Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
 
Секретари: Борис Николов  и Десислав Чуколов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги народни представители, преди да пристъпим към приемане на програмата за тази пленарна седмица искам да ви приканя да отбележим една дата – 24 април, която отбелязва трагични събития в Армения със загубата на стотици хиляди човешки живота, с масово изселване на арменци по цял свят, включително и в България. Една трагедия, с която е било съпричастно и е съпричастно днес човечеството по цял свят.
Нека с едноминутно мълчание почетем паметта на жертвите с разбирането, че това никога повече не бива да се повтаря. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Има думата господин Бойко Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-председател!
„ДЕКЛАРАЦИЯ
от групата на народните представители
 от Българския народен съюз
Вчера, 24 април, се навършиха 92 години от трагичната за арменското население в Османската империя 1915 г. Оттогава до 1922 г. жертви на варварските кланета в Турция станаха над милион и 500 хиляди арменци, около един милион бяха прогонени от родните им места, а имотите им бяха разорени и впоследствие конфискувани.
Българската държава и българският народ, преживели петвековно робство, се отнесоха състрадателно към съдбата на бежанците. Над 65 хиляди спасени арменци се приютиха в свободните български предели.
Всички тези драматични събития бяха запланувани, организирани и проведени от тогавашната турска власт, за които деяния има неоспорими исторически факти и автентични документи.
Избиването на население по време на война или в мирен процес, което няма участие в бойни операции и военни действия, отговаря напълно на състава на постановителните актове на Организацията на обединените нации, а именно Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г. и Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на престъпления срещу човечеството от 1968 г.
Дошло е време и българското Народно събрание да приеме декларация, осъждаща геноцида над арменците в Османската империя през периода 1915-1922 г. и на българите през Априлското въстание в 1876 г., Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г. и след втората Балканска война през 1913 г. Справедливата оценка на събитията от историческото наследство на държавите в Европейския Югоизток има огромно значение за неговото спокойно и мирно бъдеще.
Познаването и еднаквата оценка на трагичните моменти от общото ни минало ще спомогне за развитието на добросъседските отношения на Балканите и в региона.
Приемането от Република България на декларация относно геноцида срещу българите и арменците в Османската империя и новият прочит от страна на Република Турция на драматичните събития през ХІХ и ХХ век ще внесе европейски климат в междудържавните ни отношения и ще даде напредък на преговорите за членство на Република Турция в Европейския съюз.
Народните представители от ВМРО, Българско национално движение и от Български народен съюз внасят проект за решение на Народното събрание за осъждане геноцида, извършен от Османската империя над българския народ и арменците, и призоваваме колегите от всички парламентарни групи да ни подкрепят. Благодаря. (Ръкопляскания от БНС и независимите народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Дилов има думата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С недоумение забелязвам липсата на цяла парламентарна група в момента и смятам, че това най-малкото не е добър тон.
Искаме днес от името на Парламентарната група на ОДС да припомним няколко дати, факти и чужди думи.
Преди 92  години на днешните дати започва безпрецедентният дотогава в историята на човечеството геноцид срещу арменския народ.
Преди около 70 години един човек заявява: „Някой спомня ли си избиването на арменците?”. Този човек е ефрейтор Шикелгрубер, известен по-късно на света като Хитлер. Преди една година българският парламент за пореден път отказа да приеме декларация, осъждаща геноцида на арменския народ.
Уважаеми колеги, ние в „Гергьовден” и ОДС можем да приемем много от греховете на българската политика днес, но категорично не желаем да сме част от парламент, отказващ признаването на един безспорен факт. Не бихме искали да носим срама заради нежеланието България официално да признае първия за ХХ век геноцид – изтребление, проправило пътя и на Холокоста, и на Червените кхмери, и на Културната революция в Китай. Престъпление срещу човечеството, повторило се след това в Руанда, Уганда и Босна.
Европейският парламент и Съветът на Европа признаха и осъдиха избиването на арменците. Че това е именно геноцид, а нещо друго, е официално признатото становище на Франция, Кипър, Русия, Гърция, Белгия, Швейцария, Полша, Латвия, Ватикана, Италия и Великобритания. Извън Европа държави като Аржентина, Австралия, Канада, Уругвай и Бразилия също официално признаха и осъдиха изтреблението на арменците и прогонването им от земи, които те са обитавали повече от осем века.
Конгресът на Съединените щати призна геноцида през 1975 г., при което задължи американските президенти да отправят съболезнователно послание към арменците по света всяка година на 24 април.
Парламентът на християнска България мълчи и отхвърля всеки опит да се приеме декларация по този повод, всеки опит да се признае, че през 1915-1922 г. един от най-старите християнски народи бе подложен на безпрецедентно в историята на света до този момент гонение и избиване.
Срамното заседание на Четиридесетото обикновено Народно събрание на 10 май 2006 г., когато бе отхвърлена декларацията, внесена от „Атака” и подкрепена от цялата опозиция, всъщност на практика се повтаря при откриването на всяка сесия през 2007 г. – мълчаливо, като новата декларация просто не се внася в дневния ред.
Неудобно ни е дори да коментираме възможните мотиви на мнозинството. Нека ги обяснява то. Нека днешните царисти обясняват защо се противят да признаят онова, което е направил бащата на Симеон Втори, отваряйки границата на България, за да спаси от изтребление една немалка част от арменците.
Ние в ОДС заявяваме, че не сме част от това! Ние само се надяваме на вразумление на управляващото днес мнозинство. Надяваме се също така, че Бог вижда и припомняме думите му: „Истината ще ни направи свободни”.
Припомням ви и думите на Адолф Хитлер: „Някой спомня ли си избиването на арменците?”. Благодаря. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители! Аз искам да припомня само това, което българският парламент не прие миналата година. Преди малко колегата Дилов всъщност го припомни – става дума за проекта за декларация, който беше внесен от Парламентарната група на “Атака” и който беше отхвърлен тогава от Народното събрание в лицето на неговото мнозинство.
Днес, разбира се, можем да отчетем с паметни слова тази кървава годишнина от избиването на един милион и половина арменци. Въпросът е какво правим на дело обаче? Защо българският парламент до ден-днешен се бави и не иска да приеме в лицето на управляващото мнозинство тази декларация, не иска да признае геноцида, избиването на милион и половина арменци?
По същия начин българският парламент вероятно ще реагира и на проекта за решение, което ние от нашата парламентарна група готвим. За мен е много интересно да видя каква ще бъде реакцията на мнозинството. Става дума за проекта за решение за признаване на геноцид избиването на тракийските българи през 1913 г. от турската държава. Този геноцид трябва да бъде признат от българския парламент, но аз се съмнявам, че в този състав това управляващо мнозинство ще го признае. Отново ще бъде отхвърлено, предполагам, защото ние имаме днес за управляваща партия една партия, която защитава интересите на държавата Турция – това е ДПС. Както виждате, днес представителите на тази партия не присъстват и не почетоха със ставане на крака избиването на милион и половина арменци.
Какво говори това? – Че ние имаме за управление една небългарска партия, която поставя интереса на чужда държава над българския национален интерес. Не че това е новост, не че го казвам аз за първи път, не че нашата парламентарна сила за първи път го изтъква, тук въпросът е, че в поведението на тази партия вече виждаме неопровержимо доказателство за служенето на чужди интереси. Пак повтарям, тя е управляваща партия. Някой ще каже съуправляваща, аз казвам основна управляваща партия, която държи основния икономически ресурс на България и обръчите от фирми – антиконституционната, небългарската и вече доказано служеща на турските държавни интереси партия ДПС. Ето това е управлението днес на България. Няма защо да се чудим тогава, че се стига до такива абсурди, като разпространената вчера информация, че някаква си фондация в Германия щяла да ревизира Баташкото клане. Това е скандал, който вероятно тепърва ще се разгаря в България и за него ще се говори, но аз не се учудвам, че се стига до такива абсурди. Спомняме си преди години, че беше предложено да се издигне паметник на българоубиеца Сюлейман Паша. Имаше и други безумни предложения. Всички тези пробвания, сондирания на българското обществено мнение стават възможни само защото те съществуват в среда на национален нихилизъм, който се развиваше в България през последните години. Бяха принизявани факти от българската история, беше насаждано и налагано едно мнение, че у нас не е имало турско робство, а едва ли не турско присъствие. Бяха направени опити да се ревизират и пренапишат учебниците по история преди години.
Цялата тази нездрава среда позволява днес съществуването на това положение – да се управляваме от една партия, която, първо, не е в залата, когато се почита арменският геноцид, и второ, остро спори на Председателския съвет дали въобще да бъде вкарана такава точка в дневния ред – почитане със ставане на крака на арменския геноцид.
Това е изключително тревожно положение, дами и господа народни представители, и аз съм убеден, че българското обществено мнение ще реагира остро на поведението на управляващата партия ДПС.
Аз се обръщам с призив към съуправляващите партии – БСП и НДСВ – да се разграничат от поведението на своя коалиционен партньор и да го осъдят. Иначе ще остана с впечатлението, че те одобряват арменския геноцид.
Във връзка с нелепата история около ревизията на Баташкото клане, по-точно отричането на фактите, че е имало такова клане, Парламентарната група на “Атака” вчера внесе в деловодството на Народното събрание поправка в Наказателния кодекс. Аз ще я цитирам, защото трябва да е ясно за какво става дума. С една нова точка в чл. 108 от Наказателния кодекс ние предлагаме да се инкриминира, да се санкционира от закона проповядването на всяка идеология, която поставя под съмнение или се опитва да опровергае по какъвто и да е начин геноцида на българите в исторически обитаваните от тях земи по време на турското робство от ХІV век до 1913 г.
Смятаме, че внасянето на тази поправка в Наказателния кодекс е изключително необходимо, особено като се имат предвид сега опитите за спекулации с нашата история в днешния ден, като се има предвид и нихилизмът, който се демонстрира от съуправляващата партия ДПС по отношение на исторически факти в българската история. Настояваме, господин председател, тази поправка да влезе колкото може по-бързо в дневния ред, да стигне до пленарната зала и настояваме да бъде гласувана. Пак повтарям, ние искаме инкриминиране на действията и думите на всеки, който опровергава геноцида на българския народ под турско робство през цялото време на съществуването на това робство. Само по този начин можем да пресечем и по-нататъшни опити за спекулации с българската история, гаври с паметта на мъчениците, избивани от турските варвари по време на турското робство, и ще сложим точка на подобни опити да се обърква мисленето на българите. Защото няма нищо по-лошо от това да подменяш историята си. Една нация, която омаловажава или подменя историята си, просто няма бъдеще.
Така че моята лична молба като председател на група, господин Пирински, е да придвижите нашата поправка в Наказателния кодекс и по този начин българският парламент да покаже  отговорно отношение към всички опити за спекулация с нашата история. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в ПГ на “Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сидеров, аз вчера придвижих вашето предложение. То е отправено до Комисията по правни въпроси, така че вашите представители в комисията трябва да се постараят то да бъде разгледано в комисията възможно най-бързо. (В залата влизат народните представители Юнал Лютфи и Лютви Местан.)
Господин Местан, имате думата.
След господин Местан ще говори господин Малинов.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да заявя следното.
Изразявам съжалението на своите колеги, че последващите декларации от името на парламентарни групи потвърдиха съмненията ни, че зад ритуала на едноминутното мълчание стои поредният опит българският парламент да влезе в ролята на орган, който да раздава исторически оценки. (Шум и реплики, тропане по банките в опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля ви за тишина, колеги!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това няма нищо общо с чисто хуманната страна на въпроса. От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи ние изразяваме съпричастност с трагедията на всички народи (шум и реплики в опозицията) и групи от хора, които са били жертва на насилие. (Парламентарните групи на “Атака”, ОДС и ДСБ напускат залата.)
Мисля, че тук имаме немалки основания, които извират от съвременната и най-нова история на България, да бъдем носители все още на живата болка за събития, които са се случили не преди 100, а преди 20-ина години. Така че категоричната позиция на Движението за права и свободи е, че българският парламент не може да влезе  в ролята на орган, който да раздава исторически оценки за събития, които не са получили своята консенсусна категорична оценка от историците, които би трябвало да имат водещата дума по този въпрос.
Днес между тези две държави – Република Турция и Армения, тече диалог за установяване на историческата истина във връзка със събитията, които цитираме днес. Мисля, че една непредпазлива намеса на българския парламент не е добър стил.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи още веднъж изразяваме съпричастност с болката, но повтарям, на всички народи. Но се разграничаваме от опитите исторически събития, които не са намерили своята категорична оценка, да не бъдат вкарани в политическия дискурс на съвременна България, защото историята, миналото не може да бъде източник за извличане на политически дивиденти и за реализиране на политически цели особено във връзка с актуалното предстоящо събитие - предстоящите първи избори за български представители в Европейския парламент.
Ако имаме политическата воля да отсеем, да абстрахираме отношението ни към едно или друго събитие от мръсните си политически цели, едва тогава българският парламент може да има консенсусна оценка – оценка, която да се предшества обаче от истината, която ще се чуе от историческата наука, от историографията. Парламентът не е такъв компетентен орган. Ние не се чувстваме компетентни.
Освен това, смешен ми изглежда плачът на парламентарни групи, които отричат Холокоста, но ронят сълзи за трагедията във връзка с други исторически събития. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Малинов, преди да Ви дам думата, само една дума и към Вас, и към колегите, които напуснаха залата. (В пленарната зала влизат народни представители от опозицията.) Моля ги да заемат местата си в залата, за да можем да продължим и с изявления, които желаят да направят парламентарните групи. Беше отправен апел към Парламентарната група на Движението за права и свободи да бъде в залата. Смятам, че този апел има стойност само, ако онези, които го отправят, се придържат към същото разбиране.
Имате думата, господин Малинов. Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми дами и господа, изключително ми е трудно да отправя това обръщение днес към част от българския парламент, която отсъстваше, когато отдавахме почит към жертвите на арменския геноцид – депутатите от ДПС.
Искам да изкажа дълбокото си възмущение от поведението на Движението за права и свободи и от арогантната реч на господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Какво арогантно?
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Той си позволи да говори за възродителния процес и да го сравнява с отношението към това, което се е случило в неговата, щях да кажа, империя – с това, което е станало в Турция преди толкова години.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Чия империя!?
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Той си позволи да прави аналогия между поведението на турската и българската държави, след като всички знаят, че виновниците за възродителния процес бяха заклеймени от българското общество, бяха направени компенсации и българските демократи, българските граждани са изразили недвусмислено и многократно отношението си към възродителния процес.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Защо не са осъдени?
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Такава арогантност аз никога не съм очаквал от лидер на ДПС – публично да направи връзката между поведението, повтарям, на българската държава и Република Турция по две толкова различни неща.
Днес Движението за права и свободи символично напусна българския парламент! Днес Движението за права и свободи даде ясния знак, че не е българска партия. Вие застанахте на позицията на турската държава! Вие дори отказахте да изразите онова елементарно чувство на солидарност, което е отвъд религиите, отвъд българи, турци и арменци, да отдадете почит на хора, загинали от насилствена смърт! И вие знаете, че това е така.
Вие днес показахте, че в решаващи моменти ще застанете на позицията на турската държава. Вие днес показахте, че в решаващи моменти, вероятно и в Европейския парламент, ще застанете на позицията на турската държава.
Никой, поне от ДСБ, нямаше намерение да говори по този начин. Вашето поведение ни провокира. Вашето поведение ни даде пълни основания да твърдим, че в България има политическа партия, която смята да защитава интересите на Турция в Европейския парламент. Аз ви питам, когато този въпрос се постави в Европейския парламент, вие как ще се държите там?
Искам да ви питам и още нещо. Давате ли си сметка, че вашата Република Турция никога няма да бъде член на Европейския съюз, ако не признае арменския геноцид? (Ръкопляскания в ДСБ и КА.) Няма да може да си мисли дори за това. Давате ли си сметка за това? (Ръкопляскания от ДСБ и КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Много често парламентарните дебати се развиват по своя вътрешна логика, но тя винаги е свързана с времето и мястото, в което те се провеждат.
