Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
 
Секретари: Нина Чилова и Десислав Чуколов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Преди всичко имаме гласуване от предишно обсъждане. Предмет на гласуване ще бъде проект за решение за даване на съгласие за сключване на финансов договор – спомняте си беше обсъждан във вчерашния пленарен ден.
Поставям на гласуване проект за Решение за даване на съгласие за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на Проект „България – “Транзитни пътища V” № 702-03-17, внесен от Министерския съвет на 3 май 2007 г.
Гласували  150 народни представители: за 132, против 9, въздържали се 9.
Решението е прието.
Уважаеми колеги, следва да продължим работата по приетия дневен ред с направеното изменение в подреждането на точките от програмата в началото на вчерашния ден. Както знаете, някои от вас, които бяха в пленарната зала вчера, също си спомнят, че прекъснахме заседанието в 13,30 ч. в хода на обсъждането на т. 22 от програмата за седмицата. Тя беше преномерирана, пренаредена и сега фигурира като т. 16 в преподредената седмична програма – Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Руската  федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода „Бургас – Александруполис”. Не продължихме дискусията вчера, тъй като стигнахме до момента, в който трябваше да изслушаме представител на вносителя. Информиран съм, че министър Асен Гагаузов е в Народното събрание. Вярвам, че ще бъде и в пленарната зала всеки момент, така че ще можем да продължим с обсъждането.
Бяха представени докладите на трите комисии – на водещата Комисия по енергетиката, и на двете комисии, които бяха ангажирани, а именно Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика. Стигна се до момента на изслушване на становището на вносителя Министерския съвет.
Господин Иванов,  имате думата за процедура.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поради високата степен на интерес и обществена значимост на темата, която ще разглеждаме тук, имам предложение този дебат да бъде предаван по Българската национална телевизия. Умолявам да подкрепите това предложение, тъй като темата е от изключително голямо значение за всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли противно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували  148 народни представители: за 61, против 4, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Господин Методиев, имате думата – навярно за прегласуване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята процедура естествено е за прегласуване. Ясно е, че това е много голям въпрос. Ясно е, че след три дни има избори и едното не се кара с другото. Нека наистина тези хора, които искат да чуят аргументите „за” и „против” по такива големи теми,  като инфраструктурата на страната, като отношенията с Русия, например, в областта на енергетиката, да чуят всички аргументи. Това е много важно и за самата неделя. Това е принос на Народното събрание към първите европейски избори. Защо да бягаме от това? Какъв е смисълът да се скрие, какъв е смисълът да се стои на тъмно? Какъв е смисълът за мнозинството опозицията да ги обвинява, че не искат прозрачност. (Шум и реплики.) Аз това не го разбирам истински! (Шум и реплики.) Защо позволявате три дни преди изборите да има такъв дебат като този в момента по процедура?
Много Ви моля, господин  председател, да прегласуваме. Обръщам се към колегите от мнозинството, нека да бъде излъчен този дебат по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували  164 народни представители: за 83, против 14, въздържали се 67. (Ръкопляскания от КБ, ДСБ.)
Предложението се приема.
Госпожо Михайлова, заповядайте за процедура.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Моята процедура всъщност е повторение на процедурата, която направих вчера – предложение пред Народното събрание, по което не можа да се стигне до решение, поради липсата на кворум, а именно да бъде поканен министър-председателят на България да присъства в този дебат, да вземе отношение, тъй като въпросите, които ще разискваме, са от изключително значение.
Добре е, че министър Гагаузов е тук. Това е добре. В ролята на вносител той може да ни предложи своите мотиви и мотивите на правителството. Но присъствието на министър-председателя ще даде съвсем друга тежест на дебата, още повече че след излизането в отпуск на ресорния министър по енергетиката и икономиката Румен Овчаров, министър-председателят Сергей Станишев заяви, че той поема сектор „Енергетика и икономика”, той ще наблюдава и ръководи тази сфера във времето на отпуск на министър Овчаров.
Ето защо подновявам процедурата, която направих във вчерашното заседание, а именно Народното събрание да вземе решение и да покани да присъства в обсъждането на този толкова важен въпрос министър-председателят на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за покана до министър-председателя за участие в заседанието.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 51, против 35, въздържали се 72.
Не се приема процедурното предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Михайлова, желаете прегласуване? Имате думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми колеги, странно е нежеланието ви да присъства министър-председателят в Народното събрание.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Той има работа.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Освен че криете Румен Овчаров, забъркан в корупционни скандали, явно искате да криете и министър-председателя. Ами тогава, просто давайте си оставките и да отиваме на нормални парламентарни избори (шум и реплики в залата), след като не смеете, хората, които са отговорни за това, което ще направи като решение днес парламентът, да присъстват в заседанието. Вие ги криете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Михайлова, Вашето процедурно предложение!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моето процедурно предложение е за прегласуване и се надявам мнозинството да разбере, че е добре министър-председателят да идва в парламента по толкова важни геополитически въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 49, против 42, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Господин Мерджанов, заповядайте за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде поканен заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Калин Рогачев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане на господин Рогачев.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 115, против 15, въздържал се 1.
Моля, поканете господин Рогачев.
Други процедурни предложения няма.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Да поканим и Красимир Георгиев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, дали бихте позволили на господин Гагаузов да вземе думата?
Заповядайте, господин министър, да представите становището на вносителя по предложения законопроект за ратификация.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът за изграждане на петролопровод „Бургас-Александруполис” е един от приоритетните енергийни инфраструктурни проекти на Република България с регионално и европейско значение. Приетата от Министерския съвет концепция за участие на България в регионалните енергийни пазари и в енергийния пазар на Европейския съюз извежда като приоритет реализирането на проекти за нефтопроводи „Бургас-Александруполис” и „Бургас-Вльора”.
Нефтопровод през територията на България, който да заобикаля проливите, е особено важен за българската страна както от инвестиционна, така и от политическа гледна точка.
Проектът следва да бъде разглеждан като част от енергийната инфраструктура между България и Гърция. Нефтопроводът „Бургас-Александруполис” ще бъде с дължина от 280 км. Трасето ще преминава през територията на Република България - 155 км и Република Гърция – 125 км. Размерът на очакваната инвестиция за изграждането му е малко над 700 млн. щ. долара при капацитет на тръбата от 35 млн. т до 50 млн. т нефт годишно.
Началото на проекта е поставено през 1994 г. по инициатива на руските компании „Газпром”, „Лукойл”, „Роснефт” и „ТНК-BP”. На 8 април 2004 г. е прието решение на Министерския съвет за подкрепа на проекта за изграждане, поддръжка и експлоатация на тръбопровода за транспортиране на преработен нефт между Бургас и Александропулис. Съгласно т. 2 от същото решение министърът на регионалното развитие и благоустройството, а не министърът на енергетиката, е упълномощен да води преговорите от името на Република България, както и да подписва писма за подкрепа към проектните компании във връзка с реализацията на този проект. Координацията на действията е възложена на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
На 12 април 2005 г. правителствата на Република България, Руската федерация и Република Гърция подписаха меморандум за сътрудничество по проекта. На 4 септември 2006 г. в Атина президентите на Република България, Руската федерация и премиерът на гръцката република обсъждат състоянието на проекта и подписват обща тристранна декларация за сътрудничество в областта на енергетиката. Със заповед от 11 декември 2006 г. на основание чл. 18, т. 17 от устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е прието постановление и е определена междуведомствена работна група.
Уважаеми колеги, нарочно ви казвам подробности, защото знам, че ще говорите за други неща, а не по същество.
Следвайки даваните указания, съгласно протоколно решение и с оглед действащото законодателство, тази експертна работна група изготви становище по проекта за споразумение между правителствата на трите държави. Както знаете, това споразумение беше подписано в Атина и в момента ние сме предложили на вашето внимание неговата ратификацията.
Това, което предстои оттук нататък, е създаване на международната проектна компания с участието на трите страни. Тя ще възложи всички необходими процедури по изработването на ОВОС, изработването на работния проект, провеждането на тръжните процедури, осигуряването на финансирането на проекта и неговото завършване до края на 2010 г.
Накратко това са нещата, които аз като мотиви съм изложил, и предложението, което е направило правителството до Народното събрание за ратифициране на това споразумение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта, уважаеми колеги.
Ще ви напомня времето по ал. 1 на чл. 45, което е, както следва: ПГ на Коалиция за България – 30 мин., ПГ на НДСВ – 24 мин., ПГ на ДПС – 20 мин., ПГ на ОДС – 16 мин., ПГ на ДСБ – 16 мин., ПГ на БНС – 15 мин., ПГ на „Атака” – 15 мин. и независими народни представители – до 15 минути.
Имате думата.
Господин Абаджиев, заповядайте. Бих Ви помолил да се съобразите с 5-те минути, тъй като може би и други Ваши колеги, независими народни представители, биха желали да вземат думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът за ратификация на Споразумението Бургас – Александруполис беше внесен прибързано, нервно от БСП и нейните коалиционни партньори по три основни причини.
Първата е, защото техният началник, президентът Путин, както писаха три руски електронни сайта, им е възложил това. Според същите сайтове, той даже е поставил това като условие, за да приеме премиера Станишев. Очевидно БСП побърза да изпълни това нареждане на Владимир Путин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Абаджиев, моля Ви да говорите по законопроекта.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Да, да, точно за него говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, говорите за доста по-широк кръг въпроси.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Втората причина това да се случи, е защото същото това споразумение очевидно е свързано с Овчаров-гейт и със скандала, който се разрази, защото и…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Абаджиев…
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Аз говоря по същество, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Едва ли може да се приеме…
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Защото, както стана ясно, изпълнителят на терминала – фирма “Фронтиер”, е част от този скандал и БСП отново бърза да ратифицира споразумението преди скандала да им попречи да направят това. (Шум и реплики в КБ.)
Третата причина е засилващият се натиск на Европейския съюз, който има съвсем различна стратегия по това, което се случва в момента с влиянието на Русия в България.
Това са трите причини БСП толкова да бърза.
И въпреки че споразумението е толкова хубаво, както каза господин Гагаузов, ги е срам да гласуват да се предава по радиото и по телевизията.
Основната причина, поради която аз ще гласувам против ратификацията на това споразумение е българският национален интерес. Огромната опасност изпълнението на споразумението да причини неописуеми вреди на България, на българския туризъм, на българската риболовна промишленост. Дори и да оставим геополитическите интереси настрана, това е огромният риск за България.
Когато зададох въпрос тук на министър Гагаузов за екологичните рискове, той ми отговори, че все още не е извършван ОВОС – оценка за въздействие на околната среда, това щяло да се направи след като започне изпълнението на проекта. Тоест до този момент такъв не е направен.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Не се прави, господин Абаджиев. Колко пъти да Ви обяснявам?
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Напротив, прави се още на ниво инвестиционно намерение.
Дори да приемем, че ще се случат най-елементарните разливи, които се случват със старите руски техники, това може да навреди многократно повече на българския национален интерес от тези 30-35 млн. такси, които ще се получават в най-добрия случай. (Реплики от КБ.) Южното Черноморие дава над 1 млрд. годишно приходи само от туризъм. Тези разливи и използването на тези разливи от чуждата конкуренция може да доведе до многократно по-големи загуби.
Това е основната причина, поради която ще гласувам против – не се съобразявате с протестите на хората, с инициативните комитети, които се създадоха по Южното Черноморие. На тъмно отново, без да се проведе обществен дебат, извършвате ратификация. Защото този обществен дебат трябваше да отговори на тези въпроси. Да не говорим, че и Източните Родопи са засегнати екологично от рисковете на същото това споразумение. Това е основната причина, поради която аз ще гласувам против. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Абаджиев?
Заповядайте, господин Кобаков.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Уважаеми господин Абаджиев, навярно сте слушали, че България вече е в Европейския съюз и се държите все едно не знаете, че България е и ще стане балкански център на енергийните ресурси, разпределението…
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Енергийните ресурси?! (Ръкопляскания от народния представител Нено Димов.)
КОСТАДИН КОБАКОВ: И енергийните ресурси. Което означава, че газта, която ще преминава през нашата страна, е от голямо значение, тъй като с всички други проекти, които се осъществяваха, България беше заобиколена и не трябваше да допуснем онова, което се случи с част от Западна Европа. Тези проекти са съгласувани и с европейските комисии. Още повече, че аз, слушайки Вас, оценявах Ви като млад политик и преди, но Вие, преминавайки от една политическа сила в друга, постоянно изразявате едни съмнения и недоволства, които на сегашния етап нямат покритие, нямат значение дори и да недоволствате, когато нещата вървят добре.
Искам да Ви припомня, че не само България, а и Италия, и Франция, и другите европейски страни имат договор до 30-а – 35-а година за осигуряване на газ. А ние толкова ли ще бъдем недалновидни, когато имаме възможност да сключим един договор при добри условия още отсега, и този договор за ползването на газта ще бъде с цени, които ще следват и инфлацията в Европейския съюз. Да стоим настрани?! Реакцията, която турското правителство направи, сигурно сте чували за това, че този проект, по който газта ще минава през България, тях не ги устройва, защото ние ще бъдем един от конкурентите за директен износ през Албания, за Европа.
Така че дали ще гласувате или не, хората ще разберат. Аз приканвам всички да гласуваме, тъй като това е една голяма, бъдеща придобивка, бъдеща задача, с която ние ще осигурим енергийния баланс на България. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Уважаеми господин Кобаков, точно защото сме в Европейския съюз, беше добре да се съобразим с новите тенденции и енергийни стратегии на Европейския съюз, които нямат нищо общо със засилващото се руско влияние, ако сте следили дебата през последните 2-3 месеца. Освен това може да не сте забелязали, че договорът е за транзит, а не за това България да получава газ на някакви преференциални цени. Този транзит ще ни донесе, пак казвам, в най-добрия случай 30-35 млн. долара годишно. Приходите ни по Южното Черноморие само от туризъм са над 1 млрд. Печеливши са Русия, която е собственост на терминала; Гърция, която ще развие своя флот, но не България. А българската част от 22-23% е собственост на две фирми, които пак са близки до вас.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: На държавни фирми, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Това споразумение е част от скандала Овчаров-гейт. Въобще българското Народно събрание чрез комисията си и може би чрез специално решение трябва да сложи мораториум на всички сделки, които са извършени под ръководството на Овчаров и в близките до него фирми, за да се види дали българският национален интерес е бил водещ или частно-икономическите интереси на Овчаров и на всички фирми около БСП. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моето изказване няма да има политически мотиви, няма да говоря за руско влияние или каквото и да е друго влияние. Аз не знам, ако колегите предлагат да си внесем петрол от Северно море, нека да го кажат тук, ако това ще излезе по-евтино за България.
Моите притеснения относно двата проекта, подчертавам, двата проекта, са следните – аз ги изразих на заседания на Комисията по енергетиката, ще ги кажа и тук.
На първо място, какви са приходите за българската държава и какви са приходите за частните инвеститори? Аз зададох този въпрос на заместник-министър Рогачев, надявам се да отговори тук, от тази трибуна. Оказа се, че проектът е изключително                  100-процентово частен, българската държава няма никакви ангажименти по него. Съответно и приходите, печалбите от този проект ще отидат в частни ръце.
Оказва се, че България ще има приходи изключително и само от транзита, които наистина са доста малки според мен – между 20 и 40 млн. долара годишно.
Това е първият аспект, който искам да засегна.
Вторият е: защо при условие, че от 280 км тръбопровод България има 155 км на своята територия, а Гърция има 125 км? И двете имат еднакъв дял – 25,4%.
Другият въпрос, който е свързан с това, е: защо руската страна има 51%? Тоест има възможност да контролира изцяло този проект, съответно има възможност да контролира и петрола, който влиза в България или преминава през България. Това няма ли да се отрази на възможността да бъде транзитиран петрол от други страни – бившите съветски републики, например, на по-изгодна цена? Няма ли по този начин руската страна, не казвам руската държава, да се превърне в един своеобразен монополист, който да диктува цените?
Това е друг сериозен въпрос, на който очаквам отговор тук.
Трето, при евентуален разлив на петрол какви могат да бъдат щетите за българската природа и за българския туризъм? Това е трети въпрос. Кой ще поеме тези щети? Не говоря само за преките щети, говоря и за косвените щети за туризма, които могат да възлизат на стотици милиони долари годишно.
Това е друг много сериозен въпрос, на който очаквам отговор.
Има и други въпроси, разбира се, на които няма да се спирам, като например: ще има ли достатъчно петрол за двете трасета, които ни се предлагат тук? Аз отдавна се занимавам с проблемите на Каспийския регион и по това, което се пише в специализираната преса, има съмнения и по този въпрос.
Няма да говоря доколко нестабилността на Западните Балкани  може да възпрепятства съдействането на проекта Бургас – Вльора.
Това са основните проблеми, уважаеми колеги, които считам за уместно лично да повдигна тук. Считам за уместно господин министърът или заместникът му да отговорят на тях конкретно и по същество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Христов? Няма.
Има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Господин Гагаузов ни лиши от неговото внимание, но се надявам да се занимава с по-важни неща от този договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Един момент, господин Димитров.
Моля квесторите да поканят господин министъра в залата.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, става въпрос за договор, който ще има отношение към икономиката на България през следващите 20-30 години. Не може да се подписва такъв договор без сериозен анализ, какъвто няма. Бях в Черноморец и Созопол, където хората са изключително негативно настроени, изключително притеснени от екологичните щети. Бих препоръчал на министър Гагаузов, въпреки че не е в залата, ако ни слуша отнякъде, да отиде и да говори с тези хора и да чуе тяхното мнение, тъй като рисковете за българския туризъм от този договор са изключително високи.
Приходите, които се очакват, са несигурни. Те са от порядъка на 30 млн. долара. Разходите, уважаеми колеги, не включват само проблемите за българския туризъм, те включват и възможността цените на земята, на недвижимите имоти в този район да паднат. И това със сигурност ще се случи.
Така че, уважаеми дами и господа, става въпрос за един договор с дългосрочно значение, а вие подхождате така все едно си купувате хляб от магазина, общо взето, без сериозен анализ, без консултации с хората, които са пряко засегнати.
Няколко важни и конкретни въпроса.
На първо място, защо делът на българската страна спадна от 33% на 24,5%? Какво стана, че делът на българската страна да бъде намален по този начин? Какво беше договорено, къде беше защитен националният интерес на България по този въпрос?
