Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Митхат Метин и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, преди всичко следва да приемем програмата за работата ни за 21-23 март. Разполагате с проект, който ви е раздаден. Ще ви го представя.
“Проект за програма за работата на Народното събрание
за 21-23 март 2007 г.
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република относно имотите на посолствата на двете държави.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум RWE NUKEM – GNL (DSB Kozloduy).
4. Избор на подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление “Банков надзор”.
5. Законопроект за ратифициране на Протокола към Договора между Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите.
6. Проекти за решения за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност – продължение.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
12. Второ четене на Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина – продължение.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за сделките с компенсаторни инструменти.
14. Второ четене на Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие.
15. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители.
16. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
17. Първо четене на Законопроекта за амнистия.
18. Парламентарен контрол.”
Този проект за дневен беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет.
Моля, гласувайте предложения проект за дневен ред.
Гласували 163 народни представители: за 161, против 2, въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Няколко предложения по реда на ал. 3.
Първо, от народния представител Яне Янев за включване на точка в дневния ред на проект за решение за създаване на парламентарна комисия за дейността на фонд “Земеделие”. Спомняте си, че този проект е внесен на 18 май 2006 г.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Многократно от името на 50 народни представители, които са подписали този проект за решение ведно с мотивите, внасяме предложение за създаване на парламентарна анкетна комисия, която да провери цялостната дейност на Държавен фонд “Земеделие” и най-вече дейността на програма САПАРД, защото тя е към своя край. Ако искаме наистина да имаме обективност и да се види какви са били редът и условията за финансиране по програма САПАРД, към кои бенефициенти е поглеждано с едно око, и кои са обезщетявани за сметка на други, би било редно да се приложат механизмите на парламентарния контрол.
Не виждам каквато и да било драма тук, подобни парламентарни анкетни комисии са практика както в Четиридесетото Народно събрание, така и в предишни парламенти. Затова предлагам това решение да не стои повече по рафтовете на една или друга комисия, а да бъде внесено в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 145 народни представители: за 49, против 64, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на народния представител Минчо Христов за точка в дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, всички си спомняте преди няколко месеца за случая на енергийната фирма EVN в Пловдив и Стара Загора, когато тя си позволи да надпише сметки на български граждани за стотици хиляди левове. Оказа се, че санкцията за подобно престъпление е до 20 хил. лв.
Предложението за дневен ред, което правя, е да влезе тази точка и санкцията да се увеличи до 10 млн. лв. Като имам предвид, че капитализацията на енергоразпределителните дружества е за стотици милиони левове, кражбите, които се извършват от тези енергоразпределителни дружества, възлизат може би на десетки милиони лева, считам, че една санкция между 1 и 10 млн. е напълно нормална.
Искам да ви припомня, че министър Румен Овчаров също декларира в медиите, че санкцията за енергоразпределителните дружества трябва да се увеличи драстично. Тогава той посочи сумата от 5 млн. лв. Ние предлагаме санкцията да бъде до 10 млн. лв. В случая се придържаме към обещаното от министър Румен Овчаров.
Считам, колеги, че така ще дисциплинираме енергоразпределителните дружества и ще ограничим възможността им да крадат от българските граждани. Затова ви призовавам да подкрепите това предложение. Мисля, че то е разумно и се надявам да постъпите както е правилно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Христов.
Уважаеми колеги, това предложение е направено на 20 декември. Календарно са минали трите месеца, няма доклад на Комисията по енергетиката. Не знам, господин Аталай, дали предвиждате да гледате този законопроект в комисията.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Разгледан е и е отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разгледан и отхвърлен? Няма доклад, господин Аталай, затова повдигам въпроса. Тук е оставена една бележчица “Няма доклад”. Може би бюрокрацията не се е завъртяла.
Поставям на гласуване направеното предложение.
Моля, гласувайте предложението за включване в дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от господин Христов и обоснован от него.
Гласували 135 народни представители: за 31, против 49, въздържали се 55.
Предложението не се приема, но ще следва предложение за прегласуване, както разбирам.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Аз се обръщам най-вече към управляващото мнозинство. Уважаеми колеги, вашият министър Румен Овчаров декларира, че тази стъпка трябва да се направи. Аз не знам дали той е внесъл в Министерския съвет подобно предложение, доколкото разбрах от пресата днес, не е. Призовавам ви да помислим за интересите на българските потребители. Нека не даваме възможност на няколко енергийни монополисти да надписват сметки и да крадат от българските граждани. Нека всеки, който си позволи това, да бъде наказван строго, със строга икономическа санкция.
Както виждате, аз съм независим народен представител, не търся никакви политически дивиденти в случая. Единственото, което искам, е тези енергийни дружества, които си позволят да крадат, да бъдат наказвани. Нищо повече! В случая вие заставате на страната на енергийната мафия, която продължава да надписва сметките по един безобразен начин. Това беше потвърдено и от Комисията за енергийно регулиране. Затова призовавам да помислите още веднъж, да преосмислите своето решение и да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 130 народни представители: за 26, против 53, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова за включване на проекторешение за промени в Кодекса за социално осигуряване.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, за пореден път поставям на вашето внимание необходимостта да въведем човешка справедливост по отношение на българските пенсионери. Отново ще повторя основните пунктове от нашето предложение за промени в пенсионната система: да се отмени точковата система като предварително условие за пенсиониране – нещо, което желаят всички български пенсионери; да бъдат преизчислени всички пенсии, взимайки за основа средномесечния осигурителен доход за 2006 г.; да се въведе текущо ежегодно осъвременяване на пенсиите в началото на всяка година на базата на годишната инфлация за предходната година.
Уважаеми колеги, цялата страна е притисната от пенсионерски митинги. Сутринта представителка на управляващото мнозинство по Националната телевизия призна, че е извършена огромна несправедливост спрямо пенсионерите, които са се пенсионирали преди 2000 г. - има огромна разлика в пенсиите.
Умолявам колегите най-после да допуснат този проблем за дебат в пленарната зала, защото не можем да приемем гузните оправдания на управляващите, че няма пари. Веднага ще кажа, че е недопустимо и неморално да се държи бюджетният излишък, а да се подлага на изтребление българският народ. Ще кажа, че новоприетите страни в Европейския съюз имат дефицит между 3 и 9%, единствено България има бюджетен излишък. А България е най-бедната държава – членка на Европейския съюз.
Отново ще се обърна към вас и ще кажа, че нямате никакво право да изпращате стотици милиони български левове в Ирак и във военните ни мисии и винаги за там да има готовност за тези пари, а в същото време в България да има толкова остър недостиг от средства за пенсии и за лекарства.
Уважаеми колеги, много моля да приемете за дебат този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 128 народни представители: за 21, против 59, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 14 до 20 март 2007 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносители са Георги Юруков, Борислав Ралчев и Христо Бисеров. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Избор на подуправител на Българската народна банка – ръководител на Управление “Банков надзор”. Вносител е Българската народна банка.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители – Екатерина Михайлова и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносители са Лъчезар Иванов и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносители – Татяна Калканова и група народни представители. Водеща комисия – Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Вносители – Георги Божинов и Марко Мечев. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители – Ива Станкова и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Проект за Решение за вземане на акт от Конвенция № 187 относно изграждането на Насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г., от Препоръка № 197 относно изграждането на Насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г., и от Препоръка № 198 относно трудовото правоотношение, 2006 г. По всяка вероятност това са актове на Международната организация на труда.
И още едно съобщение, което съм длъжен да ви направя. До мен е отправено заявление от Елеонора Николова, депутат от Парламентарната група на ОДС:
“На основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви уведомявам, че напускам Парламентарната група на ОДС. Моля това да бъде обявено на народните представители.”
Господин Мирчев, заповядайте за предложение във връзка с дневния ред.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
При откриването на сесията министър-председателят постави като един от най-важните приоритети за България приемането на Законопроекта за електронните съобщения. За мен е доста смущаващо, че трета поредна седмица този законопроект не се включва в седмичната ни програма. Ние го приехме на първо и второ четене до чл. 220, тоест намираме се някъде на една трета или малко повече от законопроекта.
Искам да ви информирам и се обръщам с лична молба към Вас, господин председател, и към председателите на парламентарните групи, че в писмото на Европейската комисия се казва, че ако България не изпълни задълженията си и не приеме този законопроект в срок, ще започне процедура по неизпълнение на задълженията на България по Договора за присъединяване. Законът изцяло е подготвен от Комисията по транспорт и съобщения, макар и много тежък - по три-четири заседания всяка седмица, на разположение е. Аз ви моля все пак да не пререждаме програмата за тази седмица, но за следващата седмица, дори да се обсъди въпросът и ако трябва да започнем от вторник, но ни трябват поне три дни от 9,00 до 14,00 ч.
Няма да има сериозни проблеми, но това ще бъде и дългът на Народното събрание, че е изпълнило задълженията си по този законопроект. В противен случай ще получим много черни точки, и то при подготвен законопроект. Молбата ми е лично към Вас и председателите на парламентарните групи. Досега сме го разглеждали два пъти, като сме ползвали чл. 7, когато НДСВ имаше право на законодателна инициатива, втори път - Движението за права и свободи, и през останалото време законопроектът не е гледан. Моята молба е следващата седмица да направим всичко възможно този закон да бъде приет и отчетен пред Брюксел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Мирчев.
Аз също се обръщам към парламентарните групи с молба и господин Миков да има готовност да уточним разумен график на работа, за да може да се приеме този законопроект.
Преминаваме към точка първа от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ОТНОСНО ИМОТИТЕ НА ПОСОЛСТВАТА НА ДВЕТЕ ДЪРЖАВИ.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Има думата господин Петър Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
По тази точка имам процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господин Иван Христов – главен секретар на Министерството на външните работи, и госпожа Дарина Божкова – директор на Дирекция „Имоти извън страната” при Министерството на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане на господин Христов и госпожа Божкова в пленарната зала.
Наближава рубежът от една минута, обръщам ви внимание! Ще трябва да засечем получените гласове.
Моля, отменете гласуването.
Отново поставям на гласуване процедурното предложение за допускане в пленарната зала на представителите на МВнР – разполагате с една минута, уважаеми колеги, да вземете отношение по този въпрос. Ще преминем към проверка на кворума очевидно, ако не се получи друг резултат. Добре е да се посъбудим!
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Поканете представителите на министерството в пленарната зала.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република относно имотите на посолствата на двете държави, внесен от Министерския съвет на 6 март 2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 15 март 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република относно имотите на посолствата на двете държави, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Дарина Божкова – директор на Дирекция „Имоти извън страната”, и госпожа Евелина Ананиева–Николчева – експерт в Дирекция „Международно право” в Министерството на външните работи.
Законопроектът беше представен от госпожа Божкова, която изтъкна, че в съответствие с подписаната на 20 ноември 2006 г. спогодба българската страна получава право на ползване и право на строеж върху терен в Пекин с площ 14 140,15 кв. м, а така също и право на собственост върху съществуващи сгради с площ 2 967,82 кв. м. В резултат на продължителните преговори между представители на двете страни в чл. 3 от спогодбата е фиксирана цената, на която българската страна ще закупи сградите върху терена в Пекин, а именно 1300 щатски долара за квадратен метър застроена площ или общо 3 млн. 585 хил. 166 щатски долара. Посочен е също и срокът за изплащане на съответната сума – в рамките на шест месеца след влизане в сила на спогодбата. Същевременно българската страна се освобождава от всички данъци и такси, дължими при придобиване право на собственост върху сградите, намиращи се на терена в Пекин.
Съгласно спогодбата правителството на Република България предоставя безвъзмездно на правителството на Китайската народна република правото да ползва терен с площ от 12 706 кв. м, намиращ се на бул. „Джеймс Баучер” № 58, София и да построи върху този терен сгради на посолството на Китай в България, като в рамките на шест месеца след влизането в сила на спогодбата българската страна следва да възстанови на китайската страна сумата от 400 000 щатски долара, заплатена през 1964 г. за придобиване право на строеж върху този терен.
Необходимите за целта средства са предвидени по бюджета на Министерството на външните работи за 2007 г.
В чл. 9 от спогодбата е предвидено двете страни взаимно да се освобождават от всички данъци, вземания и такси върху недвижимото имущество в границите на посочените терени, с изключение на таксите за специални услуги. Освен това, в съответствие със своето национално законодателство държавата домакин освобождава другата страна от мита, данъци (включително ДДС) и такси върху материалите и оборудването, внесени за строителството на сградите. Освобождаването от данъци и такси се отнася и за строителните материали и оборудване, необходими за строителството на сградите, които са закупени в съответната страна домакин. Посочените в спогодбата терени, сгради и помощни съоръжения се използват единствено за целите на двете посолства и не могат да бъдат отдавани под наем, ипотекирани, прехвърляни или продавани на трети страни без съгласието на държавата домакин.
Срокът на действие на спогодбата е 70 години, като той се продължава автоматично за нов период от 70 години, освен ако някоя от страните уведоми писмено другата за своето нежелание за такова продължаване поне една година преди датата, на която изтича срокът на действие на спогодбата.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 14 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да приеме Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република относно имотите на посолствата на двете държави, внесен от Министерския съвет на 6 март 2007 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Ранчев, заповядайте да представите становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика относно Законопроект № 702-02-12 за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република относно имотите на посолствата на двете държави, внесен от Министерския съвет на 6 март 2007 г.
На 14 март 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република относно имотите на посолствата на двете държави.
Мотивите на вносителя бяха представени от главния секретар на Министерството на външните работи Иван Христов.
В съответствие със спогодбата българската страна получава право на ползване и право на строеж върху терен в Пекин с площ 14 140,15 кв.м. за срок 70 години, както и право на собственост върху сгради с площ 2 967,82 кв.м.
Фиксирана е цената, на която българската страна ще закупи сградите върху терена в Пекин, като е посочен и срокът за заплащане на съответната сума. Следва да се има предвид, че цената 1300 щ.д. за квадратен метър застроена площ или общо 3 858 166 щ.д. е резултат от продължителни преговори между представители на двете страни. Същевременно българската страна се освобождава от всички данъци и такси, дължими при придобиване право на собственост върху сградите, намиращи се на терена в Пекин.
Предвидено е 6 месеца след влизането в сила на спогодбата да възстанови на китайската страна сумата от 400 000 щ.д., заплатена през 1964 г. за придобиване на право на строеж върху терена на ул. „Джеймс Баучер”. Тези средства са предвидени в рамките на разходните тавани на Министерството на външните работи за 2007 година.
Срокът на действие на спогодбата е 70 години, като той се продължава автоматично за нов период от 70 години, освен ако някоя от страните уведоми другата за своето нежелание за такова продължаване поне една година преди датата, на която изтича срокът на действие на спогодбата.
Членовете на комисията дадоха висока оценка на постигнатите договорености по спогодбата.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република относно имотите на посолствата на двете държави, подписана на 20 ноември 2006 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане.
Има ли желаещи да вземат думата по законопроекта? Не виждам желаещи да вземат думата.
Уважаеми колеги, ще ви прочета текста на законопроекта. Гласуването по него ще бъде утре в началото на пленарния ден, тъй като, както сами разбирате, сега няма възможност да се проведе гласуване.
Проектът за закон гласи:
„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република относно имотите на посолствата на двете държави
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република относно имотите на посолствата на двете държави, подписана на 20 ноември 2006 г.”
Гласуването на законопроекта на първо, а навярно и на второ четене, след съответно процедурно предложение, ще бъде утре, в началото на пленарното заседание.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ДАРЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И СОЦИАЛНАТА СОЛИДАРНОСТ НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ.
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси да ни запознае със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати доктор Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, и госпожа Милена Григорова – експерт в Дирекция „Управление на проекти и програми”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението за допускане в пленарната зала на зам.-министъра на здравеопазването Валери Цеков и госпожа Григорова – експерт в Дирекция „Управление на проекти и програми”.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите представителите на министерството.
Оттук нататък ще си спестим и този род гласувания, тъй като те са също контрапродуктивни. Просто няма да подлагаме на гласуване предложения за допускане в пленарната зала.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: „На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 15 март 2007 г., беше разгледан законопроектът за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция, внесено от Министерския съвет. На заседанието присъстваха д-р Матей Матеев – заместник-министър на здравеопазването, и госпожа Милена Григорова – експерт в Дирекция „Управление на проекти и програми” в Министерството на здравеопазването.
Законопроектът беше представен от д-р Матеев.
Споразумението е подписано на 29 август 2006 г. от министъра на здравеопазването на Република България и на 1 ноември 2006 г. от министъра на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция в изпълнение на проекта „Укрепване на социалното сближаване чрез подобряване на обществената психиатрична помощ в Югоизточна Европа”, включен в структурната рамка на инициативата за социално сближаване на Пакта за стабилност. То предвижда Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция да предостави на българската страна дарение в размер на 37 500 евро. Проектът се реализира в съответствие с Декларацията от Скопие „Здравно и икономическо развитие в Югоизточна Европа през ХХІ век” – Скопие 2005 г., подписан от министрите на здравеопазването на осемте страни от Югоизточна Европа. С цел постигане задачите на проекта на национално ниво гръцкото правителство предоставя на всяка от осемте страни финансова помощ, предназначена за дейности в областта на психичното здраве в рамките на страната.
