Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Иван Илчев и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, както стана известно, вчера е починал Борис Димовски. Вярвам ще се съгласите, една личност, която не се нуждае от много характеристика, тъй като и с творчеството си, и с личността си се утвърди като ярък талант и изявен гражданин, беше и народен представител в Седмото Велико Народно събрание.
Предлагам с едноминутно мълчание да почетем неговата памет.
(Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Да ви представя проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 28-30 март 2007 г.
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители – продължение.
2. Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 187 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г., от Препоръка № 197 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г., и от Препоръка № 198 относно трудовото правоотношение, 2006 г.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
5. Второ четене на Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина – продължение.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците.
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
8. Второ четене на Законопроекта за електронните съобщения - продължение.
9. Второ четене на Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие – продължение.
10. Проект за решение за избиране на независима Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2006 г.
11. Първо четене на Законопроекта за амнистия.
12. Проект за решение за създаване на Временна комисия по искането на Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Тома Янков Томов – народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
13. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте проекта за програмата.
Гласували 147 народни представители: за 141, против 3, въздържали се 3.
Програмата е приета.
Предложения по ал. 3.
Има предложение от народния представител Минчо Христов – проект за решение относно предсрочното закриване на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин председател, ще Ви поправя, но предложението е проект за решение относно възлагане на правителството на Република България незабавно да предприеме необходимите действия за активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз по отношение на предсрочното закриване на реактори от АЕЦ “Козлодуй”.
Накратко решението звучи така: възлага се на правителството на Република България незабавно да предприеме необходимите действия за активиране на защитни мерки по чл. 36 от Договора за присъединяване към Европейския съюз. Тези защитни мерки да бъдат обвързани с продължаване на експлоатацията на предсрочно закритите блокове на АЕЦ “Козлодуй”, които са доказали своята техническа безопасност.
Колеги, няма да се спирам на аргументите, които многократно съм излагал от тази трибуна, а именно, че блоковете са категорично безопасни, доказано безопасни от международни експертизи, че решението за предсрочното изваждане от експлоатация обслужва чужди икономически интереси и е във вреда на българската икономика. Няма да говоря за това, че вече започна режим на тока в някои балкански страни.
Искам да ви кажа, че активирането на чл. 36 не е моя идея. Това е идея на министър Румен Овчаров. Обръщам се към управляващата тройна коалиция и се надявам те да подкрепят това предложение. Това е най-безболезненият и бърз начин ние да спасим закритите реактори. Надявам се на вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 126 народни представители: за 29, против 64, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Господин Христов, имате думата за процедура за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги отляво, уважаеми колеги от тройната коалиция, не мога да ви разбера. Вашият министър казва, че България трябва час по-скоро да задейства чл. 36 от договора и да спаси реакторите. Вие тук, вашето мнозинство гласува “против”. Просто не мога да повярвам на очите си. Вие контактувате ли с Министерския съвет? (Шум и реплики.)
Аз – от опозицията – предлагам нещо, което да помогне на Министерския съвет, в конкретния случай и на България, а вие гласувате “против”! Как мога да си обясня това?!
Надявам се да преосмислите вашето решение и да подкрепите това разумно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правите предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново направеното предложение със собствените си карти.
Гласували 128 народни представители: за 31, против 58, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Второто предложение е на народния представител Стела Банкова – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България.
Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Предлаганите промени в Закона за избиране на членове на Европейския парламент от България целят да отпадне условието за уседналост на български граждани, цитирам: “срещу които е повдигнато обвинение и в чиято подкрепа се е произнесъл Европейският парламент”.
Предлагаме инициативен комитет – подчертавам – инициативен комитет да издига до шест независими кандидати в една листа. Такава е например практиката в редица страни – членки на Европейския съюз.
Чрез приемането на предлаганата поправка българските политически партии и особено българските политици ще докажат на практика многократно декларираната си съпричастност към драмата на шестимата български медици и че наистина се водят от националните ни интереси, а не от своя личен и теснопартиен егоизъм.
Уважаеми колеги, вчера адвокат Хари Харалампиев съобщи за желанието и надеждата на българските медицински сестри да бъдат издигнати кандидатурите им. При завръщането си от Либия адвокат Хари Харалампиев напомни, че има нещо много по-важно от политиката и от политическите сметки – това е животът!
Уважаеми колеги, умолявам ви, нека да помогнем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 125 народни представители: за 18, против 29, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Госпожо Банкова, имате думата – за прегласуване.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги! Обръщам се към вас и ви моля съвсем човешки: нека да загърбим политиката и да се опитаме да помогнем!
Обръщам се към въздържалите се, към тези, които гласуваха “против”, моля ви! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да прегласуваме това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 19, против 24, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Господин Янев, имате думата да развиете Вашето предложение. Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България.
Зная, че някои колеги ще възразят, че за такъв кратък период от време той не може да мине през съответната ресорна комисия, за да влезе на първо четене в пленарната зала. Но подобни прецеденти са ставали неведнъж за далеч по-маловажни законопроекти.
В чл. 5, ал. 1 може би става въпрос за едно недоглеждане, което лишава от възможност нашите медици в Либия да се кандидатират за евродепутати. Смятам, че това тяхно желание и тази възможност трябва да се уважат.
Предлагам през тази пленарна седмица това предложение да влезе като точка от дневния ред.
След неудачните опити на тихата дипломация е време да покажем, че българският народ защитава своето достойнство и не търпи да бъде унижаван. А когато нашите медици – ако волята на народа е такава, заемат местата си в Европейския парламент, те ще бъдат най-добрите адвокати на човешките права, най-убедителните противници на смъртното наказание, на ксенофобията, на религиозния фанатизъм, и никой не би могъл да представи по-убедителна кауза от тази.
Затова още веднъж, уважаеми колеги, апелирам тази точка да влезе в днешното или утрешното пленарно заседание и да се премахне това недоглеждане, този легализъм, който слага излишни бариери и препятствия към хора, които толкова години са подложени на такива тежки страдания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 20, против 22, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Желаете ли прегласуване, господин Янев? Не.
Следващото предложение е на госпожа Антонела Понева за включване в програмата на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, за пореден път внасяме нашето предложение за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, а именно с това предложение да повишим качеството на живот на възрастните хора на България, на нашите родители, като всички пенсии се преизчислят по средномесечния осигурителен доход за страната за 2006 г. Това ще доведе до заличаване на несправедливата разлика в пенсиите, отпуснати преди влизането в сила на Кодекса за социално осигуряване, и тези пенсии, които са отпуснати след този момент. Задачата е твърде проста с едно много лесно решение.
Вашите притеснения, които са публично обявени за това откъде ще се намерят средства и как ще се намира ресурс ако тази година направим това, което ние предлагаме, а именно тези средства, които са 800 млн. лв., за да се постигне това, което предлагаме. На фона на огромния излишък от 2 млрд. лв. може тези средства да бъдат преведени от този наистина огромен излишък и да постигнем това, което желаят всички български пенсионери. Наистина решението е твърде просто. Вашите притеснения за следващите години в контекста на безпомощността на управлението са основателни, а за това, че няма ресурси, са абсолютно неоснователни. Само за миналата година Националната агенция по държавни вземания не е събрала 2 млрд. лв. Да бъдат така добри служителите да си съберат вересиите, както се казва. От тези 2 млрд. лв. сигурно много сериозни суми са за осигуровки. Само строителният бизнес не е внесъл 450 млн. лв. за ДДС. Представете си какви са сумите за осигуровки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето!
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Трябва да се стимулират хората и работещи да се осигуряват на реални доходи чрез малко по-смела данъчна политика. Това ще доведе до повишаване на осигурителните вноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви приключвайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Нека не изпускаме момента за правилното усвояване на еврофондовете, защото само в областта на инфраструктурата 80 на сто от еврофондовете отиват за работни места, а оттам и осигуровки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 115 народни представители: за 34, против 12, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, това, което исках да ви кажа, е, че ресурс има. И то не ресурси чрез увеличаване на държавната субсидия и увеличаване на вноските, а точно обратното.
Вашето правителство, което вие избрахте, се нарече правителство на европейската интеграция, икономически растеж и социална отговорност. Социалната отговорност се е превърнала в една крайна безотговорност. А европейската интеграция не означава само това, което, слава Богу, се случи на България – да бъдем приети в Европейския съюз, а означава и това да се изпълняват някои решения на Европейския съюз. И ето накрая аз ще ви прочета нещо, което вие би трябвало да знаете добре и да се стремите към неговото изпълнение.
В своята Резолюция за демографските предизвикателства и солидарност между поколенията от 23 март 2006 г., Европейският парламент подчерта необходимостта от подсилване на елемента на солидарност в пенсионните системи. Тоест преодоляване изключването на възрастните хора в резултат на ниски доходи. Нещо повече – парламентът вярва, че реформите в националните пенсионни системи не трябва да се концентрират само върху устойчивостта на публичните финанси, но следва да дават възможност на възрастните хора да остават финансово независими в пенсионна възраст. Това случва ли се с нашите пенсионери? Работи ли се в посока това да се случи? Не, точно обратното. Близо 2 млн. души са на границата на мизерията. Затова още веднъж апелирам към вас – нека да решим тази съвсем елементарна задача. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 31, против 18, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
За пояснение, уважаеми колеги, днес се регистрираха 175 народни представители. Това означава, че решенията се вземат с мнозинство от 88 народни представители, освен ако не се извърши нова регистрация и не се установи нов кворум.
Предложение на народния представител Петър Стоянов за включване в седмичната програма на Законопроект за публичност на лобизма.
Има ли кой да го представи?
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, групата на ОДС внася Законопроекта за публичност на лобизма. Тъй като сме наясно, че предлаганият акт няма да предизвика сълзи на радостна благодарност в очите на избирателите, нито пък сме изкушени да мислим, че предлагаме нещо уникално като законотворчески продукт, той обаче е необходим, неразделен е от усилията да нормализираме политическия живот, да направим видими връзките между политиката, бизнеса и третия сектор, да ги регламентираме така, че те да бъдат възприемани като естествени лостове за отстояване на гражданския интерес, а не като корупция.
Факт е, уважаеми госпожи и господа, че гражданското общество реагира много зряло и умно на необходимостта от Закон за публичност на лобизма. Ангажираха се някои от най-авторитетните фондации и сдружения като “АКСЕС”, “Работилница за граждански инициативи”, Омбудсманът на Република България, Тръстът за гражданско общество в Централна и Източна Европа, Програмния и аналитичен център за европейско право и още много други. Искаме да подчертаем специално и изключително полезното сравнително изследване на световните практики, направен още през миналата година по Програма “Студенти на стаж в парламента”. Много професионално и задълбочено участваха профсъюзите и Българската търговско-промишлена палата. Всичко това идва да покаже, че третият сектор има огромен интерес към такъв законопроект.
Ние не претендираме за уникалност на нашия проект, а сме се опитвали да подредим, обогатим и продължим една традиция, започнала още в предишния парламент със законопроекта на Новото време. Опитали сме се да сме успоредни на усилията на ДПС в тази посока и, разбира се, на Комисията за борба с корупцията в Четиридесетото Народно събрание.
Искам само да ви припомня една от необходимостите на този законопроект. Можем смело да кажем, че първият остър въпрос още в началото на един вече шестгодишен период в най-новата история на България, беше свързан именно с необходимостта от Закона за лобизма. Това е свързано с първия законодателен акт на Тридесет и деветото Народно събрание, когато управляваше едно мнозинство, самонарекло себе си либерално, наричам го и аз така, което и днес е в управлението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето изтече.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Припомням ви, че първият акт беше Законопроектът за хазарта.
Предлагам ви да подкрепите този законопроект, за да можем да го обединим и с усилията на останалите колеги. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 19, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Павел Шопов за включване в седмичната програма на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
С минаването на тримесечния срок, през който предложението не беше внесено в съответните комисии за разглеждане, с това мое излизане от името на Парламентарната група на партия “Атака” на парламентарната трибуна смятаме, че ще започне един много сериозен дебат по въпрос, който вълнува все повече и повече българската общественост и който има множество измерения по отношение на политическата система и гражданското общество в България. Това е въпросът за двойното гражданство. Този въпрос се поставя много често от привържениците на “Атака”, но не това е въпросът, той се поставя изобщо от българските граждани по най-различни поводи.
С това наше изявление смятаме, че ще започне този дебат в обществото, който сигурно няма да продължи кратко време и ще срещне неразбиране и обструкции от страна на определени кръгове и политически сили, но смятаме, че в крайна сметка той ще бъде решен. Той ще бъде решен, защото такава е тенденцията, защото такова е решението на въпроса и в огромната част от европейските страни. Има малко изключения в европейските страни, където се допуска двойно гражданство. Нашият законопроект, както сме го приели, изключва възможността за двойно гражданство, което е модерната тенденция. И ако исторически се върнем назад, ще видим, че двойното гражданство се е сложило предвид на едни особени обстоятелства в други времена и други епохи и в края на ХХ и началото на ХХІ век смятаме, че това е анахронизъм, който трябва да бъде премахнат.
Ние обаче сме гъвкави като подход в това наше предложение за законопроект, като поставяме възможността двойното гражданство да съществува за хора с българско етническо самосъзнание в страните – членки от Европейския съюз, и съседни на България страни – Молдова и Влашко, където има компактни групи от българско население, които знаете, че все повече и повече изявяват желание и има тенденция да придобиват българско гражданство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето!
ПАВЕЛ ШОПОВ: В това отношение ние, пак повтарям, прилагаме гъвкав подход.
Ето защо молим за вашето разбиране и да гласувате за включването на този законопроект в дневния ред и да се започне една сериозна дискусия по темата, която има множество измерения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 91 народни представители: за 14, против 28, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 21 до 27 март:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Вносители – Евдокия Манева и Антонела Понева. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители – Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизните и данъчните складове. Вносител – Евгений Жеков. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители – Иван Костов и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители – Иван Костов и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните. Вносители – Иван Костов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносители – Иван Костов и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители – Иван Костов и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Митко Димитров, Георги Димитров и Борислав Ноев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2006 г. по Закона за държавните помощи. Вносител – Комисията за защита на конкуренцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители – Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща е Комисията по енергетика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Вносители – Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2006 г. по Закона за защита на конкуренцията. Вносител – Комисията за защита на конкуренцията. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България. Вносител – Яне Янев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по транспорт и съобщения и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България. Вносители – Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Преминаваме към първа точка от приетата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ – продължение.
Предстои докладване на § 9, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение, господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение в пленарна зала да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието Сабрие Сапунджиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите представителите на Министерството на правосъдието в пленарната зала.
Господин Стоилов, моля да представите § 9.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение от народния представител Мая Манолова § 9 да отпадне.
Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по § 9? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 10 има предложение от народните представители Анелия Мингова и Яни Янев, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Мая Манолова – в § 10 думите “финансовият инспектор” се заличават, което комисията не подкрепя.
Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което комисията подкрепя по т. 1, а по т. 2 то е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 11, със следната редакция:
“§ 11. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение трето:
“В заповедта министърът на правосъдието определя вида на контрола, съдебен или финансов, частния съдебен изпълнител, който подлежи на контрол, лицата, на които е възложен контролът, срока за осъществяване на проверката, срока, който обхваща проверката, и други данни по преценка на органа.”
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Съдебният и финансовият инспектор имат право на свободен достъп до кантората и служебния архив на частния съдебен изпълнител. При констатиране на нарушения съдебният и финансовият инспектор могат да правят копия на документи.”
3. Създава се нова ал. 3:
“(3) Частният съдебен изпълнител е длъжен да осигури свободен достъп на съдебния и финансовия инспектор до служебните помещения и до служебния архив за извършване на назначена от министъра на правосъдието проверка.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
“(4) Съдебният и финансовият инспектор имат достъп за проверка до специалните банкови сметки по чл. 24, ал. 1 и до касата на частния съдебен изпълнител.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
6. Създава се ал. 6:
“(6) Когато върху дейността на частния съдебен изпълнител се извършват едновременно проверки от финансови инспектори по този закон и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, приключва се проверката, започнала първа, след което се извършва другата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по така представения параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
Има предложение от народния представител Надя Антонова § 14 да отпадне, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
Има предложение от народния представител Надя Антонова § 15 да отпадне, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16:
“§ 16. В чл. 83, ал. 1 думите “и имат определен минимален и максимален размер” се заличават.”
