Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Светослав Спасов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Ще продължим с точките от програмата за работата ни през седмицата. Предстоят ни три гласувания преди да преминем към точка четвърта.
Първо ще направя едно съобщение. В Народното събрание е внесен сборник от становища на Икономическия и социален съвет. Сборникът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Господин Шопов, имате думата за процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Процедурата ми е за това, че ние от партия „Атака” искаме да Ви приканим да изпълните задълженията си по чл. 40, ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това не е процедурен въпрос, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И това е във връзка с попълването и консолидирането на ръководството на Четиридесетото Народно събрание, което е във Вашите задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие в момента нарушавате правилника, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Що се отнася до задължението на председателя на Четиридесетото Народно събрание, то е да ръководи Народното събрание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В момента нарушавате правилника и ще Ви отнема думата. Моля да освободите трибуната, господин Шопов. Нищо общо с процедурните въпроси няма това, което говорите.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това не е въпрос по водене на заседанието. Моля да освободите трибуната, господин Шопов. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Напуснете трибуната, не се занимавайте със заплахи и не пречете на работата на Народното събрание! (Шум и реплики в залата.)
Уважаеми колеги, моля да се настроите – предстоят ни три гласувания.
Първо, предстои да гласуваме прекратяване на пълномощията на народен представител. Вчера ви представих проекта за решение. Той предвижда прекратяване на пълномощията на народния представител Ваня Чавдарова Добрева.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 145, против 11, въздържали се 4.
Решението е прието.
Сега ни предстои гласуване на проект за Решение за избиране на член на Съвета за електронни медии. Вчера беше представен проектът за решение.
Моля, гласувайте проекта за Решение за избиране на член на Съвета за електронни медии, внесен от народните представители Лютви Местан и Рейхан Аблеким.
Гласували 150 народни представители: за 135, против 8, въздържали се 7.
Решението е прието.
Предстои да гласуваме на първо четене двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, които бяха обсъдени достатъчно обстойно във вчерашното пленарно заседание.
Първо, подлагам на гласуване - и ви моля да обърнете внимание на поредността - Законопроект № 754-01-42 за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от народните представители Лютви Местан и Пламен Славов.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 145, против 10, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроект № 754-01-51 за изменение и допълнение на Закона за висшето образование с вносители Татяна Калканова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 113, против 17, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това се изчерпват гласуванията по въпроси, обсъждани във вчерашния пленарен ден.

Преминаваме към точка четвърта от нашата седмична програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ – продължение.
Ще продължим дискусията по новия чл. 6, по който обсъждането беше започнало. Имаше една поредица от изказвания, реплики и дуплики.
Давам думата на господин Ремзи Осман да продължим дискусията.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, ще направя една процедура със съгласието на колегите. Тъй като има много текстове, които са свързани, ако има възможност, гласуването по този законопроект да бъде, както беше преди – след всеки текст, след всеки член, ако се възприеме от колегите. Има много свързани членове и ще ни е трудно, ако оставим за утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Председателят на комисията господин Осман предлага да възприемем процедура на гласуване текст по текст след приключване на обсъждането на второ четене на всеки от текстовете, имайки предвид, че иначе би могло да се разкъса връзката между смисъла на текста и разбирането му при гласуването утре евентуално. Както знаете, правилникът позволява именно това – след 9,00 ч. в днешния пленарен ден, след приключване на обсъждането на даден въпрос, да се гласува по него. Предлагам да възприемем тази процедура, като се обръщам към народните представители с молба да бъдат в пленарната зала, за да могат да се провеждат легитимни гласувания.
Имате думата, господин Осман. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Стигнахме до чл. 6. Дискусията по този член не е приключила и може би трябва да изчакаме, ако някой от колегите желае да вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бих припомнил списъка на изказалите се по чл. 6. Това са народните представители Маруся Любчева, Ангел Тюркеджиев, Петър Манолов, Олимпи Кътев, Евдокия Манева, Петър Берон, Георги Георгиев, Стефан Софиянски, Любен Дилов, Георги Близнашки и господин Ремзи Осман. Това са изказалите се на миналото пленарно заседание по текста на чл. 6.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По Ваша препоръка и по предложение на народните представители членовете на комисията от различните парламентарни групи се събрахме за допълнително обсъждане на някои текстове в законопроекта. По всяка вероятност ще има предложения от името на народните представители, които бяха в работната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Осман, очаквате да бъде направено предложение във връзка с обсъждания текст на чл. 6.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Имаше молба от Ваша страна – допълнително да се обсъждат в работни групи отделни текстове от законопроекта, които предизвикаха много задълбочени дискусии. Имаше създадена такава работна група по няколко от членовете. Може би направо трябва да преминем към предложенията, които ако бъдат подкрепени, трябва да променим някои от текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам възражения срещу такъв подход.
Не виждам желаещи да се изкажат по сега наличните текстове.
Най-добре е да чуем какви предложения се правят. Кой е готов да ги формулира? Заповядайте, госпожо Алексиева. Те ще бъдат в контекста на редакционни поправки, така ли? Какъв е техният легитимен статус?
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, нашите предложения са в чл. 6, в ал. 2 последното изречение да отпадне. Ще прочета изречението, което предлагаме да отпадне: “Морските плажове са собственост на държавата или общините”.
Предложение за нов текст: “Морските плажове са изключителна държавна собственост”. Това да бъде нова ал. 3.
От чл. 6 предлагаме да отпадне ал. 4.
В ал. 5, т. 1, в израза “морските плажове по ал. 3” да отпадне “по ал. 3”.
Има и предложение по ал. 6 – да отпадне т. 1, като ал. 6 става ал. 5 и придобива следната редакция:
“(5) Публична общинска собственост, която не може да бъде обявена за частна, са брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, с изключение на тези по ал. 4, т. 2.”
Алинеи 7 и 8 стават съответно ал. 6 и 7. В тях думите “по ал. 5 и 6” се заменят с “по ал. 4 и 5” във връзка с прередактирането.
Това е предложението по чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, онези от вас, които разполагат с текста пред себе си, очевидно могат да проследят до какво се свеждат предложенията. Аз ще се постарая да ги повторя, като ще помоля господин Осман и госпожа Алексиева да следят и да ме поправят, ако е нужно.
Досегашната ал. 2 на чл. 6 има последно изречение в сега съществуващия текст, което гласи: “Морските плажове са собственост на държавата или на общините”. Онова, което се предлага, е това изречение да отпадне, да се създаде нова ал. 3 - отделна самостоятелна алинея, която да гласи:
“(3) Морските плажове са изключителна държавна собственост.”
Сами разбирате смисъла. Отпада текстът, засягащ общините, тоест еднозначно в тази нова алинея се постановява, че морските плажове са изключителна държавна собственост. Във връзка с това предложение отпада сегашната ал. 4, която сега гласи: “Морските плажове с изключение на плажовете, посочени в приложение по ал. 3, са публична общинска собственост”. Този текст отпада, тъй като новата ал. 3 еднозначно определя режима на собственост на плажовете.
Оттук произтичат още две предложения за отпадане: на т. 1 в следващите ал. 5 и 6, които казват, че публична собственост не може да бъде обявена за частна (в т. 1 се говори за морските плажове). В ал. 5, също – “Публична общинска собственост не може да бъде обявена за частна” (за морските плажове), тъй като отново казвам, че собствеността е еднозначно определена в новата ал. 3.
В тази връзка се предлага ал. 5 да няма т. 1 и 2, а редакцията да бъде: “Публична общинска собственост, която не може да бъде обявена за частна, са брегоукрепителните и брегозащитни системи”, тоест това е текстът на сегашната т. 2, като се предлага преномериране на алинеите, защото те стават с една по-малко след отпадането на ал. 4. Алинеите стават 5, 6 и 7 вместо ал. 6, 7 и 8.
За мен остава въпрос за ал. 3 от досегашния текст. В досегашната ал. 3 пише: “Изключителна държавна собственост са морските плажове, посочени в приложението, което е неразделна част от този закон”. Тоест ал. 3 в този си текст отпада, като новата алинея замества сегашната ал. 3.
Бих могъл отново да повторя тези предложения. Както разбирате, те не са чисто редакционни, а са по същество, като отразяват дискусията от предходното заседание, на което беше разглеждан чл. 6 и ясно дават решение на спорния въпрос.
Уважаеми колеги, залата ще реши дали да гласуваме тези текстове. Аз бих предложил преди да се пристъпи по същество към гласуване на поправките, да има едно процедурно гласуване – дали парламентът приема тези текстове да бъдат гласувани в новата им редакция, която звучи сега в залата и с която народните представители не разполагат предварително.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Те са редакционни и за отпадането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване процедурното предложение да гласуваме направените в пленарната зала редакционни и нередакционни поправки.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Това не е редно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е отклонение от правилника, съгласен съм, но залата има право да го реши.
Моля, гласувайте предложението да бъдат гласувани направените поправки.
Гласували 117 народни представители: за 105, против 10, въздържали се 2.
Приема се.
Сега ще гласуваме текстовете един по един по алинеите, както беше предложено.
Моля господин Осман да следи онова, което ще подлагам на гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението за отпадане на последното изречение в сегашната ал. 2, което гласи: “Морските плажове са собственост на държавата или на общините”.
Моля, гласувайте предложението за отпадането на този текст.
Гласували 110 народни представители: за 101, против 6, въздържали се 3.
Предложението за отпадане е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението за отпадане на сегашния текст на ал. 3 и заменянето му със следния текст: “Морските плажове са изключителна държавна собственост”.
Моля, гласувайте новата ал. 3 на мястото на съществуващата с предложения текст.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Новата ал. 3 е приета.
Гласуваме предложението за отпадане на сегашната ал. 4 в текста: “Морските плажове, с изключение на плажовете, посочени в приложение в ал. 3, са публична общинска собственост”.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на този текст.
Гласували 115 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 4.
Предложението за отпадане на ал. 4 е прието.
Следващото предложение за отпадане, уважаеми колеги, е на т. 1 от ал. 5. За да разберете смисъла, ал. 5 гласи: “Публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна, са:
1.морските плажове по ал. 3.”
Предлага се отпадането на израза “по ал. 3” от т. 1.
Моля, гласувайте отпадането на израза “по ал. 3” в т. 1 от ал. 5.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
По ал. 6 първо ще гласуваме предложението по същество и след това преномерация на последните три алинеи. Тук се предлага отпадането на цялата т. 1. Алинея 6 в сегашната й номерация гласи:
“(6) Публична общинска собственост, която не може да бъде обявена за частна, са:
1.морските плажове по ал. 4.”
Предлага се да отпадне цялата т. 1 и текстът на ал. 6, която ще стане ал. 5 да бъде без точки и да гласи:
“(6) Публична общинска собственост, която не може да бъде обявена за частна, са брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, с изключение на тези по ал. 4, т. 2.”
Моля, гласувайте предложението за отпадане на т. 1 от ал. 6 и редакционното уточнение на алинеята.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Ще подложа на гласуване едновременно предложенията за преномериране: алинеи 6, 7 и 8 в досегашната номерация стават ал. 5, 6 и 7 и в текстовете на сегашните ал. 7 и 8 позоваването на ал. 5 и 6 става съответно ал. 4 и 5.
Моля, гласувайте тези преномерирания.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване текста на целия чл. 6 с направените корекции в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Член 6 е приет.
Благодаря на господин Осман и на колегите, положили усилия да преодолеем този рубеж.
Имате думата, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 7 има предложение от народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 от неговото предложение и не подкрепя предложението по точки 2 и 3, а именно:
“2. В ал. 2 накрая се добавя “точки 1, 2 и 4, с изключение на защитените територии и защитените зони, обявени по Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие”.
3. Създава се ал. 4:
“(4) За случаите по ал. 3 се спазва процедурата по чл. 16.”
Предложение на народния представител Яне Янев – в чл. 7, ал. 2 накрая се поставя запетая, и се добавя изразът: “с изключение на защитените територии и защитените зони, обявени по реда на Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов – в чл. 7, ал. 2 накрая се поставя запетая и се допълва с израза: “с изключение на защитените територии и защитените зони, обявени по реда на Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Евдокия Манева – в чл. 7, ал. 2, което е идентично с предишните две предложения на народни представители.
Има предложение на народните представители Марина Дикова и Борислав Владимиров – в чл. 7 се създава ал. 4.
Господин председател, тъй като това е текст, свързан с вече приетите текстове на чл. 6, мисля, че колегите няма да възразят и ще оттеглят това тяхно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие го подкрепяте, но смятате, че то вече не е актуално?
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Да.
Предложение на народния представител Тодор Батилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а предложенията по т. 2 и 3 бяха оттеглени.
Предложение на народния представител Маруся Любчева.
Комисията подкрепя по принцип предложенията по т. 1 и 3 и не подкрепя предложението по т. 2, а именно ал. 3 се изменя така:
“(3) В случаите когато няма предоставена концесия, плажовете се предоставят за стопанисване на общините, на чиято територия се намират.”
Предложение на народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова – в чл. 7 се създава ал. 4:
“(4) За случаите по ал. 3 се спазва процедурата по чл. 16.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Камен Костадинов и Несрин Узун – в чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “по чл. 25, ал. 1” се заменят с “по чл. 20, ал. 1, т. 1”.
2. Създават се нови ал. 3 и 4:
“(3) Когато обектът на концесия е извън урбанизирана територия, концесията по ал. 1 и 2 е концесия за услуга по смисъла на чл. 4, ал. 1 на Закона за концесиите.
(4) Когато обектът на концесия е в или граничи с урбанизирана територия и за обекта или част от обекта има влязъл в сила подробен устройствен план по реда на чл. 20, ал. 1, т. 3, буква “а”, концесията по ал. 1 и 2 е за услуга по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за концесиите, която включва извършването на строително-монтажните работи, необходими за реализирането на подробния устройствен план.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
“Чл. 7. (1) Морските плажове с прилежащата им акватория могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите за срок от 10 години. Широчината на прилежащата акватория, включена в обекта на концесия, не може да бъде повече от 200 метра.
              (2) Концесионерът осигурява осъществяването на задължителните дейности и свободен безплатен достъп на морския плаж и поставя указателни табели със схеми на отделните зони и условията на концесията.
              (3) В случаите когато няма предоставена концесия, плажовете се управляват и поддържат от собствениците им.”
Господин председател, ще си позволя да кажа, че имаме предложение от работната група за редакционна поправка на ал. 3:
              “(3) Морските плажове с прилежащата им акватория, които не са предоставени на концесия, се предоставят за управление на съответните общини с решение на Министерския съвет. Общините осъществяват задължителните дейности на предоставените им за управление морски плажове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Чухте неприетите предложения, направени от народни представители, и окончателното предложение на комисията, включително и за нова формулировка на ал. 3, която е доста по-разгърната от сега съществуващата.
Имате думата.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, приветствам духа на консенсус, който се стремим да постигнем по този закон. Искам все пак да изясня мотивите на колегите, които са настоявали да остане едно изречение след ал. 2 на чл. 7, а именно “с изключение на защитените територии и защитените зони, обявени по реда на Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие”.
Какво сме имали предвид? Имали сме предвид, че по смисъла на тези два закона има територии, в които не може да има характерната плажна дейност, тоест местообитания, видове. Те изискват друг тип режим и не би следвало те да могат да бъдат давани на концесия по общия ред, по който се използват, а именно за плажуване. В крайна сметка концесията не е за добив на пясък или за нещо друго, тя е за използване на плажа по неговото курортно предназначение. А Законът за биологичното разнообразие и Законът за защитените територии определят зони с по-специален режим на защита. Това сме имали предвид, предполагам, повечето колеги, които сме направили това предложение. Затова ви моля още веднъж да помислите и може би все пак да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да чуем репликата на господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: В чл. 10 на едно място изрично се казва, че всички тези предложения са приети и не е нужно да се повтарят във всеки член и да се допълват. Тоест като виждане комисията не ги е отхвърлила като съдържание, защото е прието на друго място. Има го вече в текстовете на закона, така че нито един колега не би следвало да остане с впечатление, че са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика към господин Дилов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като един от участниците в обсъждането на проекта на този за мен най-важен закон на Четиридесетото Народно събрание, повтарям простичките аргументи. Където и да сбъркаме в другите обществени сфери, ще бъде трудно, но поправимо. А тук, в Черноморското крайбрежие, това, което в момента става, е непоправимо.
