Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Борис Николов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Предстоят гласувания по законопроекти, които бяха обсъждани в сряда и четвъртък тази седмица.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Министерския съвет.
Гласували 142 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация с вносител Ахмед Юсеин.
Гласували 145 народни представители: за 139, против 1, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма с вносители Надежда Михайлова, Ваньо Шарков и Димитър Йорданов.
Гласували 149 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към гласуване на текстовете за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
Подлагам на гласуване § 2, 3, 4 и 5 от законопроекта, които са подкрепени от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 128, против 2, въздържали се 14.
Текстовете са приети.
По § 6 вчера в пленарната зала беше направено редакционно предложение от народните представители Иван Иванов и Иван Гризанов, а именно в чл. 116 думите “предишни периоди” да се заменят с “предишния петгодишен период” и мерната единица да се изпише на латиница с “IWH”.
Подлагам на гласуване това редакционно предложение за промяна в § 6.
Гласували 142 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване второто предложение на господин Иванов по § 6, направено вчера в пленарната зала, за отпадане на думите “или съответен еквивалент” от чл. 116.
Гласували 148 народни представители: за 41, против 85, въздържали се 22.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване § 6 в окончателна редакция, предложена от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 124, против 10, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7 и текстовете от § 8 до § 12 – в редакция на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
По § 13 има предложение на господин Иванов, което беше направено вчера в залата – в чл. 20, ал. 2 след думите “предмет на дейност” да се добавят думите “високоефективни услуги”.
Господин Аталай, има предложение за отпадане на думите “предмет на дейност” от текста, така че ще подложа на гласуване първо това предложение за отпадане.
Моля, гласувайте отпадането на думите “предмет на дейност” от чл. 20, ал. 2.
Гласували 130 народни представители: за 106, против 6, въздържали се 18.
Предложението се приема.
В такъв случай следващото предложение на господин Иванов става безпредметно.
Моля, гласувайте § 13 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 10.
Текстът е приет.
Моля да гласуваме от § 14 до § 17 включително в редакцията на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
По § 18 има предложение на господин Агуш, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 138 народни представители: за 13, против 51, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте параграфи 18 и 19 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 5.
Параграфите са приети.
По § 20 има предложение на господин Агуш, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 128 народни представители: за 24, против 43, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте параграфи 20 и 21 на вносителя, § 22 в редакцията на комисията, наименованието “Допълнителни разпоредби”, § 23 на вносителя, наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и § 24 на вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
По § 24а има предложение на народния представител Иван Иванов, което беше направено вчера в залата, а именно думите “или други валидни документи за квалификация” да отпаднат.
Моля, гласувайте това предложение на господин Иванов.
Гласували 144 народни представители: за 30, против 82, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте параграфи 24а и 25 в редакцията на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 124, против 6, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
Моля да гласуваме предложението на господин Агуш по § 26, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 7, против 71, въздържали се 62.
Това предложение не се приема.
Моля да гласуваме параграфи 26, 27, 28, 29 и 30 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 123, против 2, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
С това е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност на второ четене.
Преминаваме към гласуване на текстовете на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта и параграфи от 1 до 3 включително, в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 4 от законопроекта.
Гласували 134 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 4.
Подлагам на гласуване параграфи от 5 до 10 включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Моля да гласуваме отпадането на § 11 по предложение на комисията.
Гласували 135 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 5.
Параграф 11 отпада.
Подлагам на гласуване § 12 заедно с направеното предложение вчера в залата от господин Казак в чл. 16, ал. 2 след думата „или” да се добавят думите „при неизпълнение на изискванията на”, § 13 по вносител, § 14 в редакцията на комисията, § 15, новият § 16 в редакцията на комисията, параграфи от 16 до 19 включително в редакцията на комисията, § 20 на вносителя, § 21 в редакцията на комисията, новият § 23 в редакцията на комисията, § 22 по вносител, който става § 24 в редакция на комисията, новите параграфи 25 и 26 в редакция, предложена от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 131 народни представители: за 130, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте отпадането на § 23 по предложение на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Параграфът отпада.
Подлагам на гласуване параграфи от 24 до 30 включително, подкрепени от комисията, наименованието „Заключителни разпоредби”, параграфи 31 и 32 в редакцията на комисията.
Гласували 133 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
По § 33 има предложение на народния представител Надка Балева, което не е подкрепено от комисията и което тя оттегля.
Моля, гласувайте отпадането на § 33 по предложение на комисията.
Гласували 135 народни представители: за 133, против 2, въздържали се няма.
Параграф 33 отпада.
С това гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България на второ четене е приет.
Процедурата по гласуване днес приключи.
Преминаваме към започнатата вчера точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Доколкото имам информация, господин Руденко Йорданов в края на пленарния ден вчера е имал желание да вземе отношение по представените текстове.
Имате думата, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, вчера се вмъкнах, така да се каже, в процедурата, когато беше четен Законопроектът за лекарствените продукти в хуманната медицина с цел да предложа процедурно да разделим гласуването, тъй като има един важен момент в Допълнителния доклад.
В Допълнителния доклад в чл. 17 и в чл. 107, които, подчертавам, вече са приети на второ четене, Комисията по здравеопазването с консенсус реши да внесе две редакционно-технически поправки, които нищо не променят във вече приетите текстове, но уточняват понятия, които бяха неправилно записани. Да ви кажа за каква редакционно-техническа поправка става дума.
В чл. 17 в т. 18 е изписано името на Европейския директорат по качеството на лекарствените продукти неправилно. Би следвало да бъде изписано Европейски директорат по качеството на лекарствата и здравеопазването. Такова е истинското наименование. Моля тази поправка да бъде приета. Пак казвам, тя има технически характер.
Също така и в чл. 107, в ал. 2, когато сме определили какви личности могат да бъдат членове на Централната комисия по етика, сме вписали като задължително участващи в тази комисия лекари, имайки предвид разширеното тълкуване на това понятие, но когато внимателно прегледахме другите закони, където се прави изрично разделение на лекарите и лекарите по дентална медицина, ви молим сега да впишем това разделение лекари и лекари по дентална медицина, за да е по-ясно и за да не бъде обект на превратно тълкуване в бъдеще.
Моля Ви, госпожо председател, да имате предвид тези поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, в гласуването по законопроекта, което ще бъде в четвъртък, това предложение ще се отрази.
Господин Китов, заповядайте да продължите да докладвате по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Госпожо председател, по чл. 206 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 206.
По чл. 207 има предложение на народния представител доц. Атанас Щерев, а именно в чл. 207, ал. 1, т. 9 изразът „определени с наредбата по чл. 198” отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 207.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да продължите нататък.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: По чл. 208 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Чл. 208. Разпоредбите на чл. 207, ал. 1, т. 2-9 и ал. 2 се прилагат и за търговците на едро по чл. 203, както и за вносителите и производителите, които търгуват с произведените от тях лекарствени продукти.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 209, по който няма предложения.
Уважаема госпожо председател, по чл. 210 има предложение на колегите Мръчков и Хърков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 210.
По чл. 211 също има предложение на народните представители Мръчков и Хърков, което комисията подкрепя по принцип и като подкрепя по принцип и текста на вносителя, предлага следната редакция за чл. 211:
„Чл. 211. (1) Търговците на едро трябва да притежават система за блокиране и изтегляне на лекарствените продукти, показали несъответствие с изискванията за качество, безопасност и ефикасност.
(2) Притежателят на разрешение за търговия на едро е длъжен да блокира и да изтегли лекарствените продукти, показали несъответствие с изискванията за качество, безопасност и ефикасност по реда, определен в Наредбата по чл. 274, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 212.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Тъй като разделът завършва с този член, имате ли желание да вземете отношение по така представените текстове?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Дебат не е провеждан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тогава заповядайте по текстовете, които са представени въобще дотук. (Реплики).
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Правя процедурно предложение, госпожо председател. Ние изчетохме много текстове от втората част на доклада и предложенията, направени от народните представители. Моля, нека да се организираме да минем глава по глава текстовете…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Как да се организираме? Искате да направим дискусия по представените досега текстове? Добре.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Защото иначе дискусията ще стане доста объркана, моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съжалявам, че вчера не сте се изказвали по текстовете, а те само са представени. Вчера заседанието се е водило по този начин, факт.
Имате думата за изказвания по представените въобще до този момент текстове до чл. 212, който господин Китов току-що представи, и то – раздел по раздел, по текстовете от чл. 109 до 125 включително от Раздел ІV.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Не виждам желание за изказване.
Отправям покана към вас за изказвания по текстовете от Раздел V, които започват от чл. 126 до чл. 131 включително. И по този раздел не виждам желаещи за изказване.
Господин Йорданов, желаете ли да вземете отношение по Раздел VІ – чл. 132 до чл. 134 включително? Не желаете, благодаря.
Има ли желание за изказвания по Раздел VІІ – от чл. 135 до чл. 141 включително? Няма желаещи.
Има ли желаещи за изказвания по Раздел VІІІ – членове от 142 до 144 включително? Няма желаещи.
По Раздел ІХ с един-единствен чл. 145 има ли желание за изказване? Няма желаещи.
По Глава четвърта и Раздел І от нея – чл. 146 до чл. 160 включително има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Господин Йорданов, може би беше по-добре, ако имате желание за изказване по някои от текстовете, да го направите, отколкото да вървим по този ред.
Има ли желаещи за изказване по Раздел ІІ? Няма.
По следващата Глава пета има ли желаещи за изказване – чл. 168 и следващите членове? Няма желаещи.
По Глава шеста – от чл. 171 до чл. 182 включително, има ли желаещи?
Заповядайте за изказване по чл. 155.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Съжалявам, много текстове се натрупаха и е трудно да се следи тяхната поредност.
В чл. 155 има една дребна редакционна поправка, съгласувана с Изпълнителната агенция по лекарствата. Член 155, ал. 2, ред втори, където е записано „лекарствени продукти, техните форми,” да бъде редактиран „лекарствените продукти, лекарствените форми, активни вещества и лекарствени продукти, предназначени за клинично изпитване,”, защото става дума не за тези форми на предишните лекарствени продукти, изписани отпред, а за лекарствени форми въобще.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Наистина, господин Руденко Йорданов е прав, че е станало голямо объркване, но в интерес на истината доц. Кумчев вчера е прочел окончателната редакция на комисията, каквато я приехме на заседанието. В дадения му доклад наистина текстът е този, който и Вие прочетохте в ал. 2:
„(2) Разрешения за производство се издават само за посочените в заявлението лекарствени продукти и форми…”
Доцент Кумчев е прочел текста по този начин.
Това беше репликата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Йорданов, желаете ли да вземете отношение по други текстове?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Последното уточнение с Изпълнителната агенция по лекарствата, виждам, че и нейният изпълнителен директор д-р Христов влезе, е текстът да бъде „лекарствени продукти, лекарствени форми, активни вещества”.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: „и форми”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Моля за мнение на д-р Христов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Емил Христов – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, да вземе отношение като представител на вносителя.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашето становище е, че няма пречка да бъдат приети – по еднакъв начин звучат предложеният текст от комисията и това, което д-р Руденко Йорданов предлага, смисълът е еднакъв. Според нас беше по-прецизно да бъде “лекарствени продукти и лекарствени форми”, но дори да остане само “лекарствени продукти, форми”, се разбира, че става въпрос за едно и също. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по представените текстове?
Господин Йорданов, заповядайте по чл. 199.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! С оглед прецизността на текста, тъй като многократно бяха редактирани и доуточнявани тези текстове, в чл. 199, ал. 1, т. 3 се е получила празнота, която смятам, че трябва да бъде запълнена.
Точка 3 звучи така: “3. име, свидетелство за съдимост, диплома за висше образование и трудов стаж…”. Няма как в дипломата за висше образование да фигурира и трудовият стаж. Би следвало след “диплома за висше образование” да бъде добавено “документ, удостоверяващ трудовия стаж на отговорния магистър по фармация” и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли възражения срещу тази корекция? Няма.
По-скоро като редакционна корекция – даже няма смисъл да бъде гласувана отделно. За протокола – ще се отрази в законопроекта.
Има ли други изказвания по законопроекта до чл. 212? Не.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Така наистина е по-добре, госпожо председател: да прочитаме глава и след това – дискусия.
“Раздел ІІ – Паралелен внос на лекарствени продукти.”
Има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков за ново наименование, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което също е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование, а именно “Паралелен внос на лекарствени продукти”.
По чл. 213 има направено предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 213.
По чл. 214 има направено предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Има предложение от Ива Станкова и група народни представители, което също е оттеглено.
Има предложение от д-р Лъчезар Иванов, което в хода на дебата също беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 214.
По чл. 215 има направено предложение от народния представител доц. Атанас Щерев, което комисията подкрепя.
Има и предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което комисията подкрепя по принцип по т. 1, а предложението по т. 2 бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 215:
“Чл. 215. (1) За получаване на разрешение за извършване на паралелен внос на територията на Република България лицето по чл. 213, ал. 1 подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, в което посочва държавата членка, от която ще извършва паралелен внос.
(2) Към заявлението се прилагат следните данни и документи:
1. наименование, лекарствена форма, количество на активното вещество в дозова единица на разрешения за употреба в Република България лекарствен продукт;
2. наименование, лекарствена форма, количество на активното вещество в дозова единица на лекарствения продукт, предназначен за паралелен внос;
3. име на притежателя на разрешението за употреба и на производителя, ако е лице, различно от притежателя на разрешението за употреба;
4. номер на разрешението за употреба на лекарствения продукт в Република България и номер на разрешението за употреба на лекарствения продукт в държавата членка, от която се извършва паралелен внос;
5. декларация за установяване на обстоятелствата по чл. 217, т. 1;
6. копие от листовка за пациента и мостра от лекарствения продукт във вида, в който се продава в държавата членка, от която се извършва паралелен внос, превод на съдържанието на листовката на български език, придружен с декларация, че преводът е в съответствие с оригинала на листовката;
7. предложение за листовка за пациента на паралелно внасяния лекарствен продукт, придружено с декларация, че съдържанието на листовката е идентично със съдържанието на листовката на продукта, разрешен за употреба в Република България, с изключение на следните данни:
а) име и адрес на управление на лицето, извършващо паралелен внос;
б) името на производителя, когато е различен за двата продукта;
в) период на стабилност, когато е различен за двата продукта;
г) помощни вещества, когато са различни в двата продукта;
8. в случай на преопаковане:
а) мостра от паралелно внасяния продукт;
б) копие от договора между лицето, извършващо паралелен внос, и лицата, извършващи частична производствена дейност – опаковане, етикетиране;
в) сертификат за Добра производствена практика, когато процесите на преопаковане се извършват извън територията на Република България;
г) когато се извършва от лицето по чл. 213, ал. 1 – копие от разрешението за производство, издадено от регулаторния орган на държавата членка, където се извършва преопаковането;
9. документ за платена такса, определена с тарифата по чл. 21, ал. 2.
(3) Когато между паралелно внесения лекарствен продукт и продукта, разрешен за употреба на територията на Република България, съществуват различия (в състава на помощните вещества или други), лицето по ал. 1 представя доказателства, че те не се отразяват на терапевтичните качества на паралелно внесения лекарствен продукт.
(4) В случаите по ал. 3 лицето по ал. 1 посочва върху опаковката и в листовката за пациента на паралелно внасяния лекарствен продукт разликите.
(5) Когато лицето по чл. 213, ал. 1 извършва преопаковане и/или етикетиране на лекарствения продукт на български език на територията на Република България, то трябва да притежава разрешение за производство, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.
(6) Паралелно внесеният продукт се използва при условията на издаденото разрешение за употреба на лекарствения продукт на територията на Република България.”
По чл. 216 има направено предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 216.
По чл. 217 отново има направено предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 217:
“Чл. 217. Притежателят на разрешението за паралелен внос е длъжен:
1. да уведоми притежателя на разрешението за употреба на лекарствения продукт, пуснат на пазара на територията на Република България, за намерението си да извършва паралелен внос и при поискване му предоставя мостра от паралелно внасяния лекарствен продукт;
2. да съхранява за срок пет години следната документация: име и адрес на лицето, на което е доставен паралелно внасяният лекарствен продукт, датата на предоставяне, доставено количество и партиден номер;
3. да представя в Изпълнителната агенция по лекарствата:
а) актуализирана листовка за пациента на паралелно внасяния продукт, в съответствие с настъпили промени в издаденото разрешение за употреба на разрешения в Република България лекарствен продукт;
б) декларация, че съдържанието на листовката по б. “а” е идентично със съдържанието на листовката на продукта, разрешен за употреба в Република България, с изключение на данните по чл. 215, ал. 2, т. 8, букви “а” – “г”;
4. да документира и докладва на притежателя на разрешението за употреба и на Изпълнителната агенция по лекарствата всички съобщения за подозирани нежелани реакции на внасяния лекарствен продукт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Бяха представени текстовете от втората част на законопроекта. Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Предстои трета част на доклада по законопроекта, която ще бъде представена другата седмица.

Следващата точка от програмата, приета тази седмица, е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СДЕЛКИТЕ С КОМПЕНСАТОРНИ ИНСТРУМЕНТИ.
Господин Кънев, заповядайте да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Преди доклада по законопроекта, искам да направя процедурно предложение да гласуваме и да поканим в залата господин Иван Еничаров от Дирекция “Правна” на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме достъп до залата на представител на Министерството на финансите.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще ви представя Доклада за второ четене по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сделките с компенсаторни инструменти № 602-01-113, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2006 г., приет на заседание на Комисията по икономическата политика, проведено на 14 март 2007 г.
Комисията подкрепя предложението за наименование на закона: “Закон за изменение и допълнение на Закона за сделките с компенсаторни инструменти (Обн.,ДВ,бр.47 от 2002 г.; изм. и доп., бр.71 от 2003 г.)”
По § 1 има предложение на народните представители Веселин Методиев и Нено Димов - § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев. То е същото – да отпадне § 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по § 1? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 2 има предложение на народните представители Веселин Методиев и Нено Димов - § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Също така има предложение на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев, което е същото – да отпадне § 2 и създаденият нов § 2б, съответно с т. 1 и т. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Красимир Каракачанов, Бойко Ватев и Борис Ячев – в § 2б се правят следните изменения и допълнения:
„а) алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Преустановява се издаването на актове за признаване правото на обезщетяване с компенсаторни инструменти от органите по чл. 5, ал. 1 в 3-месечен срок от влизането на закона в сила за образуваните преписки в преклузивния срок на съответните закони, по които са образувани.
(2) Органите по чл. 5, ал. 1 са длъжни да приключат заварените производства в срока по ал. 1.”
