Председателствал: председателят Георги Пирински
 
Секретари: Нина Чилова и Ясен Попвасилев
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Предстоят ни поредица от гласувания. Затова моля за вашето внимание.
Първо гласувайте процедурното предложение на народния представител Ахмед Юсеин направено вчера, за удължаване срока за писмени предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците с една седмица.
Гласували 142 народни представители: за 140, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Подлагам на гласуване проект за Решение за прекратяване на пълномощията на народен представител. Вчера в пленарната зала прочетох текста на решението. То е служебно решение, нямаше обсъждания.
Моля, гласувайте Решението за прекратяване пълномощията на народен представител.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Предстои гласуване на Законопроекта за ратификация на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г.
Трябва да бъде прочетен текстът на законопроекта, тъй като вчера в пленарната зала това не стана. Не виждам господин Георги Божинов, затова ще ви прочета текста на законопроекта:
“Закон
за ратифициране на Международната конвенция относно
гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване
с корабно гориво, 2001 г.
Член единствен. Ратифицира Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г., със следната декларация:
“Декларация по чл. 13:
Съдебни решения по въпроси, регулирани от Конвенцията, когато са постановени от съд в Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург, Холандия, Ирландия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Гърция, Португалия, Испания, Австрия, Финландия, Швеция, Кипър, Чешка република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения и Румъния, се признават и подлежат на изпълнение в България съгласно съответните вътрешни правила на Общността по въпроса.”
Заключителна разпоредба.
Параграф единствен. Законът влиза в сила в деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Гласувайте този законопроект.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедурните предложение обикновено в такива случаи предвиждат преминаване към гласуване на второ четене. Позволявам си да направя такова процедурно предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към гласуването на второ четене на законопроекта.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Преминаваме към второ четене.
Има ли желаещи да вземат думата по текста на законопроекта, така както ви беше представен? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация № 654-01-165, внесен от народния представител Марина Дикова и група народни представители.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 133 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Уважаеми колеги, сега преминаваме към гласувания на второ четене. Те са повече.
Първо, Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Тук ни предстоят 13 гласувания.
Първото от тях е предложение на народния представител Илко Димитров за промяна в § 1, т. 3 – в т. 3 от неговото предложение се третират изменения в т. 28. Направено е редакционно предложение в хода на дискусията по първо четене. Комисията естествено няма становище по това предложение, тъй като е направено в хода на първо четене.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Илко Димитров.
Гласували 135 народни представители: за 125, против 3, въздържали се 7.
Редакционното предложение е прието.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта и § 1 с току-що гласуваната поправка.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване § 2 в редакция на комисията и § 3 в редакция на вносителя с изменения на комисията.
Моля, гласувайте тези два параграфа.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 4 по вносител. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да отпадне.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на § 4 е прието.
 
Подлагам на гласуване § 4 и § 5 в редакция на комисията – говоря за номерация по вносител, и § 6 в редакция на вносителя.
Във връзка с отпадането на § 4 ще бъде направена корекция  в номерацията.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 7 – по вносител.
Гласували 116 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 4.
Предложението за отпадане е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на § 8 и § 9 по вносител.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 10.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане на § 10 е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на параграфи 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 17.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 18.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 19, подкрепен от комисията, както и нови параграфи, които вече са в окончателната номерация, която отчита отпаднали параграфи.
Комисията предлага нови параграфи 16, 17, 18, 19, 20 и 21.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване  предложението на комисията за отпадане на § 20.
Гласували 120 народни представители: за 108, против 11, въздържал се 1.
Предложението за отпадане е прието.
Подлагам на гласуване заглавието “Заключителни разпоредби” в окончателното предложение на  комисията, § 21 по вносител, който е подкрепен от комисията, и нов § 23, предложен от вносителя и в редакция на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, с това и закона е приет на второ четене.
За процедурно предложение има думата господин Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин  председател, уважаеми народни представители! Моето процедурно  предложение е свързано с удължаването с една седмица на срока за предложения между първо и второ четене на Закона за убежището и бежанците. Този законопроект беше приет в пленарната зала на първо четене. Тъй като е твърде обемист, с твърде много недостатъци в него, затова моля за последната възможност – срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен с още една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Герджиков, вчера в пленарната зала беше направено  предложение от господин Юсеин и първото гласуване тази сутрин беше за това удължаване, така че вече има такова решение.
Уважаеми колеги, преминаваме към една поредица от гласувания по Закона за електронните съобщения. Ще ви моля за внимание, тъй като има и редакционни предложения, правени в хода на обсъждането на първо четене, има и предложения от няколко народни представители.
Първо ще подложа на гласуване текстовете по чл. 36, които са в Четвърта част на доклада, с който разполагате. По поредността на текстовете, а навярно и по степента на обсъжданията, които бяха проведени, очевидно този текст е от съществено значение.
Тук ни предстоят две гласувания.
Първо, има предложение от народните представители Ваня Цветкова и Иван Иванов за нова редакция на ал. 2 на чл. 36, което е неподкрепено от комисията. Комисията е подкрепила предложенията им по ал. 1, 3 и 4.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ваня Цветкова и Иван Иванов за нова редакция на ал. 2 на чл. 36, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 30, против 19, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Господин Мирчев, заповядайте за уточнение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
В редакцията на чл. 36, който вчера прочетох от трибуната като отложен текст, е допусната техническа грешка. Когато гласувахме този закон в комисията, след получаване на становищата на Комисията по правни въпроси, на Комисията по европейските въпроси и на Съвета по законодателството, спорът или по-скоро дебатите бяха около два варианта на ал. 2 и два варианта на ал. 6. За ал. 2 е правилно отразено, а за ал. 6 и ал. 6а е допусната грешка – в текста е казано, че ал. 6 трябва да отпадне, тъй като комисията гласува реално ал. 6а, която тук е отразена като ал. 7.
Господин председател, за да не се получи противоречие, ал. 6 трябва да отпадне, тъй като погрешка е включена в доклада. В чл. 36 да останат само ал. 1, 2, 3, 4, 5 и 7, като ал. 7 ще стане ал. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уточнението Ви е ясно, но аз искам да се обърна към колегите – има ли различия по това уточнение? Не виждам да има различия.
Уважаеми колеги, доколкото в доклада са включени седем алинеи, включващ и ал. 6, предлагам да гласуваме отпадането на ал. 6, така както е възпроизведено в текста на доклада.
Моля, гласувайте отпадането на ал. 6 в окончателната редакция, предложена от комисията. Както уточни и предложи господин Мирчев, ал. 6 неправилно е включена в окончателния текст на предложението на комисията, затова трябва да гласуваме тя да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Алинея 6 отпада.
Моля, гласувайте окончателната редакция на комисията за чл. 36, който става чл. 33 със шест алинеи.
Гласували 114 народни представители: за 110, против 3, въздържал се 1.
Текстът на чл. 36, който става чл. 33, е приет.
Преминаваме към Част първа на доклада за второ четене.
Комисията предлага цялостна редакция на Глава дванадесета, като всички текстове са приети.
Комисията предлага, подкрепяйки текста на вносителя, редакция на Глава дванадесета, която обхваща членове от 207 до 213 включително.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Текстовете на Глава дванадесета са приети.
Преминаваме към Глава тринадесета.
Първо има предложения, които не са подкрепени от комисията.
Предложенията на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов и народния представител Димитър Йорданов са за промени в чл. 217, които комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 116 народни представители: за 19, против 44, въздържали се 53.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон по чл. 217, различно от предходните, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 14, против 55, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
По чл. 219 има две идентични предложения, неподкрепени от комисията – на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов и съответно на народния представител Димитър Йорданов.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 115 народни представители: за 8, против 61, въздържали се 46.
Предложенията не се приемат.
Има предложение, неподкрепено от комисията, на народния представител Румен Ангелов по чл. 221.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 109 народни представители: за 9, против 42, въздържали се 58.
Това предложение не се приема.
Моля, гласувайте  предложението на народния представител Мария Капон по чл. 221, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 8, против 57, въздържали се 45.
Има предложения на народния представител Румен Ангелов за промени в чл. 221а и чл. 222, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 5, против 41, въздържали се 65.
Тези предложения не се приемат.
Сега предстои да гласуваме цялата Глава тринадесета в окончателната редакция на комисията.
Има предложения, направени по време на заседанието. Моля да ги съобщите.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, по време на дискусията по Глава тринадесета “Цени” има направени предложения – и редакционни, от народните представители господин Гъндев и господин Иван Иванов в редакцията, която комисията предлага.
Първото предложение е на господин Иван Иванов по чл. 220, което е редакционно.
Комисията може да изиска от предприятията по чл. 215, т. 1 да разработят и приложат система за определяне на разходи – тук се предлага облекчаване на текста – когато това е необходимо.
Тоест, отпадат думите “е предвидено в този закон”. Мисля, че това  предложение е редакционно и предлагам да го подкрепим. Остава “когато това е необходимо”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за отпадане на израза “когато това е предвидено в този закон” и да бъде “когато това е необходимо”.
Моля, гласувайте това предложение на господин Иванов, подкрепено от господин Мирчев.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение  на господин Гъндев е да отпадне ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Алинея 5 гласи:
                        “(5) Комисията може в срок от един месец от получаването на системата по ал. 1 да назначи проверка, която се извършва от независим одитор.”
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предлагам ал. 5 да отпадне, правилно е предложението на господин Гъндев. След това ще добавим един нов текст, който е много по-коректен - от господин Иванов и от господин Гъндев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението за отпадане на ал. 5.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане е  прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение  на господин Иван Иванов е по сегашната ал. 6, която ще стане ал. 5 по новата редакция. Предложението е редакционно:
“Комисията може да даде задължителни указания на предприятията по ал. 1 да изменят системата за определяне на разходите.”
Това е редакция на ал. 6, която е по-добра. Алинея 6 ще стане съответно ал. 5.
Предлагам да подкрепим предложението на господин Иванов:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Предложението по ал. 6, която става ал. 5, е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е на господин Гъндев:
Да се създаде нова ал. 6 със следното съдържание – чета стенограмата от миналия път:
                        “(6) Комисията одобрява системата за определяне на разходите в двумесечен срок след представянето й по ал. 2.”
Това ще бъде нова ал. 6.
Има и нова ал. 10:
                        “(10) Комисията може да назначава проверки на прилагането на системата за определяне на разходите, които се извършват от независим одитор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направени са две предложения за две нови алинеи – шеста и десета.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Предложенията за нови текстове са приети.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя текста на вносителя за Глава тринадесета, предлага своя окончателна редакция, заедно с направените току-що допълнителни уточнения в текста на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Уважаеми колеги, предстоят ни доста гласувания по Част втора и Част трета.
С вас се уточнихме, че тази сутрин ще се обсъжда на първо четене Законът за съдебната власт. Склонен съм да ви предложа да преминем към тези гласувания след като приключи първото четене на Закона за съдебната власт, тъй като очевидно е необходимо да се състои една сериозна дискусия. Тези гласувания могат да изморят пленарната зала до степен тя да оредее още повече. Не искам да обсъждаме този законопроект в  намален състав.
Затова бих ви предложил, както позволява правилникът, да продължим гласуванията по Закона за електронните съобщения, след като приключи първо четене на Закона за съдебната власт.
Моля да гласувате това  процедурно предложение, тъй като аз мога да правя само  предложения, но не и да назначавам часове на гласуване.
Гласували 95 народни представители: за 84, против 5, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
 
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, господа народни представители! Ще ви представя доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за съдебната власт, внесен от Министерския съвет.
Докладът е подробен, затова ще направя някои съкращения при неговото представяне в първата част, имайки предвид, че министърът ще мотивира законопроекта и ще засегне някои от неговите най-важни елементи.
“На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието - Ана Караиванова, заместник-министър; от Върховния касационен съд – Румен Ненков, заместник-председател, Симеон Чаначев, заместник-председател и Любка Илиева; от Върховния административен съд – Венета Марковска, заместник-председател; от Главната прокуратура – Христо Манчев, заместник- главен прокурор и Петър Раймундов; от Националната следствена служба – Румен Георгиев, заместник-директор и председател на Камарата на следователите, Свилен Турмаков, заместник-директор и Владимир Петров; от Съюза на съдиите в България – Владислав Славов, председател.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Ана Караиванова.
Изготвянето на нов Законопроект за съдебната власт се налага най-вече поради приетите изменения на Конституцията на Република България, влизането в сила на новите процесуални закони - Наказателнопроцесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс, както и от бележките и препоръките към Република България във връзка с реформата в съдебната система, които са отправени в мониторинговите доклади на Европейската комисия от 2005 г. и 2006 г. и в хода на партньорските проверки по Глава двадесет и четвърта „Правосъдие и вътрешни работи” през последните две години.
Предложеният нов Законопроект за съдебната власт не попълва празнота в законодателството, а доразвива и усъвършенства съдебната система. Той е необходимата стъпка в развитието на приоритетите на съдебната реформа за укрепване на независимостта и ефективността на съдебната власт и е съобразен с изискванията за прозрачност и висока професионална квалификация. Той е изготвен от работна група под ръководството на министъра на правосъдието и с участието на представители на Висшия съдебен съвет, ръководители на върховните съдебни органи, научни специалисти и експерти от Министерството на правосъдието.
Законопроектът е изграден на основата на подобрена и детайлизирана структура, която преодолява нарушената систематика на действащия закон, предизвикана от множеството му изменения и допълнения, както и от решения на Конституционния съд.
В Глава първа в самостоятелни раздели са формулирани предметът и обхватът на закона, както и основните принципи на съдебната власт. Прокламират се принципите на независимост на съдебната власт и взаимодействието й със законодателната и изпълнителната власт.
Глава втора от проекта урежда статута и правомощията на Висшия съдебен съвет като орган, който осигурява независимостта на съдебната власт.  Предвидена е засилена роля на Комисията  за предложенията и оценка на работата на съдиите, прокурорите и следователите към Висшия съдебен съвет във връзка с кариерното израстване на магистратите. Съществена новост е предложението на законово ниво да се определят критериите за атестация, което създава гаранции за прозрачност и контрол на дейността по атестиране. Създава се нова Комисия по контрол, чиято дейност се подпомага от ревизионни комисии на апелативно ниво.
В съответствие с конституционната уредба проектът предвижда Инспекторатът да наблюдава дейността на органите на съдебната власт, без да засяга самата правораздавателна дейност.
Проектът предлага разграничаване на компетентността на изпълнителната и съдебната власт в сферата на финансирането на съдебната власт, както и по отношение на имуществените въпроси и контрола върху дейността на съдебната администрация.
Най-малко промени се предлагат в Глава пета, която се отнася до съдилищата в Република България.
Проектът определя статута на съдиите, прокурорите и следователите в съответствие с Конституцията и последните промени в нея. Той предвижда чрез конкурс в съдебната система да постъпват младшите съдии, прокурори и следователи, както и всички лица, които първоначално се назначават в съдебната система. За да се запази възможността за кариерно израстване, се предлага за първоначално назначаване да се обявяват до 20 процента от свободните места в органите на съдебната власт.
Новост във връзка с дисциплинарните производства по отношение на съдии, прокурори и следователи е предвиденото наказание намаляване на трудовото възнаграждение в относително определен от закона размер. По отношение на органите, които имат правомощия да налагат дисциплинарни наказания, е запазена действащата уредба.
Проектът предлага, в съответствие с промените в Конституцията, изцяло преработена глава за бюджета на съдебната власт. Бюджетът се определя като съвкупност от собствения бюджет на Висшия съдебен съвет и бюджетните сметки на органите на съдебната власт и Националния институт на правосъдието. Подробно е описана процедурата по внасянето, разглеждането и приемането на бюджета и правомощията на министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет и Народното събрание във връзка с тези дейности.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения в други закони, необходимостта от които произтича от приемането на новия Закон за съдебната власт.
В обсъждането взеха участие народните представители Елиана Масева, Елеонора Николова,  Илко Димитров, Мая Манолова и Янаки Стоилов, които обърнаха внимание на следните дискусионни въпроси, които предлаганият законопроект съдържа:
- Относно статута на Висшия съдебен съвет. Повечето от народните представители отбелязаха, че проектът не съдържа норма, която да определя Висшия съдебен съвет като постоянно функциониращ орган, но от неговите функции и правомощия се налага изводът, че той трудно би могъл да ги изпълнява, ако продължи да работи по досегашния начин. Според народните представители Елиана Масева, Елеонора Николова и Мая Манолова определянето на Висшия съдебен съвет като постоянно действащ орган би повишило неговата ефективност. Заместник-председателят на Върховния касационен съд Румен Ненков информира народните представители, че в хода на изготвяне на законопроекта се е  обсъждал вариант за смесен състав на Висшия съдебен съвет, при който част от изборните му членове да продължат да съвместяват членството си с дейността, която упражняват, а друга част да бъдат само членове на висшия съдебен орган. Във връзка с предвиденото намаляване на квотата на следователите във Висшия съдебен съвет заместник-директорът на Националната следствена служба Румен Георгиев изрази мнение, че тази категория магистрати се поставят необосновано в неравностойно положение в сравнение със съдиите и прокурорите, тъй като няма да могат да участват ефективно в дейността на комисиите на Висшия съдебен съвет.
- Относно Инспектората към Висшия съдебен съвет. Елеонора Николова обърна внимание, че анализът на нормите, които определят правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет и този към министъра на правосъдието, показва известно припокриване на правомощия. В подкрепа на този извод се изказа и Илко Димитров, като изрази идеята, че Инспекторатът към министъра на правосъдието би следвало да може да контролира само работата на съдебната администрация, а не и тази по движението на съдийските, прокурорските и следствените дела. Янаки Стоилов изтъкна, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е независим както по отношение на органите на изпълнителната и законодателната власт, така и на тези от съдебната. Поради това не е точно Инспекторатът да се определя като орган, който подпомага Висшия съдебен съвет.
- Относно структурата на органите на съдебната власт. Проектът не предлага промени в съществуващата структура на съдилищата. Заместник-главният прокурор Христо Манчев изрази мнение, че се нарушава конституционното правило за структурата на прокуратурата, която следва да бъде в съответствие с тази на съдилищата. Това налага да се създадат административни прокуратури при административните съдилища. Той допълни, че това няма да наложи назначаването на нови прокурори, а е въпрос на организация на работата в рамките на съществуващото щатно разписание на прокуратурата. Според част от народните представители обемът на работата по разглеждането на административните дела не налага създаване на отделна прокуратура, а тази дейност може да се извършва от прокурорите в окръжна прокуратура. Елеонора Николова изрази мнение, че обсъждането на нов Закон за съдебната власт е точното време законодателят да реши въпроса за изваждането на съдиите по вписванията от съдебната система, което е в съответствие с реалния им статус на служители на Агенцията по вписванията.
Относно конкурсите в съдебната система. Законопроектът прави отстъпление от приетия с последните изменения на Закона за съдебната власт принцип на конкурсното начало за постъпване в органите на съдебната власт и растежа в кариерата, който беше подкрепен и от самите магистрати в хода на обсъждането му в началото на 2006 г. Елеонора Николова, Мая Манолова и Янаки Стоилов обърнаха внимание, че новият подход,  който е залегнал в проекта, не е подкрепен от аргументи и създава предпоставки за неправилна практика поради липсата на законово установени обективни критерии за определяне на процента свободни места, които да се заемат чрез конкурс за първоначално постъпване в системата на съдебната власт. Мая Манолова и Янаки Стоилов изразиха мнение, че този процент трябва да е точно, а не относително определен в закона, а Елеонора Николова допълни, че той следва да обхваща всички нива на съдебната власт, което ще изключи възможността за субективна преценка, кои точно свободни места да се обявяват. Като изразиха съгласие с постановката, че всеки магистрат трябва да има възможност за израстване в кариерата, Янаки Стоилов и Мая Манолова изказаха становища, че законопроектът следва да предвиди засилена роля на атестацията на магистратите, която да има решаващо значение за движението им по съдебната йерархия. Янаки Стоилов обърна внимание, че проектът съдържа неясни критерии за атестация на магистратите, някои от които засилват ролята на субективния фактор при формиране на крайната оценка от атестацията.
