Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Пенко Атанасов и Станчо Тодоров
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Уважаеми колеги, преди всичко да приемем Програмата за работа на Народното събрание за тази седмица – 6-8 юни 2007 г.
Този проект беше разгледан на заседание на Председателския съвет и беше съгласуван без особени изменения, така че позволете да ви го представя:
“ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за
6-8 юни 2007 г.
По реда на чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има три постъпили предложения:
- от Парламентарната група на Коалиция “Атака” – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство – продължение;
- от Парламентарната група на Коалиция за България - второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация;
- от Парламентарната група на Демократи за силна България - първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители – Елиана Масева и Евдокия Манева, законопроектът е от 23 февруари 2007 г.”
Точките от проекта за програма:
“1. Прекратяване пълномощията на народен представител.
2. Законопроект за ратифициране на международни договори с десет зависими и асоциирани територии – островите от Ламанша, остров Ман и острови от Карибския басейн, за облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания. Вносител – Министерският съвет, 21.05.2007 г.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Вносител – Министерският съвет, 10.08.2005 г.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Четири законопроекта на народните представители Захари Георгиев, на Минчо Христов и Стела Банкова, на Иван Костов и група народни представители и на Министерския съвет.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Вносител – Министерският съвет, 16.01.2007 г.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител – Министерският съвет, 22.05.2007 г.
7. Първо четене на Законопроекта за Националния архивен фонд. Вносител – Министерският съвет, 25.04.2007 г.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството.
12. Второ четене на Законопроекта за пазарите на финансови инструменти.
13. Промени в съставите на постоянни комисии.
14. Парламентарен контрол.”
Уточнението, което бих искал да ви съобщя преди да гласуваме, е точка тринадесета – “Промени в съставите на постоянни комисии”, да бъде гледана утре след гласуването на текстове на второ четене от Закона за ефективна енергийна политика, което ни остана. След това да преминем към тази точка, да се разгледат и гласуват предложенията за промени в комисии, тъй като се налагат поредица от промени във връзка с променения състав на Народното събрание поради избора на евродепутати и други причини.
Следващо уточнение. Срокът за предложения между първо и второ четене по точки пета и шеста – Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, да бъде три дни, за да вървим в график по онези законопроекти, които са свързани с ангажиментите за еврочленство.
С тези две предложения за самото изпълнение на програмата моля да гласувате този проект.
Гласували 159 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 3.
Колеги, преди да ви съобщя предложенията по ал. 3, да ви кажа, че през последните една-две седмици, макар и незабележимо и немного шумно, Народното събрание работи доста интензивно. Знаете, че бяхме споделили евентуална възможност и необходимост от извънредни заседания. Засега такава не се очертава, защото всички законопроекти, по които бяхме набелязали да се проведат обсъждания тази пленарна седмица, са с представени доклади и са включени в програмата, както и два от законопроектите, които евентуално бяхме набелязали за следващата седмица като точки от дневен ред за извънредно заседание. Така че се движим в добро темпо в комисиите. Предлагам и в пленарната зала да се постараем да сме достатъчно ефективни, за да не допуснем онова, което потенциално би могло да се случи – възникването на въпроси за санкциониране на страната във връзка с неизпълнени ангажименти.
По реда на ал. 4 има четири внесени предложения за допълнителни точки.
Първото е от Коалиция “Атака” – проект за решение за избиране на заместник-председател на Народното събрание.
Желае ли някой да представи проекта за решение? (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
Предложението се оттегля. Няма да бъде подложено на гласуване.
Следващото предложение е на народния представител Евдокия Манева за включване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, призовавам ви да подкрепите това предложение и ви напомням следното.
През миналата седмица това предложение беше подкрепено от вас. То се отнася за въвеждане на текст в Закона за пътищата, уреждащ забраната за палене на растителни отпадъци в сервитутите на пътищата. Аргументите за това мисля, че са ясни – намаляване на риска при пътуване, намаляване увреждането на биоразнообразието и, не на последно, много важно място, намаляване емисиите на въглероден двуокис в атмосферата. Мисля, че всички знаете колко важен е проблемът с изменение на климата и нашите задължения за намаляване на тези емисии.
Всъщност проблемът е екологичен, свързан е с безопасността на движението по пътищата и е естетически. Мисля, че всеки е пътувал по пътищата и е виждал опожарените дървета и тази абсолютно неприемлива гледка.
Ще напомня, че това е завършващ текст в законовата уредба на тази материя. Само преди няколко месеца приехме тази забрана за земеделските земи и някак си категорично трябва да бъде завършен този процес.
Освен това ви напомням, че текстът е подкрепен от Министерството на околната среда и водите и от Министерството на земеделието и горите.
Затова моля да подкрепите този закон. Касае се за два текста. Според мен, това е едно безпроблемно изменение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Уважаеми колеги, моля да обърнете внимание на съществото на предложението.
Господин Миков, господин Лютви, моля за внимание – ще пристъпим към гласуване на предложението, направено от госпожа Манева за включване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, свързано с изгарянето на стърнищата покрай пътищата.
Не знам дали всички парламентарни групи са имали възможност да оценят същината на направеното предложение. То, по думите на госпожа Манева, се подкрепя и от Министерството на околната среда и водите.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, уважаеми колеги, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 9.
Госпожо Манева, Вашето предложение се приема.
Програмата е напрегната, но в зависимост от движението на работата по включените точки, ще се направи усилие да се намери място, ако е възможно, за включването в частта, която да изпълним тази седмица.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова. То е за включване в дневния ред на проект за решение за изтегляне на българския контингент от Ирак.
Госпожо Банкова, Вашето предложение е от м. септември 2005 г. Вие го правите последователно и систематично в продължение на две години. Желаете отново да го обосновете. Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Правя моето предложение упорито, защото всеки изминал ден потвърждава правотата на искането – моето и на колегата Минчо Христов, а и на целия български народ, види се, България най-после да се изтегли от Ирак. Какво имам предвид? В Съединените щати вече заговориха за изтегляне от Ирак.
Уважаеми колеги, преди няколко дни вие разбрахте, че Англия постави срок до м. май 2008 г. да се изтегли, защото Англия казва: ние не можем физически и финансово да поддържаме бойни действия в Ирак и в Афганистан. Мисля, че същото мнение беше изложено преди време и от Норвегия, когато се изтегли.
Не е маловажно и това – за кой ли път повтаряме, че по този начин, бидейки окупатор в Ирак, ние не можем да си върнем иракския дълг. Защо не се замислите за това, което направи Турция, която върна 1 милиард от своя дълг, но тя не изпрати войски в Ирак.
А това, което касае най-много българите, българските граждани, е невъзможността вече ние да понасяме и финансово да издържаме участието на България в тази война. Вижда се, че България се раздира от социални конфликти. България е на последно място по жизнен стандарт. Здравеопазването ни е в окаяно състояние. Необходими са само неколкостотин милиона лева, за да се реши кардинално проблемът с българските пенсионери. Тези пари са в Ирак. Необходими са милиони, за да се реши проблемът с българското здравеопазване. Защо пращате тези пари в Ирак?
Уважаеми колеги, моля да намерим политическо мъжество и да сложим за разглеждане в дневния ред на парламента предложението ни България да започне действия за изтегляне от Ирак. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 142 народни представители: за 21, против 59, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Минчо Христов за точка от седмичната програма: Проект за решение по ревизия на приватизационните сделки.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, знаете, че в петък обещах на премиера да внеса това предложение. То е относно пълна ревизия на приватизационните сделки.
Ще ви прочета мотивите на това предложение: „Голяма част от приватизационните сделки грубо ощетяват интересите на държавата. Към момента приватизираните предприятия имат неизпълнени ангажименти към държавата в размер на стотици милиони левове. Значителна част от приватизираните предприятия не изпълняват поетите в приватизационните договори задължения. Това е достатъчен мотив за анулиране на приватизационните сделки и връщането на предприятията към патримониума на държавата.
Особено тежък е случаят с монополите на БТК и енергоразпределителните дружества, които към момента осигуряват изключително висока норма на печалба на техните собственици в драстично противоречие с интересите на българските потребители. Има достатъчно данни, че лицата, осъществили големите приватизационни сделки, умишлено са ощетили държавата в размер на стотици милиони левове. Те трябва да понесат своята, включително и наказателна отговорност.”
Това са мотивите, уважаеми колеги. Мисля, че предложението е разумно. То отговаря на интересите на българските граждани и се надявам на подкрепа от ваша страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение.
Гласували 135 народни представители: за 24, против 45, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
С това предложенията по ал. 3 се изчерпват.
Позволете да ви направя две съобщения.
Първото е:
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители Даринка Станчева и Олимпи Кътев оттеглят внесения от тях Законопроект за Дипломатическата служба на Република България. Датата на внасяне е 31 януари 2006 г. с № 654-01-12.
Моля да обърнете внимание и на следващото съобщение. То е във връзка с избор на евродепутати – оставка на господин Метин Казак, заместник-омбудсман.
Оставката е по силата на Закона за омбудсмана. Писмото на господин Казак до председателя на Народното събрание е от 31 май т.г. То е изпратено чрез омбудсмана господин Ганев и гласи:
„На основание чл. 15, ал. 1, т. 5 от Закона за омбудсмана, във връзка с чл. 58, ал. 6 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, поради избирането ми за член на Европейския парламент, подавам оставка като заместник-омбудсман.
Моля предсрочното прекратяване на пълномощията ми да бъде оповестено по предвидения в закона ред.”
И така, с обявяването на оставката пред Народното събрание и на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за омбудсмана, във връзка с чл. 58, ал. 6 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България правомощията на господин Метин Казак като заместник-омбудсман са предсрочно прекратени, считано от 20 май 2007 г.
Тук не се изисква акт на Народното събрание, защото не става дума за народен представител, а прекратяването на правомощията е по силата на изричен текст в Закона за омбудсмана.
Преминаваме към предложенията за точки по ал. 7 на чл. 40, съгласно правото, което правилникът дава на парламентарните групи.
Преминаваме първо към предложението на Коалиция „Атака” за продължаване на първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. В разискванията досега е участвал, както виждам от справката пред мен, народният представител Павел Чернев, след което пленарното заседание е било закрито поради изтичане на пленарното време.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, разгледах подробно проекта, който е представен от Парламентарната група на „Атака”, по-специално от нейния лидер, и ще гласувам против него с няколко мотива.
Ние, народните представители, които сме избрани, както и кметовете на общини и съветници, гласуваме, че ще спазваме Конституцията. Този проект е против Глава втора „Основни права и задължения на гражданите”, чл. 25, ал. 3: „Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство”.
Освен това, в началото на мандата на Четиридесетото Народно събрание ние приехме Европейската конвенция за гражданството. В тази конвенция чл. 5 гласи: „Недопускане на дискриминация”. Чета ви дословно ал. 2: „Всяка държава, страна по конвенцията, трябва да се ръководи от принципа за недопускане на дискриминация между нейните граждани”. Така че тези два основни фундамента, по които ние се ръководим като народни представители и като граждани на нашата страна, са в пълно противоречие с този проект.
В Тридесет и осмото Народно събрание, когато Обединените демократични сили бяха на власт, се прие Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Раздел II, чл. 4 от нея гласи: „Страните се задължават да гарантират на лицата, принадлежащи към националните малцинства, правото на равенство пред закона”. А в този проект има двоен стандарт спрямо наши съграждани български граждани.
Освен това, тези граждани, за които става въпрос – само не са посочени като етнос, са строили пътища и заводи тук. Те са били достойни български граждани. Получи се една трагедия с тази част от населението на нашата страна. След демократичните промени в нашата страни този процес беше преодолян. Даже наши държавници отидоха и се извиняваха за това, което е сторено с това население.
В проекта не се посочва какво ще става с българските граждани, които са граждани на Америка, на Канада и на други страни. В проекта са забравени - ако той е за хората от турското етническо малцинство, които са български граждани - хората, които живеят в Германия, в Австрия, в Швеция. Какво ще става с тях? Какво ще стане с хората, които са българи, живеят в Истанбул и са български и турски граждани? Те са около 500 семейства. От процеса 1984-1989 г. около 70 хил. граждани останаха с български имена. Задавам въпрос към вносителите: какво ще ги правим тях?
Уважаеми колеги, този проблем, който се подхвърля, не е много лесен, затова ще ви кажа и някои исторически факти, за да се аргументирам пред вас за моето несъгласие относно проекта. През 1952 г. по силата на изселническо споразумение от България заминаха 154 хил. български граждани. По силата на чл. 12 от този договор те трябваше да получат социални придобивки. Ние като страна, която има претенции към Турция, социалните придобивки на тези хора не бяха дадени. През 1968 г. заминаха 116 хил. български граждани. По силата на друго споразумение, пак по чл. 12, трябваше да им бъдат признати социални права. Имаме претенции към Турция, но също не беше удовлетворено тяхното желание и не изпълнихме чл. 12 от договора. През 1989 г. заминаха около 350 хил. български граждани – някои от тях прокудени, някои от тях по собствено желание. От тях около 120 хил. се върнаха и в момента 220 хил. живеят в Република Турция. Ако проектът гласи само за тези граждани, защото така е формулирано, че се говори за етнически произход, само не се цитира етнос, как ще компенсираме социалните права на тези хора, на тези 220 хил. човека, ако ги лишим от българско гражданство?
Проектът е малко недомислен и затова парламентарната ни група няма да гласува за него.
Надяваме се в бъдеще да няма други проекти с тези неща – когато „Атака” дойде на власт в нашата страна, малцинствата да бъдат сложени в някакви резервати или бандустани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Юсеин?
Господин Димитров, заповядайте.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Юсеин, Вие казахте няколко неверни неща: че няма как да се компенсират социалните придобивки на тези граждани. Само за 2006 г. на турско-български граждани, които живеят в Турция, по някои данни са били компенсирани с милион и половина долара, а по други данни – с 15 млн. долара. Това е за 2006 г. Това са изплатени пенсии и компенсации за пенсии.
През 2006 г. на българските граждани, които са нашите родители като пенсионери, не е даден нито един цент компенсация. Казват, че това било по ред договорености, които са подписали нашите държавници.
Това е вярно, но компенсацията е направена. Със своето гласуване нашите граждани подписват някакъв обществен договор с тези управляващи, така че да компенсират по някакъв начин местните граждани, при което за 2006 г., а дори и по-рано това не е извършено. Извършено е само към турски граждани. Само това имах предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, никакви бандустани и никакви резервации няма да има. И това е смешно. Ако има някой в тази страна, наречена от нас и от всички останали България, който иска да прави бандустани и да отделя население, да го капсулова, да го противопоставя срещу българския народ, това е Движението за права и свободи. Аз съм го казвал и друг път. Този законопроект не е необмислен. Той е много добре обмислен, именно с тази цел – ограничаване влиянието на Република Турция и на нейната пета колона - Движението за права и свободи в България. В това няма никакво съмнение. Това има геополитически характер. Хайде да не се занимаваме с права и свободи, с отнемане правата на едни и предаването им на други, тъй като в България такова нещо никога не се е случвало и няма да се случи. Гаранция за това е културното моделиране на българския народ, който е най-толерантният народ в Европа. Това е безспорно и е доказано от българската история, поне от сто години насам, даже и малко по-назад. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика – господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Господин Юсеин, не били компенсирани българите, които били изселници в Турция. Такива работи не е хубаво да се говорят. Точно Вие от тази трибуна предложихте законопроект за тях, като ги обявихте за репресирани, за да имат добавки към пенсиите. Мисля, че е хубаво да си спомните това нещо и да не говорите от тази трибуна, че тези хора не са компенсирани по никакъв начин.
Второ, изцяло този въпрос може да бъде решен по един много бърз начин – с една двустранна конвенция. Без никакъв проблем! И не се плашете толкова от двойното гражданство, защото в редица европейски държави го има това нещо. Те никак не са пострадали, вярвайте ми! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, господин Юсеин. Имате три минути.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, господин председател!
Господин Димитров, първо ще започна от Вас. Прочетете стенограмите от 1925 г., от тази трибуна, когато се е ратифицирал договорът между България и Турция. Вижте думите на тогавашния премиер и на външния министър – че резултатът тогава е бил 1:1.
Относно репликата на д-р Димитров за социалните права. През 1998 или 1999 г. бе подписано споразумение с Република Турция за изплащане на българските пенсии в Република Турция. Не сте прав в размера. Всяка година в държавния бюджет за тези български граждани, които живеят в Република Турция, са заложени суми, в последния бюджет мисля 48 млн. лв.
Освен това България има споразумение с всички европейски страни в тази насока. Така че никой не отрича тези права. Става въпрос за онези права, които те не ползват с някакво преимущество, а за правата, които имат всички български граждани, живеещи в момента в България. Този български гражданин в България, който има 15 г. стаж и е навършил 65 г., ако не може да натрупа тези прословути 100 точки, получава минимална пенсия, както и нашите родители – тези, които не могат да съберат точките, получават толкова. Така че по този проблем сме наясно.
Господин Станилов, някой път, като гледам предаванията ви по прословутия ви канал, имам чувството, че действително ще има такива бантостани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Шопов. Имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Най-важното от изказването на господин Юсеин е, че гледа телевизия „Скат”. Господин Юсеин, гледайте предаванията на телевизия „Скат”. Те са полезни за всички българи. Нека и на Вас нещо да Ви дойде в главата.
Но за друго ми е думата. Съжалявам, че тази дискусия взе грешна посока, както я стартира господин Юсеин. Не е въпросът за това наше предложение, за социалните придобивки, за пенсиите на бивши български граждани, които в момента са граждани на други съседни държави. Не е въпросът за малцинствата в България. Такива малцинства в България няма. Нека това да стане абсолютно ясно, защото това е бъдеща много голяма дискусия. Стига се е спекулирало с факта, че в България имало национални малцинства. Има някакви етнически групи, но не малцинства в смисъла, в който те се третират от тази конвенция. Рамковата конвенция за правата на малцинствата е ратифицирана от България, но доколкото България има компактни групи и малцинства в съседни държави. В тази връзка България се е присъединила към рамковата конвенция, за да защити правата на българските малцинства в съседни и други страни. Това трябва да стане абсолютно ясно и не бива да се спекулира повече с него.
Въпросът е за предлаганото от нас изменение в закона – да бъде ликвидирана съществуващата досега възможност за двойно гражданство, каквато съществува в българската политическа система. Това е въпросът и той няма нищо общо с български граждани, които в момента са граждани и по сега действащото законодателство на Република Турция. Ако господин Юсеин беше произнесъл тази негова реч в Меджлиса (там въпросът беше за съотношението кюрди-турци), той щеше да бъде освиркан, бит и окървавен по улиците на Анкара. Нека да има това предвид. Господин Юсеин може да говори по този начин в българския парламент. Но на всички ви е ясно какво щеше да стане там – да говори за кюрдско малцинство в тази държава, в която по конституция е закрепено положението, че всеки турски гражданин е турчин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да дискутираме нашата държава, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, трябва да дискутираме нашата тема.
Уважаеми колеги, „Атака” поставя този въпрос и отново постави пръста в раната, както е поставяла много въпроси за първи път. Малко по малко, макар и при несъгласие от този парламент, какъвто е, ние проправяме пътя на поставените въпроси, за тях се заговаря постепенно, присъединяват се все повече български политици и в един момент, рано или късно, дали в това събрание или в някое от следващите събрания, те ще станат факт. И в Четиридесетото Народно събрание има националноотговорни политици, които щяха да се съгласят с нашите предложения за промени в Закона за българското гражданство, ако не беше възспиращата роля на ДПС, което е явно от политическите им сили и което ги държи като заложници. Защото това е разумното, колеги. Защото не може в ХХI век в страна, която е в Европейския съюз, да съществува институтът на двойното гражданство. Въпросът е конституционен. Той е правен, той е въпрос за политическата система на страната. Той не е етнически. Въпросът за българските граждани, които са граждани на съседна Турция, е политологически. Той е въпрос, който трябва да бъде решен за българското общество, както е решен за всички европейски страни.
Защото в Германия, Франция и в Италия няма двойно гражданство. И ако направите една справка за всичките страни в Европейския съюз, с много малко изключения, това е в прибалтийските републики, където има компактни маси от руски етнически групи, там, разбира се, ще бъде поправено това положение и нещата ще бъдат върнати назад – няма двойно гражданство. Защото наши български граждани, които са и граждани на Германия, Франция и Италия, години наред крият по всевъзможен начин факта, че са граждани и на България, защото по този начин автоматически в законите на тези страни е указано, че отпада гражданството на съответните страни и ще останат само български граждани. Ето в това е въпросът. Защото в началото на ХХI век всеки един гражданин на света трябва да направи своя избор към коя страна принадлежи, на коя страна е гражданин. Това е абсолютно естествено и нормално, защото институтът на двойното гражданство е ехо от историята от отминали времена. Бипатридите, трипатридите, и на български, четирипатридите – това са граждани на три, на четири страни. Имало е такива, било е нещо характерно и много широко разпространено през ХIХ век и ХХ век – времето, когато са се нагласяли нациите, народностите и тогава е съществувала една неопределеност, съществували са и едни гонения на граждани, които са взимали гражданство на друга страна по една или друга причина. Но в ХХI век, когато нещата са твърде фиксирани, това просто не може да бъде. Не може да има такова животно. И е редно да е така.
