Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Метин Сюлейманов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Уважаеми колеги! Във връзка с днешния дневен ред има едно или може би две уточнения – моля да обърнете внимание. В материалите за днешното пленарно заседание ви е раздаден доклад на Комисията по бюджет и финанси относно проекта за Решение за възнагражденията на членовете на Европейския парламент. Знаете, че е срочен въпрос, трябва да бъде решен достатъчно бързо. Проектът за решение беше внесен в Народното събрание на 21 юни от няколко народни представители.
Правя предложение по режима на ал. 5 точка първа от днешното пленарно заседание да бъде обсъждане и приемане на проект за Решение за възнагражденията на членовете на Европейския парламент от Република България, внесен от Михаил Миков – председател на Парламентарната група на Коалиция за България. Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте предложението т. 1 да бъде проект за Решение за възнагражденията на членовете на Европейския парламент.
Гласували 168 народни представители: за 165, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Точка първа ще бъде този проект за решение.
Госпожо Манолова, имате думата за процедурно предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Предлагам да направим известни корекции в програмата за работа днес, като след предложението, което направи господин Пирински, гласуваме докладваните текстове по второто четене на проекта за Граждански процесуален кодекс, след което преминем към първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за Търговския регистър, който също е законопроект с висока степен на спешност с оглед началото и старта на Търговския регистър от 1 юли, след което да продължим с второто четене на проекта за Граждански процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Предложението е за разместване на точки първа и втора в приетата седмична програма. Точка втора – първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за Търговския регистър да стане точка първа по програмата. Това означава, че тя ще бъде точка втора в днешното пленарно заседание след току-що гласуваната точка първа за заплатите.
Моля, гласувайте предложението за разместване на точките.
Гласували 147 народни представители: за 141, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Имате ли предложение, господин Аталай? Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю.
В този ред бих предложил, след като мине първото четене на Законопроекта за изменение на Закона за Търговския регистър да минем и към трета точка, а именно гласуване ветото на президента, защото се състои от един параграф, ще мине много по-бързо, за да можем да продължим със следващите точки от дневния ред и да отхвърлим малко повече работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението на господин Аталай е за разместване на сегашните точки втора и трета.
Господин Аталай, моят въпрос е такъв. По Гражданския процесуален кодекс имаме нужда да четем текстове, за да може да се прави гласуване. На Председателския съвет съгласувахме с господин Методиев, че Законопроектът за Националния архивен фонд непременно ще мине утре до края на пленарния дял от заседанието – до 10,30 ч. Да се уточним, че и това гласуване ще направим утре до 10,30 ч., за да не рискуваме. Знаем, че понякога се развива и по-дълъг дебат.
Да не подлагам на гласуване Вашето предложение с разбирането, че утре до 10,30 ч. ще мине. Благодаря Ви за разбирането.
Уважаеми колеги, сега ще извършим гласуванията по Гражданския процесуален кодекс, които са на дневен ред, като трябва да гласуваме текстовете от Глава тридесет и първа до Глава четиридесет и осма включително по вносител. Искам да ви ориентирам, че повече гласувания по неприети предложения има само в Глава тридесет и първа, следващите позволяват гласуване ан блок. Затова ви моля за внимание, да участвате в гласуването, за да ги извършим без излишно губене на време.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Не гласувахме моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нали се уговорихме да бъде разгледано и прието утре до 10,30 ч.? Ако желаете да го гласуваме, да го подложим на гласуване.
Има процедурно предложение, което си позволявам да оглася от трибуната – да се осигури разглеждане и гласуване на т. 3 – Закона за енергийната ефективност, до края на пленарния дял на утрешния пленарен ден, тоест до 10,30 ч., да се осигури това разглеждане и гласуване. Господин Аталай държи да гласуваме това негово процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 129, против 4, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Продължаваме по Глава тридесет и първа. В три текста от тази глава – членове 338, 339 и 344, има предложение на народните представители Иванова и Анастасов.