Има предложение от народния представител Мая Манолова – създава се нов § 16 със следното съдържание:
“§ 16. В Закона за съдебната власт, в чл. 35б се създава нова ал. 3, а досегашната става ал. 4:
“(3) Съдебният инспектор проверява и анализира и дейността на частните съдебни изпълнители, като:
1. извършва контрол за точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифата по чл. 78;
2. извършва проверки на постъпилите парични средства в банковите сметки по чл. 24 и в касата на частния съдебен изпълнител за законосъобразното им разпореждане и отчитане.”
Комисията не подкрепя предложението.

“Заключителна разпоредба
§ 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 16 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Манолова – вероятно по Вашето предложение за създаване на нов параграф.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Предложението ми е процедурно. Във връзка с възприетата нова система на гласуване, а именно да се гласува в четвъртък и петък сутринта по текстове, които са разглеждани и обсъждани в пленарната зала предния ден, се създава един проблем: когато са налице взаимно свързани предложения, при които от първото следват останалите, те не могат да бъдат своевременно оттеглени. В случая в зависимост от това дали ще се приеме моето предложение по § 8 е нормално, ако не се приеме, да оттегля своите предложения по параграфи 9, 10 и 16, който току-що беше прочетен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие можете да го направите утре, когато се гласува текстът. Ако не се приеме …
МАЯ МАНОЛОВА: … § 8, да се счита, че ще оттегля предложенията си по § 9, 10 и 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще го направите в процеса на гласуване – от залата. Така че ще решим този процедурен проблем.
Господин Стоилов представи всички параграфи от законопроекта. Има ли други желаещи за изказвания по тях? Няма.
С това тази точка от дневния ред е приключена.
Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА АКТ ОТ КОНВЕНЦИЯ № 187 ОТНОСНО ИЗГРАЖДАНЕТО НА НАСЪРЧИТЕЛНА РАМКА ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ПРИ РАБОТА, 2006 Г., ОТ ПРЕПОРЪКА № 197 ОТНОСНО ИЗГРАЖДАНЕТО НА НАСЪРЧИТЕЛНА РАМКА ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ПРИ РАБОТА, 2006 г., И ОТ ПРЕПОРЪКА № 198 ОТНОСНО ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ, 2006 Г.
По този проект за решение има доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Моля Ви преди представянето на доклада да подложите на гласуване процедурното предложение за достъп до залата на господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Ася Чолашка – директор на Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ДОНКА МИХАЙЛОВА:
“ДОКЛАД
Относно приемане на Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 187 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г., от Препоръка № 197 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г. и от Препоръка № 198 относно трудовото правоотношение 2006 г., № 702-03-15, внесен от Министерски съвет на 19.03.2006 г.”
Госпожо председател, моля да бъде допълнен следният текст след края на изречението: “приети на Деветдесет и петата сесия на Международната конференция на труда на 15 юни 2006 г. в Женева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това ще бъде подложено на гласуване допълнително.
Моля представете другата част на доклада. Сега няма да гласуваме, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ДОНКА МИХАЙЛОВА: “Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 21.03.2007 г., разгледа и обсъди Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 187 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г., от Препоръка № 197 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г. и от Препоръка № 198 относно трудовото правоотношение, 2006 г., № 702-03-15, внесен от Министерския съвет на 19.03.2006 г.
Проектът за решение беше представен от госпожа Ася Чолашка – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
В мотивите към Проекта за решение вносителите са представили основните аргументи за приемането на решението. В него се предлагат за обсъждане три документа. Първият от тях – Конвенция № 187, се отнася до изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа. Държавите, които ратифицират Конвенцията следва да приемат активни мерки за постепенно постигане на здравословна и безопасна работна среда чрез създаването на национална система и изработване на национални програми за безопасност и здраве при работа. Конвенция № 187 се допълва и доразвива от Препоръка № 197. Според нея държавите членки трябва да изготвят и периодично да актуализират национален профил, който представлява обобщено представяне на текущата информация и актуалната ситуация в областта на безопасността и здравето при работа и в същото време отразява напредъка за постигане на безопасна и здравословна работна среда. Третият документ – Препоръка № 198, акцентира върху националната политика за защита на работниците по трудово правоотношение.
Вносителите на Проекта за решение напомниха, че вземането на акт е процедура, чиято функция се състои в широко информиране и мобилизация на общественото мнение за приемане на по-ефективни мерки на национално равнище, отговарящи на съответните международни документи. Такива решения дават възможност на Народното събрание да има предвид тези документи при бъдеща работа. Вносителите припомниха, че вземането на акт, което парламентът е правил неведнъж, не поражда юридически задължения за националните органи, свързано с прилагане на разглежданите документи.
По време на дискусията народните представители изразиха положителни становища по отношение усилията на българското правителство да се работи за продължаването на евроинтеграционния процес. Те намериха за основателни аргументите и мотивите на вносителите на проекта за решение за вземане на акт от тези три документа, приети на 95-та сесия на Международната конференция на труда на 15 юни 2006 г. в Женева.
Акцент в обсъждането на тези специфични документи беше общата препоръка, състояща се в това, че националната политика трябва да се формулира и прилага в съответствие с националното законодателство и в практика след консултации с представителните организации на работодателите и на работниците и служителите. Съществено внимание беше обърнато на основните инструменти, които се препоръчват в Конвенцията и двете препоръки. Те са свързани с превенцията и мониторинга на безопасните условия на труд и те трябва да се превърнат в национална политика.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати “за” – 18 гласа, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Проекта за решение за вземане на акт от Конвенция № 187 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г., от Препоръка № 197 относно изграждането на насърчителна рамка за безопасност и здраве при работа, 2006 г. и от Препоръка № 198 относно трудовото правоотношение, 2006 г., № 702-03-15, внесен от Министерския съвет на 19.03.2006 г.”. И допълнението “приети на Деветдесет и петата сесия на Международната конференция на труда на 15 юни 2006 г. в Женева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Имате думата за изказвания по проекта за решение. Има ли желаещи да вземат отношение по проекта за решение? Няма.
Утре проектът за решение ще бъде гласуван.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Вносители на този законопроект са народните представители Георги Юруков, Борислав Ралчев и Христо Бисеров.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. (Шум и реплики в залата.)
Господин Юруков, Вие искате думата като вносител ли? Ще Ви я дам, но след като представим докладите.
Има ли заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в залата?
Заповядайте, господин Българинов, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред:
“Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесените проекти на закони за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи на свое заседание, проведено на 21 март 2007 г. На заседанието присъстваха господин Цонко Киров и господин Румен Андреев – заместник-министри на вътрешните работи.
При представянето на внесените от него законопроекти, народният представител Владимир Кузов обобщи предлаганите промени в следните групи:
- отпадане на възможността служебното правоотношение на държавен служител в МВР да бъде прекратявано при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по предложение на органа по назначаването;
- облекчаване процедурата по назначаване на държавна служба в МВР, като на директорите на областните дирекции “Полиция” се предоставят правомощия по назначаването на държавни служители от категория “Д” и “Е” и на лица, работещи по трудово правоотношение;
- предвиждане на възможност държавен служител да бъде назначаван без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната категория при служебна необходимост с негово съгласие, както и при преназначаване на по-ниска длъжност по негово желание.
В рамките на дискусията господин Киров информира народните представители, че в Министерството на вътрешните работи има създадена работна група”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Българинов, моля да ме извините. Господин Юруков тук прави едно възражение, че вероятно четем доклад по законопроект... (Шум и реплики в залата.)
Господин Българинов, моля да прочетете само втората част от доклада, тъй като там се разглежда законопроектът, внесен от народните представители Георги Юруков, Борислав Ралчев и Христо Бисеров. Другите законопроекти не са обект на дискусия сега.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: “Един от вносителите на втория законопроект – народният представител Борислав Ралчев, представи четвъртия Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Промените са продиктувани от необходимостта да се създаде възможност заварените дознатели, които не отговарят на изискванията на чл. 217, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, а именно – да притежават висше юридическо образование, да продължат да изпълняват възложените им функции по разследване в срок за още една година или общо две години от влизането в сила на закона. Съгласно представената справка от заместник-министър Андреев тази промяна засяга 357 дознатели от общо 1536 назначени до момента на тази длъжност.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителите, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на две гласувания Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от народните представители Георги Юруков, Борислав Ралчев и Христо Бисеров на 14.03.2007 г. със следното съдържание:
“З А К О Н
за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи
Параграф единствен. В § 7, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби думите “една година” се заменят с “две години”.”
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 21 март 2007 г. с 11 гласа “за”, 3 гласа “против” и без “въздържали се”.”


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Българинов.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Господин Стоилов, моля да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси по този кратък, но смятам важен и необходим законопроект.
„На заседание, проведено на 21 март т.г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен на 14 март 2007 г. от народните представители Георги Юруков, Борислав Ралчев и Христо Бисеров.
На заседанието от Министерството на вътрешните работи присъстваше господин Румен Андреев – заместник министър.
Законопроектът беше представен от господин Ралчев.
Предлаганото изменение в Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда удължаване на едногодишния срок по § 7, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на закона с още една година. То е свързано с изискванията, които са поставени в Наказателнопроцесуалния кодекс във връзка с дознателите като служители на Министерството на вътрешните работи, които единствено са компетентни да извършват действия по разследването. Дознателите участват също така в дежурните групи и в извършването на първоначални и неотложни действия по наказателните производства в съответствие с процесуалния ред за събиране на доказателствата. Това обстоятелство от своя страна създава сериозни затруднения за дознателите да изпълняват всеобхватно процесуалните си задължения по възложените им досъдебни производства. Предлаганото изменение дава възможност дознателите, които не отговарят на условията по чл. 217, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, но са назначени на длъжността „дознател” преди влизането на закона в сила, да продължат да изпълняват тези функции в продължение на още една година.
В хода на обсъждането на законопроекта взеха участие народните представители Надка Балева, Борислав Ралчев, Анелия Мингова, Огнян Герджиков и Янаки Стоилов. Те изказаха подкрепа за предложения законопроект. Надка Балева обърна внимание, че прекомерната натовареност на дознателския апарат в Министерството на вътрешните работи е известен факт, поради което с удължаването на срока по § 7, ал. 2 от закона ще се предотврати освобождаването от 1 май 2007 г. на част от служителите, които са назначени на длъжност „дознател”, но нямат юридическо образование. Така ще се избегне допълнителното натоварване на останалите дознатели, които и в момента с оглед на броя им не успяват на приключат делата си в срок.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, 2 „против” и 1 „въздържал се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение Закона на Министерството на вътрешните работи, внесен от народните представители Георги Юруков, Борислав Ралчев и Христо Бисеров, и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Господин Юруков, в качеството си на вносител на Законопроекта имате думата да го представите.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Становището на двете комисии много категорично и ясно представи нашия законопроект, но аз като един от вносителите не искам в детайли да ви запознавам с мотивите, тъй като от приемането на двата законопроекта миналата година – новия Закон за Министерството на вътрешните работи и Наказателно- процесуалния кодекс, в продължение на повече от една година дебатът в обществото в правните среди и сред нас, народните представители, тече с оглед на някои непълноти, които се оказаха наяве в този законопроект.
И в двете становища много ясно и категорично беше посочена тази евентуална празнота, която би се появила след 30 април т.г., тъй като въз основа на изискването на Закона за Министерството на вътрешните работи, че дознателите трябва да бъдат с висше юридическо образование, би се отворила празнота в цифрово изражение за някъде от около 10 хил. човека. Не е тайна, че голяма част от новоназначените дознатели с висше юридическо образование, които в момента провеждат разследването, по различни причини напускат и мисля, че за една година тази цифра е около 150 човека. Те не желаят да работят като дознатели.
С оглед на тези съображения ние, вносителите, правим това съвсем лаконично предложение за изменение на § 7, ал. 2 – изразът „една година” да бъде заменен с „две години” с оглед продължаване на нормалното разследване в Министерството на вътрешните работи от дознателския апарат. Разбира се, през това време дебатът по изменението на Наказателно-процесуалния кодекс ще продължи. Той е необходим, за да могат да бъдат усъвършенствани двата законопроекта.
Моля народните представители да подкрепят внесения от нас законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Юруков.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроекта.
Господин Ралчев, Вие също сте вносител. Заповядайте по съдържанието на законопроекта.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Поддържам тезата, която аргументирано изложи колегата Юруков. Апелирам към всички народни представители да приемем тази теза, защото тя е необходима най-малкото от гледна точка на конкретните прагматики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ралчев.
Други желаещи?
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние ще подкрепим това предложение (като казвам ние, имам предвид независимите народни представители) с ясното съзнание, че по този начин подпомагаме дознанието, но и с ясното съзнание, че в МВР не пожелаха да си свършат работата. Това трябва да се чуе в залата, защото не бяха назначени 2 хил. дознатели (една бройка, която не знам как беше определена), не се направиха усилия да се потърсят достатъчно юристи, които да запълнят тази цифра от 2 хил. човека. След като това не бе направено, след като не беше поета ръката на народните представители за това да се уреди финансовият статус на дознателите, така че и следователите да имат стимул да останат в тази система, сега всъщност увеличаваме тази възможност на ръководството на Министерството на вътрешните работи да не се съобрази с измененията на НПК. Мисля, че този дебат продължава цяла една година. НПК е факт от една година. От една година законът не се прилага така, както е направен с неговата философия.
С оглед на това искам да се запише становището, че Министерството на вътрешните работи първо трябва да изпълни законовите изисквания на НПК, да назначи дознатели с висше образование. Никъде не е закована цифрата 2 хиляди. Тя не е достигната дори.
От друга страна трябва да бъде ясно, че тези хора, след като са с висше юридическо образование, извършват много съществена функция от наказателната репресия, от разкриването на престъпленията, те могат да имат възнаграждение различно от онова, което има останалият състав от МВР. Мисля, че дебатът можеше да бъде ограничен с едни компромисни шест месеца - нещо, което би могло да бъде прието като краен компромис, но не и като решение на ситуацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Атанасов.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Аз лично не мога да подкрепя този проект за изменение на закона, но смятам, че това ще направят и моите колеги от Парламентарната група на Демократи за силна България.
Искам да посоча няколко аргумента.
На първо място, прави впечатление, и това нещо трябва да бъде казано, че това е втори законопроект – този е за изменение на Закона за МВР, а преди това имаше един Законопроект за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс, който се загуби някъде тук из Народното събрание - които обслужват МВР, но не се внасят от министерството през Министерския съвет, а се правят предложения от народни представители. Това, разбира се, е допустимо, но е необяснимо. Защо? Аз бих си позволил да кажа, че може би не е лошо да назначат някои от народните представители в Правната дирекция на Министерството на вътрешните работи, за да им вършат работата. Но истинската причина това да се случва е друга – МВР се крие зад народни представители от мнозинството, защото се провали.
Зад тази на пръв поглед невинна поправка в Закона за МВР прозира големият провал на МВР по отношение на разследването. Една година откакто са в сила Законът за МВР и новият Наказателнопроцесуален кодекс, за тази една година какво видяхме ние? Министерството забуксува в разследването, защото няма подготвени юристи, които да бъдат назначени на длъжността “дознател” в Министерството на вътрешните работи, и се прибягва към това на хора, назначени преди това на тази длъжност, забележете, без юридическо образование, на които им продължихме възможността да разследват с една година, сега да се иска още една година. Между другото, искам да припомня на залата, че когато се обсъждаше проектът на първо четене, имаше спор около този срок и се предлагаше 6 месеца, тогава някой компромисно го направи една година. Сега – още една година.
Аз не мога да познавам целия състав на Министерството на вътрешните работи, който е 60 хил. души, но знам един случай за един дознател, назначен от предишния министър Георги Петканов, който е завършил Консерваторията. Той е назначен за дознател и на този човек днес по този щат ще му бъде продължена възможността с още една година да разследва - да разследва сложни дела за присвоявания, документни измами и т.н. Представяте ли си какво разследване имаме? Кой е отговорен за това? - питам аз. Няма ли да се постави този въпрос една година след поемането на разследването от МВР? В Брюксел се обясняваше напоително как МВР е готово да поеме 97% от деянията по Наказателния кодекс и сега, една година след приемането на тези текстове, се иска палиативна мярка – да им се даде възможност на дознатели без юридическо образование да продължат разследването, защото МВР не могло за тази една година да намери подходящи кандидати, за да запълни щата. А знаете ли, в същия този момент има около 500 висококвалифицирани и високоплатени следователи в страната, които нямат работа. Неотдавна, когато се обсъждаха тук проектите по Наказателнопроцесуалния кодекс, директорът на Националната следствена служба каза: дайте ни работа, защото ни е срам да се подписваме срещу заплатите си. Тези висококвалифицирани и високоплатени хора бездействат, а в същия момент искаме да продължим срока хора без юридическо образование да извършват разследвания. Кой е отговорен за това? Получава се един ефект, както се казваше при социализма – ние ги лъжем, че работим, а те ни лъжат, че ни плащат. Нали си спомняте това? Точно за това се сещам сега при тези дознатели. Защото те нямат необходимата квалификация да свършат работата, за която са назначени, а в същия момент им плащат два пъти по-ниски заплати от тези, които получават следователите!
