на Министерския съвет, изхождайки от идеята и взимайки база в Закона за нормативните актове за основание за по-голяма сила. След като един народен представител има право да внася проекти за закони, съвсем нормално е да може да внася и проекти за поднормативни актове. Но понеже така е структуриран самият закон, който казва: който има право да издава нормативни укази, има право на подзаконова инициатива, в момента Министерският съвет оставя без разглеждане моя проект. Абсурдно е да има текстове в закона, които са абсолютно мъртви. Нормативни укази вече отдавна не се издават. Аз имам и основанието за по-голямата сила.
Абсолютно нелогично е да се внасят предложения за някакви козметични проекти с един съвсем нов закон, който трябва да отмени този. Тези неща трябва да се отменят, евентуално да се вкара оценка на въздействието в него, която между другото е една тромава процедура, по която мисля, че в момента България няма експертния състав, за да може да я осъществи. Това означава да се спре абсолютно всякакво нормотворчество в България, защото ако Европейският парламент е изградил от 30 години една такава практика и има експертния състав, то в България това в момента е абсолютно невъзможно да стане и не отговаря и на практиката.
Лично аз няма да подкрепя закона на Министерския съвет и мисля, че този въпрос трябва да се уреди с един изцяло нов Закон за нормативните актове, който да реши всички въпроси в създалата се в момента нова нормативна ситуация на нови демократични институции, нов начин на приемане на законите, на подзаконовите нормативни актове, защото съществуващият в момента закон просто не функционира. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Стоянов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма. В такъв случай да считаме дискусията за приключена.
Преминаваме към гласуване.
В случай, че и двата законопроекта получат подкрепа, аз бих предложил на Правната комисия да се прецени начина на процедиране по-нататък. Ако се прецени за уместно, може би да се внесе и процедурно предложение да не се изготвя общ доклад, а по Законопроекта за въздействието да се потърси възможност за формиране на обща работна група или пък да се възприеме разбирането, че се работи по изцяло нов законопроект за нормативните актове и да се види докъде е стигнала работата в работната група в Министерството на правосъдието, тъй като наистина проблематиката, която беше дискутирана, е доста широка и комплексна и същевременно не бива повече да бъде отлагана. Това се почувства ясно от дискусията и предлагам да не допуснем просто отмирането на това разбиране за срочността на проблема.
Ще подложа на гласуване двата законопроекта по реда на внасянето им – първо на господата Мартин Димитров и Филип Димитров, след това – на Министерския съвет.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове № 654-01-46, внесен от народните представители Мартин Димитров и Филип Димитров на 4 април 2006 г.
Гласували 140 народни представители: за 92, против 13, въздържали се 35.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове № 602-01-91, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г.
Гласували 123 народни представители: за 117, против 4, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Стоянов, моля да прецените в Правната комисия как да се процедира по-нататък.
С това приключихме работата по т. 7 от дневния ред.
Има ли процедурни предложения във връзка с точки по-нататък от програмата?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме следните промени в програмата за днес.
Първо, предвидената за последна точка – 18-а, проект за декларация на Четиридесетото Народно събрание във връзка с отбелязването на Международния ден на жената 8 март, да бъде разгледана в 10,45 ч., а дотогава да пристъпим към разглеждане на т. 9 от дневния ред – първо четене на Законопроекта за почвите, като по този начин прескачаме точката, която включва разглеждането на Законопроекта за биологичното разнообразие, която предлагам да мине на последно място от седмичната ни програма, а именно да стане т. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, предложението за разглеждане на т. 18 преди почивката днес на практика беше гласувано с приемането на програмата в началото на деня вчера, така че няма нужда отново да се връщаме към този въпрос.
Предложението, което ще подложа на гласуване, е размяната на местата – т. 8 да стане т. 18. След това ще трябва да се преномерират, ако спазваме номерацията.
Просто да отложим гледането на т. 8 след т. 17, като последна точка от седмичната програма.
В такъв случай сега ще пристъпим към сегашната т. 9 – Законопроект за почвите.
Подлагам на гласуване процедурното предложение сегашната т. 8 да стане последна точка от седмичната програма за тази седмица.
Гласували 129 народни представители: за 123, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Пристъпваме към разглеждане на точка девета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОЧВИТЕ, внесен от Министерския съвет на 10 август 2006 г.
Давам думата на господин Георги Божинов – председател на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам във връзка с разглеждането на този законопроект в пленарната зала да бъдат допуснати и да ни подпомагат следните представители на Министерството на околната среда и водите: Валентина Василева – главен експерт в отдел „Земни недра и баланс на запасите”, и госпожа Юлия Македончева – началник на отдел „Земни недра и баланс на запасите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване направеното процедурното предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Василева и госпожа Македончева.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите представителите на Министерството на околната среда и водите.
Заповядайте за процедурно предложение за прегласуване, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Господин председателю, отново беше нарушена разпоредбата на правилника, че гласуването не трябва да продължава повече от една минута. Затова Ви призовавам да подложите на повторно гласуване това процедурно предложение и, ако отново не бъде установен наличният кворум, по Ваша инициатива, както е по правилника, да пристъпите към поименна проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не съм сигурен, че правилно тълкувате правилника, господин Стоянов. Сега ще направим отново справка с текста.
Очевидно ще имаме още да дискутираме въпроса за гласуването, колеги.
Член 55 гласи:
„Чл. 55. (1) Преди гласуването председателят приканва народните представители да заемат местата си. Времето за гласуване по чл. 53, ал. 2, т. 1 е до една минута, но не по-малко от 15 секунди.
(2) От обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания.”
Член 53, ал. 2, т. 1 визира гласуването с компютризираната система за гласуване.
Очевидно съгласно тоя текст предложението на господин Стоянов има основание.
Поставям отново на гласуване процедурното предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Можем да поканим спокойно двете представителки от Министерство на околната среда и водите.
Има думата господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
относно първо четене на Законопроект за почвите № 602-01-75, внесен от Министерския съвет на 10 август 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 8 февруари 2007 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроекта за почвите.
На заседанието присъстваха господин Йордан Дардов – заместник-министър на околната среда и водите, господин Бюрхан Абазов – заместник-министър на земеделието и горите, експерти от Министерство на околната среда и водите, от Министерството на земеделието и горите, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, представители на бизнеса и неправителствени екологични организации.
От името на вносителя законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Йордан Дардов.
В действащото законодателство рамката и основните принципи по отношение опазването и ползването на почвите като компонент на околната среда са заложени в Глава втора, Раздел ІІІ “Опазване и ползване на почвата” от Закона за околната среда. С него се създава и правно основание за разработването и приемането на специален Закон за почвите, който да уреди обществените отношения в тази област. Разглежданият законопроект е разработен и внесен в Народното събрание именно с тази цел.
Понастоящем съществуват редица законови разпоредби, които уреждат частично материята и са разпръснати в шест отделни закона и подзаконовите нормативни актове към тях. Това са: Законът за опазване на почвите от замърсяване, приет през 1963 г., който е изключително остарял и неприложим на практика; Законът за опазване на земеделските земи – по отношение плодородието на земеделските земи и промяната в тяхното предназначение; Законът за защита на растенията, третиращ опазването на почвите от използването на продукти за растителна защита; Законът за подземните богатства, поставящ задължения за опазване на земните недра и рационалното използване на подземните богатства и за разработване и изпълнение на проекти за консервация и ликвидация на обектите за добив на подземни богатства след преустановяване на тяхната работа; Законът за управление на отпадъците относно оползотворяването на утайки от пречистването на отпадъчни води и използването им в земеделието и Законът за устройство на територията, който регламентира опазването на хумусния слой, отнеман при строителство.
Така предложеният Законопроект за почвите създава една цялостна схема, която обвързва съществуващите в посочените закони норми и задава рамката на опазване и използване на почвите.
Законопроектът си поставя за цел възстановяване на нарушените функции на почвата, предотвратяване на нейното по-нататъшно увреждане и трайно запазване на многофункционалната способност на почвата. С оглед постигането на целта законопроектът:
- поставя принципите, които следва да се прилагат;
- определя компетентните органи по управлението на дейностите по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите;
- регламентира редица ограничения и забрани на дейности, увреждащи почвите;
- въвежда процедури за инвентаризация и възстановяване на почви с нарушени функции;
- предвижда създаването на регистър на увредените почви;
- въвежда система за мониторинг на почвите, включително собствен мониторинг, като част от Националната система за мониторинг на околната среда;
- задава основните параметри за разработването и приемането на национална и общински програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвата, които ще оформят дългосрочната държавна политика в тази област;
- определя контролните органи и видовете контрол, които ще се упражняват.
В хода на проведените разисквания беше потвърдена необходимостта от приемането на подобен закон, който ще попълни едно липсващо, съществено звено в сферата на управление на околната среда. Наред с това бяха отбелязани и някои недостатъци и пропуски, които следва да бъдат отстранени по време на второ четене на законопроекта.
Представителите на бизнеса в лицето на Българската стопанска камара настояха в закона да бъдат заложени принципи и идеи, забележете, на проекта за нова рамкова директива на Европейската комисия за опазване на почвата, включително някои задължения за промишлените оператори, като се предвидят отлагателни срокове, в които бизнесът да има възможността да извърши необходимата предварителна подготовка за прилагането на тези разпоредби, които се очаква да бъдат възприети от Европейския съюз. От Българската стопанска камара предложиха също да се определи времева рамка за извършване на мониторинга и оценката на замърсените площи и увредените терени, да се въведе приоритизация на рисковите зони и на замърсените земи, подлежащи на възстановяване, както и да се намери необходимата корелация между разглеждания Законопроект за почвите, Закона за опазване на околната среда и подготвения Законопроект за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети по отношение на проблемите с така наречените стари екологични щети, за които отговорност носи държавата.
Подкрепяйки законопроекта като цяло, членовете на комисията също отправиха препоръки за неговото усъвършенстване, свързани с:
- избягване позоваването на съществуващи наредби и създаване още в този закон на законови основания за тяхното преиздаване;
- по-ясно и подробно определяне на отговорностите на отделните компетентни органи и на взаимоотношенията между тях с цел да се избегне дублиране на дейности и да се постигне по-голяма ангажираност на секторните министерства;
- прецизиране разпределението на контролните функции и функциите по провеждане на държавната политика на местно ниво между регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, кметовете и областните управители;
- предотвратяване дублирането на дейности по провеждането на мониторинга на почвата;
- приемане на необходимите промени в Закона за концесиите, така че при сключването на концесионните договори да се предвидят клаузи, гарантиращи опазването и възстановяването на почвите;
- съгласуване на текстовете, отнасящи се за предотвратяване и отговорност за паленето на стърнищата със Закона за опазване на земеделските земи;
- прецизиране на използваната терминология в закона.
След проведената дискусия комисията подкрепи единодушно законопроекта – 15 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за почвите № 602-01-75, внесен от Министерския съвет на 10 август 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Божинов.
Уважаеми колеги народни представители, часът е 10,50. Предлагам да прекъснем разглеждането на Законопроекта за почвите и да пристъпим към:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ЖЕНАТА 8-МИ МАРТ.
