Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
 
Секретари: Иван Илчев  и Станчо Тодоров
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ  (звъни): Откривам заседанието.
Предстои да извършим поредица от гласувания.
Имаме няколко законопроекта, по които трябва да извършим останалите гласувания.
Първо, моля да гласуваме процедурното предложение на господин Светослав Спасов за удължаване на срока за писмени предложения по общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Предложението е срокът да бъде общо 21 дни.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 146 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, сега ще гласуваме трета част от доклада на Закона за електронните съобщения, който, както знаете, представлява поредица от гласувания. Но трябва да гласуваме този законопроект. Той е един от онези, които се наблюдават и от Европейския съюз и по които има актуализиран списък на приоритетното законодателство под наблюдение. Той е един от законите, които заплашват с попадане в режим на санкции спрямо България, ако не ги приемем своевременно.
Третата част от доклада включва няколко глави.
Моля господин Мирчев да дойде.
Първата глава е Глава седемнадесета „Изграждане, използване и поддържане на електронни съобщителни мрежи и съоръжения” – това е заглавието по вносител.
Комисията предлага цялостна редакция на тази глава с изменено заглавие.
Преди това трябва да проведем няколко гласувания по неприети предложения.
Първото предложение е от народните представители Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков.
Въпросът ми към колегите е дали поддържат предложението си по чл. 274?
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: То се намира на стр. 2-3 от доклада и се отнася до чл. 274.
По чл. 275 няма гласувания.
По чл. 276 има две идентични предложения – на народните представители Камов, Иванова и Анастасов и на народния представител Димитър Йорданов за нова редакция на ал. 2. Тези идентични предложения не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 130 народни представители: за 21, против 40, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народния представител Мария Капон по чл. 283. Предложенията за ал. 1 и 3 не са подкрепени.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 127 народни представители: за 20, против 63, въздържали се 44.
Предложенията не се подкрепят.
Последното предложение е на народния представител Радослав Илиевски. Господин Илиевски го няма в залата, за да разберем дали поддържа предложението си.
Моля, гласувайте това предложение на господин Илиевски, неподкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 17, против 39, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Господин Мирчев, сега предстои да гласуваме окончателния текст, но  тук виждам предложение на народния представител Иван Николаев Иванов по чл. 296, ал. 2, където господин Иванов предлага думите „3 дни” да се заменят със „7 дни”.
Мнението на комисията не е ясно изразено в хода на дискусията.
Имате ли съображения?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Може срокът да бъде 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Мирчев изрази съгласие с предложението на господин Иванов в чл. 296.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 137 народни представители: за 123, против 5, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте окончателната редакция на комисията за Глава седемнадесета, която по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага окончателна редакция, в която трябва да се отрази току-що гласувания нов срок от 7 дни.
Моля, гласувайте предложението на комисията за редакция на цялата Глава седемнадесета.
Гласували 148 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 11.
Текстът е приет.
По Глава осемнадесета ще гласуваме първо заглавието, подкрепено от комисията, и текстовете по вносител на членове 289 и 290, където комисията предлага своя окончателна редакция, подкрепяйки вносителя.
Гласували  117 народни представители: за 110, против 3, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
По чл. 291 има две идентични предложения на народните представители Камов, Иванова и Анастасов и на Димитър Йорданов за промени в ал. 1, неприети от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 139 народни представители: за 21, против 60, въздържали се 58.
Тези предложения не се приемат.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл.  291 по вносител в окончателната редакция на комисията.
Член 291 става чл. 299.
Гласували 124 народни представители:  за 108, против 2, въздържали се 14.
Текстът на комисията е приет.
По чл. 292 има две идентични предложения на колегите Камов, Иванова и Анастасов и на народния представител Димитър Йорданов за отпадане на ал. 2 – предложение, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували  109 народни представители: за 21, против 25, въздържали се 63.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте текста на чл. 292 в окончателна редакция на комисията, който става чл. 300.
Текстът е на вносителя, като редакцията на комисията се отнася до ал. 2. Алинеи 1, 3, 4 и 5  са по вносител.
Гласували  114 народни представители: за 102, против 2, въздържали се 10.
Текстовете на комисията и на вносителя са приети.
Преминаваме към Глава деветнадесета. Тук има няколко текста, които трябва да гласуваме предварително.
Господин Мирчев, по чл. 294 има предложение на господин Иванов за ал. 1.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ние подкрепяме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, тук в чл. 294 има ал. 1 по вносител, подкрепена от комисията,  но в нея има предложение на народния представител Иван Николаев Иванов - думите „един или няколко” да отпаднат. Както докладва господин Мирчев, това трябва да стане, тъй като смислово тези думи са излишни.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на израза „един или няколко”.
Гласували 122 народни представители: за 120, против 1, въздържал се 1.
Предложението за отпадане е прието.
Моля, гласувайте заглавието на Глава деветнадесета по вносител, подкрепено от комисията, членове 293 по вносител, чл. 294 по вносител, с редакция на ал. 2 на комисията и членове 295, 296, 297, 298, 299 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 2.
Текстовете на Глава деветнадесета са приети.
По Глава двадесета „Контрол” има две предложения на колегите Камов, Иванова и Анастасов и Димитър Йорданов – в чл. 302, ал. 1 т. 9 да отпадне – предложение, неподкрепено от комисията.
Гласували  112 народни представители: за 15, против 53, въздържали се 44.
Предложението за отпадане на  т. 9 не се подкрепя.
Моля, гласувайте наименованието на Глава двадесета по вносител, подкрепено от комисията, чл. 300 в редакцията на комисията, чл. 301 по вносител, чл. 302 по вносител, подкрепени от комисията. Има редакция на комисията по един от текстовете.
Гласували  110 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
По чл. 303 има предложение, което е оттеглено на колегите Камен Костадинов, Александър Радославов, Костадин Кобаков и Стойко Танков. В доклада пише, че предложението се оттегля.
Комисията предлага редакция на чл. 303. Не виждам възражения.
Моля, гласувайте чл. 303 в окончателна редакция на комисията, чл. 304 – по вносител, чл. 305 – по вносител, членове 306, 307, 308, 309, 310, чиито текстове са по вносител.
Гласували  116 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Следва чл. 311 по номерацията на вносителя, който комисията предлага да отпадне.
Предложението на комисията е чл. 311 по вносител да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 2.
Предложението за отпадане е прието.
Има две идентични предложения за отпадане на чл. 312 от народните представители Камов, Иванова и Анастасов, и Йорданов.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Моля, гласувайте направените предложения, неподкрепени от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 21, против 46, въздържали се 41.
Предложенията за отпадане не се приемат.
Идентични предложения на същите колеги за отпадане на чл. 313.
Комисията отново не подкрепя тези предложения за отпадане.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 113, против 38, въздържали се 63.
Предложението за отпадане не се приема.
В чл. 313 в окончателната редакция на комисията има предложение на народния представител Иван Николаев Иванов – в ал. 4 думите “след направено искане за това до министъра на вътрешните работи” да отпаднат.
Това предложение е направено в пленарната зала. Комисията не се е произнесла по него. Ясен е смисълът на предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 37.
Предложението се приема.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване текстовете на чл. 312 по вносител и чл. 313 в окончателна редакция на комисията с направените уточнения.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 109 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 7.
Текстовете са приети, с това и Глава двадесета.
Глава двадесет и едно – “Административнонаказателни разпоредби”.
Наименованието е подкрепено от комисията.
Първото неподкрепено предложение по чл. 314 е на народния представител Мария Капон.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 26, против 55, въздържали се 30.
Предложението на госпожа Капон по чл. 314 не се приема.
Има предложение от народния представител Мария Капон и по чл. 315, където се предлагат изменения, които не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 110 народни представители: за 22, против 45, въздържали се 43.
Предложението по чл. 315 не се приема.
Уважаеми колеги, госпожа Капон е направила почти идентични предложения по членове 316, 317, 318 и 319. Това са предложения за промени в размера на санкциите, които не са подкрепени от комисията.
Не виждам госпожа Капон, за да уточним дали би възразила тези предложения да се гласуват едновременно, защото те са еднородни и не се подкрепят от комисията.
Аз бих си позволил да ги поставя на гласуване ан блок и от гледна точка на технология на гласуването, и от гледна точка на съдържанието на самите предложения. Не виждам обратно предложение.
Поставям на гласуване ан блок предложенията на народния представител Мария Капон по членове 316, 317, 318 и 319, които не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 87 народни представители: за 19, против 37, въздържали се 31.
Тези предложения не се приемат.
Сега подлагам на гласуване текстовете на заглавието на Глава двадесет и едно, текста на комисията за чл. 314 по вносител в окончателна редакция на комисията, чл. 315 също в окончателна редакция на комисията, чл. 316 в окончателната редакция на комисията, чл. 317 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 114 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
По членове 318, 319, 320 и 321 народният представител Мария Капон е направила предложение от същия характер – за промяна в размерите на санкциите, които също не са подкрепени от комисията.
Подлагам на гласуване едновременно тези предложения, неподкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 12, против 48, въздържали се 42.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 318 в окончателната редакция на комисията, чл. 319 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 320 в окончателна редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 99 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 12.
Текстовете са приети.
По чл. 321 има предложение на народните представители Камов, Иванов, Анастасов, и Йорданов за промени, изменения и допълнения, които комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте тези две групи идентични предложения.
Гласували 102 народни представители: за 25, против 26, въздържали се 51.
Тези предложения не се приемат.
Колеги, текстът на чл. 321 е в окончателна редакция на комисията, но по него има предложение на народния представител Иван Иванов да бъде създадена нова ал. 8. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Иванов, неподкрепено от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 32, против 60, въздържали се 37.
Предложението на господин Иванов не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 321 в окончателната редакция на комисията, както е предложен, без поправки.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 102, против 2, въздържали се 11.
Текстът е приет.
По чл. 322 има предложение за отпадане, направено от колегите Камов, Иванова, Анастасов, съответно господин Йорданов.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 17, против 47, въздържали се 35.
Предложението за отпадане не се приема.
Второто предложение по чл. 322, което не е подкрепено от комисията, е от народния представител Мария Капон.
Моля, гласувайте това предложение, неподкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 17, против 64, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
По чл. 323 отново има предложение на госпожа Капон от друг характер – промяна на срока, а не на размера на санкцията, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 12, против 54, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 322 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 232, също по вносител, подкрепен от комисията, чл. 324, чл. 325, чл. 326 в окончателна редакция на комисията, чл. 327 в окончателна редакция на комисията, чл. 328 в окончателна редакция на комисията, чл. 329 в окончателна редакция на комисията, чл. 330 по вносител, чл. 331 по вносител, чл. 332 в редакция на комисията, чл. 333 в редакция на комисията и чл. 334 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове ан блок.
Гласували 108 народни представители: за 102  против 2, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
“Допълнителна разпоредба”.
По ал. 2 има предложение на народния представител Петър Манолов – в т. 2 на § 1 да отпадне изразът “усукана метална двойка”.
Комисията не е склонна да се лиши от израза “усукана метална двойка”.
Моля, гласувайте предложението на господин Манолов, скептично възприето от комисията. Аргументацията се  е състояла на предходно заседание.
Гласували 110 народни представители: за 26, против 39, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Имате думата за процедура, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин  председател, уважаеми колеги! Тази “усукана метална двойка” стана малко прословута за приемането на този закон. Искам  първо да заявя, че не лобирам за никоя фирма – нито за БТК, нито за “МТел”, нито за някой друг оператор. Това е закон от 2007 г., а не закон от 1947 г. Още повече, че този закон се следи от европейските комисии и има регламент от 7 март 2002 г., в който се уточнява какво представлява абонатна линия. И в тази абонатна линия няма “усукана метална двойка”.
Искам чисто практически да ви кажа няколко неща. Вие, ако не внесете в момента светловодния кабел като абонатна линия, светловодния кабел,  който в момента се пуска навсякъде, до всеки абонат, той излиза от регулацията на този закон. Вече в кабелните мрежи на всички телекомуникационни оператори “усукана метална двойка” няма. Тя не се използва. Тя се използва до някои селища, до които все още не са стигнали така наречените върхови технологии.
До 6 месеца ние трябва пак в тази зала да поставяме този текст и пак да се занимаваме с усукани метални двойки, които отпадат от употреба.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Моля, гласувайте отново направеното предложение за отпадане на израза. Беше аргументирана необходимостта да се приеме предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 62, против 46, въздържали се 14.
Предложението се приема. Изразът отпада. (Оживление.)
Уважаеми колеги, няма трето гласуване, това беше прегласуване, при което е прието отпадането на израза “усукана метална двойка”. Мисля, че достатъчно ясно беше обявен смисълът на гласуването.
Има предложения на народния представител Димитър Йорданов за промени в § 1 – да се създадат нови т. 4 и 5, които комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте тези предложения, неподкрепени от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 9, против 44, въздържали се 48.
Предложенията на господин Йорданов не се приемат.
Подлагам на гласуване заглавието „Допълнителна разпоредба” и точки: първа – в редакция на комисията, подкрепяща вносителя, втора – с направеното уточнение за отпадане на въпросния израз, четвърта – по вносител, пета – по вносител, и шеста – по вносител.
Моля, гласувайте текстовете, предложени от вносителя, подкрепени и доуточнени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 2.
Приети са текстовете на заглавието и точки от 1 до 6 включително от § 1.
Комисията предлага т. 7  „Гласова телефонна услуга” да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на т. 7.
Гласували 107 народни представители: за 100, против 4, въздържали се 3.
Точка 7 отпада.
Точка 8 е по вносител, т. 9 – в окончателна редакция на комисията, точки 10, 11, 12 и 13 – по вносител, т. 14 – в редакция на комисията, точки от 15 до 33 – по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове по вносител и в отделни случаи – в окончателна редакция на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Точка 34 – в редакция на комисията, т. 35 – по вносител.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 83 народни представители: за 81, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По т. 36 има неподкрепено предложение на колегите Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков.
Оттегляте ли предложението си по т. 36?  - Оттегля се предложението.
Подлагам на гласуване текстовете на точки от 36 до 40 включително – по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 97 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Точка 41 се предлага да отпадне, предложението е на комисията.
Моля, гласувайте предложението на комисията за  отпадане на т. 41.
Гласували 88 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 11.
Предложението за отпадане е прието.
Моля, гласувайте ан блок от т. 42 до т. 55 включително по вносител.
Гласували 94 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте текстовете на точки 56 – в редакция на комисията, 57 до 60 – по вносител.
Гласували 96 народни представители: за 94, против 1, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Има предложение на народния представител Яни Янев по т. 56 да има изменена редакция.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте за друга редакция на т. 56, което предложение не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 13, против 54, въздържали се 20.
Не се приема редакцията, предложена от господин Янев.
По т. 61 има предложение от народните представители Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков, което не е подкрепено от комисията. Колегите оттеглят това предложение.
Подлагам на гласуване текстовете на точки от 61 до 71 по вносител.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Предложение на народния представител Яни Янев по т. 72 – нова редакция, неподкрепено от комисията.
Гласувайте предложението на господин Янев, неподкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 9, против 65, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Комисията предлага чл. 72 да отпадне. Има предложение за отпадане, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам сега на гласуване текста на вносителя за точки 71, 73, 74 и 75 по вносител.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Предложение по т. 76 на колегите Костадинов, Радославов, Кобаков и Танков се оттегля. То е по текста за услуга с добавена стойност. Предложението е оттеглено.
Подлагам на гласуване текстовете на т. 76 в редакция на комисията, т. 77, 78 и 79 – по вносител.
Гласувайте!
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми колеги, ще гласуваме неприетите текстове, за да можем да гласуваме текстовете докрай, ан блок.
Има неприето предложение на народния представител Димитър Йорданов по т. 85. Той предлага нова т. 85.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 86 народни представители: за 2, против 41, въздържали се 43.
Това предложение не се приема.
Има предложение на госпожа Капон за по-ясна формулировка на формулировката “Процедура за обществено обсъждане”. Тя предлага нова т. 85, също неподкрепено предложение от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 19, против 44, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
До края на Раздел “Допълнителна разпоредба” подлагам на гласуване текстовете на т. 80 в редакция на комисията, т. 81-83 по вносител и т. 84 в редакция на комисията.
Гласувайте тези текстове. (Реплики.)
Правилно отбелязват някои колеги, че Раздел “Преходни и заключителни разпоредби” предполага още една поредица от гласувания. Това сякаш натежава на пленарната зала и нищо чудно да преминем към т. 3 от нашата дневна програма.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Текстовете на Раздел “Допълнителна разпоредба” са приети.
Виждам желание за процедурно предложение. (Шум и реплики в залата.)
Не можем да дискутираме през цялото време един спорен въпрос, докато гласуваме други.
Имате думата, господин Костурски.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Господин председател, точно затова исках, преди да гласуваме текстовете от Допълнителната разпоредба, да внеса малко яснота и да направя процедурно предложение.
Всички текстове от закона са обсъждани достатъчно много в комисията. Бяха обсъждани и тук, в пленарната зала.
Предложенията, които се правят на крак, така да се каже, според мен са, първо, необмислени и не са съгласувани в комисията и, второ, не са достатъчно добре съгласувани с агенцията. Веднага визирам § 1, т. 2, където с прегласуване направихме всичко възможно да отпадне т.нар. “усукана медна двойка”, с което ние направихме така, че задължихме всички оператори на универсална пощенска услуга да доставят тази услуга по всички други начини, но не и по класическия. Това реално не би могло да стане и няма такъв механизъм, по който ние да можем да задължим операторите да направят това. Така че моля да се направи всичко възможно, да се иска становището на агенцията, защото това ще доведе до редица проблеми в закона и последващите разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Костурски.
Уважаеми колеги, както добре разбирате, гласуванията бяха проведени по всички правила на правилника. Процедурно няма някакво отклонение, което да трябва да се повтори.
Дотук ще спрем с гласуването по този закон. Ще продължим утре сутринта с “Преходни и заключителни разпоредби”.
Господин Мирчев, можете да продължите консултациите в кулоарите и около тях.
Ако желаете да вземете думата, заповядайте. Заповядайте, ако искате да изразите мнение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Колеги, по времето на гледането на този много важен закон бяха направени някои опити от една парламентарна група, която кани хора на балкона - той се намира горе - и непрекъснато с парашутче се пускаха текстове, които генерално да променят този закон. Успяха само по това глупаво предложение, по което някои колеги се подведоха и което ще има последствия по закона – за усуканата метална нишка.
Обръщам се с молба по текстове, приети от Министерския съвет,  обсъждани от комисията в продължение на четири месеца, да се спре от тази парламентарна група  от балкона с парашутчета да се пускат непрекъснато текстове, които да създават проблеми. Това е порочен стил.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): За БСП ли става дума?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, приключваме с гласуването по този законопроект. Парашутизъм в пленарната зала не е наблюдаван, няма да продължим с този род изказвания. Гласуванията, които останаха по този и по другите законопроекти, ще бъдат извършени утре сутринта от 9,00 ч.
 