Относно управлението на имуществото на съдебната власт. Според Елиана Масева предложените в проекта разрешения във връзка с дейността на министъра на правосъдието по управлението на имуществото на съдебната власт създават опасност от нарушаване на независимостта й. Според Янаки Стоилов законът трябва да определи съдържанието на управлението, което министърът извършва, така че административните ръководители на органите за съдебната власт да се освободят от неприсъща за магистратите дейност, като едновременно с това им се предоставят възможности да оперират със средствата, които са им необходими за текущо финансиране.
Относно дисциплинарната отговорност на съдии, прокурори и изследователи. Проектът запазва действащия ред за налагане на забележката и порицанието от административния ръководител, а всички останали по-тежки наказания – от Висшия съдебен съвет. Според Илко Димитров не бива налагането на по-леките наказания от административния ръководител да създава предпоставки за избягване на по-тежки наказания. Поради това, че не се предвижда особен ред за оспорване заповедите на административния ръководител, Янаки Стоилов предложи да се обсъди идеята относително леките наказания да подлежат на обжалване само пред Висшия съдебен съвет. В системата на дисциплинарните наказания проектът предвижда да се включи нов вид наказание – намаляване на основното трудово възнаграждение от 5 до 20 на сто за срок от шест месеца до две години. Елиана Масева обърна внимание, че то по съдържанието си е идентично с наказанието глоба и прилагането му едва ли би постигнало ефекта, който се цели със създаването му.
Относно тълкувателната дейност на върховните съдилища. Проектът предлага по отношение на тълкувателната дейност на Върховния касационен съд да се възприеме модела, който се създаде с Административнопроцесуалния кодекс, тълкувателни решения да постановяват общите събрания на колегите във Върховния касационен съд, а постановления – пленума от всички съдии. Заместник-председателят на Върховния касационен съд Румен Ненков възрази срещу предлаганото решение тълкуване да се иска по конкретно дело. Това, според него, би създало допълнителни възможности за оспорване на съдебни решения и затова тълкувателната дейност на съда следва да остане като правомощие на отделните колеги, а постановените от тях актове да имат еднаква задължителна сила. В подкрепа на това становище се изказа и Петър Раймундов от Главна прокуратура.
Относно единната информационна система за противодействие на престъпността. Като обърна внимание на факта, че уредбата в проекта изцяло възпроизвежда действащата в тази й част, Елиана Масева изрази мнение, че смесването на функциите на субектите, които имат отношение към изграждането и функционирането й препятстват възможността да се търси отговорност за неефективността на действията. Председателят на Съюза на Юристите в България Владислав Славов припомни, че проблемът с разработването на информационната система не е решен на практика, макар в последните десет години постоянно да се залагат средства за това. Законът трябва да определи един държавен орган, от който да зависи въвеждането на системата в действие, респективно да се търси отговорност за неспазването на определените срокове за въвеждането й.
В заключение на дискусията Янаки Стоилов обобщи, че наред с повдигнатите въпроси при разглеждането на законопроекта за съдебната власт, народните представители не бива да отстъпват от вече възприети решения на действащия закон, като например принципът на случайния подбор при разпределението на делата и възможността за налагане на леките дисциплинарни наказания от административните ръководители. Заедно с това следва да се дадат решения по спорните въпроси, повдигнати в хода на дискусията, като по този за необходимостта от пълнота на уредбата по отношение на статута на магистратите, за да не се налага общо препращане към Кодекса на труда.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 13 гласа “за”, 1 глас “против” и без “въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за съдебната власт, внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.”  Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Кой ще представи становището на Комисията по европейски въпроси?
Заповядайте, госпожо Стойчева.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър на правосъдието, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание становище на Комисията по европейски въпроси относно Законопроект за съдебната власт № 702-01-15, внесен от Министерския съвет на 11 април 2007 г.
„На свое редовно заседание, проведено на 19 април 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за съдебната власт, внесен от Министерския съвет. Законопроектът бе представен от страна на вносителя от госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието. На заседанието присъства и госпожа Мария Колева – експерт в Дирекция “Съвет по законодателството”.
І. Приемането на нов Закон за съдебната власт се налага поради измяната в Конституцията на Република България, приета през 2006 и 2007 г. и за изпълнение на препоръките, отправени към Република България в мониторинговите доклади на Европейската комисия от 25 октомври 2005 г. и от 26 септември 2006 г. относно необходимостта от осигуряване на прозрачен и ефикасен съдебен процес. Осигуряването на независима, надеждна и ефективна съдебна система е част от политическите критерии за членство в Европейския съюз. То е свързано със способността на страната ни да изпълнява задълженията, произтичащи от пълноправното членство, включително способността за прилагане на достиженията на правото на Европейския съюз.
В Мониторинговия доклад от 26 септември 2006 г. приемането и прилагането на нов Закон за съдебната власт, наред с продължаване на реформата на съдебната власт за осигуряване на професионализъм, отчетност и ефикасност, са включени в специфичните показатели в областта на съдебната реформа, за изпълнението на които Европейската комисия продължава да следи след присъединяването на Република България към Европейския съюз в рамките на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка за изпълнение на специфични показатели в областта на съдебната реформа, създаден с решение на комисията от 13 декември 2006 г. Съгласно условията, предвидени в мониторинговия доклад от септември 2006 г., ако България не изпълни показателите по подходящ начин, комисията ще приложи предпазните мерки от Договора за присъединяване, съгласно които ще бъде спряно задължението на останалите държави членки да признават решения или да изпълняват заповеди, издадени от българските съдилища или прокурори, попадащи под  принципа на взаимното признаване.
ІІ. Съгласно мотивите към предложения законопроект, той има за цел гарантиране на независимостта и ефективността на съдебната власт, осигуряване на прозрачност и висока степен на професионална квалификация посредством усъвършенстване и доразвиване на съществуващата съдебна система.
В тази връзка законопроектът приема съществена част от разпоредбите на действащия Закон за съдебната власт, като наред с това предвижда следните нови положения и подобрения:
- усъвършенстват се и се разширяват принципите на съдебната власт в съответствие с националните специфики на българската съдебна система, най-добрите европейски практики и изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи;
- подобрява се уредбата относно дейността на Висшия съдебен съвет с цел осигуряване на ефективно управление на съдебната власт;
- предвиждат се правила за създадения с измененията на Конституцията от 2007 г. нов независим орган – Инспекторат към Висшия съдебен съвет, който подпомага дейността на Висшия съдебен съвет с информация във връзка с осъществяването на неговите дисциплинарни, организационни и кадрови правомощия;
- предвидени са промени в дейността на Инспектора към министъра на правосъдието с оглед разграничаване на функциите на двата инспектората;
- в самостоятелна глава е уредено взаимодействието между съдебната и изпълнителната власт, като са разграничени компетентностите между тези власти в областта на финансирането, имуществените въпроси и контрола на дейността на съдебната администрация. В същата глава е предвидена уредба и на материята, свързана със съдебната статистика, информационните технологии и система за противодействие на престъпността, Съвета за криминологични изследвания, правомощията на министъра на правосъдието по професионална квалификация, управление на имуществото на съдебната власт и охраната;
- в съответствие с измененията в Конституцията е уреден функционален имунитет на съдиите, прокурорите и следователите;
- усъвършенствани са разпоредбите относно конкурсите за назначаване в органите на съдебната власт;
- разширена е уредбата относно устройството и дейността на Националния институт на правосъдието като помощен орган към Висшия съдебен съвет, натоварен с организиране на обучение и повишаване на квалификацията на магистратите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, служителите в органите на съдебната власт и служители на Министерството на правосъдието;
- доразвита е уредбата на института на магистратите-наставници в изпълнение на ангажименти, поети от Република България в преговорния процес;
- въведено е ново дисциплинарно наказание за съдии, прокурори и следователи – намаляване на основното трудово възнаграждение от 5 до 20% за срок от 6 месеца до 2 години;
- преработени са разпоредбите, регулиращи бюджета на съдебната власт;
- отразени са и новите положения в наказателния и административния процес, приети в новия Наказателнопроцесуален кодекс и в Административнопроцесуалния кодекс.
ІІІ. Следва да се отбележи, че проектът на Закон за съдебната власт не въвежда конкретни актове от общностното законодателство. Независимо от това при разглеждането на законопроекта би могла да се обмисли необходимостта от предвиждане в него на разпоредби по следния въпрос, свързан с пълноправното членство на Република България в Европейския съюз:
Би могла да се обмисли целесъобразността от допълване на разпоредбите на чл. 21, ал. 1, чл. 55 и чл. 207, ал. 1 от законопроекта, уреждащи несъвместимостта на членовете на Висшия съдебен съвет, инспекторите в Инспектората към него и съдиите, прокурорите и следователите със забрана за заемане на длъжности и в институциите на Европейския съюз извън мрежите и органите за съдебно сътрудничество.
ІV. Въз основа на изложеното се налага заключението, че проектът на Закон за съдебната власт, внесен от Министерския съвет, отразява препоръките и мерките за изпълнение, набелязани в областта на съдебната реформа, идентифицирани от Европейската комисия в мониторинговите й доклади, и допринася за осъществяване на приоритетите на съдебната реформа, предвидени в Актуализирана стратегия за реформа на българската съдебна система.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси с единодушие, 8 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на Закон за съдебната власт № 702-01-15, внесен от Министерския съвет на 11 април 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте да представите мотивите на законопроекта.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пълноправното членство на Република България в Европейския съюз, с което се поздравихме в началото на настоящата година, е безспорно доказателство за ефективността на провежданите в страната ни реформи. В същото време ние си даваме ясна сметка, че това не е успешният край на нашата евроинтеграция – по-скоро това е триумфалният завършек на поредния голям етап в един динамичен процес, в който трябва да продължим още по-усърдно да прилагаме усилията за усъвършенстване на законодателната рамка за функциониране на правораздавателните органи. По този начин ще постигнем нашата голяма цел, а именно съдебната ни система да стане максимално достъпна и прозрачна в своите действия и способна да гарантира в пълна степен правовия ред в Република България.
Важна стъпка в тази насока ще бъде и приемането на подготвения от работна група към Министерството на правосъдието проект на нов Закон за съдебната власт. Множество и разнообразни по своя характер са обстоятелствата, които наложиха изработването на законопроекта. По-важните от тях са следните: промените в Конституцията от 2006 и 2007 г., влизането в сила и прилагането на новия Наказателнопроцесуален кодекс и на Административнопроцесуалния кодекс, многобройните изменения и допълнения на действащия Закон за съдебната власт, препоръките в докладите на европейските експерти и редица други.
Бих искал да подчертая, че в работната група, подготвила проекта, освен представители на Министерството на правосъдието, активно участие взеха също представители на Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главният прокурор, както и изтъкнати представители на правната доктрина.
Ще използвам предоставената ми възможност да изложа мотивите, за да акцентирам върху някои от най-съществените предложения, които са залегнали в законопроекта.
Първо, преработени и разширени са основните принципи, на които се основава цялостната дейност на правораздавателните органи. Разширени и допълнени са принципите на правото на защита, равенството и забрана за отказ от правосъдие.
Второ, във връзка с кариерното израстване на магистратите е засилена ролята на комисията за предложения и оценяване качеството на работа на съдиите, прокурорите и следователите. Също така критериите за атестиране се уреждат на законодателно ниво с цел прозрачност и контрол при кариерното развитие. Предвидено е задължение за административните ръководители на съответните прокуратури ежегодно да правят преценка за работата на дознателите, която оценка да се взема предвид при атестирането им.
Трето, в съответствие с последните промени в Конституцията на законово ниво се детайлизира уредбата на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Той ще наблюдава дейността на всички органи на съдебната власт, без да засяга същността на правораздавателната им дейност.
Четвърто, отново във връзка с промените в Конституцията съществено са ограничени правомощията на Инспектората към министъра на правосъдието. Предвижда се той да проверява дейността и да анализира практиката на държавните и частните изпълнители на съдиите по вписванията и на нотариусите.
Пето, детайлизирано е разграничението на компетенциите между изпълнителната и съдебната власт в областта на финансирането, имуществените въпроси и контрола върху дейността на съдебната администрация на всички нива.
Шесто, законопроектът предвижда три режима за назначаване в органите на съдебната власт:
1. запазва се конкурсът за назначаването на младши съдии, прокурори и младши следователи;
2. с конкурсите става първоначалното назначаване в органите на съдебната власт за 20 на сто от свободните длъжности;
3. останалите свободни длъжности са отредени за кариерно израстване, което ще се основава на периодичните атестации, давани от Висшия съдебен съвет.
Седмо, по отношение на дисциплинарната отговорност на магистратите се предлага едно ново наказание, а именно намаляване на основното трудово възнаграждение от 5 до 20 на сто за срок от 6 месеца до 2 години.
Това, уважаеми дами и господа народни представители, са част от по-съществените нови моменти в проекта, които работната група е подготвила. Дълбоко съм убеден в необходимостта от приемането на закона, който въпреки че е нов, не отрича действащия закон и основните принципни положения, които са залегнали в него. Той ги урежда през призмата на новия ни статут на членове на Европейския съюз.
Затова считам, че предложеният на вашето внимание законопроект ще допринесе за по-пълната защита на принципите на правовата държава и за по-ефективното прилагане на европейските стандарти в правораздаването. Благодаря.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Ще давам думата по реда на заявките по парламентарни групи. Разбира се, ако няма заявки,  каквито засега не виждам от НДСВ и ДПС, ще имат думата колегите от Демократи за силна България, след това от „Атака”, след това ще повторим поредността.
Думата пожела господин Любен Корнезов.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ):  Господин председателю, господин министър, уважаеми народни представители! Пред полупразната зала трябва ясно да заявим, че трябва да приемем този нов Закон за съдебната власт. Друг изход няма. Поели сме ангажимент пред Брюксел да приемем нов Закон за съдебната власт, а бдящото око на Брюксел ни следи. Това за мен е основната причина, за да разглеждаме законопроекта тук.
Но въпросът е какъв закон ще приемем. И дано този нов Закон за съдебната  власт да няма съдбата на сега действащия закон. Сега действащият Закон за съдебната власт е от дванадесет години. За тези дванадесет години 21 пъти тук – в тази зала, той е променян, плюс 10 решения на Конституционния съд, които са го „кърпили”. Тоест за дванадесет години 31 пъти е променян днешният Закон за съдебната власт – по три пъти на година. Така не може да се законодателства! И затова нека  в този нов закон, който сега е пред нас, да приемем такива разумни, рационални решения, че поне две години да не го пипаме. Друг изход нямаме, разберете! Аз знам, че го разбираме, само че не само този парламент, а и предните парламенти през два-три месеца променяха, и все под формата на някаква реформа, този закон.
Като казвам, че ще подкрепя законопроекта и призовавам също и народните представители да го направят, аз имам следните критични бележки и възражения спрямо законопроекта.
Първо, от конституционна гледна точка има норми, които противоречат на Конституцията. Вижте чл. 32, ал. 3 от проекта. Той казва: „Изборен член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание се освобождава с решение на Народното събрание, прието с мнозинство повече от половината народни представители”. Тоест минимум 121 народни представители. Процедурата се задвижва, когато има предложение на една четвърт от народните представители. Това противоречи на чл. 81, ал. 2 от Конституцията, който ясно казва: „Законите и актовете – а това е решение и  освобождаването ще стане с решение, това е акт на Народното събрание – се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители”. Под „присъстващи” правилникът казва какво се разбира. „Освен  когато Конституцията изисква друго мнозинство”. Конституцията трябва да изисква друго мнозинство, както го изисква примерно за Инспектората, респективно за приемането на промени в Конституцията.
Преди малко ние гласувахме закони с обикновеното мнозинство от присъстващите, а сега тук изведнъж със закон надхвърляме конституционната норма на чл. 81, включително и на чл. 87. Каква е тази процедура, че трябва да се задвижва от една четвърт от народните представители?! Та това да не е Конституция?
Член 87 казва: Всеки един народен представител има право на законодателна инициатива, включително и да внася  проект за решение. Така че нормата на чл. 32, ал. 3 за мен категорично е противоконституционна и трябва да отпадне.
Вижте член също за противоконституционност - чл. 56, ал. 2 от проекта, цитирам: „В едномесечен срок от избирането му главният инспектор представя на Народното събрание подходящи кандидатури за инспектори”. Значи тук този главен инспектор ще ни представи един списък и от него ще трябва да си изберем десет човека. Кой му е дал право на главния инспектор на законодателна инициатива? Защото това е практически и де факто законодателна инициатива. Изборът ще стане с решение от нас. Народното събрание, народните представители могат да предлагат и, разбира се, пленарната зала ще реши  избора на тези инспектори.  Не може със Закона за съдебната власт, който е устройствен, да се дописва Конституцията. Това е недопустимо.
И трети пример за противоконституционност – чл. 57, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Обърнете внимание пак: „Главният инспектор и инспекторите се освобождават с решение на Народното събрание, прието с мнозинство повече от две трети – и то, обърнете внимание – по предложение на Висшия съдебен съвет или на не по-малко от една четвърт от народните представители”.
Уважаеми народни представители, в чл. 130, ал. 6 са дадени правомощията на Висшия съдебен съвет. Ние ги дописвахме даже с поправките. И никъде в Конституцията няма такова правомощие – Висшият съдебен съвет де  факто и де юре да има законодателна инициатива да внася проекти за решения за освобождаването на един или друг. Това е абсурд и не е необходимо.  Ние не можем с тази една четвърт народни представители, тоест минимум 60 народни представители да имат тази инициатива. Всеки народен представител си я има.
С тези три примера искам да обърна внимание на народните представители, включително и на Комисията по правни въпроси, на която съм и член, разбира се, че трябва да огледаме нещата и от гледна точка на конституционосъобразност на този закон.
Вторият въпрос, на който ще се спра, е тълкувателната дейност, която се урежда в този Закон за съдебната власт, основно на Върховния касационен съд. В същата насока стои и проблемът с Върховния административен съд. Въвежда се отново, което беше забравено старо, общо събрание на всички съдии на Върховния касационен съд, тоест пленумът. Постановления на пленуми имахме, знаете, на Върховния съд тогава. И обърнете внимание: за тълкувателни постановления относно противоречива или неправилна съдебна практика. Но Върховният касационен съд, уважаеми колеги, има три колегии: гражданска, търговска и наказателна. Търговската и гражданската нормално, това е гражданско право, ГПК, и т.н., но наказателната е друга материя. Едните са пеналисти, другите са цивилисти. Не е необходимо това общо събрание, този пленум. Както е сега: Общото събрание на  Наказателната колегия и Общото събрание на Гражданската и на Търговската колегия да издават тези тълкувателни решения.
Това, което ни се предлага сега, е още по-страшно. Кой може да сезира и да иска това тълкуване? Традицията от десетки години досега е такива правомощия да имат министърът на правосъдието, председателят на Върховния касационен съд и главният прокурор. А вижте сега що за чудо е чл. 86 – освен тях се включват омбудсманът, заместник-главният прокурор, председателят на Апелативния съд, председателят на Висшия адвокатски съвет, съдебните състави и на финала – страните по конкретно дело. Край! Блокирахме Върховния касационен съд, уважаеми народни представители! Който загуби дело, ще иска тълкувателна дейност. И още сто съдии да назначи Върховният касационен съд, пак няма да може да се справи! Това е мнението и на Върховния касационен съд, господин министър. Според мен трябва да си останат само тримата – министърът на правосъдието, председателят на Върховния касационен съд и главният прокурор. Другите могат да сезират. Вие ще прецените дали е необходимо да се извършва тази тълкувателна дейност или не. В противен случай колегиите от Върховния касационен съд ще се превърнат в четвърта или пета инстанция и ще блокираме правораздаването. Това важи и за Върховния административен съд. Той и сега изпитва големи затруднения във връзка с правомощията на страните да могат да сезират. Има публикации в тази насока. Това трябва да го премахнем във всички случаи, ако не искаме да блокираме правораздаването.
