Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Светослав Спасов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Очевидно е, че отново ще трябва да се регистрираме, колеги – 204 народни представители, е резултат, който се бие с картината пред очите ми. Затова анулирайте тази регистрация.
Отново режим на регистрация със собствените ви карти, уважаеми колеги!
Това означава, уважаеми колеги, че ще трябва да бъдете в този състав в залата през цялото време на гласуване, тъй като изискващите се половината от регистрирани са 98 души.
Имаме поредица от гласувания, които ни предстоят.
Първото е гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта с вносител Министерският съвет, чието обсъждане приключи вчера.
Гласували 188 народни представители: за 180, против няма, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин председател, предвид срока за влизане в действие на поправката – 1 юли, и краткия срок в общи линии се оформя едно почти консенсусно становище, предлагам законът да мине и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 181, против няма, въздържали се 6.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ:
„ЗАКОН
за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г.
§ 1. В чл. 9 т. 2 се изменя така:
„2. От 1 юли до 31 декември – 93,50 лв.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. (1) За 2007 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2006 г., се индексират от 1 юли с 10 на сто.
(2) Индексираните пенсии по ал. 1 не се осъвременяват през 2007 г. по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване.
§ 3. Размерът на пенсиите по чл. 9, т. 2 и определените в процент от него минимални размери на другите пенсии за трудова дейност не подлежат на осъвременяване за 2007 г. по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване.
§ 4. Законът влиза в сила от 1 юли 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
В такъв случай моля, гласувайте Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. на второ четене.
Гласували 187 народни представители: за 183, против няма, въздържали се 4.
Законът е приет.
Уважаеми колеги, по справката за гласуванията, с която разполагате, предлагам преди да гласуваме текстовете на Гражданския процесуалния кодекс, който фигурира като т. 2, да минем гласуванията на първо четене на законите за лечебните заведения, Закона за автомобилните превози и решението за освобождаване на член на КРС, за да бъдат приети тези законопроекти и след това да гласуваме текстовете на второ четене на Гражданския процесуален кодекс.
Преминаваме към гласуванията на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения на първо четене.
Първо подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения с вносител Министерският съвет, вх. № 602-01-104.
Гласували 187 народни представители: за 181, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Сега подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения с вносители Лъчезар Иванов и група народни представители, вх. № 754-01-47.
Гласували 192 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 91.
Законопроектът е приет на първо четене. (Оживление в опозицията.)
Госпожо Манолова, заповядайте за предложение за прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Правя предложение за прегласуване. (Възгласи: “Е-е-е!” от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да гласувате отново законопроекта.
Гласували 202 народни представители: за 100, против 4, въздържали се 98. (Шум и реплики в КБ.)
Този път законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения с вносител Иван Костов и група народни представители, вх. № 754-01-58.
Гласували 184 народни представители: за 55, против 90, въздържали се 39.
Законопроектът не се приема.
С това гласуване приключват гласуванията по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Госпожо Манолова, имате думата за процедурен въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви да съкратим срока за предложения между първо и второ гласуване на току-що приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения от обичайните седем дни на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за срок от три дни за предложения за второ четене по приетия законопроект на първо четене.
Моля, гласувайте това предложение за тридневен срок.
Гласували 172 народни представители: за 134, против 33, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози с вносител Министерския съвет, вх. № 702-01-22.
Гласували 167 народни представители: за 165, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Тук има ли процедурно предложение за срока, господин Мирчев? Няма. В такъв случай остава обичайният срок.
Преминаваме към гласуване на проекта за Решение за освобождаване на член на Комисията за регулиране на съобщенията.
Подлагам на гласуване проекта за Решение за освобождаване на член на Комисията за регулиране на съобщенията.
Гласували 173 народни представители: за 173, против и въздържали се няма .
Решението е прието.
Госпожо Манева, заповядайте за процедурно предложение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, имам предложение да гласуваме удължаване с две седмици на срока за предложения между първо и второ четене на Закона за защита на животните. Това предложение е съгласувано с Комисията по земеделието и горите, така че моля да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на Закона за защита на животните с допълнителен двуседмичен срок или общо три седмици. Няма противно предложение.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 174 народни представители: за 172, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване по Гражданския процесуален кодекс, представен на второ четене.
Предлагам да процедираме по глави като в съответната глава текстовете, по които има предложения на народни представители в хода на обсъжданията на първо четене, ще ги гласуваме по реда на предложенията в съответната глава. След това ще гласуваме ан блок текстовете на съответната глава по вносител или в редакция на комисията, разбира се, с направените и евентуално приети предложения при гласуванието сега в пленарна зала по отделни текстове. Не виждам възражения по тази процедура.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта “Граждански процесуален кодекс”, Част първа “Общи правила”, Глава първа “Основни положения” и текста на чл. 1.
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По текстовете от тази глава, които са общо пет члена, единия от които вече гласувахме, има различия по чл. 4. Комисията предлага чл. 4 да отпадне.
Има предложение на народния представител Атанас Мерджанов за промени в текста, предложен от вносителя.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на члена.
Ако текстът отпадне, няма необходимост от гласуване на предложението на господин Мерджанов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Мерджанов оттегля своите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на чл. 4.
Гласували 159 народни представители: за 158, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте текстовете на членове 2, 3 и 5 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Текстовете на Глава първа са приети.
По Глава втора, уважаеми колеги, няма предложeние за промени, направени в пленарната зала по време на първото четене.
Моля да гласуваме ан блок следните текстове: заглавието на Глава втора, чл. 6 по вносител с окончателна редакция на комисията, чл. 7 по вносител, чл. 8 по предложение на комисията, чл. 9 по вносител, членове 10 до 13 с окончателна редакция на комисията и нов чл. 13, предложен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
По Глава трета има две предложения във връзка с чл. 16 – едното е на народния представител Янаки Стоилов, направено в пленарната зала, второто предложение е на господин Мерджанов, което господин Мерджанов оттегля. В момента той отново го потвърждава.
Господин Стоилов, ако разбирам правилно, Вашето предложение по чл. 16 е следното: в наименованието на чл. 16 и в края на разпоредбата думата “препирня” да се замени с думата “спор”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, ние вчера обсъждахме този въпрос в работната група. Надделя това становище.
Освен това искам да кажа, че в зависимост от това кой термин се приеме тук в текста, това ще се отрази на още едно-две места по-нататък, за да се уеднакви терминологията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов за замяна на думата “препирня” с думата “спор” в чл. 16.
Гласували 163 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте ан блок заглавието на Глава трета по вносител, членове 14 и 15 в редакция на комисията, чл. 16 в редакция на комисията с направената току-що поправка, чл. 17 в редакция на комисията и чл. 18 по вносител.
Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
Текстовете на Глава трета са приети.
По Глава четвърта има предложение на народния представител Надя Антонова по чл. 21. При мен той е маркиран като чл. 22 по редакция на комисията. В чл. 22 в окончателната редакция на комисията госпожа Антонова предлага в т. 5 думите “в първата или въззивната инстанция” да се заменят с “друга инстанция”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Надя Антонова за промяна на т. 5 в чл. 22 в редакцията, която предлага комисията.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Предложението на госпожа Антонова е прието.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на заглавието на Глава четвърта, чл. 19 по вносител, чл. 20 и чл. 21 в редакция на комисията, чл. 22 в редакция на комисията с направената поправка, чл. 23 и чл. 24 в редакция на комисията.
Гласували 163 народни представители: за 163, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Уважаеми колеги, ще спазваме номерацията по вносител, тъй като в окончателната редакция на комисията номерацията е променена с една бройка. Предлагам да спазваме еднозначно номерацията по вносител, така че ще обявявам членовете в номерацията по вносител. Имам предвид текстовете на вносителя, а не на комисията. В Глава четвърта, която току-що гласувахме, има разминаване с една стъпка, затова се получи това различие с обозначаването на поправката на госпожа Антонова, защото тя е по чл. 21 по вносител, който е чл. 22 в редакция на комисията. Ще спазваме номерацията на вносителя.
Преминаваме към Глава пета.
Тук по чл. 25 има предложение на госпожа Мингова и редакция на комисията. То е направено в пленарната зала.
Предложението е следното: в ал. 3 думите “или в защита на държавния интерес” да отпаднат.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 163 народни представители: за 113, против 8, въздържали се 42.
Предложението се приема.
Има още едно предложение по чл. 32 по вносител – на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов. То е отразено в доклада, направено е между първо и второ четене. Става дума за т. 2 на чл. 32 – след думата “съпругът” да се добави “ако имат юридическо образование”. Предложението не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иванова и Анастасов.
Гласували 139 народни представители: за 18, против 4, въздържали се 117.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване ан блок заглавието на Глава пета по вносител, чл. 25 по вносител в окончателната редакция на комисията и предвид извършеното гласуване по предложението на госпожа Мингова, членове 26, 27, 29, 31, 32, 33 и 34 в редакция на комисията, чл. 35 по вносител и чл. 36 в редакция на комисията.
Гласували 143 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 28.
Гласували 143 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 6.
Предложението за отпадане се приема.
Преминаваме към Глава шеста. По нея има следните предложения:
По чл. 38 – предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов за промени в чл. 38, които не са подкрепени от комисията и комисията има предложение за окончателен текст.
Господин Стоилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: В чл. 39 по комисия, 38 – по вносител, в ал. 3 е терминът “по свое усмотрение”. Понеже не си спомням дали го прочетох с променената редакция, тук да бъде “по своя преценка”. Това също ще се отрази на някои други текстове по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има две предложения по чл. 38.
Първо подлагам на гласуване предложението за промени от народните представители Иванова и Анастасов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 31, против 18, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакционното предложение, направено току-що от господин Стоилов – в ал. 3 на окончателната редакция на чл. 38, който става чл. 39, в края на втория ред изразът “по свое усмотрение” да стане “по своя преценка”.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Следващото предложение, което следва да преценим преди да гласуваме ан блок текстовете на главата, е отново на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов за промени в чл. 41 по вносител, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иванова и Анастасов по чл. 41.
Гласували 132 народни представители: за 13, против 23, въздържали се 96.
Предложението не се приема.
Следващото предложение по чл. 44 по вносител отново е на двамата народни представители. Комисията отново не е подкрепила предложението, а е предложила свой текст.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иванова и Анастасов по чл. 44.
Гласували 122 народни представители: за 16, против 5, въздържали се 101.
Предложението не се приема.
По членове 45 и 46 не виждам неприети предложения.
По чл. 47 в обсъжданията в пленарната зала е направено предложение от народния представител Янаки Стоилов, чл. 46 в номерацията по вносител, в ал. 8 на текста да отпадне второто изречение: “Второ уведомление не се залепва”.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: В ал. 4 аз го прочетох, мисля, че общо можем да гласуваме. По комисията, на финала вместо думите “без залепване на уведомлението” – “независимо от залепването на уведомлението по ал. 1”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Повтарям предложението: в ал. 4 в края на текста в редакцията на комисията вместо израза “без залепване на уведомлението” да се запише “независимо от залепването на уведомлението по ал. 1” и в ал. 8 да отпадне изречението “Второ уведомление не се залепва”.
Моля, гласувайте ан блок тези две предложения.
Гласували 132 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 4.
Предложенията по този текст са приети.
Следващото предложение, което следва да гласуваме предварително, уважаеми колеги, е по чл. 48, по който комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 48 да отпадне.
Гласувайте предложението за отпадане на чл. 48.
Гласували 133 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отпадане е прието.
Преди да гласуваме ан блок ще имаме възможност, ако има доуточняване на гласуванията, които предварително трябва да направим, моля да уточните с господин Стоилов, ако по чл. 47 има нещо допълнително.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има едно неподкрепено предложение на Мая Манолова, което тя оттегля. То е по чл. 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. Правилно, има отразено в доклада предложение на госпожа Манолова по чл. 47, което комисията не е подкрепила, но то се оттегля от госпожа Манолова.
Продължаваме – има предложение по чл. 49 на народния представител Мая Манолова за заличаване, както е записано в доклада. Комисията не подкрепя предложението за заличаване.
Госпожо Манолова, Вие поддържате ли предложението си? (Шум и реплики в залата.)
В доклада пише: “Комисията не подкрепя предложението”. Аз чета доклада. (Реплики.)
