Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, съгласно уточнението от вчерашния пленарен ден днес предстои да гласуваме съответните актове на Народното събрание по няколко от точките в нашата програма за работата през седмицата, които бяха обсъдени във вчерашното пленарно заседание. Разполагате с материалите, които са ви раздадени, със справка за тези гласувания. Моля да имате предвид и да следите поредността на гласуванията, които предстоят. Както сами разбирате, тези гласувания ще бъдат извършени без по-нататъшно обсъждане на съответните точки, така както изисква и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
Първо предстои да гласуваме Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република относно имотите на посолствата на двете държави.
Поставям на гласуване на първо четене този законопроект.
Гласували 179 народни представители: за 177, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Димитров, заповядайте за процедурно предложение.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми колеги, предвид липсата на възражения по този законопроект, предлагам да преминем към второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за гласуване на второ четене.
Гласували 166 народни представители: за 165, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
На вчерашното заседание ви беше представен текстът на законопроекта – аз го изчетох в пленарна зала. Има ли предложение по текста на законопроекта? Няма предложения.
Преминаваме към гласуване на второ четене.
Гласували 159 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет на второ четене.
Както е отбелязано в справката, с която разполагате, текстът е прочетен в пленарната зала.
Същото се отнася за законопроекта по т. 2.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 170, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Димитров, заповядайте за процедурно предложение.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам и по този законопроект да преминем към второ четене и гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението за преминаване към гласуване на второ четене.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към гласуване на второ четене на предлагания законопроект – вчера беше представен текстът на законопроекта. Няма изказвания по този текст.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта по точка втора от нашата програма.
Гласували 152 народни представители: за 151, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване по т. 3 – гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум RWE NUKEM – GNB (DSF – Kozloduy).
Гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 154 народни представители: за 129, против 16, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
По този законопроект водеща е Комисията по бюджет и финанси. Този законопроект като текст не е представен в пленарната зала.
Господин Димитров, заповядайте да представите на пленарната зала текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум RWE NUKEM – GNB (DSF – Kozloduy)
Член единствен. Ратифицира споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум RWE NUKEM – GNB (DSF – Kozloduy), подписано на 3 ноември 2006 г. в Алценау, Австрия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене предложения законопроект.
Гласували 159 народни представители: за 134, против 16, въздържали се 9.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към точка четвърта – избор на подуправител на Българската народна банка, ръководител на Управление “Банков надзор”.
Позволете да прочета проекта за решение:
“РЕШЕНИЕ
за избиране на подуправител на Българската народна банка
Народното събрание, на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 12, алинеи 2 и 4 от Закона за Българската народна банка и по предложение на управителя на Българската народна банка, реши:
Избира Румен Иванов Симеонов за подуправител на БНБ, ръководител на Управление “Банков надзор” с мандат 6 години, който започва на 15 юни 2007 г.”.
Това е текстът на решението, което следва да приемем по дискутираната вчера точка четвърта. Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте предложеното решение за избор на подуправител на Българската народна банка.
Гласували 161 народни представители: за 152, против 4, въздържали се 5.
Решението е прието.
Преминаваме към гласуване по точка пета - Законопроект за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите.
Подлагам на гласуване на първо четене предлагания законопроект.
Гласували 150 народни представители: за 149, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Кънев, заповядайте за процедурно предложение.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Предлагам да гласуваме предложения законопроект и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене на предложения законопроект.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Господин Кънев, моля да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите
Член единствен. Ратифицира Протокола към Договора между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, подписан на 3 ноември 2006 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Не виждам желаещи да вземат думата. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предлагания законопроект.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуванията по т. 6 – проекти за решения за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Тук предстоят няколко гласувания, ще ви ги предложа по реда, по който са отразени и в справката, с която разполагате. Ще помоля колегите народни представители, чиито предложения не са били приети, да преценят дали желаят те да бъдат подложени на гласуване или оттеглят някои от тях.
Подлагам на гласуване наименованието на решението и основанията за приемането му, тоест съответните текстове, препращащи към текстовете на Конституцията и към разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували 148 народни представители: за 146, против 1, въздържал се 1.
Наименованието и основанията са приети.
Преминаваме към гласуване на онези предложения от народни представители, които не са били подкрепени от Комисията по правни въпроси, когато е изготвяла своя проект за решение.
Предложение на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова за нова ал. 9 към чл. 25. Народните представители поддържат своето предложение, не го оттеглят.
Моля, гласувайте това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 16, против 90, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (неависим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви прочета точно какво гласувахте преди малко. Предлагаме нова ал. 9 към чл. 25, която гласи: „След номинацията на посланиците на Република България от Министерския съвет в двуседмичен срок Комисията по външна политика провежда задължително публично изслушване на кандидатите, показващо техните професионални качества и познанията им за страната домакин”.
Причините, за да направим това предложение, са партийните, семейните, шуробаджанашките назначения на български посланици зад граница, които не са характерни само за това правителство. Те са характерни за миналото и пт миналото правителства.
Ето защо ние предлагаме един механизъм, какъвто има например в Съединените американски щати и много други европейски страни, а именно Комисията по външна политика да изслушва, просто да чуе тези, предложени за посланици, да се види техният потенциал, а ако щете дори и интелектуален. В това аз не виждам нищо лошо. Мисля, че предложението е разумно. По този начин ние ще спрем това безобразие, което става по българските посолства, ще вдигнем качеството на българските посланици, което ще има особен принос за развитието на дипломатическите отношения зад граница. Това е нашето предложение. Надявам се да преосмислите и да гласувате „за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Както стана ясно вчера, уважаеми колеги, този въпрос е бил дискутиран в комисията. По принцип няма съмнения в необходимостта от качествата на нашите посланици. Очевидно е преценено, че този механизъм не е работещият.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 163 народни представители: за 43, против 88, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представители Христо Кирчев за промени в чл. 35, което не е подкрепено от комисията.
Господин Кирчев, поддържате ли предложението си?
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС, от място): Да се махне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кирчев оттегля предложението си за промени в чл. 35.
Следващото предложение е на народния представител Радослав Илиевски, който предлага нов чл. 35а, не е срещнало подкрепа на комисията.
Господин Илиевски, желаете ли да бъде гласувано Вашето предложение?
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Илиевски оттегля своето предложение за нов чл. 35а.
Следващото предложение е отново на народния представител Христо Кирчев за промени в чл. 38.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кирчев оттегля предложението си, следователно то няма да бъде подлагано на гласуване.
Следващото предложение е на народния представител Петър Стоянов и група народни представители за промени в чл. 39 в частта, която не е подкрепена от комисията.
Някой от народните представители вносители, заедно с господин Петър Стоянов, би ли заявил желание за оттегляне? Няма такова.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Стоянов и група народни представители за промени в чл. 39 в частта, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 25, против 78, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народния представител Христо Кирчев за промени в чл. 39 – отново в частта, неподкрепена от комисията.
Господин Кирчев, Вашето предложение е за последния работен ден от предходната седмица, което вчера се дискутира.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС, от място): Държим на него и на чл. 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на господин Христо Кирчев за промени в чл. 39, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 154 народни представители: за 44, против 78, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Христо Кирчев за промяна в чл. 40, ал. 1. Както разбрах, той държи на своето предложение.
Гласували 158 народни представители: за 36, против 80, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Радослав Илиевски – за изменение на ал. 3 в чл. 53.
Господин Илиевски, какво е Вашето желание – предложението Ви да бъде подложено на гласуване или го оттегляте?
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Илиевски оттегля своето предложение.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова за изменение на ал. 3 в чл. 53, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 22, против 108, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, нашето предложение гласи следното: “При компютризираната система гласуването става със специална интегрирана карта, която съвместява едновременно служебната карта на народния представител и картата за гласуване. Никой не може да преотстъпва своята карта и да гласува с чужди”.
Уважаеми колеги, нашето предложение е най-евтиният начин да се намали драстично гласуването с чужди карти. Всички вие знаете, че ние имаме две карти. (Народният представител Минчо Христов показва двете карти.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би да поставите все пак своята карта, защото в момента не се засича времето, в което говорите.
МИНЧО ХРИСТОВ: Ето, уважаеми колеги, те имат еднаква форма и няма никакъв проблем тези карти да се съвместят в една. По този начин колегите, които пътуват, които са в провинцията, които са навън, просто ще трябва да си вземат едната карта и така няма да може да се гласува с чужди карти.
Това е нашето предложение. Мисля, че е съвсем разумно, евтино, лесно изпълнимо и най-вече ефективно.
Затова ви призовавам, колеги, да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, и господин Христов вчера, вярвам обърна внимание на това, което ви информирах, че няма техническа възможност за реализация на предложението на двамата народни представители, защото безспорно може да има една карта, но няма кой да прочете една карта в техниката, с която сега разполагаме. Тези четци, които са пред вас, не могат да четат чипове с интегрирана информация. Замяната на сегашната система с друга съвсем не е евтина, господин Христов, тъй че трябва да се съобразяваме с реалностите.
Поставям на прегласуване предложението на двамата народни представители.
Гласували 152 народни представители: за 25, против 100, въздържали се 27.
Предложението не се приема. (Народният представител Минчо Христов иска думата за процедура.)
Уважаеми колеги, в режим на гласуване сме, няма процедура.
Преминаваме към гласуване на предложения, които сме внесли с група народни представители и по които моля да имате предвид следното. В справката, с която разполагате, в предложението, което сме направили, са отразени шест точки.
От тези шест точки оттегляме т. 1 и 2.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, встрани от микрофоните): Господин председател, искам процедура по начина на водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, думата се иска от място. Не съм Ви я дал. Моля да заемете мястото си.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, встрани от микрофоните): Процедурата ми е за начина на водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но можете да искате думата от мястото си, така че се върнете на мястото си.
Точки 4 и 5 от предложените от нас шест точки са интегрирани във вече съгласувани от комисията параграфи, по които ще гласуваме след като минат предложенията, които не са приети.
Остават т. 3 и 6 от нашето предложение, които вчера, при обсъждането в пленарната зала, бяха подкрепени и от председателя на комисията господин Стоилов.
След като гласуваме тези точки ще дам думата на господин Минчо Христов за процедурно предложение – възражение по начина на водене на заседанието.
Подлагам на гласуване т. 3 и 6 от направеното от нас предложение – става дума за задължението на народните представители да съхраняват картите за гласуване у себе си и след приключване на пленарното заседание да ги вземат със себе си.
Гласували 161 народни представители: за 67, против 71, въздържали се 23.
Предложението не се приема. (Народният представител Надя Антонова иска думата за процедура.)
Госпожо Антонова, аз щях да направя това предложение за прегласуване.
Госпожо Касабова, моля да поемете ръководството на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение за прегласуване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми колеги, става дума за два текста, които фактически определят волята на Народното събрание дали желае действително да бъде преустановено гласуването с чужди карти или симулира такова желание.
Моля да бъде прегласувано направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Поставям на прегласуване текстовете от предложението на господин Пирински, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 174 народни представители: за 75, против 61, въздържали се 38.
Това предложение не се приема.
Следва предложението на господин Радослав Илиевски за нова т. 7.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Илиевски оттегля предложението си.
Следва ново предложение от господин Радослав Илиевски, което не е подкрепено от комисията.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Илиевски оттегля предложението си.
Има и трето предложение на господин Илиевски за изменение на ал. 1 на чл. 79, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Илиевски за изменение на ал. 1 на чл. 79 от правилника, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 14, против 69, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Господин Илиевски, заповядайте за процедура за прегласуване.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, предлагам да вникнем добре в текста, който е предложен, особено в т. 2, а именно, че подлежат на парламентарен контрол държавни агенции, комисии и всичко онова, което се избира от Народното събрание, от една страна, в това число и изпълнителните агенции, тъй като те остават малко встрани. В крайна сметка ние питаме само министрите какво се случва, а основните в кавички виновници остават някак си в сянка. В крайна сметка сме парламентарна държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, разбира се, но в Конституцията пише кой подлежи на парламентарен контрол.
Моля да гласуваме това предложение на господин Илиевски, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 38, против 62, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Петър Стоянов и група народни представители, за отпадане на чл. 89 от правилника, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 29, против 113, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Георги Пирински и група народни представители за създаване на нов чл. 116а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 71, против 71, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Госпожа Антонова има думата за процедурно предложение за прегласуване.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да бъде прегласувано предложението, което внасят група народни представители от левицата.
Всички знаят, че става въпрос да бъде въведена задължителна неблагоприятна последица за народните представители, гласували с чужди карти, и за тези, които са допуснали да се гласува с техните карти. За това става въпрос. Ние отляво считаме, че тези колеги са против, не желаят искрено и не са последователни в стремежа Народното събрание да постави нов стандарт за поведение, да се приемат законодателни актове с много устойчив характер и уважавани от обществото.
Уважаеми колеги, затова апелирам за прегласуване, като подкрепите нашето предложение, имайки предвид и това, че вчера в дискусията по този текст не прозвуча нито един глас „против”. В дискусията залата подкрепи нашето предложение.
Моля ви, колеги, да бъдете последователни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля ви още веднъж да гласуваме предложението на господин Пирински и група народни представители за нов чл. 116а.
Гласували 161 народни представители: за 78, против 53, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Петър Стоянов и група народни представители, и предложение на господин Георги Пирински и група народни представители за отпадане на т. 3 от чл. 116, които предложения са идентични по съдържание и не са подкрепени от комисията.
Моля да гласуваме тези предложения.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте предложението, господин Пирински, но така или иначе трябва да гласуваме предложението на господин Стоянов, тъй като няма предложение за оттегляне в залата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Петър Стоянов и група народни представители за отпадане на т. 3 от чл. 116.
Гласували 141 народни представители: за 24, против 86, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Георги Пирински и група народни представители за отпадане на т. 3 от чл. 117, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Пирински оттегля предложението. Благодаря.
Следващото предложение е на господин Петър Стоянов и група народни представители за промени в чл. 117, ал. 1, т. 3, което не е подкрепено от комисията.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Оттеглям това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението се оттегля.
Следващото предложение на господин Петър Стоянов и група народни представители е за нов чл. 118, което не е подкрепено от комисията.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Янев оттегля и това предложение. Благодаря Ви, господин Янев.
Преминаваме към гласуване на предложенията на комисията.
Господин Бисеров има процедурно предложение. Заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Госпожо председател, колеги! Предлагам § 6 да се гласува отделно от пакета, който ще ни бъде предложен за гласуване, който е между § 1 и § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тъй като в доклада за гласуване се предлага параграфи от 1 до 27 включително в редакцията на комисията да се гласуват ан блок, но в момента има процедурно предложение § 6 от този пакет да бъде гласуван отделно, подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Бисеров.
Първо ще гласуваме отделно § 6, а след това параграфи от 1 до 5 и от 7 до 27 включително ан блок.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Бисеров § 6 да се гласува отделно, извън тази група от текстове в правилника.
Гласували 156 народни представители: за 102, против 41, въздържали се 13.
Това процедурно предложение се приема.
Първо да гласуваме хронологията на текстовете. Ще подложа на гласуване параграфи от 1 до 5 включително в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 163 народни представители: за 146, против 6, въздържали се 11.
Параграфите са приети.
Подлагам на гласуване § 6 в редакцията на комисията.
Гласували 162 народни представители: за 72, против 75, въздържали се 15.
Параграф 6 не се приема.
Има ли предложение за прегласуване? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 7 до 27 включително в редакцията на комисията.
Гласували 145 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 4.
Тези текстове са приети.
Преминаваме към гласуване по § 28.
В пленарната зала вчера госпожа Екатерина Михайлова направи предложение за добавяне на ново изречение към чл. 94, ал. 2, а именно, че всяка парламентарна група може да изрази своето отношение към изслушването в рамките на 3 минути. Това е процедурата на парламентарен контрол.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Михайлова, направено вчера в пленарната зала.
Гласували 162 народни представители: за 65, против 41, въздържали се 56.
Това предложение не се приема.
Госпожо Михайлова, заповядайте за предложение за прегласуване.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване. Предложението, което направих и беше подложено на гласуване сега, е всъщност форма на парламентарен контрол. Една от най-тежките форми на парламентарен контрол е именно изслушването. Доста странно е да може при актуален въпрос и питане народните представители да изразяват отношение към отговорите, които получават от представителите на изпълнителната власт, а при изслушването, което е по-тежка форма на парламентарен контрол, парламентът през парламентарните групи да няма такова право.
Аз разбирам мнозинството. Разбирам, че го е страх от това да има ефективен парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Но, уважаеми колеги, в крайна сметка парламентът е мястото, където се реализира парламентарният контрол и той трябва да бъде направен по начин, който да дава възможност парламентът да има повече възможност да изразява мнение и да задава въпроси, отколкото тези, които парламентът е излъчил, а именно изпълнителната власт.
Всъщност отказът да подкрепите това предложение е отказ на парламента да застане на мястото си и в позицията, която би трябвало да има към изпълнителната власт.
Затова моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля още веднъж да гласуваме предложението, направено от госпожа Михайлова, за нова редакция, за добавка към ал. 2 на чл. 94.
Гласували 166 народни представители: за 65, против 54, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Манолов, направено в пленарната зала, в текста на ал. 2 на чл. 94 вместо „един независим народен представител” да се добавят думите „двама независими народни представители”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 144 народни представители: за 30, против 42, въздържали се 72.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване § 28 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 127, против 13, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте § 31 в редакцията на комисията.