Вярно е, че ние в България и ние от “Атака” поставяме въпроса най-вече, признаваме го като факт, да се реши въпросът за тези бивши български граждани, които са направили своя избор да бъдат граждани на съседна Турция и са граждани там. Забележете, че с особен акт на Меджлиса – тази страна, където абсолютно се забранява да има двойно гражданство, се дава една възможност, те даже нямат пълните права на турски граждани, но се приравняват към турските граждани по един особен начин, за да бъдат по геостратегически причини граждани и на България, за да осъществяват определена роля, знаете каква в крайна сметка.
Но не само поради тази причина “Атака” поставя въпроса. “Атака” поставя въпроса по много по-сериозни причини. Те са много по-значими. Както казах преди малко, това е част от политическото устройство, политическата система на страната.
Забележете, че ние правим едни изключения, които ще бъдат на първо време, разбира се, за да не се правят тези спекулации, че не сме помислили за тези хора с българско етническо съзнание от съседни страни – от Македония, от Сърбия, от таврийските българи, от бесарабските българи. Всички тези хора, които подават заявления, на които не някой друг, а служители на ДПС, поставени на точното място, по съответния начин бавят документите, пречат. Това е факт, който е общоизвестен, но за който се мълчи. Правят се спънки и минават месеци и години наред на такива граждани, които са повече българи от много български граждани, които не са и по същество български граждани по действия, по убеждения, а са граждани на чужда държава, защото провеждат нейната политика, се бави даването на българско гражданство.
Решаването на този въпрос за двойното гражданство ще направи технологично линиите във връзка с приемането и даването на гражданство на хиляди българи, които живеят в други страни, по-лесен, защото най-после ще станат ясни някои категории, някои понятия, свързани с българското гражданство, които до този момент са завоалирани предвид на факта, че съществува институтът на двойното гражданство. Така че ние надскачаме въпроса относно ДПС, неговата роля като пета колона на турската държава, ролята на тези български граждани, които живеят в Турция и които нямат нищо общо с България, които са скъсали връзката с България по всевъзможни начини, идваха доскоро само да гласуват. Гледаме много по-надалече по тази тема - изобщо като решаване на един въпрос във връзка с цялата политическа система на страната.
Ние не си въобразяваме, че вие, мнозинството в тази зала, предвид тази остра реакция, която има коалиционният партньор от ДПС, ще гласувате на първо четене, пък и на второ четене предлаганите от нас разпоредби. Ние обаче, пак повтарям, както в много други случаи, поставяме въпроса ребром на дневен ред пред българското общество и решаването на този въпрос за нас ще има по-дълготрайни последици. Това няма да бъде еднократен акт. Ние ще продължим да настояваме за решаването на този въпрос и призовавам колегите от мнозинството все повече и повече да се ориентират към подкрепата на този въпрос, защото, рано или късно, той трябва да бъде решен, тъй като той е един остър проблем за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Шопов?
Господин Юсеин, заповядайте за реплика.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, прави ми впечатление в това Народно събрание, че колеги, без да се съобразяват с някаква етика, обиждат, Вие не им взимате думата, че сме били някакви сателити, бандити, чужди депутати и т.н. Аз не знам върху какво да направя реплика на преждеговорившия господин. Само искам да му покажа тази Рамкова конвенция, която е приета от този български парламент, която е ратифицирана, влязла е в сила. (Реплика от Парламентарната група на “Атака”.)
Вземете я, вижте я, защото много често говорите, че няма малцинства тук. Това, което сме приели, кой го е приел, да не би някой от Мозамбик да го е приел? (Шум и реплики в залата.)
Страните, ратифицирали настоящата конвенция, са решени да защитят в рамките на своите съответни територии съществуването на национални малцинства, проф. Станилов! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
Господин Юсеин има основание, моля в изказванията си да се придържате към изискванията на правилника.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Юсеин, преди малко пак заявих, че въпросът има ли малцинства в България или няма малцинства не е във връзка с въпроса за двойното гражданство. Но понеже Вие продължавате да настоявате, като че ли така искате да повтаряте, че има малцинства в България, съм длъжен да Ви отговоря. Казах Ви и преди малко, че България е подписала тази Рамкова конвенция, но това не означава, че България признава, че в България има малцинства. Че тази Рамкова конвенция е един международен акт, един документ, който е подписан от всички европейски страни и се отнася до това, че всички европейски страни са длъжни да спазват определени правила с малцинствата изобщо, не само на своята територия. България е подписала тази конвенция, защото има български малцинствени групи в съседни и други по-далечни страни. В тази връзка никъде няма документ, никъде няма споразумение, няма никъде акт, с който България да е признала, че тук има малцинства. Кой може да назове едно малцинство в България? Да съществува някакво малцинство в България. Няма такова нещо! Има етнически групи, има български граждани с турски етнически произход, без значение исторически доколко те са турци. Тук може би в ДПС има един турчин, аз винаги съм се шегувал, той е тук в залата. Всички други са българи, по някакъв начин асимилирани, на които е наложено някакво турско етническо съзнание.
Това е моята позиция, това е моето виждане, така че не спекулирайте с рамковата конвенция. Тя не означава и с нищо не доказва, и с нищо не приема и фиксира факта на някакви измислени малцинства в България. България е еднонационална държава. Така е писано в Конституцията, което е безспорно ясно, определено, категорично и никой няма право да спекулира с това основно конституционно положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Каракачанов. Заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Започнахме тук да дискутираме едни теми, по които аз имам отношение поне от 12 години, пък и ВМРО като организация ги третира.
Не искам да влизам в спор с Рамковата конвенция, тъй като още преди 8 години аз гласувах „против” и бях един от малкото хора в тази зала, които гласуваха „против”, предупреждавайки какво ще се случи. За съжаление се случва и ставаме свидетели на това. Факт е, че опасенията, които ние тогава имахме, поради които гласувахме против тази конвенция, стават факт за съжаление.
Проблемът, който колегите от „Атака” поставят, е един проблем, който също поне 10-12 години ВМРО поставя. Факт е, че турската държава използва огромната маса изселници от България, за да се меси във вътрешните работи на Република България. От тази трибуна съм говорил поне 10 пъти по тази тема през времето, когато съм имал възможност като народен представител да го правя.
Факт е, въпреки че турската конституция и турските закони забраняват двойното гражданство, че за част от българските изселници турската администрация си затваря очите, въпреки че според техните закони има санкции и те би трябвало да бъдат санкционирани. Те не са санкционирани, защото в края на краищата, участвайки в тези изселнически организации, те на практика реализират турската политика на територията на Република България. Това е един проблем, който сериозно трябва да бъде поставен, защото България е суверенна държава, има своите интереси и трябва да ги защитава, без да се съобразява, че Турция е член на НАТО, че сме съседи и че имаме или се стараем поне да имаме добри отношения.
Смятам, че текстът, който е предложен, не решава този проблем. Напротив, създава проблеми в други посоки. В един текст не можеш да изброиш всички области в света, в които живеят компактни или не толкова компактни маси българско население, както е направено в текста. Защото освен в Бесарабия и Таврия, има българи и в Запорожието, и в Крим, има близо 50 хил. българи в Казахстан, има 12-13 хил. българи в Узбекистан. Тоест, ако тръгнеш да изброяваш всички онези територии по света, в които по една или друга причина живеят компактни маси българско население, просто законът става несериозен.
Също така има компактни български маси, които са емигрирали от България. А една голяма част от Македония, от Тракия още преди Балканските войни или след Балканските войни, които са канадски, американски, южноамерикански, австралийски граждани – хора, които имат българско съзнание, хора, които имат по рождение, а и по рождение на техните родители, канадско, американско, австралийско и т.н. гражданство. Скоро един млад човек дойде и с мое съдействие получи българско гражданство. Това е един човек, на който майка му и баща му са раждани в Канада, дядо и баба му имат канадско гражданство, този човек няма проблеми нито с реализацията, нито с образованието, нито със стандарта си в Канада, но той иска българско гражданство, защото се чувства българин и иска да бъде съпричастен към България, въпреки че по произход е от егейска Македония и неговите дядовци и баби никога не са идвали в България. И да лишим тези хора от българско гражданство или от възможността да получат българско гражданство, най-малкото не е справедливо.
По въпроса, който поставят вносителите на този законопроект, има един много ясен член: „Не могат да получават българско гражданство гражданите на държави, в които е забранено двойното гражданство.” По този начин приключваме с темата, без да изброяваме област по област, регион по регион или да правим някакви изключения. Защото в един закон не можеш и не е нормално да правиш изключения, защото винаги ще има ощетени, винаги ще има хора, които не могат да попаднат в изброяването.
Затова идеята за дебат е добра идея, но текстът според мен не решава проблема. По начина, по който е предложен, той би лишил една огромна маса българи от възможността да получат българско гражданство, би откъснал от възможността да се интегрират обратно след поколения наред други български граждани в Канада, в САЩ, в Австралия, в Нова Зеландия, които родители са емигрирали преди десетилетия.
Ясно е за какво става въпрос – да се прекрати вмешателството на турската държава в България.
Пак повтарям, текстът е много прост: „Нямат право да получават българско гражданство гражданите на държави, в които двойното гражданство е забранено.” По този начин се лишаваме от възможността да изброяваме една камара области, територии и държави по целия свят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика думата има господин Чернев. Заповядайте.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Каракачанов, изразявам огромната подкрепа към всичко казано, но с една малка забележка, която бих я отнесъл и към колегата Шопов. Защо тук забравяме близо 800 хил. българи, които са икономически емигранти в страни на Западния свят, най-общо казано, мнозина от които са придобили вече друго гражданство – гражданство на страната, която е гостоприемник, но не губят и българското си?
Много български семейства са засегнати от този проблем и ние по този начин отрязваме една огромна маса българи, които рано или късно биха пожелали да се върнат. Това е единственият ми въпрос, отправен към Вас като реплика.
Мисля, че е много по-прецизна концепцията на господин Каракачанов в случая, защото с един елегантен жест постига целите, които сме си поставили всички. Няма какво да дискутираме повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Каракачанов, неслучайно преди малко заявих, че ние започваме дебати, отпушваме темата. Така поставен въпросът на първо четене, би могъл да придобие много по-прецизни формулировки, ако мине за второ четене.
Въпросът е между двете четения да намерим модуса, формулата как да бъде по-ефективен и да не засегне, както Вие казвате, българи с етническо самосъзнание. Там ще има възможност за нови идеи. Така че ние започваме този дебат и ако законът мине на второ четене, бъде поставен в срока, тогава сме готови, отворени сме за всякакви предложения, разисквания и коментари, така че да се получи един добър закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За трета реплика думата има господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя реплика и да поясня защо ние в Тридесет и осмото Народно събрание бяхме на различни позиции с господин Каракачанов, макар че бяхме от една парламентарна група.
Аз бях един от тези, които гласуваха за ратифициране на конвенцията за малцинствата. Тогава ние я подкрепихме, първо, защото това е международен стандарт, второ, защото аз споделям позицията на господин Ахмед Доган, който каза, че на България в тези бурни времена е нужен един умерен национализъм, на който аз съм привърженик. Когато аз гласувах за тази конвенция, имах ясното съзнание, че зная, че България е еднонационална държава, в която има всякакъв тип малцинства, които могат да бъдат верски, етнически, на сексуална основа и т.н. и индивидуалните права на членовете на тези малцинства трябва да бъдат защитени. На нашите съграждани с турско етническо самосъзнание, разбира се, индивидуалните права също трябва да бъдат защитени. Това по никакъв начин не значи, че ние признаваме, че част от турската нация поради исторически обстоятелства е останала като част от българската нация. Ние не признаваме това. Смятаме, че за разлика от други държави, в които заради войни и други стечения на обстоятелствата има откъсване на такива големи маси и територия, в България това не е факт.
Затова ние и аз в частност продължавам да смятам, че не сме направили грешка с тази конвенция. Ние гарантираме правата на всички малцинства, защото хората са свободни, те се самоопределят по какъвто искат признак, част са от единната българска нация и аз не смятам, че тогава сме направили грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика има думата господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Господин Колчаков, ние тогава за пореден път се направихме на по-големи европейци от европейците, въпреки че от тази трибуна аз обясних каква е практиката в Европа. Страни като Белгия и Франция не ратифицираха Рамковата конвенция. Ако се позамисли човек, ще се сети защо го направиха. Друга страна като Германия, в която има 7-8 милиона гастарбайтери от ислямския свят, от ислямски страни, ратифицираха конвенцията с интерпретираща декларация, в която заявиха, че те признават духа и логиката на конвенцията, но на територията на Федерална Република Германия за национални малцинства по смисъла на тази конвенция се признават, забележете, датчаните и фризите, и лужичките сорби – около 60 хил. души. А 6-те милиона кюрди, турци, мароканци и т.н., просто не са признати за етническо малцинство.
Нашата идея беше да има подобна интерпретираща декларация, която да обясни точно това, което Вие сега казвате – че България, по смисъла на своята Конституция, е еднонационална държава, в която се гарантират индивидуалните човешки права на всеки български гражданин без разлика от неговата етническа, религиозна, сексуална ориентация и т.н.
Относно другите две реплики, така е, дебатът започва. Темата е изключително сериозна, господин Чернев също е прав. Дебатът тепърва започва и ние тук трябва да се ориентираме към изработване на онези текстове, които ще защитават българския национален интерес по начин, по който това може да защити нашите интереси в бъдеще, защото България вече е страна – членка на Европейския съюз, и това още по-малко трябва да позволява в България да се провежда политиката на една друга страна, която е кандидат-член на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата за изказване има господин Трифон Митев. Заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също съм съгласен, че е необходимо да се обсъжда тази тема и тя е назряла, предвид и новите условия, в които вече живее и работи България като страна – членка на Европейския съюз. На няколко заседания в Комисията по правата на човека и вероизповеданията е повдиган този въпрос и по препоръка и на председателя на комисията предстоят срещи с представители на министерствата на външните работи, на правосъдието и на вътрешните работи, специално по въпросите за българското гражданство ­– неговото състояние, придобиване, загубване и всичко онова, което касае този проблем. Но също смятам, че предложеният законопроект повдига една част от проблемите, но не решава въпроса. Необходим е един цялостен преглед на законодателството, който да се основава и на исторически дадени обстоятелства в страната, на цели и задачи пред страната и, разбира се, защита на българския национален интерес.
Една от ценностите на Европейския съюз и на съвременното общество, не само в Европейския съюз, е свободното движение на хора. Ние по никакъв начин не можем да си позволим ограничаване на това свободно движение на хора и заедно с него всъщност да отстояваме, разбира се, и националния интерес. Отнемането на права не е пътят, по който можем да решим този въпрос, а може би трябва да се разсъждава по проблема за повишаване на изискванията, които съпътстват предоставянето на българското гражданство и изобщо статута на българското гражданство.
Презумпцията, че в една друга страна има проблеми по отношение на България заради българското гражданство и условия, при които то да бъде загубено, няма да реши никакви проблеми според мен, защото това може да бъде избрано от българското гражданство с някакъв друг статут на пребиваване и на практика не решаваме нищо. Нещата се усложняват повече.
Смятам, че е необходима една голяма дискусия със специалисти, с хора, които много добре познават проблемите както на региона, така и в политическо, икономическо и етническо състояние и чак тогава ние да предприемем някакви по-сериозни и кардинални промени в законодателството в това отношение. Задачата е не да се противопоставяме, а да търсим обединяване в името на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
По мои изчисления Коалиция “Атака” има на разположение 3 минути.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин Митев, този бас съвсем се изкриви от съществото. Ние тук забъркахме гражданство, забъркахме религии, забъркахме етноси, забъркахме разни ориентации. Гражданството си е чисто административен акт. Тук не се отнася до отнемане на някакви права някому. Става така, че ние вече сме в Европейския съюз. В този Европейския съюз само в една или две държави има двойно гражданство, да не говорим, че в момента, защото някои свързват дори и имената, че са били турски. Не, имената са мюсюлмански. Да не говорим, че в момента – тази седмица и предната, и предната година, всеки ден в Паспортна служба само в София се сменят около 30-40 паспорта с други имена – с български. Хората възстановяват старите си имена. Вие обърнете внимание на това за какво би могло да послужи това. Според мен само свободно движение на хора по Европейския съюз.
Редно е тоя закон, ако не е добър, да бъде разгледан в комисии, за бъде коригиран, да бъде представен в по-добър вид. Имате възможност да направите това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Уважаеми господин Димитров, това, че действително забъркахме много неща в тая тема – и религия, и имена, и проблеми на гражданство, и национални интереси, и личностни интереси само показва, че действително е необходимо едно по-широко обсъждане и че не можем да решаваме въпроса просто на парче – днес по един начин, по една целесъобразност, утре по друг начин, по друга целесъобразност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам заявки за изказвания.
В такъв случай обявявам разискванията по този законопроект за приключени. Съгласно правилника, гласуването ще бъде утре в началото на пленарния ден.
Преминаваме към следващата точка по реда на ал. 7:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ.
Докладът е на Комисията по гражданство общество и медии.
Господин Митев, моля Ви да представите доклада на комисията за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, представям ви доклада за второ гласуване на Комисията по гражданско общество и медии относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, № 754-01-41, внесен от народните представители Йордан Мирчев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов, приет на първо гласуване на 10 май 2007 г.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г., изм., бр. 1 и 45 от 2002 г., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 24, 30 и 59 от 2006 г.)”
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
“§ 1. Наименованието на закона се изменя така: “Закон за достъп до обществена информация и за повторното използване на информация от обществения сектор.”
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 1 от проекта да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 1 да отпадне. Следващите параграфи се преномерират съответно.
“§ 2. В чл. 1 накрая се добавя: “както и с повторното използване на информация от обществения сектор.”
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 2 от проекта да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 2, който става § 1.
“§ 3. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието накрая се добавя “и информация от обществения сектор”.
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху хартиен, електронен или друг носител, включително съхранена като звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 3 от проекта да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 3, който става § 2.
“§ 4. Създава се чл. 2а:
“Повторно използване на информация
от обществения сектор
Чл. 2а. (1) Повторно използване на информация от обществения сектор е използването й за търговски и нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която е била създадена в рамките на правомощията или функциите на организация от обществения сектор.
  (2) Предоставянето на информация от обществения сектор на организация от обществения сектор във връзка с осъществяване на нейните правомощия или функции не е повторно използване по смисъла на този закон.”
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 4 от проекта да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 4, който става § 3.
“§ 5. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думите “за осигуряване на достъпа до обществена информация” се заличават.
2. Създават се ал. 3 и 4:
 “(3) Организациите от обществения сектор са длъжни да предоставят информация от обществения сектор за повторно използване с изключение на предвидените в закон случаи.
  (4) Организация от обществения сектор е държавен орган, орган на местно самоуправление и публичноправна организация, както и техните обединения.”
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 5 от проекта да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров – създава се нов § 5:
“§ 5. Член 3 се изменя така:
“Задължени субекти за осигуряване на достъпа
до обществена информация
Чл. 3. (1) Този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък “органите”.
 (2) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от:
1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации;
2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет;
3. средствата за масова информация и е свързана с прозрачността на тяхната дейност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
“§ 4. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието думите “за осигуряване на достъпа до обществена информация” се заличават.
2. Създават се ал. 3 и 4:
 “(3) Организациите от обществения сектор са длъжни да предоставят информация от обществения сектор за повторно използване с изключение на предвидените в закон случаи.
  (4) Организация от обществения сектор е държавен орган, орган на местно самоуправление и публичноправна организация, както и техните обединения.”
“§ 6. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието накрая се добавя “и на правото на повторно използване на информация от обществения сектор”.
2. Създава се ал. 4:
 “(4) Лицата по предходните алинеи имат право на повторно използване на информация от обществения сектор.”
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 6 от проекта да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
“§ 5. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието накрая се добавя “и на правото на повторно използване на информация от обществения сектор”.
2. Създава се ал. 4:
 “(4) Лицата по ал. 1, 2 и 3 имат право на повторно използване на информация от обществения сектор.”