Второ, защо акционерното участие на всяка една от страните може да бъде продавано само след съгласие на всички страни? Ясно е отсега, че руската страна няма да го продава. Това означава, че на руската страна е дадено право да блокира всякакви сделки оттук нататък съвсем целенасочено. Пълен контрол. Надявам се министър Гагаузов тук да даде разяснение защо това е допуснато.
На следващо място, когато министър Гагаузов се върне в залата, е хубаво да ни обясни - земята, върху която ще минава тръбопроводът, дали ще бъде купувана и на каква цена? Също така дали ще бъде купувана от самата Международна проектна компания и отново: на каква цена? Как ще бъдат обезщетени точно собствениците на имоти, през които минава тази тръба?
На този въпрос господин Гагаузов може и се надявам конкретно да даде отговор и разяснение.
Следващият въпрос е: какви държавни гаранции ще издава българската страна? Защото са  упоменати държавни гаранции и е хубаво министър Гагаузов да обясни пред уважаемите народни представители точно какви държавни гаранции и на каква стойност българското правителство ще издаде. Спомняте си, когато се гласуваше бюджетът в тази зала, министър Орешарски не можа да обясни нови кредити на стойност 1 млрд. лв. за какво ще бъдат вземани и какво ще покриват.
Така че в тази връзка е добре министър Гагаузов, негов заместник или някой достоен представител на тройната коалиция да ни каже на каква стойност ще бъдат издавани държавни гаранции по този проект.
Нататък. На практика се получава следното нещо – проектът ще бъде управляван от руснаците, те ще притежават и входния терминал, ще имат пълен контрол, ще имат контрол върху формирането на печалбата на дружеството, то ще има много малка печалба, разбира се, но рисковете се поемат от българската страна. Най-големите рискове по този проект  са за България – те са екологични, рискуваме приходите от туризъм. От друга страна, тези рискове касаят също така падане на цената, както ви казах, на недвижимите имоти и на земята -  там,  където ще минава тръбата, но цялата полза, цялата печалба или голямата поне печалба от този проект е за руската страна. Защо при това положение този, който носи основните рискове, а именно българската страна, намалява своето участие в проекта от 33% на 24,5%? Тоест, хем носим целите рискове или основните рискове – екологични, икономически, както искате ги наречете, хем България намалява своето участие!
Къде видяхте, уважаеми колеги, българския национален интерес тук, тъй като аз и колегите от СДС не можем да го видим? Ние ще гласуваме против тази ратификация. Всеки човек, който иска да защити националния интерес на България, ще гласува „против”, колеги.
Надявам се господин Гагаузов да се върне в залата, да намери сили и морал в себе си и да отговори на тези въпроси, тъй като без дебат такъв договор не може да се подписва.
Още веднъж ви казвам, че това е договор като договора с „Газпром”, като договора за „Белене”, които ще имат отражение в следващите 30 години за живота на нашите деца, на нашите внуци. Това е договор, чиито последствия са изключително важни. Не може просто в един сутрешен дебат да го ратифицирате. (Министър Асен Гагаузов влиза в залата.)
Господин Гагаузов, вече имаме удоволствието от Вашето присъствие. Имах въпроси към Вас и се надявам да получа отговор. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика думата има господин Паскалев. Заповядайте.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров!
Аз бих си позволил да кажа следното. Говорейки за националния интерес, нека си дадем ясна сметка за какво става дума – пренос на каспийски петрол към Европа. ((Шум и реплики от опозицията.)
Уважаеми колеги, слушайте ме внимателно, а след това правете своите изказвания!
Пренос на руски петрол, на каспийски петрол, на каспийски петрол – повтарям! Тук е сблъсъкът на интересите между Съединените американски щати и Русия. Нека си кажем истината такава, каквато е. И тук, разбира се, е интересът на Европейския съюз да направи разпределението на доставките в енергийната област и това е самата истина. Държави като България, които не разполагат със собствени енергийни ресурси, имат единствено възможност да използват своето геостратегическо разположение, за да могат да извлекат ползите от това. И аз мисля, че най-голямата опасност за България не е това дали ще се направи Бургас – Александруполис под една или друга форма, а доколко българският парламент със своите действия ще защити националния интерес. Тук се поставят закономерни въпроси, които би следвало да получат своите отговори, но в никакъв случай поведението на част от опозицията в посока на това, че това било защита на руския интерес и нихилистично отношение към националния интерес, не бих могъл да приема като достатъчен аргумент, за да се води дебат.
Уважаеми колеги, аз ви моля за следното: когато коментирате едно споразумение, господин Димитров, бъдете така добър, прочетете го. В него ясно пише как се уреждат въпросите със земята, ясно пише как се уреждат въпросите с взаимоотношенията на териториалните води. Така че би следвало съвсем коректно, категорично и отговорно да коментираме нещата. Опитът на част от опозицията да замесва интереси на партийни кръгове и така нататък, няма нищо общо с националния интерес на България. В този смисъл ви моля: бъдете отговорни, когато коментирате националния интерес. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Паскалев! Веднага правя предложение: ако искате парламентът да защити българския национален интерес, да увеличим участието на България в проекта на 33%. Ето веднага конкретно предложение! Защо участието на България в този проект спадна от 33 на 24,5%?
И понеже ми говорите за четене на договори и четене на споразумения, искам да Ви помогна и да Ви съдействам да разберете нещо друго, за което може бе ни сте си дали сметка до момента, което е важно: знаете ли, че ще има, включително преференциално данъчно третиране на този проект?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Няма да има!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така е записано! Освен ако тук, господин Гагаузов, от вчера до днес няма някакво развитие, което Вие ще ни разкажете.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Ще ви кажа.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че, уважаеми колеги, точно това е проблемът – че българският национален интерес не е защитен, че българската страна поема основните рискове, както ви казах, включително екологични и икономически и получава 24,5% от този проект.
Да, България е на геостратегическо място, господин Паскалев, точно така. И точно заради това, че поема основните рискове, трябваше да има поне 1/3 от участието в този проект. Това е цялата работа. И не е ясно защо, и никой не може да обясни, надяваме се тук уважаемият министър Гагаузов да направи всичко от себе си и да даде едно обяснение как така от 33% участие смъкнаха българския дял на 24,5%? Откъде дойде това? Как го договорихте? Защо отстъпихте от националния интерес, при положение че рисковете за България са толкова големи?
Лично моля господин Гагаузов в свободното си време да се разходи до с. Черноморец, до Созопол, да види хората,  да поговори с тях и да види те какво точно отношение имат към този проект. Те са изключително недоволни, защото поставяте под въпрос приходите от туризъм, уважаеми дами и господа! И тук националният интерес на България не е защитен. Не може заради приходи от 35 млн. долара, господин Паскалев, …
Вие сте в Комисията по бюджет и финанси, знаете какво означават 35 млн. долара несигурни приходи – това не е нищо в сравнение с огромните рискове, които носи един такъв проект за загуба на туристи, за спад в цената на недвижимите имоти. В това е целият проблем – че не успяхте да защитите националния интерес на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Манолова, за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Ще направя едно процедурно предложение.
Предлагам да отложим провеждането на пленарно заседание през следващата седмица – на 23 май, а вместо него да проведем извънредно заседание на парламента на 29 май от 14,00 ч., това е вторник, с дневния ред, който остава от двуседмичната програма, която разглеждаме в момента, а именно:
1. Законопроект за ратифициране на Тристранната конвенция относно трансбалканската система петролопроводи между Република Албания, Република България и Република Македония.
2. Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 от 19 март 2007 г. на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка, подписан на 26 юли 2000 г.
3. Второ четене на Законопроекта за медицинските изделия.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
5. Второ четене на Законопроекта за електронното управление.
6. Второ четене на Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие.
Предложението е заседанието да бъде на 29 май, вторник, от 14,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли противно на това предложение? Не виждам.
Както разбирате, това предполага съществена промяна на работата и в днешния пленарен ден, и в следващата седмица.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 118 народни представители: за 95, против 17, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Имате думата, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Действително излизам на трибуната изключително и само водена от интереса, който трябва да охраним – това е българският интерес. По традиция документите, които се предоставят на Народното събрание, никога не са комплектовани така, че да знаем точно какво ратифицираме в момента. Говоря само от юридическата страна на договора, който ни е предоставен и като реплика към господин Паскалев, който смята, че договорите могат да бъдат четени само от управляващите.
На първо място, искам да кажа, че ползите, които ще получим като държава, вече бяха изчислени. Това е точно толкова, колкото се получава за единия крак на Бербатов, но не и за двата, защото 35 млн. – това е единият крак на нашия футболист Бербатов.
Другото, което искам да кажа, е, че всичките такси, мита и всичко останало, което би следвало да образува тези 35 млн., са поставени под въпрос, защото навсякъде клаузите за изчисляване на тези ползи са свързани с това, че трябва да се осигури конкурентоспособност на тръбата. Това означава, че във всеки един момент, в който руската страна заяви, че мероприятието, транзитът не е конкурентоспособен, всички цени и такси, договорени досега, би следвало да бъдат преизчислени, тоест могат да клонят към нула.
Искам да обърна внимание на Народното събрание, че всъщност ние ратифицираме договор, който по силата на последните си каузи вече действа, защото там е написано, че съгласно споразумението  т. 1-5, 12 и 13 вече са в действие.
За мен е много интересно да знам защо към настоящия момент ние нямаме яснота по въпроса кои са българските държавни фирми, които ще участват в Проектна компания “Бургас – Александруполис”, защото от обясненията на заместник-министър Ковачев знаем, че на този етап това са “Техноекспорстрой” и “Булгаргаз”. Но знаехме, че преди това имаше “Фронтиер”. Ние сега не знаем дали ще има нов “Фронтиер”. Как ще се създаде това акционерно дружество? Дали то ще бъде с поименни акции или с акции на приносител?
Освен това е дадена възможност делът на участниците да бъде изцяло или частично отчужден в полза на петролодобивните компании. Това означава, че ние не можем да кажем сега, ратифицирайки този договор, в какъв период от време българската страна въобще ще фигурира като страна – собственик на 24,5% участие.
Моята тревога произтича от това, че по-нататък ние като юристи не можем точно да проследим този договор, защото е казано, че споразумението ще бъде регистрирано в една от страните – членки на Европейския съюз. Веднага припомням, че практиката на руската страна е тези регистрации да се правят в Кипър. И след като сме направили една регистрация в офшорна държава, аз питам, къде ще бъде българският интерес - в една компания, която още не е регистрирана – аз се постарах да установя това, така че в момента, когато правим ратификацията, ние не знаем кой ще експлоатира и кой ще ръководи българския дял, коя е компанията, кои са нейните участници, какъв е видът на акциите – поименни или на приносител, и най-вече, на какъв режим ще се подчини този договор, след като отиваме в една офшорна страна – любимият начин, по който се работи с всички видове договори досега.
Не мога да разбера, защо когато говорим за държавно участие, допускаме да има акции на приносител и допускаме това да се случва и водещата страна да бъде офшорна страна.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Няма такова нещо.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Как да няма такова нещо?! Вие казахте...
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: В договора пише, че ще бъде в страна – членка на Европейския съюз.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: И Люксембург и Кипър са страни – членки на Европейския съюз, ако не знаете, господин Гагаузов. А Вие добре знаете, че руснаците…
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Вие само започвате да говорите…
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Аз съм длъжна, защото в момента ние нямаме нито регистрация на компанията, която ще експлоатира българския дял, нито знаем коя е държавата. Когато говорим за защита на държавен интерес, трябва да знаем в коя държава на Европейския съюз ще бъде регистриран договорът, защото в зависимост от националното право на тази държава могат да следват много изводи. (Реплики на министър Гагаузов. Шум от залата.) 
Пак казвам, руснаците регистрират договорите си в Кипър. (Силен шум и реплики от КБ.)
По-нататък искам да зная и всички тук искаме да знаем, че цялото Черноморие е изключително разтревожено, защото става дума за възможност да има производствени разливи – те са допустими; освен това може да стане и екологична катастрофа – такава, каквато има и в други държави. Ние не описваме апокалиптични картини, но просто се страхуваме, че най-печелившото нещо, което има България в момента – своя бизнес, своето Черноморие и риболов – те могат изцяло да бъдат поставени на карта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма реплики.
Има думата господин Малинов. Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Започна дебатът за един от най-вредните проекти за България – проект, който ще нанесе дългосрочни вреди на Южното Черноморие и ще донесе непосилни рискове.
Искам да кажа с няколко думи за какво става дума, за да е ясно особено на тези от БСП, които се държат като случайно попаднали в Народното събрание в настоящия момент, какво ще гласувате днес. Искам да се обърна директно и към всички представители на Бургас в българския парламент, особено към тези от БСП, искам да чуя с какви аргументи те ще защитят този проект. Защото в момента те се държат абсолютно неутрално – като международни наблюдатели.
Става дума за проект, който носи дългосрочни вреди и рискове, а не за проект, който е изгоден за България и увеличава тежестта на България. Бих казал, че това е проект, изгоден за всички страни, освен за България. И никой не поставя интересите на гражданите на Бургас и никой не слага в този дебат Бургаския залив. Вие сте виждали Бургаския залив. Първото, което трябва да ви дойде наум, е, че той е малък залив. Знаете колко е затворен той. Да ви припомня това, което сте учили от детските години. Черно море е малко море с нищожна възстановителна способност. Би трябвало също да знаете статистиката за разливите на петрол. Не дай си, Боже, да стане нещо – край с Южното ни Черноморие за едно поколение напред!
Нека навлезем в подробностите, защото сме чели договора.
Най-важният въпрос, когато говорим за сигурността, е как точно ще става преливането, къде ще бъдат терминалите. Изпитах възмущение, когато прочетох договора. Не просто българският интерес, най-елементарният човешки интерес на бургазлии не е защитен. Къде ще бъдат терминалите – те ще бъдат на 3 км навътре във водата. Нормалните хора се питат защо, защо не на пристанището, защо не на сушата? Защото това струва пари. На кого струва пари – на Международната проектна компания. Ето ви ключа към цялата работа! Когато четете договора, уважаеми дами и господа, и четете “Международна проектна компания”, четете “Русия”, защото 51% от собствеността върху цялото съоръжение е на Русия. Това беше първото национално предателство по повод на този договор – абсолютно без никакви основания просто беше продадена българската част тук на руснаците. Разбира се, това стана в подходящия момент, ако някой изобщо се спомня. Малко преди президентските избори президентът Първанов даде тези гаранции на Русия, на президента Путин, осигури тази вреда за България за едно поколение напред.
Да продължим. Как си представяте тези съоръжения, за които ще гласувате сега? Вие виждали ли сте петролен терминал? Той ще бъде постоянно пред очите на бургаските граждани, пред очите на всички, които се намират в акваторията на Бургаския залив – от Поморие до Созопол. Ще стъпят ли туристи там, ако видят този терминал, ако видят и новия терминал, който се готвите да гласувате?
Вие за идиоти ли смятате хотелиерите и хората по Черноморието, или смятате, че понеже те не са разбрали, ще се примирят? Те са инвестирали хиляди и милиони в своето бъдеще и в бъдещето на своите деца, а сега вие ще им сложите терминалите, ще им осигурите постоянна воня, ще им осигурите постоянен шум, отвратителната гледка на огромни черни съоръжения и смятате, че това ще остане без последствия?!
Как ще стане преливането? В какво ще се прелива – в петролни танкери, нали така? Вие виждали ли сте петролен танкер? Знаете ли как изглежда? Знаете ли как ще изглежда на фона на Бургаския залив? Знаете ли, че сега ще трябва да се издълбава Бургаският залив, за да могат тези тежки танкери да влизат там?
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ, от място): Знаем, знаем.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Това всички по Черноморието го знаят, разбира се, не го знае господин Миков, защото той не е от Бургас. (Шум и реплики от КБ.)
Ако знае, тогава по-добре да не се подсмихва, защото това още отсега започва да носи тежки екологични последствия. Да, трябва да се издълбае Бургаският залив, за да имат туристите удоволствието да наблюдават денонощно огромните танкери. Това е пълна съсипия на Бургаския залив и на туризма в Южното Черноморие. Тази отвратителна гледка - Бургаският залив - ще стане синоним на Бургас заради вас. Това трябва отсега да го знаят всички бургазлии!
И всичко останало – в ръцете на руснаците! Ако решат, ще правят тези неща. Ако решат, ще правят ОВОС. На тях ли разчитате? Разчитате на Международната проектна компания с 51% собственост на Русия, те да решават нашите проблеми, да защитават интересите на бургаските и на българските граждани?! Няма ли елементарно чувство за солидарност?
За кой е изгоден този проект?
Тук чух такива глупости, извинявайте. За Турция е изгоден, разбира се, и тя го подкрепя, защото открай време иска да намали движението по Проливите. Има проблеми, задръстване, ако не знаете. Част от стратегията на самите американци е да се намали това движение, да се намалят рисковете за Проливите и за техния съюзник Турция в НАТО.
Тук идва едно правителство и казва:  да, ние ще поемем тези рискове. Какво мислите, че си казват те: защо българите да не се поизмърлят малко? Ето ви терминал. За гърците е изгоден – разбира се, никакви рискове, крайната фаза  на терминала е при тях, решават свой проблем.
За кого не е изгоден? За всички е изгоден. За Русия – най-после стъпват на европейска територия, намериха слабото звено в Европейския съюз, намериха българско правителство – проруско, готово да слугува. Веднага ще станат нещата, задвижиха се, готови са. За всички е изгоден! За Турция е изгоден, за САЩ е изгоден, за Гърция е изгоден, за Русия е изгоден. Сещате ли се за коя страна не е изгоден този терминал? За нашата страна не е изгоден!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): За ДСБ не е изгоден!
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: За България не е изгоден! И ми говорите за някакви 35 милиона – ами то е смешна сума, много добре го знаете! Работната ръка, взета при изграждането – хиляда човека, ами че това е персоналът на един-два хотела по Южното Черноморие.
Огромни рискове, дългосрочна вреда, обида за всички бургаски граждани, особено поведението на онези депутати от Бургас, които нямат ясно изразено категорично становище! 
Понеже повечето изглеждате като паднали от луната – от БСП специално, защото другите ги няма, искам да ви кажа, че оттук нататък вие, от БСП, ще научавате подробности за този проект, за този терминал и за екологичните опасности! Колкото повече научавате, толкова повече ще се убеждавате, че сте подкрепили един абсурден и вреден проект! Казвам ви го сега, за да сте подготвени.
