Председателствал: председателят Георги Пирински


Секретари: Силвия Стойчева и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители, вчера Народното събрание реши в началото на заседанието днес първо да бъде поставено на разглеждане първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, след което да минем към Наказателнопроцесуалния кодекс.
Позволете ми по силата на чл. 40, ал. 5 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да направя предложение като нова точка в нашата седмична програма и като трета точка в днешния дневен ред да разгледаме и приемем решение за избиране на наблюдатели от Република България в Европейския парламент. Проектът за решение ви е раздаден.
Има ли други предложения? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 184 народни представители: за 184, против и въздържали се няма.
Позволете преди да преминем към точка първа от днешния дневен ред да направя следното съобщение, което засяга всички народни представители и законопроектите, които са пред вас. Съобщението е следното:
С оглед избирането на постоянните комисии на Народното събрание всички законопроекти, независимо от етапа на обсъждане, ще бъдат преразпределени на съответните постоянни комисии. Единственото изключение е Законопроектът за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, чиято трета, последна част предстои да бъде депозирана от Временната комисия по европейските въпроси за разглеждане в пленарната зала. Тоест законопроектите, които досега се движеха във временните комисии, ще бъдат преразпределени за довършване било на първо четене, било за изготвяне на доклад за второ четене вече в постоянните комисии.
Господин Божинов има процедурен въпрос. Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, процедурният ми въпрос е относно една дума от Вашето изказване. Вие казахте, че ще бъдат преразпределени законопроектите към постоянните комисии и след това ще може да се продължи легитимно да се работи по тях. Ако няма такъв непременно издаден акт за преразпределение, може ли работата автоматично да продължи от временната в постоянната комисия? Следобед имаме насрочено заседание например на Временната комисия по околната среда и водите, ще насрочим заседание на постоянната комисия и можем ли да продължим оттам, докъдето сме стигнали, без непременно да има Ваш акт за преразпределение или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други въпроси в тази връзка?
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, за днес е насрочено първото заседание на постоянната Комисия по европейска интеграция, където, освен да приемем своите правила за вътрешния ред, да организираме един семинар за всички нейни членове и наблюдатели за подготовката им за Европейския парламент, предвиждахме също и да довършим закона вече в рамките на реалната постоянна комисия. Така че може би би било по-добре, за да не свиквам и двете комисии, ако имате възможност, да преразпределите този закон на постоянната Комисия по евроинтеграция, за да я довършим следобед вече в новия формат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Папаризов.
Други въпроси? Не виждам.
Обръщам се към господин Божинов и към господин Папаризов. Да се уточним така: колегите от Правния отдел, които следят хода на дискусията, са на мнение, че няма никакъв проблем да се продължи в постоянните комисии с разглеждането на законопроектите, които сега са в ход в еднородните временни комисии. Но за избягване на всякакви съмнения, аз ще имам грижата преди следобедните заседания днес да има акт за пренасочване, ако такъв е необходим.

Преминаваме към първа точка от нашия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
Давам думата на господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да направя процедурно предложение за допускане в залата на представители на Министерството на транспорта, които да участват в обсъжданията. Става дума за Анелия Крушкова – зам.-министър, Николай Дочев – директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, Светлана Чаушева – директор на дирекция “Административно-правна” в Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, Красимира Стоянова – директор на дирекция “Правна” в Министерството на транспорта, и Валентин Божков – експерт-юрисконсулт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението, което прави господин Папаризов, е за присъствието на заместник-министър, трима директори на дирекции от Министерството на транспорта и експерт-юрисконсулт. Считате ли за прекомерно разширено такова присъствие?
За обратно процедурно предложение има думата господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, според мен днес тук би трябвало да присъства министърът на транспорта. А от този разширен състав ние можем да приемем присъствието само на заместник-министъра. Мисля, че то е напълно достатъчно.
Така че моето обратно процедурно предложение е да гласуваме допускане в залата само на заместник-министъра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Папаризов, считате ли, че бихме могли да помолим другите колеги, предложени да присъстват, да следят от удобно място в кулоарите или от балкона дискусията, а госпожа Крушкова да бъде в залата?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин председател, мисля, че все пак трябва да има представител на Изпълнителна агенция “Автомобилни превози”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, който е съгласен с предложението на господин Папаризов, да гласува.
Гласували165 народни представители: за 162, против 15, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят петимата представители на Министерството на транспорта да заемат място в пленарната зала.
Имате думата, господин Папаризов.

ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ:

"ДОКЛАД
относно проект на Закон за изменение и допълнение на
Законопроекта за автомобилните превози № 502-01-16,
внесен от Министерския съвет на 10 август 2005 г.

На свое заседание, проведено на 17 август 2005 г., Временната комисия по европейски въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията законопроектът бе представен от името на вносителя господин Николай Дочев – директор на Изпълнителна агенция "Автомобилни превози". На заседанието присъства госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция "Европейска интеграция" в Министерството на икономиката, и представители на съответната дирекция в Министерския съвет.
Предложеният законопроект цели обновяване на автомобилния парк, осигуряване на безопасността на движението по пътищата и опазване на околната среда. За тази цел се предлагат следните изменения и допълнения: въвеждане на изискване за максимален експлоатационен срок за автомобили, използвани за обществени превози, минимално образователно ниво на ръководителите на превозна дейност, основание за издаване на подзаконов акт, регламентиращ медицинските прегледи на водачите, възможност за издаване на билети чрез фискални устройства.
Законопроектът премахва съществуващия регистрационен режим за лицата, извършващи превози за собствена сметка. Създават се разпоредби за продължителността на работното време на водачите на леки таксиметрови автомобили, аналогични на правилата за работно време, прекъсванията и почивките на екипажите, определени с Европейската спогодба за работа на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (АЕТR). Законопроектът съдържа разпоредби, подобряващи контрола и административнонаказателните разпоредби в Закона за автомобилните превози.
Материята, уреждана с настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, се отнася до преговорна Глава 9 "Транспортна политика". Към момента е постигната хармонизация на националното законодателство, регламентиращо тази материя, с acquis communautaire. Основни правни актове на Европейския съюз, свързани с автомобилните превози, са Регламент 881/92 за достъп до пазара на превози по шосе, Регламент 684/92 за международен превоз на пътници с автобус, Директива 96/26, изменена и допълнена с Директива 98/76 относно допускането до дейността превозвач на товари и пътници и взаимното признаване на дипломи и сертификати.
От разпоредбите, предложени с настоящия законопроект, отношение към хармонизацията на националното законодателство с достиженията на правото на Европейския съюз има разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от закона, в която се въвежда изискването на чл. 3, т. 4 във връзка с Приложение І на Директива 96/26. В съответствие с изискванията на посочената директива минималното ниво на образование, което трябва да имат ръководителите на превозна дейност, е средно образование. Останалата част от предложените изменения и допълнения на Закона за автомобилните превози са изцяло вътрешно законодателно решение, чиято цел е подготвянето на автомобилния пазар за бъдещото членство в Европейския съюз.
В хода на заседанието бе дискутиран § 3 от законопроекта, въвеждащ изискване за определена възраст от първата регистрация на превозното средство, до която се дава разрешение (лиценз или удостоверение за регистрация) по чл. 6 от закона за използването му за извършването на международни превози на пътници и товари, превози на пътници и товари на територията на Република България или за таксиметрови превози. В рамките на дискусията бе застъпено становище от народни представители, че освен възрастта на автомобила в законопроекта трябва да се добави и техническото му състояние като критерий. Някои народни представители изразиха мнение, че предвиждането на различна възраст от първоначалната регистрация, до която се дава разрешение (лиценз или удостоверение за регистрация) за използване на превозното средство за извършване на международен превоз и на вътрешен превоз, е дискриминационно. Други народни представители застъпиха становището, че разликата във възрастта на превозните средства за международен и вътрешен превоз следва да се запази.
Комисията се обедини около становището, че въвеждането на определена възраст от първоначалната регистрация на превозното средство в предвидените от закона случаи следва да се запази с оглед постепенното обновяване на автомобилния парк, като предложените в законопроекта години бъдат обсъдени допълнително при разглеждането на законопроекта в специализираната комисия на второ гласуване.
В заключение може да се направи извод, че предложеният законопроект в частта относно образованието на ръководителите на превозна дейност привежда Закона за автомобилните превози в съответствие с изискванията на Директива 96/26.
Временната комисия по европейски въпроси предлага на Народното събрание с единодушие – 13 гласа "за" – да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози № 502-01-16, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Папаризов.
Уважаеми народни представители, комисията с единодушие предлага Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Преди време бившият министър на транспорта внесе поправка в Наредба 34 за автомобилен превоз на пътници. В тази наредба бяха въведени ограниченията от четири години за първа регистрация на автомобил за ползване на таксиметров превоз. От тази трибуна се водиха доста големи спорове дали това е правилно, тъй като вие знаете, че от автомобил до автомобил има много голяма разлика – не можем да сравняваме един петгодишен "Мерцедес" или "Ауди" с една тригодишна "Лада" или един румънски автомобил, без да обиждам автомобилното производство на тези държави. Тук е госпожа Крушкова, тя знае много добре за какво бяха тези спорове.
Разбира се, когато направих запитване до господин Василев, изпълняващ длъжността министър на транспорта, ми беше даден отговор, че това е изискване на Европейския съюз с Директива 96/26 и допълнението с Директива 98/76.
По-късно, въпреки че и в момента може би народните представители не се интересуват много от тези проблеми на таксиметровите водачи и въобще на водачите, които упражняват професията таксиметров шофьор и водач на автобуси за обществен транспорт, таксиметровите шофьори внесоха това решение за поправка на Наредба 34 в съда.
През месец юни излезе решението на Висшия административен съд, че ограниченията за годините за регистрация на автомобилите не са законосъобразни. През месец юли тази година решението излезе в “Държавен вестник”. Понеже това неправомерно действие на Министерство на транспорта беше атакувано, решението на съда е в полза на водачите на таксиметровите шофьори, а именно ограниченията са в регистрационните години на автомобила, а не в качеството на автомобила, днес на нас ни се поднася едно изменение на Закона за автомобилни превози, с което отново ще се заобиколи решението на Върховния административен съд. Разбира се, сега в това лятно настроение на народните представители вероятността да бъде гласувана тази поправка на закона е много голяма.
Аз искам тук да попитам вносителите, защото вносител още е бившият министър на транспорта: какви са мотивите те отново да заобикалят решенията на Върховния административен съд и редно ли е да се оправдават с директивите на Европейския съюз, след като именно тези директиви са били разгледани най-обстойно в съдебното дело? Там такива ограничения въобще не е имало.
Така че, уважаеми народни представители, ние отново заставаме пред дилемата за сблъсък с таксиметровите шофьори, които вече са си накупили автомобили, да речем 4-5-6-годишни, но висококачествени, и с решението на Министерството на транспорта, не знам по какви причини и с обясненията за европейски директиви, отново да “накажем” тези обикновени хора, които се мъчат и се борят за хляба на своите семейства. Аз не искам да ставам популист, но вие знаете, че днес с таксиметрови превози не се занимават богати хора, а обикновени хора, които най-вече приватизацията изхвърли на улицата.
Аз също искам да запитам представителите на новото мнозинство, тръгвайки по този път, отново ли искат да хвърлят в ръцете на социалните помощи редица водачи на таксиметрови превози. Наистина това ли е решението?! Защото предишният министър на транспорта каза, че така или иначе трябвало да се сложат някакви ограничения за годините.
Според мен, както се прави в развитите европейски държави, трябва да се слага ограничение чрез обстоен преглед на автомобилите, а не чрез годините. Защото отлично знаете, уважаеми народни представители, и вие карате автомобили, които са на 7-8-10 години да речем и които са с много високи качества и много често срещате автомобили, които са на възраст 2-3-4 години, които нямат никакви качества.
Така че да се крием зад европейските директиви – може би има пак някакви лобистки настроения за вносителите на автомобили, и отново да подхвърлим тези хора в лапите на съдебната система, защото те ще атакуват и този закон, и то пред Конституционния съд този път, мисля, че не е допустимо, защото по този начин ние не уважаваме решенията на съда и решаваме отново съдбата на хиляди хора в негативна посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Кирчев.
Уважаеми колеги, господин Кирчев, моля ви да чуете следното предложение.
Уважаеми колеги, както си спомняте ние прередихме вчера нашата програма, за да запълним евентуален дефицит на материал за работа до края на деня и изместихме четенето на проекта за Наказателнопроцесуален кодекс след автомобилните превози. Очевидно е, че материята и въпросите, които вие поставяте, изискват една по-сериозна дискусия в пленарната зала на първо четене.
Моето предложение към залата е следното, а и молбата ми е към господин Кирчев и парламентарната група на Обединените демократични сили за разбиране, да отложим сега разискванията на този законопроект на първо четене и да преминем към Наказателнопроцесуалния кодекс - господин министърът на правосъдието е в сградата на Народното събрание, да проведем тази дискусия и веднага след това да се върнем на проблематиката на автомобилните превози и спокойно да ги обсъдим.
Не виждам противно процедурно предложение.
Моля, пленарната зала да гласува направеното предложение.
Гласували 157 народни представители: за 145, против 10, въздържали се 2.
Предложението се приема.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Моля квесторите да поканят в пленарната зала всички народни представители, които са в кулоарите.
Моля да бъде поканен министърът на правосъдието Георги Петканов. Заповядайте, господин министър.
Господин Стоилов, имате думата да представите доклада на Временната комисия по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, дами и господа народни представители! Ще ви представя становището по проекта за Наказателнопроцесуалния кодекс, № 502-01-11 от 10.08.2005 г., внесен от Министерски съвет на Република България.
“На свое заседание, проведено на 23 август 2005 г., Временната комисия по правни въпроси разгледа Проект за Наказателнопроцесуален кодекс.
На заседанието присъстваха: господин Георги Петканов – министър на правосъдието, господин Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието, господин Христо Манчев – заместник-главен прокурор, господин Камен Ситнилски – завеждащ отдел във Върховна касационна прокуратура, господин Румен Андреев – заместник-директор на Националната следствена служба, господин Атанас Нешков – директор на Окръжната следствена служба – гр. Ловеч, господин Петър Петков от Военната апелативна прокуратура, господин Георги Гатев – заместник-председател на Висшия адвокатски съвет и проф. Екатерина Трендафилова, проф. Маргарита Тинова и госпожа Даниела Доковска, като експерти.
От името на вносителя проектът за Наказателнопроцесуален кодекс бе представен обстойно от министъра на правосъдието Георги Петканов, който акцентира върху целите, които преследва проектът, и идеите за наказателния процес, залегнали в структурата му, а именно:
- продължаване на реформата на досъдебната фаза на наказателното производство и привеждането й в съответствие с най-добрите практики в държавите-членки на Европейския съюз, и с чл. 5 и 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните й свободи, както и с решенията на Европейския съд по правата на човека; гарантиране на ефективност и прозрачност на системата на досъдебното производство и осигуряване на гаранции за еднакво третиране на всички граждани;
- повишаване ефективността на наказателното производство чрез неговото опростяване, премахване на излишния формализъм и привеждането му в съответствие с практиката на Европейския съюз.
- централно място на съдебната фаза в наказателното производство – съдът, е главен субект на наказателния процес и осъществява контрол в досъдебното производство;
- подготвителен характер на досъдебното производство – ръководното положение на прокурора в досъдебното производство с разследващи органи, действащи под негов контрол;
- ускоряване на производството по наказателни дела;
- разширяване приложното поле на институтите за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административни наказания и споразумението;
- предвиждането на нови алтернативи за по-бързи процедури.
Най-съществените положения в новия Наказателнопроцесуален кодекс са предвидени в областта на досъдебното производство и събирането на доказателства. Те са в съответствие с препоръките на Европейския съюз за създаване на криминална полиция, която да замени фигурите “следовател” и “дознател”. По този начин се избягва припокриването функциите на разследващите органи и се гарантира ефективност и прозрачност на системата на досъдебното производство. Въведени са наказателнопроцесуални норми, които утвърждават ролята на прокурора в досъдебното производство. Действията на разследващите органи се извършват под непрекъснатото ръководство и надзор на наблюдаващия прокурор. Включени са нови способи за събиране на доказателства: разследване чрез агент под прикритие, контролирана доставка и доверителна сделка. Те съответстват на най-добрите европейски практики в тази посока. Така събраната информация представлява годно доказателствено средство пред съда. Проектът въвежда изцяло нов принцип за разумен срок на наказателното производство, както и съществено допълва принципа за равенството на гражданите в процеса. В него се предвижда, че на пострадалия от престъплението се осигурява защита и обезпеченост на нарушените права във всички фази и стадии на наказателния процес. В отделна глава проектът урежда особени производства по наказателни дела – бързо производство, незабавно съдебно производство, съкратено съдебно следствие пред първа инстанция и др.
В изпълнение на поетия конкретен ангажимент в хода на присъединяването към Европейския съюз се въвеждат нови норми, които създават условия във вътрешното законодателство да се прилагат международните инструменти – признаване и изпълнение на чужди присъди; трансфер на наказателни производства; съвместни екипи за разследване и др.
В Заключителните разпоредби на проекта се предлага да бъдат извършени промени и в други закони, свързани с него.
Заместник-министърът на вътрешните работи Бойко Коцев подкрепи от името на министерството философията на проекта за Наказателнопроцесуален кодекс като отговарящ на най-добрите практики на Европейския съюз и на ангажиментите, които страната е поела в процеса на присъединяването.
От името на следствието становище в подкрепа по принцип на проекта изразиха господин Румен Андреев – заместник-директор на Националната следствена служба, и господин Атанас Нешков, от същата институция. Те изказаха резерви относно концепцията за мястото на следствието и изразиха готовност за сътрудничество между двете гласувания на проекта. Според тях следствието би могло да участва в разследването, изпълнявайки функциите на съдии по разследване, както и да разследват и други тежки престъпления освен предвидените в предлагания проект.
От името на прокуратурата господин Христо Манчев – заместник-главен прокурор, подкрепи проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс. Според него фигурата на наблюдаващия прокурор не е новост за нашия наказателен процес, а идеята за един и същи прокурор от началото до края на производството е само технически и организационен въпрос, който не е предмет на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Народните представители от всички парламентарни групи подкрепиха идеята за бързина, ефективност и прозрачност, която е залегнала в проекта за Наказателнопроцесуален кодекс.
Обсъждането на проекта продължи по следните дискусионни въпроси:
- Мястото и правомощията на следствието в структурата на съдебната власт. Народни представители от различни парламентарни групи изразиха мнение, че този въпрос не е предмет на Наказателнопроцесуалния кодекс. Неговият отговор трябва да се съдържа в евентуални бъдещи промени в Конституцията. От името на Парламентарната група на Коалиция за България тезата се защити от госпожа Татяна Дончева. От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи господин Четин Казак допълни, че резултатът, който цели Наказателнопроцесуалният кодекс, може да бъде постигнат чрез целия комплекс от мерки, съдържащи се и в други закони. Според него тоталното ликвидиране на следствието е средство, което не дава сигурност, че този резултат ще бъде постигнат.
Господин Димитър Абаджиев от Парламентарната група на Демократи за Силна България изрази мнението, че новият Наказателнопроцесуален кодекс трябва да бъде приет окончателно след промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа. Той предложи второто гласуване на проекта за Наказателнопроцесуален кодекс да се проведе след конституционните промени. Против направеното предложение за отлагане на второто гласуване на проекта за НПК се изказаха народни представители от Парламентарната група на Обединените демократични сили.
- Фигурата на наблюдаващия прокурор. Народните представители изразиха мнение, че между двете гласувания на проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс трябва да се отдели особено внимание на въпроса за необходимостта от съществуването на тази фигура. Според госпожа Татяна Дончева наблюдаващият прокурор трябва да се заличи в процесуалния закон в този вид. Наличието му създава възможност за атакуване от страна на защитата на извършени процесуално-следствени действия от различни прокурори. Според господин Яни Янев от Парламентарната група на НДСВ наблюдаването на наказателното производство от един прокурор от началото до неговия край съответства на принципа на несменяемост на съдебния състав в съдебната фаза и затова трябва тази идея да бъде възприета. Според господин Атанас Атанасов от Парламентарната група на Демократи за Силна България проблемът за наблюдаващия прокурор е проблем организационен и не попада в обхвата на Наказателнопроцесуалния кодекс.
- Процесуални срокове. Според госпожа Татяна Дончева проблемът с бързината зависи не от срока, а от броя, квалификацията и качеството на работата на разследващите органи и магистратите, както и необходимостта от краен срок за приключване на наказателния процес. В тази посока се изказа и народният представител Янев, който посочи, че размерът на срока трябва да бъде определен по такъв начин, че да препятства шиканирането на процеса. Господин Атанас Атанасов от Парламентарната група на Демократи за Силна България изрази мнение, че бързината на процеса не трябва да бъде за сметка на накърняване правата на човека.