б) създава се ал. 4:
„4) Правоимащите лица, които са имали заповеди, с които техните имоти са отписани от актовите книги за държавна собственост, а впоследствие тези заповеди са отменени от компетентен орган след изтичане на преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, имат право да предявят правото си на обезщетение по този закон в едногодишен срок от влизането на закона в сила.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има още едно предложение, което е на народните представители Пенко Атанасов, Борислав Ноев, Венцислав Върбанов, Юсеин Джемил и Пламен Моллов – в § 2б се правят следните изменения и допълнения:
„а) в ал. 1 накрая се добавят думите “освен с поименни компенсационни бонове от органите по чл. 36, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 9, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд”;
б) в ал. 2 се създава изречение второ: “Органите по чл. 36, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 9, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд се произнасят с решение за обезщетяване с поименни компенсационни бонове по чл. 19а, ал. 4, т. 2 и 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 9, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в 2-месечен срок от влизането в сила или представянето на основание за определяне на право на обезщетение.”;
в) създава се ал. 4:
“(4) В срока по ал. 3, изречение първо, правоимащите лица са длъжни да уведомят писмено общинската служба по земеделие и гори и да представят заверен препис от съдебното решение за признато правото на възстановяване на собствеността по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или за определяне стойността на обезщетението.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 със следната редакция:
„§ 2. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се нов § 2б:
„§ 2б. (1) Преустановява се издаването на актове за признаване право на обезщетение с компенсаторни инструменти от органите по чл. 5, ал. 1.
(2) Когато размерът на обезщетението с компенсаторни инструменти е определен с влязло в сила съдебно решение, в 30-дневен срок от влизането му в сила правоимащите лица са длъжни да уведомят писмено съответния орган по чл. 5, ал. 1 и да представят заверен препис от съдебното решение. Издаването на определените в съдебното решение компенсаторни инструменти и предоставянето им на техните притежатели се извършва в 30‑дневен срок от датата на получаване на писменото уведомление от органа по чл. 5, ал. 1.”
2. Досегашният § 2б става § 2в.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по § 2.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, взимам думата, за да се изкажа за всички промени между първо и второ четене по този законопроект, защото това е едно от доказателствата, че ни управлява социалистическо правителство. Гледайки този законопроект, разбираме, че в пълния смисъл на думата Българската социалистическа партия не се е променила в рамките на тези 17 години, а само е сменила одеждите и името си. За какво бяха направени компеснаторните записи? Колко години справедливостта не може да бъде възцарена? Колко години административни чиновници някъде не могат да ги дадат и не могат да бъдат използвани? Да не говорим, че с взетите компенсаторни записи до ден-днешен само червената олигархия успя да закупи част от предприятията, повечето от хората не знаят какво да ги правят, те останаха в ръцете им, без да има реално възтържествуване на справедливостта. И днес, когато нечии деца искат да възстановят било земеделски земи, било гори или имоти, които са били отнети, продадени или прехвърлени в периода на социализма, вие се отказвате от това те да бъдат отново възвърнати към справедливостта.
Считам, че този законопроект е изключително неуместен. Поради тази причина съм предложила отпадането на всички текстове досега, за да има една нормална, независимо от миналите години, справедливост относно реституционните права и компенсаторните елементи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплика към госпожа Капон? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние подкрепихме на първо четене този закон, защото той е необходим, с надеждата, че той ще бъде поправен. Това не се състоя. В него има едно огромно противоречие и ви моля да го чуете, защото изглежда не знаете за какво става дума. Само преди един месец мнозинството и ние всички тук в парламента приехме Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Там дадохме възможност на бежанците от Беломорска Тракия и Беломорска Македония, с чиито земи и имоти са платени нашите дългове към Гърция в 1964 г., да имат възможност още една година да получават компенсаторни бонове за тези свои имоти, които са използвани от държавата без тяхната воля. Процедурите са много тежки, държавата ги е направила толкова тежки, ето защо ние позволихме още една година тези хора да бъдат участници в този процес.
Само месец по-късно с друг закон ние лишаваме тези хора от възможността да участват в това обезщетение. На практика единият закон противоречи на другия. На кой господ ще се молим? Това е едно шизофренично поведение, този закон противоречи на друг закон, приет преди един месец, и ние сега ще приемем втория закон. Не е възможно това да се случи! Това е в противоречие и с Конституцията, затова смятам, че законът трябва да се преработи и не трябва да се приема в този вид. В парламента има само един психиатър, той не присъства в момента, като казах, че това е едно шизофренично поведение с този закон, но не може лявата ръка на парламента да не знае какво прави дясната. Даваме възможности на тези хора преди един месец още една година да вземат компенсаторни записи, след един месец с друг закон, без да сме променили стария, ги лишаваме от това право. Това е невъзможно! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ватев.
Реплики има ли? Няма.
Други желаещи за изказвания по § 2 също няма.
Моля да представите следващите текстове, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
Комисията предлага да се създаде нов § 3 със следната редакция:
„§ 3. Органите по чл. 5, ал. 1 приключват заварените производства по определяне размера на обезщетението с компенсаторни инструменти в двумесечен срок от влизането в сила на този закон.”
По § 3 има предложение на народните представители Красимир Каракачанов, Бойко Ватев и Борис Ячев.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и не подкрепя предложението по т. 1 – в алинеи 1 и 2 числото „2001” да се замени с „2007”.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 3, който става § 4.
Комисията предлага да се създаде § 5 със следната редакция:
„§ 5. Параграф 27 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 13 от 2007 г.) се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Имате думата за изказвания по така представените параграфи от законопроекта.
Няма желаещи за изказвания. Законопроектът ще бъде гласуван на второ гласуване в четвъртък.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ.
За процедура има думата господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Тъй като Законът за устройство на Черноморското крайбрежие е изключително дискусионен и спорен и тези, които присъстваха на заседанието на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, може би си спомнят, че там се разви един спор кои плажове по списъка, който е даден към този закон, да останат на разпореждане на държавните институции, съответно областните управители и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и кои да бъдат отдавани от общините.
По този повод аз предлагам поради отсъствието на председателя и на много членове на комисията да не разглеждаме тази точка и да преминем към следващата точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение от господин Кирчев да преминем към следващата точка от дневния ред в рамките на оставащите няколко минути до парламентарния контрол, тъй като не можем да изчерпим дискусията по този законопроект.
Следващата точка от дневния ред е Закон за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители.
Моля, гласувайте процедурното предложение да отложим разглеждането на Законопроекта за устройството на българското черноморско крайбрежие и да преминем към следващата точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 129, против 1, въздържали се няма.
Тази точка от дневния ред се отлага.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, представям ви:

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, внесен от Министерския съвет
Наименованието е: „Закон за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение на Анелия Мингова и Яни Янев.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде нов § 4 със следната редакция:
„§ 4. В чл. 16 се създава ал. 3:
„(3) За информацията, получавана по ал. 1 и 2, както и за вписването на обезпечителни мерки, частният съдебен изпълнител не дължи заплащането на държавни и местни такси.”
Има предложение на Мая Манолова за създаване на нов § 3б.
Комисията подкрепя предложението по принцип, което е отразено в новия § 4.
По § 4 на вносителя – комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези текстове, тъй като има предложения по тях? Няма. Преминаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 5 има предложение на Надя Антонова - § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов:
„По § 5 – предложението за промяна в чл. 36, ал. 1 да отпадне.
В същия текст се добавя ново изречение: „Изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 3 не се отнасят до държавните съдебни изпълнители, които са заели длъжността след конкурс и имат повече от 5 години стаж.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. Чл. 36 се изменя така:
„Чл. 36. (1) Частният съдебен изпълнител може да овласти един или повече помощник-изпълнители, които отговарят на изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6, 7, чл. 6 и успешно са положили изпит.
(2) Кандидатът за помощник-изпълнител полага изпит по ред, определен с наредба, издадена от министъра на правосъдието след съгласуване с Камарата на частните съдебни изпълнители.
(3) Изпитът по ал. 2 се организира от Камарата на частните съдебни изпълнители и се провежда от комисия в състав: председател, определен от министъра на правосъдието, и двама представители на камарата, определени от Съвета на камарата.
(4) Овластяването на помощник-изпълнител има действие от депозирането на копие от овластителната сделка пред министъра на правосъдието.
(5) Частният изпълнител уведомява Съвета на камарата в 7-дневен срок за овластяването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по параграфа?
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, смисълът на първата част от предложението, което сме направили, беше като помощник-съдебни изпълнители да могат да функционират лица, които по някакъв начин пред съответна комисия или друг компетентен орган са доказали, че притежават необходимите за това качества. За съжаление трябва да кажем, че дипломата за висше юридическо образование не е такова доказателство. По тази причина считаме, че дейност като съдебното изпълнение е достатъчно отговорна сама по себе си със сериозни правни последици и не може да бъде осъществявана от лица, сдобили се по някакъв начин с диплома, но не са показали нищо друго. В голяма степен това предложение е залегнало в редакцията, която комисията предлага, поради което няма да излагам повече съображения.
Във втората част на нашето предложение, що се отнася до държавните съдебни изпълнители, считам, че съображенията, които са ни подтикнали да направим това предложение, са очевидни, а именно, че в последните няколко години и тези длъжности се заемат въз основа на конкурс. След като едно лице е издържало конкурса и е упражнявало в продължение на пет години професията на съдебен изпълнител, очевидно то е достатъчно компетентно и доказало се, че да го връщаме поне една крачка назад – да държи изпит за помощник-съдия изпълнител. В това няма никаква логика, поради което считам, че този текст е в последователност и с други подобни текстове, които има в други съдебни закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в моето предложение се съдържаше намерението да се запази действащият режим на чл. 36, отнасящ се до помощник-съдебните изпълнители. В предложението, което ни е направил вносителят, се искаше да отпадне необходимостта помощникът на частните съдебни изпълнители да не се явява на изпит пред Министерството на правосъдието. Аз не съм съгласна. Виждам, че и Комисията по правни въпроси има същия подход. Да се „разкрепости” режимът по отношение на помощник-съдебните изпълнители като предложение на вносителя противоречи на духа на самия закон, както е приет и както успешно работи.
Моля да обърнете внимание на това, че длъжността „частен съдебен изпълнител” е много специфична държавна дейност, делегирана на лица, изпълняващи независима стопанска дейност. Държавният контрол и наблюдението на тази делегирана държавна дейност трябва да бъде обострено. Част от този държавен контрол и наблюдение е въпрос на изпит пред Министерство на правосъдието.
В действащия закон се въвежда много верен критерий за назначаване и на частни съдебни изпълнители, и на техните помощници, а именно тези лица да се ползват с обществено доверие. Това обществено доверие трябва да бъде удостоверявано от Камарата на частните съдебни изпълнители – веднъж, и втори път – действащият закон дава възможност на министъра на правосъдието дори кандидатът успешно да е положил изпита за частен съдия изпълнител или негов помощник, този успешно издържал изпита човек да не бъде назначен за частен съдебен изпълнител или помощник, ако няма и не се ползва с обществено доверие. Това е действащият режим. Тази преценка се прави втори път от министъра на правосъдието.
Неслучайно законът въвежда толкова сериозен критерий, а именно общественото доверие, имайки предвид сериозността и тежки правомощия на частните съдебни изпълнители и възможността им по един много сериозен начин да влияят върху правната сфера на гражданите.
Ето защо аз не съм съгласна с това предложение на вносителя частните съдебни изпълнители да не полагат изпит пред Министерството на правосъдието, респективно по отношение на тях да не се прави преценка ползват ли се с обществено доверие и да не се преценяват техните лични и морални качества. Комисията по правни въпроси възприе същия този подход и, разбира се, не се прие това предложение на вносителя. Смятам, че това е редно, в интерес на обществото и на самата професия на частните съдебни изпълнители.
Затова, уважаеми колеги, аз искам да оттегля своето предложение по § 6 за изменение на чл. 36, тъй като редакцията на Комисията по правни въпроси напълно ме удовлетворява и е в духа на обществения интерес и на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте предложението си по § 5.
Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 6, който става § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста по § 7, който става § 8.
По § 8 има предложение на народния представител Мая Манолова – § 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Анелия Мингова и Яни Янев – в § 8, в чл. 75 се създава нова ал. 3. Текстът се подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, който става § 9, със следната редакция:
“§ 9. Член 75 се изменя така:
“Контролни органи

Чл. 75. (1) Министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на всеки частен съдебен изпълнител чрез:
1. съдебни инспектори по Закона за съдебната власт от Министерството на правосъдието;
2. финансови инспектори от Министерството на правосъдието.
(2) За финансови инспектори могат да бъдат назначавани лица, които имат висше икономическо образование с образователно-квалификационна степен “магистър” и стаж по специалността пет години.
(3) Редът за извършване на финансов контрол се определя с наредба, издадена от министъра на правосъдието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф?
Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, моето предложение не е възприето от Комисията по правни въпроси. То е свързано с отпадане на въвеждането на специални финансови инспектори в рамките на Министерството на правосъдието. Моите аргументи в тази посока са следните.
На първо място, те са свързани с това, че наистина частното съдебно изпълнение е една специфична високоотговорна дейност, делегирана от държавата на лица, определени по специален ред, каквито са частните съдебни изпълнители. В тази си дейност те подлежат, веднъж, на контрол върху това как образуват и се движат образуваните при тях дела от министъра на правосъдието и, втори път, на контрол от съответните финансови инспектори от съответните данъчни служби по общия ред за това по какъв начин те боравят с акумулираните от тях средства.
По принцип възприемам идеята, заложена от вносителя, да се контролира освен чисто правната част от дейността на частните съдебни изпълнители, но и свързаната с точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия. Доколкото това по своя характер е правна дейност, на мен ми се струва, че е излишно за тази цел да бъдат назначавани специални финансови инспектори, които да бъдат в рамките на Министерството на правосъдието. Защото, според мен, това би създало една допълнителна възможност за разрастване на администрацията, като, пак повтарям, основният ми аргумент е свързан с това, че тази дейност е правна по своя характер. Тя се извършва от частните съдебни изпълнители, за които има изисквания да са юристи със съответния юридически стаж и издържали съответния изпит, което предполага, че са и наясно за начина, по който следва да се определят таксите и управляват акумулираните средства, респективно да се разпределят, и аз лично, не мисля, че тук е нужно специално икономическо – финансово образование, за да бъде проследено по какъв начин са разпределени средствата или са акумулирани. Защото в крайна сметка това по своето естествено е една правна работа.
Аз поддържам своето предложение като подчертавам, че съм против обособяването на специални финансови инспектори, но не съм против изричното разписване, че тази дейност, а именно за начина, по който се определят, начисляват, събират и разпределят средствата подлежи на специален контрол от Инспектората при министъра на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Госпожо председател, колеги! Искам да ви кажа, че много внимателно беше обсъдено предложението на колежката Манолова по отношение на нейното виждане, че трябва и двата вида контрол – и съдебният, и финансовият, да бъдат извършени само от съдебните инспектори към Министерството на правосъдието.
Аз искам да изложа няколко аргумента, които са лично мои, защо все пак този контрол би трябвало да бъде разделен и хората, които ще изпълняват функцията на финансови инспектори, да имат друг тип образование.
В § 9 ще забележите, че в предложението за изменение на чл. 70 и създаването на нов чл. 75а по отношение функциите на новите финансови инспектори, в ал. 1 и 2 има съществено различие. Доколкото в ал. 1 ние говорим за контрол върху точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси, това е една дейност, която действително всички практикуващи юристи я правят. Това е нещо, което е нормално приложение на закона в рамките на съдопроизводството, и на съдията-изпълнител в рамките на неговото производство.
Но по отношение на ал. 2 там вече ние говорим за един друг контрол, който налага тази дейност, и по моя преценка всъщност, да не се изпълнява само от лица, които имат юридическо образование, а специалното икономическо образование. Защото тук става въпрос за контрол, за правилно управление, за разпореждане и отчитане на средствата – нещо, което не е специфична юридическа дейност; нещо, което юристите в практическата си работа не извършват. Частният съдебен изпълнител като едно лице, което всъщност създава предприятие, защото той по своето естество и по своята функция подлежи на контрол и по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, на практика тук, изпълнението на дейността по управление, разпореждане и отчитане на финансовите средства, постъпващи при него по повод на съдебното изпълнение, е една типична дейност, която трябва да се извършва от лицата със специализирано образование, което не е прерогатив на професионалната подготовка на юрист.
От тази гледна точка това са аргументите, поради които Комисията по правни въпроси не прие контролът като цяло да бъде изпълняван от съдебните инспектори, а от специални финансови инспектори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Приемайки аргументите на колегата Янев, мога само да кажа, че те изцяло подкрепят поддържаната от мен теза, а именно, че специфичният финансов контрол по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за това как се управляват, разпореждат и отчитат средствата, най-вече акумулирани от частните съдебни изпълнители, следва да се извършва от специализирани финансови ревизори, от данъчните органи, които всъщност ще проверяват съответния съдебен изпълнител като лице, което управлява и един вид самостоятелна стопанска дейност. Така че в случая ние наслагваме проверка от два вида органи върху една и съща дейност, доколкото чисто правната част от тази дейност ще се контролира от съдебните инспектори към министъра на правосъдието, а чисто финансовата би следвало да се контролира от съответните данъчни органи по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, аз също имам сериозни резерви по отношение необходимостта и смисъла да създаваме още една структура, още един вид инспектори. Считам, че дейността им в голяма степен ще се припокрива или с тази на Инспектората на Министерството на правосъдието, съществуващ и към момента, или с дейността на данъчните инспектори.
В този смисъл още едно специализирано звено с не много точно разграничени функции от тези на вече съществуващите считам, че е излишно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания по този текст? Няма.
Ще продължим следващия път.
Обявявам 30 минути почивка, след което ще има парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум.
Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Новопостъпили питания за периода 16-23 март 2007 г.:
- от народните представители Иван Йорданов Костов и Нено Димов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политиката на Министерския съвет за преодоляване на изостаналостта на бедните общини. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 март 2007 г.;
- от народния представител Минчо Христов към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно политиката на българското правителство за гарантиране на влоговете на гражданите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 март 2007 г.;
- от народния представител Евдокия Манева към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно опазване на природния парк “Витоша”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 март 2007 г.;
- от народния представител Донка Михайлова към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно легализирането на реалните трудови доходи на работещите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 март 3007 г.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос от народния представител Ненко Темелков;
- от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос от народния представител Ненко Темелков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов също на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос от народните представители Николай Михайлов и Евдокия Манева;
- от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос от народния представител Владимир Кузов;
- от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос от народните представители Мария Капон, Димитър Абаджиев и Елеонора Николова;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на питане от народния представител Мария Капон.
Уважаеми народни представители, първи ще отговаря министърът на отбраната господин Веселин Близнаков на питане от народния представител Стела Банкова.
Госпожо Банкова, заповядайте да развиете питането си.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, през 2005 г. Вие заявихте: “За да бъдем надежден партньор на съюзниците в следващите години, ще вземем участие не само във войната в Ирак, в Афганистан, но и във всички други войни на Съединените американски щати.”
Господин министър, бих искала да Ви кажа, че Словакия има 60 войници в Афганистан и няма никакво намерение да ги увеличава. Испания, Гърция, Италия и Турция също категорично отказват да изпратят повече войници в Афганистан. Франция и Германия също се противопоставят на увеличаването на военните контингенти в Афганистан.
Защо сега България изпраща 400 войници в Афганистан? Годишно това ще ни струва над 80 млн. лв. Според вашето правителство във военни мисии в чужбина би трябвало да участват 3000 войници.