Днешната логика е предизборната логика и това пролича от изказванията, включително и на преждеговорившия кандидат за представител в Европейски парламент. (Реплика от ДСБ.)
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Какво от това?
МИХАИЛ МИКОВ: Върху едни факти, върху един акт се прави опит да се гради една платформа, която е платформа за европейските избори, която да изрази отношението към Турция и нейното приемане в Европейския парламент. Слава Богу, пропусната е темата за Русия, но аз мисля, че през следващите дни и седмици, за съжаление, тя ще присъства в нашия парламент.
Уважаеми дами и господа, изборната ситуация (реплики от ДСБ) не е основание представители на опозицията да използват историята за търсене на свои аргументи за изборите. Защото лицемерен е актът на почит към жертвите, когато това се вплита в тясно политическия момент на предстоящите европейски избори. (Реплики в опозицията.)
Да, в България има случаи на национален нихилизъм, но в същото време тече един доста силен националпопулизъм и поне няколко фракции се опитват да го вземат на свое въоръжение за спечелване на доверие в хората, за раздухване на интерес към тази тема. Българските граждани сами виждат кои са тези фракции, които използват националпопулизма в своята предизборна кампания.
Уважаеми дами и господа, всеки акт на българския  парламент трябва да ляга на една обществена и принципна позиция. Тогава, когато позицията е тяснопартийна или тясновремева, свързана с определени политически събития, каквито са предстоящите избори (реплики в опозицията), тя олеква. И всякакви подвиквания и изпускания на нервите са само въпрос на политическо безсилие за алтернатива пред днешното българско общество в Европа (шум и реплики), а не ясна и принципна позиция, заемана от по-голямата част от българските граждани.
Уважаеми дами и господа, ние от Коалиция за България призоваваме (реплики от КА) да не бъде използвана парламентарната трибуна, включително от кандидати за представители в Европейския парламент за развихряне на базата на историята, пак казвам, на националпопулизма, на вражда в българското общество (реплики от КА), която рано или късно се връща към тези, които са тръгнали да използват и разиграват политически тези теми.
Аз смятам, че ние в мнозинството имаме достатъчно разум и политическа отговорност да не допуснем такъв тип използване на определени факти от историята за изграждане на актуални политически платформи. За това бих призовал и представителите на опозицията. Благодаря ви. (Викове: “Браво!” от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По време на Председателския съвет господин Пирински ни запозна с предложението на народния представител Рупен Крикорян. Това предложение беше ние да почетем жертвите на нашия арменски братски народ, защото смело мога да кажа, че тези повече от 40 хил. арменци, които бяха приютени и живеят в България, са напълно инкорпорирани в нашето общество.
Един от мотивите ни беше да преодолеем загубата на парламентарно време, да преодолеем използването на този факт за политическа пропаганда, което, за съжаление, се случи. (Реплики в ДСБ.)
Аз няма да споря кое е истина и кое е лъжа. Истина е, че тези над милион хора са загинали и ние сме длъжни да се преклоним пред тях, което предложи господин Крикорян. Аз благодаря на всички вас, народните представители, които останахте в залата и се изправихте, за да уважим техния погубен живот.
Това, което искам да кажа, е, че НДСВ като политическа сила следва практиката, поставена от нейния лидер, от неговите предшественици – неговите баща и дядо, а тази практика не е на празни думи и празни декларации. Тази практика е на действие. Както ви каза господин Любен Дилов-син, вместо да дава декларации, навремето цар Фердинанд е отворил българските граници – направил е нещо реално в защита на българските арменци. Благодаря.(Викове: “Браво!” от ДСБ и ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители, пристъпваме към приемане на програмата за работа на Народното събрание за периода 25-27 април 2007 г.
Проектът за програма е следният:
1. Прекратяване пълномощията на народен представител.
2. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
5. Второ четене на Законопроекта за електронните съобщения  – продължение.
6. Първо четене на Законопроекта за съдебната власт.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
9. Второ четене на Законопроекта за електронното управление.
10. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, приет от Народното събрание на 23 март 2007 г. и върнат с Указ № 105 на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
11. Парламентарен контрол.
И две уточнения:
Точка шеста - първо четене на Законопроекта за съдебната власт, да бъде точка първа на утрешното пленарно заседание, за да може и да извършим гласуването в петък, в началото на деня, и да тече срокът за предложения за второ четене.
Второто уточнение, уважаеми колеги  –  другата сряда, първият пленарен ден, няма да бъде предшестван от вторник, работен ден. Следващият вторник е празник, затова предложенията, които групите или отделни народни представители ще правят по ал. 3 и 7 на чл. 40, тоест за включване в дневния ред и за точки като първи ден от новия месец, да се направят до петък, 27 април 2007 г., до 14,00 ч.
С тези две уточнения, моля гласувайте този проект.
Гласували 127 народни представители: за 115, против 11, въздържал се 1.
Програмата е приета.
Има предложение по ал. 3  –  предложение от Коалиция “Атака”, за включване на точка за избиране на заместник-председател на Народното събрание.
Господин Шопов, заповядайте, за да представите точката.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, вече седем месеца, през които Коалиция “Атака” няма свой заместник-председател в Народното събрание. Многократно от тази трибуна и на Председателския съвет, и в частни разговори е дискутиран този въпрос, който може да стигне до своето съвсем просто и лесно решение. Тоест да бъде дадено дължимото на партия “Атака” и Коалиция “Атака” - да бъде избран неин представител, с което Народното събрание като ръководство ще придобие своята завършеност и легитимност.
За да се стигне дотук, се мина през сложни разговори и спорове относно възможностите за това действие, за този акт по съществуващия правилник. Прие се, че правилникът трябва да бъде изменен, което според нас беше ненужно. В крайна сметка процедурата стигна до този момент, когато ние по чл. 40, ал. 4 вкарваме това наше предложение. Друг е въпросът, че това предложение би следвало да бъде внесено от самия председател на Народното събрание.
Моля ви, щом така беше прието на Председателския съвет и от председателя Пирински, да уважите нашето искане и да гласувате за включване на предложението ни по чл. 40, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като точка първа в дневния ред. Това може да стане, понеже има един организационен въпрос – устройствен въпрос за Народното събрание, полагането на клетва или всъщност беше освобождаване на народен представител, каквато е точка първа, да бъде внесено. Ако не, алтернативно поставям нашето предложение, както бъде прието, като точка втора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение за включване в седмичната програма на предложената точка.
Гласували 109 народни представители: за 46, против 28, въздържали се 35.
Предложението за включване на точката не се приема.
Господин Шопов, заповядайте – предложение за прегласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, касае се за нещо съвсем регулярно, което просто ще намали напрежението в много голяма степен - такова напрежение, което се създава чрез прилагането на двойни стандарти предвид на обстоятелството, че една парламентарна група няма свой представител в Председателството на българското Народно събрание.
Считаме, че това е в интерес на издигане на имиджа на Четиридесетото Народно събрание. Считаме, че това е нещо, което не е политически въпрос. То е нещо, което е решено още на първото заседание на българското Четиридесето Народно събрание, тоест всяка политическа сила и парламентарна група да има свой заместник-председател.
От друга страна, изчистиха се някои от проблемите, които възникнаха по отношение на други заместник-председатели на Народното събрание, така че тук отпадна спорността и на този въпрос относно един от заместник-председателите на Народното събрание. Нека да не гласуваме инерционно. Нека да не гласуваме ей така против едно предложение, което е от полза на всички и на цялото Четиридесето Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, когато беше дискутиран този въпрос на Председателския съвет, аз зададох въпроса дали са правени консултации между парламентарните групи. Защото такъв въпрос по правило се решава след като има едно разбиране за направените предложения. При всички случаи въпросът е поставен в съответствие с правилника на Народното събрание и следва да се даде ход на този въпрос. Това е моето мнение. Извинявам се, че го изразявам.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 53, против 40, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Следващите две предложения са от народните представители Екатерина Михайлова и Елиана Масева и са за включване в седмичната програма на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Предложения, които бяха направени от Парламентарната група на  Демократи за силна България още преди великденската ваканция.
Не са минали трите месеца, които правилникът изисква за становища на комисиите, затова не мога да подложа на гласуване включването им в седмичната програма, но повтарям апела си към Комисията по земеделието и горите, също и към Комисията по правни въпроси да се постараят още тази седмица да уточнят процедурата за разглеждане на тези законопроекти, за да може пленарната зала възможно най-рано да вземе отношение по очевидно съществуващи практически въпроси на приложението на последните изменения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Виждам, че тук са и господин Калинов, и господин Янаки Стоилов.
Колеги, нужно е, както става ясно в дискусии и в парламентарните групи, тези въпроси да бъдат обсъдени и да бъде намерено евентуално решение, което се счита за обосновано. Зависи как се прецени и от комисиите,  и от консултациите, които ще бъдат проведени, но очевидно въпросите, които се поставят в тези два законопроекта, са актуални.
Следващото предложение е от народния представител Светослав Малинов – проект за декларация относно разправата с демонстранти в Москва и Петербург.
Тук ли е господин Малинов? Желае ли някой да представи предложението за тази точка?
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Малинов за включване на точка в седмичната програма със съдържанието, което съобщих.
Гласували 106 народни представители: за 22, против 46, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Костов, за предложение за прегласуване.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги народни представители! И този въпрос е по същия начин принципен, както този, който предизвика вълнения в залата преди малко. Въпросът е за това да бъдат защитени човешки права и свободи от насилие. Ние, като демократи, трябва да защитаваме хората от  насилието. В случая имаме насилие, употребено срещу мирни демонстранти от страна на властта, приложено асиметрично, ненужно като количество, като репресия – нещо, което осъдиха останалите европейски политически институции и хора.
Съвсем нормално е българският парламент, ако е демократичен, а той показа, че една част от него е демократична, когато тук осъди едно насилие, наистина извънмерно насилие срещу арменския народ, разбира се, в отсъствието само на Движението за права и свободи. Та, казвам, когато беше единен този парламент,  се разбира, че позицията му е продиктувана точно от тези принципни съображения.
Призовавам да прецените вота си отново. Това не е акт срещу Русия, това не е израз на русофобство, това е израз на защита на права на европейски граждани, защото тези хора, които са протестирали в Москва и в Санкт Петербург, са европейци като всички нас. Затова, дайте да ги  подкрепим, ако сме истински демократи.
Призовавам ви да премислите вота си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на прегласуване направеното предложение.
Гласували  102 народни представители: за 22, против 52, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Последното предложение е от народния представител Тодор Батилов за включване на точка – Второ гласуване на Законопроекта за Черноморското крайбрежие.
Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 20 април, по предложение на народен представител, с особено несрещана в  правилника формулировка беше прекъснат Законопроектът за българското Черноморско крайбрежие на второ гласуване, макар че останаха само Преходните и заключителните разпоредби. Този закон е внесен през м. февруари от Министерския съвет с аргументи в мотивите, които съвпадат с всичко това, което съм направил като изказване, и в момента, което ми се иска да повтарям и се получава парадокс.
Как става така, уважаеми колеги, че вие, които сте от ръководещото мнозинство, оставяте един човек от опозицията да защитава Министерския съвет? Не е ли парадокс? Според мен  не,  аз казах съображенията.
Уважаеми колеги, цитирам ви извън всичко друго главните аргументи на Министерския съвет: „Единодушно е становището и на международните институции за необходимостта от предприемане на спешни и специални мерки, насочени към опазване и подпомагане  развитието на крайбрежните райони. Като израз на тази позиция през 1981 г. Европейският парламент прие Европейска харта за крайбрежието. Състоянието на българското Черноморско крайбрежие днес е аналогично на положението на европейските страни отпреди 25 години.  Част от крайбрежието е свръхурбанизирано, състоянието на нормативната уредба е такова, че не може да се противопостави ефикасно на тази заплаха.”
Тогава какви други аргументи трябва да посочим? Минава година и половина, останаха ни само няколко текста. Несъстоятелен е аргументът, че имало текст за дооправяне и комисията трябвало да го оправя. Комисията за година не можа да го оправи.
Колеги, настоявам и ви предлагам – докато аз говоря, се изсипват по хиляда тона бетон по Черноморието. Отговорът е, че в Преходните и заключителните разпоредби е казано – това е обяснението,  че до влизане на закона в сила ще узаконим всичко.
Моля ви да подходим непартийно и да приключим с довършването на второто четене на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували  94 народни представители: за 27, против 12, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми колеги, в писмените си мотиви до председателя на Народното събрание да бъде включен този законопроект посочих правните аргументи, че нашето пресичане, отлагане е неправомерно. Повтарям още аргументи, че не е нито морално, нито политически, нито икономически и от какъвто и да е друг обществен интерес този законопроект да се  бави с години, след това с различни похвати да се отлага и протака неговото приемане. Вече съм склонен и приемам версията, че всичко това се прави заради интереси на групи или отделни личности, които завладяват и съсипват природата покрай Черноморието. Може би затова е и рядко срещано явление този закон понякога да се гласува от представители от управляващите и от опозицията според икономическия им интерес.
Настоявам и ви моля да бъде включен за довършване. За всичко останало ще носи отговорност Народното събрание, но за съжаление тя е само морална, защото изпълнителната власт преди година и половина прехвърли тук отговорността. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 98 народни представители: за 30, против 19, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, ще ви съобщя постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 18-24 април 2007 г.
Проект за декларация на Народното събрание относно бруталната разправа с мирни демонстранти в Москва и Санкт Петербург – вносители са Иван Костов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика, Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за пазарите на финансови инструменти – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии – вносители са Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица – вносители са Николай Кънчев, Мирослав Мурджов и Бойко Ватев. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за обезщетяването на гражданите при отчуждаване на имущества от държавата и общините – вносители са Иван Костов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по земеделието и горите и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Проект за решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.) – вносител е Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс – вносител е Волен Сидеров. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Тристранната конвенция относно трансбалканската система петролопроводи между Република Албания, Република България и Република Македония – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетиката. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2000 г.) – вносител е Министерският съвет. Водеща е  Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2001 г.) – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по образованието и науката и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2002 г.) – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас–Александруполис – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетиката. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори проект за улесняване на търговията и транспорта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по транспорт и  съобщения, на Комисията по икономическата политика и на Комисията по външна политика.
Това са постъпилите законопроекти и проекторешения.
Преминаваме към точка първа от седмичната програма, а тя е:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
До председателя на Народното събрание е изпратено Решение № 378 от Централната избирателна комисия от 19 април 2007 г. Самото решение гласи:
„На 19 април 2007 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, считано от 19 април 2007 г., предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Ваня Чавдарова Добрева, избрана от 23. многомандатен избирателен район София от листата на Коалиция „Коалиция за България – БСП, ПБС, ПД – Социалдемократи, ДСХ, П „Рома”, КПБ, БЗНС – Ал. Стамболийски, ЗПБ”.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 23. многомандатен избирателен район София Володя Иванов Киров от Коалиция за България.
Решението да се обнародва в „Държавен вестник”.”
На 20 април е постъпило заявление от Володя Иванов Киров, което гласи:
„Уважаеми господин председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител от 23. многомандатен избирателен район София-град, за какъвто съм избран с Решение № 378 на ЦИК от 20 април 2007 г.
                                                Подпис: (Володя Киров)”
В тази връзка Народното събрание следва да приеме по служебен ред решение за прекратяване пълномощията на народен представител.
„Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Володя Иванов Киров – народен представител от 23. многомандатен избирателен район София.”
Това са документите към тази точка от нашата програма.
Имате думата. Няма желаещи да вземат думата. Това решение ще гласуваме утре в началото на пленарния ден.
Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЩЕТИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ С КОРАБНО ГОРИВО – 2001 Г.
Има доклад на Комисията по околната среда и водите.
Давам думата на господин Георги Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да пристъпя към становището, искам да направя процедурно предложение, а именно в залата да бъдат допуснати господин Владимир Дончев – директор на Дирекция „Води” към Министерството на околната среда и водите, и госпожа Красимира Горчева – главен експерт в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Давам думата на господин Юсеин за процедурно предложение.