- Инстанционността и актовете, подлежащи на обжалване в наказателното производство. Госпожа Елеонора Николова от Обединените демократични сили изрази мнение, че трябва да се прецизира кои категории дела биха могли да бъдат разглеждани само в две инстанции. Според госпожа Татяна Дончева предоставянето на възможност за обжалвания и протестирания на всички актове в рамките на наказателното производство е гаранция за бавност, а не за бързина.
- Накрая, по отговорността на магистратите за неизпълнение на задълженията им, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс. Господин Минчо Спасов от Парламентарната група на НДСВ отбеляза, че този пропуск следва да бъде попълнен чрез създаване на специален параграф в Преходните и заключителните разпоредби на Наказателнопроцесуалния кодекс, предвиждащ съответните промени в Закона за съдебната власт. Това мнение беше подкрепено и от господин Филип Димитров от Парламентарната група на Обединените демократични сили, както и от господин Александър Арабаджиев от Парламентарната група на Коалиция за България.
Проектът за Наказателнопроцесуален кодекс се подкрепи и от народните представители господин Павел Чернев – от Парламентарната група на Коалиция "Атака", и от господин Борислав Българинов – от Парламентарната група на Българския народен съюз.
След приключване на обсъждането законопроектът бе подложен на гласуване. Временната комисия по правни въпроси единодушно подкрепи проекта за Наказателнопроцесуален кодекс и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.”
Господин председател, надявам се, че това становище, което представя основните дискусионни въпроси и позициите по тях, ще улесни и ще направи по-ползотворна дискусията оттук нататък в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов, сигурен съм, че ще е така.
Господин министър, желаете ли да изложите становището на вносителя, който има право да го направи в продължение на 10 минути? (Реплика от министър Георги Петканов.)
Господин министърът предпочита да вземе отношение по-нататък в хода на пленарното заседание.
Преминаваме към обсъждане на първо четене на Законопроекта за Наказателнопроцесуален кодекс.
Предлагам времето за дискусии да е по 30 минути на парламентарна група с нагласата, разбира се, ако дискусията го изисква, да бъде дадено и продължението от още 10 минути.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Нали имаме правилник, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз знам, че имаме нов правилник, госпожо Мингова. Той предполага пропорционалност.
Предлагате ли да има пропорционално разпределение на времето? Правите ли обратното предложение?
Имате предвид чл. 45, ал. 1?
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но, доколкото се е създала тази практика засега, предлагам по този законопроект да процедираме по досегашния начин, а след това да съгласуваме, ако искате и в Председателски съвет, евентуално разпределение на времето, което да бъде валидно в такива случаи.
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Струва ми се, че след като в новия Правилник на 40-ото събрание почти единодушно се гласува едно ново правило при обсъждането на законопроектите на първо четене, което предвижда минимум 15 мин. за най-малката парламентарна група и максимум 30 за най-голямата, няма основание при разглеждането точно на този законопроект на първо четене да се отклоняваме веднага от новоприетите правила.
Аз мисля, че това също е достатъчно време за обсъждане. Имайте предвид, че все пак парламентарните групи са седем и точно това ни ръководеше, когато във Временната комисия обсъдихме и предложихме такова разпределение на парламентарното време по групи. Мисля, че ще има достатъчна възможност всяка от парламентарните сили в тези рамки, при положение, че това време може да бъде удължавано и с една трета, да изрази своята позиция. Още повече от доклада на господин Стоилов стана ясно, че има единодушие в Правната комисия, така че едва ли е необходимо по-дълго време за дебат, когато все пак става дума за първо четене на един законопроект, за който всички сме убедени, че макар и с корекции между първо и второ четене, не би представлявал проблем неговото приемане сега, на първо четене.
Затова моето предложение е да се придържате към правилника и да разпределите времето между парламентарните групи с оглед на пропорционалния принцип, така както е заложено в неговата разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за обратно предложение, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю. Аз правя обратното предложение, тоест това, което фактически предложи председателят, поне по три причини и се обръщам към госпожа Мингова, която иска да намали времето на опозиционните групи.
Първата причина е, че няма съгласие в Правната комисия. И когато господин Стоилов прочете доклада, спомена именно депутати от Парламентарната група на Демократи за Силна България, които са говорили за различия, свързани с Конституционната реформа, с времето, в което се приемат тези текстове. Нашата парламентарна група вчера разгледа отново отношението към четенето на Наказателнопроцесуалния кодекс и колегите ще защитят тук определени тези, които не се вписват в съгласие с това, което комисията вече е решила. Това е първото.
Второ, създадохте очакване в обществото, че Наказателнопроцесуалният кодекс е законът, който ще разчисти едва ли не пътя към Европейската интеграция. А след като има толкова големи очаквания, тук да се претупа първото четене с по-кратки процедури и да не се чуе мнението на опозицията означава, че вие не се нуждаете от постигане на съгласие или поне не желаете да чуете друго мнение. Това е много лошо и е много лош знак навън.
Третата причина, поради която моля народните представители да се приеме предложението на председателя, е необходимостта от много голяма дискусия по тези важни въпроси. Това наистина е български интерес, обществена необходимост е да има много голяма дискусия, да се чуят различните мнения. В противен случай ще се окаже след време, че някой някого е заблуждавал на експертно равнище, някъде нещо не се е разбрало и ще бъдат обвинени едва ли не чиновници за това, че има проблеми по пътя на европейската ни интеграция. За да няма чиновническо обвинение, а за да има политическа отговорност, трябва да има голяма дискусия тук, в залата.
Господин председателю, много Ви моля решението по предложението на госпожа Мингова да не бъде окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбрах.
Ще подложа на гласуване предложението на госпожа Мингова за пропорционално разпределение на времето между парламентарните групи. Разбира се, междувременно беше направено и обратно предложение от господин Веселин Методиев.
Госпожо Мингова, искам само да направя едно пояснение. Така, както звучи сега ал. 1 на чл. 45, тя позволява в рамките на тази вилка между 15 и 30 минути да се възприеме и вариант за еднакво време. Както беше в стария правилник, имаше идентичен текст, който също предвиждаше пропорционалност, но с възможност до 30 минути и практиката беше да се възприема такъв принцип.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Мингова за пропорционално разпределение на времето за изказвания при първо четене на Наказателнопроцесуалния кодекс в зависимост от числеността.
Гласували 162 народни представители: за 67, против 68, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
В такъв случай разпределям за всяка парламентарна група, в зависимост от желанията за изказване, време до 30 мин., тъй като предложението на госпожа Мингова не е прието. Всяка парламентарна група има по 30 мин. с възможност за още 10.
Откривам дискусията.
Има думата госпожа Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на народните представители от Обединените демократични сили е със съзнанието, че днес ние действително започваме да обсъждаме един изключително важен законодателен акт и с много трудни дискусии помежду си решихме, че ще подкрепим на първо четене този текст, но ще направим и много уговорки, които са уговорки по същество.
Когато се връщам към 1991 г., аз виждам много малко народни представители тук от народните представители във Великото народно събрание. Бяха едни така героични времена, когато едни гладуваха, други гласуваха, но в края на краищата от това гласуване и в последващите четири промени в Наказателнопроцесуалния кодекс се получи един тъжен резултат за наказателното производство в България, а той е в няколко аспекта: наказателното преследване - наказателният процес стана бавен, муден, труден, а оттам и неефективен; беше направена една съществена грешка, тя има структурен характер - в едно бяха обединени три звена на досъдебното и съдебното производство, които имат различни функции. Те бяха обединени под ръководството на един общ орган. Оттам фактически, от обединението на следствието, прокуратурата и съда в едно триединство, произтекоха всички проблеми, които ние сега се опитваме да разсечем.
Следващото нещо, което доведе до тази неефективност на наказателното производство, е задължителната триинстанционност по всички дела. Всички, които са упражнявали професията през тези години, знаят, че едно наказателно дело приключва между три и десет години. Оттам фактически българските граждани заживяха с чувството, че не са защитени от престъпността и всъщност ние допринесохме много за народопсихологията, в такъв смисъл, че хората престанаха да се съдят. Спомнете си само преди 10-15 години как всеки един човек, убеден в своята правота, приключваше спора с това: “Аз ще те съдя”. Сега това вече не са казва, точно защото нашите граждани нямат доверие в правосъдната система.
Аз съм убедена и вярвам, че този Наказателнопроцесуален кодекс безспорно има своите достойнства, но мисля, че започваме разглеждането и правим реформата отзад напред. Всеки юрист знае, че се започва с материалните норми и едва тогава се отива към процесуалните. Четейки и подготвяйки се по Наказателнопроцесуалния кодекс, в мен се затвърди едно становище, че се опитваме да изхитруваме някак си, така, както сме опитвали да го правим през последните години.
Мислех си, че това е по андрешковски и виждам, че журналистите днес точно такъв термин са употребили за това, което ще се опитаме да направим днес в пленарната зала – да изхитруваме с един текст, с който да кажем на Европа: ето, ние променихме, направихме съдебната реформа!
Моето виждане обаче е, че този опит няма да бъде успешен. Пред мен е изказването на господин Оли Рен, направено тук, в пленарната зала, където той много ясно е видял необходимостите и проблемите, които стоят пред нас. Той казва, че основно предизвикателство за България остава реформата на съдебната система и че това е приоритет на приоритетите. Той ни призовава да направим съдебната система по-ефективна, по-надеждна и по-прозрачна, но има едно ключово изречение, което показва, че без промяна на Конституцията нашият опит да подменим вота и дебата за съдебната система просто няма да мине.
Господин Рен казва: "Аз бях впечатлен от доброто сътрудничество на политическите партии във връзка с изменението на Конституцията преди година и половина. Убеден съм, че същият дух ще надделее и сега”. Това означава, че забележката на господин Рен е в смисъл, че трябва да направим и конституционните промени, като решим веднъж завинаги къде е мястото на прокуратурата и къде е мястото на следствието. Явно е, че в новия Наказателнопроцесуален кодекс такъв опит дори не се прави. Отново имаме преповтаряне на постулата, че органи на досъдебното производство, органи на разследването са следователи и дознатели. Оттам нататък в чл. 199 се прави опит така, както щраусът си пъха главата и смята, че нещата са решени. Остават няколко текста за следствието, които са само от компетентността на Националната следствена служба и практически се закриват окръжните следствени служби, без да се отговори на въпроса какво правим с всичките над 1000 следователи.
Ето защо между първо и второ четене трябва да настъпят и тези промени, трябва да се направи предложение за промяна на Конституцията в Глава "Съдебна власт". Без извършването на тези промени, без извършване на промени в Конституцията и в Закона за съдебната власт всичко, което ще направим по НПК, няма да реши проблема и няма да заблудим нашите европейски партньори, че сме реформирали наказателното си производство.
Разбира се, между първо и второ четене депутатите от ОДС ще направим много предложения по същество, отчитаме и определени достойнства на Наказателнопроцесуалния кодекс в този вид, в който е представен, фигурата на наблюдаващ прокурор – нещо, което е познато в практиката, а сега се подчертава дебело, с, разбира се, необходимостта някои неща да бъдат пипнати, за да не става причина доведената докрай теза да води до атакуване на всички наказателни производства само поради това, че друг колега се е вмесил в хода на досъдебното производство.
Виждаме много прибързаност и невярно решение на въпроса за подсъдността и разпределението на наказателните дела между районните и окръжните съдилища в смисъл, че наказания, които са свързани с нелишаване от свобода, включително и с възможност за освобождаване и предаване на административна отговорност, са дадени на окръжен съд, а същевременно състави, текстове, които предполагат наказания от 10-15 г. лишаване от свобода, са предоставени на районните съдилища. Явно е, че тук критерият за разпределяне на компетенциите между районен и окръжен съд не са добре видени.
Има още какво да се направи и в посока на ускоряване на процедурата в съдебната фаза, макар че в досъдебната фаза е направен решителен и генерален опит да се съкрати тази процедура, която досега можеше да бъде безконтролно дълга. Принципът, че срокът трябва да бъде два месеца като основен принцип и че не може производството да бъде повече от две години в досъдебна фаза, фактически е една решителна крачка напред за преодоляване на тази мудност и неефективност.
В заключение искам да кажа, че ще подкрепим на първо четене Наказателнопроцесуалния кодекс със заявката, че ще настояваме между първо и второ четене да се извършват и промените в Конституцията, които категорично, ясно да преодолеят тези проблеми от структурен характер, които съществуват в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Николова.
Други желаещи за реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Коалиция "Атака" ще подкрепя на първо четене проекта, от уважение към интереса на страната, за това, че сме принудени да го приемаме, макар и по този изключително прибързан начин на обсъждане и решаване.
Но същевременно и аз като човек от практиката искам да направя принципни, според мен и според мои колеги, с които сме го обсъждали, предложения и критики на проектозакона, тъй като, ако законопроектът бъде приет в този вид, по наша преценка ще се повтори аналогията с това, което гледах по телевизията, но изпитах на гърба си заедно с моите колеги, когато водехме тежките криминални дела през 1990 г. – на 30 март в тази зала така нареченото "послушно събрание" прие набързо, за няколко часа, промени в съществуващия Наказателнопроцесуален кодекс като ликвидация на дознанието, ликвидация на повечето доказателства като способите за събиране и блокира цялата наказателноправораздавателна система и ние й брахме плодовете.
На второ място, моля колегите, които не са юристи и които не са работили по тази материя, да погледнат, ако имат пред себе си сега действащия Наказателен кодекс, да видят промените в заглавната му част. Не е обяснимо един наказателнопроцесуален закон, какъвто е нашият Наказателнопроцесуален кодекс, който урежда изключително сложни обществени отношения и трябва да има преди всичко стабилност, за по-малко от 16 години да е един от най-променяните закони, нещо повече – правни институти, които се променят, след няколко месеца или след година-две отново, се връщат. Този хаос в наказателнопроцесуалното законодателство доведе и до резултатите – борбата с престъпността се превърна в безпомощност на обществото, а в същото време престъпността придоби епидемичен характер.
Главната критика към сегашния законопроект е критика и към стария закон. В центъра и на двата е декларирано в чл. 1, че центърът на вниманието би трябвало да бъде човекът, над чиито права, здраве, живот и имуществени интереси се посяга от престъпността. Би трябвало цялата логика на закона да бъде, че законът защитава правата на жертвата.
Моля за извинение, не е нужно да изтъквам кой знае каква подготовка, макар и да съм преподавал тази дисциплина, една наука в България, която няма никакво разпространение – виктимологията - науката за жертвата, е изоставена не само в научните среди, но и в нашето законодателство. Проследете проекта, вижте, че човекът, който е станал жертва на престъпление, не е защитен. Нещо повече, в стремежа си да дадем така наречените регламентации да не се сбърка някъде, на обвиняемия все повече му се разширяват правата. Нямам нищо против, ако е в рамките на така наречената равнопоставеност.
Започвам с първото предложение и първата конкретна критика. Нашият закон отделя в специална Глава осма регулирането на фигурата и отношенията на "пострадалия" – тук се употребява съвсем правилно изразът "пострадал", а не "жертва", жертва е литературният вариант и никъде на този човек не му се осигурява последователна защита. Не му се дава възможност той да използва защитник, повтарям защитник, а не адвокат. Защитник е прието, че могат да бъдат и близките му роднини, може да бъде човек от семейството или съпруг/съпруга, да не говорим за адвокат. На първо четене приехме Закона за правната помощ – правилно, ще обезпечим всички, които имат право, но, забележете – този човек е оставен без защитник до края на досъдебното производство.
Който е работил тази материя може да си представи един пострадал. Вземам пример с известен български музикант – маестро Кожухаров, на който преди година беше смазана малката му колица от един огромен мерцедес. Вече една година маестро Кожухаров е беззащитен, защото срещу него стоят мощни групировки, хора с по двама-трима адвокати, на тяхна страна е всичко. Маестро Кожухаров не може да се пребори. Ние го оставихме беззащитен. И сега във втората фаза ще направят споразумение между прокурора, който осъществява обществения интерес, и адвоката на обвиняемия. Те ще се споразумеят и тъй като няма имуществени вреди, а само маестро Кожухаров е смлян, няма да го питат дали ще се споразумеят за негова сметка. Ще го оставят той сам след две или три години да започне да води гражданско дело за обезщетение срещу тази мощна група от хора, които разполагат почти с всичко, а той няма нищо. И питам ви как ще го защитим?
Последният ми аргумент – нарушава се чл. 56 от Конституцията, когато пострадалият гражданин е оставен беззащитен, без защитник. Искам да напомня, уважаеми колеги, извинете, правя го чисто аргументационно, не с цел да показваме колко едните знаят, а другите не знаят, напомням принципен текст в Конституцията, който забравяме. Цитирам чл. 56 условно: всеки от гражданите, на когото са накърнени правата и законните интереси, когато отива в държавно учреждение, има право на защитник. А държавно учреждение е следствието и полицията. Няма никакъв спор. Така че на първо място ние считаме за голяма слабост, принципна слабост, че човекът, който се нарича пострадал, жертвата, не е защитен в този Наказателнопроцесуален кодекс. Не е защитен, защото при предявяване на следствието или досъдебното производство, или дознанието, той щял да бъде призован, не искам да ви цитирам огромните текстове, защото ще стане много дълго, но щял да бъде призован, ако той предварително съобщял дали иска да се запознае с материалите. Кой разумен човек, който е пострадал, пребит, ограбен, осакатен, няма да иска той или неговите близки да се запознаят с материалите. Разбира се, че иска. Но тази удобна норма е превърната уж под предлог да бъде динамично производството, защото, виждате ли, пострадалият шиканирал процеса. В практиката ви гарантирам, че изключението може да го има, да шиканира, но правилото е обратното. Ние трябва да се грижим за правилото.
Уважаеми колеги, изключително сериозно се променя цялата философия на процеса по това, по което в момента се спори и основателно, казвам личното си мнение, не е нужно да говоря големите приказки - прокурорът е обявен не за господар на процеса, а за император на процеса. Аз уважавам прокурорската институция, но знам на практика, че прокурорската институция в последните години кадрово се разшири неимоверно, многократно. А когато един неопитен прокурор стане император на процеса и в неговите ръце се съсредоточи цялата процесуална власт и той практически е безконтролен, резултатите са ясни. Моля да обърнете внимание – прокурорът вече не само упражнява надзор, не само ръководи и извършва следствени действия, в чл. 208 е променена цялата философия на ръководството на процеса. И ако на практика приложим това и приемем тази норма, ще стане 30 март 1990 г., умножено по страшно негативни последици. Не може да бъде извършено нито едно следствено действие от следовател и дознател, без да му бъде предписано от наблюдаващия прокурор. Или, ако все пак е неотложно, както тук се визира, той незабавно трябва да уведоми именно наблюдаващия прокурор. Сложете един казус с пътнотранспортно произшествие нощем, сложете го в безлюдна местност и проверете как ще действа тази хипотеза.
Искам да уведомя, уважаеми колеги, че това вече беше. До 1982 или 1984, когато създадоха стария Наказателен кодекс, беше въведено принципно, иначе добро замислено положение – да не се извършват следствени действия без образувано вече производство. И това беше такава невероятна, ужасяваща практика, че хората бяха принудени да се провикнат: аз образувам действие и да правя оглед на произшествие, на пътнотранспортните… И след това отпаднаха. Същото ще стане и сега. Това променя философията. Трябва да се отреже това правомощие. Влиза в противоречие с принципа на оперативна самостоятелност на следователя и на дознателия. За всяко нещо ще пита ли?
И на трето място, колеги, третият принципен, много тежък проблем, според мен. Въвежда се преклузивен срок, който е на-опасният при изтичане на формалния срок за разследване. Моля да обърнете внимание, когато са въведени сроковете в чл. 233. Няма да ги цитирам, имате ги пред вас. Обърнете внимание на ал. 8: действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 и 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата. Хипотезата ще я проверим в живота. Тя е проверявана, но простичко искам да кажа: излиза, че ако един недобросъвестен дознател, един недобросъвестен следовател или просто мързелив, не приключи делото в двумесечния срок, ако няма разрешение от прокурора, доказателствата, които са събирани и от него, и не от него, и от други служби или държавни органи, които имат право, и полицаи, вече няма да се ползват в съда. Ако това не е процесуален рай за престъпниците, ако това не е последното убиване. И без това трудно се събират доказателствата. Казаха ни, че било европейско предписание. Моля, гарантирам ви, съгласувах с един от уважаваните български професори, на който бях асистент, няма такова нещо. Никой не ни е предписал преклузивност на доказателствата. Излиза тогава последният ни аргумент, че ако едно дело бъде спряно поради неразкриване на извършителя, всички процесуални действия практически стават безсмислени, защото и там ние няма да ползваме доказателства.
