Председателствал: председателят Георги Пирински
 
Секретари: Петя Гегова и Десислав Чуколов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, разполагате с проекта за програма за тази седмица, която е с два пленарни дни. Позволете ми да я представя.
Проект на програма за работа на Народното събрание за 4 и 5 април 2007 г.:
Предложение по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- От Парламентарната група на Обединените демократични сили:
Първо четене на Законопроекта за възпиране облагодетелстването по служба и за избягване конфликт на интереси. Вносители – Филип Димитров и група народни представители;
- От Парламентарната група на Демократи за силна България:
Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители - Министерският съвет; Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев; Антонела Понева и група народни представители.
- От Парламентарната група на Български народен съюз няма постъпило предложение.
 - От Парламентарната група на Коалиция “Атака”:
Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Вносител – Волен Сидеров.
- От Парламентарната група на Коалиция за България, от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори и от Парламентарната група на Движението за права и свободи няма постъпили предложения.
Точките от програмата:
1. Прекратяване пълномощията на народен представител.
2. Проект за решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2007 г.
3. Проект за решение за определяне на Комисията за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2006 г.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
5. Второ четене на Законопроекта за електронните съобщения – продължение.
6. Избор на членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
8. Второ четене на Законопроекта за електронното управление.
9. Проект за решение за избиране на член на Съвета за електронни медии.
10. Освобождаване и избиране на член на Комисията за регулиране на съобщенията.
11. Първо четене на Законопроекта за амнистия.
12. Проект за решение за създаване на Временна комисия по искането на Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Тома Янков Томов - народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
13. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Споразумение за изменение на Заемното споразумение (Проект “Реформа в администрацията по приходите”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите.
Това е проектът за програма.
Две уточнения, уважаеми колеги, във връзка с поредността на разглеждането.
Точки 1 и 2 са процедурни, организационни и затова бих ви предложил след приемането на програмата и преди преминаването към предложенията по чл. 40, ал. 7, да гласуваме тези две точки, за да бъдат изчистени.
Второто уточнение – т. 6 да бъде т. 1 от утрешния дневен ред. Това беше съгласувано на Председателския съвет.
Така че с тези две уточнения за поредността, предлагам да гласувате този проект.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 161, против 3, въздържали се 3.
Проектът за програма е приет.
Преминаваме към предложенията, които са постъпили по реда на чл. 40, ал. 3.
Предложение от народния представител Минчо Христов за включване на Проект за решение за активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване към Европейския съюз.
Имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам проекторешение, чрез което да се задължи българското правителство да активира незабавно чл. 36 от Договора за присъединяване към Европейския съюз. Този член ще позволи да бъдат запазени предсрочно спрените блокове ІІІ и ІV на АЕЦ “Козлодуй”, доколкото членът позволява при сериозни икономически трудности България да прекрати действително членове по договора. Обръщам ви внимание, че загубите от предсрочното закриване ще бъдат 11 млрд. евро. Има сериозна опасност от режим на тока след 1 януари 2008 г., когато ще бъдат спрени повечето от мощностите на ТЕЦ “Марица-Изток”. Това беше разисквано в Комисията по енергетика и ситуацията, обявявам ви, колеги, наистина е изключително сериозна.
Вашият министър Румен Овчаров заяви категорично, че незабавно трябва да бъде задействан чл. 36 – това, което предлагам в момента. Той е представител на правителството и би трябвало да изразява неговото мнение. Ако вие отхвърлите предложението, това ще означава, че вие бламирате собственото си правителство. Или ще излезе, че вашият министър заблуждава общественото мнение с предизборни цели.
Искрено се надявам, колеги, да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 128 народни представители: за 21, против 57, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Елиана Масева за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да заостря вашето внимание върху последните изменения и допълнения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Според Демократи за силна България тези поправки, освен че са опасни, вредни, са и противоконституционни. В момента цари огромен хаос по отношение делата на собствениците, които претендират собственост върху земите си, защото с чл. 11, ал. 2 от закона се предвижда собствеността да се доказва само с писмени доказателства. Категорично, изцяло се отменя възможността правото на собственост да се доказва с писмени декларации и със свидетелски показания.
Мотивите за това според Комисията по земеделието и горите и неизяснени в мотивите на закона са, че се спекулирало с устните доказателства и писмените декларации.
Уважаеми колеги, това създава изключителен смут сред българските граждани, защото съгласно действащото законодателство в България обективната истина може да се доказва както с писмени, така и с устни доказателства. Ако практиката сочи някакъв уклон в това поведение на искателите и на съдилищата, то решението не може да бъде постигнато по такъв начин.
Ние предлагаме чл. 11, ал. 2 да приеме редакция, според която наред с писмените доказателства могат да бъдат събирани свидетелски показания и писмени декларации заедно, комулативно, за да могат да потвърждават обективната истина. Защото, уважаеми госпожи и господа народни представители, има писмени доказателства, които са непълни: емлячни регистри, извадките от Водния синдикат, там примерно не се посочват границите на имота. Хората са собственици, но не е казано в какви граници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Защо съдиите да не поискат доказателства със свидетелски показания, с които да потвърдят правото на собственост?
Този текст е антиконституционен, защото прекратява висящите дела по този повод и десетки, десетки дела в районните и окръжни съдилища в България се прекратяват на основание на този изключително несправедлив текст. Надявахме се, че той ще влезе в Комисията по правни въпроси, защото е много актуален. До този момент това не се случва.
Ето защо ви призовавам: гласувайте този законопроект да бъде обсъден и приет в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Масева, уважаеми колеги, законопроектът е разпределен на 23 февруари на Комисията по земеделието и горите. Както разбирате, не е изтекъл тримесечният срок, няма доклад на тази комисия.
Аз ще го поставя на гласуване независимо от това, защото въпросът безспорно предизвиква повече от сериозен интерес. Бих се обърнал към Комисията по земеделието и горите да ускори работата си, за да можем в най-близко бъдеще да разгледаме по същество до каква степен са необходими или не уточнения в приетите изменения на закона.
Моля, гласувайте направеното предложение за включване в дневния ред, имайки предвид обаче, че не е изтекъл тримесечният срок и няма доклад.
Гласували 147 народни представители: за 51, против 26, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Константин Димитров за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Това е следващ законопроект, който е разпределен на 19 март на същата комисия.
Заповядайте, господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Предлаганите от нас промени в закона целят да избегнат съществуващи антиконституционни текстове, касаещи недопустими ограничения върху правото на собствениците на земята в нашата страна да продават тази собственост на свободния пазар. В сегашния си вид законът дава изключителни привилегии, на границата на недопустимото, на арендаторите. Това ние желаем да променим, така че с нашите предложения за промени в закона, от една страна, съдействаме за окрупняване на земеделските масиви, но, от друга страна, запазваме свещеното и неприкосновено право на всеки собственик да може след разумен срок, даден на арендатора, да излезе на свободния пазар и действително да продаде земята си при условия, които са най-благоприятни за него самия.
В този смисъл ние се надяваме на подкрепата и на други политически сили, не само на Демократи за силна България, тъй като настроенията срещу съществуващите текстове, посягащи върху правото на собственост на земята, предизвикаха и много статии в медиите, предизвикаха и напрежение в редица части на България.
Ето защо ние се надяваме, че народните представители от всички политически сили ще подкрепят предложените от нас текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми колеги, положението е идентично с предходния законопроект, но тук срокът е много по-малък, който е изтекъл – 19 март, от внесеното предложение.
Аз бих се обърнал към господин Димитров и госпожа Михайлова – дали държат сега да подложа на гласуване тяхното предложение, или да бъде точка първа от следващото заседание на Комисията по земеделието и горите? (Реплика от народния представител Екатерина Михайлова.)
Не виждам кой да поеме обещание в момента, доколкото не виждам господин Калинов, но това да бъде нашето обръщение и настояване към комисията. Аз лично ще проследя това да стане. В актуалността на въпроса няма съмнение. Благодаря ви за разбирането.
Ще разговарям с господин Калинов и ще Ви информирам, госпожо Михайлова.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова – проект за промени в Кодекса за социално осигуряване.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Отново на вашето внимание, с горещата молба да бъде допуснато за дебат в залата,  е нашето предложение за уреждане на справедливи пенсии за българските пенсионери.
Същината на нашето предложение е следната. Първо, предлагаме да се отмени точковата система. Второ, незабавно преизчисляване на пенсиите преди 2000 г. на базата на осигурителния доход през 2006 г. Целта на това е да се премахне разликата между пенсиониралите се преди и след 2000 г., която е драстична и несправедлива. Третият момент е актуализиране на пенсиите в началото на всяка година съобразно инфлацията от предходната година.
Искам особено да подчертая и да ангажирам вашето внимание, че има откъде да се вземат пари. Първото предложение за осигуряване на финансиране за пенсиите е огромният бюджетен излишък. Второ, сумите, които текат – стотици милиони български левове за българските военни мисии в чужбина. Третото наше предложение – могат да се вземат пари от стотиците милиони, които се осигуряват за превъоръжаване на Българската армия.
Уважаеми колеги, моля да допуснете това предложение за дебат в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на госпожа Банкова – проект за Решение за промени в Кодекса за социално осигуряване.
Гласували 113 народни представители: за 15, против 47, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народния представител Ваньо Шарков – приемане на Решение за мораториум върху сделките за спортни обекти.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на 4 август 2006 г. парламентарната Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта на свое извънредно заседание, свикано по повод на скандалния опит за отдаване под наем на зала “Фестивална” – забележете, за 12 евроцента на кв. м, изслуша министъра на образованието, който постъпи мъжки, постъпи политически, държавнически и спря тази сделка, тази процедура.
Във връзка с това на 10 август 2006 г. на свое редовно заседание същата Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта единодушно взе решение, което предлага на Народното събрание, за приемане в залата на решение за налагане на мораториум върху разпоредителните сделки и всички действия по отдаване под наем на спортни обекти държавна собственост, забележете, до приемането на изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Днес ние ще гласуваме на първо четене двата закона. След като има решение на тази комисия от м. август 2006 г. аз питам защо няма решение на Комисията по правни въпроси, която трябваше да даде своето становище, за да влезе този проект за решение в пленарната зала?
Господин председател, времето за това е изтекло, затова внасям това предложение сега в залата. Още повече, че в последно време ставаме свидетели на това как се постига някаква договореност между председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, министър Гагаузов и господин Александър Томов за сключване на концесия за спортни обекти, забележете, за 30-годишен срок и над 30 години, при положение, че в проекта на Закона за физическото възпитание и спорта с вносител Министерския съвет, срокът на тези концесии е 20 години. Хайде да не се лъжем и да приемем това решение! След като се приемат измененията и допълненията в закона нека нещата да се регламентират и уредят по един съвсем нормален начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Шарков. Проектът за решение е внесен на 2 август 2006 г. Действително няма доклад на Комисията по правни въпроси.
Аз ще подложа на гласуване това предложение, но разбирам, господин Шарков, че тази проблематика може да се разгледа между първо и второ четене при подготовката на новия законопроект. (Реплики.)
За ваша информация: трябват 83 гласа, за да бъде прието едно решение, съгласно днешната регистрация.
Гласувайте направеното предложение.
Гласували 124 народни представители: за 32, против 18, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Да ви съобщя постъпилите законопроекти и проекти за решения от 28 март до 4 април 2006 г.:
- проект за Решение за определяне на Комисия за одитиране на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2006 г. Вносител е Михаил Миков. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси;
- Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е внесла доклада. Той е разпределен на Комисията за борба с корупцията;
- Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2006 г. Вносител е омбудсмана на Република България. Разпределен е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията;
- Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2006 г. Внесен е от Икономическия и социален съвет. Разпределен е на Комисията по труда и социалната политика;
- Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2006 г. Внесен е от Комисията за защита от дискриминация. Разпределен е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията;
- Проект за решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2007 г. Вносител е председателят на парламента.
Това са внесените материали.
На 30 март 2007 г. от Сметната палата на основание на Закона за Сметната палата е внесена актуализирана Програма за одитната дейност на Сметната палата. Тя е изпратена и до Комисията по бюджет и финанси и се намира на разположение на народните представители в библиотеката.
И към още един момент да привлека вниманието ви, уважаеми колеги. В сайта на парламента е публикувано едно съобщение за решение на специалния координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, с което българският парламент е определен да играе ролята на Секретариат, на фокусна точка на парламентарното измерение на сътрудничеството между страните от Югоизточна Европа. Подробностите се съдържат в това съобщение. Официалното му потвърждение предстои на 16 април 2007 г. в Загреб на срещата на председателите на парламентите на страните от Югоизточна Европа. Както сами разбирате, това е и едно признание за българския парламент и като капацитет да играе такава координираща роля, и като признание за възможността да бъде свързващо звено между регионалното сътрудничество и европейското измерение, европейската интеграция в Европейския съюз. Това е и признание, и разбира се, задължение за нашия парламент, да бъде на равнището на стандартите за съвременен парламентаризъм. С това да считаме, че програмата с предложенията по ал. 3 и съобщенията е приета.
Уважаеми колеги, както си спомняте, в предходното заседание аз обявих, че гласуванията на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта ще бъдат веднага след приемането на програмата днес. Това направих въз основа на консенсуса, който съществуваше в залата и разбирането, че именно днес след приемането на програмата е редно да гласуваме тези два законопроекта. Въз основа на макар и изменения чл. 59 на нашия правилник, който повелява председателят да огласява, не да определя дата и час на гласуване, ми се струва, че е напълно валидно това огласяване, доколкото то беше на базата на консенсуса в пленарната зала. Така че сега преминаваме към гласуване на два законопроекта на първо четене.
Първо подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение  на  Закона  за  физическото  възпитание и спорта № 702-01-5 с вносител Министерският съвет.
Гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Сега подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение  на  Закона  за  физическото  възпитание и спорта № 754-01-25 с вносител Светослав Спасов и група народни представители.
Моля, гласувайте!
Гласували 131 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 9.
И този законопроект е приет на първо четене.
Ще очакваме обединен доклад, за да могат да се направят предложения за второ четене.
Уважаеми колеги, сега, съгласно нашето решение, предстои да гласуваме две технически процедурни решения.
Първото е за прекратяване на пълномощията на народен представител.
Постъпило е заявление от народния представител Бойко Кирилов Радоев, народен представител от 23.Многомандатен избирателен район София-град. То е заведено в Деловодството на Народното събрание на 2 април 2007 г., с което народният представител на основание съответния текст от Конституцията, а именно чл. 72, ал. 2, т. 1 заявява, че подава оставка пред Народното събрание като народен представител. Съответно парламентът, съгласно изискванията на ал. 2 на същия член, следва да приеме решение.
Позволете да ви предложа текста на това процедурно решение:
 
“РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
 
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
 
РЕШИ:
 
Прекратява пълномощията на Бойко Кирилов Радоев - народен представител от 23. Многомандатен избирателен район, София.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
И още един проект за Решение във връзка с Великденската ваканция. Предлагам ви да гласуваме следния текст:
 
“РЕШЕНИЕ
във връзка с Великденската ваканция на
Народното събрание за 2007 г.
 
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 33, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
 
РЕШИ:
 
Великденската ваканция на Народното събрание за 2007 г. е от 6 до 15 април 2007 г. включително.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 140 народни представители: за 130, против 4, въздържали се 6.
Решението е прието.
 
