Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Пенко Атанасов и Ясен Попвасилев
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме  кворум. Откривам  заседанието.
Пристъпваме към изпълнение на нашия дневен ред за днес.
Уважаеми колеги, както си спомняте от вчерашния ден, предстои първо да извършим гласувания по разглежданите вчера законопроекти.
Първо, предстои да гласуваме на първо четене Законопроекта за възпиране облагодетелстването по служба и за избягване конфликт на интереси, внесен от Филип Димитров и група народни представители, обсъждан вчера.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 166 народни представители: за 72, против 49, въздържали се  45.
Законопроектът не се приема.
Заповядайте, господин Димитров – навярно предложение за прегласуване.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин  председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да мотивирам процедурното си предложение пред вас, защото ми се струва, че ситуацията, пред която сме изправени, не е такава, която да няма последици. С вота си в момента, очевидно голяма част от залата разбира това, ние казваме на българската нация дали събраните в това Народно събрание хора искат да гледат сериозно на своята дейност като народни представители или не. Или казваме на нацията, че в ситуацията, в която се намираме, при толкова много подозрителност, при толкова много укори за възможна корупция, при толкова много съмнения в почтеността на институциите, ние сме готови да дадем сигнал, че поставяме ограничения именно на онези, които за хората изглеждат привилегировани или по някакъв начин ползващи се от допълнителна защита, или отказваме да им кажем това. Ако ние не им дадем този сигнал, ако ние не приемем, че позициите на народен представител, висш администратор, висш магистрат, представител на местната власт от най-висок порядък са позиции, които дават не само права, но и по-големи задължения, не можем да разчитаме на доверие.
Затова ви приканвам: преоценете позицията си и тези, които се поколебаха да гласуват – всички въздържали се, четиридесет и толкова човека, които разбират, че не е почтено да кажат “не” на такъв закон, но не смеят да кажат “да” – хайде, съберете смелост и го направете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново предложения законопроект.
Гласували 180 народни представители: за 54, против 63, въздържали се 63.
Законопроектът не се приема.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Три законопроекта бяха обсъждани вчера.
Първо, гласувайте Законопроект № 702-01-3 за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с вносител – Министерският съвет.
Гласували 170 народни представители: за 164, против 3, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
 Подлагам на гласуване Законопроект № 754-01-17 за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с вносители Петя Гегова и група народни представители.
Гласували 165 народни представители: за 123, против 16, въздържали се 26.
Законопроектът е приет на първо четене.
Сега подлагам на гласуване Законопроект № 754-01-19 за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с вносители Антонела  Понева и група народни представители.
Гласували 178 народни представители: за 49, против 45, въздържали се 84.
Законопроектът не се приема.
Предложение за прегласуване – давам думата на господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги! Моята процедура е за прегласуване. Вчера по време на дебата стана ясно, че това, което предлага госпожа Понева и колегите с промяната на Кодекса за социално осигуряване, е възможна, реална стъпка. Оспорваха се параметрите на тази стъпка, дали може такава голяма финансова подкрепа да се извърши от страна на държавния бюджет към бюджета на НОИ, дали трябва да бъде този процентът, с който трябва да се коригира и да се изчислява базата – 1 или 1,2. Все пак остана една реална възможност да се увеличат пенсиите на българските пенсионери – хората, които най-много пострадаха в тези години на голямата промяна в България.
Затова е хубаво всички ние да се съгласим да подкрепим този законопроект на първо четене и да продължим дебата на второ четене. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте отново предложения законопроект.
Гласували 180 народни представители: за 52, против 52, въздържали се 76.
Законопроектът не се приема.
Едно съобщение, уважаеми колеги: на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпил Указ № 105 на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 23 март 2007 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност се връща за ново обсъждане. Указът ще бъде разпределен на водещата Комисия по енергетиката. Очевидно по него би трябвало да имат отношение Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси. Така че ще ви моля, без формално да разпределям на комисиите този указ, да установите връзка с господин Аталай и да съдействате за изготвяне на становище на Народното събрание по указа на президента.
С това приключват гласуванията и съобщенията за днешния ден.
Следва да преминем, съгласно вчерашното ни решение, уважаеми колеги, към точка шеста от нашата седмична програма, която е първа за днешния пленарен ден, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ.
По тази точка има внесен доклад от две части на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Първата част е внесена на 27 март т.г., а втората част вчера – на 4 април 2007 г.
Давам думата на председателя на комисията господин Свинаров. (Шум и реплики в залата.)
Моля за тишина! Моля за внимание, уважаеми колеги!
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно избиране на членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, обнародван в “Държавен вестник”, бр. 102 от 19.12.2006 г., влезе в сила на 22 декември 2006 г. По силата на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби Народното събрание трябва да избере в едномесечен срок от влизането в сила на закона членовете на държавния орган, който ще осъществява политиката на Република България за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а именно – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Съгласно чл. 5 от закона комисията е колегиален орган, който се състои от девет члена, включително председател, заместник-председател и секретар, избрани от Народното събрание по предложение на парламентарните групи.
В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на Четиридесетото Народно събрание са постъпили следните предложения:
1. От Парламентарната група на Демократи за силна България, внесено на 12 януари 2007 г. – за господин Валери Георгиев Кацунов и господин Иларион Димитров Иларионов.
2. От Парламентарната група на Български народен съюз, внесено на 19 януари 2007 г. – за госпожа Екатерина Петкова Бончева-Лисичарова, господин Стилиян Георгиев Станев и господин Веселин Ясенов Ангелов.
3. От Парламентарната група на Движението за права и свободи, внесено на 19 януари 2007 г. – за господин Орхан Ахмедов Исмаилов, господин Бойко Георгиев Ганчевски и госпожа Невин Фети Осман.
4. От народния представител Марио Тагарински, внесено на 25 януари 2007 г. – за господин Владимир Стоянов Джаферов. На 23 февруари 2007 г. е постъпило предложение от десет независими народни представители със същото предложение – за господин Джаферов.
5. От Парламентарната група на Обединените демократични сили, внесено на 31 януари 2007 г. – за господин Георги Константинов Георгиев.
6. От Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, внесено на 31 януари 2007 г. – за господин Румен Йорданов Борисов, господин Богдан Петров Цанев, господин Мартин Любенов Томов и господин Тодор Илиев Трифонов.
7. От Парламентарната група на Коалиция “Атака”, внесено на 7 февруари 2007 г. – за господин Камен Маринов Каменов.
8. От Парламентарната група на Коалиция за България, внесено на 7 февруари 2007 г. – за господин Георги Матеев Георгиев, господин Евтим Костадинов Костадинов, госпожа Искра Василева Баева и господин Христо Цолов Марински.
За така изброените кандидати за членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия са представени необходимите документи, съгласно чл. 6, ал. 1 от закона.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от закона, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при Четиридесетото Народно събрание трябва да провери дали кандидатите за членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия отговарят на изискванията на чл. 5, ал. 4, точки 2, 3 и 4. По силата на чл. 5, ал. 4, точки 2, 3 и 4 членове на комисията не могат да бъдат лица, които са били щатни или нещатни служители или секретни сътрудници на органите по чл. 1 от закона, както и ако са щатни и нещатни служители, служители под прикритие и сътрудници на службите за сигурност и службите за обществен ред.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в срока по чл. 6, ал. 1 изпрати писма до министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, директора на Националната разузнавателна служба и началника на Националната служба за охрана за извършване на проверка за наличието на посочените обстоятелства в архивите на ръководените от тях структури.
Съгласно писмата, получени от Национална служба за охрана, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи господин Георги Константинов Георгиев отговаря на изискванията по чл. 5, ал. 4, т. 2, 3 и 4. Националната разузнавателна служба изпрати материали на Първо главно управление на Държавна сигурност – дело за оперативно наблюдение “Сердар”. От материалите може да се направи изводът, че господин Георгиев отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 4, точки 2 и 3. Съгласно писмото на директора на Националната разузнавателна служба господин Георгиев отговаря на изискванията по чл. 5, ал. 4, т. 4.
Съгласно получените отговори всички останали кандидати за членове на комисията отговарят на изискванията по чл. 5, ал. 4, т. 2, 3 и 4.
В изпълнение на чл. 6, ал. 3 от закона председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изпрати в Национална служба “Сигурност” – МВР, документите на кандидатите за извършване на проучване за надеждност. В срока по ал. 3 Национална служба “Сигурност” извърши специално проучване по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, съгласно което седемнадесет от кандидатите за членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Строго секретно”, а именно: Валери Георгиев Кацунов, Иларион Димитров Иларионов, Екатерина Петкова Бончева-Лисичарова, Веселин Ясенов Ангелов, Орхан Ахмедов Исмаилов, Бойко Георгиев Ганчевски, Невин Фети Осман, Владимир Стоянов Джаферов, Румен Йорданов Борисов, Богдан Петров Цанев, Мартин Любенов Томов, Тодор Илиев Трифонов, Камен Маринов Каменов, Георги Матеев Георгиев, Евтим Костадинов Костадинов, Искра Василева Баева и Христо Цолов Марински.
На основание чл. 42, ал. 1 т. 1 и 2 от Закона за защита на класифицираната информация, Национална служба “Сигурност” издаде отказ да достъп до класифицирана информация № 151 от 2 март 2007 г. на господин Стилиян Георгиев Станев. На основание чл. 40, т. 4 и чл. 41, т. 2 и 4 от Закона за защита на класифицираната информация, Национална служба “Сигурност” издаде отказ за достъп до класифицирана информация № 152 от 2 март 2007 г. на господин Георги Константинов Георгиев.
Лицата са уведомени за получените откази, съгласно изискванията на чл. 57, ал. 4 от Закона за защита на класифицираната информация. В законоустановения седемдневен срок отказите за издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация са обжалвани от заинтересованите лица пред Държавната комисия по сигурността на информацията.
В срока по чл. 66, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация със свое решение от 22 март 2007 г. Държавната комисия по сигурността на информацията потвърди издадените от Национална служба “Сигурност” откази за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Строго секретно” на господин Стилиян Георгиев Станев и господин Георги Константинов Георгиев. В срока по чл. 67 от Закона за защита на класифицираната информация Държавната комисия по сигурността на информацията е съобщила за решенията си на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесените кандидатури за членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на две свои заседания.
В заседанието, проведено на 21 февруари 2007 г., бяха изслушани кандидатите, предложени от Парламентарната група на ДСБ, Парламентарната група на БНС, Парламентарната група на ДПС и от народния представител Марио Тагарински. В заседанието, проведено на 23 февруари, бяха изслушани предложените кандидати от Парламентарната група на ОДС, Парламентарната група на НДСВ, Парламентарната група на Коалиция “Атака” и Парламентарната група на Коалиция за България. На кандидатите бяха задавани въпроси за тяхната професионална квалификация, за мотивите им да приемат номинирането им за членове на комисията, както и за приоритетите в бъдещата им работа.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред констатира, че кандидатурата на господин Владимир Джаферов не отговаря на формалното изискване на чл. 5, ал. 1 от закона, където изрично е посочено, че предложенията за членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия могат да се правят единствено от името на парламентарна група.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред констатира, че кандидатурите на господин Стилян Георгиев Станев и господин Георги Константинов Георгиев не отговарят на изискванията на чл. 5, ал. 3 от закона, а именно – че не са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Строго секретно”.
Със свое писмо от 22 март 2007 г. до председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред госпожа Искра Баева заявява отказа си от участие в по-нататъшната процедура по избиране на членове на комисията.
На основание чл. 6, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред внася настоящия доклад, обобщаващ резултатите от проведеното проучване. Към доклада са приложени предложенията на парламентарните групи, автобиографиите на кандидатите, писмата от министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, директора на Националната разузнавателна служба и началника на Националната служба за охрана, отказа на госпожа Искра Баева и писмата на Държавната комисия по сигурността на информацията.”
Продължавам да чета част втора от доклада.
“В изпълнение на чл. 6, ал. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред внесе на 27 март 2007 г. в Деловодството на Народното събрание доклад, обобщаващ резултатите от проведеното проучване за избиране на членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред констатира, че кандидатурите на господин Стилян Георгиев Станев и господин Георги Константинов Георгиев не отговарят на изискванията на чл. 5, ал. 3 от закона, а именно – че не са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Строго секретно”. С писма на председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред от 27 март ръководствата на Парламентарната група на БНС и Парламентарната група на ОДС са информирани, че издигнатите от тях кандидатури не отговарят на изискванията на закона и че от датата на внасяне на доклада на комисията започва да тече 7-дневен срок за издигане на нови кандидатури. Седемдневният срок по чл. 6, ал. 6 от закона изтече на 3 април 2007 г. и нови предложения не са постъпили в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Със свои писма, съответно от 22 и 28 март 2007 г., до председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред госпожа Искра Баева и господин Христо Марински заявяват отказа си от участие в по-нататъшната процедура по избиране на членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
На основание чл. 5, ал. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия от името на Парламентарната група на Коалиция за България в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред постъпиха две нови предложения за членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а именно –на 20 март 2007 г. – за господин Апостол Иванов Димитров, и на 27 март 2007 г. – за госпожа Татяна Колева Кирякова.
На свое заседание, проведено на 28 март 2007 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа постъпилите откази и постъпилите нови предложения. В резултат на проведената дискусия бе констатирано, че госпожа Искра Баева и господин Христо Марински не отговарят на изискванията на чл. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Решението на комисията по отношение кандидатурата на госпожа Баева бе взето със 17 гласа “за”, 5 гласа “против” и без “въздържали се”.
Решението на комисията по отношение кандидатурата на господин Марински бе взето с 19 гласа “за”, 1 глас “против” и 3 гласа “въздържали се”.
На заседанието Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изслуша господин Апостол Димитров и госпожа Татяна Кирякова относно професионалната им квалификация, личната им мотивация за приемане номинирането им за членове на комисията, както и за приоритетите в бъдещата им работа.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в срока по чл. 6, ал. 2 от закона изпрати писма до министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, директора на Националната разузнавателна служба и началника на Националната служба за охрана за извършване на проверка за наличието на обстоятелствата, посочени в чл. 5, ал. 4, т. 2, 3 и 4 от закона, в архивите на ръководените от тях структури. Съгласно получените отговори господин Димитров и госпожа Кирякова отговарят на изискванията по чл. 5, ал. 4, т. 2, 3 и 4 от закона.
В изпълнение на чл. 6, ал. 3 от закона председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изпрати в Национална служба “Сигурност” – МВР документите на двамата кандидати за извършване на проучване за надеждност. В срока по ал. 3 Национална служба “Сигурност” извърши специално проучване по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, в резултат на което господин Апостол Димитров и госпожа Татяна Кирякова са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация “Строго секретно”.
На основание чл. 6, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред внася настоящия доклад, обобщаващ резултатите от проведеното проучване. Към доклада са приложени предложенията на Парламентарната група на Коалиция за България, автобиографиите на кандидатите, писмата от министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, директора на Националната разузнавателна служба и началника на Националната служба за охрана и отказът на господин Христо Марински.
На свое заседание, проведено на 4 април 2007 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 14 гласа “за”, без “против” и 5 гласа “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание следния проект за Решение за избиране на членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
“РЕШЕНИЕ
на Народното събрание за избиране на членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 7 на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Обн., ДВ, бр. 102 от 19.12.2006 г.)
 
