Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Стойчева и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, днес следва да продължим с гласуването на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
Преди това позволете да ви направя едно съобщение: на 14 юни, вчера, е постъпил и днес ви е раздаден общ проект на законопроектите за защита на животните, приети на първо четене на 15 март т.г. Проектът е изготвен от Комисията по земеделието и горите и съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второто четене.
Преминаваме към гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, както обявих.
Моля господин Божинов да заповяда, за да следим заедно хода на гласуването.
Преди всичко, заглавието на законопроекта и § 1 от законопроекта, по който не виждам да има допълнителни уточнения.
Параграф 1 е в окончателна редакция на комисията, която по принцип подкрепя предложението на вносителя.
Моля, гласувайте заглавието и § 1.
Гласували 147 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Преминаваме към § 2. Комисията по принцип е подкрепила предложението на вносителите Яни Янев, Борислав Ралчев и Борислав Великов.
Преди да подложим на гласуване окончателния текст на комисията има две предложения на госпожа Манева и едно на господин Божинов.
Първото предложение на госпожа Манева е: по т. 1, ал. 2 в изречение второ, което започва с израза “в резултат от” тя предлага думите “може да предложи” да се заменят с “предлага” и думите “да предложи” преди думата “отпадането” да се заличат. Едва ли има нужда да се обосновава това предложение.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Манева, направено в хода на обсъжданията на второ четене за отпадане на два израза в ал. 2 – “може да предложи” и “да предложи”.
Гласували 151 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 24.
Предложението на госпожа Манева се приема.
В изречение трето на същата ал. 2 госпожа Манева предлага думите “взема окончателното решение по списъка” да се заменят с “определя окончателния списък”.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 76, против 30, въздържали се 40.
Предложението се приема.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Процедура, господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за процедура, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Предлагам да подложите на прегласуване това предложение. По него имаше дебати в комисията, дебат се състоя и вчера в пленарната зала. Идеята беше първото предложение да се подкрепи, но второто не може да се подкрепи. Това беше становището.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново.
Обратно предложение ли, госпожо Манева?
Обратно процедурно предложение на госпожа Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам да не прегласуваме този текст, защото моето предложение означава следното: министърът не взема окончателно решение по списъка. Министърът утвърждава окончателния списък и го предлага на Министерския съвет. Решението взема Министерският съвет, ако има решение това означава, че министърът трябва да издаде заповед или някакъв административен акт, с който да утвърди този списък. Това на този етап не се прави. Министърът само отчита или не отчита особените мнения и предлага окончателния вариант на списъка, който постъпва в Министерския съвет. Решението взема Министерският съвет. Просто не е нужно да използваме думи, които нямат адекватния смисъл в този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, струва ми се, че поначало процедурата с обратно предложение при предложение за прегласуване не се предвижда по правилника. Чухте “за” и “против” аргументите по същество, така че подлагам на прегласуване гласуваното предложение на госпожа Манева, което беше прието на първото гласуване и господин Божинов предложи то да бъде прегласувано.
Гласували 155 народни представители: за 56, против 41, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Георги Божинов, направено в пленарната зала - в края на ал. 3 да отпаднат думите “по ал. 2”. Поддържате ли предложението си, господин Божинов?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Да. Това е техническа грешка при подготовката на доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте. Става дума за техническа грешка.
Гласували 134 народни представители: за 121, против 11, въздържали се 2.
Предложението се приема.

Уважаеми колеги, подлагам на гласуване целия текст на § 2 в окончателна редакция на комисията, с направените промени в резултат на гласуванията по текста на § 2.
Гласували 121 народни представители: за 114, против 5, въздържали се 2.
Текстът на § 2 в окончателната му редакция е приет.
Има предложение от народните представители Яни Янев, Борислав Ралчев и Борислав Великов за създаване на нов § 3, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага окончателна редакция на § 3.
Подлагам на гласуване този окончателен текст за § 3, предложен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Текстът на § 3 е приет.
Има предложение от народните представители Яни Янев, Борислав Ралчев и Борислав Великов за създаване на нов § 4, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на тримата народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 46, против 17, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 4.
Гласували 120 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 6.
Предложението на комисията за § 4 е прието.
Има предложение от народните представители Яни Янев, Борислав Ралчев и Борислав Великов за създаване на нов § 5, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 125 народни представители: за 28, против 29, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Великов, за предложение за прегласуване за предложения нов § 5.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Колеги, става дума за това, че ние направихме предложение, което продължаваме да смятаме, че е разумно – заповедите, които са свързани поне с ограниченията, свързани със забраните за дейностите в определените територии от “Натура 2000”, поне тези ограничения да могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Това беше един компромис и мисля, че би могъл да бъде подкрепен. Затова моля да се прегласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на прегласуване направеното предложение от тримата народни представители.
Гласували 142 народни представители: за 48, против 32, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, преминаваме към основния текст на вносителя – оригиналният § 1, по който има редица предложения.
Първото предложение е от народните представители Яни Янев, Борислав Ралчев и Борислав Великов, които предлагат четири промени в § 1, който третира чл. 31 от закона.
Комисията не подкрепя предложението на тримата народни представители.
Подлагам на гласуване това предложение по § 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 29, против 18, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Иван Стаматов и Иван Илчев, което е подкрепено от комисията.
Има три предложения от народния представител Евдокия Манева по § 1, направени в пленарната зала.
В първото предложение госпожа Манева уточнява, че предлага ал. 13 да се заличи изцяло. Вместо онова, което е предложила първоначално като алтернативен текст, тя предлага ал. 13 да се заличи.
Следващите предложения произтичат от това как ще се гласува по ал. 13.
Първо подлагам на гласуване предложението на госпожа Манева за отпадане на текста на ал. 13 от чл. 31 в § 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 32, против 39, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Госпожа Манева желае прегласуване.
Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, призовавам ви да подкрепите моето предложение. Този текст, който предлагате да остане, тоест да отхвърлите моето предложение, означава, че администрацията има пълно право да прекрати процедура по оценка на въздействието върху околната среда без да ви дава никакво обяснение. Без мотиви, единствено на базата на един текст в закона – “при обективна невъзможност за събиране на достатъчно данни администрацията прекратява процедурата”.
Какво означава обективна невъзможност да се съберат данни, не е казано в закона. Не е казано и какво означава “достатъчно данни”. Това означава, че ако вие имате проект в защитена зона, той може да бъде спрян само заради това, че администрацията по някакви свои критерии е преценила, че вие няма да строите там. След като ви вземат парите, за да получите разрешение, процедурата се възобновява и тогава получавате разрешение. Това е текст за откровен административен произвол и корупция. Не го позволявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, като обратно предложение и като обратно мнение, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Този начин, по който работи парламентът, може би е по-рационален, но той понякога лишава присъстващите народни представители…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Божинов, имам възражение по процедурата, която ползвате. В интерес на яснотата щях да допусна две думи, но предлагам да гласуваме отново предложението на госпожа Манева.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Манева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 46, против 22, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Има две предложения на госпожа Манева по чл. 31: в ал. 15 да отпаднат думите „ал. 13”, а в ал. 17 да отпаднат „или ал. 13”, които не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 123 народни представители: за 33, против 16, въздържали се 74.
Тези предложения не се приемат.
Има предложение на госпожа Манева в ал. 17 думите „чл. 5” да се заменят с „ал. 5”, което комисията подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на комисията за окончателна редакция на § 1, който става § 5, заедно с това уточнение от предложението на госпожа Манева.
Гласували 130 народни представители: за 114, против 5, въздържали се 11.
Параграф 5 е приет.
По § 2 по вносител има предложение от народните представители Иван Стаматов и Иван Илчев, което комисията е подкрепила.
Има предложение на госпожа Манева по ал. 2, т. 3, което е оттеглено.
Моля, гласувайте § 2, който става § 6, в окончателната редакция на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 6.
Параграф 6 е приет.
По § 3, който става § 7, има предложение на госпожа Евдокия Манева, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Манева, неподкрепено от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 25, против 21, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Госпожо Манева, прегласуване ли искате? Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, призовавам ви да подкрепите моето предложение. Аз предлагам терминът „значително” да отпадне от текста. Тоест, да можем да предприемаме мерки, когато по принцип има увреждане, а не непременно значително увреждане. Още повече, че в закона никъде не е казано какво означава „значително увреждане”, за разлика от директивите, в които има определение за „значително”, но не зная защо Министерството на околната среда и водите не иска да се ангажира с определението на „значително”, което е много строго.
В случая, ако отпадне „значително”, ние ще бъдем по-бдителни и ще предприемаме мерки тогава, когато по принцип настъпва увреждане, като препратим към наредбата и там обясним за какви степени на увреждане става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, прегласувайте направеното предложение.
Гласували 129 народни представители: за 44, против 30, въздържали се 55.
Предложението отново не се приема.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за § 3, който става § 7, което комисията е подкрепила.
Гласували 98 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 18.
Параграф 7 е приет.
Следват няколко параграфа, които нямат оспорени текстове.
Моля, гласувайте нов § 4, който става § 8, по предложение на народните представители Иван Стаматов и Иван Илчев, подкрепено от комисията; нов § 5 по предложение на народните представители Иван Стаматов и Иван Илчев, който става § 9, подкрепено от комисията; нов § 6, който става § 10, предложен от двамата народни представители и подкрепен от комисията; § 4 по вносител, който става § 11, подкрепен от комисията; § 12 с редакция, предложена от комисията.
Моля, гласувайте от новия § 8 до § 12 включително.
Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Следващото предложение на народните представители Стаматов и Илчев е за създаване на нов параграф – по първоначална номерация § 8. Комисията подкрепя предложението по т. 1, по т. 2 обаче не го подкрепя.
Първо подлагам на гласуване предложението на двамата народни представители по т. 2, която засяга § 78, неподкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 9, против 12, въздържали се 90.
Предложението по т. 2 не се подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на § 8, който става § 13 и в който е включено предложението по т. 1 на двамата народни представители.
Моля, гласувайте § 13 в редакция на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Текстът на § 13 е приет.
Комисията подкрепя по принцип наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”, като предлага окончателна редакция в своя версия “Преходна разпоредба” и предлага окончателна редакция на § 5, който става § 14, като в § 14 е отразено подкрепеното от комисията предложение на народните представители Иван Стаматов и Иван Илчев.
Моля, гласувайте заглавието “Преходна разпоредба” и § 14 в редакция на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
И последното гласуване, уважаеми колеги, е за § 6 по вносител. Народните представители Иван Стаматов и Иван Илчев предлагат този параграф да отпадне.
Комисията подкрепя предложението на двамата народни представители за отпадането на § 6.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 6.
Гласували 115 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието и § 6 по вносителя отпада.
С това гласуване законът е приет на второ четене.
Уважаеми народни представители, продължаваме със следващата точка от програмата за работа на Народното събрание за тази седмица – т. 7, която е ни повече, ни по-малко второ четене на Законопроекта за Гражданския процесуален кодекс.
Чувствам, че може да има промени в това нареждане.
Думата има госпожа Манолова по процедурно предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да направим разместване в програмата за работа на Народното събрание за днес, а именно вместо сега преди да пристъпим към азглеждане на второ четене на проекта за нов Гражданско- процесуален кодекс, да разгледаме първо т. 7 – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, който също е с висока степен на спешност, след което ще продължим с Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Аз съм против внасяне на Гражданския процесуален кодекс – да започне да се разглежда така екстремно. Няма нужда от това. Не е толкова наложително този закон да бъде внасян и разглеждан. Заявявал съм и в Комисията по правни въпроси, че не съм привърженик на внасянето и разглеждането на Гражданския процесуален кодекс по начина, по който това става. Съществува едно интерпарламентарно и извънпарламентарно лоби, което явно изключително държи Гражданският процесуален кодекс да бъде приет така, както е вкаран и разглеждан в Комисията по правни въпроси.
Така че считам, че не е необходимо да пререждаме, да разместваме дневния ред, за да внасяме Гражданския процесуален кодекс. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за разбиране. Господин Шопов не беше проследил точно направеното предложение. Господин Мирчев му даде нужната информация. Вярвам, че и той ще подкрепи предложението на госпожа Манолова.
Подлагам на гласуване предложението да преминем към т. 8 – второ четене на Законопроекта за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати Даниела Никифорова – заместник-министър на транспорта, Красимира Стоянова и господин Володя Киров от Министерството на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте допускането в пленарната зала на посочените лица.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Поканете представителите на съответните ведомства.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.”
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
Комисията подкрепя текста на вносителя от § 1 до § 5 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по заглавието и първите пет параграфи? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 6 със следното съдържание:
“§ 6. В чл. 106 се създава ал. 3:
              “(3) Територията и инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение – собственост на общините, са публична общинска собственост.”
От § 6 до § 8 включително се подкрепят текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложените параграфи до § 8 включително са всъщност отделни текстове, с които нашето законодателство трябваше да бъде хармонизирано с това на Европейския съюз.
Обръщам внимание и не мога да приема дефиницията за “кораб” в § 8. Помислете какво е написано: “Кораб” е всеки самоходен или несамоходен кораб”. Не може корабът да се дефинира с кораби. Това очевидно е недомислица. Съжалявам, че вносителите предлагат на народните представители такива текстове.
Господин председателю, предлагам дефиницията за кораб, която е основополагаща в този закон, да бъде следната:
“Кораб” е всяко самоходно или несамоходно плавателно съоръжение от какъвто и да е тип,” – продължава текстът, записан по-нататък – “включително съдове на подводни криле, на въздушна възглавница,” – тук отново се избягва думата “кораби”, става въпрос за плавателни съдове. Не може “кораб” да бъде дефиниран с “кораби на въздушна възглавница”.
По-нататък текстът си продължава, като при изброяване на дейностите предлагам също поправка: “превоз на товари, превоз на пътници и багажи; влачене на плавателни съоръжения;” – в дефиницията е “влачене на кораби”.
Считам, че по този начин дефиницията за “кораб” ще бъде изчистена и няма да създава двусмислие, когато едно понятие се дефинира чрез самото себе си. Това е алогизъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Иванов?
Господин Мирчев, бихте ли ориентирали пленарната зала какво е “кораб” според закона?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: В комисията текстът на вносителя също предизвика неудовлетворение. Ние го коментирахме. А ако все пак някой трябва да вземе отношение, това са Министерството на транспорта като вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сега ще ги попитаме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Действително е прав господин Иванов. Ние обсъждахме това в комисията. Не може да се каже: “Кораб” е всеки самоходен или несамоходен кораб”, но не се предложи друг текст и затова оставихме текста на Министерския съвет. Ако министерството може да го обоснове, да заповяда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имат ли готовност представителите на министерството да вземат отношение по този въпрос?
Има думата заместник-министър Даниела Никифорова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА НИКИФОРОВА: Благодаря, господин председател. Искам да кажа, че като вносители сме напълно съгласни с предложението на господин Иванов, така че няма проблем да се направи редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Предложението на господин Иванов беше да отпадне изразът “кораб или” в края на първия ред и “самоходен или несамоходен” да бъде “самоходно или несамоходно”. И по-нататък да се замени “кораби” с “плавателни съоръжения”. Това е предложението на господин Иванов. То ще се гласува, когато се стигне до гласуване. В този състав трудно можем да проведем гласуване сега.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 9 има предложение на народния представител параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10. По § 10 има също предложение на народния представител Румен Ангелов параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението, тъй като те са взаимно свързани.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
Параграф 9 гласи:
“§ 9. В т. 2 от Приложение № 1 към чл. 103, ал. 1, т. 1 след думите “Росенец” се поставя запетая и се добавя “Несебър и Созопол”.”
Това означава, че пристанищата Несебър и Созопол, които в момента са в Приложение № 2 като пристанища за обществено ползване с регионално значение, ще отидат в Приложение № 1 като пристанища за обществено ползване с национално значение към пристанище Бургас. Такъв е смисълът на предложението на вносителя. Народният представител Румен Ангелов предлага тези пристанища да си останат в Приложение № 2.
Параграф 10 е със същото съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по параграфи 9 и 10?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, считах, че други народни представители, избрани от крайморските избирателни райони, ще вземат отношение по този въпрос, виждам, че това не се случва и затова искам да запозная колегите от пленарната зала с предисторията на този проблем, който всъщност има сериозно обществено значение.
Двете пристанища – пристанищата Несебър и Созопол, бяха пристанища към националното пристанище Бургас. Впоследствие по настояване на общините заедно с още три пристанища от Южното Черноморие беше проведена среща на Комисията по транспорт и съобщения в тези общини, аз не съм присъствал, господин председателю, но предавам фактите, където са изложени аргументите и настояването на представителите на общините тези пристанища да бъдат преобразувани в пристанища с регионално значение. Основният мотив е бил, независимо че пристанищата са в състава на пристанище с национално значение – има се предвид пристанище Бургас – нищо не е било инвестирано като средства за подобряване на инфраструктурата и развитието на тези пристанища.
След това комисията взема решение и с предложение за изменение и допълнение на закона това е гласувано преди четири месеца в пленарната зала.