“§ 7. Член 5 се изменя така:
“Осъществяване на правото на достъп до обществена
информация и повторно използване на информация
от обществения сектор
Чл. 5. Осъществяването на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала.”
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 7 от проекта да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
“§ 8. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
 “(2) Основни принципи при предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване за:
1. осигуряване на възможност за многократно повторно използване на информация от обществения сектор;
2. прозрачност при предоставяне на информация от обществения сектор;
3. забрана за дискриминация при предоставяне на информация от обществения сектор;
4. забрана за ограничаване на свободната конкуренция.”
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 8 от проекта да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
“§ 9. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието накрая се добавя “и на повторно използване на информация от обществения сектор”.
2. Алинея 1 се изменя така:
 “(1) Не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.”
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 9 от проекта да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.
“§ 10. В чл. 8 текстът преди т. 1 се изменя така: “разпоредбите на закона относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която:”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 10, който става § 9.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров – създава се § 10а:
“§ 10а. Създава се нов чл. 15а със следното съдържание:
“Чл. 15а. (1) Информацията по предходния член се публикува на Интернет страниците на административните структури в системата на изпълнителната власт.
  (2) В секция “достъп до информация” на Интернет страниците по предходната алинея се обявяват данните по чл. 15, ал. 1, т. 4 и ал. 2, съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация и реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт.”
Комисията не подкрепя предложението.
“§ 11. В чл. 40, ал. 1 думите “окръжните съдилища” се заменят с “административните съдилища”.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 11, който става § 10.
“§ 12. След чл. 41 се създава Глава четвърта:
“Глава четвърта
Процедура за повторно използване на информация
от обществения сектор
Раздел I
Предоставяне на информация от обществения сектор
за повторно използване
Условия за предоставяне на информация от
обществения сектор за повторно използване
Чл. 42. (1) Информация от обществения сектор се предоставя във формат и на език, на които тя е събрана, съответно създадена или в друг формат по преценка на организацията от обществения сектор.
  (2) Организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това изисква нейното създаване, събиране, преработване или е свързано с предоставяне на части от документи или други материали.
  (3) Организациите от обществения сектор не са длъжни да продължават създаването или събирането на определен вид информация за нуждите на повторното й използване.
  (4) По искане на заинтересованите лица и при възможност за това исканата информация се предоставя по електронен път на посочен електронен пощенски адрес или по други подходящи начини за предоставяне на информацията в електронна форма.”
Предложение от народния представител Иво Атанасов – ал. 2 на чл. 42 да се измени така:
 “(2) Организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това изисква нейното създаване, събиране или преработване или когато е свързано с предоставяне на части от документи или други материали, което изисква непропорционално големи усилия, излизащи извън рамките на обичайната операция.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 12 - да отпадне цялата глава.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров:
Параграф 12 придобива следната редакция:
“Чл. 42 се изменя така:
“Административни нарушения и наказания
Чл. 42. (1) Длъжностно лице, което без уважителна причина не се произнесе в срок по заявление за достъп до обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 50 до 100 лв.
 (2) Длъжностно лице, което не изпълни предписание на съда да предостави достъп до искана обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размерите и при условията и реда, определени с Административнопроцесуалния кодекс.
 (3) За неизпълнение на задълженията по чл. 31, ал. 3 се налага глоба от 50 до 100 лв. за физическите лица или имуществена санкция от 100 до 200 лв. за юридическите лица.
 (4) За непредставяне на достъп до обществена информация от субектите по чл. 3, ал. 2 им се налага имуществена санкция от 100 до 200 лв.”
Комисията подкрепя по принцип предложението, но систематически то ще бъде отразено в § 13.
“Информация от обществения сектор, която не се предоставя
за повторно използване
Чл. 43. Не се предоставя за повторно използване информация от обществения сектор:
1. чието съдържание е свързано с дейност, попадаща извън правомощията и функциите на организациите от обществения сектор;
2. която е обект на право на интелектуална собственост на трето лице;
3. която е събрана или създадена от обществени радио- и телевизионни оператори или техни регионални центрове;
4. която е събрана или създадена от училища, висши училища, научни и изследователски организации, Държавния архивен фонд, библиотеки, музеи, оркестри, опери, балети, театри и други научни или културни организации.”
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за създаване на § 12а:
“§ 12а. Член 43 се изменя така:
“Административно наказващ орган
Чл. 43. (1) Нарушенията по този закон се установяват от длъжностните лица, определени от министъра на правосъдието в случаите по чл. 3, ал. 2 или от съответния орган на власт в останалите случаи.
 (2) Наказателните постановления се издават, както следва:
1. по чл. 42, ал. 1 – от съответния орган на власт по чл. 3, ал. 1 или от овластен от него служител;
2. по чл. 42, ал. 2 – от лицата и по реда, определени в Административнопроцесуалния кодекс;
3. по чл. 42, ал. 3 – от съответния орган, а в случаите, когато задълженият субект е от посочените в чл. 3, ал. 2 – от министъра на правосъдието или от овластен от него служител;
4. по чл. 42, ал. 4 – от министъра на правосъдието или от овластен от него служител.”
Комисията подкрепя по принцип предложението, но систематически то ще бъде отразено в § 14.
“Предоставяне на информация от обществения сектор
на организации от обществения сектор
Чл. 44. (1) Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване и на организации от обществения сектор при условията и по реда на този закон.
 (2) Ако информация от обществения сектор е поискана за повторно използване от организация по ал. 1 във връзка с осъществяване на дейности, които са извън нейните правомощия или функции, се прилагат същите условия и такси, които са приложими за всички.
Улеснения за търсене на информация
Чл. 45. Организациите от обществения сектор осигуряват условия за улеснено търсене на информация от обществения сектор чрез различни механизми за онлайн достъп или по друг подходящ начин.
Забрана за предоставяне на изключително право на
повторно използване
Чл. 46. (1) Забранява се сключването на договори за изключително предоставяне на информация от обществения сектор на определени лица.
 (2) Сключване на договор по ал. 1 е допустимо единствено в случаите, когато предоставянето на услуга от обществен интерес не може да се осигури по друг начин. Наличието на основание за сключване на такъв договор се преразглежда на всеки три години от организацията от обществения сектор, която е страна по него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, имате думата по доклада на Комисията по гражданско общество и медии за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация. Чухте текстовете и предложенията от § 1 до чл. 46 включително. Имате думата за изказвания. Има доста направени предложения, от които една съществена част не са приети от комисията.
Не виждам желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ:
“Раздел II
Процедура за предоставяне на информация от
обществения сектор за повторно използване
Искане за повторно използване на информация от обществения сектор
Чл. 47. (1) Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване след отправяне на писмено искане от заинтересованите лица.
 (2) Когато искането е подадено по електронен път, организациите от обществения сектор са длъжни да отговорят също по електронен път. В този случай потвърждаване на получаването на отговора не се изисква.”
Има предложение от народния представител Иво Атанасов:
Текстът на чл. 47, ал. 1 да се измени както следва:
“Чл. 47.(1) Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване след отправяне на писмено искане.”
Комисията подкрепя предложението.
“Такси
Чл. 48. (1) Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване след заплащане на такси, определени с тарифа, одобрена от министерския съвет.
 (2) Таксите по ал. 1 не трябва да превишават значително разходите по предоставянето на информацията от обществения сектор.
 (3) По искане на заинтересовано лице организациите от обществения сектор предоставят данни за начина на определяне на таксите в ал. 1.
 (4) Таксите по ал. 1 постъпват по бюджета на съответната организация от обществения сектор.”
Има предложение от народния представител Иво Атанасов:
Алинея 3 на чл. 48 да се измени, както следва:
“Чл. 48. (3) При отправено искане организациите от обществения сектор предоставят данни за начина на определяне разходите по ал. 1.”
Комисията подкрепя предложението.
“Срок за предоставяне на информация от
обществения сектор
Чл. 49. (1) Организациите от обществения сектор обработват постъпилото искане за повторно използване и отговарят на заявителя в срок до 20 работни дни.
 (2) В случаите, когато поисканата информация има значение за определен период от време, организациите от обществения сектор следва да я предоставят в разумен срок, в който информацията не е загубила своето актуално значение.
 (3) В случаите, когато искането за повторно използване на информация от обществения сектор се характеризира със сложност и изисква повече време за предоставянето й, срокът по ал. 1 може да бъде удължен с още 20 работни дни. В този случай на заявителя се изпраща съобщение за необходимото време за предоставяне на информацията в срок от 15 работни дни от постъпване на искането.”
Има предложение от народния представител Иво Атанасов:
В предложения текст на чл. 49, ал. 1 и 3 срокът се променя на 14 дни.
Комисията подкрепя предложението.
“Отказ за предоставяне на информация от
обществения сектор за повторно използване
Чл. 50. (1) Отказът за предоставяне информация от обществения сектор за повторно използване се мотивира.
 (2) Отказ може да се направи и в случаите, когато:
1. закон забранява предоставянето на поисканата информация;
2. искането не отговаря на условията по чл. 47.
 (3) Решението по ал. 1 съдържа основанието за отказ, датата на взимане на решението и реда за неговото обжалване. В случай на отказ поради наличие на права на интелектуална собственост, принадлежащи на трето лице, в решението за отказ се посочва името на носителя на правата или на лицето, от което организацията от обществения сектор е придобила тези права.
 (4) Основание за отказ не може да бъде наличието на лични данни в информацията от обществения сектор, която е поискана за повторно използване в случаите, когато тази информация съставлява или е част от публично достъпен регистър.
Подсъдност и обжалване
Чл. 51. Отказите за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване подлежат на обжалване пред административните съдилища или пред Върховния административен съд в зависимост от органа, който е издал акта, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, който става § 11 и предлага следната редакция:
„§ 11. След чл. 41 се създава Глава четвърта с чл. 41а – 41к:
„Глава четвърта
Процедура за повторно използване на информация
от обществения сектор
Раздел I
Предоставяне на информация от обществения сектор
за повторно използване
Условия за предоставяне на информация от обществения сектор
за повторно използване
Чл. 41а. (1) Информация от обществения сектор се предоставя във форма и на език, на които тя е събрана, съответно създадена или в друг формат по преценка на организацията от обществения сектор.
 (2) Организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това изисква нейното създаване, събиране или преработване или когато е свързано с предоставяне на части от документи или други материали, което изисква усилия, излизащи извън рамките на обичайната операция.
 (3) Организациите от обществения сектор не са длъжни да продължават създаването или събирането на определен вид информация за нуждите на повторното й използване.
 (4) По искане на заявителя и при възможност за това исканата информация се предоставя по електронен път на посочен електронен пощенски адрес или по други подходящи начини за предоставяне на информацията в електронна форма.
Информация от обществения сектор, която не се предоставя
за повторно използване
Чл. 41б. Не се предоставя за повторно използване информация от обществения сектор:
1. чието съдържание е свързано с дейност, попадаща извън правомощията и функциите на организациите от обществения сектор;
2. която е обект на право на интелектуална собственост на трето лице;
3. която е събрана или създадена от обществени радио- и телевизионни оператори или техни регионални центрове;
4. която е събрана или създадена от училища, висши училища, научни и изследователски организации, Държавния архивен фонд, библиотеки, музеи, оркестри, опери, балети, театри и други научни и културни организации.
Предоставяне на информация от обществения сектор
на организации от обществения сектор
Чл. 41в. (1) Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване и на организации от обществения сектор при условията и по реда на този закон.
 (2) Ако информация от обществения сектор е поискана за повторно използване от организация по ал. 1 във връзка с осъществяване на дейности, които са извън нейните правомощия или функции, се прилагат същите условия и такси.
Улеснения за търсене на информация
Чл. 41г. Организациите от обществения сектор осигуряват условия за улеснено търсене на информация от обществения сектор чрез различни механизми за онлайн достъп или по друг подходящ начин.
Забрана за предоставяне на изключително право на повторно използване
Чл. 41д. (1) Забранява се сключването на договори за изключително предоставяне на информация от обществения сектор.
 (2) Сключване на договор по ал. 1 е допустимо единствено в случаите, когато предоставянето на услуга от обществен интерес не може да се осигури по друг начин. Наличието на основание за сключване на такъв договор се преразглежда на всеки три години от организацията от обществения сектор, която е страна по него.
Раздел II
Процедура за предоставяне на информация от обществения сектор
за повторно използване
Искане за повторно използване на информация
от обществения сектор
Чл. 41е. (1) Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване след отправяне на писмено искане.
 (2) Когато искането е подадено по електронен път, организациите от обществения сектор са длъжни да отговорят също по електронен път. В този случай потвърждаване на получаването на отговора не се изисква.
Заплащане
Чл. 41ж. (1) Информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване след заплащане на материалните разходи по предоставянето й, определени с тарифа, приета от Министерския съвет.
 (2) Заплащането по ал. 1 не трябва да превишава разходите по предоставянето на информацията от обществения сектор.
 (3) При отправено искане, организациите от обществения сектор предоставят данни за начина на определяне на разходите по ал. 1.
 (4) Сумите по ал. 1 постъпват в бюджета на съответната организация от обществения сектор.
Срок за предоставяне на информация от обществения сектор
Чл. 41з. (1) Организациите от обществения сектор обработват постъпилото искане за повторно използване и отговарят на заявителя в срок до 14 дни от постъпването му.
 (2) В случаите, когато поисканата информация има значение за определен период от време, организациите от обществения сектор следва да я предоставят в разумен срок, в който информацията не е загубила своето актуално значение.
 (3) В случаите, когато искането за повторно използване на информация от обществения сектор се характеризира със сложност и изисква повече време за предоставянето й, срокът по ал. 1 може да бъде удължен до 14 дни. В този случай на заявителя се изпраща съобщение за необходимото време за предоставяне на информацията в срок до 14 дни от постъпване на искането.
Отказ за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване
Чл. 41и. (1) Отказът за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване се мотивира.
 (2) Отказ може да се направи в случаите, когато:
1. закон забранява предоставянето на поисканата информация;
2. искането не отговаря на условията по чл. 41е.
 (3) Отказът по ал. 1 съдържа фактическото и правното основание за отказ, датата на вземане на решението и реда за неговото обжалване. В случай на отказ поради наличие на права на интелектуална собственост, принадлежащи на трето лице, в решението за отказ се посочва името на носителя на правата или на лицето, от което организацията от обществения сектор е придобила тези права.
 (4) Основание за отказ не може да бъде наличието на лични данни в информацията от обществения сектор, която е поискана за повторно използване, в случаите, когато тази информация съставлява или е част от публично достъпен регистър.
Подсъдност и обжалване
Чл. 41к. Отказите за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване подлежат на обжалване пред административните съдилища или пред Върховния административен съд в зависимост от органа, който е издал акта, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
§ 13. Досегашните членове 42, 43 и 44 стават съответно чл. 52, 53 и 54.
Има предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 13 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 13 да отпадне.
§ 14. Преди чл. 52 се създава Глава пета: „Административнонаказателни разпоредби”.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 14, който става § 12 и предлага следната редакция:
„§ 12. След чл. 41к се създава Глава пета с наименование: „Административнонаказателни разпоредби”.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за създаване на § 12 – чл. 42 се изменя така:
„Административи нарушения и наказания
Чл. 42. (1) Длъжностно лице, което без уважителна причина не се произнесе в срок по заявление за достъп до обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 50 до 100 лв.
 (2) Длъжностно лице, което не изпълни предписание на съда да предостави достъп до искана обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размерите и при условията и реда, определени с Административнопроцесуалния кодекс.
 (3) За неизпълнение на задълженията по чл. 31, ал. 3 се налага глоба от 50 до 100 лв. за физическите лица или имуществена санкция от 100 до 200 лв. за юридическите лица.
 (4) За непредоставяне на достъп до обществена информация от субектите по чл. 3, ал. 2 им се налага имуществена санкция от 100 до 200 лв.”
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на § 12, който става § 13 със следната редакция:
„§ 13. Член 42 се изменя така:
„Административни нарушения и наказания
Чл. 42. (1) Длъжностно лице, което без уважителна причина не се произнесе в срок по заявление за достъп до обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 50 до 100 лв. 
 (2) Длъжностно лице, което не изпълни предписание на съда да предостави достъп до искана обществена информация, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.
 (3) За неизпълнение на задълженията по чл. 31, ал. 3 се налага глоба от 50 до 100 лв. за физическите лица или имуществена санкция от 100 до 200 лв. за юридическите лица.
 (4) за непредоставяне на достъп до обществена информация от субектите по чл. 3, ал. 2 им се налага имуществена санкция от 100 до 200 лв.”
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за създаване на § 12а – чл. 43 се изменя така:
„Административнонаказващ орган
Чл. 43. (1) Нарушенията по този закон се установяват от длъжностните лица, определени от министъра на правосъдието в случаите по чл. 3, ал. 2 или от съответния орган на власт в останалите случаи.
 (2) Наказателните постановления се издават, както следва:
1. по чл. 42, ал. 1 – от съответния орган на власт по чл. 3, ал. 1 или от овластен от него служител;
2. по чл. 42, ал. 2 – от лицата и по реда, определени в Административнопроцесуалния кодекс;
3. по чл. 42, ал. 3 – от съответния орган, а в случаите, когато задълженият субект е от посочените в чл. 3, ал. 2 – от министъра на правосъдието или от овластен от него служител;
4. по чл. 42, ал. 4 – от министъра на правосъдието или от овластен от него служител.”
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на § 12а, който става § 14 със следната редакция:
“§ 14. Член 43 се изменя така:
“Административнонаказващ орган”
Чл. 43. (1) Нарушенията по този закон се установяват от длъжностните лица, определени от министъра на правосъдието в случаите по чл. 3, ал. 2 или от съответния орган на власт в останалите случаи.
   (2) Наказателните постановления се издават, както следва:
1. по чл. 42, ал. 1 – от съответния орган на власт по чл. 3, ал. 1 или от овластен от него служител;
2. по чл. 42, ал. 2 – от лицата и по реда на чл. 306 от Административнопроцесуалния кодекс.
3. по чл. 42, ал. 3 – от съответния орган, а в случаите, когато задълженият субект е от посочените в чл. 3, ал. 2 – от министъра на правосъдието или от овластен от него служител;
4. по чл. 42, ал. 4 – от министъра на правосъдието или от овластен от него служител.”
“§ 15. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите “чл. 42, ал. 3” се заменят с “чл. 52, ал. 3”;
2. В т. 2 думите “чл. 42, ал. 4” се заменят с “чл. 52, ал. 4”.”
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров - § 15 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 15 да отпадне.
“§ 16. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
“2. “Публичноправна организация” е юридическо лице, създадено за задоволяване на обществени интереси, което не осъществява търговска или производствена дейност и за което е изпълнено едно от следните условия:
а) повече от половината от приходите му се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на Националния осигурителен институт или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от други публичноправни организации;
б) обект е на управленски контрол от страна на лице по буква “а”;
в) повече от половината от членовете в негов административен, управителен или контролен орган са определени от лице по буква “а”.
2. Досегашната т. 2 се отменя.
3. Създава се т. 3:
“3. този закон въвежда разпоредбите на Директива 2003/98/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторното използване на информация в обществения сектор.”
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров – създава се нов § 16а.
В “Допълнителни разпоредби” се правят следните изменения и допълнения:
Създава се нова т. 3 по смисъла на този закон:
“а. “Материален носител на обществена информация” е текст, план, карта, фотография, изображение, дискета, аудио- или видеокасета и други подобни;
б. “Лични данни” са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, културна или социална идентичност.
в. “Списък на издадените актове в изпълнение на правомощията на административна структура в системата на изпълнителната власт” е структурирана съвкупност от всички издадени от съответния административен орган нормативни, общи и индивидуални административни актове, достъпна по определени критерии.
г. “Публичноправна организация” е юридическо лице, което независимо от неговия търговски или производствен характер е създадено с цел задоволяване на обществени интереси и за което е изпълнено някое от следните условия:
- повече от половината от приходите му за предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложители по чл. 7, т. 1 или 3 от Закона за обществените поръчки;
- повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от възложители по чл. 7, т. 1 или 3 от Закона за обществените поръчки;
- обект на управленски контрол от страна на възложители по чл. 7, т. 1 или 3 от Закона за обществените поръчки; управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице.
д. “Публичноправна организация” е и лечебно заведение – търговско дружество, на което повече от 30 на сто от приходите за предходната година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет, и/или бюджета на Националната здравноосигурителна каса.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15.
“§ 17. “Заключителни разпоредби” се заменя с “Преходни и заключителни разпоредби” и в тях се създава § 3:
“§ 3. Сключените до влизането в сила на този закон договори за изключително предоставяне на информация от обществения сектор, които не отговарят на изискванията по чл. 46, ал. 2, се прекратяват с изтичането на срока им, но не по-късно от 31.12.2008 г.”