Най-хубавото, което днес започна, от многото злини най-малката е, че започнахме закона. Има много компромиси и аз ще участвам в компромисите, само и само законът да влезе в сила и да спаси Черноморието. Защото в момента законът може да е лош, но той е животоспасяващ закон. Не е нужно да изтъквам фактите, всеки, който не е оттам, може да отиде на Черноморието да се убеди в трагедията за българската природа не, а за българската национална сигурност.
Този текст в чл. 7, който аз предлагам отделно от господин Дилов, е само редакционно отделно. Но моля да обърнете внимание на една редакционна бележка, която настоявам да везем предвид, защото има принципен характер.
Благодаря на комисията, аз бях гост, когато приемаше текстовете, че прие концесията да не е 35 години и прие моето предложение да е до 10 години. Защото, уважаеми колеги, в самия закон е заложена идеята, че не може един плаж да бъде обект на концесия, така както са другите концесии – за полезни изкопаеми, рудни изкопаеми или каквото и да е друго, защото един концесионер не може да влага каквито и да е капиталови средства и да променя плажа, той просто го поддържа.
Следователно 35 години е изключително голям срок. Горчивият опит от стопанисването на плажовете чрез концесии показва това. Затова аз предложих до 10 години и комисията го прие, но с една бележка. Забележете, в чл. 7, който е докладван, концесията се определя в абсолютната цифра “в срок от 10 години”.
Колеги, редакционната ми бележка е следната. Доколкото на мен ми е известно, в българското законодателство – и действащо, и отменяното – няма случаи на абсолютни срокове. Остана един единствен текст в Наказателния кодекс в прословутия чл. 400, който е изключение от правото. Не можем да определяме абсолютната цифра 10 години, както в Наказателния кодекс в чл. 400 е казано, че който по време на полесражение или бой напусне или се предаде, се наказва с лишаване от свобода 20 години. Нито по-малко, нито повече! Става нещо като таблица. Фиксирането на концесията 10 години е принципно юридически неправилно, а не може и практически да бъде редно. Не можем да фиксираме точно 10 години, нито ден повече, нито ден по-малко. В самия Закон за концесиите, чиято препратка ние използваме, се употребява изразът “до 35 години”.
Затова, колеги, моето предложение, което комисията е приела, е да бъде до 10 години, а не както е докладвано сега в чл. 7, да бъде точно 10 години. Нека да бъде до 10 години, за да дадем възможност и за някакви корекции в срока. Иначе ние изпадаме в положението на тази норма, с която започнах и с която ще завърша моето изказване – прословутия чл. 400 от Наказателния кодекс, който се отрича от правото въобще. Благодаря, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Батилов? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата по чл. 7?
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Прав е господин Батилов – в комисията имаше много дълга дискусия по този текст, както и по чл. 6, който преди малко заедно изчистихме. Въпросът беше първоначалният вариант да остане, както е в Закона за концесиите – до 35 години, ако не се лъжа. Идеята беше да не се злоупотребява и да се свали до някаква долна граница. Големият въпрос и като дискусия, по който постигнахме консенсус, е, ако срокът бъде до 10 години идеята беше да не би някой да злоупотребява. Тоест, да дадат концесията за няколко години, за някакъв минимален срок, но тогава няма да има интерес към концесии на плажовете, което ще затрудни управлението на самите плажове. Не бих искал да кажа, че местните власти, но някой да не злоупотреби и всяка година или през една година да подписва договор за концесия. Тогава няма да има кандидати за концесии на плажовете.
Идеята е да няма един максимум от 35 години, да се ограничи донякъде и стигнахме до консенсус, че 10 години е един нормален срок да се възстановят някои инвестиции и да се управлява добре плажът. Единствено от тази гледна точка сме постигнали консенсус в комисията. Другият вариант беше до 35 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Батилов, можете да направите реплика на това изказване. Заповядайте.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът наистина е принципен, но той има огромно практическо значение. За това, което става повече от 17 години в концесионирането на плажовете, не е наложително да се сочат умозрителни факти. Нужно е човек да отиде там, да погледне и да види какво става – дали те се стопанисват и управляват.
Благодаря ви, че приемате първата теза. Не бива да бъде много дълъг срок – 35 години, при положение че не се правят инвестиции и няма как да се правят.
Що се отнася до фиксирания срок дали е резултат на компромис. Нека първо да видим кой дава концесиите. Явно концесиите няма да ги дава някакво обикновено длъжностно лице в общината, а ще ги дава висш държавен орган. Щом ние на него нямаме доверие, тогава за какво говорим?
Затова е редно да има думичката „до”. Нека да не създаваме втори прецедент в българското право с фиксиран абсолютен срок. Това е принципният въпрос. На практиката как ще се развиват отношенията между концесионер и останалите държавни институции мисля, че има много нормативни актове, които могат да ги регулират. Най-важното е, че щом са държавни органи, те явно ще се ръководят от държавния интерес. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Искам да кажа само няколко изречения. Плажовете, както и всички останали обекти, които се дават на концесия в България, са различни и имат различни режими. Ако един малък плаж можеш да го вземеш за три години и той да донесе печалба и му е нужно само едно укрепване на бряг или почистване, то големи плажове без такива строежи няма. Вие знаете как става с концесиите - иска се разрешение за временен строеж, примерно, на дървени постройки и т.н., плажът да се облагороди по някакъв начин и да се направи достъпен за големи маси от туристи и плажуващи и т.н.
Затова „до 10 години” е най-добрата формула, тъй като има плажове, които няма нужда изобщо да ги вземаш за десет години. Ако един малък плаж го вземеш за десет години, а той на третата година вече не ти носи никаква печалба - хайде да не обиждаме бизнесмените, да не ги принизяваме, като концесионер виждаш, че няма никаква възможност да издържиш тези 3 или 5 години, за които си го взел, ще се откажеш. Ако го вържеш с този срок от 10 години – тук в залата има бизнесмени – ако му го дадеш за 10 години, той просто ще фалира.
Затова ви моля, колеги, да гласувате именно този вариант. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Въпросът, уважаеми колеги, е съвсем елементарен. Създават се облигационни правоотношения. От едната страна е държавата, а от другата страна е концесионерът. Нека да дадем една възможност на двете страни да се договорят, защото с фиксирането на срок от 10 години се отнема тази гъвкавост и възможност за договаряне между двете страни. Това е суверенното право, когато се касае за сключване на концесионен договор, да дадем на държавата и евентуално на концесионерите да решат какъв ще бъде срокът. Това е толкова елементарно и просто юридическо правило, че считам, че така трябва да се реши.
Другото е изключение – да се фиксира срок, който е задължителен, императивен срок, десетгодишен срок. Това вече е ненормалното. Излиза се от общия правов ред, защото самият концесионер може да иска да сключи концесията за по-кратък период от време. Защо и него да го задължаваме да върви на 10 години? Може неговите намерения и планове, неговото бизнес бъдеще да е такова, че той да желае да сключи концесионен договор за по-кратко време. Това не само е в полза на едната страна – на държавата, а това е в полза и на другата страна – на концесионера, когато се стигне до такова споразумение и до такъв договор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми колеги, разбира се, всеки е прав в своите аргументи. Аз преди малко казах защо в комисията имаше единодушие по този въпрос.
Няма никакъв спор. Имате предложение за отпадане - вместо „от 10 години”, да бъде „до 10 години”. Вие правите предложение, но все пак нека залата да реши.
Ако бяхме оставили текста, както е за всички концесии – до 35 години, това е нормалното, господин Шопов. Вие знаете това като юрист. Тогава да няма срок от 10 години, а министерството или държавата преценяват дали да бъде 5-10-15 или 20 години. И ние искахме да го ограничим. От тази гледна точка имаше единодушие. Аз говоря от името на членовете на комисията, а не е лично моя позиция.
Големият въпрос беше кога можем да намерим добрия концесионер. Примерно можем ли да намерим концесионер, който да дойде да стопанисва този плаж за 5 години?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Зависи от плажа.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Да, зависи от плажа. Изрази се идеята, че малко трудно може да се намери концесионер за 3 или 5 години и той да вложи инвестиции. Тогава вариантът беше да оставим да няма срок, а да се прецени, според плажа, по Закона за концесиите примерно – да остане до 35 години, а вече съответно дали ще бъде 10 години.... (Реплики на народните представители Станислав Станилов и Павел Шопов.)
Позволете, аз ви отговарям - затова приехме срок за 10 години. Но вие правите предложение и в края на краищата, каквото приеме парламентът, това ще бъде. Опасявам се, че ако една концесия слезе под 10 години за плажовете, ние няма да имаме добри и хубави плажове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата за изказване, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, аз подкрепям по-скоро предложението на господин Батилов, макар че въпросът наистина е сложен. Искам да обърна внимание към две особености при концесионирането на плажовете.
Първата особеност е територията. Не знам дали сте забелязали, но плажовете менят своята територия, а концесионерът се съгласява при едни условия, след което морето му изяжда половината плаж. Той идва и казва: „Какво правим сега – аз подписах за еди колко си квадратни метра, за еди колко си чадъра?” Приливи – отливи, за щастие това не зависи от държавата, но условията по концесията са променени. Това е аргумент в посока да има по-гъвкава възможност за сроковете на концесиите.
Другото нещо, което обаче е изключително важно, е отговорността на концесионера към плажа, да го кажа поетично, през зимата, тоест извън туристическия сезон. Това, разбира се, в закона вероятно по-нататък ще го дискутираме. Ако се разходите по Черноморието, ще видите кошмарни гледки извън сезона, когато концесията не работи. Това също за мен е аргумент срокът да бъде по-кратък и по-гъвкав.
Разбира се, съществува възможността концесиите да се подписват хитроумно в рамките на мандата на една институция - в смисъл в началото на мандата и шест месеца преди изтичането му, но това в крайна сметка зависи от хората и, тук беше споменато, от начина, по който функционира държавата.
Казвайки, че плажовете са държавни, което не е много характерно за десницата, все пак искам да кажа, че държавата не е абстрактно зло. Тя просто е договор и дали е добре, или зле направен този договор, зависи от хората, които са страни по нея. Същото се отнася и за концесиите.
Затова смятам, че предложението на господин Батилов е по-близо в момента до действителността сякаш – „до 10 години” ми се струва по-добър период. Въпросът е дали да фиксираме долна граница – минимум една година до 10 години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Дилов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, смятам, че е ясно на залата преди всичко какво трябва да се прави по плажовете от тези концесионери. Ще ви кажа, че има печеливши плажове, има и плажове, които са губещи. Числото 10 – ако един концесионер реши да вземе един губещ плаж, той никога няма да го вземе, защото реално ще мисли да извърши нещо и когато види, че не може, той никога няма да го вземе за такъв дълъг период. Той ще сключи най-напред договор за 1-2 години, като види, че има възможност, ще продължи договора за още 5 години и т.н. Той сам ще прецени дали е удачно или не. Иначе като му заковем 10 години и той като знае, че този плаж не е добър, никой няма да вземе този плаж и той ще си стои пустеещ, защото числото 10 на него няма да му бъде удобно.
Така че, който има малко виждане по тези въпроси – знаете какво е положението с Черноморското крайбрежие, трябва да се приеме наистина да не се фиксира някакво число, а да се даде право на държавата да сключи договор с този, който желае да го стопанисва, за една, две, колкото му е удобно, пък по-нататък този срок може да се продължи, както е удобно. Така че не е необходимо да се спори по този въпрос. Ако заковем на 10, ще има плажове, които няма да бъдат наети от никого и ще бъдат пустеещи. Това е истината. Ще се ползват само печелившите плажове, които ще сключват договор за 10 години, а останалите никой няма да ги стопанисва. Тук господин Дилов каза: “Когато се стопанисват”. Като се сключи концесията, тя е целогодишна, а не, както правят някои концесионери – два месеца, само в активния сезон го стопанисва и след това го остави на произвола на съдбата, пък да става каквото ще.
Важното е да се стопанисва целогодишно, защото плажът наистина трябва да се поддържа и да се правят подобрения по него, за да може туристите да ги използват най-рационално, за да може плажът да бъде печеливш. Иначе кой концесионер ще отиде да вземе нещо, което не е печелившо?
Предлагам да не спорим в залата. Най-удачно е да не се слага срок и да се каже “до …” няколко, пък всеки концесионер ще си вземе решение. Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Уважаеми колеги, в началото на днешния ден по тази точка от нашата програма имаше като че ли едно споделено мнение, че ще гласуваме в хода на обсъждането, но всеки, който дойде на моето място, може съвършено леко да се убеди, че в залата няма такива условия. Бихме могли да постъпим по следния начин: след почивката да проведем нова регистрация. Ако електронните данни отново се разминат с видимото състояние – да проведем поименна проверка, и тогава да гласуваме текстовете, които ще бъдат обсъждани до почивката. Другото е да се гласува утре сутринта, така както изисква правилникът.
Предлагам сега да продължим с обсъжданията и в 11,30 ч. да установим имаме ли условия за гласуване, като, разбира се, колкото и формално да звучи, бих се обърнал към ръководствата на парламентарните групи да се постараят да осигурят присъствието на колегите си в пленарната зала.
Имате думата, госпожо Алексиева.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин председател.
По чл. 8 има предложение от народния представител Захари Георгиев – в чл. 8, ал. 2 думите “може да приеме” да се заменят с “приема”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Евдокия Манева – в чл. 8, ал. 2 след израза “по чл. 7, ал. 1” се добавя “и ал. 2”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Божинов и група народни представители – в чл. 8, ал. 2 думата “може” да се замени с “трябва”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Маруся Любчева и група народни представители – в чл. 8 ал. 2 се изменя така:
“(2) Със срока на концесията за обектите по чл. 7, ал. 1 концесионерът извършва концесионно плащане чийто размер се определя в съответствие със Закона за концесиите и по методика, приета от Министерския съвет. Тридесет на сто от сумата на концесионното плащане се внася в бюджета на общината на чиято територия се намира концесионирания плаж.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
“Чл. 8. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:
1. извършва подготвителните действия и внася в Министерския съвет предложения за предоставяне на концесии за морските плажове – държавна собственост;
2. организира процедурите за определяне на концесионер;
3. сключва концесионните договори от името на държавата.
(2) Кметът на общината:
1. извършва подготвителните действия и внася в общинския съвет предложения за предоставяне на концесии за морските плажове;
2. организира процедурите за определяне на концесионер;
3. сключва концесионните договори от името на общината.
(3) За срока на концесията за обектите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 концесионерът извършва концесионно плащане, чийто размер се определя в съответствие със Закона за концесиите и по методика, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тридесет на сто от сумата на концесионното плащане за обектите по ал. 1, т. 1 се внася в бюджета на общината, на чиято територия се намира концесионният плаж.”
По чл. 8 има предложение ал. 2, която прочетох, да отпадне, поради факта, че вече гласувахме да има само изключително държавна собственост на морските плажове.
Това е по доклада по чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по текста на чл. 8, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Владимиров.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, само редакционна поправка, във връзка с работата на работната група – ал. 3 би трябвало да стане ал. 2. Това е ясно. Думите “и ал. 2, т. 1” в сегашната ал. 3 трябва да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Има ли други желаещи? Няма.
