Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
 
Секретари: Метин Сюлейманов  и Светослав Малинов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум,  откривам заседанието.
Уважаеми колеги, преди всичко да съгласуваме и да гласуваме програмата за работата на  Народното събрание за периода 30 май – 1 юни 2007 г.
Позволете да ви представя проекта, обсъден на Председателския съвет.
Програма  за  работата  на  Народното  събрание  за  30 май  – 1 юни 2007 г.:
1. Прекратяване пълномощията на народни представители. Тук след гласуване на прекратяването на пълномощията ще има полагане на клетва на новоизбрани народни представители.
2. Второ четене на Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на  Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
6. Проекти за решения за отпускане на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията.
7. Доклад на Временната комисия по искането на Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Тома Янков Томов – народен представител в 40-то Народно събрание.
8. Второ четене на Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие – продължение.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
10. Второ четене на Законопроекта за насърчаване използването на възобновяеми енергийни ресурси, алтернативни енергийни източници и биогорива.
11. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 167 народни представители: за 152, против 8, въздържали се 7.
Проектът е приет.
Предложения по реда на чл. 40, ал. 3 по реда на постъпването им:
Предложение на народния представител Яне Янев за изслушване на министъра на земеделието и горите.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички знаем, че повече от две седмици земеделските производители  в цялата страна стачкуваха с основание. Неслучайно зърнопроизводителите вчера отново с декларация обявиха намеренията си, че ще продължат стачните си действия, защото министърът на земеделието и горите до момента не е дал удовлетворителен отговор по отношение на техните искания.
Правя това предложение, защото считам, че проблемът е изключително голям и пред страната виси опасността от зърнена криза. Ако не дойде тук министърът на земеделието и горите да обясни конкретно и ясно неговото ведомство какво ще предприеме и най-вече по отношение на действията на Държавен фонд „Земеделие”, земеделските производители ще продължат да протестират. Нещо повече – те имат намерение на 5 юни да бъдат тук заедно с техниката и да се блокира столицата. Затова считам, че Народното събрание не би било редно да си затваря очите пред този изключително важен проблем и настоявам да влезе като точка от дневния ред изслушване на министъра на земеделието и горите, защото той би могъл да даде нова информация, която да удовлетвори земеделските производители и превантивно този проблем да бъде решен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 158 народни представители: за 44, против 64, въздържали се 50.
Предложението не се приема, господин Янев.
Заповядайте, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, считам, че дори министърът на земеделието и горите няма нищо против да дойде и да изложи тази информация. Не мога да разбера за какво е това упорство на всяка цена, когато наистина този проблем е изключително голям, или всяко предложение, което идва от опозицията, по презумпция се отхвърля. (Реплика от народния представител Олимпи Кътев).
Моля ви още веднъж да преосмислите вашата позиция. Предлагам да прегласувате това предложение. Министърът на земеделието и горите не е нужно да дойде днес, а да бъде включено в програмата за работата на Народното събрание през тази седмица, докато още не е дошъл 5 юни, когато е обявена датата за протеста тук, в София. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за прегласуване. Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 168 народни представители: за 46, против 84, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Следващото предложение също е на народния представител Яне Янев за Временна парламентарна анкетна комисия за проверка на дейността на фонд „Земеделие”.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, това предложение го правя повече от 7-8 месеца. То е внесено от 50 народни представители от Обединените демократични сили, Демократи за силна България, Коалиция „България” и от народни представители от Българския народен съюз. Всички ние в мотивите ясно и категорично сме разписали необходимостта от цялостна ревизия на дейността на Държавен фонд „Земеделие”.
Това, което сме записали в мотивите преди 7-8 месеца, сега излиза на бял свят и вие виждате какви проблеми има както по отношение на цялостната дейност на Държавен фонд „Земеделие”, така и по отношение на програма САПАРД.
Тъй като предстои назначаване на нов председател, на нов изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, считам, че точно сега е времето да се създаде тази парламентарна анкетна комисия, която да провери цялостната дейност на Държавен фонд  „Земеделие”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 155 народни представители: за 39, против 67, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на проф. Станислав Станилов – проект за решение на Народното събрание.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване на точка в дневния ред на Народното събрание – Проект за решение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя, внесен на 23 януари 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 150 народни представители: за 32, против 53, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми колеги, обръщам се особено към онези, които са се въздържали да гласуват. В това отношение „въздържали се” не може да има.
Ние като членове на Европейския съюз сме изправени пред международен проблем. Този проблем постоянно се третира в международното пространство, в парламентите на Европейския съюз и в Европейския парламент. Не можем да го избегнем, колкото и да го отлагате. Все пак гласувайте, за да мине обсъждането с дебат, за да се разбере кой къде е в това политическо пространство, в което се намираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 155 народни представители: за 50, против 45, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Павел Шопов – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, това е един от законопроектите, едно от предложенията за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, които стават все по-актуални. Забелязали сте, че ние сме го внесли преди 4 месеца и оттук нататък темата става много дискутируема в българското политическо пространство, в медиите и изобщо актуална в българския политически живот. Тя е актуална по две причини. Едната причина е, че в европейските страни почти няма такова нещо – двойно гражданство. Тенденцията там и във всички страни е двойното гражданство да бъде ликвидирано като институция.
Двойното гражданство исторически погледнато битува и съществува от едни по-стари времена, от времето на една неустановеност на гражданите на държавите, на които много често се налагало да бъдат граждани на една държава и да живеят в друга страна с оглед на едни особености на психология и чисто политическата конюнктура. За България това е необходимо - всички сме наясно, за да се установи българският интегритет, да се установят едни връзки с българската държава, които по всякакъв начин биха били по-установени, по-здрави, ако българското гражданство би било такова, че български граждани ще са граждани само на България и не на друга страна.
Вие сте наясно, че след като „Атака” постави един въпрос, той много често се възприема на нож и против. Този въпрос обаче постепенно става актуален, след като други започват да говорят за възприемането на модела, който ние сме представили. Рано или късно този въпрос ще бъде решен. Колкото по-скоро и по-рано, толкова по-добре! Така че това, което правим в момента, е част от тази технология. Това ще бъде процес, а няма да бъде еднократен  акт.
Затова ви молим да гласувате за включване в дневния ред на тази тема. Няма да ни подмине този въпрос - в един момент ще бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 142 народни представители: за 25, против 56, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Следващото предложение също е на народния представител Павел Шопов - за избиране на заместник-председател на Народното събрание.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Този път ще бъда съвсем кратък. На всички е ясно, че „Атака” има право на свой заместник-председател. Въпросът е поставен преди 8 месеца, бяха направени от Народното събрание и съответните изменения в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за да бъдат отстранени някои неясноти и противоречия в текстовете. Сега пътят за това е открит и поставяме отново този въпрос за решаване. Няма да ви убеждавам в нещо, което е очевадно. Въпрос на елементарна съвест е да гласувате за решаването на този проблем. Защото той ще стои и ще бъде една язва в българското Народно събрание. Въпросът е за консолидиране на ръководството. Днес денят е много подходящ за това, тъй като имаме един друг, така да го наречем, домашен въпрос за решаване, а именно приемането на новите наши колеги депутати на мястото на заминаващите в Европейския парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 159 народни представители: за 33, против 55, въздържали се 71.
Предложението за включване на тази точка в дневния ред не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Иван Николаев Иванов за включване на точка в програмата за работата на Народното събрание – Законопроект за електронното гласуване.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Демократи за силна България предлага в седмичната програма на Народното събрание да бъде включен за обсъждане и приемане Законопроекта за електронното гласуване. Този законопроект е депозиран в Деловодството на Народното събрание преди близо две години, още в началото на Четиридесетото Народно събрание, но неговата актуалност е особено голяма днес – на първото редовно пленарно заседание след изборите за представители на Република България в Европейски парламент. Законопроектът има за цел да увеличи чувствително активността на българските граждани по време на гласуване било за парламент, за местна власт, или за Европейски парламент.
По принцип Законопроектът за електронното гласуване не предвижда нито административни санкции, нито финансови стимули, каквито се съдържат в други идеи за повишаване на избирателната активност. Законопроектът има за цел да се повиши избирателната активност като се използват най-съвременните в технологично отношение комуникационни средства като Интернет и цифровите телефони. Законопроектът основно е обърнат към младите хора български граждани, които са и най-активно ползватели на тези комуникационни средства.
От друга страна, законопроектът дава необходимата сигурност за ползването на електронното гласуване – сигурност, която е съпоставима със сигурността при извършването на мащабните финансови операции в банките както в България, така и навсякъде по света, и която не се поставя под съмнение.
Господин председателю, уважаеми колеги! Като се има предвид, че ниската избирателна активност, която на тези избори беше под 30%, по принцип уронва устоите на демократичното управление, поставя под съмнение представителността на избраните органи и деформира вота на гражданите, аз ви моля да гласувате за разглеждането на този законопроект, който действително ще даде израз на волята на народното представителство да се повиши по един естествен и в същото време технологично възприет от Европа и Северна Америка начин на активност на българските избиратели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 152 народни представители: за 36, против 46, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Резултатът от гласуването показва, че пленарната зала няма чувствителност за един голям проблем в България – ниската избирателна активност. Няма чувствителност, когато се предлага едно решение, което няма политически подтекст. То действително е в интерес на гражданското общество, в интерес на политическия модел на страната, в интерес на една демократична страна – член на Европейския съюз.
Искам да ви съобщя, че още през 2000 г. Европейската комисия стартира проект за кибер гласуване, който беше проведен в 16 страни, между които и нашата северна съседка Румъния. Резултатите са изцяло положителни.
Подготвя се приемане на директива на Европейския съюз и Резолюция на Съвета на Европа за насърчаване на електронното гласуване. Ние, както винаги, трябва с остен, след като ни задължат, тогава да приемем определени норми. В крайна сметка не може ли България и ние, като народни представители, да намерим в себе си воля това нещо да се случи, както се казва, едновременно с приемането на тези документи, а още повече ни предстои гласуване за местни органи на властта? Там резултатът може да се повтори, а може и да се влоши. Затова апелирам към вас при прегласуването да подкрепите включването на Законопроекта за електронното гласуване в седмичната програма. Този, който има някакви забележки, по време на разискванията нека да ги каже и те могат да бъдат отчетени, защото такава е процедурата в Народното събрание.
Господин председателю, предлагам да подложите на прегласуване предложението за включване на Законопроекта за електронното гласуване в седмичната програма на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 161 народни представители: за 41, против 47, въздържали се 73.
Предложението отново не се приема.
Направено е предложение от народния представител Тодор Батилов за пренареждане на точките от програмата. Предложението е направено по реда на ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предлагам да дадем възможност на господин Батилов да обоснове предложението си и да го гласуваме.
Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Търся логиката, която да обясни поведението на Народното събрание като законодателен орган. Вчера времето не стигна, за да бъде довършен този законопроект, въпреки че тази точка беше включена в дневния ред. По странни причини даже не гласувахме да се откажем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би да назовете законопроекта, за да се ориентират народните представители.
ТОДОР БАТИЛОВ: Второ четене на Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие.
След като измина една година и три месеца от неговото внасяне, една година от второто четене, и въобще ненуждаещи се от повече аргументи за това, което става в България с българската природа и Черноморието, е логично в самите мотиви на вносителя Министерският съвет, където е отразена тревогата, а не тази, за която аз казвам, необходимостта този законопроект да беше приключен.
Затова аз не мога да намеря логиката. Може би студентите по право, които ще учат, ще я намерят. Може би анкетните комисии, които един ден ще работят някога за да изясняват защо сме съсипали българската природа, те ще намерят логиката.
Уважаеми колеги, ако ние искаме да нямаме закон, който се внася от държавата чрез правителството, да го кажем ясно и просто. Но при условие, че ние ако не всяка седмица, то поне през седмицата, внасяме нарочно или без да искаме, или по някакви други съображения законопроекта в последните точки на дневния ред,  за да не се разгледа... А ние знаем истинската причина.
Искам да успокоя тези, които защитават това законът да не влезе, макар че според мен това е лош закон, но тези, заради които го бавите, бъдете сигурни – тези, които не сте ходили скоро, аз идвам оттам, вече са застроени и Аркутино, и Синеморец, и Резово започнаха да застрояват, Слънчев бряг, Северното Черноморие. Така че големите интереси са защитени, за да няма закон. А и да приемем закона, сигурен съм, че той няма да събори строежите им. Нали това е целта?
Уважаеми колеги, гласувайте този закон да мине днес или най-късно утре. Затова моето предложение е, ако не втора, да бъде т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Батилов, ако обичате едно уточнение. Вашето предложение да бъде т. 2.
ТОДОР БАТИЛОВ: Точка 2 или т. 3, ако е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Бихте ли приели да предложим на пленарната зала да бъде т. 3, доколкото т. 1 е прекратяване на пълномощията, а т. 2 е – довършване на второ четене на ратификационния законопроект?
ТОДОР БАТИЛОВ: Приемам, уважаеми колеги, и господин председателю, нека да бъде и т. 4 или т. 3, при гаранции, че ще мине днес или утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението за продължението за второто четене на Законопроекта за устройството на Черноморското крайбрежие да бъде включено в програмата като т. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 100, против 21, въздържали се 23. (Ръкопляскания от КА.)
Предложението се приема.
Последното предложение е на народния представител Евдокия Манева  - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението по Закона за пътищата по същество е екологична норма, която забранява паленето на стърнищата и растителните отпадъци в сервитутните зони на пътищата.
Три са аргументите: единият е отстраняване на риска за пътниците, ограничаване на унищожаването на биологичното разнообразие и подкрепа на мероприятия, свързани с опазване на климата.
Знаете, че тези действия са мощен емитър на въглероден двуокис – един от основните причинители на затопляне на климата, на които сме свидетели.
Ще напомня, че това предложение беше направено преди шест месеца заедно с предложение по изменение на Закона за опазване на земята, което беше прието от нас със същия характер, абсолютно същото, но просто се отнася за собствениците на земи, а тук се отнася за службите, които стопанисват сервитутните зони. Това предложение беше прието в Народното събрание и вече е факт. То  е подкрепено от министъра на околната среда и водите и от министъра на земеделието и горите и е в пълен унисон с мерките, които предприема Европейският съюз за намаляване на глобалното затопляне.
И в момента се провеждат маса конференции, сутринта имаше интервю с министър Калфин точно по тези въпроси. Мисля, че имаме всички основания да подкрепим това предложение, за да уредим цялостно въпроса с тази вандалска процедура, която все още намира място. Тук наистина не става дума само за екологична чувствителност, а за едно съпричастие към общото усилие на хората да решават проблема с измененията на климата. Затова ви призовавам да подкрепите този закон, още повече по този въпрос ние вече сме се произнесли положително, чрез Закона за опазване на земеделските земи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 147 народни представители: за 54, против 22, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, още веднъж искам да напомня, че ние приехме точно преди три месеца норма, забраняваща паленето на стърнищата по земеделските земи. В момента завършваме този цикъл, не можем да не приемем такава норма. Това е практика във всички цивилизовани страни. Това е един от основните емитъри на въглероден двуокис от селското стопанство, просто не може да има въздържание по този въпрос. Става дума за сервитутните зони на пътищата.
Вие всички пътувате от страната и най-малкото сигурно ви поразява грозната гледка на опожарените дървета около пътищата. Има абсолютно легални начини да се поддържат канавките и сервитутната зона без да се създават рискове за околната среда.
Предложението е само един член и вменява задължение на управлението по пътищата да поддържа сервитутните зони, изключвайки палене на стърнищата. Това е смисълът, не виждам каква е причината да се въздържате, затова ви моля да преосмислите решението си и да подкрепите закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 142 народни представители: за 82, против 15, въздържали се 45. (Ръкопляскания от ДСБ.)
Точката се включва в седмичната програма.
Уважаеми колеги, преди да преминем към т. 1, да ви съобщя постъпилите законопроекти и проекторешения от 16 до 29 май т.г.:
Годишен отчет за 2006 г. на Агенцията за чуждестранна помощ. Вносител – Агенцията за чуждестранна помощ. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика, която ще разгледа отчета.
Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2006 г. и приложенията към него (поверителни, за служебно ползване и некласифицирани). Вносител – Министерски съвет. Разпределен е на Комисията по отбраната.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на границата. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за дипломатическата служба. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по външна политика. Разпределен е и на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Вносители – Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за ратифициране на международни договори с 10 зависими и асоциирани територии – островите от Ламанша, остров Ман и острови от Карибския басейн, за облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител – Министерски съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2006 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка първа от нашата седмична програма:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
На своето вчерашно заседание Централната избирателна комисия за избиране на народни представители за Четиридесетото Народно събрание е взела поредица от решения във връзка с необходимостта да бъдат попълнени местата на народните представители, които са избрани за членове на Европейския парламент, и е взела решение за избиране на 8 народни представители. Двама от 8-те са подали оставка – желаят да бъдат прекратени пълномощията им на народни представители, това са: Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова и Тодор Динчов Петков. Затова следва първо да гласуваме тези две решения за прекратяване на пълномощията на народен представител, след което ще преминем към полагане на клетва на останалите 6 новоизбрани народни представители.
Подлагам на гласуване проект за:
 
“РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
 
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
 
РЕШИ:
 
Прекратява пълномощията на Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова, народен представител от 24.  Многомандатен избирателен район – София.”
Гласувайте този проект за решение.
Гласували 149 народни представители: за 144, против 4, въздържал се 1.
Решението е прието.
По втория проект за решение – на същите конституционни основания Народното събрание реши:
“Прекратява пълномощията на Тодор Динчов Петков, народен представител от 16. Многомандатен избирателен район – Пловдив.”
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 159 народни представители: за 152, против 4, въздържали се 3.
Решението е прието.
Уважаеми колеги, сега предстои да положат клетва новоизбраните народни представители Диана Атанасова Хитова, Хюсеин Муталиб Хамди, Деница Стоилова Гаджева, Иван Георгиев Иванов, Добромир Мартинов Задгорски и Христо Кирилов Попов.
Моля да бъдат поканени в пленарната зала, за да положат клетвата за народен представител.
Моля, повтаряйте след мен. (Народните представители стават.)
ДИАНА АТАНАСОВА ХИТОВА, ХЮСЕИН МУТАЛИБ ХАМДИ, ДЕНИЦА СТОИЛОВА ГАДЖЕВА, ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ, ДОБРОМИР МАРТИНОВ ЗАДГОРСКИ, ХРИСТО КИРИЛОВ ПОПОВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви, уважаеми колеги. (Шум, оживление.)
Уважаеми колеги, може би разбираемото вълнение да постихне, за да преминем към следващата точка от нашата програма. Моля да заемете местата си.
 