Уважаеми колеги, преминаваме към програмата за седмицата в частта й, предвиждаща разглеждане на точки по реда на чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първият законопроект по тази процедура е на Парламентарната група на Обединените демократични сили:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЪЗПИРАНЕ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕТО ПО СЛУЖБА И ЗА ИЗБЯГВАНЕ КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ.
Давам думата на господин Филип Димитров да представи законопроекта.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Взимам думата в качеството си на вносител за разяснения по така внесения законопроект.
Става въпрос за законопроект, който е до болка познат на тази Камара. Той е обсъждан най-малко три пъти досега в различни негови вариации. Бързам да подчертая, че съгласно процедурните изисквания на правилника се касае за един текст, който по същество е нов, тоест съдържа елементи, които предишни текстове не са съдържали, в него липсват елементи, които са присъствали в предходни текстове. Е, между първото и второто четене те биха могли и да се добавят, ако решим това. Самият текст, който ви се предлага, е един нов закон за разлика от всичко онова, което сте обсъждали досега и което е представлявало изменения към различни действащи закони в българската правна система.
Едва ли има смисъл да обяснявам за какво става дума. Става дума за въвеждане на правила, които по същество ограничават шуробаджанащината и по този начин правят недопустимо от закона използването на служебното положение на висши държавни дейци по начин, който би могъл да доведе до облагодетелстване на техните семейства чрез формално законни сделки – участие в процедури по възлагане на държавни и обществени поръчки.
По повод на това предложение бяха изприказвани и изписани твърде много неща. Започна се с аргументи за това, че предложението имало за цел да направи българските депутати, министри, кметове, висши магистрати и висши администратори бедни хора, чиито роднини да не могат да се занимават с почтен бизнес. Уважаеми дами и господа, това беше лъжа! Никой не би възразил и този закон не поставя никакви ограничения по отношение на лица, които се намират в качеството на лице, визирано от този закон. А именно, става въпрос за народни представители, общински съветници, министри, заместниците им, членовете на политическите им кабинети, началници на управление в министерство, директори на агенции, заместници, кметове, съдии, прокурори, следователи и така нататък  – лица, на които съпрузите им притежават фирми и извършват някаква стопанска дейност. Ето например в тази зала в момента не седи, но със сигурност познавам един депутат, чиято съпруга има фирма, която се занимава с продажбата на определени дамски облекла, които представляват особен естетичен интерес, и това не представлява никаква пречка за нея. Тя може да развива своя бизнес, дай Боже, колкото повече печели, толкова повече ще й се радваме всички. Става въпрос обаче за възможността общественото положение на съответното лице да бъде използвано с оглед на получаването по същество на държавни поръчки или сключване на сделки с държавни институции.
Уважаеми дами и господа, вие вече приехте едно изменение в Закона за държавния служител, което въведе абсолютно идентични ограничения по отношение на държавните служители в рамките на институцията, в която те работят. Вие вече сте се произнесли, че подобен подход е допустим, при това за един много по-широк кръг лица – всички свързани лица по смисъла на Закона за държавния служител. Това, което ви се предлага в момента, е да възприемете този подход във всички случаи по отношение на онези хора, които имат водеща позиция в българската държава до степен, че биха могли да повлияят на мнението, на изграждането на становището не само на колегите си от тяхната собствена институция, но и от съседните институции, които по силата на респекта към тях биха могли да се окажат под неговото въздействие при вземане на своите решения.
В този смисъл, приемането на този закон ще бъде просто следващата крачка към постигането на това, което вие вече сте наложили върху хората, които работят за държавата на едно по-ниско равнище. Хайде да имаме смелостта да наложим това и върху онези хора, които на едно по-високо равнище представляват държавата.
Второто нещо, което беше коментирано във връзка с този закон, беше, че въпросът вече бил уреден. Уважаеми дами и господа, има три места, в които този въпрос в някаква степен е уреден: задължението на народния представител да заяви наличието на конфликт на интереси, задължението на държавния служител и препратката към висшите дейци в държавата в случаите, когато вътре в рамките на неговата собствена институция – чл. 29а от Закона за държавния служител, се развиват подобни възможности.  И третото място, където е визиран този въпрос, е в Административнопроцесуалния кодекс, където в Главата за действия срещу неправомерни действия на администрацията е предвидена процедура, по силата на която могат да се прилагат предвидените от закона санкции.
Санкции обаче, дами и господа, в закона няма. Ето защо тук, в този закон, ви се предлага да бъдат въведени такива санкции, санкционни последици, за укриването на конфликта на интереси. Сиреч, ако възникнал конфликтът на интереси, така както е описано в този закон, не бъде ликвидиран и деклариран в срок, от това произтичат определени последици, които засягат не само този случай, но се пренасят и върху категорията случаи на чл. 29а от Закона за държавния служител. По този начин се постига една единна уредба, в която в българската държава се създават правила срещу шуробаджанащината.
Дами и господа, аз си давам сметка, че това, първо, не е единствената форма на корупция в държавата и, второ, така направените предложения не покриват 100% всички възможности да бъде извършвана подобна дейност. Категорично апелирам към вас обаче да подкрепите този законопроект по следните причини. Въвеждането на тези изисквания е ясен сигнал към българското общество изобщо и към всички български държавни дейци в частност за това, че действията, които са свързани с възползване от общественото положение с цел извличане на някакви облаги, са действия недопустими. Ние прекалено много се борим с корупцията, дами и господа, говорейки за нея. Едно неотдавнашно изследване на Центъра за либерални стратегии на Балканите показа, че колкото повече обясняваме колко трябва да се борим с корупцията, толкова повече тя започва да се възприема като нещо естествено и нормално и хората се чувстват мотивирани да участват в нея.
С един такъв закон вие ясно ще кажете на българското общество дали и доколко вие – народните представители на България, сте готови да обявите подобно поведение за недопустимо. И нещо повече, за да не стане както с гласуването с чужди карти, което вие обявихте за недопустимо, но на последната точка преди налагането на санкции се поуплашихте и спряхте, въвеждате и санкции, които произтичат от покриването на конфликта на интереси.
Ето защо, уважаеми дами и господа, моля да приемете, че този законопроект, първо, е необходим, защото в крайна сметка довършва уредбата на тази материя. Второ, полезен, защото ако и да не решава 100%, поставя основите на решаването на един тежък проблем за българското общество. И трето, навременен, защото ако не сега – след толкова много приказки по тази тема, дами и господа народни представители, кога да започнем да решаваме този въпрос?! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Давам думата на господин Методиев да представи становището на Комисията по въпросите на държавната администрация, която е водеща по този законопроект.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, първо искам да поднеса извинение, че официалният текст на становището на комисията ще бъде внесен в днешния ден – въпрос на техническа грешка от страна на комисията.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа предлагания законопроект. Както беше казано от самия вносител на законопроекта, това е дебат, който се провежда за пореден път в комисията, тъй като е свързан с предишни законопроекти, гледани от Комисията по въпросите на държавната администрация – става дума за Закона за държавния служител и Закона за администрацията.
Изказванията на колегите в комисията бяха в същия дух като на предходните заседания. Беше отчетен основно и дебатът, който беше проведен тук, в залата, като аргументът за отхвърляне беше, че този въпрос е уреден в действащото законодателство. По тази причина законопроектът беше отхвърлен само с един глас “за” и това беше гласът на председателя – нещо, което в тази комисия се случва често пъти по разбираеми причини. Така че мога да запозная залата с фактическото становище на комисията: че е отхвърлен предлаганият днес за обсъждане законопроект. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждания, уважаеми колеги. Кой желае думата?
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на редовно заседание от 31 януари т.г. Комисията по въпросите на държавната администрация отхвърли Законопроекта за възпиране облагодетелстването по служба и за избягване конфликта на интереси на господин Филип Димитров и група народни представители. Нещо повече, при станалите разисквания и при гласуването нито един от народните представители, членове на комисията, не подкрепиха този законопроект.
В предишната сесия на Народното събрание вносителите бяха внесли предложения с подобно съдържание. В хода на обсъждането народните представители, членове на Комисията по въпросите на държавната администрация, изразиха становище, че приемането на предложените текстове не е необходимо при наличието на влезли в сила изменения в Административнопроцесуалния кодекс, още повече, при наличието и приет в края на 2005 г. Етичен кодекс на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт.
По принцип анализът на предложенията в обсъждания законопроект показаха несъответствие с изискванията на чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове, където съществува изискването, действащ закон да урежда пълно всички основни обществени отношения, които се подават на трайна уредба. Предлаганата уредба в проекта е фрагментирана и непълна, а често и противоречива на себе си. Например в чл. 3 като субект на закона са посочени общински съветник или кмет на областен град. Не става ясно общински съветници само в областни градове ли са субект на нормата или всички общински съветници, които са членове на колективния орган Общински съвет? А защо само кметове на областни градове?
Все в дългия чл. 3, в обхвата на закона са посочени магистрати до ниво окръжен съд, а, както е известно, най-много дела се гледат на районно ниво в районните съдилища. Защо магистратите от това ниво не са включени? В чл. 2 и 3 е посочено министър, а Конституцията и Устройственият правилник на Министерския съвет и неговата администрация не приравняват министър-председателя на министър.
Може да бъде открито несъответствие и в Глава трета и Глава четвърта на Указа за прилагане на Закона за нормативните актове. Всеки закон има своя логичен строеж. В предложения законопроект няма разграничение между общите и особените разпоредби, от една страна, и от друга – между материално-правните, процесуално-правните и наказателните разпоредби. Наред с това има изискване разпоредбите на нормативните актове да се формулират кратко, точно и ясно. За предложените дълги хипотези на правните норми в анализирания законопроект това не може да бъде казано.
По конкретните текстове от проекта, относно субектите, които ще подлежат на обхват с предлагания законопроект, прави впечатление непълното и неточно изброяване. Така например е посочено “началник “Управление”. Устройственият правилник на Министерския съвет определя, че общата и специализираната му администрация работят в дирекции, а не в управления. Не е ясно и понятието “административна длъжност”. Недопустимо се смесват правният режим на лицата по трудовоправните отношения с държавните служители. В този случай правната уредба към двете категории лица е различна.
Едва от мотивите към законопроекта става ясно, че свързаните лица са съпрузите. Когато се въвеждат конкретните термини за нуждите на определен нормативен акт, е редно да се даде легална дефиниция или препращане към друг, за да е ясно на правоприлагащия орган какъв смисъл трябва да влага в своята дейност.
На следващо място, в чл. 3 статусът на конституционния съдия е приравнен на магистрат. Това противоречи на Конституцията и Закона за Конституционния съд. Има законово изискване конституционният съдия да прекрати участие в търговското дружество или своя трудов договор преди встъпване в длъжност. Като цяло статутът на съдиите е уреден, още веднъж напомням, със Закона за съдебната власт. Все в този ред буди недоумение как държавата би контролирала ефективно дружествата с държавно участие, без участие на служители от държавната администрация в управителните органи.
Въз основа на всичко, което изнесох дотук, считам, че приемането на предлагания законопроект не е логично и това би допринесло за внасяне на неяснота и противоречие в правоприлагането.
В заключение считам, че измененията в Преходните и заключителните разпоредби в Административнопроцесуалния кодекс, както и измененията и допълненията на Закона за администрацията и Закона за държавния служител, са достатъчни от гледна точка на правната уредба за гарантиране задълженията за избягване на конфликта на интереси и ако трябва да се търси допълнение в тази правна уредба, би трябвало да бъде търсена по този смисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Господин Антонов, аз много внимателно Ви изслушах и имам конкретен въпрос към Вас. Тоест от Вашето изказване става ясно, че този въпрос е уреден и проблем с конфликта на интереси в България няма, който аргумент противоречи на другия аргумент. Вие имахте конкретни и редакционни бележки по текста. Тоест кое от двете е вярно? Смятате, че въпросът е уреден, и нови усилия в тази област не са необходими. Това означава, че Коалиция за България, въобще тройната коалиция, която управлява България, казва: този въпрос е решен, ние такъв проблем нямаме. Това означава, че оттук нататък, когато възникне такъв проблем, ще ви питаме: чакайте сега, нали сте уредили въпроса и няма проблеми?! Така че за всеки проблем, който възникне в тази област, очаквайте от нас въпрос: как така, нали в законодателството всичко е ясно, всичко е уредено и няма проблеми?!
Господин Антонов, току-що поехте от името на Коалиция за България ангажимента, че този въпрос е уреден и проблеми с него няма. Противното би означавало да предложите по-добър закон от този на господин Филип Димитров. Ние с удоволствие бихме подкрепили по-добър закон, защото Вие говорехте за много редакции. След като казахте, че въпросът е решен, оттук нататък очаквайте от нас много въпроси, когато станат конкретни казуси. Ще ви питаме: “Как в крайна сметка стана така?!” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Аз съм малко стреснат, господин председател, защото като че ли не се разбира за какво става дума. Да, Законът за нормативните актове предполага пълна уредба, но в случая имаме частична уредба. Трябва да я допълним. Затова е препратка към други закони, които не ви харесват.
Защо не общински кметове и съветници? Защото смисълът на този закон е, че хората с достатъчно високо обществено положение могат да повлияят върху всички институции в държавата, тоест на тях им се чува думата и към тях има много висок респект. Шансовете съпругата на общинския кмет на малко градче в страната да бъде онази, която ще започне да снабдява, да речем, този парламент с канцеларски материали и нейната фирма ще започне да му превежда всичките документи на някакъв език, са много малки. Може и да се случи такова нещо, но хайде да оставим тази уредба за по-нататък. Сега да уредим другото.
Що се отнася до Етичния кодекс, аз съм почитател на мекото законодателство. Даже имам доклад в Европарламента по този въпрос. Мекото законодателство е нещо, което ние можем да обсъждаме и да харесваме, но тук говорим за налагане на санкции. Имало изисквания за много дейности. Разбира се, че ги има, но тук се налагат санкции за укриване, дами и господа, на конфликт на интереси.
Недопустимо било свързването на отделни категории лица. Защо да е недопустимо, не мога да разбера. Става въпрос за категории лица, които са обобщени от своята обществена тежест, а не от различния вид дейност, която извършват. Да, те извършват различни видове дейности, но всичките имат обща характеристика – високата степен на обществено уважение, с която се ползват, която би могла да въздейства по един чисто морален начин при вземането на решения и в крайна сметка да ни доведе до нещо недопустимо. Конфликтът на интереси не е престъпление, дами и господа. Конфликтът на интереси е създаване на ситуация, в която по един формално законен начин се постига резултат, който ние считаме за недопустим или поне се надявам, че и вие трябва да го считате така. Не знам.
За свързаните лица. Не се определя нова категория свързани лица. Мисля, че не сте догледали текста на закона. Свързаните лица се дефинират в Закона за държавния служител и по отношение на тях се прилагат всичките разпоредби на чл. 29а, към който този закон препраща. По отношение на тези хора с толкова висок обществен авторитет, където се разширява обсегът на конфликта на интереси, се стеснява кръгът на лицата, които той засяга, защото ако всички бяха свързани лица, вие щяхте да ми кажете, че бащата и синът може отдавна да не си говорят, но ние сега искаме да пресечем стопанската дейност на сина и т.н. – все аргументи, които слушахме наоколо.
По отношение на темата доколко са прецизирани текстовете в закона…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето изтече, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Добре, Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика има думата господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ние претендираме, че искаме да бъдем пълноправни членове на Европейския съюз. Ако нещо безкрайно много ни разделя между държавите – активни членки на Европейския съюз от Северозападна Европа, и нас, балканците, е липсата на този морал, за който пледира законът на господин Филип Димитров. В края на краищата от националните медии се признава за обръчи от фирми, посочват се и от други политически сили. Това говори, че управляващото мнозинство няма никакво желание да се справи с този проблем, който за съжаление – пак повтарям, ни представя като балканци в очите на Европа. Редно ли е да се крием зад промени в законопроекти и някакъв Етичен кодекс, който е много добро пожелание, без превантивна част, и да не желаем да приемем Законопроекта за възпиране облагодетелстването по служба и за избягване конфликт на интереси на господин Филип Димитров?! Мога да призная само за себе си, че той е направил крачка напред в морала си спрямо нашия, предлагайки този закон. Не искам да го изкарвам светец. Ако има някакви несъответствия за неща, за които се водят диспути, има и втора част – второ гледане. Нека да се направят съответните предложения. Уважаеми колеги, всички ви уважавам и го казвам искрено, но този закон е крайно необходим на България, за да бъдем равноправни членове на Европейския съюз, а не само балканци, на които брутният вътрешен продукт е седем пъти по-малък от средния и само ходят, просят, молят и са контролирани като малки деца от Европа. Нека веднъж и ние да покажем европейско поведение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, господин Антонов, на тези три реплики.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ): Уважаеми господин Мартин Димитров, считам, че не е необходимо да отговарям на Вашата реплика, защото в изложението в началото на обсъждането конкретно споменах онова, което Вие потвърдихте във Вашата реплика. Просто не виждам въпрос в нея.
По отношение на господин Филип Димитров – точно това бе едно от обсъжданията в комисията, където бе потвърдено, че законът, който се внася, е чисто популистки. Това стана потвърдено днес с неговата реплика, когато стана въпрос за делението на кметовете на големите и на малките градове, делението на магистратите на определено ниво и отделянето на останалите магистрати на районно ниво. Ето това е популисткото, защото в малкото или в голямото населено място конфликтът на интереси е конфликт на интереси в една и съща мярка, по един и същ закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също ще пледирам пред вас да се вникне много внимателно в законопроекта, който господин Филип Димитров е внесъл заедно с група народни представители. Твърдя съвършено сериозно, че ние направихме първата крачка. Ние уредихме реда, по който трябва да бъде наказан този конфликт на интереси. В Административнопроцесуалния кодекс беше разписана процедура, по която може да бъде санкциониран конфликтът на интереси. Сега предстои да направим следващата съвършено логична крачка – да направим материално-правните разпоредби, които да ни дадат състава на този конфликт на интереси. Глупаво е да се убеждаваме помежду си, че тази материя е уредена. Вярно е, че в изпълнителната власт има етични кодекси, но мисля, че ние като държава сме толкова застрашени, че процесите на корупция са добили такива размери, че етичните кодекси няма да свършат работа. Наскоро присъствах на обсъждане на Закон за лобизма, направен от Комисията по корупция заедно с българския омбудсман. Много странно е, че в Закона за лобизма има цяла глава, която урежда създаването на регистър на интересите за българските депутати, което значи, че в различни законопроекти се търси начин да се уреди материя, която не е уредена. Има конфликт на интереси и той е на високите нива – както на изпълнителната, така на законодателната и на съдебната власт.
Аз разбирам от изказването на господин Антонов, че има определени претенции по начина, по който са изписани тези материално-правни състави. Но това е въпрос на технология, ние не за първи път приемаме на първо четене текстове с ясното съзнание, че между първо и второ четене те могат да бъдат подобрени.
Призовавам ви да приемем философията на закона, необходимостта да бъде регламентиран конфликтът на интереси и всички заедно между първо и второ четене да създадем ясни и категорични норми, които да сочат кое представлява конфликт на интереси, за да можем всъщност тези текстове, които създадохме в Административнопроцесуалния кодекс, да ги напълним със съдържание. Защото, пак казвам, ние направихме процедурата, сега сме длъжни да направим материално-правните норми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към госпожа Николова? Няма.
Заповядайте, госпожо Вълканова.
МАРИЯ ВЪЛКАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Впечатлена съм от упорството и последователността, с която група депутати от ОДС предоставят на вниманието на Народното събрание едни и същи текстове с едни и същи мотиви, без дори козметична промяна. Преди пет месеца вносителите ни изненадаха с предложението си идентични текстове да влязат в два отделни закона – Закона за държавния служител и Закона за администрацията. Това законотворчество бе последователно и аргументирано отхвърлено по същество в хода на обсъждането на двата законопроекта. Но само след един ден същите текстове със същите мотиви бяха предложени като нов законопроект, носещ многоангажиращото и многообещаващо заглавие “Законопроект за възпиране облагодетелстването по служба и за избягване конфликт на интереси”.
Да, темата винаги може да предизвика дискусия, може да предизвика интереса на обществото, но все пак да не подлагаме на съмнение паметта на избирателите с ваденето на едни и същи тези и с едни и същи аргументи. Ако наистина мислим, че важността на тематиката и нейната специфика изискват уредба със специален закон за ограничаване облагодетелстването по служба, би следвало да проявим повече творчество и въображение. Допускам, според моите лични впечатления от предишните дебати, че тази законодателна инициатива е била плод на добронамерените изказвания на проф. Корнезов през м. ноември, че бихме могли в един нормативен акт за различни измерения на конфликта на интереси да намерим неговата обща формула и измерение, щото конфликт на интереси да не се допуска или да се ограничи до минимум.
С предлагания законопроект според моето скромно мнение, първо, не се въвежда адекватна регламентация на конфликта на интереси. Предложените четири разпоредби не са в състояние да уредят констатирането и правните последици от конфликта на интереси, както амбициозно се провъзгласява в чл. 1, ал. 1 от законопроекта.
Второ, предложеният в чл. 4 начин за констатиране конфликта на интереси е напълно безпомощен да предложи решение, което действително би било работещо и ефективно. Практически единственият способ за констатиране, което вносителите предлагат, е деклариране от самото лице, което има конфликт на интереси и което, за всички е ясно, не е заинтересовано да направи това. Липсва каквато и да било идея с какви средства ще се констатира конфликтът на интереси, ако той е бил деклариран.
Трето, по отношение предвидената в чл. 4, ал. 2 от законопроекта последица освобождаване от длъжност, тя вече е уредена в Закона за държавния служител. Същото важи и за кметовете, за които въпросът е уреден в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Що се отнася до другите лица, следва да се има предвид, че за част от тях има специфични основания за освобождаване. За някои от органите на изпълнителната власт, например председатели на държавни агенции и членове на държавни комисии съществуват изчерпателно изброени основания за прекратяване на правоотношенията, които са уредени в специални закони. Особено интересно е как този закон би действал по отношение на конституционните съдии и на народните представители, за които тези въпроси са уредени в конституционни разпоредби.
Четвърто, не на последно място, трябва да се подчертае, че се борави с неясни понятия, като например, както каза колегата Антонов, началник управление на министерство, директор на агенция, кмет на областен град. Това увеличава още повече неяснотата в законопроекта.
Няма да повтарям другите аргументи, които изложи колегата Антонов.
В заключение бих казала, че проблемът с превенцията и санкционирането на конфликта на интереси в държавната администрация е изключително важен и изисква сериозни и многостранни правни решения. Предлаганият законопроект показва най-малкото подценяване на проблема. С него само се имитира желание за решаване на проблема, без да се предлагат адекватни средства и методи за реално възпиране облагодателстването по служба.
Ако действително вносителите целяха друго освен извличане на политически дивиденти, те щяха да положат необходимите усилия да представят пред парламента един законопроект, който не само е съвместим с останалите нормативни уредби, но и съдържа работещи механизми за въздействие, облечени в ясни правни норми.
Искам да добавя в заключение, че Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплика – господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Вълканова, вярно е, че от две години непрекъснато внасяме предложения в тази посока. На Уилбърфорс навремето са му трябвали 20 години, за да премахне робството в Англия. Да се надяваме, че за 2-3 години тук ще успеем да се справим с конфликта на интереси.
Естествено, че отново и отново тези разпоредби ще бъдат внасяни, ако вие не ги приемете. И естествено е, че общественото внимание трябва да бъде насочвано към тях, защото във всички ваши изказвания личи вашето голямо желание в кавички въпросът да бъде решен и разказвате как, ето, ако вносителите бяха наистина мотивирани да направят това, как биха постъпили, а всъщност през тези две години вие къде бяхте? Само нека да не си говорим как вие искате въпросът да се реши и затова на всяко обсъждане се правят всички опити той да бъде париран със или без аргументи, с истински или фалшиви аргументи, само и само да не можем да стигнем до това решение.
Радвам се, че намерихте една дума “управленията”, защото до този момент по същество единственият аргумент, който чухме от тази трибуна срещу закона, беше, че “управления” трябва да се замени с “дирекции”. Веднага ще се съглася, госпожо Вълканова. Но  когато си говорим, че въпросът за санкциите бил отчасти уреден тук и там, ами нали в самото начало на самото изказване Вие казахте, че е необходимо да има една обхватна уредба и похвалихте този подход в законопроекта, свързан  с препоръките на господин Корнезов? Така че ето ви всеобхватната уредба. Във всички случаи, когато има освобождаване от работа, това е ново основание. И въобще не е вярно, че там, където има изчерпателни основания, не може да бъде въведено и това основание за освобождаване от длъжност. Касае се точно за онова, което представлява специалният закон.
Що се отнася до другите санкции, Вие вероятно сте проследили, че става въпрос за придобивания, които могат да бъдат отнемани в полза на държавата. Става въпрос за едно основание, на което би могло от държавата да бъде заведен и иск, ако са произтекли някакви допълнителни вреди във връзка с това. Е, разбира се, съществува обща норма, но ние тук конкретизираме санкционния характер на този законопроект. И тъкмо затова ми се струва, че всякакви бележки по повод на това, че, видите ли, било много популистко да се иска такова нещо, не били достатъчно мотивирани вносителите, не са състоятелни. Имате две възможности – вие или сте за решаване на проблема и тогава проявете своята инициатива, ние може и да ви подкрепим, или сте против него и тогава ще се опитате да го спрете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, госпожо Вълканова.
МАРИЯ ВЪЛКАНОВА (КБ): Уважаеми господин Димитров, аз още в началото подчертах, че темата предизвиква дискусия, но законопроектът, който сте предложили, не предполага решение днес.
А в дух на коректност искам все пак да подчертая, че похвалих проф. Корнезов, не Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата? Господин Димитров, заповядайте за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Знаете ли, аз съм от едно поколение, което, като ми отговорят по такъв общ начин, не мога да приема отговора, уважаеми колеги. Питам госпожа Вълканова и господин Антонов още веднъж, защото слушах внимателно вашите изказвания, вие, ако смятате, че има проблем, ще предложите ли законопроект в тази област? Ако вие предложите по-добро решение на конфликта на интереси, ние бихме го подкрепили. Ще предложите ли решение или просто отхвърляте нашето решение, без да имате никаква конкретна идея да предложите нов законопроект? Това ли е ситуацията? Защото на мен ситуацията ми изглежда точно така. Вие казвате, че в този закон намирате някакви бележки, включително и редакционни, не ви се струва най-добрия, но вие нищо няма да предложите. От ваша страна няма да има никакво предложение и по този въпрос нищо няма да бъде направено. Това ли е ситуацията, уважаеми колеги? Ако е тази ситуацията, искам да ви кажа, че хората, които слушат този дебат, не могат да бъдат доволни. Защото за нормалния човек в България е ясно, че има конфликт на интереси, че има злоупотреби със служебно положение и че трябва да се търси решение в тази област. Вие казвате: няма да подкрепим законопроекта на СДС, но и ние нищо няма да направим, нищо няма да предложим, така ситуацията си ни харесва. И никакви последствия няма да има. Мисля, че хората, които слушат този дебат, са много разочаровани. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Мартин Димитров? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! За пореден път ще дебатираме по може би любимия закон на уважавания от мен Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Един от трите любими.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Един от трите любими, да, това е много хубаво. Мине не мине известно време, той го изкарва на показ като любимото дете, като нещото, с което би могъл да се похвали или да прикове общественото внимание. Но, господин Димитров, хубаво е, когато го показвате за сетен път на обществото, поне малко да го напудрите, малко да го срешите, малко да го напарфюмирате. А Вие ни показвате едно и също нещо в шесто непреработено издание. Поне да бяхте си дали труда в тези неща, които говорим шест-седем пъти, да промените поне нещо, което би могло да бъде по-приемливо за Народното събрание и за цялата зала. Вие го вадите от нафталина, показвате го и казвате: ами това е най-хубавото мое дете, дайте да го приемем. Извинявайте, не се принизявайте до Яне, до Минчо и т.н. Вие сте уважаван юрист, би следвало…
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Кой Минчо?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Знае се кой Минчо.
Аз бих разсъждавал с удоволствие по законопроекта, но Вие ни представяте, пак Ви казвам, старо непреработено издание, което не би свършило добра работа. Може би ще ви свърши някаква политическа работа, да кажете: ето, ние бяхме тези, които въведохме братовчедските кръгове, кръга на интереси и т.н., сега искаме да ги отменим. Но ако искате някак си да го направите, направете го по-професионално, за да може да бъде прието.
Аз не искам да говоря по същество по закона, защото ние много пъти говорихме и в комисията, и в залата, така че няма какво повече да се каже. Аргументите, които представяте за n-ти път, не са приемливи, както Вие се убедихте. Или може би сте ги забравили и сега с нова сила да излезете и да кажете: ето, СДС е това, което се бори срещу корупцията, кръга на интереси и т.н. Не минават тези неща, те не се забравят. Така че ако направите нещо по-добро, предложете го. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Кътев! От, извинявам се за определението, размазаното изказване, което направихте, предполагам, че на никого в залата не стана ясно за какво е. Общо взето, имаше един упрек, че уважаваният от Вас господин Филип Димитров не е добър юрист, не се е справил добре със задачата. Аз пак повтарям обаче, този закон е изключително важен за нашето морално лице в Западна Европа. Ние сме членове на Европа, отлично знаете обаче, наскоро имаше една реплика от моя лидер, защо ние се делим на балканци и на европейци. Ами делят ни именно заради това – защото ние си знаем нашите балкански номера. Говорим тук, от трибуната, колко сме против корупцията и имаме мониторинг в тази област от Западна Европа с най-големите забележки.
Още веднъж повтаряме: ако наистина имаме искреното желание да направим нещо в тази насока, в тази зала има толкова добри юристи и отляво, и в центъра, и вдясно, нека с общи усилия да тръгнем напред.
Извинявайте за емоционалността, но аз ще ви кажа, имам приятели в Холандия от 40 години, които идваха и ни носеха книги срещу комунизма, а сега, когато дойде време да отидем в Западна Европа, те ни казват: не ви искаме, вие нямате морал!
Аз не искам да величая господин Филип Димитров, но на един човек, който предлага една морална крачка напред, ние излизаме и му даваме определения какъв бил, как ни лъжел, какъв слаб юрист бил, пък много сме го уважавали. Добре, нека да имаме тези критики към него, аз не съм юрист, но дайте да предложим нещо градивно. А излизаме тук и говорим общи приказки, само и само да не се приеме нещо в тази насока за реалната борба с корупцията в България и конфликта на интереси. Винаги ще ни дърпат ушите от Европа заради това, че ние не искаме да си сменим манталитета. И вие знаете отлично това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кътев! Вие сте една странна порода рецидивист – един път пак говорихте за братовчедски кръгове и Ви предупредих, че Вие имате най-малкото право да говорите за братовчедски кръгове, след като сте в една партия, чийто лидер издигна братовчедството на европейско ниво. И в тази посока просто не е редно Вие за втори път да говорите за братовчедски кръгове. Независимо че сега сте седнали в сектора на БСП, би трябвало да знаете откъде произлизате и да бъдете по-внимателен, когато говорите по тази тема. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! От размазаната реплика на колегата Кирчев нищо не разбрах, така че няма какво и да му отговоря. Може би само трябва да му припомня, че в закон могат да бъдат облечени обществени отношения, задължения и т.н., но моралните устои на едно общество няма как да бъдат облечени точно в закон. Морала или го има, или го няма, или се спазва, или не се спазва. И Вие ако считате, че с този, пак казвам, недобре направен закон можете да го промените, просто не сте прави.
Аз никога не подценявам възможностите на моите колеги, те са или по-големи, или по-малки, но, пак казвам, уважавам много господин Филип Димитров, но не уважавам този законопроект, който той две години внася и не ще да го промени, за да бъде обществено приемлив. Няма аз да му го направя или залата, а ще го направи този, който го внася в залата и го предлага. Ако са малко силите на юристите в СДС, направете си някакъв консорциум или се обединете с останали ваши колеги или външни хора и си направете кадърен закон.
А за братовчедите, колега, извинявайте, но аз не съм въвел това понятие. Имаше приятелски кръгове, братовчеди. Така е заварено от историята и аз така го повтарям. (Реплика на народния представител Иван Колчаков.) Ако лично Вие се обиждате, извинявайте. Лично към Вас нямам нищо.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Червени медийни балони и Вие ги надувате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Колчаков, моля Ви!
Има думата господин Филип Димитров. Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вярно е, че този закон ми е любим. Аз влязох в този парламент, след като осем години не бях се занимавал с парламентаризъм, с ясното разбиране, че има няколко неща, за които ще се боря. Въпреки че един път го отхвърлихте, премахването на военната служба, слава Богу, стана. Опитахте се да го върнете през Конституцията, не стана. Но се получи.
Гласуването с чужди карти, за съжаление, не можа да мине. Там се признавам за победен. Не знам, но ще се опитваме по-нататък да видим какво може да се направи.
По отношение на доброто управление и в частност по отношение на  конфликта на интереси, което е една голяма трета част от него, заедно с електронното управление и въпросът за оценката на резултата, действително упорито внасяме един и същи текст. Вярно е, че малко го променяме, за да спазим правилата на процедурата, но, господин Кътев, той просто няма как да бъде друг. Там е въпросът.
Въпросът е, че каквито и приказки да си изприказваме в тази зала, всички вие много добре разбирате, че точно това е законът и точно това е текстът, който може да бъде внесен, за да се постигне този частичен реален резултат и достатъчно силен морален ефект. Няма някой, който да е уредил корупцията от А до Я. Претенцията, че ние ще го направим, е доста съмнителна и е нереалистична. Но ако наистина искаме да направим нещо, точно това е мярката и бих казал, че това е единствената мярка, в която ние можем ясно да кажем това, което вие вече преглътнахте – че държавните служители трябва да внимават да не допускат свързаните с тях лица да правят алъш-вериш с тяхната институция, и второ, че има една категория лица – ето затова спорим в момента, като нас, депутатите, като висшите магистрати, като висшите администратори - все някъде ще поставим границата, но това са онези хора, които са най-много в общественото полезрение и които трябва да си наложат, уважаеми дами и господа, някои самоограничения или пък законът ясно да постави такива граници, за да не бъдат непрекъснато обект справедливо, а много често и несправедливо на обществени атаки. Ако вие разберете това, следващата стъпка е лесна.
Не е вярно, че две години тъпо и упорито всъщност правим само едно и също обречено действие. Напротив, в продължение на тези две години, макар и на час по лъжичка, тази Камара едно по едно преглъща нещата, за които се боря.
Първо, тя преглътна създаването на процедурата в АПК. Аз благодаря на всички колеги от всички части на залата, които подкрепиха това, защото имаше разумни гласове от всички парламентарни групи в подкрепа на тази теза.
Второ, вие приехте тези разрешения по отношение на държавните служители при един доста по-широк кръг на свързаните лица и при ограничението само във връзка с институцията, в която те работят, да няма алъш-вериш между свързаните с тях лица и тази институция. Ами това е похвално! Само че го приехме по стар нашенски обичай, като една декларация – казва се, че не може!
И по-нататък, какво от това? Всеки да си нарушава, както си знае, защото няма какво да бъде направено и няма санкцията, която да бъде вместена в онези процедурни изисквания, които вие приехте. Ето сега я даваме.
Сега даваме две неща. И двете неща са най-важни. Първо, даваме санкцията за нарушението. Даваме санкция тогава, когато има открит конфликт на интереси, за да не бъдат един празен шум и празна приказка нещата, които сме приели преди това и които вие, уважаеми дами и господа, гласувахте. Хайде направете това усилие!
И второто нещо е ясно да кажем, че онези лица, които имат особено положение в държавата, защото така е – хората, които заемат висша държавна длъжност, имат особено положение в държавата, те са подложени на известни допълнителни ограничения, за да може да има гаранция, че техният облик ще бъде достатъчно чист и ясен, първо. И, второ, за да бъде ясно, че е обявено за недопустимо на тях да им минават през акъла разни схеми, които може би някой ще прилага така или иначе, но така или иначе моралната забрана да стои по силата на това, че законът вече е забранил една категория действия. За това става дума. Много е просто! И за никакъв популизъм не може да се говори.
Става дума за нещо, което действително няма алтернатива. Аз съм сигурен, че тази камара рано или късно ще го приеме. Въпросът е: защо да не направим това като почтени и достойни хора с усмивка, казвайки: “Да, ние искаме да направим нещо добро за България”, вместо да го приемем със скърцане със зъби, с обиди, с подхвърляния и с подкачки? И най-накрая пак ще дойдем тук и пак това ще приемем, само че ще ни отнеме още някоя и друга година и ще бъде свързано с излишни разправии и най-вече с усещането на хората, че ние не сме достойни за тяхното доверие и за тяхното уважение. Е, хайде да направим така, че малко от малко да бъдем с ето толкова по-достойни за него!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Господин Димитров, взимам тази реплика, защото просто съм отвратен от Вашето лицемерие. Как може преди пет минути да сте щракали на три пулта  и тук да говорите постоянно как основната Ви цел в този парламент била да се борите срещу гласуването с чужди карти? Затова никога няма да ви мине законът, господин Димитров. Защото едно говорите, а съвсем друго правите. Как може да не Ви е срам, наистина? Аз това не мога да разбера.
В този парламент има една-единствена група, която никога не гласува с чужди карти и това е групата на “Атака”, за разлика от Вас, който, ако отворим теченията на вестниците две години назад, мога да Ви намеря поне половин дузина снимки от различни заседания на Народното събрание за това как гласувате с чужди карти.
Точно за това, понеже сега сме близо до Великден, този най-велик празник на православните християни, а Господ е казал: “По делата ще ги познаете!”, а смоковницата, която ражда само шума, тя никога няма да роди смокини - Вие сте една такава смоковница, господин Димитров. Никога няма да родите нищо, точно защото едно говорите и после, когато си седнете на мястото, правите нещо съвсем различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Вашата дуплика, господин Димитров. Заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Стоянов, винаги съм заявявал, че гласуването с чужди карти е недопустимо действие, което, за съжаление, българските депутати като веднъж завъртял се камък в тази посока, са принудени да правят. Би било нелепо, ако една част от залата гласува с чужди карти и по този начин защитава интересите на своите избиратели, а другата се обръща към тях и казва: “Уважаеми дами и господа, зарязваме вашите интереси, защото даваме бонус на онези, които нарушават закона”.
Точно по тази причина, господин Стоянов, аз винаги съм заявявал от тази трибуна нещо, срещу което Вие лично и вашата парламентарна група е вземала нееднократно реплики, за да ме оспорва, че изискването за забрана и за сурово санкциониране, забележете, за сурово санкциониране на гласуването с чужди карти е допустимо само тогава, когато правилникът бъде поставен по такъв начин, че това да не е възможно.
Точно по тази причина, вместо да правя популистки изказвания и изцепки по повод на гласуването с чужди карти до този момент, аз винаги съм говорил за времето за гласуване, за начина, по който да бъде оценяван кворумът, за всичко онова, което прави възможно наистина българските депутати, като всички нормални депутати на света, да изпълняват задълженията си почтено.
Точно затова съм толкова дълбоко разочарован от факта, че тогава, когато ние сме на ръба да постигнем този резултат, останахме на нивото на процедурните промени в рамките на една относително половинчата, но все пак още възможна да заработи схема.
Второ, когато тя вече се предлага, тогава този парламент се отказа от възможността да наложи предложените от мен санкции за гласуване с чужди карти.
Вярно е, че един парламентарен герой, когато аз съм бил в Брюксел, е взел думата и е оттеглил предложенията по чл. 117 и чл. 118, като един от подписалите този законопроект. Вярно е също така, че мотивацията за това е била, че те няма да се гласуват, така или иначе. Също така е вярно, че в тази Камара съществува остро противопоставяне на идеята да се наложат онези санкции, които аз предлагам, за гласуване с чужди карти.
Защо не станахте да защитите тях, господин Стоянов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата за изказване?
Господин Колчаков, заповядайте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам по този законопроект, защото той има и технологична част, която е за юристи и аз не разбирам, но смятам, че всички ние имаме едно нравствено предизвикателство, когато разглеждаме такава тематика. Тя е да вкараме нормите на доброто и злото – това, което господин Кътев закачи, като морал в нравствени норми, тоест в закон.
Господин Кирчев каза много ясно: днес ние влизаме в една западна цивилизация, в която се сблъскваме нравствено, и се вижда, че ние губим, че ние сме много далеч от тази цивилизация. Защото, когато хората ни дават шансове да усвояваме средства, ние не ги насочваме там, където трябва, а, нарушавайки правилата, ги “усвояваме” по незаконен начин и затова западните служби започнаха да ни санкционират. С голяма болка трябва да кажа, че от една седмица има опасност да ни спрат и парите по САПАРД.
Искам да продължа, че в тази посока точно БСП има голям нравствен дълг, защото БСП беше най-големият стожер за битката срещу братовчедите, срещу Мистър 10%, срещу не знам какви си братовчедски кръгове, но когато е в опозиция. Когато дойде на власт, ние гледаме как от семейното легло излизат хора, които управляват огромни финансови институции, мъже, жени, сестри и т.н. управляват милиарди.
Уважаеми колеги от левицата, това предизвикателство е точно за вас: когато дойдете на власт и имате доверие тази нравствена норма, която вие защитавате в опозиция, да я вкарате в закон, за да знаем какво е законно и какво не е законно, защото моралът е в закона.
Накрая искам да ви припомня само три практики, които са недопустими вече в България.
Практиката от времето на комунизма, когато оправехте закона за другите, а за цялата ваша върхушка този закон не се отнасяше.
Втората практика е, когато във времето на прехода вие използвахте създадената от вас съдебна система в продължение на 50 години - едни да се подчиняват на закона, а вие да го заобикаляте, и сега стоят камари от стотици хиляди дела, които не са завеждани, не са придвижвани и носите цялата отговорност за системата, която сте изградили.
На трето място, тези 17 години вие не изграждахте българско законодателство, което да отговаря на духа на европейското. Ние затова сме 10 години поне след другите бивши социалистически страни, защото, когато вие получите правото да създавате България, вие сте най-бавният кораб, който определя скоростта на България, и затова ние нравствено и материално изоставаме.
Не мога да разбера голямото търпение и липса на глас от европейските либерали в този парламент. Призовавам ги пак - те трябва да бъдат европейски и морален стожер. Това, че си мълчат, на мен не ми харесва. Искам да заявя, че пак се явяват като ваши филиали, тоест удобно им е, кротки са, консумират власт, но това е безнравствено от европейска гледна точка.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
В такъв случай, уважаеми колеги, обявявам дискусията по този законопроект за приключена. Гласуването по него ще бъде утре във времето, определено за гласувания.
 