РЕШИ:
 
1. Избира за членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия:
Апостол Иванов Димитров
Валери Георгиев Кацунов
Георги Матеев Георгиев
Евтим Костадинов Костадинов
Екатерина Петкова Бончева-Лисичарова
Орхан Ахмедов Исмаилов
Румен Йорданов Борисов
Татяна Колева Кирякова
Тодор Илиев Трифонов
2. От състава на комисията избира за:
председател – Евтим Костадинов Костадинов
заместник-председател – Орхан Ахмедов Исмаилов
секретар – Румен Йорданов Борисов.”
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, чухте доклада и проекта за решение, представени ви от господин Свинаров. Както личи, комисията е приела този проект за решение с 14 гласа “за”, без гласове “против” и 5 гласа “въздържали се”.
Преминаваме към дискусия. Имате думата.
За процедура – господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили правя предложение за директно предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за директно предаване. Обратно предложение не виждам.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 163 народни представители: за 56, против 67, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
За прегласуване – господин Шопов. Имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): С това гласуване, което видяхме, започват съмненията, че отново има ченгесарска операция в случая. (Оживление в залата.) Тази тема, която е толкова дискусируема в българското политическо и обществено пространство и толкова български граждани се интересуват от това, което ще стане, отново ще бъде скрита. Както мнозинството е замислило състава на тази комисия, явно е, че тук се цели да се скрие технологията, по която ще бъде взето решението. Това само по себе си минира закона и създава много основателни съмнения в българското общество.
Затова, уважаеми колеги, няма какво да крием, няма от какво да се страхуваме пред българските граждани, нека им дадем тази възможност да видят как ще бъде съставена тази комисия. Това е началото на работата на тази комисия. Оттук нататък имайте предвид, че със затъмнението, което желаете да наложите, започват съмненията относно нейната работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямаше ясно формулирано предложение за прегласуване, но очевидно това беше намерението на господин Шопов.
Моля, гласувайте отново процедурата.
Гласували  164 народни представители: за 57, против 70, въздържали се 37.
Предложението отново не се приема.
Преминаваме към обсъждане. Кой желае да вземе думата?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Действието на този закон и на тази комисия започва с фалстарт. Фалстартът е вече случилото се до този момент – мнозинството отхвърля възможността българските граждани да видят как ще бъде избран съставът на въпросната комисия.
Искам да изразя крайната си неудовлетвореност – своята и тази на политическата партия „Атака”,  от последните развития и номинациите, които бяха представени в пленарната зала. Разпоредбата на закона, която приехме преди известно време, е такава, че дава възможност на всяка парламентарно представена политическа сила в Четиридесетото Народно събрание да има свой представител в тази комисия. Това обаче не е така. Разви се недостойна и грозна процедура до този момент по отношение на някои кандидати, най-вече имам предвид кандидата на ОДС. Беше направено всичко възможно един достоен човек да бъде спрян да бъде представен като кандидат в пленарната зала.
В същото време има съмнение  по отношение на качествата и принадлежността с  бившите служби на тези девет души включително, които бяха прочетени в пленарната зала. Понеже това са кандидати, представени от мнозинството, те не бяха спрени от комисията, която ги проверяваше.
От друга страна процедурата в закона е такава, че предвижда (за това няма абсолютно никакво съмнение) номинациите да не бъдат правени ан блок в пленарната зала и вкарвани в пакет (тези  девет души), а всяка кандидатура, включително и неодобрените от комисията, да бъдат представени в пленарната зала и по обичайния начин, както сме го правили много пъти по отношение на други комисии, да бъдат гласувани поотделно. Това също е ново нарушение. Ако вие възприемете тази технология, отново ще бъде пореден фал в избирането на комисията. Така вие създавате още от самото начало съмнения за работата на комисията и резултатите, които тя трябва да представи като дейност пред българското общество по отварянето на досиетата.
Дотук това е до голяма степен чисто формалната страна на нещата по спазването на закона. Този закон вие го приехте в тази пленарна зала преди  известно време, но сами не го спазвате и не се движите по неговите разпоредби.
А сега по същество – относно дискриминацията на определени политически сили. Такава  дискриминирана политическа сила – трябва да бъдем обективни и реални – е ОДС по отношение на нейния кандидат, което  е злободневие в обществото вече трети месец и е голям проблем, който ще има своите последици. Ще се помни, че един човек беше отрязан, без дори да е имал възможността да бъде номиниран пред пленарната зала.
Аз ще говоря за дискриминацията, която се осъществява по отношение на политическата сила „Атака” и която всъщност не е нова, а се осъществява в продължение на цялата работа на Четиридесетото Народно събрание. Тази дискриминация и двойни стандарти отново бележат своето проявление по отношение на този проблем.
Нека да си спомним за дискриминацията по отношение на „Атака”. Наскоро тук беше избирана друга комисия – за Интерпарламентарната православна асамблея. Беше проявен двоен стандарт, „Атака” беше незаслужено дискриминирана и нейният кандидат не беше допуснат в тази комисия, а това можеше да стане. Да не говорим за дискриминацията и двойните стандарти, които се проявяват по отношение на „Атака”, що се касае до заместник-председател на Народното събрание. Твърдо заявявам, че за това до този момент главна вина има председателят на Четиридесетото Народно събрание господин Пирински, който не си изпълнява задълженията във връзка с ръководството на Народното събрание и попълването на състава му. В скоро време ние ще предприемем действия, с които ви заявявам, че ще блокираме работата на Четиридесетото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изказвайте се по точката от дневния ред!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма да го направим по груб начин. Ще го направим елегантно.
Господин Пирински, темите са свързани. Това е дискриминация, която непрекъснато се осъществява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Така е според Вас, но не и според мен.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Правят се попълнения в постоянните комисии, но що се касае до „Атака”…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, изказвайте се по точката от дневния ред! Втори път Ви предупреждавам. Трети път няма да Ви предупреждавам.
ПАВЕЛ ШОПОВ:  Пак ви повтарям – това е дискриминация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Върнете се на темата по точката от дневния ред!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Кандидатът на „Атака” – господин Камен Каменов, който отговаря на всички условия, защо да не бъде член на тази комисия?! Има всички необходими за това качества. Законът дава правото и възможността, а дори и задължава народното представителство да избере такава комисия, в която всяка политическа сила от Четиридесетото Народно събрание да има своя кандидат.
Тук се поставя и още един въпрос – защо е това разпределение – от общо 9, 7 са за управляващите и 2 за опозицията?! Това е абсолютно нелогично, тенденциозно и цели в тази комисия БСП в крайна сметка да има такъв дял, че да може да скрие досиетата, което, разбира се, е естествено и обяснимо. Ние отдавна предупреждаваме по този въпрос и тази тема, че всъщност БСП ще направи всичко възможно, така че досиетата да бъдат отворени избирателно, да не бъдат отворени докрай,  да бъдат отворени тенденциозно с политическа цел. Съотношението – от общо 9 бройки – 7:2, е типичен пример за това.
„Атака” беше тази политическа сила, която можеше да представи кандидат, който да бъда абсолютно непредубеден. Защото „Атака” не е участвала във властта, всички други политически сили по някакъв начин са участвали във властта или са били близко до властта. Но това се прави тенденциозно и нарочно - „Атака” да няма свой представител в тази комисия.
Ние ви  заявяваме, че няма да забравим и тази дискриминация, и този двоен стандарт. Заявяваме ви, че който ни тъпче днес, да му мисли утре! Като казвам „който ни тъпче днес”, имам предвид този, който тъпче нас, българите. Никой няма да бъде забравен и нищо няма да бъде забравено. Това е още една причина да бъдем особено ревностни в бъдеще в това, което ви казвам на вас, народните представители от Четиридесетото Народно събрание. Защото не бива да забравяте, че и според социологическите проучвания, а тези, които правят социологическите проучвания и които ги представят, не са благоприятно настроени към „Атака”, „Атака” е втора парламентарно представена политическа сила. За това трябва да се държи сметка. Трябва да се държи сметка за нагласата в обществото. Тя ще се види много скоро в предстоящите избори. Защото това съотношение 9, от които 7 са представители на управляващите, изобщо не отговаря на нагласата в обществото, то не е реално, то е с почти две години давност назад. Имайте предвид, това е може би съотношението от м. юни 2005 г. Сега съотношението в обществото е съвсем друго. Казвам ви го, за да го имате предвид.
„Атака” няма да участва в това гласуване, защото това гласуване явно е подготвено да бъде фарс, нещата са предварително решени, те са предопределени дори не от участващите тук народни представители в тройната коалиция, а от тримата лидери на тройната  коалиция. Така че ние няма да участваме в този фарс, който се нарича създаване  на комисия по отваряне на досиетата, защото това няма да бъде комисия по отваряне на досиетата, а това ще бъде комисия по скриване на досиетата поне за известно време още, за да се скрият престъпленията през комунистическото управление. Скриване на досиетата до времето и до момента, когато „Атака” ще дойде на власт и ще ги открие тогава истински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Думата има господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато се нарушават основните принципи на демокрацията и на законността и на Конституцията, не можем да очакваме, че резултатът ще бъде добър и ще бъде принципен. В тази връзка аз искам да задам един принципен въпрос на ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на господин Свинаров в частност, защото той е известен юрист и би трябвало да преценява като юрист, а не само като политик, по какви критерии, господин Свинаров, преценихте да ни предложите да избираме? Вие ни предлагате от 9 да изберем 9. Това ми напомня едни минали времена, когато нямахме никакъв избор. Как бяха подбрани кандидатите и как бяха разпределени квотите? Как вие отнехте на народните представители в пленарната зала изконното им право по Конституция те да избират? Кой ви даде това право - вашите избиратели, Конституцията или законът,  вие да изберете вместо нас тези 9 човека? Не коментирам самите хора, няма да си позволя да го направя, всички тези хора сигурно са достойни, минали са през всички процедури. Защо точно 9? Как ги избрахте, как разпределихте квотите, с кого се консултирахте и какво точно ни предлагате да избираме? Аз отказвам да участвам в такъв фарс – от 9 да избера 9, които вие сте ни подбрали. Основно демократично право е да избираш и на  всички нас тук като еманация на българските избиратели, поне би трябвало да бъде така, вие отнемате това право на Народното събрание и по този начин го отнемате и на българските граждани. Кой ви даде това право? И с какво съдружие го направихте? На този въпрос искам да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики на господин Тагарински? Няма.
За изказване – госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Може би дължим някакво пояснение на въпроси от рода на тези, които зададе господин Тагарински. Формално има предложени 19 души. Който не отговаряше на условията, затова получи сертификат, право на обжалване и резултата от обжалването. От хората, които получиха право на достъп, получиха удостоверение от специалните служби от Министерството на отбраната и от Министерството на вътрешните работи, останаха повече от 9 души. Останаха примерно четиримата души на НДСВ, останаха двамата души на ДСБ, двамата души на „Народен съюз”, предложението на „Атака” и предложението за Владимир Джаферов, което изхожда от Марио Тагарински.
Да, комисията можеше да пусне всички тези предложения и тогава щеше да има възможност например моята парламентарна група да участва по-съществено от БНС и от ДСБ в избора на това кой от техните предложени кандидати предпочитаме. Ние решихме, че това не бива да става и че е нормално парламентарните групи, които ще имат свои представители, да имат приоритетното право да кажат кой от техните кандидати е приоритетен за тях самите. И аз смятам това за по-справедливо и за по-коректно към опозицията. Да, може да се спори по въпроса какво трябва да бъде съотношението в комисията. Една от тезите беше всяка парламентарна група да има представител. Извинете ме, но няма създаден от парламента орган, в който всяка парламентарна група да има представител и да няма съотношение, което произтича преди всичко от основното съотношение на мандатите. Така че тук също е спазена тази пропорция.
Да,  има две места, които категорично са за опозиционни кандидати. Как бяха подбрани опозиционните кандидати, след като опозиционните парламентарни групи са повече от две? СДС ни улесни, като не посочи кандидат и от трима опозиционни кандидати останаха две места.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС, от място): Много свестен човек!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Пинчев, няма нужда да ме прекъсвате, уважаваме човека, уважаваме правото ви да предложите. Държавната комисия по сигурността на информацията се произнесе по въпроса, вашият човек не отговаря формално на условията и залата не коментира. Желанието да направите политически процес от тази работа не ви е отнето. Направете алтернативна комисия, ако искате, шест алтернативни комисии и си решете въпроса както политически намирате за добре. Вие сте действали по процедурата, но мнозинството – също.
Защо от кандидатите, които предпочитаха ДСБ, БНС и „Атака”, са избрани тези двама кандидати – един непредубеден човек може да прецени. Да, вероятно натежа обстоятелството, че кандидатът на „Атака” беше в челото на митинга пред част от българската преса. Вероятно натежа и това. Мисля, че не е имало предварителна нагласа на тази група да има кандидат, на другата – да няма.
Така че мисля, че това също е един коректен подход.
По останалото съотношение може да имате възражения, но в крайна сметка залата ще го реши с гласуване и вие знаете съотношението на гласовете. Местата в комисията бяха предопределени от резултатите на изборите през 2005 г., а между другото, както и за всички други органи. Аз мисля, че важното в тази комисия не е дали да има на тази група, а на онази  да няма, а да се спази съотношението – повече да са за отварянето, отколкото за затварянето.
Що се отнася до кандидатурата на колегата Джаферов, към когото ние имаме най-големи уважения, вие разбирате, че първо, има съмнения за коректност на предложението на процедурно основание. Второ, нямаше никаква пречка, ако иска например СДС да осинови Владо Джаферов и да каже, че той е ваш кандидат. Трето, нямаше процедурна пречка снощи до 18,00 ч., след  като комисията свърши в 16,00 ч., да внесете искане в парламента да бъдат гласувани - и кандидатът Владо Джаферов, и кандидатът на “Атака”. Защото това са всъщност единствените двама кандидати, които не са оттеглени от политическите сили в рамките на техните приоритети.
Между другото НДСВ оттегли двама от своите кандидати, ДПС оттегли двама от своите кандидати. Така че извинете, но какво некоректно се съдържа тук? Ако сте искали да бъдат гласувани Владо Джаферов и кандидатът на “Атака”, процедурата беше снощи до 18,00 ч. да внесете такова искане в Деловодството, за което между другото вашите представители в комисията бяха уведомени. Може някой от комисията да има обратно процедурно мнение, но ако вие искахте да защитите интереса си, просто трябваше да ги внесете и днес да говорим подлежи ли това на гласуване, или не подлежи. След като и това не сте направили, извинете ме, друго не мога да ви отговоря, освен с вица за фиша – пуснете си фиша, ако искате нещо да спечелите, иначе ние не сме ви виновни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първа реплика – господин Тагарински. Заповядайте.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Госпожо Дончева, както се казва, днес на Велики четвъртък не Ви е ден. Не бяхте никак убедителна, когато защитавате една кауза, в която Вие самата не вярвате.
По това, което споменахте, аз ще Ви запитам: защо не издадете една наредба или правилник за това на кои митинги е правилно да се ходи и на кои  не. Или изобщо как да се движим, с кого да говорим и т.н. - нещо като правилник за доброто поведение на депутата в конкретна ситуация?
Както виждате, не си позволих да коментирам нито един от кандидатите и няма да си позволя, макар че Вие не бяхте точна в това, което казахте. Не можете да ми цитирате закона, когато сама или сами не го спазвате.
Първо, аз Ви попитах на какъв принцип или къде в закона, или къде в Конституцията са записани квоти, специално за такава комисия, към която има особена чувствителност на обществото? Не зная дали вече има такава чувствителност или вече станахме банални с тая тема и с тези махленски игрички, които се разиграват.
Второ, хора за работа ли търсим или работа за хората? Какво точно очакваме, както Вие казахте, кои ще отварят и кои няма да отварят? Вие откъде знаете кой точно какво ще прави? Или може би сте пили някакви хапчета за предсказване на бъдещето. Как точно преценявате? Ето още един въпрос Ви задавам: какви са критериите, по които преценявате кой ще отваря и кой ще затваря? Защото на мен и на масата от колегите не ни стана ясно. И пак Ви питам: кой Ви даде право да определите вместо Народното събрание всичко това, за което говорим? Отговорете ми на този въпрос простичко: кой Ви даде право? Цитирайте ми член от Конституцията или от закона. Няма такова нещо в закона! В закона единствено е казано: “Парламентарните групи предлагат”. И толкова! И нищо повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Дончева! На Велики четвъртък наистина велики неща стават в Народното събрание. Не мога да разбера – някои се мислят за гении в тази зала и започват да дирижират нещата с палката, като мислят, че всички останали ще подскачат и ще слушат тук врели-некипели.
Не мога да разбера например колегите от “Атака”, които като плъхове избягаха от кораба, когато започна да потъва, и се считат за герои в днешния ден. Ние трябва да бъдем точни, ясни и категорични.
Пусната е една квота 6:3, примерно управляващи и опозиция. И трябва да се спазва. Нека БСП да си предложат трима, да си  предложат пет, от които да изберат трима. Нека НДСВ да си предложат петима, от които да изберат двама. Опозицията също трябва да има. Ние независимите също – вече сме 15 човека, и вече сме четвърта политическа сила, а можем да станем първа, както вървят нещата в този парламент. Има представители от всички парламентарни групи и мисля, че независимите народни представители би трябвало да имат квота и  представител в тази комисия. А никой не предлага. Това са неща, които трябва да се дебатират и да видим кое е правилно и кое не е. А не да застане един тука и да каже: “Така решихме, така е – 9:9”. Ами ще предложим 15 и ще изберем 9. Иначе сега какво? Ще гласуваме тук слепи неща.
Не става така, госпожо Дончева. Това не е нормално явление в българския парламент – да застанете с палката и да дирижирате тук кой какво ще прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – господин Георги Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Госпожо Дончева, не знам от кога ДСБ Ви прехвърли авторските права на партията, че стана Ваша партия. Това не е от значение в момента.
От значение е, че говорите, че снощи до 18,00 ч. е трябвало да  предложим нашия кандидат отново. И какво от това – казвам аз, понеже Вие това го предрешихте, като казахте, че днес в пленарната зала мнозинството ще реши дали това ще стане? С две думи, даже и да го бяхме предложили отново, вие отново щяхте да ни дискриминирате.
Господин Тодоров, това не Ви е казарма! Опитайте се малко по-разбираемо и по-подредено да говорите, защото хората не могат да Ви разберат какви глупости говорите от тази трибуна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров!
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дуплика – госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): По правилата на демокрацията всеки избор се решава с гласове. Вярно е, че и да предложите до 18,00 ч. кандидатите, ако те нямат подкрепата на мнозинството в пленарната зала, няма да бъдат избрани. Тогава защо употребихме последния половин час? (Реплика на народния представител Марио Тагарински.)
Да, това е право на залата, а ваше задължение е, ако искахте пленарната зала да упражни своето право, до 18,00 ч. снощи, да внесете кандидат или група кандидати, които искате да бъдат гласувани. (Реплика на народния представител Марио Тагарински.) Вие сте опитен парламентарист, няма защо да подвиквате от място. Това е начинът, но тъй като не сте го направили, няма никакъв смисъл да се сърдите на друг, освен на себе си.
