Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Митхат Метин и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, предстоят редица гласувания на законопроекти.
Преди това да ви прочета Решение № 390 от 6 юни 2007 г. на Централната избирателна комисия:
„На 6 юни 2007 г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, считано от 6 юни 2007 г. предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Кирчо Георгиев Атанасов, избран от Шестнадесети многомандатен избирателен район - Пловдив, от листата на Коалиция за България.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избрана за народен представител от Шестнадесети многомандатен избирателен район - Пловдив, Атанаска Михайлова Тенева от листата на Коалиция за България.
Решението да се обнародва в „Държавен вестник”.”
Моля квесторите да поканят госпожа Тенева в залата.
Заповядайте отново в българския парламент!
Моля, повтаряйте след мен клетвените думи. (Всички стават.)
АТАНАСКА ТЕНЕВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа! Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Тенева, моля да подпишете клетвения лист.
И едно съобщение:
„На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас законопроект от 1 юни 2007 г., а именно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.”
Това са народните представители Деница Димитрова, Даринка Станчева, Мариана Костадинова, д-р Ива Станкова, Маргарита Панева, Снежана Гроздилова.
Сега да преминем към гласуванията.
Първо ще започнем с гласуване на второ четене на Законопроекта за насърчаване и използване на възстановяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива. Тук е и председателят на водещата комисия. Ще помоля заедно да следим гласуванията.
Уважаеми народни представители, да гласуваме първо наименованието на закона.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики в залата.)
Гласуваме наименованието на закона, което прочетох.
Гласуваме предложението на комисията за наименованието на закона. (Шум и реплики в залата.)
Господин Иванов, Вие искате да гласуваме това, което Вие сте посочили, но виждам, че не го поддържате. Гласуваме това, което предлага комисията.
Гласували 155 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на закона, така както се предлага от комисията, е прието.
Поставям на гласуване наименованието на Глава първа „Общи положения”, защото по чл. 1 има неприети предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 4.
Наименованието на Глава първа е прието.
Уважаеми народни представители, по чл. 1 има предложение от народния представител Иван Иванов за отпадане на думата „използването”, което е направено в пленарната зала.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Николаев Иванов.
Гласували 145 народни представители: за 81, против 13, въздържали се 51.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване чл. 1, както се предлага от комисията, с вече гласуваното предложение на господин Иванов. (Шум и реплики в залата.)
Моля народните представители да се съсредоточат върху гласуванията!
Гласували 144 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 3.
Член 1 е приет.
Уважаеми народни представители, по чл. 2 в залата е направено предложение от народния представител Иван Иванов за нова т. 7. Нека да ви припомня предложението. Господин Иванов предлага нова т. 7, която да гласи така:
„7. намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси и енергия.”
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Иван Иванов.
Гласували 144 народни представители: за 38, против 64, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 2, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 120, против 14, въздържали се 6.
Член 2 е приет.
Поставям на гласуване чл. 3, така както се предлага от комисията, наименованието на Глава втора и чл. 4, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
Преминаваме към чл. 5.
По чл. 5 има предложение на народния представител Иван Иванов за нова редакция на ал. 2, което той направи тук, в залата.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Иванов.
Гласували 148 народни представители: за 45, против 69, въздържали се 34.
Предложението на народния представител Иван Иванов не се приема.
Господин Иванов, заповядайте за процедура.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Наистина странно е да се извършва гласуване, без залата да знае изобщо какво се гласува. Нещо повече, представителите на Министерството на икономиката и енергетиката приеха това предложение и ще се постарая в даденото ми време от 2 минути с предложение за прегласуване да обясня за какво става въпрос.
В предната алинея се говори за приемане от Министерския съвет на национални дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници. В т. 5 се говори по същия начин за създаване от Министерския съвет на национални дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване потреблението на биогорива. Вносителят е пропуснал в ал. 2 да отбележи, че трябва да се фиксират сроковете за реализиране на тези програми както по т. 4, така и по т. 5.
Вие гласувате да има срокове само за програмите за използване на възобновяеми източници и казвате: „Не, ние искаме да се фиксира срок за разработката на програми за биогорива”. Самите представители на Министерския съвет миналата седмица приеха, че това е пропуск от тяхна страна. Понеже сега се прави предложение от представител на опозицията се гласува против. Моля ви се, поне като не знаете, попитайте хората във вашите среди, които евентуално трябва да са компетентни.
Господин председател, моля да се прегласува предложението и ви приканвам, колеги, да гласувате „за” направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов относно чл. 5, ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 77, против 37, въздържали се 29.
Предложението на народния представител Иван Иванов е прието.
Поставям на гласуване чл. 5, така както се предлага от комисията, с едно уточнение: в ал. 2, която вече гласувахме, трябва да бъде: „и т. 5”; чл. 6, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Преминаваме към чл. 7.
По чл. 7 има предложение на народните представители Станчо Тодоров и Владимир Кузов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на двамата народни представители.
Гласували 121 народни представители: за 21, против 70, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 7, така както се предлага от комисията; наименованието на Глава трета, така както се предлага от комисията и е по вносител; Раздел І „Общи положения”; чл. 8, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Преминаваме към чл. 9.
По чл. 9 има предложение на народните представители Татяна Калканова и Йордан Костадинов.
Комисията не подкрепя предложението по т. 6.
Моля, гласувайте предложението на двамата народни представители.
Гласували 124 народни представители: за 22, против 32, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
По чл. 9 има предложение на народния представител Иван Николаев Иванов за заместващ текст само на т. 6. Няма да я чета, той мотивира тук предложението си.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз очаквах господин Иванов да вземе процедурата. Според мен той е съгласен текстът: „ограничаване на административния контрол” да бъде заменен с думите: „облекчаване на административното регулиране”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да прочетем тогава целия текст, защото пред мен е: „административни процедури”, за да ни е ясно какво гласуваме, тъй като трябва да се публикува и в „Държавен вестник”.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Точка 6 да стане:
„6. облекчаване на административното регулиране при производството на енергия от ВЕИ и АЕИ, както и при изграждането на необходимите съоръжения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте тук, за да уточним текста, който ще трябва да поставя на гласуване.
Господин Иванов е предложил: „облекчаване на административните процедури при производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, както и при изграждането на необходимите съоръжения”.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, встрани от микрофоните): Вместо „административните процедури” да бъде „административното регулиране” и останалият текст „при производството на енергия...” остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Аталай, моля да прочетете целия текст.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин председателю, прочетох текста и пак го прочитам. Точка 6 става:
„6. облекчаване на административното регулиране при производство на енергия от ВЕИ и АЕИ, както и при изграждането на необходимите съоръжения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, да се отрази в протокола, че господин Иванов приема тази нова редакция.
Моля, гласувайте чл. 9 с всички точки, включително и т. 6, както беше прочетено тук от председателя на Комисията по енергетика.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Поставям на гласуване наименованието на Раздел ІІ; чл. 10 и чл. 11; чл. 11а, който става чл. 12; наименованието на Раздел ІІІ, чл. 13 по новата номерация, чл. 14-17, така както ни се предлагат от комисията; чл. 18 и чл. 19 по новата номерация, които са по вносител и се подкрепят от комисията и чл. 20, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване чл. 21, така както е предлага от комисията, заедно с наименованието на Раздел ІV, подкрепено от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Народният представител Мая Манолова е направила предложение за наименованието на Глава четвърта, което не е подкрепено от комисията.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В такъв случай поставям на гласуване предложението на комисията за наименованието на Глава четвърта, Раздел І - “Общи предложения”, което се подкрепя от комисията.
Има предложение на Мая Манолова по чл. 20.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението по чл. 20 се оттегля, следователно ще поставя на гласуване предложението на комисията за чл. 20, който става чл. 22 и чл. 23, така както се предлага от комисията.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Член 20, 21, 22 и 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 21, който става чл. 23.
Моля, гласувайте предложенията до чл. 23 по новата номерация.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, има предложение на народния представител Мая Манолова за наименованието на Раздел ІІ и чл. 22 по старата номерация.
Госпожо Манолова, оттегляте ли си предложението?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следователно ще поставя на гласуване наименованието на Раздел ІІ; чл. 24 по новата номерация, както се предлага от комисията и чл. 25, 26 и 27 - по вносител.
Моля, гласувайте предложенията до чл. 27 по новата номерация.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Има предложение на Мая Манолова. Госпожо Манолова, оттегляте ли си предложението?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Оттеглям всички предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отрази в протокола, че госпожа Манолова оттегля предложението си относно Раздел ІІІ.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Тя оттегля всички предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има предложение за Глава пета, така както се предлага от комисията; чл. 28 по вносител, така както се предлага от комисията; чл. 29-32, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Гласуваме наименованието на Глава шеста – както се предлага от комисията; чл. 33, чл. 34 и чл. 35 по новата номерация; чл. 36 по предложение на комисията; чл. 37 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 38, както се предлага от комисията, чл. 39 по вносител и подкрепен от комисията; чл. 40 както се предлага от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Моля за внимание, уважаеми народни представители. Ще пристъпим към гласуване на “Допълнителни разпоредби”, които са доста обемисти.
Първото предложение е от народния представител Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттегля се.
Обърнете внимание на стр. 50 – това, което комисията ни предлага, е добре, но и господин Иван Иванов има няколко предложения.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов по т. 1 окончанието “-та” да отпадне – както е сега “вятърната”, “водната”, “геометралната”, както е по вносител, да отпадне “-та”. Предложението е редакционно.
Гласували 126 народни представители: за 72, против 10, въздържали се 44.
Предложението на народния представител Иван Иванов, с което “-та” отпада, се приема.
Има още едно предложение от народния представител Иван Николаев Иванов на стр. 51 – т. 4, буква “а”. Господин Иванов предложи нова редакция на буква “а”: “чисти - чисти биогорива или течни горива с високо съдържание на биогорива, със специфични качества за използването им в транспорта”.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 91, против 12, въздържали се 9.
Предложението на народния представител Иван Иванов относно т. 4, буква “а” се приема.
Поставям на гласуване § 1, както се предлага от комисията, с гласуваните редакционни бележки, § 2, както се предлага от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Преминаваме към допълнителния доклад – Част ІІ “Преходни и заключителни разпоредби” - § 3 по новата номерация, както е по вносител и се предлага от комисията, § 4 както е по вносител и се предлага от комисията, § 5 както се предлага от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Уважаеми народни представители, комисията предлага § 5, който е по вносител, да отпадне.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Параграф 5 по вносител отпада.
Поставям на гласуване § 6, § 7 и § 8, както се предлагат от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а с това е приет на второ четене и Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата.
Преминаваме към следващото гласуване: първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство с вносител Волен Сидеров.
Гласували 123 народни представители: за 19, против 78, въздържали се 26.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство с вносител Волен Сидеров не се приема.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Закона за достъп до обществена информация. Водеща е Комисията по гражданско общество и медии.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване наименованието на закона, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 8.
Наименованието на законопроекта е прието.
По § 1 има предложение на народния представител Мартин Димитров, което е прието.
Комисията предлага § 1 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията, което е всъщност и предложение на народния представител Мартин Димитров за отпадане на § 1.
Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма.
Параграф 1 отпада.
По § 2 има предложение на народния представител Мартин Димитров за отпадане на § 2, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 25, против 68, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Мартин Димитров не се приема.
Поставям на гласуване § 2, който става § 1, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 62, против 30, въздържали се 7.
Текстът е приет.
Има предложение на народния представител Мартин Димитров § 3 да отпадне. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 28, против 65, въздържали се 21.
Предложението на народния представител Мартин Димитров не се приема.
Поставям на гласуване § 3, който става § 2, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 80, против 20, въздържал се 1.
Текстът е приет.
По следващия текст има предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров. Впрочем и по предните предложения пак двамата народни представители правят тези предложения, а съобщих само първия народен представител.
Предложението на двамата народни представители е за отпадане на § 4.
Моля, гласувайте това предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 29, против 62, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на § 4 по вносител, който става § 3, и се подкрепя от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 83, против 16, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за отпадане на § 5, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 22, против 64, въздържали се 16.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за създаване на нов § 5, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 32, против 62, въздържали се 15.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 5, който става § 4, както се предлага от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 81, против 17, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за отпадане на § 6, което не се подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 28, против 68, въздържали се 11.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 6, който става § 5, както се предлага от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 87, против 16, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за отпадане на § 7, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 29, против 54, въздържали се 23.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване текста на § 7 по вносител, който става § 6, и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 86, против 18, въздържал се 1.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за отпадане на § 8, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 32, против 64, въздържали се 14.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване текста § 8 по вносител, който става § 7, и се подкрепя от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 85, против 15, въздържали се 2.
Текстът е приет.
По следващия § 9 има същото предложение от двамата народни представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за отпадането му, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 29, против 67, въздържали се 9.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Моля, гласувайте § 9, който става § 8, и § 10, който става § 9,както са по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 80, против 18, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мартин Димитров и народния представител Иван Сотиров за създаване на нов § 10а, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 25, против 69, въздържали се 12.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
За процедура има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги! Предвид новата формула за гласуване може би не всички знаят в момента какво точно не подкрепихте, но вие не подкрепихте публикуването на информация от публичните институции в Интернет.
Осемдесет процента от държавните институции, от публичните институции, имат web сраници. Няма никаква разумна причина тази информация да не се публикува в Интернет. Спомнете си, когато преди година и половина в тази зала гласувахме да бъдат качвани стенограмите от заседанията в Интернет. Тогава си спомням, че дори уважаемият председател господин Корнезов беше скептичен, че това трудно може да стане. Няма проблем – това е съвременното общество.