Аз Ви питам, господин министър: колко ще струва това? Откъде ще вземете още стотици милиони левове?
Още един пример. Богатата Испания има в Афганистан 700 войници, а бедна България – 400. Испания обаче отказва да увеличи контингента си и то поради засилените рискове и заради огромните, драстично повишени финансови разходи.
Господин министър: кой е решил, че превръщането на българската армия в наемнически корпус е по-важно от мизерните пенсии, от липсващите животоспасяващи лекарства?
Още един пример. Нужен е само 1 милион, за да се купи например скенер за Националната кардиологична болница, а вие ще похарчите на 80 милиона в Афганистан. Само около 30 млн. лв. са необходими за здравните осигуровки на социално слабите и трайно безработните български граждани – един проблем, който вече няколко години не можем да решим.
Господин министър, през м. февруари 2007 г. Вие заявихте, че военната ни мисия в Афганистан е безсрочна. Колко милиарди мислите да похарчите още там? Няма смисъл да Ви питам за Ирак. Знаете моето принципно отношение към всички военни мисии на България в чужбина.
Бих искала да кажа, че с колегата Минчо Христов сме внесли предложение за незабавно изтегляне от Ирак. Тук искам да попитам: кога вашето правителство ще последва примера на Италия, Испания, Португалия, Белгия, Унгария и Словакия и ще изтегли българските войски оттам? Кога ще помислите, господин министър, за хората, които живеят в България, за пенсионерите, за безработните, за болните и социално слабите, за липсващите лекарства в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.

МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! За да отговоря на първата част на въпроса Ви, е необходимо да направя едно уточнение. Вие ме питате каква е политиката на Министерството на отбраната. Министерството на отбраната не провежда своя собствена политика! Министерството на отбраната осъществява политика, която е определена от Народното събрание, а Министерският съвет и в частност Министерството на отбраната, като орган на изпълнителната власт, реализира тази политика.
Съгласно чл. 105 от Конституцията на Република България Министерският съвет е този орган в държавата, който ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната и ръководи Въоръжените сили. Тази политика постигна реализиране на членството на страната ни в Европейския съюз и НАТО, което е стратегически и външнополитически приоритет. Днес ние, като страна член на тези две организации имаме нови отговорности. Едно от основните доказателства в това отношение е участието ни в стабилизирането и възстановяването на Афганистан.
През последните пет години международната общност с мандата на ООН положи огромни усилия за подпомагане на правителството и народа на Афганистан в процеса на изграждане на стабилно, демократично и проспериращо общество, способно да гарантира собствената си сигурност. Ключова роля в този процес играят международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан ИСАФ. Техните усилия, съвместно с афганистанските сили за сигурност, са насочени към противодействие на действащите в страната терористични структури.
Обстановката в Афганистан, въпреки положените значителни усилия, продължава да бъде източник на нестабилност и заплаха за мира и сигурността не само в региона, но и в световен мащаб. Това наложи поемането на ангажимент от страна на държавните и правителствените ръководители на държавите – членки на НАТО в срещата в Рига на върха през м. ноември миналата година за увеличаване приноса на Алианса към операцията ИСАФ, която е ключов приоритет за НАТО.
На настоящия етап най-съществената задача е стабилизиране на обстановката по сигурността в цялата страна, което е осъществимо единствено чрез достатъчно военно присъствие. Стабилизирането на Афганистан няма да бъде възможно, ако законната власт не се утвърди във всички провинции. Сега е решаващият момент да бъдат осигурени достатъчно оперативни способности за нуждите на мисията. В противен случай съществува рискът вече постигнатото да бъде изгубено и вложените от международната общност усилия и средства да се окажат напразни.
Терористичната заплаха е проблем за цялата общност от демократичните държави, към които България принадлежи. В този смисъл увеличаване на военното участие на страната ни в Афганистан е нашият принос към усилията на ООН за стабилизиране на региона. Това участие същевременно допринася за увеличаване на отбранителните способности на Въоръжените ни сили, подобряване на оперативната съвместимост на българските Въоръжени сили със силите на НАТО и подготовката ни за справяне с рискови заплахи на ХХІ век.
Република България има постоянно присъствие в ИСАФ от м. февруари 2002 г. и до момента е участвала общо с 623 военнослужещи. През тази година българското участие ще бъде разширено с механизирана рота в състава на италианската бойна група в регионално командване “Столица” с обща численост до 135 военнослужещи, която ще бъде изпратена през м. май и юни в Кабул, както и рота до 200 военнослужещи за охрана на вътрешния периметър на летището в Кандахар, което е в зоната на отговорност на регионално командване “Юг”.
Следвайки хода на мисията ИСАФ и предвид досегашните ангажименти в подкрепа на стабилизирането на Афганистан, увеличаването на българското участие е адекватно на военните нужди на операцията, която трябва да бъде доведена до успешен край. Съществуващият консенсус за максимална готовност за участие във военни операции зад граница в съответствие с националните интереси в областта на сигурността и при отчитане на външнополитическите приоритети на страната е отразен в приетата от Народното събрание на 29 май 2005 г. Концепция за участие на Република България с военни контингенти в операции зад граница. Това е прието от Народното събрание. Заложеният в тази концепция механизъм се основава на принципа на политическия консенсус. Неговото спазване за всеки отделен случай се гарантира чрез приемане на съответното решение от компетентния съгласно националното законодателство орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
Госпожо Банкова, както Ви е известно, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, отговорността на парламента е ясна и аз съм убедена, че народните представители рано или късно ще отговарят за тази позиция, която заеха, изпращайки България в една война.
Аз питам обаче за Вашата лична отговорност, за отговорността на правителството, защото не можете да избягате от Вашата отговорност.
Вие всъщност не ми отговорихте на въпросите: защо вашето правителство провежда политика, която е в разрез с европейската, подминахте толкова много европейски държави, които не участват в Ирак, държави, които се разграничават от военното участие в Афганистан? Защо при условие, че няма пари за пенсии за животоспасяващи лекарства, за животоспасяващи операции на болни български деца – впрочем пресата е пълна с такива примери, българското правителството и, за съжаление, българският парламент, управляващите продължават да изпращат военни мисии в чужбина? Защо при тази критична ситуация с лека ръка Вие пилеете парите на държавата за военните авантюри в чужбина? Защо не последвате примера на неизмеримо по-богатата Испания, която отказва да изпрати дори и един войник повече? Какво е Вашето отношение към испанския министър-председател и към нашия министър-председател във връзка с позицията спрямо Ирак? А ние увеличаваме многократно нашия контингент.
Ще Ви питам и друго. Моля да коментирате официалните данни на ООН относно драстичното увеличаване на производството на суров опиум в Афганистан. Преди намесата на САЩ и НАТО, включвам, за съжаление, и нашите войски там, производството на суров опиум възлизаше на 185 тона. В момента, подчертавам по официални данни на ООН, това производство надхвърля 6 хил. тона. След като производството на наркотици е основният източник на доходи за тероризма в света, моля да ми обясните този парадокс и моля да ми отговорите не се ли превръщаме де факто и в съучастник на наркотрафика и на тероризма в световен мащаб?
Още веднъж повтарям, това са данни на Организацията на обединените нации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, по правилник имахте възможност да зададете – и аз Ви казах, до 2 уточняващи въпроса. Аз преброих поне 15 въпроса, зададени към министъра.
Господин министър, все пак в рамките на три минути, ако може, отговорете на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова!
Бих искал да отговоря на някои от Вашите въпроси, които са свързани с основното Ви питане.
Участието на България в операцията на НАТО е изпълнение на съюзническо задължение и попада в хипотезата на чл. 11, т. 1 от Закона за изпращане и използване на българските Въоръжени сили извън територията на Република България. Вие ме питате защо ги изпращаме – ето затова ги изпращаме, защото вие сте приели такъв закон!
Съгласно посочената разпоредба Министерският съвет разрешава изпращането и използването на български военнослужещи извън страната за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор, с който се създава съюз с военнополитически характер. Законът предвижда, че за всяко свое решение в този смисъл правителството трябва да уведоми парламента. В конкретния случай правителството информира Комисията по отбрана на Народното събрание и Комисията по външна политика за своето политическо намерение да увеличи участието ни в ИСАФ и след проведените в комисията дебати взе окончателно решение.
Относно участието на другите държави – на срещата на върха на НАТО в Рига в края на миналата година и последвалата по-късно среща на министрите на отбраната в Севиля в Испания, беше изразена воля от всички държавни правителствени ръководители да се увеличи участието на страните от НАТО в мисията в Афганистан. Категорично и еднозначно! Това беше потвърдено от министъра на отбраната в Севиля. Предложиха ни се няколко опции. Ние не можем да изпълняваме всякакви задачи поради липса на ресурси и поради липса на достатъчно оперативни възможности. Ние не можем например да участваме в провинциален тим за възстановяване - има повече от 25 такива в различни области на Афганистан. Ние можем да участваме в преки бойни действия, но можем да дадем своя принос, например чрез охрана на вътрешната част на летището в Кандахар, което е един от най-важните инфраструктурни обекти.
И не е вярно, че в Алианса, в НАТО държавите намаляват своето участие! Това не е вярно! Държавите увеличават своето участие и тази година имаме със 7 хил. участници повече от миналата година. Това е стратегическа цел на НАТО. Мисията ИСАФ трябва да бъде успешна. Това е важно във връзка с оценката на способностите на Алианса да изпълнява подобни мисии – големи по размер, извън територията на държавите от Алианса. Това е тест за процесите на трансформация, които протичат във всички съюзнически армии, включително и Българската армия.
България има едно от най-ниските участия в мисии зад граница. Това е едно от най-ниските участия от всички държави в НАТО – 1,9%. И вместо да увеличаваме участието, ние го намаляваме. Вместо да достигнем квотата от 8% участие от броя на сухопътните войски, ние сме паднали под 2%. Затова сме взели тези решения.
Колкото до това, че има болни хора и пенсионери, разбира се, всички го виждаме, но е най-лесно човек да излезе и да започне да говори популистки от тази трибуна, че само това трябва да бъде политиката на България. Политиката на Република България трябва да бъде балансирана и тя е такава. Ние работим в рамките на бюджета, който ни се представя. Мисля, че нашето участие е част от ангажиментите, които сме поели и е в интерес на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стела Банкова.
Госпожо Банкова, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Близнаков в рамките на две минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин министърът лъже и казва, че контингентът намалява, а България в момента го увеличава!
Господин министър, що се отнася до отговорността на парламента, ето я отговорността: с господин Христов повече от 20 пъти внасяме предложения за незабавно изтегляне на България от Ирак и българският парламент ги отхвърля!
Наскоро коалицията и управляващото мнозинство си позволиха да увеличат и акциза на горивата с мотива тези средства също да отиват за така наречените военни мисии в чужбина. Редно ли е според Вас всеки български гражданин да плаща по 0,15 лв. повече за всеки литър бензин, за да финансира тези военни мисии? Това доведе вече и до увеличаване цената на хляба, млякото и други продукти от първа необходимост. Защо най-бедните български граждани трябва да плащат за вашите военни авантюри?!
Вярно ли е, че възнамерявате да купувате военни кораби за 800 млн. евро, както беше оповестено?
Впрочем, България направи дарения на Афганистан – 500 тона боеприпаси и въоръжения, в същото време парите за Българската армия не достигат.
Ето, господин министър, тук става дума за приоритетите, които Вие имате, и за морала, който носите.
Не искам да повтарям отново за недостигащите средства за лекарства и за пенсии.
Господин министър, какво означава фактът, че решението за увеличаването на контингента ни в Афганистан е взето на подпис? Това е много интересен въпрос. Това означава, че не е имало никакъв дебат. Аз съм изумена, че правителството на своя глава и без съгласието на пленарната зала реши драстично да увеличи числеността на военния ни контингент в Афганистан.
Все пак искам да напомня, че България е парламентарна република, а не правителствена. Бъдете сигурен, че рано или късно тези, които си позволиха да вкарат България във военни авантюри, ще си понесат своята отговорност – и политическа, и съдебна.
Отново завършвам с неудовлетворението, че Вие гузно избягахте да коментирате позицията на Испания, да коментирате позицията на другите европейски държави, които не участват в Ирак, които не пращат контингенти в Афганистан. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, позволете ми да съобщя една приятна вест от далечна Япония: българската танцова двойка по фигурно пързаляне Албена Денкова и Максим Стависки постигнаха поредния изключителен успех в спортната си кариера, спечелвайки за втори път световната титла на шампионата на планетата в Токио! (Ръкопляскания.)
Миналата година ние ги поздравихме тук за победата им в Калгари. Днес честитим на Албена и Максим втора поредна световна титла. (Ръкопляскания.)
Нека да им пожелаем нови върхови спортни успехи и да разнасят славата на България! (Ръкопляскания.)
Преминаваме отново към парламентарния контрол.
Следва въпрос, зададен от народния представител Тодор Батилов към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин Батилов, заповядайте, имате думата да отправите Вашето питане в рамките на три минути.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА):Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз имам много лично основание да се присъединя към радостта за победата на Албена и Максим. Да им е честита и на тях, и на България титлата!
Но ще трябва да се върна и в тъжното и в днешното.
Моето питане се отнася до това, че между българските моряци, които работят под чуждо знаме, наречено чужд флаг, и държавата зрее остър данъчен конфликт. Какво са моряците за България и за икономиката, особено за семействата от крайбрежията на Варна и Бургас, а и не само за тези градове, мисля, че е излишно да го казвам. Само ще посоча, че неформалната цифра, която всъщност не може да се възстанови, за редовните моряци - от капитаните до обикновените хора от пасажерското обслужване на всички хора по света, и вероятно засегнатите семейства са над 150 хил. души. Търсят им се спорни данъци още от 2000 г. Приписваните суми с лихвите са тревожно високи и са непосилни за тях и семействата им. Данъчната инвазия ще обхване всички моряци под чужд флаг, а след приватизацията на Българския морски флот – и голяма част от другите моряци. Влиза в действие целият арсенал на принудителните държавни вземания – от блокиране на сметките до възбрана на домашното имущество – нещо, което за сравнение не се прави почти никак срещу особено големите акули, които разръфаха и грабят България.
Спорно е вече приетото от Нова година качество като “местни лица” за моряците и въобще – не само за моряците. Разбира се, това е главно по наша вина – на Народното събрание. В новоприетия Закон за данъците на физическите лица те се превръщат в местни лица, а следователно в облагаеми – и следователно не само моряците, а и милион български гурбетчии, които прокудихме в чужбина, защото заменихме правилното “постоянно местопребиваване” с неправилното “постоянен адрес” и особено със съчиненото, разтегливо понятие “център на жизнен интерес”, а в същото време в другите закони - като Валутния закон и Закона за митниците, си стои старото положение.
Не се търсят работодателите, каквато е нормалната практика при трудовите правоотношения на моряка, защото обикновено той е беззащитен срещу държавата.
Разбира се, ние не искаме да упрекваме Вашите добросъвестни служители от ведомствата. Адресатите сме ние в Народното събрание и вие – в Министерския съвет.
Все пак, нормално ли е това да става в края на изтичащия вече давностен срок, което сочи предишните действия? Не се ли нарушава законът, когато се ползват лични данни от други администратори?
Кое е нормалното, когато се призовават моряци от Данъчната служба от другия край на света и се приема, че те са редовно призовани?
Най-тревожното е, че българските моряци под чужд флаг са дискриминирани най-вече и не само спрямо своите колеги, които са от същия екипаж, но и спрямо моряците, плаващи под български флаг.
Ние ви питаме: какво е становището на Министерството на финансите спрямо данъчното облагане, допусканата дискриминация, действията на подчинените Ви и всички въпроси, съдържащи се в моето изложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин министър, разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Батилов! Известно е, че основен принцип на данъчното облагане в областта на персоналните данъци на физически лица за един и същ по характер доход е лицата да плащат еднакви данъци. В съответствие с този принцип действащият у нас Закон за персоналното подоходно облагане не прави разлика между моряците, плаващи под чужд флаг, и всички други физически лица, които плащат данъци за придобитите от тях доходи. Обстоятелството в коя държава се потребява придобитият доход никога не е било релевантно към данъчното облагане на този вид доход. Мотивът, че получените доходи се потребяват в България от семействата и близките на моряците е съотносим и към всички останали лица, наети по трудови правоотношения, които също издържат своите семейства, независимо дали работят в България или в чужбина.
В този смисъл не считаме, че моряците са поставени в неравностойно положение спрямо всички други местни за България лица, получаващи доходи в чужбина.
В някои държави – членки на Европейския съюз, съществуват различни практики по отношение облагането на моряците, които най-общо се изразяват в намалени ставки или приспадане на различни присъщи разходи от облагаемия доход. Във всички случаи обаче този вид облекчения се ползва единствено и само за моряци, плаващи на кораби, вписани в корабния регистър на съответната държава – членка на Европейския съюз. Такива са изискванията на европейското законодателство в областта на държавните помощи.
Европейските директиви в областта на подоходните данъци не поставят условия за различно облагане на доходите на моряците, във връзка с което данъчното облагане на тези доходи е въпрос на национално решение на съответната държава членка.
Българското данъчно законодателство досега винаги се е водило от принципа за отраслова неутралност и равнопоставеност на всички браншови и данъчни субекти. В тази връзка и отмененият Закон за облагане на доходите на физическите лица, и новият Закон за данъците върху доходите на физическите лица регламентират еднаква данъчна основа, респективно еднакъв данък за един и същ размер на определен вид доход.
Евентуално възприемане на диференциран подход за моряците – въвеждане на различни облекчения при облагането, би довело до неравнопоставено третиране на останалите български, а и чуждестранни граждани, заплащащи подоходни данъци в България.
Обичайна практика на данъчния контрол е ревизиите да се възлагат за период в рамките на петгодишния давностен срок за погасяване на публичните вземания, тоест и по този параграф не може да се търси тенденциозност по отношение на ревизираните периоди.
В обобщение: в хода на подготовката на проектобюджета за 2008 г. при обсъждане на данъчните закони въпросът за адекватността на облагане на доходите на моряците, плаващи под чужд флаг, ще бъде обсъден наред с други актуални данъчни регулации и на вниманието на парламента ще бъдат представени проекти за изменения и допълнения на данъчните закони, в това число на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. На този етап считаме за неуместно съществени промени в данъчните закони да бъдат извършвани в хода на бюджетната година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Тодор Батилов.
Господин Батилов, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър, съжалявам, че в тези минути няма как да спорим. Нашите проблеми едва ли ще решим тук, отговорите на всички въпроси – едва ли също.
Аз искам да Ви задам първия уточняващ въпрос: ще приемете ли български моряци – техни представители, на среща с Вас и с всички специалисти, представители на държавни органи, за да може спокойно да се обсъди този проблем, защото това е проблем? И срещата да стане в скоро време.
Второ, ако се направят предложения по нашия спорен казус, че ние трябва да изравним с европейското законодателство – въобще не съм съгласен с това, което се каза. Нямам време да обяснявам кои са държавите, които имат пълно нулева ставка – едва ли някой може да го отрече.