В никой закон, с който се създава държавен орган, не са записани квоти. Но такива квоти фактически съществуват и обикновено всяко мнозинство си служи с такива параметри.
Търсим ли човек за работата? Извинете ме, господин Тагарински, не виждам защо господин Джаферов е по-подходящ за тази работа от Апостол Димитров, от Евтим Костадинов, от Румен Йорданов, от кой още да ви кажа? Защо считате така? Ако имате възражения срещу компетентността на кандидатите за членове и считате вашия приемлив кандидат за по-подходящ, моля Ви, излезте и го кажете. Но да вменявате на комисията, че тя, виждате ли,  игнорирала всякакви критерии за интереса на работата, е просто несериозно.
Разбирам вашата драма. Тя е произлизаща от статута ви. (Реплики на народния  представител Марио Тагарински.) Но с този статут ние нямаме никакво значение. Ние сме ви уверили нееднократно в нашата добронамереност към вас  и обстоятелството, че господин Джаферов не беше отхвърлен още в момента на неговото предлагане, би трябвало да ви увери в това. (Реплики на народния представител Марио Тагарински.)
Ако обаче вие сте желали да бъде допуснат до гласуване, трябваше снощи до 18,00 ч. да извършите своите задължения по правилника. Не упреквайте демокрацията, не упреквайте мен, че не съм създала някакви нормативни несъществуващи уредби. Само себе си упреквайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата за изказване има господин Пинчев. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги народни представители, признавам, че тая тема, свързана с репресиите, винаги ме е гнусяла затова, защото не съм искал и не желая да си спомням за онова страшно време.
Взимам думата, за да кажа, че този закон е по-лош от предишните, които бяха приети в Тридесет и осмото Народно събрание. Ако тогава се целеше само да се удари Движението за права и свободи, за да бъде разочарован електоратът му, трябва да кажа, че това не се случи. И нямаше да го има днес тоя дебат, нямаше да го има и тоя закон, ако тогава Обединените демократични сили си бяха свършили много решително работата и беше разкрита цялата страшна истина за оная епоха, за тези, които вербуваха, които проваляха хората и които са истинските виновници, и за техните жертви, въпреки че между вербуваните е имало и такива, които доброволно са се съгласявали да доносничат и да участват в репресивната система.
Уважаеми колеги, казвам предварително, че няма да подкрепя – не че ще направя кой знае какво, тройната коалиция ще си свърши работата – гласуването на състава на тази комисия. Защото, като представител на репресираните, имам пълномощното и от трите съюза на репресираните, искам да ви кажа, че не мога да приема в този закон да се запише омраза към жертвите на репресиите, когато вече 17 години се намираме в условия на демокрация.
Вие знаете какво е записано – ако трябва да го прочета, да ви опресня нещата – в чл. 5, ал. 4, т. 1 на този закон, а именно, че тези, които са се борили срещу престъпната диктатура, която мачкаше всички, включително и членовете на Комунистическата партия, търсейки враговете с партиен билет сред нея,  са обявени за хора, които са извършили умишлени престъпления, и, макар и репресирани, да нямат право да участват в тази комисия. Извинете, тогава какво ще разкриваме? За какво става въпрос? Още един път репресирате репресираните – навремето Хрушчов наложи тая дума.
В затвора нямаше репресии, в затвора имаше инквизиция. Една седмица след преврата на 10 ноември от тази трибуна – аз много уважавам тоя човек, въпреки че мога да получа укори от опозицията – Славчо Трънски разказа как е бит преди 9 септември и как са го млатили безпощадно неговите след 9 септември. За това става въпрос. Какво ще разкриваме? Нищо няма да разкриваме, уважаеми колеги. Говоря малко по-разпалено, защото ми е тежко.
Ние, които преминахме през затворите – понеже говоря тук за омразата, никога няма да допуснем в сърцето си омраза към вас. Аз имам много приятели комунисти след излизането от затвора и сега поддържам с тях отлични човешки отношения, защото поне така аз разбирам нещата – важното е да си човек. Това стои над всякакви партийни пристрастия.
Този текст, за който говоря и около  който ще се върти доста голяма част от моето изказване, показва защо бяха изиграни всички тези циркове и трикове срещу Георги Константинов – той е горе, аз го поканих днес да дойде да слуша. Познавам го, той е изключително достоен българин, когото някой се опита да изкара убиец с нож в устата и две бухалки в ръцете. Един рядък хуманист, един безпримерно твърд човек по време на 10-годишната инквизиция по затворите.
Анархист бил. Кажете ми къде в българската Конституция някой не се допуска в някаква институция, господин Пирински, затова, че има политически убеждения? Кажете ми кого е убил Георги Константинов? Бил взривил паметника на Сталин. Кой защитава този убиец? Георги взриви паметника му и ако е имал възможност би трябвало да го взриви жив. И аз, ако съм имал тая възможност тогава, бих го направил, защото това е убиец. Ликвидира 40 милиона съветски граждани, от тях 9 милиона украинци умори с глад, ликвидира целия команден състав на Червената армия, ликвидира всички съратници на Ленин. Нещо повече, без една пушка да гръмне от България, обяви завоевателна война срещу България и той беше колонизатор на България и отне националната независимост на България. Георги Константинов заслужава медал за това дело, за това защото след ХХ конгрес на КПСС навсякъде в соцсистемата изхвърлиха паметниците на Сталин  и извадиха мумията му от мавзолея, защото това наистина е матерен убиец. Няма по-голям убиец в цялата общочовешка история от Йосиф Джугашвили – едно човешко чудовище, което, между другото, нареди да бъде убит и Трайчо Костов. Знаете, той нареди да бъде убит и Никола Петков. Тук, от тази трибуна, на 5 юни 1947 г. Никола Петков беше арестуван – безпримерна наглост в парламентарната история на целия свят -  отведен в затвора и, след един монтиран процес, един невинен човек обесен напълно безсмислено.
Още нещо искам да ви кажа, да го знаете вие, младите и неопетнените в тая група. Никола Петков и д-р Г.М. Димитров събраха и дадоха парите по време на Лайпцигския процес на баба Парашкева и на дъщеря й Магдалена, по мъж Баръмова – майката на Любчо Баръмов, може би някои от вас не знаят кой е Любчо Баръмов, за да отиде и на контрапроцеса в Париж, и на Лайпцигския процес. И каква е благодарността в резултат на тая омраза, която винаги сте демонстрирали и която е записана тук, в закона? Каква? След 1944 г. подгониха д-р Г.М. Димитров, за да го убият и той по някакво чудо се отскубна, а Никола Петков го обесиха.
Колеги, с омраза политика не се прави.
Госпожо Дончева, аз Ви слушах по bTV, когато обяснявахте, че, видите ли, един репресиран няма право – горе-долу така го казахте, не мога да Ви цитирам точно, но такъв беше смисълът – да участва в тази комисия, затова защото репресираните били заинтересовани. Аз искам да запитам: а милицията, която извършваше най-грубата част от репресиите? Вие да не мислите, че ген. Димитър Иванов, че Димитър Стоянов или че Тодор Живков е издърпал спусъка срещу някого след 9 септември 1944 г.? Милицията го правеше.
Сега какво се оказва? Репресираните нямат право да участват в тази комисия, господин Стоянов, но милиционерски началник има правото да участва. Искам да ви кажа, че когато в Белене ни караха  да носим към дигите като египетски роби пръст на гърба си с таргите,  когато някой наш политзатворник, няма значение дали е Трайчокостовист, дали е земеделец, социалдемократ, легионер и т.н., само на метър се отбиеше да откъсне тревичка или парченце лапад - тогава милиционерите носеха шпагени, не калашници - разстрелваха като кучета нашите хора. Ако някой от редицата пресегне да помогне на падналия, защото е в конвулсия, и той си отиваше. Всичко това ви звучи сигурно като сън.
Затова ми е долно и гнусно да се изказвам по тоя въпрос и смятам, че и този път нищо няма да бъде направено. Няма да бъде направено, истината няма да бъде разкрита, защото вижте само какъв е замисълът за състава на комисията.
Ще ви прочета § 13 от Преходните и заключителни разпоредби и тук играта става ясна. Става ясно кой кара влака в България и ще се разкриват ли истините за репресиите. Аз искам да кажа на уважаваните колеги от Парламентарната група на Демократи за силна България да нямат илюзии, както и на Българския народен съюз: ще дадете своите двама души, ще получават заплати и ще бъдат общата девета дупка на кавала заедно с останалите 6 членове на комисията, защото тарторът, абсолютният монарх, своеобразният Людовиг ХІV на тази комисия ще бъде председателят на тази комисия. Доколкото вече разбрах, това ще бъде, уважаеми колеги от Движението за права и свободи, един милиционерски началник. Вие не трябва да забравяте, когато гласувате от сърце за тоя човек днес като добри коалиционни партньори, че мирните протести на вашия етнос в периода между 1983 и 1989 г. в немалка степен се осъществяваха именно от милиционерите и милиционерските началници. Това е истината. Знаете, че те не стреляха с калашници от гумени куршуми, а стреляха на месо. Между жертвите има и едно пеленаче, детенце на една година.
Аз съм няколко мандата в този парламент, уважаеми колеги от ДПС, и не ви го говоря лицемерно. Аз имам приятели политзатворници в Турция, с които съм бил брат. И Георги Константинов беше техен брат. Един от тях - Осман Калъч, след една размяна, дълги години беше съветник на президента Сюлейман Демирел по българските въпроси.
Аз не знам как ще гласувате, проблемът си е ваш, вие сте на общата софра, но според мен в живота човек трябва да има принципи, трябва да има морал, за да му е сладък хлябът. Да може,  когато ходите всяка година да чествате пред паметните плочи невинно загиналите жертви на тежката репресия - защото това не беше Възродителен  процес, това беше едно перверзно тоталитарно измислено, демагогско наричане на този етногеноцид, духовен етногеноцид - спомнете си това, което днес ви казвам, защото човек трябва наистина да гледа с чисти очи останалите хора и особено вие – вашите избиратели.
Нека да прочета какво казва текстът за правата на председателя на комисията - § 13. Чета § 13:
“След влизането в сила на закона използването на справочния апарат – картотеки, регистрационни дневници, каталози, описи и архивни документи на органите по чл. 1 се извършва” – ще чета разтегнато за Демократи за силна България и за Българския народен съюз – “само след разрешение на председателя на комисията”.
Той ще казва това досие ще се разкрива или няма да се разкрива. И вашият член в комисията, колеги, ще гледа там като статист. Ще бъде нещо като нямо кино от началото на миналия век.
За какво става въпрос? Яко пипа Държавна сигурност. Тя не си е отишла, тя съществува. Тя стои зад тези текстове, защото тези, които са хванати да доносничат, да служат и са на възлови постове в дадени партии, във важни институции, могат да бъдат много лесно манипулирани. Те вече са се дали под наем да ги ползват така, както искат. И ако Георги Константинов беше клекнал някога, сигурно щяха да намерят някаква пролука да го пуснат там. Така не става, колеги!
Аз съм дълбоко убеден, че от цялата тази история няма да излезе нищо.
Завършвайки, искам да кажа още някои неща. Искам да запитам, уважаеми колеги, ние в оная държава на Оруел ли живеем или живеем в нова демократична България? Макар че, доколкото си спомням, приехме този закон на 6 декември миналата година, ние от три месеца вече сме в Европейския съюз. Аз питам: ще се разделим ли с омразата? Ще правим ли нова България, за да работим заедно, за да няма повече ненавист така, както стана в Испания? Поне се надявам, че там е така, макар че всички хора не могат да бъдат нивелирани и поставени на едно ниво. За това става въпрос, колеги. За това, защото не мога да приема такива несправедливости, да не говорим за противоречията вътре в тоя закон, защото едно се казва в § 17 на Преходните и заключителни разпоредби, точно обратното се твърди в чл. 5, ал. 3.
 В § 17 се казва, че информацията в архивите не е класифицирана информация, а в другото положение, което ви посочих, се казва, че достъп до архивите трябва да имат хора, които са получили сертификат, право да имат достъп до класифицирана информация. Но цялата работа е свързана с това в крайна сметка – репресираните да нямат право да участват в разкриването на истината за това кой ги е мачкал, кой ги е убивал, кой ги е предавал. Защото председателят на комисията ще решава всичко.
С това завършвам. Ако някого съм обидил, моля да ме извините. Нямам лоши чувства към никого. Нека да бъдем справедливи, нека бъдем конструктивни, нека бъдем честни. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Пинчев?
Първа реплика – господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин  председател.
Уважаеми колеги, сагата с кандидата на ОДС е известна. Ние действително искахме в тая комисия да има човек, който е лежал по затворите. Но аз питам: господин Пинчев, защо направихте тая пледоария и кой от членовете на комисията “Андреев” беше репресиран? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Уважаеми колега Ахмед Юсеин, ако не сте разбрали онова положение и нямате пред Вас закона, ще Ви го донеса. Става въпрос за чл. 5, ал. 4, т. 1. Там е записано де факто, че репресираните не могат да участват в тая комисия.
Аз предложих господин Константинов на Парламентарната група на ОДС, но знаете ли кога? Когато видях и се убедихме с Петър Стоянов, че той не влиза в тази лустрационна, в тази забранителна схема, хитро измислена от ченгетата експерти, помощници, вероятно на Висшия партиен съвет на БСП.
Аз много се надявах, че това нещо ще бъде загърбено, че Парламентарната група на БСП ще направи една тънка политика, поне за фасадност, поне за това да се види, че се върви към нещо друго – ще приеме да има един член в тази комисия. Защото членовете на тази комисия няма да свършат никаква работа. Доколкото разбрах, това ще бъде милиционерският началник Евтим Костадинов, каквото каже председателят и каквото на него му кажат тия, които зад кадър ще дърпат конците, това ще става. Това досие ще се разкрие – ще се разкрие; това - няма да се разкрие, няма да се разкрие; този ще остане скрит – ще остане скрит.
А що се отнася до онази история от 1997 г. и след две години пак се направи опит да стане някакво разкриване на архивите – колегата Юсеин излезе, но ще го кажа  в негово отсъствие, за това не ми се говори. Зная кои тогава в общи линии останаха скрити и в това е проблемът. Неслучайно започнах това. И това не е някакво негативно отношение към Костов. Той  можеше да реши този проблем решително, но не и да сложи Бонев за вътрешен министър и други, които действаха...
Бонев е бивш офицер от Държавна сигурност, който участваше в преименуването на турския етнос в община Руен в Бургас. Така  ли е, колеги от ДПС? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (ОДС):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи  и господа, ако нямах задължение като председател на Парламентарната група на  ОДС да направя това изказване, бих призовал след изказването на господин Георги Пинчев да няма повече изказвания, защото всичко се каза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Имате четири минути, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Сега съм длъжен да заявя, че Парламентарната група на  Обединените демократични сили казва от един месец и продължава да защитава своето становище, че ние няма да предлагаме друг човек за Комисията по разкриване на досиетата. Ние се отнасяме изключително сериозно към тази материя и към този проблем, за да подхождаме към него лековато и от гледна точка на елементарна политическа риторика. Ние смятаме, че досиетата трябва да бъдат отворени и истината да бъде разкрита, затова защото  няма как България да върви напред, без да скъса със своето комунистическо минало, разкривайки неговата същност. Въпросът не е само да бъдат извадени досиетата  на 20, 40 до 100 души, а трябва да бъде ясно казано кой дърпаше конците, кой беше вдъхновител, да чуем имената на генералите от Държавна сигурност и на онези членове от Политбюро, които пряко подписваха заповедите и разпорежданията за създаване на комунистическите концлагери. Трябва да видим чрез техните фамилии и имена кой управлява днес България и кой продължава да дърпа конците. Ние искахме да се отворят досиетата на Държавна сигурност, защото през цялото време ни се внушава, че в нашата страна няма достатъчно достойни хора, че всички са омаскарени, че всички са достатъчно виновни. Ако се отворят досиетата на Държавна сигурност, ще стане ясно, че е имало и много достойни хора в България, които отстояваха своите политически убеждения, без да се огъват под натиска на комунистическия режим. И това е една от причините да не искате да се  отварят досиетата докрай.
В крайна сметка искахме да се отворят досиетата и да лъсне цялата истина за комунистическия режим, за да разберем кой открадна милиардите на българския народ в годините малко преди и малко след началото на прехода. Без да отворим досиетата и без да стигнем до истината, до края на тази истина, няма как да се преборим нито с организираната престъпност, нито с корупцията, която се шири у нас.
И най-накрая, искахме да се отворят досиетата и да се стигне до истината затова, защото България има нужда от национално помирение, особено след членството си в Европейския съюз. И как да има такова национално помирение, когато за член на комисията бе отхвърлен предложеният от нас Георги Костадинов? Впрочем, той е единственият от представителите на репресираните български граждани, който отговаряше на всички законови основания и който бе отхвърлен въз основа на политическа, повтарям, политическа трактовка, а не въз основа на законови основания. Имало данни, че е участвал в терористична саботажна група и е организирал мероприятия срещу народната власт.
Уважаеми госпожи и господа, това означава, че работата на комисията и логиката, по която тя се съставя, ще бъде  дирижирана съгласно логиката на бившата Държавна сигурност. Ние отказваме категорично да бъдем част от един фалшив национален консенсус по един толкова чувствителен за десните избиратели в България въпрос. Как може някой да твърди, че Георги Константинов не е подходящ за тази комисия, затова защото се е борил срещу комунистическата власт, нейното управление, и, разбирайте, срещу нейната Държавна сигурност!? Та тези негови качества  всъщност го правят изключително подходящ за комисията.
Ние от СДС и Парламентарната група на  ОДС не искахме в тази комисия да имаме свой човек, не искахме той да е член на СДС, ние не сме му поставяли условия да защитава наши, партийни и коалиционни или, не дай Боже, лични интереси в тази комисия. Искахме от него само едно: да проявява твърдост, независимост и самостоятелност – качества, които досега той е доказал нееднократно с престоя си в комунистическите лагери и затвори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Стоянов!
ПЕТЪР СТОЯНОВ: С отказа за господин Георги Костадинов беше минирана логиката, по която се съставя тази комисия. Това категорично ни накара да откажем участие. Не че не можехме да предложим друг човек – разбира се, че можехме. Аз схващам много добре желанието на всички парламентарни групи тук и това е удивителното – да ни молят, да ни карат, да настояват да предложим свой човек,  за да дадем своята част от алибито, политическото алиби на тази комисия. Но нали след година, ако не сега или след две, нашите избиратели ще ни попитат: 17 години чакахме от вас да отворите досиетата и да покажете истината за това кой открадна милиардите на България! Не се справихме, когато имахме мнозинство – това е друг, наш въпрос. Носим вина пред българските избиратели. Но аз не искам да нося още един път вина, като не се справим и този път и предложим човек от Парламентарната група на  ОДС, който да представлява един абсолютно фалшив национален консенсус, дето няма да доведе до разкриване на истината, още по-малко пък  до така желаното от всички помирение.
Ето защо, уважаеми госпожи и господа,  ние няма да участваме в гласуването на тази комисия. Ние няма да останем в пленарната зала по време на гласуването. Ние не желаем от това да печелим евтини политически дивиденти. Просто след изказването на господин Георги Пинчев – единственият репресиран от комунистическия режим в тази зала, след неговото изказване дължим това на стотиците хиляди репресирани в България. Нямаме право да стоим в залата, докато се гласува тази комисия. Благодаря Ви, господин председател. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Стоянов?  Няма.
Думата има госпожа Анастасия Мозер.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС, от място): Кажи за брат си Александър! Кажи да знаят!
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, както винаги, когато тук се разискват подобни въпроси, залата е полупразна. Явно някои хора се чувстват много неудобно да слушат  истината за моменти от нашата история, които за тях не са интересни и които ги карат да се чувстват малко гузни. И това не е за първи път. Забелязвала съм го редовно.
Аз обаче искам да кажа само някои малки неща.
Днес ние се занимаваме с въпроса за отваряне на досиетата, за разкриване на истината и същевременно управляващото мнозинство гласува да не бъде допусната в пленарната зала телевизията. Това, според мен, е такава хипокризия, която малко трудно мога да си обясня. Това е наистина един абсурд, който става, за жалост, типичен за нашия политически живот.