Повтарям, искам хората от БСП от Бургас да излязат и да защитят този проект! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Гризанов, заповядайте за реплика.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Малинов! Когато разглеждахме  този въпрос в Комисията по енергетиката, беше даден отговор на повечето от въпросите.
Аз не мога да се съглася с Вас, че виждаме само вреди по Черноморието. Трябва да убедим хората, че това е вредно за България.
Убеден съм, че същото смятате и за АЕЦ „Белене”, предполагам, че вие убеждавате хората в Свищов и околностите какви са вредите за Белене, на нас не ни трябва този проект. Вие продължавате да твърдите, че сигурно с енергийната ефективност ще постигнем големия резултат.
Убеден съм, че така сте говорили и за АЕЦ „Козлодуй”, когато сте подписвали затварянето на първите блокове на АЕЦ „Козлодуй”, убеждавали сте Европейския съюз колко е вредна АЕЦ „Козлодуй”. (Ръкопляскания от КБ.)
Ние ще развиваме ли големи проекти в интерес на Република България или ще защитаваме само някакви стари интереси? Не мога да се съглася, че технологията в света е останала на старото руско или как го наричате ниво, че Норвегия замърсява целия  залив и поради това сигурно е основен доставчик като най-голям производител на тази суровина в Европейския съюз.  Според мен виждате само някакви предизборни страхове и нищо друго. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика? Няма.
Вашата дуплика, господин Малинов.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Светльо, кажи нещо за АЕЦ „Козлодуй”!
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Стори ми се, че четохте и затова репликата беше съвсем странична. Аз не можах да разбера какво искате да кажете.
Искам обаче да ви кажа още няколко неща. Очевидно е, че не чувате гласа на опозицията. Очевидно е. Обаче ще чуете гласа на гражданите на Бургас и то по един много прост начин.
Когато се строи терминал и там има плажове и хотели, няма да се увеличи притокът на туристи. Няма да стане по-красиво и по-привлекателно. Напротив, ще се пръсне слух, както върви и в момента, и хората ще отидат само че не по Северното българско Черноморие, ще си ги приберат безкрайните плажове на Турция и Гърция. Дори и това не можете да видите!
Очевидно, че не можете да видите  и последствията за един град и за едно пристанище, когато започва строеж  на такова съоръжение. Пак повтарям, за да се спестят няколко хиляди долара на час, руснаците ще изнесат терминалите във водата с всички рискове за бургаските граждани и за залива, защото им се свиди да платят на пристанището, където ще бъде по-сигурно и да направят общ универсален терминал с „Лукойл”! Това е най-грозната част!
Как да не си мисли човек после, че ви купуват евтино – от БСП? Как да не си мисли, че сте най-евтините политици, които осъществяват проектите на Русия в Европа? (Ръкопляскания от ДСБ.)
Още един последен щрих, защото и това не знаете. Брокери в Бургас съветват инвеститори да изчакат, защото цените ще паднат, понеже ще се строи терминал. Съветват ги: изчакайте, цените на парцелите, на имотите ще паднат – тук ще се строи терминал! Пазарът знае за какво става дума, туристите скоро ще го разберат.
Съсипвате Черноморието абсолютно безотговорно! Това не са жълти стотинки, много добре знаем за какво е. Руснаците нарекоха този проект успех за руската външна политика – открито, безхитростно, по имперски! Това правите вие – участвате в успехите на руската външна политика, това е „Бургас – Александруполис”. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Гагаузов има думата.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бях решил да взема думата, само когато вече всички са се изказали, но мисля, че господин Малинов прекали с некомпетентността си. Той не прави разлика между буй и терминал – нещо, което има съвсем различно значение.
Уважаеми господин Малинов, никакви терминали няма да се строят във водата. Вие знаете ли какво значи терминал, който да събира 600 000 тона петрол? Никакви терминали няма да се строят във водата! (Реплика от народния представител Нено Димов.) Ще се строят буйови съоръжения на 7,5 км, на които ще се разтоварват корабите и които представляват една платформа горе-долу 10-15 м в диаметър, висока 2 м. И никакви  туристи няма да забележат, че има такова нещо. (Шум, смях и ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина, колеги!
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Говорите абсолютно глупаво и некомпетентно! Хвърляте упреци, които въобще нямат нищо общо с истината.
Всяка дума, която искате да кажете за нефтопровода Бургас – Александруполис, е свързана със страха на бургазлии.
Точно в Бургас, в присъствието на обществеността на Бургас, изразена чрез нейните представители в Общинския съвет, и кмета подписахме ратификацията на този договор и тя беше приветствана. Така че да говорите Вие от името на бургаската общественост – съжалявам много, но нямате право на това. Нека бургаската общественост да каже своето мнение.
Господа, самите терминали ще бъдат далеч в сушата навътре и нито ще се виждат от брега, нито курортистите ще знаят.
Спомняте ли си една голяма катастрофа преди няколко години, която стана край брега на Франция? Да сте забелязали Франция да е спряла превоза на петрол? Тя също разчита изключително много на туризма. Да сте забелязали турското крайбрежие? Сам казвате, че туристите ще се насочат към турското крайбрежие – там вече има няколко такива съоръжения.
Съоръженията се строят по съвсем друг начин – те се строят с най-модерни технологии. За да се построи обектът – господин Чачев може да ви го припомни, трябва да се направи ОВОС от Международната проектна компания, той да бъде представен в Министерството на околната среда и водите, да бъде защитен пред министерството и тогава ще започне да се строи обектът. Вие четете Евангелието, както дяволът го чете. (Реплика от народния представител Нено Димов.)
Съжалявам много, след три дни  ще приключат изборите, предполагам, че тогава ще говорите нещо друго. (Ръкопляскания от КБ, реплики от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Аз съжалявам за това, което ще кажа, че може и някой да се удиви, но ще ви кажа, че този дебат прилича на всички останали дебати, най-вече на дебата например за влизането ни в Европейския съюз, където опозицията твърди, че не са защитени националните интереси, а управляващите винаги твърдят, че те са защитени. Тук синдрома, който е овладял правителството, е същият, тъй като според нас този договор не е включен с необходимите и даже възможните ползи за България.
Истината е, че проектът носи рискове за околната среда и това е пряко свързано с туризма. Това е безспорно. Истина е също, от друга страна, че тези свързващи за разтоварване петролни съоръжения се усъвършенстват и авариите стават все по-малко, но това не означава, че не могат да се случат. Ако се случат в това вътрешно затворено море, както казаха колегите, това ще е голяма трагедия. Истина е също, че на българска територия и на гръцка територия съотношението на тръбата не е равностойно. То е някъде 1:6. Истина е също, че след като тръбата минава на територията на двете малки държави – членки на Европейския съюз, Русия притежава 51%, това също е неправомерно.
Аз не знам доколко е било възможно да се защити интересът и да се увеличи този процент, за да няма Русия контролния брой акции, обаче все пак една много голяма държава не може да стои надвесена над другите малки държави и да управлява техните ресурси, защото това е също един ресурс.
За мен неприятното или, как да ви кажа, безпринципното е това, че ние никога не мерим с един и същи аршин. Едни мерят, когато се обърнат на Запад, други мерят, когато се обърнат на Изток. Мисля, че когато се защитава националният интерес не бива това да зависи пряко от симпатии или антипатии.
Господа от ДСБ, друг път не съм го казвал, но сигурно ще трябва да го повтарям, че русофобията и русофилията са две страни на едно и също нещо. Те са достатъчно вредни, след като се мисли, че това е дълбокият комплекс на българина. Аз като чуя русофили да държат страховити речи и като чуя как русофоби им възразяват, просто ми се повдига, извинявайте за израза.
Мисля, че България трябва да стои отпред и всичко останало да седи на друго място. Други принципи не могат да бъдат защитавани!
Още веднъж ще кажа, че “Атака” се отнася изключително критично към проекта и следващите проекти, а то ще има такива проекти и не само Бургас – Вльора. Ще има и други проекти. Както знаете, предлага се един нов “Син поток” през морето, който би трябвало за България да бъде от изключително значение, но как ще бъде и какво ще стане, аз не знам, но когато се водят преговори дано няма тройна коалиция, дано има българско патриотично национално правителство или поне с участие на националистите и когато се водят такива преговори, те да се водя по друг начин, по други принципи и да не се отстъпва от националния интерес! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Станилов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Димитров, заповядайте.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, дами и господа! Прави впечатление, че коалиционните партньори на Социалистическата партия са избягали от залата. Тук са отделни представители, които очевидно нямат никакво намерение да признаят съучастието си в подготовката, подписването и хода на ратификацията на този изключително вреден проект.
Както каза моят колега господин Малинов – срамно е, че депутатите не просто от Бургаския край, а от цяла Южна България, не са единни, загърбвайки политическите и партийни пристрастия в отричането и по възможност блокирането на реализацията на този опасен проект.
Този опасен проект има наред със своите икономически и екологични негативни последствия много, много, много неприятни политически последствия, защото на първо място наред с другите, той руши нашата единна позиция по политиката спрямо Русия, приета с национален консенсус в периода 1997-1999 г. (Силен шум и реплики от ПГ на КБ.)
Много ви моля! Много ви моля, уважаеми дами и господа! Не трябва да забравяте, че веднъж приели линията на кабинета Иван Костов за една разумна, националноотговорна политика по отношение на Русия вие нямате безотговорното право, жертвайки националния интерес в полза на своите комисионни и на своя слугинаж на Москва да правите това престъпление спрямо природата на България, на Бургас, спрямо икономическия интерес, предателство спрямо туризма и здравето на всички, които живеят по цялото Южно Черноморие.
Господин министър, аз призовавам Вас и Вашата професионална съвест: нека да оставим настрана зависимостта Ви от телефонните разговори, провеждани с днес разследвани лица… (Силен шум в залата.) За момент!
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Не ми се слушат глупостите Ви!
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Призовавам Ви да дойдете тук и като експерт да кажете истината на българския народ. Вие много добре знаете, че действате под натиска на чужди сили, на икономически лобита, за да може България да бъде в една от най-скъпоценните си части превърната в зона, омаскарена от бетона и петрола на чуждата зависимост. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, при играта на карти има един принцип: ако до пет минути не си разбрал кой е глупака на масата, най-вероятно глупакът си ти! Имам чувството, че днес цялата зала е в това състояние по две причини – едната безспорно е предизборната. Знаете какво се прави преди избори и след лов най-много.
Втората е поради това, че управляващите не са си написали добре домашното за днес – изобщо, не само за днешния пленарен ден. Аз също съм бургаски депутат и също ми е много лесно тук просто да ретранслирам гнева на хората, които ще бъдат пряко засегнати. Той е съвсем справедлив. Когато говорим за национален интерес трябва да си представяме конкретен представител на нацията и неговия интерес, защото в противен случай всеки разбира различно нещата. От тази гледна точка мога наистина да ви кажа като бургаски народен представител, че болшинството от хората, живеещи около Бургаския залив са против този проект. Категорично! И в голяма степен благодарение на това, че вие не сте си свършили работата. Не сте им разказали за какво става дума, не сте им показали други подобни места, където подобни неща има, примерно по италианското крайбрежие. Тоест, ако сте искали този проект да успее, може би е трябвало по-добре да се подготвите.
Моето изказване тук нарочно няма да повтаря нито казаното досега, нито пък ще влизам в този патос на -филство и –фобство около този проект.
Очевидно е ясно, че България е обречена да бъде енергийно свързана с Русия поне още 50 години. Въпросът е как да го направим умно и хитро, как да не спекулираме само с това нещо и то спекулирайки по начин, по който нанасяме вреда не само на процеса, а нанасяме вреда и на отношенията си с една голяма и, да го кажем най-скромно, опасна държава. Аз затова смятам, че този дебат днес не трябва да доведе до гласуване. Той трябва да бъде отложен и дебатът трябва да бъде продължен – първо, извън тази зала, а след това отново в нея, най-малкото поради подозрението, че двете от трите съставляващи управляващата коалиция сили не присъстват и не участват. Тогава подозрението, че наистина има някакъв политически заговор, че това тепърва ще търпи развитие, остава.
Смятам, че за всички ни ще е по-полезно, ако този дебат продължи след изборите съвсем професионално и спокойно. Няма как, уважаеми господа управляващи, да ни убедите в икономическата съобразност на този проект, след като само – тук Мартин Димитров направи изчисленията преди малко – само мръдването с 1% на приходите в туризма е с по-голям икономически ефект от целия ефект на този договор. Това е очевидно. Няма как да се убеждаваме взаимно в друго.
Затова моето съвсем конкретно предложение е, ако имате воля за това, наистина дебатът да продължава по програмата на парламента, както беше приета, но да не стигаме до гласуване днес. В противен случай ще се каем заедно и никой няма да ни пита кой е бил опозиция, кой е бил управляващ към този момент. Позорът ще е еднакъв за всички, така както едно нефтено петно в морето е еднакво за всички! Благодаря ви.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Реплики няма. Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще продължа оттам, където приключи господин Дилов. Мисля, че е изключително некоректно, когато се води такъв сериозен дебат, някои хора да искат да отхвърлят едни аргументи с обвиненията, че сме в предизборна ситуация и че аргументите в една или друга посока са подчинени на това, че сме пред избори. В тази посока, ние действително нямаме толкова бърза работа, може този въпрос да го обсъждаме и след изборите, за да няма такива аргументи.
Не приемам и аргументи в посока русофилия, русофобия, американофилия, американофобия. Ние не можем да се сърдим на Русия и на Гърция в конкретния случай, че защитават националните си интереси. Проблемът е, че ние не правим това, както го правят Русия и Гърция. Тук не става въпрос за русофобия, а за защита на българския национален интерес.
Няма обяснение защо по този проект – няма да коментирам вредите за околната среда на проекта - никой от управляващите не си е направил труда, за пореден път в България, да направи разяснителна кампания, както са го направили гърците, да обясни на хората в тези региони, които се засягат от преминаването на евентуалната тръба, какви ще бъдат последиците за тях – негативни и позитивни. За пореден път се действа по този начин, както беше и с „Натура 2000”, но аз няма да се спирам на тези теми, защото доста от колегите преди мен ги коментираха.
Става въпрос за следното. На 23 януари 2003 г. между съответните министри от българска и гръцка страна се подписва споразумението за по една трета участие – за по 33% участие в проекта. Вярно, споразумението остава отворено за руската страна, но към този момент руската страна има принципното съгласие да подкрепи това споразумение. Русия има най-голям интерес от този проект. Гърците имат също голям интерес. През България минава най-голямата част от тръбата. За нас негативните последици са най-големи и ние имаме стратегическото положение да търсим максимална изгода от този петролопровод през нашата територия.
Аз питам защо след като 2003 г. е имало принципното споразумение за по една трета участие и след като Русия има най-голям интерес да приеме тези условия, ние допускаме Русия да използва ситуацията тогава в управлението, да намери начин да се договори зад гърба ни с гръцката страна и да се постигне това споразумение, което е крайно неизгодно – да свалим нашето участие от 33 на 24,5%, да загубим контрол върху терминала и да имаме загуби от участието в дружеството? Аз не коментирам и въпроса, че ние изобщо нямаме яснота как тези въпроси ще бъдат регламентирани и с устава на смесената компания, която ще управлява проекта.
Има едно обяснение, разбира се, защо се случва това. Защо от 2003 г. допреди няколко месеца в схемата по създаването на компанията, която ще управлява петролопровода и терминала, се появяват две известни фигури: Крис Данчев и Красимир Георгиев от „Фронтиер”, които искат да правят терминал, който да взима такси от дружеството?
Искам господин Гагаузов – за това беше редно тук да е и министър-председателят – да каже действително ли е трябвало да се обажда руският президент на българския президент, да се стига до скандалите с Овчаров, за да бъде изкарано частното участие или амбициите да бъде реализирано частно участие по терминала, за да взимат такси от дружеството, в което участва и българската държава? Русия пак показва как те защитават техния национален интерес, а в конкретния случай – предишното и настоящото правителство участват в корупционни схеми, свалят държавното участие, за да вкарат частни фирми, свързани с управляващите партии в тази коалиция, която и днес ни управлява. За това става въпрос. Няма друго обяснение защо България, която има ключова позиция в този проект, сваля своето участие в проекта, което е в ущърб на българския национален интерес, за да могат да бъдат вкарани фирми, които днес са в епицентъра на корупционния скандал, който тресе правителството.
Нека да се даде обяснение защо е трябвало руският президент да се обажда на българския президент да търси съдействие, и това е едно от основанията, за да има този скандал в правителството, за да бъде изкаран „Фронтиер” от проекта и от терминала. Това е въпросът. Искам и  господин Гагаузов да даде отговор на този въпрос.
Затова от БСП да не говорят за българския национален интерес, да не профанизират дебата като казват, че тези аргументи са предизборни и че става въпрос за русофобия, а тук действително става въпрос за конкретни данни, за цифри, и никой не може да даде отговор на този въпрос. Тук чух няколко изказвания, но никой не каза защо ние сме свалили нашето участие при изключително благоприятното стратегическо положение. И от екологична, и от икономическа гледна точка България ще има най-големи загуби. Няма никаква икономическа оценка на този проект за негативно и позитивно въздействие. Докога ще превръщаме България, която е туристическа дестинация, в зона, която да бъде транзитна за петролопроводи и газопроводи? Това ли е нашият национален интерес? И вчера в дебата дадох пример, че ние трябва да гледаме как Турция, Гърция и други съседни нам държави защитават националния си интерес и как използват всяка възможност да постигнат максималното при такива дружества и спогодби. За това става въпрос.
Затова вече две седмици настояваме министър-председателят да се яви в България. Изглежда той още навлиза в проблематиката на енергетиката и е безпомощен без Румен Овчаров. Но трябваше българският министър-председател да дойде тук, да каже какво е говорено в Руската федерация, какви споразумения са постигани, защото тези спогодби се движат в пакет и тези договорености имат взаимна обвързаност. Те трябва да са базирани на една ясна национална стратегия, на визия за развитието на България енергийно, за отстояването на българската национална и геополитическа независимост, за да няма доминиращи влияния, от която и да е страна, независимо дали е Русия, дали е САЩ, дали е Германия. Това за нас няма значение. Въпросът е ние действително да защитим националния си интерес и затова е съвсем глупаво и безпредметно тук да се говори кой чии интереси обслужва. Ние всички трябва да обслужваме българския национален интерес, но това в момента не го прави българското правителство. Продължава вашето сервилно отношение към Москва.