Преминаваме към точка втора от нашата седмична програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГРЪЦКАТА РЕПУБЛИКА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В СТРОИТЕЛСТВОТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ПЕТРОЛОПРОВОДА “БУРГАС – АЛЕКСАНДРУПОЛИС”.
Както си спомняте, на предходното заседание, на което беше обсъждан този законопроект, беше гласувано процедурното предложение за преминаване към второ четене на законопроекта. Следва текстът на законопроекта да бъде представен в пленарната зала и да се състоят евентуални обсъждания по текста му. Разбира се, по тази точка следва да бъде извършено и гласуване.
Моля да обърнете внимание на онова, което предстои да ви съобщя, тъй като предстои да извършим процедурно гласуване.
На заседанието на Председателския съвет тази сутрин имаше различни мнения дали второто четене на законопроекта да се гласува на днешното пленарно заседание или не, тъй като по правилник, както знаете, гласуванията се извършват в четвъртък и петък. Общо беше становището, че след като различните парламентарни групи имат различно мнение по въпроса, пленарната зала следва да реши с гласуване дали тази точка втора днес трябва да завърши с гласуване на второ четене, или то да остане за утрешния ден в началото на пленарното заседание.
За процедура има думата господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Господин председателю, вземам думата по процедурен въпрос, свързан с казуса, който Вие току-що изложихте пред народните представители. Действително, съгласно чл. 71, ал. 4 гласуването се извършва във времето по чл. 53, алинеи 3 или 4.
В случая, ако се обърнем към ал. 3, е заявено, че явното гласуване се извършва в четвъртък и петък от 9,00 ч. след изчерпване на съответните въпроси. След това има текст, който казва: “По изключение председателят на Народното събрание може да отложи началото на гласуването” – това не е нашият случай.
Алинея 4 разписва случаите, когато гласуването може да се извърши извън предвидените в ал. 3 часове на гласуването. Какви са те?
Ако погледнете текстовете на Конституцията, които са цитирани там, това са случаите на военно положение, случаите на гласуване на структурни и персонални промени в Министерския съвет и гласуване изобщо на доверие или недоверие на Министерския съвет, или свързани с контрола на бюджета. След това се заявява: “както и когато необходимостта от това произтича от естеството на акта или при извънредни заседания”. Ние не сме в ситуацията на извънредно заседание, тоест би трябвало да има необходимост гласуването да се извърши именно днес, а не утре.
Господин председателю, затова Ви моля преди да се извърши формалният акт и Народното събрание да реши дали гласуването да се извърши днес, би трябвало, ако спазваме правилника на Народното събрание, вносителят или Вие да подчертаете пред народното представителство коя е необходимостта да се наруши ал. 3 на чл. 53 и днес да се извърши това гласуване по изключение. Защото няма нищо по-нормално то да се извърши утре, когато ще се гласува и още един подобен договор за Бургас – Вльора. Не зная, като че ли това е един политически ангажимент пред руската страна техният законопроект да бъде гласуван 24 часа преди другия.
Моля Ви, господин председателю, Вие или който Вие посочите нека да посочи необходимостта именно днес да се извърши това гласуване, за да бъдат мотивирани народните представители пред избора дали днес или утре трябва да гласуват този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Иванов.
Готов съм да дам възможност да прозвучат мнение в подкрепа на предложението да се гласува днес и едно противно мнение.
Моето разбиране – в отговор на Вашия въпрос, господин Иванов, е, че в случая това предложение произтича от естеството на акта. Това е законопроект за ратификация. Постъпвали сме така и в редица други случаи на ратификации, за да свържем самата дискусия с акта на гласуването, за да спестим и време за други гласувания. Практикували сме поради естеството на акта да слеем второто гласуване с първото. Знаете, че в повечето случаи ратификациите минават така.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Защо вчера не го направихте за другия законопроект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма постъпило такова предложение. А сега има постъпило такова предложение. (Реплики на народния представител Иван Иванов.)
Правим го по силата на това, че сега има такова предложение.
Желае ли някой да обоснове предложението за гласуване днес или противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение днес да се извърши второто гласуване на Законопроекта за ратификация. Който е за това предложение, гласува “за”, който е против, гласува “против”.
Гласували 139 народни представители: за 110, против 24, въздържали се 5.
Предложението се приема.
 
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Моля, председателят на водещата комисия да го представи пред пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги!
 
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Руската федерация, правителството на Република България
и правителството на Гръцката република за сътрудничество в
строителството и експлоатацията на петролопровода
“Бургас – Александруполис”
 
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода “Бургас – Александруполис”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по текста на законопроекта? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене предложения законопроект.
Моля, гласувайте само със собствените си карти!
Гласували 131 народни представители: за 109, против 19, въздържали се 3.
Законът е приет на второ четене. Няма желаещи да обосноват отрицателен вот.
 