 

АХМЕД ЮСЕИН (ДПС):  Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, натоварен съм от Комисията по правата на човека и вероизповеданията от вчерашното заседание, да ви предложа да гласуваме удължаване на срока с още една седмица за предложения между първо и второ четене на Закона за убежището и бежанците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за удължаване с една седмица на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене на Законопроекта за убежището и бежанците.
Моля, гласувайте. Отново става дума за 80 народни представители, които да подкрепят това предложение.
Добре е тези процедурни предложения да се правят още в началото на заседанието след приемането на програмата, за да вървят в пакет.
Отменете гласуването. Очевидно няма необходимият брой народни представители.
Утре сутринта, господин Юсеин, първата ни работа ще бъде да го гласуваме и това ще бъде навярно подкрепено.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г. № 702-02-14, внесен от Министерския съвет на 27 март 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 април 2007 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с  корабно гориво.”
„По-нататък в становището коректно се посочват всички представители на заинтересованите министерства и ведомства, които са взели участие в заседанието.
От името на вносителя госпожа Никифорова – заместник-министър на транспорта, запозна членовете на комисията с необходимостта от разглеждането и приемането на законопроект за ратифициране на тази конвенция, приета на Междуправителствена конференция, организирана от Международната морска организация през м. март 2001 г. в Лондон.
Прилагането на конвенцията обхваща Световния океан и е част от глобалните мерки на Организацията на обединените нации и Европейския съюз за упражняване на контрол и опазване на морската среда от замърсяване с нефт от кораби при нормалната им експлоатация. Прилага се при щети, причинени от замърсяване с корабно гориво в териториалните води и в изключителната икономическа зона. Изключват се щети от замърсяване, причинени от военни кораби, помощни военни кораби или други кораби на държавите, използвани единствено за нестопански цели на правителствата.
Конвенцията е част от групата конвенции на Международната морска организация, които регламентират гражданската отговорност на корабособствениците,  и  имат за цел да осигурят адекватен международен механизъм за обезщетяване в случаите на произшествия и инциденти.
Република България е  вече страна в по-голямата част от тях: Международната конвенция за гражданска отговорност за щети, причинени от замърсяване с нефт от 1992 г., Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт от 1992 г. и Протокола за изменение  на Конвенцията за ограничаване на отговорността при морски искове  от 1996 г.
Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво от 2001 г., предвижда гражданска отговорност, при която корабособственикът е отговорен за щетите от замърсяване, причинени от  корабно гориво на борда на кораба или произхождащо от кораба, и без наличие на вина от негова страна. Конвенцията също така регламентира и режима на отговорност при инциденти, в които участват два или повече кораби. Корабособствениците носят солидарна отговорност за всички щети, които не могат да бъдат разумно разпределени.
Република България е поела ангажименти на регионално ниво, свързани с опазването на морската среда на Черно море при изготвянето и изпълнението на задълженията, произтичащи от Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване от 1992 г. В тази конвенция са заложени и отговорностите за щети, причинени от замърсяване от кораби.
Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, предвижда и ефективен механизъм за компенсация на щетите от замърсяване, като искът може да бъде директно заведен срещу застрахователя или друго лице, което осигурява финансовата гаранция  за отговорността на регистрирания собственик за щети от замърсяване.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите прие следното становище.
Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Международна конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г. № 702-02-14, внесен от Министерския съвет на 27 март 2007 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Заповядайте, господин Ранчев, да докладвате  становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви:
 
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Международната конвенция относно гражданската  отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г. № 702-02-14, внесен от Министерския съвет на 27 март 2007 г.
Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво от 2001 г. с декларация по чл. 13 от нея. Конвенцията е част от мерките за глобален контрол и опазване от замърсяване на морската среда с нефт от кораби при нормалната им експлоатация. Прилагането й предвижда и превантивни мерки, за да бъдат предотвратени или сведени до минимум такива щети. В обхвата на действието й не попадат военни кораби или такива, използвани единствено за нетърговски цели от съответното правителство. Присъединяването на Република България към конвенцията е необходимо с оглед на по-ефикасното компенсиране на щети от замърсяване с корабно гориво в района на Черно море.
Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме Закон за ратифициране на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагам представителите на министерството да имат готовност да отговорят на въпроси на народните представители, които биха възникнали.
Има ли желаещи да вземат думата по този законопроект? Няма въпроси.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Искам да направя предложение да гласуваме и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще го гласуваме утре, господин Божинов. Очевидно е, че сега не можем да гласуваме и по силата на нашия правилник. Утре ще направим предложението, ще има две гласувания и законопроектът ще бъде приет, по всичко личи, доколкото не предизвиква дискусия.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Вносители са Марина Дикова и група народни  представители.
Има доклад на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Госпожа Алексиева е готова да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви  представя:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 654-01-165, внесен от Марина Дикова и група народни представители
На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2007 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 654-01-165, внесен от Марина Дикова и група народни представители.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Националното сдружение на общините в Република България и на Националната асоциация на действащите председатели на общинските съвети в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Марина Дикова и госпожа Петя Гегова.
Промените,  предложени в параграфи 1 и 3 от законопроекта, са продиктувани от членството на България в Европейския съюз и са насочени към създаване на условия, гарантиращи активното участие на органите на местното самоуправление при провеждане на европейските политики за развитие на местните общности и разработването на проекти за привличане на средства от европейските фондове за реализация на общинските стратегии, програми и планове за развитие.
С предложените промени в § 2 от законопроекта се предлага да отпадне изискването за образователен ценз за кметовете на общини и райони, с което според вносителите се създават ограничения на избирателните права, противоречащи на принципите на Конституцията.
Промените, предложени в § 4 от законопроекта, предвиждат заделяне на средства от целевите субсидии за капиталови разходи за реализиране на програмите, свързани с дейностите по превенция и предотвратяване на последиците от бедствия и аварии.
В хода на дискусията преобладаващата част от изказалите се в заседанието народни представители и представителите на общините изразиха подкрепата си за приемането на предложения законопроект. Наред с това част от народните представители се изказаха против отпадането на изискването за образователен ценз на кметовете, като изразиха становище, че разпоредбите на закона не са в противоречие с принципите на Конституцията и са гаранция за осигуряване на по-добро и професионално управление в общините.
Всички членове на комисията и представителите на общините се обединиха около необходимостта от осигуряване на допълнителен финансов ресурс за реализация на дейностите по програмите за превенция и предотвратяване на последиците от бедствия и аварии, но изразиха категорична позиция, че систематическото място на подобни разпоредби е в законите за бюджета, за защита при бедствия и управление при кризи, а не в Закона за местното самоуправление и местната администрация и осигуряването на средствата за тези дейности не би следвало да е за сметка на целеви субсидии с друго предназначение.
В хода на разискванията бяха направени конкретни предложения за прецизиране на разпоредбите в § 1 и 3 от законопроекта, които ще бъдат взети предвид при подготовката му за второ гласуване.
Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването със 7 гласа “за”, без “против” и 6 гласа “въздържали се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация № 654-01-165, внесен от Марина Дикова и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Дикова, заповядайте да представите мотивите на Вашия законопроект.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Позволяваме си да  представим на вашето внимание един неголям по обем, но за сметка на това важен Законопроект за изменение  и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Действително параграфи 1 и 3 от законопроекта са насочени към новите предизвикателства, които стоят пред българските общини във връзка с членството ни в Европейския съюз. Нашата идея е, когато става въпрос за реализация на проекти по секторните програми и най-вече по Програмата за регионално развитие, тези проекти да не се правят година за година или парче по парче, а да има цялостна концепция за усвояване на фондовете от Европейския съюз, като конкретните насочености, в които общините ще работят и посоките, в които ще се развиват, както и изграждането и усъвършенстването на инфраструктурата да залегнат в програмните документи на общините. Именно за това е и предложението ни за изменение на чл. 21, т. 12, като всички секторни политики, които ще се развиват в съответните общини, да бъдат съобразени с препоръките на европейските политики за развитие на местните общности.
В § 3 се опитваме да конкретизираме § 1, като държим общинските съвети да вземат решения по изготвянето на съответните проекти за кандидатстване за привличане на средства по структурните фондове на Европейския съюз и да контролират процедурите по изготвянето, представянето и кандидатстването с тези проекти, както и да гарантират необходимото съфинансиране, тъй като всички очакваме, че от 2008 г. съфинансирането може да бъде проблем за кандидатстването по усвояването на средствата от фондовете на Европейския съюз.
Действително, когато гледахме на първо четене този законопроект в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, § 2 възбуди най-сериозни дебати, тъй като ние предлагаме да отпадне образователният ценз за кметовете на общините. От какво е продиктувано това наше  предложение? Всички в тази зала познаваме добре българската Конституция и знаем какво гласи чл. 6, ал. 2 от нея, който предвижда, че всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви ограничения на права или привилегии, като съответно са изброени причините - една от които е образованието.
Смятаме, че с налагането на този образователен ценз практически ограничаваме правото на българските граждани да бъдат избирани. Смятаме, че всеки има право да се кандидатира за кмет на община, а гражданите са тези, които следва да преценят дали да подкрепят човек без висше образование за свой кмет или трябва да възложат своето доверие на друг. По тази причина, както и във връзка с известния вам факт, че Конституционният съд вече е сезиран, за да бъде отменена тази норма като противоконституционна, ние предлагаме на вашето внимание още веднъж да разгледаме този текст и действително да отпадне образователният ценз за кметовете.
Що се касае до § 4, той има чисто практическа насоченост, свързана с възникналите в предишните години неприятни събития,  предизвикани от дъждовете, и сериозните проблеми, които възникнаха пред общините във връзка с тези бедствия. Смятаме, че превенцията е много важна  в случая, когато става въпрос за бедствия и аварии и е добре общинските съвети да бъдат задължени да осигуряват такива средства в размер на 2%, за да могат действително да се осъществяват сериозни мероприятия по избягване на последиците от бедствията и авариите. Нямаме никакви претенции дали текстът ще остане в Закона за местното самоуправление и местната администрация, или с преходна разпоредба ще бъде прехвърлен в друг закон. Няма никаква пречка за това. За нас е важно да има такъв текст и действително общините да осъществяват целенасочена превенция по отношение на бедствията и авариите. Благодаря ви.
 ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Заповядайте, господин Гороломов.
ИВАН ГОРОЛОМОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство стана сериозна дискусия по предлагания законопроект. И, както чухме и от мотивите на комисията по представения доклад, и от вносителите на законопроекта, на практика става дума за три групи въпроси.
Първата група конкретизира ангажиментите и задълженията на общинските съвети що се отнася до изпълнение на препоръките и изискванията на европейската политика. И в сега действащия чл. 21, т. 12 от Закона за местното самоуправление текстът е достатъчно общ, достатъчно отворен, и сега той дава възможност на общинските съвети да изпълняват препоръките на Европейския съюз. В същото време аз лично приемам, че едно такова уточнение не е излишно и не би попречило, а по-скоро би конкретизирало ангажиментите и задачите на общинските съвети.
Що се отнася до чл. 52 и създаването на новата ал. 2, също имам известни съображения, че досегашният закон дава такава възможност на общинските съвети. Вие добре знаете, че в досегашната практика общинските съвети са вземали съответните решения за съфинансиране на проекти по предприсъединителните инструменти на Европейския съюз. Но може би аз се съгласявам, че това е още по-конкретен текст и ще заостри вниманието на общинските съвети за по-сериозно отношение към усвояване на структурните фондове.
По отношение на § 4 аз и в комисията изказах своето възражение  струва ми се, че мястото му не е в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Разбирам, че вносителите приемат тази позиция. Имам обаче още едно съображение – дали въобще да правим такъв текст, няма значение в кой закон, и да задължаваме общините в такъв размер да заделят средства от капиталовите разходи за превенции. Защото различните общини са много различни. Например община Казанлък може да няма нужда от 2% превенция за бедствия и аварии, където има една река, която минава през града. Но има една река Тунджа, която минава и отива в територията на община Мъглиж, където създаде сериозни проблеми през 2005 г.
Така че ми се струва недобре да уеднаквяваме сумата, която предлагаме и задължаваме общините да заделят. Защото за една община тя ще бъде замразени средства, а за други общини няма да бъде достатъчна.
И още нещо, в така дадения текст не става ясно как ще смятаме тези 2% - от всички капиталови разходи, които са ситуирани в общинския бюджет, които добре знаете, че са целевите капиталови разходи от републиканския бюджет и капиталови разходи от собствените средства. Може би ако приемем този текст между първо и второ четене в Преходни и заключителни разпоредби и го препратим в друг закон, трябва да доуточним този момент. Аз си мисля, че и сега няма пречка общините, когато уточняват поименните списъци за капиталови разходи, да предвиждат такива средства за превенция.
И, разбира се, гвоздейчето на закона е отпадането на образователния ценз за кметовете на общини. Много е спорен въпросът поне според мен: противоречи ли това на Конституцията или не, ограничаваме ли права на граждани да бъдат избирани или уточняваме на какви изисквания трябва да подлежат тези хора, които се кандидатират за една или друга длъжност? Не искам да влизам в спор дали е противоконституционно или не, но аз лично смятам, че когато един човек управлява един немалък ресурс от средства, би следвало да има поне минимална образователна квалификация. Не че няма и другите примери на кметове със средно образование, които са доказани в своята работа, но явно е, че не сега е моментът да въвеждаме такива изисквания в Закона за местното самоуправление. Аз си мисля, че ще дойде време такива изисквания да бъдат внесени.
И още нещо в типа на противоконституционност. Не е ли противоконституционно да ограничаваме правата на населените места под 250 000 жители да избират своите кметове? Нека се замислим над този проблем и когато гледаме законите за избори на местни органи на самоуправление, да помислим и в тази посока. Миналата година, когато гледахме Закона за местното самоуправление, бяхме внесли едно намаление до 100 човека. Тогава, за съжаление, не се прие в комисията. Аз отново повдигам въпроса - когато гледаме законите за изборите, да се замислим и над този въпрос.
И още нещо. От Коалиция за България като цяло ще подкрепим приемането на този законопроект на първо четене, но когато водихме дискусията миналата година и в комисията, и в работната група, всички в управляващото мнозинство подкрепихме този текст. Дори си спомняте, че ние бяхме готови да го оттеглим на заседанието на комисията и общо решихме да остане. Вероятно нещо се е случило в този период от време. Сигурно има засегнати добри кметове и от НДСВ, и от ДПС, и от Коалиция за България и може би това е наложило внасянето на този текст. Ние ще подкрепим законопроекта на първо четене.
В заключение искам да кажа, че чрез този текст успяхме да стимулираме някои кметове да си завършат образованието, така че да нямат притеснение за в бъдеще, ако има нещо такова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Гороломов.
Има ли реплики?
Има думата за реплика господин Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моята реплика към господин Гороломов се състои в несъгласие към казаното, че тогава всички от управляващата коалиция сме подкрепили въвеждането на образователен ценз за кандидатите за кметове на общини. Аз бях твърд противник на въвеждането на този ценз както в комисията, така и по време на гласуването, защото това ограничава конституционно дадени права и на избиратели, и на избирани. Тъй че не всички, господин Гороломов, бяха привърженици, но имаше хора, привърженици на тази теза тогава, които сега предлагат обратната теза.
Аз все пак се радвам на тази еволюция в тяхното мнение, защото мисля, че така е по-справедливо и за избирателите, и за тези, които ще бъдат избирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика? Няма.
Вашата дуплика, господин Гороломов? Не желаете.
Има ли други желаещи да вземат думата по разглеждания законопроект? Няма.
Обявявам разискванията за приключили. Гласуването ще бъде утре в началото на пленарния ден.
Преминаваме към четвърта точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Една доста отговорна точка с доста законопроекти, разглеждани на първи четения.
Доклад на Комисията по правни въпроси от 17 април. В него са обединени законопроектите за изменение на Наказателния кодекс на следните вносители: Волен Сидеров и група народни представители; Светослав Спасов и Мария Ангелиева-Колева; Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон; Елиана Масева, Екатерина Михайлова и Атанас Атанасов; Минчо Христов и Стела Банкова; Яни Янев, Мая Манолова и Четин Казак; и Йордан Цонев.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Комисията предлага заглавието: „Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс”.
