Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Петя Гегова и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, нека да ви представя проекта за програма, който е обсъден и уточнен на заседанието на Председателския съвет, което току-що приключи. Той съдържа дванадесет точки и парламентарен контрол – тринадесета.
Проект за Програма за работата на Народното събрание за 14‑16 март 2007 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем (Проект за реформа в сектора на здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
2. Законопроект за ратифициране измененията на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (вносители: Яни Янев и група народни представители, 13.12.2006 г.; Георги Божинов и група народни представители, 19.01.2007 г.).
5. Първо четене на законопроекти за защита на животните (вносители: Ваня Цветкова и група народни представители, 18.08.2006 г.; Евдокия Манева и група народни представители, 14.02.2007 г.).
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (вносители: Захари Георгиев и група народни представители, 19.12.2006 г.; Министерски съвет, 01.02.2007 г.; Ремзи Осман, Борислав Владимиров и Силвия Алексиева, 14.02.2007 г.).
7. Стратегия за приватизация на Параходство “Български морски флот” ЕАД.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
9. Второ четене на Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина – продължение.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс (вносители: Владимир Кузов, 16.08.2006 г.; Евтим Костадинов и Георги Юруков, 23.08.2006 г.).
12. Второ четене на Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие – продължение.
13. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте този проект на програма.
Гласували 169 народни представители: за 164, против няма, въздържали се 5.
Програмата е приета.
Направено е предложение за включване на допълнителна точка в дневния ред от народния представител Борислав Ноев от Парламентарната група на Коалиция “Атака” – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.
Според справката, с която разполагам, тримесечният срок не е изтекъл, но днес на Председателския съвет все пак беше съгласувано този законопроект да се представи, тъй като е раздаден на 8 декември 2006 г. и може да се счита, че има три месеца.
Заповядайте, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Дами и господа, този закон трябва в най-кратък срок да бъде променен. Вие всички държите много на европейските ценности, на европейското развитие на България. Ние сме свидетели, че в почти всички европейски страни двойното гражданство отпадна. Това стана в Полша, това стана в Прибалтийските републики. За един гражданин на България е достатъчно, че е член на Европейския съюз.
На второ място, много граждани не могат да получат българско гражданство. Това са граждани, които живеят от дълги години в България – някои от 15-20 години. Те срещат огромни бюрократични трудности.
На трето място, това са българите с българско етническо самосъзнание, с етнически произход, които живеят в съседните нам страни – Македония, Сърбия, Румъния, бесарабските българи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, Има предложение за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Това е един особено сериозен въпрос.
Няма доклад на Комисията по правни въпроси. Той е разпределен и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Моля, гласувайте направеното предложение за включване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство в дневния ред.
Гласували 149 народни представители: за 38, против 37, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Има предложение, направено от народния представител Яне Янев за създаване на временна парламентарна анкетна комисия за цялостна проверка на дейността на Фонд “Земеделие”. Фактически това е проект за решение, внесен още преди повече от половин година и е с дата 18 май 2006 г.
Заповядайте, господин Янев, за да аргументирате това предложение.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди повече от 6-7 месеца 49 народни представители от опозицията и един от управляващото мнозинство внесохме Проект за решение за създаване на временна парламентарна анкетна комисия, която да проучи цялостната дейност, методиката, начина на вземане на решения, реда за установяване на бенефициентите, които са злоупотребили, и изобщо цялостната дейност на Държавен фонд “Земеделие”.
Тогава от управляващото мнозинство излизаха с аргумента, че се чакат одитните доклади, в това число и одитният доклад на Европейската сметна палата. Оттогава минаха месеци, одитните доклади отдавна са факт. Европейската служба за борба с корупцията ОЛАФ установи конкретни злоупотреби и закононарушения, но нашата комисия все още не е взела решение по този казус. И самият министър на земеделието Нихат Кабил многократно е заявявал, че няма нищо против да се създаде такава парламентарна анкетна комисия. Нещо повече – това го заяви и на последното заседание на комисията, където имаше изслушване относно САПАРД, затова аз още веднъж апелирам да надделее разумът, да се създаде тази комисия и да покажем, че в България има необходимото разбирателство, тогава когато става въпрос за борба с корупцията и корупционните схеми.
Аз смятам, че сега това предложение е особено актуално, предвид последните доклади на специализираните европейски органи и затова предлагам този проект за решение да влезе в дневния ред за тази пленарна седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 153 народни представители: за 56, против 57, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Господин Янев, заповядайте, за да направите предложение за прегласуване.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): От това гласуване личи, че има тежки проблеми в управляващото мнозинство, има проблеми, които са свързани с липса на каквото и да било желание за борба и противодействие на корупцията. Ако вас ви е страх да създадем една парламентарна анкетна комисия, която все пак да извърши дейност и проверка на нещо, което е към своя край, имам предвид Програма САПАРД, която и без това най-късно след два или три месеца окончателно ще приключи, представям си колко ще ви бъде страх, ако заговорим за цялата корупция в държавата и за всички останали програми – и ФАР, и ИСПА, и всичко, което става, особено в две-три министерства. От това гласуване ще стане ясно дали наистина управляващото мнозинство си е взело поука от всичко, което се случва през последните месеци, и това, което идва като сигнали от Европейската комисия, или отново ще гласува по един утвърден стереотип.
Колеги, още веднъж апелирам да помислите преди да гласувате. От тази комисия могат да произтекат само положителни неща за страната ни като новоприет член на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 153 народни представители: за 54, против 75, въздържали се 24.
Предложението отново не се приема.

Предложението на Коалиция “Атака” за Закона за Черноморието беше включен в програмата.
Има предложение, направено от народния представител Минчо Христов, за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа. Всъщност това предложение е от септември миналата година.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам като точка в седмичната програма да включим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа или, казано простичко, Законът за референдумите. В него заедно със Стела Банкова предлагаме две неща.
Първо, въпросите, които се решават чрез допитване до народа, да не подлежат на последващо одобрение или утвърждаване, както е в сега действащия закон.
И второ, даваме възможност на 300 хил. български граждани да инициират референдум. В сега действащия закон право да инициират референдум имат само президентът, 60 народни представители и правителството. Даваме възможност на 300 хил. български граждани, които имат избирателни права, да съберат подписи по определен въпрос и да инициират този референдум.
В Комисията по гражданското общество и медии беше разискван този въпрос. Имаше мнение на Министерския съвет, който ясно заяви, че това е стъпка към пряката демокрация, както всички вие предполагам прекрасно разбирате. Ето защо ви призовавам да дадем право на българските граждани да решават важни за тях проблеми.
Надявам се да подкрепите това разумно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 131 народни представители: за 29, против 59, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов – предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Колеги, честно да ви кажа изключително съм учуден от вашата реакция.
Ще ви кажа и какво стана в Комисията по гражданското общество и медии. Там нито една политическа сила, дебело подчертавам, нито една политическа сила не застана зад този проект. Единственото изключение направи господин Бойко Ватев. Искам да ви кажа част от аргументите на колегите там. Най-кратко казано те се свеждаха до това, че българският народ не е дозрял сам да решава важни за него проблеми. Аз попитах там, питам и вас тук: нима българският народ е дозрял да ни избира за народни представители, а в същото време да не може да решава проблеми като предсрочното закриване на работещи и безопасни блокове на АЕЦ “Козлодуй”, участието ни в така наречените чужди мисии, имам предвид войната в Афганистан и в Ирак, и ред други проблеми от социално естество – здравните осигуровки, пенсиите и така нататък?!
Смятам, че предложението наистина е разумно. Моля да преосмислите това свое решение. Искам да ви кажа, че начинът, по който гласувате, ще остане в историята и ще се види кой е бил против това българските граждани да решават важни за тях проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 132 народни представители: за 28, против 69, въздържали се 35.
Предложението отново не се приема.
Други предложения по реда на ал. 3 няма.
Ще направя две съобщения.
Преди всичко искам да ви съобщя, уважаеми колеги, че на 12 март тази година от Министерския съвет беше внесен в Народното събрание екземпляр на Националната програма за реформи на Република България за периода 2007-2009 г. Тази програма се изготвя в съответствие с изискванията на Лисабонската стратегия и произтичащите за всяка страна реформи и това е Националната програма, приета от Министерския съвет, заедно с резюме на предизвикателствата, политиките и управлението. Има изготвено и е внесено в Народното събрание и становище на Икономическия и социален съвет по Националната програма. Материалите са на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание. Аз предлагам по-специално с тях да се запознаят Комисията по икономическата политика, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазването, Комисията по образованието и науката, Комисията по въпросите на държавната администрация, тъй като там става дума и за административния институционален капацитет, който трябва да се гради, и то като един от приоритетите, и да преценим на един следващ етап под каква форма евентуално и в Народното събрание да се дискутира тази програма.
Второто съобщение е от народния представител Владимир Кузов до председателя на Народното събрание на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: “Оттеглям Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс”.
Законопроектът е включен в доклада на Комисията по правни въпроси за първо четене и е отхвърлен в пленарната зала на 8 март 2007 г. Така или иначе господин Кузов го оттегля и това означава, че навярно няма да бъде включван в доклада за второ четене.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 7 до 13 март тази година.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа. Вносители – Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по гражданското общество и медии, и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарения между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната сигурност на Република Гърция. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването, и на Комисията по външна политика.
Проект за Решение относно възлагане на правителството на Република България незабавно да предприеме необходимите действия за активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз по отношение на предсрочното закриване на реактори на АЕЦ “Козлодуй”. Вносители – Минчо Христов и Стела Банкова. Разпределен е и на Комисията по енергетиката, и на Комисията по европейски въпроси.
Проект за Решение за отпускане на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията. Това са три проекта, внесени от Министерския съвет, и разпределени на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по култура.
Това са предварителните съобщения.
Преминаваме към точка първа от приетата от нас програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЗАЕМ (ПРОЕКТ ЗА РЕФОРМА В СЕКТОРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Имамов, заповядайте. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, за обсъждане и участие в дискусията по тази точка предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Матей Матеев – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Михаела Михайлова – директор на програмата “Проект на реформа в сектора на здравеопазването”, и госпожа Жени Начева – директор на Дирекция “Бюджет” на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане в залата на Матей Матеев – заместник-министър, Михаела Михайлова – директор на програма, Жени Начева – директор на Дирекция “Бюджет”.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 5.
Поканете представителите на Министерството на здравеопазването в залата.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем (Проект за реформа в сектора на здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-11, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 8 март 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем (Проект за реформа в сектора на здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъстваха господин Матей Матеев – заместник-министър на здравеопазването, Михаела Михайлова – директор на програмата “Проект на реформа в сектора на здравеопазването”, и госпожа Жени Начева – директор на Дирекция “Бюджет” в Националната здравноосигурителна каса.
Законопроектът беше представен от господин Матеев и госпожа Михайлова.
Проектът за реформа в сектора на здравеопазването, финансиран по заем № 4565 BUL от Международната банка за възстановяване и развитие, се реализира съвместно от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Той подпомага реформирането на доболничната и болничната помощ и въвеждането на информационни технологии.
През февруари 2006 г. е избран за изпълнител на Договора за изграждането на интегрираната информационна система по проект на Националната здравноосигурителна каса, вследствие на което през септември 2006 г. е сключен договор с Консорциум БУЛ. Срокът за изпълнение на договора съгласно Раздел 2.03 от споразумението е: “Крайната дата е 30 септември 2005 г. или такава по-късна дата, определена от банката. Банката незабавно уведомява заемополучателя относно определянето на такава по-късна дата”.
С писмо от Световната банка от 19 януари 2007 г. министърът на финансите господин Пламен Орешарски е уведомен, че Международната банка за възстановяване и развитие е съгласна с неговата молба за промяна на заемното споразумение относно:
1. Промяна на крайния срок – 30 юни 2008 г.
2. Преразпределение на средствата по § А.1 на Приложение 1 (тегления на постъпленията по заема).
3. Промяна на § 1 от Част Б на Приложение 2 (описание на проекта) относно разработване и осъществяване на Инвестиционна програма за здравната реформа.
Министерският съвет на свое заседание, проведено на 14 декември 2006 г., взе решение да бъдат проведени преговори за изменение на Заемно споразумение BUL 4565 и упълномощи министъра на финансите да подпише изменението при условие на последваща ратификация. Споразумението за изменение на Споразумението за заем (Проект за реформа в сектора на здравеопазването) беше сключено на 27 януари 2007 г.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 12 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 – “въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем (Проект за реформа в сектора на здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702‑02‑11, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има становище на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по здравеопазването относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем (Проект за реформа в сектора на здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-11, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 8 март 2007 г., Комисията по здравеопазването разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем (Проект за реформа в сектора на здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-11, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2007 г.
На заседанието присъстваха д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, д-р Румяна Тодорова – изпълнителен директор на Националната здравноосигурителна каса, госпожа Михаела Михайлова – директор на Звено за управление на проект “Реформа в здравния сектор” към Министерството на здравеопазването, експерти от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса съвместно реализират Проекта за реформа в сектора на здравеопазването, финансиран със заем от Международната банка за възстановяване и развитие. Проектът подпомага преструктурирането и модернизирането на доболничната и болничната помощ и изграждането на интегрирана информационна система на Националната здравноосигурителна каса.
Предложението за изменение на заемното споразумение предвижда удължаване на срока на заема до 3 юни 2008 г., включването на допълнителна доставка на 155 санитарни автомобила за нуждите на центровете по спешна медицинска помощ и завършване на реформата в трансфузионната хематология. Допълнителните средства се предвижда да бъдат осигурени чрез вътрешно преразпределение, като ще се отмени изграждането на Информационен център за действие на Националната здравноосигурителна каса при бедствия и аварии и дейности за подобряване на сървърната инфраструктура на НЗОК. В резултат на вътрешното преразпределение на средствата преките инвестиции в сектор “Здравеопазване” по проекта ще се увеличат с 20 на сто в сравнение с първоначално планираните.
В хода на дискусията от народните представители бяха отправени следните забележки: отчетът за извършената дейност по заемното споразумение не съдържа финансови параметри на изпълнението му до момента; по-рационално е разпределянето на заема на две отделни компоненти – тази, касаеща дейността на Министерството на здравеопазването и тази, която ще бъде реализирана от НЗОК; румънският здравноосигурителен модел се различава съществено от българския, поради което предвиденото инсталиране на румънския програмен продукт и адаптирането му към работата на НЗОК в сферата на финансовите дейности може да не доведе до желания резултат; Консорциум БУЛ, избран за изпълнител на договора в частта му относно изграждането на интегрирана информационна система на НЗОК, има неизпълнени задължения спрямо други държавни институции в България, което буди съмнения относно благонадеждността му.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: “за” – 10 народни представители, “против” – 2 народни представители, “въздържали се” – 3 народни представители, Комисията по здравеопазването прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за изменение на Споразумението за заем (Проект за реформа в сектора на здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-11, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Китов.
Господин Паси, заповядайте да представите доклада на Комисията по външната политика.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председателю.
На 7 март 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
За да спестя времето, ще пропусна мотивите, само ще спомена, че става дума за споразумение на стойност около 6,5 млн. евро.
Становището на Комисията по външна политика е следното: приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за изменение на Споразумението за заем (Проект за реформа в сектора на здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, сключено на 26 януари 2007 г.
Становището бе прието единодушно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по предложения законопроект.
Доктор Кумчев, заповядайте.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес обсъждаме един изключително важен документ за развитието на здравеопазването и в този смисъл искам да споделя с вас, че Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса съвместно реализират Проекта за реформа в сектора на здравеопазването, финансиран по Заемно споразумение БУЛ 4565 от Международната банка за възстановяване и развитие.
Уважаеми колеги, проектът е в размер на 68 млн. 900 хил. евро, финансирани от Световната банка, и подпомага реформирането на доболничната и болничната помощ до момента, както и въвеждането на информационни технологии в здравеопазването – система, която също се работи в момента.
В хода на изпълнението Министерството на здравеопазването оцени необходимостта от увеличаване на конкретните инвестиции в сектора и пренасочи средства, първоначално предвидени за обучение и техническа помощ, към реконструкция на водещи болници и доставка на медицинско оборудване. Преструктурирането на заема и вътрешното преразпределение на средствата доведе до значително увеличение на обхвата и сложността на проекта, а също така и във времето, необходимо за неговото изпълнение. Същевременно беше сключен един от основните договори за доставка на Националната здравноосигурителна каса на информационна система, като между Министерството на здравеопазването преди време и Консорциум „БУЛ” беше сключен необходимият договор.
Към настоящия момент проектът се намира в решителна фаза на изпълнение. Около 9 млн. 500 хил. евро от средствата на заема са предвидени за финансиране на вече сключени договори, а около 3 млн. 600 хил. евро са ангажирани в тръжни процедури, които са в процес на оценка.
Настоящото предложение е в отговор на водещите приоритети на Министерството на здравеопазването и предвижда удължаване на срока на проекта до 30 юни 2008 г. и въвеждането, забележете, на две нови дейности – доставка на 155 санитарни автомобила за нуждите на центровете по спешна медицинска помощ и завършване на реформата в трансфузионната хематология в изпълнение на европейските изисквания за качеството на кръвта и кръвните продукти.
Планираните промени са в пълно съответствие с основната цел на проекта за подобряване достъпа до здравните услуги, ефективността и устойчивостта на здравната система и са одобрени вече от екипа на Световната банка.
Особено важно е, уважаеми колеги, да подчертаем пред вас, че предложеният законопроект не предвижда увеличение на финансовите ангажименти за страната, не предполага използването на допълнителни средства и не променя финансовите параметри на съществуващия досега заем.
Предлаганото вътрешно компенсирано преразпределение на средствата ще доведе до увеличение с над 20 процента на инвестициите, финансирани по проекта. Удължаването на срока до средата на следващата година ще позволи не само изпълнението на договора за изграждане на информационната система на Касата, но и пълното усвояване на заемните средства.
В резултат на това ще бъдат доставени линейки на обща стойност 4 млн. 800 хил. евро, медицинско оборудване, уважаеми госпожи и господа, на стойност над 10 млн. евро. Ще бъдат осъществени ремонти на лечебните заведения на обща стойност също над 6 млн. евро.
Всички планирани разходи по проекта за 2007 – 2008 г. са заложени в разходните лимити на Министерството на здравеопазването и са одобрени със Закона за държавния бюджет на Република България за тази година. Настоящият срок обаче, забележете, за изпълнение на заема е едва до 31 март 2007 г. Това създава необходимост този законопроект да бъде ратифициран в най-кратък срок, във връзка с което, уважаеми госпожи и господа, настоятелно ви моля да подкрепите ратификацията. Ние знаем какво ще каже опозицията, ние знаем в какво състояние е санитарният транспорт, но още веднъж подчертавам пред вас, тези средства са ни крайно необходими, за да стабилизираме системата на Спешната помощ и на центровете по трансфузионна хематология. Благодаря Ви, господин председател и колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Кумчев? Няма.
Господин Паница, имате думата за изказване.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Безспорно, завършването на този заем е необходимо на България, този финансов ресурс е необходим за нашето здравеопазване. Искам да кажа предварително, че Парламентарната група на Демократи за силна България ще подкрепи това споразумение. Тук съм обаче, за да кажа защо за последен път ще подкрепим подобен тип заемно споразумение.