Преминаваме към следващата точка от нашата програма, тя е новоприета, това e точка трета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ.
Господин Батилов предложи и предложението му беше прието.
Моля господин Осман да докладва законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа, предстои да се докладва чл. 23 от Глава пета. Дискусията по чл. 22 е приключила.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Глава пета – Административнонаказателни разпоредби.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на главата.
По чл. 25 има предложение на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов: в чл. 25 след израза “санкция в размер на 5000 до” се записва текстът “до 50 хил. лв. и забрана за съответното юридическо лице да участва в процедура за предоставяне на концесия на същия плаж за период от три години”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Ангел Тюркеджиев и Борислав Великов.
Комисията подкрепя направеното предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 23:
“Чл. 23. За нарушаване на разпоредбите на чл. 10, 11, 12, 15, 17 и на § 3 от Преходните и заключителните разпоредби физическите лица се наказват с глоба, а на едноличните търговци и на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 хил. лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по този текст. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 26 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на члена, който става чл. 24:
“Чл. 24.   (1) Физическо лице, което ограничава свободния достъп до морски плаж или определя такси за това, се наказва с глоба от 3000 до 6000 лв., а при повторно нарушение – до 12 хил. лв.
                (2) За нарушения по ал. 1, извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 12 хил. лв., а при повторно нарушение – до 24 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст? Също няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 27 има предложение на народните представители Марина Дикова и Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Тодор Батилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 25:
“Чл. 25.   (1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината, както и от длъжностни лица, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, освен ако в закон е предвидено друго.
             (2) Наказателните постановления се издават от кмета на общината, съответно от министъра на регионалното развитие и благоустройството или оправомощени от него длъжностни лица, освен ако в закон е предвидено друго.
                (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 27 в редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Допълнителни разпоредби”.
По § 1 има предложение на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов – в § 1 т. 10 се изменя така:
“10. “Преместваем обект” е обект, който не е трайно свързан с терена, върху който е изграден, предназначен е за временна експлоатация, след прекратяването на която се демонтира без оставянето на каквато и да е следа от човешка дейност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Ангел Тюркеджиев и Борислав Великов е оттеглено.
Предложението на народните представители Марина Дикова и Борислав Владимиров се подкрепя от комисията.
Предложение на народния представител Георги Божинов и група народни представители – в § 1, т. 14 се изменя така:
“14. “Устройство на Черноморското крайбрежие” са дейности по опазването, използването и застрояването на територията и опазването и използването на акваторията в съответствие с устройствените схеми и планове, както и свързаните с тях дейности по опазване на околната среда и по използването на природните ресурси и други материални обекти.”
Комисията не подкрепя предложението
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Задължителни дейности на морския плаж” са дейностите по осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинско обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж.
2. “Морски бряг” е тясна ивица от земната повърхност на контакта и взаимодействието между сушата и морето. Състои се от подводна и надводна част и се характеризира с разнообразен напречен профил, развит непосредствено от бреговата линия, навътре във водата и сушата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по § 1, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не подкрепих с аргументи предишното предложение, само за да може бързо да приключваме с приемане на закона, но сега се налага да дам малко пояснение, защото нашето предложение с колегата Дилов е в Допълнителните разпоредби да има едно легално, законово определение, какво е това преместваем обект. Аргументите ми са чисто практически. Кратката, но много печална история на Черноморското крайбрежие показва, че в момента един от най-тежките проблеми след масовото, генерално, тотално застрояване върху бреговата ивица и част от плажната ивица, са така наречените преместваеми обекти. Тъй като няма легално, точно определение, ние решихме да си послужим със следната условна уговорка. Като че ли в България няма нищо по-постоянно от временните обекти, които се строят още от тъжната ни печална бежанска история на България. И досега има бежански къщи, които са строени преди 80-90 години. Плажовете са осеяни, особено в големите градове, с бетонови фундаменти, върху които се кипрят заведения – кръчми, барове, ресторанти. И те се наричат преместваеми обекти. За да не оставим възможност да има обяснение във вреда на природата и на плажовете, ние предлагаме ето това описателно редактиране на т. 10, че главният критерий за един временен преместваем обект е, че след като се прекрати така да се демонтира, че да не остави следа от човешка дейност. Другите критерии биха могли да повторят това, срещу което сме – да се унищожи плажът. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Батилов.
Има ли реплика към господин Батилов? Няма.
Моля да представите § 2 от Допълнителните разпоредби, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “§ 2. За неуредените в глави трета, четвърта и пета въпроси, се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 3 има предложение на Маруся Любчева и група народни представители – в § 3 думите “една година” се заменя с “шест месеца”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
“§ 3. Ръководителите на търговските дружества и предприятията по чл. 1, ал. 3 от Търговския закон на територията на Черноморското крайбрежие, които при производствената си дейност отделят вредни вещества, включени в Приложение І и ІІ на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, предприемат необходимите мерки за ограничаване на отделянето им в съответните норми, като разработват програми, които се представят за утвърждаване от министъра на околната среда и водите или по реда на Глава седма, Раздел ІІ на Закона за опазване на околната среда, не по-късно от една година от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 4 има предложение на народния представител Яне Янев.
Комисията подкрепя по принцип предложението и то е отразено в редакцията на параграфи 5 и 6.
Предложение на народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението и то е отразено в редакциите на параграфи 5 и 6.
Предложението на народния представител Захари Георгиев е оттеглено.
Има предложение на народните представители Борислав Великов и Долорес Арсенова.
Комисията подкрепя по принцип предложението и то е отразено в редакцията на параграфи 5 и 6.
Има предложение от народния представител Евдокия Манева - § 4 се изменя така:
“§ 4. По привеждането на действащите общи устройствени планове, в обхвата на които попадат устройствени зони по този закон, в съответствие с изискванията на чл. 10, 11, 12 и 23 не се допуска разширяване на съществуващите и употребяване на нови урбанизирани територии.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Маруся Любчева и група народни представители – в § 4 думите “две години” се заменят с “18 месеца”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. Действащите общи устройствени планове, в обхвата на които попадат устройствените зони по този закон, се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 10, 11, 12 и 21 в срок две години от влизането в сила на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване?
Госпожо Манева, заповядайте, имате думата да обосновете Вашето предложение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ако ние приемем § 4 в редакцията на комисията и отхвърлите моето предложение, това означава, че целият закон е едно огромно лицемерие. Всяка загриженост, която на думи демонстрираме срещу масовото застрояване на Черноморското крайбрежие, ще продължи още две години. Достатъчен срок, за да бъдат унищожени останалите малко запазени територии по Черноморското крайбрежие. Няма причини да отлагаме нормите, които приехме, които са продиктувани точно от тази загриженост, тяхното изпълнение да бъде отложено две години. Помислете какво правим всъщност. Ние с този текст, ако го приемем в редакцията на комисията, практически зачертаваме всичко, което сме предвидили в закона. Защото след две години това ще бъдат само пожелания, за които няма да има никаква възможност те реално да бъдат осъществени.
Аз предлагам още сега нормите, които приехме като ограничение, които са резултат от нашето безпокойство от това, което става по Черноморското крайбрежие, да бъдат привеждани в действие и да не се разрешава никакво разширяване на съществуващите и обосноваване на нови организирани зони. Направим ли това, още веднъж подчертавам, законът, който приемаме, е едно огромно лицемерие. Затова ви моля да подкрепите моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики към госпожа Манева? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по § 4? Няма други желаещи.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 5 има предложение от народния представител Яне Янев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2 – създава се ал. 4:
„(4) До одобряването на специализираната устройствена схема по чл. 20, ал. 1, т. 1 се забранява всякакво строителство в защитените територии, обявени по реда на Закона за защитените територии и в териториите, включени в предложенията за обявяване на защитените зони по реда на чл. 8, ал. 1 и 2 на Закона за биологичното разнообразие.”
Има предложение от народните представители Тодор Батилов и Любен Дилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2 – създава се ал. 4:
„(4) До одобряването на специализираната устройствена схема по чл. 20, ал. 1 и до изтичане на двугодишния срок за привеждане в съответствие със Закона за общите устройствени планове съгласно § 4 от Преходните и заключителни разпоредби се забранява строителството в зони „А” и „Б”, регламентирани в чл. 9-12 от закона и всякакво строителство в защитените територии, обявени по реда на Закона за защитените територии и териториите, включени в предложенията за обявяване на защитените зони по реда на чл. 8, ал. 1 и 2 на Закона за биологичното разнообразие.”
Има предложение от народния представител Захари Георгиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, предложението по т. 2 бе оттеглено.
Има предложение от народния представител Евдокия Манева, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от Георги Божинов и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Тодор Батилов, което комисията не подкрепя – в § 5 ал. 1 се изменя така:
„(1) Забраните по чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 не се прилагат за изградените обекти, които са били изградени законно – с правомерно придобито право на собственост или право на строеж върху терена, след влезли в сила подробни устройствени планове и с надлежни строителни разрешения, а също не са нарушили правните норми на Наредба № 3 от 20 юни 1993 г. за устройство на Черноморското крайбрежие.”
Има предложение от Маруся Любчева и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. (1) Забраните по чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 не се прилагат за законно изградените и разрешените за изграждане обекти, както и за тяхното преустройство. Инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове се одобряват, доколкото не противоречат на разпоредбите на този закон.
           (2) Незаконно изградените обекти се премахват от лицата, които са ги изградили, в едномесечен срок от влизането в сила на закона, като строителните площадки се рекултивират от тях след премахването на обектите.
           (3) След изтичането на срока по ал. 2 обектите се премахват в 6-месечен срок от органите на Дирекцията за национален строителен контрол при условията и по реда на Закона за устройство на територията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да поздравим  гостите в нашия парламент – представители на Българския младежки Червен кръст, ученици от ученическия парламент от гр. Руен и студенти по право от Великотърновския университет, които днес са в парламента по образователна програма. (С ръкопляскания народните представители приветстват гостите на балкона на пленарната зала.)
Има ли изказвания?
Господин Батилов, имате думата.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми млади колеги и гости! Във всичките ми многократни изказвания по повод приемането на този законопроект – и на първото четене, и в комисията, и в многократните процедурни предложения, които правихме, обяснението ми беше, че неаргументирано и странно се бави този изключително необходим закон, който не емоционално, а съвсем обмислено нарекох най-важния закон с най-дълги и необратими последици, приеман от 40-то Народно събрание. Той не е просто устройствен закон. Той е закон, който се опитва да сложи някакъв ред в това безумно, страшно и с необратими последици за много години напред застрояване на българското Черноморско крайбрежие.
Логиката на многократното отлагане – обосновано и необосновано, аз търсих именно в Преходните разпоредби и именно в § 5. Ние имаме лоша законодателна история, особено новата: освен че често променяме приетите закони и не им даваме време да изпълнят главното си предназначение - да бъдат стабилен регулатор на обществените отношения, с тези чести промени понякога правим невъзможно нормалното прилагане на закона.
В нашия случай с § 5, с Преходните разпоредби се дава отговор на един важен спор – какво става с обектите, които условно наричаме обекти? За някои от тях думата „обекти” е много скромна. Там има чудовищни мастодонти, които са изградени незаконно на самата плажна ивица.
Мога да ви посоча само два от многото, които съм документирал, филмирал и за които говоря.
За централния плаж в Слънчев бряг осигуриха 200 хил. легла, а плажната ивица в световните и наши нормативи е 6 км – може да приеме около 20 хиляди. С образния език на един човек плажната ивица се превръща в „леговище за тюлени”. В центъра на Слънчев бряг е построен хотел, нарича се „Дюни”, на мястото на малко, скромно ресторантче. През 1959 г. нашите строители, архитекти и хората, които мислеха за бъдещия туризъм, строяха върху плажната ивица и върху пясъчните дюни, като мислеха, че това ще е достатъчно и ще са вечни. Времето показа грешката. Върху това малко ресторантче „Дюни” – едно от първите на Слънчев бряг, сега има огромен, красив или некрасив – не мога да оценя, хотел, който се нарича „Дюни”.
По-нататък до фрегатата към Несебър израсна жилищен блок върху плажната ивица. Как е възможно върху публична държавна собственост, наречена плажна ивица, която е очевадна, да се строят хотели и жилищни блокове, които сега с Преходните разпоредби ще узаконим?
Ние винаги сме твърдели, че България е може би една от редките страни в света, в чието правотворчество има уникалният правен институт – узаконяване на незаконното. Незаконното строителство теоретично няма как да бъде узаконявано.
В случая разпоредбата на § 5 ще го узакони и ще превърне и без това безкрайно закъснелия закон в неработещ закон.
Аз имам предложение в § 5, ал. 1, заедно с колегата Любен Дилов-син. Използвам правото си формално да оттегля името си от това предложение, защото за второто четене отделно съм направил самостоятелно предложение в § 5, което противоречи на това. Все пак има логика – защо съм предложил да не се отнася за изграждащи обекти, които са свързани с включени устройствени планове. Видях, разбирам го и като човек от юридическата професия, а и от морската. Само докато ние обсъждаме тук – да има закон, да няма, да го отлагаме или да не го отлагаме, Общински съвет – Царево, Общински съвет – Созопол, Общински съвет – Несебър начело с техните ръководства и с кметовете, които са вносители, много набързо промениха общите устройствени планове.
Давам ви един-единствен пример. Идете в Созопол, влезте откъм бензиностанцията откъм Бургас и ще видите, че от бензиностанцията до „Дюни” Созопол, който за 2500 години е бил един и същи, за една година стана четири пъти по-голям град, стана мегаполис.
Аз съм направил писмени предложения, които са тук. (Народният представител ги подава на председателя госпожа Камелия Касабова.)
Имам предложение по § 5, т. 5. Връчвам Ви го подписано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако е направено и внесено в доклада, защото сега не го правите в залата.
ТОДОР БАТИЛОВ: Редакционна поправка и оттегляне на предложение – имам право на това, и го приеха.
Моето предложение по § 5:
„Забраните по чл. 11, ал. 2 не се прилагат за законно изгражданите обекти до влизането на закона в сила.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Правите промяна на предложението си. Благодаря Ви.
Реплики има ли към господин Батилов?
Господин Владимиров, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Батилов, само искам малко да Ви припомня. Може би не сте прочели точно текста на комисията, който е гласуван, но там изрично са написани текстове какво се случва с незаконните обекти и ако са незаконни, те се премахват. Така че на тази тема да се спекулира няма смисъл.
Освен това предложението, което защитавахте, а това е нова ал. 4 за § 5, всъщност е имплантирано в предложението на комисията. Дори според мен е направено много по-добре и по-професионално. Вместо да направим двегодишна забрана и да поправяме плановете ние сме казали, че не се издават строителните разрешения, ако не отговарят на действията на сегашния закон. А поправката на плановете, разбира се, че ще бъде съобразявана със закона.
Нашето решение на един и същи проблем, който Вие повдигате, е направено много по-добре в текста, който е в момента. Ако желаете, мога да Ви го разясня по-подробно, но мисля, че няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика няма.
Господин Батилов, заповядайте за дуплика.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател! Двете минути са недостатъчни, но, слава Богу, има протоколи в комисията, където с господин колегата имахме дискусия на тази тема. Така както е в § 5, е въведено правилото: до влизане на закона в сила, което е било строено и разрешено, се смята за законно, нищо че му противоречи.
Що се отнася до термините, които колегата употребява: спекулации и други, те явно са не от днес на тази трибуна, но те не решават спора. Спорът е ясен: дали всичко, което противоречи и на този закон, който недостатъчно защитава Черноморието, обектите, които вече влизат в противоречие, трябва да бъдат премахнати. Това е спорът според мен. Затова съм сложил едно междинно предложение. Нека да не е които са разрешени, защото сега разрешителните излизат много бързо, а тези, които са строени. В този критерий е въведен Законът за собствеността и ползването на земеделските земи – което е строено, се приема, че може да бъде прието. Защото сега в момента докато влезе законът в сила, а има още дълъг път до него, още много разрешения ще бъдат  издадени. В това е спорът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания по този параграф? Не виждам.
Моля да продължите с доклада, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 6 има предложение на народния представител Евдокия Манева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Марина Дикова и Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на Георги Божинов и група народни представители – в § 6 след думите „досегашния ред” се добавя „съгласувано с министъра на околната среда и водите”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Маруся Любчева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага текста на вносителя в редактиран вариант:
„§ 6. Одобряването на плановете по чл. 18, ал. 1, т. 3, които към датата на влизането в сила на този закон са внесени за съобщаване, приемане и одобряване по реда на чл. 128 от Закона за устройство на територията, се довършва по досегашния ред, но при спазване на изискванията на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по § 6. Няма желаещи.
Има предложение за създаване на § 6а.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо председател, ако позволите едно разяснение. Вече няма нужда да докладваме новото предложение за § 6а. Има гласувани текстове, които отхвърлят предложението.
Има предложение на народните представители Камен Костадинов и Несрин Узун.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 7, който става § 8:
„§ 8. Сключените до влизане в сила на този закон концесионни договори за части от крайбрежната плажна ивица, се привеждат в съответствие с разпоредбите на този закон и на Закона за концесиите, както следва:
1. за морските плажове, които са извън строителните граници на урбанизираните територии и за които няма влезли в сила подробни устройствени планове, концесионните договори се привеждат в съответствие с условията на концесията за услуга;
2. за морските плажове, които попадат изцяло или частично в строителните граници на урбанизираните територии, за които има влезли в сила подробни устройствени планове и в чиито граници са включени и други територии, концесионните договори се привеждат в съответствие с условията на концесията за услуга, а предвижданията на подробните устройствени планове се включват по реда на чл. 70, ал. 3, т. 3 от Закона за концесиите като задължение за допълнителна инвестиция от страна на концесионера, която включва извършване на частични строително-монтажни работи, необходими за реализиране на подробния устройствен план.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този нов § 7? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който е отразен на систематичното му място като § 11, поради което предлага § 7 да отпадне.
Комисията  подкрепя  текста  на вносителя за § 8, който става § 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
„§ 10. Наредбите по чл. 6, ал. 8 и по чл. 21, ал. 1, т. 1 се издават в срок 6 месеца от влизането в сила на този закон.”
Комисията предлага да се създаде § 11:
„§ 11. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези два параграфа? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По § 10 има предложение на народните представители Камен Костадинов и Несрин Узун, което вече не е актуално. Тъй като законопроектът беше разпределен преди една година, те имаха тогава предложение една година след като бъде приет законопроектът, тогава законът да влезе в сила.
Тоест, госпожо председател, има едно редакционно предложение: законът да влезе в сила от 1 януари 2008 г.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Мога формално да го направя.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Тъй като вече приключваме законопроекта, за първи път се приема закон в тази област, идеята  е една година след приемането на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие имате това предложение за отлагателно действие на закона, но сега променяте датата.
Господин Костадинов, направете формално това предложение в залата. То не е подкрепено от комисията.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, колеги! Очевидно е, че това предложение в момента няма как да бъде гласувано, тъй като сме м. май 2007 г. Мотивите, когато сме го предлагали преди една година, са, че когато се приема устройствен закон, все пак трябва да има време за адаптация към него. Трябва да има някаква предвидимост както за инвеститорите, така и за всички, към които е насочено неговото действие. Такива са били мотивите, когато сме го предлагали.
В момента правя формално предложение законът да влезе в сила от 1 януари 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не считам, че трябва да влизаме в дискусия. Това е предложение, което не е подкрепено от комисията. Прави се редакционно предложение за промяна. Комисията не се е произнесла, но смисълът е един и същ. Може да се приеме, че комисията не подкрепя и това предложение, защото вие сте  направили отлагателното предложение преди това.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Комисията е заседавала на 2 януари т.г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И по това предложение може да има дискусия, няма проблем.
Утре, когато се гласува в залата, трябва да бъде ясно посочено това предложение с редакционната промяна, защото на практика приемаме, че комисията не се е произнесла по него.
Има думата господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бях решил повече да не вземам думата, защото моята главна идея е колкото се може законът да бъде приет по-бързо.
Лош закон, закон, срещу който имам много възражения, нов закон, който трябва да бъде приет, защото в доклада на вносителя – Министерския съвет, официално е казано, че няма юридическа защита (перефразирам), няма създадена правна база за ред в Черноморското крайбрежие.
Струва ми се, че ако бъде прието това предложение, са излишни всички наши спорове. Това бързане, това уважение, което парламентът оказа към себе си, не към мен, за да приключи с този закон, и изявлението на министър-председателя на Република България като институция, към която се отнасям с уважение, показват, че приемането на този закон е приоритет на правителството на Република България. Ще спестя пропагандни или други начини на аргументация – какво мислят хората, които си вадят хляба с туризъм, а преди тях какво мислят хората, които живеят на Черноморското крайбрежие и какво става там.
Аргумент – трябва да дадем време на инвеститорите. Инвеститорите са правни субекти и трябва да им се зачитат правата, ако обаче ги имат. Инвеститорите ли, които засипват със знайни и незнайни инвестиции Черноморието, не знаят този закон?! Има го в Интернет, законопроектът е минал на първо четене, има го в публичното пространство. Така че са много добре ориентирани.
Затова, уважаеми колеги, считам, че аргументът да се отложи влизането му в сила, е несъстоятелен. И то не защото не трябва, а защото ние сме се забавили, следва да бъде приет.
Моля, ако не се посочи срок, законът да влезе в сила три дни след публикуването му в „Държавен вестник”, което е нормален начин за влизането в сила на един закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин Батилов, аз съм Ви слушал да се изказвате като юрист. Когато се изказвате като такъв, Вие сте много добър. Когато се изказвате като популист обаче, не сте толкова добър. Аргументацията се прави с ясни и точни норми, а не със закони, които действат ретроактивно. С приемането на този закон нито ще върнем нормалния вид на Слънчев бряг, нито ще съборим Аркутино, нито ще постигнем целите, които така популистки Вие пропагандирате. Просто ще покажем, че България е една предвидима държава, където когато има някакъв закон, той се спазва, а когато се приемат нови закони, те се приемат такива, че да не създават хаос, да няма дела срещу държавата, да няма инвеститори, които са направили някакви инвестиционни проекти, съобразени с действащи към този момент общи устройствени планове, направили са някаква сметка, най-грубо казано, и ние в един момент им казваме: „Не, вие няма да строите толкова, колкото ви е било разрешено, а ще строите една трета или една четвърт”. По този начин, сам разбирате, ще има стотици, за да не кажа хиляди искове срещу българската държава, които няма да ги платите Вие, а ако бъде осъдена държавата, ще ги платят всички за сметка на Вашия популизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дуплика – господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм адвокат и съм свикнал на много остри сблъсъци в съдебната зала, когато ги правят професионалисти, но Вие употребявате в една кратка реплика три пъти думата „популизъм”, без да я разбирате. Популизъм значи народен. Дай Боже, да бъда популист. Бягал съм от дискусии, даже винаги съм се молил да подхождаме не групово, не партийно, а обективно към потребностите на едно явление, наречено „безумно застрояване на българското Черноморско крайбрежие”.
Повтарям, законът има смисъл да регулира това, което е необходимо, а в момента крайно необходимо на държавата. Ако послушаме Вас, господин Костадинов, и законът влезе в сила от 1 януари 2008 г., какъв е смисълът да го приемаме сега?! Да дадем време да се подготвят инвеститорите. Хубаво. Ето аз днес натиснах от вълнение по погрешка копчето да гласувам един закон, за който на първо четене гласувах против. Защо? Защото цялото ми внимание е насочено към този закон. Повтарям го простичко. Откъдето и да погледнете, има не само обективна потребност законът да влезе час по-скоро в сила. Той е животоспасяващ закон. Повтарял съм го много пъти. А какви оценки Вие ще ми давате, на моята възраст ми е все едно, уважаеми господин Костадинов. От тази трибуна са приказвани толкова страшни неща и са се случвали, но ако са се вслушвали в аргументите и на противници от тази трибуна, може би съдбата на България щеше да бъде друга за тези 130 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Батилов.
Има думата за изказване господин Чачев по предложението на господин Костадинов.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, достатъчно много забавихме приемането на този закон. Повече от година стои на второ четене, и то напълно умишлено от страна на управляващите.  Има  достатъчно  време до  1 юли 2007 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството да приеме всички наредби, които на практика вече са разработени и които формално трябва да бъдат приети.
Предлагам да запишем: „Законът да влезе в сила от 1 юли 2007 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване? Няма.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо председател, това беше последният текст, но има един отложен текст. Оттук надолу текстовете са имена на плажове, които бяха свързани с първоначалния вариант на приети предложения, които в залата вече са отхвърлени.
Отложена е дискусията по чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека да започнем с чл. 11. Той е докладван, отложена е само дискусията.
Имате думата за изказвания.
За процедурно предложение – заповядайте, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Предложението за отлагане на дискусията и разискванията беше направено от мен преди няколко заседания, като идеята на това отлагане беше текстът да бъде върнат в комисията и комисията да се произнесе. В залата започна първоначално дискусия, имаше две противоположни становища. Дискусията беше продължителна, задълбочена. Идеята на моето предложение, което беше подкрепено от залата, не беше само формално да се отложи дискусията и да продължи на следващия ден, а да се върне в комисията и комисията да излезе с някакво становище. И аз искам да чуя от председателя какво е становището на комисията, за да продължим, тъй като отлагането на дискусията за следващия ден има смисъл единствено, ако се чуе експертното становище на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Осман, комисията произнесла ли се е?
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Не, днес имаме заседание от 14,30 ч. Ако е гласувано текстът да се преразглежда в комисията, ще го преразгледаме. Но трябва да има формално решение на парламента. Ако има подобно решение, днес в 14,30 ч. имаме заседание на комисията. Тоест нямаме готовност да докладваме, не сме го разглеждали повторно в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В такъв случай какъв е смисълът на отлагането и сега отново да водим дискусия?
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Аз разбирам формално предложението на колегата да се гласува текстът да се преразгледа в комисията. Ако правилно съм разбрал предложението, което правите сега.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място):  Но това беше преди 20 дена!
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Преди 20 дена не е имало гласуване да се преразгледа в комисията, нека да бъдем коректни. Госпожо председател, ако има формално предложение да гласуваме, нека да гласуваме и текстът ще се преразгледа в комисията. Но преди не е имало подобно решение. Аз разбрах, че господин Костадинов прави процедурно предложение в този смисъл.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Смисълът на отлагането е да се види в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тук се прави уточнение, че всъщност по този текст е работила работна група и има нов текст, който е представен в залата. Така че не става въпрос за отлагане на първоначалния текст на комисията, а след отлагането на дискусията вече става въпрос за нов текст на работната група. В такъв случай нещата са различни.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Има ли становище на комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Владимиров, заповядайте да направите това уточнение.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Нека да уточним, колеги, какво ще решим, като, разбира се, това право има залата. На последното заседание, когато разглеждахме този законопроект, лично аз предложих един нов текст за чл. 11, ал. 1, който беше разглеждан в работна група, която е част от комисията. Текстът не е разглеждан в комисията, няма решение на комисията по този въпрос. Това е истината. Ако искате, мога да ви прочета още веднъж текста, който прочетох и на миналото заседание:
“Чл. 11. (1) Зона “Б” обхваща териториите, попадащи в ивица с ширина 2 км от границите на зона “А”, с изключение на териториите, попадащи в строителните граници на градовете Варна и Бургас”.
Ако парламентът сега вземе решение този текст да бъде разгледан в комисията или някой друг текст, който е докладван в парламента, това е негово право.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Въпросът е може ли текстът да бъде разглеждан, без да е минал пред комисията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение този текст да бъде разгледан днес след обяд в комисията, тъй като действително това е текст на работната група, но официално комисията не го е разгледала.
Моля да гласуваме процедурното предложение този текст на чл. 11 да бъде разгледан днес след обяд в комисията.
Гласували 91 народни представители: за 75, против 16, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Предложение за прегласуване – заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Предлагам прегласуване, защото в залата не сме повече от 30-40 души, а гласуваме отново нещо, което влиза в противоречие с нашата работа като законодатели. Народното събрание взе решение днес да върви и да приключи дискусията, а ние отново правим процедурни хватки за отлагане. Има цял месец от това предложение. На второ гласуване се приемат само редакционни предложения, а не по същество. Ето и това променяме.
Уважаеми колеги, предлагам да прегласуваме, дискусията да продължи и да приключим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме още веднъж. Във всички случаи, ако комисията се произнесе по един спорен текст, е доста по-добре, отколкото да е имало дискусия по този текст на работната група. Чисто обективно смятам, че това е по-професионално.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 63, против 25, въздържали се 2.
Предложението за разглеждане на текста на чл. 11 в комисията се приема, което означава, че утре сутринта задължително този текст трябва да влезе в залата и да бъде елемент от доклада за гласуване утре сутринта.
Други отложени текстове няма.
Така или иначе, господин Батилов, законопроектът ще се гласува утре, а не днес, и този текст ще бъде елемент от всички текстове, които ще се гласуват утре. Така че реално отлагане във времето няма да има.
 
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
Господин Мирчев, моля да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Предлагам в залата да бъдат допуснати заместник-министър Даниела Никифорова, Красимира Стоянова и Петър Киров от Министерството на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Анулирам гласуването. Това процедурно предложение ще се гласува след почивката при регистрация на кворума.
Господин Мирчев, няма пречка да представите доклада. Заповядайте.
 
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
 
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за морските пространства, вътрешните водни
пътища и пристанищата на Република България,
№ 702-01-13, внесен от Министерския съвет на
 6 март 2007 г.
 