Госпожа Манолова се съобразява с мнението на комисията в този случай и оттегля своето предложение.
Следващото предложение, което трябва да гласуваме, е на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов и е по чл. 52. Двамата народни представители предлагат чл. 52 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте по предложението за отпадане на чл. 52 на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което комисията не е подкрепила.
Гласували 134 народни представители: за 20, против 25, въздържали се 89.
Това предложение не се приема.
Има предложение идентично, на двамата народни представители, за отпадане на чл. 53, което комисията не е подкрепила.
Гласувайте предложението за отпадане на чл. 53 на двамата народни представители.
Гласували 120 народни представители: за 14, против 23, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което комисията не подкрепя, е на народния представител Мая Манолова и е по чл. 53.
Госпожо Манолова, поддържате ли предложението си?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Всички неподкрепени от комисията предложения ги оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожа Манолова оттегля всички направени от нея предложения, които обаче не са били подкрепени от комисията.
Уважаеми колеги, това са текстовете на Раздел І от Глава шеста, които следваше да гласуваме, преди да гласуваме ан блок текстовете на Раздел І на Глава шеста.
Сега подлагам на гласуване ан блок текстовете на Глава шеста, както следва и моля тук господин Стоилов и техническите сътрудници да следят дали точно назовавам редакциите.
Гласуваме заглавието на главата по вносител, Раздел І – по вносител; чл. 37, който става чл. 38 в редакция на комисията; чл. 38 в редакция на комисията, говоря за номерацията по вносител; членове 39, 40, 41, 42, 43, 44 и 45 в редакция на комисията; чл. 46 в редакция на комисията с направените уточнения в пленарната зала; чл. 47 в редакция на комисията; чл. 48 по вносител бе гласуван да отпадне; членове 49, 50 и 51 в редакция на комисията и новите членове 52 и 53 предложени от комисията. Това вече е номерация, която се получава в резултат на новите предложения. Гласуваме и чл. 52, който става чл. 54 в редакция на комисията и чл. 53 по вносител в редакция на комисията, който става чл. 55 в окончателната номерация. Тези текстове в посочените редакции подлагам на гласуване ан блок. (Реплики.)
Да, господин Димитров, тъй като Глава шеста е доста голяма, първият раздел беше доста голям и прецених, че би следвало да го гласуваме като раздел, въпреки че Раздел ІІ е съвършено кратък. Все пак гласуваме сега Раздел І.
Гласували 116 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 6.
Текстовете на Раздел І са приети.
Раздел ІІ от Глава шеста съдържа два текста, които са с номерация по вносител 54 и 55. Няма предварително гласуване по неприети предложения, затова подлагам на гласуване заглавието на Раздел ІІ по вносител, текста на чл. 54 по вносител, подкрепен от комисията и текста на чл. 55 по вносител, подкрепен от комисията и предложение на комисията за създаване на нов чл. 58 в редакция на комисията.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 108 народни представители: за 107, против 1, въздържали се няма.
С това са приети текстовете на Глава шеста и Раздел ІІ от нея.
Уважаеми колеги, да ви ориентирам в онова, което ни предстои в близките часове – завършихме Глава шеста. Трябва да гласуваме до Глава двадесет и трета най-малко. По глави 24 и 25 не приключиха обсъжданията, така че там още не сме готови да гласуваме, а след Глава двадесет и пета и Глава двадесет и шеста предстои представяне на доклада и обсъждане на текстовете на второ четене.
Може да се констатира, че пленарната зала търпи ускорено намаляване броя на народните представители в нея. Предлагам ви да прецените как желаете да процедираме, защото трябва да извършим тези гласувания. Предлагам ви парламентарните групи да се постараят да имат достатъчен минимум от народни представители в своите блокове, за да бъде достатъчно сериозно гласуването. Не бих искал този апел да е лансиран хей така, във въздуха. Постарайте се да осигурите нужния брой. Може народните представители да се редуват, ако чувстват много голяма умора, но трябва да гласуваме със състав от достатъчен брой народни представители. Разбира се, че това не е какъв да е законопроект. Моля квесторите да посетят Клуба на народния представител и прилежащите територии на сградата и да обърнат внимание на народните представители, че става дума за норми, по които процедурата касае всеки гражданин. Нека да имаме съзнанието, че гласуваме отговорен законопроект.
Заслужава да имаме и съзнанието, че процедурите, по които гласуваме, също подлежат на доосмисляне. В повечето парламенти парламентарната практика при тези гласувания не предполага гласуване и преброяване глас по глас. По-скоро се регистрира резултатът с очевидно мнозинство, а там, където има спор, се провежда преброяване. Това позволява да се гласува далеч по-експедитивно.
И така, по Глава седма трябва да гласуваме предварително следните предложения:
Предложението на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов за отпадане на чл. 57.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ, от място): Оттегляме направените от нас предложения по всички текстове на Раздел І от Глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, оттеглят се направените предложения от госпожа Иванова и господин Анастасов по Раздел І на Глава седма. В такъв случай няма да гласуваме предложението по чл. 57.
Няма да гласуваме и предложението по чл. 58, защото това са текстовете по Раздел І.
Раздел ІІ също позволява да го включим в гласуването според колегите, защото по него няма забележки.
По Раздел ІІІ също има предложение на госпожа Иванова и господин Анастасов.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Оттеглят го. В такъв случай можем да поставим на гласуване ан блок всички текстове на Глава седма.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване заглавието на Глава седма в редакцията на комисията, текста на чл. 56 по вносител, текста на чл. 57 по комисия, текста на чл. 58 също в редакция на комисията, чл. 59 също в редакция на комисията, чл. 60 в редакция на комисията.
Има предложение заглавието на Раздел ІІ да отпадне, така че нека гласуваме текстовете на Раздел І от Глава седма в редакцията, която посочих – по вносител и по комисия.
Моля, гласувайте текстовете от Раздел І на Глава седма и заглавието на главата.
Гласували 115 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
По Раздел ІІ комисията предлага разделът, включващ членове от 61 до 66 включително да отпадне, тъй като съдържанието му е включено на систематичното му място в Глава тринадесета.
Няма обратни предложения.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на Раздел ІІ от Глава седма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 121, против 2, въздържали се няма.
Предложението за отпадане е прието.
Подлагам на гласуване заглавието на Раздел ІІІ от Глава седма по вносител, подкрепен от комисията и текста на чл. 67 в редакция на комисията, както и текста на чл. 68 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте заглавието и чл. 67 и 68 в редакция на комисията.
Доколкото разбирам, госпожа Иванова оттегли предложението.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отменете гласуването, за да можем да гласуваме целия Раздел ІІІ.
Уважаеми колеги, моля да гласуваме целия Раздел ІІІ – заглавието по вносител, текста на чл. 67 по комисия, текста на чл. 68 по комисия, текста на чл. 69 по комисия и текста на чл. 70 по комисия.
Моля, гласувайте тези текстове на Раздел ІІІ от Глава седма в посочената редакция.
Гласували 116 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 7.
Текстовете на Раздел ІІІ са приети.
Преминаваме към Глава осма. По нея има предложение в редакцията на комисията за чл. 72, който в окончателната редакция става чл. 69.
Предложението е на народния представител Надя Антонова и се състои в следното: в ал. 1, т. 2 преди думите „данъчната” и „пазарната” да се добави „от 1/4”, а в т. 3 „1/4” да се замени с „1/2”.
Моля господин Стоилов да направи пояснение.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вчера допълнително обсъждахме този въпрос. Предлагаме текстът да остане както е по комисия. Това споделя и госпожа Антонова. Тоест тук не се налага да се прави гласуване. В чл. 71 ще предложим допълнителен текст, който да определя как се изчислява държавната такса при искове за собственост, докато тук цената на иска ще остане така, както е предложена от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, когато казвате чл. 71, това по номерацията на вносителя ли е, или говорите за следващия Раздел ІІ?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: За следващия раздел. Това днес ще го обсъдим в комисията.
Ще гласуваме чл. 75, който става чл. 71, като вероятно ще допълним още една алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай няма да гласуваме предложението на госпожа Надя Антонова, което тя оттегля.
Следващото предложение на комисията е да отпадне чл. 73, тъй като е отразен в следващия раздел.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 73 по вносител.
Гласували 119 народни представители: за 118, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Следващото предложение е по чл. 86 на народния представител Надя Антонова – в ал. 1 в окончателната редакция да се добави нова т. 5 със следното съдържание: “от назначените от съда служебни защитници на страна, чиито адрес не е известен”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: В предложението на госпожа Антонова е необходимо да направим едно редакционно уточнение – вместо “служебен защитник” да бъде “особен представител”, което е подходящата терминология в гражданския процес. Госпожа Антонова е съгласна с това уточнение и можем да го гласуваме направо в представената редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест, когато подлагаме на гласуване предложението на госпожа Антонова, то да е в редакцията с “особени представители”.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Надя Антонова за нова т. 5 в ал. 1 на чл. 83, който става чл. 86, като в нейното предложение изразът “служебни защитници” да се чете “особени представители”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Предложението на госпожа Антонова е прието.
Сега можем да гласуваме ан блок текстовете на Глава осма в следната редакция: заглавието – по вносител, Раздел І по вносител, чл. 71 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 72 в редакция на комисията, чл. 73 гласувахме да отпадне, чл. 74 в редакция на комисията, заглавието на Раздел ІІ по вносител, чл. 75 в редакция на комисията, чл. 72 нов в редакция на комисията, чл. 76 по вносител, чл. 77 по вносител, чл. 78 по вносител, чл. 79 по вносител, чл. 80 в редакция на комисията, чл. 81 в редакция на комисията, чл. 82 в редакция на комисията, чл. 83 в редакция на комисията, чл. 84 по вносител, чл. 85 по вносител, чл. 86 по вносител и чл. 87 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте ан блок текстовете на Глава осма.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Текстовете на Глава осма са приети.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов за отпадане на чл. 83 – предложение, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 22, против 29, въздържали се 51.
Предложението за отпадане не се приема.
Преминаваме към Глава девета.
Първото предложение е по чл. 95 от госпожа Иванова и господин Анастасов, което комисията не е подкрепила.
Поддържате ли предложението си, госпожо Иванова?
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов за промени в текста на чл. 95 по вносител, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 12, против 18, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Сега можем да гласуваме ан блок текстовете на Глава девета в следната редакция: заглавието по вносител, чл. 88 по вносител, чл. 89 по вносител, чл. 90 по вносител, чл. 91 в редакция на комисията, чл. 92 по вносител, чл. 93 в редакция на комисията, чл. 94 в редакция на комисията, чл. 95 по вносител и чл. 96 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте текстовете на Глава девета.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Текстовете на Глава девета са приети.
По Глава десета няма неприети предложения, затова подлагам на гласуване текстовете, както следва: заглавието по вносител, чл. 97 в редакция на комисията, чл. 98 по вносител, чл. 99 по вносител, чл. 100 по вносител, чл. 101 по вносител и чл. 102 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове на Глава десета.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Текстовете на Глава десета са приети.
По Глава единадесета няма предложения за гласуване.
Подлагам на гласуване заглавието на главата по вносител, текста на чл. 103 по вносител, чл. 104 по комисия, по чл. 105 трябва да гласуваме отпадане, чл. 106 в редакция на комисията.
Гласувайте тези текстове в посочената редакция.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Остава да гласуваме предложението на комисията, която не подкрепя текста на вносителя по чл. 105 и предлага той да отпадне.
Гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 105.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това текстовете на Част първа на Гражданския процесуален кодекс са приключени.
Част втора, стигаме до Глава дванадесета, при която положението е следното: няма текстове, които предполагат предварително гласуване или са подкрепени текстовете на вносителя, или има редакция на комисията. Това е така по първите два раздела. В третия раздел има предложение на комисията, което можем да гласуваме, както е прието - ан блок.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Погледнете чл. 117.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Глава дванадесета може ан блок да я представим.
Нека да видим какво е положението при чл. 117. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 117 да отпадне. Съвършено прав сте.
Уважаеми колеги, по Глава дванадесета преди да гласуваме ан блок текстовете, подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 117 по вносител.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане на текста на чл. 117 е прието.