Осемдесет процента от държавните институции имат Интернет страници.
Вчера малка част от вас присъстваха на заседанието, но имах удоволствието да споделя, че страни като Чехия, Словакия, Словения и Унгария със закон са въвели задължително публикуване на информация на Интернет страниците на съответните държавни публични институции. Това е съвременната, модерна практика.
Надявам се да подкрепите предложението.
Кой от вас е за прозрачност и отчетност? Ето, сега ще преброим хората, които са за прозрачност и отчетност. Каква може да бъде причината да гласувате против една такава разпоредба? Няма разумна причина. Ако искате публичност, ако искате отчетност, трябва да подкрепите предложението. Моля да гласувате „за” нашето предложение, защото такива принципни предложения трябва да бъдат подкрепяни. Иначе утре на улицата, когато говорите с вашите избиратели, няма как да им кажете, че сте за отчетност и прозрачност, няма да има логика, няма да бъдете честни. Ако искате да бъдете честни, подкрепете сега това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте повторно предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за нов § 10а.
Гласували 129 народни представители: за 64, против 49, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
За отрицателен вот – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Става въпрос за принципно гласуване и за принцип – понеже тук вносителят Мартин Димитров говори за принципи.
От съвременните множество информационни системи – те са множество информационни системи, не може да се фаворизира една, пък макар и най-важната, колкото и важна да е тя, и да въвеждаме със закон преференции за тази информационна система. Всяка от информационните системи в света, включително и Интернет, е поставена на нормални пазарни принципи. Хора с нормално либерално пазарно мислене като Мартин Димитров, точно те трябва да бъдат най-принципни в това отношение и да разберат, че не можеш със закон да въвеждащ преференции за тази система, която е конкурентна на други пазарни системи – това е принципното виждане и въпрос. Иначе вие създавате монопол на тази система, създавате й по-особено положение в сравнение с другите. Тук става въпрос не за друго, господин Димитров, а именно за принципи. И ако бъдем принципни, не трябва да фаворизираме нито една от тези системи. Това е моето становище, което съм изразявал и преди това, още преди две години, когато ставаше въпрос за задължението едва ли не всичко да се публикува в Интернет и да няма „Държавен вестник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте § 11, който става § 10, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 86, против 17, въздържал се 1.
Параграф 10 е приет.
Преминаваме към следващите параграфи.
Има предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за отпадане на § 12, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 28, против 70, въздържали се 12.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Моля, гласувайте § 12, който става § 11, така както е предложен от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 86, против 17, въздържали се 2.
Параграф 11 е приет.
За процедура има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не виждам в залата господин Иво Атанасов, но искам да обърна внимание, че на стр. 7 той има предложение, което е прието с пълно мнозинство от водещата комисия. А когато същият този текст е пренесен на стр. 12, липсват думите “непропорционално големи усилия”, което е направено съвсем нарочно, за да може частичният достъп до информация… Това означава следното нещо: примерно, вие искате бюджета на Министерството на вътрешните работи или Министерството на отбраната. Те ви дават част от него, защото част от бюджета е класифицирана информация.
Тоест, предложението на народния представител Иво Атанасов е било прието с пълно мнозинство от комисията, но когато е пренесено на стр. 12 като ал. 2 на чл. 41а, думите “непропорционално големи усилия” са изпуснати, което означава, че някой е подменил волята на комисията. Това е нарушение на правилника на Народното събрание, уважаеми колеги.
Затова ви моля да приемем предложението на стр. 7, както е поднесен текстът, както е записан и е гласуван от комисията, да бъде гласуван по същия начин от парламента. Не е допустимо след комисията да се събират някакви хора и да подменят волята на народните представители. Това е абсолютно недопустимо.
Така че моето процедурно предложение е текстът така, както е приет от комисията на стр. 7 – чл. 42, ал. 2, да бъде гласуван отново. Това предложение е подкрепено от всички народни представители от комисията и след това някой го е променил, тоест извън волята и знанието на народните представители. (Реплики на народния представител Радослав Илиевски.)
Това е моето процедурно предложение – да бъде гласувано отделно отново това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, вярно е, че народният представител Иво Атанасов е направил предложение, което е на стр. 7, но комисията подкрепя по принцип предложението, господин Димитров. И после на стр. 12 комисията ни дава текста, който гласувахме преди малко. Вие даже не направихте предложение за прегласуване. Така че § 11 е приет.
По § 13 народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров са направили предложение за отпадането му. Този път комисията подкрепя тяхното предложение и предлага § 13 да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането на § 13.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграф 13 отпада.
По § 14 народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров са направили предложение за отпадането му, което предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 104 народни представители: за 28, против 59, въздържали се 17.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Моля, гласувайте § 14, който става § 12, както ни се предлага от комисията; § 13, както ни се предлага от комисията, тъй като предложението на двамата народни представители по този параграф се подкрепя по принцип, и § 14, както ни се предлага от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
По следващия § 15 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за отпадането му. Предложението се подкрепя и комисията предлага параграфът да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 15 отпада.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за създаване на нов § 16а, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 25, против 65, въздържали се 16.
Предложението на народните представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 16, който става § 15 и е по вносител.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Преминаваме към предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров за “Преходни и заключителни разпоредби” за § 4, § 5 и § 6, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 30, против 59, въздържали се 10.
Предложението на народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
По отношение на § 17, който става § 16, от името на комисията заявявам уточнението, че по този финален параграф Правната дирекция на Народното събрание ще прецизира допълнително неговото систематическо място. Това подразделение “Преходни разпоредби” с двата отделни текста ще стане тогава част от тялото на този изменителен закон, не на действащия закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване § 16, както се предлага от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 100, против 2, въздържали се 2. Текстът е приет, с това е приет на второ четене и Законът за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с вносители Елиана Масева и Евдокия Манева.
Поставям на гласуване законопроекта на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 41, против 73, въздържали се 25.
Законопроектът не се приема.
Заповядайте за процедура, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Отхвърлянето на този законопроект означава, че ние в момента даваме отговор на българските граждани, че няма да възстановяваме собствеността върху земеделските земи. Това е така, защото със съществуващия текст в закона българите не могат да докажат правото си на собственост. Те нямат нотариални актове, защото това е било срамота след 1944 г. Те имат писмени доказателства от водни синдикати, от емлячни регистри. Те обаче в много случаи са непълни. Затова не може с един закон да се ограничи правото писмените доказателства да се допълват и със свидетелски показания. Това не е въпрос на някакви процесуални категории. Това е въпрос на конституционосъобразност и на справедливост.
И понеже със закона, приет през м. февруари и обнародван в “Държавен вестник”, се забраняват свидетелските показания и писмените декларации, десетки хиляди дела на български граждани се прекратяват и по този начин им се отнема възможността да се легитимират като собственици на техните наследствени земи, на бащините им земи. Затова няма аргументи, няма сила, няма морал, който да се противопостави на това наше справедливо искане. И ако вие в този момент не подкрепите идеята освен писмени доказателства да има и други доказателствени средства, които да подкрепят истината и справедливия процес, ние действително слагаме точка на онези мъки на тези хора, които по 10 години са в съдилищата и накрая им казваме, че животът им, справедливостта е погубена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да разбирам ли това като искане за прегласуване?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Правилно ме разбрахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 56, против 75, въздържали се 20.
Законопроектът не се приема.
Преминаваме към Законопроекта за ратифициране на международни договори с десет зависими и асоциирани територии – островите от Ламанша, остров Ман и острови от Карибския басейн, за облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване законопроекта за ратификация на първо четене.
Гласували 112 народни представители: за 106, против 6, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Димитров, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
В духа на съществуващата традиция предлагам законопроектът за ратификация да мине и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
“Закон
за ратифициране на международни договори с десет зависими и асоциирани територии – островите от Ламанша, остров Ман и острови от Карибския басейн, за облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания
Член единствен. Ратифицира споразуменията и конвенциите с десет зависими и асоциирани територии – островите от Ламанша, остров Ман и острови от Карибския басейн, за облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания, както следва:
1. Споразумението за облагане с данък на доходите от спестявания между Република България и Гърнси, подписано на 17 октомври 2006 г;
2. Споразумението за облагане с данък на доходите от спестявания между Република България и Джърси, подписано на 27 октомври 2006 г.;
3. Споразумението за облагане с данък на доходите от спестявания между Република България и остров Ман, подписано на 4 декември 2006 г.;
4. Конвенцията между Република България и Кралство Нидерландия по отношение на Нидерландските Антили за автоматичен обмен на информация относно доходите от спестявания под формата на лихвени плащания, подписана на 20 октомври 2006 г.;
5. Конвенцията между Република България и Кралство Нидерландия по отношение на Аруба за автоматичен обмен на информация относно доходите от спестявания под формата на лихвени плащания, подписана на 1 ноември 2006 г.;
6. Конвенцията между правителството на Република България и правителството на Ангила за автоматичен обмен на информация относно доходите от спестявания под формата на лихвени плащания, подписана на 2 ноември 2006 г.;
7. Споразумението относно облагането с данък на доходи от спестявания между правителството на Република България и правителството на Британските Вирджински острови, подписано на 7 декември 2006 г.;
8. Споразумението относно облагането с данък на доходи от спестявания между правителството на Република България и правителството на Кайманови острови, подписано на 19 декември 2006 г.;
9. Споразумението относно облагането с данък на доходи от спестявания между правителството на Република България и правителството на отвъдморската територия на Обединеното Кралство Монтсерат, подписано на 19 декември 2006 г.;
10. Споразумението относно облагането с данък на доходи от спестявания между правителството на Република България и правителството на островите Търкс и Кайкос, подписано на 7 декември 2006 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет.
Преминаваме към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Вносител – Министерският съвет.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори на първо четене.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедура – Георги Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, с оглед безспорния характер на този законопроект предлагам той да бъде допуснат за гласуване и на второ четене. Моля да подложите на гласуване процедурното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за местните избори.”
С § 1 се създава чл. 3а. Всички текстове са по вносител и затова не е необходимо да докладвам съдържанието им. Така са и параграфи, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 – „Допълнителна разпоредба”, и § 11 „Заключителна разпоредба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Докладваха се параграфите на второ четене. Те няма как да не бъдат по вносител. Ако има някой, може да направи предложение…
Междупрочем, това нека да се отрази и в протокола. Това нещо за първи път го правим и надали е най-добрият прецедент. Ако няма, ще преминем към гласуване.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване наименованието на закона, което е по вносител, параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 – по вносител. Дотук, поне два пъти да гласуваме.
Моля, гласувайте до § 7 заедно с наименованието на закона.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Е, как на второ четене? Вчера какво гласувахме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дадох възможност на народните представители да направят възражения. Никой не стана да направи възражение. (Реплики.)
Гласували 105 народни представители: за 102, против 2, въздържал се 1.
Тези параграфи са приети.
Поставям на гласуване § 8, § 9 и § 10.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Поставям на гласуване „Заключителна разпоредба” с § 11.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики в залата.)
Отменете гласуването. Чакайте сега! Тук направо объркахме работата.
Госпожо Манолова, имате думата, нищо, че Ви няма картата.
Ние сме на „Заключителна разпоредба”. (Реплики.)
Ще ви дам думата, нищо, че дебатите приключиха, тъй като никой не искаше да се изказва. По-добре е да се изкажем, отколкото да мълчим.
Имате думата за „Заключителна разпоредба”.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): По „Заключителна разпоредба” - § 11, предлагам тя да бъде променена по следния начин: „Измененията и допълненията влизат в сила от датата на публикуването на закона” или „на обнародването на закона”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „Законът влиза в сила от деня на обнародването.”
Госпожо Масева, имате думата. Заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги! Искам да направя възражение по начина, по който на второ четене беше предложен Законопроектът за местните избори.
Вчера, не мога да си спомня, искам да проверите, гласувахме ли предложението на госпожа Манолова между първо и второ четене на тези законопроекти срокът да бъде тридневен. Ако това е така и сме гласували, считам, че в момента правим съществено нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съществено и недопустимо нарушение!
Вчера имах две забележки – по § 1 и по § 11. Току-що се направи едно предложение по § 11 – да не е с обратна сила, от деня на присъединяването, но едва ли е разумно да бъде и от деня на влизане в сила, на обнародване, тоест на обнародването на законопроекта в „Държавен вестник”. Измененията са сериозни и все пак на българската администрация трябва да дадем един разумен срок, в който да има възможност този закон да бъде практически приложен в действие, така че дали срокът ще бъде един месец, дали два месеца или ще го броим в дни, но в никакъв случай от деня на обнародването в „Държавен вестник”.
Мисля, че с това прибързано приемане – не знам от какво продиктувано, могат да се направят много грешки. Примерно по § 1, че имат разрешение за постоянно или продължително пребиваване. Нашето предложение беше да имат и постоянен, и настоящ адрес. Това са изключително съществени неща, които не могат да бъдат пренебрегвани.
Става дума за избор, става дума за връзка между избирател и съответната община. Ако той има разрешение за постоянно пребиваване, макар и член на държава в Европейския съюз и е пребивавал само три дни, примерно, защото разрешението е свързано с лечение или по други причини, при които законодателството дава възможност, считам, че ние раждаме в момента още една несправедливост.