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров – създава се нов § 17а:
“§ 17а. В “Преходни и заключителни разпоредби” се създават нови параграфи със следното съдържание:
“§ 4. Задълженията за публикуване в Интернет по чл. 15а, ал. 1 и 2 се изпълняват от ръководителите на административни структури в системата на изпълнителната власт или определени от тях лица, в срок от една година от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.”
Комисията не подкрепя предложението.
“§ 5. Министърът на финансите предприема необходимите мерки за финансовото обезпечение на изпълнението на задължението по чл. 15а чрез предвиждане на средства от консолидирания бюджет за 2008 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
“§ 6. Органът по назначаването е длъжен да осигури обучение на служителите по § 1, организирано от Института по публична администрация и европейска интеграция в тримесечен срок от встъпването им в длъжност.”
Комисията не подкрепя предложението.
“§ 7. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон субектите по чл. 3, ал. 1 са длъжни да определят длъжностни лица от съответната администрация, които отговарят пряко за предоставянето на обществена информация, както и да обособят подходящо място за четене на предоставената информация.”
Комисията подкрепя предложението.
“8. Разпоредбата на чл. 15а въвежда Директива 2003/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за повторно използване на информация в публичния сектор.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 17, който става § 16:
“§ 16. В подразделение “Заключителна разпоредба” се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието на подразделението се изменя така: “Преходни и заключителни разпоредби”.
2. Създават се § 3 и § 4:
“§ 3. Сключените до влизането в сила на този закон договори за изключително предоставяне на информация от обществения сектор, които не отговарят на изискванията по чл. 41д, ал. 2, се прекратяват с изтичането на срока им, но не по-късно от 31.12.2008 г.
§ 4. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон субектите по чл. 3, ал. 1 са длъжни да определят длъжностни лица от съответната администрация, които отговарят пряко за предоставянето на обществена информация, както и да обособят подходящо място за четене на предоставената информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Митев.
Имате думата за изказвания.
Господин Димитров, заповядайте, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Става дума за един изключително важен закон. Съжалявам, че залата е в този вид и присъстват малко хора. Става въпрос за достъпа до публична информация.
Този закон касае правото на хората, на гражданите, на фирмите, на обществените организации да получават достъп до обществена информация. За съжаление се прави опит този достъп да бъде ограничен. Това е пример за един от случаите, в които имаме все пак работещ закон в България. И изведнъж трима народни представители от три различни парламентарни групи, които при това не са и управляващи, не са част от управляващата коалиция, правят предложение за изменение на този закон, което е, меко казано, странно, въпреки че е била предвидена процедура Министерският съвет да направи предложение, но той не прави такова, няма съгласувателна процедура в рамките на Министерския съвет и изведнъж, пак повтарям, тримата народни представители внасят законопроекта.
Проблемите са много, но ще се опитам да обясня основните. В приетия на първо четене законопроект фигурира изразът “използване на информация”. Употребява се терминът “право на използване на информация”. Трябва да се подчертае следното. В международното публично право, регионалното публично право и националното публично право не съществува право на използване на информация, уважаеми колеги. Според общоприетата в публичното право терминология, отнасяща се към правото на свобода на всеки да търси, получава и разпространява информация, използването се явява неудачен аналог на правото на разпространяване на информация. Правото на разпространяване на информация има характер на свобода и подлежи на ограничения само при условията на чл. 41, ал. 1, изречение второ от Конституцията, както знаете. Правото на използване на информация е институт на частното право и е свързано с правото на интелектуална собственост, където авторът, собственик на произведението, разрешава използването му. Този възглед е напълно неадекватен, когато става въпрос за информация, създавана и съхранявана от публичните институции, която в строгия смисъл на понятието е собственост на гражданите, тоест на обществото. В съдебната практика по Закона за достъп до информация, над 200 акта на Върховния административен съд, няма случаи обществена информация, дори попадаща в законовите ограничения за достъп, да е обявена за обект на авторското право и сродните му права.
Създава се неяснота в предмета на правно регулиране. “Достъпът до информация” е понятие на публичното право, а “използване на информация” – на частното право, както вече стана ясно. В нито един закон за достъп, за свобода на информацията в света не е променено заглавието по подобен на предлагания начин. Това е най-малкият проблем.
Искам да ви кажа два по-съществени проблема. С колегата Иван Сотиров и групата на Съюза на демократичните сили предлагаме достъп в Интернет като част от достъпа до обществена информация. Спомняте си, когато преди година и половина предложихме – не само СДС, и други парламентарни групи, стенограмите от заседанията на този парламент да бъдат достъпни в Интернет. Имаше пак много хора, които казаха, че нямало капацитет, нямало възможност. Виждате – това става без проблем в съвременното общество. Сега обаче това наше предложение е отхвърлено, което е един от големите проблеми на този законопроект. Никаква разумна причина няма да откажете достъп в Интернет в сегашния момент.
Създава се дублираща на съществуващата процедура за достъп до обществена информация, която е отстъпление от съществуващата практика. Въвежда се понятието “заинтересовани”, което означава изискване за доказване на интереси – според мен и според моите колеги абсолютно противоконституционно. Въвежда се по-дълъг от съществуващия срок за отговор – 20 работни дни. Въвежда се заплащане на информацията, което е отстъпление от принципа на безплатен достъп – чл. 20, основан на международния стандарт. С чл. 42, ал. 2 от законопроекта се предлага отпадане на задължението за предоставяне на частичен достъп, което противоречи не само на стандартите относно достъпа до обществена информация, но, забележете, и на Европейската директива 98 от 2003 г. Какво означава частичен достъп? Може би не всички от вас знаят. Когато гражданин или обществена организация поискат достъп до информация, част от нея може да бъде класифицирана и той получава частичен достъп. Сега се прави опит този частичен достъп да бъде премахнат.
Ние предложихме това да отпадне. Комисията не е приела нашето предложение, за съжаление, и господин Иво Атанасов прави нелеп опит да спаси положението със следното изречение, което заслужава да бъде записано в много художествени източници: “Чл. 42. (2) Организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това изисква нейното създаване, събиране или преработване или когато е свързано с предоставяне на части от документи или други материали,” забележете, “което изисква непропорционално големи усилия извън рамките на обичайната операция.” Това е предложението на господин Иво Атанасов.
Отсега мога да ви кажа какво ще се случи. Делата за достъп до обществена информация, които и без това не са малко, ще станат десет пъти повече. Изключително неясен текст, по-добър от предишния, в който общо взето се казва, че вече няма частичен достъп, това е по-добър текст, но ми кажете какво означава непропорционално големи усилия, излизащи извън рамките на, забележете пак, обичайната операция?
Така че, уважаеми колеги, най-големият проблем с цялата работа е, че достъпът до обществена информация е изключително важен за отчетността в едно общество. Когато имаме работещ закон и опит да бъде заменен с някакви други текстове, които очевидно са спорни, сложни и не са добре приети – ние правихме обществено обсъждане по тази тема, давахме и пресконференция, когато Министерският съвет е планирал да внесе законопроект по темата, но някак си се отказва, изведнъж се появяват трима народни представители от три различни парламентарни групи и внасят законопроект, който, меко казано, е слаб, съмненията остават и са абсолютно основателни.
Част от нашите предложения бяха приети – общо взето, това са предложения, които попълват дупки в досегашния закон, но проблемите остават. Въобще не се заблуждавайте.
Един работещ текст, работеща практика се заменя от неработещи без никаква разумна причина за тази работа. Това, за съжаление, не е прецедент. Тази седмица ще гледаме Закона за ДДС – там ще видите какви неща има. Работещи текстове без никакво основание, без разумна причина, без обяснение се заменят с други практики.
Много ми е интересно как юристите в управляващата коалиция ще обяснят какво означава да докажеш интерес, за да получиш достъп до информация. За мен ще бъде голямо удоволствие да чуя от вашите уста какво е това да докажеш интерес, как имаш интерес към дадена информация и как нямаш. Много интересна тема. Както се казва, заслужава да й бъде обърнато специално внимание. Когато такива неща се запишат в законите, тогава законите стават лоши и не могат да бъдат използвани по същество.
В европейската практика има няколко важни тенденции – обобщил съм ви ги в пет-шест изречения, искам да ги чуете. Правото на достъп до информация е основно човешко право и се основава на общи принципи и стандарти, като право на всеки на достъп на информация, отношение на правото към ограниченията му като на принципи към изключение от принципа, контрол за законосъобразност на отказите на информация от независима институция. Това е тенденцията.
Правото на достъп до информация намира все по-стриктна правна уредба на международно, регионално и национално ниво. Налице е тенденция за разширяване на обхвата на това право и засилване на насрещното му задължение за предоставяне на информация и особено за активното публикуване на такава.
Правото на достъп до информация се смята все повече за ключово при осигуряването на обществено участие в процеса на вземане на решения, откритост и отчетност на управлението, превенция на корупцията, забележете.
Направих си труда, понеже уважаемите представители на водещата комисия казаха, че нямало европейска практика за публикуване на такава информация в Интернет, да проверя и се оказа, че не са прави. Имам удоволствието да споделя с вас водещата европейска практика.
Опитът на държави – членки на Европейския съюз, по въвеждането на Директива 2003/98 на Европейския съюз чрез допълнение в законите за достъп до информация показва общите черти на законодателната техника. В Чехия, в Словакия, в Словения и Унгария – нарочно ви давам пример със страни от Източна Европа, е прието допълнение на съответния закон, с което се създава изрично задължение за институциите, длъжни да предоставят обществена информация, да публикуват определени категории данни не къде да е, а в Интернет.
Аналогична разпоредба се предлага с чл. 15а от настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, обаче уважаемият парламент засега не я подкрепя. Ще спра дотук, само с две изречения: когато нещо работи, не го пипайте - ако го пипате, се уверете, че ще продължи да работи. В противен случай България ще има проблеми с корупцията, ще има проблеми с отчетността.
Докато публичните организации не са отчетни, ще се случват следните неща: примерно се оказва, че няколко комисии в България с години нищо не са правили. Ако бяха длъжни да публикуват на своята Интернет страница дейността си по месеци, нямаше да се наложи да минат години преди да разберем, че те всъщност нищо не правят. Докато не се разбере от всеки един от нас, че без достъп до обществена информация и без отчетност не можем да живеем в правово европейско общество. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми колеги, много бих желал и други народни представители да вземат участие в дискусията. Аз ви подканвам – ако има желаещи, да вземат участие, за да приключим с този законопроект по ал. 7 на чл. 40.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, обявявам за приключена дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация на второ четене. Гласуването ще бъде утре.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава.
Следващата точка от дневния ред е предложение по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Вносители са Елиана Масева и Евдокия Манева.
Госпожо Масева, като вносител имате думата, за да представите законопроекта.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, с последните поправки, които бяха обнародвани в “Държавен вестник” през м. февруари т.г. в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са допуснати някои груби грешки и несъответствия с Конституцията на Република България, които чувствително засягат правата на българските граждани.
Процесът за възстановяването на земята е един от най-тежките проблеми на българската нация. Той предизвика много болки и страдания на българските граждани и вместо законодателството да усъвършенства и предотвратява, да преодолява тези грешки то, напротив, ги задълбочава.
Две хиляди и седма година сме!
Годината, в която на хората, които претендират право на собственост на земеделски земи се поставя едно изключително ограничение – да доказват своята собственост само на база писмени доказателства като се елиминира в разрез с действащите процесуални закони и Конституцията на Република България възможността на тези граждани да доказват собствеността си и със свидетелски показания, и с писмени декларации. Това е безпрецедентен акт в правото. Той не съдейства на процеса на доказване на обективната истина в един справедлив процес, какъвто трябва да бъде процесът за доказване правото на собственост.
Нещо повече, в един продължаващ мисълта текст е казано, че всички висящи дела се приключват по този ред, тоест по реда на забраната, което означава, че във всички дела, в които мотиви, които се позовават на свидетелски показания, се прекратяват. В момента това са десетки дела. Освен това гражданите не могат да обжалват на втора инстанция правото си да упражнят недоволството си, ако в техните процеси, в кориците на техните дела, се съдържат свидетелски показания.
Считаме, че това е недопустимо, че е антиконституционно и в пълно противоречие с правата на българските граждани. Ето защо искаме тези текстове в закона да бъдат коригирани.
Имаме само две много кратки предложения – да се елиминира текстът “без право на писмени декларации и свидетелски показания” с текста, че “само със свидетелски показания и писмени декларации не се доказва правото на собственост”. Тоест, писмените декларации и свидетелските показания трябва да подкрепят писмените документи.
Мисля, че това е справедливо и е отговор на аргументите, че в много случаи само със свидетелски показания в защита на корпоративни интереси са осъществявани и криминални, и корупционни практики и се е връщала земя.
Искам да ви дам един фактически пример за това. Един собственик има писмени доказателства, има извадка от емлячния регистър, обаче там не са посочени границите. Как съдът ще му възстанови правото на собственост без граници, ако не викне свидетели, които да удостоверят това – къде са границите? Именно в този текст ние казваме, че Закона за земеделските земи в момента преустановява своето действие и стотици хора, на които делата са висящи, всъщност са неравнопоставени на една категория хора, които до този момент са си възстановили собствеността.
Със следващата кратка поправка ние казваме: не, не се прекратяват делата във връзка с това изискване по закона. Висящите дела могат да бъдат прекратявани, само ако не отговарят на текста на действащия закон към момента на приетите поправки. Ето защо, уважаеми колеги, ви призовавам да подкрепите това наше справедливо искане.
Към аргументите си искам да прибавя още нещо, че ние закъсняхме много. Част от съдебната система вече излиза с прекратителни решения и това ще бъде един грях на народното представителство, но ако бъде поправен своевременно, мисля, че ще отговорим на очакванията и на обществения интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Госпожо Антонова, имате думата.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, както стана ясно от представянето на законопроекта гвоздеят и основната мисъл в така предложения законопроект се отнася до доказателствените средства, чрез които лицата ще претендират успешно за възстановяване на собствеността върху земеделските земи.
Сигурно много от нас знаят от личен опит, а за юристите това е несъмнено, че правата върху недвижимите имоти и правото на собственост върху недвижими имоти се доказва с писмен документ и по нотариален акт, тоест най-тежката писмена форма. И така е било винаги. Мисля, че и преди новата ера, по време на приложението на римското право, по този начин се е установявало и се е доказвало правото на собственост. И съображенията са много ясни, че нотариалната форма е гаранция за действителното носене на право на собственост върху недвижим имот.
Свидетелски показания за доказване право на собственост никъде не се допускат, ето защо аз считам, че в действащия Закон за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 11, ал. 2 не накърнява този принцип.
Още повече, в целия Закон за собствеността и ползването на земеделските земи се допусна едно изключение от принципа за установяване на собственост с нотариален акт или приравнени на него писмени документи. Изключението, което се допуска, е в полза на лицата, претендиращи за възстановяване на земята. Както се знае, от пролетта на 1992 г., когато влезе в сила Закона за земята хората, претендиращи реституция, установяваха правото си на собственост с гласни доказателства, със свидетелски показания и с писмени декларации. Срокът за това заявяване възстановяването на земята беше 17-дневен, ако не се лъжа, и е изтекъл през лятото на 1992 г.
Вярно е, че в чл. 11, ал. 2 се допусна още по-широка възможност и отклонения от принципа за установяване правото на собственост и доказателствените средства. И всичко това е в интерес на хората, претендиращи реституция. Вече 15 години се прилага този облекчен ред. Хората, които претендират реституция върху земята, можеха да го установяват това със свидетелски показания. Ето защо аз считам, че този Закон за земята в никакъв случай не ограничаваше 15 години хората, които искат да си възстановят земята и, напротив, няма никакво ограничение, камо ли изключително ограничение, както преди малко чухме от уважаемата колежка Масева.
Какво се случи наскоро по този чл. 11, ал. 2?
Уважаеми колеги, ние преди три месеца изменихме текста на чл. 11, ал. 2 като се премахна възможността правото на собственост да се доказва със свидетелски показания. И аз твърдя, че това е в интерес на принципите на правото и на цялото законодателство, включително не само в нашата държава, но и в страните от Европейския съюз.
Защо се наложи това изменение? Колеги, изключението от принципа за доказване правото на собственост, облекченият режим се прилага вече 15 години. Много странно в практиката е кои са тези хора, които 15 години не са заявявали своята земя за реституция и на шестнадесетата са се сетили за това? Член 11, ал. 2 предвижда един иск, който се предявява от лицето, което не е реституирало, не е заявило земята си за реституция пред Службата по земеделие и гори. Тя издава едно удостоверение, че човекът не си е заявил земята и се започва едно исково производство, в което се явяват свидетели да твърдят, че тази земя е именно тази земя, която е била на дядо му.
Колеги, хайде да си говорим за това, което в действителност се случва. Житейски неоправдано е и много невярно е хората да помнят 60 години къде са били границите на поредната нива на неговия съселянин. Смятате ли, колеги, че има такива лица, които 60 години пазят съкровен спомен за тази нива, на която еди какво си се е случвало и че тази нива е била на дядото на ищеца? Разбира се, че това е почти невероятно. Затова, като има такава правна възможност, в практиката се постъпва по един много укорителен начин.
Знайно е – и на неюристите е добре да се каже, че делата за реституция на земята само чрез свидетелски показания стимулират едни тежки корупционни процеси. На първо място се създава възможност за корупционна практика в самите общински служби „Земеделие и гори”, които издават въпросните удостоверения, за които споменах, и които са предпоставка за успешно водене на този иск.
На второ място се създават предпоставки за едно много тежко престъпление против правосъдието, наречено лъжесвидетелстване. Хората от практиката ще ви кажат, че има съдилища и съдебни райони, в които има така наречените щатни свидетели. Такива щатни свидетели, които да си спомнят 60 години къде е била нивата на дядото на ищеца, получават възнаграждение. Съжалявам, но това е практиката, това е, което се случва.
И в крайна сметка един такъв шиканиран процес води дотам, че се възстановява собствеността върху земята на тези хора – 15 години след реституционния закон, по описания начин, чрез корупционни практики, чрез допускани престъпления срещу правосъдието и в крайна сметка се ощетява Държавният поземлен фонд, ощетяват се и земите, оставени на разпореждане на общината.
Не знам някой наясно ли е колко хиляди декари, да не кажа стотици хиляди декари, изтекоха по посока на такива ищци, сетили се 15 години по-късно да си реституират земята. Мисля, че са имали достатъчен срок, когато се прие Законът за земята, и са могли да реституират своята земя по облекчения ред с показания на свидетели.
Що се касае до второто предложение в законопроекта - за § 30, аз си признавам, че тук съм склонна да се съглася в голяма степен с вносителите. Да, на пръв поглед не звучи добре правилата, процедурата да се сменят в хода на самите съдебни дела. Да, смущаващо е да се въвеждат нови изисквания към ищците, след като те са знаели едни правила при завеждане на делото, но в никакъв случай това не води до накърняване на някакъв закон, не дай Боже, на Конституцията.
Колеги, дайте да преценим по аргумента на по-силното основание кой е по-големият интерес: да се прекратят корупционните практики в някои общински служби „Земеделие и гори”; да се прекратят масовите престъпления срещу правосъдието, наречени лъжесвидетелство; да се прекратят ощетяването и отнемането от патримониума на държавата стотици хиляди декари? Този интерес трябва ли да бъде защитен? Аз мисля, че трябва да бъде защитен. Той е по-големият интерес в сравнение с интереса, касаещ формалното нарушаване на закона.
Накрая, ако се приеме законът на уважаваната колега Масева, бих искала да ви кажа, че това ще внесе смут в практиката. Когато приехме § 30 във вида, в който действа, съдилищата отреагираха своевременно. Някои дела, които бяха в срока за решаване, съдиите ги внесоха отново в съдебно заседание, давайки възможност на страните да представят доказателства. По този начин ищците имат възможност да участват в процеса, да представят доказателства и по никакъв начин не се накърнява тяхното право на защита. Мисля, че този период – на връщане на делата в съдебно заседание, вече е отминал. Съдилищата и страните са наясно с процесуалния закон и ако приемем това, което се предлага, означава да въведем още една спънка в практиката и тези, които прилагат закона, да се чудят какво правим всъщност.
Ето защо, като оценявам мотивите на колегата Масева за внасянето на законопроекта и като признавам, че има смут в практиката, който вече е преодолян, бих предложила на колегите от пленарната зала да се въздържим от гласуване на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Има ли реплики към госпожа Антонова?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вземам думата за реплика по отношение на твърдението, че е недопустимо да се установява право на собственост само по свидетелски показания. Първо, ние от ДСБ не твърдим такова нещо, но не може да изключваме този способ на доказване, при условие че той винаги е съществувал в българската практика. Ще ви дам пример за това – съставянето на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Това нещо е допустимо и се случва в практиката, когато със свидетелски показания се съставя нотариален акт.