Сега преминаваме към гласуване ан блок на следните текстове: заглавието на Част втора по вносител, заглавието на Дял първи по комисия, заглавието на Глава дванадесета по вносител, заглавието на Раздел І по вносител, чл. 107 по вносител, чл. 108 по комисия, Раздел ІІ по вносител, членове 109, 110, 111, 112 по комисия, чл. 113 по вносител, членове 114, 115 и 116 по комисия, чл. 118 по вносител, чл. 119 по комисия, чл. 120 и чл. 121 по вносител, чл. 122 по комисия. Раздел ІІ по вносител, Раздел ІІІ по комисия, чл. 123 по вносител, членове 124 и 125 по комисия, членове 126, 127 и 128 по вносител.
Гласувайте тези текстове на Глава дванадесета и заглавията на разделите и главите.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Текстовете на Глава дванадесета са приети.
Какви гласувания имаме по Глава тринадесета? Нямаме особени гласувания.
Има предложение на комисията Глава тринадесета с членове от 129 до 133 да отпадне, тъй като е отразена в Раздел ІІІ на новата Глава тринадесета.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на Глава тринадесета по вносител с текстовете на членове от 129 до 133.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Комисията предлага текста на вносителя за Дял втори “Производство пред първата инстанция” да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение на комисията за отпадане на Дял втори, предложен от вносителя.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава четиринадесета и предлага тя да стане Глава тринадесета със заглавие “Основно производство”.
Моля, гласувайте това предложение на комисията за заглавие на Глава четиринадесета, която става Глава тринадесета.
Гласували 104 народни представители: за 97, против 7, въздържали се няма.
Предложението на комисията е прието.
Моля, гласувайте новата Глава тринадесета, Раздел І по вносител, чл. 134 и чл. 135 по комисия, чл. 136 по вносител и членове 137, 138, 139 и 140 по комисия.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага Глава петнадесета със заглавие “Разглеждане на делото от районен съд като първа инстанция” да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на текста на Глава петнадесета и заглавието й по вносител.
Гласували 107 народни представители: за 99, против 7, въздържал се 1.
Предложението на комисията за отпадане на Глава петнадесета е прието.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Раздел І и предлага текстът на Раздел І със заглавие “Бързо производство” да отпадне.
Моля, гласувайте да отпаднат текстът и заглавието на Раздел І и членовете по вносител от 141 до 149 включително.
Гласували 104 народни представители: за 103, против 1, въздържали се няма.
Предложенията за отпадане са приети.
Комисията предлага Раздел ІІ “Заповедно производство” с членове от 150 до 154 на вносителя да отпадне, тъй като систематично е включен в Част V “Изпълнително производство” в Глава тридесет и седма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на Раздел ІІ и текстовете на членове от 150 до 154 включително.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане и прието.
Комисията предлага наименованието на Глава шестнадесета “Разглеждане на делото от окръжен съд като първа инстанция” по вносител да отпадне.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на заглавието и самия текст на Глава шестнадесета.
Гласували 115 народни представители: за 108, против 7, въздържали се няма.
Предложението на комисията се приема.
Следващите текстове са текстове, които вече принадлежат към досегашната Глава петнадесета по вносител, след като са премахнати новите разделения. По тях положението е следното до края на тази глава.
Има предложение на комисията за отпадане на членове от 156 до 159 включително.
Уважаеми колеги, от текста по вносител на чл. 130 – това е прехвърляне от първата номерация към номерацията след направените промени, които включително гласувахме тази сутрин. Разбирам на пръв поглед несъответствието, което е резултат на пренареждане на текстовете – в първоначалната номерация, има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов за промени в ал. 2, което комисията не е подкрепила в първата част.
Комисията подкрепя по принцип предложението във втората част.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов в първата му част, която не е подкрепена от комисията относно ал. 2 на чл. 130.
Гласували 111 народни представители: за 12, против 3, въздържали се 96.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване ан блок текстовете до края на тази глава, която по номерацията би трябвало да е Глава петнадесета по вносител, както следва: чл. 155 - в предложение на комисията; предложение на комисията за нови членове 132 и 133 – това е по окончателната номерация, която се получава; Раздел ІІ – нов, и текстовете от чл. 134 до чл. 139 в номерация на комисията; Раздел ІІІ – нов, с текстове на членове от 140 до 143 в предложение на комисията; чл. 160 по номерация на вносителя в редакция на комисията; чл. 161 по номерация на вносителя и в окончателна редакция на комисията; чл. 162 по номерация на вносител и в окончателна редакция на комисията; чл. 163 по вносител и в окончателна редакция на комисията; нови членове 148 и 149, предложени от комисията; чл. 130 по вносител, в окончателна редакция на комисията с номерация чл. 150, и предложение на комисията за нови членове 151 152 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Глава седемнадесета по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието, но номерацията следва да стане “Глава четиринадесета”.
Подлагам на гласуване заглавието на вече новата Глава четиринадесета. Редакцията на заглавието е по вносител. Това означава, че досегашните текстове спадат към Глава тринадесета, а не Глава петнадесета, каквото беше първоначалното ми предположение. Явно, че сме гласували отпадането на Глава четиринадесета и петнадесета като номерация.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението за заглавие и преномерирането са приети.
По Глава четиринадесета има направено предложение от народния представител Надя Антонова в пленарната зала по чл. 165 по вносител, който става чл. 154, предложението е в ал. 2, във второто изречение да отпадне пълният член на думата “законът” и да се замени с думата “закон”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, още едно аналогично предложение от народния представител Мая Манолова – в чл. 164 в редакция на комисията, което съответства на чл. 175 по вносител – в ал. 1, т. 1 и 3 също думата “законът” да бъде нечленувана и да стане “закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване едновременно двете предложения – на госпожа Антонова и госпожа Манолова, в съответните текстове думата “законът” да бъде заменена със “закон”.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложенията за промяна в думата са приети.
По чл. 177 по вносител има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов за промяна в редакцията на ал. 2, което не е подкрепено от комисията.
Госпожа Иванова поддържа предложението.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов за промени в ал. 2 на чл. 177, което комисията не е подкрепила.
Гласували 109 народни представители: за 27, против 13, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Иванова, имате думата.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам прегласуване на този текст, тъй като в противен случай изпадаме в абсурдната ситуация да даваме възможност на вещите лица или на прокурора да бъдат свидетели по едно и също дело. Съгласете се, че това е изключено. Ето защо моля да подкрепите предложението ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще отложим повторното гласуване по този текст, за да сме сигурни, че гласуването е достатъчно добре преценено, като ангажиментът на комисията е в хода на следващите гласувания да предложи окончателно становище.
По-нататък имаме предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов за отпадане на чл. 185.
Госпожо Иванова, става дума за Вашето предложение за отпадане на чл. 185. Поддържате вашето предложение.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на чл. 185 на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 6, против 20, въздържали се 77.
Предложението за отпадане не се приема.
По Раздел V има предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов в ал. 1 на чл. 206 по вносител да отпаднат думите “или служебно”. Това предложение не е подкрепено от комисията. Госпожа Иванова не го оттегля.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 4, против 20, въздържали се 88.
Предложението не се приема.
Колеги, предлагам сега да гласуваме текстовете на раздели от І до V включително, като обаче имаме още едно гласуване по Раздел V. Можем също да включим VІ и VІІ ан блок, защото не виждам неприети предложения по тях.
Но преди това комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 214 и предлага той да отпадне.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на чл. 214.
Гласували 110 народни представители: за 105, против 5, въздържали се няма.
Предложението за отпадане е прието.
Сега можем да гласуваме текстовете на Глава четиринадесета в следната редакция:
“Раздел І – Общи правила” по вносител, чл. 164 по комисия, чл. 165 по комисия с направената поправка, членове 166, 167, 168, 169, 170, 171, 172 и `173 по комисия, Раздел ІІ – заглавието по вносител, чл. 174 по комисия, чл. 175 по комисия с направената поправка, чл. 176 по комисия, по чл. 177 е отложено гласуването, чл. 178 и 179 по комисия, чл. 180 и чл. 181 по вносител, чл. 182 по комисия, чл. 183, 184 и 185 по вносител, Раздел ІІІ по вносител, членове 186, 187 и 188 по комисия, ще гласуваме отделно отпадането на чл. 189, което е предложено от комисията и което не сме гласували, струва ми се, Раздел ІV по вносител, чл. 190, чл. 191, чл. 192 по вносител, чл. 193, 194 и 195 по комисия, чл. 184 нов в редакция на комисията, чл. 196 по комисия, чл. 197 и 198 по вносител, чл. 199 по комисия, чл. 200 по вносител, членове 201, 202, 203, 204 и 205 по комисия, Раздел V по вносител, членове 206, 207, 208, 209, 210 и 211 по комисия, нов чл. 201, предложен от комисията, чл. 212 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 213 по вносител, чл. 214 бе гласувано да отпадне, Раздел VІ по вносител, чл. 215 по комисия, чл. 216 по вносител, чл. 217 по комисия, Раздел VІІ по вносител, чл. 218 по комисия, чл. 219 и 220 по вносител. Това са текстовете на главата.
Моля, гласувайте ан блок текстовете в посочената редакция.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Сега ще подложа на гласуване предложението на комисията за отпадането на чл. 189 по вносител, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 176.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане е прието.
Сега можем да преминем към Глава осемнадесета по вносител, по която има следните предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осемнадесета, която става Глава петнадесета.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 225 има предложение от народните представители Иванова и Анастасов – в ал. 1 по вносител да се направи редакционно, а може и смислово изменение, което не е подкрепено от комисията. Госпожа Иванова обаче го оттегля, така че няма да го гласуваме.
Други неподкрепени предложения не виждам, затова преминаваме към следните гласувания ан блок.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 221 в редакция на комисията, чл. 222 и чл. 223 по комисия; чл. 224 по вносител и чл. 225 по комисия.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстовете на Глава петнадесета по новата номерация са приети.
Преминаваме към Глава деветнадесета по вносител, Раздел І, Раздел ІІ, Раздел ІІІ.
Подлагам на гласуване Глава деветнадесета по номерация на комисията и заглавие по вносител, Раздел І по вносител, чл. 226 по комисия, чл. 227 и чл. 228 по вносител; Раздел ІІ и чл. 229 по вносител, чл. 230 по комисия, чл. 231, чл. 232, чл. 233, чл. 234 по вносител; чл. 235 и чл. 236 по комисия; Раздел ІІІ по вносител, чл. 237 по комисия, чл. 238 и чл. 239 по вносител.
Моля, гласувайте ан блок тези текстове в посочената редакция.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Текстовете на Глава шестнадесета са приети.
Преминаваме към Глава двадесета по вносител, която става Глава седемнадесета. По тази глава няма неприети предложения.
Комисията подкрепя заглавието на Глава двадесета и предлага да стане Глава седемнадесета, Раздел І по вносител, чл. 240, чл. 241 и чл. 242 по комисия; Раздел ІІ по вносител, чл. 243 по вносител, чл. 244 по комисия, чл. 245 по вносител.
Моля, гласувайте ан блок тези текстове на Глава седемнадесета в окончателната й номерация.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Преминаваме към Глава двадесет и първа по вносител.
Тук има предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов за отпадане на чл. 249 по вносител, предложение на госпожа Иванова за промяна в текста на комисията в чл. 249, който става 238.
Комисията не подкрепя предложението за отпадане.
Предложението за отпадане се оттегля, няма да го подлагаме на гласуване.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Иванова, направено в пленарната зала по текста на новия чл. 238, който по вносител е чл. 249 и се състои в следното: в ал. 1 от текста на комисията изразът “или да оттегли иска” да отпадне, както и да отпадне ал. 3 на същия този член. (Реплики на народния представител Иглика Иванова.)
Госпожо Иванова, бихте ли уточнили в какво се състои Вашето предложение по ал. 3, тъй като в текста, с който аз разполагам, е маркирано предложение за отпадане.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Правя пояснение, уважаеми колеги, че предложението ми за отмяна в ал. 3 е да отпадне началото, в смисъл фразата “ако ищецът не е посочил или представил доказателства в исковата си молба и”. Нататък текстът остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест изразът да започне с “ако ответникът не е подал в срок отговор”.
Колеги, има две предложения, които ще подложа отделно на гласуване.
