Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Силвия Стойчева и Светослав Малинов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Ще направя две съобщения.
На 14 март 2007 г. са постъпили и днес – 15 март 2007 г., са раздадени на народните представители:
Общ проект на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приети на първо четене на 7 март 2007 г.
Общ проект на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, приети на първо четене на 8 март тази година. Проектите са изготвени от Комисията по правни въпроси на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмените предложения на второ четене.
На 14 март 2007 г. от Българската народна банка е постъпил материал относно платежния баланс на Република България – м. януари 2007 г. Материалът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, вчера проведохме разискванията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Парламентарните групи имат все още време за изказвания.
За процедура има думата господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предлагам промяна в програмата за работата на Народното събрание – точка 7: Стратегия за приватизация на Параходство “Български морски флот” ЕАД, да стане точка 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение – след приключване на първото четене на Закона за биологичното разнообразие да преминем към точка 7.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Дайте поне законопроектите за защита на животните да минат.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Ще се аргументирам защо правя това процедурно предложение. Въпросът е много сериозен и трябва да бъде обсъждан най-отговорно, бих казал. Тъй като министърът на транспорта има международен ангажимент след това, а ние искаме да присъства в залата, когато коментираме тази точка, затова правя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 156 народни представители: за 131, против 5, въздържали се 20.
Процедурното предложение е прието.
Уважаеми народни представители, имате думата по двата законопроекта с вносители Яни Янев и група народни представители и Георги Божинов и група народни представители.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат по тези два законопроекта?
Господин Стоилов, заповядайте за процедура.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Във връзка с обявените два общи проекта от Вас, предлагам да удължим срока за предложенията за второ четене. По общия доклад на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс срокът между двете четения да бъде две седмици, а по доклада на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове – три. Ако няма възражения, мисля, че могат да бъдат гласувани общо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 145, против 2, въздържал се 1.
Процедурните предложения са приети.
Още веднъж се обръщам към уважаемите народни представители, има ли желаещи да вземат отношение по двата законопроекта? Ако няма, преминаваме към гласуване. Няма желаещи.
В такъв случай обявявам дискусиите за приключени.
По реда на постъпването им в Народното събрание, първо поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие с вносител Яни Янев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 81, против 41, въздържали се 63.
Законопроектът не се приема.
Господин Янев, заповядайте за процедура.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Естествено, че ще помоля за прегласуване. Очевидно има доста голям брой колеги, които са се въздържали. По тази причина с две думи ще кажа: колеги, не виждам някаква сериозна опасност от това на първо четене да бъде приет нашият законопроект. Разбирам, че възраженията и притесненията са по отношение на това, че се предвиждат малко по-усложнени процедури по отношение на публичното обсъждане, както и възможността за евентуалната обжалваемост на актовете на министъра на околната среда и водите.
Пак казвам, тук не става въпрос за някакъв екотероризъм или за нещо друго. Става въпрос за търсенето на разумните решения за провеждането на тази така важна политика за страната ни. От тази гледна точка аз мога да ви кажа и гарантирам, че ние ще изберем за второ четене само онези решения, които са приемливи и които няма да пречат за провеждането на политиката и въвеждането на Програмата “Натура 2000” в България.
Затова ви моля, дайте шанс на този законопроект да бъде приет на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям втори път на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие с вносител Яни Янев и група народни представители.
Гласували 187 народни представители: за 93, против 47, въздържали се 47.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие с вносител Георги Божинов и група народни представители.
Гласували 161 народни представители: за 140, против 7, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми народни представители, както гласувахме преди малко процедурното предложение – преминаваме към седма точка:
СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ПАРАХОДСТВО  „БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ” ЕАД.
Вносител е Министерският съвет.
Министърът на транспорта е тук.
Има думата за процедурно предложение господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Във връзка с разглеждането на Стратегията за приватизация на Параходство „Български морски флот” ЕАД предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати изпълнителният директор на Агенцията за приватизация господин Тодор Николов, директорът „Икономическа и социална политика” на Министерския съвет  Цвета Каменова, господин Юджел Атилла – заместник-министър на транспорта, и госпожа Красимира Стоянова – директор в Министерството на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували  122 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.
Има  доклад от Комисията по икономическата политика.
Господин Цонев, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика по
Стратегия за приватизация на
Параходство „Български морски флот” ЕАД № 702-00-10,
внесена от Министерския съвет на
22 февруари 2007 г.
 
На съвместно заседание с Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 7 март 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Стратегията за приватизация на Параходство „Български морски флот” ЕАД.
На заседанието присъстваха министърът на транспорта Петър Мутафчиев, заместник-министрите на транспорта Юджел Атилла и Даниела Никифорова, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Тодор Николов и директорът на дирекция „Икономическа и социална политика” в Министерския съвет Цвета Каменова.
Стратегията беше представена от министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
Стратегията за приватизация на Параходство „Български морски флот” ЕАД е разработена в шест раздела.
В раздели І-ІІІ са описани корпоративният профил на дружеството, мотивите за приватизация на дружеството и целите на приватизацията, а именно: запазване предмета на дейност на дружеството, осигуряване на гаранции за по-нататъшното развитие на дружеството в конкурентна среда, постигане на оптимален баланс между цената от продажбата и инвестициите, който да гарантира устойчиво икономическо развитие на дружеството и ускорена инвестиционна програма, увеличаване общия тонаж на корабите на дружеството и намаляване на средната възраст на корабите, повишаване нивото на заплащане на плавателния състав и др.
В Раздел ІV е посочен предметът на продажбата – за продажба ще бъдат предложени 70% от капитала на дружеството, което представлява 7 млн. 631 хил. 460 броя акции, като покупната цена ще бъде оферирана и заплатена в левове или евро. Продажбата на мажоритарния пакет акции от капитала на дружеството предполага привличането на по-голям брой инвеститори в приватизационната процедура и осъществяването на икономически ефективна приватизация, а също така ще позволи на инвеститора, закупил дружеството, ефективно да го управлява. На основание чл. 35б, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, остатъчният пакет от 3 млн. 270 хил. 626 броя акции (30 процента от капитала на дружеството) ще бъде предложен на купувача на мажоритарния пакет при определени условия, а именно: предложението да бъде отправено не по-рано от пет години и не по-късно от шест години след прехвърляне на собствеността върху продаваните акции; продажна цена на акция – не по-ниска от постигнатата при продажбата на продаваните акции; купувачът да не е в неизпълнение на задълженията си по Раздел VІ, т. ІІ, буква „Б”, т. 6 от стратегията.
В Раздел V е посочен профилът на потенциалните инвеститори: юридическо лице – търговец или консорциум – търговец, които следва да отговарят на определени условия, подробно описани в стратегията.
В Раздел VІ е описана процедурата по продажбата. Методът на приватизация ще бъде публично оповестен  конкурс, който ще протече на два етапа – предварителен и заключителен. Конкурсна документация ще има право да закупи всяко лице, заявило интерес за участие в процедурата. Инвеститорите, които са закупили  конкурсна документация и са доказали, че отговарят на квалификационните изисквания, ще имат право да закупят информационен меморандум на дружеството и ще бъдат сертифицирани от Агенцията за приватизация. Лицата, получили сертификат за регистрация,  ще имат право да подадат предварителни  оферти. Участниците, допуснати до заключителния етап, ще имат право да  подадат окончателни оферти, които следва да включват: предмет на окончателната оферта; безусловно предложение за размер на покупната цена за продаваните акции в левове или евро; доказателства относно финансовата обезпеченост на оферираната цена; комплексна бизнес програма за срок десет години, считано от датата на придобиване на собствеността върху продаваните акции с посочване на вида, размера и срока на инвестициите, които ще бъдат извършени приоритетно през първите пет години, както и тези в рамките на десетте години; социална програма и други. Крайната комплексна оценка ще се формира, след като бъдат оценени окончателните оферти по следните критерии: предлагана покупна цена за продаваните акции; размер на инвестициите и предложен брой средносписъчна численост на плавателния състав. Тежестите на критериите при формиране на комплексната оценка ще са съответно: за предлагана покупна цена – 50 процента; за размер на инвестициите - 35 процента, в това число за размера на инвестициите, които ще бъдат извършени приоритетно през първите пет години – 25 процента, и за общия размер на инвестициите за срока от десет години – 10 процента; за предложен брой средносписъчна численост на плавателния състав – 15 процента.
След обсъждането на Стратегията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” - 13 народни представители, „въздържали се” - 4 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да одобри Стратегията за приватизация на Параходство „Български морски флот” ЕАД, внесена от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на председателя на Комисията по транспорт и съобщения да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще бъда много кратък, защото Стратегията за приватизация на Параходство “Български морски флот” ЕАД беше разгледана на съвместно заседание на двете комисии – Комисията по икономическа политика и Комисията по транспорт и съобщения. За да има повече време за дебат по същество, аз ще икономисам първите страници, те не се различават от това, което господин Йордан Цонев докладва. Ще прочета само заключението на Комисията по транспорт  и съобщения:
“След проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт и съобщения с 9 гласа “за”, 1 глас “против” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме стратегия за приватизация на Параходство “Български морски флот” ЕАД под № 702-00-10, внесена от Министерския съвет на 22 февруари 2007 г.”
Ще прочета и решението, което е подписано от председателите на двете комисии – от господин Йордан Цонев и от мен.
 
                                                                                                            “Проект
РЕШЕНИЕ     
за подобряване на Стратегия за приватизация на
Параходство “Български морски флот” ЕАД
 
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
 
Р Е Ш И:
 
Одобрява Стратегия за приватизация на Параходство “Български морски флот” ЕАД.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, чухте становищата на двете комисии.
Вносителят, разбира се, има право да представи стратегията, ако желае това.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господин председател, дами  и господа народни представители! Ролята ми на вносител да представя стратегията е облекчена от страна на господин Цонев, който много внимателно представи всички параметри на Стратегията за приватизация на БМФ. Без да повтарям това, което беше споделено от председателя на Икономическата комисия, искам да кажа още няколко неща.
Най-напред, това е първата стратегия в страната, която беше приета след едно, мога да кажа, дълго обществено обсъждане. Стратегията беше подготвена от работна група от Министерството на транспорта, Министерството на икономиката, Министерството на финансите, представители на Министерския съвет, оглавена от госпожа Цвета Каменова, на основание на заповед на министър-председателя, в която аз и министър Орешарски бяхме определени като отговорни министри.
Ясно бяха определени целите – това е стратегия, която да гарантира бъдещото развитие на БМФ като най-големия превозвач в Средиземноморския район. Стратегия, която да гарантира необходимите инвестиции, така че БМФ да запази своите позиции на световния пазар. Стратегия, която да гарантира и социалните придобивки и заетостта в Параходство “Български морски флот”.
Много често се задаваше въпросът защо трябва да вървим към приватизация. Не е само защото предишните правителства бяха поели ангажимент в предприсъединителните преговори, че БМФ ще бъде приватизирано, с което отново целта беше да се обнови корабният парк. Проблемът е, че в момента българската държава не може и няма как да инвестира в покупка на нови кораби. Корабният парк в БМФ е остарял. Ние имаме кораби, които са на 35-40 години, които носят съответно и рискове, включително и риска БМФ да бъде включен в черни списъци, ако задържанията на корабите се увеличат. Рискове от това БМФ да загуби своите пазари и, разбира се, да се намалят приходите от чертиране, тъй като всеки си дава сметка, че един стар кораб се чертира много по-евтино, отколкото един кораб, който е на 15-20 години.
Независимо от това че ние изчаквахме стратегията близо 7 месеца, искам категорично да заявя пред вас, че Министерството на транспорта провеждаше политика по обновяване на корабния парк. В момента се водят преговори за кредитиране на БМФ и за закупуване на 3 нови кораба, така че този процес да не бъде прекъснат, а този процес да гарантира и по-добри резултати при самата приватизация на БМФ.  
Аз ще се спра само на няколко неща. Гаранциите, които сме поставили в приватизацията, са общо на брой 13, което категорично показва, че намерението ни е да има един засилен контрол върху инвеститора, така че да изпълни ангажиментите, които е поел.
Какви са задълженията на инвеститора? Задължение за запазване предмета на дейността. Забрана за намаляване на придобитото акционерно участие от купувача в дружеството със срок от 10 години. Забрана за промяна на структурата  и разпределението на капитала на дружеството за срок от 5 години, което дава гаранции, че държавата ще запази своите 3%. Купувачът се задължава да не намалява държавното участие в капитала на дружеството – още едно доказателство за това. Забрана за промяна в седалището на дружеството. Задължение за недопускане на ликвидация и обявяване на дружеството в несъстоятелност за 10 години. Задължение за недопускане, иницииране или подкрепяне пряко или непряко преобразуване на дружеството, включително чрез вливане. Задължение за поддържане на средногодишен общ тонаж на корабите на дружеството, включително чрез дъщерните дружества на дружеството не по-малко от 1 млн. 300 хил. тона – това е и в момента тонажът на корабите в Параходство “Български морски флот”. Задължение за осигуряване на не по-малко от 60% от общия тонаж на корабите на дружеството по т. 8 да плават под знамето на Република България. Задължение за осигуряване и извършване на  предложените от участника бизнес програми, инвестиции по вид, размер и срок и т.н.
Една част от всички тези задължения бяха и предложения на браншовите организации, на обществени организации, разбира се, на народни представители от Варненския регион, които се включиха в предварителната дискусия. На базата на предложения, представени ни от обществените организации, има промяна по отношение на тежестта на инвестициите. Общият размер на инвестициите, които ще бъдат извършени приоритетно през първите 5 години, ще се повиши за сметка на инвестициите, които ще се приложат през останалите 5 години. Това са 25% като тежест през първите 5 години и 10% като тежест през останалите 5 години. Каква  е целта? Тъй като в стратегията ние дадохме възможност да има един стимул за самия инвеститор купувач той да изкупи акциите си след петата година, нашата цел е именно с увеличаване на тежестта до петте години да се насочи по-големият брой инвестиции на инвеститора, така че държавата да може да проконтролира този процес.
Предложеният брой за средно-списъчен състав на плавателния съд е 15%, което гарантира и социалния елемент в Стратегията за приватизация на БМФ.
Убеден съм, че ще има доста въпроси, на които аз и представителите на работната група, заместник-министърът на транспорта господин Юджел Атила ще отговорим с удоволствие. Искам пред вас лично да благодаря  на работната група за отговорното отношение, което имаше към изработването на стратегията. Разбира се, не може да не сме допуснали някъде грешки, но съм убеден, че след общественото обсъждане тези грешки са сведени до минимум. Благодаря ви за вниманието.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Откривам дискусията по стратегията.
Господин Кирчев, заповядайте.
 
 
 
 
                                   