Трето, проектът за нов Закон за съдебната власт, уважаеми колеги, е доста претрупан с много излишни и повтарящи се норми. Не казвам нещо ново. Този закон за съдебната власт е устройствен. Той регулира не само съда, прокуратурата и следствието, но и други органи като Висшия съдебен съвет, магистратското училище и т. н., които са свързани. Това е естествено. Законът не е процесуален. Например вижте чл. 113, чл. 120, чл. 128, чл. 141 – те имат абсолютно едно и също съдържание, дори със запетайките. Подобно е положението с чл. 151, с чл. 161 и още десетки повтарящи се текстове. Това е слаба законодателна техника и трябва да се изчисти.
Има и много процесуални, а не устройствени норми. Процесуалните норми са уредени в ГПК, в НПК и в Административнопроцесуалния кодекс. Вижте чл. 14, ал. 4 – как може да участва глухоням, сляп и т.н. Това са процедурни правила.
Второ, чл. 367 – как се прави отвод на вещо лице. Кому е необходимо това да бъде в устройствения закон?! Не му е мястото там. Това е уредено в процесуалните норми. Затова трябва да изчистим този устройствен закон от редицата процесуални норми, на които не им е мястото в него.
Уважаеми народни представители, аз няма да се спирам на другите проблеми – убеден съм, че другите ще го направят – за статута на Висшия съдебен съвет (дали да бъде постоянно действащ или не), за управлението на имуществото. Правилно е казано в Конституцията, че това е въпрос на министъра на правосъдието, но оттам нататък всеки съд е юридическо лице, което трябва да има имущество, иначе не може да функционира. Как ще стане това?!
Нека да ни обяснят за това конкурсно начало. Аз не мога да разбера откъде идват тези 20%. Има примерно едно място за районен съдия в Малко Търново. Как да го направим 20%? Тези механизми трябва да ги разпишем.
В заключение, призовавам ви да подкрепим законопроекта, с пълното съзнание за неговите слабости и с пълното съзнание за тежката работа, която ни предстои между първо и второ четене. Извинявайте за многословието. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, господин Корнезов говори 12 минути. На Коалиция за България й остават 28 минути при разпределението, което с продължението общо за Коалиция за България е 40 минути, 31 минути за НДСВ, 26 минути за ДПС, 21 минути за ОДС, 21 минути за ДСБ, 20 минути за БНС, 20 минути за “Атака” и до 15 минути за независимите народни представители – общо 194 минути.
Заповядайте за реплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин Корнезов, аргументите, които Вие изложихте при обсъждането на предложения закон, са категорично против приемането на първо четене на закона. Това са три тежки аргумента за нарушения на Конституцията, след това – съществени аргументи, свързани с конструкцията на текста, с организацията и прочие. При това става дума за принципни несъответствия, които не могат да бъдат избегнати лесно.
Господин Корнезов, питам Ви: след като давате толкова тежки аргументи, които впрочем дават и моите колеги при нашите вътрешни обсъждания (чух част от същата тази аргументация), след като с тези аргументи ние вземаме позиция да бъдем против, Вие какъв допълнителен аргумент можете да дадете, освен това, че сме обещали някъде да приемем този закон, за да оборите нашата позиция, че при същите аргументи трябва да се гласува против закона?! Дайте някакъв аргумент в полза на това, с изключение на това гласуване “за”, а не само този, който е наистина нелеп в Народното събрание. Той може да ви звучи някак приемливо, но е наистина неуместен аргумент – обещали сме някъде, трябва да го изпълним тук. Моля Ви, дайте сериозен аргумент “за”, а не ангументи “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председател, господин министър, господин Костов! Ние говорим за нов Закон за съдебната власт, а 85% са старите текстове.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Ето още един аргумент “против”.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз мисля, че бях откровен. Както мисля и както обикновено правя – изложих тезата си. За мен е възможно между първо и второ четене тези слабости на законопроекта, които изтъкнах, а има и още много, но ние ще ги чуем тук, да бъдат поправени. Те не са толкова фатални, че да не могат да бъдат поправени между първо и второ четене. Каквото мога да направя и аз като юрист, ще го направя в Комисията по правни въпроси, включително и с предложения, за да подобрим законопроекта. Нека да приемем един законопроект, но пак казвам, не да го приемем и след три месеца отново да го пипаме, а оттук да гласуваме – две години никой да не се докосва до закона! Благодаря.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Ей това го запишете в Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има госпожа Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Днес обсъждаме един изключително важен закон – закон, към който има огромни очаквания от Европейската общност в лицето на експертите, които само след един-два месеца ще изготвят доклада за постиженията на България в най-важната глава. По-важното за нас е, че българските граждани също очакват този закон. Очакват го, защото считат, че с него ще бъдат разрешени част от проблемите им, които съществуват. Всеки, който се изправи в съдебната зала, който бъде обвинен или уличен, разбира какви са недъзите на съдебната система.
Народното представителство днес, обаче, разглежда един стар закон и не с подобрения, уважаеми госпожи и господа народни представители, а с влошаване на фактическите обстоятелства, свързани с действието и съществуването на съдебната власт в Република България. За този закон въобще не може да се говори със суперлативи. Този закон, както не отговаря на обществените очаквания, така е и един вреден закон, който ще доведе до практики, които съвсем скоро ще бъдат критикувани от тези, които днес или утре ще го подкрепят с гласуването на първо четене.
Аз се присъединявам към критиките на господин Корнезов – те са ясни, отчетливи и конкретни. Те са посочвани и от магистратурата, и от доктрината, и от представителите на съдебната власт, които участваха в дебата на Агенцията за международно развитие, а също така и пред Комисията за правни въпроси.
Искам обаче да продължа критиките си с една друга гледна точка. Защото още в началото казах, че този закон ще влоши положението на съдебната система. Две причини имам за този извод, уважаеми колеги.
Първата е несъстоялата се позитивна реформа още с Конституцията и заплахите и тревогите, които ние изразихме тук от тази трибуна. Първо, по отношение на Висшия съдебен съвет – един абсолютно неопределен орган в системата на съдебната власт. Прегледайте практиките в Португалия, в Дания, дори в Испания. Вижте, че там съдебните органи са центърът, който наистина организира и ръководи съдебната власт. В България с този и с предишния закони не се постига тази цел. Напротив, това е един размит орган, в който пълномощията и функциите въобще не означават определението, което се дава в един начален текст на закона. Член 19 – той организирал, той ръководел, той подбирал, той назначавал, той бил центърът на съдебната система. След два-три текста прочетете функциите и ще видите. Нищо подобно!
Кое обаче е най-интересното за Висшия съдебен съвет? Това, че Висшият съдебен съвет отстъпва от ролята си на контролен орган. Той може да продуцира само комисия, която да контролира, заедно с ревизионни комисии, които ще проверяват други структури на съдилищата, прокуратурите и националното следствие.
Освен това, информация на Висшия съдебен съвет, като контролен орган, ще дава и Инспекторатът, избран от Народното събрание. Но, и третият контролен орган, който трябва да съсредоточава информацията към Висшия съдебен съвет, това е министърът на правосъдието. Вярно е, че за отделни съдии, нотариуси по вписванията и т.н. Но контролът, който трябва да се осъществява е разделен на три – Висш съдебен съвет, министър на правосъдието и Инспекторат, избран от Народното събрание.
Това е контрапродуктивно и го повтаряме, и го подчертаваме – когато един контрол бъде разединен по този начин – не раздвоен, а разтроен, тогава резултатите ще бъдат не минимални, а ще бъдат с обратен знак! Да не говорим, че това е част от тази политическа нишка, с която искаме да изострим вашето внимание. Това означава вмешателство на другите власти, и най-вече на политическата власт – това, от което трябваше да избяга съдебната власт, а именно от влиянието на политическата власт и на групировките. Моментът беше такъв, че управляващото мнозинство трябваше да се съсредоточи именно там, но вместо да избегне този проблем, той ще бъде задълбочен.
По отношение на другите ни критики, свързани с Конституцията и с този закон. Влиянието на министъра на правосъдието, на изпълнителната власт върху съдебната власт. Това, уважаеми госпожи и господа, е бюджетът на съдебната власт. Не може една власт да бъде независима, не може една власт да бъде изолирана от изпълнителната власт и да бъде силна в решаването на проблемите си, ако не разполага с бюджета си. Организацията на бюджета, материалната издръжка, капиталовите разходи – сега, според текстовете на този закон, се съсредоточават или буквално, или под организационното управление на министъра на правосъдието.
Отново ви повтаряме, това е една съществена грешка, която отново няма да доведе до позитивни резултати. Напротив, подчиняването на съдебната власт и стремежът да се поставя политически чадър отново ще изиграе голяма шега на съставителите и на това Народно събрание, което няма да се слави с приемането на този закон.
Не може министърът на правосъдието да обявява поръчки и изпълнението на обществените поръчки да бъде съсредоточено в тези, които имат най-голяма нужда и най-голяма необходимост да развиват материалната база. Не може един съдия или един прокурор да иска от министъра на правосъдието един компютър, пет химикалки и т.н. Това не са примери, които разкриват дребнавост. Това е част от житейската истина, която трябваше да бъде поправена, а не задълбочена с този закон.
Това, на което искам да се спра, освен казаното от господин Корнезов за противоконституционност, е записаното и в закона като правомощие на парламентарната квота – с една пета да иска освобождаването на членове на Висшия съдебен съвет. Да не говорим за другото несъответствие, за което той спомена - с конституционния текст за една четвърт за инициатива от Народното събрание.
Тази една пета от народните представители, която може да се поиска за освобождаване на член на Висшия съдебен съвет от другите квоти на независимата съдебна власт, означава, че цялата квота на парламента може да осъществи своята инициатива и винаги да има предимство при освобождаването на някой, който не отговаря на нейните политически изисквания. Това е още един пример за вмешателство, а не за взаимодействие между законодателна политическа и изпълнителна власт, а именно за налагане на политическо мнение.
Освен това, друга индикация за това, че политическият натиск в този закон е повече, отколкото се изисква от конституционната уредба на Инспектората. Защото има един чл. 58, който казва: “Инспекторатът анализира актовете на съдиите и на прокурорите”.
Уважаеми госпожи и господа, това означава, че те могат да правят своите правни изводи въз основа на анализ на тези актове, което означава действително възкресяването на този текст, че могат да се бъркат в решенията на магистратурата. Мисля, че това са текстове, които нямат нищо общо с демократичните принципи и демократичните норми.
Погазена е освен това и нормата на Европейската харта за независимост на съдиите, която също е една индиция за това, че ние не се стремим към независимост, а напротив, към вмешателство. Това, че принципът в Хартата за независимост на съдиите гласи, че когато те бъдат санкционирани, атестирани, повечето от мнозинството, от тези, които участват в този вот, също трябва да бъдат съдии. Защото, уважаеми дами и господа, един орган, който се състои от хора, които са зависими и които се страхуват да изразяват своето мнение или да гласуват за освобождаването на прокурор, защото, ако не бъде освободен, това е заплаха за тях, не са ефективни органи. Те не помагат, те пречат.
Единната информационна система за борба с престъпността. Няма политическа воля! Няма! И този закон доказва, че управляващите нямат политическа воля да се борят с престъпността. Тази единна система трябваше да бъде завършена най-много през 2002 г., така както с добър старт започна през 2000 г. Отново в този закон ни се казва, че нищо няма да бъде направено. Има Междуведомствен съвет, който отговаря, има министър на правосъдието, който също отговаря, има Министерски съвет, който приемал подзаконови нормативни актове. Не става така! Действително не става! И в доклада ви беше прочетено това становище, и многократно ви беше казано, че трябва да отговаря един орган.
В Македония са ни изпреварили, уважаеми колеги. В личните карти на македонските граждани вече има и ДНК, и кръвна група, а ние ще имаме само пръстови отпечатъци. Защо? Защото те свързват всичко това с борбата срещу престъпността, а ние не можем да изградим една информационна система!? През 2001 г. тук се отчиташе, че милиони са налети за софтуер и обединяване на разпокъсаните самоделни информационни системи на следствието, на прокуратурата и т.н.
Искам да кажа само няколко думи и за това, че в закона има една огромна празнота, една бездна по отношение и на съдебната администрация. В много случаи това е лицето на съдебната система. Когато отидете в един съд и ви се изправи един служебен администратор и ви каже, че след 20 дни примерно ще ви издаде удостоверение за актуалност, но срещу 20 лв. се оказва, че може да издаде и след 24 часа, това означава, че  първият портал, в който се оглежда гражданинът в тази система, това е администрацията. Нито дума за това, че трябва да бъде прозрачна, че трябва да бъде публична, нито една правна норма, която да визира напредък в тази посока и какво ли не.
Искам да завърша дотук, защото нашите по-конкретни критики ще бъдат облечени  в правни норми между първо и второ четене. Но искам да предпазя тези, които имат ентусиазъм да подкрепят този закон. Не е нужно да правим беля за това, че трябва да спазваме срока, защото тази беля така ще се репродуцира, така ще се размножи, че сроковете за България ще бъдат продължавани безкрайно и че България трябва да прави огромни усилия всеки път да поправя грешките както на Конституцията, така и на този закон.
Демократи за силна България няма да подкрепят Законопроекта за съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Масева? Няма.
Преди да дам думата на господин Батилов, моля да уточним времето – госпожа Масева е говорила 12 мин., репликата на господин Костов е 1 мин. Системата започна да засича на четвъртата минута, в която говореше госпожа Масева.
Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Заявявам, че ще се въздържам от политически, чисто политически и партийни или групови критерии. Ще се опитам отново, както заявих по Законопроекта за Черноморското крайбрежие, да съобразявам чл. 67 от Конституцията, който според мен е основополагащ, когато се изправяме на тази трибуна.
За мен, след Закона за Черноморието, който има необратими последици, един от най-важните закони, минавали през Четиридесетото Народно събрание, е именно днешния законопроект и не е нужно да аргументирам това.
Преди да пристъпя по същество, искам да ви информирам, уважаеми народни представители, че този законопроект не е нов, след историческата справка, която навремето проф. Михаил Арнаудов, Бог да му дава покой, ни принуждаваше да изучаваме цялата българска не само история, а и правната история, включително и обичайното право. Защото той твърдеше и аз сега си спомням с голямо преклонение – не може да се създава нов закон след като не можеш да създаваш съвсем нов човек. Помогнаха ми и хора в краткото време, което имахме за подготовката за първото гласуване на този законопроект, за което може би ще трябва да се направи критика, че не може в последния момент, от което видях, и ми служи за мяра, че ние имаме няколко аналогични закона в нашата история като самостоятелна държава. Първият закон е от 1899 г. – Закон за устройството на съдилищата. До 1918 г., за 29 години е променян десет пъти. Тоест той е работил и  по време на най-страшните изпитания на държавата и в едно от историческите събития, че тогава, когато България е станала независима държава, той е продължавал да действа, значи е бил ефикасен. Без да смятам указите, Закона за прокуратурата – 1989 г. Все пак има закон, който заслужава уважение – 1976 г. Закона за устройство на съдилищата, който работи до 1994 г. включително, има само 9 промени.
Оттам започва това, което ние считаме – хората, които работим в практиката, аз ще говоря като човек практик, въпреки че работя частично със студенти, не се наемам да давам генерални оценки, но ще ви кажа, че ако приложим тъкмо мярата за стабилност на един нормативен акт,  за която ни учиха навремето, ще видим, че точно нестабилността на Закона за съдебната власт, който е приет и обнародван на 22 юли 1994 г., по който работим и сега, е променян 34 пъти. Само в нашето Народно събрание за 6 месеца, като отчитам, че последното беше задължителна промяна по Конституцията, е променян 5 пъти. Има още един закон – Закон за устройството на съдилищата, много типичен, приет след преврата от 1934 г., който за 12 години е променян 16 пъти до започване на войната.
Когато прегледаш и направиш сравнително изучване от първо четене, човек ще се убеди, че Михаил Арнаудов, Бог да му дава покой, беше съвършено прав – не може да създадем принципно нов закон. Нов закон, като някаква уредба – може.  Следейки промените, които се предлагат, аз се отнасям с уважение към всички, които са работили, защото има и нови моменти. Трудно е да създадеш устройствен закон за най не толкова оспорваната, не само спорната, а за най-трудната част от  държавата – съдебната система. Аз ще я наричам система, защото ако има несгоди в държавата, тя, към която и аз също работих, носи цялата отговорност за това, че не изпълнява главното си предназначение - да бъде правозащитния орган на държавата.
Няма да се впускам в подробности. Сега в този законопроект, уважаеми колеги, след като отчитам труда на тези хора и се отнасям с уважение към него, виждам, че на тях им е страшно трудно, защото  и ние в Конституционната комисия, след това и в Народното събрание, особено тези, които са създавали Конституцията от тази трибуна, никак не са мислили за главното, когато са определяли държавната власт - дали са смятали, че спазват принципите. Няма да се връщам векове назад, но този, който е създал – Монтескьо, че държавната власт е една – държавна власт, която се дели на три власти. Дали ще ги наречем автономни, но те не могат да бъдат независими. В този смисъл, както и чл. 8 от Конституцията е ясен, че държавната власт е законодателна, изпълнителна и съдебна. Оттам нататък вместо да употребяваме изразът “система” или “част от властта” ние създадохме правни основи на съдебната власт, тя да стане не автономна, не както искаше теорията на Монтескьо, че трите власти трябва да си съдействат, да си сътрудничат и да се контролират, защото са част от една единствена власт, както при нас е народният суверенитет. Тъжно е, факт е, никой не може да го скрие и не бива да обвиняваме хората от съдебната власт, защото е човешко качество, че тя се превърна в държава извън държавата. Затова пред никого тя не носи отговорност – юридическа, реална отговорност. Затова може би в нашето общество ние не можем да дадем отговор как е възможно – няма да политизирам, но не мога да не го констатирам, да не го кажа: как е възможно да има подкуп – прокурор дава подкуп на друг прокурор?! Това е от така наречените абсурди точно по тази причина. Когато стане дума за Висшият съдебен съвет, аз имам специално отношение към него. Не искам да повтарям това, което казах на заседанието на Комисията по Конституцията.
Колеги, законът има своите достойнства, но се отклонява много съществено и от законодателното правотворчество, и от основните принципи.
Аз ще започна кратичко. Как се формулира още в Раздел І какво осъществява съдебната власт. Тук има директно отклонение от Конституцията – чл. 2 ще го съпоставим с чл. 117, ал. 1. Тук се употребява изразът: “Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите” и вместо да употребят юридическите лица, вносителите употребяват нов израз, правен институт, наричат го “организации” и по-надолу обясняват кои са. При условие, че имаш конституционен текст, кому е нужно това?
Освен това ще ви кажа, че в основните принципи също буди недоумение не само правно-технически, но и като идея, че производството по делата осигурява установяване на истината. Аз съм бил свидетел в тази зала как на социализма се приписват още идеите на древните балкански мъдреци, че истината е реалната, обективната. Че и в старите ни закони, вземете Закона за углавното съдопроизводство, който е повече от 100 и колко години, там се употребява изразът “материална истина”, но тъй като би имала социалистически привкус, тръгнахме срещу думите “обективна истина”. Но тези, които още в първи курс са учили теория на правото, знаят, че има различни истини за правораздаването. Как можем на гражданските дела да вменяваме, че ще се установява истината. Това означава да обърнем целия граждански процес. Давам ви само като пример.