Първото е по ал. 1 – да отпадне изразът в края на алинеята “или да оттегли иска”.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Иванова, което не се подкрепя от комисията. Комисията поддържа своята редакция.
Гласували 110 народни представители: за 14, против 7, въздържали се 89.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме второто предложение на госпожа Иванова – ал. 3 на чл. 238 в окончателната номерация – да отпадне началото на текста на алинеята от “ако” до съюза “и”.
Това предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 3, против 2, въздържали се 100.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е отново на колегите Иванова и Анастасов по чл. 250 – в този текст заглавието да бъде променено – да отпадне изразът “на районния съд”.
Вие оттегляте това предложение, следователно няма да бъде гласувано.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията има предложение за отпадане. Моля да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Комисията има предложение за отпадане на чл. 250.
Моля да гласуваме това предложение на комисията за отпадане на чл. 250 по вносител.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието – текстът отпада.
Следващото предложение е по чл. 259 по вносител също на народните представители Иванова и Анастасов. В ал. 3 се предлага промяна на текста, което предложение не е подкрепено от комисията.
Госпожа Иванова го оттегля.
Има предложение в текста по чл. 262 по вносител, който става чл. 250 отново на госпожа Иванова, направено в пленарната зала, по ал. 2. В нея изразът “с оглед изясняване на разрешената част от спора” да отпадне.
Госпожа Иванова поддържа това си предложение.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Иглика Иванова в ал. 2 на чл. 250 в окончателната редакция на комисията да отпадне краят на текста “с оглед изясняване на разрешената част от спора”.
Комисията поддържа своята редакция.
Гласували 105 народни представители: за 15, против 2, въздържали се 88.
Предложението за промяна в ал. 2 не се приема.
Раздел ІV не предполага допълнителни уточнения.
Стигаме до Глава двадесет и втора.
Моля да гласуваме Глава двадесет и първа, която става Глава осемнадесет, в следната редакция: заглавието на главата по вносител с номерацията на комисията, Раздел І по вносител по принцип, но в окончателна редакция на комисията, която предлага “Решение по делото” и текстовете на членове 246 по комисия, чл. 247 по комисия, чл. 248 по вносител, чл. 249 по комисия, чл. 250 отпада, чл. 251 по комисия, чл. 252 по комисия, Раздел ІІ по вносител, чл. 253 по вносител, чл. 254 по комисия, чл. 255 по комисия, чл. 256 по комисия, чл. 257 по комисия, Раздел ІІІ по вносител, чл. 258 по вносител, чл. 259 по комисия, чл. 260 по комисия, чл. 261 по вносител, чл. 262 по комисия, чл. 263 по комисия, Раздел ІV по вносител, чл. 264 по вносител, чл. 265 по вносител, чл. 266 по комисия.
Моля, гласувайте ан блок тези текстове в посочената редакция, те съставляват новата Глава осемнадесет.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Текстовете на главата са приети.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Глава двадесет и втора по вносител в следните редакции: заглавието на главата по вносител, номерацията по окончателна номерация на комисията, текстовете на членове 267, 268 и 269 по комисия.
Моля, гласувайте ан блок трите текста на главата, заедно със заглавието.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Дял трети, в който Глава двадесет и трета е по вносител и Глава двадесета в окончателна редакция. Господин Филип Димитров, който скрупульозно следи през цялото време докъде сме стигнали, подсказва, че в текста на чл. 274 по вносител има неподкрепено предложение на народните представители Иванова и Анастасов.
Поддържате ли предложението? Да. То е за промяна в заглавието на чл. 274 – предложение, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иванова и Анастасов за промени в заглавието на чл. 274 по вносител.
Гласували 104 народни представители: за 6, против 12, въздържали се 86.
Предложението не се приема.
По чл. 279 има предложение на двамата народни представители за промени в ал. 1 – промяна на една дума, която комисията не подкрепя. Госпожа Иванова оттегля това свое предложение.
До края на този раздел аз не виждам причина да не преминем към гласуване ан блок.
Подлагам на гласуване едновременно следните текстове: Дял трети по вносител; Глава двадесет и трета – наименование по вносител, номерация по комисия; членове 270, 271 и 272 по комисия; нов чл. 261 в окончателната номерация, предложен от комисията; чл. 273 на вносител по комисия; членове 274, 275, 276, 277 и 278 по комисия; чл. 279, както е предложен от комисията; членове 280 и 281 по комисия; нов чл. 271 в окончателна номерация и текст, предложен от комисията; чл. 272 – също нов текст, предложен от комисията и с редакция на комисията; чл. 282 – номерация на вносител, в редакция на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 107, против 2, въздържали се няма.
Текстовете на новата глава са приети. (Реплика от докладчика господин Янаки Стоилов.)
Господин Стоилов предлага да преминем към Глава двадесет и четвърта по вносител, но не знам дали бе обявено приключването на дискусията. Мисля, че господин Милтенов четеше окончателната част на доклада. Колегите от Дирекция „Законодателна дейност и европейско право” са обозначили, че дискусията и по Глава двадесет и четвърта продължава. Може би да направим още една справка, пък предлагам гласуването на Глава двадесет и четвърта да остане за следващия път.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Дискусията е обхванала касационното обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Какви предложения има?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма предложения по нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест да гласуваме и Глава двадесет и четвърта - очевидно това е мнението на ръководството на комисията.
Обявих, че са приети текстовете на гласуваната глава и можем да преминем към Глава двадесет и четвърта по вносител.
Тук има един цитат от онова, което аз съм обявил в края на заседанието на 19 юни, а именно, че не сме приключили с обсъжданията на глави двадесет и четвърта и двадесет и пета. При положение, че Вие считате, че по Глава двадесет и четвърта няма повече обсъждане, да преминем към гласуване на текстовете от нея. Тук не виждам неподкрепени предложения.
В такъв случай подлагам на гласуване ан блок следните текстове: текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и четвърта и номерация на комисията – става Глава двадесет и първа; чл. 283 в редакция на комисията, членове 284, 285, 286, 287 и 288 по комисия.
Моля, гласувайте тези текстове в посочената редакция на новата Глава двадесет и първа.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Текстовете на главата са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, вчера обсъждахме няколко редакционни въпроса. Предлагам навсякъде в текстовете от законопроекта “счита” да се замени със “смята”. Това предложение е свързано с чистотата на българския език, за да избегнем прекалено архаичните думи или пък чуждиците. Нека все пак да гласуваме предложението, въпреки че е редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Очевидно господин Димитров ще обоснове противно мнение по въпроса.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Във всички правни системи съществува някакъв вид последователност, ако щете. Съдържат се архаични термини във всяка една правна система. Аз се чудя на тази склонност към изчистване от русизми или други взаимки в езика. Прекалено чистият език винаги е бил проблем. Той намирисва на малокултурност или на комплекси, а пък оттам нататък любовта към Русия е нещо, което мисля, че се споделя от много хора в тази зала. Не виждам защо да ги измъчваме. Толкова повече, че в това едва ли се съдържа някакъв сериозен смисъл.
При положение, че други неща не ви пречат от Русия “счита” да ви е най-голямата пречка, ми се вижда малко странно.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Странното е, че Янаки Стоилов е против русизмите, а пък ти си за. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Длъжен съм да подложа на гласуване редакционното предложение на господин Стоилов – това ще е едно интересно гласуване.
Гласували 108 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги народни представители – онези, които сте тук, благодаря ви за търпението и за упоритата работа.
Имам основание да обявим почивка, като в 12,00 ч. ще подновим заседанието.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Заповядайте, господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, най-напред ще направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на вътрешните работи господин Бойко Коцев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля, поканете господин Коцев в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по заглавието на законопроекта? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Има предложение от народния представител Надка Балева.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Надка Балева и предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
“§ 1. В чл. 2 ал. 1 се изменя така:
“(1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин или е без гражданство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 1 от законопроекта в редакцията на комисията? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По § 1 на вносителя има предложение от народния представител Елиана Масева.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народния представител Масева и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
“§ 2. Създава се чл. 20а:
“Чл. 20а. (1) Превозвач, който превозва по въздух до Република България чужденци, е длъжен при поискване от компетентните органи на Главна дирекция “Гранична полиция” при Генерална дирекция “Полиция” да предостави до приключване на регистрацията за полета следната информация:
1. вид и номер на документа за пътуване на чужденеца;
2. имена, дата на раждане и гражданство на чужденеца;
3. граничен контролно-пропускателен пункт на влизане в страната;
4. код на транспорта;
5. дата и час на тръгване и пристигане на транспортното средство;
6. общ брой на превозваните пътници за конкретното пътуване;
7. начален пункт на тръгване.
(2) Обработването на личните данни по ал. 1 се извършва при спазване на Закона за защита на личните данни и на международните договори, по които Република България е страна.
(3) Превозвачът по ал. 1 е длъжен да предостави поисканата информация по електронен път, а когато това не е възможно – по друг подходящ начин.
(4) Превозвачът по ал. 1 е длъжен да заличи предоставените лични данни в срок до 24 часа от пристигането на транспортното средство на територията на Република България.
(5) Компетентните органи на Главна дирекция “Гранична полиция” при Генерална дирекция “Полиция” заличават предоставените данни по ал. 1 в срок до 24 часа от получаването им, освен в случаите, когато те са необходими за упражняване на правомощията им по закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 3 със следната редакция:
“§ 3. Създава се нов чл. 24б със следното съдържание:
“Чл. 24б. (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са научни работници със сключено споразумение за прием с научноизследователска организация със седалище в Република България за разработване на научноизследователски проект, включени в националния списък на научноизследователските организации по смисъла на Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност.
(2) Разрешението за продължително пребиваване на лицата по ал. 1 се издава за срок от 1 година, което се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай, че срокът за разработване на научноизследователския проект е по-малък от една година, разрешението за пребиваване се издава за срока на продължителност на проекта.
(3) За получаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България при условията на ал. 1 чужденецът представя пред службите за административен контрол на чужденците редовен документ за задгранично пътуване и подава:
1. молба по образец;
2. документ за платена държавна такса по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;
3. фотокопие от страницата на документа за задгранично пътуване със снимката, личните данни, входната виза и щемпела от последното му влизане в страната;
4. писмени доказателства за осигурено жилище за времето на пребиваване в страната;
5. заверено копие от споразумението за прием с научноизследователска организация, регистрирана в Република България по законоустановения ред.
(4) Молбата се разглежда и решава в срок до седем работни дни, като решението се съобщава писмено на чужденеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по § 3. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Няма да докладвам оттегленото предложение на народния представител Пенко Атанасов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 4:
“§ 4. Създава се чл. 51а:
“Чл. 51а. За непредоставяне или непълно или неточно предоставяне на информацията по чл. 20а, ал. 1 на превозвача – физическо или юридическо лице, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 6000 до 10 000 лв. за всяко пътуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението “Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на § 3, който става § 5, и предлага да се обособи допълнителна разпоредба със следната редакция:
“Допълнителна разпоредба
§ 5. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/82/ЕО на Съвета относно задължението на превозвачите да съобщават данни за пътниците и на Директива 2005/71/ЕО на Съвета относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по текста на допълнителната разпоредба? Няма.
С това законопроектът е представен. Текстовете ще бъдат гласувани.
Благодаря, господин Свинаров.
Чух, че законопроектът бил дискусионен, но се оказа, че няма такова нещо.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ.
Докладът е подготвен от Комисията по здравеопазването.
Господин Йорданов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ако няма възражение от колегите народни представители, моля в залата да бъде допуснат господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да поканите господин Борисов в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК РУДЕНКО ЙОРДАНОВ:
„ДОКЛАД
за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите № 702-01-2, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2007 г.
Комисията по здравеопазването на свое редовно заседание, проведено на 14 юни 2007 г., разгледа посочения законопроект и направените предложения по време на заседанието.
Комисията по здравеопазването на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на „Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по заглавието на закона? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. организацията, правомощията и задачите на държавните органи, осъществяващи контрол върху производството, преработването, търговията, употребата, съхраняването, вноса, износа, транзита, пренасянето, превозването и отчетността на наркотични вещества, както и върху пускането на пазара, вноса и износа на прекурсори;”.
2. В т. 2 думите „и прекурсори” се заличават.