Също искам да спомена, че госпожа Дончева говори за демокрация, други се изказват за демокрация, обаче същевременно избираме една комисия, която се оглавява изцяло и само от хора на управляващото мнозинство.
Има ли в Европа такава демократична правова държава, пък и в нашата държава някои подобни моменти, когато цялата власт да е само в ръцете на управляващото мнозинство? Няма, защото хората там разбират какво означава думата демокрация, разбират какво означава истински плурализъм и зачитат своите колеги и от опозицията, и откъдето и да са те.
Този театър на абсурда става наистина все по-голям и не е здравословен за България. С тези думи искам да ви оставя, защото да говорим за този или онзи няма никакъв смисъл, защото чисто и просто вие не се интересувате. Защо човек да излага душата и страданията си пред хора, които, напротив, сигурно си казват: “те сигурно ги заслужават”. Ние не го заслужавахме, но няма да го заслужите и вие, ако се приложи същото това към вас.
Но нека не говорим за демокрация, а да правим тъкмо обратното! Не може само управляващото мнозинство да бъде начело на всичко, а ние да споменаваме думи, които вие сте изпразнили от съдържание.
Ние ще участваме в гласуването, имаме кандидат, който е много читав човек. Сигурна съм, че въпреки трудните обстоятелства тя ще направи всичко възможно, което зависи от нея, за да защити правовата държава в България и този плурализъм, за който вие само говорите, а не практикувате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Пинчев, заповядайте за реплика. (Шум и реплики.)
Прощавайте, господин Пинчев, съжалявам, нямате време за реплика, вашата парламентарна група няма време за реплика. Благодаря ви.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (БНС, встрани от микрофоните): Исках да кажа, че тя беше оставена като заложник заедно с болното си от парализа братче, което умря тук, в България. Защото Г.М. Димитров беше антифашист, но беше осъден на смърт от диктатурата в България след 9 септември, за това ли беше това нещо?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Очевидно е, че ще има допълнителни обсъждания по тази тема.
Няма други реплики.
Кой желае думата?
Господин Костов, заповядайте, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Позицията на Демократи за силна България винаги е била да се отворят отново досиетата на бившата Държавна сигурност. Ние бяхме вносители на законопроекта, ние силно сме подкрепяли тази идея. Тя е записана в нашата предизборна програма. Тук са много малко другите, които могат да посочат, че това е била тяхна основна политическа цел и обещание към техните избиратели. Ние искахме да има този закон, който отново да отвори досиетата, да има тази комисия, която честно да посочи истината такава, каквато тя е.
Заради това при всичките критични възражения, които бяха направени срещу закона и срещу комисията, Демократи за силна България ще продължават да инвестират своето доверие в тази нова институция. Нашата принципна позиция беше следната: всяка парламентарна група да има представител в тази комисия, в това число “Атака”, Обединените демократични сили да предложат свой кандидат, който да бъде обсъден и да бъде приет от мнозинството.
Защо считаме, че предлаганият състав не отразява принципен въпрос на формиране на комисията? Принципният въпрос е следният: тази комисия не прави политика; тази комисия не решава някакви въпроси по целесъобразност; тази комисия разкрива истината; тази комисия отваря вратата към миналото, отваря я така, че да ни помогне да го разберем по-добре, да разберем по-добре настоящето. Затова няма нужда от някакви мнозинства, няма нужда от съблюдаване на някакви квоти и е фалшиво позоваването на гласуването от 2005 г.
Има още една причина тази комисия да бъде съставена така, трябваше да бъде съставена така, че да отразява мнението на всички в тази група. Причината е, че досиетата бяха затворени, закрити отново от тези, които в момента ги отварят. Досиетата бяха затворени отново и това беше направено по предложение на Българската социалистическа партия с гласовете на Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи. Сега тези парламентарни групи – същите – са променили своето отношение по този въпрос и те казват категорично и твърдо, че ще отворят отново досиетата. Тоест бившите противници на досиетата сега са “за” тяхното отваряне. Точно заради това нямаше нужда тристранната коалиция да държи и да настоява да има мнозинство в тази комисия.
Има и още една причина, поради която мнозинството проявява недалновидност и тристранната коалиция не се съобразява с политическите реалности, поради която не биваше да се настоява за тези пропорции, които ние няма да подкрепим. Причината е, че тази комисия започва и ще започне своята работа след много съмнения и очаквания за разочарования. Тепърва тази комисия ще бъде атакувана от всички страни, тепърва резултатите от нейната работа ще бъдат поставени под съмнение. Точно заради това огромната отговорност за оправдаването на това разочарование ще падне върху мнозинството по един много силен и категоричен начин. Цялото разочарование, ако се стигне до него, ще се дължи на представителите на мнозинството в тази комисия. Това е третата причина, поради която заради недалновидност и политическо късогледство тристранната коалиция настоява да има такова силно присъствие в комисията. Казват ни: “двама души от опозицията са достатъчни”. Защо да са достатъчни двама души от опозицията, когато се разкрива истината?! Защо цялата опозиция не влезе в тази комисия и не се споделя отговорността с нея? С тази опозиция, която винаги е била “за” отваряне на досиетата. Това не е добър политически избор, това е лошо политическо решение!
Ние виждаме и видяхме желанието да се саботира старта на комисията, започването на нейната работа да отиде колкото се може по-късно в бъдещето. Според Демократи за силна България имаше сериозна причина представителите на редица политически партии и тук да се включат в този саботаж, причината е проста и ясна: да не се проверят кандидатите за евродепутати по силата на действията на тази комисия. Добре, няма да се проверят по силата на този закон, но това не бива да бъде алиби за никой! Обръщам се към всички, които слушат дебата. Ние призовахме всяка парламентарна група да предложи и да поиска от ДИКСИ проверка на своите кандидати, така направихме за нашите кандидати и затова сме сигурни, че те нямат нищо общо с бившата Държавна сигурност.
Демократи за силна България обаче приемат аргумента, че представителите на тези политически партии, които искаха да има друго решение, трябваше да внесат предложение в Народното събрание, трябваше към това единствено предложение да има допълнения, които да ни дадат възможност да гласуваме и с гласа си да изразим своето отношение. Ние считаме за безкрайно неразумно една комисия, която сме искали, за която сме работили, която предварително сме обещали на своите избиратели, да погребваме, като сега четем внимателно текстовете, записани в закона.
Искам да попитам тези, които сега сочат слабостите, например тази, че са дадени изключително големи правомощия на председателя на комисията, как видяха това нещо чак сега? Когато Демократи за силна България се опитваха с всички сили да спрат гласуването и изтъркахме пейките и бяхме непрекъснато на трибуната, те не се включиха в този дебат, чак сега го виждат, когато са решили да променят своето отношение към комисията. Сега със задна дата мнозина виждат слабостите в закона, които ние сме видели още по времето на неговото формиране. Наличието на един или друг представител, та макар и за служил, не решава бъдещето на работата на тази комисия. Към нея има обществени очаквания. Законът не е достатъчно добър. Ние обаче продължаваме да се надяваме, че това е стъпка в правилната посока и ако не ни заведе към пълната истина, все пак тя ще ни приближи до истината и заради това Демократи за силна България, макар да не сме съгласи със състава на комисията, ще подкрепим работата й със свой участник.
Категорично съм против това да се представя присъствието на нашите представители в комисията като опит да се седне на някаква трапеза. Ние предлагаме господин Валери Кацунов – уважаван университетски преподавател, специалист по архивите, по системи за управление и набиране на информация, човек, който си има работа, който си има поминък, който не се нуждае да седи на трапезата на тази комисия. Ние предлагаме професионалист, експерт, който да бъде полезен, а не да участва в някакво разпределение на някаква баница, както обикновено по много груб начин се характеризира работата на всяка институция в момента, в който се иска да бъде саботирана нейната дейност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Костов! Ще изчакам да седнете, за да можете да ме чуете внимателно, както аз Ви изслушах.
Трябва да призная, че във Вашето изказване имаше ясна логическа и политическа линия. Друг е въпросът кой е съгласен, с какво и с какво не е. Вие спорите с мнозинството, отстоявайки своята политическа линия, и много успешно делите мегдан с останалите опозиционни сили, като посочвате тяхната непоследователност и тяхната позиция, която не издържа критика. Това аз, като ваш политически опонент, не мога да не отчета и да не призная.
Но има едно нещо, което няма ясен отговор – защо след като толкова последователно искате да излезе цялата истина в ония четири години, в които имахте и дирижирахте мнозинството и ръководехте изпълнителната власт, Вие не решихте този въпрос и не дадохте отговора на българското общество. Моят личен отговор е: защото Вие тогава предпочетохте да четете досиетата, а не да ги отворите.
И затова аз Ви призовавам под формата на реплика, при цялата критика за тази сложна тройна коалиция, да й признаете, че не когато е в опозиция, а когато е на власт отива да отговори на тази обществена потребност. Когато е на власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Това, което казахте, е мит, господин Божинов. Мит, с който си служите и който се опитвате да поддържате, въпреки че той се разпада. Защото всеки мит рано или късно се разпада. Митът е, че досиетата са били отворени и че се е дължал целият отговор за четири години. Всеки, който разбира тази материя, знае, а и примерите на останалите страни сочат, че процесът на отварянето на досиетата и на доближаването към истината продължава десетки години. Така е в Германия например, където още четат тези досиета. Те не могат да бъдат прочетени за четири години и това трябва да е ясно. Този процес трябваше да не бъде спиран. Трябваше да бъде продължен. Трябваше да не бъде блокиран. Не трябваше да се воюва срещу истината, защото тя е била неудобна.
Що се отнася до четенето на досиетата, един човек съвсем очевидно чете досиета пред българската общественост и се изложи по този начин. При това ги чете избирателно. Това е вашият вътрешен министър Румен Петков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за изказване, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, този въпрос е дълго отлаган. Сега решението му е оспорвано. Няма никакво съмнение. Оспорвано е и от десницата, което ме занимава. Защото десницата има, в максимален смисъл на думата, морални възражения срещу начина, по който с този въпрос се процедира през тези 17 години. И по начина, по който се предлага сега да бъде решен. Струпва се изключително много лицемерие около тази проблематика. Това е публична тайна. Тайна са и причините това да бъда така.
Няма никакво съмнение, че левицата желае да се справи в европейски контекст с този процес по политически причини. Тя е в крачка на собственото си европеизиране така, както го разбира. В същото време нашата левица е генетично свързана със Социалистическата партия до 1989 г. и, разбира се, с нейния репресивен апарат – Светая Светих на тази система.
Следователно комисията – каква изненада има в това? – ще бъде съставена, по парадокс, от хора, които директно произхождат от тази система, ще повторя това. В това няма никаква изненада. Опитът да се влезе в диалог по същината на този избор е безперспективен. В това са прави нашите колеги от СДС, от ОДС. Аз не мога да разбера обаче техния аргумент и искам да ви предложа нещо. Искам да кажа от свое име основно собствените си възражения срещу тази патетична позиция, която приемам само от името на господин Пинчев като репресиран, пострадал и представител на репресираните. Аз искам да кажа накратко резултата от този дебат, как протичаха нашите разсъждения.
Ние решихме, че трябва да имаме на всяка цена присъствие в тази комисия, защото тя представлява възможност този въпрос да бъде решен, да бъде разрешаван, да бъдат правени усилия да бъде разрешаван с мониториране на процеса отвътре. Трябва да имаме представител, който да следи какво става в комисията, да сравнява това, което на практика се извършва, с това, което законът повелява, и да информира широката публика за процеса. Това е наш дълг. Тази позиция е благоразумна и в максимален смисъл на думата – морална. Това е моето убеждение. Това е убеждението на Демократи за силна България.
Това, което аз не разбирам. Сега ще съобщя основния мотив да изляза на трибуната. Вижте, ако законът е от “а” до “я”, проблемна е идеята за разкриване на миналото. Ако законът е по-скоро саботаж на тази идея, отколкото да помага в някаква мяра това минало да бъде прояснено, лустрирано е в закона, етимологията означава просветляване. Тогава, никакво участие в тази комисия не е оправдано. Какъв смисъл тогава има да се предлага кандидатурата на господин Георги Константинов? С какво се променя този закон? С какво комисията ще бъде различна, ако Георги Константинов бъде настанен вътре? Той има някакви радикални специфични умения да саботира групово работата на тази комисия, съдено по това, което е правил срещу Комунистическия режим – чест и слава.
Това е някакъв парадокс, който стои твърде несериозно и прояснява в дълбочина мотивите, които са много сложни за коментиране, тази кандидатура да бъде предлагана веднъж; втори път по този много неуместен и неубедителен начин да бъде аргументирана през последните седмици, въпреки че тя стои неубедително за самата десница – имам предвид основно Обединените демократични сили. Защо? Защото една комисия от името на демократичното общество, на демократичните ценности не трябва да приютява в основата си враг на тези ценности. Враг, защото четохме текстове на господин Константинов, четохме негови интервюта и слушахме смаяни откровеността му – това му прави чест, да казва, че в почтената си възраст поддържа юношеската си убеденост в истинността на автентичния комунизъм през анархизма, така както той го разбира. От дясна позиция това да бъде прието е изключително трудно, особено на фона на това противоречие – груб парадокс, който вече цитирах.
С какво господин Константинов ще промени закона в комисията, с какво той ще направи комисията различна, при положение че всичко е връчено на нейния председател? Няма отговор на този въпрос. С лицемерията – този път ще спестя историческия екскурс. Няма да казвам кой как се е държал в годините на прехода по въпроса за досиетата от президентската позиция надолу. Ще премълча това. Ще кажа обаче, че ние сме спокойни в своя избор да участваме в комисията, с компетентно лице да наблюдаваме процеса и да настояваме тази истина да бъде разкрита. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Изказване на господин Божинов – отказва се.
Господин Тодоров, имате думата.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз благодаря, че залата се напълни. Искам по-скоро да мине тази гнусна дискусия, която провеждаме. Вярно е, че тук исках да чуя всички хора, които са били в управлението на държавата – чух ги. Затова съвсем кратко ще изкажа няколко мисли.
Наистина в тази зала в момента – от тези, които присъстват, няма никаква опозиция. В тази зала в момента всички са били управляващи. Тук присъстваха и Президентът на Република България, и министър-председатели, които са управлявали тази държава в последните 17 години.
В момента сме се събрали да гласуваме комисия. Дебатите по това дали трябва да бъдат отворени досиетата приключиха – да, ще бъдат отваряни. Но българският народ трябваше да разбере кои досиета останаха за отваряне. От Съюза на демократичните сили напуснаха – ето ги. И бившият президент на републиката, и министър-председател напуснаха. Те са си свършили работата. Те имаха властта да ги отворят, не я използваха – тогава цялата комисия щеше да бъде тяхна. Уважаемият господин Костов също имаше възможност цялата власт да бъде негова, да ги отвори. Национално движение Симеон Втори също не се реши по този въпрос.
Сега тройната коалиция поради ред причини реши да ги отвори, но какво ще отвори? Българският народ трябва да знае какво ще отвори – това, което е останало. Аз не знам защо се мъчим тук да се настройваме – не се знае тази комисия колко време ще ги отваря. На това Народно събрание остават две години. Най-вероятно тази комисия ще продължи да работи с още едно или две народни събрания. Така че това, което в момента се избира от разни квоти – след две години тези квоти ще бъдат различни. Тогава обаче битият бит и така нататък. (Весело оживление.) Това ще си продължи, тази комисия така ще бъде.
Трудно ми е да възприема защо все пак 19 човека кандидатирали се, 11 допуснати, а 9 утвърдени. Трябваше поне 11, защото ще гласуваме поименно – така е записано в закона. Двамата да отпаднат, които не съответстват, които съберат по-малко гласове. Не знам защо управляващите не искат да допуснат 11-те човека – поне да гласуваме поименно за тях.
И преди малко казах, че независимите в залата са вече 15 и са четвърта политическа сила. Те ще набъбнат и ще станат много повече. Независимите също са предложили човек, който е утвърден, обаче не е включен в тази комисия. Всички според мен трябва да бъдат независими, членовете на тази комисия не трябва да бъдат от парламента. Ако нещо е останало, поне тези независими да кажат: да, управляващи в момента в залата, които управляваха 17 години, господа българи, това остана в тази каса! От тези 17 години също има досиета, тях няма да отваряме. Някое друго Народно събрание ще вземе решение да ги отвори. (Оживление, частични ръкопляскания.) Това, което се случва, според мен трябва да бъде разбрано от българския народ. Срамувам се, че в момента не гледа това, което ние ще гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има госпожа Капон. Независимите народни представители имат 5 минути.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Не разбирам политическото самодоволство на мнозинството и неговата наглост в селекцията на тази комисия. Слагането на свои хора означава страх от истината и нежелание за ясен граждански контрол.
Дами и господа, няма нужда да отваряме досиетата – не отваряме досиетата на партиите, а досиетата на хората. Може би не сте разбрали, че това ще се случи. Комично е да смятате, че има смисъл да ги отваряме, ако няма да излезе истината, а истината не е лява или дясна. Защото там в прашните папки е заключен страхът на преследвания и срамът на преследващия. Вие нямате този срам. Не приемам уроците по морал от тези, които четири години не отвориха досиетата. Не приемам те да дават урока по морал. Не разбирам и хората, които отказват да правят политика, но охотно коментират политиката на другите. Не разбирам каква е връзката с живота на хората за това да предложиш един анархокомунист и да го замениш с един социалист.
Жалко, че човекът, когото наричам “моя президент”, защото той е бил моят президент, се отнася така към хората на десницата. Жалко е да използваш една кауза, дори да е избледняла в спомените ти, като Града на истината, който демократите биха вдигнали тук. Така че не заслужава какъвто и да е мандат.
Господин председател, използвам изказването си, за да искам процедура за поименно гласуване, за да можем да упражним своя вот за дясно представените кандидатури. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики – не виждам.
Направено е процедурно предложение за поименно гласуване, което съм длъжен да подложа на гласуване веднага, след като е направено.
Има ли обратно предложение?
Има един процедурен въпрос – дали може отделен народен представител да предлага поименно гласуване.
Обратна процедура – госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, аз правя обратно предложение, защото това наистина е недопустимо да направи отделен народен представител. Но идеята на госпожа Капон мисля, че е да се гласува поотделно за всеки кандидат. Това не е поименно гласуване. Поименното гласуване е от всеки народен представител поименно. Самият закон предвижда да се гласува за всеки кандидат, така че това ще стане по силата на закона и по списъка, който е предложен към решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Капон, поддържате ли предложението си? Разбирате, че ще бъде поименно за кандидатурите.
Има ли други желаещи? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Преминаваме към гласуване.
Уважаеми народни представители, на вас ви беше представен от господин Свинаров проектът на решение, приет от комисията,  с неговата преамбюлна част и две точки - диспозитив.
Ще подложа първо на гласуване преамбюла, т. 1 и т. 2 ще ги прочета, за да знаем какво гласуваме. След това ще се гласува поименно за всеки от предложените кандидати за членове, съответно председател, зам.-председател и секретар.
Първо ще подложа на гласуване следните текстове:
 