По § 1 има предложение на Светослав Спасов и Мария Ангелиева. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 21 думата „информационна” се заличава. 
2. Точка 22 се изменя така: 
„22. „Компютърни данни” е всяко представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително компютърни програми.”
3. Създават се т. 25, 26, 27 и 28:
„25. „Компютърна мрежа” е съвкупност от свързани помежду си компютърни системи или съоръжения, която дава възможност за обмен на компютърни данни. 
26. „Компютърна програма” е поредица от машинни инструкции, които са в състояние да приведат компютърна система да осъществява определени функции. 
27. „Компютърен вирус” е компютърна програма, която се разпространява автоматично и против волята или без знанието на ползващите компютърните системи лица и е предназначена за привеждане на компютърни системи или компютърни мрежи в нежелани от ползващите ги състояния или в осъществяване на нежелани резултати. 
28. „Порнографски материал” е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения или други действия за възбуждане или удовлетворяване на полово желание на лице, между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм или похотливо показване на половите органи на лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би да прочетете доклада до момента, до който има неприети предложения, господин Стоилов. Не виждам желаещи да се изкажат.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 2. В чл. 108 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „от сто до триста лева” се заменят с “до пет хиляди лева”.
2. В ал. 2 думите „до една година” се заменят с „до две години”, а думите „от сто до триста лева” се заменят с „до три хиляди лева”.”
По § 3 има предложение на Светослав Спасов и Мария Ангелиева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 149 се правят следните изменения и допълнения:
            1. В ал. 3 думите „или представлява особено тежък случай” се заличават.
2. В ал. 5 се създава т. 4:
„4. ако представлява особено тежък случай”.
По § 4 има предложение на Светослав Спасов и Мария Ангелиева за отпадане на параграфа.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя, а именно:
„§ 4. В чл. 150 думите „до пет години” се заменят с „от три до десет години”, а думите „от две до осем години” се заменят с „от пет до дванадесет години”.”
Тук сме отбелязали, че предложение е направено по старата редакция на текста. И тъй като ние отчетохме част от тези предложения при предишните изменения в Наказателния кодекс, те сега стават безпредметни.
По § 5 има предложение на Светослав Спасов и Мария Ангелиева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
„§ 4. В чл. 155 ал. 5 се изменя така:
„(5) Когато деянието по ал. 1-4 е извършено:
1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
2. по отношение на лице, ненавършило 18 години или невменяем;
3. по отношение на две или повече лица;
4. повторно;
5. при условията на опасен рецидив
наказанието в случаите по ал. 1 и ал. 2 е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева, в случаите по ал. 3 – лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет и пет хиляди лева, а в случаите по ал. 4 – лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от сто хиляди до триста хиляди лева.”
По § 6 има предложение на Светослав Спасов и Мария Ангелиева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
„§ 5. Създава се чл. 155а:
„Чл. 155а. (1) Който, за да се установи контакт с лице, ненавършило 18 години за извършване на блудствено действие, съвкупление, полово сношение или проституция, предоставя в Интернет или по друг начин информация за него, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
                       (2) Същото наказание се налага и на онзи, който с цел извършване на блудствено действие, съвкупление или полово сношение, установи контакт с лице, ненавършило 14 години, като използва информация, предоставена в Интернет или по друг начин.”
По § 7 има предложение на Светослав Спасов и Мария Ангелиева – параграфът да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да отпадне.
По § 8 има предложение на Светослав Спасов и Мария Ангелиева, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 6:
„§ 6. В чл. 159 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „произведения с порнографско съдържание” се заменят с „порнографски материал”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Който разпространява чрез Интернет порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Който излага, представя, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал на лице, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) За деянията по ал. 1-3 наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18 години или лице, което изглежда като такова.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „по ал. 1-3” се заменят с „по ал. 1-4”.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) Който държи или набавя за себе си или за другиго чрез компютърна система или по друг начин порнографски материал, за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18  години, или лице, което изглежда като такова, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.”
7. Досегашната ал. 6 става ал. 7.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 7:
“§ 7. В чл. 171 се създава ал. 4:
              “(4) Когато деянието по ал. 3 е извършено с користна цел или са причинени значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до 5 хил. лв.”
“§ 10. В чл. 172а се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
              “(1) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин обекти на авторско или сродно право без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от 1000 до 3000 лв.”
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 думите “деянието по ал. 1 и 2” се заменя с “деянието по ал. 1”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би да спрем дотук, господин Стоилов.
Остават само няколко минути до почивката, но да направя едно уточнение – като казвате “вносителя”, кой се има предвид? Комисията не подкрепя текста на вносителя, но това е обединен доклад от 7-8 законопроекта. Тези текстове, в които е индикирано, че предложението на вносителя не се споделя от комисията, може би при гласуването е добре да се знае кой е вносителят евентуално. Очевидно е, че вносителите не са в залата, за да се изкажат в момента, но утре при гласуването аз ще се постарая, технически доколкото това е възможно, да съобщавам кои са вносителите на съответните текстове, които се предлага да отпаднат. Евентуално, ако вносителите желаят, да имат възможност под формата на предложение за прегласуване или преди гласуването да изразят обратно становище.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, те ако желаят ще имат такава възможност. Според мен е по-вероятно да не се изкажат, защото част от тези предложения, които те бяха внесли, вече в хода на обсъждането на предишния изменителен закон бяха отчетени. Те в известна степен са приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Те ще си преценяват.
Виждам на балкона нашите гости от Меджлиса на Иран – председателя на Комисията по национална сигурност и външна политика господин Боруджерди и неговите колеги. Те са на посещение в България. Да ги приветстваме. (Всички стават, ръкопляскания.)
За тяхна информация ще кажа, че присъстват на сесия, на която се извършва четене на законопроект, но не гласуване на такъв.
Уважаеми колеги, от 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще се състои откриването на изложба, посветена на Борис І с доста интересна експозиция на факсимилета от икони и други негови изображения. Предлагам да посетите откриването и да се запознаете с изложбата.
Обявявам 30 минути почивка – до 11,30 ч.
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим с разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Предлагам председателят на Комисията по правни въпроси да докладва текстовете и след това да направим дебат по тях.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Продължавам с представяне на текстовете. Следва § 11.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 8:
“§ 8. В чл. 212а, ал. 2 думата “информационни” се заличава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 10:
“§ 10. В чл. 319а се правят следните изменения и допълнения:
 1. Алинея 1 се изменя така:
               “(1) Който копира, използва или осъществи достъп до компютърни данни в компютърна система без разрешение, когато се изисква такова, се наказва с глоба до три хиляди лева.”
2. В ал. 3 след думата “повторно” се добавя “или по отношение на данни за създаване на електронен подпис”.
3. В ал. 4 след думата “държавна” се добавя “или друга защитена от закон”.”
По § 14 има предложение на Светослав Спасов и Мария Ангелиева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 11:
“§ 11. В чл. 319б, ал. 1 думата “компютър” се заменя с “компютърна система”, а думата “данни” се заменя с “компютърни данни”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 12:
“§ 12. В чл. 319в, ал. 1 след думата “магнитен” се поставя запетая и се добавя “електронен, оптичен или друг”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 13:
“§ 13. В чл. 319г се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “компютър или информационна” се заменят с “компютърна система или компютърна”.
2. Създава се нова ал. 2:
                        “(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който въведе друга компютърна програма, която е предназначена за нарушаване на дейността на компютърна система или компютърна мрежа или за узнаване, заличаване, изтриване, изменение или копиране на компютърни данни без разрешение, когато такова се изисква, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите “по ал. 1” се заменят с “по ал. 1 и 2”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 14:
“§ 14. В чл. 319д се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
                        “(1) Който разпространи пароли или кодове за достъп до компютърна система или до компютърни данни и от това последва разкриване на лични данни или информация, представляваща държавна или друга защитена от закон тайна, се наказва с лишаване от свобода до една година.”
2. В ал. 2 след думите “значителни вреди” се добавя “или са настъпили други тежки последици”.”
“§ 18. Член 319е се отменя.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 18 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 15.
Комисията предлага да се създаде нов § 16 със следната редакция:
“§ 16. В чл. 361 ал. 1 се отменя.”
Комисията предлага да се създаде нов § 17 със следната редакция:
“§ 17. Членове 362 и 363 се отменят.”
Комисията предлага да се създаде нов § 18 със следната редакция:
“§ 18. В чл. 364 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. В ал. 3 думите “ал. 2” се заменят с “ал. 1”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 19 със следната редакция:
“§ 19. Член 365 се отменя.”
Комисията предлага да се създаде нов § 20 със следната редакция:
“§ 20. В чл. 368 думите “или наборници” се заличават.”
Комисията предлага да се създаде нов § 21 със следната редакция:
“§ 21. В Глава дванадесета Раздел ІІа “Престъпления против изпълнението на мирновременната алтернативна служба” с чл. 368а‑368ж се отменя.”
“Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага заглавието на подразделението да се измени така: “Заключителни разпоредби”.
По § 20 има предложение на Светослав Спасов и Мария Ангелиева за отпадане на параграфа.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 20 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
Комисията предлага да се създаде § 23 със следната редакция:
“§ 23. Параграфи 16-21 влизат в сила от 1 януари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по съответните параграфи относно Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс?
Има думата господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Моят въпрос е по-скоро към председателя на Комисията по правни въпроси относно параграфи 19, 20 и 21 по номерацията на комисията – “Престъпления против носенето на военна служба”. Аз отдавна направих такива предложения в същия ред. Не мога да разбера дали времето на внасянето е различно и предложението на кого е тук относно промените в трите параграфа, които сте представили?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще отговоря. Това са предложения, които се съдържаха във внесения правителствен Законопроект за отбраната и въоръжените сили, в Преходните разпоредби на който се предлагат тези текстове. Ние решихме, че е по-целесъобразно те да бъдат включени в доклада на комисията, който пряко се занимава с промените в Наказателния кодекс. Не оспорвам, че преди това е имало предложения на господин Кузов. Той ако не всяка седмица, всеки месец внася предложения за промени в Наказателния кодекс. Аз призовах народните представители да бъдат по-предпазливи и по-концентрирани при внасянето на промени в Наказателния кодекс, защото сме свидетели, че най-често по него има предложения от народни представители. Това не е най-добрият подход за промяна на съдържанието на кодекса. В случая има съвпадения в мотивите и съдържанието на текстовете, поне по принцип. С оглед на промените в организацията на военната служба се предлагат и посочените промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Стоилов, благодаря и на Вас.
Моята реплика към Вас е, че едно от конституционните права на народните представители е да внасят промени в законите.
От друга страна смятам, че ако нещата, които съвпадат с правителствения проект и не се отхвърлят като предложения, би трябвало по някакъв начин да бъдат отразени. Усещането и възможността да предвидиш някои неща и да ги отразиш в правилна посока за промяна в закон смятам, че е въпрос на професионални качества на даден народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Стоилов, имате право на дуплика. Отказвате се.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Господин председател, аз правя предложение в § 1, който се отнася към чл. 93, в т. 28 думите във второто изречение “или други действия за възбуждане или удовлетворяване на полово желание на лице” да отпаднат. Считам, че се касае до формулировка, която може да размие или да внесе елементи на съмнение относно обектите на уреждане на тези отношения. Според мен така текстът ще бъде по-изчистен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Димитров.
Други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Уважаеми народни представители, както ви беше съобщено преди почивката, гласуването по съответните параграфи на този законопроект ще бъде утре сутринта, непосредствено след регистрацията на народните представители.
Преминаваме към точка пета от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ – продължение.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предстои да разгледаме Глава петнадесета на стр. 16 от Част втора на доклада.
Преди това искам да благодаря на Комисията по правни въпроси и на председателя й - господин Янаки Стоилов, че по предложение на нашата комисия текстовете от Законопроекта за електронните съобщения, отнасящи се до Наказателния кодекс, бяха извадени и част от тях той току-що прочете за гласуване утре. Благодаря му. Предполагам, че така ще се отзоват и по промените в Наказателния кодекс относно Закона за движението по пътищата, тоест има налице добро сътрудничество.
“Глава петнадесета - Сигурност на електронните съобщителни мрежи и услуги, конфиденциалност на съобщенията и защита на личните данни.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава петнадесета по принцип и предлага следното изменение:
“Сигурност на електронните съобщителни мрежи и услуги, конфиденциалност на съобщенията и защита на данните на потребителите”.
Комисията подкрепя наименованието на Раздел І.
По чл. 241 има предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 241, който става чл. 240, и предлага ал. 2 да придобие следната редакция:
“(2) Мерките по ал. 1 се предприемат с цел защита на основните права и свободи на гражданите, включително на правото на неприкосновеност при обработката на лични данни, както и осигуряването на свободното движение на такива данни и на услуги в рамките на Европейския съюз.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 242.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел ІІ.
По чл. 243 предложението на Веселин Методиев и Иван Иванов е подкрепено по принцип.
Предложението на народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков не е подкрепено от комисията, а то е в чл. 243 навсякъде думата “трафични” да се замени с “лични”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 243, който става чл. 242, и предлага следната редакция:
“Чл. 242.    (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да не разкриват и разпространяват съобщенията и свързаните с тях трафични данни, данни за местоположението, както и данните, необходими за идентифициране на потребителя, които са им станали известни при предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
                   (2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за служителите на предприятията по ал. 1, които имат достъп или биха могли да получат достъп до съобщенията и данните по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 244 има предложение от народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 244, който става чл. 243, със следната подобрена редакция:
“Чл. 243.    (1) С цел опазване конфиденциалността на съобщенията и свързаните с тях трафични данни се забранява слушането, записването, съхраняването или други видове прихващане или проследяване на съобщения от лица, различни от изпращача и получателя на съобщението, без изричното съгласие на изпращача и получателя, с изключение на случаите, когато това е предвидено в закон.
                   (2) Забраната по ал. 1 не се прилага по отношение на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, когато:
1. съхраняването се налага по технически причини или е съществена част от предоставянето на услугата;
2. се извършва проверка на техническите параметри на услугата от оправомощени лица по този закон.
                   (3) В случаите по ал. 2 предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да заличават съхранените съобщения незабавно след отпадане на основанието за съхраняването им.”
Член 245 е изцяло по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Раздел ІІІ по принцип и предлага следното наименование: “Раздел ІІІ – Защита на данните на потребителите”.
По чл. 246  има предложение на народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков, което не се подкрепя – в чл. 246, ал. 2, т. 1, буква “а” думите “номер на карта за електронно разплащане” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 246, който става чл. 245, и предлага следната подобрена редакция:
“Чл. 245.    (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, могат да събират, обработват и използват данни на потребителите, когато те са непосредствено предназначени за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
                   (2) Данните на потребителите включват:
1. трафични данни – данни, необходими за предоставяне на електронни съобщителни услуги, за таксуване, за формиране на сметките на абонатите, както и за доказване на тяхната достоверност:
а) номер на викащ и на викан краен потребител, номер на карта за електронно разплащане;
б) начало и край на повикването, определени с дата и час с точност до секунда при наличие на техническа възможност и/или при пренос на данни – обем на пренесените данни, за целите на таксуването;
в) вида на предоставяната услуга;
г) точки на взаимно свързване при осъществяване на повикването, начало и край на тяхното използване, определени с дата и час с точност до секунда при наличие на техническа възможност;
д) данни за вида на връзката или зоните – часови и териториални, необходими за определяне стойността на услугата;
е) местоположение на потребител на услуга, предоставяна от мобилна мрежа, включително при предоставяне на услугата “роуминг”;
2. данни, необходими за изготвяне на абонатните сметки, както и за доказване на тяхната достоверност, включващи следните данни:
а) данни за абоната: за физически лица – трите имена, единен граждански номер и адрес, а за чуждестранни лица – личен номер; за юридически лица и физически лица еднолични търговци – наименование, седалище, адрес на управление и съответен идентификационен код;
б) вид на използваните електронни съобщителни услуги;
в) общ брой мерни единици, начислени за съответния период на изготвяне на сметката при периодична сметка;
г) стойност на ползваните услуги за съответния период;
д) информация, свързана с избрания от абоната начин на плащане и извършените и дължимите плащания;
е) информация за промени в ползването на услугата – ограничение за ползване, отпадане на ограничение;
3. данни за местоположението – данни, които се обработват в електронните съобщителни мрежи за определяне географското местоположение на крайното електронно съобщително устройство на потребителя.”