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ, от място): Три пъти.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, господин Юруков, може би три пъти по-ниски заплати получават.
Кой трябва да реши този въпрос? Кой трябва да реши въпроса със заплатите на дознателите? Може би Народното събрание трябва да се самосезира, така ли? Ами къде е този министър?
Вижте, големият проблем на днешното ръководство – и политически, и персонално на МВР – се нарича некомпетентност. Тези хора не знаят къде са попаднали и не знаят с какво се занимават, освен това че имат да оправят там разни партийни неща. Но това е друга тема.
Та, една година какво правиха в МВР? - питам аз. Не виждам никакво основание този срок да се продължава, а би следвало да се окаже необходимият натиск върху Министерството на вътрешните работи да изпълни закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има ли реплика? Няма.
Госпожо Масева, заповядайте за изказване.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този законопроект наистина е важен. И понеже е много важен и необходим, министърът на вътрешните роботи трябваше да се яви в пленарната зала и не депутати от мнозинството, а именно той да бъде вносител на този законопроект. Защото тази важна и необходима поправка всъщност е ревизия на един от най-важните текстове в Закона за Министерството на вътрешните работи. И ако се ревизира един такъв текст, министърът на вътрешните работи беше длъжен да застане тук на тази банка и да обясни на народното представителство защо най-отговорната задача, свързана с борбата с престъпността и основателните критики от Европа, не само че не потръгна, не само че не получи нужния старт, за който тук бяхме убеждавани да гласуваме, а напротив, днес наистина можем да кажем, че претърпя провал.
Това, което искам да споделя с вас, е, че мотивите на уважаваните колеги, внесли този законопроект, не отговарят на същината на проблема. Те твърдят, че дознателите не могли да извършват част от дейността, свързана с оперативно-издирвателната дейност, че трябвало да присъстват на местопрестъплението и местопроизшествието. Не това е проблемът, уважаеми колеги, проблемът се състои в това, че министърът на вътрешните работи отказа да изпълни най-важното изменение и допълнение в Наказателнопроцесуалния кодекс, изменение и допълнение, което тук в тази зала и пред европейските експерти ние твърдяхме, че радикално ще подобри борбата с престъпността. Защото разследването ще се извършва именно там, където му е мястото, че първата фаза на преследване на престъпността ще започне в Министерството на вътрешните работи, че дознателите ще работят в сътрудничество с оперативните служби на МВР и че разкриваемостта ще се повиши значително. Това не се случва именно поради безхаберието на ръководството на Министерството на вътрешните работи.
Съгласна съм, че този извод трябва да бъде категорично поставен в залата и остротата на проблема с действията на МВР да бъде поставена на дневен ред. Имахме неколкократно питания и актуални въпроси към министъра на вътрешните работи какво ще предприеме, в случай че не може и по-скоро не иска да изпълни сроковете. Защото кандидати за дознатели има много, това твърдят всички депутати от многомандатните избирателни райони. Какво ще направи, когато действията на тези дознатели бъдат признати за незаконосъобразни и нищожни, когато тезата “ние ги хващаме, те ги пускат” отново ще бъде поставена на политическия терен и върната като отговорност на Народното събрание?

Демократи за силна България искат народното представителство да бъде дисциплинирано по тези въпроси. Знаете, че по Закона за търговския регистър, един също реформаторски антикорупционен закон, удължихме веднъж срок във връзка с това, че Агенцията по вписванията не е готова. Сега удължаваме срока по закон, на който разчитахме изключително много. Освен това има ли ненарушен срок от Народното събрание във връзка с избор на комисия, в която участват народните представители с гласуването си? Може ли такова Народно събрание да служи за пример като орган, който пръв сред всички, спазва законите на Република България. Ако мотивите на вносителите днес са верни, че дознателите трябвало да участват във всички тези действия и били прекалено ангажирани питам ви: нужен и достатъчен ли е срокът от една година? Ако тези мотиви са верни, ние тук трябва да удължим срока по закона с 10 години. И ако това ръководство все още оглавява Министерството на вътрешните работи, дори и в такъв срок, това няма да се случи.
С това си становище “против” ние искаме да изкажем мнението, че министерството и дейността, свързана с борбата с престъпността, трябва да бъдат на нужното ниво. И министърът и неговите заместници трябва най-после да бъдат дисциплинирани. Затова казваме: не, нека в този срок да си свършат работата! Защото и двегодишният срок за едно лениво и некомпетентно министерство ще бъде недостатъчен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масева.
Има ли реплики към госпожа Масева? Няма.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
С това дискусията по законопроекта е приключена, утре ще бъде подложен на първо гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Господин Кънев, заповядайте, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането № 754-01-29, внесен от народните представители Йордан Цонев и Петър Кънев на 14 февруари 2007 г.
На заседание, проведено на 7 март 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
На заседанието присъства заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”, Ралица Агайн.
Законопроектът беше представен от вносителите.
Предлаганите изменения и допълнения в Кодекса за застраховането целят прецизиране на отделни разпоредби, както и привеждане на националното законодателство в съответствие с европейското право в областта на застраховането.
С изменението на чл. 75 се взема предвид действащата вече регулация на подзаконово ниво за справедлива оценка на вземанията, като се разширява допустимото покритие на техническите резерви до размера на образуваните пренос-премиен резерв, математически резерв или капитализирана стойност на пенсиите.
Изменението има за цел и да насърчи допълнително презастраховането от страна на български застрахователи при първокласни презастрахователи, с което да се гарантира тяхната платежоспособност и да се облекчат изискванията за капиталова адекватност на тези застрахователи.
Предлаганото изменение на чл. 82 от кодекса е в съответствие с § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби, съгласно който минималните размери на гаранционния капитал по чл. 82, ал. 1 и 3 се осъвременяват годишно, като стойността им в евро се увеличава с процентното увеличаване на европейския индекс на потребителските цени, публикуван от Евростат, при условие че този процент надхвърля с 5 на сто последното преизчисляване. На 18 август 2006 г. в Официалния вестник на Европейския съюз бяха публикувани осъвременените размери на гаранционния капитал на застрахователите и презастрахователите, изчислени по описания вече начин.
Със законопроекта се въвежда и изискването на Директива 91/371/ЕИО държавите – членки на Европейската икономическа общност, да приведат законодателствата си в съответствие със Споразумението между Общността и Конфедерация Швейцария, което съдържа специални разпоредби относно реда за установяване клонове на застрахователи по общо застраховане със седалище в Конфедерация Швейцария в Общността и обратно, включително правила за извършване на застрахователна дейност и за осъществяване на надзор спрямо тези застрахователи.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 13 народни представители, “въздържал се” – 1 народен представител, без “против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от народните представители Йордан Цонев и Петър Кънев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този законопроект.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, в предложения законопроект наистина няма нищо съществено, това са технически неща.
Всъщност занимаваме парламента с дребнотемие и този законопроект отново не решава големия проблем, свързан с това плащат ли си българските граждани “Гражданската отговорност” и успява ли МВР да изпълни задачата, която му поставя законът? Резултатът от отговора на този въпрос, който е: “Не!”, е, че отново ще изпаднем от групата на хората, които могат свободно да пътуват в Европа. Отново ще започнат да спират българските коли и да ги проверяват, отново ще спират българските товарни коли и, което е още по-лошото – да ги проверяват по границите на Европа.
Миналата година вие извихте ръцете със смяната на номерата на леките коли и по този начин успяхте да постигнете искания процент от платена застраховка “Гражданска отговорност”. Тази година обаче, номерата няма да бъдат сменяни. Просто няма как да го измислите отново и проблемът с неплащането на “Гражданска отговорност” ще излезе с нова сила.
До какво ще доведе това?
Първото, до което ще доведе, е, че отново ще трябва да закупуваме “зелена карта”, когато пътуваме в чужбина. Тоест това ще бъдат огромни разходи за редовните платци, защото МВР не е успяло да си свърши работата с нередовните. Това ще означава проверки по границите, тоест няма да можем да се възползваме от свободното движение на хора, стоки и услуги между границите в рамките на Европейския съюз, защото ще бъдем спирани на всяка граница, за да бъдем проверявани дали имаме “зелена карта”, или нямаме “зелена карта”. Това нещо трудно може да се изчисли като обем средства, но може да се изчисли с нервите на всички български шофьори през последните няколко години, откакто няма визи - от 1999 г. досега, които винаги бяха спирани и третирани по този унизителен начин, защото българската държава не може да си свърши работата. Цялото това нещо е защото едно министерство, и това е Министерството на вътрешните работи, което изобщо не си гледа задълженията.
Аз очаквам от управляващото мнозинство да предложи такива промени в закона и такъв контрол на своя министър, че задачите да бъдат свършени и да не сме в унизителното положение на всяка граница да спираме, да показваме зелените си карти, да правим излишни разходи и като граждани, и като бизнес. Защото Европейският съюз дава възможности, но трябва да има правителство, което да осигурява достъп на гражданите си до тези възможности.
В момента вашето мнозинство и вашето правителство пречи, защото не изпълнява законите. Нека да не занимаваме парламента с дребнотемието на този вид, а да се занимаваме с по-големия въпрос – въпросът за “Гражданска отговорност” и механизмът за нейното плащане. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димов.
Заповядайте за реплика, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Аз няма да влизам в дебати с господин Димов, тъй като това, за което говори, няма нищо общо с предложенията, които ние с Йордан Цонев, внасяме. Касае се за една технология по Закона за финансовите инструменти, включително и господин Димов, когато приехме този закон, гласува за тях. Няколко от предложенията в този закон, който беше Законопроект за изменение и допълнение, ни беше обяснено от юристите, че не може със Закон за изменение и допълнение да се променя Кодекс за застраховането, затова се наложи с господин Цонев да ги внесем допълнително и чисто технически се наложи да го направим сега.
По въпросите, които повдига господин Димов, предлагам при обсъждането на второ четене на законопроекта в Комисията по икономическата политика, където ще присъстват и представители на Комисията за финансов надзор, да получим допълнителна информация по тези въпроси, тъй като темата “Зелена карта” стои открита. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Заповядайте за дуплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Кънев, вярно е това, което казвате. Аз съм гласувал в комисията и нашата парламентарна група ще подкрепи на първо четене този законопроект, защото той наистина е технически. Въпросът е, че той не решава никакви сериозни проблеми, а в сферата на застраховането има много голям проблем.
Аз очаквам управляващото мнозинство да се заеме с този проблем, а не с дребни технически неща – дали гаранционният фонд ще бъде 4 млн. или 4 млн. и 400 хил. лв. Това наистина е нещо техническо и няма защо да се занимаваме с него и да губим време. Но проблемът със “зелената карта”, със застраховката “Гражданска отговорност” е проблем, който е виснал над България със страшна сила. Миналата година изнасилихте българските граждани да си сменят номерата, за да решите този проблем. Какво ви е решението за тази година или отново ще изпаднем от страните, които отговарят на условията? Това е въпросът, който трябва да се реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димов.
Има ли други желаещи за изказвания по законопроекта? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Законопроектът ще бъде гласуван утре сутринта.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА - продължение.
Господин Кумчев, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете да ви запозная с Част трета от Доклада за второ гласуване относно Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина № 602-01-67, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2006 г. и приет на първо гласуване на 29 август 2006 г.
“Глава девета – Търговия на дребно с лекарствени продукти.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за това наименование и предлага Глава девета да стане Глава десета със същото наименование.
По чл. 218 има направено предложение от народния представител Васил Паница, което е подкрепено по принцип от комисията и ще бъде отразено систематично в чл. 222.
Има предложение от народните представители Ваня Цветкова и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията и ще бъде отразено систематично в чл. 222.
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което е подкрепено по принцип от комисията и систематично ще бъде отразено в чл. 222.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 218:
“Чл. 218. Търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии по реда на този закон, с изключение на случаите по чл. 232, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 219 има предложение от народния представител Ива Станкова и група народни представители, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което по ал. 1 и 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 3.
Има предложение от народния представител Ваня Цветкова и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 219:
Чл. 219. (1) Аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в страната лекарствени продукти, на медицински изделия, както и добавки към храненето, козметични и санитарно-хигиенни средства по списък, определен от министъра на здравеопазването.
              (2) Устройството, редът и организацията на работата на аптеките, номенклатурата на лекарствените продукти, както и списъкът по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
              (3) Аптеките могат да предлагат добавки към храненето, без да се регистрират по реда на Закона за храните.”
По чл. 220 има направено предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Васил Паница – в чл. 220 ал. 3 добива следния вид:
              “(3) Помощник-фармацевтите, работещи в аптека, могат да отпускат лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание само под непосредствения контрол на магистър по фармация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което по ал. 1 и 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението по ал. 3.
Има предложение от народния представител Ваня Цветкова и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 220:
“Чл. 220. (1) Дейностите по чл. 219, ал. 1 се извършват от магистър по фармация.
              (2) Магистърът по фармация е длъжен да изпълни издадено лекарско предписание, включително и за лекарствени форми, приготвени по магистрална и фармакопейна рецептура, по реда, определен с наредбата по чл. 221.
              (3) Помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности по чл. 219, ал. 1 в присъствието и под контрола на магистър-фармацевт, с изключение на: отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание, контрол и даване на консултации.”
По чл. 221 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 221:
“Чл. 221. Министърът на здравеопазването определя с наредба медицинските специалисти, които могат да издават рецепти, реда за предписването на лекарствени продукти, срока за изпълнението, както и случаите и реда, по който магистърът по фармация може да откаже да изпълни лекарско предписание.”
По чл. 222 има направено предложение от народния представител Васил Паница, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Стоян Витанов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Ваня Цветкова и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Ясен Янев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Донка Михайлова – в чл. 222 да се създаде ал. 4:
              “(4) В населените места съответните общини могат да откриват аптеки чрез общински дружества със 100 на сто общинско участие.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 222:
“Чл. 222. (1) Право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти като открие аптека има само магистър по фармация, регистриран като търговец по смисъла на Търговския закон – едноличен търговец или еднолично дружество с ограничена отговорност, по законодателството на държава членка или по законодателството на държава – страна по Споразумението за европейско икономическо пространство. В предмета на дейност на търговеца задължително се вписва осъществяването само на търговия на дребно с лекарствени продукти.
        (2) Магистърът по фармация, получил разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти по ал. 1, е ръководител на аптеката и задължително работи в нея.
       (3) Право да открият аптека за задоволяване на собствените си нужди имат:
 1. лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения, които осъществяват болнична помощ;
           2. лечебните заведения за болнична помощ;
 3. диспансерите;
 4. хосписите със стационар по чл. 10, т. 5 от Закона за лечебните заведения.
          (4) Аптеките на лечебните заведения за извънболнична помощ към Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи могат да се ръководят от помощник-фармацевт по предложение на съответното ведомство и след издадено разрешение от министъра на здравеопазването.
           (5) В населени места, в които няма открита аптека по реда на ал. 1, право да получи разрешение за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти има и съответната община чрез еднолично общинско търговско дружество, след сключване на трудов договор или договор за управление на аптеката с магистър по фармация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по така представените текстове.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както стана ясно от доклада на комисията, моето предложение не е подкрепено, а именно: “В населените места съответните общини могат да откриват аптеки чрез общински дружества със сто на сто общинско участие.”
Бих искала да информирам народните представители какво би се случило, ако Народното събрание гласува предложения текст на комисията.
На първо място, това би означавало закриване на 223 общински аптеки, които  в момента работят на територията на страната. Двадесет и три такива аптеки съществуват само в община Бургас, по 5-6 аптеки има в общините Ямбол и Сливен, като голяма част от тях са разположени в малки населени места. Те изпълняват определени функции – например, ролята да бъдат единствените денонощни аптеки, обслужващи населението нощем в по-малките населени места.
