Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Петя Гегова и Мирослав Мурджов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Преди да пристъпим към гласуванията на редица законопроекти, уважаеми народни представители, позволете ми да прочета решението на Централната избирателна комисия:
 
“Р Е Ш Е Н И Е
№ 389
София, 30 май 2007 г.
 
На 30 май 2007 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, считано от 30 май 2007 г., предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Светла Маринова Бъчварова, избрана от 24. Многомандатен избирателен район – София, от листата на “Коалиция за България”.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия
 
РЕШИ:
 
Обявява за избран народния представител от 24. Многомандатен избирателен район – София, Радослав Теодоров Иванов от листата на “Коалиция за България”.
Решението да се обнародва в “Държавен вестник”.”
Моля да поканите господин Радослав Иванов в пленарната зала, за да положи клетва.
Господин Иванов, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Иванов, вече можете да участвате в работата на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, както ви е известно предстоят гласувания.
Първо, гласуване на първо четене на Законопроекта за ратификация на Тристранната конвенция относно трансбалканската система петролопроводи между Република България, Република Албания и Република Македония с вносител Министерския съвет.
Дебатите се състояха преди няколко дни.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 174 народни представители: за 145, против 24, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 от 19 април 2007 г. на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка, проект “България – автомагистрала “Тракия”, подписан на 26 юни 2000 г., внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 186 народни представители: за 140, против 41, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Димитров, заповядайте за процедурно предложение.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, като имаме предвид традицията на Народното събрание ратификациите да минават и на второ четене в едно пленарно заседание, предлагам да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 177 народни представители: за 137, против 35, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Господин Димитров, моля да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Изменение № 1 от 19 март 2007 г. на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка Проект „България – автомагистрала „Тракия”, подписан на 26 юли 2000 г.
Член единствен. Ратифицира Изменение № 1 от 19 март 2007 г. на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка Проект „България – автомагистрала „Тракия”, подписан на 26 юли 2000 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по второто четене на законопроекта. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 187 народни представители: за 136, против 47, въздържали се 4.
Законът е приет на второ четене.
 
Преминаваме към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили – гласуване на второ четене.
Заглавието на законопроекта е по вносител, § 1 е по вносител, § 2 е по вносител, § 3 е по вносител, § 4 е по вносител – като казвам „по вносител”, това означава, че комисията подкрепя вносителя - § 5 е по вносител, § 6 е по вносител, § 7 е по вносител, § 8 е по вносител, § 9, § 10 е по вносител.
Гласували 162 народни представители: за 150, против 6, въздържали се 6.
Текстовете до § 10 включително са приети.
Комисията предлага да се създаде нов § 11. Параграф 11 на вносителя, който става § 12, е по вносител, подкрепен от комисията. Следващият § 12, който става § 13, е предложение на комисията. Параграф 14 -  говоря за новата номерация, § 15, § 16, § 17, който става § 18, моля да ги гласуваме.
Гласували 163 народни представители: за 148, против 10, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Следващият параграф, който става § 19, е предложение на комисията. Параграф 20 е предложение на комисията; § 20, който става § 21, е по вносител; § 21, който става § 22, е предложение на комисията; § 22, който става § 23, е по вносител, подкрепен от комисията; § 23, който става § 24, е на комисията.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 166 народни представители: за 153, против 5, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
По новата номерация § 25, § 26, § 27, § 28, § 29, § 30, § 31 са по вносител, подкрепени от комисията.
Моля да ги гласуваме.
Гласували 143 народни представители: за 130, против 9, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Параграф 32 е предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 127, против 10, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Има предложение на народния представител Станчо Тодоров за § 31, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Станчо Тодоров.
Гласували 164 народни представители: за 22, против 94, въздържали се 48.
Предложението на народния представител Станчо Тодоров не се приема.
Моля, гласувайте предложенията на комисията за § 33, 34, 35, 36, 37.
Гласували 143 народни представители: за 134, против 7, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По новата номерация следващият § 38 е по комисия, има предложение за нов § 38а, § 39 е по вносител, § 40 е по комисията,   § 40 – говоря за новата номерация, е с текст по вносител, § 42 е по вносител, § 43 е по вносител.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 147 народни представители: за 135, против 5, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
По следващия параграф има предложение на народния представител Станчо Тодоров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 150 народни представители: за 23, против 82, въздържали се 45.
Предложението на народния представител Станчо Тодоров не се приема.
Комисията предлага свой нов § 44. Параграф 45 е по вносител, § 47 е по вносител, § 48 е по вносител, § 49 е по вносител, § 50 е по вносител, § 51 е по вносител, § 52 е предложение на комисията, § 53 е по вносител, § 54 е по вносител.
Моля, гласувайте параграфите до § 54 включително.
Гласували 154 народни представители: за 143, против 5, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
По следващия § 47 има предложение на народния представител Станчо Тодоров, който не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 150 народни представители: за 21, против 86, въздържали се 43.
Предложението на народния представител Станчо Тодоров не се приема.
Моля, гласувайте по новата номерация § 55 – по вносител, § 56 е по вносител, § 57 е по вносител, § 58 е по вносител.
Гласували 135 народни представители: за 119, против 8, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
По следващия параграф – по старата номерация § 51, а по новата номерация § 59, има предложение на народния представител Станчо Тодоров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложениe.
Гласували 133 народни представители: за 12, против 76, въздържали се 45.
Предложението на народния представител Станчо Тодоров не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 59, което всъщност е по вносител.
Гласували 138 народни представители: за 126, против 8, въздържали се 4.
Текстът е приет.
По следващия параграф също има предложение на народния представител Станчо Тодоров, което не се подкрепя от комисията.
Това предложение е по § 52 по старата номерация.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 153 народни представители: за 23, против 79, въздържали се 51.
Предложението на народния представител Станчо Тодоров не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията – текстовете по вносител, за §§ 60, 61, 62, 63, 64.
Гласували 143 народни представители: за 132, против 5, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
Преходни и заключителни разпоредби, § 65 по новата номерация е по вносител, § 66 е по вносител, § 67 е по предложение на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 151 народни представители: за 141, против 5, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Следва § 60. Комисията предлага отпадането му.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 60.
Гласували 146 народни представители: за 139, против 1, въздържали се 6.
Параграф 60 отпада.
По следващия § 61 комисията също прави предложение за отпадането му.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 139 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 3.
Параграф 61 отпада.
Следващият § 68 по новата номерация е предложение на комисията, § 69 е по предложение на комисията, § 70 е по вносител, § 71 е по предложение на комисията, § 72 е по предложение на комисията, § 73 е  по вносител,  § 74  е  по предложение на комисията,  § 75 е по предложение на комисията, § 76 е по вносител, § 77 е по предложение на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 145 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 10.
Текстовете са приети, а с това е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за електронното управление.
По наименованието на законопроекта има предложение от народния представител Захари Георгиев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Захари Георгиев.
Гласували 132 народни представители: за 10, против 58, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за наименованието на законопроекта, а именно: “Закон за електронното управление”.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 6.
Наименованието на закона е прието.
По наименованието на Глава първа има предложение на народния представител Захари Георгиев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 136 народни представители: за 14, против 51, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за наименованието на Глава първа.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 6.
Наименованието на Глава първа е прието.
По чл. 1 има предложение на народния представител Захари Георгиев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител.
Гласували 118 народни представители: за 7, против 41, въздържали се 70.
Предложението на народния представител Захари Георгиев  не се приема.
Моля, гласувайте чл. 1, подкрепен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 4.
Член 1 е приет.
По чл. 2 е направил предложение народният представител Васил Антонов, което не се подкрепя от комисията.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението е оттеглено, няма да го гласуваме.
Подлагам на гласуване чл. 2 в редакция, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 9.
Член 2 е приет.
По чл. 3, уважаеми народни представители, има предложение на народния представител Захари Георгиев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 5, против 35, въздържали се 82.
Предложението на народния представител Захари Георгиев не се приема.
Беше направено предложение, което е съобразено с правилника и възможностите на парламента. Тъй като по този закон има предложения от двама народни представители – господин Захари Георгиев и господин Васил Антонов, да гласуваме неприетите предложения ан блок.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ, от място): Оттеглям всички мои неприети предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следователно останаха да гласуваме само предложенията на народния представител Захари Георгиев.
Предлагам да гласуваме ан блок предложенията на народния представител Захари Георгиев, които не се подкрепят от комисията.
Подлагам на гласуване неприетите предложения на народния представител Захари Георгиев, които не са подкрепени от комисията, а именно: по чл. 8, по чл. 13, по чл. 48, по чл. 59, по § 1 и по § 6.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 117 народни представители: за 3, против 46, въздържали се 68.
Тези предложения на народния представител Захари Георгиев не се приемат.
И сега поставям на гласуване членове 3, 4, 5, 6 и 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване предложението на комисията, респективно на вносителя за наименованието на Глава втора и Раздел І, както и членове 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Преминаваме към гласуване на наименованието на Раздел ІІ и членове 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28 и 29.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Следва предложение на народния представител Васил Антонов, което е прието в едната му част, а в другата му част е оттеглено.
Подлагам на гласуване чл. 30 така, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Поставям на гласуване наименованието на Раздел ІІІ и членове 31, 32, 33, 34 и 35.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване наименованието на Раздел ІV и членове 36, 37 и 38.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте Глава трета и членове 39, 40, 41 и 42.
Гласували 106 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието на Глава четвърта, членове 43, 44, 45, 46; наименованието на Раздел ІІ и членове 47, 48, 49, 50, 51, 52 и 53.
Гласували 110 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованията на раздели ІІІ и ІV и членове 54, 55, 56, 57 и 58.
Гласували 105 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието на Глава пета и членове 59, 60, 61и 62.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието на Глава седма и членове 63, 64 и 65.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Преминаваме към “Допълнителни разпоредби”.
По § 1, т. 20 има предложение на народния представител Олимпи Кътев, което е направено в пленарната зала на 29 май. Предложението на господин Кътев за т. 20: “Транслитерация” е преобразуване, конверсия на букви, срички или думи от една азбучна система в друга.”
Така ли е, господин Кътев?
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Точно така – редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Олимпи Кътев по § 1, т. 20, направено тук – в залата.
Гласували 112 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Олимпи Кътев е прието.
С това редакционно предложение, което вече гласувахме, поставям на гласуване § 1 и § 2.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи 3, 4, 5, 6, 7 и 8.
Гласували 105 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети, а с това, уважаеми народни представители, е приет Законът за електронното управление.
 
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България с вносител Министерският съвет на първо четене.
Гласували 113 народни представители: за 105, против 7, въздържал се 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е приет на първо четене.
Господин Илиевски, заповядайте за процедура.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да съкратим срока за правене на предложения между първо и второ четене по този законопроект на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 108 народни представители: за 101, против 6, въздържал се 1.
Това процедурно предложение е прието.
Преминаваме към гласуване на текстовете от Закона за нормативните актове, второ четене.
Докладът е на Правната комисия и са представени наименованието, § 1 – по вносител и § 2 – с текста на комисията.
Гласувайте тези текстове, уважаеми народни представители. (Шум и реплики в залата).
Ще помоля господин Янаки  Стоилов да следи текстовете, за да не пропуснем нещо.
Гласуваме наименованието на закона, което е безспорно, § 1 е по вносител и се подкрепя от комисията и § 2 така, както ни се предлага от комисията. Това гласуваме.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Преминаваме по-нататък – има предложение на народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията. Тя предлага да се създаде нов § 4 със следната редакция...Но не ми е ясно как тук стигнахме направо до § 4. Господин Стоилов, да не пропуснем нещо?
Параграфи 1 и 2 ги гласувахме. Сега виждам, че трябва да гласуваме § 4, но § 3 го няма. (Реплики.)
Добре, § 1а става § 3, после са § 4 и § 5 – говоря за новата номерация.
Направено е предложение от народния представител Янаки Стоилов по § 2а, който става § 5. То е направено в пленарната зала и е след думите „обществени отношения” да се добави изразът „които се поддават на правна уредба”.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това е част от предложението на господин Спасов, но е „трайна уредба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така са ми го написали, извинявайте. Текстът остава „трайна уредба”.
Гласуваме това предложение.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Янаки Стоилов, респективно на Минчо Спасов, се приема.
Сега гласуваме тези параграфи плюс § 5 вече с новата редакция, § 6... Така ли е господин Стоилов? (Реплики.)
Госпожо Мая Манолова, държите ли да се гласува предложението Ви?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, оттегляте го.
Гласуваме и § 6, до § 7. Гласувайте текстовете дотук.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Обръщам се към председателя на Правната комисия господин Янаки Стоилов за § 8. Тук е отбелязано, че има предложение на народния представител Мая Манолова, което се подкрепя. Подкрепя се предложението за § 2а, който става § 8. Отбелязано е, че отпада и отиваме вече на § 9 – чл. 7 се изменя...Става въпрос § 8 остава така, както го предлага госпожа Мая Манолова?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Има отпадане, но членът е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, аз не говоря за това. Аз мога да прочета какво предлага госпожа Мая Манолова но дали е прието? Цялата работа е, че думите „и указите” се заличават. В това е цялата работа. Да го гласуваме ли така? (Реплики.)
Господин Янаки Стоилов, моля, за да не направим грешка, елате и обяснете от трибуната.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: На стр. 4 от доклада има предложение на Мая Манолова, което е прието.
Комисията подкрепя предложението за § 2а, който става § 8. След това на стр. 6 по  вносител има  §  8, който се отнася до чл. 26, по който има предложение на Мая Манолова да отпадне. Комисията го подкрепя, така че комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 по вносител да отпадне. Затова се получава тази двойственост. След това параграфите вървят последователно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, поставям на гласуване § 8 от стр. 4 на доклада, параграфи 9, 10, 11, 12, 13 и 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване § 8, който е по вносител. Комисията, на базата на предложението на народния представител Мая Манолова, предлага § 8 по вносител да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 8.
Гласували 100 народни представители: за 98, против 2, въздържали се няма.
Параграф 8 по вносител отпада.
Създава се нова Глава трета - „Изработване на проекти за нормативни актове”. В тази глава виждам, че има предложение от народния представител Мартин Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 16, против 54, въздържали се 31.
Предложението на народния представител Мартин Димитров не се приема.
Подлагам на гласуване Глава трета така, както ни се предлага от комисията, и текстовете за членове 26, 27 и 28.
Гласували 98 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 10 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 10.
Гласували 103 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 4.
Параграф 10, така както се предлага от комисията, отпада.
Преди това, уважаеми народни представители, има предложение от народния представител Мая Манолова, за което поне тук е записано, че се подкрепя от комисията за § 9а, който става § 16.
Така ли е, господин Стоилов?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване § 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24 – по вносител, в редакция на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване наименованието „Заключителни разпоредби” и текста на § 25, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 2.
Наименованието „Заключителни разпоредби” и § 25 са приети.
Има предложение от народния представител Мая Манолова - § 20 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване § 26 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет, а с това, уважаеми народни представители, е приет на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове.
 