По чл. 247 има предложение на народните представители Камов, Иванова и Анастасов – в чл. 247 ал. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото е и предложението на Димитър Йорданов, което също не се подкрепя.
Има предложение и на народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков – в чл. 247, ал. 1, думите “по съдебен ред” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 247, който става чл. 246, със следната подобрена редакция:
“Чл. 246.    (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, не могат да изискват от потребител повече данни от тези по чл. 245, ал. 2, т. 2, буква “а” за предоставяне на услугите. Данните за единния граждански номер на крайните потребители могат да се използват само с цел събиране на задължения по съдебен ред, като могат да се обработват и когато физическото лице, за което се отнасят тези данни, е дало изрично своето съгласие.
                   (2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, не могат да поставят условия за предоставяне на услугите си в зависимост от съгласието на потребителя данните му да бъдат използвани за други цели.”
По чл. 248 има предложения на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов и на народния представител Димитър Йорданов – в чл. 248, ал. 4 се изменя така:
“(4) За нуждите на националната сигурност, както и за разкриване на престъпления предприятията по ал. 1 съхраняват определени категории данни, посочени в наредба на министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, в срок от шест месеца от датата на тяхното събиране. Данни, разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.”
Предложенията не се подкрепят от комисията.
Предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което също не е подкрепено от комисията – чл. 248 се изменя:
„Чл. 248. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни  съобщителни услуги, които събират, обработват и използват трафични данни за целите на дадено повикване, трябва, след приключване на повикването или връзката,  да изтрият тези данни или да ги деперсонифицират, освен ако са непосредствено  необходими за осъществяване на ново повикване или в случаите, предвидени в този закон.
                   (2) Предприятията по ал. 1 трябва да предоставят на потребителите точна и пълна информация за вида на трафичните данни, обработвани за целите на таксуването на абонатите и разплащанията по взаимно свързване, и за продължителността на такава обработка.
                   (3) Предприятията по ал. 1 съхраняват данни за таксуване и формиране на абонатните сметки и за разплащане по взаимно свързване до извършване на плащането освен в случаите на тяхното оспорване или търсене на плащането по реда на този закон.
                   (4) За нуждите на националната сигурност, както и за разкриване на престъпления,  предприятията по ал. 1 съхраняват данните, обработени при предоставяне на услугата, за срок 24 месеца и ги предоставят чрез интерфейс на специализираната дирекция по чл. 111 от Закона за Министерството на вътрешните работи по ред, определен в наредба на министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
                   (5) Предприятията по ал. 1 предоставят информация за трафични данни на компетентните държавни органи по тяхно искане във връзка с разрешаване на възникнали спорове за взаимно свързване и за таксуване.
                   (6) Предприятията по ал. 1 могат да използват данните по ал. 3 за целите на проучване на пазара, включително доколко предоставените от тях електронни съобщителни услуги удовлетворяват изискванията на крайните потребители, ако те не изразят несъгласие с това. Личните данни на крайните потребители, получени  във връзка с проучването, се деперсонифицират.
                   (7) Предприятията по ал. 1 могат да обработват информацията за вида на трафичните данни при проучване на пазара.
                   (8) Предприятията по ал. 1 предоставят на потребителите точна и пълна информация за вида на трафичните данни, както и за продължителността на такава обработка.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 248, който става чл. 247, със следната подобрена редакция:
„Чл. 247. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, които събират, обработват и използват трафични данни за целите на дадено повикване или осъществяване на връзка, трябва след приключване на повикването или връзката да изтрият тези данни или да ги деперсонифицират, освен ако са непосредствено необходими за  осъществяване на ново повикване или връзка, или в случаите, предвидени в този закон.
                   (2) Предприятията по ал. 1 трябва да предоставят на потребителите точна и пълна информация за вида на трафичните данни, обработвани за целите на таксуването на абонатите и разплащанията по взаимно свързване, и за продължителността на такава обработка.
                   (3) Предприятията по ал. 1 съхраняват и обработват трафични данни за целите на таксуването на абонатите и за разплащанията по взаимно свързване до извършване на плащането освен в случаите на тяхното оспорване или търсене на плащането по реда на този закон.
                   (4) Предприятията по ал. 1 предоставят информация за трафични данни на комисията по нейно искане във връзка с разрешаване на възникнали спорове за достъп, взаимно свързване и таксуване.
                   (5) Предприятията по ал. 1 могат да използват данните по ал. 1 за целите на проучване на пазара, включително доколко предоставяните от тях електронни съобщителни услуги удовлетворяват изискванията на потребителите, или за предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му, само ако те предварително са получили съгласието на потребителите. Личните данни на крайните потребители, получени във връзка с проучването, се деперсонифицират.
                   (6) Предприятията по ал. 1 след получаване на предварително съгласие от потребителите могат да обработват информацията за вида на трафичните данни при проучване на пазара.
                   (7) Предприятията по ал. 1  предоставят на потребителите точна и пълна информация за вида на трафичните данни, които се обработват, както и за продължителността на такава обработка.
                   (8) След получаване на съгласие от потребителите  предприятията по ал. 1 имат право да предоставят трафични данни, свързани с потребителите, за целите на предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му.
                   (9) Предприятията по ал. 1 включват в отношенията си с потребителите механизъм, чрез който потребителите могат по всяко време да оттеглят съгласието си, дадено по ал. 5.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 248 със следното съдържание:
„Чл. 248. (1) За нуждите на националната сигурност, както и за разкриване на престъпления, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца определени категории данни. Данни, разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
                   (2) Категориите данни по ал. 1, както и редът, по който се съхраняват и предоставят, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.”
По чл. 249 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната подобрена редакция:
„Чл. 249. (1) Обработването на трафичните данни се извършва от определени от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, длъжностни лица, които отговарят за:
1. управлението на трафичните данни и на данните по чл. 245, ал. 2, т. 2;
2. запитванията на потребителите;
3. установяването на злоупотреби;
4. проучването на пазара на електронни съобщителни услуги;
5. предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му.
                   (2) Длъжностните лица имат достъп само до данните, необходими за съответната дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате ли желание да се изкажете по текстовете, които бяха прочетени? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 250 има предложение от колеги народни представители, които го оттеглиха.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 250 по принцип и предлага следната окончателна редакция:
„Чл. 250. (1) Предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, след предварително писмено съгласие, могат да обработват данни за местоположението на потребители и абонати, при условие че:
1. данните са деперсонифицирани, или
2. са необходими за целите и продължителността на предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му.
                   (2) Предприятията по ал. 1 предварително информират крайните си потребители за вида на данните за местоположението по ал. 1, които обработват, за продължителността и целите на такава обработка и възможността данните да се прехвърлят на трето лице по повод предоставяне на услуги с добавена стойност, изискващи допълнително обработване на трафични данни или данни за местоположението, различни от трафичните данни, необходими за пренасяне на съобщението или за таксуването му.
                   (3) Предприятията по ал. 1 осигуряват безвъзмездно възможност на потребителите:
1. да оттеглят по всяко време предварително даденото си съгласие за обработването на данни за местоположението им;
2. да откажат временно обработването на данни за местоположението им за всяка връзка в електронната съобщителна връзка или за всяко предавано съобщение.”
По чл. 251 има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков – чл. 251 се изменя така:
„Чл. 251. Обработването на данни за местоположението се извършва от длъжностни лица, определени от предприятията по чл. 250, ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 251.
Господин председател, господин Камен Костадинов го няма, но искам да кажа, че когато Министерският съвет е внасял законопроекта, е допуснал определена неточност. Заместник министър-председателят госпожа Емел Етем постави допълнително въпроса във връзка с телефон 112, след като текстът по чл. 252 беше подготвен в комисията и внесен така, както е предложен от Министерския съвет.
Пропускът е на вносителя, а не на комисията.
Направихме среща с всички мобилни оператори, с Министерството на госпожа Емел Етем и сме подготвили текст. Телефон 112 е изключително важен и България ще понесе определени санкции, ако не реализира...
Предлагам да отложим разглеждането на текста на вносителя за чл. 252, тъй като допълнително Министерският съвет реши, че е пропуснато.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате ли текста? Ако го имате, защо да го отлагаме?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Имаме го, но не е гледан в комисията и заради това ви предлагам да отложим обсъждането му. Той е съгласуван с мобилните оператори.
Въпросът е тел. 112, който България трябва да създаде в рамките на Договора за пълноправно членство, цялата инфраструктура и техническите съоръжения са за сметка на мобилните оператори, а се ползват от Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Текстът е съгласуван. Въпросът беше операторите да се съгласят, че ще инвестират за тяхна сметка, пък ще се ползват от други.
Предлагам да отложим гледането на чл. 252, който ние ще обсъдим днес в комисията, и утре евентуално да го обсъдим и в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, отлагаме обсъждането на чл. 252.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 253.
По чл. 254 има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов – ще прочета само неподкрепеното, което се съдържа в т. 1:
„В ал. 5 думите „както и при повиквания към службите за сигурност, отбрана и вътрешен ред” се заличават.”
Предложението на народния представител Димитър Йорданов е същото и не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 254 и предлага следната окончателна редакция:
„Чл. 254. (1) Предприятията, предлагащи обществени телефонни услуги, са длъжни при наличие на техническа възможност да осигуряват функциите на електронната съобщителна мрежа „тотално номеронабиране”, „идентификация на линията на викащия” и „идентификация на свързаната линия”.
                     (2) Предприятията по ал. 2, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа „идентификация на линията на викащия”, предоставят безвъзмездно услугата „представяне на идентификация на линията на викащия”, като дават възможност безвъзмездно на крайните потребители да активират или деактивират услугата, блокиране на „идентификация на линията на викащия” с достъпни средства за всяко отделно повикване или постоянно за линията.
                     (3) Предприятията по ал. 1, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа „идентификация на свързаната линия”, предоставят безвъзмездно услугата „предоставяне на идентификация на свързаната линия”, като дават възможност безвъзмездно на крайните потребители да активират или деактивират услугата „блокиране на идентификация на свързаната линия” с достъпни средства за всяко отделно повикване или постоянно за линията.
                     (4) Предприятията по ал. 1, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа „идентификация на линията на викащия”, безвъзмездно дават възможност на викания краен потребител с достъпни средства да откаже входящи повиквания, в случай че услугата „блокиране на идентификация на линията на викащия” е активирана от страна на викащия краен потребител.
                     (5) При предоставяне на услуги за осъществяване на спешни повиквания, както и при повиквания към службите за сигурност, отбрана и вътрешен ред предприятията по ал. 1 гарантират, че услугата „блокиране на идентификация на линията на викащия” не може да бъде активирина.
                     (6) Предприятията по ал. 1, които поддържат функцията на електронната съобщителна мрежа „идентификация на линията на викащия” предоставят безвъзмездно на крайните си потребители услугата „прекратяване на получаването на пренасочените към неговото крайно устройство повиквания”.
                     (7) Когато не е налице техническа възможност по ал. 1, комисията съвместно с предприятията по ал. 1 и съобразно инвестиционната им политика определя ред и срок за въвеждане в действие на тези функции на електронната съобщителна мрежа.
                     (8) Комисията информира Европейската комисия за всички случаи, когато не е налице техническа възможност по ал. 1 и 6.
                     (9) Предприятията по ал. 1 предоставят мрежите си за осъществявяне на повиквания, предаване на съобщения или електронна поща, предназначени за пряка реклама, само след изрично писмено съгласие на абонатите си.
                     (10) Условията и редът за предоставяне и ползване услугите по ал. 1, 4 и 6 се определят с правила, приети с решение от комисията, които се обнародват в официален раздел на „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин председателю! Този закон беше разглеждан в продължение на няколко месеца в Комисията по транспорт и съобщения. Това не е упрек към комисията, защото законът, първо, претърпя много съществени изменения. На второ място, ние се старахме действително задълбочено да го разгледаме и да го приемем в един добър за българските граждани, които ще ползват закона, вид.
На едно заседание, когато са се гледали именно тези текстове, има нещо, което констатирам, че е пропуснато и е свързано с транспонирането на директивата на Европейския парламент и Съвета – Директива 2002/22 на Европейския съюз от 7 март 2002 г.
Зная каква е процедурата, господин председателю, но ще си позволя да предложа нов член, който, надявам се, ще бъде приет от вносителите, освен ако те изразят някакви специални възражения, и съответно от моите колеги. Зная, че само при пълно съгласие на залата това може да се направи, защото иначе при второ четене са допустими само редакционни забележки или отпадания на текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направете предложение, пък ще преценим дали ще го поставим на гласуване или не.
ИВАН ИВАНОВ: Какво имам предвид? Това е транспонирането на чл. 25, т. 2 от директивата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Какъв нов член да пишем сега?
ИВАН ИВАНОВ: Сега ще ви го прочета, но искам да обясня защо. Това е чл. 25 от директивата, който е „помощ от оператор и справочни услуги”.
Новият член, който предлагам, господин председател, е 254а с две алинеи:
„Чл. 254а. (1) Предприятията, които предоставят за ползване номера на потребители, удовлетворяват всички обосновани искания за предоставяне на информация, необходима с цел предоставяне на обществени справочни услуги и/или за издаване на обществени телефонни указатели.
                        (2) Информацията по ал. 1 се предоставя на лицето, което я е поискало, при справедливи, обективни и недискриминационни условия и при спазване на принципа за разходо-ориентираност. Форматът на информацията се определя въз основа на договор между страните и при спазване на приложимите разпоредби относно защита на личните данни на потребителите.”
Господин председател, ще предоставя текста на Вас и на комисията. В същото време искам да Ви кажа, че това изцяло е в съответствие с чл. 25, т. 2 на директивата, където се казва, че “Държавите членки гарантират, че всички предприятия, които присвояват номера на свои абонати, изпълняват всички разумни молби за предоставяне на съответната информация с оглед на осигуряването на справочни услуги и указатели в съгласуван формат и при справедливи, обективни и икономически целесъобразни условия, без допускане на дискриминация.”
Ако има разумни доводи против този текст, който наистина защитава интересите на българските граждани, бих желал да ги чуя от трибуната на Народното събрание, освен да съм пропуснал, че този текст е записан някъде в същия му вид. Благодаря Ви много, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, ние отложихме чл. 252. Аз моля господин Иванов да даде текста и утре в комисията да разгледаме чл. 250 и новия чл. 255, който ще стане, ще преномерираме по-нататък, за да не го дискутираме днес. Мисля, че ще намерим решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Господин председател, под формата на дуплика искам да кажа, че приемам напълно предложението на председателя Мирчев и считам, че това е разумният подход – ще го обсъдим в комисията и ще го предложим, тъй като очевидно днес няма да можем да завършим с разглеждането. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 255 има предложение от господин Камен Костадинов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 255 по принцип и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 255. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, които изготвят и публикуват телефонни указатели в печатна или електронна форма, включват безплатно в телефонните указатели името или наименованието, адреса и телефонния номер на абоната. В телефонния указател могат да бъдат включени и допълнителни данни, заявени от абоната.
                  (2) Предприятията по ал. 1, които изготвят телефонни указатели, са длъжни предварително и безвъзмездно да информират абонатите за предназначението на телефонния указател, в който ще бъдат включени данните им, както и за всяка възможност за ползването им чрез функциите за търсене при телефонни указатели в електронна форма, позволяващи потребители да открият име или наименование и адрес на абонатите само въз основа на телефонен номер.