Гласували 150 народни представители: за 126, против 15, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
Моля да гласуваме § 29 и § 30 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 123, против 4, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и § 32 и § 33 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 132, против 3, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а с това и насрочената от председателя на Народното събрание процедура по гласуването на точки 1-6 включително от дневния ред на събранието за тази седмица е изчерпана.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): За процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква процедура искате да направите?
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, встрани от микрофоните): Моля за процедура по воденето на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вече не водим заседанието, вече аз водя заседанието. (Реплики на н.п. Минчо Христов извън микрофоните.) Не можете да ми направите никакво възражение по процедурата на водене на заседанието.
Преминаваме към следващата седма точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Законопроектът е с вносител Министерският съвет.
Господин Адемов, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Позволете да направя едно процедурно предложение – във връзка с обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда в залата да бъдат поканени заместник-министърът на труда и социалната политика господин Васил Войнов и директорът на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” господин Емил Мирославов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Адемов, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 7 март 2007 г. Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 14 март 2007 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха госпожа Иванка Христова, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов, директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика и други.
Законопроектът беше представен от двамата представители на министерството. В мотивите към законопроекта се посочва, че в областта на социалния диалог Европейската комисия препоръчва на България да се разработят обективни и безпристрастни критерии за представителност на Организацията на социалните партньори, така че участието в тристранния диалог да бъде ограничено до организации на социалните партньори със социален мандат. Във връзка с тези препоръки се налага да бъдат усъвършенствани критериите за представителност на национално равнище на организациите на работниците и служителите и на работодателите.
В българското законодателство има постановени норми, чрез които работодателските и синдикални организации получават своята национална представителност. В това отношение практиката е показвала както устойчивост на процесите, така и конюнктурни акценти. С настоящите предложения към досега съществуващите критерии за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите се добавя допълнително изискване тези организации да са придобили качеството на юридическо лице най-малко две години преди искането за признаване на представителност. Поради някои специфични характеристики на организациите на работодателите и с оглед осигуряване на по-широка представителност на малките и средните предприятия, в проекта се предлага при определяне числения състав на съответната организация да бъдат прилагани два алтернативни критерия.
С цел гарантиране на обективност при определяне представителността на организацията на работодателите се предвижда в случаите, когато отраслова организация на работодателите членува в две или повече национални организации на работодателите, те да се включват в списъка на тези организации, на които са дали изрично пълномощно да ги представляват в системата на тристранното сътрудничество.
Новост е предвиденият четиригодишен мандат на представителност, след изтичането на който Министерският съвет провежда процедура за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище. Съдържателно нов момент в законопроекта е и задължението на председателя на Националния съвет за тристранно сътрудничество да обявява в “Държавен вестник” начална процедура за признаване на представителност шест месеца преди изтичането на четиригодишния срок, като организациите на работниците и служителите и на работодателите следва едновременно да подават исканията си в тримесечен срок от датата на обнародване на обявлението.
В хода на обсъжданията стана ясно, че представителите на синдикалните и работодателските организации са подкрепили по принцип законопроекта, когато той е бил обсъждан в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В продължение на добрата практика на Комисията по труда и социалната политика народните представители са се съгласили да разгледат и обсъдят становища и предложения, постъпили от социалните партньори в работата по законопроекта за второ четене.
В разискванията беше припомнено, че критериите за представителност на организациите на работниците и служителите са определени в чл. 34 от Кодекса на труда. За да бъде една организация на работниците и служителите призната за представителна, тя трябва да има определен числен състав, определен брой низови организации, изградена организационна структура и да има качеството на юридическо лице. В чл. 35 се определят критериите, на които трябва да отговарят работодателски организации, които искат да са национално представителни. Всяка организация трябва да има най-малко 500 членове, всеки от които има не по-малко от 20 души работници и служители. Освен това да имат организации с не по-малко от 10 членове в повече от 1/5 от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности, местни органи в повече от 1/5 от общините в страната, национален ръководен орган и качество на юридическо лице. Отговаряйки на тези критерии, към момента в България има шест национално представителни работодателски организации и три синдикални национални представителни организации.
Според народните представители основният недостатък на сега действащите критерии за установяване на представителност, които засягат и синдикалните и работодателските организации, е техният количествен характер и отсъствието на по-важния признак – участието в регулирането на индустриалните отношения между работодателите и работниците и служителите. В посока на това твърдение те изразиха схващането, че предложените промени може би ще отстранят някои от констатираните в практиката деформации на социалния диалог. Още повече, че в България отдавна е избран моделът за участие на синдикалните и работодателските организации в обществения живот на страната. Той е познат у нас, има своите привърженици, но и към него трябва да се съотнасят положителни европейски практики, прилагани в другите европейски страни. Народните представители намериха, че предложеният законопроект ще съумее да направи гарантирана и легитимна представителността на българските синдикални и работодателски организации.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” 16 гласа, “против” и “въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
От името на вносителите законопроекта ще представи заместник-министърът на труда и социалната политика господин Войнов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Позволете ми накратко да представя мотивите по законопроекта.
Настоящият проект е изготвен и представен в изпълнение препоръките на Европейската комисия за изработване на обективни и безпристрастни критерии за представителност на организациите на социалните партньори, така че участието им в тристранния диалог да бъде ограничен от организация на социални партньори, които са получили социален мандат. Основните моменти към проекта към досега съществуващите критерии за представителност на организацията на работниците и служителите да се добави допълнително изискване тези организации да са придобили качеството на юридическо лице най-малко две години преди искането за признаване на представителност, посочено в § 1. Подобно изискване е въведено и по отношение на организациите на работодателите, представено в § 2. Поради някои специфични характеристики за организациите на работодателите и с оглед осигуряване на по-широка представителност на малките и средни предприятия, с настоящия проект се предлага при определяне числения състав на съответните организации да бъдат прилагани два алтернативни количествени критерия. С цел гарантиране на обективност при определяне на представителност на организацията на работодателите се предвижда в случаите, когато отраслови организации на работодателите членуват в две или повече национални организации на работодателите, те да се включват в списък на тези организации, на които да са дали изрично пълномощно да ги представляват в системата на тристранното сътрудничество.
Другият нов момент е, че се въвежда 4-годишен мандат на представителност, след изтичането на който Министерският съвет провежда процедура за признаване на организациите на работниците и на служителите и на работодателите за представително и на национално равнище. Също така се предвижда председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество да обявява в “Държавен вестник” начало на процедура за признаване на представителност 6 месеца преди изтичане на 4-годишния срок, като организациите на работниците и служителите и на работодателите следва едновременно да подават исканията си в 3-месечен срок от датата на обнародване на обявлението.
При определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на национално равнище на организацията на работниците и служителите и на работодателите е регламентирано Министерският съвет да спазва принципите на равнопоставеност при преценката на критериите за представителност, прозрачност по процедурата по установяването, гарантиране истинността на първичната информация и взаимния контрол при установяване наличието на критерии за представителност.
И накрая в Преходните и заключителните разпоредби е предвидено в 7-дневен срок от влизането в сила на закона председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество да обяви в “Държавен вестник” начало на процедурата за признаване представителност за 2007 г. Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които искат да бъдат признати за представители на национално равнище, следва да подават исканията си до 1 септември 2007 г., а Министерският съвет да се произнася по направените искания в срок не по-късно от 1 декември 2007 г. Организации, признати за представителни на национално равнище по досегашния ред, които подадат искания за признаване на представителност по новия ред, запазват досегашната си представителност до 3 месеца след изтичане на срока за подаване на исканията.
Предвид гореизложеното потвърждавам и становището на Министерския съвет с молба за разглеждане и подкрепа на така представения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Войнов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, госпожо Василева.
МИМА ВАСИЛЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги! В действащото законодателство има норми, с които синдикалните и работодателските организации получават своята представителност. С представения ни Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда се въвежда 4-годишен мандат на представителност, след изтичане на който следва Министерският съвет да провежда процедура за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище. Съвсем нов момент в предлагания ни законопроект е задължението на председателя на Националния съвет за тристранно сътрудничество да обявява в “Държавен вестник” началото на процедурата за признаване на представителност, който е 6 месеца преди изтичане на 4-годишния срок. Като срокът на подаване на исканията е 3 месеца от датата на обнародване на обявлението в “Държавен вестник”.
Критериите, на които трябва да отговарят работодателските организации, за да са национално представени, са минимум 500 човека, всеки от които да има 20 души работници и служители. Освен това тези организации трябва да имат и не по-малко от 10 членове в повече от една пета от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с националната класификация на икономическите дейности.
Ние смятаме, че с предлаганите промени ще се подобри социалния диалог и ще се осигури по-широка представителност на малките и средните предприятия. Предложеният законопроект ще съумее да направи гарантирана и легитимна представителността на българските синдикални работодателски организации. Този законопроект е подкрепен по принцип от представителите на тези организации, когато е бил обсъждан в Националния съвет по тристранно сътрудничество.
Във връзка с това Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Заповядайте за изказване, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На нашето внимание са предложени изменения и допълнения на Кодекса на труда с оглед подобряване на социалния диалог. Както беше казано и в доклада на комисията, и от колежката, която се изказа, в българското законодателство съществуват критерии, по които се провежда социалният диалог, а именно в нашата страна има 3 синдиката, които са национално представени, и 6 работодателски организации, които участват в този социален диалог.
С оглед подобряване на социалния диалог се предлагат тези промени, които са съгласувани в Тристранния съвет и са приети от работодателските, и от синдикалните организации, и от представителите на държавата.
Промяна в критериите и изискванията към синдикалните организации няма. Запазват се старите критерии, аз не искам да ги споменавам. Това са критерии те да имат 50 хиляди членска маса, като са променени критериите към работодателските организации. С оглед участието на по-голяма част от работодателските организации и участието на дребния бизнес, са намалени изискванията към броя на представители на тези работодателски организации. В сегашния Кодекс на труда изискванията са за 20 човека, тук членската маса е намалена на 10 човека.
Като нови моменти в представения Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда това са работодателските организации и синдикалните организации да имат регистрация на юридическо лице две години преди провеждането на изборите. И също нов момент е, че се определя 4-годишен мандат на действие на този тристранен съвет след провеждането на изборите.
В законопроекта са уредени и редът и начинът на провеждане на изборите, действията на председателя на Тристранния съвет. Ние от Коалиция за България смятаме, че направените предложения ще доведат до провеждането на избори, при които да има равнопоставеност и представителство на синдикалните организации на работодателските организации. Затова ще подкрепим на първо четене предложенията за промени в Кодекса на труда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мръцков.
Има ли други желаещи за изказвания по този законопроект? Не виждам.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването по законопроекта ще бъде утре сутринта.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ.
Вносител е народният представител Ахмед Юсеин.
Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Господин Юсеин, заповядайте, за да представите доклада на комисията. Първо представете доклада на комисията, на която Вие сте заместник-председател, нали? След това ще представите законопроекта като вносител. Такава е хронологията на разглеждането на законопроекти на първо четене.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация
На редовно заседание, проведено на 1 февруари 2007 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
В работата на заседанието взе участие представителят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството господин Иван Гетов, директор на Дирекция “ГРАО”.
Вносителят на законопроекта господин Ахмед Юсеин, представи подробно мотивите за внасянето му, като обърна специално внимание на моралния аспект на предлаганите промени.
Господин Юсеин изтъкна, че при предишната промяна на закона от 2004 г. е била дадена възможност на децата, чиито родители са починали през периода 1984-1989 г. и имената им са били сменени, да променят имената на родителите си. Това право обаче е било обвързано със срок – до края на 2005 г., и затова много хора не са успели да го спазят. Причината се корени в обстоятелството, че децата са се разпръснали, нерядко живеят в различни държави и подписването на общата декларация пред нотариус се е оказало в много случаи трудно осъществимо. Според статистиката, с която разполага господин Юсеин, бройката на лицата, възползвали се от законовата промяна в някои общини, заселени с компактно турско население, е незначителна. Същевременно по негови данни понастоящем около 70 хил. души не са си върнали имената, ето защо господин Юсеин предлага предвиденият в ал. 2 на § 1а срок да отпадне.
Вносителят изтъкна, че съществува и обратната хипотеза – когато междувременно са починали не родителите, а техни деца и би следвало да се даде възможност на родителите им да извършат тази промяна.
Господин Юсеин обърна внимание, че не само след 1984 г. насилствено са сменяни имената, има случаи на такава промяна и в по-ранни периоди. Ето защо той предлага да отпадне в закона това ограничение във времевата рамка 1984-1989 г. и от това право да се възползват двете категории лица, независимо кога е променяно насилствено името на техния близък.
Вносителят изтъкна, че от Министерството на правосъдието е постъпило положително становище по внесения законопроект.
В хода на проведените дебати председателят на комисията проф. Герджиков изрази подкрепата си за законопроекта.
Заместник-председателят господин Трифон Митев също подкрепи законопроекта и се заинтересува дали при тази възможност за промяна в имената няма да възникнат проблеми от имуществен характер за самите граждани, които биха се възползвали от закона.
Представителят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството господин Иван Гетов изтъкна, че не би трябвало да възникнат проблеми от технологично, организационно и методологическо естество при прилагането на предлаганите промени.
След проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията с единодушие от 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, внесен от народния представител Ахмед Юсеин.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Съжалявам, че в двете си качества трябва да представите законопроекта.
Имате думата сега като вносител.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, през 2004 г. Народното събрание прие изменение на Закона за гражданската регистрация и по-специално в Преходните и заключителни разпоредби на закона. Там се даде срок на живите наследници, на децата на починалите български граждани, чиито имена са сменени принудително. Срокът беше до края на 2005 г. Този срок изтече.
Аз имам една справка тук, за да ви убедя. Тя е за картината в отделните общини, където поголовно на времето бяха сменени имената на българските граждани: в община Самуил нито един не се е възползвал от промяната в закона, в община Омуртаг само едно семейство се е възползвало от нея, в община Венец нито един, в община Минерални бани – 8 семейства, в община Дулово – 7 семейства, в община Джебел – 7 семейства.
Освен това предлагам срокът за действието на промяната да обхваща и малко преди 1984 г., защото в Кърджалийско, например, моето име беше сменено някъде през 1976 г. В общините като Комунига и други бяха сменени имената през 1980-1982 г. По такъв начин не можем да дадем право на гражданите, които искат да си възвърнат имената, да направят това, защото има един срок от 1 януари 2004 г.
Освен това по време на прилагането на закона възникнаха и много редки, но съществуват и такива ситуации, когато родителите са живи, а наследникът – синът или дъщерята, е починал и е с насилствено дадено българско име. Затова те искат да си възстановят старото име на детето, което е починало.
Надявам се да подкрепите промяната като още веднъж ви казвам, че след 1984 г. от възможността да сменят насилствено променените им имена, около 70 хил. български граждани не са се възползвали от промените в закона и са останали с българските имена. Това го казвам, затова защото много често се спекулира, че видите ли, в някои региони нашата политическа формация прави турцизация и така нататък.
Надявам се да подкрепите промяната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта. Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключена.
Гласуването по този законопроект ще бъде утре сутринта.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА.
Вносители са Надежда Михайлова, Ваньо Шарков и Димитър Йорданов.
Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Иванов, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма № 654-01-48, внесен от народните представители Надежда Михайлова, Ваньо Шарков и Димитър Йорданов на 05.04.2006 г.
На заседание, проведено на 14 март 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
На заседанието присъстваха госпожа Мария Иванова – началник отдел “Координация и нормативни основи на туристическия бизнес” в Държавната агенция по туризъм и представители на Българската туристическа камара, Българската асоциация на туристическите агенции и други.
Законопроектът беше представен от народния представител Димитър Йорданов.
Предлаганите изменения в Закона за туризма целят да преустановят практиката на някои туроператори и превозвачи да организират транспорт при ученически екскурзии в нощните часове и с автобуси в недобро и лошо техническо състояние. Туроператорите и превозвачите се задължават да не предприемат пътувания във времето от 20,00 ч. до 7,00 ч. от денонощието, а също и да посочват в договора за организирано пътуване данни за годината на производство и за техническото състояние на транспортното средство.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от народните представители Надежда Михайлова, Ваньо Шарков и Димитър Йорданов.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Шарков, моля да представите законопроекта като вносител.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Във внесения от нас законопроект няма никаква идеология, няма лява или дясна политика, има политика единствено в закрила и защита на българските деца. С този законопроект ние целяхме да повишим поне малко сигурността на българските деца, на учениците, когато тръгват на подобни екскурзии, за да не се повтарят трагичните инциденти като този, при който загинаха 12 деца от гр. Свищов в р. Лим.
Безспорен факт е, че продължава практиката да се организират екскурзии с автобуси, които са в недобро техническо състояние, както и да се извършват нощни превози. Макар че в нашия законопроект ние сме посочили конкретни часове, в които да има забрана, съгласен съм с това, което беше казано и на заседанието на Комисията по икономическата политика, и трябва да променим тази част като запишем „в тъмната част на денонощието”, така както е записано и в Наредбата на Министерството на образованието и науката.
