Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Светослав Спасов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предстои ни да приемем Програмата за работата на Народното събрание. Преди да ви представя самия проект, нека си честитим 9 май – Деня на Европа, Деня на победата. Днес ще има редица изяви, свързани с този двоен забележителен ден. Преминавайки към представянето на програмата ще ви предложа как Народното събрание да отбележи тази дата.
Всеки момент ще ви раздадат проекта за програма, както беше уточнен на току-що приключилото заседание на Председателския съвет. То обхваща както тази работна седмица, така и двата пленарни работни дни за Народното събрание за следващата седмица. Казвам двата, защото, както си спомняте, беше съгласувано 18 май – петъчния ден преди изборния ден 20 май, по традиция Народното събрание на този ден не заседава, тъй като той е последният ден за предизборна агитация. Така че програмата, която ще получите, обхваща периода 9-11 май и 16-17 май.
Докато получите проекта за програма ще ви поясня какво имах предвид по отношение на 9 май.
Като първа точка от проекта за програма е включен проект за Декларация на Четиридесетото Народно събрание по повод отбелязването на 9 май – Денят на Европа. Маркирани са два проекта на декларация, с които разполагате в материалите, които днес са ви раздадени, подготвени от отделни народни представители. На Председателския съвет беше съгласувано да обсъдим и гласуваме тази точка веднага след почивката днес в 11,30 ч., междувременно представители на парламентарните групи да се съберат при мен към 9,45 ч., за да съгласуваме един проект, който да бъде представен на народните представители и да го обсъдим и приемем като един документ, вместо да започваме дискусията с два отделни проекта.
Проект за Програма за работата на Народното събрание за периода 9-11 и 16-17 май 2007 г.:
1. Проект за Декларация на Четиридесетото Народно събрание по повод отбелязването на 9 май – Ден на Европа с вносители Соломон Паси и Антония Първанова, и Младен Червеняков и група народни представители.
Както казах, ще се постараем след почивката да ви представим един съгласуван проект, който да предложа на вашето внимание.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ от японското правителство за подготовка на проект “Втори заем за развитие на политиките” (дарение TF 057777).
3. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори проект за улесняване на търговията и транспорта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2000 г.).
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2001 г.)
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2002 г.)
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.
8. Второ четене на Законопроекта за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите.
12. Второ четене на Законопроекта за медицинските изделия.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
15. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове.
16. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
17. Второ четене на Законопроекта за електронното управление.
18. Второ четене на Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие.
19. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Първи заем за развитие на политиките: Институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
20. Проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура.
21. Проект за Решение за даване на съгласие за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за инвестиране на Проект “България – Транзитни пътища V”.
22. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията петролопровода Бургас – Александруполис.
23. Законопроект за ратифициране на Тристранната конвенция относно трансбалканската система петролопроводи между Република Албания, Република България и Република Македония.
24. Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 от 19 март 2007 г. на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България - автомагистрала “Тракия”), подписан на 26 юли 2000 г.
25. Парламентарен контрол.
Уважаеми колеги, няколко уточнения, преди да гласуваме.
Първо, предлагам и от името на Председателския съвет в днешния пленарен ден да гласуваме точки от втора до шеста - законопроектите за ратификация, веднага след представянето им и евентуални дискусии, тъй като в утрешния пленарен ден имаме гласувания, останали от миналата парламентарна седмица. Да облекчим работата си утре – да гласуваме тези ратификации днес.
Второ, предлага се Законът за висшето образование при всички случаи да бъде предмет на обсъждане и гласуване на второ четене в този работен период, за който говорим сега – евентуално в петък или най-късно в двата работни дни следващата седмица. Имаме възможност за такава работа и в петък, тъй като парламентарният контрол се очертава да е кратък – само трима отговарящи имат възможност да бъдат участници в парламентарния контрол. Така че нека да има и организация за законодателна работа в периода, който е отреден като време за парламентарен контрол.
Беше изразено пожелание ратификациите на законопроектите, включени във финалната част на програмата, свързани със спогодби за изграждане на инфраструктурни проекти, да бъдат предмет на гласуване в началото на следващата седмица при изготвянето на необходимите доклади, каквито все още няма - затова те са във финалната част.
Има още едно пожелание към Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Господин Осман, моля Ви за минутка внимание. Беше изразено пожелание във връзка с останалата работа по Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие – тази седмица в заседанието на комисията да бъдат доразгледани тези въпроси, които останаха, за да може и той да бъде гласуван. Благодаря ви, колеги.
С тези уточнения моля, гласувайте този проект.
Гласували 169 народни представители: за 161, против 1, въздържали се 7.
Програмата е приета.
Няколко предложения по реда на ал. 3:
Предложение на народния представител Тодор Батилов.
Господин Батилов, точката е включена в дневния ред, има потвърждение и от комисията, че ще бъде готова за разглеждане в пленарната зала. Предлагам да не подлагаме на гласуване Вашето предложение, тъй като то е включено в програмата за седмицата.
Предложение от народния представител Павел Шопов за избиране на заместник-председател на Народното събрание. Има съгласувано становище с парламентарните групи, че точката ще бъде разгледана в началото на следващата седмица. При съгласуване очевидно ще бъде предложена за включване.
Предложение на господин Минчо Христов за незабавни преговори по иракския дълг.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Предлагам като точка от седмичната програма да бъде включено проекторешение за възлагане на българското правителство да започне незабавни преговори за изплащане на иракския дълг към България. Причините да внеса това предложение са следните.
Само преди няколко дни един иракски министър заяви официално, че България е взела решение за опрощаване на иракския дълг. Министър Калфин опроверга това изявление, но считам, че при сегашната изключително тежка социална и икономическа ситуация на България просто е престъпление ние да не правим нищо по връщането на иракския дълг.
Ще ви дам още два факта. Преди около година Турция се договори с Ирак да получи 1 милиард от своя иракски дълг, съседна Румъния също се договори да получи значителна част от дълга на Ирак към Румъния. Само България не прави нищо в това отношение.
Пак ви казвам, считам, че при тази тежка ситуация на българските пенсионери, тази тежка ситуация в здравеопазването това е просто престъпление.
Моля ви да гласуваме това разумно предложение и да възложим на българското правителство да предприеме необходимите стъпки в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 163 народни представители: за 37, против 54, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Стела Банкова за промени в Кодекса за социално осигуряване.
Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! За пореден път предлагам на вашето внимание предложението ни с Минчо Христов за промени в Кодекса за социално осигуряване.
Уважаеми колеги, длъжници сме на българските пенсионери. Поставям на вашето внимание това, което предлагаме за пореден път.
Назряла е необходимостта, желанието и волята сред всички български пенсионери да бъде отменена точковата система – това е първото наше предложение.
Предлагаме да се преизчислят всички пенсии въз основа на средномесечния осигурителен доход.
Предлагаме пенсиите да се осъвременяват на всеки три години на базата на актуализирания средномесечен осигурителен доход.
Тъй като очаквам, че веднага ще ми се постави дежурното опровержение, че няма пари, за да бъда акуратна, ще ви кажа, че е неморално, е престъпление спрямо живота на българските граждани това българско правителство на тройната коалиция да държи над милиард, а бюджетният излишък вече се увеличава и в същото време да оставя възрастните хора на България бавно да умират!
Бихме могли да намерим пари, ако приемем нашето предложение с колегата Христов да се наложи мораториум върху превъоръжаването, докато се решат най-неотложните и остри социални проблеми.
Най-накрая може би най-важният резерв – най-после България да намери политическо мъжество, обръщам се към тройната коалиция и особено към социалната чувствителност на така наречената социална партия: намерете кураж, колеги, и започнете изтеглянето на българския военен контингент от Ирак, защото там са отишли над 1 млрд. лв.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето.
СТЕЛА БАНКОВА: Продължаваме да стоим там, а в същото време оставяме българските граждани да загиват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето.
СТЕЛА БАНКОВА: И Ирак, и Афганистан са места, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, госпожо Банкова!
СТЕЛА БАНКОВА: ... от които можем да вземем пари, за да увеличим пенсиите на българските граждани. Моля да приемете това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 131 народни представители: за 22, против 45, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Иван Сотиров и Ася Михайлова за изслушване на министър-председателя на Република България.
Имате думата, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Нашето предложение е в рамките на тази пленарна седмица да бъде изслушан министър-председателят на Република България във връзка с посещението му в Руската федерация. По време на неговото пребиваване, което беше в началото на седмицата, са водени изключително сериозни разговори, към които има огромен обществен интерес. Изключително важно е българският парламент да е информиран директно от министър-председателя и от правителството, а не от медиите да има откъслечна информация за това какви разговори са водени, какви ангажименти са поемани и изобщо ние да бъдем информирани. За пореден път министър-председателят и министри водят разговори по въпроси, които са от геостратегическо значение. Те предопределят бъдещото развитие на страната ни за десетилетия напред без за това и парламентът, и българската общественост да бъдат информирани.
Във връзка с това настояваме категорично министър-председателят да бъде поканен, да бъде изслушан от българския парламент и да ни предостави пълна информация за проведените разговори – и по газовите спогодби, и по енергийните проекти, и по всички взаимоотношения с Руската федерация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение.
Гласували 157 народни представители: за 47, против 70, въздържали се 40.
Постъпили законопроекти и проекторешения в периода от 2 до 8 май 2007 г.:
- Проект за решение за мерките за намаляване на минималните нива на акцизите върху горивата и премахване на акциза върху домашното производство на алкохолни продукти за лична употреба. Вносители са Мартин Димитров, Ясен Попвасилев и Иван Сотиров. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по европейските въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносители са Йордан Цонев; Йордан Мирчев и Петър Кънев. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и на Комисията по европейските въпроси;
- Проект за решение за даване на съгласие за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на Проект „България – Транзитни пътища V”. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по транспорт и съобщения;
- Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по транспорт и съобщения;
- Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Първи заем за развитие на политиките: Институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването, Комисията по образованието и науката, Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по външна политика;
- Проект за решение относно пълна ревизия на приватизационните сделки. Вносители са Минчо Христов и Стела Банкова. Разпределен е на Комисията по икономическата политика и на Комисията по правни въпроси;
- Проект за декларация на Четиридесетото Народно събрание по повод отбелязването на 9 май – Ден на Европа. Вносители са Соломон Паси и Антония Първанова, и от група народни представители.
Уважаеми колеги, това са съобщенията.
Преди да преминем към изпълнение на програмата за работа, както съгласувахме при гласуването й, точка първа ще разгледаме веднага след почивката. Предстои да започнем с точка втора, която е ратификация.
За декларация от името на парламентарна група думата има господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, искам да предложа на вашето внимание да се заемем с една тема, която вече повече от седмица тресе държавата в един гигантски скандал. Става дума за замесването на името на министъра на икономиката и енергетиката, шефа на Следствената служба, както и двама заместник-министри в скандал, свързан с корупция.
Досега Народното събрание не е взело активна позиция по този скандал. Смятам, че е абсолютно редно, нужно и задължително парламентът да извика на изслушване тук, в пленарната зала, а не в Комисията за борба с корупцията, пред всички народни представители, всички участници в този скандал.
Смятам, че сме длъжници на обществото в това отношение. За Народното събрание няма ограничение в това отношение. Можем да поканим и да бъдат изслушани в пленарната зала както министърът на икономиката и енергетиката господин Овчаров, така и шефът на Националната следствена служба Ангел Александров, също така двамата заместник-министри, които бяха уволнени, без да е ясно с какви мотиви – заместничката на Овчаров и заместникът на Емел Етем, също така следователката, която беше обвинена от Александров, съответно тя пък отговори с обвинения и всичко това мина изцяло и само в медийната област на общественото достояние.
Мисля, че категорично задължително в границите тук, на нашите правомощия, е да се запознаем със скандала и с обстоятелствата около него от самите участници в този скандал.
Също така е наложително да бъдат изслушани тук, в пленарната зала главният прокурор Борис Велчев, наблюдаващият прокурор, защото вече разбираме, че някакви предварителни проверки се правят и да чуем наблюдаващия прокурор по тези проверки, както и министъра на вътрешните работи, който без съмнение има информация какво е било подслушвано и каква информация е текла по това подслушване.
Всичко това трябва да бъде представено тук, в пленарната зала. Аз се обръщам с молба към Вас, господин председател, а ще направим и писмено предложение днес, в рамките на деня, да вземете активна позиция това предложение да бъде придвижено така, че да може максимално бързо ние да направим това изслушване на замесените в този скандал.
Тук уточнявам, че не става дума за разследване. Знам, че някои колеги веднага ще кажат, че ние не сме разследващ орган. Да, не сме разследващ орган, обаче темата е много повече от конкретното разследване. Става дума за корупция. Става дума за нещо, за което ние от много време сме говорили. Това е гигантската корупция, свързана с приватизация и с даването под масата на огромни национални капитали.