Преминаваме към следващата точка, която е по ал. 7, чл. 40:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносители са: Министерският съвет; Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев; Антонела Понева и група народни представители.
Следва да дам думата на госпожа Антонела Понева, която да представи законопроекта, внесен от нея и група народни представители.
Имате думата, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги, законопроектът, който внасяме, е за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, а именно всички пенсии да бъдат преизчислени по средномесечния осигурителен доход за страната за  2006 г. Многократно правихме опити да включим този законопроект в дневния ред, говорихме много по темата, но явно недостатъчно, тъй като управляващото мнозинство систематично и последователно отхвърляше тези наши предложения.
Очевидно трябва да говорим за това какво представлява проблемът с ниските пенсии на българските пенсионери. Той стои като отворена рана в обществото и вие, като управляващо мнозинство, за съжаление, не обръщате никакво внимание на това. Удобно забравихте предизборните си обещания, с които обещахте благоденствие не само на всички български граждани, а най-вече на тези, които са най-уязвимите, а именно българските пенсионери. Удобно забравихте поетите ангажименти и, както казах, систематично отхвърляте нашите предложения.
Възможно ли е това да се направи? Възможно е да се направи веднага, защото пари има. По изчисленията на НОИ необходимите средства, за да се извърши това преизчисление, са 800 млн. лв. Огромният бюджетен излишък, натрупан през миналата година, е над 2 млрд. лв. Спокойно тези 800 млн. лв. могат да се отделят, за да се извърши това преизчисление и пенсиите на българските пенсионери да се увеличат с около 30-40%. Както добре знаете, това е и тяхно желание, но вие не желаете да изпълнявате желанията на тези, към които поехте огромни предизборни ангажименти.
За какво ще използвате този бюджетен излишък? В предизборните кампании, ще замине в обръчите от фирми, които да поддържат сивата икономика, или може би ще отидат за строежа на АЕЦ “Белене”.
Ние предлагаме веднага да бъдат преизчислени пенсиите и средствата за това да бъдат взети от бюджетния излишък.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): А догодина?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Обръщам се специално към управляващото мнозинство, защото тези три партии, които управлявате днес, носите огромната вина за състоянието на пенсионерите в България. Защото майката на БСП, майката партия – БКП, беше тази, която унищожи пенсионните фондове. След това вие от БСП се упражнявахте няколко пъти в правенето на социална политика и на управление. Тези ваши опити завършиха фатално. Вие бяхте тези, които преведохте българските пенсии през убийствена инфлация и ги доведохте до 3 долара. Вие носите огромната вина за това.
По време на правителството на Иван Костов пенсиите се увеличаха в пъти. Единствено през тези 4 години пенсиите се индексираха два пъти годишно, като  през 1997 г. имаше ежемесечно индексиране на пенсиите. След това - до 2001 г., два пъти в годината имаше индексации, които надхвърляха инфлацията, така че те бяха осезаеми за пенсионерите. Това, което се прави от 2001 г. насам, е индексиране един път годишно с много по-нисък процент от този, който успяваше да даде като индексация правителството на Иван Костов. Спадна рязко този процент - от 10% стигна до 6-7% по време на управлението на Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган.
Едва миналата година предизборно сегашното правителство се опита отново да индексира два пъти годишно пенсиите, но, за съжаление, опитът беше еднократен и от тази година виждаме, че отново се връщаме към порочната практика на индексация един път в годината, и то от средата на годината – тогава, когато инфлацията вече е унищожила предвиденото увеличение.
Отново се обръщам към вас, колеги от управляващото мнозинство! Вие сте тези, които носят вината за това, че българските пенсионери са най-бедните граждани на Европа, за това, че близо 2 млн. души са на ръба на мизерията. Затова вие сте тези, които днес можете, като подкрепите нашето предложение, да дадете глътка въздух на тези изстрадали възрастни хора, които е факт, че понесоха най-голямата тежест на прехода. Пари за това има. Пари за това има, но наистина трябва да се управляват компетентно и честно. Затова апелирам към вас: подкрепете нашия законопроект!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Дайте ги парите!
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Има пари, както казах, и вие много добре знаете, че има пари за това. Но явно вашето желание е да ги използвате за нещо различно, а не за това да изпълните вашите предизборни обещания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Гегова, желаете ли да представите вашия законопроект?
Заповядайте за процедурно предложение, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с обсъждането на тези законопроекти предлагам в залата да бъдат допуснати господин Горан Банков – зам.-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова Начева – подуправител на Националния осигурителен институт, господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Националния осигурителен институт, и господин Бисер Петков от Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Уважаеми колеги, както сами навярно разбирате, в момента в залата няма необходимия минимум, който да направи автентично гласуване. Готов съм да ви предложа по общо съгласие да дадем възможност на посочените лица да бъдат в залата. Очевидно дискусията ще спечели и ще се нуждае от участието на господин Христосков, господин Банков и другите. Не бих предложил да гласуваме, защото гласуването трябва да бъде предшествано от поименна проверка.
Така че по общо съгласие моля, поканете посочените от господин Адемов лица да влязат в пленарната зала.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Има ли такава процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедура би могло да има по общо съгласие, господин Колчаков.
В такъв случай бих поставил въпроса има ли някой против. Все пак ние ще трябва да се връщаме към този въпрос, уважаеми колеги, как гласуваме, къде и по какъв начин стоят нашите гласове. Има текстове, приети от пленарната зала с гласовете на народните представители, които в момента не намират реализация на практика, така че предизвикателството остава.
Виждам желание у господин Стоянов, може би породено от някои хипотези, които изказах, за процедурно предложение.
Имате думата, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Искам да кажа, че в момента създавате нова практика за българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трудно ми е да оспоря това Ваше твърдение.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Трябва много внимателно да се подхожда към такива въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безспорно.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Затова искам да Ви направя следното предложение. Много пъти съм взимал отношение, когато се канят длъжностни лица в пленарната зала и често сядат отзад в галерията, седят, слушат целия дебат, след което стават и си отиват. Съгласен съм донякъде по вътрешно убеждение да приема тази нова практика по общо съгласие да се допускат лица в пленарната зала...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: ... но да се изказват по същество по закона, а не просто да идват тук на гости, да сядат отзад и после вкъщи да кажат: миличко, днес ходих и бях в пленарната зала на Народното събрание. Това е нещо...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Може ли малко по-сериозно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Точно съм сериозен, не ме репликирай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Точно за много сериозно нещо говоря – че когато тук влизат представители на изпълнителната власт, не са дошли на гости, а са дошли да представят пред Народното събрание законопроекта. (Реплики от народния представител Анелия Атанасова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: И ще си махам с пръст колкото си искам! Не може така да идват чиновници тук и да ни слушат как дебатираме. Те са дошли да ни кажат за какво става въпрос.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): А по законопроекта можеш ли да кажеш нещо?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Затова моля, искам да поискам, когато се допускат лица – представители на изпълнителната власт в пленарната зала, задължително да вземат думата и да вземат отношение по обсъжданата тема. Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Господин Стоянов, ако сте обърнал внимание, винаги, когато съм водил заседанията, съм се обръщал именно към представителите на съответните министерства и ведомства или в началото, ако желаят да вземат отношение, но при всички случаи при поставени въпроси от народните представители и в края на дискусията. Вярвам, че и днес поканените имат тази готовност и желание и ще участват в дискусията.
Бих предложил да дадем думата на госпожа Гегова да представи другия законопроект.
ПЕТЯ ГЕГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, законопроектът, който сме внесли с моите колеги Марина Дикова и Олимпи Кътев, е съвсем кратък, но за сметка на това мисля, че е доста съществен. Той урежда един пропуск от наша страна, а именно регламентирането на основните месечни възнаграждения, които получават председателят, управителят на Националния осигурителен институт, подуправителят и членовете на Надзорния съвет.
За съжаление, в нормативната уредба до този момент такива текстове не присъстваха.
Как подходихме при изработването на нашия законопроект? Направихме един преглед на онези органи, в които Народното събрание излъчва свои представители. Оказва се, че те са 17 на брой и на тях държавата възлага някакви специализирани, по-особени функции. С една от тези функции е натоварен Националния осигурителен институт.
За 6 от тези общо 17 органа не беше регламентиран начинът, по който се образува възнаграждението на членовете на управителните съвети. Спряхме се на практиката, която вече е определена, а именно управителят на Националния осигурителен институт да получава основно месечно възнаграждение в размер на основната месечна заплата на председател на комисия в Народното събрание. Считаме, че този подход е справедлив, след като Народното събрание излъчва свои представители в този орган, именно с нашите възнаграждения да се съизмерва и възнаграждението на управителя на Националния осигурителен институт, съответно подуправителя на НОИ да получава месечно възнаграждение в размер на основната заплата на народен представител. За своите участия в заседание на Надзорния съвет, членовете на Надзорния съвет да получават възнаграждение в размер на 10 на сто от брутната заплата на управителя на Националния осигурителен институт. Считаме, че по този начин се запълва една празнота в законодателството, а, от друга страна, се получава възможност за по-голяма прозрачност как се образуват тези възнаграждения. Имаме и по-голяма възможност да информираме обществеността по какъв начин се изразходват публичните средства. Доколкото знам, комисията е подкрепила това наше предложение. Очаквам то да намери подкрепа и в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Имаме възможност да чуем мотивите и на законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Има думата заместник-председателят на Комисията по финансов надзор господин Бисер Петков.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми накратко да ви представя Законопроекта на Министерския съвет за изменение на Кодекса за социално осигуряване.
Целта на този законопроект е да извърши пълно транспониране на разпоредбите на Директивата за дейността и надзора върху институциите за пенсионно осигуряване в професионални схеми 2003/41 на Европейския съвет. С приетия от вас на 28 юни 2006 г. Закон за изменение и допълнение на  Кодекса за социално осигуряване се създаде правна рамка за дейността на тези институции в България. Не бяха транспонирани поради липса на съответни текстове в Закона за кредитните институции няколко разпоредби  от тази директива, свързани с необходимостта да се даде право на депозитарни институции, на попечителски институции в други държави членки да предоставят  услуги на българските институции за пенсионно осигуряване в професионални схеми. С предложенията, които се правят в чл. 123а, се дава такава възможност.
Другото предложение, което е на вашето внимание, е свързано с допълване на информацията, която институциите за пенсионно осигуряване в професионални схеми трябва да предоставят на осигурените лица. С това са свързани промените в чл. 123з, ал. 2, т. 2 от законопроекта.
Третата промяна, която се предлага,  е свързана с взаимодействието между надзорните органи при извършване на презгранична дейност от институциите за пенсионно осигуряване в професионални схеми. Предлага се да се даде правомощие на съответния орган, на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, при искане на надзорен орган от друга държава членка да забрани разпореждане с активи на пенсионна схема на друга държава, която се управлява и съхранява в банка-попечител в България.
Това са накратко предлаганите промени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Адемов, имате думата да представите трите доклада на Комисията по труда и социалната политика по трите законопроекта.
Имате думата. Моля така да разположите времето, че да представите трите доклада до 11,00 ч., като се  съсредоточите   върху съществената и заключителната част.
ДОКЛАДЧИК  ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
 