Касае се за един финансов документ, за едно финансово споразумение и ние забелязваме, че в доклада на Министерството на здравеопазването в графата „Реализирани до момента дейности”, след това в „Дейности по преструктуриране на болничната помощ”, а и за „Бъдещи дейности за реализация” липсват финансови параметри. Не можем да гласуваме така на сляпо един документ, въпреки че е изключително важен, без да има финансова обосновка на това, което е свършено до момента, и това, което предстои да се свърши.
Веднага цитирам дейностите по преструктуриране на болничния сектор, които са в графата „Реализирани до момента дейности”. Цитира се преместване на Специализирана болница „Академик Пенчев” в сградата на Майчин дом. Тръжната процедура е подготвена и предстои обявяването. Това било завършено, моля ви се! Това не е завършено, това е нещо, което предстои и е фиксирано тук без никакви финансови параметри. Създаване на отделения по еднодневна хирургия, забележете, реализирано в София и Варна, предстоящо в болницата „Св. Георги” в Пловдив. Тръжната процедура е в процес на съгласуване. Това е в графата „Реализирани до момента дейности”. Нищо не е реализирано до момента, няма финансови параметри.
Да не говорим за така наречените общински болници, където е вкарана и болницата в Разград. Между другото тя е с над 51 процента държавно участие, тя не е общинска болница. Цитира се за област Стара Загора, община Раднево, няма да цитирам точно какво трябва да се направи там, болницата в Чирпан, в Разград, в Исперих, в Кубрат – преоборудване с 22 легла, преобразуване на 60 легла. Без никакви финансови параметри! От този доклад виждаме, че това са бъдещи намерения, това не е реализирана дейност до момента.
Най-интересното обаче е, когато стигнем до така нареченото Споразумение с Консорциум “БУЛ” за въвеждане на програмен продукт, забележете, румънски програмен продукт в нашата Национална здравноосигурителна каса. Имайте предвид, че моделът на здравноосигурителната каса на Румъния е различен от българския и как уважаемите господа са избрали Консорциум “БУЛ” на мен не ми е точно ясно. Ще има много големи проблеми, предупреждавам ви отсега. Още повече, че Консорциум “БУЛ”, избран за изпълнител по Договора за изграждане на интегрирана информационна система на Касата, има неизпълнени задължения спрямо други държавни институции в България.
Въпреки всичко, което изброих и което е недопустимо, когато се представя едно такова заемно споразумение за в бъдеще, ние ще подкрепим това споразумение, тъй като се касае до удължаване на един заем, за един поток от пари за нашето здравеопазване, доставка на 155 санитарни автомобила. Пожелавам обаче представянето на подобни документи по този начин да бъде за последно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Паница? Няма.
Аз бих се обърнал към представителите на вносителите да имат готовност да дадат информация по повдигнатите от господин Паница въпроси, но може би да чуем и изказването на господин Колчаков, където също може би ще има зададени въпроси, след това да ви дадем думата и на вас.
Заповядайте, господин Колчаков, имате думата.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът, който разглеждаме, на пръв поглед е изключително тривиален и би трябвало да мине без почти никакъв дебат. Има заем от Световната банка - пари, с които трябва да се направят богоугодни неща, и всички би трябвало да го подкрепим. Но само на пръв поглед!
Искам да ви обърна внимание, че в комисията по предложение на депутат от управляващото мнозинство да бъде отложен въпросът и да се даде повече информация, това предложение не мина, но резултатът беше 7:7 гласа. Това е така, защото когато моят колега Руденко Йорданов казва, че трябва да подкрепим закупуването на 150 линейки, изглежда много разумно и не може да се оспори, но тъй като аз познавам нещата в дълбочина, бих казал, че това е един класически случай на смешен плач, господин Йорданов. Защото, вижте каква “сериозна” държава сме, която преди седем години – през 2000 г., по време на нашето управление, вземаме един заем от Световната банка за близо 70 млн. и в продължение на вече седма година не можем да го усвоим! Разбирате ли, че това е срамна работа и две правителства, две управления трябва да си дадат сметка какъв е този политически управленски потенциал седем години да не можеш да усвоиш 70 млн.?!
Ще направя сравнение, тъй като господин Паница каза, че ние усвояваме вече авангардните румънски информационни технологии за Здравната каса, след като ние лично четяхме лекции на Румъния как се прави здравна реформа. Но ни беше много далече Австралия, за да не продължим с тяхната програма на “AremisSoft”, защото била много екзотична, но сега вземаме румънската.
Но да се върна на основния въпрос. По този заем ние показваме пълно политическо безсилие и още повече пълно политическо безхаберие. Това днес го показват българските журналисти, които показват какво е състоянието на Спешната помощ в България, на линейките и това е отговорност, която се носи от второ българско правителство. Нашият принос беше през 1992, 1993 и 1994 г., когато бяха докарани сегашните линейки.
Нека да кажем още едно сравнение. През миналата година Румъния, която е един добър наш партньор и съсед, усвои над 200 млн. евро по европейски програми за здравеопазване. Знаете ли колко е усвоила България? Нито един евроцент! Това също е голяма оценка за управленски достижения, за можене и за голяма отговорност в здравеопазването. Затова, когато преди няколко седмици ви казвахме, че в здравеопазването има престъпна небрежност, че управляващите са оставили здравния министър да бъде много слаб министър, защото не го осигуряват нито с ресурси, нито му дават възможност да прокара своите виждания чрез нова национална здравна стратегия, ние се намираме в едно огромно безхаберие.
Затова в този случай мисля, че управляващите трябва да си вземете решението, трябва, разбира се, да си вземете и поуката. Мисля, че опозицията няма нужда да участва в това гласуване, защото това е един срамен случай, в който българската държава показва едно управленско безсилие, безхаберие и липса на чувствителност към болките на хората в здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Колчаков! По темата за смешния плач, д-р Колчаков, мисля, че има за какво да се плаче. В един заем, сключен по време на вашето управление, в който вие залагате във финансовите параметри 7 млн. евро за консултантски услуги, а ние сега тук разговаряме дали да дадем 5 млн. евро за 155 линейки, има за какво да плачем! Слава Богу, че поне от тези пари можем да свършим и доста реални неща. Смисълът на ратификацията на това споразумение е ние да удължим срока, за да можем да похарчим по-смислено парите. А много смислен харч, а не повод за смешен плач е да закупим тези линейки, за да обновим автопарка на центровете за Спешна медицинска помощ. Не е повод за смешен плач желанието от тези средства да вложим пари в завършване на обновяването на базата в отделенията по трансфузионна хематология.
Важно е да бъде завършена и информационната система. Да, можем да спорим дали е най-доброто решение, но ние търсим баланс между ниската цена и добрите резултати. Надявам се, че този баланс е намерен, а ние ще можем да го преценим, след като тази система влезе в действие. Затова аз ви предлагам да не плачем, а да се съсредоточим в ратификацията на това споразумение и разбира се в Комисията по здравеопазването ние имаме възможност да проконтролираме хода на изпълнението му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика?
Госпожо Янакиева, заповядайте.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Колчаков! Преди малко повече от седмица в тази зала изговорихме твърде много неща в сферата на здравеопазването, твърде много проблеми, които дефинирахме и които в края на краищата всички се съгласихме, че съществуват. Най-лесно е да се отрича всичко. Тогава всички казахме, че сме готови да поемем отговорността. В случая Вие отказвате ли се от тази възможност да поемете наистина отговорностите, които прилягат на всеки един от нас, за да се подобри материалната база в здравеопазването, която е безспорен проблем, в това число и закупуването на линейките, които станаха доста популярни в последните няколко дни след едно журналистическо разследване в Спешна помощ в София? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика няма.
Господин Колчаков, имате думата. Заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По никакъв начин не искам да правя каквото и да е политическо заяждане, само искам да имаме интелигентното отношение да не се спъваме в един и същи камък много пъти, защото ми е обидно като българин и български депутат.
Примерът от първия заем – в рамките на нашия мандат усвоихме първия заем, за който единствената позиция, която можехте да заемете тогава, като опозиция, беше, че били направени много лъскави сгради на Националната здравноосигурителна каса, много автомобили и много компютри били закупени. Но това са изисквания на Световната банка. Когато вземеш заем от Световната банка, изграждаш и реализираш с техните пари само по световни стандарти. Тъй като световните стандарти изискват да ги въвеждаш, когато усвояваш такива пари, тъй като тези пари не се усвояват незаконно, затова не са много атрактивни такива заеми, когато искаш от тях да спечелиш нещо странично.
На второ място, без информационна система, ни казват отвъд океана чак: има корупция! Затова, уважаеми колеги, трябва да си давате ясна сметка, че несъздаването на информационна система на Здравната каса седем години е перфектната среда, за да се прави корупция. Перфектната среда! Много пари се източиха от джоба на българския гражданин, на българския данъкоплатец от Здравната каса, от Министерството на здравеопазването през тези години, защото няма прозрачност и няма контрол.
По отношение на консултантските хонорари. Господин Йорданов, като правите заем от Световната банка, разбира се, че тя определя параметрите и вие или се съгласявате, или не се съгласявате. Така че не може да кажете, че само българската страна е определила тези хонорари. Така се работи по света – умът се заплаща. Само във вашите редици изглежда не се цени това.
По отношение на позицията на Световната банка тогава и днес. Тогава Световната банка даваше на България пари за правене на здравната реформа. Днес не дава нови пари, защото само преди три месеца в „Шератон”, където бяха и ваши представители, и госпожа Емел Етем, представители на Световната банка казаха ни повече, ни по-малко: “Това, което днес се прави в българското здравеопазване, ние по никакъв начин не го приемаме и не бихме инвестирали нито един цент в нищо неправенето днес в българското здравеопазване”.
Така че аз ви пожелавам в най-скоро време да направите нов заем със Световната банка, за да гарантирате, че работите по международните стандарти и изисквания и, на второ място, горещо ви препоръчвам да започнем да усвояваме безвъзмездни европейски пари за здравеопазване, иначе ще бъдем резилът на Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Колчаков.
Господин Китов, моля Ви за един момент търпение.
Уважаеми колеги, за момент ще прекъснем нашата дискусия по разглеждания законопроект по следната причина. В пленарната зала е координаторът на Световната коалиция срещу смъртното наказание господин Мишел Тоб, придружен от омбудсмана на Република България господин Гиню Ганев. Нека да ги приветстваме. (Народните представители стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Господин Тоб е основател на авторитетната френска асоциация “Заедно срещу смъртното наказание”, координатор на Световната коалиция срещу смъртното наказание. Както ви е известно, той е на посещение у нас от 10 до 14 този месец по покана на господин Гиньо Ганев. Той е специалист по политически науки, застъпник за глобална политика за премахване на смъртното наказание, автор е на книги и редица публикации, посветени на темата. Той е и главният двигател на проведения от 1 до 9 февруари 2007 г. в Париж Трети световен конгрес срещу смъртното наказание, с работата на който бяха ангажирани правителствени и държавни ръководители, представители на местни власти, на национални и международни правителствени и граждански организации. Една от важните теми, както знаете, на този конгрес беше посветена на съдбата на българските медицински сестри и палестинския лекар. В продължение на много години Асоциацията “Заедно срещу смъртното наказание” съвместно със сродни организации като “Адвокати без граници” и други се обявяват решително в защита на медиците, като не само настояват за отмяна на смъртните им присъди, но така също за признаване на тяхната невинност и безусловното им освобождаване.
Благодарение на усилията на господин Тоб са организирани протестни митинги пред посолството на Либия в Париж, пред европейските институции в Брюксел, пресконференции и кръгли маси, акции за събиране на подписи в защита на медиците.
Без съмнение господин Мишел Тоб има съществен принос за разширяване на акциите за солидарност в чужбина и превръщането на освобождаването на нашите медици в кауза на международната общественост. Нека му изразим нашата признателност! (Ръкопляскания.)
Благодаря Ви, господин Тоб.
Господин Китов, благодаря Ви за разбирането. Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Едва ли някой наистина би възразил за това, че ще се закупят 155 линейки и ще се модернизира нашата хемотрансфузиология.
Но какво правим ние в момента? В момента, уважаеми дами и господа, не е вярно, че правим нов заем. Ние днес променяме един заем. Както сега са разписани параметрите на този заем, преди време са били разписани пак с решение на Народното събрание. Защо не са изпълнени?
Господин Руденко Йорданов, това е същественият въпрос – защо взетото преди решение в Народното събрание не е изпълнено днес? Какви са причините? Какво е свършено? Кой е виновен? Това е изключително важно за държавата – толкова важно, колкото да вземем тези линейки, за които аз също съм “за”.
Не може да ни се представя в комисията едно споразумение, в което няма никакви финансови параметри, нито да ни се каже защо това не е свършено, от кого не е свършено. Ето за това става въпрос! Днес ние променяме едно старо решение на българското Народно събрание и правим ново – удължаваме го, може би по-целесъобразно, което е хубаво, но защо не е изпълнено? Без тези отговори, как ще гласуваме ново?
Не ви ли се струва, че започва да става практика да вземаме едни решения и след това няма виновни, няма отговорни и променяме, защото има нужда?
Не е въпросът изобщо в Комисията по здравеопазването, не се бъркайте. Сега ще дойдем и до комисията. Миналата година ние правим едно заседание именно за тази прословута информационна система на Националната здравноосигурителна каса, която 6-7 години все не става. В комисията стана ясно, че от проведения конкурс представителите на министерството, на Националната здравноосигурителна каса са посочили “Хюлет Пакард” за печеливш. Изведнъж обаче заемът не тръгва. Оказва се, че трябва да спечели “Бул” и това се изтъква. Мога да представя документи от тогавашния директор на Касата господин Иван Букарев, че е по искане на Световната банка. Да, но в протоколирано изказване на госпожа Антония Първанова, съжалявам, че я няма, тя казва след разговор с директора на Световната банка: “Той ми позволи да го цитирам и да заявя, че банката в никакъв случай не се е намесвала по този въпрос”.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Те са объркали банката с “Позитано”.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Не, не мисля че това е въпрос, господин Колчаков.
Възниква въпросът: кой накара да бъде променена фирмата? Защо фирма “Бул”, изграждайки информационната система на Националната агенция за приходите, и е ясно, че има известни проблеми, сега пак е предпочитана? Възниква въпросът: защо ние ще копираме системата на Румъния по простата причина, че принципът там на здравоохранение е малко по-различен от нашия? Ще може ли да бъде приложен? Защо след като са ходили колегите – комисия от министерството, за обмяна на румънския опит и са предпочели друга фирма, пак се връщаме на “Бул”? Защо този заем беше забавен четири години или нищо не се движеше по него? Не говоря за сегашните две години, а преди това.
Отговори на много въпроси, колеги, които без да си ги задаваме, ние отхвърляме едно старо наше решение и какво казваме: да, може би наистина днес да се закупят 155 линейки е по-необходимо и може би е по-целесъобразно, но тогава защо ние да не потърсим отговорност от тези, които не са изпълнили решението на Народното събрание? Защо този заем толкова години не може да се изпълни? Нали не е голям? Да, защо? Защото някой не си е вършил работата, господин Божинов. И аз ви казвам, че в продължение на четирите години управление на вашите коалиционни партньори този заем не беше задвижен. Ето това е истината! Сега може би наистина се опитвате по целесъобразност да усвоите някои от парите.
Що се отнася до консултантските, които са много високи, господин Руденко Йорданов, имайте предвид, че това е практика. Сега колкото и да искате, нищо не можете да промените, би следвало да може – те едва ли са усвоени, но така или иначе остават много въпроси и ми се струва, че когато променяме нещата, ние трябваше да анализираме защо се налага да ги променим, откъде са икономиите, и ако има виновни, нека да ги кажем. Иначе тази държава няма да върви напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване господин Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес предстои ратифицирането на един договор, който безспорно е необходим за здравеопазването. Но аз искам да задам следния въпрос: в България всичко се прави в дванадесет без една минута. Ратифицирането трябва да се извърши до 31-и. Днес е 14-и, тоест, ако не ратифицираме този договор, ще загубим парите от Световната банка. Тук идва въпросът за отговорността – отговорността за изпълнението и реализацията на тези финанси, които са отпуснати за нашето здравеопазване.
Здравеопазването, както преди две седмици коментирахме, е в изключително тежко състояние. Но тук въпросът опира до следното: как би могло това тежко състояние да се подпомогне със средства и със съответни мерки. До момента виждаме, че за тези 68 милиона, които трябва да бъдат усвоени, всички нехаят. Сещаме се точно на 14-и да ратифицираме един договор, който, ако не се случи на 31-и, ще загубим тези пари. Безспорно всички мислещи в тази зала ще подкрепят този заем, поне аз така мисля, тъй като има остра нужда от линейки, от оборудване, това е всеизвестен факт. И от средствата за масова информация напоследък виждате в какво тежко състояние се намира нашата бърза медицинска помощ.
Отново ще се върна на проблема за това, че досега и от предното, и от сегашното правителство всички нехаят за здравеопазването. То остава някак си на последно място. Отново беше подчертано и в дебатите, които ние водехме, когато беше вотът за здравеопазването. Считам, че тук е мястото всички добре да се замислим за това как се харчат парите, как се усвояват и доколко се отделят пари за нуждите на здравеопазването. Мисля, че както преди малко се изказа доц. Паница, това е може би последният шанс, в който ще се съгласим да подкрепим тези финанси, за да не загуби нашето здравеопазване. Трябва да се търси строга отговорност за такива пропилени във времето пари, които не са влезли в здравеопазването. Всеки, който допусне такава небрежност, трябва да понесе своята отговорност.
Най-отговорно заявявам пред всички вас, че от Комисията по здравеопазването с каквито възможности и средства имам, ще предложа да се следи реализацията на финансовата програма, която в момента ще ратифицираме. С това считам, че всички тук, които са загрижени за здравеопазването, трябва да обърнат сериозно внимание на хората, от които зависи реализацията и то разумната реализация за усвояването на тези средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, госпожо Сахлим.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря, господин председател.
Доктор Иванов, мисля, че в момента Вие се опитахте да направите това изказване, което нямахте възможност да направите, когато се обсъждаше вотът на недоверие. Развихте тези, които са правилни по принцип, обаче мисля, че показахте едно непознаване на цифрите.
Заемът е със старт 2000 г. и е в размер на 68 млн. 900 хил. евро. Това е външно финансиране. Ясно е. Усвоени са около 60% от него – 44 млн. 320 хил. евро. Неусвоените са 24 млн. 580 хил. евро, от които 9 млн. 500 хил. евро контрактувани по договори, 3 млн. 600 хил. евро са ангажирани по тръжни процедури. Останалите включват средства за информационната система например. Въз основа на договор от м. септември 2006 г. е ясно как ще бъдат усвоявани.