                  (3) Предприятията по ал. 1, които публикуват телефонни указатели в електронна форма, ползвани включително чрез Интернет или друга електронна съобщителна мрежа, са длъжни да осигуряват достъп до съответния телефонен номер само при пълно и точно въведен минимален обем от данни. Предприятията по ал. 1 са длъжни да предприемат подходящи технически и организационни мерки, които възпрепятстват копирането от указателите в електронна форма.
                   (4) Абонатът има право безвъзмездно:
1. да заяви изцяло или частично включване на данните си в телефонен указател;
2. да поиска проверка, поправка и заличаване изцяло или частично на данните си в телефонен указател. Данните се заличават или изменят при издаване на нов или при актуализиране на съществуващ телефонен указател.
                    (5) Абонатът може да поиска в телефонния указател да бъде включена допълнителна информация за други лица, ползващи съвместно абонатната линия, ако те са дали предварително писмено съгласието си за това.
                     (6) Абонатът трябва да бъде информиран за възможностите за търсене в телефонните указатели в електронна форма, позволяващи на потребителите да получат информация за името и адреса на абоната само на базата на телефонния номер.
                    (7) Условията и редът за издаване на телефонни указатели, включително работата с базите данни, тяхното прехвърляне и ползване, се уреждат с наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Наредбата се обнародва в официален раздел на “Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 256 по принцип и предлага следната редакция:
“Чл. 256. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, които предоставят телефонни справочни услуги, ги предоставят в съответствие с данните, публикувани в телефонен указател, в печатна или електронна форма.
                  (2) Предприятията по ал. 1 осигуряват справка за съответния телефонен номер само при точно подаден минимален обем от данни.
                  (3) Условията и редът за предоставяне на телефонни справочни услуги се уреждат с наредбата по чл. 255, ал. 7.”
По чл. 257 има предложение на господин Камен Костадинов и група народни представители, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народния представител Радослав Илиевски ал. 4 на чл. 257 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 257 по принцип и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 257. (1) Абонатите имат право да не получават детайлизирани сметки след изрична заявка.
                  (2) Предприятията, предлагащи обществени телефонни услуги, представят безвъзмездно на абонатите детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура. Предприятията по тази алинея предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните услуги.
                  (3) Детайлизираната сметка съдържа най-малко следното:
1. всички видове ползвани от абоната услуги през разплащателния период;
2. брой на ползваните услуги;
3. обща стойност на всеки вид ползвани услуги;
4. общ размер на сметката;
5. размер на данъчните начисления върху сметката, изразен както в проценти към размера на сметката, така и в абсолютни стойности;
6. размер на отчисленията, които могат да се дължат на абоната, съобразно начина на  ползване на услугите, договорен между него и предприятието, предлагащо услугите;
7. общ размер на дължимата сума;
8. срок за плащане;
9. възможни начини за дистанционно плащане на сметката с необходимите за това данни;
10. идентификационни данни на предприятието, предоставящо услугите;
11. адреси, телефони и други начини за контакти с предприятието, предоставящо услугите.
                 (4) Предприятията по ал. 2 могат да предоставят при поискване детайлизирана справка за ползваните телефонни услуги, която съдържа информация най-малко за:
1. вида на ползваната услуга за всяко осъществено повикване, включително за осъществени повиквания към безплатни услуги;
2. стойност на всяко осъществено повикване;
3. дата, час и продължителност на всяко осъществено повикване.
                   (5) Предприятията, които предоставят услугите, осигуряват на абонатите възможност да получават сметки на електронен или хартиен носител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 258 и за чл. 259.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по тези текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Глава шестнадесета – Радиосъоръжения и крайни електронни съобщителни устройства, устройства за интерактивни цифрови телевизионни услуги и стандарти в областта на електронните съобщителни мрежи и/или услуги.”
Тази глава има съвсем нова редакция.
Наименованието е подкрепено, разделът е подкрепен.
Комисията предлага чл. 260 да отпадне.
Предложението по чл. 261 на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков е  подкрепено по принцип.
Най-накрая е дадена нова редакция на цялата глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сте написали нов закон!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: За съжаление, така или иначе трябваше да го върнем.
По чл. 262 има предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков.
Член 262 се изменя така:
“Чл. 262. (1) Комисията, съгласувано със Съвета по националния радиочестотен спектър, изготвя и актуализира списък на радиосъоръженията и крайните електронни съобщителни устройства, които могат да бъдат пуснати в действие без ограничения. Списъкът се приема с решение на комисията и се обнародва в “Държавен вестник”.
                 (2) Списъкът по ал. 1  съдържа техническите параметри на радиосъоръженията и изискванията, свързани с несъздаване на смущения при ползването на радиочестотния спектър.”
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 263 има предложение от същите колеги, също неподкрепено от комисията.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложението по чл. 264 е оттеглено.
Предложението на вносителя по чл. 265 е подкрепено по принцип.
Предложенията по членове 266, 267, 268, 269, 270 и 271 - на господин Иванов, са подкрепени по принцип.
Предложението на вносителя по чл. 272 е подкрепено по принцип.
Заглавието на Раздел ІІ и предложението за нов чл. 273 са подкрепени по принцип или оттеглени.
Чета окончателната редакция на Глава шестнадесета:
“Глава шестнадесета
Радиосъоръжения и крайни електронни съобщителни устройства, устройства за интерактивни цифрови телевизионни услуги и стандарти в областта на електронните съобщителни мрежи и/или услуги
Раздел І
Радиосъоръжения и крайни електронни съобщителни устройства и устройства за интерактивни цифрови телевизионни услуги
Чл. 260. (1) Пускането на пазара и в действие на крайни електронни съобщителни устройства и устройства за интерактивни цифрови телевизионни услуги с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите е свободно.
                (2) Пускането на пазара на радиосъоръжения  с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите е свободно.
Чл. 261. Пускането в действие на радиосъоръжения с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите и използващи хармонизирани в рамките на Европейския съюз радиочестотни ленти е свободно.
Чл. 262. (1) Комисията, съгласувано със Съвета по националния радиочестотен спектър, изготвя и актуализира най-малко веднъж годишно списък на радиосъоръженията по чл. 261 и крайните електронни съобщителни устройства.
                 (2) Списъкът се приема с решение на комисията и се обнародва в официален раздел на “Държавен вестник”.
                 (3) Списъкът по ал. 1 съдържа изискваните технически параметри на радиосъоръженията, както и изисквания, свързани с несъздаване на смущения при ползването на радиочестотния спектър.
Чл. 263. Ограничения за пускане в действие на радиосъоръжения могат да се въвеждат само от съображения, свързани с:
1. ефективно и без радиосмущения използване на радиочестотния спектър, разпределен съгласно Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;
2. опазване на живота и здравето на хората;
3. защита на националната сигурност и отбраната.
Чл. 264. На територията на Република България не могат да се пускат в действие радиосъоръжения:
1. използващи радиочестотни ленти, които са определени за нуждите на националната сигурност в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;
2. използващи радиочестотни ленти, които съгласно Националния план за разпределение на радиочестотния спектър не са разпределени в Република България за съответния вид радиослужби;
3. чиито технически характеристики не отговарят на изискването на правилата по чл.63, ал. 2.
Чл. 265. (1) Радиосъоръженията, които използват радиочестотни ленти, нехармонизирани в рамките на Европейския съюз и/или не могат да се пускат в действие на територията на Република България, или могат да се пускат в действие след издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, следва да бъдат с нанесен знак за специфична маркировка за идентификация.
                 (2) Редът и начинът за нанасяне на специфичната маркировка по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Чл. 266. (1) Лице, което пуска на пазара радиосъоръжение по чл. 265, ал. 1, уведомява комисията най-малко 30 дни преди пускането му на пазара.
                  (2) Уведомлението по ал. 1 се подава по образец, утвърден от комисията, и съдържа:
1. име, наименование и адрес на лицето;
2. наименование на радиосъоръжението и неговите технически характеристики;
3. идентификационен номер на лицето, оценило съответствието на радиосъоръжението със съществените изисквания по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите;
4. дата на подаване на уведомлението.
Чл. 267. (1) Комисията може да забрани с мотивирано решение пускането на пазара на радиосъоръжения по чл. 265, ал. 1, което може да предизвика радиосмущения и уведомява Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Европейската комисия за взетото решение.
                (2) В случаите по ал. 1 комисията се произнася с решение в срок до 30 дни от подаване на уведомлението по чл. 266.
                (3) Комисията може да изиска с мотивирано решение от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да изтегли пуснато на пазара радиосъоръжение, което предизвиква радиосмущения.
Чл. 268. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез обществени електронни съобщителни мрежи, не могат да отказват поради технически причини свързване на крайните електронни съобщителни устройства с оценено съответствие.
                 (2) Когато крайни електронни съобщителни устройства с оценено съответствие причиняват повреди на електронната съобщителна мрежа, създават радиосмущения, пречат на мрежата или на функционирането й или не се използват съгласно предназначението им, предприятията по ал. 1 имат право да отказват включването им, да ги изключват или да прекратяват предоставянето на услугите чрез тях, след като извършат всички необходими технически проверки. В тези случаи предприятията незабавно уведомяват комисията и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
                  (3) При аварии предприятията по ал. 1 могат да изключват крайно електронно съобщително устройство, ако защитата на сигурността на електронната съобщителна мрежа изисква то да бъде незабавно изключено и ако на потребителя може веднага и без разходи за него да бъде предложено друго решение за свързване към мрежата.
                    (4) В случаите по ал. 3 предприятията незабавно уведомяват комисията.
Чл. 269. (1) Предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, преди да  предложат своите услуги, публикуват на страницата си в Интернет техническите спецификации на интерфейсите за свързване на крайните електронни съобщителни устройства към техните мрежи, актуализират ги и изпращат на комисията информация за техническите спецификации на интерфейсите.
                   (2) Техническите спецификации по ал. 1 включват всички необходими данни, позволяващи на производителите да извършват по свой избор изпитвания за приложимите съществени изисквания към крайните електронни съобщителни устройства и да ги проектират така, че да могат да се предоставят всички услуги през съответния интерфейс.
Чл. 270. Комисията следи изпълнението на задълженията по чл. 269, ал. 1 на предприятията, публикува информация за интерфейсите на предприятията на Интернет-страницата си и информира Европейската комисия за типовете интерфейси за свързване на крайните електронни съобщителни устройства, прилагани в обществените електронни съобщителни мрежи.
Чл. 271. (1) Радиосъоръжения и/или крайни електронни съобщителни устройства, включващи хардуерни приспособления към съоръженията или крайните устройства за криптографиране на електронни съобщения и използващи криптографски ключ с дължина по-голяма от 56 бита, се произвеждат или внасят след регистрация в специализираната дирекция по чл. 113 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
              (2) Не подлежат на регистрация по ал. 1 криптографски устройства за защита на банкови транзакции, смарт карти, криптори за кодиране на телевизионен сигнал, мобилни телефони без вграден допълнителен криптомодул и криптографски средства, използвани от представителства или други организации със статут на дипломатически мисии.
              (3) За радиосъоръженията и крайните електронни съобщителни устройства по ал. 1 се води публичен регистър. Регистърът се публикува на страницата на Министерството на вътрешните работи в Интернет.
              (4) В регистъра по ал. 3 се съдържа следната информация:
1. идентификационни данни на производителя или вносителя:
а) за физически лица  –  трите имена и постоянен адрес;
б) за юридически лица и физически лица  –  еднолични търговци  –   наименование (фирма), седалище, адрес на управление;
2. наименование и тип на крайното устройство по ал. 1.
Чл. 272. (1) За регистрация на радиосъоръжения и/или крайни електронни съобщителни устройства по чл. 271, ал. 1 производителят или вносителят подава заявление до специализираната дирекция по чл. 113 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
              (2) Заявлението по ал. 1 съдържа:
1. идентификационни данни на производителя, съответно на вносителя (вносителят посочва данни и за производителя):
а) за физическите лица  –  трите имена, ЕГН и постоянен адрес, а за чуждестранни лица  –  личен номер;
б) за юридически лица и физически лица  –  еднолични търговци  –  наименование (фирма), седалище, адрес на управление и единен идентификационен код БУЛСТАТ, а за чуждестранни лица – съответния идентификационен код;
2. пълното наименование на радиосъоръжението или крайното електронно съобщително устройство;
3. кратко описание на радиосъоръжението или крайното електронно съобщително устройство, включващо вида на използваните криптографски алгоритми и дължината на криптографските ключове.
              (3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. копие от техническата документация на радиосъоръжението или крайното електронно съобщително устройство;
2. описание на криптографските алгоритми, ако те не са публично известни, начините за тяхната инициализация, режимите на работа и форматите на входящите и изходящите данни.
              (4) Заявлението и документите към него се подават на български език.
              (5) В случай на непълнота на заявлението или на липса или непълнота на приложенията към него производителят, съответно вносителят, се уведомява писмено да отстрани пропуските. Ако пропуските не бъдат отстранени в срок 30 дни от датата на уведомлението, процедурата се прекратява.
              (6) Специализираната дирекция по чл. 113 от Закона за Министерството на вътрешните работи вписва радиосъоръжението или устройството в регистъра по чл. 271, ал. 3 в срок 30 дни от датата на получаване на заявлението и приложенията към него или от отстраняването на пропуските по ал. 5.
Чл. 273. (1) На лицето, което внася и произвежда радиосъоръжения и/или крайни електронни съобщителни устройства по чл. 271, ал. 1, специализираната дирекция издава удостоверение за вписването в регистъра по чл. 271, ал. 3.
              (2) За издаването на удостоверението по ал. 1 се заплаща такса в размер, определен в тарифата за таксите, които се събират от Министерството на вътрешните работи по Закона за Министерството на вътрешните работи.
Чл. 274. Лица, които извършват сделки с радиосъоръжения и/или крайни електронни съобщителни устройства по чл. 271, ал. 1, предоставят писмена информация на съответното регионално звено за борба с организираната престъпност в Министерството на вътрешните работи относно всяка сделка с такова съоръжение или устройство  –  име, тип, сериен номер и идентификационни данни по чл. 271, ал. 4, т. 1, буква “а”  и  “б” за лицето, с което е осъществена сделката, периодично най-малко на три месеца.
Чл. 275. Лицата, които пускат на пазара цифрови телевизионни устройства, предназначени за приемането на цифрови интерактивни телевизионни услуги върху интерактивни цифрови телевизионни платформи, са длъжни да осигуряват в тези телевизионни устройства наличието на отворени интерфейси за приложни програми (API), отговарящи на минималните изисквания на съответните стандарти или спецификации.
Чл. 276. Изискванията по този раздел не се прилагат за електронни съобщителни устройства, които са трайно инсталирани на плавателни съдове и въздухоплавателни средства и/или служат за координиране на движението и за осигуряване на безопасността и/или при търсене и спасяване, както и за тези съоръжения, инсталирани и използвани на брега, служещи за същите цели, признати като такива от министъра на транспорта.
Раздел ІІ
Стандарти в областта на електронните съобщителни
мрежи и/или услуги
Чл. 277. (1) Предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, прилагат българските стандарти, въвеждащи хармонизираните европейски стандарти, публикувани в официалния бюлетин на Българския институт за стандартизация, за електронните съобщителни услуги и за техническите интерфейси и мрежовите функции с цел осигуряване на оперативна съвместимост на електронните съобщителни услуги и за повишаване свободата на избор на потребителите на електронни съобщителни услуги.
                (2) Когато няма публикувани стандарти по ал. 1, се прилагат български стандарти, въвеждащи европейски стандарти.
                (3) Когато няма публикувани стандарти по ал. 1 и 2, се прилагат български стандарти, въвеждащи международни стандарти.
                (4) Прилагането на българските стандарти е в съответствие с разпоредбите на Закона за националната стандартизация.
                (5) Комисията налага задължителното прилагане на стандарти и/или спецификации, само ако те са определени за задължителни в Официалния вестник (OJ) на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам забележка по чл. 274 на комисията. За да стане ясно предложението, което ще направя, искам да прочета текста:
“Лица, които извършват сделки с радиосъоръжения и/или крайни електронни съобщителни устройства по чл. 271, ал. 1, предоставят писмена информация на съответното регионално звено за борба с организираната престъпност в Министерството на вътрешните работи относно всяка сделка с такова съоръжение или устройство”. Изброено е: име, тип, сериен номер, идентификационни данни по чл. 261, ал. 4, т. 1, букви “а” и “б” за лицето. И е записано: “с което е осъществено сделката, периодично най-малко на три месеца”.