На заседание, проведено на 9 май 2007 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България № 702-01-13, внесен от Министерския съвет на 6 март 2007 г.
На заседанието присъстваха госпожа Даниела Никифорова –  заместник-министър на транспорта, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция “Правна” и господин Петър Киров – държавен експерт в дирекция “Европейска интеграция и международна дейност” в Министерството на транспорта.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Стоянова.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България цели пълното въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 7 септември 2005 г., относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения и частичното въвеждане на Рамково решение 2005/667 на Съвета от 12 юли 2005 г. за укрепване на наказателно-правната рамка за прилагане на законите срещу замърсяването от корабите.
Основната цел на директивата е осигуряване на по-добра защита на морската среда от замърсяване. На международно правно ниво тези въпроси се решават от Конвенцията на ООН по морско право и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (МАРПОЛ 73/78), като се цели хармонизиране в прилагането на тези два международни договора от държавите – членки на Европейския съюз.
Разпоредбите се допълват от посоченото по-горе рамково решение, което предвижда въвеждане на наказателна отговорност за извършените нарушения на международно-правния режим, както и конкретни състави на престъпления, чието въвеждане предстои в Наказателния кодекс на Република България.
Националният нормативен акт, който въвежда тези разпоредби, е Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Раздел VІІ, който съдържа разпоредби именно за използването на морските пространства на Република България. Доколкото режимът, предвиден в закона, е основан на посочените по-горе международни договори, той вече в много голяма степен отговаря на изискванията на Директива 2005/35/ЕО.
Законопроектът въвежда неотменимо задължение за оказване на правна помощ по извършване на оглед, вземане на проби и извършване разпит на лица, когато такава молба е постъпила от друга държава – членка на Европейския съюз, и става въпрос за обосновано предположение, че въпросният кораб е бил източник на замърсяване в морските пространства на трети страни.
Въвежда се и нова разпоредба на недискриминационно третиране на всички небългарски кораби, които се намират или преминават през морските пространства на Република България, както и разпоредба, отнасяща се до докладване на информация по прилагането на изискванията на директивата.
Измененията в административнонаказателните разпоредби на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България въвеждат изискванията на чл. 6 от Рамковото решение 2005/667 за имуществени санкции на юридически лица, в чиито интерес са извършени нарушенията на международно-правния режим за опазване на околната среда от замърсяване от кораби. В съответствие с изискванията на решението глобите са между 300 хил. и 600 хил. лв., а в случаите на умишлено замърсяване, което е причинило големи вреди – между 1 млн. 500 хил. лв. и 3 млн. лв.
По предложение на министъра на икономиката и енергетиката, направено в хода на съгласувателната процедура, се предвижда и заличаването на АЕЦ “Козлодуй” като пристанище за обществен транспорт с регионално значение, тъй като към момента АЕЦ “Козлодуй” ЕАД е собственик на пристанището, а в предмета на дейност на дружеството не се включва предоставяне на пристанищни услуги за неограничен кръг лица срещу заплащане, каквото е изискването на чл. 103 от закона по отношение на пристанищата за обществен транспорт. Поради предназначението си да обслужва единствено промишлено-експлоатационните нужди на дружеството, дължимата по закон регистрация в случая е и практически невъзможна, предвид липсата на задължителните за пристанищата за обществен транспорт пристанищна инфраструктура и пристанищен щатен персонал.
Предлага се пристанищата в Созопол и Несебър, които са посочени в Приложение № 2 към чл. 103а, ал. 1, т. 2 от закона като пристанища за обществен транспорт с регионално значение, да бъдат включени в списъка на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, като бъдат включени в пристанище Бургас – Приложение № 1 към чл. 103а, ал. 1, т. 1.
В хода на дебатите членовете на комисията предложиха текстовете, които не са свързани с хармонизиране на законодателството ни със законодателството на Европейския съюз в съответната област да отпаднат от законопроекта.”
В този законопроект се предвиждат частични промени в Закона за сухопътния транспорт и Закона за пътищата. Комисията счете, че това е недопустимо с този закон да се променят и затова на второ четене тези неща ще отпаднат, включително и Министерството на транспорта устно оттегли тези текстове.
“След проведените дебати, изказаните мнения и направените предложения, с цел усъвършенстване на законопроекта, Комисията по транспорт и съобщения със 7 гласа “за” и 5 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България № 702-01-13, внесен от Министерския съвет на 6 март 2007 г.”
Само ще поясня, че дебатът и разпределението на гласовете 7:5 се породиха главно от това за двете пристанища Созопол и Несебър – имаше дебати. Надявам се, че при второто четене на законопроекта този въпрос ще бъде решен. С това обяснявам и защо няма все пак една по-внушителна подкрепа на законопроекта. Основно в законопроекта са текстове за евроинтеграцията, включени в списъка на 10-те закона, които трябва да се приемат до 20 юни т.г. Няма проблеми по евроинтеграционните текстове. Що се отнася до двете пристанища Несебър и Созопол, те не са свързани с някакви изисквания на Европейската комисия, така че комисията ще намери подходящо решение за тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има и становище на Комисията по европейските въпроси. Тъй като вече го няма председателя, не виждам и заместник-председателя на комисията в залата, ще ви обявя само становището, а то е: с 11 гласа “за” комисията подкрепя законопроекта.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Заседанието продължава.
За процедура думата има господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, поради това, че в края на сутрешното заседание нямаше достатъчно хора, остана да гласуваме в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на транспорта госпожа Даниела Никифорова,  госпожа Красимира Стоянова и господин Петър Киров от Министерството на транспорта.
Така че, както и госпожа Касабова предложи, сега да бъде гласувано влизането им в залата във връзка с предстоящата дискусия по Законопроекта за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте за допускане в залата.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Моля представителите на  Министерството на транспорта да заемат местата си.
Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа с дискусия по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България на първо четене, внесен от Министерския съвет.
Становищата на Комисията по транспорт и съобщения и на Комисията по европейските въпроси бяха представени.
Откривам дискусията по този законопроект на първо четене.
Давам думата на господин Румен Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както господин Мирчев спомена, докладвайки решението на комисията по така внесения законопроект, спор в комисията имаше единствено по въпроса за двете пристанища Несебър и Созопол - § 9 на закона. Много малко хора от комисията са присъствали на дискусията и въпреки това дискусия се е състояла в комисията.
Защо е имало такава дискусия? Защо не трябва да подкрепим това, което предлага Министерският съвет, Министерството на транспорта за двете пристанища? Защото само преди около половин година Народното събрание с нито един “въздържал се”  и нито един “против” прие изваждането на тези две пристанища от списъка за национални пристанища и ги прехвърли в списъка за пристанища за обществено ползване с регионално значение. Всички народни представители без изключение подкрепиха тогава законопроекта съвсем обмислено, съвсем доказано.
Комисията по транспорт и съобщения направи специално изнесено заседание в Бургас, в Несебър, в Созопол, обиколихме всички пристанища. На това изнесено заседание имаше и представители на Министерството на транспорта, на изпълнителната власт и всички бяхме убедени в правото си, в правилността и в честността на взетото решение преди около половин година тези пристанища да имат възможност да бъдат използвани или вземани на концесия, или пък директно прехвърлени като собственост на общините. Тогава си спомняте, че бяха пет пристанища. В Министерския съвет за разглеждане за деактуване вече са Ахтопол, Царево и Поморие.
Сега какъв е проблемът за двете по-големи пристанища от петте – Несебър и Созопол? Какви мотиви представя вносителят? Никакви! Никакви мотиви в подкрепя на предложението си вносителят не е представил пред народните представители. Абсолютно никакви! Мотивите са, че тези две общини, тези два града  са с много голямо туристическо значение – да, така е, и поради тази причина пристанищата отново трябва да станат под шапката и в състава на пристанище Бургас. Това не е мотив. Ако ние върнем тези две пристанища отново в пристанище Бургас, ще трябва пак да си говорим какви бяха мотивите ни тогава, когато ги извадихме преди половин година – липса на управление, липса на поддръжка, липса на грижа, разрушаване на пристанищата, изоставяне на съоръженията, никакви такси, никакви преводи.
Защо трябва да ги връщаме? Каква е причината, поради която Министерският съвет и Министерството на транспорта отново предлагат това решение, което е в ущърб не само на двете общини, не само на гражданите и на хората, които живеят там, не само в ущърб на развитието на туризма, какъвто довод дават, че трябва да се направи, ами в ущърб на цялата ни държава.
Единственият силен аргумент, който виждам прикрит и ненаписан и никога няма да се напише, е, че тези две пристанища, оставайки в списъка на пристанищата с регионално значение, биха могли да се вземат на концесия или за ползване от общините, биха могли да станат и общинска собственост. Това не иска Министерството на транспорта. Това не иска Министерският съвет. Защо? Защо мислите, че общините не могат да се грижат по-добре от пристанище Бургас и от държавата? Доказано не могат да се грижат нито пристанище Бургас, нито държавата. Защо мислите, че те не могат? Тези две общини представиха  в Министерския съвет и в Министерството на транспорта план за развитие на пристанищата си, доказаха финансова стабилност, доказаха, че могат да възстановят и да разработят тези две пристанища, а държавата десетки години доказа, че не може да се грижи за тях. Какво се промени? Вносителите с какво ще ни убедите, че нещо се е случило и държавата сега ще може да възстанови тези пристанища и ще може да се грижи за тях? С нищо! Нямате нито един аргумент.
Притеснявате се от това, че две богати общини ще могат да се грижат за пристанищата, а те и сега са държавни. Притеснявате се, че не можете да направите процедура по отдаване на концесия на който си искате, безконтролно и без да искате санкции от никой. Тези две пристанища в никакъв случай не трябва да бъдат върнати обратно под шапката на пристанище Бургас и не трябва да бъдат върнати като пристанища с национално значение. Защото аз съм убеден, не само съм убеден в това, че държавата не може да се грижи за тях, а съм убеден, че ще бъде злоупотребено с тези пристанища.
За да бъда по-конкретен: пристанище Созопол е точно до “Св. Кирик”. На “Св. Кирик” му предстои проектиране и даване на концесия и вие искате и пристанището да го дадете заедно с този остров – бившата военна база.
Пристанище Несебър, доказано от общината, от кмета, от общинския съвет, гласувано, доказано с 41 милиона инвестиционна програма на общината. На вас, тук присъстващите, ви беше доказано в кметство Несебър, че общината може да се грижи за пристанището. Защо вие не желаете да предоставите тази собственост на общините, на хората, които живеят там, които  доказано ще развият това пристанище? Вече има и инвестиционен интерес, вече има и кораби, има превозвачи, има туризъм, който се развива, и затова трябва пристанище. Не да го дадете на някой концесионер, който си искате, а на стопаните. По-добър стопанин от общината, от хората, които живеят там, няма. Срещу този аргумент няма никакъв друг.
Поради причините, които изложих пред вас, моля народните представители да не подкрепят на първо четене законопроекта. Зная, че в този законопроект всичко останало трябва да бъде прието, защото е синхронизационно с Европейския съюз и европейските директиви. И точно заради това Министерският съвет маскира тази промяна вътре в нещо, което трябва да се случи.
Колеги, призовавам ви: не подкрепяйте този законопроект. В бързи срокове можем да извадим § 9 – за тези две пристанища, и всичко останало да приемем и в комисията, и на първо четене в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат участие в дискусията на първо четене? Не виждам желаещи.
Представителите на вносителя желаят ли думата? Не виждам желание и от тяхна страна.
Закривам дискусията. Гласуването ще бъде утре и вдругиден.
 
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Представям Ви доклада на Комисията по правни въпроси по второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция:
“§ 2. Създава се чл. 1а:
“Чл. 1а. Нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган.”
Има предложение от народния представител Мая Манолова за § 1а.
Комисията подкрепя предложението за § 1а, който става § 3:
“§ 3. В чл. 2, ал. 1 думите “от закон или указ” се заменят с “или от закон”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 4, със следната редакция:
“§ 4. Член 2а се отменя.”
Има предложение от народните представители Яни Янев, Петя Гегова, Минчо Спасов и Илко Димитров за създаване на нов § 2а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на § 2а, който става § 5:
“§ 5. В чл. 3 ал. 1 се изменя така:
            “(1) Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на конституцията обществени отношения според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения.”
Има предложение от народните представители Яни Янев, Петя Гегова, Минчо Спасов и Илко Димитров, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Мая Манолова – създава се нов § 1в със следното съдържание:
“§ 1в. В чл. 4 се създава нова ал. 2:
                “(2) За изменение и допълнение на кодекс се изготвя отделен законопроект.”
Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 6 със следната редакция:
“§ 6. В чл. 4, ал. 1 се изменя така:
                “(1) Кодексът е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на цял клон на правната система, или на обособен негов дял.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 7.
Има предложение от народния представител Мая Манолова за създаване на нов § 2а.
Комисията подкрепя предложението за § 2а, който става § 8.
По § 3 има предложение от народните представители Яни Янев, Петя Гегова, Минчо Спасов и Илко Димитров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 9:
“§ 9. Член 7 се изменя така:
“Чл. 7.     (1) Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност.
                (2) Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или  подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
                (3) Инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Има думата народния представител Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, с предложенията, с които сте се запознали между първо и второ четене, ние предложихме да се внесат легални дефиниции на отделните видове нормативни актове, което до настоящия момент липсваше в нашия закон. Считаме, че тази практика е необходима и наложителна както от гледна точка на систематиката на законодателството, така и от гледна точка на това какъв вид обществени отношения с какъв нормативен акт следва да бъдат урегулирани.
В своите предложения се консултирахме с конституционалисти, включително и с господин Янаки Стоилов и стигнахме до извода, че законът като основен нормативен акт, върху който се гради нашето законодателство, трябва да съдържа в дефиницията си няколко параметри, а именно това трябва да бъде акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществените отношения според предмета или субектите в един и няколко институти на правото или техните подразделения. Така както е формулирано в материала, който ви е раздаден, се съдържат няколко компонента, подсказващи, че Конституцията или законът трябва да са вменили дадени обществени отношения да се уреждат със закон.
Първичното ни предложение, което аз поддържам, беше, че трябва да се съдържа още едно основание, което сме взели от правната доктрина и текстът да съдържа в себе си и определението, че законът е нормативен акт, който урежда пълно всички основни обществени отношения, възникнали сред индивидуално неопределен кръг от субекти на правото, които се поддават на трайна уредба. Трайната уредба за нас е много важен критерий, който трябва да бъде спазван при решението дали да се подходи с индивидуален административен акт, със закон, наредба или друг акт на съответен орган. Ето защо смятам, че тази дефиниция съответства по-нататък и на другите определения, които сме дали въз основа на нея на останалите видове нормативни актове – кодекс, наредба, инструкция. Тя ми се струва даже и малко по-опростена, по-разбираема за широката публика, докато първият текст е доста по-академичен за мен, не знам как ще се произнесе господин Стоилов по въпроса.
Искам да изразя своето становище, че, придържайки се към дефинирането на отделните нормативни актове като част от този законопроект, да се опитаме и малко да опростим тяхната дефиниция, за да бъде тя достъпна не само до академичните среди, но и до по-широкия кръг от публиката, които на практика ще четат и ще прилагат законодателството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Имате думата, уважаеми колеги. Няма желаещи.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няколко разяснения по повод предложението на господин Спасов по отношение на елементите, които се съдържат в предложеното от тях определение.
Искам да подчертая, че каквото и определение да дадем, то никога не може да бъде напълно стриктно, тоест, винаги съдържа някаква условност, защото е с висока степен на абстракция. Но можем да добавим към финала на предложеното от комисията определение финалът на тяхното предложение „които се поддават на трайна уредба”: „Законът е нормативен акт, което урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба според предмета или субектите” и натам текстът да остане. Другата характеристика – че те уреждат отношенията сред индивидуално неопределен кръг от субекти, вече сме го вложили в общото определение на нормативен акт. А дали уредбата е пълна или непълна, винаги е въпрос повече на субективна преценка, защото например имаме Закон за застраховането, имаме отделно Закон за експортното застраховане. Следователно става дума за преценка по целесъобразност дали в рамките на един институт или на негово подразделение ще бъдат уредени отношенията по предмет или по субект.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Приемам.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че с това допълнение, което те дават, в някаква степен можем да разграничим закона от подзаконовите актове, които са по-динамични, и от индивидуалните актове на регулиране. Така че с тази редакция да бъде утре гласуването.
Разбирам, че господин Минчо Спасов възприема това допълнение, може да бъде обединяващо за приемането на текста.
Виждам, че няма други предложения. Продължавам с доклада.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 10.
Комисията предлага да се създаде нов § 11 със следната редакция:
„§ 11. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) По изключение в случаите по чл. 7а в разпоредба на нормативен акт или в приложение към нея могат да се използват установени в международната практика означения на друг език като кодове, индекси, класификации, образци на документи и др., както и официални наименования на институции и на издавани от тях официални документи, когато това се налага по съображения за точност и яснота.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 7, който става § 14.
„§ 8. Член 26 се отменя.”
Има предложение на Мая Манолова § 8 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да отпадне.
По § 9 има предложение на Яне Янев, Петя Гегова, Минчо Спасов и Илко Димитров, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на Мартин Димитров:
По § 9:
1. Член 30, ал. 5, след думите „подзаконов нормативен акт” се добавя” и/или общ административен акт”.
2. В чл. 31 след думите „свързани със” се добавя и „производството по”, а след „или нормативните актове” се добавя и „както и становищата, консултациите и предложенията по тях”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Мая Манолова, което комисията подкрепя по принцип и частично.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 15:
„§ 15. Създава се нова Глава трета с членове 26-28:
 
„Глава трета
Изработване на проекти на нормативни актове
Чл. 26. (1) Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.
                (2) Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на Интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.
Чл. 27. (1) Министърът – вносител на проект на нормативен акт, който подлежи на разглеждане в Министерския съвет, го изпраща за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат.
 