Искам да ви кажа и нещо друго, което е важно - че става въпрос за един период от развитието на българската държава, когато правото на собственост е съществувало и без да съществува за това нещо съответната форма. Тоест в българското земеделие преди 1944 г. голяма част от собствениците не са имали документи за собственост и ние сега ще ги лишим от възможността да използват този способ, който съществуваше по време на социализма включително – обстоятелствената проверка с гласни доказателства.
Този аргумент, че са извършили престъпления, било то лъжесвидетелстване, било то използване на документи с невярно съдържание или каквито и да е други, не може да бъде аргумент за ограничаване на правото на собственост. След като се извършват престъпления, нека компетентните органи да преследват престъпниците, а не това да бъде аргумент, за да ограничаваме правото на собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Друга реплика има ли към госпожа Антонова? Няма.
Госпожо Антонова, желаете ли дуплика? Заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колега Атанасов, не отричам възможността да се установява и да се признава право на собственост върху недвижим имот със свидетелски показания - примера, който дадохте Вие с обстоятелствената проверка. Но хайде да си признаем, че нотариалният акт, издаден по този ред, има едни правни последици, а съдебното решение по чл. 11, ал. 2 има други правни последици. Последното, съдебното решение по чл. 11, ал. 2 е противопоставимо на всекиго и най-важно на държавните органи, които са длъжни да се съобразят с това съдебно решение. Съвсем по-мека, бих казала, е правната сила на един акт по обстоятелствена проверка, доказано със свидетели право на собственост. Както знаете, той е констативен и може да бъде оспорен, за разлика от съдебното решение, което трета страна не може да оспори, тъй като просто не е участвала в процеса. Извинявам се, че трябва да се занимаваме с граждански процес в случая, но е добре да си го обясним това, така че не намирам примера Ви за издаване на акт по обстоятелствена проверка за подходящ.
Второ. Да, вярно, хората, когато се е извършвало коопериране на земята, не са имали документи за собственост. Да, вярно е, че емлячните регистри са отишли някъде. Затова съществуващият облекчен ред за установяване право на собственост и за реституция на земята с декларации и свидетелски показания беше оправдан през 1992 г. Но това изключение трае вече 15 години и дайте да видим как се прояви това изключение? То се проявява по начина, по който Ви казвам, колега Атанасов. Вие сте практикуващ юрист и общувате с такива, както и аз, и няма защо да крием истината. Облекченият ред доведе до неговото отрицание. Правото на тези лица да реституират земята си по този ред, по чл. 11, ал. 2, доведе до твърде неблагоприятни последици, за които споменах: корупционните практики, престъпления против правосъдието по чл. 290.
Да, Вие ще кажете: ама няма присъди! Извинявам се, но присъдата е един последващ контрол налице ли е престъпление, а ролята на парламента е да създава такива закони, които да предотвратяват престъпленията. За това, с оглед практиката, която съществува, и в крайна сметка, която води до нарушаване на патримониума на държавата, до намаляване на националния капитал, смятам, че това е върховният въпрос, с който трябва да се занимава парламентът, редно е да се съобразим с него. Оставам на своето мнение, че законът не следва да бъде приет в този вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Методиев, заповядайте за изказване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да продължа започнатия дебат с конкретна област, която познавам и мисля, че мога да бъда полезен.
Госпожа Антонова каза, че предложението е само през свидетелски показания, в началото на своето изказване го противопостави на нотариалния акт като безспорен символ на възможността да се владее собственост и спомена, че между тези две крайности – нотариалния акт и свидетелските показания, се помещава нещо, което се нарича писмени доказателства в целия процес на възстановяването. Тя каза кога е стартирал този процес активно – април 1992 г. на миналия век.
Ще съобщя на колегите, че в периода от април 1992 г. до август 1993 г. системата на Централния държавен архив изработи над 2 млн. 100 хил. ксерокопия на документи, които доказваха собственост на хора в годините както върху едра градска покрита недвижима собственост (защото вървеше реституционен процес в тази област), така и върху земята. От този голям обем на писмени доказателства, както ги нарекохме за удобство в дебата, над 80% бяха документи, свързани със земя, а не с дюкян, апартамент или нещо подобно. Тогава аз работех в тази институция. Анализът, който бе направен, показа, че много по-голяма част от хората са успели да запазят в личния си архив нотариалния акт за апартамента и много, много по-малка част имаха нотариален акт, свързан със земя. Изследването на този процес на възникване на нотариални актове завежда всеки любознателен човек в това, което се нарича аграрна реформа и което обхваща период от по-миналия век до началото на ХХ век. Това установяване кой е собственик в Делиормана на тези земеделски имоти трае около 25 години. От любопитство ще кажа, че установяването на тази собственост сред българите в Делиормана не е била юридическа перфектна. Изразявам се така, за да не навлизам в подробности.
Кои бяха основните документи, с които се потвърждаваше фактът, че тази нива от 6 декара или онази ливада от 12 декара са на въпросното семейство? Това бяха документите, които самите институции, създаващи кооперирането на земя (процес, който започва в 1946 г. и не завършва, както вие казахте – преди 60 години, а завършва в края на 50-те години), са създали и които са сравнително перфектни – има съвсем точно описание на кооперацията, как е взета земята – къде доброволно, къде зорлем, процесът е бил сложен. Благодарение на тези документи хората добиваха знания за собствеността на своето семейство. Зная, че това е било уважавано на всички равнища на администрацията, било е уважавано и в съда, защото това са документи на Държавния архив. От тази гледна точка те са неоспоримо писмено доказателство за собственост при липса на нотариален акт.
Сега това, което каза госпожа Масева и което се съдържа в идеята на законопроекта, е наред с писменото доказателство да остане валидно и свидетелското показание като допълващ компонент за изясняване на случая – дали я има тази собственост или я няма. Това е идеята, защото този процес в сега действащото законодателство е спрян. Въпросът е да не се спира.
И още нещо в тази посока. Една аграрна реформа, която е траяла 25 години, при доста по-облекчен режим на доказване на собственост (защото е трябвало само да докажеш, че си българин, тъй като бежанците, които са се изнесли от тези територии, са били от друга държава, наречена по онова време Османска империя). Сега този процес е много по-бавен. Няма да кажа голяма дума, ако изкажа собственото си мнение, че процесът на аграрна реформа в съвременна България ще бъде по-дълъг като времетраене, отколкото онзи процес преди 100 години. Защо да се постави преграда пред възможността той да си завърши естествено?!
За съжаление има една немарливост на хората, която не е политически обагрена, към това, което е притежавало семейството, защото частната собственост не е имала онзи смисъл до 1990 г., който има след 1990 г. и особено след процесите на възстановяване на собствеността. Тези хора и до ден-днешен откриват с голямо озадачение някой документ и тръгват да търсят по неговите дири и да доказват с писмени свидетелства, а не със свидетелски показания тази собственост. Ако тези, които днес имат желание да проверят, отидат на ул. “Московска” № 5, където се намира Централният архив, и зададат въпрос на колегите по колко човека на ден идват да си търсят земята, ще видите, че този процес изобщо не е спрял. Не са милиони копия, за които говорих в началото, но това са десетки и стотици копия всяка седмица. В желанието си това нещо да бъде освободено, се прави предложението за промяна, защото писмените доказателства са налице.
На всичко отгоре, ако през 1992-1993-1994 г. издирвателската работа вътре в самите архиви, за да се намери документ, беше по-трудна, тъй като нямаше компютризация на този процес (той не беше вкаран в модерна система), сега всичко това е улеснено и по-лесно се отговаря на въпроси.
Уважаеми госпожи и господа, влезте в ситуацията на живия живот. Идва един възрастен човек, застава в институцията, която му носи писменото доказателство за собственост и задава въпроса по следния начин: “Дайте ми документа за нивата на дядо”. Той не казва първо откъде е, не казва как се казва дядо му, но започва по този простоват начин да си издирва собствеността. Тези хора продължават да го правят. Те имат откъде да вземат този материал, който е стойностен по силата на това, че се издава от държавна институция.
Това, което казват колежките Масева и Манева, е в потока на тези материали, които са писмени доказателства, но не са нотариални актове, да може да се ползва и другата процедура. Ако във времето това може да се дебатира, да се изследва и да могат да се издирват тези документи, тогава според мен можем да говорим за справедливост. Защото наистина това става бавно и трудно.
Ще се опитам да ви дам пример и да ви убедя, особено госпожа Антонова. В някаква степен това може да бъде прието по правилник, че повече не трябва да говоря, защото имам личен интерес, но ще дам пример със себе си. Аз съм човек, който има изключително отношение към семейния архив. Аз, съпругата и синът ми си пазим нещата от дядовци. Имаме нотариален акт за собственост, издаден по прецизен начин отпреди 1944 г. за ливада. От м. април 1992 г. аз се движа по всички възможни институции и до ден-днешен нямам никакво решение! Казвам – аз съм човек, който не съм примерът на хората, защото съм старателен към пазенето на документи, аз познавам документите. И въпреки това до ден-днешен съм бил подлаган на административна гавра, на каквито равнища си изберете – дали поземлена комисия, дали общинска администрация, няма значение. Казвам това, за да засиля още веднъж аргумента: оставете отворена процедурата. Казва ви го човек, който е бил на власт, бил е в опозиция, бил е народен представител, бил е заместник министър-председател на Република България и тези институции (поземлени комисии и общински администрации) са се държали по този начин. Изобщо тяхното отношение към справедливост е много по-тежко, отколкото това, което госпожа Антонова каза тук – да пазим правосъдието от престъпното деяние, наречено лъжесвидетелстване.
Ами ако отворим темата за тези хора в тези администрации?! Там сигурно непрекъснато с тях трябва да се занимават следователи!
Въпросът не е в институциите, а в хората – дали тяхната възможност е отворена или затворена. Аз разсъждавам така и затова ви призовавам да се подкрепи една отворена процедура, която във времето ще даде възможност да се извършат тези действия, за да се докаже тази собственост. В крайна сметка никой и не предполага, че тя може 100-процентово да бъде доказана и хората 100-процентово да си получават обратно наследствените имоти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика? Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колега Методиев, мисля, че не се изясних добре. Съжалявам, ако Вие не сте ме разбрали – приемам вината. Става въпрос за следното: и в момента действащият чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването върху земеделските земи дава облекчен режим и ред за реституция на земята. Действащият, този който се стараете да промените.
Тъй като се допуска установяване правото на собственост да се извършва с всички писмени доказателства – тези, които Вие така старателно и добре ни обяснихте, не е необходимо непременно човек да притежава нотариален акт, за да си реституира земята. И в този смисъл оспорвам Вашето твърдение, че правата на гражданите са накърнени. Няма такова нещо. Те продължават да ползват облекчения режим за възстановяване на земята с всякакви писмени доказателства – така старателно издирвани, както Вие ни описахте. Но действащият режим препятства възможността, правото на собственост да се установява само със свидетелски показания и с писмени доказателства. Вие, надявам се, няма да отречете, че през 1992 г., когато се установяваше правото на собственост със свидетели и с писмени доказателства, помните ли, уважаеми колеги отляво и отдясно, колко много заявления бяха предявени за реституция на земя пред поземлените комисии? Някои землища изглеждаха тройно по-големи според заявената земя. И помните ли колко много земя се реституира тогава? Именно когато се ползваха показания и декларация. А помните ли колко много дела се водиха за това? Помните ли колко много обществена енергия се изля в тези дела, само защото режимът беше не разкрепостен, а разпуснат, да се установява правото на собственост? И в крайна сметка всеки обществен процес винаги има край. Петнадесет години се водят дела по чл. 11, ал. 1. Кога ще дойде този край? Въпреки че и сега не настъпва краят. Пак, ако някой изрови от семейния архив документ, може да му послужи.
Затова считам, че с действащия закон не се накърнява правото на хората да претендират реституция на земята. Просто се гарантирам от корупционни практики и престъпления срещу правосъдието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Методиев, заповядайте за дуплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Антонова, съвсем точно вече започваме да се разбираме. Аз съм на същото мнение като Вас, че само със свидетелски показания има опасност. Не това оспорвам. В самия текст на законопроекта няма такова тълкуване, или ако има, нека да поправим този текст. Няма такъв мотив, няма такава идея да се направи правило, през което само със свидетелски показания да се доказва собственост. Никой не иска това. Не говорим за това. Говорим за друго – че на базата на този писмен документ, който доказва вашата собственост, не може точно да се установи мястото, където е вашата собственост. Там вече има възможност, след като собствеността е доказана чрез писменото доказателство, чрез свидетелски показания, да се очертаят няколко граници, нищо повече. И в момента има поземлени комисии, които до ден-днешен фактически са блокирали възможността тези имоти да бъдат точно ситуирани и хората да бъдат въведени във владение. До ден-днешен е така, не е изключение, да кажете, в една община или друга община. Иначе за онези лоши практики, за които говорите, също не оспорвам. Аргументът ми и търсенето на подкрепа за това, което говоря, се съдържа в следното: нека процесът да бъде отворен, нека в него писмените доказателства да бъдат придружени като възможност със свидетелски показания. Нищо повече от това. Това е предложението на колегите, не да се затвори тази възможност.
И когато казвате, кога ще дойде краят на този процес, уважаема госпожо, моето мнение, аз Ви казах, на човек, който е ангажиран по различни начини с наблюдението на този процес от онези години насам, не очаквайте, че по административен път чрез законодателен акт можете да сложите справедлив край. Можете да сложите край, но той в никакъв случай не може да гарантира справедливото възстановяване на собствеността на хората, защото, пак повтарям, процесът е толкова затормозен, че единственият начин е да бъде оставен да завърши естествено.
Моята прогноза е, че краят няма да е близък. Не очаквайте, че в рамките на следващите три или пет години това нещо със сигурност ще приключи. По-скоро, познавайки опита на българите в това, което се е случвало на аграрната реформа, може да очакваме, че този процес ще бъде по-дълъг от пет години, може би десет, може би петнадесет.
Нека да не го затваряме. Те са минали тези петнадесет години, може би най-трудното мина, може би най-големите далавери са в историята. Те със сигурност са свършили. Дано следствието да може да ги разплита, дано да може да намира тези, които са извършвали престъпления, дано има наказания върху тях. Дай Боже, да е така, но това е друга тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Госпожо Манева, заповядайте за изказване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ви призовавам да подкрепите този законопроект! Аргументите са няколко.
На първо място, искам да напомня и на членовете на Комисията по земеделието и горите, че в този проект на закон не беше обсъждан този текст, който ние оспорваме сега и в който искаме промяна. Не беше обсъждан задълбочено в Комисията по земеделието и горите и не бяха предвидени последиците, които той предизвика. Самото му приемане породи големи недоволства и нарушаване на една практика, която е предизвикана обективно от обстоятелствата в България. За да се създаде този специфичен режим, който сега госпожа Антонова оспорва, това е просто защото в България състоянието на документацията, доказваща собствеността върху земята, е било такова, че е било необходимо да се създаде такъв специфичен режим.
По време на колективизацията на земята са били унищожени практически всички архиви и е било трудно по обичайния начин да се доказва собственост. И аз не виждам причини в този момент тази практика да бъде променена. По какви причини ние смятаме да сложим един край на един нормален обществен процес, приет като нормален и скрепен със закон? Няма никакви аргументи. Вашият аргумент, госпожо Антонова, всъщност беше да опазвате Държавния поземлен фонд и да спирате изтичане на земите. Къде изтичат тези земи? Те придобиват своя собственик и получават правото да бъдат много по-добре управлявани, отколкото в момента. Вие заподозряхте маса криминални практики, а искам да Ви напомня, че в момента Държавният поземлен фонд служи основно за да бъдат разменяни от властимащите земи нископродуктивни, нискокачествени със земи от Държавния фонд с много добри качества и по този начин да се облагодетелстват отделни хора. Вие всъщност с Вашето предложение защитавате една порочна практика. Няма никаква друга причина с такъв ентусиазъм да се защитава Държавният поземлен фонд и да се твърди, че той някъде изтича.
Освен това на какво основание искате да поставяте край на този процес? Има дела, които се точат повече от 15 години, и изведнъж в средата на тези процеси вие променяте практиката. Аз не съм юрист и не мога да говоря с Вашата терминология, но смятам, че това е нарушение на един основен принцип на Конституцията и поставяне на хората в неравностойно положение. Няма никакви причини това да се прави по средата на един обществен процес, който ще продължава, разбира се. Това е важен момент за българите. Щом сме приели някакви правила, трябва наистина да ги спазваме, докато този процес не приключи.
Смятам, че стана ясно, че ние не искаме да има само свидетелски показания, а тази практика да бъде запазена, защото има много основания да се искат свидетелски показания, за да излезе съдът с прецизно решение и абсолютно несправедливо е тази възможност да бъде отнемана.
Смятам, че наистина няма никакви основания за тревога. Това, което ние предлагаме, е възстановяване на една справедливост и вие, колеги, като политици, мисля, че трябва да съберете сили и да подкрепите едно такова решение, което запазва справедливостта на този процес. Нямаме никакво основание да подозираме съдиите, че са невежи и че всяко свидетелско показание е престъпление и злонамерено. Няма данни за такива твърдения. Трябва да вярваме в способността на нашето правосъдие да се справи с този проблем и да не го притискаме това да бъде при извънредни обстоятелства и за кратко време, с което нарушаваме правата на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Думата има господин Кирчев за изказване. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Въпросът, който дискутираме тук, е чисто политически. Бранят се две виждания – от левицата и от представителите на десните партии. Въпросът е чисто политически!
Уважаемата госпожа Антонова, която все пак защитава тезата на лявото пространство – запазване на държавната собственост, аз я разбирам. Трябва да уважаваме политическите виждания на нашите представители в парламента, затова са избрани. Но да поставяме нещата на платформата само на това кое е справедливо да бъде решено чрез съда и кое не е, е погрешно, госпожо Антонова.
В момента на всички е ясно това, което е било направено навремето, и да се върнем отново към собствеността, към изконните ценности на българина, защото собствеността ражда друг морал – това, за което днес говорим и за което с Вас сме си споделяли. Собствеността е тази, която ражда друг морал. Това нещо, което се прави в момента, е толкова трудно и аз като кмет съм го изживял – това е, че от варените яйца в момента правим суровите. Толкова е тежко.
Напълно съм съгласен за тези свидетелски показания, където българският Андрешко – наш национален герой, отива в поземлената комисия и казва: това е моята земя, тази е на чичо ми, тази е на вуйчо ми, не признава комасация, не признава, че тази земя е била отнета за съвсем други цели – процеси, да не си ги спомняме в този парламент, които всички сме изживели и малко или много сме имали отношение към връщане на земеделските земи.
Вие сте юрист, извинявам се, че се обръщам към Вас, обръщам се и към юристите в лявото политическо пространство – така или иначе, почна се, стотици хиляди представители на нашето население, които търсят правосъдие по един начин, влязоха в съда и в движение сега се сменя начинът на правораздаване.
Ние от ОДС искаме да подкрепим представения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от госпожа Масева и от госпожа Манева, не само защото стоим вдясно и, видите ли, щом се пръкне нещо вдясно, ние трябва да застанем зад него, щом сме против тези от лявото. Но тези земи не се ползват от хора вляво, вдясно или в центъра, те са за цялото българско население. Извинявайте за думите, но виждаме, че бивши комунисти с най-голямо настървение първи хукнаха да си оправят собствеността и забравиха за комунизма. Нали не злословя? Виждате, че е така.
Така че тези закони касаят всички. Нека да подкрепим искането на госпожа Масева и на госпожа Манева, защото вие като юристи, предполагам, че също се уважавате помежду си в тази комисия, независимо от различните виждания. Нека да не прекъсваме този процес. Защото, задълбавайки проблема за държавността, който толкова много ни липсва, пак казвам, няма значение леви, десни, какви сме в тази държава, защото липсата на държава в момента, липсата на власт, каквато и да е, трите власти, разделението, пречи на всички. Нека да не приемаме априорно, видите ли, че българинът – този, който си иска земята, е лъжец, а служителят е почтеният. За съжаление сме от едно и също котило. Аз обичам да говоря за реалните неща в живота. Спрях да слагам тези изкуствени бариери, които си ги слагахме през 1990 г., когато ние действахме емоционално един срещу друг. Ние искаме да направим от България държава – такава, каквато всеки си мечтае, каквито ги има в Северозападна Европа.