Това, което трябва да бъде ясно според мен, е, че ако до 31 март т.г. не уведомим банката, че удължаваме срока, тези пари просто няма да бъдат усвоени. И развиването на тези тук как седем години не били усвоени не е в полза на това защо сега трябва да спираме усвояването им. Няма никакъв аргумент в полза на това. Иначе, да кажем ясно, ще се провали доставката на линейки за 4 млн. 800 хил. евро, ремонтът на психиатрия за 3 милиона и на една неврология за 3,5 милиона. Това, че седем години не е направено достатъчно, не е аргумент сега да отлагаме изпълнението на нещата, които са ясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желаете ли дуплика, господин Иванов? Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Госпожо Джафер, цифрите мога да не познавам, но числата познавам добре.
Що се отнася до моето изказване, което не можах да реализирам, няма нищо общо с изказването, което правя сега. То беше доста по-остро, доста конкретно, бих искал да кажа, във всички области на здравеопазването, в които давах конкретни предложения. Така че то няма нищо общо с днешното ми изказване.
А това, че ми отнеха правото, е съвсем различно.
Що се отнася до това, че се опитахте да защитите… Ще Ви кажа, че докладът на Световната банка е от декември месец. Оттогава са минали колко месеца? Днес сме 14-и. От декември месец, след разглеждането на доклада на Световната банка, той отлежава и влиза, много добре знаете, в комисията едва миналата седмица. Днес сме 14-и, така че, ако имаше загриженост и ясна визия на Министерството на здравеопазването за това как трябва да бъдат усвоени тези пари, как да бъдат реализирани при тази необходимост и глад на пари, да залежават и да ратифицираме две седмици преди изтичането на срока, според мен е срамно и несъстоятелно да вадите аргументи. Мисля, че когато става въпрос за конкретни цифри и числа, понеже Вие казахте, че нямам познаване върху числата, аз Ви казах, че имам добро познанство върху цифрите, считам, че най-малкото един възпитан човек и човек, който е загрижен за здравеопазването, би премълчал и би поел една позитивна критика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Хубаво нещо е дискусията, защото, ако не беше тази дискусия, много неща нямаше да излязат наяве, нямаше да си ги припомним. Хубаво нещо е дискусията, защото дискусии по подобни законопроекти за ратификации на заеми преди почти не е имало. Приемали са се регулярно, на първо и на второ четене едновременно, без каквото и да е задълбочаване. Затова при тази дискусия, която правим сега, равносметката е твърде печална. При всичките пари, които са във връзка с този заем, който тече отдавна със Световната банка, равносметката е много тъжна. Парите са изтичали като вода в пясък, за да се стигне до последните суми, които по този стар заем толкова години би трябвало “да се усвоят”, защото парите наистина са “усвоявани”. Няма да бъда конкретен точно за начина, по който са били “усвоявани”.
Ние от “Атака”, считаме, че до голяма степен сме причината за подобни дискусии, защото с появата на “Атака” в българското Народно събрание тези дискусии наистина станаха ефективни и започна да се обръща внимание на подробностите, които са твърде съществени.
Излизам на тази трибуна да заявя нашата принципна позиция, че сме против и не сме съгласни с тези заеми, които се сключват със Световната банка изобщо. Тук в дискусията стана ясно, че тези заеми се отпускат при едни такива условия, които правят заемите не просто заеми, а ги правят инструменти за чужда политика, защото се налагат условия, налагат се “стандарти”, изисквания, включително и пари, които се дават на така наречени “консултанти”, които правят тези заеми не само крайно неизгодни, а ги правят проводници на политика, която всъщност не е актуална или необходима за българското здравеопазване. Това, от една страна.
От друга страна, България има нужда от финансиране и би следвало да го осъществява приоритетно и най-после трябва да си дадем сметка за това - с европейски банкови институции. Повтарям: европейски банкови институции, с които е логично да се свържем и оттук нататък да преориентираме нашето заемоползване, защото като цяло нашата политика, нека си го кажем, ако някой още не е съгласен с това, трябва да бъде вързана както политически, така и финансово с европейските институции. Това е второ съображение, което трябва да се има предвид.
Третото принципно нещо, което трябва да си кажем, е, че в крайна сметка заеми трябва да се вземат тогава, когато със собствени средства не можем да решим определени проблеми. Отдавна позицията на “Атака” е, че пари в България има. Въпросът е да се харчат правилно и без злоупотреби. Ако много често става така, няма да се налага да се вземат пари от чужди банкови институции, в случая – от Световната банка.
В случая не стана ясно при какви лихви ще се взема заемът, изгодно ли е при лихвата, при която се вземат парите, и другите чисто финансови условия, които не бяха изяснени.
И така, ние заявяваме, че сме против този заем, който ще утежни и без това голямата задлъжнялост на българската държава от заеми, които растат, а не намаляват, въпреки че се твърди обратното. Ние няма да подкрепим този Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем.
В тази връзка, още един аргумент, че в България има пари и ако тези линейки трябва да се купят, това може да стане със собствени средства на българския бюджет, а не да се прибягва до заем от чужди страни.
В пресата се изнесе информация, че за м. януари т.г. са отчетени около 90 млн. лв. бюджетен излишък, пари, събрани допълнително. Пак повтарям, около 90 млн. лв.! Когато се правеше Бюджет 2007, ние предупреждавахме за несъответстващия и голям бюджетен излишък, който тогава определяхме на около 1,5 млрд. лв. Такава е тенденцията – да има такъв излишък. Това означава, че бюджетът не е добре балансиран, след като се появяват такива суми. Тези пари биха могли да дойдат от наши собствени средства, средства от българския държавен бюджет и да не се налага вземането на такива заеми, не става въпрос дори вземането на заем от европейска банкова институция, а от чужда – американска банкова институция – Международната банка за възстановяване и развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Шопов! Няма нов заем – в това бъркате. Заемът е гласуван преди години. Неусвоените пари Вие сам разбирате, че са неусвоени. Те ще се загубят. В момента има пренасочване към нещо, от което в крайна сметка има по-голяма нужда в момента. Заемът не е нов и не се прави ново задължение на държавата.
Големият проблем обаче е защо не са усвоени парите. Това е проблемът, който съществува – кое от нещата не е свършено? Банките, Международната банка за възстановяване и развитие си имат стандартни условия. Условията за заема не са лоши, но проблемът е, когато вземаме заем, ще го усвояваме ли по целесъобразност, или ще го мотаем с години и ще се налага да го продължаваме – това е всъщност проблемът. Заемът е взет, така че и да подкрепите, и да не подкрепите, той е взет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика на господин Шопов – господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Шопов! От вашата политическа партия твърдите, че сте загрижени за българския народ и за здравеопазването. Считам, както и преди малко уточни доц. Китов, че заемът на този етап е абсолютно необходим за реформата в сферата на бързата помощ. Смятам, че аргументите, които дадохте пред народните представители и пред българския народ, не почиват на никаква здрава почва.
Ако Вие наистина сте загрижен за развитие на здравеопазването, начинът и подходът, който Вие тук пред всички се опитвате да оправдаете – негласуването на вашата политическа партия за финансиране на нашето здравеопазване и то в области, каквито са хемодиализата и спешната медицинска помощ, от каквито всеки български гражданин се нуждае, са неубедителни. Смятам, че пренасочването към тези две пера е изключително важно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шопов, заповядайте за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Никой не е срещу това да се решават проблемите в здравеопазването, господин Иванов, а въпросът е как те ще се решават. И ние посочваме начина, по който да се решават – със собствени средства от българския държавен бюджет. Даваме дори и пример, и идея как да стане това – от бюджетния излишък.
Вие искате да изкарате, че това са едва ли не някакви безвъзмездни средства, които ни идват хей така, като че ли просто трябва да ги усвоим. Въпросът е, че това си е заем с всички произтичащи от това последици за един заем: парите трябва да се връщат с лихва, че заемът се дава под условия, които не са изгодни за България, като се налагат стандарти, като се определят пари за така наречените консултанти, което прави заема като камила с рога – ето това е големият проблем.
Що се касае до д-р Китов, абсолютно ясно е, че това е стар заем и че в момента става въпрос за усвояването му. Но става въпрос да не се затъва повече, защото, ако не се вземат тези пари и днес не подкрепим тази ратификация, какво? Няма да се вземе една сума от около 20 милиона, нали така беше? Тоест, страната няма да задлъжнее с тези пари и тези пари ще могат да бъдат намерени от други източници – от вътрешно финансиране. Така ще се приключи с този заем. Защо да затъваме още повече?! Този заем до момента не е допринесъл с нещо кой знае какво за българското здравеопазване. Той само е задължил българската държава при условията, при които е сключен. Е, да продължаваме ли още траншове да приемаме и да вземаме по него, когато се вижда, че не е ефективен за българското здравеопазване?!
От друга страна, пак повтарям, може и е логично за един добър стопанин, ако ние сме такъв стопанин, тези неща са толкова очевадни и ясни, че другото – да се вземат тези последни пари, за мен е необяснимо или възникват всякакви съмнения. Не мога да си представя, че след като до този момент всички сме наясно, че досегашните траншове по заема не са ефективни, че не са допринесли кой знае каква полза, ние да продължаваме по-нататък?! От това недоумявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Господин председател, още веднъж - всъщност, какво обсъждаме?! От 15‑20 минути насам просто се въртят плочи, отдавна познати, донякъде свързани с рефрените, които чуваме. Но, в крайна сметка, какво обсъждаме? Обсъждаме изменение на споразумение, сключено с Международната банка за възстановяване и развитие през 2000 г. Това споразумение има определени параметри, може би не всички от които към днешна дата са ни симпатични.
Странно е обаче, че говорейки за това споразумение, колеги от опозицията се обръщат към мен поименно, едва ли не аз съм го сключил и защо съм объркал работите. Споразумението е сключено през 2000 г. Опитвам се с колегите от Комисията по здравеопазване и с колегите, които разбират за какво става дума, да ги донатъкмим. В крайна сметка от параметрите, заложени в сферата на ноу хау – обучение, допълнителна квалификация, в крайна сметка става дума за промяна на дизайна на този заем, та във финалната му част ние да прехвърлим повече средства, които досега не са усвоени, не защото сме некадърни, а защото работилата система явно не е дала резултат в сроковете, в които е бил заложен заемът, та неусвоените средства - отварям скоби и припомням, че този термин е от отминали времена, аз не обичам “да усвояваме средства”, ние просто трябва да ги използваме, залагайки достатъчно добър резултат и достатъчно умни подходи за постигането му, затварям скобата - тоест неусвоените средства, променяйки дизайна на това споразумение, ние пренасочваме за подобряване на базата в здравеопазването – за купуване на линейки, оборудване, извършване на капиталови разходи по преструктуриране на болничния фонд.
В сърцевината на този заем е преструктурирането на болничната помощ в две области - Стара Загора и Разград. Предмет на обсъждане в Комисията по здравеопазването ще бъде доколко резултатите са постигнати и доколко този модел, който е бил използван, би ни послужил и в бъдеще, когато залагаме системата за преструктуриране във връзка с новата здравна карта, във връзка с перспективите, които залагаме в здравната стратегия.
Ето защо, уважаеми колеги, аз ви моля да върнем топката в полето, да преценим дали е разумно да удължим споразумението до 30 юни 2008 г. Да, аз смятам, че е разумно. Да преценим дали е разумно да приемем, че промяната на дизайна е целесъобразна и дали е в интерес на здравеопазването. Смятам, че промяната е целесъобразна и е в интерес на здравеопазването. Това, което имаме допълнително да уточняваме, ние можем да го направим в едни последващи заседания на Комисията по здравеопазването, защото никой не е откраднал парите, нито има опасност те да не бъдат използвани в интерес на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди малко уважаваният д-р Колчаков сподели един свой разговор с госпожа Мозер, в който са обсъждали това, че в политиката трябва да се говори истината, защото хората рано или късно разбират за какво става въпрос. Точно така е. Напълно съм съгласен с това и точно затова искам да кажа, че истината е тази, и в Комисията по здравеопазването се знае много добре, че това е един лошо сключен заем. Лошо сключен заем със Световната банка, сключен с две институции у нас, които имат различни правомощия –Министерство на здравеопазването и Касата. Едното е държавна институция, другото е обществена институция. И това създава редица проблеми за усвояването на заема.
На второ място, усвояването на заема е вървяло изключително трудно и неефективно. И последното, което е истината, е, че в Комисията по здравеопазването се внесе това споразумение по един съмнително бърз начин – днес се внася, веднага да се разгледа и да се утвърди, без да имаме допълнителните финансови параметри, които бяха потърсени за изменението на този заем. Доктор Йорданов, нали така казахме, че ще получим допълнителни финансови параметри? Това са лошите неща в този заем.
От друга страна обаче, когато представители на опозицията - д-р Китов и д-р Паница, казват, че ще гласуват за този заем, смешно е ние да го отхвърлим. Парламентарната група на НДСВ има решение от вчера да подкрепи приемането на това изменение на заема. Още повече, че наистина могат да се купят и линейки, от които виждаме, че нашето здравеопазване в момента има въпиюща нужда.
Тук е моментът обаче да се опитам да направя една тематична коалиция с д-р Иванов, който каза, че когато говорим за информационната система на Касата, трябва да има непрекъснат контрол. Точно така е, д-р Иванов. Ние трябва - без да се съмняваме в почтеността и намеренията на министър Гайдарски за това, че той иска да се направи тази информационна система - в Комисията по здравеопазването на всеки три месеца да разглеждаме този въпрос, докато не стане тази информационна система. Защото, докато я няма информационната система, ще има корупция в здравеопазването. Точно затова, мислейки по един и същи начин, ние бихме могли да въздействаме този заем да се оползотворява по-добре. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики?
Има думата за реплика народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Щерев, всички тук, и Вие, казвате за лошите условия на заема, за лошия заем, за проблемите по усвояването на парите. И въпреки всичко ще гласувате за ратификацията, което ме учудва. Но Вашето изказване е показателно, че така се затвори кръгът и се видя, че всички управляващи, които са били от 2000 г. при сключването на заема досега, ще подкрепят заема. И всъщност в различните периоди и моменти всички са оспорвали заема. Не съм сигурен, че този заем, взет от Световната банка, от БСП са го оспорвали 2000 г., когато е бил сключен. Така ли е, колеги? Ако направим една справка в протоколите на Тридесет и деветото Народно събрание, ще видим, че е така. След това, вие сте оспорвали този заем, тогава не сте били съгласни с траншовете и условията, които се получават по него, и когато НДСВ е било управляващо. Сега обаче странно си променяте позицията и сте съгласни за това.
Ако вървим по тази логика, ще видим, че всички са съгласни със заема, всички критикуват този заем и продължават да натрупват още суми, десетки милиони левове върху задлъжнялостта на българската държава. В крайна сметка това е гласувано. Общо взето, съществува една такава логика – дайте да вземат заеми тези, които са управляващи, дайте да се вземат пари от световните банкови институции, пък после да му мисли онзи, който ще ги връща. Това е общо взето логиката на всички ви. Затова ние от „Атака” единствени категорично заявяваме принципната си позиция, че сме против подобни заеми, в случая от Световната банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика има думата народният представител Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Щерев! Когато се говори за лош заем, би трябвало да се конкретизира дали той е лош във финансовите условия или по отношение на нуждите, за които той се взема. И ми се струва, че не бива да се говорят нещата от позицията на времето, защото, ако сега има излишъци, както каза господин Шопов, може би преди седем години не е имало такава възможност, имало е крещящи нужди към онзи момент да се направи този заем. Въпросът е, ако приемем, че по целесъобразност в годините той е станал неприемлив, както това се прави, защо четири години той не беше променен, за да могат да се усвоят по евентуална целесъобразност? Ето това е проблемът. Защо се чака четири години? В същото време вие знаете, че мисията на банката идва по три-четири пъти, те си усвояват консултантските пари, те са ги усвоили и си свършват работата. Проблемът е кой от наша гледна точка от 2001 до 2005 г. не си свърши работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други реплики? Няма.
Господин Щерев, имате думата за дуплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Проблемът, уважаеми господин Шопов и господин Китов, е, че вие трябва да се запознаете с условията на заема. И тогава ще разберете, че този заем е лошо сключен, че когато е сключен заемът и искате да разтрогнете този заем, има огромни компенсации от българска страна. И затова опитите, които са правени по време на нашето управление и миналите четири години, са неуспешни, защото не може да се разтрогне този заем.
При лошо сключения заем може би добрата тактика е да вървим напред и да усвояваме каквото можем. Това е ситуацията. Запознайте се със заема и тогава ще видите за какво става въпрос. Защото, когато се запознаете със заема, ще видите, че при спирането на този заем българската страна търпи огромни загуби. И загубите могат да бъдат много повече, отколкото, ако продължим този заем и съответно направим нещата, които са по тази линия – да купим линейки, да направим преструктуриране и т.н. Може би по-малкото зло е това – да приемем това изменение и да осъществим ефективен контрол върху използването на тези пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата за изказване д-р Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Започвам с това, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи тази ратификация, но искам да се върна на темата, по която е внесен този Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем. Тоест въобще няма презумпция за нов заем, тук става въпрос единствено и само за удължаване на срока до 30 юни 2008 г., от една страна, и, от втора страна, за промяна в Компонент 3 – финансиране на здравеопазването, Национална здравноосигурителна каса, инвестиционни разходи, с възможност да могат да бъдат закупени тези 155 линейки и да се извърши дооборудване на центровете по трансфузионна хематология. Междупрочем трябва да припомня на уважаемите колеги, че тези пет национални центрове по трансфузионна хематология бяха структурирани също с един такъв заем.
На следващо място, това, което искам да кажа и което прави впечатление, е, че в тази дискусия поне до този момент участват предимно лекари. Не знам дали това е случайно, но за мен е странно защо не участват например финансисти, защо не участват икономисти – става въпрос за усвояване на финансов ресурс. Става въпрос за усвояване на финансов ресурс от 68 млн. 900 хил. лв., както е записано в заемното споразумение.
От клаузите по това заемно споразумение вие знаете, че управлението на проекта е възложено на Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса. Разбира се, вън от всякакво съмнение е, че могат да бъдат откраднати каквито и да е пари от този заем, защото контролът по изпълнението на този заем е възложен както на банката, така и на Министерството на финансите, на Министерството на здравеопазването, на Националната здравноосигурителна каса. Не чух тук да се говори за отклонение, но да се говори за такова нещо по моему е най-малкото неточно.
Следващото нещо, което искам да кажа, е, че на лекарите в България е възложено да лекуват българските пациенти. На лекарите в България възлагаме да управляват здравеопазването. Сега с този заем и с други подобни на лекарите в България възлагаме нелеката задача да усвояват финансови инструменти за реализиране на политика.
Няма нищо лошо в това, доц. Китов, лекарите могат да се справят, но големият проблем е дали единствено и само медицинското съсловие трябва да участва в този процес. Това е големият проблем за усвояването на този заем, защото беше казано, че от 68 млн. 900 хил. лв. 44 милиона вече са изразходвани, а за оползотворяването на останалите 25 милиона вече има проведени процедури. Тоест можем да говорим спокойно, че има забавяне по усвояването – по това няма никакъв спор.
Обаче вижте пред каква ситуация са изправени тези, които трябва да управляват проекта? От една страна, те трябва да реформират доболничната и болничната помощ; от друга страна, Министерството на здравеопазването и всички ние не сме се справили с този въпрос. Тоест ако ние законодателно не сме решили проблемите с реформата, не може заемното споразумение да изпреварва това, което трябва да прави Министерството на здравеопазването.