Разбира се, в правно-техническо отношение може да ги поправим с второто четене. Аз доброжелателно ще се опитам да поискам от учени, от лингвисти да ни помогнат.
Колеги, аз не съм на възраст, на  която да седна да се оплаквам кой как се държи с мен, но когато казах, че при обсъждането на един законопроект трябва да участват специалисти по български език, защото това е стара традиция, бях доста остро посрещнат. Защо? Защото този закон има толкова много изрази, които будят недоумение. Тежко и горко на младите юристи, които ще се явяват на изпит, тежко и горко на тези млади хора, които ще го прилагат, а тежко и горко и на гражданите.
Аз ще цитирам чл. 9, ал. 1, но нито с ирония, нито с възмущение, а просто като факт:
            “(3) По-горна инстанция извършва инстанционен контрол върху актовете на по-долна инстанция …”
В едно изречение имате три пъти употребено понятието “инстанция”, да не говорим как звучи “по-горна” и “по-долна”.
Ще прескоча чл. 13, където се употребяват свръхсъюзи.
Текстът на ал. 2 на чл. 14 – за функциите, буквално е преписан от Конституцията. Лошо няма, но конституционният текст не е нужно толкова буквално да се преписва в един устройствен закон.
Стигаме до ал. 4, която в бързината  или нещо друго, но се е получило така, че можем да се поусмихнем, нищо лошо, не злобея:
            “(4) В случай, че участник в производство пред орган на съдебната власт е глухоням, глух, ням или сляп, му се назначава тълковник.”
Значи само пред орган на съдебната власт. Има си стари определения.
И по-нататък – статут и състав на Висшия съдебен съвет. Изразих моето особено мнение. Доказа се от създаването му досега, че той е типичен пример на създаване на един държавен орган, колегиален, който не носи отговорност пред никого за нищо. Създава се презумпцията, необорима, че те са безгрешни. Светият синод носи повече отговорности, а ние създадохме Правен синод – имам предвид всички ние, които сме минали през тази зала. Нищо против нямам хората, които работят в него, и отговорностите, които им се възлагат, но след всички поразии, които направиха, вие и аз сме принудени да се съобразяваме с неговото съществуване, защото го има в Конституцията. Факт е. Оттук нататък по замисъла на Конституцията, доколкото знам, той да бъде кадрови орган, той се превърна в най-пълновластния държавен орган, който има всички функции, сега му даваме още. Нещо повече, в неговия кадрови състав, въпреки че той е производен орган, Народното събрание избира едната част, а другите ги избират пак производно. Те се сметнаха, че стоят над всички.
Нещо повече, вземете простата аритметична сметка – щом имат претенции да бъдат такъв пълновластен ръководещ орган, могат ли да ръководят всички техни подчинени? Реално да ги оценяват, защото ръководството означава и оценяване. Това според мен е записано в чл. 19: “Висшият съдебен съвет е орган на съдебната власт, който осигурява нейната независимост.” От кого я осигурява тази независимост? От Народното събрание ли? От Министерския съвет ли? Или от някой друг държавен орган? Това ми звучеше както имунитета на съдии, прокурори и следователи. Винаги съм бил против имунитетите, също и за нашия. Но онова беше абсурдно – “имунитет” означаваше защита. От кого? От самите себе си. Това не мога да го разбера.
Уважаеми колеги, прескачам всичко, което е свързано с този така наречен спорен орган, но не е само той за съжаление, може би станаха над 20 държавни органи, колегиални, които не се подчиняват на никого, никой не ги контролира, освен самосъзнанието.
Смятам, че има и текстове, които трябва сериозно да се поправят.
Алинея 4 на чл. 20 ни вменява да избираме 11 членове измежду съдии, прокурори и следователи, хабилитирани научни работници и т.н. Извинете, но “научни работници” знаете какъв термин беше. Има си учени или хора на науката.
Колеги, накратко пристъпвам към принципното обсъждане на теорията, която се налага, но тази теория, по която ние работим при законодателство, не научната. Ние създаваме нормативен акт, устройствен акт за съдебната власт. В този акт немалко текстове са посветени на държавни органи, които безспорно принадлежат към изпълнителната власт. Или трябва да го наречем “съдебната система” и тогава да вървим, но не може функции на министър на правосъдието, на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписвания да имат място систематически тъкмо в този закон. Тогава правомощията, отговорностите, които им се възлагат, не отговарят на съдържанието, на самата идея, че те са към съдебната власт. В този смисъл правя възражение.
По-нататък, когато вървим към оценката, има много термини, когато се използват различни понятия за едно и също нещо, което много затруднява и четенето, и правоприлагането.
Ще стигна до нещо, което ме развесели, не ме ядоса.
Колеги, вижте в чл. 42, ал. 3 - методология или критерии, как ще го наречем, за атестиране на съдии, прокурори и следователи и се подреждат критериите. Може да се спори. Никой не може да създаде съвършени критерии и особено когато трябва да отчиташ толкова сложна дейност, каквато е работата на тези хора.
Искам да ви попитам: ако вие ме оценявате, ако аз работя, как ще оцените т. 3: “способност за вземане на решение”? Ако е съдия, ще го приемем – съдебният акт сам по себе си ще го оцени. А на прокурор и следовател кое е решението?
Как ще му осигурите оценка, надеждност и отношение към работата? Какво е това “отношение към работата”? Отношението е в резултата от труда му.
И по-нататък “способност за справяне с натовареност в работата” – това е критерий, който този, който е учил психология на управлението, ще го оцени. Аз съм водолазен учител и ние оценяваме водолаза колко може да издържа долу при нормални условия.
И сега вижте т. 5. Чудя се откъде ми е позната тази точка! Сетих се, че моята съпруга, не бива да я цитирам, преподава в училище за едни много нещастни деца, но много героични деца, това е олигофренопедагогика в помощните училища. Ще ви донеса точно това, който не вярва.
В т. 5 пише: “способност за устно и писмено изразяване”.
Няма да говоря за други проблеми, свързани със заинтересованост.
За Инспектората имам особено мнение. Считам, че от двете злини по-малката трябва да се предпочете, за да го има и да работи.
Мога да споря за съдебните заседатели. Отдавна трябваше да се върнем към нашата старобългарска, стародавна идея да избираме районните съдии, да се отчитат пред районите. Особено пък съдебните заседатели – избират ги общинските съвети. Много е добре да ги избира общинският съвет, ако е един. Бургаският районен съд например има три общински съвета.
Същото е и за общите събрания на съдилищата. Спорно е където има един или двама, както е в Средец – двама, какво общо събрание ще правят, при условие, че сме им вменили да вземат решение при мнозинство? Някъде може да има и един, трябва да се подходи по-диференцирано.
Мисля си, че имаме отговорности, ние да приемем нашата. Но има нещо, което мен ме притеснява.
По чл. 218. Като бивш следовател знам, че трудът на съдии, прокурори и следователи не можем да го оценим. Но вижте какво пише: “На съдии, прокурори и следователи се изплаща всяка година сума за тога – подчертано е в началото – две средномесечни заплати”. От “Версаче” ли ще я купуват? Нека да си остане облекло. Това е несериозно. Нищо че на пръв поглед изглежда дребно.
Колеги, приключвайки искам да ви кажа, че с тоя тежък архаичен език в нашето законодателство, объркан, не в този закон, може би в бързината…
Искам да завърша с един много забравен българин юрист, на който трябва да му се кланяме, да го знаем, а ние сме го забравили. Казва се Христо Арнаудов, неизвестен на студентите. Човекът, който в 1871 г. след двегодишен труд превежда държавните закони на Османската империя, в които може да се научат много неща. Той казва простичко – има го като официално ръководство на съдилищата, че: “Задачата на съда е да защити праведния и осъди неправедния. По този ход на работите колко хорица си изгубват времето да тичат по съдовищата, колко се опропастяват. Освен туй колко съдии попадат волю или неволю под тежки порицания и хули и още колко правителствени работи не се изпълняват съобразно закона.”
Ще се въздържа, защото при толкова критики, логично е да кажа не. Ще се въздържа да гласувам. Ще се въздържа, защото не може така да се подхожда.
Уважаеми колеги, благодаря, че ме изтърпяхте. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Батилов? Няма.
След почивката ще има думата господин Спасов, след това господин Миков.
Обявявам 10 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Съжалявам, че интересът в парламентарната зала намаля, защото смятам, че ние днес гледаме закон, който е един от най-важните в законодателната програма на Четиридесетото Народно събрание. Аз бих  повторил това изречение три пъти, но смятам, че всички тези, които сте в залата, разбирате добре значението на думите ми и затова ще ви спестя това повторение.
Всички знаем, че съдебната система не работи добре. Нещо повече, цялата ни държава не работи добре. Но смея да кажа, че цялата ни държава не работи добре, защото съдебната система не работи добре. Един президент беше казал: „Съдът е в основата на доброто управление”. След като нямаме добро управление, по силата на тази максима един от основните причинители, дори виновници е липсата на адекватна съдебна система, която, ако щете, да контролира дори и нас, политиците, хората от законодателната и изпълнителната власт.
Ето защо аз имам едно допълнение или по-скоро корекция към казаното от господин Корнезов. Той каза: „Ние трябва да приемем този закон, защото Брюксел бди и ни наблюдава зорко”. Моите резерви са в смисъл, че не Брюксел, а ние самите имаме много по-голяма нужда от този закон. Българското общество има нужда от една работеща и ефективна, от честна и  морална съдебна система.
Какво виждаме ние в нашата действителност днес? Виждаме магистрати и то висши магистрати, които показват документ с невярно съдържание по повод на друг магистрат, медицински документ – очевидно углавно престъпление, и на този магистрат му се разминава. Дори и в медиите за това се споменава два-три дни. Имам предвид всеизвестния ви случай, когато председателят на Върховния касационен съд уличи главния прокурор с документ с невярно съдържание. И какво се случи? Показа ли съдебната система, че е способна да се самолекува? Имаше ли някаква санкция? Всички знаете отговора.
Свидетели сме на това как бившият главен прокурор псуваше журналисти в медиите и това го чу цяла България. И какво му се случи на бившия главен прокурор? Наградиха го с посланичество в Казахстан.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Кой го награди?!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): А кой назначи първия?
МИНЧО СПАСОВ: Какво стана с тези двамата прокурори, които си разменяха пари и цяла България ги разбра? Слава Богу, новият главен прокурор, повтарям, слава Богу,  имаше куража да ги изобличи. Но всичко това се набива в общественото съзнание, уважаеми колеги.
Най-пресният пример от днес: следователката от случая с  Вальо Топлото е имала 113 телефонни разговора, в които е давала инструкции чрез един заместник-министър на икономиката до някой си свидетел и т.н. Сега е предложена за освобождаване от Висшия съдебен съвет.
Само тези четири факта, които ви споменах, потвърждават това, че не Брюксел се нуждае от този закон, а ние се нуждаем от този закон и цялото българско общество! Оттук трябва да помислим как да подобрим нещата – дали самият закон ще ги подобри или хората, които го прилагат. Всички знаем, че колкото и да е добър законът, ако няма хора, които да го прилагат, нищо няма да се получи.
Ето защо аз ще се спра на две главни точки, свързани с подбора на хората в съдебната система, защото за мен те са ключовият фактор, който ще придвижи нещата напред към по-добро. И тези две точки касаят дисциплинарната отговорност и конкурсите. Очевидно е, че с голяма част от този съдебен елит нещата няма да тръгнат напред. Какъв е изходът?  Да направим и да оставим съдебната система по-проветрива, за да влязат нови хора, с нови ценности, които не са заразени с бацила на това, на което сме свидетели сега?
Ето защо, уважаеми колеги, аз изразявам резервите си към ограничението на конкурсното начало, което е залегнало в законопроекта. Тези 20 процента, които остават заложени за ужким нов приток на кадри в системата, на всички ви е ясно как ще се реализират.
Първо, това ще са местата в Малко Търново, Оряхово и Дуранкулак, където никой човек, с необходимото образование, статут, получен, да кажем, в София, едва ли ще отиде да кандидатства. Още повече, в законопроекта е предвидено, че детайлите по конкурсите ще се уредят в наредба, приета от ВСС. Какво ще пише в тази наредба никой не знае. Друга тема е, че ние даваме една законотворческа дейност на ВСС, но не ми е на мен работа да дискутирам този въпрос.
 
Втората тема е за дисциплинарната отговорност. Уважаеми колеги, има едно решение на Конституционния съд, в което конституционните съдии изрично са посочили, че в нашето законодателство няма детайлна регламентация на това що е дисциплинарно нарушение, извършено от магистрат. И тъй като нямало такова детайлно изброяване на дисциплинарните нарушения, не може да се наложи дисциплинарна санкция на магистрат, който е нарушил примерно съдебната си клетва. Това е точно казусът, разглеждан от Конституционния съд.
На няколко пъти аз пледирах детайлно да се изброят дисциплинарните нарушения в Закона за съдебната власт. Както преди малко говори господин Батилов, в нашето старо законодателство те са били 11 броя. И между тях фигурират най-елементарни неща, примерно, нарушение е, ако съдията не ходи на работа. Уважаеми колеги, голяма част от съдиите нямат работно време. Никой не следи дали те въобще ходят на работа и знаете ли, че някои от тях наистина не ходят на работа и няма кой да ги санкционира за това.
В голямата си част този законопроект, колеги, е писан от представители на самата съдебна власт. Ако погледнете доклада, който правителството изпрати преди поредната партньорска проверка, тази констатация фигурира там. В голямата си част авторите на този законопроект произхождат от самата съдебна власт. За мен продуктът на техния труд е очевидно насочен към тях самите.
Като юрист съм работил в практиката, а и по душевна нагласа съм практик. Ето защо миналата седмица на 23 април т.г. проведох среща с ямболските магистрати, за да обсъдим този закон. Там констатирах много интересни неща, с които след малко ще ви запозная. Моите първи думи към тях и към всички магистрати, и към цялото българско общество са, че този закон не бива да служи за повече комфорт на съдиите, а трябва да донесе по-качествено и истинско правосъдие. Ето защо не очаквайте, че съдиите ще го приемат с овации. Нещо повече, предложенията, които чух от колегите си днес и които се надявам да продължа да чувам в по-нататъшния дебат, трябва да бъдат такива, щото да служат на тази цел – не да направят закона по-комфортен за магистратите, а по-полезен за българското общество и за правосъдието. Ако следваме този приоритет, ние трябва да прекроим голяма част от текстовете.
За да добиете представа какво мислят магистратите, ще ви цитирам осемте точки, които си записах от разговора с тях. На първо място, те имаха претенции срещу правомощията на Инспектората. В сегашния текст на чл. 58 е използван изразът “неправилни актове на съдиите и на магистратите”. Може би имат някакъв резон възраженията, които бяха представени, че правилността на актовете подлежи на контрол само по реда на инстанционната проверка от висшестоящия съд. Но правилната теза, която за съжаление те също не приеха стопроцентово, беше тезата, че истинската роля на този Инспекторат да бъде да следи самите магистрати за правилното изпълнение на задълженията им. Какво означава “правилно изпълнение на задълженията им”? Ще дам само няколко примера, които ми идват на пръв прочит.
Първо, дали магистратът ходи на работа.
Второ, дали, когато има основания за отвод, той си прави такъв.
Трето, дали спазва сроковете, в които да произнася своите актове, залегнали в процесуалното законодателство.
Четвърто, дали се държи с уважение към страните по делото, към адвокатите, към своите колеги. Какво общо има това с независимостта на съда, с нарушаване на правото му на вътрешно убеждение? Нищо. Очевидно е, че този магистрат, който е нарушил едно от тези примерни четири задължения, не изпълнява правилно своите задължения. Ако ние сезираме дисциплинарната комисия на ВСС с неговото поведение, с нищо няма да му упражним натиск и с нищо няма да нарушим правото му на вътрешно убеждение по конкретен казус. Никакви възражения не бива да има тук срещу Инспектората.
Бяха изказани възражения срещу това, че във ВСС имало не само магистрати, а и представители на други части от юридическата гилдия – имало научни работници, имало и адвокати, което според част от магистратите било недопустимо. Съдебната система и магистратурата трябвало да се управляват само от магистрати.
По отношение на това дали да е постоянно действащ орган ВСС, бяха изразени противоположни становища. Интересен факт е, че голяма част от редовите съдии не одобряват работата на ВСС, въпреки професионалната солидарност, която очаквах да срещна. Интересно беше, че част от ръководството на магистратите искаше разширяване кръга на лицата, които да могат да искат тълкувателни решения и постановления от съответните колегии, тоест и самите председатели на окръжни съдилища да могат да сезират съответните органи с искания.
Разбира се, най-голямото възражение беше това, че съдебните сгради били на подчинение на министъра, а не на Висшия съдебен съвет. Моите обяснения, че повече от 120 години практиката в България е била, че министърът осигурява капиталовите разходи и сградите и само през последния времеви отрязък от 12 години това е било наопаки – когато сградите са били към Висшия съдебен съвет, не беше приета много ентусиазирано. Ще направя добавка към думите на преждеговорившите. Един председател на съда не се обръща за един компютър или софтуерен продукт към министъра на правосъдието. Те имат свой бюджет за текущите разходи. Само капиталовите разходи са в разпореждане на министъра на правосъдието.
Беше направено едно много интересно предложение, което за мен произхожда от резервите, които и самите обикновени съдии имат към дейността на ВСС. Когато им обясних, че регламентацията на конкурсите ще стане подробно в наредба на ВСС, общото им мнение беше, че това е един много ключов въпрос и неговото място за регламентация е в самия закон, а не в наредба на Висшия съдебен съвет.
Беше предложено и да отпадне ограничението за растежа на място на магистратите, което в момента фигурира само до две нива – до два ранга – ограничение, заложено в чл. 230.
Бяха изразени и резерви към това, че част от чиновниците в Министерството на правосъдието се изравняват по статут и по заплащане с магистратите.
Докато се подготвях за днешния дебат, колеги, видях в Интернет няколко интересни сайта. Единият от тях беше посветен на съда в Разград. Там е имало проект, в който с помощта на чужда агенция е било направено проучване на общественото мнение как стои съдебната власт и са направени много интересни констатации. Те касаят преди всичко това, за което говорих в началото – констатирали са недисциплинарност в работата на магистратите, грубо отношение на магистратите към участниците в съдебния процес, забавяне в сроковете за произнасяне на актовете и в свършването на работата на съответните магистрати.
Очевидно е, че тези аргументи, подкрепени с факти от действителността, водят до извода, че такъв нов Закон за съдебната власт е крайно нужен. Този закон, още веднъж подчертавам, е нужен не заради препоръките на Брюксел. Този закон е нужен на българското общество. Това, което се изисква от нас, народните представители, е да имаме политическата воля, да сме решителни и да режем здраво.
Това, което ние трябва да направим, е да подобрим този закон с цената на едно удължено време между първо и второ четене, в което всички колеги, които направиха своите предложения, които в огромната си част считам за разумни, да ги депозират в писмен вид до комисията на господин Янаки Стоилов, за да можем ние с постигнат консенсус, какъвто аз съм сигурен, че съществува и в българското общество, и между нас самите, да направим един работещ закон, който да е лишен от ореола на създаващ щит срещу общественото внимание към съдебната система. Един закон, който ще допринесе за прозрачност в съдебната система чрез много, конкретни  и принципни положения.
Ще завърша с това, че за мен учудване буди предвиденото в закона разглеждане на дисциплинарните производства във Висшия съдебен съвет при условия на секретност и на закрити врата. Защото, колеги, когато на някой от нас му поискат имунитета, в съответните комисии процедурата е напълно открита за журналисти, напълно прозрачна. Не виждам причина защо българското общество да не стане свидетел и на това, което се развива в другата основополагаща система, когато в нея се получат аварии и неблагополучия. Осветяването на тези факти, според мен ще действа здравословно на тази система. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Има думата  за процедура господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, процедурата ми е по начина на водене. Можете ли да поканите министъра на правосъдието да присъства на този дебат, защото той го напусна. Дори Вашият колега каза, че 85 процента от текстовете на този закон са от стария закон. Само 15 процента са нови. Можеше поне да отговори на този въпрос. Можеше да отговори и на някои други въпроси, които излязоха в медиите, че ще отправи питане и към Конституционния съд по отношение управлението на имуществото, което му се полага и т.н. Изобщо, да стои тук и да участва в дебата.