Сега преминаваме към точка трета от нашата седмична програма, която, както е гласувано в пленарната зала, е решено да бъде точка първа от дневния ред днес:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2007 Г.).
Давам думата на господин Папаризов.
Моля да се насочите към обсъждане на Годишната програма за работата ни по проблематиката на Европейския съюз. (Реплика на народния представител Иван Костов. )
Дал съм думата на господин Папаризов. Съжалявам, господин Костов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя  доклада на Комисията по европейските въпроси относно Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на  Европейския съюз (2007 г.). (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за момент, господин Папаризов, да се успокои залата, колегите да заемат местата си, за да изслушат доклада.
Уважаеми колеги, при обсъждането на въпросите, свързани с декларации, с програма за работата ни, е нужно присъстващите колеги в залата да следят докладващия.
Моля, господин Мирчев, или да заемете мястото си, или извън залата да продължите онова, което бихте желали да уточнявате.
Изчакайте още една минута, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: През това време ще направя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Колданова – заместник-министър на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министъра на външните работи госпожа Колданова.
Господин Папаризов, разбирам, че госпожа Грънчарова е била в парламента.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Тя беше, но отиде в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам това, че обикновено Министерският съвет заседава в този час, но пак повтарям, че когато в ресора на отделен министър се разглежда важен въпрос в Народното събрание, Министерският съвет би трябвало да приеме, че мястото на министъра е в Народното събрание. (Реплики в залата.) Затова, колеги, разбирам вашето мнение. Ще поискам да се отправи молба към Министерския съвет,  да се предаде в заседанието. (Реплика на народния представител Иван Костов.)
Ще Ви дам думата, господин Костов. Но по този въпрос, по мое настояване, обърнете се към Министерския съвет с предложение госпожа Грънчарова да дойде в Народното събрание. Нека да се направи чрез моя кабинет.
Господин Папаризов, един момент – колегите настояват да получат думата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:  Само още едно процедурно предложение, ако позволите - по тази точка да бъде поканен и господин Марио Милушев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Към предложението за допускане в пленарната зала на госпожа Колданова,  заместник-министър, се включва и господин Милушев,  директор на дирекция.
Гласували  86 народни представители: за 74, против 12, въздържали се няма.
За съжаление 74 гласа „за” не са достатъчни за допускане в пленарната зала.
Има думата господин Костов за процедурен въпрос.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Процедурното предложение от името на Демократи за силна България е да бъде поканен министър-председателят на страната. Това е първата, подчертавам дебело, първата годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз. Добре би било да се тръгне с правилния крак, в правилната посока, да се създаде една добра традиция и тук, когато се обсъжда този документ, да бъде министър-председателят на страната. Това е едната причина той да бъде поканен в залата.
Втората причина е скандалът, който бушува извън стените на тази зала.  Има война между институциите. Има министър, който е уличен в корупция, и това е министърът на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, правите изказване.
ИВАН КОСТОВ: Има скандал между него и следовател номер едно на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурното Ви предложение е ясно.
ИВАН КОСТОВ: Поискахме оставката на този министър от министър-председателя Сергей Станишев и е много добре той да дойде тук и да обясни дали ще уволни този министър, за да не пречи на разследването, тъй като той очевидно пречи на разследването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Засягате друг въпрос, господин Костов. Това не е процедурен въпрос.
ИВАН КОСТОВ: Затова моля Ви да поканите министър-председателя в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да се предаде в Министерския съвет отправената покана в залата за участие на министър-председателя в заседанието.
Давам думата на господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:  Все пак процедурно: няма ли да поканим господата в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам, че госпожа Колданова и господин Милушев са на балкона за гости в парламента. Вярвам, че ще проследят заседанието и ще бъдат в съдействие.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
 
„ДОКЛАД
относно Годишна работна програма на
Народното събрание по въпросите на
Европейския съюз (2007 г.)
 
На свое редовно заседание, проведено на 5 април 2007 г., Комисията по европейските въпроси обсъди и прие проект на „Годишна работна програма  на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.)”.
На заседанието присъстваха госпожа Евгения Колданова, заместник-министър на външните работи, госпожа Петя  Василева, и. д. директор на Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” в Министерския съвет, експерти и съветници в Министерския съвет и в Министерството на външните работи.
При подготовката на проекта бяха взети предвид Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2007 г.), приета с Решение на Министерския съвет № 90 от 14 февруари 2007 г., Законодателната и работна програма на Европейската комисия за 2007 г., 18-месечната Програма на Председателството на Европейския съюз (Германия, Португалия и Словения), както и предложенията на постоянните комисии за включване на проекти на актове на институциите на Европейския съюз в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
В Комисията по европейските въпроси постъпиха предложения от следните постоянни комисии: Комисията по правни въпроси; Комисията по бюджет и финанси; Комисията по околната среда и водите; Комисията по култура; Комисията по здравеопазването; Комисията по отбраната; Комисията по труда и социалната политика; Комисията по външна политика; Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред; Комисията по политиката при бедствия и аварии; Комисията по образованието и науката; Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство; Комисията по въпросите на държавната администрация; Комисията по правата на човека и вероизповеданията; Комисията по енергетика; Комисията по икономическата политика; Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по гражданското общество и медии.
Комисията по европейските въпроси включи в Годишната работна програма на Народното събрание за парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз през 2007 г. по-важните актове, предложени от постоянните комисии на Народното събрание, както и направи допълнение в някои области.
На основа на обсъждането и като взема предвид характера на документите и степента на готовност на отделните проекти на европейски актове, посочена в приложението към доклада, Комисията по европейските въпроси въз основа на чл. 97а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с единодушие предлага на Народното събрание да приеме следното решение относно Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.):
 
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишната работна програма на
Народното събрание по въпросите на Европейския съюз
(2007 г.)
 
Народното събрание на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 97а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Приема следната Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.).
 
ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2007 г.)
 
Народното събрание, като взема предвид:
- отражението на предлаганите проекти за европейски актове върху качеството на живот на българските граждани, върху тяхното благосъстояние и перспективите им за пълноценно и всестранно развитие;
- значението, което предлаганите мерки биха имали върху защитата на правата на човека, социалните аспекти на европейската интеграция, грижите за здравето и сигурността на гражданите, за тяхното достойно място на пазара като създатели на блага и техни потребители;
- значимостта на предлаганите проекти за успешното социално-икономическо развитие на Република България, за утвърждаването у нас на свободата, демократичната политическа система и на пазарните отношения;
- мястото на предлаганите мерки в процеса на укрепване на правовата държава, борбата с корупцията и организираната престъпност, расизма и ксенофобията;
- нуждата от укрепване на ролята на Европейския съюз в света като защитник на демократичните ценности и човешките права, развитието на партньорството и сътрудничеството със съседните държави и успешното осъществяване на политиката на развитие;
- необходимостта от решителни действия за опазване на околната среда в национален, регионален и глобален мащаб и по-специално необходимостта от действия за предотвратяване на промените в климата;
- ролята на предлаганите проекти на актове за развитието на Европейския съюз за подобряване на работата на неговите институции;
- значимостта на мерките, предприемани от Европейския съюз за постигането на по-голяма икономическа, социална и териториална кохезия като предпоставка за реализация на европейските ценности;
- акцентите, поставени в Лисабонската стратегия за по-висока заетост и икономически растеж, за постигане конкурентоспособност в глобален мащаб;
- обстоятелството, че Народното събрание следва да осъществява парламентарно наблюдение и контрол и по проекти на европейски актове, чието обсъждане от институциите на Европейския съюз е започвало през предходни години, но още не е приключило;
- възможността актовете в рамките на общата политика в областта на външните отношения и сигурността, по-специално проектите за съвместни действия и за общи позиции, планирани за разглеждане от Съвета на министрите на външните работи, както и общите стратегии, подготвени за разглеждане от Европейския съвет, да бъдат подлагани на текущо наблюдение и контрол по реда на чл. 97е от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
през 2007 г. упражнява парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз на основание чл. 97а-97ж от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по отношение на следните проекти на актове на европейските институции:
Социална политика
1. Проект на Директива за преносимостта на пенсионни права – СОМ(2005)507.
2. Проекти на регламенти за осъвременяване на правната рамка относно координация на системите за социална сигурност –  СОМ(2006)7; СОМ(2006)16; СОМ(2007)159.
3. Проект на Директива за изменение на Директива 2001/23/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно защита на правата на работниците при трансфер на предприятия.
4. Проект на Директива за изменение на Директива 98/59/ЕО относно информирането на работници при масови съкращения.
5. Предложението за кодифициране на Директива 89/655/ЕЕО и нейните изменения – директиви 95/63/ЕО и 2001/45/ЕО, относно минималните изисквания за здраве и безопасност при използване на работното оборудване – СОМ(2006)652.
Здравеопазване и защита на потребителите
6. Проект на Решение за Втора програма на Общността в областта на здравеопазването (2007-2013 г.) – СОМ(2007)150.
7. Проект на Директива за договорите за потребителски кредит  – СОМ(2002)443.
8. Проект на Стратегия за политика на защита на потребителите за периода 2007-2013 г. - СОМ(2007)99.
Околна среда
9. Проект на нова Рамкова директива за отпадъците –  СОМ(2005)667.
10. Проект на Директива за качествени екологични стандарти в областта на политиката за водите, изменяща Директива 2000/60/ЕО  – СОМ(2006)397.
11. Проект на Директива относно оценка и управление на риска от наводнение  – СОМ(2006)15.
12. Проект на Директива за морската среда – СОМ(2006)232.
13. Проект на Директива за изменение на Директива 2003/87/ЕО за създаване на европейската схема за разпределение на емисиите на парниковите газове и изменяща Директива 96/61/ЕО.
14. Проект на Директива за изменение на Директива 2001/81/ЕО относно националните максимално допустими емисии на някои атмосферни замърсители.
15. Проект на законодателна инициатива за намаляване на емисиите от въглероден диоксид от леки превозни средства.
Свобода, сигурност и правосъдие
16. Проект на решение за изменение на Рамково решение на Съвета относно борбата с тероризма.
17. Проект на Рамково решение относно защитата на свидетелите и лицата, които сътрудничат по време на съдебния процес.
18. Проект на Регламент за създаване на Визов кодекс на Общността – СОМ(2006)403.
19. Проект на Регламент относно приложимото право към договорните задължения (Рим І) – СОМ(2005)650.
20. Проект на Регламент относно приложимото право към извъндоговорните задължения (Рим ІІ) – СОМ(2003)427.
21. Проект на Регламент относно компетентността и приложимото право по брачни дела, изменящ Регламент 2201/2003 (Рим ІІІ) – СОМ(2006)399.
22. Проект на Рамково решение относно Европейската заповед за доказателствата за получаване на предмети, документи или информация за използване в наказателния процес  – СОМ(2003)688.
23. Проект на Рамково решение за борба с расизма и ксенофобията  – СОМ(2001)664.
24. Проект на Директива за обща рамка относно трудовата миграция.
25. Проект на Директива относно условията за влизане и пребиваване на висококвалифицирани работници.
26. Проект на Директива за минимални санкции за работодателите на незаконнопребиваващи граждани от трети страни.
Дружествено право
27. Проект на Директива относно трансгранично преместване на седалищата на дружествата.
28. Проект на Директива за правата на глас на акционерите в публичните дружества  – СОМ(2005)685.
29. Проект на Акт за обща рамка за позоваване в договорното право.
Обща селскостопанска политика и рибарство
            30. Проект на Регламент относно организацията на общия пазар на вино – COM (2006) 319
31. Проект на Регламент във връзка с реформа на общата организация на пазара на плодове и зеленчуци – COM (2007)17.
32. Проекти на Регламенти относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти – COM (2007) 58-1; COM (2007) 58-2; COM (2007) 58-3.
33. Проект на Решение по Стратегията за здравето на животните.
Междувременно, преди да обсъдим програмата, по т. 30 - проект на Регламент относно организацията на общия пазар на вино - COM (2006) 319 има намерено съгласие в рамките на Европейския съюз, така че по-късно редакционно т. 30 трябва да отпадне и точките съответно да бъдат преномерирани.
Енергетика
            34. Проект на Директива относно мерки за завършване на вътрешния пазар на електричество и газ.
35. Проект на Директива относно отоплението и охлаждането от възобновяеми енергийни източници.
36. Проект на Директива за изменение на Директива 2003/30/ЕО относно насърчаване използването на биогорива или други възобновяеми горива за транспорт.
Транспорт
            37. Проект за Регламент относно трансграничното прилагане на санкции в областта на пътната безопасност.
38. Проект на Директива за изменение и допълнение на Директивата за държавен пристанищен контрол – COM (2005) 588
            39. Проект на Регламент за гражданската отговорност на превозвачите на пътници по море и по вътрешни водни пътища в случай на злополука – COM (2005) 592.
40. Проект на Директива за изменение на Директива 91/440/ЕO, насочена към отваряне на пазара за международните железопътни пътнически превози – CОM (2004) 139.
41. Проект на Регламент за правата и задълженията на пътниците при международните железопътни превози – COM (2004) 143.
            42. Проект на Регламент за изменение на Регламент № 1592 относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност (EASA) – COM (2005) 579.
43. Проект на Директива за изменение на Директива 96/26/ЕО и на Директива 98/76/ЕО за условията за достъп до професията „автомобилен превозвач” за превоз на пътници и товари.
44. Проект на Директива относно утвърждаването на вътрешния пазар на пощенски услуги на Общността – COM (2006) 594.
Телекомуникации и информационно общество
            45. Проект на Стратегия за европейско електронно включване.
46. Проект на акт за регулаторна рамка за телекомуникациите и предложение за таксите за международен роуминг – COM (2006) 382.
            Вътрешен пазар
47. Проект на Директива относно координация на процедури за възлагане на концесии.
48. Проект на Директива за изменение на директиви 89/6658/ЕИО и 92/13/ЕИО за обжалване на процедури за възлагане на обществени поръчки – COM (2006) 195.
49. Проект на Директива за обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността.
50. Проект на Директива за платежоспособността на застрахователните компании (платежоспособност ІІ).
51. Проект на Директива за изменение на Директивата относно осъществяване на колективни инвестиции в прехвърляеми ценни книжа (UCITS) – COM (2006) 926.
52. Проект на Директива за платежните услуги във вътрешния пазар – COM (2005) 603.