Тук влиза и темата за БТК. Тези дни стана ясно, че БТК е препродадена с около милиард евро отгоре, върху сумата, за която беше купена. Всичко това е изключително скандално. Смятам, че трябва и е крайно време да се вземат предвид нашите предложения, направени вече дотук – да се сложи мораториум върху сделките в енергетиката, въобще в приватизацията да се сложи мораториум, да се прекрати приватизирането на национални капитали, докато не се разплетат корупционните схеми, които в момента вече избиват на повърхността.
Това са наши предложения. Вкарани са отдавна в Деловодството на Народното събрание. Биха могли да бъдат взети предвид сега и временно да се преустанови приватизирането у нас, особено пък на големи обекти в енергетиката.
Ясно е, че това е от полза за обществото и ще бъде добре Народното събрание да вземе положително отношение по този въпрос.
Очевидно е също така, че в съдебната ни система нещата много куцат. Има данни, че това, което сега излиза на повърхността, е било ясно на прокуратурата от много време, но тя явно не е вземала мерки по незнайно какви причини. Може би, защото главният прокурор беше предложен и знаем, че е близък до господин президента. Това означава, че главният прокурор при всички случаи не е успял да излезе от своята партийна съпричастност и в никакъв случай не е надпартиен.
Има много тъмни страни в работата на прокуратурата. Те също трябва да бъдат изяснени, макар че тя е извън законодателната власт. Налага се това изслушване. Ние го дължим на обществото, още повече, че сега има огромно объркване в обществото. Поднасят се някакви факти, някакви може би измислици, без да има яснота какво точно е било подслушвано по този скандал, каква е точната фактология и кой точно в какво е замесен. Мисля, че Народното събрание може да го изясни и сме длъжни да направим това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Сотиров, имате думата.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на Обединените демократични сили искам да изкажа нашето най-остро възражение срещу това, което за пореден път стана днес в нашия парламент - българският парламент се превръща в един параван, който прикрива правителството. Вместо българският парламент да е активната страна и да изисква от българското правителство, когато държавата се тресе от корупционни скандали, когато държавата е компрометирана пред нашите партньори от Европа, когато българското общество е изумено от грандиозните корупционни скандали и разпад на институционалността в държавата, е недопустимо той тихомълком да си обсъжда ратификации, закони и да не призове българския премиер и българските министри да дойдат тук – в парламента, и да дадат отговори на най-важните въпроси, които вълнуват обществото.
Сключват се спогодби от изключителна значимост. Българският парламент днес отхвърля възможността премиерът да даде информация пред парламента и пред обществеността. В страната се води изключително скъпа кампания от партиите, които разпределят финансовите ресурси в управлението, и естествено, че мнозинството прави отчаяни опити да отнеме възможността тук, в парламента, където остава единствената трибуна, където опозицията може да постави въпросите, които вълнуват българското общество, този дебат да не се проведе.
За мен е разбираемо защо вие от тройната коалиция всячески бягате от сериозния политически дебат, който трябва още днес, още утре да бъде проведен в българския парламент и цялото общество да знае за какво става въпрос.
Аз недоумявам, разбира се, защо някои от колегите от опозицията все още не подкрепят нашата инициатива, нашето предложение за вот на недоверие към правителството, което ни остава единственият парламентарен инструмент в българския парламент да се проведе политически дебат, а не да се потулват нещата и да се отлагат във времето, за да може пак по познатата схема тройната коалиция, по пътя на взаимния рекет и договорките, във времето да размие нещата, да се замажат грандиозните скандали, да няма виновен, нещата да приключат с един-двама следователи и един-двама заместник-министри и накрая българското общество окончателно да загуби вярата, че в тази държава може да има законност и справедливост. После не бива да се чудим защо младите хора, дейните хора на България ще напускат страната, вместо да се връщат в България, след като сме член на Европейския съюз и всички се надяваме, че това би дало по-добри перспективи на страната ни и на тези хора.
Затова аз категорично протестирам от името на нашата парламентарна група срещу това, което стана днес. Ще продължим нашите усилия действително да съберем подписите, за да бъде поискан вот на недоверие, защото това остава единственият начин българското правителство по Конституция да дойде тук, въпреки волята на мнозинството, и да даде обяснение пред българския парламент и българските избиратели за това безобразие, което става в държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи от парламентарните групи за изявления?
Няколко уточнения във връзка с повдигнатите въпроси. Преди всичко, уважаеми колеги, що се отнася до онази тема, която засегна господин Сидеров, вчера се състоя заседание на Комисията за борба с корупцията, тъй че не е истина, че Народното събрание не е ангажирано с този въпрос. При това, както стана ясно, в това заседание е имало участие, и то на достатъчно отговорно равнище, от отделните парламентарни групи. Както беше съобщено, комисията има намерението да продължи тези изслушвания и да следи развитието на тази тема. Пленарните заседания, както добре разбирате, се провеждат в съответствие с правилника на Народното събрание по предложени точки и уточнени процедури.
Що се отнася до предложенията за изслушване и онова, направено от господин Сотиров, и повдигнатия въпрос от господин Сидеров, те се нуждаят от значително по-голяма прецизност. Знаете, че изслушванията се провеждат по решение на парламента, в което се уточнява кръгът на поканените лица, процедурата на развитие на изслушването, времето, за което се предлага да бъдат задавани въпроси и да бъдат давани отговори, и в повечето случаи такъв въпрос е придружен с проект за решение. Така че имате пълната възможност да направите своите предложения.
Ние сме гласували програмата за две седмици. Така както аз чета правилника поне, евентуално има възможност за предложения следващата седмица в началото за следващите два пленарни дни. Това е, което бих могъл да посоча във връзка с казаното.
Що се отнася до втората тема, засегната от господин Сидеров, за приватизационния процес. Както съобщих, има предложен проект за решение от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Той е разпределен на съответните комисии и въпросът е поставен в Народното събрание, така че и по него тече предвидената в правилника процедура.
Преминаваме към точка втора от гласуваната от нас програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ОТПУСНАТА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ ОТ ЯПОНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА ПОДГОТОВКА НА ПРОЕКТ “ВТОРИ ЗАЕМ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИКИТЕ” (ДАРЕНИЕ ТF 057777).
Давам думата на господин Велчев да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да представя доклада по втора точка от дневния ред, бих искал да направя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Анна Янева, заместник-министър на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ:
“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ от японското правителство за подготовка на проект “Втори заем за развитие на политиките”, внесен от Министерския съвет на 11 април 2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 26 април 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ от японското правителство за подготовка на споменатия проект.
На заседанието присъстваха госпожа Анна Янева – заместник министър на икономиката и енергетиката, госпожа Ирена Николова – старши експерт в Дирекция “Обща икономическа политика” в Министерството на икономиката и енергетиката, и госпожа Десислава Лазова, държавен експерт в Дирекция “Външни финанси” в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от госпожа Янева.
Споразумението за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ от японското правителство за подготовка на проект “Втори заем за развитие на политиките” е подписано на 23 март 2007 г. в гр. София от министъра на икономиката и енергетиката и директора за България на Световната банка Ананд Сет.
Дарението от Японския фонд за развитие на политиките и човешките ресурси има за цел да подпомогне втория заем за развитие на политиките и е в размер на 708 хил. щатски долара, осигурени от японското правителство. Заемът ще се съсредоточи върху подкрепата за разработване и прилагане на политики за повишаване на заетостта и полагане на основите на дългосрочен растеж на производителността на труда, както и за запазване на фискалната стабилност.
Предложена е рамка от 4 компонента, както следва:
- Компонент 1 – Социална защита, разчетените разходи по който възлизат на 180 хил. щатски долара;
- Компонент 2 – Образование, с разчетени разходи в размер на 258 хил. щатски долара;
- Компонент 3 – Здраве, по който са разчетени разходи, възлизащи на 250 хил. щатски долара;
- Компонент 4 – Одит на дарението, чиито разходи са разчетени в размер на 20 хил. щатски долара.
Разпределението на сумите по дарението, съгласно чл. ІІІ “Теглене на постъпления по Дарението”, е: за консултантски услуги – 648 хил. щатски долара, и за стоки, обучение и оперативни разходи – 60 хил. щатски долара.
Предвидена е възможност за международен арбитраж между страните, което налага споразумението за дарение да бъде ратифицирано от Народното събрание.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 15 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ от японското правителство за подготовка на проект “Втори заем за развитие на политиките”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има доклад на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Ранчев, да представите финала на становището.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„Комисията по външна политика прие следното становище относно Законопроект № 702-02-15:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ от японското правителство за подготовка на проект „Втори заем за развитие на политиките” (дарение TF 057777), подписано на 23 март 2007 г. в София.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Ранчев.
Откривам дискусията по законопроекта на първо четене.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма желаещи.
Както при откриването на заседанието обяви председателят, а това беше уточнено и на Председателския съвет, законопроектите за ратификация ще се гласуват днес.
И така, моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедурно предложение господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Господин председател, предлагам да преминем към второ четене на законопроекта, ако няма възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Велчев, моля, прочетете законопроекта.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между
Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ от японското правителство за подготовка на проект „Втори заем за развитие на политиките” (дарение TF 057777)
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ от японското правителство за подготовка на проект „Втори заем за развитие на политиките” (дарение TF 057777), подписано на 23 март 2007 г. в София. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ВТОРИ ПРОЕКТ ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА И ТРАНСПОРТА) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Господин Велчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, предлагам процедурно по тази точка да бъдат допуснати в пленарната зала господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, и госпожа Недялка Чолакова–Джурева – ръководител на проекта за улесняване на търговията и транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, докладвайте становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори проект за улесняване на търговията и транспорта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 24 април 2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 3 май 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Заемното споразумение (Втори проект за улесняване на търговията и транспорта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъстваха господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, и госпожа Недялка Чолакова-Джурева – ръководител на Проекта за улесняване на търговията и транспорта.
Законопроектът беше представен от господин Кадиев.
Заемното споразумение е за предоставяне на заем в размер на 40,9 млн. евро за подкрепа на финансирането на Втория проект за улесняване на търговията и транспорта. Проектът е насочен към повишаване на конкурентоспособността и разширяване на пазарния достъп на страната в Югоизточна Европа и Европейския съюз чрез укрепване на регионалната търговия и транспорт посредством оптимизиране използването на Трансевропейската транспортна мрежа.
Чрез проекта ще се финансират строителни работи и дейности за модернизиране на съоръженията на граничните контролно-пропускателни пунктове по външните граници на Европейския съюз, изграждане на 3,4 км подходен път, свързващ магистрала „Марица” с ГКПП – Капитан Андреево, модернизиране на комуникационни системи за обмен на информация между граничните служби, подобряване на координацията и сътрудничеството между заинтересованите страни.
Финансирането на проекта се осъществява от Международната банка за възстановяване и развитие под формата на специфичен инвестиционен заем при стандартните предоставени от банката условия за страната по заеми в единствена валута – стандартни такси, лихвен процент на база шестмесечен либор в евро, срок на погасяване 17 години, в това число 5-годишен гратисен период по отношение на главницата, която ще се погасява на равни шестмесечни вноски.
Общата стойност на проекта е 54,6 млн. евро, като източници на финансиране на разходите са Заем от Световната банка в размер на 40,9 млн. евро, и съфинансиране от държавния бюджет в размер на 13,7 млн. евро. Проектът ще се изпълнява за срок от пет години – от 2007 г. до 2012 г. и включва четири компонента:
1. Подобряване на физическия капацитет и условията на работа на избрани гранични пунктове на външните граници на Европейския съюз (36 млн. евро);
2. Изграждане на подходен път към ГКПП – Капитан Андреево (10 млн. евро);
3. Улесняване обмена на подходящи данни на граничните пунктове и ускоряване на процедурите за обработка на граничните служби (7,9 млн. евро);
4. Изграждане на капацитета и подкрепа за изпълнението на проекта (0,7 млн. евро).
От проекта ще се финансират разходи за следните основни дейности: строителни работи за подобряване на инфраструктурата на граничните пунктове – 33,7 млн. евро; доставка на стоки и специализирано оборудване за граничните служби – 15,5 млн. евро; консултантски услуги за предпроектни проучвания, проектиране за предстоящите реконструкции, строителен надзор, одит, обучение и други – 5,4 млн. евро.
Предлаганият заем от Световната банка няма да финансира придобиването на земя.
Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта е подписано на 23 март 2007 г. в София от министъра на финансите Пламен Орешарски и регионалния директор за България, Румъния и Хърватия в Световната банка Ананд Сет.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 9 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Втори проект за улесняване на търговията и транспорта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Ранчев, заповядайте да прочетете становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Комисията по външна политика изготви следния доклад относно Законопроект № 702-02-17 за ратифициране на Заемното споразумение (Втори проект за улесняване на търговията и транспорта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 24 април 2007 г.