3. Създава се нова т. 3:
„3. мерките по прилагането на Регламент на Европейската общност № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно прекурсорите на наркотични вещества (обн. „Официален вестник" бр. 47 от 2004 г.), Регламент на Европейската общност № 111/2005 на Съвета относно определяне на правила за мониторинг на търговията между Общността и трети страни в областта на прекурсорите (обн. „Официален вестник”, бр. 202 от 2005 г.) и Регламент на Европейската общност № 1277/2005 на Европейската комисия относно установяване на правилата за прилагане на Регламент на Европейската общност № 273/2004 и Регламент на Европейската общност № 111/2005 (обн. „Официален вестник”, бр. 202 от 2005 г.), наричани по-нататък „Регламент 273/2004, Регламент 111/2005 и Регламент 1277/2005”.”
4. Досегашната т. 3 става т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Госпожо председател, позовавайки се на правилника и Вашата възможност да ми позволите текстовете, за които няма внесени предложения от народните представители и са по вносител, да не бъдат четени, а ще си позволя само ще ги изброя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 45 и предлага следната редакция:
„§ 45. Създава се чл. 103а:
„Чл. 103а. Който не спазва изискванията за документиране по чл. 4 и 5 от Регламент 273/2004 и по чл. 3 и 4 от Регламент 111/2005, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 5000 до 10 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст също няма.
ДОКЛАДЧИК РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 46 и предлага следната редакция:
„§ 46. Член 104 се изменя така:
„Чл. 104. Който не спазва изискванията за маркировка на наркотичните вещества и техните препарати, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 47 и предлага следната редакция:
„§ 47. Създава се чл. 104а:
„Чл. 104а. Който не спазва изискванията за етикетиране на прекурсорите по чл. 7 от Регламент 273/2004, и по чл. 5 от Регламент 111/2005, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 20 000 до 50 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по така представените текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 48 и предлага следната редакция:
„§ 48. Създава се чл. 105а:
„Чл. 105а. Който не спазва изискванията за предоставяне на информация по чл. 8 от Регламент 273/2004, чл. 9 от Регламент 111/2005 и по чл. 17, 18, и 19 от Регламент 1277/2005, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 5000 до 10 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания има ли по този текст на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 49 и предлага § 49 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаещи за изказвания по този параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 49.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 51 и предлага да бъде отразен на съответното му систематично място в Допълнителна разпоредба.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 50.
Комисията предлага да се създаде Допълнителна разпоредба с § 51:
„Допълнителна разпоредба
§ 51. Навсякъде в закона думите „Националната служба по наркотичните вещества” се заменят с „Дирекция „Наркотични вещества”, а думите „районни центрове по здравеопазване” се заменят с „регионални центрове по здравеопазване”.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 53.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези параграфи? Няма.
С това законопроектът е представен.
Благодаря Ви, господин Йорданов.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Представена е главата от кодекса – “Касационно обжалване”. По нея е имало дискусия миналия път, която не е приключила. Продължаваме дискусията.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Искам да кажа моето мнение както по новата концепция за касационното обжалване, която е предмет на обсъждане, така и по-конкретно по тестовете на чл. 289 на вносител, който става чл. 280, и чл. 290, който става чл. 284.
Знаете, че един от съществените моменти в новата концепция за новия ГПК е касационното обжалване. Бих се върнала малко назад – идеята, която преследваме с този кодекс, е завършване на реформата в гражданското правораздаване, като проблемите най-общо се свеждат до два: бавното правораздаване и нееднаквото прилагане на закона.
Що се касае до касационното обжалване, по начина, по който е разписано, по начина, по който се променя, то е насочено към решаване на тези два проблема на фаза касационно обжалване, а именно идеята е да се върне Върховният касационен съд към изпълнение на основната му функция – да не бъде съд по фактите и по съществото на спора, а да бъде съд по правото, тоест той да се върне към основните си функции да уеднаквява различната практика на съдилищата.
Една от причините за това Върховният касационен съд да се отклони напоследък от тази своя съществена роля е неговото претоварване и от обстоятелството, че той е задръстен от множеството дела, които по досега действащия закон абсолютно всички стигат до касационно обжалване. Затова идеята се свежда до следното: да има два контрола – първият за допустимост на касационните жалби, тоест не всички дела, не всички жалби да стигат до касационно обжалване, а само тези, които отговарят на определени условия и това са условията на чл. 280. Идеята на този текст е наистина до касационно обжалване да стигат само тези дела, при които съдебните актове са постановени в противоречие със съществуващата практика както на Върховния касационен съд, така и на другите съдилища, а също така и тези, в които са решени съществени материалноправни и процесуални въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Стигнахме до тази формулировка в работна група и след това в Правната комисия след множество спорове. Моят апел както към колегите юристи, така и към колегите народни представители е в крайна сметка да се придържаме максимално към това, което е постигнато като съгласие в Правната комисия, защото то е плод на деветмесечни разсъждения, промени, дебати, дискусии, обсъждания, както в състава на Правната комисия, където бяха привлечени съдии от върховните съдилища, представители на Министерството на правосъдието, експерти и представители на доктрината, но и беше обсъждано сред колегите от по-ниските съдилища. До тези формулировки се стигна след оспорвани дебати.
Конкретно по предложението, което беше направено от колегата Антонова в предишното пленарно заседание – аз поддържам текста на комисията по отношение на това, че би следвало да остане думата “съществен, материалноправен или процесуалноправен въпрос”, защото в крайна сметка идеята е Върховният касационен съд да не се произнася и да не стигат всичките дела за всяка една дреболия, която се открие в един съдебен акт, а само в случаите, в които става дума за съществен процесуалноправен въпрос.
Разбира се, има и дебат относно това понятие, но винаги под съществен материалноправен или процесуален въпрос се разбира такъв въпрос, който има значение за крайния акт, тоест за решаването на делото в една или друга посока и ако нашата идея е да разтоварим Върховния касационен съд и да го накараме да уеднаквява практиката на другите съдилища, то наистина това би трябвало да става по съществени въпроси – по такива, които имат значение за изхода на едно конкретно дело. Така че думата “съществен” в случая не е поставена просто така. Тя има своя смисъл в общата концепция.
По отношение на предложението да отпаднат от т. 3 думите “както и за развитието на правото”. Какво се има предвид? Върховният касационен съд ще уеднаквява практиката тогава, когато тя съществува, но знаете, че с развитието на обществените отношения се появява необходимостта в една част от случаите те да бъдат уреждани с нови правни норми, с нови законопроекти. Нашата идея беше да дадем възможност на Върховния касационен съд да се произнася в такива случаи, преди да се е стигнало до противоречие в практиката, тоест преди казусите по един нов закон да се решават противоречиво по съдилищата, за да може еднаквата практика да започне от самото начало на прилагането на един закон.
Второ, много често, поради промяна в обществените отношения, тълкуването на една или друга правна норма се налага да бъде променено с оглед именно на развитието на обществените отношения. По този начин, когато законът реално не се е променил, но се влага ново съдържание в съществуващите правни норми, това попада под хипотезата за развитието на правото, защото правото трябва да се развива успоредно с развитието на обществените отношения, да бъде дадена възможност на Върховния касационен съд да се произнася в тези случаи.
Аз мисля, че със съществуването и разширяването на хипотезите в тази посока в крайна сметка правораздаването само ще спечели.
Тъй като тук разглеждаме целия раздел, искам да кажа още едно изречение по чл. 292, който става чл. 284 и който визира приподписването на жалбите от адвокат на тази касационна инстанция.
В работната група и в Комисията по правни въпроси, а и при всички обсъждания на този законопроект, се разгоряха множество спорове за това дали да бъде задължително участието във вид на приподписване на материалите, на жалбите по делото от адвокати на въззивната и на касационната инстанция. В крайна сметка се прие, че във въззивното обжалване това не е задължително, но в касационното обжалване при изготвянето на една касационна жалба се иска лицето, което я изготвя, да е направило един преглед на съществуващата практика, за да може да убеди Върховния касационен съд, че решението, което се атакува, е постановено в противоречие със съществуващата практика и затова са необходими специални знания.
Не може едно лице, което няма нужното юридическо образование, да направи подобна справка, защото тук се изискват специални знания. Ако този текст е създаден с цел защита на гражданите, повярвайте ми, в никакъв случай един обикновен гражданин не може да се справи сам в многообразието на съществуващата съдебна практика. Тук трябва да се направи анализ на актовете на Върховния касационен съд, анализ на актовете на апелативните и на окръжните съдилища и да могат да се извадят аргументи защо това решение, видите ли, което не е изгодно за страната, е постановено в противоречие със съществуващата практика. И ако страната успее да убеди Върховния касационен съд в това, едва тогава делото ще бъде разглеждано по същество. Затова е важно в този сложен процес да участват лица, които имат необходимата професионална подготовка да го направят. Иначе ще оставим страните неподготвени да участват в един наистина сложен процес.
Така че аз апелирам да остане това задължение, тъй като то е в интерес на гражданите в крайна сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
За реплика думата има госпожа Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, далеч съм от мисълта, че Върховният касационен съд трябва да гледа всички дела, които влизат в съдилищата. Без съмнение това не може да стане и не следва да става. Въпросът е по какви критерии да се определи категорията или кръгът дела, с които да се занимава Върховният касационен съд.
След като сме приели като основен принцип в гражданското правораздаване търсенето на обективната истина, не виждам как това може да стане въз основа на абсолютно субективни критерии. Обективни са тези критерии, които се съдържат в нашето предложение, без да претендирам за изчерпателност, даже в Комисията по правни въпроси аз казах, че цифрите, които съм посочила, са условни, но до дебат по същество така и не се стигна.
Съгласна съм, че трябва да се уеднаквява практиката на Върховния съд. Но ако погледнем законопроекта, този процес е уреден само няколко текста по-нататък – в чл. 291 и чл. 292, тоест едната процедура, едната част от правомощията на Върховния съд не бива да бъдат за сметка на другите. Не трябва да се игнорира и функцията по решаване на конкретни дела, която Върховният касационен съд, без съмнение, има.
Понеже се спомена, че трябвало да се разтовари Върховният касационен съд от дела, ако това е смисълът на закона, категорично не мога да се съглася да го подкрепя. Целта не трябва да бъде да се разтоварят съдиите от един или друг съд от обема работа, който имат, а целта трябва да бъде бързо и ефикасно правораздаване за реална защита правата на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика думата има госпожа Антонова. Заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Искам накратко да изразя несъгласие с изказването, което направи уважаемата колежка Манолова, в някои негови части.
На първо място, категорично възразявам да се правят каквито и да е закони с оглед личността. Не съм съгласна да се прави закон за един човек или за голяма група от хора, включително и този ГПК да се прави с оглед интересите на Върховния касационен съд, или който и да било друг.
Ето защо не мога да приема, че идеята на ГПК е ВКС да бъдел разтоварен. Значи ВКС може да бъде разтоварен, без да се привнасят такива тежки условия за допустимост на касационното обжалване. Този друг начин е организация на работата във Върховния касационен съд. Така може да се разтовари.
На второ място, не споделям идеята, която се изнесе пред вас, че основната функция на Върховния касационен съд била да се уеднаквява практиката. Мисля, че тази идея е противоконституционна. Защото в Конституцията пише, че съдебната власт има основна задача да осигурява защита на правата и законните интереси на гражданите и другите правни субекти. Всичко останало е следствие, включително и тълкувателната дейност на съдилищата.
Не съм съгласна, че някои дела били дреболии и не следвало да стигат до Върховния касационен съд.
Уважаеми мои, нашата държава е такава, каквато е. Нашият народ е такъв, какъвто е. Всеки има своя интерес. Ако една врата от 200 лв. за някои от хората е дреболия, за други не е. Въпреки това, има едно ограничение до 1000 лв. за дела, които не подлежат на касационно обжалване. Всяко дело трябва да стига до Касационния съд, най-малкото защото в Конвенцията за защита на основните човешки права и свободи, която е ратифицирана от българския парламент през 1992 г., се казва, че всеки има право на съдебен процес при нарушаване на неговите права. Ние тук се стараем да ограничим достъпа до правосъдие. Това е недопустимо.