Проектът е подготвен от група народни представителки.
Навярно сте забелязали, че в тези минути ние имаме гостенки. Ще ви съобщя техните имена, но съм сигурен, че и без тази детайлна информация мога да кажа: Добре дошли! Честит празник! Благодарим ви, че днес сте тук с нас в Народното събрание.
Уважаеми колеги, моля да пристъпим към представянето и гласуването на проекта за декларация.
Има думата народният представител Татяна Калканова. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Уважаеми господин председател, съгласно чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям предложение относно проект за Декларация на 40-ото Народно събрание във връзка с отбелязването на Международния ден на жената – 8 март.
“ДЕКЛАРАЦИЯ
на 40-ото Народно събрание във връзка с отбелязването на Международния ден на жената – 8 март
Четиридесетото Народно събрание на Република България, като отбелязва 8 март – Международния ден на жената,
отдавайки дължимото й признание като равностоен партньор и майка, създаваща и пазеща живота;
като отчита, че в дълговечните традиции на човечеството жената е била и ще остане закрилник на семейството, дома и децата;
като припомня, че все още съществуват в обществото отношения, които пораждат тревога за сигурността и правата на жената;
като посочва, че равноправието и достойнството на жената са защитени от Конституцията на Република България;
като подчертава верността си към общочовешките ценности – свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост, търпимост,
ДЕКЛАРИРА:
1. Подкрепя и приветства действията и инициативите на Европейския парламент, свързани с отбелязването на 8 март – Международния ден на жената.
2. Призовава да се спазва особено към жената върховният принцип за защита на личността, нейното достойнство и сигурност.
3. Отдавайки дължимото уважение към жената, честити на жените в Република България и на всички жени по света техния единен празник – Международния ден на жената – 8 март!” (Ръкопляскания.)
Уважаеми господин председател, позволете ми да поздравя дамите в 40-ото Народно събрание с празника на жената 8 март!
Позволете ми и всички заедно да поздравим нашите гостенки – техни превъзходителства госпожите посланички, които са тук при нас днес на този празник, и да им пожелаем успех и щастие на всички! (Депутатите стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Татяна Калканова.
Уважаеми дами и господа народни представители! Гости на нашето заседание днес са Нейно Превъзходителство госпожа Захида Ансари – извънреден и пълномощен посланик на Ислямска република Афганистан, Нейно Превъзходителство госпожа Хеба Елмараси – извънреден и пълномощен посланик на Арабска република Египет, госпожа Криста Килвет – временно управляваща посолството на Република Естония, Нейно Превъзходителство госпожа Мишлин Аби Самра – извънреден и пълномощен посланик на Ливанската република, Нейно Превъзходителство госпожа Тове Скарстейн – извънреден и пълномощен посланик на Кралство Норвегия, госпожа Ирена Татажинска – министър-съветник, временно управляваща посолството на Република Полша и госпожица Джандхидайат Сабит – от Индонезийското посолство.
Още един път ви благодарим, че сте тук.
Господин Берон ме коригира в началото, казвайки, че може би декларацията трябваше да бъде прочетена от мъжката част на Народното събрание. Очевидно е, че в духа на пълно равноправие жените взеха нещата в свои ръце! (Оживление.)
Бих искал още веднъж, уважаеми колежки, както и в началото на днешното заседание да ви поздравя с празника и да си пожелаем всичко онова, за което се говори в този ден – и като любов и признание, и като равенство на възможности и на развитие на личността да бъде наша цел, кауза, която ежедневно да следваме, а не само веднъж в годината!
Моля да гласуваме този текст. Нека да спазим тази формалност.
Моля, гласувайте проекта за декларация, предложен от госпожа Татяна Калканова.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Още веднъж – Честит празник!
Позволете сега и от името на колежките – вносителки на декларация, разбира се и от името на ръководството на парламента, така както съгласувахме това вчера на Председателския съвет, да ви поканя в Клуба на народния представител за една чаша вино, да се поздравим още веднъж!
Днес програмата на Народното събрание е богата на събития. Има откриване на изложба и в северното фоайе. Вярвам, че и нея ще уважите.
Тридесет минути почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум, уважаеми колеги.
Продължаваме нашата работа по първо четене на Законопроекта за почвите, вносител – Министерският съвет. В първата част на днешното пленарно заседание председателят на Комисията по околната среда и водите представи становището на комисията.
Има становище на Комисията по земеделието и горите. Господин Васил Калинов?
Господин Тасим, заповядайте да представите становището на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно
Законопроект за почвите № 602-01-75, внесен от Министерския съвет на 10.08.2006 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 4 октомври 2006 г., на което обсъди Законопроекта за почвите, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие заместник-министрите на земеделието и горите Светла Бъчварова и Димитър Пейчев, заместник-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов, както и експерти.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Атанас Костадинов. Той изтъкна, че в националното законодателство липсва рамков закон, който да регулира обществените отношения, свързани с опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите.
Законопроектът отразява съвременната европейска политика и стратегии за опазване на почвите и ще запълни празнотата в националното законодателство по опазване на почвите като компонент на околната среда.
Основно законопроектът регламентира:
- компетентните органи по устойчивото ползване и възстановяване на почвите;
- ограничения и забрани за дейности, които увреждат почвите;
- създаване на регистър на увредените почви и прилагане на принципа „замърсителят плаща”;
- контролните органи по опазването и възстановяването на функциите на почвите.
Народните представители, взели участие в дискусията, се обединиха около идеята, че законопроектът е необходим и следва да бъде подкрепен. Успоредно с това се изрази мнение, че в законопроекта съществува известно преплитане и дублиране на функции на отделни ведомства, което е недопустимо.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за почвите № 602-01-75, внесен от Министерския съвет на 10.08.2006 г.
Това становище е прието с 15 гласа „за”, „против” и „въздържали се” – няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Единодушно комисията предлага законопроектът да бъде приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията по първо четене на Законопроекта за почвите. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Материята, свързана с опазване на почвите, в момента е регламентирана в седем специални закона. Това, което може да се отбележи, е, че фактически са регламентирани отделни части от целия процес, свързан с опазване на почвите. Липсва единна, цялостна нормативна уредба, най-вече на политиката, свързана с управление и с опазване на почвите, с тяхното устойчиво ползване и възстановяване. Именно това са основните аргументи, които налагат разработване на този рамков закон.
Най-важното обаче в този закон е да се регламентират ясно и прецизно функциите на държавните органи в областта на управлението, на опазването, на устойчивото ползване и на възстановяването на почвите – нещо, което липсваше в досегашната уредба. За съжаление, трябва да кажа, че и в момента законът има изключително сериозни недостатъци точно в тази сфера. Смятам, че в голяма степен в становището на Комисията по околната среда и водите моите забележки по този въпрос бяха отразени.
Искам да обърна специално внимание на няколко неща, които смятам, че са недопустими. Практически, така регламентирани, функциите на отделните министерства правят невъзможно провеждането на ефективна политика. Всъщност ние оставаме на сегашното положение с дублиране на функции, с разнобой, с липса на координация и еднопосочна политика, което води до резултатите, които наблюдаваме и в момента – неблагоприятна картина на състоянието на почвите в България и тенденция, която всъщност създава тревога във всички, които се занимават с този проблем.
Ще обърнете внимание, че в закона е дефинирано, че държавната политика по опазване и устойчиво ползване и възстановяване на почвите се осъществява от четирима министри – от министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и горите, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Липсва министърът на икономиката, който има огромни отговорности, свързани с предпазване на почвите от индустриално замърсяване – сфера, към която имат претенции и съюзите на бизнесмените, тъй като това е изключително сложна и много важна материя. За съжаление, в закона няма функции за този министър, няма отговорности, няма никакви задачи.
На второ място, тези министри само са упоменати като участващи в общия процес на управление на опазването на почвите. Ако проследите какви функции са им записани, ще видите, че се препраща към действащи закони и нищо ново, свързано с координацията и с провеждането на единна политика. Нещо повече, даже когато се разработва общата Национална програма за опазване на почвата, тези министри вече нямат никакви функции. Тази дейност изцяло се прехвърля на министъра на околната среда и водите, което е абсолютно невъзможно, тъй като министърът на земеделието например е един от министрите, който трябва да има ясно дефинирани конкретни функции не само в специалните закони, а и тук. Вместо да има задължения на регионално ниво, тъй като става дума за държавна политика, която координира дейности в различни сфери, вместо областният управител да има водеща функция, тук отново водещо е Министерството на околната среда и водите, което практически е безсилно да провежда в пълнота цялостната държавна политика, а областният управител само подпомага тази дейност. Има редица пропуски и във функциите на кметовете.
Прави впечатление, че в същото време редица функции се дублират: на инспекциите по околната среда са вменени абсолютно неприсъщи функции, например да осъществяват контрол върху технологиите за обработка на почвите – нещо, което е изключителна функция на министъра на земеделието и на специалистите в областта на земеделието. Не можем да очакваме, че специалисти по околната среда ще бъдат компетентни по вида или качеството на технологията за обработка на почвите и те да се произнасят по този въпрос.
Има дублиране на функции, свързани с мониторинга на почвата, тоест с измерване на замърсителите, на концентрацията, на рисковете. Такива функции са вменени на два контролни органа: на регионалните инспекции по околната среда и на регионалните инспекции по опазване на общественото здраве – нещо, което е абсолютно недопустимо. Ние сме свидетели, когато се дублират функции – имахме такъв случай със Закона за ветеринарномедицинската дейност, където запазихме дублиращият се контрол и сега се налага да променяме закона. В този нов закон, въпреки опита ние продължаваме да създаваме паралелни структури и да дублираме дейности.
Дублират се и дейностите по отношение на създаването на регистри за състоянието на почвата. От една страна, имаме една специализирана държавна структура – това е Изпълнителната агенция по почвите, която, ако обърнете внимание в закона, няма абсолютно никакви функции, свързани с управлението и контрола на тази дейност. Тя обаче поддържа информационна система за състоянието на почвите. В същото време в Министерството на околната среда и водите се поддържа паралелен регистър на увредените почви, като един от елементите на информационната система за състоянието на почвите е и качеството на почвите. Тоест там се съдържа информация за това какви почви с какво са увредени и какви са мащабите на тези увреждания. Тоест още веднъж дублиране на функции.
Както вече подчертах, специализираната структура, която се явява Изпълнителната агенция по почвите, и която съхранява цялата информация за състоянието на почвите няма никакво участие при подготовката на годишния доклад за състоянието на почвите, а това е вменено като функция на Изпълнителната агенция по опазване на околната среда.
Това са само част от примерите за пълния хаос в дефинирането и разпределението на управленските функции, които създават предпоставка за неефективно управление на тази изключително важна сфера от опазване на природните дадености на България.