Говори се за съветските паметници. Господин Миков, бих Ви препоръчал по начина, по който сте тръгнали, за да актуализирате отношенията с Русия - явно, че вие ще съхранявате тези паметници - поне сменете шмайзера с една тръба, за да е действително актуално звученето на вашето отношение с Русия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Господин Миков, заповядайте за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Явно е, че тази открита дискусия, която се развива днес, протича в предизборна политическа обстановка. Ясно е, че представителите на десницата в България, загубила общественото доверие, се опитват да вдигнат високо знамето на русофобията при обсъждането на рационални за българската икономика, за българската външна политика въпроси. Това личи от всички изказвания, независимо дали те идват от остатъчното СДС, от ДСБ или от новото лице на десницата – независимите представители на кметската партия.
Всичко това се забърква в спекулации, в откровени лъжи, но най-вече то почива върху забрава на историята. Когато, уважаеми дами и господа, говорите за руската енергийна зависимост, кой продаде „Нефтохим” на руска компания? Вашето правителство, господин Костов. А сега роните лицемерни сълзи за българска енергийна зависимост.
Вие твърдите, че обсъждането на тази ратификация е прибързано и нервно. Не, то е навреме. И както вчера вие  гласувахте срещу заема за ремонт на пътищата, за да могат българските пътища да станат по-добри, за да може и във Видин, и в Плевен, и в Северна България, и в Южна България да има инвестиции в пътищата, така вие не искате да подкрепите друго икономическо и външнополитическо решение, което да донесе определени ползи за България и за българските граждани.
Сигурно когато стигнем до следващата точка – за Бургас – Вльора, въпреки че там интересите не са руски, вие пак ще бъдете против. Сигурно ще бъдете против и срещу проекта „Набуко”, защото това правителство,  това мнозинство, тройната коалиция има ясната воля и външнополитическите възможности да превърне България в геостратегически енергиен център за пренос на ресурси от богатия  на енергия Изток към икономиката на Европейския съюз.
Мисля, че господин Минчо Христов или не знам кой зададе въпроса  дали от Северно море да внасяме петрол в България, или газ, или може би от другия край на света. Защото когато се говори за енергийна зависимост, много важно е да си отговорим на въпроса откъде се снабдяват с енергия Франция и Германия. Снабдяват се от същото място, защото там има. Другото е политическа спекулация и предизборен последен отчаян опит за печелене на някакво доверие.
Тук всички говорят за левия крак на Бербатов и 30 милиона.
Уважаеми дами и господа, ако поне малко не сте толкова черногледи, ще сте наясно, че става дума за годишни такси за пренос. Иначе инвестицията е около 1 милиард. (Реплики от независимите депутати Лъчезар Иванов и Мария Капон.) Вие искате да не се реализира инвестиция от 1 милиард.
Вие плашите хората, които живеят в Бургаско, раздухвате страховете им от този голям инфраструктурен проект, по същия начин, по който в началото на 90-те години коментирахте темата „ядрена енергетика”, опасността от АЕЦ „Козлодуй”. Имаше протести за затваряне на АЕЦ „Козлодуй”, а сега вие едва ли не се правите на най-големите борци за спасяването на АЕЦ „Козлодуй”. Та нали вашата доктрина в началото на 90-те години почиваше на това, че е вредно България да развива ядрена енергетика?! Да изброявам ли имена от вашите редици, които развиваха тази теза и спекулирайки със страховете на хората, ги изкарваха на улицата?! Сега същите хора се борите за спасяването на АЕЦ „Козлодуй”. Кога – тогава или сега – вие сте били искрени към гражданите?!
Уважаеми дами и господа, вие развивате спекулативна теза за отлив на туристи и някак си не искате да отговорите, че и в момента 6,5 млн. тона петрол годишно се внасят за нуждите на  „Нефтохим”. Това са 6,5 млн. тона суров петрол! Апропо, преди 10 ноември 1989 г. са били  10 млн. тона. Тогава 10 млн. тона суров петрол е влизал годишно за нуждите на „Нефтохим”. Защо тогава вие не поставяхте така тревожно тези въпроси? Ясно е – искате да спрете поредния проект, с който България да извлече ползи от геостратегическото си място на Балканите.
Дали имате някаква информация след въвеждането на тръбопровода Баку – Джейхан да се е забелязал някакъв отлив на туристи от перлите на турското Средиземноморие? Или може би за Персийския залив, където става въпрос за далеч по-големи обеми? Там туризмът се развива. Там туристите ходят. Явно е, че поставяте въпроса чисто предизборно, особено вие по бургаска линия, като се опитвате да спекулирате с този въпрос.
Уважаеми дами и господа, в Северно море, в Норвежко море се добива петрол. И никой не е тръгнал да го забранява. (Шум в блока на опозицията.) Ние знаем, че екологичните стандарти в Скандинавските страни са най-високи в Европа.
Аз разбирам вашата позиция. Когато говорите за национален интерес, специално по този въпрос знам, че за вас сигурно по-добре би било да се построи конкурентното решение за петрола – Констанца-Триест, което също е алтернатива на трафика през Босфора, само че тогава България няма да има никаква полза от преноса на този петрол. Това ли искате? (Шум в блока на опозицията.) Кое е конкурентното решение за свързване на източните енергийни източници с нуждите на европейската икономика? И вие говорите за защита на националните интереси! Определено предизборната кампания силно ви е активизирала в това антиповедение – както за пътищата на България, така и за петролопроводите, така и за газопроводите, така и  за всички тези неща, които се случват и се виждат от българските граждани. Преговорите за Бургас – Александруполис са започнали, уважаеми дами и господа, през 1994 г.! Сега обаче те се реализират. Сега те могат да означават един 1 милиард инвестиции в България, 30 милиона годишни такси за България.
Уважаеми дами и господа, още една спекулация, която размахвате, и то след много сериозна дву- триседмична медийна подготовка – темата „Фронтиер”. Нима не беше това правителство, което извади „Фронтиер” от този проект?! И вместо поне по тази тема да замълчите…
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Ама трябваше Путин да ви го каже!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Сотиров, я не се обаждай!
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Сотиров говори с Путин.
И не трябва отново да се опитвате да заблуждавате българските граждани. Истината е тази: има или няма „Фронтиер”, това правителство извади тази частна фирма от този проект на България. Това е жестоката за вас истина. Знам, че много бихте желали „Фронтиер” в момента да участва в проекта, за да можете да продължите да спекулирате. (Шум в блока на опозицията.) Само че фактите са си факти. Не това правителство вкара „Фронтиер”! Това правителство извади „Фронтиер” от проекта. (Ръкопляскания от КБ и смях в блока на опозицията.) Това е голата истина. Използването на евтини предизборни трикове по никой начин няма да освежи посърналото лице на българската десница за изборите на 20 май, защото българските граждани виждат. Те виждат какво се прави по пътищата, те виждат кой говори за Дунав-мост и кой прави Дунав-мост. Бихте копки преди пет години, без да има инвестиции, инвеститор, без да има осигурени пари, без да има осигурена строителна фирма, без да има строително разрешение! А сега казвате „Ама защо сега го правите?!”. Правим го, уважаеми дами и господа, защото го можем! (Ръкопляскания от КБ и смях в блока на опозицията.) А вие можете да говорите!
Уважаеми дами и господа, още една спекулация, която прозвуча в тази зала – че този проект, че другите енергийни проекти не са от полза за Европа. Уважаеми дами и господа, вие допускате ли, че страна – членка на Европейския съюз, когато тръгва да прави такъв голям проект, няма да получи съгласието на Европейската комисия, да сондира мнението на Европейския съюз?! (Шум в блока на опозицията.)
Уважаеми дами и господа, Европейската комисия стои зад този проект, колкото и да се опитвате да спекулирате, че този проект бил от полза на Русия. Този проект, уважаеми дами и господа, е от полза за България – защото получава от транзита на енергийни източници; от полза за Русия – защото изнася добития си петрол; от полза за Европа – защото Европа получава енергия. И дали ще я получи през Балтийско море, през Северна Европа, през „Син поток 1” през Турция или през България – от това, откъде ще мине тръбата, зависи какви конкретни ползи ще има за тази държава.
Уважаеми дами и господа, още една силна спекулация по екологичната тема. Тя е стара ваша политическа тема, още когато издигахте лозунгите за затваряне на АЕЦ „Козлодуй”, в началото на 90-те години. Разбира се, че този проект по никой начин няма да бъде реализиран, ако не съответства на най-високите стандарти за опазване на околната среда – и с ОВОС, и с всичките съоръжения, и с всичките добри световни практики. Така че раздухвате само страх. Много смешно биха звучали такива изказвания в Персийския залив, сякаш там няма туристи, няма хотели, или  както каза господин Дилов – по италианското крайбрежие няма терминали, там от Африка не карат енергийни източници, а Италия не е туристическа страна, може би.
 
В крайна сметка всички тези предизборни напъвания няма да доведат до това, което целите. След три дни са изборите. На тези избори българските граждани ще оценят, че вие сте против правенето на пътища, защото ги прави това правителство и тройната коалиция. Вие сте против (реплики в ДСБ) правеното на петролопровод, защото го реализира истински това правителство и тройната коалиция. Вие ще бъдете, сигурен съм, и против “Син поток 2”, който също трябва да засили значението на България в преноса на енергия от Изтока към Запада и разбира се да донесе ползи за българските граждани, защото ще го реализира това правителство, което не страда от русофобия, за което Русия не е някаква голяма северна мечка, от която се страхува.
Когато беше вашето правителство, ние помним отношението към Русия. Помним и какво се случи с българските стоки – вносни в Русия, с руските туристи в България, с всичко това! Кой загуби от това? Кой загуби? Как защитихме българския интерес? Загубиха българските граждани! (Реплика на народния представител Нено Димов.)
В същото време, уважаеми дами и господа, ние от Коалиция за България много ясно трябва да кажем, че тези проекти се реализират в рамките на това, което Европа ще реализира като енергийна стратегия. Ние не сме затворени за реализация и на други проекти, не сме затворени за “Син поток 2” и за “Бургас-Вльора”, за които едва ли можем да бъдем обвинени, че става въпрос само за руски интереси! Защото външната политика и особено външноикономическата политика трябва да се върши така, че българските граждани да имат ползи, а не идеологически, предизборно да се веят знамената на русофобията.
Защото, уважаеми дами и господа, и с това ще завърша, голяма част от тези компании, които в Русия добиват нефт, вече са интернационални. Там участват и американски, и английски, и други фирми. И в Каспийския регион е така - фирми, които не са национално руски. Е, за какво говорим тогава?
Така че тези страхове, ако са ваши собствени, прочетете повече и се отърсете от тях. Ако нямате такива страхове, не лъжете хората, само защото след няколко дни има избори. Защото хората в България не са вече толкова загубени, колкото ги смятате вие отдясно.
Желая ви успех на изборите, но още повече желая на гражданите ум и разум да оценят кой колко струва! Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първа реплика – госпожа Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Миков, добре е да отговорите на няколко въпроса. Къде ще се регистрира фирмата – в офшорна зона, в Кипър, или в Люксембург? Къде регистрират руските фирми? В Кипър. Дайте ми ясен и конкретен отговор, който вашият ресорен министър, който е и председател на борда и участва в една от фирмите, заедно с брата на вашия заместник-министър на Министерството на вътрешните работа, така наречения Бойко Коцев -  брат му Емил Коцев, също е в една от фирмите...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Е, и?
МАРИЯ КАПОН: Дайте ни ясните отговори! Не ни давайте тук ангажименти как да гласуват българските граждани на 20 май тази година. Българските граждани имат разум и имат памет.
Що се отнася до таксите, прочетете ратификацията, която сте ни предложили. В нея няма нито една цифра, няма нито една стратегия, няма никакъв конкретен план колко ще бъдат тези такси. Единственото, което е записано, господин Миков, е в чл. 3, че таксите ще бъдат ясни, когато петролопроводът е създаден и при транспортирането те трябва да са конкурентоспособни. Може би разум и конкурентоспособност са единствените неща, които не приличат в терминологията на вашето правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика -господин Любен Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Аз съм представител на опозицията, а опозицията има едно свойство да възприема недостатъците на управляващите за свое лично достойнство. Това не е така. Може ние да не сме много подготвени за този дебат, но вие наистина сте абсолютно неподготвени. Оставяме настрана геополитиката. Приемете, че сте ни убедили тук и всички ние ставаме радостно и гласуваме за нещо, което Вие формулирате като национален интерес. Как да го обясним на бургазлии?
За бургазлии, господин Миков, понеже сте депутат от Видин, ще Ви кажа. Този петролопровод е същото, ако Дунав-мост бъде построен така, че да свързва Видин с Лом. Даже при това положение ще има по-голям ефект за бургазлии. Помислете  и ще видите, че е така.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Какво лошо има?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Да, нищо лошо няма да се свържат Видин с Лом, но ефектът е малък, а загубите са много по-големи.
Затова аз отново повтарям предложението си към Вас под формата на реплика към лидер на най-голямата парламентарна група – да отложим този дебат за след изброите, да свалим малко чисто фонските и фобските страсти и да се опитаме да го гледаме колкото се може по-рационално. Защото заедно ще носим отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Аз не направих възражение по начина на водене, защото Вие направихте тук действително едно предизборно изказване. Направихте един голям политически обзор. (Шум, викове: “Е-е-е!”.)
Не възразих срещу това, защото то беше на такова ниво, че може само като опозиция да ви благодарим.
Господин Миков, Вие първо демонстрирахте, че освен Минчо Христов, явно,  и Вие не сте разбрали, че не става въпрос за доставки на нефт за България, а за пренос на нефт през България. (Викове: “А-а-а!”) Хубаво е да се готвите. Явно не само премиерът не е подготвен по тези въпроси, а и Вие като председател на най-голямата парламентарна група.
Само за Азис не ни разказахте в този обзор, който направихте, а трябваше – това е съществен момент в съвременната политическа ситуация. Два часа се води дебат, засичам, бягате и не отговаряте на най-съществения въпрос. Говорите за Северно море, за алтернативни трасета. Не искате да отговорите на въпроса, на който много от вашите колеги гледаха умно през цялото време. Защо от 33% свалихте на 24,5% българското участие в този проект? Тук не се говори срещу проекта изобщо. Питам ви защо свалихте това участие? Русия имаше жизненоважен интерес да се мине през България, за да заобиколи Турция, защото Русия е права да не иска да слага всички яйца в една кошница.
Аз не съм русофоб. Дори ви препоръчвам, като сте такива русофили, да се научите малко от руснаците как се защитават национални интереси и да вземете малко от техния патриотизъм. Това ще ви е от полза като ходите толкова често в Москва. Ще има ползи и за страната. Това ви препоръчвам. Дайте обяснение защо сте свалили участие, след като България имаше такива ключови позиции, не успяхте да отстоите 33%?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика – господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Капон! Нямам навик да задоволявам дамско любопитство, особено когато става въпрос за дама, преминала през няколко формации, но Вие сте ми особено симпатична. (Шум и реплики в опозицията.)
Фирмите ще се регистрират в Европейския съюз и това, че могат да бъдат регистрирани в места, в които много ваши спонсори са регистрирани, примерно, това влиза в правилата и режима на Европейския съюз. (Ръкопляскания от КБ.)
Но ние ще настояваме да има пълна прозрачност и смятам, че в това отношение нашето правителство го е доказало при контрола върху средства. (Смях от ОДС.)
Таксите. Разбира се, че ще бъдат конкурентни, защото, ако са високи таксите, петролът няма да тече, защото ще стане много скъп за Европа и за потребителите - няма да го купуват, няма да има такси. Вие сте бизнес дама, доколкото ми е известно. (Шум и реплики в ОДС.)
Уважаеми господин Дилов! Аз знам, че не съм Ви убедил. Въпреки усилията на аргументите предизборната емоция на опозицията пречи за трезво възприемане на тези аргументи. Но специално за бургазлии. Защо Вие никога не сте поставяли въпроса за тези 6,5 млн. т сега и 10 млн. преди 10 ноември, които се преработват в „Нефтохим”?
Разбира се, че този петрол не е за България, уважаеми дами и господа, никой не го твърди. За България остават таксите и голяма част от този 1 милиард инвестиции. Никой не е твърдял, че този петрол България може да го употреби. Сигурно можеше и по-големи количества да употребяваме, ако не се беше случила тази фурия в промишлеността, когато беше вашето управление. Но сега няма възможност за това. Този петрол е предназначен не за България, аз съм пределно наясно.
На господин Сотиров. Господин Сотиров, тъжно е, когато няма сериозни аргументи. Вие какво предпочитате? През Турция ли да мине паралелният пренос на нефт или да се реализира Констанца -Триест? Защото светът в ХХІ век преодолява границите, преодолява страните, когато има бизнес интереси. И те не са само руски, те са европейски, те са американски.
По отношение на процента. Уважаеми дами и господа, вие можете да искате да имате и 100 процента от това съоръжение. Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш. Ние правим нещата и аз виждам, че това силно ви изнервя. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За процедурно предложение – заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Моето процедурно предложение беше към Вас по начина на водене. Господинът, който се изказа преди малко, направи неприлични подмятания, които нямаха нищо общо с дебата, към народен представител. И аз мисля, че трябва да го санкционирате. Вашето възпитание изисква това, а нашето – също. Благодаря. (Ръкопляскания в БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Днес за пореден път ставаме свидетели на една хубава работа, ама българска, както казват хората. Явно понеже утре парламентът няма да работи, последният ден на парламента се използва за една абсолютно предизборна кампания и трибуната се използва за безмислени политически нападки.
Уважаемият колега Миков и мой приятел стигна дотам да обвинява кой е за АЕЦ „Козлодуй”. Ние говорим за един конкретен проект. Ако аз трябва да се включа в тази тема, може би трябва да обвиня Сакскобургготски, че заради неговия дядо не правим петролопровода Бургас - Дедеагач, а го правим Бургас -Александруполис. Смешно е, нали?
Така че молбата ми е да влезем в конкретиката. А явно парламентът не е готов да влезе в подобна конкретика. Има много въпроси, които трябва да бъдат обсъждани сериозно и аз мисля, че трябва да бъдат обсъждани и в други комисии в парламента, като Комисията по околната среда, Комисията по вътрешна сигурност, защото тук има измерения, касаещи националната сигурност на страната.