Моля Ви, направете това нещо, защото излиза, че вносителят не е представляван от никой. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Ще категоризирам това искане като възражение по начина на  водене и няма да се отрази на времето на парламентарната група.
Направете опит да разберете дали господин министърът е в Народното събрание или не е. Ако не е, предайте му очакването на участващите в дискусията да вземе участие и отношение по поставените въпроси,  което е естествено и не подлежи на съмнение по принцип.
За втори процедурен въпрос има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ):  Във връзка с направената процедура от господин Костов, аз предлагам, уважаеми колеги, да гласуваме да бъде допусната в залата заместник-министърът на правосъдието Ана Караиванова, която със сигурност ще може да отговори на поставените въпроси и на всички въпроси, които възникват в процеса на обсъждане на този законопроект.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Само тя ли може да отговори? Министърът не може ли?
МАЯ МАНОЛОВА: Госпожа Караиванова е в парламента. Да гласуваме да бъде допусната в залата. При възможност предполагам, че министърът на правосъдието също ще се включи в работата на  днешното пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въпросът е дали в залата има достатъчно народни представители, за да се проведе гласуване. Поне на пръв поглед това не е така. Така че, уважаеми колеги, регистрирайте се, ако обичате.
В залата има 68 народни представители, което не ни позволява да пристъпим към гласуване. Продължаваме с дискусията.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Шикальозно се използва процедурата, опозицията не гласува.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Как да не гласува?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От ДСБ са регистрирани 6, от БНС – 2, от „Атака” – 2, 1 от ОДС. Цялата опозиция се е регистрирала точно. Възражението Ви е неоснователно, господин Миков.
Обяснението е, че господин Петканов е на заседание на Министерския съвет. Аз не намирам за напълно обоснована тази причина, тъй като при дискусията за този закон той би трябвало да получи разрешение от Министерския съвет да участва в дискусията тук.
Заповядайте за изказване, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, изправени сме пред обсъждането на един законопроект, който е изключително дискутиран в обществото – не от сега, не от месец, не от два. Въобще в последната година и половина и във вътрешен план, и в посока на процесите, свързани с присъединяването ни към Европейския съюз вкара като един от основните акценти функционирането на съдебната власт така, както тя беше конституирана конституционно в началото на прехода, така както тя беше уреждана законно през последното десетилетие и в крайна сметка най-вече според това, което тя даваше и получаваше като обществена оценка. Оценка, която, за голяма жалост, попадна в полезрението и на нашите партньори от Европейския съюз и се превърна във възлов критерий за състоянието на България в областта на правосъдието и вътрешните работи, известната Глава двадесет и четвърта.
Основният въпрос е имаме ли нужда от нов Закон за съдебната власт. В предишната част от дискусията си чух различни мнения – от това, че не е необходим нов Закон за съдебната власт до това, че внесеният проект на вниманието на Народното събрание не отговаря на изискванията към съдебната власт. Интересното обаче е, че критиците на закона не предлагат никаква друга алтернатива. Те предлагат запазване на този статус, в създаването на който те имат много сериозно участие – статус, който е причина за оценките и на българското общество, и на европейските експерти.
В този смисъл ние от Коалиция за България твърдо смятаме, че е необходим нов Закон за съдебната власт. Всъщност мнението и оценката на европейските експерти, на нашите партньори, е, че само един нов Закон за съдебната власт ще финализира онова усилие на парламентарното мнозинство, което надхвърля управляващото мнозинство по отношение на промените в Конституцията и чрез изменения на законодателно равнище ще реализира политическата цел за една по-отчетна система при запазване на нейната независимост. Аз не чух никой от крайните критици да отбележи, че за пръв път се прави опит за повишаване на отчетността.
Тук се разви една теза за разделянето на контрола, за децентрализацията на контрола. Уважаеми дами и господа, доколкото системата е независима, не става въпрос за контрол. Става въпрос обаче за отчетност. Тя е заложена като идея и като принципи в Конституцията и ние имаме твърдата воля да я довършим като решение на законодателно равнище. Разбира се, тяснополитическата и партийна сметка на опозицията е, че ако провали приемането на този законопроект, то външната оценка на европейските експерти ще бъде негативна по отношение на финализирането на реформата на съдебната власт. Това е тяснопартийната цел, която, разбира се, опозицията има право да изповядва. Но мнозинството има право да довърши онова, което е решило да прави по отношение на съдебната система.
Всъщност без този нов Закон за съдебната власт конституционните промени не биха могли да получат пълнокръвен живот, не биха могли да настъпят онези промени, които да променят в една позитивна посока статуса на съдебната власт такъв какъвто е сега, такъв какъвто се оценява от обществото такъв, какъвто се оценява от европейските експерти.
Уважаеми дами и господа, тази дискусия не е спирана. Така че мисля, че аргументът, че не е имало дискусия е твърде несъстоятелен. Неслучайно при обсъждането в рамките на управляващото мнозинство ние искахме преди празниците да приемем законопроекта на първо четене, за да има достатъчно време и за една нова дискусия между първо и второ четене, за едно сериозно обмисляне на предложенията за второ четене. А несъмнено е, че има нужда, господин Батилов, редица текстове на закона да бъдат променени между първо и второ четене. Аз съм склонен да приема голяма част от забележките, когато те са по същество. И си мисля, че второто четене е най-благоприятната среда, в която тези забележки да отразят включително и добрите виждания на представители на опозицията, за да постигнем политическите цели. Практиката обаче в Народното събрание показа, че и три месеца да има за второ четене, предложенията се внасят в последния ден. Но ние смятаме да отидем към някакъв разумен вариант от 2-3 седмици, в които ще има още време за дискусии.
Уважаеми дами и господа! Тук беше изложено едно становище, че Висшият съдебен съвет отсъства като контролен орган. Разбира се, идеята на промените в Конституцията е отчетността да се реализира чрез новия орган Инспекторат. И това, че опозицията в лицето на ДСБ не прие промените в Конституцията, опита се да спре повишаването на отчетността на съдебната система чрез Инспектората, е проблем, който остава назад в историята, към м. февруари, откакто тези промени в Конституцията са факт. Актуалният политически въпрос е ние да продължим и да доведем докрай реализацията на такъв тип отчетност чрез избора на Инспекторат, чрез разписване на процедурите, функциите на законодателно равнище. И ще го направим. Няма никакъв разтроин контрол, напротив, Инспекторатът при Министерството на правосъдието ще остане да контролира онези структури и звена, каквото е съдебното изпълнение, каквато е нотариалната дейност, пробацията и всички тези  пряко произтичащи от съдебната система и съдебната власт функции. При нашите дебати в управляващото мнозинство имаше и такава дискусия – какво ще прави Министерството на правосъдието. Има много какво да прави.
И още един аргумент защо ни е нужен нов Закон за съдебната власт. Когато е правен този Закон за съдебната власт, уважаеми дами и господа, нямаше частен нотариат. Когато е правен този закон, нямаше частни съдебни изпълнители. Когато е правен този закон, нямаше регистър по вписванията – една функция, за която сега концепцията е да бъде извадена от съдебната власт, но при всички случаи е свързана със съдебната власт. Всичко това ще остане във функцията на изпълнителната власт. Там контролът ще се извършва от този Инспекторат и там отговорностите на изпълнителната власт ще бъдат съвсем пълноценни. Инспекторатът, който се създава към Висшия съдебен съвет, има друга функция и тя напълно се вписва в цялата тази система, която се изгражда.
Няколко думи по отношение на Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет трябва да укрепне като един ръководен орган на съдебната система със запазване на пълната му самостоятелност. Ще отворя една скоба – аз не приемам, че функция на Висшия съдебен съвет е да брани независимостта и в този смисъл съм съгласен с колегите от опозицията, мисля, че господин Батилов каза това. Той обаче трябва да поеме пълноценно своите функции по кадровата дейност, по дисциплинарната отговорност. Може би си струва да помислим дали тежката система на Висшия съдебен съвет е подходяща за ниските форми на дисциплинарна отговорност и между първо и второ четене да преценим дали някои от дисциплинарните санкции могат да се реализират на равнище административни ръководители на отделните съдилища, респективно главния прокурор. Струва си да помислим за това, защото практиката по реализация на дисциплинарната отговорност от Висшия съдебен съвет досега показва, че в едни случаи трябва да минат по 4-5-6 месеца, докато въобще се задвижи тази тромава машина, което навява сериозното съмнение за една корпоративна ангажираност на членовете на Висшия съдебен съвет. И обратното, в други случаи реагира много бързо. Тоест, няма една последователност, системност и принципност във функционирането по реализацията на дисциплинарната отговорност. Ако не ме лъже паметта, във Военно-апелативната прокуратура стои вече 7-8 месеца едно искане на един прокурор и Висшият съдебен съвет не се произнася. Това не бива да се допуска оттук насетне.
 Една форма, която никой не коментира, но която гарантира отчетността,  са докладите, които ще внася Висшият съдебен съвет, докладите на главния прокурор, на председателя на Върховния касационен съд, на Върховната административна прокуратура - една оспорвана също там от задно дясно теза при конституционните промени.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Не сме я оспорвали.
МИХАИЛ МИКОВ: Извинявам се, вземам си думите назад, госпожо Масева, щом е така, но е хубаво тогава и Вие да изтъкнете, че това е форма за повишаване на отчетността тук, в Народното събрание, не заради народното представителство. Радвам се, че подкрепяте тази теза, останал съм с погрешно впечатление. Но няма уязвимост, няма накърняване на независимостта на съдебната власт от това, че тук ще се слушат доклади за функционирането на съдилищата, на прокуратурата, и то ангажиращи Висшия съдебен съвет, внесени от него, а не само от главите на съответните части на съдебната система.
По отношение езика на закона аз съм съгласен, че си струва между първо и второ четене, господин Батилов, да съгласуваме и да внесем такъв език, такова изразяване, че това да не поражда утре сериозни противоречия в тълкуването. Още нещо, смятам, че е необходимо внесеният проект да бъде в максимална степен съгласуван с другите закони, приети дотук, включително ако се налага и тяхно изменение, уреждащи функциониране на различни дейности – съдебни или близки до съдебните. Какво имам предвид? Имам предвид Закона за нотариалната дейност, за частното съдебно изпълнение, ГПК, НПК, целия комплекс от процесуални и устройствени закони, които са причастни на съдебната дейност. Само добрите връзки между този Закон за съдебната власт и онези закони ще го направят наистина един органически закон, който да вкара съдебната система в много добър порядък. Иначе могат да възникнат противоречия, които утре в практиката да бъдат проблемни.
Уважаеми дами и господа, от Коалиция за България обсъждаме и ще продължим да обсъждаме въпроса за това дали Висшият съдебен съвет трябва да бъде постоянно действащ. Има рационално зърно и аз го заявих още когато обсъждахме конституционните промени в едно такова решение. Струва си между първо и второ четене да разгледаме този въпрос, така че да създадем Висш съдебен съвет, който в максимална степен да не бъде зависим от преките отношения вътре в съдебната система. Има резон в едно такова решение. Както казахме и тогава, не е необходима промяна на Конституцията.
Тук се вкарва въпросът за формалния брой на членовете на Висшия съдебен съвет, който е конституционен въпрос. Да, но вие добре знаете, че в момента администрацията на Висшия съдебен съвет надминава 100 души и никой не поставя този въпрос. В дискусията между първо и второ четене мисля, че тази тема ще бъде една от възловите теми пак с основната цел – постигане на повече отговорност при запазена самостоятелност, на повече отчетност, което нямам съмнение, че ще се реализира с това, което и Конституцията посочва като цели в своите решения на законово равнище.
Ще се спра на още два въпроса. Единият е свързан с конкурсното начало. Миналата година като че ли отидохме твърде далеч в реализацията на конкурсното начало, което създаде някои затруднения в съдебната система. Струва ми се, че сегашният законопроект е отишъл в другата крайност – формализиране на конкурсното начало. Едно по-пълноценно конкурсно начало и неговото прокарване, включително чрез атестация на база обективни критерии, записани в закона, ще доведе до минимализиране на възможностите за субективизъм – нещо, което наблюдаваме често в рамките на съдебната система.
Още един въпрос, който си струва да обсъдим или да го маркираме поне на първо четене. Ние, от Коалиция за България, ще настояваме Висшият съдебен съвет оттук насетне да няма правосъздаваща функция. Самите ние сме му възлагали такава функция, което аз лично отчитам като грешка, мисля, че и колегите са на това мнение. Висшият съдебен съвет трябва да се превърне в ръководния орган, който изпълнява законите. Всякаква правосъздаваща функция в даден момент – практиката поне през последните години доказва – води до това, че той приема подзаконови актове, които противоречат на целите, на замисъла на законовите разпоредби. (Реплика от народния представител Павел Чернев.) Нещо, което не можем да приемем.
Както сме наредили системата на съдебната власт: законодателството - в Народното събрание, изпълнението на законите – в съдебната власт, съдебната власт – независима, но отчетна пред Народното събрание, чрез Народното събрание – отчетна пред цялото общество, това е смисълът на онези конституционни промени, които ние приехме с внушително, смея да кажа, парламентарно мнозинство. Ние сме длъжни, имаме достатъчно готовност да доведем тази реформа докрай. Не заради това, че европейските експерти, нашите партньори също мислят така  – защото има нужда от промяна в съдебната система.
Вярвайте, че имаме достатъчно добра воля и нагласа да реализираме тази промяна за по-отчетна, независима, в крайна сметка за по-добре функционираща съдебна система. Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплика към господин Миков? Няма.
Думата има господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, колеги! Отново сме изправени пред задачата да разглеждаме и вероятно да приемем поредния тежък закон в областта на съдебната власт, най-общо казано. Припомням ви, че през нас мина НПК, привършваме работа по ГПК, имахме тежки разглеждания, тежки разисквания по промени в Наказателния кодекс и сега ни предстои да приемем този нов закон.
Аз съм от тези, които подкрепят категорично тезата, че законът трябва да бъде нов. Вярно е, че можехме някак си да се измъкнем с промени и допълнения към стария действащ закон. След като приехме толкова сериозни промени в Конституцията по отношение на съдебната власт, след като през последните години бяха променени начините, по които функционират органите в областта на нотариалното дело, съдебни изпълнители, административни съдилища, в крайна сметка всички тези промени са твърде много и твърде дълбоки, за да ги подминем и да ги обобщим на законодателно ниво само с евентуални промени в Закона за съдебната власт. Така че усилието е правилно, посоката е вярна и времето е това да бъде сторено сега. Не просто тази година, а сега – този и другия месец.
Вярно е и друго, че отново парламентът е изправен пред необходимостта да поправя твърде много несъвършенства в един законопроект, който ни поднася изпълнителната власт. С ясното съзнание, че за пореден път получаваме един недоработен в детайлите законопроект трябва да се нагърбим - вероятно отново да направим временна комисия или работна група в комисията и в рамките на няколко седмици да отразим всички тези критики, които бяха отправени тук: голяма част от тях - с основание, другата част от тях – с чисто политически мотив да се бламира евентуално приемането на законопроекта.
Аз споделям критиките, които чухме в комисията и от представителите на висшите съдилища – главно ВКС, които чухме тук, в залата, например по въпроса за тълкувателните актове на висшите съдилища. Ако ние допуснем толкова много субекти да могат да сезират висшите съдилища за тълкувателни актове, наистина можем просто да блокираме работата на тези органи.
Споделям опасенията, че този законопроект, така както ни е предложен, свива конкурсното начало. Идеята, че до 20% от свободните места ще бъдат обявявани на конкурс, в който ще могат да участват магистрати извън системата, според мен осакатява. Защото какво означава до 20%? Защо не бъде поне 20%? И куп още такива забележки, които бихме могли съвсем добросъвестно, като леко свалим политическия градус, поне в комисията да свършим тази работа и да ви представим един законопроект, който сигурно пак ще бъде подлаган на критики, но надали ще може да се прави изводът, че е негоден или неподходящ за приемане. Така че бъдете уверени, аз съм сигурен, че и представителите на опозицията, които имат ясно изразени тези, много добре формулирани – това го казвам с ясното съзнание, че тук става въпрос за проявен професионализъм и от тяхна страна – в крайна сметка само за няколко седмици: 2-3, ние можем да имаме един много добър законопроект на второ четене.
Всъщност, колеги, това, което искам да добавя от себе си допълнително, е, че смятам, че голямата част от критиките, които слушаме за съдебната власт не само днес в залата, но и през последните години, ако си дадем в крайна сметка някаква оценка, не можем да не кажем, че всичките тези критики опират до това, че тази система не се управлява добре. Това означава, че Висшият съдебен съвет не действа по начина, по който изискват Конституцията и законите. И не толкова законите, а колкото обществото очаква. От тази гледна точка идеята за превръщането или по-скоро премодифицирането на Висшия съдебен съвет в постоянно действащ орган е може би един инструмент, който трябва да влезе в действие.
Много неща бяха опитани в съдебната система. Питам се дали това не е последното, което не трябва да извършим? Към днешния ден аз малко съжалявам, че когато гледахме последните промени в Конституцията, най-малкото ние от парламентарното мнозинство не обърнахме достатъчно внимание, поне в рамките на дебата, на предложенията, които бяха направили някои колеги – Абаджиев, Елеонора Николова и други. Може би тогава голяма част от тези неща щяхме да сме ги изговорили и сега да имаме избистрено мнение по въпроса, независимо от това какво ни предлага правителственият законопроект или не.
Дебатът в комисията обаче на мен ми подсказва, че има сериозни виждания в положителна посока сред народните представители и то от хора с визия за това как трябва да функционира съдебната власт. И те не са ситуирани мнозинство-опозиция, тоест това е добро. Надявам се този важен въпрос да го решим, без да се делим на представители на мнозинството и на опозицията. Може би това е основният, важният въпрос, който ще решим между двете четения. Другите неща, които бяха казани – част от които веднага приемаме, част от които можем да не приемем, са въпрос на работа в комисията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Бисеров? Няма.
Има три заявки от независими народни представители - от госпожа Николова в самото начало на заседанието, след подновяването му от господин Чернев и господин Величков.
Давам думата на госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще започна оттам, където свърши господин Бисеров. Много се радвам, че днес в дебата и господин Бисеров, и господин Миков като представители на управляващата коалиция признават пропуска да се вслушат в едно експертно становище, а то е и политическо, което поддържахме много усилено при Четвъртата поправка на Конституцията.
Когато дебатирахме Третата поправка на Конституцията, аз ясно и категорично казах, че ние ще вървим към Четвърта поправка на Конституцията, а сега вече имам основанието да споделя с вас, че ние явно ще вървим и към Пета поправка и то само в частта за съдебната власт. Не само ние като опозиция държахме съдебната власт да бъде конструирана много ясно и най-вече Висшият съдебен съвет да бъде разписан като орган, който носи отговорност за това, което се случва.
Тук господин Спасов срамежливо спомена какво се случва в държавата, но според мен това, което се случва, е един грандиозен скандал. Обстоятелството, че следователка от Националната следствена служба изнася информация до заместник-министър от НДСВ, който заместник-министър от НДСВ обслужва кръговата отбрана, обръча от фирми на БСП, обстоятелството, че хора от съдебната власт са в пряка причинна връзка с разстрела на една свидетелка, показва, че нещата са извън контрол. И те са извън контрол не заради друго, а защото ние не желаем да обособим съдебната власт като самостоятелна такава, която не само прилага законите, но носи отговорност за начина, по който работи и прилага законите. Защото ако ние сега тук се попитаме: кой носи отговорност за всичкото това безобразие в държавата, което е безпрецедентно - ние може би ще гръмнем в Европа с тази новина - никой няма да ни отговори кой носи отговорност за това?!