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Предложената от Вас стратегия за приватизация на Параходство „Български морски флот” беше предоставена на обществото за обсъждане преди доста време. Имаше бурни дебати, но в нея почти нищо не се промени от това, което беше представено от Цвета Каменова. Тоест тези дебати бяха, общо взето, да се изпусне парата в обществото.
Първият въпрос, който си задават варненци, е кое налага приватизацията на Български морски флот точно в този момент? Естествено ще се каже: някой пак е против приватизацията. Няма такова нещо. Но веднъж вече в България се приватизираха електроразпределителните предприятия и се дадоха на един много могъщ купувач, с което електроразпределителната система в Североизточна България едва ли не се разпадна. Ето че в България приватизациите не стават по този начин, по който ние желаем да станат. В стратегията е записано за заздравяване, за инвестиции – извинявам се, че правя този паралел с Е.ОN - но на нас никой тук в този момент не ни гарантира, че няма да се повтори същият случай.
Морската индустрия дава 11% от икономиката на Варненския регион. Корабостроенето, корабоплаването, кораборемонтът, които общо взето са навързани около БМФ, са може би сърцето на варненската икономика в момента. При една злополучна приватизация в този момент, казвам, в този момент, може да се получи същият срив, както навремето се случи сривът с Корабостроителницата и гр. Варна - околностите, пък и цялата държава усетиха този трус.
Казвам тези думи, защото в момента на международния фрактов пазар положението е изключително стабилно. При моите разговори с корабособственици, не само капитани, не само синдикати, всички казват, че всички корабостроителници имат поръчки за 5 до 10 години напред. Тоест корабоплаването е в много добро състояние, корабостроенето е в много добро състояние и ние в този момент тръгваме да продаваме нещо, което е в относително добро състояние в българската икономика, за да го подарим може би на някого и да изтеглим някого от състоянието, в което е, като му дадем доста доброто име на БМФ. Защото БМФ е търговска марка, тя е марка от десетилетия, която е спечелила своя авторитет и естествено има своите ниши в световното корабоплаване, има агенции навън, те са известни, упоменати са в стратегията, най-могъщата е в Лондон и нейните подразделения в Хамбург, в Пирея и т.н.
Варненци се питат защо в този момент се налага тази приватизация. Тя е прибързана приватизация – след като нещо върви нагоре и е в добро състояние, ние искаме да го приватизираме, вместо да ползваме облагите от приходите и да заздравим това дружество.
В стратегията се казва, че ще се вземат кредити, ще се строят нови кораби. Но е известно, че БМФ отдавна работи с могъщи чертьори, те са известни, „Глеенкьор”, „Каргьор” и т.н., да не ги споменавам, че са много, чертьори, които поддържат от 10 до 100 млн. дедуейт чертирани кораби, могъщи, изявили са и желание да дадат кредити за построяване на нови кораби, за обновяване и БМФ спокойно можеше да продължи да носи приходи не на някого, а на държавата. Вие отлично знаете, Вие сте икономически грамотен човек, естествено тук е записано, седалището на този, който вземе фирмата, ще бъде във Варна, но на кого седалището – не се знае, на дружеството ли, на БМФ ли? И всеки бърза да си изкара приходите навън и да си плаща данъците на друго място. Ще кажете, ще има контрол, записано е 10 години се прави това и т.н. Господин министър, много добре се познаваме, кажете ми в България кога е имало следприватизационен контрол? А ако е имало някъде следприватизационен контрол, до една година се забравя какво е продадено, как е продадено и всички тези красиви неща, написани в тази стратегия, даже няма кой и да ги погледне. Да даде господ дълго време да сте министър, обаче в министерствата тези екипи се въртят нон стоп, всеки си взема бумагите, отива си вкъщи, идва новият екип и започва от кота нула.
Така че тази стратегия, благодарение на нашата прекрасна държава, където всеки може да си прави всичко, ще бъде забравена.
Естествено се задава и въпросът, след като вече сме членове на Европейския съюз, защо това предприятие не се продава на европейските стокови борси, защо става чрез министерството, чрез Агенцията за приватизация и т.н.?
Казва се, 60 на сто от корабите ще плават под български флаг. Кой ще следи дали е 60%, е друг въпрос, обаче има нещо друго – че този, който държи капитала, той иска да го умножава. Няма капиталист, на когото първата му цел е да има социални дейности. Първата му работа е бавно и сигурно да започне да подменя екипажите. Естествено има филипинци, има китайци, ще кажете, че е записано в стратегията. Ама какво ще стане, е друг въпрос.
Също така се казва, че корабите ще пътуват под български флаг. Кой ще ги следи под какъв флаг ще са, като те трябва да печелят и никой няма да плава под неудобния български флаг? Ще си минат под либерийски и т.н., защото никоя частна фирма не плава под флага на страната си. Американският флот целият е под друг флаг. Гръцкият флот целият е под друг флаг.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не забравяйте, че данъкът е 10%.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Господин министър, уважавам това, което е написала Цвета Каменова, обаче то е като стихотворение, никой няма да го помни.
Профилът на потенциалния купувач – на цяла Варна вече е ясно горе-долу кой ще е купувачът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами споделете го с нас.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Не, няма да го споделя, защото иначе трилърът за наградата „Оскар” ще загуби. Въпреки че се знаят номинираните.
Казва се, че банката е отпуснала, господин министър, кредит 3 милиарда. Да, ама не се казва за колко време. Защото тя може да отпусне наведнъж 3 милиарда, може всеки ден по 300 хил. да дава на някого. И тук вече българските банки се питат защо не могат и те да участват. Защото този, който отпуска парите, той контролира и музиката, нали? Работата е ясна.
Записано е в стратегията корабите да бъдат сведени до възраст 10 до 20 години и т.н. Вие хубаво казахте, че флотът е остарял, но има и много нови кораби – махай старите на скрап и остават новите. Така нещата са в рамките на стратегията. Точно така ще направи и корабособственикът.
Не е тайна, че при падането на навлата  гърците така забогатяват – продават старите кораби, печелят от скрап, като се дигнат навлата, купуват пак стари кораби и пак печелят. Гърците от това са богати, от акъл. Ние, българите, понеже сме много дейни, акълът ни е в излишък и затова пращаме към гърците тези неща.
Мнението на варненци и аз като опозиция трябва да го кажа, защото вие като управляващи ще поддържате вашата теза, е, че е крайно неудобно за варненската икономика, за регионалната и националната икономика БМФ да се продава в момента.
Искам да кажа също, че в тази стратегия, забележете, господин министър, липсват всякакви гаранции за неизпълнение на тези договорености. Не е описано. Вие поне сте парламентарист, знаете много добре, че ние приемаме закон и пишем, че ще се приеме правилник от Министерския съвет,  написва го някой, договора пак го написва някой и този парламент въобще няма да види за какво става дума. А ние ще дадем разрешението за закупуване на предприятието.
С тези няколко думи не искам да отнемам възможностите на моите колеги, които ще направят забележки, не искам да изчерпвам цялата стратегия, но, пак казвам, нашият регион, нашият град, моряците се страхуват за работните си места. Аз не искам да ставам синдикалист, вие се срещнахте със синдикатите и виждате колко остро приемат цялата работа. Наистина има голям риск за работните места, за едва ли не ликвидиране на това предприятие, толкова могъщо. И ще дойде ден, дано да се окаже, че аз греша, но не трябва да се продава това предприятие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика има ли? Няма.
Давам думата на народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да кажа своите съображения относно Стратегията за приватизация на Български морски флот, морската политика на България и някои съображения за нея. Имаме ли нужда от флот, под български флаг ли да е и собственост на държавата? Имаме ли нужда от морски кадри, моряци и офицери? Ако да, къде ще плават и как ще се облагат доходите им, как ще се осигуряват? В отговора на тези два въпроса – да, къде е законодателството ни, ориентирано към морето?
Корабособствениците по отношение на печалбите и моряците по отношение на доходите им не се конкурират с българските фирми или трудещи се, а с тези на световния пазар. Над 90% от световния флот е регистриран под флаговете на страни, в които печалбите не се облагат, както и заплатите на екипажите. В това отношение, въпреки положителните промени в корпоративното облагане, България е далеч от истината, а именно от конкурентоспособността. На фона на неяснотата на фундаменталните въпроси и яснотата, че не сме конкурентни като законодателство, Стратегията за приватизация на Българския морски флот е доста произволна. Отчита се, че държавният корабособственик не бил достатъчно гъвкав спрямо бързите процеси на международния пазар, което е вярно единствено и само заради партийните, уж държавни намеси в ежедневието му – с една дума кражбите. Но в същото време за потенциалния купувач са поставени условия да запази седалището в България, да задържи максимален персонал и т.н. Няма сериозен корабособственик, който да си вложи парите за остарели кораби на Българския морски флот и то при условие да ги експлоатира при български условия. Профилът на потенциалния купувач, според стратегията, предполага той да е голям корабособственик или оператор на наети кораби. В този смисъл за него ще представляват интерес само корабите, а не администрацията и контактите на Българския морски флот, защото такъв крупен играч вече си има свои. Стратегията му забранява да прави каквито и да е трансформации в структурата на капитала и преобразувания на дружествата. Всички тези забрани и ограничения биха имали смисъл само, ако България осигуряваше някаква изключително благоприятна среда за развитието на морския бизнес. Ако беше така, нямаше да има нужда от приватизационни условия - самите корабособственици щяха да се тълпят у нас. Но те не се тълпят, следователно е ясно, че средата не е най-благоприятна и ние ще накараме купувача, вероятно при намалена цена, да намалява печалбата си и да съществува под BG-флаг. Защо е необходимо това? Защото трябва отново да се върнем към двата основни въпроса: имаме ли нужда от български флаг, държавно ли трябва да е предприятието и флота и искаме ли да имаме наши кадри? Получава се един порочен кръг на корекция на едни грешки с други и отново по презумпция от тази стратегия е ясно, че ние на пръв поглед искаме да имаме флот и кадри– ние ги имаме и в момента, но нищо не правим, за да ги съхраним и развием.
Констатирайки второто, че ние не правим нищо като държава, решаваме да приватизираме Българския морски флот. Продължаваме да не правим нищо за морския бранш и очакваме да дойде голям, мощен, но явно глупав купувач, който чудодейно ще работи за българския флаг и при българските условия – хем ще му вземем много пари за сделката, хем ще продължаваме да не правим нищо за бранша. Изводът е, че не ни трябва сега стратегия за Българския морски флот, а стратегия за търговския флот, кадрите му и съответното законодателство. Тогава самите корабособственици от  България или от чужбина ще идват тук и всичко ще се развива по естествения път на конкурентоспособността.
Преди 115 г. този флот е създаден, господин министър, за да се стимулира българският износ, блокиран от високите нива на турските и гръцки превозвачи. Създаден е от държавата и въпреки че след двете световни войни е загубван, пак се е възраждал, а заедно с него и много съпътстващи браншове, като корабостроенето, образованието, кораборемонта, застраховането и много други спомагателни дейности.
Английският министър на транспорта – цитирам него, поради причината, че, както знаем английското е основното законодателство в бранша – на въпрос, който му се задава преди години: “Колко корабособственици има в Англия?”, отговаря: “Нямам представа! Моята функция е да им създам условия за бизнес в страната, а не да ги управлявам или контролирам пряко.” Англия разбира от търговски флот и всички знаем това. Иначе нямаше да е това, което е.
Много пагубно ще е за флота да остане в държавни ръце, защото политическата система го изцежда от години. Трябва да се създадат законови условия за морския бранш и след това акциите на Българския морски флот да се пуснат на борсата. Всичко друго, както и настоящата стратегия, е антипазарно и само симулира пазарен подход под паравана на приватизацията.
Идеята е, да ви кажа, че тези напъни приличат на напъните за “Булгартабак”. Сегашната стратегия може да бъде толкова безсмислена, както да се появи втори Гад Зееви, който да се окаже, че заобикаля условията на продавача.
Аз смятам да гласувам против тази стратегия, въпреки че съм за приватизацията, но за приватизация на пазарен принцип, но по никакъв начин при условията, които са дадени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Давам думата на народния представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Големият въпрос, който стои пред нас, уважаеми колеги, е трябва ли да бъде приватизиран нашият морски флот. Защо трябва да приватизираме? Какви са изводите от приватизацията досега? Няма да се спирам подробно. Знаете какво стана с БТК, приватизирана за 230 млн. евро, която съвсем скоро ще бъде продадена за десетина пъти повече, като парите отлетят в чужбина.
Няма да говоря какво е положението в България в момента – такса телефон е около 14 лв., такса разговор, само за да кажеш: “Ало!”, е 13 ст. – цени, които нямат аналог в Европа!
Няма да се спирам върху това, което стана с електроразпределителните дружества. В някои райони в  момента България прилича на дискотека. Тези електроразпределителни дружества бяха приватизирани по балансовата стойност за около 780 млн. евро, а само кабелите и недвижимата собственост струваха много повече - говорили сме за това.
Няма да говоря за качеството на тока в момента, за това, че той на много места е около 150 волта, за масовото горене на електроуреди и т.н., и т.н.
Всички това много добре го знаете. Това са ефектите само на две приватизационни сделки. Това са ефектите, колеги! Аз, разбира се, съм предложил пълен мораториум върху приватизационните и концесионните сделки, именно заради тези ефекти, които ние наблюдаваме в момента вследствие от приватизацията в България.
Някои ще кажат, че държавата била лош собственик – трябва да приватизираме, чуха се и някои такива доводи.
Уважаеми колеги, защо в България държавата е лош собственик, а в други страни, например в една Франция, където  държавната собственост е близо 30 процента, е добър собственик? Защо Австрия е добър собственик? Защо Италия е добър собственик? Защо не се запитате за това?
Тук отговорността, уважаеми господин министър, е на вашето правителство. Аз не искам да кажа, че Вие сте виновен, защото сте от година и половина или може малко повече време, но тук отговорността е и на миналото правителството, и на пт миналото, и т.н. 
В Комисията за борба с корупцията ние имахме специално заседание, посветено на Българския морски флот.  Знаете ли какво се оказа, колеги? Оказа се, че шепа бандити източват целенасочено този флот не от година, не от две, а от доста време насам, преотдавайки на трети лица корабите с огромна разлика. Става дума за десетки милиони долари годишно. За това става дума! А вие казвате, че трябва да приватизираме!? Ами, хванете тези бандити, вкарайте ги в затвора. Някои техни адвокати са тук, в тази зала – потърсете ги, огледайте се.
Просто не виждам защо трябва да приватизираме, уважаеми господин министър! Държавата може да бъде добър стопанин, ако иска. Аз категорично ще гласувам против тази стратегия, защото считам, че в България трябва да има един  много широк държавен сектор, особено за стратегическите предприятия. Държавата трябва да запази своя интерес и тези предприятия трябва да работят за българския народ, а не за шепа  бандити, които ще ги приватизират и вероятно ще ги продадат за скрап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Преждеговорившите колеги изчерпаха в общи линии аргументите, които са против приватизацията и критичните аргументи по този начин, по който се извършва приватизацията, от което следва да заключим, че философията на цялата тази приватизация и на цялата приватизация в България е сбъркана. Ето защо господин Христо Кирчев каза, че в България няма следприватизационен контрол. Наистина няма, защото ние знаем, че две трети от приватизационните договори изобщо са нарушени и една част от предприятията, които са приватизирани, изобщо са изчезнали от пазара и от стопанството, обаче нищо от това не следва – никой не е осъден, никой не е санкциониран, никой не е в затвора, никой не е върнал пари и т.н.
Каква е философията на приватизацията, аз веднъж го казах в парламента, в държавите на „Златния милиард” – нека така да го кажем, онези държави, на които ние им викаме „високо развити”, към които ние се стремим? Философията им е следната. Приватизира се предприятие, което е апетитно за пазара и за което държавата може да получи много пари. Такъв беше принципът на приватизация на татчъризма в Англия. Това всичко го знаят – там губещо предприятие не се продаваше. Защо се разпродадоха железниците? По една много проста причина. Защото бяха апетитна хапка за продажба и държавата получи от това много пари. Аргументът, че държавата е лош собственик, е верен, но не изцяло. Държавата може да бъде недобър собственик, а може да бъде добър експлоататор от всеки от тези приватизационни късове.
Защо Българският морски флот има ниска печалба, макар че за първите два месеца има 12 милиона долара печалба, което никак не е малко. Въпросът е там, че  Българският морски флот е губил не защото е държавен, а защото е управляван лошо. Но у нас стопанските субекти, които са държавни, се управляват лошо. Те нарочно се управляват лошо – оставени са на автопилот, за да се разпаднат и да бъдат приватизирани евтино. Това е цялата истина! Така става и с флота в момента, така става и с всичко останало и ще става. Тук от колегата Минчо Христов бяха дадени примери с БТК. Този пример е въпиющ – как се разпродават активи и как след това, след като са разпродадени активите, предприятието ще бъде продадено за десет пъти по-голяма сума. В това няма никакъв смисъл.
Освен това, един от аргументите в стратегията е, че няма развита държава с  флот, в която да няма частно участие. Да,   обаче в повечето държави  държавата държи контролния пакет от акции, за да може да контролира процеса. А при нас какво става? Тридесет процента остават в държавата – доколкото прочетох, а 70 процента отиват в частните собственици. От това няма нищо да произлезе!
Най-важното, което ще повторя, което казаха и преждеговорившите колеги, е, че,  тази стратегия на господин министъра, по която като философия се приватизира в България, е вярна, подредена и добре направена, но след два-три месеца или след две-три години няма нищо да означава. Тя ще бъде забравена, няма да бъде проведен контрол и никой в тази зала, включително и господин министърът, няма да ни гарантира, че ако някой наруши приватизационния договор, ще има някакъв контрол и нещо ще произтече,.
Всеки търговски флот е печелившо предприятие. Защо? Защото водният транспорт е най-евтиният в света. Печеливши са и онези предприятия, които се занимават с енергоносители. Там, за да губиш, трябва да го правиш или нарочно, или да си такъв калпазанин, че мястото ти да не е на пазара. Аз мисля, че у нас е направено нарочно и ще продължи да се прави нарочно, за да могат новите кораби да отидат на друго място и старите да бъдат унищожени. Това ще бъде резултатът от тази приватизация.
Ние  сме против приватизацията на “Българския морски флот” в този й вид. Ние не отричаме, че трябва да се приватизира част от този флот, но държавата трябва да държи контролния пакет акции, иначе пак няма да има пари за образование, за наука и култура, пак няма да има пари за здравеопазване. Защото държавата след приватизацията ще получава много по-малко приходи, отколкото е получавала досега. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Давам думата на народния представител Апостол Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ (КБ):  Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Безспорно днес Народното събрание трябва да вземе едно изключително отговорно решение, тъй като става дума за едно водещо предприятие в националната икономика. Слушайки дискусията, логично възниква въпросът: защо досега - от 1997 г. насам, не беше приватизирано Параходството от няколко правителства? Прави чест, че всички тези правителства отдадоха значимото на „Параходство Български морски флот” в националната икономика и на второ място, защото самият флот беше конкурентоспособен и можеше да формира едни добри икономически и финансови резултати. Тук трябва да подчертая и ролята на мениджърските екипи, които също направиха много, за да съхранят целостта на параходството, за разлика от други, като румънското, украинското – флотът в Одеса например беше с пет-шест пъти по-голям корабен тонаж, но за две-три години тази империя се срина поради лошо менажиране.
Не на последно място, когато говорим за приватизацията на параходството, трябва да отчитаме социалния момент, тъй като, ако мога така да се изразя, в Черноморска България 25 хиляди моряци, плаващи под български и чужд флаг, внасят някъде около половин милиард евро свежи пари. Затова тези региони се развиват динамично и са проспериращи.
Безспорно във времето, веднъж, поради обективни причини, корабният парк на параходството започна да застарява, тоест  нужно е едно обновление. На второ място, нужно е действително подобряване на менажирането. Аз смятам, че е назрял моментът да се обсъди тази стратегия за приватизация или за раздържавяването на параходството. От една страна, по тези обективни причини, а, от друга страна, не трябва да изключваме външните фактори, които също подсказват, че е добре да настъпи този процес. От тази гледна точка аз мисля, че трябва да подкрепим стратегията на Министерството на транспорта, като същевременно искам да изразя две конкретни лични мнения.
На първо място в проекта за стратегия е отчетена препоръката от преходния етап, когато започна обсъждането. Тук искам да подчертая, че министерството действително наложи един нов подход като направи няколко обсъждания с браншови организации, съсловни организации и този продукт, който днес обсъждаме, тази стратегия, е не само на експерти от министерството, а е резултат от тази широка обществена дискусия. Така че в стратегията, от предходните обсъждания в т. 1, Раздел ІІІ са отпаднали приоритетните типове превози, господин министър. Но от съдържателна гледна точка продължават да съществуват единствено и ясни перспективи за развитие на отделните типове превози и по-специално на контейнерното плаване, танкерите и химеталовозите. Предвижда се кандидатът да е наел кораби именно за насипни или генерални товари.
По моя преценка, всички индикатори и условия за залагане на приоритетност на развитието на едни или други типове превози трябва да отпаднат в стратегията. Тоест да се запази бъдещият кандидат да има 1 млн. 300 хил. тона корабен тонаж, без да се ограничава само в линейното и за генерални товари корабен тонаж.
На следващо място, що се отнася до търсенето на гаранции и поставяне на условия по отношение на българския флаг на флота, те са разбираеми и категорично необходими, но трябва да бъдат подпомогнати и обезпечени и с комплексни промени в нормативната и поднормативна база, насочени към повишаване атрактивността на българския флаг. Този законодателен процес трябва да бъде извършен максимално бързо, така че към момента на финализиране на приватизационната сделка условията към купувача да бъдат изпълними, а ползите от приватизацията – по-големи.
Накрая искам да завърша с това, независимо, че аз вярвам, че процедурата по приватизацията ще тръгне, че не бива да считаме, че параходството трябва да се приватизира на всяка цена, ако действително не се стигне до реален инвеститор. В нашата практика в последните години има много примери на положителни и удачни приватизационни сделки – аз мога да посоча от моя регион “Солвей соди”, “Девня Цимент”. Същевременно има и други примери, където се разсипаха предприятия поради лошо менажиране или поради това, че не попаднаха в ръцете на добри стопани.
Още веднъж призовавам да подкрепим Стратегията за приватизация на Параходство „Български морски флот”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За първа реплика има думата господин Митко Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Господин Димитров, икономически всичко е ясно – разпределено по проценти, как ще бъде извършена приватизацията е ясно. Проблемът е, че до три години нашият така наречен “Български морски флот” ще плава под либерийски флаг. Казвам го три години по-рано, защото никъде в стратегията не е разписано, че тези кораби, които ще бъдат приватизирани, че флотът ще бъде приватизиран, няма да плава под либерийски флаг.
Вие много добре знаете защо те плават под чужди флагове и основно либерийски, малтийски и разни други.
Дори имам едно предложение – при приватизацията на флота да бъде разписано някъде, че тези кораби ще продължават да плават под български флаг.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Шестдесет процента ще плават под български флаг.
МИТКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа! Господин Димитров, на Вас най-малко трябва да се обяснява за социалната сфера в областта на корабоплаването. Много добре знаете, че корабите, които плават под чужд флаг, имат екипажи от 90% филипинци, индонезийци, китайци и т.н. още представители на бедните страни. Същото ще стане и с Българският морски флот – екипажите ще бъдат на 90% от граждани на такива държави. Нашите моряци ще спрат да работят там.
Ще ви напомня какво стана с две други предприятия, които се приватизираха – това бяха “Океански риболов” и “Черноморски риболов”. Какво стана с “Океански риболов”? Корабите се взеха уж за скрап, продадоха се за милиони, някои хора така станаха доста богати и няколко хиляди моряци, специалисти и експерти в областта на океанския риболов в момента работят като таксиметрови шофьори, като общи работници и като хора с най-нисък социален статус. Същото стана с “Черноморски риболов”. В момента във Варна няма нито един кораб тип “Атлантик”, от които имаше над 10. В момента всички моряци, които изкарваха прехраната си с риболов, или работят съвсем обща работа, или станаха някакви лодкари и се занимават съвсем на дребно.
Определено считам, че всички тия приходи, които споменахте и които поддържат висок стандарт на живота в морските ни градове, специално за Варна и Бургас, ще отпаднат и поне 90% от изпълнителният състав ще остане без работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Трябва да сме наясно, че ако искаме да се развива българското корабоплаване, трябва да обновим сериозно флота. Старите моряци казват: “До пет години корабът работи за себе си, за да се изплати, до 15 години работи за корабособственика, а след това започва пак за себе си и за корабособственика”. Нашият флот, господин министър, е на възраст, ако не се лъжа, над 20 години, ако не и 22-23-25 години. Така че това е първото сериозно съображение да се потърси реален инвеститор, който да вкара свежи пари, за да започне едно обновление.
На второ място, за разлика от един друг период, когато корабостроенето и корабоплаването бяха в симбиоза и когато международният пазар не беше благоприятен за негов строеж и за параходство и така попълваше флота с нови кораби, сега сме в една друга реалност. От тази гледна точка аз смятам, че трябва да подкрепим, пак повтарям, като не на всяка цена да приватизираме параходството при условие, че на първата процедура не се яви реален инвеститор.
Що се отнася до плав-състава и тези притеснения, които се споделиха, не можем да имаме пълни гаранции, но ние работим в нова конкурентна среда и аз смятам, че при едни добри професионалисти от българска страна не можем да имаме притеснения при тези изисквания и критерии, които са зададени в самата стратегия, тъй като там има специална социална част. Това са, общо взето, едни добри предпоставки и гаранции, че ние няма да отидем към съкращение – говоря за плав-състава, не в администрацията. Не зная сега колко служители работят в параходството, но като “Зодиак” и други големи фирми с по 150‑200 човека управляват 2-3 пъти по-голям корабен тонаж отколкото е в нашето параходство. Така че за хората, които са на море, мисля, че няма притеснение за съкращение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин Корнезов.
Ясно е, че сме пред още една голяма далавера, такава далавера, на каквато сме свидетели в последните години не един път. Далавера от рода на оная далавера с Въздушния флот. И ако там за десетилетия напред ще има един виновник – министър Божков, може би, господин министър, така ще бъде споменавано и Вашето име за виновник – Петър Мутафчиев. Така както беше разсипан Въздушният флот, така ще бъде разсипан и Българският морски флот. На път е Българският морски флот, който е на повече от 120 години, който се е въздигал след войни, след тежки кризи в България, но държавата е правила всичко възможно той отново да се възроди и да го има, сега без каквато и да е причина българската държава в лицето на управляващите ще направи така, че него да го няма, Българският морски флот да се превърне в летящ холандец. На път е да стане това – летящ холандец или летящ либериец, защото в скоро време българските кораби ще плават не под български флаг, а под либерийски флаг.
Не мога да си представя как може в залата тук да цари такова измамливо спокойствие – управляващите четат вестници. До този момент господин Димитров излезе с много неубедителни доводи да ни увещава колко хубава е стратегията и как трябва да бъде приета.
Господин министър, виждам, че и Вие не сте убеден в това, което внасяте. Аз съм сигурен, че Вие дълбоко се съмнявате в това, което правите, което излиза от Ваше име в качеството Ви на министър на транспорта. Аз ще Ви попитам: господин министър, кой Ви накара, кой Ви убеди, кое Ви аргументира да правите това? Защо е нужно да се прави тази приватизация точно сега и по този начин, по който внасяте това предложение?
За всяко едно нещо, което се прави, трябва да има мотив. В момента няма мотив за тази стратегия. От друга страна, от управляващите тук има грандове по морските въпроси. Господин Ралчев, един такъв гранд по морските въпроси, по бургаско-варненските проблеми се изказа – Вашият съгражданин господин Кирчев. Аз искам Вие, като варненски депутат, да поемете също своята отговорност, да излезете на тази трибуна и да кажете ясно, а не само чрез гласуване да се скриете зад електронното табло, на Вашите избиратели, на моряците и на служителите във Варна каква е Вашата позиция по тези толкова важни въпроси.
Колеги, погледнете каква мъртвилка е залата. Това е проблем, който е за стотици милиони долари или евро, а може би за милиарди, който има значение за националната сигурност, който е абсолютно стратегически, структуроопределящ въпрос, въпрос за морския флот на една държава. Може ли такова безразличие?
Господин Корнезов, няма кворум в залата. Тук няма 121 души. Погледнете!