Моля Ви, ако сме гласували, отменете това настоящо гласуване на второ четене, за да бъде то в синхрон и да бъде съответно на правилата, които тук сме приели. (Реплики.)
Не сме гласували дори да бъде отменено онова гласуване... Даже и това не сме направили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, ще Ви дам думата, защото виждам, че вдигате ръка.
Георги Юруков, народен представител от Коалиция за България, направи процедурно предложение за преминаване на второ четене. Аз попитах залата има ли обратно процедурно предложение. Никой не стана, за да направи обратно процедурно предложение. Нямах друг изход, освен да го поставя на гласуване и това процедурно предложение се прие. Сега сме на територията на второто четене, като параграфите до 10 вече са гласувани. Остана само § 11 „Заключителна разпоредба”.
Даже попитах има ли на второ четене да са направени някакви предложения. Никой не вдигна ръка.
Доктор Китов, ако желаете, имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера, преди да гласуваме дневния ред, председателят на Народното събрание направи едно предложение, а именно двата синхронизационни закона – този и Законът за наркотичните вещества, да имат по три дни между първо и второ четене, така че има едно гласувано предложение. Аз също считам, че е недопустимо това процедурно предложение, защото вече има едно решение на пленарната зала. Считам, че трябва да се изпълни първо предното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, защо не станахте, когато се направи това процедурно предложение, да го оспорите?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Той го подкрепя.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Но не се гласува.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС, встрани от микрофоните): Вчера има гласувано предложение между първо и второ четене на този и следващия закон …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е въпросът да кажеш или да не кажеш. Винаги това процедурно предложение може да се прегласува.
Аз обявих дискусията за приключила, но, господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Извинявам се, уважаеми господин председател. Вчера на Председателския съвет се постигна съгласие – и аз съм учуден на представителите на групи, които имаха представители на Председателския съвет – този Закон за местните избори, който е синхронизационен, да бъде приет на първо и второ четене, за да бъде публикуван. След това онези, спрените закони, и същинската дискусия, госпожо Масева, да започнем по-скоро, защото тези три дни и следващата седмица са време – публикуване, Указ на президента.
По този въпрос на Председателския съвет никой не изказа никакво възражение, общо водени от идеята по-бързо да стигнем до цялостната дискусия по Закона за местните избори, където да се обсъждат и уседналост, и районни кметове, и малки населени места – всичката палитра от въпроси, които интересуват политическите сили. И вчера аз поставих въпроса на Председателския съвет: по-бързо да приемем това изменение на първо и второ четене, за да можем да навлезем в тематиката и в конкретните детайли при по-голямото обсъждане, където няма съмнение, че всяка политическа сила ще внесе законопроект или ще изкаже позиции. Единствената цел беше законопроектът да мине на първо и второ четене.
Ако Вие днес така решително възразявате и смятате, че всичко това е непоправимо, защото ние с този закон ще се занимаваме буквално след неговата публикация в “Държавен вестник” и затова искаме тя по-бързо да стане, за да може до края на м. юли вече да сме приели и другите изменения. Това е логиката, която мисля, че всички парламентарни групи – поне чрез представителите си вчера на Председателския съвет, възприеха.
Искам да внеса едно успокоение относно дискусията по детайлите на този законопроект, който две години лежи в парламента, със съображението, че ще внесем и другите изменения. Видя се, че трябва да го приемем в определени срокове, а другите изменения ще бъдат тема на подробна дискусия. Ето за това става въпрос и затова целта ни е той по-бързо да стигне до “Държавен вестник”, за да отпушим процедурата по обсъждането на другите внесени и неразглеждани сега законопроекти и идеите и темите, които ще се обсъждат по Закона за местните избори. Това е ситуацията.
Аз ви предлагам, ако смятате, че няма нещо, което много да възпрепятства, пак ви казвам, този закон ще се гледа отново след 15-20 дни на първо четене, буквално след публикуването на това изменение в “Държавен вестник”, но така ще отпушим същинската дискусия. За това става въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Масева, заповядайте. Имате думата.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Разбираме проблема. Знаехме, че законът трябва да се гласува на първо и на второ четене. Знаем, че трябва да защитим авторитета на Република България, която още от миналата година към септември месец не е изпълнила ангажимент. Това го подчертах и вчера в изказването си като упрек към изпълнителната власт, която не само че е закъсняла, но е изготвила един проект, който не е добре прецизиран.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Внесен е преди две години.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Вчера обаче ние гласувахме да има срок от три дни между първо и второ четене, което означава, че днешното форсиране не отговаря на нашите очаквания да има все пак една дискусия между първо и второ четене и две съществени неща да се променят: постоянния и настоящия адрес, и влизането в сила на този законопроект.
Представям си колко конфузно ще бъде, ако след една седмица този закон влезе в сила и ние след един месец започнем да коригираме закон, който даже се отнася към граждани на страните – членки на Европейския съюз. А колко много това ще увреди авторитета на Република България?!
Според мен, без да уточним постоянния и настоящия адрес, този закон няма да бъде реплика на очакванията за гласуване за местно самоуправление в Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване наименованието “Заключителна разпоредба” и § 11: “Законът влиза в сила от деня на обнародването му”.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Параграф 11 “Заключителна разпоредба” е приет, а с това е приет и на второ четене Законът за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието. Предстои да се направи процедурно предложение за промяна в състава на постоянните комисии. Това предполага гласуване непосредствено след това.
Госпожо Манолова, моля да направите процедурното предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да направим една промяна в дневния ред на днешното пленарно заседание, а именно. След като приключихме с гласуванията, да преминем към разглеждането на точка тринадесета от дневния ред - Промени в съставите на постоянните комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение за пренареждане на точките в дневния ред и да продължим с промяна в състава на постоянните комисии, след което с дискусия по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност.
Моля, регистрирайте се, за да можем да проведем гласуванията след това.
Преминаваме към точка тринадесета от програмата:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВИТЕ НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ.
Госпожо Манолова, моля докладвайте предложенията по комисиите.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Ще докладвам предложенията, които са направени от Парламентарната група на Коалиция за България за промени в състава на 13 парламентарни комисии.
„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по правата на човека и вероизповеданията
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Иван Георгиев Иванов за член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект за решение? Няма.
Подлагам на гласуване така представения ви проект.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по икономическа политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Сияна Атанасова Фудулова за член на Комисията по икономическа политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат отношение по този проект? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията за борба с корупцията
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Сияна Атанасова Фудулова за член на Комисията за борба с корупцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект? Няма.
Моля, гласувайте проекта.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Проектът е приет.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по парламентарна етика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Борис Стефанов Николов като член на Комисията по парламентарна етика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
„РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по икономическа политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Борис Стефанов Николов като член на Комисията по икономическа политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по отбрана
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Иво Петров Сеферов за член на Комисията по отбрана.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект? Няма.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по икономическата политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Диана Атанасова Хитова за член на Комисията по икономическата политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект за решение? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Диана Атанасова Хитова за член на Комисията по правни въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект? Няма.
Моля, гласувайте проекта.
Гласували 100 народни представители: за 99, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по гражданското общество и медии
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Альоша Маков Даков за член на Комисията по гражданското общество и медии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение.
Гласували 95 народни представители: за 93, против 2, въздържали се няма.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по външна политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Альоша Маков Даков за член на Комисията по външна политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект за решение? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по външна политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Добромир Мартинов Задгорски за член на Комисията по външна политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение.
Гласували 102 народни представители: за 101, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията за борба с корупцията
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Добромир Мартинов Задгорски за член на Комисията за борба с корупцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: И последното предложение от Коалиция за България:
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по европейските въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Радослав Теодоров Иванов за член на Комисията по европейските въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Проектът за решение е приет.
Заповядайте, господин Шопов.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ШОПОВ:
„РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по икономическата политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Митко Иванов Димитров като за член на Комисията по икономическата политика.
2. Избира Митко Иванов Димитров за член на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
3. Избира Митко Димитров Димитров за заместник-председател на Комисията по политиката при бедствия и аварии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване този проект за решение.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ШОПОВ:
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по европейските въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Избира Деница Стоилова Гаджева за член на Комисията по европейските въпроси.
2. Избира Деница Стоилова Гаджева за заместник-председател на Комисията по европейските въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по този проект за решение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ШОПОВ:
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по гражданско общество и медии
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Деница Стоилова Гаджева за член на Комисията по гражданско общество и медии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по този проект за решение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ШОПОВ:
„РЕШЕНИЕ
за увеличаване на числения състав на Комисията по външна политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Увеличава числения състав на Комисията по външна политика от 18 народни представители на 19 народни представители с 1 народен представител от Парламентарната група на коалиция „Атака”.
2. Избира Волен Николов Сидеров за член на Комисията по външна политика.”
Ако разрешите да поясня - за да имаме във всяка комисия, каквато е практиката, по един член – така практикувахме и по-рано, увеличаваме съставите на комисиите там, където правим тази трансформация, както и в случая. Така членовете на тази комисия от 18 стават 19. Понеже Волен Николов Сидеров не е член на друга комисия, само на една, за да можем да имаме член в тази комисия, предлагаме да бъде избран като член и там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тази точка от дневния ред? Няма.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 114 народни представители: за 27, против 76, въздържали се 11.
Проектът за решение не се приема.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ШОПОВ:
„РЕШЕНИЕ
за промяна на състава на Комисията по местно
самоуправление, регионална политика и благоустройство
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Христо Кирилов Попов като член на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този проект за решение? Няма.
Моля, гласувайте проекта.
Гласували 102 народни представители: за 101, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ШОПОВ:
„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 25 от статута на Съвета на Европа

РЕШИ:
Избира Митко Иванов Димитров за заместващ-представител в делегацията от Парламентарната група на коалиция „Атака”.”
Предлагаме Митко Димитров на мястото на досегашния ни представител Десислав Чуколов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Точно това ми съобщават от Правния отдел, че това предложение не е като точка от програмата.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е за комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това не е комисия, това е международна делегация и не може да бъде обхваната от тази точка от дневния ред. Така че това не можем да го подложим на гласуване, господин Шопов.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ШОПОВ:
„РЕШЕНИЕ
за увеличаване на числения състав на Комисията по правата на човека и вероизповеданията
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Увеличава числения състав на Комисията по правата на човека и вероизповеданията от 13 народни представители на 14 народни представители с 1 народен представител от Парламентарната група на коалиция „Атака”.
2. Избира Христо Кирилов Попов за член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.”
Пак пояснявам, понеже там досега нямаме човек, искаме да се увеличи съставът на комисията с един човек – от 13 на 14 души, и посочваме този човек да бъде Христо Кирилов Попов – новият член на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 109 народни представители: за 11, против 81, въздържали се 17.
Този проект не се приема.
Има ли други парламентарни групи, които да се възползват от тази точка в дневния ред за попълване на състава? Няма.
Тази точка от дневния ред е изчерпана.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Методиев, ако залата реши за целесъобразно да направи още една промяна в дневния ред в последователността на точките.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, става дума за т. 7 – Законопроект за Националния архивен фонд. Тъй като е приет единодушно в комисията, тук е ръководството на Държавна агенция “Архиви”, предполагам, че няма да има много голям дебат, затова моля да преместим тази точка. Като председател на Комисията по въпросите на държавната администрация декларирам пред колегите, че няма да отнеме време. Може би другите точки изискват по-голям дебат. Това е процедурното ми предложение, ако разбира се, Вие, госпожо председател, сте съгласна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Методиев.
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Без да възразявам изобщо на господин Методиев, искам да кажа, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е синхронизационен закон – само директиви, абсолютно единодушен и абсолютно без никакви противоречия. Считам, че той е приоритетен, защото е част от синхронизационната ни процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Така или иначе, ако наистина са кратки тези законопроекти, в рамките на следващия час ще минем и трите законопроекта. Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Методиев.
Гласували 90 народни представители: за 7, против 5, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Госпожо Манолова, заповядайте преди това за процедурно предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Колеги, предлагам да гласуваме едно процедурно предложение – за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на финансите господин Георги Кадиев и на госпожа Калина Златанова, която е началник отдел “Данъчно-нормативни актове” в Министерството на финансите, по повод обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ДДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в пленарната зала, което вчера поради липса на кворум не успяхме да гласуваме по този законопроект.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Има ли други желаещи да вземат участие в дискусията по първото четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност?
Господин Попвасилев, заповядайте за изказване.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз, както тези, които взеха отношение по закона, искам да добавя някои свои бележки.
Първото нещо, което искам да кажа, е, че това е петата промяна в рамките на осем месеца, което говори, че първоначално приетият Закон за данъка върху добавената стойност е един лош законов документ, което налага приемането на тези пет промени.
Второто нещо, което искам да отбележа, което не беше отбелязано от колегите, е, че ние за пореден път с материален закон променяме Данъчно-процесуалния кодекс. Вярно е, че няма нормативно основание това да не стане, но за мен е важно, че материалният закон променя един процесуален закон, което от принципна гледна точка е недопустимо.
Другото нещо, което искам да отбележа, е, че със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност в § 1 се правят промени, които облагат процесуалното представителство на гражданите, тоест адвокатските услуги с данък върху добавената стойност.