Ето защо, когато предлагам – и аз продължавам да настоявам, че Висшият съдебен съвет трябва да бъде постояннодействащ орган на съдебната власт, защото той не може да заседава два пъти месечно, защото той трябва да заседава постоянно. И най-вече трябва да се впише не това, което сега е записано в Конституцията – че този орган е само кадрови орган, а трябва да се запише, че той носи отговорност. Тази дума я повтарям не напразно.
Какво се случва сега във Висшия съдебен съвет? Всички знаем, че това е орган не за кадруване, а за търгуване на кадри. Може би всички знаем тази малка тайна, че с оглед очакването на сегашните изменения за стопиране на конкурсното начало, много молби стоят скрити, защото хората вече са се договорили помежду си кого ще назначават. Всички, които са от квотите на магистратурата, знаят, че избираемата квота от Народното събрание, сега, в този действащ Висш съдебен съвет, се държи безобразно и e в основата на търговската дейност. За всичко това обаче сме виновни ние.
Аз съм съгласна със забележките, които се изказаха тук, че има едно припокриване на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Инспектората към министъра на правосъдието. Нека да погледнем само първата функция, която им е вменена. В чл. 58 се казва: проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурата и следствените органи. Това е Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Вижте какво се казва в чл. 69 във функциите на Инспектората към министъра: проверява организацията на съдебната и административна дейност на службите в районни, окръжни, военни, административни и апелативни съдилища. Мисля, че това припокриване на дейности не може да остане и че разумът на законодателя, нашият разум, беше, че тази дейност по проверка на организацията и движението на делата трябва да остане в Инспектората, който ще бъде избиран от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Николова, вече отивате към петата минута. Можете да дадете възможност и на колегите си.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Приключвам. Само с няколко думи искам да маркирам въпроса за конкурсите. Мисля, че действително трябва да се намери добрият баланс между конкурсното начало и възможността да има кариерно развитие. Мисля, че недобре е фомулирано обстоятелството, че 20% от свободните длъжности ще бъдат на конкурс. Това означава, че евентуално незаетите длъжности в Мадан, Малко Търново и т.н. могат да бъдат пуснати на конкурс, но всички останали, които са съблазнителни, и специално в софийските съдилища няма да бъдат на конкурс, а отново ще се разпределят чрез това тъгуване във Висшия съдебен съвет.
За да дам възможност и на моите колеги да се изкажат, накрая ще кажа, че мисля за атавизъм запазването на функцията на съдията по вписванията. При положение, че всички служители в службата са служители на Агенцията по вписванията, безумие е да запазим тези длъжности, които извършват една резолюция по вписванията и мерят с линийки дали нотариусите са спазили 3 см от полето на нотариалния акт.
Имам още много забележки, но тъй като съм от онази част от опозицията, която е конструктивна, искам да ви уверя, че между първо и второ четене забележките, които имам, ще бъдат във вид на законодателна инициатива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Николова.
За реплика има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Госпожо Николова, моята реплика не се отнася до правото Ви да имате свобода на възгледи по отношение на съдебната система. Още повече Вие сте човек с много голям опит – практически и административен. Мисля, че ще се съгласите в резултат на Вашия опит, че даването на примери, току-що създадени по важни преписки и дела, обикновено ни вкарва в крайно деликатната ситуация да си служим с примери, които ще се окажат пример за точно обратното. Нито убийството на тази жена, нито скандалът с делото на Вальо Топлото могат да Ви послужат за илюстрация на това, което илюстрирахте. Изчакайте спокойно следващото развитие на нещата, за да разберете, че правосъдието неведнъж и не само у нас се използва за всякакви извънправосъдни цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Дончева, Вие фактически не ме репликирахте. Аз също като Вас смятам, че 17 години се извършват упражнения върху съдебната власт и че е крайно време ние да постановим такива норми, които да им позволят те да работят по закон и да носят отговорност за това – пред нас и пред обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Атанасов. Демократи за силна България разполагат с 8 минути.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, изключително важен проект за нормативен акт!
Ще започна с това, което чувам от редиците на мнозинството. Според мен и колегите от опозицията мислят по този начин, но има едно “но”. Необходим е нов Закон за съдебната власт, но не този, който се предлага. Това е проблемът. Този проект е негоден. Разберете това! Аз разбирам конфузната ситуация, пред която е изправено мнозинството. Това е поредният проект за цял закон, който излиза от Министерството на правосъдието и подлежи на брак. Затова ще се опитате да го моделирате, да го променяте, да го обработвате, за да излезе накрая нещо. Но това е голям проблем. Институцията, която е създадена основно да се занимава с производство на нормативни актове, бълва само брак! Това е големият проблем. Искате ли да ви посоча назад във времето колко други проекти за закони, излезли от Министерството на правосъдието, катастрофираха в Комисията по правни въпроси и не стигнаха до пленарната зала?! Искате ли да ви ги посоча един по един? (Реплика от Михаил Миков.)
Господин Миков, мислех да Ви направя реплика, но няма какво да се занимавам. Вие говорите политически като научен работник. Ще ви посоча един факт – този законопроект има 400 члена. Той е като правилник. Закон за съдебната власт – като кодекс. Четиристотин члена! А знаете ли какво пише вътре? Че за особени заслуги магистратите могат да бъдат награждавани с ордени и медали по Закона за ордените и медалите. Все едно ако го няма този текст, те не могат да бъдат награждавани!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това го махаме.
АТАНАС АТАНАСОВ: Представяте ли си какви щуротии има вътре в този закон?! Четиристотин текста!
Ще си позволя да фиксирам вашето внимание върху един изключително важен, чисто професионален проблем, който 17 години не намира решение. Според мен тук има изкривяване на мисленето по този проблем. Става въпрос за организацията и дейността на прокуратурата. Ще ви чета текстовете от Конституцията и от това, което сте записали в този проект. Конституцията казва, че структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. Това е текст от преди 9 септември 1944 г., когато прокурорите са били съдебни служители, имали са статут почти еднакъв с този на съдиите, но с различни функции. В този текст на Конституцията има много сериозно съдържание. Този текст от обратния аргумент означава, че прокуратурата не може да бъде единна и централизирана. Вижте обаче какво пише в чл. 167, ал. 1 от проекта: “Прокуратурата е единна и централизирана”. Чуйте по-нататък: “Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички – на главния прокурор”. А принципът за вземане на решение по вътрешно убеждение, колеги?! За какво говорим?! Няма ли да разчупим този възел един път завинаги?! Всеки прокурор да действа по вътрешни убеждения на базата на закона, а не каквото му наредят отгоре!
Тези текстове в законопроекта са в противоречие с Конституцията. Прочетете и другите текстове надолу: “Главният прокурор осъществява надзор за законност (цитирам Конституцията) и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори”. Нека да не изнасям лекции тук. Какво означава надзор за законност?! Какво значи методическо ръководство?! Това означава ли, че всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ? Не, не означава в никакъв случай. Не може да бъде подчинен. Ако е единна и централизирана и всички са подчинени на по-горния, това означава, че трябва да задраскаме принципа за вземане на решения по вътрешно убеждение. Това е изключително важен проблем. Върху него искам да ви обърна внимание, защото най-атакуваната част от правораздаването в България днес е търсенето на наказателна отговорност, а именно наказателното правораздаване. Проблемът е в досъдебното производство. Когато едно дело влезе в съдебната фаза, там вече нещата са публични, открити, има някаква състезателност. В досъдебното производство обаче проблемът е много сериозен. Би следвало държавното обвинение да бъде на еднаква плоскост със защитата. Страните трябва да бъдат равнопоставени. Тези проблеми тук са заложени отново. Това нещо не е в този проект. И в досега съществуващата организация нещата са поставени по същия начин.
Завършвам с това, като ви казвам – не от днес, тези неща са от преди 1989 г. Ще ги променим ли? Сега е моментът! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Атанасов? Няма.
Има ли желаещи от парламентарните групи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, безспорно предложният проект за нов Закон за съдебната власт е натоварен с изключително големи очаквания, а именно да бъде едва ли не последната законодателна стъпка в реформирането на съдебната система, след като бяха приети новите процесуални закони, Адмиинистративнопроцесуалният и Наказателнопроцесуалният и след като ГПК вече е готов в Правната комисия с доклад за второ четене и, разбира се, след Третата и Четвъртата поправка на Конституцията.
Според мен проектът изпълнява основното си предназначение да преведе на законодателен език това, което беше направено с Конституцията, а именно търсенето и намирането на баланс между принципите на публичност и прозрачност и принципа на независимост при функционирането на съдебната система. И бих казала, че това последователно е прокарано през целия закон, като се започне от Глава първа, в която са разписани по нов начин основните принципи в съдебната система, мине се през разписването на функциите на Висшия съдебен съвет и търсенето на баланс с тези на министъра на правосъдието, разписването на функциите на новите органи на съдебния Инспекторат и неговата връзка и отношение с Висшия съдебен съвет, към който е ситуиран, а също така и релацията, която съществува между двата инспектората.
Аз мисля, че в тази своя задача, а именно намиране на този баланс ние имаме един проект, който го постига. И отговорът на това е може би в подхода, който беше възприет от Министерството на правосъдието за първи път в изработването на този толкова важен за съдебната система устройствен закон да участват представители на магистратурата. На практика заместниците на тримата големи в съдебната власт взеха дейно участие в изписването на този закон и лично аз мисля, че това се отрази на неговото качество.
За първи път закон, който касае съдебната власт, беше толкова широко обсъден и коментиран на различни форуми както по отношение на самия него, така и в дебата във връзка с Четвъртата поправка на Конституцията. И за първи път предложенията за промени, които бяха направени на тези форуми, бяха отразени в последния вариант на Министерството на правосъдието, който е представен пред нас.
По отношение на критиките, които отправя към закона опозицията. Аз лично си мислех, че като става дума за един закон, който касае устройството на съдебната система, народните представители от Демократи за силна България ще проявят по-малко партийност и повече професионализъм, повече експертност, повече самокритичност, защото състоянието на съдебната система такова каквото е в момента, е в голяма степен резултат и на техните упражнения по тази тема в продължение на дълги години.
Считам също така, че опитите от страна на колегите от ДСБ да дерогират последните поправки в Конституцията е глупост, тъй като с едно подавляващо мнозинство от три четвърти бяха безспорно и еднозначно решени въпросите, свързани с управлението на имуществото на съдебната система, с бюджета на съдебната власт и неговото формиране и формирането на новия орган Инспекторат и неговите взаимоотношения с изпълнителната и със законодателната власт. Тоест това не са въпроси, които могат да бъдат пререшени законодателно.
Бих апелирала също така и в изказванията на всички колеги за малко повече уважение към редовите магистрати. Тук се стигна до абсурдни обвинения, че редовите съдии не ходят на работа. Възможно е да има подобни явления в някои единични случаи, но в масовия случай за тези, които наистина имат връзка със съдебната система е ясно, че магистратите работят системно и в събота, и в неделя, когато пишат решенията по своите дела. И ако някой си беше направил труда да погледне доклада, който е внесен от председателя на Върховния касационен съд, щеше да констатира огромната натовареност, която имат редовите съдии. Ако има проблеми в съдебната система, те не са на редовото, ниското ниво, те са в управителния орган, в изпълнителното тяло на съдебната система. И мисля, че нашите усилия трябва да бъдат насочени именно към промени, които да се случат тук.
Тъй като времето е ограничено, аз бих искала да обърна внимание само на един принципен въпрос, а той е за начина, по който следва да функционира Висшият съдебен съвет – дали да бъде ад хок действащ орган или постояннодействащ орган. Мисля, че по начина, по който са разписани правомощията на Висшия съдебен съвет – бюджетарски, управленски, организационни, нормотворчески и даже правораздавателни що се касае дисциплинарната отговорност, няма друго решение освен това да бъде постояннодействащ орган. Няма как орган, който се събира два пъти в месеца, наистина да може да реализира тези изключително важни функции. Но мисля, че с неговото превръщане в постояннодействащ орган трябва да се обърне внимание на един друг въпрос - по този начин той ще може наистина да понесе цялата отговорност за състоянието на съдебната система, за това какво се случва в нея. Защото до момента като че ли всички ние констатираме нейните проблеми, но няма някой, който да е отговорен за това. Да, даваме един изключително широк кръг от правомощия на Висшия съдебен съвет, превръщаме го в постоянно действащ орган, но същевременно с това му казваме, че той е органът, който отсега занапред ще отговаря за това какво се случва в съдебната система. Има целия властови ресурс, целия ресурс от разнообразни правомощия, за да понесе тази своя отговорност за състоянието на правосъдната система.
Бих искала да кажа само, че по отношение на кариерното развитие и на конкурсното начало това, което се прави в този закон, е изключително важно – изоставяме принципа на поголовните конкурси и е ясно по отношение на тези 20%, че трябва да има пропорционалност в тяхното определяне за различните съдилища. Но по-важно е какви ще бъдат критериите за останалите 80%, по какъв начин те ще вървят нагоре в йерархията. И тук е изключително важна ролята на атестацията, на атестационните комисии и на разписването на едни безспорни, обективни критерии, които да гарантират, че добре работещите съдии ще растат в кариерата.
Ние от Коалиция за България ще подкрепим този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към госпожа Манолова? Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаема госпожо Манолова, тук си говорихме за редовите съдии, тук си говорихме и за ръководството на съдебната система. Вие казахте, че имало съдии, които били претоварени с работа. Разбира се, че е така. Нашата грижа в този закон е точно тези съдии да не бъдат развалени от тези, които внасят обратния дух, от тези, които наистина не ходят на работа и не си вършат работата. И констатациите ми са, че обикновените магистрати си вършат работата, а тези, които са във висшите етажи на съдебната система, са хората, които трябва да покажат не само с личен пример, но и със своите административни разпореждания и действия да подобрят тази система. За съжаление това не се случва. И затова ние като законодатели сме длъжни в този закон да вменим и да посочим като изрично дисциплинарно нарушение неходенето на работа, което се допуска от някои от тези висши магистрати. Защото то е много възпитателно в негативния смисъл на думата към по-нисшите от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колега Спасов, считам, че въпросът с дисциплината на магистратите е по-скоро въпрос на прилагане на законите, на изпълнение на законовите разпоредби и на механизмите за контрол от преките административни ръководители. Така че това е нещо, което и в момента го има в действащия Закон за съдебната власт, просто от закон трябва да се превърне в правило за поведение.
Но аз лично считам, че проблемът не е в това и даже на мен ми звучи смешно този проблем, защото моите наблюдения що се касае до работата на съдиите са, че те не само ходят на работа, но и това е може би единствената професия, която работи в събота и в неделя. Защото, за да не просрочат съдебните си актове, не е достатъчно формалното работно време.
Така че аз мисля, че тук трябва да бъдем малко по-уважителни, когато говорим с редовите съдии. Защото обикновената статистика показва, че съдебните актове, които те пишат, са с натовареност по 1-1,5 решение на ден, което предполага освен подготовка и допълнителни занимания и допълнително изучаване на съдебната практика, за да станат в крайна сметка едни качествени съдебни актове.
Но аз мисля, че тук има нещо по-важно. За първи път с разписването на 1%, в който ще могат нови хора да попадат в съдебната система, наистина се дава възможност за влизане на въздух в нея и за едно обновяване. Важно е също така, че останалите 80% за първи път ще бъдат мотивирани с въвеждането на ясни и точни критерии по какъв начин да се издигат в йерархията и да отиват в по-висока степен. За  първи път ще бъдат мотивирани наистина да наблегнат на своето професионално развитие, на своята професионална подготовка. Затова наистина по-добрите съдии – тези, които в срок и качествено пишат своите актове, имат по-малко отменени съдебни актове, да получават предимство при кандидатстване за преместване в съд от по-висок ранг. (Реплика на народния представител Минчо Спасов.)
Тук може би трябва да насочим нашите усилия между първо и второ четене да бъде разписана ясно тази процедура, да бъде разписан ясно съставът на тези атестационни комисии, в които да влизат и преките административни ръководители и тези от съда, в който ще попаднат съдиите, кандидатстващи за по-висока длъжност. В крайна сметка да бъдат мотивирани и стимулирани да се развиват професионално и да има смисъл така нареченото кариерно развитие.
Системата на поголовните конкурси, която действаше с последните изменения на Закона за съдебната власт, освен че ни превърна в единствената страна в Европа, която по този начин е въвела този принцип, но абсолютно обезсмисли старанията, усърдията и професионализма на магистратите. Така че определено  в тази си част - с конкурсите и кариерното развитие, новият Закон за съдебната власт дава повече възможности и отговаря на потребностите на съдебната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Чернев. Заповядайте.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, и, уви, отсъстващи колеги от Министерството на правосъдието! Да, аз ще подкрепя на първо четене този законопроект, въпреки принадлежността си, макар и независим, към опозицията и въпреки доста сериозните ми възражения по отношение на съдържанието му. Считам, че е логично и реално да се търси регламентът в една по-нататъшна работа по закона на второ четене.
Духът на закона води към нова стъпка, към регламентиране на съдопроизводствената система. Тоест за мен е една крачка напред – крачка напред, която започнахме именно с промяната в Конституцията и със създаването на този Инспекторат, който да може да контролира по нов начин дейността на съдебната система, на съдопроизводствените органи.
И тук неминуемо магнетично погледът ми се обръща към колегите от Съюза на демократичните сили, Обединените демократични сили. Именно по времето на това управление - на Съюза на демократичните сили, съдебната система, главният прокурор бяха възведени и създадени като институции, така както сега ние ги променяме. Към един момент сигурно това обслужваше даден властови ресурс, даден интерес на управлението на демократичните сили. Аз в един момент даже споделях тези виждания. Впоследствие, обаче, те дадоха своя брак – доведоха до там, че съдебната система започна да работи, обслужвайки едно политическо управление, особено в последния етап на управлението на Обединените демократични сили до 2001 г. Да не забравяме, че фигурата на главния прокурор беше така създадена именно през 1993 г. – първият кабинет на Съюза на демократичните сили, и в него момент той работеше добре именно за демократичното управление.
Точно сега аз считам и естествено се радвам, че нещата са пораснали до там и колегите отдясно са стигнали до политическата и правна визия, че тези органи така вече не могат да действат. Така създадени тези институции не могат да вършат работа в едно демократично общество и аз приветствам тази тяхна визия. Именно затова и именно тук са моите основни критики към този законопроект.
На първо място, аз считам, че много слабо, наистина много слабо внимание се отделя на фигурата на главния прокурор, на методиката на субординиране на дейността на прокуратурата. Колегата Атанасов много правилно акцентира върху разнобоя именно между принципа на вътрешното убеждение и принципа на администрирането, по който действа в прокуратурата в момента. Истината е, че по конституционна уредба и по уредбата на този закон, която е съобразена с Конституцията, над главния прокурор, уви, към този момент е само Свети Георги или някаква друга света инстанция.
Аз се радвам, че може би извадихме късмет с един симпатичен и разумен главен прокурор сега. Но да седнем и да разчитаме отново да се падне свестен главен прокурор, мисля, че е несериозно. Считам, че това трябва да бъде променено. Досегашните два случая, позовавам се на конституционното си право да го кажа, на пълни идиоти главни прокурори, трябва да ни доведе до това, че да внимаваме следващия път кого ще сложим. Слава Богу, третият път случихме! Но, колеги, съгласете се, че това не трябва да продължава.
Аз имам сериозна критика по отношение на статута на несменяемост. Считам, че не е достатъчно добре дебатирано. Този статут на несменяемост на магистратите оттук-нататък единствено и само спомага към институционализирането на съдебната власт – тенденция, с която в момента се борим, да се самообособи и да стане „Сondition sine qua non”. Тоест нещо, което не може да бъде сменено.