Ако гласуваме по този начин – в съответствие с гласуването в комисията, ще лишим местната власт от една много важна социална функция, която е вменена по Конституция.
На трето място, ние ще поставим местната власт в неконкурентни условия, тъй като с предложението на комисията общините да имат право да разкриват аптеки само в населени места, в които няма разкрити такива, на практика ние създаваме следната възможност: ако общината реши да разкрие аптека в едно малко населено място, където няма разкрита друга такава, инвестира средства, разработи аптеката, при появата на магистър-фармацевт, който регистрира аптека, общината е длъжна да закрие аптеката, за която тя е инвестирала време, средства и усилия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз също призовавам народните представители да подкрепят предложението на народния представител Донка Михайлова и да не допуснем закриването на общинските аптеки. Тя добре обоснова какъв е проблемът с общините. Тези дружества са градени след 1997 г. и в общините, в които те намериха нишата, в която да работят, функционират, оцеляха, други бяха приватизирани, но те са факт, така или иначе, и изпълняват важни социални функции.
Мога да кажа, че в Бургас общински аптеки се разкриват и обслужват там, където никой друг не би разкрил подобна аптека. Например в ромските квартали имаме две аптеки. Също така има в малки населени места, където няма печалба, но общината поддържа тези аптеки и спомага за обслужването на населението.
Аз мисля, че текстът, който дава възможност на общините да разкриват аптеки, където няма магистър-фармацевти, е неработещ практически. Не знам коя ще бъде тази община, която ще разкрие аптека и при появата на фармацевт веднага ще я закрие. Няма да има такава община. Просто обричаме в населените места, където няма търговски интерес, да няма обслужване на населението с лекарства.
Призовавам ви да подкрепите текста на госпожа Донка Михайлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Танков.
За реплика думата има господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Считам, че когато се прави един закон, когато ковем основите за новия Закон за хуманната медицина, не би трябвало да се правят изключения. Когато говорим за аптеките, които общините ще имат право да създават само в онези места и населени райони, където няма разкрити такива, не можем да правим прецеденти за Бургас или за някой друг град, както беше цитирано. Законът се обосновава на това, че той е валиден за цялата страна. За места, където няма разкрита аптека от магистър-фармацевт, например около Рудозем, в които райони действително няма търговски интерес за разкриване, в закона е казано, че помощник-фармацевтът я разкрива до разкриването от магистър-фармацевт.
Абсолютно не мога да се съглася с това, което беше дадено като мотив, защото мотив за разкриване и запазване на общински аптеки може да бъде изваден във всеки един окръжен град. Така че това не може да бъде мотив. Законът трябва да бъде създаден така, щото да бъде действащ и работещ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
За дуплика думата има господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Добре разбирам, че става въпрос да не допуснем създаването на вериги аптеки, но проблемът в тази област не са хоризонталните вериги, а вертикалните вериги. Това, че общините ще имат изключение, се прави с цел да разкриват в такива райони, където няма търговски интерес. Не виждам защо за общините да няма изключение. По много от въпросите, от дейностите, които са жизнено важни за населението, общините би следвало да бъдат стимулирани, за да задоволяват потребностите на населението. Не виждам никакво нарушение.  Нали досега съществуваха по този ред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Декларирам, че нямам аптека и нямам никакъв личен интерес по това, което ще кажа.
Тъй като съм съвносител с колеги от Парламентарната група на НДСВ на едно предложение, бих подкрепил отново това, което там сме казали, а именно, че регистрацията на магистрите по фармация трябва да стане по Търговския закон и че там нашето предложение е било тази регистрация да бъде извършена така, както е по Търговския закон, тоест, различните форми на дружествата или на формите, които са възможни да бъдат регистрирани тези магистри като търговци, да не бъдат изрично упоменавани.
Това изрично отбелязване в предложението на комисията дали да бъдат еднолични търговци или еднолични дружества с ограничена отговорност не изчерпва, доколкото съм прихванал от проф. Герджиков и доц. Касабова, и от другите колеги юристи в парламента, всички форми, по които биха могли да се регистрират тези магистър-фармацевти.
Затова, госпожо председател, колеги, предлагам тези думи “едноличен търговец” или “еднолично дружество с ограничена отговорност” да отпаднат в окончателния текст и да дадем възможност да се регистрират по всички възможности, които дава българският Търговски закон или законодателството на държави членки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Стига да не се бяга от идеята да бъде едноличен собственикът на капитала. Това предопределя и формата на търговските дружества, по които може да се реализира. Единствено би могло да бъде едноличен търговец, еднолично дружество с ограничена отговорност и еднолично акционерно дружество. Просто е изпуснато като форма.
Да го запишем в протокола, за да се добави за гласуване утре…
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Или да се махне, или да се добави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да се махне не може, защото излиза, че за всички форми е едноличен собственик – не може да бъде при събирателното дружество, например. Така че трябва да се добави “и еднолично акционерно дружество”, да се изчерпят правните форми на едноличния собственик на капитала.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Може и така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е за протокола, за да се подложи утре на гласуване като редакционна корекция на текста.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 223 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Васил Паница, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Ваня Цветкова, Таня Калканова и колеги, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 223:
“Чл. 223. (1) Магистър по фармация или помощник-фармацевт може да бъде ръководител само на една аптека и задължително работи в нея.
                 (2) Магистърът по фармация или помощник-фармацевтът, който е ръководител на аптека, не може да бъде наеман на работа по договор с едноличен търговец или търговско дружество с предмет на дейност производство, внос, търговия на едро или дребно с лекарствени продукти или да работи на друго място.
                 (3) Лицето по ал. 1, получило разрешение за извършване търговия на дребно с лекарствени продукти, не може да бъде собственик или да участва в търговски дружества с предмет на дейност производство, внос или търговия на едро с лекарствени продукти, включително в дружества на свързани лица по смисъла на Търговския закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме с второ четене на Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Чувам думи за регистрация. Вижте промените в правилника, според него регистрация не е необходима. Сравнете ги с предишните текстове. (Шум и реплики.) Регистрацията е само в началото на заседанието и преди гласуванията. Отпаднаха другите две основания – когато има прекъсване на пленарното заседание и след почивката.
Позволете да направя едно съобщение. Утре, 29 март 2007 г., от 10,00 ч. в пленарната зала ще произнесе слово д-р Соботка – председател на Горната камара на парламента на Чешката република, за ролята и мястото на националните парламенти в Европейския съюз. Доктор Соботка пристига днес на официално посещение по покана на председателя на българския парламент господин Пирински.
За процедура има думата господин Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Не ми стана ясно, макар и внимателно слушайки дискусията по чл. 222, който отмина. Няма да връщам дискусията, но процедурно ще помоля за протокола и утре при гласуването предложението на колегата Великов да бъде включена възможността за регистрация по Търговския закон на магистър-фармацевтите освен като еднолични търговци или еднолично дружество с ограничена отговорност, да бъде включено и еднолично акционерно дружество, тази поправка да бъде гласувана отделно, тъй като тя не е редакционна поправка, а внася до голяма степен съществена промяна в текста, който ние приехме в комисията и около който всички се обединихме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Понеже слушах дебатите, госпожа Касабова, която водеше заседанието, внуши, че може и еднолично акционерно дружество да бъде гласувано. Сега не мога да взема отношение, ще направя това утре – дали това въобще може да бъде подложено на гласуване, защото Вие оспорихте, че това не е редакционна поправка. След като не е редакционна и не е за отпадане, въобще не може да бъде подлагана на гласуване.
Няма да вземаме отношение сега. Утре сутринта, когато гласуваме тези текстове, ще имаме възможност – дали въобще да бъде поставена поправката на гласуване, или да има отделно гласуване. Така е според правилника.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 224 има предложение на народния представител Васил Паница.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Ива Станкова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Ваня Цветкова, Таня Калканова и други колеги.
Комисията го подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 224:
„Чл. 224. Ръководителят на аптека трябва:
1. да е магистър по фармация, съответно помощник-фармацевт в предвидените от закона случаи;
2. да не е лишен от правото да упражнява професията;
3. да не е осъждан за престъпления, свързани с упражняване на професията му, за престъпления против собствеността и стопанството или за умишлени престъпления срещу личността;
4. да има най-малко една година стаж като магистър по фармация.”
По чл. 225 има предложение на народния представител Васил Паница:
Член 225 добива следния вид:
„Чл. 225. (1) Към всяка разкрита аптека могат да се разкрият до два аптечни филиала в населени места, на територията на които няма друга аптека, до откриване на аптека с ръководител магистър-фармацевт. Обхватът на дейност и редът за разкриване на аптечни филиали се определя от министъра на здравеопазването.
(2) Същите могат да се ръководят от помощник-фармацевт, но отговорен за дейността им е магистър-фармацевтът на аптеката, към която са разкрити.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Ваня Цветкова, Татяна Калканова и други колеги, което също е оттеглено.
Има предложение на колегата Ясен Янев, който също оттегли предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията не подкрепя предложението на Ясен Янев – така пише в доклада.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: На заседанието той го оттегли.
ЯСЕН ЯНЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 225:
„Чл. 225. (1) В населено място, на територията на което няма открита аптека, право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти като открие аптека има помощник-фармацевт, регистриран като търговец по Търговския закон, до получаване на разрешение за извършване на търговия на дребно от магистър по фармация.
(2) Помощник-фармацевтът, получил разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти по ал. 1, е ръководител на аптеката и задължително работи в нея.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря. Тук има текстове, които явно са спорни.
Уважаеми колеги, разглеждаме текстовете на членове 224 и 225.
Имате думата. Няма желаещи.
Моля да продължим.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 226 има предложение на народните представители Ваня Цветкова, Татяна Калканова и колеги.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народния представител Ясен Янев.
ЯСЕН ЯНЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Има предложение на народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 226:
“Чл. 226. (1) На територията на лечебни заведения за извънболнична помощ могат да се откриват аптеки за продажба на граждани.
       (2) На територията на здравни заведения по чл. 21, ал. 2 от Закона за здравето, лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения по чл. 10 от Закона за лечебните заведения, не могат да се откриват аптеки за лекарства на граждани.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да се изказват по чл. 226? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 227 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 228 има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народния представител Васил Паница.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народните представители Ваня Цветкова, Таня Калканова и колеги.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 228:
“Чл. 228. (1) Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека се издава от министъра на здравеопазването въз основа на заявление по образец, към което се прилагат:
1. актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър, съответно документ за актуална съдебна регистрация или копие от акта за създаване на лицата по чл. 222, ал. 3;
2. инвестиционен проект на помещенията, одобрен по реда на Закона за устройство на територията, и документ, удостоверяващ правното основание за ползване на помещенията;
3. документи, удостоверяващи, че са спазени изискванията на чл. 224;
4. свидетелство за съдимост на магистъра по фармация, съответно на помощник-фармацевта, посочен за ръководител на аптеката;
5. медицинско свидетелство на магистъра по фармация, съответно на помощник-фармацевта, посочен за ръководител на аптеката;
6. разрешение за ползване на помещенията или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията;
7. хигиенно заключение от съответната регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве;
8. удостоверение за вписване в регистъра на районната колегия на Българския фармацевтичен съюз – за ръководителя на аптеката;
9. становище на Българския фармацевтичен съюз за откриване на аптека;
10. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 21, ал. 2.
  (2) Аптеките на лечебните заведения по чл. 222, ал. 3, 4 и 5 се откриват и закриват по искане на лицето, представляващо лечебното заведение или общинското дружество.
   (3) За откриване на аптека, в която ще се отпускат и продават лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, се прилагат и изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
  (4) В случаите по ал. 3 заявлението за издаване на лицензи за търговия на дребно и съхраняване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества от Приложение № 2 и 3 към чл. 3, ал. 2 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, може да се подаде едновременно със заявлението за търговия на дребно по ал. 1. Към него, освен документите по ал. 1, се прилагат и:
1. удостоверение, че срещу магистъра по фармация – ръководител на аптека, не е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер;
2. свидетелство за съдимост на заявителя – магистъра по фармация, едноличен търговец или на управител на юридическото лице заявител, както и на отговорното за извършване на дейностите по чл. 34 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите лице;
3. съдебни удостоверения, че заявителят не е обявен в несъстоятелност, не се намира в производство за обявяване в несъстоятелност и не се намира в ликвидация;
4. удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ;
5. документ, че заявителят няма публични задължения към държавата;
6. копие от договора за охрана с органите на Министерството на вътрешните работи или с физическото или юридическото лице, притежаващо разрешение за осъществяване на частна охранителна дейност, както и копие от това разрешение;
7. правила за извършване на дейности с наркотични вещества, одобрени от ръководителя на аптеката;
8. заповед за определяне на лицата, които в отсъствие на управителя на аптеката отговарят за касата, в която се съхраняват лекарствените продукти, съдържащи наркотични вещества;
9. протокол, издаден от инспектора по наркотичните вещества към Регионалния център по здравеопазване в областта, на чиято територия се намират помещенията на аптеката, удостоверяващ съответствието на фактическите условия с представената документация.
(5) В случаите по ал. 4 се събира таксата по този закон, както и съответната такса по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате ли становище по тези два текста, уважаеми народни представители? Някой от вас иска ли да вземе думата? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 229 има предложение на народния представител Атанас Щерев.
Комисията не подкрепя предложенията по т. 1, 3 и 4, а те са:
1. Алинея 1 да отпадне.
3. Алинея 3 става ал. 2 и в нея изразът “Висшият съвет по фармация” се заменя с “министърът на здравеопазването”.
4. Алинея 4 става ал. 3.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Има предложение на народния представител Стоян Витанов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Ваня Цветкова, Таня Калканова и колеги.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 229:
“Чл. 229. (1) Висшият съвет по фармация прави мотивирано предложение пред министъра на здравеопазването за издаване на разрешение или за отказ за извършване търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека.
       (2) В двумесечен срок от постъпване на документацията по чл. 228 министърът на здравеопазването издава разрешение за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека или прави мотивиран отказ за издаването на разрешение. Разрешението и отказът се връчва на лицето, подало заявление.
        (3) Когато се установят несъответствия с представената документация или непълноти в нея, Висшият съвет по фармация уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им. В тези случаи срокът по ал. 2 спира да тече от деня на уведомяването до отстраняване на недостатъците.
    (4) Отказът на министъра на здравеопазването за издаване на разрешение подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 229. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 230 има предложение от народния представител Васил Паница, което комисията подкрепя.
Има и предложение от Ваня Цветкова и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 230:
“Чл. 230. (1) Министерството на здравеопазването води регистър на издадените разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти по чл. 229, ал. 2, който съдържа:
1. номер и дата на разрешението;
2. име, седалище и адрес на управление на лицето, получило разрешение;
3. име, лични данни и адрес на ръководителя на аптеката;
4. адрес на аптеката;
5. дейностите, които ще се извършват в аптеката;
6. датата на прекратяването на разрешението и заличаването от регистъра и основание за това;
7. забележки по вписани обстоятелства.
              (2) Данни от регистъра се публикуват на страницата на Министерството на здравеопазването в Интернет.”
По чл. 231 има предложение от народния представител Васил Паница, което комисията подкрепя.
Има предложение от Ваня Цветкова и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 231:
“Чл. 231. (1) При промяна на вписаните в регистъра по чл. 230, ал. 1, точки 2-5 обстоятелства лицето, получило разрешение за извършване търговия на дребно с лекарствени продукти, подава заявление по реда на чл. 228, ал. 1, към което прилага и свързаните с промяната документи.
               (2) При издаване на разрешението, с което се допуска промяната по ал. 1, се прилагат разпоредбите на чл. 229.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 232.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 233.
По чл. 234 има предложение от народния представител Васил Паница, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от Ваня Цветкова и група народни представители, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 234:
“Чл. 234. (1) Забранява се продажбата на лекарствени продукти посредством автомати, освен на лекарствените продукти, посочени в списък, определен с наредбата по чл. 219, ал. 2.
              (2) Автоматите по ал. 1 могат да бъдат собственост само на лицата по чл. 222 и 238, ал. 2.
              (3) Не се разрешава оказионната продажба на лекарствени продукти.
              (4) Не се разрешава продажба по Интернет на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.”