            (2) Становищата на органите по ал. 1 се изготвят в 14-дневен срок.
Чл. 28. (1) Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно докладът към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган.
            (2) Мотивите, съответно докладът, съдържат:
            1. причините, които налагат приемането;
            2. целите, които се поставят;
            3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;
            4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
            5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
            (3) Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви,  съответно  доклад, съгласно  изискванията по ал. 2,  не се обсъжда от компетентния орган.”
Има предложение на Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението за § 9а, който става § 16.
Има предложение на Мая Манолова.
Комисията го подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да отпадне.
По § 11 има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 17:
„§ 17. Член 34 се изменя така:
„Чл. 34. Текстът на нормативния акт, както и приемането му по надлежния ред, се удостоверяват:
1. при закон – от председателя на Народното събрание;
2. при постановление – от министър-председателя;
3. при другите нормативни актове – от органа, който ги е издал, а когато той е колективен – от неговия председател.”
По § 12 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 18.
По § 13 има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 19:
„§ 19. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Обнародването се извършва, както следва:
1. законите за изменение и допълнение на Конституцията – от председателя на Народното събрание с разпореждане;
2. законите – от президента с указ;
3. нормативните актове на Министерския съвет – от министър-председателя;
4. другите нормативни актове – от органа, който ги е издал, а когато той е колективен – от неговия председател.”
2. В ал. 2 след думата „нареждането” се добавя „за обнародване”.”
По § 14 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 20.
Комисията подкрепя  текста на вносителя за § 15, който става § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който  става § 22.
Комисията подкрепя текста на  вносителя за § 17, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на  вносителя за § 18, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за становища и предложения от § 4 до    § 24 включително. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието.
По § 19 има предложение на Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 25:
„§ 25. В Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (обн., ДВ,.....) се правят следните изменения и допълнения:
1. Глава първа „Планиране на законопроектите” се отменя.
2. Членове 9-12 се отменят.
3. Член 14 се отменя.
4. Член 17 се отменя.
5. Член 19 се отменя.
6. В чл. 20 думите „се прилагат съответно чл. 10, 11 и 13” се заменят със „се прилага чл. 13”, а изречение второ се заличава.
7. Членове 21 и 22 се отменят.
8. В чл. 23 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 след думата „съставителя” се поставя точка и текстът до края се заличава;
б) алинея 2 се отменя;
в) в ал. 3 след думата „акта” се поставя точка и текстът до края се заличава;
г) алинея 4 се отменя.
9. В чл. 24, ал. 2 думата „Указите” и запетаята след нея се заличават.
10. В чл. 32, ал. 2 се създава т. 4 и 5:
„4. разпоредби, които посочват:
а) директивите на Европейския съюз, чийто изисквания се въвеждат в българското законодателство със съответния акт;
б) нормативните актове и актовете на Европейския съюз, чийто изисквания са въведени с тях и към които препраща съответният акт;
5. в случаите по чл. 9, ал. 2 от Закона за нормативните актове – превод на използваните обозначения и наименования на български език.”
11. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Препращане се допуска и към разпоредби и актове на Европейския съюз и обнародвани международни договори.”
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
12. В чл.40, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) в текста преди т. 1 след думите „нормативен акт” се добавя „или акт по чл. 39, ал. 2”;
б) създават се т. 3 и 4:
„3. при актове на Европейския съюз – означението на разпоредбата, наименованието на акта с неговия номер и дата, органът, който го е приел, а при първото препращане – и съответният брой на „Официален вестник” на Европейския съюз, където актът е обнародван на български език; „Официален вестник” на Европейския съюз се посочва със съкращение „ОВ”;
4. при международните договори – наименованието на международния договор, мястото и датата на съставянето му, а при първото препращане – и съответният брой на „Държавен вестник”, където същият е обнародван; когато договорът е ратифициран със закон – и наименованието на закона и съответният брой на „Държавен вестник”, където законът е обнародван.”
13. Член 47 се отменя.
14. В чл. 55 ал. 2 се изменя така:
„(2) Докладът се изпраща на органа, приел или издал проучвания акт.”
15. Член 56 се отменя.”
По § 20 има предложение на Мая Манолова за отпадане.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Яни Янев, Петя Гегова, Минчо Спасов и Илко Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 26:
„§ 26. Параграфи 4, 15 и 16 влизат в сила от 1 януари 2008 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за изказвания. Няма желаещи.
С това приключваме и точката от дневния ред – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове.
 
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Господин Цонев, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от народните представители Йордан Цонев и Петър Кънев.”
„Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 няма направени предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 думите „80 на сто от” се заличават, а след думата „стойност” се добавя „без ограничение”.
2. В ал. 3, изречение второ думите „по-ниски размери” се заменят с „размери, различни”, а думите „поставят под съмнение” се заменят с „позволяват да се направи различна обективна преценка за”.
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Вземания към застраховани, произтичащи от застрахователни договори, се признават за покритие на техническите резерви до разликата между брутния размер на образуваните пренос-премиен резерв, математически резерв или капитализирана стойност на пенсиите и дела на презастрахователя в тях, преобразуван по реда на ал. 1 и 2. Вземания към застрахователни посредници, произтичащи от застрахователни договори, се признават за покритие на техническите резерви на стойност до 20 на сто от разликата между брутния размер на образуваните пренос-премиен резерв, математически резерв или капитализирана стойност на пенсиите и дела на презастрахователя в тях, преобразувани по реда на ал. 1 и 2.”
 
 
 
 
 
 
 
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2:
“§ 2. В чл. 82, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 1 след думите “четири млн.” се добавя “четиристотин хил.”.
2. В т. 2 след думите “шест млн.” се добавя “четиристотин хил.”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
“§ 3. В Допълнителните разпоредби се създава § 4а:
“§ 4а.     (1) Съгласно Директива 91/371/ЕИО на Съвета, за откриването на клон и за извършването на дейност по застраховане по видове застраховки по Раздел ІІ от Приложение № 1 от застраховател със седалище в Република България в Конфедерация Швейцария, съответно от застраховател със седалище в Конфедерация Швейцария в Република България, както и за надзора върху тази дейност се прилага Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария относно прякото застраховане, различно от животозастраховането.
              (2) Комисията за финансов надзор оповестява практиката по прилагане на споразумението по реда на чл. 9, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция:
“§ 4. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 6а:
“§ 6а. Заварените застрахователи и презастрахователи превеждат капитала си в съответствие с чл. 82, ал. 1 и 3 в срок до 31 август 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Уважаеми колеги, чухте четирите параграфа от Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса по застраховането.
Имате думата по тези нови текстове, които са на второ четене.  Няма желаещи.
С това второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането приключи.
 
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИИ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА.
Вносител е Министерският съвет.
Имате думата за процедура, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Процедурното ми предложение, господин председател, е свързано с това при разглеждането на следващата точка от програмата да бъде поканена заместник-министъра на културата госпожа Надежда Захариева. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да бъде допусната в залата? Това също трябва да се гласува. Не зная дали ще съберем достатъчно кворум.
Моля, гласувайте за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на културата Надежда Захариева.
Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля заместник-министър Захариева да заеме своето място в пленарната зала.
В момента в залата не присъства председателят на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов. Има ли някой представител на ръководството на Комисията по труда и социалната политика? Има ли член на Комисията по труда и социалната политика?
РЕПЛИКА: Сега ще дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По проектите има становище на Комисията по културата.
Заповядайте, господин Мерджанов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ:
“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение за отпускане на пенсия за особени
заслуги №  702-03-6, внесен от Министерския съвет на
16 февруари 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 март 2007 г. Комисията по културата разгледа и обсъди проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги № 702-03-6, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2007 г.
На заседанието на комисията присъстваха заместник-министърът на културата господин Иван Токаджиев, управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков и госпожа Весела Караиванова, директорът на дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика господин Емил Мирославов.
На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване Министерският съвет с Решение № 98 от 15 февруари 2007 г. предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Стоян Стефанов Попов от гр. София, считано от 1 март 2007 г. Предложението е мотивирано от дългогодишната артистична дейност на Стоян Попов, който е завършил Българската държавна консерватория в класа по пеене на проф. Христо Бръмбаров. Музикалният изпълнител е работил в Самодейната опера в Бургас, в Бургаската държавна опера и в Софийската опера и балет.
Богатият репертоар на Стоян Попов включва оперни творби от български и чужди автори, които той изпълнява повече от 40 години както за ценителите на оперното изкуство у нас, така и на успешни гастроли на едни от най-големите световни сцени в Европа и Америка. Изпълнителят е канен многократно за постановки, поставени специално за него на музикалните фестивали във Франция и Белгия. Певецът не е отказвал участие и в българските оперни театри и в музикални фестивали.
Творческата и артистична дейност на Стоян Попов е отразена в редица печатни издания – книги, рецензии, публикации в печата. Стоян Попов е творец, който и като педагог с желание и грижа предава мъдростта си, тънкостите на певческото изкуство и опита си на млади таланти. През годините певецът участва активно в обществения живот и е бил народен представител във Великото Народно събрание. Певецът е удостоен с редица звания и награди и е носител на орден “Стара планина”.
След проведеното обсъждане на проекта за решение в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 10, “против” и “въздържали се” – няма.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да приеме решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Стоян Стефанов Попов от гр. София, считано от 1 март 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Господин Хасан Адемов е тук и ще представи становището на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
 
“ДОКЛАД
относно проект за Решение за отпускане на пенсия за особени
заслуги № 702-03-6, внесен от Министерския съвет на
16 февруари 2007 г.
Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 7 март 2007 г. обсъди проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2007 г. На заседанието присъства и господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика. Те подкрепиха внесеното от правителството проекторешение за отпускане на пенсия за особени заслуги.
С този проект за решение Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Стоян Стефанов Попов, считано от 1 март. В мотивите към проекта за решение вносителите от Министерския съвет са описали подробно професионалната биография на господин Стоян Попов. Той е роден на 21 октомври 1933 г. в с. Момина църква, завършил е Българската държавна консерватория, работи в Самодейната опера в Бургас и в Софийската опера и балет до 1998 г. Известният оперен певец включва в своя репертоар изпълнения от всички известни български и чуждестранни композитори. Повече от 40 години той пее по оперните сцени в Европа, Мексико и Бразилия, както и по оперните подиуми в България, занимава се с активна педагогическа дейност. Стоян Попов развива и активна обществена дейност. През 1990 г. е избран за депутат във Великото Народно събрание. Удостоен е с почти всички звания и награди, присъждани в Република България. Почетен гражданин е на Хавана, Бургас и Враца.
В състоялата се дискусия народните представители специално акцентираха, че досегашната практика при отпускането на пенсии за особени заслуги не е добра, че няма ясни критерии, по които тези пенсии се отпускат. В конкретния случай не е ясно как Министерство на културата е преценило, че точно този световноизвестен българин трябва да получава персонална пенсия. У нас има стотици дейци на изкуството и културата, оставили уникален почерк в културната ни история. Ако няма прозрачност и категоричност на критериите за оценка, то лесно би се стигнало до негативни реакции вътре в самата общност на културните дейци.
От социалноосигурителна гледна точка трябва да е ясно, че тези пенсии са от фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” и имат по-скоро характера на социална помощ, а не на плащане, заместващо осигурителния доход на съответното лице. Като се има предвид, че тези пенсии се обезпечават с финансови ресурси от републиканския бюджет, редно е Министерство на финансите задължително да се произнася със свое становище. По общо схващане на всички народни представители би трябвало да се проведе по-задълбочена дискусия по бъдещата практика при отпускане на пенсии за особени заслуги към нацията и държавата.
След приключване на обсъждането бе проведено гласуване с резултати: “за” – 10 гласа, “против” – няма, “въздържали се” – 4.
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсии за особени заслуги.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Колеги, искам да ви информирам и да взема вашето съгласие за следното чисто процедурно протичане на тази точка. Има седем предложения за даване на социално възнаграждение на изтъкнати дейци на науката и културата. Аз предлагам всички становища да бъдат представени, след това ще ги гласуваме едно по едно и може би заместник-министър Надежда Захариева ще поиска да вземе думата. Сега ли искате да вземете думата, госпожо заместник-министър, или накрая? Може би сега е добре да кажете няколко думи?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Може би е по-добре накрая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към следващото предложение.
Моля д-р Адемов да представи доклада и становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Проект за решение за отпускане на пенсии за особени заслуги № 702-03-7, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2007 г.
С този проект за решение Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на господин Ванчо Кирев Ванчев от гр. София. В мотивите към проекта за решение е представена подробна творческа и професионална биография на господин Ванчев. Той е един от най-изтъкнатите творци в областта на народната музика. Работи в Държавния фолклорен ансамбъл “Филип Кутев” от създаването му през 1951 г. В него господин Ванчев е корепетитор и композитор. За заслугите си към ансамбъл “Филип Кутев” е отличаван с държавни и обществени награди. Той е един от изтъкнатите изпълнители, диригенти и композитори в оркестъра на Българското национално радио.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати “за” – 10, “против” – няма, “въздържали се” – 4, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги № 702-03-7, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Мерджанов, заповядайте да представите доклада на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
На свое редовно заседание, проведено на 7 март 2007 г., Комисията по културата разгледа и обсъди проект на решение за отпускане на пенсия за особени заслуги № 702-03-7, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2007 г.
На заседанието на комисията присъстваха заместник-министърът на културата господин Токаджиев, управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт господин Христосков и госпожа Весела Караиванова, директорът на дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерство на труда и социалната политика господин Емил Мирославов.
На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване Министерският съвет с решение № 95 от 15 февруари 2007 г. предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Ванчо Кирев Ванчев от гр. София, считано от 1 март 2007 г. Предложението е мотивирано от многогодишната творческа дейност на Ванчо Ванчев, който с дарбата си е допринесъл за оцеляването, развитието и популяризирането на българската народна музика. За приноса си в областта на българската народна музика творецът е удостояван с различни отличия и награди – “Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци и два пъти носител на орден “Св. Св. Кирил и Методий” – I и II степен.
След проведеното обсъждане на проекта за решение в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 10, “против” и “въздържали се” – няма.
Въз основа на гореизложеното и от резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да приеме Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Ванчо Кирев Ванчев от гр. София, считано от 1 март 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към следващото предложение за отпускане на държавна пенсия за особени заслуги.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
 
“ДОКЛАД
относно проект за Решение за отпускане на пенсия за особени
заслуги № 702-03-8, внесен от Министерския съвет на
16 февруари 2007 г.
 
С този проект за решение Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на господин Красимир Цветанов Кюркчийски от с. Боженци, област Габрово, считано от 1 март 2007 г.
В мотивите към проекта за решение е представена подробна творческа и професионална биография на господин Красимир Кюркчийски. Той е роден през 1936 г. в гр. Троян. Завършил е Българската държавна консерватория при проф. Панчо Владигеров. Специализира в Московската консерватория при Дмитрий Шостакович. Автор е на две опери, балет, на оркестрова и камерна музика, произведения за симфоничен оркестър, обработки на народни песни, инструментални пиеси, филмова музика и много други. Работи като диригент на Държавния ансамбъл “Филип Кутев”, в Ансамбъла за народни песни към Комитета за телевизия и радио. Негови произведения се изпълняват в Италия, Франция, Германия и Русия, в много други европейски страни и в Австралия.
Красимир Кюркчийски е носител на голямата награда на конкурса за композиции “Парижки музикални седмици” през 1966 г.
По време на дискусията народните представители изказаха своето признание към всички дейци на изкуството и културата в България, оставили траен и значим принос в тази сфера.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: “за – 10, “против” – няма, “въздържали се” – 4, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги № 702-03-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Господин Мерджанов, моля да представите накратко становището на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: На свое заседание, проведено на 7 март 2007 г. Комисията по културата разгледа и обсъди проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги № 702-03-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2007 г.
На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване Министерският съвет с Решение № 99 от 15 февруари 2007 г. предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Красимир Цветанов Кюркчийски от Боженци, област Габрово, считано от 1 март 2007 г.
Предложението е мотивирано от дългогодишната творческа дейност на Красимир Кюркчийски, който се изявява в различни жанрове на музикално-сценичната, симфоничната, камерната, хоровата и филмовата музика. Композиторът е автор на две опери и на балет, на вокално-инструментални произведения, оркестрова и камерна музика, хорови песни, инструментални пиеси, обработка на народни песни и на филмова музика, като името му се свързва с нов подход в обработката на фолклорни песни. Негови произведения се изпълняват в Италия, Франция, Русия, Германия, Австралия и в други страни. Красимир Кюркчийски е носител на голямата награда на конкурса за композиция “Парижки музикални седмици” за 1966 г.
След проведеното обсъждане на проекта за решение в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 10, “против” и “въздържали се” – няма.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да приеме Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Красимир Цветанов Кюркчийски от Боженци, област Габрово, считано от 1 март 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Преминаваме към четвъртия представител на културата – Йорданка Христова.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
 
“ДОКЛАД
относно проект за Решение за отпускане на пенсия за особени
заслуги № 702-03-9, внесен от Министерския съвет на
16 февруари 2007 г.
С този проект за решение Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на госпожа Йорданка Иванова Христова от гр. София, считано от 1 март 2007 г.
В мотивите към проекта за решение са описани постиженията на естрадната певица Йорданка Христова през дългата й творческа биография. Йорданка Христова е родена през 1943 г. в гр. София. Професионален изпълнител на естрадни песни от 1964 г. Пее на 15 езика и представя България в 36 страни от Европа, Азия, Африка и Америка. В репертоара си има над 350 песни. Изнесла е над 3000 концерта. Лауреат е на български и международни конкурси и фестивали. Носител на наградата “Кристална лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Носител на наградата “Златен Орфей” и на Телевизия “ММ” за цялостен принос. Почетен гражданин на София през 2004 г. Йорданка Христова многократно е журирала на наши и международни фестивали и конкурси за песен и изпълнение. Няколко години е председател на Дружеството на естрадните певци в България, председател на Фондация “Хосе Марти” към Посолството на Куба в България, както и на Българската изпълнителско-продуцентска асоциация.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: “за” – 10 гласа, “против” – няма, “въздържали се” – 4, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги № 702-03-9, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Мерджанов, заповядайте да представите становището на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: “На свое редовно заседание, проведено на 7 март 2007 г., Комисията по културата разгледа и обсъди проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги № 702-03-9, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2007 г.
На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване  Министерският съвет с Решение № 97 от 15 февруари 2007 г. предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Йорданка Иванова Христова от гр. София, считано от 1 март 2007 г.
Предложението е мотивирано от дългогодишната творческо-изпълнителска дейност на Йорданка Христова. Певицата е възпитаничка на първия випуск професионални изпълнители в България в класа на Милчо Левиев. В репертоара си има над 350 песни, които пее на 15 езика и представя България в Европа, Азия, Африка и Америка.
Певицата е носител на “Златен Орфей” за цялостен принос през 1995 г., на наградата “Кристална лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци за 2000 г. и на наградата на Телевизия “ММ” за цялостен принос за 2005 г.
След проведеното обсъждане на проекта за решение в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 10, “против” и “въздържали се” – няма.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да приеме Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Йорданка Иванова Христова от гр. София, считано от 1 март 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към изслушване на становищата на двете комисии относно отпускане на пенсия за особени заслуги на изтъкнатия наш актьор Георги Калоянчев.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:  Благодаря, господин председател.
 