С този законопроект ние целяхме и смятаме, че ще отговорим, макар и с известно закъснение, на категоричното настояване на хората, които загубиха своите деца в р. Лим, а също и на очакванията на всички родители в България, които бяха съпричастни с мъката и болката на свищовските семейства.
Смятам, че с този законопроект ще намалим и притесненията на семействата, когато изпращат своите деца на подобни екскурзии. Не на последно място ще изпълним и прието вече решение на Народното събрание, с което е казано, че трябва да бъде направена такава промяна в закона.
Безспорно е лошо, когато създаването на такива законопроекти е продиктувано от подобни трагични инциденти. Смятам, че този законопроект трябва да бъде приет, за да не се повтарят подобни инциденти или поне малко да ограничим възможността те да се повтарят.
Благодаря на Комисията по икономическата политика за това, че бе изгладено едно така наречено недоразумение и в крайна сметка законопроектът все пак беше разгледан и получи пълна подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шарков.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Не виждам желаещи.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ – продължение.
Господин Аталай, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Наименованието „Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност” и § 1 са гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Сега няма да гласуваме, само ще докладвате текстовете и който има желание да се изкаже, ще вземе думата.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2:
„§ 2. В чл. 5, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думата „дългосрочни” се заменя с „дългосрочна”.
1. Точка 3 се изменя така:
„3. представя ежегодно на министъра на икономиката и енергетиката отчет за изпълнението на Националната дългосрочна програма, както и отчети за изпълнението на краткосрочната програма и на целевите програми по чл. 11, ал. 1;”
3. В т. 4 думата „дългосрочни” се заменя с „дългосрочна”.
4. В т. 5 думата „одобрява” се заменя с „предлага за одобрение на министъра на икономиката и енергетиката”.
5. В т. 9 думите „политиката по енергийна ефективност” се заменят с „мерките и дейностите по повишаване на енергийната ефективност”.
6. В т. 10 накрая се поставя запетая и се добавя „включително и информация относно мерките за постигане на национални индикативни цели за енергийни спестявания”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 2? Няма желаещи.
Моля да представите следващите параграфи.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
„§ 4. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „дългосрочни” се заменя с „дългосрочна”.
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Националната дългосрочна програма се разработва от агенцията и представлява обща концепция за развитието на енергийната ефективност с определяне на дългосрочните цели и средствата за тяхното постигане”.
1. Създава се нова ал. 6:
„(6) Отчетите за изпълнението на отделните дейности на програмите по ал. 5 се представят в агенцията ежегодно, не по-късно от м. април на годината, следваща годината на изпълнение на съответните дейности.”
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думата „дългосрочни” се заменя с „дългосрочна”, а думите „до една година от влизането в сила на закона” се заменят с „на всеки 3 години за краткосрочните и на всеки 10 години за дългосрочната програма”.
5. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „до 6 месеца от влизането в сила на закона” се заменят с „на всеки 3 години за обобщаване и изготвяне на краткосрочните програми по ал. 4”.
6. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и се изменя така:
„(9) Агенцията огласява публично резултатите от изпълнението на мерките и дейностите по повишаване на енергийната ефективност в издаван от нея специален бюлетин.”
7. Досегашната ал. 9 става ал. 10.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по така представените текстове от § 2 до § 5 включително. Не виждам желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По § 6 има предложение на народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев:
В § 6:
„а) Чл. 11а се изменя така:
„Чл. 11а. Държавната политика за повишаване на ефективността при крайното потребление на горива и енергия се осъществява чрез развитие на пазара за енергоефективни услуги и създаване на условия за внедряване на енергоспестяващи мерки.”
б) В чл. 11б текстът след думата „периоди” се заличава.
в) В чл. 11в, ал. 1 след текста се добавят думите „включващи срокове за изпълнение, възложени отговорности и финансово осигуряване.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по буква „а” и подкрепя предложението по буква „в”.
Комисията не подкрепя предложението по буква „б”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6:
„§ 6. В Глава втора се създава Раздел ІІІ с чл. 11а – 11в:
„Раздел ІІІ
Национални индикативни цели за енергийни спестявания
Чл. 11а. Държавната политика за повишаване на ефективността при крайното потребление на горива и енергия се осъществява чрез развитие на пазара за енергоефективни услуги и създаване на условия за прилагане на енергоспестяващи мерки.
Чл. 11б. Националната индикативна цел за повишаване на ефективността при крайното потребление на горива и енергия се определя съгласно инструкция на министъра на икономиката и енергетиката и е процент от общото крайно потребление на горива и енергия в страната с изключение на потреблението на лицата по чл. 131а, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда, въз основа на данни за предишни периоди и се изразява в абсолютна стойност ГВч или съответен еквивалент.
Чл. 11в. (1) За постигане на националната индикативна цел министърът на икономиката и енергетиката внася за приемане от Министерския съвет планове за действие по енергийната ефективност. Плановете за действие съдържат мерки за постигане на националната индикативна цел, срокове за изпълнение, възложени отговорности и финансово осигуряване.
(2) Плановете по ал. 1 съдържат подробен анализ и оценка на предходния план за действие, данни за крайните резултати от изпълнението на индикативните цели, информация за очаквания ефект от изпълнението на допълнителни мерки, в случай, че такива са предвидени за съществуващо или евентуално неизпълнение на индикативните цели.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Иванов, имате неприето предложение от комисията по б. “б”.
Заповядайте за изказване.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, от трите направени предложения едното е подкрепено изцяло, а другото по принцип. Има неподкрепено предложение. Искам да се спра на него. Нещо повече, ще се постарая да дам модификация на моето предложение, а то е следното. Касае се за чл. 11б, който е посветен на националната индикативна цел за повишаване на енергийната ефективност. Говори се за това по какъв начин тази цел трябва да бъде формулирана. Казва се, че тя трябва да бъде в процент от общото крайно потребление на горива и енергия, въз основа на данни от предишни периоди. Терминът “предишни периоди”, записан по този начин, е абсолютно безсмислен. Какъв предишен период? Много ли на брой периоди? Кои са те? Преди 9 септември ли са или след 9 септември? Това звучи абсолютно несериозно. Може да се каже “предишния период” или “предишния 10-годишен период”. На базата на индикативната цел се съставят програми – краткосрочните програми са 3-годишни, дългосрочните програми са 10-годишни. Има ли по-голям период от 10-годишен период на дългосрочна програма?! Терминът “предишни периоди” обезсмисля базата за сравнение. Той е абсолютно неустановен.
След това текстът продължава: “и се изразява в абсолютна стойност”. Преди това се говори за проценти, а тук е дадена физическата единица. Предлагам и настоявам думите “в абсолютна стойност” да отпаднат и да се каже: “и се изразява в гигаватчаса (ГВч)”, като гигаватчаса съгласно стандартите и законодателната практика се записва с латиница. В законите мерните единици се записват на латиница, а не на кирилица.
И накрая е записано: “или съответен еквивалент”. Извинете, какъв е този еквивалент по отношение на мерните единици за енергията?! Аз не знам какво означава това.
Госпожо председател, предложението, което правя, е напълно в правата за предложения в пленарната зала при второ четене, и е: да отпаднат думите “в абсолютна стойност”; измервателната единица да се запише на латиница; да отпаднат думите “или съответен еквивалент”.
Що се касае до израза “за предишни периоди”, очаквам те да бъдат уточнени. Ако вносителят направи едно разумно предложение, примерно “за предишния 10-годишен период”, защото индикативната цел не може да бъде за 50-годишен период, нямам против. Макар че това не е записано в закона, то е за периода, съответстващ на дългосрочната програма, а тя е за 10-годишен период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Предложението, което направихте в пленарната зала, от протокола ще бъде пренесено в справката за гласуване утре и ще бъде подложено отделно на гласуване.
Има ли реплики към господин Иванов? Няма.
За изказване има думата господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да внеса известно уточнение и евентуално редактиране в текста, който предложи комисията.
Господин Иванов има основание да постави тези въпроси. Затова аз ще си позволя да цитирам Директива 2006/32 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги.
В Глава втора – “Планирани нива на енергийни спестявания”, в т. 1 е записано: “Държавите членки приемат и се стремят да постигнат общонационално индикативно ниво на енергийни спестявания от 9% до деветата година от прилагането на настоящата директива, което да бъде постигнато чрез енергийни услуги и други мерки за повишаване на енергийната ефективност. Държавите членки следва да предприемат рентабилни практически осъществими и приемливи мерки, които да допринесат за постигането на тази цел”.
В Приложение № 1 на същата директива, което представлява методика за изчисляване на националното индикативно ниво на енергийни спестявания, в т. 1 е записано: “За да изчислят средното си годишно ниво на потребление, държавите членки използват годишното окончателно вътрешно потребление на всички потребители на енергия по обхвата на настоящата директива в рамките на най-близкия 5-годишен период преди прилагането на настоящата директива”.
По-нататък е записано: “Въз основа на това средногодишно ниво на потребление се изчислява еднократно националното индикативно ниво на енергийни спестявания и полученото абсолютно количество енергия, което ще бъде спестено, се разпределя за целия срок на действие на настоящата директива”.
В т. 2 на същото приложение е записано: “Националното индикативно ниво на енергийни спестявания се изразява в абсолютни стойности – гигаватчас или съответен еквивалент, изчислени в съответствие с Приложение № 2”.
За по-точно предлагам в предложението на комисията по § 6, в чл. 11б да запишем: “въз основа на данни за предишния 5-годишен период”, както е записано и в наредбата. Смятам, че е правилно.
Предлагам в чл. 11б при публикуването мерната единица “гигаватчас” да се запише на латиница, както е написано в директивата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Иванов, съвпадат ли Вашите предложения с тези, които направи господин Гризанов, за да знаем как да ги запишем за гласуване утре?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): С изключение на едно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако имате промяна във Вашите предходни предложения, моля, заповядайте, защото при тази система на гласуване процедурата се усложнява.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Госпожо председател, използвам процедурата на реплика.
По отношение на това, което каза господин Гризанов – приемам уточнението “за предишния 5-годишен период”. Това е в съответствие с директивата.
Приемам и това предложение, което утре ще бъде гласувано – мерната единица да бъде записана на латиница.
Мога да приема да остане изразът “в абсолютна стойност”, защото го има в директивата. Ние често пъти като папагали копираме, въпреки че в случая това е абсолютно безсмислено.
В директивата е записано: “или съответния еквивалент”. Това може би се има предвид за страни – членки на Европейския съюз, в които системата SI за мерки и единици не е възприета. Тогава Европейската комисия дава свобода на страните членки – ако не са възприели тази мерна единица и ако при тях “ватчас”, респективно “гигаватчас” не е мерна единица, да представят съответния еквивалент.
Но питам вносителите, господин Гризанов също е инженер, струва ми се, или по топлотехника, или по електроенергетика, да ми кажат кой е съответният еквивалент на енергията, изразена в нормалната мерна единица по системата SI. Извинете, но не трябва да пишем неща, зад които не знаем какво се казва. Защото го имало в директивата. Директивата дава на страните членки или да бъде в мегавата, или както ние сме записали гигаватчас, или пък да бъде в еквивалент, ако този еквивалент е в законодателството на съответната страна. При нас това съвпада с предложението на комисията в нейния изчистен вариант.
Затова отново настоявам думите “или съответния еквивалент” да отпаднат. Ако не, кажете ми кой е този еквивалент на електрическата енергия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Утре ще гласуваме само отпадането на “или съответния еквивалент”, защото останалите предложения, които направихте, се съдържат в предложението на господин Гризанов. Вие ги подкрепяте, те са идентични с Вашите.
Господин Гризанов, имате думата за дуплика.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Иванов, според мен въпросът, който поставяте, е отразен в Приложение № 2 на Директива 2006/32, която цитирах в своето изказване, тъй като Приложение № 2 е “Енергийно съдържание на определени горива за крайно потребление”, таблица с превръщане. И там е написано например, че на един килограм моторно гориво бензин енергийното съдържание в килоджаули е 44 хиляди, в киловатчаса е 12, 222 киловатчаса. Така че можем да използваме което искаме, това е право на държавата. Това е таблица Приложение № 2, която дава три варианта на дименсията, с която се определя енергийното съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Тези предложения ще бъдат гласувани утре.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Имаме предложенията на господин Иван Иванов и на господин Иван Гризанов. Само да отбележа, госпожо председател, че предложението на господин Гризанов е за предишен петгодишен период и се изразява в абсолютна стойност гигаватчаса на латиница.
Следващото предложение е “съответен еквивалент”, което господин Иван Иванов предлага да отпадне. Комисията е подкрепила “съответен еквивалент”, имайки предвид аргументите, които бяха изказани тук.
Утре ще гласуваме предложението на господин Иван Иванов.
По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 8 има предложение на народния представител Ариф Агуш.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8:
“§ 8. Създава се чл. 15а:
“Чл. 15а. (1) След завършване на нов строеж, както и при реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на съществуващ строеж се съставя енергиен паспорт, който е част от техническия паспорт на строежа.
(2) Енергийният паспорт на съществуващ строеж се съставя след провеждане на обследване и установяване на енергийните характеристики на строежа, свързани с изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията, извършено по реда на наредбата по чл. 17, ал. 2.
(3) Енергийният паспорт на съществуващ строеж съответства на съдържанието на сертификата, определено в наредбата по чл. 16, ал. 1.”
По § 9 има предложение на народните представители Иван Гризанов, Петър Симеонов и Костадин Кобаков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Йордан Костадинов и Татяна Калканова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Ариф Агуш.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение и на народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев, което комисията също подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
“§ 9. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “след провеждане на обследване по реда на наредбата по чл. 17, ал. 2”.
2. В ал. 2 думите “обща полезна площ” се заменят с “разгъната застроена площ” и в изречение второ думите “за срок до 10 години” се заменят с “в съответствие с Наредбата за сертифициране на сградите”.
3. В ал. 3, т. 6, думите “обща полезна площ” се заменят с “разгъната застроена площ”.
4. В ал. 4:
а) в т. 1 накрая се добавя “или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство”;
б) точка 2 се отменя;
в) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя “определени с наредбата по ал. 13”;
г) в т. 4 буква “б” се изменя така:
“б) са положили изпит за придобиване на правоспособност за извършване на обследване за енергийна ефективност и за сертифициране на сгради в акредитирани по реда на Закона за висшето образование висши училища;”
5. В ал. 5 думите “по т. 1, 2 и 4” се заменят с “по т. 1 и 4”.
6. В ал. 13 след думите “на информация” се добавя “както и условията и редът за придобиване и признаване на правоспособност по ал. 4, т. 4, буква “б”.”
По § 10 има предложение на народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев.
Предложението по буква “а” е оттеглено, а по буква “б” е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10:
“§ 10. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) На обследване за енергийна ефективност подлежат обектите по чл. 16, ал. 2, както и всеки енергиен потребител, чието годишно потребление на енергия е над границите, определени с наредбата по ал. 2.”
2. В ал. 2 думите “министъра на икономиката” се заличават.
3. В ал. 4:
а) в т. 1 думата “консумацията” се заменя с “потреблението”;
б) точка 2 се изменя така:
“2. нивото на енергийната ефективност на технологиите и управлението на енергопотреблението;”
в) точка 3 се изменя така:
“3. икономиката на енергия на обекта;”
По § 11 има предложение на народните представители Иван Гризанов, Петър Симеонов и Костадин Кобаков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Ариф Агуш.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11:
„§ 11. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 след думите „Търговския закон” се добавя „или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство”;
б) точка 2 се отменя;
в) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „определени с Наредбата по чл. 16, ал. 13”;
г) в т. 4, буква „б” се изменя така:
„б) са положили успешно изпит за придобиване на правоспособност за извършване на обследване за енергийна ефективност в акредитирани по реда на Закона за висшето образование висши училища;”
д) в т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „освен в случаите, когато енергийното обследване, проектирането, изграждането и експлоатацията на обектите са предмет на договор, сключен при условията и по реда на чл. 21”.
2. В ал. 2 думите „по точки 1, 2 и 4” се заменят с „по точки 1 и 4”.
3. В ал. 10 след думите „на информация” се поставя запетая и се добавя „както и условията и редът за придобиване и признаване на правоспособност по ал. 1, т. 4, буква „б”.”
По § 12 има предложение на народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
1. Създава се ал. 2:
„(2) Агенцията може да организира и извършва контролни обследвания на обекти, обследвани по ал. 1 чрез системен или случаен подбор.”
По § 13 има предложение на народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. Член 20 се изменя така:
„Чл. 20. (1) Енергоефективните услуги, свързани с проучване, обследване за енергийна ефективност при условията на чл. 18, проектиране, конструиране, инсталиране, модернизация, поддръжка и/или управление и мониторинг, се осъществяват от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението по Европейско икономическо пространство, с предмет на дейност, включително изпълнение на услуги по договори с гарантиран резултат (ЕСКО услуги).
(2) Енергоефективните услуги по ал. 1 се извършват въз основа на писмени договори, сключени с енергиен потребител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Господин Иван Иванов иска думата по представените параграфи.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, всъщност предложенията, които съм направил, са или приети, или в определени случаи съм ги оттеглил. Имам обаче едно предложение, което наистина е редакционно, по последния параграф, който прочете председателят на комисията - § 13. След като в чл. 20 се казва, че услугите се осъществяват от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, вижте оттук нататък какво следва: „с предмет на дейност, включително изпълнение на услуги по договори с гарантиран резултат”.
