Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Силвия Стойчева и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, има няколко постъпили предложения по ал. 3. Следва да ги подложим на гласуване по реда на постъпването им.
Първото предложение е на господин Волен Сидеров и още двама народни представители от Парламентарната група на “Атака” за изслушване на министър-председателя и други длъжностни лица.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Считаме, че тази тема и въпросът за изслушване на министър-председателя, на министъра на вътрешните работи и на други длъжностни лица на високи позиции в държавната йерархия, както сме го внесли, е особено актуален отпреди две седмици, откакто един скандал тресе страната. Той е повече медиен до този момент и не е представен за разглеждане, не е дискутиран в българското Народно събрание, където е основно неговото място. Няма защо да си крием главите в пясъка и да се залъгваме, че няма проблеми.
Проблемът е много сериозен и той трябва да бъде разгледан тук, за да няма спекулации и да няма опасност от неговата ескалация и раздуване, което ще дестабилизира държавата.
Ето защо ние предлагаме да чуем от първа ръка, от най-важните хора на държавата за какво става дума. Нека да бъде направено изслушване по темата. До голяма степен това би успокоило страната и туширало проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 153 народни представители: за 43, против 71, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на народния представител Яне Янев за проверка на Фонд “Земеделие”.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, ние, от Парламентарната група на ОДС, сме солидарни с искането на колегата, че час по-скоро тук, в пленарната зала, трябва да дойде българският премиер, за да даде обяснение какво се случва в държавата, в това число в Държавен фонд “Земеделие” и в Министерството на земеделието и горите. Аз повече от 15 пъти предлагам да влезе като точка от дневния ред изслушване на министъра на земеделието и горите, а също така и създаване на парламентарна анкетна комисия, която да провери цялостната дейност на Държавен фонд “Земеделие”, респективно на Програма САПАРД. Ако тази комисия беше създадена, нямаше да се стигне до този парадокс, до тази патова ситуация, в която се намираме в момента. Повече от 70 дни е отстранен председателят на Държавен фонд “Земеделие” и на практика всичко в аграрния сектор е блокирано. Сега, когато се задава тежка зърнена криза, Фонд “Земеделие” продължава да бъде блокиран, а българското общество и българският парламент изобщо не са наясно какво се случва там. И аз питам: докога ще продължи това?! То вече не е въпрос, който касае само министъра на земеделието и горите, а въпрос, който касае Министерския съвет!
Още веднъж апелирам тази точка да влезе като извънредна точка в дневния ред, защото е много важно преди да бъде избран новият председател на Държавен фонд “Земеделие”, да се знае какво е правено до момента. Ако ние не го направим, ще го направят компетентните органи от Европейския съюз и когато дойде ОЛАФ, ние можем да бъдем само констататори, без да можем да направим каквото е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението е за създаване на временна анкетна комисия за проверка на дейността на Фонд “Земеделие”.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 143 народни представители: за 42, против 59, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Иван Сотиров за изслушване на министър-председателя за разговорите в Русия.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вече за четвърти път от нашата парламентарна група правим предложение Народното събрание да вземе решение за изслушване на министър-председателя – не само за проведените срещи в Руската федерация, които са изключително важни и за които българският парламент и българската общественост трябва да знаят какви ангажименти са поемани, а и за ескалиращото напрежение в страната. Не може при три грандиозни корупционни скандала в правителството (замесени са трима министри), не може при зачестилите демонстративни убийства на публични фигури в страната цялото правителство да се крие от парламента и обществото, нахално да обикаля и да прави предизборна кампания с държавни пари, защото българското правителство се сети няколко седмици преди изборите, след като вече втора година управлява, да прави разяснителна кампания за европейските фондове. Това е скрита форма на предизборна кампания под предлог разясняване как да се усвояват европейските фондове.
Апелирам за пореден път да бъде защитен характерът на България като парламентарна република и парламентът да не се третира като придатък на правителството, председателят на парламента да влезе в ролята си на председател на парламента, а не на активист на Българската социалистическа партия и да вземем решение българското правителство и министър-председателят да се явят в парламента и да отговорят на въпросите, които вълнуват цялото общество, а не да обикалят и да правят предизборна кампания с държавни средства.
Затова за четвърти пореден път внасяме в тази пленарна зала въпроса и настояваме министър-председателят да се яви тук и да бъде изслушан. Моля това наше предложение да бъде подкрепено от всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 147 народни представители: за 46, против 64, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Сотиров. Имате думата.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което се случва за пореден ден, е позор. Цялата минала седмица с процедурни хватки бавихте разглеждането на този въпрос – трябвало да се подготви премиерът, предложението не било внесено писмено, не било внесено по еди-какъв си начин.
Нека да защитим достойнството на парламента като институция! Това, което се случва, е позорно и то не е в интерес на тройната коалиция и на министър-председателя.
Не можете да го скриете от българските граждани. Това е позорно. Не може парламентът да няма волята да извика българския министър-председател, когато в държавата се случва всичко това – корупция, публични убийства, срещи в Руската федерация, на които са поети ангажименти, които предопределят бъдещето на България за десетилетия напред. Не може при всички тези обстоятелства да криете българския министър-председател и да не дойде тук. В крайна сметка ние действително трябва да разберем дали нас ни управлява съветски гражданин или български гражданин – министър-председател на България. Не може да тича българският премиер да се отчита в Москва и да няма доблестта и куража да дойде тук, в българския парламент, и пред всички български избиратели да каже какви преговори е водил – дали пак ставаме 16 та република по пътя на газовите спогодби и тръбите, които ще минават през България. Води се по-тежка политика от тази, която се води в бившите съветски републики по енергийно обвързване с Русия и ние действително трябва да знаем за какво става въпрос. Това е безобразие! България е член на Европейския съюз и член на НАТО и се правят геостратегически спогодби, които ни връщат десетилетия назад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие не формулирахте предложение за прегласуване.
ИВАН СОТИРОВ: Правя предложение за прегласуване, то е естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трябва ясно да се изрече, няма естествено.
Ще го подложа на прегласуване, господин Сотиров, бъдете спокоен. Но наред с риториката, трябва да помните и изискванията на правилника.
Моля, прегласувайте направеното предложение.
Гласували 147 народни представители: за 45, против 81, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Павел Шопов за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.
Господин Шопов, да подложа на гласуване предложението?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението е за включване по реда на ал. 3 на чл. 40 – точка в дневния ред на Народното събрание, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Може ли с две думи да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може разбира се, господин Шопов, останах с впечатление, че не държите. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, темата ще става все по-актуална. Тя е свързана с факта, че в Европа, към която принадлежим, почти няма страна, в която да съществува двойно гражданство. Двойното гражданство, което съществува по Конституцията и по закон в момента, е голям въпрос, който трябва да бъде разгледан и преразгледан в смисъл, с който да се доближим до европейските критерии.
Ние от “Атака” внесохме законопроект в тази връзка, с който по принцип забраняваме и отменяме възможността за двойното гражданство, като се правят някои изключения, които са свързани с някои особености по отношение на съседни страни, където има компактни български маси от население, малцинства, както и по отношение на страните от Европейския съюз.
Този въпрос ние ви заявяваме, че упорито ще поставяме оттук нататък. Готови сме да проведем консултации с другите политически сили и парламентарни групи и се надяваме той да бъде придвижен като считам, че рано или късно всички ще стигнат до мнението и до идеята да бъде премахнато двойното гражданство на български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 141 народни представители: за 38, против 58, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Тодор Батилов за точка в дневния ред – второ четене на Законопроект за устройство на българското Черноморско крайбрежие, който е включен в програмата за седмицата. Включен е, няма смисъл да го подлагам на гласуване.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА, от място): Моето предложение е за т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, направете предложението. Можете да правите предложения за пренареждане на точки в дневния ред.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Миналата седмица направих аналогично предложение. Проблемът се състои в това, че най-неотложният, най-важният и най-полезният закон на Четиридесетото Народно събрание се включва формално. Това не го повтарям, просто за да бъда убедителен. Повтарям го, защото, който има очи да мине само веднъж по Черноморието и в момента, ще види погромът на българската природа, обричането на българския туризъм за поколения напред и това е безвъзвратно. Ако така върви, идеята е ясна – законът и тази седмица няма да бъде приключен. И тази седмица ще го оставим т. 18 или т. 20 и резултатът е един и същи.
Затова моето предложение, господин председателю, не е просто да бъде включен отново, за да отблежим, че сме го включили, а за да го решим най-сетне окончателно и гласуваме и приемем на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест какво е Вашето предложение?
ТОДОР БАТИЛОВ: Какво имам като аргументи? Три са аргументите основно. Аз извърших с помощта на млади хора заснемане на Черноморието от Резово до гр. Бяла. С моята природозащитна дейност, с която претендирам, че се занимавам четиридесет и няколко години, не вярвах, че това, което в момента се върши, е възможно. Почти не е останало кътче по Черноморието – красив залив, който да не е унищожен или да не се унищожава. С тази мощна техника, с тези знайни и незнайни огромни инвестиции, които се стоварват върху беззащитното Черноморие, съдбата му е ясна. Пита се в задачата чии интереси ние защитаваме.
Вторият ми аргумент. Отговорността е пренесена върху Народното събрание. През м. февруари 2006 г. Министерският съвет е приключил с тази отговорност, а тя за мен е по-страшна, защото е морална. Поне да беше юридическа, щеше да се реализира.
Предлагам този законопроект да бъде т. 1 в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за пренареждане на точките от програмата – сега Законопроектът за устройството на българското Черноморско крайбрежие е т. 18, господин Батилов предлага да бъде т. 1 на днешния дневен ред.
Моля, гласувайте това пренареждане.
Гласували 130 народни представители: за 57, против 21, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Батилов, за предложение за прегласуване.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие, повечето от мен, сте много по-опитни, имате много опит в много народни събрания. Давате ли си сметка - т. 18, след като са ни останали само Преходните и заключителните разпоредби от един закон – закон, с който ние сме нарушили собствения си правилник!? Защото първото четене мина точно преди една година. Един закон, който не се нуждае от аргументация защо трябва да го има. Той е лош закон.
Последният ми аргумент към тези 20 и няколко души, които решавате съдбата на Черноморието. Тя и нашата отговорност няма да бъде по-различна, но рано или късно, ако не в това Народно събрание, аз смятам да направя такова предложение като минат предизборните истории, да направим анкетна комисия, за да установим какво става по Черноморието, кой стои зад тези интереси. Давате ли си сметка чии интереси защитаваме ние днес, като отказваме отново да довършим закона?
Уважаеми колеги, тези 25 души, които сте, сигурно имате своето право и своите лични аргументи. Вие имате и медиен комфорт – то е ясно, говорим за убийства всеки ден. Общественото съзнание се препълва и всички медии говорят. Но главното убийство се извършва на българския бряг, българската природа и българския туризъм - това, което в момента се унищожава.
Затова Ви моля, ако не първа точка, господин председателю, да бъде поне в първите три. Но т. 18 е обречена, както обричаме и Черноморското крайбрежие. Предлагам прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 126 народни представители: за 62, против 10, въздържали се 54. (Възгласи: „Е-е-е!” и „Много „въздържали се”?!”)
Предложението не се приема за съжаление.
Следващото предложение е на народните представители Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Светослав Малинов – проект за решение за анкетна комисия за проверка на действията на министъра на икономиката и енергетиката и на следствените органи.
Заповядайте, господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам от името на Демократи за силна България да внеса предложение за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на действията на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров, както и на следствените органи по отношение разследване корупционните практики в столичната „Топлофикация”.
Какви са нашите мотиви? През последните седмици сме свидетели на безпрецедентна институционална криза. Министърът на икономиката и енергетиката господин Овчаров и негов заместник-министър нагло се намесиха в дейността на независимата съдебна власт, в работата на следствието и вместо да подпомагат, прикриват извършвани престъпления. Това налага да се създаде анкетна комисия на Народното събрание за проверка на действията както на министър Овчаров и неговите подопечни, така и на съдебната власт.
Има и още един мотив. Към Народното събрание има Комисия за борба с корупцията. Тя е призвана да се занимава тъкмо с такива случаи. Тя обаче няма да може да се справи с тази задача, защото неин председател е господин Бойко Великов, който е подчинен по партийна линия на господин Овчаров и на господин Петков – двете фигури, които в момента са в директен сблъсък, не може техен съподчинен по партийна линия да бъде арбитър в такъв спор.
Освен това Комисията за борба с корупцията е доминирана от мнозинството, което определя начина, по който тя ще заседава и решенията, които ще взема.
Освен това Комисията за борба с корупцията вече отхвърли и отказа да подкрепи създаването на такава временна анкетна комисия. Аз мисля, че ние трябва да гласуваме за създаване на такава временна комисия, защото проблемът, възникнал през последните седмици, наистина вълнува българските граждани, директно дискредитира българската демокрация и поставя под въпрос българските държавни институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение за анкетна комисия.