В същия дух, уважаеми колеги, сега не му е времето, но Наказателният кодекс също е насочен в тази опасна, незащитаваща човек посока. Вземете един пример. Ако по вина на съда едно дело от частен характер за една обида или клевета, в рамките на двегодишния срок не приключи, кой носи последиците? Нито съдът, нито виновните. Носи ги пострадалият, защото се преклузира давностният срок и той по средата на делото ще се окаже, че вече не може да води дело. В този смисъл аз ви моля, съветвайки се с колегите, които не са юристи, предлагам ви да направим дискусия между двете четения. Нека да видим как изглеждат практически нещата. Нека да се поучим от собствения опит, а кой е той? 1895 г. е приет първият Углавно-процесуален закон на държавата, наречена България. Тогава е работил и Захари Стоянов като следовател. Плеяда от съдии и следователи са минали. И в опита до миналото, няма какво да се притесняваме от това каква е формата на управление, в битката с престъпността няма политика, има професионализъм или отсъствието му. Моля, нека да се съветваме със специалисти. Нека да проверим нормите. Вкараме ли този Наказателнопроцесуален кодекс, без да го погледнем, а му оставим спирачки на място, той няма да работи. А щом той не работи, процесуалните възможности на престъпния свят са отдавна доказани.
В този смисъл правим бележка и за едноинстанционното разглеждане на мерките за неотклонение “задържане под стража”. Кои най-много обжалват и кои най-много ги отменят? Които имат много пари или имат много власт. Обикновените не ги отменят. Сега оставяме една инстанция. Отива при първа инстанция, потвърждава или не потвърждава и ако е богат човекът, или не дай си Боже, съдията, който гледа мярката за неотклонение, сбърка или умишлено се подведе, няма вече спасение. То си излиза на свобода. Няма кой да коригира грешките му. Моля да ме извинят уважаемите съдии от Върховния съд, безкрайно уважавам институцията, но в последните години ние превърнахме Върховния съд, както и редица магистрати, в недосегаеми институции. Техните решения са по-силни и от конституционни решения. Никой не контролира техните решения. Същото ще стане и с мерките за неотклонение.
Що се отнася до споразумението, с което ще вървя към приключване, макар да има време, уважаеми колеги, аз имам специално мнение за споразумението. Моля да ме извините за възрастта ми. Смятам, че то е добро като идея, но ние нарушихме принципите на структуриране на наказателния процес. Има три процеса, известни в света – състезателен, следствен и смесен. Континентален и евросаксонски. Нашите прадеди в 1895 г. са взели континенталния процес от Белгия, направили са го добър. Даже и така нареченият социалистически беше изцяло рецепиран от него. Нов процес не може да се създаде. Ако можем да спорим, ще видим, че ако ги вземем институт по институт, нищо ново не може да се създаде. Може да се създаде комбинация от нови институти. Но ние вземаме кръпки, прилагаме ги без да ги проверяваме. Споразумението даде много работа на българското адвокатство, към което частично се присъединявам и аз, но ощети страшно много гражданите, които са пострадали и не могат да си го позволят.
Моля ви, нека да остане, щом настояваме да го има – вече е утвърдено, но нека да въведем едно просто условие в споразумението, което веднъж беше: без пострадалия да не може да има споразумение, без покриване на неимуществените вреди - осакатените хора търпят главно неимуществени, да не може да върви на споразумение – който и да е той. Иначе става така, че процесът решава проблеми на обществото, без понякога да забелязва обикновения човек.
Още веднъж повтарям, ще подкрепя аз лично, надявам се и колегите от моята група, проектът да мине на първо четене. Нека ние всички между двете четения наистина да го подложим на критика, защото едва ли има някой, който именно от наказателното съдопроизводство, въобще производството, да не страда повече, отколкото в другите сфери на обществения живот, а това не бива да го допускаме. Благодаря ви за търпението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Когато Народното събрание приема Наказателнопроцесуалния кодекс, то не може да го пише като кодекс за нуждите на определена гилдия или на определени професии, въпреки че това са хората, които най-често ще работят с него. Когато сядаме тук да работим върху такива задачи, за нас основната грижа трябва да бъде дали създаваме порядък, ред, правила, институции, които да бъдат успешни в противодействието на престъпността.
За съжаление, от тази гледна точка този Наказателнопроцесуален кодекс не изпълнява функцията си.
Парламентарна група Демократи за Силна България няма да подкрепи този законопроект.
Първо, защото този законопроект не създава административен и институционален потенциал за противодействие на престъпността. Не създава такъв потенциал, защото не отстранява нито един от дълбоките пороци на системата за противодействие на престъпността, която сега има в страната, които многократно са изтъквани, които се познават добре в тази зала, които се познават от политиците, които се наблюдават в продължение на 14-15 години. Тези пороци не могат да бъдат отстранени с Наказателнопроцесуален кодекс. Много добре започва да става ясно вече на всички, че те се коренят в Конституцията и там трябва да се направят промени, които да направят възможно наистина едно ново балансиране на правата и отговорностите в цялата система, която противодейства на престъпността. Това нещо Наказателнопроцесуалният кодекс не го прави. Той оставя институциите в този вид, в който те са в момента, променя съвсем слабо съотношенията помежду им и поради това не е в състояние да създаде ефективна система за противодействие на престъпността.
Не е въпросът дали удовлетворява нечии интереси, дали ощетява следствието или прокуратурата, или съда и т.н., тук народните представители това много добре трябва да го разбират. Няма никакво значение дали ще останат обидени дознатели или следователи, ако ние успеем да създадем ефективна система за противодействие на престъпността. Ние можем да закрием една професия или да й отнемем целите привилегии, с които тя разполага сега, да ги превърнем в административни служители. Можем да направим много неща и аз искам да ги повторя тези неща, които трябва да бъдат направени.
Следователите трябва да минат към Министерството на вътрешните работи и там, заедно с полицейското дознание, да създадат единна система, която да провежда следствието, да набира фактите и доказателствата. Прокуратурата трябва също да мине към изпълнителната власт, за да има отговорност на прокурорите пред избирателите, пред гражданското общество, пред Народното събрание за това вършат или не вършат работа. Това са неща, които този Наказателнопроцесуален кодекс не може да направи.
Второ, Демократи за Силна България не приемат като сериозен мотива за необходимост този НПК да бъде приет, за да се удовлетворят изисквания или задължения, поети във връзка с членството в Европейския съюз. Така както първото съображение, което казах, показва законопроекта като палеатив, то това второ съображение показва този закон като димна завеса. Зад тази димна завеса ние се опитваме да представим пред Европейския съюз, че вършим някаква работа – качили сме се на педали и до септември, както обещаваме, ще приемем всички закони и ще удовлетворим изискванията. Само че от Европейския съюз, както обясни новият министър на външните работи и вицепремиер – радвам се, отговорно го направи, не търсят само законопроектите, те ще търсят реално противодействие на престъпността. Ще искат да се види как този потенциал, който създаваме, противодейства. Ние не приемаме заради това този мотив – да се върши дейност заради самата дейност, да се създаде впечатление, тъй като сме абсолютно убедени, че няма да има резултати от новия Наказателнопроцесуален кодекс. Тъй като виждам вече лицата на много хора, с които години наред дебатираме тези неща и знам какво мислят вътрешно в себе си даже, аз се удивлявам как може да се залага авторитетът на хора, които примерно осем години са били в опозиция, които достатъчно добре разбират нещата и които сега тръгват по същия път на палеативите и димните завеси. Няма да има ефект от този Наказателнопроцесуален кодекс.
Третата причина, поради която Демократи за Силна България няма да подкрепят този законопроект. Този законопроект е направен от хора, които се провалиха в противодействието на престъпността. Шумно се провалиха в противодействието на престъпността. Това е проектът, който е известен в тази зала като проекта на НДСВ, като проекта на бившия министър Станков. Това е проектът. Това не е проектът на новото управляващо мнозинство, не е проект на социалистическото правителство. Това е проектът на министър Станков. Вярно, че е заимствал някои идеи, които включително Демократи за Силна България са развивали, но те далеч не са достатъчни, за да го направят ефективен проект.
Всъщност в момента 80 и няколко народни представители от БСП ще подкрепят изцяло нещо, което много пъти са критикували и нещо, на което знаят добре слабостите.
Четвърто, няма да подкрепим този законопроект, защото той е неуместен във връзка с контекста, в който е поставено Народното събрание. Контекстът, който не отчита Народното събрание – аз се удивлявам защо така безотговорно, е, че има поставен въпрос пред Конституционния съд. Отговорът на Конституционния съд дава възможност, всички тук очакват или поне част от хората очакваме с надежда този отговор да даде възможност наистина за сериозна промяна. Ако отговорът е положителен, доколкото знам и президентът чака такъв положителен отговор, тогава защо бързаме с този Наказателнопроцесуален кодекс, преди да сме наясно какво може да направи обикновено Народно събрание като промяна на Конституцията? Защо се прави това нещо – за да се направи димна завеса и да се приеме един палеативен законопроект. В това упражнение Демократи за Силна България няма да участва.
Неуместен проблем е, абсолютно безполезен като усилие, направен от хора, които са се провалили в противодействието на престъпността и несъздаващ административен и институционален потенциал за справяне с престъпността. Това е законопроектът, който вие ни карате да подкрепим.
Демократи за Силна България ще гласуват против. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да бъда по-кратък и ще се опитам да говоря тук и в качеството си на политик, и в качеството си на юрист.
За никого не е тайна от какво огромно значение е нормативният акт, който ние днес обсъждаме. За никого не е тайна, че ако ние сме отговорни политици, няма да го използваме за някакви локални политически цели и ето защо аз ще се огранича в тази част да давам квалификации на това кой го е готвил, кой не го е готвил.
Всички народни представители имат и юридическа, и фактическа възможност да участват в подготовката на тези законопроекти както в комисиите, така и в работните групи и това никой не оспорва. Ако някой е имал желанието да го стори, е можело да го направи, ако е имал работоспособността и капацитета за това, разбира се.
Продължавам с това – настоящият НПК наистина е натоварен с големи очаквания от нашата общественост и от нашите партньори в Европейския съюз. Ние, отчитайки неговата нужност, неговата необходимост, трябва да подчертаем, че той отговаря на много от очакванията, но той не е панацея. Ето защо аз имам две групи забележки – едните са принципни, другите са конкретни, по самия законопроект. Част от тях изложих и в комисията, част от тях ще материализирам и като писмени предложения между първо и второ четене.
Аз ще подкрепя проекта за нов НПК, защото той отговаря на двете изисквания, които ние трябва да спазим, на двете условия, които ние трябва да осигурим, за да стане реформата в съдебната ни система. Двете изисквания са смелост – смелост от страна на законодателя, смелост от наша страна и отговорност от страна на магистратите, които ще трябва да направят нужното, за да приложат този законопроект, този закон.
Защо е нужна смелост? Защото успоредно с този НПК ние трябва да променим и Закона за съдебната власт. Наказателнопроцесуалният кодекс представлява една система от права и задължения на магистратите, но ако отгърнем неговите страници ние ще видим, че тези задължения не са санкционирани, не са подплатени с отговорност, ако не бъдат спазени тези задължения. Дават се процесуални срокове на прокурора, дават се процесуални срокове дори и на съда и ако не се спазят – какво? Нищо!
Отгръщайки страниците на Закона за съдебната власт, ние виждаме, че в главата “Дисциплинарна отговорност” липсват определенията за това кои са дисциплинарните пропуски, постарому опущения, на нашите магистрати. И ако се върнем назад, защото наказателното производство е една консервативна система, и ако видим стария Закон за углавното съдопроизводство, стария Закон за устройството на съдебната система, а те са два в нашата юридическа история – от 1998 г. и от 1926 г. виждаме, че навсякъде в съдоустройствените ни закони фигурират точно определени 11 на брой основания, които водят до отговорност на магистратите, които не са си свършили работата. И ние ще се заблуждаваме, ако мислим, че ще постигнем нещо, като преместим следствието оттук – там или пък като сменим нещо в прокуратурата, ако не въведем санкция за съответните изпълнители, ако не са си свършили работата.
Ето защо вземам повод и от изказването на господин Батилов, който каза, че не са спазени процесуалните срокове за събиране на доказателствата и това ще блокира процеса – ами, ето, ще въведем отговорност за този магистрат, който не е спазил сроковете, защото понастоящем той такава отговорност няма. Ето защо смятам за условие, без което не може – кондицио сине кванон – в Преходните и заключителните разпоредби на проекта за НПК да бъдат включени и разпоредби за промяна на съдебната система. И това не е толкова сложно. Достатъчно е само да обърнем поглед към нашата юридическа традиция.
В българското законодателство за устройството на съдебната система ясно и изчерпателно са изброени и механизмите за дисциплинарна отговорност на магистратите, и основанията за търсенето на тази отговорност. Достатъчно е да проявим, както казах, тази смелост, за да го въведем обратно – тези неща, които отпаднаха през 1991 г. и поради което нашата съдебна система страда и се е капсулирала. И аз искам да подчертая, че за това не е нужна промяна в Конституцията. Това не е нарушение на чл. 8 от Конституцията – за разделение на властите. Отговорността ще се търси вътре в рамките на самата съдебна система, но при настоящото устройство на нашата съдебна система дори теоретическа възможност няма да бъде санкциониран магистрат.
Имам и някои конкретни забележки към проекта. Така наречените действащи юристи много добре знаят, че един от проблемите за забавянето на наказателното съдопроизводство е отлагането с болнични листове. Знаем до какво води това. Има случаи по 20-30 пъти е отлагано едно дело заради очевидно недобросъвестно издадени болнични листове. Аз се постарах да изследвам този въпрос и в миналото. Разбира се, че ние не бихме могли да ограничим правата на подсъдимия в случай на някакво тежко и истинско заболяване той да присъства в залата, но обръщайки поглед назад към нашето старо съдопроизводствено законодателство ние виждаме, че е била въведена системата на съдебните лекари, които носят специална отговорност, ако удостоверят нещо невярно, включително и касаещо състоянието на подсъдимия. Няма никаква пречка с една промяна в НПК ние да въведем отново този принцип и така да минимализираме негативния ефект от тези злоупотреби с болничните листове. С този на пръв поглед малозначителен факт аз съм уверен, че поне 30% от основанията за отлагане и проточване на наказателните производства ще отпаднат.
Няма пречка да реципираме и друг стар принцип в нашето наказателнопроцесуално законодателство, че задължение за присъствие в залата по време на наказателното производство съществува само за тези престъпления, които се санкционират с лишаване от свобода. Такъв е бил чл. 323 от нашия Закон за углавното съдопроизводство.
С оглед на гореизложеното аз смятам, че в днешния ден ние трябва да проявим тази смелост, с която започнах. Ние трябва да приемем този НПК и в периода до второто четене да продължим смелостта си на законодатели и да променим и Закона за съдебната власт, като възстановим дисциплинарната отговорност на магистратите в случай, че те не си изпълняват задълженията.
Ще завърша с анализа, който си направих труда да направя, на забележките, които Върховната касационна прокуратура депозира в комисията. И няма да кажа нищо ново, ако ви кажа, че за съжаление повечето от тях са от битов характер. От една страна, прокурорите твърдят, че нямат достатъчно капацитет, че са малко – недостатъчно на брой, а от друга страна, на страници 3 и 4 от забележките е описано как ги лишаваме от правомощията им да завеждат граждански искове от името на държавата, тоест, че ги лишаваме от част от работата. Следователите – представителите на следствието, които бяха в комисията, също изявиха своите възражения, които са точно, както ги определи госпожа Дончева, от социално-битов характер. Има над 1000 следователи, които има опасност да останат без работа. Но отговорът е очевиден: има свободни места за прокурори, има излишни следователи. Аз няма да давам отговора.
Искам да призова вас, колеги, да подкрепим проекта за Наказателнопроцесуалeн кодекс и да продължим работата по неговото усъвършенстване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Спасов? Няма.
Давам думата на госпожа Татяна Дончева. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Пристъпваме към приемане на нов Наказателнопроцесуален кодекс, което по традиция във всички демократични страни се прави рядко. За нов Наказателнопроцесуален кодекс обикновено трябват 15-20 години работа на елитната част учени и практици. При нас този Наказателнопроцесуален кодекс беше правен набързо, наистина от хора, които се провалиха в борбата с престъпността и със съдебната реформа.
Смея да кажа, че българската правна система беше на едно достатъчно добро ниво, за да може в началото на преговорите ни за членство в Евросъюза почти да изключим опасността, точно заради глава "Правосъдие", да бъдем на косъм от отлагане. Но така или иначе, след приключване на преговорите, това се оказа факт. Смятам, че предишното правителство и неговият ръководител предприеха една прекалена толерантност – да не стават конфликти, независимо че в продължение на много години получаваха категорични сигнали, че вероятно провалът ще дойде от глава "Правосъдие". Тъй като обаче сега сме изправени пред ситуацията България да е поела ангажименти, които може би не са точно поставени във времето, и тъй като съдържанието на този НПК е достатъчно спорно, като един рационален човек, който не обича да губи и да му губят времето, аз последната година в редица срещи - у нас и в чужбина, с хора, от които зависи формирането и на международното мнение по въпроса за това трябва ли да се приеме този НПК в този вид, може ли той да се приема преди промените в Конституцията, защо не се разбира нещо просто, че промените в Конституцията са абсолютно задължителни и че при тяхното извършване биха настанали и съществени промени в НПК, се постарах да си изясня въпроса: възможно ли е да обясним вън от страната, че първо е нужна промяна в Конституцията и второ, е нужно движението на няколко законопроекта в пакет?! И, трето, че за изработването на нов НПК е необходим един значително по-продължителен период от време. Отговорът на всички, с които говорих, беше: "И у нас е необходим много по-дълъг срок за приемането на НПК – горе-долу в тези срокове, за които говорите – 10 – 15 години. Ние знаем, че не можете да се справите с тази задача, но вие сте поели ангажимента. Никой не ви притискаше да поемете този ангажимент, но вие го поехте. И след като сте го поели, бъдете така добри да го спазвате."
Смятам, че днес Социалистическата партия и Коалиция за България са изправени пред труден избор: от една страна, да разбират всичките недостатъчи на това, което трябва да приемат;, от друга страна, да разбират, че промените в Конституцията са абсолютно задължителни; от трета страна, надявайки се, че решението на Конституционния съд на 1 септември ще ни позволи да ги извършваме; от четвърта страна, разбирайки, че ще приемем един нов Наказателнопроцесуален кодекс и след няколко месеца ще започнем да го ремонтираме, мразейки да губят и да им губят времето, но смятайки все пак, че на първо място България трябва да спази поетите ангажименти, дори когато ги е приемал друг, без много, много да мисли.
Смятам, че няма по-голямо доказателство за това, че ние сме готови наистина да имаме европейско разбиране към политиката от това да разберем, че договорът е всичко и щом договорът е сключен, сме длъжни да го спазваме, дори да не сме ние тези, които са договаряли и са поемали ангажименти.
Какво трябва обаче при тези дадености да си поставим днес като цели?
Първо, никакви свръхочаквания. Абсолютно е ясно, че този Наказателнопроцесуален кодекс не може да реши нищо от претенциите си. Да, той не може да създаде административен и организационен потенциал за постигане на значителен успех в борбата с престъпността, но той има крачки напред и тези крачки напред трябва да бъдат използвани.
Второ, абсолютно да се счита забранено между първо и второ четене, верни на себе си, парламентаристите от всички политически сили, непрекъснато да клатят махалото от едната крайност в другата, сервирайки промени в най-различни, взаимно изключващи се посоки, които само внасят хаос и нестабилност, и в никакъв случай не принасят рационалност по отношение на бързината, на ефективността и на крайния резултат.
Отчитам и изразените в пресата опасения, че ние ще си приемем този законопроект на първо четене за пред очи, ще се помъчим да заблуждаваме Европа, че, сме изпълнили в рамките на мониторинга ангажиментите, но за второ четене ще видим кога във времето ще си направим каквото си знаем. Смятам, че това също трябва да го изключим. Поради това не мога да приема предложението на няколкото от опозиционните сили да направим конституционните промени между двете четения. Ние ще създадем предпоставки да се смята и да се злоупотребява, че всъщност само симулираме промени с първото четене.
Но съм абсолютно съгласна, че работата по промените в Конституцията трябва да започне незабавно, дори на ниво контактна група, защото има една много голяма близост в позициите за местата на институциите и, разбира се, едни известни различия, които също трябва да бъдат наладени. Но смятам, че е нереалистично да се търсят конституционни промени между двете четения. Второто четене обаче и неговият резултат трябва да бъде в общи линии съобразявано с общите виждания, до които ще стигнем и по идеите за Конституцията, за да може след това да не се налага да правим драстични промени в обратната посока.
Дали и какво трябва да се пипа сериозно в сегашния текст на НПК между двете четения? Първо, по отношение на разследващите органи, смятам, че срокът повече от година, който дадохме с предишното обсъждане на НПК, и с това дали всичко трябва да се поеме от МВР или следствието да се остави почти в досегашния вид, трябва да приключи.