Аз искам да кажа няколко неща по този повод, за да разберат хората и колегите, че това не е задължително. Първо, през м. ноември е приета Директива 112 от Европейската комисия, която напълно отменя Директива 6, на която се позовава управляващото мнозинство. В Приложение 10 на Директива 112, буква “б”, т. 2 е посочено, че страните, които до 1.01.2007 г. не са облагали определени дейности с данък върху добавената стойност, могат да продължат при същия режим. Става дума за артистите, художниците и адвокатите с изключение на медицинските дейности. В България от влизането в сила на Закона за данъка върху добавената стойност през 1993 г. до 1 януари 2007 г. процесуалното представителство и всички адвокатски услуги не са били облагани с данък върху добавената стойност. Тоест има една практика, която е наложена във времето в България.
Тук трябва да отбележа и нещо друго. Според експертите на Световната банка, България има едно от най-скъпото правосъдие в Европа. Вкарвайки този текст и облагането на процесуалното представителство допълнително ще оскъпи тези услуги с още 20%. Тоест ще лиши много от българските граждани от възможността да имат защита и своето процесуално представителство. На практика на българина му се налага един правосъден данък, защото всеки потребител на такива услуги в крайна сметка е платец на данъка. Не адвокатите, а всички хора са платци на този данък.
Имайки предвид посочената Директива 112, имайки предвид традицията в България по отношение облагането на услугите с данък върху добавената стойност смятам, че § 1 и облагането на процесуалното представителство не е в смисъла на традициите.
Второто нещо, което искам да кажа, е по отношение на промените, предвиждани в чл. 92, а именно, че с банкова гаранция може да бъде възстановяван данък върху добавената стойност в случаите, когато тече данъчна ревизия. Този текст на практика ще затрудни бизнеса.
Другото нещо, което искам да кажа, е по отношение на промените в чл. 176, с които самият текст няма да допринесе за намаляване на данъчните измами. Причината е проста. Тези, които правят данъчните измами, няма да влязат в обсега на този член.
Последното нещо. По отношение на данъчните ревизии искам да кажа, за разлика от колегата Димитров, че реално една ревизия може да бъде удължена не 14 месеца, а 22 месеца по простата причина, че в случай, че има един ревизионен акт, който след 14 месеца е обжалван пред регионалния директор, същият може да постанови този акт да бъде върнат за нова ревизия, което реално означава възстановяване на данъка върху добавената стойност след 22 месеца. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Попвасилев.
Има ли реплика? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпросът за ДДС, особено в аспекта, свързан със здравеопазването, е изключително важен. Той показва отношението на всяко едно правителство към проблемите на здравеопазването.
Аз не мога да се въздържа да не припомня, включително на уважавания заместник-министър господин Кадиев, че България е между страните с най-висок данък върху добавената стойност върху лекарствата. За справка, една бедна Англия е с нула процента.
Второто нещо, уважаеми колеги. Когато се опитваме да говорим за стратегическо отношение към даден проблем, е да си зададем въпроса: какви са нашите лечебни заведения? Нашите лечебни заведения не само са „non profit”, но са и на загуба, както всички знаете. Някои казват, че има проблеми, други казват, че има хаос, но така или иначе е ясно едно – че парите за здравеопазване в България не стигат. Вместо да потърсим по един елегантен начин да помогнем, ние сме готови с лека ръка да отхвърлим възможността лечебните заведения да кумулират средства. Защото трябва да ви кажа, че в една бедна Холандия лечебните заведения са освободени от данък върху добавената стойност, защото са „non profit”. И това е едно отношение на държавата към проблемите на здравеопазването.
От една страна, те плащат ДДС за всичко. Вярно е, че има решение на услугата да не се начислява ДДС. Но това основание ли е те да не могат да бъдат регистрирани по ДДС и, от една страна, държавата с едната ръка да им дава средства, а с другата ръка да си ги прибира?
Аз просто не виждам – хем не се съгласяваме лечебните заведения да бъдат освободени от ДДС за всяко едно нещо, защото те са „non profit”, те не правят никаква печалба, те са на загуба, ние не им разрешаваме да се регистрират по ДДС и казваме: „Да, парите не стигат!”. Тези 20 на сто, дори да махнем, уважаеми колеги, услугата, която, да кажем, е до 40 процента от фонд „Работна заплата”, този 1 милиард и 200 милиона, ако сложим тези 20 процента, са горе-долу необходимите средства на проф. Гайдарски - 240-250 милиона, които болниците биха могли да кумулират. Да не говорим, че би било съвсем редно, както апаратурата е освободена, така и лекарствените средства, които те ползват, също да бъдат освободени от ДДС.
Аз считам, че в двата законопроекта, които са предложени – мисля, че от колегите Минчо Христов и Стела Банкова и колегите от ДСБ, има много рационално нещо и това показва и ще ви отговори на въпроса: приоритет ли е за българското правителство здравеопазването, или не е? Защото, когато преди години поставихме въпроса за ДДС върху лекарствата, че би било добре поне да бъде диференцирана ставка, както е за туризма, отговорът беше, че това затруднява данъчната администрация. Ние с данъчната администрация ли ще се съобразяваме, след като и на децата е ясно, че средствата за здравеопазване са около 60 на сто и ние сега допълнително прибираме тези 20 процента.
Ето защо аз считам, че има много логика в това, въпреки че тук възниква големият въпрос – дали наистина не е необходимо да вървим към нов закон за болниците, който да им даде възможност да не бъдат единствено и само търговски дружества и когато са „non profit” наистина да бъдат освободени от тези данъци? Защото това реално с едната ръка го давам, а с другата го взимам.
По принцип подкрепям двата законопроекта, като считам, че са повод за размисъл, показват отношението на държавата и рано или късно съм убеден, че ще се стигне до подобно решение на нещата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Китов.
Господин Иванов, заповядайте да изказване в рамките на пет минути.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам отношение по темата, тъй като проблемът с ДДС за болниците и медикаментите касае целия български народ.
Бих искал да кажа, че този дебат се провежда доста навременно. Той се води отдавна. Водихме го и когато се правеше бюджетът за 2006 г. Мисля, че дойде времето нещата да бъдат поставени направо и в лице, и да кажем, че ДДС от 20 процента, което се плаща върху лекарствата, го няма никъде в европейските страни. Считам, че нашата държава е длъжна към всички български граждани и това ДДС върху лекарствата, което беше прието през 2001 г., трябва да бъде премахнато. По този начин ще се намали себестойността на лекарствата и съответно всеки български гражданин ще може да се лекува по най-добрия начин.
Тук не става дума за популизъм. Тук става дума дори не за математика, а аритметика, защото всеки от тук присъстващите, ако се замисли, премахвайки ДДС върху лекарствата, ще види с колко ще се намали всеки медикамент. Това е един от начините, с които правителството ще заяви ясно дали иска да обърне внимание на здравеопазването и на лечението на всеки български гражданин.
Второто изключително важно нещо, което засяга темата, е за регистрацията на лечебните заведения по ДДС. Не може лечебните заведения да плащат услугите и след като заплатят своите услуги да плащат ДДС. Трябва да бъде разрешено болниците да се регистрират по ДДС и по този начин да се връщат тези 20 процента, които са изключително важни. По този начин ще можем да дадем възможност на болниците и на лечебните заведения да вземат глътка въздух и индиректно да се финансират лечебните заведения.
За мен тази празна зала е учудваща, тъй като, когато разговаряхме за финанси и пари и откъде да дойдат в здравеопазването, всички се включваха изключително активно, а виждам, че днес, когато се обсъжда този изключително важен въпрос, засягащ здравеопазването, интересът е почти никакъв. Затова апелирам към пленарната зала за активност, защото нашето здравеопазване се нуждае изключително много от средства, а тъй като директни средства не биха могли да бъдат извадени, това е една от формите да можем да финансираме и да дофинансираме нашето здравеопазване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказвания?
Госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, бих искала накратко да споделя своето становище по правителствения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Мисля, че в него се съдържат положителни промени, които облекчават бизнеса, повишават ликвидността на бизнеса и освобождават парични средства със способа за банкова гаранция, който се предлага.
В законопроекта се предлага фирмите да възстановяват незабавно ДДС в случай, че представят банкова гаранция. Мисля, че това е един много разумен и гъвкав подход, който е предоставен изцяло на предпочитанията на фирмата, защото в правителствения законопроект изискването за банкова гаранция при незабавно възстановяване, приспадане или прихващане на данъка върху добавената стойност е по избор и не е задължително.
Намирам за положителен елемент в законопроекта също и вторият вариант, в който се предлага банкова гаранция за регистрация по ДДС. Фирмите, които желаят да се регистрират доброволно по ДДС, предоставят банкова гаранция. От една страна, това облекчава самата фирма с оглед процедурата по регистрация и предстоящата данъчна ревизия, от друга страна, гарантира вземанията на държавата за евентуално възникнали задължения по ДДС. И най-важната последица според мен при предоставяне на банкова гаранция за регистрация по ДДС е това, че по този начин се облекчават и се гарантират фирмите – съконтрахенти на търговеца, желаещ да се регистрира по ДДС.
Сигурно си спомняте дебата за така наречената солидарна отговорност за задължения по ДДС, която всъщност не е никаква солидарна отговорност, но тъй като предходният съконтрахент на търговеца носи имуществена отговорност за невнесено ДДС, смятам, че като се представи тази банкова гаранция, и този търговец –предходният съконтрахент, също е гарантиран за евентуална недобросъвестност на фирмата, с която договаря.
Това са положителни моменти в правителствения законопроект, които аз намирам, и би трябвало да бъдат подкрепени.
Прави впечатление обаче и едно друго предложение – за увеличаване на сроковете за данъчни ревизии. Аз разбирам съображението на данъчно-приходната администрация, че е необходимо да се правят справки от техните колеги в Европейския съюз. Разбирам, че е необходимо технологично време. Да, трябва да бъдат защитени интересите на държавата и възможността на приходната администрация да прави тези проверки. Но си мисля, че сроковете за данъчни ревизии не трябва да бъдат така сериозно увеличавани. Трябва да се намери баланс между интереса на приходната администрация и интереса на фирмата. Смятам, че на второ четене трябва да намерим механизми, при които в законопроекта да се предвиди начин за по-кратък срок на данъчни ревизии и тогава, когато няма вътрешнообщностни доставки.
Бих искала да обърна внимание също така и на предложението за изменение на Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Мисля, че тези промени в частта им, в която се подобрява принудителното изпълнение на публични вземания, са сполучливи предложения. Необходимо е да се подобри работата на Агенцията за държавните вземания, по-точно по принудителното събиране на тези вземания.
Искам да обърна внимание на уважаемата аудитория върху два пункта. Предлага се да се смени поредността при изплащане на задължението на длъжника за публични задължения, а именно, най-напред да бъдат погасени разноските. По принцип не възразявам, защото това е общият режим на принудителното изпълнение според нашето законодателство. Но, уважаеми колеги, тези разноски по размер никъде не са отбелязани, никъде не са уредени, за разлика от разноските, които се правят в съдебното изпълнение, в държавното съдебно изпълнение, както и в съдебното изпълнение, осъществявано от частни съдебни изпълнители. В случая няма регламентация на размера на тези разноски. Не е добре да се получи така, че разноските да бъдат определяни в такъв размер, че всъщност цялата дейност по принудителното изпълнение, когато се реализира определен имот или определена движима вещ, когато се продаде, стойността й да отиде за покриване на разноските. Това е по-скоро рядка възможност, но съществува.
Моля да се вземе предвид и фактът, че по Закона за частните съдебни изпълнители на тях може да се възлага изпълнението на публични държавни вземания. Тоест, Агенцията за държавни вземания има своеобразна конкуренция в лицето на частните съдебни изпълнители – една чудесна професия, която стартира много убедително. Но колеги, вие знаете, че в Наредбата за таксите, които събират частните съдебни изпълнители, има съществена разлика – бих казала в пъти повече от таксите в държавното съдебно изпълнение. И възможността получената сума от продажбата на вещта да отиде за покриване на разноските става все по-реална с оглед размера на тези възнаграждения, които се получават в частното съдебно изпълнение.
Затова бих предложила да помислим не е ли добре на второ четене да възложим на министъра на финансите с наредба да регламентира размера на възнагражденията за разноски в публичното изпълнение – разноските за вещо лице, пазачи и всички други разноски, които се налагат в хода на публичното изпълнение. Иначе не възразявам за поредността при плащане на разноските.
Накрая бих искала да обърна внимание, че за пореден път на вниманието на Народното събрание се предлага едно изменение на Данъчноосигурителния процесуален кодекс, когато се сменя местната подсъдност при обжалване на актовете на териториалните дирекции на Агенцията за държавните вземания. За какво става въпрос? В момента заинтересованите страни могат да обжалват актовете на териториалните агенции в окръжните съдилища по местонахождението на изпълнителя. Това означава, че може да се обжалват на 28 места, колкото такива териториални дирекции има в страната.
Предложението на вносителя е подсъдността да бъде сменена и обжалването да се извършва само в София. Колеги, мисля, че това предложение не е удачно. Струва ми се, че трябва да се престане с внасянето на подобни предложения в ДОПК. Няколко пъти парламентът беше сезиран с такова предложение и на няколко пъти то беше отхвърлено и от управляващата коалиция, и от пленарната зала, но отново и отново се внася.
Не съм склонна да се променя подсъдността и да се централизира обжалването, защото това ще допринесе за оскъпяване на правосъдието и до ограничаване на достъпа до правосъдие. Представете си колко разноски са необходими, за да могат страните, да речем, от Бургас, да обжалват в София. Представете си какво натрупване на дела ще бъде, колко ще се удължат процесуалните срокове и до каква степен ще бъдат затормозени интересите на страните.