По чл. 235 има предложение от народния представител Васил Паница, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от Ваня Цветкова и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 235:
“Чл. 235. (1) Разрешението за извършване търговия на дребно с лекарствени продукти по чл. 229, ал. 2 се прекратява с прекратяване дейността на лицата по чл. 222 и 225.
                 (2) Министърът на здравеопазването прекратява разрешението за извършване търговия на дребно с лекарствени продукти:
1. по молба на лицето, получило разрешение за извършване търговия на дребно;
2. когато се установи, че ръководителят на аптеката не отговаря на изискванията, посочени в чл. 224 и 225.
                (3) В 14-дневен срок от прекратяване на дейността по ал. 1 лицата по чл. 222 и 225 писмено уведомяват министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 236 има предложение от Ваня Цветкова и група народни представители, което комисията не подкрепя:
“Чл. 236. (1) Аптеката не може да бъде затворена за повече от 30 дни в рамките на една календарна година поради отсъствие на ръководителя й.
                (2) Когато ръководителят на аптеката не е в състояние да изпълнява задълженията си поради ползване на отпуск при временна нетрудоспособност, бременност, раждане или осиновяване и отглеждане на дете, аптеката може да работи за срок не повече от две години под ръководството на друг магистър фармацевт, отговарящ на изискванията по чл. 224, след издаване на разрешение от министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те няма ли да го оттеглят?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Няма ги в залата.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 236:
“Чл. 236. (1) Аптеката не може да бъде затворена за повече от 30 дни в рамките на една календарна година поради отсъствие на ръководителя й.
                 (2) Когато ръководителят на аптеката не е в състояние да изпълнява задълженията си поради ползване на отпуск при временна нетрудоспособност, бременност, раждане или осиновяване и отглеждане на дете, аптеката може да работи за срок не повече от две години под ръководството на друг магистър по фармация, съответно помощник-фармацевт, в случаите по чл. 225, които отговарят на изискванията по чл. 224. В тези случаи се издава разрешение от министъра на здравеопазването.
                 (3) Разрешението по ал. 2 се издава в срок до 30 дни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 237 има предложение от Ваня Цветкова и група народни представители, което комисията не подкрепя:
“Чл. 237. При смърт на магистър фармацевта, получил разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, наследниците следва да продадат лекарствените продукти на лица, имащи право да осъществяват търговия с лекарствени продукти.”
Има предложение от народния представител Ясен Янев, което комисията не подкрепя – след думите “при прекратяване на дейността” да се добавят думите “или смърт”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 237:
“Чл. 237. При прекратяване дейността на лицето, получило разрешение за откриване на аптека, лекарствените продукти могат да бъдат продадени на лица, получили разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по този текст – има неприети предложения. Няма желаещи да вземат отношение.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 238 има предложение от Ваня Цветкова и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 238:
“Чл. 238. (1) Продукти със значение за здравето на човека и лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание, определени със списъци на министъра на здравеопазването, могат да се продават в дрогерия.
                 (2) Право да извършват търговия на дребно с лекарствени продукти като откриват дрогерия имат всички физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, по законодателството на държава членка или по законодателството на държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.
            (3) Ръководителят на дрогерия трябва да е медицински специалист.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 239. Няма да го четем, тъй като тук предложението е оттеглено и практически няма предложение. (Народният представител Руденко Йорданов иска думата от място по чл. 238.)
Господин Йорданов, заповядайте. Вашето предложение е оттеглено, но, разбира се, имате право да вземете отношение по тези текстове.

РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, на мен също ми се иска този закон да бъде приет час по-скоро, защото изоставаме нетърпимо, но въпреки всичко, бидейки вносител по надлежния ред на предложение по ал. 3 на чл. 238, което наистина оттеглих, искам да кажа, че аз го оттеглих под условие. Ще обясня условието.
Възможно е да не съм бил чут добре, възможно е аз да не съм се изразил достатъчно ясно в комисията. Идеята ми е следната – в ал. 3, където аз съм предложил ръководител на дрогерия да бъде само лице с фармацевтично образование, тоест помощник-фармацевт, оттеглих предложението си в тази част, за да не създавам спънки за прилагането на един по-либерален режим за разкриване на дрогерии, но не мога да приема, че ръководителят на дрогерия, бидейки медицински специалист, няма да отговаря на условието да работи в нея. Тогава в какво е логиката там да се извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, макар и по ред, определен от министъра на здравеопазването, ние да имаме изискване ръководителя на дрогерията да е медицински специалист и да не го задължаваме да работи в дрогерията? Според мен това е важно условие, което е свързано с моето предложение, макар и оттеглено частично.
Моля ви да бъде вписано като текст, че ръководителят на дрогерия трябва да е медицински специалист и да работи в нея. Тогава ние ще изпълним едно изискване, заложено в общата философия на закона и изискване, което се родее с изискването на ръководителя на аптека да е магистър-фармацевт със стаж най-малко една година и задължително да работи в аптеката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди малко казахте, че това е редакционно, а пък вече сте го оттеглили. Виждам, че предложението е оттеглено. (Шум и реплики в залата.)
Добре, отразете това в протокола. Утре при гласуването да се има предвид това. (Реплики.)
Да, във Вашия текст е така, но Вие пък сте оттеглили текста.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Под условие съм го оттеглил! Аз не мога да следя начина, по който се изготвят докладите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А ако това се подложи на гласуване аз ще гласувам “за” това, което Вие предложихте. Аз не го оспорвам, но създаваме проблем с приложението на правилника. (Шум и реплики в залата.)
Аз не го оспорвам това, господин Йорданов, но защо сте го оттеглили? Тук това не е отразено, за съжаление…
Уважаеми народни представители, имате думата. (Реплики.)
В комисията, ако действително е ставало това на въпрос, ще го подложа на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Заседанията бяха тежки. Има резон да се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има резон, разбира се.
Няма народни представители, които желаят да вземат отношение.
Да продължим с чл. 239.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 239 имаме предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 239.
По чл. 240 имаме предложение от народния представител Ваня Цветкова и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 240.
По чл. 241 имаме отново предложение на Ваня Цветкова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 241.
По чл. 242 има предложение от Ваня Цветкова и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 242.
По чл. 243 има предложение от Ваня Цветкова и група народни представители. То е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 243.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Преминаваме към Глава десета.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: “Глава десета – Реклама на лекарствените продукти.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за това наименование и предлага Глава десета да стане Глава единадесета със същото наименование.
По чл. 244 има предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 244.
По чл. 245 предложението също е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 245.
По членове 246, 247, 248, 249 и 250 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят за вземат отношение? Няма.
Продължаваме със следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 251 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 251. (1) За разрешаване на рекламата лицето по чл. 250 подава в Изпълнителната агенция по лекарствата заявление по образец, одобрен от изпълнителния директор на агенцията, придружено от:
1. проект на рекламата;
2. нотариално заверено пълномощно от притежателя на разрешението за употреба, когато заявлението се подава от друго лице;
3. литературните източници, неизползваните цитати, таблици или други материали, когато има такива;
4. документ за платена такса, посочена в тарифата по чл. 21, ал. 2.
     (2) Проектите за реклама по ал. 1, т. 1 следва да са ясни, с разбираем текст, в случаите, когато има такъв, и да дават възможност за оценяване на всичките й елементи – текст и илюстрации.
     (3) Към Изпълнителната агенция по лекарствата се създава Експертен съвет по рекламата. В състава му се включват лекари и специалисти с практически опит в областта на рекламата. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата определя със заповед състава на съвета, към който се включват по един представител на Комисията по професионална етика на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз и на Българския фармацевтичен съюз, размера на възнаграждението на членовете му и утвърждава правилник за условията и реда за работата му. В състава на съвета могат да бъдат включени и представители на пациентските организации.
      (4) Съветът по ал. 3 изготвя експертиза по проекта на рекламата и подготвя становище до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.
       (5) При установяване на несъответствия на рекламата с изискванията на този закон в 7-дневен срок от датата на подаване на заявлението по ал. 1, Изпълнителната агенция по лекарствата дава писмени указания за отстраняването им в едномесечен срок от датата на уведомлението. Срокът за произнасяне спира да тече за периода от деня на уведомяването до отстраняване на несъответствията.
       (6) В случай, че заявителят не е изпълнил указанията в едномесечен срок от датата на уведомяването по ал. 5, процедурата по разрешаването се прекратява.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 252, 253, 254, 255, 256.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези текстове. Няма желаещи.
Продължаваме с чл. 257.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 257:
“Чл. 257. (1) Медицинските търговски представители по чл. 245, ал. 2, т. 3 трябва да са преминали обучения, организирани от притежателя на разрешението за употреба, който ги е назначил, да притежават научни познания и могат да предоставят точно и възможно най-пълна информация за лекарствения продукт, който представят.
(2) По време на всяко посещение медицинските търговски представители трябва да разполагат с кратката характеристика на продукта и с данни за цените на лекарствения продукт и за условията за заплащането му и да ги предоставят при поискване.
(3) При представяне на лекарствени продукти пред медицински специалисти, медицинските търговски представители не могат да предлагат подаръци и друга имуществена и неимуществена облага.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този текст имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Преминаваме към Глава единадесета.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: “Глава единадесета – Цени на лекарствените продукти.”
Тук има предложение на Ива Станкова и група народни представители наименованието на Глава единадесета да се промени така: “Цени на лекарствата”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов: наименованието на Глава единадесета да се промени така: “Цени на лекарствата”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за това наименование и предлага Глава единадесета да стане Глава дванадесета със същото наименование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по наименованието на главата? Няма.
Да продължим с текстовете.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 258 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов:
“В чл. 258, ал. 1 думата “регулира” да се замени с думата “регистрира”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Атанас Щерев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а не подкрепя предложението по т. 2, която гласи:
“2. В ал. 2 изразът “които се отпускат без лекарско предписание” се заменя с “извън тези по ал. 1”.”
Има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, и не подкрепя предложението по т. 2, която гласи:
“2. В чл. 258, ал. 2 думите “максимални” се заличават.”
Има предложение на народните представители Ива Станкова, Росица Янакиева и колеги.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 1, а предложението по ал. 2 и 3 е оттеглено.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов:
“В чл. 258 се създава нова ал. 3:
“(3) Държавата провежда антидъмпингова политика и регулира минималните цени на лекарствените продукти.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Руденко Йорданов, направено по реда на чл. 70, ал. 2, т. 2. от правилника.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 258:
“Чл. 258. (1) Държавата регулира цените на лекарствените продукти, включвани в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 4 и заплащани с публични средства, в съответствие с най-ниските референтни цени от държави членки.
(2) Държавата регулира пределните цени на лекарствените продукти, които се отпускат по лекарско предписание, извън тези по ал. 1.
(3) Държавата регистрира максимални продажни цени на дребно на лекарствените продукти, които се отпускат без лекарско предписание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е изключително важен текст, до известна степен – спорен.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, най-напред искам да спра вашето внимание върху текста на чл. 258, новата ал. 3, свързана със задължението държавата да провежда антидъмпингова политика и да регулира минималните цени на лекарствените продукти. Аз съм с ясното съзнание, че Законът за защита на конкуренцията и други нормативни актове правят опит да уредят този въпрос, но практиката е показала, че в технологията на изпълнение на този закон във връзка с дъмпингова политика на определени аптеки, свързани негласно във вериги, той не дава достатъчно навременен и ефикасен резултат.
Оставих този текст, за да мога да се изправя пред вас и ясно да кажа, че ако практическите резултати от приложението на Закона за защита на конкуренцията, отнесени към аптечната дейност, не са достатъчно ефикасни, то би било редно новосъздаденият Български фармацевтичен съюз в своя Кодекс за професионална етика категорично да запише, че по този кодекс се инкриминира дейността на магистър-фармацевтите, които продават лекарства на дъмпингови цени, тоест лекарства на цени под себестойността им. Защото продажба на лекарствени продукти под себестойността им събужда много подозрения. Нека всеки един от вас да направи преговор в съзнанието си при какви условия можеш да продаваш нещо, което е под себестойността си. Да, първото условие и първото намерение е да потиснеш конкуренцията, да заемеш еднолично позиции на пазара и след това да си играеш с цените както искаш.
Тъй като си давам сметка, че този текст е известна претенция, която е свръхмерна, аз оттеглям предложението си за ал. 3 на чл. 258 във вида, в който съм я внесъл, като държах да използвам повода да кажа тези няколко думи.
По отношение на чл. 258 в редакцията, която съм предложил по реда на чл. 70, ла. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – добре е народните представители да си дадат сметка, подкрепяйки този текст (надявам се това да се случи), какво всъщност подкрепят. Много се спекулира с термина “регулация”. Смята се, че това е нещо твърде отживяло, че пазарът ще регулира всичко. Приемам идеята, но въпреки всичко изразявам резерви, че свободният пазар в областта на търговията с лекарства е способен на настоящия етап при нашите условия да се саморегулира така, че всичко да е в интерес на потребителя. Понеже и в Европейския съюз нормативните документи и директиви повеляват когато става дума за харчене на пари на данъкоплатеца, тоест харчене на публични средства, да се провежда политика на регулация, то политиката на регулация, заложена в текста на чл. 258, ал. 1 в редакцията, която ви предлагам, визира средствата, харчени за лечение на хронично болни при домашни условия. Това са лекарствата, заплащани от Националната здравноосигурителна каса. Визира също така лекарствата, за които болничните лечебни заведения провеждат търгове. Когато сме заложили регулаторен механизъм, тогава ще принудим всички търговци, участващи в търговете, да търсят разрешаване на своята конкуренция по посока на снижаване на цените, тъй като регулацията или горната граница, свързана с регулацията, е заложена така, че да вземе предвид цените на същите лекарствени продукти в държави – членки на Европейския съюз. Първоначалният ми текст беше “в държава – членка на Европейския съюз”, тоест най-ниската цена, но в комисията бях убеден, че е по-добре да визираме “в държави – членки на Европейския съюз”, за да може да се изработва балансиран подход.
Другото, което се плаща също с парите на данъкоплатеца, са лекарствата, за които Министерството на здравеопазването прави търгове във връзка с лечението на онкоболните.
Ето за това презумпцията е, че за всичко, плащано с публични средства, трябва да се търси регулация, която е в интерес на общественото здраве и на хората, които заплащат тези средства чрез различните здравноосигурителни вноски или други преки или косвени данъци.
Затова моля уважаемото Народно събрание да подкрепи текста на комисията за чл. 258, алинеи 1, 2 и 3, както са поднесени на вашето внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Янакиева.
РОСИЦА ЯНАКИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, този закон дълго време стоя в комисията. Член 258 беше обект на продължително обсъждане и търсене на оптимален вариант. Считам, че във вида, в който бе представен от д‑р Кумчев, той наистина удовлетворява в голяма степен вижданията и претенциите на всеки от хората, участвали в обсъждането или правили предложения. По тази причина приканвам да се подкрепи предложеният текст на чл. 258.
Бих искал да стане ясно и нещо друго за колегите, които не са членове на комисията, и за онези, за които не е ясно откъде идват тези значителни разлики в цените на лекарствата. Освен регламента в закона, вероятно ще има много наредби (както казват експертите – най-малко 27), които ще регламентират прилагането на този закон в практиката. По сега действащата наредба за цените на лекарствата трябва да имаме предвид, че на търговците на едро надценката, която се полага, е в рамките на 10%, търговците на дребно имат право на 28% надценка. Всички тези надценки, събрани заедно с печалбата, която се калкулира при производителя (правила съм груба сметка) вдигат цената на лекарствата с над 60%. Вероятно Комисията по здравеопазване трябва да упражни последващ контрол при подготвянето на тези наредби и в тях да бъдат разписани наистина разумни цифри за надценките, които да гарантират нормални цени на лекарствата за пациенти от една страна, а от друга страна да гарантират онзи доход, който очакват търговците на едро и дребно, в случая фармацевтите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След много дебати в Комисията по здравеопазването върху този спорен чл. 258 в крайна сметка текстът, който беше изработен от комисията, лично мен напълно ме удовлетворява.
Бих искал да хвърля малко светлина върху това защо вносителите и производителите не искат регулирани цени. Ако влезем в кухнята на нещата, ще видим, че са изключително прости и ясни. Аз съм се опитал в рамките на дванадесет точки съвсем накратко да се аргументирам защо съм за този текст:
1. Спира се играта на вносителите в цените.
Давам пример. Един “оспамокс” се продава на цена 11,00 лв., а на пазара цената е 5,40 лв.