Господин председател, моето предложение е текстът “периодично най-малко на три месеца” да бъде заменен с текста “в едноседмичен срок след сключването на сделката”.
Кои са моите съображения? Самият факт, че законът повелява тази информация да бъде предоставена на специализираното звено за борба с организираната престъпност, съдържа в себе си смисъла на целия член, че с тези радиосъоръжения и други електронни съобщителни устройства може да бъде извършено престъпление, което да бъде обществено опасно и което застрашава сигурността, а в редица случаи и живота на гражданите. Питам ви какъв е смисълът три месеца да се чака, през което време наистина такива престъпления могат да бъдат осъществени. Още повече, че такива сделки не се сключват по сто на ден. Смятам, че действително трябва да има отговорност за предоставяне на тази информация след сключването на всяка сделка.
По тази причина, господин председател, отново формулирам моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В 7-дневен срок.
ИВАН ИВАНОВ: Точно така, след сключването на сделката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следва “Глава седемнадесета – Изграждане, ползване и поддържане на електронни съобщителни мрежи и съоръжения”. Тук, подобно на предходните глави, комисията предлага изцяло преработена Глава седемнадесета. Затова по принцип се приема заглавието на главата и на раздела.
По чл. 274 има предложение на народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което е подкрепено за ал. 1 по принцип, а за ал. 2, 3, 4 и 5 не се подкрепя:
                “(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или имат право да изграждат електронни съобщителни мрежи и съоръжения върху, над или под повърхността на имоти:
1.      публична или частна държавна собственост;
2.      публична или частна общинска собственост;
3.      частна собственост на физически и юридически лица.
                (3) Предприятията, осъществяващи електронни съобщения за собствени нужди, имат право да изграждат електронни съобщителни мрежи и съоръжения върху, над или под повърхността на имоти:
1. публична или частна държавна собственост;
2. публична или частна общинска собственост;
3. частна собственост на физически и юридически лица.
                (4) Правилата и нормите за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и поддържане на електронните съобщителни мрежи и съоръжения, включително изискванията за безопасност, се определят със съвместни наредби на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и на министъра на регионалното развитие и благоустройството в зависимост от вида мрежи.
                (5) Контролът по проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация и поддържането се осъществява при условията и по реда на Закона за устройство на територията и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.”
Тук искам да заявя, че разработването на тази глава стана с активното участие на Комисията по местно самоуправление, господин Борислав Владимиров и експерти от тази комисия, така че тя е подготвена заедно с тях и с участието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Предложението на народните представители Теодора Дренска, Тодор Костурски, Ваня Цветкова, Татяна Калканова и Борислав Владимиров е подкрепено по принцип.
По чл. 275 има предложение на народните представители Теодора Дренска, Тодор Костурски, Ваня Цветкова, Татяна Калканова и Борислав Владимиров, което не се подкрепя по принцип.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, встрани от микрофоните): Оттеглям всички предложения оттук нататък, които комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Александър Радославов оттегля предложенията.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Оттеглям всички тези предложения, които не са подкрепени от комисията до края на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Костурски.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в Глава седемнадесета, още в чл. 274 е казано, че изграждането на електронните съобщителни мрежи се извършва по реда на този закон и Закона за устройство на територията. Ние сме пожелали в тази глава да разширим малко обхвата на закона, като споменем и други неща. Явно е, че приетата стратегия в закона не даде възможност това да стане и аз предлагам до края на Глава седемнадесета всички предложения, направени от групата народни представители, в която влизам и аз - Теодора Дренска, Ваня Цветкова, Татяна Калканова и Борислав Владимиров, да бъдат оттеглени. В окончателните текстове до голяма част са удовлетворени тези изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Костурски.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 275 предложенията са оттеглени.
По чл. 276 има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов - в чл. 276, ал. 2 думите “както и за срок по-дълъг от 10 години в зависимост от посоченото в заявлението на кандидата искане” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото е и предложението на народния представител Димитър Йорданов, което не се подкрепя от комисията.
Комисията предлага чл. 276 на вносителя да отпадне.
По чл. 277 предложението е оттеглено.
По чл. 278 предложението също е оттеглено.
Предложението по чл. 279 е оттеглено.
Предложението на народните представители Теодора Дренска, Тодор Костурски, Ваня Цветкова, Татяна Калканова и Борислав Владимиров за нови членове 279а и 279б се подкрепя по принцип за чл. 279а, а за чл. 279б не се подкрепя, но то е оттеглено.
По чл. 281 предложението е оттеглено.
По чл. 282 има предложение от народния представител Иван Иванов – в чл. 282, ал. 2 се изменя така:
“(2) Кабелните електронни съобщителни мрежи могат да се изграждат и въздушно, ако няма техническа възможност за изграждане на подземна мрежа и е получен отказ за ползване на съществуваща такава – чужда собственост.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мария Капон – в чл. 283 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Алинея 1 се изменя така:
                „(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, както и предприятията, осъществяващи електронни съобщения за собствени нужди, са собственици на изградената, включената като основно средство и/или придобита по закон или правна сделка от тях електронна съобщителна инфраструктура, която е била включена или предоставяна безвъзмездно, по силата на специален закон или подзаконови нормативни актове,  в имуществото им преди влизане в сила на ЗЕС.”
2. Създават се ал. 3 и 4:
                „(3) Строежи на техническата инфраструктура, изградени до влизане в сила на този закон, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Тези строежи могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.”
Комисията не подкрепя предложението за ал. 1 и 3, а за ал. 4 подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Радослав Илиевски – в чл. 285 ал. 3 се изменя така:
            „(3) Правата по ал. 1 се ползват безвъзмездно след съгласуване с органите и лицата, които стопанисват съответната техническа инфраструктура или имоти, когато те са публична държавна или публична общинска собственост или възмездно, въз основа на разрешение от органите и лицата, които стопанисват съответната техническа инфраструктура или имоти, когато те не са публична държавна или публична общинска собственост.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Глава седемнадесета по принцип и предлага тя да се измени така:
„Глава седемнадесета
Изграждане и поддържане на електронна съобщителна инфраструктура
Раздел І
Изграждане на електронна съобщителна инфраструктура
Чл. 278. (1) Изграждането на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура се извършва по реда на този закон и Закона за устройство на територията.
                  (2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, имат право да изграждат електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура върху, над или под имоти:
1. публична или частна държавна собственост;
2. публична или частна общинска собственост;
3. частна собственост на физически или юридически лица.
                  (3) Предприятията, осъществяващи електронни съобщения за собствени нужди, имат право да изграждат електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура върху, над или под имоти:
1. публична държавна собственост;
2. публична общинска собственост;
3. частна собственост на физически или юридически лица.
                  (4) Правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура, включително изискванията за безопасност, се определят със съвместни наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в зависимост от вида мрежи.
                  (5) Контролът по проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация и поддържането се осъществява при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
Чл. 279. (1) Предприятията, осъществяващи електронни съобщения, създават и поддържат за изградените от тях електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура, специализирани карти, регистри и при възможност – информационни системи по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър.
                  (2) Съдържанието на специализираните карти и регистри, както и условията и редът за създаването и поддържането им се определят със съответна наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 280. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са собственици на изградените от тях, както и включените като основно средство и/или придобити по закон или правна сделка електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура.
                  (2) Сделките на разпореждане с изградени електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура се извършват в писмена форма с нотариална заверка на подписите и не подлежат на вписване. Изградените електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура могат да бъдат предмет на особен залог по смисъла на Закона за особените залози.
                  (3) Предприятията по ал. 1 са възложители на строителството на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията, както и заинтересовани лица по смисъла на чл. 124, ал. 3 от Закона за устройство на територията.
                  (4) По време на строителството строителят и лицето, упражняващо строителен надзор,  предприемат мерки за защита на околната среда, за недопускане на щети или за тяхното ограничаване.
                  (5) В едномесечен срок от завършване на строителните и монтажните работи, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, отстраняват нанесените щети и предприемат мерки за възстановяване състоянието на имота във вида му преди започване на строителството, за своя сметка.
Чл. 281. (1) Изместване на електронни съобщителни мрежи и съоръжения при предстоящи строителни работи се извършва по реда на Закона за устройство на територията въз основа на споразумение между заинтересованите лица.
                  (2) Изместването по ал. 1 е за сметка на лицето, по чието искане се извършват строителните работи, освен ако лицата не са договорили друго.
                  (3) При необходимост от допълнителна защита на електронни съобщителни мрежи и съоръжения разходите са за сметка на собственика им, освен ако лицата не са договорили друго.
Чл. 282. Централните органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление, упражняващи правата на държавата или на общината в предприятия, осъществяващи електронни съобщения, разделят правомощията си по управление и контрол върху тези предприятия от правомощията, свързани с предоставяне право на ползване, в отделни структурни звена.
Чл. 283. (1) Кабелните електронни съобщителни мрежи се изграждат подземно.
                  (2) Кабелни електронни съобщителни мрежи могат да се изграждат въздушно само извън границите на урбанизираните територии и в урбанизирани територии с население до 10 хил. жители и/или с ниско жилищно застрояване.
                  (3) Въздушно изграждане на кабелни електронни съобщителни мрежи не се допуска в курортни населени места и в селищни образувания, както и в населени места или части от тях, обявени за резервати с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение.
 
Раздел ІІ
Сервитути
Чл. 284. (1) При изграждане на нови и/или разширение на съществуващи въздушни и подземни електронни съобщителни мрежи и съоръжения за постигане на целите по чл. 4, и в обществен интерес, в полза на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги възникват сервитути. Сервитутите по този закон се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по  реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.
            (2) Сервитутите по ал. 1 възникват за всички имоти  публична и частна собственост, с изключение на тези, посочени в Раздел ІІІ.
            (3) Сервитутите по ал. 1 възникват,  когато:
1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и
2. е изплатено от титуляра на сервитута еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът.
            (4) Определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва по взаимно съгласие на страните или въз основа на оценка от лицензиран оценител.
            (5) Начинът на плащане на обезщетението по ал. 3, т. 2 се договаря между страните.
Чл. 285. Сервитутите по този закон са:
1. право на преминаване и прокарване на мрежи в полза на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, включително на отклонения от тези мрежи до сгради и други поземлени имоти;
2. ограничаване в ползването на поземлени имоти, където е упражнено правото на преминаване  и/или правото на прокарване.
Чл. 286. (1) Сервитутите по този закон са неделими права, като те могат да се упражняват изцяло в полза на всяка част от господстващия имот и тежат изцяло върху всяка част от служещия имот и в случаите, когато този имот бъде обект на разпореждане по всякакъв законен начин след възникване на сервитута.
                 (2) Промяната на собствеността на служещия имот не прекратява и/или променя действието на сервитутите нито по отношение на господстващия, нито на служещия имот.
                 (3) Сервитутът се използва само за нуждите на господстващия имот.
                 (4) Собственикът на служещия имот няма право да премества сервитута, освен ако лицата не са договорили друго.
Чл. 287. (1) При упражняване на сервитутите:
1. предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, придобива право негови представители да влизат и преминават през служещите имоти и да извършват дейности в тях,  свързани с изграждането, развитието, поддръжката и експлоатацията на електронната съобщителна мрежа, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура, включително право на преминаване на техника през служещите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на мрежата;
2. в служещите  поземлени имоти не се допуска:
а) извършва на застрояване или трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по чл. 289, освен ако собственикът и предприятието не договорят друго;
б) прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически изисквания и след писмено съгласуване с предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
                 (2) Упражняването на правата по ал. 1, т. 1 се извършва по реда на чл. 296 при спазване на правилата за обществения ред.
                 (3) Титулярът на сервитута е длъжен да осигурява съвместно ползване на сервитутната ивица при обосновано искане от друго предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, когато е налице техническа и физическа възможност и срещу възнаграждение.
                 (4) Възнаграждението по ал. 3 не може да превишава общата стойност на обезщетението по чл. 284, ал. 3, т. 2.
Чл. 288. (1) Упражняването на сервитута се извършва от предприятието, осъществяващо електронни съобщения съобразно този закон и техническите изисквания, посочени в наредбата по чл. 289.
                 (2) В случай, че сервитутната ивица попада в имот, за който се учредява право на строеж, сервитутът върху имота се посочва в акта за учредяване на право на строеж.
Чл. 289. Размерите, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите са индивидуални за различните видове електронни съобщителни мрежи и съоръжения и се определят по ред и начин, предвидени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и горите и председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Чл. 290. (1) Размерът на обезщетението по чл. 284, ал. 3 се определя при прилагане на следните критерии:
1. площта на служещия поземлен имот, включена в границите на сервитута;
2. видовете ограничения на ползването на служещия имот;
3. срок на ограничението;
4. пазарна оценка на  имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
                 (2) Независимо от обезщетението по ал. 1, предприятието, осъществяващо електронни съобщения, дължи на собственика на поземления имот по споразумение или възстановяване на всички причинени вреди в имота или съответно парично обезщетение.
Чл. 291. Когато собственикът, ползвателят или наемателят на служещия имот извърши неразрешено застрояване, заграждение, засаждане или друго нарушение на режима за упражняване на сервитута, предприятието, осъществяващо електронни съобщения, има право да сезира компетентните органи с искане за премахване на незаконните строежи за сметка на собственика, ползвателя или наемателя, ако последният не ги отстрани в срока, даден му от предприятието, осъществяващо електронни съобщения.
Раздел ІІІ
Право на ползване
Чл. 292. (1) Предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения, имат право на специално ползване по смисъла на Закона за пътищата и/или на право на ползване на линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, газоснабдяването, хидромелиорациите по смисъла на § 5, т. 31 от Закона за устройство на територията, включително техните сервитутни зони, на водни и напоителни съоръжения и естествени водни басейни – публична собственост.
                 (2) Правото на специално ползване и/или правото на ползване по ал. 1 се предоставя за изграждане, разширение, поддържане и експлоатация на електронни съобщителни мрежи и съоръжения при спазване на изискванията за безопасност и опазване на околната среда в съответствие с подробните устройствени планове.
                 (3) Когато имотът – държавна собственост по ал. 1, е предоставен на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, право на специално ползване и/или правото на ползване по ал. 1 се учредява възмездно от ръководителя на държавното предприятие след решение на колективния орган на управление и разрешение от съответния министър или ръководител на ведомството, упражняващ правата на собственост на държавата в предприятието, като обезщетението е еднократно.
                 (4) В случаите по ал. 3 приходите от учреденото право на ползване и/или правото на специално ползване по ал. 1, заедно с режийните разноски, постъпват по разплащателната сметка на държавното предприятие.
                 (5) При прехвърляне на собствеността върху електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура, правото на ползване и/или правото на специално ползване по алинеи 1 и 2 се прехвърля автоматично в полза на новия собственик – приобретател.
                 (6) Правото по ал. 1 се упражнява възмездно въз основа на разрешение от органите или лицата, които стопанисват съответната техническа инфраструктура или имоти, като обезщетението е еднократно. При прехвърляне на правото на ползване и/или правото на специално ползване съгласно ал. 3, приобретателят на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура не заплаща ново възнаграждение или такса.
Чл. 293. При подаване на заявление от предприятие, осъществяващо обществени електронни съобщения, органите или лицата, които стопанисват техническата инфраструктура, в 14-дневен срок от получаване на заявлението обявяват намерението си  да предоставят право на ползване върху техническата инфраструктура на страницата си в Интернет и в национален ежедневник или по друг подходящ начин, като определят 30-дневен срок за подаване на заявления от заинтересувани лица.
Чл. 294. Разрешенията по чл. 292, ал. 6 се издават по реда на подаване на заявленията, в случай, че възможностите за ползването на техническата инфраструктура не са ограничени.