Мен не ме притеснява, че тук ще минават тръби. Напротив, проблемът е, че ние с глупавата си политика 17 години допуснахме България, която е на кръстопътя на Балканския полуостров, да бъде заобиколена от всички проекти. Едни колеги ги притеснявали американските бази, други ги притесняват руските тръби! Няма нищо лошо в това да има и руски тръби, и американски бази, тогава интересите на България ще бъдат по-добре защитени. Но не да превръщаме нещата в един цирк в момента, а този въпрос да бъде сериозно и обществено обсъден.
Не мисля, че колегите от Бургас спекулират с темата за екологичните проблеми, защото обществените настроения в Бургаска област са точно такива в момента. И ако те не са прави, аргументите срещу тях не трябва да бъдат политически, а трябва да бъдат чисто експертни. Затова аз мисля, че този дебат, дори да продължи днес, не трябва да се стига до гласуване, за да спрем с тези изкушения да го използваме за предизборни цели. Ако щете, дори и едно сериозно обсъждане на този проект да има. Защото това, което в момента слушаме всички, е просто последният ден на предизборната кампания, тъй като утре Народното събрание не работи. Дайте да спрем с евтината демагогия, да си вадим кирливите ризи от 17, 18 или 5 години, а да се концентрираме върху реалните интереси на българската държава, да си отговорим на определени въпроси. Подобни проекти носят ли икономически интереси за страната? Ако носят, да видим какви са техните измерения. Подобни проекти по някакъв начин застрашават ли екологичното равновесие в дадени региони? Ако е така, да видим дали е така. Подобни проекти прокарват ли определено политическо влияние на определени велики сили? Ако е така, да обсъдим и това. Това е дебатът по темата, а не да се връщаме кой бил казал нещо за АЕЦ „Козлодуй”, коя колежка с какво се занимавала. Просто това са несериозни неща.
И уважаемият господин Миков, който започна своята пледоария с това, че дебатът се обръща в предизборна кампания, всъщност направи точно същото, нищо по-различно от това.
Аз подкрепям предложението на господин Дилов този дебат да продължи, но предлагам да продължи и в други комисии, за да може действително и на колегите в парламента, и на обществото да стане ясно за какво точно става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Каракачанов? Няма.
Желаещи да вземат думата? Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ние от Демократи за силна България ще гласуваме против споразумението за петролопровода Бургас - Александруполис. Ще гласуваме против, защото искаме да бъде защитен българският национален интерес. А споразумението, което ни се предлага, не защитава този интерес. Споразумението защитава националните интереси на Турция, защото тя има сметка да бъде разтоварен прекалено тежкият трафик през Босфора и Дарданелите – зона, която е много чувствителна екологично. Договорът защитава руските интереси, защото Русия търси спешно излаз към световния океан на своя петрол, който е блокиран, арестуван в акваторията на Черно море и танкерите на Русия поради забавения трафик чакат с месеци. Защитава интересите на Гърция, защото Гърция благодарение на нефтопреработвателния си комбинат в Александруполис ще даде принадена стойност на продукта и Гърция ще има голяма полза. На гръцката търговска флота ще се създаде пространство и товароподемност.
Аз питам, защитава ли се българският национален интерес? Не, ние като народни представители в Република България трябва да защитим интересите на нашите граждани. Имаше два пункта, които бяха защитавани категорично от всички правителства през изминалите години, до последното. Първият, че България имаше равноправно участие в проекта с 33,3%. Защити го дори министър Церовски. Националният интерес тук беше предаден от президента Първанов през м. септември 2006 г. на среща в Атина с президента Путин. Там ние станахме миноритарен собственик, а Русия стана реален собственик на проекта чрез международната проектна компания.
Второ, да бъде построен универсален терминал в Бургас 100 процента българска собственост. Това го защитиха всички правителства през 12-те години. Защити го дори и министър Церовски. Тук интересът на България беше продаден и предаден от министър Гагаузов, който през м. януари подмени универсалния  терминал българска собственост с решение, което означава строителство на два терминала.
Господин министър, аз не зная Вие дали сте чели споразумението, под което стои Вашият подпис. Вие твърдяхте, че няма да има в Бургас петролен терминал. Член 1 на споразумението, като изброява собствеността, в проекта пише: “петролоналивен терминал в гр. Бургас”. Какво по-ясно от това? Това ще бъде терминал, наистина изнесен навътре; терминал, при който чрез подвижни платформи и шлангова връзка ще се прехвърля петрол по тръба, която 3-4 км ще минава в траншеи по дъното на Черно море. Дори откъснала се котва от друг кораб може да предизвика изключителна екологична катастрофа.
Правилно казаха моите колеги, че Бургас ще се превърне в промишлена зона. И туристи, и гражданите на Бургас, и залива ще гледат пред себе си маневриращи танкери и товарно-разтоварни операции с мирис на петрол. Бургас ще стане това, което е “Шат ел Араб”. Не знам дали това ви говори нещо, но това е най-южната точка на Израел, където след прекарването на терминали тази зона стана промишлена. Туристите избягаха оттам. Имотите се обезцениха, замря туристическата индустрия. Тя се изнесе встрани. Това ще стане с Бургаския залив. Но когато стане, няма да е това правителство и няма да са тези министри. Щетите обаче ще носят гражданите на Бургас, бизнесмените по цялото Южно Черноморие, защото техният бизнес ще бъде съсипан.
Още нещо, казва се, че България ще има ползи. Кои са ползите, господин министър? По този повод изтъквате две неща – казвате: гарантирани 35 млн. долара годишно от такси. Не е вярно! Тридесет и пет милиона долара са гарантирани, ако е гарантирана запълняемостта на тръбата. Руската страна няма необходимото количество петрол за запълване на тръбата. Това го заяви Вашият колега в отпуск – Румен Овчаров, който каза, че поне първите пет години през тръбата ще бъдат транспортирани само 10-15 млн. т. Вие отлично знаете това. Десет – петнадесет милиона тона носят 10‑15 млн. долара.
Нещо повече, казва се, че ще има строителство на петролопровод, осъществено от български фирми. Няма гаранции от руската страна, която е собственик на проекта.
За да не бъда голословен, ще ви кажа, че тези думи се казват не само от мен тук, от трибуната, казани са и от министър Ивайло Калфин. Чета протокола от срещата му с министъра на външните работи на Гърция Дора Бакуяни. Ивайло Калфин заявява – искам депутатите от БСП да слушат внимателно – от страна на президента на “Транснефт” Симеон Вайнщок, заявява Калфин, е било казано, че руската страна не гарантира, повтарям, не гарантира запълване на капацитета на тръбопровода, както не гарантира и участието на български фирми в изграждането му. Това го заявява заместник министър-председателят на това правителство сега.
Аз ви питам: защо тогава говорите неща, които са в неясното бъдеще и които изобщо не се знае дали ще се случат?
Преди да завърша, искам все пак да кажа, че думите, които бяха казани тук от господин Паскалев, че ще идва нефт и от Каспийско море, и от Средна Азия, не са верни. В този си вид, при тези процентни съоръжения се касае за недостатъчен руски нефт. България може да увеличи запълняемостта и да дойде от другаде нефт, само ако продаде и тези остатъчни 24,5%. Но огромната беда, отново казвам, е в това, че този петролопровод създава на ниво терминал много голяма опасност за цялото Южно Черноморие и това е практиката в света.
Господин Миков повтаря десет пъти, че се разтоварвали 6,5 млн. т петрол годишно в момента от “Лукойл” на терминал “Росенец”. Но аз питам: ако вероятността от авария сега, при 6,5% е малка, когато се увеличи 10 пъти този петрол, защото със строителството на терминалите той ще стане 70 млн. т годишно, няма никакво съмнение, че по експонента стократно нараства опасността от разлив в Бургаския залив и замърсяване на цялото Южно Черноморие, и унищожаване на туристическия бизнес. Това е истината. Тя може да е сурова, може да е печална, но тя е именно такава.
Завършвайки, господин министър, ще кажа, че в крайна сметка е необходимо тук Вие, като министър, и ние, като депутати – говоря и към вас, колеги от БСП, да защитим интересите на българските граждани. Когато няма гарантирани приходи или ако ги има, те са нищожни за сметка на 500 млн. евро миналата година приходи от туризма по Южното Черноморие. Сравнете ги с 10-те милиона долара.
Второ, когато не се гарантира наистина работна сила, когато няма никакъв принаден продукт, когато руски заместник-министър заявява, че Бургас – Александруполис е продължение на руската петролопреносна мрежа, когато една капка петрол от него няма да остане в България, за да придадем принадена стойност на този продукт, този проект е наистина вреден за България и аз ви призовавам да не го подкрепите.
Защитете интересите на българските граждани, които трябва да стоят над всичко друго! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Иванов? Няма.
Уважаеми колеги, предлагам да завършим дебата и да гласуваме, и след това да дадем почивка.
За изказване има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, вярно е, че този дебат се използва изцяло и напълно за предизборни цели. Вече втори ден сме свидетели на това как опозицията прави всичко възможно, за да провали парламентарните заседания и да въвлече дебата в парламента в предизборно русло – вчера с нелепи процедурни предложения, с искания за проверки на кворума, с проваляне на кворума и с излизане от пленарната зала; а днес с един дебат, който изцяло е насочен към изборите на 20 май.
Вие, господин Иванов, и вие, уважаеми колеги, не задавате въпроси, за да получите отговори, защото на част от тези въпроси отговорите са дадени както в договора, така и в стенограмата от заседанието на Комисията по енергетика, така и в обсъждането, което течеше до момента, така и в отговорите на министъра. На Вас, господин Иванов, най-подробно Ви беше отговорено в заседанието на Комисията по енергетика на всички въпроси, които поставихте днес, и на всички въпроси, чиито отговори изопачихте както по отношение на наличието на петрол за този петролопровод, както и този, който предстои да бъде изграден – Бургас – Вльора. Казано Ви беше и Ви беше отговорено подробно, че такива наличности, които да запълнят възможностите на двата петролопровода, в Руската федерация има и че разрешението за проектиране и строителство ще се издаде само при доказани количества за доставки поне 35 години напред. Беше Ви отговорено по въпроса за приходите на България от транзитни такси. Беше Ви отговорено по въпроса за гаранциите от ангажиране на българска работна сила. Беше Ви отговорено подробно за вида на терминалите. Беше Ви отговорено също така и за доклада на ОВОС, тоест за влиянията върху околната среда. След като чухте подробен отговор на всички Ваши въпроси, Вие днес ги задавате отново.
С каква цел? С цел да се опитвате да всявате скандал, с цел да се опитвате да опорочавате отговорите, които Ви бяха дадени.
Във Вашите приказки прозира не толкова некомпетентност, защото Вие сте един грамотен човек, колкото тенденциозност; не толкова русофобия, колкото политическа параноя и страх от някакво внушаемо от Вас извънредно влияние, което ще получи България от Русия, което ще застраши, видите ли, нашата национална сигурност.
Все пак нека Ви напомня, че Русия е стратегически партньор на Европейския съюз и през тази година предстои да бъде финализирано следващото споразумение за сътрудничество между Европейския съюз и Русия.
Нека ви напомня, че отношенията ни с Русия претърпяха пълно фиаско по време на вашето управление, от което България понесе големи вреди, а големи ползи понесоха някои частни интереси като например с продажбата на “Нефтохим”. Да, разбира се, постигането на договорености в крайна сметка е въпрос на преговори, въпрос на компромиси, може да бъде постигнато това, което е възможно. Но ползите за България са очевидни за всички и  те се изразяват не само в транзитните такси, които се измерват с 35 млн. лв. годишно, не само с работните места, които ще бъдат над хиляда, не само с размера на инвестицията, която се очертава да бъде в рамките на 1 милиард, но и с превръщането на България в един транзитьор на енергийни ресурси.
 
 
Да, ние нямаме собствени такива, но най-доброто, което можем да направим за България, е да превърнем нашето геополитическо положение в икономическо предимство. Мисля, че това се постига с договора, който е предложен на вниманието на парламента.
Така че нека да оставим политическите комплекси и политическата параноя вкъщи, нека си стоят във вашия гардероб, пълен със скелети, и на избори на 20 май да ходим с ясни, адекватни и нормални политически послания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика думата има господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо Манолова, Вие като юрист показахте голяма некомпетентност по времето на Конституцията и очаквах да не вземате думата, днес сте още по-некомпетентна.
Наистина по време на нашето управление имаше фиаско и фиаското беше на българската мафия в България. Това беше фиаското. Аз обаче очаквах от Вас да ми разкажете нещо повече за Александър Тасев. Вие май сте народен представител от Кюстендил? Говорете ни за него, какво става, той е един от спонсорите на БСП. Разкажете ни за него, по сте компетентна там. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика думата има господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаема госпожо Манолова, съвсем спокойно и прагматично искам да Ви запитам за две неща, едното от които разбирате повече от мен. Едното е търговският аспект на тази сделка. На 13-тата година на преговорите с Русия ние сме при положение, при което те имат абсолютно мнозинство в едно търговско дружество. Как може поредица от правителства, като първото е вашето – на Жан Виденов, да държи позиция, която е балансирана в един търговски проект и на 13-тата година вие да фалирате и да дадете всичко на руснаците? Какъв  беше смисълът да преговаряме 13 години?
Затова днес ние сме обезпокоени и вие трябва да се държите доста сериозно тук. Защото вие свалихте картите, и не защото ние мразим Русия, а защото вие сте най-комплексираната част на българската нация спрямо Русия. Вие изпитвате към Русия само преклонение и фаза на козируване. Аз например обичам Русия, но не Русия на болшевиките, а тази, която загубихме през 1917 г. Затова към Русия трябва да се обръщаме и с уважение, но и като една българска духовна колония, и със самочувствие да преговаряме, а не като вас да сваляме картите и да фалираме. Това е много слаба политика, разбира се, която моите колеги от опозицията мотивираха изключително перфектно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Госпожо Манолова, отново използвам възможността като реплика към Вас да направя предложение, което беше подкрепено за радост и от Краси Каракачанов – да продължим този дебат, да влезе в другите комисии, защото всичко, което казвате, е прекрасно – енергийна независимост, тръби и т.н. Представете си, че става дума за Вашия хол. Ние трябва да отидем и на бургазлии да обясним, че в техния хол ще мине една огромна тръба, която ще е много важна за хората в Трън. Това е аргументът, който не ни достига тук. Това е големият аргумент, който не ни достига, а не това колко проценти сме загубили в едно търговско дружество, чиято бъдеща печалба е дълбоко неясна.
Най-обезпокоителното е, че две парламентарни групи, които управляват, изобщо не участват в този дебат. Помислете си, нещо става при вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манолова, заповядайте за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Господин Димов, не съм изненадана от Вашето поведение, защото то обикновено е именно в този дух – обидно и не винаги балансирано. Не очаквах, че в днешното си изказване ще се опитате да тресете костите на мъртвите. Защото аз не Ви питам за Славчо Христов, който беше ваш известен спонсор и който напоследък е възкръснал както политически, така и икономически. Вие го реанимирате в политически план.
По отношение на Вашата реплика за намаляването на българското участие поне едно е гарантирано – че това участие ще бъде на държавни фирми, а не на частни такива – тези, които се лансираха в предишните варианти на сключване на договора.
Господин Димов, на Вас бих могла да кажа, че освен екологичните проблеми, които безспорно съществуват и за които договорът предлага достатъчни гаранции, има и други проблеми, които би следвало да заинтересуват вашето внимание. След като 13 години – от 1994 досега, включително и вашето правителство не направи нищо за реализирането на този проект, много учудваща е вашата активност, когато едно добро нещо за България е на път да стане факт, вие всячески да попречите на него. Ако мислихте, че са удачни по-добри решения, имахте 13 години да ги реализирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, други желаещи да вземат думата не виждам.
Редно е да дадем възможност на господин Гагаузов да отговори или да вземе отношение по въпросите, които му бяха зададени, и след това да преминем към гласуване. Естествено е, че ще направим режим на регистрация, за да видим има ли достатъчно народни представители.
Моля квесторите да поканят народните представители и да се подаде знак за предстоящо гласуване.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да разсея няколко мита. Ако взема да отговарям на всички въпроси, които зададохте, вие един друг си отговорихте на тях, но аз ще отговоря на няколко, които считам, че са особено важни.
Първо, никога, ама никога не е подписвано нито споразумение, нито меморандум, нито какъвто и да било друг документ, в който да е казано, че трите страни имат по 33,3%, господин Иванов. До Вас стои бившият министър господин Чачев, попитайте го и той ще ви каже същото и тогава се изказвайте. Никога такъв документ не е подписван!
Второ, процентът, който смятате, че трябва да бъде. Вижте, има два типа нефтопроводи. Ако ние с Гърция бяхме решили, че ще построим един нефтопровод, без да се интересуваме какъв нефт ще върви по него, можеше да си го направим по 50%, да построим нефтопровода и да кажем: господа с нефта, заповядайте на нашия нефтопровод да ви превозваме нефта. Само че нито имаме такива възможности, нито това икономически е оправдано. Рискът е огромен и не може да стане. Затова трябва да участват нефтени компании.
Случайно да сте забелязали френски или германски нефт да има в Черно море? Такъв нефт няма. Затова без участието на Русия от Черно море не може да има никакъв нефтопровод. Това са го разбрали всички. А тези, които не са го разбрали, просто не са в час.
Другото, което е – ние подписахме споразумение и във варианта, в който беше подготвено, имаше универсален терминал, господин Иванов. Точно така – универсален терминал. Знаете ли какво е универсален терминал? Универсален терминал за два нефтопровода, от които единият ще стане, защото вие ще го подкрепите, а другият е възможно да стане тогава, когато има достатъчно нефт, който ще се превозва по него. Това е. Универсалният терминал никога не е бил 100% държавен. Вие много добре знаете, че там имаше една компания, която две правителства преди нашето са толерирали, за да бъде в тази компания. Тя вече не е там. Не искам да ви казвам образно как беше представено участието в този терминал.
Искам да се обърна към мнозинството и да кажа едно – това е един изключително полезен проект за България. Той е полезен не само за България, той е полезен за Гърция, за Русия, за целия Европейски съюз. Този проект се подкрепя от Европа без абсолютно никакво колебание.