Да, касае се за тежък битов проблем на 1100 следователи и 900 и няколко административни служители. Това е довело до затлачване на системата, защото те от няколко месеца на практика държат делата “на трупчета” или работят между другото, чакайки да видят какво ще стане с институцията. Следствието в сегашния му вид не може да свърши никаква работа. Не са причина хората, които работят вътре, може би политиците са в много по-голяма степен грешници с безконечните експерименти върху следствието, но така или иначе следствието в сегашния му вид е напълно негоден в борбата с престъпността инструмент. Министерството на вътрешните работи трябва да поеме функциите. Да, и то няма капацитет в момента да ги поеме пълноценно. Дискусията обаче я водихме преди една година и не смятам, че трябва да я повтарям – основните участници сме тук в тази зала. Но така както точим работата, ние можем да я точим още една година и още 21 години горе-долу със същия резултат.
Така или иначе, Министерството на вътрешните работи трябва да си поеме голямата тежест, да се види след няколко месеца, че работата издъхва и че са необходими много здрави инжекции за укрепване на административния капацитет и там. Но аз смятам, че с общи усилия ние ще можем да постигнем поне средна задоволителна резултатност на капацитета за разследване от хората, които ще работят в МВР.
Преместването на следователите е болезнен процес, сега те получават неколкократно по-високо възнаграждение от служителите в МВР и това всъщност е, може да се каже, един от съществените проблеми, който никой не ще да спомене на глас. Трябва да му намерим решение. Трябва да решим и въпроса трябва ли да има разследващи извън МВР. Моят отговор е по-скоро – да, защото предоставянето на всички функции по разследването в изпълнителната власт, независимо кой ръководи изпълнителната власт в момента, не е най-здравословно. Между първо и второ четене и в работата по изменение на Конституцията ние бихме могли много сериозно да обсъждаме този въпрос.
Възприемането на института на съдии-следователи е много атрактивно, както е атрактивно и позоваването на историята. Но когато Франция и Италия - основните страни, които използват института - вече се отказват от него, се пита в задачата редно ли е да реципираме опит, от който носителките на опита сами се отказват? Може би по-скоро - не, отколкото - да. Иначе няма смисъл. А относно виждането на колегите от следствието, че могат да се занимават с контрол върху досъдебната фаза мисля, че ще създаде просто една излишна инстанция, на която също не мога да намеря процесуално оправдание и смисъл. А да се търси работа на институцията, може би също не е добър подход – тя или е нужна, или не е нужна с оглед на разбирането ни за процеса.
По отношение на няколко ключови института в новите промени. Фигурата на наблюдаващия прокурор е абсолютно необходима, но като технология и организация на процеса, не и като процесуална фигура. Съществуването на наблюдаващ прокурор като процесуална фигура създава възможност за безконечна отмяна на актове под предлог, че не са извършени от наблюдаващия прокурор. Прилагането на наблюдаващ прокурор в буквален вид, тоест на прокурор, който ще започне работа по един материал от първия момент и ще го довърши като обвинителен акт, дава добри резултати при малки и средни по големина прокуратури и съдебни райони, но не и при големи. Така че това е нещо, което трябва да изчезне от процеса, ако не искаме да създадем хляб на адвокатите. Мисля, че те имат и сега достатъчно хляб.
По отношение на бързината. Независимо от възраженията на прокуратурата, че им се забранява с новия НПК да връщат дела за доразследване, трябва да е ясно следното: прокурорът ще стане господар на досъдебната фаза, и император ще стане, но на досъдебната фаза. И няма да допускаме разследващите, били те дознатели, следователи и други, да се надпреварват с прокурора, който ще внася обвинителния акт и ще дава заключение по това кой е умен и кой е глупав, кой е с вярната квалификация, кой – не и е предписал действия, пък другият ги е отрекъл. Защото това нещо само удължава процеса, без никаква възможност за ефективност. Прокурорът носи отговорност, ако е внесъл нефелен обвинителен акт и с доказателства, които не издържат. Но при положение че той ще бъде господар или император на предварителното производство, да му даваме да връща и дела, няма нужда. Същевременно обаче трябва да сме наясно, че между първото и второто четене не бива да допускаме, бидейки император на процеса, прокурорът да бъде във фигурата на учителка в училище за бавноразвиващи се, която непрекъснато държи ръката на дознателите. Той трябва да има достатъчно самостоятелност, за да си свърши работата. Аз мисля, че опитът на прокуратурата и фигурата на реалния наблюдаващ прокурор, която не се създава с този наказателен процес, тя си съществува от десетки години, е показала с какво се занимава наблюдаващият прокурор и в какво се изразява неговата дейност. Така че чл. 208 в този си вид мисля, че просто не е най-добрата фигура.
По отношение на преклузивния срок за събиране на доказателства. Огромен дефект на системата е липсата на ритмичност и спазване на сроковете. Ако законодателят смята, че ще продължи да предписва срокове, които са инструктивни и никой няма да спазва, това е нефелна работа. Аз не знам дали колегата Батилов си спомня времената си преди 15 години като работник в следствието, дали е било възможно и някой му е позволявал на изтекли процесуални срокове да извършва следствени действия. Смея да кажа, че социалистическият законодател, администратор, магистрат и т.н. такива работи не позволяваше. Може някои да са го смятали за тоталитарен, но сроковете бяха закон и се следяха много стриктно. На никого не можеше да му хрумне, че след като са изтекли сроковете, ще продължи да си извършва процесуални действия докогато си реши. А сега това е практика. Когато не са спазени сроковете по закон и са извършени процесуални действия след изтичане на срока, те са невалидни. Ако магистратът-прокурор е допуснал това да стане и ако е допуснал да стане по няколко дела, да напусне системата. Но да се допуска това, че сроковете ще са пожелателни и че те ще се точат колкото си искаме, защото няма да са преклузивни, е просто само привидна защита правата на пострадалите и защита на обективната истина. Това не е никаква защита!
По отношение на бързината. Аз имах възможности и в комисията да кажа, бързината се определя от количеството работа, от количеството магистрати, които трябва да я свършат, и от собствения им капацитет за полезно действие. Ако те имат нисък коефициент на полезно действие и така са назначавани на първата инстанция, ако те допускат осем пъти да викат един и същи свидетел, защото се сещат по различно време какво да го питат, ако считаме, че този порок ще се поправи, като горната прокурорска инстанция ще отменя актове и непрекъснато ще им предписва, това е най-голямата глупост, която можем да си вменим. В прокуратурата и в разследването трябва да работят подготвени хора и системата за допускане до работа и за квалификация трябва да осигурява това. С отмяна могат да се пипат не повече от 10-15 до 20% от актовете. Сега се пипат 80%. Нещо повече, в прокуратурата са въвели система делата да се разпределят отгоре-надолу и обратно. Това никога няма да доведе до бързина.
Примиряването на правата на човека с обжалванията и бързината – това е другият проблем. Аз съм “за” да се позволи обжалването на мерките за неотклонение на две инстанции. Вярно е, че особено в малките съдебни райони, където са еднолични или двулични съдилищата, където има на практика много тясна близост между съдия, прокурор и следовател, това означава предрешеност на мярката. Но мисля, че трябва да се помисли и за другата формула. След като прокурорът има право да прецени и сам да изменя мярката в по-лека, тогава нека обжалването пред съда да бъде един път за двата месеца, един път за редовния срок на разследване. Ако има удължаване на срока – още един път. На две инстанции. Но допускането на перманентното обжалване и висенето на делото само в обжалването някъде по съдилищата просто пречи на разследването и ограничава бързината. Сега се предлага веднъж на месец, смятам, че можем да отстъпим от това. Има ли два месеца срок за едно разследване, един път може да обжалва обвиняемият и защитата му в съда, но на две инстанции.
Същото се отнася до всички вътрешни актове на процеса, особено прокурорските. Там трябва да има една система, която общо взето да позволи на разследващия да разследва пълноценно в рамките на срока. Но сроковете също така са железни – никакво събиране на доказателства извън сроковете! И никакво разследване извън 18 месеца. Ако за 18 месеца не могат да се съберат доказателства, за какво става дума въобще!
По отношение броя на инстанциите. Мислихме с моите колеги, че не сме виждали чак такава задължителност на трите инстанции по отношение на наказателни дела откъм конституционното тълкуване. Но така или иначе, тя е факт и може би трябва да се помисли дали всичко трябва да се работи на три инстанции по този начин.
Давайки си сметка за всички недъзи на този проект, основно на това, че той 60% е преписан от стария и е кръстен нов, второ, че всичките усилия на групата, която все пак е работила по някакви промени, са съсредоточени в досъдебното производство и се счита, че всичкото е в досъдебното производство, а очевидно има големи резерви и в съдебното, давайки си сметка, че той не създава административен и организационен потенциал за пречупване на борбата с престъпността, но с оглед на европейската интеграция, на това, че мониторингът идва вдругиден и на това, че България не може да изглежда като страна, която, като се смени правителството, започва да си мънка и да си обсъжда дали не може да изклинчи от поети ангажименти, ние ще изпълним ангажиментите на предишното правителство. Неслучайно не сме внесли втория законопроект, за да няма никакви колебания, че някой се кани да симулира изпълнение на тези ангажименти. Но, подкрепяйки законопроекта на първо четене, ще направим всичко възможно като част от управляващото общество, която ще носи тежестта на крайния резултат, да направим съществените промени между двете четения и да започнем работа поне на ниво работни групи и консултации за промяна на Конституцията в частта съдебна система. Защото си даваме сметка, че едното без другото и без третото не може. И за сближаване на позициите по концепцията за съдебна реформа, защото сме наясно, че с разнобой не може да се стигне далеч. Между другото, независимо от заявената позиция на Демократи за Силна България в залата, че няма да подкрепят законопроекта, ще очакваме те да работят много пълноценно и по конституционните промени, и по поправките в НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на госпожа Дончева.
Има ли реплики? Не виждам.
Давам 30 минути почивка. Пръв след почивката ще говори господин Филип Димитров.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разполагаме с необходимия кворум. Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Давам думата на народният представител Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В тази високоспециализирана материя, каквато представлява Наказателнопроцесуалния кодекс, все пак е редно да започна с политическите аргументи, защото Народното събрание е политическият орган, в който всеки търси начин да изрази волята на своите избиратели и принципите на партията, която поддържа.
Ще си позволя да започна своето изказване с предизборната кампания, която доведе всички ни в този парламент. В тази предизборна кампания аз имах възможността да участвам в не един от дебатите по въпросите на съдебната система и на съдебната власт. Разбира се, във всеки един от тези дебати се поставяше и въпросът: какви са пътищата да бъдат постигнати реформи, които да дадат на гражданите задоволително правораздаване.
Естествено постави се въпросът и за Наказателнопроцесуалният кодекс, като една, по мое виждане, а и по виждане на Съюза на демократичните сили и неговите съюзници от Обединените демократични сили, тема, която без да е най-важната, без да е изчерпваща и решаваща въпроса за реформата, напротив, следваща по важност други теми, е неизбежен елемент от тази реформа. Толкова повече, че вече се говори дълго за поетите от България като държава ангажименти по отношение на Европейския съюз.
Трябва да ви призная, че основните ми противници в тези дебати бяха представителите на Българската социалистическа партия, което за мен не беше удивително, като една бивша Комунистическа партия. Не бях учуден, че и господата Корнезов, който беше чест участник в тези диспути – поне два пъти сме се срещали с него, и господин Червеняков, с когото сме участвали в такива диспути, поддържаха една и съща теза: “Дайте да не се занимаваме с Наказателнопроцесуалния кодекс сега. Той изисква много време, за да бъде разработен. Той изисква месеци, ако не и години. Затова да оставим тази тема, а да говорим за нещо друго”. Интересно беше, че същата тази теза mot à mot, точно в същия вид днес чухме от господин Иван Костов. Той за съжаление не присъства в залата, но може би ще се възползва от правото си на реплика след време. Една теза, която не беше удивляваща за мен, защото в крайна сметка аз очаквах във всички тези дебати преди изборите, че силите, които са по-антиевропейски настроени – нормално,...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Сбъркахте посоката.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: ...партията на господата Корнезов и Червеняков, “Атака” и ДСБ би трябвало да имат такива възражения, докато естествено, аз като представител на Съюза на демократичните сили, не бих могъл да имам никаква друга теза, освен тази, която поддържа европейската интеграция на България.
Приятно изненадан съм да видя, че реализмът на реалната ситуация в тази камара налага да бъдат взети различни позиции и съм удовлетворен от изказването на госпожа Дончева, която повтори всички свои аргументи по принцип срещу възприемането на тази теза, но изрази готовността да последва тези ангажименти на българската страна. И с това, на политическо основание завършва обосновката на обстоятелството защо ние все пак ще подкрепим този Наказателнопроцесуален кодекс, като едновременно с това, отново на политическо основание ние имаме много сериозни възражения към него.
Тези сериозни възражения се свеждат до следните няколко неща.
Първо, в решенията на този Наказателнопроцесуален кодекс е пропуснат един съществен системен елемент – елементът, който би трябвало да ни насочи към разглеждането на тематиката на съдебната власт изобщо, която не е въпрос само на процедури и процесуални функции, а е въпрос в крайна сметка, и на отношения между отделните институции в нея. Отварям една скоба, ще се върна към това повторно, но едно от изискванията на директивата на Европейския съюз е именно взаимодействието между институциите.
Второто съображение, което може би е решимо, е съображението, свързано с необходимостта от конституционни промени.
Дами и господа, аз си давам сметка, че правенето на политически фойерверки, тропането с крака и настояването да бъдат променени съществени елементи в конституционните текстове, които бяха създадени по лош и недалновиден начин от мнозинството във Великото Народно събрание, което гласува тази Конституция, за съжаление дават твърде малко решения на реалните проблеми. Защото с тропането с крака не се свиква Велико Народно събрание.
След Решение № 3 на Конституционния съд ние в много отношения сме закопчани от изискванията за Велико Народно събрание. При все това, дори и в този момент, немалко изказващи се позоваха на решението, което ние очакваме да видим от Конституционния съд към 1 септември, базирано върху петте въпроса на Върховния касационен съд – решение, което дава възможност за непълни и недостатъчни изменения в Конституцията, които могат да обосноват промени в съдебната власт, които да я направят по-удовлетворителна. Като казвам по-удовлетворителна, разбира се, радикалните решения се намират в радикални мерки, каквито ние ще можем да вземем, когато на конституционно равнище сме в състояние да направим това. Това обаче не може да бъде повод за политическо изфукване с тезата, че ние приемаме или само съвършеното, или нищо.
Второто, с други думи е това, че би било редно и почтено ясно да бъде заявен ангажиментът в този проект за Наказателнопроцесуален кодекс с конституционните изменения, които евентуално ще бъдат предприети след като излезе решението на 1 септември – нещо, което струва ми се не се прави така, и мисля, че всеки може да си даде сметка, че не е тази политическата форма, в която се поднасят подобни съображения.
Третото ми съображение, критично по отношение на Наказателнопроцесуалния кодекс, е свързано с това, че в крайна сметка всичко, което се говори в тази зала, е свързано с европейските директиви и със задачата на България да отговори на онези изисквания, които трябва да ни въведат в Европейския съюз.
Аз разбирам, че в тази сложна ситуация много политически сили или поне лица биха могли да започнат да си правят сметката: “Ако има риск да ни оставят за 2008 г., дали аз да не извъртя нещо, което може да влоши малко положението на страната, обаче пък да извлека полза за себе си от това”. Такива доводи вероятно ще има, но това не са доводите на Съюза на демократични сили и неговите съюзници от ОДС.
Важно за нас обаче, когато се говори за измененията в съдебната система и в Наказателнопроцесуалния кодекс, е да се има предвид какво представлява директивата по Глава 24. Тя има пет съществени точки и ние просто би трябвало тогава, когато говорим по въпросите на съдебната система, да се събуждаме и да заспиваме с тях. Това е положението! Без тях ние можем да решим някакви много фантастични, гениални неща, които може да представляват принос към правната теория в бъдеще, но те няма да ни доближат съществено до влизането на България в Европейския съюз, следователно до повишаването на жизнения стандарт на българските граждани и на техните възможности като граждани на Европа - това, за което ние всъщност се борим и сме се събрали в тази зала. Това е поне очакването на българската нация.
Тези изисквания, наред с темата, която, разбира се, няма защо да се коментира в контекста на Наказателнопроцесуалния кодекс, макар че е много важна - темата за подготовката на магистрати, която беше спомената от един от преждеговорившите, има няколко основни принципа, на които този проект за кодекс отделя малко внимание.
Ето защо с тези свои възражения ние считаме, че гласуването на първо четене на този проект за Наказателнопроцесуален кодекс не може да изчерпи задачата пред тази камара и че смисълът от това наше гласуване днес е да положим необходимите усилия в две посоки.
Първо, между първото и второто четене да не бъде допуснато дори и непълните, но положителни разрешения във връзка с институциите да не бъдат загубени, защото чуваме гласове, които казват как трябва да мине цялото следствие към изпълнителната власт – прекрасно, в случая минават някъде около 85%. Ние няма да допуснем това, се казва, защото то няма да реши нищо; нека да запазим старото положение, казват някои, за да можем да сме наясно, че нищо не е станало. Това, което казвам, е чисто историческо, моля, да не бъде възприемане по личен начин от никой от представителите на левицата – тази логика е точно комунистическият начин на мислене – колкото по-зле, толкова по-добре. Тази логика нашите бащи и дядовци са я чували от Комунистическата партия, тъжно е да я чуваме от други места в тази зала днес.
Второто нещо, което не трябва да допуснем, е да пропуснем да добавим между първото и второто четене неща, които са изключително съществени, за да може наистина да има някакъв, пак повтарям, непълен и недостатъчен ефект от гласуването на този Наказателнопроцесуален кодекс.
Имайки предвид тези политически съображения, нека да погледнем какво от правна гледна точка ни дава новият проект. Дава ни нещо, което можем да приемем, че е някак си важно – това е въвеждането на една група институти, които до този момент ги няма в процесуалното българско право. Това са институтът на защитените свидетели, институтът на споразумението, по който между другото, отварям една скоба – вече е демодирано да се говори за това, че континенталното право и англосаксонското право трябва да бъдат противопоставяни. Това, което става в момента в Европейския съюз, представлява непрекъснато взаимно проникване на континенталното и англосаксонското право. Възможно ли е това – да, естествено, че е възможно, погледнете една Канада, която има Върховен съд и измежду нейните щати един Квебек, който е изцяло по френската, сиреч континенталната система, а всички останали по англосаксонската, и въпреки това той работи.
Така че аргументът, че това било взето от англосаксонския модел на право, е някъде в предходния век. Не можем обаче да отречем, че е полезно такива институти като пробацията и специалните разузнавателни средства да получат своята процесуална уредба – това са институти, които съществуват по нашето право, но те за първи път попадат в Наказателнопроцесуалния кодекс и е смислено като всяка уважаваща себе си европейска държава да потърсим разрешение на тези неща, да включим още и агента под прикритие, и т.н. – теми, които сами по себе си може да не ни изглеждат толкова практически значими в този момент, но които са важни.
Също така се смекчава, макар че по наше мнение крайно недостатъчно, проблемът за функционирането и на прокуратурата, и на следствието в тяхната неудачна форма като части от съдебната власт. Като казвам тяхната неудачна форма като части от съдебната власт, искам да ви предпазя от тези много лесни за казване пред вестниците, но трудни за обосноваване и юридически прости фрази, като ние казваме, че минават директно в изпълнителната власт. Има различни формули. Спомням си ужаса на господин Корнезов, когато на един от дебатите този въпрос беше поставен пред него, но отново това интересно сходство на идеите, което чухме, между господин Костов тук и господин Корнезов пред bТV за това, че нещата трябва да бъдат много просто формулирани, което, разбира се, идва, може би, от неразбирането на точно този елемент, за което споменах преди малко – взаимопроникването на правните системи. Но така или иначе за нас разрешението, което виждаме дотук, е неудовлетворително, то заслужава да бъде развито. Можем ли да го развием в този Наказателнопроцесуален кодекс? Очевидно само в Наказателнопроцесуалния кодекс ще бъде трудно, но във всеки случай бихме могли да помислим за някои усъвършенствания на текста, на които ще се спра след малко.
Полезно е и това, че се предвиждат бързо и незабавно производство – две форми на ускорено производство, от които досега съществуваше само едната, и в тази форма тези неща не трябва да бъдат изтървани във варианта на второто четене.
Това, което според нас драматично липсва в настоящия проект за Наказателнопароцесуален кодекс и което лесно може да бъде проследено по пътя именно на Директивата по Глава 24 от нашия присъединителен договор, са следните неща.