По чл. 8 има предложение от народния представител Евдокия Манева, което комисията не е подкрепила.
Същественото уточнение в окончателния текст, който предлага комисията, е отпадането на ал. 2 и на израза “и ал. 2, т. 1” в досегашната ал.3, която става ал. 2.
Имате думата, госпожо Алексиева.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Преминаваме нататък, уважаеми колеги.
“Глава трета – Зони за териториалноустройствена защита.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава трета.
По чл. 9 има направено предложение от народния представител Захари Георгиев – в чл. 9, ал. 2 изразът “подробен устройствен план” се заменя с “общ устройствен план”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Яне Янев – в чл. 9, ал. 2 изразът “подробен устройствен план” се заменя с “общ устройствен план”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Евдокия Манева – в чл. 9, ал. 2 изразът “подробен устройствен план” се заменя с “общ устройствен план”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова – в чл. 9, ал. 2 изразът “подробен устройствен план” се заменя с “общ устройствен план”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Тодор Батилов – в чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 и 2 се изменят така:
“1. “Първа зона” – с особен режим на защита;
2. “Втора зона” – със засилен режим на защита на природния ландшафт, екосистемите, отделните природни забележителности, както и защитените обекти от други нормативни актове.”
2. Алинея 2 се изменя така:
              “(2) Зоните по ал. 1 не включват съществуващите урбанизирани територии, за които има влязъл в сила подробен устройствен план.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, а предложението по т. 2 бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
“Чл. 9. На територията на Черноморското крайбрежие се създават следните охранителни зони:
1. зона “А” с режим на особена териториалноустройствена защита;
2. зона “Б” със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Имате думата по чл. 9, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, с текста на чл. 9 фактически се създава възможност за защита в двете зони “А” и “Б”, най-вече на природни дадености и обекти, които представляват особена ценност за Черноморското крайбрежие. Ако текстът остане такъв, какъвто е – тези зони да са тези, които са узаконени фактически с подробен устройствен план, практически ние се отказваме от решенията на общите устройствени планове, от това, което е регламентирано с общите устройствени планове – единствените планове, които се подлагат на екологична оценка.
Ако има процедура, при която екологичната тематика по някакъв начин да се отчита при градоустройството, това е приемането на общия устройствен план. Когато ние създаваме зони “А” и “Б” със специални регламенти по отношение на защитата, със съответна строгост на отразяване на тези обекти, безусловно е, че трябва да запазим процедурата на екологичната оценка. Затова не трябва да допускаме подробните устройствени планове да са тези, които в крайна сметка да казват кои са обектите по зона “А” и зона “Б”. Защото точно чрез изменение на подробните устройствени планове през последните години бяха нанесени груби поражения на Черноморското крайбрежие и бяха унищожени вече регламентирани обекти, включени в съществуващите досега зони – “А” и “Б”, без никаква реакция от органите, които трябваше да опазват тези зони. Тъкмо обратно, бяха узаконени чрез подробните устройствени планове. Ако приемем текстът такъв, какъвто е, фактически ще узаконим всички нарушения по Черноморското крайбрежие.
Затова ви призовавам да си припомните тази процедура, да си припомните, че всъщност само общият устройствен план се подлага на една обективна екологична оценка и да приемем, че това е планът, който решава проблемите за защита в зони “А” и “Б”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към госпожа Манева? Не виждам.
Заповядайте за изказване, госпожо Алексиева.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Приех да бъде като изказване, макар че много държа госпожа Манева също да ме чуе.
Уважаеми колеги, този проблем дискутирахме много подробно в Постоянната комисия. Позволявам си да наблегна на факта, че зона “А” и зона “Б” обхващат цялото Черноморско крайбрежие – от северната до южната граница, докато общите устройствени планове се отнасят само за урбанизираните територии и строителните граници на населените места. Именно затова ние не си позволяваме да го кажем “с общи устройствени планове”, защото за другите територии се правят подробни устройствени планове по реда, по който законът изисква.
Моля ви да имате това предвид. В никакъв случай, вие знаете, че ако сме коректни и точни, подробният устройствен план не може да нарушава общия устройствен план. Позволявам си да кажа това от професионална гледна точка. Ние имаме тази защита за действие и на общите устройствени планове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към госпожа Алексиева?
В окончателния вариант на комисията това понятие не присъства – “подробен устройствен план”. Отпаднал е изразът “подробен устройствен план”.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Колеги, оттеглям предложението си след уточнението, което направихме.
Защитата ми беше мотивирана наистина от масовите нарушения, които се случват в момента чрез изменение на общите устройствени планове с подробните устройствени планове, водещи до нарушение на територията. Последната редакция всъщност изключва тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Алексиева, очевидно няма да се налага дуплика на тази реплика?
За изказване има думата господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Очевидно, че с последната редакция на комисията отпада този спор, но все пак исках да обърна вашето внимание върху факта, че с този закон, освен други добрини, които се опитваме да свършим, бихме могли да окажем благороден натиск върху черноморските общини да започнат да приемат общи устройствени планове в по-къс срок. Общо взето, за жалост, както винаги, нашата законодателна дейност е далеч зад развитието на действителността. „Натура”, да го кажем образно, свари по бели гащи много от черноморските общини. Местните власти вече разбраха, че дългогодишното хитруване и заобикаляне на необходимостта от приемане на общи устройствени планове в крайна сметка един ден се плаща и този ден дойде с „Натура”. И аз затова обяснявам така и факта, че много от колегите непрекъснато са посочвали необходимостта от общ устройствен план. Може би най-драматично в това отношение е състоянието в гр. Ахтопол. Той направо е в демаркационна зона. Окупиран е изцяло от една защитена територия, обграден, като ивицата Газа е. Самите му граждани, колкото и да се бунтуват на местната власт, сякаш, като дойдат избори и забравят, че нещо трябва може би да променят в нея и в себе си и това положение се мултиплицира непрекъснато.
Така че може би по-нататък в закона трябва да помислим и да видим, където се говори за връзката между устройството на Черноморското крайбрежие и общи устройствени планове, къде наистина чрез този закон да натиснем общините да започнат тези процедури, колкото се може по-бързо и по-съвестно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Дилов? Няма.
Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вносител съм на самостоятелно предложение по чл. 9. Искам да направя това уточнение, което направих по време на заседание на постоянната комисия, когато участвах като гост, че от която и парламентарна група да съм, ще имам същото становище, което имам в момента. И тогава помолих, когато говорим за Черноморското крайбрежие, когато още повече решаваме съдбата му, да оставим на втори и трети план съгласно чл. 67 от Конституцията нашите партийни, групови или каквито и да било други критерии, а да се водим от общия национален интерес. Това не са голи думи. Сега ще стане дума за главното.
В закона ядката, според мен, е точно чл. 9 и последващият го чл. 10. Смисълът на този закон, на това, което се дава като нормативна уредба, като правен ред, е как на практика ще въведе, както ние условно го наричаме, устройство и срещу което аз протестирах, затова направих друго предложение, защото природата го е устроила. Не можем да го кажем и „строителство”, защото законът не е чисто строителен закон, както някои искат да го представят. Той е общозащитен закон, който създава именно защита, когато посягаме на Черноморското крайбрежие, когато искаме да строим, което го и правим, дали знаем, че това един ден ще се наложи, както нашите предшественици в Европа, което го има и в самия доклад на вносителя, на Министерския съвет, вече са принудени да го отчитат като катастрофална грешка и да взривяват. Това е идеята.
Разделя се на зона “А” и на зона “Б” – на мен ми е трудно да ги изговарям. Мисля си, че не сме оригинални автори на този закон, на този проект. Хората, които работят в тази материя, знаят, че има Наредба № 3 на тогавашното Министерство на териториалното устройство от 1993 г., в която – не знам кои са я правили, но са мислили за бъдещето. Наистина тази наредба е това, което е в основата на един закон.
Моля ви, ако преди шестнадесет години тази наредба действаше, нямаше да имаме никакви тежки проблеми, каквито имаме сега, особено когато се опитваме да съчетаваме национален интерес, отделни групи от населението – пред това, пред което сме изправени.
Защо предложих да се въведат понятията Първа и Втора зона? Те не са мои, има ги в тази Наредба № 3 от тези автори, които явно не са били само юристи, там са участвали вероятно широк кръг от специалисти, защото имаше такава традиция в българското законодателство – преди да пристъпим към какъвто и да е нормативен акт, да го дадем първо на хората, които работят, да си кажат мнението. Даже и лингвисти участваха в съставянето на текстовете, нещо, което сега го няма.
Първа и Втора зона са правилните наименования, както е в наредбата.
Между другото, за тези, които не знаят – наредбата тихомълком, нелегално е отменена по едно частно дело след няколко години от един състав на тогавашния Върховен съд, който се е пренесъл в сегашния Административен съд. Отменена е безпринципно с 5-6 изречения и всеки юрист или студент по право би се отнесъл много сурово към такъв състав на Върховния съд, но това е друга тема. Първа зона е с особен режим на защита. В текста е зона “А” с особено териториалноустройствена защита.
Особено се акцентира отново на териториалноустройствена защита. В такъв случай признаваме, че законът е чисто строителен закон. Ако е такъв, той не ни трябва. Имаме си Закон за устройство на територията.
Второ, както предлагаме – засилен режим на защита. И не въобще на защита, както ще сравним и със “зона” Б от вносителя. Много странно е квалифицирано „Специфични характеристики на територията и специален режим на опазване на териториални и акваториални ресурси”. Трудно е за произнасяне, още по-трудно е за разбиране. Тежко и горко на тези юристи, които ще го прилагат. Много сложно, много неразбрано и, може би, понякога това се и цели – колкото е по-сложно, толкова по-лесно да може да се оправят други интереси.
Ясното и точното – не е моя идея, е да се знае Втора зона или зона “Б”, условно, както е в проекта, какво защитава – природния ландшафт, екосистемите, отделните природни забележителности и защитените обекти от други нормативни актове.
Няма повече да ви отнемам времето. И в комисията беше възникнал един контрааргумент. Ние си имаме специфични екологични закони. Нямаме специфични екологични закони като този закон, който приемаме сега. Този е мащабен, всеобхватен закон. Наричам го животоспасяващ за Черноморското крайбрежие и не само за него.
Затова, уважаеми колеги, когато създаваме нормативни актове, нека се съобразяваме и с това, на което старите юристи ни учеха – да боравим с точната правна техника и езика. Зона “А” и зона “Б” не ви ли напомнят на футболни групи? При условие, че имаме тази традиция...
Вторият аргумент: сега в практиката хората, които се занимават главно с туризъм по Черноморското крайбрежие – и самите строители, и хотелиерите, и туроператорите, употребяват изрази, вкарват ги в договорите – първа линия, втора линия, трета линия – всичко е ясно. Когато го кажеш по този начин се и степенува.
Затова ви моля, не защото го внасям аз, няма значение, аз не съм авторът, нека да остане точното и ясно понятие Първа и Втора зона, а не “зона” А и “зона” Б.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Батилов.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Също няма.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Преминаваме към чл. 10.
Народният представител Захари Георгиев прави предложение. Предложението е подкрепено по т. 4. Останалите са оттеглени.
Има предложение от народния представител Яне Янев, което е подкрепено от комисията.
Предложението на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов е подкрепено по принцип в точки 1, 4 и 5, а не се подкрепя по точки 2 и 3.
2. В ал. 3, т. 3, след числото „2” се поставя запетая и се добавя „за срок от 3 до 8 месеца, след което се демонтира без да се оставят следи от извършваната дейност”.
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) Обектите по ал. 3, т. 1 и 2 се изграждат след разрешение на главния архитект на общината, към територията на която принадлежи плажната ивица, при изрично указване на срока, в който те трябва да бъдат демонтирани. При изграждането им се забранява използването на цимент и бетон.”
Има предложение на народния представител Евдокия Манева.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, 2, 3, буква „а”, 4 и 5 и не подкрепя предложението по т. 3, буква „б”:
3. В ал. 3:
б) т. 6 – трябва да бъдат указани тонажът на плавателните съдове, броят на кейовите места и др.
Има предложение на народните представители Ангел Тюркеджиев и Борислав Великов, което бе оттеглено.
Има предложение на народните представители Марина Дикова и Борислав Владимиров, което също бе оттеглено.
Предложението на народния представител Георги Божинов и група народни представители е подкрепено по принцип.
Предложението на народния представител Тодор Батилов е подкрепено от комисията по принцип по т. 2 и не се подкрепя в останалата му част:
В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите „Зона „А” се заменят с „Първа зона”;
б) точки 1, 2 и 3 се изменят така:
„1. крайбрежната плажна ивица с прилежащата й акватория, островите, лонгозните гори, крайбрежните езера, делтите на реките и влажните зони;
2. граничещите с обектите по т. 1 части от земеделски и горски територии, както и субектите по чл. 4, ал. 2, с широчина 200 м, измерена по хоризонтала;
3. скалните образувания, части от земеделските и горските територии и всички други територии извън урбанизираните места, граничещи с морския бряг, с широчина 220 м, измерена по хоризонтала;”
Има предложение на народния представител Маруся Любчева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложенията по т. 1 и 2, буква „а” и не подкрепя предложението в останалата му част:
2. В ал. 3:
б) в т. 6 след думата „значение” се добавя „след решение на собственика и утвърден проект в съответствие с чл. 13 на този закон.”
Има предложение на народните представители Камен Костадинов и Несрин Узун. 
Комисията не подкрепя предложението:
В чл. 10, ал. 5 се правят следните изменения:
1. В т. 1 числото „20” се заменя с „30”;
2. В т. 2 числото „0,5” се заменя с „1,5”;
3. В т. 3 числото „70” се заменя с „50”;
4. В т. 4 числото „7,5” се заменя с „10”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. (1) Зона “А” обхваща частта на акваторията на Черно море по чл. 3, т. 2, крайбрежната плажна ивица, пясъчните дюни и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове.
(2) В зона „А” се забранява:
1. строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на пясъчните дюни;
2. строителството на плътни огради;
3. поставянето на заграждения, ограничаващи свободния пешеходен достъп до обектите по чл. 6, ал. 5 и 6, освен в случаите по чл. 4, ал. 3;
4. търсенето, проучването и експлоатацията на природни богатства с изключение на дейностите, свързани с добива на лечебна кал, сол, минерални води и с изграждането на геозащитни, брегозащитни и брегоукрепителни съоръжения;
5. заустването на непречистени отпадъчни води, като количеството и качеството на пречистените води трябва да отговаря на изискванията за индивидуални емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване, издадено съгласно изискванията на Закона за водите;
6. изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци;
7. употребата на продукти за растителна защита и минерални торове с изключение на регистрираните биологични продукти за растителна защита и торове.
8. развитието на производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в Приложение № 1 на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.
(3) В зона „А” извън територията на морските плажове се разрешава:
1. изграждане на пристанища и пристанищни съоръжения, на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения, на пречиствателни станции, както и на други обекти на техническата инфраструктура, необходима за обслужване на урбанизираните територии, непопадащи в забраните по ал. 2;
2. строителство на други обекти, извън посочените в т. 1, при спазване на следните нормативи за всеки поземлен имот:
а) плътност на застрояване (П застр.) – до 20 на сто;
б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 0,5;
в) минимална озеленена площ (П озел.) – най-малко 70 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;
г) характер на застрояването – ниско, с височина до 7,5 м.
3. поставяне на преместваеми обекти и съоръжения;
4. осъществяване на дейностите по ал. 4, точки 5-7, както и на други дейности, непопадащи в забраните по ал. 2;
5. изграждането на подводни или плаващи обекти в акваторията по чл. 3, т. 2, свързани с туристическата функция на крайбрежието.