            Данъчна и митническа политика
53. Акт относно обща консолидирана данъчна основа за облагане на предприятията.
54. Проект на Директива за модернизация на ДДС законодателството във връзка с облагане доставките на финансови и застрахователни услуги.
55. Проект на Директива, изменяща Директива 92/12/ЕИО относно общите правила за акцизните стоки и складирането, движението и контрола на такива стоки – COM (2004) 277.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В доклада пише 227.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: COM (2004) 277 - Това е може би моят поправен проект.
            56. Проект на Програма на Общността за усъвършенстване на данъчните системи в рамките на вътрешния пазар (Фискалис 2013) – COM (2006) 202.
57. Проект на Директива за изменение на Директива 92/84/ЕИО относно сближаване на акцизните ставки на алкохол и алкохолните напитки - COM (2006) 0486.
58. Проект на нов Митнически кодекс на Общността – COM (2005) 608.
Аудиовизия
            59. Проект на Директива за изменение на Директива 89/552/ЕИО и Директива 97/36/ЕО относно осъществяването на дейности по телевизионно излъчване – COM (2005) 646.
Външни отношения
60. Проекти на Решения на Съвета на Еевропейския съюз по партньорствата с Хърватия, Турция, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия (включително Косово).
61. Проект на Споразумение за задълбочаване на сътрудничеството с Украйна.
62. Проект на Споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия.
63. Проекти на Споразумения за сътрудничество с държавите от Черноморския и Каспийския регион.
64. Проект на Общо споразумение със страните от АСЕАН.
            Обща търговска политика.
65. Проект на Регламент за прилагането на Схемата за общи тарифни преференции (2009–2011).
66. Решения на Съвета на Европейския съюз по многостранните търговски преговори в Световната търговска организация.
 Институции
            67. Проект на Директива за изменение и допълнение на Директива 93/109/ЕО относно условията за участие в избори за Европейския парламент от граждани на Европейския съюз, пребиваващи в държава членка, различна от държавата, на която са граждани – COM (2006) 791.”
Към документа има справка за достигнатия етап на приемане на проектите на Европейската комисия, която има информационно значение и не е свързана със самото решение. Тя е представена за сведение и няма да я чета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Благодаря, госпожо министър, че сте тук в пленарната зала. Имате думата.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги народни представители, като член на българското правителство и европейски министър ми е особено приятно, че съм тук точно по този повод – приемането на първата Годишна работна програма по въпросите на Европейския съюз.
Констатирахме огромното разнообразие от теми, с които самите европейски институции са ангажирани, в които се очаква и участието на българските институции и в частност на българския парламент. Убедена съм, че програмата тази година и начинът, по който тя беше систематично поднесена, ще доведе до още по-сериозна дисциплина и информираност за различните въпроси, по които се очаква и България да вземе участие и, най-вече, ще направим дебатите по тези въпроси максимално открити, публични и прозрачни.
Бих нарекла годишната програма амбициозна. Надявам се тя да е и реалистична и нейното изпълнение да допринесе за една по-добра организация и координация по въпросите, свързани с Европейския съюз.
Използвам възможността обаче от тази трибуна да апелирам към вас за едно още по-ускорено задвижване на ключови законопроекти, чието приемане наистина е свързано с важни и политически, и икономически последици за страната ни. Ще спомена Закона за съдебната власт и Гражданския процесуалeн кодекс, по отношение на които има разбиране.  Чувам от страна на българските народни представители, има и надежда от моя страна, те да станат факт към средата на м. юни.
Ще спомена и една друга, още по-голяма група от не по-малко важни закони, свързани с транспониране на европейските директиви в нашето законодателство. Писмо с конкретно изброяване на тези законопроекти, всички до един на различна фаза на парламентарно обсъждане, изпратих и до председателя на българския парламент господин Пирински, и на председателя на Комисията по европейските въпроси господин Папаризов. Сега привличам и вашето внимание към тях, тъй като Европейската комисия ни информира, че по част от директивите – 52 на брой, все още у нас няма нотификация за съответните вътрешни мерки, включително и на ниво законодателна дейност. Става въпрос за 10 законопроекта. Бях изключително удовлетворена да видя, че Законът за електронните съобщения на практика наистина е пред приключване. Тези 10 законопроекта, между които Законопроект за медицинските изделия, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избори, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортно застраховане, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството. Изброявам ги, макар и неизчерпателно, за да ви обърна внимание, че крайният срок за приемане на тези закони формално е 20 юни, след което е много възможно да се пристъпи към наказателна процедура за неизпълнение на задълженията на нашата страна.
Вярвам, че българският парламент, както обикновено, ще бъде онзи ключов фактор, който допълнително ще придаде импулс на нашата много важна и много натоварена работа в условията вече на реално членство. Струва ми се, че точно в процес на предизборна кампания за първите български избори за депутати в Европейския парламент е много важно сигналът, който изпращаме оттук, да бъде сигнал на усилена, активна и много ползотворна работа. Давам си сметка, че наистина работим в среда на много високо напрежение.
Благодаря ви за вниманието и разчитам на вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Действително писмото, отправено от министър Грънчарова до Народното събрание, е вече предмет на програмиране на работата на комисиите. Обръщам се към всички народни представители с приоритет да се постараем в необходимия срок тези законопроекти да бъдат приети.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Кой желае да вземе думата по тази годишна програма, която е все още проект?
Господин Папаризов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да говоря дълго, тъй като програмата говори сама за себе си. Искам да благодаря на представителите на Министерството на външните работи, с чиято помощ ние изготвихме програмата от много повече нормативни актове, които сега се гледат в различните органи на Европейския съюз, а и на колегите от постоянните комисии, които отбелязаха най-важните от тези актове, за да можем да изготвим в крайна сметка един документ, който съдържа 67 акта на Европейския съюз, но най-важни според всички колеги и според Министерството на външните работи от гледна точка на интересите на Република България. Мисля, че през тази година, както виждате от програмата, продължава да предстои много голяма работа във връзка с хармонизиране на законодателството и във връзка със защитата на националните интереси по новоподготвените директиви.
Така че призовавам колегите да продължим да работим с неотслабващо темпо в Комисията по европейски въпроси. Също така в тези дни, в този предизборен период да намерим време да продължим редовната работа на нашата комисия, за да можем до 20 юни да намалим до минимум възможностите за санкции срещу Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трябва да ги сведем до нула, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Най-добре е до нула, ако успеем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не бива ние да сме причина за санкциите.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Така е. Това ще наложи, разбира се, и допълнителни заседания в пленарната зала, но сме свикнали с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вярвам, че ще има разбиране за подобна необходимост.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Димитров, заповядайте.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, съжалявам, че министър Грънчарова напусна така бързо разглеждането на този важен пункт от дневния ред. Ние очаквахме господин Станишев да е тук, разбираме, че той е в Португалия. Настойчиво каним господин вицепремиера Калфин, ако е тук, да заповяда, да го поканите чрез вашия екип, за да можем да обсъдим тази програма по-задълбочено.
Очевидно е, че тази програма е необходима, очевидни са и липсите на няколко важни позиции, които са от пряк национален интерес за Република България.
Ние от Демократи за силна България естествено поставяме под съмнение текста, свързан с бъдещето на отношенията между Европейския съюз и Русия. Там се казва, че българското правителство ще се присъедини към усилията на Европейския съюз за сключване на споразумение с Русия въз основа на общите ценности, които споделят Европейският съюз и Русия. Бих желал от представители на правителството да чуя съвсем конкретно кои са тези общи ценности, които днешна Русия и България споделят, защото това е много важен въпрос на фона на масовото нарушение на човешките права в Русия, на фона на репресиите спрямо мирни демонстранти, отказа от зачитане на свободата на медиите, словото, свободната политическа дейност.
За нас е изключително важно, разбира се, да отбележим, че отсъства позоваване на Турция като една от държавите, с които Европейският съюз има някакви отношения. Това дори не е записано в главата за разширяването. Българското правителство и българският президент, доколкото сме информирани, защитават позицията за своевременното членство на Турция в Европейския съюз, но по някаква причина темата за Турция не присъства в  този документ. За народното представителство не е ясно всъщност българското правителство в каква посока ще придвижва вземането на решение от Европейския съюз по този изключително важен, стратегически въпрос за бъдещето на Европа, в частност за европейското бъдеще на България.
Последният кратък коментар, който ще направя, това е въпросът за енергийната политика на България в контекста на европейската енергийна политика.
Прави впечатление, че тук не се споменава анонсираното многократно и от премиера, и от министъра на икономиката и енергетиката Овчаров желание България да предоговори, ако е възможно, както те твърдят, отварянето отново на блокове ІІІ и ІV на АЕЦ “Козлодуй”. Очевидно е, че след  като това не присъства в подобен важен документ, българското правителство се е отказало от тези опити.
Използвам повода, господин председател и уважаеми дами и господа, да изразя най-настойчивия апел за това българският кабинет да не говори различни неща по повод “Козлодуй” в България, в Брюксел или на различни международни форуми. Трябва да е ясно българското правителство какво мисли по въпроса за АЕЦ “Козлодуй”. Крайно време е да се пренасочат усилията на кабинета към изискване на много по-големи компенсации за затварянето на тези два блока, допуснато от предходния кабинет на господин Сакскобургготски.
С тези няколко бележки искам да изразя моето неудовлетворение като цяло от съдържанието на тази годишна програма. Забелязвам едно плътно придържане към езика и буквата на експертно-чиновническия стил на Европейската комисия. Не личи по никакъв начин защитата на специфичен национален интерес. Очевидно българското правителство, както показват и последните му действия, работи за задълбочаване на кризата на българското европейско членство, не разбира важността на първата година от участието в процеса на вземане на решения и очевидно не е подготвено да води България към ефективно оползотворяване на европейската интеграция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров?
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Проектът на споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия е такъв проект, какъвто и България имаше в етапа на развитие на своите отношения, който беше подписан през 1985 г. Проектът с Русия включва и такива важни въпроси освен политическия диалог, икономическото сътрудничество и въпросите на енергетиката. Вие сигурно добре знаете, че за съжаление само една европейска страна – Полша, забави преговорите по това изключително важно споразумение във връзка с проблеми, свързани с взаимоотношенията с Русия по отношение достъпа на продукти от животински произход до пазарите на Русия. Тази позиция на Полша по същество бе единодушно отхвърлена от всички останали страни на Европейския съюз, включително и България. Надяваме се, че в скоро време ще започнат преговори, които са изключително важни за развитието на енергийните доставки на дългосрочна основа в региона, извън другата важност на нормалните условия за развитие на икономическите, политическите, културните и всякакви други отношения с нашия съсед Русия.
Що се отнася до Турция, тя е включена в т. 60 наред с Хърватия в анализа на партньорствата с тези страни – Македония, Албания, Босна и Херцеговина. Анализирайки партньорствата, се анализира и ходът на преговорите за присъединяване.
Езикът на директивите е такъв, какъвто го е предложила Европейската комисия, и аз не се наемам да го променям. Мисля, че това е голяма амбиция дори за целия български парламент – да промени практиката на Европейския съюз в терминологията на директивите и актовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Вашата дуплика, господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Папаризов! Разбира се, че никой няма намерение да коригира прецизния експертен език на Европейската комисия в подготовката на проектите за директиви. Въпросът е, че една програма особено във варианта, представен в българския парламент, трябва да съдържа ясните български позиции в хода на вземане на решения, не просто да се констатира наличието на документи за партньорство с Турция, а да се каже каква е позицията на българското правителство по въпроса за така нареченото турско членство. Не е въпросът да се маркират проблемите между Полша и Русия, които са една от причините за забавяне на началото по преговорите по това споразумение, а да се каже каква е оценката на българския кабинет за състоянието на отношенията Русия-Европейски съюз, как оценявате поведението на Русия през последните месеци, да кажете какъв конкретен принос трябва да даде българското правителство за това Европейският съюз да има единен подход в областта на енергетиката по отношение на Русия, за да гарантира, между другото, възможност българските домакинства да имат предвидими дългосрочни цени за своята енергия и да се предотврати по възможност, макар и постепенно, макар и мъчително Русия да прилага правилото “разделяй и владей”, сключвайки сепаративни договори за доставка на енергия с отделни европейски държави и рушейки възможността на Европейския съюз да действа единно по стратегически въпроси като този за своята енергийна зависимост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Димитров, справката показва, че министърът на външните работи е на посещение в Република Египет. Закономерно е очакването на народните представители за участие на правителството в дискусиите по тази програма, но уважаеми колеги, това е проект за решение, който е наш проект. Ние сме в правото си да предложим редакции и точки такива, каквито народните представители считат за уместни. Това е програма, която ние приемаме.
Доколкото не е имало други предложения за включване на други редакции или точки в текста на проекторешението, той се представя така, както го докладва господин Папаризов. Разбира се, това е набор от въпроси. По всеки един от тях предстои Народното събрание да упражни своите правомощия на надзор и контрол. Въпросът е в ръцете на народните представители.
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! По тази годишна работна програма ние сме вземали отношение и в различните комисии. Спомням си, че разглеждахме програмата в Комисията по околната среда и водите. Там имаше някои предложения, които като че ли не са пълно отразени в окончателния проект за решение, тоест онова, което се предвижда Народното събрание да контролира в по-голяма степен.
Разбира се, аз нямам протокола от заседанието на нашата комисия. Може би председателят Божинов ще ме допълни. Струва ми се, че там ставаше дума за вземане на отношение по въпроси, свързани с инфраструктурата по отношение на водоснабдяването и канализацията в страната. Другото, което си спомням, беше свързано с генетично модифицираните организми. Вие си спомняте, господин председател и колеги от 39-ото Народно събрание, че НДСВ бяхме особено настойчиви и продължаваме да смятаме, че генетично модифицираните организми трябва да имат в България място в ограничен размер. Ние предвидихме съществени ограничения по отношение пускането на пазара, камо ли в околната среда на генетично модифицирани растения, свързани с основните плодови и зеленчукови култури в страната – тютюнът, памукът беше отложен за догодина, маслодайната роза и лозата. Вероятно ние би трябвало да включим под някаква форма и тези проекти за изменения. Тук не мога да цитирам точно, но може да се направи справка за генетично модифицираните организми.
Не е тайна, че на 19 и 20 април в Брюксел имаше специална Конференция по генетично модифицираните организми. Там позицията на България по отношение на ограниченията, които сме приели в Закона за генетично модифицираните организми, бяха защитени. Измененията в този закон ще правим след като защитим нашите позиции за ограничаване на тяхното навлизане в България, за да запазим страната, като дадем възможност на нашите земеделски стопани да отглеждат такива култури, които са органично и биологично чисти и по този начин да повишим пазарната стойност на онова, което предлагаме на европейския пазар като земеделска продукция, чиста от генномодифицирани организми и разбира се, от всякакви други потенциални замърсители, каквито би могло да се смята, че се получават при несъразмерното използване на торове, пестициди или други средства за защита от вредители.
В този смисъл мисля, че текстът би могъл още малко да се пипне и да се допълни с такива важни проекти за директиви, по които ние на заседанията на специализираните комисии сме взели отношение, но аз лично смятам, че има някои малки пропуски. Затова бих предложил още един допълнителен поглед. Ако е необходимо да се дадат конкретни предложения, да се погледнат протоколите от заседанията на съответните комисии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За реплика – господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Както е написано в доклада, някои от предложенията на комисиите не са включени от гледна точка на степента на готовност на съответния акт на Европейския съюз. Примерно, всички стратегии или зелени книги, които са на един доста предварителен етап, не ги включихме, защото тогава материалите щяха да бъдат над сто. Нищо не пречи в течение на годината, ако дискусията по даден въпрос в Европейския съюз напредне дотам, че Европейската комисия да предложи конкретен проект за изменение на директива или регламент, това да бъде включено в годишната програма. Виждате, че сме оставили само тези документи, които са във висока степен на готовност за работа през тази година. Отчитали сме, разбира се, и готовността като капацитет на Народното събрание да съсредоточи усилията си пред настоящата половин година на практика върху повече от 60 нормативни актове. Нищо не пречи да разширим съответната Глава „Околна среда” и в течение на годината. Пак повтарям, всички най-общи стратегии и  зелени книги, които обикновено се публикуват две години преди съответния акт и се провежда широка дискусия на различни форуми, както отбеляза и самият господин Великов, ние предлагаме да се включат на по-късен етап, когато на основата на тази дискусия има ясно оформено предложение за нов законодателен акт или за промяна в съществуващ регламент или директива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Божинов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, коректни бяха и двамата преждеговоривши колеги – и колегата Великов, и колегата Папаризов. Становището на нашата комисия беше изработено на два етапа, ако мога така да се изразя. Първоначалният вариант, който беше предаден на комисията на господин Папаризов, беше  подложен на повторно,  много детайлно обсъждане в комисията. Всички тези предложения, които спомена тук господин Великов, бяха обсъдени и подкрепени.
Прав е и колегата Папаризов, че вероятно не е било възможно всичко това да се обхване изчерпателно. Ще  дам два примера. Първият пример е следният. Сега приемаме на второ четене Закона за почвите. Напреднала е директива на Европейския съюз по този въпрос. Браншовите организации настояваха ние изпреварващо да отразим позициите и принципите на тази бъдеща европейска директива още сега в нашия закон. Надделя мнението сега да заложим общоприемлива рамка,  а когато стане факт европейската директива, тогава да я съобразяваме с нашето законодателство.
По втория въпрос, генномодифицираните  организми, и без да е включен в програмата, и министърът ще бъде  изслушан в комисията, и предложението за така наречения туининг проект за промяна в българското законодателство ще бъде обсъдено. И ако се стигне до осъзнато съгласие и има необходимост, такива промени ще има дори без формално да е отразено в доклада.
Господин Великов беше коректен и прав, но мисля, че системата трябва да бъде отворена в определена степен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Великов, желаете ли думата? Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм против да се приеме тази програма. Напротив, подкрепям я и Парламентарната група на  НДСВ ще я подкрепи.
Въпросът е, че ние вече сме във фазата, независимо че преди малко министър Грънчарова подчерта необходимостта от допълнително хармонизиране на някои наши …
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Защо министър Грънчарова не изслуша дебата?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доколкото знам, има заседание на Министерския съвет, където тя трябва да докладва по същите въпроси. Вероятно е за това, господин Костов.
Моята позиция беше такава, тя беше подчертана и от нея, свързана с възприемането на европейското законодателство и внедряването му в нашето. Докато работната програма означава по-активна позиция на България във формирането на законодателството на Европейския съюз. В този смисъл смятам, че трябва да я приемем.
Нямам пълния текст на документа, който ще се приеме, но може би някъде накрая трябва да се отрази това, за което каза и председателят на комисията господин Божинов, че Народното събрание си запазва правото – нещо в този смисъл да бъде формулирано – по всички проекти, които възникнат през тази година, да вземе допълнително отношение. Да бъде подчертан активният подход на нашето Народно събрание по законопроекти, които вече са на европейско равнище, но по които ние вземаме участие като активни творци на европейското законодателство, а не само като приематели на това законодателство. Това беше идеята ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:  Обявявам 30 минути почивка – до 11,30 ч. След почивката има други заявки за изказване. Първи ще има думата господин Агов.
(След почивката.)
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с разискванията по т. 3 от програмата ни.
Заповядайте за изказване, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми неколцина народни представители в тази зала! Казвам го наистина с уважение, защото, изглежда, вие сте единствените тези, които надделявате скуката и участвате в разискванията по този много важен документ, който е Годишната програма за участието на България в процеса на взимане на решения в Европейския съюз. Тази скука обаче е абсолютно допустима, когато четем този документ, който ни беше предоставен от правителството. Този документ е скучен. Той няма характер. Единственото обяснение, което мога да дам, е, че правителството е без характер, за да сътвори такъв документ.
Този документ не носи никакво политическо послание, за да бъде облечен в решение на Народното събрание. Народното събрание е политически орган, който определя политиката на България. Едни са съгласни с нея, други не са съгласни с тази политика. Ние сме от несъгласните. Но няма как да се съгласим или да не се съгласим с този документ, който е скучен и без характер – такова, каквото е и правителството в своята европейска политика.
Аз се учудвам, господин председателю, каква е тази процедура, която налага ние да вземем решение днес в тази зала в присъствието на 25 човека по този много важен въпрос. Какво ще направим като последица от това решение? Ще определяме политиката на Народното събрание ли, ще определяме поведението на Народното събрание ли? Аз не виждам отговор на нито един от тези въпроси. Ето затова смятам за абсолютно безсмислено днешното упражнение по парламентарен дебат. Това е безсмислено упражнение.
Аз питам, съгласно чл. 106 на Конституцията, който променихме, за да може да бъде информиран парламентът, това носи ли характера на информация? Да, носи характер на информация, но информация само за това какви решения предстои да се вземат, а не за това каква политика ще се води от българското правителство, защото то е представило този документ. Българското правителство не посочва каква е неговата политика по основни, възлови въпроси. Не става ясно например, освен че догодина ще има за първи път доклад за подготовката на България за влизане в еврозоната, каква е подготовката на правителството за влизането в тази еврозона? Какво прави това правителство? Как ние ще вземем осветено решение, например в Комисията по бюджет и финанси и в Икономическата комисия за това дали ще премахнем българския лев и ще въведем еврото? Нито дума по този въпрос. Просто едно съобщение, което ние сега трябва да облечем в решение на парламента.
По-нататък, моят колега господин Константин Димитров вече говори за отношенията с Русия. Говори за отношенията с Турция. Аз искам обаче да подчертая нещо много важно. Днес в тази зала от господин Папаризов научих, че България единодушно, заедно с другите страни, осъдила – осъдила! – поведението на Полша, която спъва преговорите с Русия за ново споразумение за сътрудничество. Ами, Полша отстоява своите интереси и проявява характер. Би трябвало и България да прояви такъв характер, защото върху нейните месни продукти тежи същото руско ембарго, което изобщо не се споменава  в тази зала. Сключват се масови сделки с Русия по енергийните въпроси и в същото време не се споменава нито една дума, че българските производители нямат достъп до руския пазар със своите месни продукти. Нито дума! И ние казваме: да, ние ще работим за сътрудничество, въз основа на общите ценности.
Уважаеми народни представители, този ли документ ще облечем в решение, което дори не защитава българския интерес на една конкретна група, каквато са българските месни производители? И ние ще кажем: да, гласуваме това решение, пък нека после става каквото ще.
По отношение на Турция казваме: ние ще участваме в политиката. Извинете ме, уважаеми народни представители, но вие сте готови да подкрепите едно решение, без да има никакъв размисъл за ползите или за загубите на България от едно ускорено и безкритично участие в преговорите с Турция. Абсолютно никакво становище няма.
Ето от тази гледна точка аз смятам, че дали ще подкрепим тази програма или няма да я подкрепим няма абсолютно никакво политическо значение. Абсолютно никакво политическо значение. Ще отчетем пред Европейската комисия и пред нашите колеги в Европейския парламент, че сме изготвили програма и толкоз. По-нататък – ще има ли дебати в комисиите? Аз забелязвам, че този документ е разпределен до всички комисии в Народното събрание, чухме само становището на Комисията по европейските въпроси. Ще разискваме ли оттук нататък позициите на българското правителство за участието в Европейския съвет? За участието в Съвета по общите въпроси по всички тези директиви? Не става ясно от този документ. Абсолютно нищо не става ясно.
Ето от тази гледна точка аз смятам, че това е едно абсолютно ненужно упражнение, уважаеми народни представители, и затова си обяснявам и скуката, която тегне над тази парламентарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Все пак приканвам пленарната зала на това заседание след 11,00 ч. да поканим госпожа Колданова – заместник-министър, и Марио Милушев – началника на съответното управление в Министерство на външните работи, тъй като имаше доста въпроси, на които те могат да отговорят, особено свързаните с външната политика. И не ние да правим реплики в залата на представители на парламентарни групи, които искат по същество да чуят въпроси, свързани с външната политика на България. Затова ви предлагам да гласуваме те да участват в заседанието сега от 11,00 ч. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение. Впрочем, преди почивката това процедурно предложение беше отклонено.
За да преминем обаче към гласуване, тъй като трябва да има необходимия кворум, моля, регистрирайте се. Ако има кворум, тогава ще го поставя на гласуване. Всеки да гласува със своята карта!
Нямаме необходимия кворум. Не мога да поставя на гласуване процедурното предложение поради липса на кворум.
Продължаваме с разискванията.
Давам думата на народния представител Иван Костов.
АСЕН АГОВ (ДСБ, от място): Така ли се управлява държава? Не можете мнозинство да съберете!
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, както бихте казали Вие, Брюксел иска от нас и ние обсъждаме Годишна програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Очевидно мнозина сте доведени до това положение да обсъждате Годишна програма, тъй като няма никакъв интерес към политиката на правителството.
Пред нас е документ, който описва политиката на българското правителство, тази политика, която ще следва в отстояване на българските интереси, когато се изработват общите европейски решения. Това е смисълът на този документ. Защо той е безхарактерен? Защото в него отсъства политически замисъл, отсъства политическа воля и това се вижда по следните признаци:
Първо, изцяло е административен подходът на структурирането на материала. Езикът е чисто административен. Това е езикът на ниво на началниците на отдели по съответните министерства и ведомства. На това ниво те третират материята. На практика в документа на второ място няма формулирана нито една собствена инициатива на Република България в тази годишна политика. Ако попитате какво точно българското правителство ще се наеме да предложи като своя инициатива, хайде да не е пакет, да са две-три инициативи, няма да намерите нито една. Точно заради това няма политически елемент вътре в тази програма.
По 25 теми вътре има 167 „да”! Сто шестдесет и седем пъти българското правителство казва, че подкрепя. Като подкрепя 167 пъти, постарах се да намеря местата, където все пак има формулирана някаква българска политика и не намерих такива места.
Този документ е изцяло чиновнически, безхарактерен от политическа гледна точка и изключително слаб, не взема отношение към нито един конкретен въпрос. Но как да вземе отношение? Погледнете например една конкретна политика – здравеопазването. Вижте какво е записано вътре: българското правителство ще подкрепи Бялата книга за здравната стратегия на Европейския съюз. Българското правителство ще подкрепи програмата на Общността в областта на здравето. Ако попитате обаче от каква позиция ще подкрепи – няма от каква позиция, защото нямаме собствена здравна стратегия и това е отлично известно на мнозинството. Какво ще подкрепя българското правителство в тези стратегии без да има собствена стратегия?
Същото е положението и с други неща – например с акцента върху стратегията за устойчиво развитие. Вместо да се постави българският болен въпрос ... А кой е българският болен въпрос на устойчивото развитие – всички го знаем. Това са силно изостаналите и бедни крайгранични райони и общини със смесено население. Вътре знаете ли какво има? В тази Годишна програма на българското правителство то се ангажира да подкрепя програмите за защита на упадъка на градовете. Защо на градовете? Никой няма да ви обясни. Това са прочели – това са написали. А къде е българският акцент, разбира се, не се вижда.
В този документ има едно много сериозно отстъпление, което аз също ще подчертая, то беше казано от господин Асен Агов, искам да дам още един аргумент.
Има политика за развитието на Европейския съюз. Стана ясно, че не е описана политиката на България. Има две обяснения: или че българското правителство ще следва политика, която не е санкционирана от Народното събрание и така си е развързало ръцете, примерно да подкрепя Турция, или да осъжда който е срещу Русия, изхождайки от общите ценности с Русия, цитирам документа, който ни е представен, въпреки че аз не виждам много общи ценности, но и за такива е написано вътре.
Развитието на Европейския съюз за България продължава като развитие на България по посока на членство в Еврозоната. Напомням на тези народни представители от НДСВ, които сигурно са забравили това отдавна, че тяхното правителство – на Симеон Сакскобургготски, подписа с Българската народна банка една програма, според която България трябваше да стане член на еврозоната през 2009 г., тоест, по най-бързия възможен начин. Къде изпадна  тази цел? Безспорно от гледна точка на икономическата стратегия на страната най-важното за България е влизането колкото се може по-скоро в еврозоната. Това ще превърне българските левове в евро. Може би ще има трусове, вероятно ще има, но това ще бъде от изключително значение за икономическото развитие на страната.
Защо тук не е написано нищо? Защо не е написан поне ангажиментът на предишното правителство? Нали има приемственост? Питам тези депутати от НДСВ: къде ви е идеята за българско членство в Еврозоната, която, впрочем, вие взехте от предишното, тоест от нашето правителство? Къде е стратегията за българско членство в еврозоната по възможно най-бързия начин? Това е отпаднало, тоест, не се вижда никаква политика нито по отношение на разширението, както стана ясно, нито по отношение на задълбочаването на икономическата интеграция в Европейския съюз.
Още една тема съм си избрал. Тя е по политиката в сферата за сигурност и правосъдие. Няма нито една дума, в която България да споменава какви тежки проблеми има с организираната престъпност и корупцията на високо ниво, нито една дума, нито един акцент! В тази политика, в тази глава ще подкрепяме инициативи за борба с тероризма и каквото си искате още, които са дошли по друг начин, представени са на вниманието на Европейската общност от други страни и няма нито един елемент, който да е свързан със стремежа на България да получи повече сигурност за своите граждани, възползвайки се от елементите и механизмите за сигурност, които самият Европейски съюз й гарантира.
Питам ви: защо се прави това? Защото няма организирана престъпност в България, защото няма корупция на високите нива, защото сте се справили с всичко? Защо няма поне този акцент, по който България е в критично състояние и се наблюдава, има мониторингов доклад и ще се следи какво е направила? Защо този въпрос не се представи на вниманието при изработването на европейските политики?
По същия начин изключително слабо, безидейно, без визия за бъдещето не е взета позиция по отношение на общата европейска политика за сигурност и отбрана. Нито една дума! Като че ли до нас няма Косово, като че ли до нас няма Западни Балкани, като че ли няма Русия, като че ли го няма проблема с Турция, като че ли го няма проблема с Черноморието. Всичко това е оставено абсолютно без вниманието на сегашната управляваща коалиция. Напълно некомпетентно, без професионален подход, без политически подход – това е подготовката на България за абсолютно  формално и наистина провалено членство в първата година. България ще отсъства, приемайки тази Годишна програма при изработването на политиката на Европейския съюз, и, може би, това е най-заслуженото място, което тази тристранна коалиция ще й отреди.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дълго се двоумих дали да поискам реплика, дали да се обърна към Вас по хода на водене на заседанието. Все пак ние разглеждаме Годишната работна програма на Народното събрание, а не Годишната програма на правителството. Никой не пречи на Демократи за силна България да предложат такава точка от дневния ред и тогава да обсъдим Годишната работна програма на правителството.
Ние разглеждаме един именно технически документ, включващ по степен на готовност регламентите и директивите, които в момента предлага Европейската комисия, по които правителството работи в различните работни групи на Съвета на министрите и по които ние ще викаме правителството да ни дава текуща информация. Когато решим да разглеждаме работната програма на правителството, политиката на правителството, мисля, че тогава този дебат, по който фактически говори господин Костов, би могъл да се състои. Все пак моля да се съсредоточим към тези теми, които в Комисията по европейски въпроси на основа на становищата на всички комисии в Народното събрание си даваме обещание да разгледаме до края на тази година в редовните заседания. Тогава по всеки един въпрос, включително по тези по външна политика, които сме включили тук, където са включени и въпросът за Косово, и въпросът за Турция, имам предвид т. 60, т. 61 за Украйна, т. 62 за Русия, тогава ще поканим правителството и тогава ще поискаме неговата политика.
Малко не разбирам защо се смесват двата жанра. Едно е работна програма на парламента с конкретни теми, друго е дискусия по същество по всяка една от тези теми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Най-простият отговор на господин Папаризов е, че и на правителството да е, и на Народното събрание да е, критиката срещу нея си е валидна, защото е основана на фактическото състояние на документа. Ние обсъждаме годишна програма за участието на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, която по силата на нашето приемане ще се превърне и в програма на Народното събрание. Аз така тълкувам това. Става въпрос за програма, която ни предлага Министерският съвет.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): На Народното събрание. (Реплика от народния представител Атанас Папаризов.)
ИВАН КОСТОВ: Тогава продължава да е валидна моята…
Ако правителството не ви е помогнало в тази проява на некомпетентност, трябва да се обърнете към него. Едва ли обаче е щяло да има ефект. Защото за мен това е документ. Документът, на който ние сме базирали изказванията си, е документ, изготвен от правителствената администрация, а не от Народното събрание. Правилен беше и съвсем уместен беше въпросът кога парламентарните комисии ще вземат отношение към този документ и ще се опитат да го превърнат в документ на Народното събрание. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Вижте регламента, той е за програми на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Съобщавам, че Парламентарната група на Демократи за силна България разполагат с 4 минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, чудех се как да окачествя тази годишна програма за участие на България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз. Може би най-краткото определение ще бъде: много красиви думи и много малко съдържание.
Няма да се спирам обстойно върху програмата, но ще ви дам само няколко примера.
На 15-та страница се говори за социалната политика и, цитирам точно: “Критичен анализ на социалната реалност”.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): То няма толкова страници!
МИНЧО ХРИСТОВ: Ако човек обаче прочете редовете, които следват, оказва се, че няма никакъв критичен анализ, няма и дума, че в България пенсиите са най-ниските в Европейския съюз, те са два пъти по-ниски отколкото в съседна Македония. Няма нито дума за това, че е престъпено елементарното правило пенсиите да бъдат равни за всички, че хората, които са се пенсионирали преди 2000-та година, получават около 30, може би повече проценти по-малко. Няма и намерение за поправяне на този проблем.
Намерението на Народното събрание вече го видяхме. Неколкократно вие, колеги, отхвърляте предложението да бъде отменена точковата система и незабавно да бъдат преизчислени пенсиите отпреди 2000-та година.
Следващата глава се нарича “Здравеопазване”. Отново много думи и отново много малко съдържание. Припомням ви само два факта.
Над 1 милион български граждани са без здравни осигуровки към настоящия момент. Това е един потресаващ факт в ХХІ век, в една европейска държава, при това членка на Европейския съюз.
Нито дума за това как ще бъде решен този проблем. Нито дума за това как 1 милион български граждани са лишени от тяхното конституционно право на здравеопазване.
Ще ви дам и друг пример, отново със здравеопазването. В България лекарствата се облагат с ДДС в пълен размер, докато в страните на Европейския съюз те се облагат между нула и 5%. Питам: къде е европейската политика на това правителство, а ако трябва да бъда точен, и на този парламент? Многократно беше предлагано тук, в тази зала, внесли сме това предложение отново заедно с колежката Банкова – лекарствата да имат нулева ставка, да не се облагат.
Откъде ще вземете парите за бюджета? Веднага ви казвам: като обложите с ДДС хазарта. И това сме го предложили.
Има една глава “Защита на потребителите”. За съжаление ние имаме европейски комисар, който отговаря в тази област, но в същото време, имаме парламент, който прие в Закона за енергетиката принудително събиране на сметките за ток и за парно без тези сметки да бъдат доказвани в съда. Подчертавам, ние сме единствената европейска страна, която има подобен абсурд в своето законодателство. Нито дума за това кога и как правителството ще промени този абсурд.
Няма да се спирам обстойно, ще спомена само Глава „Енергетика” – нито дума, колеги, за активиране на чл. 36 и повторно пускане на блокове ІІІ и ІV. За ядрената енергетика има около осем реда. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Пак ви казвам, нито ред за АЕЦ „Козлодуй”. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
За мен това е абсурдна програма и аз няма да я подкрепя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Давам думата на народния представител Евдокия Манева. Както вече съобщих, Демократи за силна България разполагат с 4 минути.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Не е вярно, че тази програма е програма само за българския парламент. Това е програма за участие на България при вземане на решения в Европейския съюз и изисква съгласувани действия между представителите на правителството и парламента при изразяване на съответни позиции – ясни позиции, защитаващи българския интерес. Неслучайно когато се разглеждаше този документ в комисиите, присъстваха представители на министерствата и се ангажираха подробно да ни информират по подготовката на различните документи, защото те водят преговорите при подготовката на документите, а ние отразяваме последиците в съответните закони.
Ще повторя, че, за съжаление, в този документ текстовете не само са безлични и без ясна позиция – нещо повече, в този документ се съдържат опасни текстове, които не само не защитават националните позиции, а правят отстъпление от вече изразени позиции по различни въпроси.
Ще повторя още веднъж – въпросът за генно модифицираните организми. В този текст е записано, че България е готова да работи по въпросите за съвместно съществуване на  генно модифицирани култури с конвенционално и биологично земеделие. Това не е вярно. Нашата позиция, включително заявена в парламента и скрепена със Закона за генно модифицираните организми, е точно обратната –  България да бъде зона, свободна от генно модицифирани организми и това беше потвърдено в този парламент.
Нещо повече, преди месец се състоя заседание на представители на парламентите на страните от Вишеградската четворка, България и Румъния. Всичките шест страни категорично заявиха, че ще работят, ще правят всичко възможно техните страни да бъдат свободни от генно модицифицирани организми.
В този документ не само че тази позиция на България, изразена ясно многократно, не е защитена – тъкмо обратно, текстът говори за сериозно отстъпление от нея. Имаме информация, че Министерството на околната среда и водите готви изменение на Закона за генно модифицираните организми, за да отстъпи много сериозно от тази позиция. С това не можем да бъдем съгласни.
Втори текст, който също говори за сериозно отстъпление от българските позиции, всъщност е един хлъзгав текст, който казва, че България ще продължава да върши безобразията, които върши и в момента – това е Планът за действие за горите в Европейския съюз. В Плана за действие за горите в Европейския съюз категорично е заявена позицията за опазване и възстановяване на горите. В текста на България няма нито дума по този въпрос, въпреки че България е страна с девствени гори, които сме задължени да пазим. Няма нито дума по този въпрос. Започва изсичането на тези гори.
Текстът, който фигурира в тази програма, показва, че нашата стратегия ще бъде в посока на унищожаване на горите, в пълно противоречие с интересите и приоритетите на Европейския съюз.
Такава ни е позицията и по текста за биоразнообразието. Написали сме: „България ще съгласува своите позиции при участието в международни конвенции.” Каква е тази позиция, след като всичко, което се прави в момента в Европейския съюз, е за категорична защита на биоразнообразието? България, страната с най-голямо биоразнообразие на единица площ, няма нито дума за позицията си по този въпрос.
България ще съгласува своите позиции – какво означава това? Това са текстове, които отварят врати за огромни безобразия, които и в момента се вършат. Явно няма никакво желание да се синхронизират документът и политиката с европейските позиции. Това са формални заявки, които, за съжаление, ни правят формален член на Европейския съюз, който не защитава своите интереси. Затова този документ не може да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разискваната тема?
Заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на ОДС ще изкажа отношение по това, което е застъпено в работната програма в областта на данъчната политика.
Ние не можем да се съгласим с това, което е записано в програмата. В нея е записано, че България ще продължи да участва в дискусиите относно общата консолидирана данъчна основа за облагане на предприятията, която е средство за преодоляване на пречките пред вътрешния пазар и борбата с вредната данъчна конкуренция. Извинявайте, но целта на всички ни в Народното събрание е една – намаляване на данъчната тежест, увеличаване на доходите на хората, увеличаване на конкурентоспособността на нашите фирми и намаляване на косвените данъци. Никъде това не е застъпено като позиция.
Напротив, това, което е записано в изречение първо, което касае данъчната политика, означава  точно обратното. Ако ние се стараем да имаме обща данъчна основа с членовете на Европейския съюз, това означава, че нашата икономика, първо, ще стане неконкурентоспособна, второ, ще намалеят доходите на хората и в крайна сметка преразпределението в държавния бюджет ще е по-голямо.
Как може да се говори така в една програма, след като средният доход на човек от населението, в сравнение с членовете на Европейския съюз, е десет пъти по-нисък? Нашето виждане е, че до изравняване на доходите с тези на европейците трябва да имаме коренно различна данъчна политика, която да се стреми към намаляване на общата данъчна тежест, което означава намаляване на преките данъци и намаляване на косвените данъци.
В това, което е записано в „Данъчна политика”, няма нито едно изречение от това. Напротив, ние говорим за ревизирана директива относно общи правила за акцизите и складирането, движението и контрола на такива стоки. Никъде не е казано какво е отношението на българската държава към минималните нива на акциза.
Ще продължим ли да подкрепяме това увеличение на акциза, което пряко влияе върху нивото на цените, оттам – върху потреблението, оттам – върху доходите на хората? Ще продължим ли да подкрепяме такава позиция? Никъде не е казано, няма категоричната позиция на Народното събрание, макар че колеги от всички парламентарни групи са за това да се намали общата данъчна тежест както от преки, така и от косвени данъци, и в крайна сметка увеличаване на конкурентоспособността, нивото на доходите, привличането на чуждите инвеститори. Тоест не можем да имаме растеж, ако имаме такава данъчна политика и ако подкрепим тази данъчна политика, която се заявява в работната програма. Това за мен е недопустимо и ние не можем да подкрепим такава политика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Господин Папаризов, заповядайте за реплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Моята реплика е в смисъл на това, че, разбира се, всички тези позиции, които изложи господин Попвасилев, може да ги изложи в Комисията по бюджет и финанси и в Комисията по европейските въпроси, когато се обсъжда т. 53 от програмата за работата на Народното събрание и съответно т. 57 от тази програма. Това са две директиви, свързани със сближаване на акцизните ставки на алкохола и алкохолните напитки, а по т. 53 предполагам, че ще се обсъжда предложението на комисаря Ковач относно обща консолидирана данъчна основа за облагане на предприятията. По този въпрос има доста сериозни спорове в Европейския съюз. Мисля, че там е мястото – в Комисията по бюджет и финанси, да се каже дали България ще подкрепя такава данъчна основа или ще бъде против. Това ще трябва да бъде основата на обсъждането с правителството.
Има някои икономисти, които считат, че в случая с България е добре  да подкрепим това предложение, защото предложението на комисаря Ковач съдържа редица изключения за фирмите от данъчната основа, свързани с научни изследвания, с подкрепа за работниците, които са по-благоприятни от българското законодателство, но аз не се наемам да давам отговор на този въпрос. По-скоро ние трябва да сме против обща данъчна основа, но това е тема, която ще се обсъди в комисията.
Друг е въпросът обаче и мисля, че трябва да се допълни програмата с една директива, която не е завършена. Това е за доставките на дизеловото гориво, която все още се обсъжда. Мисля, че тя има смисъл да бъде допълнена в Раздел „Данъчна и митническа политика”, тъй като по нея още продължава работата в органите на Европейския съюз. Струва си, наред с тази директива  за сближаване на акцизните ставки на алкохола и алкохолните напитки, да добавим и директивата за сближаване на ставките на дизеловото гориво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друга реплика има ли? Няма.
Господин Попвасилев, заповядайте. Имате право на дуплика.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС):  Уважаеми господин председател, уважаеми господин Папаризов, това, че впоследствие ще бъдат обсъждани тези неща, за които аз казах и Вие се съгласихте, в крайна сметка тук става дума за данъчна политика, става дума за работата на Народното събрание както в  Комисията по бюджет и финанси, така и в останалите комисии.
Нищо и на никого не пречи да изразим една категорична позиция по отношение на данъчното облагане, по отношение на стремежа на това Народно  събрание към намаляване на данъчната тежест, увеличаване, пак казвам както на конкурентоспособността на икономиката, така и към увеличаване на доходите и естествено привличане на чужди инвеститори, които ще са в основата на растежа на цялата икономика. Така че, да започнеш една програма, която ще следва Народното събрание, с такова изречение, в което се говори, че в крайна сметка ще участваме в дискусии относно обща консолидирана данъчна основа за облагане на предприятията, за мен е напълно неприемливо. Това означава едно абсолютно съгласие на това Народно събрание и на това мнозинство по отношение данъчната политика, която ще ни бъде налагана. Ние нямаме интерес, пак казвам, нямаме интерес да вървим към обща данъчна основа по отношение облагането на предприятията. Защото, пак казвам, нивото на доходите,  както на хората, конкурентоспособността на нашата икономика,  не е такава, която да позволи едно такова облагане.
Освен това, в това, което е записано, аз не вярвам колегите, които са в управляващата коалиция, това да не са съгласували с правителството. Но, какво е отношението на правителството към това, което ще разглежда парламентът? Има ли такова отношение или няма? Явно от това, което виждам – няма. Има едно пълно съгласие,  с което естествено ние няма да сме съгласни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по разглежданата точка от дневния ред?
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря  Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, категорично съм против внесената програма както за работата на Народното събрание, така и изцяло подкрепяща работата на правителството.
Поради каква причина трябва да гласуваме тази програма в този й вид? Единствено, за да узаконим българското правителство да работи пост скрипт – без обществен дебат, по всяка една точка.
Част от моите колеги за всичко, което казах, са напълно прави – дали говорим за еврозоната за 2009, 2010, 2012 г., трябва ли да замразяваме икономиката, за да влезем в европейската зона или не, какъв е дебатът относно Полша и рестрикцията – това, което казаха от Демократи за силна България, същото, което каза и колегата Ясен Попвасилев от ОДС за дебата за общата ставка...
Господин Папаризов, не сте изобщо прав относно това, че България не трябва да има в тези документи ясна позиция. В този документ виждаме, че ние ще ходим на някакви срещи, ще подкрепяме идеи за разработване на общи стратегии, ще участваме в процес на консултации, ще анализираме, ще подкрепяме предложения – общо взето, не е ясен какъв е националният интерес на страната по всяка една от точките. Трябва да има обществена дискусия по всяка една от темите,  за който и да е от министрите на вашето правителство – дали той ще се нарича „Р. Овч.” – Румен Овчаров, или както го наричате, дали това ще е министърът на финансите, който отива на „Екофин”, трябва да е ясно каква е неговата позиция.
Основната позиция на българските министри от вашето правителство е да нямат позиция! Крайно време е да има обществен дебат и да е ясно за всички ни на всяко едно гласуване при затворени врати какво мисли министър-председателят на Република България, с кои сили той влиза в гласуване, как гласува по всяка една точка, какъв е дневният ред и какъв е дневният ред на министрите и на всяко едно от заседанията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ):  Господин председател,  уважаеми колеги, уважаема госпожо Капон!
Вие знаете, че аз дълбоко Ви уважавам и за Вашата активност в Европарламента, пък се познаваме и отпреди това малко.
Бих искал да обърна все пак внимание на това, че ние тук имаме един конкретен документ, който разглеждаме – решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Това го правим във връзка с Глава десета от нашия правилник, където имаме доста подробно изработени процедури за парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз. Би трябвало да се съобразим и с това, което самите ние сме приели като Народно събрание, включително и това, което Вие казахте, разбира се,  че е правилно да има и обществено обсъждане, когато позицията на министър-председателя относно някои важни актове на Европейския съюз или предстоящи заседания на Европейския съюз, е важно. Ние можем да го изслушаме и т.н. Всичко това е от чл. 97а до чл. 97л – нови членове, които сме приели или по-точно са в сила от 27 февруари т.г.
В този смисъл  аз предлагам, когато, разбира се, дойде времето да се гласува, ние да приемем тази програма с уговорката, която направих и по време на моето изказване,  още  когато, за съжаление, колежката Манева не беше – във връзка с генетично модифицираните организми и по другите въпроси, като вземем предвид, разбира се, и чл. 97а, ал. 5, която ни дава възможност ние да допълваме, да проявяваме инициатива и във връзка с други актове на Европейския съюз.
Това, което беше лайтмотивът в моето изказване, е ние да сме активни, нашето Народно събрание да е активно и не само да чакаме от Европейския съюз да дойдат някакви директиви или предложения за промени на директиви и ние да реагираме, така да се каже, пост фактум, а дори да имаме изпреварваща инициатива по отношение на въпроси, които ни интересуват.
И тук  бих отбелязал, разбира се, че нито Министерството на околната среда и водите, нито НДСВ или някоя друга от управляващите политически сили имат някакво намерение да предлагат промени в добре изработения според мен Закон за генетично модифицираните организми, който защитава интересите на българския производител и на земеделците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Папаризов има думата за втора реплика.
 