Кое е именно предметът на дейност? Правя редакционно предложение да бъде „с предмет на дейност високоефективни услуги” и вече като част от този предмет на дейност може да продължи след запетаята с „включително изпълнение на услуги по договори с гарантиращ резултат”. Иначе не се разбира какъв е техният предмет на дейност.
Затова моето предложение, госпожо председател, е утре да подложите на гласуване тази редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да направите уточнение още веднъж за протокола.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: След думите „с предмет на дейност” се добавя „високоефективни услуги”, тоест предметът на дейност на тези физически или юридически лица трябва да бъде високоефективните услуги и след това продължава текстът на вносителя „включително изпълнение на услуги по договори с гарантиран резултат”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Ще го подложите на гласуване, госпожо председател, но според мен ако се прочете изречението още от началото, се вижда, че става въпрос за енергоефективни услуги. И след това отново да пишем „високоефективни услуги” според мен не е удачно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Поне изнесете „с предмет на дейност” в началото на изречението.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако искате да има повторение на „енергоефективни услуги” в началото на изречението, тогава вече трябва да видим юридически как стои въпросът. Но според мен, господин Иванов, ако прочетете с техническо разбиране самия текст, ще установите, че в началото на изречението енергоефективните услуги е предметът на дейността, която Вие отново искате да включите.
Но Вие имате предложение, ще бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще гласуваме тази редакционна корекция утре. Благодаря, господин Аталай.
Комисията по околната среда и водите отправя покана към народните представители през почивката в 11 ч. в Клуба на народния представител да присъстват на тържествена проява по повод първия ден на пролетта. Моля да се отзовете на тази покана на комисията.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля да докладвате § 14.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
По § 18 има предложение от народните представители Иван Гризанов, Петър Симеонов и Костадин Кобаков.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народния представител Ариф Агуш, който не е в залата, за да го защити – § 18, чл. 32 да се създаде т. 3:
“3. дейността на лицата по § 28 от Преходните и заключителни разпоредби.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
По § 19 има предложение на народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев.
Предложението е оттеглено.
По § 20 има предложение от народния представител Ариф Агуш – в § 20 да се направи следното допълнение:
“Създава се чл. 42б:
“Чл. 42б. Лице, което не изпълни задълженията си по § 28 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
По § 22 има предложение на народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев. Комисията не подкрепя предложението по буква “а” и подкрепя предложението по буква “б” и буква “в”:
В § 22:
а) в новата т. 14а след думата “сграда” да се допълни текста “или на регламентираните технологични и производствени параметри в промишлена система”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22:
“§ 22. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
Точка 1 се изменя така:
“1. “Базисно енергопотребление” е нормализирано потребление на енергия и съответстващите му нормализирани разходи за енергия, които се използват като база за сравнение при определянето на бъдещата икономия.”
2. В т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “за сравняване на енергийните характеристики на обектите, както и за определяне на потенциала за намаляване разхода на енергия.”
3. Създава се т. 2а:
“2а. “Гарантиран разход на енергия” е количеството енергия, което осигурява енергиен комфорт на крайния потребител, енергийна сигурност и нормално функциониране на производствено-технологичния процес.”
4. Точка 3 се изменя така:
“3. “Енергийна ефективност” е съотношението между изходното количество производителност, услуга, стока или енергия и вложеното количество енергия.”
5. Създава се т. 4а:
“4а. “Енергоспестяване” е реализираната икономия, определена чрез измерване и/или оценка на потреблението на горива и енергия преди и след прилагането на една или повече мерки за повишаване на енергийната ефективност.”
6. Точка 6 се изменя така:
“6. “Енергиен потребител” е всяка промишлена система за преобразуване на енергия или за крайна употреба или сграда.”
7. Създава се т. 13а:
“13а. “Мерки за повишаване на енергийната ефективност” са всички дейности, които водят до доказуемо, измерено или оценено намалено потребление на горива и енергия при запазване комфорта и качеството на живот.”
8. Създава се т. 14а:
“14а. “Нормализирано енергопотребление” е разходът на енергия, който е необходим за осигуряване на нормативно изискваните параметри на микроклимата в сграда при съществуващото състояние на обекта.”
9. Точка 17 се отменя.
10. Точка 19 се изменя така:
“19. “Показатели за разход на енергия” са измерени или изчислени количествени стойности за мощност или енергия, характеризиращи етап или цикъл на енергийно преобразуване или потребление на енергия.”
11. Създават се т. 23, 24 и 25:
“23. “Договор с гарантиран резултат (ЕСКО услуги)” са енергоефективни услуги, свързани с проучване, обследване за енергийна ефективност, проектиране, конструиране, инсталиране, модернизация, поддръжка и/или управление и наблюдение, при които резултатът от енергоспестяване се гарантира от изпълнителя.”
24. “Фактическо енергопотребление” е текущото ниво на потребление на енергия и съответстващите му отчетени данни за енергийни разходи във физически единици, които се използват за определяне на нормализираното енергопотребление.”
25. “Контролно обследване” са дейности за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи, чрез подробно или в ограничен обем заснемане на обектите на енергийните потребители, измервания, прецизни енергийни изчисления и анализи, в зависимост от установените нарушения на показателите, определени в подзаконовите нормативни актове по този закон или в защита на обществения интерес за повишаване на енергийната ефективност в случаите, когато провеждането на мерките по повишаване на енергийната ефективност съгласно този закон или други нормативни актове са задължителни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Иванов, господин Чачев! Оттегляте ли предложението?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): По т. 14а го оттегляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го. Моля да не се гласува утре неприетото предложение по § 22.
Има ли желаещи за изказвания по представените текстове от § 14 до § 22 включително? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: “Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
“Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
Комисията предлага да се създаде § 24а, който става § 25:
“§ 25. Лицата, завършили курс за обучение и придобили квалификация за обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, удостоверена с документи за професионална квалификация или други валидни документи за квалификация се ползват с правата на лицата по чл. 16, ал. 4, т. 4, буква “б” и чл. 18, ал. 1, т. 4, буква “б”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение в § 25 да отпаднат думите “или други валидни документи за квалификация”. Причината е, че в предшестващата част от § 25 изрично се заявява: “Лицата, завършили курс за обучение и придобили квалификация за обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, удостоверена с документи за професионална квалификация”. Те като са придобили тази квалификация, могат да я защитят точно с документ за професионална квалификация. Използването на добавката “или други валидни документи” първо, думата “други” в законите – това е известно на всички колеги, се избягва като терминология, защото отваря една неизвестна врата за използване на каквито и да са документи. Второ, валидни пред кого? Признати от кого и т.н.?
В предшестващите думи не случайно, аз тук съм съгласен с вносителя, когато той не казва “удостоверена с документ за професионална квалификация”, а “с документи за професионална квалификация”. Там се включва разнообразието от документи за професионална квалификация, които удостоверяват, че лицето е завършило съответния курс. Записването на “други валидни документи” действително считам, че не е правилно, позволява заобикаляне на принципите на закона и навлизането на хора в тази област, които нямат съответната квалификация.
Ясно е записано. Трябва да има документи, различни - може би за различни страни – членки на Европейския съюз, защото граждани на тези страни също ще могат да извършват тази дейност, но те винаги трябва да бъдат за професионална квалификация. Няма друга квалификация. Тук изрично се записва, че трябва да имат квалификация за обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради.
Госпожо председател, моля утре да подложите на гласуване отпадането на думите, които изтъкнах. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Предложение на господин Иванов по § 24а, който става § 25 – думите „или други валидни документи за квалификация” да отпаднат.
Има думата господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще подкрепя предложението на комисията, тъй като за мен „други валидни документи за квалификация” например е една диплома за завършено висше образование в Техническия университет – София, където се преподава дисциплината „Енергийна ефективност”, което означава, че един инженер, който е изучавал тази дисциплина, положил е изпит по нея, не е необходимо да завършва допълнително курс за обучение да придобива нова квалификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гризанов, примерът, който дадохте с диплома за висше образование от Техническия университет в София, сигурно не е случаен, защото и аз съм възпитаник на Техническия университет в София. Но аз съм възпитаник в специалност, която, независимо от моята диплома, едва ли ще ми даде правото да имам документ за обследване за енергийна ефективност по причина, че не съм положил съответни курсове, свързани с това.
Второ, освен Техническия университет в София и диплома, получена от него, хората могат да покажат в случая и дипломи от който и да е университет за завършено висше образование. Питам: кой има правата да определи дали един документ е валиден или не? По този повод ние нищо не разписваме в закона. Нямаме отправка към никаква наредба, в която изрично да се посочи учебното заведение, чиито дипломи се считат за валидни документи по § 25.
Отново повтарям, нека да не отваряме вратата по един недопустим начин, защото тогава ще се извършват и закононарушения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заместник-министър Валентин Иванов иска да вземе думата за пояснение по поставения от Вас въпрос, господин Иванов.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, какво е имал предвид вносителят тук, което всъщност е одобрено и от комисията? До момента от Техническия университет в София са извършени обучения на над сто фирми. Ние трябва да валидизираме тези дипломи, които са издадени и които не са по Закона за висшето образование, на тези хора, които имат право да извършват енергийни одити. В тази връзка държа господин Иванов също да възприеме нашето предложение, тъй като в противен случай тези хора и тези фирми, които са плащали значителни суми и са обучили персонал, няма да имат право по-нататък да осъществяват тази дейност. Тоест това е норма, която урежда именно статуса на тези фирми и хора в тях, които са завършили този курс и нямат дипломи.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): То пише: „лица, завършили курс за обучение”. Те са завършили този курс.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Точно затова е записано – „или други валидни документи”. Това са тези други валидни документи, които не са по Закона за висшето образование. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Продължаваме с § 25.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Искам само да допълня. Господин Иванов, според мен сте забравил за кои лица става въпрос. Мисля, че когато говорихме в комисията, Вие се съгласихте и подкрепихте текста. Ако не вярвате, вземете протокола и ще видите, че Вашият глас е „за” тези, които преди това са завършили тези курсове. По новия метод, който, заедно с Вас преценихме, че ще карат ново обучение, онези документи, които досега бяха завършили тези курсове, да се признаят и на тези фирми. Исках само да Ви опресня, за да си прегледате протокола и Вашата подкрепа за този текст. Благодаря ви.
По § 25 има предложение от народните представители Рамадан Аталай, Иван Даков, Димитър Гъндев и Татяна Калканова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 25, който става § 26:
„§ 26. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм. и доп., бр.18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г. и бр. 30, 65 и 74 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 93 се отменя.
2. Член 94 се отменя.
3. В чл. 97 ал. 2 и 3 се отменят.
4. Член 98 се отменя.
5. В чл. 98б ал. 1 се изменя така:
„(1) Потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично известни общи условия.”
6. Създава се чл. 98в:
„Чл. 98в. (1) Отношенията между крайния снабдител и разпределителното предприятие във връзка със снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителните мрежи, се уреждат с Правилата за търговия с електрическа енергия.
(2) Отношенията по чл. 98а и чл. 98б между битовите потребители и предприятията с по-малко от 50 души персонал и годишен оборот до 19,5 млн. лв. и крайния снабдител и разпределителното предприятие се уреждат с общ договор в съответствие с Правилата за търговия с електрическа енергия.”
7. В чл. 104, ал. 3 думите „в съответната наредба по чл. 36, ал. 3” се заменят с „Правилата за търговия с електрическа енергия”.
8. В чл. 126, ал. 2 думите „по чл. 39, ал. 4, т. 2 и 3” се заменят с „по чл. 39, ал. 4, т. 2 и 4”.
9. Създава се чл. 178б:
„Чл. 178б. Доставката на природен газ от обществения доставчик и от крайните снабдители е всеобщо предлагана услуга по смисъла на този закон.”
10. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 53а думите „измерване и отчитане на електроенергията” и думите „доставяне на електроенергия за технологични разходи по преноса (загуби в мрежата) се заличават;
б) създава се т. 66а:
„66а. „Тягова електрическа енергия” е електрическата енергия, консумирана от контактната мрежа на Национална компания „Железопътна инфраструктура” от електрическия тягов подвижен състав – електрически локомотиви и електрически мотрисни влакове, на лицензираните железопътни превозвачи.”
11. В т. 2 на § 141 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 74 от 2006 г.) думите „§ 58” – допълваме предложението, направено в пленарната зала – и думите „и т. 18” се заличават.”
По § 26 има направено предложение от народния представител Ариф Агуш, което не подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29 и предлага систематично той да бъде отразен като § 31 със следната редакция:
„§ 31. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на разпоредбите на § 25, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6, които влизат в сила от 1 юли 2007 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има ли желаещи за изказвания по така представените текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз Ви благодаря.
Благодаря на всички, които взеха участие в приемането на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Господин Стоилов, заповядайте да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, колеги народни представители! Ще ви представя доклада на Комисията по правни въпроси относно второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона: ”Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България”.
По § 1 има предложение на Надка Балева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. Член 1 се изменя така:
“Чл.1. (1) Този закон определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България.
(2) Този закон се прилага и по отношение на членовете на семейството на български гражданин, които не са граждани на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(3) Условията и редът, при които гражданите на други държави – членки на Европейския съюз и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.”
“§ 2. Член 2 се отменя.”
По § 2 има предложение на народния представител Надка Балева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Член 2 се изменя така:
“Чл. 2. (1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(2) Членове на семейството на български гражданин са лицата, които живеят с него в едно жилище и са:
1. съпруг;
2. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т. 1, които не са навършили 21 години и не са сключили брак;
3. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т. 1, които са навършили 21-годишна възраст, но нямат собствени доходи, поради това, че не са в състояние да осигуряват сами издръжката си или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях;
4. възходящи, включително и възходящи само на лицето по т. 1, които са на издръжка на българския гражданин или на лицето по т. 1;
5. други членове на неговото домакинство, които са били изцяло на негова издръжка в държавата по произхода им или в държавата на обичайното им пребиваване и сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях.”
По § 3 има предложение на народния представител Надка Балева, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя, а именно:
“§ 3. Член 3 се изменя така:
“Чл. 3. (1) Чужденците, които пребивават в Република България:
1. са длъжни да спазват Конституцията, законите и установения в страната правов ред и да уважават достойнството на българския народ;
2. имат права и задължения според българските закони и международните договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство;
3. носят гражданска, административна и наказателна отговорност, доколкото в специален закон или в международен договор, по които Република България е страна, не е предвидено друго.
(2) Чужденец, спрямо когото е взета мярка за неотклонение задържане под стража, има право при спазване разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна, да установи контакт с дипломатическото или консулското представителство на държавата, която защитава неговите интереси.”
Комисията предлага следната редакция на § 3:
§ 3. Член 3, ал. 2 се изменя така:
“(2) По отношение на чужденци, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически и консулски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България, които се ползват с имунитет и привилегии, се прилагат общоприетите норми на международното дипломатическо и консулско право и международните договори, по които Република България е страна.”
Има предложение на народния представител Надка Балева § 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 3.
Има предложение на народния представител Надка Балева в § 5 да се отмени чл. 5, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
“§ 4. Член 5 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
По § 7 има предложение на народния представител Надка Балева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
“§ 6. Член 8 се изменя така:
“Чл. 8. (1) Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква.
(2) Не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент на Европейската общност № 539/2001 на Съвета, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет.
(3) Не се изисква виза и когато чужденецът притежава карта за продължително или за постоянно пребиваване в Република България и основанията за издаването й не са отпаднали.”
Комисията предлага да се създаде нов § 7 със следната редакция:
“§ 7. Създава се чл. 8а:
“Чл. 8а. (1) Чужденец, който е член на семейството на български гражданин, влиза на територията на Република България с паспорт и виза, когато такава се изисква. Визата се издава при условия и по ред, определени от Министерския съвет, без заплащане на такси за обработването на документите и издаването на визата.
(2) Виза не се изисква, когато чужденец – член на семейството на български гражданин, притежава карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, издадена в:
1. Република България, ако основанията за издаването й не са отпаднали;
2. друга държава членка, ако придружава или се присъединява към българския гражданин.
(3) Когато при влизане на територията на Република България член на семейството на български гражданин се позовава на това си качество, но не представи документ по ал. 2, органите за граничен контрол му предоставят разумен срок да ги получи или да удостовери чрез други документи, че е член на семейството на български гражданин.
(4) В случите по ал. 3 органите за граничен контрол извършват подробна проверка на личните обстоятелства и не допускат влизане на лице, което не е представило документ по ал. 2, или не е удостоверило надлежно с други документи, че е член на семейството на български гражданин. Отказът да се допусне влизане на лицето в Република България се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
Комисията предлага да се създаде нов § 8 със следната редакция:
“§ 8. Член 9 се изменя така:
“Чл. 9. Визата е разрешение за влизане и пребиваване, за транзитно преминаване през територията на Република България или за летищен транзит.”
По § 8 има предложение на народния представител Надка Балева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9.
“§ 9. Създават се чл. 9а-9е:
“Чл. 9а. (1) Видът на визата се определя от целта, за която се издава.
(2) Видовете визи са:
1. за летищен транзит (виза вид “А”);
2. за транзитно преминаване (виза вид “В”);
3. за краткосрочно пребиваване (виза вид “С”);
4. за дългосрочно пребиваване (виза вид “D”).