Аз считам, че принципът, за който колегата Миков спомена за повече регулируемост и отчетност в дейността, трябва да бъде разширен. В тази светлина би следвало да залегне критерият на успеваемост и успешност на дейността. Не бива съдебната система да се счита за един абсолют - за нещо, снесено от небето, едва ли не. Тя също подлежи на реформиране, на смяна, на кадрова политика. Досега, за съжаление, аз не виждам съществена промяна именно в тези институции – несменяемостта, контрол върху дейността на магистратите, контрол върху дейността на административните ръководители, така че това да бъде наистина регулирано.
Считам, че законът, въпреки своите несъвършенства, такъв закон винаги е осъден да догонва една динамична система, каквато е съдопроизводството. Това е логиката и не бива от това да правим голям политически проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Няма да подкрепим този закон, защото това е старият закон. Аргументът, че това е нов закон, защото от Европейският съюз искат нов закон, който е последният, даден от господин Миков, е абсолютно несъстоятелен. Осемдесет и пет процента от текстовете на този закон са от стария закон. В този смисъл не може да се претендира, че вие приемате нов закон. Това, което сега се прави, можеше да се направи със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Второ, не са ясни целите на Закона за съдебната власт. Не станаха ясни по време на този дебат. Не казвам аз това, че целите не са ясни. Казано е от други хора-специалисти по време на дебатите, които са го предшествали. Тук не станаха ясни целите на този закон. Няма цели!
Няма цели, защото отзад не стои единна политическа воля. Няма поета отговорност. Няма ясен стремеж какво трябва да се направи. Тоест няма ясни цели и заради е един стар закон. Това, което се опитвате да направите, ще свърши зле.
Трето, колкото е по-слабо, некомпетентно, нерешително и несмело едно управление, толкова повече работа създава на Народното събрание. Случаят е точно такъв. Това Народно събрание месеци наред ще работи и ще смила нещо, което е смляло. И второ, ще създавате допълнителна администрация. Това, което каза тук водачът на мнозинството от БСП, за многото хора във Висшия съдебен съвет, аз ще му го напомня след една година, когато наново се раздуе щатът, поради разстрояването на контролните механизми върху съдебната власт. Това ще стане неминуемо. Няма как да не стане. Тоест колкото е по-слабо и нерешително управлението, толкова повече работа на празен ход на Народното събрание, толкова повече създавате администрация, която е абсолютно излишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Двете минути изтекоха.
ИВАН КОСТОВ: Накрая, абсолютно неприемливо е да твърдите, че това е закон за независима съдебна власт и да й налагате попечителството, което й налагат текстовете на този закон. Не го казвам аз. Казва го главният прокурор, казва го председателят на Административен съд и председателят на Върховния касационен съд. Те казват, че върху съдебната власт се налага попечителство през бюджета, през капиталовложенията, през контрола върху имотите. Всичко на тази “независима” съдебна власт й е отнето и тя е  сведена до положението на един от десетките първостепенни разпоредители с бюджетни средства, каквито има администрацията на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Няма да повтарям това, което се каза, искам само да обърна внимание – ако използваме една известна мисъл, че войната е нещо твърде важно, за да бъде оставено само на военните, мисля, че за съдебната власт важи същото. Тя е толкова важна, че не може да бъде оставена само на магистратите. Отчитайки мнението на магистратите, към което ние се стремим, защото без тяхното участие законът не може да бъде достатъчно добър, смятам, че трябва да решим някои въпроси, търсейки ориентация главно към хората, които се нуждаят от правосъдие.
Другият важен въпрос е, че този закон като текстове не може да бъде в по-голямата си част съвсем нов. Има класически разрешения – те са и в традицията, те са и в конституционната рамка, така че този, който търси новостта, трябва да я търси в решаване на ключови въпроси. Тук мисля, че дискусията трябва да продължи, а не в процента на текстовете или разделите, които фигурират в сегашния и в предложения законопроект.
Смятам, че трябва да направим още нещо, било в закона или в специална процедура, която ще приемем след това за избора инспекторат, като предвидим процедура на публично изслушване на кандидатите за съдебен инспекторат в специализираните органи на Народното събрание. Така смятам, че ще се повиши отговорността на хората, които трябва да осъществяват наблюдението върху дейността на съдебната власт.
Необходимо е също да предвидим възможност на инспектората не само да отправя сигнали към Висшия съдебен съвет, но включително и да бъде инициатор за дисциплинарна отговорност, когато е намерил основание за такава.
Трябва да гарантираме по-нататък развитието на системата на случайното разпределение на делата и, ако има изключение, критериите за това да бъдат в закона, а не в някакви допълнително приемани правила.
Не трябва да допускаме процедурата за дисциплинарната отговорност да се удължава. Както виждаме, това е направено в някои предложения в законопроекта, вместо към нейното ускоряване и опростяване.
Необходимо е също наистина най-после да бъде изградена информационна система, но имам впечатление, че това не става не само по технически причини, но и заради ревността между различните ведомства, които боравят със статистика за престъпността и по този начин всяко ведомство дава такава информация, каквато на него му е по-удобна.
В заключение искам да подчертая още веднъж: нашата съдебна система се нуждае от реформи, но нормативната страна е само отделен аспект на тези реформи. Докато не се променят практиките, докато не се намалят другите зависимости, които съществуват извън закона, и другите интереси, които понякога се прокарват през отделни магистрати или институции на съдебната власт, законът сам по себе си няма да реши този проблем.
Затова аз апелирам към всички по-нататък да се включат в работата на законопроекта и да се съсредоточи вниманието върху най-важните елементи, по които дискусията в момента смятам, че показа необходимост от нейното продължение. Мисля, че ние можем да направим така, че това, което го има в законопроекта, или това, което не одобряваме в него, да бъде доведено до решения, които да направят съдебната власт не само независима, но в по-голяма степен отчетна и отговорна, за да има тя доверието на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Стоилов.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина дебатът по този закон продължи доста дълго време и това не е случайно. Това е един от съществените, от важните законопроекти, който Четиридесетото Народно събрание трябва да приеме. Това е един от законите, които идват като непосредствено продължение на последните изменения в Конституцията. Това е един от законите, чието приемане е абсолютно задължително, ако искаме да изпълним докрай очакванията и изискванията на Европейския съюз, специално по отношение на критиките и бележките, отправени по Глава “Правосъдие и вътрешни работи”. Това е един от законите, чието приемане е абсолютно задължително, за да отговорим на очакванията на обществото за трайна и осезаема промяна и реформа на съдебната ни система, която, за съжаление, толкова дълги години не работеше по най-добрия начин в унисон с очакванията и законните интереси на българските граждани.
 Разбира се, че този закон не е съвършен. Разбира се, че в него, както в по-голямата част от проектозаконодателството, което ни се предлага и то не от днес и не от вчера, съществуват дефекти, съществуват неща, които се нуждаят от подобрение. Но едно е безспорното, че това е основата, на която ние, след приемането му на първо четене ще се обединим, за да приемем наистина един закон, който ще създаде законовите предпоставки за реална промяна към по-добро в съдебната ни система. Това ще бъде основата, на която и ние, и българските граждани, и нашите европейски партньори ще очакват тези добри наченки на подобрение, на повишаване отчетността, на прозрачността, на нетърпимост към прояви на корупция, на нетърпимост към прояви на необосновано бавене на делата да бъдат ограничени до един поносим за обществото минимум. Неслучайно все повече и повече и в пресата заемат място конкретни случаи в тази насока.
Ето това е резултатът от усилията, които не само това правителството, но и предходното започнаха за една реална промяна на облика и състоянието на съдебната ни система. Съжалявам, че господин Чернев напусна, но отдавна вече главният прокурор не е така, както той го обрисува – “над мене е Св. Георги или Бог”. Това състояние беше факт по времето на управлението на ОДС. След 2001 г., след първите промени в Закона за съдебната власт, след първите промени в Конституцията вече отдавна главният прокурор не е тази абсолютно неприкосновена власт, която не може да бъде контролирана и на която не може да се търси отговорност за нейните прояви.
Аз мисля, че в прокуратурата се наблюдават явни процеси на подобрение на работата. В прокуратурата е налице явен напредък по отношение очакванията на обществото за прозрачност, ефективност и нетърпимост към проявите на недобросъвестност и корупция.
Мисля, че  този процес трябва да се разпространи в другите части на съдебната власт и най-вече в съда, тъй като следствието вече обективно е с ограничен периметър и като численост, и като влияние в съдопроизводството. Но в съда ние все още очакваме да наблюдаваме подобни процеси и мисля, че този закон ще създаде тези нормативни предпоставки, тази положителна тенденция да се разпространи и във всички части на съдебната власт.
Трябва да се подобрят някои от текстовете на законопроекта. Според мен, трябва да направим така, че дисциплинарното производство наистина да бъде кратко, ефективно. Трябва да се ограничи възможността магистрати, които са уличени в недобросъвестност, в корупция и т.н. и срещу които е започнало дисциплинарно производство, да имат правото да избягат от него чрез подаване на оставки и получаване на съответните брой месечни възнаграждения, тоест да не остане в обществото убеждението, че този, който е уличен в корупция, едва ли не съдебната власт го изпраща с овации, награди и с N броя заплати.
Трябва също така съдебната ни система да заработи по такъв начин, че да се спазват ефективно законоустановените срокове за разглеждане и решаване на делата. Обществото ни вече не може да търпи състояние, при което дела се бавят с години, когато съдът издава абсолютно нереалистични задължителни предписания към следствените органи и по този начин се получава отказ от правосъдие, едва ли не, по някои съществени дела, които интересува огромна част от българските граждани.
Съдът трябва да заработи качествено и ефективно, тъй като в условията на членството на България в Европейския съюз несправедливите и неправилни решения на съда вече се контролират не само чрез възможност за жалба  пред Съда по правата на човека в Страсбург, който не се колебае да осъжда България по подобни дела, но също така и нашите съдилища трябва да са готови вече да прилагат и европейското законодателство.  Нашите магистрати, които ще бъдат призвани да правят това, трябва да се запознаят в детайли с него, с практиката и на съда в Люксембург и да прилагат това право така, както се полага на една пълноправна европейска държава.
И не на последно място искам да спомена, че опозицията винаги има право да критикува. Не е за учудване фактът, че Демократи за силна България за пореден път няма да подкрепят законопроект, предложен от правителството. Аз съм изкушен да кажа, че ако управляващото мнозинство и миналия мандат, и този мандат следваше всички препоръки и критики на Демократи за силна България, досега нямаше да бъде приет нито един законопроект, свързан с реформата в съдебната система,  и може би България нямаше да бъде член на Европейския съюз.
Аз съм убеден, че този закон, въпреки недостатъците си, ще бъде подобрен и ще изпълни очакванията, които имат и българското общество, и нашите европейски партньори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Казак.
За изказване думата има господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ):  Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да взема думата по един въпрос, който ми се струва, че се поставя малко изкуствено остро, а това е статутът на Висшия съдебен съвет. За мен правилна е тезата, която господин Бисеров и госпожа Николова повдигнаха, че мястото и формата на дебат за този институт трябва да бъде в контекста на промени на Конституцията, а не на Закона за съдебната власт. Ако ние направим това движение сега, пак ще поставим каруцата пред коня. Защото не е лесно механично да решаваме тези проблеми. Механичното привнасяне на термина, че този Висш съдебен съвет ще бъде постоянно действащ, не може да реши един основен проблем, който стои и който беше нееднозначно определен като изключително труден за преглъщане в този му вид, а именно броят на членовете на Висшия съдебен съвет. Двадесет и пет члена постоянно действащ орган е нещо, което е много трудно да бъде прието като модел за управление на една съдебна система. Ние ще увеличим не само тези 25 човека, ще ги направим постоянно действащи,  а ще увеличим тройно и четворно, съобразно тези постоянно действащи членове, този състав, който господин Миков посочи като сто човека.  Мисля, че ние като законодателен орган можем да направим всичко, каквото си поискаме тук, но хубаво е да се вслушаме в здравата логика на нещата, която изисква един по-сериозен дебат на място и по повод, което заслужава този дебат, а именно съответните промени в Конституцията.
Непосредствените цели за обсъждането и приемането на този закон са тези поправки,  които са юридически факт – Третата и Четвъртата поправка на Конституцията. Те не могат да останат без законов превод в съответните актове. Така че непосредствените цели са тези – дали може да бъде акт за промяна на закон или да бъде нов закон. Според мен отговорът е, че не може да не бъде нов законопроект. Дори ако са 15 процента тези промени, които се предлагат, те са достатъчно много, за да бъдат инкорпорирани само в един вид. Това е логика, която се следва непрекъснато и от която няма отклонение.
Когато говоря за статута на Висшия съдебен съвет, моля да имаме предвид следното. В Европа  ясно се наблюдават три модела за разрешаване на мястото и логиката на присъствие, на ситуиране на съдебната система. Грубо казано, това е германският модел с ясно акцентиране върху примата на изпълнителната власт, в контекста на упражняване на дейности, като финансиране и администриране на съдебната система.
На другия полюс стои южноевропейският модел, представители на който са страни като Италия, Франция и Испания.
Има и среден модел, зад който са Дания, Холандия, Латвия и Литва, които се опитват да направят баланс между тези две тенденции. Тенденциите са засилена роля на държавата в администрирането на съдебната власт и засилена роля на съдебната власт, като акцент, който дерогира в някаква степен тази засилена роля на държавата.
При сравнително правния анализ, който беше представен на тези обсъждания, следва да се отбележи, че нито един от тези модели не стои в закостеняла, в затворена и в завършена форма, а те се допълват и непрекъснато се видоизменят. Затова ние много внимателно трябва да преценим кой модел ще следваме, защото очевидно не можем да измислим един уникален български модел. Това е един дебат, който трябва да предхожда това дали Висшият съдебен съвет ще бъде постоянно действащ или не.
Когато се говори за постоянно действащ Висш съдебен съвет, бих посочил „драмата”, пред която сигурно ще бъдат изправени Германия, Финландия и Австрия, в които просто не съществуват съдебни съвети. В такъв смисъл ние не трябва прекалено настойчиво да поставяме този въпрос. Или, ако го поставим, то много внимателно трябва да изберем момента, в който трябва да бъде поставен и решен.
Както беше посочено, този законопроект има редица недостатъци. Аз бих допълнил и чл. 4 в контекста на съображенията,  които господин Атанасов подчерта – мястото на административните прокуратури, които непременно не трябва да следват структурата на съдилищата. И, разбира се, чл. 150 и чл. 160, които касаят тълкувателната практика на висшите съдилища – съображения, които бяха изказани на обсъжданията.
Има много предложения, разбира се, които ще бъдат обсъдени и, надявам се, ще бъдат приети. Надявам се на конструктивен дебат, дебат, който заслужава да бъде приключен и да бъде последван от един продукт, който ще отговори на необходимостта и на целите за своето създаване. Благодаря ви.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, очевидно огромната част от бележките, които бяха направени, са основателни. Естествено, Законът за съдебната власт има недостатъци, сериозни пропуски. Всичко това е, бих казал, и логично, тъй като при бързината, с която се приема този закон, а и не само той, тези пропуски са нормални. Известно е на всички ни, че едно от най-солидните законодателства на времето от ерата на Наполеон – за седем години се приемат 34 закона и 5 кодекса... Ние за една година приемаме в пъти и пъти повече закони. Естествено е част от тези закони да бъдат и брак, дори пълен брак.
Още повече, бележките, които правим тук, са непълни. Не бихме могли за няколко дни, извинете, колеги, да анализираме, да дадем една точна и ясна оценка на един нормативен документ от неколкостотин текста. Просто това е невъзможно. Трябва да се има предвид, че трябва да се направят консултации с отделни колеги в отделни области на правото.
Затова, господин председател, ще помоля, надявам се, че всички ще се съгласите, поне срокът между първо и второ четене да бъде удължен.
Няма да се спирам на факта, че съдебната система е болна, просто е тежко болна. Може би само преди два дни тези, които се занимаваме с право, получихме един голям урок по правосъдие от американска страна. Видяхме как за изнасилване втора степен се наложи присъда от 16 години и половина, а у нас не десетки, а стотици подобни елементи с неколкократно извършени деяния се разхождат.
Ще бъда съвсем конкретен с някои бележки, има много повече, но времето е недостатъчно.
На първо място, в чл. 20, ал. 4 от Закона за съдебната власт е предвидено в състава на Висшия съдебен съвет да влизат и хабилитирани научни работници. Смятам, колеги, че това е неуместно, тъй като те не са магистрати. Висшият съдебен съвет е орган на съдебната власт и трябваше да бъде съставен единствено от действащи магистрати. Няма пречка магистратите да участват и в научна дейност, да преподават във вузовете, могат. Но имайте предвид, че на магистратите са забранени много дейности. Не могат да бъдат членове на Висшата атестационна комисия. Не могат да участват в ръководствата на вузове. Как така позволяваме хора, които не се занимават с практическа дейност, практическо право, да взимат решения по актуални кадрови въпроси на правосъдната система? Така че мисля, че в това отношение трябва да се има предвид.
Втората ми бележка е по-конкретна – по чл. 232, т. 3 относно старшинството. Следва да се запази досегашният принцип, тъй като този принцип е да се определят три показателя: длъжност, звание и продължителност на прослужено време на същата длъжност. Ако това нещо не бъде спазено, тоест ако се приеме сегашната редакция, проектът на чл. 232, т. 3 е твърде неясен и може да доведе до смущения в работата на съдебната система и съответно да доведе дотам да се повишават на безпринципна основа редица наши колеги юристи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключвате.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: И последната ми бележка е за колегите във Върховния касационен съд, които следва да бъдат определени със закон. Това произтича от нормата на чл. 141 на същия закон, където са определени делата, които Върховният касационен съд решава, а именно това са наказателни, граждански и търговски дела. Съответните колеги, които ще бъдат определени вътре, трябва да бъдат фиксирани в закона, а колегите да определят съответно останалите звена на правосъдната система. Това са само част от конкретните бележки, които наистина трябва сериозно да се огледат. Ще предложа и някои други, които ще имат значение за подобряването на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Желаещи за реплики към господин Величков няма.
Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За мен беше много интересно да изслушам тази дискусия, особено от хората, които са учили право. Признавам, че процедурите, по които работи системата, е не само удачно, а е задължително да бъдат подреждани от професионалистите и, разбира се, в оценката на плодовете на системата трябва да участва обществото. В това си качество искам да кажа моята гледна точка.
Споделям една мисъл, която казва, че когато няма справедливост, животът губи своя смисъл. Затова не мога да не отбележа, че в България животът е тежък, защото съдебната система е изключително неефективно. Разбира се, от това, което ние правим в последните години, особено в последните 10 години, по мои анализи сме променили над 1000 закона или сме приели нови, което ясно поставя съдебната система пред едно много тежко предизвикателство – магистратите да работят при една непрекъснато променяща се в правилата среда. Като човек, който работи в среда, където има ясни закони, знам, че да се променят непрекъснато правилата е изключително предизвикателство.
Но, от друга страна, не можем да не отречем, че през тези години в съдебната система не само че не отмря политическото, партийното доминиране, ами и в много голяма степен това достигна до извращения. Съчетано с влиянието на парите можем да кажем, че днес почтените магистрати в България са в изключително тежко положение да се червят заради провала на колегите им, което не действат според правилата. За никого от нас не е тайна, особено за тези, които сме се занимавали с управление – аз като кмет и като областен управител, че в голяма част от случаите за да получиш справедливост, тя трябва да бъде подсигурена с особени доказателства.