“ДОКЛАД
относно проект за Решение за отпускане на пенсия за
особени заслуги към държавата и нацията № 702-03-11,
внесен от Министерския съвет на 13 март 2007 г.
Проектът за решение за отпускане на пенсия беше представен от министър Стефан Данаилов. С него Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на господин Георги Тодоров Калоянчев от гр. София, считано от 1 април 2007 г.
В мотивите към проекта за решение е представена професионалната биография на известния и признат от поколения българи актьор Георги Калоянчев. Той е роден в гр. Бургас през 1925 г. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. Изиграл е десетки роли в Държавния сатиричен театър, в Народния театър “Иван Вазов”, Сатиричния театър, в игрални и телевизионни филми. За приноса към българската култура е удостоен със званието “Народен артист”, лауреат е на “Димитровска награда”, носител е на орден “Кирил и Методий” – всички степени, удостоен е с орден “Стара планина” – първа степен, получил е наградата “Аскеер” за цялостно творчество, наградата на Съюза на артистите “Икар” за цялостно творчество.
Министър Данаилов подчерта, че предложението за отпускане на такъв вид пенсия, въпреки пестеливостта на законовия текст от Кодекса за социално осигуряване, все пак е подчинено на някакви критерии. Първият критерий, който е най-важният, е, че предложенията идват от творческите съюзи, от граждански сдружения и от подписки на граждани. Тези предложения, които идват от творческите съюзи или от граждански сдружения, по-късно в процедурен порядък се съгласуват в Министерството на културата. В следващия етап по тези предложения се произнасят и експертите на Министерството на финансите. Накрая предложенията за персонални пенсии преминават и съгласувателната процедура на Министерския съвет и ако в тази последна фаза те не биват оспорвани, се изпращат в Народното събрание. Министърът на културата беше категоричен, че докато чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване му дава възможността за получаване на този особен вид пенсии, той няма основателни причини да спира хода на такъв тип предложения.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: “за” – 16 гласа, “против” – няма, “въздържали се” – 2, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията № 702-03-11, внесен от Министерския съвет на 13 март 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Следва становището на Комисията по културата.
Заповядайте, господин Мерджанов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“На свое редовно заседание, проведено на 21 март 2007 г., Комисията по културата разгледа и обсъди проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги № 702-03-11, внесен от Министерския съвет на 13 март 2007 г.
На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване Министерският съвет с Решение № 146 от 12.03.2007 г. предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Георги Тодоров Калоянчев от гр. София, считано от 1 април 2007 г.
Предложението е мотивирано от дългогодишната творческа дейност на Георги Калоянчев, чийто талант е спечелил и продължава да печели сърцата на почитателите на театъра и киното. Актьорът е завършил ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Стефан Сърчаджиев.
Творчеството на Георги Калоянчев се характеризира с многобройни изяви както на театралната сцена, така и на филмовия и телевизионен екран. Талантът на актьора се проявява в незабравимите образи във филмите “Утро над Родината”, “Инспекторът и нощта”, “Вълчицата”, “Специалист по всичко”, Бай Ганьо в телевизионната екранизация на “Бай Ганьо”.
Актьорът е лауреат на Димитровска награда и е носител на орден “Стара планина” – първа степен, на орден “Кирил и Методий” – първа, втора и трета степен, и на орден “Народна република България” – първа степен. Георги Калоянчев е удостоен със званието “Народен артист” и е носител на наградите “Аскеер” и “Икар” за цялостно творчество, съответно през 1995 и през 2003 г.
След проведеното обсъждане на проекта за решение в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 11 народни представители, “против” и “въздържали се” – няма.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да приеме Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Георги Тодоров Калоянчев от гр. София, считано от 1 април 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Преминаваме към становищата на двете комисии относно отпускане на стипендия за заслуги на изтъкнатата наша актриса Стоянка Мутафова.
Доктор Адемов, имате думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще представя Доклад относно проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията № 702-03-12, внесен от Министерския съвет на 13 март 2007 г.
С този проект за решение Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на госпожа Стоянка Константинова Мутафова от гр. София, считано от 1 април 2007 г.
Проектът за решение беше представен от министър Стефан Данаилов. В мотивите към проекта за решение е представена професионалната и творческа биография на голямата българска актриса Стоянка Мутафова.
Голямата комедийна българска актриса Стоянка Мутафова е родена в София през 1922 г. Завършила е класическа филология и Драматичната школа към Народния театър. Изиграла е десетки, запомнени от поколения българи, роли по сцените на българския театър и кино. Удостоена е със званието “Народен артист”, носител е на орден “Кирил и Методий” – І степен, “Народен орден на труда” – златен, наградена е с орден “Стара планина” – І степен, носителка е на “Аскеер” за цялостно творчество.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: “за” – 16 гласа, “против” – няма, “въздържали се” – 2, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията № 702-03-12, внесен от Министерския съвет на 13 март 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Господин Мерджанов, заповядайте да представите становището на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: “На свое редовно заседание, проведено на 21 март 2007 г., Комисията по културата разгледа и обсъди проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги № 702-03-12, внесен от Министерския съвет на 13 март 2007 г.
Проектът беше представен от министъра на културата проф. Стефан Данаилов, заместник-министъра на труда и социалната политика господин Васил Войнов, управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков и госпожа Весела Караиванова.
На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване Министерският съвет с Решение № 147 от 12 март 2007 г. предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Стоянка Константинова Мутафова от гр. София, считано от 1 април 2007 г.
Предложението е мотивирано от дългогодишната изпълнителска дейност на Стоянка Мутафова, чието творчество се характеризира с неповторимост, ярък комедиен талант и запомняща се игра. Актрисата е завършила класическа филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, като успоредно с това е възпитаничка на Драматичната школа при Народния театър и е ученичка на Николай Масалитинов и Кръстю Мирски. След това Стоянка Мутафова завършва актьорско майсторство в Прага и играе на сцената на театър “Диск”.
Актрисата играе в Народния театър “Иван Вазов” от 1948 до 1956 г. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов”, на чиято сцена от 1956 г. до сега създава много колоритни роли и се превръща в един от символите на театъра.
Стоянка Мутафова е пресъздала десетки образи на сцената на Сатиричния театър, които разкриват актьорската й дарба в широка палитра от творчеството както на български и руски класици, така и на български и чужди съвременни автори на пиеси.
Талантът на Стоянка Мутафова се проявява както на театралната сцена, така и във филмовото изкуство. Актрисата е участвала в много български филми, между които “Специалист по всичко”, “Бялата стая”, “Кит”, “Езоп” и др.
Актрисата е носител на орден “Стара планина” – І степен, на орден “Кирил и Методий” – І степен, и на “Народен орден на труда” – златен. Стоянка Мутафова е удостоена със званието “Народен артист” и е носител на “Аскеер” за цялостно творчество през 2002 г.
След проведеното обсъждане на проекта за решение в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 11 народни представители, “против” и “въздържали се” – няма.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да приеме Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Стоянка Константинова Мутафова от гр. София, считано от 1 април 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Преминаваме към последния проект за решение. Той се отнася за оперната певица Надежда Вульпе.
Господин Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще представя Доклад относно проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията № 702-03-13, внесен от Министерския съвет на 13 март 2007 г.
С този проект за решение Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на госпожа Надежда Михайлова Вульпе от гр. София, считано от 1 април 2007 г.
В мотивите към проекта за решение е представена професионалната кариера на известната оперна певица Надежда Вульпе. Тя е родена през 1923 г. в гр. Павликени. Завършила е Българската държавна консерватория, водеща солистка на сцената на Бургаската опера. Изключителната оперна певица е реализирала над 1400 спектакъла и 350 концерта. Пяла е в Софийската, Пловдивската и Варненската опера. Направила е много оперни роли в Германия, Италия, Унгария, Полша и много други страни по света.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: “за” – 16 гласа, “против” – няма, “въздържали се” – 2, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията № 702-03-13, внесен от Министерския съвет на 13 март 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Господин Мерджанов, моля да представите Становището на Комисията по културата за отпускане на пенсия за заслуги на певицата Надежда Вульпе.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: “На свое редовно заседание, проведено на 21 март 2007 г., Комисията по културата разгледа и обсъди проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги № 702-03-13, внесен от Министерския съвет на 13 март 2007 г.
На заседанието на комисията присъстваха министърът на културата проф. Стефан Данаилов, заместник-министърът на труда и социалната политика господин Васил Войнов, управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков и госпожа Весела Караиванова.
На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване Министерският съвет с Решение № 148 от 12 март 2007 г. предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Надежда Михайлова Вульпе от гр. София, считано от 1 април 2007 г.
Предложението е мотивирано от дългогодишната артистична дейност на Надежда Вульпе, която е завършила Българската държавна консерватория в класа по пеене на проф. Людмила Прокопова.
Певицата е била преподавател в Музикалната школа на Учителския институт в Шумен, учител по пеене в Русе и солистка в Бургаската и Варненската опери. С богатия си лиричен сопран Надежда Вульпе е завладявала не само бургаската публика, а е гастролирала и на оперните сцени в София и Пловдив.
Богатият репертоар на Надежда Вульпе включва оперни и оперетни творби от български и чужди автори, които тя изпълнява както за ценителите на оперното изкуство у нас, така и на успешни гастроли на едни от най-големите световни сцени в Германия, Италия, Унгария, Полша и други страни.
Музикалната изпълнителка е участвала в около 1400 спектакъла, в многобройни концерти, има записи за “Златния фонд” на Българското национално радио и за Българската национална телевизия.
След проведеното обсъждане на проекта за решение в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 11 народни представители, “против” и “въздържали се” – няма.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да приеме Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Надежда Михайлова Вульпе от гр. София, считано от 1 април 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, чухте становищата на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по културата относно 7 проекторешения, свързани с отпускане на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията на изтъкнати наши представители на културата: Стоян Попов, Ванчо Ванчев, Красимир Кюркчийски, Йорданка Христова, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова и Надежда Вульпе.
Откривам дискусията по проекторешенията. Гласуването ще стане утре.
Заповядайте, госпожо Банкова, имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ми бъде много трудно да говоря. Няма да се ангажирам с нито едно име, защото пред някои от имената аз коленича в знак на преклонение и уважение. Затова няма да се ангажирам персонално с предложените имена.
Призовавам ви да се вслушате в мотивите, които бяха изложени от господин Адемов, в мотивите, които прозвучаха по време на изключително ползотворната и активна дискусия, която се проведе в Комисията по труда и социалната политика и с присъствието на министъра на културата. Там бяха поставени изключително важни проблеми. Господин Адемов в резюме ги представи перфектно. Бих искала точно по тези проблеми да разсъждаваме сега, защото се оказва, че на нас не ни е ясно какво правим, не ни е ясно с какви критерии подхождаме. Смесваме нещата. Тук става дума за изявени духовни водачи и творци на българската нация. Би трябвало да бъдат наградени с духовна награда, с духовно отличие, с ордени. От години наред се получава така, че заради изключително тежката социална ситуация, в която се намира България, се смесват критериите за духовно отличие с критериите за социално подпомагане и се получава една недотам чистоплътна смес, която нашите духовни творци и водачи не заслужават.
Ще си позволя да се отнеса с изключително недоверие към критериите, които са водили авторите на предложенията. Повтарям, не се ангажирам персонално, а говоря по принцип. Ще кажа защо се отнасям с недоверие, нежели с отрицание. Защото предишното правителство допусна Тодор Динов да живее с 87 стотинки на ден. Тогава правителството не прояви социална чувствителност, тогава правителството не си даде сметка, че това също е един от колосите в българската култура. И тогава питам: къде бяха критериите на предишното правителство, когато се предлагаха имена?! Ако си спомням добре, предишното правителство със социалната си нечувствителност допусна един от колосите в българската поезия Христо Фотев да бъде осъден за неплатени телефонни сметки, защото този човек наистина живееше в мизерия.
Това са само част от примерите, които можем да дадем. Аз се въздържам да съобщавам други имена от изключително уважение и почит към десетките писатели, особено писатели, възрастни творци, голяма част от които са крайно изпаднали и се търсят начини дискретно да бъдат подпомагани. Много от тези творци буквално ровят в кофите за боклук. Един от най-видните български скулптори всеки ден се нарежда на социална кухня в църквата за купичка супа. Така че с тази демонстрация, която тук правим, може би не си даваме сметка, но допълнително оскърбяваме и огорчаваме нашите творци.
Обръщам се към представителите на Министерството на културата – да бъдат така добри и да разяснят критериите, по които е подхождано, защото когато завърши дискусията в Комисията по труда и социалната политика в присъствието на проф. Стефан Данаилов, така и не стана ясно какви критерии са водили тези, които предлагат наградите. Ще ми позволите да отбележа с безкрайно огорчение и удивление перфидния подбор, който е направен, и да попитам: докога управляващите ще забравят например българския учител? Не искам да употребявам силни думи, но ние награждаваме творци след току-що отминалия най-светъл български празник. И отново не се сетихме за тях! Можем да говорим за художници, за лекари, за учени. Тоест подборът, който правят хората, които предлагат тези имена, е много сбъркан. Аз гоня от себе си и от съзнанието си мисълта, че се повтаря картината отпреди 15 години. Аз съм работила в тази сфера и знам как ставаше, знам, че се повтаря картината с вълненията около присъждането на “заслужил артист” и “народен артист”. Не искам да мисля, че все още тези критерии са живи и сега се подхожда със същите критерии. Но е недопустимо по неясни критерии, в голяма степен много субективно да подберем само няколко имена и в същото време да си затворим очите, че много от духовните водачи и колоси в България, благодарение на които България стана известна в Европа и света с най-конвертируемата си сфера – културата, са останали буквално да загиват от глад и мизерия. Ако живеехме в едно по-справедливо общество, в едни по-добри времена, аз бих помечтала следното: някои от тези току-що съобщени имена, които са в цветущо здраве, живот и материално състояние, да откажат пенсията и да я предоставят на бедстващите си колеги. Но явно ние не сме доживели това време.
Завършвам, като се обръщам към колегите, за да ги провокирам за една активна дискусия, та следващата година да не се повтаря това, което правим сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
За изказване има думата д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз бих искал да разширя малко тезата, изложена от колежката Банкова. Не бих искал да навлизам в темата какви са критериите, това не е моя работа, има си хора, които преценяват. Безспорно е, че предложените хора са дали наистина много на българската култура и аз изцяло бих подкрепил тяхното награждаване с орден, както каза госпожа Банкова. Но ние в момента ги награждаваме с държавна пенсия, което априори произтича от факта, че средствата, които получават сега като пенсия, са малки. Възниква въпросът само те ли са заслужилите хора в цялата сфера на българския живот, които не получават необходимите пенсии в момента? Защото, уважаеми колеги - без изобщо да влизам в подробностите за тези наистина големи творци, - аз не мога да не си спомня и хонорарите, които те получаваха за блестящите си роли. С основание! В същото време редица български лекари, български учители, които се трудеха неуморно и наистина са допринесли немалко в нашето общество, разбира се, не в сферата на културата, също не получават заслуженото поради естеството и нивото на нашето съвременно икономическо развитие. Затова ми се струва, че това е един диференциран подход, който не отправя добри послания към нашето общество.
Тези хора, на които сега предоставяме такава пенсия, абсолютно я заслужават, така както заслужават и останалите. И ако това се превърне в един, така да се каже, правилен подход, ми се струва, че за определени категории то би трябвало да стане практика. Тогава вече горе-долу бих могъл да разбера, госпожо Банкова, че ако сега награждаваме хора, допринесли много на българското общество в една сфера, догодина ще наградим хора, които са допринесли в своята си сфера. И тогава вече мога да приема, че държавата с възможностите, които има, има един правилен подход към всички и отдава дължимото на всеки, който със своя труд е допринесъл по един или друг начин. Разбира се, не по начина както дейците на културата, който достига до всички, ангажира всички и наистина те са прославили България, но другите също са допринесли немалко и това изравнява нещата. Ако това обаче не стане, аз също ще си помисля, че това е един особен подход, който по-скоро търси само някаква изява, а не решение на проблема по еднозначен за всички начин.
Завършвайки, бих искал да кажа, че ми се струва, че когато се излъчват тези хора – може би това е станало по този начин, аз не знам, – това би трябвало да стане от самата гилдия. Ще бъде много по-честно, много по-ясно, когато се стане и ясно се заяви, че гилдията, примерно Българският лекарски съюз, е излъчил 5 души лекари, които да получат такава пенсия. Ако е така, моите уважения, това е правилният начин. Но нека да поемем ангажимента, уважаеми колеги и Вие, д-р Адемов, като шеф на Социалната комисия, че това няма да бъде само към дейците на културата, които безспорно заслужават, защото не по-малко заслужават и нашите колеги, които години наред спасяваха човешки  живот, включително и живота на хората, които сега награждаваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Китов.
За изказване – заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз искам да започна с това, че Коалиция за България ще подкрепи тези 7 предложения за пенсия за особени заслуги, защото считаме, че това са хора, които действително имат особени заслуги към развитието на духовността на нацията.
В същото време веднага бих искала да изразя съгласие с тезата, защитена и от госпожа Банкова, и от д-р Китов, че едва ли за особени заслуги към нацията трябва да се дават пенсии. Мисля, че това наше решение е повод да преоценим политиката си оттук нататък по отношение на хората с особени заслуги. Самото словосъчетание пенсии за особени заслуги ми се струва някак си нелогично, защото пенсията е един заместващ доход за хора, които са навършили определена възраст, имат определен осигурителен стаж, внасяли са своите осигуровки към осигурителната система.
Защо точно тази категория хора получават несправедливо ниски пенсии? Защото по силата на тогава действащата нормативна уредба те са получавали хонорари по договори, които не са имали характер на трудов договор и тези договори не са били облагани с осигуровки. На практика те имат един сравнително нисък принос към осигурителната система. Това обаче създава един прецедент за пенсионната система и в този смисъл противоречи на логиката. И това е първият сигнал, който аз искам да дам на пленарната зала.
Второ, по отношение на критериите. Вероятно кандидатурите, които са ни представени тук, отговарят на критериите. Искам да кажа на д-р Китов, без да бъда говорител на Министерството на културата, че ние поканихме в Комисията по социалната политика министъра на културата и поискахме да разберем как всъщност са излъчени тези 7 имена. Отговорът на министъра беше, че това са предложения на съответните организации, което е един справедлив, един демократичен подход.
Но Вие, д-р Китов, много справедливо поставихте въпроса за критериите. И аз като Вас не мога да дам отговор на въпроса дали един лекар, който е спасявал стотици пъти човешки живот, е по-малко заслужил от най-известния ни актьор. Така че въпросът за критериите е наш въпрос, въпрос на нормотворците, въпрос на нормативната и поднормативна база и той просто чака нашето решение. Лично моето мнение е, че за особени заслуги следва да бъдат давани държавни отличия и в случаите, когато действително става дума за хора, които мизерстват, тези отличия вероятно трябва да бъдат и финансово подплатени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
За първа реплика има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Михайлова! Моята реплика към Вас е много малка, защото по принцип съм съгласен с Вас. Единственият начин да покажем, че с възможностите на държавата ценим еднакво всички и догодина учителите – тези, които са избрани от съответните организации, получат същото отношение, каквото сега има към артистите. Следващата година може би това да бъдат лекарите и т.н. Трудно ще можем да кажем с нормативна или поднормативна база кой заслужава и кой не заслужава и коя професия е по-важна. Просто отношението трябва да бъде еднакво към всички. Това е малката ми реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Банкова, заповядайте за втора реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще ми позволите да кажа, че отново тръгваме в грешна посока. Понеже сме в безизходица, понеже става дума наистина, че сега сме стъпили накриво с липсата на ясни критерии, не върви една година да се поклоним и да почетем писателите,  другата година – учителите, защото всички творци и духовни люде еднакво дават от себе си, от живота, от душата си за българската култура. Не можем да ги разделяме. Догодина ще бъде годината на учителите. А това, че са пропуснати учителите, нямам коментар.
Искам нещо друго да попитам, което е много важно и принципно: даваме пенсия за особени заслуги към нацията, но човек може да има особена заслуга към нацията и в млада възраст, случва се рядко, може на 20, на 30 години, разбира се, много рядко се случва, да избухне някакъв гений в България, дай Боже, да се направи откритие, нещо, каквото и да е друго, което да представлява изключителна заслуга към нацията и към народа, как на този човек, ако сме със същите критерии, ще дадем пенсия за особени заслуги? Давам този пример, за да ви провокирам и отново да попитам дали пенсията трябва да бъде знакът за особени заслуги и за нашето преклонение пред духовните ни водачи? Позволете да кажа – в никакъв случай! Така че ви моля за една активна дискусия, от която ще имаме само полза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз приемам репликите на д-р Китов и на госпожа Банкова по-скоро като потвърждение на моята теза.
Доктор Китов, Кодексът за социално осигуряване позволява всеки министър да прави подобни предложения. Нормативни ограничения няма и ние не бива да виним министъра на културата за това, че той мисли за хората, които са направили нещо особено в сферата, която той ръководи. Това даже следва да бъде поощрено.
Въпросът е, свързвам го и с казаното от госпожа Банкова, дали пенсията трябва да бъде този израз на уважение на нацията към хората с особени заслуги? В това число и казаното от Вас, госпожо Банкова, с което аз напълно се солидаризирам, че един много по-млад човек много често може да бъде човек с особена заслуга за развитието на нацията. Това още веднъж потвърждава тезата за неуместността на пенсията като възнаграждение за особени заслуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Адемов има думата за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, този въпрос предизвика една изключителна дискусия в Комисията по труда и социалната политика. На две заседания, на които присъства по изрично желание на Комисията по труда и социалната политика и министърът на културата господин Стефан Данаилов, бяха разгледани всички тези кандидатури на тези достойни български граждани, представители на културата и на цялата тази сфера в България.
Кои са най-важните въпроси, които могат да бъдат изведени от тази дискусия?
На първо място, става въпрос за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Когато говорим за пенсия в социалното осигуряване, оттук идва объркването в терминологията, пенсията означава срещу определен принос в осигурителната система при настъпване на осигурителното събитие, в случая старост, да получаваш доход, който да бъде част от дохода, който си получавал преди пенсионирането. Не трябва да забравяме обаче и нещо друго – от 1996 г. в българското законодателство, конкретно в социалното законодателство съществува разделяне на Фонд “Пенсии” от Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”. Докато пенсиите, свързани с трудова дейност, се финансират от осигурителни вноски, пенсиите, несвързани с трудова дейност, се финансират от държавния бюджет, тоест от данъците на всички останали български граждани. Като направим тази разлика, можем да си отговорим на въпроса защо се казват “пенсии” тези предложения за отпускане на пенсия за особени заслуги. Естествен е въпросът, когато става въпрос за особени заслуги, дали трябва формата на отпускане на такава подкрепа да бъде пенсия или да бъде нещо друго.
Много важен е и въпросът, който постави доц. Китов – каквито и да са критериите, те ще бъдат при всички положения субективни. Господин министърът ме запозна с критериите, на които той е базирал своите предложения пред Министерския съвет. Той заяви, че става въпрос за предложения на творчески съюзи, на творчески сдружения, на отделни личности и на базата на тези предложения той е формулирал своите проекти за решения пред Министерския съвет. Това е сравнително обективна стъпка към прецизиране на критериите, но чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, доц. Китов, дава възможност на абсолютно всички министри.
Основният въпрос е да правят такъв тип предложения за заслужили дейци. Това, че министърът на културата се е сетил да направи такъв тип предложение не само в този парламент, а и в предишни парламенти, вие знаете много добре, означава, че той проявява интерес към тази тема и са похвални усилията на всеки един министър, който предложи такъв тип решение.
Какво ще получават тези хора, каква пенсия от Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”? Този фонд се финансира изцяло от държавния бюджет. Пак подчертавам, че Комисията по труда и социалната политика по никакъв начин не подложи на каквото и да е съмнение достойнствата на тези представители на българската култура, техните творчески качества не бяха поставени под съмнение нито за един момент. Ставаше въпрос за това – от една страна, да бъдат прецизирани критериите, от друга страна, да се даде възможност и на други представители да могат да участват в един такъв тип предложение.
Това, което каза госпожа Банкова, казах го  в комисията, казвам го и сега, е изключително важно, че има и други представители на българската култура, а и не само на културата, които в момента бедстват, както се изрази тя, по един или друг начин имат проблеми, но не трябва да забравяме, че в България освен системата на социалното осигуряване, тоест тези, които на базата на доходи от труд се осигуряват и внасят осигурителни вноски и след това получават пенсии, има и възможности за получаване на социални пенсии, има възможност и за получаване на инвалидни пенсии и така нататък при определени критерии, разбира се.
Има и втора защитна мрежа на държавата, която е свързана именно с подпомагането и това е мрежата на социалното подпомагане при определени критерии, разбира се, има си закон, има си Правилник за приложение на Закона за социално подпомагане. Когато са спазени критериите, тогава има възможност за получаване на такъв тип подкрепа. Друг е въпросът дали тя е достатъчна, дали тези хора могат да прекрачат прага на собственото си достойнство и да посегнат към такъв тип подкрепа, но това са други неща, които са в категорията на моралните измерения и едва ли бихме могли да ги коментираме сега в рамките на социалното законодателство.
От гледна точка на прецизността на взетото решение трябва да подчертаем, че тези 7 души, представени на нашето внимание за обсъждане и гласуване в проектите за решения, ще получават максималната пенсия, а тя е 455 лв. към този момент. Една голяма част от тях обаче към този момент получават пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако някой от тях например получава пенсия в размер на 300 лв., сега като допълнение от този Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” ще получава останалите пари до максималната пенсия. Тази максимална пенсия от 1 юли се предвижда да бъде 490 лв. Това е изключително важно да се разбере, че фискалният ефект към бюджета на Националния осигурителен институт, респективно на Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, не е съществен за бюджета, с който разполага Националният осигурителен институт.
Важни са въпросите, които бяха поставени, важна беше дискусията. Целта на тази дискусия беше, пак повтарям, не да оспорим качествата на тези достойни български граждани, а целта на тази дискусия беше да подпомогнем министъра на културата, а и всички останали, които имат намерение да правят такъв тип предложение, на базата на сравнително обективни критерии да изготвят своите предложения, за да може да не се девалвира по един или друг начин или да не се създават условия за девалвиране на понятието “пенсия”. Защото в съзнанието на хората, а и самата наука отдавна е казала, че пенсията е контрибутивна система, там има осигурителни вноски, има осигурителни плащания, когато настъпи осигурителното събитие.
Другото е пенсии, несвързани с трудова дейност. Вие знаете, че освен тези пенсии за особени заслуги, има и персонални пенсии, има пенсии, които са с решение на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт при особени случаи. Така че тази практика на отпускане на пенсии, несвързани с трудова дейност, в България съществува. От гледна точка на социалноосигурителното законодателство няма никакъв проблем с този внесен проект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
За реплика думата има господин Китов. Заповядайте.
 