Сега вносителят – Министерският съвет, реално ресорното Министерство на транспорта предлага връщането на тези две пристанища отново в състава на националното пристанище Бургас. Казах и в комисията, че не виждам ясно разписани аргументите четири месеца след едно решение на Народното събрание то да се върне към предишното решение. Когато преди четири месеца е взето това решение, то е взето с единодушие. Нямаше никакви обструкции, включително от страна на министерството. Сега изведнъж народните представители, същите, които гласуваха по определен начин преди четири месеца, ще трябва да гласуват в обратна посока. Затова бях изненадан от мълчанието в залата.
Продължавам да считам, че доводите за това връщане на двете пристанища към пристанище Бургас са крайно неубедителни. Беше казано, че по този начин държавата няма да може да развива инфраструктурата, което не е вярно. Макар и с регионално значение, тези пристанища, тяхната инфраструктура може да продължава да бъде собственост на държавата. Това е записано в чл. 106, ал. 2, че: “Територията и инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение – каквито са в момента пристанищата Несебър и Созопол – могат да са собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.”
Никой не възпрепятства те да останат собственост на държавата и тя да се грижи за инфраструктурата така, както се полагат грижи за всяка друга държавна собственост и както всеки собственик полага грижи за своето имущество и може, разбира се, да го развива. Разбира се, в определени разговори се счита, че едва ли не общинските съвети и кметовете на тези общини веднага ще започнат да дават разрешения за строителство на хотели, развлекателни заведения и т.н. Ние, народните представители, не работим с подобни категории на съмнения и опасения. Считам, че длъжностните лица там – това са кметовете и общинските съвети, трябва просто да спазват закона. Никой не пречи – това също беше изтъкнато – да забавим влизането в сила на прехвърлянето на тези пристанища като пристанища с регионално значение, докато бъдат изготвени съответните маргинални планове, в смисъл ясно да се фиксира територията на пристанищата и те да не могат да сменят своето предназначение. Както се казва, нито педя от тези пристанища да не може да бъде използвана с други цели.
По тази причина, господин председателю, имайки предвид изразената воля от страна на народните представители само преди няколко месеца, отчитайки, че аргументите на вносителя - Министерския съвет, са неубедителни, аз ще гласувам “против” текста на Министерския съвет, тоест ще подкрепя предложението на господин Румен Ангелов за отпадането на параграфи 9 и 10. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Иванов? Няма.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези два текста? Не виждам.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11 по принцип, който става § 12 със следното съдържание:
“Допълнителни разпоредби
§ 12. Този закон въвежда изискванията на Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за пристанищните приемни съоръжения и за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъците от корабни товари; Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, установяваща система на Общността за наблюдение и информационно обслужване на корабоплаването и отменяща Директива 93/75/ЕИО на Съвета; Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения; Рамково решение 2005/67/ПВР на Съвета за укрепване на наказателноправната рамка за прилагане на законите срещу замърсяването от корабите.
§ 13. Изпълнителна агенция “Морска администрация” съвместно с компетентните органи на другите държави – членки на Европейския съюз и като си сътрудничат с Европейската агенция за морска безопасност:
1. разработват необходимите информационни системи за прилагане на разпоредбите, въвеждащи Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения и Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на пристанищните приемни съоръжения и за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъците от корабни товари;
2. установяват общи практики, включително за: наблюдение и навременно откриване на кораби, които изхвърлят замърсяващи вещества, като нарушават разпоредбите, въвеждащи Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушение; надеждни методи за проследяване на замърсяващи вещества, както и такива за ефективно въвеждане на разпоредбите на тази директива.”
По § 12 и 13 има предложение от Йордан Мирчев тези два параграфа да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 12 и 13 да отпаднат, тъй като те нямат нищо общо със Закона за морските пространства, а включват някои промени в Закона за железопътния транспорт и Закона за пътищата, които ще разглеждаме отделно. Няма логика с този закон да променяме други закони, които нямат никаква връзка.
Това беше докладът на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има ли желаещи да вземат думата по параграфи 11, 12 и 13? Няма желаещи.
В такъв случай можем да смятаме обсъждането на законопроекта на второ четене за приключено. Ще предстои да го гласуваме в началото на следващата седмица.
Във връзка с това, уважаеми колеги, обръщам се към парламентарните групи, ако има предложение за извънредно заседание следващия вторник, то да бъде направено достатъчно рано преди почивката.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители, започваме с доклада на Комисията по правни въпроси по проекта за Граждански процесуален кодекс.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на кодекса.
“Част първа –Общи правила”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част първа.
“Глава първа –Основни положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Предмет
Чл. 1. Този кодекс урежда производството по граждански дела.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
По чл. 4 има предложение на Атанас Мерджанов, което по-скоро е подкрепено по принцип от комисията и неговото съдържание частично съответства на чл. 5, затова тук не е включено.
Комисията предлага чл. 4 на вносителя да отпадне, тъй като съдържанието му е отразено в чл. 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5, който става чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Уважаеми колеги, започва гледането на второ четене на особено отговорен нормативен акт. Имате ли желание да вземете думата по заглавието и текстовете до § 4 включително? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава втора – “Принципи на производството”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на Глава втора да се измени така:
“Глава втора –Основни начала”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 5:
“Законност
Чл. 5. Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, който става чл. 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 7:
“Служебно начало
Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта на надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
 (2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9, който става чл. 8.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 9:
“Равенство на страните
Чл. 9. Съдът осигурява на страните равна възможност да упражнява предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 10:
“Установяване на истината
Чл. 10. Съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 11:
“Публичност и непосредственост
Чл. 11. Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако в закона е предвидено това да стане в закрито заседание.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 12:
“Вътрешно убеждение
Чл. 12. Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 13:
“Разглеждане и решаване на делата в разумен срок
Чл. 13. Съдът разглежда и решава делата в разумен срок.”
Господин председател, тук е и заместник-министърът на правосъдието господин Бонгалов. Моля да бъде допуснат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли противно мнение да бъде допуснат господин Бонгалов? Не виждам.
Моля, поканете заместник-министъра на правосъдието.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат отношение по Глава втора на Част І, която залага основите на съдебното производство по граждански дела? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава трета – Подведомственост.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
“Подведомственост на гражданските дела
Чл. 14. (1) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела.
(2) Съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него.
(3) Никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
“Проверка на подведомствеността
Чл. 15. (1) Въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато в закон е определен срок за това.
(2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 16.
Тук може би ще има спор за “подведомственост”, но ако някъде са необходими редакционни поправки, предлагам да бъдат уточнени отделно.
“Чл. 16. Когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях, ищецът може да повдигне” – тук също ще преценим термина – “за подведомственост пред Върховния касационен съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, може би е добре когато се изчитат тези текстове, да се предложи редакционното уточнение.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Смятам с едно общо решение накрая, след като завършим, тъй като някъде те се повтарят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но Вие ще индикирате къде ще се правят тези предложения.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, разбира се, ако има промяна спрямо писмения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще трябва да го маркираме в самия доклад за гласуване, за да се гласува по хода на изчитането.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По чл. 16 “Компетентност по преюдициални въпроси” има предложение от народния представител Атанас Мерджанов за нова редакция на ал. 2:
“(2) Съдът е длъжен да не зачете правните последици от административен акт, ако установи, че той е невалиден или издаден в нарушение на закона.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 17:
“Компетентност по обуславящи въпроси
Чл. 17. (1) Съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.
(2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 18:
“Съдебен имунитет
Чл. 18. (1) Българският съд е компетентен по искове, по които страна е чужда държава, както и лице със съдебен имунитет, в следните случаи:
1. при отказ от съдебен имунитет;
2. по искове, основани на договорни отношения, когато изпълнението на задължението е в Република България;
3. по искове за вреди от непозволено увреждане, извършено в Република България;
4. по искове относно права върху наследствено имущество и незаето наследство в Република България;
5. по дела, които са от изключителна подведомственост на българските съдилища.
(2) Разпоредбите на ал. 1, точки 2, 3 и 4 не се прилагат за правни сделки и действия, извършени в изпълнение на официални функции на лицата, съответно във връзка с упражняване на суверенни права на чуждата държава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, който става чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи да вземат отношение по Глава трета.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава четвърта – Съдилища.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19, който става чл. 20.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 21:

“Съвещание
Чл. 21. (1) Съвещанието и гласуването на съдебния състав се ръководи от председателя на състава и се провежда тайно.
(2) Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване.
(3) Членовете на състава гласуват в поредност според старшинството. Първи гласува младшият член, а председателят гласува последен.
(4) Когато при решаване на делото по същество съдът трябва да се произнесе по няколко иска, по всеки от тях се провежда отделно гласуване.
(5) Решенията на съда се приемат с мнозинство на гласовете на съдиите.
(6) Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 22:
“Основания за отвод
Чл. 22. (1) Не може да участва като съдия по делото лице:
1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение;
2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
3. което живее при фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;
4. което е било представител, съответно – пълномощник, на страна по делото;
5. което е взело участие при решаване на делото в първата или въззивната инстанция, или е било свидетел или вещо лице по делото;
6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
(2) Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1-5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 23:

“Процедура по отвода
Чл. 23. (1) Отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване.
(2) Съдът решава въпроса за отстраняването при участие на съдията, за когото е направено искането.
(3) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 24:
“Отвод на други длъжностни лица
Чл. 24. На основанията по чл. 22, ал. 1 може да бъде отстранен прокурорът и съдебният секретар.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 25:
“Съдебни поръчки
Чл. 25. (1) Когато се налага събиране на доказателства вън от района на съда, той може да делегира събирането им на местния районен съд.
(2) Съдът съобщава на делегирания съд срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани и по възможност – деня на следващото заседание по делото.
(3) Делегираният съд уведомява незабавно делегиращия съд за всички обстоятелства, които забавят или препятстват изпълнението на поръчката.
(4) Делегираният съд се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнението на делегацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по Глава четвърта?
Госпожо Антонова, имате думата.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина се занимаваме с основополагащ и много важен закон за българското правораздаване. Той заслужава много да се говори и коментира. За съжаление, сега бих искала да взема думата само за редакционно предложение. Съзнавам, че това предложение като редакционно не изразява уважение към ГПК, този закон заслужава друго отношение.
Тъй като сме настроени делово, бих искала да направя редакционно предложение в чл. 22, ал. 1, т. 5 в редакцията на комисията – “Основания за отвод”.
Колеги, моля да обърнете внимание на ал. 1, т. 5. В този текст се изброяват случаите, в които при разглеждане на делото един съдия не може да участва, тъй като се предполага възможна негова заинтересованост по различни причини – родствени или други такива.
В т. 5 се визира забрана за участие при решаване на делото, ако съдията е взел участие в решаването на делото на първата и на въззивната инстанция.
Колеги, тук е изпусната касационната инстанция. Считам, че съдия, който е взел участие при разглеждане на делото на която и да е инстанция, не може да участва при неговото повторно разглеждане.
Моето предложение е да се добавят думите “касационна инстанция” или за да бъде по-елегантен изразът, предлагам:
“5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция”, което означава, че при участие в касационна инстанция при разглеждане на делото не може при повторното разглеждане на делото пак на касационна инстанция същият съдия да вземе участие при решаването му при положение, че той вече е отменил съдебното решение и е дал указание по приложението на закона на по-долната инстанция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Антонова.
Има ли реплики към госпожа Антонова? Няма.
Преди да продължим с второто четене на законопроекта, господин Мерджанов има думата за процедурно предложение.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с една-единствена точка от дневния ред – Обсъждане на второ четене на проекта на Граждански процесуален кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за извънредно заседание на Народното събрание следващия вторник от 14,00 ч. с единствена точка – Второ четене на проекта на Граждански процесуален кодекс.
Гласували 131 народни представители: за 101, против 23, въздържали се 7.
Решението е прието.
Продължаваме с второто четене. Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава пета – Страни. Представителство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 26:
“Страни
Чл. 26. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.
(2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
(3) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи или в защита на държавния интерес. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.
(4) По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 27:
“Процесуална правоспособност
Чл. 27. (1) Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.
(2) Процесуално правоспособни са и държавните учреждения, които са разпоредители с бюджетни кредити. Ако държавното учреждение не е разпоредител с бюджетни кредити, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото учреждение – разпоредител с бюджетни кредити.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 28:
“Процесуална дееспособност
Чл. 28. (1) Дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия лично.
(2) Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си.
(3) Непълнолетните могат да водят делата си лично за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството, както и в други случаи, определени със закон.
(4) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители – родители или настойници.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 28 да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място в новия чл. 28.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:

“Особено процесуално представителство
Чл. 29. (1) Безизвестно изчезналите се представляват от назначените от съда техни представители, а обявените за отсъстващи – от въведените във владение наследници.
(2) Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да му назначи особен представител. В този случай разноските първоначално се понасят от нея.
(3) Лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес се представлява от лице, специално назначено от съда. В този случай разноските първоначално се понасят от насрещната страна.
(4) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. В този случай съдът според обстоятелствата определя дали първоначално разноските да се поемат от представлявания или от представителя.
(5) Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
“Представителство на юридически лица
Чл. 30. (1) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон, или според устройствените им правила.
(2) Когато липсва правило за представителството, юридическото лице се представлява от двама членове на управлението му.
(3) Държавните учреждения се представляват от своите ръководители според техните устройствени правила.
(4) Общините се представляват от кметовете.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31:
“Представителство на държавата
Чл. 31. (1) Държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго.
(2) По дела, които се отнасят до недвижими имоти – държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
По чл. 32 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 32, т. 2 след думата “съпругът” се добавя “ако имат юридическо образование”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32:
“Представителство по пълномощие
Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
1. адвокатите;
2. родителите, децата или съпругът;
3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец;
4. областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31;
5. други лица, предвидени в закон.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
“Пълномощно
Чл. 33. Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отразява в протокола от съдебното заседание.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
“Представителна власт
Чл. 34. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.
(3) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е нужно изрично пълномощно.
(4) Пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35 “Оттегляне на пълномощието”.
По чл. 36 има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36:
“Отлагане на делото при прекратяване
на представителството
Чл. 36. В случай на смърт, психично разстройство или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда, производството по делото не се спира, а разглеждането му може да се отложи за друго заседание, ако съдът намери, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоилов.
Има ли желаещи да се изкажат по текстовете на Глава пета?
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, изказването ми е свързано с предлагания текст от комисията за чл. 26, по-скоро неговата ал. 3, която гласи следното:
“(3) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи или в защита на държавния интерес.”
Спирам до тук. “Или в защита на държавния интерес” беше добавка, предложена в Правната комисия от народния представител Любен Корнезов и възприета от комисията, поради което е залегнала в текста.
Моето предложение е за отпадане на тази част от текста.
Аргументите ми са следните: с приемането на Конституцията от 1991 г. в нейния чл. 127, понастоящем т. 6, е предвидено изрично следното, че прокуратурата следи за спазване на законността като в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела. Съгласно тази конституционна разпоредба трябва специална друга законова разпоредба да предвижда участието на прокурора в гражданския процес. Нормата на чл. 26 в Гражданския процесуален кодекс не представлява конкретен случай, за да приемем, че това е в съответствие със законовата разпоредба. Според мен конституционният законодател ясно е дал знак, че правомощията на прокурора за спазване на законността по граждански дела имат смисъл тогава, когато законодателят изрично предвиди конкретните хипотези. Законодателят има приоритет в уреждането на хипотезите за намеса на прокурора, а не преценката на прокуратурата във всеки отделен случай, поради това моето предложение, ще го повторя, за да завърша изказването си, е: отпадане на текста в ал. 3 на чл. 26, изречение първо – “или в защита на държавния интерес”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Вярвам, че предложението Ви е ясно и на комисията, и на пленарната зала.
Има ли реплики към госпожа Мингова във връзка с нейното предложение? Не виждам желаещи да репликират госпожа Мингова.
Има ли желаещи да се изкажат по текстовете на Глава пета, които ви бяха представени от господин Стоилов? Има едно предложение на госпожа Иванова и господин Анастасов, което не е подкрепено от комисията. Няма желание за допълнителна обосновка.
Имате думата, господин Стоилов, но очевидно, че при гласуването ще трябва да се гласува направеното в залата предложение за отпадане от страна на госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, може би да спрем до тук, тъй като следва да преминем към Глава шеста, а по нея има предложения на народни представители, които могат да предизвикат дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тогава направо да се настроят те към извънредното заседание във вторник.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може би направо да започнем във вторник с тези текстове, за да са съсредоточени народните представители върху тази важна материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е разумно предложение, уважаеми колеги. Предлагам да приемем предложението на господин Стоилов и да прекъснем второто четене до Глава шеста от Част първа на законопроекта. Няма възражения.
Остават 5-6 минути до редовната почивка. Едва ли има смисъл да започваме нова точка от нашия дневен ред, затова обявявам прекъсване на заседанието до 11,00 ч., когато ще продължим с парламентарния контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания за периода 8-14 юни 2007 г. са:
- от народния представител Иван Иванов към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно финансовото състояние на Националната електрическа компания. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 юни 2007 г.;
- от народните представители Иван Костов и Асен Агов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политическата оценка на правителството за посещението на президента на САЩ Джордж Буш в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 юни 2007 г.;
- от народния представител Мартин Димитров към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно намаляване на осигурителната тежест. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 юни 2007 г.;
- от народния представител Стела Банкова към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно нова стратегия на Министерството на здравеопазването по отношение на медицинското обслужване на 1 милион граждани без здравни осигуровки. Нови моменти в политиката на министерството за осигуряване на достъп до лечение на здравно неосигурените граждани. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 юни 2007 г.