Ние деца ли сме или идиоти, за да ни убеждавате с тези аргументи? Кое налага приватизация на Параходство “Български морски флот”? Прочетете Раздел ІІ – папагалски приказки, много банални, много заучени и много вече изхабени. Защото ако в началото на демокрацията бяха въздигнати едни идеологеми, които бяха в смисъл – частното работи, а държавното не работи; частното е печелившо, а държавното е губещо, сега след толкова години, след всички провали на това, което стана частно от държавно, не можете да ни убедите, като т. 1 казва: “Приватизацията на дружеството е необходима с оглед повишаване на неговата конкурентоспособност”. Звезден аргумент. Страшно нещо е това. Или пък т. 2: “Морските превозвачи – собственост на държавата, в повечето случаи по-трудно могат да реагират на променящите се изисквания на търговския пазар”. С това не можете да хванете никого за сърцето, не можете никого да убедите.
Господин Берон е преброил, че в залата са 61 депутати.
Колеги, в крайна сметка правителството хвърля отговорността на най-висшия орган в държавата – Народното събрание. С други думи ние трябва просто да поемем отговорността. Тези 61 души, които са в залата, трябва да поемат отговорността за стотици милиони левове или евро, или долари, или много повече, както казах преди малко.
В крайна сметка, като се продадат тези 70%, какво се очаква да се получи – суха пара, която да влезе в държавния бюджет? Колко пари ще влязат в българската хазна, като се продадат тези 70%, които представляват кораби, които представляват представителства в чужбина, сгради? Аналогично същото е, както беше с БГА “Балкан”. С права в най-различни насоки и отношения, в най-различни други активи – ние в момента не можем да ги опишем. Те не са добре описани и тук, защото има и други активи.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Те не се пишат.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Как да не се пишат? Нали трябва да знаем какво продаваме? Пишат се тези активи. Трябва да се напишат, за да е ясно какво продаваме. Но за този, който ще го купи, за когото сте го приготвили, това е ясно. В публичното пространство се спрягат наименования на фирми, на групировки, всъщност истинските внушители за тази Стратегия, която вие внасяте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Едно време в ТЗКЗ-тата знаехте ли на кого давате парите си?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Трябва да се знае, грешка е, че не се е знаело. Когато българското Народно събрание поема тази отговорност, трябва да знае всичко това. Никъде в тази стратегия не е казано било ли е на загуба това предприятие в последните години. Има ли такъв анализ, който сте направили? Защото какво получаваме тук – препоръки и колко хубаво било да се продаде предприятието, но ние не сме наясно какво е носило това предприятие. Било ли е то на загуба? Ами, не е било. Или ако е било на загуба, то е било в един много кратък период от време. Ами, през януари и февруари има печалби, които са значими, които са добри печалби. В тази стратегия това не е казано. Това е заблуда за широката публика и за нас включително.
Вие давате ли алтернативна стратегия за приватизация на предприятието? Вие давате една стратегия, за която гласуваме със “за”, “против” или “въздържали се”. Има ли други стратегии, от които ние да изберем? Защо не направите една друга стратегия? Например какво би могло да се пусне на Фондовата борса и не само на българската Фондова борса. Дайте алтернативна стратегия. Ако се налага толкова да се приватизира това предприятие, защо тази стратегия, която представяте, е точно вярната? (Реплики от министър Петър Мутафчиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ето, влизаме в дебат. Убедете ни.
Колеги, пред тези 61 души, които се намираме в залата, стои въпросът дали да поемем отговорността да загробим, да унищожим и да превърнем в летящия холандец, съответно либерийския холандец Българския морски флот, или не? Защото министър Мутафчиев и българското правителство ще си измият ръцете, като кажат, че това е решение на българското Народно събрание, както до този момент е ставало много пъти.
Като представител на “Атака” ще заявя пред вас и нещо друго, нещо, което сме заявявали и по други поводи. То трябва да се има предвид и от вас като правителство, когато приватизирате това предприятие, и от онези, които ще тръгнат да го купуват.
Винаги съм казвал, че мнозинствата се променят. Има флагрантни сделки, които събират все повече и повече недоволството на хората и будят обществената съвест. Тази стратегия, която сте направили, ще бъде такава сделка. Такива бяха сделките за електроразпределителните дружества, ако се направи сделка за автомагистрала “Тракия”, това ще бъде също такава сделка, такава беше сделката и за БТК, имаше и други такива сделки, които ние просто няма да оставим така. И който купува това предприятие, трябва да бъде наясно, че купува това предприятие при условията на далавера. Това е така  според   стратегията, която е направена  - далавера. И оттук се задействат механизмите на българското законодателство, чл. 26 и следващите, възможностите на българското Народно събрание в бъдеще в един друг състав да направи своите ревизии със закон. Не говоря в момента за начините, прийомите, методите, средствата, инструментариума, по който ще се направи това, но българското Народно събрание ще има в бъдеще много, много работа във връзка с тези сделки, които не трябва да бъдат оставени така, защото тези сделки, сключени по този начин, при тези условия,са такава кражба, такова ограбване на България, на българския народ, на българската държава, каквото е ограбването на банка от въоръжена шайка или група. Но ако там се крадат и ограбват милиони долари или левове, защото най-големите банкови грабежи са били най-много за десетки милиони долари в историята на банковите грабежи, то тук се касае до ограбване на една държава за стотици и милиарди! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Понеже господин Шопов няколко пъти каза, че в залата са 61 народни представители, дали са толкова не мога да кажа, но да ви припомня текста от Четвъртата поправка на Конституцията, чл. 81:
“Чл. 81. Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.”
Следователно при дебатите не е необходимо да има кворум.
Има ли реплики? Няма.
Парламентарната група на Коалиция “Атака” изчерпа своето време.
Има думата господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Ние от Обединените демократични сили като дясна политическа формация не можем да сме против приватизацията, но не можем и да подкрепим тази Стратегия за приватизация на Българския морски флот.
Кои са причините за това?
Първата причина е, че в Раздел ІV “Предмет на продажбата”, т. 2 е предвидила държавата да предложи остатъчния дял на мажоритарния собственик не по-рано от пет години и не по-късно от шест години. С други думи, купувайки 70% от предприятието, всъщност купуваш 100%. Единствената грижа на мажоритарния собственик през първите пет години е да направи така, че цената на една акция да не е по-ниска от тази при първоначалната покупка.
Следващото нещо, с което не сме съгласни, е, че с включването на тази възможност съгласно Закона за приватизация и следприватизационен контрол всъщност се нарушават разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Там е предвидено, че ценните книжа се продават само на регулирания пазар, т.е.  ние направихме изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, само за да мине Стратегията за приватизация на БМФ. Това всъщност противоречи на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Продажбата извън Фондовата борса на мажоритарен собственик, първо, лишава от възможност малки и средни инвеститори да участват в приватизацията.
Второ, лишава държавата от възможността за прозрачна процедура и да получи по-добра цена. Направете справка с приватизацията на БТК. Приватизацията на БТК показа, че продажбата на остатъчния дял през Фондовата борса в крайна сметка увеличи цената на всяка една акция с пъти.
Трето, това, че само 10% от остатъчния дял могат да се приватизират с неплатежни средства в крайна сметка при сегашната тенденция може да доведе до това, че тези 10% на практика ще се купят на много по-ниска цена. Какво ни дава основания за това? По принцип неплатежните средства в повечето случаи са издадени за това, че примерно държавата не е възстановила земите на много от собствениците. За това няма държавна стратегия и след приватизацията на БТК тези ценни книжа от 1,17 лв. в момента са на 0,48 лв.
Втората причина, поради която ние няма да одобрим тази стратегия, са така наречените задължителни условия, които  касаят спазването им в рамките на десет години. На практика са много хубави, но нямат практическо приложение и ще аргументирам защо.
Първо, дори в първите пет години в Стратегията не е предвидено участието на държавата в управлението, която да контролира изпълнението на приватизационния договор, а също така и да следи оперативното управление.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ти имаш 30% от капитала и си съсобственик.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Като гарантира, това можеше изрично да е записано, господин министър.
Второ, при условие, че след първите пет години мажоритарният собственик придобие 100% от контрола, тези задължителни условия от контрола реално ще се изпълняват само от Агенцията за приватизация и той ще е само документален. Защото не мога да си представя, че някой ще строи корабите и ще им прави инвентаризация или пък ще провери целия списъчен състав на Българския морски флот. Това са само пожелателни изисквания, но реално не са приложими. Те нямат контрол и съдебно трудно могат да бъдат доказани. Интересът на държавата трудно може да бъде защитен съдебно.
Трето, тези задължителни условия, така записани, с тези задължения, реално могат да предизвикат отблъскване на големи чужди инвеститори. Трудно можеш да обясниш на чужд инвеститор, че е придобил 100% от публично дружество и след петата година има задължителни условия, на които трябва да отговаря. Кой е този чужд инвеститор, който ще дойде, за да инвестира в такова предприятие? По-скоро те са създадени за точно определен български инвеститор.
Трето, във връзка с възможността за придобиване на 100% от собствеността през първите пет години, безсмислено е в критериите за оценка на тежестите да се включват тези 10% за инвестиции след петата година, защото за нас в критериите за оценка най-важното е цената и инвестициите през първите пет години и средносписъчният състав – и той през първите пет години. Другите 10% явно са бонус за инвеститора, на който сте решили да продадете Българския морски флот. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Парламентарната група на ОДС разполага с още 2 минути.
Има думата народният представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В началото искам да заявя ясно, че Демократи за силна България по принцип са за приватизацията, включително за приватизацията на големите стопански дружества, какъвто е Българският морски флот, но при едно категорично условие, а то е: приватизацията да бъде в обществен интерес и процедурата за приватизация да бъде осъществена в най-подходящия момент, за да се защити общественият интерес.
Когато от някои мои колеги се заявява, че би трябвало да продължи държавното управление на Българския морски флот, тоест той да остане държавно дружество, искам да напомня ясно, че в последните пет години корабите на Българския морски флот, отдавани под найм тайм чартър, бяха отдавани на цени близо три до четири пъти по-ниски от цените на международния фрактов пазар. Не признавам като аргументи, че нашите кораби са по-стари, защото имам сведения и за новопостроените кораби, които също така са отдавани под наем на няколко пъти по-ниски цени, отдавани под наем на дружества от региона, които всъщност след това ги преотдаваха. Знаете, че това беше обсъждано с предишните министри в рамките на парламентарния контрол, включително и с Вас, министър Мутафчиев. Вие предприехте някои административни мерки, свързани с управлението, но те не доведоха до съществен резултат.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Доведоха.
ИВАН ИВАНОВ: Второто, което искам да съобщя, е да се спрем на финансовото състояние на Българския морски флот. Няма да се спирам на това какви са оперативните и неоперативни активи на флота. Ще се спра обаче на един показател, който особено в момент на приватизация има решаващо значение, а той е каква е годишната печалба на дружеството.
Господин министър, през 2005 г. годишната печалба на Българския морски флот беше 44,7 млн. лв. През 2006 г. тази печалба намаля наполовина – 22,45 млн. лв. И сега нещо, което предполагам, че господин Николов като шеф на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще го потвърди, че като общо правило цената на приватизираното дружество при неговата покупка, реалната цена обикновено се оценява като 10-кратната печалба в годината на приватизация. Същото казвахме, когато започваше приватизацията на БТК. Каза се, че това не е вярно, но когато след това на борсата бяха продадени 35% от акциите на БТК, се видя, че реалната цена действително беше 1 милиард евро. По такъв начин се разбра, че БТК беше силно подценена в момента на приватизация.
Защо всъщност Вие предлагате тази стратегия в момент, който е най-неизгоден по отношение на цената при приватизация на Български морски флот? Защо не направихте това преди една година? Заради написването на тази стратегия ли? Стратегия имаше и в Тридесет и деветото Народно събрание и поради корпоративни интереси тогава приватизацията не се състоя. Господин министър, Вие сте такъв от година и половина. По един ред на ден от стратегията да беше писан, тя щеше да бъде завършена далече по-рано. Очевидно и повече от ясно е, че е трябвало да се натрупа финансовият ресурс на тези купувачи, за които директно е написана стратегията.
В това отношение мога да Ви цитирам, че когато се пише какъв е профилът на потенциалните инвеститори, вие сте дали един много стеснен профил. Искам да Ви напомня, господин министър, че Вие бяхте вносител на друга стратегия съвсем неотдавна – стратегията за приватизация на „България еър”. При „България еър” Вие бяхте позволили да участват финансови инвеститори. Защо тук такава възможност не се предоставя? Защо не се предоставя възможност собственици на флот да участват като потенциални купувачи на Българския морски флот? Защо?! Много просто! Защото стратегията е за конкретен купувач. Когато се извършваше приватизацията на „България еър” от трибуната Ви заявих, че компанията ще бъде купена от групировката ТИМ чрез „Хемус еър”. Тогава Вие заявихте, че имало заявен интерес от австрийските авиолинии. Заявеният интерес не означаваше нищо. По същия начин сега можем да се обзаложим за кого ще е предназначена тази стратегия.
Продължавам нататък. В рамките на приватизацията ще бъдат раздържавени всъщност 70% от акциите на Българския морски флот, мисля, че не греша. Говори се, че след пет години останалите 30% от държавната собственост ще бъдат предложени преференциално на купувача на Български морски флот при едно-единствено условие – на цена не по-ниска от продажбата при приватизацията.
Господин министър, защото давате тази преференция на купувача? Защо не защитите обществения интерес и държавния интерес, като предложите на борсата тези акции? Нима опитът от БТК не ви показа, че реалната цена на борсата е значително по-висока? Тогава, след като ги предлагате на тази цена, аз не виждам никакво смислено оправдание за отлагането с пет години. Да, държавата ще следи през тези пет години дали се изпълняват условията на приватизационния договор.
Пак казвам, нормално е и мисля, че и един от преждеговорившите го изтъкна, че трябва да се предоставят на борсата, където всъщност е истинската пазарна цена на акциите.
Продължавам нататък. Как, по какъв начин и при какви критерии, господин министър, ще бъдат определени участниците, допуснати до заключителния етап на конкурса? Ще кажа следното. След като подробно е разписано на няколко страници какви са изискванията за допускане на участниците в конкурса, след това само с едно изречение се заявява, че след като бъдат разгледани предварителните оферти, ще бъдат определени участниците, допуснати до заключителния етап, след което има  текст, че на тези участници ще бъдат предоставени правилата за провеждане на заключителния етап.
Аз питам: по какви критерии, каква е гаранцията, че на заключителния етап ще бъдат допуснати действително тези участници, които са предложили най-добрите условия? Няма гаранция. Извинявайте, вие наистина ще накарате народните представители да гласуват един текст, който позволява да се допуснат такива участници, каквито пожелае агенцията, без никаква рамка на това какъв е броят на участниците, ако всички отговарят на изискванията на предварителния първи етап.
Не на последно място, искам да отбележа, че част от условията, които сте записали, мисля че са общо 13 на брой, са условия без реален смисъл. Например, говорите за задължения за недопускане на ликвидация и обявяване на дружеството в несъстоятелност в срок от 10 години. Това е действие и произнасяне на съда. Ако говорите за умишлен фалит, това не се разбира от текста, господин министър.
Господин министър, тези 13 условия, с които очевидно Вие се гордеете, реално не допринасят, част от тях, не всички, разбира се, за първото и основно изискване, което налага приватизацията, а именно, да се повиши неговата конкурентоспособност, което вие сте написали. Част от тези условия ограничават дори стопанската инициатива на този, който ще бъде собственик.
В заключение, уважаеми колеги, Демократи за силна България няма да подкрепят Стратегията за приватизация на Българския морски флот. В този момент тя не защитава обществения интерес на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Давам думата на народния представител Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Поредният дебат е за приватизация този път на морския транспорт. С наземния свършихме, с въздушния свършихме, остава да приватизираме морския. Както е тръгнало, за добро го правим, а реално жизненият стандарт на българите все повече се влошава. Не знам като приватизираме 100% българската държава дали ще можем да си върнем дълговете или ще задлъжнеем още не знам колко си милиарда лева.
Не знам още какво ще остане след тази приватизация. Имам чувството, че ние тук, в Народното събрание, много се гордеем като приватизираме, защото на една държава е това – има земя, море и небе. Това е държавата. В края на краищата хващаме се за морето. Аз ви питам знаете ли в гр. Варна преди да започнат тези приватизации какво количество хора работеха в морския транспорт? Много голямо количество, не искам да ги назова. Сега са десетократно по-малко. Както продължават нещата, държавата ще се напълни с чужденци, но българският стандарт няма да се увеличи. Ние ще разпродадем всичко българско, но реално няма да имаме повече собственост – нито земна, нито въздушна, нито морска.
Аз съм за цена. Българите трябва да имаме цена, господа. Цената е много важна. Даваш територия, земя и не искаш цена. Даваш въздушен транспорт – не искаш цена. Даваш морски – не искаш цена. Е, ние какво? Аз ще ви кажа, че така, както сме тръгнали, българският флаг след много кратко време въобще няма да го има не само на територията на България, а въобще.
Защо го правим? Дайте да видим – как 60%? Сто процента ще бъдат под българския флаг. Всички кораби. Как 60%? Аз съм за, но като дойде тоя, който наготово ще стъпи на българската територия, той ще се съобразява с българските закони. Корабите ще се движат под наш флаг. Под турски флаг ли ще се движат, под афганистански ли, под какъв? Ще се движат под български флаг. Ние ще участваме в това. Държавата не може да няма 50% Защо чужденецът ще е със 70%, а ние с 30%? Как ги правим тези неща – не мога да разбера. Пакетът ще бъде в българската държава. Ние, както сме тръгнали, аз не зная, нека министърът на икономиката да ни каже откъде ще събираме пари оттук нататък, като раздържавим държавата? Ние досега я раздържавихме над 70%, външният дълг от 8 милиарда стана 18 милиарда. Като раздържавим 100%, ще стане 30 милиарда.
Не знам защо го правим. Аз съм за всичко, което се прави за благото на държавата. Всички, които са били управляващи, и които в момента са управляващи, са вършили този вид дейност. Да, вярно е, че всички колеги тук са участвали в цялостната приватизация, разбира се с малки изключения от депутатите в този парламент. Но дайте да огледаме точно нещата, господа. Не може да се каже тук например, че ще увеличим общия тонаж. Какъв общ тонаж ще увеличиш? Ние трябва да кажем “нови кораби с мощен тонаж да плават под българския флаг”. Така трябва да бъде записано.
За чужденците и нивото на заплащане – видяхме като раздържавихме енергото какво плащат чужденците на българите. Нима дават повече пари? Да, за тях дават по 20 хил. евро, а българинът си взима  пак 200 евро. Ние трябва да ги задължим както те получават, така да получаваме и ние. Тогава ще бъде интересна тази приватизация. А не те пак да си вземат 20 хил. евро, а ние 200 евро. Дайте да бъдем точни.
Аз съм за баланс между цена от продажбата и инвестиции. Какъв баланс, бе? Какъв баланс? Ние се заблуждаваме в зала, гласуваме неща, за които бъдещото поколение ще ни съди. Ще ни съди за взети наши решения. Аз съм за всичко, което се прави в интерес на българската държава. И ако наистина тази приватизация бъде 100% под български флаг с българско участие, с всичко, което нас ни задоволява, аз ще бъда “за”. Иначе – не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на министър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Извинете ме, че вземам думата точно сега, но се налага да отида на една дискусия заедно със синдикатите, във връзка с промяната на Наредбата за регулация на заплатите. И ме помолиха, ако имам вашето разрешение, да отида и там. Затова се радвам, че голяма част от опозицията се отказа и представи своите критични забележки. Аз искам да отговоря на някои от въпросите, а след това тук ще останат заместник-министърът и всички експерти на работната група, които ще отговорят конкретно на останалите въпроси.
Много внимателно слушах дискусията, която в определени моменти беше доста емоционална, в определени моменти доста практична. Но от това, което се очерта, се вижда, че няма много сериозни критики по конкретни текстове, повече са по целесъобразността – дали трябва да приватизираме БМФ, сега ли трябва да приватизираме БМФ, така ли трябва да приватизираме БМФ, което говори, че ние наистина сме се постарали и сме написали една стратегия, която до много голяма степен защитава държавния интерес при една приватизация. И аз тук в никакъв случай не мога да се съглася да се прави паралел между БТК или електроразпределителните дружества и БМФ. От това, което ние предлагаме като държавни гаранции и това, което се предлагаше тогава, тези, които бяха народни представители в предишното Народното събрание, много добре знаят какви бяха стратегиите. Тук нещата са съвсем различни. Но аз ще започна с въпроса трябва ли да се продава БМФ?
В началото ясно и категорично казах, че не е причината да продаваме БМФ заради това, че последните две правителства са включили в мониторинговия преглед това, че ние ще приватизираме Български морски флот, тъй като тогава той е с лоши показатели. Не, това не е причината. Не е и причината понеже Петър Мутафчиев или някой друг в правителството или в работната група счита, че държавната собственост и държавното управление е по-лошо, отколкото частното управление. Да, има проблеми с държавния мениджмънт, но има начини, по които този мениджмънт може да бъде накаран да се заинтересова да управлява държавните предприятия добре. Има и други пътища. Причината е една-единствена – в момента държавата и самото предприятие не могат да осигурят необходимите инвестиции, така че наистина да бъде сериозен конкурент на световния пазар. Това е причината и няма никаква друга причина.
Защо приватизираме със стратегия? Тук имаше сериозно противоречие, включително това, което чух и от “Атака”. От една страна, казват: ние искаме да си е държавно; от друга страна, казват: защо не го пуснете на борсата? Защо приватизираме със стратегия? Защото целта е държавата да контролира този процес, да има определени условия, за да може да гарантира целите, които си е поставило правителството при приватизацията на БМФ. (Реплика от народния представител Павел Шопов.) Това е причината. Ако нямаше такава необходимост, тогава наистина щяхме да вървим и примерно да кажем: пускаме 30%, някой предложи на Европейската фондова борса, прибират се съответно средствата, инвестира се в БМФ, но те ще бъдат недостатъчни, защото ние сме мислили по вариантите – продажба на миноритарен пакет и предоставяне на управлението на БМФ. Не показаха добри резултати и т.н. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
Но да се твърди, че си против приватизацията и същевременно да кажеш “Защо не ги пуснете на борсата?”, ми се струва малко несериозно. Несериозни ми се струват изказванията от страна на десницата в началото, с които категорично като че ли се отхвърли вариантът за приватизация. Честно да ви кажа, аз ще го повторя накрая, нашата цел не е приватизация на всяка цена. Нашата цел е да потърсим най-добрия инвеститор и да намерим най-добрата цена за БМФ, най-доброто бъдеще. Ако го намерим – да, ще приватизираме; ако не го намерим, можем и да не го приватизираме. Трябва да намерим условията, при които да гарантираме развитието на БМФ.
Имаше няколко конкретни въпроса. На въпроса на Иван Иванов: защо точно сега продаваме? Господин Иванов, не само последната година, а до момента, в който се подготвя меморандумът, е периодът, в който се отчитат финансовите резултати. Така че аз съм спокоен при добро развитие на пазара, а той дава такива индикации. Вие много добре знаете защо печалбата е наполовина. (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Това е не толкова от лошо управление, колкото от спадането на пазара и сте прав в това отношение. Според нас това шестмесечие ще покаже доста по-добри резултати. Бяха цитирани малко завишени данни от страна на “Атака”, но наистина в момента финансовото състояние на БМФ се стабилизира, говоря като нетна печалба, в сравнение с предишната година.
Тук искам да отворя още една скоба – това до голяма степен е от мерките, които ние предприехме, господин Иванов. Вие казвате: без голям ефект. Аз ще Ви представя данни за кораби – колко се завиши, след като въведохме контролната група в БМФ – втората група, която утвърждава фактически чартиранията и струва ми се, че там финансовата дисциплина наистина влезе в приемливи рамки.
По стратегията – ограничен профил на приватизатора, много различен от “България Еър”. Дайте да се разберем какво продавахме в “България Еър”. Там търсихме максималната цена, разбира се, и гаранциите за развитието на “България Еър”. Вие си спомняте неограничен, но там имаше друго задължение за консорциума. Това, което представяхме за продажба, беше никакъв актив, единствено пазар и съставът, който е на много високо ниво. Тогава се търсеше по-разширен състав, защото именно вие тогава протестирахте, че, виждате ли, ще го вземе еди-кой си. Така стана не за друго, а защото в страната започна една пропаганда: няма смисъл да идва друг да го купува, то е ясно кой ще е. Да, появиха се двама купувачи. Да се надяваме, че купувачът, който е сега, ще развие “България Ер” така, както заложихме в нашата стратегия за приватизация.
Тук обаче нещата са съвсем различни, тук става дума за предприятие, което има много активи. Виждам, че подхождате емоционално към това. Ако се беше подходило по този начин към “Балкан” – ще ме извини господин Костов, независимо че тогава задълженията на “Балкан” бяха много по-големи, то мисля, че категорично щеше да се стигне до по-добър резултат за “Балкан”, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): “Балкан” щеше да фалира на следващия ден!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ограничаването на профила на инвеститора - това е мнението на експертите, не е само мнение на министъра. Целта е да се създадат сериозни гаранции от инвеститор, който може да гарантира товарите и развитието на предприятието. Затова сме заложили и съответно изискване от банки – никой не сподели това на какъв рейтинг трябва да е банката, която да му даде гаранции и т.н.
Пакетът от 30%. Някой път не мога да разбера, ние не бяхме включили този пакет от 30% да се даде на приватизатора. Това беше при първия вариант. Спомняте ли си? Спомняте си.
В един момент се каза: вие нищо не правите с тази стратегия. Ако разрешите 30% да бъдат закупени от инвеститора в един следващ период, това ще даде възможност да повиши цената, която той ще предложи, защото във всеки един момент пуснеш ли ги на борсата, това ще създаде нестабилност. Трудно ще намерите купувач, който наистина да постигне тези цели, които вие желаете. Обсъждахме го, дебатирахме го, включително с народни представители, направиха се конкретни промени, направи се промяна в закона – разбира се, не само с тази цел, а да има подобен подход при бъдещи приватизации. Сега се казва точно обратното: добре, защо му го предлагате?
Струва ми се, че каквото и да предложим, винаги ще има критики и е нормално тези критики да идват от опозицията.
Условията ограничават. Тук ще го вържа отново с това – условията са именно стратегията, иначе ще я пуснем на борсата и държавата няма да контролира нищо, няма да поставя условия и ще остави на свободния либерален пазар да реши какво ще стане с БМФ. Тези условия са записани в една не толкова технологична форма, но те казват ясно на Агенцията за приватизация: в меморандума, в договора, който ще подпишете, трябва да има тези и тези гаранции. Досега не е имало друга стратегия с 13 сериозни гаранции.
Преди се коментираше много дали трябвало да слагаме ограничения на капитала и т.н., че именно тези ограничения отново щели да изгонят купувача. Да, обаче ние искаме този купувач, като дойде тук, да го контролираме, да успеем да го накараме наистина да изпълни ангажиментите, които са заложени по отношение на инвестициите и социалната програма, защото вече ще си е платил цената. Това е смисълът на контрола на държавата.
Друг е въпросът: какъв е следприватизационният контрол в България? Аз мисля, че тук наистина трябва доста да се поработи, но имайте предвид, че следприватизационният контрол го няма, защото се допуска сключването на такива договори.
Като народен представител съм искал да получа информация за приватизацията на Консервния комбинат в Първомай – това беше през 1998 г. За съжаление, тогава казаха: не, не може, защото в договора е записано, че е търговска тайна. Така че трябва много да се работи там. Мисля, че с договора, който ще се подпише, дай, Боже, от Агенцията за приватизация и ще се одобри от Министерския съвет, подобни скрити условия, които да пречат на следприватизационния контрол, няма да има.
Накрая още веднъж искам да кажа, господин Шопов, че не се притеснявам за това, че моето име ще бъде записано примерно като този, който е нанесъл щети на БМФ. Не се притеснявам за това, защото ние не вървим към приватизация на всяка цена. Аз сериозно заявявам пред вас, че ако процедурата доведе до ситуация, в която счетем, че условията не са изгодни за страната, то няма да вървим докрай. В този смисъл не се притеснявам.
Що се касае до имената, аз примерно свързвам Вашето име – тъй като отдавна следя парламента, преди да съм в него – с ликвидацията на селското стопанство, с унищожаването на кадрите в българската икономика, с  цялата тази политика, която водихте тогава. Сега се надявам, че другото мислене, тъй като сте в друга политическа сила, е променило тези Ваши възгледи, така че в бъдеще да не се сещаме Вашето име да е свързано с щети, които са нанесени на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Часът е 10,58. Има две заявки – на проф. Мирчев и на ОДС. Господин Сотиров, вие разполагате с 2 минути, както е известно. Ако изказванията са само тези и ако смятаме да продължим – след почивката.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
 