Къде ще бъде регистрирана фирмата? Фирмата ще бъде регистрирана в страна – членка на Европейския съюз, и ще бъде гарантирано участието на миноритарните собственици – България и Гърция. Тя ще работи по изискванията на Европейския съюз. А какви ще бъдат акциите – налични или безналични? Извинявайте, такива безналични или акции на приносител с представителство на две държавни фирми не може да има. Така че в това отношение няма никакъв проблем. Фирмата ще бъде регистрирана по всички изисквания на Европейския съюз.
Беше поставен въпросът, че на някой заместник-министър брат му участва. Не участва, господа, той е изпълнителен директор на 100% държавната фирма “Техноекспортстрой”. Той не участва, участва държавата чрез своята собствена фирма. Така че внимателно да се борави с такива неща.
Този проект ще се построи, защото времето го изисква. Ще бъдат спазени всички екологични изисквания, защото времето... Никой няма да позволи да се построи такъв проект днес и той да не отговаря на абсолютно всички изисквания.
Страховете са излишни, но аз съм съгласен с господин Дилов, че ще трябва да поработим. За да поработим и конкретно да представим на гражданите на Бургас и на тези, които имат страхове от построяването на този проект, трябва да мине тази ратификация, иначе нямаме никакво основание да говорим, че той въобще ще се обсъжда. Ако не се приеме оценката за въздействие върху околната среда, такъв проект просто няма да има. Така че всичко тепърва предстои, но този старт трябва да бъде даден с настоящата ратификация и аз ви призовавам да подкрепите този проект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, господин Дилов предлага процедура.
Господин Дилов, нямате време за процедурно предложение, но допускам, че искате да повторите онова, което бяхте предложил. Аз ще го подложа на гласуване.
Моля, регистрирайте се. Имаме необходимия брой народни представители за провеждане на гласуването.
Преди всичко ще поставя на гласуване направеното в хода на изказванията предложение за отлагане на гласуването за следващото пленарно заседание. Това беше предложението на господин Дилов, подкрепено и от господин Каракачанов.
Подлагам на гласуване предложението за отлагане на гласуването за следващото пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 51, против 91, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моля ви да помислите пак и да гласувате повторно. Аргументите бяха изложени доста подробно и от господин Каракачанов. Ще повторя само два от тях: все пак ни трябва и компетентно мнение на Комисията по околната среда, все пак става въпрос и за национална сигурност, вероятно и тази комисия би трябвало да се изкаже. В момента две парламентарни групи не присъстват в залата. Помислете  - нищо няма да загубим, ако си дадем отсрочка, най-малкото да се върнем в района и отново да поговорим с хората.
Моля ви още веднъж да гласувате за отлагане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 151 народни представители: за 51, против 89, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
(Народният представител Иван Сотиров иска думата за процедурно предложение.)
Нямате време, господин Сотиров, съжалявам.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, встрани от микрофоните): За поименна проверка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямате време за такова предложение!
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, встрани от микрофоните): Това е вън от тази тема!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямате време, не можете да правите процедурни предложения!
Преминаваме към гласуване, уважаеми колеги, на първо четене на проекта за Закон за ратифициране на споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас-Александруполис.
Гласували 148 народни представители: за 97, против 37, въздържали се 12.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, правя предложение за прегласуване, но е хубаво да се извадят картите, защото НДСВ нямат 25 души в залата, коeто е очевидно. Вие го виждате.
Мотивирам прегласуването си с два много прости аргумента. Обръщам се към присъстващите от мнозинството на БСП. Днес вас ви лъжат. Днес вас ви лъжат, че ще има ползи. Ще чета съвсем точно текстовете. Член 9 казва, че се дава най-благоприятен данъчен статут ... (Шум и тропане по банките от КБ.)
Моля, тихо! Мотивирам прегласуването. Член 4 казва, че данъците и таксите ще бъдат такива, че да има ... (Шум и тропане по банките от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е дискусия по същество.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, въдворете ред!
Ще бъдат такива, че да има най-добра конкурентност. А чл. 6 казва, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ясно е Вашето предложение.
НЕНО ДИМОВ: ... че международната проектна компания ще определя сама тарифите си. Тя ще определя тарифи така, че да няма данъци и такси за България. Така ще ги определя, че нищо няма да остане – не 35 милиона, 3,5 милиона няма да останат, 3,5 долара няма да останат!
Господин Миков ви лъже днес от залата, а вие му вярвате и гласувате “за”. (Шум и реплики от КБ.) Гласувайте “против”, защото тука нямате нищо, уважаеми дами и господа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ясно е предложението Ви.
НЕНО ДИМОВ: Единственото, което имате, господин председателю, за втори мотив да прегласувате, това е, че международната проектна компания след като поемете ангажимента, защото го поемате днес, може да продава единствено и само на петролодобивните компании, които са руски, а в момента правителството ви гласува така наречената държавна, госпожо Манолова, компания “Техноекспортстрой” да бъде извадена от списъка на компаниите, които няма да се приватизират и да бъде приватизирана. Трябва поне да знаете какво правят в съседната стая! Това прави днес вашето правителство, вашият премиер!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преди да преминем към прегласуване, моля да бъдат извадени картите от пултовете, на които няма народни представители. Достатъчно лесно е да се види от председателското място колко са народните представители в ония групи, в които няма по-сериозно представителство в залата и колко гласувания се регистрират на пулта. Така че нека да бъде коректно гласуването. Поставете картите до пултовете. (Оживление в залата, шум и реплики.)
Достатъчно, благодаря ви! Нека всички седнат по местата си! Не може да се говори от място! Моля ви да заемете местата си! Уважаеми колеги от ДСБ, заемете местата си! Заемете местата си, моля!
Моля всички, не чакайте квестора! Всички народни представители, до които има пултове с карти, извадете ги от пултовете. След като претендирате за коректно гласуване, вие го покажете първи!
Прегласуваме проекта за закон.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 89, против 34, въздържали се 10. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Законопроектът е приет на първо четене.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): За отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Манолова. Ще гласуваме процедурното предложение и ще ви дам възможност за отрицателен вот.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Предлагам на основание на  чл. 67, ал. 2 да проведем двете гласувания по тази точка в това пленарно заседание, тъй като не бяха направени предложения за изменения по предлагания проект.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място): Обратно процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Моля, гласувайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място):  Има обратно процедурно предложение.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим, от място): Нарушавате Конституцията, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В режим на гласуване сме, господин Димов. (Реплики от народния представител Лъчезар Иванов.)
НЕНО ДИМОВ (ДСБ, от място):  Има обратно процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но сме в режим на гласуване, господин Димов! (Шум и реплики.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Моля, гласувайте. Ще имате възможност.
Гласували 119 народни представители: за 91, против 25, въздържали се 3.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Първо, господин председател, имам право на обратно процедурно предложение. Използвам прегласуването. Имам предложение, което имам по конституционно право да направя между първо и второ четене. Искам минималния срок от една седмица, за да могат да бъдат направени предложенията между първо и второ четене. (Шум и реплики от КБ.)
Имам право на предложение към договора и към всеки законопроект като народен представител. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Освен ако залата не реши друго. Залата току-що реши да се премине към второ гласуване. Вие предлагате прегласуване на това предложение.
Моля, гласувайте отново предложението за преминаване към второ четене.
Гласували 127 народни представители: за 94, против 29, въздържали се 4.
Решението за преминаване към второ четене е потвърдено.
За процедура има думата господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (СДС): Господин председател, настоявам да се направи поименна проверка, защото очевидно две парламентарни групи и то от управляващата коалиция отсъстват от залата. По един човек от две парламентарни групи – това не е присъствие. (Шум и реплики.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Защо лъжеш?
ИВАН СОТИРОВ: Нека да се направи поименна проверка, за да се види как приехме досега законите и как ще върви оттук нататък заседанието. Очевидно е, че в залата няма хора и настоявам за поименна проверка. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, преди минути направихме проверка режим на регистрация. Очевидно имаше над 120 народни представители. Очевидно и сега има над 120 народни представители в залата. Това е смисълът на поименната проверка. Не виждам нужда да преминаваме към поименна проверка. (Шум и реплики.) Има ли възражения? (Парламентарните групи на СДС и ДСБ напускат залата.)
Ще направим отново режим на регистрация, при положение че се бойкотира заседанието. (Силен шум и реплики.)
Повтарям: след като тези, които желаят да излязат, направят това, ще направим режим на регистрация. Ако няма необходимия брой народни представители, ще направим поименна проверка. (Шум, размяна на реплики между КБ и излизащите парламентарни групи.)
Моля народните представители да заемат местата си! Преди гласуването ще направим проверка режим на регистрация. След това ще направим поименната проверка.
Уважаеми колеги, моля, заемете местата си! Включете режим на регистрация! Моля да се регистрирате!
Деветдесет и девет народни представители има в залата.
Преминаваме към поименна проверка. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, има такава подробност: ако се установи отсъствие на народни представители, които допреди минути са били в пленарната зала и са предлагали поименна проверка, очевидно става дума за съзнателен саботаж на заседанието.
Тридесет минути почивка.
(След почивката.)
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители,  продължаваме заседанието. Да изясним процедурния момент, в който се намираме.
Преди почивката беше поискана поименна проверка от представител на една от парламентарните групи. Искам да припомня какво предвижда текстът на правилника по отношение на поименните проверки:
„Чл. 39. (3) Председателят във връзка с предстоящо гласуване може” – повтарям думата „може” – “да извърши по своя инициатива или до два пъти общо в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите.”
Аз отклоних искането за поименна проверка въз основа на обстоятелството, че бяхме направили режим на регистрация преди преминаване към гласуванията. Ясно беше, че има над 120 народни представители в залата – нямаше проблем Народното събрание да взема решения. След като беше направено искането от една от парламентарните групи аз обявих, че отново ще включа режим на регистрация и при положение, че няма достатъчно народни представители, ще преминем към поименна проверка, което и направих. Регистрираха се 99 души.
Сега следва да преминем към поименната проверка, за да проверим можем ли да продължим с гласуванията или не.
Александър Владимиров Радославов       - тук
Александър Димитров Паунов                  - тук
Александър Манолов Праматарски                                       - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов                                                          - отсъства
Альоша Маков Даков                                                                    - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер                                   - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев                                                          - отсъства
Ангел Петров Найденов                                                               - тук
Андрей Лазаров Пантев                                                               - тук
Анелия Йорданова Мингова                                                       - тук
Анелия Христова Атанасова                                                       - отсъства
Антонела Ангелова Понева                                                         - отсъства
Антония Стефанова Първанова                                                  - отсъства
Ариф Сами Агуш                                                                           - отсъства
Асен Йорданов Агов                                                                    - отсъства
Ася Величкова Михайлова                                                          - отсъства
Атанас Атанасов  Папаризов                                                       - тук
Атанас Димитров Щерев                                                             - тук
Атанас Петров Атанасов                                                              - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов                                                        - тук
Ахмед Демир Доган                                                                      - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин                                                                   - тук
Бойко Иванов Ватев                                                                     - отсъства
Бойко Николов Боев                                                                     - отсъства
Бойко Стефанов Великов                                                             - отсъства
Борис Стефанов Николов                                                            - тук
Борис Янков Ячев                                                                        - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров                                                 - отсъства
Борислав Димитров Китов                                                          - отсъства
Борислав Иванов Българинов                                                     - отсъства
Борислав Любенов Великов                                                        - отсъства
Борислав Николов Ралчев                                                           - отсъства
Борислав Янчев Ноев                                                                   - тук
Ботьо Илиев Ботев                                                                        - отсъства
Валентин Николов Милтенов                                                     - отсъства
Валентина Василева Богданова                                                  - тук
Ваньо Евгениев Шарков                                                               - отсъства
Ваню Стефанов Хърков                                                               - отсъства
Ваня Крумова Цветкова                                                               - отсъства
Васил Димитров Паница                                                             - отсъства
Васил Миланов Антонов                                                             - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано                                                   - тук
Васил Тодоров Калинов                                                              - отсъства
Венелин Димитров Узунов                                                         - тук
Венцислав Василев Върбанов                                                     - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева                                         - отсъства
Веселин Методиев Петров                                                          - отсъства
Владимир Михайлов Дончев                                                      - отсъства
Владимир Първанов Кузов                                                          - отсъства
Волен Николов Сидеров                                                              - отсъства
Георги Владимиров Юруков                                                       - отсъства
Георги Георгиев Пирински                                                         - тук
Георги Йорданов Димитров                                                        - тук
Георги Миланов Георгиев                                                           - отсъства
Георги Петков Близнашки                                                           - тук
Георги Пинчев Иванов                                                                - отсъства
Георги Тодоров Божинов                                                            - тук
Георги Чавдаров Анастасов                                                        - отсъства
Даринка Христова Станчева                                                       - тук
Даут Идриз Осман                                                                        - отсъства
Деница Ивайлова Димитрова                                                     - тук
Десислав Славов Чуколов                                                           - отсъства
Димитър Енчев Камбуров                                                           - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев                                                        - отсъства
Димитър Иванов Димитров                                                        - отсъства
Димитър Кинов Стоянов                                                             - отсъства
Димитър Николов Гъндев                                                           - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов                                                             - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов                                                        - отсъства
Добромир Христов Гущеров                                                       - отсъства
Долорес Борисова Арсенова                                                       - отсъства
Донка Иванова Михайлова                                                          - тук
Дончо Стефанов Цончев                                                              - тук
Евгени Захариев Кирилов                                                           - отсъства
Евгени Стефанов Чачев                                                               - отсъства
Евгений Гинев Жеков                                                                  - отсъства
Евгений Спасов Иванов                                                              - тук
Евгения Тодорова Живкова                                                         - тук
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова                                          - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова                                                   - отсъства
Елеонора Николаева Николова                                                   - отсъства
Елиана Стоименова Масева                                                        - отсъства
Емил Константинов Георгиев                                                     - отсъства
Енчо Вълков Малев                                                                      - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев                                                                - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов                                                          - отсъства
Жори Йорданов Алексиев                                                           - тук
Захари Димитров Георгиев                                                         - тук
Златко Тонев Златев                                                                     - отсъства
Ива Петрова Станкова                                                                 - тук
Иван Атанасов Колчаков                                                             - отсъства
Иван Георгиев Сотиров                                                               - отсъства
Иван Георгиев Стаматов                                                             - отсъства
Иван Добромиров Гороломов                                                     - тук
Иван Желев Илчев                                                                        - тук
Иван Йорданов Костов                                                                - отсъства
Иван Матеев Иванов                                                                    - тук
Иван Николаев Иванов                                                                - отсъства
Иван Николов Гризанов                                                              - тук
Иван Петков Даков                                                                       - тук
Иван Славов Иванов                                                                    - тук
Иво Петров Сеферов                                                                    - тук
Иво Първанов Атанасов                                                              - тук
Иглика Димитрова Иванова                                                        - тук
Илиян Вълев Илиев                                                                      - тук
Илияна Малинова Йотова                                                           - тук
Илкер Ахмедов Мустафов                                                            - отсъства
Илко Димитров Димитров                                                          - тук
Йовко Христов Йовков                                                                - тук
Йордан Димитров Костадинов                                                   - отсъства
Йордан Иванов Бакалов                                                               - отсъства
Йордан Кирилов Цонев                                                               - отсъства
Йордан Мирчев Митев                                                                - отсъства
Йордан Петков Йорданов                                                            - тук
Йордан Петров Величков                                                             - отсъства
Камелия Методиева Касабова                                                     - отсъства
Камен Костов Костадинов                                                          - отсъства
Касим Исмаил Дал                                                                       - отсъства
Кирил Николаев Добрев                                                              - тук
Константин Стефанов Димитров                                               - отсъства
Коста Димитров Цонев                                                                - отсъства
Костадин Александров Кобаков                                                 - тук
Костадин Стоянов Паскалев                                                       - отсъства
Красимир Дончев Каракачанов                                                  - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин                                                          - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян                                                   - отсъства
Лидия Сантова Шулева                                                                - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов                                                         - отсъства
Любен Андонов Корнезов                                                           - тук
Любен Любенов Дилов                                                               - отсъства
Лютви Ахмед Местан                                                                   - отсъства
Маргарита Василева Кънева                                                       - отсъства
Маргарита Спасова Панева                                                         - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова                                                  - отсъства
Марина Борисова Дикова                                                            - отсъства
Марио Иванов Тагарински                                                          - отсъства
Мария Василева Капон                                                                - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева                                            - тук
Мария Станчева Вълканова                                                         - тук
Марко Николов Мечев                                                                 - тук
Мартин Димитров Димитров                                                     - отсъства
Маруся Иванова Любчева                                                            - отсъства
Мая Божидарова Манолова                                                         - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов                                                   - отсъства
Милен Емилов Велчев                                                                 - отсъства
Мима Тодорова Василева                                                            - отсъства
Минчо Викторов Спасов                                                             - отсъства
Минчо Христов Куминев                                                            - тук
Мирослав Димитров Мурджов                                                   - отсъства
Митко Иванов Димитров                                                            - отсъства
Митхат Сабри Метин                                                                   - отсъства
Михаил Райков Миков                                                                 - тук
Младен Петров Червеняков                                                         - отсъства
Муса Джемал Палев                                                                     - отсъства
Надежда Николова Михайлова                                                   - отсъства
Надка Балева Янкова                                                                    - тук
Надя Антонова Кочева                                                                 - тук
Неджми Ниязи Али                                                                      - отсъства
Ненко Викторов Темелков                                                           - тук
Нено Ненов Димов                                                                       - отсъства
Несрин Мустафа Узун                                                                  - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер                                                                 - отсъства
Николай Аврамов Свинаров                                                       - отсъства
Николай Боянов Михайлов                                                         - отсъства
Николай Георгиев Камов                                                             - отсъства
Николай Петров Кънчев                                                              - отсъства
Нина Стефанова Чилова                                                              - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков                                                        - отсъства
Олег Григоров Попов                                                                   - тук
Олимпи Стоянов Кътев                                                               - отсъства
Павел Димитров Шопов                                                              - отсъства
Павел Михайлов Чернев                                                              - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов                                                           - отсъства
Петър Александров Симеонов                                                    - тук
Петър Владимиров Димитров                                                     - отсъства
Петър Георгиев Кънев                                                                 - тук
Петър Георгиев Мръцков                                                             - отсъства
Петър Кирилов Берон                                                                  - тук
Петър Станиславов Манолов                                                      - тук
Петър Стефанов Стоянов                                                             - отсъства
Петя Илиева Гегова                                                                      - отсъства
Пламен Александров Панайотов                                                - отсъства
Пламен Василев Славов                                                              - тук
Пламен Георгиев Ранчев                                                             - тук
Пламен Неделчев Моллов                                                           - тук
Радослав Георгиев Илиевски                                                      - тук
Рамадан Байрам Аталай                                                               - отсъства
Рейхан Ибадула Аблеким                                                             - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман                                                                   - тук
Росен Златанов Владимиров                                                       - тук
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова                               - тук
Руденко Радев Йорданов                                                              - тук
Румен Асенов Ангелов                                                                 - отсъства
Румен Иванов Такоров                                                                 - отсъства
Рупен Оханес Крикорян                                                               - тук
Светослав Иванов Спасов                                                           - отсъства
Светослав Христов Малинов                                                      - отсъства
Силвия Николаева Алексиева                                                     - отсъства
Силвия Тодорова Стойчева                                                         - тук
Сияна Атанасова Фудулова                                                         - отсъства
Снежана Великова Гроздилова                                                   - тук
Соломон Исак Паси                                                                      - отсъства
Станимир Янков Илчев                                                               - тук
Станислав Тодоров Станилов                                                     - отсъства
Станчо Николов Тодоров                                                            - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова                                         - тук
Стефан Антонов Софиянски                                                       - отсъства
Стойко Илиев Танков                                                                   - отсъства
Стоян Витанов Витанов                                                              - тук
Стоян Проданов Иванов                                                              - отсъства
Татяна Дончева Тотева                                                                - тук
Татяна Стоянова Калканова                                                        - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска                                        - отсъства
Тодор Михайлов Кумчев                                                             - тук
Тодор Найденов Костурски                                                         - тук
Тодор Николов Батилов                                                               - тук
Тома Янков Томов                                                                        - отсъства
Трифон Димитров Митев                                                            - отсъства
Фатме Муса Илияз                                                                        - отсъства
Фидел Димитров Беев                                                                 - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов                                                         - отсъства
Филиз Хакъева Хюсменова                                                         - отсъства
Филип Димитров Димитров                                                       - отсъства
Хасан Ахмед Адемов                                                                    - отсъства
Христина Христова Велчева                                                       - отсъства
Христо Боянов Величков                                                             - тук
Христо Дамянов Бисеров                                                            - отсъства
Христо Йорданов Кирчев                                                            - отсъства
Четин Хюсеин Казак                                                                    - отсъства
Юксел Али Хатиб                                                                         - отсъства
Юнал Саид Лютфи                                                                       - тук
Юнал Тасим Тасим                                                                       - тук
Юсеин Аптула Джемил                                                                - отсъства
Янаки Боянов Стоилов                                                                - тук
Яне Георгиев Янев                                                                       - отсъства
Яни Димитров Янев                                                                    - отсъства
Янко Александров Янков                                                            - отсъства
Ясен Георгиев Янев                                                                     - отсъства
Ясен Димитров Попвасилев                                                       - отсъства
Ясен Стоянов Пенчев                                                                  - отсъства
В залата присъстват 83 народни представители – няма   кворум, необходим за гласуване.