Така че априорно да приемаме това, че този, който си търси собствеността, е престъпникът, едва ли, а този, който защитава държавната собственост, е честният човек, смятам, че е неуместно и неудачно. Вие ще се съгласите. Аз класифицирам държавните и общински служители, но не смятам, че по почтеност са един ранг над тези тъжители в съда, които искат да си върнат земите. Нека да не разделяме нашето население, което все още се бори за своите земи в период – 15 години на прехода и 15 години след прехода, защото отново в тези хора ще оставим дълбоката болка за този преход.
Напоследък, ако забелязвате, в моите изказвания с много голяма болка приемам тези закони, които гласуваме ние тук – “за” или “против”, които обезселяват нашата България. Много ми е болно, когато отида между хората и като кажат: вие в този парламент какво направихте? Виждате, че вече не ни сочат по бои, по партии. Казват: вие в този парламент сте едни престъпници.
Сега пак ще се пръкне поредното недоносче, разделяне на хората – 15 години преход и 15 години след прехода, и пак ще кажат, независимо дали ще срещнат госпожа Николова, дали мен: вие в този парламент какво направихте? Бавно и сигурно хората загубват вяра в институциите, в парламента, във всичко, че в тази държава може да се сложи ред. Бавно и сигурно този, който има пет грама мозък в главата си, напуска тази държава. Това е, което мен ме боли - че се обезлюдява държавата. Защото всеки казва: в тази държава оправия няма. Всеки ден нови глупости, ново безредие и способни хора си отиват. Даже способни хора, които в България имат социално обществено положение, стават чираци в други държави. Днес чета във в. “Труд” какви предимства Америка пак ще дава на знаещите и можещите хора. Смятайте с едни такива действия какво ще направим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има госпожа Николова. Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също намирам предложенията на колегите Масева и Манева за твърде удачни. Нека да си припомним какъв натиск има във всяка една съдебна зала. Там се казва, че пред съда всички са равни. Нека да видим какво се случва с § 30.
Оказва се, че не всички са равни. Тези, които са успели до един момент по един определен начин да се сдобият с правото, за които са претендирали, са използвали определени доказателствени средства.
Всъщност нека да обобщим чии дела се търкалят все още – това са хората, които са най-малко защитени, които по-трудно се ориентират, с много по-голяма мъка са разбрали къде и как да си направят доказателства, чиито дела по една или друга причина са забатачени. Хората, които са активни, пробивни, в голяма степен са си извоювали правото, до което са се домогвали. В момента се търкалят много дела, които в голямата си част са отменени за събиране на нови доказателства. Сега на тези хора им казваме: тъй като вие бавно и трудно се ориентирате, не сте като тези, които с лакти успяват да си пробият път в това общество, тези, които са могли – могли.
Ето защо мисля, че действително е много разумно § 30 да добие нова редакция и да се прилага само по отношение на производствата, които ще бъдат заведени след 9 февруари 2007 г., тоест, новите правила да важат за новообразуваните дела. А тези, които са образувани, по които са събирани доказателства, да приключат по реда, по който досега са приключвани.
Освен това мисля, че допълнението в чл. 11, ал. 2 с добавянето на думата “само” практически слага нещата там, където трябва да бъдат. Не можем да изключим с един текст от специален закон един вид доказателства – свидетелските показания. Правилно и добре е те да не бъдат единственото доказателство, защото всички като юристи знаем как с “мосински свидетели”, както са известни в съда, се доказва собственост, каквато нямат. Ние не можем да ги изключим, защото и в записите, които са в официалните документи, има редица празноти – за граници, за съседи, за квадратура на земеделските земи и т.н.
Смятам за изключително разумни предложенията на колегите Масева и Манева и предлагам да бъдат подкрепени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Има ли и други желаещи за изказвания по този законопроект? Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключена. Ще бъде подложено на първо гласуване утре сутринта по времето на гласуванията.
Предстои гласуване на прекратяване на пълномощията на народен представител. Моля народните представители да влязат в парламентарната зала, за да можем да извършим това гласуване.
Постъпило е заявление от Кирчо Георгиев Атанасов, има също и решение на Централната избирателна комисия, въз основа на което ви представям:
“Проект
РЕШЕНИЕ
за прекратяване на пълномощията на
народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България реши:
Прекратява пълномощията на Кирчо Георгиев Атанасов – народен представител от 16. Многомандатен избирателен район – Пловдив.
Моля, регистрирайте се, преди да извършим гласуването на този проект за решение.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Проектът за решение е приет.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ С ДЕСЕТ ЗАВИСИМИ И АСОЦИИРАНИ ТЕРИТОРИИ – ОСТРОВИТЕ ОТ ЛАМАНША, ОСТРОВ МАН И ОСТРОВИ ОТ КАРИБСКИЯ БАСЕЙН, ЗА ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ ОТ СПЕСТЯВАНИЯ ПОД ФОРМАТА НА ЛИХВЕНИ ПЛАЩАНИЯ.
Заповядайте, господин Димитров, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Преди това искам да попитам дали е възможно в залата да бъдат допуснати господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите и Искра Славчева – директор на дирекция в Националната агенция по приходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ние току-що направихме регистрация, така че ще подложа на гласуване това процедурно предложение.
Моля, гласувайте достъпа до залата на представители на Министерството на финансите и на Националната агенция по приходите.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят представителите на институциите.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: “На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 31 май 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на международни договори с десет зависими и асоциирани територии – островите от Ламанша, Остров Ман и острови от Карибския басейн, за облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания.
Законопроектът беше представен от господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите.
Съгласно Директива 2003/48 на Съвета на Европейския съюз от 3 юни 2003 г. Република България трябва да приведе своето законодателство в съответствие с разпоредбите на директивата, като приеме договорените в нея мерки за облагане с данък на спестяванията от лихвени плащания.
Директивата предвижда два принципни режима на облагане на доходите от спестявания. Във всяко от подписаните споразумения и конвенции е възприет един от двата режима от директивата, като споразуменията с Аруба, Агила и Монсерат предвиждат режим на автоматичен обмен на информация, а споразуменията с Гърнси, Остров Ман, Джърси, Нидерланските Антили, Британските Вирджински острови и островите Търкс и Кайкос предвиждат режим на удържане на данък при източника в съответните територии. Споразумението с Каймановите острови предвижда режим на автоматичен едностранен обмен на информация само от страна на Каймановите острови.
Задължението на Република България за подписване на посочените международни договори с десетте територии извън Европейския съюз е аналогично на задълженията на всяка държава – членка на Европейския съюз, и е регламентирано в Директива 2003/48/ЕЕС на Съвета на Европейския съюз от 3 юни 2003 г. Целта е да бъде унифициран режимът на облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания между всички държави – членки на Европейския съюз.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на международни договори с десет зависими и асоциирани територии – островите от Ламанша, остров Ман и острови от Карибския басейн, за облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания, внесен от Министерския съвет на 21 май 2007 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има становище на Комисията по външна политика.
Господин Берон, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:
„ДОКЛАД
Относно Законопроект № 702-02-25 за ратифициране на международни договори с десет зависими и асоциирани територии – островите от Ламанша, остров Ман и острови от Карибския басейн, за облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания, внесен от Министерския съвет на 21 май 2007 г.
На редовно заседание, проведено на 30 май 2007 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на международни договори с десет зависими и асоциирани територии – островите от Ламанша, остров Ман и острови от Карибския басейн, за облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания.
Мотивите на вносителя бяха представени от заместник-министъра на финансите Георги Кадиев.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон международни договори с десет зависими и асоциирани територии – островите от Ламанша, остров Ман и острови от Карибския басейн, за облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания, както следва:
1. Споразумението за облагане с данък на доходите от спестявания между Република България и Гърнси, подписано на 17 октомври 2006 г.
2. Споразумението за облагане с данък на доходите от спестявания между Република България и Джърси, подписано на 27 октомври 2006 г.
3. Споразумението за облагане с данък на доходите от спестявания между Република България и остров Ман, подписано на 4 декември 2006 г.
4. Конвенцията между Република България и Кралство Нидерландия по отношение на Нидерландските Антили за автоматичен обмен на информация относно доходите от спестявания под формата на лихвени плащания, подписана на 20 октомври 2006 г.
5. Конвенцията между Република България и Кралство Нидерландия по отношение на Аруба за автоматичен обмен на информация относно доходите от спестявания под формата на лихвени плащания, подписана на 1 ноември 2006 г.
6. Конвенцията между правителството на Република България и правителството на Ангила за автоматичния обмен на информация относно доходите от спестявания под формата на лихвени плащания, подписана на 2 ноември 2006 г.
7. Споразумението относно облагането с данък на доходите от спестявания между правителството на Република България и правителството на Британските Вирджински острови, подписано на 7 декември 2006 г.
8. Споразумението относно облагането с данък на доходите от спестявания между правителството на Република България и правителството на Кайманови острови, подписано на 19 декември 2006 г.
9. Споразумението относно облагането с данък на доходи от спестявания между правителството на Република България и правителството на Обединеното Кралство Монтсерат, подписано на 19 декември 2006 г.
10. Споразумението относно облагането с данък на доходите от спестявания между правителството на Република България и правителството на островите Търнс и Кайкос, подписано на 7 декември 2006 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Берон.
Госпожо Ангелиева, заповядайте, за да представите становището на Комисията по европейски въпроси.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на международни договори с десет зависими и асоциирани територии – островите от Ламанша, остров Ман и острови от Карибския басейн, за облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания
 № 702-02-25, внесен от Министерския съвет на 21 май 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31 май 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за ратифициране на международни договори с десет зависими и асоциирани територии – островите от Ламанша, остров Ман и острови от Карибския басейн, за облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите господин Георги Кадиев и директорът на Дирекция “Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане” в Министерството на финансите госпожа Искра Славчева.
Подписването на международните договори с указаните десет зависими и асоциирани територии става по силата на чл. 17 на Директива на Съвета № 2003/48/ЕО от 3 юни относно облагането на доход от спестявания, получен под формата на лихви. Целта на директивата е лихви, получени в дадена държава членка от лице, което е регистрирано за данъчни цели в друга държава членка, да се облагат с данък, съгласно законодателството на държавата членка, където лицето е регистрирано. За тази цел, с известни ограничения, е въведен автоматичен обмен на съответната финансова информация между държавите членки. Ограниченията са свързани с прилагането в някои държави членки на облагане на лихвите с данък при източника. В тези случаи временно се запазва съществуващото положение или се прилага някакъв смесен подход при разпределянето на събраните данъци в интерес и на двете засегнати държави.
Съгласно чл. 7 на директивата, териториалният обхват на нейното действие е в съответствие с чл. 299 на Договора за създаване на Европейската общност, т.е не включва указаните зависими и асоциирани територии. За тази цел и в съответствие с чл. 17 на директивата, е наложително да се сключат съответните споразумения с островите от Ламанша, остров Ман и някои острови от Карибския басейн. Споразуменията трябва да позволят спрямо тези територии да се прилага същият режим, който е установен между държавите членки.
 Изпълнението на задължението, произтичащо от чл. 17 на Директива на Съвета 2003/48/ЕО, е постигнато чрез сключването на указаните по-горе международни договори, които с настоящия проект са предложени на Народното събрание за ратификация. По този начин страната ни влиза в същите отношения с указаните територии, в които вече се намират останалите държави - членки на Европейския съюз.
На базата на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага да бъде подкрепен Законопроект за ратифициране на международни договори с десет зависими и асоциирани територии – островите от Ламанша, остров Ман и острови от Карибския басейн, за облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания № 702-02-25, внесен от Министерския съвет на 21 май 2007 г. с единодушие от 7 гласа „за”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по представения законопроект за ратификация. Няма желаещи. Законопроектът ще се гласува утре сутринта в часовете за гласуване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ.
Водеща по законопроекта е Комисията по правни въпроси.
Госпожо Мнолова, заповядайте за процедурно предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Колеги, моля да гласуваме представителят на Министерството на правосъдието, а именно заместник-министър Бонгалов, да присъства по време на заседанието по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за достъп до пленарната зала.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля заместник-министърът да заповяда в залата.
Господин Стоилов, имате думата да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! Представям на вашето внимание доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Министерския съвет.
Още в началото искам да кажа, че в скоро време ни предстои да обсъждаме и други законопроекти по същата тема, но предвид спешността на тази промяна, със съгласие в Комисията по правни въпроси, ние ви предоставяме сега този законопроект, а по другите ще ви дадем допълнително становище и се надявам, че ще бъдат решени поставените в тези законопроекти въпроси.
„На редовно заседание, проведено на 31 май 2007 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието и господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика.
От името на вносителя госпожа Сабрие Сапунджиева представи законопроекта. Целта на законопроекта е да уреди обществените отношения, свързани с предпоставките и реда за упражняване на активното и пасивното избирателно право на местни избори както от български граждани, така и от граждани на Европейския съюз, установили се да живеят в Република България. По този начин на законово ниво се доразвива конституционната уредба на тези въпроси и се изпълнява задължението на Република България да транспонира разпоредбите на Директивата на Съвета 94/80 на Европейските общности от 19 декември 1994 г.
Със законопроекта се внасят необходимите изменения и допълнения в действащия Закон за местните избори, с които се урежда на законово ниво разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от Конституцията на Република България.
С новия чл. 3а се уреждат предпоставките, при наличието на които постоянно и продължително пребиваващите на територията на съответната община граждани на другите държави – членки на Европейския съюз, могат да упражняват избирателното си право у нас. Включването на тази категория граждани в избирателните списъци на съответната община съгласно разпоредбите на цитираната директива се извършва въз основа на предварително подадено от гражданин на Европейския съюз заявление до общинската администрация.
С новия чл. 4а се уреждат предпоставките, при които гражданите на държава – членка на Европейския съюз, различна от Република България, могат да се кандидатират за общински съветници. Избирателните списъци се съставят от общинските администрации по населени места, по които се води регистър на населението. Нововъведение е, че списъкът на гласоподавателите се състои от две части: Част „А”, която включва гражданите с право на глас, които са с българско гражданство, и Част „Б” – имащите право на глас, постоянно и продължително пребиваващи у нас граждани на Европейския съюз. Предвиден е механизъм за проверка верността на декларираните факти и обстоятелства от гражданите на Европейския съюз, които имат право да гласуват и да се кандидатират за общински съветници.
Госпожа Сапунджиева посочи, че в процеса на разработване на законопроекта е извършено сравнителноправно изследване на аналогични закони на държавите – членове на Европейския съюз, относно възможността гражданите на държава член, пребиваващи трайно на територията на друга държава член, да бъдат избирани за кметове. Изследването показва, че всички държави са се възползвали от изключението, което чл. 5, ал. 3 от директивата предоставя. Според него функциите на ръководител на колективния орган на изпълнителната власт на основна единица на местното самоуправление могат да се запазят за собствените й граждани. На основание на тази констатация на чл. 5, ал. 3 от Директивата на Съвета 94/80 от 19 декември 1994 г. в законопроекта се предлага за кметове да се издигат само български граждани.
В последвалите разисквания участие взеха народните представители Мая Манолова, Елеонора Николова, Елиана Масева, Надка Балева, Четин Казак, Ремзи Осман и заместник-министър Димитър Димитров. Като цяло те подкрепиха предложения законопроект, като подчертаха необходимостта от бързото му приемане с оглед изпълнение на ангажиментите, които е поела Република България в процеса на евроинтеграцията.
От друга страна бе посочено, че приемането на законопроекта не отменя необходимостта от скорошна по-широка законова промяна, която да отрази практиката, свързана с провеждането на местни избори. Подчертано бе, че подходящо законово разрешение следва да получат такива въпроси, като проблемите с постоянния и настоящия адрес на гласоподавателите, изготвянето на актуализирани избирателни списъци, възможността за пряк избор на кметове на райони, изборът на вида избирателна бюлетина, както и определянето на възможността граждани на държави – членки на Европейския съюз, да могат да се кандидатират за общински съветници в органите за местно самоуправление.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има и становище на Комисията по европейските въпроси, която единодушно подкрепя законопроекта.
Представителят на вносителя желае ли да представи законопроекта?
Заповядайте, господин Бонгалов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Благодаря.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Съгласно чл. 17 от Договора за създаване на Европейските общности всяко лице, което е гражданин на държава членка, е гражданин и на Съюза, като европейското право допълва: „а не замества националното гражданство”. Последица и конкретно проявление на съюзното гражданство е правото на всеки гражданин на Съюза, който живее в държава членка, чийто гражданин не е, да има право да избира общински съветници, както и да се кандидатира за общински съветник. Признаването на активното и пасивното избирателно право в държава членка по местопребиваване представлява пример за прилагане на принципа за недискриминация между гражданите по произход и гражданите на Европейския съюз, живеещи в тази държава. Тези права са доразвити и конкретизирани в Директива на Съвета 94/80 от 19 декември 1994 г. С приемането на законопроекта ще бъде изпълнено и задължението на нашата страна да транспонира разпоредбите на директивата.
Законопроектът урежда предпоставките, при наличието на които постоянно и продължително пребиваващи на територията на съответната община граждани на други държави – членки на Европейския съюз, могат да упражняват избирателното си право у нас. Включването на тази категория граждани в избирателните списъци на съответната община се извършва въз основа на предварително подадено от съответното лице заявление до общинската администрация.
Посочени са също така и предпоставките, при които гражданите на държавата – членка на Европейския съюз, различна от Република България, ще могат да кандидатстват за общински съветници. Предлага се списъкът на посочените гласоподаватели да се състои от две части: Част „А” – списък на имащите право на глас български граждани; Част „Б” – имащи право на глас, постоянно и продължително пребиваващи у нас граждани на Европейския съюз.
Предвиден е механизъм за проверка на верността на декларираните факти и обстоятелства от гражданите на Европейския съюз, имащи право да гласуват и да се кандидатират за общински съветници.
В процеса на разработването на законопроекта е извършено сравнителноправно изследване на аналогичните закони на държавите – членки на Европейския съюз, относно възможността гражданите на дадена държава членка, пребиваващи трайно на територията на друга държава членка, да бъдат избирани за кметове. Изследването показва, че всички държави членки са се възползвали от изключението, което чл. 5, ал. 3 от Директивата 94/80 предоставя и съгласно която функциите на колективен орган на изпълнителната власт на основна единица на местното самоуправление може да бъде запазено за собствените й граждани. С оглед на изложеното с проекта се предлага за кметове да издигат само български граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, безспорна е необходимостта от приемането на този законопроект, доколкото той транспонира изискванията на европейското законодателство към даването на пасивно и активно избирателно право на граждани на държави – членки на Европейския съюз, в местни избори в България, която е пълноправен член на Евросъюза от 1 януари 2007 г. Това изискване е разписано в съответната европейска директива, в чл. 18 от Договора за създаването на Европейските общности, който третира европейското гражданство, и в чл. 42 от Конституцията, така че беше въпрос на време да се транспонира в българското законодателство. Правим го естествено чрез промяна в Закона за местните избори.
Подобно на регламента, който приехме в Закона за избиране на наши представители в Европейския парламент, е разписана процедурата, чрез която се осъществява участието на граждани на държави – членки на Евросъюза, в изборите в България. Това става чрез подаване на заявление и чрез включването на гражданите, за да упражнят активното си избирателно право, в част втора на избирателните списъци. Синхронизирана е самата процедура с тази в Закона за избиране на евродепутати, като отново е въведено изискването, че в тези избори могат да участват граждани на държави – членки на Евросъюза, които имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България. Доколкото обаче проектът на закона е изготвен още през лятото на 2005 г., тогава е внесен в Народното събрание, в него не са отразени промените в тези институти, а именно института на продължително и постоянно пребиваващи граждани на държави – членки на Евросъюза, в България, което трябва да бъде направено между първо и второ четене в съответствие с изискванията на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България от граждани на държави – членки на Европейския съюз, и техните семейства.
В случая по-особено е това, че има възможност за избор по отношение на пасивното избирателно право, тоест дали да дадем възможност на гражданите на държави – членки на Европейския съюз, да бъдат избирани за кметове или само за общински съветници. Сравнително–правната справка по какъв начин е уреден този въпрос от държавите – членки на Евросъюза, показва, че почти всички страни са се възползвали от възможността да запазят това право само за граждани на своята държава.
По време на дебата в Комисията по правни въпроси имаше известен спор дали не следва да запазим това право и по отношение на председателите на общинските съвети, но доколкото те не попадат в хипотезата да бъдат третирани като ръководители на колективни органи на изпълнителната власт, на основни единици за местно управление, каквото е изискването на чл. 5, ал. 3 от директивата, по отношение на тях това не може да бъде приложено най-малкото поради факта, че председателите на общинските съвети не са органи на изпълнителната власт и поради факта, че те не се избират пряко в съответния орган, а са предмет на последващ избор от избраните общински съветници. Според мен е разумно това, че изключението е въведено само и единствено по отношение на кметовете и съобразно текстовете на този закон за изменение и допълнение ще могат да бъдат издигани за кметове само граждани на Република България.