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Госпожо председател, уважаеми д-р Адемов, когато говоря за превръщането на тези актове, за които наистина Вие обяснихте откъде идват, това е ясно – държавна политика. Аз имам предвид хипотетичната възможност един министър да се сеща всяка година, а друг – изобщо. Или втората е да бъдат предложени едновременно от трима министри. Затова държавната политика в един Министерски съвет би следвало да има едно ясно разпределение – или всички по няколко, или веднъж един министър, утре друг министър, така че да се обхване цялото общество за заслужили хора, което тогава ще ни демонстрира наистина едно отношение на държавата. Защото, моето уважение към министъра на културата, но ние не можем да разчитаме само на будната съвест на когото и да било. Просто държавната политика би следвало да предвижда тези неща и да прави така, че всяка една от прослойките на българското общество да се чувства наравно с останалите. По този начин наистина вече държавата формира своята политика. Това беше моята теза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми доц. Китов, разбирам точно смисъла на Вашата реплика и точно затова поканихме министъра на културата в Комисията по труда и социалната политика, за да подпомогнем не само Министерството на културата, а и Министерският съвет да приеме едни критерии или да приеме програма, съгласно която да номинира такъв тип български граждани, които да отговарят на тези условия, на тези критерии, защото в противен случай се създават, макар и неволно, условия за противопоставяне на едни или други български граждани, на една или друга професия. Нещо, което не е здравословно нито за отделните секторни политики, нито за отделните министерства и за Министерския съвет като цяло. Така че това беше дискусията в общи линии – да подпомогнем вземането на решение, което решение в крайна сметка да завърши с изготвянето на един комплекс от критерии, които да се отнасят към всички секторни политики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, имам чувството, че нещо бъркаме тук. Първо, бъркаме самото наименование. Става дума за отпускане на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията и това прави абсолютно неуместен спора по баснята на Лафонтен – трябва ли щурецът да получава същата пенсия като мравката, защото тя се осигурявала, пък той е свирел.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Там въпросът е актуален и ние сме неутрални.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Въобще не е актуален. Става дума за нещо съвсем различно, което може да бъде сравнено само с поборническите пенсии, които нашите деди са давали на поборниците от войните.
Когато пък става дума, госпожо Банкова, за творци – Вие сте работили в тази сфера точно по социалистическо време, би трябвало добре да си давате сметка, че държавата по безпощаден начин ограбваше точно този кръг хора. В момента ние някак си доста цинично казваме, че техните допълнителни пенсии ще дойдат – не разбрах нещо как точно беше формулирано – от нетрудово не знам си какво.
Имайте предвид, че социалистическата държава беше най-големият грабител на авторските права, известен в историята на човечеството вероятно. Мога да ви дам съвсем конкретни примери. Тоест по никакъв начин ние не можем да укорим едни хора, макар че тук никой не ги укорява, извинявам се за тона си, напротив, всички сме изпълнени с респект към това, което те са направили, заради това, че в момента те ще получат една допълнителна сума, между другото, сума неголяма, при положение че техните пълни салони, техните произведения, техните тиражи, филмови и кино реализирани, те са взели изключително малко нещо от това. Аз мога да ви дам един много прост пример от моето семейство. Моят баща има над 1 млн. реализиран тираж в чужбина, от което просто ми е неудобно да казвам какво е получил, а пенсията му е малко над 100 лв. Съвсем логично е, защото той е писал книги и не е работил в това време на щат.
В този смисъл аз наистина смятам, че смесваме две неща. Не съм член на това правителство, не съм член на управляващата коалиция, само мога да кажа, че Министерството на културата за пръв път добре, аргументирано и точно си е свършило работата. Първо, ние не станахме свидетели на традиционните дрязги в гилдиите – защо един, а не друг. Кастингът на министър Данаилов, ако мога да кажа така, е съвършен и ние в Комисията по културата нямахме и за секунда колебание за това, което трябва да направим. Може би защото артистично вадим казуса от цялата система на социалното осигуряване. За нас тя не е релевантна. Това няма нищо общо с факта как се е осигурявала Стоянка Мутафова. Тя следва да получава нещото, наречено пенсия, т.е. месечно възнаграждение в знак на огромната благодарност на нацията и държавата, забележете. И ако за нацията е спорно да кажем как тя се е чувствала благодарна, то за държавата има един ясен критерий – този, който управлява към момента държавата, налага своите критерии на другите, които не управляват.
Затова с пълно право опозицията искаше, когато един оръжеен търговец получи орден „Стара планина”, и с пълно право управляващите се усмихваха ехидно на нашите писъци. Когато се обърнат нещата, ще стане обратното. Това е в частта държава.
В частта национална признателност – за това сравних тези пенсии с поборническите, според мен нещата са несъмнени. И Вульпе, и Мутафова, и Калоянчев отдавна са получили националната благодарност и тази пенсия е съвсем малка част от това, което им дължим.
По отношение на критериите, с които се измерва едно или друго. Наистина не би следвало по никакъв начин да се смесват лекари, учители или нещо друго с този специален статут, както е формулиран: „Пенсии за особени заслуги към държавата и нацията”. Ако смятаме, че тази формулировка се нуждае от още критерии от нас, като законотворци, да седнем да ги правим.
В заключение бих казал само едно нещо – че в крайна сметка и при гениите, и при най-обикновените пенсионери важи един основен принцип, че е важно не колко е голяма пенсията, а колко дълго я получаваш. Това е по-важното.
Моето предложение е да им пожелаем да я получават много дълго и да им благодарим още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Дилов, моята реплика е свързана с това, което казахте, че не е ясно откъде се финансират тези пенсии. Този  фонд се казва: „Пенсии, несвързани с трудова дейност”. Пак повтарям, това са пари от държавния бюджет. Сега обаче тук възниква един много сериозен въпрос, който, за съжаление, преди малко пропуснах да кажа и сега се възползвам от възможността за реплика, за да Ви кажа в отговор на това, което казахте. Всички зали на тези достойни  творци са били пълни. Това е вярно, в това няма никакво съмнение. Но ако погледнем другата страна на въпроса, ако в персоналните регистри на Националния осигурителен институт срещу имената на тези творци стоят съответните осигурителни вноски, то сега те нямаше да имат нужда от такава пенсия. Те щяха да получават максималната пенсия или нямаше да правим предложения. Това е голямата дискусия.
Вярно е, че в един момент през годините те нямаха възможност да внасят осигурителни вноски, но сега срещу хонорарите, които получават, в данъчната декларация, която попълват в края на годината, имат прекрасната възможност да се осигуряват върху доходи между 220 и 1800 лв. месечно, което е разликата между минималния и максималния осигурителен доход, за да могат да получават максимални пенсии и да разчитат на осигурителната система така, както разчитат всички български граждани.
Отделен е въпросът, че те са заслужили български граждани, че това са хора, на които държавата може да обърне внимание и по някакъв начин може да се справи с въпроса. Но сега казваме, че социалното законодателство дава възможност и за такъв тип пенсии. Така че, както казахте Вие, нека да им  пожелаем дълго време да получават тези пенсии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Дилов, моята реплика към Вас е много малка. Взимам обаче повод от това, с което завършихте – че не е важно какви пари взимаш, а колко дълго ги взимаш. Но за да ги взимаш по-дълго, за това се грижи едно съсловие, към което аз принадлежа. Ако това не е заслуга на обществото, здраве му кажете. (Весело оживление).
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Мисля, че това е достоен финал на нашата дискусия. Не знам дали още колеги ще се изкажат, господин Лютфи искаше.
Само ще кажа, че това, което ме подразни като човек на думите, беше терминът “несвързани с трудова дейност”. Хората нямаха възможност за доброволна пенсионно осигуряване по това време, аз го помня. А думата “пенсия”, пак ви обръщам внимание на това, с което започнах моето изказване, има по-особен, да го наречем леко сакрален смисъл в представата на българите и тя идва точно от тези поборнически, вдовишки пенсии и така нататък, с които нашите баби и дядовци са отрасли в съзнанието си като една висша благодарност на държавата към проявени и достойни хора.
Ако пък наистина искаме по някакъв начин да помогнем на този тип хора – творците, трябва да помислим повече за специфичното законодателство, свързано с авторските права, защото там все още сме големи длъжници, което би могло наистина да направи безсмислен този разговор за много от тях и много ясно да покаже критерии. Имаш права – осребряват ти се, ползваш ги и наистина не ти трябва пенсия.
Неслучайно започнах с Лафонтен в моето изказване и с него свършвам, не трябва да слагаме този знак за равенство, защото и мравката, и щурецът се трудят по различен начин, но така е устроена човешката цивилизация, че тя държи повече да награди щуреца, отколкото мравката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дилов.
За изказване има думата господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По стечение на обстоятелствата 13 години от моя живот минаха в Министерството на културата и повечето от тези изтъкнати дейци на културата ги познавам лично.
Това, което искам да ви кажа, е следното.
Очаквах, че в българския парламент от трибуната тук ще прозвучат слова, които до голяма степен изрази Любен Дилов-син. Макар и със закъснение, българският парламент отдава своята почит и своето уважение с един жест с добавяне на известна сума към пенсиите, които получават тези наистина представители на българската духовност, изтъкнати представители, която да достигне сумата от 450 лв.
Колеги, убеден съм, че трудно могат да бъдат намерени имперични, ясни критерии, госпожо Банкова, за да бъдат отличени най-изтъкнатите представители на духовността, на културата и изкуството. Тези критерии ги определя обществото. Тези критерии са признателността на целия български народ, на обществото към тези хора, за които днес дискутираме. А е безспорно, че наистина нито едно от тези седем имена, които фигурират в предложенията за получаване на стипендия, на пенсия за заслуги пред държавата и нацията, не буди дискусия. Те са утвърдени имена. Те издигат високо изкуството и културата на България, на изключително високо ниво и са я разнасяли в цял свят, с което ние само можем да се гордеем.
В няколко от изказванията прозвуча смесването на чисто империчните социални измерения на този проблем, аспект с оценките и признателността, която ще дава българският парламент за тези изтъкнати наши хора.
Социалната тематика и повтарянето за това, че българският народ и че много други творци и други представители на други гилдии и професии живеят не толкова добре, дори живеят зле, което е вярно и наистина доста писатели, творци и артисти живяха и си отидоха в мизерия – това е вярно, но трябва ли днес да го кажем това тук, от тази трибуна на българския парламент?
Наистина господин Китов е прав, когато казва, че трябва да бъдат награждавани и то материално, доколкото разбрах, и лекари, и учители, и други представители на отделни професии. Сигурно е така, но, колеги, в цивилизованите европейски държави изтъкнатите дейци на изкуството и  културата се носят на ръце. Те са еманацията, те са гордостта на нацията. И ние така трябва да подхождаме към тези хора. Те са отдали целия си живот, те са изтъкнати таланти, те нямат друг живот освен това да бъдат на сцената, да пишат книги или да рисуват платна, с които да радват нашия живот.
Така че наистина смятам да гласуваме утре тези решения с голямо желание и с удовлетворение, че се прекланяме към част от представителите на българското изкуство и култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Заповядайте за реплика, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
С много от това, което говори господин Юнал Лютфи, съм съгласна, но възразявам срещу неговия риторичен въпрос: нима тук трябва да говорим за тези творци, които мизерстват? Къде другаде, уважаеми колеги, трябва да говорим най-после за това, че, улисани в този безумен преход, в който участваме всички ние, просто забравихме страшно много заслужили, много духовни хора, духовни водачи на България. Разбира се, че тук трябва да го поставим. Сигурно не ни е удобно сега, когато говорим за награждаването на други, да говорим за този проблем, за който всички ние имаме вина. Затова преди малко си позволих да се усъмня в подхода и в критериите, защото не може да смесваме духовния поклон – тоя знак на почит към тези заслужили, безспорни личности на съвременна България, не може да го опредметяваме парично. Те заслужават духовна награда, заслужават поклон, заслужават политиците по-често да си спомнят за тях, заслужават политиците по-често да присъстват на тяхното изкуство, да ръкопляскат на тяхното изкуство.
Не мога да се съглася, че трябва да станем безсилни и да се измъкнем тихомълком пред тази истина за десетките, да не кажа стотици бедстващи, може би не по-малко заслужили духовни люде на България.
Това, което каза, ако не се лъжа, господин Хасан Адемов, е вярно, но нека да не го забравяме – ако за един редови българин някак си е по-лесничко да отиде да се нареди в социалните служби за социална помощ, не забравяйте, че тук говорим за една друга категория хора, благодарение на които ние можем да се изправим с гордо чело пред Европа – творците, нашите  писатели, художници, певци. Нека да не ги пращаме да се редят в социалните служби за помощи. Там трябва нашият подход да е друг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Ще започна с риторичен въпрос към д-р Адемов.
Доктор Адемов, какъв е броят на пенсионерите, които получават максималната пенсия? Имате ли някакъв числов ориентир? (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)  – 17 600.
Госпожи и господа народни представители, тук става дума за две понятия. Едното е достатъчен принос към пенсионната система, та да може тези 17 600 човека да получават максималната пенсия. Аз няма да споря и да коментирам дали техният принос е бил достатъчен към обществото, та сега да заслужават тази пенсия. Надявам се, че това е така.
Тук обаче въпросът е дали този изключителен принос на тези седем човека е достатъчен, за да получат максималната пенсия. Аз мисля, че той е предостатъчен. Моля ви, нека се организираме и ориентираме в този предмет на дебатите.
Този изключителен принос достатъчен ли е? Отговорът ми е: да, достатъчен е – на тези хора, които са и поборници, господин Дилов, в българската духовност в едни трудни времена, особено  в Сатиричния театър – той помни добре, да запазват живеца на българската мисъл, на българската упоритост, да надмогват идеологемите. В крайна сметка ние да сме тези, които сме – недостатъчно духовни, но все пак с помощта на тези хора, които сега споменаваме и за които иде реч, да изкажем нашата благодарност, да заявим нашето преклонение към техните усилия и към техния принос, и да гласуваме това просто, напълно оправдано и законно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Чернев, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Обсъждането на тема от този порядък, уважаеми колеги, е приятен момент за мен. Защо? Дотолкова доколкото, от една страна погледнато, хората на изкуството, хората на духа винаги са осъдени на материална нищета до известна степен – сякаш това е добрата, събуждащата духа среда. Казвам го с най-дълбоко уважение към тези хора и към всички хора на перото и на духа, които са предшествали настоящия дебат.
От друга страна обаче, защо считам, че е важно, че е хубаво и  редно да дебатираме това? Този жест, който правим днес, е жест на държавност, жест на нация. Нация, която държи на себе си, се грижи, обгрижва и посочва своите духовни водачи. Радвам се, че може би не за първи път парламентът се заема с тази нелека задача. Подкрепям инициативата именно като човек с радикални, патриотични виждания и считам, че тази тенденция трябва да бъде задълбочена.
Приветствам законопроекта и ще го подкрепя, когато той бъде гласуван. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чернев.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма. Дискусията по тази точка от дневния ред е изчерпана.
 
