Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Митхат Метин и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното пленарно заседание, което е първо за новата Пролетна сесия на Четиридесетото Народно събрание.
Уважаеми колеги народни представители, ще предстои да ви представя програмата, която е предложена за първата седмица на новата сесия. Ще ви дам и някои пояснения във връзка с проекта, който имате пред себе си. Те бяха уточнени току-що на заседанието на Председателския съвет.
Преди всичко бих искал да ви информирам, че Председателският съвет обсъди и началните часове на нашата работа, и периода, който ни предстои през следващите един-два месеца във връзка с предстоящата изборна кампания. Преди всичко днес да не пристъпваме към изявления от името на парламентарни групи, а да пристъпим по-делово към началото на нашата работа с разбирането, че такива изявления навярно преди всичко в началото на есенните сесии имат своето място.
И още един въпрос – доколкото се очертава сериозен ангажимент на народни представители в хода на самата кампания, да имаме готовност да преценим уточнение на работната програма на парламента за предстоящите седмици с оглед евентуално насрочване на извънредни заседания в дни, които не са ангажирани с ангажименти по кампанията и със съответно освобождаване на някои от утвърдените парламентарни дни за участие в мероприятия на кампанията, имайки предвид, че далеч по-сериозно е и оправдано, когато заседаваме, да сме в пълен състав, възможно най-пълен, а тогава, когато има оправдателна причина, да дадем възможност на колегите народни представители да участват в съответни мероприятия, в които имат ангажимент. Това е преди всичко по-скоро намерение да го обсъдим като въпрос и програма, отколкото е някакво предложение, което ви правя.
Преди да пристъпим към проекта за програма, има още един въпрос, по който ви моля да имате отношение и съпричастност. На заседанието на съвета беше обсъдена и формата, в която да изразим нашите съболезнования и съпричастност с трагедията, сполетяла семействата, близките на загиналите в американския университет “Вирджиния тех” на 16 април т.г. Колегите споделиха целесъобразността да се обърна с писмо до спикера на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ госпожа Пелози с израз на нашите съболезнования, съпричастност и споделяне на болката, която е болка на цялото американско общество в днешните дни на траур в Съединените щати, така че с ваше съгласие ще споделя тези наши чувства на скръб и състрадание от името на всички народни представители. Благодаря ви.
Ще ви предложа проекта за програма и след това, преди да преминем към точка първа, предстои церемонията по полагане на клетва на двама новоизлъчени, новоизбрани от Централната избирателна комисия народни представители на местата на двама наши колеги, които, както знаете, подадоха оставка, бяха освободени от парламента във връзка с ангажирането им в Комисията по досиетата, накратко казано.
И така, проектът за програма за работата на Народното събрание за 18-20 април 2007 г.:
 1. Прекратяване пълномощията на народен представител.
 2. Проект за решение за избиране на член на Съвета за електронни медии.
 3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
 4. Второ четене на Законопроекта за устройството на Българското Черноморско крайбрежие.
 5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
 6. Второ четене на Законопроекта за електронните съобщения.
 7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
 8. Проект за решение за създаване на Временна комисия по искането на Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Тома Янков Томов – народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
 9. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г.
10. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
11. Парламентарен контрол.
Във връзка с тази програма има две уточнения – едното, уважаеми колеги, е, че в петък, на 20 април т.г., гост на българския парламент ще бъде председателят на Европейския парламент господин Ханс-Герт Пьотеринг. В 10,00 ч. той ще се обърне със свое обръщение към пленарната зала на Народното събрание. Моля всички ви да бъдете тук. Поканени са за тази церемония всички държавни институции, голям брой неправителствени организации, дипломатическия корпус, така че, вярвам, разбираме и значението, и интереса, който ще бъде проявен към участието на господин Пьотеринг в редица мероприятия в хода на неговата програма в София, включително и изказването му пред парламента.
Уважаеми колеги, в тази връзка второто е да имаме готовност да организираме гласувания в четвъртък, 19 април 2007 г., примерно от 12,30 ч. по онези текстове, които ще бъдат обсъдени в хода и на утрешния пленарен ден, за да освободим петъка, ако това е необходимо, от гласувания рано сутринта, тъй като ще има преди това от 9,00 ч. среща на ръководителите на парламентарни групи и заместник-председателите с господин Пьотеринг в зала „Запад”. Може би това ще се отрази на гласуването. Това беше едно предложение, което беше направено от госпожа Мингова като възможност. Може би да не го решаваме сега, а да видим как ще протече обсъждането в хода на пленарния ден днес и утре сутринта и да преценим, ако има възможност в петък в 9,00 ч. да се проведат гласуванията, да не приемаме такова решение, но ако възникне такава необходимост, да имаме такава готовност.
С тези две уточнения, моля да подкрепите предложения проект на програма.
Моля, гласувайте програмата за 18-20 април 2007 г.
Гласували 145 народни представители: за 138, против 3, въздържали се 4.
Програмата е приета.
Господин Сотиров, ако желаете, имате думата. (Реплики.)
Ако има неработещи пултове, моля да подадете сигнал, като вдигнете ръка. Колегите от операторския пулт ще дойдат веднага.
Заповядайте, господин Сотиров. Имате думата.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да пледирам за нещо от името и на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
Вече влизаме в Шестата сесия на Четиридесетото Народно събрание. Безпрецедентно е в практиката на българския парламент това, което се въведе в този парламент – ние да нямаме законодателна програма с ясни приоритети за цялата сесия.
Категорично протестираме срещу това да няма цялостна законодателна програма за сесията, а програмата да се прави за по една-две седмици. Ясно е, че това компенсира липсата от страна на правителството, на управляващото мнозинство на ясна програма за управление, на ясна визия за приоритетите в управлението на държавата, но настоявам председателят на Народното събрание, ръководството на Народното събрание и представителите на управляващата коалиция в парламента да заявят ясно позицията си по този въпрос и ангажимент, че за Шестата сесия на Четиридесетото Народно събрание ще обсъдим и ще приемем цялостна законодателна програма с приоритетите. Ситуацията, в която се намираме, на законодателен хаос, в рамките на една-две седмици по няколко пъти да се променят приоритетите, важни закони да влизат за няколко дни и да се приемат от парламента, без да има дебат в парламента не само с опозицията, а без изобщо българската общественост да бъде запозната и да участва в дебата по приемането на основни закони, е изключително опасно. Явно това създава комфорт на тройната коалиция да се договарят непрекъснато, да се предоговарят законодателните приоритети. Явно тази практика е удобна, защото се скрива липсата на ясна визия за управление от страна на правителството, но ние настояваме категорично и ще настояваме непрекъснато от страна на управляващата коалиция и, господин Миков, основно вие като водеща партия в управляващата коалиция...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Е, нали се разбрахме на Председателския съвет, че няма да правим изявления от името на парламентарни групи!
ИВАН СОТИРОВ: Това не е изявление от името на парламентарна група. Аз правя изявление във връзка с приемането на законодателната програма за седмицата и протестирам срещу практиката – въпросът е и процедурен, и същностен – срещу практиката и тази Шеста сесия да караме седмица по седмица законите. Това не е изявление.



ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Сотиров, ще взема отношение.
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на Демократи за силна България, тъй като не приемаме договореността, според която в началото на сесията парламентарните групи не бива да казват какви са техните приоритети. Това, първо, е нарушение на традицията, която съществува в Народното събрание, отстъпление от демократичните ни принципи, освен това е израз на някакъв необясним мързел или леност от страна на управляващите, който не е обхванал Демократи за силна България.
Аз искам да взема думата за кратко изявление от името на Демократи за силна България, в което да поставя акценти върху приоритетите, които нашата парламентарна група ще следва в тази сесия. Многобройните неизпълнени обещания на управляващите, независимо от оптимистичния опит, който направи премиерът да отчете някакво изпълнение, правят нашата задача лесна като опозиция.
Демократи за силна България поставят следните акценти в своята парламентарна дейност.
Първо, ще следим с внимание и тревога действията на правителството за приложение на програмата „Натура 2000”. Причините, които ни карат да следим това, са многобройните прояви на корупция при изключването на терени от защитените територии, най-вече заради апетитите на Движението за права и свободи към държавните български гори и на местните власти за злоупотреба с общинската собственост. Ще следим тази тема и защото липсва яснота за обезщетяването на частните собственици на земи, когато се ограничават или отнемат правата им на ползването на тези земи.
На второ място, Парламентарната група на Демократи за силна България внася три закона – за два от тях председателят пое ангажимент да съдейства да бъдат гледани по-бързо – чието предназначение е да уредят многобройните и изострили се проблеми, които спират развитието на пазара на земята в България. Предлагаме специален закон, с който искаме да ви предложим да уредим обезщетяването на собствениците на отнети земи, макар и реституирани, или земи, които тепърва ще бъдат изкупувани за изграждането на инфраструктурни проекти и пътно строителство.
Парламентарната група на Демократи за силна България внесе седем закона, които ние считаме, че са способни да решат кризата в българското здравеопазване, и ще настояваме те да бъдат приети от Народното събрание през настоящата сесия, защото кризата и хаосът в българското здравеопазване се засилват.
В края или след вота на недоверие премиерът Станишев обеща тук и мнозинството го аплодира, че до края на м. март ще има стратегия за българското здравеопазване – едно обещание, което остана неизпълнено. Вече, напомням на всички, е 18 април, а изобщо не се очертава стратегия за българското здравеопазване. И така, водени от дълга си да направим задължителния опит да посочим пътя, по който може да се излезе от кризата в българското здравеопазване, ние ще настояваме за обсъждане и приемане на предложените и изработени от нас седем закона.
Ще настояваме законите за местните избори да бъдат приети до края на настоящата сесия, да не очакваме до последния момент в неяснота как и по какъв ред ще бъдат проведени следващите местни избори –дължим това на местните власти и на хората по места. В тази връзка искам да заявя, че Парламентарната група на Демократи за силна България ще настоява да бъде приложен принципът на уседналост и при гласуването за местни власти. Още по-голямо основание има за прилагането на този принцип за уседналост и при Закона за местните избори.
Парламентарната група на Демократи за силна България ще бъде срещу ратификациите на споразуменията Бургас – Александруполис и АМБО, тъй като те предвиждат изграждането на още два терминала към съществуващия терминал – пристанище в акваторията на Бургаския залив, които са в състояние и които със сигурност ще разрушат изцяло поминъка и туристическия отрасъл, ще отнемат доходите, ще обезценят имотите на хората от цялото Южно Черноморие. Ние не можем да останем безучастни към това. Ще настояваме тези проекти да бъдат спрени, защото не носят сериозна полза, даже никаква полза не виждаме да носят за България. Дори да носят някаква минимална полза, тази полза идва в българското правителство, но представлява отнемане на поминъка на хората от Южното Черноморие.
Ще следим с особено внимание в парламентарния контрол действията на правителството в областта на вътрешния ред и сигурност - области, които продължават да саботират развитието на страната.
Ще предложим на останалата опозиция подготовката на действия срещу политиката на разпад и съсипване на българското училище, на българските университети и българската наука. Процесът на деморализация, демотивация, засегна толкова дълбоко българското училище и българското висше училище, че, поставен в условията на европейска конкуренция, целият този сектор на публични услуги рискува да изпадне в траен колапс. Това става със съучастието на цялото правителство, но при особената отговорност на един силно уплашен министър на образованието, на който силата на уплаха може да се сравнява само с неговата суетност. Виждаме, че той ще закрие българското училище и българското висше училище, вероятно облечен с някаква фланелка за спортно състезание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, времето Ви изтече.
ИВАН КОСТОВ: Това не може да остане без вниманието на българската опозиция, защото тези проблеми ще продължават да се засилват.
Парламентарната група на Демократи за силна България накрая предлага на всички народни представители да приемем обща декларация, с която да осъдим нарушаването на Конституцията от руските власти. Недопустимо е да се прилага брутално насилие срещу мирни демонстранти в Москва и Санкт Петербург. Едва ли някой в тази зала ще отрече, че руските граждани, включително когато са в малцинство, имат право на протест като всички европейци. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, преди да продължим, ще направя две уточнения.
Преди всичко, господин Сотиров, няма такава практика в Народното събрание за приемане на обща законодателна програма. Такава програма не е приемана. Предлагана е от различните парламентарни групи тяхната идея за приоритети, разбира се, мнозинството е с основна отговорност в това отношение. Навярно и другите, които ще вземат думата, ще се изкажат по този въпрос.
Както знаете, правителството има своята законодателна програма, която е огласена и се намира и на сайта на Министерския съвет. Тя би трябвало да представлява основа и за работата на Народното събрание, доколкото основният законодател със законодателна инициатива е Министерският съвет. Но има място да се постараем, колкото се може по-добре да програмираме своята работа. Бяха повдигнати и на предишни заседания въпросите за известна предсказуемост на програмата за следващата седмица, така че това е една сериозна задача.
Що се отнася до изказванията, до онова, което постави господин Костов, аз виждам, че парламентарните групи имат готовност за изявления. Но на заседанието на Председателския съвет – поне онези, които присъстваха, без особени мнения споделиха разбирането, че в началото на тази сесия не е наложително да се премине към изявления. При положение обаче, че някои парламентарни групи считат това за необходимо и господин Костов направи своето изявление, аз предлагам да дадем възможност на всяка парламентарна група, която желае, да направи такова изявление.
Кой желае да вземе думата?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Явно е за всички ни, че тази сесия ще мине под знака и особено ще се има предвид какво ще стане на предстоящите избори за евродепутати. На всички ни е ясно, че резултатът от тези избори до голяма степен ще очертае нагласите в българското общество. Резултатът от тези избори – всички можем да бъдем сигурни – ще покаже друга картина на ориентация на българските граждани и на техните предпочитания. Няма спор, че след тези избори политическата карта и картина в България ще бъде съвсем различна. Отсега можем да кажем, че тя ще бъде такава, че този парламент в настоящия му състав ще бъде абсолютно несъстоятелен за нагласите на българските граждани. “Атака” е първата политическа сила в Четиридесетото Народно събрание, която още в самото начало заяви курс към предсрочни парламентарни избори. На втората година от Четиридесетото Народно събрание, след тези избори, ще се види, че тази наша идея отпреди две години вече е абсолютно актуална и трябва да бъде приложена в действие, т.е. да вървим на предсрочни парламентарни избори. Това е по въпроса за това, което следва във връзка с резултатите от изборите.
В своята работа партия “Атака” ще продължи да поддържа своите тези, своята линия и своите действия от това Народно събрание, що се касае до основни въпроси и приоритети.
На тази сесия и особено в бъдеще ние ще засилим своята активност по въпроса за опазването на държавната собственост и във връзка с обявяването на нищожност, недействителност и връщане в патримониума на държавата на имущества по незаконосъобразни сделки, сключени в явна неизгода за българската държава, сделки, които са особено опасни за българския национален интерес. Многократно сме казвали, че такива сделки са тази за електроразпределителните дружества и особено сделката по отношение на БТК. Всички виждаме и сме наясно за действителната цена на БТК като предприятие. Ние ще искаме извънредна парламентарна комисия да изясни параметрите на тази сделка и да се види нейната несъстоятелност, защото тя е очевадна, да видим условията, при които тя е сключена. Българското Народно събрание е длъжно да вземе отношение по въпроса.
На тази сесия ние се надяваме, че опозицията в Четиридесетото Народно събрание постепенно ще се консолидира и ще се превърне в истинска действена опозиция. Затова от трибуната отправяме призив към опозиционните сили за тяхната консолидация и за по-тесни действия и взаимовръзки за оказването на натиск срещу управляващите и срещу тройната коалиция.
В тази връзка времето оттук нататък през тази сесия ще бъде особено определящо.
От “Атака” поставяме още един въпрос относно работата на Четиридесетото Народно събрание и процедурата, която касае партия “Атака”. Това е въпросът с решаването на заместникпредседателското място, което се полага на партия “Атака” според правилника. Искаме да заявим, че отговорност в тази насока носи уважаемият председател на Четиридесетото Народно събрание, защото като председател има основно функцията във връзка с консолидацията и легитимацията на ръководството на Четиридесетото Народно събрание. Четиридесетото Народно събрание от м. ноември 2006 г. действа при условията на нелегитимно и непопълнено свое ръководство, както правилникът повелява. Това е вече повече от шест месеца. Това е нетърпимо и нелогично състояние на нещата, по отношение на които ние ще вземем много активни мерки.
Предстоящото посещение на господин Пьотеринг в петък е повод за нас да направим това, което възнамеряваме да направим, за да бъде решен този въпрос. Няма да се стига до ексцесии, уверяваме ви, но ще дадем достатъчен и много силен знак в това отношение, защото повече не може да се действа по този начин.
Това са нашите основни насоки за работа в тази сесия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за процедурен въпрос господин Юруков. Заповядайте.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
В началото на заседанието Вие обявихте, че ще бъде положена клетва от обявени за избрани народни представители. С оглед и уважение към тяхното суверенно право, моля да подложите полагането на клетва от народните представители и тогава да продължим с изказванията на представителите на парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 115 народни представители: за 106, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преди да поканим в залата избраните народни представители за полагане на клетва, ще направя разяснение във връзка със заявеното от господин Шопов. На тазсутрешното заседание на Предедателския съвет стана пределно ясно, че процедурата, която се изисква, е Парламентарната група на Коалиция “Атака” да внесе писмено предложение за кандидат за заместник-председател, която да бъде гласувана. Всички твърдения за някакви други процедури са несъстоятелни. Господин Шопов не възрази на това в Председателския съвет. Единственото, което можем и сме длъжни да правим, е да следваме правилника. Всякакви заплахи и намерения за едни или други действия трябва добре да бъдат осъзнати от Народното събрание. Парламентарните групи трябва да имат готовност да изразят свое отношение към едни или други недопустими действия. Аз мога да ви уверя, че ще прилагам правилника възможно най-точно, както го разбирам. Това е единствената отговорност, която приемам да нося.
А сега да поканим нашите колеги в пленарната зала. Моля да пристъпим към полагане на клетва.
(Всички стават прави.)
Преди всичко да прочета решението на Централната избирателна комисия:
“На 5 април 2007 г. на основание (съответните текстове на Конституцията) предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Евтим Костадинов Костадинов. Същото се отнася и за пълномощията на Апостол Иванов Димитров”.
Решението на комисията и постановеното е, че за народни представители са избрани от 8.Многомандатен избирателен район Добрички – Сияна Атанасова Фудулова, и от 3.Многомандатен избирателен район Варна – Иво Петров Сеферов.
Пристъпваме към полагането на клетвата от двамата избрани народни представители. Моля да повтаряте след мен.
СИЯНА ФУДУЛОВА, ИВО СЕФЕРОВ: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте да попълните и подпишете клетвените листове. (Подава клетвените листове.)
Колеги, ние можем да продължим работата на Народното събрание, като изслушаме изявленията и на другите ръководители на парламентарни групи.
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще се разгранича от нотките на негативизъм, които чухме в предходните изказвания. Очевидно сме на старта на една предизборна кампания и това дава отражение в тези начални изявления от парламентарни групи в пленарната зала при откриването на новата парламентарна сесия.
Чухме искания от това да бъдат осъдени действия на една суверенна държава до отново искания за предсрочни парламентарни избори. Разбира се, всяка опозиция дори е длъжна да прави такива изявления, но когато сме в началото на втората пленарна сесия след реализация на европейското ни членство, след неговия успешен старт, ми се струва, че най-напред трябва да посочим, че е удовлетворителен фактът, че днес вече говорим как по-ефективно да се случва европейската интеграция на страната и как по-успешно да се развива самият Европейски съюз. Нещо, което ни предстои да допринесем и ние с нашите представители в Европейския парламент на предстоящите избори. Затова и отговорността на народните представители не само че не намалява с постигането на това членство, тя се трансформира от опит за хармонизиране на законодателството до това да бъдат усилени конкретните законодателни мерки за по-успешно позициониране на България в общото европейско семейство.
Ще бъда конкретна. Това, към което Националното движение Симеон Втори ще съсредоточи своите усилия през тази пленарна сесия, са конкретни законопроекти.
На първо място, искам да подчертая почти успешно приключилата в работна група работа по изцяло новия Граждански процесуален кодекс. Над 500 текста в основен процесуален закон, които в най-скоро време ще бъдат предоставени на вниманието на Правната комисия, а след това и на пленарната зала. Искам да подчертая и удовлетворението си от консенсуса, с който в работната група се приемат конкретните текстове. Това е изключително важен приоритетен закон, защото той се отразява пряко върху съдебната реформа, върху работата на съдебната власт, върху бързината и ефективността, за която от дълги години говорим и която най-накрая по тази основна група дела, които се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, се надявам да бъде реализирана. Разбира се, опитите на законодателната власт не са достатъчни. Надявам се, че ние ще имаме успешно партньорство с магистратите, с адвокатите, които ще прилагат Гражданския процесуален кодекс.
Свидетели сме, че първата партньорска оценка за работата именно на органите на съдебната власт и за съдебната реформа с оглед доклада, който предоставихме на Европейската комисия в края на миналата седмица, е успешна. Успешно и особено удовлетворително бяха направени оценките във връзка с промените в Конституцията. И в тази връзка се надявам успешно да стартира и в пленарната зала новият, одобрен и внесен от Министерския съвет Закон за съдебната власт. Моето лично впечатление е за успешните усилия, които ресорното Министерство на правосъдието е вложило със своя капацитет заедно с усилията на колегите от професионалните гилдии, така че да може да бъде предоставен на вниманието на Народното събрание един нов, подчертавам, изцяло нов Законопроект за съдебната власт, който има изключителната задача да транспонира промените в Конституцията, свързани с новата институция на Инспектората, което има изключително значение за баланса между независимост и отчетност в работата на съдебната власт.
В тази парламентарна сесия усилията на НДСВ ще бъдат насочени главно към тези приоритетни законопроекти, които са свързани с възможността най-накрая да се получи нотификация и на тези законодателни актове, с които да приложим тези европейски директиви, които не все още не сме успели да приложим досега.