Първо, едно от петте изисквания на тази Директива е изискването за ефикасност и бързина. Тук много се говори върху темата за сроковете. Ние ще внесем предложения по определени текстове, вие ще ги прочетете – 256-и, 310-и, 325-и, 344-ти и 346 и – текстове, които са свързани с основните процесуални действия на правораздавателните органи, с въвеждането на инструктивни срокове в тях. Чухме аргументацията на госпожа Дончева, която казва, че те могат да работят толкова, колкото могат да работят. Ами хайде тогава да помислим как, въвеждайки едно изискване, да го направим реалистично. Но твърдението, че не трябва да поставяме такива срокове, не трябва да ги ангажираме като нещо, което магистратите са длъжни да направят, означава отново да се примирим с положението, такова, каквото е, да си пишем в Наказателнопроцесуалния кодекс красиви думи и на практика да няма резултат. Защото наред с този проблем за бързината и ефективността вторият пряко свързан с него проблем е проблемът за отговорността, прозрачността и отчетността на дейността на магистратите.
Ето защо и в унисон с някои идеи, които бяха споделени от преждеговорившите, ние сме вече готови с конкретни предложения в тази насока. В Преходните разпоредби на този текст да засегнем една друга материя – нещо, което в българската законодателна традиция съществува – възможността в Преходните разпоредби на един закон да бъдат изменяни текстове в други закони.
Ето защо, обърнете внимание, стигаме до Закона за съдебната власт. Искаме чрез въвеждането на тези искания за бързина и ефективност да внесем наред с това и изисквания, свързани с ангажирането на отговорността на магистратите. Говорим не за преклузивни срокове, говорим за инструктивни срокове, но това съвсем не означава, че тези инструктивни срокове не трябва да бъдат обвързани със съответната отговорност и съответните санкции, които произтичат от тях.
Нещо повече – пак в тази насока ще внесем предложения, които съответстват на още едно от изискванията на Директивата по чл. 24, а именно съображенията във връзка с взаимодействието между институциите - това, както вече казах, също така болезнено липсва в настоящия проект за Наказателнопроцесуален кодекс. Тези изисквания ще ни гарантират да бъде включена администрацията – сиреч изпълнителната власт, чрез Министерството на правосъдието и неговите структури в инициирането на търсенето на тази отговорност по начин, който е различен от досегашния, тоест, който води до неизбежно и бързо произнасяне по този въпрос.
Има, разбира се, още неща, които ние неизбежно ще трябва да внесем. Иска ми се да се спра основно само на едно от тях, защото то беше обект на коментари в залата. То е свързано с ролята на наблюдаващия прокурор. По принцип идеята за наблюдаващия прокурор е една полезна идея, защото в крайна сметка това означава директно ангажиране на така наречения “господар на досъдебното производство” с действията по досъдебното производство. Чуха се интересни аргументи във връзка с това, че ако прекалената процесуализация на този негов ангажимент създаде основания за лесно атакуване на всякакви актове в процеса на досъдебното производство, това би могло да доведе до забавяне на същото производство. Да, така е. Ето защо считаме, че така, както е внесен текстът на първо четене, той се нуждае от сериозно прецизиране и се нагърбваме да сторим и това.
Обърнете внимание, че се борим за една кауза – това е европейската принадлежност на България. Тази кауза е нашата кауза – каузата на Съюза на демократичните сили и неговите съюзници от ОДС, защото ние издигнахме тази кауза и я превърнахме в кауза на България.
Следователно няма ситуация, в която можем да застанем срещу нея, защото майките не застават срещу рожбите си. Ние можем да съжаляваме тогава, когато от нея има отстъпления, можем да се противопоставяме тогава, когато някой се опитва да я спъне. Когато виждаме, че някъде не са достигнали силите, за да бъде направено нещо така, както трябва, както ние можем да го направим, защото това е нашата кауза, тогава ние сме готови да направим необходимите предложения за съответното усъвършенстване. И това ние ще направим между първото и второто четене.
Независимо от това обаче ние си даваме сметка, че с гласуването на измененията в Наказателнопроцесуалния кодекс, с въвличането на Закона за съдебната власт, което ние ще извършим с предложенията си между първо и второ четене, проблемите няма да бъдат решени. Изключително важно е да видим резултата от произнасянето на Конституционния съд и да се предприемат действията, които да не допуснат да виси дори този текст, който ще гласуваме евентуално, дори той да не виси, затова е нужно да бъдат извършени промени в Конституцията – малките промени, тези, които не налагат Велико Народно събрание.
Тези промени ние също ще подкрепим, макар че, ако трябва да бъдем честни, конституционно мнозинство има. Това, от което ние се плашим, са изкушенията, на които, за съжаление, части от това мнозинство биха могли да се подадат.
Затова, заемайки своята позиция по този, надявам се, достатъчно ясен начин, ние призоваваме тези, които са се ангажирали така или иначе с повече или по-малко яснота, с повече или по-малко категоричност, ако щете може би някои, скърцайки със зъби, с европейския проект на България, да продължат да го следват. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Владимир Кузов. Заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (КА): Господин председател, господин министър, дами и господа! Питам се: 22 мин. словоблудство на Филип Димитров кого обслужват? Двадесет и две минути тук се сипаха разни фрази, които нищо не казват. Може би господин Димитров е воден от идеята, че тези 30 минути трябва да ги оползотвори по някакъв начин, и тяхната коалиция, за което, ако няма как, да си вземе някакво четиво и по този начин да ги оползотвори. За сметка на това аз ще бъда кратък, но надявам се конструктивен.
Предложеният проект има една тежка задача – да отговори на редица свръхочаквания, на очакванията на обществото за едно по-бързо, по-ефективно и по-справедливо наказателно правосъдие; на очакванията на правоприлагащите органи за един модерен и подпомагащ дейността им закон; на очакванията на националните и европейските институции за по-бързо приближаване към европейските стандарти и редица още други. Едва ли е възможно всички те да бъдат в еднаква степен удовлетворени.
Предложеният проект обаче е един сполучлив опит да даде отговор на много от тях. В този смисъл усилията на правителството за неговото изготвяне може и следва да бъдат адмирирани. Проектът следва да бъде по принцип подкрепен.
Разбира се, като всяко човешко творение и той не е съвършен и търпи редица критики в много отношения. За щастие, на този етап все още може да бъде коригиран и подобрен. В кои насоки?
Първо, и този проект продължава традицията в центъра на вниманието на законодателя да стои извършителят на престъплението. Без съмнение, той е именно центърът на наказателнопроцесуалната дейност. Жертвата обаче отново остава в периферията на вниманието на наказателнопроцесуалните органи, въпреки новата глава “Пострадал” в закона. Хронически неглижиран, а понякога дори изолиран от неговия собствен случай, пострадалият и сега е на втори план. Макар че има подобрения в редица посоки, политиката в подкрепа на жертвите не е на пиедестал в този проект, а в огромната си част обществото е потенциална жертва. Извършителите са по-малко, господин министър.
Проектът поддържа всеобщо възприетата теза за защита правата на гражданите в наказателния процес и твърде предпазливо подхожда към евентуално ограничаване правата на отделни лица. Следва да се припомни, че дори Европейската конвенция по правата на човека допуска някои ограничения и ги приема за оправдани, когато се цели защита на ценности с по-висок порядък. Така че не бива да се абсолютизира тезата за човешките права и по-специално тези на някои субекти на наказателния процес.
Една от целите на законопроекта е за еднакво третиране на всички граждани. Следва коректно да се тълкува, в смисъл еднакво третиране, но при равни изходни условия. Тя не изключва диференциация в подхода при различна фактическа обстановка. Необходима е и по-голяма чувствителност в това отношение, дори проява на здрав разум при законодателното уреждане на редица институти, а и при прилагането им.
Без съмнение обаче, проектът рационализира същественост в досъдебното производство. Там са основните му приносни моменти. Има какво да се желае по тяхното усъвършенстване, но напредъкът е очевиден. Според проекта обаче досъдебното производство има само подготвителен характер, а централно място има съдебната фаза. Самата тя обаче е запазила същностните си характеристики, нововъведенията там са изключително малки. Това може изначално да обезсмисли всички реформи, направени в досъдебната фаза. Достатъчно е само да се спомене, че триинстанционното производство само по себе си достатъчно забавя финализирането на процеса. Както е известно, сроковете касаят предимно досъдебното производство. Това в сравнителен план - все повече се възприемат дву- и едноинстанционните производства.
Законопроектът би трябвало да брани справедливостта и осъществяването на правото, а не съсловни или групови интереси. В този смисъл законодателят следва да прояви необходимата смелост и решителност, за да гарантира очаквания полезен ефект, а годен човешки потенциал, който да го приложи, ще се намери.
Законопроектът може да отиде и по-далеч в алтернативните процедури, а едновременно с това и в алтернативните подходи към престъпността, времето на единния подход отдавна отмина.
Все пак не бива да се забравя, че законите се създават за добросъвестно изпълнение. Колкото и съвършен да е един закон, той може да бъде превратно приложен и дори неприложен. Но затова няма да е виновен самият закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Кузов.
Има думата народният представител Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Коректно в доклада на председателя на Комисията по правни въпроси беше отбелязано, че на заседанието представителите на Демократи за Силна България подкрепиха за първо четене законопроекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс, но при изричната уговорка, че той трябва да се приеме едва след промени в Конституцията, които да решат големия проблем, който стои пред нашия наказателен процес, който се визира и от Европейската комисия.
През следващите два дни ние видяхме, чухме и усетихме една приповдигната тържественост в изказа на управляващото мнозинство, лично на министъра за това как – напротив, Наказателнопроцесуалният кодекс трябва да се приеме бързо и не трябва да има отлагане, защото сме поели ангажименти. Разбрахме, че всъщност няма никаква воля за това реално да се постигне някакъв резултат, а отново на основата на тази тържественост ще се поздравим с нещо, което всъщност няма да доведе до онова, което уж всички желаем.
Затова днес в тази зала ние няма да подкрепим този нов Наказателнопроцесуален кодекс, защото трябва да се даде сигнал, трябва да се удари камбаната за това, че този нов Наказателнопроцесуален кодекс е всъщност една организирана измама, една организирана имитативност, наистина една димна завеса, зад която стоят неискрени усилия.
Чухме днес една единна и абсурдна теза от депутатите и от БСП, и от НДСВ, и от ОДС, и от “Атака” за това, че, видите ли, ние трябва да приемем Наказателнопроцесуалния кодекс, защото сме били поели ангажимент пред Европа и защото Европа е нашата кауза, и ние на всяка цена трябва да приемаме всичко, което сме поели като ангажимент, а след като хвърлим димката, зад пушечния дим на тази димка ще започнем да говорим и да работим за реалните промени на НПК. Това е абсурдно. Ние приемаме един нов Наказателнопроцесуален кодекс и след това ще приемаме промени в Конституцията, които ще доведат естествено отново до коренна промяна на Наказателнопроцесуалния кодекс. Или едното е искрено, или другото. Не може да си искрен в това да искаш да приемеш Наказателнопроцесуалния кодекс, а след това да си искрен и в това, че трябва да промениш Конституцията структурно в частта й за съдебната власт. Очевидно в едно от двете усилия има неискреност.
Защо според нас този Наказателнопроцесуален кодекс се организира на измама и как се стигна до тази измама? Подчерта се вече, че конституционният модел на съдебната власт, какъвто е той и какъвто води до много несъвършенства, е установен от Конституция, приета с мнозинството на БСП.
В интерес на истината трябва да се отбележи, че първият опит за структурна промяна на съдебната власт беше инициирана от Младен Червеняков като министър на правосъдието в правителството на Жан Виденов. Но той потъна заедно с това правителство и със спестяванията на българите завинаги. След това в годините 1998-1999 за първи път започна някаква реална реформа в наказателния процес, която доведе до изпълнения на много изисквания на Европейската конвенция за това, че всички действия, свързани с накърняване правата на личността, трябва да са свързани със съдебна санкция. Започна реално ограничаване на правомощията на прокуратурата такива, каквито бяха заложени още от съветския модел.
През 2002-2003 г. политиците, които днес представляват основно Демократи за Силна България, лансираха идея за структурна промяна на съдебната власт чрез промяна в Конституцията. Идея, която беше отмината всъщност от тогавашното управляващо мнозинство от НДСВ и ДПС. Предупредихме управляващото мнозинство, че не може да се постигне реална реформа без промяна на Конституцията. То катастрофира със Закона за съдебната власт, който беше отменен изцяло от Конституционния съд. След няколкомесечен ступор и чудене в това какво да прави, управляващото мнозинство измисли гениалната теза, която всъщност е организираната измама, за нов Наказателнопроцесуален кодекс. Защото през 2004 г. в редовния доклад на Европейската комисия казаха, че видите ли, Европейската комисия искала от нас нов Наказателнопроцесуален кодекс.
Нека да напомня само няколкото думи, с които Европейската комисия постави пред нас определени условия – да се гарантира ефективност и прозрачност на системата на досъдебното производство, като се избегне препокриването на функцията на разследващите органи. Това включва ограничаването на правомощията на следователите и ясното им разграничаване от тези на дознателите. Ролята на разследващите магистрати, се казва още в доклада на Европейската комисия, следва да бъде преразгледана и ограничена в тяхната сфера на минимални компетенции. Ролята и позицията им като ключови участници в досъдебната фаза - като на полицията и прокуратурата, следователно също да бъдат и визирани по отношение обхвата и задачите им, и ресурсите. Никъде Европейската комисия не постави изискване за нов Наказателнопроцесуален кодекс. Тя постави изискване за резултати, които резултати са свързани и с проблемите на българското общество. Но предишното управляващо мнозинство изведнъж само пое ангажимента за приемане на нов Наказателнопроцесуален кодекс, като по този начин заяви, че ще изпълним тези изисквания. Всъщност с това то започна организираната измама, организираната имитация, към която днес виждаме, че се присъединява и Българската социалистическа партия. Затова ние днес няма да подкрепим този Наказателнопроцесуален кодекс.
Казва се, че няма изход, че няма начин, защото сме поели този ангажимент. Напротив, изход има и изходът е в това всички откровено да заявим, че проблемът, резултатът, който ние решаваме, а това е проблем не на Европейския съюз, а проблем на България, проблем на българското общество в частта на това то да се справи с един от основните проблеми, наречен престъпност, е наистина ние да поставим онези начини за решаване на този проблем, които са ефективни. А единственият начин е промяна на Конституцията. Ще кажете отново, и днес се каза, че такава промяна не може да се извърши. Но кое е по-голямата опасност – да не приемем Наказателнопроцесуалния кодекс, който не решава нищо и който всъщност е законопроект на статуквото, който всъщност препокрива повече от 60-70% досегашния Наказателнопроцесуален кодекс и не дава отговор на тези въпроси, или искрено и ясно да заявим, че този Наказателнопроцесуален кодекс ще създаде много повече опасности. Всички политически сили да заявим, че сме готови да променим Конституцията. Това ще бъде разбрано и от мониторинга, и от представителите на Европейския съюз. Защото, когато ние ги измамим, след два-три месеца ще стане ясно отново, че това, което те са констатирали, е проблем на България.
Искам да посочите в новия Наказателнопроцесуален кодекс кой текст разрешава проблема за припокриване на функциите, кой текст разрешава проблема за неяснотата във функциите на предварителното разследване? Остават текстовете, в които е записано, че разследващи органи са следователи и дознатели, че прокурорът извършва действия по разследването в случаите, предвидени в този кодекс, че разследването се провежда и от следователи, и от дознатели. Това е проблем, който се визира и в Доклада на Европейската комисия и който може да бъде решен само и единствено тогава, когато следователите и прокурорите, които се занимават с разследване, преминат към изпълнителната власт и има единност на структурата на политическото разследване и политическата отговорност. Това е начинът, по който може да се реши този проблем.
Кое е по-опасно – да измамим Европейския съюз днес, като кажем, че сме приели новия НПК и той решава тези проблеми, или да назовем истината, да заявим политическата си готовност, че ще приемем новия Наказателнопроцесуален кодекс едва тогава, след като приемем промените в Конституцията и че ние ще направим тези промени. Ето, президентът и Министерският съвет са дали положително становище по питането в Конституционния съд. То най-вероятно ще ни даде възможност за това, ако сме искрени, да направим онези промени, които са възможни. Това е искреният подход, това е подходът, който може да покаже и на Европейския съюз, че сме готови да решим тези проблеми, защото, пак повтарям, ние решаваме проблемите не на Европейския съюз, а на българското общество.
Това е законопроект на страха – на страха от прокуратурата, на страха от главния прокурор Филчев, за това, че имаме готовност за истинска и реална промяна. И това е законопроект на проваленото правителство на НДСВ. Всъщност живата метафора, която олицетворява характера на този законопроект, е пред нас – министър Петканов, който стана символ на това, че България беше свързана с организираната престъпност и определена като средище на организираната престъпност. Това ли е политическата воля, която ще доведе до реалните промени, които всички ние желаем? Ако искаме тези промени да се случат, трябва да заявим тази политическа отговорност. И в края на краищата днес, когато се гласува, всеки народен представител трябва да даде отговор и лично пред себе си на този въпрос – дали да се присъедини към инерцията на създаване на имитативност, на организирана лъжа, или да се присъедини към истинското усилие за това да покажем, че можем да направим след 15 години реална промяна в съдебната власт, в структурата на съдебната власт чрез промяна на българската Конституция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Абаджиев, отправихте сериозно обвинение към господин министъра. Обръщам Ви внимание.
Има ли реплики към изказалия се? Няма.
Давам думата на госпожа Фатме Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ясно е, че с проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс България изпълнява ангажименти, поети по време на преговорния процес с Европейския съюз по Глава двадесет и четвърта "Правосъдие и вътрешни работи", но с проекта за нов НПК не само се изпълняват ангажименти за реформа в съдебната система, но и се отговаря на очакванията на българското общество за бързина, прозрачност и ефективност на съдебната система. С проект за нов Наказателнопроцесуален кодекс се изгражда една модерна и ефективна система за разследване и наказание на непрекъснато усъвършенстващата се престъпност.
С промените в новия кодекс са утвърдени следните основни принципни положения: на първо място, в утвърждаване на съдебната фаза като централна част на наказателния процес, както и бързината на процеса, изразена в ускоряване развитието на приключване на производството, включително и по пътя на диференцираните процедури, изразяващи се в следното: свеждане до минимум случаите на връщане на делото от съда на прокурора; с промените се игнорират случаите на безсмислено връщане и се въвежда възможността за поправяне на нарушенията в съдебната фаза; дискреционните правомощия на прокурора по престъпления, които не са тежки и при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства.
На следващо място е медиацията между извършителя на престъплението и пострадалия, осъществена от прокурора. Предвидена е възможността чрез прокурора да се постигне спогодба между извършител и пострадал, при която производството се прекратява.
Кодексът, обсъждан в настоящото заседание, е изготвен съобразно и при спазване на задължителните международни стандарти за ефективно правосъдие с надеждни гаранции за правата на човека. Изхождайки от залегналите в кодекса основни принципни положения, считам, че следва да бъде преразгледан текстът на чл. 27, т. 1б, предвиждащ, че не следва да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който е участвал в произнасянето по мярка за неотклонение по същото дело. Посоченото изменение би създало редица неудобства в малките районни съдилища, където често съдията е и в определени взаимоотношения, включващи възможността да реши делото например съпруг на адвокат, роднина на вещо лице и т.н. Създава се ситуация, в която, ако има кой да се произнесе по мярката, то да няма кой да разгледа наказателното дело, налагащо командироването на съдии от други съдилища в рамките на съдебния окръг, което от своя страна се отразява съществено на бързината на разглеждане на делото.
Отстъплението от същия принцип - бързина на производството считам, че е залегнало и в изменения чл. 322, в който новата редакция предвижда, че страните могат да дават писмени възражения срещу жалба или протест, до даване на ход на делото през въззивната инстанция.
Неоправдано и в разрез с професионалната дисциплина е останал непроменен текстът и на чл. 124, ал. 3 и ал. 4, в които глобите, налагани на свидетел за неявяване и за отказ да даде показания, са останали съответно до 100 и 200 лв. Санкциите, предвидени в чл. 124, следва да бъдат увеличени и приведени в съответствие с размера, посочен в чл. 271, ал. 10, а именно – до 500 лв.
Подкрепяме проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс, но считаме, че следва да бъдат извършени поправки между първо и второ четене на нормативния акт, като се вземат предвид предложенията, отговарящи на основните принципи и прецизиращи текстовете, пораждащи възможност за нееднакво тълкуване и прилагане на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има народният представител Борислав Българинов.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Днес трябва да гласуваме на първо четене един законопроект на Министерския съвет, а именно Законопроекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс.
Всички знаем, че това е един от приоритетните закони, гарантиращи членството ни в Европейския съюз. На пръв поглед, като погледнем проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс, който ни е даден, ще помислим, че това е един коренно различен законопроект от сега действащия НПК, но вникне ли се в него, се вижда, че основната разлика е в номерацията на текстовете, фигурата на прокурора и правомощията на следователя.