(След почивката.)
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Заседанието продължава.
Професор Мирчев беше заявил желание за изказване, заповядайте!
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разглеждаме един изключително важен въпрос – Стратегията за приватизация на “Български морски флот”.
Някои колеги, които се изказаха преди почивката, дадоха като лош пример приватизацията на “Океански риболов”, на авиокомпания “Балкан”, а има и много други примери. Защо тези търговски дружества вече не съществуват след тяхната приватизация? Защо трябва да сравняваме Стратегията за приватизация на “Български морски флот” с тях? Именно, за да не последва “Български морски флот” пътя на “Балкан”, на “Океански риболов” и други, затова се променя начинът на извършване на процедурата за приватизация.
Още при предишното Народно събрание като аз бях един от вносителите за поправки в Закона за приватизацията, заложихме такива изключително важни за страната търговски дружества в транспорта като “Българско речно плаване”, “Български морски флот”, авиокомпания “България Ер” да бъдат приватизирани само след приемане на стратегия от Народното събрание. И това е основното, ключовото, различното.
В предишния парламент беше приета Стратегия за приватизация на “Българско речно плаване”. Тогава същите думи се изсипваха против тази стратегия. Този, който тогава говореше срещу Стратегията, нека да погледне сега как се развива “Българско речно плаване”, как увеличава пазарният дял по р. Дунав, как все повече се увеличава българското участие в разпределението на товарите по вътрешните водни пътища, имам предвид р. Дунав.
В този парламент разгледахме Стратегията за приватизацията на “България Ер”. Някои също предричаха крах. Крах няма, защото “България Ер” остава да се развива въпреки своя скромен ресурс само от изключително квалифицирани пилоти без самолети, но се надявам, че оттук нататък тя не само ще запази своите дестинации и слотове, но ще развива и пазарния си дял – нещо, което вече се забелязва. Това е новото и различното и в Стратегията за приватизация на “Български морски флот”.
Някои поставят въпроса защо сега и как се е стигнало до тази стратегия. Искам предварително да кажа, че преди да стартира Стратегията за приватизация на “Българско речно плаване” и “Български морски флот”, една много известна консултантска компания “Прайс уотър хаус купърс” направи едно цялостно проучване на световните тенденции в развитието на морските превози, развитието на световните пазари, къде е България със своите остарели кораби на 25 години, особено в “Български морски флот”, какви са световните тенденции и какъв е пътят България да запази и да развива “Български морски флот”, а да не последва пътя на украинския флот, на румънския флот?
“Български морски флот” е единственият, който в момента в Черноморския басейн извършва и развива морски превози и много, много активно участва в превоза между трети страни. Именно на базата на това проучване, на този анализ, на тази консултантска фирма бяха заложени принципите в стратегиите за приватизация на “Българско речно плаване” и на “Български морски флот”. Какво е различното?
Аз казах за възрастта на корабите. Нека да се върнем една година назад, когато България имаше много сериозни проблеми с безопасността на морското корабоплаване, когато България беше в черния списък и имаше огромни проблеми със затварянето на Глава девет “Транспортна политика”. Именно тогава беше решен въпросът с безопасността на корабоплаването с изваждане от експлоатация на всички кораби, които днес спазват тези международни изисквания за безопасност, но оттук нататък на нас ни трябва да развиваме морския флот.
И тук е първият изключително важен въпрос – някои говорят за цена за “Български морски флот”. Не само цената е важна. Важна е инвестиционната програма, за да може “Български морски флот” да се развива, да увеличава своя капацитет, да повишава своята конкурентоспособност. Неслучайно в Стратегията са записани такива изисквания като капацитет, тоест самите купувачи да имат минимум 1 млн. и 300 хил. тона капацитет, тоест толкова, колкото и в момента е оборотът на “Български морски флот”, тоест да има гаранции “Български морски флот” да развива пазарите.
Не е достатъчно само да имаш кораби, трябва да умееш да управляваш тези пазари, да познаваш търговската политика, да познаваш пазарите, да познаваш световните тенденции. Именно затова е избран не чист корабособственик, а чартьор, мениджър, който умее да управлява тези превози, който умее да ги развива и да увеличава пазарния дял. Това не изключва възможността един корабособственик, като почти всички от тях са и чартьори и умеят и да управляват, нищо не му пречи да направи това.
Много от тук изказващите се казаха, че Стратегията е написана за определени хора. Не! Аз мога да ви кажа за кои не е написана. Не е написана за тези, които ще дойдат да купят “БМФ”, да нарежат корабите и България да последва примера на Украйна и Румъния, а стратегията е записана за тези, които имат опит в морските превози, които имат финансов ресурс, които ще изграждат модерни кораби и ще увеличават пазарния дял. Увеличавайки пазарния дял те ще увеличават постъпленията в България.
Много важен елемент и именно това е първата особеност – баланс между цена и инвестиционна политика – нещо, което досега ние не сме го правили.
Вторият важен момент е социалната политика. “България Ер” и “Българско речно плаване”, Стратегията за приватизация на “Български морски флот” бяха многократно обсъждани с двата синдиката. За да не ги цитирам, ще прочета отказ от тяхното становище, но когато едни синдикати като КНСБ и “Подкрепа” изразяват такова положително становище към стратегията това означава, че тя има своите ценности, качества и трябва да се развива. Ето какво казват те в писмото си: “От синдикална гледна точка същественият елемент в стратегията е изискването да има социална програма, включваща конкретни предложения в плавателния състав. Положително впечатление при наличието на редица клаузи е посока на развитието на дружеството. Спазването на тези изисквания би гарантирало просперитета на дружеството. Като цяло стратегията дава една добра основа за постигане на целите на приватизацията на “Български морски флот.” Подписано е от председателя на КНСБ   д-р Желязко Христов. Същото го има и в становището на д-р Тренчев от “Подкрепа”.
Това са някои основни моменти. По-нататък – когато се приватизира едно търговско дружество като “Български морски флот” не трябва да го сравняваме с един от многото циментови заводи, тютюневите фабрики или фабрики за цигари. Затова е избрана и тази стратегия – първоначално 70%, след това за не повече от шест години – 30% от остатъчния пакет, за да има възможност да се предложи именно на мажоритарния собственик при определени условия – не по-ниска цена от първоначалната при продажбата на мажоритарния дял, цялостно, пълно изпълнение на изискванията по приватизационния договор и редица други неща.
Това е особено важно, защото в управлението на “Български морски флот” не трябва да се допускат разнопосочни действия, разнопосочни интереси, защото едни разнопосочни интереси ще доведат до изключително тежко състояние като конкурентоспособност, участие на пазара, загуба на пазари и финансова несъстоятелност. Затова ние даваме възможност да се интегрират усилията на едните, ако те желаят, разбира се, да купят и остатъчния пакет, за да не рискуваме от Стратегията за приватизация. Защото, когато имаме една единна политика, когато имаме еднопосочни интереси, тогава няма да има проблем с инвестиране на повече средства за модернизация на кораби, за закупуване на кораби и най-важното е: „БМФ” се продава, за да може да увеличи пазарния си дял, да увеличи своите приходи.
И последното, което искам да отбележа е, че ако обърнете внимание на стратегията, ще видите, че е казано: профил на купувачите, независимо какви ще бъдат, е да имат богат опит в морските превози, а не случайно появили се, които да дойдат тук с други интереси.
Това е моето кратко изказване. Аз съм участвал в продължение на много време, още от м. юни миналата година във всички публични дискусии, които се състояха във Варна с присъствието на морската общественост на Варна – над 100 души, в София – два пъти среща с двата синдиката за дискусия. Едва ли друга стратегия или друг въпрос, дори един закон, е толкова публично обсъждан и са взети становищата на всички, които така или иначе са заинтересовани България да развива морските превози, да развива това търговско дружество.
Подкрепям стратегията и заявявам, че Национално движение Симеон Втори, което и при предишното си управление изключително много държеше “БМФ” да се развива като една модерна транспортна организация, ще подкрепи стратегията, защото това гарантира бъдещето не само на Варна, не само на българския транспорт, а ще защитава и националните интереси на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Реплики има ли? Няма.
Господин Сотиров, заповядайте за изказване. Както Ви е известно, разполагате с две минути.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не мисля, че това представлява стратегия за приватизация. Това по-скоро е разписана технологична процедура как да бъде извършен поредният грабеж, при който на стойност в пъти по-ниска от реалната стойност на активите, да бъде продадена държавна собственост.
Тук се говореше много, включително и от господин министъра, как търговската тайна се използвала като тактика за прикриване на непрозрачни приватизационни сделки или сключване на договори. Аз искам да попитам: в тази стратегия освен всичко друго, което се говореше, и условията, които са поставени, как може да бъде интерпретиран въпросът с това, че тъй като дружеството разполагало с класифицирана информация, това може да бъде един от критериите, по който предварително да бъдат отсети кандидатите?
Голяма част от корупционните сделки в България – това е ваше ноу-хау, стават точно с разпоредителни сделки, с обекти, за които се казва, че са обект на националната сигурност, и това е перфектният механизъм да бъдат прикрити много обстоятелства около самата процедура.
Уважаеми колеги, аз мисля, че ако се говори за стратегията, защото се даде примерът, който тук се отхвърля, как беше продадена „България Ер” – там сделката стана по същата процедура. Тогава в дебата ние заявихме, че е ясно кой ще бъде купувачът. Дори познахме – купувачът се оказа същият, за който ние предупредихме от залата. Сега е ясно, че се извършва също такава процедура за приватизация, за която вие знаете кой ще бъде крайният купувач.
Тук господин Мирчев говореше за хора с голям опит. За съжаление в България се оказва, че голям опит в определена област имат точно фирмите, които са източвали предприятията, които след това приватизират.
Ако действително правителството и господин министърът имаха волята да дадат на парламента информация за това какво предвиждат да направят като приватизация, беше редно да проведат разговори, каквато практика има в Европа, да ни представят кои са стратегическите инвеститори, а не с такава процедура да си измият ръцете – през парламента да мине документ, с който да се даде картбланш за поредната корупционна сделка.
Аз ще настоявам, ако това бъде прието – а виждам, че вие ще си го приемете – правителството, след като проведе разговорите, да даде информация и в парламента да бъде обсъдено, да бъдат предложени стратегическите инвеститори, които имат опит и авторитет в тази област, и тогава парламентът да може реално да прецени. Това е едно измиване на ръцете с предизвестен купувач. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи?
Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Искам да добавя аргументи от името на Демократи за силна България за това да не бъде подкрепена стратегията, която ни предлага правителството, за приватизация на Параходство “Български морски флот”.
Първо, по отношение на икономическата обстановка искам да кажа две думи. Тук по един доста – не знам как да го нарека даже – манипулативен начин и напълно спекулативно беше направено сравнение с приватизации, извършени преди десет години. Това е абсолютно несъстоятелно упражнение, тъй като преди десет години условията са били съвършено други.
На мен ми се ще да се разбере съвсем директно репликата на министъра на транспорта, когато той каза, че в момента правителството не е задължено да приватизира “Български морски флот” – може да го приватизира, но може и да не го приватизира в зависимост от това дали ще намери подходящ инвеститор и подходящ купувач.
Всеки непредубеден човек от Народното събрание може сам да си направи сметка дали е имало същите възможности преди десет години, когато нямаше възможност да се избира, а трябваше да се избира само между два лоши варианта. Единият – да продължават загубите на определени дружества, а другият – загубите да бъдат прекратени.
Тук същата спекулация беше направена с авиокомпания “Балкан”. Авиокомпания “Балкан” беше продадена в деня, в който трябваше да фалира, и беше продадена с огромни задължения. Случаят е съвсем друг. “Български морски флот” не е предприятие от такъв тип. Той работи, стабилизиран е, произвежда печалба и тази печалба е можело да бъде, както каза моят колега Иван Иванов, много по-голяма, отколкото тази, при която ще се базира в момента процедурата на приватизация, именно по силата на тази стратегия. Ще бъде много по-ниска, защото печалбата е много по-ниска.
Имаше период в последните години, в който всички фирми, които се занимаваха с фрактоване и с извършване на чартърни превози по море, направиха огромни печалби. “Български морски флот” не беше от тези фирми. Тогава в него беше проведена вътрешна ревизия, която установи, че точно тези операции по отдаване под наем на корабите се осъществяват с огромни загуби за българската държава, за българската фирма, за “Български морски флот”. Тази стратегия трябваше да вземе отношение и към този въпрос, защото той е част от историята на “Български морски флот”, от начина, по който компанията е водена за приватизиране. В противен случай всичко това се оставя зад гърба на процедурата за приватизация, а който е вършил незаконни неща и който се е облагодетелствал в нарушение според вътрешната ревизия, а не според нас, той бива оставен настрана и дори му се дава възможност сега да приватизира “Български морски флот”.
Това решение не е добро. Това управление трябваше да направи своя собствена проверка за начина, по който “Български морски флот” стига до тази минимална печалба, която отчита през 2006 г., и тогава да се произнесе по процедурата за приватизация. Защото сега алтернативите са съвсем различни в сравнение с тези, които са били преди 10 години. Сега общественият интерес не е да не се допусне нарастване на загуби, а общественият интерес е да се извлече максимална полза за дружеството и, разбира се, за собственика – за българската държава.
Способна ли е тази стратегия да извлече максимални ползи за обществения интерес и за самата фирма? Аз предлагам да прочетем внимателно целите, така както са разписани в стратегията, да прочетем цялата стратегия и да си отговорим сами дали това нещо се получава.
Първо, тези цели са записани в Раздел ІІІ на стратегията. Наистина се запазва предметът на дейност на дружеството. Има ли осигуряване на гаранции за по-нататъшно развитие на дружеството в конкурентна среда? Няма такива гаранции, ако прочетете внимателно това, което е записано в оставащите страници на стратегията. Нито една гаранция няма, с изключение на един крайно съмнителен текст, който практически не зависи от бъдещия собственик. Текстът е, че се поема задължение да не се допусне ликвидация. Това е единственото задължение, което на практика е безпредметно в условията на действие на Търговския закон на страната, защото този, който определя ликвидация, е съдът, а не е собственикът на дружеството.
От тази гледна точка тази втора цел не е постигната в стратегията.
Постигнат ли е оптимален баланс между цената на продажбите и инвестициите? Гръмкият израз “оптимален баланс” е скрит вътре в текста, дешифриран по следния начин: балансът е следният – предлаганата покупна цена за продаваните акции тежи с 50%, а размерът на инвестициите се оценява с 35%. Това е оптималният баланс, така гръмко наречен в обявените цели. Аз не съм убеден, че това е оптималният баланс, тъй като няма никакви аргументи защо точно тези числа са избрани като претеглящи тежестта на офертата. Не знам дали някой може да даде аргументи. Ако тук има представители на Министерството на транспорта, нека бъдат добри да го направят.
По четвъртата цел. Увеличава ли се общият тонаж на корабите на дружеството и намалява ли се средната възраст на корабите? По тонажа отговорът е категорично “не”, защото по-надолу е написано, че тонажът на корабите е над 1300, но не е посочено колко. Може да е 1399 бруто регистър тона. По-нататък в договора се казва: “Да не се допусне по-малко от 1300”. Това не е увеличаване, а недопускане да падне под определена граница тонажът на корабите, с които разполага Българският морски флот. Наистина, записано е едно декларативно решение за постепенно снижаване на средната възраст на корабите във времето.
Запазват ли се по-нататък или се утвърждават позициите на дружеството на фрахтовия пазар – не може да се разбере от текстовете на стратегията. А дали корабите ще плават под български флаг, е решено с това, че е записано “60% от общия тонаж (нещо, което е взето по-нататък от условията) ще бъдат под български флаг”.
Това е реализацията на целите, записана от авторите на документа. По този начин съставена стратегията, тя не постига предварително обявените цели, не е целесъобразна, не е издържана от логическа гледна точка като документ и по този начин не може да претендира за доверието на народните представители.
Освен това начинът, по който е моделиран купувачът, съвсем конкретно навежда на мисълта, че става въпрос за точно определен купувач, който трябва да отговаря на точно определени условия, които предполагам, че са предварително известни на правителството. Иначе никога не бих разбрал откъде се мотивират тези текстове в стратегията, за да се запишат точно по този начин. Няма никакво обективно външно основание това да се претендира по отношение на купувача.
Така че тази нелогична стратегия, непостигаща собствените си цели, тя не защитава българския интерес. А българският интерес е максимализация или максимален доход от продажбата и създаване на условия за конкурентоспособност, които допълнително са ограничени от многобройните допълнителни изисквания, които със сигурност (да сме живи и здрави, аз ще ви кажа след време) няма да бъдат спазени от купувача, ако изобщо иска да води фирмата към конкурентоспособна стопанска дейност.
Така че на нас ни се предлага лош документ, несъвършен, вътрешнопротиворечив. Аз предлагам всички да последват примера на Демократи за силна България и да не гласуват за тази стратегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Съобщавам, че Демократи за силна България разполагат с една минута. Изразходвали са 20 минути от общо 21. (Павел Шопов иска думата за процедура.)
Господин Шопов, не мога да Ви дам думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Моята процедура е по водене на заседанието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво по водене на заседанието?! Та аз не съм се обадил! (Оживление в залата.)
Добре, заповядайте. Интересно с какво не сте съгласен. Какво ли съм нарушил?!
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин  председателю, ако водехте заседанието както трябваше, щяхте да задържите министър Мутафчиев да стои тук. Защото от половин час се казаха изключително важни, смислени и сериозни неща. Редно беше от уважение към Народното събрание Вие да го призовете и да му наредите да остане, да изслуша това, което продължава като дискусия. Какво се получава сега? Ние дискутираме, а най-важният човек, който внася това предложение и трябва да го защити от страна на изпълнителната власт, изчезна нанякъде. Каква по-важна работа има от тази да стои тук, да изслуша и да отговори на допълнителните доводи, които изтъкнаха господин Сотиров и господин Костов?!
Това е моето възражение. Поканете го да дойде тук и да изслуша продължаващата част от дискусията. Тук се дадоха нови аргументи, нови доводи. Коректно, редно, етично, нормално и логично е министър Мутафчиев да бъде тук и при гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както ви е известно, уважаеми народни представители, министър Мутафчиев беше през цялото време до почивката, до 11,00 ч. тук. Даже два пъти взе думата. Извини се, че поради служебни ангажименти не може да бъде в момента тук, но сега има четири представители на изпълнителната власт, включително от Агенцията за приватизация и Министерството на транспорта.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата по разглежданата стратегия?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Преди гласуването искам процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може процедура. Процедурата влиза във времето.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Отзовавам се на изричната покана на колегата Шопов. Колега Шопов, отзовавам се на Вашата покана и благодаря за нея.
Странно положение се получи при този дебат. Той мина от фазата що е това приватизация и има ли място тя в България в настоящия демократичен момент, за да стигнем до онзи момент да разсъждаваме досежно конкретната стратегия и едва ли не да искаме всички параметри за всяка тухла и керемида, които са в активите на БМФ. Ако някой трябва да постави въпроса “Има ли място за приватизация или не?”, то аз смятам този въпрос за излишен. Още при условията на Тридесет и деветото Народно събрание беше изготвена също една стратегия, която по една или друга причина, най-малкото поради това, че не стигна времето, не намери своя финал.
Защо стратегия? Защото в друг закон е записано, че поредица от предприятия, между които и БМФ, трябва да минат по този нормативен ред и той трябва да бъде спазен.
Ако говорим дали тази стратегия е добра и дали защитава конкретните интереси, това е друг въпрос.
Първият въпрос е: “При положение, че БМФ е на печалба, трябва ли да има приватизация или не?” Това е функция на първия въпрос – дали трябва въобще в България да има приватизация или не. На този въпрос е отговорено много отдавна. Това, че някой е въобще против приватизацията, е друг въпрос.
Как са защитени интересите на българското морячество? Който е от този регион, трябва да знае, че в БМФ има 5000 лица, които са на работа.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Петдесет хиляди.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Колега Тодоров, не, 14 000. Ако сте запознати по-подробно с темата и с всичките й измерения, защото тя беше дискутирана на професионални нива, съответно с всички представители на чертьори, на собственици, на морячествата и на съответните профсъюзи, ще трябва да знаете, че процесите, които се дискутират, имат един единствен изход – да, трябва да има приватизация! Затова ми се струва, че е по-прилично да говорим за параметрите на стратегията, а не за изначалния въпрос.
Още една данна за господин Тодоров. В световни статистики се търсят над 25-30 хиляди офицери с квалификация моряк. Нека и по този въпрос да помисли малко.
И така, застъпени ли са и има ли гаранция за тези цели, които си поставя стратегията?
Първият въпрос е за конкурентоспособността. Дали има  1 млн. 300 хил. тонаж сега и  какво означава, че този тонаж трябва да се запази? Ако някой беше слушал и преждеговорившите и ако беше си направил труда да се справи малко по-добре с тази материя, щеше да чуе, че една значителна част от тонажа на настоящите български кораби е с годишно присъствие около 40 години.  По съобразните правила на плаването по море трябва да знаете, че една значителна част от дόпуска до плаване на българските кораби ще изтече в рамките на няколко години. И когато същата цифра се застъпва в стратегията, очевидно трябва да се направи елементарният логичен извод, че  става въпрос да не се слиза под този тонаж и да се запазят съответните кораби, които могат да плават продължително време. Дали ще бъдат чисто нови, дали ще бъдат с достатъчна годност или в прилична възраст е втори въпрос.
Това е отговорът на един от въпросите, които бяха поставени. Той изрично е застъпен в стратегията, като се говори за обновление. Това се разбира под обновление, съобразно морски конвенции, има едни много специални лакърдии, които говорят за двойното дъно и т.н., някои от колегите тук трябва да ги знаят и съм убеден, че ги знаят.  Така че в това отношение тезата напълно защитава българския интерес.
На второ място, съотношението 70:30:35:15. В предната стратегия нещата бяха в малко по-различно измерение. Как трябва да се тълкуват тези цифри? Очевидно е, че ако цифрата, свързана с паричния еквивалент на покупката, е 30 %, аз съм  сигурен, че една значителна част от вас щяха да кажат, че ние продаваме БМФ на безценица. Дали критичната маса на пари е 49 или 51%, аз не се наемам да  се ангажирам с едната или другата теза. Но тук се каза, че една от водещите компании, която анализира състоянието на БМФ, а тя е същата, която прави анализите и при предната концепция, държа това да бъде отбелязано и да бъдат направени съответните изводи, дава своите препоръки. И е въпрос на преценка защо 30%. А малко ли е 30% като тежест на предложенията, които в крайна сметка да доведат до извода коя е справедливата цена? Вие, икономистите, употребявате един израз, по който аз не мога да споря – справедливата цена е тази, която пазарът дава. Смятам, че няма да се намери разумно опониране на тази теза. Тоест справедливата цена е тази. Дали от гледна точка на българската държава тази справедлива цена на пазара не отговаря на вижданията на българската държава, вие точно преди един час получихте отговор. И той беше ясен от гледна точка на държавността. Така че имате отговор и на този въпрос.
Какво означава профсъюзите на обсъжданията и на конференциите, които са правени с тях, да одобрят тази стратегия и от гледна точка на защита на интересите на моряците? Ясно е, че след като те одобряват, след като имаме запазване на този състав в основни линии, очевидно, че възражения и на тази база не могат да бъдат слушани.
И вторият въпрос е къде са гаранциите, че това четиво, което аз наричам една добра концепция и вие отричате, ще бъде спазена, ако приемете, че съдържанието и формата, в която е облечена, гарантират или не гарантират интереса? Ами точно в клаузите, които са тук, точно в клаузите! Точно в тези петгодишни срокове, за които иде реч. И един нюанс, който е мой и не ангажира нито един икономист – защо тези 30% трябва да бъдат предложени на бъдещия мажоритарен собственик по цена минимум, на която той е изкупил 70-те процента? На пръв поглед – шокиращо!  Ами защото – това не съм го измислил аз, това съм го чул на конференциите от хората, които разбират от тази работа – бъдещият собственик има интерес да развие това предприятие, както е заложено в концепцията, и когато развие предприятието, неговата по-голяма стойност очевидно ще му създаде привилегията въз основа на неговото умение, на неговия труд, на неговите финанси да може да придобие съответните дялове от БМФ. Ето един от  нюансите, който също трябва да бъде чут.
Защо именно този профил?  Защо това съчетание? Най-вече заради банката. Най-вече заради банката!  И ще ви  кажа защо. Няма нито една българска банка, която да е отпуснала кредит, въз основа на който да бъде построен или закупен български кораб. Финансистите ще направят своите справки досежно портфейлите на българските банки, досежно ограниченията, които има по линия на БМФ, специалистите го знаят, и като чуят, че един 10 000-тонажен кораб струва 18 милиона, един 25 000-тонажен кораб струва 40 милиона, ще си направят много бързо извода защо тази банка, която ще гарантира целия производствен процес за развитие на БМФ, трябва да бъде от категорията, както казват специалистите, на онези десет банки в света, които изцяло обслужват корабособствениците, корабоводенето и всички дейности в тази връзка. Защото те имат такива  условия. Аз не съм специалистът, който е навлязъл в дълбочина, но знам, че един банков кредит, свързан с кораб, е не по-малко от 150 страници текст. И тези банки точно защото  са специализирани и защото техните траншове по правило идват на рати, а не наведнъж – ето ти парите да ги изядеш или да ги пропилееш – и имат съответната специализация стриктно да следят целия процес. Затова е избрана точно такава банка с такъв капитал. Защото, както казват специалистите, за да може БМФ да постигне целите на тази стратегия, в него трябва да бъде инвестирана сума от около 500 милиона в един обозрим период от време.
Това са в края на краищата основните моменти, свързани с тази стратегия. И когато някой говори за наемодателя и чертьора и защо не за собственика – днес, слава Богу, по-малко се наблягаше на тази тема – съответните изследвания са доказали, че специализираните банки отпускат кредити на чертьорите, които имат съответните товари, и в много по-малка степен на собствениците.
Един малък ракурс отстрани. Не говоря за това как се застрои, но българското  Черноморие се застрои с финанси на кого? – на чертьора. Тоест това са съответните туристически компании, които осигуряват туристите.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място):   Това не е вярно!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Абсолютно вярно е! Това е друга тема, по нея можем с Вас да говорим отделно. Абсолютно вярно е! Деветдесет на сто от кредитите са отпуснати точно от туристическите компании за съответните срокове.
И когато имаме гаранциите на този мениджмънт, който може да управлява, когато имаме гаранциите на банката, която може да гарантира, че кредитът ще бъде реализиран успешно,  то тогава аз не виждам къде е съмнението в това, което се предлага на вашето внимание. Всичко останало, в подробностите кой кораб кога ще бъде изпратен на скрап, защо не бяха изпратени БМФ и Варненската корабостроителница в 2000 г. на скрап, е една история, която е толкова близка, че не е необходимо да ви я напомням.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи да вземат отношение по разглежданото проекторешение?
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да Ви дам думата за процедура, процедурата влиза във времето.  Времето ви е изчерпано, вие даже надхвърлихте с една минута, както знаете.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Обявявам дискусията за приключила.
Уважаеми народни представители, председателят на Комисията по транспорт и съобщения прочете проекта за решение, така че не е необходимо още веднъж тук да бъде четен, което всъщност гласи: “Одобрява стратегията за приватизацията на “Параходство Български морски флот” ЕАД”.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 173 народни представители: за 128, против 42, въздържали се 3.
Решението е прието.
 