В споразумението се предвижда решаване на спорове чрез арбитраж, което е основание за ратифицирането му със закон от Народното събрание.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция , внесен от Министерския съвет на 9 март 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата доктор Кумчев, за да представи становището на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да ви запозная със становище относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция № 702-02-13, внесен от Министерския съвет на 9 март 2007 г.
„На свое извънредно заседание, проведено на 20 март 2007 г., Комисията по здравеопазването разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция № 702-02-13, внесен от Министерския съвет на 9 март 2007 г.
На заседанието присъства госпожа Милена Григорова – държавен експерт в Дирекция „Управление на проекти и програми” на Министерството на здравеопазването, експерти от Министерството на здравеопазването.
Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция е подписано в изпълнение на Проекта „Укрепване на социалното сближаване чрез подобряване на обществената психиатрична помощ в Югоизточна Европа”. Целта на този проект е да се подобри психичното здраве и психологическото благосъстояние чрез развиване на действащата психична здравна помощ в Общността, което да стане опорна точка в процеса на реформиране на психичната здравна помощ в посока укрепване на социалното сближаване в региона. Очакваните резултати при постигане целта на проекта включват: укрепване на националната политика за психично здраве, изграждане на национален капацитет в областта на психичното здраве, хармонизиране на законодателството за психично здраве с европейските стандарти, изграждане на пилотни услуги за психично здраве в Общността и други. Споразумението предвижда Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция да предостави на българската страна дарение в размер на 37 500 евро.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване членовете на Комисията по здравеопазването приеха с консенсус следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция № 702-02-13, внесен от Министерския съвет на 9 март 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Пламен Ранчев да представи становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, Комисията по външна политика представя следното становище относно Законопроект № 702-02-13 за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция, внесен от Министерския съвет на 9 март 2007 г.
„На 14 март 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция.
Споразумението предвижда Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция да предостави на българската страна дарение в размер на 37 500 евро. Проектът се реализира в съответствие с Декларацията от Скопие „Здравно и икономическо развитие в Югоизточна Европа през ХХІ век” – Скопие 2005 г. Съгласно документа реформите в областта на психичното здраве са определени като приоритетни сред действията за развитието на здравеопазването в Югоизточна Европа. В съответствие с проекта на национално ниво гръцкото правителство предоставя на всяка от осемте страни от Югоизточна Европа финансова помощ, предназначена за дейности в областта на психичното здраве.
Средствата по това споразумение ще бъдат предоставени за обучение на персонала в Центъра за психично здраве в Благоевград.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по предлагания законопроект? Няма желаещи.
Ще ви представя текста на законопроекта, по който гласуването също ще бъде утре:
„Проект
ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция
Член единствен. Ратифицира Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция, сключено на 1 ноември 2006 г.”
Това е текстът на законопроекта.
Преди да преминем към т. 3, уважаеми колеги, моля за малко внимание.
След т. 3, като т. 4 е предвиден избор за подуправител на Българската народна банка – ръководител на Управление „Банков надзор”.
Знаете, такъв избор не се прави всеки ден, това е един достатъчно отговорен акт. Следва да преценим дали сега да се проведе обсъждане на кандидатурата и тя да се гласува утре, когато ще разполагаме с необходимия кворум, или да се направи процедурно предложение тази точка да бъде т. 1 утре сутринта.
Моля ръководствата на парламентарните групи да преценят как да процедираме, докато разглеждаме т. 3, тъй като очевидно актът на Народното събрание трябва да бъде достатъчно отговорно обсъден, преценен и, разбира се, гласуван.
Сега преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОНСОРЦИУМ RWE NUKEM – GNB (DSF Kozloduy) – продължение.
Има доклад от Комисията по енергетиката.
Вие ли ще докладвате, господин Аталай?
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Това е продължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, това е продължение, но може би като информация към пленарната зала какво се предвижда като допълнителна информация във връзка с повдигнатите въпроси. Останаха въпроси, по които да се получи допълнително разяснение от вносител от министерството, може би и от комисията, просто за да ориентирате залата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Бяха прекъснати разискванията по ратификацията. Според мен, господин председателю, трябва да продължим или с дебатите, или да преминем към гласуване на ратификацията. Бяха изказани всички мнения и становища, дори бяха спестени определени действия, направени от страна на господин Шиляшки по време на подписването на това споразумение. Според мен би било коректно и реално, ако няма кой да вземе отношение по тази тема, да преминем към гласуване. Ако има, нека да продължим дебатите. Тогава вече може би и комисията ще има какво да каже, и вносителите на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Действително, уважаеми колеги, на разискването на първо четене на този законопроект – тук не е отбелязана датата, на 14 февруари фактически разискванията бяха прекъснати с гласуване на процедурно предложение, за да се даде възможност, ако има нужда, да бъдат изяснени допълнителни въпроси, свързани с това споразумение и законопроекта, внесен за неговата ратификация.
Както виждате, в пленарната зала е и министърът на икономиката и енергетиката, който очевидно е готов да участва в доизясняване на въпросите, които биха били поставени. Има ли такива?
Господин Иванов е процедурно възпрепятстван да продължи своето участие в дебата.
Има ли желаещи да поставят въпроси? Има изразено известно нетърпение, примесено с критични нотки. Това е нормално, в реда на нещата е в нашия парламент.
Няма желаещи да вземат думата.
Господин министърът желае ли да вземе думата? Не желае.
В такъв случай, уважаеми колеги, гласуването по този законопроект също ще бъде утре, в началото на пленарното заседание при наличието на необходимия кворум за приемане на актове на Народното събрание.
Благодаря Ви, господин министър, за готовността да бъдете на разположение. Ще чакаме с вълнение утрешния резултат от гласуването.
Преминаваме към точка четвърта:
ИЗБОР НА ПОДУПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА, РЪКОВОДИТЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ “БАНКОВ НАДЗОР”.
Онова, което се получи като информация от парламентарните групи, е, че има предпочитания дискусията по т. 4 да се проведе днес, а гласуването утре. Има и причина в тази връзка – доколкото разбирам, управителят на Българската народна банка утре няма да бъде в страната.
Да ви напомня, че по тази точка е постъпило предложение от управителя на Българската народна банка за избиране на подуправител. Това е в изпълнение на правомощията, които той има, и задълженията по Закона за Българската народна банка, по-точно чл. 12, ал. 2 от закона, която предвижда Народното събрание да избере подуправител по предложение на управителя.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, предлагам да бъде допуснат в залата управителят на Българската народна банка господин Иван Искров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за допускане на управителя на Българската народна банка господин Иван Искров в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Предлагам господин Искров да бъде поканен направо на трибуната, за да може да ви представи своето предложение.
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да благодаря за поканата и за възможността отново да говоря от тази трибуна като може би най-високата трибуна в Република България.
Поводът да бъда днес тук е изтичащият мандат на действащия подуправител на Българската народна банка и ръководител на Управление “Банков надзор” и моето предложение за избор на нов подуправител на мястото на досегашния. Позволете ми, господин председателю, преди всичко да напомня правното основание за моето предложение, което съм входирал в Народното събрание миналата седмица, то е именно изискванията на Закона за Българската народна банка.
Понастоящем подуправител и ръководител на Управление “Банков надзор” е госпожа Емилия Миланова. Госпожа Миланова е подуправител на Българската народна банка от 13 юни 1997 г. Преизбрана е на 10 април 2001 г., като обръщам внимание, че нейният мандат е влязъл в сила на 14 юни 2001 г. Съгласно Закона за Българската народна банка мандатите на подуправителите са шестгодишни и следователно настоящият мандат на колежката Миланова изтича на 14 юни тази година.
Също така законът казва, че подуправителите на банката се избират по предложение на управителя на Българската народна банка не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на предходния мандат. Това означава, уважаеми дами и господа, че новият подуправител трябва да бъде избран между 14 март и 14 април 2007 г. Това са формалните изисквания.
Преди да представя кандидатурата на Народното събрание на колегата, който предлагам, бих желал да спомена, че това е една от най-тежките длъжности в Централната банка, тъй като, както знаете, със закона от 1997 г. правомощията са индивидуални по отношение на регулиране на банковия сектор, с изключение на най-тежките мерки на надзора, а именно даване на лиценз и отнемане на лиценз, поставяне под особен надзор и оздравяване на търговска банка. Това означава – и от това съм се водил при моето обсъждане на възможните варианти, които лично съм взел предвид, а именно да бъде човек, който добре познава нормативната база, да бъде човек, който добре познава колегите от Българската народна банка – това са 85 човека, да бъде човек, който се ползва с добра репутация и е познат на финансовия сектор, тъй като наистина това е длъжност, която трябва да бъде съчетана не само със законови правомощия, но и с достатъчна доза на уважение и респект от поднадзорните обекти.
Второто много важно нещо, което искам да спомена, уважаеми дами и господа народни представители, защо съм се спрял на тази кандидатура, е, че голяма част от законодателството беше променено от 1 януари 2007 г. От тази дата влезе в сила изцяло нов Закон за кредитните институции, който в 30 до 40% промени нормативната база и ред надзорни правомощия, които са дадени на подуправителя, ръководещ банковия надзор. Така че да бъдеш член на ръководството на Централната банка е не само висша форма на чест, поне аз така го схващам, но една огромна отговорност. Пак подчертавам, това е един от подуправителите, които имат най-големи индивидуални правомощия.
Отчитайки всичко казано дотук и предстоящите проекти, които вървят, се спрях на кандидатурата на колегата от банковия надзор, това е внесеното от мен предложение за Румен Иванов Симеонов. Както съм написал в мотивите си, господин Симеонов е добре познат на сектора от самото създаване на надзора през 1991 г. Той познава много добре нормативната база, познава много добре дейността на банките. Много важни са самите личностни отношения вътре в самата банка. Самият той като директор на Дирекция “Надзорна политика и методология” пряко е отговарял, разбира се под ръководството на госпожа Миланова и моето ръководство, за изработването на нормативната база, част от която е била представена от Народното събрание, част от нея е била приемана от самия Управителния съвет на Централната банка.
Господин Симеонов, както съм посочил и в биографичната справка, е роден през 1952 г. Бих казал, че е един достатъчно балансиран, последователен човек – това е много важно, преминал е през различни етапи на своята кариера. Започнал е дейността си като специалист в “Рудметал”, преминал е през Външнотърговска банка, “Индустриалимпорт”. От края на 1990 г. постъпва в “Банков надзор” и оттогава започва да се прави банков надзор. По времето на моя предшественик господин Симеонов е издигнат до директор на Дирекция “Надзорна политика и методология” и досега изпълнява тази длъжност. Благодарение на това, че е добре познат на банковата общност, е предложен от моя предшественик, пак подчертавам, за представител на Централната банка във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, това става през 2002 г., което е допълнителен извънщатен ангажимент извън този в Централната банка. Такъв е той и до момента.
Накрая искам да обърна внимание също на нещо много важно – господин Симеонов свободно владее английски език – това е важно за ръководството на Централната банка, тъй като ние всички пряко участваме в различни форми и на европейската система от централни банки, и в някои комитети в Брюксел. Това не е просто формално изискване. Той добре познава международните стандарти, познат е добре на колегите от другите 26 централни банки, доколкото заедно с други колеги от надзора участва в различни форуми и комитети на европейската система от централни банки. Предполага се, че заедно с моята уважаема колежка госпожа Миланова през тези три месеца ще имат достатъчен период безболезнено да навлезе и във вземането на висшите решения от компетентността на подуправител не само в страната, но и тези, които касаят дейността ни в рамките на Европейския съюз.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, надявам се, че мотивите, които изложих пред вас, и биографичната справка, са достатъчни, за да получа вашия положителен вот.
В края, бих желал да използвам ситуацията, тъй като не всеки ден съм тук, да благодаря за изключителната подкрепа, която получи банката в края на миналата година при приемането и адаптирането на нашето законодателство към европейското, което пък даде възможност на Управителния съвет на Централната банка навреме да се подготви и да подготви сектора за навлизането в един по-либерален пазар и по-либерален режим. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Моля, останете в залата, евентуално за да дадете и допълнителни пояснения към кандидатурата.
Преминаваме към обсъждане.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Милен Велчев, заповядайте.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Искров! Преди всичко бих искал да поздравя господин Иван Искров за изключително уместното и удачно предложение, което той прави пред Народното събрание за избор на подуправител и ръководител на Управление “Банков надзор”. По-често трябва да се случва това, което се случва днес в Народното събрание – по-често в избора си на ръководни органи на такива важни постове в държавата и не само в банковата система, но и в други сфери, ние трябва да подхождаме преди всичко по професионалния принцип и да избираме и да обсъждаме кандидатури на хора, които са се изявили изключително успешно в същата сфера, в която сега в частност господин Симеонов предстои да бъде избран, надявам се.
Няма никакво съмнение, че НДСВ ще подкрепи предложението на управителя на БНБ и ще даде гласовете си в подкрепа на кандидатурата на господин Симеонов за подуправител.
Трябва да се отбележи, че пред БНБ и в частност пред Управление “Банков надзор” стоят доста сериозни предизвикателства през следващите години, може би не чак толкова трудни за решаване, както беше преди десетина-петнадесет години, предвид на тогавашната обстановка в банковия сектор, но все пак в първата година от членството ни в Европейския съюз предстоят много сериозни промени на банковия пазар с навлизането в него на много други играчи от голямата европейска сцена, които досега не са имали по една или друга причина възможност или желание да участват на българския банков пазар. Аз вярвам, че той ще продължи да се развива все така динамично и да бъде един от факторите за стабилността на финансовата и икономическата система в България. Разбира се, това ще бъде възможно, при положение че банковият надзор продължи да работи така стабилно и добре, както е работил през последните десет години.
Тук е мястото да отбележа и личната заслуга на госпожа Миланова – досегашният и сегашният подуправител на БНБ и ръководител на Направление “Банков надзор”, за тази радикална промяна на банковия пазар, която се случи през последните десет години.
Нямам съмнение, че и госпожа Миланова да беше предложена за още един мандат, щеше да получи доста широка подкрепа в Народното събрание, предвид на показаните качества и на опита, който е натрупала в управлението.
Господин Симеонов е една от най-достойните кандидатури за този пост. Няма да навлизам в детайлите на неговата биография, тъй като господин Искров вече го направи. Само ще си позволя да завърша с това – да пожелая на господин Симеонов и на целия екип на Българска народна банка успех в следващите години напрегната работа! Да продължават да работят все така усърдно и ползотворно за стабилността на българската финансова система! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Владимиров, заповядайте.
РОСЕН ВЛАДИМИРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Искров! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи Ви приветствам с направеното предложение и бих си позволил да изразя и личното мнение по предложената кандидатура, тъй като съм човек, който познава господин Румен Симеонов от години. Били сме колеги, работили сме заедно и моите впечатления освен на народен представител, изразител и на волята на Движението за права и свободи, са и лични като на бивши колеги.
Казаното от господин Искров в направеното предложение за професионализма на господин Румен Симеонов напълно отговаря на истината. В периода след реформирането на Българската народна банка именно господин Симеонов беше в основата на реформите и основен идеолог и изразител на новостите в областта на банковото дело и най-вече на надзорните функции на централната банка. В този смисъл той е основният реформатор и създател на регулациите на централната банка, които позволиха в онези трудни времена бързо и лесно да овладеем тежката ситуация, която настъпи като банкова криза, а след това станаха основа за стабилизирането на банковата система и затова ние бързо и лесно да се превърнем в една модерна финансова система, характерна със своята стабилност, висока ликвидност и създаващи условия сега, след членството ни в Европейския съюз, бързо и лесно да се присъединим към еврозоната, дай Боже, през 2009 г.
Зад всичко това стои огромната работоспособност и извършен труд от господин Румен Симеонов, поради което след обсъждане в Парламентарната група на Движението за права и свободи ние изцяло се присъединяваме към направеното, в изпълнение на банковите разпоредби, от страна на господин Искров предложение за господин Румен Симеонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както знаете, по закон именно управителят на Българска народна банка е човекът, който предлага подуправителите. В тази ситуация парламентът има две възможности – или да приеме, или да отхвърли една кандидатура.
Парламентарната група на Българския народен съюз е запозната с характеристиката и квалификациите на господин Симеонов, който се предлага – човек с 16 години стаж в банката. Ние намираме предложението на господин Искров за удачно и затова Българският народен съюз ще подкрепи кандидатурата, защото Българската народна банка е една институция, в която трябва да се дава път на професионализма и по-малко да се мисли за партийност, квоти, оцветеност по цветове и т.н.
Затова още веднъж заявявам, че Парламентарната група на Българския народен съюз ще подкрепи тази кандидатура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз се присъединявам към колегите, които взеха отношение, и от името на Коалиция за България изразявам категоричната подкрепа за кандидатурата на господин Симеонов.
Понеже донякъде познавам и разговорите, които се водеха около тази кандидатура, аз също смятам, че днес правим нещо изключително важно, нещо нетрадиционно, че в духа на огромната промяна, която направихме от 1 януари 2007 г., правим един европейски избор, в който няма политически нюанси, на предно място излиза професионализмът на господин Симеонов. В тази посока са и моите поздрави за гуверньора на Българската народна банка. Знаете, че е невъзможно да не е имало натиск от различни посоки, примерно за политическа окраска на тази кандидатура. В общи линии беше отстоян професионалният подход и днес гласуваме за точния човек в точното време и на точното място.