Всички знаем, че сега действащият Наказателнопроцесуален кодекс е влязъл в сила на 1 март 1975 г. и до настоящия момент е действал с множество изменения. Той е създаден, за да обслужва едни други обществени отношения, една друга система. Когато се разбра, че има проект за нов Наказателнопроцесуален кодекс, аз, а така също и други юристи, които практикуват, бяхме радостни, че ще има такава промяна, защото имаше крещяща нужда от нов НПК. Смятам, че разликата обаче със стария НПК е много минимална. Аз я споменах по-горе, че това е основно в номерацията на текстовете, във фигурата на прокурора и правомощията на следователя.
Аз смятам, че един добър, работещ законопроект е този, който има добра връзка с останалите закони и може да се прилага на практика. Този законопроект, така както е представен пред нас, смятам, че не може да изпълни тези цели, тъй като още на пръв поглед излизат противоречията, които има той. На първо място е противоречието с Конституцията на Република България, Глава "Съдебна власт", като се започне от чл. 117 до чл. 126 и следващите, а именно отнасящите се до структурата на съдебната система, на прокуратурата и следствието и т.н.
На следващо място – Глава десета от законопроекта, озаглавена "Правна помощ", а такъв закон все още не е приет. Могат да се посочат и много други противоречия с други закони, като Закона за съдебната власт и т.н., но аз няма да ги изреждам, тъй като и преждеговорившите, и всички вие виждате, че има такива противоречия.
Парламентарната група на Българския народен съюз счита, че при ревизиране на част от предложените текстове от законопроекта този законопроект би изпълнил целите, за които ще бъде създаден и е създаден.
На първо място смятаме, че трябва да се ревизират текстовете относно фигурата на прокурора, а именно да отпадне т.нар. наблюдаващ прокурор, което е отразено в много текстове от законопроекта. Както казаха и колегите, които говориха преди мен, а казват и колегите, с които съм контактувал и които практикуват в момента – всички знаем, че наистина това нещо може да бъде осъществено в някои малки прокуратури, в малки съдилища, но на по-големите места не може да бъде изпълнено, тъй като всички знаят по какъв начин се насрочват дела, по какъв начин се разпределят прокурорите и как те защитават обвинителните актове, които са внесли в съда. Знаем, че към един състав на съда се разпределя един прокурор. Той разглежда две-три, четири или повече дела за един ден с внесени обвинителни актове от други прокурори. Те се защитават от един вече трети прокурор. Създаде ли се един наблюдаващ прокурор, който да го има от началото на процеса и да завърши с присъдата, която се издава, той би трябвало да работи само с един съдия и това носи доста негативи за тяхната обща работа.
На следващо място – тук, в залата беше споменато, че наблюдаващият прокурор е необходим, тъй като говорим за несменяемост на състава. Всички знаем, че прокурорът е страна в процеса, както е страна и адвокатът в процеса, защитникът, както и обвиняемият, подсъдимият. Смятам, че той не е фигура, несменяема от началото на процеса до края.
Относно мерките за неотклонение, аз считам, че искането, за което е внесена мярката за неотклонение, а именно тя е по искане за “задържане под стража” не следва съдът да вземе някаква по-лека такава, ако не вземе “задържане под стража”. Считаме, че той трябва да се произнесе само по искането за мярката за неотклонение “задържане под стража”, да върне делото в досъдебното производство на прокурора и органите на досъдебното производство да се произнесат относно мярката за неотклонение.
На четвърто място, голям проблем се създава с така наречените “Следствени служби”, тъй като знаем, че в тях работят висококвалифицирани кадри и те трябва да бъдат използвани по един максимално добър начин. Виждаме, че в новия законопроект за следователите са отделени разследване на дела за престъпление против републиката, против отбранителната способност, против мира и човечеството, като такива дела се образуват много рядко. Знаете в момента, че органите на досъдебното производство, а именно дознателите, са все още слабо квалифицирани и считам, че тези следователи трябва да бъдат използвани реално в разследването на делата.
Също така считам, че в законопроекта следва да се реализират сроковете, които се отделят за разследване на дела, обжалването на постановленията за привличане и повдигане на обвинения на обвиняем и на уличено лице, тъй като знаем, че с едно такова постановление веднага влиза в масивите на следствените служби или на съответните служби на МВР, че срещу това лице е образувано производство, има повдигнато обвинение и веднага то се регистрира в картотеката на МВР. Това остава при него за цял живот, тъй като няма обратна информация, че делото срещу това лице е прекратено или има оправдателна присъда. Това в общи линии са нещата, има още много текстове, които трябва да бъдат разгледани, но аз считам, че това нещо може да бъде извършено между първо и второ четене на настоящия законопроект.
От името на Български Народен Съюз заявявам, че принципно парламентарната група ще подкрепи настоящия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Думата има народният представител Яни Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги! В част от коментарите, които бяха направени днес по повод обсъждането на първо четене на Законопроекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс, прозвучаха тези, които в някаква степен, като че ли са смущаващи от гледна точка на това, че могат да създадат впечатлението, че настоящият парламент се занимава да прелива от пусто в празно. Тоест едва ли не ние да кажем на българското общество: ние сега започваме една работа, няма много смисъл да я правим, но независимо от това ние ще правим тази работа. Аз не мисля, че можем да имаме такава позиция и не само заради това, че парламентът не се занимава с това да прелива от пусто в празно, а защото една от неговите основни функции е действително да работи за усъвършенстването на законодателството.
От друга страна, смятам, че българският парламент не може да поставя своята активност и своите решения под условието на бъдещи несигурни събития. Сега ние очакваме, за да приемем, че можем да работим върху промяна на Конституцията, ако за това вземе решение Конституционният съд. Впоследствие ние ще очакваме, че може би ще променим Конституцията, ако се създаде съответното мнозинство в парламента и има политическата воля за нейната промяна. И през всичкото това време ние да стоим и да чакаме да настъпят тези бъдещи събития, без да предприемем онези необходими действия за проблема, който е явен, належал и болезнен за българското общество, и той в своя най-съкратен израз се казва “бавност на наказателното производство” - един от най-тежките пороци на българското наказателно производство, което по своето естество дава голямата възможност на хората, извършили престъпления, да избягват наказателната отговорност.
На второ място, този порок, който до голяма степен води до намаляване на доверието в правораздавателната система, също се нарича бавност, защото тогава пострадалият губи вярата, доверието, че може да се постигне справедливост чрез работата на българските правораздавателни органи.
Ето защо с тези няколко предварителни аргумента, уважаеми дами и господа, считам, че следва да приемем и да подкрепим този законопроект, защото той ни дава шанс на този етап наистина в рамките между двете четения да предприемем действия и стъпки, така че заложените тези и възможности за ускоряване на наказателното производство и ограничаване на възможностите за шиканиране в рамките на това производство да бъдат обсъдени и разумните тези да бъдат приложени. Естествено е, че този закон ще отговори на възможностите и на ограниченията такива, каквито са в рамките на действащата Конституция. Това беше уговорката и при представянето на този нормативен акт – проект за закон, когато беше публично обсъждан още преди внасянето му в Министерския съвет. Но пак казвам, че ние не можем да избягаме от възможността възможните промени да бъдат направени.
И тъй като поставих на първо място тезата по отношение на възможностите за съкращаването или за стриктното спазване на сроковете в рамките на наказателното производство, не виждам нищо опасно в това, че се отива към тезата за преклузивност на срока, в който може да бъде извършено предварителното разследване. Защо това не е опасно? На първо място, това е един стимулиращ текст, който във всички случаи ще стои като един дамоклев меч пред органите и предварителното разследване за крайното време, в което трябва да бъде приключено разследването. Ние не можем да оставим предварителното разследване, било то дознание или следствие, да се точи в годините под формата на това, че видите ли, има още доказателства, които трябва да бъдат събрани. В крайна сметка две години ми се струва, че крайно отговарят на разбирането за разумен срок на воденето на разследването. От друга страна, аз не считам, че по някакъв начин, ако бъде въведен този преклузивен срок по отношение на събирането на доказателства в рамките на предварителното разследване в досъдебната фаза, това ще ограничи възможността доказателствата да бъдат събирани в рамките на наказателния процес. На първо място, защото, ако обърнем внимание, ще видим, че в този проект за Наказателнопроцесуален кодекс ние даваме възможност и на съда в рамките на съдебната фаза, когато е необходимо да бъдат събирани доказателства с оглед разкриването на обективната истина, това да стане и по почин на съда. В някаква степен тук виждаме запазването на служебното начало в съдопроизводството.
На второ място, виждате, че се въвеждат едни нови текстове, а именно внасянето на разглеждането на конкретното дело по почин на обвиняемия или на пострадалия, тоест, когато се вижда, че двете години минават, вероятно повече от две години са минали и делото все още стои в досъдебната фаза, тук вече даваме възможност в рамките на текста на чл. 411 самият пострадал или самият обвиняем да поискат от съда да се произнесе за внасянето на делото в съда. И виждате, че в рамките на тези текстове съдът е в правото си, ако прецени, че това трябва да се случи, или да прекрати производството – две години е достатъчно време за събиране на доказателства, или, ако счита, че това дело трябва да се разгледа, дава краен, двумесечен срок на органите на предварителното разследване, които да завършат разследването и да внесат делото за разглеждане в съда.
Всичко това, което казвам, е с оглед на стимулиращите норми и възприемането на преклузивността на сроковете по отношение на извършването на работата по досъдебната фаза на производството. И тезата, която се повдигна отново във връзка със сроковете, и е особено съществена, че ние не трябва да имаме илюзии, че докато сроковете в наказателния процес не бъдат обвързани под някаква форма с отговорност, ние оставаме във формулата на пожелателност на сроковете. Тоест ние пак ще продължаваме да имаме неспазване на сроковете и търсене на различните форми, под които те биха могли да бъдат удължавани.
Така или иначе смятам, че принципът на крайност на приключване на наказателния процес в разумни срокове трябва да бъде последователно провеждан в рамките на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Едно от нещата, които са особено важни в тази насока и които могат да получат своето доразвитие в рамките между двете четения, е въпросът за възможността за обжалване на мерките за неотклонение. Аз се присъединявам към тезата, че едноинстанционността е прекалено ограничително условие. Нормално е да има двуинстанционност за обжалването на мерките за неотклонение, но по отношение на възможностите, които се предвиждат на този етап, ние да говорим, че съдът по своя преценка може да определи срок в рамките до един месец или по-малко от един месец за ново обжалване мярката за неотклонение, е едно от нещата, които очевидно ще доведат до възможност за допълнително удължаване на срока на досъдебната фаза.
Уважаеми колеги, знаете много добре досегашната практика, че така създадената организация с изискването цялото дело с оригиналните доказателства да влязат в съда с оглед преценката на мярката за неотклонение, по същество води до спиране на самото разследване. И макар ние да казваме, че съдът е длъжен в рамките на тридневен срок от постъпването на предложението да насрочи това разглеждане, ние сме наясно, че не по-малко от една седмица е фактическото време, в което делото спира да се разследва. Тоест, ако ние в рамките на един процес допуснем възможността обжалването на мярката да бъде за не по-малко от един месец, и ако не въведем допълнителни критерии в случаите, за които е допустимо, след като вече се е произнесъл съдът, отново да бъде обжалвана мярката, представете си в рамките на две години, ако това е като краен и максимален срок, в който ще се води делото, ами ние отиваме към 24 седмици, в които делото може да предстои в съда по повод на мерки за неотклонение, което е абсурдна ситуация!
Така че аз съм за това тук да се въведат едни допълнителни критерии и допълнителни ограничения по отношение на възможността за обжалване на мярката за неотклонение в досъдебната фаза.
Решаването на проблемите за мярката за неотклонение е особено съществено, особено в рамките на съдебното производство. Досегашната практика показва това, че ако за досъдебната фаза максималният срок на мярката за неотклонение не може да бъде повече от две години, защото това е крайният и допустим срок за разследване, делото влиза в съда и оттам насетне колко години може да престои обвиняемият с мярка за неотклонение, вече в рамките на съдебната фаза? Очевидно е, че това време е твърде неограничено и не са малко случаите, които довеждат до това, че в крайна сметка се постановява присъда, с която обвиняемият е признат за виновен и му е наложено наказание, което в някои случаи е по-малко от времето, претърпяно като предварителна мярка или самата присъда се нагласява към времето, в което този човек е стоял вече под формата на задържане в ареста, за да не се наложи държавата да бъде съдена за това, че той е надлежал наказанието си.
Аз мисля, че тук е много важно да се замислим по отношение именно на ограниченията и за задържането на обвиняемия, подсъдимия, в рамките на самата съдебна фаза на наказателния процес.
Действително е необходимо да има усъвършенстване на редица материи в рамките между двете четения. Една от тези материи, с която трябва да се съобразим в хода на работата, е тази, която имаме днес вече по Закона за правната помощ и по Глава десета, новосъздадена поне като наименование в предложението за проект.
На следващо място, имаме един нов институт, какъвто е забраната за доближаване на пострадалия – това е нещо, което струва ми се, би трябвало да бъде обвързано с доразвитие, защото тази забрана не е обвързана с каквато и да било санкция по отношение на обвиняемия.
Доразвитие и усъвършенстване на материята относно ръководните функции на прокуратурата в рамките на предварителното производство. Сега тук се повдигна като съществен и спорен въпросът за наблюдаващия прокурор – от тезата, че не е необходимо да има такава фигура до тезата, че е необходимо да има такава фигура. Аз се присъединявам към това – колеги, действително, ако ние изведем условието “наблюдаващ прокурор”, като такова, което бъде факт с оглед на процесуално нарушение, промяната или изпълнението на функциите от друг прокурор – разбира се, това ще забави много самия процес.
Тъй като в доклада на председателя на Временната комисия по правни въпроси се докладва, че аз съм поставял въпроса за несменяемостта на прокурора с оглед привеждането на принципа от съдебната фаза, държа да направя една корекция, че тази теза е възпроизведена с оглед необходимостта на това както в досъдебната фаза, така и в съдебната фаза органите, които водят разследването и вземат решенията, да се водят от вътрешното си убеждение. Това е основният принцип и е естествено, че досъдебната фаза по своята динамика е значително по-голяма, отколкото рамките на съдебната фаза, но това не означава, че ние трябва тотално да игнорираме ролята на наблюдаващия прокурор. Напълно възможно е в рамките на доразвитието на това, което ние ще правим между двете четения, да се обсъдят тезите, когато ръководителят на съответното ниво на прокуратурата разпределя наказателните дела, да се мисли за това да има един основен водещ прокурор, да има прокурор, който го замества, и резервен прокурор, така както в съда има резервен съдебен състав.
На второ място, аз не съм казал, че този прокурор, който е ръководител на досъдебната фаза, трябва да бъде задължително прокурорът, който ще защитава делото в съдебното производство. Очевидно това е невъзможно и такава теза не съм излагал. Моята теза за наблюдаващия прокурор обхващаше досъдебната фаза.
Бих подкрепил и твърдя, че добри попадения в настоящия проект на Наказателнопроцесуален кодекс се явяват и текстовете по отношение на това, което се предвижда във връзка с въвеждането на незабавното производство. Струва ми се, че тук трябва да детайлизираме разликата между бързото и незабавното производство. Засега поне нещата се разглеждат само в сроковете, в които трябва да се внесе обвинителният акт, а ми се струва, че там трябва да бъдат въведени допълнителни критерии, които, разбира се, със съответните приложения ще направим.
Доразвитието на прекратяването на наказателното производство със споразумение. Категорично се присъединявам към тезата на господин Батилов за това, че порокът да се прекратява наказателното производство със споразумение с прокурор без участието на пострадалия е нещо, което беше сериозен пропуск в досегашната наша практика, и във всички случаи така, както приемаме прекратяването чрез налагането на административни мерки по чл. 78а да не може да става, ако не бъдат възстановени материалните щети, то също това да се обвърже и с възстановяването на щетите, за което се надявам, че текстът, с който се предвижда създаването на фонда за обезщетяването на пострадалите от престъпления, ще подпомогне обезщетяването и прекратяването на производство чрез споразумение.
В заключение заявявам изричната си подкрепа за този законопроект.
Уважаеми колеги, ние реално има какво да свършим при неговото обсъждане и моят призив е към колегите от Демократи за Силна България, които заявиха категорично, че няма да го подкрепят. Разбира се това е тяхно право, но молбата ми е да не абдикират. Тоест, те да приложат техния парламентарен и юридически опит в обсъждането на текстовете, независимо че като цяло няма да подкрепят законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има народният представител Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Чухте ясно изразената воля на Демократи за Силна България. Ние няма да се включим в процеса на имитация на реформи и от тази трибуна аз искам конкретно да обоснова защо правим това.
Първо, реформата в съдебната система не е реформа в Наказателнопроцесуалния кодекс. Реформирането на Наказателнопроцесуалния кодекс трябва да се разглежда в контекста на цялостната концепция за реформа на съдебната система. Неслучайно България е критикувана за това, че съдебната реформа не само че буксува, но има данни, че няма каквато и да било политическа воля тя да бъде осъществена. И неслучайно в специалната клауза е включена и глава двадесет и четвърта. Казвам “неслучайно”, защото изводът на европейските ни партньори е, че ние нарушаваме политическите критерии за членство на България в Европейския съюз, не само за това, че не е реформирана досъдебната или съдебната фаза; затова, че не са приети важни законодателни промени, но че по този начин, с поведението си, с нивото на организирана престъпност в България, ние застрашаваме критерии именно за степен на демократичност и освен това за защита на основните права и свободи на българските граждани.
Ето защо една от последните брънки в тази реформа трябваше да бъдат процесуалните норми. Ние сме твърдели и в предизборната кампания, и по време на Тридесет и деветото Народно събрание, че подходът към реформата в България трябва да бъде различен. Той трябва да се основава на ясна, разумна, прагматична концепция, която да вади своите изводи от статистиката, от фактите, не от измислени норми, които по-скоро носят вреда и че освен това промяната в Конституцията е основният проблем, който касае правомощията, ефективността и рационалността на тази съдебна система и че всички обсъждания, свързани със съдебна реформа, трябва да представляват единен пакет. Всяка поправка, която не е свързана и не е в обусловеност с другите нормативни актове, ще донесе наистина повече вреда, отколкото полза.
Ако говорим за това, че Наказателнопроцесуалният кодекс, внесен от настоящото правителство, решава някои проблеми в досъдебната фаза, искам да започна точно с проблематиката в тази област, за да ви докажа, че този пакет и тази обусловеност са изключително важно условие реформата да бъде осъществена.
В досъдебната фаза се казва, че голямото откритие, гвоздеят е наблюдаващият прокурор. Наблюдаващият прокурор, както се изказаха тук и преждеговорившите, е една добра институция, която фигурира в европейските страни, която се подкрепя от нашите партньори, но искам в този ред на мисли веднага да отбележа, че законодателят, вносителят на този проект проявява пълно неразбиране по отношение на този институт. Защо? Защото, за да се въведе наблюдаващият прокурор, би следвало, ако управляващите имат концепция в тази насока, да помислят най-напред за реформа в Наказателния кодекс, защото българската държава е време да предприеме мерки и да промени своята наказателна политика. Нужно е да се извърши т.нар. “декриминализация”, за да може наистина наблюдаващият прокурор да бъде ефективен. Иначе при тази формализация на този законопроект, той е вреден.
Освен това наблюдаващият прокурор има смисъл, ако са внесени поправки и в Закона за съдебната власт, защото именно Законът за съдебната власт трябва да уреди правомощията, функциите и задачите на наблюдаващия прокурор, неговия капацитет, взаимовръзката, координацията, а освен това трябва да бъде променен и още един закон – Законът за Министерството на вътрешните работи. Силата и стойността на наблюдаващия прокурор е в това, че той се специализира по наказателни дела, което означава взаимозаменяемост, но и специализация, което означава по-висока квалификация. Това трябва да се случи и с дознанието. Както виждате, тази празнота е толкова ярка, че дава съмнения, че изобщо наблюдаващият прокурор може да се справи с нещо. Освен това, Наказателнопроцесуалният кодекс възлага на наблюдаващия прокурор изключително интензивни функции по отношение на разследването.
Уважаеми господин Петканов, уважаеми колеги! Може ли това да се случи, без да променим Конституцията? Стигаме отново до същия проблем: може ли прокурорът да има интензивни разследващи функции, след като в текстовете на действащата българска Конституция е казано, че той привлича към обвинение и поддържа обвинение.
Освен това искам да подкрепя тезата, че всички поправки и реформи на наказателното съдопроизводство трябва да бъдат насочени към българските граждани. Общественото мнение и българските граждани очакват от нас тези поправки и то за да видят, че в борбата с престъпността действително сме с едни гърди преди престъпниците.