Тук също искам с удовлетворение да посоча, че голяма част от тези законопроекти вече са в пленарната зала, минали са на първо четене, а някои от тях приключват фазата си на второ четене. Само няколко примера в тази насока – Законопроекта за електронните съобщения – знаете, че неговото финализиране предстои още тази седмица; Закона за местните избори, който има готовност да бъде разгледан.
Парламентът е в готовност да финализира в близките месеци тези законодателни приоритети, така че очакваният в средата на юли доклад на Европейската комисия отново да бъде положителен, така както беше положителен и стартът на тази европейска оценка.
Разбира се, уважаеми колеги, всяка парламентарна група има своя облик, своите приоритети. Такива има и Националното движение Симеон Втори. Ние активно участвахме в обсъждането на здравната стратегия и имаме възможността да инициираме необходимите законодателни промени с оглед нейното реализиране още в рамките на тази сесия. Заявявам обаче, че ще направим това, както сме го правили досега, след съгласуване както с коалиционните ни партньори, така и с всички заинтересувани кръгове, които имат интерес от едно добро законодателство.
Не бих могла да се съглася с оценката, която беше направена тук за един друг приоритет, който стои пред целия парламент – приоритета, свързан с успешното развитие на реформата в образованието и с предстоящата почти финализирана от Министерството на образованието и науката Стратегия за висшето образование. Забелязвам опит да се минимизират усилията и ролята на един от най-успешните министри в този кабинет, казвам, го съвсем отговорно. Усилията, които бяха направени до този момент от Министерството на образованието и науката в лицето на министър Вълчев, това, което беше резултат на стратегия за средното образование, стратегията, която се очаква сега за висшето образование, дават резултат и във внесените и предстоящи за обсъждане законопроекти за промени в Закона за висшето образование, което ще бъде един успешен старт на реформата и в тази област.
Опитите да се минимизират тези усилия и тези резултати отчитам и като една носталгия за това, което правителството на господин Костов не успя да свърши в системата на образованието, когато имаше възможност да го направи.
Искам да пожелая на колегите успешна сесия, успешен старт на тази сесия! Искам да гледаме позитивно, да бъдем конкретни, да съгласуваме законодателните си усилия. Само така бихме могли да постигнем резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Местан има думата. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам да започна с уточнението, че съгласието, сега разбирам преобладаващото мнение тази сесия на Народното събрание да не се открие с традиционните изказвания от името на парламентарни групи, не бе израз на отсъствие на приоритети на парламентарните групи или израз на неготовност на парламентарните групи да представят своите приоритети, а по-скоро останах с впечатление, че има яснота по стратегическите цели на Република България като страна, реален член на Европейския съюз. Но понеже виждаме, че няма съгласие по това разбиране, ще се наложи да припомним, че за Движението за права и свободи основната стратегическа цел на Република България следва да бъде ускореното превръщане на формалното членство в Европейския съюз във функционално членство. Функционалност на членството означава преди всичко конкурентна икономика и по-висок жизнен стандарт за всеки български гражданин като две страни на един и същи медал.
Интегрираният подход за провеждането на отговорна държавна политика проявява тази цел - постигането на конкурентност на българската икономика като идейният център за всички останали политики, в това число и за образованието. Аз ще съглася с госпожа Мингова, че трудно бихме могли да си представим конкурентна икономика, ако образованието не подхранва българския бизнес с висококвалифицирана работна ръка. Няма конкуретна икономика без висококвалифицирана работна ръка. Защото конкурентна икономика означава, преди всичко, нови технологии, а с нови технологии могат да боравят единствено и само подготвени, можещи млади хора. Аз мисля, че по отношение на бизнеса българското образование продължава да е в дълг и обща отговорност е още по-ускореното провеждане на реформите в тази сфера.
Уважаеми госпожи и господа, независимо, че тази сесия на 40-то Народно събрание ще мине под знака на първите за Република България избори за Европейския парламент, Движението за права и свободи няма да използва парламентарната трибуна за тяснопартийна политическа пропаганда, защото смятаме, че е твърде скъпо всяка минута пленарно време, за да поставим тяснопартийните интереси над интересите на страната. Ще изпълним със съдържание предизборната кампания само, ако я използваме за информиране на бизнеса, на гражданските структури и на самите граждани за ползите от Европейския съюз, ако бъдем коректни пред българските граждани за пореден път да представим Европейския съюз не като готово благо, а като нов хоризонт от възможности, които само достатъчно информираните, подготвени и инициативни български граждани ще съумеят да превърнат в ново качество на живота си.
Бенефициент на милиардите, които очакваме от Европейския съюз, не е само българското правителство, но и българските общини, преди всичко българският бизнес и българските фермери, българските граждани. Наша отговорност е да информираме всички за възможностите, които дават структурните фондове на Европейския съюз и Кохезионният фонд, а вече е отговорност на самите граждани – информирани и подготвени, те да проявят и достатъчна инициативност, за да използват тези нови инструменти за промяна на живота им.
Уважаеми госпожи и господа, България вече четвърти месец е формално член на Европейския съюз, но в България в редица социални сфери има все още много неевропейски реалности. Мисля, че смисълът на първите за България избори за Европейски парламент е в това да изпрати представители, които ще отстояват българския национален интерес и ще използват новите възможности, които ни дава членството, за да превърнем България в една просперираща европейска държава.
Успех на всички през тази пролетна сесия на парламента! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! В началото сме на Шестата сесия на Четиридесетото Народно събрание или в средата на мандата на това управление. И днес в първите си изявления опозицията не показа нито нещо ново, нито успя да изненада някого, нито предложи някаква алтернатива. И ако някой все пак е очаквал разумни, алтернативни решения, той днес ще остане излъган. Защото втората сесия, откакто България е пълноправен член на голямото европейско семейство, е време удобно за равносметка. Защото за тези две години реалният ръст на брутния вътрешен продукт беше над 6% за всяка от годините. Защото преките чуждестранни инвестиции само за изминалата година са над 4 милиарда евро. Защото корпоративният данък, уважаеми дами и господа от десницата, беше намален с 33%. Защото социалноосигурителната тежест, уважаеми дами и господа от десницата, беше намалена с 6%. Защото с 20% за тези две години бе повишена минималната работна заплата, а средната се увеличи и с повече. Защото необлагаемият минимум беше увеличен за тези две години с 53%. И защото, в крайна сметка, през следващите две години ние трябва да продължим в посоките, които ние, социалистите, мисля, че ще срещнем разбиране в тройната коалиция, за едно успешно управление и приключване на мандата. Защото на България в следващите години е необходимо ежегодно увеличаване на заплатите в бюджетната сфера. Защото е необходимо увеличаване и актуализиране най-вече на пенсиите – едно наследство, което от социален проблем се превръща и в национален, и в обществен проблем и аз мисля, че тройната коалиция ще има сили за решаването на този проблем. Защото, в крайна сметка, растежът се превръща в основна цел, и то растеж в името на доходите на отделния човек.
Ние, от Българската социалистическа партия, от Коалиция за България, ще продължим да бъдем коректен и предвидим коалиционен партньор, ще продължим да търсим и обсъждаме идеите с нашите коалиционни партньори в името на едно успешно приключване на мандата, ще продължим да търсим пътища, в това число и законодателни в икономическото законодателство, за ускоряване на растежа като гаранция за стабилност и национален просперитет. За нас конкурентността, образоваността са решенията, които дават европейски стандарт, доходи и респективно европейско самочувствие на българите. Защото без държавна грижа и стимули е невъзможна и промяната на грозната демографска картина на страната, без средносрочна и финансово осигурена политика за актуализация на доходите, в това число най-вече на пенсиите, е невъзможно да бъде премахната несправедливостта, създадена с предишни решения. Защото вече като пълноправни членове на Европейския съюз ние сме още по-големи длъжници на нашите майки и бащи, защото без национална отговорност не можем да бъдем членове на социална Европа, без достоен стандарт на живот, без конкурентна и висока технологична икономика.
През тази сесия ни предстои решителна фаза от развитието на съдебната реформа. На базата на конституционните решения, намерили най-широка парламентарна подкрепа не само в управляващото мнозинство, се надявам, че така и по Закона за съдебната власт ще постигнем онези решения, които са необходими, за да имаме една по-отговорна, по-отчетна съдебна система. Не заради това, че нашите европейски партньори искат същото, а най-вече заради това, което очакват българските граждани от нас. До края на сесията новия Закон за съдебната власт трябва да бъде факт. Нека колегите от опозицията го разгледат, вече е раздаден, и да се включат най-активно в обсъжданията, а не да се притесняват, че няма ясна програма какво ще се прави. Ето това е един приоритет, в който те могат много сериозно както при конституционните решения, да дадат своя наистина конструктивен принос в работата на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа, несъмнено през тази сесия ще трябва да бъдат приети измененията на законите за местните избори, за да осигурим наесен едни спокойни, предвидими и ясни правила за провеждането на местните избори. Несъмнено на вниманието на парламента трябва да бъде и обсъждането на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Тази дискусия ще бъде на вниманието на парламента тази сесия.
За разлика от глухата опозиция, ние ще подкрепяме решенията на правителството, насочени към превръщането на България в център на Югоизточна Европа - в политически център на Югоизточна Европа, в инфраструктурен център, господин Костов, на Югоизточна Европа, защото само такава политика може да превърне геостратегическото място на България в полза за всеки български гражданин. Политиката на вражди със съседите, антируската политика, превърната в политическо знаме и политическа платформа, е показала през годините, че е твърде ниско продуктивна и винаги носи вреди на България. (“Браво! Браво!”, ръкопляскания от КБ.) Когато Европа търси решения на енергийната политика, когато Европа търси решения в рамките на добросъседски отношения и с Русия, и с другите страни, ние несъмнено като част от това семейство, трябва да бъдем част от тази европейска политика.
Именно тази цел - централна роля в процесите на Югоизточна Европа, трябва да бъде и цел на политиката и на правителството, и подкрепяна от нас, от социалистическата партия.
Уважаеми дами и господа, несъмнено през тази сесия – на 20 май, българските граждани ще определят своите представители в Европейския парламент. Ние, от социалистическата партия, се явяваме на изборите със самочувствие и увереност, с международна подкрепа като част от най-сплотеното европейско политическо семейство – Партията на европейските социалисти, с конструктивизъм и желание за работа за успешно развитие на България и на България в Европейския съюз в интерес на българските граждани, защото ние, социалистите, ще бъдем гаранти за едно достойно и полезно за България представителство, защото ние, социалистите, можем да осигурим координация между европейска и национална политика, за да бъде България модерна държава в една нова социална Европа. И преди всичко, защото имаме ясни цели и се ангажираме с политика, която ще направи живота на българите по-спокоен, по-сигурен и по-достоен в Европа. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно все пак ще спазим традицията всяка една от парламентарните групи да каже основните приоритети, които вижда през тази законодателна сесия. Мисля, че това е абсолютно в рамките на нормалното.
Несъмнено, както казаха и преждеговорившите колеги, тази сесия ще мине под знака на евроизборите. Първите избори, в които България несъмнено ще се легитимира съвсем официално пред голямото европейско семейство. Избори, от които зависи какви ще бъдат представителите, които България ще изпрати там. Несъмнено е важно тези хора да представляват българския национален интерес. Несъмнено важно е тези хора да лобират преди всичко за България и да наблюдават процесите от гледна точка на това България да има пряка полза от тяхното присъствие. Всичко останало е една предизборна кампания, която несъмнено ще отмине. Всичко останало са поредните избори, които рано или късно ще забравим.
Ние, от Български народен съюз, влизаме в тази парламентарна сесия, в тази нова законодателна сесия с няколко идеи, които смятаме, че с оглед на еврочленството ни, което е факт от началото на 2007 г., са изключително важни, изключително необходими и ще бъдат изключително полезни за българското общество.
Вторачени в дребните проблеми, а управляващата коалиция, вторачена най-вече в европарите, които ще идват, и различните сметки, които си прави за тяхното усвояване или открадване, пропускаме един много важен момент и той е, че България, като член вече на Европейския съюз, е единствената държава, която няма национална доктрина. Държава, която не е определила своите приоритети независимо от това дали управлението ще бъде ляво, дясно, центристко, дали ще бъде коалиционно или еднопартийно.
Смятаме, че е необходимо, именно в контекста на европейското ни присъединяване, в първата ни година, в тази законодателна сесия – ние ще предложим, да бъде приета осъвременена национална доктрина. Защото тук слушаме призиви как България щяла да се превърне в център на Югоизточна Европа. Но за разлика от това, че слушаме поредните призиви, не виждаме никакви конкретни действия в тази посока. Несъмнено мястото на България и нейната цена в Европейския съюз би била много по-висока, ако тя действително е лидерът на Балканите. Но, за да постигнем тази цел, е необходимо ясно и категорично да очертаем нашите приоритети и да ги отстояваме независимо от това дали управлението е с различен цвят.
Другият важен аспект, който смятаме да застъпим с оглед на това, че Българската армия е вече професионална от началото на 2008 г. и този процес приключва, връзката между нея и българското общество се е скъсала, а от гледна точка на това, че сигурността на гражданите все още не е на необходимото ниво, един законопроект с една голяма амбиция действително да подобри връзката между българското общество, между Българската армия и да засили сигурността. Това е законопроектът за националната гвардия, който ние ще внесем в рамките на тази законодателна сесия, защото смятаме, че в крайна сметка с освобождаването на голяма част от българското офицерство, от българското сержантство – хора, които имат необходимия опит, необходимите знания и необходимата подготовка, не са използвани пълноценно в развитието на сигурността. С оглед на това, че светът все повече се глобализира, че опасността от терористични атаки, от бедствия и от аварии конкретно предстои да бъде решаван, смятаме, че едно такова формирование може да бъде реалната връзка между българската държава и гражданското общество, между обикновените хора – нещо, което ще повиши самата ни сигурност.
Несъмнено са важни и другите аспекти от сегашната политика, тъй като не е тайна за абсолютно никой, дори и признанието на управляващото мнозинство, че има реални проблеми в здравеопазването, има реални проблеми в образованието. Нашите амбиции ще бъдат насочени именно към тази сфера, предвиждайки и конкретни мерки специално в образователната политика за нашите сънародници извън граница, продължавайки една традиция, която българската държава през последните години застъпва. Смятаме, че е много по-актуална, с оглед на това, използвайки ресурсите, които ни предоставя Европейския съюз.
Не на последно място държа да подчертая, че ВМРО, като част от Българския народен съюз, още в началото на законодателната сесия на Четиридесетото Народно събрание беше представило на народните представители от всички парламентарни групи една амбициозна демографска програма. Ние не сме се отказали от нея и очакваме отвореност от всички парламентарни групи за осъществяването на тази демографска програма, защото смятаме, че тенденциите, които предстоят в българското общество, не са никак положителни, а насърчаването на една такава демографска програма с конкретни икономически, образователни мерки би спомогнало българската държава да върви напред и да пребъде във вековете. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Иван Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз не бих могъл да приема обвиненията, че настояването от страна на опозицията да се спази една практика и традиция в българския парламент – да има дебат при започването на всяка сесия, е желание да се прави тяснопартийна предизборна агитация. Единствено в изказването на господин Миков имаше конкретни предизборни послания във връзка с предстоящите евроизбори. Парламентът е орган, където има основно политическо представителство и съвсем нормално е тук да се водят политически дебати. Тази година предстоят два сериозни избора – избори за Европарламент и местни избори. И аргументът, че предизборно не трябва в парламента да се води политически дебат, е много опасен, защото ние действително трябва да се откажем от нашата основна задача да водим сериозен политически дебат по всички въпроси.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ние сме тук, а вашата група я няма.
ИВАН СОТИРОВ: Имате нужда на вас да се говори, защото вашите действия в управлението на държавата показват, че… (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Господин Миков, това, което слушах от Вашето изказване, а и си спомних Вашия лозунг “Пак сме тук, пак сме много!”, но за съжаление пак сте същите. Процедурно се опитахте да не допуснете да бъде воден политически дебат при откриването на тази сесия, а се оказа, че Вие имате едно много добре подготвено изказване за първа страница на “Работническо дело”, но за съжаление за 17 години не сте извървели нито една крачка напред. Пак плачете за Русия. Трябваше тук да чуя от госпожа Мингова, че Русия е суверенна държава. Да, ние уважаваме суверенитета на руската държава, но не можем да допуснем погазването на човешки права. (Шум и реплики от залата.)
Защото, госпожо Мингова, в тази ситуация няма нормално обяснение. Оспорваме ли суверенитета на Ирак, след като сме част от съюзническите действия точно в защита на човешките права, а не в защита на нарушаване на нечий суверенитет?
Целта България да бъде превръщана в геополитически център и стратегически център в Югоизточна Европа не се вписва в членството ни в Европейския съюз, защото ние трябва вече да се държим като членове на Европейския съюз и да мислим като част от една европейска общност, а не да създаваме такива регионални центрове.
Господин Миков, аз ще Ви кажа кои лансират идеята за тези регионални центрове. Това са лобистите, които искат България да се превърне в руско лоби в Европа, в Троянски кон в Европа и на Балканите. Ние не сме против участието на руски инвестиции в България, но сме против това тотално енергетиката в България да бъде контролирана и зависима от една държава, независимо коя е тя, в конкретния случай е Русия, тези сделки да бъдат извършвани непрозрачно и в ущърб на българския интерес. Тук става въпрос за защита на българските национални интереси, а не за отношения към една или друга държава.
Ние ще настояваме максимално бързо в този парламент през тази сесия да бъдат приети законите за местните избори и за местното самоуправление. Виждам, че в парламента в общи линии има консенсус по тези въпроси. Защото крайно вредна и опасна е практиката закони, свързани с определени избори, да се приемат непосредствено преди изборите и тогава тези закони са подвластни на конкретната предизборна ситуация и предизборна конюнктура и те в никакъв случай не добиват този вид и характер, който е полезен за българските избиратели.
Ние ще настояваме в рамките на тази сесия да бъде изготвена и приета Националната здравна стратегия с финансовото обезпечение и програма за действие, защото такъв ангажимент действително имаше от правителството и за да не се сърдите, ако се наложи пак да има пореден вот за политиката в тази сфера.
Говори се, че парламентът има ясни приоритети. Аз ще дам само един пример – Закона за горите. От миналата година в тройната коалиция не можете да се разберете кой ще участва в далаверата с българските гори. Цяла България гледа как българските гори се унищожават, как се съсипват и вие в тройната коалиция не можете да се разберете. Правителственият законопроект отлежава близо една година, защото не можете да решите тежката дилема дали БСП, дали ДПС, дали някой друг ще контролира този процес. За това става въпрос. Затова този парламент няма ясни приоритети, няма ясна програма. В рамките на една сесия по 3-4 пъти се преправят закони, Конституцията се променя през няколко месеца. Това са достатъчно ясни симптоми, че няма визия за управлението на страната, че нямате ясна политика и нямате ясни политически приоритети. Всичко друго, което се говори тук от вас, е най-обикновена политическа демагогия.
Ние ще настояваме за това, за което сме настоявали и при предишните сесии, смятаме, че бюджетът има такива възможности, да бъде намален данъкът върху личните доходи и да бъде приета единна ставка от 15%. Смятаме, че бюджетът има възможност за следващото полугодие на тази година да бъде направено намаление на осигурителната тежест с още 6%, ако действително сме толкова загрижени за стимулиране на бизнеса и за това България бързо да компенсира своята изостаналост и да бъде една от проспериращите европейски държави.
Ще настояваме за това, което сме настоявали, “Държавен вестник” да бъде публикуван на Интернет-страницата на парламента – нещо, за което не виждам повод да се бави.
Категорично ще бъдем срещу промените, които се предлагат и които са приети от парламентарните комисии за ограничаване на достъп до информацията на българските граждани. Защото по същество тези промени, които се предлагат и които за наше учудване са подкрепени от парламентарните комисии, говорят точно, че ние се движим в посока на ограничаване правото на българските граждани за достъп до обществена информация.
В заключение искам да пледирам към управляващите – не опозицията е глуха, а управляващите се държите глухо към проблемите на хората и към гласовете от опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, времето изтече.
ИВАН СОТИРОВ: Отпушете си ушите и не изразявайте своето самозадоволство. Защото, ако България е член на Европейския съюз, то е благодарение на инерцията, която беше дадена преди 10 години от правителството на Обединените демократични сили, от президента Петър Стоянов и от парламентарното мнозинство на Съюза на демократичните сили и Обединените демократични сили. Вие ни добутахте до членство в Европейския съюз, благодарение на тази инерция. С вашата неподготвеност и некомпетентност не можете да изкарате още две години по инерция. Опитайте се да генерирате собствени идеи и воля за едно по-добро бъдеще на България. Благодаря ви.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Тези работи ги разкажи на вашата група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, и седемте парламентарни групи направиха своите изказвания в началото на пленарната сесия. Беше спазена парламентарната традиция.
Предстои да продължим с точките от програмата, която приехме.
Първите две точки, както виждате, са свързани с приемането на решения с гласуване. Правилникът повелява да ги представя пред вас, да ги обсъдим, а гласуването ще проведем утре сутринта в началото на пленарното заседание. В момента няма необходимия минимум от народни представители в залата, а и правилникът предвижда, че гласуванията се провеждат в четвъртък и петък в началото на пленарния ден.
Господин Христов подсеща за предложенията за дневния ред по ал. 3 и има основание.
Уважаеми колеги, има поредица от предложения по ал. 3, които не бяха обсъдени, но които трябва да гласуваме, след като приехме нашата седмична програма. По ал. 3 следва да се вземе отношение в момента на правене на предложенията. Не можем да отложим тези гласувания.
Така че моля квесторите да поканят народните представители в залата, за да дадем възможност внесените предложения да бъдат гласувани.
По реда на ал. 3 е направено предложение от народния представител Минчо Христов.