Като проведе съответните разисквания и обсъждания, Комисията по външна политика прие следното становище:
“Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Заемното споразумение (Втори проект за улесняване на търговията и транспорта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 23 март 2007 г. в София.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Няма становища на Комисията по транспорт и съобщения и на Комисията по икономическата политика, но те не са водещи комисии, така че няма юридическа пречка да преминем към разисквания по законопроекта и евентуално към гласуването му.
И така, имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата за процедура господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Господин председател, правя процедурно предложение да преминем към обсъждане и гласуване на законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Велчев, моля да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ:
“Проект
ЗАКОН
за ратифициране на Заемното споразумение (Втори проект за улесняване на търговията и транспорта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие
Член единствен. Ратифицира Заемното споразумение (Втори проект за улесняване на търговията и транспорта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 23 март 2007 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма. Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към точка четвърта:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО (2000 г.).
Имате думата, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Господин председател, правя процедурно предложение по т. 4, 5 и 6 да бъдат допуснати в залата господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и госпожа Етелка Чернакова – началник на отдел “Европейска интеграция” в Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За пръв път чувам такова процедурно предложение, но нека не се формализираме.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Велчев, моля докладвайте становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2000 г.), внесен от Министерския съвет на 24 април 2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 3 май 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия да изменение на спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2000 г.).
На заседанието присъстваха госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и госпожа Етелка Чернакова – началник на отдел “Европейска интеграция” в Министерството на икономиката и енергетиката.
Законопроектът беше представен от госпожа Радева.
Споразумението за изменение на Спогодбата между правителството на Федерална република Германия и правителството на Република България за финансово сътрудничество от 2000 г. е сключено на 16 февруари 2007 г. чрез размяна на ноти.
С точка 1 от Споразумението посоченият в чл. 1, ал. 1 от спогодбата, проект „Програма за изграждане на тържища за плодове и зеленчуци” се заменя с проект „Насърчителна програма за малки и средни предприятия (трета фаза)”. Всички останали разпоредби на спогодбата остават валидни и за споразумението.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2000 г.), внесен от Министерския съвет на 24.04.2007 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Велчев.
Има думата господин Пламен Ранчев, за да представи становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ:
„СТАНОВИЩЕ
На Комисията по външна политика относно Законопроект № 702-02-21 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2000 г.), внесен от Министерски съвет на 24 април 2007 г.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между двете правителства за финансово сътрудничество (2000 г.), сключено на 16 февруари 2007 г. чрез размяна на ноти.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Няма становище на Комисията по икономическата политика, но тя не е водеща комисия, така че няма юридическа пречка да преминем към разисквания по този законопроект.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Господин председател, предлагам да преминем към обсъждане и гласуване на законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2000 г.)
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2000 г.), сключено на 16 февруари 2007 г. чрез размяна на ноти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Заповядайте за процедура, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Коалиция за България моля за 30-минутна почивка. Народните представители от Парламентарната група ще поднесем цветя на Паметника на незнайния воин и на Паметника на Съветската армия.
Моля всички колеги, които желаят да изкажат своето уважение към загиналите войници, да се присъединят към нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тридесет минути почивка по искане на парламентарна група. След почивката ще продължим по дневния ред.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За днес, както беше обявено неколкократно, останаха два законопроекта за ратификация, които трябва да гласуваме, което означава, че трябва да направим регистрация. Но каква регистрация да правим, като очевидно няма кворум?!
Тъй като при разискванията с Четвъртата поправка на Конституцията не се изисква кворум, само ще докладваме законопроектите.
Продължаваме с точка пета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО (2001 г.), внесен от Министерския съвет на 24 април 2007 г.
Господин Велчев, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ:
“ДОКЛАД
по Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2001 г.), внесен от Министерския съвет на 24 април 2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 3 май 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между двете правителства за финансово сътрудничество (2001 г.).
На заседанието присъстваха госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и госпожа Етелка Чернакова – началник на отдел “Европейска интеграция” в министерството.
Законопроектът беше представен от госпожа Радева.
Споразумението за изменение на Спогодбата между двете правителства от 2001 г. е сключено на 16 февруари 2007 г. чрез размяна на ноти.
С т. 1 от Споразумението посоченият в чл. 1, ал. 1, т. 3 от Спогодбата проект “Програма Локална инфраструктура” се заменя с проект “Оборудване на центрове за професионално образование”. Всички останали разпоредби на спогодбата остават валидни и за Споразумението.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 9 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между двете правителства за финансово сътрудничество от (2001 г.), внесен от Министерския съвет на 24 април 2007 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Има думата господин Ранчев да представи доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика относно Законопроект № 707-02-20 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителствата на двете страни за финансово сътрудничество (2001 г.)
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална Република Германия за финансово сътрудничество (2001 г.), сключено на 16 февруари 2007 г. чрез размяна на ноти.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Няма становище на Комисията по образованието и науката. Тя обаче не е водеща, така че няма юридическа пречка да преминем към разисквания.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи народни представители да вземат отношение.
В пленарната зала има точно 41 народни представители. (Реплики отдясно.) Лесно се брои при празна зала.
При това положение не мога да поставя законопроекта на гласуване.
Затова обявявам, че утре сутринта, разбира се, заедно с текстовете, които ще гласуваме от минали законопроекти, ще бъде поставен на гласуване на първо четене и този законопроект. Няма пречка утре да се постави процедурен въпрос законопроектът да се гласува и на второ четене, при наличието на кворум.
Преминаваме към точка шеста от дневния ред.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО (2002 г.), внесен от Министерския съвет на 24 април 2007 г.
Господин Велчев, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ:
“ДОКЛАД
по Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2002 г.), внесен от Министерския съвет на 24 април 2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 3 май 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между двете правителства за финансово сътрудничество (2002 г.).
На заседанието присъстваха госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и госпожа Етелка Чернакова – началник на отдел “Европейска интеграция” в Министерството на икономиката и енергетиката.
Законопроектът беше представен от госпожа Радева.
Споразумението за изменение на Спогодбата между двете правителства е сключено на 16 февруари 2007 г. чрез размяна на ноти.
С т. 1 от Споразумението посоченият в чл. 1, ал. 1 от спогодбата проект “Програма за обществена инфраструктура” се заменя с проект “Насърчителна програма за малки и средни предприятия (четвърта фаза)”. Всички останали разпоредби на Спогодбата остават валидни и за Споразумението.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 7 гласа “за”, без “против” и 2 гласа “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителствата за финансово сътрудничество (2002 г.), внесен от Министерския съвет на 24 април 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Ранчев да представи доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 702-02-19 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между двете правителства (2002 г.), внесен от Министерския съвет на 24 април 2007 г.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между двете правителства за финансово сътрудничество (2002 г.), сключено на 16 февруари 2007 г. чрез размяна на ноти.
Становището беше прието единодушно.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Няма становище на Комисията по икономическата политика, но повтарям още веднъж, че тя не е водеща, за което няма юридическа пречка да преминем към разискване по законопроекта.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
И по този законопроект ще бъде проведено гласуване утре сутринта, след откриване на пленарното заседание, тъй като явно и в момента няма кворум.
Преминаваме към точка седма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ.
Вносители са Иван Николаев Иванов и Евгени Чачев; Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов.
Има думата господин Аблеким да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект № 654-01-19 за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от народните представители Иван Николаев Иванов и Евгени Стефанов Чачев на 15 февруари 2006 г.
На редовното си заседание, проведено на 15 юни 2006 г., Комисията по гражданското общество и медии обсъди Законопроект № 654-01-19 за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от народните представители Иван Николаев Иванов и Евгени Стефанов Чачев на 15 февруари 2006 г.
На заседанието бяха поканени, присъстваха и участваха в дискусията по обсъждането на законопроекта вносителите, представители на Министерския съвет, на Министерството на държавната администрация и административната реформа, на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, Фондация “Програма достъп до информация” и Фондация “Обща кауза”.
По чл. 66, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, председателят на Комисията по гражданското общество и медии изиска становища по Законопроекта от Министерския съвет, други държавни ведомства и от неправителствени организации, които бяха приложени в писмен вид в комисията.
От името на вносителите законопроектът беше представен и защитен от народния представител Иван Николаев Иванов.
Законопроектът доразвива и конкретизира по отношение на публичните субекти чл. 3 на Закона за достъп до обществена информация. С него се разписват задължения на държавните органи да предоставят обществена информация по електронен път в различни формати, поне един от които е отворен.
В Допълнителна разпоредба е определено понятие “отворен файлов формат”, а в Преходна разпоредба е посочен 6-месечен срок от влизането на закона в сила за привеждане в изпълнение от държавните органи на изискването за предоставянето на информация на заявителите.
Вносителите мотивират необходимостта от законопроекта и с препоръка IP 02/1010 на Европейската комисия от 8 юли 2002 г. Този документ обаче е съобщение за пресата и няма характера на препоръка. Цялата кореспонденция на Европа и света с нашата страна е в рамките на съществуващата информационна система.
В мотивите към законопроекта се посочват аргументи, които имат отношение не към предоставянето на обществена информация, а към обработката, съхранението и обмена на информация в администрацията изобщо. Обаче законът, чието изменение се предлага, има за предмет не обработката и съхранението на информацията, а нейното предоставяне. Според действащите текстове потребителят може да получи исканата обществена информация в предпочитания от него формат. Администрацията няма задължението да съхранява информацията във всички възможни формати, някои от които при това имат съвсем малко потенциални потребители. Когато даден потребител поиска обществена информация в предложения формат, тя му се предоставя в този формат, без да се налага цялата база данни да се съхранява в много на брой възможни формати. Поради това предлаганият законопроект не подобрява от гледна точка на гражданите правото им на достъп до обществена информация.
В дискусията беше оспорена и допълнителната разпоредба като опит да се дефинира понятието “отворен файлов формат”, особено като се има предвид, че терминът няма еднозначно тълкуване в Европа и света. Като взе под внимание съдържанието на постъпилите писмени становища, разискванията по законопроекта и на основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по гражданското общество и медии прие следното становище:
Не подкрепя Законопроект № 654-01-19 за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от народните представители Иван Николаев Иванов и Евгени Стефанов Чачев на 15 февруари 2006 г., и предлага на Народното събрание да не го приема на първо гласуване.
Резултати от гласуването в комисията: 3 “за”, “против” няма, 3 “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Моля да представите доклада на комисията и по другия законопроект.
ДОКЛАДЧИК РЕЙХАН АБЛЕКИМ:
“ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект № 754-01-41 за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов на 28 февруари 2007 г.
На редовно заседание, проведено на 29 март 2007 г., на Комисията по гражданското общество и медии беше представен и обсъден Законопроект № 754-01-41 за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов на 28 февруари 2007 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация цели да транспонира в българското законодателство Директива 2003/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. за повторно използване на информацията от обществения сектор, с което да се изпълни ангажиментът на Република България по Глава 19 – “Телекомуникации и информационни технологии”. Държавите – членки на Европейския съюз, я прилагат от 1 юли 2005 г.
Със законопроекта се разширява обхватът на действащия Закон за достъп до обществена информация. Изменя се наименованието на нормативния акт. Установяват се редът и условията за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване. Разграничават се понятията “обществена информация”, използвано в Закона за достъп до обществена информация, и “информация от обществения сектор”, по смисъла на Директива 2003/98/ЕС.
Гарантирани са прозрачността на процедурите по предоставяне на информацията. Официалната и служебна информация от държавните органи и органите на местното самоуправление по осъществяването на правомощията им подлежи на повторно използване от потребителите на информация за стопански и нестопански, търговски и нетърговски цели. Законопроектът предвижда задължения за достъпа до информация от масивите, които могат да бъдат обект на повторно изследване.
Ясно са определени случаите на отказ за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно ползване. Хипотезата е свързана с информация за дейност извън правомощията и функциите на организациите от обществения сектор. Когато обектът е трето лице с право на интелектуална собственост, която е създадена от обществени радио- и телевизионни оператори, събрана от училища, научни и изследователски организации, от архивни и творчески звена, информацията също не може да бъде предоставена на потребителите.
Законопроектът разписва и процедурите за предоставяне на информацията от обществения сектор за повторно използване. За предоставянето на информация от обществения сектор се въвежда заплащане на определени в тарифа на Министерския съвет такси, които покриват разходите по обработването и предоставянето на информацията и постъпват по бюджета на съответната организация от обществения сектор. Обект на повторно използване на информация от обществения сектор може да бъде вече събрана, съответно създадена информация. Посочени са случаите на правото на отказ от предоставянето на информация от обществения сектор за повторно използване. Член 51 на законопроекта сочи реда за обжалване по съдебен ред на отказите за предоставяне на информация.
В допълнителните разпоредби е дефиниран терминът “публичноправна организация”. Това е юридическо лице, създадено за задоволяване на обществени интереси, което не осъществява търговска или производствена дейност и за което е изпълнено едно от следните условия – да се финансира с повече от половината от приходите от държавния бюджет, от Националния осигурителен институт, от Националната здравноосигурителна каса, от общинските или публичноправни организации, които са обект на управленски контрол, или повече от половината от членовете на него в административен, управленски или контролен орган, са посочени от лица от държавен или общински орган, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса.