2. Под масата се дават средствата на министерството и на други дистрибутори и аптеки.
3. Спира се неоснователната печалба на аптеките.
4. Аптечният туризъм, който в България съществува още от 2002 г., ще се спре.
5. Държавата получава пълна прозрачност върху цените, ценообразуването и съответно движението на потоците пари.
6. Фирмите казват, че губят при фиксираните регулирани цени. Цените са с по-малка печалба, но те ще бъдат сигурни и ще бъдат регламентирани, което е изключително важно.
7. Държавата ще получи точна сметка за отчитания данък добавена стойност на лекарствата.
Като фиксира цените, ще се знае точно колко ДДС ще вземе в края на годината. Давам пример: при цена 11,00 лв. на медикамента, която е максималната пределна цена, се продава за 5,00 лв., но какво отчитат като ДДС?
8. Аптеката може да работи с 20% данък върху печалбата. Така при фиксираната цена или, както казвам, регулираната цена, може да се направи точна сметка и счетоводството може да каже точно каква е цената. В противен случай се явява разлика от 8%.
9. В европейските страни има препокриване на листите за медикаменти, покривани от Националната здравна каса, и лекарствата, продавани без лекарствено предписание.
10. Данък добавена стойност в различните европейски страни за лекарствата варира между 7 и 15%, има и страни, в които този процент е нулев. В България аптеките към този момент имат разработена скала, която всъщност дава възможност за разлика в различните финансови измерения: от 0 до 7 лв. – 28%, от 7 до 30 лв. – 25%, над 30 лв. медикаментът се облага с 22%.
11. При регулираните цени ще се улесни и планирането на бюджета на Националната здравна каса, предназначен за лекарствата.
12. Ще бъде ясен и реимбурсният списък.
Мисля, че тези дванадесет точки, които прочетох, са достатъчно силни аргументи в подкрепа на текста на комисията, който беше изграден с изключителни трудности и с изключително много обструкции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Иванов.
За реплика има думата господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Иванов! Това, което казахте, особено накрая, както и цялата обосновка, смятам, че е правилно. Репликата ми е свързана с това, което сте предложили писмено за второ четене.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Аз съм го оттеглил.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Понеже не стана ясно, че е оттеглено, пише, че комисията не подкрепя предложението, реших, че ще защитавате това. Защото в крайна сметка е ясно, че ако думата “регулира” се замени с думата “регистрира”, както сте предложили, това е един много по-либерален режим и в никакъв случай не би могло да бъде изпълнено това, което сега направихте като обосновка.
Ако сте оттеглили предложението си междувременно, това е правилна позиция, макар че първоначално, когато сте предложили думата “регулира” да се замени с “регистрира”, очевидно сте имали предвид нещо друго, което в случая не е много ясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Великов! Аз съм оттеглил предложението, за което Вие казахте тук от трибуната, а го изказахте и в една медия, още по време на заседанието на комисията. Даже ще попитам защо това не е вписано от стенограмата в документите, които са ни предоставени.
Аз се радвам, че след дебатите, които водихме в комисията, и в групите, вие сте узрели за това решение за цени, които да бъдат регулирани от правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След като заявихте от трибуната, че оттегляте предложението си, това се отразява в стенографския протокол и няма да бъде подложено на гласуване.
Има ли други желаещи? Заповядайте, д-р Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително текстът на чл. 258 е много важен и действително ние имаме близки позиции, тъй като е ясно и отляво, и отдясно, че регулираната пазарна икономика е общото, около което се обединяваме. Въпросът е доколко да има регулация.
Ние ще подкрепим текста, който приехме в комисията, но искам да отправя едно предупреждение, което е много срамно от днешна гледна точка. Законът, който действа сега, забранява на производителя да има аптечен бизнес, забранява търговци на едро да имат аптечен бизнес, забранява съществуването на вериги от аптеки. И трите неща, които са категорична забрана, са реалност днес. Това значи, че държавата е показала, че не може да въведе ред, макар че има законови инструменти за регулация. Заради това се получи и голямата колизия, че Министерският съвет направи предложение кой да притежава аптеки и нито един от депутатите на управляващото мнозинство, както и ние от опозицията, не подкрепихме предложението на Министерския съвет. Сега съм сигурен, че при тази норма, която се получава, само магистър-фармацевти да притежават този бизнес, ние въвеждаме в голяма степен регулациите в ръцете на съсловието. Затова ще подкрепим този текст, но пак обръщам внимание, че когато даваме регулации в ръцете на държавата, тя трябва да ги използва и да въвежда ред, за да имаме законност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, д‑р Колчаков.
Има ли реплики?
Заповядайте за изказване, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Декларирам, че ако бях подкрепил предложението на д‑р Лъчезар Иванов думата “регулира” да се замени с “регистрира”, което разбрахме, че е оттеглено, тогава бих имал конфликт на интереси. В случая бих имал конфликт на интереси, ако не подкрепя това, което вносителят е предложил, и това, което в крайна сметка комисията предлага, а именно да се регулират пределните цени на лекарствените продукти, за които се дават публични средства, които са в позитивния лекарствен списък. Даже ние сме разписали в комисията в ал. 1 по какъв принцип да става това регулиране, а именно да се съобразяваме с цени за сравнение от държави членки и то с най-ниските цени там.
Това, което аз искам обаче да предложа, е да добавим думата “пределните”, както си беше по вносител, тъй като пределните по смисъла на вносителя са максималните продажни цени или максималните цени. Тоест да бъде ясно, че става дума за предел отгоре, както е по вносител. Мисля, че така ще бъде отговорено и на интересите на пациентите, и на интересите на вносителите, тоест да се регулират пределните цени на лекарствените продукти, които са включени в лекарствения списък и се заплащат с публични средства. А тези, които са без лекарско предписание, разбира се, както е в ал. 3, да останат само на регистрационния режим, както се предлага и от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В ал. 2 текстът е: „Държавата регулира пределните цени”. Вие предлагате ли нещо друго?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз предлагам в ал. 1 също да бъде: „Държавата регулира пределни цени”, както е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Държавата регулира пределните цени за лекарствените продукти.”
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: И нататък текстът продължава, както е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В чл. 258, ал. 1 след думата „регулира” да се добави думата „пределните”.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, както е в текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, изразявам несъгласие с тази поправка на ал. 1, в която след думата „регулира”, да бъдат добавени думитe „пределните цени”. Мотивите, за да изразя това несъгласие, са следните. Сега съществуващата наредба за утвърждаване на пределните цени е горе-долу ядрото, около което ще се форматира новата наредба във връзка с приложението на новоприетия, надявам се, Закон за лекарствените продукти.
Понятието „регулира” е свързано с по-гъвкавата възможност, когато се ценообразува, да се има предвид, че цената до крайния потребител е свързана с различни нива на ценообразуването, защото – припомням ви, при досега действащата наредба, която беше неправилно цитирана, надценката за търговец на едро не е 10%, а има скала от надценки. По същия начин има скала на надценките, които са за търговците на дребно, тоест тези, които продават в аптеките. Понятието „регулира” е свързано с възможността, когато се ценообразува на различните нива, да се прилага по-гъвкав подход, защото търговете, свързани със закупуването на лекарства от по-едрите купувачи, ще бъдат търгове с търговците на едро. Няма смисъл да се отива при търговеца на дребно, когато става дума за търг на Министерството на здравеопазването, и обратно, когато Касата определя своето отношение към цените на лекарствата, които ще бъдат продавани в аптеките за лечение на хронично болни и ще бъдат заплащани със средства на Касата, тя си е заложила възможността да направи четири групи лекарства, за които да определя различна надценка, допустима за търговеца на дребно.
И така цялата тази процедура, ако не заложим категорично императивно понятието „регулира пределните цени”, би внесла смут и объркване, докато употребеното чисто понятие „регулира цените”, повтарям, става дума за ал. 1, свързана с ценообразуване на лекарства, заплащани с публични средства, това понятие е по-точното и може да бъде използвано по-гъвкаво при формирането на подзаконовите нормативни актове за приложение на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – доктор Кумчев.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Аз искам да кажа, доц. Великов, че всъщност Вие предложихте една доста съществена промяна преди малко и се изменя философията на цените. Аз не мога да приема Вашето предложение и предлагам на Народното събрание да приемем текста, така както е по вносител.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): По комисия.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Защото ал. 1 касае най-важното – става дума вече за над 700 млн.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – д‑р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Великов! Вие с тази, така да се каже, „редакционна поправка” искате да промените смисъла на целия закон. Мисля, че преди мен говорещите защитиха добре именно философията на закона, а с тази редакционна промяна ще се промени философията на закона. Мисля, че тук „регулира” е точната дума без никакви други представки и наставки и трябва да бъде спазена точно, както е вписана. В противен случай няма да бъдат защитени публичните средства, които държавата отпуска.
Аз мисля, че дадох достатъчно много мотиви и аргументи защо ние не искаме да бъде именно вариантът на пределните цени. Защото оттук вече нещата се променят.
Знам, че за Вас е по-добре да бъде „регистрира”, но в комисията и всички, след дълги дебати, се обединихме около това текстът да бъде в този вид. Затова аз не подкрепям предложението на доцент Великов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз смятам, че ако ние се придържаме към текста на вносителя, с това очевидно по никакъв начин не променяме философията.
Но, д-р Руденко Йорданов, ако има търгове с търговци на едро, безспорно е, че след като държавата регулира пределните, максималните продажни цени, като се имат предвид най-ниските референтни цени на държавите членки, очевидно търговците на едро ще дават по-ниски цени или най-много тези цени. Това означава безспорно, че за нашите пациенти ще има повече и по-евтини лекарства. Смятам, че тук сме абсолютно единодушни.
Относно казаното от д-р Кумчев, същата работа. Може би Вие също така сгрешихте, но в стенографския протокол е отбелязано, че Вие бихте искали да е по вносител.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По вносител, да.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз също искам да е по вносител. По вносител е: „Държавата регулира пределните цени”, така че, ако сте съгласен с това, Вие подкрепяте да се включи думата „пределните”.
Относно казаното от д-р Иванов. Отново ще му подчертая, че ако някой е правил предложения между първо и второ четене вместо държавата „да регулира”, само да „регистрира” цените и те да вървят безобразно нагоре, това е Ваше предложение, д-р Иванов, с което аз съм категорично несъгласен! (Реплика на народния представите Лъчезар Иванов.)
Отново казвам, не съм съгласен държавата да регистрира пределните цени на лекарствените продукти, които са отпускат по лекарско предписание, които са в Позитивния списък и за които държавата дава публични средства!
Държавата трябва да регулира тези пределни цени. Това е моето мнение, независимо че може да не съвпада с някакви други мои интереси. Моето принципно мнение е такова – държавата трябва да регулира пределните цени. Това казвам аз. Ако някой иска да регистрира цените, това не съм аз.
Моето предложение е да се върнем към текста на вносителя само в неговата начална част, а нататък смятам, че текстът е добър, както е в ал. 1, и да бъде: „Държавата регулира пределните цени на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 4 и заплащани с публични средства, в съответствие с най-ниските референтни цени от държави членки”. Това е моето мнение. То може да не бъде прието от пленарната зала, но просто искам да го изкажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник-министъра на здравеопазването господин Валери Цеков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
В контекста на това, което казахте, аз ще бъда съвсем кратък. Вземам думата просто, за да направя едно кратко пояснение. Обичайната практика, когато държавна институция регулира цените на дадена стока или на даден услуга в едно общество, е тя да се стреми да направи тази цена по-поносима за обществото. Респективно обичайната практика, когато има регулиране на дадени цени или някакви отношения в едно пазарно общество и в едно демократично общество, то държавата се стреми да предпазва от свръх покачване на цените на дадени стоки и услуги.
Идеята, която и ние сме застъпили в предложенията като вносители на текста, е, че ако държавата се намесва да регулира цени на лекарствени продукти, то тя трябва да се намесва в аспект да не позволява те да стават твърде високи, каквато е обичайната тенденция за всяка една стока, предлагана на пазара. Този, който предлага стоката, се стреми да постигне най-високата възможна цена. Тук е смисълът и ролята на регулацията на държавата да постигне такива условия, при които цената да не може да скача без това да е обосновано по някакъв начин. Затова се прави комисията, за да можем пред нея производителят да обоснове защо иска такава цена и ако е възможно да се постигне и по-ниска от цената, която той иска да има на съответния пазар.
Ставайки дума за това, аз бих искал да кажа, че се надявам, че никой не си представя, че държавата и Комисията по цените ще регулират минималните цени на някой лекарствен продукт. Това просто няма как да се случи. Затова идеята е, че ние трябва да сложим в Комисията по цените рамка, над която една цена не бива да скача, а вече, в условията на пазара, конкуренцията между производителите да доведе дотам, че цената да падне колкото може по-малко. В този смисъл и Комисията по цените на лекарствените продукти няма да се ангажира да определя минимална цена на един лекарствен продукт, а тя ще определя цената, над която лекарственият продукт не може да бъде продаван на българския пазар.
Казвайки това, само искам да кажа, че ние бихме били щастливи, ако възприемете предложението на народния представител господин Великов, така както сте направили в ал. 2 на чл. 258 – „Държавата регулира пределните цени на лекарствените продукти по лекарско предписание”, същото да бъде записано и за лекарствените продукти в Позитивния списък, по който ще работи Касата. Тоест там също да има регулиране на тавана. Нека, когато производителите отидат да договарят с Касата, да имат възможност да свалят цените колкото желаят. Ние искаме ниски цени.
Така че по-прецизният текст би бил, ако се добави терминът „пределни цени” и в ал. 1 на чл. 258.  Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Цеков, при гласуването ще видим дали ще ви направим щастливи.
Няма други желаещи за изказвания.
Заповядайте, господин Кумчев.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
По чл. 259 има предложение от народния представител Атанас Щерев, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Ива Станкова и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Ваня Цветкова и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 259:
„Чл. 259. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването създава Комисия по цените на лекарствените продукти и определя състава й.
(2) В Комисията по цените на лекарствените продукти задължително се включват представители на Министерството на здравеопазването, на Министерството на финансите, на Министерството на икономиката и енергетиката, на Министерството на труда и социалната политика, на Националната здравноосигурителна каса и на Изпълнителната агенция по лекарствата.
(3) Членовете на Комисията по цените на лекарствените продукти са с мандат четири години.
(4) Лице, което е член на Комисията по цените на лекарствените продукти, не може да бъде и член на комисиите по чл. 261 и по чл. 265.
(5) На всеки две години една втора от състава на комисията по ал. 1 се обновява.
(6) Условията и редът за работа на Комисията по цените на лекарствените продукти се определят с наредба на Министерския съвет.
(7) Комисията по ал. 1 заседава не по-малко от веднъж месечно.
(8) Към Комисията по цените на лекарствените продукти се създава информационно-аналитично звено. Звеното събира, анализира и предоставя на комисията информация за цените на лекарствените продукти в държавите членки по ред, определен в наредбата по ал. 6.
(9) Комисията по цените на лекарствените продукти поддържа Интернет страница, на която публикува информация за дейността си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по текста на чл. 259, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 260 има предложение от народния представител Атанас Щерев – в чл. 260 ал. 1 се променя така:
„(1) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с наредба реда, условията и правилата за образуване на пределните цени на отпусканите по лекарско предписание лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък при продажбата им на дребно и условията и реда за регистриране на цените на останалите лекарствени продукти.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Ива Станкова и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 260:
„Чл. 260. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с наредба условията и правилата за регулиране на цените на лекарствените продукти по чл. 258, ал. 1 за регулиране на пределните цени на отпусканите по лекарско предписание лекарствени продукти по чл. 258, ал. 2 при продажбата им на дребно, както и условията и реда за регистриране на цените на тези, които се отпускат без лекарско предписание.
(2) Комисията по цените на лекарствените продукти се произнася в срок до:
а) 45 дни – за лекарствените продукти по чл. 258, ал. 1 и 2;
б) 30 дни – за лекарствените продукти по чл. 258, ал. 3.
(3) Срокът по ал. 2 започва да тече от датата на подаване на заявление по реда на наредбата по ал. 1.
(4) За подаване на заявление за образуване, регистриране или промяна в образуваната или регистрираната цена на лекарствен продукт Министерството на здравеопазването събира такса, определена в тарифата по чл. 21, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 261 има предложение от народния представител Атанас Щерев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а предложението по т. 2 е оттеглено.