Заповядайте, господин Христов, да развиете своето предложение във връзка с предсрочното закриване на реакторите на АЕЦ “Козлодуй”.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, преди малко господин Михаил Миков каза, никой не е предлагал разумни алтернативи. В момента ще се опитам да направя точно това.
Предложението, което поставям на вашето внимание, е относно възлагане на правителството незабавно да предприеме необходимите действия по активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Този чл. 36 казва следното:
“Чл. 36. Ако до края на период от не повече от три години след присъединяването възникнат сериозни и трайни затруднения в който и да е сектор на икономиката или затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област, България или Румъния могат да поискат разрешение да предприемат защитни мерки, за да възстановят положението и да приспособят засегнатия сектор към икономиката на вътрешния пазар.” Уважаеми колеги, това е чл. 36.
Кои са причините да внеса това предложение? Днес в пресата излезе информация, за която аз ви предупредих преди ваканцията, че ТЕЦ “Марица изток” трябва да спре от 1 януари 2008 г. Това означава, че в България ще има режим на тока.
Второ, днес беше оповестено намерението на Е.ОН да увеличи цената на тока. Такова намерение имат и останалите енергоразпределителни дружества.
Уважаеми колеги, призовавам ви да гласувате това предложение, което е в интерес на българските граждани, на всички нас. Нека да спасим АЕЦ “Козлодуй”, нека да направим това, което прави Европейския парламент в неговите опити да спаси Козлодуй, нека да го направим и тук, в България.
Не на последно място, нека да подкрепим и правителството, за да може то да постави този въпрос пред Европейската комисия. Надявам се да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Направено е предложение за включване за включване на допълнителна точка в седмичната програма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 86 народни представители: за 18, против 34, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, половината от Европейския парламент гласува, само 4 гласа не достигнаха, за спасяването на ІІІ и ІV блокове на АЕЦ “Козлодуй”. Потресен съм от резултата, който виждам тук на таблото.
Уважаеми колеги от тройната коалиция, искам да ви припомня, че премиерът обеща от тази трибуна, че ще гарантира енергийната сигурност на България.
Министър Румен Овчаров постоянно говори за необходимостта от активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване.
Според мен това, което наблюдаваме в момента, е недостойно и срамно, колеги – пак повтарям – Европейският парламент да защитава нашата централа, а ние тук да гласуваме “против”.
Надявам се да преосмислите вашето решение и да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте повторно направеното предложение.
Гласували 79 народни представители: за 11, против 45, въздържали се 23.
Предложението не се приема.

Преминаваме към точка първа от нашата програма, приета в началото на днешното заседание, която е:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Ще ви запозная с три документа.
Първо, Решение № 373 на Централната избирателна комисия от 11 април т.г.:
“На 4 април 2007 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, считано от 4 април 2007 г., предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Бойко Кирилов Радоев, избран от 23. многомандатен избирателен район София от листите на Коалиция за България – БСП, ПБС, ПД – Социалдемократи, ДСХ, Партия “Рома”, КПБ, БЗНС “Александър Стамболийски”, ЗПБ.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия реши:
Обявява за избран за народен представител в 23. Многомандатен избирателен район София Ваня Чавдарова Добрева, ЕГН 6507206939, от Коалиция за България – БСП, ПБС, ПД – Социалдемократи, ДСХ, Партия “Рома”, КПБ, БЗНС “Александър Стамболийски”, ЗПБ.
Решението да се обнародва в “Държавен вестник”.”
С дата 16 април на постъпване в Деловодството на Народното събрание до председателя на парламента е изпратено заявление от Ваня Чавдарова Добрева:
“Уважаеми господин председател,
На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител от 23. Многомандатен избирателен район София – град, за какъвто съм избрана с Решение № 373 на Централната избирателна комисия от 11 април 2007 г.
С уважение – подпис.”
Във връзка с тези два документа е необходимо Народното събрание да приеме техническо решение със следния текст:
“РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на
народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България реши:
Прекратява пълномощията на Ваня Чавдарова Добрева – народен представител от 23. многомандатен избирателен район София.”
Това е актът, който парламентът трябва да приеме с гласуване. Предлагам това да стане в началото на утрешния пленарен ден веднага след регистрацията.
Не виждам желаещи да вземат думата по него. Няма обсъждане по тази точка.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕН НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ.
Има становище на Комисията по гражданското общество и медии.
Да представи становището има думата госпожа Драганова.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да представя становище относно проект за решение за избор на член на Съвета за електронни медии № 754-02-8, внесен от народните представители Лютви Местан и Рейхан Аблеким на 26 януари 2007 г.
“На свое заседание, проведено на 22 март 2007 г., Комисията по гражданско общество и медии разгледа постъпилия в Деловодството на Народното събрание и разпределен от председателя на Народното събрание проект за решение за избор на член на Съвета за електронни медии.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 1 и чл. 30, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията избира с решение членовете на СЕМ от своята квота.
На 16 декември 2006 г. на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за радио и телевизия, поради смърт беше прекратен предсрочно мандатът на господин Райчо Райков – член на Съвета за електронни медии и негов председател. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за радио и телевизия мандатът на член на Съвета за електронни медии се прекратява предсрочно при освобождаване на лицето от длъжност или при смърт.
До 22 март 2007 г. в Деловодството на Народното събрание е внесена една кандидатура за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание – проект за решение за избор на госпожа Мая Вапцарова за член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Лютви Местан и Рейхан Аблеким.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по гражданско общество и медии разгледа постъпилия и разпределен проект за решение. Вносителите на проекта за решение представиха своето предложение.
Комисията по гражданско общество и медии с 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, подкрепя проекта за решение № 754-02-8 от 26 януари 2007 г. за избор на госпожа Мая Вапцарова за член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Лютви Местан и Рейхан Аблеким и го предлага за разглеждане в пленарната зала”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Аблеким, имате думата да представите проекта за решение.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, искам да ви представя мотивите, с които предлагаме госпожа Мая Борисова Вапцарова за член на Съвета за електронни медии.
Госпожа Мая Вапцарова е утвърден експерт в областта на филмовото изкуство. Тя е режисьор и автор на 63 филма – 60 документални дългометражни и 3 игрални, на чужди автори. За изключителния й принос към българското кино е наградена с орден „Св. Св. Кирил и Методий” – І степен.
Госпожа Мая Вапцарова се ползва с обществен авторитет и професионално признание, има активна позиция сред филмовите дейци, творческите среди и неправителствения сектор, с дългогодишната си дейност като член на Европейски форум за национално и културно наследство (Белгия), Асоциация на българските филмови продуценти, Съюз на филмовите дейци в България, Съюз на българските писатели и съпредседател и изпълнителен директор на Фондация „Вапцарова вяра” с реализирани проекти по програми на Европейския съюз – ЛИЕН, МАТРА, ФАР, ФРГО.
Предлагаме госпожа Мая Борисова Вапцарова за член на Съвета за електронни медии, защото притежава висока експертност, независимост от политически корпоративни влияния, умения за работа в екип, готовност за диалог с медийната общност, ясна визия за нейните проблеми и развитие. Убедени сме, че тя ще допринесе за по-нататъшното утвърждаване на авторитета на този изключително важен регулаторен орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждане проекта за решение. Има ли желаещи да се изкажат?
Господин Величков, заповядайте.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз няма да кажа нищо повече от това, което беше казано за изключително широката творческа дейност на госпожа Мая Вапцарова. Към това, което беше казано, което показва, че това е един безспорен професионалист, аз искам да кажа и още нещо, което може би твърде малко хора знаят. И още нещо, което прави чест на този творец в едни години, когато тя правеше това, което малко хора се осмеляваха да правят. Тя правеше такива филми и такива предавания по теми, които бяха табу. Често пъти аз съм имал възможност професионално да присъствам на обсъждане на нейни филми на най-високо ниво и благодарение на изключителния професионализъм тези филми бяха допускани в онези години по такива въпроси, които наистина бяха темата. Така че аз мисля, че това е един сполучлив избор и дай Боже, повече такива професионалисти да имаме в тази важна институция СЕМ.
Аз и моите колеги от „Защита” категорично подкрепяме тази кандидатура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние също се присъединяваме към топлите думи за госпожа Мая Вапцарова. Тя е приятел и съмишленик на много гилдии и на различни поколения.
Поводът да взема думата е да кажа номинално, че ние подкрепяме нейния избор и да ви обърна внимание върху друго, че при предишния избор на член на СЕМ аз си позволих едно може би обидно за него, но всъщност не съм искал да обидя тогава човека, сравнение, че ние в тази зала избираме нещо като куче Лайка за един неуправляем космически полет, какъвто представлява в момента СЕМ. Ако се замислите, този орган в момента изпълнява две функции, а именно да произведе избор за директор на Националната телевизия и за директор на Националното радио. Почти всичко друго той не може да свърши. И това не е заради лошото качество на хората в него, а заради едно взаимно блокиране на работата на този орган и на комисията, която е призвана да раздава честотите.
Аз смятам, че трябва сериозно да се помисли за реформа в областта на тези две институции, защото, ако превръщаме СЕМ в някаква етична комисия, държавно назначена и издържана от данъкоплатците, не мисля, че това е най-сполучливият ход. Ако го държим, за да избираме чрез него директор на държавните радио и телевизия, то в крайна сметка те повтарят вота на тази зала и на президентската институция, то тогава да избираме тези две фигури с гласовете на президента и с гласовете от тази зала. Тоест, използвам случая за избор на един много достоен човек в един странен, да го нарека орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
В такъв случай, да смятаме обсъжданията за приключени. Гласуването ще направим в началото на утрешния пленарен ден.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Моля парламентарните групи да се приготвят за разглеждане на тези предложения, съдържащи се в два законопроекта за изменение на Закона за висшето образование. Очевидно е, че по тях се налага сериозен дебат.
Давам думата на господин Местан да представи докладите на Комисията по образованието и науката по двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Позволете ми да се присъединя към оценката Ви, че преминаваме към обсъждането на два изключително важни законопроекта на първо четене. Предстои ни много сериозна работа между първото и второто четене и на двата законопроекта. Притиска ни и факторът време, доколкото от срочното приемане на тези закони биха зависели някои положения с приема във висшите училища за учебната 2007-2008 г.

“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за висшето образование № 754-01-42,
внесен от народните представители Лютви Местан и
Пламен Славов на 2 март 2007 г.
На заседание, проведено на 28 март 2007 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 754-01-42, внесен от народните представители Лютви Местан и Пламен Славов на 2 март 2007 г. В заседанието взеха участие Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката, представители на Националната агенция за оценяване и акредитация, на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България, на Българската академия на науките, на студентски, съсловни и синдикални организации.
Законопроектът бе представен от народния представител Лютви Местан. Той подчерта, че измененията имат за цел да обективират необходимостта образователно-квалификационната степен “специалист по...” да бъде приведена към тристепенната структура на европейското висше образование съгласно Болонския процес и да бъде валидирана за образователно-квалификационната степен “бакалавър”. Степента “специалист по...” е трудно разпознаваема и конвертируема на европейския пазар на труда и ограничава възможностите на младите хора за реализация на този пазар. Членството на Република България в Европейския съюз налага държавата да създаде необходимите предпоставки, които да позволят на българските граждани да бъдат равнопоставени с тези от Съюза при упражняване на придобитата професионална квалификация.
Въпреки че степента “специалист по...” се позиционира на ниво 5В от Международната стандартна класификация на образованието на ЮНЕСКО (ISCED 97) и отговаря на Директива 89/48 на Европейската икономическа общност относно обща система за признаване на дипломите за висше образование, издадени след завършването на професионално обучение с минимална продължителност от три години, тя няма аналог в тристепенната структура на европейското образователно пространство.
Обучението в рамките на три години не е основание да се приема, че образователно-квалификационната степен “специалист по...” е по-ниска от образователно-квалификационната степен “бакалавър”. В Европейския съюз обучението за придобиване на бакалавърска степен е между три и четири години. Обучението по специалности, които не са обект на секторни директиви на Европейския съюз, е въпрос на държавна политика.
С промените в Закона за здравето от 2005 г. обучението по специалностите “медицинска сестра” и “акушерка” от професионално направление “Здравни грижи” за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” се провежда във факултети и филиали на висши училища. Обучението по останалите специалности от професионално направление “Здравни грижи” се провежда в колежи, където се получава образователно-квалификационна степен “специалист по...”.
В законопроекта се предвижда обучението по специалностите “медицинска сестра” и “акушерка”, както и по останалите специалности от професионално направление “Здравни грижи”, за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” да се провежда освен във факултети и филиали, и в колежи, получили съответната акредитация.
Измененията за привеждане на образователно-квалификационната степен “специалист по...” към степента “бакалавър” обхващат и всички специалности, обучението по които се провежда в колежи. Тези изменения не пораждат конфликт между колежа като основно звено на висше училище и самостоятелния колеж като вид висше училище. Новото е, че акцентът се измества от времевите граници в границите на натрупването и акумулирането на кредити. Кредитната система е конкретизирана и специфицирана в съответствие с Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование, а именно:
- първи цикъл (бакалавър) – от 180 до 240 кредита;
- втори цикъл (магистър) – допълнителни от 60 до 120 кредита;
- трети цикъл (доктор) – няма определени кредити.
Законопроектът не вменява задължението на колежите да провеждат обучение за придобиване на бакалавърска степен по всички специалности, по които в момента се води обучение. Това е въпрос на политика на съответните ресорни министерства в зависимост от капацитета на съответните колежи.
В изказванията си народните представители подчертаха, че законопроектът е необходим и навременен. С предвидените изменения колежанското образование ще бъде приведено към тристепенната структура на българското висше образование. Това е сериозна стъпка за реформиране на образователната система и за нейната способност да преодолява бързата амортизация на знанието чрез последващи модули за учене през целия живот. С привеждането на степента “специалист по...” в “бакалавър” се постига разпознаваемост и мобилност в Европейското образователно пространство и пазара на труда.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от народните представители Лютви Местан и Пламен Славов на 2 март 2007 г., и предлага да бъде приет на първо гласуване.”
Уважаеми господин председател, ако позволите, да представя доклада и по втория законопроект, тъй като е повече от обяснимо да проведем дискусията и по двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, ако обичате. Безспорно.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН:

“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за висшето образование № 754-01-51,
внесен от Татяна Калканова и група народни
представители на 16 март 2007 г.
На заседание, проведено на 28 март 2007 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 754-01-51, внесен от Татяна Калканова и група народни представители на 16 март 2007 г. В заседанието взеха участие Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, Ваня Добрева  –  заместник-министър на образованието и науката, представители на Националната агенция за оценяване и акредитация, на Съвета на ректорите, на Българската академия на науките, на студентски, съсловни и синдикални организации.
Законопроектът бе представен от народния представител Татяна Калканова. Тя подчерта, че с него се цели да се създадат условия за финансова автономия, управленска ефективност и конкурентна среда на висшите училища като предпоставка за повишаване на качеството на висшето образование.
С измененията се дава възможност висшите училища сами да определят за всяка учебна година броя на приеманите за обучение студенти и докторанти над този, утвърден от Министерския съвет, в рамките на капацитета, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация. Висшите училища ежегодно ще определят и размера на таксите за обучение, който не може да бъде по-висок от утвърдената от Министерския съвет издръжка на обучението по професионални направления, добавям – или по специалности от регулираните професии. Ще се въведе система за диференциране на таксите, включително и за освобождаване от тях, въз основа на критерии, определени в правилниците на висшите училища. Измененията, свързани с таксите за обучение, не се отнасят за вече приетите студенти и докторанти, тъй като за тях се запазва условието таксите да не надхвърлят 30% от диференцирания норматив за издръжка.
Предвижда се обучението да не се провежда извън основни звена и филиали на висшите училища.
Към държавните висши училища се създават съвети на настоятелите с участие на външни лица за осъществяване на прозрачно и ефективно управление. Въвежда се студентски омбудсман за защита на правата на студентите пред органите за управление, който по право участва в Съвета на настоятелството.
Проучването на студентското мнение като елемент от вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството ще се извършва не по-рядко от веднъж годишно и резултатите ще се обявяват публично. Вменява се задължението всеки преподавател да разработи и оповести описание на своя лекционен курс. Материалите от писмената форма на проверка на знанията ще се съхраняват не по-малко от една година.
Предвижда се приемането от Народното събрание на Стратегия за развитие на висшето образование, която да очертае националните приоритети и цели.
В изказванията си народните представители поставиха въпроси относно приема на студентите в зависимост от капацитета на висшето училище и определянето на размера на таксите от самото висше училище. Основен акцент в дискусията бе дали достъпът на младите хора до висше образование няма да бъде затруднен при отпадане на ограничението от 30% от диференцираните нормативи за издръжка на обучението по професионални направления, което може да бъде използвано от висшите училища за повишаване на размера на таксите. Поставени бяха и въпроси, свързани с критериите при определяне на размера на таксите, начина на тяхното изразходване и механизмите за предотвратяване на евентуална корупция. Народните представители чуха отговорите на вносителите и на министъра на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката с 12 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 754-01-51, внесен от Татяна Калканова и група народни представители на 16 март 2007 г., и предлага да бъде приет на първо гласуване.”
Уважаеми господин председател, господин министър, колеги, благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Местан, за представянето на двата доклада на комисията.
Уважаеми колеги, преди да преминем към представяне на мотивите по двата законопроекта, позволете да ви съобщя, че по покана на групата за приятелство България-Македония към Народното събрание на Република България на посещение у нас е делегация на групата за приятелство с България към Събранието на Република Македония, водена от председателя господин Стоян Андов. Нека да ги приветстваме. (Всички стават прави, ръкопляскания.)
Добре дошли на делегацията! Успешно и приятно посещение!
Кой ще представи мотивите за първия законопроект? Господин Местан има тази готовност. Заповядайте!
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Законът за висшето образование, който регулира обществените отношения в сферата на висшето образование, е приет преди 12 години. Той е от 1995 г.
Още тогава България се присъединява към тристепенната структура на висшето образование в Европа като въвежда образователно-квалификационните степени “бакалавър” и “магистър” като образователни и “доктор” като образователна и научна степен.
Към 1995 г. обаче към приемането на новия Закон за висшето образование в България имаме още една образователна реалност. Това са полувисшите училища. Законът ликвидира полувисшите училища в България и търси начин да ги помири по някакъв начин със системата на висшето образование. Така се появява степента “специалист по”. Ето тази четвърта степен “специалист по”, която би трябвало да я приемем за първата степен в системата на висшето ни образование, няма европейски аналог по категоричната ни оценка като вносители.
България вече четвърти месец е пълноправен член на Европейския съюз и ние като вносители считаме, че не можем да търпим в системата на висшето си образование неевропейски статути и затова със законопроекта предлагаме тази степен “специалист по”, която няма аналог, да бъде ликвидирана. Със законопроекта ние казваме нещо много просто: обучението във висши училища следва да завърши с разпознаваема в Европа степен – степента “бакалавър” минимум. Това означава една, според нас, сериозна промяна в системата на образованието, твърдим: положителна промяна, промяна по посока на хармонизиране на нашата система с тази в Европа.
Аз бих искал да дам предварително отговор на няколко групи въпроси, които ние с господин Славов получихме и по време на обсъжданията, и в комисията. Това са въпроси, които се появиха и в българския печат. Това са въпроси, които съдържат резервите към предложения от нас законопроект и аз бих искал да бъда коректен.
Първият въпрос е – не създаваме ли по този начин още висши училища в България като се имат предвид не колежите като основни звена, защото имаме десетки колежи като основни звена на висшите училища, а се имат предвид самостоятелните колежи? Бих искал да дам категоричен отговор: самостоятелните колежи в България – осем частни и един държавен, и сега са вид висши училища, съгласно действащия Закон за висшето образование, тоест въпросът е категорично неоснователен. Това са висши училища и сега.
Вторият въпрос: защо колежите не си останат в сегашното положение след като и в Европа има степен 5В, която е степен на висшето образование, но не е бакалавърска степен? Наистина българската образователно-квалификационна степен “специалист по” отговаря на степен 5В от Международния класификатор ISCED 97, но не е една от трите степени от системата на висше образование – “бакалавър”, “магистър” и “доктор”, определени в Закона за висшето образование и отговарящи на европейската тристепенна система въведена по-късно и от ISCED 97.
Уважаеми колеги, много е важен въпросът не дали в Европа има отделни примери за провеждане на обучение във висши училища, което не завършва непременно със степен “бакалавър”, а какви са и тенденциите в Европа, каква е преобладаващата практика. Не бива да забравяме, че ние имаме ангажименти и от съвещанието на министрите на образованието в Берген за създаване на национална квалификационна рамка, която да съответства на тристепенната структура, която се установява, съгласно Болония.
Аз няма да засягам политическия момент с протестите на колежаните, защото не те са в основата на нашата законодателна инициатива. Определихме протестите на студентите като чукане на отворена врата, защото наистина трябва да намерим решение на този въпрос.
Аз ще ви покажа една диплома за завършено висше образование в колеж и ще видите, че това си е диплома за висше образование.
Ние можем да решим въпросът с колежите по два начина – или като ги извадим от системата на висшето образование, или ако ги съхраним в системата на висшето образование би следвало да им признаем правото да провеждат обучение в първата степен от висшето образование.
Опасявам се, че не бихме могли да ги извадим, защото няма как да отнемем дадения с учредителния акт и то с акт на Народното събрание статут на висше училище, така че е явно, че би трябвало да търсим решение в другата посока – да им дадем правото да провеждат обучение в бакалавърска степен.
И тук се появява следващият въпрос, който ни беше зададен: може ли да се признаят нови права без това да е съчетано с поставянето на нови условия? Именно като сме се съобразили с този принцип: комуто правата, томува и новите отговорности, ние предвиждаме задължението на колежите да минат през нова акредитация като покрият нови условия, на които да отговарят. Това е да изградят свой информационен център и, разбира се, да развиват и научна дейност. И само колежи, които до една година от приемането на този закон получат положителна акредитация, съобразно новите изисквания, които законът вменява, ще съхранят правото си да обучават студенти вече в образователно-квалификационна степен “бакалавър”.