Дискусиите по законопроекта бяха предизвикани в няколко основни направления, в които бяха направени следните бележки и предложения: относно предвидения срок за обработване и предоставяне на информацията до 20 (двадесет) работни дни да се запази сегашният срок от 14 дни. Другият акцент са известните съмнения, които поражда използването на понятието “заинтересовани лица” от законопроекта. Употребата му навежда на мисълта, че за получаването на обществена информация е необходим правен интерес. Когато става дума за обществена информация, при положение че тя се осъществява от организациите от обществения сектор, правен интерес не бива да се изисква. Затова е необходимо понятието “заинтересовани лица” да бъде заменено със “заявител”, както е в действащия Закон за достъп до обществена информация, за да е ясно, че правен интерес не следва да бъде доказван.
Трябва да бъде усвършенствана уредбата на законопроекта с въвеждане на изискването споразуменията за предоставяне на изключително право на повторно използване да са прозрачни и публични, съгласно чл. 11, ал. 2 от Директива 2003/98/ЕС. Законопроектът е съобразен с изискванията на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане за правно-техническо оформление.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация хармонизира нашето законодателство с Директива 2003/98/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 17 ноември 2003 г. за повторното използване на информацията от обществения сектор.
На основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по гражданското общество и медии с 6 гласа “за”, 1 - “против”, без “въздържали се” подкрепя Законопроект № 754-01-41 за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов на 28 февруари 2007 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, чухте становището на Комисията по гражданско общество и медии, която е водеща и по двата законопроекта.
Часът е 10,59, следователно след почивката ще продължим с докладите на другите две комисии.
Още веднъж съобщавам, поне на народните представители, които са в залата: след почивката, в 11,30 ч. се предвижда да се гласува декларация във връзка с 9 май. Моля всички народни представители, разбира се, не само тези, които сте тук, но и всички, които са извън залата, да бъдат тук, тъй като ще има регистрация и гласуване.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да се регистрирате.
Регистрирали са се 73 народни представители. Можем да дебатираме, но не можем да гласуваме. Това, с което следва да продължим, както знаете, е Проект за декларация по случай Деня на Европа – 9 май.
Ще ви представя текста на декларацията, но няма да го подложа на гласуване. Ще направим повторна регистрация, преди самото гласуване. Предлагам на ръководствата на парламентарните групи и на квесторите да направят възможното народните представители да бъдат в необходимия брой, за да преминем към гласуване. Ако няма необходимия брой за гласуване, ще направя поименна проверка. Не е редно този текст да го оставяме за утре.
Уважаеми колеги, позволете ми да ви представя проекта за декларация, който беше съгласуван в последните 1-2 часа с представители на парламентарните групи, както беше решено в началото на днешното заседание.
„Проект!
ДЕКЛАРАЦИЯ
на Четиридесетото Народно събрание по случай Деня на Европа – 9 май
Отбелязвайки Деня на Европа за първи път след присъединяването на България към Европейския съюз,
Четиридесетото Народно събрание на Република България
ДЕКЛАРИРА:
1. България и нейният парламент, като част от единното европейско семейство, честват 9 май с чувство на удовлетворение от изминатия път в процеса на присъединяване към Европейския съюз.
2. Идеята за Европа, въплъщаваща надеждата за мир и разбирателство, която се осъществява чрез обединението в рамките на Европейския съюз, е жизнена и действена. Тя получи нова сила след преодоляването на разделението на Европа и разширяването на Съюза.
3. Своята решимост да продължи да работи за изграждането на Европа като общност на мир и свобода, демокрация и върховенство на закона, на взаимно уважение и споделена отговорност, благоденствие и сигурност, на търпимост и съпричастност, справедливост и солидарност.
4. Изразява готовност да даде своя принос за по-нататъшното изграждане на общия европейски дом.
5. Призовава политическите сили да насочат предизборната кампания към проблемите на България в обединена Европа, а гражданите – да участват активно в първите избори за български представители в Европейския парламент.”
Предлагам на вашето внимание този текст от свое име, след като той беше обсъждан, съгласуван, както казах, с представители на всички заинтересовани парламентарни групи.
Постарах се да се свържа с вносителите на другия проект за декларация. Господин Соломон Паси е извън София, госпожа Антония Първанова е извън България. Разговаряхме с господин Паси, той прие основа на текста да бъде проекта от група народни представители от Коалиция за България, изразявайки разбирането, че идеите в техния проект евентуално ще бъдат предмет на дискусия по друг повод в недалечно бъдеще.
Желае ли някой да вземе думата по представения текст на декларацията?
Господин Юнал Лютфи има думата. Заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Движението за права и свободи ще подкрепи декларацията.
Този ден е знаменателен. Приветствам проекта за декларация и идеите, които се съдържат в самия текст.
Предлагам в т. 3 вместо думата „търпимост”, ако може, господин председател, да се запише „толерантност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, предложението на господин Лютфи е ясно – в т. 3 в края на последния ред думата „търпимост” да се замени с „толерантност”.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма други желаещи да вземат отношение по текста на декларацията.
Преди да преминем към гласуване, моля отново да се регистрирате.
Регистрирали са се 113 народни представители. За жалост не разполагаме с необходимия кворум. Трябва да направим поименна проверка. Тя има несравнима сила като мобилизиращ фактор за присъствие в пленарната зала.
Уважаеми колеги, не е добре в първия ден на този период да се отпуснем предизборно, защото наистина имаме да гласуваме много текстове. Приканвам ръководствата на парламентарните групи сериозно да се организират и да осигурят необходимото присъствие в пленарната зала. Това е въпрос на планиране на парламентарните групи.
Ако обичате, дайте ми списъка, за да пристъпим към поименна проверка.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Альоша Маков Даков - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Николов Боев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валентина Василева Богданова - отсъства
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано - тук
Васил Тодоров Калинов - тук
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Първанов Кузов - отсъства
Волен Николов Сидеров - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - отсъства
Георги Пинчев Иванов - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - отсъства
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Десислав Славов Чуколов - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Димитров - тук
Димитър Кинов Стоянов - отсъства
Димитър Николов Гъндев - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгений Спасов Иванов - тук
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - отсъства
Златко Тонев Златев - отсъства
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - отсъства
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - тук
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Петров Сеферов - тук
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Иглика Димитрова Иванова - тук
Илиян Вълев Илиев - тук
Илияна Малинова Йотова - отсъства
Илкер Ахмедов Мустафов - отсъства
Илко Димитров Димитров - тук
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петков Йорданов - тук
Йордан Петров Величков - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Константин Стефанов Димитров - отсъства
Коста Димитров Цонев - отсъства
Костадин Александров Кобаков - тук
Костадин Стоянов Паскалев - отсъства
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Любенов Дилов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мария Василева Капон - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Станчева Вълканова - отсъства
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Маруся Иванова Любчева - отсъства
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - отсъства
Милен Емилов Велчев - тук
Мима Тодорова Василева - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - тук
Митко Иванов Димитров - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Ненко Викторов Темелков - отсъства
Нено Ненов Димов - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Николай Аврамов Свинаров - тук
Николай Боянов Михайлов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - тук
Нина Стефанова Чилова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - тук
Петър Стефанов Стоянов - отсъства
Петя Илиева Гегова - отсъства
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - отсъства
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Рейхан Ибадула Аблеким - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росен Златанов Владимиров - тук
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - отсъства
Руденко Радев Йорданов - отсъства
Румен Асенов Ангелов - отсъства
Румен Иванов Такоров - отсъства
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светослав Иванов Спасов - тук
Светослав Христов Малинов - отсъства
Силвия Николаева Алексиева - тук
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Сияна Атанасова Фудулова - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станчо Николов Тодоров - отсъства
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - отсъства
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стоян Витанов Витанов - тук
Стоян Проданов Иванов - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Тодор Михайлов Кумчев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - отсъства
Тодор Николов Батилов - тук
Тома Янков Томов - тук
Трифон Димитров Митев - отсъства
Фатме Муса Илияз - отсъства
Фидел Димитров Беев - тук
Фикрет Хюдаетов Шабанов - отсъства
Филиз Хакъева Хюсменова - отсъства
Филип Димитров Димитров - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христина Христова Велчева - отсъства
Христо Боянов Величков - отсъства
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юксел Али Хатиб - отсъства
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Юсеин Аптула Джемил - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - отсъства
Яни Димитров Янев - отсъства
Янко Александров Янков - тук
Ясен Георгиев Янев - отсъства
Ясен Димитров Попвасилев - отсъства
Ясен Стоянов Пенчев - тук
Присъстват 131 народни представители. Можем да пристъпим към гласуване.
Моля, първо гласувайте предложението на народния представител Юнал Лютфи думата „търпимост” да бъде заменена с „толерантност”.
Гласували 137 народни представители: за 128, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте текста на проекта за декларация така, както ви беше представен с направената поправка в т. 3.
Гласували 153 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 3.
Декларацията е приета. Благодаря ви, уважаеми колеги.
Продължаваме с програмата за работата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги народни представители, преди почивката чухме доклада на водещата комисия по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация. Да чуем докладите и на другите комисии – Комисия по въпросите на държавната администрация.
Заповядайте, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация, внесен от Иван Николаев Иванов и Евгени Стефанов Чачев
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 15 март 2007 г. В заседанието взеха участие представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа.
Основните принципи, от които се ръководи разгледаният законопроект, са свързани с гаранциите на демократичната правова държава за свободен достъп на гражданите до обществена информация, за дълготрайност на обществените данни и за сигурност на държавата и гражданите. Достъпността се гарантира чрез свързаността на различните системи (стандартни и отворени) и чрез възможността всеки гражданин да може да ползва обществена информация, без да е принуден да закупува правото да ползва точно определен продукт от точно определен производител. Отворените формати гарантират свободата и правото на избор на всеки български гражданин на програмно решение, отговарящо на неговите нужди – право, регламентирано в Конституцията на Република България.
Законопроектът увеличава сигурността на гражданите както в положението им на законни собственици на информация, управлявана от органите на държавната администрация, така и в положението им на потребители. Посредством отворените формати ще се ограничи използването на нелегалния (нелицензиран) софтуер. Законопроектът е в синхрон със стремежа на страната ни за пълноправно членство в Европейския съюз. Съгласно препоръка на Европейската комисия от 8.07.2002 г. европейските администрации трябва да си обменят софтуера, който използват за своите електронни правителства чрез отворени формати. Използването на отворени файлови формати ще позволи развитието на местни софтуерни продукти, съвместими със световния софтуер.
Беше представено мнението на Министерството на държавната администрация и административната реформа по внесения от народните представители законопроект. Изразено беше становището на представители на министерството, че това са минимално необходимите промени в този закон за момента и неговото приемане би представлявало крачка напред към улесняване достъпа на гражданите до обществена информация. Министерството подкрепя законопроекта по принцип и предлага своя редакционна бележка по § 3.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от Иван Николаев Иванов и Евгени Стефанов Чачев.
Становището е прието с 8 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Бихте ли представили следващото становище, господин Методиев.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от Йордан Мирчев Митев, Радослав Георгиев Илиевски и Румен Асенов Ангелов на 28.02.2007 г.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на свое редовно заседание, проведено на 14.03.2007г. В заседанието взеха участие заместник-министърът на държавната администрация и административната реформа госпожа Мария Дивизиева и госпожа Гергана Жулева – изпълнителен директор на Фондация “Програма за достъп до информация”.
Законопроектът беше представен от господин Румен Ангелов. Като основен мотив бе изтъкнато задължението на Република България да въведе Директива 2003/98/ЕО от 1 януари 2007 г. Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация транспонира в българското законодателство изискванията на Директива 2003/98/ЕО за повторно използване на информация от обществения сектор, определя общите принципи за повторно ползване, като установява реда и условията за предоставянето й, регламентира общото право на достъп, като гарантира прозрачност на процедурите при предоставяне, равнопоставеност на потребителите, забранява дискриминацията при предоставяне на информация от обществените сектори, установява задължените обекти, предвижда заплащане на определени в тарифа на Министерския съвет такси за предоставяне на информация.
Заместник-министърът на държавната администрация и административната реформа госпожа Мария Дивизиева изрази становището на министерството, че предложените текстове въвеждат нова правна материя, различна от тази, която е предмет на Закона за достъп до обществена информация в момента, въвеждат нови дефиниции, нови задължения и субекти, нов ред и условия и изрази становището на Министерството на държавната администрация и административната реформа предложените текстове и директивата да бъдат транспонирани в отделен законодателен акт.