Да, вярно е, има предимство, че ако се централизира обжалването в седалището на Агенцията за държавни вземания тук в София, предимството ще е уеднаквяването на практиката. Това предимство е много сериозно. Но уеднаквяването на практиката, ако е проблем, би могло да бъде постигнато и по друг начин. Ние предлагаме решение в Закона за съдебната власт, а именно, страните, териториалните директори и националният директор на Агенцията за държавни вземания да имат възможност да сезират пленума на Касационния съд за произнасяне с оглед на противоречивата практика.
С тези забележки, които споменах пред вас, които са напълно отстраними на второ четене, се присъединявам към колегите, които ще подкрепят законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
За реплика – госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Антонова, аз също като Вас подкрепих вчера много навременното въвеждане на възможността за внасяне на гаранция – хората да се освобождават от оборотните средства, защото в тази ситуация това палиативно решение, защото аз не го намирам за крайно, е добро.
Но искам да отправя въпрос към Вас и чрез Вас – към заместник-министър Кадиев, за да обясни каква е философията на министерството при прилагане на системата за облекчаване от двойното данъчно облагане СИДДО, защото миналата година същото министерство въведе принципа на мълчаливото съгласие, а тази година въвежда принципа на мълчаливия отказ.
Това значи ли, че в министерството въобще има концепции и виждане кое е по-добро за бизнеса и гражданите? Няма спор, че мълчаливото съгласие е система, която бизнесът и всички потребители с удоволствие подкрепят.
Искам да чуя какви са аргументите, какви са евентуално неблагополучията и има ли това министерство концепция? Защо сега се въвежда мълчаливият отказ, който безспорно е минус на една администрация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли втора реплика на госпожа Антонова?
Вероятно би трябвало да се уточни този проблем между първо и второ четене в зависимост от начина, по който е изписан текстът.
Заповядайте за дуплика, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Уважаема колега Николова, аз вчера наблюдавах и слушах с внимание Вашето изказване и впоследствие появилата се тревога за изискването за банкова гаранция. Няма място за тревога, защото, първо, тя не е задължителна. Тя е по преценка на страната. Ако търговецът желае да представи незабавно банкова гаранция с оглед на това веднага да му се възстанови, прихване или приспадне ДДС, негова работа. Той може сам да се грижи за своите търговски интереси. Да, банковата гаранция е един потенциален кредит, да, банковата гаранция вероятно струва някой лев, такса и комисионни на банките, но в края на краищата нашите търговци са в състояние да си преценяват интереса. Но във всички случаи тя е по-евтина от един кредит, с който трябва да се плати ДДС. Нали така? И това сме го предоставили във възможността на търговците да преценяват собствените си търговски интереси. Ние просто ги облекчаваме по този начин с новите предложения по закона.
Затова смятам, че банковата гаранция е сполучливо попадение и не би следвало да се отрича. Още повече в хипотезата, която казах, и която колегата Мартин Димитров упорито нарича солидарна отговорност, а тя не е никаква солидарна отговорност. Тази хипотеза, когато предходният доставчик отговаря за невнесено ДДС и когато доставчикът му желае да се регистрира по ДДС и представи банкова гаранция, Вие разбирате, че гарантира и предходния доставчик, което е едно чудесно попадение. Затова продължавам да настоявам на своето становище.
Що се отнася до мълчаливия отказ, за който Вие говорите, аз съм на обратното становище – не е налице мълчалив отказ. Нормата е просто процедурна. Обжалването се прави не самостоятелно, а обжалване на отказа за прилагане на СИДДО се прилага в общата процедура по съдебен контрол и обжалване на целия ревизионен акт. Но аз не мога да говоря от името на Министерството на финансите и с удоволствие бих изслушала тяхната концепция по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Не виждам представители на министерството. Вероятно между първо и второ четене този проблем трябва да бъде уточнен.
Има ли други желаещи за изказване? Да приема ли, че дискусията по тези законопроекти е приключила?
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Госпожо председател, може ли да поканите заместник-министър Кадиев в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Както виждате поканих го, няма го в залата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Ние сме склонни да го изчакаме, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не можем да губим пленарно време в изчакване заместник-министър.
Не виждам други желаещи за изказване по този законопроект.
Ако заместник-министър Кадиев е на територията на Народното събрание, моля да влезе в залата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Може да направите процедурата само по водене на заседанието. Аз мисля, че в момента не правя нарушение по правилника.
Имате думата, знаете, че процедурата влиза в рамките на времето на парламентарната група.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Госпожо председател, нямам нищо против Вашето водене на заседанието. Само искам да кажа, че когато една администрация въвежда мълчаливо съгласие по отношение на облекченията за двойното данъчно облагане в 2006 г., в 2007 г. въвежда мълчалив отказ и ги няма в тази зала да обяснят своята позиция е много лошо.
Така че моля от името на СДС някой, какъвто и да е представител на Министерство на финансите да дойде и да обясни как така се прилага една концепция в 2006 г. и точно противоположното в 2007. И ми е много интересно дали това е съгласувано с Министерство на финансите или това са идеи само на данъчната администрация. Много интересен въпрос. Благодаря ви. Извинявайте, че взех думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Димитров.
Тъй като наистина не виждам представители на министерството, редно е вероятно, Вие сте член на Комисията по бюджет и финанси, да уточните този проблем заедно с представители на Министерството на финансите.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроектите? Няма.
Обявявам дискусията по трите законопроекта за приключена.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ.
Господин Китов, имате думата да представите доклада на Комисията по здравеопазване, която е водеща.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Позволете ми преди това да направя процедурно предложение да бъдат допуснати в залага господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и госпожа Гергана Царева – директор на Дирекция “Лицензиране, регистриране и контрол” в Министерство на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, стига това предложение да може да бъде прието.
Моля народните представители да влязат в зала и да се регистрират, за да мога да подложа на гласуване това процедурно предложение, да не се получи като вчера заместник-министър Кадиев да не може да влезе в залата.
Моля да се регистрираме.
Отменям регистрацията.
Моля, господин Китов, докладвайте становището на Комисията по здравеопазване.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател!

“ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите № 702-01-2, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31 май т.г., Комисията по здравеопазването разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите № 702-01-2, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката господин Лъчезар Борисов, директорът на Дирекция “Наркотични вещества” на Министерство на здравеопазването госпожа Ваня Михайлова, експерти от Министерство на здравеопазването и Министерство на икономиката и енергетиката.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите има за цел да създаде условия за директно прилагане на следните регламенти на европейските общности, регулиращи тази материя, а именно: Регламент № 273/2004 на Европейския парламент и Съвета за прекурсорите на наркотични вещества, Регламент № 111/2005 на Съвета относно правилата за мониторинг на търговията с прекурсори на наркотични вещества между Общността и трети страни и Регламент № 1277/2005 на Европейската комисия, относно правилата за прилагане на Регламент № 273/2004 и Регламент 111/2005. Трите регламента уреждат материята относно прекурсорите, включително мерките за контрол върху дейността на прекурсори, внос и износ на прекурсори, задължения на операторите. От датата на присъединяване на България към Евросъюза регламентите стават директно приложими, което налага отмяна на всички разпоредби, транспониращи техните изисквания в националното законодателство.
Предложените с настоящия законопроект изменения се състоят именно в отмяна на текстове от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, транспониращи текстове на регламентите.
Също така част от предложените със законопроекта промени са свързани със създаването на механизъм или определянето на национални органи, които да осигуряват и следят за прилагането на регламентите. В тази връзка законопроектът в § 7 и § 8 определя като компетентен национален орган по прилагане на регламентите Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите към министъра на икономиката и енергетиката. Уредени са съответно и техните правомощия.
Законопроектът предвижда разпоредби относно административнонаказателна отговорност за нарушения на регламентите в съответствие с техните изисквания.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване “за” Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите № 702-01-2, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2007 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Има становище на Комисията по европейските въпроси, която единодушно подкрепя законопроекта.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Господин Китов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, става въпрос за 100-процентова синхронизация на законодателството ни във връзка с нашето приемане. До приемането ни имаше някои текстове, които бяха транспонирани, но все пак налагаха не общите регламенти. С влизането ни съгласно преговорния процес – това, което сме договорили, и правилата на Европейския съюз вече действа европейското право. С тези изменения законът става 100% европейски в тази област.
Въздържам се да предложа да бъде гласуван на второ четене, за да не изпаднем в ситуацията, в която попаднахме във връзка с вчерашното гласуване – да има 3-дневен срок за предложения. Въпреки убедеността ми, че няма да има предложения, мисля, че всички ще подкрепят нещо, което е наложително, защото е свързано с нашите синхронизационни процедури. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Други желаещи за изказвания няма. Обявявам за приключена дискусията по тази точка от дневния ред.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с вносител – Министерският съвет.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Госпожо Михайлова, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АСЯ МИХАЙЛОВА: Аз моля, госпожо председател, да поканим в залата с гласуване, ако все още е тук...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Мисля, че е много трудно да реализираме този процес на гласуване, госпожо Михайлова, така че минете към доклада.
ДОКЛАДЧИК АСЯ МИХАЙЛОВА:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 702-01-21, внесен от Министерския съвет на 22 май 2007 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на свое заседание, проведено на 30 май 2007 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на вътрешните работи Цонко Киров. Посочено бе, че с предлагания проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България в българското законодателство се транспонира Директива 2004/82/ЕО на Съвета относно задължението на превозвачите да съобщават данни за пътниците, чиято основна цел е подобряването на граничния контрол и борбата срещу незаконната имиграция. Господин Киров очерта основните промени, които се предлагат, а именно:
- въвежда се задължение за въздушните превозвачи при поискване да предоставят на органите на Главна дирекция “Гранична полиция” на Национална служба “Полиция” на Министерството на вътрешните работи изчерпателно посочени данни за превозваните лица;
- предвижда се санкция в границите, посочени от директивата – между 3000 и 5000 евро, за въздушните превозвачи, които не предоставят или предоставят непълни или неточни данни. Санкциите са в размер от 6000 до 10 000 лв. за всяко пътуване.
В рамките на проведената дискусия народните представители се обединиха около необходимостта между първо и второ гласуване на законопроекта отново да бъдат прегледани и редактирани текстовете на проекта с цел по-пълно и правилно отразяване на разпоредбите на Директива 2004/82/ЕО относно задължението на превозвачите да съобщават данни за пътниците. Поради факта, че за първата половина на 2007 г. Народното събрание за трети път обсъжда и приема промени в Закона за чужденците в Република България, бе повдигнат и въпросът за нуждата от по-голяма съгласуваност и прецизност от страна на изпълнителната власт в планирането на промени в българското законодателство, произтичащи от пълноправното ни членство в Европейския съюз.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 702-01-21, внесен от Министерския съвет на 22 май 2007 г.
Становището на комисията е прието на 30 май 2007 г. с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има становище на Комисията по европейските въпроси, която също с единодушие приема този законопроект.
Има ли желаещи за изказвания по законопроекта? Не виждам желаещи за изказвания. Обявявам тази точка от дневния ред за приключена.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД.
Има доклад на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Господин Методиев, моля да го представите.
За съжаление, трудно можем да допуснем представителите в залата.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно Законопроект за Националния архивен фонд № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 25 април 2007 г.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа внесения законопроект на две свои заседания, проведени на 9 и на 30 май 2007 г.
В заседанията взеха участие заместник-министрите на държавната администрация и административната реформа господин Гюнер Рамис и господин Ангел Иванов и председателят на Главно управление на архивите госпожа Боряна Бужашка.
Законопроектът бе представен от госпожа Бужашка. Като основен мотив за неговото изработване бе изтъкната необходимостта от закон, съгласуван с европейското законодателство, със съвременните европейски практики, с някои нови моменти в развитието на архивната система, както и с практиките за ползване на архивна информация от гражданското общество. Законопроектът въвежда понятието “Национален архивен фонд”, определя неговия състав, попълването му, организацията, управлението и опазването на архивните документи. Със законопроекта се дава възможност за защита на всички ценни за държавата архивни документи и архивни сбирки – собственост на физически или юридически лица, независимо от времето, мястото на създаване и съхранение, чрез вписването им в Регистъра на Националния архивен фонд.
Със законопроекта се създава Държавна агенция “Архиви”, която осъществява управлението на Националния архивен фонд и е правоприемник на Главното управление на архивите при Министерския съвет, както и Национален архивен съвет като междуведомствен консултативен орган. Ясно се регламентира финансирането и имуществото на архивната система.
Законопроектът урежда публичния достъп до архивните документи и използването им, като съществен момент при ползването на архивите е равнопоставеността на български и чуждестранни граждани и юридически лица.
Регламентират се основните архивни дейности, редът и сроковете за съхранение на документите. Изрично се посочва, че държавните организации или физически и юридически лица, притежаващи вписани в Регистъра на Националния архивен фонд документи, не могат да унищожават документи без разрешение на органите за управление на Националния архивен фонд. Многократно са завишени санкциите при нарушаване на разпоредбите на закона.
Заместник-министърът на държавната администрация и административната реформа господин Гюнер Рамис изрази становището на министерството за подкрепа на представения законопроект.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси относно обвързаността на предлагания законопроект със Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и дали неговите разпоредби са транспонирани в представения законопроект. Разискван бе и посоченият срок за влизане на закона в сила.