Времето ми е ограничено и затова ще спестя анализа защо този проблем стои по-остро за студентите в медицинските колежи. Но ще кажа, че между първо и второ гласуване с господин Пламен Славов ще оттеглим параграфа, който предвижда възможност при определени условия колежите да провеждат обучение до 240 кредита или с 4-годишна продължителност, защото направихме това предложение като се съобразихме с факта, че сега обучението за медицинска сестра и акушерка, съгласно изменения от миналата година в Закона за здравето, е с 4-годишна продължителност. Считаме, че това е излишен лукс за държавата и всички специалисти, с които сме се консултирали, са категорични, че обучението на медицински сестри и акушерки следва да бъде с продължителност три години. Другото е излишен разход на време и на средства, още повече че се очертава един сериозен дефицит от медицински сестри и акушерки в системата на българското здравеопазване.
Следващият въпрос: с този закон не се ли приравняват колежите към университет?
Уважаеми колеги, в страните – членки на Европейския съюз бакалавърска степен се придобива с продължителност на обучението между 3 и 4 години, а и в повечето колежански специалности хорариумът е близък и дори по-голям от минималния хорариум на държавните изисквания за образователно-квалификационна степен „бакалавър”. Истинската разлика между видовете висши училища е типова и това е най-важното, което искам да кажа в защита на законопроекта. Тя е в специализирания професионален характер на обучението в колежите, което е ориентирано към практиката и бърза реализация на пазара на труда. Повече практика, по-малко фундаментални знания – това е функцията на колежите.
Днес с начина, по който ще гласуваме, ние ще дадем отговор на въпроса: нуждаем ли се от кратка продължителност на обучението висше професионално образование? Считам, че темповете, с които се развива българската икономика – отварям една скоба, за да кажа, че само туризмът се нуждае от нови между 20 и 30 хиляди специалисти, които да отговарят на изискванията, които едва ли средното образование може да покрие.
Уважаеми господин председател, вече казах, че със закона се поставят по-високи изисквания към колежите – да имат научен потенциал и да развиват основни области на науката, както и да имат информационен център. Тоест това са две доста тежки изисквания, които те трябва да покрият, придобивайки правото да обучават бакалаври.
Разбира се, законопроектът поставя внесените промени в по-широкия контекст на общата европейска тенденция за ориентиране към 3, а не към 4-годишни бакалавърски специалности. В този смисъл законопроектът не засяга само колежите. Засяга всички висши училища в България, като на тях им се дава право да провеждат обучение в бакалавърска степен по тяхно решение и ако характерът на съответното професионално направление или регулирана професия позволяват това, да провеждат обучение в бакалавърска степен не за четири, а за три години. Смятаме, че успешната формула, с оглед нуждите на българската икономика, е кратко обучение в бакалавърска степен плюс образователни модули за обучение през целия живот, защото знанието като основен производствен ресурс наистина се амортизира много бързо, много често по-бързо и от самата техника. По-важно е ние да сме дали базовата подготовка на нашите младежи, но те да имат възможността да опресняват знанията си, да се квалифицират и преквалифицират съобразно свободните пазарни ниши или съобразно динамиката на нуждите на пазара на труда. Това е смисълът и на Лисабонската стратегия.
Мисля, че неслучайно на обсъжданията, които господин Вълчев организира със Съвета на ректорите във връзка със стратегията за основните акценти за развитието на висшето образование - тук бързам да кажа, че с господин Славов нямаме претенции за авторство за тази промяна, мисля, че това е основен акцент и в стратегията за развитието на висшето образование въобще, ректорите на висшите училища подкрепят еднозначно промяната да им се даде право да минат от 4-годишни към 3-годишни модули за обучение в бакалавърска степен, без от това да пострадат финансово. В противен случай това ще остане само едно добро пожелание.
Истинската разлика все пак е във факта, че колежите ще бъдат ограничени да провеждат обучение на 180 кредита, няма да имат право да провеждат обучение в магистърска степен, нито в докторска степен. Продължаването по-нататък на обучението на колежаните следва да става в други университетски структури – факултети и филиали, които ще отговарят на малко по-сериозни изисквания.
Има един въпрос, който също се нуждае от коректен отговор: как така ще правим полувисшето образование висше, тъй като към 1995 г. ние включихме полувисшите училища в системата на висшето образование и полувисшистите станаха „специалисти по”? (Реплика на народния представител Иван Костов.)
Аз помолих председателя да влезна във времето, което ми се полага за изказване, за да не вземам втори път думата, господин Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В рамките сте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма да злоупотребя.
Имам още два въпроса, на които трябва да дам отговор. Сега дали ще признаем автоматично правото на бившите полувисшисти да станат и бакалаври? Отговорът е, че степента „специалист по” и сега е степен на висшето образование. Съгласно чл. 17 на действащия Закон за висшето образование, колежите са висши училища наравно с университетите и специализираните висши училища. Ако се откажем от степента „специалист по”, която не е вписана в тристепенната структура на висшето образование, възприета от Европа, трябва да кажем завършилите и обучаващите се в тази степен какво образование са придобили. Естествено е, че те не могат да имат степен, която вече не съществува. И това е повече от ясен отговор.
Уважаеми госпожи и господа, съобразявайки се с препоръките на колеги народни представители от залата, аз завършвам с изказването си. Призовавам ви да подкрепите законопроекта. Ние ще бъдем отворени за всички ваши предложения между първо и второ гласуване на законопроекта, защото това е материя, която наистина трябва да се пипа изключително прецизно, за да сме сигурни, че решенията ни са в стратегически вярната посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Местан.
Действително господин Местан продължи малко повече от предвиденото време, представяйки мотивите по този законопроект. Това отразява сложността и необичайния интерес, свързан с приемането на този и на следващия законопроект.
Уважаеми колеги, предлагам да спазим времето за почивка и да възобновим работата към 11,45 ч., за да могат и други колеги, които желаят да вземат отношение в този дебат, да се подготвят.
Ще чуем мотивите по втория законопроект. Вярвам, че и министърът на образованието и науката ще следи дебата и ще има готовност да вземе отношение, като отговори на въпроси, които възникват.
Почивката ще бъде до 11,45 ч.
Преди да приключа тази част от заседанието, уважаеми колеги, ще използвам времето да направя няколко съобщения, за които не остана време да бъдат направени в началото на заседанието.
Преди всичко ще прочета постъпилите законопроекти и проекторешения от 4 до 17 април:
Проект за решение за създаване на Временна комисия по искането на Борис Велчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Тома Янков Томов, народен представител в Четиридесетото Народно събрание. Вносител е Михаил Миков и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ от японското правителство за подготовката на проект “Втори заем за развитие на политиките” (дарение TF 057777). Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за съдебната власт. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 от 19 март 2007 г. на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – автомагистрала “Тракия”), подписан на 26 юли 2000 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по транспорт и съобщения и на Комисията по външна политика.
На 11 април е постъпил и на 16 април е раздаден на народните представители по парламентарни групи общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, приети на първо четене на 5 април 2007 г. Проектът е изготвен от Комисията по труда и социалната политика. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Има уведомление от Парламентарната група на Обединените демократични сили, че за заместник-председател на групата е избран Иван Георгиев Сотиров. Съгласно правилника тази промяна е вписана в Регистъра на Народното събрание.
Внесени са и два информационни материала в Народното събрание. Единият е от Българската народна банка – “Платежният баланс на България за периода януари-февруари 2007 г.”. Материалът е на разположение в библиотеката.
Вторият материал е информация от Сметната палата за приетите одитни доклади от Сметната палата през първото тримесечие на 2007 г. Информацията също е в библиотеката на Народното събрание.
Това са съобщенията, които трябваше да бъдат направени в днешния пленарен ден.
Почивката вече може да тече. Възобновяваме работата в 11,45 ч.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим нашата работа по Законопроекта за висшето образование.
Днес на Председателския съвет се постави въпросът трябва ли след почивката, респективно след прекъсване на заседанието да се регистрираме. Преди последната промяна на чл. 39, ал. 2 на нашия правилник се изискваше, цитирам, “Проверка на кворума се извършва чрез компютризираната система за гласуване: 1. преди откриване на заседанието; 2. след почивката; 3. след прекъсване на заседанието.” В тези три случая трябва да има регистрация. С промяната, която ние направихме и е в сила от 27 март 2007 г., проверката на кворума се извършва чрез регистрация при откриване на заседанието и преди началото на гласуване. Следователно са отпаднали другите две възможности за регистрация – след почивката или след прекъсване. Това е във връзка и с направената четвърта конституционна промяна на чл. 81.
След това разяснение считам, че не е необходимо да се регистрираме, а да продължим нашата работа по Законопроекта за висшето образование.
Давам думата на вносителя на единия от законопроектите Татяна Калканова.
Госпожо Калканова, моля да представите Вашия законопроект.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, ще се спра по-скоро на философията на промените, които предлагаме в представения ви Законопроект за промени в Закона за висшето образование. Преди всичко искам да кажа, че тези промени бяха дискутирани и представени от екипа на Министерството на образованието и науката, широко обсъдени с представители на академичната общност и всъщност, внасяйки с колеги от управляващото мнозинство този законопроект, ние изпълняваме един ангажимент преди всичко към академичната общност, а именно за своевременното привеждане в действие на мерки, чиято цел е да повишат конкурентоспособността на българското висше образование и качеството на обучение в българските висши учебни заведения в условията на общоевропейското образователно пространство след реалното членство на България в Европейския съюз.
За какви промени става въпрос?
На първо място и може би една от най-сериозните промени, е тази, която касае модела на финансиране на висшите учебни заведения чрез предоставяне на възможност всяко висше училище да приема студенти и докторанти над определения с държавна поръчка брой в рамките на капацитета на висшето учебно заведение.
В тази връзка е и втората идея, а именно висшите учебни заведения сами да определят таксите за обучение на студентите и докторантите.
Безспорно тази идея е обект на много дискусии, безспорно и в дискусията на нейното обсъждане по време на заседанието на Комисията по образованието и науката бяха изказани много мнения и хипотези. Естествено академичните ръководства на висшите учебни заведения подкрепят тази идея. Естествено е, че очакванията са по този начин, образно казано, да бъдат развързани техните ръце да могат да планират развитието на атрактивните специалности и респективно привличането на повече студенти към тях. Безспорно според мен е това и една крачка към липсващата за момента истинска конкуренция между висшите учебни заведения.
Според идеята на законопроекта ще има таван и това ще бъде определената от Министерския съвет издръжка на студентите и докторантите по професионални направления, но така или иначе битува опасението доколко това право ще бъде използвано така, че да не се получи шоково увеличение на таксите. Бих искала да обърна внимание на няколко сериозни спирачки според мен в това отношение.
Преди всичко нека да разглеждаме двата въпроса и двете мерки в комплект. Защото, да, увеличението на таксите в рамките на издръжката по професионални направления все пак в рамките на определения капацитет ще доведе до предлагането на много повече места за обучение на студенти и докторанти. Така че би трябвало да има един чисто пазарен механизъм на защита срещу необоснованите опити за увеличение на таксите.
Беше изказана хипотеза, че при общ брой около 240 хиляди студенти и докторанти в момента с промяната при определяне на броя на обучаваните студенти и докторанти могат да се очакват още около 40-50 хиляди допълнителни места. Така че в тези условия това би бил наистина защитен механизъм срещу неправомерното и нелогичното увеличение на таксите.
Разбира се, целта на държавната политика в областта на образованието е да сe гарантира достъп до качествено образование. В тази връзка многократно беше подчертан ангажиментът своевременно, вероятно от началото на новата академична година, в България вече да имаме ефективно действащ механизъм за студентско кредитиране, което също до голяма степен ще защити и гарантира достъпа до висше образование.

На трето място, нека да не забравяме това, с което започнах. Българските училища са част от европейското образователно пространство, тоест конкуренцията вече се извършва в едно много по-широко поле – нещо, което също е действащ механизъм срещу всякакви нелогични политики в това отношение.
Другата група промени е обединена около идеята за повече прозрачност в управлението и развитието на висшите учебни заведения и колективност във вземането на решения по отношение на политиката и приоритетите. В тази връзка е и предложението за създаване на Съвет на настоятелите, в който ректорът предлага, а Академичният съвет избира, петима от членовете на този съвет. Идеята е те да бъдат утвърдени фигури от академичните и бизнес среди и обществено утвърдени личности. Разбира се, с участието си в този Съвет на настоятелите те ще дават повече мнения и гледни точки тогава, когато трябва да се определя бъдещото развитие на съответното висше учебно заведение.
Този механизъм е доказан и работещ механизъм за управление на висшите учебни заведения. Той не е чужд и за България. Има висши училища, в които отдавна създаването на подобни органи е утвърдена, работеща и ефективна практика. Нашето предложение е в посока на това този работещ, безспорен модел да се институционализира.
В тази връзка повече прозрачност и повече мнения по отношение на администрирането на висшите учебни заведения е и предложението ректорът да може да назначава помощник-ректор специално по финансирането и административните въпроси на висшите учебни заведения – мярка, която ще има безспорен положителен ефект върху по-доброто управление и организация на дейността на висшите училища.
Не по-малко важно е и правото на студентите за по-широко участие във вземането на решения по отношение на политиката и развитието на висшите учебни заведения, както и защитаването на техните права и интереси. В тази връзка е и предложението за създаване на студентски омбудсман, който допълва съществуващото в момента национално представителство на студентите, обаче разширява техните правомощия по отношение на реалната защита на правата на студентите.
Според мен едни от най-важните групи промени, които се предлагат в законопроекта, са свързани с практики, имащи пряко отношение към подобряване качеството на обучение. Отново говорим за практики, които са доказан ефективен и добър модел в много страни. Става въпрос за изискването преподавателите да обявяват описания на своите лекционни курсове, начина по който ще се оценяват студентите, преимуществено да бъдат използвани писмените изпити и материалите от тях да се пазят минимум една година, за да може всички да имат достъп до тях и по този начин да се следи развитието на обучаваните. Всичко това, отново ще подчертая, са доказани успешни практики на обучение и доколкото искрено искаме да повишим конкурентоспособността на нашите, българските висши учебни заведения, сега е моментът да бъдат институционализирани и широко въведени и в България.
Накрая бих искала да уточня, че всъщност една от основните философии на тези промени е повече прозрачност и повече яснота. В тази връзка ще посоча изискването до 31 май всяка година академичните ръководства на висшите учебни заведения да обявяват не само определените от тях такси за обучение на студенти и докторанти, но и да обясняват всички разходи, които покриват тези такси.
Надявам се, че тези промени ще получат вашата широка парламентарна подкрепа, защото сега сме в една ситуация, в която в крайна сметка имаме възможността да докажем, че всичко това, което говорим за европейско образование тук, в България - качествено и конкурентоспособно, би могло да бъде факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията по двата законопроекта.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Днес на нашето внимание са два законопроекта, които по същество, и по това, което ще се постигне, малко или много си противоречат.
Ако законопроектът, представен от госпожа Калканова и който фактически е на самото министерство, цели по някакъв начин наистина да повиши качеството на образованието, превръщайки колежите във висши учебни заведения, това на този етап няма как да се получи. Имам предвид това като противоречие.
Аз бих искал обаче да разгледам нещата поотделно, защото в крайна сметка, струва ми се, че и в двата законопроекта трябваше да има една обосновка или поне опит да се проследи каква е реализацията на хората, завършващи различните колежи, от една страна, и висшите учебни заведения, от друга. Само по този начин, уважаеми колеги, ние можехме да преценим докъде, какво дава нашето образование, как се реализира то и оттам да предприемем нужните крачки към подобряване на състоянието.
Липсва и още една изключително опасна обосновка, която не може, когато се разглежда българското висше образование, да не се разглежда тук – колко от хората, завършващи висшите учебни заведения, остават в България. Аз се извинявам, уважаеми колеги, но се опасявам, че ние рискуваме така да се каже бедна България да кредитира образованието на богата Европа.
Крайно време е, уважаеми господин министър, да помислим дали за определен тип обучение, особено по държавна поръчка, да няма изискване за определен стаж в България. От друга гледна точка, включително, когато разрешаваме да има платено обучение, нека да не забравяме все пак, че ако не го дава държавата, дават го българските граждани, а то също е български продукт. Струва ми се, че това ще подобри финансовото състояние на висшите учебни заведения, но не мисля, уважаеми колеги, че ще се подобри тяхното качество. Казвам ви го, това е мое мнение.
Тук в крайна сметка възникна още един въпрос, касаещ първия законопроект – как се реализират хората, завършвайки досега колежите? Ще говоря преди всичко за сферата на медицинските колежи.
Уважаеми колеги, по отношение на медицинските сестри и акушерките, беше премахното изискването, което по-рано беше 1:2. В момента има стотици свободни места. В същото време колежките медицински сестри и акушерки – всички, вече търсят и са обърнати към Европейския съюз. Ние отдавна вече не можем да говорим за качествени здравни грижи в заведенията, защото няма кой да го прави.
От друга гледна точка, как ще се реализират останалите седем или осем специалности? Кому е нужно и за какво те трябва да носят степента „бакалавър”? Добре, нямам против, ако това е едно решение – примерно „бакалавър - рентгенов лаборант” или „бакалавър – масажист”, но ние ще можем ли да осигурим нужното заплащане, необходимо за това образование? Няма да можем и това само ще нагнети противоречие в обществото.
За медицинските сестри и акушерките беше част от изискванията на Европейската комисия. Не само там те имат възможност, с оглед управление на здравеопазването, след това да продължат магистратура по здравни грижи и мениджмънт на здравеопазването.
Другите бакалаври за какво? Аз ви питам, дайте отговор. О’кей, нека да станат бакалаври, но ще бъдат с едно минимално заплащане, което просто ще ни излага пред света, от една страна. От друга страна, Европейският съюз няма изискване за тяхното образование. Тяхната професия, професионална квалификация и сега се признава от Европейския съюз.
Затова ми се струва, че е добре, че в крайна сметка не се увеличават годините и се преминава към кредит – нещо, което не сме измислили ние, а е световна практика. Но си мисля дали тези колежи ще могат да отговорят на изискванията на висшето образование, а именно необходимия брой квалифицирани, хабилитирани лица на постоянен трудов договор. (Реплика от министъра на образованието и науката.) Те няма да могат, Вие го знаете, защото тогава вече къде отива вашето желание за подобряване на висшето учебно заведение? От друга гледна точка ние ще станем може би с 60 колежа, ако не греша.
Разбира се, колегата Местан изразява онова желание и сблъсъка на интереси, който се получи в сегашните колежи – пак говоря за медицинското образование, защото колегите, които работят там, казват: защо не ние? На мен ми се струва, че нещата трябваше да бъдат обвързани с тяхната реализация, с това каква е възможността утре за тяхното заплащане. Защото в момента ние, с възможността за платено образование, увеличаваме бройката на българите, които ще получат образование. Но как се реализират?
От друга гледна точка, въпросът особено в здравеопазването, с придобиване на квалификация след завършване, уважаемият д-р Адемов знае, вече е изключителен проблем. Вече има специалности, които не могат да намерят нужните специалисти.
Всичко това, разбирайки добронамереността на вносителите, са въпроси, на които би следвало да се отговори в хода на дискусията и да се намери онзи баланс, който да не ни създаде утре конфликт, защото, доколкото на мен ми е известно, Полша, която също от няколко години е член на Европейския съюз, също има тези проблеми, но не ги карат да променят нещата. Те не ги променят.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Провеждат обучение в бакалавърска степен.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Така че ми се струва, че с увеличаването на бройката висши учебни заведения, защото с придобиване на бакалавърска степен всички стават висши учебни заведения, няма да подобрим качеството, уважаеми колеги.
По отношение на втория законопроект – да се създава борд, уважаеми господин министър, казвам „борд”, макар че думата в закона е друга, мисля, че е една намеса в автономността на висшите учебни заведения. Защото нищо не пречи, ако те поискат, да си го направят. Има такива, разбира се, те са повече частни, които имат такива настоятелства. Имат си управление. Но включване на посочен човек, от което и да е министерство, за мен е една неприемлива мярка. Не защото Вие, да кажем, ще посочите неподходящ човек, но ми се струва, че който и да бъде посочен и влезе в настоятелството, а за мен то си е борд, защото това, което е разписано да върши това настоятелство, си е чист борд, ще бъде една намеса в работата на висшето учебно заведение.
Що се отнася до възможността за платено обучение, струва ми се, че това е една възможност за подобряване на финансовото състояние на висшите учебни заведения, безспорно. Но опитът досега показа, че това не води до подобряване на качеството. Второ, увеличава армията безработни висшисти в България.
Проблемът е, че докато има един недостиг вече на хора за някои по-нискоквалифицирани професии, то безработицата сред хората с висше образование се увеличава, защото няма възможност да си намерят работа по специалността.
И в двата законопроекта, за мен, има и положителни неща, но има и много въпроси, на които отговорът по-скоро в близко бъдеще, за мен, уважаеми господин Местан, ще бъде негативен.
Аз считам, че трябваше да се намери – приемам за кредитите, считах, че те трябваше да бъдат направени така, както ги направихте, но можеше да бъде променено наименованието и да не бъде „специалист по”, а да се потърси нещо, което е по-адекватно с европейското, но ми се струва, че приравняването им на бакалавър ще бъде една грешка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин министър, колеги! Уважаеми господин Китов, в началото на Вашето изказване не бях в залата, но го чух цялото. Бих искал да дам няколко отговора под формата на реплика. Няма как да превърнем колежите във висши училища, след като те вече са висши училища. Промяната, правото им да провеждат обучение в бакалавърска степен, не ги прави висши училища, защото те са висши училища. Аз неслучайно за втори път ще покажа диплома от Колежа по телекомуникации и пощи – София. Това е диплома за висше образование. (Показва фотокопие от диплома.)
Мисля, че по този въпрос поне трябва да имаме яснота.