Има за връчване писмени отговори от:
- министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос на народния представител Любен Корнезов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народния представител Силвия Стойчева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Нено Димов;
- министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Преди да пристъпим към парламентарен контрол, има желание за изказване от името на парламентарна група.
Господин Каракачанов, заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„ДЕКЛАРАЦИЯ
от Парламентарната група на Български народен съюз
Ние, народните представители от Български народен съюз, категорично протестираме против решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което от 1 юли 2007 г. се повишават с 5% цените на тока за населението. Основните аргументи за това са повишени експлоатационни разходи, натрупани задължения от енергийните дружества по веригата производство – пренос – разпределение. Тези аргументи биха били валидни, при условие че не съществуваха достатъчно факти и доказателства за кражби и източване на енергийните дружества, както и изкуствено завишаване на разходите с помощта на обръчи от фирми, свързани с някои партии.
Съществуването на енергийна мафия в България е публично известно и е недопустимо огромните й печалби да се плащат от всички български граждани. Ето затова настояваме:
Да не се увеличават цените на тока за битовите абонати и промишлените потребители.
Държавната комисия съвместно с Министерството на икономиката и енергетиката и представители на потребителите незабавно да започнат проверка на дейността и формирането на цените на енергийните дружества.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране незабавно да преразгледа решението си за увеличаване цените на тока за битовите абонати от 1 юли 2007 г., като препоръча на енергийните дружества да намалят разходите си за сметка на кражбите и изкуствено завишени средства за ремонт и експлоатация.
Настояваме за спешни и адекватни действия в интерес на българските граждани!” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Има ли други изказвания от името на парламентарна група?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, Министерският съвет изненадващо реши да предложи на българския президент да награди Симеон Сакскобургготски с орден „Стара планина”.
От вчера насам стотици граждани от цялата страна с обаждания както в нашата парламентарна група, така и в други групи от опозицията, задават с основание въпроса дали този най-висок орден в държавата не се използва като лепило „С200” за спойка в коалицията?! (Шум и реплики в залата.) Нещо повече, задават въпроса: след като Симеон Сакскобургготски взе Рила планина, дали сега не следва да вземе и Стара планина?! (Шум и реплики в залата.)
Наистина би било редно като парламентарна република, защото това нанася и тежък удар върху републиканските устои на държавата, министър-председателят да обясни какви точно са заслугите на господин Сакскобургготски.
Навярно има, и те са много. Защото преди да се обяснят тези заслуги, е редно да се каже кои конкретно са те – дали прословутите 800 дни, дали автомагистрала „Тракия”, дали сечта на рилските гори, дали заграбването на царските имоти, които превърнаха Сакскобургготски в един от най-богатите хора в Източна Европа, и редица други въпроси, свързани с концесии, сделки, най-вече със суаповата сделка с външния дълг?!
Може би, всичко това са въпроси, на които министър-председателят ще даде отговор и ще ни убеди, че Симеон Сакскобургготски заслужава орден „Стара планина”. В противен случай остава убеждението, че ордените, господин премиер, се раздават както по Живковско време – прегърнат се Живков и Брежнев, и единият дава орден на другия. Така че е много важно сега, в този момент, и при това състояние на НДСВ да се даде отговор пред обществото всъщност какво се цели с този орден?!
Неслучайно съм вмъкнал достатъчно голяма степен на ирония, защото огромна част от българите приемат с ирония всичко това. Затова е добре, и ние настояваме от името на парламентарната група, министър-председателят да обясни каква точно е процедурата и какви са мотивите при връчването на орден „Стара планина”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания от името на парламентарна група? Няма.
Преминаваме към парламентарен контрол, който започва с въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов към министър-председателя на Република България Сергей Станишев относно решение за празничен ден в Националната разузнавателна служба.
Господин Атанасов, имате думата да отправите своя въпрос към министър-председателя.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, господин министър-председател! Съгласно чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, Министерският съвет е органът, който може да определя дадени дни от календара за празнични дни. В медиите беше публикувана информация, че 23 май е бил обявен за празничен за служителите на Националната разузнавателна служба. Също така на сайта на президента е посочено, че 23 май се обявява за национален празник на НРС, забележете, с решение на ръководния състав на Националната разузнавателна служба.
В тази връзка, господин министър-председателю, искам да Ви попитам: Министерският съвет вземал ли е решение да обяви датата 23 май за празник на Националната разузнавателна служба? Задавайки Ви този въпрос искам да посоча, че към този акт на ръководството на Националната разузнавателна служба беше изразено възмущение и банкетът, който беше насрочен в резиденция “Лозенец” за 22 май, беше отменен. Това е моят въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Господин министър-председател, имате думата за отговор на отправения към Вас въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Статутът на Националната разузнавателна служба се урежда със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е обнародван в “Държавен вестник”, бр. 112 от 27 декември 1995 г. и влязъл в сила на 27 февруари 1996 г.
По отношение на статута на Националната разузнавателна служба най-важното изменение и допълнение на този закон е извършено със Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е обнародван в “Държавен вестник”, бр. 40 от 2002 г. и влязъл в сила на 19 април 2002 г. В § 58, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на посочения закон за изменение и допълнение е установено, че Националната разузнавателна служба прилага Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Правилника за кадрова военна служба до приемането на закон за нейната организация и дейност. В ал. 3 на цитирания параграф на директора на Националната разузнавателна служба са възложени права и задължения спрямо личния състав на службата, съответстващи на правомощията на министъра на отбраната по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Съгласно чл. 268, ал. 1 от този закон празничните дни във Въоръжените сили се обявяват със заповед на министъра на отбраната в съответствие с Кодекса на труда и другите нормативни актове, а по силата на ал. 2 министърът на отбраната може да обявява и други празнични дни извън посочените в ал. 1.
Тази разпоредба изрично предоставя на министъра на отбраната, респективно на директора на Националната разузнавателна служба две правомощия:
Първо, да издава заповеди с декларативно юридическо действие за обявяване на празнични дни, определени по силата на Кодекса на труда и другите нормативни актове. В тези хипотези министърът на отбраната, съответно директорът на Националната разузнавателна служба, издава заповеди при условията на обвързана компетентност и няма право на собствена преценка.
Второ, министърът на отбраната, съответно директорът на Националната разузнавателна служба, има право по собствена преценка при условията на оперативна самостоятелност със свои заповеди да установява и други празнични дни извън определени по силата на Кодекса на труда и другите нормативни актове.
От изложеното е видно, че за определяне на 23 май за празничен ден на Националната разузнавателна служба не е необходимо решение или друг акт на Министерския съвет или акт на министър-председателя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Станишев.
Господин Атанасов, имате право на реплика към министър-председателя.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председателю, Вие току-що дадохте правомощие на директора на една служба като на министър. Аз обаче ще се отклоня малко от конкретния въпрос.
Искам да Ви попитам лично какво мислите Вие по един въпрос. В едно свое интервю директорът на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров заявява, че офицерите от Държавна сигурност са скелета на съвременната Национална разузнавателна служба. В тази връзка моля да ми кажете: каква е Вашата лична оценка за този акт – да се реабилитира Държавна сигурност? Как смятате Вие – това основание дали е за гордост или за срам?!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Каква връзка има това?!
АТАНАС АТАНАСОВ: Моля да имате предвид следното обстоятелство – става дума не за институция, а за служба, и директорът на тази служба, макар и да се назначава с указ на президента, за да се издаде указ, е необходимо решение на Министерския съвет. Когато първия път зададох този въпрос, той ми беше върнат от ръководството на Народното събрание. В мотивите при връщането на въпроса ми беше посочено, че тази служба не подлежала на парламентарен контрол.
Искам да Ви попитам: Вие как смятате, Националната разузнавателна служба подлежи ли на парламентарен контрол?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това питане ли е, дебат ли е?!
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ, от място): А как беше при Иван Костов?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Заповядайте за дуплика, господин Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов!
Първо, мисля, че достатъчно ясно очертах с изрични цитати на алинеи и параграфи Закона за отбраната и въоръжените сили, какви са конкретните правомощия на ръководителя на Националната разузнавателна служба за обявяване на един или друг ден за празничен в рамките на службата.
Сигурен съм, че още дълго време в България ще се водят дебати за ролята на българското външно разузнаване през последните десетилетия. Имам предвид периода от 1945 до 1990 г. Историята е най-добрият съдник. Аз лично винаги съм разделял в моята морална скала хората, които са работили за външната сигурност на държавата и агенти и други лица, които са се занимавали непосредствено с вътрешна, много често репресивна дейност. Това е моята лична позиция.
Бих искал да ви запозная с кратка историческа справка за датата 23 май, защото има много политиканстване и много приказки, а малко факти.
С приемането на първото Постановление на Министерския съвет от 19 април 1947 г. се преструктурира Министерството на вътрешните работи, а с последваща Заповед № 489-п от 23 май 1947 г. на министъра на вътрешните работи се създава самостоятелен отдел ІІІ – “Външно разузнаване”, което представлява създаване на първата самостоятелна структура за външнополитическо разузнаване в историята на специалните служби на България. Мотивите за определяне на датата 23 май за празничен ден на Националната разузнавателна служба са свързани единствено и само с историческия факт за структурно обособяване на това звено в Министерството на вътрешните работи, на което са възложени разузнавателни функции, и по никакъв начин водещ признак не е връзката с бившата Държавна сигурност. Исторически структура в Министерството на вътрешните работи с наименование “Държавна сигурност” е съществувала много преди 23 май 1947 г. Имам предвид 20-те години на ХХ век – далеч преди смяната на режима, но тогава не е имало направление “Външно разузнаване”.
Що се отнася до кадровия състав на Националната разузнавателна служба, Вие като специалист би трябвало добре да знаете, че той е в огромна степен обновен с млади хора, които са постъпили на работа в службата след 1989 г. Не бих искал някой да си прави капитал или политика на гърба на българските офицери от външното разузнаване. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
С това участието на министър-председателя в парламентарния контрол днес приключи.
Преминаваме към питане, което е отправил народният представител Минчо Христов към господин Ивайло Калфин – министър на външните работи, относно дейността на Държавната комисия за водно и енергийно регулиране за изпълнение на задълженията по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
Господин Христов, имате думата да отправите своето питане към министър Калфин.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Каква е дейността на Държавната комисия за водно и енергийно регулиране във връзка с изпълнението на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги? Води ли комисията политика на ефективен контрол върху формирането на цената на питейната вода в гр. София? Макар че въпросът е зададен преди около три месеца и половина, аз мисля, че той не е загубил своята актуалност.
Надявам се, господин вицепремиер, да изслушате няколко факти, които ще кажа по отношение на “Софийска вода”, която е взела на концесия водата в София и, разбира се, поведението на държавната комисия.
Първо, в годините на действие на концесията концесионерът не е изпълнил основното си задължение да намали загубите от 64% на 32% до края на 2006 г. Тези загуби са 62% в момента и всички те са калкулирани в цената на водата и се плащат солидарно от всички софиянци. За сравнение във Виена тези загуби са 9%, в Ню Йорк – 10,5% , в Лондон – 11%, в Париж – 12% и т.н.
Изключително странно за мен е поведението на Столична община като собственик на “Софийска вода” и държавната комисия като регулаторен орган, които не предприемат никакви стъпки за изясняване на поведението на концесионера.
Второ, с Решение № 580 от 2006 г. Столичният общински съвет предлага на комисията бизнес планът да бъде одобрен след предоговарянето на концесионния договор. Досега подобно предоговаряне няма, но въпреки това държавната комисия одобрява бизнес плана и новите цени на водата.
Трето, предложената от “Софийска вода” цена е драстично и необосновано завишена. Освен огромните загуби, както казах вече, 62%, които се калкулират в цената, прави впечатление фактът, че “Софийска вода” прогнозира едно и също количество фактурирана вода за четири поредни години, а именно 86,6 млн. куб. м. Всеки специалист знае, че в един град като София това просто е невъзможно.
И четвърто, в ход е наказателно производство, свързано с концесионния договор, между Столична община и “Софийска вода” за съзнателно сключване на неизгодна сделка – чл. 220, ал. 1 от Наказателния кодекс. Срокът приключва до две седмици. Защо държавната комисия избърза да приеме новия бизнес план и новите цени на водата? Считате ли, господин министър, че държавната комисия защитава ефективно интересите на българските граждани, каквото е нейното предназначение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Калфин, имате думата за отговор на питането на господин Христов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Понеже често задавате въпроси от тази трибуна, вероятно сте прочели в правилника, че се отговаря на въпроса, който се задава писмено. Вие зададохте един въпрос писмено, цитирам го: “Каква е дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране във връзка с изпълнение на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и води ли тази комисия ефективен контрол?” Това Ви е писменият въпрос. Сега го разширявате с още четири, сигурно за да Ви чуят зрителите. Ако искате отговор на тях, знаете какъв е редът, тоест ще Ви бъде даден публично. Ще ме попитате и аз ще Ви дам отговор с всички числа, така както се прави, ако искате действително да получите отговор, а не да изложите само собствените си мисли.
На въпроса, който сте задали по реда, предвиден в правилника. В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги са регламентирани правомощията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Това са девет правомощия: тя регулира качеството на услугите, цените, разработва нормативни документи, които са свързани с тази дейност, дава писмени указания относно прилагане на подзаконовите актове, одобрява общите условия на договорите, упражнява контрол и налага санкции, когато законът предвижда това, осъществява предоставените й с този закон правомощия по повод концесионни и други договори, води регистър на договорите за възлагане и извършване на ВиК услуги и регистрира експертите, които участват при извършването на контрола по закона.
Комисията ефективно работи по всички от тези девет предписания, така както са разработени и приети в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Комисията одобрява предложените бизнес планове от водоснабдителните дружества, когато последните отговарят на изискванията на закона, а именно: първо, годишните целеви нива на показателите за качеството на ВиК услугите да са разработени с оглед бъдещото постигане на дългосрочните нива на показателите за качество на водоснабдителните и канализационни услуги; второ, инвестиционната програма и разходите за експлоатация, поддръжка, ремонт и управление на ВиК системите да съответстват на техническата част на бизнес плана; трето, предложените цени да съответстват на останалите параметри на бизнес плана и на методиката за ценообразуване и да съответстват на принципите и задължителните разпоредби на закона.
Това са изискванията на закона, който и Вие сте приели в Народното събрание, господин Христов. Точно това прави комисията. Всички наредби и подзаконови нормативни актове също са предложени и са приети. Освен това комисията осъществява и ефективен контрол върху изпълнението на тези бизнес планове на дружествата.
В случаи на констатирани несъответствия комисията изисква допълнителна информация за неправилно ценообразуване и дава съответните указания.
Във връзка със “Софийска вода” – между другото, и този въпрос Вие не поставяте по реда, какъвто е в Народното събрание – мога да Ви кажа следното. С Решение от 12 март 2007 г. комисията е одобрила бизнес плана на “Софийска вода” след няколко месеца на връщане и доуточняване на този план. В решението е уточнено, че съдържащите се в бизнес плана размери на разходи и други ценообразуващи елементи са индикативни, отразяват насоките за дейността на дружеството и подлежат на отделна преценка от комисията при утвърждаването на цените.
На закрито заседание държавната комисия е разгледала подаденото от “Софийска вода” заявление за утвърждаване на цени. На 3 април, когато сте подали въпроса си, не е три месеца и половина, доколкото мога да смятам, е проведено открито заседание на комисията съвместно с общината с представители на дружеството и на Столична община за допълнително разясняване на фактите и обстоятелствата, съдържащи се в заявлението.
За осигуряване на прозрачност и публичен дебат е проведено и обществено обсъждане със заинтересованите лица, на които е предоставен срок за изразяване на становищата по заявените цени. След изтичане на законоустановения срок за предоставяне на становища комисията ще приеме окончателно решение за утвърждаването на цените на ВиК услугите. Така че там изцяло и много публично се води дискусията и, пак казвам, бизнес планът беше утвърден след неколкомесечни връщания и поправки в бизнес плана на “Софийска вода”. Пак казвам, имаше обществено обсъждане и всички факти и данни, които са от този бизнес план, също са известни на обществеността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христов, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, точно това е проблемът, че бизнес планът беше одобрен без съгласието на принципала на Столична община. Това е големият проблем.
Моите въпроси бяха по същество, господин министър, мисля, че би било редно да вземете отношение по тях. Бяха свързани с конкретния въпрос, който поставих. Няма да Ви връщам назад и да Ви припомням как един от шефовете на „Софийска вода” вземаше заплата от 68 хил. лв. месечно. Тази заплата също беше калкулирана в цената, както и тези 62 процента загуби, за които говоря сега. Няма да коментирам и факта, че „Софийска вода” беше инвестирала повече пари в компютри през последната година, отколкото за ремонти на мрежата. Повече от ясно е, че тук става дума за един монополист, който диктува цените на водата без никаква реална обосновка. Водата в София, над 90 процента, идва по гравитачен път, което я прави най-евтината в България.