Поставен бе и въпросът за специализираните архиви. Изказано бе мнение, че наличието едновременно на специализирани архиви и Централен архивен фонд е спорен въпрос. Народните представители се обединиха около становището, че въпросът за специализираните архиви заслужава внимание и трябва да бъде решен между първо и второ гласуване на законопроекта, като се проведат допълнителни консултации и се внесат съответни предложения. Вносителите подробно отговориха на повдигнатите въпроси.
В резултат на проведените разисквания Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Националния архивен фонд № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 25.04.2007 г.
Становището на комисията е прието на 30.05.2007 г. с 11 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Методиев.
Госпожо Михайлова, моля да представите доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК АСЯ МИХАЙЛОВА:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за Националния архивен фонд № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 25.04.2007 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на свое заседание, проведено на 30 май 2007 г.
В заседанието взеха участие представители на Главно управление на архивите при Министерския съвет.
Законопроектът за Националния архивен фонд бе представен от председателя на Главно управление на архивите Боряна Бужашка.
Като основен мотив за предлагането на изцяло нов закон госпожа Бужашка посочи остарялата към този момент нормативна уредба в областта на архивното дело, както и необходимостта от съгласуването й с европейското законодателство и с препоръката на Европейския съвет (2005/835/СЕ) от 14 ноември 2005 г. за ефективни действия и засилено сътрудничество в областта на архивите в Европа.
Като най-важни достойнства на законопроекта бяха подчертани въвеждането на понятието “Национален архивен фонд”; разширяването и усъвършенстването на съществуващата архивна система; предвиждането на възможност да се легализират архивните документи и архивните сбирки – собственост на физически и юридически лица чрез вписването им в специален регистър; създаването и включването на частните архиви като част от архивната система; въвеждането на изрична забрана да се унищожават документи от страна на държавните органи и от физически и юридически лица без разрешение от органите за управление на Националния архивен фонд; либерализирането на публичния достъп до архивните документи. Госпожа Бужашка посочи, че за провеждане на държавната политика по опазването и използването на Националния архивен фонд законопроектът предвижда създаването на Държавна агенция “Архиви” като правоприемник на Главното управление на архивите при Министерския съвет.
В рамките на проведената дискусия бе посочено, че Централизираният архив на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, създаден със Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, също трябва да намери своето място сред изчерпателно посочените в законопроекта специализирани държавни архиви.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Националния архивен фонд № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 25.04.2007 г.
Становището на комисията е прието на 30.05.2007 г. с 9 гласа “за”, без “против” и 3 гласа “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Имате думата за изказване по законопроекта.
Господин Методиев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, само няколко думи, за да разясня на присъстващите народни представители в залата същината на този законопроект.
През 1974 г. е приет Закон за Държавния архивен фонд, който функционира до днес и който се занимава фактически с уреждането на националната документална памет на българската държава от периода на Възраждането, тоест от ХІХ век насетне.
За жалост, историческата съдба на българите е била такава, че ние не разполагаме с писмени свидетелства от ХVІІІ век назад във времето, от средновековната ни история, както и от периода на Османската империя. Няма натрупани големи архиви. Това е различие между България и останалите европейски държави, където има подобен вид архиви от Средновековието.
Сега законопроектът решава остарелите форми на структури и организация на работата с тези документи от ХІХ и ХХ век, за да бъдат поставени на наистина съвременния етап, на който се намират, определя взаимоотношенията между държавата и притежателите на документи, в случая на организации, институции, на частни лица, въвежда един регистър, който все пак да събира информация на едно място от всички тези масиви. Една част от законопроекта се явява структурен за самата администрация, която ще управлява тези процеси.
Както бе подчертано в становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Законопроектът за Националния архивен фонд е възможен във висока степен и поради факта, че вече с друг закон е решена една от големите теми на архивите на България и това е въпросът с досиетата. Те са регламентирани в този закон. Те си имат своя начин на функциониране по този правов ред и не тежат като проблем върху останалата част от архивното наследство на България, а именно за него е предназначен този законопроект – за Националния архивен фонд.
Разбира се, има няколко неща, които бяха подчертани в становищата, които подлежат на дискусия вътре в комисията, и се надявам, че ще намерят своето решение. Един от тях беше цитиран. Терминът “специализирани архиви” беше ползван и в становището на другата комисия. Съвсем накратко ще го кажа, за да стане ясно за присъстващите депутати – първите български архиви са създадени в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” и в Българската академия на науките. Те са историческо наследство, с което във висока степен трябва да се гордеем, защото това е дело на българските възрожденци и следосвобожденските строители на съвременна България. Тяхното историческо възникване и съществуване днес е институционално и не може да бъде поставено под съмнение, но наред с това има една друга категория, която на езика на архивистите се нарича “ведомствени архиви”. Това са архиви на отделни министерства, които са пръскани в годините и вече няма логика да са в това състояние. Ние с колегите в Комисията по въпросите на държавната администрация вече обсъждахме този въпрос и се надяваме, че ще намерим най-точното решение по време на второто четене.
Това е, уважаема госпожо председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за изказването, господин Методиев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Обявявам дискусията за приключена.
Законопроектът ще бъде подложен на първо гласуване в деня за това.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УБЕЖИЩАТА И БЕЖАНЦИТЕ.
Заповядайте, господин Митев, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2007 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
„§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „както и техните права и задължения” се заличават.
2. Създава се ал. 3:
„(3) При упражняване на своите правомощия по предоставяне на особена закрила по този закон компетентните държавни органи съблюдават принципите и прилагат достиженията на правото на Европейския съюз, Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да отпадне.
„§ 2. В чл. 2 ал. 2 се изменя така:
„(2) Министерският съвет предоставя временна закрила, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз съгласно разпоредбите на Директивата за временна закрила.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1:
„§ 1. В чл. 2 ал. 2 се изменя така:
„(2) Министерският съвет предоставя временна закрила, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз.”
§ 3. В чл. 4, ал. 4 след думата „сигурност” се добавя „или обществения ред в Република България”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по текстовете, представени досега от господин Митев? Няма.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: По § 4 има предложение на народния представител Трифон Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 73.
Има предложение на народния представител Пламен Славов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 2:
„§ 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „по предоставяне на особена закрила и оказват помощ и съдействие на търсещите такава закрила чужденци” се заменят със „за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут и оказват съдействие на чужденците, подали молба за такъв статут”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) По искане на президента на Република България длъжностните лица в Държавната агенция за бежанците установяват всички факти и обстоятелства от значение за производството за предоставяне на убежище и оказват съдействие на администрацията на президента на Република България.”
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. Създава се чл. 6а:
„Чл. 6а. При прилагането на закона, първостепенно значение имат интересите на детето.”
Има предложение на народния представител Пламен Славов, което се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Президентът на Република България предоставя убежище и когато прецени, че държавните интереси или особени обстоятелства налагат това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: По § 5 има предложение на народния представител Трифон Митев, което се подкрепя по принцип от комисията по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, като на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага § 5 да се раздели на шест параграфа - § 5, 6, 7, 8, 9 и 10 със следната редакция:
„§ 5. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „група или” се добавя „поради”, думите „страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене” се заменят с „държавата си по произход”, а думата „страна” се заменя с „държава”.
2. Създават се нови ал. 2 и 3 и ал. 4, 5, 6, 7 и 8:
„(2) За предоставянето на статут по ал. 1 е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, изразява политическо мнение или изповядва политическо убеждение, които са в основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност.
(3) Преследването може да се осъществява от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства.
(4) Преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост.
(5) Действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, т. 1-3.
(6) Страхът от преследване може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон.
(7) Закрилата може да се осъществява, когато държавен орган или организация, която контролира държавата или значителна част от нейната територия, вземе мерки срещу преследването и чужденецът има достъп до тази закрила.
(8) Статут на бежанец може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува никакво основание за страх от преследване спрямо чужденеца, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 9 и в нея думите „индивидуалния им статут” се заменят с „личния им статус или не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 1”.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 10.
§ 6. Член 9 се изменя така:
„Чл. 9. (1) Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:
1. смъртно наказание или екзекуция;
2. изтезание или нечовешко, или унизително отнасяне или наказание;
3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
(2) Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства.
(3) Реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон.
(4) Закрилата може да се осъществява, когато държавен орган или организация, която контролира държавата или значителна част от нейната територия, вземе мерки срещу преследването и чужденецът има достъп до тази закрила.
(5) Хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.
(6) Хуманитарен статут се предоставя и на съпруга на чужденец с предоставен хуманитарен статут, и на техни малолетни и непълнолетни, невстъпили в брак деца, доколкото това е съвместимо с личния им статус или не са налице обстоятелства по чл. 12, ал. 2.
(7) Когато чужденец с предоставен хуманитарен статут сключи брак с друг чужденец, той може да получи хуманитарен статут само на собствено основание.
(8) Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.”
§ 7. В чл. 10 думите „Статутът по чл. 9” се заменят със „Статут на бежанец”.
§ 8. В чл.11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „за определен срок” се заличават, думите „страната си на произход или местоживеене” се заменят с „държавата си по произход”, а думата „страна” се заменя с „държава”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Временната закрила се предоставя за срока, определен с решението на Съвета на Европейския съюз.”
“§ 9. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: “статут на бежанец не се предоставя на чужденец”;
б) в т. 4 накрая се добавя “и тази закрила или помощ не е преустановена и положението му не е установено съгласно съответна резолюция на Организацията на обединените нации”;
в) в т. 5 думите “такива права и задължения, както произтичащите” се заменят с “правата и задълженията, произтичащи”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил някое от деянията по ал. 1, т. 1 и 3 или тежко престъпление от общ характер, както и когато е извършил извън територията на Република България престъпление, за което българският закон предвижда наказание лишаване от свобода и е напуснал държавата си по произход единствено с цел да избегне наказателното преследване, освен ако това преследване застрашава живота му или е нечовешко или унизително.”
§ 10. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 накрая се добавя: “не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът”;
б) създава се нова т. 5:
“5. е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход.”;
в) досегашната т. 5 става т. 6;
г) досегашната т. 6 става т. 7;
д) досегашната т. 7 става т. 8;
е) досегашната т. 8 става т. 9 и се изменя така:
“9. не е представил никаква информация, която да позволи да се установи с достатъчна сигурност неговата самоличност или гражданство;”
ж) създават се нови т. 10 и 11, 12 и 13:
“10. отказва да изпълни задължението да даде пръстови отпечатъци;
11. е влязъл в страната и пребивава по законоустановения ред и в разумен срок от влизането не заяви пред компетентен орган, че иска закрила освен в случаите, когато закъснението е по независещи от него причини;
12. е влязъл в страната не по законоустановения ред и не заяви незабавно пред компетентен орган желанието си да получи закрила, освен ако независещи от него причини са му попречили да направи това;
13. идва от сигурна държава по произход или от трета сигурна държава, включена в минимален общ списък, приет от Съвета на Европейския съюз или в националните списъци, приети от Министерския съвет”;
з) досегашната т. 9 става т. 14;
и) досегашната т. 10 се отменя;
й) досегашната т. 11 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут не се образува, а образуваното се прекратява, когато чужденецът има:
1. предоставен статут на бежанец в друга държава – членка на Европейския съюз;
2. предоставен статут на бежанец в трета сигурна държава при условие, че ще бъде приет в нея;
3. открито производство по молба за предоставяне на убежище или предоставено убежище в Република България.”
3. Създава се ал. 3:
“(3) Обстоятелството по ал. 1, т. 13 не може да бъде самостоятелно основание за отхвърляне на молбата като явно неоснователно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези представени дълги параграфи? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 11:
“§ 11. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в т. 1 думите “страната, чиито гражданин е, или ако е без гражданство – на страната на неговото постоянно местоживеене” се заменят с “държавата му по произход”, а накрая се добавя “и промяната в тези обстоятелства е достатъчно значителна и не е от временен характер”;
б) в т. 2 думите “страната, чиито гражданин е, или ако е без гражданство, на страната на неговото предишно местоживеене” се заменят с “държавата си по произход”;
в) точка 5 се изменя така:
“5. доброволно се установи в държавата, в която е бил преследван;”
г) точка 6 се изменя така:
“6. оттегли молбата си;”
д) в т. 7 накрая се добавя: “за представяне на доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага, когато чужденецът посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване, за своя отказ да се ползва от закрилата на държавата му по произход.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 13:
“§ 13. Член 17 се изменя така:
“Чл. 17. (1) Предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут се прекратява, когато:
1. по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 15, ал. 1, т. 1-5 и 9;
2. чужденецът заяви, че не желае повече да се ползва от предоставения му статут.
(2) Предоставен статут на бежанец се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 6 и 7.
(3) Предоставен хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 1, т. 6 и 7.
(4) Временна закрила се отнема на чужденеца, когато се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 1, т. 1-3 или, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява опасност за националната сигурност или за обществото.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 14.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 15:
§ 15. Член 22 се изменя така:
“Чл. 22. Членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, които са на територията на Република България имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния статус или са налице обстоятелства по чл. 12.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, като на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага § 11 да се раздели на два параграфа - § 16 и 17, със следната редакция:
§ 16. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “Закона за закрила на детето и” се заличават.
2. Алинея 2 се отменя.
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Държавната агенция за бежанците осъществява контрол и взема мерки за предпазване на малолетните или непълнолетните чужденци, търсещи закрила, от физическо или психическо насилие, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.”
4. Алинея 4 се отменя.
5. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, ако няма назначен настойник, съответно попечител, се представлява в производството от органа по чл. 15, ал. 7 от Закона за закрила на детето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Митев, да попитаме все пак дали има желаещи за изказване по представените от Вас текстове. Няма. Вероятно законът не е дискусионен.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ:
“§ 17. Член 26 се изменя така:
“Чл. 26. (1) Малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи закрила, имат право на образование и професионално обучение при условията и по реда за българските граждани.
(2) Чужденците, получили закрила, имат право на професионално обучение при условията и по реда за българските граждани.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 18.
По § 13 има предложение на народния представител Пламен Славов - да се отмени, като се запази сега съществуващото наименование на Глава четвърта, Раздел “Права и задължения на чужденците, търсещи закрила по време на производството”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: По § 14 има предложение на народния представител Пламен Славов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 19:
“§ 19. Член 29 се изменя така:
“Чл. 29. (1) По време на производството чужденецът има право:
1. да остане на територията на Република България;
2. на подслон и храна;
3. на социално подпомагане по реда и в размера, определен за българските граждани;
4. на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани;
5. на психологическа помощ;
6. да получи регистрационна карта;
7. на преводач или тълковник.
(2) От правата по ал. 1 се ползват и чужденците, на които е образувано производство по чл. 67а, ал. 2, т. 1 за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут. От правата по ал. 1, т. 1, 6 и 7 се ползват и чужденците, на които е образувано производство по чл. 67а, ал. 2, т. 2 за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут.
(3) Чужденецът има право на достъп до пазара на труда, ако производството не приключи до една година от подаването на молбата му за статут поради независещи от него причини.
(4) Чужденецът се настанява в транзитен, регистрационно-приемателен център или на друго място за подслон от Държавната агенция за бежанците след преценка на здравословното състояние, семейното и материалното положение на чужденеца при условия и по ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците. Чужденецът се подлага на медицински преглед и изследвания и остава под карантина докато станат известни резултатите.
(5) Правата по ал. 1, т. 2 и 3 не се предоставят на чужденец, който не принадлежи към уязвима група, и:
1. подаде последваща молба за предоставяне на статут;
2. производството по молбата му за статута е спряно.
(6) Когато чужденецът разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности, в производството по общия ред може да получи разрешение за настаняване за своя сметка на избран от него адрес, като не получава финансова и материална помощ от Държавната агенция за бежанците.
(7) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до навършване на пълнолетие:
1. при роднини или близки;
2. в приемно семейство;
3. в специализирана институция;
4. в други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 20:
“§ 20. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите “търсещ закрила” се заличават.
2. Създава се т. 9:
“9. да даде пръстови отпечатъци.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 21:
“§ 21. Създава се чл. 30а:
“Чл. 30а. При прилагането на разпоредбите на този раздел се отчита особеното положение на чужденците от уязвима група като малолетни или непълнолетни, бременни жени, възрастни хора, самотни родители, придружени от малолетните или непълнолетните си деца, лица с увреждания и такива, които са били обект на тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: По предния параграф има предложение на народния представител Пламен Славов, което е оттеглено.
По § 17 има предложение на народния представител Пламен Славов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, като на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага § 17 да се раздели на три параграфа - § 22, 23 и 24 със следната редакция:
“§ 22. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: “Чужденец с предоставен статут на бежанеца има правата и задълженията на български граждани с изключение на:”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Чужденецът се уведомява за правата и задълженията, произтичащи от предоставения му статут на език, който разбира.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 23. Член 33 се изменя така:
“Чл. 33. (1) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, получили статут на бежанец или хуманитарен статут, се настаняват до навършване на пълнолетие:
1. при роднини или близки;
2. в приемно семейство;
3. в специализирана институция;
4. в други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни.
(2) Настаняването по ал. 1, т. 1-3 се осъществява по реда на Закона за закрила на детето.”
§ 24. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “Чужденецът” се заменя с “Чужденеца”, а след думата “бежанец” се добавя “или хуманитарен статут”.
2. В ал. 2 изречение второ се заличава.
3. Създават се нова ал. 3, 4, 5 и 6:
“(3) Председателят на Държавната агенция за бежанците отказва разрешение:
1. когато по отношение на някой от членовете на семейството са налице обстоятелства по чл. 12, ал. 1, т. 1-3;
2. по отношение на друг съпруг – в случай на многобрачие, когато чужденецът вече има съпруг в Република България.
(4) Председателят на Държавната агенция за бежанците разрешава събирането на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец с предоставен статут с родителите му или с друг пълнолетен член на семейството му или с лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, когато родителите му са починали или са в неизвестност.
(5) Когато чужденецът не може да представи официални документи, доказващи брака или родството, те се установяват с подписана от него декларация или по друг начин.
(6) Препис от решението са връчва на чужденеца по реда на чл. 76.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 7 и в нея след думите “ал. 2” се добавя “и ал. 4”.
5. Създават се ал. 8 и 9:
“(8) Държавната агенция за бежанците улеснява събирането на разделени семейства, като съдейства на чужденците за издаване на пътни документи, визи и за допускането им до територията на страната.
(9) Когато местонахождението на членовете на семейството е неизвестно, Държавната агенция за бежанците в сътрудничество с Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, Българския червен кръст и други организации предприемат действия за издирването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по тези няколко параграфа, които господи Митев представи? Няма.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 25:
“§ 25. В чл. 38 съюзът “или” се заличава, а след думата “бежанец” се добавя “или хуманитарен статут”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 26:
“§ 26. Член 39 се изменя така:
“Чл. 39. (1) Чужденците, ползващи се от временна закрила, имат право:
1. да останат на територията на Република България;
2. на труд и професионално обучение;
3. на подходящо настаняване или на средства за настаняване при необходимост;
4. на социално подпомагане;
5. на медицинска помощ при спешни състояния;
6. свободно да се завръщат в държавата си по произход.
(2) На чужденците, ползващи се от временна закрила, писмено се предоставя информация на разбираем за тях език за правилата относно временната закрила.
(3) Чужденците от уязвима група, ползващи се от временна закрила, получават необходимото им медицинско или друго обслужване при условията и по реда за българските граждани.
(4) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, ползващи се от временна закрила, се настаняват:
1. при роднини или близки;
2. в приемно семейство;
3. в специализирана институция;
4. в други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни.
(5) Чужденец, ползващ се от временна закрила, който подаде молба за предоставяне на статут, не може да се ползва от правата на чужденец в производство за предоставяне на статут.
(6) След прехвърляне на чужденеца на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, чужденецът престава да се ползва от правата по ал. 1-4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 27:
“§ 27. Създава се чл. 39а:
“Чл. 39а. (1) Чужденец, ползващ се от временна закрила, има право да се събере със своя съпруг, с техните ненавършили пълнолетие и невстъпили в брак деца, ако и те заявят желание за това.
(2) Председателят на Държавната агенция за бежанците може да разреши събиране на чужденец, ползващ се от временна закрила, с други близки роднини, живели заедно като част от домакинството по време на събитията и които са били зависими от чужденеца в държавата по произход. При всеки отделен случай се преценяват допълнителните затруднения, които биха възникнали за тях, ако не се съберат.
(3) Когато местонахождението на членовете на семейството е неизвестно, Държавната агенция за бежанците в сътрудничество с Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, Българския червен кръст и други организации предприема действия за издирването им.
(4) При събиране членовете на семейството имат всички права, предоставени на чужденците, ползващи се от временна закрила.
(5) При събиране на семейството на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, чужденецът престава да се ползва от правата по чл. 39.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! И на комисия, макар и на второ четене, аз изразих негативното си отношение към ал. 3. Считам, че по този начин чрез тези разпоредби за събиране на семейства, включително на лица, които се ползват с временна защита, условно казано, като бежанци, ние отваряме възможността за много сериозен процес, а именно процес на създаване на емигрантска общност в България главно от страни от Третия свят.
Принципът на събиране на семействата е широко критикуван от много политически формации и фракции и в рамките на Европейския съюз – принцип, който непряко създава възможност за увеличаване не в пъти, а в степени на емигрантския поток в дадена страна – член на Европейския съюз. Считам, че по този начин се отваря възможността за сериозни и необратими политически процеси, които биха настъпили вследствие на неконтролируема емигрантска вълна.
Именно поради това изказвам категоричното си несъгласие, предполагам, че и други политически сили в този парламент ще подкрепят това ми становище оттук нататък в нашето последващо законодателство и законодателна дейност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чернев.
Има ли реплика? Няма.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: По § 21 има предложение от народния представител Пламен Славов, което комисията подкрепя – наименованието на Раздел ІV на Глава четвърта се изменя така:
“Документи на чужденците, подали молба за закрила или получили закрила”.
Има предложение от народния представител Пламен Славов, което комисията подкрепя по принцип – в чл. 40, ал. 1 се създават нови точки 1-3, а досегашните се преномерират:
“1. временно удостоверение на лице, търсещо убежище;
2. карта на лице с предоставено убежище;
3. удостоверение за пътуване зад граница на лице с предоставяне убежище.”
Има предложение от народния представител Пламен Славов, което комисията подкрепя по принцип – в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 след думите “временното удостоверение” се добавя “на чужденец, получил убежище в Република България”.
Има предложение от народния представител Пламен Славов, което комисията подкрепя по принцип – в чл. 42, алинеи 1 и 2 след думите “удостоверението за пътуване зад граница на” да се добави “чужденец, получил убежище в Република България”.
Има предложение от народния представител Пламен Славов за редакция на чл. 43, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не четете предложенията, ако се приемат или оттеглят.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 28:
“§ 28. В Глава четвърта наименованието на Раздел ІV се изменя така:
“Раздел ІV – Документи на чужденците, подали молба за закрила или получили закрила.”
Комисията предлага да се създаде нов § 29:
“§ 29. Член 40 се изменя така:
“Чл. 40. (1) На чужденците, търсещи или получили закрила, се издават следните видове документи:
1. регистрационна карта;
2. карта на чужденец, получил убежище;
3. карта на бежанец;
4. карта на чужденец с хуманитарен статут;
5. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище;
6. удостоверение за пътуване зад граница на бежанец;
7. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут;
8. удостоверение за завръщане в Република България на чужденец;
9. разрешение за прехвърляне.
(2) Регистрационна карта се издава на чужденец, навършил 14 години, и на чужденец, ненавършил 14 години, който не е придружаван от член на семейството си.
(3) Регистрационната карта не удостоверява самоличността на чужденеца.”
Комисията предлага да се създаде нов § 30:
“§ 30. Член 41 се изменя така:
“Чл. 41. (1) Държавната агенция за бежанците издава:
1. регистрационна карта на чужденец, подал молба за убежище – за срок три месеца;
2. регистрационна карта на чужденец, на когото е образувано производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждането на молбата за статут – за срок три месеца;
3. регистрационна карта на чужденец, на когото е образувано ускорено производство за предоставяне на статут – за срок един месец;
4. регистрационна карта на чужденец, на когото е образувано производство по общия ред за предоставяне на статут – за срок три месеца;
5. регистрационна карта на чужденец, на когото е предоставена временна закрила – за срока на закрилата;
6. разрешение за прехвърляне на чужденец, ползващ се от временна закрила.
(2) До приключване на съответното производство срокът на валидност на регистрационната карта по ал. 1, точки 1-4 може да бъде продължаван с първоначално определения срок.
(3) Когато срокът на временната закрила бъде продължен, продължава се съответно и срокът на регистрационната карта на чужденец, ползващ се от временна закрила.”
Комисията предлага да се създаде нов § 31:
“§ 31. В чл. 42, ал. 1 след думата “граница” се добавя “на чужденец, получил убежище или”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 32:
“§ 32. Член 43 се отменя.”
Комисията предлага да се създаде нов § 33:
“§ 33. Член 44 се изменя така:
“Чл. 44. (1) Регистрационната карта съдържа следните данни:
1. статус на чужденеца по този закон;
2. номер на документа;
3. единен граждански номер или личен номер на чужденец според статуса на чужденеца;
4. пол;
5. снимка на притежателя;
6. подпис на притежателя;
7. дата на издаване;
8. дата на изтичане на валидността;
9. дата на продължаване на срока;
10. органа, издал документа;
11. настоящ адрес;
12. основанието по този закон, което дава право на чужденеца да остане в Република България;
13. национален документ за самоличност;
14. други данни.
(2) Освен данните по ал. 1 регистрационната карта съдържа и заявените от чужденеца данни:
1. имена;
2. дата на раждане;
3. място на раждане;
4. гражданство;
5. имена и дата на раждане на неговите малолетни деца, които го придружават;
6. езиците, които владее.
(3) Имената на чужденеца в регистрационната карта се изписват по ред и брой, както са изписани в документите за задгранично пътуване, с които е влязъл в Република България, или в друг документ за самоличност. Когато чужденецът не притежава такива документи, имената му се изписват по реда, по който са посочени в декларацията по чл. 30, т. 3.”
Комисията предлага да се създаде нов § 34:
“§ 34. Създава се чл. 44а:
“Чл. 44а. Чужденец, притежател на регистрационна карта, е длъжен да я пази от повреждане, унищожаване или изгубване.”
Комисията предлага да се създаде нов § 35:
“§ 35. Създава се чл. 44б:
“Чл. 44б. (1) При издаването на документите по чл. 40, ал. 1, т. 1 и 9 и при продължаването на срока на документите по т. 1 не се събират такси.
(2) Когато чужденец – притежател на регистрационна карта, я изгуби, повреди или унищожи, при издаването на нова заплаща такса в размер 10 лв.”