(4) На територията на морските плажове се разрешава:
1. поставянето на чадъри и шезлонги, като се осигурява не по-малко от 20 на сто от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите;
2. поставяне на преместваеми обекти и съоръжения за здравно и за санитарно-хигиенно обслужване, за водоспасителна и за спортно-развлекателна дейност, за бързо хранене и за поддържане на морските плажове;
3. изграждане на техническа инфраструктура, необходима за използване на обектите по т. 2, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната и за осигуряване безопасността на корабоплаването;
4. изграждане на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения;
5. реализиране на ландшафтноустройствени и паркоустройствени мероприятия;
6. извършване на специализирани дейности по опазване на единични и групови паметници на културата;
7. извършване на изследвания, свързани с опазване на околната среда.
(5) Обектите по ал. 4, т. 2 могат да заемат общо:
1. на морските плажове с площ до 40 дка – до 2 на сто от площта на морския плаж, но не повече от 400 кв. м;
2. на морските плажове с площ над 40 дка – до 1 на сто от площта на морския плаж.
(6) Териториите от зона „А”, попадащи в границите на защитени територии или на защитени зони, запазват режимите си на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
По чл. 10, заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, очевидно по този член ще има доста спорове.
Бих искал да започна, изостряйки вниманието ви върху факта, че няма нищо по-трайно по българското Черноморие от временните съоръжения. С господин Батилов сме направили един филм, който може би трябваше да ви покажем, но толкова много се отдалечи времето на приемането на този закон от днешното му дебатиране, че не го направихме. Там ние сме заснели точно такива временни съоръжения, от които ще ви настръхнат косите – над разкопките на созополския плаж, над всички прочути такива места, като плажа “Нестинарка” и др.
Искам да ви обърна внимание, че нашите предложения са изключително рационални и засягат само така наречените временни съоръжения – капанчета, кафенета, складове, в които се държат чадъри, и т.н. Какво искаме с тези две поправки в ал. 3, т. 3?
Искаме тези съоръжения да се правят за срок от три до осем месеца, след което да се демонтират без да се оставят следи от извършваната дейност. Нищо лошо, просто да се премахват тези неща, създадени там за сезона, да не стоят през зимата и да не грозят пейзажа, или да нанасят щета на природата.
Срещали сме учудващо друга гледна точка на собствениците, които казват: “Нали те не се виждат през зимата, какво ви пречат?” Плажът съществува, дори когато не го виждаме. Такава степен на сенсуализъм у концесионерите е рядко срещано явление. Те смятат, че нещо, което не се вижда, сякаш не съществува.
И следващото ни предложение е обектите, които се изграждат на плажа с цел плажната дейност, при тяхното изпълнение да се забрани използването на бетон и цимент. Не виждаме нищо нерационално в това.
Искам да кажа, че съществуват целогодишни курорти по света и може би в момента те са най-скъпите, които са изпълнени изцяло без цимент и бетон, изпълнени са само от природни материали, и ако човек е немарлив, самата природа може да ги ликвидира сравнително бързо. Съществуват цели хотелски комплекси, направени само от дърво, само от лико, само от треви и т.н. По българското Черноморие спокойно може да се построи това на плажовете, тоест да има задължително условие, че когато човекът – концесионер или друг, влязъл в наемни отношения с общината или с концесионера, е длъжен, когато строи такова съоръжение, да има ясен срок за неговия монтаж и демонтаж, и второ, то да не бъде изпълнявано с цимент и бетон.
Това е специалното нещо, което искаме по отношение на временните съоръжения, и молим то да бъде подкрепено, защото го намираме за рационално. Разбира се, с радост ще чуем и противни мнения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики на господин Дилов? Няма.
Господин Танков, заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, искам да взема отношение по чл. 10, ал. 4, т. 2, където се дава разрешителен режим какви дейности могат да бъдат осъществявани на плажната ивица. Записано е, освен водо-спасителна, спортно-развлекателна, хигиенно обслужване, и бързо хранене. Съгласно Наредбата за категоризация на заведенията за хранене по Закона за туризма, Приложение № 1, в бързото хранене има седем вида заведения, където се включват: снек бар, бистро, пицарии, закусвални, баничарници и на последно място бюфет, павилион, каравана. Мисля, че този текст се нуждае от доуточнение.
Молим в чл. 10, ал. 4, т. 2 след “бързо хранене” да добавим “бюфет, павилион и каравана” – това са заведения, които изключват кухненски блокове.
Считам, че по този начин се удовлетворява и предложението на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов. Всякакъв друг тип заведения, изброени в Наредбата за категоризация на заведенията по Закона за туризма би означавало трайни обекти за търговско обслужване, каквито в момента съществуват и особено в Бургас е най-трагичен примерът в това отношение.
Смятам, че това доуточнение ще бъде полезно от гледна точка на линията, поета от Народното събрание с този законопроект – да ограничава търговската дейност на плажната ивица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Танков, едно уточнение – Вие не сте направил писмено предложение.
СТОЙКО ТАНКОВ: Аз съм направил предложение заедно с народния представител Маруся Любчева – да отпадне изразът “търговско обслужване на плажуващите”. То е прието по принцип.
Записано е “бързо хранене”, което включва няколко типа заведения на плажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И Вие предлагате уточнение на понятието “бързо хранене”.
СТОЙКО ТАНКОВ: Предлагам след “бързо хранене” да се запише “бюфет, павилион, каравана”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам това в текста, гледаме последната редакция на комисията.
СТОЙКО ТАНКОВ: След “бързо хранене” да запишем “бюфет, павилион, каравана”, както са определени в Наредбата за категоризация на заведенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И след това би трябвало да има запетая и да се продължи с “както и за поддържане на морските плажове”.
Тези, които следят дискусията, мисля, че разбраха смисъла на предложението.
Господин Дилов, имате думата за реплика.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Приемам, че е разумно да бъде посочен типът търговска дейност, която може да се извършва там, ресторантска дейност. Това е разумно в някаква степен, но то в никакъв случай не отменя нашето предложение за характера на строителните материали. Законотворчеството е едно, а народното творчество е нещо съвсем друго. То е удивително за своите безгранични възможности. За мен най-ярък пример е “творението” на входа на Морската градина в Бургас, изпълнената върху бетонен постамент от дебело желязо огромна гъба мухоморка с надпис “Кока Кола” върху нея. Тоест, народното творчество е в състояние да надмине всякакво законотворчество. Затова тук предлагам да бъдем съвсем ясни и конкретни.
Репликата ми е в смисъл на това, че приемаме ограничения в характера на заведенията, но бихме искали те да не бъдат за сметка на характера на строителните материали – това, което предлагаме с господин Батилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, Вие поддържате предложението си, изразявайки съгласие с направените уточнения от господин Танков.
За втора реплика – господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин Танков, не възразявам срещу принципното Ви предложение, но възразявам срещу начина, по който Вие разяснихте нашето предложение, което комисията отхвърля – с категоризацията на обектите. Нищо подобно! Знаем, че по Закона за туризма се категоризират обекти, извършвани по надлежния строителен ред по Закона за устройство на територията, където се искат собственически разрешения, строителни книжа, както за всеки обект. Идеята, нашето мнение е нищо, което се категоризира – нищо трайно, стабилно на плажа, според Закона за устройство на територията. Затова се създава специален закон. Свърши ли сезонът – всичко се демонтира и за никакви заведения със звезди не може да се говори на плажа. Сега ги има, но те са точно затова, че никой не ги забранява, точно затова, че я няма Наредба № 3 и затова не само в Бургас, а на всички големи плажове се вихри ресторантьорска дейност. И тя не е само такава, както Любен Дилов скромно спомена за някакви сгради, а бетонови отливки и масивни основи са сложени на голяма част от плажовете. Вие ли не го знаете?!
Затова считаме, че внесеното предложение е необходимо: свърши ли сезонът, всеки да си почиства плажа, както се прави не в България, а в страните, където има голяма грижа за туризма, екологията и умението да се търгува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли трета реплика? Няма такава.
Господин Танков не желае дуплика.
Имате думата за първо изказване, госпожо Фудулова.
СИЯНА ФУДУЛОВА (КБ): Аз също искам да подкрепя колегата Танков, още повече, че като заместник-областен управител на Добрич пряко съм се занимавала с проблемите по плажовете на нашето Черноморие. За бързото хранене, ако бъдат добавени тези уточнения като бюфет, павилион, каравана, ще се аргументираме по начина, по който те не изискват изграждането на кухненски блокове към тях. По този начин ще бъде ограничено директното заустване на непречистени отпадни води в активната пясъчна зона и особено за плажовете, където няма изградена канализационна система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Фудулова? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Предложението, което направи господин Танков, е в т. 2 на ал. 4 на разглеждания текст след израза “за бързо хранене” текстът да продължи “- бюфети, павилиони, каравани,” и да продължи “както и за поддържане на морските плажове”. Правилно ли съм разбрал, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е предложението.
Имате думата за изказване, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Член 10, както казах в изказването си, когато обсъждахме чл. 9, е ядката, сърцето на закона, ако мога да го кажа така образно. И отново ще се върна на първия нормативен акт за Черноморието – Наредба № 3. Тогава, в 1993 г., хората, които са я правили, това са били според мен хора, които са мислили, сред тях разбрах, че има и в Народното събрание, искали са да съчетаят двата интереса – интереса на хората, които искат да правят туризъм и националния интерес, като са се ръководили от общото състояние и горчивия опит на европейските държави, начело с Испания. Няма да правя исторически преглед, но там е било решението – да създадат две зони, а не генерална зона, както го има, доколкото зная, в някои страни като Великобритания, в които слагат цялата крайбрежна... Даже ние имаме един стар, много стар османси закон от 1863 г., приведен от един блестящ български лингвист, който не го превежда като “Черноморско крайбрежие”, а го превежда като “крайморие”, защото крайбрежие означава и край брега, а ние тук говорим за самия бряг и част от акваторията на морето.
Уважаеми колеги, най-големият грях на Великото Народно събрание, на нашите предшественици, които са били в тази зала, на чиято съвест трябва да тежи унищожаването на Черноморието, заедно с другите народни събрания и особено на нас, на Четиридесетото, ако допуснем да бъде унищожено, е, че старото добро предложение в проекта за Конституция – да се обяви за публична държавна собственост не това неясно понятие “плажна ивица”, което даже не са си направили труд толкова народни събрания и ние да го обясним, а да бъде публична държавна собственост именно крайморието, определено в определена зона. Доколкото знам в Англия не разрешават да се строи на миля и половина. И с това щяха да решат проблема.
Аз взех протоколите на Великото Народно събрание, на заседанията на Конституционната комисия, на особените комисии. Няма да цитирам имена, защото ги няма в залата, за да се защитят, но някои от тях заемат важни държавни постове. Да, те носят цялата морална отговорност, юридическа, както и ние, за съжаление не носим. Те са вкарали тази много усукана думичка “плаж”, без да го обяснят и затова сега не се знае кое е плаж и кое не е. Забележете, при условие, че в един правен режим, който се създава за защита, колкото по-малко природа остава чиста, защитата трябва да бъде по-силна. При нас в този закон е точно обратното. Наредба № 3 въвежда двете зони и в първа зона, която се нарича първа, няма да споря за зона „А”, тя въвежда 200-метрова ивица. Не като Великобритания миля и половина, а само 200 метра, в които идеята е да се запази природата такава, каквато е. Който иска да строи – да строи далеч.
В момента, при условие, особено на Южното Черноморие, че почти нищо не е останало, ние се отказваме от 200-те метра и приемаме 100 метра. Това е едното зло. А другото – по-голямото зло, колеги, обърнете внимание, в зона „А”, след като изреждаме забранителния режим, ние фактически го обезличаваме с едно изречение и започваме: “(3) В зона „А”, извън територията на морските плажове, се разрешава” слагаме две точки и казваме “строителство на обекти”. Тук се оправдаваме, че тези обекти могат да бъдат до 7,5 м. Чудя се защо не до 7 или до 8 м?
И като чуя, че някой ми хвали прочутата най-престъпна наредба, която унищожи урбанизацията на градовете, Наредба № 7, която има силата на закон и властва в цялата държава, особено по Черноморието, ми става лошо – тази плътност на застрояването. Значи ние сега ще застроим бреговата ивица, извън плажовете, до самите плажове, уж зона „А”, а отново правим изключение. Ще разрешаваме застрояването с 20% плътност, ще разрешаваме до 7,5 м, ще разрешаваме какво ли не.
И тогава се задава логичният въпрос: а какво му е специалното на зона „А” при условие, че ние ще разрешаваме такова строителство? Това е изключението, което всъщност се превръща в правило. По същия начин зона „Б” или втора зона, старата Наредба № 3, аз не съм чак толкова много неин привърженик, но тя беше наистина нещо, на което можехме всички да се уповаваме. Там беше въведена в 1993 г. 5-километрова втора ивица, в която наистина да има ограничителен режим на строителството. И тогава това, което сега е за първа зона, в т. 2 на ал. 3 – строителството 7 м или до 8 м, беше пренесено във втора зона. Сега втора зона е със съвсем други условия, тя почти по нищо не се различава от масовото строителство. Но в първа зона, като ги сравним двете, ще видим, че както ние правим този закон, той отново няма да решава проблеми.
Затова моето изказване тук и в комисията започнах с това: да, лош закон, но все пак е закон. Аз го подкрепям, защото няма друг. Затова ви моля, колеги, или да направим първа зона защитна зона, или да правим такива изключения, каквито има в нашата огромна горчива практика, когато на един закон му слагаме изключения, ние го наричаме вратички, когато в случая става дума не за обикновена вратичка, а за врата, през която ще минават и ще строят върху това, което остана. А то не остана много. Затова поддържам моето предложение и ви моля вие да решите как да гласувате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Батилов. Няма.
Има думата за изказване господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Всъщност аз искам да направя едно граматическо предложение. Ако основата на текст в неговата охранителна защитна функция е поставянето на преместваеми обекти и съоръжения и това да е в основата на всички точки, които са изброени, за да няма никакъв спор, че това е изведено пред скоби, предлагам текстът “На територията на морските плажове се разрешава: ... 2. поставяне на преместваеми обекти и съоръжения “, за да се знае, че всичко, което е посочено като самостоятелни обекти, след това се включва в общото понятие “преместваеми обекти и съоръжения”. По този начин ще избегнем каквито и да е спорове, свързани с това в кой нормативен акт, в кой правилник или където и да е било се дава характеристика да речем на бързо хранене, за поддържане, спортно-развлекателна и прочие дейност. Според мен това е била идеята на законодателя, това е идеята и на комисията. По този начин – с двете точки – ще се постигне точно този целен резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашето предложение всъщност е да се поставят две точки след думата “съоръжения”?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Да, твърди се, господин председател, че това е идеята на закона и ние граматически го оправяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, разбирам аргументацията, но дали с две точки?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Няма друг начин, или с тире.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може с “в това число” или с тире.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Двете точки стигат. Това означава, че извеждаме правилото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Загубихме за момент в залата господин Любен Дилов, който е лингвист и би могъл...
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Няма да ни опонира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма да опонира, но би могъл да усъвършенства двете точки. Може би по-добре е тире.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Чисто граматически това означава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, ще чуем накрая експертите от самата комисия. Ясен е смисълът на предложението на господин Ралчев.
Има ли желаещи да се изкажат и по това предложение, и по текстовете на чл. 10?
Във връзка с това, разбира се, възниква и въпросът дали е нужно да се изписват уточненията, които предложи господин Танков. Навярно няма да пречи след “за бързо хранене” да се добави “бюфети, павилиони и каравани”. При това положените държите ли да се изписват?
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам, че Вашето предложение може да отпадне.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Уважаеми колеги, предлагам да не преминаваме към следващия чл. 11, по който също има неприети предложения, вероятно ще има дискусия по него, която ще продължи. Ще направим почивка до 11,30 ч., а в 11,30 ч. ще направим регистрация и ще установим имаме ли условия за гласуване на досега обсъжданите членове.