Продължаваме заседанието с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ – продължение.
Давам думата на господин Тодор Кумчев – заместник-председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Продължаваме с чл. 105, който става чл. 108, от Закона за медицинските изделия.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 105, който става чл. 108:
“Чл. 108. Производителят уведомява непосредствено след получаване на информация за инцидент или потенциален инцидент упълномощения си представител по чл. 10, ал. 2, търговеца на едро и нотифицирания орган, извършил оценяване на съответствието на изделието със съществените изисквания.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 106, който става чл. 109:
“Чл. 109.         (1) Изпълнителната агенция по лекарствата поддържа система за регистриране, анализ и обобщение на инциденти и потенциални инциденти с медицински изделия.
                   (2) Изпълнителната агенция по лекарствата публикува на страницата си в Интернет ръководствата за проследяване на безопасността на медицинските изделия, издадени от Европейската комисия и от Европейската агенция по лекарствата.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 107, който става чл. 110:
“Чл. 110.    (1) Изпълнителната агенция по лекарствата регистрира в системата по чл. 109 данните от първоначалния доклад на производителя и оценява предоставената информация.
                   (2) Изпълнителната агенция по лекарствата осъществява надзор върху действията на производителя по проучването на инцидента или потенциалния инцидент и може да издава предписания и указания.
                   (3) По време на проучването на инцидента или потенциалния инцидент Изпълнителната агенция по лекарствата съдейства на производителя при необходимост за осъществяване на връзка с:
1. нотифицирания орган, извършил оценяване съответствието;
2. регулаторни органи на други засегнати държави членки или държави от Европейското икономическо пространство;
3. регулаторни органи на държави членки или държави от Европейското икономическо пространство за лекарствени продукти в случаите на инциденти или потенциални инциденти с медицински изделия по чл. 3, т. 2, 3 и 4;
4. други производители в случаите по чл. 107;
5. ползватели на изделието или с трети лица.”
Комисията предлага да се създаде чл. 107а, който става чл. 111:
“Чл. 111. Когато в първоначалния доклад по чл. 106 са посочени коригиращи действия, или се съдържа заключение, че инцидентът застрашава безопасността на пациента, на медицинския специалист или на трети лица, но все още не са определени коригиращите действия, Изпълнителната агенция по лекарствата изпраща доклад до регулаторните органи на другите държави членки, на държавите от Европейското икономическо пространство и до Европейската комисия.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 108, който става чл. 112:
“Чл. 112.    (1) В срок до три месеца от подаване на доклада по чл. 106 производителят изготвя и представя в Изпълнителната агенция по лекарствата окончателен доклад по образец, утвърден от изпълнителния директор.
                   (2) Докладът по ал. 1 може да съдържа едно от следните заключения:
1. не се налага да се предприемат мерки;
2. допълнително проследяване на изделието или партидата изделия, пуснати в действие в обектите по чл. 83, ал. 1, т. 2 и 3;
3. разпространение на информация до медицинските специалисти в обектите по т. 2 и в аптеките и дрогериите като писмена препоръка, изготвена от производителя;
4. коригиращи действия при производството на бъдеща продукция;
5. коригиращи действия на изделието, пуснато в обектите по т. 2 в действие;
6. изтегляне на изделието или на партидата изделия, пуснати на пазара и/или в действие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по докладваните текстове.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 109, който става чл. 113:
“Чл. 113.    (1) В случаите по чл. 112, ал. 2, т. 2 Изпълнителната агенция по лекарствата извършва контрол върху действията на производителя на територията на Република България.
                   (2) В случаите по чл. 112, ал. 2, т. 3 Изпълнителната агенция по лекарствата оценява съдържанието на писмената препоръка и обсъжда с производителя адресатите на препоръката и начина на разпространението й.
                   (3) В случаите по чл. 112, ал. 2, т. 5 Изпълнителната агенция по лекарствата може да извърши проверка на място.
                   (4) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата издава заповед за блокиране и изтегляне от производителя на изделието или на партидата изделия, с които се е случил инцидентът или потенциалният инцидент, когато се установи, че:
1. производителят не е извършил коригиращи действия в посочения от него срок в доклада по чл. 112;
2. производителят не е изтеглил изделието или партидата изделия от пазара в посочения от него срок в доклада по чл. 112.
                   (5) Условията и редът за блокиране, изтегляне и/или унищожаване на изделията, които не отговарят на изискванията на този закон, се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 110, който става чл. 114:
“Чл. 114.    (1) Изпълнителната агенция по лекарствата публикува на страницата в Интернет списък на изделията, включени в заповедта по чл. 113, ал. 4.
            (2) Когато изделията по ал. 1 се продават в обектите по чл. 83, ал. 2, Изпълнителната агенция по лекарствата уведомява обществеността чрез БТА и средствата за масово осведомяване.
                   (3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата изготвя доклад за възникналия инцидент или потенциален инцидент в случаите по чл. 112 и изпраща копие от него до Европейската комисия и регулаторните органи на другите държави членки.”
Комисията предлага да се създадат чл. 110а и чл. 110б, които стават съответно чл. 115 и чл. 116:
“Чл. 115.    (1) Всяко директно съобщение до Изпълнителната агенция по лекарствата за инцидент или потенциален инцидент с медицинско изделие на територията на Република България, подадено от идентифицирано лице в писмен вид, се документира в системата по чл. 109.
                   (2) В срок до три дни от получаване на съобщение за инцидента или потенциален инцидент по ал. 1 Изпълнителната агенция по лекарствата информира производителя, за да предприеме действията, предвидени в чл. 106-108 и чл. 112.
Чл. 116. Изпълнителната агенция по лекарствата може да бъде координиращ регулаторен орган в случаите на:
1. инцидент или потенциален инцидент, възникнал на територията на повече от една държава членка или държава от Европейското икономическо пространство и
2. инцидентът или потенциалният инцидент е регистриран за първи път на територията на Република България или
3. органът, извършил оценяване на съответствието на изделието със съществетните изисквания, е получил разрешение по реда на Глава четвърта, когато инцидентът или потенциалният инцидент е станал с изделия от клас ІІ или клас ІІІ, или ин витро диагностични медицински изделия от списък А или списък Б, или изделия за самотестуване, или
4. производителят или упълномощеният му представител е регистриран в Изпълнителната агенция по лекарствата по реда на Глава втора, когато инцидентът или потенциалният инцидент е станал с изделия от клас І или ин витро диагностични медицински изделия, които не са от списък А и списък Б и не са за самотестуване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 111, който става чл. 117:
“Чл. 117. Личните данни на източника на съобщението се съхраняват от Изпълнителната агенция по лекарствата при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: “Глава осма – Европейска база данни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 112, който става чл. 118:
“Чл. 118. Изпълнителната агенция по лекарствата предоставя в Европейската база данни незабавно след получаването й следната информация в стандартизиран формат:
1. данни, свързани с регистрацията на производителите или на упълномощените им представители и на изделията по Глава втора;
2. данни, получени при клиничните изпитвания на медицински изделия по реда на Глава трета;
3. данни, получени при проследяване безопасността на медицинските изделия, пуснати на пазара и/или пуснати в действие на територията на Република България по Глава седма;
4. данни, свързани с издаване, промяна, допълнение, временно спиране, изтегляне или отказ на сертификатите от нотифицираните органи, съгласно процедурите, посочени в наредбите по чл. 18.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тази глава, в която има всъщност само един текст – чл. 118. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: “Глава девета – Административнонаказателни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От чл. 119 по новата номерация до чл. 126 по новата номерация текстовете са по вносител и не се четат.
Преминаваме направо към чл. 127.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията предлага да се създаде чл. 120а, който става чл. 127:
“Чл. 127. Който пуска на пазара и/или в действие медицинско изделие, изработено по поръчка, в нарушение на изискванията на този закон, се наказва с глоба от 5000 до 10 хил. лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 121, който става чл. 128:
“Чл. 128. Който извършва търговия на едро с медицински изделия без нанесена “СЕ” маркировка, се наказва с глоба 10 хил. лв.”
По този текст има предложение от народните представители Великов, Ботев, Йорданов и Щерев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде чл. 121а, който става чл. 129:
“Чл. 129.         (1) Ръководител на лечебно или здравно заведение, който допуска използването на медицински изделия без нанесена “СЕ” маркировка, с изключение на изделията, изработени по поръчка, на изделията, които са пуснати в действие преди влизането в сила на този закон и на изделията по чл. 12, ал. 1, се наказва с глоба от 2000 до 10 хил. лв.
                   (2) Същото наказание се налага и на ръководител на лечебно или здравно заведение, който допуска използването на изделия без инструкция за употреба или с изтекъл срок на годност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 122, който става чл. 130:
“Чл. 130. Който извършва търговия на едро с медицински изделия с изтекъл срок на годност, се наказва с глоба 10 хил. лв.”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 123, който става чл. 131:
“Чл. 131. Търговец на едро с медицински изделия, който нарушава изискванията на чл. 82, ал. 2, се наказва с имуществена санкция 5000 лв.”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 124, който става чл. 132:
“Чл. 132. Търговец на едро с медицински изделия, който нарушава изискванията на чл. 82, алинеи 3, 4 или 5, се наказва с имуществена санкция 1000 лв.”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 125, който става чл. 133:
“Чл. 133. Търговец на едро с медицински изделия, който нарушава изискванията на чл. 82, ал. 1, точки 2, 3 или 4, се наказва с имуществена санкция 5000 лв.”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126, който става чл. 134.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 127, който става чл. 135:
“Чл. 135. Търговец на едро, който не спазва разпоредбата на чл. 80, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер 3000 лв.”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 128, който става чл. 136:
“Чл. 136. Търговец на едро, който не спазва разпоредбата на чл. 80, ал. 4, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв.”.
Комисията предлага да се създадат чл. 128а и чл. 128б, които стават съответно чл. 137 и чл. 138:
“Чл. 137. Който извършва търговия на дребно с медицински изделия без нанесена “СЕ” маркировка или с изтекъл срок на годност, се наказва с глоба 10 хил. лв.
Чл. 138. Който извършва търговия на дребно с медицински изделия извън обектите по чл. 83, ал. 1, т. 4 и ал. 2, се наказва с глоба 10 хил. лв.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Членове 139 и 140 са с текст по вносител. Да преминем направо към чл. 141.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 131, който става чл. 141:
“Чл. 141.    (1) Който нарушава изискванията за извършване на клинични изпитвания, ако извършеното не е престъпление, се наказва с глоба от 5000 до 10 хил. лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 10 хил. до 20 хил. лв.
                   (2) На медицински специалисти, допуснали или извършили нарушения по ал. 1, може да се наложи наказание “лишаване от право да упражняват професията си” за срок от шест месеца до две години.
                   (3) Наказанието по ал. 2 се налага от министъра на здравеопазването по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 132, който става чл. 142:
“Чл. 142. На нотифициран орган, който не спазва изискването на чл. 68, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 133, който става чл. 143:
“Чл. 143. На нотифициран орган, който не спазва изискването на чл. 70, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер до 5000 лв.”.
“Чл. 134. Който създава пречки на лицата по чл. 84, ал. 2 и 3 да осъществяват служебните си задължения в съответствие с разпоредбите на Глава шеста, се наказва с глоба от 6000 до 10 хил. лв.”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 134, който става чл. 144:
“Чл. 144. Който създава пречки на лицата по чл. 86, ал. 2 да осъществяват служебните си задължения в съответствие с разпоредбите на Глава шеста, се наказва с глоба от 6000 до 10 хил. лв.”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 135, който става чл. 145:
“Чл. 145. Производител на медицински изделия, който наруши разпоредбата на чл. 103, ал. 1, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 хил. лв.”.
Комисията предлага да се създаде чл. 135а, който става чл. 146:
“Чл. 146. Производител на медицински изделия, който наруши разпоредбата на чл. 107, се наказва с имуществена санкция от 10 хил. до 20 хил. лв.”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 136, който става чл. 147:
“Чл. 147. Който не съобщи за инцидент/потенциален инцидент с медицинско изделие, съгласно чл. 104, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 137, който става чл. 148:
“Чл. 148. Който не изпълни заповед по чл. 113, ал. 4 на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, се наказва с глоба от 10 хил. до 20 хил. лв.”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 138, който става чл. 149:
“Чл. 149. Който наруши разпоредбите на този закон или на актовете по прилагането му извън случаите по чл. 119-148, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба от 3000 до 5000 лв.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моля ви, обърнете внимание на чл. 141, ал. 2 по редакцията на комисията. Тук се обръщам към Вашите юридически познания. Такова наказание в множествено число: „лишаване от право да упражняват професията си” на няколко медицински специалисти мисля, че е некоректно. Редакцията би трябвало да бъде в единствено число: „На медицински специалист, допуснал или извършил нарушения по ал. 1, може да се наложи и наказание „лишаване от право да упражнява професията си”...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, точно така. Явно не това е била идеята. Предложението е редакционно.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл.  139, който става чл. 150:
„Чл. 150. Който не изпълни разпореждане, предписание или указание на Изпълнителната агенция по лекарствата, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 140, който става чл. 151:
„Чл. 151. (1) Когато нарушенията по чл. 119-150 са извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налагат имуществени санкции. Размерът на имуществената санкция не може да бъде по-нисък от двойния размер на предвидените минимални размери на съответните глоби и не може да бъде по-висок от двойния размер на предвидените максимални размери на съответните глоби.
                  (2) Налагането на имуществена санкция не изключва налагането на глоба на виновните длъжностни лица.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 141, който става чл. 152:
„Чл. 152. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от инспектори и експерти, определени със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.
                  (2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 142, който става чл. 153.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: „Допълнителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Активно имплантируемо медицинско изделие” е активно медицинско изделие, което е предназначено да бъде частично или изцяло имплантирано чрез хирургическа или чрез медицинска интервенция в човешкото тяло, или чрез медицинска интервенция в естествените отверстия на човешкото тяло и да остане в тялото след интервенцията.
2. „Активно медицинско изделие” е медицинско изделие, чието функциониране зависи от източник на електрическа или друга енергия, различна от енергията, генерирана в човешкото тяло, или от земното притегляне.
3. „Валидна документация” е документация, която по съдържание и пълнота отговаря на изискванията, предвидени в определена процедура по този закон.
4. „Вносител” е физическо или юридическо лице, което е установено на територията на държава членка или на държава от Европейското икономическо пространство и което внася медицински изделия от трети държави на пазара на Европейския съюз.
5. „Възложител на клинично изпитване” е производителят или неговият упълномощен представител, който отговаря за започването, управлението и/или финансирането на едно клинично изпитване.
6. „Главен изследовател” е лицето, под чието ръководство изследователският екип повежда клиничното изпитване.
7. „Добра клинична практика” е съвкупността от международно признати етични и научни изисквания за качество, които се спазват при планирането, провеждането, отчитането и докладването на клинични изпитвания.
8. „Държава членка” е държава – членка на Европейския съюз.