Освен това липсва всякакъв механизъм, след като на министъра на околната среда и водите са вменени водещи функции в тази сфера, той да търси отговорност от своите партньори и от останалите ведомства, когато те не изпълняват задълженията си. Най-вече това се отнася за министъра на земеделието и горите, за министъра на регионалното развитие и благоустройството. Липсват каквито и да са текстове, които да изискват при концесиониране да се вменяват задължения за опазване на почвите от замърсяване, деградация, ерозии и другите неблагоприятни явления, свързани с намаляване качеството на почвите.
Има разминавания между Закона за управление на отпадъците и Закона за ползването на земеделските земи по отношение на неконтролирано депониране на отпадъци и палене на стърнищата, както по начина на дефиниране на санкцията, тоест основанията за търсене на отговорност, така и по размера на санкциите.
Към всичките тези констатации, те не са разбира се, единствени, може да се допълни, че понятийния апарат се нуждае от едно сериозно прецизиране. Аз няма да се изкуша да ви прочета сега какво означава “земя”, съгласно закона. Можете да погледнете в текста. Определението е доста помпозно и неприемливо, а то е базово за закона.
Всичко това показва, че за да стане работещ този закон, той трябва много сериозно да се преработи. Останалите текстове, свързани със забраните за определени дейности по почвите, предпазването от определени погрешни действия, те са някак си неоспорими и могат да се срещнат и в други закони. Най-сериозната част, която трябваше да съдържа този закон, гарантираща ефективността на управлението чрез ясно дефиниране на функциите на отделните държавни органи, изключване на дублиране, формулиране на неясни функции, е слабо разработена. Това налага, още веднъж подчертавам, много сериозно преработване на закона между първо и второ четене. Или още преди второ четене вносителите трябва по-сериозно да поработят по закона и да го представят във вид, който е приемлив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
За изказване думата има господин Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че действително Законопроектът за почвите е важен. Бележките, които и колежката Манева направи бяха отразени в доклада на комисията, и още някои моменти, на които аз бих да обърна внимание. Те може би в процеса на работата между първо и второ четене биха могли да бъдат подобрени.
На мен ми прави впечатление например чл. 15, където степента на замърсяване се определя чрез специални норми и дори в ал. 2 се разделят на различни нива концентрациите на вредни вещества, на замърсители в почвите, именно предохранителни, пределно допустими или максимално допустими, интервенционни.
Тук бих искал да кажа, че малко се губи връзката от една страна между този закон и Закона за водите, където подобни три нива също така ние разписахме и средното ниво и там служи като един сигнал за възможни неблагоприятни тенденции и за влошаване на качеството – там на водите, а тук – на почвите, но докато в онзи закон ние имахме разписани текстове, от които следваше, че когато се достигнат – да използвам понятийния апарат от този закон – пределно допустимите концентрации, трябва да се вземат мерки за обръщане на неблагоприятната тенденция, която се наблюдава, то тук това не е някак си отбелязано. Вероятно, както разбрах и от колегите от министерството, се разчита на онова, което може би ще бъде включено в Наредба № 3 или в наредбата по чл. 18, ал. 4, което ми се струва, че не е достатъчно. Би трябвало още в рамките на закона да се разпише, макар и накратко, че тези норми за допустимо съдържание на вредни вещества се използват при възстановяване на функциите на почвата и разбира се – кой го прави, примерно замърсителят, както е правният принцип, разбира се, не само замърсяването, а и увреждането, което може да настъпи като пак подчертавам, връзката особено с подземните води и с онова, което ние там вложихме – в другия закон. Това може да се използва като едни полезни модели.
Очевидно е, че ако ние разчитаме най-много на Министерството на околната среда и водите, което мисля, че е правилно, и на Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите, да се грижат за опазването и възстановяването, ако се налага, на свойствата на почвите, то в процеса на работата, както беше отбелязано в доклада на председателя Божинов и след това подчертано и от колежката Манева, да има едно уеднаквяване, едно по-точно определяне на различните отговорности, като аз лично съм склонен да смятам, че би трябвало отговорността на Министерството на околната среда и водите да се засили, като координиращата им роля също така да бъде по-ясно разписана.
В заключение ще кажа, че аз и Парламентарната група на НДСВ ще подкрепим на първо четене този законопроект, като вече с председателя Божинов бихме могли да съгласуваме моето предложение, което аз ще направя накрая на изказването си. Това процедурно предложение е, когато му дойде времето да подложите на гласуване, господин председател, едно удължаване на срока между първо и второ четене, тъй като действително има необходимост от допълнителна работа, примерно до две седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по първо четене на Законопроекта за почвите?
Има думата народният представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Върху този законопроект се работи може би вече повече от две години. В крайна сметка нито Министерството на земеделието и горите, нито Министерството на околната среда и водите успяха да ангажират в изработването на законопроекта достатъчно солидни експерти и най-вече почвоведи.
Материята, която касае чисто научната дейност, свързана с опазването на почвите в голяма степен не е застъпена, а има текстове, които са механично само преведени и взаимствани от европейското законодателство.
Би било редно законопроектът между първо и второ четене да бъде прецизиран, допълнен и особено в тази част, която касае мониторинга, сеитбообръщенията, от чисто агрономическа и технологична гледна точка. Има десетки пропуски, а самата структура на закона е така изградена, че създава тежка административна и бюрократична структура, което по никакъв повод не помага за опазване на почвата, а по-скоро пречи и отваря допълнителни възможности, чрез които земеделските производители и фермерите да бъдат притискани от държавната администрация.
Парламентарната група на Обединените демократични сили ще гласува против този законопроект на първо четене. Между първо и второ четене ще направим съществени поправки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Ако няма други желаещи за изказвания, закривам дискусията на първо четене и преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 138 народни представители: за 112, против 23, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Борислав Великов, за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене, който да бъде две седмици.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към десета точка от програмата за работа на Народното събрание за тази седмица:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО.
Вносител е Министерският съвет.
Има становище на Комисията по земеделието и горите.
Господин Юнал Тасим ще представи становището.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството № 702-01-11, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2007 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 21 февруари 2007 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите госпожа Светла Бъчварова и експерти.
Със законопроекта основно се предлага следното: създава се Съвет за внедряване на научно-приложна разработка в областта на животновъдството; предлагат се промени относно дейността на Националния млечен борд; създава се регламент за подпомагане на националния генофонд и контролираната част на популацията, чието съхранение и възпроизводство ще гарантират създаване на животни с добри генетични заложби.
Народните представители, взели участие в дискусията, се обединиха около идеята, че законопроектът е необходим и следва да бъде подкрепен.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството № 702-01-11, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2007 г.
Това становище е прието с 19 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има становище на Комисията по европейска интеграция, което ще бъде представено от госпожа Фатме Илияз – заместник-председател на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, госпожо Илияз.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„На свое редовно заседание, проведено на 22 февруари 2007 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, внесен от Министерския съвет. Законопроектът от страна на вносителя бе представен от госпожа Светла Бъчварова – заместник-министър на земеделието и горите. На заседанието присъстваха още господин Цветан Димитров – директор на Дирекция „Аграрно развитие”, госпожа Силвия Василева – държавен експерт в отдел „Животновъдство и генетични ресурси” в Министерството на земеделието и горите, и представители на Националната ветеринарномедицинска служба.
І. Настоящият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството има за цел да усъвършенства правната уредба относно организацията и управлението на животновъдството, подобряване на правните норми, уреждащи дейността на Националния млечен борд и неговата роля при прилагане на квотната система и осигуряване на добив на качествено мляко и млечни продукти, както и усъвършенстване на правилата относно подпомагането на животните и от Националния генофонд. Законопроектът цели и постигане на пълно съответствие на националното законодателство с изискванията на общностното право в областта на зоотехническите въпроси (селекция и репродукция).
ІІ. Предложените с разглеждания законопроект промени са насочени към по-пълно и прецизно въвеждане на следните общностни актове:
- Директива 77/504/ЕИО на Съвета относно чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък;
- Директива 94/28/ЕО на Съвета относно определяне на принципните зоотехнически изисквания и изискванията за родословие, които се прилагат при внос от трети страни на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, изменящи Директива 77/504/ЕИО;
- Директива 91/174/ЕИО на Съвета относно определяне на зоотехнически и родословни изисквания за търговията с чистокръвни животни и за изменение на директиви 77/504/ЕИО и 90/425/ЕИО;
- Директива 88/407/ЕИО на Съвета относно здравните изисквания за животни и търговия с дълбоко замразена сперма от домашни животни.
Тези директиви са въведени в Закона за животновъдството с измененията и допълненията на закона, приети през 2004 г.
Измененията в настоящия законопроект, свързани с пълно въвеждане на посочените директиви, са в следните насоки:
- подобряват се правилата относно изискванията за извършване на дейност от развъдните асоциации;
- уредбата на дейността по получаване, обработка и съхранение на сперма, трансплантация на яйцеклетки и ембриони се привежда в Директива 91/174/ЕИО;
- изискванията на директивите относно търговията и вноса на чистопородни разплодни животни, сперма, яйцеклетки и ембриони от тях от трети държави се въвеждат в закона в съответствие с Директива 77/504/ЕИО;
- прецизират се в съответствие с директивите дефинициите за „родословна книга”, „чистопородно разплодно животно”, „зоотехнически регистър”;
- уточнява се, че в приложното поле на закона влиза производството и търговията със сперма, яйцеклетки и ембриони от животни.
ІІІ. По отделни текстове на законопроекта могат да се направят следните бележки:
1. Не е въведено в закона изискването на чл. 4 от Директива 77/504/ЕИО, съгласно което признатите развъдни асоциации не могат да откажат вписването в техните родословни книги на чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък, произхождащи от друга държава членка, когато те отговарят на изискванията, определени от Постоянния комитет по зоотехника в Европейската общност в съответствие с директивата.
2. Законопроектът не въвежда също така правилото, предвидено в чл. 2 от Директива 91/174/ЕИО, съгласно което критериите за одобрение и регистрация на организации на животновъди, критериите за вписване или регистрация в родословни книги или регистри, критериите за одобрение за възпроизводство на чистокръвни животни и генетичен материал от тях трябва да се определят по недискриминационен начин.
3. Разпоредбата на чл. 43, т. 4 от закона не въвежда прецизно чл. 7 от Директива 77/504/ЕИО. Съгласно тази разпоредба вносът на чистопородни разплодни животни от трети страни е обусловен от представянето на доказателство, че тези животни са вписани или регистрирани, или отговарят на условията за вписване или регистриране в родословна книга в държава – членка на Общността.
ІV. Въз основа на изложеното може да се заключи, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството като цяло отговаря на изискванията на Общностното законодателство в областта на зоотехническите въпроси, поради което се подкрепя от Комисията по европейска интеграция.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (7 гласа „за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Откривам дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството – вносител Министерският съвет.
Имате думата, уважаеми колеги, за изказвания.
Господин Върбанов, заповядайте. Имате думата.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (БНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Този закон е необходим на българските земеделски производители. Дори бих казал, че сме закъснели малко с неговото приемане, тъй като България вече е пълноправен член на Европейския съюз и нашите животновъди са в едни нови условия. За да могат те да получат паричните ресурси, които са предвидени за подпомагане на тяхната дейност, е необходимо да приемем по-бързо законопроекта, защото в него се регламентират доста от взаимоотношенията в сектор „Животновъдство”.