Втората част на досъдебната фаза, която тук се отчита като голямо постижение, е това, че всъщност се извършва реформа за единно разследване, като следствието почти е закрито. Само че и това е в противоречие с духа на основния закон. Не може, след като в закона се казва, че следствието е част от съдебната система, да му възлагаме мъртви дела – престъпления против Републиката, мира и човечеството и да се радваме, че нещо се е случило. Радост по този повод може да има само в престъпният свят, защото 1100 разследващи, действащи следователи ще бъдат напълно изолирани, напълно обезсилени, така че престъпността може да направи извод, че ние като законодатели подценяваме техния капацитет.
Освен това в законопроекта се изтъкват и други предимства. Това са предимствата прокурорът да не може да връща делото за ново разследване.
Уважаеми господин вносителю и колеги, остро възразявам срещу това ново правомощие! Мисля, че ще направим още една грешка. Прокурор не можел да връща делото и това е под егидата на принципа за бързина, която многократно сме споделяли, че не е панацея, че бързината не трябва да се противопоставя на качеството и търсенето на обективната истина, защото Касационният съд може да върне делото за непълнота на доказателствата, за процесуални нарушения. Това правомощие не се дава на прокурора, но връщайки го от Касационния съд, това може да влоши изключително много качеството на процеса, да прикрие следи и доказателства.
Освен това този проект не решава и един друг много важен проблем, свързан с триинстанционното производство. Въззивното обжалване се споменаваше от много известни наши юристи, че наистина трябва да бъде по волята на страните. Вносителят или не е имал време в процеса на имитация на промени, или не се е задълбочил, за да реши този важен процес.
По отношение на преклузивните срокове – ние сме защитници на преклузивните срокове, които дисциплинират, но и тук решението е крайно погрешно, защото преклузивен срок в разследването означава ярко противоречие с давностните срокове. Този преклузивен срок, според нас, както многократно сме твърдели, може да бъде от предявяване на обвинението до внасянето на обвинителния акт в съда и това да бъде задължение на прокурора. Изброявайки всички тези институти и нововъведения, разбира се, на някои от тях не се спирам, считам, че този закон нито ще произведе желания ефект, нито ще послужи в битката ни с престъпността, нито ще има наивници от страна на европейските експерти и партньори, които да повярват, че решаваме какъвто и да било проблем. Затова се присъединявам към тези народни представители, които, разсъждавайки, стигат до извода, че България се нуждае от истинска и същинска съдебна реформа. Тази съдебна реформа е един пакет от конституционни и нормотворчески промени. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има народната представителка Иглика Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! На нашето внимание е законопроект, който е дълго чакан и с изключителна важност.
Наказателнопроцесуалният кодекс не изчерпва съдържанието на понятието “съдебна реформа”. Но това е един от основните законопроекти, един от стълбовете, върху който ще стъпи модерното европейско правораздаване – такова, каквото се стремим да направим българското. Проектът беше единодушно подкрепен на първо четене във Временната комисия по правни въпроси. Нейните членове като юристи сме съвършено наясно с всичките несъвършенства на този закон. Въпреки всичко мисля, че той трябва да бъде подкрепен в пленарната зала. Решаващото, уважаеми колеги, не е кой е направил проекта за този закон. Нека да приемем, че това е било правителството, което според вас се е провалило в борбата с организираната престъпност. За съжаление нито едно от правителствата през последните 15 години не може да се похвали с обратното.
За да свършим, колеги, добре нашата работа, ние трябва да бъдем наясно с концепцията, с философията на този закон, трябва да сме наясно какви са целите и постигаме ли ги по начините, заложени в проекта. Трябва да се посочи прецизно мястото, структурата, функциите, правомощията на участниците, редът, сроковете за провеждане на наказателно преследване и редица други детайли. Аз не виждам нищо страшно в това, ако се върнем към веднъж вече отменени законодателни решения. Това е логично, ако тези, които са възприети впоследствие, са доказали своята по-малка ефективност.
Без да се спирам на подробностите, доста дълго вече залата се занимава с тях, едно нещо прави според мен силно впечатление и това е, че съвсем бегло, почти небрежно е засегнат въпросът за следствието, а се знае вече от цялото ни общество, че този въпрос, заедно с мястото на прокуратурата, е един от основните, който трябва да бъде решен. Не е решение на проблема това, което е записано в проекта, че в България има следователи и те провеждат разследването по 2-3 категории дела. По този начин проблема не го решаваме, а само го отместваме. Не е желателно след месец-два този закон да бъде променян, но може би ще се наложи. Очевидно е, че, за да бъде извършена реформата, освен в новия НПК трябва да бъдат направени поправки и да бъдат приети и други закони, включително вероятно и поправки в Конституцията. Аз не смятам, че поредността на тези изменения е фатална.
Въпреки слабостите на този проект, аз не приемам определения от рода на: “хвърляне на прах в очите”, “извиване на ръцете” и “пускане на димни завеси”. Днешното първо четене на законопроекта не е опит да заблудим европейските наблюдатели. Нека да не ги подценяваме. Това обаче е едно политическо послание. Това е ясно изразената политическа воля на Народното събрание да осъществи действителна, мащабна реформа на българската правосъдна система, за да бъде приведено нашето законодателство в съответствие с изискванията на Европейския съюз. И това да стане без отлагане.
Ето защо смятам, че трябва да бъде подкрепен проектът на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече стана ясно и от изказването на госпожа Фатме Илияз, и от позицията, която аз самият заех и отстоявах в Комисията по правни въпроси, Движението за права и свободи ще подкрепи на първо четене предложения проект за Наказателнопроцесуален кодекс. Това наше решение, тази наша позиция е продиктувана, на първо място, от необходимостта най-после да се направи една първа, една важна, една решителна крачка в хода на провеждане на съдебната реформа в България, една крачка, която да не бъде минималистична, която да не цели решаването на определени ограничени проблеми, а да предложи едно по-всеобхватно решение на редица слабости, които се срещат в съдебната система в България, във функционирането на съдебната власт и по-специално в начина на функциониране на наказателния процес. Слабости, които са констатирани многократно, които са до болка познати на българското общество и, разбира се, на европейските институции, на нашите европейски партньори, които неведнъж са посочвали и насочвали нашето внимание към тези слабости и към необходимостта от тяхното преодоляване.
Разбира се историята на подготовката на този акт и въобще пътят, който всички ние изминахме в усилията ни за реална реформа в съдебната власт, е дълга. Бяха направени наистина доста грешки, беше изгубено много ценно време, бяха пропилени усилията на не един и двама в тази насока. Имаше намеса на Конституционния съд, което стопира за известно време тези усилия и сега всички съвсем основателно чакаме с нескрит интерес какво ще бъде новото решение на Конституционния съд по конкретното запитване от страна на Върховния касационен съд за това дали тази реформа, която всички ние очакваме, наистина ще може да се проведе в очакваните граници и в очаквания обхват. Но, както беше казано, ние не можем да си позволим да загубим още ценно време в очакване на това или онова решение, в очакване на тези или онези съображения, в съобразяването с всяко едно мнение тогава, когато проблемите са вече толкова наболели и когато императивът за членството ни в Европейския съюз налага ние да предприемем първи и ефикасни мерки в тази насока. Именно затова с цел да се направи тази решителна крачка, с цел да се покаже най-вече ясна политическа воля пред нашите европейски партньори и пред българското общество, беше изработен и предложен на нашето внимание днес проектът за нов Наказателнопроцесуален кодекс. Разбира се той има своите достойнства, в него се съдържат много нови идеи и предложения за решение на конкретни казуси, за преодоляване на конкретни слабости в досегашното функциониране на наказателния процес, които заслужават внимание, но аз съм убеден, че в същото време той се нуждае от доста сериозни поправки, заслужава към него да се подходи много внимателно, да се преценят някои записи, които, по моему, също не предлагат едно ефикасно решение на тези проблеми. И най-вече този кодекс в някои отношения не предлага решение на някои от слабостите, които досега се съдържат в нашия наказателен процес.
Искам на първо място да посоча, че ангажиментите, които ние сме поели, които бяха посочени от господин Абаджиев в неговото изказване, са ангажименти за резултати. Резултатът е постигането на бърз, ефикасен и прозрачен наказателен процес, в който ще бъдат спазени изискванията на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи за бърз и справедлив процес в разумен срок. Този ангажимент за резултат е императивът, който стои пред нас. Но как ще постигнем този резултат, какви ще бъдат средствата и начините за неговото постигане, никой не може да ни задължи, никой не може да ни посочи императивно да приемем тази или онази форма, да използваме това или онова конкретно законотворчество и нормативно средство. И затова пред нас стои отговорността да изберем този път, затова пред нас стои задачата да посочим най-верния и най-оптималния вариант за това нашият наказателен процес и функционирането на нашата съдебна власт да бъде по-добро, в полза на българските граждани.
От тази гледна точка смятам, че намерението в този Наказателнопроцесуален кодекс да се елиминира следствието изцяло, като се ограничи само в един минимален брой случаи, които не представляват повече от 3% от всички наказателни дела, не е най-добрият подход за решаване на проблемите. Защото и сега огромният брой - над 85% - от делата не се разследват от следствието. Те се разследват от органите на дознанието.
И сега следствието има ясно обособена материална основа, и сега следствието се занимава с точно определен вид престъпления, които бяха допълнително ограничени с последното изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс, и въпреки това слабостите продължават. Проблемите не трябва да се търсят в органа, а трябва да се търсят въобще в организацията на наказателния процес, в сроковете, във формализма, с който е пропит сегашният наказателен процес. Именно на това е обърнато внимание в новия проект за Наказателнопроцесуален кодекс. Там трябва да се насочи вниманието и на предложенията между първо и второ четене, като се положат необходимите усилия максимално да се преодолее този излишен формализъм, максимално да се постигне ефективното спазване на сроковете – ако трябва те да бъдат преклузивни, но ние да постигнем един по-строен ход на наказателния процес, който да удовлетворява очакванията и на обвиняеми, и на пострадали, и на останалите засегнати от конкретния процес лица.
От тази гледна точка има някои добри предложения, като ограничаване възможността на прокурора да връща делата за доразследване. В същото време става неразбираема хипотезата и предложението, което се съдържа в този проект, да продължи възможността съдът да връща делото за доразследване на органите на досъдебното производство – състояние на нещата, което неведнъж е било критикувано досега. Последният пример, който имаме, е делото за случая в дискотека “Индиго”, който след четири години все още е на фаза разследване, защото е върнат за втори път от съда за допълнителни следствени действия.
Мисля, че е крайно време сега в този Наказателнопроцесуален кодекс да се премахне възможността съдът на някакви основания да връща обвинителния акт, който е бил депозиран, да връща делото и по този начин да удължава безкрайно приключването на даденото дело. Отговорността за качеството на събраните доказателства, за основанията, на които се гради обвинението, стои върху прокуратурата, стои върху органа, който ръководи досъдебната фаза. Не е работа на съда преди да се е произнесъл по съществото, преди да е излязъл с решение, да помага, да напътства органа на досъдебната фаза, ръководителя на досъдебната фаза за това дали тази досъдебна фаза е добре проведена или не. Ако не е добре проведена, ако има наистина сериозни процесуални нарушения, съдът трябва да се произнесе – или да прекрати, или да остави без уважение искането на обвинението, но не и да връща делото за доразследване. Считам, че тази възможност трябва да отпадне в този Наказателнопроцесуален кодекс.
Също така искам да обърна сериозно внимание върху факта, че една от основните гаранции за това, нашата съдебна власт, нашата съдебна система да заработи по-добре, е гаранцията, че отговорността на магистратите, независимо от мястото, в което се намират в съдебната власт – дали ще бъдат прокурори или съдии, ще бъде търсена тогава, когато те нарушават правилата, когато те нарушават императивните срокове, когато те не спазват изискванията за бърз и справедлив процес и когато неоснователно бавят делата. Отговорност, която не е добре застъпена към този момент нито в Конституцията, нито в Закона за съдебната власт и за чието поемане няма ясни механизми, няма ясни критерии и няма ясни правомощия.
Ние имаме примера от два закона – Закона от 1890 г. и Закона от 1926 г. за устройство на съдилищата, в които, за разлика от сега действащия Закон за съдебната власт, много по-ясно е дефинирана дисциплинарната отговорност, дисциплинарните наказания и най-вече са изброени случаите, за които може да се търси тази отговорност, като едно от тях е за бавност на придвижването на делата. Мисля, че на това трябва да бъде наблегнато и в следващите промени, които ще бъдат направени и в Конституцията, и в Закона за съдебната власт. Трябва да се дадат по-широки правомощия на Инспектората към Министерство на правосъдието, трябва да се разширят правомощията на тези инспектори да предлагат дисциплинарни наказания чрез министъра на правосъдието като председателстващ Висшия съдебен съвет за търсене на дисциплинарна отговорност от магистратите, които не спазват тези изисквания.
В заключение искам да посоча, че обсъждането на проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс в началото на мандата на Четиридесетото Народно събрание е знаково, предвид актуалността на този акт за държавата ни и нейното европейско членство в реални измерения. С приемането на новия НПК се слага край на изтощителната продължителност, при това обречена, от поправки, с които напразно се старахме да подобрим досега действащия НПК.
Достойнството ни на парламентаристи изисква да признаем, че усилията ни се оказаха напразни и безрезултатни. Причината обаче се крие във философията на самия правен акт, която е заложена още в 1963 г., тоест в едни отдавна отминали времена при една друга историческа даденост.
Приемането на нов НПК е императивът, който Европейският съюз ни е поставил за нашето членство на 1 януари 2007 г. Движението за права и свободи ще подкрепи на първо четене новия проект на Наказателнопроцесуален кодекс не само защото Европа го иска, а най-вече и преди всичко защото българските граждани отдавна се нуждаят от бърз, справедлив и качествен процес. Защото всички ние отдавна узряхме за истината, че забавеното правораздаване по своята същност е отказ от правосъдие и е време да предприемем реални стъпки, съответни на тази истина.
Далеч сме от мисълта, че с новия НПК се завършва съдебната реформа. Не. Без да изпадаме в еуфорията на самоцелното доволство, съзнаваме, че новият НПК е една много решителна стъпка за това и наред с подкрепата си за нея ДПС повторно заявява воля да даде своя принос за по-нататъшните усилия за завършване на съдебната реформа във всичките й аспекти – конституционни промени, промени в другите закони, най-вече в Закона за съдебната власт. Това е очакването на нашите избиратели, това е очакването на цялото българско общество и на нашите европейски партньори.
Днес ние трябва да покажем волята, че сме чули техния глас, волята, че желаем България да стане реален член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. и да има едно добре действащо правораздаване. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, господин министър! Първо искам да кажа, че с този законопроект, с това политическо действие на практика сме изправени пред една мимикрия от страна на управляващите, която не само, че не ни доближава до Европейския съюз, но ни изправя пред опасността да се отдалечим от него.
Ще си позволя да дам няколко аргумента, които показват, че това действие, което днес извършва парламентът, е безсмислено. Ще започна оттам, че всички, които са завършили Юридическия факултет, но и не само юристите знаят, че принципът за разделението на властите е прокламиран от Монтескьо в неговия труд “За духа на законите”, като в сентенция това означава, че държавната власт е разделена. Това разделение означава, че властите помежду си са относително самостоятелни и са взаимно контролиращи се.
За съжаление този принцип е прокламиран и в българската Конституция, приета през 1991 г., но той не е доразвит по-нататък. Има части от българската държавна власт и посочвам като пример българската прокуратура, които са безконтролни. Това е сериозният проблем на днес действащата българска съдебна система, така че, започвайки съдебна реформа с Наказателнопроцесуалния кодекс, на практика сме изправени пред българската мъдрост, че слагаме каруцата пред коня.
При обсъждането на законопроекта в Правната комисия беше казано, че с НПК започва съдебната реформа. Това не е вярно. Не е вярно – точно обратното. С НПК би могла да завърши съдебната реформа и ето затова е безсмислено това упражнение.
На нас, на България ни е необходима радикална съдебна реформа, но за да бъде осъществена тя, трябва да се започне с промяна в Конституцията. Промяната в Конституцията трябва да се отнася до промяна на структурата на съдебната власт, промяна на функциите на отделните части, които днес олицетворяват съдебната власт. Съдебната власт трябва да бъде представлявана и олицетворявана от съда, от арбитъра, а не от всички останали части или участници в наказателния процес.
При днешното структуриране на съдебната власт с тази структура, с тези функции се нарушава един много сериозен принцип на наказателния процес, а именно равнопоставеността на страните в процеса. И аз ще ви дам пример в това отношение.
Във Висшия съдебен съвет са представени и прокуратурата, и следствието, и съдът.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): И адвокатите!
АТАНАС АТАНАСОВ: Разбира се, господин Стоилов, и те.
На практика обаче обвинението, което е една страна в т.нар. равнопоставен процес, разполага с възможностите да си избира съдиите. И в това отношение вече има много злоупотреби. Аз знам конкретни случаи, в които прокуратурата, злоупотребявайки с тази власт, оказва давление върху арбитрите, оказва давление върху съдиите, като изисква от тях определени дела да бъдат решавани по определен начин. Това е недопустимо. За съжаление в днешния фолклор има много плачевни случаи. Аз ще си позволя днес да ви цитирам едно интервю от преди една година на много известен софийски адвокат, който казваше, че преди години понякога се чуваше из коридорите на Съдебната палата, че някой е платил, за да избегне наказателно преследване, а за съжаление днес много често се чува, че друг е платил някой да бъде преследван. Кажете с този палеатив решаваме ли този сериозен проблем?
Тези неща са известни на българското общество, на всички. И сега заради това, че някой чиновник, пък било то и министър е поел някакви необосновани ангажименти в Брюксел, ние трябва да приемем на първо четене този законопроект, надявайки се, че междувременно Конституционният съд ще се произнесе и ще тръгнем след това да променяме Конституцията. Не може по този начин да се работи!
Жалкото е, че новосформираното мнозинство в този парламент започва тази работа, свързана със съдебната система, без концепция. Вие нямате концепция. Вие не знаете какво правите. Приемате един законопроект, внесен от предното правителство. За съжаление, аз при обсъждането в Правната комисия установих, че някои от хората, които са обвързани с неговото внасяне, не са го чели! Нека да не се обиждат.
По основният проблем, който стои пред нас, днес всички тук изказали се казаха: ами да, ще е необходима промяна в Конституцията, а след това ще ремонтираме току-що приетия Наказателнопроцесуален кодекс. За какво ни е необходимо това? Кого заблуждаваме?
Ако някой играе тази игра с цел да заблуди европейските ни партньори, искам да го разочаровам, че се е излъгал. Тези хора много добре наблюдават това, което правим тук, знаят и виждат, но жалкото е за българските граждани, защото те са тези, които имат нужда от справедлив и прозрачен процес.
Ще завърша с това, че необходимостта от взаимен контрол между различните части на държавната власт изисква коренна промяна, която да доведе до това да няма безконтролни институции в страната. Тази безконтролност е почвата, която дава възможност за злоупотреба с власт, а когато се злоупотребява с власт, което ограничава човешките права, това е на ръба на демокрацията!
Инспекторатът в Министерството на правосъдието е абсолютно безсилен да се справи с безобразията, които се вършат от страна на прокуратурата. Има десетки случаи, в които Инспекторатът на Министерство на правосъдието не се допуска до следствени или до съдебни дела, за да извърши определени проверки по жалби. (Реплики.)
Да така е, и при тази ситуация кой носи отговорност? По какъв начин може да се търси отговорност от тези магистрати? Извинете ме за силните думи, но във Върховна касационна прокуратура днес действа организирана престъпна групировка, която злоупотребява с власт и това е на гърба на данъкоплатеца! Както се беше изразил един много известен чуждестранен наблюдател: българската прокуратура днес е място за правене на пари чрез злоупотреба с власт.
Този възел трябва да бъде разсечен, но НПК не е оръдието, с което това може да се случи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Александър Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Господин председател, току-що бях упълномощен от името на ръководството на Парламентарната група на Коалиция за България да поискам удължаване на работното време до приключване на тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма други записали се за изказване след господин Арабаджиев. Предполагам, че господин министърът може би ще иска да вземе отношение.
Има ли други желаещи да вземат думата? Безусловно е, че ще подложа това предложение на гласуване.
Уважаеми колеги, молбата ми е да има готовност, ако остане време до 14,00 ч., да продължим с първото четене на Законопроекта за автомобилните превози и по възможност с гласуването на евронаблюдателите, но моля сега да гласувате предложението на господин Арабаджиев - времето на заседанието на Народното събрание да продължи до приключване и гласуване по точката, която в момента разглеждаме.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 116, против 11, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! При това положение аз ще бъда съвсем кратък, още повече, че нямам амбициите, че в тази фаза на дискусията мога да дам съществен принос към нейната съдържателна част. От друга страна, изказвайки се непосредствено след господин Атанасов, по някакъв начин съм принуден да го репликирам, защото ми се струва, уважаеми колеги, че като народни представители ние си дължим презумпцията, че разсъждаваме разумно и че изхождаме от едни и същи предпоставки, когато дискутираме една проблематика. В този смисъл ние също сме наясно за нормативната и логична последователност на действията, включително законодателните, в една съдебна реформа. Още повече, че ние в момента се намираме в състояние на реформа на реформата, защото фактически преодоляваме и последици от изопаченото приложение на заложения и на съществуващия, приет през 1991 г., конституционен модел на съдебната власт.