И накрая, като въвеждаме това приложно поле на касационно обжалване, иначе казано, като въвеждаме изискване за допустимост на касационното обжалване, нали разбирате, уважаеми мои колеги, че ще потекат много дела пред Европейския съд по правата на човека? Какво правим тогава? Кой ще понесе отговорността за това, че България ще бъде осъдена, тъй като хората не могат да си упражняват пълноценно правата в България? Дайте да си дадем сметка за достъпа до правосъдие или да си дадем сметка за нашите задължения като страна – членка на Европейския съюз, към нормативните актове на Съюза и към европейските ценности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, за да не останат с погрешно впечатление сядащите в залата, искам да повторя, че работата по Граждански процесуален кодекс, който беше приет на първо четене през м. август миналата година, през изминалите 10 месеца вървеше в една работна група, съставена с участието на колеги от Комисията по правни въпроси, на която входът е отворен и всички юристи имаха възможност да дойдат и да изкажат своите мнения. След това всичко е обсъждано в Комисията по правни въпроси.
Ние коренно променяме концепцията за касационното обжалване. Това е истината. Това беше заявено при приемането на кодекса на първо гласуване. Това беше дебатирано и в различни варианти разработвано в работната група и накрая възприето в Комисията по правни въпроси, след като се мина през няколко етапа. Първо, концептуално приемане, второ, по текстове и след това широк кръг народни представители имаха възможност да дойдат и да кажат своите мнения в рамките на 10 месеца. Колежката Антонова също участваше в работата на работната група.
Да, концепцията за касационното обжалване е променена. В новата концепция се предвижда до касационно обжалване да не стигат всички съдебни дела, а само тези, които са постановени, казано най-общо, в противоречие със съществуващата практика. Така е в голяма част от европейските страни и достъпът до правосъдие не означава достъп до касационно обжалване.
Това разграничение трябва да се направи ясно, за да не остане някой в тази зала и извън нея с погрешно впечатление. В нито един европейски документ, още по-малко в тези, които имат задължителен характер, няма изискване за разглеждане пред касационен съд на всички дела. Напротив, в повечето от правните системи този въпрос е решен именно по този начин и ние тук не откриваме топлата вода.
Идеята е наистина касационният съд да може да осъществява основната му функция по уеднаквяване на практиката, по еднакво решаване на делата, защото в момента това е най-големият проблем за гражданите – когато един и същи правен казус се решава по различен начин. Това е нашият ангажимент към гражданите, който ние поехме с този нов кодекс, и това е, което правим в рамките на касационното обжалване.
Що се отнася до конкретните текстове, те са именно в тази посока. Вие, колега Антонова, като предлагате да отпадне „развитие на правото”, ограничавате условията за допускане на дела до касационно обжалване. Когато се добави „и развитието на правото”, това разширява кръга от условия за допускане на повече дела до касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания по тази глава? Няма.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Глава двадесет и шеста – Сила на съдебните решения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и шеста, която става Глава двадесет и трета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 302, който става чл. 296:
„Влизане в сила
Чл. 296. В сила влизат решенията:
1. които не подлежат на обжалване;
2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;
3. по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 303, който става чл. 297:
„Зачитане на решението
Чл. 297. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 304, който става чл. 298:
„Предели
Чл. 298. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
(2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
(3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички.
(4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващания.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 299:
„Непререшаемост
Чл. 299. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
(2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
(3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.”
Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 305, който става чл. 300 – „Задължителна сила на присъда”.
Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 306 – „Разпростиране на действието по иск на прокурора”, който става чл. 301.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 307 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 299.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 302:
„Задължителна сила на решение по административен спор
Чл. 302. Влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.”
„Глава двадесет и седма – Отмяна на влезли в сила решения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и седма, която става Глава двадесет и четвърта.
По чл. 308 има предложение от народния представител Атанас Мерджанов, който заяви, че го оттегля.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 308, който става чл. 303:
„Основания за отмяна
Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:
1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;
2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;
3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;
6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29.
(2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.
(3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искано обезсилването му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 309, който става чл. 304:
„Отмяна по молба на трето лице
Чл. 304. Отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2).”
По чл. 310 има предложение от народния представител Атанас Мерджанов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 310, който става чл. 305:
„Срок за отмяна
Чл. 305. Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня:
1. в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1;
2. на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила – случаите по чл. 303, ал. 1, т. 2;
3. на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила – случаите по чл. 303, ал. 1, т. 3;
4. на влизане в сила на последното решение – случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4;
5. узнаване на решението, но не по-късно от една година от влизането му сила – случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 311, който става чл. 306:
„Съдържание на молбата за отмяна
Чл. 306. (1) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок.
(2) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 286.
(3) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 312, който става чл. 307:
„Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
Чл. 307. (1) По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание.
(2) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Когато се иска отмяна на решение на Върховния касационен съд, молбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
(3) Ако прецени молбата за основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.
(4) В случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 съдът отменя неправилното решение.”
По чл. 313 “Ново разглеждане на делото” комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 308.
“Спиране на изпълнението.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 314, който става чл. 309:
“Чл. 309. (1) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2-6.
(2) Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай, че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имате думата за изказвания по текстовете по тази Глава двадесет и шеста от кодекса.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: В поредността на частите на законопроекта “Част трета – Особени искове и производства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част трета.
Комисията предлага да се създаде нова Глава двадесет и пета с наименование “Бързо производство” и членове 310-317.
“Глава двадесет и пета – Бързо производство
Приложно поле.
Чл. 310. По реда на тази глава се разглеждат искове:
1. за трудово възнаграждение за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи;
2. за опразване на наети и заети за послужване помещения;
3. за установяване и преустановяване на нарушения на права по Закона за авторското и сродните му права, Закона за патентите и полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и новите породи животни;
4. за установяване и преустановяване нарушение на права по Закона за защита на потребителите;
5. други искове, чието уреждане в бързо производство е уредено в закон.
Проверка на исковата молба
Чл. 311.(1) В деня на постъпване на исковата молба съдът извършва проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска.
(2) Съдът дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, когато са неясни, непълни или неточни.
Подготовка на делото за закрито заседание
Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това и след проверка на редовността му, съдът в закрито заседание:
1. насрочва делото за дата не по-късно от три седмици;
2. изготвя писмен доклад по делото;
3. приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора.
4. произнася се по доказателствените искания, които допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими;
5. определя размер и срок за внасянето на разноски за събирането на доказателства.
(2) Съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията.
(3) По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото, съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните.
Последици от неизпълнение на указанията
Чл. 313. Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съединяване на искове
Чл. 314. (1) Ищецът може със становището си по доклада на съда, а ответникът с писмения отговор да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
(2) По реда на това производство не могат да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях.
(3) По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота.
Разглеждане на делото
Чл. 315. (1) В заседанието за разглеждане на делото съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните състезания
(2) В същото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му.
Срок за постановяване на съдебното решение
Чл. 316. Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
Приложимост на правилата пред въззивния съд
Чл. 317. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производство пред въззивния съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тази глава? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава двадесет и осма – Производство по брачни дела.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и осма, която става Глава двадесет и шеста.
“Родова подсъдност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по чл. 315 и предлага редакцията, като става чл. 318.
“Брачни искове
чл. 318. По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните.”
“Специална дееспособност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 316, който става чл. 319.
“Развод при бременност на съпругата.”
Има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов ал. 1 на чл. 317 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 317, който става чл. 320:
“Развод при бременност на съпругата
Чл. 320. (1) Съпругът не може да предяви иска за развод без съгласието на съпругата си, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.
(2) Производство по брачен иска се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.”
По чл. 318 има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 318 ал. 6 изречение последно отпада.
В ал. 7 накрая се добавя “с искания по доказателствата”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 318, който става чл. 321:
“Разглеждане на делото
Чл. 321. (1) В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.
(2) След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба, съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
(3) Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира.
(4) Всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява.
(5) Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му, делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие. В последния случай чл. 320, ал. 1 не се прилага.
(6) Ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава.”
“Изчерпване на основанията”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 319, който става чл. 322:
“Изчерпателност на основанията
Чл. 322. (1) При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
(2) Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
(3) Разпоредбите на алинеи 1 и 2 се отнасят и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.
(4) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен.”
“Привременни мерки.”
Има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 320 се добавя нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) По тази молба съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.”
Алинея 2 става ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 320, който става чл. 323:
„Привременни мерки
Чл. 323. (1) По молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването от придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.
(2) Определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 324:
“Решение по брачни искове
Чл. 324. По брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 321 със заглавие „Влизане в сила на решението за развод”, който става чл. 325.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 325 със заглавие „Фамилно име след развод”, който става чл. 326.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 323, който става чл. 327:
„Продължаване на делото при смърт на ищеца
Чл. 327. (1) Когато съпругът-ищец умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или възходящи да заявят дали желаят да продължат делото. Това правило се прилага и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен.
(2) Ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако той, при иск за унищожаване на брака, е бил добросъвестен.
(3) При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 324, който става чл. 328:
„Продължаване на делото при смърт на ответника
Чл. 328. При смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 327 е възможно, ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 325 със заглавие „Разноски по делото”, който става чл. 329, като в ал. 2 думите „чл. 81” се заменят с „чл. 78”.
По чл. 326 със заглавие „Развод по взаимно съгласие” има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 326, който става чл. 330:
„Развод по взаимно съгласие
Чл. 330. (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.
(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.
(3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.
(4) Разглеждането на молбата се отлага само, ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.
(5) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, госпожо Иванова, имате неприето предложение.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, аз съм принципен противник за създаването на неприложими правни норми и считам, че текстът на чл. 317, ал. 1 е точно такава правна норма – как на практика би постъпил съдът, за да приложи този текст. Сезиран с един иск за развод от съпруга, той би трябвало в този момент да се убеди по някакъв начин, че съпругата не е бременна, респективно детето е под 12 месеца. Другият абсурд е молбата да бъде приподписана и от съпругата, но ако е така, вече сме в съвършено различната хипотеза за развод по взаимно съгласие.
На мен ми се струва, че текстът на ал. 2 е напълно достатъчен, за да се постигне целта делото да не се разглежда, ако бременната съпруга изрази такова желание или съответно до навършване на тази необходима минимална възраст на детето.
Що се касае до другото предложение по чл. 318, ал. 7 за продължаване на делото. „Делото продължава” е нещо много общо, което подлежи на тълкуване и вероятно ще се влезе в дебрите на една много различна практика на съдилищата, защото ако добавим „с искания по доказателствата” на практика правим от първото, така наречено помирително, заседание едно действително имащо оправдание съдебно заседание. В противен случай оставаме точно на такъв формализъм, какъвто в момента е предварителното заседание – съвсем формално с две думи съдът напътства страните към споразумение, обяснява им отрицателните последици, отлага и насрочва делото, което е едно напълно формално съдебно заседание, загуба на време, загуба на ресурси и от страна на съда, и за страните, което няма никакво оправдание. Докато, ако при изпълнение на процедурата, описана в първите алинеи на чл. 318, за съда стане очевидно, че помирение между съпрузите няма, аз не виждам никаква пречка да се пристъпи към искания по доказателствата. С това спестяваме едно цяло заседание, което наистина е твърде много като ресурси във всяко едно отношение.
Що се касае до предложението по чл. 320, ал. 2. И в Семейния кодекс, и в специалния Закон за закрила на децата интересите на децата са извадени на първо място. И така трябва да бъде.
Текстът, който сега съществува, и който почти дословно е възпроизведен в предложението, не защитава интересите на децата. По незнайно какви причини, незнайно на какво правно основание, но поне практиката на Софийския районен съд, а той е и най-големият в страната, както знаете, е да не разглежда такива молби докато не мине поне първото заседание по делото. На практика това означава 5-6 месеца, а се касае за средства за издръжка, тоест за ежедневно необходимите за живота при отглеждането на децата пари. Касае се до ползване на жилище и нерядко, за съжаление, има такива драстични случаи, при които майка с малко дете или деца е на улицата и никой няма желанието да й даде правната защита, която й се следва, а именно с едно определение на съда да й бъде възложено ползването на семейното жилище. Естествено тези въпроси оттам-нататък ще получат трайното си разрешение при съдебното решение, но това е една доста дълга процедура, подлежаща на обжалване. Тоест отнема дълъг период от време, в който твърдя, че интересите на децата остават абсолютно незащитени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики на госпожа Иванова? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания по тази глава?