Обръщам Ви внимание, че има друг скандален факт, като ще Ви помоля да го коментирате.
През м. октомври 2006 г. британският министър по европейските въпроси Джеф Хум Ви изпраща официално писмо, в което четем, цитирам точно: „Бих искал да потърся Вашата помощ при осигуряване на непрекъснатото успешно опериране в България на фирмата „Софийска вода”. Обезпокоени сме от позицията на регулатора (говори се за комисията), по отношение на бизнес плана, предаден от „Софийска вода”.” И още – „Надявам се българските власти да направят всичко възможно да гарантират успеха и непрекъснатата жизнеспособност на тази концесия.”
Как ще коментирате откритите опити на един чужд Ваш колега да лобира грубо за една частна фирма? Как ще коментирате и твърдението на господин Шушулов, който показа това писмо и го използва като аргумент за повишаване на цената на водата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Христов, това, че господин Шушулов се извинява с кореспонденция, която не е насочена до него, е въпрос, който трябва да отправите към него. Самият Вие цитирахте, че писмото на британския министър е от м. октомври 2006 г. Между другото ще Ви кажа, че е практика, включително и за българските външни министри, надявам се не само за настоящия, да защитават големи български инвестиции, които са в чужбина. Тук не става въпрос за една или за друга компания, не става въпрос за защита на корпоративни интереси, а става въпрос за защита действително на големи национални инвеститори, които работят в други страни. И там, където българските фирми имат проблеми с властите, примерно в някоя друга страна, има доста такива случаи и Ви уверявам, че България поставя тези проблеми, включително и на политическо равнище там, където е необходимо.
По отношение на писмото, за което говорихте, господин Шушулов го има, защото аз му го препратих. Но по никакъв начин нито аз, нито някой друг е оказвал какъвто и да е натиск или някакво друго въздействие върху комисията, за да наруши закона и да направи нещо, което не е редно. Писмото е от м. октомври 2006 г., след като няколко месеца комисията връщаше бизнес плана на „Софийска вода”. Между другото, бизнес планът беше приет през м. март т.г., което означава, че писмото не е оказало някакво въздействие, нито пък господин Шушулов вероятно ще потвърди, аз, когато и да било, да съм оказвал някакъв натиск по отношение на решаването на този въпрос по един или друг начин. Препратих му писмото за сведение, тъй като се отнася до неговата работа и мисля, че комисията не се е съобразила с писмото, а се е съобразила със закона и след от около година диалог с дружеството в крайна сметка утвърди неговия бизнес план.
„Софийска вода” като принципал на дружеството има други начини действително да повлияе върху изработването, а не върху приемането в комисията на бизнес плана. „Софийска вода” участваше, беше поканена от комисията при консултация на цените на дружеството, които бяха предложени след бизнес плана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христов, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министър Калфин.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, аз не съм виждал по-груба форма на лобизъм от тази - от формата на това писмо. Проблемът е там, че Софийска община, Софийски общински съвет има решение, изрично решение, в което се казва, не може да бъде приета новата цена на водата, ако концесията не бъде предоговорена. Такова нещо няма. Това е проблемът.
Изпратил съм официално писмо до шефа на английския парламент с молба да провери мотивите на господин Хум да напише това писмо и кое го е мотивирало. Надявам се в скоро време да получа отговор. Със Стела Банкова сме внесли законопроект, който ограничава възможността да бъдат калкулирани загубите на вода от тези фирми, включително и от „Софийска вода”, до 25 процента. Ако бъде приет този законопроект, искрено се надявам колегите да ме подкрепят, цената на водата би трябвало да падне двойно и концесионерите би трябвало наистина да търсят начини да намалят загубите, а не както сега – да търсят начини да увеличават загубите и да ги включват в цената. Ето това е големият абсурд.
Колкото до „Софийска вода”, според мен трябва да бъдат предприети незабавни стъпки за прекратяване на концесията. Знаете, че Маргарет Тачър прекрати концесията на вода в Лондон, не се поколеба. Знаете преди години президентът на Боливия прекрати една друга концесия, също на английска фирма, след масови бунтове, включително след човешки жертви. Надявам се в България да не стигаме до там, господин министър. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Следващото питане от господин Христов към министър Калфин е относно упражняване на следприватизационен контрол по отношение на големи приватизационни сделки и в частност на БТК.
Господин Христов, имате думата да отправите своето второ питане към заместник министър-председателя господин Калфин.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, преди повече от месец поставих този въпрос. Той е относно това дали Агенцията за следприватизационен контрол упражнява реален контрол по отношение на големите приватизационни сделки в България и в частност спрямо сделката за БТК.
Преди три години БТК беше закупена от една съмнителна офшорна фирма за около 230 млн. евро. Реалната цена беше 180 милиона, ако се вземе предвид фактът, че собствениците изтеглиха натрупания дивидент от периода, когато БТК беше държавна. През всичките тези години собственикът на БТК не вложи нито лев собствен капитал, напротив, продължава да събира по 13,80 лв. такса за телефон от всички свои абонати. Казано направо, само заради това, че си абонат на БТК, дори да не говориш нито една минута в продължение на година, ти трябва да заплатиш на тази фирма 165 лв. за 12 месеца. Това са две минимални пенсии. Приходите на БТК само от такса „Телефон” надхвърля 300 млн. лв. на година, колеги. Няма да говоря за това, че беше въведена такса за свързване от 13 ст., като всички изговорени минути се таксуват допълнително. Това осигури огромни постъпления на БТК, голяма част от които бяха изнесени зад граница. Всичко това е в разрез с интересите на българските потребители, които бяха принудени да плащат необосновани и значително завишени цени на новите собственици.
Особено тежко е положението на пенсионерите и на социално слабите граждани. Преди броени дни, щом отмина тригодишният забранителен период за препродажба, мажоритарният собственик е в процес на препродажба на компанията на американска компания. Цената е изключително интересна. За 65 процента новият собственик плаща 2 млрд. 112 млн. лв. Реалната пазарна капитализация към компанията, всъщност цялата на 100 процента, възлиза на 3 млрд. 465 млн. лв.
Не съм математик, но е факт, че чрез препродажбата на БТК някой спечели между 2 и 3 милиарда лева. Точно толкова загубиха българската държава и българските граждани. Ако щете, толкова загуби българското здравеопазването, българското образование и българските пенсионери.
Господин министър, спазени ли са законовите разпоредби относно приватизацията и препродажбата на БТК? Съществува ли стратегия от страна на Агенцията за следприватизационен контрол относно ревизията на основните приватизационни сделки, в това число и сделката за БТК?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Христов, по този въпрос за БТК, както и по предишния, който се отнасяше за концесията за „Софийска вода”, аз съм последният, който ще защитава договора, който е сключен. Аз отговарям на въпроси какво се прави в този момент, след като вече е сключен договорът.
Специално за БТК съм имал възможност и то на Ваши питания нееднократно да изразя становището си. Смятам, че това е една сделка, която не беше изгодна за държавата. Мога да го потвърдя толкова пъти, колкото ме питате. Само това ще Ви казвам.
Що се отнася до тази препродажба, която се извършва в момента. Договорът за продажба на БТК е сключен на 20 февруари 2004 г. По приватизационния договор до три години, малко повече от три години след продажбата – на 11 юни, действително преди няколко дни изтече периодът, в който, за да бъде препродадена БТК от „Вива Венчърс Холдинг” ГмбХ, регистрирана в Австрия, трябваше да се поиска съгласието на Агенцията за следприватизационен контрол. Тъй като действително въпросът Ви е от миналия месец, към 3 май 2007 г. акциите на дружеството, това е по справка на Централния депозитар, продължават да се притежават от „Вива Венчърс Холдинг”. Това е към 3 май 2007 г. Публично обаче стана ясно, че вече изтече срокът, в който приватизаторът на БТК би трябвало да пита държавата, не изключвам и вече да са прехвърлени акциите. Това действително показва колко неизгодна е била тази сделка за България, когато е била сключена през 2004 г.
Що се отнася до въпросите, които Вие задавате, за правомощията на Агенцията за следприватизационен контрол. Тя не може да прави ревизия на начина, по който са сключвани приватизационни сделки. Това е по силата на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който урежда нейната дейност. Агенцията за следприватизационен контрол може да контролира изпълнението на вече сключения приватизационен договор. Тя прави това въз основа на информация, която се предоставя от приватизираните дружества, и въз основа на проверки на място, които се правят в дружествата.
Така че продажбата след тригодишния период, след като той е изтекъл, вече няма нужда да се взема по договор мнението или съгласието на Агенцията за следприватизационен контрол, а самият договор може да бъде контролиран, и неговото сключване, от Народното събрание, от прокуратурата, въобще от други органи, но не и от Агенцията за следприватизационен контрол. Още един път казвам, че тя по закон може единствено да съблюдава дали се спазва вече сключеният приватизационен договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин.
Господин Христов, заповядайте за уточняващи въпроси към министъра.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, според изпълнителния директор на Агенцията за следприватизационен контрол некоректни приватизатори дължат над 1 милиард лв. на българската държава. Преди месеци категорично подкрепих предложението на правителството по улеснена процедура да бъдат събирани вземанията на държавата от така наречените приватизатори, които не са изпълнили своите ангажименти. За съжаление все още не се забелязва осезаем резултат – резултатът, който очаквахме да настъпи.
Според мен спокойно може да се твърди, че голяма част от приватизационните сделки имат изразен криминален характер. Това не се отнася само до БТК, разбира се, а
се отнася и за сделката с „Балкан”, продадена на цената на един апартамент, продажбата на енергоразпределителните дружества – 3-4 пъти под тяхната реална цена, и т.н. Особено тревожна е тенденцията към създаване на частни монополи, които печелят огромни средства чрез налагането на необосновано високи цени. Вече говорих за БТК, но случаят с енергоразпределителните дружества е същият.
Само преди броени дни ни изненадаха с поредното увеличение на цената на тока. Вече съм говорил по този въпрос, включително и с Вас, от тази трибуна. Трябва да се осъзнае изключително трудната и сложна ситуация, която предстои на България от 1 януари 2008 г., когато трябва да затворят голяма част от ТЕЦ „Марица-Изток”.
За мен пътят, по който трябва да се тръгне, е да бъдат щателно ревизирани основните приватизационни сделки и да бъдат намерени техните слаби места, като предприятията бъдат върнати на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос към министър Калфин, отправен от господин Станилов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Искам думата да изразя отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Калфин не желае да отговори на Вашите въпроси, защото Вие изразихте някаква научна лекция тук, Ваше виждане. Вие не може да изразите отношение, след като нямате отговор. Не мога да Ви дам думата. Какво ще говорите?
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Искам думата за процедура относно воденето на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Чудесно водя заседанието, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Настоявам за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не Ви давам думата. Нямате право на отговор, тъй като министър Калфин отказа да отговаря на Вашите въпроси, които всъщност не бяха въпроси, а бяха някакви съждения.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Настоявам за процедура относно воденето на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма за какво да Ви давам думата относно воденето на заседанието. Има контрол, по който има строго разписани процедури.
Господин Станилов има думата да развие своя въпрос относно наличието на тайни споразумения между Република България и Република Турция.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Един от основните принципи на демократичното общество е откритост и прозрачност на управлението. Този принцип се разпростира върху всички области на функциониране на държавата, включително и във външната политика.
Конституцията на Република България и Законът за международните договори не предвиждат възможността за сключване на тайни споразумения, които да бъдат държани скрити от обществото. Единствено информация, която би създала опасност за възникване на вреди на позицията на страната по преговори с друга държава, се охранява от Закона за защита на класифицираната информация. Целта е постигане на благоприятни за страната клаузи в крайния момент, в който се изработват на съответните преговори. Когато междудържавният документ се подпише, той става публичен, защото официално обвързва Република България. Всеки български гражданин има право да знае какви ангажименти е поела неговата държава и какви ангажименти са поети към нея. С по-голямо основание това право важи за депутатите, които представляват всички български граждани.
Един такъв междудържавен документ, представляващ интерес за обществото, е Протоколът между правителството на Република България и правителството на Република Турция за размяна на недвижими имоти в Истанбул, Турция, подписан на 4 ноември 1998 г. Каква бе изненадата ми, когато служители на Министерството на външните работи отказаха да ми предоставят копие на протокола под предлог, че той не е обнародван. Те твърдят, че Вие стоите зад това становище.
Напомням Ви, че според българското законодателство не само народният представител, но и всеки друг български гражданин има право да получи международните споразумения, в които България е страна, но и дори да ги публикува.
В тази връзка моля да ми отговорите: поддържате ли позицията на своите служители, че може да има тайни преговори между Република България и Република Турция? Има ли някакви особени причини споразуменията между двете страни да бъдат държани скрити от обществото? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Министър Калфин, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Станилов, аз мисля, че ако ми се бяхте обадили, щяхме да решим този въпрос без да губим времето на парламента да се пренасят различни хартии през различните ведомства.
На 2 февруари т.г. чрез председателя на 40-ото Народно събрание отговорих подробно на поставения от Вас въпрос относно подписания на 4 ноември 1998 г. Договор между Република България и Република Турция, който е за размяна на недвижими имоти. В тази връзка не съм изразявал никога становище за наличието на тайни договори между България и Турция, не ми е известна подобна позиция и на служители от Министерството на външните работи и не мога да я подкрепям, тъй като според мен няма такива договори, които са тайни.
Както Ви информирах в отговора на Вашия въпрос от м. февруари, протоколът между правителството на Република България и Република Турция за размяна на недвижими имоти се съхранява в архива в Министерството на външните работи и можете да се запознаете с неговото съдържание тогава, когато пожелаете. Това написах в писмения си отговор. Информацията, съдържаща се в протокола, не е обявена за класифицирана информация, която представлява държавна или служебна тайна.
Съгласно същия закон – Законът за достъп до обществена информация, който цитирам и в писмения си отговор до Вас от м. февруари, има ред, по който гражданите, включително и народните представители, имат достъп до тази обществена информация.
Министерството на външните работи има утвърден Правилник за организацията и реда на работа по Закона за достъп до обществена информация от 14 февруари 2005 г. и всеки български гражданин, който желае да получи такава, може да подаде писмено заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, като посочи желаната форма за предоставянето й и заплати дължимите разходи за нейното предоставяне.
Съгласно заповед на министъра на финансите от 10 януари 2001 г. разходите за предоставянето на обществена информация за ксерокопие на една страница, формат А4 са 9 стотинки без ДДС. Така че ще си изпратите писмото, ще си платите деветте стотинки на страница и ще получите отговора. Според мен, можем да не губим времето на парламента с този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Станилов, имате право на реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Вие напълно отговорихте в духа на закона и на правилника на Народното събрание. Аз съм удовлетворен от Вашия отговор. Ще Ви изпратя копие от писмото, което получих от вашите служители във връзка с моето искане, за да се запознаете и да се изяснят недоразуменията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Питане към министър към Ивайло Калфин са отправили народните представители господин Ячев и Бойко Ватев относно зачестилите антибългарски прояви в Република Македония.
Имате думата, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! През последните няколко месеца сме свидетели на зачестили прояви на антибългарска пропаганда в Македония – унищожаване на паметници на българската история; физическа саморазправа с местни българи и български граждани, участници в поклонението на лобното място на Мара Бунева в Скопие; подстрекаване към убийство на български политици от страна на македонския гражданин от сръбски произход Владимир Латас – главен редактор на в. “Вечер”. Последната цинична проява е свързана с груби фалшификации, етнически обиди и цинични колажи на български национални герои – Левски, Гоце Делчев, и действащи политически лица от България – Георги Първанов, Петър Стоянов, Ивайло Калфин в Интернет сайтове в Македония, за съжаление, придобили печална известност.
За голяма част от българското общество е ясно, че на Република Македония й предстои да извърви дълъг и труден път към демократизация и скъсване със старите практики на сръбското и югославско политическо господство, продължило над 70 години.
В тази връзка питането ни към Вас е:
Какви мерки предприема българската държава за спазване правата на българското население в Република Македония и за съхранение на българското културно историческо наследство на територията на Република Македония?
Как Министерството на външните работи реагира срещу грубите фалшификации в македонските учебници относно националния характер на историческите личности с български произход?
Не е ли време България да постави въпроса за сформиране на Европейска комисия от публични политически и обществени лица, която да наблюдава и годишно да оповестява развитието на процесите на демократизация в Република Македония?
Ще постави ли България пред институциите на НАТО и Европейския съюз искане за замразяване разговорите евентуално за интегриране на Македония в тези институции до извършването на необратими и устойчиви демократични реформи? Изискване, което междупрочем е задължително за всички кандидати за членство в евроатлантическите структури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ячев.
Имате думата за отговор, министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ячев и господин Ватев! Поставените от вас въпроси се обсъждат нееднократно от трибуната на българското Народно събрание и са абсолютно разбираеми и интересът, и чувствителността по отношение на пропагандата, която се води в някои медии в Македония по отношение на Република България. Разбира се, тук въпросите са два – единият е свързан с пропагандата, която действително се води целенасочено срещу нас, а другият е свързан с начина, по който България би могла да реагира, и действията, които би могла да предприеме.