От Фондация “Програма за достъп до информация” изразиха становището, че не е необходимо да се приема нов паралелен режим, както правят предложените текстове.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси за предвидените такси, изразиха мнение да се проведе по-широк обществен дебат с оглед на това Директива 2003 да се приложи по най-подходящия начин, както и изразиха готовност да съдействат за практическото решаване на въпроса.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация № 754-01-41, внесен от Йордан Мирчев Митев, Радослав Ангелов Илиевски и Румен Асенов Ангелов.
Становището на комисията е прието с 3 гласа “за”, 1 глас “против” и 6 гласа „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Професор Мирчев, заповядайте да изразите становището на Комисията по транспорта и съобщенията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз предлагам процедурно заместник-председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения господин Димитър Станчев и директорът Андриана Атанасова да бъдат допуснати в пленарната зала за участие в дискусията, защото имат отношение към този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
Има ли някой народен представител да е против допускането на тези двама представители на агенцията? Няма.
Приемаме го с общо съгласие.
Имате думата, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация № 754-01-41, внесен от народните представители Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов на 28.02.2007 г.
На редовно заседание, проведено на 21 март 2007 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и проведе обществено обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация. На заседанието присъстваха Николай Василев – министър на държавната администрация и административната реформа, Пламен Вачков – председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, господин Стойчо Стойков и господин Димитър Станчев – заместник-председатели на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, експерти от Министерството на държавната администрация и административната реформа и представители на неправителствените организации.
Законопроектът беше представен от вносителите.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация транспонира в българското законодателство изискванията на Директива 2003/98/ЕС за повторно използване на информация от обществения сектор, като установява реда и условията за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване. Тази директива цели да се създадат благоприятни условия за използването на икономическия ресурс на създаваната и съхраняваната от организациите на обществения сектор информация, като акцентира върху изключителното значение на правото за повторно използване за развитието на информационната индустрия, икономическия растеж и създаването на нови работни места. Държавите – членки на Европейския съюз, са задължени и я прилагат от 1 юли 2005 г.
В рамките на ангажиментите си по Глава 19 от преговорния процес Република България е задължена да въведе тази директива от 1 януари 2007 г. Законът за достъп до обществена информация създава правната рамка и регламентира общото право на достъп до обществена информация. Предлаганият законопроект изменя наименованието на Закона за достъп до обществена информация на Закон за достъп до обществена информация и за повторно използване на информацията от обществения сектор, тъй като се разширява обхватът на закона и се прави категорично разграничение между понятието „обществена информация”, използвано по смисъла на действащия Закон за достъп до обществена информация, и понятието „информация от обществения сектор” по смисъла на Директива 2003/98. Това налага още в началото на законопроекта да се дефинират понятията „информация от обществения сектор” и „повторно използване на информация от обществения сектор”.
Според вносителите законопроектът транспонира общите принципи на повторното използване като гарантира прозрачността на процедурите за предоставянето му и равнопоставеност на потребителите на информация от обществения сектор, забранява дискриминацията при предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване и осигуряване на възможност за многократно повторно използване на информация от обществения сектор за стопански и нестопански цели. Той предвижда задължение за създаване на улеснение за достъпа до информация за ресурсите, които могат да бъдат обект на повторно използване с цел гарантиране възможността за упражняване правото на повторно използване.
Установяват се задължените субекти – всички държавни органи, органи на местно самоуправление и публичноправни организации, както и техните обединения, които следва да предоставят събраната, съответно създаваната, от тях информация за повторно използване, както процедурата, условията и начините, съобразно които тази информация следва да се предоставя. В съответствие с изискванията на Директива 2003/98/ ЕС са въведени изключенията от възможността за упражняване правото на повторно използване на информация от обществения сектор. Изчерпателно са посочени и основанията, на които организациите от обществения сектор могат да откажат да предоставят информация от обществения сектор за повторно използване.
Законопроектът предвижда и заплащането на определени в тарифа на Министерския съвет такси за предоставянето на информация от обществения сектор, които да покрият разходите на организациите от обществения сектор във връзка с обработването на исканията и предоставяне на информацията. Доколкото упражняването на правото на повторно използване не следва да създава допълнителни утежнения или да изисква непропорционални усилия от страна на организациите от обществения сектор, се изключва възможността да се изисква създаването на извлечения или адаптирането или създаването, съответно събирането, на информация специално за целите на повторното използване. Обект на повторно използване може да бъде единствено вече събрана, съответно създадена, информация.
Със законопроекта се въвеждат и някои основни термини.
След проведените дебати и изказаните мнения по представения законопроект Комисията по транспорт и съобщения единодушно, с 11 гласа “за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация № 754-01-41, внесен от народните представители Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Мирчев. Това е становището на водената от Вас комисия. Явно комисиите имат различни становища по законопроекта.
Следва становището на Комисията по европейските въпроси. Не виждам председателя на комисията в залата – мисля, че е в чужбина. Има ли в залата заместник-председател, член на комисията? (Реплики.)
Още веднъж се обръщам не към народните представители, които са в залата, а към тези, които са извън залата: член на Комисията по европейските въпроси няма ли в българския парламент? (Реплики.)
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ:
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация № 754-01-41, внесен от Йордан Мирчев Митев, Радослав Георгиев Илиевски и Румен Асенов Ангелов на 28.02.2007 г.
На извънредно заседание, проведено на 9 март 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.
Пред членовете на комисията законопроектът бе представен от господин Радослав Илиевски. В заседанието взеха участие Мария Дивизиева – заместник-министър на държавната администрация и административната реформа, Стойчо Стойков – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, Гергана Жулева – директор на Фондация Програма “Достъп до информацията” и Александър Кашъмов – ръководител на екип Правен във Фондация “Достъп до информацията”.
І. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация цели хармонизиране на нашето право с Директива 2003/98/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 17 ноември 2003 г. за повторното използване на информацията от обществения сектор – Директива 2003/98/ЕС, която Република България е задължена да транспонира във вътрешното ни законодателство от 1 януари 2007 г.
ІІ. Законопроектът установява условията и реда за предоставяне за повторно използване на информация от обществения сектор. За тази цел е изменено наименованието на нормативния акт и се дефинират понятията “информация от обществения сектор”, “повторно използване на информация от обществения сектор” и “организация от обществения сектор”. Законопроектът транспонира общите принципни изисквания на Директива 2003/98/ЕС за повторно използване на информацията от обществения сектор и урежда задължение за улесняване достъпа до тази информация. Установен е кръгът на задължените субекти – държавните органи, органите на местно самоуправление, публичноправните организации и техните обединения. Въведени са изключения от възможността за упражняване правото на повторно използване на информация от обществения сектор. Уреден е и редът, по който се предоставя тази информация. Изчерпателно са посочени основанията, на които може да се откаже предоставянето на информация за повторно използване. В съответствие с чл. 6 от Директива 2003/98/ЕС законопроектът предвижда таксите, които се заплащат за предоставянето на информация, да покриват разходите по обработването на исканията и предоставянето на информация. Обект на повторно използване на информацията от обществения сектор е само вече събрана, съответно създадена, информация.
ІІІ. С цел усъвършенстване на уредбата по отделни текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и предложения:
1. Правилото на чл. 7, изречение 3 от Директива 2003/98/ЕС, което изисква да се посочат факторите при определяне на таксите в атипични случаи, следва да се транспонира в чл. 48 от законопроекта.
2. Разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от законопроекта следва да се приведе в съответствие с правилото на чл. 4, ал. 2 от Директива 2003/98/ЕС.
3. Правилото на чл. 11, ал. 2, изречение второ от Директива 2003/98/ЕС, което изисква споразуменията за предоставяне на изключително право на повторно използване да са прозрачни и публични, следва да се транспонира в чл. 46 от законопроекта.
ІV. В дискусията по законопроекта представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа и на Фондация Програма “Достъп до информация” изразиха становище, че поради различния предмет на регулиране опасността от нееднакво тълкуване и прилагане, което може да доведе до накърняване правата на гражданите, регулираните от законопроекта отношения следва да бъдат уредени в отделен закон.
V. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация по съдържание транспонира изискванията на Директива 2003/98/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 17 ноември 2003 г. за повторното използване на информацията от обществения сектор, а въпросът за систематическото място на уредените в законопроекта норми следва да бъде решен от водещата комисия.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 9 гласа “за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация № 754-01-41, внесен от Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов на 28 февруари 2007 г., като въпросът за систематическото място на нормите на законопроекта и направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
И така, вносителите. За съжаление, двамата вносители Иван Николаев Иванов и Евгени Чачев ги няма, така че не могат да си представят законопроекта.
Проф. Мирчев, представете внесения от Вас и групата народни представители.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз ще бъда кратък, защото в доклада на нашата комисия ясно са очертани принципите на този законопроект.
Първо, искам да съобщя, че този законопроект е от изключително важните, отговорните, които българският парламент трябва да приеме до 20 юни – в списъка. Защо внесохме този законопроект?
В Закона за електронните съобщения, който беше внесен от Министерския съвет, се предвиждаха в Преходни и заключителни разпоредби изменения на Закона за достъп до обществена информация. Комисията по транспорт и съобщения счете за напълно основателно и правилно заедно с Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, че това са изключително важни промени. Извадихме тази част от Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения и, тъй като законът трябва да се приеме в определен срок, трудно е да минава отново през Министерския съвет, Комисията по транспорт и съобщения единодушно реши и възложи на председателя и заместник-председателите на комисията да внесат този законопроект директно в Деловодството на Народното събрание. Той беше подготвен заедно с Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
От четирите комисии, които обсъждаха този законопроект, три го подкрепят - Комисията по транспорт и съобщения, Комисията по гражданското общество и медии и Комисията по европейска политика.
Имаше допуснато в Комисията по държавната администрация преди, когато го е гледала, но основно дебатът по този законопроект се състоя на публична дискусия. Аз казах, че на нея присъстваше министър Николай Василев, председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, заместник-председателите, почти всички неправителствени организации, които имаха някои направени предложения от гледна точка на тарифата, от гледна точка на заинтересованост и т.н. По принцип ние като вносители и след това при представянето ни в Комисията по гражданското общество и медии с господин Иво Атанасов ще отчетем тези основно три предложения на неправителствените организации, които считаме за основателни. Те ще намерят отражение при второто гласуване, където водеща е Комисията по гражданското общество и медии.
Аз няма да повтарям, че основно тук се транспонират директиви на Европейския съюз и няма да коментирам колко те са важни. Аз ще помоля и се обръщам: Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи този законопроект. Тя го е обсъждала с най-отговорните хора и ще помоля, господин председател, все пак от името на Държавната агенция, които бяха първоначално вносители чрез Закона за електронните съобщения, също да им дадем думата за кратко. Съответно, с това да приключи дискусията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Откривам дискусията по законопроекта.
Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз като заместник-председател на Комисията по държавна администрация изразявам задоволство от това, че вносителите на законопроекта се съобразиха с препоръката, която бяхме направили и се проведе този необходим обществен дебат. Заинтересованите страни, както от страна на държавната администрация, от страна на държавните органи, така и от обществените организации най-вече са достигнали до консенсус или може би са приближили до голяма степен своите гледища по този законопроект. Затова, ако законопроектът бъде приет на първо четене и влезе за второ четене в Комисията по държавна администрация, групата на НДСВ, както и на сегашното гласуване, така и на следващото гласуване на второ четене, ще подкрепи този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Комисията по държавната администрация има отрицателно становище по този законопроект с вносители тримата народни представители. Просто ви го припомням. Вие чухте – председателят на комисията прочете това становище.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, встрани от микрофоните): Комисията препоръча да се проведе дебатът...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, аз затова го казвам, господин Кътев, защото: препоръка-препоръка, но сега гласуваме законопроекта. Нека представителите на Държавната агенция да чуят становищата на народните представители, а след това ще им дам думата.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да изразя позицията на нашата парламентарна група, която няма да подкрепи внесеният от господин Мирчев и група народни представители законопроект на първо четене. Смятаме, че така направените предложения не само, че не съответстват на директивите, ами са крачка назад. Има текстове, които дълбоко ни безпокоят. Освен, че са противоконституционни, те ограничават правото на гражданите на достъп до обществена информация.
Основното, срещу което ние възразяваме, разбира се, че между първо и второ четене ние ще внесем и нашите предложения и ще атакуваме и конкретни текстове, но най-фрапиращото е изискването за доказване на интерес, въведено с предлаганите изменения посредством термина “заинтересованите лица”.
То отваря една огромна врата пред съответните публични органи да интерпретират съвсем широко термина “заинтересовани лица”.
По тази логика може да бъде отказан достъп до информация на огромна част от гражданите. Това категорично противоречи на европейската практика, на практиката във всички развити демократични общества. Нашето мнение е, че този закон е по-скоро един лобизъм, лобизъм в посока на защита на непрозрачност, на корупционни практики в администрацията, отколкото да е в полза на гражданите. В този смисъл са и сериозните възражения от страна и на неправителствените организации, на Програма “Достъп до информация”. Те направиха и много сериозна медийна кампания. Ние с тях сме провели срещи. Имаме ангажимент да внесем и предложения, които те са подготвили и напълно съответстват на европейските практики, ако ние действително искаме да вървим в една правилна посока.