“РЕШЕНИЕ
на Народното събрание за избиране на членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 7 на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
 
РЕШИ:
1. Избира за членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия:
...
2. От състава на комисията избира за:
...
Решението е прието от Четиридесетото Народно събрание и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.”
Моля, гласувайте!
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма.
Текстовете на решението са приети.
Преминаваме към поименния избор на членове и ръководство на комисията.
Подлагам на гласуване кандидатурата на Апостол Иванов Димитров за член на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 139, против 1, въздържали се 17.
Кандидатурата е приета.
Подлагам на гласуване кандидатурата на Валери Георгиев Кацунов.
Гласувайте!
Гласували 155 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 2.
Кандидатурата е приета.
Сега подлагам на гласуване кандидатурата на Георги Матеев Георгиев.
Гласувайте!
Гласували 153 народни представители: за 126, против 8, въздържали се 19.
Кандидатурата е приета.
Подлагам на гласуване кандидатурата на Евтим Костадинов Костадинов.
Гласувайте!
Гласували 156 народни представители: за 143, против 3, въздържали се 10.
Кандидатурата е приета.
Подлагам на гласуване кандидатурата на Екатерина Петкова Бончева-Лисичарова.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 4.
Кандидатурата е приета.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване кандидатурата на Орхан Ахмедов Исмаилов.
Гласувайте!
Гласували 151 народни представители: за 132, против 3, въздържали се 16.
Кандидатурата е приета.
Подлагам на гласуване кандидатурата на Румен Йорданов Борисов.
Гласувайте!
Гласували 145 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 11.
Кандидатурата е приета.
Подлагам на гласуване кандидатурата на Татяна Колева Кирякова.
Гласувайте!
Гласували 153 народни представители: за 134, против 5, въздържали се 14.
Кандидатурата е приета.
Подлагам на гласуване кандидатурата на Тодор Илиев Трифонов.
Гласувайте!
Гласували 152 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 12.
Кандидатурата е приета.
Сега преминаваме към избиране на председател, заместник-председател и секретар.
Подлагам на гласуване кандидатурата на Евтим Костадинов Костадинов за председател.
Гласувайте!
Гласували 158 народни представители: за 138, против 6, въздържали се 14.
Изборът е направен. Кандидатурата е приета. (Ръкопляскания от ПГ на КБ.)
Поставям на гласуване кандидатурата за заместник-председател на Орхан Ахмедов Исмаилов.
Гласувайте!
Гласували 147 народни представители: за 123, против 7, въздържали се 17.
Кандидатурата е приета.
И сега подлагам на гласуване кандидатурата за секретар на Румен Йорданов Борисов.
Гласувайте!
Гласували 146 народни представители: за 131, против 3, въздържали се 12.
Кандидатурата е приета.
С това приключва гласуването по проекта за решение. То вече е решение на Народното събрание.
Уважаеми колеги, ще има гласуване и след почивката на евентуални решения и текстове, приети от парламента, по които обсъждането ще приключи във времето след почивката. Предлагам това да бъде някъде към 13,00 ч., така че ви моля да бъдете в залата за гласуване тогава!
Тридесет минути почивка – до 11,45 ч.
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни):  Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Уважаеми колеги, от името на ръководството, без гласуване, разбира се, ако сте съгласни, предлагам да продължим нашата работа с т. 3 - Проект за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2006 г. и т. 4 - Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. След тези две точки да преминем към гласуване и с това да приключим днешното заседание. Предполагам има съгласие.
Госпожо Михайлова, заповядайте за процедура.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС):  Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарната група на  Обединените демократични сили правя предложение за промяна в дневния ред. Ние бихме искали сега да преминем към разглеждането на точката, свързана с проекта за Решение по искането  на главния прокурор за съставяне на комисия за разглеждане ситуацията около народния представител господин Тома Томов. Считаме, че поставянето на тази точка непрекъснато в дъното на дневния ред, поражда едни неприятни асоциации, които бихме искали днес да бъдат разсеяни. Още повече, днес обсъждахме и гласувахме нашето предложение за Закона за конфликт на интереси и въпреки че той не беше подкрепен, беше декларирано, че  всички ние бихме искали да се борим срещу корупцията и особено за добрия имидж на народния представител.
Ето защо считаме за разумно да преминем към тази точка и да гласуваме комисията, която да започне своята работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност предлагате да започнем с т. 12 и след това да продължим с точки 3 и 4.
Господин Найденов, заповядайте за обратно процедурно предложение.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря  Ви, господин председателю.
Аз не оспорвам необходимостта да се разисква и да се гласува по искането на главния прокурор, съответно по предложението за съставяне на парламентарна временна комисия с оглед проучването на данните по това искане по отношение на народния представител Тома Томов.
Същевременно обаче по програмата на Народното събрание е предвидено да изберем комисия за одит на Сметната палата и следващата точка, всъщност за което ставам да направя обратно процедурно предложение, са измененията и допълненията в Закона за отбраната и въоръжените сили. Тоест всички изменения,  които третират въпроса за  реализиране на професионализацията на Българската армия и съответно приключването на наборната военна служба.
Ето защо, без да оспорвам аргументите, които бяха представени  от страна на народната представителка от Парламентарната група на Обединените демократични сили, ми се струва, че е неуместно да се приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще подложа на гласуване това предложение, но само като информация – по т. 12 - Проект за решение за създаване на тази временна комисия по искане на главния прокурор,  не е внесен проект за решение.
РЕПЛИКА: Тогава защо е в дневния ред?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да отговоря?!  Вие сте го гласували. Вчера ме нямаше. (Шум и реплики в залата.)
Поставям на гласуване процедурното предложение сега да започнем с т. 12 и след това да преминем към т. 3 и т. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували  131 народни представители: за 44, против 56, въздържали се 31.
Това процедурно предложение не се приема.
Господин Дилов, заповядайте за прегласуване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС):  Уважаеми колеги, обръщам се към вас, особено към въздържалите се, с молба да преосмислите позицията си и да прегласувате.
Днес, на Велики четвъртък – Деня на тайната вечеря, хайде да не изглеждаме пак като тайно вечеряли някъде всички.
Как обясняваме на хората, че отлагаме непрекъснато това решение. Погледнете просто днешните вестници. (Шум и реплики в залата.) Съвсем сте убедени, че няма как да влезе като време. Този номер ни го играете вече за не знам коя седмица. (Реплики.) 
Добре, давам ви отново възможност да преосмислите позицията си и да го сложите като т. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям  втори път на гласуване предложението да започнем с т. 12 от седмичната ни програма.
Гласували  136 народни представители: за 51, против 57, въздържали се 28.
Това процедурно предложение не се приема.
Господин Юсеин, заповядайте за процедура.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа християни, след няколко дни вие ще празнувате най-голямото  събитие в историята на Христовата църква – възкресението на вашия спасител Исус Христос. Великден е вечният ден на неизмеримата божия любов и който иска да бъде истински християнин, трябва да възлюби Бога и заради Бога да възлюби ближния си повече от себе си.
От името на мюсюлманите от Парламентарната група на  Движението за права и свободи ви отправям най-искрени пожелания за благоденствие, здраве и духовен мир. Нека да живеем в разбирателство, в братска любов всички ние – православни, католици, мюсюлмани, арменци – чеда на нашата родина!
Весели празници! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Весели празници на всички!
Уважаеми народни представители, преминаваме към точка трета:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА  ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМИСИЯ ЗА ОДИТИРАНЕ НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ЗА 2006 Г.
Господин Имамов, заповядайте да представите проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
„РЕШЕНИЕ
за определяне на Комисия за одитиране на
годишния финансов отчет на Сметната палата за 2006 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 2 от Закона за Сметната палата
 