Що се отнася до България, едва ли някой може да отрече, че има цели групи доходи, които се освобождават от данъци. Аз съм за освобождаването. Например тютюнопроизводителите, например печалбите от всички хазартни игри или сходни на хазартните игри, дипломатите в чужбина, така че този баланс, за който се говори и това равнопоставяне – неравнопоставеното е в това, че трудът на моряците е тежък, специфичен, не се отчита, а щом се отнасяме еднакво, значи проявяваме несправедливост.
Аз се надявам, че ръководеното от Вас министерство ще организира и ще приеме тази среща, за която моряците Ви молят, господин министър. Иначе Ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Батилов, никога не съм отказвал срещи с представители на заинтересовани социално-обществени групи, които имат различно отношение към действащата законодателна база. В Министерството на финансите бихме обсъдили различни варианти в рамките обаче на основния принцип на данъчното облагане: равнопоставеност на данъчните субекти, защото след това трудно бихме могли да обясним на други български граждани защо едни са пт български граждани, а други – пт не са. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Тодор Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за това, че имате такава готовност, точно за да обясним защо те не се третират като равнопоставени български граждани, но това е дълга тема. Нашата държава винаги се е отнасяла като мащеха към тези, които си вадят хляба с честен труд. Към българския моряк, защото той е търпелив, а и най-вече го няма.
Нека на тази среща да обсъдим защо е злоупотребено с личните данни, защо от един администратор се изземват данните и се предават на друг, защо е нарушен законът по отношение на давността? Мога да посоча още редица неща. Защо, вместо моряците, отговарят техните семейства? Защо от големите данъкоплатци, които са изнесли България в чужбина - ние разполагаме с данни, не се търсят?
Финансовото разузнаване на България, което би трябвало да действа като във всяка нормална, модерна правова държава, въобще не реагира. При мен се намират точни данни за милионите, изнесени от една от най-големите финансови пирамиди – на Михаил Капустин. Знае се къде са, мога да посоча имена на хора, които са изнесли, даже след делата – намират се в Канада.
Защо финансовото разузнаване не проявява този интерес, който проявява към нашите моряци и към техните доходи, за които, повтарям: до 1 януари 2006 г. съгласно старото законодателство те не са местни лица, щом не са повече от 183 дни в държавата ни. Неслучайно по телефоните на НАП, към която се отнасям с уважение, защото е държавна институция и без нея не може, можете да проверите, че са давали отговор – щом не са 183 дни, ти не си местно лице и не носиш задължение да попълваш декларация. Ето тези въпроси да обсъдим.
Същите отговори бяха дадени във Варна на моряците от високопоставен представител на Народното събрание, който заяви, че 90 на сто от депутатите не подкрепят моряците. Аз не знам откъде взе тези цифри. Никой от българския народ няма да се възмути, българският моряк не иска да бъде привилегирован. Той е достатъчно ощетен в морето, мога само това да ви кажа. Благодаря за вниманието. Надявам се срещата да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря за участието в парламентарния контрол на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Въпрос, зададен от народния представител Димитър Абаджиев към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, след подписването на 7 февруари т.г. на Тристранния протокол между Русия, Гърция и България и подписаното вече междуправителствено споразумение за изграждане на петролопровода Бургас – Александруполис договорът бе подготвен на тъмно, с липса на каквато и да е информация, а той засяга собствеността, поминъка и здравето на една четвърт от населението на страната. Предвид начина, по който управляващото мнозинство налага решенията си по принцип, хората в Бургас са крайно обезпокоени, че договореното по никакъв начин не защитава жизненоважните за региона приоритети, свързани с екологията и туризма.
Липсата на прозрачност по съдържанието на тристранното споразумение поражда опасения, че българското правителство не е договорило нужните гаранции срещу рисковете от екологична катастрофа и фалит на българската туристическа индустрия по Южното Черноморие. Обещанието за 1000 работни места, докато се строят съоръженията на нашата територия, е несъизмеримо със стотиците хиляди работни места в туризма и рибарството, които реално могат да бъдат застрашени от експлоатацията на съоръженията. В туристическата инфраструктура на Южното Черноморие през последните години са вложени няколко милиарда лева чрез частни и държавни инвестиции.
Изразявайки тревогите на гражданите на Бургаска област и заставайки зад демократичното право за информираност и обществен контрол върху правителствените решения, Ви питам следното: какви са заключенията на доклада за оценка на въздействието върху околната среда и как екологичните рискове от проекта ще се отразят на развитието в област Бургас? Какви са съдържанието и условията на договора и не възнамерявате ли да ги консултирате със заинтересованите организации и граждани в Бургаска област? Гарантирате ли, че направените договорки няма да застрашат екологията на Бургаския залив, туризма и риболова? Ще бъдат ли регламентирани отговорностите, задълженията и гаранциите, които поема собственикът на терминала, че при изпускане на петрол, овладяването на щетите ще бъде за сметка на собственика, а не на Бургас и на държавния бюджет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! На 7 февруари т.г. в Бургас ръководителите на Тристранния работен комитет за подготовка на текста за споразумение между правителството на България, Гърция и Русия парафираха проект на Тристранно споразумение за сътрудничество, строителство и експлоатация на петролопровода “Бургас – Александруполис”. Бих искал да припомня, че преговорите за петролопровода се водят повече от 13 години, през които в управлението на страната са участвали всички парламентарно представени политически сили у нас. През този дълъг период преговорите от българска страна са водени от експертни групи, в чийто състав са били включени представители на широк кръг министерства, ведомства и организации.
Следвайки същата практика, през есента на 2005 г. в експертната група за водене на преговорите с Гърция и Русия бяха поканени да участват и експерти от редица министерства и организации. Този състав от експерти, определен със заповед на министър-председателя, участва във финализирането на преговорите и окончателното съгласуване на текста на споразумението.
Подписаното на 15 март т.г. в Атина междуправителствено споразумение между България, Гърция и Русия предстои да бъде внесено в Министерския съвет за одобрение, след което подлежи на ратификация от Народното събрание. Убеден съм, че на Вас са Ви известни тези процедури, както и това, че предстои народните представители да се запознаят подробно със съдържанието на документа. По същия начин се подходи и при проекта за нефтопровода “Бургас – Вльора”.
Впрочем, както също Ви е известно, текстът на Междуправителственото споразумение за сътрудничество, строителство и експлоатация на петролопровода “Бургас – Александруполис” се намира на Интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и всеки един, който се интересува, може да се запознае с пълния текст на това споразумение. Очаквам да го направите и Вие, господин Абаджиев.
Освен това искам да припомня, че както на парафирането, така и на официалното подписване на документа бяха поканени и присъстваха кметът на община Бургас и общинското ръководство на града. Тези хора представляват бургаската общественост и ако смятате, че това не е така, моля да го обявите.
Що се отнася до тревогите Ви, свързани с екологичната оценка, тоест с оценката за въздействието върху околната среда, би трябвало да Ви е известно, че същата се извършва след ратифициране на споразумението, учредяване на Международната проектна компания и структурирането на проекта. Тоест ОВОС ще се направи тогава, когато стартира процедурата по изграждане на самия проект. В момента още не е уточнено трасето на петролопровода на българска територия, както и откъде точно ще преминат тръбите.
Съгласно подписаното споразумение, Международната проектна компания се ангажира да спазва в пълен обем разпоредбите на Закона за опазване на околната среда и всички български и европейски екологични норми. В случай на разлив, какъвто надявам се няма да има, Международната проектна компания, а не държавата или общината, е длъжна изцяло да покрие евентуалните екологични щети. Трябва да престанем със спекулациите на тази тема. Освен това най-вероятно от оператора ще се иска и екологична застраховка срещу нефтени замърсявания. Притесненията за околната среда във връзка с нефтопровода според мен са пресилени и неоснователни.
Накрая бих искал да подчертая, изразявайки и личното си мнение, че подписаното междуправителствено споразумение за петролопровода “Бургас – Александруполис” вписва Република България на европейската енергийна карта, защитава националните интереси на страната, както и тези на гражданите на област Бургас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Абаджиев – право на реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин министър, задавам този въпрос не за да противопоставям интересите на хората от Бургаска област на националните интереси и не за да се обяснява по партиен начин, че някой не е прав. Аз съм прочел това, което е в Интернет – текста на споразумението. Ако само това са гаранциите, аз мога да Ви кажа, че няма никакви гаранции, и Вие точно заради това говорите в бъдеще време. Разберете, че рисковете от старите съоръжения, от руските петролни танкери, които там ще превозват около 50 млн. т годишно, са огромни. И дори най-малкият разлив и най-малкият риск може да съсипе туристическия и риболовния бизнес в Бургаския регион. Казвам всичко това съвсем добронамерено.
Във вторник ще има публична дискусия в Бургас, където сме поканили представители на всички институции. Заповядайте, за да чуете тревогите на хората. Тези гаранции трябва да се дадат. Аз Ви питах освен за официалното споразумение и за така наречените съпътстващи “хос гавърмънт” споразумения, където трябва да се видят всички тези гаранции, за които Вие говорите, и дали те са обезпечени.
Хората в края на краищата ще си дадат оценката – и на местните избори, и на другите избори, за това, което в момента правите. Но повярвайте, че гаранциите трябва да се дадат, защото тези 35 милиона от максимални такси от преминаването на нефтопровода са нищо в сравнение с 1 милиард, които дава туристическият бизнес в този регион. Освен това не са спазени европейските изисквания дори и за нефтохранилище, което трябва да се направи. Не се запази поне 1% от нашите проценти в България, така както направи Гърция.
Между другото, като казвате за всички правителства, през 2000 г. беше договорено България да запази 33%, а не сегашните двадесет и няколко процента. Така че тези гаранции трябва да ги обявите и най-вече да убедите хората, че те съществуват. Защото разливът след това не може да се изчисти по никакъв начин. Неслучайно президентът Путин каза: “България ще бъде залята с петрол”. Това добре ли е, ако бъде залят Бургаският залив с петрол?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов – право на дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Мисля, че едно-единствено изречение беше водещо в задаването на Вашия въпрос, и това е: каква оценка ще даде избирателят на следващите избори – било то за Европейския парламент, или за местни избори?
Да, и аз така мисля, избирателят точно това ще направи.
Що се отнася по същество на въпроса Ви. Господин Абаджиев, оценка за въздействието върху околната среда се прави след като започне изграждането на обекта. И това, че са нарушени някакви европейски изисквания, абсолютно не е вярно. Напротив, записано е, че ще бъдат спазени всички европейски и български изисквания. В редица от случаите българските изисквания са по-строги и от европейските по отношение на изграждането на каквито и да било проекти.
Освен това повече от 50 години на същото това място се разтоварва петрол, господин Абаджиев. И този петрол не е по-различен от този, който ще е в петролопровода, защото отново е руски. Вие като чуете руски, и Ви става лошо. Е, няма за съжаление друг петрол в Черно море освен руски, затова и по този петролопровод най-вероятно ще се превозва руски петрол.
Ако президентът Путин е казал, че България ще стане енергиен център – и то значим енергиен център, това със заливането на петрола си е Ваш израз. Не вярвам някъде по света какъвто и да било петрол да се разлива по моретата и океаните и по този начин да облагодетелства която и да било страна. Така че не плашете хората. Това е един съвременен проект, най-съвременният, бих могъл да кажа, и той не би могъл да се осъществи, ако не е такъв.
Обществеността на Бургас има право да знае истината и тя ще я научи с оценката за въздействието върху околната среда, която както всички знаете, подлежи и на обществено обсъждане. Така че това, което Вие правите в момента – политически мероприятия, нямат нищо общо с проекта, защото нито един от вас не е в течение и не е специалист по тези въпроси. Ще има обсъждане и това ще го направи Международната проектна компания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Въпроси и питания към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Първо питане от народния представител Яне Янев.
Господин Янев, заповядайте да развиете Вашето питане към министър Овчаров в рамките на две минути.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Официални източници от комбинат “Кремиковци” вчера обявиха, че “Кремиковци” АД няма задължения към бюджета. Те действаха превантивно на базата на поговорката “Гузен негонен бяга”.
Преди да отправя конкретното питане към Вас, се застраховаха, че в “Кремиковци” всичко е изрядно и че нямат дългове към бюджета, въпреки че аз не съм питал какви са дълговете само към бюджета, а към държавните предприятия, които са 100% държавна собственост.
Впрочем дори и да е вярно, че тези задължения са започнали да се изплащат чрез преговори и споразумения, собственикът “Митал” минава за един от световните стоманени босове и от година и половина е собственик на 71% от акциите на “Кремиковци”. През пролетта на 2006 г. той си осигури облигационен кредит в размер на 325 млн. евро. Кредитът е обезпечен с материалните активи на комбината, от които 25,29% на българската държава. Плаща се именно с тези пари, тоест “Митал” дава дължимото на държавата за сметка на нейната собственост. Фактически “Митал” не влага никакви собствени средства в “Кремиковци”, а работи с този кредит. С него се закупуват суровини и скрап от фирми на “Митал” по цени – високи спрямо качеството, продукцията се продава на други негови компании от Индия, Индонезия и Европа на цени около и под себестойността, а те я препродават със съответната огромна печалба. Това е типичен пример за финансова пирамида. Потърпевша е България. Първо, защото кредитът е обезпечен с активи на дружеството, в което българската държава е с 26%, и второ – чрез неплащане на задължения на дружеството към държавата и към български фирми. Източва се най-голямото българско, а може би и на Балканите металургично предприятие. Това става най-малкото при очевидното бездействие на българската държава, което започва да прилича и на съзнателно покровителство от страна на правителството към собственика.
Във връзка с това няма как да се избегнат съмненията, че всъщност е налице уговорено съдействие срещу определени облаги или бездействие, което трудно би могло да се обясни. Затова бих искал да акцентирам Вашето внимание към няколко конкретни въпроса, които съм задал в питането, което Вие имате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с пет минути за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Разбираем е общественият интерес към състоянието и бъдещето на “Кремиковци”. Преструктурирането на водещи отрасли като стоманодобива безспорно е труден процес, който е важен не само за икономиката ни, но е свързан със съдбата на много хора.
Преди да се спра на въпроса Ви по същество, ще направя уточнение, свързано с ролята на държавата като миноритарен собственик. Позволявам си да Ви припомня, че мажоритарният дял или над 71% от капитала беше продаден от правителството на Обединените демократични сили през юни 1999 г. на цена 1 долар. Към настоящия момент държавата е миноритарен собственик, притежаващ 25% от капитала на “Кремиковци”. В дружеството е възприета двустепенна система на управление, тоест с Управителен и Надзорен съвет. Държавата има един представител от общо пет членове на Надзорния съвет. Правомощията на Надзорния съвет се определят съгласно чл. 242, ал. 1 от Търговския закон, а именно: “Надзорният съвет не може да участва в управлението на дружеството”. Тези правомощия се изчерпват с изисквания на сведения за дейността на дружеството.
Това, което казвам, не е нищо ново, тъй като тази схема е от времето, когато Вашата политическа сила приватизира дружеството. Явно се налага да припомня, че държавата по никакъв начин не участва и законово не би могла да участва в управлението на “Кремиковци” с цел намаляване на задълженията му, на краткосрочните му вземания, свиване на загубите, подобряване на финансовите резултати и т.н.
Господин Янев, за да бъдем максимално коректни трябва да изясня, че въпросът Ви до мен съдържа редица цифри и факти, които по същество могат да бъдат предмет на дискусия след окончателното годишно приключване на производствената и финансовата дейност на дружеството. Както знаете, по Закона за счетоводството това се случва до 31 март за всяка година. Паралелно с това докладът на независимия одитор ще даде отговор за съответствието на представените отчети и баланси с изискванията на Закона за счетоводството и международните счетоводни стандарти.
Първият Ви въпрос е за дълга на “Кремиковци”. Ще повторя, че в средата на 1999 г. металургичният комбинат е продаден за 1 долар от правителството на Иван Костов срещу задължението купувачът да вложи 300 млн. щатски долара за инвестиции и да поеме ангажимент за уреждане на задължения по необслужвани кредити и изплащане на задължения по отпуснат кредит от Държавния фонд за реконструкция и развитие. С решение на Министерския съвет от юни 1999 г. към 30 април 1999 г. са отписани задължения на “Кремиковци” по левов и валутен кредит по ЗУНК в размер на 200 млн. 930 хил. лв. С решение на Министерския съвет от юли 1999 г. правителството на Обединените демократични сили предоставя на “Кремиковци” от държавния бюджет за погасяване на държавни и други вземания сумата от 183 млн. лв. През 2003 г. Комисията за защита на конкуренцията приема за установено, че предоставената през 1999 г. сума в общ размер от 393 млн. лв. в полза на “Кремиковци” представлява държавна помощ. Европейската комисия също смята това за дълг. Ако мога да обобщя, тогавашното правителство демонстрира твърде несериозно отношение не само към отрасъла, към хората, чиято съдба е свързана с тази промишленост, а и активно съдейства за източване на комбината и държавния бюджет.
Резултатите са красноречиви. През периода 1999-2002 г. предприятието е било в състояние на фактически фалит, а съвкупните му задължения са надхвърляли 600 млн. лв. Общият размер на задълженията на “Кремиковци” към “НЕК” ЕАД към 21 март 2007 г. е 81 млн. 889 хил. 458 лв., които са разсрочени с две споразумения – от 10 декември 2003 г. на сума в размер 47 млн. 505 хил. 880 лв., а вследствие на неизпълнение на постигнатите договорки от 2003 г. се подписва ново споразумение на 29 юли 2006 г. за сумата от 35 млн. 465 хил. 213 лв. С малки изключения това споразумение се спазва.
Общият размер на задълженията към “Булгаргаз” ЕАД към 31 януари 2007 г. е 23 млн. 741 хил. 549 лв., разсрочени със споразумение от 9 юли 2003 г., като няма просрочени вноски по графика. Проверката, която направихме, показва, че “Кремиковци” няма неизплатени задължения за 2006 г. към “НЕК” и “Булгаргаз”. При забавяне на плащанията по приетия график държавните дружества реагират по начин, по който защитават интересите си по отношение на всички неизрядни платци. Както знаете, нямат особени колебания в тази посока.
За неизпълнение на поетите задължения по договора за приватизация на 71% от капитала, Агенцията за следприватизационен контрол е завела три дела пред Софийския градски съд за събиране на неустойки за неизпълнение на приетите с приватизационния договор задължения за инвестиции през 2001, 2002 и 2003 г. Ако имате интерес по тази тема, ще Ви отговоря допълнително.
Що се отнася до задълженията на “Кремиковци” към частни структури, това са въпроси на частно-правни спорове и аз не бих искал да ги коментирам.
По предложение на мажоритарния собственик на дружеството, на проведеното на 6 април 2006 г. Общо събрание бе взето решение за сключване на сделка за осигуряване на финансиране на “Кремиковци” чрез издаване на облигации. Решението бе подкрепено от държавата. Държа да подчертая, че няма държавни гаранции по изпълнението на тези договори.
Министерството на икономиката и енергетиката подкрепи решението на общото събрание, с което се задължиха Управителният съвет и изпълнителният директор да използват привлечените средства за погасяване на публични задължения на „Кремиковци”, погасяване на задължения към „Булгаргаз” и НЕК, финансиране на мероприятия, залегнали в Индивидуалния план за жизнеспособност на „Кремиковци” като неразделна част от Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобива.