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Капон! Приемането на работната програма на Народното събрание ще позволи на специализираните комисии и на Комисията по европейските въпроси да проведат този дебат, за който Вие говорите, по всеки един от предстоящите въпроси. Съгласно правилника, който приехме, тази работна програма е основа по всяка една от тези 67 точки да се проведе конкретна дискусия. А както отбеляза току-що господин Великов, ние сме в правото си да допълним тази програма, текущо през годината, с всеки един друг въпрос, който считаме за важен, по който да извикаме министър-председателя, съответните министри, за да можем да обсъдим с тях тяхната позиция, да дадем нашите препоръки и да изпълним Конституцията, която ни дава право да вземем отношение по всеки един въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Госпожо Капон – право на дуплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин Великов, за Вашата реплика, тъй като смятам, че Вие изцяло подкрепяте моето предложение за това да има публичен, обществен дебат. А обществен дебат, господин Папаризов, не е дебатът в парламентарните комисии, а е дебатът извън жълтите павета. Това е общественият дебат. Тук има основна разлика между мен и Вас.
Господин Великов, вземам един от примерите, който пряко касае и политиката на НДСВ, а това е защитата на потребителите. Защото българският комисар, излъчен от Национално движение Симеон Втори, е в защита на потребителите. И си задавам въпроса: каква политика в крайна сметка преследва България в тази глава? За кои цели точно? Това ли са дългосрочните цели на стратегията за политика за защита на потребителите, която обхваща периода 2000‑2006 г.? Само четейки изреченията става ясно, че сме запълнили нещо като половин страница от това нищо да не казваме.
Това е моето притеснение от гледна точка на това, че трябва да има политически дебат и този политически и обществен дебат трябва да се проведе извън Народното събрание. На всеки български гражданин трябва да е ясно, както какво прави българският комисар, заедно с екипа на цялата комисия, защото ние трябва да контролираме и Европейската комисия, а от друга страна, и какво правят нашите министри.
Господин Папаризов, незнайно колко пъти опозицията от тази парламентарна трибуна се е опитвала да викне министър, който да даде обяснения и да каже каква е политиката му. Това не се случва. Не се случва и при най-екстрените ситуации, защото и днес Румен Овчаров не стои тук или неговият премиер Сергей Станишев, за да ни кажат какво се случва в държавата.
За съжаление с вашето мнозинство правителството се клати, но не потъва. Очакваме и това да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата тема? Явно няма.
Обявявам разискванията за приключили. Гласуването на решението ще бъде утре сутринта след регистрация. (Реплика на народния представител Иван Костов.)
Господин Костов, ще изразите Вашето мнение. Ние го чухме, но утре ще имате възможност и чрез гласуване да направите това.
 