Предстои ни да гласуваме на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Подлагам на гласуване наименованието на закона и § 1, § 2, § 3 и § 4, както се предлагат от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети, а с това е приет и Законът за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
Уважаеми народни представители, преминаваме към едно приятно наше задължение – проекти за решения за отпускане на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията. Вносител е Министерският съвет.
Решенията прочетени ли са в пленарната зала?
РЕПЛИКИ: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Да, да”, но после да не стане „не, не”, защото тук ми казват, че не са прочетени.
Уважаеми народни представители, гласуваме решения, което означава – с едно гласуване.
Проектите за решения трябва да се прочетат, а не само становищата на комисията. Прочетени са становищата на комисиите, но от стенографския протокол е видно, че самите решения не са четени.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Задължително ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Задължително е, както се чете законът на второ четене.
Моля госпожа Шаклиян да прочете решенията едно след друго, за да ги гласуваме.
Заповядайте, госпожо Шаклиян.
ДОКЛАДЧИК КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН:
„РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за социалното осигуряване
 
РЕШИ:
 
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Стоян Стефанов Попов, считано от 1 март 2007 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване този проект за решение.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Заповядайте, госпожо Шаклиян.
ДОКЛАДЧИК КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН:
„РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за социалното осигуряване
 
РЕШИ:
 
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Ванчо Кирев Ванчев, считано от 1 март 2007 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване този проект за решение.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Заповядайте, госпожо Шаклиян.
 
 
 
 
 
ДОКЛАДЧИК КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН:
„РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата
и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за социалното осигуряване
 
РЕШИ:
 
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Красимир Цветанов Кюркчийски, считано от 1 март 2007 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване този проект за решение.
Гласували 107 народни представители: за 106, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН:
“РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Йорданка Иванова Христова, считано от 1 март 2007 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН:
“РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Георги Тодоров Калоянчев, считано от 1 април 2007 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН:
“РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Стоянка Константинова Мутафова, считано от 1 април 2007 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН:
“РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Надежда Михайлова Вульпе, считано от 1 април 2007 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Господин Аталай, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, сутринта поради бързането при гласуването пропуснах да направя процедурно предложение, както е по чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да гласуваме и на второ четене Законопроекта за ратифициране на Тристранната конвенция относно трансбалканската система петролопроводи между Република Албания, Република България и Република Македония.
Когато сме имали ратификации, винаги сме ги гласували в същото заседание и на второ четене, така че правя процедурно предложение, господин председател, да гласуваме и тази ратификация на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, знаете, че днес започнахме със Законопроекта за ратифициране на Тристранната конвенция относно трансбалканската система петролопроводи между Република Албания, Република България и Република Македония. Гласувахме и приехме законопроекта на първо четене. Не беше направено веднага предложение за преминаване към второ четене, което е традиционно. Но в същото пленарно заседание господин Аталай в качеството си на председател на комисията прави предложение да преминем и към второ четене. Според мен няма пречка да направим това, разбира се, ако залата реши.
Затова подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Аталай за преминаване към второ четене на този законопроект за ратификация.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 119, против 18, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да се прочете законопроектът.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председателю.
“ЗАКОН
за ратифициране на Тристранната конвенция относно трансбалканската система петролопроводи между Република Албания, Република България и Република Македония
Член единствен. Ратифицира Тристранната конвенция относно трансбалканската система петролопроводи между Република Албания, Република България и Република Македония, подписана на 31 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера, когато се проведе разискването по Законопроекта за ратифициране на Тристранната конвенция  относно трансбалканската система петролопроводи между Република България, Република Албания и Република Македония, беше казано, че освен тристранната конвенция като материал, който ни е раздаден, и на който се позовават подписалите конвенцията представители от Албания, България и Македония, от българска страна това е министър Гагаузов, е представен и Тристранният меморандум за разбирателство като част от материалите, които след това формират и конвенцията. И именно в този тристранен меморандум в т. 8-9 е записан текст, който аз като народен представител не мога да приема, а той е, че всички активи на проекта включително и всички акции в дружествата по проекта могат да бъдат предадени в залог на кредиторите по проекта като обезпечение за връщането на отпуснатите от тях заеми. И сега чуйте – всички приходи и постъпления по проекта ще се депозират в офшорни банкови сметки, които ще се поддържат от попечители и т.н. Не мога да приема, че всички приходи и постъпления по проекта – проект, за чиято реализация ние ще дадем разрешение чрез днешната ратификация ще бъдат поставени в офшорни банкови сметки.
Възраженията от страна на министъра и на неговия заместник господин Калин Рогачев бяха, че тук ратифицираме единствено тристранната конвенция, но в самата тристранна конвенция също така има позоваване на тристранния меморандум. Именно поради тази причина той е приложен като неразделна част от документацията, която ние в момента ратифицираме.
От друга страна, в чл. 15, т. 1, буква “й” на самата тристранна конвенция, също така се възлага на всяка една от страните участнички, това са: България, Македония и Албания, след преговори с компанията, която ще проектира и ще реализира петролопровода, да разреши ипотекирането, залагането и/или прехвърлянето на активи и права на компаниите по проекта и инвеститорите по проекта, включително и без ограничения и дяловите участия на компанията по проекта в банкови сметки извън територията на съответната държава като част от гаранционните им действия. Считам, че това също така представлява по определен начин възможност отново да се използват офшорни банкови сметки.
По тази причина, господин председателю, моето предложение е: в текстовете, които прочетох от меморандума, това е т. 8-7 и чл. 15, т. 1, буква “й”, да се заличи текстът, който разрешава именно това заделяне на средства и приходи по проекта в банкови сметки извън територията на съответната държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение - на второ четене сме, повтарям - по този законопроект? Няма.
Обявявам дискусиите за приключени.
Отново ще направим прецедент, но все пак смятам, че това, което предлага народният представител Иван Николаев Иванов, трябва да бъде подложено на гласуване, защото тези меморандуми, конвенции, макар и да имаме член единствен, стават част от закона.
И затова, първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов – в чл. 15, т. 1, буква “й” да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Иванов.
Гласували 137 народни представители: за 39, против 57, въздържали се 41.
Предложението на народния представител Иван Иванов не се приема.
Подлагам на гласуване законопроекта така, както беше докладван от председателя на комисията господин Аталай.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Имах още едно предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кажете го, господин Иванов! (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
Отменете гласуването.
Ще поставим на гласуване в придружителния меморандум от т. 8 и 9 думата “залог” да отпадне.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Как ще променяте меморандума в залата? (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Иванов.
Гласували 137 народни представители: за 15, против 97, въздържали се 25.
Предложението на народния представител Иван Иванов не се приема.
 
Поставям на гласуване параграф единствен по предложение на комисията.
Гласували 153 народни представители: за 127, против 26, въздържали се няма.
Текстът е приет, а с това е приет на второ четене и Законът за ратифициране на Тристранната конвенция относно трансбалканската система петролопроводи между Република Албания, Република България и Република Македония. (Единични ръкопляскани от ДСБ.)
 