Госпожо Иванова, желаете ли да ги представите? Може би не се налага.
Нека направо да преминем към гласуването им: по чл. 338, ал. 3, изречение второ по вносител се предлага след думата „то” да се добави „не”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласувайте това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 31, против 8, въздържали се 99.
Предложението не се приема.
В чл. 339 думите „съставянето на разделителния протокол” се заменят с „поставяне на решението по допускане на делбата”.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 21, против 9, въздържали се 100.
Предложението не се приема.
И третото предложение е по чл. 344 – след думата „съдът” текстът се изменя и става „го прекратява на страните и изслушва възраженията им по него”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласувайте!
Гласували 127 народни представители: за 17, против 1, въздържали се 109.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Надя Антонова в пленарната зала по чл. 341. Госпожа Антонова предлага думата „разпределителен” да се замени с „разделителен” в наименованието на члена.
Моля, гласувайте това предложение, което сякаш се подкрепя от ръководството на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 128, против 2, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Има предложение на комисията за редакция в чл. 343.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага думите „чл. 338, ал. 1” да се заменят с „чл. 344, ал. 1”.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 115 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Същото предложение има за чл. 345.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага думите „членове 340, 342, 343 и 344” да се заменят с „членове 346, 348, 349 и 350”.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Сега гласуванията ан блок, уважаеми колеги – първо текстовете по вносител, подкрепени от комисията. Това са наименованието на Глава тридесет и първа, членове 336-340, членове 341 и 342, чл. 343 – с направената корекция, членове 344 и 345 – с направената корекция, членове 346 и 347.
Гласувайте тези текстове по вносител.
Гласували 145 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Последното гласуване за тази глава е за текстовете в редакция на комисията. Това са членове 335, 348, 349.
Гласувайте тези текстове в редакция на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По Глава тридесет и втора по вносител – Глава тридесета в окончателната редакция, имаме три гласувания, колеги.
Първо гласуваме текстовете по вносител: наименованието на Глава тридесет и втора по вносител и текстовете на членове 351, 353 и 355.
Гласувайте тези текстове по вносител.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
Следват три текста в окончателната редакция на комисията и това са членове 350, 352 и 354.
Гласувайте!
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По Глава тридесет и трета – Глава тридесет и първа в окончателната номерация, има две неприети предложения на народните представители Иванова и Анастасов. Първото е в чл. 357 по вносител – думите „включително дали отчуждителят е собственик на имота” да отпаднат.
Комисията не приема това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 18, против 4, въздържали се 98.
Това предложение не се приема.
По текста на чл. 358 предложението е следното: в ал. 2 думите „данъците и други публични задължения на праводателя му към държавата и към общината по постоянен адрес на праводателя” отпадат.
Комисията не подкрепя това предложение за отпадане.
Гласувайте предложението на колегите Иванова и Анастасов.
Гласували 108 народни представители: за 14, против 7, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Имате думата, госпожо Иванова. Заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, смятам, че с отхвърляне на това предложение, приемаме една изключително несправедлива правна норма, тъй като натоварваме изправната страна по един договор – купувача, със задълженията на неизправната страна, които могат да бъдат в размер на десетки, стотици хиляди левове, понякога и милиони.
Най-елементарен и най-масов пример – строителна фирма, от която си купувате апартамент. Отказват да ви прехвърлят собствеността по нотариален ред, независимо че имат това задължение – вие сте платили на 100% стойността. Единственият начин е да обявите този договор за окончателен по съдебен ред. Но не можете да получите документа си за собственост, ако не погасите всички вземания на строителната фирма. Нали разбирате за каква огромна несправедливост става дума. Освен това държавата има достатъчно институции и инструменти, за да събере своите вземания, а обикновеният гражданин не разполага с тази възможност.