Преминаваме към осма точка от седмичната ни програма:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 23 МАРТ 2007 г. И ВЪРНАТ С УКАЗ № 105 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Заповядайте, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ще ви представя доклада на Комисията по енергетика относно Указ № 105 на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, приет от Народното събрание на 23 март 2007 г. и мотивите към указа.
“На свое редовно заседание, проведено на 25 април 2007 г., Комисията по енергетика обсъди подробно Указ № 105 на президента на Република България, постъпил на 4 април 2007 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, приет от Народното събрание на 23 март 2007 г.,  и мотивите към него.
На заседанието присъстваха: Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Костадинка Тодорова – директор на дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, Мария Йовчева – главен юрисконсулт в дирекция “Правна”, и Силвана Любенова – директор на дирекция “Европейска интеграция”.
Председателят на Комисията по енергетика докладва Указа и мотивите към него, в които се оспорва само разпоредбата на § 27 от Преходните и заключителните разпоредби на приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност във връзка с § 31, относно деня на нейното влизане в сила.
В мотивите към ветото се посочва, че оспорената разпоредба на § 27, с която се изменят чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 от Закона за местните данъци и такси, се предвижда да влезе в сила веднага след обнародването на закона и по този начин се преуреждат установени данъчни облекчения, свързани с повишаване на енергийната ефективност на сгради. Посочва се също така, че въвеждането на данъчни облекчения или утежнения е въпрос на законодателна целесъобразност, което следва да се осъществи в условията на спазване и придържане към установените принципи на бюджетното и данъчното законодателство в съответствие с чл. 2, ал. 3 и 5 от Закона за устройството на държавния бюджет.
На следващо място, в мотивите към Указ № 105 се изтъква противоречие с разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Закона за устройство на държавния бюджет, съгласно която промени на данъците във всички елементи на данъчната уредба, след влизане в сила на Закона за държавния бюджет за съответната година, да не се предвижда да влизат в сила по-рано от изменение на действащия или влизането в сила на Закона за държавния бюджет за следващата бюджетна година.
Друг аспект от мотивите към Указ № 105 посочва, че при преуреждане на данъчни задължения, задълбочено следва да се анализира ефектът върху приетия и действащ Закон за държавния бюджет за съответната година, както и засягането на интересите на гражданите и юридическите лица.
Беше проведено задълбочено обсъждане, в хода на което бе представено становището на Министерството на икономиката и енергетиката, подробно Указ № 105 на президента на Република България за повторно обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, чийто § 27 във връзка с § 31 се оспорват. В становището се подчертава, че действително чл. 2, ал. 3 и 5 от Закона за устройството на държавния бюджет предвиждат данъчните приходи да се определят по силата на действащите данъчни закони към датата на влизане в сила на годишния Закон за държавния бюджет, а така също, че разпоредбите на закони, които предвиждат увеличаване на разходите или намаляване на приходите, след като е приет годишният Закон за държавния бюджет, влизат в сила не по-рано от изменението му или влизането в сила на Закона за държавния бюджет за следващата година.
В становището се посочва, че при повторното разглеждане на закона следва да се има предвид, че с оспорената разпоредба на § 27 не се предвижда увеличаване на разходите за държавния бюджет, нито пък намаляване на предвидените приходи. На  практика, разпоредбата на § 27 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност цели стесняване кръга на субектите, които могат да ползват данъчни облекчения при определени условия, а именно: да са получили сертификат категория А или Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и Наредбата за сертифициране на сградите, както и да са приложили и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата. От тази гледна точка, приемането на цитираната разпоредба не може да доведе до увеличаване на разходите или намаляване на предвидените приходи.
Също така при извършване на систематично и логическо тълкуване на разпоредбите на § 27 и на действащия текст на чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 от Закона за местните данъци и такси, може да се направи изводът, че влизането в сила на разпоредбата на § 27 няма да даде и реално отражение върху данъчните приходи в държавния бюджет за 2007 г., тъй като лицата, ползващи данъчно облекчение към момента на приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност ще продължат да го ползват до изтичане на предвидените нови, макар и съкратени срокове.
В подкрепа на посочените по-горе мотиви беше представена и разгледана и одобрената от министъра на финансите финансова обосновка относно Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, която съгласно Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо и задължително условие за приемане на Решението на Министерския съвет за одобряване на законопроекта, съгласно която:
1. за изпълнение на предлаганото решение няма да са необходими допълнителни средства от утвърдения бюджет за 2007 г. и
2. проектът на закон няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
В становището се подчертава, че разпоредбите на § 27 предвиждат освобождаването от данък да се приложи от годината, следваща годината на издаване на съответния сертификат.
Народните представители от Комисията по енергетика изразиха различни позиции по отношение на оспорената разпоредба на § 27 във връзка с § 31 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
Една част от народните представители изразиха позиция, която се изразява и в становището на министъра на икономиката и енергетиката, че с разпоредбата на § 27 се предвижда освобождаването от данък сгради да се приложи по отношение на сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г., като по този начин се постига стесняване кръга на субектите, които могат да ползват визираното данъчно облекчение и се засяга правото на гражданите и юридическите лица, получили сертификат клас А или Б за сгради, които са въвели в експлоатация след посочения по-горе срок, да бъдат осведомени предварително, преди настъпването на финансовата година, за данъците и техния размер, които следва да заплатят.
Друга част от народните представители изразиха становището, че с оспорената разпоредба на § 27 не се предвижда увеличаване на разходите за държавния бюджет, нито пък намаляване на предвидените приходи, което се доказва от представената финансова обосновка, поради което не е налице противоречие с разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и 5 от Закона за устройството на държавния бюджет. Те подчертаха също така, че приходите от данъците върху недвижимите имоти постъпват в общинските бюджети, а предвиденото освобождаване от данък предполагаше съществено намаляване на постъпленията в общинските бюджети за един значително дълъг период от време. По тази причина изменението на чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 от Закона за местните данъци и такси бе предложено и прието от Народното събрание като резултат от редица разговори, дискусии и обсъждания с представители на Националното сдружение на общините, както и с отделни участници от страна на общинските администрации.
Беше посочено, че с приемането на Закона за енергийната ефективност през 2004 г. законодателната уредба бе изменена по начин, който цели да бъдат санирани старите сгради и да се създадат данъчни облекчения за собствениците на стари сгради, които инвестират в енергоспестяващи мерки. Практиката по прилагането на закона от 2004 г. показа, че тази цел не беше постигната и това наложи приемането на измененията и допълненията в Закона за енергийната ефективност, с които се създава нормативна основа, която да стимулира собствениците на стари сгради за осъществяване на мерките за енергийна ефективност и изпълнение на държавната политика в тази област.
В резултат на направеното обсъждане и предвид изложените мотиви, след проведеното във връзка с Указ № 105 на Президента на Република България повторно гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, приет от Народното събрание на 23 март 2007 г., комисията предлага на Народното събрание да приеме повторно закона.
Становището на комисията е прието с 6 гласа “за”, 4 гласа “против” и 1 “въздържал се”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Тагарински.
Откривам дискусията по ветото на президента.
Има думата Мая Манолова – народен представител от Кюстендил.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, аз лично споделям мотивите на Президента за връщане за ново разглеждане на § 27 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност по следните съображения.
На първо място, в мотивите на президентското вето се поставя един принципен въпрос, а именно за възможността или по-скоро за порочната практика, която съществуваше в предишни състави на Народното събрание, а и в настоящия състав – с промени в други закони да се правят корекции в данъчни закони, като това се извършва в противоречие с утвърдени бюджетни принципи и по-конкретно в противоречие с разпоредбите на чл. 2, ал. 3, 4 и 5 от Закона за устройството на държавния бюджет и с които принципи се налага забрана да се правят промени в данъчното облагане след влизането в сила на Закона за държавния бюджет за съответната година, които промени в данъчните закони да влизат в сила от момента на влизане в сила на самия закон, а не от началото на следващата финансова година и по този начин не са съобразено както със Закона за държавния бюджет на Република България за годината, за която се прави промяната, така и в следващата година.
По този начин е очевидно, че се поставя под съмнение изпълнението на държавния бюджет, защото се поставят под съмнение приходната и разходната му част, от една страна, а от друга страна – която аз считам за не по-малко важна – се накърняват правата и интересите на гражданите, на физическите и юридическите лица, по-точно правото им да бъдат своевременно предварително уведомени за промените в данъчните закони и особено тогава, когато става дума за увеличаване на данъчното бреме през следващата финансова година или когато става дума за отнемане на данъчни привилегии, какъвто е настоящият случай.
Според мен президентът е напълно прав, като защитава правото на гражданите да знаят предварително какви промени ще се извършват в данъчните закони, които ги касаят пряко и които увеличават техните данъчни задължения.
За какво конкретно става дума? В конкретния случай става дума за пряко отнемане на данъчна привилегия за освобождаване от заплащане на местни данъци на собствениците на сгради, които са получили сертификати А и Б по Закона за енергийната ефективност и които сгради са въведени в експлоатация след 1 януари 2005 г. Това означава, че мероприятията, които са извършили собствениците на тези сгради, няма да бъдат компенсирани финансово чрез намаляване на данъчната тежест на тези собственици. Това, че е ставало дума за около 200 собственици на сгради и за около 300 хил. лв. по изчисление на Министерството на икономиката и енергетиката, не е достатъчен аргумент да пренебрегнем интересите на тези хора, макар че тяхното финансово измерение не е Бог знае какво.
Според мен не е аргумент в подкрепа на противната теза това, че и друг път сме правили подобни данъчни нарушения. Само за справка ще кажа, че и основният текст на Закона за местните данъци и такси е приет в първоначалния си вид през 2004 г. след започването на финансовата година. Това, че и друг път сме нарушавали закона, конкретно изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет чрез промяна на данъчни закони, не е основание да не се вслушаме в основанията за оспорване на този текст.
Ако следва да обсъдим отново въпроса по същество, тоест дали да бъдат лишени от привилегии собствениците на сгради, пуснати в експлоатация след 1 януари 2005 г., може би след като приемем ветото, ще си зададем този въпрос и отново ще отговорим положително на него, тъй като самата идея на тези разпоредби на Закона за енергийната ефективност е да бъдат стимулирани собствениците на сгради, които са изградени до 2005 г. и които са инвестирали в съответни мероприятия за повишаване на тяхната енергийна ефективност.
Такава е идеята на закона и може би ние отново ще стигнем до същото решение, но сега с промяната в този закон ние некоректно лишихме от тази привилегия собствениците на сгради, които са пуснати в експлоатация след 1 януари 2005 г., тоест това са сградите през 2005 и 2006 г., и които в средата на финансовата година, а именно, ако законът беше влязъл в сила от 1 април 2007 г., до края на 2007 г. щяха да бъдат лишени от тази данъчна привилегия, без предварително през миналата година, когато са приемани данъчните закони, когато е приеман Законът за държавния бюджет, да са информирани за това. Така че колкото и да няма сериозни размери обхватът в тази му част на приетия от нас закон, според мен ние трябва да се съобразим с интересите на собствениците на тези 200 или 300 сгради.
Освен това, в случая важен е и един друг въпрос, който формално не е визиран в мотивите на президентското вето и който касае това, че ние намалихме срока, в който ще се ползват от данъчни преференции собствениците на сгради, които са инвестирали в тяхното саниране, в тяхното иновиране с цел повишаване на тяхната енергийна ефективност, като намалихме срока на данъчните преференции – в единия случай от 10 на 5 години, в другия случай от 5 на 3  години. Това е въпрос на целесъобразност, по който може би ще бъде по-добре, ако се проведе повторен дебат както в Комисията по енергетиката, така и в пленарната зала и който не е предрешен от дискусията, която ще се развие, предполагам, днес в пленарната зала.
В крайна сметка искам да кажа от свое име и от името на Парламентарната група на Коалиция за България, че ние ще подкрепим искането на президента за връщане за повторно разглеждане на § 27 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз и моите колеги от НДСВ не подкрепихме предложеното вето от господин президента и подкрепихме законопроекта така, както той беше гласуван и подкрепен преди няколко седмици. В основата на нашето решение беше това, че напълно споделяме становището на Министерството на икономиката и енергетиката. А преди това беше обърнато внимание дискусията в Комисията по енергетиката, че  все пак това е законопроект, внесен от Министерския съвет, имахме и положително становище от министъра на  финансите по този законопроект.
Така или иначе, ние твърдо подкрепяме направените промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, защото както вече беше посочено и в становището на комисията, те представляват едно прецизиране и допълнително подсилване на ефективността на мерките, които ще направят по-популярни и ще разширят кръга на лицата, които биха приложили енергийно спестяващи мерки в сградите, които изграждат.
Затова с направените промени ние сме убедени в това, че се конкретизира кръгът на субектите, които могат да ползват тези данъчни облекчения. Подкрепихме също ограничаването на сроковете за тези привилегии, тъй като то беше направено по искане на Националното сдружение на общините, които смятат, че с тези по-разширени срокове от предишния вариант на закона, се губят сериозни суми от местните данъци и такси.
Това, което беше изтъкнато и в дискусията в комисията, че, видите ли, нарушавали се някакви права за своевременно информиране за някакъв ограничен кръг собственици на сгради, за нас е, меко казано, странно. Между другото такива точни числа не са отразени в становището на Министерството на икономиката и енергетиката, напротив, тъй като става въпрос за едно право, което действа от 2004 г. за 10-годишен период от време, а с промените в Закона за енергийна ефективност ние стесняваме този период за пет години, ние смятаме, че де факто, и се съгласяваме, отново подчертавам това, със становището и на Министерството на икономиката и енергетиката, и на Министерството на финансите, че няма преки следствия по отношение на приходната и разходната част на бюджета за 2007 г.
В този смисъл ние намираме мотивите, изтъкнати във ветото на президента, за недостатъчно убедителни. Затова подкрепяме философията и идеята, която е вложена в законопроекта по време на неговото дискутиране в комисията. Подчертавам, ние подкрепяме закона, както е приет от Народното събрание и това ще бъде волята на Парламентарната група на НДСВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда пределно кратък. По принцип, доколкото разбирам, касае се за едно частично вето. Тоест връщане на закона не като цяло, а по една определена негова разпоредба. Естествено, като всяко отлагателно вето  на президента, то е съпроводено с мотиви, които обосновават становището на президента, че тази разпоредба трябва да бъде преразгледана и прегласувана от Народното събрание.
Основната част от мотивите, с които президентът връща закона или основният момент в тях е, че е нарушен Законът за устройството на държавния бюджет и по-точно изискването, че не може в течение на календарната или бюджетна година да се правят промени в данъчни закони, чрез които да се доведе до намаляване на приходите или увеличаване на разходите. Фактически това е основният аргумент, с който  президентът връща тази разпоредба.
Мисля, че стана ясно и от становището, прочетено от господин Тагарински, от становището на комисията, от становището на Министерството на финансите, че такова намаляване на приходите или увеличаване на разходите няма да произтече от приемането на тази разпоредба.
На това е основание, след като това основно изискване на Закона за устройството на държавния бюджет не е нарушено с приетата разпоредба, следователно мотивацията на президента е погрешна или мотивацията, с която е върнат законът, не отговаря на действителните последици, до които тази разпоредба ще доведе. От това следва, че не би трябвало да се подкрепи ветото на президента и законът  бъде приет, както е гласуван на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Казак.
За първа реплика има думата народният представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): И в двете изказвания – и на колегата Казак, и на колежката Калканова, се акцентира само върху една част от мотивите на президентското вето, касаещи промени в приходната и разходната част на държавния бюджет за 2007 г. с незабавното влизане в сила на Закона за енергийната ефективност. Всъщност винаги когато се променя данъчен закон, когато се променя данъчното облагане, това неизменно води до промяна в приходната или разходната част, това е логично. Но според мен акцентът в случая е не само върху това с колко ще се променят данъчните приходи, защото по-скоро за тази календарна финансова година става дума за тяхното увеличаване, но в случая е не по-малко важен един друг момент, който е засегнат в президентското вето, а именно това са правата на гражданите своевременно, предварително да бъдат уведомени за промените в данъчното облагане през настоящата година. Тоест не може гражданите в движение, в сегашната финансова година, да научат, че се променя тяхното облагане. Защото това влияе върху техни законни, права и интереси.
 