От тази гледна точка, без да искам да оправдавам когото и да било, без да искам да упреквам когото и да било, искам да заявя нещо според мен изключително важно: в условията, в които се намираме в момента като членове на Европейския съюз, трябва да имаме изграден административен капацитет не само за усвояване на този заем, а административен капацитет изобщо. Изграждането на административния капацитет за усвояване на пари от международни финансови институции не може да се случи само с едно или друго решение. Не може да се случи с решението на доц. Щерев и д-р Адемов, а трябва да има воля това да се направи. Когато в бюджетните закони гласуваме бюджет за следващата година, когато говорим за увеличаване на администрацията, за увеличаване на заплащането, винаги се намират хора, които да се обявят против това. Няма нищо странно в това, че има различни мнения, но важното е, че оттук нататък трябва да направим всичко възможно да имаме административен капацитет, с който ефективно да усвояваме средствата от международните финансови институции. В случая има забавяне на усвояването на парите, но по-лошият вариант е те да бъдат използвани неефективно. С това завършвам. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Доктор Китов, заповядайте за реплика.
Има ли други реплики? Няма.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател! Уважаеми д-р Адемов, с цялото ми уважение към Вас, в момента Вие се изказвате като политик, не като лекар. Да се говори, че това е въпрос на съсловието, сам разбирате, че не е така. Тук става въпрос за министерството, става въпрос за Министерския съвет, става въпрос за заем, ратифициран от Народното събрание на Република България. Извинявам се, преди да се сключи заемът, е регламентирано как ще бъде усвоен.
За какъв капацитет говорим? Вече шест години говорим, че няма административен капацитет. Извинявайте, но това е несериозно, нито е въпрос на лекарско съсловие, а е въпрос на българската държава в лицето на българското министерство. Аз не съм съгласен с преждеговорившия, който каза, че Касата била недържавна институция. Тя отдавна стана държавна институция. Да говорим, че нямаме административен капацитет за нещо, което сме сключили, предварително уговорено къде ще бъдат парите – това се нарича административна безотговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Адемов, желаете ли дуплика? Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доц. Китов! Да, тази дискусия е много интересна – как трябва да се държим в Народното събрание. По Конституция Народното събрание е политическа институция, политически орган и ако тук всеки се държи като лекар, като инженер, като учител, какво ще стане с Народното събрание? Това е голямата дискусия и аз съм съгласен да участвам в такава дискусия не само сега и не само тук. Ако в Народното събрание се държим като експерти, какво трябва да правят тогава в министерствата? В Министерския съвет какво трябва да правят? Тоест Народното събрание трябва да е институция, която трябва да взема политически решения. Понякога те могат да бъдат в противоречие с експертните предложения, с проблемите на гилдията и т.н. Това е голяма дискусия, по която има различни мнения. Вие знаете, че и в тази зала винаги е имало различни мнения и няма нищо лошо в това.
Що се отнася до експертния капацитет – да, разписани са компоненти в този заем, как трябва да се изпълнят.
Вижте компонента – реформа в доболничната и болнична помощ. Как да се справят тези хора, които отговарят за усвояването на проекта? При всички положения те трябва да изпреварят това, което не е направено или е направено в недостатъчна степен от институциите, които отговарят по дефиниция за това. Според мен дискусията трябва да продължи и ние, като народни представители, трябва да помагаме и на министерствата, и на съответните експерти в усвояването на такъв тип финансови средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Станислав Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Колегата д-р Адемов призова тук да се изказват не само лекари, а да се изказват и финансисти. Трябва да си призная, всички знаят, че здравеопазването и финансите не са най-силната ми страна, обаче като народен представител си задавам няколко прости въпроса, които нямат пряко отношение към дискусията.
Първо, доц. Щерев, доколкото си спомням каза, че този заем е сключен неизгодно. Вероятно той е прав. Аз вярвам, че е прав. И поставям следния въпрос: кой ще носи политическата отговорност за сключване на един такъв неизгоден заем? Кой изобщо ще носи политическата отговорност за проваляне на подобни ресурси, за проваляне на приватизационни сделки и т.н, и т.н.?
От 1996-1997 г. досега външният дълг на България – държавният и фирменият, е нараснал с 200%! Аз и друг път съм задавал същия въпрос: къде са тези пари и за какво бяха употребени? Всичките пари, получени от държавата от заеми, бяха за всевъзможни структурни проекти, за преструктуриране, реформиране и т.н. От целия ни обществен живот – и икономически, и всякакъв друг, си личи, че ние продължаваме да затъваме в блатото и както се вижда обсъждаме едни и същи проблеми години наред.
Аз смятам, че колегата Шопов беше прав като каза защо ние сме против сключване на заема.
Ами, колеги, не може да се залага излишък в бюджета, примерно от 1.5 милиарда или той да нараства до 3 милиарда, от една страна, а от друга страна да вземаме заеми с високи лихви, които оскъпяват вложените средства, примерно сега в здравеопазването, и всъщност ще ги плащаме след това, но те пак са си по-скъпи. Така ние няма да стигнем доникъде! Това е поначало неправилна философия в управлението на страната, която би трябвало да бъде променена. Само че, колкото и да говорим тук, нищо не излиза, следва се една порочна линия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин професоре, при цялото ми уважение бих Ви помолил, когато от „Атака” влизате в сериозни спорове, да вземете да се подготвяте.
С доц. Щерев не исках да споря, защото тяхното управление за четири години носи две трети от вината за нереализиране на този заем и сега пак са в управлението. Народът на такова поведение казва: „Де го чукаш, де се пука!”.
Днес ние имаме срамен случай на импотентност на българската държава. „Импотентен” от латински значи „безсилие” – безсилие на българската държава, и вместо да потърсим точно изхода и да не правим такива срамни неща повече, Вие се включвате в ултралевия хор за това кой бил виновен, правителството на СДС ли и т.н. Тези 70 милиона долара са капка в морето през тези седем години на фона на парите, които се дават в здравеопазването.
И тук мен ме боли за това, че е абсолютно прав финансовият министър, който каза: за какво да ви даваме пари за здравеопазване, като трябва да направите стратегия, трябва да си направите план за действие.
Искам само да ви напомня, че нашето правителство завари след тяхното управление валутен резерв от 350 млн. долара и го увеличихме десет пъти! Оставихме на НДСВ и ДПС 3,5 млрд. долара! Така се капитализира. Тези пари трябваше да бъдат усвоени досега сто пъти, затова много ви моля, ако искате да бъдете опозиция, дръжте се първо сериозно и компетентно. Недейте да играете ролята на ултралевица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма желаещи за други реплики.
Имате думата за дуплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Тук не става дума за ляво и дясно, а става дума за пари! И аз мисля, че това споменаване за външния резерв в милиарди долари, което сега не знам колко е – 5-6 милиарда ли е, не си спомням точно, не може да се използва без разрешение на Световната банка. Този резерв просто стои там и обслужва чужди икономики, той стои в чужди банки. Това е известно.
И аз не съм споменавал правителството на СДС, а съм споменал политиката, философията на управление, така че „Де го чукаш, де се пука”, много добре пасва, тъй като именно там чукнахме, дето се пукна. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата народният представител Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин председател, обикновено при обсъждане на ратификации ние не губим толкова време, колкото изгубихме днес. Казвам го отговорно: „изгубихме”, наистина, защото тези близо два часа, ако ги съизмерим с ефективността на дискусията, аз мисля, че съвсем основателно можем да използваме определението „загуба на парламентарно време” в много отношения.
Бяха повдигнати три групи въпроси – първата група са свързани с усвояването на заема и с оценка за това дали е ефективен или е неефективен.
Аз мисля, че това е чисто финансов проблем. За да се направи една такава сериозна оценка са необходими данни за много неща, свързани с този заем. Вярно е, че има политически елементи и елементи, свързани с проблемите на здравеопазването, но разговорите на тази тема и дискусиите, според мен, не бяха достатъчно полезни в тази зала. Нужна е информация за лихвите, за матуритета, за една преценка на това колко струва този заем и едно сравнение с ползите от този заем, за да видим дали България е спечелила или ще загуби от него. Това е сложна задача.
Втората група въпроси са свързани с информационната система. Аз съм напълно съгласен с всички, уважаеми колеги от опозицията, от управляващите, че това е фундаменталният проблем на нашата здравна система и основният генератор на корупция в здравната система.
Може би през 2000 г. с това трябваше да се започне, с този заем – за създаване на информационната система, и след това с другите неща. Липсата на иформационна система създаде парадокси в здравната ни система – парадокси, свързани с това да се лекуват мъртви души и много, много други неща, които станаха поради липсата на тази информационна система.
Третата група въпроси обаче според мен е най-парадоксалната. Тя е свързана с едни оценки за това дали изобщо трябва държавата да ползва заеми. За съжаление, аз чух концепции, близки до маоизма по въпроса за това, че държавата не бива изобщо да ползва заеми. Това е една абсурдна философия – абсурдна, наистина. В глобализиращия се свят няма държава, която да се справя само със собствени средства. Няма такава държава! И заемите от международните финансови институции – Световна банка, Международна банка за възстановяване и развитие, Европейска инвестиционна банка и т.н., даже от Международния валутен фонд при равни други условия, са най-изгодни за страната. Всеки може да отиде и да вземе заем от крупна частна банка, но там ще му излезе много по-солено, много по-скъпо на държавата. Всъщност, една от основните функции на тези международни институции е точно тази – да дават изгодни заеми и да предотвратят евентуални диспропорции и катаклизми от световно равнище. Ако в момента нещо се случи в САЩ или в Китай, България също ще пострада. Това е целта на тези банки, а не икономическо и финансово заробване.
Това наистина е концепция, много близка до времето на Мао в Китай, който проповядваше идеите, че Китай трябва да се справи със собствени средства, макар и да прави портативни устройства, далеч, далеч от изискванията на технологичното равнище. И производството беше силно подценено от гледна точка на ефективността. Всички сме свидетели на това какво стана с подобна концепция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика имате думата, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Имамов! Аз съм напълно съгласен с Вашето изказване, но ние искахме да отложим в Комисията по здравеопазването този въпрос, именно защото липсваше първата част от Вашето изказване. Нямаше никаква финансова обосновка, никакъв финансов разчет, никакви финансови данни. Кой не си е свършил работата?
Ние затова искахме да го отложим по искане на колегата Великов, за да видим тези неща. Ето това казваме ние, че така представено се вижда, че финансистите не са си свършили работата. А иначе, напълно съм съгласен с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Доктор Колчаков има думата за втора реплика.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Господин председател, господин Имамов! Точно от това имахме нужда. Вашето изказване посочи какво ни липсваше, затова аз в своето изказване с това започнах, че със 7 към 7 гласа не можахме да прокараме изискването да имаме финансов анализ, защото ние, лекарите, не сме финансисти. Това е едната слабост.
Искам само да ви обърна внимание върху един факт. Вие казахте, че още през 2000 г. трябваше да свършим с тази работа и да има информационна система. Сега искам да ви информирам следното: преди шест години, когато дойде вашето управление, казахте, че има голяма далавера с “АремисСофт”, че има злоупотреби. Имаше съдебни дела, беше разтакаван тогавашният министър Илко Семерджиев. Съдебната система на България показа, че няма никакви закононарушения, а Световната банка, която даваше парите, и под чийто надзор беше реализиран този проект, също даде много висока оценка. И това е също една много срамна страница, като се гледа този заем, че нещата бяха направени според международните изисквания. България можеше да има една много модерна система и щяхме да имаме контрол и прозрачност, тоест Вие добавихте още един щрих в несвършената работа и в поразиите, които станаха през тези години – след вземане на заема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За трета реплика думата има Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): За разлика от д-р Китов аз съм абсолютно несъгласен с Вашето изказване. То беше много идеологизирано, общо взето беше в духа “Да здравствует глобализация – светлое будуще всего человечества!”. Мисля, че така беше. Тоест глобализацията е като новия комунизъм.
От Вашето изказване до голяма степен става ясно защо сме вързани за този заем. Тук беше дадено и обяснение, че невземането на тези пари означава тежки условия и че по-добре е да ги вземем. До голяма степен Вашето изказване обясни защо е сключен този заем. Това е бил не икономически, това е политически инструмент – вземането на заеми от Световната банка.
И това е много големият въпрос – вземането на заеми и пари от Световната банка, които са взети при такива условия, че всъщност те обслужват Световната банка чрез високите лихви, чрез комисионните, които се дават, чрез експертните, които се дават, и целият този механизъм, проследен и от Световната банка, за изразходването на парите. Всъщност това не е било за доброто на българското здравеопазване.
Тук още веднъж се поставя въпросът: може ли и трябва ли да излезем от тази схема, в която сме били вкарани 2000 г.? Всички виждаме, че това е една жестока схема не само по отношение на този заем, а и на други заеми, които идват от Световната банка. И да продължим ли да вървим по този път, който може би за вас е утъпкан и е по-лесен, но път, по който трябва да спрем да вървим? Сега е един чудесен момент чрез отказване на този транш и спиране на това споразумение, което може да стане с негласуването му, да излезем от тази зависимост и да имаме наша, собствена, българска политика.
Що се касае до чуждите средства от чужди банки. Да, такива могат да се вземат, но не при такива заробващи условия. От Коалиция “Атака” казахме, че това може да става с европейски банкови институции в строго определени случаи, когато не можем да си осигурим парите от собствени средства, каквито всъщност случаи има и можем да намерим. Ние даваме и начина, по който могат да бъдат осигурени тези пари.
Затова още веднъж ви поканвам, уважаеми колеги, да не гласуваме тази ратификация, с което българският парламент ще покаже характер, ще покаже, че се слага край на тази грешна практика до този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Имамов, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Китов, Вие сте председател на съответната комисия. Нищо не Ви пречи да извикате съответните отговорни лица по усвояването на този заем. (Реплика на народния представител Борислав Китов.) По всяко време, господин Китов, можете да ги извикате. Бихте могли да ги извикате преди месец, след месец, утре, другата седмица, да използвате парламентарния контрол и така нататък, да искате информация за усвояването на този заем.
Аз не твърдя, че това е образец на успешни заеми на Република България. Аз подкрепям становището, че в този заем и в усвояването му има проблеми. Това е така. Но в случая ние не дискутираме проблема за заема изобщо. Ние дискутираме един друг проблем – възможността да се елиминира негативният ефект от усвояването на заема. Това предложение трябва да се приеме като начин за елиминиране на негативния ефект от усвояването. Останали са някакви средства – нашата задача е да преценим дали предложението, направено в тази ратификация, поправя до известна степен грешките и пропуските при усвояването на този заем досега.
Аз мисля, че предложението е целесъобразно и може да се даде положителен отговор на този въпрос. За това става дума. Оттук нататък всеки си запазва правото да иска отговор на въпроса: има ли грешки и неефективни действия на съответните органи при усвояването на този заем? Няма никакви пречки в тази посока.
Що се отнася до Вашите коментари, господин Шопов, Вие направихте още едно потвърждение на моето заключение, че идеите Ви са антиглобалистки и аз просто не съм в състояние да ги коментирам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не виждам други желаещи за изказвания.
Обявявам дискусията на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет, за закрита.
Господин Матеев, Вие като представител на вносителя, ще вземете ли отношение по въпроса? Мисля, че имаше доста въпроси, но това може да стане след почивката.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, дебатите по т. 1 приключиха. Предстои гласуване.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем (Проект за реформа в сектора на здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 127 народни представители: за 120, против 3, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, правя процедурното предложение обсъжданият законопроект да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 128 народни представители: за 119, против 4, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Господин Имамов, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем (Проект за реформа в сектора на здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие
Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение на Споразумението за заем (Проект за реформа в сектора на здравеопазването) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, сключено на 26 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по текста на законопроекта. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 128 народни представители: за 121, против 5, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ ИЗМЕНЕНИЯТА НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ОТНОСНО ОКАЗВАНЕТО НА ФИНАНСОВА ПОМОЩ. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Господин Имамов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, по тази точка от седмичната ни програма предлагам в залата да бъдат допуснати господин Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите, и госпожа Росица Михайлова – експерт в Дирекция „Външни финанси” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 122 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите господин Ивановски и госпожа Михайлова в залата.
Господин Имамов, моля да докладвате становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за ратифициране измененията на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ № 702-02-9, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 8 март 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране измененията на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ.
На заседанието присъстваха господин Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите, и господин Лъчезар Стефанов – директор на Дирекция „Външни финанси” в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Ивановски.
Споразумението е в размер на 60 млн. швейцарски франка и е подписано на 24 декември 1992 г., ратифицирано е със закон, приет от Народното събрание на 3 февруари 1999 г. и е изменено на 29 септември 2004 г.
Средствата се използват приоритетно за проекти в сферата на инфраструктурата, като особено значение се отдава на проекти от секторите по опазване на околната среда, здравеопазването и енергетиката.
Усвоените средства по изпълнение на проектите, финансирани по швейцарската помощ, надхвърлят 48 млн. швейцарски франка, в резултат на което окончателно се завършени шест проекта, а в краен етап на изпълнение са два проекта.
Целта на настоящото изменение на споразумението е удължаване на срока до 31 декември 2008 г. и отмяната на т. 3.4. в чл. 3.
Продължаването на срока на действие на споразумението е необходимо за приключване на проектите, които се изпълняват към момента, както и за предоставяне на възможност за изпълнение на наскоро подписано индивидуално проектно споразумение по проект “Съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци, Пловдив”.
Отмяната на т. 3.4. в чл. 3 се налага във връзка с поетите ангажименти от Република България във връзка с Договора за присъединяване към Европейския съюз за стриктно спазване и прилагане на разпоредбите на европейските рамкови закони, регламенти и решения. Правителството на Конфедерация Швейцария е съгласно с отмяната на т. 3.4., като едновременно с това обръща внимание на т. 3.3: „Няма да бъдат използвани суми от приноса за плащането на каквито и да са мита и данъци (вносни мита, налози и такси от каквото и да е естество), които се налагат по законите на Република България”. Поради тази клауза мита и данъци, ДДС, акцизи и други налози с еквивалентен ефект ще бъдат изцяло поети от Република България или съответните бенефициенти на проекти, финансирани по споразумението.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране измененията на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ № 702-02-9, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Имамов.
Има и становище на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Ранчев, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 702-02-9 за ратифициране на измененията на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2007 г.
На 7 март 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ.
С измененията се продължава срокът на действие на споразумението, за да бъдат приключени проектите, които се изпълняват към момента. Освен това се отменя т. 3.4 в чл. 3, свързана с освобождаването от митнически сборове. Това се налага във връзка с унифицирането на митническата политика на България с тази на Европейския съюз.
Въз основа на представените мотиви и проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон измененията на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, сключено чрез размяна на писма на 31 юли 2006 г., 15 ноември 2006 г. и 5 декември 2006 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Ранчев.
Следва становище на Комисията по европейска интеграция. Председателят на комисията не е в залата, становището ще бъде представено от господин Пенко Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ:
“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за ратифициране на измененията на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария № 702-02-9 относно оказване на финансова помощ, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 22 февруари 2007 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за ратифициране на измененията на Споразумението между правителството на република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от страна на вносителя от господин Лъчезар Стефанов, директор на Дирекция “Външни финанси” в Министерство на финансите. На заседанието на комисията присъства още и госпожа Росица Михайлова, държавен експерт в Дирекция “Европейски финансов институции” в същото министерство.