Второ, държа в ръцете си Списъка на регулираните професии в Република България, Сектор първи – „Професии в областта на здравеопазването”. (Показва списъка.) Четиринадесет са регулираните професии, в това число всички колежански специалности са регулирани професии. Обаче този законопроект не задължава нито едно висше учебно заведение да провежда обучение в бакалавърска степен по всички тези специалности. Това не е работа на закона. Законът регулира най-общо отношенията, условията, на които трябва да отговаря едно висше училище или основно негово звено, за да провежда обучение в бакалавърска степен. А коя специалност трябва да е на ниво висше образование, кое – на ниво средно, кое – да се разположи между висше и средно образование, е проблем от компетенциите на ресорните министри. Нека не смесваме нещата.
Казахте – да се намери нещо по-адекватно на Европа, но да не е „специалист по”. Няма такова нещо. Той или е „бакалавър” и се разпознава в тристепенната структура, или е неразпознаваем. Пак ще бъде някакво наше, уникално българско явление.
Примерът с Полша не е удачен, защото тоя въпрос е решен в съответствие с предложението, което правим с господин Славов.
Другите проблеми, които поставихте, са не във връзка с другия проект.
Проблемът с развитието на кадрите – да. Но има нещо, с което няма да се съглася – не им давайте по-висок статут, защото ще напуснат страната. Това не е коректно към младите хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Китов! Ще допълня част от казаното от господин Местан, несъгласявайки се с това, което Вие заявихте преди малко от трибуната. Не смятам, че има противоречие между двата законопроекта. Няма такова противоречие. Факт е и гласуването в постоянната Комисия по образованието и науката, където и двата законопроекта бяха подкрепени с едно впечатляващо мнозинство от членовете на комисията.
Смятам, че когато коментираме статута на самостоятелните колежи, трябва да знаем, че в тяхното наименование фигурира “висше училище”. Примерно Европейски колеж по икономика и управление, Висше училище “Земеделски колеж” в Пловдив, така че те са висши училища.
Има нещо, което винаги трябва да казваме, когато коментираме статута на самостоятелните колежи, както и статута на всички останали висши училища – на университетите. Тяхната акредитация се извършва от Националната агенция за оценяване и акредитация. Това е един процес, който се осъществява по строги правила и критерии, които са гаранция, че колеж, който е получил акредитация, тоест той е акредитиран, така както изрично е записано в законопроекта, който предлагаме с господин Местан, може да провежда това обучение, защото той отговаря на изискванията.
Другото, което трябва да кажем, е, че нямаме обективно основание да не дадем възможност на колежаните, които покриват същите изисквания, както техните колеги в страните – членки на Европейския съюз, да не получат такава степен. Нямаме основание. Тяхното обучение и изискванията, които предявяваме към тях, не са по-малки, отколкото изискванията, които се предявяват към техните колеги от Европейския съюз.
И още нещо, което смятам, че е много съществено. В тези основни акценти за стратегия за развитие на висшето образование, които бяха предложени от министъра на образованието и науката, трябва да се знае, че броят на обучаваните след средно образование между 20 и 24 години като процент от общия брой на населението в тази възраст, ако за България е 34%, то за 25-те членки на Европейския съюз е 57%, а за Съединените американски щати е 81%, което означава, че има обективна необходимост за гарантиране на образование през целия живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин Местан, в никакъв случай не съм казал, че повдигането на техния ценз ще ги изпрати в Европа. Аз такова нещо не съм казал. Аз казах, че трябва да се замислим дали, акредитирайки обучението на българи, бедна България не кредитира европейски кадри. Това казах. Аз знам, че са висши учебни заведения, но досега бакалаври даваха университетите. От висши учебни заведения ние сега ги правим като университети. Това исках да кажа.
Що се отнася до репликите на господин Пламен Славов, мой добър приятел, който добре говори за Америка и за другите, но дайте да видим как се реализират тези хора. Това е изключително важно. Защото образование заради самото образование няма. Има смисъл от необходимостта и от тяхната реализация.
Аз ви казвам, че българските специалисти – рентгенови лаборанти, клинични лаборанти, масажисти и други, са много добри специалисти и няма никакво изискване – нито европейско изискване, нито техните аналози по света са бакалаври. Извинявайте, но това е така.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): А за хорариум?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Има изискване за хорариум за регулираните професии, но те не влизат в регулираните професии. И това, което учиха за три години, включително и зъботехниците, отговаряше на европейските изисквания, което няма никакви изисквания за тях да бъде повишавано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Струва ми се, че проблемите на българското висше образование едва ли могат да бъдат изчерпани само в една дискусия по частични промени в Закона за висшето образование. Давам си сметка, че проблемите са изключително сериозни и това не е клише. Те се нуждаят от един цялостен и по-сериозен разговор, ако щете проблемен, тъй като всички си даваме сметка, че от качеството на българското висше образование, на българското образование въобще зависи и качеството на живот в България утре.
Така че аз продължавам да твърдя, че днешният закон дава отговор на няколко въпроса, свързани с неговото развитие, но по никакъв начин не дава дългосрочна оценка за това каква визия имаме за развитието на българското образование, в частта “Висше образование”. Мисля си, че подготовката на стратегия за развитие на висшето образование в България предстои. Тя трябва да даде и част от отговорите на въпросите, които доц. Китов преди малко постави, като мярка, като възможност и като перспектива, защото те са свързани не само и не единствено със записи в Закона за висшето образование, а за онази среда за развитие на грамотните, интелигентни и знаещи хора в България, на които ние като парламент дължим.
За това, което е предмет на днешното ни обсъждане, си мисля, че ние можем да говорим и много, и малко. Ясно е, че Законът за висшето образование с 12-годишен живот претърпява твърде много и твърде различни поправки, че начинът, по който се развива образованието въобще, е твърде динамичен и вероятно това обуславя и предполага наложително да бъде работено сериозно по един нов, бъдещ Закон за висшето образование.
Това, което ние днес предлагаме, тъй като аз съм подкрепила законопроекта, внесен и представен тук от колежката Калканова, дава възможност за решаване на няколко въпроса.
Първо, какъв баланс все пак трябва да има автономията на висшите училища. Могат да се чуят различни мнения по това дали въвеждането на Съвета на настоятелите ограничава автономията. Аз си давам сметка за едно и държа да го кажа пред пленарната зала – да, действащият Закон за висшето образование и в момента създава ограничения пред висшите училища да приемат повече студенти в рамките на акредитирания им капацитет, което по същество е ограничаване на тяхната автономия. Заедно с това действащият закон не предлага сигурни регулаторни механизми, по които държавата да отчита и контролира ефективността на изразходваните държавни средства за висше образование, а това всъщност е повече автономно, отколкото на пръв поглед изглежда.
Очевидно е, че до момента, извън обсега на държавата, респективно на Министерството на образованието и науката, остава дейността на различни филиали, чрез които университетите създават нови структури в системата, без да са преминали необходимата акредитация, което създава проблем с качеството на произвежданите специалисти и нелоялна конкуренция между държавните висши училища. Липсват достатъчно контролни механизми за противодействието на дейността на структури, които се определят като университетски, но всъщност по никакъв начин не отговарят на изискванията на българското законодателство и които безконтролно произвеждат специалисти със спорно и най-вече ниско качество. В този смисъл законът вписва като изрична забраната за провеждане на обучение извън основните звена и филиали на висшите училища, които са акредитирани за това, включително и един текст, който беше коментиран вече, но който аз смятам, че е изключително коректен, и изключване на обучението на студенти от приложното поле на договорите за сътрудничество между висшите училища и научните организации.
От друга гледна точка даването на възможността на висшите училища да определят броя на студентите, които ще приемат, имайки за база капацитетните възможности според акредитационната си оценка, разрешава един отдавна наболял въпрос – това е обърнатата схема на българското висше образование. При нас има относително труден достъп и твърде лесен изпит. Има логика в това фунията да бъде обърната обратно – достъпът до образование да бъде лесен, а изходът да бъде доста по-труден. От тази гледна точка ние трябва да поставим и няколко въпроса, които успоредно с проблема и правомощията, които даваме на висшите училища, трябва да получат своя отговор, а именно качеството на провеждания учебен процес. Защото смисълът на този по-широк ход непременно трябва да се съпътства и от необходимите промени за качеството, за да не се получи на изхода масовизиране и некачествени специалисти с дипломи.
При разработването на стратегията за развитие на висшето образование вероятно трябва да се предвидят възможности за хоризонтални преходи на тези студенти, които няма да успяват да се справят, но са завършили семестриалното си образование, един, два или три курса от обучението си, но не са стигнали до дипломиране.
Промяната по отношение приема на студенти вероятно ще предизвика и промяна в броя на преподавателския състав. Не би било добре да се мултиплицира преходът на хабилитирани преподаватели между университетите, за да се изпълнят изискуемите показатели, тоест контролът в целия процес е изключително важен. В противен случай либерализацията на процеса няма да доведе до стабилизиране на системата и до подобряване на качеството й.
Положителното в тази посока обаче е, че държавата чрез своята държавна поръчка би трябвало да преценява и може да преценява кои професионални направления и специалности трябва да се развиват по-бързо и в съответствие със своите потребности в кои области тя предлага да има по-бавен темп. Това може да бъде регулирано с държавната поръчка, а Министерството на образованието и науката трябва да поеме една изключително сериозна задача – да регулира тази необходимост от кадри без да ограничава висшите училища в капацитетните им възможности да приемат и в други специалности и направления. Добре е да се направи прецизен баланс в това отношение. Добре е да си дадем сметка, че механизмът на свръхпроизводство на кадри, за които няма възможност за реализация, би създал също сериозни проблеми, както и липсата на кадри по направления, които вече са необходими на българския бизнес.
Иска ми се да кажа нещо по новите модели на финансиране и на управление.
Първият от тях предизвика доста сериозна обществена дискусия – това е предоставянето на възможност на академичните ръководства сами да определят размера на таксите за обучение с горен праг – определената от държавата издръжка на един студент, като отпада досегашното ограничение в закона тези такси да представляват една трета от предвидената издръжка на един студент. Знам, че този въпрос може да получи различни прочити.
Давам си сметка за две неща. На първо място, да, прекомерно високите такси биха обезсмислили една същностна теза, която ние записваме и в този проект за изменение, а той е даване на възможност за равен достъп на всички български деца до висше образование.
От друга гледна точка, това дава възможност на академичните ръководства да заявят своята политика, да покажат какви параметри на конкурентност показват в една наистина пазарна среда, да дадат отговор на въпроса дали работят за обучение на талантливи или само на платежоспособни студенти. Мисля си, че ние и академичните ръководства трябва да бъдем съмишленици в една обща идея, че право на обучение имат всички, че трябва да бъдат стимулирани добрите, талантливите български студенти, тези, които имат желание да работят в България, на които, разбира се, българската държава предоставя достатъчно убедителни възможности за реализация. От тази гледна точка възможността за предприемане на диференциран подход при определяне на таксите от страна на самите академични ръководства дава възможност наистина да бъде легитимирана тяхната политика за стимулиране на обучаваните в техните висши училища студенти.
Успоредно с това трябва спешно да бъде разработен Законът за студентското кредитиране. Мисля, че той трябва да бъде разгледан още на тази сесия на Народното събрание, като създаде облекчени условия - да има възможност за всички да получат достъп до средствата за такси и издръжка, даващи възможност за обучение на действително нуждаещите се български студенти в добрите български висши училища.
Освен това българските висши училища се намират в конкурентна среда и могат да решат дали да рискуват с по-високи такси, да изпратят добрите български студенти в чужди висши училища – нещо, което досегашната практика показа.
Успоредно с това си мисля, че има смисъл и от разговор, който трябва да бъде воден, за ролята на бизнеса при осъществяване на обучението. Ние трябва да започнем да говорим по-сериозно и за фирменото кредитиране, за създаването на университетски фондации, на обществено-държавните фондове за стимулиране на талантливи студенти и докторанти, млади преподаватели – нещо, което ще даде възможност за по-сериозен и убедителен отговор на въпроса как и по какъв начин може да се гарантира достъпът до образование на подготвените, на желаещите да направят това талантливи български студенти.
По отношение на въвеждането на Съвета на настоятелите. Да, можем да спорим по това доколко този съвет като състав може да реши големите проблеми, които има едно висше училище. Но има много сериозен ресурс в това предложение и то трябва да се отстоява с оглед стабилизиране управлението на университетите и дотолкова, доколкото автономията не трябва да ги превръща в от никого независещи. В същото време следва да се подобри механизмът на това кой може да бъде член на този Съвет на настоятелите, как и по какъв начин да реализира дейността си и да се търси възможност за по-сериозна ефективност на държавните ресурси, които се предоставят на висшите училища.
Искам да кажа нещо по отношение на институцията студентски омбудсман.
Едва ли тази институция би заместила студентските съвети, но би изиграла съществена роля при защита правата на студентите, ако това се има предвид. Но трябва да си дадем сметка за това, че освен студенти във висшите училища има и преподаватели. Балансът между тези две съставни части ме кара да мисля, че има необходимост от омбудсман във висшето образование, вероятно в отделните училища, само че този специализиран омбудсман трябва да обхваща проблемите на обучение и образование в самото висше училище и едва ли да се изчерпва само с правата на студентите. Това е дискусионен въпрос, който може да бъде коментиран между двете четения и да се търси най-убедителната роля и присъствие на студентския омбудсман такъв, какъвто си струва да съществува, ако ще съдейства за решаването на сериозния проблем, какъвто е изявата правата на студентите във висшите училища, без, разбира се, да получават чрезвичайни функции, които биха го направили малко спорен като представителство на студентската общност.
Без да имам претенции, че тези поставени на обсъждане промени решават сериозните проблеми на българското висше образование, считам, че те са рационални. Предлагам да бъдат подкрепени. Законът трябва да остане отворен за всякакви разумни, коректни и работещи предложения между двете четения. Трябва да продължим своите разговори с академичната общност, за да имаме гаранцията, че неговото прилагане ще доведе до сериозен ефект, на какъвто всички се надяваме. Това по никакъв начин няма да обезсмисли добрата ни воля за повишаване качеството на българското висше образование и за по-успешно управление на българските държавни висши училища – нещо, което е част от замисъла на този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Всеки университет и колеж – с омбудсман?! И кой ще му плаща?
Господин Димитров, имате думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Аз си признавам, че слушайки предложенията за таксите от гледна точка на бюджетната процедура, съм изключително обнадежден. Досега правото беше таксата да покрива до 30% от себестойността на обучението. Сега ще отидем към възможност да е 100%. Разбирам, че щом вузът събира 100%, държавата ще спре да дава пари за образование, тъй като аз не виждам друга логика да дадем на вузовете да събират цената. Ако това е цената на обучението, тогава тя се плаща изцяло от този, който обучава. И тогава трябва да разделим студентите най-малкото на две групи – едната група, които се учат по държавна поръчка и за които държавата би трябвало да плаща 100%, и втора група, които ще си плащат обучението, тоест разрешаваме на вузовете платеното обучение, което го предлагаме дълги години, предлагат го някои представители на висшето образование – да разрешим на държавните вузове и там да има платено обучение. Но таксата не означава цена на обучението и не може да има конкуренция чрез такси.
Затова задавам въпроса: какво е намерението? Даваме правото на вузовете до 100% и в зависимост от това какъв е процентът, с толкова им намаляваме бюджета? И как си го представяте? Че от една страна държавата ще дава примерно 60% или 100% от парите, а вузът допълнително ще си събира още 60% от тези пари, които държавата е дала? Моля да разберем какво е виждането на вносителите в тази посока!
За да не ставам втори път, без да е реплика към Вас, ще кажа, че категорично подкрепям другата промяна – за даването на статут на бакалаври. Не можеш да имаш висше образование и в него да има степен, която не е регламентирана от Закона за висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли?
Госпожо Богданова, заповядайте – право на дуплика на господин Димитров.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Аз разбирам въпроса на господин Димитров. Той е един от задължителните въпроси, които се поставят при обсъждането на тази промяна в закона. Това, което се предлага в закона, е да няма изрична регламентация и ние не даваме такава. Тоест отпада едно изискване, което няма пречка да бъде спазено. Никой не е казал, че ректорските ръководства – и аз не очаквам от тях подобно поведение, ще определят една и съща такса за всички приети студенти, която да бъде свързана с горния праг, който в момента уточняваме като възлизащ на средства за издръжка, определени на един студент от държавата. Не очаквам подобно поведение от тях и мисля, че никой разумно не би го избрал.
Друг е въпросът дали размерът на таксите, който ще предложат академичните ръководства, ще бъде ограничен в рамките на тези 30%, които в момента съществуват. Няма пречка и това да бъде така. Вероятно те ще бъдат малко по-високи. Аз стоя зад идеята ние да не предлагаме изричен запис за това как биха изглеждали таксите на всичките висши училища. Да, тук средата може да бъде конкурентна.
Друг е въпросът, че в момента, в който влезем в подобна дискусия, вероятно ще ни се наложи да водим, трябва да отговорим на няколко въпроса. Това са моите собствени въпроси, които аз си поставям. По какъв начин таксата може да стимулира, да облекчава или да помага на някого при условие, че когато говорим за държавна поръчка, да, държавата плаща за определен брой студенти? Тя поименно ли осигурява тези студенти – до края на обучението им да бъдат с едни и същи такси? Не допускаме ли, че в рамките на държавната поръчка като бройка може да има движение с оглед стимулирането на добрите студенти? Предполагам, че ако дойде такова предложение в комисията, то би се случило, ние ще проведем коментар и в рамките на разговорите между двете четения този въпрос може да получи своя отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Господин Методиев, имате думата за изказване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, господин министър! На практика днес разискваме три въпроса в рамките на два законопроекта.
Първият въпрос е за въвеждането на “бакалавър” в българското колежанско образование – в единия законопроект. Другите два въпроса са свързани със структурата и управлението на българските висши училища, в частност – въпросът с таксите и присъствието на настоятелство или омбудсман във всяко българско висше училище. По този ред ще взема отношение към трите въпроса.
Започвам с подкрепа за бакалавърската степен, защото съм съучастник на много дълъг разговор, който, както беше отбелязано при представянето на законопроекта, стартира през 1995 г. тук – в тази зала, през м. декември, когато съм имал задължението на член на българската опозиция. Това, за което днес се говори, се говореше и тогава в залата. Взе се междинно решение, че българското полувисше образование трябва постепенно да се адаптира в нови условия на автономия на българското висше училище. Тогава това бяха предизвикателствата, това бяха възможностите, това беше потенциалът, с който разполагаха управляващите – това направиха.
Впоследствие през 1999 г. се извърши промяна в Закона за висшето образование и там, въпреки някои гласове в посока още тогава да се тръгне към интеграция с Европейския съюз и да се въведе понятието “бакалавър”, основният аргумент, който попречи за въвеждането, беше: сигурни ли сме в качеството на получаваното образование в тези учебни средища, за да можем така леко да решим въпроса с бакалавъра.
Уважаеми колеги, към онзи момент все още не беше ясно в публичното пространство, дори в самата университетска общност, защо трябва да има бакалаври и магистри, още не бяха се адаптирали самите учебни програми вътре в българските висши училища. От тази гледна точка наистина не можа да се събере необходимото мнозинство, за да се подкрепи тази промяна още тогава.
Днес тя е наложителна, защото е ясно, че има процес в професионалното висше образование, който е стартирал много отдавна в страните – членки на Европейския съюз, и към който България трябва много бързо да се адаптира сега, бидейки самата страна – член на Европейския съюз. Казвам професионално висше образование, защото е точният смисъл на това, което покрива тези учебни програми.
Къде се съзира проблемът – един-единствен, който аз мога да коментирам? Във възможността не колежите, а българските висши училища да правят бакалавърски програми от 3-годишен период от време, където може да се получи девалвация на самата учебна програма, тя да бъде малко силово пренареждана, за да се покрият тези 3 години и където, между другото, лежи и големият въпрос за качеството.
Това, което днешният дебат не може да свърши, е да се коментира качеството, защото предлаганите промени не са свързани с този контрол върху качеството на провеждания учебен процес. Това е така, защото се държи много на автономията на българското висше училище, от една страна. От друга страна, е предоставена много голяма власт на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Колегата от Коалиция за България госпожа Богданова, която говори преди мен, спомена за контрола като основен въпрос по повод на настоятелствата. Аз преминавам към тази тема, свързвайки я, разбира се, с бакалавър. Въпросът за контрола, уважаеми колеги, върху държавното висше училище е много ясен. Ако там ще се правят промени, да ги обсъждаме там.
От една страна, контрол се упражнява през Министерството на финансите, защото то играе ролята на фактическия собственик на парите на българското висше училище и това е нормално, защото чрез парите на данъкоплатците, на държавния бюджет се издържа цялата тази мрежа.
От друга страна, контрол се упражнява от Националната агенция за оценяване и акредитация. Ако Министерството на финансите все пак е институция, която се отчита включително тук, в парламента, ако дебатът по бюджета все пак е наистина тежък политически дебат и там можем да говорим за тези неща, то в останалата сфера всичко е във взаимоотношенията между министъра на образованието и самата Национална агенция за оценяване и акредитация, която е съставена по начин, че фактически е независима изцяло от изпълнителната власт, тъй като там самият Съвет на ректорите също има своя глас, и то немалък. Тоест даваме на колегите да решават съдбата на колегите. Как се застава срещу колега? Това е истинският въпрос за качеството и не трябва да се крием от него. Сега отново да го слагаме някъде отстрани е абсолютно излишно.
Въпросът е: кои са инструментите, с които изпълнителната власт ще може да упражнява засилващ се контрол, защото положението наистина е много сериозно?
Уважаеми колеги, много е сериозно, защото вече нашето висше образование, цялата ни мрежа от университети не е сама. Тук се говори за конкурентна среда. Няма конкурентна среда вече само между Софийския, Търновския, Пловдивския, Шуменския или който си изберете университет. Има конкурентна среда с още стотици университети в цяла Европа.