 
Това е един основен принцип на данъчното облагане, който между другото е залегнал и в Закона за устройство на държавния бюджет, в чл. 2, ал. 4 на който се казва, че промени на данъците във всички елементи на данъчната уредба, след срока по ал. 3, тоест след започването на финансовата година, не трябва да бъдат извършвани. Това защитава финансовата стабилност както на държавата, така и на всяко конкретно домакинство, което се влияе от начина, по който се променят данъците на българските граждани. Не е без значение дали едно семейство е инвестирало в саниране на своята къща или на друга сграда и след това се променя данъчното облагане буквално в движение в годината, в която се прави тази промяна. По същия начин стои въпросът и за тези, които са  инвестирали в саниране на своите жилища и ние намаляваме срока на ползването на  данъчните облекчения от 10 на 5 години или от 5 на 3 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика?
Господин Казак, отказвате се от дуплика.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по указа на президента? Няма.
Обявявам дискусията за приключила. Гласуването ще се проведе утре сутринта след регистрацията.
Преди да продължим със следващата точка от седмичната ни програма ще направя  няколко съобщения за парламентарния контрол, който ще започне, както е по правилник, утре в 11,00 ч.
Министър Джевдет Чакъров ще отговаря на два въпроса от народните представители Евдокия Манева, Антонела Понева и на питане на народните представители Йордан Костадинов и Татяна Калканова.
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски  ще отговаря на въпрос, зададен от народния представител Антонела Понева.
Министърът на културата Стефан Данаилов ще отговаря на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов.
Министърът на финансите Пламен Орешарски ще отговаря на народния представител Мария Капон.
Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще отговаря на две питания на народните представители Йордан Костадинов и Татяна Калканова и на Иван Николаев  Иванов.
 