Нещо повече – безпокойство от внесените промени изразява и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, което също е показателно за качеството на така направените промени. Именно затова ние няма да подкрепим на първо четене тези промени, защото те не само частично, а като цяло не съответстват на директивата, с която тук се спекулира – в мотивите към това предложение.
Изобщо, всички текстове – не само тези, които цитирах, не само, че не допринасят за подобряване на закона, ами като цяло са едно отстъпление. Затова ние ще гласуваме против така предложения текст.
Надявам се между първо и второ четене действително да бъдат направени необходимите корекции, за да не бъдат извършвани такъв тип промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Има ли други от останалите в залата народни представители, които искат да вземат отношение по двата законопроекта? (Реплики.)
Ако искате думата за реплика, заповядайте, нищо че е със закъснение.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Искам да направя само една реплика към господин Сотиров.
В момента пет страни не са приложили тази директива и Европейската комисия стартира процедура за търсене на финансова отговорност. Ако вие не подкрепите този закон, тоест вие подкрепяте към България и Румъния – за тях не е стартирала, защото бяха приети от няколко месеца, но вие реално ще подкрепите към България да бъдат наложени също финансови санкции. Затова е по-хубаво да го подкрепите и да направите своите разумни предложения, които ние също имаме, между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Сотиров, имате право на дуплика, ако желаете.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Ние, разбира се, ще внесем и ще подкрепим предложения, които ще подобрят действащия закон, и тогава няма да бъдем санкционирани. Но не сме убедени, че с подкрепата на тези предложения, които са направени от Вас, господин Мирчев, и от Вашите колеги, ще предотвратим налагането на такъв тип санкции.
На всички опити напоследък, които се правят от мнозинството, да бъдат подведени европейските институции, на опити да се хитрува и да се създаде впечатление, че нещо се прави, винаги е имало адекватна и негативна реакция от страна на европейските структури. Ние напоследък бяхме свидетели на един опит да бъдат подвеждани европейските институции – колко категорична и остра беше реакцията на Европейската комисия, когато се искаше от компетентните органи да бъдат пращани тук представители, които да наблюдават тяхната дейност. Така че нека да не подценяваме европейските институции, нека да не подценяваме и българските избиратели – да разчитаме, че те не познават директивите и да ги тълкуваме така, както ни изнася.
Действително трябва да имаме волята – и аз съм убеден, че парламентът ще я има – да подобрим този закон, защото той е изключително важен. Адекватните промени на този закон могат да бъдат много сериозен гарант за намаляване на корупцията в България, която е един голям бич, а точно тези промени, които вие сте направили, работят в обратна посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Госпожо Атанасова, заповядайте да разясните на останалите в залата народни представители за какво идва реч.
АНДРИАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Андриана Атанасова от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, ръководител на Работна група 19 – “Телекомуникации и информационни технологии”.
По отношение на съответствието на предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация с изискванията на директивите, бих искала да отбележа, че Държавната агенция за информационни технологии е задължена да изготви таблица на съответствия на изискванията на директивата с предложените текстове на Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Направената таблица за съответствие показва, че тези нови разпоредби, които са предложени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, са хармонизирани с изискванията на директивата.
Също така искам да ви обърна внимание, че с предложените нови текстове – това са нови текстове, те не изменят сега съществуващите текстове на Закона за достъп до обществена информация – се доразвива една уредба, която не съществува в момента в българското законодателство, а именно възможността за използване на вече обработена и съхранена информация под формата на документи в обществения сектор за повторно използване, главно от юридически субекти, с цел извличане на икономически ползи.
Ще ви дам пример за предоставяне на информация за метеорологичната обстановка, която трябва да предоставя например Националният институт по метеорология и хидрология. Досега ние нямаме правно основание и правна уредба, която да регламентира при какви условия тази информация се предоставя на различни икономически субекти. Като пример ще дам мобилните оператори, които предоставят такъв вид услуги. С новите предложения се дава възможност при едни ясни и регламентирани условия всички да получават тази информация на доста ниски цени, защото за тази информация вече един път са изразходвани достатъчно средства за нейното събиране и обработване и би следвало общественият сектор да се ползва от събраната информация в обществените институции. Поради тази причина, направените предложения доразвиват Закона за достъп до обществена информация, като вече се създават и условия за използване на информационния потенциал в институциите, които са съхранили и обработили документи, и се създават условия за един бърз икономически растеж, базиран на предоставяне на големи информационни потоци.
Мога да дам и друг пример. Когато една фирма кандидатства по някой обявен конкурс по Закона за обществените поръчки, в много случаи е необходимо предварително да се използват информации за оформянето на документацията за участие в такъв конкурс. Обикновено такава информация се съхранява в институциите и тези институции ще бъдат длъжни, съгласно предложените изисквания, ако бъдат подкрепени от Народното събрание, да ги предоставят при едни ясни публични правила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Имате думата, уважаеми народни представители. Ако някой от вас желае, моля да вземе отношение.
Господин Сотиров, тук се постави остро въпросът, а и в някои от комисиите, що е заинтересована страна? Вие го поставихте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Няма никакви критерии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой ще преценява това? Не е до времето и не е до поръчките на документите.
Няма желаещи народни представители да вземат думата.
Обявявам дискусията за приключила.
Ще се опитаме утре сутринта да гласуваме на първо четене и двата законопроекта. Имаме много гласувания от закони, гледани преди две-три седмици, но трябва да гласуваме.
Преминаваме към следващата точка от двуседмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИВАНЕ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННА ПОМОЩ.
Господин Кънев, заповядайте да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Искам да ви информирам, че на обсъждането на Доклада по Законопроекта за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ ще присъства министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев и госпожа Леончия Сеизова, изпълняваща длъжността директор на Дирекция “Организационно развитие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Василев ще дойде, така ли?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министърът винаги има право да влезе и да присъства при разглеждането на законопроекта, а госпожа Сеизова всъщност трябва да бъде допусната в залата.
Има ли някой против това предложение? Народните представители, които са останали в залата, изразяват съгласие за допускане на госпожа Сеизова в залата. Очакваме и министърът да дойде, но докато дойде, да започнем с доклада, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
“ДОКЛАД
по Законопроект за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ № 602-01-110, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2006 г., приет на заседание на Комисията по икономическата политика, проведено на 25 април 2007 г. – второ четене
“ЗАКОН
за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по наименованието на закона? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По чл. 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 2 има предложение на народния представител Анастасия Мозер, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2 и предлага следната редакция:
“Чл. 2. Активите, пасивите и архивът на Агенцията за чуждестранна помощ преминават към Министерството на труда и социалната политика, а дейността на Агенцията за чуждестранна помощ преминава към Българския червен кръст.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези два текста?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не виждам каква е логиката активите да минават към Министерството на труда и социалната политика, а не към Българския червен кръст, след като цялата дейност преминава към него. Доколкото знам там е един от материалните активи – апартамент, към който явно госпожа Масларова проявява интерес, защото отдавна, още преди тази трансформация, тя има интерес да вземе този апартамент. Но мисля, че е редно активите на агенцията да преминат към Българския червен кръст, а не към Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Къде се намира този апартамент, господин Сотиров?
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, извън микрофоните): На хубаво място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители, които искат да вземат отношение по чл. 1 и чл. 2? Всъщност по вносител, а вносител е Министерският съвет, активите, пасивите и архивите преминават към Министерството на труда и социалната политика. По предложение на госпожа Мозер, а и на комисията, дейността на агенцията обаче – това е новото, преминават към Българския червен кръст, а предметът на дейност практически е един и същ.
Госпожо Сеизова, тъй като виждам, че министърът все още не е дошъл, можете ли да кажете Вие, ако желаете това разбира се, приемате ли този текст? Този въпрос, който постави господин Сотиров, как го виждате във Вашето министерство?
ЛЕОНЧИЯ СЕИЗОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! От името на вносителя – Министерския съвет, считам, че активите, пасивите и имуществото трябва да преминат към първостепенния разпоредител с бюджетни кредити, каквото е Министерството на труда и социалната политика, а дейността на закриваната агенция да премине към Българския червен кръст, който има утвърдени традиции и механизми за разпределяне на хуманитарни помощи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, но защо?
ЛЕОНЧИЯ СЕИЗОВА: Аргументите са за това, че първостепенният разпоредител настоява активите, пасивите и имуществото да бъдат оставени в негово разпореждане и механизма на Министерския съвет, който ще назначи ликвидационна комисия и ще уреди тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, защото не е по правилник, но ще попитам: имаме ли представа колко са активите и какви са пасивите? Имаме ли горе-долу някаква представа или както казва господин Сотиров – имаме един апартамент и се борим сега кой да го вземе?
ЛЕОНЧИЯ СЕИЗОВА: В момента точна преценка не бих могла да кажа за стойността на имуществото.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Горе-долу.
ЛЕОНЧИЯ СЕИЗОВА: Считам, че стойността на имуществото на закриваната агенция е изключителна нищожна и това едва ли би представлявало някакъв проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този апартамент държавна собственост ли е?
ЛЕОНЧИЯ СЕИЗОВА: Не мога да кажа чия собственост е апартаментът, но е изключително нищожна имуществената...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава какво приемаме – слепешката правим работите? Извинявайте, Вие най-малко сте виновна за това. Благодаря Ви.
Това е положението.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е положението, съжалявам.
“Заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование:
“Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 1 има предложение от народния представител Анастасия Мозер – в § 1 след думите “бр. 101 от 1995 г.” се добавя “и бр. 108 от 2006 г.”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. Законът за Агенция за чуждестранна помощ (обн., ДВ, …) се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 2 има предложение на народния представител Анастасия Мозер - § 2 се изменя така:
“§ 2. В Закона за Българския червен кръст (обн., ДВ, …) се правят следните допълнения:
1. В чл. 3 накрая се поставя запетая и се добавя “както и при приемането, съхраняването и разпределянето на предоставената от чужди държави, организации и граждани помощ с хуманитарни, в това число екологични и просветни цели.”
2. В чл. 7 се създава т. 6:
“6. получените и разпределяните помощи с хуманитарни, в това число екологични и просветни цели от чужди държави, организации и граждани се освобождават от такси, данъци, акцизи и мита.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага § 2 да стане § 5:
“§ 5. В чл. 3 от Закона за Българския червен кръст (обн., ДВ, …) накрая се поставя запетая и се добавя “както и при приемането, съхраняването и разпределянето на предоставената от чужди държави, организации и граждани помощ с хуманитарни, в това число екологични и културно-просветни, цели.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
“§ 2. Пълномощията на директора и на членовете на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ се прекратяват от датата на влизане в сила на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
“§ 3. (1) Министърът на труда и социалната политика в срок три месеца от влизането в сила на закона урежда правоотношенията, свързани със закриването на Агенцията за чуждестранна помощ.
(2) Трудовите и служебните правоотношения със служителите от закритата агенция се уреждат при условията на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, съответно чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител.”
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
“§ 4. (1) Министерският съвет в срок до един месец от влизането в сила на закона назначава ликвидационна комисия.
(2) Ликвидационната комисия извършва ликвидацията на закритата агенция в срок три месеца от назначаването й.
(3) Разходите по ликвидацията са за сметка на утвърдените средства на закритата агенция по бюджета за 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 5 има предложение на народния представител Анастасия Мозер – § 5 се изменя така:
“§ 5. Законът влиза в сила от 1 юли 2007 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
“§ 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Има още едно предложение на народния представител Анастасия Мозер – за създаване на нов § 6:
“§ 6. До влизането в сила на този закон получените и разпределени помощи с хуманитарна цел се освобождават от такси, данъци, акцизи и мита.”
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
В залата вече е и министър Василев. Ако той желае да вземе отношение по този законопроект, разбира се, би могъл да направи това.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по докладваните текстове? Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Само искам да подкрепя предложението на госпожа Мозер. Действително никой не оспорва необходимостта агенцията да бъде закрита и активите, пасивите и дейността да преминат към Българския червен кръст. Въпросът е, че начинът, по който става това, е крайно некоректен, тъй като правителството е реагирало с голямо закъснение и дарителите не са уведомени. Има традиционни дарители, които години наред даряват. Американското правителство например 17 години е отпускало огромни дарения чрез агенцията. Начинът, по който се действа, е изключително некоректен към дарителите, защото те постфактум са уведомени, че агенцията се трансформира и това води до доста негативни последици. Най-малкото е некоректно към тези хора, защото знаете, че самата процедура по даряване, по изпълняване волята на дарителя има определени атрибути, които трябва да бъдат изпълнени, а начинът, по който се действа, е едно изключително некоректно отношение към дарителите, към хората, които години наред са дарявали големи суми за хуманитарна дейност в страната.