Уважаеми народни представители, следващият законопроект за гласуване е Законопроектът за устройство на Черноморското крайбрежие, който е изключително важен и дискусионен.
Господин Осман, чл. 11 е от допълнителния доклад и не е представен.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, имаше решение на Народното събрание чл. 11 отново да бъде преразгледан в комисията. Във връзка с решението на Народното събрание вчера е раздаден допълнителният доклад за чл. 11. Единствено чл. 11 не беше докладван от целия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тогава да го прочетем.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН:
„Чл. 11. (1) Зона „Б” обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона „А”, с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към датата на влизане в сила на този закон.”
Останалите текстове са докладвани. Остава дискусията по този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Този доклад е внесен вчера. Нали така, господин Осман?
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така че ще има дебат, ако има желаещи народни представители. След това ще решаваме  кога да гласуваме и как ще гласуваме.
Имате думата, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вчера действително волята на Народното събрание беше този текст да се върне в комисията, да бъде обсъден и да бъде прегласуван, въпреки че предишното предложение на комисията е коренно противоположно на  това, което днес разглеждаме.
Преди да преминем към гласуване на този текст искам да ви припомня още веднъж за какво става въпрос. Когато законопроектът в началния му вариант беше внесен от вносителя, в комисията почти всички народни представители се обединихме около идеята, че ако урбанизираните територии бъдат изключени от действието на този закон, то самият законопроект се обезмисля. Приемайки този текст, който днес комисията предлага на пленарната зала, ние на практика обезмисляме приемането и приложението на Закона за Черноморското крайбрежие.
Действието на този закон, когато изгласуваме текстовете, ще обхваща изключително земеделските територии, тоест начинът, по който ще бъдат застроявани населените места, няма да зависи от нормите и от ограниченията, които този закон налага с приемането на зона „Б” за един по-рестриктивен режим на строителство. При това положение аз не виждам защо ние трябва да твърдим, че осъществяваме някаква държавна политика за защита и устойчиво развитие на Черноморското крайбрежие, след като изключваме най-важните части от територията му. На практика правим някакъв козметичен закон, с който не решаваме по никакъв начин проблемите на Черноморското крайбрежие, неговото опазване и неговото развитие, каквито са точно целите, които законът си поставя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Господин Софиянски, имате думата.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да подкрепя текста в този му вариант и ще дам аргументи.
Първо, старият вариант предвижда много строг режим – на 2 км от Черноморието. Представете си 2 км – това означава, че ако имаш собственост на Черноморец, да не можеш да си построиш нищо. Познавате Черноморец и от крайбрежната ивица до шосето са 2 км. Да не говорим за Созопол.
Нека да помислим малко. Цивилизацията е възникнала на морския бряг. Големите поселища, старите, всичко е покрай морския бряг. Какво лошо има в това?
Освен това с този ограничителен режим, който въвеждаме по цялата ивица, се изземват правомощията на общините, но да оставим това, да не говорим, че се прави изключение само за Варна, но с този забранителен режим посягаме на собствеността на  хората.
Вие, които ще гласувате за това, как ще влезете в Черноморец или Каварна? Как ще гледате този собственик в очите, който си има 200-300 квадрата място и не може да си построи нищо? (Шум и реплики от залата.). Абсолютно нищо не може да си построи, защото при 150 кв. м и 30% застрояване направете сметка, че можеш да си построиш бунгало. Защо да посягаме на собствеността на хората?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не е вярно. Можеш да си построиш 40 квадрата.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: И 40 квадрата е бунгало. Поставете се на мястото на този човек.
Чисто посегателство върху собствеността на хората е, защото тези хора имат тази собственост в наследство, правят си някакви планове и ние идваме и казваме: не.
Трето, администрацията на малките населени места е в рамките на тези 2 км. Ако човекът иска да направи една по-удобна сграда за обслужване на хората? Ще ви дам пак конкретен пример с Каварна. Там непрекъснато се развива градът, все повече и повече туристи идват, все повече и повече се строят комплекси наоколо и те изискват нов административен център. Естествено е, че той трябва да бъде близо до мястото, където живеят хората.
Много са аргументите. Затова мисля, че решението, което вчера взехме в комисията, и текстът, който предложихме в комисията, е разумен, компромисен и остава едно нормално място за развитие на тези населени места.
Честно ви казвам, не си представям как ще отидете в Каварна, в Царево и в Черноморец, да не говорим за Созопол и Несебър, ако гласувате този текст. Хайде, Шабла да кажем е на 2 км. Ами Балчик? Какво правите с Балчик?!
Старият текст е абсолютно некоректен. Затова, уважаеми колеги, нека да подкрепим малките населени места и да им дадем възможност да се развиват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
За първа реплика – Минчо Спасов. Заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Софиянски, това, за което Вие говорихте, за мен беше популизъм. Този закон, който правим, е да защитим национално достояние – нашето Черноморско крайбрежие. Не бива да се позоваваме на правото на собственост на гражданите на Черноморец, Шабла и Бургас. Нашето Черноморие наистина е уникална даденост и с днешното гласуване ние поемаме огромна отговорност дали ще я запазим в сравнително все още добрия вид или тя ще се превърне в бетонно сметище, което за съжаление наблюдаваме като процес през последните десет години. Няма какво да се крием нито зад интересите на местното самоуправление, нито зад интересите на собствениците, защото това не е издържан юридически аргумент. Всички знаете, че един градоустройствен план и техническите норми ограничават собственика да строи в рамките на определена плътност и височина. Никой не е казал, че това е нарушение на правото на собственост. Това е административна процедура и ние сме органът, който трябва да каже дали има или няма ограничение.
Нека всеки от нас, когато днес гласува този закон, да поеме цялата отговорност за това национално богатство – нашето Черноморско крайбрежие.
В този смисъл подкрепям казаното от госпожа Дикова – че ако скопим закона, няма смисъл да го приемаме въобще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички съзнаваме важността на промените в този закон и това, което се прави в последния момент – преобръщане, мисля, че не е редно и нормално.
Първо, искам да попитам тези, които гласуват и ще гласуват – имат ли личен конфликт на интереси по отношение на тези промени? Примерно, господин Софиянски, с. Поручик Чунчево влиза ли в тази двукилометрова зона или не? В нея ли е или не е? За това става дума. Благодаря.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Поручик Чунчево е извън двукилометровата зона. То е на пет километра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата госпожа Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважеми колеги! Уважаеми господин Софиянски, когато говорим за намиране на баланса в един текст, той може да се намери по много различни начини, включително чрез ограничаване на дължината на зона Б за населените места, ако считате, че това е толкова важно, включително и чрез повишаване плътността на застрояване.
Ще ви напомня нещо друго – че такива парцели от 150 квадратни метра, ако ги има изобщо, са изключения.
На последно място искам да Ви кажа, че не ограничаваме местните власти, защото докато нямаше Закон за Черноморското крайбрежие, те си вършеха точно тази работа. За съжаление в много общини видяхме как я свършиха.
Затова повтарям още веднъж – необходимо е законът да влезе в сила с текста, който беше предложен първоначално от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте три реплики.
Право на дуплика – три минути. Заповядайте, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Първо да задоволя любопитството  на господин Олимпи Кътев. Поручик Чунчево е на 12 км от морето. То е село. Него това не го засяга, няма никакъв конфликт на интереси тук.
Отново подчертавам – помислете за традиционните собственици. За тях помислете! Това е големият проблем! Бих приел, че говоря популистки от всеки друг, освен от този, който шест години е бил в управлението и сега се сеща, че Черноморското крайбрежие е лошо застроено. И ако това не е популизъм! Ами какво правихте шест години?! Защо не приехте това преди шест години ?!
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Ретро № 7 – Церовски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: А сега ще ми говорите за популизъм! Ако бяхте толкова загрижени, защо строихте шест години и сега го оставихте?! Нека да не се плъзгаме, а да погледнем хората. Ние сме тук заради хората. Трябва да можем да гледаме хората в малките населени места в очите! Това трябва да направим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега е 11,06 часа. Има още поне пет народни представители, които заявиха желание да се изкажат по текста. Следователно дискусията ще продължи след почивката.
Почивка до 11,36 часа. 
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието със Законопроекта за устройство на българското Черноморско крайбрежие по допълнителния доклад, който беше представен от комисията преди почивката.
Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Вчера, когато молих, настоявах и се опитвах да убеждавам, макар да знам, че това от тази трибуна почти исторически не е възможно, моята идея беше такава: лош е законът, закон, който не може да реши никакви сериозни проблеми, но е единствената нормативна защита или опит да се създаде някакъв ред. В момента цари безредие по Черноморието и всички го знаете.
Вторият ми аргумент беше, че едва ли има прецедент в Четиридесетото Народно събрание, едва ли има правно и морално основание висшият законодателен орган да показва как не трябва да се законодателства и как си нарушаваме собствените нормативни актове, които приемаме като един правилник. Не може един закон, за който в доклада се съдържа, че трябва да влезе, да бъде приет, добър или лош, след като го обсъждаме, да му трябват една година и три месеца, да има разлика между първо и второ четене една година и най-накрая отново да спре, макар че вчера парламентът реши благоразумно и обективно да се довърши, защото останаха преходни, заключително, административни разпоредби. Практически това вчера стана благодарение на волята на парламента и разума на повечето от хората, които мисля, че мислят като народни представители. Очаквах, че тази сутрин ще бъде подложен на гласуване, така както е логично да стане, за да може на трето място да влезе в сила колкото се може по-навреме и заради потребност, и заради безумното му закъснение.
Сега научавам, че се прави предложение отново да се отложи заради спорния текст на чл. 11.
Уважаеми колеги, който знае историята на регулиране на строителството по Черноморието на България въобще, а и който знае как е решен от парените държави в Европейския съюз, което го има и в самия доклад на Министерския съвет, ще знае, че отговорът е ясен – всеки изминат ден, всеки изминат час при тази мощна техника и мощни инвестиции Черноморското крайбрежие е обречено. Никакви други аргументи не могат да важат, затова, защото е това!
Нелогично е аз – представител на опозицията, да защитавам проект на управляващите, но нямам друг избор. Затова искам да обърнете внимание: спорът, който днес се разгоря, може да продължи до безкрайност и тогава възниква страшната опасност законът тази година да не види бял свят и да стане безсмислен, което, твърдя, мога да го докажа, е целта на една немалка част от хората в държавата, които имат пари и власт. И никакви обяснения за инвестиционен натиск, за интереси и за доказване колко е важно да защитим собствеността! Никой не може да отрече, че от Рим, откакто е създаденото съвременното право, властта решава докъде можеш да строиш и докъде не можеш. Затова са измислени строителните планове и законите. Ето това е.
Аз ви моля да не приемате, госпожо председател, считам, че ще бъде процедурно нарушение, ако днес отново ние не гласуваме докрай закона.
Член 11 не решава проблемите. Той е палиативно решение. Обърнете внимание на чл. 11 – така наречената зона Б е уродлив вариант на една чудесна Наредба № 3, за която се уморих да говоря от 1993 г. Вносителят - Министерският съвет, счита, че зона Б е само за земеделските земи и горските територии, а комисията след дебати предлага да обхваща и всички територии на 100 метра и затова не променя нещата.
Моля ви само едно: не отлагайте гласуването днес на закона – хубав или лош. Иначе дискусията ще продължи безплодно и ще се осъществи желанието на всички, които искат да няма закон. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Батилов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми колеги, искам да ви припомня един дух, който се опитахме да наложим в този закон и който, може би, е време да си повторим. По-добре за всички е да имаме първоначално по-консервативен, по-рестриктивен закон, който после да либерализираме, ако се наложи, отколкото обратното. Защото обратното е не само много по-трудно, обратното е свързано с елементарната представа на хората за справедливост, върху която пък се крепи държавата.
Аз излизам да защитя проекта в първоначалния му вариант, тоест, това, което защитава НДСВ в момента, но не мога да пропусна да кажа и да повторя това, което каза преди малко господин Софиянски: ако имахте това добро намерение, не трябваше да имате Наредба № 7 на Церовски. В момента каквато и морална или друга колизия да имаме, тя се дължи на едно заварено положение от последните години.
Господин Софиянски каза: как ще гледаме хората в очите? Аз ако съм нормален български турист изобщо няма да ги гледам в очите, защото няма да ходя там, ще ида в Гърция, където вече и по цени е сравнимо в България, а като природни условия – просто не ми се говори. Или ще ида в Турция.
Ние имаме поне сто пъти по-малко крайбрежие от Гърция и поне сто пъти по-либерални строителни норми и хаос, отколкото там.
В този смисъл отново подкрепям да спазваме този дух на закона, да вървим бързо, да го свършим, защото вече не знам колко лобита го прочетоха наново и го преправиха и да го приемем в този по-консервативен вид.
Също така да припомня, че ако беше приета и тази постановка, при която всички нови инвестиционни намерения се осъществяват само при влязъл в сила общ устройствен план, тогава нямаше да имаме отново и този казус тук, защото общият устройствен план се подчинява безспорно на закона.
И отново, за последен път казвам: толкова дълго време го гледахме, че хората забравиха кой е добрият и кой е лошият в тази ситуация. В момента се караме за характера на зона Б, който е просто малко по-ограничителен, отколкото е нормално и е съвсем разбираемо да е това, искаме да го направим още по-либерален, а пък същата тази зала разреши строеж с бетон и цимент на плажа за преместваемите съоръжения. Така че не знам ако някой ни гледа и въобще следи дебата на кое ще вярва. На финала искам да кажа, че вероятно ще се опитаме да подкрепим предложението на комисията, както е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дилов.
Има ли реплики към господин Дилов? Няма.
Заповядайте, господин Танков, за изказване.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо бяхме призовани да декларираме дали имаме конфликт на интереси, не знам кой го предложи от депутатите от НДСВ. Декларирам, че нямам конфликт на интереси. Също така ако подкрепим популисткото предложение, което възникна тук главно от представители на НДСВ, ще имаме сериозни конфликти на интереси с избирателите по Черноморското крайбрежие.
И изобщо не е вярно, че този текст, който днес комисията предлага, е направен в последния момент. Това е предложението на Министерския съвет! И то е съвсем логично, като Законът за Черномоското крайбрежие се отнася и за цялата крайбрежна ивица, а Законът за устройство на територията се отнася за населените места. И това е най-правилното предложение, според мен. Всъщност днешното предложение на комисията се връща към предложението на Министерския съвет.
От тази гледна точка не мислете, че по тези малки населени места само се строят хотели и трябва да се спазват критериите за зона Б. Че то има терени за обществено ползване, трябва да се строят читалища, детски градини и други, необходими за инфраструктурата на тези населени места. Има и много други конкретни ситуации, които искат градоустройствено решение съобразно съответната ситуация. С това ограничение вкарваме всичко в един общ план. Не знам кой спомена – няма терени по 100 квадратни метра, но в малките населени места има такива терени още от времето на преселниците – шаронските къщи. Какви ще бъдат тези градоустройствени решения, ако се спазва стриктно това ограничение?
Затова текстът, който предлага Министерският съвет и към който комисията се връща, го смятам за най-правилен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Танков, трябва да направим едно уточнение. Това не е предложението на Министерския съвет. Предложението на Министерския съвет е чл. 11, ал. 1: „Зона „Б” обхваща земеделските и горски територии с широчина 2 км от границата на зона „А”. Докато това, което предлага комисията, е: „Зона „Б” обхваща териториите, попадащи в ивицата с ширина 2 км от границата на зона „А”, с изключение на урбанизирани територии, на населените места, определени към датата на влизане в сила на този закон”.
Целта обаче на целия този дебат, който днес отново се развихри, е законът да не бъде приет и колкото се може повече да се отлага във времето, включително и отлагателната му сила от 1 януари 2008  г. Това е целта.
Законът не е от една година в залата, а още от предишното правителство на Симеон Сакскобургготски и ако се спазваха Законът за устройство на територията и наредби № 7 и № 8, които господин Церовски си позволи по един най-безобразен начин да промени и станаха бетоновите гета по Черноморското крайбрежие, сега този въпрос нямаше да го обсъждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Чачев ми спести половината от репликата. Действително колегата Танков, когато казва нещо, трябва преди това да го е прочел и сверил, а не по памет или чул – недочул нещо.
Истината е точно това, което прочете господин Чачев – предложението на Министерски съвет. Така че в известна степен Вие вкарвате в заблуждение и част от вашите колеги, които ще се заблудят какво е предложението на Министерския съвет, а то е точно  това, което беше прочетено.
Второ, уважаеми колега, по-честно, по-морално и по-перспективно е да влезем в някакъв временен конфликт с нашите избиратели – и вашите, и нашите, и всички по Черноморието, отколкото да влезем в един дългосрочен конфликт с природата и с бъдещото развитие на тези райони. По-добре е това! Нека да не гледаме моментния тяснопартиен интерес какво ще кажем на нашия кмет там, че няма да му разрешим да строят небостъргачи, каменни комплекси и да правят дори и гета, а да бъде едно нормално развитие на тези селища, да бъде 50 години напред, както каза и господин Дилов е в Гърция и в Турция. А и не само там, ако погледнете в редица така наречени неразвити държави, които са много силно развити в областта на туризма и които са 100 години преди нас по отношение на опазване на околната среда. Така че не поставяйте на първо място  тяснопартийните интереси, а гледайте за бъдещето! Бъдещето гледайте! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Танков, заповядайте за дуплика.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Всъщност изобщо не поставям, как да кажа, в заблуждение колегите, че текстът, предложен от Министерския съвет, е предложение на комисията. Да, текстово не съвпадат думите, но съдържанието е едно и също, ако го прочетете по-задълбочено.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Как е едно и също?!
СТОЙКО ТАНКОВ: Крайният смисъл е такъв, господин Кътев.
За какъв тяснопартиен интерес говорите, като тук става въпрос за развитие на малките. И защо говорим само за малките населени места в тази зона „Б”, аз се учудвам?
Смятам, че най-правилното решение - има Закон за устройство на територията, който урежда тези въпроси и както всъщност е предложението на комисията, най-добре ще могат да се развият съответните териториални общности и населени места. Защото иначе другото го смятам за абсолютен популизъм, и то с неясни цели според мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, виждам, че колеги, които даже не са идвали на заседания на комисията, говорят каква е разликата в предложения от комисията текст и от Министерски съвет. Беше добре тези колеги, които са активни, както направиха и други народни представители, въпреки че не са членове на комисията, но много активно участваха в работата на комисията, бяха много полезни и всички тези решени излязоха с консенсус. Разбира се, с изключение на текста, който с решение на Народното събрание и който преди почивката изчетохме от допълнителния доклад.
Първо, като парламентарна група, ние нямаме опасения и когато стана въпросът за плажовете, нямаме опасения от децентрализацията.
Нормално е всеки от колегите, които говорят, да има позиция, дали  примерно един общински съвет ще злоупотреби с някакво решение за развитието на една община или едно населено място, но по тази логика, ако погледнем в специализираното законодателство, ще видим, че има десетки правомощия, вече възложени на местните власти, които са много по-големи правомощия, отколкото това нещо.
Големият въпрос е, че всички общини от Асоциацията на Черноморските общини се събраха,  обърнаха се съвсем официално към комисията и задават един въпрос: защо трябва да има изключения само за Варна и за Бургас? Защо примерно текстът не е еднакъв за всички общини в цялото българско Черноморско крайбрежие? Тогава ние нямахме обяснение. Аз за себе си нямам обяснение примерно след като вече имаме едно изключение за една община или един град, не можем да забраним, защото едно изключение води след себе  си друго изключение. Законът трябва да е за цялото българско Черноморско крайбрежие. Едните общини ще се развиват много бързо, а другите общини ще се развият по-слабо и зависят от инициативността на местните власти. В това отношение аз притеснение нямам, но все пак трябва да уважим мнението на всички общини от регионалната Асоциация на Черноморските общини. Техни представители участваха в заседанията на комисията. Те изразиха съвсем официално становището си.
Другото, колеги. Разбира се, сравнен с предишни текстове – кое е по-правилно, дали текстът на вносителя в чл. 11, ал. 1 или това, което вчера комисията предложи на вниманието на Народното събрание, то е пред вас и всеки може да вземе своето решение.
Тук обръщам внимание, нека всеки вземе стенограмите от заседанията на комисията. Много ясно го казвам: когато един вносител внася законопроект, трябва да защитава законопроекта си по подобен начин, а не през журналистите. Едно се говори пред журналистите, друго се говори на комисията, трето - в тесен кръг.
Значи, ако има проблем, то има проблем в координацията. Вносителят трябва да държи за законопроекта докрай. Най-лесно това се установява от стенограмите на заседанията на комисията. А не тук от трибуната да се възползваме – едни искат да се издокарват колко големи защитници били на българското Черноморие, а другите били противници. Няма такова нещо!
Въпросът е, завършвайки, госпожо председател, и уважаеми дами и господа народни представители, мисля, че това е правилното решение – режимът трябва да е еднакъв за всички общини от Черноморското крайбрежие. Не може да има субективен подход. На какъв принцип можем да избираме Варна или Бургас, или община над 5 или 10 хил. жители? Аз не мога да си обясня и е малко трудно обяснимо.
Ако ще има по-строг режим върху строителството, той трябва да е еднакъв, какъвто е смисълът на закона, за всички общини. Друг е въпросът за останалите текстове по-нататък. Аз ще държа на текстовете на комисията. Споделям това, което сме приели с колегите да подкрепим по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплика?
Господин Кътев – първа реплика. Заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин председател, Вие повдигнахте една тема, която според мен не беше удачно точно сега да я кажете. Защото тя е в абсолютно противоречие с това, което правим в момента. Когато дебатирахме за плажовете, ние отнехме възможността на общините да ги управляват. Мнозинството това реши – да не се дава възможност на общините. По какви причини – да бъдат общински, а да останат под управлението на държавата.
Сега казваме точно обратното - че видите ли, трябва да дадем възможност на всяка една община, на всяко едно населено място те сами да разполагат,  да казват какво ще се строи и какво ще се прави в техните територии. Така че не може с различни аршини да се мери развитието на едни и същи общини и населени места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Дилов – втора реплика.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Аз смятам, че господин Осман, като почитаем председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, ако отговори на един въпрос, ще стане ясно и на колегите отляво.
Първоначално законът беше внесен със следния текст: “Зона “Б” обхваща земеделските и горските територии в широчина 2 км от границите на зона “А”. Тоест презумптивно извадени са урбанизираните места, нали така? Защото земеделските и горските райони не са урбанизирани места.
След това комисията подкрепя варианта, в който казва: “Зона “Б” обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км …, а строителните граници на градовете Варна и Бургас”, тоест създава отделение.
И накрая вече, пак тази комисия, ни предлага трети вариант, който ви е раздаден.
И съответно човек, без да участва във всички заседания на комисията, е редно да се запита: “Добре, ако бяхме стояли на предложението на вносителя, защо ги ядем жабетата изобщо?”.  Очевидно целият спор – разбира се, че не става дума за Варна и Бургас, не че не се нуждаят от защита и не че в Бургас няма един луд, който иска да направи един 60-етажен небостъргач в Морската градина, има ги навсякъде, и общинският съвет се е съгласил. Въпросът е, че става дума за една територия, която не е повече от 100 км в България и все още незавзета – земеделска или горска по крайбрежието, която се опитваме да запазим с този закон. Но защо се получи това развитие? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Господин Дилов, ще започна с Вашата реплика. Има промяна в становището на комисията. С решение на Народното събрание вчера вие всички решихте да има извънредно заседание на комисията с извънредна точка. Това не го решавам аз, а го решава народното представителство. Това е с решение на Народното събрание. Народното събрание, господин Дилов, изискваше да се преразгледа отново чл. 11. Тоест това не го определям аз, а 240 народни представители. Моето задължение като пръв между равни e да водя заседанията и ваши представители участват – господин Кирчев е там, господин Сотиров от ОДС, тоест те най-добре ще ви информират.
Разбира се, и това предложение излиза от народен представител. Не съм го направил аз. Направили това предложение, убедили са комисията, и във връзка с вчерашното решение има доклад на комисията – не че всеки ден си променя позицията.
Що се отнася до репликата на господин Олимпи Кътев. Господин Кътев, аз продължавам да твърдя, че проблемът за плажовете не беше концесионен, а политически. Защото в Конституцията изрично се казваше, че със закон се определят. Аз продължавам да твърдя, че Вие сте прав и когато говорим за децентрализацията, трябваше там да направим тази крачка. Аз съм един от тези 240 народни представители. Тогава помня, включително от опозицията колеги казаха, че това е един противоконституционен текст. Няма нищо подобно! Както за пътищата със закон са определени кои са държавни, местни, общински, така и за горите. Това е конституционен текст, който изрично казва “определени със закон”. Друг е въпросът, че народното представителство е решило друго. Може би не е дошъл подходящият момент. Тоест ние в тази посока не мислим различно. Това, че съм председател на тази комисия и от името на колегите от Народното събрание ръководя тази комисия..., но по отношение на децентрализацията няма значение който и да е на власт, всяка година централната власт ще делегира права на местната власт. Това е бъдещето. Ако някой си въобразява, че ние ще спрем този процес, няма да стане! Просто те са част от цялата държавна власт. Друг е въпросът, че има колеги, които в началото се опасяват от някои решения на местната власт. Ние лично не се опасяваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Кирчев, заповядайте за изказване.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Чудя се защо стоим в тази зала със запушени уши и затворени очи!
Много пъти от тази трибуна сме говорили, че този закон е изключително неморален. Той е неморален! Много добре се знаеше какво ще се случи с българското крайбрежие и много добре се знае защо законът не се приема. Така че моят призив е, понеже аз нямам никакви интереси никъде, наистина да ликвидираме с приемането на този закон и да не ставаме за смях. Защото когато тези, които застрояват брега и плащат по вестниците, за да изкарват парламента виновен за състоянието на България, много добре знаем, че България в момента е една мутро-държава, за съжаление. За огромно съжаление! Много добре знаем, че каквито и спорове да водим тук, те пак ще бъдат в защита на известни братя, на известни трибуквени съзвездия и т.н. Така е, господин Ралчев!
Затова, дайте веднъж завинаги да ликвидираме с този закон, да го приемем. Защото при всичките ни караници тук – уважавам мнението на моите колеги тук, които са почтени по душа и сърце, извинявайте, обаче този закон се бавеше, защото се правеха пупове. Всички тези известни строители, които много добре ги знаят в България, те отдавна си опекоха хляба и ние тук за какво се караме в момента, аз не мога да разбера!
Господин Кътев, кой ще управлява плажа, вече няма никакво значение. Защото на всеки плаж е изградена бетонната джунгла, хотелите си вървят - ние тук каквито и решения да вземем, в България няма сила, която да спре никакъв строеж. В момента шест бараки не могат да се съборят в Слънчев бряг, а Вие говорите за хотели!? Ами, те ще съборят парламента, бе! Дотам сме изкривили държавата! Дотам е изкривена държавата, какво да се лъжем? След като официални мутри отидоха в Европарламента и правителството на България ще оглавят, за какво говорим ние тук? За какви закони се караме и се джавкаме? Дайте да си кажем истината в очите! Защото никой от нас не пътува надолу по крайбрежието, за да види, как цели градове вече са построени. За какви 2-километрови граници говорим ние, след като направо са вдигнати градовете. Виждат се по баирите,  по пътищата отстрани.
Прието е едно предложение на комисията – със “за” или “против”, нека да го приемем. Защо? Защото е прав господин Софиянски, когато казва, че ние не можем в момента да разделим градовете.
Всички знаем защо не се приемат общи устройствени планове – за да може да се направи в градовете кой каквото си иска. Не е ли така?
Господин Чачев е експерт. Има експерти и в БСП, има и във всички политически сили. Знаят много добре защо не се правят общи устройствени планове. Защото всичко се решава с пуповете – подробните устройствени планове. И някой нещо ще спре ли? МВР ли има, Дирекция за строителен контрол ли има, какво? Няма я държавата, бе приятели! Дайте да започнем нещо, за да помогнем на тази държава! Като я няма държавата, ние, парламентът, сме виновни. Никак не е виновен парламентът. Тук всеки ден се гласуват закони, които никой не поглежда. И всеки си прави кой каквото иска в тази държава. Дайте поне ние да гласуваме този закон, който цялата държава и всеки гражданин сега следи. Защото наистина не можем да разделяме градовете. Не можем да кажем, че Варна и Бургас са най-важните, а другите са малоценни. Не можем да слагаме граница между населението. Но да приемем нещо! Нещо да се приеме.
Разбирам мъката на моята колежка, която ми прави гримаси, виждам. Аз ще й отговоря, всичко е изкупено от мутрите. Те си имат плановете, а какво ще приемем ние тук, за тях няма никакво значение.
Трябва да ви кажа, че няма да се бутне и едно хотелче, защото в този парламент има хора, които застроиха брега и са много важни шефове в партии. За какъв морал, за какво говорим? Дайте да подкрепим този закон и да вървим напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има ли реплика? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания по този текст?
Господин Спасов, заповядайте за изказване.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, искам да сложа нещата на малко по-опростен принцип, защото бяха прекалено усложнени, беше намесено правото на собственост на обикновените граждани, които имат по 100 кв.м, бяха поставени въпроси за местното самоуправление и правомощията на общините, беше поставен въпросът за минали, бъдещи и т.н. групировки.
Нещата са съвсем прости. Никой не заплашва по този начин правото на собственост на обикновените граждани, които имат дори по 100 кв.м. Никой не казва, че тези хора ще загубят от правото си на собственост и че на тези територии няма да се построят големи хотели и големи комплекси. Но просто тези, които ще искат да строят, ще трябва да платят на малките собственици, които имат по 100 кв.м, за да уедрят територията и да направят комплекс, който да бъде хубав, да бъде с 30 % застрояване. Вярно е, че на този инвеститор това ще му струва по-скъпо. Но нашата работа тук като народни представители не е да се грижим за интересите на тези инвеститори, за да им излезе по-евтино. Нашата роля е да се грижим за интересите на Черноморското ни крайбрежие.
Никой от вас не бива да спекулира с това, че ограничаваме правото на собственост на когото и да било. Вие знаете, че по сегашните градоустройствени закони малките парцели могат по гражданскоправен път да бъдат изкупувани, уедрявани, обединявани чрез режима на съсобственост. Има много гражданскоправни способи това да се случи и да бъдат спазени градоустройствените норми. И никой не може да твърди обратното, този, който познава поне малко Закона за устройство на територията.
Така че твърдението, че с тази разпоредба заплашваме собствениците на малките парцели в малките населени места, е напълно голословно. Напротив, по този начин вие ощетявате точно тях, защото няма да могат да получат надлежната цена от потенциалния инвеститор, който би искал да уедри парцела и да построи нещо, съобразено с режима на застрояване в тази зона.
Още едно пояснение – за разликата между първоначално внесения проект и сега внесения проект на комисията. В първоначално внесения проект ограничението важеше за земеделските и горските земи и само за тях.
Няма да отварям темата колко лесно става преобразуването на тези земи от едно предназначение в друго –  това ви е ясно и няма да ви губя времето. Разликата, която внасяме по предложението, направено вчера от колежката от БСП, е, че при сегашното допълнение ние въвеждаме двоен темпорален режим в градоустройството на населените места. Ние закрепяваме, че ограниченията няма да важат в границите на населените места към 2007 г. – датата на приемането на закона. Ако общинският съвет реши да увеличи границите на населеното място, каквато негативна практика за съжаление имахме съвсем доскоро, ще се окаже, че в тези увеличени граници рестрикциите по Закона за Черноморското крайбрежие ще продължават да важат. С това беше успокоена вчера съвестта на колегите от комисията, за да подкрепят този текст.
Но на мен ми се струва, че това е неизпълним текст, който ще въведе двоен аршин и ще се получи абсурдът, че всяко населено място по Черноморието ще има две градоустройствени зони – до 2007 г. и след 2007 г. Няма такова животно по ЗУТ, не съм чувал да има такова и в световен мащаб.
Струва ми се, че трябва да подложим на гласуване постигнатия компромис от предишното решение на комисията – ограниченията в закона да важат само за големите градове Варна и Бургас, а за всички останали територии да важат рестрикциите в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Спасов?
Господин Софиянски, заповядайте за реплика.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Прав сте, господин Спасов, независимо че Ви правя реплика. Прав сте, господин Спасов, че не ги плашим, ние направо унищожаваме тези собственици.
Това, което казахте, е точно контрапунктът – вие по този начин ги принуждавате да си продават имотите. Разбира се, че това е посегателство върху собствеността. Той на тези 150 кв.м не може да си построи едно нормално жилище. Маломерните парцели са типични за тези райони.
Помислете си. Аз защо започнах с думите, че цивилизациите са започвали от големите градове край моретата. Там винаги е било застроено. Какво страшно има?
Сега във века на частната собственост ние да отнемем, да накараме тези хора да си продават парцелите, защото така се получава – Вие сам го казахте, но щял да го продаде по-скъпо. Ако искам да си построя нещо, защо ме принуждавате да го продавам? (Шум и реплики от НДСВ).
Вие го казахте, не го казах аз, затова Ви правя реплика.
Ако влезе Вашата логика, тя е той да може да си вземе по-голяма цена. Моята логика е, че като собственик аз искам да избирам – дали да го продавам или да си строя, да имам право да го застроя, както това право е имала баба ми или дядо му.
Отново приканвам колегите да подкрепят така постигнатия вече компромис, защото това, което вчера приехме в комисията, беше компромис. Моля да го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли втора реплика? Не.
За дуплика – господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Аз съм сигурен, че господин Софиянски се обърка още в първото си изказване, когато спомена, че имало маломерни парцели по 100 кв.м. По нашето градоустройствено законодателство знаете стандартния размер – той е 300 кв.м. Има някои изключения.
Когато говорим за застрояването на парцелите, и по настоящем много от тях са застроени – това на всички ви е ясно.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): При завареното положение не е така.
МИНЧО СПАСОВ: Разбира се, за заварените положения този закон няма да важи. И тези граждани, които имат постройки, никой няма да тръгне да им ги разрушава.
Нека не действаме като камилската птица и да не си признаем, че целта на тази либерализация, за която вие говорите, е не да обслужи малките собственици на парцели, а да обслужи точно големите инвеститори, за да им излезе по-евтино и да платят по-малко на малките собственици. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Ралчев, имате думата за изказване.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Има конфликт на интереси. Да, аз съм от Черноморието, да, имам собствено виждане по развитието на този толкова важен географски район на България.
Нека започнем оттам – какво беше съдържанието на законопроекта и какъв беше неговият смисъл. Ясно е, че по Черноморието стават страхотни безобразия – това е съвсем ясно. Назовавам ги в прав текст. За съжаление, най-хубавото място на българското Черноморие - Златни пясъци, и не по-лошото - Слънчев бряг,  на нищо не приличат.
Съвсем в интимен план ви казвам, че когато искам да се ядосам, отивам до Златни пясъци и ми държи 1 месец влага. Това на нищо не прилича.
Но законът имаше не всеобхватната мисъл да оправя всичко и на веки, а да спре безобразията. И когато говорим за безобразията, трябва да видим и какво охраняваме, каква е целта на този закон – да опазим крайбрежието или да регулираме по-самостоятелен начин градовете и селищните системи. Този закон е замислен, за да се запазят свободните по Черноморието площи. Направихме си, колеги, изчисления. Северното Черноморие от нос Емине до румънската граница – много ви моля да запомните това – има десетки километра плажна ивица девствена. Подчертавам! Нека да съм сбъркал с 3 км. Там е заровено кучето. Това е обектът, който трябва да охраним, а не във Варна да правим рестрикции в една махала, която е застроена преди 150 г., кой как да си застрои без 200-квадратния парцел. Това е проблемът. И ако в едно предложение пише „Варна и Бургас”, съжалявам, имах такава позиция, признавам си пред вас, която се оказа дълбоко погрешна. Обиколих точно този 500-метров район с очите на този закон и видях, че ще допуснем съществени, непоносими грешки. Разбира се, всичко, що е свободна територия, всичко, което представлява обект на защита, трябва да бъде под рестрикциите на Закона за Черноморието. Категорично да. Но да пипаме населените места, без да можем да разберем до какво води това, не съм съгласен.
Сега ще ви дам няколко примера. В този момент нещата са застроени в един град като Варна, в един град като Балчик.
Първи пример, имаш 200 кв.м парцел, колкото са в основна част всички парцели, които отдавна са застроени като градове. При условията на този режим, който е комплектован за свободните територии, можеш да построиш 60 кв.м, 30 %. Нали знаете, архитектите сигурно повече знаят, че имате фасадни планове. И какво става? Досегашният градоустройствен план нареди нещата на 5 етажа – тук един калкан, тук един калкан и по средата 200 кв.м площ. Три по две – шест. При лице от 14 и 20 м се получава едно коминче. Това е абсолютно невъзможно. Това нито отговаря на правилата на градостроенето, нито на всякаква житейска и прочие справедливост.
Ще ви прочета един текст, който вече сме приели:
„Чл. 13. Разрешенията за строеж и изграждане на разрешените обекти в зона „А” и „Б” се издават при наличието на необходимата техническа инфраструктура за енергоснабдяване, водоснабдяване, за отвеждане и пречистване на отпадъчните води, както за събиране и обезвреждане на битови и строителни отпадъци.”
Отпадните води на Златни пясъци и цялата вилна зона на гр. Варна, които наброяват приблизително 100 хил.човека, има една пречиствателна станция, чийто капацитет е 15 хил. В момента само на Златни пясъци леглата са 35 хил. в добрия вариант. Без приходящите. И сега, представете си гр. Балчик, двукилометровата зона. Вие живеете на левия тротоар, аз живея на десния тротоар. Аз попадам под рестрикци. Трябва да си направя пречиствателна станция. Така пише в този закон. А вие отсреща от вашите 200 кв. ще застроите, примерно, за сегашните достроителни правила 100 и еди колко си квадрата, а аз ще застроя 60.
Значи нека да се върнем на основното правило – този закон да е направен с оглед свободните територии. И трябва да се прилага там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Приключвам.
Вторият голям въпрос е това, че някои не спазват законодателството в България, не прилага законодателството в България не значи, че трябва да сътворим едно законодателство, което е нонсен от всяка една гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Ралчев? Няма.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Дискусията е изчерпана.
Гласуването по тази точка и последващата точка от дневния ред ще бъде утре сутринта от 9,00 ч., както е по правилника.
Преминаваме към следващата точка:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИСКАНЕТО НА БОРИС ВЕЛЧЕВ – ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ ТОМА ЯНКОВ ТОМОВ – НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Вчера беше представен проектът, докладът и проектът за решение от нейния председател.
Имаше изказвания.
Има ли желаещи за изказване по тази точка от дневния ред?
Заповядайте, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Като член на тази временна комисия, която вие избрахте по разглеждания въпрос, искам да ви кажа, че най-съвестно прегледах предоставените ни материали и в комисията гласувах „против” искането за снемането на имунитета на народния представител Тома Томов. Защото аз не искам повече да участвам и да бъда въвличан в своего рода пиар акция, която е насочена срещу авторитета на народното представителство. Аз мисля, че е дошло крайно време всички ние народни представители в тази зала, независимо от коя политическа сила сме, да осъзнаем едно – че няма по-висша институция в една парламентарна република от Народното събрание. И трябва да ви кажа, че аз лично съм горд, че съм народен представител и смятам, че ние допускаме една принципна слабост – ние не защитаваме авторитета на институцията преди всичко и авторитета на народния представител.
Приемам, че имаше такъв период миналата година, когато трябваше да дадем един добър знак, че няма чадър за никого, когато става въпрос за доказани престъпления. Но аз искам да запитам всички вас тук, включително задавам въпрос и на себе си, когато всички ние явно или неявно упражнихме един, бих казал, морален натиск на всички наши колеги, на които беше искано снемането на имунитета и те сами си го дадоха, искам да запитам правораздавателната система, прокуратурата - мина цяла една година и какъв е резултатът от това, че нашите колеги сами си снеха имунитета? Нали щом си поискал, означава, че има някакви реални доказателства за някакви прегрешения. Минава година и повече и няма никакви резултати от тези съдопроизводства. Аз лично започвам да мисля, че ако е имало, те са щели да бъдат решени преди тези наши колеги да станат народни представители, защото така се разбра за предишните случаи.
От това, което прегледах лично, и от това, което обсъдихме в комисията, аз останах с впечатлението, че и тук въпросът е аналогичен. Затова казах, че не искам да участвам в пиар акции.
Искам да ви обърна внимание на друго. Волю или неволю ние ставаме съучастници, ако мога така да кажа, в един негативизъм, който се насажда в общественото съзнание вече години наред, че едва ли не в българския парламент са събрани една банда подлеци. Ако си спомняте, имаше един френски филм навремето с Лино Вентура, че всички сме едва ли не тук с комерчески интереси. Вижте в крайна сметка докъде се свеждат нещата. Сведоха се дотам, че има едно негативно отношение въобще към народното представителство и политическия елит в България, към цялата установена републиканска парламентарна политическа система. Аз така го намирам. И резултатите от последния вот – около 28 %, също са едно от следствията на тази, бих казал, ненормална обстановка в страната. Така че, когато дискутираме един конкретен въпрос, според мен трябва да погледнем нещата по-глобално. 
 