Има предложение от народния представител Ива Станкова и група народни представители, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Ваня Цветкова и група народни представители, което гласи:
„Чл. 261. (1) Към Министерския съвет се създава Комисия по позитивен лекарствен списък.
(2) Комисията по позитивния лекарствен списък разглежда и взема решение по заявления за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък на Република България.
(3) Членовете на Комисията по позитивния лекарствен списък са с мандат четири години.
(4) На всеки две години една втора от състава на комисията се обновява.
(5) Съставът на Комисията по позитивния лекарствен списък се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
(6) В Комисията по позитивния лекарствен списък задължително се включват представители на Министерството на здравеопазването, на Националната здравноосигурителна каса, на Изпълнителната агенция по лекарствата и на Българския фармацевтичен съюз.
(7) За членове на Комисията по позитивния лекарствен списък могат да бъдат назначавани медицински специалисти, юристи и икономисти с научни постижения и/или практически опит в областта на лекарствените продукти и в съответните сфери на приложението им.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Хасан Адемов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 261:
„Чл. 261. (1) Към Министерския съвет се създава Комисия по позитивния лекарствен списък.
(2) Комисията по позитивния лекарствен списък разглежда и взема решение по заявления за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък на Република България.
(3) Членовете на Комисията по позитивния лекарствен списък са с мандат четири години.
(4) На всеки две години една втора от състава на комисията по ал. 1 се обновява.
(5) Съставът на Комисията по позитивния лекарствен списък се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
(6) В Комисията по позитивния лекарствен списък се включват равен брой представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, на Националната здравноосигурителна каса, на Изпълнителната агенция по лекарствата, на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз.
(7) За членове на Комисията по позитивния лекарствен списък могат да бъдат назначавани медицински специалисти, юристи и икономисти с научни постижения и/или практически опит в областта на лекарствените продукти и в съответните сфери на приложението им.
(8) Лице, което е член на Комисията по позитивния лекарствен списък, не може да бъде и член на комисиите по чл. 259 и по чл. 265.
(9) Протоколите от заседанията на комисията по ал. 1 се публикуват на страницата и в Интернет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има думата заместник-министърът на здравеопазването Валери Цеков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.
По времето, когато законът беше писан, Българският фармацевтичен съюз още не съществуваше, който вече е факт в нашето публично пространство.
Виждам, че има направено предложение от народните представители Ваня Цветкова, Татяна Калканова и група народни представители – ал. 6 на чл. 261 – в тази комисия да има представител и на Българския фармацевтичен съюз. Това е пропуснато от текста, предложен от комисията.
Бих искал да обърна внимание, че е логично в Комисията по цените да няма представител на Българския фармацевтичен съюз, ясно е, че не бива да има, но в Комисията по Позитивния лекарствен списък е съвършено логично според мен да има представители на този съюз, защото това са хората, които имат изключителни познания в областта на лекарствата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Кумчев има думата.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми заместник-министър доктор Цеков! В комисията много дълго се спори по този въпрос и се намери, че ще бъдат налице ситуации на конфликт на интереси, затова и представители на Българския фармацевтичен съюз не бяха включени в тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 261? Няма.
Господин Кумчев, да продължим с чл. 262.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 262 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което е оттеглено.
Предложението на народния представител Атанас Щерев е в чл. 262 да се направят следните изменения:
1. В ал. 2 в края на изречението изразът “референтна цена (стойност) за дефинирана дневна доза и ниво на заплащане” да отпадне.
2. В ал. 3 в края на изречението изразът “и съответната референтна стойност” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Ива Станкова, Росица Янакиева и група народни представители, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Ваня Цветкова, Татяна Калканова и колеги, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 262:
“Чл. 262. (1) Позитивният лекарствен списък включва лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, необходими за покриване на здравните потребности на населението и заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, от републиканския бюджет, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения по чл. 9 и 10 от Закона за лечебните заведения с държавно и/или общинско участие.
(2) Позитивният лекарствен списък е списък с лекарствени продукти, изготвен по фармакологични групи със съответните международни непатентни наименования, със съответната дефинирана дневна доза, цена по чл. 258, ал. 1, референтна стойност за дефинирана дневна доза, цена, изчислена на база референтна стойност и ниво на заплащане.
(3) За лекарствени продукти, за които няма определена дефинирана дневна доза, се определя терапевтичен курс и съответната референтна стойност.
(4) Позитивният лекарствен списък включва лекарствени продукти:
1. предназначени за лечение на заболявания, чието лечение се заплаща по реда на Закона за здравното осигуряване;
2. заплащани от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения по чл. 9 и 10 от Закона за лечебните заведения с държавно и/или общинско участие;
3. предназначени за лечение на заболявания извън обхвата на Закона за здравното осигуряване, заплащани по реда на чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето;
4. предназначени за лечение на редки заболявания, СПИН и инфекциозни заболявания.
(5) Нивото на заплащане на лекарствените продукти по ал. 4, т. 1 се определя съобразно бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година.
(6) За подаване на заявление за включване или промяна на включен в списъка по ал. 1 лекарствен продукт, Министерството на здравеопазването събира такса, определена в тарифата по чл. 21, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Да продължим с чл. 263.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 263 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков:
1. В чл. 263, ал. 1 след думата “показатели” се добавят думите “фармакотерапевтично ръководство, както и притежателите на разрешенията за употреба или производителите не подават документи за лекарствен продукт за включване в позитивния списък, когато международното наименование лекарственият продукт със съответните дозови форми и концентрации е вече включен в него и обнародван в “Държавен вестник”.
2. В чл. 263, ал. 2 се правят следните изменения: “Срокът за определяне на фиксирана цена и включване на лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък е до 180 дни от датата на подаване на заявление по реда на наредбата по чл. 264.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Ива Станкова, Росица Янакиева и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 263:
“Чл. 263. (1) Лекарствените продукти в Позитивния лекарствен списък се подбират съобразно доказателства за ефективност, терапевтична ефективност, безопасност и анализ на фармако-икономически показатели.
(2) Срокът за включване на лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък е 90 дни от датата на подаване на заявление по реда на наредбата по чл. 264.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма жeлаещи.
Призовавам народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, ако ме чуват, да влязат в залата.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 264 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тяхното предложение не се подкрепя.
Предложението на Ива Станкова и група народни представители е оттеглено.
Хайде да прочетем предложението на народния представител Ваня Цветкова.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Предложението на народните представители Ваня Цветкова, Татяна Калканова и колеги по чл. 264 е следното:
“Чл. 264. Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с наредба условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък, методиката за определяне нивото на заплащане от НЗОК, както и правилника за работа на Комисията по позитивния лекарствен списък.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 264:
“Чл. 264. Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с наредба условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък, както и условията и реда за работа на Комисията по позитивния лекарствен списък.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Докладваха ми, че господин Мръцков е в странство. Сега издирваме Ваню Хърков от Бургас.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Ако искате, да прочета предложението им?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, не искам да го четете. Ще видим дали господин Хърков ще дойде и, разбира се, ще спазим правилника. Не ми е ясно как могат да се правят предложения и тези, които ги правят, да ги няма в залата!
Няма желаещи за изказване по чл. 264.

ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: По чл. 265 има предложение на народния представител Атанас Щерев:
В чл. 265 ал. 2 се изменя така:
“(2) В комисията по ал. 1 се включват равен брой представители на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз и представителните организации на пациентите съгласно чл. 7а от Закона за здравното осигуряване, асоциациите на електронните и печатни медии, националния омбудсман. Съставът на Комисията по прозрачност се определя от Министерския съвет по предложение на управителните органи на представените организации.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Ива Станкова, Росица Янакиева и колеги, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Ваня Цветкова и Таня Калканова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 265:
“Чл. 265. (1) Министерският съвет създава Комисия по прозрачност.
      (2) Съставът на Комисията  по прозрачност се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. В нея задължително се включват представители на Министерството на здравеопазването, на Изпълнителната агенция по лекарствата, на Националната здравноосигурителна каса, на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на съсловната организация на фармацевтите и организации на пациентите и фармацевтичната индустрия.
      (3) Лице, което е член на Комисията по прозрачност, не може да бъде и член на комисиите по чл. 259 и по чл. 261.
      (4) Министерският съвет определя с правилник условията и реда за работа на Комисията по прозрачност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по този текст, уважаеми народни представители.
Има думата заместник-министърът на здравеопазването господин Валери Цеков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.
Съвсем накратко искам да отбележа нещо, което може би трябва да се коригира.
По чл. 265, ал. 2 относно състава на Комисията за прозрачност е цитирана съсловната организация на фармацевтите и организация на пациентите и фармацевтичната индустрия. Съсловната организация, която се има предвид, е Българският фармацевтичен съюз, нали?
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Така беше предложено от вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: То не е същото. Или е Българският фармацевтичен съюз, или някаква друга съсловна организация на фармацевтите. Предлагам да бъде изписано ясно в закона, че става дума за Българския фармацевтичен съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това да го отразим като редакционна поправка или нещо подобно.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Приемаме редакцията, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля това да се отрази и утре като гласуваме, да се докладва.
Имате думата, уважаеми народни представители.Няма желаещи.
Доктор Кумчев, моля да се върнем назад, няма как. Господин Мръцков е в чужбина, за господин Ваню Хърков имаме сведения, че се е обадил по телефона, че държи на предложението си, така че ще трябва да го докладваме.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Връщаме се на чл. 264, където има предложение от народните представители Петър Мръцков и Ваню Хърков:
Член 264 се изменя както следва:
1. В чл. 264 се създава ал. 1 със следния текст:
“(1) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с наредба реда, условията и правилата за образуване на фиксираните цени на отпусканите по лекарско предписание лекарствени продукти при продажбата им на дребно и условията и реда за регистриране на цените на тези, които се отпускат без лекарско предписание, както и правилата и критериите за включване, промени и/или включване на лекарствените продукти от Позитивния лекарствен списък, както и условията и реда за работа на Комисията по позитивния лекарствен списък.”
2. В чл. 264 се създава ал. 2 със следния текст:
“(2) Наредбата по ал. 1 определя изискванията с документи, които се подават едновременно за двете комисии по ал. 1 от притежателите на разрешение за употреба на лекарствения продукт по лекарско предписание.”
3. В чл. 264 се създава ал. 3 със следния текст:
“(3) Документацията се разглежда поетапно от Комисия по цени, след което в Комисия по позитивен списък след издаване на заповед за фиксирана пределна цена от министъра на здравеопазването. Издадената заповед за фиксирана цена на лекарствения продукт от министъра на здравеопазването, както и документите на лекарствения се придвижват по административен път до Комисия по позитивен списък, когато заявителят е кандидатствал и за двете комисии.”
4. В чл. 264 се създава ал. 4 със следния текст:
“(4) Когато продуктът се отпуска без лекарско предписание, документите се подават само за регистриране на цена.”
5. В чл. 264 се създава ал. 5 със следния текст:
“(5) Когато продуктът се отпуска по лекарско предписание и документите се подават само за определяне на фиксирана цена и документите не следва да се придвижват по административен път към Комисията по позитивен списък.”
6. В чл. 264 се създава ал. 6 със следния текст:
“(6) Когато продуктът се отпуска по лекарско и има издадена заповед за фиксирана цена, документите за включване в позитивния списък задължително преминават отново през процедура за определяне на “фиксирана цена”. След издаване на заповед на министъра относно цена на лекарствения продукт, документите се придвижват по административен път към Комисията по позитивен списък.”
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 266 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което комисията подкрепя по т. 1.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2.
2. “Чл. 266. (1) Притежателят на разрешението за употреба на лекарствени продукти, които ще бъдат разпространявани на територията на Република България, определя и обявява в неофициалния раздел на “Държавен вестник” и най-малко в един централен ежедневник или по друг подходящ начин цената на дребно на лекарствените си продукти, която следва да бъде еднаква за всички аптеки.
(2) Правилата за определяне на отстъпките и техния размер за търговците на едро и на дребно с лекарствени продукти се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) Определената цена влиза в сила не по-рано от един месец от обявяването й по реда на ал. 1.
(4) В аптеките и дрогериите на територията на Република България лекарствените продукти се продават на цената, обявена по реда на ал. 1.
(5) Промени в обявената цена на лекарствения продукт се оповестяват най-малко един месец преди промяната, по реда на ал. 1.
(6) Лицата по ал. 1 са длъжни да информират Министерството на здравеопазването за обявените цени на лекарствените си продукти в 7-дневен срок от обявяването. Министерството на здравеопазването публикува на Интернет страницата си списък с обявените цени по ал. 1, като ежемесечно обновява списъка.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народните представители Ива Станкова, Росица Янакиева и колеги, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 266:
“Чл. 266. (1) Комисията по прозрачност е орган, пред който могат да се обжалват решенията на комисиите по чл. 259, ал. 1 и чл. 261, ал. 1.
        (2) Решенията на Комисията по прозрачност се взимат с мнозинство две трети от състава й.
        (3) Решенията по ал. 2 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.”



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване има думата д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Изказването ми ще бъде съвсем кратко. Просто искам да се уверя каква е волята на народните представители, защото в предложението на вносителя по този текст се имаше предвид, че когато комисията вземе решение по чл. 261, ал. 1, това решение е окончателно за самата нея – тя не може повече да преразглежда решението си. Това е отпаднало в текста, който подкрепя комисията. Добавена е възможността за обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която възможност никой с никакъв закон не може да отнеме.
Би трябвало обаче в ал. 3 да запишем, че решенията на комисията по принцип подлежат на обжалване по реда на АПК – мисля това за ясно твърдение, но тези по реда на ал. 1 са окончателни за самата нея. Тя няма възможност за преразглеждане на веднъж взето решение при обжалване по ал. 1 на чл. 266 – това е по чл. 259 и чл. 260, ал. 1. Това беше идеята на вносителя.
Не зная дали ясно се изразих: когато се обжалват решения на комисията по тези два члена, комисията да не може да преразгледа веднъж взето решение. То да е окончателно. Ще може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс – това е ясно за всички, то не може да бъде забранено.
Моля да е ясно каква е идеята на законодателя – ще може ли комисията, веднъж взела решение, когато има обжалване по реда на чл. 259 и 261, да преразглежда веднъж взетото решение, или това решение ще бъде окончателно – каквато е идеята на вносителя?
Ако народните представители не са против тази идея...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какво да напишем сега?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това може да бъде добавено като разширение или второ изречение в ал. 2, а именно, че “Решенията на комисията по ал. 1 са окончателни”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те не могат да бъдат окончателни. В правото е ясно, че органът, който е издал акта, и този акт подлежи на обжалване, няма право да си промени акта, който е издал. Може да си разбрал, че си сгрешил, но след като си подписал един път, не можеш да го пипаш.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Трябва да се добави такъв текст в окончателната редакция.
Административното производство си остава в ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Кумчев, имате ли нещо против? Това разисквано ли е в комисията? Това е типично юридически въпрос.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председателю, в интерес на истината точно това беше обсъждано в комисията. На членовете на комисията направи впечатление категорията “окончателно” – това ги притесни. Тук са и други мои колеги, които могат да потвърдят или допълнят това, което казах.
Затова в окончателната редакция думата “окончателно” беше избегната, още повече че решенията на комисията се взимат с мнозинство от две трети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “Комисията по прозрачност е органът, пред който могат да се обжалват решенията на комисията по чл. 261.”
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (встрани от микрофоните): “По чл. 259 и 261, ал. 1”.
Не можем да допуснем комисията да преразглежда взетите решения.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Не можем още да го осмислим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След като подлежи на обжалване, актът не е окончателен. Но не можем ли в чл. 259 и 261, където са всъщност комисиите, да кажем: “Комисията не може да преразглежда веднъж взето решение”? Нали това е целта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (встрани от микрофоните): Това е и идеята – да не се допуска такава възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В членове 259 и 260 да се каже, че самата комисия не може да си променя решението. А ние тук регламентираме обжалваемостта в съответния срок по Административнопроцесуалния кодекс.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (встрани от микрофоните): Нея никой не може да я ограничи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “Комисията по чл. 259 и 261, ал. 1, когато е постановила решението, не може сама да го променя и изменя”.
Това е принцип в правото, както един съд, когато постановява присъда – права, крива – толкоз. Той не може да промени присъдата. Има обжалване по реда.