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2007 г.
 
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 21 февруари 2007 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
Вносителите на законопроекта припомниха, че с приетия на 28 юни 2006 г. от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се извършиха промени, с които се въведоха разпоредби на Директива 2003/41 на Европейската общност за дейността и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване и се създаде правна рамка за осигуряване и пенсиониране по професионални схеми. Същевременно чл. 11, § 4, букви „а” и „б” и чл. 19, § 2 и § 3 от директивата не бяха транспонирани.
Във връзка с постигането на тази цел настоящият законопроект предлага промени на членове 123а,  123б, 123в и 344 от Кодекса за социално осигуряване.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика приеха за основателни мотивите на вносителите. В проведената дискусия те заявиха, че законопроектът вече е бил обсъждан като съдържание в рамките на проекта на Закона за бюджета на Държавното обществено  осигуряване  за 2007 г. и в по-голямата си част той е хармонизиращ с правото на Европейския съюз.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване  с резултати „за” 16 гласа,   „против” няма и „въздържал се”  1 Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, внесен от Министерския съвет.”
 
„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и
допълнение на Кодекса за социално осигуряване,
внесен от  Петя Гегова и група народни представители
 
Законопроектът беше разгледан на заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 21 февруари 2007 г.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Христина Христова. Според вносителите тази законодателна инициатива има за цел  да се регулира възнаграждението на ръководителите на органи, в които Народното събрание излъчва представители. В направена от тях справка се вижда, че такива са около 18 органа. В много от тях има регулиране на възнаграждението на техните ръководители и ръководни органи, което е направено в определени специални закони.
На народните представители от Комисията по труда и социалната политика бяха предоставени становищата по Законопроекта на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската търговско-промишлена палата и Българската стопанска камара. Оценките на предлаганите промени в цитираните становища не са еднозначни. В някои от тях се отбелязва, че общественият характер на държавната осигурителна институция предполага възнагражденията на управителя и подуправителя да бъдат определяни от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, тоест каквато е досегашната норма в Кодекса за социално осигуряване.
По време на дискусията народните представители се обединиха около становището, че законовото регламентиране на тази материя ще бъде  гаранция за прозрачност и прилагане на утвърдени критерии при разходването на публичните средства.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” 13 гласа, „против” 1, „въздържали се” 3  Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Петя Гегова и група народни представители.”
 
„ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса за социално осигуряване, внесен от Антонела Понева и група народни представители
 
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 21 февруари т.г.,  разгледа  и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Антонела Ангелова Понева и група народни представители.
В заседанието участваха господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, господин Бисер Петков – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, господин Владислав Горанов – директор на дирекция в Министерството на финансите, и други.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител госпожа Антонела Понева. Тя акцентира върху мотивите, които са водили вносителите на законопроекта. Според тях качеството на живот на възрастните хора в България е влошено. Причина за това са ниските пенсии, незадоволителните темпове на тяхното индексиране и ниският  осигурителен стаж, който се ползва при изчисляването на размерите на пенсиите. Според вносителите предлаганите промени ще са достатъчни, за да се намали несправедливата разлика в размерите на така наречените стари и нови пенсии, тоест тези, отпуснати до 2000 г., и пенсиите, отпуснати след тази година.
На народните представители – вносители и членове на Комисията по труда и социалната политика, бяха предоставени становищата по законопроекта от Националния осигурителен институт, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите. От финансовата обосновка на законопроекта, направена от Националния осигурителен институт, стана ясно, че ако бъде прието първото предложение, тоест изменението на чл. 70, ал. 1 и то се отнася само за пенсионерите с пенсии за осигурителен стаж и възраст, работили по трета категория труд, ще бъдат необходими допълнителни средства около 48,9 млн. лв. месечно или за цялата 2007 г. допълнително 586,8 млн. лв. Ако измененията се приемат и се отнасят до всички пенсии за трудова дейност, тогава ще са необходими 66,9 млн. лв. месечно, а за цялата 2007 г. – 802,3 млн. лв. допълнително. По отношение на второто предложение, отнасящо се до допълнение към ал. 2 в чл. 70 на КСО, разчетите на НОИ показват следното: ако всички пенсии за трудова дейност, отпуснати преди 1 януари 2006 г., се преизчислят,  от 1 март 2007 г. на основата на средномесечния осигурителен доход за 2006 г.,  който е 354,50 лв., разходите за пенсии за трудова дейност ще се увеличат с 24,1 на сто, за което ще бъдат необходими около 80,6 млн. лв. месечно или 805,7 млн. лв. допълнително за цялата 2007 г.
В становището на Министерството на труда и социалната политика се посочва, че направените предложения от вносителите на законопроекта са с еднакъв времеви период и за въвеждането им се изискват  значителни финансови ресурси, които осигурителната ни система не може да генерира към настоящия момент. В становището на Министерството на финансите се посочва, че предложението всички пенсии, отпуснати до края на 2005 г. да бъдат преизчислени на база на средномесечния осигурителен доход за 2006 г., е неприемливо. На практика това означава формулата за осъвременяване на пенсиите да отчита изцяло нарастването на средноосигурителен доход за страната за периода  2000-2006 г. включително. Подобен подход не е възприет дори и в държавите с най-силни икономики в Европейския съюз, тъй като поражда значителни финансови ангажименти. Тези предложения ще породят неустойчивост на нашата осигурителна система, която е базирана на солидарния принцип. Допълнителните бюджетни разходи, които законопроектът предполага – около 1,6 млрд. лв., изисква цялостно преструктуриране на бюджета и прекратяване на бюджетното финансиране или драстично увеличаване на данъците.
В последвалата дискусия народните представители се обединиха около становището, че всички предложения за изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване трябва да се правят с презумпция за балансираност, тъй като нашата осигурителна система е заложена върху принципите на солидарността и справедливостта и чрез нея се предоставят осигурителни права на всички български граждани, а не само на пенсионерите преди 2000 г. и след това. Ниският размер на пенсиите действително е сериозен социален проблем, но изходът не е в промяна на осигурителния модел, а в по-различна политика по доходите и в прилагането на финансово възможни инструменти и подходи. Промяна трябва да се търси и в посока на по-висока събираемост на осигурителните вноски, за да се увеличат и постъпленията в бюджета на Държавното обществено  осигуряване .
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” 4 гласа, „против”  няма, „въздържали се” 11 Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 754-01-19, внесен от Антонела Ангелова Понева и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, д-р Адемов – и за точността, и същевременно за изчерпателността по отношение на изчерпателните пасажи от докладите на комисията.
Уважаеми колеги, има и становище на Комисията по европейска интеграция по законопроекта, внесен от Министерския съвет. Той е на ваше разположение.
Позволете да ви прочета заключението на комисията:
„С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие  7 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 701-01-3, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2007 г.”
Тридесет минути почивка, след която ще пристъпим към обсъждане на внесените законопроекти. (Звъни.)
 
 
 