За мое голямо съжаление, някои средства за масова информация съдействат за това едва ли не да се създаде представа в българина, че трябва нова силна ръка, която да оправи държавата и да сложи всичко в ред. На България не й трябва нов вид тоталитаризъм според мен. Аз смятам че ние, като Народно събрание, трябва да мислим по тези въпроси, когато разглеждаме конкретни казуси.
И тук, в пленарната зала, ще гласувам против снемане на имунитета, защото съм убеден, че няма доказателства за това, първо.
Второ, искам да помоля ръководството на Народното събрание все пак да попитаме тази правораздавателна система: докога ще чакаме някакъв резултат за тези наши колеги, на които е снет имунитетът? Може би ще чакаме, докато изтече мандатът на Народното събрание. Благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика към господин Радославов? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания, уважаеми дами и господа?
Господин Томов, имате думата за изказване.
ТОМА ТОМОВ (КБ): Уважаеми колеги! Не пожелавам на никого от вас да застава на тази банка като обвиняем пред българското Народно събрание.
В продължение на четири месеца по отношение на мен, на моето семейство, на моите приятели, на моите близки, смятам, че и по отношение на българския парламент се извършва, меко казано, издевателство. Аз съм започнал моя професионален път през 1986 г. като прокурор и младши съдия и до въпросната 1998 г., която цитира Върховната касационна прокуратурата, съм имал вече 12-годишен трудов стаж като районен прокурор. Смея да кажа, че съм бил образцов в своята работа през тези 12 години – това се вижда и от папките, които бяха хвърлени в Секретно деловодство. Срещу мен няма нито една жалба, нито една преписка, нито едно дисциплинарно производство.
Изведнъж през 1998 г. аз ставам обект на внимание на службите на Република България в строго определен период – месеците от април до края на 1998 г.
Има две основания, които искам да изложа – да разберете за какво става въпрос. Това беше годината, когато главният прокурор на България Татарчев и Бонев се караха постоянно. Бонев публично беше дал разпореждане на началниците на окръжните управления на полицията да работят прокурорите на Татарчев. Това е едното нещо.
Второто нещо, което може би е по-особеното и по-важното – през 1998 г. като много умен и много настъпателен прокурор аз започнах голямо дело, което, за съжаление, остава може би единственото в практиката на България и прокуратурата. Аз образувах дело срещу цяла митническа смяна, конфискувах стоки и транспортни средства за около 1 млн., вкарах в затвора цяла смяна, което е прецедент в България и досега. Оттам започнаха моите трагични неща със службите.
На десетия ден бях поканен учтиво от Богомил Бонев в София, в кабинета на шефа на Гранична полиция Вячеслав Димитров. Богомил Бонев го нямаше, в момента имаше негов секретар - на МВР. Беше ми заявено директно в прав текст, цитирам: “Господин Томов, Вие много добре работите по делото си, но вършите една фатална грешка – работите срещу службите”.
На бюрото имаше около 40 папки, от които знаех само за 3, другите си ги прибраха службите. Така започна тапициране на моя кабинет и на колегата с подслушвателни устройства и така нататък. Така че в продължение на четири години и половина срещу мен е водена абсолютно антиконституционна и антизаконна разработка, включително една година като депутат - до средата на 2002 г. Тази разработка е прекратена собственоръчно от министър Петканов. Това го има в материалите по делото.
Мисля, че случаят е достоен добри юристи да напишат една монография, защото това е безпрецедентен случай на злоупотреба с власт и набедяване. Друг е въпросът дали аз ще тръгна по тази плоскост и дали ще се връщам назад в този период от моя живот. Четири месеца буквално ми бяха отнети от живота, четири месеца не можах нищо да направя за себе си и за коалицията си, не можах да участвам в изборите, да не говорим за моралните вреди, които ми бяха нанесени, уважаеми колеги.
Върховната касационна прокуратура в лицето на Малена Филипова, защото тя е изготвила материала, е предложила на вашето внимание искане за снемане на моя имунитет от шест точки. Колеги, пълна пародия и правен абсурд – този въпрос няма никаква правна страна. Аз съм длъжен да ви обясня с по две изречения точка по точка, защото във вестниците пише всичко, в продължение на четири месеца върху мен бяха хвърлени не знам какви обвинения.
По т. 1 от искането аз съм обвинен за нерегламентирани контакти с митничарите и вземане на подкупи. Разпитани са над 15 митнически управници и служители - всички живи служители, които са работили от този момент досега, включително и петимата, които вкарах в затвора. Няма нито една дума, няма нито едно изречение, с които да се потвърди този факт – не знам откъде Малена Филипова го е измислила.
Краят на случая: делото, което сега е образувано - 2007 г., с 15 свидетели, е в пълен разрез с Конституцията, колеги. Има образувано дело срещу депутат, който е действащ, за да могат да разпитат свидетели. Разпитани са около 15 свидетели – няма нито една дума, която да потвърждава твърдението на Върховната касационна прокуратура. Този случай приключи завинаги.
По т. 2 прокуратурата твърди, че съм имал нерегламентиран контакт с българския гражданин Мустафа Али от Айтос. Има една жалба от този гражданин – намира се в материалите, която е написана до половината с един химикал, там се говори за прокурор – не се посочва име, след това е дописана с друг химикал, с който е попълнена и графата за входящия номер от служителя на РДВР – Враца. Свидетелят, по моя справка в Айтос и в РДВР – Бургас, се установява, че също е агент на полицията по криминална линия, прави пълни самопризнания, че е написал жалбата под натиск и в кабинета на окръжния началник на МВР.
Най-интересното, колеги, най-смешното всъщност е, че клеймото за приемане на жалбата, входящият номер е от 26 юни, а датата на подаване е 31 юни. Това означава, че е било запазено място в регистъра на полицията и е търсен човек да напише жалба срещу мен. Приложена е към разработката. Това са материали, които са в разработката. Няма нито един явен материал, писмо или дума срещу мен – всичко е в секретната полицейска разработка. По т. 2 мисля, че няма смисъл да се говори – нищо повече няма в прокуратурата.
Трета точка. Тук става въпрос за един правен абсурд. Аз съм обвинен в това, че участвам, цитирам: в организиране извозването на 120 тона материали и ламарини от някакъв завод в Мизия. Да, участвал съм, организирал съм извозването, организирал съм осигуряването на един кран, камион и повдигач на хората – лично мои приятели от родния ми град. Колеги, полицията забравя да спомене, прокуратурата – също, че сделката е перфектна, всичко е платено, има товарителни документи, има фактури, има договори и така нататък. Това че аз съм осигурил камиона, повдигача и това да се работи в съботно време – хората да изкарат своите материали от завода, мисля, че в България все още не е подсъдно, уважаеми колеги. Става въпрос за правен абсурд. Край на трета точка.
 