Има думата господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Изказвам се в подкрепа на редакцията, която Комисията по здравеопазване предлага за чл. 266, и ще се опитам да обоснова мотивите, заради които комисията предпочете този текст като по-точен, по-коректен и по-действен в крайна сметка.
В комисията имаше опасения, че понятието “окончателно” в смисъла, употребен от вносителя, звучи смущаващо по отношение на възможността един орган, който има за задача да се произнесе дали процедурата по ценообразуването – тоест действията на Комисията по цените, или по определяне на позитивния лекарствен списък – тоест действията на Комисията по позитивния списък, дали при тези действия са спазени условията за прозрачност. И дали решението на Комисията по прозрачност може да спре действието на едно решение на една от двете комисии – на цените или по прозрачността.
Смущението идваше от понятието “окончателно” и от факта, че в нашите представи Комисията по прозрачност се ситуира като един супервайзер, орган, който се произнася без някой да може да се противопостави на неговото решение. С цел текстът да бъде по-ясен комисията предлага този вариант за чл. 266, при който процедурата по вземане на решение е достатъчно сериозна – две трети от числения й състав. И в крайна сметка веднъж взетото решение може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По този начин смятаме, че по-добре се решава въпросът как ще бъде обжалвано, оспорено и в крайна сметка как ще се произнесе със свое решение Комисията по прозрачност без да й вменяваме правата и задълженията на супервайзер по действията на двете комисии – Комисията по цените и Комисията по позитивния списък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Струва ми се, че по това няма спор. Господин Цеков каза същото.
Идеята на заместник-министър Валери Цеков не е, че решението на комисията е окончателно, то подлежи на обжалване, може да бъде отменено, изменено, въпросът е самата комисия, веднъж постановила решението, да не може да си го променя.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Комисията не може да се произнася два пъти по един и същи въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, това е същото, казано по друг начин. Ще намерим юридическата форма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (встрани от микрофоните): Тогава да го предложим като редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагам сега да не импровизираме тук от трибуната. Нека след приключване на заседанието да внесете такава редакция. Идеята е ясна, няма спор, въпросът е това да се запише, за да не би утре, когато комисията получи една жалба, сама да си променя решението, за да не отива делото в съда. Нали това е идеята?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (встрани от микрофоните): Не може да се произнася два пъти по един и същи въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може да изменя повторно собственото си решение – това е едно и също. Веднъж постановила решение, не може да го променя – това е така наречената неизменност на съдебния акт, ако трябва да го наречем юридически – това е първата степен на стабилност на съдебния акт. Когато утре се докладва чл. 266, ще кажете, че предлагате такава редакция.
Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 266.
Няма желаещи за изказване.
В оставащите минути нека да продължим с Глава дванадесета.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: “Глава дванадесета – Държавен контрол върху лекарствените продукти.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за това наименование и предлага Глава дванадесета да стане Глава тринадесета със същото наименование.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 267.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 268.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 269.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 270:
“Чл. 270. (1) В рамките на своята компетентност длъжностните лица по чл. 267, ал. 3 имат право:
1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите членки, въвеждащи изискванията на Директива 2001/83/ЕС за Кодекс на Европейската общност за лекарствата, предназначени за човешка употреба, последно изменена от Директива 2004/27/ЕС, независимо от формата на документа;
2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни;
3. да инспектират по всяко време обектите, подлежащи на контрол, и да изискват, проверяват и правят копия от всички документи, свързани с цялостната дейност на контролирания обект;
4. да вземат проби от лекарствени продукти, активни и помощни вещества за лабораторни изпитвания;
5. да инспектират помещенията, записи и документи на притежателите на разрешения за употреба или на лица, на които притежателят на разрешението за употреба е възложил изпълнението на дейностите по Глава осма;
6. да съставят актове за установяване на административни нарушения.
(2) Длъжностните лица по чл. 267, ал. 3 изготвят доклад за извършената инспекция, който се предоставя на инспектирания производител или притежател на разрешението за употреба на лекарствения продукт.
(3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата или съответният директор на Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве в зависимост от подчинението на длъжностното лице, установило нарушението, има право:
1. да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 1, т. 1;
2. да изисква от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 1, т. 1 и при необходимост да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. да разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 1, т. 1 и при необходимост да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 271:
“Чл. 271. (1) Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве имат право да:
1. спират строителството и да издават предписания, когато установят нарушения на хигиенните норми и изисквания в процеса на изпълнение на строителството; при незаконно строителство на обекти и съоръжения за производство, съхранение и продажба на лекарствени продукти уведомяват Дирекцията за национален строителен надзор или техническата служба на общината;
2. забраняват пускането в експлоатация и да спират експлоатацията на обекти и съоръжения при нарушаване на изискванията и на хигиенните норми при производството, съхранението и продажбата на лекарствени продукти – до отстраняване на нарушенията;
3. блокират лекарствени продукти при наличие на документирана информация за: несъответствие с изискванията за качество; лекарствени продукти, внесени или произведени в нарушение на този закон; лекарствени продукти, които се предлагат в опаковки с листовки, които не отговарят на изискванията на този закон; при необходимост нареждат изтеглянето им от аптеките и дрогериите, складовете за търговия на едро, производителите и лечебните заведения и уведомяват за това Министерството на здравеопазването;
4. дават заключения за съответствието на обектите на контрола с нормативно определените изисквания;
5. издават разпореждания, предписания и указания в рамките на своята компетентност, които са задължителни за всички лица на територията на съответната област.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 или по чл. 270, ал. 3 се налагат със заповед на директора на Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве.
(3) Заповедите по ал. 2 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 272:
“Чл. 272. (1) Изпълнителната агенция по лекарствата:
1. забранява пускането в експлоатация и спира експлоатацията на обекти и съоръжения при нарушаване правилата на Добрата производствена практика на лекарствени продукти до отстраняване на нарушенията;
2. забранява производството, вноса, износа и търговията на лекарствени продукти, които пряко или косвено застрашават здравето на хората, и разпорежда те да бъдат унищожени, преработени или използвани за други цели;
3. временно спира експлоатацията на обекти за търговия на едро и на дребно с лекарствени продукти, когато не се изпълняват условията, при които е издадено съответното разрешение;
4. блокира лекарствени продукти при наличие на документирана информация за: несъответствие с изискванията за качество, ефективност и безопасност; лекарствени продукти, внесени или произведени в нарушение на този закон, както и лекарствени продукти, които се предлагат в опаковки с листовки, които не отговарят на изискванията на този закон; при необходимост нарежда изтеглянето им от аптеките и дрогериите, от складовете за търговия на едро, от производителите и лечебните заведения и уведомява за това Министерството на здравеопазването;
5. спира клинични изпитвания при установени нарушения до отстраняването им или разпорежда тяхното прекратяване;
6. издава разпореждания, предписания и указания в рамките на своята компетентност, които са задължителни за всички лица.
 (2) Принудителните административни мерки по ал. 1 или по чл. 270, ал. 3 се налагат със заповед на директора на Изпълнителната агенция по лекарствата.
 (3) Заповедите по ал. 2 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От чл. 273 до чл. 278 комисията подкрепя текста на вносителя, затова не се и докладват.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
По чл. 279 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Атанас Щерев, което е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 279:
“Чл. 279. (1) Заповедите по чл. 276, 277 или 278 се връчват на притежателя на разрешението за употреба, съответно на производителя или вносителя.
 (2) Заповедите по ал. 1 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 280.       
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези текстове. Няма желаещи.
Продължаваме с Глава тринадесета.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: “Глава тринадесета – Административнонаказателни разпоредби.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за това наименование и предлага Глава тринадесета да стане Глава четиринадесета със същото наименование.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 281:
“Чл. 281. (1) Който произвежда, внася, продава, съхранява или предоставя за употреба в страната лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба, извън случаите по чл. 8, 9 и 10, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 25 хил. до 50 хил. лв.
                 (2) Същото наказание се налага и на лицата, които произвеждат, внасят, продават или допускат да се употребяват в страната лекарствени продукти, които не отговарят на изискванията на действащата фармакопея и на условията при разрешаването им за употреба.
                 (3) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са свързани с неразрешени за употреба лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, или при повторното им извършване, ако деянията не съставляват престъпления, разрешението, издадено по реда на този закон, се отнема.
                 (4) Медицински специалисти, които произвеждат, продават или предоставят неразрешени за употреба лекарствени продукти, се лишават от право да упражняват професията си за срок от шест месеца до две години.
                 (5) Наказанието по ал. 4 се налага със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 282:
“Чл. 282. (1) Който продава лекарствени продукти в опаковки или с листовки за пациента, които не отговарят на изискванията на този закон, се наказва с глоба от 750 до 1500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 1500 до 3000 лв.
                 (2) Който продава лекарствени продукти без листовки за пациента се наказва с глоба от 750 до 1500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 1500 до 3000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 283:
“Чл. 283. (1) Който внася, търгува или предоставя за употреба лекарствени продукти с изтекъл срок на годност, се наказва с глоба от 10 хил. до 20 хил. лв.
                 (2) Който нарушава първична/вторична опаковка или продава/предоставя лекарствени продукти с нарушена първична/вторична опаковка, се наказва с глоба от 750 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 3000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 284:
“Чл. 284. (1) Който произвежда, внася или търгува на едро с лекарствени продукти или продава лекарствени продукти без да има разрешение за това, се наказва с глоба 50 хил. лв.
                 (2) Който произвежда, внася или търгува на едро с лекарствени продукти или продава лекарствени продукти в нарушение на издаденото разрешение или продава, съхранява или предоставя лекарствени продукти, които са с неустановен произход, се наказва с глоба от 25 хил. до 50 хил. лв.
                 (3) В случаите по ал. 1 органите на държавния контрол спират със заповед експлоатацията на обекта.
                 (4) Заповедта по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс като обжалването не спира изпълнението й.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 285:
“Чл. 285. (1) Който търгува с лекарствени продукти без сертификат за освобождаване на партида се наказва с глоба от 5 хил. до 10 хил. лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 10 хил. до 20 хил. лв.
              (2) Търговец на едро, който доставя на дрогерии лекарствени продукти извън утвърдените списъци от министъра на здравеопазването се наказва с имуществена санкция от 2500 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5 хил. до 10 хил. лв.
              (3) Квалифицирано лице, допуснало извършване на продажба на партиди лекарствени продукти без сертификат за освобождаване на всяка отделна партида, се наказва с глоба от 2500 до 5000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 286:
“Чл. 286. (1) За клинични изпитвания, извършени в нарушение на този закон, ако извършеното не е престъпление, на виновните лица, допуснали или извършили това нарушение, се налага глоба от 5 хил. до 10 хил. лв., а при повторно допускане или извършване на същото нарушение – глоба от 10 хил. до 20 хил.лв.
              (2) На медицински специалисти, допуснали или извършили нарушения по ал. 1, може да се наложи и наказание “Лишаване от право да упражняват професията си” от шест месеца до две години.
              (3) Мярката по ал. 2 се налага от министъра на здравеопазването по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.”
По чл. 287 имаме предложение от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което систематично ще бъде отразено в чл. 297.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 287:
“Чл. 287. (1) Който извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, без да има разрешение/удостоверение за това, или работи в нарушение на издаденото му разрешение/удостоверение, се наказва с глоба от 5 хил. до 10 хил. лв.
              (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лицата, които извършват търговия на дребно в аптека или дрогерия след прекратяване действието на разрешението/удостоверението.
              (3) Който продава в дрогерия лекарствени продукти извън списъците по чл. 238, ал. 1, се наказва с глобата по ал. 1, а при повторно извършване на същото нарушение с отнема издаденото разрешение за търговия на дребно.
              (4) В случаите по ал. 1 и 2 органите на държавния контрол върху лекарствените продукти спират със заповед експлоатацията на обекта.
              (5) Заповедта по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс като обжалването не спира изпълнението й.
              (6) При установени нарушения по ал. 1 и 2, министърът на здравеопазването може да лиши съответния медицински специалист от право да упражнява професията си за срок до две години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По-нататък има предложения от народни представители, които са подкрепени от комисията. Докладвайте направо текста на комисията за чл. 288.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 288:
“Чл. 288. (1) Търговец на дребно с лекарствени продукти, който е допуснал дейностите, посочени в чл. 219 да се извършват от неправоспособно лице, се наказва с имуществена санкция от 5 хил. до 10 хил. лв., а при повторно нарушение се отнема издаденото разрешение за търговия на дребно.
              (2) В случаите по ал. 1 органите на държавния контрол спират със заповед експлоатацията на обекта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Текстът на чл. 289 е по вносител, така че няма да го четем. По него има оттеглено предложение.
Преминаваме направо към чл. 290.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.  290:
“Чл. 290. (1) Който рекламира лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба по този закон и/или им приписва или насочва към свойства, свързани с профилактика или диагностика, или лечение на болести при човека, се наказва с глоба от 10 хил. до 20 хил. лв.
              (2) Който рекламира лекарствени продукти в нарушение на този закон се наказва с глоба от 10 хил. до 20 хил. лв.
              (3) Наказанията по ал. 2 се налагат и на лицата, допуснали излъчването, публикуването и разпространението на рекламата.”
По чл. 291 има предложение на народни представители, което се подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 291:
“Чл. 291. (1) Когато нарушенията по чл. 281-287, чл. 289, чл. 290, чл. 292 и по чл. 294 са извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размер, не по-малък от тройния размер на предвидените минимални размери на съответните глоби и не по-голям от тройния размер на предвидените максимални размери на съответните глоби.
(2) За нарушения по чл. 289 имуществената санкция е в деветорен размер на надвзетата сума, ако тя надвишава максималния размер на санкцията по ал. 1.
(3) Налагането на имуществена санкция не изключва налагането на глоба на виновните длъжностни лица.
(4) Налагането на имуществени санкции не изключва налагането на мерките, предвидени относно правоспособността на медицинските специалисти и квалифицираните лица.”
По чл. 292 има предложение на народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 292:
“Чл.292. (1) Който не изпълни разпореждане, предписание или указание на органите на държавния контрол по този закон, извън случаите по чл. 270, ал. 1, т. 2 и ал. 3, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв.
(2) За неизпълнение на разпореждане по чл. 270, ал. 1, т. 2 и ал. 3 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 1000 лв.”
По чл. 293 има оттеглено предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 293:
“Чл. 293. (1) В случаите по чл. 281, ал. 1-3, чл. 283, ал. 1, както и при неспазване на условията, при които е издадено разрешение за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, министърът на здравеопазването издава заповед за неговото отнемане.
              (2) При неспазване на условията, при които са издадени разрешенията/удостоверенията за производство, внос, паралелен внос, търговия на едро с лекарствени продукти, или за регистрация на дрогерия, както и в случаите по чл. 281, ал. 1-3, чл. 283, ал. 1 и чл. 287, ал. 3, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата издава заповед за тяхното отнемане.
              (3) При неизпълнение на задължението за уведомяване по чл. 204, ал. 3 за прекратяване на дейността от страна на търговеца на едро с лекарствени продукти, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата отнема със заповед издаденото разрешение.
              (4) При неизпълнение на задължението за уведомяване по чл. 235, ал. 3 за прекратяване на дейността от страна на притежател на разрешение за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти, министърът на здравеопазването със заповед отнема издаденото разрешение.
              (5) Заповед по ал. 1-4 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.”
Член 294 е по вносител.
Член 295 е по вносител.
Член 296 – комисията подкрепя текста по вносител.
Комисията предлага да се създаде чл. 297:
“Чл. 297. В случаите на чл. 281, 282, 283, 284, 285 и 287 наказващият орган постановява и отнемане в полза на държавата на лекарствените продукти, предмет на извършеното нарушение, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по докладваните текстове.
Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, стигнахме до Допълнителните разпоредби. С д-р Кумчев се уточнихме днес да спрем дотук с доклада по този законопроект. Утре в 9,00 ч. ще започне гласуването по докладваните текстове. След като премине гласуването по докладваните текстове, ще продължим с Допълнителните разпоредби на този закон и ако докладът приключи нормално, евентуално в петък в 9,00 ч. ще гласуваме текстовете, които утре ще бъдат докладвани.
Моля парламентарните групи да имат предвид, че утре гласуването ще бъде в 9,00 ч.
Ще направя няколко съобщения.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 30 март от 10,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание в четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание в четвъртък от 15,00 ч. в сградата на пл. “Александър Батенберг”, зала 130.
Закривам днешното пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,48 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Иван Илчев
Светослав Малинов