За нас действително има разлика между тези, които подклаждат подобни публикации и подобна медийна кампания и интересите на македонските граждани и македонските водещи в момента политици. Така че, ако направим това разграничение, ние до голяма степен можем да видим – не е и толкова трудно да се установи кои са кръговете, които действително насаждат подобна кампания по отношение на България.
България много ясно е заявила, че няма да търпи действия, които могат да бъдат квалифицирани като агресивни по отношение на нашата страна, които идват от Македония. Проводниците на подобни действия обслужват не съвременния македонски интерес, който очевидно е на сътрудничество и добросъседство с България и обслужват собствените си интереси и интересите на някои среди от миналото, които общо взето безвъзвратно са си отишли от македонската политика.
Знаете, има подписана декларация през 1999 г. между двете страни, в която включително има ангажимент двете страни да не допускат дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на отношенията между България и Македония. Този текст е изключително важен в нашата двустранна спогодба и ние много често го напомняме на македонските си колеги.
Лично аз и по време на посещението на министър Антонио Милошевски в София – това беше първото му посещение в чужбина, много ясно заявих и на него, и на делегацията, която водеше, и по време на посещението ми в Битоля, когато открихме българското консулство в Битоля, също заявихме публично, както и по време на консултациите, които водим. Мисля, че това е един от ясните елементи в българската политика.
Действително, Вие споменахте и за разбиването на плочата на Мара Бунева, и за малтретирането на граждани, включително и с българско гражданство, в Скопие. Добре ви е известно каква беше реакцията тогава на Министерството на външните работи – ние изпратихме нота, поискахме да се разследва, извикахме македонския посланик тук, в София. Въобще реагирахме максимално сериозно. Аз лично имах три разговора по телефона с македонския външен министър по този повод.
Същевременно през последната година се забелязва желание действително на разумните кръгове, бих казал, които са в правителството в Република Македония, за даване правото на България за възстановяване и поддържане на някои от военните гробища, които имаме в Македония. Знаете, че беше възстановено българското военно гробище в с. Цапари – Битолско, получихме и правото да възстановим и българското военно гробище в Ново село – Струмишко. Ще продължим да работим в тази посока и се надяваме съдействието на македонските власти да продължи.
Що се отнася до създаването на някаква специална комисия, която да оценява Република Македония или членството в Европейския съюз и в НАТО, трябва да ви кажа, че такава комисия са самите Европейски съюз и НАТО. В тези организации се приемат страни, които не само отговарят на формалните условия, но възприемат ценностите и на Европейския съюз, и на НАТО, което очевидно означава, извън техническите и юридически промени, и промяна на манталитета - действително за приемане на добросъседски европейски ценности и липса на агресия към съседите и към съседните страни. Това е правило, това са ценности, които работят в Европейския съюз. Очевидно, че преди да се постигнат тези ценности, нито една страна не би могла да стане член на Европейския съюз. Между другото, същото се отнасяше и за България.
Така че България, подкрепяйки пътя на Македония към членство в НАТО и в Европейския съюз, много внимателно и строго внимава всички тези условия да бъдат изпълнени, включително условията за добросъседство, включително тези ценности, за които говорим – за липса на агресия, които съществуват в Европа, и мисля, че дотогава докато македонското общество, не само политиците, цялото общество не осъзнае това и не спре да допуска подобни прояви, то дотогава ще продължи и тази трансформация на македонското общество в очакване на членството в НАТО и в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ватев, имате думата за уточняващи въпроси.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Бих искал да задам още два въпроса. Единият се отнася до доклада на Европейската комисия по външна политика към Европейския парламент относно напредъка на бившата Югославска република Македония. В този доклад са констатирани редица негативни явления по отношение на желания напредък в полицията, в правораздаването, в борбата срещу корупцията и в много други сфери. Там държавата Гърция прави различни упреци към Македония за области в Македония, които носят сходни имена с такива в Северна Гърция, за летището „Александър Велики Македонски” в Скопие и т.н. Разбира се, с неодобрение разбирам, че нашите представители в Европейския парламент не са били достатъчно активни с малки изключения. Няма забележка от тяхна страна в този доклад.
Знам, че Вие не може да изразите съвсем официално становище, вие не го правите това като Министерство на външните работи. Това е работа на Европейския парламент и на нашите депутати там.
Но все пак, какво е Вашето мнение по отношение на този доклад, по отношение напредъка? Дали този напредък не е много малък?
Вторият въпрос е много кратък. При едно независимо Косово – това е единият от вариантите, знаете, че Западна Македония ще започне да гравитира към Косово. Възможно е и някакво разцепление. Мисли ли държавата за този вариант? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Съобразявайте се с времето, господин Ватев.
Имате думата за отговор на допълнителните въпроси, министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Ватев, зная за този доклад. Вие сам казахте, че няма как правителството да повлияе на докладите на Европейския парламент, а българските представители там.
Между другото днес следобед съм поканил в Министерството на външните работи и всички новоизбрани депутати от всички партии, които бяха изброени, за да поговорим действително по приоритетите на българската външна политика, по това, което биха могли те да направят в Европейския парламент и, разбира се, по съдействието, което ние бихме могли да организираме и като Министерство на външните работи, и като мисии в Брюксел и Страсбург, и като държавна администрация за подпомагане на тяхната работа. Много се надявам с новоизбраните европейски депутати да осъществим достатъчно оперативна връзка, за да можем действително да обсъждаме подобни проблеми.
Иначе по напредъка на Македония – знаете действително какъв е статусът на Македония в момента, има статут на страна кандидат, но не е обявена дата за започване на преговори. Тече редовният мониторинг по всички направления от Европейския парламент, от Европейската комисия за Македония. Следващата стъпка е започване на преговори за членство – решение за промяна се взема от Европейския съвет.
Очевидно е, че това решение не може да се вземе преди Македония да отговори действително на всички изисквания и да покаже видим напредък, за да започнат конкретните преговори за членство. Така че този въпрос се следи внимателно и от България наред с другите страни. Уверявам ви, че добросъседските отношения действително са един от важните критерии за напредъка на Македония по-нататък.
Още един въпрос имаше, за отговоря само с две изречения.
По отношение на Косово точно заради необходимостта да задържаме политическия процес в Косово, България настоява толкова много за международно легално решаване на въпроса с приемане на резолюция на ООН и прилагане на плана „Ахтисаари”. За нас е изключително важно поддържането на стабилността в целия регион, а не връщането обратно в периода на насилие, който виждахме дълго време на Балканите и който пречи на целия регион. Надявам се да не се стига до този лош вариант, а до овладяване на политическия процес, поемане на гаранции и строг надзор на международната общност, така че да не се разпространява напрежение. Това е, разбира се, в добрия вариант. Има и по-лоши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Ячев, заповядайте да изразите своето отношение към допълнителния отговор на господин Калфин.
БОРИС ЯЧЕВ (БНС): Господин министър, ясно е, че Вие не можете да вземете официално отношение към този доклад. За съжаление, заедно с доклада сред всички депутати от Европейския парламент е разпространена кратка – около три страници, историческа справка относно историята и развитието на Македония, която е всъщност гръцки и сръбски прочит на македонската история. В тази справка, която е станала достояние на всички евродепутати, никъде не се споменава, че македонската история е била част от българската история в продължение на векове. Никъде не се споменава за български исторически паметници на територията на Република Македония и, още повече, има няколко факта, които будят сериозно притеснение. Там се говори за фашистка окупация от страна на български войски в Македония, за това, че македонската територия е била в продължение на години разделена между съседни балкански държави и т.н.
Бихте ли могли като министър на външните работи да реагирате поне срещу тази историческа справка, която явно е изработена от някои от чиновниците в Европарламента и как ще реагирате срещу тази липса на обективност в тази историческа справка? Все пак тя става достояние на всички евродепутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това беше по-скоро въпрос, няма как да Ви дам думата. Трябваше да изразите отношение, а не да поставяте допълнителни въпроси, господин Ячев, защото поставяте министъра в невъзможност да Ви отговори.
Следващият въпрос към министър Калфин е отправил народният представител Стела Банкова относно предложение за разполагане на елементи от американския противоракетен щит на територията на Република България.
Имате думата, госпожо Банкова, да отправите въпроса към министъра.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, наскоро пред медиите обявихте, че България остава извън така наречения противоракетен ядрен щит на Америка. Нещо повече, дори настоявахте България да бъде включена в този щит. Моля да отговорите съгласувано ли е това Ваше изявление с министър-председателя и правителството? Вие добре знаете, че системата за ранно предупреждение е съставна част от американската противоракетна ядрена отбрана. Знаете също, че първите ракетни удари при евентуален конфликт ще бъдат насочени към разрушаването на тази система. Казано направо, България ще се превърне в потенциална мишена на ракетни удари. Известно е, че разполагането на ядрения щит ще бъде извършено на територията на американските военни бази у нас. Знаете моето отношение към чуждите военни бази.
С колегата Христов сме внесли предложение за денонсиране на договора за разполагането на тези бази в България. Аргументите ми са следните.
Първо, тези бази могат да бъдат използвани за нападение на трети страни, което ще доведе до ответни ракетни удари срещу българската територия.
Второ, силно ще се увеличи и опасността от терористични нападения, но не толкова срещу строго охраняваните военни бази, а срещу цивилни обекти у нас. Знаете какво стана в Лондон и в Мадрид.
Считате ли, че разполагането на този щит ще доведе за повече сигурност за България? Питам Ви това след категоричното изявление на руския президент Путин и други висши служители, които официално заявиха, че елементите на този щит са насочени именно срещу Русия. Представители на руската държава заявиха, че американските военни бази и така нареченият ядрен щит в Източна Европа ще доведат до нова ескалация на превъоръжаването. Някои анализатори дори говорят за нова студена война.
Висши военни представители ясно заявиха, че Русия незабавно ще насочи своите ракети към обектите, където са разположени елементите на американския ядрен щит.
Господин министър, как ще коментирате официалната руска позиция спрямо американските военни бази? Считате ли, че те ще допринесат за сигурността на България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Заповядайте за отговор, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Ще ми позволите да коригирам няколко неща от въпроса Ви. Извинявайте, но има неточности.
Първо, не става въпрос за противоядрена отбрана, става въпрос за противоракетна отбрана. Тези ракети могат да носят различно оръжие, но думата “ядрено” е Ваше допълнение към въпроса.
Второ, никога никой, включително и аз не сме поставяли въпроса за американска противоракетна отбрана, която да се разположи в България. Прочетете внимателно изявленията ми и ще видите, че такова нещо там няма.
На трето място, тази противоракетна отбрана, която изгражда и предлага САЩ, е насочена към защита на американската територия. Това е така нареченото трето измерение на американската противоракетна отбрана. От американска гледна точка подходящото място за нейното разполагане е в Полша и в Чехия. Тя е защитна система от два компонента - радари и ракети прихващачи,.
Никога не сме поставяли въпроса тя да се премести в България. Имаше период, в който НАТО, анализирайки рисковете, включително за територията на страните – членки на НАТО, обсъждаше възможността за изграждане на противоракетна защита на територията на НАТО.
Между другото, трябва да подчертая, действително случващото се с този американски проект не е защита срещу руските ракети, тя технологично не би могла да бъде защита срещу руски ракети, това е съвсем различен тип съоръжение. С изграждането, ако то стане факт, на американската противоракетна отбрана с това трето измерение, тя ще покрие голяма част от европейските страни – членки на НАТО, пак казвам, не заради тях, а заради това, че за Америка е по-подходящо там да го разположи, и остават четири страни, това са Румъния, България, Гърция и Турция, които не са покрити в една такава система. В резултат на това се получава така, че на територията на НАТО има две различни степени на сигурност и защита – една по-висока и една по-ниска. Принцип в този съюзен договор на НАТО е да се осигури еднаква степен на защита на всички страни.
Единият вариант е ние действително да си мълчим, както казваше един бивш лидер “да се снишим” и да изчакаме да се разберат големите или да се скарат, да се разберат нещо друго и т.н.
Вторият начин е действително да помислим за защита на българската територия. Примерно, аз съм притеснен от разработката на ядрено оръжие в Иран и отказът му да сътрудничи с Международната агенция по атомна енергетика. Аз съм притеснен от възможната надпревара във въоръжаването в Близкия Изток. И ще бъда тройно по-притеснен, ако следвайки Вашата логика, България остане незащитена територия като част от НАТО. Разбира се, в НАТО съществува чл. 5, разбира се, всяка една страна може да се ползва с подкрепата и защитата на останалите страни, но е въпрос на политическа отговорност – той е дългосрочен, а не въпрос, който ще се развива за следващите две-три години, е защитата на България, България действително да бъде защитена територия. Пак казвам, това не е система, насочена срещу Русия и диалогът между Съединените щати и Русия го показва.
Ние с Вас имаме, доколкото ми е известно, коренно противоположни мнения за националната сигурност. Вие сте против членството в НАТО, Вие сте против съюзническите ангажименти. Смятате, че Българската армия сама по себе си може да се справи с достатъчна степен на защита или пък, че България не е застрашена страна, която няма нужда да развива каквато и да било отбрана. Аз не мисля така. Мисля, че България е много по-сигурна в рамките на колективна система на защита, в каквато е била, между другото, винаги, с изключение на периода между Варшавския договор и НАТО – “винаги” - става въпрос за периода след 1944 г.
Тук става въпрос за обсъждане в НАТО - да се вземе предвид евентуалното изграждане на американска система за сигурност и да се помисли по какъв начин с ангажимента на всички страни, а не само на тези, които остават извън защитата, да бъде осигурена подходяща защита, еднаква на цялата територия на страните – членки на НАТО. Както виждате, това не е нито агресивна политика, нито е насочена конкретно срещу някого, а е политика на защита действително на сигурността и националния интерес на държавата.
Нека да правим разлика между американската програма, към която ние нямаме интерес, и натовски мерки в организацията, в която членуваме и имаме глас, за защита на сигурността, еднаква на цялата територия, и ненарушаване на този принцип. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калфин.
Госпожо Банкова, заповядайте, имате право на реплика към министъра.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, прав сте, аз съм против участието на България в Ирак. Стотици милиони потънаха там. Против съм разполагането на чужди военни бази, против участието ни в Афганистан.
Как ще обясните позицията на редици страни – членки на Европейския съюз, които са категорично против разполагането на този щит и които твърдят, че той ще създаде рискове и несигурност за Европа и нова оръжейна надпревара в света? Искрено се надявам да не изпаднете в ролята на Вашия предшественик Соломон Паси, който предлагаше в американските бази да се разположи ядрено оръжие.
Господин министър, как ще обясните като външен министър провеждането на антиевропейска политика в България? Имам предвид не само иракската война. Повечето европейски страни вече се изтеглиха от Ирак. Имам предвид и разполагането на американски военни бази на наша територия, което не е добре прието от страните в Европейския съюз.
Не мислите ли, че е време България да има една проевропейска политика както към войната в Ирак, така и към американските военни бази? Не считате ли, че трябва да вземем пример от Франция, Германия, Гърция, Белгия, Испания?
Господин министър, налага се впечатлението, че българската позиция по Американската противоракетна отбрана изцяло се внушава от Вашингтон. Не е ли време да се предприемат конкретни стъпки:
Първо, за изтегляне от Ирак и Афганистан?
Второ, да бъде денонсиран договорът за разполагането на американски военни бази у нас. Знаете, че с колегата Христов сме внесли тези разумни предложения и би било добре да бъдат подкрепени. Стотиците милиони левове, изхарчени в иракската война и във военните мисии в Афганистан, трябва да бъдат използвани за животоспасяващи лекарства, за чувствително, а не символично, както сега, увеличаване на пенсиите, за образование и здравеопазване.
Господин министър, мисля, че не чуждите петролни, военни и икономически интереси, не войната в Ирак, не участието в Афганистан, а запазването на живота и здравето на българските граждани трябва да бъде основен приоритет на българското правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Имате право на дуплика, господин министър. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Банкова! Вие объркахте толкова много въпроси в едно дълго изречение, че аз не знам как точно ги съвместявате.
Няма антиевропейски позиции в България на българското правителство. Има на някои други, включително и в парламента.
Никъде няма европейско решение, поне такова, което на мен е известно, може Вие знаете повече от мен къде има, което да протестира срещу действията, които е предприела България. Ако ние участваме в колективна система за сигурност, трябва да сме наясно, че тя предоставя защита, но изисква и ангажименти. Всички страни – членки на НАТО, участват в Афганистан. А Афганистан е и натовска операция – ИСАФ, всички страни.
Операцията в Ирак е операция по същия начин, в която България участва в съвсем различна форма, знаете формата на нашето участие в този хуманитарен лагер. И евентуалният отказ на международната общност от участие и в Ирак, и в Афганистан, може да доведе единствено до разрастване на тероризма, от който не знам кой ще ни предпази, госпожо Банкова.