Четвърта точка – въпроса за двата металотърсача-самоделки, които са били приети в РПУ – Оряхово, с протокол за изземване от т. нар. иманяри.
Уважаеми колеги, за да има състав на престъпление за иманярство и за нарушение на закона в района, в който се извършва даденото деяние, трябва да има паметници на културата. До 2002 г. в района на Оряхово не е имало регистрирани такива, но не това е въпросът. Аз нямам спомен по този случай, но от материалите по разработката, а също в полицейската разработка, аз намирам три листа хартия. На единия лист е справката на районния началник, негова справка, които ми праща преписката за прекратяване. Няма мое постановление, няма мой подпис, няма моя санкция.
Имат едно СРС, всъщност подслушване, в което аз питам началника, водя разговор с началника и го питам какво става с металотърсача. Той ми отговаря: “Ами, ние вече ги предадохме”. Това е СРС-то, което има срещу мен. Абсолютно нищо няма и по тази точка.
Точка пета – тя касае връщането от моя страна на четири игрални автомати на ползвателя и на собственика на тези игрални автомати в Оряхово. Пак всичко това става през 1998 г., когато се извършват усилените мероприятия срещу мен.
Не знам какво четат прокурорите от Върховна касационна прокуратурата, но цялата преписка се е намирала в прокуратурата. Когато председателят на Народното събрание изисква всички материали по делото, на нас ни беше предоставена една преписка от 105 страници, където има заключение на четири прокурори от Върховна касационна прокуратурата по случая.
Заключението е следното и аз ще ви го цитирам: “Не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от народния представител Тома Томов”. Преписката е от 2002 г., когато аз съм депутат. “Не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от народния представител Тома Томов. Същият се е произнесъл с надлежен прокурорски акт, постановление за отказ да се образува предварително производство по жалба на граждани. Постановлението е отменено незабавно от прокурор на Окръжна прокуратура – Враца, с конкретни указания, които не са изпълнени своевременно от органите на МВР – РПУ-Оряхово. Същите са допуснали антидатиране на документацията по водене на преписката и нерегламентирани действия”.
Колеги, в постановлението на Главна прокуратура от 2002 г. полицията получава упреци и обвинения. Моите действия са абсолютно законосъобразно. Няма какво да се коментира по тази преписка. Това е правен абсурд!
И най-интересната точка е т. 6, по която точка вчера една от журналистките ме запита дали съм участвал в кражба на автомобили и нещо такова. Значи, хората така тълкуват писанието на Върховна касационна прокуратурата – по един своеобразен техен начин. За какво става въпрос?
Иво Ватов – въпросното лице, бивш агент на Държавна сигурност, това се вижда вече от материалите по разработката, мой личен приятел, човекът, който в моето последно пребиваване в Оряхово стоеше до мен, а аз сега научавам, че е бил агент на полицията, по негово твърдение и официална справка от началника – пак началника на Окръжно МВР-Враца, пише жалба, че колата му е открадната пред дома му и той самият е поискал, потърсил помощ от моя заместник, за да му се намери колата. Знаете, че в тези години колите са търсени по законен и по незаконен начин. Няма образувана преписка, няма образувано дело и официален сигнал от този оперативен работник.
В последния ред на справката се подава и моето име, където и аз съм набъркан в тази история. Обаче, колеги, жалбата е написана две години след кражбата. Няма нормален човек, който, когато му откраднат автомобила, примерно, помня датата от преписката, на 16 юни 1996 г., той да напише справка до своя началник – полк. Стаменов, на 27 юли 1998 г. и да сезира своя началник.
И вижте какво е най-интересното, колеги! Вместо началникът да резолира справката: “да се извърши проверка, да се разпитат свидетели, да се изпрати по отношение на прокурорите”, той резолира така: “да се приложи към оперативната разработка на Тома Томов”. Тоест, той го е извикал след две години и го е накарал да пише жалбата, но в същото време при проверка на материалите установих, че има едно друго писмо, което е строго секретно, където другарят Иво Ватов споменава за кражбата до своя началник, но никъде не се споменава моето име.
Мисля, че на вас трябва да ви стане ясно за какво става въпрос. Не е нужно човек да бъде прокурор или юрист. Човек трябва да има едно четвъртокласно образование, за да разбере, че това е един правен абсурд, уважаеми колеги. Аз бях длъжен да ви уведомя за тези неща независимо, че мислех да не говоря днес, но аз съм ви длъжен, защото знам, че много голяма част от Народното събрание знае за какво става въпрос. Мисля, че това е издевателство над българското Народно събрание.
Ще ви помоля само за едно – искам да се опитате с днешното си гласуване да спрете мракобесието, към което се опитват да ни върнат някои хора, които имат властови ресурс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуването ще бъде утре, господин Томов.
Чухме изказването на господин Тома Томов.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Гласуването ще бъде утре – сега имаше дискусия, Вие бяхте последен.
 