Като имаме предвид, че финансовата криза в България през 1996-1997 г. до голяма степен стартира от неизпълнените функции на банковия надзор, то разбирате, че днешният избор е един от стожерите на запазването на финансовата стабилност и успешното решаване на другата важна задача – присъединяването на България към еврозоната. Аз не вярвам в годината 2009 г., но дай Боже, поне 2010 г. да станем членове на еврозоната.
Така че от името на Коалиция за България аз изразявам категоричната ни подкрепа и призовавам колегите народни представители да подкрепим тази кандидатура за подуправител на БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам повече желаещи.
Дискусията по това предложение приключва. Предстои да проведем гласуването утре в началото на пленарния ден, както уточнихме преди започването на дискусията по тази точка, да няма съмнения относно легитимността на гласуването и избора.
Както знаете, предстои господин Симеонов да заеме длъжността, на която евентуално ще бъде избран, в средата на м. юни, когато ще положи клетва съгласно изискванията на закона, тъй като законът предвижда полагането на клетвата да стане при встъпването в длъжност, а не в момента на избора. Така че утре ще направим избора. Както се очертава, предложението на управителя на Българската народна банка ще бъде прието. И след това в средата на м. юни ще насрочим полагането на клетвата и подписването на клетвения лист. Благодаря ви, колеги.
Преминаваме към пета точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА КЪМ ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ЗА ВЗАИМНА ЗАЩИТА И НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Имате думата, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих желал да направя процедурно предложение за достъп в залата на госпожа Ана Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за достъпа на госпожа Янева в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да поканите госпожа Янева в пленарната зала.
Имате думата, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите № 702-02-10, внесен от Министерския съвет на 26.02.2007 г.
На заседание, проведено на 14 март 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката госпожа Анна Янева.
Протоколът за внасяне на изменения в Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите е подписан на 3 ноември 2006 г. в София.
Протоколът съдържа разпоредби, с които се изменят чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от договора, отнасящи се до режима на третиране на инвестициите и превода на суми, свързани с инвестициите, които имат за цел да гарантират прилагането на мерките, които Европейската комисия е приела или може да приеме в бъдеще по отношение на инвестиционната дейност на инвеститори на територията на Европейския съюз.
Съгласно чл. 4 протоколът подлежи на ратификация и влиза в сила от деня, следващ датата, на която е получено последното от уведомленията, с които двете страни се известяват взаимно, че са изпълнени изискванията на законодателството на всяка от тях за влизането му в сила.
Влизането в сила на протокола е необходимо условие за стимулиране инвестиционната дейност между двете страни и за насърчаване на деловите контакти.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля да се представи становището на Комисията по европейските въпроси.
Госпожо Илияз, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“На свое извънредно заседание, проведено на 9 март 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Проект на Закон за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна помощ и насърчаване на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
С настоящия законопроект на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, на Народното събрание се предлага да ратифицира Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна помощ и насърчаване на инвестициите, подписан на 3 ноември 2006 г. в София.
Договорът за взаимна помощ и насърчаване на инвестициите между правителствата на Република България и Република Македония е подписан в София на 22 февруари 1999 г.
Промените в Договора се налагат от задължението на Република България, свързани с членството й в Европейския съюз да приведе сключените от нея международни договори в съответствие със законодателството на Европейския съюз. С Решение № 710 на Министерския съвет от 2005 г. е одобрена позицията на Република България за провеждане на преговори за изменение и допълнение, прекратяване или денонсиране на договори за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. В приложение към това решение, отнасящо се до двустранните инвестиционни договори, които следва да бъдат изменени или денонсирани, е включен и Договорът между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите.
Предложеният за ратификация Протокол съдържа разпоредби, с които се изменят чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от Договора, които уреждат съответно режима на третиране на инвестициите и преводите на суми, свързани с инвестициите. Измененията отчитат пълноправното членство на България в Европейския съюз и привеждат клаузите на Договора в съответствие с мерките, които са приети или могат да бъдат приети в Европейския съюз по отношение на инвестиционната дейност.
Новите разпоредби са съобразени с изискванията на Европейския съюз за допълване на инвестиционни договори.
Съгласно чл. 4 от Протокола той подлежи на ратификация и влиза в сила от деня, следващ датата, на която е получено последното от уведомленията за изпълнение на изискванията на законодателството на всяка от договарящите държави за влизането му в сила.
Въз основа на изложеното може да се заключи, че предложеният проект на Закон за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна помощ и насърчаване на инвестициите е в съответствие със задълженията на Република България, произтичащи от пълноправното й членство в Европейския съюз, поради което се подкрепя от Комисията по европейските въпроси.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси с единодушие от 11 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите № 702-02-10, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Да чуем и становището на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Берон.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 702-02-10, за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, внесен от Министерски съвет на 26 февруари 2007 г.
На 7 март 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите.
Въз основа на представените мотиви и проведеното обсъждане, Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, подписан на 3 ноември 2006 г. в София.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по предлагания законопроект? Не виждам.
Ще ви представя текста на законопроекта, който ще бъде гласуван също утре сутринта:
“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите
Член единствен. Ратифицира Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, подписан на 3 ноември 2006 г. в София.”
Приключваме с т. 5 и преминаваме към точка шеста от нашата програма за нашата работа, а именно:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вносители са Петър Стоянов и група народни представители; Христо Кирчев; Георги Пирински и група народни представители; Радослав Илиевски; Минчо Христов и Стела Банкова.
Има подготвен проект за решение на Комисията по правни въпроси.
Давам думата на господин Стоилов, председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Този проект за решение е втората част от промени в правилника. Както си спомняте, ние вече приехме промените, които се отнасят до преуреждане на въпросите с участието на парламента в обсъждането и решаването на европейските въпроси. Предстои да се подготви и трета част, която засяга финансовите правила.
Сега на вашето внимание представям
“Проект
РЕШЕНИЕ
за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Комисията предлага следната редакция за § 1:
“§ 1. Наименованието на Глава втора се изменя така:
“Конституиране на Народното събрание и промени в ръководството”.
Комисията предлага следната редакция за § 2:
“§2. Създава се чл. 4а:
“Чл. 4а. Кандидати за заместник-председатели на Народното събрание могат да издигат и парламентарни групи.”
Комисията предлага следната редакция за § 3:
“§ 3. В чл. 5 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 3:
“3. по писмено искане на парламентарната група, която ги е издигнала.”
2. В ал. 3 след думите “т. 2” се добавя “и по т. 3”.”
Смятам да спра до тази група от въпроси. Може да има някакви изказвания по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, предлагам да представите тази група въпроси, които са свързани с дадената глава, ако сте в състояние да отграничите тематиката по глави.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Дотук бяха въпросите, които се отнасят до начините за предлагане на кандидатури за ръководството на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да прекъснем дотук тогава.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание са параграфи 1, 2 и 3 от проекта за решение, представен от комисията.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Гласуванията, разбира се, ще бъдат утре в началото на пленарния ден. Залата сама подсказва невъзможността за друг начин на действие, така че продължете, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага следната редакция за § 4:
“§ 4. В чл. 8, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 9:
“9. след гласуване може да изисква от секретарите на Народното събрание информация за гласуването с чужди карти;”.
2. Досегашните т. 9-15 стават съответно т. 10-16.”
Има предложение на Георги Пирински и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция за § 5:
“§ 5. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови т. 2, т. 3 и т. 4:
“2. предоставят в началото и прибират в края на пленарното заседание картите за гласуване по чл. 53, ал. 5, които не са на съхранение в народните представители;
3. по време на пленарното заседание осигуряват неприкосновеността на картите за гласуване, оставени без надзор от титулярите им, като ги отстраняват от пултовете и ги съхраняват до поискването им от титулярите;
4. при гласуване с компютризираната система съдействат за предотвратяване и санкциониране на гласуването с чужда карта;”.
2. Досегашната т. 2 става т. 8.
3. Досегашните т. 3-5 стават съответно т. 5-7, а досегашната т. 6 става т. 9.”
Има предложение на Петър Стоянов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението за изземване на оставените без надзор карти за гласуване, но смята, че това трябва да бъде извършвано от секретарите на парламента. Предложението е отразено в прочетения § 5.
Има предложение от Георги Пирински и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция за § 6:
“§ 6. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
“2. подпомагат секретарите на Народното събрание за предотвратяване и санкциониране на гласуването с чужда карта;”.
2. Досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 3 и 4.”
Това са предложенията, които се отнасят до задълженията на парламентарните секретари и квесторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е Глава трета “Ръководство на Народното събрание”, от текстовете на чл. 8 до чл. 11 включително. Имате думата по тези текстове.
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Предложенията, които бяха докладвани пред вас от господин председателя на Комисията по правни въпроси, имат за задача да разрешат някои съществуващи проблеми в организацията и дейността на Народното събрание. Сигурно ви прави впечатление, че предложенията за изменение на нашия правилник са еднопосочни, а са направени и от народни представители на левицата, и от народни представители, разположени в дясната страна на пленарната зала. Очевидно е, че съставът на Народното събрание възприема този проблем по еднакъв начин и предлага еднообразно негово разрешение. Става въпрос за това, че трябва да се справим с проблема “гласуване с чужди карти”. Разбира се, ние не си поставяме свръхамбициозна задача в тази посока, но трябва да се направи всичко, каквото е възможно и е свързано с нормативната уредба в това отношение.
Виждате, че предлагаме ново правомощие на председателя на Народното събрание, което е свързано с изискване от секретарите на Народното събрание на нашите колеги народни представители, данни за гласуването и начина, по който е извършено гласуването. Става въпрос за гласуване с чужди карти или по друг неприемлив начин. Създават се нови правомощия на секретарите на Народното събрание и на квесторите. Принципът на тези изменения е, че картата за гласуване се съхранява лично от народния представител или в парламентарната група. Въвежда се понятието “неприкосновеност на картата за гласуване”, което на пръв поглед звучи необичайно, но всъщност изразява намерението на вносителите на това предложение за неразделност между картата и народния представител с цел обезпечаване личното гласуване.
Искам да ви кажа, че ние като вносители на тези предложения, се отнасяме с пълната сериозност към този проблем, защото всъщност става въпрос за нов стандарт на поведение на народния представител, свързан с нашето присъединяване към Евросъюза и пълноправното ни членство. Ние мислим, че народните представители трябва да се отнасят максимално отговорно към своите задължения и да придават такъв тон на поведение в цялата държава.
От друга страна, личното гласуване със собствените карти за гласуване създава един своеобразен стабилитет на гласуваните от Народното събрание актове, тъй като всеки закон или законопроект, превърнал се в закон при един съмнителен начин на гласуване, знаете, че не се ползва с доверието на цялото общество и това пряко влияе на отношението на гражданите към законите и към тяхното спазване. Така че тези изменения, в тази част на правилника, са призвани именно и за това – за новия стандарт на поведение на народния представител, надявайки се, че даваме тон на едно ново поведение в българското общество и държава и, разбира се, към повишаване уважението към законите, тяхната стабилност и тяхното точно приложение и спазване.
Надявам се, че залата ще подкрепи нашите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат отношение по разглежданите текстове? Не виждам желаещи.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага следната редакция за § 7:
“§ 7. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите “ал. 3” се заменят с “ал. 5”.
2. В ал. 4 думите “качеството си на наблюдател в Европейския парламент” се заличават.”
Комисията предлага следната редакция за § 8:
“§ 8. В чл. 22 се създава ал. 3:
“(3) Към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща Подкомисия по отчетност на публичния сектор.”
Комисията предлага следната редакция за § 9:
“§ 9. Създава се чл. 22а:
“Чл. 22а. (1) Във връзка с дейността на Подкомисията по отчетност на публичния сектор и по искане на председателя на Комисията по бюджет и финанси първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съставят отчети за изпълнението на определени бюджети и програми, които се представят на подкомисията в срокове, определени в искането. По този ред могат да се обсъждат и отчети за изпълнението на извънбюджетни сметки и фондове.
(2) В заседанията на подкомисията участват първостепенният разпоредител, председателят на Сметната палата и министърът на финансите или техни заместници, както и други лица по покана на председателя на подкомисията.
(3) След обсъждането на отчета, председателят на подкомисията изготвя доклад с оценка за изпълнението на бюджета, който се предоставя на Комисията по бюджет и финанси и на народните представители.”
Комисията предлага следната редакция за § 10:
„§ 10. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „законопроекти” се добавя „Годишната програма по чл. 97а”.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Постоянните комисии в съответствие със своя предмет на дейност осъществяват периодичен контрол за степента на усвояване и за целесъобразното и законосъобразното изразходване на средства от фондовете и програмите на Европейския съюз.”
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”
Ще обърна внимание, че това са нови текстове, които се отнасят до финансовия контрол върху публичните разходи и до новите правомощия на комисиите да контролират изразходването на средствата по съответните оперативни програми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Параграфи 11 и 12 също са към главата за постоянните комисии.
Моля да ги представите.
Аз оттеглям предложението по чл. 34а, което не е подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е с вносители Минчо Христов и Стела Банкова – създава се нова ал. 9 към чл. 25 със следното съдържание:
„(9) След номинацията на посланиците на Република България от Министерския съвет в двуседмичен срок Комисията по външна политика провежда задължително публично изслушване на кандидатите, показващо техните професионални качества и познанията им за страната домакин.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Георги Пирински и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция за § 11:
„§ 11. В чл. 27, ал. 2 думите „до 15 минути” се заличават.
Има предложение на Петър Стоянов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция за § 12:
„§ 12. В чл. 30, ал. 2, изречение първо думите „конкретен законопроект” се заменят със „законопроектите” и в изречение второ накрая се добавя „и се публикуват в 10-дневен срок от заседанието в сайта на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, това са текстове, свързани с Глава четвърта – „Парламентарни групи”, и Глава пета – „Комисии на Народното събрание”. Комисията предлага съответни текстове по тези параграфи.
Има едно неприето предложение на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова за ал. 9 към чл. 25.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, г-н Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, нашето предложение буквално гласи следното:
„Създава се нова ал. 9 към чл. 25 със следното съдържание, цитирам:
„След номинацията на посланиците на Република България от Министерския съвет в двуседмичен срок Комисията по външна политика провежда задължително публично изслушване на кандидатите, показващо техните професионални качества и познанията им за страната домакин.”
Защо правим предложението? Колеги, вие много добре знаете какви хора бяха изпращани през последните години, а и продължават да се изпращат в някои случаи в нашите мисии в чужбина. Няма да цитирам многобройните примери на непрофесионални (много меко казано) семейни и партийни назначения в Министерството на външните работи и изпращането им зад граница – хора без необходимата квалификация, без знанието на чужди езици, въобще без никакви качества.
Няма да цитирам тук дъщерята на една заместник-министърка, която беше отзована. Знаете, имах специално питане към министър Калфин, където цитирах многобройни примери на такива назначения. Това, което предлагаме, е поне посланиците, които се назначават, да могат да бъдат изслушвани от Комисията по външна политика. Впрочем такъв обичай има американският Сенат. Те изслушват задължително всички посланици, които се изпращат. Мисля, че качеството на американските посланици, независимо от позициите, които те защитават (всъщност те защитават позициите на собственото си правителство), не могат да бъдат отречени. Например американският посланик говори много добре български език, както и всички останали американски посланици досега. А ние имаме случаи (аз няма да ги цитирам тук), където посланици не знаят въобще езика на страната домакин. За мен това е пълен абсурд. Въпреки всичко имаме такива случаи. Не мога да разбера какво ще прави човек, който не знае езика на страната домакин, зад граница. Може би това трябва да го обяснят хората, които изпращат такива хора, най-вече българското правителство.
Смисълът е ясен. Ние работим за повишаване квалификацията на нашите посланици. Надявам се вие да подкрепите това предложение, което е смислено и разумно. Нека да прекратим порочната практика да изпращаме за посланици хора, които нямат никакви професионални, а защо не и морални качества в някои отношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Христов, уважаеми колеги! Бих искала да обърна внимание на господин Христов и на залата, че Комисията по правни въпроси не прие предложението на господин Христов не защото сме против аргументите, които той изложи. Не се прие с оглед на систематичното място на предложението.
Господин Христов, ние напълно споделяме Вашите аргументи и съображения, за да направите това предложение. Комисията по правни въпроси си позволи да доразвие идеята, която Вие споделяте от трибуната. Сигурно си спомняте, че в предната част на правилника, която вече приехме и която засягаше европейските въпроси, пълноправното членство на България и задълженията на българския парламент, ние приехме текстове, съгласно които се създават правомощия на Комисията по европейските въпроси. Пред нея се изслушват не само дипломатите, не само кандидат-посланиците на Република България, а и по-широк кръг лица от дипломатическия корпус. Те се изслушват от Комисията по европейските въпроси с оглед на техния професионализъм и всичко онова, което Вие предлагате и което ние сме имали предвид с оглед на техните лични професионални и морални качества.
Още нещо, създадохме възможност Комисията по европейските въпроси да провежда съвместни заседания на тази тема с Комисията по външна политика.
Ето защо считам, че ние от ляво като вносители и Комисията по правни въпроси признаваме тези мотиви, знаем ги, осъзнаваме ги и предлагаме решение. То е по-широко от Вашето предложение, тъй като две комисии могат да вземат участие при въпросното изслушване и обсъждане качествата на нашите дипломати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Христов, за Вашата дуплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Аз благодаря за отправената реплика. Вижте, колеги, Комисията по европейски въпроси се занимава с проблемите на Европейския съюз най-вече и на европейските страни. Аз говоря и моето предложение е именно да залегне, пак повтарям, изслушване пред Комисията по външна политика, защото, както добре знаете, има посолства, които са в Африка, Азия, Латинска Америка. Тоест аз разширявам възможностите и настоявам за това комисията да бъде Комисията по външната политика – там, където е мястото да бъдат изслушвани нашите посланици от тези три континента, а не да ограничаваме парламентарния контрол само върху територията на Европа.