„Кремиковци” сключи споразумение за продажба на свои облигации на свободния пазар на стойност 325 млн.евро. Тази сделка бе осъществена от първокласна американска банка, което само по себе си е някакъв критерий.
Господин Янев, 130 млн. лв. от този заем бяха върнати на държавата на 5 май 2006 г., с което бяха изплатени задълженията към държавния бюджет, Националния осигурителен институт и агенция „Митници”.
Ако трябва да обобщим въпроса Ви по задълженията, ще сравня две цифри: към 31 декември 2005 г. съгласно одитирания счетоводен баланс на дружеството общият размер на задълженията към държавата е възлизал на 339 млн. 461 хиляди лева, а към 31 декември 2006 г. те са 210 млн. 311 хиляди лева. През 2006 г. е изплатена най-голямата сума от 129 млн. лв. от общо платените в бюджета за периода 2002-2006 г. 254 млн. лв., главно стари задължения.
Правителството не може да не изрази задоволството си от внасянето на над 250 млн. лв. в бюджета и изплащането на всички скрити задължения.
Трябва да отбележа, че развитието на „Кремиковци” се наблюдава много прецизно от правителството, както и от стотици инвеститори, които са закупили негови облигации, и се осъществява в рамките на Плана за жизнеспособност, наблюдаван от Европейската комисия. Ще спомена само, че на 13 септември Министерският съвет одобри актуализирана Национална програма за преструктуриране и развитие на стоманодобива за периода 2004-2007 г. и Индивидуалния план за жизнеспособност на „Кремиковци”. Точка 4 гласи: „До края на действието на Индивидуалния план за жизнеспособност на „Кремиковци” 31 декември 2008 г. се запазва размерът на държавния дял в капитала на дружеството.”
В заключение ще добавя, че с решение от 29 декември Съветът за асоцииране Европейски съюз – България прие така предоставената от България актуализирана програма и Индивидуалния план за жизнеспособност на Кремиковци. Във връзка с това ние ревностно наблюдаваме изпълнението на инвестиционната програма. Пуснат е в експлоатация нов конвертор и са изразходвани за обновяване, модернизация и нови мощности над 82 млн. лв. През тази година в плана на дружеството се предвиждат инвестиции за около 100 млн. лв.
На последния Ви въпрос – дали има облагодетелстване, ще Ви отговоря с цифри. През последната година и половина „Кремиковци” е внесло в държавния бюджет 250 млн. лева. През 1999 г. държавата е наляла в „Кремиковци” близо 400 млн. лв. Къде според Вас трябва да се търсят облагодетелстваните длъжностни лица? Надявам се сам да си отговорите на този въпрос. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора, но преди това бих искал да направя една бележка. Аз внасям питането си като народен представител и така повеляват българската Конституция и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Ако Парламентарната група на Обединените демократични сили и цялата опозиция е внесла искане за изслушване, тогава вече Вие можете да говорите по този начин, както преди малко, можете да се връщате назад в различните управления. Но сега, когато въпросът е конкретен и е зададен от мен в качеството ми на народен представител, не е редно да вменявате вини или аз да използвам парламентарното време да съм адвокат примерно на бившия премиер Иван Костов. Тази порочна практика и други Ваши колеги я прилагат, но искам да Ви помоля да не го правите, защото не е редно.
Що се касае до цифрите, които Вие посочихте, аз ще ги взема предвид, но в крайна сметка не получих отговор и не стана ясно дали принципалът на държавната собственост работи за интересите на държавата или работи за интересите на един доста съмнителен инвеститор. В съседна Сърбия сръбските власти разследват комбинат, който е приватизиран пак от него. И не само там, но и в други райони, където той има подобни комбинати, са отчетени финансови спекулации, които ощетяват съответни държави в особено големи размери. Затова, ако се стигне дотам, че „Кремиковци” фалира, всъщност държавата какви мерки е в състояние да предприеме? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Янев, аз не съм политизирал въпроса, просто припомних някои факти от историята на комбината, от които няма как да избягаме, когато търсим обяснение за състоянието му в момента. Разбирам от Вашите думи, че Вие се разграничавате от действията на тогавашното правителство на Обединените демократични сили, което е едно разумно действие, тъй като никой не би могъл да се солидаризира с тези действия.
Що се отнася до това какво прави държавата, аз мисля, че преди малко казах. За последната година и половина държавата е получила от „Кремиковци” 250 млн. лв. Мисля, че това само по себе си e достатъчен факт относно защитата на държавните интереси в този момент.
Второто нещо, което също така подчертах, е, че „Кремиковци” си изплаща стриктно задълженията си към държавните дружества - с определени проблеми в дадени моменти, но със съответни въздействия тези плащания са изключително навременни.
Бих искал да кажа още нещо. Ако през 2005 г. комбинатът е произвеждал 1 млн. тона готова продукция, през 2006 г. то вече произвежда 1 млн. и 200 хиляди тона, а през тази година бизнес планът предвижда 1 млн. и 600 хиляди тона.
Аз не знам какво точно разследват сръбските органи в Сърбия и не бих искал да се ангажирам с подобни становища, но самият факт, че международни финансови институти се ангажираха с осигуряването и менажирането на облигационния заем, който „Кремиковци” реализира по-малко от година, ме кара да мисля, че едва ли можем да говорим, както казахте Вие, за световна стоманодобивна пирамида и т.н., и т.н.
Между другото, мнението на синдикатите, което беше изразено съвсем наскоро в една среща със заместник-министър Борисов, е, че те имат притеснения основно в посока на изпълнение на инвестиционната програма на дружеството. Аз отново повтарям: и правителството, и Европейският съюз следим изключително внимателно изпълнението на тази програма и ако има някакви отклонения от нейното изпълнение, ще търсим цялата възможна отговорност от страна на ръководството на дружеството. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, Вие знаете, че тези 325 млн. кредит са дадени, цитирам дословно, за инвестиции в технологично обновление и в екозащитни програми. Вие сте ходили не малко пъти в „Кремиковци”. Ако отидете и попитате къде са инвестициите в технологичното обновление, ще видите, че „Кремиковци” в огромната си част прилича на една гробница, на една развалина. За това че има десетки други проблеми, Вие, разбира се, не сте виновен. Аз съм задал въпрос и към министъра на екологията по отношение спазване на технологичните норми. А вчера беше поднесена и поредната лъжа относно стриктното изплащане на задълженията към държавни предприятия. Отидох вчера лично и попитах отговорен държавен служител в „Български държавни железници”, който ми каза, че „Кремиковци” им дължи няколко милиона. Разбира се, аз ще получа тази информация от министъра на транспорта по официалния ред. Но когато се твърди, че всичко е наред, трябва да се отчита фактологията такава, каквато е.
Но в крайна сметка е много важно държавата като политика, като концепция да има отношение към такива комбинати, какъвто е “Кремиковци”. “Кремиковци” може ли да продължи, така както работи - и към днешна дата да замърсява София, да създава проблеми на държавата и винаги да е на ръба на закона? Защото законите в трудово отношение, по отношение на данъците и като цялостна икономическата политика все пак трябва да са валидни и за Прамод Митал. Иначе, ние оставаме една държава, каквото впечатление се създава и в Европейския съюз, в която всеки може да дойде и да прави каквото си иска, дори да експериментира с населението на столицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Изграждането на хранилище за погребване на ниско и средно радиоактивни отпадъци е важен етап в цикъла на производството на електроенергия от една ядрена централа, в това число и от българската АЕЦ “Козлодуй”. Преди обаче да се извърши строителството на такова хранилище безспорно е необходимо изготвянето на проект и, разбира се, определянето на площадката, на която ще бъде разположено това хранилище. Именно по този повод на Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци” са били предложени 12 терена като евентуални площадки за погребване на радиоактивните отпадъци. От тях през м. октомври 2006 г. Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци” одобрява три, като две от тях се намират в плодородни земи на община Козлодуй.
При пълното съгласие фактически на всички политически сили общинският съвет взема решение да бъде проведен референдум сред жителите на община Козлодуй със следния въпрос: “Съгласни ли сте в землището на Козлодуй да бъде построено хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци?”. Резултатът от гласуването е следният. Деветдесет и три процента от участниците в гласуването заявяват: “Не, не сме съгласни”, 7% са съгласни в землището на общината да бъде изградено такова хранилище.
Резултатът от референдума обаче е невалиден, защото в него са участвали само 27% от имащите право на глас в община Козлодуй. По този повод висящият, както се казва, въпрос и необходимостта от неговото решаване ме кара да Ви отправя следния въпрос, господин министър: Какви мерки ще предприемете за дългосрочното решение на проблема със съхранението и погребването на ниско и средно радиоактивни отпадъци? Какви са количествата и видът на радиоактивните отпадъци, които се предвижда страната да произведе през следващите 10 години и отразени ли са те в стратегия за тяхното погребване? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Иванов! Въпросът за управлението и съхранението на радиоактивни отпадъци е изключително важен, но поради краткото време, с което разполагам, ще се опитам да бъда максимално конкретен.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Исках да Ви запитам, но господин председателят ми отказа.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Както Ви е добре известно през м. март 2004 г. в изпълнение на изискванията за Закона за безопасно използване на ядрената енергия е създадено Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци” с предмет на дейност “Управление на радиоактивни отпадъци, изграждане, експлоатация, рехабилитация и реконструкция на съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци и транспорт на същите”. През м. декември на същата година с решение на Министерския съвет е приета Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. В нея се съдържа план за изграждане на национално хранилище за погребване на ниско и средно активни отпадъци на ядрената енергетика и от ядрените приложения. Хранилището следва да бъде приповърхностно от модулен тип с обем на първия етап от около 50 хил. куб. м. Предназначено е за погребване на ниско и средно радиоактивни отпадъци от експлоатацията и от извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения, както и радиоактивни отпадъци от експлоатацията на нови ядрени мощности.
С решение от 25 юли 2005 г. Министерският съвет възлага на Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци” да изгради до 2015 г. национално хранилище за радиоактивни отпадъци със средства от Фонд “Радиоактивни отпадъци”. В изпълнение на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия председателят на Агенцията за ядрено регулиране издава на 5 май 2006 г. на Държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци” разрешение за определяне на местоположение, избор на площадка, на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци. Държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци” изготвя информация за инвестиционното предложение за изграждане на националното хранилище. На 5 октомври 2006 г. изпълнителният директор на държавното предприятие уведоми кмета на община Козлодуй за възможността да се използва за тази цел терен в рамките на общината като една от потенциално възможните площадки след провеждане на необходимите анализи и проучвания. За същото е информирано и Министерството на околната среда и водите.
В изпълнение на изискванията на Наредбата за безопасност при управлението на радиоактивни отпадъци предприятието изготвя и предава за одобрение на Агенцията за ядрено регулиране техническо задание за разработване на концепция за погребване на радиоактивните отпадъци и за преглед и подбор на потенциални площадки за изграждане на национално хранилище. На 30 ноември 2006 г. е сключен договор за изграждането на концептуален проект на национално хранилище за радиоактивни отпадъци, който се финансира по Програма ФАР. Сключено е споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие за субсидиране на консултантските услуги за управление на проекта. В рамките на международното сътрудничество Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци” участва в проект, финансиран от Международната агенция за атомна енергия, чиито експерти са подробно запознати и оценяват положително резултатите от дейността по избор на площадка за изграждане на национално хранилище.
Искам да ви информирам, че Република България на всеки две години се отчита за напредъка си в областта на безопасното използване като един от ангажиментите ни по Конвенцията за безопасност при управление на ядрено гориво. Свободните обеми във временните хранилища за ниско и средно радиоактивни отпадъци са достатъчни със значителен запас за периода на експлоатация до 2015 г., когато е предвидено въвеждането в експлоатация на националното хранилище. Изградена е национална инфраструктура за безопасно управление на радиоактивните отпадъци с разделяне на функциите между държавата и регулиращите органи, лицата, при чиято дейност се генерират радиоактивни отпадъци и националният оператор. Въведена е строга система за отчетност, контрол и прогнозиране на потоците радиоактивни отпадъци в рамките на министерството и агенцията.
В заключение бих искал да ви информирам, че изграждането на националното хранилище не е еднократен акт, а продължителен и сложен процес, който предвижда непрекъснат регулаторен контрол на всеки етап, така че да бъде гарантирано изпълнението на основния принцип за защита на обществото и опазването на околната среда от въздействието на йонизиращи лъчения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов – право на реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Всъщност Вие не ми отговорихте - какви мерки ще предприемете за дългосрочното решение на този въпрос. Защото, когато говоря за дългосрочно решение, аз имам предвид решение именно за националното хранилище и след 2015 г., а такова хранилище не може да съществува виртуално в Космоса. То трябва да бъде някъде стационирано на територията на Република България.
Подписан е договор за строителството на АЕЦ “Белене” – радиоактивните отпадъци оттам също трябва да отидат в това национално хранилище, а община Козлодуй отказва чрез референдума. Къде ще бъдат погребвани тези радиоактивни отпадъци? Може би в община Белене, община Свищов или община Русе. Хората от тези общини, а бих казал, и от цялата страна, очакват да чуят отговор на този въпрос, господин министър, защото Вие не по-зле от мен знаете, че основните възражения на страните – членки на Европейския съюз, относно строителство на нови ядрени мощности са две. Едното възражение е свързано със сигурността – проблем, който се придвижва напред във времето по принцип. Второто възражение е въпросът за съхранението и погребването на радиоактивните отпадъци и на ядреното гориво – въпрос, който обаче тъпче на едно място и виждаме, че в България няма такова национално хранилище. Аз поне не чух къде ще бъде това хранилище, освен че на всеки две години информираме, че още не е избран терен за национално хранилище.
По този повод, уважаеми господин министър, отправям към Вас наистина енергичен апел. Когато се сключи строителството на АЕЦ “Белене” нищо не беше казано относно това къде ще бъдат погребвани радиоактивните отпадъци от АЕЦ “Белене”. Те трябва да бъдат в национално хранилище, а то трябва да бъде определено. Този отговор аз не чух, а това беше моят въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Румен Овчаров – право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов, няма никакъв смисъл да ми задавате въпроси, ако не слушате какво Ви отговарям. Просто няма никакъв смисъл от това. Аз казах преди малко кога е създадено предприятието, кога предприятието е внесло документите си за лицензиране, кога агенцията е започнала процедурата, кога е направена първата селекция на възможните площадки. Имам чувството, че Вие не сте били в тази зала и не сте слушали радио “Хоризонт”.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Къде ще бъде това национално хранилище?
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам да Ви кажа още веднъж: до 2015 г. на площадката на Атомната електроцентрала в Козлодуй са разположени хранилища с полезен капацитет 10 384 куб. м със степен на запълване 70% непреработени твърди и течни радиоактивни отпадъци първа и втора категория.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Въпросът ми е дългосрочно.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: При експлоатация на Пети и Шести блок се генерират годишно около 650 куб. м, така че имаме достатъчен запас и за след 2015 г.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Докато сте министър, пък след това да му мисли друг.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, че ще бъда министър до 2015 г. Както се казва: “От Вашата уста в Божиите уши”.
Второто обаче, което е по-важно: не спекулирайте с решението на обществеността в Козлодуй. Тя не е отхвърлила, колкото да Ви се иска.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Приела ли е на 93%?
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Хората не се интересуват от вашите политически спекулации, господин Иванов. В Козлодуй хората са информирани. Те много добре знаят, че атомната енергетика в България е безопасна. Не само безопасна, но и евтина, защото те си изкарват хляба там и те са наясно с истината за българската атомна енергетика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не ми отговаряш на въпроса. Говориш лекции.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Така че колкото и Демократи за силна България да си приказват, за съжаление, истината е друга, господин Иванов. Не спекулирайте повече с референдумите, защото вие знаете, че този референдум по принцип беше безсмислен и хората го разбраха много ясно и много бързо, защото не може да се решават национални въпроси с местен референдум. Защото не може да се прави референдум преди някой да е взел решение, че там действително ще има такава площадка, защото такова решение няма.
Така че оставете политическите спекулации, господин Иванов! Ако Ви интересуват сериозно проблемите на българската ядрена енергетика и на радиоактивните отпадъци в България, дайте да търсим решения, но да ги търсим разумно и компетентно, а не с политиканстване от парламентарната трибуна. Благодаря ви за вниманието.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Нищо в отговора!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Спокойно, господин Иванов!
Въпрос от народния представител Димитър Абаджиев, зададен към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Заповядайте, господин Абаджиев, разполагате с две минути.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, българското общество е свидетел на променящата се ситуация в отношенията с Либия и все повече хора си задават въпроса: как страната ни гарантира правата и сигурността на съгражданите ни там? За съжаление, инициативата за това като че ли нарочно се прехвърля върху гражданското общество, докато в същото време държавата няма ясна позиция, няма ясна политика и предпочита да бездейства или да разчита на натиск от страна на партньорите ни в Европейския съюз, които да ни свършат работата.
Българо-либийските икономически отношения имат над 30‑годишна история. Към момента в сила е Търговска спогодба, подписана в София на 19 ноември 1999 г., като от българска страна стои подписът на тогавашния министър на търговията и туризма от правителството на ОДС Валентин Василев. Тази спогодба е в сила от края на 2003 г. и е обнародвана в “Държавен вестник” на 3 февруари 2004 г. Само няколко месеца по-късно либийският съд осъжда на смърт петте български медицински сестри, за първи път. Спогодбата включва взаимно предоставяне на статут на най-облагодетелствана нация по отношение на търговски стокообмен от страна на България и Либия, насърчава подписването на дългосрочни договори, улеснява обмена на информация, свързана с търговските взаимоотношения между двете страни.
Ето защо Ви питам следното: какъв е размерът във валутно изражение на реализирания стокообмен между двете страни от времето на влизане в сила на спогодбата и какво е спечелила България от статута си на най-облагодетелствана нация в търговските си взаимоотношения с Либия?
Продължават ли да се прилагат клаузите на спогодбата и към настоящият момент?
С какъв статут се ползва към момента либийската държава?
Обсъжда ли се въпроса за промяна на спогодбата в създалата се нова ситуация на взаимоотношенията с Либия в светлината на продължаващия политически процес срещу българските медици?
Приемани ли са ангажименти от българска страна по отношение на либийския дълг към България?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Бяха зададени не един, а няколко въпроса, поне десет.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Абаджиев, двустранните икономически отношения между България и арабските страни са един от приоритетите в политиката на българското правителство. Подписаните до момента споразумения за взаимна защита и насърчаване на инвестициите между България и страни от арабския свят улесняват взаимното им участие в двустранни проекти, обмяната на опит и възможностите за инвестиране. В тази посока е и подписаната на 19 ноември 1999 г. в София Търговска спогодба между Република България и Великата социалистическа народна либийска арабска Джамахирия. Същата е в сила от 20 декември 2003 г. и заменя търговското споразумение, подписано между двете страни на 25 декември 1976 г. Търговската спогодба предвижда предоставяне на третиране “най-облагодетелствана нация във взаимната търговия” между двете държави.