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ.
Има доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Председателят на комисията – проф. Герджиков, в момента отсъства.
Господин Митев, заповядайте, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям ви доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 554-01-86, внесен от Ахмед Юсеин на 23.11.2005 г.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
“§ 1. В § 1а от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
              “(1) Децата на починалите български граждани, чиито имена са били принудително променени и не са възстановени при условията и по реда на § 2 от отменения Закон за имената на българските граждани (обн., ДВ, бр. 20 от 1990 г.; изм. бр. 94 от 1990 г.; отм. бр. 67 от 1999 г.), по общо съгласие могат да възстановят имената на родителите си по реда на чл. 19а, ал. 2.”
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 думите “или до изтичане на срока по ал. 2” се заличават.
 4. Алинея 3 става ал. 2.
 5. Създава се ал. 3 със следния текст:
              “(3) Родителите на починалите български граждани, чиито имена са били принудително променени и не са възстановени при условията и по реда на § 2 от отменения Закон за имената на българските граждани (обн., ДВ, бр. 20 от 1990 г.; изм. бр. 94 от 1990 г.; отм. бр. 67 от 1999 г.), по общо съгласие могат да възстановят имената на децата си по реда на чл. 19а, ал. 2.”
6. Създава се нова ал. 4 със следния текст:
              “(4) Молбите по ал. 1 и ал. 3 се подават по местожителството на починалото лице.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който да стане параграф единствен:
“Параграф единствен. В § 1а от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
              “(1) Децата на починалите до 30 юни 2001 г. български граждани, чиито имена са били принудително променени и не са възстановени при условията и по реда на § 2 от отменения Закон за имената на българските граждани (обн., ДВ, бр. 20 от 1990 г.; изм. бр. 94 от 1990 г.; отм. бр. 67 от 1999 г.), по общо съгласие могат да възстановят имената на родителите си по реда на чл. 19а, ал. 2.”
 
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 думите “или до изтичане на срока по ал.2” се заличават.
4. Създава се ал. 4:
                “(4) Родителите на починалите до 26 ноември 1993 г. български граждани, чиито имена са били принудително променени и не са възстановени при условията и по реда на § 2 от отменения Закон за имената на българските граждани (Обн., ДВ. бр. 20/1990 г.; изм., бр. 94/1990 г.; отм., бр. 67/ 1999 г.), по общо съгласие могат да възстановят имената на децата си по реда на чл. 19а, ал. 2.”
5. Създава се ал. 5:
                “(5) Молбите по ал. 1 и 4 се подават по местожителството или по последния постоянен адрес на починалото лице.”
“Заключителна разпоредба
§ 2. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието “Заключителна разпоредба” и § 2 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Митев.
Уважаеми колеги, чухте доклада за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, внесен от народния представител Ахмед Юсеин.
Имате думата за изказване. Няма желаещи.
Обявявам дискусията по второто четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация за закрита.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАСЪРЧАВАНE ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ, АЛТЕРНАТИВНИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И БИОГОРИВА.
Законопроектът е приет на първо четене на 25 януари 2007 г.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю.
“ДОКЛАД
на Комисията по енергетика относно второ гласуване на Законопроект за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтертативни енергийни източници и биогорива № 602-01-112, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2006 г.
Уважаеми господин председател, Комисията по енергетика на свои заседания разгледа посочения законопроект, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените по време на заседанията предложения.
Комисията по енергетика на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на
ЗАКОН
за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива”
Има предложение на народните представители Рамадан Аталай, Иван Гризанов, Петър Симеонов и Златко Златев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията не подкрепя предложението в заглавието на закона след думата “насърчаване” да се добави “производството и”.
Има предложение на народния представител Иван Иванов, направено по реда на чл. 70, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – наименованието на закона да се измени така: “Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименование на закона:
 