Ето това е смисълът. Иначе аз благодаря за подкрепата, която получавам от страна на част от управляващото мнозинство, виждам, че има разумни хора и там в този случай, и се надявам да подкрепите самото предложение, което, пак повтарям, има единствено за цел да повиши качеството на българските посланици зад граница. А когато ние повишим това качество, когато наложим едно такова задължително и – дебело подчертавам – публично изслушване, тогава тези, които са си позволили да номинират непрофесионални кадри, трябва да носят своята отговорност пред българското общество. Или най-малкото да обяснят защо номинират такива хора.
Така че, пак повтарям, аз искрено се надявам парламентарната зала да подкрепи нашето предложение именно в този по-широк контекст – Комисията по външната политика да изслушва задължително и публично тези посланици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Величков, заповядайте.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз подкрепям предложението на колегата Минчо Христов. И не само го подкрепям, бих искал да ви информирам, че Комисията по външната политика и сега има практика да изслушва новоназначените посланици на Република България. Учудвам се защо Комисията по външната политика не разгледа именно тази част и не потвърди необходимостта от такова изслушване. Мисля, че то не само ще дава представа за професионалното и езиковото ниво на нашите посланици, но и ще повишава, така да се каже, авторитета и на самия парламент. А също на обръщането на внимание към тези посланици се гледа от тяхна гледна точка твърде положително.
Има нещо, което впечатлява членовете на комисията през последните няколко месеца, а това е изпращане на посланици с добри професионални качества, бих казал, едни великолепни професионалисти. Последният посланик, който мина през Комисията по външната политика, беше нашият посланик в Босна, който ще замине тези дни. Това един човек, който наистина показа едно изключително професионално ниво.
Така че аз не виждам никаква беда. Още повече, наистина едно е изслушването да бъде в Комисията по евроинтеграция, в която аз също съм член, друго е – в Комисията по външната политика. Евроинтеграцията обхваща 27 страни, а дипломатическите отношения на България са с две-три пъти повече страни. Така че аз мисля, че това ще бъде в интерес и на самите посланици, и някакъв контрол, макар че комисията не решава, тя изслушва. За разлика от Американския конгрес, както тук се спомена, от който зависи дали даден посланик да бъде утвърден, тук това изслушване има, бих казал, информативен, протоколен характер и мисля, че добре би било в правилника да залегне една такава клауза. Защото много малък е броят на посланиците, които отказват или които по някакви причини не пожелаха да се явят. Един от тези посланици, ако беше се явил в комисията, може би щеше да се даде малко повече информация на обществото за някои негови негативни качества. Няма да го спомена, вие знаете за кого става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, часът е 11,00. Заседанието ще продължи след 30 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум, продължаваме заседанието.
Процедурно предложение – заповядайте, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес изтече срокът за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за биологичното разнообразие. Предлагам този срок за предложения да бъде удължен със седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тоест да станат 14 дни. Така ли да го разбираме?
СТОЙКО ТАНКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение за удължаване на срока за писмени предложения между първо и второ четене от 7 на 14 дни.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Продължаваме нашата работа по проекта за Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по докладваните текстове до § 7? Няма.
Моля председателят на Комисията по правни въпроси да докладва следващите параграфи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение е на Георги Пирински и група народни представители.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Стоилов, оттеглям това предложение.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, аз само използвам да кажа, че в дискусията по това предложение надделя разбирането, че след като в правилника сега съществува алинея, която определя, че Народното събрание може да има и друг режим на заседанията, сметнахме, че този по-гъвкав подход е по-целесъобразен, поне за още няколко месеца напред, защото се налага и в пленарната зала да се извършва значителен по обем работа. Това бяха мотивите. Това се отнася и за вашето предложение по следващия текст, който също предполагам, че може да не бъде разглеждано тук.
Има предложение на народния представител Христо Кирчев – в чл. 35, след думата „петък” се добавят думите „в часовете”, а в края на изречението се добавят думите „за всеки отделен ден”.
Комисията не подкрепя предложението.
Следващото предложение е на Радослав Илиевски – създава се нов чл. 35а със следното съдържание:
„Чл. 35а. Парламентарният контрол се провежда всеки петък от 9,00 до 11,00 ч., а от 11,30 до 13,00 ч. – редовно пленарно заседание.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Христо Кирчев – в чл. 38, ал. 1 в началото се добавя думата „при”, а след думите „Народното събрание” се добавя думата „дебатите”.
В ал. 2 след думите „и Българското национално радио на” се добавят думите „дебатите при”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Георги Пирински и група народни представители – в чл. 38, ал. 3 думата „Всички” се заменя с думата „Акредитираните”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага друга редакция на § 13, която смятаме, че е по-сполучлива и от текста, който в момента действа, така че остава предложението за § 13 на комисията:
„§ 13. В чл. 38, ал. 3 се изменя така:
„(3) Акредитираните журналисти и други журналисти, на които е осигурен достъп, могат да присъстват на откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание.”
Предложение на Петър Стоянов и група народни представители – в чл. 39, ал. 2 след думата „преди” текстът се заличава и се замества с думите „започване на гласуванията”, а ал. 3 и 4 се отменят.
Комисията не подкрепя предложението в частта му за отмяната на ал. 3 и 4 и го подкрепя в останалата му част.
Предложение на Христо Кирчев – в чл. 39, ал. 2 след запетаята краят на изречението се заличава и се добавят думите „в сряда сутрин и преди започване на гласуванията”, а ал. 3 и 4 се отменят.
Комисията не подкрепя предложението в частта му „в сряда сутрин” и за отмяната на ал. 3 и 4 и го подкрепя в останалата му част.
Комисията предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В чл. 39 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Проверка на кворум се извършва чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието и преди началото на гласуването по чл. 53, ал. 3.”
2.Алинея 3 се изменя така:
„(3) Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или до два пъти общо в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.”
Предложение на Христо Кирчев – в чл. 40, ал. 1 в изречение първо, в края се добавят думите „в последния работен ден от предходната седмица”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция за § 15:
„§ 15. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 се създава изречение трето: „Като точки в предстоящата програма могат да бъдат предлагани и законопроекти и проекти за други актове на Народното събрание, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 65, ал. 2 и чл. 75, ал. 3 са изтекли.”
2. В ал. 7 думите „първото редовно пленарно заседание на Народното събрание за” се заменят с „редовното пленарно заседание на Народното събрание, провеждано през първата сряда на”.”
Предложение на Петър Стоянов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция за § 16:
„§ 16. В чл. 41, ал. 6 думата „или” се заменя със запетая, а след думата „заместници” се добавя „или на упълномощен от тях по време на заседанието народен представител”.”
Предложение на Петър Стоянов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Радослав Илиевски – ал. 3 на чл. 53 придобива следната редакция:
„(3) При компютризираната система гласуването става със специална интегрирана персонална карта (включваща депутатска карта и чип за регистрация). Никой не може да преотстъпва своята карта и да гласува с чужда.”
Комисията не подкрепя предложението.
Подобно предложение има на Минчо Христов и Стела Банкова, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на Георги Пирински и група народни представители – в чл. 53 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
„(4) При работа с картите за гласуване народните представители спазват следния ред:
1. преди началото на пленарното заседание народните представители получават картите за гласуване от парламентарните секретари или от упълномощени членове на съответните парламентарни групи;
2. при участие в работата в пленарната зала народните представители поставят картата за гласуване в пулта за гласуване;
3. при напускане на пленарната зала народните представители съхраняват картата за гласуване у себе си;
4. парламентарните секретари със съдействието на квесторите отстраняват карти за гласуване, оставени на пултовете от отсъстващи от залата народни представители;
5. народни представители, оставили картите си за гласуване в пленарната зала, ги получават обратно от парламентарните секретари или от служителите, осигуряващи в залата надлежното функциониране на компютризираната система;
6. след закриване на пленарната зала картите за гласуване се съхраняват от народните представители или се прибират в парламентарните групи чрез парламентарните секретари.”
Комисията не подкрепя предложението. Искам само тук да поясня, че някои от точките, като т. 4 и т. 5 по същество отговарят на разпоредби, които вече сме приели в Глава първа. Лично моето мнение е, че други предложения като тези в т. 3 и т. 6 е необходимо да бъдат подкрепени. Това го казвам за ориентация в дискусията – става дума за предложението на председателя Георги Пирински.
Комисията предлага следната редакция за § 17:
„§ 17. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови алинеи 3 и 4:
„(3) Явното гласуване се извършва в четвъртък и петък от 9,00 ч. до изчерпване на съответните въпроси и/или законопроекти и проекти за решения, по които обсъжданията са приключили. По изключение председателят на Народното събрание може да отложи началото на гласуване до приключване на вече започнат дебат или за проверка и осигуряване на кворум.
(4) В случаите на чл. 84, т. 4-8 и 12, чл. 89, чл. 91 и чл. 112 от Конституцията на Република България, както и когато необходимостта за това произтича от естеството на акта или при извънредни заседания, Народното събрание може да определи и друго време за гласуване.”
2. Досегашните алинеи 3 и 4 стават алинеи 5 и 6.”
Комисията предлага следната редакция за § 18:
„§ 18. В чл. 59 думите „може да определя” се заменят със „съобщава в края на пленарното заседание” и на края на текста се добавя „и проекти за други актове на Народното събрание, по които обсъжданията са приключили”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, до § 18.
Народният представител Минчо Христов иска думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, всички в тази зала тук знаем големия проблем, който представлява гласуването с чужди карти. Няма да обяснявам същината на този проблем – че това е реална подмяна на вота на българските избиратели, няма да споменавам многобройните публикации в пресата и многобройните снимки на наши колеги, които гласуват с чужди карти, които бяха публикувани и продължават да се публикуват във вестниците.
Предложението ни със Стела Банкова гласи следното:
“При компютризираната система гласуването става със специална интегрирана карта, която съвместява едновременно служебната карта на народния представител и картата за гласуване. Никой не може да преотстъпва своята карта и да гласува с чужда.”
Съвместяването на служебната карта на народните представители с тази за гласуване, което е много лесно изпълнимо от техническа гледна точка, ще позволи всеки народен представител, когато излиза от парламента, да взима картата си за гласуване. Не претендирам, че това е наша идея. Това е идея още от миналия парламент. За съжаление, мнозинствата категорично я отхвърлят и по този начин удължават тази порочна практика за гласуването с чужди карти.
Това е смисълът на нашето предложение – да прекратим тази порочна практика чрез съвместяването на двете карти в една. Считам, че предложението е изключително разумно и се надявам мнозинството, както и опозицията, да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Приемам редакционните промени, които са извършени относно моите предложения, но не мога да разбера защо комисията е отхвърлила това предложение – моля за вашето внимание:
“Чл. 40. Народното събрание, по предложение на председателя, след консултации по чл. 9, ал. 2, т. 1 приема програма за една или две работни седмици.”
Забележете, аз предлагам последния работен ден от предходната седмица. Това е далеч по-добре за подготовката на народните представители за работата им в следващата седмица.
Отлично знаете, че ние получаваме дневния ред във вторник вечерта в 18,00 ч., който общо-взето е съставен от най-голямата парламентарна група, и когато се приберем, в промеждутъка между 20,00-22,00 и 23,00-24,00 ч., човек може да си набере законите, които ще излязат, и в общи линии да си припомни основни закони.
Много по-добре е в петък, примерно в края на работния ден, при питанията, да се гласува дневният ред, хората да знаят. Има 3-4 почивни дни. Естествено, не всеки се готви по всеки закон…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народните представители нямат 3-4 почивни дни.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Е, събота, неделя, понеделник, да речем, като сме по места, ще има време във вторник. Знаем много добре как стоят нещата и човек винаги може да задели време, за да прегледа законите, по които има предложение или го интересуват, ще влязат в комисия и така нататък.
Мисля, че това е едно много практично предложение за нашата работа.
За другите не споря толкова, те са по-скоро редакционни.
Моля за вашето внимание и разбиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат думата?
Заповядайте, господин Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да подкрепя изказаното преди малко от господин Кирчев, защото действително в парламентарните групи може би не е така, но при нас, независимите, се получава така, че ние трябва да се готвим по всички законопроекти сами. Когато в последния момент ни се представи програмата със законопроектите, които ще се гледат през текущата седмица, на нас ни е много трудно буквално за минути да прегледаме отново по кои законопроекти какво трябва да се изкажем или какво сме подготвили.
Затова считам, че неговото предложение е много разумно и би трябвало да се подкрепи, тъй като това дава тая възможност от четири дни, за които той каза почивни, но за нас са работни, тъй като ние работим и събота, и неделя, за да можем сами да се подготвим по законопроектите. Ще ни бъде много от полза предварително да си знаем програмата.
Същото се отнася и за комисиите. Хубаво е комисиите една седмица преди заседанието да си дадат дневния ред и също така да знаем какво да подготвим за тях. По този начин – да се постави в последния момент въпросът или да се обяви програма, просто е убийствено, поне за нас, независимите, това е от голямо значение. За парламентарните групи, които имат подкрепа от юристи и така нататък, може би това нещо не е от значение, но при нас е от голямо значение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Излизам да подкрепя предложението на господин Христо Кирчев и искам да кажа, че по своето значение то е по-важно от това гласуването или негласуването с чужди карти. Внимателната подготовка на народните представители върху законите касае най-важните решения.
В какъв смисъл? Ако аз по законопроектите за наука, образование, за външна политика и прочие примерно мога много бързо да вникна в тях и да се справя на място, има закони, например юридическите и други, по които не мога. Ако ми дадете в петък програмата и аз знам какво имам, мога да отделя цял ден да се занимавам и да бъда по-активен, а и всеки от нас, в Народното събрание.
Трябва да ви кажа, че ако променим това нещо и стане мисля, че времето за приемането на законите в Народното събрание ще се скъси наполовина. Това е съвсем сигурно, стига да се отнасяме добросъвестно към нещата. Това, първо.
Второ, не можах да разбера защо в § 17 явното гласуване се извършва само четвъртък и петък. Защо не се извършва в сряда? Защо не се гласува веднага по това, което обсъждаме? Не можах да го разбера.
Мисля, че това е непродуктивно. Трябва да се гласува конкретно за параграфите поотделно, а не да се изчитат цели текстове и на следващия ден, след като вече сме ги обсъдили, да ги гласуваме. Това води до замъгляване на нещата, до забравяне. Ако законопроектите са много, това е много трудно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми проф. Станилов, ако за “Атака” гласуването с чужди карти не е важно, аз считам, че то е изключително важно, защото по същество то представлява подмяна на вота на избирателите.
Аз подкрепям предложението на господин Кирчев.
Аз мисля, че и председателството на парламента, което е зад мен, също има достатъчно ясни изказвания по този скандален проблем – гласуването с чужди карти.
Колеги, ако не направим необходимото да преустановим, да прекратим тази порочна практика, ние подменяме вота на избирателите и това е изключително неуважение към нашите избиратели. Всеки един народен представител трябва сам да гласува по съвест за законопроектите, които ни се предлагат. Така е по Конституция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше нещо като реплика към проф. Станилов.
Желаете ли дуплика, господин Станилов? Не.
Думата има господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в § 17, така както е предложен от комисията, се урежда въпросът с явното гласуване. Моето внимание е към ал. 4, защото имам въпрос, който е без отговор, и ще помоля господин Стоилов да уточни, ако може.
В § 4 са уредени случаи от Конституцията, както и когато необходимостта за това произтича от естеството на акта – втора хипотеза, или при извънредни заседания – трета хипотеза, Народното събрание може да определи и друго време за гласуване извън това, което е в предходната ал. 3 – че явното гласуване се извършва в четвъртък и петък от 9,00 ч.
В залата ние много често гласуваме, според мен всеки ден се случва това, процедурни въпроси. Някои от тези процедурни въпроси засягат отлагане на текстове, поява на някакви спорни хипотези, невъзможност да се реагира навреме, искане за отлагане, за да може водещата комисия да се произнесе и прочие. Имаме опита и знаем, че това се случва често.
Как ще гласуваме? Въобще ще можем ли да гласуваме? Не говоря за една съвсем опростена процедура, при която допускаме в залата заместник-министри, експерти и прочие, защото ще кажете, че това изглежда съвсем формално и ще бъдете прави. Но онова, което е неформално, а е по същество, в което се сблъскват обикновено и политики, различни възгледи по определена политическа област – тогава как ще се процедира? Защото председателят на Народното събрание или негов заместник, който води заседанието, не може да отложи това да се гласува, според мен поне, в четвъртък сутринта, тъй като се нарушава ходът на приемането на дадения законопроект. Не е ясно и ще става негласно отлагане на текстове по този начин.
Въпросът ми е: как се гласува процедура при тези нови текстове, към този конкретен казус, който възниква, когато се оспорва текст и се усложнява?
Господин председател, това е въпрос, на който не намерих отговор в текстовете, затова си позволих да взема думата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат думата по тези текстове?
Давам думата на председателя на Народното събрание господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Заслужава си да обсъдим по-внимателно § 17, защото той засяга един от най-чувствителните въпроси на Народното събрание – начина на гласуване.