Гласували 142 народни представители: за 46, против 58, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Искам да направя предложение за прегласуване.
Уважаеми дами и господа от мнозинството! Колеги от БСП! Отказът ви да подкрепите създаването на такава временна комисия за мен не е косвено, а е директно потвърждение, че вие се притеснявате от такова независимо разследване. Това е косвено признание, че Румен Овчаров е извършвал такива неправомерни действия. В противен случай вие бихте го защитили по най-демократичния, бих казал, и най-разумния начин, позволявайки такава комисия да излезе със свой доклад, позволявайки тя да излезе пред обществеността със своите разкрития. Вие го прикривате и е съвършено ясно защо.
Не мога да разбера защо колегите от НДСВ подкрепят министър Овчаров. Той не е ваш министър. В момента дискредитира българското правителство. Смея да твърдя, че дискредитира българската държава пред Европа и вие го прикривате! Сега е моментът да докажете, че вие наистина имате различно мнение от министрите в кабинета на БСП. Това не е като да се излезе от заседание на Министерски съвет, да изпушите по една цигара. А това е да се демонстрира воля за промяна и истинско различие и недоволство от това, което става в кабинета.
Призовавам най-вече колегите от НДСВ да подкрепят създаването на такава независима комисия. В противен случай вие просто подкрепяте министър Овчаров и ставате част от политическия му чадър в Народното събрание. Благодаря. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 152 народни представители: за 51, против 72, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Минчо Христов за включване на проект за решение за мораториум върху приватизационните и концесионни сделки.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, причините, за да предложа този мораториум, са следните. Приватизационните и концесионните сделки досега – говоря за големите сделки, се оказаха форма за присвояване на огромни публични средства. Продажбата на БТК на многократно по-висока цена преди броени дни доказа криминалният характер на приватизационната сделка за БТК. Затова сме сезирали, разбира се, главния прокурор. Надявам се той да извърши пълно разследване.
Приватизацията на енергоразпределителните дружества по балансова стойност. Последиците от тази приватизация всички ние виждаме – преди няколко седмици енергоразпределителните дружества поискаха поредното увеличаване на цените на тока.
Концесията за Софийска вода. В края на 2006 г. загубите трябваше да бъдат 32% според концесионния договор, а в момента те са 62%. Всички тези проценти се плащат от българските потребители.
Тези факти са достатъчни, за да се приеме предложеният тук от мен проект за решение.
Искам да ви кажа и друго. Преди седмица, може би преди десетина дни, със Стела Банкова предложихме пълна ревизия на приватизационните сделки. Надявам се вие тук да го подкрепите и най-сетне да потърсим отговорност от онези, които ограбиха по такъв жесток начин българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 100 народни представители: за 16, против 44, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, обръщам се отново към вас, към всички парламентарни групи с изключение на групата на “Атака”, която групово бойкотира това гласуване. Искам да ви кажа, че това предложение е в съзвучие с това, че сме член на Европейския съюз, в съзвучие с огромния натиск, който се оказва върху правителството, върху парламента по отношение на борбата с корупцията. Нека да спрем тези сделки. Не ви казах за магистрала “Тракия”, която е в ход, която е нов грабеж. Казвал съм ви от тази трибуна и пак ще повторя: 30 млрд. лв. в продължение на 35 години ще бъдат присвоени от концесионера от българските граждани от тази такса, която ще се плаща до българското Черноморие.
Обръщам се към вас да подкрепите това предложение да спрем този грабеж. Отново повтарям, да потърсим отговорност от виновниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има направено предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 101 народни представители: за 23, против 42, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Последното предложение е от народния представител Стела Банкова за включване като точка в седмичната програма на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, като гледам с какво усърдие слагате политически чадър върху някои престъпни действия на минали и сегашни правителства и управленци...
Предложението, което правя, се отнася до необходимостта от корекция в Закона за допитване до народа, защото така, както е приет, той не дава възможност на българските граждани да инициират референдум и да се произнасят по изключително важни въпроси, които касаят техния живот, които касаят икономиката, външната политика, здравеопазването и всички важни проблеми. Изключително тревожно е това, че досега българските политици и особено тези, които са управляващи – предишни и сегашни, не намират политическа смелост и мъжество да инициират референдум, да разрешат на българските граждани да се произнесат по такива важни въпроси като съдбата на АЕЦ “Козлодуй”, макар че българските граждани се произнесоха, но предишното правителство и предишния председател на парламента гузно скри тази подписка. Не беше разрешено на българските граждани да се произнесат по членството на България в НАТО, дори по присъединяването на България в Европейския съюз, дори по разполагането на американски военни бази на българска територия. Както виждате, това са изключително важни въпроси. Обстоятелството, че българските политици не разрешават, не допускат българските граждани да кажат своето мнение, говори за един страх и за гузна съвест. И става някак смешно това, че сега, по време на изборите, всички политици са се юрнали да питат и да молят за доверието на българските граждани. Българските граждани няма да ви дадат своето доверие само по време на избори. Направете така, че да ги питате и тогава, когато проблемите касаят изключително живота, здравето и безопасността на българските граждани.
Много ви моля да допуснете промените, които предлагаме с този законопроект, за дебат в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 98 народни представители: за 15, против 39, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения в периода 9 15 май 2007 г.:
Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на действията на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров, както и на следствените органи по отношение разследването на корупционните практики в столичната “Топлофикация”. Вносители са Иван Костов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейските въпроси.
Отчет за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2006 г. Вносител е Агенцията за следприватизационен контрол. Отчетът е разпределен на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители са народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители са народните представители Лидия Шулева и Христина Христова. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси.
Това са съобщенията за постъпилите законопроекти и проекторешения.
Има и съобщение за решение на Министерския съвет от 8 май 2007 г. С това решение Министерският съвет оттегля Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен в Народното събрание от Министерския съвет на 24 януари.
Агенцията за Държавна финансова инспекция е внесла в Народното събрание за сведение, съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за Държавната финансова инспекция, отчет за дейността на агенцията през 2006 г. Отчетът се намира на разположение на народните представители в Библиотеката.
Заповядайте за процедурен въпрос, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, знаете, че работим по двуседмична програма, която беше приета в началото на предната парламентарна седмица, и сме стигнали до т. 12 – второ четене на Законопроекта за медицинските изделия.
Предлагам в оставащата програма да направим следните корекции:
Първо да разгледаме точки от 19 до 24 – това са ратификации, проекти за решения и законопроекти, които са свързани с ратификации.
След това да преминем към т. 12, която започнахме в края на миналата парламентарна седмица, и да разгледаме точки 12, 13, 14, 15, 17, 18.
Правя предложение за отпадане на т. 16 от седмичната програма, защото това е важният законопроект за местните избори, който не е разглеждан в Комисията по правни въпроси, а по отношение на последния внесен законопроект по темата не е минал тримесечния срок.
Накратко, предложението ми е да започнем от т. 19, да продължим с програмата до края – всички ратификации, след това от т. 12 до т. 18, като предлагам т. 16 да отпадне – Законопроектът за местните избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манолова, т. 12 и т. 13 – т. 12 не е ли разгледана?
МАЯ МАНОЛОВА: Не до края.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манолова, предлагате ли да се прекъсне дебатът по т. 13, тоест да не се продължи второто четене на Законопроекта за медицинските изделия?
МАЯ МАНОЛОВА: Ще продължим след като разгледаме точки от 19 до 24. След това ще се върнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението за дневния ред на днешното заседание и продължението утре е: след като извършим необходимите гласувания, по които ще видим как ще се организираме - имаме да извършим гласувания от миналата седмица, уважаеми колеги. Както виждате, в раздадената ви справка за програмата за тази седмица са Законът за туризма и Законът за насърчаване на инвестициите – на второ четене. След това имаме да гласуваме текстове по второто четене на Законопроекта за медицинските изделия. След това от Коалиция за България се предлага да се премине към точки от 19 до 24 включително, след което да се продължи с т. 12 и т. 13 по приетата програма.
Заповядайте за обратно предложение, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя контрапроцедурно предложение. Разбирам формалните основания на госпожа Манолова за отпадане на т. 16 от дневния ред – Закона за местните избори.
Първо, не приемам тази практика да се вкарват в дневния ред проекти за точки, а след това да се оказва, че не могат да бъдат разглеждани, защото не са минали през комисия, защото това е отговорност на ръководството на парламента и на мнозинството.
Второ, аз мисля, че тъй като има много спекулации, особено сега в предизборната ситуация, преди изборите за Европейския парламент, на тема въвеждане на принцип за уседналост, защото виждам, госпожо Манолова, че и министър-председателят, който обикаля в страната и говори как е за въвеждане на принцип за уседналост – предложение, което ние, от ОДС, сме направили в Закона за местните избори, за да се пребори с корупцията, свързана с местните избори, с прехвърлянето на гласове и купуването на гласове, практика, която основно се реализира от ваши кметове в страната. Аз много искам да се гласува по този въпрос преди европейските избори, за да не се спекулира по тази тема. Да се гласува и да е ясно дали партии от управляващата коалиция – вие, ДПС, НДСВ, ще подкрепят принципа за уседналост 1 година за местните избори, за да не се получи поредната спекулация – да обещавате на хората едно преди изборите, а вашите кметове по места да правят точно обратното.
Мисля, че в името на една почтеност ние дължим тоя въпрос да бъде изчистен точно тая седмица преди изборите. Принципно дали вие, от партиите от тройната коалиция, подкрепяте едногодишна уседналост за гласуване на местни избори. Това е принципен въпрос, детайлите можем да изчистим между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за промени в подреждането на точките от седмичната програма.
Гласували 97 народни представители: за 68, против 25, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, след като управляващото мнозинство за пореден път отхвърли всички предложения на опозицията, след като всичко, което беше предложено, Вие сякаш не го виждате, не го чувате и за Вас не съществува, единственото нещо, което ни остава да направим, е Вие да се възползвате от чл. 40, ал. 5, която гласи, че в изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание и да включим в дневния ред изслушване на българския министър-председател. Не можем изобщо да си обясним и да разберем вие какво искате – държавата да се запали от четирите краища, за да може да дойде премиерът тук, в законодателния орган, и да даде обяснение пред тези, които са го избрали, или какво трябва да се случи?! Просто не може да се продължава повече по този начин, защото и без това репутацията на българския парламент е стигнала до такова ниско ниво. Ако така продължавате, опозицията трябва напълно да напусне пленарната зала, да отиде при хората и да ви оставим тук да повторите сценария от Виденово време. Друг шанс не ни давате. Защото това, което вие демонстрирате като надменност, като самозабравяне, е минало всякакви граници.
Затова, господин председател, Ви моля да се вслушате в гласа на опозицията и поне Вие, като председател, да предложите на основание чл. 40, ал. 5 да влезе тази точка в дневния ред. Ако и това не направите, в което съм убеден, поне кажете на квесторите да вземат да отворят малко прозорците да се проветри в тази зала, да влезе малко свеж въздух, защото и тук, като в Министерския съвет, започва да мирише на корупция. Защото на практика с тези ваши действия вие прикривате всичко, което правят в Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, Вие влагате някакво особено значение и сила на ал. 5. Обърнете внимание на думата “предлага”. Председателят на Народното събрание не решава каква точка се включва в дневния ред, а решава пленарната зала. Току-що, днес сутринта, точно по това предложение тя гласува “против”. Защо настоявате отново да се поставя на гласуване въпрос, по който няма да има друго решение?
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Защото Вашият авторитет е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: А, Вие смятате, че аз ако го предложа, ще се приеме? Позволете да не споделя това Ваше мнение.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Първо, подлагам на гласуване предложението за заглавие на закона по вносител, подкрепено от комисията, и предложението на комисията за създаване на нов § 1 и § 2 – в редакция на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Има предложение от народния представител Йордан Цонев - § 1 по вносител да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Би могло парламентарните групи да проведат консултации помежду си и все пак да предложат утре да не работи Народното събрание, а и днес, след гласуванията, да прекъснем.
Обявете резултата.
Гласували 78 народни представители: за 10, против 26, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 3, 4 и 5.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов § 6.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията е прието.
Комисията предлага § 4 по вносител да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 79, против 7, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 7 и 8.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 9 и 10.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и законът на второ четене.
Преминаваме към гласувания по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. Имаме 7 гласувания по този законопроект.
Моля, гласувайте наименованието на закона и § 1 в редакцията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте § 2, 3 и 4, с които се предвижда отпадането на чл. 4, 6 и 7.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията е прието.
Моля, гласувайте параграфи от 5 до 8 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте ан блок параграфи от 9 до 30 включително в окончателната редакция на комисията, което е Глава трета „Насърчаване на инвестициите”.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте § 31 в редакцията на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Уважаеми колеги, виждам от материалите, че в пленарната зала е направено предложение по § 25 по номерация на комисията от народния представител Павел Шопов за отлагане на разискванията. Господин Шопов го няма, за да защити предложението си. Ние гласувахме вече тези параграфи, така че това предложение ще остане негласувано.