Комисията предлага да се създаде нов § 36:
“§ 36. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Образците на регистрационните карти се утвърждават с акт на Министерския съвет и се обнародват в “Държавен вестник”.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Разрешението за прехвърляне по чл. 40, ал. 1, т. 9 се издава по образец, съгласно приложението.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по представените до тук текстове? Няма.
Моля да докладвате следващият параграф, господин Митев.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 37:
“§ 37. В чл. 47, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите “ускорено производство за чужденците, търсещи закрила” се заменят с “производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут и на ускорено производство за незаконно пребиваващи чужденци”.
2. В т. 2 думите “предоставяне на статут на чужденците, търсещи закрила, до влизането в сила на решението по молбата за закрила” се заменят с “определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут и на производство за предоставяне на статут на чужденци; за настаняване на чужденци, подали молба за убежище;”.”
По § 23 има предложение на народния представител Пламен Славов, което се подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 38:
“§ 38. В чл. 48 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Председателят на Държавната агенция за бежанците:
1. предоставя, отказва, отнема и прекратява статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България; отнема временна закрила в случаите по чл. 17, ал. 4;
2. спира и прекратява производството за предоставяне на статут;
3. взема решения по молби за събиране на семейства;
4. взема решения по други молби на чужденците, на които е открито производство за предоставяне на статут или им е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут в Република България;
5. информира Министерския съвет за необходимостта от въвеждане на временна закрила на територията на Република България; информира за необходимостта от удължаване срока на временната закрила;
6. издава наказателни постановления по реда на Глава осма;
7. утвърждава образците на документите, издавани от Държавната агенция за бежанците, с изключение на регистрационната карта;
8. прави предложение до Министерския съвет за утвърждаване образците на регистрационни карти;
9. определя решаващите органи в Държавната агенция за бежанците, които провеждат производство по реда на Глава шеста, Раздел Іа;
10. определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които провеждат ускорено производство по реда на Глава шеста, Раздел ІІ;
11. управлява и разпределя средствата от бюджета, контролира целевото им разходване; съгласувано с министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика определя разходните норми за подпомагане с материални и финансови средства на чужденците, търсещи закрила или получили статут.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Ежегодно, както и при значителна промяна в общата ситуация в дадена държава по произход и при увеличаване на потока от чужденци от тази държава, председателят на Държавната агенция за бежанците определя категориите чужденци, чиито случаи следва да бъдат разглеждани, съобразно следните критерии:
1. характера и степента на зачитане правата на човека в съответните държави или части от тях;
2. дейността на международни организации в съответните държави;
3. политиката на други държави – членки на Европейския съюз, по отношение на търсещите закрила от тези държави по произход.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 39.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25 като на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, предлага § 25 да се раздели на два параграфа - § 40 и § 41, със следната редакция:
“§ 40. В чл. 52 думите “т. 1” се заменят с “т. 1-4 и 6”, а думите “и по т. 2, 3 и 5” се заличават.
§ 41. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думата “търсещи” се заменя с “подали молба за статут”, а думите “помощ и” се заличават.
2. В т. 4 думата “търсещи” се заменя с “подали молба за статут”.
3. В т. 5 думите “работа сред населението и юридическите лица по бежанските проблеми” се заменят с “дейност по бежанските проблеми и”.
4. В т. 6 думите “търсещи или” се заличават.
5. Точка 7 се изменя така:
“7. изпълнява възложените й функции с плана за действие при временна закрила;”.
6. Точка 9 се отменя.
7. Създават се т. 11, 12 и 13:
“11. организира подбора и регистрацията на преводачи, както и обучението им относно специфичните изисквания при осъществяването на преводи;
12. е компетентна институция за средствата от Европейския бежански фонд, като изготвя програми и ги съгласува с Европейската комисия, организира тръжни процедури, избор на проекти, извършва плащания, осигурява техническо изпълнение, финансов контрол, наблюдение и оценка на средствата, финансирани от фонда; част от тези правомощия могат да бъдат делегирани на други държавни органи;
13. периодично предоставя на Европейската комисия данни за броя на лицата, подали молба за статут, и за издадените регистрационни карти.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 26 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Преминаваме към § 27.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: По § 27 има предложение на народния представител Пламен Савов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27, като на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, предлага § 27 да се раздели на четири параграфа - § 42, 43, 44 и 45, със следната редакция:
“§ 42. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. В ал. 3 думата “закрила” се заменя със “статут лично”.
3. В ал. 4 думите “ал. 2” се заменят с “ал. 3”.
4. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Чужденец, ползващ се от временна закрила, има право да подаде молба за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.”
5. В ал. 6 след думата “молителят” се добавя “не по-късно от 15 дни от подаването на молбата”, думата “упътван” се заменя с “упътен”, а накрая се добавя “както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци.”
6. Алинея 7 се отменя.
§ 43. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “по чл. 58, ал. 2” се заменят с “за предоставяне на статут”.
2. В ал. 2 думите “причините за напускане на страната на произход или на постоянно местоживеене, както и конкретното” се заличават.
§ 44. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “търсещ закрила” се заменят с “подал молба за предоставяне на статут”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците извършват обиск на чужденеца, проверяват носените от него вещи, фотографират го и снемат пръстови отпечатъци и други идентифициращи белези при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, и при зачитане достойнството на чужденеца.”
3. В ал. 3 думите “министъра на вътрешните работи и” се заличават.
4. Създава се ал. 4:
“(4) Пръстовите отпечатъци и другите идентифициращи белези, както и личните данни на чужденеца могат да се използват при обмен на информация с други държави, за целите на производството по Раздел Іа, за което се уведомява чужденецът.”
§ 45. Член 61 се изменя така:
“Чл. 61. (1) Молбата за предоставяне на убежище се регистрира в администрацията на президента.
(2) Чужденецът, подал молба за предоставяне на статут, се регистрира в Държавната агенция за бежанците и му се открива лично дело.
(3) Когато възникне основателно съмнение, че чужденецът не е малолетен или непълнолетен, интервюиращият орган назначава експертиза за установяване на възрастта му.
(4) Когато възникне основателно съмнение, че чужденецът не може да се грижи за своите работи, поради слабоумие или душевна болест, интервюиращият орган назначава психиатрична експертиза.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Моля, преминете към следващия текст, господин Митев.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 46:
„§ 46. Член 63 се изменя така:
„Чл. 63. (1) Държавната агенция за бежанците има право да събира данни за чужденците, подали молба за статут, с оглед определяне на държавата, компетентна да разгледа молбата, установяване на самоличността и изясняване на обстоятелствата, свързани с подадената молба.
(2) При регистрирането Държавната агенция за бежанците снема данни за имената, гражданството, датата и мястото на раждане, пола, семейното положение и семейните връзки, документите за самоличност и други документи на чужденците.
(3) Източник на данните по ал. 1 могат да бъдат както самите чужденци, така и български или чуждестранни органи, физически или юридически лица.
(4) Не се допуска сведения за чужденците, търсещи или получили закрила, да се събират от и да се предоставят на органите и организациите, осъществяващи преследване.
(5) В Държавната агенция за бежанците се създават собствени информационни фондове по ред, определен от председателя й, при спазване на Закона за защита на личните данни.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 47:
„§ 47. Създава се чл. 63а:
„Чл. 63а. (1) След регистрирането се определя дата за провеждане на интервю. Чужденецът, подал молба за статут, се уведомява своевременно за датата на всяко следващо интервю.
(2) Чужденецът е длъжен да представи своите доказателства до произнасянето по молбата му, като в случай че не ги представи произнасянето става без тези доказателства.
(3) С чужденеца се провежда интервю, за което се съставя протокол. При необходимост за нуждите на съответното производство интервюиращият орган провежда допълнителни интервюта.
(4) Чужденец, подал молба за статут, при заявено от него желание се интервюира от интервюиращ орган или преводач, съответно от тълковник, от същия пол.
(5) Интервю не се провежда с чужденец, който не може да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест, или поради обективни причини не може да даде устни или писмени изявления.
(6) Интервюто се провежда на заявен от чужденеца език. Когато това е невъзможно, интервюто се провежда на език, за който може да се смята, че чужденецът владее.
(7) Протоколът се прочита на чужденеца и се подписва от него, от преводача, съответно от тълковника, и от интервюиращия орган.
(8) Отказът на чужденеца да подпише протокола от интервюто се удостоверява с подписите на двамата свидетели. Причините за отказа се отбелязват в протокола.
(9) По време на интервюто представителят на непридружения малолетен или непълнолетен чужденец има право да задава въпроси, допуснати от интервюиращия орган, и да излага съображения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 48.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 49:
„§ 49. В чл. 66, ал. 2 думите „Министерството на външните работи, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и органите на местната администрация по местопребиваването на чужденеца” се заличават.”
По § 32 има предложение на народния представител Пламен Славов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 50:
„§ 50. В чл. 67 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „влизане в сила на решението на председателя на Държавната агенция за бежанците” се заменят с „приключване на производството с влязло в сила решение.”
2. В ал. 2 думата „предоставен” се заменя с „предоставено убежище”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 51:
„§ 51. В Глава шеста се създава Раздел Іа:
„Раздел Іа
Производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут. Прехвърляне.
Чл. 67а. (1) Производството по този раздел се провежда в съответствие с Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета, Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията, Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета и Регламент (ЕО) № 407/2002 на Съвета.
(2) Производството по този раздел се образува:
1. с регистрирането на чужденец, подал молба за предоставяне на статут;
2. при сезиране от Министерството на вътрешните работи за незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец;
3. по искане за поемане на отговорност или обратно приемане на чужденец.
(3) Производство по този раздел не се образува и не се провежда при последваща молба за предоставяне на статут на територията на Република България.
Чл. 67б. (1) След образуване на производството се предприемат необходимите действия за проверка на доказателствата и на обстоятелствата за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут.
(2) При необходимост с чужденеца се провежда интервю.
Чл. 67в. В случаите по чл. 67а, ал. 2, т. 1 след извършване на проверка на доказателствата и получаване на отговор от запитаната държава решаващият орган:
1. образува производство за предоставяне на статут в Република България;
2. отказва да образува производството за предоставяне на статут в Република България и разрешава прехвърлянето на чужденеца в компетентната държава.
Чл. 67г. В случаите по чл. 67а, ал. 2, т. 2 след извършване на проверка на доказателствата и получаване на отговор от запитаната държава решаващият орган:
1. разрешава прехвърлянето на чужденеца в компетентната държава;
2. прекратява производството, когато запитаната държава откаже да поеме отговорност или да приеме обратно чужденеца.
Чл. 67д. (1) Решаващият орган се произнася по искания за обратно приемане и поемане на отговорност.
(2) Когато в случаите по чл. 67а, ал. 2, т. 3 се установи, че Република България е компетентна държава за разглеждането на молбата, решаващият орган образува производството за предоставяне на статут в Република България и се прилагат правилата на раздели ІІ, ІІІ и ІV от тази глава.
(3) Когато е получено искане за обратно приемане на чужденец, чиято молба вече е била разгледана по същество в Република България, решаващият орган прекратява производството по този раздел.
(4) Когато в случаите по чл. 67а, ал. 2, т. 3 се установи, че Република България не е компетентна държава за разглеждането на молбата, решаващият орган отказва прехвърлянето на чужденеца и прекратява производството по този раздел.
Чл. 67е. Решенията по този раздел се връчват по реда на чл. 76 и копия от тях се изпращат на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 67ж. (1) Държавната агенция за бежанците уговаря със съответния орган на държавата, компетентна за разглеждане на молбата, мястото, датата и часа на пристигане на чужденеца на нейна територия, а в случаите на мълчаливо приемане – и реда за предаване на чужденеца на компетентните органи.
(2) Предаването на чужденеца се извършва в изпълнение на решението на Държавната агенция за бежанците, като всички негови документи се изпращат на държавата, компетентна за разглеждане на молбата.
(3) Когато предаването не е осъществено, Държавната агенция за бежанците съгласува със съответния орган на държавата, компетентна за разглеждане на молбата, нова дата на предаване.
Чл. 67з. (1) Министерството на вътрешните работи осъществява административното сътрудничество по приемане на чужденец в Република България, когато тя е определена за компетентна, и извършва действията по приемането на чужденеца и предаването му на Държавната агенция за бежанците заедно с всички съпровождащи го документи.
(2) Министерството на вътрешните работи осъществява административното сътрудничество и извършва действията по прехвърлянето и предаването на чужденеца в държавата, която е определена за компетентна, заедно с всички съпровождащи го документи.
Чл. 67и. Разноските по прехвърлянето на чужденеца до мястото на пристигане в държавата, компетентна за разглеждане на молбата, и по транспортирането от мястото на пристигане в Република България до Държавната агенция за бежанците се поемат от Република България.
Чл. 67к. Министерският съвет приема наредба за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по прилагането на този раздел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Митев, за представянето на законопроекта.
Има ли желаещи за изказвания по така представените текстове? Няма.
Преди да прекратя пленарното заседание, искам да ви съобщя, че утре на първо гласуване ще бъдат подложени Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България и Законопроектът за националния архивен фонд.
И едно съобщение за парламентарния контрол. Утре по време на парламентарния контрол ще отговарят следните министри: Емилия Масларова, Радослав Гайдарски, Румен Петков, Пламен Орешарски, Румен Овчаров и Джевдет Чакъров.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 14,00 ч.)

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Митхат Метин
Ясен Попвасилев