Във връзка с внесеното предложение от колеги народни представители аз оттеглям т. 1 и т. 2 от ал. 4, както сме я предложили, защото тези два текста наистина звучат прекалено технически и организационно и няма смисъл да фигурират в текста на правилника.
Точки 4 и 5, както отбеляза господин Стоилов, се съдържат в текстове, които са включени в проекторешението от комисията в предходния § 5, и са разписани като ангажименти и задължения на секретарите и на квесторите.
Едновременно с това т. 3 и 6 адресират народните представители и доколкото разбрах от изказването на господин Стоилов, той счита, че те са поначало обосновани и аз ги поддържам.
Точка 3 гласи следното: “при напускане на пленарната зала народните представители съхраняват картата за гласуване у себе си;”.
И т. 6 гласи: “след закриване не пленарното заседание картите за гласуване се съхраняват у народните представители или се прибират в парламентарните групи чрез парламентарните секретари.”
Смятам, че това са важни текстове, защото една от промените, която трябва да осъществим, е да прекъсне практиката да присъстват карти за гласуване, а да отсъстват народните представители, които имат право да упражнят съответното гласуване. Тези две неща не могат да се разкъсват.
Затова бих предложил и бих апелирал към народните представители, когато гласуваме съответните текстове – т. 3 и т. 6, да бъдат подкрепени и да бъдат инкорпорирани в текста на § 17.
От господин Методиев беше повдигнат въпросът как процедираме при положение, че се определят часове за гласуване в два пленарни дни в началото на заседанията по отношение на поредицата процедурни, технически и организационни въпроси.
Обръщам се към господин Стоилов и към колегите юристи народни представители, а и в ръководството на Народното събрание, че все пак възниква въпросът за ранга на актовете, които приема Народното събрание.
В Конституцията се говори, че Народното събрание приема своите актове с повече от половината народни представители. Конституцията третира четири вида акта, два от които са задължителни и два с препоръчителна сила, както знаете: законопроекти и решения, и декларации и обръщения. Би трябвало да се разбира, че именно зад тази категория актове важат разпоредбите за часове на гласуване и за по-строгите регламенти за провеждането на такива гласувания.
Във всеки парламент, както каза и господин Методиев, през цялото време се гласува как протича парламентарният ден, но в тези легислатури отдавна е възприета практиката за гласуване и за приемане на решения по тези въпроси с видимо мнозинство от присъстващите в залата, които в момента могат да преценят. Имайки предвид и традициите в Народното събрание, тъй като това също е основателен аргумент, всеки парламент си изработва някакви практики, които постепенно се превръщат в характеристики на работата на парламента и не може леко да се пренебрегват или отхвърлят, тази практика за гласуване с видимо мнозинство за приемане на решенията трудно би се възприела навярно.
В такъв случай трябва да се прецени как максимално се облекчава приемането на решения по такива процедурни въпроси. Да речем, предложенията за допускане в залата би могло да се подлагат на гласуване в началото на пленарния ден. Списъкът на поканените лица по точките за пленарния ден да се гласува в началото, без след това да се търси непременно тази квота от половината плюс един, когато в моменти в пленарната зала очевидно няма толкова народни представители.
Има и други моменти на предложения за изменения, както стана дума – промени в реда на разглеждане на точките, промени в отлагане на разглеждане и т.н. Такива предложения би трябвало да се правят все пак или в началото на един пленарен ден или, в най-лошия случай, веднага след подновяване на заседанието след почивката, когато по правило има необходимия кворум. Но да записваме по-стриктни текстове в това отношение, не ми се струва възможно. Това по-скоро е въпрос на парламентарна практика и на коректност на предлагащите. Тук може би може да се търси известна аналогия с правомощието на председателя по ал. 3 на чл. 40, в която е казано, че той може в началото на пленарния ден да предложи включването на точка, която не е в програмата, но именно само в началото на пленарния ден, а не по всяко време. Така че подобни процедурни въпроси би трябвало да се концентрират в началото.
Възникна въпросът, който постави господин Христо Кирчев и беше подкрепен от господин Манолов и господин Станилов, за момента на обявяване на програмата. Както знаете, в правилника сега е валиден текстът, че до 18,00 ч. на деня преди първия пленарен ден всеки може да прави предложения. Така че, ако се апелира за по-ранно представяне на проект на програма от водещата парламентарна група, това означава, че никой няма право да прави предложения за включване на точка в дневния ред след, да речем, 13,00 ч. или 12,00 ч. на последния ден от текущата седмица, тоест петък. Струва ми се, че няма да бъде реалистично да се търси такова решение на този въпрос. Вместо него може би и сегашната практика подсказва една възможност. Знаете, че по правило се предлагат програми, които надхвърлят обхвата на една работна седмица и винаги остават точки, които са записани и приети в програмата, но не се стига до тях. Отново като някаква практика, която би могла да бъде споделена, може да се разбира, че с предимство за следващата пленарна седмица се включват онези проектозакони и проекторешения, които фигурират в текущата програма за дадената седмица с разбирането, че излизат други законопроекти, които са приоритетни – било европейски, било по друга причина, приготвят се доклади за второ четене, които очевидно се нуждаят от приемане с предимство. Това също трябва да се следи от народните представители и те да са наясно, че това са законопроекти, които очевидно ще попаднат в разширената програма за следващата пленарна седмица – разширена спрямо онези текстове, които са във финалната част на текущата. Реален е проблемът, всеки се е сблъсквал с него за това да може по-рано да се подготви, но при едно следене на точките, които са включени в текущия дневен ред и едно ангажиране за следене на онова, което излиза като доклади за второ четене, смятам, че може да се разреши и този въпрос.
Виждам, господин председателю, че говоря повече от 5 минути. Моля за Вашето и на колегите извинение.
Само още една дума във връзка с предложението за гласуване с карта с интегриран чип. Сегашната система за гласуване не позволява това обединяване на двете карти. Няколко пъти се помъчих да изясня този въпрос. Просто този чип, който сега е на картата за гласуване, както виждате, доста нестабилно се закрепя и не може да бъде заменен в тези пултове с интегриран чип. Така че въпросът е технически. Иначе идеята поначало има основание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Струва ми се, че петте минути важат за второ четене на законопроекти. Плюс това ние докладваме няколко текста, а не само един текст.
Заповядайте за реплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Пирински! При цялото ми уважение, което изпитвам към Вас, при едно желание от страна на председателството да помогне за по-добрата работа на Народното събрание, за участие наистина в дебатите, би могло да се направи крачка в тази посока. Вярно е, приемам забележката, че влизаме в разрез с чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тук сте прав, тъй като там е указано, че предната вечер – вторник до 18,00 ч. трябва да се подават предложенията.
Но става въпрос, че ако наистина вникнем в това, че народните представители трябва да се подготвят добре за дебатите, защото, съгласете се, че това дава предимство на мнозинството... Дълбоко в себе си вие знаете, че мнозинството преди това обсъжда кое ще влезе, кое ще се обсъжда, хората се подготвят, а за опозицията остава едно съвсем минимално време в промеждутъка на няколко часа след този ден вторник, когато се прибират хората, реално да видят кои закони ще влязат.
Така че, повтарям, при едно желание наистина да се подобри работата на Народното събрание, може да се направи крачка в тази посока и мисля, че Вие много добре ме разбирате като човек с много голям опит. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Многоуважаеми господин председателю Пирински, моята реплика е свързана с темата, по която взех отношение. Изразявам съгласие, че нито в обществото, нито оттук в залата ще възникне проблем, ако допускането на експерти и заместник-министри в залата става с видимо мнозинство, както Вие казахте, или с мнозинство от присъстващите народни представители в залата. Сигурен съм, че общественият интерес не е насочен при гласуване на такъв тип технически въпроси.
Но остава открит въпросът за самата законодателна работа, защото приемането на второ четене на законите – там, за където казах, че са спорни политически въпроси, не е технически, организационен въпрос. Той е изцяло в същината, във фундамента на работата на парламента.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз ще отговоря на този въпрос.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Радвам се. Господин Стоилов подсказа, че ще отговори на този въпрос.
Съзирам единствено в текста, който е предложен, във втората хипотеза, където се нарича естеството на акта, ако там може да се направи някакво тълкувание, за да се каже, че наистина естеството на акта предполага в този момент да вземем решение за прекратяване на дискусията или отлагането на текста и пр., и пр. – все въпроси, при които проличава един от най-важните политически аспекти на парламента – гилотината на мнозинството, особено при прекратяване на дискусия. Много често е срещано, независимо от това какви мнозинства е имало в тази зала, поне които аз познавам през последните десетина-петнадесет години, да се ползва този инструмент на парламентарната гилотина.
Така че този въпрос, ако сега не го изтълкуваме през някои от съществуващите фрази в текстовете, на всяка цена трябва да намерим решение, за да може да се направи цялостно завършване на тази амбиция да се гласува еди-кога си, да се прави еди-кое си и то, пак казвам, по онези въпроси, които служат най-вече в законодателната работа. Не говоря за декларации, решения. Мисля, че там нещата стоят много по-лесно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Господин председателю, господин Пирински! Във връзка с изказването, че законопроекти, които са били предложени в повече предишната седмица, остават за следващата седмица, могат да споделя две наблюдения, свързани със законопроекти, по които аз съм в съответните комисии: Законопроектът за българското Черноморие и Законопроектът за електронните съобщения. И двата законопроекта започнаха да се разглеждат в една седмица, не можаха да бъдат разгледани и не се продължиха втора седмица. От практиката виждаме, че това в действителност не става. Отложени законопроекти за следващата седмица не влизат в програмата.
Съгласявам се с изказването на господин Пирински, че влизаме в нарушение на члена, който дава възможност до вторник да бъдат внасяни предложенията. Тогава имам следното предложение: да се даде една примерна програма, която може да бъде разширена в сряда сутринта окончателно, но в петък да има примерна програма на законопроекти, които ще бъдат разглеждани за следващата седмица.
По отношение на картата с чипа: в момента ходя на плуване в “Спартак” и там имам карта, на която няма никакъв чип, но въпреки това могат да отмерват влизането в басейна и обратно. Така че мисля, че тези неща могат да се решат технически. Но предполагам, че тук вече нещата опират не толкова до техническата възможност за поставяне на чип на картата, колкото до някои други технически подробности – някой път се налага парламентарно да се гласува по някой законопроект, а не всички членове на парламентарната група са на мястото си и тогава други техни колеги изпълняват така нареченото взето предварително решение как да се гласува по този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пирински, имате право на дуплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Методиев, разбира се сте прав, че гласуването на второ четене на законопроектите е съществен акт – един от задължителните актове на Народното събрание, които то приема. И тук наистина възникват затруднения, когато се отложи гласуването с определен период спрямо текущото обсъждане.
Според мен тук решението е едно – или, когато вървят законопроекти, които очевидно са с доста чувствителни гласувания, парламентарните групи да осигурят присъствието на необходимия минимум, за да може да гласува Народното събрание и да има готовност, ако някой поиска проверка на кворума, тази проверка да позволи да продължи работата, а не да се закрие заседанието; или да се подготвят такива материали, които да отразяват поредицата от гласувания, които да маркират достатъчно ясно какви гласувания предстоят в часовете, когато правилникът определя, че ще се провеждат гласувания.
Както разбрах, в комисията също е дискутиран този въпрос и господин Стоилов ще го коментира.
Господин Кирчев, няма съмнение, че и Председателският съвет, и аз лично имам и задължението да улесняваме работата на Народното събрание, доколкото е възможно. Ясно е, че е препоръчително да има яснота какво ще се обсъжда за следващата пленарна седмица. Пак казвам: текстът, който дава възможност до 18,00 ч. на предишния ден да се внасят предложения, обслужва и мнозинството, но и отделните народни представители, включително и от опозицията, които в последните минути преди 18,00 ч. правят поредица от предложения именно за включване на точки по реда на ал. 3. Както и Вие казвате, в Народното събрание мнозинството така се е сложило, че счита за свой прерогатив да може да каже цялата си програма в последния ден преди пленарния. И това е практикувано от всяко мнозинство. Бил съм и в опозиция, същият въпрос е възниквал, същата практика е продължила, тоест поведението на всички парламентарни сили е еднакво, независимо от това дали са в мнозинство или в опозиция.
Но както и господин Манолов спомена, считам, че може да се дава една разширена програма, която да дава индикация какво следва за следващата седмица, без да се счита, че тя може да изчерпи всички възможни предложения.
Що се отнася до картата, господин Манолов, проблемът не е, че поначало не може да има такива карти, а че тези четци, които сега отчитат гласуването тук, не могат да се пренастроят на чипове в картите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Касабова за изказване.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Провокирана съм да взема думата от изказването на господин Пирински и репликата на господин Методиев.
В изказването на господин Пирински имаше изречение, цитирам: “актовете на Народното събрание се гласуват с гласовете на половината от народните представители, всички народни представители”, а господин Методиев употреби понятието “гласуване с видимо мнозинство на решения, които не са от съществено значение и нямат правната значимост на нормативни актове”.
В Комисията по правни въпроси повдигнах този въпрос, повдигам го и сега в качеството си на човек, който отвреме навреме председателства заседанията на Народното събрание, и за да се възпротивя на практиката, която след промяната на Конституцията се наложи в тази пленарна зала. От този момент насетне – след приемането на Четвъртата поправка на Конституцията, непрекъснато се налага едно смесване, размиване на понятията “кворум” и “мнозинство”.
Нека да се сетим какво направихме с Четвъртата поправка на Конституцията и какво точно променихме. Преди да променим този текст, той звучеше: “Народното събрание заседава при наличието на кворум”, тоест във всеки един момент в пленарната зала трябва да има повече от половината народни представители. Променихме текста, че Народното събрание гласува при наличието на кворум. Тук трябва да се направи много важно разграничение между тези две хипотези.
Какво се получава сега? За да се приеме, независимо дали е процедурно предложение за достъп до пленарната зала, или приемането на важен законопроект, председателстващият събранието изчаква на таблото да се изпишат “гласували 121 народни представители”. Уважаеми дами и господа, ние не сме променили мнозинството в Конституцията, с което се гласуват нормативните актове, ние сме променили единствено изискването, че преди да се пристъпи към гласуване, в тази зала трябва да бъдат регистрирани 121 народни представители, а актът ще се приеме с половината от присъстващите, защото може някой народен представител да не упражни правото си на глас – това е негово право, не е задължение. Може дадена парламентарна група да не иска да гласува даден законопроект, но да присъства в залата и да е регистрирана при кворума.
Нека да уточним: актовете се гласуват с мнозинство от присъстващите, но за да се пристъпи към гласуване, трябва компютърната система да отчита присъствието на 121 народни представители, което изпълнява изискването за кворум.
За протокола, повдигнала съм този въпрос и пред Комисията по правни въпроси: нека да правим и ние, и водещите заседанието разграничение какво означава кворум и какво означава мнозинство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
За първа реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Нека под формата на реплика да обсъдим въпроса, който повдига госпожа Касабова. Текстът в Конституцията, който и тя визира, след направената промяна гласи следното: “Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители”.
Установяването на присъствието става в началото на пленарното заседание с компютъризираната система, ако не се предложи друго. Установявайки, че има над 121 народни представители, Народното събрание открива заседанието си и започва своята работа.
Ако ние възприемем хипотезата, че веднъж регистрирано това присъствие, оттам нататък се счита, че присъстват повече от половината народни представители и гласуването вече търси мнозинство от 61 народни представители. Ако ни трябват 121 народни представители и са гласували най-малко 61, можем да считаме, че решението е прието с повече от половината от присъстващите 121 народни представители. Това е едната хипотеза. Знаем обаче, че тя е атакувана, ако не се лъжа имаше и спорове по този въпрос в Конституционния съд, има тълкувателни решения и възприети становища в нашата практика. Знаете, че ние дълго време прилагахме практиката повече от половината от регистриралите се, което водеше до по-гъвкави възможности за регистриране на резултати.
Госпожо Касабова, действително ние с Вас споделихме дали това е правилният прочит на тази норма – да чакаме да се изпишат 121 гласували и да считаме, че присъстват 121, а гласуват само част от тези 121 - това е въпрос, на който достатъчно ясно трябва да си отговорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – госпожа Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Дупликата ми ще бъде съвсем кратка. Конституционните решения, които визирахте, са в подкрепа на тезата, която развих току-що. Много ми се иска да бъде ясен на тази зала начинът, по който водим заседанията. Проверката на кворума и присъствието на народните представители, което се изисква към момента на гласуване, се осъществява един миг преди да започне гласуването в часовете, когато е насрочено. Ние гласуваме четвъртък и петък сутринта в определени часове. Компютърната система се пуска, народните представители се регистрират, видимо се вижда и системата отразява, че присъстват 121 народни представители. Това ни дава възможност да пристъпим към гласуване. И оттук нататък – половината от присъстващите. В този смисъл са и конституционните решения, в този смисъл е и пояснението от Допълнителните разпоредби на правилника какво означава “присъстващ народен представител”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители?