“ЗАКОН
за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата”
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място):  Аз оттеглям първото си предложение.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Това е всъщност неподкрепеното предложение. Благодаря.
“Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 има предложение на народния представител Мая Манолова, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Ариф Агуш.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл.1:
“Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани  с насърчаване на използването, производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници и от алтернативни енергийни източници, на производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване по чл. 1.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Редакцията, която искам да направя по чл. 1, е свързана с отпадането на думата “използването”, която се намира на втори ред. Текстът да стане: “Този закон урежда обществените отношения, свързани с насърчване на производството и потреблението на електрическа, топлинна енергия...” и така нататък. Електрическата енергия се произвежда, за да бъде потребявана. Няма друга форма на използване на електрическата енергия. По тази причина и още повече, че самата дума е свързана с потребление на енергия, следва производството. Първо е производството, а след това е потреблението. По тази причина правя предложението за отпадане на думата “използването”. Впрочем текстът на вносителя е без тази дума. Не зная откъде тя се е появила, но в тази редакция тази дума е паразитна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, в този смисъл имплицитно се съдържа и използването.
Сега не мога да поставя предложението на гласуване, но ще го имаме предвид утре.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, имам процедурно предложение – в пленарната зала да влязат заместник-министърът на икономиката и енергетиката Валентин Иванов, Мария Йовчева – главен юрист и Милена Янузова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, има ли някой против това процедурно предложение и присъствието на предложените лица в пленарната зала? Няма.
Предлагам предложените лица да заемат определените места в залата.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Само две думи, господин председателю, относно предложението на господин Иван Иванов. Текстът и с думата “използването” се възприема добре, но нямаме нищо против да приемем предложението и да отпадне. Предложението вече е направено и с гласуването ще се реши дали да се приеме. Но аз ще помоля господин Иванов да прочете внимателно текста и тогава ще види, че думата не е излишна.
Продължавам с доклада.
По чл. 2 има предложение на народния представител Мая Манолова, което е оттеглено.
Има предложение на господин Ариф Агуш – също оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 2:
“Чл. 2. Основните цели на този закон са:
1. насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници;
2. насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на биогорива и други възобновяеми горива в транспорта;
3. диверсификация на енергийните доставци;
4. повишаване капацитета на малките и средните предприятия, производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници и производителите на биогорива и други възобновяеми горива;
5. опазване на околната среда;
6. създаване на условия за постигане на устойчиво развитие на местно и регионално ниво.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Иванов, по чл. 2.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! По чл. 2 аз пледирам за приемането на нова т. 7, която съществува в текста на вносителя. Ще ви прочета текста на вносителя и настоявам той да бъде гласуван като нова т. 7 в чл. 2. Текстът е следният:
“Чл. 2. Основните цели на този закон са:
...
4. Намаляване на разходите за внос на енергийни ресурси и енергия.”
Това действително е една от основните цели на закона – използването на възобновяеми и на алтернативни енергийни източници води до този ефект. Не може тази цел да не бъде отбелязана в текста на закона. Нещо повече, за мен е необяснимо защо вносителят - Министерският съвет - се отказва от този текст. Още по-необяснимо за мен става, държейки в ръце двете директиви на Европейския съюз, с които ние искаме да хармонизираме този закон. И в двете има подобен текст. Например в Директива 30/2003 на Европейската общност още в самото начало, в преамбюлната част на ал. 22 е записано като цел на директивата, респективно на националните закони, насърчаването на производството и употребата - тук се касае за употребата на биогорива, а в другата директива се касае за употребата на възобновяеми източници - за допринасяне на намаляването на зависимостта от вноса на енергия.
Аз мисля, че представителите на Министерския съвет ще се съгласят, че в първоначалния текст, който ни беше предложен в комисията и след това на Народното събрание на първо четене, те са имали предвид именно хармонизирането с тези директиви. Има го също и като ал. 17 в другата директива.
Затова, господин председателю, правя формално предложение да се подложи на гласуване като нова  т. 7 на чл. 2 предложената от вносителя точка 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата за изказване господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председателю.
Господин Иванов, мисля, че в комисията се водъ един сериозен дебат по тази точка. Става въпрос за целта на закона – да вменим на хората, които ще прилагат закона, нещо, което е абсолютно невъзможно, а именно да намалят разходите за внос на енергийни ресурси и енергия. Ако тази цел остане, колеги, в този закон ние даваме много добра почва и храна в ръцете на правосъдието да се търси отговорност от всички от изпълнителната власт, които изпълняват този закон и вкарват възобновяеми енергийни източници. Вие знаете, че цените на всички енергийни суровини и горива на световно равнище постоянно се повишават, а ние трябва да търсим от тях впоследствие отговорност защо не са намалили разходите за внос на енергийни суровини и енергия.
Напълно съм съгласен с Вас, господин Иванов, че в директивата е записано, че трябва да създадем възможност за използването на алтернативните и енергийни източници и биогоривата, но никъде в директивата не пише за намаляване на разходите за тяхното производство или за намаляване на разходите за техния внос.
Смятам, че в комисията се дебатира достатъчно по този въпрос и тази точка отпадна, но Вие направихте предложението в момента в залата и когато дойде времето за гласуване, господин председателю, това ще се вземе под внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, аз внимателно Ви изслушах и намирам наистина рационално зърно в това, което Вие казахте. Затова правя корекция на моето предложение. Да, не трябва да се каже намаляване на разходите, а да се запише това, което е записано и в директивата, и което в крайна сметка е и целта на закона – намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси и енергия. Зависимостта се намалява, защото ако се постигнат целите, които се залагат от Европейската комисия и стигнем до 20% производство на електроенергия за собствени нужди на България от възобновяеми енергийни източници, това намалява зависимостта от внос. Но разходите не могат да бъдат намалени, защото цените на енергийните ресурси нарастват.
Господин председателю, позволявам си да модифицирам моето предложение, съобразявайки се с изказването на господин Аталай, а именно намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси и енергия. В целия свят се казва, че това е целта на въвеждането на въозбновяемите енергийни източници. И ако този натиск за увеличаване на производството се засилва и то не само в Европейския съюз, целта е именно да се създаде по-голяма енергийна независимост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика, заповядайте господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател.
Господин Иванов, смятам, че е излишно натоварването на закона с основните цели. Те са записани и се виждат в целия закон -насърчаване на производството и използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници. И производството на тези енергийни горива е наистина за да се намали зависимостта от внос на енергия отвън. За какво друго правим този закон?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място):  Точно затова трябва да го запишем.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Но то е записано в целия закон. Така както Вие добре ме изслушахте, така и аз Ви изслушах добре и ще Ви помоля да си оттеглите предложението, за да не утежним по-нататък гласуването.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Съжалявам, господин Аталай, не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Гризанов, имате думата за изказване.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Моето изказване трябваше да бъде по предишното предложение на господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз го промених.
ИВАН ГРИЗАНОВ: Аз ще подкрепя предложението, което комисията е направила, без това предложение на вносителя. Защото, първо, за намаляване на разход за внос не може да се говори, можем да говорим за намаляване на обеми на енергийни ресурси и енергия, тъй като цената на един енергиен ресурс може да порасне толкова, че внасяйки го, като разход да бъде много по-голям, отколкото сега.
От друга гледна точка, вече с новото предложение за зависимост също не съм съгласен да бъде в текста, тъй като в края на краищата, обемите за внос на енергийни ресурси и енергия зависят от икономическото развитие на една държава, а не от политически или други причини, така че утре в залата ще подкрепя предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Гризанов.
Има ли други желаещи? Заповядайте, имате думата.
ПЕТЪР СИМЕОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, мисля, че това, което колегата Иванов предлага, е записано в т. 3 на чл. 2 – “диверсификация на енергийните доставки”.
Какво означава това? Осмисляне на нещата и толкова. Всичко друго, което Вие говорите, е абсолютно ненужно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги!
Господин Симеонов, аз не знам в какъв тълковен речник  разглеждате диверсификацията по този начин. Съжалявам, но диверсификация означава “разнообразяване на енергийните доставки”. Но диверсификацията се използва като термин за доставки, които идват от различни страни. Когато ние говорим за диверсификация на доставката на газ и на петрол, това означава да имаме доставка от различни страни. Тук се касае за нещо съвсем различно и аз ви чета директно директивата.
Господин Гризанов каза: “Не, аз не съм съгласен с политиката на Европейската комисия”. Защото Европейската комисия реално записва като основна цел намаляване на зависимостта на страните членки от вноса на енергийни ресурси.
Вие казвате, че това не е вярно, и че могат да нарастнат. Говори се за процент, господин Гризанов, не се говори за абсолютни стойности. Двадесет процента се изискват от нас.
Репликата е към господин Симеонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Репликата е към господин Симеонов, но тъй като думата е чуждица, означава “разнообразяване”.
ИВАН ИВАНОВ: Аз искрено съжалявам, че ние показваме липса на воля да изпълним хармонизацията с европейските директиви. За мен е така, защото не виждам аргументи това нещо да не се впише като основна цел, каквато е навсякъде в Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Няма.
Господин Аталай, може да продължим.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По чл. 3 има предложение на госпожа Мая Манолова.
Предложението по т. 4 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението по т. 5.
Има предложение на народните представители Рамадан Аталай, Иван Гризанов, Петър Симеонов и Златко Златев.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Ариф Агуш.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Иван Иванов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 3:
“Чл. 3. Целите по чл. 2 се постигат чрез:
1. въвеждане на механизми за насърчаване производството и потреблението на енергия, произведена от ВЕИ и АЕИ, и производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта;
2. регламентиране на правата и задълженията на органите на изпълнителната власт и местното самоуправление при провеждането на държавната политика за насърчаване използването на ВЕИ, АЕИ, биогорива и други възобновяеми горива;
3. създаване на национална публична информационна система за:
а) разполагаемите ресурси на ВЕИ, АЕИ, биогорива и други възобновяеми горива;
б) производителите на енергия от ВЕИ и АЕИ;
в) производителите на биогорива и други възобновяеми горива;
4. подкрепа на научните изследвания и развойна дейност, свързани с производството и използването на ВЕИ, АЕИ и биогорива.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: “Глава втора –  Държавна политика за насърчаване използването на ВЕИ, АЕИ, биогорива и други възобновяеми горива.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
По чл. 4 има предложение на народните представители Рамадан Аталай, Иван Гризанов, Петър Симеонов и Златко Златев.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Ариф Агуш.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 4:
“Чл. 4. (1) Министерският съвет:
1. определя държавната политика за насърчаване производството и потреблението на енергия от ВЕИ, АЕИ и производството и потреблението на биогорива и други възобновяеми горива;
2. приема национални индикативни цели за потреблението на електрическа енергия, произведена от ВЕИ и определя сроковете за тяхното постигане;
3. приема национални индикативни цели за потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта и определя сроковете за тяхното постигане.
              (2) За постигането на националните индикативни цели Министерският съвет приема национални дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на ВЕИ, които съдържат мерки за постигане на целите по ал. 1, т. 2.
              (3) За постигането на националните индикативни цели Министерският съвет приема национални дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта, които съдържат мерки за постигане на целите по ал. 1, т. 3.”
По чл. 5 има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Ариф Агуш.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 5:
“Чл. 5. (1) Министърът на икономиката и енергетиката:
1. провежда държавната политика за насърчаване производството и потреблението на енергия от ВЕИ, АЕИ и производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта;
2. разработва и внася за приемане от Министерския съвет националните индикативни цели по чл. 4, ал. 1, т. 2 и изготвя годишни доклади за постигането им, в които се посочва и степента на съответствие на предприетите мерки за задълженията за предотвратяване на климатични промени, както и мерките за достоверност на сертификатите за произход по чл. 19;
3. съвместно с министъра на транспорта разработва и внася за приемане от Министерския съвет националните индикативни цели по чл. 4, ал. 1, т. 3;
4. разработва и внася за приемане от Министерския съвет национални дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на ВЕИ и контролира изпълнението им;
5. съвместно с министъра на транспорта разработва и внася за приемане от Министерския съвет национални дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта и контролира изпълнението им;
6. одобрява програми за насърчаване използването на алтернативни енергийни източници;
7. събира и съхранява информация за използване на ВЕИ, АЕИ и биогорива;
8. организира създаването и поддържането на Националната публична информационна система по чл. 3, т. 3;
9. предоставя на компетентните институции на Европейските общности информацията, предвидена в правото на Европейските общности, по реда на наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката;
10. организира популяризиране на мерките за насърчаване производството и потреблението на енергия от ВЕИ и АЕИ, производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта;
11. взаимодейства с браншовите организации и другите юридически лица с нестопанска цел при провеждането на политиката за насърчаване използването на ВЕИ, АЕИ и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта.
              (2) Националните дългосрочни програми по ал. 1, т. 4 се разработват за срок от 10 години, а краткосрочните програми по ал. 1, т. 4 – за срок от 3 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По чл. 5 господин Иван Николаев Иванов иска думата.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам предложение по чл. 5, ал. 2. Член 5, ал. 2, предложен за обсъждане и гласуване в залата, гласи така: „Националните дългосрочни програми по ал. 1, т. 4 се разработват за срок от 10 години, а краткосрочните програми по ал. 1, т. 4 – за срок от 3 години.”
Това е правилно. Аз не оспорвам този текст.
Но в т. 4 на ал. 1 се говори за дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на ВЕИ и контролира изпълнението им, а в т. 5 се говори за национална дългосрочна и краткосрочни програми за насърчаване потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта. Питам: защо единствено ще се определя срок, в който ще има валидност за разработването на национална дългосрочна програма и за възобновяемите енергийни източници, както и за краткосрочни програми, а що се касае до биогоривата, за които се правят отново дългосрочни и краткосрочни програми не е фиксиран никакъв срок?
Надявам се и вносителите да чуят добре моето предложение, което е ал. 2 да придобие следния вид:
„(2) Националните дългосрочни програми по ал. 1, т. 4 и т. 5 се разработват за срок от 10 години, а краткосрочните програми по ал. 1, т. 4 и т. 5 – за срок от 3 години.”
Това са двата аспекта на приложение на закона – едното е възобновяемите енергийни източници, а другото са биогоривата. И за едните, и за другите се разработват двата вида програми и е необходимо да има за тях унифицирани срокове. Защото никъде другаде не видях срокове за тези дългосрочни и краткосрочни програми. Иначе законът ще мине и няма никакви изисквания към тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Записах Вашето предложение.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Иванов, доколкото Ви разбрах, Вие казвате в ал. 2 след т. 4 да се добави и т. 5, но прочетете съдържанието на т. 5. В нея става въпрос, че „съвместно с министъра на транспорта разработва и внася за приемане от Министерския съвет национална дългосрочна и краткосрочни програми за насърчаване потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта и контролира изпълнението им.”
Искате там да имаме...
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Да се фиксират срокове и на тези програми, както са фиксирани в т. 4. Иначе въпросът е: другите програми в какви срокове се разработват?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По чл. 6 има предложение от народния представител Ариф Агуш, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 6:
„Чл. 6. Областните управители:
1. осигуряват провеждането на държавната политика за насърчаване производството и потреблението на енергия от ВЕИ, АЕИ и производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта на територията на областта;
2. координират дейностите по провеждане на политиката за насърчаване производството и потреблението на енергия от ВЕИ, АЕИ и производството и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта между общините в областта;
3. предоставят на министъра на икономиката и енергетиката информация за изпълнението на програмите по чл. 7, т. 1 на територията на областта;
4. организират на територията на областта актуализирането и поддържането на публичната информационна система по чл. 3, т. 3.”
По чл. 7 има предложение от народния представител Ариф Агуш, което комисията подкрепя по принцип по т. 1 и подкрепя по т. 2.
Има предложение на народните представители Станчо Тодоров и Владимир Кузов в чл. 7 т. 2 да се измени така:
„2. В края на досегашния текст да се добави „в това число и чрез публично-частно партньорство”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 7:
„Чл. 7. Кметовете на общини:
1. разработват и внасят за приемане от общинските съвети на общински дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на ВЕИ, АЕИ и потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта и контролират изпълнението им;
2. разработват и прилагат схеми за насърчаване използването на ВЕИ, АЕИ и биогорива в зависимост от специфичните условия в общината;
3. организират в съответствие с националните програми за насърчаване използването на ВЕИ, АЕИ и биогорива в транспорта информационни кампании сред населението на съответните общини;
4. предоставят на областните управители информация за изпълнението на програмите по т. 1;
5. организират на територията на общината актуализирането и поддържането на публичната информационна система по чл. 3, т. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Изказвания има ли? Няма.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: „Глава трета – Производство на енергия от ВЕИ и АЕИ.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
„Раздел І – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Има предложение на народния представител Иван Иванов да се създаде нов чл. 7а.
Комисията подкрепя по принцип предложенията по ал. 1, 3 и 4, които са отразени на съответното им систематично място в чл. 5, т. 11.
Предложението по ал. 2 е оттеглено.
По чл. 8 има предложение от народните представители Рамадан Аталай, Иван Гризанов, Петър Симеонов и Златко Златев, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народните представители Татяна Калканова и Йордан Костадинов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 8:
„Чл. 8. (1) Изграждането на енергийни обекти за производство на енергия от ВЕИ и АЕИ се извършва след разработване на инвестиционни проучвания, в съответствие с наредбата по чл. 83, ал. 3 от Закона за енергетиката, неразделна част от които е оценка за наличния и прогнозния потенциал на ресурса.
                (2) Условията и редът за извършване на оценката по ал. 1 се определят в наредба, издадена от министъра на икономиката и енергетиката.
                (3) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага в случаите, когато производството на електрическа енергия от ВЕИ се извършва от потребители на електрическа енергия за битови нужди.”
По чл. 9 има предложение на народните представители Рамадан Аталай, Иван Гризанов, Петър Симеонов и Златко Златев, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
Предложението на народния представител Златко Златев е оттеглено.
Има предложение на народните представители Татяна Калканова и Йордан Костадинов, което комисията подкрепя по принцип по т. 4 и 5, не подкрепя по т. 6 и подкрепя по т. 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 9:
„Чл. 9. Производството на енергия от ВЕИ и АЕИ се насърчава при:
1. отчитане характеристиките на различните видове ВЕИ и АЕИ и технологии за производство на електрическа енергия;
2. отчитане принципите на пазара на енергия;
3. осигуряване на производителите на електрическа енергия най-малко еквивалентен ефект на преференциално третиране по отношение на приходите им от единица произведена електрическа енергия при промяна на механизмите за насърчаване производството на електрическа енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници;
4. задължително присъединяване на производителите на енергия от ВЕИ и АЕИ и на производителите на биогорива към електрическата мрежа;
5. определяне на преференциална цена за изкупуване на енергията, произведена от ВЕИ и АЕИ;
6. ограничаване на административния контрол при производството на енергия от ВЕИ и АЕИ, както и при изграждането на необходимите съоръжения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, имате думата за изказване. Заповядайте.
 
 
 