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ.
Вносители са Ваня Цветкова  и група народни представители, и Евдокия Манева и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има доклад на Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, господин Тасим, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно два законопроекта за защита на животните № 654-01-121, внесен от Ваня Цветкова и група народни представители на 18.08.2006 г., и № 754-01-28, внесен от Евдокия Манева и група народни представители на 14.02.2007 г.
Комисията по земеделието и горите проведе три заседания, съответно на 7, 21 и 28 февруари 2007 г., на които обсъди двата законопроекта за защита на животните, внесени съответно от Ваня Цветкова и група народни представители, и Евдокия Манева и група народни представители.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите госпожа Светла Бъчварова, генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба доц. Жеко Байчев, представители на неправителствени организации за защита на животните и експерти.
С двата законопроекта основно се предлага да бъдат създадени правила за:
- опазване живота, здравето и доброто състояние на животните;
- добра практика при отглеждането на животните;
- правата и задълженията на държавните и общинските органи, на обществените организации и на физическите и юридическите лица, относно защитата на животните;
- ограничаване на популацията на безстопанствените кучета;
- контрол по изпълнението.
По законопроекта, внесен от народния представител Ваня Цветкова, са постъпили становища от Министерството на земеделието и горите, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на транспорта. Две от изброените министерства, а именно Министерството на земеделието и горите и Министерството на финансите не съгласуват законопроекта, а останалите ведомства предлагат редакционни бележки.
Народните представители взели участие в дискусията се обединиха около идеята, че Законопроект за защита на животните е необходим. Това становище е и в съответствие с § 23 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност, съгласно който се създава задължение да бъде внесен такъв законопроект за разглеждане от Народното събрание.
В хода на дискусията народните представители приеха, че и двата законопроекта следва да бъдат подкрепени, а направените бележки с редакционен характер следва да намерят отражение при разглеждането на законопроекта за второ гласуване.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване:
1. Законопроект за защита на животните № 654-01-121, внесен от Ваня Цветкова и група народни представители на 18.08.2006 г.;
2. Законопроект за защита на животните № 754-01-28, внесен от Евдокия Манева и група народни представители на 14.02.2007 г.
По двата законопроекта гласуването протече, както следва: 19 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тасим.
Вносителите на двата законопроекта, желаят ли да ги представят?
Госпожо Цветкова, желаете ли да представите законопроекта си?
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мотивите за внасянето на този законопроект от мен и още 33 народни представители са следните. Първо, че този законопроект е заложен като изискване в Закона за ветеринарномедицинската дейност, който беше приет от това Народно събрание. Освен това, на 1 февруари 2005 г. България е ратифицирала Европейската конвенция за защита на животните – компаньони, което означава, че след тази дата нашето законодателство трябва да бъде съобразено с тази конвенция.
През 2006 г. Европейският парламент прие План за действие относно защита на животните, в който набелязва правилата и действия, които страните – членки на Европейския съюз, трябва да предприемат. Този план изисква всяка страна членка да има адекватен с европейското законодателство Закон за защита на животните. Основен акцент е въпросът за хуманното отношение към животните.
Законопроектът, на който съм съвносител с още 33 колеги от различни парламентарни групи, е внесен през м. август 2006 г., но той доста се забави във времето. Като всеки законопроект той може да бъде критикуван – далече съм от мисълта, че няма пропуски, а дали философията му се харесва на някой, или не, е отделен въпрос. Но ние трябва да приемем такъв законопроект. Всички страни – членки на Европейския съюз, имат такива закони, а ние вече сме страна – членка на Европейския съюз. Разбира се, всяка страна има различни проблеми и своя специфика на условията. България също има своите проблем и те не са малки. Ние трябва да изминем своя път до достигането на трайни резултати, ползвайки най-добрите практики в цивилизованите страни на Европейския съюз.
Приемането от българския парламент на Закон за защита на животните е тест за цивилизованост на българското общество, тест за нашето европейско мислене, колеги. Дали това се харесва на всички, е отделен въпрос. Някои могат да се отнасят присмехулно, а други да изразят своето по-агресивно отношение към въпроса с бездомните кучета, но този проблем, колеги, е създаден от нас самите – хората, и ние като такива трябва да го решим по най-цивилизования и хуманен начин, така както са го решили трайно развитите европейски страни. Защото другият начин за поголовно избиване, в никакъв случай не е довел до трайни резултати, а само стимулира както раждаемостта, така и злоупотребата със средства и търговията с кожи, което Европейският парламент е в процес да забрани като внос и износ от страните – членки на Европейския съюз. Нека да докажем, че искаме да променим мисленето си по европейски и България наистина е европейска страна. Ние, колеги, сме в ХХІ век, а не в Средновековието, когато не само животни, а и хора са били принасяния в жертвоприношение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Цветкова.
Госпожо Манева, заповядайте да представите като вносител втория законопроект.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, задължението да приемем Закон за защита на животните произтича от членството ни в Европейския съюз. Независимо че това не е най-важният аргумент, ние имаме празнота в нормативната уредба и е изключително важно този закон да бъде разработен. Освен това такова задължение е записано в Закона за ветеринарномедицинската дейност, който ние неотдавна приехме.
Още в самото начало искам да кажа, че по отношение на обхват, принципи и решаване на възлови въпроси, свързани със защита на животните, двата законопроекта съвпадат. Има определени разлики в изписването на текстовете, но по отношение на съдържателната част няма различия.
Искам да ви напомня, че европейските страни имат законодателство за защита на животните от началото на ХІХ век. Във Великобритания Закона за защита на животните е приет през 1829 г. Тоест в европейските страни в това отношение има традиции, има съзнателно моделиране на отношението на обществото за хуманно отношение към животните – нещо, в което ние очевидно сме изостанали и трябва да наваксаме.
Законът е разработен на база на съществуващите закони в европейските страни. Такива съществуват във всички европейски страни. Най-активно са ползвани австрийският, словенският, германският, гръцкият, та дори и турският закон, който ни е изпреварил в това отношение.
В закона, както споменах, са разработени, на първо място, мерки за формиране на хуманно отношение на обществото към животните като са предвидени различни действия, свързани  с обучение на децата и младежта, на контролните органи, на фермерите, на гледачите, на колачите в кланици, а така също и на държавните органи, които имат съответни функции. Решават се изключително важни неуредени въпроси, свързани с отглеждането на животните в зоопаркове и циркове, стопанисването на животни-компаньони, мерки за регистрация и за регулиране на популациите на безстопанствените кучета, създаване на прецизни регистри за домашните кучета. Регламентирани са правата и задълженията на държавните, на общинските органи, на физическите и юридическите лица. Разбира се, предвидени са и съответни санкции за нарушение на закона. Трябва да подчертая също, че санкциите са диференцирани в зависимост от проявата на жестокост към животните като се въвеждат три категории на проявление на жестокост към животните – това са: нехуманно отношение, жестокост и особена жестокост.
Мисля, че законът съответства на европейските директиви, на практиката в европейските страни. Урежда въпроси, по които има празнота в нашата нормативна база и създава предпоставки за уреждане на изключително важен, морален въпрос – въпроса за хуманното отношение към животните. Още веднъж ще подчертая, госпожа Ваня Цветкова вече каза, като критерий за нашата ценностна система.
Аз мисля, че тези специални подчертавания даже са излишни, защото нямам съмнение, че няма нито един член на парламента, който не съзнава необходимостта от разработване на такъв закон. Уверена съм за това и още веднъж ви призовавам да подкрепите и двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Имате дума за изказване по двата законопроекта.
Заповядайте, господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Искам да кажа, че ние имаме нужда от такъв закон, защото ставаме част от Европейския съюз. Обаче и в двата законопроекта има доста недостатъци и не могат да бъдат приети по такъв начин. Ще се спра на някои от тях в най-общ вид.
На първо място, не се формулират много неща, няма точни формулировки. Не се прави разлика между животните – диви, домашни, компаньони, а всичко се прилага заедно.
Има и някакви абсурдни противоречия. От една страна се грижим за животните да не се стресират, да не се умъртвяват, а има един текст например за хранене с живи животни и не се уточнява точно кои видове и с какви животни ще се хранят. Да не би там с живи зайчета да храним нещо или с живи кученца, котенца?! Това е някакво абсолютно противоречие.
Второ, двата законопроекта са в разрез с кинологията. Нямам особено големи познания, но съм се консултирал с доста специалисти. Тук става въпрос за абсолютната забрана за купирането или за изрязването на части от тялото – обикновено става въпрос за ушите или опашката – напълно отстранена или оформени по някакъв начин. Тук има породи, които са селектирани в продължение на 120‑150 години, и ако престане да се прави това нещо ще се получат някакви изроди,  в общия случай.
Точно в противоречие с това пък има задължителна кастрация. Първо, ще причините голям стрес на животното, което се забранява с тия проектозакони, и второ – представлява една груба хирургическа интервенция.
Проблемът с бездомните кучета няма да се реши, както е поставен тук – да се залавят, да се обезпаразитяват и пак да се заведат на мястото, откъдето са заловени. Ако са заловени някъде близо до магистрала и представляват опасност за движенето или пък някъде в центъра на града, където също представляват опасност за движението, как ще ги върнем там? По този начин въобще не може да се постигне ограничаването на популацията.
Между другото, говорих с председателя на организацията “Четири лапи”, която е най-голямата природозащитна организация и се занимава основно с кучета. Говорих с нея миналата година, когато беше на посещение в България. Тя е впечатлена от голямото количество бездомни кучета в страната. Лично нейното мнение е, че ние тук не можем да се справим без евтаназия. Трябва да вземем предвид и това мнение. Не може да се хвърлят едни огромни средства, грешни пари – едно куче живее минимум 10-12 години, и да мислим, че по тоя начин ще се реши проблема с бездомните животни.
Също има един абсурден текст, с който се забранява умишленото умъртвяване. В такъв случай трябва да затворим кланиците, защото заколването си е точно умишлено умъртвяване.
Не съм против двата законопроекта, но текстовете трябва да се разгледат много подробно и да се формулират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ноев.
Има ли желаещи за реплики към господин Ноев?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, аз уважавам мнението на всеки един, разбира се, и Вашето мнение, но Вие току-що казахте няколко неистини.
Първо, рязането на уши и опашки е забранено и в момента в Закона за ветеринарномедицинската дейност, приет в изпълнение на Европейска директива, която ние отдавна сме подписали. Така че какво несъответствие виждате в закона?
Второ, ако прочетете Заключителните разпоредби в закона, ще видите, че има определения на всякакви животни – селскостопански, компаньони, диви животни и т.н.
Така че законът не страда от такива пропуски.
Освен това продължителността на едно безстопанствено куче е шест години. Доказано е, има много информация и трябва да се позаинтересувате.
Ще кажа още нещо. Кастрацията е по-евтиният метод от избиването на безстопанствените кучета, което също е доказано. Ще ви дам малко статистика с данни от действията на общинските органи в София.
От 1999 г. до 31 август 2006 г. в София са умъртвени около 70 хил. кучета. Това е едно много голямо число, но да сте забелязали намаляване след тази варварска операция на броя на кучетата? Надявам се, че не виждате. Похарчени са 4 млн. лв. Тоест умъртвяването на едно куче струва 57 лв. Кастрацията, ваксината и обезопарезитяването струва около 50 лв., като огромната част от тези средства се поемат от международни организации.
Мога да ви дам данни и за това, което в момента се прави и което е една дейност на софийската служба за регулиране на популацията на безстопанствените кучета, която съответства на съвременните изисквания и някак си изпреварва нашия закон.
Така че съгласна съм да дебатираме нещата, но нека да говорим за проверени неща и за които има данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За втора реплика думата има госпожа Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Понеже беше спомената Фондация „Четири лапи”, мога да ви уверя категорично, че и двата законопроекта са работени с консултирането точно на Фондация „Четири лапи” от самото начало докрай. Аз лично съм говорила с представителката на фондацията в България и истинската представителка, която идва често в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За трета реплика думата има госпожа Михайлова.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Аз се обръщам с молба към колегата, когато прави бележки, поне да е прочел закона. В законопроекта с вносители госпожа Манева и група народни представители в чл. 66 изрично е посочено в какви случаи кастрираните кучета не се връщат по местата, където са заловени. Там изрично е упоменато, че не могат да се връщат в близост до автомагистрали и летища. Все пак, като е правен законът, се е мислило за тези неща. Хубаво е да не се изтъкват мотиви, които са в категоричен разрез с това, което пише черно на бяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика има думата господин Ноев.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Искам да кажа, че подробно съм се запознал със законите и с много специалисти лично съм се консултирал. Това, което твърдя в момента, е абсолютната истина. Говорил съм и с двете представителки на Фондация „Четири лапи” – и от световната, и от българската организация. И двете са на мнение, че в момента положението с бездомните кучета е много тежко. Уверявам ви, че без евтаназия няма да стане. Не знам какви разговори вие сте водили, но и двата разговора аз съм провел в Народното събрание.
Не сте ме разбрали правилно, но тук става въпрос, че не се формулира точно към кои животни какви грижи трябва да се полагат. Казах ви, че има абсурдни текстове – че всеки трябва да наглежда поне веднъж дневно поверените му животни. Значи горският трябва всеки ден да наглежда дивите прасета, костенурките, зайците и т.н. Не е точно формулирано.
Другото, което е купиране. Идете на лов в Холандия или в Германия и да видим куче-птичар без изрязана опашка дали ще се намери. Значи тези хора се принудиха да си внасят ловните кучета от чужбина, от други страни, където това е разрешено. Някои породи не могат да съществуват по този начин. Например, ако на добермана не му се изрежат ушите, стават огромни клепнали уши и той си губи функциите на стражево куче.
Правя изказването си по-общо, а не по същество. Няма смисъл точно всеки член да се тълкува. Това  трябваше да стане в комисията, но не знам защо там не се обърна много голямо внимание. Мисля, че трябва да се привлекат много експерти и след добро обсъждане да се направи един много добър закон. Ние имаме нужда от такъв закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи има ли?
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще започна с това, с което завърши колегата Ноев, а именно, че има нужда от такъв закон. В случая имаме два законопроекта, които безспорно са полезни, които Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи. Апелирам към всички колеги да направят същото.
Чувствам  се  ангажиран  с   проблематиката през последните 4-5 години, тъй като в миналото Народно събрание като заместник-председател на Комисията по околната среда и водите бях атакуван в благороден план от редица организации за защита на животните. Тогава ние с колегите, които са  вносители, не можахме да наложим някои промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, но сега колегите Ваня Цветкова, Евдокия Манева и моя милост изпълняваме този ангажимент пред нашата общественост - предлагаме законопроекти, които са свързани с грижата за бездомните животни, което е най-деликатната част, особено бездомните кучета, и контролът върху тяхната популация да бъде гарантиран, за да могат хората да бъдат запазени, така да се каже, от атаките на някои бездомни кучета, които носят паразити или могат да причинят неприятни заболявания у хората.
И в двата законопроекта е залегнал този принцип, който колегата Ноев тук неправилно атакува и според мен – принцип, който е залегнал в света, наречен най-кратко „кастрирай и върни”. Както спомена и колежката Михайлова, не при всички случаи кучето ще се върне там, откъдето е взето. Но така или иначе всичко това - тази кастрация, ваксиниране, маркиране, което е отбелязано в двата законопроекта, а в законопроекта на Евдокия Манева и другите колеги е допълнено и обезпарезитяване, е една модерна практика.
Аз мисля, че и двата законопроекта въвеждат най-добрите европейски и световни практики. Но виждам, че колегата Ноев е специалист особено по кучетата и ще може да бъде полезен с предложения между първо и второ четене.
Друг положителен елемент, който е добре разписан в законопроекта на Ваня Цветкова, е при какви случаи се допуска евтаназия на животни – чл. 45: при безнадеждно и неизлечимо болни животни, с необратими патологични изменения, остри заразни заболявания при животните, които са опасни за живота и здравето на хората, или при доказано злонравни животни, чието поведение е опасно за живота и здравето на хората и т.н. Тоест има много положителни елементи. Бих искал да поздравя колегите, които са вносители, основно Ваня Цветкова и Евдокия Манева, като водачи на съответните листи, защото това са необходими законопроекти.
Предлагам всички, които сме в залата, да подкрепим и двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също ще подкрепя и двата законопроекта. Мисля, че нашето общество е длъжно да реши този въпрос в съзвучие с установената практика в Европейския съюз.
Безспорно е, че и в двата законопроекта има много рационални и бих казал от морална и етична гледна точка защитими текстове.
Искам да ви призная, че от една екологична организация миналата година ми връчиха и аз приех да отглеждам куче, минало през кастрация и обезпаразитяване. Искам да ви кажа, че то е много по-интелигентно от редица домашни кучета. И вече на свой гръб аз близо една година по стечение на обстоятелствата се радвам, че отглеждам такова куче.
Искам да ви уверя, че ние като интелигентни хора, като хуманисти сме длъжни да пренесем хуманността и към животните, които са част от нашия свят, от обитателите на планетата.
Поздравявам колегите за труда, който са осъществили, за да стигне законопроектът до нас. Мисля, че в крайна сметка ще изкристализира един съвсем цивилизован европейски закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радославов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме Законопроекта за защита на животните с вносители Ваня Цветкова и група народни представители.
Гласували  139 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 23.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля, гласувайте законопроекта с вносители Евдокия Манева и група народни представители.
Гласували  129 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
 