Безспорно е, че този законопроект трябва да бъде приет в кратки срокове както с оглед, че това трябва да се случи до 20 юни, така и с оглед на необходимостта да започне дебатът и по други същностни промени на Закона за местните избори, които третират други важни въпроси, каквито са въпросите с въвеждането евентуално на принципа на уседналост, който се третира в европейската директива; принципа на преференциалното гласуване; вида на бюлетината, тъй като в действащия Закон за местните избори все още съществува изискването за гласуване с отделни бюлетини; евентуално изборността на районни кметове и на кметове на населени места над 100 души и ред важни проблеми, които би следвало да бъдат предмет на по-обстоен дебат след окончателното приемане на този законопроект.
Ние, от Коалиция за България, ще го подкрепим и ще настояваме за скъсени срокове между първо и второ четене, тъй като неговите разпоредби са относително безспорни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Има ли други желаещи за изказвания по този законопроект?
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От СДС и от Парламентарната група на ОДС също ще подкрепим тези промени, защото те са необходими – разпоредбите на директивата от 1994 г. са императивни и ние трябва да се съобразим с тях.
Не мога да не възразя срещу начина, по който става това. Директивата е от 1994 г., а законопроектът, който приемаме, е от 1995 г. Вече шест месеца сме държава – член на Европейския съюз, от няколко месеца има внесени законопроекти, които да регламентират много по-прецизно и коректно тази материя.
Ако управляващото мнозинство имаше достатъчен капацитет, не би трябвало да се стига до тази ситуация, при която трябва да приемаме един законопроект, за да спазим срока и да дадем анонс, че след няколко месеца ще започнем сериозния дебат как точно да бъдат регламентирани правата на гражданите – членове на Европейския съюз, за участие в местните избори в България. Това е некоректно и към тези хора. Сега им казваме – ще можете да гласувате, приемаме едни условия, след месец или два ние ще променим – аз се надявам радикално да се промени схемата. Знаете, че от името на нашата парламентарна група съм внесъл предложение за въвеждане на принципа за уседналост, не само защото такава е европейската практика в повечето държави, а защото това е крайно необходимо – за да се гарантира почтеност при провеждането на местните избори в България. Всички вие сте наблюдатели на това, което става по места – прехвърлянето на сезонни работници, на хора от малцинствата от една община в друга, с което се подменя вотът и се компрометират местните избори.
Това, което се извършва сега, е крайно несериозно и за пореден път компрометираме дейността на парламента като сериозна институция. Нещата се решават на парче, с голямо закъснение.
Знаете, че когато беше открита тази пленарна сесия, не само ние, от Парламентарната група на ОДС, а и другите представители на опозицията поставиха въпроса, че в парламента приоритетно и в максимално кратки срокове трябва да бъде разгледан Законът за местните избори. Има още една лоша практика – винаги законите, свързани с провеждането на едни или други избори, да се приемат в последния момент. Тези промени обикновено са подчинени на определена предизборна ситуация, на политическа конюнктура, а не са подчинени на логиката, която трябва да следваме при приемането на такива закони – да се гарантира максимална прозрачност, почтеност на изборния процес, за да може действително да бъдат избрани най-подходящите хора, в конкретния случай – за кметове и общински съветници.
С тези възражения ние ще подкрепим законопроекта, но ще настояваме в парламента максимално бързо да започне същностният дебат точно какви промени да бъдат направени в Закона за местните избори и как да бъде регламентиран принципът за уседналост. Спомням си, че в предизборната кампания за европейските избори, включително и министър-председателят след обиколки в страната беше констатирал това, което ние отдавна сме констатирали и сме поставили като проблем: трябва да бъде пресечена тази практика да се прехвърлят избиратели. Този процес вече тече. Имаме писма от много общини, писма и в подкрепа на направеното от нас предложение. При тази практика тотално се подменя вотът по места. После не бива да се чудим, ако не я пресечем със закон, че хората ще бъдат отвратени и на местните избори голяма част от тях няма да желаят изобщо да участват в избори, които априори са компрометирани. С тези забележки ние ще подкрепим законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Чернев, Вие пожелахте думата. Заповядайте.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Макар и да не взех думата при обсъждане на първо четене на законопроекта в комисията, счетох за редно да го направя тук и пред по-голяма аудитория.
В подкрепа на казаното от колегата Сотиров искам да сведа на вашето внимание един прецедент – прецедентът Антверпен, местните избори от миналата година. Това е прецедент, при който именно с принципа на гласуване на граждани на Европейския съюз и от други държави стана възможно една политическа сила, именно фламандската партия – партия “Фламандски интереси” да бъде изолирана от управлението на общината в Амстердам. Тоест, станахме свидетели на европейско ниво на голям калибър, големокалибрен изборен туризъм. Там бе гласуване точно по етнорелигиозен признак – берберското общество, живеещо в Белгия и Холандия, и отчасти на Франция, се обедини и гласува като под команда срещу фламандските крайно десни. Гледано естествено от нашата камбанария нещата изглеждат така.
Основният въпрос, който аз нееднократно съм задавал и в свои изказвания, и тук, е следният: какво ще стане, когато нашата етно и религиозно мотивирана партия ДПС се свърже с етно и религиозно мотивираните политически формации на Западна Европа? И ние сега с този необмислен закон, който изобщо не е маловажен, с този принцип, който недоосмисляме и все още може би някой от нас си въобразява, че България седи някъде в килера на общоевропейските процеси, но това не е така, ние отваряме вратата за нещо, което се случва в западноевропейските държави, което се случва и у нас. И което, ако ние продължим да не внимаваме и да не сложим законови рамки, така че да можем по един демократично законов ред да прекратим това беззаконие, тази мечка доста сериозно ще ни нагази тук още по-сериозно, така че аз ще гласувам против този закон, против духа на този закон, който дух намирам за недемократичен, привилегироващ едни за сметка на други, поради което е недопустим за моята ценностна и правна система. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика на господин Чернев? Няма желаещи.
Имате думата, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще подкрепим законопроекта. Ние считаме, че той е изключително необходим. Възприели сме конституционни разпоредби и по дух, и по съдържание, така че транспонирането на тази директива е със задължителен характер за Народното събрание.
Друг е въпроса каква трябва да бъде интерпретацията и приспособяването към традициите и действието на българското право.
В тази връзка искам само няколко мисли да изкажа – във връзка с този законопроект. Той е изготвен въз основа на Решение № 700 от 2003 г., както се цитира в мотивите. Това е първата ми въпросителна: защо изпълнителната власт толкова дълго време забави този законопроект като имаме предвид, че приемането му се следи много детайлно и много строго от Европейската комисия?
Това поведение на изпълнителната власт не следва да среща у нас одобрение, напротив – от тази трибуна трябва да се изказват нашите мисли по този въпрос, за да може да се коригира.
Втората ми забележка е, че срокът, който ни дели от провеждането на местните избори е изключително кратък. Това са може би четири месеца и така приемането на порции на законопроекти няма да даде възможност да се формира една нова философия на Закона за местните избори. Едва ли работата на парче, както се изрази тук и друг народен представител, е най-полезното нещо.
Освен това в Закона за местните избори, предложен от Министерския съвет, има две неща, които ме смущават.
Първото е свързано с активното право на избор, което е регламентирано още в ал. 1 и което дава възможност на тези, които имат разрешение за постоянно или продължително пребиваване на територията на съответната община да могат активно да участват в изборния процес.
Това, което се спомена тук и от представителите на БСП – госпожа Мая Манолова, беше, че има несъответствие с нови норми в приети от нас закони, но при всички случаи ние в този законопроект ще настояваме силно да се подчертава връзката на правото на избор и правото да бъдеш избиран с територията на общината, с постоянното местоживеене на тези, които осъществяват пасивно и активно избирателно право. Това е един демократичен принцип, от който няма да се откажем, напротив. Искаме и в този закон той да бъде отразен по достойнство, както се казва, тъй като не може граждани на Европейския съюз, които временно или продължително пребивават на територията на общината по най-различни причини, съгласно действащото законодателство, да осъществяват това право. Тези граждани задължително трябва да имат или постоянен, или настоящ адрес.
Освен това считам, че е прекалена разпоредбата на § 11, с който се дава обратна сила на закона. Законът влиза в сила от деня на присъединяването на Република България към Европейския съюз, но съгласно Закона за нормативните актове обратното действие винаги трябва да бъде много сериозно мотивирано. Освен това считаме, че е недопустимо в случая, тъй като може да е имало частични избори. Изобщо идеята, самата идея не може да бъде формулирана с обратна сила. Явно, че това е закон, който дава реплика на българската Конституция и ние считаме, че неговото действие трябва да бъде от момента на приемането. Ако това е свързано с неизпълнени ангажименти, би трябвало да се аргументира това в мотивите и да се даде достатъчна информация за това имало ли е пропуски, би ли имало несъответствие с тази обратна сила и изборния процес, който се е осъществявал до този момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Има ли реплика към госпожа Масева? Няма.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Законопроектът ще бъде гласуван утре сутринта на първо гласуване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Всъщност законопроектите са няколко.
Господин Димитров, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Отново една процедурна молба към присъстващите народни представители – ако няма възражение в залата да бъдат допуснати Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, и Диана Терзиева – главен експерт в Дирекция “Данъчна политика” на Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Режим на регистрация! Моля народните представители да влязат в залата за гласуване на процедурно предложение за достъп до залата.
В момента тече регистрация, за да можем да гласуваме процедурното предложение за достъп до зала на представители на Министерството на финансите, за да участват в дискусията по Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. И тъй като подобна регистрация не може да бъде направена, господин Димитров, заповядайте, за да докладвате.
Анулираме регистрацията.
Следва доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 31 май 2007 г., бяха разгледани законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
На заседанието присъстваха господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, господин Росен Иванов - директор на дирекция „Данъчно осигурителна методология” в Националната агенция за приходите, господин Георги Григоров – заместник-директор на Агенция „Митници”, госпожа Петя Иванова – главен юрисконсулт в Агенцията за държавни вземания, и представители на Асоциацията на свободните зони.
На заседанието бяха обсъдени четири законопроекта за промени на данъка върху добавената стойност. Единият е внесен от народния представител Захари Георгиев на 27 февруари 2007 г.; вторият е на народните представители Минчо Христов и Стела Ангелова-Банкова, внесен на 21 март 2007 г.; третият, внесен от народния представител Иван Костов на 22 март 2007 г., и четвъртият, внесен от Министерския съвет на 9 май 2007 г.
Първият законопроект беше представен от госпожа Петя Шопова - пълномощник на Асоциацията на свободните зони. Той се внася с цел облекчаване режима на работа на свободните зони с местни (общностни) стоки. Със законопроекта се предлага към облагаемите доставки с нулева ставка да бъдат включени доставките на стоки, предназначени за внасяне в свободна зона, а към освободените доставки на стоки или услуги да бъдат добавени доставките на стоки, които се намират на територията на свободните зони, както и доставките на услуги, отнасящи се до стоките, намиращи се в свободните зони. Предлаганите допълнения са съобразени с Директива 2006/112/ЕС от 28.11.2006 г., която е влязла в сила от 1.01.2007 г. за общата система за добавена стойност.
Вторият законопроект беше представен от народния представител Минчо Христов. С него се предлага:
- доставката на лекарства и лекарствени средства да бъде освободена доставка;
- лекарства и лекарствени средства да бъдат освободени от данък при внос;
- член 48 на закона да отпадне, с което организирането на хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта ще стане облагаема доставка.
Третият законопроект беше представен от народния представител Веселин Методиев. С него се предлага създаването на нова глава „Облагане на лечебни заведения”, с което се регламентира възстановяването в 30-дневен срок на платения от лечебните заведения по Закона за лечебните заведения и здравните заведения по Закона за здравето данък върху добавената стойност при покупката от тях на стоки и услуги с начислен данък. Целта на тези промени е здравните и лечебните заведения да разполагат с пълния обем средства, предвиден в консолидираната бюджетна програма за системата на здравеопазването.
Четвъртият законопроект, внесен от Министерския съвет, беше представен от господин Кадиев, който изтъкна, че измененията се внасят с цел повишаване ефективността на контрола по повод повишения риск за осъществяване на нови видове данъчни измами в условията на вътреобщностния пазар. Със законопроекта се предлагат следните промени:
- Допълване разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изречение първо е във връзка с това, че упражняването на свободна професия (включително като адвокат, частен съдебен изпълнител и нотариус) винаги се е третирало и следва да се третира като независима икономическа дейност, съответно да подлежи на облагане с ДДС, когато се извършва от регистрирани по закона лица. Съгласно Директива 2006/112/ЕС от 28.11.2006 г. в сила от 1.01.2007 г. за общата система за добавена стойност упражняването на свободна професия попада в обхвата на независимата икономическа дейност.
- Въвеждане на механизъм за представяне на гаранции от определени лица преди регистрацията им по Закона за ДДС.
- Въвеждане на възможност за незабавно възстановяване на данък от бюджета при представяне на гаранции преди края на ревизията и уеднаквяване на разпоредбата за възстановяване с Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
- Увеличаване размера на административнонаказателните санкции.
Със законопроекта се правят промени в ДОПК, Закона за особените залози, Закона за събиране на държавните вземания, Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за данъците върху доходите на физическите лица, по-съществени от които са:
- промяна на сроковете за извършване на ревизия в Данъчноосигурителния процесуален кодекс;
- промяна на поредността на погасяване на публичните вземания в изпълнителното производство;
- повишаване размера на депозита за участие в търг с явно или с тайно наддаване от 10 на 20 на сто;
- промени, свързани с усъвършенстване на разпоредбите по принудителното изпълнение на публичните вземания, осъществявани от Агенцията за държавни вземания;
- задължително застраховане на служителите на Агенцията за държавни вземания за сметка на бюджета на агенцията.
По време на обсъждането бяха зададени много въпроси, на които представителите на вносителите дадоха отговори.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По законопроекта, внесен от народния представител Захари Георгиев, 6 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”.
2. По законопроекта, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Ангелова-Банкова, 12 гласа “въздържали се”, без “за” и “против”.
3. По законопроекта, внесен от народния представител Иван Костов, 1 глас „за”, без „против” и 11 “въздържали се”.
4. По законопроекта, внесен от Министерския съвет, 9 гласа „за”, 3 „против”, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание:
1. Да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от народния представител Захари Георгиев на 27.02.2007 г.
2. Да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Ангелова-Банкова.
3. Да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от народния представител Иван Костов.
4. Да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет на 9.05.2007 г.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция, която с единодушие подкрепя законопроектите с вносител Министерския съвет и с вносител народния представител Захари Георгиев.
Вносителите на законопроекта желаят ли, преди да преминем към дискусията по тях, да ги представят?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, смисълът на предложението ни със Стела Банкова е следният: да бъде премахнат данък добавена стойност върху лекарствата, от една страна, и да се обложи с този данък хазартът. Знаете, че в момента хазартът не е обложен с данък добавена стойност, докато лекарствата са обложени с 20% - пълния размер на този данък.
В страните от Европейския съюз ставката е между 0 и 5%. Говоря за лекарствата и лекарствените средства. Имам предвид средствата за инвалиди. Мисля, че по същество това представлява една огромна социална несправедливост, която ние тук с вас бихме могли да поправим. Знаете, че когато се разискваше Законът за ДДС, ние имахме същото предложение със Стела Банкова. За съжаление тогава под натиска на някои лобита това смислено предложение беше отхвърлено.
Ще ви кажа и още един факт. Лекарствата в България са най-скъпите в Европа. Имахме специално изслушване в Комисията за борба с корупцията по тази тема. Наистина се оказа, че много хора пътуват до Гърция, Турция и Македония, за да си купуват лекарства. Не казвам, че само данъкът върху добавената стойност има вина за това. Вина имат и криминалните търгове за лекарствата, лобитата в министерството и службата, която отговаря за това. Ако премахнем ДДС върху лекарствата, те автоматично би трябвало да поевтинеят с 20% , което е все пак нещо конкретно за българските пациенти, за пенсионерите, за социално слабите граждани. Ако се заемем сериозно с проблема в Министерството на здравеопазването, с търговете за лекарства, мисля, че лекарствата биха могли да поевтинеят поне двойно, ако не и тройно.
Уважаеми колеги, такъв е смисълът. Мисля, че предложението е съвсем разумно. То е в съзвучие с европейското законодателство. То обслужва интересите най-вече на българските граждани, българските потребители, болните и социално слабите хора. Искрено се надявам предложението да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля господин Георгиев да вземе отношение в качеството си на вносител.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът, който е на вашето внимание, касае материята за функционирането на свободните зони в Република България. С направените промени през миналата година сме допуснали ситуация, при която поставяме в неравностойно положение българските износители, както и българските стоки и тези с произход от страните от Общността. С предложените текстове в краткия законопроект се създава възможност стоките, предназначени към безмитните зони, да бъдат освободени сделки по Закона за данък добавена стойност, стоките и услугите в зоните да бъдат с нулева ставка на данъка за добавената стойност.
Резултатите от прилагането на закона в сегашния му вид за първите няколко месеца показват, че силно са намалели интересите на производителите и износителите на български стоки да отправят стоките към свободните безмитни зони в България и те са принудени поради тази своеобразна дискриминация да търсят договори с безмитните зони в съседните на нас страни, които не са членки на Общността.
По своето предназначение зоните са създадени с указ, за да стимулират и насърчават износа на стоки от страната. Състоянието на силен външнотърговски дефицит на нашата държава изисква да направим тази корекция в Закона за добавената стойност, което е допустимо и е в синхрон с последното изменение в Директивата на Европейския съюз, която позволява на местните законодателства да приемат такива свои закони, като прилагането им се синхронизира с комисията, свързана с данъка върху добавената стойност.
Затова се обръщам към вас с молба да подкрепите този законопроект, защото подкрепяйки го, всъщност ще подкрепим българското производство и експорт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Преминаваме към дискусия.
Има думата господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, моля за вашето внимание и съпричастност към редакцията на чл. 25 и предложението на вносителя за създаването на нова ал. 8, която премахва едно неизгодно положение за българите – потребители на продукти, които носят авторско право. Става дума за книги, периодика, за печатни издания.
Първото ми предложение е в чл. 8, който по вносител е „Данъчно събитие за доставка по чл. 6, ал. 2 на вестници, списания и други печатни произведения”, преди това да бъде добавено „книги”, защото очевидно е, че книгите са по-първото във всеки смисъл печатно произведение, а вестниците и списанията са по-скоро към „други”.
Ще ви обърна внимание върху още една необходимост. Смятам за изключително правилно и полезно в тази нова ал. 8 да бъдат добавени „музикални, аудио-, видеозаписи и записи на филми на технически носител”. Ще ви обясня защо. Става дума за така наречената консигнация. Предишното положение на нещата обричаше малките населени места в България практически на невъзможност да бъдат снабдявани с книги, аудио- и видеоносители с платени авторски права по простата причина – търговците, които разпространяват на дребно тези продукти, нямат финансовата възможност предварително да платят ДДС при вземането на продуктите от вносителя. По този начин населени места от 50-60 хиляди жители де факто бяха обречени да получат 2-3 книги, най-често на Даниел Стийл и Стивън Кинг, за които е сигурно, че ще се продадат, малко порнография, маскирана като литература, и почти никакви продукти с платени авторски права като аудио и видео. В този парадокс се стигна дотам, че единствените места, които играеха ролята на духовни центрове, едва ли не на старите български читалища, бяха бензиностанциите на „Шел” и „Петрол”, защото те поддържаха по един щанд с аудио- и видеокасети и с 3-4 книги и списания. Понеже за дребния разпространител, който трябва да вземе книга и да плати ДДС върху цялата стока, това бе гибелно, той предпочита да не я вземе, а да вземе само онези продукти, които е сигурен, че ще реализира. Това са споменатите розови романи, жълти книги и чалга, за която е убеден, че ще бъде продадена.
Като се имат предвид тежките удари, които нанася върху продуцентството в България, пък и по света навсякъде Интернет пиратството, да създаваме допълнителни пречки пред разпространяването на продукти с платени авторски права, е най-малкото ненационалноотговорно и е в противоречие с всичките декларирани от тази трибуна, а и от централите на политическите ни партии, усилия в борбата с пиратството, подкрепа на заплащането на авторски права и оценката на интелектуалния труд.
Ето защо смятам, че ал. 8 на чл. 25 трябва да бъде разширена. В него да има “книги, вестници, списания и други печатни произведения”, като преди “други печатни произведения” трябва да влезе и “музикални аудио- и видеозаписи и записи на филми на технически носител.”