От 1 януари 2007 г. български гражданин, който се обучава в университет на страна – членка на Европейския съюз, е получил намаление на таксата, която плаща, в някои случаи до три пъти – до  300%. Този, който е плащал такса от порядъка – да кажем във Великобритания, където таксите са сравнително високи – на 6‑7 хил. паунда, сега бидейки българче – момче или момиче, от 1 януари 2007 г. започва да плаща 1500-1800-2000 паунда, както всяко дете, всеки младеж на страна член. Вижте за каква конкуренция става дума.
И като прибавя към това, че родените деца през 1988 г., които сега трябва да са на входа на българското висше образование, са намаляващи спрямо предишните периоди и са около 100 000, от които може би не повече от 40 000 -50 000 ще застанат на прага на висшите училища, а може би вече и по-малко, защото много деца излизат, искам да кажа, колеги, че след пет години, през 1995 г. в България са родени 65 000 деца. Ако ги намалим наполовина ще видим, че след няколко години на прага на българското висше образование няма да застанат и 20 000 български младежи, а имаме – да ме поправи господин министърът, ако междувременно е станала промяна, но моят спомен е за 28 държавни висши училища, без колежите. Как тази мрежа може да бъде съхранена, когато имаме срещу себе си този чисто обективен въпрос? Тук не става въпрос за качество. Тук говоря само по темата, по която са законопроектите, за структурата, за начина на управление, за решаване на институционалните въпроси. Как го решаваме? Има ли отговор?
Тук има отговор и този отговор е да направим още един режим на платено висше образование. Аз съм против. Аз съм против, защото имам два за мен сериозни аргумента.
Първият аргумент е, че през 1997 г., когато по тогава действащия Закон за висшето образование имаше студенти държавна поръчка, които не плащаха никаква такса, имаше студенти, които бяха платено обучение, върховната Сметна палата беше направила проверка във всички държавни висши училища и я представи през м. февруари 1998 г. на едно заседание на Съвета на ректорите.
Уважаеми госпожи и господа, нямаше нито едно висше училище в България, което да не беше направило тежки финансови нарушения. Нито едно! Това, което даде като оценка върховната Сметна палата тогава беше, че то се дължи на двойният режим на финансиране на българското висше образование. Всички госпожи и господа ректори към онзи момент бяха заплашени от възможността да се образуват прокурорски проверки. Само фактът, че Сметната палата прояви толерантност, нейна воля за онова време, беше, че не се започнаха тези проверки и ангажимента, че ще се премахне този двоен режим на финансиране, за който сега се говори.
Днес имаме държавна такса, която е 30% от предвидените средства за обучение. Ако искаме тази такса да остане, нека да се направи ясно и точно лимитиране на броя студенти във всяко висше училище спрямо неговите възможности от институционалната акредитация и колко да обучава, и да дадем тази бройка. Добре. Нека да остане така – 30 на 70. Ако искаме над тази бройка, да се направи нова такса, която да покрива, както каза преди малко колегата Димитров, 100% - добре, нека да се въведе този режим, но да е ясно. В момента в текста това не е ясно. Даже чух призив да остане тази неяснота, само че да си представим и следното: въвеждаме такса на обучение 100-процентова допълнително, което е безспорна финансова помощ за всяко българско висше училище, от порядъка на 2500 лв. И тази такса превърната в евро е 1250. Това е такса, която е висока за много от италианските университети. Това е такса, която е висока за германските университети, такса, която не съществува в датските университети, такси, които можем да намерим може би само на Острова. Къде ще предпочете българското семейство да изпрати своето дете при класация, която се появи в пресата, която между другото сега в Интернет е лесно достъпна? Ще се види къде са класирани тези университети, какъв е техният рейтинг, говоря за европейските, и къде попадаме ние. Къде ще предпочитат да отидат тези млади хора?
И ви връщам на предишното – след 4 години, когато 20 или 30 000 са възможностите, демографският потенциал на нацията, от бъдещи кандидати за българско висше образование, ако половината от тях погледнат на тези такси, но през погледа на италианската мрежа, или на германската мрежа, колко човека ще застанат на входа на българското висше образование?
Това не е въпрос, който трябва да бъде оставен хей така, без последствия. Аз лично го задавам този въпрос в Комисията по образованието и науката от 1997 г. Тогава знаете ли какви отговори получавах, както от колеги от опозицията, така и от колеги от мнозинството? За какво си се притеснил – този демографски въпрос ще се случи след десет години и ти няма да си министър. Вярно е, не съм министър, но продължавам по същия начин да се притеснявам, защото си мисля, че всеки, който има някакъв ангажимент към националната общност и нейното образование, този въпрос не може да го подмине, да го подмине в името на собствените си колеги и на техните заплати, защото това се случва накрая!
Аз зная натиска, който се упражнява от ректорите към един действащ министър на образованието да има платено висше образование. Зная и мотивите, защото държавата не им дава достатъчно средства.
Уважаеми колеги, когато започна опита за конфедерация на българското висше образование, т.е. да имаме един мощен черноморски университет, което за мен беше, честно да си кажа, някакъв тип мечта, и когато варненските университети тръгнаха да го правят, когато спечелиха проект, когато имаха пари от Световната банка, след две години и половина усилия спряха. Сега пак имаме няколко университета по нашето Черноморие вместо да имаме един, който да е най-мощният в региона, да се изгради с ресурса на тези хора, защото там наистина има множество хора, които са кадърни, наистина множество хора, които могат да правят силни учебни програми, да привличат студенти не само от България, а от всички страни – членки на Черноморския регион. Изоставиха го, защото въпросът е, че ножът не беше опрял до кокал. Сега ножът пак не е опрял до кокал, защото имаме набор от 100 000 момчета и момичета, а след три години, когато дойде онзи набор от 65 000? Или ще кажете: да не му мисли сега господин Вълчев, да му мисли този, който ще бъде след три години министър. Да не мислим ние в залата, защото какво да му мислим – да му мислят депутатите след три години. С този начин на поведение не решаваме проблемите. Пак казвам, че не говоря за качеството на образованието. Говоря само за структурни въпроси, за институционалните въпроси, които са залегнали тук, в тези законопроекти.
Решаваме палиативно нещата. По този начин не даваме никаква институционална основа, за да можем да започнем по-тежкия разговор – този за качеството.
И няколко думи за настоятелството и за омбудсмана.
За протокола ще кажа, че аз съм член на настоятелството на университет “България”, който не е държавен. Каква е ролята на настоятелството, в което аз членувам? След като няма собственик, фактически настоятелството се занимава с въпросите на собствеността, а не с въпросите на академичното развитие, на учебното развитие, на същината на университетските въпроси. Занимаваме се два пъти годишно с такива въпроси. Защо слагаме собственик, когато си ги има налице собствениците – в случая държавата и нейните институции - Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката, защо ги слагаме? От недоверие към академичното ръководство ли? От това, че министърът ще изпрати един човек и той ще реши някакъв голям въпрос на академичната общност от управленска гледна точка, защото те са неспособни ли? Той ще им бъде главният консултант по управление, по мениджмънт ли? Надали! В крайна сметка това е колегиална общност, която ще взима тези решения. Ако ги вземе – добре, университетът ще върви добре. Ако не ги вземе добре – т.е. трябва да ги смени самата университетска колегия. Или пазим автономията, или не я пазим. Или я подкрепяме, или казваме, че тази автономия е довела до влошаване на качеството. Някой да произнесе тази фраза, ако тя е вярна, за да тръгнем към някакво такова решение и да слагаме борд, шапка върху българското висше училище, която да бъде и административна на практика. Аз не виждам смисъл от това!
А за омбудсмана - мисля, че студентските съвети и самата роля на активност и на двигател вътре в една университетска общност на студентите и тяхната самоорганизираност е нещото, през което трябва да се случва всяко едно решение на тези въпроси. Наличието на омбудсман не виждам с какво ще допринесе в повече. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Господин министърът пожела да вземе думата. Предлагам да го чуем, за да можете да се съобразите в следващите изказвания с неговите становища.
Заповядайте, господин Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да си призная, мислех малко по-късно да се изкажа цялостно по двата законопроекта, но тъй като основните тези мисля, че вече се чуха, считам за свое задължение да взема отношение по това, което дотук се каза. С ваше разрешение бих продължил да участвам в дебата до неговия край.
Ще оставя въпросите за настоятелството и за студентския омбудсман, тъй като те не са във фокуса и не са най-важното в единия от двата законопроекта. Но ще отворя една скоба, вземайки повод от това, което каза господин Методиев, в следния смисъл. Господин Методиев правилно направи разграничението – в един частен университет има тяло, което се занимава с академичните въпроси, и това е въпрос на академична автономия, но има и тяло, което се занимава с въпросите на собствеността от името на собственика. В държавните висши училища в България обаче академичните ръководства се занимават и с двете, и това е един проблем. Тоест академичното ръководство се занимава и с това на кого ще даде под наем лавката, и за колко лева ще я даде под наем. Оставам обаче този въпрос настрана, тъй като това наистина е част от един по-голям въпрос.
Същността на законопроекта – с вносители госпожа Калканова и група народни представители, който не крием, че е с авторство, ако въобще може да има авторство върху един законопроект, но е съставен от екипа на Министерството на образованието и науката, основното в него са две неща: предложението висшите училища сами да определят приема като брой студенти в рамките на институционалната акредитация, веднъж, и втори път – да се даде възможност те самите да определят таксите за съответните професионални направления и специалности отново в някаква рамка. Дали тя ще е 50%, 100% или 200%, това е отделен въпрос. Следователно логиката на този законопроект е да се дадат повече правомощия на академичните ръководства.
И сега тук е първото противоречие. Ние казваме: “Сакън, да няма някакъв човек отвън в академичното ръководство, защото нарушаваме академичната автономия”. Същевременно обаче казваме: “Как така тези хора сами ще определят таксите и приема?”. Ами ей-така, нали казваме, че е въпрос на академична автономия. Как така това правят частните университети?
И сега да кажа кои са аргументите, които се излагат против това предложение. Аз бих ги свел до четири. Да ме извини някой от колегите, ако съм пропуснал негов аргумент, но мисля, че има четири типични аргумента.
Аргумент първи: висшето образование ще стане платено.
Аргумент втори: създава се реална опасност от установяване на много високи такси, оттук това ще постави под заплаха достъпа до образование.
Аргумент трети: поради тази причина още повече от младите хора на България ще предпочетат да учат в чужбина.
И аргумент четвърти: ще станат много студентите в България, а оттам качеството ще падне.
Горе-долу това са аргументите, които се излагат. Сега, ако ми разрешите, ще кажа становището на министерството по всеки един от тези аргументи, разбира се, с цялото уважение към мнението на колегите, които излагат обратната теза.
Първа теза: висшето образование ще стане платено. Уважаеми колеги, искам да припомня, че от академичната 1999-2000 учебна година висшето образование в България е платено. Ако случайно някой още не е разбрал това, да кажа: висшето образование в България и днес е платено, като в държавните висши училища, вярно, таксата се определя от Министерския съвет в размер до 30 на сто от размера на субсидията, която, между другото, също се определя от Министерския съвет, а в частното висше образование няма никакъв таван. За магистратурите има обратното изискване – има долна граница, под която висшите училища не могат да падат.
Ето първият въпрос, който от моя гледна точка е много интересен: добре, защо няма такси от 5 хил. и не знам колко лева в частните висши училища? Защо няма такива такси, нали там няма някакви ограничения? Просто защото има пазар, ето затова няма такива такси. Защото няма кой да ги плати. Защото, както уместно беше казано тук, ние отдавна вече не се съизмерваме – нашето село с вашето село, ние се измерваме с някакви величини, които са извън България и защото наистина няма кой да ги плати.
По-важното обаче в случая е въпросът дали наистина има опасност от повишаване на таксите и как да се гарантира достъпът до образование? Ако трябва откровено да кажа, според мен в момента е нарушен достъпът до висше образование в България, защото от 1999 г. има студентски такси, които на един може да му се струват малки, но на друг никак не му се струват малки. Ние като общество някак си не събрахме енергията си да създадем една нормална система от стипендии и един нормален Закон за студентското кредитиране. Така че ако има нарушаване на достъпа на образование, той и в момента е налице. Напротив, това, което ние предлагаме – вярно, не в законопроекта, но там поне е заложен принципът и надявам се с общи усилия, главно на колегите в тази зала, това ще се случи – още преди началото на следващата академична учебна година в България да има Закон за студентското кредитиране, който, за да няма някакви недоразумения, покрива 100% от студентската такса. Тоест никой не очаква българското семейство да кредитира висшето образование.
Тук искам да отворя една скоба – не знам дали господин Димитров, председателят на Комисията по бюджет и финанси, е тук, понеже той спомена известни колебания относно това дали системата е добра – въпросът не е в това дали ще се увеличи или намали държавното финансиране. В момента ситуацията е следната – искам да припомня, макар че тук са хората, които са гласували бюджета, но все пак да знаят числата – имаме някъде около 260 млн. лв., които вървят по линията на субсидиране на бройки в държавните висши училища, и за тази академична учебна година около 95 млн. лв. ще бъдат събраните такси в държавните висши училища от студентите. Тоест, за да няма някакво недоразумение, тази година българските граждани, без никаква система на студентско кредитиране, са кредитирали висшите държавни училища в България с около 100 млн. лв.
Ние предлагаме друга система. При положение, че държавните висши училища имат право да определят студентските такси и приема, държавните такси въобще да излязат от консолидираната фискална програма. По друг начин казано, в тавана 4,2% от брутния вътрешен продукт да не се калкулират приходите от такси на държавните висши училища, както между другото това е и в частните висши училища – нещо, което ще даде възможност ние радикално с това число, ако приемем, че то е 95 млн., дори без нарастването на брутния вътрешен продукт, да увеличим размера на субсидията на държавата спрямо държавните висши училища. А извън това ще дойдат таксите, които, отново казвам, няма да дойдат за сметка на самите български семейства.
Това е системата. Разбира се, тя може да не е съвършена, но ние целим нещо много важно. И сега ще кажа защо според мен още повече млади хора ще продължат вероятно да искат да учат в чужбина, но с тази система ние по-скоро ще ги ограничим – не във физическия смисъл на думата, а ще ограничим това желание, отколкото да го стимулираме, защото в момента положението и във финансов план е изключително тежко. Това е нещо, което ние някак си не искаме да признаем, но в краткосрочен, да не говоря в средносрочен план, не само демографският проблем, за който беше говорено тук основателно, но и въпросът с финансирането ще се окаже изключително тежък. В момента средно в Европейския съюз се харчат между 8500 и 9000 евро на студент годишно, в България се харчат 1000 евро, тоест 8-9 пъти по-малко. Извинявайте, но това се отразява върху материалната база, върху възнагражденията на преподавателите, върху компютърната наситеност, върху библиотеките, върху възможностите за мобилност, върху общежитията и така нататък. Еми, как няма да преценят, че е по-добре да учат в чужбина, ако десет пъти са повече средствата, които се харчат за един студент там. А в Съединените американски щати надхвърлят вече 20 000 евро срещу 1000 евро в България. Затова казвам, ако ние радикално не подобрим финансирането на висшите училища, според мен, това ще бъде много тежка грешка.
Последното нещо, което исках да кажа: студентите ще станат много. Тук-там се чува такъв аргумент. Аз по-скоро считам, че е прав господин Методиев в случая, който коректно показва демографската крива в страната. Действително випуските намаляват. Сега започват най-ниските випуски – някъде до към випуск 1996 г. – тези, които са родени около големите промени в България, и броят на децата ще намалява.
В момента в България има 51 висши училища заедно с колежите. Тук аз също ще коригирам доц. Китов: колежите са висши училища по дефиниция, няма никакво съмнение в това, друг е въпросът каква степен на образование дават. В момента има 51 висши училища. Броят на студентите ще намалява, това е ясно и поради факта на конкуренцията и най-вече поради демографските процеси. Възниква въпросът: ние всичките ще ги съхраним ли? Кой ще реши кое висше училище ще остане и кое няма да остане? Аз бих казал: потребителите на образователната услуга трябва да решат, а не държавата. Следователно от днес ние трябва да поставим училищата в конкурентна среда, а каква по-добра конкурентна среда от тази те сами да имат възможност да определят приема и таксите си, да има повече свободни места, отколкото е броят на желаещите, и тогава желащите сами ще покажат кои висши училища харесват и кои не харесват. Ние някак си бягаме от тази конкуренция, защото, може би, на някои висши училища това няма да им хареса и там няма да има прием.
Що се отнася до броя на студентите, искам да кажа, че България е на едно от по-задните места в Европейския съюз по брой на студенти на 1000 жители. Сега в момента за съжаление нямам числата пред себе си, но ние сме под средното за Европейския съюз и няма нищо вярно в това, че многото студенти дърпат една страна назад. Многото студенти и многото образовани хора дърпат една страна напред и това е с много по-голямо основание вярно в началото на ХХІ век.
Последното нещо, което искам да кажа по този законопроект, е, че на няколко пъти се спомена (съжалявам, че цитирам господин Методиев за трети път), че се създава двоен режим на такси. Идеята на този законопроект е не да се възстанови положението до 1999 г. Идеята не е да има категория студенти – поток, както имахме в Юридическия факултет на Софийския университет преди време, с платено обучение и поток с държавна поръчка. Няма такова нещо. Идеята не е такава. Идеята е академичните ръководства да имат (и моят съвет към тях би бил такъв) еднообразна такса за всички студенти. От гледна точка на студента няма никакво значение дали държавата е дала или не е дала субсидия за него.
Защо сме предложили да има възможност за диференциация? Защото считаме, че (условно казано) петте процента най-добри студенти нека въобще да бъдат освободени от студентска такса, но не тези, които са кандидатствали и на студентския изпит са били най-добри. Те се считат за най-добри само за първата година. За втората година – тези, които са били най-добри на изпитите през първата година, за третата година – тези, които са били най-добри през втората година и т.н. Тоест трябва да има реална конкуренция и човекът всяка година да трябва да се доказва, а не една юлска сутрин, в която е показал или не е показал нещо, да му определи едва ли не целия живот, но със сигурност таксата за следването. Това ми се вижда изключително несправедливо и никой не смята да възстановява тази система, съществувала до 1999 г. Вярно, има тук-таме по някой ректор, който изпитва носталгични чувства към нея, но като изключим това мисля, а и повечето колеги, с които съм разговарял, са на мнение, че това не беше добра система. Така че тук се солидаризирам. Възможността за определяне на таксите обаче е нещо различно от това, което е съществувало до 1999 г.
А сега няколко думи по другия законопроект. Уважаеми колеги, разбирам, че има колебания дали е редно на онези, които навремето са имали полувисше образование, първо да им признаем висше образование, макар и с една непозната степен, а сега отново по силата на закона и за назад да признаем на същите тези хора бакалавърско образование, т.е. да заличим разликата между онзи, който е имал полувисше образование, и онзи, който е имал висше образование. В интерес на истината ние не сме длъжни да го направим. Може и да не го направим. Правилното според мен е да вървим към уеднаквяване на българските образователни степени, включително тези във висшето образование, с европейските образователни степени.
Тук има две възможности. Едната възможност е да направим два вида бакалаври – нещо, което беше обсъждано с колегите вносители.
Другата възможност е да има един вид бакалаври, но тогава бих отворил скоба, за да кажа, че наистина остава въпросът с качеството на образованието. В този случай ние бихме настоявали самостоятелните колежи, ако се възприеме да има един бакалавър, да отговарят на изискванията за специализирано висше училище. Мисля, че това е правилно, преди всичко от гледна точка на академичния състав. Няма нищо лошо в това и онези, които искат да правят повече, трябва съответно да поемат по-големи отговорности. Мисля, че това е справедливото и принципно решение.
Що се отнася до 3-годишните бакалаври, знаете, че в историята на образованието има много случаи, при които се е спорило за това дали университетското образование трябва да бъде по-дълго или по-кратко. Исторически този процес не е бил съвсем гладък като тенденция. Когато има икономически подем, общо взето се е считало, че по-добре е да има по-кратка продължителност на университетското образование, тъй като пазарът на труда е искал повече кадри, какъвто може би е случаят у нас сега. Обратно, в случаите, когато има рецесия, най-често се е твърдяло, понякога от същите тези хора, че университетското образование трябва да е по-дълго. Няма кой знае какви неизвестни или нови аргументи дали бакалавърското обучение трябва да бъде 3 или 4-годишно. Целият въпрос е, че в България има необходимост от професионални кадри с ниската степен на висше образование. Ако това е така, няма нищо лошо да дадем възможност в състезанието между висшите училища да участват и колежите.
Според мен не само че няма противоречие, а по-скоро има връзка между двата законопроекта. Ако дадем възможност на колежите да правят бакалаври, за което аз по принцип съм “за”, тогава редно е да поставим всички в условията на конкуренция. Какво е положението в момента? Сега практически няма човек в България, който да иска да завърши висше образование и да не го е завършил. Това е трагичната равносметка. Ако него не го приемат в университет “А”, който е престижен, ще го приемат в университет “Б”, който е по-малко престижен, ако не го приемат и там, ще го приемат в университет “В”, който е още по-малко престижен, ако не – в колеж еди-кой си, ако не – в незаконното училище в еди-кое си село. Никой не остава без висше образование. Това е големият проблем.
Напротив, в системата, която ние предлагаме, трябва да има механизми на конкуренция, така че големите солидни висши училища да (с извинение за израза) изсмукват желаещите да учат или поне онези, които имат капацитет, защото това е в интерес на нацията. Всичко друго означава да задържим приема в солидните университети в България, защото държавата не може да ги субсидира. Значи те ще имат даден прием, но за да не умре еди-кой си университет, ето и на него малко прием, а понеже онзи колеж... хайде и на него малко прием. В момента това правим. Напротив, нека да създадем условия на конкуренция. Според мен това ще бъде голямото лекарство за българското висше образование.