Моля, гласувайте § 32 в окончателната редакция на комисията, „Допълнителни разпоредби”, § 33 по вносител, „Преходни и заключителни разпоредби”, § 34-36 по комисия, § 37 по вносител и § 38 и § 39 по комисия.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това и Законът за насърчаване на инвестициите.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Нека да се гласува предложението на господин Шопов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кънев настоява предложението на господин Шопов за отлагане на дискусията по § 25 да бъде гласувано.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Павел Шопов за отлагане на обсъжданията по § 25.
Гласували 98 народни представители: за 7, против 86, въздържали се 5.
Предложението за отлагане на дискусията по § 25 не се приема от пленарната зала.
Доколкото аз разбрах, с гласуването за промени в подреждането на дневния ред, уважаеми колеги, разбирането на госпожа Манолова беше да се извършат гласуванията по второто четене на Закона за медицинските изделия – дотам, докъдето е стигнало разглеждането в пленарната зала и след това да се премине. Тоест, сега предстоят гласуванията по Закона за медицинските изделия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След уточняване на гласуваното вече процедурно разместване на точките ще гласуваме на второ четене Законопроекта за медицинските изделия, докъдето е докладван и разискван в пленарната зала.
Поставям на гласуване наименованието на закона, наименованието на Глава първа, Раздел І, чл. 1 и чл. 2, така както комисията ги предлага.
Гласували 89 народни представители: за 87, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Комисията предлага чл. 3 по вносител да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 79, против 1, въздържал се 1.
Член 3 отпада.
Моля, гласувайте чл. 4, както се предлага от комисията, чл. 5, както се предлага от комисията, чл. 6, както се предлага от комисията, чл. 7, както се предлага от комисията, Раздел ІІ – наименованието, чл. 8 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 9 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 10 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласувайте тези текстове, уважаеми народни представители.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
В чл. 11 ал. 3 народният представител Руденко Йорданов направи редакционно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване чл. 11 с редакцията, както се предлага, чл. 12, чл. 13, чл. 14, чл. 15 по вносител, подкрепени от комисията, чл. 16 и чл. 17, както се предлагат от комисията, чл. 18, както се предлага от комисията, Раздел ІІІ – наименование, чл. 19, който е по вносител и се подкрепя от комисията, чл. 20.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Поставям на гласуване наименованието на Раздел ІV, чл. 21, чл. 22, 23, 24, който е по вносител и се подкрепя от комисията, наименованието на Раздел V, чл. 25 по комисия, чл. 26 по комисия, Глава втора „Регистрация на медицински изделия”, чл. 27, както се предлага от комисията, чл. 28, както се предлага от комисията, чл. 29 по вносител и се подкрепя от комисията, чл. 30.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Борислав Великов, Ботьо Ботев, Руденко Йорданов и Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 7, против 29, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване следващото предложение на същата група народни представители – да се създаде чл. 30б, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народните представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 13, против 36, въздържали се 38.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 31 – по вносител, който се подкрепя от комисията, наименованието на Глава трета, наименованието на Раздел І, чл. 32, чл. 33, който е по вносител и се подкрепя от комисията, чл. 34, чл. 35, чл. 36, чл. 37, които са по вносител и се подкрепят от комисията, чл. 38 така, както се предлага от комисията, чл. 39, чл. 40, чл. 41, чл. 42, чл. 43, чл. 44, които са по вносител и се подкрепят от комисията, наименованието на Раздел ІІ, подкрепено от комисията, чл. 45 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 46, както ни се предлага от комисията, чл. 47, който е по вносител и се подкрепя от комисията, чл. 48, както ни се предлага от комисията, чл. 49 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 50 по предложение на комисията, чл. 51, както ни се предлага от комисията, чл. 52, както ни се предлага от комисията, чл. 53, както се предлага от комисията, чл. 54, както ни се предлага от комисията, чл. 55, както ни се предлага от комисията, чл. 56 по новата номерация, който е по вносител и се подкрепя от комисията, чл. 57, както ни се предлага от комисията, чл. 58, както се предлага от комисията, чл. 59 по вносител, подкрепен от комисията, и чл. 60 по предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване наименованието на Глава четвърта, чл. 61, както е предложен от комисията, чл. 62 – по комисия, чл. 63 – по комисия, чл. 64 – по комисия, чл. 65 – по вносител, подкрепен от комисията, чл. 66 – по комисия, чл. 67 – по комисия, чл. 68 – по комисия, чл. 69 – по вносител, подкрепен от комисията, чл. 70 и чл. 71 – по вносител, подкрепен от комисията, чл. 72 – по комисия, чл. 73 – по вносител, подкрепен от комисията, чл. 74 – по комисия, чл. 75 – по вносител, подкрепен от комисията, чл. 76 – по вносител, наименованието на Глава пета, чл. 77 – по новата номерация по вносител, подкрепен от комисията, чл. 78 – по комисия, чл. 79 – по комисия, чл. 80 – по комисия, чл. 81 – по комисия, чл. 82 – по комисия, чл. 83 – по вносител, подкрепен от комисията, чл. 84 – по комисия, чл. 85 – по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Преминаваме към гласуване на Глава шеста – наименование, чл. 86 – по комисия, чл. 85 – по вносител, подкрепен от комисията, чл. 88 – по комисия, чл. 89 – по комисия, чл. 90 – по комисия, чл. 91 – по комисия, чл. 92 – по комисия, чл. 93 – по комисия, чл. 94 – по комисия, чл. 95 – по комисия, чл. 96 – по комисия, чл. 97 – по комисия, чл. 98 – по комисия, чл. 99 – по вносител, подкрепен от комисията, чл. 100 – по комисия, чл. 101 – по комисия, чл. 102 – по комисия, наименованието на Глава седма, както се предлага, чл. 103 – по комисия, чл. 104 – по комисия, чл. 105 – по комисия, чл. 106 – по комисия, чл. 107 – по комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, дотук бяха докладвани и вече гласувани текстовете по този законопроект.
Съгласно процедурното предложение, което приехме, прекъсваме със закона дотук и преминаваме към приемане на законопроектите за ратификации.
Преминаваме към точта деветнадесета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПЪРВИ ЗАЕМ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИКИТЕ: ИНСТИТУЦИОНАЛНА РЕФОРМА В СОЦИАЛНИТЕ СЕКТОРИ) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на Министерството на икономиката и енергетиката, и Габриела Генчева – старши експерт в Дирекция „Външни финанси” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение?
Има ли някой народен представител в залата, който не е съгласен? Няма.
Моля да поканите представителите на изпълнителната власт.
Имате думата за доклада на комисията, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Първи заем за развитие на политиките: Институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 10 май 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Заемното споразумение (Първи заем за развитие на политиките: Институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъства господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, господин Димитър Танев – главен секретар на Министерство на образованието и науката, госпожа Елка Димитрова – директор на Дирекция “Политика на пазара на труда” към Министерство на труда и социалната политика, госпожа Жени Начева – директор на Дирекция “Бюджет” към Националната здравноосигурителна каса, и госпожа Ирена Николова – старши експерт в Дирекция “Обща икономическа политика” към Министерството на икономиката и енергетиката. Законопроектът беше представен от господин Кадиев.
Заемното споразумение е подписано на 23 март 2007 г. в София от министъра на финансите и директора за България на Световната банка Ананд Сет. Първият заем за развитие на политиките има за цел да подкрепи усилията на правителството на Република България при изпълнението на средносрочните планове за политически и институционални реформи и да подпомогне пълното интегриране на страната в Европейския съюз след присъединяването й на 1 януари 2007 г. Той се отпуска от Международната банка за възстановяване и развитие в подкрепа на платежния баланс на страната. Заемът е в размер на 114 млн. евро и е договорен при стандартните условия за Международната банка за възстановяване и развитие за страната по заемите в единствена валута с лихвен процент на база 6-месечен либор и със срок на погасяване 17 години, в това число 5-годишен гратисен период по отношение на главницата, която ще се погасява след тяхното изтичане на равни шестмесечни вноски.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 13 гласа “за”, 2 гласа “против” и без “въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие № 702-02-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2007 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Имате думата, господин Великов, да представите доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин председател.
Становище на комисията по Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Първи заем за развитие на политиките: Институционна реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На свое редовно заседание, проведено на 10 май, Комисията по здравеопазването разгледа този законопроект. И въз основа на проведеното обсъждане и след единодушно гласуване “за” от всички присъстващи членове, Комисията по здравеопазването приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон това заемно споразумение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Великов.
Господин Мръцков, заповядайте да ни представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, Комисията по труда и социалната политика разгледа на първо четене Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение, внесен от Министерския съвет на 3 май 2007 г.
В заседанието присъстваха господин Васил Войнов – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Елка Димитрова – директор на Дирекция “Политика на пазара на труда” в Министерството на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в министерството и др.
След направените разисквания по внесения законопроект с 8 гласа “за”, “против” – 2, и 2 “въздържали се” Комисията по труда и социалната политика прие законопроекта на първо четене и предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Мръцков.
Уважаеми народни представители, законопроектът е разпределен и на Комисията по образованието и науката и на Комисията по външна политика, но тези комисии не са водещи, не са представили своите становища, така че от гледна точка на нашия правилник няма пречка да преминем към разисквания по този законопроект.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Заповядайте за процедура, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедурно предложение от името на водещата комисия.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, предлагам да преминем към дискусия и гласуване на законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля, докладвайте законопроекта.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Заемното споразумение (Първи заем за развитие на политиките: Институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие
Член единствен. Ратифицира Заемното споразумение (Първи заем за развитие на политиките: Институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписан на 23 март 2007 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.
Да преминем към точка двадесета:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА ПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА.
Вносител – Министерският съвет.
Има становище на Комисията по бюджет и финанси.
Имате думата, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
„ДОКЛАД
по проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура № 702-03-16, внесен от Министерския съвет на 03.05.2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 10.05.2007 г., беше разгледан проектът за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура.
На заседанието присъстваха господин Милош Поцков – главен секретар на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, госпожа Боряна Долапчиева – директор на Дирекция „Кредити, бюджетни инвестиции и концесии” към Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, и госпожа Габриела Генчева – старши експерт в Дирекция „Външни финанси” към Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Поцков.
Проектът за рехабилитация на пътната инфраструктура е на обща стойност до 120 млн. евро без данък върху добавената стойност. За неговото финансиране се предвиждат следните източници:
- заем от Международната банка за възстановяване и развитие в размер до 90 млн. евро;
- съфинансиране от държавния бюджет в размер до 54 млн. евро, от които 24 млн. евро за ДДС.
Проектът включва три основни компонента:
- рехабилитационни дейности на около 450 км участъци от пътища І, ІІ и ІІІ клас, групирани в 8 лота, обединени по региони и подбрани съобразно експлоатационното състояние на пътната конструкция и икономическите и социалните ползи;
- подобряване капацитета на планирането и програмирането в областта на пътищата, което включва създаване на качествени и функционални за България пътни програми, както и ефективно бюджетиране и усвояване на средствата от структурните фондове и кохезионния фонд на Европейския съюз;
- техническа помощ за изработване на приоритетни програми, свързани с пътната безопасност, с което се цели премахване на местата с концентрация на пътнотранспортни произшествия, конфликтните зони и повишаване на сигурността и комфорта на всички участници в движението.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 12 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме проекта за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура.”
Господин председател, пропуснах в началото, но искам да направя процедурно предложение за допускане в залата на господин Димчо Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Заместник-министърът да влезе.
Проф. Мирчев, дойде и Вашият ред – сърцевината на становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Няма да повтарям – господин Велчев изясни всички параметри на заемното споразумение. Искам само да съобщя, че тези средства са главно за Северна България. В Комисията по транспорт и съобщения има списък на всички участъци до 2012 г., които ще бъдат с този заем и със следващата ратификация. Всички народни представители, които желаят, могат да получат точна информация кои участъци по региони ще бъдат модернизирани, изградени и завършени.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Правителството на тройната коалиция, нали?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да. Така че който желае може да получи точна информация за участък по участък.
“Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 13 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията, тъй като двете комисии докладваха своите становища.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Господин Велчев, моля да прочетете проекта за решение. Това е решение, не е законопроект и както ви е известно, уважаеми народни представители, решенията се приемат на едно гласуване. Така че трябва да прочетем самия текст на решението.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ:
“РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за заем в размер до 90 млн. евро за финансиране на Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура.”
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Една процедура преди гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Божинов, заповядайте за процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Няма съмнение, че този проект за решение ще бъде подкрепен. Обаче аз бих искал да предложа на уважавания председател на комисията да информира Народното събрание кои са конкретно обектите, които ще бъдат предмет на финансиране. Нека да чуем и ние, и нашите избиратели за какво се заемат тези пари, да се наблюдава дейността на правителството, след това и да се контролира дали заемът е по предназначение.