Що се отнася до българо-либийските икономически отношения, то те имат своята предистория.
За периода 1976-1988 г. същите са в подем. Тогава българското присъствие в Либия нараства до близо 15 000 души, а обемът на извършените от българската страна дейности надхвърля 500 млн. щ. долара годишно.
Промяната в основните насоки на българската външна политика след 1989 г., наложените през 1992 г. санкции от Организацията на обединените нации, предизвикват рязко снижаване на нивото и интензивността на политическите контакти между България и Либия, което от своя страна води и до ограничаване на двустранните икономически връзки.
Доминираща роля сред факторите, определящи състоянието на българо-либийските отношения, има продължаващото вече осма година дело срещу българските медици. Изходът от този съдебен процес, приковал вниманието на цялата българска нация, ще бъде определящ за посоките на бъдещите ни отношения с Либия.
По данни на посолството ни в Триполи, към настоящият момент на територията на страната пребивават около 800 до 1000 български граждани, работещи предимно с частни договори в системата на здравеопазването на Либия, както и инженерно-технически кадри.
От втората половина на 2001 г. насам българската страна положи значителни усилия за съживяване на двустранните връзки и сътрудничество, като значителен брой наши делегации посетиха либийската страна.
По отношение на търговско-икономическото сътрудничество между България и Либия ще припомня, че през 1971 г. бе създадена Смесена междуправителствена комисия за икономическо, промишлено и търговско сътрудничество, която до момента е провела 21 сесии.
В периода 17-19 ноември 1999 г. в София е проведена последната, 21-ва сесия на Смесената комисия, когато е подписана и Търговската спогодба, която визирате във въпроса си. Спогодбата влиза в сила на 20 декември 2003 г.
Понастоящем председател на българската част на комисията е министърът на регионалното развитие и благоустройството.
Въпреки положените от българската страна усилия и постигнатите договорености между двете страни, нова сесия не е провеждана.
Сега конкретно към въпросът Ви:
Стокообменът между България и Либия за периода 2004‑2006г. възлиза на 43 млн. 940 хил. щ. долара.
Общата стойност на българския износ за този период е 30 млн. 700 хил. щ. долара, а реализираният от Либия внос е на стойност 13 млн. 240 хил. щ. долара, тоест налице е положително търговско салдо за България в размер на 17 млн. 460 хил. щ. долара.
Уважаеми народни представители, както ви е добре известно, през 2005 и 2006 г. бе извършена цялостна ревизия на международните договори, сключени от България в търговско-икономическата област, с цел тяхното хармонизиране и привеждане в съответствие със законодателството на Европейския съюз. Общата търговска политика и свързаните с нея въпроси са от изключителната компетентност на Общността. В този смисъл страните – членки на Европейския съюз, не провеждат самостоятелна търговска политика.
За постигането на тази цел с Решение на Министерския съвет № 727 от 19 август 2005 г., (изменено и допълнено), българската страна проучи търговската спогодба и в настоящият момент с нота от 6 юни 2006 г. е отправено предложение към либийската страна за изменение на съществуващата търговска спогодба с цел постигане на хармонизация, респективно съответствие с правото на Европейския съюз.
За либийският дълг ще Ви отговоря, ако след малко ми дадете възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика в рамките на две минути давам думата на народния представител Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Но аз от отговора всъщност разбирам, че либийската държава трябва да бъде абсолютно спокойна. Всички български правителства от 1999 г. досега, след задържането на нашите сестри, по никакъв начин не са използвали нито един от икономическите лостове, които е нормално да се използват в такава ситуация, и Либия продължава да има все по-добър статут в това отношение, статут на най-облагодетелствана нация и все повече икономически възможности по отношение на взаимоотношенията с България.
Идеята на въпроса ми беше: не е ли време да се помисли точно за обратното – за използване на тези икономически лостове и санкции по отношение на Либия? Това е идеята ми.
Моля Ви, като министър, да предложите на правителството да помисли дали не е време вече България да започне да мисли в тази посока и в тази посока да се преразгледат търговските взаимоотношения с Либия.
Накрая имам една молба – да предадете на министър Гагаузов, че ОВОС се прави на ниво инвестиционно намерение, а не когато започне един проект. Молбата ми е да му предадете това. Може би министър Чакъров може да му предаде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не знам защо министрите трябва да си препредават неща? Народният представител винаги може да поиска среща. Сега по въпроса с Либия.
Господин Овчаров, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря за доверието, господин Абаджиев, но няма да мога да изпълня ролята на куриерски гълъб към министър Гагаузов.
Що се отнася до Вашия въпрос. Искам да Ви припомня, че това, което казах, е малко по-различно от това, което Вие констатирахте. Спогодбата, за която говорите, за статута на най-облагодетелствана нация е подписана от министър Валентин Василев през 1999 г., когато нашите медици вече бяха в затвора. Трябваше само да признаете кое беше правителството тогава.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим, от място): На ОДС.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: В момента Ви информирам, че сегашното правителство вече е денонсирало тази спогодба. Ние в момента сме представители на либийското правителство текст на нова спогодба, която не включва клаузите на най-облагодетелствана нация. Така че този момент е добре да бъде уточнен. Благодаря ви за вниманието.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим, от място): Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следва въпрос от народния представител Мария Капон към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми господин министър! Моят въпрос е относно екологичната заплаха от хвостохранилището на “Горубсо – Кърджали” АД.
От 26 януари жителите на няколко села от региона, в това число Вишеград, Глухар, Седловина, Пепелище, Македонци и на кв. “Гледка” на Кърджали, са започнали подписка, с която настояват да се прекрати експлоатацията на хвостохранилището и то да бъде приведено във вид, съответстващ на европейските екологични норми. Настояват да им се направят медицински изследвания, радвам се, че тук е и министърът на здравеопазването, за да се установи дали има и какви са уврежданията на здравето им вследствие на замърсяването, а също и да се изследват проби от почвата в землищата и селищата, за да се установи степента на увреждане.
Едва ли има нужда да Ви напомням, че, ако такова увреждане се установи, то би поставило под съмнение и годността на земеделската, и на животинската продукция, произвеждана там.
Уважаеми господин министър, тъй като измина цял месец - по обективни и субективни причини от Ваша и от моя страна, Ви моля днес да дадете отговор за това какво бе направено в този период? Аз се връщам от Кърджали, където бях в събота, знам, че са започнали определени действия, но какви са действията, които впоследствие ще бъдат направени? Ще Ви моля в отговора си да развиете въпроса за цялата тази ситуация, за екологичната криза не само около “Горубсо – Кърджали”, а и около ОЦК. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда господин Джевдет Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Както знаете, Министерството на околната среда и водите осъществява управлението, опазването и контрола на всички компоненти на околната среда и фактори, въздействащи върху тях на национално равнище. На регионално ниво контролът се осъществява от нашите регионални структури – визирам регионалните инспекции по околната среда и водите, в случая Хасково. Там се извършва превантивен, текущ и последващ контрол на всички предприятия, намиращи се на територията на Хасковска област, в това число и в Кърджалийска област, включително и на “Горубсо – Кърджали”.
Наскоро отговарях на Ваши колеги народни представители относно екологичната обстановка и ситуация в област Кърджали, свързана с дейността и функционирането на “Горубсо – Кърджали”. Това, което мога отново да повторя, е, че още в предходния мандат - тогава, когато бях председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите, с представители на Министерството на околната среда и водите, тогава в лицето на заместник-министър Фатме Илияз, имахме посещение в региона. Тогава още на място, а и сега сме видели реалното състояние на хвостохранилището, което Вие визирате. Впоследствие имахме работни срещи, на които се уточнихме с представители на общината “Горубсо – Кърджали” да представят проект, който ще бъде с безлихвен кредит от страна на ПУДООС за рекултивиране на хвостохранилището, така че да няма повече запрашаване на населените места в подветрената част. Това ще стане естествено след произнасяне на КЗК, а в случая вече и след произнасяне на нашите партньори от Европейската комисия от Брюксел.
По отношение на дейността на “Горубсо – Кърджали” във връзка с всички дейности, които евентуално биха се реализирали за в бъдеще, защото миналия път бяха визирани, предполагам, че и Вие ги визирате, аз съм разпоредил, така както са регламентите в Глава шеста на Закона за опазване на околната среда, да бъдат реализирани процедурите. В случая визирам и провеждането на оценка за въздействието върху околната среда. Такава трябва да бъде проведена и да се реализират абсолютно всички необходими процедури, обсъждания и т.н., разглеждани от страна на съответните съвети. След тяхното произнасяне ние бихме могли да вземем окончателно решение.
Що се отнася до въздействието върху здравето на населението, което живее там, естествено, че се правят скрининги. В рамките на предходния мандат, тук е и министърът на здравеопазването проф. Гайдарски, а и в момента също се извършват такива проучвания и има текущ контрол.
След предложението, което бе направено от общината и от страна на народните представители, които преди Вас отправиха запитване, аз вече съм предвидил съвместно с общината по предложение на народните представители, които са от област Кърджали, да бъде представена текуща информация за компонентите, които са емитирани от съответните субекти, които Вие визирате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон за реплика.

МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, не разбирам логиката, когато умират хора, когато става въпрос за хора, които заболяват от туберкулоза, които заболяват от рак на белите дробове, смъртните актове, които можете да получите спокойно от кметовете в селата, да говорим за това кой първи задал въпроса и кой – втори. Разбирам и очаквам колегите от ДПС да ме подкрепят, въпреки че съм народен представител, както всички останали, на цяла България. Очаквам тази подкрепа и благодаря частично за подкрепата, която получих.
Това, което е важно оттук нататък, е да се действа бързо и експедитивно, да не се наложи, както за емисиите, България да получи отново жълт картон. Защото, ако жълтият картон по някакъв начин струва пари, то човешкият живот – не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Това, което мога да кажа, е, че приветствам Вашата загриженост, но ако трябва да бъда обективен и коректен, не мога да не изразя реалната загриженост на всички народни представители, които са от тези регион и то не само от този мандат, а и от предходните мандати. Коректно посочих, че в рамките на предходния мандат и сега всичко това е обект на внимание. Но Министерството на околната среда и водите извършва всички тези дейности – превантивна, текуща и последваща, във всички региони на нашата страна. Това се отнася и за региона на КЦМ – Пловдив, и там, където има емитенти...
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): И „Кремиковци”.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Естествено, и за „Кремиковци” – София. Наложили сме максималната санкция, предписали сме необходимите действия и т.н. Това, което трябва да бъде направено от гледна точка на социалния вектор, се съобразяваме комплексно с всичко, защото иначе знаете, че мерките и действията, които бихме могли да предприемем, би следвало да предприемем, биха могли да бъдат много по-максимални. Това, което е необходимо, наистина се извършва от наша страна и в аспект на опазването, преди всичко на опазване на въздействието на всички субекти, които имат производствена дейност в нашата страна, следим преди всичко и на първо място да няма въздействие върху човешкото здраве, след това върху околната среда и върху всички компоненти. Така че тази дейност я има и ще продължи да я има от наша страна и ще бъде изпълнявана най-стриктно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питане, зададено от Нено Димов и Евдокия Манева, към министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров – Протокола от Киото.
Господин Димов, както Ви е известно, разполагате с 3 минути.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Да, господин председател, мисля, че събитията от вчера показват колко навреме...
Нашите въпроси с колежката Евдокия Манева се оказаха изключително навременни, защото преди две седмици вече усещахме, че ще го има този проблем, а те са: каква е политиката на Министерството на околната среда и водите в областта на търговията с емисии на парникови газове и какви мерки предприемате за създаване на предпоставки българските фирми да участват в тази търговия?
Откакто България, между другото, е страна на Рамковата конвенция на ООН по изменения на климата, винаги е била сред водещите страни. Именно поради тази причина беше стигнала до позиция да има секретар на управляващия комитет на ООН. Откакто Вие сте министър обаче, господин Чакъров, не представяте информация за емисиите на парникови газове, не изготвяте докладите за емисионните количества над страната, спряхте изграждането на Националната система за мониторинг на емисиите на парникови газове, няма национален регистър за трансфер на емисиите на такива газове, не представяте на Европейската комисия планове за разпределение на квотите за търговия с емисии на парникови газове както за текущата 2007 г., така и за периода 2008-2012 г. С това не само рушите вече изградения авторитет на България пред международната общност, но опропастявате възможностите на българските фирми за участие в търговията с емисии. А България разполага с над 12 милиона тона такива свободни квоти, което по цени от миналата година означава между 250 и 600 млн. евро, които пряко да се инвестират в предприятия с висока енергийна неефективност. Ефектът от това, от една страна, ще освободи още повече емисии за търговия през следващите години, а, от друга страна – намаляване на замърсяването на въздуха и по-качествена околна среда, намаляването на консумацията на енергия на единица продукт, който първо ще направи българските стоки по-конкурентоспособни, цените за гражданите по-ниски и, накрая – по-качествен живот, с по-висок стандарт на хората. Очаквам от Вас, имайки предвид и вчерашните събития, не формалните отговори, на които сме свикнали, а нещо по същество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите д-р Чакъров.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов, уважаема госпожо Манева!
По отношение на това, което изброихте като серия от въпроси, бих искал да ви кажа кратко, ясно и категорично, че всичко това, което посочихте като неизпълнени дейности от страна на Министерството на околната среда и водите и в частност на Изпълнителната агенция по околна среда, е в ход и се изпълнява. Ние сме представили пред Европейската комисия първия национален план за разпределение на квотите. Получихме бележките от страна на Европейската комисия. Отговорили сме на тези бележки и сме ги представили пред Европейската комисия.
Имаше доста дискусии и дебати по отношение на втория план, който вие визирате, за 2008-2012 г. Дискусиите ни бяха основно с Министерството на икономиката и енергетиката и в частност, за ваша информация, на всички народни представители и на цялата общественост, в сектор „Енергетика”. Всичко това беше прецизирано и през следващата седмица предстои и вторият план за разпределение на квотите да бъде разгледан, обсъден и приет след санкции от страна на Министерския съвет и предстои да бъде изпратен в Европейската комисия.
По отношение на това дали страната ни е активна по отношение на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации.
По Рамковата конвенция и Протокола от Киото бих искал да ви кажа, че да, страната ни е изключително активна - била е, държа да бъда коректен, сега е също активна страна и ще продължи да бъде. Виждаме всички последиците от глобалните промени на климата, виждаме наистина поредица от засушавания, деградация на почви, наводнения, всички тези природни бедствия, на които сме свидетели. Ето защо всички страни от Европейския съюз, включително и нашата страна, сме изключително активни.
Господин Димов, искам да Ви кажа, че по въпросите, които повдигате за политиката на Министерството на околната среда и водите, на последния Съвет на министрите на околната среда и водите успяхме да защитим базовата година за нашата страна да бъде 1988 г.
Вие можете да изискате стенограмата от заседанието на Съвета – колко пъти и по какъв начин като министър на околната среда и водите в България съм взимал отношение по въпроса, колко интервенции съм направил. Бих казал малко нескромно, че успяхме да защитим тази позиция с няколко други страни, включително с Румъния, Унгария, Чехия и Словения. Във всички случаи това е по-благоприятната база за нашата страна. За другите страни базовата година е 1990.
По отношение на това, че вчера има анонс – предстои да получим предупреждение, бих искал да отговоря, че към настоящия момент в Министерството на околната среда и водите такова предупреждение не е постъпвало. Наистина, има различни тълкувания от страна на експертите дали въпросната дата трябва да бъде 15 април – както е съотносимо към Рамковата конвенция, или да бъде 15 януари. Аз съм се разпоредил към всички казуси, по които ще докладваме, от този момент нататък да подхождаме като страна – членка на Европейския съюз, тоест по-голямата част от работата по изготвяне на инвентаризацията за 2005 г. е свършена и далеч преди сроковете, ако евентуално получим предупреждение, ние ще представим нашия Доклад за инвентаризация на парниковите газове за 2005 г., както ще бъдем и коректни по отношение на предстоящите действия, които ще бъдат извършени.
Що се отнася до възможността наши фирми и субекти да участват в търговията, да, създадена е цялата подзаконова нормативна база, така че това да се случва. При разпределението на квотите всички министри и правителството сме се ръководили основно от това в максимална степен да бъдат удовлетворени исканията на всички субекти, които развиват производствена дейност и са в този регламент.
Това, което сме направили, вече беше казано като позиция на правителството. Заедно с министъра на икономиката и енергетиката и от моя страна като министър на околната среда и водите удовлетворихме в максимална степен исканията на съответните субекти, защото осъзнахме, че в конкурентна среда това ще бъде нашият принос като държава, така че себестойността на съответните производства да бъде в максимална степен без допълнително натоварване. Това наистина е нашият принос – да няма основания цените да бъдат увеличавани на тази база. Това е нашият реален принос.
Що се отнася до всички останали дейности, уверявам Вас и всички останали народни представители, че съответният доклад ще бъде представен навреме пред Европейската комисия. Категорично заявявам, че страната няма да бъде осъдена и няма да последват никакви санкции за България във връзка с тази дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
Госпожо Манева, както Ви е известно, можете да зададете до два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! За съжаление не мога да се съглася с това, което казахте.
Националният план за разпределение на квотите за 2007 г. трябваше да бъде представен през м. април 2006 г., а той беше представен през м. декември същата година, тоест с осем месеца закъснение. Бизнесът, вместо да може да прилага схемата за търговия с емисии от началото на 2007 г., не се знае дали ще започне да прави това дори от средата на тази година. Това са загуби за бизнеса.
Второто невярно твърдение е, че Докладът за напредъка за ограничаване на парниковите газове трябва да се представи през м. април. Задължението ни беше да го представим през м. януари т.г., за съжаление още не е представен. И това е причината, поради която беше получен сигнал от Европейската комисия, че стартира процедура с пълното писмено предизвестие. Това, че все още Министерството на околната среда и водите не е получило формалния акт, не означава, че той няма да се състои, с всички рискове да бъдем глобени.
Не е вярно и твърдението, че Вие сте извоювали базова година 1988. Ако се върнете към Протокола от Киото, ще видите, че още при подписването му нашата година е 1988. Ако вашите специалисти след това не са могли да защитят тази позиция и са възникнали някакви недоразумения, това е друго. Вярно е, че всъщност Вие унищожихте отдела и уволнихте висококвалифицираните специалисти, които се занимаваха с тази материя. Затова не е чудно, че имаме затруднения и непрекъснато по нито един от пунктовете на приложението на задълженията от Протокола от Киото ние не спазваме сроковете.
Освен това съществуват редица недоволства от фирмите за това, че не се прилага прозрачен механизъм с тяхно участие.
Оттук следват двата мои допълнителни въпроса.
Какви мерки и в какви срокове ще изградите система с прозрачни механизми за участието на бизнеса в разпределението на квоти? Какви мерки ще предприемете, за да изпълняваме международните си ангажименти в срок без рискове за страната? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров.
Господин министър, моля Ви в рамките на три минути да отговорите на повдигнатите въпроси.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева!