Има един проблем, който е свързан с невзетите под внимание мнения на животновъдните организации. Аз много се надявам, че между първо и второ четене ние, в Комисията по земеделието и горите, ще вземем под внимание мнението на развъдните асоциации, тъй като в голяма степен те ще бъдат структурите, които на практика ще изпълняват въпросния закон. Затова много разчитам, че колегите ще проявят разбиране. Имам информация, че от развъдните асоциации изпращат своите мнения до колеги от различни парламентарни групи. Нека да проявим едно по-отговорно поведение към тяхното мнение и да го отразим между първо и второ четене.
В голяма степен се засилват функциите на държавната структура, а именно на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Има едно противоречие, което също се надявам, че ще отстраним между първо и второ четене, защото няма логика тази държавна структура сама себе си да контролира и в същото време да извършва конкурентна дейност именно на неправителствените организации – развъдните асоциации. Доколкото съм споделял с колеги, има разбиране по този въпрос и аз се надявам, че това нещо ще бъде отстранено.
Що се касае до регламентирането на функциите на Националния млечен борд, на продуктовите бордове, това е от изключително значение. Както вече казах, това ще позволи да успеем да усвоим сериозните ресурси, които са ни предоставени от Европейския съюз.
В заключение искам да заявя мнението на нашата парламентарна група. Ние ще подкрепим законопроекта на първо четене и се надяваме, че между първо и второ четене нашите предложения също ще намерят отражение в него.
Уважаеми господин председател, за да не излизам втори път на трибуната, бих желал след като мине гласуването по законопроекта, да подложите на гласуване удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене на две седмици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
При това положение ще обявя приключване на дискусията и ще преминем към гласуване на законопроекта на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 129, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, внесен от Министерския съвет, е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Венцислав Върбанов времето за представяне на предложения между първо и второ четене да бъде удължено от една на две седмици.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
За процедура – господин Димитров. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Следващата точка от дневния ред е свързана с промяна в Закона за ДДС. Предвид особената важност на промените, които се правят в този закон, и заявената воля от министъра на финансите да присъства при обсъждането, понеже в момента е в Брюксел с премиера, предлагам точката да падне от дневния ред за тази седмица и да го обсъдим, когато той е тук. Сменят се сроковете за ревизии – един изключително дискусионен въпрос. Хубаво е да има представителство на необходимото ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли противно предложение на това процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение – точка единадесета от програмата за работа на Народното събрание за тази седмица да отпадне и да намери своето място в програмата за следващата пленарна седмица.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка дванадесета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Позволете ми процедура – предлагам в залата да бъдат допуснати господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, госпожа Мария Мургина – изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, и Росен Иванов – директор на Дирекция “Данъчно-осигурителна методология” в НАП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте предложението за допуск в пленарната зала на отговорни представители на Министерството на финансите.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Нека господин Кадиев и придружаващите го лица да заемат своите места в пленарната зала.
Господин Димитров, имате възможност да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 8 февруари 2007 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, Росен Иванов – началник на отдел “Данъчно-осигурителна методология”, и госпожа Мария Димитрова – директор на Дирекция “Управление на човешките ресурси” в Националната агенция за приходите.
Законопроектът беше представен от господин Кадиев, който изтъкна, че измененията и допълненията се внасят във връзка с разпоредбите на § 6, ал. 5 и 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно които до 30 юни 2007 г. трудовите правоотношения на служителите от Националната агенция за приходите, които изпълняват функции на длъжност, определена за заемане от държавен служител, се преобразуват в служебни.
Със законопроекта се предвижда да се отмени ал. 6 на чл. 6, тъй като възможността за създаване на инспекторати е изрично предвидена в чл. 46 от Закона за администрацията, като законовият принцип е те да бъдат самостоятелно звено със специфични правомощия на пряко подчинение на ръководителя на съответната администрация.
Въвежда се изискване структурата, организацията на работа и числеността на Националната агенция за приходите да се определя с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след одобрение от Управителния съвет.
Законопроектът предвижда изменения на чл. 9 във връзка с изискванията за заемане на длъжност “изпълнителен директор” и “заместник изпълнителен директор” на Националната агенция за приходите.
С оглед по-целесъобразното разпределяне на отговорностите се предлага изменение на чл. 10, ал. 2, с което се дава възможност на изпълнителния директор да възлага част от своите правомощия на заместник изпълнителните директори, на главния секретар или на други органи по приходите.
Най-съществените изменения с оглед преминаването на служителите на Националната агенция за приходите от трудови към служебни правоотношения се предвиждат с промените на чл. 13 от закона.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 12 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2007 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предстои да бъде представено на вниманието на народните представители и становището на Комисията по въпросите на държавната администрация. Нейният председател е господин Веселин Методиев. В пленарната зала има ли заместник-председател или член на комисията?
Заповядайте, господин Спасов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МИНЧО СПАСОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по въпросите на държавната администрация относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, внесен от Министерския съвет
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2007 г.
В заседанието взе участие господин Росен Иванов – директор на Дирекция “Данъчно-осигурителна методология” в НАП.
От името на вносителите господин Иванов представи законопроекта като посочи, че той има за цел да изпълни разпоредбите на приетия от Народното събрание Данъчно-процесуален кодекс, съгласно който до 30 юни 2007 г. трудовите правоотношения на служителите от Националната агенция за приходите, които изпълняват функции на длъжност, определена за заемане от държавен служител, се преобразуват в служебни правоотношения. Законопроектът предвижда и синхронизиране на ролята и функциите на Инспектората към НАП съгласно разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от Закона за администрацията.
В хода на обсъждането народните представители се обединиха около общото становище, че предлаганите поправки са необходими и са в съответствие с разпоредбите на Закона за администрацията и Закона за държавния служител. Беше обърнато внимание, че изискването за българско гражданство се разпростира и върху служителите на НАП, които са по трудови правоотношения, и беше направена препоръка то да отпадне, тъй като противоречи на Кодекса на труда.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, № 702-01-1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Няма други становища на комисии.
Откривам дискусията на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите с вносител - Министерски съвет.
Има думата за изказване господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние от ОДС ще подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция по приходите поради простата причина, че повечето от предвидените промени ще допринесат функционално Националната агенция по приходите да работи по-добре.
Естествено имахме своите забележки, които изразихме още при приемането на законопроекта в комисията. Те касаят промените, съгласно които изпълнителният директор може да възложи част от правомощията и дейностите си дейностите по чл. 10 на свои заместници, на главния секретар и на други органи по приходите. Ние смятаме, че така направеният запис в § 6 на Закона за изменение и допълнение не отговаря на няколко неща. По принцип компетенциите на изпълнителния директор нормативно са определени в ДОПК. И ние смятаме, че за компетенциите, определени в ДОПК, изпълнителният директор не може да преупълномощава други органи по приходите. Затова има дори едно тълкувателно решение № 4 от 22 април 2004 г., което буквално гласи така: “Компетенциите на всеки орган са нормативно определени”. В случая става дума за Данъчноосигурителния процесуален кодекс и издаването на акт от преупълномощен орган, както е записано тук – “други органи по приходите”, води до нищожността на акта.
Въпреки че ще подкрепим законопроекта на първо четене, ще направим своето предложение за промяна, така че изпълнителният директор да не може да преупълномощава други органи по приходите за правомощията, които са му дадени в ДОПК. Защото смятаме, че например за отсрочването, удължаването на срока на ревизии и други компетенции, които му се дават по ДОПК, не могат да бъдат преупълномощавани други органи по приходите, това е изключително от компетенциите на изпълнителния директор. Да не забравяме, че в Националната агенция по приходите освен изпълнителен директор над него има управителен съвет, който взима колективни решения, в него има представител на Националния осигурителен институт и когато става дума за отсрочване, разсрочване или удължаване срока на ревизия, което по ДОПК е от неговата компетентност, не може да има преупълномощаване. Това е нашата забележка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Имате думата за изказвания.
За процедура има думата господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Искам да приканя представителите на вносителя да дойдат тук и да представят законопроекта. Защото иначе за какво са дошли? Да седнат отзад в галерията и да си говорят, даже да не ми обръщат внимание в момента, и да се изгаврят с Народното събрание? За какво са излезли от работните си места и да дойдат тук – за да поседят в залата? За какво ги пускаме въобще?
Моля, заповядайте тук да представите законопроекта. Иначе няма никакъв смисъл да допускаме вносителите на законопроекта като представители на изпълнителната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз очаквам в хода на дискусията представителите на изпълнителната власт, на вносителите в случая, също да се включат в дискусията.
Желаете ли, господин Кадиев, да вземете думата? Или Вие, госпожа Мургина?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Стоянов е абсолютно прав, Министерството на финансите и Националната агенция по приходите са тук, за да представят закона и за да отстояват позициите, които са заложени в него.
В случая, ако желаете, мога отново да повторя мотивите по законопроекта, но не знам дали има смисъл от това. До момента единствената забележка, която чух от господин Попвасилев, беше за правото на изпълнителния директор на делегира функциите си. Министерството на финансите е съгласно с тази забележка и ние поехме ангажимент още в хода на дискусията в Комисията по бюджет и финанси да преразгледаме и да опишем точно функция по функция коя може да бъде делегирана и коя не, като тази специфична функция – правото на удължаване на ревизии, със сигурност ще остане само и единствено в правомощията на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухме и представителите на вносителите.
Имате думата, колеги. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция по приходите с вносител Министерският съвет.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала.
Уважаеми колеги, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 124, против 2, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата за процедура господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Мисля, че вече става ясно и на моите колеги, че твърдо съм решен този текст от правилника, който е, да се спазва. Затова предлагам да се подложи на прегласуване гласуването, защото гласуването надхвърли много над една минута, както е по правилник, както прочете днес председателят Пирински.
И Ви призовавам, господин председател, да се превърне в практика Вие самите по Ваша инициатива да отменяте гласуванията, да ги подлагате на прегласуване и ако второто гласуване не събере нужния кворум, да се прави проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правилникът не казва това за проверката, проверката е по друга процедура.
Моля квесторите да поканят още веднъж всички народни представители. Предстои гласуване в рамките на 60 секунди. Гласуването може да трае не по-малко от 15 секунди и не повече от 1 минута.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 121, против 4, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА, приет на първо четене на 8 декември 2006 г.
Господин Стоилов, имате думата да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси за второ четене на “Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
“§ 1. Член 29 се изменя така:
“Чл. 29. (1) Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците – и при наследяване по закон.
(2) Граждани на държавите – членки на Европейския съюз, или на държавите - страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя при спазване на изискванията, установени със закон, в съответствие с условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
(3) Юридически лица от държавите – членки на Европейския съюз, или от държавите - страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя по реда на ал. 2.
(4) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено друго.
(5) Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз основа на международен договор, на закон или акт на Министерския съвет.
(6) Чужда държава не може да придобива право на собственост върху недвижим имот в страната по наследство.”