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, колеги! Вземам думата, за да изкажа подкрепа на позицията, която излага пред нас госпожа Касабова. За мен въпросът не бива да бъде спорен. Очевидно е, че не бива да слагаме знак на равенство между кворум и мнозинство. Това са две различни понятия и при всички регламенти кворумът е нещо, което се установява преди да се пристъпи към акта на гласуване и след това се изисква мнозинство. То може да бъде обикновено, може да бъде квалифицирано. Така че аз смятам, че госпожа Касабова е права и това е правилното тълкуване както на Конституцията, така и на текста в правилника. Кворум и мнозинство са две различни неща. Няма и практическа пречка, когато пристъпим към гласуване на текстовете от един закон, преди да пристъпим към гласуване на тези текстове, установяваме кворума и на всяко гласуване изискваме само мнозинство. Това е правилното тълкуване, според мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бисеров! Репликата, която Ви правя, е свързана с текста, който е приет с изменението на чл. 81, ал. 1. Вярно е, че може да се прави и се прави разлика между кворум и мнозинство за вземане на решение. Но текстът на ал. 1 така, както е записан, както го приехме само преди няколко месеца, слага едни и същи условия, една и съща рамка. Казва: “Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. Тоест и двете неща – трябва да има 121 народни представители, когато се открива заседанието, трябва да има минимум 121 народни представители, за да имаме взето решение. Не може кворумът да бъде 121 при откриване на заседанието и след това, след 15 минути примерно да участват само 80 народни представители за вземане на решение.
Практически текстът, който приехме с промяната в Конституцията, изисква във всеки един момент – и при проверка на кворум, и при вземане на решение, тоест при гласуване, да има минимум 121 народни представители, които участват във вземането на това решение. И мисля, че това е много ясно дадено в текста. Да се опитваме да направим друго тълкуване в момента би било нелогично и би било противоконституционно, дори да искаме да е друго, дори това да създава проблем в работата на Народното събрание.
От друга страна, смятам, че този текст, който ние подкрепихме при промяната на Конституцията, е дисциплиниращ за народните представители. В крайна сметка едно от най-важните задължения на народния представител е да присъства, да участва в гласуване. Не само да присъства и да участва в дебата, най-важното е народният представител да изрази своето отношение чрез вот “за” или “против”, да подкрепи или да не подкрепи един текст на закон или цял закон, ако е на първо четене. Това е задължение на народния представител и този текст е в посока на дисциплиниране на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за реплика, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Бисеров, моят въпрос е следният. ако се появи такова тълкувание, което дава госпожа Касабова, че са необходими 121 народни представители, за да започне заседанието, има кворум, последва гласуване, в което участват 92-ма и се взима решение с 55 човека, което става факт, защото са гласували 55 “за”. Ако вървим така, според мен нещата отиват на зле. Ще кажа защо. Защото от правилниците на Народното събрание, които аз познавам, имайте ми доверие, че познавам всички правилници в периода на действие на Търновската конституция, винаги изрично е записано, включително съвпадат и числа в случая с един спор през 1893 г., там има такова тълкувание, че мнозинството са присъстващите, а кворумът е откриването, но от кворума има задължение, в случая се падат точно 61 човека, да гласуват “за”, за да се приеме. Тоест, не може да присъстват 95 и да приемат с 55. Значи този въпрос също остава неясен, защото това, за което Ви репликира госпожа Михайлова, при тези текстове на Конституцията тълкуванията започват да стават, поне за мен, доста произволни. И този текст не е категоричен. И попадаме в нещо, което може да стане плод на злоупотреба. Въпрос на желание е от този, който председателства заседанието, и от мнозинството вътре в залата. Тези неща остават нестабилни. Това ми беше репликата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Да, безспорно, прав сте, господин Бисеров, че кворум и мнозинство са различни категории. Но, тръгвайки и от нашата практика, при положение, че половин час след откриването настъпи гласуване и на таблото се изпишат 90 гласували общо “за”, “против” и “въздържали се”, дали ще издържи хипотезата, че другите 31 са в залата, но не гласуват? Ние добре знаем, че по-скоро е обратното – няма 121 в залата. И не зная дали е работещо ние да работим на хипотезата, че в залата има 131, независимо, че председателят вижда, че това не е така, просто защото казваме, че при откриването сме регистрирали 121 присъстващи и смятаме, че е спазен конституционният текст. Във всеки момент такова едно допускане може да бъде опровергано с искане на проверка на кворум и с показване, че фактически не е спазен конституционният текст.
Поне на мен ми се струва, че с тези часове на гласуване, които определяме сега, с обстоятелството, че направихме тази промяна в Конституцията, която според мен отстрани едно недоразумение, че през цялото време в залата трябва непременно да има 121 човека, сега даваме възможност да участват в дебата тези, които са заинтересовани от него. От друга страна обаче, когато се гласува, ние действително трябва да сме еднозначно сигурни, че са в залата и гласуват, или пък, ако не гласуват, те са отделни народни представители, които може би дори заявяват, че няма да гласуват, но ще присъстват повече от половината, както изисква текстът на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бисеров, имате право на дуплика.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми колеги, обръщам се към трима ви. Приемам голяма част от вашите аргументи. Те не противоречат на това, което казвам. Важно е да отделим двете хипотези в Конституцията. Първата хипотеза е откриване на заседанието – в 9,00 ч. и респективно в 11,30 ч. Тази хипотеза не я обсъждаме изобщо. Обсъждаме само хипотезата “Приема своите актове, когато присъстват повече от половината”.
Въвеждайки часове за гласуване, ние трябва да извършим точно тази проверка на кворума, преди да пристъпим към гласуванията по един закон.
Примерно, пристъпваме към гласуване на второ четене на Закона за енергетиката и преди да започнем да гласуваме текст по текст, установяваме кворума. Когато установим, че имаме кворум и той не е 121, това е минималното, ние можем да сме 180 души в залата, оттам насетне ние изчисляваме върху това, което сме установили. Ако това, което сме установили е 180, тогава ще търсим винаги повече от половината – 91 гласа. И ако участват 91 народни представители в гласуването и всички са „за”, текстът е приет. Тоест, господин Методиев, няма опасност да правим тази аритметика – 121, значи ни трябват 62 гласа и от 62 гласа – половината, или както казахте – 55. (Шум и реплики в залата.)
Да, когато се изпишат 80... (реплики). В кой момент – 80? Когато се гласува текстът ли? Ами, очевидно е, че няма взето решение, защото не е повече от половината от установения към този момент кворум. Значи, за гласуването на един закон, преди да го гласуваме, установяваме кворума и оттам насетне смятаме само върху този кворум, докато изчерпим часовия пояс, или как да го нарека, или закона, който гласуваме.
В следващия момент, на другия ден, когато започнем отново да гласуваме, ако кворумът е 121, ще трябват 62 гласа „за”. Ако гласуват само 62 души и всички са „за”, текстът е приет. Ако гласуват 70 души и само 60 са „за”, текстът не е приет. Ето там е разликата между кворума и мнозинството. Иначе няма нужда да делим двете понятия. (Шум и реплики в залата).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще си позволя да дам един пример. Днес в 11,35 ч. са регистрирани и открих заседанието със 160 народни представители. Една минута след това – в 11.36 ч., гласувахме процедурата – 124. Просто ви казвам един пример, който е междупрочем ежедневие.
Уважаеми народни представители, имате думата или пък да дадем думата на председателя на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, кратки разяснения по поставените въпроси, тъй като мисля, че дискусията беше доста обстойна, единствено няма да се произнасям по въпроса за вида на картата.
Първо, по темата за момента, в който се правят предложения и те се приемат в дневния ред. Това, което засегнаха част от народните представители, има основание с оглед на по-добрата подготовка за следващата пленарна седмица, но правилно беше посочено, че това няма как да се приеме, ако ние не изтеглим към края на последния пленарен ден от седмицата крайния срок за правене на предложенията.
Господин Пирински го спомена. Искам да го подчертая: Смятам, че като правила на вътрешната организация може да се приеме или да се препоръча на постоянните комисии, които са подготвили свои становища да съобщят този факт и в петък преди края на пленарното заседание може да се осигури най-малкото по парламентарни групи, този списък от законопроекти и проекти за решения, по които има предоставени становища. Той ще се актуализира всяка седмица и макар в един по-широк план групите и народните представители ще могат да са ориентирани за потенциалните въпроси, измежду които ще се състави седмичната програма. Мисля, че така постигаме равновесие между двете изисквания за планиране на работата и за по-голямо удобство на народните представители в първия ден, предшестващ началото на пленарната седмица.
По въпроса, който определя използването на картите от народните представители смятам, че трябва да се подкрепи предложението на председателя Пирински и на другите народни представители, защото приемането на тези предложения ще намали възможностите за злоупотреби с картите на отсъстващите народни представители, а главното е да се намаляват условията и предпоставките за такива действия. Това би улеснило по-нататък и изпълнението на задълженията на парламентарните секретари и на квесторите, за да не се стоварва върху тях натискът за прилагането на тези правила.
И по въпроса за процедурните гласувания. Те наистина могат при по-широко тълкуване да се обхванат от естеството на акта, макар че ние, когато говорим за естество на акта сме имали предвид главно обръщенията и декларациите, с които понякога парламентът се налага спешно да реагира и не е целесъобразно да се отлага обсъждането от приемането на самия акт. Но можем да запишем един изричен текст, че гласуването по процедурни въпроси се извършва веднага след тяхното поставяне. Това може да бъде в чл. 42, ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То и сега е така – при процедурата веднага се гласува.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но не знам дали това произтичаше от смисъла на текста или буквално от редакцията, нека още веднъж да го сверим, тъй като въпросът е повдигнат. Това именно е предназначението на процедурните въпроси, за да може чрез тях да се реагира по хода на развитие на заседанието.
И последният въпрос, който изпреварващо беше поставен – за кворума. Ако обърнете внимание на § 31 в Допълнителната разпоредба, изречение второ – там ние правим промяна, която смятам, че отговаря на въпросите, които бяха поставени: под присъстващи при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които са се регистрирали преди започване на гласуването.
Мисля, че по този начин независимо от различните становища, които бяха застъпени, се намира решението на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по текстовете? Няма.
Ако няма, тогава да преминем не към гласуване, а към докладване на следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 19 комисията предлага следната редакция:
„§ 19. В чл. 65 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Постоянните комисии изготвят предложения по Годишната програма по чл. 97а не по-късно от две седмици от получаване на разпореждането.
(4) Комисията по европейските въпроси, въз основа на становищата на другите постоянни комисии, изготвя окончателен проект за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз не по-късно от четири седмици от получаване на разпореждането.”
Следва предложение на Георги Пирински и група народни представители.
Всъщност ние смятаме, че предложената ал. 4 изцяло се обхваща от сегашното съдържание на ал. 3, така че смятам, че това решение не е необходимо изрично да се записва.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Оттеглям предложението.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следва предложение на Петър Стоянов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция за § 20:
„§ 20. В чл. 71 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „и приема” се заличават.
1. Ал. 4 се изменя така:
„(4) Гласуването се извършва във времето по чл. 53, ал. 3 или ал. 4 и по реда на чл. 56. По време на гласуването не се допускат изказвания и нови предложения. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 70, предложенията на водещата комисия, редакционните поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отпадане или отлагане на текст.”
Има предложение на народния представител Радослав Илиевски:
Създава се нова ал. 7 на чл. 75 със следното съдържание:
„(7) Техническите гласувания се извършват с вдигане на ръка”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Георги Пирински и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция за § 21:
„§ 21. В чл. 75, ал. 4 се отменя.”
Има предложение на Георги Пирински и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция за § 22:
„§ 22. Създава се чл. 75а:
„Чл. 75а. Проектите за решение по процедурни, организационни и технически въпроси не се разпределят на постоянните комисии, освен ако председателят на Народното събрание реши друго.”
Комисията предлага следната редакция за § 23:
„§ 23. Създава се чл. 75б:
„Чл. 75б. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията на Република България се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната постоянна комисия в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 64, ал. 3.
(2) Постоянната комисия обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проект за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда.
(3) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от постъпването му.
(4) Докладът по ал. 1 се обсъжда след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори.
(5) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията. Предложенията се гласуват по реда на чл. 56. По доклада се приема решение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните параграфи? Изглежда няма.
Господин Стоилов, да продължим с доклада.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на Радослав Илиевски:
„Създават се нови ал. 3 и 4 на чл. 77 със следното съдържание:
„(3) В пленарната зала от името на парламентарна група се провежда тематичен парламентарен контрол на отделен министър, включително и дебати по темата.
(4) На парламентарен контрол подлежат всички агенции (държавни, изпълнителни), комитети, постоянни комисии на изпълнителната власт, областни управители. Контролът се провежда в парламентарните комисии, съобразно актуалната тематика и компетентността на комисията.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция за § 24:
„§ 24. В чл. 78, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В изречение второ, след думите „лични нападки” се добавя „и обидни квалификации”.
2. Създават се изречения шесто и седмо: „Народен представител, задал въпрос с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до започване на заседанието, на което следва да се отговори. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра.”
Има предложение на Радослав Илиевски – ал. 1 на чл. 79 да се измени така:
„(1) Народен представител не може повече от един път в един пленарен ден по време на заседанието на парламентарен контрол да постави повече от два въпроса или питания.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция за § 25:
„§ 25. В чл. 81, ал. 1 се създават изречения четвърто и пето: „Народен представител, задал питане с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до започване на заседанието, на което следва да се отговори. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра.”
Комисията предлага следната редакция за § 26:
„§ 26. В чл. 82 думата „обвинения” се заменя с „лични нападки”.”
Комисията предлага следната редакция за § 27:
„§ 27. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, след първото изречение, се добавя ново със следното съдържание: „След насрочване на разискванията от председателя на Народното събрание, народни представители не могат да оттеглят подписите си от предложението.”
2. В ал. 3 първото изречение се заличава, а в изречение второ, след думата „Проекти” се добавя „за решение”.”
Има предложение от Петър Стоянов и група народни представители – чл. 89 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи за изказвания.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага следната редакция за § 28:
„§ 28. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването, вносителят на предложението прави изложение на въпросите в рамките на 10 минути. Изслушваното лице информира Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването. По двама народни представители от парламентарна група и един независим народен представител, всеки в рамките на 2 минути, могат да зададат допълнителни въпроси. Изслушваното лице отговаря след задаването на всички допълнителни въпроси.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея се създава изречение второ: „В седемдневен срок след провеждане на изслушването съответната комисия представя на председателя на Народното събрание доклад за изслушването, който се раздава на народните представители.”
Има предложение на Георги Пирински и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция за § 29:
„§ 29. В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „тежко престъпление” се заменят с „престъпление от общ характер”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител. Народният представител представя лично писменото си съгласие на председателя на Народното събрание, който уведомява незабавно главния прокурор и информира Народното събрание на първото пленарно заседание, след постъпване на съгласието. Даденото писмено съгласие не може да бъде оттегляно от народния представител.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „тежко престъпление” се заменят с „престъпление от общ характер”.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея в края на изречение първо се добавя „не по-рано от 14 дни след постъпване на искането”.
6. Досегашните ал. 5-8 стават съответно ал. 6-9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Искам да взема отношение и да направя едно предложение към редакцията на текста на чл. 94, тоест § 28. В него се прави процедура за изслушването – нещо, което досега не беше уредено в правилника, и всеки път, когато се приемаше изслушване, се приемаха процедурни правила.
Процедурата, която ни се предлага, е близка до това, което има като практика парламентът, но не съвсем. Какво имам предвид? Наистина винаги се е давало възможност на народни представители от всяка парламентарна група да отправят въпроси към изслушваното лице, то да отговори, но след това е давана възможност на всяка една парламентарна група да изрази отношението си към изслушването. Нещо, което в момента го няма и практически след отговорите на въпросите, които ще получим от изслушваните лица, няма отношение на политическите фракции в парламента към отговорите, които се дават.
Затова предлагам към ал. 2 да се добави още едно изречение, което да гласи, че всяка парламентарна група може да изрази – може да не желае, но да й се даде възможност - отношението си към изслушването в рамките на 5 минути. Предлагам 5 минути и мисля, че това е достатъчно време да се изрази отношение, без да се разтяга прекалено много процедурата във времето. Но, от друга страна, изслушването е форма на парламентарен контрол и е добре да се чуе позицията на политическите сили към това, което ще бъде изнесено от изслушваното лице. Така че моето изказване е свързано и с едно предложение за дописване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Манолов, заповядайте за изказване.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Господин председателю, аз имам само едно техническо предложение към § 28. В чл. 94, в новата ал. 2 е казано: „По двама народни представители от парламентарна група и един независим народен представител, всеки в рамките на 2 минути, могат да зададат допълнителни въпроси.” Имайки предвид, че в Четиридесетото Народно събрание имаме доста независими народни представители с тенденция те да се увеличават, а може би в един момент ще надминем и най-малката парламентарна група, предлагам броят на независимите народни представители да бъде увеличен от един на двама. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доколкото ми е известно, има 15 независими народни представители, които не членуват в парламентарни групи.
Заповядайте за изказване, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, от докладваните предложения за изменение и допълнение на правилника от председателя на комисията искам да ви обърна внимание, както се казва – отзад напред, не по степен на значимост. Добре е, че се развива дискусия по чл. 94 в редакцията, която предлага Комисията по правни въпроси. Добре е, че пленарната зала оценява стремежа на мнозинството и на Комисията по правни въпроси да се разпише процедура за изслушване на различни лица, подлежащи на парламентарен контрол, което се свързва и с въпроса за повишаване ролята на парламента като върховен орган в държавата и в частност с неговото правомощие да упражнява контрол върху изпълнителната власт.