 
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Член 9 е сериозно разширен по отношение на текста, предложен от вносителя. Съгласен съм с всички точки с изключение на последната. Това е т. 6. Искам да я прочета заедно с главата на чл. 9: “Производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници се насърчава при – сега чета т. 6 – ограничаване на административния контрол при производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, както и при изграждането на необходимите съоръжения”.
Уважаеми колеги, ние не можем по никакъв начин да пледираме за ограничаване на административния контрол. Контролът се извършва, за да бъдат спазвани законите на Република България. Изненадан съм, че в крайна сметка този текст е влязъл. Това е било по време на предизборната кампания, в която аз участвах, и по тази причина не съм участвал в разискванията по този член, но мога да ви прочета това, което пише в Директива 77, което означава всъщност облекчаване на административните процедури: “Следва да се държи сметка за специфичната структура на сектора възобновяеми енергийни източници, особено при разглеждане и оценка на административните процедури за получаване на строително разрешение за съоръжения за електричество, произвеждано от възобновяеми енергийни източници”. Съвсем ясно! И това намира израз в предложението, което колегите Калканова и Костадинов – уви, двамата ги няма в момента в залата, са направили. И комисията казва, че подкрепя тяхното предложение, но всъщност е записано нещо доста по-различно. Има много голяма разлика между облекчаване на административни процедури, с което съм напълно съгласен и трябва да залегне в текста на закона, и ограничаване на административния контрол. Това ограничаване на административния контрол, записано в един закон, действително има много двусмислено значение. Как така ще ограничаваме контрола? Че административният контрол може да бъде свързан със заплати в съответното предприятие за възобновяеми енергийни източници, с условия на труда и т.н. Тоест, дейностите ще излязат извън контрола на държавата. Това е абсурдно.
Затова, господин председателю, връщам се към моето предложение, моля да бъде като т. 6 да гласуваме като заместващ текст предложената т. 7 на същата страница по-горе от предложението на Татяна Калканова и Йордан Костадинов с едно малко облекчение: “т. 6. облекчаване на административните процедури при производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, както и при изграждането на необходимите съоръжения”. Считам, че този текст е наистина перфектен и моля утре колегите да го подкрепят в залата. Той е и в съответствие с Директивата на Европейския съюз. Многократно, когато сме водили дискусии в комисията и съм правил предложения, ми се отговаря, че трябва да се следват директивите. Нека ги следваме и в този случай. Никъде в директивата няма ограничаване на контрола. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желае ли някой думата за изказване? Няма.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председател, напълно ще се съглася с пропуснатото от комисията – че подкрепя предложението по т. 7 и може би наистина предложението на господин Иванов, защото сме имали предвид облекчаване на административните процедури при производството на енергия и контрола след производството, и по време на производството. Облекчаването имам предвид. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има смисъл – да се поощри.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Да. Може би по време на гласуването…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да бъде прието като алтернативен текст, нали, господин Иванов?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: По всяка вероятност има някаква техническа грешка, защото след като е записано, че приемаме предложението по т. 7, а липсва, а точно т. 7 води до облекчаване на административните процедури и по-нататъшния контрол при производството и развитието.
Увеличаване на контрола, господин Иванов, сме имали предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така. Приема се. Комисията подкрепя предложението на господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: “Раздел ІІ – Насърчаване производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 10:
“Чл. 10.           (1) Националните индикативни цели за потреблението на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, са процент от прогнозното годишно брутно потребление на електрическа енергия в страната за следващите десет години, считан от годината след приемането на целите, който се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката.
            (2) Националните индикативни цели по ал. 1 се актуализират на всеки пет години.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 11:
“Чл. 11.           (1) Министърът на икономиката и енергетиката ежегодно до 31 март внася за одобрение в Министерския съвет доклад за хода на изпълнението на индикативните цели по чл. 10, ал. 1 за предишната календарна година.
            (2) Докладът по ал. 1 съдържа отчет и анализ на изпълнението на мерките за постигане на индикативните цели за потреблението на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, определени в програмите по чл. 5, т. 4.
            (3) Министърът на икономиката и енергетиката публикува одобрения доклад по ал. 1 на страницата на Министерството на икономиката и енергетиката в Интернет.”
Има предложение на народните представители Татяна Калканова и Йордан Костадинов за нов чл. 11а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде чл. 11а, който става чл. 12 със следната редакция:
“Чл. 12. За инвестиционни проекти, свързани с изграждане, разширяване или модернизация на мощности за производство на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници и от алтернативни енергийни източници, както и на свързаната с това инфраструктура – публична държавна или общинска собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за насърчаване на инвестициите.”
“Раздел ІІІ – Права и задължения на участниците в пазара за енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
По чл. 12 има предложение на народните представители Иван Гризанов, Петър Симеонов, Златко Златев и Рамадан Аталай.
Предложението по т. 1 и 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 3, 4 и 5.
Предложението на народния представител Ариф Агуш е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Иван Иванов.
Има предложение на народните представители Татяна Калканова и Йордан Костадинов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народните представители Станчо Тодоров и Владимир Кузов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 12, който става чл. 13:
“Чл. 13.           (1) Преносното предприятие и разпределителните предприятия включват в ежегодните си инвестиционни и ремонтни програми средства за развитие на мрежите, свързани с насърчаване производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници.
            (2) Преносното предприятие и/или разпределителни предприятия присъединяват приоритетно всеки производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, което отговаря на специфичните условия за присъединяване към мрежата, определени с наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.
            (3) Производителят на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни източници подава до преносното или съответното разпределително предприятие писмено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на енергийния обект към мрежата, към което се прилагат документите, предвидени в наредбата по ал. 2.
            (4) В случаите, когато искането и документите по ал. 3 не отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2 и/или са непълни, преносното или съответното разпределително предприятие в 14-дневен срок уведомява производителя за непълнотите и съответствията и може да поиска допълнителна информация за характеристиките на присъединявания енергиен обект.
            (5) Процедурата по присъединяването на енергийния обект на производителя се прекратява, когато производителят не отстрани непълнотите и несъответствията или не представи допълнителните документи в 30-дневен срок от датата на получаване на уведомлението по ал. 5.
            (6) Преносното, съответно разпределителното предприятие в 90-дневен срок от подаване на искането по ал. 3 от производителя извършва проучване, уведомява писмено производителя за условията и начина на присъединяване на енергийния обект към мрежата и сключва предварителен договор за присъединяване.
            (7) Срокът за присъединяване на енергийния обект към преносната или съответната разпределителна мрежа се определя в договор за присъединяване и е не по-дълъг от заявения от производителя срок за въвеждане в експлоатация на енергийния обект.
            (8) В 30-дневен срок от подаване на искането по ал. 3 от производител на електрическа енергия, който е и потребител на електрическа енергия за битови нужди, съответното разпределително предприятие го уведомява писмено за условията и срока за присъединяване. Срокът за присъединяване на енергийния обект към мрежата е не по-дълъг от 3 месеца, считано от датата на подаване на искането.”
По чл. 13 има предложение от народните представители Рамадан Аталай, Иван Гризанов, Петър Симеонов и Златко Златев, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Татяна Калканова и Йордан Костадинов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 13, който става чл. 14:
„Чл. 14. (1) Задължението за присъединяване на производител на електрическа енергия от ВЕИ и АЕИ възниква за преносното или за съответното разпределително предприятие, което е най-близо разположено до местоположението на енергийния обект.
                (2) Границата на собственост на електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката и правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. Когато мястото на присъединяване не съвпада с границата на собственост на електрическите съоръжения, се прилагат разпоредбите на чл. 116, ал. 5 от Закона за енергетиката.
                (3) Разпределителното предприятие е длъжно да присъедини към мрежата си всеки производител на електрическа енергия от ВЕИ, който е и потребител на електрическа енергия за битови нужди. Границата на собственост на електрическите съоръжения и мястото на средството за търговско измерване следва да бъдат в непосредствена близост до съществуващите между разпределителното предприятие и потребителя.
                (4) В условията за присъединяване преносното и разпределителното предприятия са длъжни да посочат минимална схема на присъединяване, като предвидят присъединяването да се извърши към най-близката съществуваща точка от преносната или разпределителна мрежи, както и предварителна стойност на цената за присъединяване. Разпределителното или преносното предприятие са длъжни да посочват като възможност за присъединяване и съоръженията на присъединени или присъединявани производители или потребители.”
По чл. 14 има предложение от народните представители Рамадан Аталай, Иван Гризанов, Петър Симеонов и Златко Златев, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Иван Иванов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Татяна Калканова и Йордан Костадинов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 14, който става чл. 15:
„Чл. 15. (1) Разходите, необходими за присъединяване на енергийния обект на производителя към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения, са за сметка на производителя.
                (2) Разходите, необходими за присъединяване на енергийния обект на производителя към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, са за сметка на преносното или на съответното разпределително предприятие, като производителят дължи цена за присъединяване, включваща само преките разходи, извършени от преносното или съответното разпределително предприятие по неговото присъединяване, определена по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.
                (3) Разходите за разширението и реконструкцията на преносната и/или на разпределителната мрежа, свързани с присъединяването на енергийния обект на производителите по чл. 13, ал. 2, са за сметка на преносното, съответно на разпределителното предприятие и не се включват в цената за присъединяване на производителите от ВЕИ.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 15, който става чл. 16:
„Чл. 16. (1) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват цялото количество електрическа енергия, за което има издаден сертификат по реда на наредбата по чл. 19, ал. 3, с изключение на количествата, за които производителят има сключени договори по реда на Глава девета, Раздел VІІ от Закона за енергетиката или с които участва на балансиращия пазар, както и количеството енергия, произведено за собствени нужди.
                (2) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват електрическата енергия, произведена от ВЕИ или АЕИ, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи (ВЕЦ) с инсталирана мощност над 10 мегавата по преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, определена по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.”
По чл. 16 има предложение от народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 16, който става чл. 17:
„Чл. 17. (1) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват цялото количество електрическа енергия от ВЕИ, произведена по комбиниран начин, с изключение на количествата, които производителят ползва за собствени нужди или има сключени договори по реда на Глава девета, Раздел VІІ от Закона за енергетиката или с които участва на балансиращия пазар по цени, определени по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.
                (2) Производителят на електрическа енергия от ВЕИ по комбиниран начин може да продаде произведената от него електрическа енергия по една от следните преференциални цени:
1. преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕИ, по чл. 16, ал. 2 или
2. преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, по чл. 162, ал. 2 от Закона за енергетиката.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, който става чл. 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, който става чл. 19.
Има предложение от народния представител Ариф Агуш за създаване на нов чл. 18а в Раздел ІІІ, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага да се създаде чл. 18а, който става чл. 20 със следната редакция:
„Чл. 20.   (1) Въз основа на издадения сертификат за произход по чл. 19, ал.1 Държавната комисия за енергийно и водно регулиране издава на производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници „зелен сертификат”.
                (2) Правилата за въвеждане на пазарен механизъм за насърчаване на производството на електрическа и топлинна енергия от ВЕИ се уреждат със специален закон.”
„Раздел ІV – Цени на електрическа енергия от ВЕИ.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
По чл. 19 има предложение от народните представители Рамадан Аталай, Иван Гризанов, Петър Симеонов и Златко Златев, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Станчо Тодоров и Владимир Кузов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 19, който става чл. 21:
„Чл. 21. (1) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ежегодно до 31 март определя преференциални цени за продажба на  електрическа енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 мегавата.
                (2) Преференциалната цена по ал. 1 на електрическата енергия, произведена от ВЕИ, се определя в размер 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката.
                (3) Добавката по ал. 2 за следващата календарна година не може да бъде по-малка от 95 на сто от стойността на добавката за предходната календарна година.”
„Глава четвърта – Насърчаване потреблението на биогорива и други възобновяеми горива в транспортния сектор.”
Има предложение от народния представител Мая Манолова, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Глава четвърта: „Насърчаване потреблението на биогорива и други възобновяеми горива в транспорта”.
„Раздел І – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Има предложение от народния представител Ариф Агуш, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип  предложението по алинеи 1 и 2 и по ал. 3, точки 1, 3, 4, 5 и 6. Комисията не подкрепя предложението по ал. 3, т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 20, който става чл. 22:
„Чл. 22. (1) Биогоривата и техните производни се потребяват в транспорта чисти или в смеси като съставна част на течните горива от нефтен произход за двигатели с вътрешно горене.
                (2) Производството и потреблението на биогорива се насърчава при:
1. определяне на национални индикативни цели за насърчаване потреблението на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта;
2. осигуряване ефективна работа на двигателите при спазване на техническите и качествените норми за производство на биогорива;
3. устойчиво развитие на земеделието и лесовъдството;
4. намаляване количеството емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от транспорта.”
По чл. 21 има предложение от народния представител Ариф Агуш, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 21, който става чл. 23:
„Чл. 23. (1) Националните индикативни цели за потреблението на биогорива и други възобновяеми горива в транспорта се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката и министъра на транспорта като минимален дял от крайното годишно потребление на автомобилни бензини и дизелово гориво.
                (2) Министърът на икономиката и енергетиката ежегодно до 30 април внася в Министерския съвет за одобрение доклад за изпълнението на индикативните цели по ал. 1 за предишната календарна година.
                (3) Докладът по ал. 2 съдържа отчет и анализ на изпълнението на мерките за постигане на индикативните цели за потребление на биогорива и на други възобновяеми горива в транспорта, определени в програмите по чл. 5, т. 5.
                (4) Министърът на икономиката и енергетиката публикува приетия от Министерския съвет доклад по ал. 2 на страницата на Министерството на икономиката и енергетиката в Интернет.”
“Раздел ІІ – Изисквания за качеството, контрола и пускането на пазара на биогоривата и техните смеси.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Има предложение на народния представител Мая Манолова по чл. 22, което комисията не подкрепя:
Член 22 придобива следната редакция:
“Чл. 22.   (1) Производителите и вносителите на течни горива са длъжни да смесват предлаганите от тях горива на пазара от местен произход с максимален процент биогорива (съгласно ЕN 228 и ЕN 590), определен с наредбата по чл. 8, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
                (2) Производителите и вносителите на биогорива могат да предлагат на пазара освен чисти биогорива, така и техни смеси, съгласно чл. 20, ал. 1 и 2, с горива с нефтен произход.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 22, който става чл. 24:
“Чл. 24. Производителите и вносителите на течни горива за нуждите на транспорта са длъжни да предлагат на пазара горива от нефтен произход, смесени с биогорива в процентно съотношение, определено с наредбата по чл. 8, ал. 1 от Закона  за чистотата на атмосферния въздух.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24, който става чл. 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25, който става чл. 27.
Има предложение на народния представител Мая Манолова:
Създава се Раздел ІІІ със следното съдържание:
 
“Раздел ІІІ
Създаване на Агенция по биогорива като специализиран национален съвет с участието на неправителствени организации по биогорива
Чл 26а.    (1) Създава се Агенция по биогорива и други възобновяеми горива към Министерството на икономиката и енергетиката като специализиран национален орган за управление и развитие на производството и употребата на биогоривата.
                (2) Директорът на Агенцията по биогорива се назначава от министъра на икономиката и енергетиката.
Чл. 26б. Агенцията по биогорива има следните основни задачи и функции:
1. да съгласува интересите на цялото общество;
2. да разработва, предлага и прилага насърчителните мерки в областта на биогоривата и другите възобновяеми горива в страната;
3. да утвърждава номенклатурата от нови горива;
4. да съдейства при стандартизирането на новите горива;
5. да извършва обследване на производствата на биогорива и други възобновяеми горива и техните смеси с производни на минералните горива в съответствие с добрата производствена практика;
6. да определя плановостта на извършвания контрол на биогоривата и другите възобновяеми горива от страна на Държавната агенция за метрология и технически контрол;
7. да осъществява междуведомствено съгласуване;
8. да работи с общини, курортни селища и други заинтересовани от производството и използването на биогоривата и другите възобновяеми горива.”
Комисията не подкрепя предложението.
Госпожа Манолова имаше желание да оттегли тези предложения, ако е тук, нека да направи това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма я госпожа Манолова. Нека да вървим нататък.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: “Глава пета – Предоставяне на информация за количествата енергия, произведена от ВЕИ и АЕИ и биогорива.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27, който става чл. 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, който става чл. 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 32.
“Глава шеста – Административнонаказателни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31, който става чл. 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32, който става чл. 34.
По чл. 33 има предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложението на народния представител Ариф Агуш е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 35:
“Чл. 35.   (1) Енергийно предприятие, което не присъедини приоритетно производители на електрическа енергия по чл. 13, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер  50 000 лв.
                (2) Енергийно предприятие, което не присъедини в сроковете производители на електрическа енергия по чл. 13, ал. 7, се наказва с имуществена санкция в размер 30 000 лв.
                (3) При повторно извършено нарушение по ал. 1 и 2 имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 36:
“Чл. 36.   (1) Обществен доставчик, съответно краен снабдител, който не изпълни задължението си по чл. 16, 17 и 18, се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв.
                (2) При повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35, който става чл. 37.
По чл. 35 има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде чл. 35а, който става чл. 38, със следната редакция:
“Чл. 38.   (1) Производител, вносител или дистрибутор на течни горива от нефтен произход, който не изпълни задължението си по чл. 24 за задължително смесване, се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв.
                (2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 39.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 37, който става чл. 40:
“Чл. 40.   (1) Актовете, с които се установяват административни нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени със заповед на министъра на икономиката и енергетиката.
                (2) Наказателните постановления по този закон се издават от министъра на икономиката и енергетиката или от упълномощено от него длъжностно лице.
                (3) Установяването  на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
“Допълнителна разпоредба.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието: “Допълнителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Аталай, вече е 14,00 ч.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз благодаря на всички, които участваха днес в заседанието, както и на цялата комисия, че имахме търпението да направим един нов закон.
Колеги, както виждате, всички предложения на Министерския съвет са подработени и вече са текстове на комисията. Изказвам благодарност на комисията и на юристите, които работиха. Тези юристи не са юристи на комисията. Може би председателят на Народното събрание най-после да обърне внимание на това и да отпусне една бройка за юрист в Комисията по енергетика. Ако една бройка е малко, поне да бъдат две. Благодаря. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Аталай. Примерът Ви ще бъде заразителен и всяка комисия ще иска юрист... (Оживление в залата.)
Колеги, следващото заседание е утре, в петък, 1 юни 2007 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 

(Закрито в 14,02 ч.)
 
 
Заместник-председатели:                                             
Любен Корнезов
 
Камелия Касабова
Юнал Лютф
                                                           
Секретари:
Петя Гегова
Мирослав Мурджов