Искам само да обърна внимание при окончателното публикуване на текста да се прецени дали да бъдат запазени алинеите, защото ние правим промяна в Закона за собствеността, който е много стар и в него не е използвана техниката на номериране на отделните текстове с алинеи. Така че с редакцията, която прочетох от името на комисията и с тази бележка, предлагам прочетеното съдържание на чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по наименованието на закона и § 1 в новата му редакция.
Господин Стоянов, имате думата.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Ние от партия “Атака” смятаме, че разрешението, което беше дадено за продажба на свещената българска земя на чужденци с изменението в Конституцията за едно от най-големите национални предателства, което беше сторено от предишното Народно събрание. Това продължава и в сегашното Народно събрание с приемането на допълнителни текстове, които да улеснят продажбата на българска земя на чужденци, когато единственото нещо, което е останало на по-голяма част от българските граждани - е парчето земя, което успяха въпреки множеството манипулации и фалшификации, извършени със законите за реституция, да си върнат. Това е единственото нещо, което им е останало, от което се препитават и съществуват.
Не може да се разрешава българската земя да се продава сега, когато нейната цена не съответства на средноевропейската цена, когато доходите на българските граждани са десетки пъти по-ниски от тези на средния европеец.
Не може да се продава българска земя, когато един пенсионер от Великобритания може да дойде в България и с едномесечната си пенсия да купи 10 или 20 дка земя от най-плодородната земя в цяла Европа! Защото, когато това започне да става в България, съвсем скоро една огромна част от територията на Република България вече няма да е собственост на българските граждани, а ще е собственост на чужди граждани. Дори ние имаме данни, че тези изкупувания вече са започнали чрез подставени лица. Сега с промените в тези закони, когато изтече нищожният едногодишен транзитивен период, веднага ще бъде узаконено и множество чуждестранни граждани веднага ще придобият право на земята. Това поражда риск да стане същото, каквото стана в Близкия Изток с Израел и Палестина, когато палестинските земи бяха изкупени от Израел и сега израелтяните казват: “Това са наши земи, вие не ги притежавате. Ние ги притежаваме и затова трябва да имаме права върху тях”. Това е реална опасност.
Освен това трябва да се прави много ясно разграничение. Начинът, по който беше приета промяната в Конституцията и това, което в момента се прави със Закона за собствеността, всъщност поставя в по-неизгодно положение гражданите на Европейския съюз. Защото те ще трябва да чакат няколко години транзитивен период, докато за други държави, извън Европейския съюз, правителството ще сключи само едно споразумение – най-обикновено международно споразумение. Всички знаем тук как приемаме ратификациите на правителството – без дебати, в един ден двете четения и веднага граждани или държавни органи на чужди държави от Азия, от Африка или откъдето и да е, ще получат право да изкупуват земя в България.
Трябва ясно да се прави разграничение. Българска земя не може да се продава на чужденци. Ако евентуално такова нещо е възможно някога да стане, то може да стане само за граждани на Европейския съюз, когато цената на земята стигне средно европейската цена на земята, когато българите и българските фирми могат да се конкурират, имат достатъчно доходи, за да се конкурират със западните юридически и физически лица. Преди това да се случи, българската земя не трябва да бъде продавана на чужденци.
Партия “Атака” няма да подкрепи промените в този закон, защото това, както казах в началото на своето изказване, е направено в момент, когато българският народ е изключително беден, когато някои хора са докарани дотам, че всъщност да им се наложи да си продадат земята, за да оцелеят. Това ще направи така, че българската земя ще престане да бъде българска, както всичко. Това е последното национално богатство, което е останало в български ръце. С този закон и това ще бъде прекратено. След като бяха приватизирани банките, след като бяха приватизирани всички предприятия и са в чужди ръце, сега и земята ще бъде отнета съвсем скоро. Може би от мнозинството ще кажете, че най-лесният начин това да стане, е като обложите земята с данък и така принудите хората да си я продадат. Ние стоим решително срещу това, докогато се налага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към господин Стоянов? Няма.
Госпожо Банкова, имате думата за изказване по § 1.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като гледаме изключително важен проблем, за да вземете правилно решение, тъй като тук, в залата, има колеги, които не присъстваха в Тридесет и деветото Народно събрание, искам да ви напомня и да ви припомня как в Тридесет и деветото Народно събрание променихме българската Конституция, за да разрешим продажбата на българска земя. В парламента, до ръководството на българското Народно събрание, се получи писмо от Американската търговска камара, с което писмо, почти в ултимативен тон 1:1, ни се казваше какъв текст трябва да приемем, с който да разрешим продажбата на българска земя за чужденци. Любопитното в това писмо е, че копие от него беше изпратено до посланиците на Щатите, Турция и Израел в България.
В миналото Народно събрание само няколко души гласувахме против продажбата на българска земя за чужденци. Тъй като аз тогава гласувах против, сега виждам, че имаше защо да се замислим, тъй като онова решение на колегите от Тридесет и деветото Народно събрание сега има пагубни последици, тъй като ние не заложихме нито една точка в тази промяна, която да гарантира запазването на българските национални интереси, когато разрешаваме продажба на българска земя.
Аз смея да мисля, че България тогава, по един изключително лекомислен начин, без никаква грижа за българската земя и без никакви уговорки, без никакъв период, в който да се допусне най-напред да се повиши пазарната цена на българската земя и чак тогава евентуално да се дебатира промяна в Конституцията, според която да се разреши продажба на земя, благодарение на тази национална безотговорност българската Конституция беше променена. Отново ще повторя, беше променена по указание на това прословуто писмо от Американската търговска камара, което, чудно защо, беше разпратено до посланиците на Съединените щати, Турция и Израел в България.
Така че, уважаеми колеги, сега, на фона на десетките примери за изкупуване на българска земя, се налага не само да понесем отговорността за това решение, което се взе в миналия парламент, но да се търсят всякакви възможности, ако трябва да се променят и видоизменят някои закони, но да се опитаме да защитим българската земя. Защото именно тук, от позицията си на законотворци, ние не я защитихме, а я предадохме и продадохме.
Естествено няма да подкрепя този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към изказването на госпожа Банкова? Няма.
За изказване има думата господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, да внесем малко яснота. Първо, едно дребно несъгласие с говорилия преди мен колега Стоянов. Колега Стоянов, не започва, отдавна вече е в сериозен ход изкупуване на българска земя. Това не бива да го крием точно тук. Факт е, че в южните територии, особено тези около Кърджали и Южна Тракия, вече големи парчета българска земя не са наши. Разрешавайки и облекчавайки все повече статута за придобиване собственост и ограничени вещни права върху българска земеделска земя ние отваряме вратата на едно бедствие, което най-вероятно нашите деца ще понесат. Ние отваряме вратата за това, щото в България да бъдат възможни създаването на анклави от чужди нам културно, етнически и религиозно общности. Такива анклави могат да бъдат привнесени както и от държави, които засега не са членки на Европейския съюз и може би скоро няма да бъдат, като например Турция. Такива анклави могат да бъдат създадени и от придошли от страни – членки на Европейския съюз масиви от хора, изповядващи например исляма, принадлежащи и към други държави като Пакистан, Нигерия, Чад и т.н., и т.н.
За мен този въпрос е от изключителна важност не сега, защото най-вероятно сега изпълняваме поредното указание на някоя комисия, на някакъв преговорен процес, където някой някак си се е съгласил без да мисли. Сега и тук трябва да помислим, уважаеми колеги, какво правим и какво причиняваме на потомците си.
В заключение искам да споделя с вас едно свое безпокойство. Нерядко и аз дори съм носил критики за това, че на международни форуми съм сядал в близост до сродни и еднозначни политически фигури от съседните ни държави, като например представители на някои националистически формации от съседни държави, изтъквайки, че с тях имаме спорни териториални интереси отпреди може би век – век и половина. Без да омаловажавам въпросите за разпокъсването на българското землище вследствие Берлинския диктат, аз винаги отговарям, че за мен е много по-обезпокоително, че докато ние спорим с тези съседи за парчета земя те най-вероятно ще бъдат заселени с пакистанци или нигерийци.
Споделяйки това свое притеснение сега с вас, отново ви обръщам внимание да поемем всички отговорността не само към сегашния момент, не само към набързо дадени съгласия по конюнктурни съображения, а да мислим и за бъдещето. Това е наша функция като народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За първа реплика има думата господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да подчертая, че не съм съгласен с преждеговорившите, защото аз съм роден в Момчилград, който е община от Родопите, и няма нито един декар анклав, за който насаждате тук на народното представителство и на народните представители, на гражданите, че има закупуване на земи и т.н. Ако Вие докажете това, господин Чернев, ще дойда да се извиня. Но ако Вие предложите някоя комисия от Народното събрание, която да дойде да види тия анклави, аз ще се включа в нея, заедно с Вас да отидем да видим тия анклави.
Въпросът е друг – докато лидерите Ви и заместниците Ви си пазят семето за рая, докато няма раждаемост в страната ни, ще сънувате такива анклави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за втора реплика, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Искам да запитам колегите, които говориха преди мен, какво означава това да не се продава селскостопанска земя докато се изравнят доходите на българските граждани с тези на Европейския съюз?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Към мен трябваше да отправите тая реплика.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Репликата ми горе-долу по същество е и към Вас, разбира се.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Как да отговоря сега?
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Сега не Ви е дадена думата.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА, от място): Това са процедурни хватки.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Никакви хватки не са, но просто не исках да взимам реплика директно, а виждам, че се налага по проста човешка логика.
В днешния вестник се чете, че Европейският съюз изостава 22 години от Съединените американски щати по ниво на доходи и развитие, а България, в сравнение с Европейския съюз, към който вече сме член, не се наемам да кажа с колко години изостава.
Така че, ако смятате, че трябва да се чака, сигурно трябва да се чака 20-30 години.
Питам, след като повече от една трета от българската селскостопанска земя в момента пустее, по какъв начин да се окрупни и обработва по съвременни технологии? Аз смятам, че по същество това е една възможност да се даде един тласък за модернизация на българското селско стопанство – да може да се препродава и купува, защото никой няма да я купува, за да си я държи, а ще се използва по предназначение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чернев, имате думата за дуплика.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Юсеин, много Ви благодаря, че нагледно показахте първия ред от новото говорене, което скоро ще чуваме в България. Много Ви благодаря за откровеността, с което показахте истинското лице на тези, които скоро ще създадат анклави. Така че Вие донесохте сам първото доказателство на тази трибуна.
Що се отнася до пазарната стойност, ще се опитам да отговоря вместо колегата Стоянов. Аз не разбрах логиката тук. Няма нужда да чакаме, няма нужда да слагаме някакви задръжки, а трябваше досега да бъде създаден механизъм, за да може земята да бъде стока – такава, каквато е в целия Европейски съюз. Сега пазарната цена на стоката земя или стоката българска селскостопанска земя е нерентабилна за българския национален интерес. Така Ви отговарям. Няма нужда да чакаме. Напротив, трябваше за 18 години да се създаде такава предпоставка, щото ние да не губим селското си стопанство. Трябваше да се направи така, че да не се загубят земеделските кооперативи. Тъй като това беше направено и сега сме поставени пред свършен факт, то условие, без което не може, е да съобразим българския национален интерес ад хок, а не принципно.