Чл. 295. (1) В случай, че възможностите за ползване на техническата инфраструктура са ограничени и заявителите за право на ползване са повече от един, разрешенията по чл. 292, ал. 6 се издават при спазване на следния ред:
1. на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги с национален обхват;
2. на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги с регионален обхват;
3. на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги с обхват едно населено място;
4. на предприятие, осъществяващо електронни съобщения за собствени нужди.
               (2) В случай, че заявителите по ал. 1 са от един и същи ред и възможностите за реализиране на правото на ползване, са ограничени, разрешението по чл. 292, ал. 6 се получава след провеждане на търг, освен ако заявителите не постигнат споразумение за съвместно ползване на съоръженията.
Чл. 296. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги или упълномощени от тях длъжностни лица имат право на достъп и преминаване в имоти за извършване на дейностите по изграждане и поддръжка на електронните съобщителни мрежи и съоръжения.
                  (2) Предприятието или лицата, извършващи дейностите по ал. 1, са длъжни да уведомяват собствениците или ползвателите на имотите най-малко три дни преди започването на дейностите по изграждане и поддръжка на електронните съобщителни мрежи и съоръжения.
                  (3) В случай на прекъсване в работата на електронните съобщителни мрежи или в съоръженията към тези мрежи, причинено от непредвидими и непреодолими събития, когато се налага предприемане на незабавни действия и срокът по ал. 2 не може да бъде спазен, уведомяването се извършва във възможно най-кратък срок преди или веднага след отстраняването на аварията или прекъсването.
                  (4) Предприятието по ал. 1 обезщетява собственика или ползвателя на имот или възстановява имота в първоначалния му вид след извършване на дейностите по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Господин председателю, уважаеми колеги! Взимам думата за съвсем кратко изказване.
Първо, не бях в момента в залата, за да оттегля предложението си. Затова сега заявявам, че го оттеглям.
Второ, това е вече в самия край на текста, който прочете председателят на комисията, в чл. 296, ал. 2, когато се говори за предприятията или лицата, извършващи дейности по ал. 1. А дейностите по ал. 1, това е изграждане и поддръжка на електронни съобщителни мрежи и съоръжения – „са длъжни да уведомяват собствениците или ползвателите на имотите най-малко три дни преди започване на дейностите по изграждане и поддръжка”.
Господин председателю, считам, че този срок е крайно недостатъчен, още повече че той може да се окаже 7-дневен срок.
Предлагам вместо „3 дни” да бъде „7 дни” – „най-малко 7 дни преди започване на дейностите”. Касае се преди всичко за изграждането на мрежи и съоръжения. Хората, които са собственици, трябва повече или по-малко да бъдат предупредени да извършат някои дейности, които са необходими, за да позволят след това да се осъществи това изграждане.
По отношение на поддръжката, тридневният срок е достатъчен. Но не може едновременно да се говори за изграждане и поддръжка и да се фиксира тридневен срок. Той може да съвпадне в три работни дни, през което време собствениците са извън населеното място. В България вече силно е разпространено да се работи в областен град или в столицата и хората да се прибират само събота и неделя. Какво означава това? Че ако ги предупредят в понеделник и до четвъртък те не са се върнали в населеното място, насилствено ли ще се влезе в имота?
Затова предлагам да се запише: „7-дневен срок”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава осемнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 289, който става чл. 297.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 290, който става чл. 298, като предлага ал. 2 да придобие следната редакция:
„(2) За осигуряване на националната сигурност предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в случай на необходимост осигуряват на компетентните органи достъп до мрежата и/или предоставяните услуги, както и възможност за безвъзмездно ползване на електронни съобщения чрез мрежата в случай на непосредствена опасност от заплаха за националната сигурност.”
По чл. 291 има предложения от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов и от народния представител Димитър Йорданов – в чл. 291, ал. 1 думата „спира” се заменя с „може да спре”.
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 291, който става чл. 299, и предлага следната редакция:
„Чл. 299. (1) При обявяване на режим „военно положение” или режим „положение на война” комисията по решение на компетентен орган спира временно действието на издадени разрешения за ползване на ограничен ресурс.
                     (2) Комисията забранява ползването на радиосъоръжения и радиочестотен спектър за граждански нужди при решение на компетентния орган в случаите по ал. 1.”
По чл. 292 има направени предложения от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов и от народния представител Димитър Йорданов – в чл. 292 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 292, който става чл. 300, като предлага ал. 2 да придобие следната редакция:
„(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и имащи военновременни задачи, използват и поддържат в готовност за осигуряване на електронни съобщения при кризи по Закона за управление при кризи и при въвеждане на режим „военно положение”, режим „положение на война” или режим „извънредно положение” по смисъла на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България електронните съобщителни мрежи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава деветнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 293, който става чл. 301.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 294, който става чл. 302, и предлага ал. 2 да придобие следната редакция:
„(2) Прихващащите интерфейси, осигурени от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, следва да отговарят на стандартите и спецификациите на техническите съоръжения и интерфейси, посочени в наредба за изискванията към прихващащите интерфейси при осъществяване на електронни съобщения, издадена от министъра на вътрешните работи, след консултации с предприятията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 295, който става чл. 303.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 296, който става чл. 304.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 297, който става чл. 305.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 298, който става чл. 306.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 299, който става чл. 307.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове?
Заповядайте, господин Иванов.
 
 
 
 
                 
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, моята забележка този път не е по същество, а по тематиката за прехващаните интерфейси. Още в 39-ото Народно събрание имаше дълъг спор, но в крайна сметка се оказа, че е необходимо те да бъдат закупени за сметка на предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни системи.
Предлагам чисто редакционно в чл. 294, ал. 1, която не е коригирана от комисията, да бъдат заличени думите “един или няколко”.
Ще ви прочета текста: “Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят за своя сметка прихващащи интерфейси...”.
Думите “един или няколко” не внасят никаква информация. Техният брой в закона не е уточнен, защото “няколко” наистина не се разбира какво е. Когато се каже “предоставят прихващащи интерфейси”, при необходимост той може да е един, два, три и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава двадесета “Контрол”.
По чл. 300 има предложение от народния представител Иван Иванов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 300, който става чл. 308 и придобива следната редакция:
“Чл. 308. (1) Контролът върху осъществяването на електронните съобщения се извършва от комисията.
                  (2) Контролът за пускане в действие на радиосъоръжения по чл. 264 и чл. 265 се осъществява от комисията.
                  (3) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съвместно с комисията осъществява надзор на пуснатите на пазара, съгласно чл. 260 и чл. 266, крайни електронни съобщителни устройства и радиосъоръжения.
                  (4) При осъществяване на контрола по ал. 1, 2 и 3 комисията взаимодейства с Министерството на транспорта, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на икономиката и енергетиката – Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, и с Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Дирекцията за национален строителен контрол, в съответствие със съвместно издадена инструкция, предложена от комисията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 301, който става чл. 309.
Има предложение от народните представители Николай Камов, Иглика Иванов и Георги Анастасов в чл. 302, ал. 1 т. 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение и от народния представител Димитър Йорданов в чл. 302, ал. 1 т. 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 302, който става чл. 310.
По чл. 303 предложението на народните представители Камен Костадинов и Александър Радославов е подкрепено по принцип, без ал. 4, която те оттеглиха.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 303, който става чл. 311 със следната окончателна редакция:
“Чл. 311. (1) При установяване на нарушения оправомощените по чл. 309, ал. 1 служители изземват и задържат веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението, по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.
                  (2) Иззетите веществени доказателства подлежат на отнемане в полза на държавата с наказателно постановление по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания, когато са осъществени съставите на нарушения по този закон.
                  (3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в помещения, специално предвидени за това, до изтичането на една година от влизането в сила на резолюцията, наказателното постановление или на съдебното решение, с което наказателното постановление е потвърдено.
                  (4) При отпадане на основанието за изземване на веществените доказателства по ал. 2, те се връщат на собствениците им след направено искане за това до председателя на комисията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 304, който става чл. 312.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 305, който става чл. 313.
По чл. 306 има предложение на колегите Камен Костадинов и Александър Радославов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 306, който става чл. 314 със следната редакция:
“Чл.314. (1) Редът и начинът за използване и съхраняване на иззетите документи и материали по чл. 311, ал. 1, както и организацията на работа при осъществяване на контрола върху електронните съобщителни дейности, се определят с решение на комисията.
                 (2) Председателят на комисията определя служителите от администрацията, които са отговорни за съхранението на иззетите документи и материали.
                 (3) Служителите по ал. 2 и по чл. 313 подписват декларация по образец във връзка със задълженията си, в която изрично се отразява и отговорността им при неизпълнение на тези задължения.”
По чл. 307 има предложение на народните представители Ваня Цветкова и Иван М. Иванов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение и на народните представители Камен Костадинов и колеги, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 307, който става чл. 315 със следната окончателна редакция:
“Чл. 315. (1) Комисията може с решение да спира осъществяването на електронни съобщения в нарушение на закона или разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс до отстраняване на нарушенията.
                 (2) С решението по ал. 1 може да се налага и принудителна административна мярка – запечатване на обекти и/или съоръжения, послужили при осъществяване на електронни съобщения, за нарушение на закона, на подзаконовите нормативни актове, на приложимите изисквания по чл. 65 и/или на специфичните задължения или разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, до отстраняване на нарушенията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 308, който става чл. 316.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 309, който става чл. 317.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 310, който става чл. 318 със следната подобрена редакция:
“Чл. 318. Контролът по чл. 272, ал. 1 се осъществява от служителите на специализираната дирекция по чл. 113 от Закона за Министерството на външните работи.”
Предложението на господин Николай Камов и група народни представители чл. 311 да отпадне е подкрепено от комисията.
Има и предложение от народния представител Димитър Йорданов чл. 311 също да отпадне, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага чл. 311 да отпадне.
Предложението на господин Николай Камов и група народни представители чл. 312 да отпадне не се подкрепя от комисията.
Предложението и на народния представител Димитър Йорданов чл. 312 да отпадне не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 312, който става чл. 319.
Същите колеги предлагат чл. 313 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 313, който става чл. 320 със следната окончателна редакция:
“Чл. 320. (1) При установяване на нарушение по чл. 332 служителите по чл. 318 могат да изземват и да задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушенията.
                  (2) Иззетите веществени доказателства се отнемат в полза на държавата с наказателно постановление по реда на чл. 20 и чл. 21 от Закона за административните нарушения и наказания.
                  (3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в специални помещения до влизането в сила на акта, с който е постановено отнемането, или на съдебното решение, с което той е потвърден.
                  (4) При отмяна на наказателното постановление, с което са иззети веществените доказателства, същите се връщат на собствениците им след направено искане за това до министъра на вътрешните работи.
                  (5) След влизането в сила на акта или на съдебното решение по ал. 3 отнетите вещи:
1. се ползват безвъзмездно от органите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната по тяхно искане;
2. се унищожават въз основа на заповед на министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
По чл. 320 имам предложение в редакцията на комисията. Това е ал. 4.
Член 320 касае случая, когато са отнети веществени доказателства, свързани с установеното нарушение. Алинея 4 разглежда хипотезата когато е отменено наказателното постановление. Какво гласи тази алинея? При отмяна на наказателното постановление, с което са иззети веществените доказателства, същите се връщат на собствениците им след направено искане за това до министъра на вътрешните работи.
Господин председател, считам, че след като е отменено наказателното постановление за отнетите веществени доказателства, текстът трябва да бъде: “Същите се връщат на собствениците им” и се поставя точка, като текстът до края се заличава. Какво излиза? Отменя се наказателното постановление и този, на когото неправомерно са иззети тези вещи, най-общо казано веществени доказателства, трябва да направи писмено искане до министъра на вътрешните работи, който да го резолира и едва след това да му бъдат върнати. Извинете, просто е задължение, дори може, както се казва, с извинително писмо да бъдат незабавно върнати на собственика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Къде да пишем сега извинително писмо?
ИВАН ИВАНОВ: Не, това го добавям.
Моето предложение е да бъде заличен текстът, съдържащ думите “след направено искане за това до министъра на вътрешните работи”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правилно, благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Уважаеми народни представители, следващата глава е “Административнонаказателни разпоредби”, която е почти 20 страници и е тежка, с много предложения. Но имаме един отложен текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Имаме отложен текст на чл. 36, много е кратък, да уплътним времето.
По чл. 36 предложението на народния представител Радослав Илиевски е оттеглено.
Има предложение на народните представители Ваня Цветкова и Иван Матеев Иванов, което не се подкрепя само в ал. 2.
            “(2) Решенията по ал. 1 се приемат с обикновено мнозинство от членовете й, с изключение на нормативните и общите административни актове и индивидуалните административни актове, с които се определят предприятия с значително въздействие на пазара и индивидуалните административни актове, с които се решават спорове между предприятия, осъществяващи електронни съобщения, които се приемат с квалифицирано мнозинство от членовете на комисията.”
Именно заради квалифицираното мнозинство не е прието.
Има предложение от народния представител Николай Камов, което е подкрепено по принцип.
Има предложения, приети по принцип, на народните представители Димитър Йорданов и Мария Капон.
Предложението на народния представител Камен Костадинов не е подкрепено, но разбрах, че господин Радославов го оттегля.
Предварително искам да ви съобщя, че за този чл. 36 помолих господин Янаки Стоилов и Комисията по правни въпроси даде писмено становище. Становище дадоха и Съветът по законодателство към председателя на Народното събрание и Комисията по европейска интеграция. Затова го отложихме, за да получим компетентно становище най-много от Комисията по правни въпроси и от Съвета по законодателство.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 33, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 33. (1) При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с мотивирани решения.
                 (2) Решенията по ал. 1 са индивидуални или общи административни актове и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд.
                (3) С решение комисията може да приема и нормативно административни актове съгласно правомощията си.
                 (4) Общите и нормативните административни актове се обнародват в официалния раздел на “Държавен вестник”.
                 (5) Решенията се приемат с обикновено мнозинство от членовете на комисията.
                 (6) Индивидуалните административни актове, свързани със специфични задължения, налагани на предприятия по реда на този закон, подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.
                (7) Обжалването на следните индивидуални административни актове, не спира тяхното изпълнение, освен когато съдът постанови друго:
1. решения, с които се изисква информация от предприятията, необходима за анализ на съответни пазари;
2. решения за определяне и анализ на съответни пазари, за определяне на предприятия със значително въздействие на съответен пазар, за налагане на специфични задължения на предприятия със значително въздействие на съответен пазар;
3. решения, отнасящи се до изпълнението на наложени специфични задължения на предприятия със значително въздействие на съответен пазар;
4. решения по спорове между предприятия.”
Това е колективна редакция на трите комисии плюс Съвета по законодателство и колегите вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладвания текст? Няма.
Позволете ми, уважаеми народни представители, да направя няколко съобщения.
На основание чл. 59 от нашия правилник утре, четвъртък, в началото на пленарното заседание ще бъдат проведени следните гласувания:
Първо, гласуване на процедурното предложение на народния представител Ахмед Юсеин за удължаване на срока за писмени предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците с една седмица.
Второ, гласуване на прекратяване на пълномощията на народен представител.
Трето, гласуване на Законопроект за ратифициране на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво.
Четвърто, гласуване на първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Пето, гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Шесто, гласуване на второ четене на докладваните текстове по Закона за електронните съобщения.
Днес ще заседава Комисията по икономическата политика от 14,30 ч.
Комисията  по труда и социалната политика ще проведе заседание от 15,00 ч.
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще проведе своето заседание днес от 15,00 ч.
Временната комисия по искане на имунитета на народния представител Тома Томов ще проведе заседание утре, четвъртък, 11,00 ч., зала “Запад”.
Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание в 14,30 ч.
Комисията по отбраната ще проведе своето заседание утре от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание утре от 15,00 ч.
Утре продължаваме в 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)
 

(Закрито в 13,48 ч.)
 
  
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председател:
Любен Корнезов
 
Секретари:
Борис Николов
Десислав Чуколов