Тридесет минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, както каза господин Батилов в своето изказване, законопроектът, по който предстои да гласуваме, според него е най-важният, който ще приеме Четиридесетото Народно събрание. Даже това да е с една степен преувеличение, няма съмнение, че е един от най-важните.
Ще пристъпим към гласуване на текстовете, имайте готовност.
По чл. 7 има няколко неприети предложения.
Първото от тях е на народния представител Захари Георгиев – точки 2 и 3 от неговото предложение, които комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 42, против 19, въздържали се 49.
Предложенията на господин Георгиев не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Янe Янев по ал. 2 на чл. 7, също неподкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 34, против 51, въздържали се 42.
Предложението на господин Янев не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов по чл. 7, ал. 2, също неподкрепено от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 36, против 33, въздържали се 52.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Евдокия Манева по ал. 2 на чл. 7, също неподкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 33, против 50, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народния представител Маруся Любчева в частта, неподкрепена от комисията, именно т. 2 от нейното предложение по ал. 3 на чл. 7. Оттегля се това предложение, няма да го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте следващото предложение на народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова за нова ал. 4 в чл. 7, което комисията не подкрепя.
Гласували 119 народни представители: за 4, против 45, въздържали се 70.
Това предложение не се приема.
Моля, гласувайте следващите предложения на народните представители Камен Костадинов и Несрин Узун – в ал. 1 на чл. 7 и за нови алинеи 3 и 4, които комисията не подкрепя.
Гласували 122 народни представители: за 11, против 52, въздържали се 59.
Предложенията не се приемат.
Преминаваме към окончателната редакция, предложена от комисията за чл. 7. Преди да гласуваме целия текст, уважаеми колеги, има редакционно предложение в ал. 1, което господин Батилов направи и беше подкрепено от някои народни представители, а именно да се запише не както е сега – “за срок от 10 години”, а “за срок до 10 години”. Тоест предложение за заместване на думата “от” с думата “до”.
Подлагам на гласуване предложението за замяна на думата “от” с думата “до”.
Гласували 120 народни представители: за 56, против 28, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Господин Батилов – предложение за прегласуване.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми колеги, става дума за принципен юридически въпрос. За втори път в български закон след Наказателния кодекс, между другото той е преписан от стария Наказателен кодекс – чл. 400, ние въвеждаме абсолютен срок. Не “до”... Самият Закон за концесиите употребява изразът “до 35 години”, така че въпросът не е кой кого ще ощетява и какви са вашите съображения, ако имате други, ако е взето предвид нещо друго предварително. Въпросът е принципен и юридически, наред с всички други аргументи, които бяха посочени, че по този начин ние ощетяваме и самите концесионери, не им даваме възможност да реагират. Държавният орган – Министерският съвет или министерството, мисля, че е достатъчно можещ да прецени как да го прави, така че въпросът е принципен и не толкова за Черноморието, колкото за правото. Не може да бъде точно посочен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
ТОДОР БАТИЛОВ: Предлагам прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново ще гласуваме направеното предложение.
Гласувайте отново.
Гласували 128 народни представители: за 72, против 26, въздържали се 30.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 7, предлага своя окончателна редакция и в нея е включено току-що направеното изменение.
Гласувайте предложението на комисията за чл. 7 с поправката, която току-що бе гласувана.
Гласували 124 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 2.
Член 7 е приет.
Преминаваме към предложенията по чл. 8.
От направените от народните представители предложения само едно не е подкрепено от комисията. То е на народния представител Евдокия Манева, която в ал. 2 на чл. 8 предлага промяна в израза.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 36, против 50, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Няма предложение за прегласуване.
Преминаваме към текста на комисията, предложен като окончателна редакция на чл. 8, по който в хода на обсъждането бяха направени предложения за промени. Моля за вашето внимание!
Предлага се да отпадне от текста на чл. 8 ал. 2, която в цялост с трите й точки, да отпадне от окончателния текст. Отнася се до правомощията на кмета на община във връзка с действия, които като текстове нямат вече място тук във връзка с направените промени.
Моля, гласувайте за отпадане на ал. 2.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане се приема.
В текста на ал. 3 се предлага също да отпадне един израз. Той е в първия ред на текста, а именно изразът “и ал. 2, т. 1”. Същата е причината – във връзка с извършени вече промени в други текстове. Това е едно техническо уточнение, както и преномерирането на ал. 3 в ал. 2.
Гласувайте тези уточняващи предложения за отпадане и преномериране.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Сега трябва да гласуваме окончателния текст на целия чл. 8 в редакцията на комисията с направените уточнения.
Гласувайте чл. 8 в окончателната му редакция.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Член 8 е приет.
Преимнаваме към Глава трета “Зони за териториално-устройствена защита”.
Заглавието ще гласуваме с окончателната редакция след гласуване на неприетите предложения.
Госпожа Евдокия Манева в хода на дискусията оттегли своето предложение по ал. 2 на чл. 9.
Другото предложение, което следва да гласуваме, е на господин Батилов – т. 1 от неговото предложение.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА, от място): Оттеглям го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, предложението на господин Батилов се оттегля.
Преминаваме към гласуване на текста на комисията по чл. 9, по който... (Шум и реплики в залата.)
Заповядайте, господин Батилов. Елате, за да уточним и да ориентирате залата.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми колеги, ние оттегляме общото си предложение с господин Дилов - да отпадне предложението за общ устройствен план. Моето предложение за редакция – първа и втора зона си остават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ясно!
Колеги, за онези от вас, които не разполагат с текста, ще обясня, че става дума за следното: имаше общо предложение на Тодор Батилов и Любен Дилов, което те оттеглят, но има отделно предложение – само на народния представител Тодор Батилов, което той защити в пленарна зала. Аз затова се учудих малко, като каза, че то е оттеглено. Не е оттеглено, той го обоснова доста подробно, затова подлагам на гласуване предложението на народния представител Тодор Батилов за промени в ал. 1 на чл. 9 със съответните текстове. Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 28, против 26, въздържали се 54.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, искам да обърна внимание на въздържалите се – предложението на народния представител Батилов е доста по-конкретно и доста по-ясно от направеното от комисията. Просто, както го предлага комисията – за зона “Б” текстът “със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акваториални ресурси”, това е повече внимание към разните въпроси. Просто вижте неговото предложение – какво се смята, засилен режим на защита на природния ландшафт, на екосистемите – доста по-ясно е. Създаваме голямо объркване у хората, които ще трябва да тълкуват този закон. Затова моето предложение е да гласуваме отново направените промени от Тодор Батилов. Смятам, че замяната на първа и втора зона със зона “А” и зона “Б”, също е едно сполучливо предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Тодор Батилов за промени в чл. 9. Гласувайте!
Гласували 104 народни представители: за 31, против 27, въздържали се 46.
Предложението отново не се приема.

Сега преминаваме към окончателната редакция на чл. 9 по предложение на комисията.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава трета, подкрепено от комисията, и текста на чл. 9 в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 79, против 2, въздържали се 17.
Предложението е прието, доколкото днес за приемане на решения са необходими 83 гласа „за” до почивката, навярно след почивката и по-малко.
Преминаваме към текстовете на чл. 10.
Не е подкрепено предложението на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов за промени в ал. 3 на чл. 10 и за нова ал. 5 в същия член.
Моля, гласувайте тези предложения на господата Батилов и Дилов, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 29, против 25, въздържали се 52.
Предложенията не се приемат.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, моля ви да прочетете внимателно за какво става дума. Двете предложения, които току-що се колебаехте да подкрепите или отхвърлите, засягат следното нещо: ясен срок за временните съоръжения на плажа – кога да бъдат построени и кога да бъдат демонтирани, и забрана да се използва на плажа цимент и бетон. Това предлагаме, нищо друго. Вижте внимателно текстовете.
Моля ви, подкрепете ги, защото другото е безсмислица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 104 народни представители: за 34, против 26, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Предложението, което следва да гласуваме, е на госпожа Евдокия Манева. Повечето нейни предложения са приети, но не е прието предложението да бъдат направени промени в т. 6 на ал. 3.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Манева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 25, против 29, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е една поредица от предложения на народния представител Тодор Батилов. От тях е подкрепено едно предложение по т. 2 от неговата номерация, а останалите му предложения по чл. 10 не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения на народния представител Тодор Батилов.
Гласували 103 народни представители: за 23, против 24, въздържали се 56.
Предложенията не се приемат.
Предложението, което следва да гласуваме, е на народните представители Камен Костадинов и Несрин Узун, което комисията не подкрепя. То е по ал. 5 на чл. 10.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 94 народни представители: за 9, против 31, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Преминаваме към текста на комисията за окончателна редакция. В хода на обсъждането преди почивката бяха направени предложения за уточнение в ал. 4, т. 2 от нея. Моля да обърнете внимание доколко предложението е разбираемо от гледна точка на замисъла: в т. 2, която започва с израза: „поставяне на преместваеми обекти и съоръжения”, след думата „съоръжения” да се постави двоеточие. Няма промяна в текста, но с това двоеточие би трябвало да се разбира, че всички обекти, които се маркират и посочват в текста по-нататък, спадат към категорията на преместваеми. (Реплика на народния представител Любен Дилов.)
Господин Дилов, чувстваше се Вашето отсъствие преди почивката. Щяхме да търсим Вашите лингвистични експертизи. Виждам, че потвърждавате това решение, което се роди в хода на обсъждането, следователно ще го поставя на гласуване.
Моля, гласувайте след думата „съоръжения” в т. 2 на ал. 4 да се постави двоеточие.
Гласували 96 народни представители: за 86, против 4, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване целия текст на чл. 10 в окончателната редакция на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя, и се включва току-що гласуваното уточнение.
Моля, гласувайте текста на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 7.
Текстът на чл. 10 в окончателната му редакция е приет.
Уважаеми колеги, преди да продължи обсъждането по следващите текстове на чл. 11, ще трябва колегата Корнезов, който ще води заседанието, да прецени ще има ли условия в залата да продължи гласуването на текстовете в хода на тяхното обсъждане. Обръщам се към вас, които сте в залата, да не я напускате, ако искате да няма нужда от гласуване утре сутринта или пък даже по-късно, за да може да напредне работата по законопроекта.
Освен това бих искал да предложа на вашето внимание възможността в утрешния пленарен ден, след парламентарния контрол, да продължи пленарното заседание с второто четене на Законопроекта за електронните съобщения. Очертава се контролът да е не повече от час – час и нещо, а Законопроектът за съобщенията е един от тези, по които България е заплашена от санкции, наред с всичко друго. Ясно е, че няма да има условия за гласуване утре след края на контрола, но е важно да спечелим време - да бъдат представени текстовете на доклада за второ четене, да се обсъдят, за да бъдат готови за гласуване в началото на следващата седмица.
Третото, което искам да ви кажа, е, че ще се постарая утре, може би след подновяване на заседанието преди парламентарния контрол, да получите предложение – информация как да организираме времето на парламента до 20 май от гледна точка на възможността да има време за разпределение на ангажиментите на народните представители между работата в пленарната зала и ангажименти извън нея.
Господин Корнезов, заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Осман, моля, докладвайте.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 11 има предложение на народния представител Яне Янев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова, което също се подкрепя по принцип от комисията.
Има предложение на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложението на народния представител Евдокия Манева също е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на Георги Божинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има отделно предложение на народния представител Тодор Батилов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) Зона „Б” обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км, а в строителните граници на градовете Варна и Бургас – с широчина 500 м от границата на зона „А”.
(2) В зона „Б” се забранява:
1. изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци;
2. заустването на непречистени отпадъчни води, като количеството и качеството на пречистените води трябва да отговаря на изискванията за индивидуални емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване, издадено съгласно изискванията на Закона за водите;
3. употребата на продукти за растителна защита и минерални торове с изключение на регистрираните биологични продукти за растителна защита и торове;
4. развитието на производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в Приложение І на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.
(3) Териториите от зона „Б”, попадащи в границите на защитени територии или на защитени зони, запазват режимите си на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 11.
Заповядайте, господин Владимиров.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ще ви представя едно редакционно предложение, което беше обсъдено на създадената работна група. То е чл. 11, ал. 1 да придобие следната редакция:
„(1) Зона „Б” обхваща териториите, попадащи в ивица с ширина 2 км от границата на зона „А”, с изключение на териториите, попадащи в строителните граници на градовете Варна и Бургас.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Идеята е ясна.
Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както приехме чл. 10 за зона „Б”, то какво разрешаваме в нея? С изключението в зона „А”, с което практически може до 7,5 м извън самия плаж да се строи всичко, то както зона „Б” е двукилометрова, общо взето тя става доста символична. Ако приемем чл. 11, вижте какво забраняваме в зона „Б”: депа и инсталации за обезвреждане на отпадъци (това, което не можем да го правим във всяко населено място непосредствено до града или до селището), заустване на непречистени отпадни води, употребяване на продукти... (да не ги цитирам всичките), замърсяващи производства и т.н., с две думи онова, което го има в другите закони. Ние не създаваме защитеност.
На всичкото отгоре (това го казаха другите изказващи се, няма да го повтарям, за да не досаждам), в Наредба № 3, към която ще се връщам до края на закона, е въведена 5-километрова зона. А е имало какво да се защитава. Какъв е смисълът сега, когато тези производства и непречистени отпадъчни води ще спираме в 2-километровата зона, да не ги забраним в 5-километровата ивица, което така или иначе се налага?!
Затова поддържам моето предложение. Моля да обърнете внимание – не защото е мое, а за логиката, за онова, за което говорим: зоната да бъде 5-километрова, както е в Наредба № 3. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Батилов.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, наистина сме в трудна ситуация. Тя е свързана с този член, който засяга в старата редакция 500-метровата зона на големите градове. Тук е въпросът не само за големите градове – какъв режим на застрояване да бъде разрешен. Въпросът наистина е спорен. Щеше ми се доста повече колеги да участват в него, или поне задължително колегите от крайморските градове, защото там е големият проблем. Аз съм за по-рестриктивно отношение, но небидейки жител на тези градове, ми е лесно. Както се казва – „На чужд гръб и сто тояги са малко”.
Господин председател, моля да приемете като процедурно предложение да прекратим дебатите и да отложим този член или да го прескочим, защото темата е много важна. Страхувам се отново да не направим тази беля, която направихме с временните съоръжения. Единственото нещо едно преместваемо съоръжение да бъде преместваемо е да бъде преместено. А ние току-що гласувахме да не бъде преместено.
Затова моето процедурно предложение е да прескочим този член и да се върнем към него, когато сме в по-добра кондиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кога ще бъдем в по-добра кондиция, господин Дилов?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Когато се съберем повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак направено е процедурното предложение за отлагане на разискванията по този текст.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Любен Дилов.
Отменете гласуването. Не мога да обявя резултат от гласуването при 60 души в залата.
Продължаваме по текстовете. Обявявам, че гласуването както на това процедурно предложение, така и на следващите текстове, които ще бъдат докладвани тук, ще стане в 13,15 ч. В 13,15 ч. всички трябва да бъдем тук, за да проведем гласуването.
Господин Осман, моля да докладвате чл. 12.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 12 има предложение от народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложението на народния представител Захари Георгиев също е подкрепено по принцип.
Предложението на Борислав Великов и Долорес Арсенова също е подкрепено от комисията.
Предложението на народните представители Марина Дикова и Борислав Владимиров е оттеглено. Има предложение от народния представител Тодор Батилов, което комисията не подкрепя.