Днес е добре да чуем какво се предвижда и аз ви моля, преди да гласуваме, това да стане факт, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Мирчев, това процедурно предложение беше направено към Вас. Имаме ли този списък, за който Вие казахте?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми колеги народни представители! По тази ратификация са 450 км и по следващата 1535 – 2000 км. Отворете раздадените материали от Народното събрание по заемното споразумение – там е включен списъкът. Може би господин Велчев ще го отвори оттук, но ако трябва да четем, много ви моля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всичко това трябва да прочетем!?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Списъкът е приложение от заемното споразумение. Не може да се финансира проект, без да са указани точните участъци. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Следващата ратификация „Транзитни пътища V” с Европейската инвестиционна банка за нисколихвен заем и този законопроект – 450 км от Световната банка, включват близо 2000 км първокласна, второкласна и третокласна пътна мрежа. Тази мрежа е разположена на цялата територия – рехабилитация. Вижте си материалите, вътре ги има списъците. Ако трябва да ги четем тук два часа ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това са приложенията. Тук са, да.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: За ваше улеснение казах – който се интересува да обърне внимание и да ги прочете. Но сега тук да четем 2000 км участъци от републиканската пътна мрежа, мисля че... Има още два дни до изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Възбудихме духовете.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Коя е тази ратификация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, не е ратификация, това е проект за решение за даване на съгласие, а не за теглене на заем. Не е ратификация.
Имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително по отношение на решението за даване на съгласие за сключване на финансов договор за “Транзитни пътища V” в приложението, което е към раздадените материали...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, ние не гледаме това! Ние сме на предишната точка от нашата програма.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Да, те са две последователни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние сме на Заемното споразумение за финансиране на “Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура”. След това ще преминем към Проекта за “Транзитни пътища V”.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: По този законопроект господин Мирчев не казва истината. Нещо повече, и в комисията аз поставих въпрос, точно чаках този момент именно, за да ви съобщя, че в раздадения материал на народните представители е бланкетно записана сумата и пътната инфраструктура по класове, но няма никъде конкретика за проектите.
Поради поставен от мен въпрос ми беше предоставен списък, който обаче аз, както и господин Божинов, държа да бъде прочетен в пленарната зала, за да се знае действително за кои участъци, по кои пътища тези суми ще бъдат разходвани.
Господин председател, в противен случай ние действително гласуваме една обща сума. Този списък, който ви беше представен, може във всеки един момент този министър или този ръководител на Националната пътна инфраструктура да промени. Той няма никаква сила.
По тази причина настоявам също да бъде прочетен списъкът на пътищата, които ще бъдат включени, както за рехабилитация, така и за ново строителство. Нека да се съобщи пътят и сумата, която ще бъде изхарчена за съответния път. Това ще отнеме не повече от три до пет минути, но пленарната зала трябва да знае.
Нещо повече, българските граждани, които са чувствителни по повод състоянието на националната ни пътна инфраструктура, искат да знаят кога тези пътища в съответните участъци ще бъдат ремонтирани. Нека да се знае за какво се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин заместник-министър, Вие сте тук. Заповядайте, дайте разяснение. Ако не четем целия списък, то поне да знаем по този проект за решение кои пътища ще се рехабилитират.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз, разбира се, ще зачета накратко списъка, но искам преди това да информирам уважаемите народни представители, че този заем, както и следващият, който ще бъде обект на ратификация днес, така и действията по Оперативна програма “Транспорт” и Оперативна програма “Регионално развитие” са много тясно свързани, за да може цялата републиканска пътна мрежа – І, ІІ и ІІІ клас, да бъде обект на сериозна интервенция.
През последното десетилетие особено второкласните и третокласните пътища изостанаха изключително много в тяхната поддръжка и основен ремонт. Това доведе до тежки проблеми в експлоатацията. Искам да ви информирам, че има система. Тя може да бъде презентирана в удобно време, за да могат да се видят дългосрочните планове, а те са неизменна част и от приетата през миналата година от правителството Интегрирана стратегия за развитие на инфраструктурата в България.
Конкретно по проектите в това решение: общата дължина на лотовете, които са осем на брой, е 455,977 км. Те са в общо 15 области в България, от които 10 – в Северна България и 5 – в Южна България.
Лот 1 е в Северозападния регион и включва следните пътища – аз ще цитирам пътя, отсечките и километражите. Общата стойност на интервенцията е до 116 млн. 600 хил. евро.
Първият път е отсечка по второкласен път 2.11 от Видин до Лом с дължина 21,828 км. Втората отсечка е също по второкласния път 2.11 от Лом до Ковачица. Общата дължина е 8 км. Третият път е отново 2.11 – от Лом до Ковачица, но друга отсечка от 3,7 км. Четвъртият участък е също по второкласен път 2.11 – Лом-Гиген, 6,4 км. Друга отсечка отново Лом-Гиген, от 2,550 км. Второкласен път 2.12, отсечка от Видин до Брегово с дължина 25,430 км и второкласен път 2.14 от Видин до Кулата – 27,410 км. Общо за Лот 1 са 95,320 км.
Лот 2 е разположен в Северозападен и Централен северен район като там отсечките са следните: второкласен път 2.15 от Враца до Оряхово с дължина 2,890 км; второкласен път 2.11 Гулянци-Милковица-Черковица с дължина 18,600 км и второкласен път 2.35 Плевен-Троян-Кърнаре с дължина 20,320 км.
Третият лот е съсредоточен в Североизточния регион и включва четири отсечки: второкласен път 2.23 от Русе до Силистра – 22,340 км; второкласен път 2.51 – Попово-Дралфа от 11,640 км; второкласен път 2.51 – Дралфа-Чудомир от 4,300 км и второкласен път 2.29 – Варна до границата с област Добрич от 21,340 км или общо за лота 59,620 км.
Лот 4 е включен в Северозападния регион и включва един обект от първокласен път 1.6 от София до Пирдоп – участък от 55,900 км.
Лот 5 включва два участъка. Той е насочен към Централен южен регион: първокласен път 1.6, участък Пирдоп-Карлово-Калофер с дължина 22,320 км и третокласен път 565 – Чирпан-Върбица от 16,500 км. Общата дължина е 38,530 км.
Лот 6 е съсредоточен в Североизточния район за планиране. Той обхваща два участъка от първокласен път 1.7, а именно Шумен-Преслав с дължина 18,200 км и Преслав до връзката му с главен път 1.6 в участъка Преслав-Върбица от 32,900 км. Общо – 51,100 км.
Лот 7 включва три участъка: второкласен път 2.63 от Перник-Стразимировци – 9 км; третокласен път 63.01 – Филиповци-Глоговица-Трън от 12 км и третокласен път 813 от Драгоман до Врабча от 27,700 км. Общо за лота – 48,700 км.
И последния Лот 8 е в Югозападния район. Там са два участъка: третокласен път 191, Гоце Делчев-с.Пирин, от 33,600 км и третокласен път 198 от Петрич до граничния пункт към Македония от 31,400 км. Благодаря.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Моля списъкът да бъде приложен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този списък, който Вие прочетохте, поемам лично ангажимента, първо, да го размножим и народния представител, който желае, да може да го получи. Този списък, който заместник-министърът прочете е тук и да бъде приложен към проекта за решение. Да сме наясно!
Господин Димов, имате думата.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, колеги! Много хубаво е, че ще бъдат оправени пътища в България, аз обаче искам да задам въпрос: защо отново трябва да вземаме заем? Има ли българската държава нужда от тези пари? Въпреки, че той е нисколихвен, че е от порядъка на 2,7-3% лихвата, това означава в порядък от 10 млн. евро годишно, които лихви да плащаме.
В същото това време над 5 милиарда стоят във фискалния резерв. Те не носят приходи на държавата. Тази година се очаква преизпълнение и за първите няколко месеца има много сериозно преизпълнение на бюджетните приходи. Ще отидем на над 2 милиарда, а може би и 2,5 млрд. лв. в края на годината.
При положение, че държавата разполага с такъв огромен ресурс, който се взема от българския данъкоплатец, моят въпрос е защо трябва да вземаме заем, на който ще плащаме лихва, пак взета от българския данъкоплатец?
Този въпрос поставям не за първи път. Този въпрос поставям може би за шести или седми път, когато ние ратифицираме заемни споразумения.
Да, дейността трябва да се свърши. Дейностите, за които сме вземали заеми, трябва да се свършат, но България разполага със средства да ги свърши сама.
Аз лично ще гласувам “против”, защото не чух нито едно убедително...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А ние ще кажем на избирателите!
НЕНО ДИМОВ: Много хубаво е да кажете, но не чух нито едно убедително мнение, господин Миков. Много ще се радвам да обясните на избирателите защо ще плащат 10 млн. евро всяка година по този заем. Защото освен това ще плащат и данъците за движение по пътищата. Освен това плащат всички останали данъци, които се трупат в една черна касичка. Защо трупате парите на българските данъкоплатци и ги карате да плащат лихви?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по проекта за решение? Няма.
Господин заместник-министър, заповядайте. Имате думата, но накратко!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Въпросът е съществен, но трябва да знаем, че дългосрочността на заемите, които ползва българската държава от международните финансови институции, дават поне две опции. Тъй като тяхното усвояване, лихвените условия и начинът на погасяване са достатъчно дългосрочни, то ефектите, които бихме постигнали като подобряване на пътната инфраструктура, а оттам и въздействието върху цялата икономика на българската държава, многократно надвишават лихвените равнища, отнесени особено и към инфлационните процеси върху тази част от заема впоследствие.
Още повече, че условията по заема са: евроборът на лихвения процент на Централната банка на Европа плюс надбавка от 0,5%; срокът за възстановяване на заема е 17 години с 5-годишен гратисен период. Така че въздействията са преценени и във финансовата обосновка по отношение на въздействията върху бюджета на Република България.
Аз не бих коментирал спекулациите с управлението на резерва. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Проф. Мирчев, заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Предлагам да ратифицираме това решение.
Тук господин Ненов постави един въпрос. В България има 19 хил.км републиканска пътна инфраструктура: автомагистрали, пътища първи, втори и трети клас. С тези две ратификации ние правим около 2 хил. км модернизация. С кохезионния фонд: около 800 млн. евро или там колкото ще бъдат, така че това е един от начините огромният дефицит за модернизация на пътната инфраструктура да бъде частично покрит.
Затова се обръщам към вас: ние трябва да ратифицираме това решение, за да може по-нататък да говорим, че пътищата стават безопасни и броят на жертвите ще бъде намален. Това е също политика на Европейската комисия и на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Давам думата на народния представител Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Изразявате известно недоволство, че продължават дебатите, но в крайна сметка пленарната зала е за това.
Не съм съгласен с думата „спекулация” на заместник-министъра. Никой не спекулира. Става въпрос за нещо съвсем ясно: каква стопанска политика има българското правителство? Дали разчита на собствения си ресурс и чрез него да извършва определени действия, в случая да рехабилитира пътната инфраструктура, или не разчита на тези средства, защото смята да ги използва за нещо друго?
Когато се използват определени думи, господин заместник-министър, е хубаво да знаете техния смисъл. Откъде дойде изобщо в акъла Ви „спекулация”?! Колегата Нено Димов казва: това е въпрос на финансов приоритет. Сегашното българско правителство казва с този акт, който ни предлага да ратифицираме: не искаме да използваме тези пари, ще стоят там, не знаем какво да ги правим, може би. Или знаем какво да ги правим, но не отговаря какво точно смята да ги прави. Същевременно сумата, която тук беше съобщена, на практика ще стане половин милиард за този период от 17 години, като се натрупат всичките лихви върху нея.
Значи този половин милиард евро ще рехабилитира 2 хил. км, казва председателят на Комисията по транспорт и съобщения.
Тези 2 хил. км така прочетени тук – от трибуната на Народното събрание, бяха определени парчета по 20 км или по 5 км и 700 м, което само по себе си звучи малко несериозно.
На трето място, има само един участък по основен път, където има голям поток, на който евентуално да се помогне, и това е Подбалканският път.
Четвърто, цялата централна част на Северна България фактически е оставена встрани.
Всеки от народните представители, който е в тези избирателни райони, знае, че там положението е трагично и не може да се стигне от плевенския път до р. Дунав спокойно. Няма нито един път, по който можете да влезете, за да минете спокойно. Тоест няма и ясна стратегия в кои територии на страната как се постъпва. Няма график в годините. Тук някой от колегите го каза, мисля, че беше господин Божинов, ако не бъркам. Не знаем през 2008 г. кое ще е, през 2009 г. – кое ще е, през 2010 – кое ще е. За каква стратегия, за каква планомерност в работата на стопанската политика става дума?! Тоест пропуските ви са не един и два, а говорите тук за спекулации. Никой не иска да спекулира. Нещата тръгнаха оттам, че парламентът гласува, ратифицира решение да се водят преговори за вземане на заем и ратифицира на сляпо. Сега малко от малко започва да се просветлява за какво става дума и се научава следното – то е вече толкова ясно: няма яснота накъде върви. Има леки подсмихвания на някои от народните представители, ако попадне примерно в техния избирателен район.