Аз подкрепям становището на преждеговорившите, че за момента не е пазарно справедливо да продаваме българска земеделска земя. Ето така да го кажем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Георги Димитров има думата за изказване.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, отваряме кутията на Пандора с това да позволим да се продава българска земя и ще ви обясня много кратичко и ясно защо.
Да, вярно е, има пустеещи земи, но въпросът е, че този, който ги купи, как и защо ще ги използва? Сега следете хубаво какво ще ви кажа. Чрез посредници в тези земи, които биват закупени, има вероятност да се създадат лагери на терористи и това е съвсем реална заплаха. (Шум и реплики от ДПС.) Помнете сега какво съм ви казал. Те ще бъдат закупени чрез посредници, съвсем чисти и божии душици ще купят земята и ще я предоставят на трети лица. Така че добре се замислете по този въпрос. Въпросът е много сериозен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Още сме на наименованието на законопроекта и на § 1. Всъщност тази дискусия трябваше да се води в самата комисия.
Господин Христов, имате думата. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз категорично съм против възможността българска земеделска земя да бъде продавана на чужденци в сегашния момент. Защо? Цената на българската земя е значително по-ниска, отколкото земята в Европейския съюз. Всички вие знаете тези факти. Те се дължат на ред обстоятелства, които няма да конкретизирам тук.
Много се говори, че нямало никакъв проблем, че чужденците нямало да нарамят тази земя и да я изнесат навън. Това е така. Само че това, което не се казва, е, че всеки един може да огради тази земя и да не пропуска българите да минават през нея. Това е въпросът, уважаеми колеги. (Реплики от ДПС.)
Господин председател, моля да успокоите колегите от ДПС. Ако някой има реплика към мен, нека да използва това си право. Аз съм готов да отговоря.
Искам да ви кажа, че бързането да се дава право на чужденци да закупуват тази земя е свързано и с умишленото ликвидиране на селскостопанското производство в България, съсипването на кооперативното стопанство – всички тези неща са тясно свързани.
Няма да ви казвам, че в редица страни, като например в съседна Гърция има огромни региони, където е забранено да се продава гръцка земя на чужденци. Изключително строг режим за продажба на тази земя има и във Франция. Чудя се защо в България ние трябва да налагаме най-либералния възможен режим и то сега, когато няма реална пазарна цена на земята? Цената е несъпоставима със стойностите в съседни нам държави.
Ето защо аз съм категорично против възможността да бъде продавана българска земя на чужденци, независимо какви са те.
Колеги от ДПС, успокойте се, не само на турци, но и на хора от други държави също. Аз съм против по принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика думата има заместник-председателят Петър Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Много неща бяха казани досега, но искам да кажа, че има изменение на Закона за чужденците в Република България, до който не сме стигнали още. Трябва да се знае, че жителите на Европейския съюз според това изменение не са чужденци. Трябва да се има предвид, че всеки един англичанин, французин, германец или грък може да си купува каквато иска земя и няма да се води за чужденец. Това трябва да се знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика думата има господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин Христов, в началото на Вашето изказване имаше фраза, че чужденец, който си купи земя, ще я огради и няма да допуска никого вътре. Предполагам, че Вие също си заключвате апартамента и не допускате всеки да влиза във Вашата собственост. Това не е проблемът. По този начин Вие измествате проблематиката, като искате да лишите българските граждани от тяхното конституционно право на собственост и възможността те ефективно да се възползват от това право на собственост. Как Вие ще лишите стопанина в село Хикс да получи по-високата стойност на земята си, ако му предложи някой англичанин по-висока стойност? Вие го задължавате да я продаде на местните спекуланти със земя. Това ли искате да направите? Ако искате да го направите, кажете го открито. Но Вие така лишавате този български гражданин – собственик на земеделска земя, от възможност да получи нейната по-добра реализация. Оттук блокирате и целия процес на приравняване на цените на земите с тези в Европа.
Това, което бъркате също, е суверенитетът на държавата с правото на собственост върху земята. Ако в тази земя, която Вие сте оградили, извършите престъпление, то българските власти ще съдят престъпника, чиято и собственост да е тази земя. Така че недейте да бъркате собствеността със суверенитета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Няма други реплики.
Заповядайте за дуплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Уважаеми господин Спасов, предполагам, че ще се съгласите с мен, че един от компонентите на държавността е именно територията.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Суверенитетът!
МИНЧО ХРИСТОВ: Именно територията!
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Суверенитетът!
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз няма какво повече да Ви кажа. Това е достатъчно.
Що се отнася до местните спекуланти, аз съм категорично против и местните спекуланти, и чуждестранните спекуланти. Само че не знам дали Вие пътувате из страната.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Тогава да възстановим ТКЗС-тата…
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, моля, въдворете ред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Редът е налице, не се притеснявайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Що се отнася до местните спекуланти, аз съм категорично против тези лица.
Но изглежда Вие не пътувате из страната и не знаете, че в много райони на страната идват хора от чужбина, които превръщат българските селяни в евтина, изключително евтина работна ръка, те използват това, както Вие ще го наречете “сравнително предимство” за организиране на производството там.
Въпросът е каква част от тези печалби отиват в чужбина и каква част остават в България и каква част остава за хората, работещи там – тези аргати, ако ми позволите този израз, евтини ратаи, в които превръщате българските селяни! (Реплики от мнозинството.) Това е големият въпрос.
Що се отнася до продажбата на земя, Вие говорите тук за пазарна цена. Предполагам, че ще се съгласите с мен, че в България реална цена за земята, съпоставима с европейските страни, в момента няма. И именно в това е големият проблем. (Реплики от мнозинството.)
И аз питам: какво ще стане, когато тази земя се изкупи в голямата си част, ако не и в по-голямата си част от чужденци? В какво ще превърнете вие българския народ, българските селяни, българското население? Това са въпросите, на които трябва да потърсим отговор тук и сега!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Веселин Методиев за декларация от името на парламентарна група.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
“Уважаеми колеги, свидетели сме на огромен скандал, свързан с образа на страната ни като правова държава и съюзник в международната борба с тероризма и корупцията. Информация от авторитетно американско издание “Конгрешънъл Куотърли”, което осигурява с новини и анализи дейността на американския Конгрес, публикува материал за столичния кмет Бойко Борисов като бизнеспартньор на лица от подземния свят, използвал служебното си положение, за да управлява официално корупцията.
За пореден път истината за престъпността и корупцията в България излиза от чужди институции. Този скандал накърнява образа на България като достоен съюзник в тази битка. Този скандал е надпартиен и е свързан с международния образ на страната ни. Това поставя под въпрос демократичните устои и правовия ред в България.
Ето защо Парламентарната група на Демократи за силна България настояваме за:
Първо, незабавна реакция на президента на Република България.
Второ, изслушване на министър-председателя и министрите на външните и вътрешните работи, които са запознати с документи по този скандал.
Трето, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да изслуша съответните заместник-министри, както и ръководителите на специалните служби на Република България.
Четвърто, очакваме незабавна реакция на главния прокурор на страната.”
Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Павел Шопов. Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Разискваме един много важен въпрос, жалко, че в този състав на Четиридесетото Народно събрание.
Въпросът е въпрос над въпросите. Той щеше да мине абсолютно незабелязано, ако не беше повдигнат като тема от Коалиция “Атака” и независимите народни представители, които се изказаха.
Въпросът щеше с 40-50 души гласували да бъде решен, в смисъл че българската земя ще може да се продава хей-така, без това да е време, на цена, която е просто символична, в момент, когато това е просто истинско престъпление и в пълно противоречие с българския национален интерес. И всички вие станахте свидетели, че тук една политическа сила е особено активна. Тази политическа сила особено яростно и настървено защитаваше и защитава това българската земя да може да се продава. Това е ДПС.
ДПС отново показа, че работи за чужди интереси, че е проводник на политиката на съседна Турция (реплики от народния представител Ахмед Юсеин), че ДПС отново е Пета колона на чужда държава.
В подкрепа на това нека да се чуе от тази висока трибуна, ще ви оповестя един факт, който е особено показателен. Нека да се има предвид от всички, включително и от тези, които са готови да гласуват така лековерно и набързо текстовете от законопроекта.
Уважаеми колеги и всички, които ни слушате, имаме абсолютно сигурните данни, че в ДПС на централно ниво има, налице е кадастрална карта на България.
ДАУТ ОСМАН (ДПС, от място): И твоята молба е там!
ПАВЕЛ ШОПОВ: И това не е случайно. На тази кадастрална карта се нанасят всички имоти, които са собственост на български граждани с турско етническо самосъзнание, на фирми, свързани с турски интереси, на турски фирми, които са регистрирани в България по Търговския закон, включително и лица, които са подставени лица на турски фирми и на турски интереси. И там се прави пъзелът, подрежда се доминото, защриховат се завладените територии от България. Неслучайно заявявам: “завладените територии от България”! И така имот след имот, особено в определени области. Ясен е апетитът, че тези петна са вече силно защриховани и на места представляват огромни масиви. Това са Кърджалийска област и областите в Североизточна България. (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики?
Има думата за реплика господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! С последното, господин Шопов, не съм съгласен. Идете в Анталия и вижте имотите на руснаците. Но става въпрос за друго. Нашето раздразнение идва от това, че не се говори за анклава около Бургас - „Лукойл”, не се говори за американския анклав около Севлиево, не се говори за всички земи, купени от англичаните покрай Варна, а сънувате някакви анклави в Кърджалийско. Това е обидно. И ние сме български граждани. Това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други реплики?
Заповядайте, господин Тасим, за втора реплика.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Шопов, аз се заканих преди две години, че никога няма да реагирам на подобен тип изказване и най-вече заради това, че сте от „Атака”, ясно е по какви причини. Но тук говорите съвършени неистини.
В Министерството на земеделието и горите има ортофотокарта на Република България. Тази карта е създадена с много усилия, с огромни средства и вследствие на изискването на Брюксел, за да се знае собствеността на земята, дали има евросубсидии за тези хора. И второ, да се знае тази земя дали се обработва или не. И вие всичко това да го изкривите и да кажете сега, че това е някаква карта, която е създадена от името и за интересите на ДПС – това просто е несериозно, абсурдно е. Недейте да влагате толкова емоции за нещо, което е елементарно и просто. Напротив, точно тази ортофотокарта няма да позволи на мошениците да представят, че обработват някаква земя и няма да могат да я представят от ничие име, само от свое име, ако го обработват или са го дали под наем. Това е истината. Четете малко. Поинтересувайте се малко повечко и ще видите, че това защитава българските национални интереси, а не ничии. Точно сега вече мошениците ще бъдат идентифицирани отдалеч. Това е една система за контрол, а не това, което Вие говорите. То просто е смешно и несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма повече реплики.