Отварям скоба, за да кажа, че за мен също въпросът за управлението на висшите училища не е приключил. По принцип съм голям привърженик на академичната автономия. Лаская се да считам себе си за част от академичната общност, но същевременно искам да кажа, че понякога в България има превратно разбиране на това какво е академична автономия. Когато споделих с колеги, че в един от университетите има практика от страна на ректора да се проверява дали се водят занятията (има служител, който ходи и гледа дали си водят занятията), те казаха, че това противоречи на академичната автономия. Извинявайте, но да ходиш на работа в университета не противоречи на академичната автономия. Ти си длъжен да ходиш на работа. Правото да не ходиш на работа не е част от академичната автономия. Мисля, че поне по това трябва да сме единодушни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министъра.
Има две заявки за изказвания.
Първо, заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Много трудно би било за мен след изключително вещата пледоария на вицепремиера и министъра на образованието и науката да ангажирам вниманието на колегите, но както се казва – шанс.
Уважаеми колеги, аз съм съвносител на единия от законопроектите, но моля за вашето позволение да изразя своето мнение за другия, чиито вносители са господин Местан и господин Славов. Господин Местан много коректно припомни как със създадения през 1995 г. Закон за висшето образование се запазва традицията и се интегрира съществуващото тогава полувисше образование, създава се колежанското образование, като държавата възприема тристепенната структура на висшето образование – бакалавър, магистър и доктор. При това положение нормално и много разумно се спазва традицията на обучението на младите хора в България и законово се урежда колежанското образование, което се осъществява от академичен състав, спазвайки чл. 17, ал. 6 и 7 от Закона за висшето образование. Така се осъществява обучение и получаването на образователна квалификационна степен по професионално висше образование.
Смисълът на обучението в тези колежи е за получаване на професионално висше образование и излизайки от колежите като придобили образователно-квалификационна степен “специалист по”, на младите хора да се предостави възможност да продължат образованието си във висшите училища за придобиване и на магистърска степен, разбира се, по ред и условия, уредени в Държавните изисквания или вътрешните правилници на висшите училища.
С други думи, приетият през 1995 г. Закон за висше образование успява да развие при тези нови условия традицията на обучение и получаване на образование в нашата страна. Освен това тези млади хора при тригодишен курс на обучение се третират на пазара на труда като висшисти.
Днес обаче при качествено новите условия, при които се намира нашата държава, законът е изчерпал в тази част положителните си възможности. За всички ни е ясно, че кадрите, получили образователно-квалификационната степен “специалист по”, все по-трудно ще се реализират на пазара на труда. Още повече, че вече става дума не само за реализация на българския пазар, а нашият пазар е част от общоевропейския пазар. На нас не ни се ще да се чувстват сегрегирани тези млади хора на общоевропейския пазар и аз мисля, че тук ние като законодатели сме в дълг към тези млади хора. Затова смятам, че внесеният законопроект от господин Местан и господин Славов е не само навременен, но и много очакван от тях. Още повече, че нашата държава е възприела тристепенната образователна структура на висшето образование и е една от първите държави, която подписва Болонската декларация, определяща тези три степени във висшето образование. Въпреки това се получава един малък парадокс и липса на решителност да направим тази стъпка и да приведем обучението за степента “специалист по” към бакалавърската степен. Това предлага този законопроект.
Мисля, че това може да стане много добре, за което говори и министър Вълчев и аз не искам да повтарям неговите изключително убедителни основания за необходимостта от приемането на тези два законопроекта. Мисля, че ние бихме могли да дадем чрез приемането на тези изменителни закони един много голям шанс на младите хора в България да се конкурират достойно със своите връстници на европейския трудов пазар. И нека да не забравяме, че това е още по-наложително днес, след като вече като равноправен член на Европейския съюз нашият пазар е поставен в много сериозни условия на конкуренция и изявата и реализацията на нашите млади хора са изключително важни за нашата държава.
Ето защо аз подкрепям този законопроект и смятам, че негова основна цел е да адаптира и да приведе степента “специалист по” именно към тази вече възприета от нашата държава тристепенна структура.
Искам да акцентирам върху още нещо. Като пряк участник в Болонския процес и партньор в европейското образователно пространство България има своите ангажименти да създаде и национална квалификационна рамка, която да отрази придобитите образователни степени и квалификации по такъв начин, че те да бъдат успешно инкорпорирани в европейската рамка за квалификации. Базовото условие да се създаде национална квалификационна рамка, за която вече се говори много активно в академичната общност и тя да бъде адекватна на европейската, е да приведем степента “специалист по” в бакалавърска степен. И нека да имаме предвид, че зад тези на пръв поглед схематични изрази – национална и европейска рамка – са закодирани съдбите на хиляди млади хора, които искат да бъдат не просто титулувани, а да получат едно модерно и качествено висше образование, което да им гарантира перспективата за достойна трудова реализация.
Поради тези няколко основни причини подкрепям законопроекта и апелирам към колегите да дадем възможност на Министерството на образованието и науката чрез промените и допълненията, които ще направим в Закона за висшето образование, по-бързо да бъде осъществен този процес в условията на конкуренция, за която говори и господин министърът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Гроздилова.
Няма реплики.
Давам думата на господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър, колеги! Ще засегна няколко въпроса, първият от които е последователността на управленските действия, които се предприемат при промените в областта на висшето образование.
Това, което каза тук министър Вълчев, даде отговор за някои от бъдещите намерения и в някаква степен като че ли беше опит за сваляне на напрежението, което според мен може да се засилва с предприемането на реалните действия по въвеждането на предлаганите законопроекти.
Без да звучи претенциозно, аз бих искал да предпазя министър Вълчев от някои неблагополучия по две причини. Едната е в лично качество, тъй като той е човек, който има широта на мисленето и смятам, че добрите намерения, които има, трябва да съответстват в голяма степен на практическите резултати, до които ще доведат измененията. И второто е, защото участва в една коалиция, от чието име е този законопроект – говоря главно за законопроекта на госпожа Калканова и другите народни представители, който явно ще бъде приет. Мисля, че в България, така както предупреждават и някои авторитетни международни социални организации, има опасност от повторение на неблагополучията, които последваха здравната реформа, и в областта на образованието, специално на висшето образование.
От една страна, ние сме закъснели с редица от промените, които трябва да направим, от друга страна – сега предприемаме стъпки, които в голяма степен противоречат на логиката на управленските действия. Защото вместо да се видят всички тези елементи в рамките на подготвената стратегия и те да бъдат отразени в закона и в другите управленски решения, днес ние утвърждаваме средството, което предшества ясното извеждане на целите.
Освен това решаването на задачата за обслужване на обществото и икономиката от образованието все още остава почти изцяло в сферата на пожеланията. И аз не виждам какви аргументи имаме ние, за да очакваме, че бизнесът при това положение ще увеличи своя нищожен дял във финансирането на висшето образование, тъй като у нас няма практическа връзка в повечето области между образование, заетост и индустриални отношения. Докато не се формират известни приоритети за развитието на икономиката, за това къде държавата приоритетно ще насочва усилията в областта на изследванията и образованието, бизнесът има много по-нисък хоризонт на своите прогнози, за да прави стратегически инвестиции с оглед на евентуални бъдещи резултати, които ще настъпят след 10-15 години.
И по въпроса за студентските такси. Безспорно е необходимо осигуряване на повече средства във висшите учебни заведения. Какво обаче според мен трябва да се направи, за да се привлекат тези средства? При нас няма зависимост между нивото на акредитацията и нивото на държавното финансиране за издръжката на определен студент според качеството на тази акредитация. Следователно ние не концентрираме ограничения държавен ресурс там, където той може да даде най-голяма възвръщаемост като резултат от научни изследвания или като по-високо ниво на получаваното образование.
Казва се, че ще се въведат студентски кредити, но това, което днес реално се въвежда, е увеличение на студентските такси.
Друга стъпка, която също е отложена за бъдеще време, това е евентуалното създаване на Държавен фонд за стипендии. Защото ние трябва да осигурим допълнителни възможности на студентите чрез определяне на стипендиите и главно за тези, които ще ги получават било за високи резултати в периода на образованието или за тези студенти, които са в неравностойно положение.
Още една стъпка, която беше амбициозно заявена в началото на мандата, но по която не виждам осезаем напредък, е рязкото ограничаване на сенчестия сектор в образованието. Защото, както беше обявено, съществуват редица самообявили се вузове, които не отговарят на изискванията за университети, да не говорим за десетките центрове, които продължават да провеждат образование. Сега се съдържа една фраза в законопроекта, все едно, че до момента е съществувала легална възможност за обучение в такива псевдообразователни институции и сега тя трябва да бъде забранена със закон. Ако не е пряко нарушение на действащия закон, смятам, че тези форми представляват заобикаляне на закона, а както знаем, практическите последствия от нарушаването и заобикалянето на закона би трябвало да са едни и същи, тоест да се преустановят възможностите за обучение извън седалищата на акредитираните учебни заведения и техните звена, а дипломите да се издават някъде другаде.
Без всички тези стъпки ние предлагаме реално само една в момента – увеличение на таксите като начин за увеличаване на средствата във висшите учебни заведения. Нека да видим къде се намира България в това отношение. Вярно е, че има близост между разходите, които се извършват в една високо развита и в една по-малко развита страна, но ние трябва да разчитаме освен на това, което отбелязах, и на промяната в приоритетите на бюджетните разходи. Защото трябва поне да увеличим дела, който държавата предоставя в образованието, специално във висшето образование, а оттам и за повишаване нивото на заплатите на преподавателите и в това да има някакво съучастие в обучаването на студентите чрез политиката на таксите.
Смятам за неуместно отпадането на изискването таксите да бъдат съобразени с това, което в момента съществува, или с някакъв друг критерий за 30 процента от нормативно определената издръжка. Другият подход е самият закон да определи таван в относителни показатели за тези такси. Допустимо ли е да съществуват такси, говоря за годишните такси, които да са по-големи от 1,5-2 пъти средномесечната заплата? Погледнете в повечето страни на континентална Европа. В една Германия таксите са 400-500 марки при неколкократно по-висока средна месечна заплата.
Неотдавна в София, преди два месеца, се проведе Европейска студентска борса, на която дойдоха много университети чрез своите представители и казаха: „Ние предлагаме на българските студенти безплатно и висококачествено образование”. В същото време ние им предлагаме все по-скъпо и в много отношения проблематично по своето качество образование на един общ и заплашителен критерий, който придобива все по-голяма масовост, като се започне от услугите в областта на електроразпределението, на водоснабдяването, на принципа некачествени услуги на все по-висока цена. Забележете, днес в един всекидневник се появяват заявления на ректори какви според тях трябва да бъдат таксите в техните висши учебни заведения, защото тук някой от колегите казваше, че няма да се стигне до прекомерно или неразумно увеличаване на таксите.
В случая го няма потребителя на услугата, защото когато говорим за пазар в областта на образованието, този пазар е много условен. Защото крайният продукт е отложен далече в бъдещето, защото пазарният обект е самият обучаван и има потребности, които трябва да се реализират в регулирани и в други професии и въобще няма гаранции, че точно там, където интересът е най-голям и конкуренцията ще бъде най-голяма, ще се стигне до самоограничаване, до саморегулиране на нивата на тези такси.
Разбира се, аз зная, че моето изказване няма да се хареса на мнозинството от ректорите по разбираеми причини. Но ние трябва да мислим как да осигурим по-висок статус на преподавателите, как да осигурим достъпност на студентите, как да подобрим качеството на висшето образование. Защото, колкото и да увеличаваме студентските такси, само с това средство ние няма излезем от незавидната позиция, в която се намираме. Обърнете внимание, ние в момента по-нивото на заплащане в областта на науката и висшето образование сме по-назад не само от Румъния, но и от Македония, и от Сърбия. Колко по-назад да стигнем? Тук е въпросът какво ще направи държавата и какъв дял можем да определим за самите обучаеми в увеличаване дела на издръжка на висшето образование.
Това са моите бележки. Другите въпроси според мен са по-малки, макар че също пораждат дискусия – за приема до капацитета според институционалната акредитация, за това как най-добре трябва да се формират настоятелствата, за прословутия омбудсман в университетите. Нека да си даваме сметка, че в България е въведена институцията на национален омбудсман. Тоест, идеята е, че този омбудсман с неговата администрация трябва да реагира на всички форми на засягане на правата в останалите области. Иначе, ако тръгнем към това парцелиране, ние трябва да въведем омбудсман за затворите, омбудсман за армията, омбудсман в областта на здравеопазването и прочие, и прочие. Друг е въпросът, ако някой е толкова наивен да смята, че с омбудсмана могат да се направят някакви сериозни реформи в образованието. Това е все едно да смятаме, че здравеопазването може да се оправи не чрез структурата на здравната мрежа и неговото финансиране, а да речем чрез Закона за правата на пациентите. Аналогията мисля, че е пълна.
По отношение на другия законопроект на господин Местан. Мисля, че от казаното става ясно, че законопроектът, който се предлага от госпожа Калканова и другите народни представители, аз няма да подкрепя, тъй като за съжаление, според мен, той има, наред с някои удачни решения, едно силно антисоциално послание, поради това, което казах като сравнение за относителните нива на доходите и делът, който се предвижда за студентите във финансирането на образованието.
По другия законопроект мисля, че министърът отговори. Смятам, че това, което трябва да предотвратим, е да не се заличи разликата между университетското и неуниверситетското висше образование, да не се превърне трансформирането на един наглед формален критерий на наименованието на тези хора като специалисти от бакалаври в опит да се увеличат възможностите на колежите извън това, което покриват по линия на своята акредитация и съпътстващите я изисквания. Смятам, че ако за това са внимателни народните представители от специализираната комисия, поне тези рискове могат да се избегнат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли реплики? Няма.
Има думата господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър на образованието, уважаеми колеги! Аз първо искам да споделя едно неприятно чувство, което не ме е напускало през цялото време, откакто влезе тази точка в залата. Първо, че сме обидно малко хора, макар че в днешните изказвания на голяма част, дори от управляващата коалиция, а още повече на част от опозицията, беше заявено, че образованието е един от приоритетите през тази законодателна сесия, но сегашното състояние на залата показва точно обратното – че явно няма да бъде приоритет.
Да се върна на двата законопроекта, които днес ни се предлагат от страна на господин Местан и господин Славов и от страна на госпожа Калканова и други народни представители. Те отдавна не са тайна. Аз съм бил член на Комисията по образованието и сме ги дискутирали дълго време.
По отношение на първия законопроект се казаха много от нещата, затова ще бъда максимално кратък и по-скоро ще очертая нещата, които не бяха изговорени, или пък тези, които са от съществена важност за философията.
Що се отнася за първия законопроект – на господин Местан и господин Славов. Аз лично не мога да подкрепя едно такова решение и ще се аргументирам защо. Бих го подкрепил при друга схема. Другата схема е, ако бъде записано официално в Закона за висшето образование, че бакалавърската програма в България за всички университети става 3-годишна. Ако това бъде записано, не виждам никакъв проблем бакалавърската програма и титлата “бакалавър” да бъде въведена в колежите и те също да могат да издават такива дипломи. Защото сегашното състояние на нещата, което ни се предлага с този законопроект, е много неясно и ще доведе до реална девалвация на титлите, според мен. За качеството не искам да отварям дума, защото това е много дълъг процес, много дълъг разговор, не му е времето, пък и, както казах, сме много малко и едва ли ще се получи някаква сериозна дискусия по въпроса.
Направи ми впечатление, че господин Славов защитаваше много яростно колко много е важно тези хора да бъдат бакалаври. Господин Славов, искам да Ви питам директно: каква е разликата примерно за Вас, ако един масажист, който е специалист, Ви направи масаж или един масажист, който е бакалавър, Ви направи масаж? Според мен няма абсолютно никаква разлика. Ама абсолютно никаква разлика!
Убеден съм в това, освен ако бакалавърът не включва и някакви други способности или не си поръчате някакви други неща. Лично за мен няма.
Не е тайна, че самостоятелните колежи в момента са 9, от които 1 държавен – ако не се лъжа, по “Пощи и далекосъобщения”. От друга страна, за мен лично беше странно, че госпожа Гроздилова цитира Болонският процес и Лисабонската стратегия едва ли не като изискване да бъде въведена тази степен на квалификация. Няма такова изискване, няма нито един европейски документ, който да изисква от българска страна да бъде въведена тази квалификационна степен “бакалавър” в колежанското образование.
Аз дълбоко в себе си се надявам и вярвам, че предложението, което правят двамата мои колеги – господин Местан и господин Славов, може би цели нещо друго. Нещо по-голямо от гледна точка на онова, което рекламира именно Болонския процес и пропагандира Лисабонската стратегия, а именно образованието да бъде максимално кратко и същевременно да има натрупване през целия живот.
Ако това е целта, склонен съм да мислим за някаква подкрепа. Но според мен това трябва да бъде част от стратегията за висшето образование и трябва да залегне в един нов Закон за висше образование, а не да решаваме нещата на парче. Това, по отношение на първия законопроект.
По отношение на втория законопроект, който предлагат госпожа Калканова и останалите колеги народни представители. В него има доста неща, които са ценни и несъмнено малко или много ще отпушат пазара на висше образование с оглед на това, че, както каза и господин Методиев, пък и други колеги, които говориха, той е изправен пред една много сериозна конкуренция не само вътре в страната, а е изправен пред сериозната конкуренция на целия европейски пазар. Да си заравяме главата в пясъка и да казваме, че висшето образование няма проблеми, от чисто институционална гледна точка, за качеството въобще няма да коментираме, несъмнено не е правилно.
Така че някои от решенията са сполучливи и според мен ще дадат реална възможност самите университети да разгърнат по-голяма институционална свобода, да придобият повече средства и съответно да стоят малко или много по-добре на пазара.
Друг е въпросът как ще се осъществяват чисто техническите начини. Аз определено подкрепям един такъв подход.
Другото, което несъмнено подкрепям, това, за което говори и господин Стоилов преди мен, е, че изнесените центрове трябва да бъдат закрити. Несъмнено важно е, те създадоха сериозен обществен проблем. От друга страна, доведоха до реална девалвация на висшето образование и този проблем трябва да бъде решен веднъж завинаги.
Другото, специално искам да се обърна към господин Стоилов: да, съществува такава възможност, господин Стоилов, в сегашния закон, за това е нужен изричен императив, защото там ясно е записано, че Националната агенция за акредитация, ако даде необходимата оценка, вузът има право да изнесе обучение. Но, както и да е.
Другото, с което не съм съгласен и мисля, че въобще няма да изпълни целта на този законопроект и според мен, въз основа на тези важни неща, които несъмнено ще развържат позицията ни за висшето образование и ще му дадат една малко по-добра конкурентоспособност, защото не вярвам, че той ще разреши идеално въпроса, това са така наречените съвети на настоятелствата в държавните вузове. Едно нещо, с което категорично не съм съгласен и не споделям като философия, защото това на практика нарушава автономията на висшите учебни заведения. Държавата има идеален ресурсен механизъм да контролира вузовете във всяка една посока. Това е така наречената субсидия за държавна поръчка. От това по-железен механизъм, ако държавата не го използва, аз не виждам как е другия начин – чрез назначаване на представител на Министерството на образованието и науката. И основният въпрос е: в крайна сметка, кой ще бъде тоя представител? Дали той ще бъде съответно компетентен? Защото в законопроекта, който ни се предлага, са изброени сума ти хора, които не могат да бъдат, но не е казано кой може да бъде. Може би хора от политическия съвет на господин министъра, независимо дали ще се казва Даниел Вълчев или някой друг?! Лично за мен това е нарушение на основния принцип за автономия на вузовете.
И не на последно място – студентският омбудсман. Държа да кажа, че текста, който четох няколко пъти и вече знам почти наизуст за студентски омбудсман, на практика изцяло дублира функциите на студентския съвет. Студентските съвети може би не работят така, както ни се иска на нас, според закона. Може би не са идеалните начини за отстояване на студентските права или пък съответните студентски задължения. Но в крайна сметка автономията на вузовете предполага, че на тези, които искат да работят, и на тези, които имат желание да го свършат, законът дава достатъчно широка свобода да се извършват тези действия.
Студентските съвети, там, където работят нормално, има млади хора, с необходимата енергия, с необходимото желание за такава работа, си вършат добре работата. Студентските съвети – там, където определено са били функция на ректорско ръководство, било на някои отделни политически партии, няма да си свършат работата и няма да защитават студентските интереси. Същото ще се получи обаче, ако пък изберем студентски омбудсман. Тогава вече критерият, че той ще върши работа, е още по-субективен. Така че лично аз, въз основа на тези две неща, не виждам как може да се постигне онова, което вносителите твърдят, а именно подобряване институционалността на управление на отделните вузове. Според мен по-скоро те ще им попречат.
От тези неща, които казах за двата законопроекта, лично мое мнение, а това ще бъде и мнението на нашата парламентарна група, е, че по всяка вероятност ние ще подкрепим тези два законопроекта на първо четене, но държим от страна на вносителите да има ясна гаранция, че текстовете, които са спорни, че текстовете, които не водят до всички тези заявени мотиви, които те са упоменали, ще бъдат преработени, а някои от тях ще бъдат оттеглени, защото е ясно, че не довеждат до крайния резултат, който се цели.
Другото, което, естествено, е наше право като народни представители – ще внесем необходимите поправки, които смятаме, че са резонни и ще дадат отговор на обществени настроения на българското общество спрямо образованието като основен критерий за по-нататъшното ни развитие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Мурджов. С това времето на Вашата парламентарна група е изчерпано.
Има думата за реплика господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, господин Мурджов, чувствам се задължен да направя тази реплика, защото интерпретацията, която направихте на един от важните елементи на лечебния процес – мануалната терапия, наричайки я масаж и изразявайки своето отношение към този масаж, който, дали ще е направен от специалист, дали ще е направен от бакалавър или от магистър, за Вас няма никакво значение. За хората, които имат компетенции в тази област, има огромно значение. И не толкова масажът, колкото процедурата, свързана с диагностичния и лечебния процес, защото преди масажа, който е елемент от лечението, има диагноза. В основата на диагнозата стои мисленето, а в основата на мисленето стои познанието. Човек, който има по-големи познания, получени на базата на едно активно обучение, със спазването на съответни критерии, той ще бъде много по-активен и много по-силен участник в този процес на диагнозата и лечението.