(След почивката.)
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Продължаваме заседанието.
Давам думата на господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! На днешния ден преди три години България загуби 12 деца от Свищов, които загинаха при жестока катастрофа в р. Лим. Затова на днешния ден на това заседание аз ви моля със ставане на крака да почетем паметта на Александра Гергова – на 17 години, Антоана Евтимова – на 13 години,  Антония Братова  –  на  14 години,  Боряна Петкова –  11-годишна,  Глория  Георгиева – на 11 години,  Женя Ангелова – 11-годишна, Лора Николова – 14-годишна, Светослава Панталеева – на 11 години, Валентин Маринов – 14-годишен, Виктор Маринов – 14-годишен, Светослав Колев – на 15 години, и Юлиян Манзаров – на 18 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля ви, уважаеми колеги! (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Преминаваме към обсъждане на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване. Мотивите на вносителите бяха представени, както и докладите на Комисията по труда и социалната политика.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В страна с нисък жизнен стандарт лесно се прави популизъм. Още по-лесно е той да се прави на гърба на най-бедните и ощетените. Просто можеш да искаш да чуеш какво искат те и да кажеш: “трябва да ви го дадат”, и да разчиташ, че хората са забравили, че 17 години си мълчал, или пък, че си участвал в създаването на проблемите, които очакваш да реши някой друг. Типична илюстрация за това е внесеният законопроект на колегите Антонела Понева и група народни представители. Той е едно закъсняло признание за дефекти в системата, създадени по време на кабинета Костов. Трябва да признаем – той поставя важни проблеми за доходите на възрастните хора по начин, по който хората биха искали да чуят тези проблеми.
Вносителите обаче не дават задоволителен отговор поне на три важни въпроса. Първият е откъде ще се вземат средствата за увеличението на пенсиите, равняващи се грубо на 1 млрд. 600 млн. лв. Вторият – как предлаганата промяна ще се отрази на модела на пенсионната система и ако се търси промяна, какъв нов модел всъщност се предлага. И третият – какво ще се случи с пенсионната система след 1, след 10, след 50 години?
Няма да се спирам на въпроси, които буди законопроектът на колегите, като въпроса: регламентирането със законно осъвременяване на пенсиите спрямо осигурителния доход за 2006 г. няма ли да генерира същия проблем в период от време след една, две или повече години?
Коалиция за България счита, че ако искаме днешната дискусия в пленарната зала да има смисъл, би трябвало да имаме повече отговори, отколкото въпроси. Ние считаме, че пенсионната система в България трябва да продължи да се развива при запазване на социалния модел и солидарния разходопокривен принцип на системата. С цел продължаване на започналите през 2006 г. позитивни промени в отговор на общественото очакване за ускоряване на условията за преодоляване на бедността на големи групи възрастни намираме за целесъобразно да бъдат предприети спешни мерки за решаване на три групи проблеми.
Първо, преодоляване на диспропорции в пенсионната система. Известно е, че приетият през 2000 г. Кодекс за социално осигуряване създаде проблеми за големи групи граждани. Някои от тях, които бяха преодолени успешно през 2006 г. с извършени промени в Кодекса за социално осигуряване и с бюджета на НОИ за 2007 г., са следните.
С тези промени беше създадена възможност за откупуване на осигурителен стаж, включително чрез приспадане от пенсия в рамките на осем години. Безработните в предпенсионна възраст придобиха възможност да получават помощ за безработица, като времето, през което се получава помощта, се зачита за пенсиониране. С увеличаването на минималната пенсия през 2006 г. с 23% и двукратното увеличаване на пенсиите до 150 лв. се преодоля една несправедливост спрямо хората, работили по време на активната си възраст и възможността да получават по-достойни доходи в сравнение с тези, които нямат принос към осигурителната система.
В началото на мандата разликата между минималната и максималната пенсия доближаваше съотношението 1:7, като с нарастването на минималната пенсия тя е 1:5,2 и доближава пропорцията, характерна за повечето страни членки, която средно е някъде около 1:4.
Считам за наложително предприемането на мерки за преодоляване на така нареченото остаряване на пенсиите – проблем, който колегите поставят в своя законопроект. Днес съществуват диспропорции в размер на 20-30% разлика в пенсиите за хора, работили една и съща работа, но пенсионирани през различни години.
По анализи на НОИ за преизчисляване на пенсиите въз основа на осигурителния доход за 2006 г. са необходими 757 млн. лв. Досега този проблем само се констатира, без да се предлагат конкретни мерки за преодоляването му.
Предлагам промяна във визирания от колегите чл. 70, ал. 2 на Кодекса за социално осигуряване, определящ формулата за преизчисляване на пенсиите спрямо средния осигурителен доход в страната по формула, която позволява отчитане на актуален осигурителен доход към датата на пенсиониране на лицето, а не фиксиран към конкретна година осигурителен доход. Считам, че е необходимо да бъде подготвен план за поетапно, в рамките на няколко бюджетни години, осъвременяване на пенсиите на хора от различни възрасти, като се започне от най-възрастните.
На второ място, основен и много важен за нас проблем е повишаване на приходите от осигурителни вноски в бюджета на НОИ като гаранция за нарастване на пенсиите. Обръщам особено внимание на приходите в първия стълб на пенсионната система, тъй като той осигурява доходите на днешните пенсионери, които, както вече казах, изпитаха на гърба си най-големите трудности на прехода.
Считам за целесъобразен строг контрол върху прикриването на реалните трудови възнаграждения и рязко увеличаване на санкциите както за работодателите, така и за работещите. За целта е подходящо да бъде проведена обществена дискусия за целесъобразността от въвеждане на по-ефикасни санкции за прикрито плащане на доходи за труд както за работодателя, така и за работещия. Нужно е да бъдат предприети радикални мерки от НАП за контрол върху прикриването на доходи.
В тази посока е нашата теза, че намерението на ръководството на НАП за отдалечаване на контрола от работодателите и неговото централизиране или, казано с думите на ръководството на НАП, оптимизиране не е особено целесъобразно.
На второ място, считаме, че е необходимо чувствително нарастване на минималната работна заплата в рамките на предстоящите 2008-2009 г.
На трето място, едно предложение, което направихме още в хода на обсъждане на бюджета на НОИ за 2007 г. - нарастване през следващите години на максималния осигурителен доход в пропорция, съответстваща на нарастването на минималната работна заплата. Преди няколко години беше приет принципът максималният осигурителен доход да бъде равен на произведението от минималната работна заплата по 10 – пропорция, която в рамките на последните две бюджетни години не се случи. Ние считаме, че тя би допринесла за повишаване на приходите в осигурителната система – теза, която, както вече казах, защитихме в пленарната зала още при приемането на Бюджет 2007.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Само 17 млн. 200 хил. лв.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Доктор Адемов ми напомня, че сумата беше 17 млн. 200 хил. лв. и той употреби думата “само”. Да, само, но все пак 17 млн.
Четвърто, една идея, която вероятно на някой ще се стори екстравагантна, но която би била тема за размисъл оттук нататък – въвеждане на диференцирани минимални осигурителни прагове за отделни групи общини, както е при патентния данък например – в пряка зависимост от нивото на работните заплати в тези общини.
Реалните диспропорции в нивото на доходи в страната е факт, въпреки че тенденцията е в намаляване на остротата на различията между работните заплати в големите общини – общините, в които има интензивна икономика, и малките общини. Според данни на НОИ се твърди, че такава разлика доближава някъде до около четири пъти.
Значителни различия има и в териториалните общности, включени примерно в една група областни центрове, като тази разлика между Варна и Силистра е над два пъти. В области като Кърджали, Търговище, Пазарджик всеки пети човек живее под прага на бедността. Не е логично при такава съществена разлика в нивото на средната работна заплата осигурителните прагове да са еднакви. Сегашното положение стимулира прикриването на трудовите доходи в богатите общини, приходите в бюджета на НОИ от които са най-големи.
На следващо място – ефективно управление на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система при разумен баланс между сигурност и висока доходност.
И третия проблем, който ми се струва, че трябва в много скоро време да поставим сериозно на нашето внимание и да потърсим решение, е свързано с гаранции за това, че възрастните хора ще получават в пълен размер социалните плащания, които, така или иначе, са планирани в бюджета.
Аз имам особена чувствителност към помощите за енергийно подпомагане и считам, че ако не намерим разумен модел, по който топлинните помощи да достигат до възрастните хора, така както са заложени в бюджета, по-добре би било да помислим дали тези помощи не трябва да бъдат изплащани парично. Като се има предвид, че в бюджета е планирана една значителна сума за помощи за енергийно подпомагане и че в немалко общини има данни за присвояване на значителна част от тези полагаеми се по 170 лв. на човек е ясно, че става дума за присвояване на огромни по размер публични средства, предназначени за социално слабите, голяма част от които са възрастни.
Струва ми се, че следва да подложим на анализ аргумента, че получаването на гориво в натура е гаранция, че така помощите не се ползват по предназначение, тъй като продажбите на ваучери по цена, значително по-ниска от реалната, е вече една добре организирана дейност за източване на бюджетни средства.
В заключение искам да заявя, че Коалиция за България споделя тревогата за доходите на възрастните хора. Тази тревога е основателна, защото вече 17 години възрастните понасят най-големите трудности на прехода.
Предложеният ни законопроект на колегите Понева и група народни представители според нас не предлага реално решение на този проблем към настоящия момент, поради което ние няма да го подкрепим.
Ние ще подкрепим законопроекта на Петя Гегова и група народни представители, защото чрез него се създават условия за публичност във възнагражденията на управителя и членовете на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Нашата подкрепа е и за законопроекта на Министерския съвет, който хармонизира българското законодателство с това на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Методиев. Имате думата за първата реплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Михайлова, с не малка част от нещата, които казахте във втората част на Вашето изложение, мога да изразя съгласие, но съм на трибуната, за да изразя несъгласие с това, с което започнахте.
Една политическа партия като Демократи за силна България в нещо, в което не може да бъде обвинена сериозно, е в популизъм. Да обясня защо, пък  Вие направете дуплика.
Популизмът е политическо явление, в което се напипва болезнен въпрос в обществото, както Вие започнахте, и не се предлага решение.
Решението, което се съдържа в законопроекта на колегите, начело с госпожа Антонела Понева, е следното – това, за което всички сме съгласни е, че върху възрастните хора в тези години падна най-голямата тежест на промените. Сега в кратък период от време държавата трябва да реагира, когато тя вече има тези финансови възможности. Днешна България е финансово стабилна, има събираемост, която винаги се подценява, поради което се получава този голям излишък. При дебата по Закона за бюджета нашата парламентарна група именно в тази посока даде редица предложения. Мнозинството не ги прие. Сега отново да се твърди, че няма път, по който може да се мине не за пет или десет години, както Вие се изразихте, а за днес, е просто невярно.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): А утре?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Може да се направи опит, разбира се, за прогноза в рамките на тази, която дава Министерството на финансите за три години.
Понеже тук, от първия ред господин Адемов ме репликира, ще си разреша с една кратка дуплика да му отговоря – в тази прогноза е видно ново подценяване на приходите. Върху това нещо, ако искате, можем да дискутираме. Защото доказателството се намира в отчетите на Българската народна банка за последните години. Сравнете ги, за да видите, че Министерството на финансите винаги извършва това подценяване. Защо го прави – това е отделна тема.
Ето защо ви казвам, да не хвърляте такова обвинение. То просто не е вярно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, госпожо Михайлова, за Вашата дуплика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Методиев, аз съм съгласна с Вашето определение на термина „популизъм”.
Не съм съгласна обаче, че Вие предлагате решение. Когато поставим въпроса откъде ще се вземат пари, вие казвате: от излишъка.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Не съм казал „излишък”!
ДОНКА МИХАЙЛОВА: На мен ми омръзна да давам отговор на този въпрос. Може би все пак трябва да прочетете Постановление № 331 от 12 декември 2006 г., което дава отговор на въпроса къде е излишъка.
Второто нещо, което поставя темата, е какво се прави след като се усвои излишъка. Доктор Адемов в движение  Ви постави този въпрос. Вие нямате отговор на този въпрос. Срещу вашите тези ние ви дадохме нашата теза – повишаването на събираемостта и как може това да се случи, така че да си говорим за популизъм мисля, че е излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Димитров, заповядайте.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Истински възмутително е, че банките на левицата днес са празни, защото социалистите чувстват изключително неудобство да обсъждат тази тема. Те не искат да приемат верния отговор тук и сега – как да помогнем на бедстващите пенсионери да изкарат близката година, а оттам и следващите няколко години, паралелно с търсенето на стратегическите решения за рязко подобряване на техните доходи и за осигуряване на независимост на пенсионната система като цяло.
Ние казваме така: до края на годината българското правителство може да генерира излишък от около 800 млн. лв., които да гарантират повишаване на пенсиите с над 30%. Към тази мярка, която е напълно постижима, може да се прибегне, да се прибави и съкращение до 10% на прекомерно раздутата по шуробаджанашки почин българска администрация. На нас не ни трябват бюрократи, които обслужват партийни елити. На нас ни трябва малка европейска администрация, а всички други разходи за тази администация трябва да бъдат отделени за попълване именно на начините за осигуряване на тези заслужени по-високи пенсии.
Ние не можем да приемем с безразличие циничните призиви на членове на кабинета Станишев пенсионерите да си продавали единствените имоти, които имат, за да си  помогнат и да изкарат утрешния ден или следващия месец. Как не ви е срам, не мога да разбера, да искате хората да се лишат от единствената си собственост, която с труд са съградили през тежките години на социализма и прехода, за да можете вие да укривате партийните си каси или да загробвате в АЕЦ „Белене” огромния излишък, който по никакъв начин не е оправдан нито от икономическа, нито от социална гледна точка.
На всичкото отгоре вашето поведение е в рязко противоречие с резолюцията на Европейския парламент, приета през 2006 г., където ясно се казва, че реформите на националните пенсионни системи не трябва да се концентрират единствено върху устойчивостта на публичните финанси, но трябва и да дадат възможност на хората от третата възраст да останат финансово независими в тази пенсионна възраст. Ето защо Демократи за силна България, наред с тези временни, но изключително необходими решения започва да работи за намиране на най-верния път за осигуряване на тази наистина относителна в началото, след това пълна финансова независимост на хората в третата възраст, за да  прекъснат те унизителното си съществуване на зависими от една държава-мащеха или от своите деца. Ако сме българи, е задължително да помислим за хората на третата възраст, за да тръгнат по този европейски път, по този европейски начин на развитие.
И няколко думи за това, което каза госпожа  Михайлова. Пътят според нея е повишаване на събираемостта. Разбира се, госпожо Михайлова, само че Вие се изразявате като независим експерт. Вашата партия има мнозинството в кабинета, защо не дадете отговор за причините, поради които вие не събирате минимум 2 млрд. лв. вземания за 2006 г.? Защо търпите над 38% от икономическия продукт да се произвежда в сивата икономика, което означава, че бюджетът се лишава от абсолютно законни попълнения? Назовете причината с истинското й име – некадърност и корупция вътре в управляващите, които не генерират парите за пенсиите на нашите родители.
И в заключение, ако действително Социалистическата партия застава зад девиза за социална България  в социална Европа, ако действително не продължавате да лъжете системно от времето на Жан Виденов до днес, подкрепете законопроекта на Демократи за силна България, внесен от колегата Антонела Понева и група народни представители, за да докажете веднъж завинаги, че мислите поне мъничко за изстрадалия български народ. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров? Не виждам.
За изказване - госпожа Стела Банкова. Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, бих искала да ви напомня, че нашето предложение с колегата Христов за осигуряване на едно по-справедливо заплащане на пенсиите на българските пенсионери е внесено на 18 януари, тоест първото предложение, което е внесено в българския парламент, е нашето. Незнайно по какви причини то не е предложено за дебат в тази зала. Междупрочем аз имам мое обяснение. Обяснението е в гузността на управляващата коалиция.
Тъй като нашето предложение е най-радикално в сравнение с другите предложения, аз ще си позволя съвсем накратко да го припомня, макар че за жалост сутринта, когато отново го предложих на вашето внимание, то беше подкрепено едва от петнадесетина души. Това, разбира се, е един показател за социалната чувствителност на колегите, които се намират в тази зала. Съвсем накратко, сърцевината на онова, което ние предлагаме, е: да се отмени точковата система; незабавно да се преизчислят пенсиите преди 2000 г. на базата на осигурителния доход през 2006 г., като целта тук е прозрачна – да се премахне разликата между пенсиониралите се преди и след 2000 г., тъй като разликата в пенсиите е осезателна и по същество дискриминационна и несправедлива; на трето място, предлагаме актуализиране на пенсиите в началото на всяка година съобразно инфлацията от предходната година.
Уважаеми колеги, сърцевината тук на дебата е укорът на управляващата коалиция, че не се предлагат варианти, източници за финансиране на пенсиите. Напротив, уважаеми колеги от коалицията, предлагат се варианти. Онова,  което ние предлагаме: има достатъчна възможност да се вземат пари от бюджетния излишък.
Искам да напомня нещо на господата от Коалиция за България. В предишния парламент, уважаеми колеги, си спомняте, че вие бяхте съвсем справедливо против онова, което направи кабинетът Кобургготски. Той забрани бюджетният излишък да бъде под контрола на Народното събрание. Тогава вие справедливо негодувахте. Къде сте сега вие, уважаеми колеги от БСП? Защо приемате онова, което кабинетът Кобургготски наложи – бюджетният излишък да се изразходва съобразно волята и партийния егоизъм на правителството? Така както кабинетът Кобургготски пръсна милиони за скамейки и чешмички, така вие имате намерение да пръскате бюджетния излишък за осигуряване на изборна победа вероятно, за осигуряване на финансиране на ваши проекти, които за съжаление нямат нищо общо с крещящата нужда на българските пенсионери.
Призовавам ви, така както застанахте на позицията си в предишния парламент – бюджетният излишък да бъде под контрола на парламента, моля ви, нека да поправим тази грешка от предишното управление!
Вторият източник за финансиране, уважаеми колеги, това са стотиците милиони левове, които ние пръскаме по военните мисии в чужбина. Няма да се уморя да го повтарям, защото преди малко госпожа Михайлова спомена   някакви цифри – милиард и няколкостотин милиона, след това 700-800 млн. лв. Ами че това са парите, които вие отделихте за Ирак, за Афганистан, за военни мисии, за превъоръжаване на Българската армия в размер на стотици милиони евро. Моля ви, кажете ми, аз искам тук да застане човек от управляващата коалиция и да ми каже какви са моралните съображения да се отделят стотици милиони за Ирак,  Афганистан и военните мисии? Отделянето на тези пари въобще да не подлежи на дебат, а в същото време да се окаже, че за българските пенсионери не могат да се отделят онези средства, които ще им дадат възможност да живеят нормално.
Вие не се ли срамувате, колеги от управляващата коалиция? Не в няколко общини пенсионерите живеят под прага на бедността, повече от половината българи живеят под прага на бедността. За каква социална държава говорим в социална Европа, след като ние водим класацията по  такива показатели, като висока смъртност, детска смъртност, унизително ниска пенсия, унизително ниски заплати и в същото време си позволяваме да пръскаме милиони в Ирак и Афганистан?! Позволяваме си да правим дарения – ето, последното дарение за Афганистан е 8 милиона.
Призовавам колегите, когато обсъждаме въпроса да търсим възможности за финансиране на пенсионната система, нека това да влезе в дебата тук, в тази зала. Докога ще се измъкваме така гузно? Финансирането на тези военни мисии продължава да расте и в същото време нито веднъж в парламента не се постави проблемът, че трябва да спрем с това пилеене на милиони, че България е една от малкото държави, която продължава да стои в Ирак. И така, както е тръгнало, нашата сервилна външна политика,  сервилното ни правителство, ще остави България в Ирак и след Щатите.
Призовавам колегите да допуснат за дебат и нашето предложение в залата.
И второто ми предложение, призовавам да се  подложат на дебат тези стотици милиони, а те са вече и над милиард, които отделяме за война в Ирак и в Афганистан.
Призовавам  ви да излезете на един от пенсионерските митинги – не се страхувайте, това не е популизъм. Излезте и убедете възрастните хора, че за управляващата коалиция е приоритетно важно да отделим милионите за Ирак и Афганистан, а някъде в необозримото бъдеще, ако намерим някакви жълти стотинки, ще увеличим пенсиите. Излезте и го кажете на възрастните хора!
Аз не мога и не искам да се срамувам от това, когато говорим за българските пенсионери, да приемам укора на госпожа Михайлова, че това е популизъм. Става, знаете ли, модно в този парламент, когато критикуваме управляващите, всяка наша критика да се назовава с думата „популизъм”. Популизъм е когато искаме да се изтеглим от Ирак; популизъм е когато казваме, че в България върви едно ограбване, което е непознато в цяла Европа; популизъм е когато говорим, че берем срамните плодове на  престъпното управление на кабинета Кобургготски, визирам сделката с БТК, виждате какво става; популизъм е вероятно, когато продължаваме да негодуваме и да протестираме срещу срамната сделка с магистрала „Тракия”, с нежеланието на българските народни представители най-после да въведат законност в престъпно присвоените имоти от Симеон Сакскобургготски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключите, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Завършвам. Умолявам Ви да допуснете и нашето предложение, като най-после намерите политическо мъжество и да ни убедите защо е приоритетно важно за Иран, Афганистан и военните мисии да текат стотици милиони, а за българските пенсионери да няма и пробито левче. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Банкова, две забележки във връзка с Вашето изказване.
Първо, нямате основание да поставяте въпроса за включване на Вашето предложение за гледане по тази точка, защото то не е законопроект, както добре знаете, а е проект за решение. Напълно неоснователно поставяте въпроса. Навярно сама съзнавате, че нямате основание, но все пак сте решила да го повдигнете. Не мога да удовлетворя искането Ви за включване за разглеждане.
Второ, бих искал Вас и други Ваши колеги, които сте склонни, независимо от точката от дневния ред, да разгръщате дебат по широк кръг въпроси, които са предмет на дискусия по други точки, било дискусия по бюджета, било дискусия по решения за изпращане на войски зад граница, да включвате тази тематика в конкретно разглеждан въпрос. Ние разглеждаме сега три законопроекта с ясни норми и аз Ви дадох думата да се изкажете по тях. Не исках да Ви прекъсвам, за да не създаваме излишно напрежение в залата, но бих искал залата да е наясно, че при подобни опити по-нататък аз ще отнемам думата.
Има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание днес за обсъждане и гласуване са представени три законопроекта, внесени съответно от Министерския съвет, Петя Гегова и група народни представители и законопроект, внесен от госпожа Антонела Понева и група народни представители.
Докато първите два законопроекта касаят съвършено различна материя, третият законопроект, внесен от госпожа Понева и група народни представители, касае въпроса за пенсиите на българските пенсионери. Вносителите в своето експозе в началото на обсъждането на тази точка от дневния ред се спряха само на една част от тяхното предложение. За мен това е изключително странно. Може би унесени в грижата за българските пенсионери, може би загрижени за техния социален статус, те забравиха, че предлагат и още едно нещо. Това нещо е, че цифрата 1% в чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване се заменя с 1,2%. Може би този пропуск не е случаен, защото той има своите финансови параметри. Тези финансови параметри са ясно казани в становището на Националния осигурителен институт. Ако това предложение се отнася само за пенсии за осигурителен стаж и възраст при условията на трета категория труд, струва на бюджета на Националния осигурителен институт 48 млн. 900 хил. лв. за един месец или общо 586 млн. 800 хил. лв. допълнително за цялата година. Ако става въпрос обаче за всички пенсии за осигурителен стаж и възраст, тази сума нараства на 802 млн. 300 хил. лв. Може би притеснението на колегите вносители е от това, че сумата, с която предлагат да бъде актуализиран бюджетът на Националния осигурителен институт, нараства на 1 млрд. 600 млн. лв. Ако това е аргументът, с който Вие изпуснахте половината от Вашето предложение при представянето на законопроекта, аз съм склонен да го коментирам по малко по-различен начин.
От друга страна, когато се говори за пенсиите на пенсионерите в България, аз лично и Парламентарната група на Движението за права и свободи приемаме всякакъв тип предложения, включително и тези, стига да са достатъчно добре аргументирани, стига да не доведат до срив на системата.
Това, което каза господин Димитров преди малко, е изключително важно. България е страна все още в условията на валутен борд. Ако излезем извън рамките на финансовата стабилност, извън грижите за тази стабилност, ние рискуваме да направим така, че да сринем системата на пенсионното осигуряване в България. А тази система има необходимост от доверие. Тази система не бива по никакъв начин да бъде използвана за никакви цели. Тук няма да спомена предизборни цели, защото избори в България винаги има. Осигурителният модел в България трябва да има хоризонт пред себе си 30-40 години напред. Не може да разчитаме и да очакваме, че с едно решение, каквото и да е то, с магическо решение, с магическа пръчка ще решим проблемите на пенсионерите в България. За съжаление никъде в Европа, нито в света има такова решение, което на момента да реши въпросите и проблемите на българските пенсионери.
На следващо място това, което се предлага в чл. 70, ал. 2, е от 1 март 2007 г. всички пенсии, отпуснати преди 1 януари 2006 г., да се преизчисляват спрямо средния осигурителен доход за 2006 г. Това веднъж в най-новата история на България беше направено – през 2000 г. Тогава обаче осигурителният доход мина през деноминацията. Със Закона за деноминацията бяха деноминирани всички суми и доходи, включително и брутният вътрешен продукт. Трите нули отпаднаха от всички цифри, които се отнасяха към държавния бюджет. Тогава средният осигурителен доход за 1999 г. беше 180,05 лв. На базата на средния осигурителен доход за 1999 г. бяха изчислени всички пенсии. Така че в момента е изключително странно и аз не възприемам начина, по който пенсиите в България се разделят на стари и нови. Не могат да се нарекат стари пенсиите, които са преизчислени през 2000 г. Те са само на шест години. Знаете, че през 2000 г. всички пенсии бяха преизчислени до една при среден осигурителен доход 180,05 лв.
Най-важният въпрос, на който искам да чуя отговор от вносителите, е дали вие, колеги, продължавате да отстоявате модела, който възприехте през 2000 г.? Дали държите този модел да бъде от осигурителни вноски или искате да премахнем осигурителния модел в България и да го заменим с бюджетно финансиране на пенсионната система? Това е най-важният въпрос, защото в момента вие предлагате да вземете пари от бюджетния излишък и да ги вкарате в пенсионната система. Това са парите на всички български данъкоплатци. Ако тази година има бюджетен излишък и приемем, господин Димитров, че и догодина ще имаме бюджетен излишък, и по-другата година, то пенсионният модел в България ще го въведем само на базата на бюджетния излишък. Или искаме да изградим устойчив и стабилен осигурителен модел в България?! Това е важният въпрос, защото всички вие знаете разликата между данъци и осигурителни вноски. Данъците са задължителни плащания, от които не произтичат права, докато осигурителните вноски са свързани задължително при настъпване на осигурителното събитие с ползване на права. Смесването на единия вид плащания с другия вид плащания едва ли е най-здравословно за българската пенсионна система.
На следващо място, говорим за изчисляване, преизчисляване, осъвременяване, актуализиране на размера на пенсиите. Това са съвършено различни механизми, които се използват в системата на пенсионното осигуряване и по никакъв начин не бива да се смесват. Има разлика между осъвременяване, преизчисляване и актуализация. Например преизчисляването се извършва само ако има представен осигурителен доход или осигурителен стаж. За да можеш да преизчислиш пенсията, трябва да имаш осигурителен принос. А как на човек, пенсионирал се през 2000 г., ние ще му преизчислим пенсията с осигурителен доход, за нарастването на който и за нарастването на брутния вътрешен продукт през този период той няма личен осигурителен приход?!
И понеже всичко, което казвам, е свързано с проекта, който вие предлагате, искам отново да заявя, че за мен изключително важният въпрос е дали вие продължавате да държите на осигурителния модел, който предложихте през 2000 г., или искате да го замените с нещо друго. Парадоксално за мен е, че колегите от БСП, които отхвърлиха през 2000 г. този модел, дори сезираха Конституционния съд, ще ви цитирам Решение № 5 на Конституционния съд от 29 юли 2000 г., в момента поддържат пенсионния модел, който вие се опитвате да отречете. Нека да има ясни аргументи за това дали ние искаме да правим в България осигурителен модел или искаме да вкараме пари, които ще дойдат отнякъде, в случая от бюджетния излишък, от данъци или отнякъде другаде. Ще има ли всяка година бюджетен излишък или не?
Господин Ненов, ако тази година ние вдигнем базата на пенсионерите, както каза господин Димитров преди малко, с 30‑40%, откъде догодина ще вземем финансов ресурс, с който да изплащаме пенсиите, след като срещу тях не стоят осигурителни вноски? Това е важният въпрос, на който трябва да дадем отговор. И аз не чух отговор нито при обсъжданията на законопроекта в комисията, нито сега на тези въпроси, които според мен са изключително важни.