Следващата точка от дневния ред са:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Господин Осман, имате думата да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо председател, правя процедурно предложение да бъде допуснат в залата заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министър Ковачев.
Гласували  122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Моля господин Ковачев да заповяда в пленарната зала.
Господин Осман, моля да докладвате.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН:
 
„СТАНОВИЩЕ
относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията: № 654-01-163, внесен от Захари Георгиев и група народни представители; № 702-01-6, внесен от Министерския съвет и № 754-01-27, внесен от Ремзи Осман, Борислав Владимиров  и Силвия Алексиева
На две свои редовни заседания, проведени на 14 и 21 февруари 2007 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесените от господин Захари Георгиев и група народни представители, от Министерския съвет и от народните представители Ремзи Осман, Борислав Владимиров и Силвия Алексиева законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
В заседанията на комисията взеха участие заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев, представители на Камарата на архитектите, на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, на Столична община и на граждански организации.
Отделните законопроекти бяха представени последователно от вносителите.
Законопроектът, внесен от господин Захари Георгиев и група народни представители, съдържа разпоредби, насочени към съхраняване на озеленените площи за обществено ползване и създаване на възможности за тяхното изграждане и поддържане. Предвидено е създаване на съответните структурни звена в по-големите общини, създаване и поддържане на регистри, разрешение за премахване на дървесна растителност при издаване на разрешение за строеж и увеличен размер на санкциите за нарушаване на разпоредбите в тази част на закона.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, съдържа разпоредби в три основни направления – опазване на териториите, предвидени за озеленяване, и прецизиране на възможностите за промяна на тяхното предназначение, създаване на специфични правила и нормативи за строителство на социални жилища и задължение на собствениците и ползвателите на поземлени имоти и сгради за тяхното поддържане.
Законопроектът, внесен от народните представители Ремзи Осман, Борислав Владимиров и Силвия Алексиева,  е насочен  към регламентиране на статута и функциите на главните архитекти на общините, прецизиране на режима на озеленените площи, създаване на по-добри условия за опазване на паметниците на културата и създаване на разпоредби, регламентиращи условията и реда за извършване на някои видове строежи под или над земята, поради съществуването на законова празнота в тази област.
В хода на разискванията всички участници в дискусията оцениха направените предложения като целесъобразни и своевременни с оглед на съществуващите проблеми и противоречия в практиката по прилагането на закона и подкрепиха необходимостта от тяхното приемане.
Наред с това преобладаващата част от изказалите се в заседанието обърнаха внимание на някои от слабостите на законопроектите, в това число и от правно-технически и редакционен характер, като същевременно направиха полезни предложения за прецизиране и доразвитие на отделните разпоредби, които ще бъдат взети предвид от  комисията при подготовката им за второ гласуване, ако бъдат подкрепени от Народното събрание.
Необходимо е правилата и нормативите за строителство на социални жилища да се отнасят за всички граждани, попадащи в тази категория, а не само за лицата от ромски произход. Целесъобразно е да се систематизират отделните разпоредби, касаещи режима на озеленените площи, както и разпоредбите, свързани със задълженията за поддържане на сградите и поземлените имоти, като се обвържат и направят изменения и в други разпоредби на закона, необхванати в отделните законопроекти.”
И трите законопроекта, госпожо председател, бяха подкрепени от комисията и предлагам на Народното събрание да бъдат подкрепени и от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Осман.
Има доклад на Комисията по околната среда и водите.
Господин Божинов, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
 
“ДОКЛАД
за първо гласуване относно законопроекти за
изменение и допълнение на Закона за устройство на
територията № 702-01-6, внесен от Министерския съвет;
№ 654-01-163, внесен от народния представител
Захари Георгиев и група народни представители;
№ 754-01-27, внесен от народните представители
Ремзи Осман, Борислав Владимиров и Силвия
Алексиева
 