С разглеждания законопроект на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България се предлага на Народното събрание да ратифицира измененията на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ.
Споразумението е ратифицирано със закон, приет от Народното събрание на 3 февруари 1992 г. (ДВ, бр. 12 от 1999 г.), обнародвано е в “Държавен вестник” (бр. 21 от 1999 г.) и е изменено със закон, приет от Народното събрание на 29 септември 2004 г. (ДВ, бр. 89 от 2004 г.).
Предложеното за ратифициране изменение е сключено чрез размяна на писма между договарящите страни в съответствие с чл. 10 от споразумението.
Споразумението е сключено за оказване на безвъзмездна финансова помощ на България в размер на 60 млн. швейцарски франка. Средствата по него се използват приоритетно за проекти в сферата на инфраструктурата, по-специално в секторите по опазване на околната среда, здравеопазването и енергетиката. До момента усвоените средства по приключили проекти надхвърлят 48 млн. швейцарски франка. Към настоящия момент два проекта по споразумението са в краен етап на изпълнение и е подписано индивидуално проектно споразумение за изпълнение на още един проект.
Предложените за ратифициране изменения на споразумението предвиждат продължаване на срока на неговото действие до приключване на проектите, които се изпълняват към момента или за които е подписано индивидуално споразумение. Отмяна на т. 4 в чл. 3 от споразумението, съгласно която вносът на стоки на територията на Република България, който се извършва в рамките на безвъзмездната помощ от швейцарското правителство по това споразумение, се освобождава от всякакви мита и такси, данък върху добавената стойност, акциз и други налози с еквивалентен ефект. Отмяната на тази разпоредба се налага от задължението на Република България да прилага общностното законодателство в областта на митническата политика и по-специално разпоредбите на Регламент на Съвета 918/83/ЕИО за установяване на система на общността за освобождаване на митни сборове. Този регламент указва случаите на допустимо освобождаване от митни сборове при внос, поради което освобождаването следва да се осъществява при спазване на неговите изисквания. След отмяната на т. 4 в чл. 3 от споразумението данъците на внесените стоки ще се поемат от бенефициентите на проектите, финансирани по споразумението.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният проект на Закон за ратифициране на измененията на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ е в съответствие с ангажиментите на Република България като пълноправен член на Европейския съюз, поради което се подкрепя от Комисията по европейска интеграция.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 7 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за ратифициране на измененията на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария № 702-02-9 относно оказване на финансова помощ, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Откривам дискусията по законопроекта.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроекта на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Имамов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Имамов, моля да докладвате закона.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране измененията на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ
Член единствен. Ратифицира измененията на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, сключени чрез размяна на писма на 31 юли 2006 г., 15 ноември 2006 г. и 5 декември 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене ратификацията.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към точка трета от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин председател, за да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,
“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона заекспортното застраховане № 702-01-10, внесен от Министерския съвет, на 8 февруари 2007 г.
На заседание, проведено на 7 март 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката господин Лъчезар Борисов.
С представения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане се цели хармонизиране на законодателството в областта на експортното застраховане с това на Европейския съюз.
Със законопроекта се въвеждат разпоредбите на две директиви на Съвета на Европейския съюз, които са задължителни за държавите членки.
1. Въвежда се Директива на Съвета 84/568/ЕИО от 27 ноември 1984 г. относно взаимните задължения на органите за застраховане на експортните кредити на държавите членки, опериращи за сметка или с държавно подпомагане, или на държавните служби, опериращи вместо и от името на тези органи, в случай на съвместна гаранция при сделка, включваща един или няколко подизпълнители в една или няколко държави – членки на Европейските общности:
- регламентира се задължението за сключване на спогодба между органите по застраховане на експортните кредити, действащи за сметка на държавата, при поемане на съвместни задължения, съвместно с орган или с държавна служба на друга държава членка, гаранции за сделка, включваща един или няколко подизпълнители в една или няколко държави членки и определяне на минимално задължително съдържание на подобна спогодба;
- въвежда се задължение за “Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД при сключване на съвместни договори за застраховане да следва типовото споразумение, което може да включва и други клаузи, доколкото те не нарушават задължителните разпоредби на типовото споразумение. Типовото споразумение цели уреждането на взаимните задължения на експортните застрахователи, когато:
- дадено предприятие наема като подизпълнител едно или няколко предприятия от една или от няколко държави – членки на Европейския съюз, за експортна сделка, на която то е титуляр, сключена с дадено предприятие (купувач), намиращо се в трета страна, която не принадлежи към Европейския съюз, или в държава – членка на Европейския съюз, различна от тези, в които са установени главният изпълнител и подизпълнителят или само подизпълнителят, или
- застрахователите преценят, че застрахователните им системи са достатъчно съвместими и се договорят да покрият заедно застраховка за даден купувач за цялата негова сделка.
2. Въвежда се Директива на Съвета 98/29/ЕО от 7 май 1998 г. относно хармонизирането на основните разпоредби, приложими при застраховане на експортни кредити, за сделки, които се ползват със средносрочно и дългосрочно покритие.
Целта е въвеждане в закона на ясни и точни правила по отношение на застраховането на средносрочни и дългосрочни кредити при износ на стоки и/или услуги, които правила гарантират насърчаване на експортната политика и избягване деформации на условията на конкуренция между предприятията в рамките на Европейския съюз. От обхвата на директивата се изключват покритието на тръжните гаранции, връщането на авансовите вноски за добро изпълнение и за гаранционни удръжки, както и покритието на рисковете, свързани със съоръжения и материали при строителни работи.
За постигане на пълно съответствие с правилата на Европейския съюз в областта на експортното застраховане се въвежда изменение в дефинициите на краткосрочен и средносрочен риск.
3. Въвежда се възможност за сметка на държавата да се застраховат и кредити – банкови и небанкови, отпускани на малки и средни предприятия.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 13 народни представители, “въздържали се” – 1 народен представител, без “против”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Заповядайте, госпожо Стойчева, за да представите доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане № 702-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2007 г.
На заседанието, проведено на 22 февруари 2007 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие госпожа Корнелия Нинова – заместник-министър на икономиката и енергетиката, господин Дочо Карадочев – изпълнителен директор на Българска агенция за експортно застраховане.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане цели да хармонизиране нашето право с изискванията на правото на Европейския съюз в областта на експортното застраховане. Със законопроекта в нашето право се транспонират две директиви: Директива на Съвета 84/568/ЕИО от 27 ноември 1984 г. относно взаимните задължения на органите за застраховане на експортните кредити на държавите членки, опериращи за сметка или с държавно подпомагане, или на държавните служби, опериращи вместо и от името на тези органи, в случай на съвместна гаранция при сделка, включваща един или няколко подизпълнители в една или няколко държави – членки на Европейските общности, както и Директива на Съвета 98/29/ЕО от 7 май 1998 г. относно хармонизирането на основните разпоредби, приложими при застраховане на експортни кредити, за сделки, които се ползват със средносрочно и дългосрочно покритие.
Законопроектът транспонира и Директива 98/29/ЕО, като създава цялостен режим на застраховането на средносрочни и дългосрочни кредити при износ на стоки и услуги. В съответствие с директивата от обхвата на закона са изключени покритието по тръжните гаранции, гаранциите за връщане на авансови вноски, за добро изпълнение и гаранционните удръжки, както и покритието на рисковете, свързани със съоръжения и материалите за строителство, което се извършва в страната в изпълнение на търговския договор.
Приложение № 2 към законопроекта урежда подробно общите принципи и презастраховане на сделките, свързани с износа на стоки и/или услуги, предназначени за държави, които не членуват в Европейския съюз, срещу средносрочен и дългосрочен риск. Дефинирани са видовете рискове, покритието, начина на определяне на параметрите и размера на обезщетението. Уредени са четири вида нотификации, които БАЕЗ следва да поставя на експортните застрахователи на държавите – членки на Европейския съюз и на Европейската комисия.
В съответствие с директивата са изменени легалните дефиниции за краткосрочен и средносрочен риск. Създава се възможност за сметка на държавата да се застраховат банкови и небанкови кредити, отпускани на малки и средни предприятия.
ІІІ. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане точно възпроизвежда директивите 84/568/ЕИО и Директива 98/29/ЕО, поради което следва да бъде подкрепен.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 7 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане 702-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по законопроекта. Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Не говори добре за един парламент, когато по такъв законопроект няма желаещи да вземат отношение.
И идеален да е, трябва да се каже от трибуната, за да остане в историята – един идеален законопроект, най-после.
След като няма желаещи, поставям на гласуване законопроекта на първо четене, но няма да го поставя на второ четене, даже и някой да иска.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ.
Надявам се тук да има разисквания. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Господин Божинов, моля да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие № 654-01-159, внесен от народния представител Яни Янев и група народни представители на 13 декември 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2007 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от народния представител Яни Янев и група народни представители.
На заседанието присъстваха господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, експерти от Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, представители на Националното сдружение на общините в Република България, неправителствени природозащитни организации и др.
Господин Яни Янев представи внесения от него и група народни представители законопроект и мотивите към него.
Представителят на Министерството на околната среда и водите и представителят на Министерството на земеделието и горите в изразените от тях становища отхвърлиха законопроекта като неприложим и нецелесъобразен с изключение на някои текстове, които с редакционни подобрения биха могли да бъдат приети и полезни за по-доброто прилагане и реализиране на закона.
Предлаганите със законопроекта изменения и допълнения могат да се обособят в следните три основни групи:
Първата група промени е свързана с процедурата по обявяване на защитени зони. Промените предвиждат:
1. Обществеността да бъде информирана още преди да започне проучването на определени територии за включването им в екологичната мрежа „Натура 2000”.
2. Проучването да бъде възложено след провеждането на конкурс.
3. Обществените обсъждания да започнат преди внасянето на предложенията за обявяване на защитени зони за разглеждане в Националния съвет по биологично разнообразие.
На практика в изпълнение на действащите в момента текстове в Закона за биологичното разнообразие, по-голямата част от работата по проучването и определянето на териториите, които да бъдат обявени за защитени зони, е вече извършена с участието на широк кръг учени и природозащитни организации и се базира на утвърдените от Европейския съюз научни критерии и принципи.
Разпоредбата на чл. 9 от действащия в момента Закон за биологичното разнообразие предвижда провеждането на разяснителна кампания за целите на „Натура 2000”, която, макар и леко закъсняла по обективни причини, е вече в ход и започва да дава своите резултати. Според представителите на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите и членовете на Комисията по околната среда и водите е неоправдано приемането на подобен род промени, които биха върнали в изходна позиция и забавили за неопределен срок въвеждането на системата от защитени зони в България. Допускането на подобна ситуация ще бъде в разрез с поетите от нашата страна ангажименти по договора за присъединяване към Европейския съюз.
С втората група промени се иска обжалваемост на административните актове, издадени от изпълнителната власт в процеса на обявяване и промените в защитените зони. Неслучайно законодателят изрично е предвидил в сега действащия закон необжалваемост на заповедите на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитени зони. Заповедите по директивата за хабитатите се издават след одобряване на списъка със защитени зони от Европейската комисия, които не подлежат на ревизия от българска страна и представляват ангажимент за България по отношение на опазването на защитените зони, включени в него. Всяко едно обжалване отлага влизането в сила на заповедите, а това от своя страна води до забавяне изпълнението на защитните мерки в тези зони и неизпълнение на поетите ангажименти от страна на България. Оттук следват санкции и спиране на финансирането по линия на компенсиращите програми. Това е бил мотивът на законодателя да се възползва от дадената по чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България възможност със закон да се предвиди необжалваемост на заповедите на министъра на околната среда и водите.
Законът за биологичното разнообразие не създава прецедент в тази връзка – подобни случаи съществуват и в други закони – например Закона за устройство на територията. От друга страна, правото на съдебна защита се реализира чрез възможността за обжалване на оценката, на която подлежи всеки план, програма или инвестиционно предложение в защитена зона и с която се въвеждат конкретните законови ограничения по отношение на дейностите в нея.
Третата група промени се отнасят до изискването инвеститорите да уведомят компетентния орган на най-ранен етап за своите проектни намерения и за свързаната с това опасност от нарушаване на търговската тайна и интелектуалната собственост. Българското законодателство позволява на всяко лице при подаване на съответната документация до компетентния орган да посочва онази част от съдържащата се в нея информация, която подлежи на защита, било като търговска тайна, интелектуална собственост, лични данни и т.н. и не е необходимо създаване на някакъв специален режим в Закона за биологичното разнообразие. В заключение, комисията счита, че разглежданият законопроект не допринася за уреждането по подходящ начин на обществените отношения, свързани с опазването на биологичното разнообразие и в частност изграждането на екологичната мрежа “Натура 2000” в България. Напротив, неговото приемане би предизвикало силно забавяне и дори блокиране на този процес.
След проведено гласуване с резултат 1 глас “за”, без “против” и 11 “въздържали се” Комисията по околната среда и водите отхвърли законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие № 654-01-159, внесен от народния представител Яни Янев и група народни представители на 13 декември 2006 г.”
Уважаеми господин председател, възползвам се от това, че съм на трибуната, за да помоля да гласуваме в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на околната среда и водите господин Йордан Дардов и началникът на отдел в това министерство господин Михаил Михайлов. Моля да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на изпълнителната власт.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: При така изложеното и прието от Комисията по околната среда и водите становище и изразено отношение към трите основни аспекта, на които търси решение законопроектът, бих искал да добавя нещо, което посочих и на самото заседание на комисията. Освен тези три идеи в закона има и други, които биха представлявали интерес. Ако вносителите ги поддържат, на второ четене при окончателното приемане на промените в Закона за биологичното разнообразие те могат да бъдат и полезни, и необходими за онези промени, които ще направи българският парламент.
Преминавам към:
“ДОКЛАД
относно първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие № 754-01-8, внесен от народния представител Георги Божинов и група народни представители на 19 януари 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 януари 2007 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от народния представител Георги Божинов и група народни представители.
На заседанието присъстваха господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, експерти от Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, представители на Националното сдружение на общините в Република България, неправителствени природозащитни организации и др. От името на вносителите Георги Божинов представи внесения от него и група народни представители законопроект и мотивите за предлаганите изменения и допълнения.
Направените със законопроекта промени са свързани изцяло с процедурата по извършване на въведената с последното изменение на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие от 2005 г. напълно самостоятелна специфична оценка на планове, програми и инвестиционни предложения, отнасящи се до степента им на въздействие върху защитените зони от Натура 2000 и тяхната съвместимост с предмета и целите на защита.
Законопроектът цели отстраняване на съществуващата в момента обективна невъзможност за прилагането на тази оценка в съответствие с предвидения в § 71 срок – датата на влизането в сила на Договора за присъединяването на Република България към Европейския съюз – 1 януари 2007 г.
Съгласно действащата в момента законова уредба на оценка по чл. 31, ал. 1 подлежат вече обявени със заповед на министъра на околната среда и водите по чл. 12, ал. 6 защитени зони. Процесът на издаване на тези заповеди по Директивата за птиците се предвижда да приключи чак към края на 2007 г., а по Директивата за хабитатите – да стартира най-рано след две години. При това положение няма да е възможно прилагането на оценката по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, поради липса на завършена процедура по обявяване на защитените зони. Това би означавало неспазване на поетите от българска страна ангажименти към Европейската комисия и несъобразяване с изискванията на европейското законодателство в тази област.
Изложените обстоятелства налагат прилагането на оценката по чл. 31 да започне на един по-ранен етап от процедурата и предложението е това да стане от момента на сключването на защитените зони в списъка, одобрен с решение на Министерския съвет съгласно чл. 10, ал. 4. Предлага се тази оценка да се прилага и за висящи процедури по одобряване на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения независимо дали са били подложени на оценка съгласно Глава шеста от Закона за опазване на околната среда.
Законопроектът цели също съгласуване на оценката по чл. 31 със Закона за опазване на околната среда, като предвижда тя да се извършва в рамките на процедурите по екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда в случаите, когато плановете, програмите и инвестиционните предложения попадат в обхвата на Закона за опазване на околната среда. Извън случаите по този закон оценката по чл. 31, ал. 1 следва да се извършва самостоятелно, с отделно регламентирана процедура. В тази връзка законът делегира на наредбата по чл. 31а определянето на специфични правила, различни от общия ред по Закона за опазване на околната среда с оглед специфичния обект на оценка, както и подробен регламент на самостоятелната оценка.
Предложените законодателни промени са оптималният вариант за постигане на заложените в Директивата за птиците и Директивата за хабитатите цели без дублиране на административни процедури, неоправдано изразходване на огромен времеви, човешки и финансов ресурс.
Освен посочените дотук промени законопроектът изрично разписва плановете, проектите, програмите и инвестиционните предложения, които се изключват от обхвата на оценката по чл. 31, ал. 1 съобразно двете релевантни европейски директиви.
В заключение, членовете на комисията считат, че с така предложените промени и допълнения в Закона за биологичното разнообразие се осигурява усъвършенстване и прецизиране на процедурите по прилагане на изискванията на чл. 6 от Директива 92/43/ЕС за хабитатите, така че тя да се вписва адекватно в българската законодателна практика или по-точно – българската законодателна практика да не противоречи на тази директива.
Змаконопроектът беше подкрепен от присъствалите представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Националното сдружение на общините в Република България и природозащитните организации.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта единодушно с 13 гласа “за” и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие № 754-01-8, внесен от народния представител Георги Божинов и група народни представители на 19 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има становище на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, госпожо Илияз.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие № 754-01-8, внесен от Георги Божинов и група народни представители на 19 януари 2007 г.
На заседание, проведено на 2 февруари 2007 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от Георги Божинов и група народни представители.
От името на вносителите законопроектът беше представен пред комисията от господин Георги Божинов. В обсъждането взеха участие господин Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, и господин Михаил Михайлов – началник отдел “Защитени територии” в Националната служба за защита на природата.
І. Европейският съюз отделя специално внимание на биоразнообразието, на опазването на застрашените животински и растителни видове. За тази цел през 1979 г. е приета Директива на Съвета 79/409/ЕИО за съхраняването на дивите птици, известна като “Директивата за птиците”, а през 1992 г. е приета Директива на Съвета 92/43/ЕИО за съхраняването на природните места за обитаване (хабитати) и за дивата фауна и флора, известна като “Директивата за хабитатите”. На базата на Директивата за хабитатите е създадена и екологичната мрежа “Натура 2000”.
“Натура 2000” включва специални “защитени зони”, които се определят от държавите членки на базата на приложенията към директивата. В първото приложение са посочени типовете природни места за обитаване, които представляват специален интерес за Общността, във второто приложение – животинските и растителните видове, които представляват специален интерес за Общността, Приложение № 3 изброява хабитатите и видовете, чието съхраняване изисква създаването на защитени зони, а Приложение № 4 съдържа видовете, които се нуждаят от изключително стриктна защита, тъй като са застрашени от изчезване.