Хубавите думи, които говорите за средствата, които ще се спестят от участие в мисии в чужбина, за здравеопазване, образование и различни други такива неща, са празни приказки, които не са верни. Ако погледнете сметките и видите колко струва участието ни в тези мисии, ще се уверите, че то няма да стигне и за 20 ст. увеличение на пенсиите. В същото време, ако България излезе от колективната система за сигурност, не изисква много време да погледнете военните бюджети на независимите и необвързаните страни, той е в пъти по-висок, отколкото бюджета на страните, които участват в колективна система за сигурност. Моето твърдение е, че ако България не участва в колективна система за сигурност и няма ангажименти, то в такъв случай защитата на нейната сигурност ще бъде в пъти по-скъпа, отколкото е в момента, когато ние участваме и нашите партньори имат ангажименти към България. Така че тези добре звучащи думи просто не са верни.
Що се отнася до военните съоръжения в България, това са военни бази, които и в момента са български и ще продължат да бъдат български. След като сте предложили отмяната, предполагам, че поне сте прочели договора, той е публичен. В него изрично пише, че в тях не може да се разполага ядрено оръжие. Така че тези плашила, които разказвате от трибуната на парламента, също не са верни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроса, който господин Николай Камов е отправил към министъра на земеделието и горите Нихат Кабил относно забавяне назначаването на нов директор на Държавен фонд “Земеделие”.
Господин Камов, имате думата да отправите своя въпрос към министъра.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър, в началото на юни Ви попитах на какво се дължи това огромно забавяне на назначаването на нов директор на Фонд “Земеделие”. Днес Вие ще ми отговорите, че въпросът е решен, защото от вчера фондът има нов директор. Но мисля, че мотивите да задам въпрос към Вас остават. Защото господин Асен Друмев бе отстранен на 8 март със съдебно решение, а днес сме 15 юни. И в това пропуснато време отчетените загуби, които фермерите търпят от административните неуредици във фонда, надхвърлят 97 млн. лв. Блокираните проекти, които очакват субсидии, са за над 260 млн. лв. според вашето министерство. Блокирани са 121 проекта, като 37 са за изграждане на животновъдни ферми. Голяма част от изпълнители на проекти са приключили с инвестициите си и очакват плащанията по вече подадени заявки във фонда за превеждане на субсидиите. По закон те трябва да се изплатят до три месеца след приключването. Но без подписа на директора те не могат да вземат парите. На практика хората са притиснати до стената, някои от тях са на ръба на фалита, защото са теглени инвестиционни заеми и след просрочването им банките са започнали да налагат наказателни лихви.
Вторият проблем е свързан с неразглеждането на спешни инвестиционни проекти, някои от които трябва да бъдат изпълнени до края на тази година. Те са депозирани от кандидатите още на 10 ноември миналата година, но засега по тях няма отговор. Според наредбата на министерството, комисията трябва да се произнесе до три месеца. На 12 март тази комисия се е събрала и е одобрила кандидатите, но хората не знаят резултата и не подписват договора поради липсата на оторизиран шеф.
Всеки един от тези проекти е за 300-400 хил. лв. и те трябва да приключат до декември тази година, за да могат фермерите да постигнат евроизискванията. На практика се опорочава целият смисъл от кандидатстването по фондовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Въпросът Ви, господин Камов, защото времето изтече.
НИКОЛАЙ КАМОВ: Въпросът към господин министъра е защо толкова дълго време с такива тежки последици се забави едно административно действие, което е във Вашите компетенции, уважаеми господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камов.
Имате думата за отговор, министър Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камов! В продължение на целия този почти тримесечен период от време по най-различни поводи на много места, до най-различни места, включително и от тази трибуна при парламентарен контрол не миналата, а по-миналата седмица, отговорих на господин Чачев много обстойно на този въпрос, който Вие задавате.
Искам да внеса едно уточнение, че изборът и назначаването на изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” не е само и единствено от компетентностите на министъра на земеделието и горите. Защото, ако беше така, искам да ви кажа, че подобен проблем нямаше да има. А това, че има такъв проблем, се появи от следното. Малко кратка хронология на нещата, защото толкова време съм говорил и съм давал обяснения, че вече почти зная фактите наизуст.
Наистина господин Друмев беше съдебно отстранен на 8 март. Междувременно предварително, още без да знае решението на съда с повдигнато обвинение срещу него той сам подаде молба за отпуск, знаете, че по реда на кодекса след като човек е в отпуска, той няма право на административни решения, с молбата и с аргумента, че от назначаването си през 2001 г. няма ползван нито един ден платен годишен отпуск. След това съдът го отстрани. На 12 април 2007 г. беше свикано заседание на управителния съвет, на което е представено искането от страна на господин Ивановски – заместник-министър на финансите, за решение на управителния съвет, с което да одобрим лицата, определени със заповедта на господин Друмев за негови заместници, или да вземем решение за избор на временно изпълняващ длъжността. На заседанието се взе решение тази точка да се отложи поради това, че писмото пристигна буквално по време на заседанието на управителния съвет.
На 20 април беше свикано следващо заседание, за да вземе това решение, но то не се проведе поради липса на кворум. На 21-и отново дойде писмо от господин Ивановски, с което той иска същото, но вече го има и новия момент, за който преди малко ви казах, че той настоява, ако ние не вземем решение за временно изпълняващ някой от неговите временни заместници да изпълнява длъжността, да посочим изпълняващ длъжността изпълнителен директор с решение на управителния съвет.
Поради това, че следващото заседание, на което трябваше да се вземе това решение, не можеше да се проведе, предложих решение на подпис – един от двамата най-опитни заместник-изпълнителни директори, който, изпълнявайки длъжността директор на фонда няма да влезе в противоречие с акредитираните функции по Разплащателната агенция САПАРД, това беше заместник-изпълнителния директор госпожа Яхова, която отговаря по националните схеми. На подпис това решение не беше взето от кворум.
На 4 май в Министерството на земеделието и горите беше депозирано заявление на господин Друмев с искане да бъде освободен от длъжността изпълнителен директор. На 11 май свиках заседание, което пак не се проведе поради липса на кворум. На 14 май Управителният съвет на Държавен фонд “Земеделие” се събра на заседание и се взе решение, с което освободихме господин Друмев и започнахме процедурата за избор на човек на негово място. Отказахме се от варианта временно изпълняващ длъжността, защото отиването към временно изпълняващ длъжността разбиране е обвързан с това, че господин Асен Друмев все още е изпълнителен директор, макар и съдебно отстранен от длъжност поради повдигнато обвинение. След като той си подаде заявлението, управителният съвет гласува и го освободи, се стартира процедурата за избор на титуляр на неговото място. На 17 май 2007 г. предложих на съгласуване на господин Сергей Станишев – министър-председател на Република България, кандидатурата за изпълнителен директор на фонда.
На 13 юни, в сряда, кандидатурата беше съгласувана, състоя се Управителен съвет на Държавен фонд “Земеделие” и в изпълнение на чл. 9, т. 4 и чл. 6, ал. 2, т. 4 от Устройствения правилник на Държавен фонд “Земеделие” във връзка с чл. 18, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, който казва, че министърът на земеделието и горите като по право председател на Управителния съвет, предлага кандидатура за изпълнителен директор на министър-председателя, министър-председателят съгласува тази кандидатура, а министър, който по право е председател на Управителния съвет, внася в Управителния съвет за разглеждане за избиране кандидатурата. Това нещо беше направено и от 13 юни, сряда, с решение на Управителния съвет за изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” е избран господин Димитър Тадаръков, който от вчера вече е назначен на тази длъжност и вече ефективно работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на реплика, господин Камов. Заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър, всичко това, което Вие току-що казахте е добре известно на мен и вероятно на още много хора. Аз Ви зададох въпроса с надеждата да поемете отговорност поне Вие за нещо, което у нас не се случва, хайде така да се изразя, по европейски.
Това загубено време, довело до толкова преки загуби на хора, беше разследвано от един друг Ваш колега в друго правителство – предишното, в областта на регионалното развитие и усвояването на предприсъединителните фондове. Комисията се произнесе много ясно по този въпрос тогава, но макар че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не нарича вече въпросите към министрите “актуални”, аз мисля, че моят въпрос е много актуален главно от гледна точка на бъдещето.
Не познавам господин Тадаръков. Нямам тази чест и затова не се произнасям за хора, които не познавам, но отзивите още от вчера и днес за това ново назначение никак не са добри.
Вие поемате ли лично отговорността за това свое предложение? Защото все се случва, че у нас никой не поема лична отговорност, както и за бъдещето на Фонда с оглед на радикалната промяна, която очевидно в тази сфера на държавна дейност се изисква?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камов.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин министър?
Заповядайте, господин Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин Камов, много е модерно да се говори за отговорност, много! Аз обаче имам един въпрос: Вие в миналия мандат бяхте ли народен представител от Коалиция за България? Седяхте ли в тази част на залата? Седяхте.
През м. май 2005 г., когато предложих като министър за ратификация от парламента на Годишно финансово споразумение по САПАРД за 2004 г. – значи, това, което вече е договорено за 2004 г. по Многогодишното финансово споразумение, с тази ратификация да бъде изплатено, сиреч Европейският съюз да даде средствата на България, тогава аз поисках една втора точка – със санкцията на парламента с тази ратификация, Държавен фонд “Земеделие” да има право да започне, както вървеше в ритъм работата специално по САПАРД, да договори авансово средствата за 2005 г. Тогава вашата парламентарна група, която беше в опозиция гласува против тази точка втора.
От тази трибуна чисто човешки, чисто професионално аз се обърнах към всички, които гласувате против с молба, умолявах ви да не го правите, защото това ще стане САПАРД за една година. Ще ви кажа защо ще стане САПАРД за една година – всичко договорено по 2004 г., предстоят избори, Годишното финансово споразумение за 2005 г. беше подписано чак през 2006 г. пролетта. Това ни даде основание да започнем да договаряме тези средства. Разбирате ли? Тогава гласувахте “против” и аз имам право да задам въпроса: с каква отговорност тогава гласувахте против, а сега излизате на трибуната, за да търсите отговорност защо, поради особеностите на закона, на правилника, по реда на така стеклите се обстоятелства, които и миналия път казах тук, че са абсолютен прецедент, такова нещо не се е случвало, откакто Държавен фонд “Земеделие” действа със закон от 1995 г. Това нещо не е ставало и в процедурата както сме вървели и сме изпълнявали всички изисквания, както на Многогодишното финансово споразумение по САПАРД, така и на акредитацията и регламентите, по които беше акредитирана, одитирана разплащателната агенция.
Между другото, не отговаря на истината, че Държавен фонд “Земеделие” е спрял работа. Не е спрял работа, работи си! Дори бяха приети много указания, разпределен беше финансов ресурс по националния ресурс за подпомагане на няколко заседания, така че когато говорим за преки загуби сега заради забавяне от три месеца, аз предлагам да не забравяме отговорността си за това, че играейки на политическа струна спънахме с една година програма САПАРД.
И тук поемам отговорността, че програмата ще приключи успешно за нашата страна. Както знаете, имаше 10% свръхдоговаряне, за да може целият ресурс на почти 100% да бъде оползотворен.
Питате ме за личната отговорност по отношение на господин Тадаръков. Аз, ако не бях поел личната си отговорност за него, нямаше да го предложа, господин Камов. Смятам, че въпросът Ви е излишен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Питане към министър Кабил е отправил народният представител Минчо Христов относно ефективното усвояване на средства от Европейския съюз за поддръжка на земите в добро състояние.
Имате думата, господин Христов, за да отправите своето питане към министъра на земеделието и горите.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Каква е политиката на Министерството на земеделието и горите относно ефективното усвояване на средствата от Европейския съюз?
Вярно ли е, че Министерството на земеделието и горите дава следните указания: “Площите се идентифицират от лицата, които обработват земята, а не от собствениците на земя” и “собствениците на земеделски земи не подлежат на регистрация”?
Вярно ли е, че при регистрация на земите не се изискват никакви документи, доказващи правата за ползване? Създадени ли са по този начин според Вас условия за присвояване на европейските средства от недобросъвестни лица и какви конкретни действия ще предприемете за предотвратяване на тези възможности?
Защо Ви питам за всичко това? Прави впечатление, че в инструкциите на министерството изрично е записано, че не се изискват никакви документи – повтарям – доказващи право на ползване на земята при идентификацията. Това според мен е създаване на възможност всеки един мошеник да заяви земи, които нито притежава, нито обработва.
Вие, господин министър, знаете огромния брой български граждани, които не живеят там, където са техните земи. Това наистина създава невероятни възможности за измами. Достатъчно е само да се получи информация от вашето министерство за това кои земи все още не са идентифицирани, за да се появят кандидати за лесни и бързи печалби.
Когато пътувам из България след погрома над българското земеделие виждам, смело мога да кажа, че голяма част от земята не се обработва и едва ли е заявена в службите по земеделие. След като не се изискват никакви документи, доказващи право на ползване или собственост, бъдете сигурен, че огромни масиви ще бъдат заявени от недобросъвестни лица, както Ви казах. Нещо повече, ако истинският собственик се появи и се окаже, че земята му вече е заявена от някой, който е припознал чуждата собственост, тогава истинският собственик ще бъде въвлечен в една процедура на абсурда – собственикът ще трябва да доказва правата си, включително и чрез продължителни съдебни дела, докато от мошеника не е изисква нищо – никаква декларация, никакви документи. По този начин заявилите чужда собственост не носят абсолютно никаква наказателна отговорност.
Моля да отговорите ще предприемете ли, пак питам, конкретни действия за предотвратяване на възможности за измами в тази насока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Министър Кабил, имате думата, за да отговорите на отправеното към Вас питане.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Преди всичко аз искам да Ви поздравя и да благодаря за този въпрос, защото в Народното събрание вече започнаха да се задават въпроси по политики, по европейски политики, които вече нашата страна прилага. И така и трябва да бъде, за да може във времето всички неща, които не са ясни за обществото или пък някъде допускаме грешки, в ход да бъдат коригирани, разбира се, спазвайки стриктно европейските регламенти и националното законодателство.
В отговор на Вашите въпроси: основен принцип на общата селскостопанска и общата рибарска политика на Европейския съюз е директното финансово стимулиране на лицата, които реално произвеждат земеделска продукция, риба и аквакултури. Като член на Съюза, България приведе законодателството си в съответствие с действащото общностно право – в случая разпоредбите на Регламент № 1782 от 2003 г. и Регламент № 796 от 2004 г. В България това стана чрез изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (обн. ДВ, бр. 58 от 22 май 1998 г., изм. доп. бр. 13 от 9 февруари 2007 г.).
Пряк субект на финансовото подпомагане със средства от европейските фондове са земеделските стопани – лица, извършващи земеделска дейност на територията на страната. Това е § 1, т. 23 от закона. По тази причина както са изискванията на Европейската комисия, потвърдени по време на току-що приключилата одитна мисия, обработваните площи следва да се идентифицират от лицата, които ги обработват, а не лицата, които са техни собственици.
В този смисъл са и указанията, които са давани и от министерството. Вярно е, че при регистрация за получаване на субсидии, свързани с плащане на площ, не се изискват документи, доказващи правата на ползване върху земеделската земя. От друга страна, за идентифициране на ползвани площи в системата за идентификация на земеделските парцели земеделските стопани попълват заявление, в което собственоръчно декларират правното основание за ползване на идентифицираните площи, като с подписа си под това заявление приемат и изричната клауза, че за неверни данни носят отговорност по чл. 313 от НПК.
Документи за право на ползване се изискват задължително при деклариране на една и съща площ от повече от едно лице, както могат да се изискват от техническите инспектори от Разплащателната агенция при извършване на проверки на място. Собственици на земеделски земи, които се обработват неправомерно, могат наистина, както казахте, да потърсят защита на правата си в съда, защото по тази идентификация, по това установяване има злоупотреба с нечия собственост и в това отношение правата се търсят по съответния ред, и Вие го знаете.
Уважаеми господин Христов, за съжаление аз установявам неточност във Вашето виждане по отношение на критериите за усвояване на средства от европейските земеделски фондове. Средствата могат да бъдат получени само от земеделски производители, които отговарят на критериите за съответното подпомагане. Това са директните плащания, подпомаганията за енергийните култури, за необлагодетелстваните райони, мерките по развитие на селските райони, пазарната подкрепа и т.н.
Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние е едно от основните изисквания за прилагането на схемата за единно плащане на площ и съответно за получаване на директни плащания от Европейския фонд за гарантиране и ориентиране на земеделието във ФЕОГА. От Вашето запитване стигам до извода, че средствата се отпускат, за да се поддържа земята в добро състояние, а в действителност е точно обратното – средствата могат да се получат, ако земята се поддържа в добро състояние, и това се установява при извършване на проверки от Техническия инспекторат на Разплащателната агенция, преди да се одобрят плащанията.
По отношение на Вашето мнение, че средствата трябва да се усвояват от собственика на земеделска земя, а не от ползвателите, следва да се подчертае, както вече казах, че общата политика на Европа насърчава развитието на земеделието от земеделските производители – тези, които наистина обработват земята и се грижат за поддържането й в добро земеделско и екологично състояние, а не за тези, които само получават рента от собствеността си. Целта на тази политика е тези средства да достигнат наистина до земеделските производители и да ги стимулират да развиват земеделие, основано на принципите на научните достижения, икономическата логика и опазване на околната среда за следващите поколения. Разбира се, не на последно място, тези хора да останат да извършват икономическа дейност в селските райони, които, както в нашата страна, така и в Европа се обезлюдяват от година на година.