РЕШИ:
 
1. Определя шестчленна комисия, която да одитира годишния финансов отчет на Сметната палата за 2006 г.
2. Избира състав на комисията, както следва:
Председател: Петър Георгиев Кънев – народен представител от Парламентарната група на  Коалиция за България;
Членове: Илкер Ахмедов Мустафов – народен представител от Парламентарната група на  Движението за права и свободи;
Ясен Димитров Попвасилев - народен представител от Парламентарната група на  Обединените демократични сили;
Нина Стефанова Чилова – народен представител от Парламентарната група на  Национално движение Симеон Втори;
Проф. Бисер Йорданов Славков – дипломиран експерт-счетоводител;
Емил Асенов Евлогиев – дипломиран експерт-счетоводител.
3. Комисията да изготви доклад по отчета по т. 1, който да представи в Народното събрание до 30 септември 2007 г. за разглеждане заедно с отчета за дейността на Сметната палата за 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Давам думата на вносителя – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Предлаганият проект за решение, съответно с мотивите, трябваше да бъде приет от Народното събрание до 30 март 2007 г. Аз разбирам религиозните мотиви на господин Дилов да ускорява политическите точки в дневния ред, но имайте предвид, че това, което ще свършим сега, също е закъсняло.
ЛЮБЕН ДИЛОВ  (ОДС, от място): Това политическа точка ли е?  Кажете, че е така.
МИХАИЛ МИКОВ: Що се отнася до дневния ред, там ние нямаме срок по закон и аз бих апелирал за вашата подкрепа и тази точка да я приемем днес, защото вече сме просрочили срока по закон.
Иначе по другия въпрос, който преди малко беше предлаган да влезе като процедура, днес след консултации, провеждани и миналата седмица за създаване на парламентарна комисия по имунитета на народния представител Томов, проектът за решение ще бъде внесен и след ваканцията ще бъде гласуван. Няма никакво забавяне на тази процедура, доколкото информациите и данните, които постъпваха по искане на главния прокурор, постъпваха в рамките на около 20-30 дни и те постоянно се допълваха. Това, което вчера беше изнесено в медиите, бе само начален момент на едно искане, но без никакви данни, господин Дилов. Просто Ви дължа това обяснение.
Иначе се опитваме да следваме дневния ред и да спазваме сроковете, какъвто е и настоящият случай. Затова, уважаеми народни представители, предполагам, че единодушно ще подкрепите създаването на тази рутинна комисия, която ежегодно се занимава с одита на Сметната палата и която също има срокове по закон да извърши своята работа. На комисията в този състав и на нейния председател да пожелаем за пореден път успешно, внимателно, невраждебно и много подробно да провери дейността на Сметната палата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по този проект за решение.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Гласуването по тази точка ще бъде след дебатите по следващата точка, което ще бъде най-вероятно около 13,00 ч. Така беше съобщено преди почивката от председателя на Народното събрание Георги Пирински.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Водеща е Комисията по отбраната.
Заповядайте, господин Найденов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по отбраната относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България № 702-01-12, внесен от Министерския съвет на 6 март 2007 г.
На провелото се на 22 март 2007 г. редовно заседание, Комисията по отбрана разгледа внесения законопроект. Мотивите на вносителите изложиха госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната, и полк. Атанас Милин – помощник по юридическите въпроси на Началника на Генералния щаб на Българската армия.
В законопроекта са предложени изменения и отмяна на норми от действащото законодателство, свързани с наборната военна служба.
По отношение на действащия Закон за отбраната и въоръжените сили по-важните неща са следните:
Отменят се задълженията на редица длъжностни лица във връзка с военния отчет на наборниците, същевременно се запазва регламентацията на ръководството и осъществяването на военния отчет на резервисти и техника, необходими за нуждите на въоръжените сили.
Отменя се институтът на наборната военна служба, всички текстове, свързани с фигурата на наборниците, както и разпоредбите, провеждащи статута на наборните военнослужещи.
С оглед премахване на наборната военна служба следва до края на 2007 г. да се осъществи пълната професионализация на Българската армия. С цел създаване на по-добри възможности за попълване на подразделенията с кадрови войници се предлага повишаване на пределната възраст за приемане на кадрова военна служба на войниците по чл. 116, ал. 1, т. 3 от закона – от 30 на 32 години. По този начин ще се разшири кръгът от лицата, подлежащи на приемане като кадрови войници. Същевременно се предлага в чл. 127, ал. 1, т. 1 от закона да се повиши с една година пределната възраст за кадрова военна служба на войниците – от 48 на 49 години, за да могат тези лица да придобият право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
В Преходните и заключителните разпоредби на проекта се предвиждат и изменения в разпоредби на други закони, свързани с изпълнение на наборната военна служба, по-важните от които са:
В Наказателния кодекс: предлага се декриминализиране на някои от деянията, включени в Глава дванадесета, Раздел ІІ “Престъпление против носене на военната служба”.
В Кодекса за социално осигуряване се предлага да се отмени разпоредбата за получаване на наследствена пенсия през времето, когато лицата са на наборна военна служба.
В Кодекса на труда се предлагат за отмяна текстовете, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение поради постъпване или завръщане от изпълнение от наборна военна служба.
В Закона за здравното осигуряване се предлагат за отмяна нормите, касаещи здравноосигурителните вноски на военнослужещите на наборна военна служба и на изпълняващите алтернативна служба.
В Закона за Министерството на вътрешните се предвижда да отпадне изискването – до участие в конкурс за постъпване на държавна служба в Министерството на вътрешните работи да се допускат лица, които не подлежат на наборна военна служба, както и приетите наборници за курсанти в Академията на МВР да отбиват наборната си военна служба по време на обучението в академията.
Предвижда се възлагане на министъра на отбраната на ръководството на дейността по осигуряване на авиационна безопасност и летателна годност на военните въздухоплавателни средства.
За да се приведе Законът за отбрана и въоръжените сили в съответствие с новия Наказателнопроцесуален кодекс, са предложени изменения във връзка с функциите на Служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване” по отношение на особените правила за разглеждане на дела, подсъдни на военните съдилища. Също така се предлага дейността по осъществяване на държавния противопожарен контрол в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната да се осъществява от Служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване”.
Предложеното с § 31 допълнение в чл. 208 от Закона за отбраната и въоръжените сили, свързано с правилата за поведение по смисъла на Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България, е продиктувано от необходимостта от хармонизация на двата закона.
Предлагат се промени и в някои други норми, като например тези, които са свързани с приходите от глоби по Закона за защита на класифиицираната информация, с възможността за натурално и/или парично осигуряване с вещево удоволствие на кадровите военнослужещи. Предлагат се за изменение и нормите, свързани със заплащане на допълнително възнаграждение и предоставяне на безплатна храна при служба и дейности в условия, вредни за здравето.
В резултат на провелото се обсъждане и предвид изложените мотиви, Комисията по отбраната прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Становището е прието на 22 март 2007 г. с 8 гласа “за”, 1 “против” и 2 “въздържали се”.”
Господин председателю, позволете ми да направя процедурно предложение – за допускане в залата на заместник-министъра на отбраната госпожа Соня Янкулова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Найденов, не под формата на реплика, но между нас казано, Вие знаете, че има създадена практика със закон да не се променят кодекси.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Господин председателю, правя процедурното предложение да допуснете в залата заместник-министър Соня Янкулова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против допускането в пленарната зала на заместник-министър Соня Янкулова? Няма.
Явно, решението е единодушно и не е необходимо да се гласува. Заместник-министърът Соня Янкулова да заповяда.
Има доклад от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Не виждам в залата господин Свинаров. Има ли заместник-председател или член на комисията в пленарната зала? Няма.
Има доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Моля госпожа Христова да представи доклада на комисията.
 
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Ще прочета доклада в съкратен вариант.
“Във връзка с отпадането на задължението за отбиване на наборна военна служба се предлага да отпадне и зачитането на такава на първите девет месеца от обучението след навършване на пълнолетие на обучаващите се във висшите военни училища. Отменя се и уредбата, съгласно която обучаващите се дослужват срока на наборната военна служба в поделенията на въоръжените сили, в случай че са освободени от училището преди да са прослужили пълния срок на службата.
По време на дискусията народните представители поставиха въпроси, свързани с целесъобразността на предложените промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Те намериха, че във връзка с професионализирането на армията направените предложения са добре обмислени и навременни. Във връзка с компетентностите на Комисията по труда и социалната политика народните представители обсъдиха по-подробно разпоредбите в Преходните и заключителните разпоредби, с които се предвиждат изменения на норми на други закони, свързани с изпълнение на наборната военна служба, по-важни от които са Наказателният кодекс, Кодексът за социалното осигуряване, където следва да се заличи текстът за получаване на наследствена пенсия за времето, когато лицата са на наборна военна служба. В Кодекса на труда се предлагат за отмяна текстовете, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение поради постъпване или завръщане от изпълнение на наборна военна служба. В Закона за здравното осигуряване се предлагат за отмяна нормите, касаещи здравноосигурителните вноски на военнослужещите на наборна военна служба. Същевременно е предложено в чл. 127, ал. 1, т. 1 от закона да се повиши с една година пределната възраст за кадрова служба на войниците от 48 на 49 години, за да могат тези лица да придобият право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1, от Кодекса за социалното осигуряване.
Народните представители поставиха въпроси към вносителите, свързани с необходимите финансови ресурси, за да може законът да заработи ефективно. Въпросите за лечението и възстановяването на военните, както и за здравното им осигуряване също бяха сред съдържателно обсъжданите.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати “за” – 16 гласа, без “против” и “въздържали се” Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България № 702-01-12, внесен от Министерския съвет на 6 март 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Надя Антонова да представи становището на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК НАДЯ АНТОНОВА:
“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 702-01-12 от 6 март 2007 г., внесен от Министерския съвет
На 21 март 2007 г. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България № 702-01-12, внесен от Министерския съвет.
В дискусията бяха изразени следните становища и бележки.
Госпожа Надка Балева посочи, че внесените предложения са свързани с професионализирането на армията от 1 януари 2008 г. Текстовете, които се предлагат, са свързани с воденето на отчет на наборниците, свързани са с промени в Кодекса на труда с оглед запазване на работното им място, с Кодекса за социалното осигуряване. Според госпожа Балева няма радикални промени освен привеждането на нормативната уредба в съответствие с професионализацията на армията, поради което законопроектът следва да бъде подкрепен.
Господин Янаки Стоилов предложи в становището на комисията да се включи и предложението параграфи 59 и 60 да бъдат прехвърлени към предстоящите за второ четене изменения на Наказателния кодекс, тъй като там трябва да се променят съставите за престъпление. Те са следствие от общата промяна. Според господин Стоилов е по-целесъобразно предложението да се включи, след като мине първото четене, като промяна в общия изменителен закон.
Относно § 59 господин Стоилов изрази становище, че тъй като промяната е техническа, е по-добре да се препоръча да отпадне, за да не се променя само по този повод Наказателнопроцесуалният кодекс. Според господин Стоилов тази промяна не е толкова наложителна. Промяната е необходима за Наказателния кодекс.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 12 гласа “за” и 1 “въздържал се” реши да предложи на народните представители законопроектът да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Кой ще представи доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред? За втори път призовавам някой член от комисията да направи това.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 702-01-12, внесен от Министерския съвет на 6 март 2007 г.
 