Господин Шопов, имате думата за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Тасим, не става въпрос за тази карта и тези кадастрални планове, които са в Министерството на горите. Те са, за да се използват от българската администрация, от едно министерство, което има отношение по тези въпроси. Аз говоря за карта, каквато се намира и се съхранява във вашето централно ръководство, от вашите политически лидери, от вашите ръководители, което са възложили тази задача. Там има такава кадастрална карта точно за това, за да се създават анклави. И неслучайно думата „анклав” така ви взриви и така ви подпали. Защото всички вие знаете, че е така. Даже не съм сигурен дали всички знаят за тази карта, която се държи във вашето централно ръководство.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): А ти откъде знаеш какво има в нашата централа?
ПАВЕЛ ШОПОВ: А на господин Юсеин ще кажа: да, за Анталия е така. И там се придобиват от англичани, от руснаци, от французи, но хотели, ресторанти. Това са имоти, които са застроени, които имат стопанско значение. Но всички тези народности и гражданите на тези страни, господин Юсеин, там не могат да придобиват селскостопански земи. Има една огромна разлика. Ето за това става въпрос.
Аз съм съгласен с Вас, що се касае до такива анклави. Вие тази дума много добре сте научили, знаете много добре какво означава, няма нужда да Ви обяснявам, защото съм сигурен, че в тази зала на някой тази дума трябва да се обясни какво значи, но на вас от ДПС няма нужда да се обяснява, защото вие всички я знаете, сигурно тя си има и турски аналог. Вие сте прав, че има такива анклави във вид на огромни предприятия. Това, което Вие цитирахте, в такъв своеобразен анклав се превръщат огромните земи и територии около Сливен, където ще има десетки квадратни километри американски анклав. И в крайна сметка анклави след анклави – тези и разни други, на които се разделя България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата председателят на Комисията по правни въпроси Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! За мен са разбираеми тревогите, които се изразяват по повод на обсъждането на промените в Закона за собствеността. Много от изказванията надхвърлиха далеч разпоредбите на тези изменения. Защото тук се поставиха проблемите за съотношението между земята и територията като публично-правна категория, за демографската политика, за националната сигурност, за двойното гражданство, за равното третиране на гражданите пред закона от властите, които управляват. Това са все реални проблеми. Но мисля, че се надценява способността на един отделен закон, включително и този, да може да реши всички тези проблеми. И аз мисля, че когато говорим, първо, трябва да знаем какво е фактическото положение и какво юридически се променя в него.
Искам да обърна внимание поне за юристите, които говориха, че и без промяната в Конституцията, и без промяната, която сега обсъждаме, съществува юридическа възможност за закупуване на земя от чужденци. Само че това става чрез регистриране на български юридически лица с чужд капитал, които, съдейки по рекламите и по практиката, масово в последните години, главно по икономически интереси, закупуват земя в България. Ако някой смята, че това е заобикаляне на закона, който не допускаше чуждестранни лица да придобиват земя, нека този въпрос да се постави, но той е въпрос на юридическата практика, а не на българското законодателство. Така че никой от вас не може да излезе сега и да каже, че ако отхвърлим този закон, или дори ако не беше приета промяната в Конституцията, че този проблем нямаше да съществува в България.
Освен това, вие ако искате ние да направим такава суперзащита, тогава трябва въпросът да се постави още по-радикално – въобще да се допуска ли притежаването на земя от частни лица, включително и български граждани? Тази дискусия също може да се води, макар че в европейската практика аз не знам да съществува подобен род ограничения. Има някои държави и те много чувствително защитават своите интереси, като въобще не допускат на частни лица да придобиват собственост върху земя. Те могат да арендуват дългосрочно, за десетилетия, но не могат да имат собствеността върху нея. Има такива примери. Аз съм готов да водим такава дискусия, но нека да я водим по смислен начин, който дава решение. Защото на мен ми прави впечатление, че представителите на някои парламентарни групи и някои независими народни представители тук говорят просто като общественици. Ние трябва да реагираме на реалните проблеми, но едновременно да предлагаме решение на тези проблеми. Не може да се говори като на едно обикновено събрание тук, без да се познава реалното положение и без да се предлагат реални решения. Защото нито едно от тези изказвания, дори да го възприемем като идея, няма да преодолее един реално съществуващ проблем.
Аз знам опасенията ви, не е толкова далечен примерът на Косово, как в един район на Балканите се променя драстично собствеността, променя се демографската характеристика, а оттам се променя и държавността. Но пак ви казвам – тези въпроси са много по-дълбоки и аз тук бих апелирам и към българското правителство, и въобще към управлението да подготвят един нов закон, който да урежда собствеността върху българската земя. Там именно можеше и може да се предвиди специален режим на придобиването й в определени райони, без това да бъде по дискриминационен признак. Такава идея е заложена в промяната на Конституцията, която приехме 2005 г., където се казва, че режимът на земята се определя със закон. Сегашното българското законодателство не е достатъчно адекватно на всички тези проблеми. Но точно две години са изминали от приемането на тази промяна и никакво усилие в тази насока, никакво действие не е предприето.
Искам да ви обърна внимание също, че ние сме разграничили режима на българските и европейските граждани от каквито и да било други граждани. Още в Конституцията се предвиди, че земя могат да придобиват чужди граждани и чуждестранни юридически лица извън Европейския съюз само по силата на международен договор, който е ратифициран с квалифицирано мнозинство от две трети от народните представители, и че страните, с които ние имаме международни договори, нямат действие. Тоест ако техни граждани и юридически лица искат да придобиват земя, трябва да има нов договор, който да бъде подписан между двете държави и той да бъде ратифициран с две трети в българския парламент. Това е състоянието, за което трябва да сте ориентирани. Тези разпоредби, които приемаме, са отражение на вече приетите разпоредби в Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има три реплики – на господин Стоянов, господин Георгиев и господин Чернев.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Господин Стоилов, не разбрах точно какъв е проблемът и за кого е проблемът. Проблемът е в това, че англичаните, германците и турците сега не могат да си купуват земя в България и затова трябва да им решим проблема и да ги облекчим. Това ли е проблемът, който решаваме в момента и който беше заложен като бомба със закъснител от предишното Народно събрание, в което Вие бяхте и нямате никакво основание сега да хвърляте обвинения за усилия или неусилия, защото решението на този въпрос е на мнозинството? Понеже казвате, че нямало хубав дебат – хубаво, нека да има дебат, не като общественици – като парламентаристи, Вие сте специалист по конституционно право.
Не виждате ли тази опасност, която се поражда с този текст, който се предлага в момента? Не виждате ли възможностите? Сам казвате – знаете за такава и онакава ситуация. Кажете ни: в този момент не виждате ли реалната заплаха, която се представя пред България тя да бъде разпокъсана и унищожена с продажбата на земя на чужденци? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, господин Стоилов! Добър знак е това, че Вие разбирате проблемите, които ще предизвика този закон. Нека да погледнем малко по-назад, да си спомним как е образувана една държава в света – Израел. Точно по този начин – с изкупуване на земи. В момента в България от съседна нам държава се върши същото. Защо трябва да създадем проблем, който после трудно ще разрешим? Както моите колеги казаха, защо трябва да бързаме с този закон, след като предстоят промени, след като предстоят дебати, след като този проблем напълно се изясни пред нас? Нека да постъпим наистина като разумни хора. Нека да осигурим тази държава за българските граждани. Нека да не я превърнем в една територия офшорка, в която се разхождат, заминават, влизат и излизат кой откъдето хванеш. Куче влачи, диря няма! Това ще направим сега с тази бързина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Стоилов, може би малко в разрез с това, което сме научили на упражнение от Вас – не бях прецизен в изказването си, но поправих по-младия колега Стоянов, че вече е започнал процесът на изкупуване, имайки предвид именно досега съществуващия правен режим. Моята отметка тук е, че досега съществуващият правен режим, тоест едно юридическо лице със стопанска цел да закупи, да придобие собственост върху земеделска земя, все пак имаше своя праг на ограничаване правото на собственост при едно производство по несъстоятелност и ликвидиране на имуществото – да не влизаме в подробности разпореждането с имуществото на едно дружество какво е. Сега с тази поправка разрешаваме едно още по-голямо разширяване на правото на придобиване на собственост – наследяването. Ако скачам от тема на тема.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако е гражданин на Европейския съюз.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Именно тук вече и моят основен апел беше, че по този начин даваме възможност, разрешаваме, допускаме, отваряме вратата да се създаде прецедентът Косово и в България. Именно затова, въпреки че в една стриктно правна ситуация трябва да гледаме буквата на закона, но въпреки всичко знаем – и Вие, и аз добре, че в крайна сметка този закон е само един инструмент на това, което става в обществото и което може да стане в обществото. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Стоянов и господин Чернев, мога да обединя отговора си на вашите реплики. Когато се прекрати едно търговско дружество, ако физическото лице няма право да придобива земя, то трябва да прехвърли тази земя в определен период или поне държавата има право да я изкупи. Ако то е гражданин на Европейския съюз, може и в персонално качество да я притежава. Така че ние тук не правим нещо повече от това, което съществува.
Искам да обърна внимание на господин Стоянов, че един от основополагащите принципи на Европейския съюз е за свободното движение на хора, стоки и капитали – в случая земята се третира като капитал. Така че като човек, който участва в работата на Европейския парламент, а предполагам има и амбиция да я продължи, той едва ли би предложил някаква ревизия на този основополагащ принцип на Европейския съюз – да се изключи подобно изискване, защото това е част от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.
В предишното Народно събрание смятам, че с моите усилия и на някои от моите колеги сме постигнали значителен резултат, защото ако не бяха нашите усилия, тогава нямаше да се приеме изискването продажбата на земя да не се отнася към заварените международни договори и изискването, което установихме за две трети мнозинство, тоест все пак за специална преценка и за по-трудно приравняване на възможностите, които имат гражданите и юридическите лица от Европейския съюз с останалите чужденци и чуждестранни юридически лица.
На господин Георгиев мога да кажа, че и сега е предвиден такъв гратисен период по отношение на България – седем години и респективно пет години. Няма да се спирам на отделните разлики, на отделните хипотези, така че има такива периоди и в пълната си либерализация по отношение на лицата от Европейския съюз тези разпоредби влизат в сила след пет и след седем години. Това са различни категории. Вие не обърнахте внимание, че отделните разпоредби третират различните видове собственост върху сгради, върху земя в регулация и земеделска земя, така че подобни изисквания има. Въпрос за мен е доколко самата държавна политика е активна и използва максимално възможностите.
Следователно с отлагането на тези разпоредби нищо повече няма да можете да ни предложите. Ако имам някаква надежда, че ще сте в състояние да предложите нещо, бих оставил да гледаме този закон след един месец. Нито в комисията, нито тук се правят такива предложения, а повечето разпоредби почти буквално пренасят съдържанието от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Дори да не приемем този закон, тези, които черпят права от договора, могат да се позовават, така че този договор да има и пряко действие, макар че като първично право той се нуждае от пренасяне в българското законодателство.