Определянето на защитените зони преминава през три стадия и може да отнеме доста време. На първия стадий държавата членка, следвайки инструкциите и приложенията в Директивата за хабитатите, съставя списък на местностите, които трябва да станат защитени зони. На втория стадий се провеждат разговори с Европейската комисия и тя приема списъка, като може да предложи и промени, изхождайки от приоритетите на Общността. На третия етап се разработват планове за управление на защитените зони и започва тяхното изпълнение.
Държавите членки трябва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на изискванията, свързани със съхраняването на биоразообразието. В чл. 6 на Директивата за хабитатите се казва по-специално, че всеки план или проект, който не е пряко свързан с управлението на защитената зона, но може да има съществено въздействие върху нея както самостоятелно, така и в комбинация с други планове и проекти, трябва да бъде подложен на подходяща оценка за въздействието с цел да не се нарушат целите на защитената територия. На базата на заключенията на оценката компетентните национални власти могат да се съгласят с изпълнението на плана или на проекта, но като са се убедили, че това няма да доведе до нарушаването на интегритета на защитената зона и ако това е уместно, след като са се допитали до общественото мнение.
Ако оценката за въздействие е отрицателна, но поради липса на алтернативни решения съответният план или проект все пак трябва да бъдат реализирани поради императивни причини, свързани с изключителен обществен интерес, то държавата членка трябва да предприеме всички необходими компесаторни мерки, за да се гарантира, че ще се съхрани общата кохерентност на “Натура 2000”. Европейската комисия трябва да бъде информирана за тези компесаторни мерки. В случай, че става въпрос за намеса в зони с приоритетни хабитати или видове, то изпълнението на планове и проекти с отрицателно въздействие може да стане само след консултация с Европейската комисия и при наличието на изключително сериозни основания.
ІІ. Предлаганият законопроект цели да запълни възникващия регулативен вакуум в периода от датата на приемането на страната ни в Европейския съюз до момента, когато ще бъдат определени защитените зони и ще има съответната нормативна база, за да се правят съответните специфични оценки, като се изхожда от целите на биоразнообразието, залегнали в плановете за управление на зоните.
ІІІ. Като препоръка към законопроекта може да се изтъкне необходимостта от известно прецизиране на текстовете по т. “е” и “ж” от ал. 3 на чл. 31 (§ 1от законопроекта) с цел недопускането на каквито и да е двусмислени тълкувания. В посочените текстове са изброени някои случаи, които не подлежат на оценка за съвместимост с целите на защитените зони. В т. “е” са посочени планове, проекти и инвестиционни предложения за изграждане на туристическа инфраструктура, несвързана с промяна предназначението на името – пътеки, информационни и образователни съоръжения, места за почивка и други обекти, които не са трайно свързани с терена.
Така формулирани изключенията са логични, но известни съмнения поражда добавеното в края “други обекти”. Създава се възможността в защитените зони да се появят и инфраструктурни обекти, които развиват например търговска или ресторантьорска дейност. Такива обекти обаче би трябвало да се подложат на съответната оценка за тяхното въздействие върху околната среда, съответно върху биоразнообразието.
Същото съображение се отнася и за следващата т. “ж” и по-специално за необходимостта да се изключи потенциалната възможност да се развие търговска или хотелиерска дейност в съответните сгради, без да има направена оценка за въздействието, което би противоречало на чл. 6 от Директивата за хабитатите.
На базата на гореизложеното и след като се вземат предвид направените препоръки, Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие – 11 гласа “за”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от Георги Божинов и група народни представители на 19 януари 2007 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Откривам дискусиите по двата законопроекта. Имате думата, уважаеми народни представители.
Вносителите могат да представят своите законопроекти, но всъщност господин Божинов ги представи много подробно.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Всичко е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нищо не е ясно. Излезе решението на Министерския съвет за “Натура 2000” в петъчния брой на “Държавен вестник”. Прочетете го и разберете за какво става въпрос!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): То се отнася за Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Най-напред искам да кажа, че ние подкрепяме законопроекта, внесен от господин Божинов, ще гласуваме за него. Искам да поставя някои въпроси, свързани с “Натура 2000”, защото то е част от този закон. Някои въпроси се натрапват от само себе си. Създава се едно впечатление, че като че ли тази “Натура 2000” е изработена недостатъчно професионално и ще кажа защо, освен че беше направена малко на тъмно, въпреки че имаме анонс от Министерството на околната среда и водите, че е обявено доста преди да се финализира “Натура 2000” за изработването на тази материя.
Първо, питам как стана така, че от 36% спадна до 18%? Това говори за някакъв непрофесионализъм или за нещо, което не е дооценено. Не е дооценено и затова тези 36% станаха 18. Това е първият ми въпрос. Питам защо се залагат тези 36% като първоначална оферта, а в Германия тези проценти са 12, в Австрия са 9? Да не говоря за други западноевропейски страни, които имат подобни цифри. Това, че от 36 стават на 18 е явно, че имат нещо недооценено. Никой не може да го оспори. Другият въпрос, който пак показва, че е действано малко на атака, в насипно състояние – питам защо са включени, примерно, сметището на Варна и площадката за суровини на “ЦЕЛХАР”, Стамболийски? Никой не може да обясни. Защо са изключени, същевременно, територии, които заслужават да бъдат включени в “Натура 2000”? Това са Али ботуш, Шабла, Дуран Кулак, Мурсалица, Триград? Няма отговор на този въпрос.
Няма отговор и на въпроса защо ние виждаме вътре определени видове като царския орел да са защитен вид, а се отлага това нещо за октомври тази година. Вероятно има някакви съображения. Не говоря за другите видове, които са защитен вид във функцията ни на резерват на Европа. Говоря за малкия и за големия корморан. Скоро бяхме на голямо ловно изложение в Дорманд, слушахме техни представители, главно на Северен Рейн – Вествалия, на Чехия и останалите страни. Там тези птици са свободни за обстрел, защото знаете, че нанасят страшни вреди на рибното стопанство. У нас, като за резерват, те са забранени.
Има и един друг въпрос – как и защо почти цялата горска територия попадна в първоначалните 36% и изведнъж цялата тази територия изчезна? Ясно защо. Хората си имат интереси от дърводобива, ще я изкарат. Този, който има лоби – изважда, този, който няма лоби – не изважда тези територии. Други територии, в които има определени инвестиционни интереси, също бяха включени. Сега след известно време след натиск се изключиха.
Това показва, че целите тези 36% са заложени – повтарям – непрофесионално. Надявам се, че всички спорове около “Натура 2000” ще завършат благоприятно за всички страни, които се считат ощетени в този проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по двата законопроекта?
Има думата народният представител Евдокия Манева.
Ще помоля представителите на Министерството на околната среда и водите да вземат отношение по въпросите, зададени от народните представители.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. На нашето внимание са представени два проекта за изменение на Закона за биологичното разнообразие – проектът на господин Божинов, който регламентира специалната процедура за оценка на въздействието върху околната среда за територии, които са защитени и които попадат в “Натура 2000”. Процедура, която кореспондира много тясно със сега съществуващата процедура по оценка на въздействието върху околната среда и има определени специфики, които се налагат и от спецификата на мрежата защитени територии.
Законът не може да не бъде подкрепен. Той урежда една материя, която в момента не е достатъчно добре регламентирана. Смятам, че в този закон, независимо че могат да се предявят претенции за по-добра редакция на отделни текстове, по-важният проблем, според мен, който в момента липсва в предложението, е ясно регламентирано задължение на Министерството на околната среда и водите и в частност и по-специално на министъра на околната среда и водите в задължителни срокове да се произнасят с решение и да се изключи всякаква възможност за протакане на отговора и за мълчалив отказ. Практика, която в момента широко се прилага в Министерството на околната среда и водите и по този начин инвеститорът не получава ясен отговор, не му се казва нито да, не му се казва нито не. Независимо че има обща административна процедура за уреждане на тези въпроси, мисля, че в закона категорично трябва административната процедура за обжалване на такова поведение от страна на министъра да бъде уредена, тъй като това е много неприемлива практика от страна на Министерството на околната среда и водите.
Вторият закон, който е отхвърлен от комисията – законът на господин Янев, третира един важен въпрос за възможността заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитените територии от мрежата на “Натура 2000” да бъде обжалвана. Бяха изнесени съображенията, че, ако се допусне такова обжалване, ще се усложни изключително и ще се забави процесът на обявяване на тези защитени територии, тъй като, от една страна, ние имаме задължение към Европейския съюз, а от друга страна, всички ние би трябвало да бъдем ангажирани с каузата максимално да опазим природата на България. Това обаче, което се случва в последно време и специално при процедирането на мрежата “Натура 2000”, поражда точно тази дискусия за необходимостта от уреждане на тази материя, защото са нарушени както интереси на собственици на земи, така и интереси на неправителствени организации. Вижда се, че има протести и от двете страни. В бъдеще също ще има спорове както от страна на собствениците на земи, които се чувстват засегнати с режимите, които им се налагат, така и от страна на неправителствените организации, които могат да бъдат недоволни от по-ограничените режими, от липсата на защита на определени видове.
Днес беше поставен съвсем основателно въпросът за това, че при процедирането на мрежата от “Натура 2000” съвсем необяснимо бяха извадени територии, които вече са защитени. Например Резерватът “Али ботуш”. При дискусията на тази тема заместник-министър Георгиев ме попита какво се е променило след като “Али ботуш” бил изваден от “Натура 2000”. Променило се е това, че на “Али ботуш” най-вероятно територията ще бъде променена по съществуващите в момента процедури и това ще бъде извън контрола на Европейската комисия. Тоест, ще имаме по-малка защита за една вече защитена територия. Това се случи с Шабленското езеро, с Дуранкулашкото езеро. Това се случи с огромни територии, които в момента са общинска и държавна собственост и за които очевидно има интереси да бъдат продадени и да бъдат използвани за други цели.
Създаде се даже един текст в решението на Министерския съвет, с което се дава право до обявяване на заповедта на министъра да се променят общите и подробните устройствени планове, така че тези територии да се включат в населените места и автоматично да отпадат от защита, което също е спорно, тъй като няма пречки една територия да бъде в рамките на едно населено място и там да има определени режими на защита на определени растения и животни. Не непременно всичко трябва да бъде застроено. В тези територии има и зелени площи, които да се поддържат, така че да създават защита на определени видове.
Тоест, въпросът за възможности за оспорване съществуват от двете страни – както от собствениците, така и от неправителствените организации. И независимо че има такава норма в Закона за устройството на териториите и тя е по отношение на подробните устройствени схеми, изключителното правомощие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, има много гласове, които казват, че в нашето законодателство просто не трябва да има такива забрани. Спорен е и въпросът за правомощието на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В една демократична страна трябва да има възможност да се защитават тезите и на двете спорещи страни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Господин Янев, заповядайте за изказване.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги, вземам думата и като вносител на законопроекта, и с оглед на коментарите, които следва да бъдат направени по другия внесен законопроект.
Уважаеми колеги, в мотивите на този законопроект, който защитавам като вносител, ние изрично сме посочили причините, поради които се налагат тези промени, които предлагаме в Закона за биологичното разнообразие. Очевидно е, че Законът за биологичното разнообразие към момента на неговото първоначално приемане през 2002 г. не се е сблъсквал с чисто практическите аспекти, които ще възникнат към момента, в който това законодателство ние ще трябва да прилагаме и с оглед приложението на програма „Натура 2000”. Към днешна дата, когато става въпрос за едно практическо приложение на този нормативен акт, и приемането на мрежата от защитени зони в страната ни, изникнаха редица проблеми, които е очевидно, че и тогава, когато е приеман законът, не са били обсъдени. Естествено, това е било хармонизационен закон и не са били с такава тежест, с каквато са днес с оглед реалното практическо приложение на българското екологично законодателство. Затова една от първите тези, които ние застъпваме в този законопроект, касае въпроса за максималната информираност на българското общество по отношение на мерките, които се вземат във връзка с прилагането на екологичните норми.
Виждате, че начинът, по който се проведе информационната кампания, едва ли не в последната минута, която е заложена и която промени публичното обсъждане, както беше предвидено първоначално в закона, доведе именно до това сериозно напрежение в българското общество от всички посоки – и от гледна точка на интересите на хората, чиито имоти биха били засегнати от възникването на мрежата, така също и от хората, които имат по-концентрирано внимание върху природозащитните аспекти. И мисля, че няма защо да бягаме от това – това внимание трябва да бъде за всички нас. И аз бих искал чрез това, което казвам в момента, да заявя, че по никакъв начин не бих желал да се противопоставят едните интереси на другите, защото си мисля, че въпросът за защита на природата е въпрос за нашия живот, въпрос за съществуването на цивилизацията на планетата Земя. И всички мерки, които се предприемат в тази насока, не могат да бъдат предприети ей така, защото на някой му харесва. Напротив, доброто прилагане на тези мерки изисква едно добро разясняване. Явно е, че ние отиваме към създаването на един нов тип култура в съзнанието на нашите сънародници за това какви мерки, по какъв начин ограниченията на екологичното законодателство, които на този етап изглеждат като ограничения за част от българското общество, всъщност са позитиви за всеки един от нас. Позитиви в дългосрочен аспект.
Поради тази причина, пак повтарям, нашият акцент е върху засилване на спорните текстове, които предлагаме да бъдат променени по своето същество да бъде възстановена обществената дискусия, а не просто информационна кампания. А обществена дискусия за тази цел има в периода преди включването в мрежата, или ако щете изключването на една определена зона, защото това е един динамичен процес. Този публичен диспут трябва да се проведе в неговата съдържателна страна и да бъдат чути всички „за” и „против”. Но този публичен диспут има и възпитателно въздействие. Защото именно чрез доброто изясняване на това какво значи една територия да бъде определена като защитена, какви са възможностите на човешка дейност в рамките на тази защитена зона, защото е ясно, че ние не говорим, че след като една територия бъде включена като защитена зона в мрежата на „Натура 2000”, това не означава, че хората вече няма да могат да правят нищо в нея. Напротив. Ясно е, че ще има определени възможности за човешките дейности и тези възможности за човешки дейности обаче ще бъдат лимитирани от по-строгите изисквания за съхранението на природата. И ако ние в един достатъчно предварителен момент успеем да разясним и убедим нашите съграждани в това нещо, аз съм абсолютно убеден, че такава съпротива, че такова напрежение, че такова отричане на едни отлични законодателни мерки в защита на природата няма да има, ние няма да се сблъскваме с такова поведение. Защото липсата на информация породи крайния негативизъм към прилагането на едно екологично законодателство, което в крайна сметка е в полза на хората.
Искам да ви кажа, че в един от вариантите на приемането на мрежата беше включен целият северен бряг на Варненското езеро, където живеят десетки хиляди хора. Част от техните имоти граничат с езерото, където има много тръстики, където се развъждат множество водоплаващи птици. И реакция на хората беше: „Ами, ние ще подпалим тези тръстики. Ще ги подпалим, за да ги няма птиците.” Защото в момента излиза, че птиците пречат на хората, за да си гледат техния живот. Ето това е негативният резултат от това, че много малко се обяснява и много малко информация се дава за това какви са възможностите на хората чрез прилагане на екологичното законодателство те да имат едно нормално свое битие.
Аз съм абсолютно убеден, че ние в тази зала не се стремим да създадем на територията на Република България два вида граждани – едните, които живеят в чиста среда и бедно, и други, които живеят в мръсна среда и богато. Такава логика няма. Очевидно е, че ние трябва да прилагаме екологичното законодателство по начин, който да се приема от хората. И не да ги противопоставяме на това, което правим, а обратното, да сме убедени в полезността на това, което правим.
Така че първите текстове, които ние предлагаме, са именно в тази насока – да има една разширена дискусия още преди включването на определена територия в мрежата „Натура 2000”, в която дискусия не само да се посочва територията. Територията е много важна, но още в този първи етап на дискусията да се посочват забраните, ограниченията, възможностите за извършване на определени видове стопански дейности, както и съвсем ясно и точно да се каже на хората там, където те няма да могат да правят нищо, какви ще бъдат компесаторните механизми. Този конгломерат от информация ще ни помага в изпълнението на екологичното законодателство. Обратното ще ни затруднява в неговото прилагане.
На второ място тезата, която ние застъпваме, е, че работата на администрацията, която трябва да прилага това законодателство, следва да бъде в максимална степен прозрачна като процедура. И второ, да бъде достатъчно добре регламентирана като процедури, за да няма административен произвол и за да има предвидимост в дейността на администрацията по отношение реализирането на едно, второ, или трето инвестиционно намерение.
Колеги, забележете, нашият парламент през изминалите години, когато приемаше териториално-устройствени и редица други закони, ориентира тяхното приложение като критерии за възможност да бъдат съобразявани със Закона за биологичното разнообразие. Тоест оценката във всички случаи да минава и през екологосъобразността на всяко нещо, което правим. Щом като ние възлагаме такава тежка, сериозна, отговорна обществена функция на Закона за биологичното разнообразие, ясно е, че всички неща, които създават неточности, неясноти и най-вече процедурни неясноти за неговото приложение, трябва да бъдат изчистени, за да може да има предвидимост по отношение на хората, които имат желание да развиват своите инициативи. Това нещо да става в разумни законови срокове, това нещо да става по регламенти, които са ясни предварително. Това е втората теза, която застъпваме в нашия законопроект.
Третата теза, която се разви и от колежката Манева преди малко, е въпросът за обжалваемостта както на списъка на Министерския съвет, с който се приема мрежата на защитените зони, така и по отношение на заповедите на министъра. Съображенията, от които лично аз изхождах, за да предложа на колегите си и това беше мотивът на всички, които подкрепиха този законопроект, са, че ние не можем да се притесняваме от развитието на демократични процедури, каквито са процедурите, наложени от разделението на властите. Ако оставим възможността и концентрацията единствено и само върху плещите на министъра – да решава какъв да бъде режимът на всяка от териториите, включени в мрежата “Натура 2000”, вие разбирате каква огромна концентрация на отговорност и след като ги няма обществените механизми за контрол върху тази отговорност, напълно възможно е да се очакват изкривявания както в едната, така и в другата посока. Както изкривявания по отношение интересите на отделните граждани и техните имоти, така и изкривявания по отношение на необходимите действия, които трябва да бъдат направени във връзка със защитата на природата, каквито са целите на закона.
Ето защо аз считам, че ние не трябва да поглеждаме едностранчиво на възможността по отношение обжалваемостта на заповедите на министъра. Разбира се, във всички случаи това не би трябвало да се превръща в пречка по отношение на прилагането на самата мрежа на територията на страната. Тоест че този въпрос не може да бъде самоцелно поставен. За съжаление, ние сме в един доста забавен процес на прилагането на мрежата, който има рефлекси и отражение в редица други аспекти, един от които е много важен – именно възможността да усвояваме средствата от структурните фондове на Европейския съюз. Всеки един проект, който ще бъде насочен към усвояване на такива средства, трябва да мине през оценката дали и в каква степен той е съобразен с прилагането на екологичното ни законодателство и конкретно засягат ли се интересите на защитените зони.
Ето затова казвам, че въпросът за обжалваемостта не може да бъде приет едностранчиво с абсолютно всички негативни последици, които може да породи. Обратното, ние можем да помислим за това, ако се предвиди обжалваемост, как тези процедури да бъдат бързи процедури – има възможност.