Никъде, господин Атанасов, не е казано в Конституцията, че Инспекторатът в Министерството на правосъдието трябва да бъде слаб. Но е правилно, че сега се формира и това е много окуражаващо според мен, едно мнение в професионалните среди, както виждаме, и в Народното събрание днес, където балансът трябва да бъде изместен и да бъде върнат малко повече към министъра на правосъдието. Впрочем, никой не е пречил нито на Конституционния съд, нито на законодателя или правоприложителя през 15-годишния период от ползването на приложението на този конституционен модел да прочете разпоредбата, според която министърът на правосъдието председателства заседанията на Висшия съдебен съвет, макар и без да гласува, като включваща тази необходима връзка между двете власти – изпълнителната, от една страна, а чрез нея и законодателната, и съдебната власт. В този смисъл това необходимо взаимодействие, баланс и контрол, които са елементи на споменатата доктрина за разделение на властите – важни съставни части от нейното съдържание, могат да се реализират и чрез този модел. Във всеки случай за някои неща и за преобръщането на някои нагласи вече е очевидно много късно. Така че аз тук ще се позова, макар че в съвсем друг контекст ще използвам израза на Кант –"категоричен императив" – ние сме в условията на "категоричен императив". На извадено пред скоби условие на условията – приемане на Наказателнопроцесуален кодекс, в контекста на нашите очаквания и на нашите желания, нашите – имам предвид на българската общественост и на българската държава, за влизане в сила на Договора за присъединяване, подписан на 25 април тази година, на 1 януари 2007 г.
Вън от съмнение е, че разглеждаме законопроект, който в редица свои цели и задачи е предназначен да решава, да търси решения на редица проблеми на българските граждани, на българското общество и на българската държава. И понеже се намираме в първата фаза на първо приемане на законопроекта, редно е в тази фаза да определим параметрите на останалата част от законодателния процес, без да изпадаме в положението отпреди една година, където тук също стоеше господин Петканов, макар и в друго качество, когато чрез изменение в чл. 171 от действащия Наказателнопроцесуален кодекс, се стремяхме да постигнем почти същото. Същевременно, за да си дадем сметка и да заявим още сега, че не е редно във втората фаза – фазата на второто четене на този законопроект, по заобиколен път да стигнем пак тук, където се намираме в този момент, и да пълним чрез добавяне на разпоредби в Особената част на Наказателния кодекс, в чл. 199 от проекта, който разглеждаме, тоест да пълним с нови правомощия повече компетентност в съществуващото следствие. Трябва да си дадем сметка, че един Наказателнопроцесуален кодекс не е предназначен да разрешава структурни проблеми и че възможностите му да решава институционалния проблем са ограничени и са малки. Трябва същевременно да си дадем сметка, че ние трябва да имаме отговор на въпроса: добре, а ние въобще приемаме ли, освен полицейското дознание, да има някакъв друг орган, който да разследва някои категории дела? Не казвам това да е начинът на запазване на следствието или на решаване не на институционални, а това, което госпожа Дончева каза, че е социално-битов въпрос на съществуващото следствие и на работещите в него наши колеги.
Но, предпоставяйки антиципираното съдържание на очакваното през следващата седмица решение на Конституционния съд, където имаме една измислена фигура – на разследващите магистрати, в смисъл априорна фигура, несъществуваща в действащото законодателство или в Конституцията, трябва да си дадем сметка, че, говорейки сега за Наказателнопроцесуалния кодекс, дали въобще е възможно, имаме ли готовност след една седмица, независимо от изискванията за приемането на НПК, да пристъпим към измененията на Конституцията или на законодателството, като създаваме тази фигура, която може след една-две години да се окаже неефективна и излишна. Впрочем тук искам да спомена, че в конституционното право има една доктрина, една концепция, че Конституцията решава някои въпроси и когато мълчи по тях, така че не съм сигурен, че по-добрият подход би бил да вкарваме сега съвсем нови неща.
Същевременно не бива да обръщаме гръб на редица фундаментални въпроси, които новият проект поставя сам по себе си. Ние сега по някакъв начин правим един по-кратък или по-дълъг списък на въпроси, на които ще обърнем внимание, които вероятно ще коригираме или ще разрешим по друг начин при второто четене. Имам предвид въпроса за наблюдаващия прокурор; въпроса за фигурата на пострадалия; въпроса за чл. 233, ал. 8 - преклузивният срок по отношение на доказателствата, събрани след изтичането на предвидените срокове; инстанционността на наказателното производство, тук в скоби казвам, аз нямам съмнение, че тя не е предопределена от сега действащия конституционен текст, който изброява структурата на съдилищата у нас; въззивното обжалване на мярката за неотклонение; идеята в чл. 46, ал. 4 по проекта, където по-горестоящият прокурор е длъжен да извърши отмененото процесуално действие, ако отмени такова; доразвиване на материята на специалните разузнавателни средства чрез тези нови фигури на служители под прикритие и т.н., и т.н. Като казвам "служители под прикритие", дали не е по-редно прекратяването на наказателното производство по отношение на него, когато е действал в рамките на своите пълномощия, ако това е коректният израз, да стане чрез някои от основанията за освобождаване от наказателна отговорност, предвидени в Наказателния кодекс, а не в НПК, и т.н., и т.н. Това на пръв поглед изглежда каталог от конкретни въпроси, но аз искам да изразя своето мнение, че те имат и фундаментален характер. Те се отнасят до същността, до концепцията на наказателния процес от гледище на неговата структура и на съотношението на неговите две фази, така както сега са предвидени – като досъдебна и съдебна фаза; до това дали в двете фази в еднаква степен се прилагат онези правила, които гарантират равнопоставеността на страните например; до това дали не е необходимо чрез изменение и в други закони, освен това, което се говори за Закона за съдебната власт, а да речем и в Закона за МВР, да гарантираме допълнително принципа на независимост на органите на наказателното производство, включително и на разследващите органи, и на полицейските дознатели, и принципа на взимане на решения по вътрешно убеждение, предвид на риска, те, бидейки в една административна структура, да получават инструкции и указания и по друг начин.
Говорейки по тези въпроси, искам да обърна внимание, и с това ще приключа, на много важния въпрос за спазването правата на човека.
Уважаеми колеги, в европейски, да не говоря в световен мащаб, стават много неприятни неща. Те са за сметка на правата на човека и в полза на ефективността на наказателния процес.
Във Великобриятния, която има дълъг опит на борба с вътрешния тероризъм – имам предвид проблема “Северна Ирландия”, отдавна действат механизми на ограничаване и на правото на защита, и на правото да се мълчи, и на правото да разполагаш с доказателствата още в досъдебната фаза. Допустимо е да се оттеглят, да се скриват доказателства. Сега след събитията от м. юли се говори вече за скрити съдебни процеси, не за анонимни свидетели, а за анонимни съдилища, колкото метафорична и абсурдна да изглежда.
Това са проблеми, които ние трябва да разглеждаме тук, трябва да обсъждаме в публичното пространство и на които трябва да търсим решение и чрез новия Наказателнопроцесуален кодекс.
Аз не съм сигурен, че бъдещото решение на Конституционния съд или пък бъдещите конституционни изменения ще обърнат нещата с краката нагоре. В крайна сметка участниците в наказателния процес – прокурор, дознатели и следователи, и каквито и ще да са, нали ще останат такива. Те ще бъдат участници. Принципите, за които говорим, не се променят толкова бързо, така че не съм склонен дори и да мисля, че ние след няколко месеца ще започнем да приемаме нов Наказателнопроцесуален кодекс.
Ето защо нека да съсредоточим усилията си върху това какво първото четене е артикулирало като проблеми, които остава да бъдат допълнително разработени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Арабаджиев.
Господин Димитров, заповядайте за реплика.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тази реплика е по-скоро в същата посока, в която се изказа и господин Арабаджиев, но мисля, че ние трябва да си даваме сметка съвсем отчетливо, че т. 3 от питането до Конституционния съд, направено от Върховния касационен съд, с въвеждането на фигурата на съдии по разследването, по никакъв начин не ангажира Народното събрание и само по себе си не съставлява внасяне на някакъв нов елемент в Конституцията. Това, което Върховният касационен съд прави, е да пита, ако би било постигнато такова изменение, би ли било то противоконституционно? Отговорът е: не, не би било – сам по себе си не ангажира никого със задължение да извърши това.
Останалите четири точки на това питане ни дават възможност, ако очакваното решение на Конституционния съд е наистина такова, каквото ние сме убедени, че трябва да бъде, да предприемем всички останали мерки.
Връзка между тези отделни точки няма. И в този смисъл би трябвало да не се опасяваме от наличието на такова искане, да не се съобразяваме с него, ако смятаме, че то не отговаря на изискванията на тази камара и на последно място да си даваме сметка, че в крайна сметка събранието е това, което гласува законите. Въпросът за отговорността, дали те са законосъобразни или не, поема то. В този смисъл изменението на Конституцията е нещо, което ни гарантира, че те няма да бъдат отменени. Затова аргументите за това кое преди кое, са важни – те са систематични, но те по никакъв начин не препятстват приемането на разпоредбите, които биха могли с измененията в конституционния текст да бъдат затвърдени, а не, ако такова нещо разбира се не се направи, да увиснат във въздуха. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Други реплики не виждам.
Господин Арабаджиев, желаете ли дуплика? Не.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Обявявам прекратяване на разискванията и давам думата на господин министъра.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред искам сърдечно да благодаря на всички вас за активното участие при обсъждането на Наказателнопроцесуалния кодекс. Чуха се много интересни аргументи и мотиви – някои от тях разбира се, взаимно изключващи се, други абсурдни, но така или иначе, според мен, стана една много сериозна дискусия, за което още веднъж сърдечно ви благодаря.
Известно е, че изготвянето на проект на нов Наказателнопроцесуален кодекс е съществен елемент от последователните усилия на българското правителство и бих казал на цялата наша общност, насочени към изпълнение на поетите в рамките на преговорния процес с Европейския съюз ангажименти за реформа на съдебната система и привеждането й в съответствие с основните насоки, отразени в общата позиция на Европейския съюз по Глава 24. В този смисъл ние действително трябва да мислим по европейски при обсъждането на този законопроект.
Бих искал да спомена няколко неща.
И във Временната комисия, а и днес в пленарната зала на няколко пъти беше споменато, че съдебната реформа не приключва с приемането на Наказателнопроцесуалния кодекс. Да, аз съм съгласен – тя не започва с обсъждането на Наказателнопроцесуалния кодекс и няма да приключи с него. Съдебната реформа в България започна преди 2-3 години. (Смях в ДСБ.) Да, и ще ви кажа защо, уважаеми господин Костов! Защото тогава бяха извоювани 2000 бройки дознатели...
РЕПЛИКА ОТ ДСБ: Това ли е съдебната реформа?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: 2000 бройки дознатели, господин Абаджиев, и от тях 1400 вече са назначени. И това е част от тази съдебна реформа, защото прехвърлянето или редуцирането на следствието и прехвърлянето на разследващите функции върху дознанието трябва да започне с кадрови потенциал. Затова действително съдебната реформа е започнала у нас много по-отдавна. Наказателнопроцесуалният кодекс в момента е може би най-важният законопроект, който е част от тази съдебна реформа, и аз се надявам, че той ще бъде приет.
Едновременно с това към момента, към днешна дата, в нашия парламент има 13 законопроекта, по-голямата част от които са свързани със съдебната реформа. Единият от тях вече е приет на първо четене. Вероятно след приемането на НПК ще започне обсъждането на третия. Съдебната реформа е един дълъг процес, но аз съм убеден, че в крайна сметка тя ще бъде извършена.
Второто нещо, което искам да спомена. В основата на предлагания проект на Наказателнопроцесуален кодекс е националната концепция за реформа на наказателното правораздаване и тази концепция е приета от Министерския съвет с Решение № 995 от 17.12.2004 г.
Искам да спомена пред вас, уважаеми дами и господа народни представители, че концепцията беше представена и пред Първата национална конференция на съдиите през м. декември 2004 г. и беше посрещната с разбиране и принципно одобрение от страна на правоприлагащите органи.
Третото нещо. В изпълнение на тази концепция, както и на преговорните ангажименти към министъра на правосъдието бе създадена работна група, състояща се от представители на правната доктрина, на съдебната система и на изпълнителната власт, така че внесеният днес за обсъждане законопроект е дело на една авторитетна експертна група, познаваща европейското и световното наказателно законодателство.
Следващото нещо, което искам да спомена. Тази работна група се запозна обстойно и взе под внимание редица международни актове. На първо място, препоръките на Европейската комисия, включени в редовните доклади на Република България до 2004 г. На второ място, общата позиция на Европейския съюз при затварянето на Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”. На следващо място, работната група внимателно анализира и отразените препоръки, дадени от експертите на държавите-членки на Съюза и по-специално на госпожа Арнал, представител на Франция, в доклада от първата оценителна мисия за изпълнение на ангажиментите по Глава 24, на цяла поредица от туининг-проекти.
Проектът за нов Наказателнопроцесуален кодекс възприема и направените в края на миналата година изменения и допълнения в областта на наказателния процес, в изпълнение на Европейската конвенция за международно признаване на присъди – Хага, 1970 г.; Европейската конвенция за трансфер на производство по наказателни дела – Страсбург, 1972 г.; Допълнителния протокол към конвенцията на Съвета за Европа за трансфера на производство по наказателни дела и редица други.
Работната група усъвършенства и разпоредбите относно изпълнението на новото наказание пробация, въведено в Наказателния кодекс от 2002 г., в сила от 1 януари 2005 г. Текстовете във връзка с пробацията бяха въведени в Наказателнопроцесуалния кодекс в съответствие с Наказателния кодекс и в Закона за изпълнение на наказанията с последните промени, които бяха приети през м. декември 2004 г. Разбира се, може да се говори надълго и нашироко, но мисля да приключа дотук.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да завърша със следното: проектът не е съвършен. Като всяко човешко творение той съдържа в себе си недостатъци. От вас зависи те да бъдат премахнати, преодолени. Във всеки случай според мен времето за умуване по Наказателнопроцесуалния кодекс вече изтича. Хората, които сме ангажирани с този процес, трябва да положим всички усилия, за да постигнем желания от всички ни резултат. Аз се надявам, че с ваша помощ, с вашите усилия този резултат ще бъде постигнат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министъра.
Уважаеми дами и господа народни представители, преминаваме към гласуване на първо четене на представения проект за Наказателнопроцесуален кодекс, № 502-01-11, внесен от Министерския съвет на 10 август т.г.
Гласували 205 народни представители: за 185, против 18, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Да дадем възможност на неучаствалите в дискусията представители на Демократи за Силна България да обосноват своя отрицателен вот.
Има думата за отрицателен вот господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Отрицателният вот се дължи на факта, че в много изказвания, не само на депутати от Парламентарната група на Демократи за Силна България, стана ясно нещо съвсем семпло и това е, че когато един голям обществен въпрос е свързан с промяна в Конституцията, всякакво друго решение на този въпрос означава да се скрием от проблема, да не го решим, да се опитаме едва ли не да залъжем самите себе си.
Аз напълно споделям тезата, че по този начин ние не правим крачка напред към европейската интеграция на страната си, а създаваме възможност да бъдем критикувани за това, че сме неуверени, некомпетентни, нерешителни и в крайна сметка страхливи при извършването на промените, които са нужни на България, първо, и след това, разбира се, на нейното членство в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втори отрицателен вот – госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Господин председател, колеги! Гласувах против, защото когато към един проект за закон има много сериозни критики, то би трябвало да гласуваш срещу него. Гласувах против, защото чух в тази зала от всички страни сериозни критики към този проект за закон. Гласувах против, защото този проект за закон няма да осигури бърз, ефективен и справедлив съдебен процес, какъвто е необходим на българските граждани. Гласувах против, защото този проектозакон няма да заблуди Европейския съюз, че правим истинска съдебна реформа, която да осигури правосъдие за българските граждани.
Изискванията на Европейския съюз са нещо, което искат и българските граждани, а именно: ефективна съдебна власт, която да включва съда, а следствието и прокуратурата да бъдат поставени под контрол. Този проект за закон не осигурява това и затова аз гласувах против.
Гласувах против и защото виждам, че няма воля в мнозинството от народните представители в този парламент да направят истинска конституционна реформа, която да осигури именно този контрол върху следствието и прокуратурата. Гласувах против, за да мога да кажа, че вие, уважаеми дами и господа, които сте в това Народно събрание, трябва да съберете смелост и да направите необходимата промяна на Конституцията. Да не се плашите от преследванията, които се извършват, за съжаление, в България от представители на прокуратурата и следствието и към български политици, които не смеят да изразят свободно своята воля. Гласувах против, защото този закон няма да помогне на българските граждани да получат това, от което се нуждаят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За обяснение на трети отрицателен вот – господин Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Гласувах против, защото днес се разиграва приказката за лъжливото овчарче номер две – една хубава българска приказка, която показа какъв е краят. Аз не искам обаче да участвам в такъв край. Ние излъгахме нашите европейски партньори, когато поехме определени ангажименти. Сега втори път ги лъжем, като им казваме, че по този начин ще изпълним своите ангажименти, само че ние няма да ги изпълним по този начин. Знаете какво се случва с третата лъжа. Аз не искам да стигнем до третата лъжа, защото тогава вече няма да има европейски партньори за България, ще има хора, които ще се откажат да приемат едни лъжци в своя клуб.
Гласувах против това и ще продължа да подкрепям именно проевропейския път на България, който не е пътят, който днес мнозинството гласува. Казвайки “мнозинство” имам предвид, че в тази зала се очерта едно много голямо мнозинство, опозиция на което са само Демократи за Силна България.
И може би само още един коментар. Бях безкрайно изненадан, когато видях, че около четиридесетте представители на БСП гласуваха със 76 карти. Обръщам се към младия колега, който наивно мислеше, че няма да се гласува с чужди карти в този парламент: лицемерието очевидно продължава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За процедурен въпрос има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Предлагам срокът за предложения между първо и второ четене на приетия вече по принцип проект за Наказателнопроцесуален кодекс да бъде 18 дни. Мисля, че е твърде значително време, за да могат всички, които отправиха претенции към този проект, да направят своите предложения и да дадат своя принос за решаване на стоящите проблеми.
По повод на отправените критики искам да кажа, че няма да постигнем само това, което ние самите не направим. Нека да запазим оценките за това кой каква воля има и за колко дълбоки промени, когато по-нататък, надявам се в скоро време, пристъпим към обсъждане на конституционните и другите промени, имайки предвид и решенията, които ще постъпят по този въпрос.
С оглед на направените аргументи, предлагам този срок да бъде гласуван. През следващата седмица Комисията по правни въпроси ще излъчи работната група, която да започне своята работа, а след изтичането на този срок, отсега искам да уведомя народните представители, че се налага твърде интензивна работа на Правната комисия и на пленарната зала с окончателното обсъждане на предложенията за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли несъгласие с процедурното предложение, обосновано достатъчно аргументирано, макар и може би малко тягостно за някои колеги? Не виждам несъгласие.
Моля, гласувайте предложението за 18-дневен срок за предложения между първо и второ четене на законопроекта.
Гласували 184 народни представители: за 170, против 9, въздържали се 5.
Срокът е утвърден.
Уважаеми дами и господа народни представители, приключваме днешното заседание. Няма да има възможност да продължим с първото четене на Законопроекта за автомобилния транспорт.
Ще направя някои съобщения:
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 25 август 2005 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 130 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по околната среда и водите ще проведе редовно заседание на 25 август 2005 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 238 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по отбраната ще проведе своето първо заседание с участието на министъра на отбраната – господин Веселин Близнаков, и на началника на Генералния щаб на Българската армия – ген. Никола Колев, на 25 август 2005 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 232 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание на 25 август 2005 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 134 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
За парламентарен контрол ще отговарят:
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на актуален въпрос от народния представител Иван Славов.
Заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на актуален въпрос от народния представител Филип Димитров.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на актуален въпрос от народния представител Минчо Христов.
Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Сергей Станишев на актуален въпрос от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова;
- министърът на земеделието и горите Нихат Кабил на актуален въпрос от народните представители Евдокия Манева и Евгени Чачев.
Утре, 26 август 2005 г., заседанието ще започне в 9,00 ч.
Предлагам да започнем с избора на евронаблюдатели, след което да продължим с първото четене на Законопроекта за автомобилните превози.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Секретари:
Силвия Стойчева

Светослав Малинов