Ще се обърна отново към колегите юристи, макар че господин Стоилов каза, че правото и работата на съдебната система са толкова важни, че не трябва да се оставят над магистратите, приемам този призив в тази му част, че всички трябва да дадем своя дан за промените в тази система, но, все пак искам да обърна внимание, че основната отговорност остава във всички хора, които сте учили право в тази зала, а и цялата гилдия на юристите в България. Вашата отговорност е изключителна. Затова съм в известна степен раздвоен, защото съм абсолютно сигурен, че в тази система реформите не само трябва да продължат, в някои отношения не са започнали. Тук съм много предизвикан от тези констатации как СДС, неговите правителства, неговите ръководители били назначавали магистрати, които действали еднолично. Не мога да не отбележа, че точно този порочен начин на назначаване и това еднолично действие беше изцяло в услуга на миналото управление и в началото на днешното управление. Затова висши магистрати бяха изпращани на посланически постове, за да получат съответния имунитет. Ето това е нравствената деградация, която имаме всички в тази зала.
Затова мисля, че вече в европейска България, в която трябва да споделяме европейски ценности, ама и да ги прилагаме, трябва да направим така, че съдебната система на България час по-скоро да стане европейска, модерна и почтена, да признаем правото на магистратите, които работят, че работят в ненормални условия.
За съдебната система също съм убеден, че трябва да се заделят доста повече финансови средства. Ходя в сградите на съдебната система и съм убеден, че в България магистратите, съдиите са малко. Средствата за тях са малко и тази жизнено важна система трябва да бъде подкрепена. Магистратите, които са почтени, трябва да бъдат подкрепени, за да могат да работят спокойно и ефективно, а ние оставаме в правото си да даваме крайната оценка за работата на тази система. Надявам се да направим тези стъпки, защото самият аз не само като гражданин, като народен представител, а и като родител в момента финансирам голямата ми дъщеря, която учи право в Германия. Искам да й препоръчам да се върне в България, но в една нова, европейска система на работа в правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Колчаков? Няма. Няма и желаещи, пък и възможност на повечето групи да вземат думата. В Движението за права и свободи и в Национално движение Симеон Втори има още време, но не виждам желаещи да се изказват повече. В такъв случай, уважаеми колеги, обявявам дискусията за приключила. Гласуването ще бъде утре сутринта в началото на пленарния ден.
В оставащия половин час предлагам да продължи четенето на Част трета от Законопроекта за електронните съобщения. Очевидно е, че в залата няма необходимия кворум за гласуване – гласуването на части Втора и Трета ще бъде утре в началото на деня.
Отново се обръщам към колегите с предложение да си осигурите екземпляри от Втора и Трета част на Законопроекта за електронните съобщения, за да можете да следите гласуванията.
Вчера господин Корнезов обяви номерата на тези доклади. Част втора е с дата 5 март 2007 г. Номерът е 753-19-07; Трета част е от 22 март, така че ако на някого не е под ръка екземплярът, би могъл да се обърне и към документацията за допълнителен екземпляр.
 
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ – продължение.
Част трета, Глава двадесет и първа, страницата е 37.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Глава двадесет и първа – Административнонаказателни разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава двадесет и първа.
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Дончо Цончев по чл. 314.
Комисията не подкрепя предложението от народния представител Мария Капон – в чл. 314 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “от 30 000 до 300 000” се заменят с “от 50 000 до 150 000”.
2. В ал. 2 думите “от 5000 до 50 000” се заменят с “от 15 000 до 25 000”.
3. В ал. 3 думите “от 5000 до 50 000” се заменят с “от 15 000 до 25 000”.
4. В ал. 4 думите “от 30 000 до 300 000” се заменят с “от 50 000 до 150 000”.
5. В ал. 5 думите “от 3000 до 15 000” се заменят с “от 5000 до 10 000”.
6. В ал. 6 накрая се добавят думите “с глоба двойна на максималната по ал. 1 до ал. 5”.
Комисията подкрепя по принцип предложението от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 314, който става чл. 321, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 321. (1) Който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за осъществяването на които е необходимо издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, без да му е издадено такова разрешение, или продължава да осъществява електронни съобщения след спиране или прекратяване на действието или отнемане на издаденото му разрешение, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 30 000 до 300 000 лв.
                  (2) Който осъществява електронни съобщения за собствени нужди, за които е необходимо издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, без да му е издадено такова разрешение, или продължава да осъществява електронни съобщения след спиране, прекратяване или отнемане на издаденото му разрешение, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 50 000 лв.
                  (3) Който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за осъществяването на които е необходимо издаване на временно разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, без да му е издадено такова разрешение, или продължава да осъществява електронни съобщения след спиране или прекратяване на действието или отнемане на издаденото му временно разрешение, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 30 000 до 300 000 лв.
                  (4) Който осъществява електронни съобщения за собствени нужди, за осъществяването на които е необходимо издаване на временно разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, без да му е издадено такова разрешение, или продължава да осъществява електронни съобщения след спиране или прекратяване на действието или отнемане на издаденото му временно разрешение, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 50 000 лв.
                  (5) Който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, включени в списъка по чл. 71, определен от комисията, без да е подал уведомление по чл. 68 до комисията, се наказва с глоба в размер от 3000 до 15 000 лв.
                  (6) Който осъществява взаимно свързване с или достъп до мрежата на предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни услуги, не по установения от закона ред, с цел предоставяне на електронни съобщения по търговски начин, се наказва с глоба в размер от 3000 до 15 000 лв.
                  (7) За нарушения по ал. 1-5, извършени повторно, административнонаказващият орган с наказателно постановление може да лиши нарушителя от правото да осъществява съответните електронни съобщения, за които е санкциониран, за срок до една година.”
По чл. 315 има предложение от народните представители Теодора Дренска, Тодор Костурски, Ваня Цветкова, Татяна Калканова и Борислав Владимиров, което комисията не подкрепя -това предложение се оттегля.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което комисията не подкрепя – в чл. 315 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от 10 000 до 100 000” се заменят с “от 30 000 до 75 000”.
2. В ал. 2 думите “от 500 до 10 000” се заменят с “от 3000 до 5000”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 315, който става чл. 322, със следната подобрена редакция:
“Чл. 322. (1) Който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за осъществяването на които има издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, и наруши условията на разрешението, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 100 000 лв.
                  (2) Който осъществява електронни съобщения за собствени нужди, за осъществяването на които има издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, и наруши условията на разрешението, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”
По чл. 316 има предложение от народния представител Мария Капон, което комисията не подкрепя – в чл. 316 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числото “1000” се заменя с “5000”.
2. В ал. 2 числото “500” се заменя с “1000”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 316, който става чл. 323, със следната окончателна редакция:
“Чл. 323. Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги след подаване на уведомление по чл. 64, което наруши някое от общите изисквания по чл. 71 и/или специфични задължения, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.”
По чл. 317 има предложение от народния представител Мария Капон, което комисията не подкрепя – в чл. 317 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числото “1000” се заменя с “5000”.
2. В ал. 2 числото “5000” се заменя с “25 000”.
3. В ал. 3 числото “1000” се заменя със “7000”.
 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 317, който става чл. 324 със следната окончателна редакция:
“Чл. 324. (1) Който нарушава правилата относно опазването на конфиденциалността на съобщенията и свързаните с тях трафични данни, изпращани по обществени електронни съобщителни мрежи, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
                    (2) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълнява задължение за осигуряване на условия за прихващане на електронни съобщения, свързани със защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.
                    (3) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължение, свързано с осигуряване защита на лични данни в областта на електронните съобщения, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.”
По чл. 318 предложението от народните представители Дренска, Костурски, Цветкова, Калканова и Владимиров не е подкрепено в ал. 3.
Предложението се оттегля.
Предложението от народния представител Мария Капон също не е подкрепено, а то е - в чл. 318 числото “200” се заменя с “500”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 318, който става чл. 325 със следната окончателна редакция:
“Чл. 325. (1) Който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица в обществена електронна съобщителна мрежа чрез ползване на електронни съобщителни съоръжения, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.
                  (2) Който с цел да набави за себе си или за другиго облага използва без правно основание електронна съобщителна мрежа, като с това причини вреда на предприятието, стопанисващо електронната съобщителна мрежа, или на трето лице, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред.”
По чл. 319 има предложение от народния представител Мария Капон – в чл. 319 числото “2000” се заменя с “5000”, а числото “20 000” се заменя с “10 000”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 319, който става чл. 326.
По чл. 320 предложението от народния представител Мария Капон е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 320, който става чл. 327 със следната редакция, като е включено и подкрепеното предложение на народния представител Мария Капон:
“Чл. 327. Който пуска в действие радиосъоръжение, за което е въведено ограничение по реда на чл. 264, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв.”
По чл. 321 има предложение от народния представител Мария Капон – в чл. 321 се правят следните изменения:
 1. В ал. 1 числото “500” се заменя с “1000”.
 2. В ал. 3 числото “1000” се заменя с “3000”.
 3. В ал. 4 думите “от 5000 до 50 000” се заменят с “от 15 000 до 25 000”.
 4. В ал. 5 числото “2000” се заменя с “5000”, а числото “20 000” се заменя с “10 000”.
 5. В ал. 6 думите “от 5000 до 50 000” се заменят с “от 15 000 до 25 000”.
 6. В ал. 7 думите “от 50 000 до 1 000 000” се заменят с “от 300 000 до 1 000 000”.
Комисията не подкрепя предложението.
Народният представител Радослав Илиевски оттегли предложението си.
Има две идентични предложения от народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, и от народния представител Димитър Йорданов – в чл. 321 се правят следните изменения  и допълнения:
1. Алинея 7 се изменя така:
            “(7) Предприятие със значително въздействие върху пазара, което не изпълнява влязло в сила решение на комисията или решение на комисията, подлежащо на незабавно или на предварително изпълнение, отнасящо се до специфичните му задължения като предприятие със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция  в размер до 10% от оборота на предприятието през предходната календарна година, но не по-малко от 500 хил. лв.”
И предложение за създаване на нова ал. 8:
            “(8) Независимо от санкциите, налагани по ал. 3, 5 и 7 на настоящия член, за неизпълнение на влязло в сила решение на комисията или решение на комисията, подлежащо на незабавно или на предварително изпълнение, комисията може да налага и санкции по чл. 287 от Административнопроцесуалния кодекс. Глобите или имуществените санкции по чл. 287 от Административнопроцесуалния кодекс се налагат от комисията без да се спазва редът за установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания, предвидени в Закона за административните нарушения и наказания и в този кодекс.”
Предложенията не са подкрепени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 321, който става чл. 328 със следната окончателна редакция:
“Чл. 328. (1) Който при поискване от комисията не предостави информация, свързана с прилагането на този закон, или предостави невярна, непълна, неточна или не в срока, който може да бъде определен с искането, се наказва с глоба в размер от 500 до 2500 лв.
                  (2) Който препятства осъществяването на контрола по чл. 308 от комисията, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
                  (3) Който не изпълнява влязло в сила решение на комисията, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
                   (4) Който не изпълни влязло в сила решение на комисията по чл. 59, се наказва с глоба в размер от 5000 до 50 000 лв.
                    (5) Който не изпълни влязло в сила решение на комисията по чл. 237, се наказва с глоба в размер от 2000 до 20 000 лв.
                    (6) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не представи на комисията документи или й представи невярна, непълна, неточна или не в срока информация, необходими  при определяне на предприятие със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.
                     (7) Предприятие със значително въздействие върху пазара, което не изпълнява влязло в сила решение на комисията, отнасящо се до специфичните му задължения, като предприятие със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 000 до 1 000 000 лв.”
 По чл. 322 има идентични предложения на народните представители Николай Камов, Иглика Иванова и Георги Анастасов, и на Димитър Йорданов – чл. 322 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков. Вчера господин Радославов от името на групата народни представители оттегли техните предложения до края на закона.
Народният представител Димитър Йорданов също оттегли своето предложение по чл. 321.
Има предложение на народния представител Мария Капон – в чл. 322 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от 5000 до 50 000” се заменят с “от 15 000 до 25 000”.
2. В ал. 2 числото “1000” се заменя с “5000”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 322, който става чл. 329.
По чл. 323 на вносителя има предложение от народния представител Мария Капон – в чл. 323 думите “от 6 месеца до 1 година” се заменят с “от 1 година”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 323, който става чл. 330.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 324 и  чл. 325.
По чл. 326 има предложение, което има нова редакция. Подкрепя се текстът на вносителя и на колегите Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков.
Член 326 става чл. 333 със следното съдържание:
“Чл. 333. За нарушенията по чл. 321, ал. 1-6, чл. 322, чл. 324, ал. 1, чл. 325, чл. 327, чл. 328, ал. 1-5 и чл. 332, извършени от юридически лица или от еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на  предвидените глоби.”
По чл. 327 предложенията са приети.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 327, който става чл. 334 със следната редакция:
“Чл. 334. (1) При установяване на нарушенията по чл. 321-332 оправомощените по чл. 309, ал. 1 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
                 (2) Въз основа на актовете по ал. 1 председателят на комисията или изрично оправомощено от него длъжностно лице – член на комисията, издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
По чл. 328 има подобрена редакция на текста на вносителя. Този член става чл. 335 със следното съдържание:
“Чл. 335. Който осъществява обществени електронни съобщения и не уведоми комисията в срок до 30 дни от възникване на изменение в някои от обстоятелствата, посочени в документите по чл. 81, ал. 2, т. 1 и 3, се наказва с глоба в размер от 2000 до 6000 лв.”
По чл. 329 текстът на вносителя е подобрен от комисията. Този член става чл. 336 със следното съдържание:
“Чл. 336. (1) Член на експертната комисия по чл. 97, ал. 1, който не декларира писмено пред комисията наличието на съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/или икономически свързани с него или с членове на семейството му лица, имат при избора на даден кандидат за получаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.
                  (2) Член на експертната комисия по чл. 97, ал. 1, който бъде назначен в органи на управление на кандидат, спечелил конкурс или търг за получаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс до една година от издаването на разрешението, се наказва с глоба от 3000 до 8000 лв.
                  (3) Член на експертната комисия по чл. 97, ал. 1, за когото се установи, че е представил неверни данни в декларацията по чл. 97, ал. 4, в случай, че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.”
Член 330 е по вносител и той става чл. 337.
По чл. 331 се приема също текстът на вносителя, който става чл. 338.
По чл. 332 има приети предложения на народните представители Радослав Илиевски, Камен Костадинов и група народни представители.
Този член става чл. 339 със следната редакция:
“Чл. 339. (1) Който произведе или внесе радиосъоръжение или крайно електронно съобщително устройство по чл. 272, ал. 1, без да го е регистрирал в специализираната дирекция по чл. 113 от Закона за Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.
                  (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
                  (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.”
Член 333 на вносителя се приема и става чл. 340.
Член 334 на вносителя се подкрепя от комисията и става чл. 341.
Това беше Глава двадесет и първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще спрем дотук, ще чуем изказванията и ще продължим на следващо заседание.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Главата, касаеща Административнонаказателните разпоредби, трябва да гарантира чрез текстовете в нея реално изпълнението на решенията, които се приемат от Комисията за регулиране на съобщенията.
В този смисъл ще се спра на чл. 328. Аз не оспорвам седемте алинеи на текста. Ще спра вниманието ви на ал. 7, която гласи: “Предприятие със значително въздействие върху пазара, което не изпълнява влязло в сила решение на комисията, отнасящо се до специфичните му задължения, като предприятие със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 000 до 1 млн. лв.” Въпреки че санкцията за отделни лица може да изглежда изключително голяма, то предвид оборота и печалбата на предприятия със значително въздействие върху пазара тази стойност е в съвсем нормални граници.
Това, което искам да се допълни като нова алинея, е свързано с гласувания днес сутринта от нас текст на чл. 306. Вие си спомняте, а и председателят на комисията проф. Мирчев помни, че беше отстранена досадна грешка в ал. 6 и ал. 7 става ал. 6. Съгласно текста на ал. 6, приет от пленарната зала на Народното събрание, обжалването на следните индивидуални административни актове не спира тяхното изпълнение, освен ако съдът постанови друго, след което се изброяват четири вида решения. Аз оставам настрана последното, четвърто решение – по спорове между предприятията.
По отношение на другите три решения, независимо от текста на ал. 6 на чл. 36, реално не се виждат никакви санкции, които би трябвало да принудят предприятията със значително въздействие върху пазара да изпълнят решенията на Комисията за регулиране на съобщенията.
По този повод и като имам предвид, че спазването на решенията от предприятията със значително въздействие върху пазара е ключов елемент на развитие на конкуренцията в сектор “Телекомуникации” в страната, аз предлагам (зная, че това може да стане със съгласие на пленарната зала, защото е извън процедурата на второто четене) да се създаде нова ал. 8 на чл. 328:
“Предприятие със значително въздействие върху пазара, което не изпълнява решение на комисията по чл. 36, ал. 6, т. 1, 2 и 3, неспряно от съда, се наказва с имуществена санкция в размер от 50 000 до 500 000 лв.”
Размерът на санкцията е два пъти по-малък, за да бъде отличена санкцията тук от санкцията, която се налага, когато не се изпълнява влязло в сила решение на комисията.
Считам, че в синхрон с приетата ал. 6 на чл. 36 ние трябва да предвидим санкция в случаите, когато не се изпълняват индивидуални административни актове на комисията, за които ние сме предвидили, че обжалването не спира тяхното изпълнение. Ще се окаже, че обжалването не спира тяхното изпълнение, но няма никаква санкция към предприятията, които не изпълняват решенията на комисията. Тогава за какво сме въвели чл. 36?!
Текстът, който предлагам, е добър баланс. Иначе ще се окаже, че ние вземаме страната на предприятията със значително въздействие върху пазара, като по такъв начин ги толерираме и възпрепятстваме развитието на конкуренцията. Стремял съм се да направя балансирано предложение, което да не бъде утежняващо работата на предприятията със значително въздействие върху пазара. Считам, че предложението би могло да получи практически единодушна подкрепа на залата. Благодаря. (Предоставя текста на председателя на комисията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Мирчев, преди да закрием заседанието, бихте ли искали да коментирате това предложение на господин Иванов?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Сега не мога да кажа. Ще го обсъдим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Както разбирате, уважаеми колеги, това би могло да се разгледа днес на извънреден ред на заседание на комисията, ако го внесете като допълнителен текст, и ако пленарната зала приеме да го включи в окончателните текстове с гласуване.
 С това приключваме с текстовете на второ четене на този етап от Законопроекта за електронните съобщения. Останаха ни Допълнителните и Преходните и заключителните разпоредби. Надявам се, че утре ще има достатъчно време след гласуването на досегашните текстове да приключим с това четене.
Отново бих искал да ви съобщя, че второто четене утре в началото на пленарното заседание ще бъде по втора и трета част на доклада по този законопроект. Първата е с дата 5 март, втората е с дата 22 март.
Съобщения за парламентарен контрол на 27 април 2007 г.:
Министър-председателят на Република България Сергей Станишев ще отговори на въпрос от народния представител Павел Червев и на три питания от народните представители Евгени Чачев, Иван Костов и Нено Димов.
Министърът на вътрешните работи Румен Петков ще отговори на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговори на въпрос от народния представител Фатме Илияз и на  питане от народния представител Антонела Понева.
Министърът на транспорта Петър Мутафчиев ще отговори на въпрос от народния представител Павел Шопов.
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски ще отговори на въпрос от народния представител Ваньо Шарков и на питане от народния представител Захари Георгиев.
Министърът на финансите Пламен Орешарски ще отговори на въпрос от народния представител Ваньо Шарков и на питане от народния представител Нено Димов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговори на два въпроса от народните представители Иван Сотиров и Стела Банкова и на питане от народния представител Борислав Великов.
С това днешното заседание приключва.
Утрешното пленарно заседание е от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 

(Закрито в 14,02 ч.)
 

Председател:
Георги Пирински
                                                           
Секретари:
Нина Чилова
Ясен Попвасилев