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз бих искала да се изкажа по направеното предложение от колегите Иглика Иванова и Георги Анастасов за нова ал. 2 на чл. 320.
Колеги, вярно е, че наистина комисията не е подкрепила предложението. Подобно беше становището и на работната група. Но аз смятам, че това становище на работната група и на комисията, в което аз съм участвала, не е обвързващо. Защото ако счетем, че то е обвързващо, това означава да подценим ролята на дебата, който се прави в пленарната зала, и разбира се, да изпаднем в нарушение на Конституцията и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Така че няма нищо укоримо, ако ние в дебата, когато се осъществява демократичният законодателен процес, някои от депутатите да вземат различно становище от това на комисията.
По отношение на чл. 320, ал. 2, колеги, аз съм на мнение да подкрепим предложенията на колегите Иглика Иванова и Георги Анастасов. Истина е, че в практиката много често се създават проблеми по отношение на хората и някои от страните по брачни дела, които се нуждаят от привременни мерки. Текстът, както сме го предложили от комисията и работната група, не е свързан със срок за това кога съдът ще се произнесе. Значи ние предоставяме произнасянето на съда и разглеждането на молба за привременни мерки на преценката на съдията. При цялото ми уважение към тяхната възможност да правят обективна законова преценка, аз смятам, че трябва да има един законов срок, минимален законов срок, задължителен законов срок, в който съдилищата да разглеждат молбите за привременни мерки, тъй като много често се касае за животоспасяваща необходимост на децата и на единия съпруг.
Ето защо, колеги, аз смятам, че е редно в интерес на практиката и на заинтересованите страни да подкрепим предложението на колегите за нова ал. 2 на чл. 320.
По отношение на другото ви предложение – за отпадане на ал. 1 на чл. 317 в редакцията на вносителя, относно развод при бременност на съпругата, колега Антонова, това не създава противоречия в практиката. Мотивите на законодателя да въведе тази разпоредба и ние да я приемем са от хуманна гледна точка – една жена в такова особено състояние и нейният плод трябва да се развиват нормално и спокойно, да не бъдат поставяни по никакъв начин, включително и с предявяване на тези искове, в тревога. Още повече, в ал. 2 производството по брачния иск не се спира служебно от съда. Засегнатата съпруга, която е в състоянието по ал. 1, може да направи искане делото да бъде спряно. Това искане е задължително за съда.
Мисля, че редакцията е добра, отговаря на интереса на засегнатата съпруга и на нейния плод и няма да създава противоречия в практиката. Според мен е добре да подкрепим текста за чл. 320 в редакцията на работната група. По вносител този член носи номерация 317. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Заповядайте за реплика, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Колеги, може би не бях добре разбрана. Аз подкрепям напълно идеята за неразглеждане на предявен брачен иск, за спиране на производството, за закрила на бъдещата майка или на майка с дете до навършване на 12-месечната му възраст – да, така трябва да бъде.
Опитвам се да си представя на практика какво означава изразът “Съпругът не може да предяви иск за развод”. Той просто го предявява. Той пуска исковата си молба в съда, знаейки, че съпругата е бременна, примерно, предполага да е бременна от друг. Как ще го спрем? Не можем да го спрем. Той предявява иска. Този текст остава кух, остава неприложим.
След като съпругата – бременна или с малко дете, получи исковата молба, веднага ще се възползва при свое желание, разбира се, от разпоредбата на ал. 2. Тоест ал. 1 не може да бъде приложена на практика. Не можем да спрем ищеца от предявяване на иска.
А и съдът в първия момент, когато делото бъде образувано, не може да направи проверка дали са налице основанията. Той не може да прецени доказателствата, които би трябвало да бъдат приложени към исковата молба - да прецени дали съпругата е бременна, за детето евентуално би могъл да прецени, защото трябва да се приложи актът за раждане. Но състоянието на бременност на съпругата няма как да бъде преценено от съда.
Да не говорим, че в практиката има и обстоятелство, наречено прекъсване на бременността. Тоест, в момента, в който бъде предявен искът и съпругата получи исковата молба, тя може вече да не е бременна. Така че не виждам на практика смисъла от такава разпоредба, според мен, повтарям, абсолютно неприложима. Според мен целта се постига с ал. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Антонова, желаете си дуплика? Заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря за възможността, госпожо председател. Сега правя сравнение с действащия текст, този, който е по вносител, и този, който е приет от работната група. Това е един и същи текст. Добре е той да бъде запазен.
Примерите, казусите, които давате, мисля, че не водят до обратния извод. Съжалявам, ако моята дуплика става прекалено казуистична, но в интерес на дебатите и на добрите текстове искам да кажа следното.
Ако един съпруг предяви иск за развод на основание на това, че съпругата е бременна от друг, което много рядко става за българските жени, да не кажа – никога (шум, оживление), мисля си, че защитата на този съпруг не е с иск за развод. Той е гарантиран да предявява иск за оспорване на произход. Нали така? Няма смисъл да тръгва с иск за развод при тази хипотеза. Още повече, че искът за развод няма да му послужи, защото той ще бъде баща на детето и 300 дни след приключване на брака. За него правилното решение е оспорването на произход.
Ето защо мисля, че съпрузите няма да бъдат засегнати от ал. 1 на разглеждания текст, тъй като те имат достатъчно искове за защита на правата си и в случая – за оспорване на произхода на бъдещото дете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля да докладвате следващите текстове от Глава двадесет и девета, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: “Глава двадесет и девета – Производство по дела за гражданско състояние.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и девета, която става Глава двадесет и седма.
“Приложима уредба.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 327, който става чл. 331:
“Приложима уредба
Чл. 331. (1) По реда на тази глава се разглеждат исковете за установяване или за оспорване на произход, както и исковете за прекратяване на осиновяване.
(2) По исковете по ал. 1 се прилагат съответно чл. 319 и чл. 327 относно продължаване на делото от наследниците на осиновителя за установяване на неговата основателност.”
“Присъединяване на исковете за издръжка.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 328, който става чл. 332:
“Присъединяване на исковете за издръжка
Чл. 332. (1) С иска за установяване на бащинство или майчинство може да се съединява и иск за издръжка на детето, но привременна издръжка по тези дела не може да се присъжда.
(2) С иска за прекратяване на осиновяването може да се съедини иск за обезщетение на осиновения, който е допринесъл за увеличаване на имотното състояние на осиновителя. Този иск може да бъде предявен и като насрещен.”
“Задължение за съдействие.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 329, който става чл. 333:
“Задължение за съдействие
Чл. 333. (1) Страните по дело за произход са длъжни да оказват съдействие при изготвяне на заключението от вещото лице, освен ако изследването е свързано със сериозна или продължителна опасност за живота или здравето им.
(2) Съдът се произнася по отказа за съдействие с определение, което подлежи на отделно обжалване. Когато отказът е правомерен, съдът определя друг метод за изследване на произхода, който не е свързан с посочената опасност.
(3) За получаване на проби посредством методи, при които не се накърнява телесната неприкосновеност, съдът нарежда при необходимост прилагането на подходящи мерки за принуда.
(4) Ако доказателства не могат да бъдат събрани по реда на алинеи 1-3, съдът може да постанови вземането на необходимите послесмъртни проби освен в случаите, когато това е забранено със закон.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 334:
“Решение по иск за гражданско състояние
Чл. 334. По иск за гражданско състояние не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска.
“Прекратяване на производството при смърт на детето.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 330, който става чл. 335.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да продължите с доклада, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: “Глава тридесета – Поставяне под запрещение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тридесета, която става Глава двадесет и осма.
“Започване на производството.“
Има направено предложение по чл. 331 от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 331, ал. 1 думата “близки” се заменя с “роднини по права линия и до четвърта степен по съребрена линия включително”.
(2) По производствата по ал. 1 участието на прокурора е задължително.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 331, който става чл. 336.
“Лични впечатления от лицето.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 332, който става чл. 337:
“Лични впечатления от лицето
Чл. 337. (1) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и, ако се налага, се довежда принудително. Когато лицето е в лечебно заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.
(2) Ако след разпита съдът намери за необходимо, назначава на лицето по ал. 1 временен попечител, който да се грижи за неговите лични и имуществени интереси.”
Член 333 – „Разглеждане на иска”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 333, който става чл. 338:
„Разглеждане на иска
Чл. 338. (1) Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица.
(2) Ако лицето е в лечебно заведение, съдът изисква сведения за неговото състояние.
(3) След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество и по попечителство, за да се учреди настойничество или попечителство.
(4) Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените от него разноски във връзка с делото.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 339:
„Решение по иск за поставяне под запрещение
Чл. 339. По иск за поставяне под запрещение не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска.”
Член 334 – „Отмяна на запрещението”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 334, който става чл. 340:
„Отмяна на запрещението
Чл. 340. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат и за отмяна на запрещението.
(2) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничеството и по попечителството или от настойника.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тази глава?
Госпожо Иванова, заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги! Поставянето под запрещение – било то пълно или ограничено, представлява съществено навлизане в личната и правна сфера на лицето. Поради тази причина би трябвало много внимателно да се прецизира правната уредба.
Терминът, който е използван – „близки роднини”, нищо не значи. Колко близки, докъде близки, по чия преценка близки? Колко често се срещат или в каква родствена линия и степен се намират? Ако остане терминът „близки”, ще трябва в Преходните и заключителни разпоредби или някъде другаде да даваме легално определение на този термин. Не можем да допуснем всевъзможни хора, примерно шести братовчеди, да бъдат в състояние да се намесват така драстично в статуса на когото и да било.
Мисля, че определението, което сме дали, съответства на определение, срещано на много места в законодателството, което горе-долу е възприето като „близки”, тоест тази сфера от роднини, които се считат за близки.
Мисля, че е по-добре тук, макар и по-описателно, да го запишем, отколкото след това да се тълкува, допълва или да се прави нарочна разпоредба в тази връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика на госпожа Иванова? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: „Глава тридесет и първа – Съдебна делба.”
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава тридесет и първа, която става Глава двадесет и девета.
Член 335 – „Започване на производството”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 335, който става чл. 341:
„Започване на производството
Чл. 341. (1) Сънаследник, който иска делба, подава до районния съд писмена молба, към която прилага:
1. удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;
2. удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти;
3. преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.
(2) Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.”
Член 336 – „Първо заседание”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 336, който става чл. 342.
Член 337 – „Преюдициални въпроси”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 337, който става чл. 343.
Член 338 – „Решение по допускане на делбата”.
Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 338, ал. 3, изречение второ, след думата „то” се добавя „не”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 338, който става чл. 344.
Член 339 – „Изключване на имоти от делбата”.
Има предложение от народните представители Иванова и Анастасов – в чл. 339 думите „съставянето на разделителния протокол” се заменят с „постановяване на решението по допускане на делбата”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 339, който става чл. 345.
Член 340 – „Искания за сметки”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 340, който става чл. 346.
Член 341 – „Разпределителен протокол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 341, който става чл. 347.
Член 342 – „Изнасяне на публична продан”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 342, който става чл. 348.
Член 343 – „Възлагане на неподеляемо жилище”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 343, който става чл. 349, като в ал. 4 думите „чл. 338, ал. 1” се заменят с „чл. 344, ал. 1”.
Член 344 – „Окончателен разделителен протокол”.
Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 344 след думата „съдът” текстът се изменя и става „го предявява на страните и изслушва възраженията им по него”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 344, който става чл. 350.
Член 345 – „Обжалване на решенията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 345, който става чл. 351, и в него думите „членове 340, 342, 343 и 344” се заменят с „членове 346, 348, 349 и 350”.
Член 346 – „Теглене на жребий”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 346, който става чл. 352.
Член 347 – „Разпределяне на имотите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 347, който става чл. 353.
Член 348 – „Изкупуване от съделител”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 348, който става чл. 354:
„Изкупуване от съделител
Чл. 354. (1) Когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 505, ал. 2.
(2) Ако няколко съделители желаят да изкупят имота при условията на ал. 1, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена – предложената най-висока при първата продан. Тя продължава една седмица и се извършва по общите правила.
(3) Ако при проданта по ал. 2 никой от съделителите не изкупи имота, той се възлага на наддавача – трето лице на делбата, предложило най-високата цена при първата продан.”