Предложение на народните представители Камен Костадинов и Несрин Узун – комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
“Чл. 12. В зона “Б” се разрешава осъществяване на дейности, непопадащи в забраните по чл. 11, ал. 2 и 3, и строителство, свързано със:
1. създаване на нови или разширяване на границите на населени места, курорти и курортни комплекси при спазване на следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот:
а) плътност за застрояване (П застр.) – до 30 на сто;
б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 1,5;
в) минимална озеленена площ (П озел.) – 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;
г) характер на застрояването – средно с височина до 15 м.;
2. създаване на нови или разширяване на границите на ваканционни селища при спазване на следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот:
а) плътност за застрояване (П застр.) – до 30 на сто;
б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 1,2;
в) минимална озеленена площ (П озел.) – 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;
г) характер на застрояването – ниско, с височина до 10 м.
3. създаване на нови или разширяване на границите на вилни зони при спазване на следните нормативи за всеки поземлен имот:
а) плътност на застрояване (П застр.) – до 40 на сто;
б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 0,8;
в) минимална озеленена площ (П озел.) – 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;
г) характер на застрояването – ниско, с височина до 7,0 м.
4. изграждане на обекти, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, непопадащи в забраните по чл. 11, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Докладвайте чл. 13, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 13 има предложение на народния представител Яне Янев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2 – създава се ал. 3:
“(3) Разрешенията за строеж по ал. 1 се издават след представен договор с действаща пречиствателна станция за пречистване на отпадни води или след въвеждане в експлоатация на пречиствателни съоръжения за отпадни води, изградени по реда на ал. 2.”
Има предложение на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов – комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2 да се създаде ал. 3:
“(3) Разрешенията за строеж по ал. 1 се издават след представен договор с действаща пречиствателна станция за пречистване на отпадни води или след въвеждане в експлоатация на пречиствателни съоръжения за отпадни води, изградени по реда на ал. 2.”
Предложение на народния представител Захари Георгиев, подкрепено по принцип по т. 1 и неподкрепено по т. 2. То е идентично с предните предложения.
Предложение на народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова – предложението по т. 1 е подкрепено и не е подкрепено по т. 2, което е идентично с предишните предложения.
Предложение на народния представител Евдокия Манева. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2 да се създаде ал. 3:
“(3) Разрешение за строеж по ал. 1 се издава след представен договор с въведена в експлоатация пречиствателна станция за отпадни води.”
Предложението на народния представител Маруся Любчева и група народни представители е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
“Чл. 13. (1) Разрешенията за строеж за изграждане на разрешените обекти в зона “А” и в зона “Б” се издават при наличие на необходимата техническа инфраструктура за енергоснабдяване, водоснабдяване, за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, както и за събиране и обезвреждане на битови и строителни отпадъци.
(2) При липса на техническа инфраструктура по ал. 1 тя може да бъде изградена при условията и по реда на чл. 69 от Закона за устройство на територията.
(3) Поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на селищните образувания с национално значение се разрешава по схема, утвърдена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, не мога да разбера защо комисията не подкрепя разрешенията за строеж да се издават след представени договори с действащи пречиствателни станции. В момента сме свидетели на чудовищни неща. Фирми като “Кюи” в Германия се държат като мерцедес, а като дойдат в Бургас, се държат като Митьо Очите. Строят буквално на плажа, на пясъка на “Германка”, без всякакъв договор. На въпроса къде ще отвеждат водите и какво ще правят с тези отпадни води, те казват: тепърва ще строим. Е, как тепърва ще строим, като ще имаме 900 стаи това лято! В момента правим неоценима услуга на турското и на гръцкото курортно дело. Докарали сме се дотам, че последния път, когато коментирах строежа на “Германка” казах: предлагаме уникална туристическа и балнеолечебна услуга къпане в собствени фекални води на бабите от Германия. Това правим. Знаете “Германка”, дълбок залив, сроят голям хотел, къде отвеждат тази вода – сетете се от два пъти. Нали в морето я отвеждат! И бабите ходят и се къпят там.
Мисля, че е задължително в чл. 13 да остане текстът, че разрешения за строеж по ал. 1 да се издават само след представен договор с действаща пречиствателна станция. Има го и в предложението на колежката Манева, която за жалост не е тук, и на колежката Арсенова, и на други хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Господин Дилов, никой не е против. Трябваше да участвате в заседанията на комисията като господин Батилов и тогава щяхте да разберете защо комисията примерно не е възприела вашия вариант, защото в текста, който комисията предлага, това се включва. И ако вие прочетете внимателно чл. 13, ал. 1, ще видите, че там пише, че разрешенията за строеж за изграждане на разрешените обекти се издават при наличие на необходимата техническа инфраструктура за енергоснабдяване, водоснабдяване, за отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Само при такова наличие. Това е така и според действащото законодателство. Може ли да се изхвърли това, което излиза, направо в центъра на селото? Не може да се изхвърли, има си изисквания. Това, което е записано в други закони, няма смисъл да го изписваме тук. Достатъчен е един рамков закон. Тоест никой не е против, има го в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика?
Господин Божинов, заповядайте.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да ви уверя, че този проблем е решен много категорично и еднозначно в Закона за водите. Там въобще не е възможно да се започне такова строителство, без да е решен проблемът със заустването и пречистването на водите, така че гаранцията я имаме в Закона за водите. Тук се подчертава само за обекти в тези зони, но аз това го гарантирам пред вас, не само го твърдя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Дилов – право на дуплика.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Колеги, дяволът е в подробностите.
Това, което предлагаме, е: “Разрешенията за строеж по ал. 1 се издават след представен договор с действаща пречиствателна станция”, а не с инфраструктура, която е създадена, създава се в момента или ще бъде създадена.
Колеги, това ми напомня ситуацията, в която майка ми, Бог да я прости, хвана баща ми, че пуши, след като беше обещал да не пуши. Той каза: “На очите си ли ще вярваш, или на мъжа си?”
Идете и вижте! Не можете да ме убедите, че нестинарка ли, германка ли има договор с каквото и да е станция. Просто наоколо няма станция, за да има договор с нея. Тоест, има договор с бъдеща инфраструктура, а хотелът вече функционира.
Ето какво се предлага: “Разрешението за строеж по ал. 1 се издава след представен договор с действаща пречиствателна станция”. Какъв е проблемът да остане такъв текст? Носи договор, на който има подпис и печат на действаща пречиствателна станция, че водите отиват там. Казвам го още веднъж по категоричен начин. Нека да го има записано.
И това не е проблем само на Черноморието. Качете се например в Бояна или на Драгалевци, за да видите за какво става дума. Същото е. Нека да направим закона по-рестриктивен, а после лесно можем да го либерализираме. Обратното е невъзможно обаче. Просто обратното е невъзможното и Бояна и Драгалевци са ярко свидетелство за това. Там хората живеят върху лайната на дедите си, с извинение.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Само че няма такива рестрикции.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Има ги. Общият закон е същият, но понеже не е записано специално, никой не представя специален договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
За съжаление, както и друг път съм имал повод да кажа, нещо не разбирам. Отдавам го на собствените си възможности. Но аз моля тези, които разбират, да ми обяснят. Наличието на градовете по Черноморието е ясно. Те влизат в зона “Б” със съответните режими. Разрешения за строеж за изграждане на разрешени обекти в зона “А” и зона “Б” се издават при наличието на необходима техническа инфраструктура. А там, където я няма? Нали тук никой няма да твърди, че цялото Черноморие като един бисер в короната е обезпечено с необходимата инфраструктура, включително и с пречиствателните и необходими съоръжения в тази връзка? Вие ги знаете по-добре от мен.
Какво ще стане? Значи, този, който си има някакъв обект, тепърва събаря малката къщичка и иска да си построи още една стая, бива стопиран во веки нищо да не направи и да не получи разрешение. Що за рестрикции? Значи добрата идея винаги може да бъде унищожена от едни недомислия. За съжаление, аз пак казвам, не го разбирам този текст. Дай Боже да греша, но ми го обяснете.
Това са градове, в които живеят горе-долу 700-800 хил. български граждани. С какво те са по-лоши от тези, които живеят в Софийското поле? Нека да мислим малко преди да действаме.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА, от място): Става дума за курорти.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Става въпрос не за курорти, господин Батилов. Благодаря Ви, направо поемам репликата Ви. Става въпрос за населени места, защото тук няма изчерпателно изброяване, нищо друго, освен зона “А” и зона “Б”, а ние знаем какво обхващат те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Батилов – първа реплика.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Иронията да обясняваш на юрист, какъвто е господин Ралчев, аз не приемам, но ще искам той да прочете точно какво предлагаме. Ние пишем: “В курортите и курортните територии на населените места” и нищо повече! Отнася се за курорти и курортни населени места. Варна и Бургас имат курортен елемент, но те са големи градове и там действат други схеми. Ние имаме предвид курортните места от рода на “Слънчев бряг”, от рода на вилните селища, които се строят. Вземете и “Дюни”, където се строи без пречиствателни станции, въпреки Закона за водите. Ето това е идеята, а сега да се прехвърляме на Варна и Бургас и да се правим … (Реплики от народните представители Камен Костадинов и Йордан Цонев.)
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): По какво е видно, че става дума само за тези?
ТОДОР БАТИЛОВ: Така сме го записали – “курорти и курортни комплекси”. Записано е в самия текст, който внасяме.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Къде има дефиниция за това що е то “курорт”? (Реплика на народния представител Йордан Цонев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Колега Цонев, колега Ралчев! Аз не поставям под съмнение и за миг, че Вие тук се изправяте и пламенно защитавате малката бабка, която трябва да си пристрои още една стаичка край морето, а не става дума за големите хотели и хотелски комплекси. Ясно е, че става дума за курортни комплекси.
Друго искам да ви попитам: как да принудим властта, която в момента сте вие, а утре може да сме ние, да строи пречиствателни станции? Кажете ми как? Кажете ми как, ако не със закон, с работата ни в парламента? Да ходим да набием министър-председателя, предишния министър-председател и следващия министър-председател? Кога да започнем да строим пречиствателни станции? Кога? Тук е ясно, че става дума за курортните комплекси, но кога да започнем да ги строим?
Миналото лято в Царево със страхотни фанфари се откри пречиствателна станция. Тогава президентът каза: “Малко ме е срам от тези тържества!” Защото какво тържествено правим? Че сме си построили дворен клозет, открит с голямо тържество?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, като че ли тази материя надскочи рамките на специалния Закон за Черноморието и се превръща в цялостна преценка на законодателството. Току-що научих, че същите изисквания ги има по редица други закони, които са основни, например Закона за устройство на територията, дано да улуча заглавието. Ако това е така, вече имам повод за четвърти или пети път да констатирам, че ние тук слагаме забранителни и рестриктивни норми, които ги има в други законодателства, обхващащи тази материя. От гледна точка на Закона за нормативните актове това е абсурдно!
Когато подчертах, че в първата алинея на този член няма ограничение за новостроящите се комплекси, тук ще подкрепя господин Дилов с четири ръце, и когато става въпрос, че не са изключени населените места, които нямат необходимите съоръжения, и когато става въпрос, че пречиствателната станция на “Златни пясъци” има капацитет 15 до 16 хил. человека, а в момента спорят дали са 35 или 45 хиляди, и след като този болезнен проблем е поставен на вниманието на всички централни органи вече четвърта година, питам господин Дилов: е ли този закон и тази норма, която ще ни застави веднага с едно махване на вълшебната пръчица да оправим всички проблеми, свързани не само с пречиствателните станции, но и с териториалното устройство? Когато създаваме една норма, тя не може да има своята характеристика за конкретния случай, когато изписването указва нещо друго. Това не е редно, за да не кажа по-острата дума, с оглед на законодателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И по чл. 11, 12 и 13 има един общ проблем. Затова се въздържах от изказване, защото има една много лоша практика в България, не само по Черноморието, а навсякъде, че огромна част от общините и населените места нямат общи устройствени планове и се работи с частични изменения. Затова не можем да дефинираме кои са границите на населеното място, къде са курортите, къде са комплексите. Спокойно можем да изключим териториите на населените места от тези рестриктивни зони, ако имаше общоустройствени планове, които са минали по всички процедури с обсъждане. Тогава вече спокойно може да се приеме, че не само за Бургас и за Варна, а за населените места в териториите на населените места, които са приети с общите устройствени планове за дадените населени места, не се прилагат определените рестрикции. Тогава вече ще бъде ясно кои са териториите на населените места, кои са курортни и други комплекси и зони на застрояване.
В този смисъл мисля, че действително трябва първо да прецизираме тези неща, за да може оттам нататък да бъде ясно за какво дебатираме. За мен е ясно къде са опасенията – че по пътя на частичните изменения каквито и зони, каквито и рестрикции да въведем, общините ще тръгнат с частични изменения да разширяват строителните граници на населените места и ще навлязат и в зони, които ние със закона ще защитим, а след това ще се окаже, че тези зони не са защитими, защото се променят с частични изменения.
За мен ако трябва да принудим нещо общините и общинските съвети, това е със закон да приемат общите устройствени планове, ако искат да разширяват границите на населените места, а не да се навлиза в защитени и други територии от зона „Б” с частични изменения. Това законът трябва да го парира – възможността с тази практика, която съществува навсякъде в страната, да се завземат територии и да се заобикаля законът по този начин. Винаги при правенето на един общ устройствен план тези неща могат да се балансират и да минат на обществено обсъждане. Неслучайно години наред в България се бяга от приемането на общи устройствени планове, защото по пътя на частичните изменения се реализират всички корупционни практики и се заобикалят всичките норми на законите. Какъвто и закон да приемем, както и Законът за устройство на територията, каквито и промени да приемаме, стимулирайки, допускайки законодателно да се работи с частични изменения без общи устройствени планове, никога няма да постигнем търсения ефект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте, господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, нямах намерение да се изказвам по тези членове, бях провокиран от последната реплика на уважавания от мен колега Любен Дилов-син, който в своята реплика каза, че е крайно време по някакъв начин да накараме властта, управляващите да инвестират в построяването на пречиствателни станции. Едва ли има колега народен представител в тази зала, който да е против да бъдат построени колкото се може повече пречиствателни станции, едва ли има човек от българското общество, който да е против това нещо. Вече съм убеден, че лично няма да подкрепя вашето предложение поради няколко причини.
Първата е, че във вашето предложение като говорите за курортите, няма определение кои са тези курорти.
Второ, защото по никакъв начин не мога да се съглася чрез един от законите да се даде възможност на определени региони след това да упражняват натиск върху държавата приоритетно в тези региони да бъдат построени пречиствателни станции. Какво правим тогава с вътрешността на страната? Какво правим с другите населени места? От друга страна, когато не се знае точно кое е курортно място и кое не е, няма как да подкрепя едно такова предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, много ми се искаше да има и друг начин да накараме управляващите, независимо кои са те, да направят едно или друго нещо, но Конституцията ни е предписала един и той е законите. В този закон само преди 40 мин. имахме дебат дали да бъде записано изключително изискване за общи устройствени планове, за да следват някакви процедури. Решихме да се откажем от такова изключително изискване, тоест, отново да кажем на кметовете на малките черноморски общини, по-големите имат по принуда, о’кей, действайте с пупове, с частични изменения, оправяйте се. „Натура” ги хвана вече по бели гащи, а сега вече собствените им граждани ги гонят за това и им държат сметка защо преди пет години се е гласувало в общинския съвет решение за общ устройствен план, а пък ти, кмете, не си направил процедура, не си обявил конкурс и т.н. Защото вече ги удря икономическият интерес самите тях.
Що се отнася до това дали фаворизираме едно населено място или друго, ще кажа само едно: ако в момента приложа търговското си мислене спрямо този политически казус, който решаваме, вероятно ще изкарам много пари. Днешният дебат е много скъп и много ценен за гръцкия и за турския туризъм с всичко – с нормите за застрояване, с отпадните води, просто ще им е много полезен, ако се сдобият с фонограми от него.