На свое редовно заседание, проведено на 7 март 2007 г., Комисията по околната среда и водите разгледа внесените от Министерския съвет и от народните представители законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. На заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, Столичната община и неправителствени организации. Законопроектите бяха представени от вносителите си.”
Уважаема госпожо председател, по-нататък в доклада се характеризират законопроектите по начина, по който бяха представени и от доклада на председателя на основната комисия. Затова аз ще пропусна този текст.
Искам обаче да подчертая най-важното, което беше основанието на комисията да поиска от председателя да разпредели тези на пръв поглед несвойствени за нашата комисия законопроекти. Това е, че и в трите законопроекта се предлагат решения за защита от застрояване и промяна на същността и функциите на парковете, зелените площи и междублоковите пространства. Подчертавам, че трите законопроекта заедно, допълвайки се, гарантират по-сигурна законова защита на обществения интерес за запазването им в населените места в сравнение с предлаганите проекти за решение за налагане на мораториум върху застрояването им. И аз съжалявам, че в залата не присъстват колегите народни представители, вносители на проектите на решения за мораториум върху тази дейност. Те много пъти искаха от тази трибуна да бъдат включени в дневния ред техните предложения, но сега, когато се решава въпросът по същество законово и стабилно, подчертавам, че съжалявам, че те не са в залата.
По време на разискванията беше изтъкнато, че с предложените законопроекти се решават редица проблеми и противоречия при прилагането на действащия закон. Има посочени някои слабости, в това число и от правно-технически и редакционен характер. Целесъобразно е да се систематизират отделните разпоредби, отнасящи се до режима на зелените площи, и аз вярвам, че при второто четене това ще бъде направено по най-добрия начин. Необходимо е да се разграничат видовете дейности в реализираните зелени площи и в тези, които на предвидени като такива, но все още не са реализирани, особено този въпрос е актуален за малките населени места. Необходимо е да се прецизира и въпросът за финансирането на дейността по озеленяването на българските градове и села.
След проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите прие единодушно следното становище:
Комисията по околната среда и водите приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване и трите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:  Благодаря Ви, господин Божинов.
Имат думата вносителите да представят своите законопроекти.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, моля да ме извините, че не се обръщам поименно към всеки един от вас, нямаше да ме затрудни много. (Оживление.)
По отношение на законопроекта, който внасяме с група народни представители, бих искал да кажа следното. Още в началото на този мандат бяха поставени редица въпроси, било чрез въпроси и питания от народни представители, било по друг начин, за състоянието на зелените площи в нашите градове. Тези въпроси обаче бяха поставени по начин, който не би могъл да намери реално отражение на подобрение на това състояние. Просто се говореше по този начин. Това беше причината група народни представители от Коалиция за България да се ангажираме с разработването и на текстовете, които да преодолеят част от причините, довели в последните петнадесетина години до пълната деградация на зелените площи в големите и не толкова големите градове в България.
Основно причините в тази посока можем да разделим на няколко, първата група от които е, че поради действието на недостатъчно съвършени закони – било реституционни, било устройствени – се позволи застрояването на голяма част от територията, предвидени за озеленяване в градовете. Втората група проблеми е свързана с това, че съществуващи зелени площи бяха системно унищожавани от нарушители на Наредба № 1 в общините, чрез паркиране в самите тях. И третата група въпроси, може би най-съществената, която трудно би се преодоляла и от тези законопроекти, е отсъствието на системни грижи както за поддържането на зелените площи, така и за тяхното обновяване и създаване на нови такива.
Без съмнение десетте на брой параграфи, които третират различни части на Закона за устройство на територията по своята същност целят именно подобряване на тази система като цяло. Няма да се спирам на всички, защото се надявам, че сте имали възможност да погледнете нещо от тях. Ще спра вниманието ви на един куриоз, с който се сблъсках при обсъждането на законопроекта на първо четене в Комисията по околната среда и водите, когато бяха поканени представители на Софийска община и на министерството.
Когато идваше реч за въвеждането на санкции към тези длъжностни лица, в случая кметове, това е в § 10 – да се въведе нова т. 7 в чл. 232, ал. 1 за кметовете, които не са извършили създаването на регистър на зелените площи с цел да бъдат запазени и съхранени те, един от представителите на Софийска община под формата на въпрос, под формата на оправдание каза: „Да, може би съществува такъв текст в закона, че кметовете са длъжни да го направят, но няма подзаконов нормативен документ, който да посочи какъв да бъде регистърът”. Нима подобно обяснение от администратор може да бъде сериозно обяснение? Ако някой не знае как да приложи закона, било по аналогия с други регистри, било по инициатива на самия административен орган, той следва да попита, да потърси отговор на своя въпрос. Но да не го приложи в продължение вече на три години – пропуснах да кажа, че най-малко работа по този въпрос беше свършена по време на предишния мандат, – да не можеш да прецениш как да приложиш един елементарен текст на закон за създаването на такъв регистър с цел опазване на зелените площи, това според мен не е сериозно отношение от местните власти в тази посока.
Бих искал да завърша с това: този законопроект, а, доколкото познавам, и останалите за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията няма да решат изцяло проблема със зелените площи. Тук не намират отражение необходимите промени в други закони, като реституционните, за градската собственост и за земеделските земи, които до голяма степен не са много добре прецизирани в тази посока. Вярвам, че поне малко ще подобрим нормативната база в това отношение и, ако имаме общата воля пък да подобряваме заедно с бюджетните средства и средствата, които са необходими да се отделят за зелените системи, мисля, че ще имаме успех. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Госпожо Алексиева, заповядайте да представите втория законопроект, на който сте съвносител.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Аз ще представя законопроект № 754-01-27, вносители на който сме колегите Ремзи Осман, Борислав Владимиров и аз. Четири са направленията като дейности, които засягат  този законопроект.
На първо място, регламентира по-добър статут на главния архитект. Всички знаем, че на главните архитекти са предоставени правомощия за издаване на административни актове, но те нямат ръководни функции. Поради огромната роля, ангажименти и отговорности, които носят, считаме, че това трябва да бъде регламентирано в закона.
На следващо място, в законопроекта се предлага да се регламентират някои особени видове застроявания под и над терен. Какво се има предвид?
В нашите норми това все още не е достатъчно ясно регламентирано и смятаме, че е крачка към усъвършенстване на Закона за устройство на територията. Това са подземните съоръжения, надземните връзки в бизнес центровете, различни пешеходни проходи и др.
На трето място, законопроектът предлага по-засилена роля на Националния институт за паметниците на културата - надявам се, всички сме убедени, че трябва да бъде предоставена.
Не на последно място, като проблематика на дейността се поставя проблемът за незастроените паркове в малките населени места. Искам да подчертая, само за селата да дадем право на съответните служби заедно с общинските съвети да направят преосмисляне на тези площи, за да бъдат по-активно включени във функцията на населеното място и организацията като цяло на населеното място.
Нямаме претенции да сме обхванали най-важните проблеми, но смятам, че с останалите два законопроекта ще се направи крачка напред към усъвършенстване на Закона за устройство на територията, имайки предвид колко динамични са процесите, които следват всеки ден във времето, в строителството в Република България.
Затова ви приканвам да подкрепите и трите законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Господин Ковачев, имате думата да представите законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ще бъда кратък. Както беше отбелязано в доклада на господин Ремзи Осман – председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията на Министерския съвет има три основни групи промени, които се предлагат.
Първата група е създаване на възможност за процедиране и приемане със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството на специфични правила и нормативи за устройството и застрояването на територии, които са предвидени за ниско жилищно строителство, но не за обикновено ниско жилищно строителство, а за строителство на така наречените социални жилища. Тази тематика, по която беше проведена оживена дискусия в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, беше инспирирана от нашето желание да станем инициатори и да създадем част от нормативна уредба, която да помогне, заедно с промени в други законопроекти от други ведомства, за решаване на жилищните проблеми в Република България.
Самите промени целят създаването на особен режим за застрояване на територии, именно в които се предвижда ниско жилищно строителство, тоест строителство до три етажа, до 10 м височина, стараейки се да се предвиди възможност урегулираните поземлени имоти да имат по-малко лице и площ, отколкото урегулираните поземлени имоти в териториите за обикновено ниско жилищно строителство. Това са единствените територии, за които в чл. 19 от Закона за устройство на територията законодателят изисква имотите да имат определени лице и площ. С това се цели въвеждането на по-ниско интензивно застрояване.
В случая се цели предвиждане на възможност за по-висок интензитет на застрояването в територии, които ще бъдат застроени с жилища за социално слаби, независимо от това кой ги строи – държавата, общината или трети лица. Предвижда се възможност за постигане на по-висок комфорт на обитаване на територии, в които ще бъдат социално слаби, а не непременно такива територии да се застрояват с високи или средни по височина жилищни блокове.
В никакъв случай не мога да кажа, че този текст цели примерно създаването на особени правила и нормативи само за квартали, населени с ромско население или амнистиране на незаконно строителство в подобни квартали. Новите разпоредби са част от мерките, които държавата желае по законодателен път да доведат до създаване на по-широк спектър от възможности за строителство на социални жилища. В закона се дава и предложение за дефиниция за социално жилище.
Втората група промени, които се съдържат в законопроекта, са насочени към създаване на прагматична, всеобхватна и малко по-рестриктивна правна уредба на зелените площи. На първо място, се запълва една празнота в законодателството, която, за съжаление, се използваше умело. Тази празнота в законодателството се съдържаше в материята, която визира преструктурирането на жилищните комплекси.
В предложението, което е отправил Министерският съвет, се съдържат точни правила по какъв начин да се преструктурират жилищните комплекси. Дава се възможност при парцелирането на тези сравнително  големи територии да се отделя една не много голяма част от тези територии като прилежащи терени на съществуващите жилищни блокове. Нормативите за прилежащите терени се съдържат в Наредба № 5 за правила и нормативи за устройството на територията – те са априорно известни и еднакво ще се прилагат за всички. Останалата част от жилищните комплекси се изисква да бъде отредена за озеленени площи, които да бъдат публична собственост, най-вече те ще бъдат публична общинска собственост. Това е едната от предлаганите промени по отношение на зелената система.
Другата промяна е, че се запълва също така празнота в правото, която се заобикаляше досега. В сегашната редакция на Закона за устройство на територията се твърдеше, че в зелените площи могат да се разполагат спортни обекти и съоръжения. Този термин се тълкуваше твърде широко и доста зелени площи бяха сериозно преустроени с грандиозни спортни обекти и съоръжения.
Сега в предлаганата редакция се изисква тези спортни обекти и съоръжения да имат открит характер. Дава се и сравнително изчерпателна дефиниция на този вид открити обекти, която, разбира се, може да бъде прецизирана и усъвършенствана между първо и второ четене.
Третата група промени, които се предлагат, са промени, свързани с особено чувствителна тематика за нашето общество. Знаете, че напоследък някои стари сгради поради лошия начин, по който бяха поддържани или преустроявани, предизвикаха щети и смъртни случаи, за съжаление. С цел да се предотвратят подобни инциденти  в бъдеще се внася допълнителна правна регламентация по отношение на задълженията на собствениците и ползвателите на сгради – да ги поддържат в добро състояние, което е безопасно за живота и здравето на хората. Разширяват се правата на кметовете на общини – да свикват комисии за освидетелстване на подобни сгради, които са заплашени от самосрутване, които са грозни, които са заплашени от пожар или по някакъв друг начин биха могли да застрашат живота и здравето на хората. Предвиждат се процедури, по които да се накарат тези лица да поправят опасните сгради или да ги съборят, ако това се налага. Предвиждат се санкции за неизпълнение на подобни задължения, както и се предвижда възможност общината да изпълни вместо задължените лица задължението за поправка или за събаряне на такива опасни сгради, което мислим, че до голяма степен ще реши въпроса по отношение на законовата база, свързана с опазването на живота и здравето на хората от тези опасни сгради. Друг е въпросът вече дали органите на местната власт ще прилагат активно и правилно това законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ковачев.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по трите законопроекта, така подробно представени от техните вносители.
Заповядайте за изказване, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, Демократи за силна България ще подкрепят и трите законопроекта.
И в трите законопроекта доминира един изключително важен момент. Това са предложенията, свързани със запазване на зелените системи в населените места – един изключително болезнен въпрос. Независимо че парламентът направи опит с изменение и допълнение на Закона за устройство на територията да намери решение на този въпрос, все още знаем, че няма кардинална промяна, затова предложените текстове са изключително полезни. Да се надяваме, че след приемането на тези изменения ще почувстваме осезателна промяна в политиката по опазване на зелените системи.
Това е един много важен аргумент за подкрепа на тези закони, за ускоряване на подготовката им за второ четене. Разбира се, в трите закона има и различни други предложения, свързани с подобряване практиката на прилагането на Закона за устройство на територията.
Мисля, че в предложението има и някои текстове, които не са приемливи. Специално искам да подчертая текста, с който се предвижда общините да бъдат задължени да назначават служители, завършили висше образование по специалността “Ландшафтна архитектура”, а в случаите, когато имаме общини с население над 100 хил. жители, даже да се назначава главен ландшафтен архитект. Ние смятаме това за неприемливо при условие на разширяваща се самостоятелност на общините, при стремеж да намалим броя на администрацията при едновременно подобряване на качеството на обслужването на населението. Това не е най-добрият подход да задължаваме общините да назначават такива служители. По-вярното решение е да вменим ясни и категорични задължения на кметовете по тези въпроси, както и отговорност да поддържат зелените системи. Като че ли на този етап ние сме загрижени за оцеляването им и все пак тези петна да бъдат запазени с такава функция, но все още не сме предвидили текстове, че зелените системи трябва да се поддържат. В това отношение смятаме, че текстовете трябва да бъдат подобрени.
Вероятно ще има и други текстове, които ще могат да бъдат усъвършенствани, но като общо и трите законопроекта смятам, че трябва да бъдат подкрепени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа, уважаема госпожо Манева! Моята кратка реплика е по повод на това, че предвиденият текст за възможността за създаване на институцията “Главен ландшафтен инженер” или “Главен ланшафтен архитект” не е утежняване на общинската администрация, а е даване на възможност за финансиране от страна на държавата на този вид дейност, след като тя се вменява със закон. Това напротив, ще бъде улеснение за съответната общинска администрация, а то от своя страна показва грижата за поддържането на зелените системи в големите градове. Подчертавам: в големите градове, за да се повиши експертният потенциал от хора, които осъществяват това. Идеята не е да се утежнява администрацията, а да се даде шанс, възможност на големите градове да ползват тези държавни пари, бих казал, след като обща грижа на държавата са зелените системи в големите градове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика към госпожа Манева няма.
Имате думата за дуплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Георгиев, разбира се, че решаването на този въпрос специално с финансирането е изключително важен, но просто ние се разминаваме по разбирането как той да бъде реализиран.
Аз мисля, че ако в задълженията на кметовете бъде вменена много категорично задачата и задължението да организират поддържането и създават нови зелени системи, няма да е необходимо непременно в структурата му да се записват съответни длъжности. Още повече, че с увеличаване на самостоятелността на общините вероятно ще отпаднат и тези предпоставки, свързани с ползването на определени длъжности и с минимални структури, и т.н. Това е въпрос, който можем наистина да обсъдим.
Аз мисля, че най-важното е да има вменена функция и да се изисква осигуряване на съответно финансиране на реализацията на тази функция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване имате думата, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! И трите законопроекта, които се предлагат, са значително по-качествени от гледна точка целите за защита на зелените системи в урбанизираните територии. В това отношение те смятам, че ще подобрят значително силите на обществото и на държавните и общински органи да защитят зелените площи.
Бих отбелязал, че подобни бяха целите на промените в Закона за устройство на територията през 2004 г., но всички сме свидетели, че те не доведоха до тези резултати, които очаквахме и главно поради нежеланието най-вече на кметове на общини, на населени места, да се съобразят със законите, които бяхме приели.
Подобни са опасенията ми и за изпълнението и на тези промени, които сега ще приемем. В това отношение мисля, че между първо и второ четене трябва да се намерят по-солидни механизми, които да заставят най-вече кметовете и длъжностните лица от общините да спазват законите. Всички сме свидетели, че разпоредбите от 2004 г. да бъдат картотекирани зелените площи особено в междублоковите пространства и други, не бяха изпълнени. На практика това способства да бъдат уплътнени така наречените жилищни комплекси, особено в големите градове.
Не се използваше и правото на кметовете в досегашния Закон за устройство на територията да спират за две години строителството, докато не бъде урегулиран съответният район. Тази мярка изобщо не действа и всъщност сме свидетели кметът на София да иска от Комисията по околната среда и водите мораториум за спиране на строителството, а той това право си го има по Закона за устройство на територията, но не го изпълнява. Затова мисля, че между първо и второ четене трябва да потърсим механизми, дори и да търсим наказателна отговорност за кметове и други длъжностни лица, които не изпълняват законите, които приемаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Танков.
Желаещи за реплики няма.
За изказване заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От Парламентарната група на ОДС ще подкрепим законопроектите на господин Георгиев и на господин Осман и група народни представители.
По отношение на законопроекта на Министерския съвет ще се въздържим. Аз ще аргументирам в коя част от законопроекта на Министерския съвет ще се въздържим – по отношение на разпоредбите, които се предлагат в законопроекта на Министерския съвет и на другите колеги в другите законопроекти за защита на зелените системи, ние сме за, но по отношение на идеята да бъде създаден специален режим за застрояване в така наречените “социални жилищни зони” ние имаме много сериозни възражения.
Господин Ковачев каза, че това не е било само за така наречените ромски гета, но по същество става въпрос точно за тези зони, защото не могат да се дадат много примери за други компактно населени социални жилищни зони, в които да не живеят компактно роми.
И в комисията се постави този въпрос. Никой не може да даде примери някъде в Европа да има такъв специален режим на застрояване за такъв тип зони. Ако говорим за решаване на конкретни социални проблеми, за интеграция на ромите, то това трябва да бъде свързано с цялостна концепция на правителството, на парламента за решаване на този въпрос. Създаването на специфични норми, с които да адаптираме законите към един проблем, защото не можем да намерим решение на този проблем, не е правилният път за решаване на въпроса с гетата.
Първо, и от градоустройствена гледна точка, и от социална гледна точка, и от гледна точка на защита правата на човека това е едно неправилно решение, защото такъв подход създава дискриминационен характер и по отношение на ромите, и по отношение на българските граждани от неромски произход. От градоустройствена гледна точка това решение е абсурдно, защото то регламентира една концепция за устройство на зони, които обикновено са в централните части или в елитните квартали на големите градове. Такъв тип застрояване е крайно неподходящо. Първо, в социални жилищни зони би трябвало да се изграждат социални общежития и жилищни комплекси от по-висок тип застрояване. Не може централни или скъпи райони на големите градове да се застрояват нискоетажно и то по специфични норми. На Запад така се застрояват богатите квартали, луксозните зони. Не е рентабилно, ако ще се прави социална политика, да се прави такъв тип застрояване, да се съсипе градоустройствено градът, да се създаде и съответният социален и друг дискомфорт. Така че ние трябва да търсим друг тип решение.
Освен това, обособявайки така наречените гета, които съществуват, ако по този начин ние ги консервираме и законово ги утвърдим, никога няма да решим въпроса с интеграцията на ромското население в България. Коментираме този въпрос и е ясно  – това е и мое виждане – че обособяването на ромите в определени общности по този начин и закрепвайки този въпрос градоустройствено, ние създаваме и възпроизвеждаме всички предпоставки, които създават криминогенна среда, предпоставки за изостаналост на тези хора. Знаем, че когато те живеят в такива общности, дори и някой от тях да иска да се интегрира, да иска да се учи, да иска да се развива по нормален начин самата общност го задържа. Отделно това групово поведение създава и друг тип проблеми.
Това решение е несправедливо и в една друга посока. Досега и правителството, и общините, където има такива проблеми, не изпълняват закона и допускат хора, които в нарушение на действащото законодателство обитават неправомерно жилища в такива зони. Някой път и самите жилища са незаконни или се обитават незаконно от граждани от ромски произход. Тяхното преимущество е, че живеят в общности и колективно защитават правата си. Ако гражданин от друг произход – дали ще бъде от арменски, турски, еврейски или български, няма значение, се държи по този начин, законът спрямо него ще бъде приложен с пълната му сила. Но понеже в тези общности се протестира колективно, никой няма политическия кураж и политическата воля да приведе в действие закона.
Тази неравнопоставеност на българските граждани в това отношение създава напрежение, което дори на места прераства в етническо, и създава среда, която не е от полза за нашето общество. Трябва законите да се прилагат еднакво към всички и не трябва от едно беззаконие и една анормална ситуация, която съществува, да се създават норми, които да я възпроизвеждат, а напротив, законите трябва да търсят решение и да възпрепятстват мултиплицирането на този ефект. Защото ако примерно в София – и не само в София, а и в други големи градове, съществува този проблем, той се поражда вторично от това, че роми от цялата страна при вътрешната миграция идват и продължават да създават нови и нови квартали по този начин. И това е точно поради липса на воля на съответните централни и местни власти да спрат този процес с една по-радикална политика.
По въпроса за жилищната политика изобщо за социално слаби хора, това е една много сериозна тема, по която и в правителството, и в парламента трябва да има дебат, защото в България години наред се разпродаваше социалният жилищен фонд – и държавният, и общинският. Ресурси за застрояване на нов жилищен фонд няма, няма аргументи и логика защо социалният жилищен фонд се разпродава и как социално слаби хора изкупуват жилищен фонд?   И защо ведомствените жилища – и държавните, и общинските, се разпродават на хора, които са от по една-две години в съответните служби, а хора, които дълги години – по 10, по 20 години работят в съответните ведомства, не могат преференциално да придобият тази собственост? Този въпрос действително трябва да бъде решен законодателно и да бъде регулиран.
Разбира се, във всички други части законите имат една правилна посока и затова ние там ще ги подкрепим - и по отношение на защита на културните, историческите и архитектурните паметници, и по отношение на защита на зелените системи, и по отношение на по-добрата организация на работата. Дали да има  ландшафт архитекти, дали да бъде изведен и специален статут за главните инженери, някъде се поставя въпросът и за художници в общините, това е въпрос, който ще дебатираме, и се надявам между първо и второ четене да получи най-правилното и най-подходящото решение.
С това ще приключа. Когато се говори за зелените системи, искам да поставя още един въпрос. Трябва да искаме да има много ясни градоустройствени правила. В Закона за устройство на територията да има концепция и норматив, който да не може да се прилага по целесъобразност и за спортните обекти на територията на общините. Защото освен зелените площи, особено големите общини нямат и пропорционално развитие на спортните бази. Те също са обект на приватизация, на разпоредителни сделки, които им променят предназначението. И трябва действително в Закона за устройство на територията да предвидим специални норми и то не само съотношение зелена система или спортни площи като процент от територията на общината, а и равномерно разпределение на територията на самата община. Това трябва да бъде решено с нормите в Закона за устройство на територията и за по-малките устройствени зони. Дори когато се правят териториалните устройствени зони, да се види дали може да се реши и при подробните устройствени планове също да има определен процент, който да бъде гарантиран.
Всички говорим за междублокови пространства, но такова нещо няма в правния мир. Междублоково пространство няма. Някъде местните власти дори да искат да регламентират този въпрос – там има спорове за собственост, а няма оформяне на имоти. Има огромни комплекси,  които са с размерите на един областен център, в който са изграждани блокове, без да се направи регулация, без да има устройствени планове за съответните имоти. При това положение няма как да се говори за междублокови пространства. Има строени блокове, цели комплекси на полето върху територията на стари отчуждени имоти, и няма нова регулация от 40-50 години.
За този проблем трябва вече да се види и в Закона за етажната собственост, който не знам защо още не е внесен и не е въпрос на дебат. Трябва да се видят и други норми, които да стимулират изготвянето на такива устройствени планове, да бъдат мотивирани хората със съответните преференции, за да може да се оформят междублоковите пространства, както сега ги наричаме, като зелени площи или като спортни съоръжения. Но за да може общините да имат законовите аргументи да отстояват такава политика, трябва действително и в закона да има ясен норматив като критерий - минимален процент за зелена система, за спортна площ на по-малки територии, за да може, независимо каква е собствеността, при приемането на подробните устройствени планове да се отстоява озеленяване и осигуряване на спортна база.
Мисля, че това са въпроси, които са със социален и обществен характер, което би трябвало да ни обедини всички, независимо кой от коя политическа сила е, и да намерим най-правилното решение, защото всички живеем в тази държава и се надяваме и нашите деца и внуци да живеят в нея. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Има ли реплика към господин Сотиров? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди малко мисля, че председателят на Комисията по околната среда и водите се обърна към колеги, които днес ги няма в залата, а поставяха чисто популистки въпроси, които са заложени и в трите законопроекта за зелените площи.
За съжаление винаги ще се намерят колеги, които не се съобразяват с начина, по който трябва да бъде разрешен един проблем. Не е толкова лесно да се разреши проблемът с някакъв мораториум, който юридически изобщо не беше издържан като проект. Не е възможно Народното събрание да го приеме в този вид.
Жалкото е, че всяка седмица някои наши колеги поставяха този въпрос от трибуната – само и само гражданите да ги чуят.
Преди малко господин Сотиров каза нещо, което е много важно – че на времето са били строени масово блокове и жилищни сгради, без да имат необходимите предварителни подготовки за това.
Колеги, във връзка със законопроекта, който ние предложихме на вашето внимание, преди малко госпожа Силвия Алексиева от името и на Борислав Владимиров изтъкна, че един от основните моменти в нашия проект е, че съгласно действащите разпоредби на закона ние сме предоставили правомощия на главния архитект по издаване на административни актове, а в същия момент в йерархията той се приравняваше с един младши експерт, но не с лице с ръководни функции. Това от своя страна водеше до ниско ниво на заплащане и невъзможност в някои общини да бъдат назначени квалифицирани служители на тази отговорна длъжност. Струва ми се, че други колеги ще вземат отношение по този въпрос.
Един от основните проблеми, който стоеше и стои днес пред общините, които финансово не са много добре – по-малки откъм население, е, че досега главните архитекти там се назначаваха само по служебно правоотношение. Нашето мнение е, че тази длъжност трябва да може да се заема и по трудово правоотношение, тоест да осигурим възможност на един главен архитект, ако е необходимо, да работи в няколко съседни общини, примерно почасово. Не във всички общини има нужда главният архитект да работи осем часа. С промяната ще дадем тази възможност на главните архитекти. Общините ще намерят повече възможности за привличане на архитекти на тази длъжност. С последната промяна от миналото лято ние дадохме възможност да бъдат създадени звена между различните общини. Това е продължение в тази насока.
С колегите сме засегнали един друг въпрос – че в чл. 9, ал. 3 се предлага отпадане на думите “положително становище от общественото обсъждане”. Когато има обществено обсъждане, ние не можем да говорим да има становище. Ако искаме положително или отрицателно становище, то трябва да бъде в резултат на референдум или нещо друго. Извън референдума аз не познавам нормативната база, примерно как ще се даде становище от общо събрание или как ще съберат хората в един голям град, за да бъде дадено положително становище. Ние предлагаме това нещо да отпадне, защото на практика не можеше да се спазва. Разбира се, ще има дискусии, обществото и гражданите ще дадат своите мнения. На това основание досега някои недобросъвестни граждани или недобросъвестни организации (както миналата година, когато обсъждахме някои проекти, свързани със ЗУТ и Градоустройствения план на София) се позоваваха на подобни текстове. На въпроса това положително становище по какъв начин трябва да се отрази и да се вземе решение, отговор нямаше. Струва ми се, че е необходимо това нещо да се изчисти. Надявам се, че ще го подкрепите.
По законопроекта, внесен от Захари Георгиев и група народни представители, мисля, че госпожа Евдокия Манева обърна внимание. Аз ще подкрепя и трите законопроекта и призовавам всички колеги да подкрепят законопроектите.
Господин Георгиев, ние в комисията сме обсъдили този проблем. Надявам се между първо и второ четене, ако законопроектът бъде подкрепен на първо четене, тези неща да бъдат изчистени. Малко трудно е да вменяваме в общините да се създават нови длъжности, нови структури. Според мен преди малко Евдокия Манева навременно и справедливо обърна внимание на този проблем. В същото време ние оставяме общинските съвети да създават структурите според нуждите, които една община има. Така те ще имат повече свобода.
Друг е въпросът дали е целесъобразно всички служители в звената, които посочват господин Захари Георгиев и групата народни представители, да бъдат с висше образование.
Още един въпрос, пак свързан с това. С въвеждането на длъжността “главен ландшафтен архитект” не е изключена възможността да се създадат предпоставки за дублиране на част от функциите на главния архитект на общината. Самите ние ще създадем трудности във взаимоотношенията. Струва ми се, че трябва да убедим господин Захари Георгиев, че на този етап не е много добре в един закон да има такива текстове.
По законопроекта на Министерския съвет опасенията бяха изказани преди малко от една част от колегите. Мисля, че подкрепяйки законопроекта, за второ четене ще намерим начин да изчистим нещата, без да има дискриминация за нито един български гражданин. Законът трябва да бъде еднакъв за всички. Разбира се, трябва да осигурим да има ред в държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Осман.
Има ли реплики? Няма.
Други желаещи за изказване по законопроектите? Няма.
Преминаваме към гласуване на трите законопроекта.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията с вносител по реда на постъпването – Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 18.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта с вносител Захари Георгиев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът също е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта с вносители Ремзи Осман, Борислав Владимиров и Силвия Алексиева.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 8.
Законопроектът също е приет на първо гласуване.
 