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на свое заседание, проведено на 21 март 2007 г. В заседанието взеха участие представители на Министерството на отбраната, които запознаха народните представители с основните промени, залегнали в проекта.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа законопроекта в частта му, отнасяща се до възлагането на дейността по държавен противопожарен контрол в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната на служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване”. Тази промяна се налага с оглед приемането на чл. 105, т. 2 от новия Закон за Министерството на вътрешните работи, според който органите на Националната служба “Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, не осъществяват държавен противопожарен контрол в обекти на Министерството на отбраната.
На следващо място, бяха обсъдени предлаганите промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, наложени вследствие премахването на задължението за изпълнение на наборна военна служба от 1 януари 2008 г. В законопроекта се предвижда да отпадне изискването до участие в конкурс за постъпване на държавна служба в МВР да се допускат лица, които не подлежат на наборна военна служба, както и приетите наборници за курсантите в Академията на МВР да отбиват наборната си военна служба по време на обучението в академията.
В хода на дискусията народният представител Надка Балева изрази своята принципна подкрепа на така предложения законопроект, като подчерта, че настоява § 60, касаещ промени в Наказателния кодекс, да отпадне между първо и второ гласуване и да бъде инкорпориран в общия Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който е в процес на обсъждане в Комисията по правни въпроси.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България № 702-01-12, внесен от Министерския съвет на 6 март 2007 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 21 март 2007 г. с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Давам думата на заместник-министъра на отбраната госпожа Соня Янкулова да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили се внася на основание § 12 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. С приетото от вас изменение на чл. 59 от Конституцията се отмени институтът на наборна военна служба. Това наложи изменение и заличаване на редица текстове в Раздел VІІ „Задължения по военния отчет на гражданите” на Закона за отбраната и въоръжените сили, в Раздел VІІІ “Задължения по воденето на военния отчет и подготовката на набора” от Глава осма на закона. Предлага се да се отменят всички текстове, свързани с фигурата на наборниците, тяхното служебно вписване в наборната книга, техните права и задължения, статутът и функциите на наборните комисии и др.
Отменя се задължението на областните управители и кметовете на общините да водят военния отчет на наборниците. Същевременно същите запазват задълженията си по отношение ръководството и осъществяване на военния отчет на резервистите и техниката, необходими за нуждите на въоръжените сили.
В Глава девета “Статут на военнослужещите” се предлага да се отменят разпоредбите, уреждащи статута на наборния военнослужещ, също така в Глава единадесета, където се регламентира дисциплинарната отговорност на наборния военнослужещ, се предлага отмяна на текстовете, свързани с видовете дисциплинарни наказания, които се налагат на военнослужещите на наборна военна служба. Предвиждащите се административнонаказателна отговорност и принудителни административни мерки спрямо наборниците също се предлага да бъдат отменени.
Отмяната на наборната военна служба безспорно налага промяна и в други нормативни актове, най-важните от които са Наказателният кодекс, Кодексът за социално осигуряване, Кодексът на труда, Законът за здравното осигуряване, Законът за Министерството на вътрешните работи, които ние предлагаме да бъдат изменени с цел да бъде синхронизирано действащото законодателство.
Освен тези и свързаните с наборната военна служба промени, имаме и няколко други предложения за допълнения. Едното е свързано с промяната на Закона за Министерството на вътрешните работи, като функциите по противопожарен контрол на обектите на Министерството на отбраната и Българската армия са изключени от компетентността на служба “Противопожарна охрана”, поради което е необходимо те да бъдат вменени в дейността на Служба “Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване” към Министерството на отбраната.
Освен това предлагаме да се повиши пределната възраст за приемане на кадрови войници – от 30 на 32 г., за да се запази възможността същите да се пенсионират при условията на чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, предлагаме да се повиши пределната възраст за тяхното освобождаване – от 48 на 49 г. По този начин те ще могат да ползват привилегията за пенсиониране при 25 г. осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Откривам дискусията по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, не знам защо, но колкото трудно тръгна този закон в пленарна зала, така вървеше и в комисията. Явно така е във всички комисии. Никакъв интерес към този закон!
Така е, защото този закон – аз и в комисията го казах, е много прибързан закон. Имаше достатъчно време до края на годината да бъде подготвен и трябваше да бъде обмислен. Но знаете, че с промяната на Конституцията ние трябваше още два закона да подготвим по отбраната. Тези закони също до една година трябва да бъдат в пленарната зала.
Струва ми се, че това бързо действие от страна на Министерството на отбраната е с много пропуски – един законопроект, в който смятам, че много скоро, и то още тази година ще се наложи да се правят допълнителни поправки. Този закон не е уместно да бъде разглеждан, а трябва да бъде върнат в Министерството на отбраната, да бъде доразвит и съответно, заедно с другите два закона, да бъде внесен. Това е моето становище. Ще поясня защо. Знаете, че тук в този законопроект, представен ни от Министерството на отбраната, има много пропуски и много неща, които съответно не са огледани. Дават се права на “Военната полиция” – виждате колко много, ако погледнете реално, в чл. 40. Този орган, вместо да се намалява,  се увеличава. Армията намалява – около 35 хил. души, а този орган е вече 5 хиляди  в Министерството на отбраната, не знам по какви причини. Армията беше 120 хиляди, а нямаше такъв орган. Според мен, много неща се мъчат да  бъдат придадени на този орган, за да може да съществува. Това са излишни разходи на Министерството на отбраната по мое мнение.
Забележете също – чл. 226: “На кадровите военнослужещи се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд”.
Такива допълнителни възнаграждения винаги са се изплащали, но, забележете, не на всички, а на тези, които служиха в трудни гарнизони, край границата предимно, като Звездец, Мичурин, Шабла и т.н., да не ги изброявам всичките. Те получаваха такова възнаграждение. Аз също съм “за” да продължават да получават, но всички военнослужещи да получават такива възнаграждения... Не е необходимо да се товари бюджетът на Министерството на отбраната.
Забележете още нещо – че такива допълнителни възнаграждения се дават и на гражданските лица в Министерството на отбраната, които работят в София. Кой знае какъв сложен, специфичен труд и при какви трудни условия работят, когато работят?! Забележете! Дава се и на всички тези граждански лица. Според мен това е излишно товарене на бюджета. Абсолютно!
Погледнете парадокса – аз го съобщих в Комисията по отбраната: “§ 37, чл. 234. На кадровите военнослужещи се осигурява храна, работно и униформено облекло или левовата им равностойност”.
Досега в съществуващия закон беше само “храна”, а сега слагаме работно и формено облекло. Нашите военнослужещи, гарантирам, ще тръгнат опарцалени, без форма, омършавели. Те ще си вземат парите, а няма да си вземат облеклото. Не виждам това как може да бъде гласувано в пленарната зала военнослужещият да ходи неуниформен на работа! Аз съм бил униформен толкова години. Всяка година се дава полагащото се облекло и задължително трябва да го получиш, за да можеш да си променяш униформата. Много е ясно, че след  като ми се дават парите, ще взема парите, а униформата няма да я получавам. Това е парадокс! Не може да стане това нещо! Военните ще тръгнат по улиците опърпани, окъсани, защото им трябват пари - те ще вземат парите, а няма да вземат униформата.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Прав си!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Това е! Абсолютно! Не зная кой го предлага! Някой, който няма хабер от армия и как се поддържа армия.
Забележете и други членове - чл. 309а: “Военнослужещ или гражданско лице от състава на Министерството на отбраната или въоръжените сили - аз не виждам вече разлика между отбрана и въоръжени сили, както и да е - не изпълни разпореждане на длъжностно лице от Служба “Сигурност - Военна полиция или Военно контраразузнаване” се глобява с 50 лв.”.
Какво значи „не изпълни разпореждане”? Аз имах среща с един немски колега – командир, който беше на посещение в България и му казах устава, че може някой да не изпълни... А той казва: “Какво значи неизпълнение – кажете, колега, какво значи?” Няма такава дума “неизпълнение”! А ние ще го накажем с 50 лв.!? Това са, както и други цитирани неща, които не мога да си обясня.
И накрая, думите “операция или мисия” се заменят с думите “операции или мисии”.
Господа народни представители, нашата армия не може да провежда операции. Забележете, вижте във Военната доктрина, не може да провежда операции. За да провеждаш операция, трябва да имаш армия. Така че недейте правете парадокси с този закон! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Няма.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Настъпилите промени в сферата на отбраната и сигурността, взетите политически решения и промените в Конституцията налагат привеждането на Закона за отбраната и въоръжените сили в съответствие с новите реалности.
Предлаганият законопроект има за цел да усъвършенства правното регулиране на обществените отношения в сферата на отбраната и въоръжените сили в няколко основни направления.
Първата група правни норми предоставя допълнителни правомощия на министъра на отбраната по осигуряване на авиационната безопасност и летателната годност на военните въздухоплавателни средства. Новата т. 23а към ал. 1 на чл. 35 - осъществяването на държавен противопожарен контрол в обектите на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите, подчинени на министъра на отбраната.
В съответствие с Конституцията на Република България министърът на отбраната ръководи всички основни направления на дейност на министерството и осъществява граждански контрол върху българската армия. Първото правомощие по същество вменява на министъра на отбраната отговорността за гарантиране сигурността на авиационната безопасност и летателната годност на военните въздухоплавателни средства, каквато е и утвърдената практика в повечето европейски страни.
Що се касае до второто правомощие, то се определя от Закона за Министерството на вътрешните работи, който е в сила от 1 май 2006 г. В чл. 105, т. 2 от този закон е регламентирано, че органите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” в МВР не осъществява държавен противопожарен контрол в обекти на Министерството на отбраната. Съвсем естествено е правомощията в тази изключително важна за сигурността на армията дейност да се прехвърлят на министъра на отбраната и подчинените му структури.
Прилагането на посочените по-горе правомощия следва да се уреди с наредби, издадени от министъра на отбраната.
В предлаганата нова т. 23а на чл. 35, ал. 1 е указано издаването на такава наредба.
Втората група правни норми имат за цел усъвършенстване на професионализацията на Българската армия и свързаната с нея отмяна на наборната военна служба. Правните норми следват логиката на отмяна във всички текстове на термините “наборници” и “наборна военна служба”, както и съответстващите.
Що се касае до правните норми, имащи за цел осигуряването на необходимото количество кадрови военнослужещи, правилно по § 14 относно срока на чл. 127, ал. 1, т. 1 е да се увеличи както за войниците, така и за сержантите.
Третата група правни норми привежда дейността на компетентните органи на Министерството на отбраната в съответствие с изискванията на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Глава тридесет и първа от Наказателнопроцесуалния кодекс регламентира особените правила за разглеждане на дела, подсъдни на военните съдилища. Практиката по прилагането на разпоредбите на тази глава, която е възприета и от военните прокуратури, е, че компетентните органи на Служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване” дознателите провеждат разследването спрямо военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и в други случаи, а не само в случаите при или по повод изпълнението на служебните им задължения.
Това са причините, поради които се предлагат съответните промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, а именно промените в чл. 40, ал. 4, т. 1 и 2 и чл. 40б, ал. 1, т. 3 и 4.
Наказателнопроцесуалният кодекс в значителна степен промени използваната терминология. Така например вместо понятията “предварително производство” и “полицейско производство” се въведе понятието “досъдебно производство”, вместо понятието “процесуално-следствени действия” се въведе понятието “действия по разследването”, които следва да бъдат отразени в съответните текстове на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Четвъртата група правни норми имат за цел да усъвършенстват правното регулиране на дейностите, осъществявани от Служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване”.
Промяната на чл. 40, ал. 3, т. 3, който регламентира функциите на службата по отношение на осъществяваната от нея охранителна дейност, има за цел по-прецизна редакция, която да отрази реалния обем от задачи по охраната, изпълнявани от военно-полицейските органи. Тези органи извършват охранителна дейност, но заедно с това имат контролни и координиращи функции при извършване на охраната на мероприятия, обекти и лица от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите, подчинени на министъра на отбраната.
Освен това следва да се има предвид, че една значителна част от поделенията и обектите на Въоръжените сили се охраняват от армията или с наети охранителни фирми. И в двата случая е необходимо осъществяването на системен контрол – от една страна, в съответствие със Закона за отбраната, а от друга – в съответствие със Закона за частната охранителна дейност.
Вярно е, че Законът за частната охранителна дейност възлага контрола на органите на Полицията, но те не могат да го осъществяват реално на територията на военните поделения и обекти.
През последните години се увеличават случаите, когато се охраняват чуждестранни военнослужещи, военни формирования, делегации, транспортни средства и други. Това налага издаването на съответен подзаконов нормативен акт – наредба на министъра на отбраната, с който да регламентира в детайли охранителната дейност на службата.
В съответствие с възлаганите с настоящия законопроект правомощия на министъра на отбраната по осъществяването на държавния и противопожарен контрол и Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, съвсем естествено е Служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване” да бъде структурата, чрез която да се реализират тези правомощия.
Предлаганите промени в разпоредбите на чл. 40, ал. 3, т. 7, новият чл. 40г и новият чл. 309б и т. 4 на чл. 313 имат за цел регламентирането на превантивната, включително прилагането на принудителни административни мерки, контролната и административнонаказателната дейност, осъществявана от служителите на Служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване”.
Петата група правни норми се отнася до административнонаказателната дейност, осъществявана от Служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване”. Тази дейност е характерна и присъща на службите за сигурност и обществен ред. Административнонаказателната дейност към момента се осъществява на основание и в съответствие с разпоредбите на няколко действащи закона – Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България, Законът за защита на класифицираната информация и Законът за движението по пътищата.
Промените в разпоредбите на чл. 309а и новата разпоредба на чл. 309б имат за цел да фиксират размера на санкцията. Размерите на глобите кореспондират с текстовете от други закони, например Закона за Министерството на вътрешните работи – чл. 270, 273 и 275, като някои от тях са в по-малки размери.
Предложените изменения и допълнения имат както уточняващ характер, така и отчитат новите дейности по противопожарен контрол, които се възлагат на органите на Служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване”.
Уважаеми колеги, в заключение следва да се обърне внимание на още един момент. Предлаганият законопроект регламентира значителен обем нови дейности, които ще се нуждаят от по-подробна регламентация – гарантирането на сигурността на авиационната безопасност и летателната годност на военните въздухоплавателни средства; осъществяването на държавен противопожарен контрол от Министерството на отбраната; Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната; прилагането на принудителни административни мерки и други. Това дава основание в Преходните и заключителни разпоредби да се предвидят бланкетни състави, задължаващи министъра на отбраната да издаде в 6-месечен срок от влизането на закона в сила съответните подзаконови нормативни актове, или да направи необходимите промени в действащите нормативни актове.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта на първо четене, защото той води до подобряване на нормативната база, обслужваща отбранителния сектор на страната, а това е било основна и последователна наша политическа позиция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта?
Преди да дам думата на господин Ангел Найденов, ще помоля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата, тъй като съобщихме, че около 13,00 ч. ще има няколко гласувания.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Ще се опитам да бъда съвсем кратък, защото разбирам особеността на днешния ден и интереса, който се проявява от страна на народните представители. Всъщност искам да подчертая, че това е един законопроект, който е вменен в задължение на Министерския съвет с измененията, които направи именно Народното събрание през лятото на миналата година, когато беше прието решението за ускоряване на процеса на професионализация на Българската армия, приключване със задължителната наборна военна служба до края на 2007 г. и преминаване към изцяло професионална армия от 1 януари 2008 г. Тогава именно в Преходните и заключителни разпоредби е записано задължението Министерският съвет да внесе законопроект за изменение и допълнение и в Закона за отбраната и въоръжените сили, и във всички други закони и нормативни актове, които третират въпросите за наборната военна служба в Република България.Така че всякакви аргументи или упреци за това, че се прибързва с измененията и с допълненията в Закона за отбраната и въоръжените сили са неуместни, бих добавил и несъстоятелни.
Факт е, разбира се, че това са всъщност, ако не ме лъже паметта, тридесет и четвъртите поправки, които се въвеждат в Закона за отбраната и въоръжените сили от неговото приемане през 1995 г., и имаме всички основания да кажем, че съществуващият Закон за отбраната и въоръжените сили е отдавна с нарушена философия, с нарушена вътрешна логика, най-общо казано, има крещяща необходимост от приемането на нов или на нови закони за отбраната и въоръжените сили, което, смея да кажа, се споделя като разбиране от ръководството на Министерството на отбраната и съответно от командването на Българската армия. Именно с оглед на това разбиране трябва да подчертая, че е създадена и необходимата организация и съответно подготовка на този закон или закони, които ще бъдат предложени на вниманието на Народното събрание.
Междупрочем предложенията за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили са само част от необходимите предпоставки, за да имаме основанието да кажем, че, макар и с претенции, са създадени съответно условията за успешното реализиране на решението на Народното събрание за преминаване към изцяло професионална армия от 1 януари 2007 г.
В първата група на тези предпоставки безспорно са нормативните условия, които стартираха с решението на Народното събрание, минаха през промените в Конституцията на Република България, продължават с настоящите изменения и допълнения, и, разбира се, няма да бъдат изчерпани с тези промени. Тук има крещяща необходимост от промени, съответно приемане на изцяло нова стратегия за сигурността, военна доктрина, съответно Закон за кадровата военна служба, нормативната уредба на всички въпроси, които са свързани с набирането и поддържането на мобилизационните резерви, военновременните запаси на страната, същевременно, трябва да подчертая, и целия пакет от социални мерки, свързани с кадровата военна служба. Междупрочем, това е един изключително важен въпрос, за да говорим за успех на реализацията на процеса на професионализация на Българската армия.
Втората група въпроси са свързани безспорно с наличието на съответното съгласие, в случая, смея да кажа, в една изключително висока степен и на политическо, и на обществено съгласие, което създава и необходимата трайна основа за решенията, които се вземат в тази област.
Третата група въпроси са свързани с финансовите ресурси. Тук също можем да имаме основания за претенции. Така или иначе Народното събрание прие в това число и увеличаване на средствата от бюджета на Министерството на отбраната именно с оглед на успешното реализиране на процеса на професионализация на Българската армия. Това е междупрочем процес, който никак не е евтин.
И, разбира се, на следващо място са всички въпроси, свързани със самата организация на професионализацията на армията, съответно набирането на кадрови военнослужещи, в които, смея да кажа, Министерството на отбраната и командването на Българската армия са създали необходимата информационно-рекламна дейност, съответно и кампания за набиране на кадрови военнослужещи.
В заключение се обръщам към народните представители да подкрепят предложенията за изменение и допълнение, като част от забележките, които бяха направени от изказващите се народни представители, съвсем естествено могат да намерят отражение в предложения за второ четене. Междупрочем, тяхната логика е  именно с оглед на второ четене и по никакъв начин не обезсмислят приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Още веднъж се обръщам към народните представители: има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? (Реплики.)
Няма, но как ще гласуваме при тази зала? Има ли някой желаещ?
Ако няма, обявявам разискванията за приключени. (Реплика от ДСБ.)
Демократи за силна България ви виждам.
Четвъртата поправка в Конституцията и правилникът изискват винаги преди гласуване да има регистрация, за да се види точно кворумът.
Моля да се регистрираме, но само със своите карти.
Започваме поименна проверка. (Ръкопляскания и възгласи “Браво!” от ДСБ.)
 