Следващата, девета  точка от седмичната ни програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Ако позволите, ще направя едно процедурно предложение за достъп в пленарната зала на заместник-министъра на икономиката и енергетиката Лъчезар Борисов и на Милена Станева – главен юрисконсулт в Агенцията за експортно застраховане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против да бъдат допуснати тези представители на изпълнителната власт? Няма, всички сме  единодушни. Моля, поканете представителите на изпълнителната власт в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на законопроекта.
Параграф 1 е по вносител.
Параграф 2 е по вносител.
По § 3 няма предложения, има предложение на комисията за  следната окончателна редакция за § 3:
„§ 3. Създават се членове 3а и 3б:
„Чл. 3а. (1) При предоставяне на застрахователно покритие от „БАЕЗ” ЕАД съвместно с организация или държавна институция на държава – членка на Европейския съюз, по сделка, включваща един или няколко подизпълнители в една или няколко държави – членки на Европейския съюз, се прилагат разпоредбите на Типовата спогодба за уреждане на взаимните задължения на експортните застрахователи съгласно Приложение № 1.
                 (2) Спогодбата по ал. 1 урежда взаимните задължения на експортните застрахователи от държавите – членки на Европейския съюз, в случаите, когато са налице следните условия:
1. дадено предприятие, наричано по-нататък „главен изпълнител”, наема като подизпълнител едно или няколко предприятия, наричани по-нататък „подизпълнители”, от една или от няколко държави – членки на Европейския съюз, за сделка за износ, по която страна е главният изпълнител, сключена с дадено предприятие, наричано по-нататък „купувач”, намиращо се:
а) в държава, която не е членка на Европейския съюз, или
б) в държава, членка на Европейския съюз, различна от тази на главния изпълнител и подизпълнителя или подизпълнителите;
2. главният изпълнител се задължава да изплати на подизпълнителя или на подизпълнителите частта от сумите, дължими от купувача, както и да изпълни при необходимост всички формалности по превода на частта от изплатените от купувача суми на подизпълнителя или подизпълнителите;
3. не съществуват договорни отношения между подизпълнителя или подизпълнителите и купувача;
4. експортният застраховател на главния изпълнител, наричан по-нататък „главен застраховател”, и експортният застраховател или експортните застрахователи на подизпълнителя или подизпълнителите, наричани по-нататък „съвместни застрахователи”, приемат да гарантират според съответните си общи условия частта от изпълняваната в страната им сделка срещу определените от тях рискове във всяка отделна спогодба.
                 (3) Страните по спогодбата могат да договарят и допълнителни условия, доколкото те не противоречат на разпоредбите на Типовата спогодба по Приложение № 1.
Чл. 3б. (1) При предоставяне на застрахователно покритие пряко или косвено за сметка или с подкрепата на една или няколко държави – членки на Европейския съюз, по сделки, свързани с износа на стоки и/или услуги, с произход от държавите – членки на Европейския съюз, при които общата продължителност на риска е равна или по-голяма от две години, като се отчита и периодът на погасяване, включително продължителността на производството, се прилагат разпоредбите на Общите принципи при застраховане на експортни кредити съгласно Приложение № 2.
                 (2) Общите принципи по ал. 1 не се прилагат при застраховане на тръжни гаранции, гаранции за връщане на авансови вноски, за добро изпълнение и гаранционни удръжки, както и за покритие на рисковете, свързани със съоръжения и материали за строителство, което се извършва в страната в изпълнение на търговски договор.
            (3) „БАЕЗ” ЕАД застрахова съгласно Общите принципи по Приложение № 2 сделките, свързани с износа на стоки и/или услуги, предназначени за държави, които не са членки на Европейския съюз и тези сделки са финансирани от кредит на купувача или кредит на доставчика, или които се плащат в брой.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители,  по  трите параграфа, заедно с наименованието на законопроекта. Няма желаещи.
 
 
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за параграфи 4, 5, 6 и 7.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 8 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 8. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: “Допълнителни разпоредби”.
2. Досегашният параграф единствен става § 1 и в него:
а) точки 4 и 5 се изменят така:
“4. “Краткосрочен риск” е рискът за период до две години.
  5. “Средносрочен риск” е рискът за период от две до пет години”;
б) създава се т. 11:
“11. “Обща експозиция” включва застрахованите плащания, чиито падеж не е настъпил; просрочените плащания, които не са обезщетени, и подадените претенции, които не са възстановени или отказани.”
3. Създава се § 2:
“§ 2. Навсякъде в закона думите “Българска агенция за експортно застраховане” АД” и “БАЕЗ” АД” се заменят съответно с “Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД” и “БАЕЗ” ЕАД.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 9 и 10:
“§ 9. Създава се Приложение № 1 към чл. 3а, ал. 1.”
Комисията предлага следното изменение на Приложение № 1:
“1. В т. 1 буква “в” се изменя така:
“в) да не освобождава себе си от отговорност съгласно издадената полица, когато отговорността е вследствие на неизпълнение от главния изпълнител, без да уведоми за това съвместния застраховател.”
2. В т. 2 буква “в” се изменя така:
“в) да не освобождава себе си от отговорност съгласно издадената полица, когато отговорността е в резултат на неизпълнение от страна на подизпълнителя, без да уведоми за това главния застраховател.”
“§10. Създава се Приложение № 2 към чл. 3б, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на Приложение № 2, като предлага в Раздел І, Част първа, т. 2, буква “б” числото “58” да се замени с “48”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези две приложения с допълненията и уточненията, направени от Комисията по икономическата политика. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага да се създаде Допълнителна разпоредба с нов § 11 със следното съдържание:
 
“Допълнителна разпоредба
§ 11. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 98/29/ЕО на Съвета относно хармонизирането на основните разпоредби, приложими при застраховане на експортни кредити, за сделки, които се ползват със средносрочно и дългосрочно покритие, и на Директива 84/568/ЕИО на Съвета относно реципрочните задължения на организациите за експортно кредитно застраховане на държавите членки, действащи за сметка на или с помощта на държавата, или на публичните служби, действащи вместо такива организации, в случай на съвместни гаранции по сделка, включваща един или няколко договора с подизпълнители в една или няколко държави – членки на Европейските общности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по Допълнителната разпоредба. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага наименованието на подразделението да се измени така: “Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 9 и предлага той да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 8, т. 3.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 10, който става § 12.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за § 11 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Законът влиза по силата на Конституцията – три дни след публикуването му в “Държавен вестник”. Това е положението.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
С това приключи докладването на второ четене на целия законопроект. Гласуването ще обявя за утре, дано да ни стигне времето, тъй като има много гласувания. Но утре поне до 10,30 ч. ще гласуваме, както се очертава.
 
Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, във връзка с първото четене на законопроекта моля да бъдат допуснати в залата господин Бисер Петков – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, и Гергана Беремска – държавен съкровищник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител да е против? Няма.
Поканете ги да влязат в залата.
Искам да направя едно пояснение, което да се отрази в протокола.
Когато разисквахме проекта за решение относно работата на Народното събрание във връзка с Европейския съюз, подложих на гласуване и нямаше кворум, защото въпросът беше спорен. Веднъж беше отхвърлено предложението заместник-министрите на външните работи да влязат, имаше оспорване. Тогава, когато има оспорване, трябва да се гласува.
Сега сме единодушни, няма оспорване, да заповядат в залата.
Господин Цонев, моля да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
 
“ДОКЛАД
по Законопроект за пазарите на финансови
инструменти № 702-01-17, внесен от
Министерския съвет на 18.04.2007 г.
 