Второто. Ясно е, че една заповед на министъра, която определя режим, не е индивидуален административен акт, който спира неговото действие със самото му обжалване. Касае са за общ административен акт, обжалването на който не спира неговото действие, така че това не води до автоматизъм в препятствието на възможностите да бъде приложена мрежата “Натура 2000”.
В тази насока, ако се възприеме като цяло прилагането на идеята за обжалваемостта на заповедите на министъра, е необходимо ние да кажем категорично, че темите, които могат да бъдат обсъждани в първия етап на определянето на зоните, включването им в списъка на мрежата “Натура 2000” – там е периодът, в който ще можем да обсъждаме дали да влезе една зона в този списък или да не влезе. Какви ще бъдат териториите, които трябва да бъдат включени в тази зона?
Веднъж решен този въпрос и влязло в сила решението на Министерския съвет, не може да подлежи на преразглеждане по повод обжалването на заповедта на министъра. Ако приемем, че заповедта на министъра може да бъде обжалвана, трябва да бъде лимитирана единствено и само по отношение на режимите, евентуалното тяхно териториално приложение вътре в рамките на зоната. В никакъв случай това не трябва да дава повод за преосмисляне на вече взетото решение, че дадена зона е включена в мрежата “Натура 2000”.
Това са нещата, които искахме да предложим на вашето внимание именно в аспекта на въпроса обжалване и, ако този законопроект бъде подкрепен на първо четене, нагласата ни с колегите е в никакъв случай да не направим такъв регламент, който да затрудни – обратното, да създаде достатъчно гаранции, но и да не пречи на приложението на екологичното законодателство.
Последното, на което обръщам вашето внимание, са последните текстове от законопроекта във връзка с евентуалната защита на инвестиционните намерения в една или друга посока, които трябва да се реализират било вътре в защитена зона, било в близост до защитена зона, но с потенциал тези дейности да влияят върху статута на биологичното разнообразие и статута на отделните видове, които са вътре в зоната. Имам предвид, че в сега действащия закон е дадена възможността, когато има инвестиционно намерение, в неговата най-ранна фаза да бъде, на първо място, съобразено с изискванията на екологичното законодателство. Там на органа – регионалните инспекции на Министерството на околната среда и водите – е дадена възможността да иска максимална информация по отношение на бъдещото инвестиционно намерение. Това не е лошо, трябва да бъде направено по този начин, но в закона трябва да предвидим механизъм, по отношение на който това инвестиционно предложение да бъде защитено във възможностите, в които трябва да бъде защитен един интелектуален продукт. Сами разбирате, че когато се прави нова инвестиция, това е преценка, която се прави по някой път години наред – да се започне или да не се започне едно нещо да се прави. Къде да се направи е също много важен елемент на тази преценка.
Когато един човек вече има формирано инвестиционно намерение и от него се иска пълна информация за това какво ще прави, още преди да е направил първата копка, сами разбирате, че тук бихме създали много тежки условия за добросъвестните инвеститори и за недобросъвестните такива, които биха злоупотребили с една идея и биха тръгнали да я реализират, ако ние не създадем механизъм за защита на идеята, която представлява едно инвестиционно намерение, след като искаме в този твърде ранен период инвеститорът да каже всичко, което е свързано с тази инвестиция.
Именно предложените текстове по чл. 31, ал. 15 и 16 всъщност развиват тази теза за възможната защита на бъдещите инвестиции.
С това приключвам моето изказване, уважаеми колеги. Считам, че няма пречка да бъдат защитени и подкрепени и двата законопроекта.
Законопроектът, внесен от колегата Божинов и други народни представители, е абсолютно навременен. Това бяха тези, които също видях, че липсват като регламентация в закона и това, което е предложено, е добро. Разбира се, има възможност за развитие и изпипване, но по принцип това е законопроект, който също трябва да бъде подкрепен. Мисля, че двата законопроекта ще дадат възможност към момента на широкомащабното практично приложение на Закона за биологичното разнообразие да подобрим този закон така, че той да служи на защитата на природата и същевременно да дава достатъчно възможности за развитието на човешките дейности. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители, които искат да вземат думата?
Кой от представителите на Министерството на околната среда и водите ще вземе отношение? Заповядайте. Тук бяха поставени няколко въпроса и проблеми – какво е отношението на министерството към двата законопроекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДАРДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искал да припомня, че “Натура 2000” е един процес. Като процес съществуват и етапи. В момента се намираме в много важен етап. Както знаете, всъщност цялостният процес на създаване на екологичната мрежа започна през 1992 г. Сами виждате, че европейските държави са имали пред себе си доста години, за да окомплектоват тази мрежа. За съжаление, ние нямахме толкова време – имахме само две до три години максимум, за да направим това, което други държави са правили в продължение на 12, 13 и повече години.
Искам да припомня, че дори в някои държави този процес не е окончателно приключил. В този смисъл Министерството на околната среда и водите положи неимоверно големи усилия, използвайки максимално краткия срок, който имаше. И предишното ръководство на Министерството на околната среда и водите, и настоящото положиха максимални усилия да оползотворят този срок и да успеем да предложим мрежата така, както беше приета с решение на Министерския съвет.
По отношение на зоните – дали са изключени или отложени, аз бих искал да използвам термина “отложени”. Да изоставим термина “изключени”, защото това не отговаря на същността и на истината.
Преди това обаче бих искал да припомня, че определянето на зоните става изключително, искам да подчертая това, въз основа на научни критерии, които са създадени и утвърдени от Европейската комисия – създадени въз основа на поръчка на Европейската комисия и утвърдени от Европейската комисия. Тоест нито министерството, нито което и да е друго министерство, нито която и да е официална институция в България може да си позволи да коментира тези критерии. Ние просто стриктно трябва да ги прилагаме. Кой е в състояние да прилага тези критерии? Ясно е, че това може да стане само от хората, които разбират, и то научни работници, които разбират от тези критерии.
Поради тази причина сами съзнавате, че ако ние тръгнем по процедурата на обществено обсъждане на критериите, просто няма да стигнем доникъде. Ясно е, че тези критерии, веднъж дадени, веднъж спуснати от Европейската комисия, трябва да бъдат изпълнявани. И това, което е направено, е направено по най-подходящия начин – възложено е на колектив от научни работници да определят тези зони. Те успяха в срок да се справят с тази нелека задача. Знаете, имали сте информация, че над 200 научни работници са работили в тази област. Вярно, има и недоволни и може би поради това Министерският съвет се съобрази с тези, които бяха недоволни и по някакъв начин аргументираха свои становища в подкрепа на това, че може да се допрецизират тези зони. От една страна, може би са предложени повече, от друга страна, може би не е предложено това, което би могло да бъде предложено. С оглед на това и с оглед и на предложения, постъпили от различни общини, Министерският съвет реши да отложи част от зоните, за да могат те да бъдат разгледани допълнително, прецизирани и на следващия Съвет по биологично разнообразие да бъдат разгледани основно. Тогава вече ще се вземе решение дали да бъдат предложени като такива за включване в екологичната мрежа.
Считам, че това е един много правилен подход и в случая е единственият възможен с оглед на запазване на общественото спокойствие, с оглед удовлетворяване на интересите и на това, което беше изложено и от други научни работници в България, които искаха да участват в този процес.
По какъв начин ще стане точно това, ние тепърва трябва да решим, защото има много голям интерес и от страна на научната общественост за участие в този процес. Тепърва ще се реши по какъв начин наистина ще бъдат обсъдени тези зони, които засега бяха отложени.
По отношение на процентите, уважаеми господин Паница, аз бих искал да споделя с Вас, че сами разбирате – неправителствените организации биха желали колкото се може по-голям процент да бъде включен в екологичната мрежа. За нас това е много добре в смисъл, че биологичното ни разнообразие е изключително богато. Ние трябва да сме горди, да сме щастливи, че имаме тази даденост.
Същевременно трябва да имаме предвид, че включването на определен процент не е задължение, спуснато от Европейската комисия. Това е въпрос, който трябва да преценим самите ние с оглед на това какви възможности се предоставят за финансиране на съответните програми в тези зони, с оглед на това, че всяка от тези зони същевременно представлява едно задължение към нашата държава - да я опази, да създаде планове за управление, тоест ще представлява и финансово задължение на държавата.
Вярно е, че има предвидени компенсации и с оглед на това бих искал да премина към другия въпрос, който в началото засегнах - че ако ние се забавим в този важен етап по отношение на това, което в момента правим, именно този проект, който ще хармонизира изцяло нашето законодателство, нашия закон с това изискване на директивата, в този смисъл ние сме задължени да изпълним всичко това с оглед на условията, които са създадени от Европейската комисия за такива компенсации. Нека не забравяме, че гражданите трябва да представят, да подадат своите заявления сега - до 15 май, за да могат да получат някакви компенсации. С оглед на това нашето министерство е започнало усилено да разработва зоните и да представи максимален брой, според възможностите, които имаме, разбира се, и според наличния капацитет на хора, за да можем ние да предоставим възможност на хората да кандидатстват по тези програми, за тези компенсации. Тъй като това е един процес, още веднъж напомням, че това не е нещо, което се създава в рамките на един месец. Това е един процес и по отношение на Директивата за птиците ние следва да издадем заповедите до края на годината.
Същевременно нека не забравяме, че инвестиционните предложения, включени в тези зони, не могат да бъдат одобрени, ако ние нямаме тази възможност да направим тази специализирана оценка. С оглед на избягване на допълнителните бюрократични спънки, които биха се появили, ако направим тази преценка отделно от ОВОС и от екологичната оценка, ние счетохме, че е напълно целесъобразно това да стане в една съвместна процедура.
Считам, че това, което ние предлагаме, е единствено разумното, актуално в момента и смятаме, че това е правилната стъпка, която от ваша страна би следвало да бъде направена, за да се подкрепи този законопроект.
По отношение на обжалваемостта, Вие сами споменахте, че в случая, ако има обжалваемост на заповедите на министъра, то това ще блокира изцяло процеса, тоест тогава не можем да говорим въобще за Екологична мрежа „Натура 2000” в България.
По отношение обаче на срокове, правомощия, права и други, които госпожа Манева поиска да съществуват, ние точно това разработваме в момента с наредбата. Тази наредба е за реда и условията за извършване на тази оценка, така че сроковете, правата, които ще имат гражданите, ще бъдат конкретно упоменати в тази наредба, която ние в момента разработваме. Но за да пристъпим към самата наредба, ние трябва да имаме и промените в закона.
По отношение на предложението на господин Янев бих искал да допълня, че нашите условия и критерии подлежат единствено на научна преценка. Ние като администрация не можем да направим това. Единствено научни колективи могат да го направят. За съжаление, и обществеността не може в случая да прецени и да обсъжда тези критерии. Затова единственият правилен подход в случая е това да бъде оставено в ръцете на научните колективи, както беше направено и както бяха направени съответните предложения.
Аз ви моля да подкрепите този законопроект, тъй като това е единственият начин за нас, за да можем да пристъпим напред и да продължим своята работа по изграждането на „Натура 2000”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване имате думата, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Нямаше как да не се изкажа засега, господин председател, но аз като че ли за пореден път нещо не разбирам. Отдавам го на собствения си статус и може би на напредналата възраст…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е причината това, господин Ралчев. И аз не разбрах…
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Благодаря Ви много.
За пръв път от такава трибуна чувам репликата, че научните знания могат да бъдат противопоставени на обществения интерес. И немея! И немея!
Доколкото си спомням, четох няколко пъти въпросната директива и там, в третия абзац, ако не се лъжа, имаше едно изречение, което многократно повтаряхме и търсехме отговора му на редица обществени форуми, където уважаемите научни среди бяха достойно представени, гражданските организации – още по-достойно, и тук-таме – някои опоненти.
Там, в тази директива, пишеше, че преценките на всички обстоятелства трябва да бъдат свързани с преценката на стопанския, културния, социалния и регионалния интерес. Подчертавам, високоотговорни научни работници, ръководители на екипи заявиха, че когато им е поставена задачата, въпросът за тези четири критерия, които трябва да бъдат спазени, не им е бил поставен. Целият въпрос е бил поставен пред тях, те са го разглеждали и решили само и единствено на базата на научни критерии.
Понеже очевидно господин заместник-министърът поддържа тази теза и той го потвърди няколко пъти, аз моля все пак да бъда ограмотен по някакъв по-елементарен начин, белким го разбера. Кой е научният интерес, който може да бъде противопоставим на обществения интерес? Кой е този научен интерес, който няма да позволи на всички лица, които имат интерес към проблема, до които се отнася въпросната натура - а никой от тук присъстващите няма да отрече нейната необходимост - и както уважаемият господин заместник-министър заяви, са засегнати в плюса или в минуса от проблема, да им бъде разяснено, да бъдат информирани.
Тук има един ключов термин. Той се състои в това – да им бъде съобщено, забележете, или да се обсъди. Нали разбирате каква е разликата – и тя е пределно ясна – между двата термина? Съобщава се решение, обсъжда се проблем.
Ако някой смята, че такъв проблем не съществува в българската държава, той трябва да си спомни какво стана през последните няколко месеца. Искам веднага да се разгранича от тези нехигиенични изказвания, които казват, че някои искат цялото Черноморие – визирам го, защото програмата, свързана с прелетните птици, основно засяга по понятни съображения Черноморието, искат да бъде превърнато в това, което стана на Златни пясъци и Слънчев бряг. Аз не съм за тази кауза, но да се предприемат редица действия, без да бъде информирано обществото...
На второ място, основният и важен въпрос – ние сме в две фази на развитие, както каза уважаемият господин министър. Едната фаза е образуване на териториите, втората част е режимът на териториите.
Не ви ли се струваше, че беше малко неудобно 50 години след 9 септември да казваме на българския народ, че няма да има национализация. Кой е казал такова нещо и кой е предвидил такава мяра в „Натура”? Едно начинание, което безспорно заслужава своето внимание, уважение и приемането му, подчертавам това. Но този подход – абсолютизиране на едни критерии, този подход на неглижиране на интереса – основателния, личен или обществен, на обществото като цяло, е абсолютно недопустим.
В заключение ще си позволя това, което не можах точно да цитирам, да ви го прочета, не казвам „зачета”: „Като се взе предвид, че главната цел на настоящата директива е да съдейства за запазването на биологичното разнообразие, зачитайки икономическите, социалните, културните и регионалните изисквания, тази директива допринася и т.н. ...”.
Моля ви, уважаеми - всички, които имаме отношение към този въпрос, да поглеждаме по-глобално на въпроса и с пълната отговорност, която наистина имаме по отношение на „Натура 2000”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Господин Берон, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): С господин Ралчев отдавна си говорим така. Радвам се, че той не е привърженик на застрояването на Черноморието открай докрай. Това е много добре. Но и аз може би поради напредналата си възраст не мога да разбера...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие днес имате рожден ден. Нямате възраст.
ПЕТЪР БЕРОН: Така е. (Ръкопляскания.)
Не мога да разбера какво представлява точно общественият интерес в смисъла, в който тук беше изразен. Защото ако натъпкването със сгради на Слънчев бряг представлява обществен интерес, значи този обществен интерес е само израз, заместващ интереса на неколцина инвеститори. А инвеститорите, както е известно, и в нашата страна, и в никоя страна не се подчиняват на законите на страната. Това се видя най-добре в строителството край Варвара - не се изпълниха и съдебни решения. Инвеститорите се подчиняват единствено на един закон, който във физиката е известен като Закона на Паскал за газовете. Газът заема цялото предоставено му пространство. Колкото го олабиш, толкова се разпростира.
Господин Ралчев, миналата седмица бях в Албания и видях как за нула време подобни обществени интереси са застроили прекрасните плажове край Дурас с огромни бетонни сгради, една до друга с по един метър разстояние. За нула време са изникнали тези сгради, за няколко години. Това също се нарича обществен интерес. Аз видях просто картинно как албанците повтарят нашенското застрояване на крайбрежието и говорих с министъра на културата, спорта и туризма. Попитах го: „Не може ли да се спре това?” Той каза: „Не може! Това е стихия, която никой няма сила да спре.” Така ми каза министърът на Албания, която не е много далеч от нас.
Ние тук поне имаме тази възможност. Нека спрем стихията, бъдете така любезни! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Ралчев, имате право на дуплика, ако желаете. Не желаете.
Господин Костурски, заповядайте.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам малко да поясня, защото от началото на дискусията тук става въпрос за два законопроекта. Един, който е одобрен от комисията, и един, който не е одобрен. Неодобреният е на господин Ралчев и група народни представители. Веднага искам да кажа, че мотиви за това всъщност аз не намирам – да бъде одобрен единият, а другият да не бъде одобрен. Защото, първо, практиката в Народното събрание е, когато има два законопроекта, отнасящи се за една и съща тематика, тоест за един закон, и когато са в различно приложно поле по принцип се приемат.
На второ място, бих желал да изтъкна факта, че ако приетият законопроект дава ясна представа за процедурата след приемането на решение за урбанизираните територии и за териториите въобще и за биологичното разнообразие, първият законопроект се отнася за детайли, свързани с подготовката при вземане на това решение. Това, което говори и господин Янев, и господин Ралчев – даване на повече гласност за този процес, даване на възможност предварително да бъде разяснено на всички заинтересовани страни това, което ще се прави, как да се прави.
В този аспект на мисли, тъй като в комисията доста набързо мина предложението за втория, неприетия законопроект, смятам, че малко трябва да се задълбочим и макар с промени, които биха могли да бъдат наложени, трябва да приемем и двата законопроекта. Защото ако неприетият законопроект дава представа за събитията в закона от 1 до 19 член, във втория законопроект са застъпени събития от чл. 20 до края на законопроекта. Това ми дава основание да си мисля, че на първо четене биха могли и трябва да бъдат подкрепени и двата законопроекта, което аз ще направя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Костурски.
Има ли реплики? Няма.
Господин Веселин Методиев желае думата за изказване.
Демократи за силна България с удълженото време имат още 10 минути.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бях провокиран да взема думата, свързана с понятието “обществен интерес”, тъй като тук беше повдигнат въпрос, тясно свързан с предложените законопроекти.
Общественият интерес може да бъде единствено и само съвкупност между интересите на гражданите от една страна, а от друга страна – от защитата на националните ценности. Ние сме нация, ние сме държава със сериозна материална и културна традиция. Ние сме наследници на нещо, което е богато като ценност. Това е национална ценност в своя материален, ако щете – природен ресурс. Темата е свързана и дебатът тук се води именно в тази съвкупност на защитаване на гражданския интерес, на интереса на хората, на отделната личност и на интереса на защита на националната ценност – нещо, към което сме призвани, бидейки български политици, бидейки народни представители. Не можем да противопоставяме тези неща. Ако тръгнем към такова противопоставяне, ще сбъркаме. Ако потънем в едната посока, където да търсим защитата на интересите на гражданите, на фирмите, ще забравим защитата на националните ценности. Ако се вторачим в националните ценности и изпуснем защитата на гражданския интерес и интересите на фирмите, то рискуваме да се самоблокираме като движеща се икономика, като динамика на развитието на стопанските субекти. Решението на тази задача е сложно и в никакъв случай не може да бъде лесно. От тази гледна точка Парламентарната група на ДСБ е заявила чрез госпожа Манева (аз ще повторя), че ще подкрепи и двата законопроекта, защото това е начин да се търси по-нататък развитие, съгласуване и в някаква степен постигане на целта, която са си поставили тези законопроекти.