(3) При подаване на заявление за виза от лицето, кандидатстващо за виза, се събират лични данни, включително и биометрични данни.
(4) Биометричните данни могат да бъдат използвани само за проверка на действителната самоличност и за разпознаване или установяване на самоличност във връзка с подаването на заявления за виза или в рамките на граничния контрол или административния контрол на чужденците.
Чл. 9б. (1) Виза се издава под формата на единен визов стикер по образец на Европейския съюз и е валидна само с редовния документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, в който или към който е положена.
(2) Данните, нанесени във визовия стикер, не могат да бъдат променяни.
Чл. 9в. (1) Визовият стикер се полага в редовен паспорт или друг документ за задгранично пътуване, признат от Република България.
(2) Когато чужденецът притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, който не е признат от Република България, визовият стикер се полага върху единна бланка за поставяне на виза по образец на Европейския съюз, утвърдена с акт на Министерския съвет.
(3) Министерството на вътрешните работи съгласувано с Министерството на външните работи и с Министерството на транспорта поддържа и актуализира списък на документите за задгранично пътуване, издавани от държави, от международни организации и от други субекти на международното публично право, в които може да бъде положен визов стикер, и дават право на чужденеца да влиза на територията на Република България.
(4) Условията и редът за отпечатване, полагане, анулиране, съхраняване и унищожаване на визовите стикери и бланките за поставяне на виза се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 9г. (1) Визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България.
(2) Република България и друга държава – членка на Европейския съюз, могат да сключват двустранен договор за представителство за приемане на заявления и за издаване на визи.
Чл. 9д. По изключение, когато това се налага от държавния интерес или от извънредни обстоятелства, органите за граничен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове, съгласувано с Министерството на външните работи, могат да издават еднократни визи за транзитно преминаване със срок 36 часа и за краткосрочно пребиваване със срок до 15 дни.
Чл. 9е. Редът за издаване на визите и за определяне на визовия режим се определят с акт на Министерския съвет.”
По § 9 има предложение на Надка Балева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
“§ 10. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думите “е поставил” се добавя “или може да постави”;
2. Точка 7 се изменя така:
“7. е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване;”.
3. Създава се т. 16:
“16. когато кандидатства за виза с нередовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ.”
По § 10 има предложение на Надка Балева, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
“§ 11. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 след думите “издаване на виза” се добавя “или влизане в страната”.
2. В т. 3 думите “ще увреди” се заменят с “може да навреди”.
3. Създават се т. 9 и 10:
“9. когато чужденецът няма достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България;
10. когато е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни.”
„§ 11. Създава се чл. 11а:
“Чл. 11а. Отказът за издаване на виза не се мотивира.”
Има предложение на Надка Балева: § 11 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да отпадне.
По § 12 има предложение на Надка Балева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
“§ 12. Членове 12-17 се изменят така:
“Чл. 12. (1) Виза за летищен транзит се издава на чужденец, който пристига с въздухоплавателно средство от една държава и пребивава в международната транзитна зона на летище на територията на Република България с цел да продължи пътуването си с първия следващ полет за друга държава.
(2) Чужденец, пътуващ с виза за летищен транзит, се смята за недопуснат на територията на Република България.
Чл. 13. (1) Виза за транзитно преминаване се издава на чужденец, който влиза в Република България и напуска територията й на път от една държава за друга държава.
(2) Визата за транзитно преминаване дава право на чужденеца на едно, две или по изключение на няколко транзитни преминавания, всяко от които за срок 36 часа и може да бъде със срок на валидност до 12 месеца.
(3) Общата продължителност на пребиваването на територията на Република България с виза за транзитно премиваване не може да надхвърля 90 дни в рамките на шест месеца.
Чл. 14. (1) Виза за краткосрочно пребиваване се издава на чужденец, който влиза еднократно, двукратно или многократно на територията на Република България за общ срок на пребиваване до 90 дни в рамките на шест месеца, смятано от датата на първото влизане.
Многократната виза за краткосрочно пребиваване може да бъде със срок на валидност до една година, а в изключителни случаи и до пет години.
Чл. 15. (1) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до шест месеца и с право на пребиваване до 180 дни се издава на чужденец, който желае да се установи продължително или постоянно в Република България.”
Може би трябва да уеднаквим – сроковете са еднакви като продължителност, но единият е с месеци, а другият с дни, но това ще го уточним.
“(2) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до една година и с право на пребиваване до 360 дни може да бъде издадена на чужденци, които извършват научни изследвания или са студенти по програми за обучение до една учебна година, специализанти или стажанти, чужденци, командировани от чуждестранен работодател за изпълнение на конкретни задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги, както и на чужденци, командировани от чуждестранен работодател за осъществяване на инвестиции, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
(3) Визата за дългосрочно пребиваване дава право на многократно влизане на територията на Република България в рамките на срока на нейната валидност.
(4) Визата за дългосрочно пребиваване се анулира при издаване на разрешение за пребиваване от органите за административен контрол на чужденците.
Чл. 16. (1) Притежаването на виза не може да бъде единствено основание за влизане и пребиваване в Република България.
(2) Органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10, 11 или чл. 19.
(3) На чужденец, на когото е отказано влизане, органите за граничен контрол връчват единен формуляр по образец на Европейския съюз, в който са отразени причините за недопускането му на територията на страната. Образецът на формуляра се утвърждава с акт на Министерския съвет.
(4) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания и срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на този закон и по реда, определен с акт на Министерския съвет. В тези случаи незабавно се уведомява Министерството на външните работи.
(5) Министерството на външните работи, дипломатическите и консулските представителства могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания или срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на този закон и по ред, определен с акт на Министерския съвет.
Чл. 17. (1) Чужденците влизат в Република България и напускат територията й само през граничните контролно-пропускателни пунктове, които са определени с акт на Министерския съвет или в международен договор.
(2) Чужденец, който притежава повече от един личен документ за задгранично пътуване и самоличност или пренася такива документи на друго лице, е длъжен да ги обяви пред органите за граничен контрол.
(3) Чужденец, който притежава повече от едно гражданство, е длъжен да декларира пред органите за граничен контрол гражданството, на което ще се позовава при пребиваването си в Република България, и да удостовери това с редовен документ за задгранично пътуване на държавата, чието гражданство е декларирал.
(4) Чужденец, притежаващ повече от един редовен документ за задгранично пътуване, е длъжен да напусне страната с документа, с който е влязъл.
(5) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да снемат биометрични данни с цел автоматизирана проверка или за установяване самоличността на чужденците.
(6) Органите за граничен контрол полагат щемпели в документа за задгранично пътуване на чужденците или заместващия го документ при всяко влизане и при напускане на Република България, с изключение на случаите, когато чужденецът е член на семейството на български гражданин и представи карта за пребиваване по чл. 8а, ал. 2.”
По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 14 има предложение на народния представител Надка Балева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
“§ 14. Член 19 се изменя така:
“Чл. 19. (1) Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава:
1. редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима;
2. достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България;
3. медицинска застраховка и други застраховки;
4. покана по образец, когато такава се изисква;
5. други документи, доказващи целта на пътуването.
(2) Размерът на финансовите средства по ал. 1, т. 2, минималните застрахователни суми по ал. 1, т. 3, образецът на поканата и документите по ал. 1, т. 5 се определят с акт на Министерския съвет.”
По § 15 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Казак иска думата по § 12.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема думата за лека корекция по § 12 – в чл. 16, ал. 2, където се казва, че: “Органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10, 11 или чл. 19”.
В членове 10 и 11 са случаите, когато има заплаха за националната сигурност, там е ясно.
Но в чл. 19 се съдържат изисквания за представяне на документи или на други елементи, които са необходими на чужденеца, който иска да влезе или преминава транзитно през територията на Република България.
Така написан, добавен чл. 19 след чл. 10 и 11, мисля, че не е най-правилно. Мисля, че текстът трябва да се измени и по подобие на ал. 4 и 5 текстът да стане:
“(2) Органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10, 11 или при неизпълнение на изискванията на чл. 19.”
Когато има неизпълнение на изискванията по чл. 19, а не само “в случаите по чл. 19”, защото чл. 19 не налага ограничение или забрана, той въвежда изисквания за представяне на определени документи. Трябва да се уточни, че при неизпълнение на тези изисквания може да се откаже влизането в Република България.
Повтарям, текстът да стане: “в случаите на чл. 10, 11 или при неизпълнение на изискванията по чл. 19”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Разбирам, че има съгласие по редакцията, която предлагате. Мисля, че няма да е необходимо да се подлага отделно на гласуване, това е редакционна бележка.
Господин Стоилов, ще вземете ли отношение?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма проблем, тъй като това е смисълът, но с редакцията на господин Казак се провежда и разграничението, което той влага, тъй като чл. 19 предвижда определени формални изисквания и ако не бъде изпълнена всяка една от точките, може да послужи като основание за отказ на такъв достъп.
Ние отразихме това негово предложение и в окончателната редакция то може да се смята за прието, ако основният текст се подкрепи от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да продължите с докладването.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 16 със следната редакция:
“§ 16. В чл. 21, ал. 3 думите “органите за граничен паспортно- визов контрол” се заменят “органите на граничен контрол”.”
По § 16 има предложение на народния представител Надка Балева, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17:
“§ 17. В чл. 22 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 думите “по чл. 9, ал. 3” се заменят с “по чл. 9а, ал. 2”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) По изключение, когато това се налага от държавния интерес или от извънредни обстоятелства, службите за административен контрол на чужденците могат да продължат срока на пребиваване на чужденец над разрешения с визата срок по ред, определен с Правилника за прилагане на закона.”
По § 17 има предложение на Надка Балева, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18:
“§ 18. В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът преди т. 1 се изменя така:
“Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и:”.
1. В т. 5 думите “с български гражданин или” се заличават.
1. В т. 14 думите “чл. 18, ал. 2” се заменят “чл. 22, ал. 3”.
1. Създават се т. 17 и 18:
“17. са лица, получили статут на специална закрила съгласно чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора;
18. са членове на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 2.”
По § 18 има подкрепено предложение на Надка Балева.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19:
“§ 19. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите “две години” се заменят с “пет години”, а думите “с български гражданин или” се заличават.
2. В т. 3 думите “на български гражданин или” се заличават.
3. В 5 думите “като срокът за пребиваване, разрешен по чл. 24, ал. 1, т. 3 не се зачита” се заменят с “като в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 3 се отчита само половината от времето на пребиваване”.
4. Създава се т. 9:
“9. членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Република България през последните пет години.”
“§ 19. Член 27 се изменя така:
“Чл. 27. (1) На чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание с изключение на случаите, когато държавният интерес налага това и при извънредни обстоятелства.
(2) Срокът за пребиваване на чужденците може да бъде продължен най-много до 6 месеца преди изтичането на валидността на националните документи за пътуване.”
Има предложение на народния представител Надка Балева, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20:
“§ 20. Член 27, ал. 1 се изменя така:
(1) На чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание, с изключение на случаите, когато държавният интерес налага това и при извънредни обстоятелства.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
По § 21 има предложение на народния представител Надка Балева, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22:
“§ 22. Създава се Глава трета “а”:
“Глава трета “а”
Дългосрочно пребиваване на чужденец, получил
разрешение за дългосрочно пребиваване в друга
държава – членка на Европейския съюз
Чл. 33а. (1) Чужденец, получил разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава членка, може да получи в Република България разрешение за дългосрочно пребиваване:
1. ако е работник, служител или самостоятелно заето лице в Република България;
2. с цел обучение, включително професионално обучение, в учебно заведение.
(2) Разрешение за дългосрочно пребиваване се издава на чужденеца по ал. 1, ако отговаря на условията по чл. 24, ал. 2 и представи:
1. разрешение за работа в Република България – ако е работник или служител;
2. документи, че има разрешение за извършване на дейност на свободна практика и разполага с необходимите финансови средства за упражняване на стопанска дейност – ако е самостоятелно заето лице;
3. удостоверение от учебното заведение, че е приет за обучение за съответната учебна година – ако пребиваването е с цел обучение.
Чл. 33б. (1) В срок до един месец от влизането му на територията на Република България, чужденецът по чл. 33а, ал. 1 подава пред службите за административен контрол на чужденците заявление за издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на Република България.
(2) Заявлението се разглежда в срок до 4 месеца от датата на подаването му.
(3) Когато към заявлението не са приложени документите по чл. 33а, ал. 2 или случаят представлява фактическа сложност, срокът може да се удължи с не повече от три месеца. В тези случаи органите за административен контрол на чужденците уведомяват незабавно чужденецът за това.
(4) Редът за разглеждане на заявлението се урежда в Правилника за прилагане на този закон.
Чл. 33в. (1) Разрешението за дългосрочно пребиваване се издава за срок от пет години.
(2) Разрешението се подновява по молба на чужденеца от службите за административен контрол на чужденци след изтичане на срока му.
Чл. 33г. (1) Когато чужденецът по чл. 33а, ал. 1 има разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България и има семейство, създадено в държавата-членка, която е издала разрешението му за дългосрочно пребиваване, членовете на неговото семейство имат право да го придружават или да се присъединяват към него.
(2) За получаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството, те представят в териториалната служба за административен контрол на чужденците:
1. редовен документ за задгранично пътуване;
2. документите по чл. 24, ал. 2;
3. своето разрешение за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване в другата държава-членка;
4. доказателства, че са пребивавали в качеството си на членове на семейството на дългосрочно пребиваващ чужденец в другата държава-членка.
(3) Срокът на пребиваване на членовете на семейството се определя от срока на пребиваване на чужденеца по чл. 33а, ал. 1.
(4) Когато семейството не е създадено при условията на ал. 1 по отношение на членовете на семейството на чужденеца по чл. 33а, ал. 1 се прилагат общите правила за влизане и пребиваване на чужденци в Република България.
Чл. 33д. Службите за административен контрол на чужденците уведомяват другата държава-членка за предоставеното право на дългосрочно пребиваване на чужденеца по чл. 33а, ал. 1.
Чл. 33е. (1) Службите за административен контрол на чужденците отказват разрешение за дългосрочно пребиваване на чужденец по чл. 33а, ал. 1 или на членовете на неговото семейство, когато:
1. не отговаря на условията за получаване на право на дългосрочно пребиваване, определени в този раздел;
2. на основанията по чл. 10 или 11;
3. чужденецът или членовете на неговото семейство не пребивават на територията на Република България на законно основание.
(2) Разрешение за дългосрочно пребиваване на чужденец по чл. 33а, ал. 1 или на членовете на неговото семейство се отнема, когато са отпаднали основанията за пребиваването им и в случаите по чл. 26, ал. 2.
(3) Отказът или отнемането на правото на дългосрочно пребиваване подлежат на оспорване по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Чл. 33ж (1) Когато са налице основанията за отказ на разрешение за дългосрочно пребиваване, органите на Министерството на вътрешните работи връщат незабавно и без формалности чужденецът по чл. 33а, ал. 1 или членовете на неговото семейство в държавата-членка на Европейския съюз, в която те имат разрешение за дългосрочно пребиваване.
(2) В случаите по ал. 1 органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава-членка.
Чл. 33з. (1) Когато чужденецът по чл. 33а, ал. 1 или членовете на неговото семейство представляват сериозна заплаха за обществената сигурност и ред, органите на Министерството на вътрешните работи могат да ги експулсират от територията на Европейския съюз и преди те да са получили право на дългосрочно пребиваване в Република България, след съгласуване с компетентните органи на другата държава-членка, в която те имат разрешение за дългосрочно пребиваване.
(2) При експулсирането се отчита продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, възрастта, здравословното състояние, семейното положение, социалната интеграция, както и наличието на връзка с държавата на пребиваване или липсата на връзка с държавата по произход на лицето.
(3) Органите на Министерство на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава-членка за изпълнението на решението за експулсиране.”
Има предложение на Надка Балева.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 23 със следната редакция:
„§ 23. По чл. 40 се създава ал. 3:
„(3) Препис от влязлата в сила заповед за отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България се изпраща на общината по постоянния му адрес за отбелязване в регистъра на населението.”
По § 22 има предложение на Надка Балева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 24:
„§ 24. Създава се нов чл. 42а:
„Чл. 42а. Експулсира се и чужденец, пребиваващ на територията на Република България, за когото е издадено решение за експулсиране от компетентните органи на друга държава-членка на Европейския съюз.”
Комисията предлага да се създаде нов § 25 със следната редакция:
„§ 25. Създават се чл. 42б – 42ж:
„Чл. 42б. (1) Експулсирането по чл. 42а се изпълнява, когато решението за експулсиране не е отменено или временно спряно за изпълнение от държавата-членка, която го е издала и когато:
1. чужденецът представлява сериозна и реална заплаха за обществения ред или за националната сигурност поради това, че:
а) по отношение на него има влязла в сила присъда за престъпление, за което е наложено наказание лишаване от свобода не по-малко от 1 година;
б) има достатъчно данни, че е извършил тежко престъпление или има достатъчно данни за неговото намерение да извърши такова престъпление на територията на държава-членка;
2. решението за експулсиране на чужденеца е на основание, че той не спазва изискванията на законодателството за влизане и пребиваване на чужденци в държавата членка, която го е издала.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато чужденецът има разрешение за пребиваване в Република България се прилага и чл. 42, ал. 2.