По отношение на Вашето твърдение, че средства от европейски земеделски фондове ще се усвоят от недобросъвестни лица, мога да Ви уверя, че целият процес на подаване на заявленията, регистрацията в Интегрираната система за административен контрол и извършването на всички задължителни проверки – административни, проверки на място, одит от Европейската комисия и от Европейската сметна палата, гарантират, че средствата ще стигнат наистина до тези, които обработват земята и които са издигнали земеделието за себе си в една достойна и уважавана професия. А всички взаимоотношения, които Вие предполагате, че биха се получили като злоупотреба със собствеността, при тази идентификация, при подаването на заявленията се установяват. Достатъчно е, ако собственикът на земя направи идентификация на своята земя с искане направо да получава тези средства и веднага в електронната система се вижда, че там вече има някой недобросъвестен, предполагам, както Вие казвате, или друг, който се е идентифицирал. Тогава специално това искане се отделя на една страна като спорно и докато не се изчистят спорните моменти, не се пристъпва към оторизиране на плащанията и последващо получаване на плащания. Така че моят апел е, както срокът беше удължен, всички земеделски производители да се регистрират и да подадат заявленията.
Между другото, за първата година по тази схема за нашата страна са одобрени 38 млн. дка за подпомагане. В момента са подадени заявления от около малко над 82 хиляди земеделски стопани за около 34,5 млн. дка. За разликата до 38 млн. дка просто ние не сме получили заявления, а някъде продължават да идват заявления за получаване на преки плащания за ливадите и пасищата. Знаете, там смяната на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи малко закъсня по решаването на този проблем и ни вкара в един времеви капан. Смятам, че след първите получавания на плащания тази година, от идната година вече този процес ще се усили и ние ще имаме право, имаме основание да искаме завишаване, разбира се, определени проценти, на площите, за които ще искаме средства от Европейския фонд специално по схемата за единно плащане на площи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христов, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин министър, много лесно може да се прекратят евентуалните злоупотреби – като изисквате просто един документ за аренда, аренден договор или някакъв друг документ. Това имах предвид, когато Ви зададох въпроса.
На срещата с хора от цялата страна разбирам, че голяма част от тях не са запознати с условията за получаване на земеделските субсидии от Европейския съюз. Това е друг голям проблем. Случайно или не, информацията не стига до много райони на страната. Така например много хора не знаят, че те получават субсидията не само ако произвеждат продукция, но и ако са оставили нивите си на угар или ако нивите им са пасища или ливади. Хората трябва да знаят, че имат право на субсидия, включително и за семейните си градини. Това също не се знае.
Призовавам хората да се обърнат към земеделските служби и да идентифицират своята земя. Призовавам ги също да проверят и дали някой вече не е заявил тяхната земя, и дали не получава вече тяхната субсидия.
Най-страшното обаче не е присвояването на европейските субсидии според мен, господин министър. Обръщам внимание, че договорената сума за страната за периода 2007-2009 г. според Вашия официален документ е 860 млн. лв., някъде там. Най-страшното според мен е, че ако в продължение на няколко поредни години едно недобросъвестно лице получава субсидията за чужди земи, без знанието и съгласието на собственика, то това лице може да придобие земите по давност. Ето тук е големият проблем.
Какви конкретни действия ще предприемете Вие като министър, за да ограничите възможността на определени лица да присвоят земите на добросъвестните стопани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Христов, разбира се, аз съм готов да приема всякакви предложения, коментари, анализи, срещи и разговори в най-различни формати на базата на европейското законодателство и принципи и хармонизирането на наши – по какъв начин ние да изградим още по-добра система при нас.
Притесненията, които Вие изказвате, аз също ги имам. Това, че не ги изразявам публично, не значи, че ги нямам по принцип. Наистина, тези документи за аренда, за договор и т.н., макар че никъде няма подобно условие в европейските регламенти, които ние започваме да прилагаме специално по схемата за единно плащане на площи, ние имахме идеята да ги въведем. Трябва да си призная – имаше такава идея, преди да започнем. Но тук се сблъскахме с един огромен проблем – с голямата раздробеност на площите и стотиците хиляди договори, които трябва да се подписват съответно пред нотариус, с такси и т.н. Така че отидохме на този вариант – всеки земеделски стопанин се идентифицира в системата, показва площите и ако от страна на собствениците и на други ползватели няма претенция, която веднага изниква в системата, както казах, тъй като има специална софтуерна програма, която показва така наречените застъпени площи при заявяването.
Затова в тази наредба, в инструкциите сме направили така, че когато има подобен момент, нещата да бъдат отстранени, да не се дава ход – оторизация за плащания и съответно по-нататък да има плащания, за да не стане обратното – ако разрешим това, при евентуален одит да се разбере, че некоректно сме платили средства и нашата страна да търпи санкции. Това беше идеята ни.
Продължаваме с информационната кампания, макар че смея да твърдя, че направихме доста много по отношение на информирането на земеделските производители, защото иначе 82 хиляди субекта в земеделието нямаше да имат мотивацията да си подадат заявлението за тези плащания. Аз също имам информация, че на много места информациите не достигат. Ние продължаваме да измисляме нови и нови неща, за да може тази информация да стигне до тях – например във вид на разпространение на 100 хиляди филма на DVD, на съответни печатни издания и постоянно в регионалните издания, семинари със земеделските производители и т.н.
Важно е, както казахте, че пряко плащане на площ се получава и за угар, за поддържане на земята в добро състояние. Не е задължително да се отглежда култура. Може да се вземат средства и за земя, оставяйки в угар, която периодично да бъде обработвана, за да не стане източник за заплевеляване, за болести и неприятели, които от това място да отиват в съседните блокове. По тази схема също се получават средства.
Хората имат право да получават помощи от Европейския съюз и за семейните си градини, но ако те са трайни насаждения – лозя, овощни градини над 5 декара, а за полски култури – над 10 декара. Ако са над тези цифри, те също имат право да си подадат заявленията и да получават помощи от Европейския съюз.
Що се отнася до сумата, която се получава, по тази схема ние получаваме 25% от средствата, които получават 15-те стари страни членки. Първите пет години тази сума ще се увеличава с по 5% за нашата страна, а следващите пет години ще се увеличава с по 10%, докато стигнем изравняването със старите страни членки. Тази година започваме с 200 млн. евро по тази схема, което е определено от Европейския съюз, или по текущи курсове на валутата – около 391 млн. лв., които са заложени в бюджета на нашата страна, така че след преминаването на техническите проверки и проверките на място, тези, които са си подали заявленията и бъдат одобрени за плащане, в края на годината от 1 декември до края на февруари следващата година ще получат тези средства в своите банкови сметки. Това е по регламента точно за този период, защото от 1 март започва следващият цикъл с подаване на заявленията за плащане за следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Господин Христов, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин министър, аз се радвам, че Вие потвърдихте моите съмнения. Въпросът е какво трябва да направите вие като правителство и ние като парламент, за да предотвратим тези възможности за злоупотреби. Мисля, че трябва да се действа именно в тази насока.
След приватизацията през последните години, след умишленото източване на банките и спестяванията на българите, земята и субсидиите на Европейския съюз са следващите най-вероятни обекти за присвояване от страна на определени политически и икономически кръгове.
Как според мен лесно може да се избегне възможността за злоупотреба от недобросъвестни лица?
Първо, при заявяването на земята може да се изисква или документ за собственост, или друг документ, доказващ правото на ползване, примерно договор за аренда.
Второ, според мен трябва да се въведат жестоки санкции в Наказателния кодекс за злоупотреби с европейски фондове и особено за опити за присвояване на чужда земя. Лично със Стела Банкова се наемаме още следващата седмица да внесем подобен законопроект. Искрено се надявам колегите да подкрепят това предложение.
Трето, необходима е пълна прозрачност и създаване на мобилни екипи, може би от вашето министерство, които да посетят хората на място, защото бабите и дядовците от селата не ползват нито DVD, нито компютри. Трябва да бъде разяснено на място на какво имат право българските селяни и въобще българите по селата.
Според мен това е основното.
Искрено се надявам да подобрите брошурите, които издавате в министерството, да бъдат те написани на по-достъпен език. Сега е моментът да се направи всичко необходимо, за да се стигне до хората с тази информация, та да могат да получат тези субсидии и да предотвратим възможността за кражби на земи, което ни чака, уважаеми колеги, през близките седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да благодарим на министър Нихат Кабил за неогвото участие в парламентарния контрол.
Продължаваме с въпроси към министъра на финансите Пламен Орешарски.
Първият въпрос е на народния представител Мария Капон относно кампанията на Министерството на финансите “Бъдете активни” и критериите за оценка на нейната ефективност.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Въпреки че питането ни по една или друга причина от двете страни беше отложено, днес е по-добрият момент, в който да говорим за кампанията “Бъдете активни”. Една от причините е, че сме след изборна кампания, която отмина, и след резултати от европейски избори. И днес в парламентарната зала сме свидетели, че дори и хора, които бяха против Европейския съюз, днес оценяват ролята на Европейския съюз за подобряване стандарта на живот в България.
Уважаеми господин министър, Вашето министерство и Министерският съвет започнаха национална информационна кампания под надслов “Бъдете активни”, която цели да насърчи усвояването на средствата, предоставени на страната ни по оперативните програми. Доколкото една такава кампания е изключително необходима в настоящия момент и ще бъде необходима през следващите години, остават все пак редица въпроси за нейната навременност и най-вече за нейната ефективност. Обявената от Вас кампания възлиза на стойност 2 млн. 250 хил. лв., което е голяма сума за подобно начинание и съответно поражда очаквания за строга отчетност по изразходването на тези средства, начина на провеждане на самата кампания (медийно) и най-вече тя да стигне както да малките и средни предприемачи, така и в голяма степен до българските граждани.
Едва ли има нужда да си напомняме тук с вас колко са важни тези средства от европейските данъкоплатци за България, за да генерират стабилен икономически растеж, да се спомогне развитието на устойчиви практики на малкия и средния бизнес, но най-вече да увеличим стандарта на живот в България и инфраструктурата. Имаме шанс това да се случи, ако успеем да защитим интересите, ако успеем наистина да усвоим средствата.
Затова Ви питам: по какви критерии, в какви срокове и как считате ефективността на тази кампания? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Провеждането на разяснителната информационна кампания „Бъдете активни!” има за цел повишаването на информираността на българското общество и на целевите групи относно условията и параметрите при предстоящото усвояване на европейските структурни фондове и финансирането на приоритетните области за развитие на страната, определени според референтната рамка и оперативните програми.
В информационната кампания бяха привлечени като стратегически партньори 54 електронни и печатни национални и регионални медии. Постигането на целите на кампанията се реализира и с подкрепата и активното участие на водещи социално-икономически партньори – БРИБ, БСК, Центъра за икономическо развитие. Самата кампания беше разделена на две части – рекламна и информационна. За рекламната кампания бяха изработени различни по формат материали – телевизионни и радиоклипове, печатни рекламни карета с единно лого и слоган на кампанията, които бяха разпространявани чрез медийните партньори на национално и регионално ниво.
Паралелно с подготовката на кампанията беше проведено и социологическо проучване на нагласите и информираността на потенциалните участници в процеса.
Рекламната кампания започна на 21 март, а на 12 април започна информационната част на кампанията.
В рамките на информационната част се проведоха 19 срещи-дискусии в 6-те района на планиране със заинтересованите групи на национално ниво - местна власт, представители на бизнеса, неправителствени организации, представители на средствата за масово осведомяване, като част от тези срещи-дискусии бяха реализирани с активното участие на партньорите в кампанията и бизнес асоциациите, които бяхме привлекли.
Информационният панел се поддържаше чрез рекламни и пиар материали в националните и рекламни медии. По време на кампанията бяха разработени и отпечатани рекламни и информационни материали, съпътстващи събитията: Наръчник на бенефициента, 12 информационни книжки по различни теми. Част от тях се разпространяват като приложение във вестниците „Капитал” и „Дневник” и чрез регионалните браншови структури на бизнес асоциациите, за които споменах.
В рамките на кампанията са предвидени и две национални конференции в гр. София. Едната от тях, националната среща на представителите на малкия и среден бизнес, се организира със съдействието на партньорите в кампанията БСК и се състоя на 22 май 2007 г. Националната конференция „Бъдете активни!” пък се организира съвместно с партньорите от БРИБ и ще се проведе на 26 юни 2007 г. Заключителният етап включва обобщаване на резултатите от кампанията и публичното им представяне чрез пресконференция, която ще се проведе в началото на м. юли, на която Ви каня да присъствате.
По отношение на оценката на изпълнението на проекта подходът е комплексен. Един от методите за оценка е чрез провеждане на второ национално представително социологическо проучване, което ще измери ефекта от кампанията. Освен това ще се проведат анкети и експертни анализи сред представители на крайните бенефициенти с цел установяване степента на опознаване на процеса и обратната връзка за ефективността с резултат от публичните събития. Ефективността ще бъде измерена и чрез анализ на медийното присъствие.
По отношение на контрола и отчетността на дейностите искам да ви уверя, че се спазват стриктно разпоредбите на Закона за вътрешния одит, Закона за счетоводството и Закона за обществените поръчки, както и всички вътрешни правила за контрол и отчетност в Министерството на финансите. Използваната методика е следната: оценка и отчет за изпълнението на основните дейности, текущо, всяка седмица, оценка на степента на удовлетвореност на участниците и лекторите след провеждане на конкретните семинари регулярно след всяко събитие, финален отчет с доклад, съдържащ основните изводи и препоръки след кампанията.
По време на заключителната пресконференция всички тези данни ще бъдат представени пред широката общественост. Ще се представят и резултатите от двете социологически проучвания и експертните анализи по време и в края на кампанията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Капон, имате думата за реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз нямам никакви съмнения относно отчетността, особено в Министерството на финансите, поверено на Вас, независимо от коалицията.
Що се отнася до кампанията, аз си мисля, че истинската ефективност ще разберем тогава, когато видим процента от усвоените средства от европейските фондове. Това е истинският барометър. Това че все повече граждани осъзнават, че за 7 години има 7 милиарда евро, все още не е достатъчно. Важно е колко от тях ще бъдат усвоени през годините, какви ще бъдат административните пречки по пътя им. Разбира се, в тази кампания ще се включат и много неправителствени организации. Ние самите се опитваме не само в рамките на предизборната кампания, а и сега продължаваме със срещите по места да водим тази разяснителна кампания. Усилията са на всички ни.
Това, което считам за особено важно, е връзката, която вие трябва да осъществите за контрол върху тези фондове, това, което вие имате за задача като министър на финансите – да опазите от корупция и от злоупотреби европейските средства, които са средства на европейския, а реално и на българския данъкоплатец, тъй като ние внасяме нашата вноска в Европейския съюз.
Аз съм много доволна, че днес от тази трибуна господин Кабил каза, че лично поема отговорността за господин Тадаръков, защото номинирането му за председател на Фонд „Земеделие” означава, че и Вие пряко няма как да не поемете тази отговорност. И да знаете, че оттук нататък ние ще упражняваме и бюджетен контрол от комисията в Народното събрание, както и като народни представители ще контролираме процеса на усвояване на средствата и неговата прозрачност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, желаете ли думата за дуплика? Не желаете.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Първият въпрос е от народния представител Минчо Спасов относно недобро обезпечаване с пътни указателни знаци, сочещи от трасето на магистрала „Тракия” и подбалканския път към КПП „Лесово – Хамзъ Бейли”.
Заповядайте, господин Спасов, да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, първо искам да се извиня, че два пъти по моя вина отговорът на този въпрос беше забавен. Приемете извиненията ми!
Както съм посочил и в писмения въпрос, на 10 април 2007 г. съвместно с министър Гергана Грънчарова посетихме контролно-пропускателния пункт „Лесово – Хамзъ Бейли” и наред с положителните нововъведения, състоящи се в съвременна инфраструктура, в която през периода 2002-2005 г. са вложени милиони левове, обслужване с единен електронен фиш и добра организация на обслужването констатирахме и някои пречки за пълноценното използване и функциониране на този контролно-пропускателен пункт. Те се състояха в липса на обозначаване на основните пътни артерии в Южна България, че този КПП съществува. Всички табели по магистрала „Тракия” и шосето Чирпан – Стара Загора – Сливен – Бургас посочват Свиленград като единственият път за Република Турция. Това, от една страна, затруднява и удължава пътя на ползващите този контролно-пропускателен пункт, а от друга - натоварва излишно КПП Свиленград и не позволява пълноценно използване на вложения в контролно-пропускателния пункт “Лесово – Хамзъ Бейли” държавен ресурс.
Във връзка с това моля за отговор, първо, дали ще разпоредите изработване и поставяне на указателни табели, в които ясно вербално и графично да са обозначени трите възможни маршрута от България за Турция: Свиленград, Лесово, Малко Търново.
Второ, ще разпоредите ли корекция на съществуващата указателна табела за КПП “Лесово”, която в англо-езичния си вариант в момента е BSSP, което, предполагам, е бордъргрос чекпойнт, докато световният стандарт по мои сведения е гросбордър чекпойнт. И същата да бъде изписана цялостно на български и английски език, така щото да бъде разбираема за българите и чужденците, ползващи пункта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Спасов.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Спасов! Републикански път 1-7 – границата Румъния, Силистра, Шумен, Бероново, Ямбол, Елхово, Лесово и турска граница, осъществява транзитното движение в страната и е едно от трите основни направления за Република Турция през КПП Лесово, където е изграден пунктът на път 1-7 и през него преминава транспортният поток за Одрин и Истанбул.