Смятам, че предложеният текст в тази му редакция отговаря в максимална степен на това, което сме правили и досега, но се засилва възможността на Народното събрание и на отделните народни представители да изразяват и отношението си към това, което се поднася по време на процедурата за изслушване.
Не възразявам срещу изричния текст, който се предлага от госпожа Михайлова, но ми се струва, че смислово ще допуснем тавтология, ако текстът се приеме в този вариант. Мисля, че народните представители и парламентарните групи могат да изразяват своето отношение към въпроса и към отговора на техния въпрос, тъй като виждате, че ние регламентираме тяхно динамично участие по време на изслушването. То е свързано със задаване на допълнителни въпроси, а без съмнение допълнителни въпроси се задават тогава, когато първичният отговор не е достатъчен и народният представител мотивира задаването на допълнителни въпроси, включително чрез изразяване на отношението си към отговора.
Бих искала да ви обърна внимание и на ал. 2 на чл. 94, която е също в тази посока – изразяване на становище на парламента и на народния представител към изслушването, тъй като след провеждане на изслушването съответната постоянна комисия на парламента представя на председателя на Народното събрание доклад за изслушването. Това е втора процедурна възможност, в която чрез доклада народните представители от всички парламентарни групи и най-вече от опозицията, тъй като това е опозиционно средство, могат да изразят своето отношение към изслушването на съответното лице.
Смятам, че правата на опозиционните народни представители са силно гарантирани. Изхождаме от разбирането, че парламентарният контрол трябва да бъде поощряван.
По отношение на останалите предложения, които правим, моля да се съобразите с това, че те са продиктувани от промените в Конституцията, които са извършени по-рано. Надявам се, че няма да има проблем да бъдат подкрепени от пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Антонова, не разбрах крайното Ви мнение – дали да има още едно изречение и ако го има, в какъв вид да бъде. Ще Ви помоля да го кажете.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): По-скоро не.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Не съм съгласен, че то е само опозиционно средство. Вярно е, че може да бъде използвано по-скоро от опозицията, но когато се изслушва едно лице, да приемем, че лицето не е министър-председателят или член на кабинета, а примерно член на някаква специализирана комисия, за каквато пледирахме преди десетина дни, когато завърши целият процес на отговор на въпроси, то предложението на госпожа Михайлова съдържа в себе си възможности за всички парламентарни групи, което означава, че по тази тема дори да има различие между мнозинство и опозиция, то ще бъде изразено именно в изказванията на парламентарните групи. Тоест тук по-скоро има баланс в това да се заяви отношението и на мнозинството, и на опозицията към изслушването, стига съответните парламентарни групи да желаят.
Пак казвам, вярно е по принцип, че то може да бъде ползвано главно от опозицията, ако това са членове на кабинета или министри, но в редакцията, в която го предлага госпожа Михайлова, в никакъв случай не означава само тази посока, а означава заемане на позиция и от мнозинство, и от опозиция. Би трябвало да Ви помоля да ревизирате това „не”, което ми изпратихте от залата в рамките на дупликата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма. Право на дуплика.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Методиев, за да не си разговаряме от място и да нарушаваме правилника, и то точно в момента, в който го променяме, аз изразявам отношението си към предложението на госпожа Михайлова за допълнителен текст на чл. 94, ал. 2, т. 1, като казвам, че по-скоро не съм склонна да приема направеното предложение, тъй като ми се струва, че ще допуснем смислова тавтология между предложението на госпожа Михайлова и предлаганата редакция на чл. 94, защото ще се наложи народните представители да правят няколко пъти едно и също нещо – да изразяват отношение към отговора на изслушваните лица.
Освен това, разбира се, че опозицията трябва да бъде подкрепяна. Ние се гордеем с нашите отношения към процесуалните права на опозицията. Колкото и да не ни харесват, ние ще защитаваме техните права. Член 94 е положителен опит в тази посока.
Ако се задълбочите в нашия правилник, уважаеми господин Методиев, ще видите, че освен изслушването на определените лица ние сме развили други въпроси, свързани с парламентарния контрол – може да се направи дебат (процедура, която се съдържа в правилника), да се направят разисквания в хода на процедурата на парламентарен контрол. Ние също сме го доразвили в нашите предложения. Смятам, че това е общо усилие в една добра посока – за пълноценно упражняване на парламентарен контрол върху изпълнителната власт и другите органи, които са избрани изцяло или отчасти от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега разбрахте ли, господин Методиев? (Оживление в залата.)
НАДЯ АНТОНОВА: Няма да си признае. Не искайте признание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правилникът важи за всички парламентарни групи, независимо кой е управляващ и кой – опозиция.
Има думата господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, ще взема отношение по единствения дискусионен въпрос, който се появи при обсъждането на чл. 94. Смятам, че предложението на госпожа Михайлова за допълнително изречение е обосновано. За това имам два аргумента.
Първо, вярно е, че в парламента има граница между управляващи и опозиция и по-често контролът върху управлението се осъществява от опозицията. В същото време не трябва да забравяме, че има разлика между законодателната и изпълнителната власт и ролята на парламента като цяло е да осъществява контрол върху изпълнителната власт. Мисля, че в това отношение въпросът за контрола стои по-широко, отколкото простото разграничение на управляващи и опозиция.
Вторият ми аргумент е, че има определена каскадност в развитието на формите на контрола – въпроси, питания, изслушвания. Изслушването е най-интензивната форма на такъв контрол. След като при питанията се дава възможност на народните представители, които са го поставили, да изразят отношение към отговора в рамките на 2 минути, смятам, че е обосновано след като се чуят отговорите на изслушаното или изслушаните лица, парламентарните групи накратко да могат да изразят мнение. Според мен 3 минути са достатъчни, за да не става твърде разточителна тази процедура и под формата на отговор да се възпроизвежда голяма част от дискусията по поставянето на въпросите и отговорите.
Утре ще могат да се изразят отношенията с гласуването на изречението, но ние ще го подготвим, за да може то да бъде подложено на такова гласуване.
Моето предложение е единствено за съкращаване на този срок на отговора – до 3 минути.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Съгласна съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Михайлова заяви, че е съгласна.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Така е, точно това казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да се отрази в протокола, да не се гласува после “5”, “3”, а ако имаме съгласие около 3 минути, ще оставим “3 минути”. Това е.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданите параграфи? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: След § 29 има предложение на Петър Стоянов и група народни представители – в чл. 116 се заличава т. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Георги Пирински и група народни представители със същото съдържание – създава се нов чл. 116а със следното съдържание:
“Чл. 116а. При установяване на случай на гласуване с чужда карта:
1. председателят отстранява от заседанието народния представител, извършил нарушението. На отстранения народен представител се удържа сума, равна на дневното му възнаграждение. Същата сума се удържа и на народния представител, с чиято карта е гласувано;
2. при повторно гласуване с чужда карта народният представител, извършил нарушението, се отстранява за три заседания и му се удържа сума, равна на три дневни възнаграждения.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Петър Стоянов и група народни представители – в чл. 117, ал. 1, т. 3 се заличава думата “повторно”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Георги Пирински и група народни представители – в чл. 117, ал. 1 т. 3 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Тук искам да направя разяснение, че в предложенията се съдържа идеята да се отделят санкциите по сегашния чл. 116. Ще ви го цитирам, за да се ориентирате:
“Чл. 116. Председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който:
1. възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;
2. продължително не дава възможност за нормална работа в пленарната зала;
2. гласува с чужда карта.”
Тоест разликата в сегашния текст и в предложенията е, че при гласуване с чужда карта сега да се дава възможност за преценка от страна на председателя дали да наложи предвидената санкция, подобно е, само че се предвижда по-тежка санкция в случай на повторност по чл. 117, докато в предложенията се предвижда задължително да се налага една от предвидените санкции според обстоятелствата. Аз смятам, че има основание да се направи такова разграничение, което междупрочем в някаква степен би облекчило и председателстващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дали би ги облекчило?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според мен би ги облекчило, защото в един случай може да се постави въпросът защо те санкционират с отстраняване един народен представител, гласувал с чужда карта, а в друг случай – не му налагат тази санкция. Така че за мен има основание направеното предложение по чл. 116 и чл. 117, но това е само, за да се ориентират народните представители в дискусия, ако такава последва.
Комисията предлага следната редакция на § 30:
“§ 30. В чл. 117 ал. 3 се изменя така:
“(3) Народният представител има право да оспорва наложената дисциплинарна мярка пред председателя на Народното събрание в тридневен срок от налагането й. Председателят може да потвърди, отмени или промени наложената дисциплинарна мярка.”
Предложение на Петър Стоянов и група народни представители – създава се нов чл. 118 със следното съдържание:
“Чл. 118. (1) В края на всеки месец Комисията по парламентарна етика на базата на: протоколите на Народното събрание и всички други представени от депутати или от администрацията на Народното събрание данни, включително снимков материал или видеозаписите на заседанията (по които, ако бъдат изискани, се произнася заклет експерт) изготвя доклад, който посочва случаите на гласуване с чужди карти, както и тези, които са били обсъждани като спорни.
(2) Въз основа на доклада по ал. 1 председателят на Народното събрание издава заповед, с която лишава депутатите, гласували с чужди карти от възнаграждение за месеца, а в случаите на повторност – за три месеца, като сумите се превеждат по сметката на Народното събрание. Тази заповед се оповестява в пленарната зала.
(3) Депутатът може да оспорва заповедта по ал. 2 в седмичен срок пред Комисията по парламентарна етика, която я потвърждава или отменя в месечен срок и по исков ред в месечен срок от оповестяването или потвърждаването й.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Възнаграждение за целия месец, а в случаите на повторност – за три месеца!? Останахме без заплати!
Имате думата.
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз съм един от вносителите на предложенията, които не бяха подкрепени от Комисията по правни въпроси.
Виждате, уважаеми колеги, че предложенията, които сме направили ние, част от левицата, и предложенията на колегите отдясно поразително съвпадат, да не кажа, че има огледално съвпадение.
Да, идеята е да се продължат смислово и логически, да придобият един приличен завършек тези предложения, които направихме ние и които преди малко бяха обсъждани. Става дума за новия стандарт на поведение на народния представител, за повишаване на неговата отговорност и ефективност на работата в Народното събрание. Става въпрос за повишаване на уважението към законите, които трябва да бъдат приемани с едно убедително, а не съмнително мнозинство или казано накратко това е логичен завършек и според мен един нормален завършек на развитието на проблема на гласуването с чужди карти.
Затова ние смятаме, че за да се приведе докрай нашето разбиране за преустановяване на гласуването с чужди карти – естествено е, че ако се допуска такова поведение от народните представители, то не може да остане без последствие. Затова аз, колеги, ви моля да подкрепите нашето предложение за новия чл. 116а без да излагам съображения защо структурното му място е в нов текст. Това го направи много убедително председателят на Комисията по правни въпроси.
Виждате, че ние тук предлагаме да се удържа от възнаграждението на народния представител еднодневно възнаграждение, в случай че е гласувал или е допуснал да се гласува с чужда карта. Разбира се, ние развиваме идеята за повторност – когато е допуснато по-тежко нарушение на правилника, а именно извършено е гласуване с чужда карта два пъти, последиците за народния представител да бъдат по-сериозни.
В Комисията по правни въпроси доста сериозна дискусия се разви. Аз признавам, че много внимателно я следях и може би аз съм си виновна и сигурна аз съм виновна, че не успях да разбера докрай аргументите на колегите, които гласуваха против, но все ми се струва, че основните съображения за гласуването против беше в подкрепа на статуквото.
Затова, уважаеми колеги, аз мисля, че трябва да постъпим с максимална отговорност и да се справим с този проблем – гласуването с чужди карти и всички много тежки последици, които би могло да има това за приеманите от нас актове.
Смятам, че предложението на колегата Петър Стоянов също заслужава внимание. Аз намирам, че то смислово много прилича на това, което сме предложили ние. Дори си мисля, че предложенията на Петър Стоянов и група народни представители – депутати отдясно, юридически е по-прецизно, но нашето предложение не сме го направили в такава подробна процедура, имайки предвид всъщност, че народните представители ще се въздържат от такива нарушения.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предвижда се да се обжалват в съда.
НАДЯ АНТОНОВА: Тук председателят на Комисията по правни въпроси ми подсказва за едно от предложенията на господин Петър Стоянов. Хайде, да не коментираме доколко е реалистично, тъй като преди малко съвсем убедено заявих, че намеренията на двете страни на пленарната зала са идентични в посока за преустановяване на порочната практика на гласуване с чужди карти. Ето защо аз смятам, че е важно и другото – че ние предлагаме императивно, задължително председателят на Народното събрание да може да налага неблагоприятни последици за народните представители.
В крайна сметка, уважаеми колеги, аз не мога да разбера съпротивата срещу тези текстове. Защото те се налагат на нарушители – на гласували с чужди карти и допуснали гласуване с чужди карти, а мисля, че проблемът е достатъчно сериозен, всеки народен представител е достатъчно отговорен и нито един от нас няма да се постави в такава ситуация. Много ми се иска този текст да остане мъртъв. Тоест да не се прилага поради липса на нарушения. Затова ви предлагам да го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той, че ще остане мъртъв, аз съм сигурен.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В продължение на две години се борим с тези гласувания с чужди карти и все още няма решение по този въпрос, въпреки че има ново предложение на Народното събрание. Ясно е, че ръководството на Народното събрание не може да вземе решение да се избегне този въпрос.
Председателят на Народното събрание предлага един текст, и тук учудващо е, че комисията не иска да го приеме, който е все пак нещо в сравнение с това, което се случва. Защото, ако погледнем в момента банките, ще видите колко карти има и колко хора има, и ако се каже сега да се гласува, присъстващите тук 20-30 човека изведнъж ще излязат 200 човека гласували. Това нещо не трябва да се допуска, защото ние даваме пример, а това се наблюдава от българския народ и журналистите непрекъснато ни бият по тези въпроси.
Струва ми се, че наистина трябва да има жестоки санкции по този въпрос. Това, което предлага председателят на Народното събрание, е минималното, струва ми се, което можем да вземем като решение за промяна в правилника за гласуване с чужди карти. Мисля, че в този текст би трябвало да допълним: председателят задължава при гласуване квесторите да приберат картите, зад които места няма народни представители.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това го приехме.
СТАНЧО ТОДОРОВ: В момента има много карти, а няма народни представители и някой се протяга и т.н. Нарушение от подобен характер може да се получи, само ако народният представител си е дал картата на колегата и той я е сложил в момента на гласуването и гласува с нея. Иначе как ще разберем кой гласува с чужда карта, ако не по този начин? Струва ми се, че контрол не може да се проведе.
Ако сега в момента кажем: гласуваме - на таблото ще излязат 150 човека, а ние сме под 50 човека. Кой ще забележи кой гласува с чужда карта? Този контрол нито председателят, нито който и да е друг може да осъществи, освен ако в момента се гласува и на свободните банки квесторите видят, че няма човек. Това наистина би трябвало да се приеме и стига сме заобикаляли нещата.
Мисля, че санкциите в това отношение трябва да бъдат жестоки, защото ставаме за подигравка. Това е истината.
Аз подкрепям предложението на председателя да се налагат такива санкции, дори и по-жестоки да приемем, ако трябва, стига да има решение на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата за изказване на председателя на Народното събрание Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, и в сега действащия правилник е предвидено това, което е формулирано по-ясно в предложението, което сме внесли. В членове 116 и 117 е изписано и това, че се отстранява за едно или за три заседания народен представител, гласувал с чужда карта. А в ал. 2 е фиксирана и паричната санкция - отстраненият от заседанието народен представител не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.
Както всички сме наясно, а това маркира и господин председателят, тези норми засега остават мъртви. Те са разписани и като диспозитивни, а не императивни по отношение на действията на председателя. Казано е, че председателят “може” да отстрани, “може” да наложи наказание.
Съгласете се, че гласуването с чужда карта е друг вид провинение от двете предходни, които са фиксирани, а именно: възразява против наложени дисциплинарни мерки, по груб начин, продължително не дава възможност за нормална работа, оскърбява Народното събрание, призовава към насилие в залата. Това са етични изисквания, свързани с парламентарното поведение, и те трябва да бъдат санкционирани. Но гласуването с чужда карта е пряко нарушение на текст от самия правилник – ал. 3 на чл. 53, където императивно е казано, че никой не може да преотстъпва своята карта и да гласува с чужда карта. Казано е, че гласуването става със специална карта и то е лично, съгласно Конституцията.
Според мен от всяка гледна точка е оправдано хипотезата за гласуване с чужди карти да бъде третирана в отделен текст на правилника, а именно в чл. 116а.
Второ, трябва да бъде записано като задължение на председателя, а не като негова преценка да налага тези санкции.
Трето, считам, че размерът на санкционирането, който предлагаме, е напълно съобразен и балансиран от гледна точка на една възможна практика.
Считам, че предложенията, които са внесли колегите народни представители от ОДС, са неприложими, нереалистични и необосновани, ако щете. Защото подобен род разследвания на база на доклади, фактологически материал и т.н., и т.н. е практика, която ми се струва, че не е целесъобразно и оправдано да възприемаме. По-скоро тук говорим за една самодисциплина, която трябва да си наложим и, разбира се, там, където някой се отклонява от нея, председателят да е отговорен да осигури съблюдаването на тази норма.