Видях, че господин Миков много се зарадва на първите два лота, защото бяха във Видинския район. И всеки друг може да се зарадва за неговия избирателен район, но в това няма никаква стратегия. (Реплика на народния представител Борислав Великов.) А и господин Великов се радва за Монтана. Това какво е?! Планомерна стопанска политика?! Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Нямах намерение да се изказвам, но видях много народни представители зарадвани, а най-важното е, че много хора ще пътуват по нови пътища, когато се реализира този заем.
Въпреки опита да се каже, че няма спекулация, спекулация има, господин Методиев. Защото в момента обсъждаме решение за даване на мандат. Сроковете, другите конкретни неща ще бъдат в договора, който ще се сключи, и тогава той пак ще дойде за ратификация в Народното събрание.
Казвате, че няма стратегическа цел. Има стратегическа цел. Райони, които дълги години бяха оставени на саморазвитие и бяха концентрирани средствата за изграждане на пътна и друга инфраструктура, не само на пътна, тези райони днес са заложени като стратегически цели на правителството. Пътищата, за които се споменава в моя район: Видин – Кулата, Видин – Брегово, отварят България към двата гранично контролно-пропускателни пункта, защото когато има Дунав-мост, отварянето в посока запад ще насочи товарите от Южна Сърбия през Дунав-мост към Русия и нагоре към Букурещ. Това не е подбрано случайно. Не защото в един или друг район има един или друг народен представител. Това е направено, за да се оползотвори геостратегическото място на България на Балканите. И много ясно е, ако човек вземе картата и види за къде става въпрос, ще се разбере за какво иде реч.
Това, че има нещо пропуснато. Ще видите другите ратификации, ще видите другите проекти, защото не е тайна, че години наред концентрацията беше от София на юг към Турция и Изтока. Там се хвърляха инвестициите. Сега трябва да се отворим нагоре към Европа и вътрешната инфраструктура на страната да се върже. И ако погледнете картата, ще видите много добре колко е нужно на България това, защото растежът на брутния продукт води до повече транспорт. Повече транспорт иска повече инфраструктура. Инвестициите, които в последните години са дошли, генерират този растеж. Без такава инфраструктура България не може да бъде достоен член на Европа. Явно опозиционното черногледство и спекулациите – всъщност Вие казахте, че сте против това, разбираемо е - няма да спрат правителството и управляващата коалиция да реализират тази модернизация на страната. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Методиев, имате право на реплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Миков, репликата ми естествено е към Вас. Стратегическият път на България – този, който може да кажем, че е и геополитически, не е отпреди пет, не е отпреди петнадесет години, от по-отдавна е, и свързва фактически по най-късия път София с Белград.
С цялото ми уважение към Вас персонално и към вашата област, Видин не е голямата геополитическа стратегическа област на страната, защото важният път, през който човек може да се движи най-бързо, това е да стигне до Ниш и Пирот. Тази отсечка е старата отсечка на геополитическата стратегия на България.
Ще си позволя да ви дам един пример от българската история. Когато Стамболов пуска жп мрежата от Белград до Пловдив, в София се празнува голяма геополитическа победа, защото България е обърнала своя транспортен коридор именно към центъра на Европа.
Съгласен съм – и тук изобщо не Ви противореча – че като се оправи пътната инфраструктура горе, в северозападната част на България, около Видин, наистина ще може да се влиза по-лесно в Румъния и Сърбия. От тази гледна точка това нещо е разумно. Аз него не съм го оспорвал. Като казвам, че липсва стратегия, говоря за цялата транспортна мрежа, а не за конкретен пример, който Вие дадохте. И отново Ви опонирам, че в случая изобщо не става дума за спекула. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Методиев, южната дъга на София е част от тази стратегия. Връзката Видин – Петрич, изграждането на път Е 79 и придаването му на европейска скорост, европейски параметри, е част от тази стратегия. Всичко това се сглобява, когато се вземе картата и се насложат всичките тези проекти, част от които вече са реализирани, част от които трябва да доведат до модернизиране на инфраструктурата на България. Средствата там ще бъдат и от европейските пари – от програмите за регионално развитие, ще бъдат и от заеми, ще бъдат включително и от публично-частно партньорство, ще бъдат и от държавния бюджет. Когато всички те се насложат, ще се види как се променя в къси срокове пътната карта на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение? Ако има, думата ще им бъде дадена след почивката, а ако няма, ще преминем към гласуване. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на този проект за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 91, против 4, въздържали се 5.
Решението е прието.
Както съобщих, решенията се приемат само на едно гласуване.
Уважаеми народни представители, сега е 11,03 ч. Следователно почивката ще бъде до 11,33 ч.
Съобщение:
Представителна експозиция на Градската художествена галерия – гр. Пазарджик, под надслов “Деятели на българската култура и духовност в миналото и сега” ще бъде открита в Клуба на народния представител от 11,00 ч. Който желае, може оттук да отиде и да види тази изложба.
След почивката продължаваме с това, което ни бе предложено – ратификация, законопроект за ратифициране на споразумението относно петролопровода “Бургас – Александруполис”, за петролопроводите между Албания, България и Македония и за ратифициране на изменението на договора относно автомагистрала “Тракия”.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието.
От името на парламентарна група има думата господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Ще прочета Декларация на Парламентарната група на Демократи за силна България за честването на 60 години от създаването на разузнаването на Държавна сигурност:
“Под патронажа на президента Георги Първанов на 22 май т.г. се готвят тържества по случай 60 години от създаването на външното разузнаване на зловещата Държавна сигурност на комунистическия режим. Този репресивен орган е създаден през 1947 г. по съветски образец да слугува на КГБ, студената война с демократичните страни; да преследва спасилите се в чужбина от комунистическия терор емигранти, хората, които са споделяли демократични ценности и свободи; да отстранява противниците на тоталитарния режим като писателя Георги Марков и да разбива съдбите на хиляди семейства на емигранти; да създаде огромен външен дълг на българските данъкоплатци чрез изнасяне, а впоследствие заграбване на капиталите на задграничните дружества; да предаде българските интереси под диктата на Коминтерна и да потъпква родовата памет на стотици-хиляди българи.
Планираното честване на закритата през 1990 г. от самата Комунистическа партия Държавна сигурност е директен удар срещу съвременна демократична България – член на НАТО, и на Европейския съюз, и опит за реабилитация на престъпния комунистически режим. Това честване нарушава грубо законът, който обявява комунистическия режим в България за престъпен и противоречи на Резолюция 1481 от 2006 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за осъждане на тоталитарните комунистически режими.
Това честване е знак за недопустима близост на коалицията БСП-НДСВ-ДСП с режима на Путин и подкрепа на неговите опити за възстановяване руската сфера на влияние.
Демократи за силна България призоваваме поканените дипломати от страните-членки на Европейския съюз, и НАТО, обявени от същата Държавна сигурност за основни врагове, да бойкотират честването на срамната годишнина!
Демократи за силна България призоваваме всички български демократи да протестират срещу планираното публично връщане на Държавна сигурност на българската обществена сцена! Нека всички политически партии и неправителствени организации да дадем отпор на връщането на мракобесното минало!”
Благодаря. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към точка двадесет и първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ФИНАНСОВ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ “БЪЛГАРИЯ – ТРАНЗИТНИ ПЪТИЩА V”.
Ще направя едно съобщение – както поехме ангажимента по списъка от предишното решение за пътищата, сега ще бъде раздадено на всеки един, но само на присъстващите народни представители.
Има думата господин Велчев – заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение в пленарната зала по тази точка да бъдат допуснати господин Димчо Михалевски – зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, Стефан Сотиров – началник на Отдел “Европейски финансови инструменти” на Министерството на финансите, и госпожа Габриела Генчева – старши експерт в Дирекция “Външни финанси” на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Има ли някой народен представител, който да не е съгласен с допускането на предложените дами и господа - ако има и един против, няма да ги допуснем. Няма.
Моля, поканете ги в залата.
Имате думата, господин Велчев, за да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ:
“ДОКЛАД
по проект за Решение за даване на съгласие за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “България – Транзитни пътища V”
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 10.05.2007 г., се проведе дискусия за даване на съгласие за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на споменатия проект.
На заседанието присъстваха господин Милош Поцков – главен секретар на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, госпожа Боряна Долапчиева – директор на Дирекция “Кредити, бюджетни инвестиции и концесии” към Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, и госпожа Светлана Панова – началник на Отдел “Световна банка, МВФ и Г24” към Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Поцков.
Проектът включва пътни отсечки с обща дължина 1535 км с местоположение по основните транспортни коридори и главните пътища на Република България. С неговата реализация ще завърши модернизацията на ключовата пътна инфраструктура за връзки от национално, трансгранично и европейско значение за страната и ще се увеличи потенциалът на транспортната мрежа на Европейския съюз.
По оценка общата стойност на проекта възлиза на 705 млн. евро, като финансирането ще се осъществи, както следва:
- Заем от Европейската инвестиционна банка – 380 млн. евро;
- Национално съфинансиране – 325 млн. евро.
Заемът ще бъде преведен от банката до 31 декември 2011 г. на неповече от 12 транша. Всеки транш ще бъде в размер най-малко на 10 млн. евро или на еквивалента им, с изключение на последния транш.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 12 гласа “за”, без “против” и 3 гласа “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме проект за решение за даване на съгласие за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “България – Транзитни пътища V”. “
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на председателя на Комисията по транспорт и съобщения проф. Йордан Мирчев, за да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Това е една от следващите ратификации “Транзитни пътища V”, която включва рехабилитация на 1517 км пътища и изграждане на 18 км обходни пътища около големите населени места – общо 1535 км. Списъкът е неразделна част от заемното споразумение, така че всеки може да го види в материалите, които са му раздадени.
Комисията, както и в проекта за решение по предишната ратификация с 13 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме проект за решение за даване на съгласие за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “България – Транзитни пътища V”.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Мирчев, тук има ли пак подобен списък, както по предишния проект за решение?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има го приложен, заедно с проекта за решение за заемното споразумение, който е раздаден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по този проект за решение.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, колеги, ще бъда съвсем кратък дотолкова, доколкото това, което казах при предишния заем, важи изцяло и за този. Но аз си направих труда да сметна каква ще бъде загубата на България за една година. Ако приемем, че инфлацията е 5% на лева, защото горе-долу в тези граници – около 5%, върви годишната инфлация, от това, че ние не използваме милиард и 300 млн. лв., които стоят във фискалния резерв, ще губим 65 млн. лв. годишно от инфлацията. От лихвата върху тези милиард и 300 млн. лв., които ще използваме – това е сумата на двата заема, ще губим 35 млн. лв. годишно. Тоест загубите ще бъдат 100 млн. лв. годишно, или това прави около 7% де факто лихва - това, което ще плати българският гражданин на годишна основа върху това, че не използваме българските пари и взимаме заем. Седем процента! Вие говорите за либор, който е около 2,75. Само че, като сметнете, общо се получава 7%. Това са процентите на търговските банки.
Въпросът ми отново е: има ли смисъл да плащаме и може ли да бъде ефективен подобен тип заем от икономическа гледна точка или не? Моят отговор е: категорично не, защото ние имаме ресурс да го направим. Парите във фискалния резерв се обезценяват с инфлацията, след като стоят затворени там. Заемът, който взимаме, има лихва. Този заем ще ни струва 100 млн. лв. годишно, при положение че това можем да си го спестим.
Помислете, аз ви предлагам да гласувате „против” даването на съгласие за сключване на споразумение за водене на преговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този проект за решение? Няма желаещи.
Следователно дискусията е приключила.
Решението ще бъде гласувано утре сутринта, след регистрацията, тоест от 9,00 часа.

Следващата точка от програмата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГРЪЦКАТА РЕПУБЛИКА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В СТРОИТЕЛСТВОТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ПЕТРОЛОПРОВОДА БУРГАС-АЛЕКСАНДРУПОЛИС.
Вносител – Министерският съвет.