Александър Владимиров Радославов       - тук
Александър Димитров Паунов              - отсъства
Александър Манолов Праматарски                                            - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов                                                          - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер                                   - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев                                                          - отсъства
Ангел Петров Найденов                                                               - тук
Андрей Лазаров Пантев                                                               - тук
Анелия Йорданова Мингова                                                       - тук
Анелия Христова Атанасова                                                       - отсъства
Антонела Ангелова Понева                                                         - тук
Антония Стефанова Първанова                                                  - отсъства
Апостол Иванов Димитров                                                         - отсъства
Ариф Сами Агуш                                                                           - тук
Асен Йорданов Агов                                                                    - отсъства
Ася Величкова Михайлова                                                          - тук
Атанас Атанасов  Папаризов                                                       - тук
Атанас Димитров Щерев                                                             - отсъства
Атанас Петров Атанасов                                                              - тук
Атанас Тодоров Мерджанов                                                        - тук
Ахмед Демир Доган                                                                      - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин                                                                   - тук
Бойко Иванов Ватев                                                                     - отсъства
Бойко Николов Боев                                                                     - отсъства
Бойко Стефанов Великов                                                             - тук
Борис Стефанов Николов                                                            - тук
Борис Янков Ячев                                                                        - тук
Борислав Георгиев Владимиров                                                 - тук
Борислав Димитров Китов                                                          - отсъства
Борислав Иванов Българинов                                                     - тук
Борислав Любенов Великов                                                        - тук
Борислав Николов Ралчев                                                           - отсъства
 
Борислав Янчев Ноев                                                                   - тук
Ботьо Илиев Ботев                                                                        - отсъства
Валентин Николов Милтенов                                                     - тук
Валентина Василева Богданова                                                  - отсъства
Ваньо Евгениев Шарков                                                               - отсъства
Ваню Стефанов Хърков                                                               - тук
Ваня Крумова Цветкова                                                               - тук
Васил Димитров Паница                                                             - отсъства
Васил Миланов Антонов                                                             - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано                                                   - отсъства
Васил Тодоров Калинов                                                              - отсъства
Венелин Димитров Узунов                                                         - тук
Венцислав Василев Върбанов                                                     - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева                                         - тук
Веселин Методиев Петров                                                          - тук
Владимир Михайлов Дончев                                                      - тук
Владимир Първанов Кузов                                                          - тук
Волен Николов Сидеров                                                              - тук
Георги Владимиров Юруков                                                       - отсъства
Георги Георгиев Пирински                                                         - тук
Георги Йорданов Димитров                                                        - отсъства
Георги Миланов Георгиев                                                           - тук
Георги Петков Близнашки                                                           - тук
Георги Пинчев Иванов                                                                - отсъства
Георги Тодоров Божинов                                                            - тук
Георги Чавдаров Анастасов                                                        - тук
Даринка Христова Станчева                                                       - отсъства
Даут Идриз Осман                                                                        - тук
Деница Ивайлова Димитрова                                                     - тук
Десислав Славов Чуколов                                                           - тук
Димитър Енчев Камбуров                                                           - тук
Димитър Иванов Абаджиев                                                        - отсъства
Димитър Иванов Димитров                                                        - отсъства
Димитър Кинов Стоянов                                                             - тук
Димитър Николов Гъндев                                                           - тук
Димитър Стоянов Дъбов                                                             - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов                                                        - тук
Добромир Христов Гущеров                                                       - отсъства
Долорес Борисова Арсенова                                                       - отсъства
Донка Иванова Михайлова                                                          - тук
Дончо Стефанов Цончев                                                              - отсъства
Евгени Захариев Кирилов                                                           - отсъства
Евгени Стефанов Чачев                                                               - тук
Евгений Гинев Жеков                                                                  - тук
Евгений Спасов Иванов                                                              - тук
Евгения Тодорова Живкова                                                         - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова                                          - тук
Евтим Костадинов Костадинов                                                  - тук
Екатерина Иванова Михайлова                                                   - тук
Елеонора Николаева Николова                                                   - тук
Елиана Стоименова Масева                                                        - тук
Емил Константинов Георгиев                                                     - тук
Енчо Вълков Малев                                                                      - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев                                                                - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов                                                          - тук
Жори Йорданов Алексиев                                                           - отсъства
Захари Димитров Георгиев                                                         - тук
Златко Тонев Златев                                                                     - тук
Ива Петрова Станкова                                                                 - тук
Иван Атанасов Колчаков                                                             - отсъства
Иван Георгиев Сотиров                                                               - тук
Иван Георгиев Стаматов                                                             - отсъства
Иван Добромиров Гороломов                                                     - тук
Иван Желев Илчев                                                                        - тук
Иван Йорданов Костов                                                                - тук
Иван Матеев Иванов                                                                    - тук
Иван Николаев Иванов                                                                - тук
Иван Николов Гризанов                                                              - тук
Иван Петков Даков                                                                       - тук
Иван Славов Иванов                                                                    - тук
Иво Първанов Атанасов                                                              - тук
Иглика Димитрова Иванова                                                        - тук
Илиян Вълев Илиев                                                                      - тук
Илияна Малинова Йотова                                                           - тук
Илкер Ахмедов Мустафов                                                            - отсъства
Илко Димитров Димитров                                                          - тук
Йовко Христов Йовков                                                                - тук
Йордан Димитров Костадинов                                                   - тук
Йордан Иванов Бакалов                                                               - тук
Йордан Кирилов Цонев                                                               - отсъства
Йордан Мирчев Митев                                                                - тук
Йордан Петков Йорданов                                                            - тук
Йордан Петров Величков                                                             - тук
Камелия Методиева Касабова                                                     - отсъства
Камен Костов Костадинов                                                          - отсъства
Касим Исмаил Дал                                                                       - отсъства
Кирил Николаев Добрев                                                              - отсъства
Константин Стефанов Димитров                                               - тук
Коста Димитров Цонев                                                                - отсъства
Костадин Александров Кобаков                                                 - тук
Костадин Стоянов Паскалев                                                       - отсъства
Красимир Дончев Каракачанов                                                  - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин                                                          - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян                                                   - отсъства
Лидия Сантова Шулева                                                                - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов                                                         - тук
Любен Андонов Корнезов                                                           - тук
Любен Любенов Дилов                                                               - тук
Лютви Ахмед Местан                                                                   - отсъства
Маргарита Василева Кънева                                                       - тук
Маргарита Спасова Панева                                                         - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова                                                  - отсъства
Марина Борисова Дикова                                                            - отсъства
Марио Иванов Тагарински                                                          - отсъства
Мария Василева Капон                                                                - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева                                            - отсъства
Мария Станчева Вълканова                                                         - тук
Марко Николов Мечев                                                                 - тук
Мартин Димитров Димитров                                                     - тук
Маруся Иванова Любчева                                                            - тук
Мая Божидарова Манолова                                                         - отсъства
Метин Мехмедов Сюлейманов                                                   - тук
Милен Емилов Велчев                                                                 - тук
Мима Тодорова Василева                                                            - отсъства
Минчо Викторов Спасов                                                             - отсъства
Минчо Христов Куминев                                                            - тук
Мирослав Димитров Мурджов                                                   - тук
Митко Иванов Димитров                                                            - тук
Митхат Сабри Метин                                                                   - тук
Михаил Райков Миков                                                                 - тук
Младен Петров Червеняков                                                         - отсъства
Муса Джемал Палев                                                                     - отсъства
Надежда Николова Михайлова                                                   - отсъства
Надка Балева Янкова                                                                    - тук
Надя Антонова Кочева                                                                 - тук
Неджми Ниязи Али                                                                      - отсъства
Ненко Викторов Темелков                                                           - отсъства
Нено Ненов Димов                                                                       - тук
Несрин Мустафа Узун                                                                  - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер                                                                 - отсъства
Николай Аврамов Свинаров                                                       - тук
Николай Боянов Михайлов                                                         - тук
Николай Георгиев Камов                                                             - тук
Николай Петров Кънчев                                                              - тук
Нина Стефанова Чилова                                                              - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков                                                        - отсъства
Олег Григоров Попов                                                                   - отсъства
Олимпи Стоянов Кътев                                                               - тук
Павел Димитров Шопов                                                              - отсъства
Павел Михайлов Чернев                                                              - тук
Пенко Атанасов Атанасов                                                           - тук
Петър Александров Симеонов                                                    - тук
Петър Владимиров Димитров                                                     - тук
Петър Георгиев Кънев                                                                 - тук
Петър Георгиев Мръцков                                                             - тук
Петър Кирилов Берон                                                                  - отсъства
Петър Станиславов Манолов                                                      - отсъства
Петър Стефанов Стоянов                                                             - отсъства
Петя Илиева Гегова                                                                      - тук
Пламен Александров Панайотов                                                - отсъства
Пламен Василев Славов                                                              - тук
Пламен Георгиев Ранчев                                                             - отсъства
Пламен Неделчев Моллов                                                           - тук
Радослав Георгиев Илиевски                                                      - тук
Рамадан Байрам Аталай                                                               - отсъства
Рейхан Ибадула Аблеким                                                             - тук
Ремзи Дурмуш Осман                                                                   - отсъства
Росен Златанов Владимиров                                                       - тук
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова                               - тук
Руденко Радев Йорданов                                                              - тук
Румен Асенов Ангелов                                                                 - тук
Румен Иванов Такоров                                                                 - тук
Рупен Оханес Крикорян                                                               - тук
Светослав Иванов Спасов                                                           - отсъства
Светослав Христов Малинов                                                      - тук
Силвия Николаева Алексиева                                                     - отсъства
Силвия Тодорова Стойчева                                                         - тук
Снежана Великова Гроздилова                                                   - тук
Соломон Исак Паси                                                                      - отсъства
Станимир Янков Илчев                                                               - отсъства
Станислав Тодоров Станилов                                                     - тук
Станчо Николов Тодоров                                                            - отсъства
Стела Димитрова Ангелова-Банкова                                         - тук
Стефан Антонов Софиянски                                                       - тук
Стойко Илиев Танков                                                                   - тук
Стоян Витанов Витанов                                                              - тук
Стоян Проданов Иванов                                                              - отсъства
Татяна Дончева Тотева                                                                - тук
Татяна Стоянова Калканова                                                        - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска                                        - тук
Тодор Михайлов Кумчев                                                             - отсъства
Тодор Найденов Костурски                                                         - тук
Тодор Николов Батилов                                                               - тук
Тома Янков Томов                                                                        - отсъства
Трифон Димитров Митев                                                            - тук
Фатме Муса Илияз                                                                        - отсъства
Фидел Димитров Беев                                                                 - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов                                                         - отсъства
Филиз Хакъева Хюсменова                                                         - отсъства
Филип Димитров Димитров                                                       - отсъства
Хасан Ахмед Адемов                                                                    - тук
Христина Христова Велчева                                                       - тук
Христо Боянов Величков                                                             - тук
Христо Дамянов Бисеров                                                            - отсъства
Христо Йорданов Кирчев                                                            - отсъства
Четин Хюсеин Казак                                                                    - тук
Юксел Али Хатиб                                                                         - тук
Юнал Саид Лютфи                                                                       - тук
Юнал Тасим Тасим                                                                       - отсъства
Юсеин Аптула Джемил                                                                - тук
Янаки Боянов Стоилов                                                                - тук
Яне Георгиев Янев                                                                       - отсъства
Яни Димитров Янев                                                                    - тук
Янко Александров Янков                                                            - тук
Ясен Георгиев Янев                                                                     - отсъства
Ясен Димитров Попвасилев                                                       - тук
Ясен Стоянов Пенчев                                                                  - отсъства
 
При поименната проверка присъстват 142 народни представители, имаме необходимия кворум.
 
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме проекта за решение за определяне комисията за одитиране на годишния финансов отчет за Сметната палата за 2006 г. Решението беше прочетено, бяха проведени разисквания, макар да нямаше желаещи за това. Имаше и представяне от господин Миков.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 154 народни представители... (Оживление)
Анулирайте гласуването. Имаме необходимия кворум, уважаеми народни представители.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 126 народни представители: за 110, против 2, въздържали се 14.
Решението е прието.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 105, против 11, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожа Мая Манолова вече е тук, както и господин Апостол Димитров, макар и със закъснение.
Уважаеми народни представители, постъпило е заявление до председателя на Народното събрание от Евтим Костадинов – народен представител от 8. Добрички многомандатен избирателен район:
“Уважаеми господин председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, подавам оставка пред Народното събрание като народен представител от 8. Добрички многомандатен избирателен район.”
Следва подписът на народния представител, който днес беше избран за председател на комисията.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласувате за оставката на господин Костадинов.
Гласували 128 народни представители: за 115, против 8, въздържали се 5.
Оставката е приета.
Постъпило е заявление от Апостол Иванов Димитров – народен представител от 3. Варненски многомандатен избирателен район:
“Уважаеми господин председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка пред Народното събрание като народен представител от 3. Варненски многомандатен избирателен район.”
Както ви е известно, господин Апастол Димитров днес беше избран за член на комисията. Явно това е продиктувало заявлението на господин Димитров.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 110, против 10, въздържали се 2.
Оставката е приета.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на двамата народни представители – Евтим Костадинов и Апостол Димитров, за досегашната им работа в 40-ото Народно събрание. (Ръкопляскания от мнозинството.) Да им пожелаем успех и в много деликатната комисия, в която ще работят.
И така, уважаеми народни представители, позволете ми от името на ръководството да ви пожелая и да си пожелаем спокойни Великденски празници на вас, на семействата ви и на всички хора, които обичате. Знаете, че вчера гласувахме ваканцията да е от 6 до 15 април включително.
Първото заседание ще бъде на 18 април, сряда, от 9,00 ч.
Комисията по европейски въпроси ще проведе заседание днес от 14,00 ч.
Още веднъж – весели празници!
Закривам заседанието. (Звъни.)
 

(Закрито в 13,18 ч.)
 
 
Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов
 
Секретари:
Митхат Метин
Светослав Малинов