Затова мисля, че предложенията на госпожа Мозер са коректни и създават една възможност тези обстоятелства да бъдат взети предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Сотиров, по кой параграф подкрепяте предложението на госпожа Мозер? Защото по новия § 6 предложението е за освобождаване от такси и данъци.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Аз имах предвид § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но предложението по § 5 е законът да влезе в сила от 1 юли 2007 г., а не да уведомяваме дарителите.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Точно това имах предвид – законът да влезе в сила от 1 юли 2007 г., защото дарителите не са уведомени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи Вие подкрепяте предложението на госпожа Мозер по § 5 законът да влезе в сила от 1 юли 2007 г., а не от деня на обнародването му, както предлага комисията?
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря. Исках да стане ясно.
Господин министър, тук се постави въпросът защо имуществото, тоест активите на агенцията, не преминават към Българския червен кръст, а към Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, най-напред, много ви благодаря за подкрепата на този законопроект досега – и в комисиите, и на първо четене.
Специално по въпроса за имуществото. До момента Агенцията за чуждестранна помощ е част от държавната администрация. Всъщност цялата нейна собственост е държавна собственост, имуществото – също. Ако бъде предоставена тази собственост не на министерството, а на неправителствена организация, каквато е Българският червен кръст, е все едно държавата да вземе свое имущество и да го подари на една конкретна неправителствена организация. Ние считаме, че е по-разумно имуществото да бъде дадено на друга държавна структура от държавната администрация, в случая на Министерството на труда и социалната политика. Много по-малко важно е на коя точно, ние предлагаме това да е Министерството на труда и социалната политика, а по-важно е, че остава в държавни ръце и че не се подарява на някого навън. Това е принципът, който е следван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Няма желаещи.
Приключваме с разглеждането на този законопроект. Както казах, ще се опитаме утре сутринта да гласуваме и този законопроект.
Следващата точка от двуседмичната ни програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ.
Има думата председателят на Комисията по земеделието и горите господин Васил Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
По § 1 има направено предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. Кооперацията е сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на техни икономически, социални и културни интереси. Кооперацията е юридическо лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по дефиницията що е кооперация. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: “§ 2. В чл. 1а думите “може да” се заличават.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 3 има предложение от народния представител Димитър Гъндев, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Кирил Добрев, което комисията също подкрепя.
Има предложение от господин Янаки Стоилов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
„§ 2. В чл. 2, ал. 3, т. 5а, накрая се добавя „и на земя от горския фонд за ползване след съгласуване със съответното държавно лесничейство”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 4 има предложение от народните представители Ясен Пенчев и Надка Балева, което комисията подкрепя.
Има предложение от господин Янаки Стоилов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Има предложение от народния представител Димитър Гъндев, което комисията подкрепя.
Има предложение и от народния представител Кирил Добрев, което комисията подкрепя.
Има предложение и от народния представител Огнян Герджиков, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
„§ 3. В чл. 3, ал. 4, думите „7-дневен срок” се заменят с „14-дневен срок”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §5, който става § 4:
„§ 4. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в изречение второ накрая се добавя „и се разглежда на следващото заседание като първа точка от дневния ред”;
б) създава се ново изречение трето „Кандидатът за член няма право да гласува.”;
в) досегашното изречение трето става изречение четвърто.
2. В ал. 4 думите „една година” се заменят с „шест месеца”, след тях се поставя запетая и се добавя „считано от датата на получаване на уведомлението по ал. 3, съответно от датата на провеждане на общото събрание”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 6 има предложение от господин Янаки Стоилов и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Ясен Пенчев и Надка Балева, което комисията подкрепя.
Има предложение и от народния представител Димитър Гъндев, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
„§ 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 4 накрая се поставя запетая и се допълва с „както и интересите на кооперацията”;
б) в т. 8 думите „законодателството и устава” се заменят с „отделен закон”;
в) в т. 9 думата „постоянен” се заличава, а думата „справка” се заменя със „справки”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Кооперация с предмет на дейност производство на стоки и извършване на услуги може да осигури на член на кооперацията работа по трудово правоотношение с кооперацията при условия, установени в нейния устав.”
3. В ал. 3, преди т. 1 след думите „земеделска земя” се добавя „и/или земя от горския фонд”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Смисълът на този параграф е в това кооперацията да може да сключва трудови правоотношения със своите член-кооператори или с други лица по своя преценка. Това беше и контекстът на дискусиите, които водихме в комисията, а сега също последно съгласувахме материята.
Аз предлагам в т. 2, която касае промяната на ал. 2 на чл. 9, в края на изречението да отпаднат думите „при условия, установени в нейния устав”.
Съображенията ми са, че кооперацията може да си сключи договор с член-кооператорите или с други лица, но да не даваме възможност примерно в устава да бъдат разписани такива условия, които биха изисквали член-кооператорите непременно да влязат в трудови правоотношения с кооперациите и по този начин да имаме дискриминация по отношение на член-кооператорите. Иначе да се спазва общият трудовоправен законов ред. Тоест предложението ми е да се даде по-голяма свобода в този текст по отношение на сключването на подобни трудовоправни отношения с потенциални изпълнители на дейности в кооперациите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С други думи, предлагате думите „при условия, установени в нейния устав” да отпаднат.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 5? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: И ние нямаме възражение да отпаднат.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
„§ 6. В чл. 10 ал. 1 се изменя така:
„(1) Членът на кооперацията е длъжен да:
1. спазва устава на кооперацията;
2. изпълнява решенията на органите на кооперацията;
3. прави определените в устава дялови и други вноски;
4. съдейства за постигане целите на кооперацията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
„§ 7. В чл. 13 се създава ал. 3:
„(3) Общото събрание разглежда като първа точка от дневния ред решението на управителния съвет за изключване на член-кооператор. Предложеният за изключване може да даде писмени или устни обяснения пред общото събрание. Той не гласува при вземане на решението за неговото изключване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
„§ 8. В чл. 14, ал. 1, изречение второ думата „счетоводен” се заменя с „финансов”.”
По § 10 има предложение от народния представител Огнян Герджиков, което комисията подкрепя.
Има предложение и от народния представител Димитър Гъндев, което комисията подкрепя.
Има предложение и от народния представител Кирил Добрев, което комисията подкрепя.
Има предложение от народните представители Ясен Пенчев и Надка Балева, което комисията не подкрепя, а то е:
В чл. 15 ал. 3 се изменя така:
„(3) Пълномощниците по ал. 1 се избират за срок от четири години.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 10, който става § 9:
„§ 9. В чл. 15, ал. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 след думите „годишната дейност” се добавя „приема”, думата „счетоводен” се заменя с „финансов”, а след думите „на кооперацията” се добавя „и одиторския доклад”.
2. В т. 6 думата „доклада” се заменя с „отчета”.
3. Точка 10 се изменя така:
„10. взема решения за придобиване и разпореждане на недвижими имоти и с вещни права върху тях;”.
4. В т. 18 думите „може да” се заличават, а накрая се поставя запетая и се добавя „която изпълнява и функциите на комитет (група) по условия на труд. Съставът й се формира съгласно разпоредбите на Закона за безопасни и здравословни условия на труд.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 10:
„§ 10. В чл. 17, ал. 1 след думите „половината членове” се добавя „(пълномощници)”, а след думите „ликвидация на кооперацията” се поставя запетая и се добавя „за избор на председател и на членове на управителния и на контролния съвет и за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на параграфа, който става § 11:
„§ 11. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „2, 2а” се заличават.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Когато при приемане на решение по чл. 15, ал. 4, т. 2а никой от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, се провежда нов избор между двамата кандидати, получили най-много гласове. При новия избор за председател се счита кандидатът, получил по-голям брой гласове.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Гласуването в общото събрание е явно. В устава може да се предвиди по някои въпроси да се гласува тайно. Общото събрание може да реши по даден въпрос да се гласува тайно.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да отпадне:
„§ 14. В чл. 19 думите „до трима членове” се заменят с „друг член”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 12:
„§ 12. В чл. 20 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „до три” се заменят с „от четири”, а изречение второ се изменя така: „В устава на кооперацията се определя броят на мандатите, които един член на кооперацията може да упражнява като член на управителния съвет.”
2. Алинея 3 се отменя.
3. Алинея 5 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 16 има предложения, направени от народните представители Ясен Пенчев и Надка Балева, които се подкрепят по принцип.
Има предложение от народния представител Янаки Стоилов, също подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 13:
„§ 13. В чл. 21 се създава нова ал. 2:
„(2) Предварително решение на управителния съвет се изисква за:
1. договор за заем с трети лица, издаване на обезпечения в полза на трети лица;
2. съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или се опрощава дълг;
3. разпоредителни сделки с дълготрайни активи с изключение на тези по чл. 15, ал. 4, т. 10;
4. договор за наем на недвижими имоти с балансова стойност, който надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година;
5. договори за кредит, за съвместна дейност, за поемане на менителни задължения;
6. учредяване на залог на дълготрайни активи на кооперацията;
7. други сделки на разпореждане с имуществото на кооперацията, предвидени в нейния устав.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 14:
„§ 14. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Членове на управителния съвет, които не изпълняват задълженията си, могат предсрочно да бъдат освободени от общото събрание по предложение на председателя, на управителния или на контролния съвет или на една десета от кооператорите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 18:
„§ 18. След чл. 28 се създават членове 28а-28в:
„Отговорност на членовете на контролния съвет
Чл. 28а. (1) Членовете на контролния съвет отговарят солидарно за виновно причинените от тях вреди на кооперацията.
(2) Членове на контролния съвет, които не изпълняват задълженията си, могат предсрочно да бъдат освободени от общото събрание по предложение на контролния съвет на кооперацията или на управителния съвет на териториалния или на националния кооперативен съюз, в който членува кооперацията.
Гаранция
Чл. 28б. Председателят и членовете на управителния и контролния съвети дават гаранция за своята дейност в размер, определен от общото събрание, но не по-малко от 3-месечното им брутно възнаграждение, за заеманата длъжност.
Забрана за конкурентна дейност
Чл. 28в. (1) Председателят или член на управителния съвет на кооперацията не може да:
1. извършва търговски сделки от свое или от чуждо име в предмета на дейност на кооперацията;
2. участва или да заема длъжност в ръководни органи на търговско дружество, което не е кооперативно или междукооперативно предприятие по смисъла на този закон, когато дружеството извършва конкурентна дейност на кооперацията.
(2) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат, когато общото събрание на кооперацията е дало изрично предварително съгласие за това.
(3) Изрично предварително съгласие на общото събрание е необходимо, когато кооперацията поема задължение към едноличен търговец или търговско дружество, където собственик, управител или член на управителен орган на дружеството е съпруг, роднина по права линия или по съребрена линия до трета степен на председателя или на член на управителния съвет на кооперацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Тук имам едно редакционно предложение, мисля, че изяснява смисъла на текста в частта „Гаранция”. В чл. 28б „Председателят и членовете на управителния и контролния съвети дават гаранция за своята дейност” – мисля, че тук трябва да се добави „като членове на управителния съвет” – и текстът да продължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е ли ясно, че председателят е член на управителния или контролния съвети?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да не би да се иска обхватът на гаранцията за тяхната дейност да бъде по-голям само в това им качество. За мен е необходимо това да се подчертае. „... дават гаранция за своята дейност като членове на управителния съвет...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А на контролния съвет?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: „като такива.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, защото освен управителен, има и контролен съвет.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че това е смисълът на текста, но някои се колебаят да не би размерът на тази гаранция да може да обхване и други техни действия.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Не възразявам при тази последна редакция текстът да се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Такъв е смисълът.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този нов текст на комисията? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 22 има направено предложение от народния представител Огнян Герджиков, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Ясен Пенчев и Надка Балева.
Комисията не подкрепя предложението на господин Димитър Гъндев.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е оттеглено.
Същото предложение е направено и от господин Кирил Добрев. Господин Добрев не е в залата.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Предложението на господин Добрев е: в § 22, чл. 29, ал. 3 отпада.
Направено е предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 19:
“§ 19. В чл. 29 се създава нова ал. 3:
“(3) Средствата, получени от продажба на недвижими имоти и дълготрайни материални активи на кооперацията, не могат да се използват за изплащане на трудови възнаграждения. Те могат да се използват за други цели само след погасяване на задълженията към държавата и изплащане на дяловите вноски на бивши членове кооператори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Този текст комисията е приела като съчетание между едно предложение, което аз съм направил, и предложение на други колеги. Мисля, че трябва да направим малко съкращение в неговата редакция, за да не се получава противоречие между първото и второто изречение.
В първото изречение се казва, че средствата, получени от продажбата на недвижими имоти и дълготрайни материални активи, не могат да се използват за заплащане на трудови възнаграждения. А във второто изречение е казано: те могат да се използват за други цели, след като се погасят задълженията към държавата и изплащане на дяловите вноски.
Аз предлагам финалът на първото изречение и началото на второто да отпаднат, а именно думите “не могат да се използват за изплащане на трудови възнаграждения. Те”.