Заповядайте за процедура, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пристъпваме към разглеждане на една точка, която е изключително важна. Тя е свързана с въпроси за геополитическото развитие на България и за това, което прави правителството да обвързва България енергийно с Русия. Именно затова дебатът по този въпрос, според нас, от ДСБ, трябва да бъде проведен много сериозно. Трябва да присъстват максимално много народни представители в залата, трябва да има пряко предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия и трябва да присъства представител на правителството, който е пряко отговорен за това, което ще се разисква. Тъй като пряко отговорният министър Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, който има голям принос за това, което сега ще ни се предложи да дебатираме в пленарната зала, след корупционни сигнали си взе отпуск, за да агитира за БСП в кампанията, научихме, че министър-председателят Сергей Станишев поема дейността на министър Овчаров в областта на енергетиката.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Настояваме министър-председателят Станишев като отговорен за енергетиката и икономиката в правителството да се яви в Народното събрание и да участва в разискванията на този толкова важен законопроект. Несериозно е отсъствието му тук. След като няма ресорен министър, министър-председателят ще изпълни тази задача и ще отговаря на всички въпроси, и ще ни представи внесения законопроект. Още повече това да го направи по време на пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио, защото опитите ви пак да се прави всичко на тъмно може и да успяват, но българските граждани достатъчно добре разбират, че подобно поведение е безотговорно. Това са процедурите, които направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Те бяха две – първата е да се покани министър-председателят да присъства при разискването на тази точка. Второ – разискванията да бъдат предавани пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Има ли обратни процедурни предложения на тези, които чухте, преди да направя коментар? Няма обратно процедурно предложение или становище по тези процедурни предложения.
По първото процедурно предложение – за покана на министър-председателя. Моля да бъде информиран кабинета на министър-председателя, че е направено искане за присъствието му в пленарната зала. Това да стане по телефона и сега.
По второто процедурно предложение – за прякото предаване. Госпожо Михайлова, разбирам Вашето желание, но няма как да подложа на гласуване Вашето процедурно предложение, тъй като преди 20 минути направихме регистрация и се оказа, че няма кворум.
Затова, за да видим има ли в момента кворум, моля народните представители да се регистрират, но само със своите карти. Ако има кворум, ще поставя на гласуване процедурното предложение на госпожа Михайлова.
Моля народните представители да се регистрират. Пускам звуков сигнал. Народните представители, които са извън залата, да заповядат. Отново ще изчакам, както е по правилника, 30 секунди.
Тридесет и една, тридесет и две, тридесет и три секунди, тоест мина времето по правилника, а на таблото, както виждате, имаме 63 регистрирани народни представители. Следователно нямаме кворум.
Нямам възможност да поставя на гласуване процедурното Ви предложение. (Реплики в ДСБ. Народни представители искат думата за процедура.)
Чакайте, пет човека вдигнаха ръка.
Най-напред давам думата на господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин председателю, правя процедура по начина на водене на заседанието. Вие сте прав дотолкова, доколкото преди 20 мин. нямаше кворум в пленарната зала. В този именно, тогавашен момент, имаше предложение за поканване в пленарната зала на отговорно лице – заместник-министър, по повод на „Транзитни пътища V”. Тъй като не можеше да се гласува това предложение, Вие отправихте въпрос към залата: има ли някой, който да възрази, който е против? Тъй като нямаше такъв, по подразбиране се прие и заместник-министърът влезе в пленарната зала.
Сега ситуацията се повтаря. Госпожа Михайлова предложи да има пряко предаване по телевизията. Вие отправихте въпрос дали има някой, който да е против. Никой от народните представители не е против. За да има единство във воденето на заседанието, още повече, че се води от един и същ председател, трябва по подразбиране да се приеме, че залата е съгласна да се предава по телевизията. В противен случай, господин председател, Вие работите с два аршина в зависимост от два конкретни случая, за които по процедура се изисква гласуване, но тъй като няма кворум, може със съгласието на залата да се приеме съответното решение.
Затова, господин председател, моля да бъдете последователен и да се разпоредите за директно предаване на заседанието по тази точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, според мен няма двоен аршин. Едно е прякото предаване по телевизията, съвсем друго е присъствието на представител на изпълнителната власт. (Шум и реплики от ДСБ.)
Разберете ме, но не мога лично да постановя пряко предаване.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Нямаше никой против.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Прекратете заседанието, като няма кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След Четвъртата промяна на Конституцията, кворумът се извършва в два случая: сутрин, преди откриването на заседанието, и второ – преди гласуване. При разискванията, колко пъти съм повтарял, не е необходимо да има кворум. Затова се направи Четвъртата поправка.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Преди гласуването нямаше кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, имате думата.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин Корнезов, обръщам се към Вас, Вие сте в правото си при гледането на такива важни точки, при които в залата явно няма достатъчно хора, за да бъде проведен дебат, или да прекратите заседанието, или да преминете към други точки, които не са от такава значимост. За мен по въпроса с телевизионното излъчване, което е на втори план, няма смисъл да се влиза в дебат.
След като втора седмица вече настояваме министър-председателят да се яви в Народното събрание и даде информация за разговорите, които са проведени в Русия, за виждането по тези въпроси, за енергийната зависимост на България, има ли правителството визия, има ли стратегия, сега да се провежда този дебат при петдесетина души в парламента е недопустимо.
От името на Парламентарната група на ОДС Ви призовавам да прекратите това заседание, или да не се разглеждат тези точки. Ако има друга точка от дневния ред, която не е от такава значимост, да се премине към нея. (Шум и реплики.) Ако няма, прекратете заседанието. Недопустимо е! Господин Станишев, вместо да прави кампания с държавни средства, да дойде в парламента и да даде отговор по тези въпроси. Ние няма да участваме в този дебат по този начин и в такива гласувания.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Предложи друга точка.
ИВАН СОТИРОВ: Не е моя работа аз да предлагам друга точка. В началото на заседанието ние предложихме няколко точки, които вие отхвърлихте. Не може такива спогодби, които са изключително важни за геополитическото развитие на страната, да се гледат по този начин. Още повече, че вече втора седмица настояваме господин Станишев да се яви тук. Ако вие правите параван за неговите действия, ние няма да участваме в този фарс.
Така че, господин председател, моето предложение е да прекратите заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямам основание да прекратя заседанието. Но моето решение като председател е: отлагам разискванията по тази точка. (Ръкопляскания.) Утре сутринта, когато има кворум, ще бъде поставено на гласуване предложението за пряко предаване. (Шум и реплики от ДСБ.) За тази точка ми е поставен въпросът. Макар и пряко да не ми дава право правилникът, след като толкова е спорен въпросът, в края на краищата няма да се разисква.
Отлагам разискванията за утре сутринта. Като има кворум, да мога да поставя на гласуване това, което ни се предлага.
Следващата точка е Законопроект за ратифициране на Тристранната конвенция относно трансбалканската система петролопроводи между Република Албания, Република България и Република Македония.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ, от място): Ситуацията е същата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, същата. (Шум и реплики от залата.)
И тук ли има толкова спор? Или можем да разглеждаме, без да гласуваме?
И сега, като дойде автомагистрала „Тракия”? (Смях в залата.)
Виждам бурни реакции в пленарната зала.
И тези две точки оставям за утре. (Ръкопляскания от ОДС и ДСБ.) Не ми ръкопляскайте. Не искам овации.
Моля да се покани представител на изпълнителната власт.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Как всички точки за утре?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами кажете как да се гласува? Защо ги няма народните представители? (Шум и реплики от залата.)
За процедура думата има господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаеми господин председател, смятам, че парламентът прие дневен ред. Нямаме никакво основание да отлагаме Законопроекта за ратификация на Споразумението с Руската федерация за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас-Александруполис. Той е разработен по времето на господин Иван Костов и ни е предложен сега. Дейно участие са взели господин Чачев, господин Иван Иванов, включително и госпожа Михайлова. Също така и за Тристранната конвенция относно трансбалканската система.
Колеги, ако имаме проблеми по отношение на това дали може да се предава пряко приемането на законопроектите, ратификациите, моля подложете на гласуване. (Шум и реплики от залата.) Ако нямаме кворум, да продължим с разискванията, така както направихме промените в Конституцията, господин председател.
Ситуацията в парламента и утре ще е същата, защото няма откъде да докараме 240 народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз вече съобщих своето решение.
Има съществени искания за гласувания, макар и по процедура. След като не мога да ги поставя на гласуване, трябва залата да реши, а не половин зала от 63 народни представители, тоест една трета. Опитах се два-три пъти да направя регистрация. Регистрират се 63 души.
Да преминем към следващата точка, за да свършим днес работа, а това е второ четене на Законопроекта за медицинските изделия. (Шум и реплики от залата.)
Господин Илиевски, имате думата за процедура от името на парламентарна група.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): От името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Почивка до 12,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да съобщим на народните представители, тъй като се постави въпросът от госпожа Михайлова – министър-председателят на България господин Сергей Станишев е извън София, в Добрич и поради тази причина не може да присъства на пленарното заседание. Правя го като съобщение.
Заповядайте, госпожо Манолова, за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, това, че сме в навечерието на избори, не означава, че парламентът трябва да изостави своята непосредствена работа. След като изобщо сме приели да работим през тази седмица, нека да го правим така, както следва и по програмата, която приехме миналата седмица и днес актуализирахме. Настоявам да минем към т. 19, както гласувахме тази сутрин, и да вървим по дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност т. 19 и 20 даже ги гласувахме, т. 21 я оставихме за гласуване утре сутринта. А сега започнахме с т. 22 „Законопроект за ратифициране на Споразумение между правителството на Руската федерация и правителствата на България и Гърция за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас-Александруполис”. По другите точки – 23 и 24 съобщих решението си.
Все пак е направено процедурно предложение да преминем към т. 22.
Имате обратно процедурно предложение, господин Иванов? Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слава Богу, води се експресна стенограма на заседанието на Народното събрание. Искам да съобщя на госпожа Мая Манолова, че т. 19, за която тя пледира да се разглежда, беше разгледана в нейно отсъствие, както и на по-голямата част от Коалиция за България! (Реплики от КБ.)
Точки 20 и 21 - също. След това след оживен дебат по процедурни въпроси, господин председателю, искам да припомня Вашето собствено решение - Вие заявихте от председателския пулт, че се отлагат разискванията по т. 22, 23 и 24. Това е направено в рамките на днешното заседание! Това е решение на председателя на заседанието. Поради това, че в залата нямаше кворум, то не може да бъде и гласувано.
Питам, господин председателю, възможно ли е Вие преди половин час да кажете, че се отлагат тези три точки, а сега изведнъж да започне разглеждането на тези точки?
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Възможно е!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: За мен в рамките на днешното заседание, ако се следва нормалната логика на ръководене на заседания в българския парламент, ако все още има такава логика, т. 22, 23 и 24 са отложени за утре – заседанието в четвъртък сутринта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Макар че има процедурно предложение и обратно процедурно предложение, заповядайте за процедура в тази насока и ще преценим как да постъпим.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Предложението на госпожа Михайлова може само да бъде гласувано, за да влезе .... Но преди това трябва да се види кворумът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Господин председател, благодаря на господин Иван Иванов, че е така паметлив, но оттам нататък трябваше да продължи да помни това, което все пак излязох и казах на тази трибуна. Моето предложение е да нямаме отлагане на т. 22, 23 и 24 - това, което направих преди почивката. Така че Вие, господин Иванов, не можете да обвините председателя в момента, че е отменил т. 22 и 23. Слава Богу, наистина има експресна стенограма. Ако искате, вземете и я прочетете. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Затова в момента госпожа Мая Манолова прави процедурно предложение, допълвайки моето предложение да продължим по този дневен ред, който сме приели сутринта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, има направени съществени процедурни предложения, едно от които е за пряко предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия от госпожа Михайлова, което може да бъде решено само и единствено от пленарната зала чрез гласуване.
Следователно, за да сме наясно всички в тази зала, правя поименна проверка. Ако има кворум, тогава ще преминем към гласуванията, които предстоят. Ако няма кворум, ще продължим нашата работа със Закона за медицинските изделия.
За да няма недоумения – един гласувал с една карта, друг гласувал с друга карта при проверка на кворума.
Александър Владимиров Радославов - отсъства
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Альоша Маков Даков - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - отсъства
Господин Иванов, колко ги изкарахте? (Реплики от ДСБ.)
Ще видим накрая, спокойно. По-спокойно, колеги, всичко ще бъде наред! (Реплики.)