На следващо място, когато говорим за размера на пенсията, трябва да сме наясно какво представлява тази формула. Знаем ли я ние тази формула или не я знаем? Ако знаем тази формула, трябва да сме наясно, че размерът на пенсията се определя от дохода, умножен по един процент за всяка прослужена година. Доходът обаче е равен на средномесечния осигурителен доход за последните 12 месеца според последните промени в Кодекса за социално осигуряване, умножен  по индивидуалния коефициент. И какво представлява индивидуалният коефициент накрая? Той се изчислява от дохода на лицето през три последователни години от годините преди 2000 г. и всички останали години до момента на пенсиониране на съответното лице. Ако не прекараме осъвременяването на пенсиите през формулата, рискуваме да създадем опасност за стабилността на системата. А тази система не трябва да се разглежда единствено и само като еднокомпонентна, тя е тристълбова система. И когато говорим за резултати от тази система, трябва да гледаме в синтезиран вид като цяло на тази пенсионна система, на трите стълба заедно, а не само и единствено примерно на солидарните или само на капиталовите схеми. Да, размерът на пенсиите в България е нисък. Да, размерът на обезщетенията в България, които се изплащат от първия, солидарния стълб, са ниски. Това обаче в никакъв случай не означава, че ние трябва да се откажем от солидарния стълб. Защото солидарният стълб е нещо, което е изключително важно. Независимо от това че през всички тези години ние сме създавали условията да нарушаваме финансовата стабилност по един или друг начин – или намалявайки осигурителната тежест с идеята да подобрим конкурентоспособността на икономиката и да повишим събираемостта, или увеличавайки процента за капиталовите схеми, в което няма нищо лошо, ние създадохме условия да нарушим предварителното споразумение, което беше сключено между социалните партньори, между работодателите, държавата и синдикатите, нарушихме обществения договор. Затова създадохме невъзможност първият стълб на пенсионната система в България да се самоиздържа.
На следващо място, не трябва да забравяме, че този първи стълб на социалното осигуряване плаща и други обезщетения. Например плаща обезщетения за трудова злополука дори само с един ден трудов стаж. Ако тази трудова злополука, не дай си Боже, доведе до инвалидизиране и инвалидна пенсия за цял живот, откъде ще се плаща? Трябва да се плаща от тази солидарна система.
Така че всички действия, които предприемаме, трябва да бъдат свързани със запазване както на стабилността на първия стълб, така и с възможности за усъвършенстване на втория капиталов стълб и на доброволното пенсионно осигуряване.
Преди да завърша аз не мога да не приветствам всички решения, които са свързани с подобряване на събираемостта. Защото там е истинската битка, която трябва да се води, за да може постъпленията по един естествен път да влязат в осигурителната система и, на следващо място, да се оптимизират разходите.
Това, което чух от господин Димитров, и това, което вие от Демократи за силна България предложихте по време на обсъждането на Закона за държавния бюджет – да се съкрати държавната администрация или да се оптимизира, няма значение какъв е терминът, означава ли, че вие смятате, че едно такова съкращение може да доведе до реални резултати в годината, в която е извършено то? Вие много добре знаете, че ефектът от такова съкращение ще дойде най-рано през следващата година, защото се плащат обезщетения както по Кодекса за социално осигуряване, така и по Кодекса на труда. Така че да очакваме приходи от съкращения в годината, в която бъдат извършени те, е най-малкото несериозно.
На следващо място, за нас е изключително важно, ако намалим осигурителната вноска за държавното обществено осигуряване, така както е предвидено в Закона за държавния бюджет за 2007 г., тази мярка задължително да бъде съпроводена  и с увеличаване на осигурителните прагове. Защото тези 13,5%, с които бяха увеличени осигурителните прагове през тази година при договарянето между синдикати и работодатели, означават 200 милиона приходи в бюджета и все още има резерви в тези 13,5%, с които може част от сивата икономика да излезе на светло.
И не на последно място ние трябва да направим всичко възможно освен това, което сме направили, освен регистрацията на трудовите договори, освен минималните осигурителни прагове, да направим всичко възможно да подобрим събираемостта, за да може по един естествен начин да увеличим приходите в Националния осигурителен институт и по този начин да увеличим и размера на пенсиите. А не да се надяваме на чудеса, не да разчитаме на някакви средства, които тази година ги има, но не е известно през следващите години дали ще ги има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Адемов, компетентен човек като Вас да казва, че нещо не разбира, за да провокира невярно твърдение, мисля, че е некоректно. Да не сте разбрали дали Демократи за силна България искат този осигурителен модел или искат друг, просто е некоректно. Знаете, че никой от нас по никакъв повод не е оспорил осигурителния модел. Вие тук в продължение на 15 минути го защитавате – нещо, от което няма нужда в този дебат. В този дебат има нужда от следното. Съгласни ли сме да се направи една конкретна стъпка в рамките на 2-3 години, има прогнози, има достатъчно финансови анализи, с които това нещо може да подлежи на дискусия, и тази конкретна стъпка дали при изчисленията, които са направени при нас, които, откровено казано, пренапрягат максимално системата, за да може тя да даде максималното от себе си като ефективност, за да бъдат увеличени по този начин пенсиите, защото тук има ясни пътища, по които става това, нямам време в реплика да Ви казвам това, пък и точно на Вас ми е неудобно, защото го знаете по-добре от мен. Дали тръгваме това да правим или просто казваме: не, няма да го правим, защото било популизъм. Защото този отговор мен лично не ме задоволява. Първо, няма кой да го чуе. Защото за популизъм върху ДСБ – това е упражнение безсмислено, политическа риторика някаква, от която няма да се роди никакъв резултат. Говоря за друго, говоря за това дали сме съгласни в момента да тръгнем по този път. И като Ви го казвам, не Ви го казвам само като човек, който в момента защитава законопроекта на своите колеги, казвам Ви го като човек, който е провеждал съкращения и знае какви са резултатите. Искам да се обърна към Вас като представител на ДПС, че това, което аз наблюдавам от 2001 г. в умението Ви да провеждате съкращения върху държавната администрация, оценката е много ниска, под 3. И затова се харчат много средства, включително и в момента. Включително колегите Ви от коалиционния партньор НДСВ и техният министър на държавната администрация казват, че не се провеждат планирани съкращения, това не среща подкрепа вътре в състава на правителството.
Това са неща, които са обективни. Затова ви казвам, че никой не сменя модела. Вие искате да получите отговор, ето Ви го отговора. Има възможност при една много трудна ситуация държавата да се обърне към тези хора и за определен период от време да ги подкрепи реално, конкретно с това, което е предложено в законопроекта. Благодаря ви.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика? Господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Адемов, аз ще гледам да не сгреша името Ви, както Вие направихте с моето.
Казвате как ще се повиши събираемостта. Аз искам да Ви отговоря  конкретно на този въпрос, защото той е пряко свързан с излишъка, за който Вие казвате, че ще вземате пари от него. Не, просто ще има по-малко пари в излишъка, като намалите данъците и данъчноосигурителната тежест.
Миналата година събрахте кураж и свалихме общата осигурителна тежест с 6%. Помните го това. И помните ли какъв беше резултатът?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Двеста милиона отгоре.
НЕНО ДИМОВ: Точно! (Реплика от КБ.)
Не е по-малко, 200 милиона отгоре – господин Адемов ще потвърди. Тази цифра я знаем и двамата.
Тази година обаче не събрахте куража да върнете с още 3%, а можеше да върнете с още 6 %. Това е пътят към изваждане от сивия сектор, към осигуряване върху реалните заплати, които се получават, и към повече средства. Това е единият от пътищата. Само че за тази цел се искаше кураж. Вие тази година не го събрахте.
Оставихте си обаче една врата и аз се надявам, че Вашето изказване днес е в посока на тази отворена врата – че след един месец, когато отново ще гледаме законите, ще намалим с три, а може би, по-точно надявам се, и с 6% общата осигурителна тежест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Винаги съм смятал, че дискусиите за пенсионната система трябва да бъдат достатъчно добронамерени. Благодаря за репликите, които бяха точно в този тон.
Но аз искам да кажа нещо, господин Методиев, когато говорим за модела. Да, Вие заявихте: “Не се отказваме от модела”. Само че моделът, който приехте вие, беше осигурителен. А сега предлагаме да вкараме там пари от данъците. (Реплика на народния представител Веселин Методиев.)
Ние обаче с парите от данъци, от преизпълнението на бюджета искаме сега да решим този наболял проблем. Ние го решаваме еднократно. Вдигаме базата. Догодина обаче трябва или да повишим данъците, или трябва да повишим осигурителните вноски. Вие каква мярка от тези двете предпочитате? (Реплика на народния представител Веселин Методиев.)
Господин Методиев, Вие прекрасно разбирате тези неща. Недейте да ме репликирате от място, защото да се смесва моделът, който беше приет тогава, с парите от данъците сега – защото Вие много добре знаете, че към 2009-2010 г. Държавното обществено осигуряване трябваше да бъде на нула и то щеше да стане така. През 2002 г. трансферът, който беше от държавния бюджет към Националния осигурителен институт, ако не греша, беше около 300 милиона. Това бяха парите, които щяха да се стопят и държавата нямаше да плаща от данъци, ако не бяха мерките, които, пак повтарям, са за сметка на българския бизнес, за сметка на увеличаването на работни места и за увеличаване на конкурентоспособността и т.н. Това е правилна мярка и нямаше как да не стане.
Сега какво предлагаме ние? Ние предлагаме отново да вкараме пари отнякъде. Този път решаваме да са от бюджетния излишък, следващия път можем да решим – от приватизацията, вдигаме базата – да, обаче през следващата година срещу тях няма осигурителни вноски! Това е въпросът. Това е тънкият момент, на който трябва да имаме отговор,  и Вие знаете, че това е проблемният въпрос.
Аз никога от тази трибуна не съм казал, че в момента говорите… Тъкмо обратното. Казах, че се абстрахирам от това, че предстоят избори; казах, че не е популизъм; казах, че имате право да предлагате. Разбира се, никой не може да оспори конституционното Ви право да предлагате.
Що се отнася до сивия сектор, господин Ненов, там очевидно са разервите.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Аз съм Димов.
ХАСАН АДЕМОВ: Добре, няма кой знае какво значение.
Проблемът, господин Димов, не може да се реши единствено и само с мерките, които предлагат Министерството на труда и социалната политика и Националният осигурителен институт. Тук трябва да има комплекс от мерки и Вие по-добре ги знаете от мен, така че няма защо да ги обяснявам на Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Минчо Христов. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, знаете ли колко живее средно един мъж в България! Мъжете живеят 69 години, което означава, при условие че се пенсионират на 65 години, средната продължителност на живот на българския пенсионер е 4 години. (Реплики в КБ.)
Така е по официални данни, уважаеми колеги от БСП, проверете.  Давате ли си сметка, че този български пенсионер, който живее четири години, е плащал осигурителни вноски през целия си трудов живот? Знаете ли какви огромни средства се натрупват в тези пенсионни фондове, за които постоянно се казва, че няма пари?
Аз мисля, че е време Сметната палата, а мен, ако питате, и българската прокуратура, да направят една много сериозна проверка на тези пенсионни фондове, на Осигурителния институт. Защото цифрата, която ви казах, наистина е жестока. Пак ще ви я повторя, колеги – четири години средно живее един български пенсионер, говоря за мъжете, а са плащали пенсионните си осигуровки през целия си трудов живот в продължение на 30-40-50 години.
Мисля, че ние трябва да се замислим над този факт. Мисля, че над този факт трябва да се замисли и социалният министър госпожа Емилия Масларова; трябва да се замисли българското правителство; трябва да се замисли и Парламентарната група на БСП и съответно парламентарните групи на така наречената тройна коалиция. Би трябвало да се замислят! Вместо госпожа Масларова да праща пенсионерите да си продават апартаментите и земя, тя трябва да помисли къде отиват тези огромни средства.
Ще ви дам няколко примера, колеги. Знаете, че винаги се опитвам да аргументирам своите изказвания и по никакъв начин да не политизирам това, за което говорим. Пенсиите на българските пенсионери в България са най-ниските в Европа. Това го знаете прекрасно. В същото време лекарствата, които пенсионерите трябва да заплащат, са най-скъпите. Искам да ви кажа за пример, че в една Испания, всички испански пенсионери получават лекарствата си безплатно. Защо не вземем испанския пример? Хайде, не искате да го вземете примерно по отношение на изтеглянето на войските от Ирак, вземете го по отношение на пенсионерите. Защо не го правите?
За парното, което също плащат българските пенсионери с мизерните си пенсии. По последни данни, колеги, се оказа - аз съм в Комисията по енергетиката, че “Топлофикация” през последните години е фактурирала сметки горе-долу два пъти повече, отколкото би могло да се произведе, според количеството газ, което е закупувано. Това трябва да ви говори нещо. Трябва да ви говори за огромния грабеж, на който са подложени най-вече българските пенсионери, защото техните доходи са най-ниски.
За тока няма да говоря. Тази сутрин ви предложих да приемем решение за активиране на чл. 36 – онова, което постоянно слушаме господин Румен Овчаров да говори, а вие го отхвърлихте.
За БТК. Българските пенсионери отново са принудени да плащат 13,80 лв. само за това, че имат телефон вкъщи, без да говорят. Вие знаете тези факти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, бих Ви помолил да се върнете към законопроекта.
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам, господин председател.
Казвате, че няма пари. Напротив, пари има и ще ви кажа откъде да ги вземете. Вземете ги от богатите, вземете ги от богатите фирми, от този корпоративен данък, който намалихте на 10%, уважаема тройна коалиция. В Германия е 38%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не ме принуждавайте да Ви отнема думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Нашето предложение, което направихме с госпожа Стела Банкова, е парите да се вземат от огромния бюджетен излишък, за който вече се говори, от така наречените мисии в чужбина и от средствата за превъоръжаване. Оказва се, че българското правителство възнамерява да похарчи 800 млн. евро за четири френски бойни кораба. Кому са нужни те? Нужни са на така наречените мисии в чужбина, да кръстосват Персийския залив. Защо?
Колеги, умолявам ви, помислете върху фактите, които изложих. Четири години средно живее българският пенсионер. Къде отиват тези огромни средства? Надявам се господин Христосков да отговори на този въпрос. Четири години живее българският пенсионер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трябва да има време да отговори.
За реплика думата има господин Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Христов, ще се опитам да Ви отговоря, че бойните кораби са за това да пазят изключително неизгодния за България проект “Бургас – Александруполис”, който проект решава проблемите на Русия, който решава проблемите на Гърция и който създава проблеми на България. Това е единственото, което прави, но трябва да се охранява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димов, моля Ви!
НЕНО ДИМОВ: С кое обаче не съм съгласен с Вас? Не съм съгласен, че има достатъчно пари в пенсионните фондове. Ако погледнете, ще видите колко много пари отиват за онези, които имаха най-високи пенсии едно време – членовете на ЦК на БКП, на Политбюро на БКП, на кандидат-членовете на Политбюро на БКП. Те в момента са с големите пенсии. Когато ви предлагаме едно преизчисление, в което да има коефициент, така че трудовият стаж да има по-голяма тежест, това до известна степен ще реши този проблем и ще намали тази несправедливост.
Това исках да ви кажа. С това конкретно не съм съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика думата има господин Христов по пенсионната част на репликата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, продължавам да смятам, че пари има. Вчера бях на едно обсъждане на проблема със “Софийска вода”. Оказва се, че пари за мениджърите на английската фирма от порядъка на 68 хил. лв. на месец има, но пари за хората, които работят в дружеството, няма. Средната работна заплата е малко над 400 лв.
Колкото до пенсиите, искам да ви кажа следното – винаги съм бил привърженик на идеята да бъдат незабавно отнети незаконно придобитите средства, като започнем от бившия премиер господин Кобургготски, разбира се, и неговите незаконно придобити имоти.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Как разбрахте, че са незаконно придобити?
МИНЧО ХРИСТОВ: В момента тези имоти са над 1 млрд. лв. по осъвременени цени.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Това не е вярно.
МИНЧО ХРИСТОВ: Незаконни са, господине. Незаконни са! Комисията, която беше създадена, доказа това. (Реплики от народния представител Борислав Великов.)
Ако имате да кажете нещо, вземете думата за реплика, кажете го и ще Ви отговоря. Мисля, че достатъчно факти бяха изложени в тази посока.
Уважаеми колеги, пари има. Не може един Румен Гайтански – Вълка да кара кола за 2,5 милиона, а в същото време за пенсионерите да няма пари. Ами вземете тези пари, вземете парите на тези хора, които ограбиха и продължават да ограбват страната.
Уважаеми колеги от тройната коалиция, вие сега имате властта и можете да предприемете мерки в тази насока и аз бих ви подкрепил. Преразгледайте криминалните приватизационни договори. Вие виждате какво става с БТК в момента – БТК, която облага всеки български пенсионер месечно с 13,80 лв. само за това, че има телефон вкъщи. Всеки месец, дори да не говори.
Вижте за колко се продава в момента БТК, а беше купена за 230 милиона, дори много по-малко, ако се приспадне дивидентът от предходната година – някъде около 180 млн. евро. Това беше. Вземете тези пари от тези бандити, които направиха тези приватизационни сделки.
Ами енергоразпределителните дружества? Погледнете и там. Ето ви още поне 2 милиарда отгоре. Там са парите.
Пари има, уважаеми господин Димов. Въпросът е правителството да има добро желание да ги вземе от онези, от които трябва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има госпожа Антонела Понева. Заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, съжалявам, че господин Адемов не е тук, за да му благодаря за чудесната лекция по социално осигуряване. Всичко това, което каза, нямаше много общо с предложения от нас законопроект. Оценявам неговия апломб да защитава осигурителната система, но тя с нищо не е заплашена. Притесни ме това, което каза – ако се изпълни нашето предложение, тоест едно увеличение на пенсиите с около 30%, би сринало пенсионната система. Дотам ли сте я докарали? До такава критична граница ли сте докарали пенсионната система, че едно увеличение от 30% ще я срине. Защо? Защото насреща не стояли осигурителни вноски. Големият въпрос тук е: защо не стоят осигурителни вноски?
Уважаеми управляващи, вие сте на средата на вашия мандат и не само че не направихте нещо в положителна посока, а напротив, положението на пенсионерите, положението с техните доходи и тяхното качество на живот се влошава ежедневно. Кога ще направите всичко това, което произнасяте тук като едни сиропирани думи на съпричастие и благопожелания?
Разиграват се сценки между депутати от управляващото мнозинство и финансовия министър, като му се задават въпроси какво се е случило с излишъка, а също така защо, видите ли, НАП не събира приходите – това, което госпожа Донка Михайлова миналия път попита министър Орешарски. Той много ясно й каза, че не е НАП, а Инспекцията по труда. Аз разбирам Вашето желание максимално да оневините министър Масларова, но тя, вместо натруфена с джуфки и финтифлюшки за хиляди левове да пита пенсионерите откъде имат сила да крещят цял ден, да започне да работи. Защото Инспекцията по труда е под юрисдикцията на Министерството на труда и социалната политика и те да осъществяват необходимия контрол, така че тази сива икономика, която по доклад на Световната банка е 38%, да се свие максимално. За да се случи това, трябва много строг контрол и мотивация. Трябва мотивация за това да се осигуряват хората и работещите не на минимални осигурителни прагове, както е досега, и заплатите да се раздават в плик, а на реални доходи, трябва да има мотивация, която ще се състои в това – ако се намалят още данъчно-осигурителните тежести.
Както  каза  колегата   Димов,   миналата   година    беше   с   6-процентни пункта – добре, това даде своя резултат. Но във времето още с 9-процентни пункта поне трябва да се намали данъчно-осигурителната тежест и тогава наистина ще има пари и за следващи години, не само да се обезпечи това повишение, а да се осигурят и последващи индексации, тъй като едно увеличение от 30% съвсем не е достатъчно, за да се подобри качеството на живот на българските пенсионери.
Защо? Ето защо няма осигурителни вноски насреща. Два милиарда несъбрани лева от Националната агенция по държавни вземания! Кой е виновен за това? И защо въпросът се задава на опозицията?  Вие сте управляващите! Вие сте тези, които не сте събрали тези вземания.
Така че решението е и мотивация, и много строг контрол. Тогава сивата икономика ще се свие максимално наистина. Други решения – дисциплинирайте администрацията си, направете я подготвена, така че да може да се усвояват европейските фондове, което не направихте до този момент. Вие трябва добре да знаете, че средствата от европейските фондове, тези, които са предназначени за инфраструктурни проекти, 80% са за работни заплати, а оттам, респективно, и за осигурителни вноски. От тези, които са за въвеждане на нови технологии – 50% са за работни заплати, респективно осигурителни вноски. Защо пропускате тези немалки ресурси, които съществуват в държавата? Направете така, че самата държава да излезе от сивия сектор, защото на тези, които тя осигурява, на които тя внася осигурителните вноски, гарантира ранно пенсиониране, внася само 3% допълнителни вноски, вместо тези, които са за първа и втора категория – 10 и 15%. Виждате, че по този начин самата държава е в сивия сектор.
И този трансфер, който е от републиканския бюджет – около 1 млрд. 400 млн., това е за да се покрият именно тези вноски, които осигурява държавата на държавни служители, военни, съдии, прокурори, дознатели  и т.н. Виждате, че, както казах в началото при представянето на законопроекта, пари има. Ние многократно посочихме начините, средствата, ресурсите откъдето да се намерят. Оптимизирайте харчовете си! Не харчете безконтролно и необосновано! Милиарди левове потъват някъде в министерствата. Има начини, но за това трябва наистина компетентно и честно управление. Вината е единствено и изцяло в управляващите за днешното състояние на пенсионерите. Тя е заложена и в миналото, днес резултатите са ясни. Бъдещето е също така неясно и абсолютно несигурно, защото, както казах, в средата на вашия мандат вие не сте направили абсолютно нищо, за да подобрите положението на българските пенсионери. Какво ще направите оттук нататък, освен да правите констатации и добри пожелания? Кажете вие. Ние предложението го дадохме. Отговорете вие сега какви ще бъдат реалните стъпки, а не само захаросани думи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Понева? Няма.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, недоволен съм, че загубихме господин Адемов, тъй като каза доста неща, записал съм  ги и по тях ми се искаше да взема отношение.
На първо място неговият основен проблем, доколкото разбирам, а явно и на управляващите, защото освен него не чух други ваши представители да вземат думата, неговото мнение се подразбира като солидарност, поне аз така го разбирам, е какво става с осигурителния модел. Това е некоректно да се каже по този начин, защото и в момента голяма част от този осигурителен модел се поддържа с данъци. И в момента чрез общите данъци се поддържа този модел, така че подобни аргументи не са особено смислени, честно казано.
Знаете ли, има нещо, което целенасочено не се прави и явно няма да се направи от тройната коалиция – това е ефективност на разходите. Държавният бюджет от над 20 млрд. лв. се харчи изключително неефективно. Имаме просто и конкретно предложение от Съюза на демократичните сили – не го прилагате и няма да го приложите. То е следното: всяко министерство и всяка агенция да започнат да публикуват своите разходи на своята Интернет-страница конкретно по проекти всеки месец. Тогава знаете ли какво ще стане? Няма да има Комисия за защита на данните, която да се окаже, че с години наред не е свършила работа, но е харчила много пари, няма да се окаже, че има някакви странни, високи заплати на чиновници, и случайно Сметната палата в един светъл бъдещ момент да ги открие. Това като се направи заедно с програмното бюджетиране, на което няма да се връщам детайлно, което означава, че има връзка между проекти и разходи, тогава от тези 20 млрд. лв. държавен бюджет ще се види, че има много голяма сума, която може да бъде спестена. Обаче няма политическа воля за тази работа, уважаеми колеги. Много ми е интересно да споделите ваше мнение по този казус, ако имате, ще ви изслушам с внимание.
По отношение на сивата икономика. Сивата икономика това са хора, български граждани, които не плащат частично или изцяло своите данъци и осигуровки. Знаете ли, тук става въпрос най-вече за стимули. Тези хора трябва да бъдат стимулирани да плащат. Само контролът няма да свърши работа, никъде по света не е свършил работа. За да бъдат стимулирани е важно средата да стане по-добра. Това е, което трябва да се направи. А когато има такъв огромен бюджетен излишък, което означава, че държавата взима повече пари, отколкото й трябват, те се взимат именно от тези хора, нищо че са сива икономика – от нормалните хора навън, които виждате по улиците, те плащат тези данъци. До момента, в който има такива милиарди излишък, те се чудят и питат: аз за какво да плащам такива огромни суми, които после не знам къде отиват и не знам защо ми ги взимат, никой не може да обясни за какво се харчат.
Така че важните мерки оттук нататък са действително намаляване на данъчно осигурителната тежест, тъй като тя продължава да бъде висока в европейския контекст, продължава да бъде висока! Преразпределянето през бюджета на разходите на държавата към брутния вътрешен продукт за 2006 г. е 42%. Това дори на европейско ниво е високо. Имате един огромен проблем в тройната коалиция: не давате перспектива. Няма перспектива от вас нито за по-високи средни заплати в България, нито за по-високи пенсии. Тоест сега вашият отговор, който би трябвало да дойде в днешния дебат е следният: предприехме тези седем мерки, в резултат на които след две години пенсиите ще нараснат с еди-какъв си процент или очакваме еди-какъв си ефект. Това липсва при вас. Няма перспектива и то не за друго, а защото ги няма мерките. Като ги няма мерките, няма я и перспективата.
По някои отношения са взети... Има някои успехи. Например 10-процентният корпоративен данък, който господин Христов така негативно описа, е правилна мярка, но сама не върши работа. Това е проблемът. В момента не можете да дадете перспектива. Това е истинският проблем.
Има един прост и много логичен въпрос, който вече трябва да ви се задава по-често. Защо в страни, които в началото на прехода – 1989 г., бяха сринати, като Литва, Латвия и Естония, сега имат пенсия три пъти по-висока от тази в България? Защо, какво направиха те?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Защото нямаха СДС.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Никой, уважаеми колеги, не очаква от вас да откриете топлата вода, но следвайте добрите европейски примери. Точно това очакваме.
Специално за колегите от БСП усетих, че някои от тях се възмутиха от моето изказване. Искам да ви напомня за вашата предизборна програма. Знаете ли какво пише там? Там сте записали, че пенсиите ще бъдат 10% от брутния вътрешен продукт. Не сте го изпълнили. Вярно е, че не е много умно да запишеш такова нещо в програмата, ама като сте го записали, си го изпълнявайте по някакъв начин.
Другото, което е, липсата на перспектива означава и следното нещо. За втория стълб никой в тройната коалиция не знае какво ще правят – ще се увеличава ли, ще намалява ли, какво се случва, никой не знае, никой не казва, никой не говори по тази тема. Имах въпрос към уважаемата министър Масларова и тя не можа да даде някакво обяснение. Така че големият проблем в момента е не само, че съотношението пенсионери – работещи, е горе-долу еднакво, големият проблем е, че не се вижда как се излиза оттук нататък от това състояние, не се вижда как ще се оправят нещата. Няма дебат дори по тази тема от ваша страна и няма решение. Различни представители на опозицията имат различни предложения, но въпросът е, че вие ги отхвърляте без да дадете нещо по-добро, без да покажете какво трябва да се направи, за да се оправят нещата. Няма идея в тази насока.
Без всякакво съмнение, едно от нещата, по които много трябва да се мисли, е как в България да има висока събираемост и на данъците, и на осигуровките. Има няколко елементарни неща.
На първо място, време е Националната агенция по приходите да има информационна система. Давам ви елементарен пример. Имам чувството, че тази информационна система се прави по-бавно от някои пирамиди в Египет. Това е едно от елементарните неща, които трябва да се свършат.
Другото, което трябва да се направи, е при този огромен излишък да се намалят данъците и осигуровките още. Осигуровките могат да се намалят поне с 3%. Защото е много важен ефектът по-ниската тежест да доведе до повече приходи в бюджета, което видяхме с много други данъци. Вижте, че във всички пера без ДДС има преизпълнение в бюджета. Без ДДС навсякъде има преизпълнение. С ДДС проблемът е, че се събира по нов начин, който е по-труден и по-сложен и е въпрос на капацитет да събереш тези пари.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): И ДДС-то е над плана.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това ще го говорим по-нататък, господин Великов. Въпросът е в плана – какъв е планът по този въпрос.
Така че искам да ви кажа, без да отнемам повече от вашето ценно време, че най-големият проблем в тази област – пенсии, е, че няма никакво решение. Не предлагате решение оттук нататък какво трябва да се случи, за да стане средната пенсия, която в момента мисля, че е около 140 лв., да стане такава, че хората да могат да живеят. Защото те в момента не могат да живеят със 140 лв. И вие не давате отговор как след две години тя ще стане по-голяма или такава, че да може да се живее с нея. Ето този отговор го няма. И нищо не може да замени този отговор – нито това, което говори господин Адемов, че имало баланс, че имало модел. Хубаво, че има баланс, хубаво, че има модел, но кажете какво да се направи и какви реформи да се направят. Никой от вас вече не говори за реформи в тази област. Без реформи няма да стане работата.
Благодаря за вашето търпение.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики няма.
Има думата господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз съм доста недоволен от слабото присъствие и участието на колегите от левицата, които винаги са слагали като значка на ревера си тяхната социална същност. И сега искам да им обърна внимание за тяхната социална отговорност и за колосалната социална демагогия, която винаги са демонстрирали. Защото има две системи, които определят социалния опит в политиката и това са здравната и пенсионната система.
По отношение на пенсионно-осигурителната система, която ние създадохме и която вие много активно атакувахте, като обяснявахте на пенсионерите, на нашите родители, че това било някаква точкова система, искам само да потвърдим реалностите, за да говорим на един и същ език.
Тристълбовата система е универсален модел и той вече дава своите резултати, тъй като вторият и третият стълб, които са капиталовите, в които ние, родените след 1959 г. внасяме своите вноски, има вече над 1 млрд. 500 лв. спастрени, тоест капитализирани, тези фондове започват да стават много активни, дори агресивни, подтикват общините да пускат облигации и започва да работи западният успешен модел. Затова ние можем да кажем: точковата система, както вие я наричате, е само един механизъм, който може да се промени и усъвършенства. Затова е и предложението на моите колеги от ДСБ, което аз ще подкрепя, тъй като има ангажимент на държавата и на управляващите във ваше лице.
Не мога да не отбележа с две думи историческото наследство, че ние сме наследници на една държава, която национализираше вноските на нашите родители и днес има колосален дълг към това поколение, на които вноските по-долу бяха национализирани, тоест одържавени. И сравнението тук, уважаеми колеги, е с европейските страни. Но да не ходим много далеч, а само до съседна Гърция, за която вие някога много мъдро в училище и в университета ни учихте как капитализмът бил хищнически, как там нямало пенсии, а днес една гръцка баба взима 10 пъти по-голяма пенсия от моята майка учителка. Тоест, за един месец взема толкова, колкото майка ми за цяла година. Това е сравнението между нас и тях.