Господин председателю, аз не разбирам защо е бил отхвърлен единият от двата законопроекта, в който се говори за обжалваемост, в който фактически се дават права за защита на окрупнения общ интерес, на обществения интерес вътре в нашата страна. Да се дава привилегия на администрацията, на изпълнителната власт, е много рисковано. Ще дам пример. От дебата по “Натура 2000” аз научих, че традиционно защитени територии в момента са освободени, които в момента, забележете, са държавна и общинска собственост. Започвам да нямам доверие на хора, които заемат висока изборна длъжност и същевременно казват, че примерно Шабла и Дуранкулак не са защитени територии от гледна точка на национална ценност, на наследство на природно богатство. Защото там има общинска и държавна собственост и много бързо може да мине процес на продаване, а впоследствие – на застрояване. И не само тези два обекта. Изписа се за много обекти, за които всеки един от нас, който е бил любопитен към природното богатство на България, знае, че става дума за традиционно защитени територии, за национална ценност. Не можеш да повериш националната ценност в ръцете на администрацията, независимо колко добра е тя. Не можеш да я повериш дори в ръцете на хора, които са на изборна длъжност, защото те четат обществения интерес през общинския интерес или през интереса на ведомството, което управляват. А това е изключително погрешно.
Как може и кой е инструментът да се спре това нещо? Инструментът се нарича закон и съгласието в парламента по защитата на този национален ценностен въпрос. Тук ние трябва да положим максимално усилия, бидейки хора демократи (тъй като хората от едната страна на залата са на власт, а от другата – опозиция). Трябва да притъпим максимално напрежението, за да спасим национална ценност, каквото е природното богатство на България. На всяка цена искам да подчертая, че трябва да защитим частната собственост, специално на гражданите, защото това, което се случи в последните два месеца, е, че частни имоти бяха поставени в сложна ситуация, хората изпаднаха в силно притеснение от липсата на всякаква информация, на всякаква разяснителна кампания, и започнаха да се освобождават територии, които са собственост на държавата или общините. В това аз лично съзирам много голяма възможност за застрояване в стил “Албания”, както каза преди малко господин Берон. Защото кметът на една черноморска община например има максимален общински интерес да продава, за да може да попълни хазната на собствената си община. Особено при децентрализацията на общините този общински интерес се засилва рязко. Същото може да се случи в Родопите, може да се случи и на други места в България. Например Националният парк “Пирин”, както разбрах от колегите си в парламентарната група, не е защитена територия. А аз в своето детство имам спомен за природното богатство, наречено Пирин планина. Това ще се повтори на много други места.
Ето защо, господин председателю, завършвайки, пледирам към колегите си в залата – нека двата законопроекта бъдат подкрепени и нека комисията, която ръководи уважаемият господин Божинов, да положи максимални усилия, за да защити обществения интерес в смисъла, в който аз започнах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Методиев.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по двата законопроекта?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбирам, че след това решение, каквото и да е то, ръководената от мен комисия ще бъде натоварена с много тежка задача и с много големи очаквания.
Искам да взема отношение по някои тези, изложени тук.
Първо, дали е чудовищно и нечувано твърдението, че между резултатите от коректните научни изследвания и социалните последствия от тях има връзка и могат ли да бъдат чисто научните изследвания и резултатите от добросъвестната научна дейност с негативни последствия за обществото?
Когато господин Ралчев говореше по този въпрос, аз си помислих за Мария Кюри, за нейните върхови достижения, за нейния пацифизъм, за нейната крехка женска душа и голям ум, а след това си спомних за Хирошима и Нагасаки. Така че животът и практиката показват, че между най-добросъвестните научни изследвания и върхови постижения има опосредстващи ги действия, които позволяват да се види, че има и чудовищни, и достойни за преклонение резултати.
При нас ситуацията е да се попитаме имаме ли закон, който е приет през 2005 г., в началото на този парламент, има ли пряка връзка с онзи резултат, който ще се получи, и с това ще бъде ли постигнат общественият интерес?
Мисля, че не зависи само от закона, зависи от всички, които го прилагат, зависи от готовността ни да достигнем до обществено съгласие. Аз съм казал много пъти, ще го кажа и от тази трибуна: и по този въпрос ние тръгнахме по пътя на противопоставянето. Тази парадигма, тази концепция е слаба и пагубна за страната. Предложих го за последен път в Софийския университет на среща със студентите, ще го предложа и тук, където му приляга: нека българският парламент издигне една друга доктрина, теза или парадигма, както искате, а тя е, че не е беда това, че България е една от най-богатите природно страни. И имайки ангажимент към следващите поколения, към Европейската общност и света, защитавайки това природно богатство, ние накърняваме своите интереси – инвестиционни и икономически. Така се разбира и така се воюва от едните, които са се посветили на защитата на природата, и обратно – от обособилите се, които искат да реализират своите интереси. Нека обърнем представата и заявим, че не беда, а е богатство за България и ние, българите, ценим това богатство и ще се борим да си отвоюваме цената от всеки, който иска да инвестира, пребивава и живее тук, където го има това богатство. И това да се отрази на всичко онова, което искаме и получаваме за пребиваването, инвестирането и да имаме самочувствие, че живеем в такава страна. Когато обърнем така нещата, онзи, който знае, че ще има имот защитена територия, трябва да знае, че той е привилегирован, че след обявяването на това решение той има повече, че той може да иска повече и това е повече, отколкото ако го нямаше. Ако обърнем така нещата… Не се усмихвайте, всичко зависи от тази парадигма.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Няма опоненти на тази теза, за да я развивате.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тази теза трябва да защити българският парламент. И тогава всички спорещи – и едните, и другите, когато я отстояваме и реализираме, ще получим много повече и ще оставим много повече на тези, които идват след нас и те ще ни бъдат благодарни.
Ако този дебат промени нагласите и очакванията на хората, той ще бъде по-полезен от редакционните промени, които ще направим в закона.
Гледам действащия закон. И тогава съм го докладвал, и сега, след толкова време, разбирам, че съм заимствал наготово много, защото той днес ми изглежда по-сериозен, отколкото когато го докладвах.
Гледам вашите три предложения, които обосновах в доклада, който прочетох, и не променям с нито една дума становището, което съм прочел от името на комисията.
Започвам отзад напред. Третата претенция – има ли нужда от допълнителни законови промени, с които да защитим интересите на инвеститора, когото принуждаваме още в първата фаза да каже много повече от това, което е намислил. Вашето искане за неговата защита при тази претенция може би е основателно на фона на практиката да изтича информация, да се възползва друг, близък до властта инвеститор и да го изпревари, което е непочтено. Но за това не е виновен законът. Защото вижте какво посочваме в резултат на обсъжданията. Българското законодателство и днес позволява на всяко лице при подаване на съответната документация до компетентния орган да посочи онази част от съдържащата се в него информация, която подлежи на защита или е търговска тайна, интелектуална собственост, лични данни и т.н. Ако това не се спази при действащото сега законодателство от наличието на хора, които са готови да нарушат закона, каквото и да напишем днес, то няма да промени положението. Тоест действащото законодателство е регламентирало, че когато ти искам повече информация, ти имаш право да кажеш: това, това и другото по никакъв начин да не става достояние на другия, който иска да инвестира в същия обект. Ето защо ние казваме, че в този закон не се налага да регламентираме неща, които са направени в другите закони.
Що се отнася до това трябва ли да се разяснява, да, трябва. Трябваше ли по-добре да се направи? Да, трябваше. Трябваше ли по-навреме? Да, трябваше. Но вижте какво казва чл. 9 на закона, който сме приели заедно: “В процеса на подготовката на документациите по чл. 8, ал. 1, преди обявяване на защитените зони Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите обезпечават провеждането на национални и регионални обществени кампании за разясняването – ето я, господин Методиев, ключовата дума от Вашето изказване – на предназначението и целите на защитените зони.
Ако отворите и погледнете чл. 8, ал. 1, той казва какво е документация, процедура, алгоритъм, картен материал, регистър, принципи и т.н., което трябва да стане достояние на обществото. След като сме обявили повече от половината от защитените територии и тези, които са отложени, ако променяме и написваме други текстове, които още по-категорично, още по-императивно да задължат изпълнителната власт да обсъжда с хората, аз мисля, че не това е проблемът, ето го текста. Проблемът е в ал. 5 на чл. 10. Вижте какво сме приели с вас – че решенията по алинеи 2 и 4 се основават единствено на научната информация в документацията по чл. 8, ал. 1, и целите по чл. 4. Целите сме ги пренесли от Европейската директива. Те са да запазим това богатство за следващите поколения, да бъде богатство в смисъла, за който говорих преди малко. Това са целите. И другото е научната информация. Аз мисля, че не можем да напишем по-добър текст, трябва по-добре и по-добросъвестно да го приложим и да го реализираме в съответствие с тези цели, а не със себични, лични, групови и други малки и дребни интереси.
Така че аз съм съгласен и казах на вносителите, гласувах в комисията за отклоняване на първо четене заради трите основни стълба. Искането да подменим този императивен текст на чл. 9, който е вменил вече в отговорност, че трябва да се обсъжда, да се разяснява преди да се решава. Както и да го украсим, няма да бъде по-императивен и по-категоричен. Има опасност обаче да върнем процедурата назад и – няма да коментирам това може опасение – да забавим реализирането на тази кампания по “Натура 2000” и не само да бъдем наказани от партньорите, а да бъдем виновни пред бъдещите поколения. Затова не приемам тази част.
Второ – за обжалваемостта. Разговарях с вносителите и аз приемам на второ четене, било при приемане на техния закон или при приемане само на другия, тази идея да бъде отразена, но само в частта й, в която е приемлива. Ако бъде приета така, както е посочено в закона, това значи да дадем правно основание на различни субекти, няма да употребя думата “недобросъвестни”, които могат практически да блокират този процес, за който призовах да се обединим, че е национално богатство и достояние.
А третата теза - казах, че не е нужно, защото в законодателството вече има защита за инициативния, за неговото ноу-хау, за онова, което той иска да защити.
Аз ще приема това, което ми възложите, вашето решение добросъвестно да бъде отразено в предложението за второ четене. Повтарям, че ако бъде отклонен първият законопроект, така както предлага комисията, всичко най-рационално, дори във формално нарушение на онзи текст, че не могат да се внасят допълнения извън обхвата на закона, възлагайки ми тези отговорности, ще му намерим място и вие ще го подкрепите. Ето това казах на осем очи пред вносителите, казвам го пред всички очи и уши, които ни слушат, ако сме наистина добросъвестни и добронамерени в търсене на необходимото ни решение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика – заповядайте, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): С цялото ми уважение към председателя на моята Комисия по околна среда и води, и това, че съм в тази комисия, свидетелства, че съм един от радетелите, защитниците на природата, но ще подкрепя първия законопроект, който комисията отхвърля. Ще го подкрепя точно заради това, че се съмнявам в безпристрастността на администрацията, която е определила “Натура 2000”, поради това, че това обществено обсъждане и до настоящия момент не е проведено по начина, по който би трябвало да бъде подготвено обществото. Подлагам на съмнение и имам факти за това, тези научни работници, на базата на чиито научни разработки е направена тази “Натура 2000”, защото в моя регион знакови местности, като Земенския пролом например, не са включени в тази “Натура 2000” и ще ви кажа защо. Защото отклонихме искането за един ВЕЦ, а сега има заявки за още три. Така че ще подкрепя първия законопроект и го правя с ясно съзнание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Божинов, в комисията подкрепих законопроекта на господин Янев да бъде отхвърлен, но колкото повече следя какво става с “Натура 2000”, участвам в обществени обсъждания, взирам се внимателно в решенията на Министерския съвет с промените, които настъпиха след утвърждаването на Министерския съвет, толкова повече се безпокоя и смятам, че трябва да има възможност за обжалване. В моето изказване защитих правото на неправителствените организации, разбира се, и на собствениците, да отстояват правото да се защитава в пълнота българската природа, да знаят хората какво всъщност се защитава и защо се защитава, за една пълна информираност, която в момента не съществува.
Изключително съм притеснена и не съм доволна от това, което заместник-министърът разясни тук. Какво уточняване на границите на резерват, който вече съществува? Това е едно пълно ревизиране на екологичната политика досега. За какво уточняване на граници може да става дума? За какви уточнения може да става дума за Триград, Мурсалец, за които се знае какви са обектите, които са защитени?
Примерите са много – създаден е наблюдателен център с пари от международни организации, изваден от защитените територии. Абсолютно неприемливо е и не се знае за какво става дума. Трябва да има възможности тези решения на Министерството на околната среда да бъдат обжалвани. Може да се защити природата като се създадат регламенти през този период, докато тече обжалването, да няма никакви дейности на тези територии, така че да няма рискове за увреждане на околната среда, но трябва да има пълна възможност както собствениците да се произнесат по тези въпроси, така и неправителствените организации. Ние сме заинтересовани собствениците да бъдат на страната на природозащитниците, а не да им опонират поради незнание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остават 10 минути.
Заповядайте за реплика, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Божинов! Искам да ви кажа, че може да е направен много хубав закон, може в закона в чл. 8 да се предвиждат както регионални, така и национални обсъждания, но тези обсъждания, които станаха в отделни региони, те бяха под натиска на протестите на хората и то предимно на дребни собственици – забележете, не на големи инвеститори, които не бяха информирани за това включени ли са земите им в защитените територии и които видимо бяха обезпокоени заради стандарта си на живот по отношение на това, че няма да могат да реализират някакви инвестиционни проекти.
Невъзможността на тези хора да получат информация и невъзможността им да обжалват решения, които ще вземе министърът на околната среда, в крайна сметка доведе до тези протести. Затова може законът да е прекрасен, но колегите са прави – трябва да бъде защитен общественият интерес, както опазването на околната среда, така и интересите на дребния собственик. В крайна сметка получаваме заплати заради това, че има дребен и среден собственик, а не че има само големи инвеститори. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, само на последните мисли на колегата, иначе на другите две реплики … Госпожа Манева разясни еволюцията на своето поведение, то не беше реплика към мен.
Уважаеми колеги, в България, в добрите държава, в уредените държави има разделение на властите. Ние с Вас сме си избрали и сме получили съдбата и орисията на законодатели. Освен нас, за да има ред в страната, трябва да има добри изпълнители и добри и честни, почтени съдници на поведението на останалите и на вторите. Вие признавате, че законът е добър, но да направим още нещо. Какво още нещо да направим с вас, освен да контролираме вторите? Това е логиката. Ако имате как, вземете думата и ми отговорете в изказване. Това е моята логика, това са моите разсъждения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Христов.
Демократи за силна България разполагат с 1 минута, а НДСВ – със 7.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ако защитаваме българската природа, защитените територии така, както защитаваме зелените площи и междублоковите пространства в големите градове, казвам ви откровено, тежко ни и горко.
Бих се съгласил с някои от преждеговорившите, които казаха, че силно се съмняват в безпристрастността на администрацията за определяне на защитените територии. Не знам дали има човек, който да не се съмнява в тази безпристрастност.
Аз например се питам, риторично, разбира се, защо бяха изключени от “Натура 2000” неправомерно върнатите Рилски гори на господин Симеон Кобургготски? Ето това е един сериозен въпрос, който би трябвало да разискваме тук, в тази зала. Защо?
Защо бяха изключени в последния момент редица територии – по Черноморието например, по някои други места?
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Пак говорите глупости!
МИНЧО ХРИСТОВ: Говори се за обществения интерес. Аз съм съгласен с това, което каза господин Берон. За съжаление, в България общественият интерес е инвеститорският интерес, интересът, извинявайте за израза, на строителната мафия. Ето това фактически в България е общественият интерес, за голямо мое съжаление.
Миналата седмица в Комисията по околната среда и водите категорично беше отхвърлено предложението да въведем един, забележете, само десетгодишен мораториум върху застрояването на зелените площи и парковете в големите български градове. Вярно, в закона се вкараха някои промени, но също така е вярно, че представителят на Министерския съвет заяви там, че не е въпросът до закона, а до неговото прилагане.
Аз мисля, че за тези територии трябва да помислим и да въведем нещо подобно – една категорична безпрекословна забрана. Също така трябва да се видят тези територии, които бяха изключени в последния момент; тези, които не бяха включени, като въпросните гори на господин Симеон Кобургготски ...
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Сакскобургготски! Научете му името! Лъжи!
МИНЧО ХРИСТОВ: Спокойно, господин Кътев, ако искате да вземете реплика, вземете я. Знам, че сте особено нервен, когато споменем това име. Знаем и Вашата връзка с неправомерното връщане на тези имоти.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Вие казвате, че е неправомерно!
МИНЧО ХРИСТОВ: Успокойте се. Ако искате да ми отговорите, елате на трибуната.
Уважаеми колеги, ние трябва да помислим за един жесток контрол върху строителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато вземе думата, доцентът в много случаи говори пълни лъжи и измишльотини. Пълни лъжи и се опитва да манипулира цялата зала, белким нещо стигне до любимите му избиратели – не знам дали има такива.
Няма такова нещо, че имотите на царя, специално горите, са влизали някога в „Натура” или е имало такива намерения! (Оживление.) Това няма нищо общо с „Натура 2000”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Кътев, разбирам Вашето безпокойство, Вашата нервност – Вие сте човекът, който върна неправомерно, незаконно ...
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Тези приказки – на пазара!
МИНЧО ХРИСТОВ: ... имоти на човек, който Ви назначи. Лично Ви е назначил! Няма да говоря за моралната страна на въпроса, но тук има грубо погазване на българските закони, груб конфликт на интереси.
Господин Кобургготски...
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Сакскобургготски!
МИНЧО ХРИСТОВ: Не знам откъде витаят тук царе, корони и т.н., може би в психиката на някои хора, но господин Кобургготски Ви назначи, господин Кътев, а Вие върнахте неправомерно тези имоти.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Вие казвате това!
МИНЧО ХРИСТОВ: Факт ли е? Факт е.
Имаше ли парламентарна комисия, която доказа всички тези неща? Доказа ги. Знам, че сте нервен. Предполагам скоро прокуратурата ще се заеме с Вашите действия.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Прокуратурата приключи!
МИНЧО ХРИСТОВ: Бъдете сигурен, че рано или късно ще има възмездие за бандити ...
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Като мен!
МИНЧО ХРИСТОВ: ...като Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви! Господин Христов, правя Ви забележка. Не може така да се отнасяме един към друг – с обидни думи.
Уважаеми колеги, сега е точно 14,00 часа. Има ли други желаещи народни представители или продължаваме утре от 9,00 ч.? (Реплики.)
Чувам гласове – да се гласува, други казват – утре от 9,00 ч. (Реплика от народния представител Екатерина Михайлова.)
Щом госпожа Екатерина Михайлова казва, че не може да се гласува след 14,00 ч., значи е така.
С разискванията, респективно гласуването на този законопроект, продължаваме утре от 9,00 часа.
Знаете, комисиите ще заседават – не е необходимо да ги чета тук. На таблото отвън са съобщенията за заседанията на комисиите.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Петя Гегова
Ясен Попвасилев