Да, този закон може да направи едно нещо – вкарвайки такъв текст, в който се изисква задължително подписан договор с пречиствателна станция при строеж на нов курортен комплекс в курортните територии на населените места, да сблъска частния интерес, обществения интерес с леността на държавата. Тогава ще се случи нещо. В противен случай няма да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика. Отказвате се от това право.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разисквания текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 14 има предложение от народния представител Яне Янев.
Предложението е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов, което се подкрепя от комисията.
Има предложение на народния представител Захари Георгиев, което се подкрепя от комисията.
Има предложение на народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова, което комисията не подкрепя:
В чл. 14, ал. 1 след думите „ал. 2” се добавя „т. 1”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. (1) Държавата и общините осигуряват транспортни връзки с републикански или местни пътища, както и пешеходни и велосипедни алеи до морските плажове, в съответствие с разпоредбите на Закона за пътищата.
(2) Обектите за транспортна връзка и за пешеходно и велосипедно движение се определят с подробен устройствен план за съответната територия на общината.
(3) Собствениците на недвижими имоти, през които подробният устройствен план предвижда преминаване на обекти за пешеходно движение, учредяват право на преминаване в полза на съответната община по реда на чл. 192, ал. 1 от Закона за устройство на територията в тримесечен срок от влизането в сила на плана.
(4) При отказ на собствениците да учредят право на преминаване в срока по ал. 3 имотът или част от него се отчуждава в полза на съответната община при условията и по реда на Закона за общинската собственост.”
По чл. 15 има едно предложение от народните представители Марина Дикова и Борислав Владимиров, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 15:
“Чл. 15. Забранява се извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври. Изключение се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател. Няма да се заяждам за срокове, само ще кажа, че тук се сблъскваме със същата неясна формулировка според мен, след като не беше ясна и формулировката за отпадните води, вероятно по същия начин е неясна и в този член, а именно какво е “курорт”, “курортен комплекс”, “курортни територии в населените маста”.
Обръщам внимание на вносителите – Министерския съвет, може би когато стигнем Преходните и заключителните разпоредби, да предложим по-ясна формулировка що е “курорт”, всички да помислим какво означава всичко това. Особено “курортна територия на населеното място”. Можем да се обвържем с години на построяване, с някаква норма, която съществува, с тази наредба, която беше четена няколко пъти тук. Това е препоръката ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 15? Няма.
Моля, докладвайте следващия текст.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 16 има предложение на народния представител Яне Янев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2 и не подкрепя предложението по т. 1, което е следното:
1. В ал. 2 след думите “и представители на общинската администрация” се допълва изразът “и на български юридически лица с идеална цел, заявили писмено пред общината интерес от процедурата”.
Има предложение от народния представител Захари Георгиев, подкрепено по принцип по т. 2 и неподкрепено по т. 1:
1. В ал. 2 след думите “и представители на общинската администрация” се допълва изразът “и на български юридически лица с идеална цел, заявили писмено пред общината интерес от процедурата”.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева, подкрепено по принцип от комисията.
Има също предложение на народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова, подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
“Чл. 16. (1) Инвестиционните проекти за разрешените по този закон обекти, попадащи в зона “А” и в зона “Б”, се приемат от общинския експертен съвет по устройство на територията, след което се одобряват от главния архитект.
    (2) В състава на съвета по ал. 1 задължително се включват представители на регионалните служби на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на земеделието и горите, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на отбраната, на Министерството на здравеопазването и на съответния областен управител, по един представител на Камарата на архитектите в България и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и представители на общинската администрация, определени със заповедта на кмета на общината по чл. 5, ал. 4 от Закона за устройство на територията.
    (3) Инвестиционните проекти за обекти по ал. 1, попадащи в територии за културно-историческа защита и такива, засягащи единични паметници на културата, се внасят за разглеждане и приемане от общинския експертен съвет след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата по реда на Закона за паметниците на културата и музеите.
    (4) Инвестиционните проекти за обекти по ал. 1, попадащи в защитени територии или в защитени зони, се внасят за разглеждане и приемане от общинския експертен съвет след съгласуване, издадено по реда на Закона за защитените територии или на Закона за биологичното разнообразие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате думата.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, нашето предложение с Тодор Батилов има един-единствен смисъл и той е при тези обсъждания на големите инвестиционни проекти да могат да заявяват интерес и да участват писмено неправителствените организации, тоест става дума за едно гарантирано от закона по-широко участие на неправителствения сектор. Безспорно е, че тяхното участие няма решаваща роля при вземането на решение, което е в ръцете на местната власт, на държавата, регламентира се от действащи закони. Но изписвайки подробно кой участва в тези съвети по инвестиционните проекти, ние трябва да оставим тази врата, в която гражданският сектор, зелени, културни организации да имат по един свой законов представител, при заявен предварително писмен интерес по описания казус, които да участват и да знаят какво става. От това само печелим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма желаещи.
Моля да докладвате чл. 17.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 17 има предложение на народния представител Тодор Батилов и народния представител Любен Дилов.
Комисията не го подкрепя.
Има предложение на народния представител Захари Георгиев, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова, което не е подкрепено:
В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Сегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
“(1) Разрешенията за строеж за допустимите по този закон обекти, попадащи в зони “А” и “Б”, се издават от главния архитект на общината при наличие на приет инвестиционен проект по реда на чл. 16, след провеждане на съответните процедури по Закона за опазване на земеделските земи, Закона за горите и Закона за опазване на околната среда при условията и по реда на Глава осма от Закона за устройство на територията.”
2. Създава се ал. 2:
“(2) Разрешенията за строеж за допустимите по този закон обекти, попадащи в зони “А” и “Б” и в защитени зони се издават след провеждане на съответните процедури по Закона за биологичното разнообразие.”
Има предложение на народния представител Евдокия Манева –  в чл. 17 думите “чл. 17, ал. 1” се заменят с “чл. 16, ал. 1”, а след думите “Закона за горите” се добавя “Закона за опазване на околната среда”, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Ангел Тюркеджиев и Борислав Великов, което бе оттеглено.
Има предложение на народния представител Георги Божинов и група народни представители, което не е подкрепено:
В чл. 17 след думите “Закона за горите” се добавя “и Закона за водите”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 17 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 18 има предложение на народния представител Яне Янев: в чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Сегашният текст на чл. 18 става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Промяна на предназначението на земеделски земи и на гори и земи от горския фонд, включени в защитени територии или защитени зони с цел разширяване на урбанизирани територии и/или за застрояване на отделни или група поземлени имоти се допуска само след провеждане на процедури по изключване на съответните имоти от площта и обхвата на защитените територии и зони по реда на Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов, което е идентично, неподкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Захари Георгиев е оттеглено.
Предложението на народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова е идентично на прочетеното, не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева, неподкрепено от комисията, идентично на прочетеното.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 17:
“Чл. 17. Промяна на предназначението на земеделски земи и на гори и земи от горския фонд, попадащи в зона “А” и в зона “Б”, за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Да продължим с Глава четвърта, като припомням на народните представители, че ще направим опит, разбира се, ако има кворум, да гласуваме текстовете, които са докладвани, в 13,15 ч.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Глава четвърта – Устройство на крайбрежието.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 19, но тъй като той се съдържа в разпоредбите на чл. 9, комисията предлага чл. 19 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 20 има предложение на народния представител Яне Янев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като същото е отразено в редакцията на чл. 19, ал. 5.
Предложение на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов. Комисията не подкрепя предложението по т. 1:
“1. В ал. 1, т. 3 буква “б” след думите “от зони” да отпадне “А”.
Предложението на народния представител Захари Георгиев е оттеглено.
Предложение на народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова – в чл. 20, ал. 1, т. 3, буква “б” се изменя така:
“б) нови урбанизирани територии, предвидени по съответния Общ устройствен план, включващи територии от зона “Б”;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Евдокия Манева.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като същото е отразено в редакцията на чл. 19, ал. 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да прочетете и текста на чл. 20, защото не се четат само текстове, по които няма направени предложения, а по чл. 20 има.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Чл. 20. (1) Устройството и развитието на Черноморското крайбрежие се извършват въз основа на:
1. специализирана устройствена схема за територията на Черноморското крайбрежие;
2. общи устройствени планове за територията на общините по чл. 3, т. 1;
3. подробни устройствени планове на общините по чл. 3, т. 1 за:
а) съществуващи урбанизирани територии;
б) нови урбанизирани територии, предвидени по съответния общ устройствен план, включващи територии от зони “А” и “Б”;
4. специализирани планове за земеделски земи, горите и земите от горския фонд, защитените територии и зони и нарушените територии, които се изработват и приемат по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд, Закона за горите, Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие.
(2) Плановете по ал. 1, т. 2-4 съдържат правила и нормативи за прилагането им.
(3) Плановете по ал. 1, т. 2 и 3 се съобразяват с правилата и нормативите на Закона за устройство на територията и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, доколкото не противоречат на този закон.
(4) Изискванията за обема, съдържанието и техническото изпълнение оформено на устройствената схема и плановете по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 117 от Закона за устройство на територията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За чл. 20, уважаеми народни представители, комисията подкрепя текста на вносителя.
Може да е формално, но чл. 71, изречение второ изрично казва: “Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарна зала.” В конкретния случай прочетохме текста по вносител, защото има направени писмени предложения по този текст.
Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 21 има предложение на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов – в чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 изречение последно се заличава.
2. В ал. 3 след израза “по предложение на съответния общински съвет”се поставя точка и думите до края се заличават. Създава се ново изречение второ: “Одобряването им става с решение на общинския съвет, което се обнародва в “Държавен вестник”, окончателно е и не подлежи на обжалване.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ангел Тюркеджиев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Георги Божинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 19:
“Чл. 19. (1) Създаването, общественото обсъждане, съгласуването, разглеждането и одобряването на специализираната устройствена схема по чл. 18, ал. 1, т. 1, както и на нейните изменения се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
(2) Възлагането на изработването на общите устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 2, както и на техните изменения се извършва от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Общественото обсъждане и съгласуването на тези планове се извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
(3) Общите устройствени планове по ал. 2 се приемат от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика по предложение на съответния общински съвет и се одобряват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се обнародва в “Държавен вестник”. Заповедта за одобряване на плана е окончателна и не подлежи на обжалване.
(4) Създаването, съгласуването, съобщаването, приемането и одобряването на подробните устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 3, както и на техните изменения се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
(5) Одобряването на устройствената схема по ал. 1 и на плановете по ал. 2 и 4 се извършва след провеждането на процедурите за екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда. Екологичната оценка е част от устройствената схема и от съответния план.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Имам едно питане към вносителите и към представителя на министерството – кое е основанието да снемем от възможността за обжалване съответния административен акт?
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Има решение на Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз мога да ви представя решение от Страсбург.
Имате думата, уважаеми народни представители.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Няма ли да чуем представителя на министерството, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата заместник-министър Ковачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Уважаеми господин Ралчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! В случая текстът визира приемане на нормативни и на общи административни актове. В момента в Закона за устройството на територията не се предвижда възможност за обжалване на общи устройствени планове – било такива, които се приемат от съответния общински съвет, било такива, които се приемат от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Защо? Защото те имат неопределен кръг правни адресати, защото те не са основание за издаване на разрешение за строеж и за одобряване на проекти. Този текст беше атакуван пред Конституционния съд и Конституционният съд потвърди разпоредбата на ЗУТ, която предвижда невъзможност за обжалване на общи устройствени планове, съобразена с Конституцията. Защитата на заинтересованите лица, които могат да обжалват плановете, се осъществява на ниво обжалване на подробен устройствен план, което вече е основание за издаване на разрешение за строеж. Така че всъщност лицата са защитени. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Така – да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 22 има предложение от народния представител Яне Янев, което комисията не подкрепя – в чл. 22 се създава т. 7:
“7. териториите от значение за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие на Черноморския биогеографски район.”
Има предложение от народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов, което комисията не подкрепя – то е идентично, господин председател.
Предложението на народния представител Захари Георгиев също е идентично – комисията не подкрепя предложението.
Следва предложение от народния представител Евдокия Манева. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2 – създава се т. 7:
“7. територии, важни за опазването на биологичното и ландшафтно разнообразие извън вече обявените по реда на Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 20:
“Чл. 20. С устройствената схема за Черноморското крайбрежие се определят:
1. общата структура на територията и устройствените изисквания към развитието на територията и акваторията;
2. териториите за извършване на стопанска дейност;
3. обектите на техническата инфраструктура с национално и регионално значение;
4. мероприятията за опазване на околната среда, биологичното разнообразие, природните ресурси и паметниците на културата;
5. общият режим за използване на водните, горските, поземлените и рекреационните ресурси;
6. териториите и акваториите с ограничителни режими на устройство и застрояване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Дилов се отказва.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 23 има предложение от народния представител Яне Янев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, с изключение на частта му за създаване на нова ал. 3:
              “(3) Процентът на разширение на урбанизираните територии в зоните “А” и “Б”, който общият устройствен план определя, не може да надхвърля 10% от сумарната площ на двете зони в границите на общината.”
Следва предложение от народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, с изключение на частта му за създаване на нова ал. 3 – то е идентично, изчетох го преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложение от народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложението в частта му за създаване на нова ал. 3 е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Има предложение от народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Евдокия Манева, което комисията подкрепя по принцип.
Следва предложение от народните представители Марина Дикова и Борислав Владимиров, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 21:
“Чл. 21. (1) С общите устройствени планове за териториите на общините по чл. 3, т. 1, както и с правилата и нормативите за тяхното прилагане се определят:
1. пределно допустимите рекреационни капацитети на курортните населени места и селищни образувания, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища и вилните зони по критерии, определени с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и председателя на Държавната агенция по туризъм;
2. необходимите мероприятия за брегозащита, опазване, възстановяване и подобряване естетическите качества на териториите, мерките за опазване и възстановяване на характера на ландшафта и на паметниците на културата;
3. териториите и зоните, в които не се допуска ново строителство и разширяване на строителните граници на съществуващите урбанизирани територии;
4. устройствените правила и нормативи за застрояване на съществуващи и бъдещи урбанизирани територии;
5. урбанизираните, земеделските, горските и нарушените територии;
6. териториите, които ще се устроят като крайбрежни паркове и градини;
7. специфичните изисквания, правила и нормативи за устройство на територията и акваторията.
              (2) В общите устройствени планове на общините по чл. 3, т. 1 се отразяват:
1. границите на крайбрежната плажна ивица, определени по реда на чл. 6;
2. границите на зоните по чл. 10, 11 и 12;
3. териториите на защитените и рекреационните гори;
4. териториите на защитените територии и защитените зони;
5. териториите и участъците от акваторията със статут на паметници на културата;
6. границите на териториите с ограничителен режим, подчинен на изисквания, свързани със сигурността и отбраната на страната, включително охраната и контрола на държавната граница.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! С предложението за нова ал. 3 няколко колеги народни представители всъщност поставят един въпрос, а именно: следва ли този закон да ограничи процента на разширяване на урбанизираните територии в зоните “А” и “Б” до 10% от сумарната площ на двете зони в границите на общината? Тоест той се опитва да създаде визия, в която да не дава възможност било с общ устройствен план, било с решение на местната власт, свободно да се опъват тези понятия – все едно дали ги наричаме територии “А” и “Б”, зони “А” и “Б” или Първа и Втора зона, в зависимост как ще ги гласуваме.
Аз мисля, че има резон. Тоест по-добре е този член сега да остане така, пък ако практиката покаже, че е много вреден, той лесно пада. Отново искам да ви призова да се опитаме да направим по-рестриктивен закон сега, който по-лесно можем да либерализираме после, отколкото обратното.