Искам да ви напомня, уважаеми колеги, че в края на миналата година имаше уникални фактори – 16 пенсионерски организации в България направиха една уникална декларация, която всички вие гузно подминавахте, в която записаха, че 1 млн. 670 хил. пенсионери, които са две трети от пенсионерите в България, получават пенсия до 147 лв., която е под прага на бедността от 152 лв., приет като официален праг от вашето правителство, в което вие играехте водеща роля. Две трети от българските пенсионери са под прага на бедността. Отново ви обръщам внимание, че имате отговорности.
В това отношение искам да ви кажа и какви са днешните реалности, съобразени с европейските стандарти. Мартин започна тази тема, но аз ще я разясня. Средният европейски стандарт е следният: от брутния вътрешен продукт годишно западните общества отделят 10,5% за пенсии. България, в която управлявате вие, социалната партия, в момента отделя даже по-малко от 9%. Нека да се обърнем сега към отговорността и да кажем следното нещо. Вие във вашата предизборна програма заявихте, че трябва да отделите 10%.  В момента сте 1% от вашите ангажименти. Един процент, уважаеми колеги, от тазгодишния брутен вътрешен продукт е 500 милиона. И нека моят уважаем колега д-р Адемов да не говори: “Откъде ще вземем пари тази година, а следваща какво ще мислим?”, а да въведем европейските стандарти. В една бедна държава ние сме под европейския стандарт за отделяне на пари за пенсии от брутния вътрешен продукт. Това не само не е социална държава, това не е европейска държава. И аз не знам как вие може да кажете, че сте социална партия, която може да води социална политика. Това е просто срамно. Това е типична социална демагогия. И затова във вашите редици има такава колосална колизия, когато се прави дебат дали да увеличаваме пенсиите, дали да ги увеличаваме от 1 юли или от 1 януари, дали да слушаме финансовия министър или социалния министър, защото вие в България с държавния бюджет нарушихте Кодекса за социално осигуряване. Тоест вие нарушихте всички социални стандарти в името на фискалната политика. Тоест вас ви интересува капитализмът, а не социалния ангажимент. (Реплики от КБ.) Това е реалността, Иване.
Тук искам да завърша със следното нещо. Не е прав д‑р Адемов, когато казва, че моите колеги от ДСБ, когато казват, че трябва да се отделят допълнителни пари от държавата, било смяна на модела. В момента парите, които се трансферират от бюджета, са по-малко от една трета от бюджета на НОИ. Тоест, моделът е гарантиран в над две трети в своите принципи като модел. Но ангажиментът на дървата, която е национализирала вноските на нашите родители, стои днес, когато държавата има излишъци, да подкрепи първия стълб, който е разходно покривния, който е солидарността на поколенията, за който вие се явявате в момента безхаберни и безотговорни и не си давате сметка каква е вашата отговорност и защо са ви изпратили.
И накрая да ви кажа цялата истина на болезнената демагогия с последното изречение. Днес българските пенсионери, които са в комфорт, са представители на комунистическата номенклатура. Това са хората, които получават високите пенсии, които вие някога назначавахте с големите заплати. Днес те са в комфорта да продължават с моите вноски с нашия бюджет да благоденстват на гърба на тези пенсионери, които са над 80-90%, които са ваши избиратели, които вие демагогски мамите и нямате отговорности към тях. И се обърнах само към вас, защото вие имате претенцията да бъдете социална партия. Либералите са фенове на капитализма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Колчаков? Няма.
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Позволете ми съвсем накратко да взема отношение по два от дискутираните законопроекти.
Първо, законопроектът на госпожа Антонела Понева  и група народни представители. Нашите данни за необходимите ресурси, необходими, за да бъдат от една страна, осъвременени пенсиите с осигурителния доход от 2006 г., а от друга страна да се даде по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, бяха представени вече от председателя на комисията и многократно цитирани. Ще повторя, че двете мерки за пълна година означават допълнителен разход за пенсии в размер на 1 млрд. 600 млн. лв. Тази сума, добавена към предвидените по Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване 4 млрд. 400 млн. лв. за тази година, означават разходи за пенсии 6 млрд. лв.
Очевидно е, че тази година, както се разбра вече дори от вносителите, не могат да бъдат набавени тези ресурси. Но, ако те трябва да бъдат предвидени догодина в бюджета на държавното обществено осигуряване, при всички случаи разходите за пенсии ще надхвърлят тези 10,5% от брутния вътрешен продукт, което е средно за страните на Европейския съюз.
Другият въпрос, който беше дискутиран – по какъв начин да бъдат осигурени тези ресурси – дали на базата на бюджетни икономии в резултат на това, че, от една страна, са подценени приходите, а от друга страна, че са надценени разходите, или пък трябва да се търсят други източници.
Беше поставен въпросът: такава финансова операция подменя ли модела на социалното осигуряване? Тук отговорът е в две посоки. От една страна, с такава финансова операция очевидно не се подменя моделът в неговата цялост и в неговата философия, но той се подменя по отношение на източниците на финансиране и по отношение на солидарността.
При един разходопокривен модел от типа “Бисмарк” средствата се осигуряват изцяло от осигурителни вноски и солидарността се затваря в рамките на осигурените, тоест на работещите. Когато нараства делът на данъците, с които се осигуряват субсидиите за покриване на дефицита, се навлиза в един друг модел, който е характерен за страните от англосанксонския свят - така наречения модел тип “Беверидж”, което означава, че тази солидарност, затворена между работещите, вече се изнася и се разпростира върху цялото население, в това число и пенсионерите в качеството си на данъкоплатци трябва да осигурят тези ресурси.
Аз се радвам, че бяха дадени много предложения по какъв начин да се намерят средства за увеличение на пенсиите не само в рамките на тази или на следващата година и не само в рамките на бюджетния излишък, но и в посока на намаляване на дела на сивата икономика. Становището на Националния осигурителен институт е, че там са най-големите ресурси и че в тази посока трябва да се търсят решения.
Пример за това е 2003 г., когато се въздейства не върху основните причини за наличието на сивата икономика, а върху последствията, тоест сивия пазар на труда с регистрацията на трудовите договори и с въвеждането на минималните осигурителни прагове. Бяха осигурени ресурси от порядъка на 430 млн. лв. допълнително, които ресурси всяка година сега се мултиплицират и вече са включени в нашите разходи. Очевидно е, че там трябва да се търси основният ресурс.
По отношение на двете техники, които се предлагат за увеличение на пенсиите – с по-голяма тежест на една година стаж и с осъвременяване с доход от предходна година или среден доход от предходни години. Такива техники се прилагат, но, както казах вече, те струват изключително скъпо. Очевидно е, че тук трябва да се търси политически консенсус, а не политическо противопоставяне и че всичко това не може да стане наведнъж. Определено не може да стане наведнъж.
Господин председател, ще се спра на изказването на господин Минчо Христов, тъй като той отправи, макар и скрито, но все пак бяха директни репликите към осигурителните фондове и към Националния осигурителен институт, че няма прозрачност в управлението на тези фондове. Искам да припомня, че всяка година Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване се приема от Народното събрание и в доклада, който съпровожда законопроекта, изключително подробно са описани както приходоизточниците, така и разходите. Освен това всяка година управителят на Националния осигурителен институт внася отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване. Друг е въпросът, че за последните три години тези отчети не са разглеждани в пленарната зала, но те са разглеждани в специализираните комисии – в Комисията по труда и социалната политика, на която господин Христов е член, и в Комисията по бюджет и финанси.
Другият начин, по който се осъществява тази прозрачност в управлението на осигурителните фондове, е трипартитната структура на Националния осигурителен институт. Там са представители на синдикатите и на работодателите, тоест онези, които формират приходоизточниците. Освен това оперативното ръководство на НОИ, управителят, не може да извърши разходи над определен праг без съгласието на Надзорния съвет.
На трето място, контрол върху разходите в общественото осигуряване се осъществява от всички специализирани органи – Сметната палата, когато съществуваше – Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Огромен брой са проверките и съответно заключенията на тези два контролни органа в държавата. Смея категорично да твърдя, че досега не са констатирани каквито и да било нарушения, да не говоря за злоупотреби със средствата на държавното обществено осигуряване.
В неговото изказване имаше още един аспект, който многократно се повтаря, но който всъщност е неистина. Аз съм разговарял с господин Христов, но не знам защо повтаря това нещо непрекъснато. Твърдението, че щом като средната продължителност на живота на мъжа е 69 години, той получава средно четири или пет години пенсия, една жена – съответно малко повече, в резултат на което от обществените фондове на социалното осигуряване остават огромни ресурси – къде са тези ресурси?
Всъщност средната продължителност на живота на новородено момче в България е 69,4 години, а на една жена е 76,2. Но това е на новородено. Средната продължителност на очаквания живот на един мъж, навършил пенсионна възраст, е близо 16 години, тоест средно един мъж получава пенсия 16 години, а една жена получава пенсия над 20 години – 21,3. Това е продължителността на получаване на пенсия. Тук очевидно се борави – не знам дали вече не е умишлено, след като многократно сме разговаряли, с тези факти.
Още една неистина, която се разпространява: всъщност в резултат на това, че умират повече пенсионери, това е начинът, по който се крепи финансовата стабилност на НОИ, респективно на осигурителните фондове. Годишно 105 хиляди души умират като пенсионери. Съответно, грубо казано, средствата, които са предвидени за техните пенсии, остават в бюджета на държавното обществено осигуряване. Сумата, която, пак казвам грубо, се пести, е някъде около 60 млн. лв., защото тези хора умират в продължение на цялата година, а не всички на 1 януари.
Едновременно с това броят на новите пенсионери е някъде между 95 и 100 хиляди. Това е потвърждение, че новият модел е по-добър – новоотпуснатите пенсии са с около 20% по-високи от старите пенсии. За тази цел са необходими не “спестените” 60 млн. лв., а между 95 и 100 млн. лв. допълнителен ресурс.
Нещо повече, тези пари, за които говоря, че са спестени, са условно спестени, защото пенсията на един починал пенсионер може да бъде наследена, първо, от неговите наследници; второ, ако съпругата или съпругът са надживели починалия, те получават 20% от пенсията на починалия. На практика така наречените спестени пари, за които се говори, не са и 65 млн. лв., а са малко над 40 млн. лв.
Спирам се на тези подробности, тъй като непрекъснато се тиражират в общественото пространство и създават изключително негативна нагласа и отношение към осигурителната система. Оттам пък се създава вече и нагласа за неучастие в тази система сред работещото население, особено сред младите. Оттам вече се пораждат и корените на неучастието в официалния пазар на труда и укриването на доходи. Това е моето отношение и отношението на Националния осигурителен институт по първия законопроект – на госпожа Понева.
По отношение на втория законопроект – на госпожа Петя Гегова, съвсем естествено и неудобно е аз да говоря и да коментирам заплатите на управителя, на подуправителя или пък възнаграждението на членовете на Надзорния съвет. За да не се остане с убеждение, че ние избягваме този въпрос, ще кажа, че първо, самият законопроект дава наистина една прозрачност по отношение на възнагражденията на управителя, на подуправителя и на членовете на Управителния съвет. Естествено ваше право е да определите такава заплата на управителя, каквато считате, че е необходимо. Аз ще приема това. Предполагам, че и госпожа Караиванова ще се съгласи и ще приеме всяка заплата, която вие като народни представители, които сте ни избрали, предложите.
Второ, за ваше сведение искам да кажа, че всъщност тази заплата е определена или този принцип на определяне на заплатата на управителя на НОИ е въведен още със създаването на Националния осигурителен институт. Първоначално това е било решение на Надзорния съвет, а сега вече се трансформира в законопроект, което е естествено нормалният път за определяне на заплатите на ръководителите на всички органи, които са към Народното събрание и за хората, които се избират от Народното събрание. Благодаря ви за вниманието.
Ако има други въпроси, отново бих взел отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Думата за изказване пожела господин Нено Димов. Заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, първо искам да направя едно изяснение. Господин Христосков каза, че се наследява – господин Христосков, пенсията се наследява само от непълнолетните деца. Много трудно бих могъл да си представя, че един пенсионер ще има непълнолетно дете. Може да има такъв случаи, но те вероятно са единични. (Реплики.)
От съпруга и съпруг – до 20% се наследява, тоест не се наследява изцяло. Това беше спестено.
Аз обаче научих нещо много по-важно. Научих, че ако в момента има продължителност на живота на пенсионерите от порядъка на 16 години, то за тези, които се раждат в момента, им се предвиждат едва 4 години. Тоест вашата политика води до такива условия на живот, че българинът вместо да удължава, както средния европеец, ще съкращава своя живот! Това беше казано тук съвсем ясно и аз мисля, че всички го чухте – новороденото ще живее до 69 години, ако е момче, а новородената жена – до 76, докато в момента живеят много по-дълго. Ето ви нещо, което аз научих и съм удивен, че вие така леко, дори със смях го приемате.
Връщайки се на конкретния законопроект ще кажа, че говорим за солидарност. Една от мерките, която сме приели за тази солидарност е разликата между социалната пенсия и минималната пенсия да бъде увеличена, защото не е справедливо, когато никога не си участвал в солидарната система, никога не си внасял вноски, да получаваш почти толкова, колкото някой е получавал, след като е внасял през целия си трудов стаж макар и минимална осигуровка. Това е ли справедливо? Не е справедливо, господин Христосков, разбира се!
Освен това, господин Христосков, Вие говорите за разходи на НОИ. Националният осигурителен институт няма разходи. Националният осигурителен институт възстановява средствата, които вече е взел, защото хората, които са работили, са дали тези средства на НОИ. Те са ги внесли там, за да ги получат един ден – точно, както ще се случи с втория и с третия стълб. Тези пари не са разход на НОИ. Те са били там за управление и трябва да се възстановят.
Когато един чиновник го води за разход, това е нормално. Той е за това, но ние тук сме политици, за да решаваме проблеми. И пак, говорейки от името на справедливостта, ще кажа, че не е справедливо, когато си работил, от една страна, а от друга страна, когато държавата се задъхва от имане на пари, ти да държиш тези пари далеч от пенсионерите, защото най-потърпевшите са именно те. И ако хората, които са в трудова възраст могат да работят, могат да решават в голяма степен повече или по-малко сами проблемите си, пенсионерите не могат или са много малко тези, които могат.
Тук колегата Колчаков говореше за социалното управление и социалната демагогия.
Колега Колчаков, ние си имаме едно социалистическо правителство, което си действа по социалистическия принцип.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Да ни е честито!
НЕНО ДИМОВ: Да, нека да ни е честито! Тогава пенсиите също бяха нищожно малки. И тогава също се взимаше от всичките, за да се субсидират производства, че да бъде евтино парното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Една минута Ви остава, господин Димов!
НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин председател. Ще приключа в тази една минута.
 Много важно обаче наистина е борбата със сивия сектор. И аз ще ви кажа двете основни мерки – колкото повече данъци и осигурителна тежест, толкова по-разрастващ се сив сектор, защото срещу данъците си ние не получаваме нищо, българският предприемач не получава нищо. Затова ще бяга в сивия сектор, затова не иска да плаща данъци.
И второто – колкото повече администрация, колкото повече административни пречки, защото тази администрация си ражда пречки, толкова по-голям сив сектор. Докато вие не решите тези два кардинални проблема няма да направите това, което поиска от вас и господин Христосков – изваждането на сивия сектор на светло. Докато това не се случи няма да решите проблема. Вие бягате от проблема, затова не го решавате и не приемате и днешния законопроект на Демократи за силна България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Христосков, склонен съм да Ви дам възможност да изясните този въпрос с годините, защото ми се струва, че не бяхте разбран правилно. Вярвам, че и господин Димов ще е доволен да поясните.
Заповядайте, имате думата. (Шум и реплики в залата.)
Има реплика към господин Димов?
Господин Христосков, изчакайте репликата на господин Илчев, след това дупликата на господин Димов и ще Ви помоля да изясните въпроса за годините. Струва ми се, че от това има нужда.
ИВАН ИЛЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Димов, в пленарната зала се явявате втори, как да кажа, бивш кмет на град Пазарджик по споровете по труда и социалната политика с господин Иван Колчаков. Така сме ние в Комисията по труда и социалната политика. По-малко приказвайте за социализъм и капитализъм и повече говорете по същество.
От много правене на сметки просто не виждам сметките!
Давам само един пример и това е моята реплика – моята майка е пенсионирана на 55 години. В момента е на 80. Направете сметка колко години получава пенсия.
Каква е разликата? Това е въпрос може би и към господин Минчо Христов – каква е разликата между продължителността на живота и получаването на пенсията? Може би затова вие не можете да направите добре сметката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Думата имате за дуплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Ще има много бивши кметове, сигурно ще има и бъдещи, господин Илчев, но пожелавам на майка Ви още дълги години да получава пенсия. И дай Боже, на всички пенсионери!
Това, което обаче ще Ви кажа и за което нямах време да направя, за което много Ви благодаря, защото сега ще имам време да го кажа, че един много важен фактор в сивия сектор знаете ли кой е? Ами, държавата, която вие управлявате. Самата държава не плаща осигуровките в пълен размер  –  тези, които дължи. Самата държава! Примерно, за първа и втора категория труд внася много по-малко, отколкото трябва да внася за тези, които се пенсионират рано, не на 55 години, а на 40 примерно и които вземат пенсии много по-дълго. Те са основно служители на държавата, но тя е там, в сивия сектор.
Нещо повече, отново се връщам към този сив сектор, защото само с 6% намалихте общата осигурителна тежест и получихте 200 млн. лв. повече в НОИ. Само с 6%!
Все още осигурителната тежест в България е една от най-високите осигурителни тежести. Тя държи икономиката в сивия сектор, затова се дават пликовете със заплати, а не се пускат официално и не се плаща пълното, защото е много по-лесно по този начин. Намалете с още 6% и ще видите откъде ще получите още не 200, а доста повече от 200, защото това не е право пропорционално.
Ще Ви кажа и още нещо  – за да могат да станат предложенията, които сме направили в закона от Демократи за силна България, те са на две стъпки. Първата стъпка е сега, веднага. И това може да стане с пари от излишъка. От следващата година няма значение дали има излишък или няма излишък. Например повишаването на коефициента от 1 на 1,2 ще бъде предвидено, разбира се, в Бюджет 2008, а защото Бюджет 2007 вече е приет, но това е стъпка, по която трябва да започне да се работи сега, когато се подготвя Бюджет 2008,  а не догодина отново да ни кажете, че, видите ли, няма пари за българските пенсионери, защото бюджетът вече е приет. Ние бием навреме камбаната, за да може по това да започне да се работи от момента, в който стартира процедурата по бюджета, а на практика тя е от следващия месец. И не когато всичко е готово и влезе в Народното събрание да кажете: ама, тя, администрацията, вече го е сметнала, защото администрацията го сметне по най-лесния за нея начин. Ние обаче трябва да имаме политическа воля да го направим по най-добрия за българските граждани, а в случая за българските пенсионери, начин! Защото по този начин и Вашата майка, още веднъж й пожелавам да живее, колкото Господ й е отредил, и всички други български пенсионери ще живеят по-достойно. А това е необходимо. За да живеят те по-достойно утре сутринта вие би трябвало да натиснете зеления бутон, когато става дума за законопроекта на Демократи за силна България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Димов, моля първо да приемете извиненията ми за некоректния начин, по който казах, че това са разходи на Националния осигурителен институт. Имам предвид, че това са разходи от бюджета на Националния осигурителен институт, на Държавното обществено осигуряване, които управителят, като първостепенен разпоредител, управлява. В никакъв случай не съм искал да кажа, че това са пари на НОИ. Аз винаги съм твърдял, че Националният осигурителен институт е един скромен посредник между правата и задълженията на осигурените лица. Ние всъщност само администрираме осигурителната система. В никакъв случай не сме институцията, която определя политиката по харченето. Народните представители и Народното събрание е органът, който определя тази политика. Още веднъж моля за извинение, но наистина става въпрос за неточност в езика.
Ще взема повод от това, което Вие казахте, защото по неправилен начин изтълкувахте статистическите данни за средната продължителност на очаквания живот на новородено. Това е показател, който демографската статистика определя на базата на умиранията и ражданията. В случая става въпрос за умиранията, за риска на едно новородено дете да умре в първата, във втората, в третата година и като съвкупност от вероятностни събития се стига до тази възраст на мъжете – малко над 69 години, и за жените – малко над 76 години, тоест вероятността сега в този момент на базата на данните за умиранията. Това в никакъв случай не означава, че в бъдеще това ще бъде средната продължителност на живот на новородено момче или момиче и тенденцията в последните години показва, че се повишава очакваната продължителност на живота на новороденото от 0 години, за мъжете от 67 години – малко над 69 години, по същия начин за жените – от 74 на малко над 76 години. Така че тези данни в никакъв случай не дават основания за изводи дали по-добре, или по-зле живеят сега хората.
Добрата новина е също така, че се повишава средната продължителност на очаквания живот на един човек – мъж, който вече е навършил 63 години и на една жена, която е навършила 60 години. Длъжен съм да направя това уточнение, защото става въпрос за статистика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христосков, аз имах предвид разминаването между 4 години, за което говореше господин Христов, и Вашата теза - за 16 години, в продължение на които един пенсионер получава пенсия. Там е недоразумението, което ми се струва че възникна, и това ми се струва, че има смисъл да се изясни.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Продължителността на получаване на една пенсия е по данни на Националния осигурителен институт. Ние разполагаме с подробна информация за всеки един пенсионер от датата на отпускане на пенсията до датата на нейното прекратяване, поради смърт или така нареченият летален изход. Статистическите данни на НОИ показват именно тази продължителност за получаване на една отпусната пенсия, съответно за мъжете, както казах, 16 години, а за жените е закръглено на 21 години. В никакъв случай данните за разликата между очакваната продължителност на живот и пенсионната възраст не трябва да се счита, че е максимумът, в който един мъж ще получава пенсия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Именно, това е важно да се разбере. Благодаря Ви.
Има думата заместник-министърът на труда и социалната политика господин Горан Банков. Имаше въпроси и коментари по отношение на дейността на министерството. Моля Ви да вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз заставам пред вас и най-напред искам да ви благодаря от името на Министерството на труда и социалната политика за вашите притеснения за състоянието на българските пенсионери, които са близо 2 млн. и 300 хил. души.
Второ, не бих взел отношение и не мога да оценявам вашата дискусия, защото тя днес се раздели на две. Първата част е политическата дискусия, която е характерна за тази зала и за хора, които са народни представители. Втората част на днешната дискусия е експертната част.
По-скоро аз бих взел отношение към експертната част на дискусията, тъй като нямам право да провеждам политическа дискусия, а и не съм чак такъв политик, каквито сте вие.
Въпросите, които поставяте, действително са много важни. Аз искам да ви  уверя, че от две години самите ние от Министерството на труда и социалната политика,  кога  нарочно, кога по-внимателно – искам да бъда откровен с вас и от името на министъра по труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова, ние също посягахме върху някои основни принципи на българския пенсионен модел. Миналата година успяхме да направим някои неща. Това са първите стъпки. Но вие не сте деца и отлично знаете, че  всяка стъпка в социалната политика означава понякога десетки, стотици, милиони, дори милиарди левове, за провеждане на такава социална политика, каквато на нас ни се иска. Не също искаме да направим това нещо, но предложенията, които се правят за преизчисляване на така наречените стари пенсии, за осъвременяване, актуализиране, увеличаване и т.н. – господин Христосков ви представи данните, а също така и д-р Адемов, да си представим, че министърът на финансите се съгласи с всички нас и ни даде един 1 млрд. 600 млн. лв., с които ние увеличим, дай Боже, пенсиите с 30%. До Нова година всички ние ще ръкопляскаме, ще бъдем доволни, пенсионерите ще бъдат доволни и т.н.
Какво става догодина? Догодина финансовата стабилност на първия, на солидарния стълб, извинете за думата, отива по дяволите. Тогава няма да има  пари и за половината от тези пенсии, и за половината размер на така увеличените пенсии, защото министърът на финансите едва ли втори път ще ни се върже, така да се каже, на номера, който всички ние бихме му изиграли. (Реплика на народния представител Иван Колчаков.)
Искам да кажа още следното нещо. В нашето министерство от две години се работи и по сравнение на нашата пенсионна система с пенсионните системи на всички страни – членки на Европейския съюз, особено с тези на 15-те (ЕС-15). Днес има заседание на Надзорния съвет на НОИ и ние сме представили един доклад от около 90 страници за състоянието на българската пенсионна система с поглед 50 години напред.
Не сте вие хората, на които трябва да обяснявам каква е демографската ситуация – вие много по-добре я познавате. Аз също познавам каква е икономическата ситуация в тази държава – в нашата държава. Потрудили сме се да спазим указанията на Европейската комисия и да обърнем внимание главно на няколко неща в този доклад, а те са важни  и за вас.
Първият проблем е адекватността на българските пенсии. Коефициентът на заместимост засега, за съжаление, все още е твърде нисък. Защото всички ние разчитаме само на първия стълб, а е вярно, че пенсионният модел беше приет, така да се каже, и започна да функционира преди 5-6 години. Освен опит не достигат и достатъчно ресурси, заради икономически и фискални причини, които на вас са ви много добре известни.
РЕПЛИКА: Петнадесет-шестнадесет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Стремежът е тази адеквост до 2020 г. да достигне заедно с трите стълба коефициент на заместимост 60-65%. Такова е състоянието и в европейските страни.
Вторият проблем обаче, който е изключително сериозен, е за финансовата стабилност. Нека за него да ви кажа няколко думи – къде ние сме длъжни да търсим източниците за увеличаване на пенсиите. Разбира се, големият проблем е заетостта. Той е свързан с икономическия растеж, създаване на реални фактори за реален, качествен икономически растеж, но оттук нататък започват другите мерки. Вие всички се изказахте за сивата икономика. Там действително се налага да се води една тежка, дори бих казал с ваша помощ, жестока битка срещу сивата икономика.
Какво направихме в Министерството на труда  и социалната политика? Ние седнахме с работодателите и синдикатите и миналата година сключихме пакт за икономическо и социално развитие. Тази година сме седнали с тях и разговаряме за сключване на национално споразумение и започване на битката срещу сивата икономика като изключително важен механизъм чрез механизмите на социалния диалог. Вчера също имахме среща с работодателите и синдикатите, където този диалог доказано върви добре в поне 15-16 икономически сектора. Ние ще го продължим в съвсем скоро време. Още на 10 април от 10,00 ч. продължаваме с тях.
Втората мярка, която търсим, е увеличаване на събираемостта. Има и редица други мерки, върху които мислим. Вие тук по един или друг повод (аз съм присъствал и друг път в тази зала) ги засягате. Имаме над 700 хил. души, заети в селското стопанство. От тези хора след 1992 г. почти никой не се е осигурявал. От близо над 120 хил. души земеделски производители във връзка с европейските фондове, които идват в България за подпомагане на селскостопанските производители, досега са се осигурявали около 6‑7 хил. души. А къде са останалите до 120 хиляди?! Голяма част от тях сега ще дойдат и ще искат пенсии. Минималната пенсия е 85 лв. Ако от 1 юли пенсията се увеличи с 10%, минималната пенсия ще стане 93-94 лв. Те нямат осигурителен принос, което е основен принцип на българската осигурителна система. Тук обаче има добър опит. Ние го проучваме. Опитът е не само на Полша, но главно на Полша. Европейският съюз също дава достатъчно средства за създаването на такъв фонд. Но да не ви отегчавам.
Мисли се също така за отделяне на втори фонд за онези държавни служители, които са заети в сигурността, отбраната и други такива служби, на които им е дадено правото да се пенсионират по-рано. Може би държавата там трябва да внася пари, за да не ползват пари от солидарния стълб.
Има и редица други мерки, по които мислим. Уверявам ви, че в Министерството на труда и социалната политика, а и не само в нашето министерство, защото “подгряваме” всеки ден Министерството на финансите, както и редица други институции, мислим как да се решават проблемите. Оказва се, че нещата трябва да вървят стъпка по стъпка. Има различни модели и механизми за осъвременяване на най-старите пенсии. Такива се ползват в Белгия, Франция, Холандия, Германия и т.н. Под стари пенсии имам предвид отпуснати примерно през 1975 г. Те са изостанали, но тогава са били други времена, били са други осигуровките и т.н. Така че заедно с Националния осигурителен институт и с институциите, ангажирани с този проблем, ние усилено работим и мислим.
Накрая ми позволете категорично да заявя нещо от името на госпожа Емилия Масларова. Никога, по никакъв повод, пред никакъв пенсионер, пред никакъв журналист тя не е заявявала, че съветва пенсионерите да си продават имотите. Всеки четвъртък ние в Министерството на труда и социалната политика се виждаме ако не с всичките 15-20 пенсионерски организации, то поне с 10-11. Аз почти винаги присъствам на тези срещи, защото отговарям за част от тези проблеми. Кога се разбираме, кога – не, но общо взето никой никога не ги е съветвал да си продават имотите. Ние знаем какво означава за българина собствената тухла, собствената керемида.
Мога да говоря още много, но искам да повярвате, че ние продължаваме не само да мислим, а и да работим. Действително работим по десетки варианти и не си ги държим при нас, в Министерството на труда  и социалната политика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Банков.
Не виждам повече желаещи да вземат думата за изказване по тези законопроекти. Затова обявявам дискусията за приключена. Гласуването ще бъде утре сутринта.
Разполагаме с още 15 минути. Има още един законопроект, предложен за разглеждане по реда на ал. 7. Бих се обърнал към представителите на коалиция “Атака” – дали считат, че за 15 минути може да се започне сериозна дискусия по този законопроект? Ако смятате, че това е така, ще ви дам думата.  Иначе при следващия първи ден от месеца вие ще имате предимството да можете да предложите законопроекта и по него да се дискутира за целия период. (Утвърдителен отговор от народния представител Павел Шопов.)
 