По отношение на това дали е защитен бизнесът и дали е участвал в подготовката на двата плана, искам да Ви информирам, че в хода на цялата подготвителна фаза и на двата плана е имало представители на всички браншови организации от страна на всички сектори, които са включени в плана за разпределение на квотите. Мога да Ви предоставя чрез парламентарния ни секретар протоколи от всички заседания, стига да желаете, така че Вие наистина да се убедите, че те са участвали реално и ефективно. Дори последната новосформирана браншова организация, която искаше да бъде включена, беше включена от наша страна, макар и на по-късен етап. Така че всички представители на бизнеса са участвали и ще продължат да участват в дискусиите.
Не бих искал в никакъв случай да се внушава на бизнеса, че работата не е свършена. Напротив, всичко необходимо е свършено от наша страна, но в активен диалог с тях сме се уточнили, че там, където има дейност и квотите се използват по предназначение, те ще бъдат тяхна даденост. От наша страна, правителствената позиция, която се споделя от всички министри и по която е прието решение с консенсус, е предвидено да има търговия в случаите, когато се въвеждат нови технологии и по този начин се освобождават, се либерират компоненти, които действително трябва да излязат на европейския пазар за търговия с квоти на емисии на парникови газове. Така че интересите на бизнеса са защитени.
Голяма част от справката, която посочихте, не отговаря на реалността. Годишно ние ще имаме не 20 млн., а над 20 млн. тона, така че те трябва да бъдат най-правилно и адекватно реализирани на пазара, на който ще се реализира търговията с квоти на емисии на парникови газове, така че страната ни да има максимална, подчертавам, максимално ефективна реализация в сферата на екологията и енергийната ефективност, където целево ще бъдат предназначени тези средства. Така че тази дейност наистина се следи много внимателно от страна на правителството, от страна на Министерството на околната среда и водите и лично от мен. Уверявам Ви, че няма никакви основания за притеснения. Всичко това предстои да бъде реализирано.
Базовата година наистина е била предварително посочена, но на последния Съвет на министрите имаше предложение базовата година да бъде еднаква за всички страни – да бъде 1990 г., това искам да посоча. Страните, които предварително бяха посочили различни базови години, защото тази базова година не е еднаква например за Румъния, Чехия, Унгария, за нас е 1988 г. Но едва ли е необходимо да дискутираме и дебатираме коя година за нас е по-добра – дали 1988 или 1990 г. Аз се радвам и се гордея, че на този Съвет ние успяхме да защитим позицията на нашата страна – 1988 г. (Реплики на народния представител Евдокия Манева.) Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов.
Господин Димов, можете да изразите отношението си към отговорите на министъра в рамките на две минути.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Разбира се, господин председател, че не мога да бъда доволен от тези отговори, защото се представя като успех нещо, което е направено осем години преди да сте станали министър. (Реплики от ДПС и КБ.)
В кръга на шегата, господин министър, ми звучаха думите като на последния диктатор, който казва: “Работили сме, работим и пак ще работим, другари!” – това беше Вашият отговор днес!
Макар да започнахте с “уважаеми народни представители”, очевидно Вие въобще не уважавате народното представителство, говорейки глупости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Димов!
НЕНО ДИМОВ: Господин председателю, не ме прекъсвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз имам право да Ви прекъсна.
НЕНО ДИМОВ: Как можете да кажете, че ще дадете м. април отчет, по който от 1 януари фирмите трябва да могат да търгуват? Как ще търгуват от 1 януари, след като отчетът ще е даден през м. април? Това не е ли абсурд?!
Не е ли абсурд да казвате, че всичко е направено, при положение, че изобщо няма регистър за трансфер на емисиите на парникови газове, без който въобще не може да започне търговията с емисии?!
Как можете да казвате, че сте готов с всичко, при положение че изобщо нямате информация, която да предоставите? Тази информация се готви в края на годината, от м. септември. Казвам го, защото лично аз съм го готвил и го знам много добре. Тази информация трябваше да бъде предоставена на Европейския съюз и ако това беше направено, той нямаше да ви размаха пръст.
Така че, господин министър, аз ще Ви дам реалните отговори. Реалните отговори за всички, които слушат, са: има правила при търговията с емисии, в която Вие не можете да вкарате вашите обръчи от фирми. Просто няма как да го направите, защото правилата не се правят тук от вашето мнозинство 3-5-8. Няма как да сложите ръка и на тези хубави пари – между 250 и 600 млн. евро. Затова не Ви интересува. Затова се интересувате за едно-единствено нещо – как да разпределите парите в бюджета към вашите общини. (Реплика от ДПС.)
Ако имахте малко от малко интерес към това българските граждани да живеят по-добре и българските фирми да се развиват по-добре, щяхте да създадете необходимите условия. Имахте време за това. Вие обаче се провалихте и затова рушите авторитета на България, рушите възможностите за бизнес – това е Вашият принос към политиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на околната среда и водите д-р Джевдет Чакъров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Въпроси към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Първият въпрос е от народния представител Борислав Китов относно пропуски в Наредба № 34 от 29 декември 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, издадена от Министерството на здравеопазването и обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 7 от 23 януари 2007 г.
Моля да развиете Вашия въпрос.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Моят въпрос към Вас е свързан с Наредба № 34 от 29 декември м.г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Тази наредба определя номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването. Съгласно Приложение № 1 към § 10 от Преходните и заключителни разпоредби специалността “Професионални заболявания” не фигурира – в приложението и номенклатурата.
В Преходните и заключителни разпоредби § 10 гласи, че лицата, придобили специалност, чието наименование е променено в номенклатурата на специалностите по чл. 1, ал. 1, се ползват с правата на специалист по специалност, съответно посочена в Приложение № 2.
В конкретния случай специалността “Професионални заболявания” не фигурира и в Приложение № 2. В този смисъл само “Хигиената на труда” се приравнява като специалност “Трудова медицина”. Но какво се случва с колегите, които имат специалност, която не фигурира в нито едно от двете приложения на § 10?
Не на последно място остава фактът, че специалистите по трудова медицина са малко и недостатъчно, за да обхванат всички работещи в Република България.
Предвид гореизложеното моят актуален въпрос към Вас е: какви мерки смята да предприеме повереното Ви министерство с оглед разрешаването на тези проблеми, наболели за съответните колеги?
Бих искал да Ви помоля да кажете по каква методика е взето решението определени специалности да бъдат включени или изключени от Приложение № 10? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Китов.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаеми доц. Китов! С Наредба № 34, която цитирахте, се определя номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването. С този документ се въвеждат изискванията на Директива 2005/36 на Европейския съюз. В съответствие с изискванията на Европейския съюз отпада досегашното разделение на специалностите на основни и профилни, като се променят и сроковете на обучение по тях.
При изготвянето на Наредбата за специализация в системата на здравеопазването за база е използвана Директивата, която цитирах преди малко – 2005/36, която ще влезе окончателно в сила за целия Европейски съюз от 20 октомври 2007 г. Тази директива установява реда за признаване от държава членка на своята територия на регламентирана професия на граждани на друга държава членка. Можем и да не приемем директивата, но ние ще бъдем изтрити от техния регистър.
В Приложение № 5 са визирани професиите, за които ще има признаване въз основа на минималните квалификационни изисквания.
В Приложение № 5.1.3 се определят наименованията на специалностите по медицина. С чл. 1 на Наредба № 34, която издадохме, се определя номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването. Тази номенклатура, забележете, включва две части. В първата част влизат 51 специалности, които могат да се признават автоматично в държавите – членки на Европейския съюз. Това е Приложение № 1.
Втората група обхваща 87 специалности, които не се признават автоматично в държавите – членки на Европейския съюз, тъй като те не фигурират в приложенията на тази Директива, която ще бъде утвърдена през м. октомври – 2005/36. Те обаче могат да бъдат признавани в отделни страни, в които съществуват като специалности. Знаете, че в отделните страни има отделни специалности.
Приложение № 1 се състои от два списъка – А и Б. В списък А на Приложение № 1 са включени специалности, които съществуват в Приложение № 5.1.3 и Приложение № 5.0.4 на същата директива.
В списък Б на Приложение № 1 са включени специалности, които не съществуват в приложенията 5.1.3 и 5.0.4 на Директива 2005/36.
В Наредба № 34 § 10 третира случаите, в които лицата, придобили специалност, чието наименование е променено в номенклатурата на специалностите по чл. 1, ал. 1, ползват правата на специалист по специалност, съответно посочена в Приложение № 2. Това са специалности, чието наименование е било променяно с течение на времето.
Наименованието на специалността “Професионални заболявания” не е променяно в течение на времето, поради което тя отсъства от Приложение № 2.
В Министерството на здравеопазването обаче се обмисля възможността обучението по професионални заболявания да се включи като модул, а не като специалност от обучението по различни клинични специалности – вътрешни болести, хирургия, нервни болести, очни болести, обща медицина.
В тази връзка е необходимо и ще се изработят нови програми за обучение по споменатите специалности. Тоест към всяка специалност може да има такава – “Професионално заболяване”.
Запазва се обаче Катедрата по професионални болести. Специалността “Професионални заболявания” би могла да остане в номенклатурата на специалностите, но желаещите да специализират по нея – на това искам да обърна внимание – трябва да знаят, че тази специалност ще бъде валидна само за България и никъде на друго място, защото няма такава специалност в Европа. Разбира се, предстоят обсъждания – не става въпрос само за професионалните заболявания, ние обсъждаме и някои други специалности, за да решим какво ще правим по-нататък с тях, тъй като тези специалности ги няма в Европа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Китов, имате думата за реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър! Не става въпрос да не приемем европейските норми, то е ясно. Въпросът е, че има заварено положение на определен брой колеги, които ги няма нито в Приложение № 1, нито в Приложение № 2, за да могат да бъдат приравнени. В крайна сметка трябва да бъде решен статутът, за да имат основание да работят в страната, така както стана с медицинските сестри и с акушерките. За тези, които са работили, да бъде намерен начин, по който ще могат да си изпълняват задълженията, както ги изпълняват и сега.
В тази връзка трябва да се има предвид и колегите със специалност “Професионални заболявания” да се приравнят към “Трудова медицина” или, ако е необходимо, да им дадем някакъв срок, ако желаят да вземат тази специалност допълнително, но да им се даде възможност да работят, защото в момента в много от службите за трудова медицина са именно колеги със специалност “Професионални заболявания”. Наистина може да се получи проблем за тези 100 или 200 човека – не знам колко са, но все пак те са наши колеги. Сам казвате, че са повече, затова Ви моля да ги успокоите с някаква нова разпоредба, която да им каже къде да си намерят мястото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте – имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми доц. Китов, разбирам Вашата загриженост и добронамереност в конкретния случай. Колегите трябва да знаят, че никой няма да отнема тяхната специалност, те ще си работят като специалисти и ще си получават парите, които са получавали досега за това, че имат придобита специалност “Професионални заболявания”.
Въпросът е, че оттук нататък няма да могат да специализират, няма да има такава възможност и такава специалност. Но за заварените няма никакъв проблем – да работят спокойно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към втория въпрос. Той е зададен от народния представител Ваньо Шарков относно правото на 7-часов работен ден в системата на спешна помощ.
Господин Шарков, имате думата да развиете Вашия въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, работещите в системата на Спешна медицинска помощ в България от 1 януари т.г. имат гарантирано право на 7-часов работен ден. Това изрично е записано в чл. 3, т. 6 от Наредба за определяне видовете работи, за които се установява намалено работно време. Цитирам:
“Чл. 3. Право на 7-часов работен ден имат работниците и служителите, които извършват работи в центровете за Спешна медицинска помощ и звената на лечебни заведения, които извършват спешна медицинска помощ”.
Безспорно работещите в Спешна помощ са поставени в условия на изключително натоварване и макар и сравнително късно все пак тази наредба вече е факт и тя трябва да бъде изпълнявана. Във връзка с това, уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: изпълнена ли е посочената по-горе наредба, къде, в кои центрове не е изпълнена и поради какви причини? Какви мерки ще предприемете за гарантиране правото на работещите в Спешна помощ за 7-часов работен ден? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, уважаеми д-р Шарков! С оглед осигуряване практическото прилагане на наредбата Министерството на здравеопазването изготви необходимите разчети за увеличаване на щатната численост и финансовата осигуреност на центровете за Спешна медицинска помощ. Тези бюджетни и натурални показатели са утвърдени с Постановление № 20 на Министерския съвет от 2 февруари 2007 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2007 г. – това е “Държавен вестник”, бр. 15 от 16 февруари, като Програма 9 “Спешна медицинска помощ”. Числеността на щатния персонал е завишена с 850 бройки спрямо 2006 г. По този начин се създаде реална възможност да се установи намалено работно време за работещите в центровете за Спешна медицинска помощ.
Конкретното разпределение на щата в рамките на системата на спешната помощ е реализирано с утвърждаването на бюджета на звената за Спешна медицинска помощ съгласно одобрената за 2007 г. численост на персонала. Следва да се има предвид, че директорите на центровете за Спешна медицинска помощ са работодатели на всички работещи там. В съответствие с чл. 5 от наредбата те следва да определят с писмена заповед работниците и служителите, които имат право на намалено работно време, и конкретната организация на работния процес.
С оглед подпомагане директорите на центровете за Спешна медицинска помощ министерството предложи на Министерството на труда и социалната политика, работещите в центровете за Спешна помощ да бъдат утвърдени като категория, забележете това, работници и служители, чиято работа се организира под формата на дежурства. По този начин ще се улесни осигуряването на непрекъсваем процес на работа при спазване на изискването за 7‑часов работен ден.
С гореописаните действия министерството е осигурило реална финансова и кадрова възможност за прилагане Наредбата за определяне на видовете дейности, за които се установява намалено работно време в центровете на Спешната медицинска помощ. Практическото изпълнение обаче на тази наредба е единствено от компетентността на директорите на съответните медицински центрове. Цялостният контрол за спазването на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Шарков, имате думата за реплика. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие знаете, че никога досега не съм задавал въпроси без предварително да съм се подготвил и без да имам основание за това.
Да, действително това, което е трябвало да направи министерството, вероятно е свършило с приемането на това постановление от 2 февруари 2007 г., но аз държа пред себе си един протокол от 12 февруари т.г. Това е протокол от събрание на синдикатите и ръководството на Центъра за спешна медицинска помощ в София с подписите на всички тези лица. В него е казано, че според директора на Центъра за спешна медицинска помощ в София 7-часовият работен ден в Центъра за спешна медицинска помощ не може да бъде въведен поради следните причини, цитирам:
“1. Липса на каквито и да е инструкции и указания от страна на Министерството на здравеопазването за изпълнение на постановлението.
2. Не е отпуснат допълнителен щат за изпълнение на постановлението от страна на Министерството на здравеопазването.
3. Не са предоставени допълнителни финансови средства във Фонд “Работна заплата” за прилагане на постановлението.
4. При изпълнение на горепосочените три точки в Центъра за спешна медицинска помощ в София, трябва да бъде въведен трисменен режим на работа и т.н.”
След това в едно протестно писмо и проведена среща на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което присъства и д-р Матеев, Вашият заместник-министър, д-р Матеев заявява, че в момента се готви ново щатно разписание и че 7-часовият работен ден ще се въведе, но кога не може да се каже. Също така д-р Матеев обявява, че първите три точки от протокола на събранието в Центъра за спешна медицинска помощ в София не отговарят на истината.
Това заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество е проведено на 20 февруари 2007 г. Всъщност Вие на 2 февруари изчетохте всички тези неща, които са изпълнени, но явно на 20 февруари 2007 г. и преди това - на 12 февруари 2007 г., нищо не се е случило.
Във връзка с това при мен, а вярвам, че и при Вас, има една подписка от около 400 души, работещи в четирите бригади в Спешна медицинска помощ в София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми доктор Шарков, действително има затруднения след излизането на постановлението. Защото Вие знаете, че ние искахме да променим от 2 февруари, всъщност от 1 февруари трябваше да влезе в сила постановлението, защото искахме вече Спешната помощ да работи по съвсем друга методика. Знаете, че ние прехвърлихме голямата част от лекарския състав в болниците, а логистичната дейност остава изцяло към центровете за спешна медицинска помощ.
Бройките са осигурени от министерството и аз казах, че те са 850. Имаме възможност да заплатим веднага на тези хора. Парите са осигурени. Те са в държавния бюджет и са в Министерството на здравеопазването. Няма никакъв проблем, ако примерно веднага бяха започнали да назначават хора, стига само да има такива, Вие знаете, че има затруднения с кадрите там. Всичко, което беше възможно с това постановление, беше осигурено. Но Вие сам разбирате, че за 10 или 15 дни това не е възможно.
Аз знам за искането, което беше направено от Центъра за спешна медицинска помощ в София. Те не са доволни, даже те не желаят да работят на 7-часов работен ден. Те искаха евентуално парите, които предвиждаме за тези 850 бройки, да бъдат преведени в спешните центрове и те да останат на 8-часов работен ден, както беше досега. Но това не е в приоритета на Министерството на здравеопазването. Това е в приоритета на тристранката. Вие знаете, че тези решения – за работния ден, за часовата натовареност и т.н., се решават между министерството и двата профсъюза. Така че това не е възможно ние да го определим.
Те искаха от нас: “Дайте ни парите, а ние искаме да си работим на 8-часов работен ден.” В това има логика, аз ги разбирам. Тогава евентуално заплатите им биха станали много по-големи.
Аз съм наредил между другото, ако евентуално в момента не се намерят достатъчно работници да покрият незаетите места, а тази дейност бъде извършвана от хората, които са там, тези пари, които ще бъдат дадени за незаетите бройки, би могло да бъдат преразпределени и дадени на хората, които ще работят там. Има такава възможност, защото в края на краищата хората ще извършват тази дейност. Действително има затруднения в тези начални етапи в работата на Спешната помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Следващият въпрос е също от народния представител Ваньо Шарков относно имунизацията с тривалентна инактивирана полиомиелитна ваксина на новородените деца.
Заповядайте, господин Шарков, да развиете Вашия въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, подписката от колектива на Центъра за спешна медицинска помощ е за въвеждане на 7-часов работен ден. Ето я подписката. Те не настояват за 8-часов. Искат си това, което им е определено по наредбата. От 1 януари 2007 г. трябваше да има 7-часов работен ден. Те го нямат.
Преминавам към другия въпрос. Съгласно Имунизационния календар на Република България до края на 2006 г. новородените деца подлежаха на имунизация с тривалентна жива полиомелитна ваксина на три приема, съответно през втория, третия и четвъртия месец след тяхното раждане, след това от 14-ия месец, от 22 до 24-ия месец, а в първи клас се извършваха три реимунизации. В края на 2006 г. бе променен този имунизационен календар, при което живата орална полиомелитна ваксина за задължителната имунизация и реимунизация бе заменена с тривалентна инактивирана ваксина, като отпадна втората реимунизация. По данни на родители обаче в момента такава ваксина не е осигурена от страна на Министерството на здравеопазването. В РИОКОЗ няма предоставена такава ваксина, съответно общопрактикуващите лекари не могат да си я набавят оттам, за да имунизират новородените деца, които са записани при тях, в резултат на което родителите на практика са принудени да закупуват тази ваксина от аптеките, за да може тя да бъде направена на техните деца.