Следователно искам да ви кажа, че с този закон нито увеличаваме, нито намаляваме рисковете, които съществуват за българските национални интереси. Аз не отричам такива рискове, но решенията не са в разпоредбите, които сега обсъждаме и които се надявам, че ще приемем. Благодаря.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): Нека да погледнем и другата вратичка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? (Шум и реплики в залата.)
Казвате: списъкът – затворен.
Има гласове, предлагащи гласуване, но, уважаеми колеги, това гласуване по този параграф ще бъде утре сутринта. (Реплики.)
Не, че някой се е сетил за нещо, а очевидно е, че някои хора се мислят за единствено мислещи по-далеч… (Оживление.)
Очевидно е, че въпросът не е тривиален. Ясно е от дискусията, че той изисква достатъчно сериозно гласуване. Добре е да започнем да свикваме, че ще гласуваме в определени часове – веднага след началото на пленарното заседание. Да започнем да формираме този навик от утре.
Господин Стоилов, докладвайте за § 2.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за ал. 1 и не подкрепя текста на вносителя за ал. 2, като предлага ал. 2 да отпадне, а именно:
“(2) В случаите по ал. 1 жилището се счита за второ, когато е различно от основното жилище на територията на друга държава – членка на Европейския съюз”.
Комисията предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Създава се чл. 29а:
“Чл. 29а. Лицата по чл. 29, ал. 2, които не пребивават постоянно в Република България, както и юридическите лица по чл. 29, ал. 3, могат да придобиват земя за втори жилищен имот след изтичането на срока, определен при условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата по § 2.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, аз имам едно предложение, което беше обсъждано в комисията, но там не беше подкрепено. Аз го поддържам, затова го поставям на вниманието на уважаемото събрание.
Смятам, че в тази разпоредба трябва да отпадне на втория ред изразът “както и юридическите лица по чл. 29, ал. 3”. Това е един текст, който юридически аз смятам за абсурден, защото никой сигурно не може да даде смислено обяснение как юридическото лице може да има жилище, а още повече как то може да придобие второ жилище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоилов. Това все пак е редакция, която е предложена от комисията. Комисията е автор. Господин Стоилов предлага отпадането на израза от втория ред на текста, предложен от комисията. Той обясни мотивите за това свое предложение. Очевидно, когато се гласува утре § 2 първо ще трябва да се гласува отпадането на израза „както и юридическите лица по чл. 29, ал. 3”.
Има ли желаещи да вземат думата по § 2? Няма.
Господин Стоилов, заповядайте, за да докладвате по § 3 като пак повтарям, че при гласуването на § 2 ще има две гласувания.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 3. В Закона за горите се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10:
а) в ал. 2 думите “чужди граждани и чуждестранни юридически лица” се заличават;
б) алинея 3 се изменя така:
“(3) Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху гори и земи от горския фонд при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците – и при наследяване по закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, прибавихте “ал. 2”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, защото препращането е точно към нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля и колегите, които следят текста, да обърнат внимание, че в текста на ал. 3 на чл. 10, на третия ред след “чл. 22” се добавя “ал. 2”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“в) алинея 4 се изменя така:
“(4) Граждани на държавите – членки на Европейския съюз, и на държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху гори и земи от горския фонд по реда на този закон след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”;
г) създава се ал. 5:
“(5) Юридически лица от държавите – членки на Европейския съюз, или” – тук добавям “от държавите –“, “страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство могат да придобиват право на собственост върху гори и земи от горския фонд по реда на ал. 4”.
2. Създава се чл. 10а:
“Чл. 10а. (1) Чужденци, които придобиват право на собственост върху гори и земи от горския фонд чрез наследяване по закон, но не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да ги прехвърлят на лица, които имат право да придобиват такива имоти.”
По ал. 2 ще предложа без да се променя смисълът, една по-точна редакция и моля народните представители да проследят текста:
“(2) За лица по ал. 1, на които е възстановено право на собственост върху земи и гори от горския фонд, тригодишният срок за прехвърлянето на собствеността тече от момента на възстановяването им.”
“(3) При неспазване на срока по ал. 1 държавата може да изкупи горите и земите от горския фонд по цени, определени с наредба на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да спрем на § 3, господин Стоилов.
Уважаеми колеги, § 3 третира чл. 10 и с него се предлага създаването на нов чл. 10а с някои уточнения на редакцията, по- съществените от които са в ал. 2 на предлагания нов чл. 10а. Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Утре при гласуването ще са на разположение текстовете в окончателната редакция, в която ги предлага господин Стоилов, но тогава няма да има възможност за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те не променят смисъла и са по-точни като редакция, защото става дума за прехвърляне на собствеността на самата земя, така че след приемането, допълнително юридически сме ги огледали, за да бъдат по-добре формулирани, така че в тази редакция не се променя нещо от съдържанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи да се изкажат.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, всъщност дискусията по § 1 обхвана дискусията и този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, аз сега виждам, че това е тематика, която е свързана с § 1.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ:
“§ 4. В чл. 10 от Закона за защитените територии се правят следните изменения и допълнения”.
Комисията тук подкрепя текста на вносителя за § 4.
По текстовете на § 4 има само две редакции – в ал. 3, предпоследния ред, където се говори за срока и условията вместо “произтичащи” – “на Договора за присъединяване на Република България” и в ал. 4 вместо “чуждите граждани” – “чужденци”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тази фигура “чужденци” правно ясна ли е?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук проблемът в този законопроект е, че е заимствана в голяма степен терминологията от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и аз предполагам, че затова е попаднал в законопроекта този текст, който преди това оспорих – за второто жилище на юридически лица, тъй като той фигурира в договора. Предполагам, че вносителите просто са пренасяли текстове, а тук в някаква степен се стремим все пак да подобрим уредбата без да излизаме от смисъла на това, което е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Параграф 4 е по вносител с две редакционни уточнения – в края на ал. 3 и в началото на ал. 4. ((Реплики от “Атака”.)
Отговорът, който получих, господин Георгиев, е, че имаме Закон за чужденците. (Шум и реплики в залата.)
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, защото чужденците могат да бъдат чужди граждани и лица без гражданство, така че това е по-точно, защото се употребява тази терминология като родова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Явно не е случаен терминът, господин Георгиев. Аз се убедих в това.
Мисълта ми е, че има юридическа обосновка.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Георгиев, тук говорим за условията на придобиване на земя по силата на международен договор, а не по отношение на гражданите на Европейския съюз, така че затова и терминологията е различна. Това не трябва да ви учудва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По § 4 няма желаещи да се изкажат.
Преминаваме към § 5.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция:
“§ 5. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3:
а) в ал. 3 думите “и чуждестранни юридически лица” се заличават;
б) алинея 4 се изменя така:
“(4) Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците – и при наследяване по закон.”;
в) създават се нови ал. 5 и 6:
“(5) Граждани на държавите – членки на Европейския съюз, и на държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
(6) Юридически лица от държавите – членки на Европейския съюз, или от държавите - страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи по реда на ал. 5.”;
г) досегашната ал. 5 става ал. 7.
2. Създават се чл. 3а и 3б:
“Чл. 3а. (1) Гражданите на държави – членки на Европейския съюз – самостоятелно заети земеделски производители, които желаят да се установят и постоянно да пребивават в Република България и са вписани в това им качество по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ, могат да придобиват право на собственост върху земеделски и горски имоти за земеделско ползване от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
(2) В случаите, когато преди изтичане на определения в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз срок лицата по ал. 1 престанат да извършват дейност като самостоятелно заети земеделски производители, съответно се прилагат разпоредбите на чл. 3б.
Чл. 3б. (1) Чужденци, които придобият право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон, но не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, са длъжни в 3-годишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти.
(2) За лица по ал. 1, на които е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, 3-годишният срок за прехвърлянето на собствеността тече от момента на възстановяването й.
(3) При неспазване на срока по ал. 1 държавата може да изкупи земеделските земи – думите “горите и земите от горския фонд” трябва да отпаднат – по цени, определени с наредба на Министерския съвет.”
3. В чл. 10а:
а) в ал. 3 думите “лицата по чл. 3, ал. 1” се заменят с “лица, които имат право да придобиват земеделски земи”;
б) създава се ал. 4:
“(4) Алинея 3 не се прилага по отношение на граждани на държавите – членки на Европейския съюз, и на държавите – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, както и на други държави по силата на договор по чл. 3, ал. 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага § 7 да отпадне, а именно: “Този закон се прилага от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по финалните текстове на законопроекта? Няма.
В такъв случай дискусиите по тези параграфи приключиха.
Господин Стоилов, предлагам тези редакции, които прозвучаха сега във Вашето докладване, да бъдат оформени в окончателен текст, който да бъде подписан от Вас. Да го представим днес следобед на парламентарните групи за запознаване, заедно с предстоящите гласувания, за да могат да се ориентират народните представители. Защото ще трябва да гласуваме тези редакционни поправки в хода на гласуването утре в началото на деня.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: До утре сутринта ще ги имат, защото те не са смислови.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Би било добре да ги имат още през днешния ден, господин Стоилов. Предполагам, че това, което казвате, е по-прецизната правна редакция, но доколкото се различава от предложените текстове в доклада, е добре да могат народните представители, които следят тематиката, да се запознаят с тях още в края на днешния ден. Очертават се няколко гласувания по параграфите за тези редакционни промени.
Уважаеми колеги, днешният пленарен ден отива към своя край. Няма да започваме работа по следваща точка от дневния ред.
Преди да закрия заседанието, ще направя следното съобщение.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе редовно заседание на 8 март, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 232 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Ще ви прочета съобщението за парламентарния контрол на 9 март 2007 г., петък.
1. Министърът на земеделието и горите Нихат Кабил ще отговаря на въпрос от народните представители Димитър Абаджиев, Мария Капон и Елеонора Николова и на три питания от народните представители Евгени Чачев, Евдокия Манева, Васил Паница и Трифон Митев.
2. Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговаря на два въпроса от народните представители Борислав Китов и Мартин Димитров.
3. Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски ще отговори на четири въпроса от народните представители Борислав Китов и Минчо Христов, и на питане от народния представител Йордан Бакалов.
4. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговори на въпрос от народния представител Атанас Щерев.
5. Министърът на транспорта Петър Мутафчиев ще отговори на два въпроса от народните представители Атанас Щерев и Йордан Бакалов.
На основание чл. 78, ал. 3 от правилника заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин е поискал отлагане със седем дни на писмен отговор на въпрос от народния представител Мария Капон.
На основание на същия чл. 78, ал. 4, поради отсъствие на народни представители от заседанието се отлагат отговорите на три въпроса от народния представител Иван Иванов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов; два въпроса от народния представител Ваньо Шарков към министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски; питане от народния представител Иван Иванов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов; питане от народния представител Мария Капон към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министър-председателят на Република България Сергей Станишев, министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и министърът на финансите Пламен Орешарски.
Поради ангажимент с международно участие – посещение на министъра на вътрешните работи на Словашката република у нас, в заседанието на парламентарния контрол не може да участва министърът на вътрешните работи Румен Петков.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 9 март, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Юнал Лютфи

Секретари:
Митхат Метин
Станчо Тодоров