Имайте предвид, че това предложение по никакъв начин не ощетява бюджета. Защото самият член определя, че данъкът добавена стойност се плаща от комитента или доверителя на една от двете дати, които настъпят по-рано при окончателна сделка или при последния ден на тримесечието, следващо данъчния период, през който е извършено фактическото предаване на стоката. Тоест, ние не губим ДДС-то в никакъв случай, но просто даваме възможност, глътка въздух – три месеца, на тези дребни разпространители да могат да занесат книгите, аудиокасетите с платени авторски права, видеодисковете до по-малките населени места в страната. Смятам, че това е изключително важно и искрено се надявам на вашата подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дилов.
Има ли реплики? Няма.
Господин Мартин Димитров, заповядайте за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Законът за ДДС се променя за трети път в рамките на по-малко от една година. Когато закони от значението на този се променят три пъти за по-малко от дванадесет месеца, това е лош сигнал за работата на правителството и на парламента, но най-вече на правителството. (Реплики от залата.)
Миналата година се променяше, по Нова година със Закона за бюджета от господин Петър Димитров също беше изменен, няма как да не си спомняте. В момента има отново над сто предложения. В тази връзка искам да ви кажа няколко неща.
Комично е, че миналата година имаше намаления на повечето глоби в закона, а сега се увеличават. Какво стана за една година, господин Петър Димитров, че вашето мнозинство първо намалява глобите, после ги увеличава? Това е комична ситуация, която сериозни хора не трябва да допускат.
Второто нещо – в сегашната редакция, която сте предложили, е записано, че подвижен железопътен състав се облага с нулев процент ДДС, което напълно противоречи на европейската директива. Тук, за да няма отново санкции от страна на Европейската комисия, моята препоръка, която отправих към заместник-министър Кадиев преди той да си подаде оставката, беше да не се прави тази работа, за да не ставате за смях.
Сега искам да обърна внимание на този парламент към нещо много важно. Моля ви, уважаеми колеги, знам, че беше тежък ден, уморихте се, много неща се случиха, много закони обсъдихте, но има нещо много важно.
Знаете ли, когато се събрахме през 2005 г. – бяхме избрани и започнахме да работим, възстановяването на ДДС ставаше по следния начин: ако на 1 януари съответната година се купи една машина, щеше да бъде платено през ДДС-сметка, декларирането щеше да бъде още, да речем, за м. януари – някъде в средата на февруари, и общо за три месеца се връщаха парите обратно. Такава беше ситуацията през 2005 г. За три месеца бизнесът си получаваше парите обратно. Сега искам да ви кажа чудесата, които се сътвориха с няколко поредни законопроекта. Ако се купи една машина в началото на 2008 г. и се приемат тези предложения, какво става? Декларира се резултатът за м. януари, след това има три месеца приспадане на ДДС, след това има 45-дневен срок за обявяване на резултата, след това като са изтекли 30 дни от тези 45, НАП решава да направи ревизия и на 8 юни връчва заповед за ревизия. Срокът на ревизията вече е, забележете, шест месеца. Новото предложение на Министерството на финансите за шест месеца ревизия, то ще стане като 100‑годишната война между Англия и Франция, но – както и да е – издаване на ревизионен доклад – 7 дни, възражения по ревизионен доклад – 14 дни, издаване на ревизионен акт – няма срок, но обикновено е 7 дни. Общо 9 месеца! Тоест купувате машината на 1 януари 2008 г. и след 14 месеца ви връщат парите. Срокът за възстановяване на ДДС беше три месеца, когато с вас се събрахме за първи път и имахме удоволствието да се видим в този парламент, сега може да достигне до 14 месеца, уважаеми дами и господа.
Ето това е един хубав и ясен пример как средата се е влошила в България, как парите на бизнеса се задържат от държавата излишно от правителството и това пречи за създаване на работни места, за повече бизнес в България, за по-високи заплати. Елементарна, ясна, очевидна ситуация, която не трябва да се прави.
По-важното е, че няма анализ на уважаемия заместник-министър в оставка господин Кадиев или на министъра, който засега не е в оставка, господин Орешарски, защо сроковете за възстановяване на ДДС трябва да се удвоят – от три да станат на шест месеца, а удължаването – от един на два месеца. Има ли някакви проблеми тази година? Как се събира ДДС-то? Защото според мен в крайна сметка данните показват, че няма такъв проблем. Защо ще ги удвояваме тези срокове?
Трябва да призная, че един от представителите на Коалиция за България правилно зададе въпроса в самата комисия: “Това не трябва ли да касае само фирмите, които имат дълг и в Европейския съюз?” Елементарен и логичен въпрос.
Ако се кара по този начин, не се чудете защо са ниски заплатите в България – защото бизнесът не се развива ето поради такива изключително глупави и бюрократични разпоредби. Никаква причина няма да ги приемате, абсолютно никаква причина, никой не ги е обосновал. Направо се предлагат: било хубаво за администрацията, така щяло да им бъде по-лесно да си правят с години ревизия.
Уважаеми колеги, ако я караме по този начин, заплатите в България ще бъдат ниски, на бизнеса ще му бъде много трудно и работата няма да се получи добре. Така че накрая и това правителство няма да бъда запомнено с добро.
Хората в цяла Европа се чудят как да направят условията за бизнеса по-добри, а тук се чудят каква голяма поредна бюрократична пречка да бъде въведена. И то без дори някой да си направи труда да каже защо.
Ето и днес аз питам господин Петър Димитров като уважаван председател на Комисията по бюджет и финанси, моля ви, да излезе някой на тази трибуна и да каже защо искате удвояване на срока за ревизията от три на шест месеца и от един на два? Някой трябва да стане и да каже защо става тази работа, защо предлагате това. Това са абсолютно бюрократични и глупави разпоредби, които ще направят живота в тази страна по-лош без разумна причина.
Молбата ми е, когато дойде време за гласуване, уважаеми колеги, да проявите разум, особено хората, които се чувстват дясноцентристки в този парламент и да гласуват “против”, защото това са моментите, в които човек се определя. Лявото и дясното, уважаеми дами и господа, се разделят точно в такива моменти. Така че се надявам максимално много хора от този парламент, които имат чувство, че са десни, или чувство, че са центристи, да не подкрепят тези изключително бюрократични, пак казвам, глупави разпоредби. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата госпожа Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам да подкрепя един конкретен текст, който е в правителствения законопроект, а това е чл. 92, новата ал. 8, която дава възможност при внасяне на парична гаранция в срок от три дни данъчна администрация да възстановява ДДС-то. Това е всъщност една много добре напипана възможност бизнесът да освобождава парите, които иначе трябва да стоят по начина, по който колегата Мартин Димитров описа – три месеца плюс 45 дни, в което време всъщност всички, които работят с вътрешнообщностни доставки, остават без оборотни средства.
Като народен представител, който работи със своя регион, искам да кажа, че това е огромен проблем за конфекционерите в България, така нареченото ишлеме. Защото, ако те трябва във всеки един момент да задържат своите пари три месеца плюс 45 дни и това се случва при всяка експедиция на стоката, това значи, че те в рамките на няколко месеца ще остават без всякакви оборотни средства. Това е голяма тревога както за тях, така и за всички хора, които работят с този род услуги. Те са били досега на един друг режим, така нареченото активно усъвършенстване – митнически режим, но с възможността те да внасят гаранция като добри производители. За тях банковата гаранция не е проблем. Това им дава възможност веднага да възстановяват ДДС, а банковата гаранция да служи като обезпечение пред администрацията за събиране на евентуално неправомерно получено ДДС.
Аз искам да поставя още един път въпроса за свободните професии, в това число на частния съдебен изпълнител и на нотариуса, които отново фигурират в чл. 3, ал. 2.
Не можем да не кажем с прискърбие, че Конституционният съд се занима само с процедурното нарушение от страна на Народното събрание, но въобще не влезе в казуса, който беше същностният казус. Чест прави на омбудсмана на Република България, че го внесе в Конституционния съд.
Отново сме изправени пред стария дебат, който тук много дълго провеждахме, а това е за неравнопоставеност на клиентите на частните съдебни изпълнители и държавните съдебни изпълнители, за това какво представлява адвокатската дейност – дали това е услуга или едно конституционно право, което е залегнало в Конституцията? И после: какво ще прави държавата, когато заплаща много сериозни суми по така наречената задължителна или правна помощ? Ние гласувахме специален Закон за правна помощ на хората, които са в неравностойно положение и което е едно много голямо достояние на нашето вътрешно право.
Какво ще се случва с тези пари, които ще се превеждат, за да могат определени лица да получат защита? Значи ли, че върху тези пари, които държавата всъщност превежда, отново ще се начислява ДДС? Ще се случи ли така, че адвокатите, които работят с този род правна помощ, ще трябва да бъдат регистрирани лица по ДДС? Това са все въпроси, които ни връщат към първоначалния спор, който тук много часове дебатирахме.
Аз съм на мнение, че нерешаването на въпроса по същество от Конституционния съд не ни разрешава толкова лесно наново да впишем един текст, който отново ще бъде атакуван, този път по същество пред Конституционния съд. Защото правната помощ, съдебното изпълнение и нотариалната дейност в България са по-различно построени, отколкото в другите държави в Европейския съюз. Простото преписване на текстовете и признаването на тази дейност, като независима икономическа дейност, по моему не отговаря на същността на дейността, която се върши.
Ето защо аз няма да подкрепя този текст, добавен така в чл. 3, ал. 2, изречение първо. Смятам, че е противоконституционен.
С удоволствие ще подкрепя чл. 92, ал. 8, който дава възможност на добрите производители в България, на почтените производители, които работят с вътрешнообщностни доставки, да освобождават своевременно ДДС-то, без да чакат този огромен срок, който е предвиден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Госпожо Николова, първо ще кажа това, с което съм съгласен, а след това, с което не съм съгласен.
Основен проблем, който се получава със Закона за ДДС, е, че частните съдебни изпълнители ще бъдат облагани, а държавните съдебни изпълнители няма да бъдат облагани с ДДС. Това е очевиден пример за изкривяване на конкуренцията и това е очевиден пример за дело и за съдебен иск, който ще бъде уважен за мен и трябва да бъде воден при приемането на подобни закони.
Това, с което не съм съгласен с Вас, госпожо Николова. Вие казвате, че наличието на гаранция е решение и то ще съкрати срока за връщане на ДДС.
На първо място, искам да ви припомня мотивите, с които това правителство и това управляващо мнозинство премахна ДДС сметките. Да ви припомня мотивите от 2006 г., където пише: “ДДС сметките се премахват, защото се реализират косвени разходи за: откриване и поддържане на още една банкова сметка; за допълнителни платежни нареждания и банковите такси за тях; за счетоводни услуги; за лихви, които лицата трябва да плащат по кредитите, необходими им поради задържаните средства в ДДС сметките.”
Уважаема госпожо Николова, ако трябваше да се мисли в една такава насока, трябваше да бъдат запазени ДДС сметките, които бяха очевидно по-доброто решение в една такава ситуация, а тези банкови гаранции, не се лъжете, те увеличават следното нещо: да бъдат блокирани едни пари, за да се вземат други пари. Банковата гаранция не е безплатна. Проверката и консултациите, които аз проведох, показаха, че минимално банковата гаранция струва 0,3% от сумата на тримесечие. В случая тя ще бъде необходима за период от около осем месеца, което означава минимум 1% от сумата. Или ако това се отнесе за 3 млрд. лв. ДДС годишно, става въпрос най-малко за 30 млн. лв. на година.
Така че не се лъжете, че тази банкова гаранция е някакво супер решение. Не е. И за повечето фирми, с които аз разговарях, тъй като това е много важен закон, изключително важно е да се говори с хората дали им решава проблемите - не ги решава.
Изключително важният въпрос сега е: защо бяха премахнати ДДС сметките, ако ще се приемат банкови гаранции? Много по-добро решение беше. Данък добавена стойност се връщаше много по-бързо и беше една работеща система, въведена вече. Ако не беше въведена, е друг въпрос, но тя вече работеше и функционираше добре. Сега се опитвате да въведете тези банкови гаранции, които в никакъв случай не са по-добро решение. Напротив, те са по-лошо решение и не трябва да се заблуждаваме. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има госпожа Николова. Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин Димитров, както знаете, аз не съм икономист и това, което Ви казвам, е на база на директно извършена дейност с Асоциацията на конфекционерите в България, където работят 150 хиляди човека. Тяхната рецепта е именно тази – те възприемат банковата гаранция като решаване на проблема им в момента, докато се търси по-добро решаване на въпроса. Затова като човек, който не стои затворен в книгите, а работи пряко с хората, намирам, че в момента с възможността да представят банкова гаранция се решава един проблем, който досега не беше решен.
Сега ДДС сметките вече не съществуват. При положение, че в момента трябва да се задържат парите на тези хора три месеца плюс 45 дни, все пак възможността да представят банкова гаранция и да си освободят ДДС-то е по-добро, отколкото нищо. Аз съм съгласна с Вас, обаче, че оттук нататък трябва да се вържат всички други предложения на бизнеса в посока да се облекчи тяхната работа, защото не би могло за по-кратък период от три месеца да се върне обратната информация дали техният съконтрагент в друга държава на Европейския съюз практически е платил ДДС-то. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И за последно изказване думата има госпожа Банкова. Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз ще говоря не от позициите на ляво и дясно, защото тук отдавна няма такива политически сили, няма разлика между тях, а ще говоря от позицията на социалното и антисоциалното мислене. Само това ни разделя тук – социално и антисоциално мислене. За съжаление групата на антисоциално мислещите е много голяма и тя в момента определя политиката на България.
Уважаеми колеги, с най-добро чувство и със загриженост бих искала да ви попитам: каква мисъл, каква морална позиция ви водеше, за да сложите 20% ДДС на лекарствата при положение, че у нас лекарствата са най-скъпи, при положение, че европейската традиция е между нула и пет процента? Нали синхронизираме законодателството си с европейското? Защо не последвахме този техен пример? Или когато трябва да защитим интереси на фармацевтичната мафия, защото вероятно някои от колегите се облагодетелстват, затова зарязваме европейската традиция между нула и пет процента данък и слагаме 20%.
Кажете ми, моля ви, опонирайте ми, какъв морал ви водеше да сложите 20% данък на лекарствата и да освободите хазарта от данък в момента, в който България се тресе от социално недоволство, социални бунтове, в момента, в който българските пенсионери, все по-обедняващото българско население едва може да издържа, едва може да осигурява лекарства, доколкото въобще е възможно? Ние, техните народни представители, които сме пратени тук да защитаваме техните социални и граждански права, с лека ръка потвърждаваме нашата антисоциална позиция и слагаме 20% данък на лекарствата, слагаме данък на пособията за инвалиди, но в същото време, когато дойде време за избори, правим показни конференции, кичим пред собствената си политическа сила, слагаме по някой човек с увреждане, за да покажем, видите ли, сещаме се за вас от време на време. И в същото време тук, в парламента, правим изключително антисоциален закон, който буквално ги убива. Да сложиш данък на патериците, на инвалидните колички, на пособията за инвалиди, а хората с увреждания са в двойно и тройно утежнено положение, защото отделно и лекарствата ги натискат с тази висока цена?!
Моля, когато дебатираме такива закони, нека колегите, които не искат да приемат моето предложение, да станат и да се мотивират тези политически сили, които сега ще гласуват “против”, защо го правят?
Искам да ви кажа, уважаеми колеги, с цялото ми уважение към вас, че българските граждани вече започват да следят позициите на народните представители в парламента. Те вече знаят кой им сложи 20% данък добавена стойност на лекарствата.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ, от място): Кой е? Кой е?
СТЕЛА БАНКОВА: Ето, сега ще видим! Сега ще видим, уважаеми колеги! Аз не съм забравила, че първият, изключително висок данък на ДДС-то сложи управлението на Симеон Кобургготски. Не съм забравила това. Бедата е, че сегашното управление потвърждава антисоциалната политика на Симеон Кобургготски от предишното управление.
Умолявам ви, колеги, тук става дума за социална чувствителност, за човешка съпричастност! Нека да не показваме, че сме оперирани, че ни липсва тази социална чувствителност. Много по-важно е да помогнем на българските граждани, да предоставим лекарства на поносима цена, отколкото да служим на интересите на фармацевтичната мафия. Умолявам ви, когато дойде време за гласуване, нека да застанем в числото на цивилизованите европейски държави – членове на Европейския съюз, които слагат данък на лекарствата между 0 и 5%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Витанов. Остават само две минути до края.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Банкова, съжалявам, че така трябва да изразя своето становище, но Вие лицемерничите от този микрофон.
Първо, Вие бяхте в тази група, която гласува в миналия парламент.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Излязох точно заради това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не крещете, госпожо Банкова, да не Ви отстраня от залата, когато заседанието е изтекло!
СТОЯН ВИТАНОВ: И второ, Вие го правите много коварничко: дайте да махнем ДДС-то върху лекарствата, а пък да сложим ДДС върху хазарта. И много добре знаете, че това не може да стане. Нали не може да стане? Вие ще имате право да отговорите като дуплика.
По този начин поставени и поднесени, нещата целят заблуждаване – това, което казахте, че хората гледат как всеки един народен представител говори, действа и гласува в края на краищата.
Затова Ви моля – свалете малко, посмалете малко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика, госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Банкова, аз не се съмнявам във Вашата силна социална чувствителност, но хайде да видим дали законопроектът, който предлагате за нулева ставка на ДДС върху лекарствата  е годен законопроект? Сигурно знаете, че има директива на Европейския съюз, съгласно която лекарствата и лекарствените продукти не са освободена доставка. Съществува възможност ставката по ДДС да бъде намалена, но това е нещо различно от Вашия законопроект. Няма какво да ни упреквате, че не приемаме един негоден законопроект, противоречащ на европейското законодателство. Когато предложите намалена ставка върху ДДС на лекарствата, да, моля, ще коментираме. Но Вие не го предлагате.
Второ, като искате нулева ставка по ДДС, защо изключвате всички останали 16 пункта на стоки и услуги, при които може да бъде намалена ставката върху ДДС? Защо не върху книгите, защо не върху хляба? Защо точно определен вид стока? Извинявайте, но все ми се струва, че тук има някакъв друг интерес – едни стоки да бъдат освобождавани с предимства пред други животоспасяващи стоки!
И трето, темата с хазарта. Много моля, тази тема с хазарта толкова се разискваше! Хазартната дейност не е облагаема доставка в целия Европейския съюз, откакто съществува данъкът добавена стойност. Никъде хазартът не е облагаема доставка. Има директива, която е абсолютно задължителна и действа у нас. Много популистки звучи, но крайно невярно и противозаконно е твърдението, че трябва да освободим хазарта от ДДС. Хазартната дейност се облага с корпоративен данък – веднъж се облага с окончателен данък, 10% ставка като корпоративния данък, но при хазарта се облага не печалбата, облагат се всички приходи, така че хазартът плаща по-висок данък в сравнение с другите търговци. Знаете ли защо? Една от причините е, че в хазарта няма ДДС. Кажете, моля, как ще се формира данъчната основа за облагане с ДДС върху хазарта?
И накрая, хазартната дейност плаща и алтернативен данък в размер на 12% по-висок от обикновения корпоративен данък. Така че хазартът не е благоприятстван. Извинявам се за просрочието, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за кратка дуплика, моля, госпожо Банкова, че времето изтече.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Знаете ли, че хилядите бинго зали в България плащат само 20 милиона данък?
Уважаеми колеги, не вадете скелети от гардероба! Точно затова напуснах тази политическа сила, защото на третия месец от нейното управление тя започна да работи антисоциално, да прави антисоциални закони. И това е официално записано в документите – заради антисоциалната политика.
Уважаеми колеги, ето от трибуната на този парламент тогава правя предложение – щом не приемате да падне ставката, сложете 0,1%, сложете 5% данък, но не го правете 20%, да се превръща България в уникален пример за антисоциална политика. Ето, има редица държави в Европейския съюз, в които данъкът е между 0 и 5%. С нищо не можете да ме убедите, че е толкова невъзможно в България това да се направи.
И много ви моля, най-напред трябва да се водим от интересите на българските граждани, след това от директивите. (Реплика от народния представител Надя Антонова.)
Убедена съм, че европейските чиновници няма да размахат пръст, ако ние нарушим дадена европейска директива…
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Да - да!
СТЕЛА БАНКОВА: … и сложим такъв данък, който би могъл да запази живота и здравето на българските граждани.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Как се точи ДДС от хазарта, знаете ли? Само това оставаше!
СТЕЛА БАНКОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо. Предполагам, че реакцията на българските граждани ще ви покаже каква позиция трябва да вземем.
Няма нищо по-върховно от живота и здравето на българската нация. Затова сме пратени тук – да ги пазим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,05 ч.)
 

Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
    
Секретари:
Пенко Атанасов
Станчо Тодоров