9. „Идентификационни данни на изделието” са:
а) данни за производителя, модел и типов номер на изделието, включително софтуер и принадлежности;
б) предназначено действие, определено от производителя, включително клинични индикации и контраиндикации при употребата и идентифициране на групите пациенти, за които е предназначено;
в) описание на изделието - описание на материали, които влизат в контакт с човешки тъкани или течности, включва ли изделието лекарствен продукт, човешки и/или животински тъкани или техни производни, или биологично активни вещества;
г) инструкции за инсталиране и използване на изделието, включително ако са налице специални условия за съхранение и изисквания за работа – предварителна подготовка преди употреба - стерилизация в случаи на повторна употреба, проверка за безопасност, мерки, които трябва да се предприемат след употреба;
д) препоръчително обучение и опит, необходим за употреба на изделието;
е) описание на необходимите медицински и хирургически процедури, съпровождащи употребата на изделието.
10. „Изделие за самотестуване” е ин витро диагностично медицинско изделие, предназначено от производителя да се ползва от лица без медицинска квалификация в домашна обстановка.
11. “Инвазивно медицинско изделие за продължителна употреба” е изделие, което цялостно или частично прониква в човешкото тяло през естествените му отвори или през повърхността му и продължителността на престоя му в човешкото тяло е над 30 дни.
12. „Ин витро диагностично медицинско изделие” е медицинско изделие, което е реактив, продукт от реактив, калибратор, контролен материал, кит (набор), инструмент, апарат, оборудване или система, използвано самостоятелно или в комбинация, предназначено от производителя за използване ин витро при изследване на проби от човешкото тяло, включително кръв и тъкан, единствено или главно с цел получаване на информация за:
а) физиологично или патологично състояние, или
б) вродени аномалии, или
в) определяне на безопасността и съвместимостта с потенциални реципиенти, или
г) контролиране на терапевтични действия.
Ин витро диагностични медицински изделия са и изделията за самотестуване, съдовете за съхранение на проби от човешкото тяло, с изключение на изделията за обща лабораторна употреба, освен ако изделието по отношение на характеристиките му е специално предназначено от производителя за ин витро диагностични изследвания.
13. „Ин витро диагностично медицинско изделие за оценка на действието” е ин витро диагностично медицинско изделие, предназначено от производителя за провеждане на едно или повече изследвания за оценка на действието, провеждани в лаборатория за медицински изследвания или в друга подходяща среда извън мястото на производство.
14. „Информирано съгласие” е волеизявление на дееспособно лице или на законен представител на недееспособно лице, с което е изразено съгласие за участие в клинично изпитване, след като лицето е подробно информирано за същността, значението и рисковете от изпитването. Информираното съгласие е в писмена форма и съдържа подпис на лицето и дата. При невъзможност на лицето да изрази съгласието си в писмена форма, информираното съгласие може да бъде дадено устно в присъствието най-малко на един свидетел.
15. „Калибратор и контролен материал” е вещество, материал или изделие, предназначено от производителя за установяване на измервателни съотношения или за проверка на работните характеристики на ин витро диагностично медицинско изделие в съответствие с предназначението му.
16. „Координиращ изследовател” е лицето, което координира изследователите при провеждане на многоцентрово клинично изпитване.
17. „Коригиращи действия” могат да включват: изтегляне на изделието, пуснато в действие; издаване на писмена препоръка, в която се описват мерките, които трябва да се предприемат;  допълнително проследяване или модификация на изделието, пуснато в действие, с цел подобряване на характеристиките и действието му; промяна в проекта, промяна на отделни компоненти на изделието или промяна в производствения процес при бъдещото производство на подобни изделия; изменение на съдържанието на етикета или на инструкцията за употреба и други.
 
18. „Критичен анализ” е:
а) кратко описание на медицинско изделие – предназначено действие, тип, характеристики;
б) анализ на подбраната литература и на всички налични данни;
в) критичен анализ на идентифицираните вреди при употребата на изделието, на свързаните с тях рискове и подходящи мерки за безопасност по отношение на пациенти, медицински персонал и трети лица;
г) методи за подбор на използваните литературни източници, приложените статистически методи за анализ, методите за оценка, типа и продължителността на проучването, хетерогенност на включената в проучването популация;
д) крайна оценка на ползата от употребата на изделието спрямо риска, като се отчитат постиженията на съвременната наука и медицинска практика;
е) заключение, в което се посочва дали са изпълнени целите на заданието, идентификация на празноти в оценка на съответствието на изделието със съществените изисквания по отношение на безопасност и предназначено клинично действие и, при необходимост - аргументация за провеждане на клинични изпитвания - цели и план на изпитването.
19. „Лице, установено на територията на държава членка или на държава от Европейското икономическо пространство” е правен субект, регистриран по гражданското или търговското законодателство на държава членка или държава от Европейското икономическо пространство или създаден по силата на нормативен акт, който има седалище и адрес на управление в държава членка или в държава от Европейското икономическо пространство.
20. „Лично предпазно средство” е всяко устройство или средство, предназначено да се използва от лице, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност. Като лични предпазни средства се определят също:
а) съвкупност от устройства или средства, взаимно свързани от производителя, с цел да предпазват едно лице от една или множество опасности, които могат да се проявяват едновременно;
б) предпазно устройство или средство, свързано неделимо или делимо с лично средство без защитна функция, използвано от лицето за извършване на определена дейност;
в) заменяеми съставни части на едно лично предпазно средство, които са основни за неговото правилно функциониране и които се използват единствено за това лично предпазно средство.
21. „Медицинско изделие” е инструмент, апарат, уред, материал или друго изделие, използван самостоятелно или в комбинация, включително софтуерът, необходим за правилната му употреба, който не постига основното си действие по предназначение във или върху човешкото тяло по фармакологичен, имунологичен или метаболитен път, но може да се подпомага при своето действие от средства с такъв ефект, и който е предназначен от производителя да се прилага при хора с цел:
а) диагностика, профилактика, наблюдение, лечение или облекчаване на заболявания;
б) диагностика, наблюдение, лечение, облекчаване или компенсиране на травми или инвалидност;
в) изследване, замяна или корекция на анатомична част или физиологичен процес;
г) контрол върху процеса на забременяване.
22. „Медицинско изделие за клинично изпитване” е медицинското изделие по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3, предназначено за провеждане на изпитвания  върху хора от медицински специалист в подходяща клинична среда.
23. „Медицинско изделие, изработено по поръчка” е медицинско изделие по чл. 2, ал. 1, т. 2 или 3, произведено по писмено задание на квалифициран медицински специалист или на лице с подходяща професионална квалификация, с което се определят специфичните проектни характеристики на изделието и предназначението му за употреба от конкретен пациент и за което той носи отговорност.
Не са изделия, изработени по поръчка, серийно произведените изделия, адаптирани с цел да отговорят на специфични изисквания на медицински специалист или на друг потребител.
24. „Многоцентрово клинично изпитване” е клинично изпитване, което се провежда по един план, но в повече от един изследователски център/лечебно заведение и от повече от един изследовател. Изследователските центрове могат да бъдат разположени на територията на една държава членка, в повече от една държава членка или в държави членки и в трети държави.
25. „Наблюдаващ” е лице, назначено от възложителя, което наблюдава дали клиничното изпитване на всеки етап се провежда, записва и докладва в съответствие с плана, със стандартните оперативни процедури, с Добрата клинична практика и с приложимите контролни изисквания.
26. „Независимо от възложителя лице” е физическо лице, което е запознато с характеристиките и действията на медицинското изделие, обект на клиничното изпитване и с методологията на провеждане на клинично изпитване и е финансово независимо от възложителя.
27. „План на клиничното изпитване” е документ, описващ целите, дизайна, методологията, статистическите методи и организацията на едно клинично изпитване.
28 „Предназначение” е употребата, за която е предназначено медицинското изделие съгласно предоставените от производителя данни върху етикета, в инструкцията за употреба и/или в рекламни материали.
29. „Принадлежност” е изделие, което не е медицинско изделие, но е специално предназначено от производителя му за използване заедно с медицинско изделие, с цел медицинското изделие да се използва по определеното от производителя му предназначение.
30. „Производител” е:
а) всяко физическо или юридическо лице, което е отговорно за проектирането, производството, опаковането и етикетирането на медицинско изделие, преди да го пусне на пазара от негово име или с негова търговска марка, независимо от това дали тези операции се извършват от самото лице, или се извършват за него от трети лица;
б) всяко физическо или юридическо лице, което комплектува, опакова, обработва, напълно преработва и/или етикетира едно или повече готови медицински изделия или е отговорно да определи тяхното предназначение с цел пускане на пазара за първи път от негово име.
Физически или юридически лица, които комплектуват или адатпират пуснати на пазара медицински изделия за конкретен пациент в съответствие с тяхното предназначение, не са производители по смисъла на този закон.
31. “Пускане в действие” е етапът, при който готово за употреба по предназначение медицинско изделие се предоставя за първи път в държава членка или в държава от Европейското икономическо пространство на крайния потребител. Пускане в действие на активно имплантируемо медицинско изделие е предоставянето му на квалифициран медицински специалист за имплантиране.
32. “Пускане на пазара” e първото предоставяне за разпрострнение и/или употреба на територията на Европейския съюз и на територията на Европейското икономическо пространство срещу заплащане или безплатно на ново или напълно обновено медицинско изделие с изключение на медицинско изделие за клинично изпитване и на ин витро диагнотично медицинско изделие за оценка на действието.
33. “Сериозно увреждане на здравето” е:
1. животозастрашаващо състояние или заболяване, или нараняване;
2. трайно увреждане на жизнена функция или на човешки орган или на тъкан;
3. състояние, което налага медицинска помощ или хирургическа намеса, за да се предотвратят уврежданията по т. 2.
34. “Съдове за съхранение на проби от човешкото тяло” са ин витро диагностични медицински изделия, независимо дали са вакуумен тип или не, специално предназначени от производителя за първоначално събиране и съхранение на проби от човешкото тяло за ин витро диагностични изследвания.
35. “Съществена промяна в плана на клиничното изпитване” е всяка промяна в плана и/или в информацията в съпътстващата документация, която повлиява:
а) безопасността или физическата и психическата неприкосновеност на участниците;
б) научната стойност на изпитването;
в) провеждането или организацията на изпитването.
36. “Търговия на дребно” са всички дейности по придобиване, съхраняване и продажба на медицински изделия в аптеки, дрогерии или в обектите по чл. 83, ал. 2 на краен потребител.
37. “Търговия на едро” са всички дейности по придобиване, съхраняване, внос или износ на медицински изделия с цел продажба, с изключение на търговия на дребно.
38. “Упълномощен представител” е физическо или юридическо лице, установено на територията на държава членка или държава от Европейското икономическо пространство, изрично упълномощено от производителя да действа от негово име и за негова сметка пред регулаторните органи на територията на Република България при изпълнение на задължения на производителя по този закон.”
Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 2:
“§ 2. Този закон въвежда разпоредбите на директиви 90/385/ЕИО, 93/42/ЕО и 98/79/ЕО.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 04.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
В Допълнителните разпоредби т. 23 – “Медицинско изделие, изработено по поръчка” във втория абзац – “Не са изделия, изработени по поръчка, …”, тъй като тук все пак става дума за специфични изделия, според мен, текстът не бива да звучи така общо, защото той представлява изключение на горния абзац, фиксиращ що е то медицинско изделие, изработено по поръчка.
Според мен текстът трябва да бъде:
“Не са “медицински изделия, изработени по поръчка” серийно произведените медицински изделия, адаптирани с цел да отговорят на специфични изисквания”.
Трябва да е ясно, че става дума за точно този вид изделия и че последният абзац на практика урежда въпроса с изключенията на медицински изделия, изработени по поръчка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само да отбележим – “Не са изделия…”. Вие казахте скоба ли, какво?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: “Не са “медицински изделия, изработени по поръчка”…, тоест да изясним, че отричаме горното понятие, тоест уточняваме горното понятие – “серийно произведените медицински изделия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук пак “медицински”?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Да, законът борави с определена конкретика и всеки текст трябва да бъде, макар и прекалено буквален, но все пак текст на закон, а не текст по подразбиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е редакционно, пояснява се. Ще го поставим на гласуване.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 5:
“§ 5.     (1) Търговците, получили разрешение за търговия на едро с лекарства – медицински изделия, издадено след 29 декември 2002 г. по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, подават в срок до три месеца от влизане в сила на закона заявление по образец за служебно вписване в регистъра по чл. 81, към което прилагат документите по чл. 78, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2, т. 3 и 4 и декларация, че не е налице промяна в адреса на помещенията за съхранение и търговия.
         (2) В срок до 30 дни от подаване на документацията по ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата издава разрешение за търговия на едро с медицински изделия.
         (3) С издаването на разрешението по ал. 3 се прекратява издаденото по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина разрешение за търговия на едро.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 6:
“§ 6. Търговците, получили безсрочно разрешение за търговия на едро с лекарства, издадено след 29 декември 2002 г. по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, които търгуват и с медицински изделия, подават заявление и документация за разрешение за търговия на едро с медицински изделия по реда на този закон в срок до 31 декември 2007 г.”
Комисията предлага да се създаде § 5а, който става § 7:
“§ 7. Търговците, поучили безсрочно разрешение за търговия на едро с лекарства, издадено преди 29 декември 2002 г. по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, които търгуват с медицински изделия, подават заявление и документация за разрешение за търговия на едро с медицински изделия по реда на този закон в срок до 31 декември 2007 г.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 6, който става § 8:
“§ 8. Заявления за издаване на разрешения за търговия на едро с медицински изделия, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат и приключват при условията и по реда, предвидени в него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 7, който става § 9, е в нова редакция, а не тази, която е дадена в Част първа на доклада.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията разгледа повторно § 9 и предлага следната окончателна редакция за § 7, който става § 9:
“§ 9.  (1) Издадените по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина разрешения за употреба на медицински изделия се прекратяват от датата на влизане в сила на закона.
         (2) Производителите по чл. 29, ал. 1 и 2 на медицински изделия, на които е прекратено разрешението по реда на ал. 1, подават уведомление по образец до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата в срок до три месеца от влизането в сила на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да уточним, че § 9, по новата номерация, е раздаден в Част втора на доклада за второ гласуване, което д-р Кумчев прочете, а не както е първоначалната редакция.
Ще гласуваме това, което д-р Кумчев прочете тук и което е раздадено в Част втора за § 9.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 10:
“§ 10. Наличните количества медицински изделия, които нямат оценено съответствие със съществените изисквания по реда на директиви 90/385/ЕИО, 93/42/ЕО и 98/79/ЕО в складове за търговия на едро, аптеки, дрогерии, оптики и други търговски обекти, могат да се продават до изчерпването им, но не по-късно от една година от влизане в сила на закона.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който систематично е отразен в § 8.
Комисията предлага § 9 да отпадне.
По § 10 има предложение от народните представители Борислав Великов, Ботьо Ботев, Руденко Йорданов и Атанас Щерев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
По § 12 има предложение от народните представители Борислав Великов, Ботьо Ботев, Руденко Йорданов и Атанас Щерев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13. 
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Уважаеми народни представители, да се прехвърлим на Част втора от доклада за второ гласуване - § 14 .
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14:
“§ 14. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ. бр. 81...) се правят следните изменения и допълнения:
1.      В чл. 8 т. 1 се изменя така:
“1. регистрира лица, които осъществяват дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1 и контролира спазването на утвърдените критерии за предоставянето им.”
2.      В чл. 15, ал. 2 т. 8 се изменя така:
“8. назначаване на медицински изделия, помощни средства и съоръжения.”
3.      Член 35 се изменя така:
“Чл. 35.      (1) За предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия по чл. 44, ал. 3 Агенцията за хората с увреждания води регистър на лицата, осъществяващи тези дейности.
                   (2) Дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия се извършват от лица, регистрирани като търговци по националното законодателство на държава членка или държава от Европейското икономическо пространство.
                   (3) За вписване в регистъра по ал. 1 лицата подават заявление до изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, като прилагат и необходимите документи, определени в наредбата по ал. 5.
                   (4) В срок до един месец от датата на подаване на заявлението по ал. 3 изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания издава удостоверения на лицата, вписани в регистъра.
                   (5) Министърът на труда и социалната политика издава наредба за изискванията за осъществяване на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1.”
4. Създава се чл. 35а:
“Чл. 35а.    (1) Министърът на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на здравеопазването, утвърждава ежегодно списъци на:
1. помощните средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания;
2. медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания.
                   (2) В случай на съмнение дали един продукт е медицинско изделие или помощно средство, приспособление или съоръжение за хора с увреждания, междуведомствена експертна комисия, създадена със заповед на министъра на труда и социалната политика и на министъра на здравеопазването, дава окончателно становище.
                   (3) Условията и редът за работа на комисията по ал. 2 се уреждат в правилника за прилагане на този закон.”
5. В чл. 44 ал. 3 се изменя така:
“(3) Хората с увреждания съобразно своите потребности могат да получават целеви помощи и облекчения за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса.”
6. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 7 се изменя така:
“7. “Помощни средства, приспособления и съоръжения” са пособия, предназначени от производителя да компенсират загубена или увредена функция на човешки орган, с цел увеличаване възможностите за самообслужване, за извършване на трудова и друга дейност на хората с увреждания.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15:
“§ 15. В Закона за здравето (обн., ДВ. бр. 70...) в § 1 от Допълнителната разпоредба, т. 9, буква “з” думата “лекарства” се заменя с “лекарствени продукти и медицински изделия”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който систематично е отразен в § 2 от Допълнителни разпоредби.
Комисията предлага § 16 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията предлага следната редакция за § 17, който става § 16:
“§ 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на разпоредбата на чл. 4, ал. 2, която влиза в сила от 29 декември 2009 г.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за Приложението към чл. 15, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по докладваните текстове? Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, с това докладът по този обемист Законопроект за медицинските изделия приключи. Гласуването ще бъде по-следващата седмица – от чл. 108 до Приложението към чл. 15, ал. 1.
Уважаеми народни представители, в момента в залата сме 9 човека. Следващата точка е второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове. Остават броени минути до 14,00 ч. и нито председателят на Комисията по правни въпроси, нито членове на Комисията по правни въпроси са в залата, следователно ще закрия днешното пленарно заседание.
Следващото пленарно заседание е на 29 май, вторник, от 14,00 ч. с дневния ред, който ние днес предиобед гласувахме.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 

(Закрито в 13,22 ч.)
 

Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председател:                                               
Любен Корнезов
  
Секретари:
Нина Чилова
Десислав Чуколов