На заседание, проведено на 2 май 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за пазарите на финансови инструменти.
На заседанието присъстваха Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор, Гергана Беремска-Караджова – държавен съкровищник, представители на БНБ и на Комисията за финансов надзор.
Законопроектът беше представен от Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор.
Целта на предлагания Законопроект за пазарите на финансови инструменти и на измененията в Закона за публичното предлагане на ценни книжа е хармонизирането на българското законодателство с това на Европейския съюз в областта на капиталовите пазари.
Основните моменти в законопроекта са:
- разширява се обхватът на финансовите инструменти, търговията с които подлежи на надзор;
- дадена е уредба на основните капиталови изисквания към инвестиционните посредници;
- въведени са допълнителни разпоредби относно надзора на консолидирана основа, който Комисията за финансов надзор следва да осъществява върху инвестиционните посредници, когато те са част от група;
- дадена е уредба на основните положения, свързани с понятието за инвестиционен посредник, условията за издаване и отнемане на лиценз, основни организационни изисквания, режим на квалифицираното участие в инвестиционен посредник и др.;
- предвижда се детайлна регламентация относно изпълнението на нареждания за покупка или продажба на финансови инструменти за сметка на клиенти;
- въвежда се нов вид услуга като част от предмета на дейност на инвестиционните посредници, свързана с организирането на многостранна система за търговия;
- установени са изискванията към лицата, които управляват инвестиционен посредник, като в съответствие с Директива 2004/39/ЕИО е предвидено ново изискване това да са най-малко две лица;
- предвидени са завишени изисквания по отношение на вътрешната организация на инвестиционния посредник – създаване на условия за извършване на инвестиционните услуги и дейности непрекъснато и редовно и в съответствие с нормативните изисквания, избягване и установяване на конфликти на интереси, съхраняване на информация, съхраняване на клиентски активи и др.;
- установено е задължение на инвестиционните посредници да осигурят изпълнение на поръчките на своите клиенти в най-добър интерес на клиента и при най-подходящите за клиента условия;
- отпада изискването сделките с финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар, да се извършват само на регулираните пазари;
- предвиждат се изисквания за публикуването на информация относно сключените сделки с акции и за възможностите за търговия с акции;
- установено е изискване пазарният оператор да разполага с капитал не по-малко от 5 млн. лв. Предвидени са изисквания за професионална квалификация, опит и добра репутация както за членовете на управителните и контролните органи на оператора на регулирания пазар, така и за лицата, които притежават квалифицирано участие в пазарния оператор и/или в регулирания пазар;
- предвидени са изисквания за разкриване на пазарна информация от регулирания пазар и по-конкретно на обявените чрез неговата система цени “купува” и “продава” на допуснатите до търговия акции, за направените поръчки по тези цени, както и за цената, обема и времето на сключване на сделките с акции, приети за търговия;
- предвидени са правомощия на Комисията за финансов надзор и заместник-председателя при осъществяване на надзора за изпълнението на закона и за обмена на информация с компетентните органи на другите държави членки, както и на трети държави;
- уредени са подробни разпоредби относно взаимодействието и сътрудничеството между комисията и компетентните органи на другите държави членки;
- уредена е и възможност за лице, което придобие повече от 95 на сто от правото на глас в общото събрание на публично дружество, да изкупи акциите с право на глас на останалите акционери;
- регламентирани са правилата за осъществяването на надзора и приложимото право върху търгове и предлагания относно дружества, чиито акции са приети за търговия на регулиран пазар в повече от една държава членка, както и за осъществяването на сътрудничество и взаимодействие между комисията и компетентните органи на съответните държави членки в тези случаи.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: за – 17 народни представители без против и въздържали се.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за пазарите на финансови инструменти, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Цонев.
Има становище на Комисията по европейски въпроси, което ми беше дадено преди 15 минути.
Има ли член на комисията в залата? Недопустимо е такова отношение.
Заповядайте, госпожо Колева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА-КОЛЕВА:
 
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за пазарите на финансови
инструменти № 702-01-17, внесен от Министерския
съвет на 18 април 2007 г.
На свое заседание, проведено на 3 май 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроект за пазарите на финансовите инструменти, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен на заседанието на комисията от госпожа Димана Ранкова – заместник-председател на Комисията по финансов надзор. На заседанието присъстваха и представители на Министерството на финансите.
І. Законопроектът за пазарите на финансови инструменти заедно с включените в него изменения и допълнения на Закона за публичното предлагане на ценни книжа цели хармонизиране на българското законодателство с Директива 2004/39 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за пазарите на финансови инструменти, Директива 2004/109 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизация на изискванията за прозрачност по отношение на информацията за емитентите, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, Директива 2004/25 на Европейския парламент и Съвета относно търговите предлагания.
Уредбата на Директива 2004/39, която отменя Директива 9322 за инвестиционните услуги в областта на ценните книжа, отразява разширяващия се кръг от услуги, предлагани на инвеститорите, като осигурява висока степен на тяхната защита. Тя съдържа основните принципи, регулиращи пазарите на финансови инструменти, чието детайлизиране се извършва с два други акта – Директива 2006/73 на Европейската комисия относно организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници, както и относно даването на дефиниции за целите на тази директива и Регламент 1287/2006 на Европейската комисия относно задълженията за воденето на отчетност от инвестиционните посредници, даването на отчет за сключените сделки, пазарната прозрачност, допускането на финансови инструменти до търговия и даването на дефиниции за целите на този регламент, с които законопроектът също е съобразен.
С Директива 2006/31 на Европейския парламент и на Съвета, изменяща Директива 2004/39, се отлага действието на тази директива, като държавите членки, включително Република България, следва да съобразят националните си законодателства с изискванията на Директива 2004/39 и на актовете по прилагането й до 31 януари 2007 г., а са длъжни да прилагат изискванията й от 1 ноември 2007 г.
Директива 2004/25 установява минимални стандарти за провеждане на търговия, включваща ценни книжа на дружества в държавите членки, които се търгуват на регулирани пазари. Директивата предвижда правила, насочени към осигуряване на адекватна защита на акционерите в Европейския съюз посредством уреждане на общи принципи и изисквания, които следва да бъдат въведени в националните законодателства на държавите членки.
Следва да се подчертае необходимостта от бързо приемане на предложения законопроект поради изтичане на срока за транспониране на част от въвежданите с него директиви. В тази връзка Европейската комисия на основание чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност е уведомила с мотивирано становище България за констатирано от нея нарушение на този договор – невъвеждане на директиви, и е дала двумесечен срок за отстраняването му. При неспазването на този срок комисията може да започне производство срещу България в Съда на Европейската общност за нарушение на задълженията по Договора за създаване на Европейската общност.
ІІ. В съответствие с нуждите на пазара законопроектът разширява видовете финансови инструменти, търговията, с които подлежи на надзор.
С него в съответствие с Директива 2004/39 се създава детайлна уредба на инвестиционните посредници, която обхваща условията за издаване и отнемане на лиценз, капиталовите и организационните изисквания, режима на квалифицираното участие в инвестиционен посредник, принципните изисквания към отношенията с клиенти, изискванията за разкриване на информация и задълженията за оповестяване на оферти от систематични участници по отношение на акции, приети за търговия на регулиран пазар.
Уредени са допълнителни правила за надзора на консолидирана основа. Разширена е уредбата относно условията за извършване на дейност в държава членка от инвестиционен посредник със седалище в Република България, съответно за извършване на дейност в Република България от инвестиционен посредник със седалище в друга държава членка.
Установени са и правила за многостранна система за търговия с ценни книжа, която може да бъде организирана както от инвестиционен посредник, така и от пазарен оператор, ако му бъде издаден лиценз за това.
Законопроектът урежда и регулирания пазар, като въвежда организационните и финансови изисквания, на които той, участниците в него, членовете на управителните и контролните органи на оператора на регулирания пазар и лицата, които притежават квалифицирано участие в пазарния оператор и/или в регулирания пазар, трябва да отговарят. Установено е изискване регулираният пазар да приема ясни и прозрачни правила за допускане на финансови инструменти до търговия, които да гарантират, че финансовите инструменти, допуснати до търговия на регулирания пазар, могат да се търгуват справедливо, надлежно и ефективно. Регулираният пазар е длъжен да осигури на своите членове и участници улеснен достъп до информацията, която е станала публична по силата на правото на Европейската общност. Той трябва също да определи система за клиринг и сетълмент за сключените на него сделки с финансови инструменти, която да осигурява ефективното и навременното финализиране на сделките.
В § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предвиждат съществени изменения и допълнения на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Част от тях целят въвеждане на изискванията на Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно търговските предлагания. Друга част са насочени към постигане на пълно съответствие с Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и Съвета за хармонизация на изискванията за прозрачност по отношение на информацията за емитентите, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар,  и изменяща Директива 2001/34/ЕО.
В съответствие с Директива 2004/109/ЕО в Закона за публичното предлагане на ценни книжа се въвежда понятието за регулирана информация и детайлно се уреждат изискванията към емитентите на ценни книжа за разкриването й.
Предвидени са правомощия на Комисията за финансов надзор и на заместник-председателя при осъществяване на надзора за изпълнението на закона и за обмена на информация с компетентните органи на другите държави членки, както и на трети държави, които са в съответствие с изискванията на Директива 2004/39/ЕИО за предвиждането на сходни правомощия за компетентните органи в държавите членки с цел осигуряване на еквивалентен контрол за изпълнение на изискванията на директивата в рамките на интегрирания финансов пазар.
Предложените с настоящия законопроект изменения и допълнения на Глава единадесета, Раздел ІІ на Закона за публичното предлагане на ценни книжа въвеждат изискванията на Директива 2004/25/ЕО.
Част от изискванията на Директива 2004/39/ЕИО и Директива 2004/25/ЕО са въведени или предстои да бъдат въведени в подзаконови нормативни актове.
По отделните текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки:
1. В чл. 4, ал. 1, т. 4 след думите „маркет мейкъри” съюзът „и” трябва да се замести със съюза „или”, защото в чл. 2.1(d) от Директива 2004/39/ЕС изброяването е алтернативно, а не кумулативно.
2. Може да се препоръча най-важните изключения от ал. 1 на чл. 53 да бъдат уредени не в подзаконов акт, а в законопроекта с препращане към Регламент 1287/2006, където са уредени.
3. В чл. 77, ал. 1 следва да се добави изискването за притежаване на добра репутация, както предвижда чл. 9.4 и чл. 37.1 от Директива 2004/39/ЕС.
4. В чл. 84, ал. 1, т. 2 следва да се подобри редакцията, като се изясни, че се касае за хипотеза, при която регулираният пазар, а не друго лице – например регулаторът, изрично поиска отнемане на лиценза.
5. В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби думата „пълномощие” следва да се замени с думата „възлагане”, както е предвидено в чл. 4.1.1 от Директива 2004/39/ЕС.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният проект на Закон за пазарите на финансови инструменти хармонизира българското законодателство с правилата на Директива 2004/39/ЕИО, Директива 2004/109/ЕО и Директива 2004/25/ЕО, поради което следва да бъде подкрепен.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси с единодушие, 7  гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за пазарите на финансови инструменти № 702-01-17, внесен от Министерския съвет на 18.04.2007 г., като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ  гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията – първо четене на Законопроекта за пазарите на финансови инструменти. Имате думата, уважаеми народни представители. Важен закон, добре е да има поне едно изказване на първо четене.
Да въздъхнем и да кажем, че дискусията приключи, без да е започнала.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Ние я водим отдавна в обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласуване – утре.
 
Последна точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Господин Мръцков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател!
“На заседание, проведено на 25.04.2007 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия общ Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 753-08-30/11.04.2007 г., постъпилите писмени предложения и предложенията по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на “Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по наименованието на закона, което не може да бъде друго. Няма желаещи.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Има предложение на народните представители Хасан Адемов и Весела Драганова за създаване на нов § 1.
Комисията подкрепя по принцип текста  и предлага следната редакция на § 1, като следващите параграфи се преномерират съответно:
“§ 1. В чл. 33 се създава нова ал. 4:
            “(4) Информацията, необходима за осъществяване на функциите и правомощията на Националния осигурителен институт, се предоставя безплатно от съответните държавни и общински органи, включително всички данни от ЕСГРАОН и от Националния статистически институт.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
“§ 2. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
            “(2) Членовете на Надзорния съвет получават възнаграждение за участието си в заседание на Надзорния съвет в размер на 10 на сто от брутната заплата на управителя на Националния осигурителен институт.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
“§ 3. В чл. 37 се създава ал. 6:
            “(6) Управителят на Националния осигурителен институт получава основно месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение на председател на постоянна парламентарна  комисия. Подуправителят на Националния осигурителен институт получава основно месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение на народен представител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи. Нека да продължим.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Има предложение на народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя текста и предложението за създаване на нов § 2а, който става § 4:
“§ 4. В чл. 82, ал. 1, думите “както и за времето, през което са на наборна военна служба” се заличават.”
Има предложение на народните представители Хасан Адемов и Весела Драганова за създаване на нов § 4.
Комисията подкрепя текста и предложението за създаване на нов § 4, който става § 5:
“§ 5. В чл. 108, ал. 5 думите “по спазване” се заменят с “които са в нарушение”.”
Има предложение от същите народни представители.
Комисията подкрепя текста и предложението за нов § 5, който става § 6:
“§ 6. В чл. 115, ал. 1, изречение второ, думата “останали” се заличава.”
Има предложение от народните представители Хасан Адемов и Весела Драганова за нов § 6.
Комисията подкрепя текста и предложението за създаване на нов § 6, който става § 7:
“§ 7. В чл. 116, ал. 4 думите “чл. 201 от Данъчния процесуален кодекс” се заменят с “чл. 238 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.”
Има предложение на народните представители Хасан Адемов и Весела Драганова за създаване на нов § 7.
Комисията подкрепя текста и предложението за създаване на нов § 7, който става § 8:
“§ 8. В чл. 119 думата “окръжния” се заменя с “административния”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 3 е по вносител и става § 9.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 10:
“§ 10. В чл. 123б се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, в текста преди т. 1, след думите “списъка по ал. 12” се добавят “както и банка по чл. 123а, ал. 3”.
2. В ал. 12 накрая се добавя “на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване”.
3. Създава се ал. 13:
            “(13) Заместник-председателят на комисията уведомява Българската народна банка за всеки сключен или прекратен договор за попечителски услуги в тридневен срок от получаване на уведомлението по ал. 1, съответно ал. 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 12.
Има предложение на народния представител Хасан Адемов: създава се подразделение със заглавие “Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя предложението.
Има още едно предложение на народния представител Хасан Адемов за създаване на § 7.
Комисията подкрепя по принцип текста и предложението за създаване на § 7, който става § 13:
“§ 13. Параграф 4 влиза в сила от 1 януари 2008 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
С това доклада на второ четене по този законопроект приключи. Да се надяваме, че утре ще ни стигне времето за гласуване на тези явно безспорни параграфи от този законопроект.
С това седмичната ни програма се изчерпва. Остават 20 минути.
Съобщение: Комисията по правни въпроси днес има заседание.
Моля всички народни представители да присъстват утре – 9,00 ч., в пленарната зала – предстоят много важни гласувания.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
 
 
(Закрито в 13,40 ч.)
 
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председател:
Любен Корнезов
 
Секретари:
Иван Илчев
Станчо Тодоров