Ако стъпим на разбирането, което беше споделено в по-предходната дискусия, че на практика ние ще търсим гласували “за” не по-малко от 62-ма във всеки един случай, защото аз така разбрах онова, за което се говори, ако хипотезата ни е, че най-малко 121 трябва да са присъстващите и толкова бъдат регистрирани, то за всеки акт, който гласуваме, не може да има по-малко от 62-ма “за” и ние ще трябва като председател и водещ заседанието да следим не толкова колко общо са гласували, а колко са гласували “за”, тъй като не може да са по-малко от половината мнозинство от минималния кворум, който е 121. Това е при положение, че така разбираме текста на правилника.
Пак повтарям, ако има още съмнения, чувам стенания зад гърба си, трябва да продължим да си изясняваме разбирането.
Струва ми се, че не можем да изхождаме от хипотезата, че налагането на тези норми и санкции ще затрудни по някакъв начин протичането на парламентарния процес. Ето защо считам, че е напълно оправдано и необходимо да бъде подкрепен текстът, който предлагаме за нов116а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Господин Димитров, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Пирински, всичко това, което казахте, е така. Основният въпрос обаче остава. Кое ще е лицето, което ще констатира гласуването с чужди карти? Така че всички тези закони, всички тези проекти, които в момента се предлагат, които трябва да влязат, остават, честно казано, фиктивни. Има един начин, с който 100% може да се реши този проблем. Вие го знаете може би по-добре от мен, а той е: да се сменят всичките пултове, да се закупят нови и както всеки си има карта с индивидуален чип, да си има и индивидуален пулт с пръстов отпечатък. Така че няма как някой да събере пръстите на останалите, за да гласува с тях. Това е единственото нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има и други начини, но няма да Ви ги казвам.
Господин Пирински, имате думата за дуплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, ясно е записано кой трябва да приложи тези норми – това е председателят на Народното събрание, този, който е председател на съответното заседание.
Това, което казвате, че е невъзможно да се направи, може би имате предвид при досегашната организация на работа, когато има множество карти и е трудно да се прецени кой кога е посегнал. Но ако се прилагат параграфите 5 и 6, които бяха приети, а именно те изключват оставянето на карти там, където няма народни представители, съответно има задължение на секретарите, подпомогнати от квесторите, да се погрижат да бъдат стопанисвани картите на народните представители, а не да бъдат оставени безстопанствени, тогава възможните нарушения се локализират до обозрима извадка. И ако председателят не си затваря съзнателно очите, би трябвало да е в състояние да назове нарушението и да го санкционира.
Що се отнася до друг вид карти, безспорно това е технически разумното решение – създаването на една карта. Но трябва да знаете, че смяната на една система за гласуване е скъпо удоволствие. Миналата година имаше обявена обществена поръчка, която показа, че заделената сума за подобна смяна покрива горе-долу половината от стойността на една съвременна система за гласуване. Въпросът за смяната на системата е достатъчно сериозен и стои на дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Вземам думата, за да подкрепя предложението, направено от господин Георги Пирински и група народни представители, със следните аргументи.
Досега в правилника ни има предвидена санкция единствено отстраняване, когато бъде констатирано гласуване с чужда карта. Видяхме в годините от опита, който имаме, че практически тази санкция не е ефективна и не води до резултати.
Искам да отбележа нещо, което според мен е важно и е във връзка с това да бъдат завишени санкциите при констатиране на нарушение. Има решение на Конституционния съд, който се е произнесъл какво е това да се гласува от един народен представител с чужда карта – това е недопустимо не само като морално поведение, но е и нарушение на Конституцията. Не може да се преотстъпва глас, не може да се преотстъпва поне по силата на нашата Конституция и няма предвидено гласуване с пълномощие. Няма начин да се разреши от парламента или пък да бъде санкционирано това поведение по мек и незабележим начин.
Затова аз ще подкрепя предложението на колегите народни представители, защото смятам, че трябва да се завишат санкциите, за да може евентуално наистина да се въведе по-добро отношение. Тук не е въпросът само на дисциплиниране на депутатите, а на задължението, което имат по силата на вота, получен от българските граждани, и са длъжни да гласуват. Ако не желаят, нека не гласуват, но когато гласуват, трябва да изразят отношението си лично, а не чрез някой друг, защото са длъжници на вота на доверие, даден с избора им за народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли други желаещи? Няма.
Продължаваме с доклада.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Всъщност в изказванията не прозвучаха различни мнения, утре ще се види при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Най-важно е да се види как ще стане на практика.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това зависи вече от тези, на които е възложено прилагането. (Оживление.)
Комисията предлага следната редакция за § 31:
“§ 31. В § 4 от Допълнителните разпоредби изречение второ се изменя така: “Под “присъстващи при явно гласуване” се разбира броят на народните представители, които са се регистрирали преди започване на гласуването”.
Комисията предлага създаването на Преходни и заключителни разпоредби и следните редакции за параграфи 32 и 33:

“Преходни и заключителни разпоредби
§ 32. Комисията по бюджет и финанси в 14-дневен срок от влизането в сила на тези изменения и допълнения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание създава Подкомисия по отчетност на публичния сектор.
§ 33. Решението за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези три параграфа. Параграф 31 е изключително важен.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Тъкмо към този параграф беше насочено и моето внимание.
По-скоро бих искал да продължим разсъжденията си върху тези категории – “кворум”, “присъстващи” и “мнозинство”. Следва ли да се разбира при тази дефиниция – при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които са се регистрирали преди започване на гласуването, че започването на гласуването се счита за началото на пленарния ден, когато има обявено гласуване, и се регистрира примерно кворум от 121 или 122 души? Тогава повече от половината, които приемат акта, действително са 62 души. Ако са се регистрирали 180 народни представители, каквато беше хипотезата, това би означавало, че трябва да са гласували 92 “за”, за да се счита, че решението е прието, дори и след регистрацията на практика да са гласували не повече от 92 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има § 4 – дефиниция за присъстващи. Кое налага при досегашната практика на толкова предишни парламенти да даваме друга дефиниция за присъстващи? (Реплика от народния представител Екатерина Михайлова.) Залата решава.
Второто изречение: “Под “присъстващи при явно гласуване” се разбира броят на народните представители, които се намират в пленарната зала в момента на гласуването”. Това е дефиниция, преповтаряна от предишните парламенти.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Но как се установява колко са в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знаете как беше преди Четвъртата поправка на Конституцията. Сега въвеждаме нещо друго.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Затова си заслужава да помислим по въвеждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Досега преди Четвъртата поправка този пример беше – при 180 регистрирани народни представители, трябва да са гласували повече от 91. Ако са гласували 91 и ги има на таблото, трябва 46 да са гласували “за”. Тогава казваме, че е прието. Сега казваме нещо друго.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, сегашната редакция на § 4 в частта, която ни интересува, гласи: “Под “присъстващи” при явно гласуване” се разбира броят на народните представители, които се намират в пленарната зала в момента на гласуването”.
Това, което сега се предлага и е пред вас, тоест самите присъстващи да бъдат изчислени в момента на регистрирането преди гласуването. Защото иначе би следвало водещият заседанието да преброява за себе си народните представители, а не да се доверява на тяхната регистрация. Ние гласуваме по правило не с вдигане на ръка по някакъв физически начин, а чрез електронните карти за гласуване. Затова сме сметнали, че методът, по който се гласува и се установява присъствието в случая, трябва да бъде един и същ. Това са били мотивите за предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Стоилов, въпросът се състои в това, че Вие казахте “установяване на присъстващите преди момента на гласуването”, което може да се разбира, че преди всяко гласуване ще правим регистрация, за да видим колко са в пленарната зала. Очевидно е, че в началото на заседанието ние регистрираме кворум и процедираме с хипотезата, че този кворум съществува през целия период на гласуване на текстовете пред нас, освен ако някой не пожелае да се установи противното.
В този случай вече възниква въпросът, който засегна и господин Корнезов – ние търсим 93-ма гласували примерно при 180 регистрирани, тоест да регистрираме, че има повече от половината народни представители като присъстващи, или търсим 93-ма за мнозинство, което е повече от половината, които сме регистрирали, че присъстват.
Според мен при тези записи сега ние търсим 93-ма “за”, повече от половината регистрирани, а иначе кворумът е бил надхвърлен някъде с 62 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, постоянно влизат в залата …
Ето, преди секунди влезе един народен представител, друг сигурно ще излезе, така че присъствието е динамично.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз отговарям утвърдително на въпроса на господин Пирински. Това е разбирането.
Проверката на кворума се прави при откриване на заседанието и при всяка една отделна процедура, примерно, преди гласуването на поредица от законопроекти. Така че в рамките на всеки един цикъл може да се установи броят на присъстващите и след това той служи като основание за изчисляване на мнозинството, което е необходимо за подкрепата на определен акт. Това е разбирането. Дали то се възприема или не, това е отделен въпрос. Проличаха и някои различия в дискусията.
Разбира се, съществува и това, което се каза – възможността когато се смята, че този регистриран кворум се различава от фактическото присъствие в залата, да се поиска в рамките на установената процедура от правилника проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Мисля си, че наред с основния замисъл, който е с промяната на правилника – да се повиши легитимността на решенията на Народното събрание, все пак трябва да вземем под внимание това да не би с тези промени да затрудним по същество тази работа. На мен ми се струва, че е малко разтегливо понятие, което колегата каза – при всеки цикъл на гласуване. Какво се разбира под цикъл?
Всички ние разбираме, че когато ще има гласуване през дадения ден, е нормално да се проверява кворума при започване на заседанието. Оттук нататък е много разтегливо понятието да се проверява кворума при всеки един цикъл на гласуване. Вероятно, според мен, би трябвало да запазим това да се проверява кворумът при откриване на заседанието, когато ще има гласувания през това заседание. Мисля, че това е по-разумното и би трябвало да подкрепим него.
По отношение на този щекотлив въпрос. Като инженер човек си мисля, че при 180 души при откриване на заседанието явно има кворум, по-логично ми се струва 92 да са гласувалите въобще, а не гласували само “за”. Защото другото изискване е може би много тежко. Вижте, при едно начало на заседание обикновено идват повече колеги и се знае, че е в тези дни, когато ще има гласувания. Рискът става много голям след това да се получи само за гласували “за” над 90+1. Просто ми се струва, че ще бъде трудно като реализация и може би ще се попречи на процеса на вземане на решения.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не може под 120 души да вземат решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Радославов! Тезата, която Вие изразихте, търсейки някакво практическо решение на проблема, ни връща пак в старите позиции. Съжалявам, че трябва да го кажа, но става така, че в работата на Народното събрание една голяма част от народните представители даже не знаят какви закони минават. Не откривам велосипеда сега пред вас тук. Целта беше именно това – преди всяко гласуване да се създаде кворум, тоест, да има едно присъствие на депутатите, поне – извинявам се за думите, да знаят за кой закон гласуват. Защото като ги няма и колегата ви натисне картата, вие не знаете даже какво е минало в дневния ред. Не Вие лично, по принцип има много такива депутати, даже в момента ако обявим гласуване, сигурно господин председателстващият ще отчете 241 гласа, а пък в залата има 30 и няколко човека. Нали това е целта? Пак говорим да се върнем към старото. Това значи с нашите нови изисквания, които поставяме тук, да присъстват повече депутати и да отговарят с присъствието си за решенията. Това е целта на цялото това решение за промяна на този правилник, който правим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Доколкото разбрах от досегашните разяснения, тези карти в началото, когато се определя кворумът, ще бъдат прибрани, така че няма да има карти на пултовете на колеги, които не са участвали по принцип в регистрацията на заседанието. Доколкото разбрах, също се предвижда възможност за който председателства заседанието, когато няма трайно народен представител за своята си карта, също да използва тези механизми било чрез секретарите в групата, било чрез квестори картите да бъдат прибирани. Така че не ми се струва да има чак такава голяма опасност, колега Кирчев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че няма смисъл да въвеждаме неработещи и неясни разпоредби, които само ще затруднят работата на парламента, ще си играем на контролни гласувания. Преди всяко гласуване има възможност за различни интерпретации и тълкувания. Мисля, че най-коректният текст е под “присъстващи при явно гласуване” да се разбира броят на народните представители, които са участвали в гласуването. Ако някой стои в залата, а е пропуснал да гласува или просто не желае да гласува … Тук ние с присъстващите не отчитаме физическото присъствие на народен представител в залата, а това, че той участва в процес – дали е за, против или въздържал се, той е участвал в гласуването. Това ще облекчи работата, иначе ще правим преди всяко гласуване, както разбирам от думите на господин Стоилов, някакво контролно гласуване, след това ще засечем, че някой е пропуснал да гласува или междувременно е излязъл. Не виждам каква е ползата. Такива разпоредби се правят при положение, че няма ясни изисквания, каквито има в правилника, че за да е валидно едно гласуване, трябва да присъстват повече от 121 от народните представители, че за да мине едно решение, трябва да са гласували поне 61 от тези 121 народни представители. При тази яснота не виждам защо трябва да въвеждаме n на брой гласувания, които само ще ни затрудняват работата и ще товарят и бюджета на парламента. Мисля, че е по-коректно да се приеме, че присъстващи са тези, които са участвали в гласуването. Естествено е, че те трябва да отговарят на определени изисквания. В този смисъл е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Сотиров.
Има ли желаещи за реплика?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз съм малко обезпокоена от този текст, защото не съм сигурна дали не откривам терминология в досега действащия правилник, която да ми дава отговора, или просто въвеждаме някакви нови понятия, които ще трябва да тълкуваме наново. Това, което ни се предлага, е под “присъстващ при явно гласуване” да се разбира броят на народните представители, които са се регистрирали преди започване на гласуването.
Отваряйки действащия правилник, виждам, че в чл. 39, където се говори за откриване на заседание и начина, по който се проверява кворумът, няма такава терминология “регистрирани”. Няма такава терминология и при начините на гласуване, където се споменава компютризираната система за гласуване. Това, което ползваме под режим на регистрация като терминология, поне аз не успях да открия в действащия правилник, от което за мен става доста неясно какво ми се предлага.
Второ, въпросът, който стои пред мен с този текст, който ни се предлага - преди започване на гласуването. Преди кое гласуване? Тук разбирам, че логиката е преди определен вид гласувания. Примерно, второ четене по определен законопроект. Само че така, както ни е поднесен, текстът остава много неясноти. Явно идеята е да се открие заседанието при наличие на кворум и след това да се премине към гласуване. Но за мен текстът създава много повече проблеми, отколкото дава отговори. Струва ми се, че старият текст, който имахме в правилника, е много по-ясен и чист и няма да създаде толкова въпроси и някакви проблеми при прилагането на този правилник, а именно старият § 4, който казва: когато се намират в пленарната зала по време на гласуването, при тълкуването на присъстващи.
Въпросът е не само технически, въпросът е същностен за това с колко може да се приемат актовете на парламента – нещо, което беше дискутирано преди приемането на няколко текста от предложенията на комисията. Аз продължавам да смятам, че текстът на Конституцията, както го приехме, ни задължава винаги да има наличието на 121 народни представители, които да участват в гласуването - това трябва да бъде отразено и в Допълнителните разпоредби.
Връщам се на текста, който имаме и в момента, на действащия правилник, докато това, което се предлага, според мен наистина отваря необходимостта да създадем нова разпоредба, в която да обясним какво означава регистрирали се преди започване на гласуването. Иначе има риск всеки да прилага и да тълкува този текст както намери за добре, в зависимост от това какво има да се реши в един или друг момент по даден законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Нарушавайки правилника, задавам въпроса: господин Христо Кирчев присъства ли сега или не присъства? Не присъства, всички го виждаме. Но се е регистрирал. Следователно според това, което ни се предлага, трябва да кажем, че по смисъла на новия правилник сега Христо Кирчев е присъстващ.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: А той не е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той се изказа няколко пъти, имаше предложения, регистриран е.
Извинявайте, че наруших правилника.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): А аз не съм се регистрирал, но присъствам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ето, господин Такоров казва, че не се е регистрирал, но е присъстващ. Можем ли да докажем, че господин Такоров го няма? Аз го виждам и всички го виждаме.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, колеги! Правя кратко изказване в продължение на това, което казах преди час и в подкрепа на тезата, която разви господин Янаки Стоилов. Според мен комисията намери правилния баланс между “затягане на дисциплината” и изпадането в другата крайност, при която от народни представители да се превърнем в нещо друго.
Това, което каза господин Стоилов, е вярното и правилното. То е добре обмислено и смятам добре прецизирано в текста, който разглеждаме и обсъждаме.
Без да правя реплика на господин Кирчев, ако неговата парламентарна група беше в залата, когато той се изказваше, щях да приема неговата реплика. Но когато само той и още един негов колега са в залата, не бива да се правят такива реплики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към господин Бисеров? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданите три параграфа? Няма.
Уважаеми народни представители, гласуването на докладваните текстове по правилника, а то, както е известно, става с решение, ще започне утре от 9,00 ч. След това ще продължим по седмичната ни програма.
Няколко съобщения:
Заседанието на Комисията по правни въпроси, насрочено за утре, ще се проведе днес, сряда, от 14,15 ч. в зала “Запад” в сградата на Народното събрание.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по отбраната ще проведе заседание в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание днес от 16,00 ч.
Комисията по европейските въпроси ще проведе заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по културата ще проведе заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по здравеопазването ще проведе извънредно заседание на 21 март, сряда, от 17,30 ч. Заседанието в четвъртък, 22 март, ще бъде от 15,00 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание днес, сряда, от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание утре, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 248.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,53 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Митхат Метин
Станчо Тодоров