Член 349 – „Разноски по производството”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 349, който става чл. 355:
„Разноски по производството
Чл. 355. Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове?
Госпожо Иванова, заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, практиката сочи, че делата за съдебна делба са най-продължителните – не знам дали има статистика, но вероятно средната им продължителност е може би някъде към 10 години. Затова би трябвало да се помъчим да направим тази процедура малко или повече по-кратка. Действително тя не може да бъде драстично съкратена, но все пак ми се струва, че има какво да се желае. Вместо да се приписват автоматично досега действащите разпоредби, те биха могли да се усъвършенстват по някакъв начин. Какво имам предвид?
В чл. 339, където сме направили едно предложение – съжалявам, доста е в кухнята на нещата това, което искам да ви кажа, но все пак – в производство по съдебна делба се постановяват две решения: едното е по допускане на делбата, другото е по извършване, като в това по допускане на делбата съдът казва кои имоти между кои съделители и в какви квоти ще бъдат поделени. При това положение след като има имоти, които не са съсобствени само между спорещите по делото страни логично е, ако те не бъдат поделени, да бъдат изключени. Съдът не може да се произнася по отношение на имотите на лица, които не са страни по делото. Въпросът е кога може да става това.
Ако остане текстът, както е предложен: “съставяне на разделителния протокол”, това значи, че вече имаме едно влязло в сила съдебно решение, което казва кои имоти между кои страни ще се поделят. И в същото време съдът ще трябва да подели и други имоти, които междувременно в друго производство са били поделени, но той не е ангажиран с това решение. Това не е решение между същите страни по делото и е напълно възможно там да няма и посочени квоти. Тогава как съдът ще подели имотите на мен лично не ми е ясно. Няма правна техника как това да стане. Не може да се започне отново производството, нито може да се добави някакво допълнително решение. Няма такава предвидена възможност нито теоретична, нито практическа, тоест тази разпоредба е неприложима на практика. Докато, ако се възприеме нашето предложение – постановяване решението по допускане на делба, изместваме малко по-напред във времето, но за сметка на това прецизираме текста. Когато се постанови това решение по допускане на делба, в него вече ще бъдат включени и тези имоти със съответните съделители и съответните квоти.
По отношение на другия текст – на чл. 344. Той дословно възпроизвежда досега действащият текст, но е много далеч от прецизността, защото така както е записано “съдът призовава страните” това значи, че трябва да се насрочи ново съдебно заседание и страните да бъдат призовани за него, докато практиката сочи, че в момента, в който съдът състави разделителния протокол това става в съдебно заседание. Той просто го предявява на страните. “Предявява” значи, че им го съобщава и чака техните възражения. Защо трябва да отлага действията? Защо трябва да отлага разглеждането на делото, да насрочва ново съдебно заседание, тъй като нищо не пречи, той просто продължава съдопроизводствените действия в рамките на едно и също заседание и делото би се придвижило по-бързо? Това са били нашите аргументи. Надявам се, че ще ги възприемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики на изказването на госпожа Иванова? Няма.
Имате думата, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз имам едно редакционно предложение за чл. 341 по номерация на комисията.
Текстът носи заглавието “Разпределителен протокол”. Това прилагателно е неправилно. Аз предлагам да бъде заменено с прилагателното “разделителен протокол”, защото това е наистина терминът. В текста е по същия начин.
Аз бих искала обаче да подкрепя предложението на колегата Иванова и колегата Анастасов за чл. 331, ал. 1, в което предложение се предлага законово определение на израза “близки”. Мисля, че това е много важно, належащо, бих казала дори. Вярно е, че когато ние отхвърлихме предложението приехме, че в практиката има ежедневно понятието “близки”, “ближни”. Друг е въпросът, че този кръг от лица не съвпадат един с друг, но ми се струва, че предложението на колегата Иванова е правилно, защото се касае за активна легитимация на лица, които могат да поставят под запрещение друго лице, тоест да му ограничите изцяло правата. Затова кой има право да предявява този важен иск, тази преценка трябва да я направи законът, а не да я прави съдебната практика, за която преди малко си говорихме колко е противоречива. Освен това съдебната практика винаги може да бъде променена по начин, по който да се измени волята на законодателя.
Колеги, ето затова аз предлагам да подкрепим предложението, което колегата Иванова прави, след което бих искала да се изкажа по чл. 338 с номерация на комисията и да съсредоточа вашето внимание пак на предложението на колегите Иванова и Анастасов относно промяната на чл. 338, ал. 3 по вносител.
Вярно е, че това е действащ текст от ГПК, но си мисля, че това е един текст, който отразява съвсем други обществени отношения, тъй като той е изменян през 1983 г. Понастоящем тази ал. 3 е неприложима или недобре би могла да се приложи от съдилищата и не в интерес на страните и, разбира се, на закона.
В ал. 3 ние продължаваме да поддържаме принципа – то не е принцип, то е изключение от принципа – че едно определение може да бъде изменяно от съда, а може и да подлежи на обжалване с частна жалба, без да казваме кога и на какви основания става това.
Колеги, понеже става дума за едно осъдително определение – при днешните условия това осъдително определение може да служи за принудително изпълнение и то за събиране на суми от много голям порядък. Знаете какъв е патримониума на хората сега в сравнение с 1983 г., когато е въведен този текст. Ето защо аз предлагам да подкрепим и предложението на колегата Иванова за редакцията на чл. 338, ал. 3 по вносител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви все пак да се въздържаме и освен ако не се налага, да не правим предложения по същество в пленарната зала. Сега това дали да бъде обжалвано едно определение, какъвто е случаят с чл. 338, ал. 3, не е редакционна бележка, макар на практика да се отнася само до добавянето на думата “не”.
Нека да не правим предложения по същество по простата причина, че тук има някаква вътрешна логика, която минава през целия кодекс и като си пипаме тук, тук и тук и променяме текстовете по съдържание в обратния смисъл, накрая ще направим непоправими бели.
Формално възражението ми е, че това предложение по чл. 338, ал. 3 не е редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за реплика, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, и неюристите знаят, че ГПК е възможно най-сериозният измежду законите, които се прилагат в нашата държава, защото да се направи едно ГПК е много амбициозна задача и много трудна. Това предполага да мислим до последния момент върху текстовете, а преди да ги гласуваме тези текстове, и да преспим! Затова аз се възползвам от правото си да участвам в настоящия дебат и да правя предложения по текстовете – редакционни, както и да подкрепям други такива. Не мога да си представя, че дебатът в комисия или в работна група замества дебата в залата. Във всеки случай Конституцията мисли по същия начин, без да се издигам аз самата на конституционно ниво.
Уважаеми колеги, затова си мисля, че всеки, който желае да участва в дебата в залата може да го направи и чрез редакционни промени, тъй като сме на този етап на гласуване.
Що се касае до чл. 338, ал. 3 – да, това не е редакционно предложение. Да, това е предложение по същество, което е направено своевременно от колегата Иванова и аз го подкрепям, така че няма никакво нарушение и на процедурата в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Госпожо председател, стигнахме до “Глава тридесет и втора – Защита и възстановяване на нарушено владение”.
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава тридесет и втора, която става Глава тридесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 350, който става чл. 356:
“Родова подсъдност
Чл. 356. Исковете за защита и за възстановяване на нарушено владение и държане (членове 75 и 76 от Закона за собствеността) са подсъдни на районния съд като първа инстанция.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 351 “Установяване на факта на владението”, който става чл. 357.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 352, който става чл. 358:
“Проверка на законосъобразност
Чл. 358. Когато владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или друг държавен орган, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно – на извършените действия, независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 353 “Недопустимост при предявен иск за собственост”, който става чл. 359.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 354, който става чл. 360:
“Глоба за нарушителя
Чл. 360. Когато владението или държането е било отнето чрез насилие или по скрит начин (чл. 76 от Закона за собствеността), съдът може да наложи на нарушителя и глоба до 1000 лв.”
По чл. 355 – “Предварително изпълнение”, комисията подкрепя текста на вносителя, като този член става чл. 361.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тази глава? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: “Глава тридесет и трета – Производство за сключване на окончателен договор”.
Комисията подкрепя наименованието на вносителя за Глава тридесет и трета, която става Глава тридесет и първа.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 356, който става чл. 362:
“Обявяване на договора за окончателен
при насрещно задължение
Чл. 362. (1) При иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата.
(2) Ако в срока по ал. 1 ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението.”
По чл. 357 има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 357 думите “включително дали отчуждителят е собственик на имота” отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 357, който става чл. 363:
“Проверка на собствеността
Чл. 363. Когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота.”
По чл. 358 има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 352, ал. 2 думите “данъците и други публични задължения на праводателя му към държавата и към общината по постоянния адрес на праводателя” отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 358 – “Такси и разноски”, който става чл. 364.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, съжалявам, че залата е празна, защото това, което можем да си кажем тук, е един от големите болни въпроси и касае твърде широк кръг граждани. Какво имам предвид? В чл. 357, където се говори за проверка на собствеността, нашето предложение е да отпаднат думите “включително дали отчуждителят е собственик на имота”. То е продиктувано от едно-единствено съображение – не “включително”, а “най-вече”, колеги. Това трябва да се провери, защото в противен случай рискувате да купите апартамент от несобственик, тоест някой се опитва да ви пробута чужд имот, казано най-директно. Освен това самото заглавие “Проверка на собствеността” предполага първо това – дали този, който прехвърля, продавачът, наистина е собственик на имота. Това е основното условие, за да бъде перфектна една сделка по покупко-продажба на недвижим имот.
Освен това знаете, че при нотариалните актове има фраза, която фигурира навсякъде. Нотариусът заявява: “След като се убедих, че прехвърлителят е собственик...” и т.н Това е първото и основно нещо, което трябва да се провери. Ако оставим тази редакция, дълго ще има да се говори за апартаментска мафия.
По отношение на другото предложение – чл. 358, ал. 2 – също често срещано явление. Строителните фирми рядко се ограничават с изграждането и продажба на обекти от един обект. Когато имате предварителен договор и строителят не изпълнява задължението си да ви прехвърли собствеността, вие сте изправната страна, той е неизправната. Не стига, че трябва да влизате в сложна и скъпа съдебна процедура, за да защитите правата си, тоест да бъдете признат за купувач на нещо, за което сте си дали вече парите, на всичкото отгоре ще ви товарят с всички задължения на продавача. Ами този строител може да има публични задължения (данъци) към държавата и към общината за съвършено други обекти, което изобщо не касае вашия апартамент. Не стига, че той е неизправната страна, а ние товарим изправната с абсолютно чужди задължения, които нямат нищо общо с даденото правоотношение – покупко-продажба на конкретен обект. Не виждам защо човекът, който е потърпевш, трябва да бъде наказан още един път, тоест никога да не може да стане собственик на нещо, за което има перфектен договор и за което е платил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Ще направя едно уточнение. В чл. 365 с работната група е консултирано думата “гражданско” да отпадне, защото е излишна.
“Глава тридесет и втора
Производство по търговски спорове
Приложима уредба
Чл. 365. По реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до:
1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства;
2. приватизационен договор, договор за обществена поръчка или договор за концесия;
3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице – търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър;
4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите;
5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.
Приложения към исковата молба
Чл. 366. Към исковата молба за парично вземане страната е длъжна да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер.
Отговор на исковата молба
Чл. 367. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава отговора.
(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
(4) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях.
Приложения към отговора на исковата молба
Чл. 368. Към отговора на исковата молба се представят преписи от отговора и от приложенията към него според броя на ищците.
Възражение за разглеждане по общия ред
Чл. 369. (1) Възражението, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на тази глава може да се направи само от ответника и най-късно с отговора на исковата молба или да се повдигне служебно от съда в същия срок.
(2) Срещу определението, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред може да се подаде частна жалба.
Последици от неподаването на отговор
Чл. 370. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Възражение за прихващане след срока за отговор
Чл. 371. Възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.
Допълнителна искова молба
Чл. 372. (1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба.
(2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба.
Допълнителен отговор
Чл. 373. (1) След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в двуседмичен срок да подаде отговор.
(2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове? Няма.
Утре ще бъдат гласувани на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и проектът на Гражданския процесуален кодекс.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Светослав Спасов
Станчо Тодоров