Така че много е важно хората, които получават образование, в случая кинезитерапевти, било то бакалаври, било то магистри, защото има и такива, да бъдат подготвени, така че вашата процедура за масаж да не изглежда толкова профанизирана, а да бъде свързана с един важен процес, наречен диагностика и лечение на заболяванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика думата има господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Господин Йорданов, може би не сте ме разбрали правилно. Никой не спори за диагностиката, а говорим за квалификационната степен, която се получава. Ако смятате, че един човек, който ще получи необходимата квалификационна степен „бакалавър”, извървявайки и научавайки същото това, което е научил специалистът, ще ми постави по-добра диагноза, жестоко се лъжете, защото това е ясно и категорично. Нямам никакво намерение да обиждам когото и да било, уважавам всяка една професия. Но в крайна сметка не е важна титлата, както казаха и преди мен говорившите, а важно е качеството на това, което той ще получи като научен процес, или това, което той поне иска да научи.
Не е тайна и друго и основното опасение идва оттам – че Националната агенция за акредитация, която оценява всички висши учебни заведения – били те колежи, били те университети, е дала акредитация или по-скоро не е дала акредитация само на този, който не е поискал. Ясно и категорично. Това е основното притеснение.
Ако искаме този процес да върви и българското образование да получи необходимия статус и хората, които излизат от него, да могат да се реализират на конкурентния пазар, е нужно едно: ясно, бързо и категорично външни агенции за акредитация, както направиха нашите колеги в Румъния. Тогава ще видим дали ще излизат бакалаври, дали ще излизат специалисти и дали ще излизат по мануална терапия и ще могат да ме диагностицират. Това е истината. Не е в това дали ще стане бакалавър, дали ще стане магистър или специалист. Въпросът е знанията, които натрупва, как ги упражнява и дали може да се реализира на пазара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има госпожа Михайлова.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Като член на Комисията по образованието и науката чувствам задължение да изразя моето и на Парламентарната група на ОДС отношение по предложените законопроекти. Според мен общото в двата законопроекта е, че наглед промените са малки, няколко члена, една или две странички, но всъщност се касае за изключително съществени промени в Закона за висшето образование. И в двата законопроекта направените предложения водят до промяна във философията на висшето ни образование.
Ето защо аз категорично споделям становището, изразено от някои колеги, че подобни промени като философия би трябвало да залегнат в стратегията, която ние тепърва ще приемем, и едва след това да се правят такива конкретни промени. Явно има причини, които наложиха тези предложения да се внесат сега, свързани с някои срокове, особено по отношение на висшите училища.
Въпреки направената декларация от господин Местан, съжалявам, че го няма в залата, по отношение на първия закон, че предложените промени не кореспондират с протестите, у мен има един нюанс, който не може да се изчисти, че все пак тези промени бяха внесени и в резултат на протестите, които имаше от учещите се в колежи, и такива, които искаха техните специалности да придобият съответната степен. Независимо от това така направената промяна е навременна и необходима според мен. Тя наистина кореспондира с това ние да потвърдим тази тристепенна структура във висшето ни образование.
Смятам, че направените промени въвеждат ограничения, които биха успокоили до известна степен колегата Мурджов относно това кой при каква учебна програма и при какви защитени кредити ще получи съответната степен.
Така че ние ще подкрепим първия законопроект, внесен от господин Местан и господин Славов.
По отношение на втория законопроект – там усещането ми, свързано със скандалите, които още от миналата година се вихрят в нелегитимни висши учебни заведения, с филиали и т.н., като че ли и те повлияха за периода, в който се внасят промени в Закона за висшето образование. За мен подводният камък в този закон са таксите. Безспорно е, че това провокира едно напрежение в обществото – какви ще бъдат таксите, дали ще има студенти и т.н.
Дължа да ви уверя, че от личния ми опит, в предишното ми битие съм имала възможност професионално да общувам с ректорите на висшите училища и съм убедена, че това са хора, които знаят по какъв начин да реагират на търсенията на пазара и в никакъв случай те не биха си позволили някакви непоносими за нашите български студенти такси, за да печелят само и само някакви пари.
Така че аз смятам, ако се прецизира при второто четене това искане, не би трябвало да имаме такива опасения, че няма да има никой в нашите университети, защото таксите, видите ли, са много високи.
В същото време законопроектът според мен има безспорни положителни предложения, като това за писмените изпити – нещо, което съществува отдавна в Европа и което наистина има антикорупционен ефект. Защото едно е да видиш това, което е написал студентът, 1 екземпляр да се съхранява у него, както е в Норвегия например, 1 екземпляр в деканата, 1 екземпляр в екзаминатора и да се избегнат всички тези приказки за заплащания на изпити и т.н. Лекционният курс също да бъде представен в писмен вид. Това ще отреже възможността за такива пътуващи преподаватели, които не се знае кой ден в кой университет какво преподават.
По отношение на Съвета на настоятелите аз смятам, че това е една добра традиция в българското образование, но в закона незнайно защо е записано точно кои могат да бъдат членове на това настоятелство – работодатели, публични личности. Според мен трябва да се даде възможност на академичното ръководство да реши състава на настоятелството, защото в крайна сметка така беше изложено в мотивите и такава е философията на закона – да се разшири автономността на държавните университети. В същото време изключително подробно и детайлно е записано кой не може да бъде член на настоятелството, което пък поставя в една неравностойна позиция частните висши училища и държавните. Струва ми се, че трябва да помислим при второто четене на законопроекта за това ограничение.
Смятам, че и двата законопроекта, колкото и малко да са привързани, наистина отговарят на необходимостта, която има в обществото. Искрено се надявам, че след като министерството и господин министърът предложат, обсъдим и приемем стратегията, живот и здраве, наистина оттам да вървим към един нов Закон за висшето образование, който да бъде хармонизиран и да отговаря на европейските изисквания и да превърне нашите висши училища в конкурентоспособни с европейските университети. Защото, колкото и да се залъгваме, това ни чака и по друг начин няма да се развива нашето образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата за реплика има господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Михайлова! Използвам формата на реплика, за да направя две уточнения, които смятам, че са важни и досега не бяха споделени в пленарната зала.
Законопроектът, който внасяме с господин Местан, в никакъв случай не е прибързан и не може да се каже, че той е факт под натиска на протестиращите колежани. Истината е, че повече от половин година с участието и на ръководството на Парламентарната комисия по образованието и науката бяха осъществени поредица от срещи с ректорите на колежите, със студентските съвети от колежите и в рамките на тези разговори се очерта тяхната категорична позиция и очакване именно парламентът да бъде мястото, където този въпрос да бъде обсъждан. Защото истина е, че определени колеги народни представители и то от Обединените демократични сили използваха и този протест, за да се опитат да го политизират.
Нормално е тук, именно в пленарната зала и в парламентарната Комисия по образованието и науката да бъдат разисквани тези въпроси, а не на улицата и на площада. Смятам, че това беше напълно естественото, нормалното, парламентарната практика и процедура го изискваше да бъде направено. Финализираха се усилия, осъществявани в продължение на повече от половин година.
Ще използвам оставащите тридесет секунди, за да кажа накратко още няколко важни неща, свързани с рамката на квалификациите в европейското пространство за висше образование. Цели се да се постигне съвместимост между образователните програми, мобилност и надграждане на степени и квалификации както в национален, така и в европейски мащаб. Рамката включва три цикъла, възприемани като три последователни надграждащи се степени, определени чрез бонусен процес, в които са разположени квалификациите в европейското висше образование. На конференцията в Берген министрите на образованието, отговарящи за висшето образование, поеха ангажимента до 2010 г. да приключи изработването на национални рамки на квалификации, съвместими с европейската квалификационна рамка за висше образование. Така че това, което правим в момента, е именно в отговор на тези очаквания и задължения, които сме поели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Няма втора реплика.
Заповядайте за Вашата дуплика.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря.
Господин Славов, принципно нямаме различия, но по отношение на протестите бих искала да Ви кажа следното. Това означава, че или тези предварителни срещи и разговори са продължили много дълго и някои от колежаните са се изнервили и са решили, че ние няма да приемем сериозно въпроса, или има съвпадение, което се случва понякога в живота, тоест в момента, когато те протестират, е дошло времето за разглеждане на тези промени.
Дължа да кажа, че ние – двамата депутати от “Гергьовден” - не сме участвали и не сме използвали тези протести с политически цели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Йордан Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще започна оттам, откъдето завърши колежката Михайлова, а именно, от необходимостта от нов Закон за висшето образование. Това, че той е повече от необходим, всички ние виждаме. Това, което и сега се предлага, е допълнение на редица пропуски в досегашния Закон за висшето образование.
Естествено, проблемите, които могат да бъдат поставени или обсъдени, са много. Това може да стане само с приемането на нов, ясен, точен и съвременен Закон за висшето образование.
Един от най-големите проблеми, които създава досегашното законодателство, е за неравнопоставеността между университетите в България, специално между държавните и частните университети. При държавните университети, естествено, намесата на държавата е очевидна, лимитира се броят на студентите, лимитира се съответната такса, изискванията по отношение на академичното присъствие по катедри също е факт. За един частен университет такива претенции няма или не се изпълняват. При това лимитиране се получава така, че част от студентите, кандидатстващи в държавните университети, влизат, но тази част е една трета или една четвърта, а останалата част, значителна част от тях отива в частните университети. Тя е няколко десетки хиляди. Там няма лимитна такса, няма изисквания към академичното ниво на преподавателския състав и т.н.
Според мен това, което се предлага, макар че е една временна, палиативна мярка, е все пак нещо. Платеното обучение донякъде ще компенсира именно тази неравнопоставеност.
Имам предложение по този въпрос. Трябва да се помисли за една минимална такса при платеното обучение. Ако няма минимална граница, това би довело до нелоялна конкуренция. В това отношение и в тази връзка ще подкрепя законопроекта, защото той наистина преодолява, макар и частично, една очевидна неравнопоставеност във вузовете.
Що се касае до идеята за омбудсман в университетите, уважаеми колеги, ще кажа, че това не е необходимо. Това е някаква допълнителна институция, която едва ли ще има ефективна дейност, тъй като има студентски съвети. В някои университети има изградени студентски правителства, например в Югозападния университет. Има постоянни оценки и контрол на студентите върху преподавателската дейност на колегите преподаватели. Смятам, че това не е необходимо. Защото ако се тръгне по тази линия, може би трябва да има омбудсмани и в училищата и във всички наши институции, което не е нужно, нежелателно и създава допълнително тежка и ненужна администрация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Величков.
Не виждам желаещи за реплики, не виждам и желаещи да вземат думата.
Да дадем възможност на министъра, макар и накратко, да изрази отношение по повдигнатите въпроси.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще бъда съвсем кратък, тъй като осъзнавам, че дебатът продължи дълго и всички са уморени. Чувствам се обаче длъжен да взема отношение по поставените въпроси след като веднъж бях вземал думата.
Първо, искам да се съглася с нещо, което беше казано и от госпожа Михайлова, и от господин Стоилов, а струва ми се, че донякъде прозвуча и в казаното от господин Величков. Действително, правилната последователност беше да има стратегия за развитие на висшето образование и оттам нататък – един цялостен нов Закон за висшето образование, в който да бъдат уредени тези неща. Това е така, ако трябва да цитирам поета-революционер: “Това е толкоз просто и логично”.
Но житейската логика понякога противоречи на политическата логика, независимо дали ни се иска или не ни се иска. Ние правихме в екипа един вътрешен дебат какво би станало, ако и тази учебна година не променим нещата, а ги оставим за следващата учебна година. Това е възможно да стане, но има две притеснения. Първото, с извинение, че ще го кажа пред хората, които са гласували бюджета, но с този бюджет и при 90% възможност за харчене на субсидията, не съм сигурен дали част от университетите няма да затворят някъде към м. ноември. Казвам това съвсем отговорно.
Второто притеснително нещо е, че обикновено, когато се върви към третата година на един мандат, това го казвам не аз, а го констатират политолозите и социолозите, желанието за малко по-големи реформи като че ли поизбледнява. Това е причината, поради която го предлагаме, разбира се с цялото съзнание, че може би тази не е най-добрата последователност.
На следващо място, ще кажа съвсем накратко някои неща, с които не съм съгласен.
На първо място, бих искал да кажа, че не е вярно, че не са предприети мерки срещу сенчестия сектор в образованието. Напротив, твърде много години не бяха предприемани такива мерки. Мисля, че през изтичащата вече учебна година всички станахте свидетели, че не само просто бяха назовани нелигитимните, което е един много мек израз, тъй като те са откровено незаконни висши училища в България, но лично аз сезирах главния прокурор, за да може да се предприемат необходимите действия, включително в някои окръжни прокуратури бяха инициирани производства по прекратяването на юридическите лица, които извършват в нарушение на закона тази дейност. Всъщност, доколкото ми е известно, почти всички висши училища, които не са създадени по установения ред, са прекратили своята дейност, може би с изключение на едно или две, едното е тук, можете да го посетите на ул. “6-ти септември” – “Сити Юнивърсити”, което продължава от моя гледна точка, с извинение за израза, нагло да рекламира своята дейност напълно в нарушение на закона. Що се отнася до онези структури, които са в рамките на висшите училища или формално са в техните рамки, но осъществяват дейност на места, където не са акредитирани или в сътрудничества, които не са допустими по закон, тук съм съгласен с господин Стоилов, но точно това ние предлагаме в законопроекта.
Първата реакция тук е от Икономическия институт на БАН. Не знам дали е известно на залата, но ще кажа, тъй като вече го заявих публично, че Великотърновският университет има в София няколко хиляди студенти на това основание. Нямам нищо против този университет и нямам нищо против Института на БАН, но в това съчетание – на неакредитирано място такава дейност, не може да има. Мисля, че и по досегашния закон това е ясно.
Ако обаче текстът не е достатъчно устойчив или дава възможности за контралегенд тълкуване, мисля, че обща наша грижа е да създадем текст, при който това не би могло да става. Но това е най-мекият случай, който казах. Той е голям откъм численост, тъй като поне откъм качество няма значителен проблем.
Що се отнася до въпроса за връзката между качеството и финансирането от страна на държавата, тази година за пръв път – това ще стане факт след няколко седмици, такава връзка ще бъде направена, а именно от гледна точка на кредитационната оценка, както и господин Стоилов спомена, ще има малки коефициенти - казвам малки, защото мисля, че системата няма да понесе някакво много голямо диференциране, на второ място, от гледна точка на реализиране на научни изследвания, от гледна точка на спазване на закона в смисъл наличие на такива нелегитимни структури и така нататък, тоест по всичко онова, което миналата година с ректорите изговорихме.
Разбира се, ако приложим тези критерии в един малко по-усилен вид, да речем, онзи, който е имал право да има 10 хил. студенти, а сега има 13 хил. студенти, искаме да го санкционираме, то би трябвало да има нулев прием, което не знам дали е уместно, тъй като едва ли трябва да се търсят такива драматични последици. Но това нещо ще бъде факт съвсем скоро.
По отношение на тавана на таксите. Няколко пъти се повдигна въпросът и след като взех отношение. Добре де, все пак няма ли някаква опасност от много високи такси? Откровено казано, считам че – тази година не знам, но за следващите години по-скоро съм склонен да мисля като господин Величков, има опасност от твърде ниски такси. Броят на местата, ако се възприемат тези предложения, ще бъде с няколко хиляди по-голям от желаещите да станат студенти. Следователно конкуренцията за привличане на студенти, включително с много атрактивни такси, с различни пакети, които включват вероятно безплатни учебници, безплатен Интернет, безплатен ксерокс и един Господ знае какво, ще се изостри значително. Така че има може би някаква логика да помислим за друг таван. Не възразявам – нека да не е 100%, според мен той никога няма да бъде достигнат, нека да е 50, 80. Това е въпрос на дискусия между първо и второ четене. Но може би си заслужава да се помисли по въпроса за минимална такса като процент, но не по-малко от еди-колко си. В противен случай тази конкуренция може да не изиграе тази заздравяваща системата роля, а по-скоро да покаже някакви други, недобри страни на българското висше образование в момента.
Съгласен съм с това, което беше отново казано от господин Стоилов, че заплатите в българските висши училища и в научните институции са много малки. Но, уважаеми колеги, такъв бюджет сте гласували! Ето това е положението – такъв бюджет сте гласували!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Предложете по-голям за догодина, да го гласуваме.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Не, господин Стоилов, когато човек е участник в някакъв екип, независимо кой е, в случая аз съм участник в екипа на министър-председателя, не може своя сектор или интерес да го налага грубо над другите. Давам си сметка, че в България има 2 млн. и половина пенсионери, давам си сметка, че има нереформирана здравна система, давам си сметка, че имаме ангажименти по линия на Въоръжените сили, давам си сметка, че в културата – не знам дали знаете, но над 90-95% от парите отиват само за заплати. Положението не е като в една икономика, която дълги години се е развивала и има улегнали, стабилни междуинституционални отношения и така нататък. Това е положението.
Най-важното в това, което ние предлагаме, обаче, още веднъж искам да кажа, не е в размера на таксите. Тук съм съгласен. Нека да седнем между първо и второ четене да уточним тези неща, ако има притеснения, да има разумни граници – съгласен съм с това. Най-важното е, че, сменяйки този, който определя приема като брой студенти и този, който определя размера на таксите, даваме реален шанс да извадим този приход от консолидираната фискална рамка. Моля икономистите да ме подкрепят, защото това е на пръв поглед маловажно, но всъщност не е драматична програма. Това означава, че в тези 4,2% вече няма да влизат вече таксите и тогава ще можем да вървим до тавана на 4,2%, като преразпределяме средствата, включително насочвани към висши училища. А тези такси ще дойдат отгоре. На пръв поглед изглежда счетоводна операция или по-скоро статистическа, но това е нещо изключително важно.
И другото нещо: ангажирам се, не знам извън хората, които стоим в тази зала, от кого толкова зависи това, да въведем студентското кредитиране. То зависи от нас. Ние – и от името на правителството го казвам, да предложим законопроект, а Народното събрание да го придвижи по съответния начин и евентуално да бъде гласуван, ако бъде възприет. Следователно тук няма някакви трети лица. Не обещавам съдействие от страна на трети лица, ако трябва да ползвам фигура от гражданското право. Ние сме тези, които можем да направим това. Няма никакви разумни аргументи това нещо да не се случи. Напротив, тук поне моето виждане към момента е – разбира се, това трябва да бъде дискутирано, че студентското кредитиране трябва да бъде ориентирано изцяло към студентските такси, а не към други разходи за живеене и така нататък. Системата от студентски стипендии трябва да бъде насочена по-скоро към битовата страна и личното употребление на студентите, да се запазят тези системи, като, от една страна, за студентското кредитиране имаме сериозни уверения и в момента проучваме въпроса в други държави, където се ползват изцяло европейски фондове за студентско кредитиране, а, от друга страна, въпроса за стипендиите, където също се оказа, че има много добри възможности. В крайна сметка основното в този законопроект е конкуренцията. Според мен не създадем ли конкурентна среда, Министерският съвет ще бъде този, който ще казва: ти ще живееш, ти няма да живееш.
Съгласен съм с това, което беше казано в края на дебата – ако един човек иска да учи в добро висше училище и има капацитета да го прави, но е един или двама души под чертата, при положение, че висшето училище има допълнителен капацитет, не виждам никакви основания да го пратим да учи в друго висше училище. В крайна сметка нека хората да имат възможност.
Ще дам пример, може би е неправилно, тъй като е от университета, в който преподавам, но Софийският университет в момента има около 20-22 хил. студенти, а капацитетът му по институционална акредитация е 28 хил. студенти. Кажете ми една разумна причина Софийският университет да не приеме още 6 хил. студенти при положение, че има голямо търсене. Същото е положението с Техническия университет, да не изреждам повече университети, тъй като са много престижните университети. Коя е разумната причина да не им разрешим да учат в тези университети? Аз лично не виждам такава причина. Ние зорлем ги караме да ходят по паланки. С това ще приключа.
Благодаря, господин председател. Благодаря на всички за становищата. Разбира се, че и тези, които критикуват целите законопроекти или части от тях, имат своите аргументи и аз лично обещавам, че ако бъде подкрепен на първо четене и този законопроект, и други, с много голямо внимание ще се отнесем към всеки един аргумент и към всяка възможност за промяна между двете гласувания.
Благодаря, господин председателю, благодаря, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Уважаеми колеги, бих искал да благодаря на всички, които взеха участие в това обсъждане днес. Убеден съм, че то ще помогне за работата между първо и второ четене. Благодаря на председателя на комисията господин Местан за докладите, които представи достатъчно аргументирано. Разбира се, благодаря и на господин министъра, който взе активно участие в дебата.
Утре ще бъде гласуването на първо четене. Следва да се прецени какъв период от време е необходим за една достатъчно задълбочена работа между двете четения.
Уважаеми колеги, с това приключваме днешното пленарно заседание.
Ще направя съответните съобщения, които се радват на променливо внимание, но така или иначе трябва да прозвучат.
Комисията по европейските въпроси ще проведе заседание на 19 април, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 238 на пл. “Александър Батенберг”.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 18 април, сряда, от 15,00 ч. в зала 134 на пл. “Александър Батенберг”.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание на 19 април, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134 на пл. “Александър Батенберг”.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 19 април, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142 на пл. “Александър Батенберг”.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 19 април, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356 в сградата на пл. “Александър Батенберг”. Моля да обърнете внимание, че се предвижда обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 19 април, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130 на пл. “Александър Батенберг”.
С това съобщенията се изчерпват.
Утрешното пленарно заседание е от 9,00 ч. в пленарната зала на Народното събрание.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,15 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Митхат Метин
Светослав Малинов