И тогава текстът остава: “Средствата, получени от продажбата на недвижими имоти и дълготрайни материални активи на кооперацията, могат да се използват за други цели само след погасяване на задължения към държавата и изплащане на дяловите вноски на бивши член-кооператори.”
Тоест, ако бъдат изпълнени тези задължения за погасяването на това, което има кооперацията към държавата, изплащане на дяловите вноски, те могат да се използват за всякакви цели, включително и за изплащане на възнаграждения, защото това е и смисълът да бъдат защитени приоритетно плащанията, които кооперацията дължи на тези основания. А може да има някакви неплатени трудови възнаграждения, които кооперацията от остатъка на тези средства при изпълнение на задълженията, да сметне за целесъобразно да ги използва за тази цел. Тоест, не трябва да се използва толкова голямо ограничение, или пък дори да се извежда то само по тълкувателен път, тъй като второто изречение в някаква степен опровергава финала на първото и в сегашната редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е много ясно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според моето предложение става напълно ясно. Независимо дали такова е било виждането на членовете на комисията за приоритетно изпълнение на задълженията от продажбата на недвижими имоти и дълготрайни материални активи за изплащане на задължения към държавата и на дяловите вноски на бившите кооператори, кооператорите, които напускат, да могат да получат това, което са внесли в кооперацията, и оттам нататък кооперацията свободно да се разпорежда по целесъобразност за какво ще използва получените средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не зная каква е била идеята на комисията. Предложението е разумно. Взема си и държавата, вземат си каквото има член-кооператорите и остава някакво имущество. Защо да не се платят борчовете на хората, които са работили?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, този въпрос беше коментиран преди заседанието и няма съображения, които да са против това, което беше предложено, и ние ще го подкрепим.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 23 има направено предложение от народните представители Ясен Пенчев и Надка Балева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 20:
“§ 20. В чл. 31, ал. 4, се правят следните изменения.
1. В текста преди т. 1 думата “земеделски” се заличава.
2. В т. 3 изречение второ се заличава.”
По § 24 има предложение на народния представител Янаки Стоилов, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 24 да отпадне.
По § 25 има направено предложение от народния представител Огнян Герджиков, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от господин Димитър Гъндев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от господин Кирил Добрев, което също е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по докладваните параграфи, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 26 комисията подкрепя направените предложения от народните представители.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 26 да отпадне.
По § 27 има направено предложение от народния представител Огнян Герджиков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става съответно § 21:
“§ 21. Член 45 се изменя така:
“Чл. 45. (1) Вземанията на член-кооператорите, които произтичат от направените вноски по чл. 31, ал. 3 и ал. 6, конкурират помежду си с вземанията на третите лица и се изплащат съразмерно.
(2) Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между кооператорите.”
По § 28 има направени предложения от господин Моллов, господин Герджиков, господин Пенчев и госпожа Балева, от господин Гъндев, от господин Добрев, от господин Янаки Стоилов.
Комисията подкрепя предложенията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 28 да отпадне.
По § 29 комисията не подкрепя текста на вносителя, подкрепя направените предложения от колегите и предлага § 29 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага и § 30 за отпадне.
По § 31 има направено предложение от народния представител Огнян Герджиков, което е подкрепено.
Предложение от народния представител Ясен Пенчев и народния представител Надка Балева, което също е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 22:
“§ 22. В чл. 56 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 след думата “съюзи” се добавя “се свиква ежегодно до края на м. април и”.
2. В ал. 4 след думите “чл. 15, ал. 4, т. 1, 2, 2а” се поставя запетая и се добавя “5, 6, 7,8а, 11, 14, 15”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Това са текстове, които засягат разпределението на правомощията между общото събрание и управителния съвет на кооперацията. Още веднъж поставям на вашето внимание един въпрос, тъй като по него имам силни колебания, че въвеждането на прекалено много ограничения изправя кооперациите пред затруднения да действат оперативно съобразно промяната в стопанската ситуация. Имам предвид специално т. 2 в § 22, която засяга т. 7. Това е към чл. 56, ал. 4 на действащия закон: “Общото събрание може да упълномощава управителния съвет да изпълнява определени негови правомощия, с изключение на правомощия…”, като тук наред с тези, които съществуват, се добавят и допълнителни, а именно:
В чл. 15 в правомощията на общото събрание е да взема решения за членуване и за прекратяване на членството в кооперативни съюзи и в търговски дружества. Безспорно това са важни решения, които са включени в правомощията на общото събрание. Но това, което се въвежда сега с предложението, е да се изключи възможността общото събрание да може да упълномощи управителния съвет да взема такива решения. Сега се предвиди тези събрания да се провеждат на четири години – една за мен също спорна мярка, но не я подлагам допълнително на дискусия. Излиза, че за четири години управителният орган не може да взема никакви решения, макар и да се окаже целесъобразно кооперацията да се включва в такива организации за стопанска дейност, които също трябва да могат да подлежат на контрол, разбира се.
Затова правя предложение за отпадане на т. 7, за да има възможност народното представителство все пак да прецени къде е балансът между гаранциите за това, че по определени въпроси винаги общото събрание ще се произнася, и къде вече се прекрачва може би границата на стопанската целесъобразност, на динамиката на икономическите отношения. Този въпрос поставям и на вниманието на членовете на комисията, защото мисля, че това значително би ограничило възможността за по-голяма динамика в действията на самите кооперации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Калинов, Вие винаги вземахте отношение по направените предложения. Ако сега желаете, да направите това.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Разбира се. Този въпрос също е коментиран. Ние няма да възразим отпадането на т. 7, тъй като ако трябваше да бъде разискван по-детайлно този въпрос, трябваше да се отиде към други редакции. В момента най-целесъобразното е да се приеме предложението на господин Стоилов и аз ще го подкрепя за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има предложения от народните представители Огнян Герджиков, Димитър Гъндев и Кирил Добрев § 32 да отпадне, които комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 32 да отпадне.
По § 33 има предложения от народните представители Огнян Герджиков, Димитър Гъндев и Кирил Добрев, които комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 33 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 34 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 35 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение за тези отпадания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 36 има предложение от народния представител Огнян Герджиков, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Ясен Пенчев и Надка Балева, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Димитър Гъндев, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Кирил Добрев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на § 36, който става § 23:
“§ 23. В чл. 63 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1:
а) след думите “се извършва” се добавят думите “на всеки тригодишен период”;
б) създава се изречение второ: “Ежегодно финансово- контролните органи изготвят анализ на извършените инспекции, който се предоставя на министъра на финансите, министъра на вътрешните работи и на министъра на правосъдието.”
2. В ал. 2 накрая се добавя “и Глава тридесет и първа от Гражданския процесуален кодекс ”Производство по финансови начети.”
3. Създават се алинеи 3-7:
“(3) Финансовият контрол по ал. 1 на кооперациите, кооперативните, междукооперативните предприятия и териториални и национални съюзи се извършва и по искане на председателя, на управителния съвет или на една десета от членовете на кооперацията (съюза).
(4) Кооперациите, кооперативните и междукооперативните предприятия, териториалните и националните съюзи съдействат на органите за финансов контрол по ал. 1.
(5) При констатирани нарушения по разходването на средства, предоставени от държавния или от общинските бюджети, извънбюджетни сметки или фондове, по международни договори или програми на Европейския съюз, както и от държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, финансово-контролните органи по ал. 1 сигнализират Агенцията за държавна финансова инспекция.
(6) Всеки член-кооператор има право да поиска за своя сметка финансов одит от независимия финансов одит. Ръководството на кооперацията и съюза, в който членува кооперацията, са длъжни да оказват съдействие и предоставят необходимата информация за извършване на одита.
(7) На основание одита по ал. 6 член-кооператорът може да предяви иск от името на кооперацията срещу лицата, причинили вреди на кооперацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 37 има предложение от народния представител Янаки Стоилов, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 37 да отпадне.
По § 38 има предложения от народните представители Янаки Стоилов, Огнян Герджиков, Ясен Пенчев и Надка Балева, Димитър Гъндев и Кирил Добрев, които комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 38 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези параграфи до “Преходни и заключителни разпоредби”. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
По § 39 има предложение от народните представители Ясен Пенчев и Надка Балева, което комисията подкрепя.
Има предложение от Янаки Стоилов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 24:
“§ 24. В срок до една година от влизането на този закон в сила кооперациите са длъжни да съобразят уставите си с неговите разпоредби. В 14-дневен срок от приемане на промените в устава от общото събрание председателят на кооперацията заявява за вписване в Търговския регистър подлежащите на вписване обстоятелства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по Преходни и заключителни разпоредби и § 24.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по разисквания параграф? Няма.
Преди да дам думата на председателя на комисията господин Васил Калинов, бих искал да ви съобщя, уважаеми народни представители, че на балкона на пленарната зала са група ученици от гр. Хасел – Белгия, и техните партньори от Гимназията за чужди езици в Ловеч. (Ръкопляскания.) Да поздравим нашите млади приятели!
Уважаеми гости, сега разглеждаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите и сме на финала “Преходни и заключителни разпоредби”, Васил Калинов е председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 25:
„§ 25. С влизането в сила на този закон мандатът на председателите и на членовете на управителните и контролните съвети на кооперации, когато не е изтекъл, е четиригодишен, считано от датата на избора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага да се създаде § 26 със следната редакция:
„§ 26. Кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13 юли 1991 г., имат право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата или общината. Искането се предявява пред съответния областен управител или кмет на община в срок до 31 декември 2007 г. При наличие на посочените обстоятелства имотът се деактува и се предава във владение на кооперацията или на кооперативния съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи да вземат отношение по § 26.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 41 има направено предложение от народния представител Янаки Стоилов. Предложението беше оттеглено.
Предложението на народния представител Огнян Герджиков също беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 41, който става § 27:
„§ 27. (1) Права на възстановена кооперация по смисъла на § 1 от Допълнителната разпоредба и на § 1 на отменения Закон за кооперациите има кооперация, вписана в регистъра на съда след 07.08.1991 г. с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация, в която членуват най-малко седем кооператори, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на кооперацията.
(2) Алинея 1 се прилага и за кооперативен съюз, възстановен от най-малко две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределение на имуществото на съюза.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи да вземат отношение по § 27.
Докладвайте следващото предложение на двамата народни представители.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията счита, че то трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук е госпожа Надка Балева, а господин Ясен Пенчев е съгласен винаги с Вас – предложението се оттегля. (Шум и реплики в залата.)
Моля да се отрази в стенографския протокол, че народните представители Ясен Пенчев и Надка Балева оттеглят предложението си.
Председателят на Комисията по земеделието и горите господин Васил Калинов докладва на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
Уважаеми народни представители, гласуването на тези текстове, които бяха докладвани днес, включително и предложенията, които се направиха в пленарната зала, ще бъде утре.
До 14,00 ч. остават 15 минути.
Следващият закон е Законът за изменение и допълнение на Закона за туризма, второ четене. Това е изключително важен закон. Предлагам да го започнем утре след гласуванията.
Имам да направя няколко съобщения.
Утре, 10 май 2007 г., четвъртък, от 9,00 ч. започваме с гласуване на второ четене на Законопроекта за електронните съобщения. Дано най-после приключим работата по този законопроект.
Второ, гласуване на проект за решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз.
Трето, повторно гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, приет от Народното събрание на 23 март 2007 г. и върнат с Указ № 105 на президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Четвърто, гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане.
Пето, гласуване на първо четене на Законопроект за пазарите на финансовите инструменти.
Шесто, гласуване на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Седмо, гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителствата на Република България и Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество, 2001 г.
Осмо, гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество, 2002 г.
Девето, гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Това всъщност са два закона, които трябва да бъдат гласувани.
Десето, гласуване на второ четене на Законопроекта за закриване на Агенцията за чуждестранна помощ.
Единадесето, гласуване на този законопроект, по който докладването приключи преди минути – Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
Уважаеми народни представители, както виждате, утре ни предстои доста продължително гласуване на докладваните вече законопроекти и решения.
Продължавам със съобщенията:
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще заседава утре от 14,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще заседава днес от 14,30 ч. и утре – от 14,30 ч.
Комисията по отбраната ще заседава утре от 14,30 ч.
Комисията по въпросите на държавната администрация ще има заседание днес от 14,30 ч.
Комисията по правни въпроси ще има заседание утре от 14,30 ч. – второ четене на проекта за Гражданскопроцесуален кодекс.
Комисията по здравеопазването ще има заседание утре от 15,00 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес от 15,00 ч.
Комисията по земеделието и горите ще заседава днес от 14,30 ч.
Както виждате, работата на парламента продължава. Продължават да работят интензивно неговите комисии.
Закривам днешното заседание.
Утре – 9,00 ч. (Звъни.)
(Закрито в 13,47 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов
Ясен Попвасилев