Чл. 42в. (1) Експулсирането по чл. 42а се изпълнява след получаване от компетентните органи на държавата-членка, която е издала решението за експулсиране потвърждение, че не е отменено или временно спряно за изпълнение, както и на документи, потвърждаващи самоличността на чужденеца.
(2) Изпълнението на решение за експулсиране, издадено от компетентните органи на друга държава-членка, може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 42г. Експулсирането по чл. 42а не се изпълнява, когато в специален закон или международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.
Чл. 42д. Органите на Министерство на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава-членка, издали решението за експулсиране, за неговото изпълнение или за наличие на основание за неизпълнението му.
Чл. 42е. Когато експулсирането не може да се осъществи за сметка на чужденеца, който се експулсира, органите на Министерство на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава-членка, издали решението за експулсиране, за направените разходи във връзка с неговото изпълнение. Редът за уведомяването се урежда в правилника за прилагане на този закон.
Чл. 42ж. Органите на Министерството на вътрешните работи на основанията по чл. 42б, ал. 1 могат да издадат заповед за експулсиране и да искат изпълнението й от компетентните органи на другата държава-членка по отношение на чужденец, който се намира на нейната територия.”
Комисията предлага да се създаде нов § 26 със следната редакция:
„§ 26. Досегашният чл. 42а става чл. 42з.”
„§ 23. Създава се чл. 43а:
„Чл. 43а. (1) Органите на Министерство на вътрешните работи оказват съдействие на компетентните органи на друга държава-членка на Европейския съюз, в случай на подадена молба за транзит на чужденец по въздух през територията на Република България, в съответствие с Директива 2003/110/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. за помощ на случаите на транзит за целите на извеждане извън територията на страната по въздух.
(2) В условията и редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се уреждат с Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България.”
Предложение на Надка Балева - § 23 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 23 да отпадне, тъй като е поставен на систематичното място в § 29.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 27:
„§ 27. В чл. 44 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
„(1) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на директорите на национални служби, директорите на главни дирекции и директора на Дирекция „Миграция” на Министерството на вътрешните работи.”
2. В ал. 3 думите „органите за граничен паспортно-визов контрол” се заменят с „органите на граничен контрол”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 28.
По § 26 има предложение на Надка Балева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 29:
„§ 29. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „като обжалването по административен ред се извършва пред министъра на вътрешните работи, а по съдебен ред – пред съответния окръжен съд” се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Заповедите за:
1. отнемане на правото на пребиваване в Република България на основанията по чл.10, ал. 1, т. 1;
2. налагане на забрана за влизане в Република България на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
3. експулсиране
Подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, чието решение е окончателно.”
Има предложение на народния представител Надка Балева за създаване на § 26а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 30 със следната редакция:
“§ 30. В Глава пета се създава Раздел Іа с чл. 47а-47в и Раздел Іб с чл. 47г-47и.
“Раздел Іа
Искане за отказване на съдействие в случаите на
транзит за целите на извеждане на чужденец извън
територията на Република България по въздух, отправено
от органите на Министерството на вътрешните работи до
компетентните органи на друга държава – членка на
Европейския съюз
Чл. 47а. (1) Органите на Министерството на вътрешните работи могат да поискат с писмена молба съдействие от компетентните органи на друга държава членка в случаите на транзит за целите на извеждане на чужденец извън територията на Република България по въздух при невъзможност да се използва директен полет до държавата, която е крайна цел на пътуването.
(2) Транзит по въздуха не може да се иска, когато се налага смяна на летището на територията на другата държава членка, до която е отправена молбата за оказване на съдействие.
Чл. 47б. (1) Молбата се изпраща на компетентните органи на другата държава членка, чието съдействие се иска незабавно, но не по-късно от два дни преди датата на транзита.
(2) Транзит по въздуха през територията на друга държава членка се осъществява след получаване на разрешението на компетентните й органи.
(3) В случай, че компетентните органи на другата държава членка, до които е отправена молбата, не отговарят в срока по ал. 1, действията по транзита могат да започнат след като органите на Министерство на вътрешните работи уведомят компетентните й органи за осъществяването на транзита.
Чл. 47в. (1) Чужденецът се приема незабавно на територията на Република България, когато:
1. разрешението за транзита по въздуха през територията на другата държава членка не е отказано или оттеглено;
2. чужденецът е влязъл без разрешение на територията на другата държава членка, през която се осъществява транзита;
3. не се е осъществило отвеждането на чужденеца за транзита през друга държава членка или в държавата, крайна цел на пътуването, или не се е осъществило качването му на полета за връзка;
4. транзита по въздух не може да се осъществи по други причини.
(2) Разходите, свързани с връщането на чужденеца, са за сметка на Република България.
Раздел Іб
Оказване на съдействие на компетентните органи на друга
държава – членка на Европейския съюз, в случаите
на транзит на чужденец по въздух през
територията на Република България
Чл. 47г. Органите на Министерството на вътрешните работи могат да окажат съдействие на компетентните органи на друга държава членка за транзит на чужденец по въздух през територията на Република България при подадена писмена молба.
Чл. 47д. (1) Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава членка, които са отправили молбата за транзит, за решението за осъществяване на транзита, както и за възможността за предприемане на някоя от мерките по чл. 47ж в срок от два дни от получаването на молбата.
(2) В изключителни случаи срокът по ал. 1 може да се удължи най-много с два дни. Необходимостта от удължаването на срока се мотивира.
(3) Ако органите на Министерството на вътрешните работи не уведомят компетентните органи на другата държава членка, отправили молбата за транзит, за решението за осъществяване на транзита, в срока по ал. 1 или 2, действията по транзита могат да започнат след съобщения от компетентните органи на другата държава членка.
Чл. 47е. (1) При осъществяване на транзита през територията на Република България чужденецът може да се придружава от лица, които са оправомощени за това по законодателството на другата държава членка, чиито компетентни органи са поискали съдействие за транзит.
(2) Лицата, които придружават чужденеца имат право да оказват съдействие на органите на Министерството на вътрешните работи за предотвратяване на бягство на чужденеца, причиняване на самонаранявания, вреди на трети лица или щети на чуждо имущество.
(3) Лицата, които придружават чужденец, са длъжни да:
1. предприемат необходимите действия за предотвратяване на обстоятелствата по ал. 2, в случаите когато не е възможно органите на Министерството на вътрешните работи да осъществят правомощията си. В тези случаи лицата, които придружават чужденеца са длъжни да спазват законите на Република България;
2. представят документите си за самоличност, както и разрешението за транзит или съобщението по чл. 43д, ал. 3 при поискване от органите на Министерството на вътрешните работи.
(4) Лицата, които придружават чужденеца, не могат да носят оръжие и униформа.
Чл. 47ж. (1) Органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие за осъществяване на транзита чрез прилагането на една или няколко от следните мерки:
1. приемане на чужденеца от борда на самолета и придружаването му в пределите на зоната за сигурност на летището на транзит;
2. оказване на спешна медицинска помощ на чужденеца и при нужда на лицата, които го придружават;
3. осигуряване на храна за чужденеца и при нужда на лицата, които го придружават;
4. получаване, съхранение и препредаване на пътни документи;
5. уведомяване на компетентните органи, отправили молбата за транзит за точното време и място на заминаване на чужденеца от територията на Република България в случаите, когато чужденецът не се придружава от лица, оправомощени за това;
6. уведомяване на компетентните органи, отправили молбата за транзит, за възникнали сериозни инциденти по време на транзита на чужденеца.
(2) В рамките на възможностите и при спазване на приложимите международни правила, органите на Министерството на вътрешните работи вземат всички необходими мерки за оказване на съдействие от кацането и отварянето на вратите на самолета до отпътуването на чужденеца от Република България, след предварителни консултации с компетентните органи на другата държава членка, отправили молбата за транзит, с изключение на случаите по ал. 1, т. 2.
(3) В случаи, че осъществяването на транзита се окаже невъзможно и се налага обратното приемане на чужденеца от другата държава членка, чиито компетентни органи са отправили молбата, органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие за това.
Чл. 47з. Органите на Министерството на вътрешните работи вземат всички необходими мерки за осъществяване на транзита във възможно най-кратък срок, но не повече от 24 часа.
Чл. 47и. (1) Разходите по оказване на съдействие за транзит на чужденец по въздух през територията на Република България са за сметка на другата държава членка, чиито компетентни органи са подали молбата за това.
(2) Органите на Министерството на вътрешните работи предоставят информация на компетентните органи на другата държава членка за разходите по ал. 1.
Чл. 47к. (1) Съдействието за осъществяването на транзита по чл. 47г може да се откаже, когато:
1. чужденецът е обвинен в извършване на престъпление по българското законодателство или по отношение на него има влязла в сила присъда, която подлежи на изпълнение в Република България;
2. чужденецът представлява заплаха за обществената сигурност и ред, общественото здраве или отношенията на Република България с други държави или международни организации;
3. не е възможен транзит през други държави до държавата – крайна цел на пътуването, или не е възможно приемането на чужденеца в държавата – крайна цел на пътуването;
4. се налага смяна на летище на територията на Република България;
5. съдействието за транзит по въздуха не може да бъде оказвано на определената дата по други причини. В тези случаи органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава членка, подали молбата, за най-близката възможна дата за осъществяване на транзита.
(2) Органите на Министерството на вътрешните работи могат да откажат съдействие за транзит по чл. 47г в случай, че основанията за отказ по ал. 1 бъдат узнати след като е дадено съгласие за осъществяване на транзита.
(3) Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват незабавно компетентните органи на другата държава членка, които са отправили молбата за транзит, за отказа да бъде осъществен транзита и мотивите за това.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 31.
По § 28 има предложение на народния представител Надка Балева:
Параграф 28, чл. 51, ал. 1 по вносител да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 32:
“§ 32. Член 51 се изменя така:
“Чл. 51. (1) Превозвач, който не изпълни задълженията си по чл. 20 се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 6000 до 10 000 лв. за всяко превозвано лице.”
По § 29 има предложение на народния представител Надка Балева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 33:
“§ 33. В чл. 54, ал. 4 се правят следните изменения:
1. Създава се нова т. 23:
“23. биометрични данни (снимки и 10 пръстови отпечатъка)”.
2. Досегашната т. 23 става т. 24.”
По § 30 има предложение на народния представител Надка Балева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 34:
“§ 34. В § 1 от Допълнителните разпоредби, т. 7 се изменя така:
“7. “Извънредни обстоятелства” са стихийни и природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и обстоятелства, довели до прилагането на неотложна медицинска помощ, както и други събития, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или предотврати.”
“Заключителни разпоредби.”
Има предложение на народния представител Надка Балева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 35.

“§ 35. В Закона за българските документи за самоличност се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 14 се създава т. 2а:
“2а. карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз”.
2. Чл. 15 се отменя.
3. В чл. 59, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
“а) създават се т. 2а и 2б:
“2а. карта за продължително пребиваващ член на семейството на гражданин на Европейския съюз – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до пет години;
2б. карта за постоянно пребиваващ член на семейството на гражданин на Европейския съюз – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до десет години.”
б) т. 8 се отменя.”
4. “18. ”Временен документ за пътуване” е този, който е издаден по реда, определен в българското законодателство и дава право на лицето да се завърне в държавата, чийто гражданин е, в държавата на обичайното му местопребиваване или, по изключение, в друга държава, не съдържа преправки, зачертавания, добавки, положените печати са ясни, срокът му на валидност не е изтекъл и данните в него позволяват потвърждаване на самоличността.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 36.
“§ 33. Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Има предложение на Надка Балева.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 33 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имате думата за изказвания по така представените текстове. Няма желаещи.
Утре ще гласуваме тези текстове.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА – продължение.
Господин Кумчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви запозная с:
“ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОКЛАД
към Доклад за второ гласуване на Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина № 602-01-67, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2006 г. и приет на първо гласуване на 29 август 2006 г. – Част първа и Част втора относно предложение за прегласуване и за нови редакции на текстове от Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина
На свое извънредно заседание, проведено на 14 март 2007 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди повторно текстовете на чл. 17, чл. 107, чл. 155, чл. 159 и чл. 186 и предлага следното:
1. Комисията разгледа повторно чл. 17 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 17. (1) Изпълнителната агенция по лекарствата е специализиран орган към министъра на здравеопазването за надзор върху качеството, безопасността и ефикасността на лекарствата.
(2) Изпълнителната агенция по лекарствата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването.
(3) Изпълнителната агенция по лекарствата се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава по реда на Закона за администрацията.
(4) Структурата, функциите и организацията на работа на Изпълнителната агенция по лекарствата се уреждат с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
(5) Изпълнителната агенция по лекарствата:
1. издава разрешения за производство на лекарствени продукти;
2. издава разрешения за употреба и удостоверения за регистрация на лекарствени продукти;
3. издава разрешения за търговия на едро с лекарствени продукти;
4. издава разрешения за паралелен внос на лекарствени продукти;
5. издава удостоверения за регистрация на дрогерии;
6. издава разрешения за провеждане на клинични изпитвания на лекарствени продукти;
7. извършва оценка на качеството, ефикасността и безопасността на лекарствените продукти във връзка с разрешаването им за употреба;
8. издава разрешения за реклама на лекарствени продукти;
9. осъществява контрол върху производството, вноса, съхранението, търговията на едро и дребно, клиничните изпитвания, безопасността и рекламата на лекарствените продукти;
10. извършва лабораторен анализ при съмнение за отклонение в качеството, ефикасността и безопасността на лекарствените продукти и предприема предвидените в закона мерки;
11. организира система за лекарствена безопасност и предприема съответни мерки;
12. издава сертификати съгласно сертификатната схема на Световната здравна организация;
13. издава сертификати за Добра производствена практика;
14. съгласува инвестиционните проекти за строителство на нови и/или преустройство на съществуващи обекти, свързани с производството на лекарствени продукти, в съответствие с правилата на Добрата производствена практика;
15. изпълнява функциите на координатор и консултативен орган по проблемите, свързани с качеството, ефикасността и безопасността на лекарствените продукти;
16. осъществява консултантска, научна, информационна и издателска дейност в областта на лекарствения сектор;
17. координира и участва в дейности, свързани с Европейската фармакопея и с разработването на Българската фармакопея;
18. участва в дейности в областта на лекарствените продукти, свързани с работата на Европейската агенция по лекарствата, Европейския директорат по качеството на лекарствата и здравеопазването, на международни органи и организации, както и с изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;
19. осъществява други дейности, посочени в закон.
(6) Изпълнителната агенция по лекарствата координира дейността си с регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) в областта на контрола върху лекарствените продукти.”
Комисията разгледа повторно чл. 107 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 107. (1) Към Министерския съвет се създава Централна комисия по етика.
(2) Централната комисия по етика се състои от 9 членове – представители на двата пола, и включва задължително лекари, лекари по дентална медицина, психолог, теолог и юрист.
(3) Съставът на комисията се определя с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването за срок 4 години.
(4) Централната комисия по етика дава становища по деонтологични и етични въпроси в областта на клиничните изпитвания, когато е сезирана от комисиите по етика по чл. 103, ал. 1 и 2, от Изпълнителната агенция по лекарствата или от възложителя.
(5) Централната комисия по етика осъществява методично ръководство спрямо комисиите по етика по чл. 103, ал. 1 и 2.
(6) Заседанията на Централната комисия по етика са закрити. При необходимост председателят на Централната комисия по етика може да покани за участие възложителя или главния изследовател.
(7) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с правилник условията и реда за работа на Централната комисия по етика.”
Наименованието на Раздел VІ е “Спиране на клиничното изпитване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Доктор Кумчев, извинете. Комисията разгледа повторно и чл. 155.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Ние не сме стигнали до него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи продължаваме с Раздел VІ на стр. 19.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По Раздел VІ има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 132.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Давам думата на господин Руденко Йорданов за процедура във връзка с Допълнителния доклад.
Гласувания днес няма да има, те ще започнат утре сутринта.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Предлагам преди да преминем към обсъждането на текстовете за второ четене, да бъдат взети предвид някои дребни неща за уточняване по Допълнителния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Които не са взети в комисията и сега ги забелязвате ли?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Които, първо, трябва да бъдат пояснени и, второ, да бъдат направени две много леки добавки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест предлагате да подложим на дискусия текстовете до чл. 155 – това, което докладва д р Кумчев?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Защото чл. 155 ще го разглеждаме сега в Глава шеста.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тогава ще се възползвам от правото си да взема отношение, когато бъде представен.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 133 има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Предложението по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 133:
“Чл. 133. (1) Когато изпитването се провежда при условия, различни от определените при издаване на разрешението, или е налице информация за опорочаване на научната валидност на изпитването или съществува риск за безопасността на участниците, Изпълнителната агенция по лекарствата може временно да спре провеждането на изпитването или да го прекрати.
(2) Прекратяването може да се наложи за определен център или за всички центрове при многоцентрово клинично изпитване на територията на Република България.
(3) В случай на прекратяване на клиничното изпитване във всички центрове на територията на страната, Изпълнителната агенция по лекарствата преди да предприеме действия по ал. 1, уведомява писмено възложителя и главния или координиращия изследовател.