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Ася Величкова Михайлова - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Опозицията напусна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Николов Боев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Иванов Българинов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Янчев Ноев - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - отсъства
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - отсъства
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - отсъства
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - тук
Даут Идриз Осман - отсъства
Деница Ивайлова Димитрова - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Кинов Стоянов - отсъства
Димитър Николов Гъндев - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - тук
Донка Иванова Михайлова - отсъства
Дончо Стефанов Цончев - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгений Спасов Иванов - тук
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елеонора Николаева Николова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Емил Константинов Георгиев - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Жори Йорданов Алексиев - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - отсъства
Иван Георгиев Сотиров - отсъства
Иван Георгиев Стаматов - отсъства
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Петров Сеферов - тук
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - тук
Илияна Малинова Йотова - отсъства
Илкер Ахмедов Мустафов - отсъства
Илко Димитров Димитров - тук
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петков Йорданов - тук
Йордан Петров Величков - отсъства
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - тук
Константин Стефанов Димитров - отсъства
Коста Димитров Цонев - отсъства
Костадин Александров Кобаков - отсъства
Костадин Стоянов Паскалев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Любенов Дилов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Василева Капон - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Станчева Вълканова - отсъства
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Маруся Иванова Любчева - отсъства
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - отсъства
Милен Емилов Велчев - тук
Мима Тодорова Василева - отсъства
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - отсъства
Митко Иванов Димитров - отсъства
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - тук
Младен Петров Червеняков - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Ненко Викторов Темелков - отсъства
Нено Ненов Димов - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Николай Аврамов Свинаров - отсъства
Николай Боянов Михайлов - отсъства
Николай Георгиев Камов - тук
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Павел Михайлов Чернев - тук
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Кирилов Берон - отсъства
Петър Станиславов Манолов - отсъства
Петър Стефанов Стоянов - отсъства
Петя Илиева Гегова - тук
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - отсъства
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Рейхан Ибадула Аблеким - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росен Златанов Владимиров - тук
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - тук
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - отсъства
Румен Иванов Такоров - отсъства
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светослав Христов Малинов - отсъства
Силвия Николаева Алексиева - отсъства
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Сияна Атанасова Фудулова - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - тук
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - отсъства
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стоян Витанов Витанов - отсъства
Стоян Проданов Иванов - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Тодор Михайлов Кумчев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тодор Николов Батилов - отсъства
Тома Янков Томов - тук
Трифон Димитров Митев - тук
Фатме Муса Илияз - отсъства
Фидел Димитров Беев - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов - отсъства
Филиз Хакъева Хюсменова - отсъства
Филип Димитров Димитров - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христина Христова Велчева - тук
Христо Боянов Величков - тук
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юксел Али Хатиб - отсъства
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Юсеин Аптула Джемил - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - отсъства
Яни Димитров Янев - отсъства
Янко Александров Янков - тук
Ясен Георгиев Янев - тук
Ясен Димитров Попвасилев - отсъства
Ясен Стоянов Пенчев - отсъства
Уважаеми народни представители, от поименната проверка се оказа, че в залата има 91 народни представители – няма необходимият кворум. Следователно, не мога да поставя на гласуване направените процедурни предложения. (Шум и реплики в залата.)
Преминаваме към второ четене на Законопроекта за медицинските изделия. Кой ще докладва? (Реплики.)
Това е положението – не мога да поставя на гласуване тези неща. Няма кворум – това го обявих и десет пъти го казвам. Ще се предава ли по телевизията или няма да се предава – кажете как да го решим? (Шум и реплики в залата.)
И да има кворум, ще го поставя на гласуване, и това е.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Има дневен ред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега – второ четене на Законопроекта за медицинските изделия, а утре сутринта – има ли кворум при регистрацията, ще продължим с тези три точки – 22, 23 и 24. (Реплики.)
Заповядайте за процедура, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, не мога да разбера възможно ли е да се правят процедурни предложения и да не се гласуват. Щом няма кворум, не може да има заседание на Народното събрание. След като процедурни предложения не могат да се гласуват, тогава за какво сме тук?!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): За разисквания!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Какво разискване? Как ще сменяме точките? Няма маловажни точки, няма важни точки – всички точки в програмата на Народното събрание са важни. Не можем да отлагаме едни точки и да започнем разглеждането на други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, каква Ви е процедурата?
СТАНЧО ТОДОРОВ: Моята процедура е да прекратим заседанието на Народното събрание, тъй като няма кворум и не могат да се правят процедурни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Още веднъж обяснявам, че Четвъртата поправка на Конституцията позволява да има разисквания в Народното събрание без наличието на кворум. Кворумът е необходим при две условия, още веднъж повтарям – само при откриване на заседанието – това, което правим като регистрация в 9,00 ч., и при гласувания. Преди гласуване трябва да има регистрация, за да сме се убедили, че има необходимия кворум, т.е. над 121 народни представители, за да се премине към гласуване.
В конкретния случай не мога да премина към гласуване, тъй като няма кворум, затова преминаваме към следващата точка в дневния ред – второ четене на Законопроекта за медицинските изделия. Кой ще докладва чл. 108? (Шум и реплики в залата.)
За процедура, заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Моето уважение към Вас като най-големия юрист може би, присъстващ в тази зала, но веднъж завинаги трябва да изчистим този проблем. Ами, примерно, сега аз, ако поискам предаване по телевизията по Законопроекта за медицинските изделия, тогава какво правим?
Затова, уважаеми председателю, мисля, че и Вие като водещ и като председател, не можете да промените приетия дневен ред на Народното събрание по разискванията.
В приетия дневен ред е наред т. 22. Нека този законопроект да бъде предложен на залата за разисквания, а кога ще се гласува – вече промяната на Конституцията мисля, че беше чл. 4, ни дава право, когато има кворум в тази зала да стане това. Така че ще Ви помоля да ми дадете възможност по т. 22 да прочета доклада за ратифициране на Споразумението за петролопровода Бургас-Александруполис и да си вървим след това по точките – т. 23 и т.н. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тъй като има съмнения и двоумения или спорни моменти около тълкуването на правилника, аз казах своето категорично становище, ще помоля председателя на българския парламент господин Пирински да продължи да води заседанието и както реши председателят и, разбира се, залата, ако има гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители, съгласно гласуванията от началото на деня, действително на дневен ред е т. 22.
Направено е предложение за пряко предаване, което не може да бъде гласувано, поради отсъствието на необходимия брой народни представители, за да се гласува в залата.
Моето разбиране е следното: в началото на пленарния ден бяха направени предложения за пренареждане на точките от програмата за седмицата с няколко ратификации, с които да продължим. Следваше да е ясно, че тези въпроси са от особен интерес за обществото, от особена важност за страната и след като се правят тези предложения за тези дискусии, трябваше да има готовност за пълноценно участие и на парламентарните групи, и на представителите на правителството, на членове на Министерския съвет, които достатъчно отговорно да участват в тази дискусия. И, разбира се, можеше да се очаква, че ще има интерес към пряко предаване на заседанието и да се прецени още в началото на деня дали да се направи такова предложение или не.
Сега сме изправени пред процедурното положение да имаме гласувана точка, да е започната дискусията, да е направена поименна проверка, която показва, че отсъства необходимият брой депутати за вземане на решения и въпросът е как да се процедира по-нататък.
От процедурна гледна точка безспорно е предложението на господин Аталай, което е процедурно обективно и вярно. Настояванията да се процедира по този начин имат своето процедурно основание.
По същество според мен те не са издържани, но процедурно аз не мога да ги отклоня, затова продължаваме с точка двадесет и втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГРЪЦКАТА РЕПУБЛИКА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В СТРОИТЕЛСТВОТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ПЕТРОЛОПРОВОДА БУРГАС-АЛЕКСАНДРУПОЛИС.
Имате думата, господин Аталай. (Шум и реплики в залата.)
Не, заседанието не се закрива. Няма как и да решите да го закриете, защото не може да се гласува такова решение. (Реплики.)
Че не може да се гласува предложението за пряко предаване, господин Тодоров, това казах! Няма кворум, не може да се гласува. Дискусията продължава. (Шум и реплики в залата.)
Господин Аталай, има възражение на процедурна основа.
Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата за процедура.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, процедурата ми е по начина на водене.
Доста странно в момента предприехте действия, в които практически сам решавате какво да направи или да не направи залата.
Когато се поиска процедура за разглеждане на един законопроект при режим на пряко предаване по българските медии или не, никъде не е казано в правилника, че трябва да се прави, когато се разглежда дневният ред. Винаги практиката на парламента е била за това дали да има пряко предаване, дали да има присъствие и кой да присъства от страна на изпълнителната власт, процедурните предложения се правят, когато се стигне до точката от дневния ред, защото не се знае точно в кой момент ще се пристъпи към това разискване. Именно затова ние направихме процедурите, когато се стигна до тази точка в дневния ред. Това, че в залата няма кворум, това, че при проверка на кворум два пъти – веднъж поименна, предишния път – преди гласуване показва, че няма кворум в залата, единственото логично действие по силата и на Конституцията, и на правилника е да се прекрати въобще заседанието на Народното събрание, а не председателят сам да решава дали ще има или няма да има пряко предаване и дали ще присъства представител на изпълнителната власт.
Скандално е при гледането на тази точка от дневния ред да няма представител на правителството! Скандално е! Вие самите, господин председател, и вашата политическа сила сте поставяли този въпрос многократно. И трите точки от дневния ред са точки от изключителен интерес и изключително важни за развитието на България оттук нататък.
Въпросът за автомагистрала “Тракия”, която е една от тези точки, е въпрос вече на два парламента. Това, което се прави днес тук, в тази зала, разбира се през процедури, които вие можете като мнозинство и като водещи заседанието да направите, както желаете, нарушавайки правовия ред, обаче не е нищо друго освен на тъмно скрепяване на корупционната практика на тази тройна коалиция. И вие от БСП, които протестирахте срещу автомагистрала “Тракия” сега сте готови на тъмно да сключите сделката, за да си прокарат път руските интереси и да оправдаете министър Овчаров, който е затънал в тази история.
Затова, господин председател, обръщам се към Вас: прекратете заседанието или да преминем към точки, за които няма процедурни предложения, които трябва да бъдат гласувани от пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Михайлова, сама съзнавате, че възражението Ви е неоснователно по следните причини: по чл. 38, ал. 2 пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на пленарни заседания се излъчва по решение на Народното събрание. В момента няма необходимият кворум за вземане на решения.
По Конституцията, която Вие ме насочихте да прилагам, не е необходимо във всеки момент в Народното събрание да има кворум за вземане на решения. Вземат се решения в определен момент. (Шум и реплики в залата.)
Не, господин Иванов! Напълно безпочвени са възраженията Ви!
В началото на днешното пленарно заседание беше гласуван дневен ред. Този дневен ред е валиден до 14,00 ч., а Вашето предложение за пряко предаване няма как да бъде гласувано.
Нямам никакво основание да прекъсна заседанието.
Имате думата, господин Аталай. (Шум и реплики в залата.)
Дал съм вече думата на господин Аталай. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, апелирам ви да се съсредоточите върху законопроекта, защото емоциите няма да ни помогнат!
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 702-02-18 за ратифициране на Споразумението между Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас-Александруполис, внесен от Министерския съвет на 24 април 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 май 2007 г., Комисията по енергетика обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект № 702-02-18 за ратифициране на Споразумението между Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас-Александруполис.
Мотивите на вносителя бяха представени от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Калин Рогачев.
Споразумението е подписано от представителите на Руската федерация, Република България и Гръцката република на 15 март т.г. в Атина. То регламентира основните принципи за развитието на проекта и експлоатацията на петролопровода.
Проектът за изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис е един от приоритетните енергийни инфраструктурни проекти на Република България с регионално и европейско значение. Неговата реализация ще доведе до повишаване на ролята и значението на България в региона от геополитическа гледна точка.
Нефтопроводът ще бъде с дължина около 280 км и трасето му ще преминава през териториите на Република България (155 км) и Република Гърция (125 км). Размерът на очакваната инвестиция за изграждането му е около 700 млн. щатски долара, при капацитет на транзита от 35 до 50 млн. тона суров петрол годишно.
Един от важните икономически ефекти за страната от изграждането на петролопровода е очакваното ангажиране на български фирми в строителството на територията на България.
В дискусията по законопроекта народният представител Иван Иванов постави следните въпроси:
1. Предвиждат ли се количества от доставения петрол за нуждите на България?
2. Има ли гаранции за таксите, които българската държава ще получава?
3. Има ли гаранции за българската работна сила, която ще бъде използвана по поддръжка и експлоатация на петролопроводите след неговото завършване?
4. Какъв е броят на терминалите и съществува ли вариант за наличие на трети, по-малък, който ще захранва „Лукойл” и складовете на Държавния резерв за течни горива?
5. Какъв ще бъде типът и обслужването на терминалите – наземни съоръжения, пристанищни, или ще бъдат в открито море и каква ще бъде връзката им с петролопровода?
6. Как се съвместява този проект с петролопровода Констанца – Триест, който минава през пет страни – споразумението, което беше подписано преди месец, за което официални представители на Европейския съюз заявиха, че този петролопровод е приоритетен за Европейския съюз?
7. Кога ще бъде извършен ОВОС на трасетата на двата петролопровода?
8. Как във времето се разполагат процедурите за реализация на двата проекта и ясни ли са схемите за финансиране?
9. Към текста за определяне на „Транснефт” за оператор на петролопровода и определените му четири основни функции е добавен текстът „без да се ограничава до тях”. Това означава ли, че операторът може да получи и други права, които не са в интерес на българската държава?
10. Защо споразумението е сключено за неопределен срок, когато строителството би трябвало да завърши в период от 18 месеца?