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО.
Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Първо искам да изразя крайното си незадоволство от това, което всички виждаме в пленарната зала. То е очевадно. Ако това е дебат, не знам аз какво съм. Ако това е разискване, и то по такива важни въпроси като предходния – за пенсиите на 2 милиона български пенсионери, и по този въпрос, който е много важен – по законопроекта, който представяме – за двойното гражданство, аз мисля, че е много тъжно за българския парламент. Трябва да си дадем сметка за това, което правим. Едни и същи физиономии присъстват на тъй наречените дебати. Утре народното представителство ще се събере тържествено в пленарната зала, за да гласува. Няма да издържат до края тези, които са вътре, и пак ще се гласува с чужди карти. До това води новата система след изменението на правилника, с това групиране на гласуванията. Утре ще гласуват хора “за”, “против” и “въздържали се”, без да са участвали в дебата. Започвам с това, но сега ще премина конкретно към законопроекта, който сме внесли.
Законопроектът е за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Това е първото разглеждане в пленарната зала на тази тема, която се поставя много често от избирателите на “Атака”, а и не само от тях. Както споделят колегите, на техни приемни, а и както това се отразява от българските медии, се вижда, че най-после трябва да бъде решен въпросът за тъй нареченото двойно гражданство. Ако бъдем адекватни на възприетите решения в Европа, към която принадлежим, ние недвусмислено и категорично трябва да решим въпроса в смисъл, че принципът е един гражданин да може да има само едно гражданство – българското. Предвид някои особености на някои изключително български интереси, това да бъде допуснато по отношение на кръг от лица с българско етническо самосъзнание и самоизявяващи се като българи от определени страни около България, които исторически, етнически, културно и икономически са свързани с България.
Този законопроект е максимално отворен за нови идеи. Ние провокираме този дебат. Докато въпросът не намери своето решение в своя здрав смисъл, което ще бъде от полза за българския национален интерес, той ще виси в публичното пространство, ще бъде предмет на предизборни кампании и послания. Сигурен съм, не само от политическата партия “Атака”, но и от други политически сили в българския парламент, които може би сега няма да го възприемат и няма да гласува “за”.
В общи линии нашият законопроект тълкува и в голяма степен е съобразен с духа на чл. 25, ал. 1 от българската Конституция. Има се предвид, че българският гражданин е “лице по местоживеене и всяко лице, родено на територията на Република България, ако не е придобило друго гражданство и произход”. При системно тълкуване на този текст ще видим, че волята на законодателя, на създателя на българската Конституция е българското гражданство да бъде единствено за българския гражданин.
Другото – едно лице да има двойно българско гражданство, е вече въпрос на изключение. Това е правилото - да може да си има двойно гражданство.
За тези изключения, които са примерни и които могат да бъдат предмет на дебат, който е открит, пак повтарям, ние изброяваме примерно, че изключение от това правило по ал. 1 се допуска само за граждани от български и етнически произход и с българско самосъзнание, които живеят постоянно в съседните на Република България райони – Гърция, Македония, Сърбия и Румъния, както бесарабските и таврийски българи. Това е изключението по отношение на второ гражданство, освен българското гражданство.
Ние предвиждаме и реда и начините, по които да става афиширането само като български граждани и за освобождаването - §  6, чл. 20. За лица, които не принадлежат към категорията по чл. 3, ал. 2 – това са изключенията, които преди малко изброих, предвиждаме такъв гражданин, който не принадлежи към тая категория на чл. 3, ал. 2, е длъжен незабавно да поиска освобождаването от българско гражданство.
Този закон според нас има много важни и стратегически последици. Този закон ще реши много проблеми, които съществуват, така или иначе, висят в публичното пространство. Ние ги поставяме непрекъснато по един или друг повод, стигаме до тях, коментираме ги и се опитваме да ги решаваме, но това става половинчато чрез други закони. С този закон тези проблеми ще бъдат решени с един удар, нещата ще бъдат отрязани като с нож и повече няма да има възможност да се правят каквито и да е спекулации по други теми, свързани с факта, че граждани на чужди държави не могат да имат и българско гражданство. Така е и в съседните нам страни – така е в Гърция, така е в Румъния, с която влязохме заедно в Европейския съюз. В Европа това е абсолютното правило, от което има само няколко изключения. Сега няма да ви занимавам точно кои са, но тези изключения са подобни на тези, които нашият законопроект предвижда – страни, които дават възможност на свои граждани да имат и друго гражданство, но то пак е свързано с някаква близка на тях етническа принадлежност или съответната етническа принадлежност и самосъзнание.
Чудесен пример в това отношение е съседната нам Република Турция, която не е член на Европейския съюз, но може да бъде пример за нас като съседна страна, която прави едно-единствено изключение със специален акт на Меджлиса. Това изключение е за бивши български граждани, които по някакъв начин живеят в пределите на Република Турция. Пак повтарям, това там е въздигнато като едно абсолютно изключение, единственото изключение.
Ние от “Атака” предлагаме на вашето внимание този законопроект и се надяваме да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, това бяха мотивите. Доклади от комисиите не са постъпили. Водеща е Комисията по правни въпроси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Преди да пристъпим към обсъждане, само няколко думи във връзка с казаното в началото от господин Шопов.
По отношение на гласуването, господин Шопов, бих се съгласил веднага с Вас, ако досегашният начин на гласуване осигуряваше гласуване само със собствени карти. Както Вие сте много наясно, проблемът е в това, че масово и системно народните представители гласуват с по четири-пет карти. Аз твърдя, че концентрирането на гласуването в определени часове многократно намалява тази практика и законите се приемат с необходимия кворум. За съжаление, някои колеги продължават да гласуват с чужди карти. Въпросът, господин Шопов, е дали ние желаем да скъсаме с тази практика или напротив. Аз оставам с впечатление от Вашето изказване, че Вие по никакъв начин не желаете да се скъса с тази практика и искате да възстановите един начин на работа, който много сериозно и тежко компрометира Народното събрание. Въпросът е как ние разглеждаме нашето участие в работата на Народното събрание – дали искаме да утвърдим неговия авторитет, или системно да го рушим. В много случаи, за съжаление, определени народни представители, и то от вашата парламентарна група, създават впечатление за второто.
За процедура думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председател, няма да отговарям на Вашите забележки, тъй като “Атака” никога не гласува с чужди карти. Това е въпрос на морал. Ние сме решили този въпрос.
Процедурното ми предложение е да удължим работното време до приключване на дебата по тази точка. Предлагам да бъде гласувано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, за такова гласуване е необходим минимален брой народни представители в залата, а простият поглед върху залата показва, че в нея няма 121 души. Така че аз не мога да подложа нищо на гласуване.
Господин Павел Чернев желае да се изкаже по този законопроект. До края на заседанието остават 3 минути. Дискусията по законопроекта навярно ще продължи в първото число на следващия месец.
Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, в рамките на оставащите по-малко от две минути и половина ще се постарая да се изкажа и дано българските рапари не ми завидят за скоропоговорката, която ще ви демонстрирам.
Господин Шопов, извинявам се, не съм запознат в дълбочина с Вашия законопроект, за което искрено съжалявам, но не постъпваме ли малко неразумно като “горим къщата, за да изгорим на Вуте плевнико”? Красноречиво соча към групата на ДПС. Не бързайте да се радвате, господин Казак. Хайде да решим въпроса с тези гласове от Турция, които идват и определят вота в европейска вече България, не че някога е преставала да бъде. Да не лишаваме от граждански права може би стотиците хиляди икономически изселници, които са в Канада, САЩ, Австралия, Западна Европа. Дали това е съобразено? Нека да съобразим закона и с техните интереси, защото наистина режем голям къс от нацията по този начин.
Пак се извинявам, ако допускам неточност поради непознаване материята на законопроекта, но мисля, че все още има време да се коригира. Не знам, сигурно и вие поддържате контакт с големи общности, аз го правя, доста ще загубим, ако така директно отрежем. Не че съм против да се отреже възможността на тези с двойно гражданство от Турция да гласуват по въпроси, които не ги касаят – евроизбори, местни избори, и т.н., и т.н. Категорично не се изказвам в тази насока, а обратното. Но пак ви казвам: “да не изгорим нашата къща, за да изгорим на Вуте плевнико”.
Духът на закона е в правилна насока и идеята е наистина точна. Не вярвам някой национално отговорен, седящ тук, да има нещо против. Аз ще подкрепя този законопроект с тази забележка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Чернев.
Часът е 14,00.
Няколко съобщения.
Утре, 5 април, четвъртък, в началото на пленарното заседание ще бъдат проведени гласувания по следните законопроекти:
- гласуване на първо четене на Законопроекта за възпиране облагодетелстването по служба и за избягване конфликт на интереси;
- гласуване на първо четене на три законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Комисията по европейските въпроси ще заседава на 5 април, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес, сряда, от 15,00 ч. в зала 134 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по транспорта и съобщенията ще проведе редовно заседание днес, 4 април, от 14,30 ч. в зала 130 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание днес, сряда, от 15,30 ч. в зала 232 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по правни въпроси ще заседава днес, сряда, от 14,30 ч. в зала 356 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по околната среда и водите ще проведе редовно заседание днес, сряда, от 15,00 ч. в зала 248 на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 

(Закрито в 14,02 ч.)
 

Председател:
Георги Пирински
 
Секретари:
Петя Гегова
Десислав Чуколов