По данни на родителите, които са ходили в РИОКОЗ, им е казано, че тази ваксина до средата на м. юни няма как да им бъде предоставена.
В тази връзка, уважаеми господин министър, моля да ми отговорите каква е причината за това нарушение на имунизационния календар и кога ще бъде осигурена тривалентна инактивирана полиомелитна ваксина за децата? В интерес на истината ще кажа, че не за първи път се нарушава имунизационният календар. И при двамата Ви предшественици имаше много по-тежки дори нарушения на имунизационния календар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате 3 минути да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Шарков! Поетапното модернизиране на имунизационния календар чрез въвеждане на нови високоефективни ваксини е залегнало като основна краткосрочна задача в Плана за действие на Националната здравна стратегия. Това се прави за първи път в България с инактивирана ваксина. С пълната замяна на живата полиомелитна ваксина с инактивирана се отговаря на потребностите на обществото от високоефективни безопасни ваксини, които се прилагат на най-малките деца, а именно тези на двумесечна възраст. С тази промяна Националният имунизационен календар се доближи максимално до най-добрите европейски практики. Замяната наложи увеличаване на средствата за ваксини за 2007 г. с над 3 млн. лв., които бяха поети от бюджета на Министерството на здравеопазването за 2007 г. Промяната на Наредба № 15 за имунизацията в Република България даде възможност на министерството да включи инактивираната ваксина срещу полиомелит в спецификацията за закупуване на биопродукти за нуждите на страната през 2007 г., да обяви процедура по Закона за обществените поръчки за доставянето им.
В резултат на проведената обществена поръчка на 15 февруари бяха обявени решенията за класиране и определяне изпълнителите за доставка на съответните ваксини. След изтичането на законоустановения 10-дневен срок за обжалване на решенията за определяне на изпълнители, с писмо от 26 февруари Министерството на здравеопазването беше уведомено от класирания на първо място и определен за изпълнител на обществената поръчка за доставка на инактивирана ваксина срещу полиомелит (фирмата, която спечели поръчката), че се отказва от изпълнението на договора.
Предвид на горното в изпълнение на разпоредбите на Закона за обществените поръчки и Правилника за прилагането на Закона за обществените поръчки беше дадена нова заповед, в която в качеството на възложител беше избран вторият класиран – Търговска лига с представител на „Авентис Пастьор” и на 21 март, тоест преди няколко дни, сключихме договор за доставка на въпросната инактивирана ваксина. До доставянето на инактивираната полиомелитна ваксина и дистрибутирането й в страната в момента има налични количества на живата полиомелитна ваксина и прекъсване в изпълнението на имунизационния календар не би трябвало да се очаква. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Шарков, имате думата за реплика към получения отговор.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, няма спор по това дали са осигурени достатъчно средства за закупуване на ваксини и дали инактивираната полиомелитна ваксина е по-добра от живата ваксина. Въпросът е, че посочената в имунизационния календар в момента я няма. Вие обяснихте много добре, че процедурата е стартирала, че първият се е отказал от договора, че вторият ще доставя ваксината. Въпросът е кога ще я има в РИОКОЗ, защото това, което казахте в края на Вашето изказване, е, че има количества от живата ваксина и че имунизационният календар не се нарушава. Няма как да бъде истина. Не е възможно в момента и е абсолютно незаконно някой да поставя жива полиомелитна ваксина. Абсурдно е да се казва, че ваксината, от която има количества, можело да се използва. Не може. Имунизационният календар е ясен. Там е записано „инактивирана ваксина”. Край с живата полиомелитна ваксина! Тя беше до края на миналата година. Тази година ще се употребява само инактивираната. Каквито и количества да има от живата полиомелитна ваксина, никой няма право да я използва.
Така че пак Ви моля – за успокоение на родителите, а и на лекарите, кажете кога ваксината ще бъде в РИОКОЗ. Това ги интересува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин министър. Имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми д-р Шарков, аз мисля, че добре се разбрахме с Вас, че Министерството на здравеопазването няма никаква вина, че първият спечелил конкурса се е отказал. Ясно Ви е какво следва по-нататък. Оттам тръгна забавянето. Знаете, че има спазване на срокове. Още при първата възможност, когато може да бъде доставена инактивираната ваксина, тя ще бъде доставена в съответните здравни заведени.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Това би трябвало да го има в договора.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Мисля, че го има. Трябва да погледна и да видя точно кога е срокът. Ще Ви кажа. Няма проблем. Родителите няма защо да се безпокоят. Инактивираната ваксина ще я има. Проблем по този въпрос няма да има.
Аз казах, че ако някой толкова много настоява и го е страх, че няма да бъде спазен срокът от два месеца, може да използва живата ваксина. Тя може да се използва. Няма проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към следващия въпрос. Той е зададен от народния представител Елеонора Николова относно българските медицински работници в Либия.
Заповядайте, госпожо Николова. Имате 2 минути да развиете Вашия въпрос.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Моят въпрос е свързан с растящата тревога на българските граждани по отношение на случващото се в Либия и статута на нашите граждани, работещи там.
Като се има предвид настоящата ситуация в отношенията с Либия, както и високите очаквания на обществеността към по-сериозен ангажимент от страна на българската държава, редно е да се изясни доколко България насърчава свои граждани, в частност медици, да се трудят на територията на Джамахирията. Нека да припомня, че българите, работещи в Либия, в това число и осъдените на смърт медицински сестри, имат особен принос в развитието на либийската държава, тъй като притежават квалификация и умения, които в Либия липсват и биват внасяни.
Ето защо, когато българските медици, отишли там с хуманна мисия, биват използвани по такъв начин в един все по-открито политически процес, не можем да не се замислим за сигурността на всички други български медицински работници, изкарващи прехраната си в Либия, поради което Ви питам следното: има ли български фирми, които все още изпращат български медицински работници в Либия? Въз основа на какви споразумения се прави това? Предвижда ли Вашето министерство действия, които да гарантират тяхното професионално достойнство и нормални условия на работа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Николова.
Господин министър, имате думата да отговорите в рамките на 3 минути на зададения Ви въпрос.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Николова! Дейността по изпращане на работа на български медици – специалисти в Либия се е осъществявало в миналото до 1990 г. от предприятие „Медексим”. С Решение на Софийския градски съд от 1992 г. е регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество – „Експомед” ЕООД, с принципал министъра на здравеопазването, което поема всички активи и пасиви на „Медексим”. Впоследствие дружеството е преобразувано в еднолично акционерно дружество – държавната фирма „Експомед” ЕАД. То е сключило следните договори с либийски партньори за изпращане на български медицински работници: през 1997 г. – с Фонда за социално осигуряване на Либия; през 1998 г. – с фирма за медицински услуги със седалище Триполи; през 1999 г. – със Секретариата на Народния комитет „Ал Батан”; и през 2001 г. – с Червения полумесец на Либия.
През 2000 и 2001 г. дейността по изпращане на български медицински специалисти на работа в Либия от “Експомед” ЕАД рязко намалява и през 2003 г. изпращането на медици е окончателно преустановено.
Удостоверението за разрешаване на “Експомед” ЕАД за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа в Либия, издадено от министъра на труда и социалната политика, е било валидно до 26 май 2005 г. и към момента то не е подновявано изобщо. Между министерствата на здравеопазването на България и Либия са сключвани договори за сътрудничество в областта на здравеопазването през 1980 и през 1994 г. Към настоящия момент тези договори вече не са в сила и не се прилагат изобщо.
Съгласно Закона за насърчаване на заетостта посредническа дейност по наемане на работа в Република България или в други държави се извършва въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта и след издаване на удостоверение за регистрация от министъра на труда. Всеки посреднически договор, сключен с чуждестранен работодател, също се регистрира в Агенцията по заетостта. Информация относно броя на регистрираните фирми, подписали договори, и дали все още се изпращат на работа български медицински специалисти в Либия може да се предостави само от Министерството на труда и социалната политика. В Министерството на здравеопазването нямаме такива данни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Николова, заповядайте, имате думата за реплика.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин министър, удовлетворена съм донякъде от Вашия отговор, защото виждам, че това, което е в рамките на компетентността на министъра, е свършено. Но така или иначе моят въпрос остана очасти открит – аз не разбрах колко българи все още продължават да работят в Либия и какъв е техният режим, дали те притежават паспортите си и могат във всеки момент безпрепятствено да напуснат страната и дали нещо не заплашва техния статут на свободни граждани, които практикуват една високо хуманна професия.
Обяснението Ви, че този въпрос е от компетентността на Министерството на труда и социалната политика и че информация трябва да се търси там не ме удовлетворява, защото Вие сте член на един кабинет, а въпросът за загрижеността на целия кабинет за това какво се случва в Либия и какво ще се предприеме, за да бъдат българските граждани предпазени от евентуални политически действия и политическа истерия, каквато се насърчава безспорно в джамахирията, за нас ще продължава да бъде открит.
Затова аз бих приела, че Вашата работа ще приключи в момента, в който заедно с Вашия колега госпожа Масларова направите вашите действия успоредни и дадете гаранция на българските граждани, на хората, които работят там, основно медицински персонал - медицински сестри, акушери, лекари, че те постепенно ще бъдат изтеглени от Либия и че има категорична гаранция за техния живот и за тяхното здраве.
Аз бих искала да получа може би в писмен вид един отговор колко хора продължават да се трудят там и дали нещо по някакъв начин застрашава техния статус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, желаете ли дуплика? Не.
Преминаваме към последния въпрос от днешния парламентарен контрол към министъра на здравеопазването. Той отново е от народния представител Ваньо Шарков относно кадровата обезпеченост на системата за Спешна медицинска помощ.
Заповядайте, д-р Шарков, да развиете своя въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Всъщност този въпрос има пряка връзка и с предишния въпрос за 7-часовия работен ден.
Уважаеми господин министър, известен факт е, доста пъти е коментиран на срещи на различни нива, унизително ниското заплащане на труда на лекарите, работещи в системата на Спешна медицинска помощ. Това съвсем естествено води до текучество на
квалифицираните кадри в системата и снижаване на качеството на оказваната медицинска помощ. Ето ви няколко факта, които са факти от медиите и от наши колеги, които работят в системата за Спешна помощ. Габровските лекари, работещи досега в Спешна помощ, масово напускат. От 1 април на повикванията на гражданите ще се отзовават само медицински специалисти. Центърът за спешна медицинска помощ в Разград работи с 50% по-малко лекари от необходимото. При щат от 26 лекари в момента работят едва 13. В самия Разград от 12 щатни бройки в момента са заети едва 5. Центърът за спешна медицинска помощ в Русе също изпитва остра нужда от кадри. В момента там работят едва 14 лекари, незаети са още толкова щатни бройки. Цитирам данни, излезли в българските медии, които се интересуват от това какво се случа в системата за Спешна медицинска помощ след преминаването на спешните приемни отделения към лечебните заведения за болнична помощ.
Във връзка с това, уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е колко са в момента незаетите щатни бройки в системата на Спешна медицинска помощ в България? Говоря предимно за лекарските, тъй като там проблемът е най-голям.
И второ, каква е политиката на Министерството на здравеопазването за обезпечаване на спешната помощ с квалифицирани медицински кадри? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, уважаеми д-р Шарков! Във връзка с поставения от Вас въпрос със Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. на Министерството на здравеопазването беше утвърдена обща численост от 17 516 човека, а в центровете за спешна медицинска помощ – 6 731 човека. Същите са разпределени по областните центрове. Ако искате, мога да ви прочета за всеки град, но няма да ни стигне времето. Дадени са данните за всеки един град, като се започне от Благоевград и се стигне до Ямбол.
Към 21 март незаетите щатни бройки – това, което Вас ви интересува – в системата на Спешната помощ в Република България са 432 човека. Имаме ги също дадени по градове. Най-много незаети бройки има действително в Габрово – 17. След това Разград – 13, Русе – 10, Бургас – 14 и т.н. В София-град има 37 незаети бройки. Ако говорим само за лекарите, това са 298 човека в цялата система, иначе общо са 432.
Във връзка с изискването на Наредбата за определяне на видовете работа, за които се установява намалено работно време, със Закона за държавния бюджет за 2007 г. и Постановление № 20 за изпълнение на държавния бюджет са утвърдени допълнителни щатни бройки на центровете за спешна медицинска помощ. Допълнително даваме на Благоевград 48 бройки, на Бургас – 27, на Варна – 40, на Видин – 10, на Кърджали – 25, на Пазарджик – 38, на Пловдив – 56. Общо 624 бройки в момента. Няма проблем директорите на тези спешни центрове да си назначават хора, ако там има такива.
Действително заплатите не са големи, но са в рамките на това, което е утвърдено от тристранката.
На заседание на Министерския съвет на 22 март беше прието постановление за изменение и допълнение на Постановление 168 от 2006 г. за заплатите на бюджетните организации. Основната заплата в центровете се увеличава от 364 на 396 лв. Говорим за основна, а не за брутна заплата. Или общо увеличението на лекарите е с 9%, а на сестрите знаете, че от 1 януари вдигаме заплатите с 20%, като има възможност за още едно увеличение от 1 юли с 10%. Тоест сестрите и останалият персонал ще получат около 30% увеличение за 2007 г. С тази промяна средната брутна заплата ще създаде възможност за промяна в индивидуалните възнаграждения, което ще се отрази, разбира се, и на финансовите потоци към тези центрове.
Вие повдигнахте въпроса за Габрово. Трябва да се знае, че голяма част от лекарите, които напуснаха Спешната помощ, отиват в спешните отделения към съответните болници. За Габрово са 7 човека, в Разград няма напуснали, има само един пенсиониран, а свободните бройки, които са от преди това. Така че причината не е
преминаването в момента към друга методика. За Русе има 6 незаети бройки, които не са заети още от 2006 г., а 4 са преминали в съответното отделение. Така че и там няма напуснали. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Шарков, имате думата за дуплика.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, пак Ви казвам, преди да задавам въпросите, първо питам какво е положението в областите. Затова, макар че няма практика за такъв диалог, бихте ли погледнали примерно във Велико Търново колко са незаетите щатни бройки?
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Да, разбира се. (Реплика от КБ).
В момента във Велико Търново няма незаети бройки.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви за този отговор.
Исках това да се изясни, защото снощи разговарях с директора на болницата във Велико Търново и ще ви кажа първо по данните за незаетите от лекари щатни длъжности в системата за Спешна помощ.
Господин министър, някои от директорите на центровете за спешна медицинска помощ, когато са Ви подавали тези данни, са Ви излъгали. Те са Ви излъгали не с лошо чувство, а защото са се страхували, че подавайки повече незаети щатни бройки, някой ще им ги съкрати и няма да ги имат повече. Затова искам да Ви кажа, че вината не е Ваша – Вие подавате данните, които съвсем естествено са подали директорите на центровете за спешна медицинска помощ. Виновна е липсата на екипност и явното недоверие.
Във Велико Търново има шестима напуснали, които са преминали директно в Спешно приемно отделение. Това го знам снощи от разговора с директора на болницата. В същото време в Горна Оряховица има четири незаети щатни бройки. Как тогава доктор Хаджирадева Ви дава данни, че няма нито една незаета щатна бройка? Вижте как стоят нещата. Не е въпросът за това. (Реплика от КБ.) Вие пък веднага тръгнахте да уволнявате, чакайте малко!
Относно причините за липса на лекарски кадри в системата за спешна медицинска помощ. Те липсват, защото е мизерно и унизително заплащането, защото са тежки условията на труд и защото тези лекари са подложени на постоянен емоционален стрес – няма никаква възможност за професионална реализация и отсъства мотивация за специализация. Те просто не виждат перспектива, за това не искат да работят в Спешна помощ. Безспорен е фактът, че точно те постоянно са обвинявани за всички проблеми в системата –обвинявани са и от пациентите, и от своите преки началници, и от Министерството на здравеопазването.
Знаете ли, всъщност трябва да знаете, господин министър, че тези хора, на които им осигурявате с бюджета това заплащане, когато те се прибират от работа, децата им тръгват на училище!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми доктор Шарков, аз мисля, че тук смесваме нещата – минало и сегашно време. Нали точно за това правим тази промяна в спешните центрове – това, което Вие говорите. Точно такъв беше случаят досега - ние действително сме поставили един специалист-лекар по вътрешни болести или реаниматор, или хирург да се качи на линейката, за да отиде да превърже някого или да го почеше, защото някой го сърби. (Реплика на народния представител Ваньо Шарков). Нали знаете, че има такива случаи? Знаете ли в Европа да има такова нещо? Знаете ли в Европа случай лекар да се качи на линейка, за да отиде примерно да измери кръвното налягане на някой дядо през нощта? Такова чудо няма!
Нали затова направихме тази промяна от 2 февруари – лекарите ги вкарахме в спешните отделения на болниците. Там те ще идват, ще оказват високо специализираната помощ и вече ще специализират, а ние ги държахме там, като вързани на синджир хора. Е, как ще се специализират? Как ще се развива един човек като специалист, който денонощно стои там и през цялото време дреме, особено ако вече не е взел специалност?
Вие видяхте, че тези места служиха на хората, за да пребивават временно, за да могат по друг начин да вземат специалност, а ние ги карахме да станат специалисти по спешна помощ. Ето това нещо тук трябва да го разберете. Нещо тук забъркахме работата май. (Реплика на народния представител Ваньо Шарков). Това направихме.
Освен това Вие казвате: „Във Велико Търново напуснали шест човека”. Не са напуснали, а от Спешната помощ, която беше досега, преминават в спешните отделения на болницата. (Реплика на народния представител Ваньо Шарков). Те не напускат, а оттук-нататък ще имат възможност да се развиват. Един от тях може да стане примерно прекрасен хирург, друг – реаниматор, трети – анестезиолог и т.н. Ние даваме възможност на тези хора нататък да се развиват, да оформят специалност, а не както беше досега.
Пак ви казвам, няма такава спешна помощ. Тук миналия път на вота на недоверие обяснявах – някой създаде нещо в България, което е уникално за страната и ние не можехме повече да продължим да работим по този начин. Затова направихме тази нова методология и методика за работа, защото тези хора ще израстват добри специалисти в отделенията – там, където действително могат да се развиват и ще посрещат нуждите, които идват отвън. А не да ги караме да ходят нощно време с линейките, за да мерят кръвно налягане и да чешат някого.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Не ходят само затова.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Разбира се, че не ходят само затова. Но много често се случва така. Вие сте били там и го знаете по-добре от мен. Хайде да не спорим по този въпрос! Ако е някой друг, който не е работил там, разбирам, но Вие сте работили там и тези неща ги знаете по-добре от мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Кръвното налягане все пак трябва да се мери, защото много стрес има в живота днес.
Благодаря на министър Гайдарски за участието му в парламентарния контрол.
Уважаеми колеги, с това приключи и днешният пленарен ден, който от 11,00 ч. до 13.45 ч. беше посветен на парламентарния контрол.
Следващото заседание е в сряда, 28 март 2007 г., от 9.00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни)


(Закрито в 13.45 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Борис Николов
Ясен Попвасилев