Моето предложение е да се съобразим и с предложението на Захари Георгиев, и с нашето – с господин Батилов, защото смятам, че е смислено. Мисля, че Борислав Великов и Долорес Арсенова са направили предложението в този смисъл. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текста? Няма.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 24 има предложение от народния представител Яне Янев, което комисията не подкрепя – в чл. 24, ал. 2 се създава т. 6:
“6. територии за опазване на естествената растителност и пясъчните дюни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов имат същото предложение – няма да го четем.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Предложението от народния представител Захари Георгиев е идентично.
Има предложение от народния представител Евдокия Манева, което комисията подкрепя по принцип.
Следващото предложение от народните представители Ангел Тюркеджиев и Борислав Великов е оттеглено.
Последното предложение е от Георги Божинов и група народни представители – в чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 след думата “акватория” се добавя “определени по реда на Закона за водите”.
2. В ал. 3 след думите “Закона за устройство на територията” се добавя “и Закона за водите по отношение на акваториите”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 22:
„Чл. 22. (1) Към подробните устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 3 се изработват специализирани схеми за:
1. прилежащата акватория;
2. преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове.
(2) Със схемите по ал. 1, т. 1 се определят зоните за:
1. санитарна охрана и къпане;
2. развитие на водни спортове;
3. подводна археология и подводен туризъм;
4. пристанища и пристанищни съоръжения, брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения, както и за други съоръжения или обекти, свързани с туристическата функция на крайбрежието и стопанския риболов;
5. осъществяване на дейности, свързани с националната сигурност и отбраната на страната.
(3) Одобряването на схемите по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията, като се спазват определените райони на съществуващо и перспективно ползване на водите и на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, пак няколко народни представители предлагаме аналогичен текст, с който изрично да бъде изписано „опазването на естествената растителност и пясъчните дюни”, което да бъде отразено в подробния устройствен план. Ясно ви е защо го правим – заради това, което виждаме на непрекъснато унищожаване на дюните особено по Южното Черноморие, унищожаването на дървесни видове. Но да допуснем, че по общия план някак си това ще бъде защитено.
Това, върху което искам да ви обърна внимание обаче, е т. 2 на вече чл. 22. Там пише, че в подробните устройствени планове ще има и схема на преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове. Безспорно това е така. Това е по смисъла на всеки подробен устройствен план – да се указват и местата за преместваеми съоръжения. Само искам да ви обърна внимание, че като не въведохме ясно описание на това какво е преместваемо съоръжение, тоест ние допускаме вече, че както и досега, масивни и бетонни постройки ще бъдат регистрирани като преместваеми съоръжения и сега те отново се появяват в подробния устройствен план като точно фиксирани. Това е вратичката, през която всички тези грозотии по плажовете ще се превърнат в постоянни постройки. Дори и да са красиви като хотел „Дюн” на „Слънчев бряг”, построен върху самите дюни. Дори и толкова хубави да са! Но ето оттук ще мине това, за което се опитахме да ви предупредим преди малко с Батилов, че трябва да бъде фиксирано, че временните съоръжения, преместваемите съоръжения трябва да бъдат демонтирани след края на сезона и не трябва да бъдат изпълнявани с бетон, с цимент. Ето оттук ще мине това нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания текст? С него главата приключва, следва Глава пета „Административно-наказателни разпоредби”.
Виждам, че народни представители влизат в залата. Имаме още две минути, за да обявим началото на гласуванията.
Стана 13,15 ч., и както изисква чл. 39, ал. 2 в сегашната му редакция, преди гласуване е задължително да се провери Народното събрание има ли кворум.
Обявявам режим на регистрация – всеки със своята карта!
127 народни представители, следователно имаме кворум. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
За да се ориентирате ще кажа, че ще гласуваме чл. 11. По него беше направено предложение от народния представител Любен Дилов – да се отложи разискването и гласуването на чл. 11. Имаше такова процедурно предложение.
Господин Дилов, поддържате ли направеното предложение? (Шум и реплики.)
Господин Любен Дилов оттегля предложението си за отлагане.
Пак сме на територията на чл. 11 – направено е предложение... (Реплики.)
Имате думата, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Аз не знам какви са аргументите на колегата Дилов. Аз бях абсолютно съгласен с разумността на неговото предложение и се учудвам защо той го оттегля. Така или иначе, правя формално предложение същото като това, което той беше направил – разискванията и гласуванията по този текст да бъдат отложени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението за отлагане на разискванията, следователно и на гласуването по чл. 11. Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 76, против 38, въздържали се 23.
Процедурното предложение е прието. (Шум и реплики в залата.)
Не виждам искане за прегласуване, освен че чувам тази дума в залата. Няма направено предложение.
Господин Владимиров, Вашето предложение ще бъде гласувано, когато се гласува и самият текст.
По чл. 12 има предложения от народни представители, които са подкрепени по принцип.
Има предложение на народния представител Тодор Батилов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 33, против 38, въздържали се 55.
Предложението на народния представител Тодор Батилов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Камен Костадинов и Несрин Узун, което също не се подкрепя от комисията. (Реплики.)
Моля, отразете в протокола, че господин Камен Костадинов оттегли предложението.
Следователно, поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 12, така както го докладва председателят на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 111, против 4, въздържали се 3.
Член 12 е приет.
Преминаваме към гласуване на чл. 13.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Яне Янев относно т. 2, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 22, против 53, въздържали се 45.
Предложението на народния представител Яне Янев в тази му част не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов относно т. 2, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 31, против 40, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да направя предложение за прегласуване, за да обясня на хората, които не бяха в залата, когато дебатирахме. Става дума за разширяването на новите курортни територии и курортните комплекси в съществуващите градове - новите постройки задължително да бъдат правени с представен договор с действаща пречиствателна станция, а не там където има инфраструктура. Това е едно и също предложение, което сме направили и ние с колегата Батилов, и Борислав Великов и Долорес Арсенова, и Евдокия Манева: въведен в експлоатация – пречиствателна станция за отпадни води. Имахме голям спор тук, просто ви обръщам внимание за какво става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов. Има абсолютно същото предложение и на народните представители Захари Георгиев; Борислав Великов и Долорес Арсенова; и Евдокия Манева. Те са с едно и също съдържание, гласуването ще реши въпроса с предложенията на тези народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 41, против 22, въздържали се 75.
Предложението на тази група народни представители, макар и направено самостоятелно или колективно, не се приема.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, няма да изтъквам никакви доводи повече, казал съм много при дебата. Само ви моля да прегласувате отново това предложение, което току-що отхвърлихте, направено от двама бивши министри на екологията. Върху това искам да ви обърна внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложенията на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов; Захари Георгиев; Борислав Великов и Долорес Арсенова; и Евдокия Манева в неприетата им част, тъй като са с едно и също съдържание.
Гласували 143 народни представители: за 47, против 28, въздържали се 68.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 13, така както ни се представи от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 111, против 8, въздържали се 6.
Член 13 е приет.
Отрицателен вот – госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, гласувах против, защото ние току-що приехме един абсолютно формален текст, който не решава най-важния проблем по Черноморското крайбрежие - пречистването на водите. Ние гласувахме, че ако има наличие на необходимата техническа инфраструктура, то можем да разрешаваме изграждане на курортни комплекси.
В момента по Черноморското крайбрежие има 26 пречиствателни станции, които обаче не решават проблема с пречистването на водите на комплексите. По никакъв начин не можете да задължите строителите на големите хотели да участват, да подпомогнат общините в изграждането на пречиствателните станции, в тяхното разширяване, ако ние не ги задължим, когато пускат в експлоатация един хотел, да имат договор за пречистване на водите с действаща пречиствателна станция, да имат съучастие в решаването на този проблем. Точно това беше нашето предложение. В момента ние ще продължим да разрешаваме да се изграждат такива съоръжения, без да имаме пречиствателни станции. Всичко ще бъде оставено на гърба на държавата и през следващите 10 години ще решаваме този проблем. Туристите ще наблюдават какво става с Черното море и ние ще си опропастим тази курортна зона.
Беше абсолютно необходимо да се гласува предложението по ал. 2, за да създадем стимул да се решава този проблем. Направихме голяма грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с чл. 14.
По него има предложения на народни представители, които се подкрепят. Единствено предложението на народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 30, против 22, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 14, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 3.
Член 14 е приет.
По чл. 15 има предложения от народни представители, които се подкрепят от комисията.
Поставям на гласуване чл. 15, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Член 15 е приет.
По чл. 16 има предложение от Тодор Батилов и Любен Дилов, което по т. 1 не се подкрепя от комисията.
Струва ми се, че и предложението на народния представител Захари Георгиев по т. 1, което не се подкрепя от комисията, е с едно и също съдържание.
Поставям на гласуване предложението на Тодор Батилов и Любен Дилов, както и предложението на Захари Георгиев в неприетата им част.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 23, против 41, въздържали се 52.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, явно ви влече инерцията на гласуването. Моля да чуете внимателно това, което предлагаме няколко групи народни представители. Искаме при обсъждането на големи инвестиционни проекти в общините да се допуска участието на юридически лица – неправителствени организации, тоест фондации, заявили предварително в общината писмено своя интерес. С това гласуване вие отрязвате всички екологични организации, които биха искали да участват в обсъждането на голям инвестиционен проект по Черноморието и неговото реализиране. Каква е логиката да не участват? Те не гласуват, не решават “за”или “не”. Просто участват. Не виждам защо го правите. Искам прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението на тази група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 37, против 46, въздържали се 44.
Предложението и този път не се приема.
Поставям на гласуване чл. 16, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 7.
Член 16 е приет.
По чл. 17 има предложение от народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов.
Захари Георгиев е оттеглил своето предложение.
Има и предложение на народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова.
Комисията предлага чл. 17 изцяло да отпадне, но има предложения на народни представители. Трябва първо да гласуваме тях и тогава да гласуваме предложението на комисията.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): И ние оттегляме своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има и предложение на народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): И аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението на Ангел Тюркеджиев и Борислав Великов е оттеглено.
Има предложение на Георги Божинов и група народни представители. Вие оттегляте ли предложението си? То е след думите “Закона за горите” да се добави “и Закона за водите”. Добре, оттегляте го.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане изцяло на чл. 17.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Член 17 отпада.
По чл. 18 на вносителя (на стр. 29) има предложение на народния представител Яне Янев, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение на Тодор Батилов и Любен Дилов, което е идентично с предложението на господин Янев.
Има предложение на Захари Георгиев, което е оттеглено.
Има предложение на Борислав Великов и Долорес Арсенова. Предложението е абсолютно същото, както предложенията на предните народни представители.
Предложението на Евдокия Манева е същото.
Следователно поставям на гласуване предложенията на Яне Янев, Тодор Батилов и Любен Дилов, Борислав Великов и Долорес Ареснова, и на Евдокия Манева.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 26, против 31, въздържали се 59.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Има думата за процедурно предложение за прегласуване госпожа Евдокия Манева.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, това уточнение, което правят четирима-петима народни представители, е абсолютно наложително, защото след приемането ни в Европейския съюз в Закона за защитените територии и в Закона за биологичното разнообразие бяха вградени текстове, които са елементи на европейското законодателство, създаващи една по-специална процедура, свързана с оценка на въздействието върху околната среда на защитени обекти в територии, които имат специална защита, каквито представляват зона „А” и зона „Б”. Може да има приети общи устройствени планове, в които ще се наложат определени корекции, точно поради защитата, включително и на обекти със световно значение, и за опазване на природата, затова те просто не могат да бъдат пренебрегнати. По тази причина се налага да бъдат дописани двата закона и да бъде вградена тази процедура. Така или иначе ние това трябва да го направим, искаме или не искаме.
Ако сега го приемем по този начин, по който сме го направили, все едно на един по-късен етап трябва да отразим тази процедура. Съвсем скоро приемахме измененията в Закона за биологичното разнообразие и тази специална процедура не може да бъде изключена. Затова в случая е просто наложително да направим тази добавка.
Затова, моля ви, подкрепете нашите текстове. Те ще се вградят в основния текст, който предвижда съобразяване със Закона за устройство на територията, и с всичко, което е предвидено в общия устройствен план, но с акцент към специалната защита на тези територии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Поставям втори път на гласуване предложението на тази група народни представители.
Гласували 120 народни представители: за 28, против 45, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 18, който става чл. 17, както се предлага от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 11.
Член 17 е приет.
Преминаваме към следващата Глава четвърта „Устройство на крайбрежието”.
Моля, гласувайте наименованието на Глава четвърта.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава четвърта - „Устройство на крайбрежието” е прието.
Комисията предлага чл. 19 да отпадне, тъй като съдържанието му е отразено на друго място.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 19.
Гласували 107 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 6.
Член 19 отпада.
По чл. 20 има доста предложения.
Предложение на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов, което по т. 1 не се подкрепя от комисията.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов в неприетата му част.
Гласували 111 народни представители: за 22, против 42, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 10, против 37, въздържали се 45.
Предложението на тези народни представители не се приема.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, аз не обявих Вашето предложение, защото тук е отразено и така беше докладвано, че предложението Ви е отразено в редакцията на чл. 19, ал. 5.
Заповядайте, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Вие основателно не го подлагате на гласуване, защото е отразено, че предложението е прието. Моята процедура е свързана с констатацията, че всъщност предложението не е прието. Твърди се, че то е прието в редакцията на чл. 19, ал. 5. Ние току-що отменихме чл. 19, а в чл. 19 никога не е имало ал. 5. Не е включен и в чл. 9, ако приемем, че го има този текст.
Става дума за това, че устройствената схема е най-важният първоначален документ, който регламентира по какъв начин ще се развива Черноморското крайбрежие и просто не може да не подлежи на оценка на въздействие върху околната среда. То е свързано с новите изменения в Закона за биологичното разнообразие и в Закона за опазване на околната среда. Това изискване трябва да бъде вградено в този текст. Не бива да пренебрегваме този важен момент.
Едно от най-важните изисквания, които ние сме подкрепили в международните документи, е задължителното интегриране на политиката по опазване на околната среда в политиките по отделните сфери на развитие на икономиката и обществения живот. Това е особено важно за Черноморското крайбрежие. Затова настоявам този текст наистина, а още повече има подкрепа от комисията по принцип, да намери своето отражение в текста на чл. 20. Предстои да бъде гласуван текстът по новата номерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, тъй като чл. 19 отпадна.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Той няма да бъде и в сегашния чл. 20. Никой не знае кой ще бъде чл. 19, но аз ще проследя в следващите текстове дали наистина го има този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване чл. 20, така както е по вносител, който става чл. 18 и се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 90, против 7, въздържали се 4.
Член 20, който става чл. 18 и е по вносител, е приет.
По чл. 21 по старата номерация има предложение от народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов, което не се подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на тези двама народни представители.
Гласували 100 народни представители: за 22, против 30, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 21, който става чл. 19 и би следвало тук, госпожо Манева, Вашата пета алинея... (Реплика от народния представител Евдокия Манева.)
Там, но и с други думи. Не е точно, но съдържанието е близко до Вашето, нали така? Да.
Моля, гласувайте чл. 19 по новата номерация.
Гласували 112 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 4.
Член 19 е приет.
Ще продължим с гласуването по този закон утре в 9,00 ч.
Както съобщи и председателят на Народното събрание господин Пирински, утре след парламентарния контрол ще продължим със Закона за електронните съобщения.
Няколко съобщения:
На парламентарния контрол ще отговарят заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин, заместник министър-председателят и министър на държавната политика Емел Етем, министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров и министърът на земеделието и горите Нихат Кабил.
Комисията по гражданско общество и медиите днес заседава в 14,30 ч.
Комисията за борба с корупцията заседава днес от 14,30 ч.
Правната и други комисии също имат заседания.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,56 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов
Мирослав Мурджов