Следващата точка от дневния ред е:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИСКАНЕТО НА БОРИС ВЕЛЧЕВ – ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ ТОМА ТОМОВ – НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ.
Има становище на комисията.
Господин Българинов, заповядайте да започнете с представянето на становището. Вероятно утре ще продължим, ако има дискусия и не успеем днес.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще прочета становището на Временната комисия:
“Народното събрание на основание чл. 79 и чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание създаде Временна комисия по искането на Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Тома Томов – народен представител в Четиридесетото Народно събрание. Задачата на същата е, като се запознае с искането на главния прокурор и с предоставените материали, да отговори налице ли са достатъчно данни за извършено тежко престъпление от народния представител Томов. 
Комисията се създаде със срок на действие 30 дни – до 20 май 2007 г. Проведени са три заседания. Избраните осем члена се запознаха с искането на главния прокурор, материалите по преписките, становището на народния представител Томов, протокол на Софийския апелативен съд, писмо от Иван Йосифов, както и становището на прокурорите от Касационна прокуратура Валери Първанов и Малена Филипова.
Искането на главния прокурор е на основание чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 107, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - Народното събрание да даде разрешение за възбуждане на наказателно производство срещу народния представител Тома Томов за престъпления по чл. 302, т. 1, 2 и 4,  чл. 302, т. 1, 2 и 4 във връзка с чл. 20, ал. 2, чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1, чл. 288 и чл. 213а, ал. 3, т. 5 от Наказателния кодекс. Главна прокуратура смята, че в материалите по делата и преписките се съдържат достатъчно доказателства, които разкриват сложна престъпна дейност, осъществена от Тома Томов за периода март – август 1998 г. в качеството му на районен прокурор в Районна прокуратура – гр. Оряхово. В искането на главния прокурор се съдържат 6 пункта:
1. Районният прокурор Тома Томов заедно с Димитър Викентиев – заместник-районен прокурор на същата районна прокуратура, чрез създадената от тях мрежа от информатори – митнически служители, са получавали ежедневна информация за нарушения и престъпления, извършвани от митничари и лица, преминаващи ГКПП – Оряхово, като нарушителите са били викани в прокуратурата, в повечето случаи от районния прокурор Томов, след което са изнудвани да се откупват, за да бъдат прикрити извършените от тях нарушения и престъпления. Сумите са били давани от началник-смяна.
2. На 19 март 1998 г. българските граждани Рахим Али и Мустафа Мустафа са превозвали през ГКПП – Оряхово,  стоки втора употреба. При извършената митническа проверка е открито, че същите превозват и недекларирани стоки.
На 24 юни 1998 г. са призовани в Районна прокуратура – Оряхово. Томов ги е изнудвал за 1000 дойче марки, които са били дадени на прокурор Викентиев.
3. През м. април 1998 г. районният прокурор на Районна прокуратура – Оряхово, Тома Томов организира извозването на 120 тона стомана и чугун, което е документирано чрез специални разузнавателни средства. В камиона, който е следвало да превози стоманата, са били натоварени и нови, неплатени ел.двигатели с цел да бъдат изнесени от завода. Опитът за кражба е бил осуетен чрез внезапна проверка.
4. На 3 април 1998 г. в РПУ – Оряхово, са задържани 9 лица за незаконно извършване на разкопки и придобиване на паметници на културата. При задържането са иззети металотърсачи и други инструменти, с които са извършвани разкопките. Чрез специални разузнавателни средства се установява, че Томов води разговор с посредник, в който разпорежда връщането на иззетите вещи.
5. На 9 декември 1997 г. служители на ТУДА – гр. Враца, икономическа полиция при РДВР – гр. Враца, и Районния център  по метрология след извършена проверка в търговския обект в гр. Оряхово са констатирали експлоатация на игрални автомати клас “С” вместо клас “В”.
Въз основа на акт за административно нарушение е започнало административнонаказателно производство срещу нарушителя. На 18 юни 1998 г. началникът на ТУДА – гр. Враца, издава наказателно постановление. На 28 юли 1998 г. прокурор Томов разпорежда по телефона на РПУ – гр. Оряхово, да се донесат документите и кашоните с платките. Същия ден Томов предава срещу разписка на Георги Александров платките на игралните автомати, които са отнети ведно с игралните автомати в полза на държавата, с което възпрепятства да бъде извършена назначената експертиза. 
6. През 1998 г. Иво Петров сигнализира директора на РДВР – Враца, че бил изнудван от приятел на прокурор Викентиев и Тома Томов да заплати 3 хил. германски марки, за да му бъде върнат личният му лек автомобил “Мазда”, който е обект на кражба. Лицето, искащо откупа, в присъствието на приятел на Петров му връща паспорта с уговорка, че след като плати искания откуп, ще си получи автомобила. За случилото се Петров е потърсил за съдействие прокурор Викентиев, който първоначално му обещал да разговаря с приятеля си, но впоследствие го извикал в кабинета си в Районната прокуратура, за да му съобщи, че не може да съдейства да получи колата си. Седмица след този разговор прокурор Викентиев го извикал в дома си, за да му каже, че свалят от 3 хил. на 2 хил. марки искания откуп и следва да се дадат парите на него, след което може да си получи автомобила.
Поканените на заседание на комисията представители на прокуратурата заявиха, че няма други материали, свързани с настоящото искане.
В края на третото заседание на комисията думата взеха всички присъстващи. Господин Дилов заяви, че имунитетите не трябва да съществуват в този си вид и при постъпване на искане от главния прокурор депутатът сам трябва да доказва своята невинност, но в конкретния случай искането на главния прокурор може да се оприличи като “рекет”. Това е било натиск върху един човек, който е депутат, а преди това магистрат и по силата на служебните си задължения е в постоянна конфликтна зона и в остър обществен сблъсък. Това становище беше застъпено и от част от останалите изказали се.
Господин Пламен Ранчев изказа и мнение, че това е един скалъпен процес, който е започнал преди 6-7 години, и е може би политическа атака срещу Томов.
Александър Паунов добави, че на народните представители, които са със снети имунитети, делата се бавят и не се решават своевременно. Всички бяха обединени около това, че няма никакви данни, от които да се направи предположение, че Томов е извършил престъпления. Председателят на комисията Българинов застъпи становището, че имунитетите не бива да са пречка за водене на наказателни дела, но предвид приетите правила за работа на комисията, същата следва да се произнесе след задълбочено проучване на материалите. В същите не се намериха данни, които да говорят за извършени престъпления от народния представител Томов. В част от материалите се съдържат само показания на тъжители, а в друга част – специални разузнавателни средства, като и двата вида доказателства не могат да имат тежест поотделно. Всяко едно от исканията на главния прокурор не е подкрепено със съответния текст от Наказателния кодекс, за да се знае за какво престъпление сочат събраните данни.
Относно представените специални разузнавателни средства същият счита, че са негодни за прилагане като доказателства. Още повече че с приетия от настоящия състав на Народното събрание нов Наказателнопроцесуален кодекс, специалните разузнавателни средства се разрешават след като е образувано наказателно производство. Пред състава на комисията представител на Главна прокуратура изнесе данни за използвани СРС-та срещу Томов, дори и след като е избран за народен представител, а за това е необходимо специално разрешение. Това говори и за злоупотреба с власт на определени длъжностни лица, извършвали тези действия.
В разговор с председателя на комисията, господин Сюлейманов – член на комисията, заяви, че също е против имунитетите на народните представители, но данните, които са предоставени, е можело да бъдат основание за образуване на наказателно производство още през 1998 г., а не след като Томов е избран за народен представител.
В края на заседанието Българинов отбеляза, че при натоварения график на Народното събрание, едно необосновано искане от страна на прокуратурата, каквото е това, не говори за добро взаимодействие между законодателната и съдебната власт.
При гласуването за всяка една от горните точки поотделно се стигна до следните резултати:
По пункт първи: “за” няма, “против” 5, “въздържал се” 1.
По пункт втори: “за” 1, “против” 5, “въздържали се” няма.
По пункт трети: “за” няма, “против” 5, “въздържал се” 1.
По пункт четвърти: “за” няма, “против” 5, “въздържал се” 1.
По пункт пети: “за” няма, “против” 5, “въздържал се” 1.
По пункт шести: “за” няма, “против” 5, “въздържал се” 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Българинов, бихте ли представили и проекта за решение, защото той е част от тази точка от дневния ред и също може да бъде обект на дискусия, която ще направим утре, разбира се, защото днес вече няма време за това.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ:
                                                                        “Проект!
РЕШЕНИЕ
по искането на Борис Велчев, главен прокурор на
Република България, за даване на разрешение за възбуждане
на наказателно преследване срещу Тома Янков Томов,
народен представител в Четиридесетото Народно събрание
 
Народното събрание на основание чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 107, ал. 1 и 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
 
РЕШИ:
 
Не дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Тома Янков Томов по искането на главния прокурор на Република България, вх. № 727-00-22 от 14.01.2007 г., за престъпления по чл. 302, 282, 288 и 213а от Наказателния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Българинов.
В рамките на петте оставащи минути какво предлагате да направим?
Господин Дилов, заповядайте да се изкажете в рамките на оставащите няколко минути до края на заседанието и приключваме.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Знам, че ни очаква дълга дискусия може би, а може би не. Ще бъда изключително кратък. Просто излизам да обясня защо съм единственият, който е гласувал по един от казусите “за”. Това не е защото този казус е по-особен от другите, за мен по същия начин е малоумен, безумен и безсмислен, а защото няма отговор на най-простия въпрос: защо не е започнало съдопроизводството тогава, когато се е случило това нещо, а се почва сега? Трябваше да изразя категоричното мнение на Парламентарната група на ОДС, че ние сме против съществуването на имунитетите изобщо и смятахме, че не трябва да се стига до този казус, до този случай, в който да се произнасяме.
Знаете, че много от нашите колеги пък изобщо не участваха в тази комисия, намирайки я за безсмислена. Но за мен лично е хубаво да стане дебат, защото в хода на запознаването със случаите ние наистина установихме, да го кажем направо, непростително отношение на следствени органи и на прокуратура спрямо един човек, независимо дали той е депутат или друг, което наистина намирисва на рекет. Мисля и се надявам, че в хода на дискусията, ако я има утре, това ще стане ясно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Утре ще продължим.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,58 ч.)             
 
           
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
 
Секретари:
Метин Сюлейманов
Светослав Малинов