(4) В срок 7 дни от получаването на уведомлението възложителят и/или главният изследовател могат да изразят становище по предприетите от Изпълнителната агенция по лекарствата мерки.
(5) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага, когато съществува непосредствен риск за здравето и безопасността на участниците в изпитването.”
По чл. 134 комисията подкрепя текста на вносителя.
“Раздел VІІ – “Проследяване на безопасността.”
Има предложение на народния представител Атанас Щерев, което гласи: “Раздел VІІ – “Проследяване на безопасността” и чл. 135-141 систематично да се преместят в Глава седма “Проследяване на лекарствената безопасност”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По чл. 135 има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваньо Хърков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 135.
По чл. 136 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 137 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 138 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на този член:
“Чл. 138. (1) Възложителят уведомява Изпълнителната агенция по лекарствата, регулаторните органи на всички държави членки, в които се провежда изпитването при многоцентрово изпитване, и съответната комисия по етика за всяка настъпила в хода на клиничното изпитване подозирана неочаквана сериозна нежелана лекарствена реакция, която води до смърт или е животозастрашаваща, най-късно 7 дни от получаването на информация за нея.
(2) Възложителят предоставя на органите по ал. 1 допълнителна информация по случая в срок 8 дни от датата, на която е изпратено уведомлението.
(3) Възложителят уведомява органите по ал. 1 за всички други, различни от посочените в ал. 1, подозирани неочаквани сериозни нежелани лекарствени реакции, настъпили в хода на клиничното изпитване, най-късно 15 дни от получаването на информация за настъпването им.”
По чл. 139 има предложение на народния представител Атанас Щерев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за този член:
“Чл. 139. (1) Възложителят може да изпълни задълженията си по чл. 138, ал. 1 и 3, като подава съобщенията в Европейската база данни за нежелани реакции.
(2) Когато клиничното изпитване се провежда и в държави извън Европейската общност, възложителят подава съобщенията за подозирани неочаквани сериозни нежелани лекарствени реакции в Европейската база данни за нежелани реакции.
(3) Форматът и съдържанието на съобщенията за нежелани лекарствени реакции се определят с наредбата по чл. 191, ал. 1.
(4) Възложителят информира изследователите, провеждащи клинично изпитване с лекарствен продукт, за всяка подозирана неочаквана сериозна нежелана лекарствена реакция, свързана с изпитвания лекарствен продукт, независимо от произхода й.”
По чл. 140 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за този член:
“Чл. 140. (1) Възложителят предоставя веднъж годишно в Изпълнителната агенция по лекарствата и на съответната комисия по етика списък на всички подозирани сериозни нежелани лекарствени реакции, които са възникнали през изминалия период, и доклад за безопасността на участниците в изпитването.
(2) Формата и съдържанието на доклада се определят в наредбата по чл. 191, ал. 1.”
По чл. 141 комисията подкрепя текста на вносителя.
“Раздел VІІІ – “Уведомление за приключване на клиничното изпитване”.
Има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По чл. 142 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 143 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член:
“Чл. 143. Възложителят представя на Изпълнителната агенция по лекарствата и на съответната комисия по етика окончателен доклад от клиничното изпитване.”
По чл. 144 комисията подкрепя текста на вносителя.
“Раздел ІХ – “Неинтервенционално проучване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По чл. 145 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за този член:
“Чл. 145. (1) Неинтервенционално проучване се провежда с разрешени за употреба в страната лекарствени продукти, когато се изпитват за получаване на допълнителна информация за продукта, предписван по обичайния начин в съответствие с условията, определени в разрешението за употреба.
(2) Възложителят представя в съответната комисия по етика и в Изпълнителната агенция по лекарствата документация за провеждане на неинтервенционално проучване, посочена в наредбата по чл. 82, ал. 3.
(3) Провеждане на неинтервенционално проучване може да започне, ако в едномесечен срок от представяне в Изпълнителната агенция по лекарствата на заявление и на документите по ал. 1, кандидатът не получи изричен отказ от директора на Изпълнителната агенция по лекарствата.”
“Глава четвърта – “Разрешение за производство и за внос на лекарствени продукти”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за това наименование и предлага Глава четвърта да стане Глава пета със същото наименование.
“Раздел І – “Производство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По чл. 146 има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Предложението по т. 1 е оттеглено.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2 и 3, които гласят:
“2. В чл. 146 ал. 3 се изменя, както следва:
“(3) Разрешение за производство се изисква и за лица, които извършват едновременно или поотделно, пълно на всички производствени дейности или частични производствени процеси, включително и опаковане.”
3. В чл. 146 ал. 5 се променя, както следва:
“(5) Не се изисква разрешение за производство при изпълнение на магистрална или фармакопейна рецептура в аптека.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 146.
По чл. 147 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 148 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 149 има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за този член:
“Чл. 149. Ръководителите на производство и контрол върху качеството на лекарствени продукти в предприятията за производство са:
1. лица, които притежават образователно-квалификационна степен “магистър” по специалност “фармация”, “химия” или “биология” и най-малко две години практически опит във фармацевтичното производство;
2. лица, които отговарят на изискванията по т. 1 и имат допълнително призната специалност по радиобиология или радиохимия – за радиофармацевтици или за лекарствени продукти, подложени на йонизиращи лъчения;
3. лица с призната специалност по клинична хематология, медицинска микробиология, вирусология или имунология – за производството на имунологични лекарствени продукти – ваксини, токсини, серуми, за биотехнологични продукти и за лекарствени продукти, получени от човешка плазма или от човешка кръв.”
По чл. 150 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член:
“Чл. 150. (1) Лицето по чл. 146 представя в Изпълнителната агенция по лекарствата заявление по образец, утвърден от директора на агенцията.
(2) Заедно със заявлението по ал. 1 заявителят представя и:
1. диплома за висше образование, документ за придобита специалност, документ за трудов стаж, свидетелство за съдимост и трудов договор за лицата по чл. 148, т. 2 и чл. 149;
2. копие от договори за възлагане на производството и/или контрола на заявените за производство продукти – в случаите по чл. 151;
3. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър, съответно документ за актуална съдебна регистрация;
4. списък на лекарствените продукти, форми и на активните вещества, които ще произвежда;
5. схеми на помещенията за производство, контрол и съхранение и досие на производствената мощност;
6. оценка за въздействие върху околната среда при производството на лекарствени продукти в предвидените в Закона за опазване на околната среда случаи;
7. разрешение от Агенцията за ядрено регулиране, когато заявлението се отнася до производство на радиофармацевтици или на лекарствени продукти, подложени на йонизиращи лъчения при производството им;
8. разрешение за ползване на помещенията за производство, контрол и съхранение, издадено по реда на Закона за устройството на територията, или друг заместващ го документ;
9. заключение от РИОКОЗ след проверка на място;
10. документ за платена такса по чл. 21, ал. 2.
(3) При производството на наркотични вещества и лекарствени форми, които съдържат такива вещества, се спазват изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 151.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 152.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 153.
По чл. 154 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков – в чл. 154 да се добави „за срок от шест месеца”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 154.
Комисията разгледа повторно чл. 155 и предлага следната окончателна редакция:
„Чл. 155. (1) Директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата в срок 90 дни от датата на подаване на заявлението по чл. 150:
1. издава разрешение за производство или
2. прави мотивиран отказ.
(2) Разрешение за производство се издава само за посочените в заявлението лекарствени продукти и форми, активни вещества и лекарствени продукти, предназначени за клинично изпитване и за помещенията, където ще се извършват производството, контролът и съхранението.
(3) Актовете по ал. 1 се връчват на заявителя.
(4) Разрешението за производство е безсрочно.
(5) Отказът по ал. 1, т. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 156.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 157.
По чл. 158 има предложение от народния представител Атанас Щерев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков:
1. В чл. 158, ал. 1 да се добави т. 8 „данни на лицето по чл. 159”.
2. В чл. 158, ал. 2 след думата „регистър” се включват думите „с т. 1, 2, 3, 5, 7 и 8”, а след думите „Интернет” се изписва „на всеки три месеца”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 158:
„Чл. 158. (1) Изпълнителната агенция по лекарствата води регистър по чл. 19, ал. 1, т. 1 на издадените разрешения за производство, който съдържа:
1. номер и дата на разрешението за производство;
2. име, седалище и адрес на управление на лицето, получило разрешение за производство;
3. адрес на помещенията за производство, контрол и съхранение на лекарствата;
4. активните вещества, лекарствените продукти и формите, за които е получено разрешението;
5. име на лицето по чл. 148, т. 2;
6. имена на лицата по чл. 149;
7. дата на заличаване от регистъра на разрешението за производство и основание за това.
(2) Данните от регистъра на издадените разрешения за производство се публикуват на страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата в Интернет.
(3) При поискване от Европейската комисия или от регулаторен орган на държава членка Изпълнителната агенция по лекарствата предоставя информация за издадено разрешение за производство.”
Комисията разгледа повторно чл. 159 и предлага следната окончателна редакция:
„Чл. 159. (1) Притежателят на разрешение за производство наема по трудов договор най-малко едно квалифицирано лице по чл. 148, т. 2, което е постоянно на негово разположение.
(2) Квалифицираното лице по ал. 1 трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да е магистър по медицина, фармация, химия, биотехнология или биология;
2. да има най-малко две години практически опит във фармацевтичното производство и/или в извършването на качествен и количествен анализ на лекарствените продукти и активни вещества.
(3) Когато притежателят на разрешението за производство на лекарствен продукт отговаря на изискването по ал. 2, той може да изпълнява задължението на квалифицирано лице.
(4) Квалифицираното лице издава сертификат за освобождаване на всяка партида, удостоверяващ, че партидата лекарствен продукт е произведена и контролирана в съответствие с изискванията на разрешението за употреба по реда на този закон.
(5) Квалифицираното лице издава сертификат за освобождаване на всяка партида, удостоверяващ, че партидата е лекарствен продукт, предназначен за клинично изпитване, е произведена и контролирана в съответствие с изискванията на добрата производствена практика, с производственото досие на продукта и с информацията, предоставена по чл. 110, ал. 1, т. 4.
(6) Квалифицираното лице води регистър на издадените сертификати за освобождаване на всяка партида от лекарствения продукт.
(7) Данните от регистъра по ал. 6 се съхраняват най-малко пет години след последното вписване и се представят на контролните органи при поискване.
(8) При образуване на административнонаказателно производство за нарушения, извършени при изпълнение на задълженията на квалифицираното лице, Изпълнителната агенция по лекарствата разпорежда на притежателя на разрешението за производство да отстрани временно квалифицираното лице от длъжността.
(9) Критериите и изискванията към квалификацията и обучението на лицата по чл. 148, т. 2 се определят с наредбата по чл. 152.”
По чл. 159 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ванью Хърков:
1. В чл. 159 ал. 8 да се премести в Глава дванадесета – „Държавен контрол”.
2. Чл. 159. (9) Критериите и изискванията към квалификацията и обучението на лицата по чл. 148, да се изпишат всички изисквания относно квалифицираното лице на Директива 2001/83/ЕС, на чл. 48 и 49, а думите „да се определят в наредба по чл. 152” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 160 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков – в чл. 160, ал. 1, т. 4 думата „само” да отпадне, а след думата „изпитване” да се постави думата „внос”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 160.
„Раздел ІІ – Внос на лекарствени продукти и активни вещества.”
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов – заглавието на Раздел ІІ да се промени така: „Лекарствени продукти от трета страна по внос на лекарствени продукти и активни вещества”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По чл. 161 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов:
1. В чл. 161 ал. 1 се променя така:
„(1) Внос на територията на Република България на всички видове лекарствени продукти от трета страна по смисъла на този закон, на активни вещества, използвани като изходни материали и на лекарствени продукти, предназначени за клинично изпитване, могат да извършват (да отпадне) физически и да остане само юридически лица, регистрирани като търговци по националното законодателство.
Да се допълни „и притежаващи Разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти на територията на държава членка, които са получили разрешение за внос, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата”.
2. В ал. 2 да отпадне за да получи разрешение за внос, лицето по ал. 1 трябва да:
1. да разполага по всяко време най-малко с едно квалифицирано лице, което отговаря на изискванията на чл. 159, ал. 2;
2. (да отпадне) разполага с лаборатория за контрол на качеството в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 152 и помещения за съхранение на лекарствените продукти, на лекарствените вещества, на лекарствените продукти за клинично изпитване, снабдени с необходимото техническо оборудване в съответствие с изискванията на наредба по чл. 198.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 161:
“Чл. 161. (1) Внос на територията на Република България на всички видове лекарствени продукти от трета държава по смисъла на този закон, на активни вещества, използвани като изходни материали, и на лекарствени продукти, предназначени за клинично изпитване, могат да извършват само физически или юридически лица, регистрирани като търговци по националното законодателство на територията на държава членка, които са получили разрешение за внос, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.
(2) За да получи разрешение за внос, лицето по ал. 1 трябва да:
1. разполага по всяко време най-малко с едно квалифицирано лице, което отговаря на изискванията на чл. 159, ал. 2 и 9;
2. разполага с лаборатория за контрол на качеството в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 152 и помещения за съхранение на лекарствените продукти, на активни и помощни вещества, на лекарствените продукти за клинично изпитване, снабдени с необходимото техническо оборудване, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 198.”
По чл. 162 има предложение от народния представител Атанас Щерев, което комисията подкрепя.
Предложението на госпожа Ива Станкова и група народни представители е оттеглено.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което не е подкрепено:
“Чл. 162. (1) За получаване на разрешение за внос лицето по чл. 161, ал. 1 подава в Изпълнителната агенция по лекарствата заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. удостоверение за актуално съдебно състояние;
2. списък на активните вещества, лекарствените продукти и формите, които ще се внасят;
3. копие от разрешението за производство, издадено от регулаторния орган на държавата износител;
4. да отпадне – документи за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 159, ал. 1 и 2 за квалифицираното лице;
5. да отпадне – данни за адреса на лаборатория на територията на Република България за извършване на пълен количествен и качествен анализ най-малко на активните вещества и всички други текстове и проверки за доказване на качеството на всяка внесена партида лекарствен продукт в съответствие с изискванията разрешението за употреба по реда на този закон и адрес на помещенията за съхранение;
6. договор, в който са разписани отговорностите на всяка от страните, по отношение спазването на принципите на Добрата производствена от изпълнителя и начинът да отпадне, по който квалифицираното лице по чл. 161, ал. 2, т. 1 ще изпълнява задълженията си в случаите, когато лицето по чл. 161, ал. 1 не разполага със собствена лаборатория;
7. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 21, ал. 2.
(3) Когато помещенията за производство са разположени в трета страна, с която Европейският съюз има подписано споразумение за взаимно признаване на сертификат за Добра производствена практика, лицата по чл. 161 прилагат към заявлението адреса на всяко помещение за производство на лекарствени продукти, активни вещества или лекарствени продукти, предназначени за клинично изпитване, име, седалище и адрес на управлението на лицето, получило разрешение за производство, сертификат, удостоверяващ съответствието на условията за производство, контрол и съхранение със стандарти, еквивалентни на стандартите, утвърдени с изискванията на добрата производствена практика и името на квалифицираното лице.
(4) Да отпадне “в случаите различни от ал. 3.”
Изпълнителната агенция по лекарствата да отпадне при необходимост проверка на място за установяване на съответствие на документацията с условията за производство, контрол и съхранение на лекарствените продукти в страната износител. При установяване на съответствие с добрата производствена практика Изпълнителната агенция по лекарствата издава сертификат.
(5) Разходите за извършване на проверката на място по ал. 4 са за сметка на вносителя.
(6) За извършване на проверка на място по ал. 4 заявителят заплаща такса в размер, определен в тарифата по чл. 21, ал. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 162:
“Чл. 162. (1) За получаване на разрешение за внос лицето по чл. 161, ал. 1 подава в Изпълнителната агенция по лекарствата заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър, съответно документ за актуална съдебна регистрация;
2. списък на активните вещества, лекарствените продукти и формите, които ще се внасят;
3. копие от разрешението за производство, издадено от регулаторния орган на държавата износител;
4. документи, с които се удостоверяват обстоятелствата по чл. 159, ал. 1 и 2 за квалифицираното лице;
5. данни за адреса на лаборатория на територията на Република България за извършване на пълен количествен и качествен анализ най-малко на активните вещества и на всички други тестове и проверки за доказване на качество на всяка внесена партида лекарствен продукт в съответствие с изискванията на разрешението за употреба по реда на този закон и адрес на помещенията за съхранение;
6. договор, в който са определени отговорностите на всяка от страните по отношение спазването на принципите на Добрата производствена практика от изпълнителя, и начинът, по който квалифицираното лице по чл. 161, ал. 2, т. 1 ще изпълнява задълженията си, в случаите, когато лицето по чл. 161, ал. 1 не разполага със собствена лаборатория;
7. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 21, ал. 2.
(3) Когато помещенията за производство са разположени в трета държава, с която Европейската общност има подписано споразумение за взаимно признаване на сертификати за Добра производствена практика, лицата по чл. 161 прилагат към заявлението адреса на всяко помещение за производство на лекарствени продукти, активни вещества или лекарствени продукти, предназначени за клинично изпитване, име, седалище и адрес на управление на лицето, получило разрешение за производство, сертификат, удостоверяващ съответствието на условията за производство, контрол и съхранение със стандарти, еквивалентни на стандартите, утвърдени с изискванията на Добрата производствена практика, и името на квалифицираното лице.