По републиканските пътища, водещи до трите гранични пункта с Република Турция – ГКПП “Капитан Андреево”, ГКПП “Малко Търново” и КГПП “Лесово” има монтирана указателна сигнализация с надписи на кирилица и латиница. Там, където сигнализацията е само на кирилица, е възложено на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” да изработи и постави необходимите указателни табели и стрелки.
Главен контролно-пропускателен пункт “Капитан Андреево” е доста натоварен граничен пункт. През него преминава трафикът по международните транспортни коридори № 4 от Централна Европа за Близкия Изток и № 9 от Североизточна Европа през Румъния и България за Гърция и Турция. С пътни знаци сигнализираме най-краткия път до крайната цел. На този принцип е поставена и сигнализацията за граничните контролно-пропускателни пунктове.
Чрез тях се оказва най-късото трасе, по което могат да се движат всички видове превозни средства. Поради тази причина по Автомагистрала “Тракия” и Подбалкански път 1-6 има сигнализация оказваща посоката Свиленград и ГКПП “Капитан Андреево”. В района на Петолъчката поставената сигнализация е към ГКПП “Лесово”, а в района на гр. Бургас е към ГКПП “Малко Търново”. Според мнението на специалистите сигнализирането на ГКПП “Лесово” в района на пътния възел между Автомагистрала “Тракия” и началото на Автомагистрала “Марица” и насочването на движението към този граничен пункт, предвид неговата отдалеченост, води до значително удължаване на времетраенето за пътуване. Изразено в километри разстоянието от пътен възел Пловдив на Автомагистрала “Тракия” до Свиленград е 152 км. Ако се монтира допълнителна сигнализация, насочваща трафика към Република Турция през ГКПП “Лесово” пътуването става по трасе Пловдив - Стара Загора – Ямбол – Елхово - ГКПП “Лесово” и разстоянието е не 152 км, а 242 км. Същото важи и за третото направление към Република Турция през ГКПП “Малко Търново” по трасето Пловдив - Стара Загора – Петолъчката – Бургас - ГКПП “Малко Търново”, което вече става 346 км. Считаме, че е възможно да се постави допълнителна сигнализация след гр. Нова Загора, отказваща ГКПП Лесово и след петолъчката в посока ГКПП “Малко Търново”. Това вече е разпоредено на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура за изпълнение”.
След извършената проверка по повдигнатия от Вас въпрос е установено, че по път 1-7 в участъка Петолъчката-Лесово поставената вертикална сигнализация за ГКПП “Лесово” отговаря на всички съществуващи нормативни изисквания за сигнализиране на републиканските пътища.
По въпроса за надписите върху стрелките и табелите, ви уведомявам, че изписването на български географски имена върху сигнализацията е регламентирано с Наредба № 3 от 26 октомври 2006 г. за транслитерация на българските географски имена на латиница и в Проекта “Разбираема България”. Разпоредено е на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” да направи проверка и да бъде подменена сигнализацията, ако е необходимо с коректно изписване на английски език ГКПП “Лесово”. Цялостното изписване на наименованието Граничен контролно-пропускателен пункт “Лесово”, респективно “Капитан Андреево” и “Малко Търново”, би довело до поставянето на табели с големи размери, като се има предвид, че в указателните табели са посочени и други цели, рискуваме да затрудним възприемането на цялото съдържание от водачите на моторни превозни средства по време на движение. Това от своя страна е предпоставка за объркване и за пътно-транспортни произшествия. Така че разбирам Вашия въпрос, и ГКПП “Лесово” трябва също да се ползва, той е един добър съвременен пункт, на който и миналата година довършихме обходния път на Елхово, за да бъде коригиран. В момента се работи по пътя за Петолъчката, за да може през Котелския проход да осигурим и съответния подход и на международен трафик, но считам, че тези неща, които трябва да бъдат направени относно указателните табели, ще бъдат направени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Спасов, имате думата за реплика към получения отговор.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин министър, искам да изразя удовлетворението си от Вашия отговор и от предприетото от Вас и Вашите разпоредителни действия. Смятам, че снабдяването на ГКПП “Лесово” и ГКПП “Малко Търново” с указателни табели след подхода Нова Загора и след подхода Петолъчката ще улесни пътуващите туристи и български граждани за ползването на тези пунктове. Очевидно от Вашият отговор става, че оценявате важността на въпроса за информационните табели и се надявам, че оценявате колко тежко той стои не само извън населените места, но и в населените места, което е недопустимо за една страна – членка на Европейския съюз. Всеки от нас е станал свидетел на това, че в много от нашите градове, още повече в селата, липсват каквито и да е указателни табели за имена на улици, наименования на блокове, което затруднява не само чужденците, посещаващи България, но и самите български граждани, които се налага да питат таксиметровите шофьори къде се намира тази или онази улица.
Надявам се Вашето министерство да разработи и предприеме мерки от нормативен характер за обезпечаване на указателни табели в населените места, включително и създаване на нормативна база от подзаконов характер, а и предложения от законодателен характер към нас – Народното събрание, за да обезпечим нашите населени места с подобни указателни табели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, господин министър?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно строителство върху терен на БАН.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете Вашия въпрос.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Българската академия на науките е една от най-уважаваните национални институции. Звената на БАН са обособени териториално в научно-изследователски комплекси, разпореждането с които е законово регулирано в Закона за БАН от 1991 г. Съгласно този закон и по-точно чл. 10, ал. 2 Народното събрание е предоставило в собственост на БАН всички тези терени на техните научни комплекси и тези терени могат да бъдат отчуждавани само с решение на Народното събрание, съгласно същия чл. 10, ал. 3 от закона. С дълбоко безпокойство научих, че само преди месец неизвестно как фирмата “Трифонов” СД е придобила голям парцел и е получила, нещо повече, разрешение за строителство на територията на комплекса на БАН за физически изследвания с експерименталния ядрен реактор, намиращ се на осми километър в София по посока на Пловдив. Строежът с доста разтегливо наименование, между впрочем, включва и хотелски, развлекателен и жилищен комплекс.
Пледирам, господин министър, че това е прецедент с тежки последици, защото от една страна сме пред нарушение на закона – закон, приет от Народното събрание, а от друга страна в един от най-авторитетните научни комплекси в страната започва строителство от частни фирми, което, уви, е израз на едно, не мога да го нарека по друг начин, освен като вандалско отношение към науката у нас, а тя е една от нашите национални ценности в продължение на повече от 130 г. независима България.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следния въпрос: като министър, отговарящ за регионалното развитие, бихте ли разпоредили проверка относно законността на започнатото строителство на територията на комплекса на БАН? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса на господин Иванов.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Във връзка с Вашия въпрос длъжностни лица на Дирекцията за национален строителен контрол вече извършиха проверка на 13 юни 2007 г. В присъствието на директора на Института по електроника към БАН, резултатите от нея са отразени в съставения констативен протокол на ДНСК № 1 от 13 юни 2007 г. В хода на проверката е установено, че теренът, предмет на повдигнатия от вас въпрос, забележете, господин Иванов, е реституиран, вече не е собственост на БАН. Разположен е между сградата на Института по електроника и сградата, в която се помещава лабораторията за ниски температури към Института по физика.
При извършения оглед не е установено започнато строителство и извършване на строителни и монтажни работи. На проверяващите е представено копие на част от вероятно изготвен проект за подробен устройствен план за урегулиране на реституирания имот, намиращ се между двете сгради, като няма данни за започнати процедури по одобряването му, както няма данни и за наличие на издадено разрешение за строеж на административен, научноизследователски, хотелски, развлекателен и жилищен комплекс. Няма засега такова разрешение.
След направената справка в Дирекция “Архитектура и градоустройство” при Столична община за въпросния имот е установено, че за урегулиране на част от реституирания имот УП-1-3662 от кв. 1 на местността има одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, като към настоящия момент има данни за започната процедура по неговото изменение. За момента в ДАГ, Софийска община, няма постъпило писмено заявление за одобряване на инвестиционни проекти. Главният архитект на София не е издавал разрешение за строеж в имота.
Господин Иванов, застрояването в поземлени имоти се допуска само, ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Създаването, одобряването и изменението на устройствените схеми и планове се извършва по реда на Глава седма от Закона за устройство на територията, като контролът по тяхната законосъобразност е от изключителната компетентност на съда.
Съгласно разпоредбите на чл. 216 и чл. 156 от Закона за устройство на територията на административен контрол и обжалване по законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол подлежат само отказите за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, когато не са съставна част на комплексен проект за инвестиционна инициатива. Същото се отнася и за разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени проекти, когато такива се изискват, респективно отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексен проект за инвестиционна инициатива. При тези случаи на издадените разрешения за строеж се уведомява писмено съответния РДНСК по реда на чл. 149, ал. 5 от Закона за устройство на територията.
Предвид обстоятелството, че при извършената проверка не е установено изпълняването на строителни и монтажни работи, нито е започнато строителство, следователно не са установени нарушения на разпоредбите на Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове, изискващи предприемане на последващи законосъобразни действия по компетентност, до постъпването на нови факти и данни по преписката нямам правни основания за административна намеса по случая. Мисля, че трябва да се интервенира съответно и в Софийска община, за да не се допуска нещо, което Вие считате, че не е законосъобразно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате думата за реплика към получения отговор.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Понеже беше поставено под съмнение наличието на такъв план, аз мога да го покажа и на моите колеги, които се усъмниха, че има такъв план. (Показва план.) Очевидно той е бил изготвен и именно тази площ, непосредствено до Института по електроника, е записана за административен, научно-производствен, хотелски, развлекателен и жилищен комплекс с всичките координати за едно бъдещо строителство.
Това, което Вие ми отговорихте, господин министър, че този терен, който е част от научния комплекс на БАН, е реституиран, е грубо нарушение на закона. Защото през 1991 г., когато изобщо не бяха стартирани реституционните претенции, е записано, че Народното събрание предоставя в собственост на Българската академия на науките стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения и така нататък. Тоест, самите терени от 1991 г. с решението на Народното събрание, със закона, са всъщност собственост на БАН. Как собствеността на БАН се реституира? За мен това е нарушение на закона. Надявам се, че може би, което казахте и Вие, в крайна сметка ще може да се осуети строителството върху терен, който по закон трябва да бъде собственост на Българската академия на науките.
Аз все пак ще кажа и нещо друго. Самите претенции, самият факт, че тези планове са връчени на съответните длъжностни лица в комплекса и по тази причина ви показвам този план за такова строителство, говори много лошо за нашето общество в момента.
Искам да напомня, че преди повече от един век двама големи българи – братята Евлоги и Христо Георгиеви, даряват 6 милиона златни лева за строителството на Софийския университет като храм на образованието и науката върху техен собствен терен. Сега век по-късно до такава степен са се увълчили нравите в страната, че се дават терени, които са като собственост на Българската академия на науките, за да се строят определени развлекателни жилищни и хотелски комплекси. Това безобразие трябва да бъде осуетено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Господин Иванов, Вие знаете, че нашето министерство не се занимава с реституция. Това най-вероятно е станало с решение на съда. Знаете и друго, че Вие сте представител на една от партиите, която беше привърженик на почти безразборната реституция.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не за този терен.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Сега си обирайте плодовете и не ни говорете тук какво са правили братята Евлоги и Христо Георгиеви. Ние всички знаем. Важното е какво направихме ние. Има и такива случаи – да се връщат площадни пространства на центъра на градовете.
Така че, съжалявам много, това се е допуснало не без участието и на тези, които в момента питат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да благодарим на министър Гагаузов за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към последния въпрос от днешния пленарен ден, посветен на контрола, към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Въпросът е относно защитената местност “Ждрелото” на р. Тунджа, зададен от госпожа Евдокия Манева.
Госпожо Манева, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 6 юни 2005 г. по предложение на Биологическия факултет на Софийския университет със заповед министърът на околната среда и водите обявява защитена местност “Ждрелото” на р. Тунджа. Защитената местност обхваща територии от Елховска община и Тополовградска община. Това е защитена местност, в която се намират местообитанията на редица редки видове – 8 земноводни, 21 вида влечуги, 149 вида птици, от които голяма част са включени в европейската Червена книга, или са обявени с европейското и нашето законодателство като обекти с висок природозащитен статус. Има бозайници, които фигурират в Червената книга също. Там също се намира едно от малкото известни находища на мишевидния сънливец. Оттам минава и един от миграционните пътища на птиците. Това наистина е една изключително ценна територия.
За изминалите две години, какъвто е срокът на действие на тази заповед, нищо не се е променило в ситуацията, тоест имаме същите условия, които ни дават основание тази местност да продължи да бъде защитавана. За съжаление 6 юни мина и Вие не направихте нищо, за да се запази статутът на тази защитена територия.
Моят въпрос към Вас е: ще продължите ли действието на Заповед РД 576 от 6 юни 2005 г.? Кога и защо се бавите, господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Господин министър, заповядайте да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, по така поставения въпрос бих искал първо да уточня, че визираната от Вас заповед не е за обявяване на защитена местност Ждрелото на р. Тунджа. С тази заповед министърът на околната среда и водите през периода 2001-2005 г., ползвайки се от правото си по чл. 45, ал. 1 на Закона за защитените територии, е въвел забрана за срок от две години за извършване на строителство на промишлени обекти, хидротехнически съоръжения и други дейности, водещи до нарушаване на естественото състояние на водния обект – р. Тунджа и нейните брегове в определен участък от реката. В хипотезата на този член аз също съм се възползвал, както вече и Вие знаете, и цялата ни общественост, и съм издал заповед за Кресненското дефиле и за Иракли. Тази превантивна мярка в конкретния случай е въведена поради констатиране на опасност от увреждане на местообитаеми видове при евентуално реализиране на постъпило инвестиционно предложение за изграждане на малка водноелектрическа централа в този район. Съгласно чл. 45, ал. 1 от Закона за защитените територии срокът за налагане на временни забрани е до две години. Това ясно и точно е визирано в ал. 1 на чл. 45 на закона, който визирах преди малко. В този смисъл, предвид изтичането на възможно най-дългия срок на действие на тази заповед, няма правна възможност да се продължи нейното действие. Целта на тези превантивни мерки е да се предотвратят евентуално опасности, както вече посочих.
Конкретно за въпросната територия Министерството на околната среда и водите и Регионалната ни инспекция за околна среда и води – Стара Загора, междувременно проведоха предвидените в Закона за защитените територии процедури за обявяването на част от поречието на р. Тунджа и прилежащите на него територии за защитена местност с наименование “Ждрелото на р. Тунджа”.
В тази връзка бих искал да Ви уведомя, че съгласно Закона за защитените територии с моя заповед е вече обявена за защитена местност “Ждрелото на р. Тунджа”. Следва да се отбележи, че в заповедта за обявяване на защитените местности са включени забрани за извършване на промишлено строителство, включително хидроенергийно и редица други дейности. Следователно превантивните временни забрани вече са наложени като трайни мерки.
В заключение, считам, че за уникалната природа на “Ждрелото на р. Тунджа” Министерството на околната среда и водите в рамките на своята компетентност е въвело възможно най-добрата и най-силната и стриктна нормативна защита. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Госпожо Манева, имате думата за реплика към получения отговор.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин министър.
Няма да спорим за заповедта, тя е пред мен. Ясно е казано за какво става дума. Аз мисля, че в това, което изложих, няма никаква грешка.
Аз се радвам, че след като шест месеца документацията е престояла на Вашето бюро, Вие най-сетне сте подписали заповедта за защитена местност. Мога само да Ви благодаря, защото това наистина е една уникална местност, която се нуждае от защита.
Надявам се, че сте продължили действието и на забраните да не се строят промишлени и хидротехнически обекти, защото всички знаем, че тази територия е обект на апетитите на Турция във връзка с желанието там да се изгражда язовир, който е абсолютно безполезен за България, и още повече, както виждаме, създава рискове от унищожаване на уникални територии.
Ще се радвам да видя тази заповед обнародвана, което ще даде право на природозащитниците да се погрижат наистина да няма отстъпление от това, което сте записали в нея. За съжаление, не мога да го коментирам, защото вероятно това е станало съвсем скоро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желаете ли думата за дуплика, господин министър? Не.
Да благодарим на министър Чакъров за участието му в парламентарния контрол.
Уважаеми колеги, позволете ми да ви информирам за две съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще проведе своето редовно заседание на 20 юни 2007 г., сряда, от 14,30 ч. в зала № 130 на пл. “Княз Александър Батенберг” № 1.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе своето извънредно заседание на 19 юни 2007 г., вторник, от 12,00 ч. в зала № 238 в сградата на Народното събрание на пл. “Александър Батенберг” № 1.
Следващото заседание е във вторник, 19 юни 2007 г., от 14,00 ч. с вече приетия дневен ред. (Звъни.)


(Закрито в 13,35 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Стойчева
Ясен Попвасилев