Народният представител Минчо Христов постави въпроси, свързани с икономическите ползи за държавата и частните инвеститори, покриването на косвените щети за българския туризъм от евентуални разливи и гаранциите за пълното натоварване на капацитета на този петролопровод, както и на другия Бургас – Вльора.
На поставените въпроси заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Калин Рогачев даде следните отговори:
1. Относно възможността част от количествата петрол да остават за България. В споразумението не се коментира въпросът с консуматорите на транзитния петрол, но няма проблеми за България да изкупува количества петрол при преноса по този нефтопровод.
2. Относно гаранциите за таксите. Към настоящия момент има само предварителни изчисления, които са 1 щатски долар на 100 км дължина на 1 тон петрол. Окончателни нива на тези такси ще бъдат определени на по-късен етап.
3. Относно гаранциите за ангажиране на българската работна сила. Въпросът със строителството не стои, като отсега е ясно, че то ще бъде от български фирми на българска територия и от гръцки фирми на гръцка територия.
4. За вида на терминалите, техния тип и връзки. Към настоящия момент не може да каже какви ще са типовете на товаро-разтоварните платформи. Типът на терминалите ще бъде предложен от Международната проектна компания, която предстои да се основе. Връзката ще бъде с тръба по дъното, която ще бъде съгласувана с всички инстанции, като се предвижда тя да стига до специален терминал в близост до Нефтохимическия комбинат.
5. Относно съвместимостта на този проект с този на проекта Констанца – Триест. От Европейската комисия разглеждат този проект като отделен и независим от други такива проекти в региона със свое специфично значение. Факт е, че този проект е приет добре и от Гърция – страна-членка на Европейския съюз, и страна в споразумението.
6. Относно доклада за ОВОС. Съгласно Закона за околната среда тази оценка се възлага от инвеститора и се представя пред съответните държавни органи. Към настоящия момент липсва основната страна в този процес – инвеститорът Международната проектна компания. След като тя бъде създадена, ще се проучат трасетата, ще се направят парцеларни планове, ще се направят съответните геодезически изследвания и ще се разработи и ОВОС.
7. Схемите за финансиране. Тъй като проектът е изцяло частен, схемите за финансиране ще бъдат избрани от Международната проектна компания. Държавата няма финансови ангажименти по този проект.
8. Определянето на „Транснефт” за оператор. „Транснефт” не е определен за оператор, а за диспечер, което е различно от оператор. Диспечер може да бъде само „Транснефт”, тъй като тази компания е монополист от руска страна в доставките на петрол за петролопровода.
9.Относно неограничения срок на споразумението. Споразумението е подписано за неограничен срок, защото то касае както строителството, което ще продължи 18 месеца, така и експлоатацията, за която срок не може да бъде определен.
10. По въпроса за приходите за България. Този въпрос окончателно ще бъде изяснен след подписване на транзитните споразумения и в тях ще бъде определена транзитната такса. Към настоящия момент таксата се очертава на ниво 1 долар на 1 км на 1 тон петрол.
11. Относно наличието на петрол за този и петролопровода Бургас - Вльора. По предварителни данни такива наличности в Руската федерация има, като в споразумението е предвидено, че разширенията за проектиране и строителство ще се издадат само при доказани количества за доставки поне за 35 години напред.
12. Относно разходите за покриване на евентуални екологични щети. Съгласно Закона за опазване на околната среда, операторът е този, който поема задължението за отстраняване на евентуално възникнали екологични щети. Никъде в споразумението не е посочено, че няма да се спазва нашето законодателство на наша територия.
Народният представител Рамадан Аталай изрази становище, че петролопроводът е важен и необходим за България енергиен инфраструктурен проект и предложи на членовете на комисията да подкрепят законопроекта.
След обсъждане на предложения законопроект бе проведено гласуване, като със 7 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се” Комисията по енергетика
РЕШИ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, внесен от Министерския съвет на 24 април 2007 г.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Сотиров, от името на парламентарна група.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Съюза на демократичните сили и от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили искам да изкажа нашите категорични възражения срещу фарса, който се разиграва днес в тази зала.
След като господин Корнезов постъпи принципно и уважи искането тези изключително важни точки от дневния ред да бъдат отложени за утре, за да може действително при един сериозен кворум в тази зала, при публично излъчване, да бъде проведен този дебат, защото решенията, които вземаме сега, са от изключителна значимост за държавата и предопределят развитието й за десетилетия напред. След като водещият на заседанието – господин Корнезов, взе решение да се отложат тези точки, той беше отстранен от господин Пирински от водене на заседанието, за да бъде изпълнено по брутален начин партийно поръчение – тук да бъдат приети на тъмно и бързо тези закони.
Не мога да приема и да допусна, че българският парламент се превръща в инструмент на правителството и че тук, наложено от тройната коалиция и вашето мнозинство – на БСП, НДСВ и ДПС, ние ще приемаме тези закони, само и само защото господин Станишев отиде да се отчете в Москва и пое ангажимент тези спогодби да бъдат изпълнени. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Тези спогодби са в ущърб на българския национален интерес. Вие превърнахте България в трафикантска зона. Погледнете как Турция защитава националния си интерес и дали допуска транзитно да преминават петролопроводи и газопроводи през нейната страна. Турция участва във всички проекти и държавата защитава своя национален интерес. Вие срещу комисиони, за които ще се изпобиете в тройната коалиция и в БСП, продавате българския национален интерес срещу жълти стотинки, продавате договори и спогодби, с които задължавате България, и поколения наред българите ще плащат тези неизгодни сделки.
Негативните ефекти от това, което днес вие ще приемете с вашето мнозинство в парламента, ще бъдат огромни. Приходите от тези спогодби по наши оценки са много по-малки от щетите, които ще бъдат нанесени върху българската екология. Българската страна би могла при едно договаряне, с оглед на защита на националния интерес, да постигне много по-добри параметри и действително да се подпишат едни изгодни договори.
Вие нямате никаква национална стратегия за гарантиране на нашата енергийна и геополитическа независимост, вие единствено сте водени от вашия интерес кой какви комисиони ще вземе от тези сделки. Затова е и кризата в правителството, затова и министър-председателят упорито отказва втора седмица да се яви пред парламента. Вие превърнахте парламента в един параван на безпомощността и корумпираността на това управление в страната, което вие излъчихте.
Затова ние категорично протестираме и няма да участваме в дебата по тези закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, нито председателят, нито някой от заместниците му могат самоволно да пренареждат дневния ред, гласуван от Народното събрание. Аз съм длъжен да следвам дневния ред, както е гласуван. Това и правя.
ИВАН СОТИРОВ (слизайки от трибуната): Вие отстранихте господин Корнезов. (Народният представител Нено Димов иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димов, има още доклади на комисии.
Кой ще представи доклада на Комисията по бюджет и финанси?
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място, обръща се към народния представител Михаил Миков): Вие гледайте към президента, който ви реди ново правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедура по воденето на заседанието? Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, не мога съвсем точно да си спомня, но чл. 40, ал. 4 или ал. 5 от правилника дават право на председателя в изключителни случаи да пренарежда дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, господин Димов. Сега ще Ви го прочета.
НЕНО ДИМОВ: Прочетете го и ще видите, че това важи за изключителни случаи. Днес имаше изключителен случай, господин председателю. Изключителният случай е, че 60 народни представители, а вече по-малко, трябваше да гледат геополитическото бъдеще на България. Разбрахме, че на заседанието на комисията е имало един заместник-министър. Не може един заместник-министър и 50 или 20 народни представители да определят геополитическото бъдеще на България. Това е моята процедура по воденето на заседанието – чл. 40, ал. 4 или ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще Ви прочета ал. 5: “Председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание. Това предложение се гласува.” Излишно е да спорим. Това е повече от ясно.
НЕНО ДИМОВ (встрани от микрофоните): Председателят го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димов, не може да бъде гласувано, защото няма кворум за гласуване. Впрочем основателен е упрекът, че ако опозицията желаеше да се стигне до гласуване, следваше да бъде в пленарната зала. Имаше нужда от още 30 души, за да има кворум от 120 души и да може да се премине към гласуване.
Има становище на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Велчев, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 3 май 2007 г., беше разгледан законопроектът за ратифициране на споменатото споразумение.
На заседанието присъстваха господин Калин Рогачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и господин Стефан Гунчев – началник на кабинета на министър Гагаузов.
Законопроектът беше представен от господин Рогачев.
Споразумението е подписано от представителите на Руската федерация, Република България и Гръцката република на 15 март 2007 г. в Атина.
Петролопроводът Бургас – Александруполис ще бъде с дължина около 280 км. Трасето ще преминава през територията на България и Гърция. Размерът на очакваната инвестиция за изграждането му е около 700 млн. щатски долара при капацитет на тръбата от 35 до 50 млн. т нефт годишно.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 6 гласа “за”, 4 гласа “против” и без “въздържали се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на споменатото споразумение.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има и доклад на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Владимиров, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК РОСЕН ВЛАДИМИРОВ: Уважаеми господин председател, колеги!
“ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект № 702-02-18 за ратифициране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, внесен от Министерския съвет на 24 април 2007 г.
На 2 май 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителствто на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис.
Мотивите на вносителя бяха представени от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Калин Рогачев.
Нефтопроводът Бургас – Александруполис ще бъде с дължина около 280 км. Трасето ще преминава през териториите на Република България (около 155 км) и Република Гърция (около 125 км). Размерът на очакваната инвестиция за изграждането му е около 700 млн. щатски долара при капацитет на тръбата от 35 млн. т до 50 млн. т нефт годишно.
Споразумението регламентира основните принципи за развитието на проекта и експлоатирането на нефтопровода.
Проектът за изграждане на петролопровода Бургас – Александруполис е един от приоритетните енергийни инфраструктурни проекти на Република България с регионално и европейско значение. Проектът следва да бъде разглеждан като част от енергийната инфраструктура между България и Гърция.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, подписано на 15 март 2007 г. в гр. Атина.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Преминаваме към изказвания. Имате думата.
За процедура има думата господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Следващата точка от дневния ред е свързана отново с голям инфраструктурен проект в областта на енергетиката. Което е още по-важно – става дума за един и същи район в страната, става дума за много общи неща, които свързват двата проекта. Струва ми се, че в доклада на водещата комисия беше споменато “Бургас – Вльора” като тема, по която е разисквано. Като член на Комисията по бюджет и финанси ще кажа, че когато се обсъждаха тези ратификации, в комисията по една или друга причина в изказванията се виждаше, че тези законопроекти са много свързани помежду си.
Господин председател, моята процедура е следната. Сега е 13,28 ч. Единственият начин да има реален дебат по тези, както сам подчертахте – много сериозни въпроси, е да дадете думата на комисиите и по следващата ратификация, за да може поне малко освен процедурата да се спази и приличието в нашата работа. Тук няма нито един представител на изпълнителната власт. Гледам в лявата страна на залата, в дъното, където обикновено са представителите на изпълнителната власт, в случая на вносителите. Целият сектор на правителството е празен. Това лесно се вижда. Моля да поканите тези хора, независимо на какво равнище те ще откликнат на Вашата покана – дали на равнище министър-председател, министри или заместник-министри, за да може да се чуе и тяхната дума. В крайна сметка към вносителите има много въпроси.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): На балкона има представител, но не може да влезе в пленарната зала.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, ако Вие имате желание, а донякъде да отговоря и на репликата на господин Миков, който обича непрекъснато да се обажда от залата, ако и той самият като водач на мнозинството има това желание, според мен това е някакъв шанс да се проведе реален дебат. Иначе ще започнем дебата в рамките на следващите пет минути, ще го приключим след двадесет и пет минути и ще го подновим утре по следващата точка. Аргументацията, нека да го кажа отсега, а тя е известна на тези, които са се занимавали с темата, ще се повтори. Мисля, че по този начин ще се загуби същественият смисъл на дебата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Уважаеми колеги, в тази обстановка в пленарната зала има основание да се постави въпросът за спазването на ал. 3 на чл. 67: „На първо гласуване законопроектът се разглежда след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя – в рамките на 10 минути, докладите на други комисии, на които той е бил разпределен.”
Доколкото вносителят отсъства от залата, не може да се изпълни условието на ал. 3, поради което има основание да се отложи разглеждането на тази и на следващата точка и да продължим със Законопроекта за медицинските изделия.
Разглежданата точка в момента е т. 22.
Следващата т. 23 е Законопроектът за ратифициране на Тристранната конвенция относно трансбалканската система.
Точка 24 е Законопроектът за магистрала „Тракия”.
И трите законопроекта трябва да бъдат представени отговорно в пленарната зала от вносителя – Министерския съвет. Всичко друго е неприложимо.
Уважаеми колеги, ако има някой, който да продължи докладването на второ четене на Законопроекта за медицинските изделия, моля да заповяда, иначе ще прекъснем днешното заседание. Не виждам представител, който да докладва.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,33 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Силвия Стойчева
Станчо Тодоров