(4) В случаите, различни от ал. 3, Изпълнителната агенция по лекарствата извършва при необходимост проверка на място за установяване на съответствие на документацията с условията за производство, контрол и съхранение на лекарствените продукти в страната износител. При установяване на съответствие с Добрата производствена практика Изпълнителната агенция по лекарствата издава сертификат.
(5) Разходите за извършване на проверката на място по ал. 4 са за сметка на вносителя.
(6) За извършване на проверка на място по ал. 4 заявителят заплаща такса в размер, определен в тарифата по чл. 21, ал. 2.”
Има предложение на народния представител Атанас Щерев по чл. 163, което комисията подкрепя.
Има предложение от народните представители Ива Станкова, Росица Янакиева, Надя Антонова и други, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 163:
„Чл. 163. (1) Квалифицираното лице по чл. 161, ал. 2, т. 1 издава сертификат за освобождаване на всяка партида, удостоверяващ, че внесената партида лекарствен продукт от трета държава, независимо дали продуктът е произведен или не в друга държава членка, преди да се пусне на пазара на територията на Република България, е подложена на пълен качествен и количествен анализ, най-малко на активните вещества и са извършени всички необходими изпитвания и проверки в съответствие с изискванията за издаване на разрешение за употреба по реда на този закон.
(2) Когато партидата лекарствен продукт, внесена от трета държава, е подложена на анализите по ал. 1 в друга държава членка и се придружава от сертификат за освобождаване на партидата, подписан от друго квалифицирано лице, не се изисква провеждане на контролни изпитвания на територията на Република България.
(3) Когато партидата лекарствен продукт е внесена от трета държава, с която Европейската общност има подписано Споразумение за взаимно признаване на сертификата за Добра производствена практика, квалифицираното лице издава сертификат за освобождаване на партидата на базата на придружаващата партидата документация, без да се налага да извършва контролни изпитвания на територията на Република България.
(4) Квалифицираното лице по ал. 1 издава сертификат за освобождаване на всяка внесена партида, удостоверяващ, че партидата лекарствен продукт на територията на Република България, предназначен за клинично изпитване, е произведена и контролирана в съответствие със стандарти, еквивалентни на Добрата производствена практика, с производственото досие на продукта и за всяка партида лекарствени продукти са проведени всички необходими анализи и тестове за качество в съответствие с информацията, предоставена на Изпълнителната агенция по лекарствата от възложителя, съгласно наредбата на чл. 82, ал. 3.
(5) Квалифицираното лице по ал. 1 издава сертификат за освобождаване на всяка партида лекарствен продукт, използван за сравнение в клинично изпитване на територията на Република България, който се внася от трета държава и не се придружава от документ, удостоверяващ, че е произведен и контролиран в съответствие със стандарти, еквивалентни на Добрата производствена практика, включително когато този лекарствен продукт има издадено разрешение за употреба.
(6) Не се изисква провеждане на контролни изпитвания на територията на Република България, когато в друга държава членка или друга държава от Европейското икономическо пространство са изпълнени изискванията по ал. 4 или 5 и лекарственият продукт, предназначен за клинично изпитване, е придружен със сертификат за освобождаване на партидата, издаден от друго квалифицирано лице.
(7) Квалифицираното лице по ал. 1 съхранява документацията за всяка внесена партида лекарствен продукт най-малко пет години и я представя при поискване на контролните органи.
(8) Притежателят на разрешение за внос осигурява и поддържа система за блокиране и изтегляне от пазара на лекарствени продукти, показали несъответствие с изискванията за качество.
(9) Притежателят на разрешение за внос е длъжен да блокира и да изтегли лекарствените продукти, показали несъответствие с изискванията за безопасност и ефикасност, съгласно наредбата по чл. 274, ал. 1.
(10) Разпоредбите на чл. 160, ал. 1, т. 4, 5 и 7 се прилагат и по отношение на притежателите на разрешение за внос.
(11) Притежателят на разрешение за внос осигурява на квалифицираното лице по чл. 161, ал. 2, т. 1 необходимите условия за изпълнение на задълженията му и уведомява незабавно контролните органи при неговата промяна.
(12) При образуване на административно-наказателно производство за нарушения, извършени при изпълнението на задълженията на квалифицираното лице, Изпълнителната агенция по лекарствата разпорежда на притежателя на разрешението за внос да отстрани временно квалифицираното лице от длъжността.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 164.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 165.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 166.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 167.
„Глава пета – Опаковки и листовки на лекарствени продукти.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за това наименование и предлага Глава пета да стане Глава шеста със същото наименование.
По чл. 168 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Комисията подкрепя предложението по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 168:
„Чл. 168. (1) Опаковката на лекарствен продукт се състои от първична и/или вторична опаковка и от листовка за пациента.
(2) Вторичната опаковка на лекарствени продукти, съдържащи вещества, посочени в Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, се маркира диагонално с две червени ленти, а вторичната опаковка на лекарствени продукти, съдържащи вещества от Приложение № 3 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - с две сини ленти. Опаковката задължително съдържа указание, че лекарственият продукт се отпуска само по специално лекарско предписание.
(3) Вторичната опаковка и листовката на лекарствените продукти могат да съдържат символи или пиктограми, чието предназначение е да онагледят информацията в тях, за да се възприема по-лесно от пациента.
(4) Вторичната опаковка и транспортните контейнери с лекарствени продукти, съдържащи радионуклеиди, трябва да са означени съгласно изискванията за безопасен транспорт на радиоактивни материали на Международната агенция за атомна енергия.
(5) Когато лекарственият продукт се разрешава за употреба на територията на Република България, върху вторичната му опаковка се поставя маркировка за разделно събиране и рециклиране съгласно Закона за управление на отпадъците и актовете по прилагането му.
(6) Когато лекарственият продукт се разрешава за употреба, наименованието му върху вторичната опаковка, лекарствената форма и съдържанието на активното вещество в дозова единица се изписва и с Брайлова азбука.
(7) Изискванията на ал. 6 не се прилагат за ваксини и лекарствени продукти в болнични опаковки.”
По чл. 169 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 169.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 170.
„Глава шеста – Класификация на лекарствените продукти.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за това наименование и предлага Глава шеста да стане Глава седма със същото наименование.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 171.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 172.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 173.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 174.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 175.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 176.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 177.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 178.
По чл. 179 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков:
В чл. 179, ал. 2 след думите „ежегодно” се поставя „ежемесечно” (няма нужда от такава актуализация, ако не се качва регулярно, тъй като информацията на практика ще е недостоверна).
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 179.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 180.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 181.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 182.
„Глава седма – Проследяване на лекарствената безопасност.”
Има предложение на народния представител Атанас Щерев:
Наименованието на Глава седма „Проследяване на лекарствената безопасност” се заменя с „Постмаркетингово лекарствено наблюдение”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за това наименование и предлага Глава седма да стане Глава осма със същото наименование.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 183.
По чл. 184 има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков:
В чл. 184, ал. 5 след думите „Европейска агенция по лекарствата” се добавят думите „и ги актуализира регулярно на две седмици”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 184.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 185.
Тук чета текста от Допълнителния доклад, където комисията предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 186. (1) Притежателят на разрешение за употреба определя квалифицирано лице по лекарствена безопасност, установено на територията на държавите членки.
(2) Данните за лицето по ал. 1 – име, професионална биография, адрес, телефон, факс се представят в Изпълнителната агенция по лекарствата заедно със заявлението за разрешение за употреба.
(3) Притежателят на разрешението за употреба уведомява Изпълнителната агенция по лекарствата при всяка промяна в данните по ал. 2.”
По чл. 187, уважаеми госпожи и господа, има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 187:
“Чл. 187. Квалифицираното лице по чл. 186 носи отговорност за:
1. документиране и анализ на всички съобщения за подозирани нежелани лекарствени реакции, станали известни на притежателя на разрешението за употреба по чл. 188;
2. подаване в Изпълнителната агенция по лекарствата на спешните доклади за съобщения за нежелани лекарствени реакции и на периодичните доклади за безопасност по чл. 189 и 190;
3. незабавно предоставяне при поискване от Изпълнителната агенция по лекарствата на допълнителна информация, необходима за оценяване на съотношението полза/риск при употребата на лекарствен продукт, включително и на данни за продажбите или предписването на лекарствения продукт;
4. предоставяне на Изпълнителната агенция по лекарствата на всяка нова информация, независимо от източника, която има отношение към оценката на съотношението полза/риск при употребата на лекарствения продукт, включително информация от постмаркетингови проучвания на безопасността на продукта.”
По чл. 188 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 189 има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 189:
“Чл. 189. Притежателят на разрешението за употреба подава в Изпълнителната агенция по лекарствата доклад в срок 15 дни от датата на получаването на съобщение за нежелана лекарствена реакция в следните случаи:
1. при съобщения от медицински специалисти за подозирана сериозна нежелана лекарствена реакция, наблюдавана на територията на Република България;
2. при други съобщения за подозирани сериозни нежелани лекарствени реакции, наблюдавани на територията на Република България, които отговарят на критериите, определени в наредбата по чл. 191, ал. 1, и за които е информиран;
3. при съобщения за подозирани сериозни и неочаквани нежелани лекарствени реакции, както и всеки случай на подозирано предаване на инфекциозни агенти чрез лекарствен продукт, наблюдавани в трети държави, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 191, ал. 1;
4. при съобщения за подозирани сериозни нежелани лекарствени реакции, наблюдавани в другите засегнати държави членки в случаите по чл. 76.”
По чл. 190 има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 190.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 191.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 192.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 193.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 194.
“Глава осма – Търговия на едро и паралелен внос на лекарствени продукти.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за това наименование и предлага Глава осма да стане Глава девета със същото наименование.
“Раздел І – Търговия на едро с лекарствени продукти.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По чл. 195 има предложение на народния представител Атанас Щерев, подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
Предложението по ал. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 2 и предлага систематично да бъде отразено в чл. 197.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 195:
“Чл. 195. (1) Търговия на едро с лекарствени продукти могат да извършват физически и юридически лица, притежаващи разрешение за тази дейност, издадено от регулаторен орган на съответната държава членка.
(2) Когато лицето по ал. 1 има складови помещения на територията на Република България, то може да извършва търговия на едро с лекарствени продукти след получаване на разрешение от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.”
По чл. 196 има предложение на народните представители Ива Станкова, Росица Янакиева и други.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 196.
По чл. 197 има предложение на народния представител Атанас Щерев, което гласи: в чл. 197, т. 2 изразът “и чиито задължения се определят в наредбата по чл. 198” отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Предложението по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Има предложение на народните представители Ива Станкова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което също е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 197:
“Чл. 197. Лицата по чл. 195 трябва да разполагат с:
1. подходящи помещения, оборудване и съоръжения и подходящи транспортни средства, осигуряващи правилното съхранение, разпространение и транспортиране на лекарствените продукти, в съответствие с изискванията на Добрата дистрибуторска практика;
2. квалифициран персонал и отговорен магистър по фармация, който има най-малко две години трудов стаж по специалността и чиито задължения се определят в наредбата по чл. 198.”
По чл. 198 има предложение на народния представител Атанас Щерев: чл. 198 се изменя така:
“Чл. 198. При прилагане на принципите и изискванията за Добра дистрибуторска практика се прилагат изискванията на ръководството за Добра дистрибуторска практика на Европейската агенция по лекарствата, възприети от Общността.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което също е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 198.
По чл. 199 има предложение на народния представител Атанас Щерев: в чл. 199, ал. 1, т. 7 изразът “съгласно наредбата по чл. 198” се заменя със “съгласно принципите и изискванията за Добра дистрибуторска практика по чл. 198”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков: чл. 199, ал. 2 и т. 1 и 2 се изменят, както следва:
“(2) Лицата по чл. 195, ал. 1 уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата непосредствено преди да започнат осъществяване на дейност на територията на Република България, като представят следните документи:
1. копие от разрешението за търговия на едро, издадено от регулаторен орган на държава членка;
2. име и адрес на лицето за контакти на територията на Република България; (това лице може да не съществува и ако няма, не се ли допуска ТЕ) да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 199:
“Чл. 199. (1) Лицата по чл. 195, ал. 2 подават в Изпълнителната агенция по лекарствата:
1. заявление, което съдържа име, седалище и адрес на управление на търговеца; адрес и описание на помещенията и съоръженията за съхранение на лекарствените продукти;
2. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;
3. име, свидетелство за съдимост, диплома за висше образование и трудов стаж на отговорния магистър по фармация по чл. 197, т. 2 и копие от трудовия му договор;
4. разрешение за ползване на помещенията за съхранение по чл. 197, т. 1, издадено по реда на Закона за устройство на територията, или друг заместващ го документ;
5. инвестиционен проект на помещенията по чл. 197, т. 1, одобрен по реда на Закона за устройство на територията;
6. документ, удостоверяващ правното основание за ползване на помещенията;
7. заключение от РИОКОЗ след проверка на място, че са спазени здравните изисквания в помещенията за търговия на едро съгласно наредбата по чл. 198;
8. документ за платена такса, посочена в тарифата по чл. 21, ал. 2.
(2) Лицата по чл. 195, ал. 1 подават заявление в Изпълнителната агенция по лекарствата, придружено от следните документи:
1. копие от разрешението за търговия на едро, издадено от регулаторен орган на държава членка;
2. име и адрес на лицето за контакти на територията на Република България;
3. адрес на помещенията за съхранение на лекарствените продукти на територията на държавите членки.
(3) При търговия на едро с наркотични вещества, както и с лекарствени форми, съдържащи такива вещества, се спазват и изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
(4) При търговия на едро с радиофармацевтици се представя и становище на Агенцията за ядрено регулиране.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 200.
По чл. 201 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков – чл. 201, ал. 2 се изменя, както следва:
“(2) В случаите по ал. 1 срокът по чл. 202, ал. 1 спира да тече до 6-месечен срок, след което процедурата се прекратява.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 201.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 202:
“Чл. 202. (1) В срок до 90 дни от датата на подаване на заявлението по чл. 199, ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата издава разрешение за търговия на едро или прави мотивиран отказ.
(2) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
По чл. 203 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 203:
“Чл. 203. В срок до 15 дни от датата на подаване на документацията по чл. 199, ал. 2 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата издава удостоверение за регистрация за търговия на едро на територията на Република България на лицето по чл. 195, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 204.
По чл. 205 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 205:
“Чл. 205. (1) Изпълнителната агенция води регистър на издадените разрешения за търговия на едро с лекарствени продукти по чл. 202, ал. 1, който съдържа:
1. номер и дата на разрешението;
2. име, седалище и адрес на управление на лицето, получило разрешението;
3. адрес на помещенията за съхранение на лекарствените продукти;
4. данните за отговорния магистър по фармация по чл. 197, т. 2;
5. списък на лекарствата, съдържащи наркотични вещества, радиофармацевтици, имунологични лекарствени продукти и лекарствени продукти, получени от човешка плазма и човешка кръв;
6. дата на заличаване на разрешението от регистъра и основание за това;
7. забележки по вписаните обстоятелства.
(2) Изпълнителната агенция по лекарствата води регистър на издадените удостоверения по чл. 203 за търговия на едро с лекарствени продукти, който съдържа:
1. номер и дата на удостоверението;
2. номер на разрешението за търговия на едро с лекарствени продукти и органа, който го е издал;
3. име, седалище и адрес на управление на лицето, получило удостоверението;
4. данни за лицето по чл. 199, ал. 2, т. 2;
5. дата на заличаване на удостоверението от регистъра и основание за това;
6. забележки по вписаните обстоятелства.
(3) Данни от регистрите се публикуват на страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата в Интернет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: До чл. 205 включително, всъщност остават немного членове за привършване на доклада.
Аз предлагам утре, след като преминем към гласуване на текстовете, които не са приети, съгласно чл. 71, ал. 1 от правилника да минем към гласуване глава по глава, за да може този обемист законопроект да мине по-бързо на второ четене. Онези текстове, които не са приети, ще бъдат подложени на гласуване и по тях ще има дискусия на второ четене съгласно правилника.
Уважаеми колеги, остават 3 минути. Позволете ми да ви запозная с няколко съобщения и да ви информирам за утрешния парламентарен контрол.
Комисията по гражданското общество и медии ще проведе заседание днес, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще заседава днес, на 22 март, от 15,00 ч. в зала 232 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Утре във времето за парламентарен контрол ще отговарят следните министри:
Министърът на отбраната Веселин Близнаков ще отговори на народния представител Стела Банкова.
Министърът на финансите Пламен Орешарски ще отговори на питане от народния представител Тодор Батилов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговори на въпрос от народния представител Димитър Абаджиев.
Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще отговори на два въпроса и едно питане от народните представители Димитър Абаджиев, Иван Николаев Иванов и Яни Янев.
Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров ще отговори на питане и въпроси от народните представители Мария Капон, Нено Димов и Евдокия Манева.
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски ще отговори на пет въпроса от народните представители Борислав Китов, Ваньо Шарков – три въпроса, и Елеонора Николова.
Следващото пленарно заседание е утре, 23 март 2007 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов
Десислав Чуколов