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ.
Има думата господин Аталай да представи законопроекта.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, госпожо председател.
Имам процедурно предложение за допускане в залата на господин Валентин Иванов –  заместник-министър на икономиката и енергетиката, госпожа Господинка Тодорова – директор на Дирекция “Енергийна ефективност”, и госпожа Мария Йовчева – главен юрист в Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за достъп до пленарната зала.
Междувременно правя съобщение, че народният представител Яни Янев и народните представители от Варна канят народните представители в 14,00 ч. в Клуба на народния представител на инициатива на ученици от варненското училище “Св. Патриарх Евтимий” в подкрепа на българските медицински сестри в Либия. Господин Янев и варненските народни представители ще ви очакват.
Моля, прекратете гласуването.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да бъдат допуснати в пленарната зала представителите на Министерството на икономиката и енергетиката.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаема госпожо председател, Комисията по енергетика на свои заседания, проведени на 17, 24, 31 януари и 7 февруари 2007 г., разгледа посочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените по време на заседанията предложения.
Комисията по енергетика на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на закон: “Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Има предложение от народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев – създава се нов § 1а:
“§ 1а. В чл. 3, ал. 1 след думите “се провежда от” се добавя “Държавната агенция за енергийна ефективност, съгласувано с”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първото предложение, което сме направили с колегата Чачев по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, засяга всъщност това кой трябва да провежда държавната политика в областта на енергийната ефективност. Ако прочетем действащия чл. 3, ал. 1, там е казано така: “Държавната политика по повишаване на енергийната ефективност се провежда от министъра на икономиката и енергетиката и е съставна част от енергийната политика на страната”.
Предложението, което е направено от наша страна, е чл. 3 да звучи по следния начин:
“Държавната политика по повишаване на енергийната ефективност се провежда от Държавната агенция за енергийна ефективност, съгласувано с министъра на икономиката и енергетиката и е съставна част от енергийната политика на страната”.
Реално предложението, което се прави, е енергийната ефективност като управление и като политика да бъде извадена от Министерството на икономиката и енергетиката. Не считайте, че това е направено просто за формално преразпределение на управленските функции. Напротив, бих казал, че това предложение е изстрадано от политиката, водена от Министерството на икономиката и енергетиката по отношение на енергийната ефективност.
Без никакво колебание искам да заявя, че министър Румен Овчаров е мащеха за енергийната ефективност и нейното развитие в страната. Това е една политика, която основно се грижи и стимулира развитието на производството на електроенергия.
В същото време, ако наблюдаваме това, което се случва в Европейския съюз, член на който е Република България от 1 януари 2007 г., се отделя изключително внимание на повишаването на енергийната ефективност. Страните - членки от стара Европа са си поставили за цел до 2020 г. да повишат с 20% енергийната си ефективност. В същото време в нашата преса, буквално преди 3 дни, излязоха данни, че енергийната ефективност на българските домакинства – не говорим за промишлеността, на българските домакинства е два пъти по-ниска от енергийната ефективност средно на домакинствата в Европейския съюз.
Що се касае до производствената сфера, поради наличието на изключително голям брой съоръжения, които са останали от времето на зрелия социализъм, които са съветско производство, които са изключително енергоемки, от период, когато се считаше, че електроенергията струва под 1 стотинка, там енергийната ефективност на страната ни е няколко пъти по-ниска от тази в Европейския съюз.
Очевидно, за да реализираме целите на оформящата се европейска енергийна стратегия, която ще стане факт в следващите няколко месеца, ние трябва да изведем енергийната ефективност и нейното повишаване като приоритет в цялостното развитие на Република България. Това не може да стане при тази структура на управление, която съществува в момента и чиито резултати виждаме такива, каквито преди малко ви съобщих.
По тази причина, уважаеми колеги, апелирам към вас да подкрепите предложението, което реално означава създаване на Държавна агенция за енергийна ефективност, повишаване в ранг на управлението на енергийната ефективност и даване на определена независимост от политиката, която е насочена основно към повишаване на производството на електроенергия в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли желаещи за реплики към господин Иванов?
Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин Иванов, не мога да се съглася с Вас и с Вашите констатации. Официалните данни, които бяха изнесени на конференцията, която се проведе в понеделник и във вторник, съвместно с министрите на енергетиката на страните от Балканския регион, показват, че наистина потреблението на електроенергия или енергоемкостта на единица брутен вътрешен продукт за България, сравнено със страните от Европейския съюз, е два пъти повече. Но не трябва да забравяме другата констатация – че тази единица преди приемането на Закона за енергийната ефективност и прилагането на мерките за енергийна ефективност е била четири пъти повече. Това показва, че с прилагането на мерките по енергийна ефективност имаме много голям ефект за домакинствата – два пъти по-малко използваме като електроенергия за тези нужди, и политиката, която се води, естествено чрез мерките, които сме заложили в закона и сега ще приемем, е правилна и не е необходимо това, което Вие предлагате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Гризанов, данните, които бяха изнесени на тази конференция, отново повтарям, касаят домакинствата в Република България и консумацията в домакинствата и необходимостта от въвеждане на енергоспестяващи крушки, на енергоспестяващи със съответния енергиен клас електродомакински уреди. Но, ако отворите становището на Европейската комисия по стратегическия план за развитие на България, което е от 31 страници, на 29 страница, където се говори за развитието на енергетиката в страната, е отбелязано, че енергийната ефективност на страната е осем пъти, повтарям, осем пъти по-ниска. Аз съм казал това на министър Овчаров от същата тази трибуна – осем пъти е по-ниска, отколкото средната за Европейския съюз.
Ако ние си затваряме очите и искаме нашите недостатъци да ги представяме като голям успех, защото сме били тръгнали от някакво си ниво, това не ни носи никакви ползи. Аз обаче, за да бъда напълно обективен, ще кажа, че тя е по-малка от осем пъти, защото тези данни на Европейския съюз не отчитат сивата икономика, която потребява електроенергия, произвежда вътрешен продукт, обаче всичко това остава скрито за официалната статистика. Със сигурност тя е четири пъти в областта на промишлеността по-ниска от тази в Европейския съюз. Оттук и моята загриженост и стремеж е тази дейност да бъде изведена като приоритетна. Ние я оставяме пак под същата шапка и пак доминирана от друг приоритет – дайте да развием производство на електроенергия, да строим АЕЦ “Белене” за 4 милиарда, да правим какво ли не, вместо обратното, в една страна като България да се постараем наистина да повишим енергийната ефективност, с което ще спестим разходи и те ще бъдат не в инвестиране на нови производствени мощности, а инвестиране в енергоспестяващи дейности и производства.
Трябва да разберем, че това е мисленето в цяла Европа, но ние както винаги вървим след събитията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Аталай, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, започнахме разглеждането на закона и още в началото се вижда, че дебатите са разгорещени. Уважавам желанието на господин Иванов да издигне авторитета на Агенцията за енергийна ефективност, но все пак, господин Иванов, вие имахте възможност, когато бяхте управляващи, да измъкнете нещата на едно по-високо равнище. Или, ако бяхте ги измъкнали тогава, явно тези, които управляваха, не бяха на това равнище, на което би трябвало да бъдат.
Учудвам се на Вашето предложение и така упорито да настоявате, когато знаете, че Агенцията за енергийна ефективност е със статут на изпълнителна агенция на пряко подчинение на министъра на икономиката и енергетиката. Разбрах, че имате претенции към министъра на икономиката и енергетиката, а нямате претенции към енергийната ефективност. Разбрах, че имате претенции към производство на електроенергия от сериозни енергийни източници, като ядрената енергетика, а същевременно виждам, че постоянно излизате и защитавате закриването на ІІІ и ІV блок. В момента Ви виждам в някакво различие, да не казвам в различни лица, които се представят от тази трибуна.
Колеги, Държавната агенция за енергийна ефективност е на достатъчно високо равнище, с достатъчно ангажименти и с достатъчно осигурени фондови средства и оттук нататък чрез изменението на този закон ние трябва да създадем допълнителни възможности тази държавна агенция да води политиката на това правителство. Вярвам, че политиката, която се води чрез Министерството на икономиката и енергетиката до ден днешен, систематично си е намерила място и това е начинът, по който ние трябва да действаме. Изкарвайте тази държавна агенция от системата на Министерството на икономиката и енергетиката и качвайки я на по-високо равнище, смятам, че контролът и действията, които ще направи тази агенция, ако не е под прякото управление на министъра на икономиката и енергетиката, не виждам под контрола на кое министерство да бъде.
Ние в комисията сме водили достатъчно дебати. Господин Иванов като че ли тогава беше съгласен с определени неща, но в момента аргументите, които представи, не са в защита на това, което предлага комисията или вносителя.
Ние ще проверим това, госпожо председател, гласувайки. Ще Ви помоля да подложите на гласуване този текст и каквото народното представителство реши, това ще приемем като членове на тази комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Аталай! Няма да взема отношение по същността на моето предложение, защото вече изложих аргументите. Но след като казахте, когато сме управлявали: защо, господин Иванов, не изтеглихте агенцията и не я поставихте в структура не на изпълнителна държавна агенция, ще Ви кажа.
Господин Аталай, Вие си спомняте, че когато ние управлявахме, ние поехме една наистина разбита държава и трябваше да изтеглим държавата от хаоса, да не говоря, че хляб нямаше по магазините. (Реплики от КБ.)
Освен това в рамките на тези четири години беше гласуван Законът за енергетиката. Макар и променян неколкократно тогава, той се явява основният инструмент за провеждане на политика в областта на енергетиката в страната. Това е наистина фундаментален закон. В рамките на тези четири години беше гласувана енергийната стратегия и, макар променяна тогава, това е базата, върху която се гради стратегията. Отделен е въпросът, че вече четири години тя не се актуализира. Това ще отговори министър Овчаров съвсем скоро тук в залата.
Мисълта ми е, че не трябва да считате, че преди 10 години, след като тогава дори в Европейския съюз това не беше приоритет, е трябвало да бъде направено. Аз не считам, че има сериозни доводи и аргументи да се казва, че нещата трябва да останат такива, каквито са в момента, които не са в добро състояние. Когато нещо не върви както трябва, трябва да се промени към добро. Когато няма воля да се промени към добро, остава на това ниво, на което е. Явно това иска мнозинството, съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо председател, не чух някакви сериозни аргументи в репликата на господин Иванов. Той явно не е чул в моето изказване, че агенцията е на едно сериозно ниво със съответната квалификация. Направих забележка, че тогава управляващите не са имали тази квалификация, с която те можеха да направят много повече, освен да се хвалят, че са намерили държава, която е разбита, защото след това, поемайки ние управлението, не намерихме по-добра държава.
Така че ви благодаря и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 22, против 95, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта и текста на вносителя за § 1, подкрепен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Парламентарният контрол утре ще започне с отговори на: министър-председателя Сергей Станишев, министър Даниел Вълчев, министър Емилия Масларова, министър Асен Гагаузов, министър Пламен Орешарски, министър Румен Петков и министър Румен Овчаров.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 

(Закрито в 14,05 ч.)
 
  
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
 
Секретари:
Силвия Стойчева
Светослав Малинов