Не разбирам защо искаме да натоварим изправния по договора с огромните ангажименти, които би могъл да има неизправният. Освен това интересите на държавата са защитени и по друг начин, тъй като нотариусите имат задължение да не изповядват сделката, ако за конкретния имот не са платени данъците. Но нали се съгласявате с мен, че има една огромна разлика между това да платиш ангажиментите за конкретния имот и да платиш ангажиментите на една огромна строителна фирма като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правите предложение за прегласуване.
Уважаеми колеги, приемаме наистина изключително важни текстове, които ще определят начина на отсъждане по масови случаи на спорове. От друга страна, сме изправени пред необходимостта да вървим напред.
Ще дам възможност за обратно предложение за прегласуване на това, направено от госпожа Иванова, с аргументите на вносителя, ако има желание за такова обратно предложение.
Господин Стоилов, смятате ли за необходимо?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай отново подлагам на гласуване предложението на госпожа Иванова, което тя обоснова току-що.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 49.
Предложението на госпожа Иглика Иванова и господин Георги Анастасов за промяната в ал. 2 на чл. 358 се приема.
Уважаеми колеги, гласувайте наименованието на Глава тридесет и трета по вносител и чл. 358 по вносител с направеното току-що изменение на ал. 2.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Последното гласуване по тази глава: текстовете по комисия на членове 356 и 357.
Гласувайте предложенията на комисията за тези два текста.
Гласували 114 народни представители: за 112, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Едно гласуване по следващата Глава тридесет и втора в окончателната номерация. Това е нова глава, предложена от комисията, със заглавие “Производство по търговски спорове” и текстове на членове от 365 до 378 включително. Няма забележки по тези текстове.
Моля, гласувайте ан блок новата Глава тридесет и втора.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Текстовете на новата Глава тридесет и втора са приети.
Господин Стоилов, желаете ли уточнение за чл. 365?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: При докладването беше прочетено, че ще отпадне определението “гражданско” и ще остане “право или правоотношение”, така че по този начин се гласува текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С уточнението, направено в хода на четенето на текста вчера: думата “гражданско” в чл. 365 отпада и остава изразът “искове с предмет право или правно отношение”.
Моля, гласувайте Глава тридесет и трета “Производство по колективни искове” – също нова, с текстове от чл. 379 до чл. 388. Всички текстове са по предложение на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Новата глава е приета.
Преминаваме към гласуване на Част четвърта “Обезпечително производство”. Тук имаме няколко гласувания, моля за вашето внимание.
Има неподкрепено предложение на колегите Иванова и Анастасов по чл. 366: в ал. 1 текстът да се измени и да стане: “Определението на съда по обезпечение на иска може да бъде обжалвано с частна жалба в срок, който тече:“ и се описват сроковете.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте предложението на колегите Иванова и Анастасов.
Гласували 112 народни представители: за 9, против 13, въздържали се 90.
Предложението не се приема.
Госпожа Иванова желае прегласуване на току-що отклоненото предложение.
Госпожо Иванова, заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, както разбрахте от вчерашния дебат, смисълът на това предложение е да се даде защита на третите лица, които са засегнати от определени правни действия, с които нямат нищо общо. Ако вие трябва да търпите в продължение на години възбрана върху собствения си имот, тоест едно сериозно ограничение на собствеността за отношения, които са ви абсолютни чужди, отношения между други лица, с които нямате нищо общо, този текст действително се явява силно увреждащ вашите интереси.
Вярно е, че има и друга правна възможност – да предявите иск, но има една много голяма разлика. Предявяването на иск е скъпо мероприятие, отнема много средства и време, докато тази възможност, която ние предлагаме, е за по-бърза, по-достъпна защита.
Затова моля да прегласуваме текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има обратно процедурно предложение. Заповядайте, госпожо Манолова.
Колеги, ще гласуваме текст, по който има различни предложения.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, понеже процедурата допуска аргументиране само от едната страна, за тези от вас, които вчера са следили дебата, ще кажа, че защитата на третото заинтересовано лице, когато е собственик на недвижим имот, се урежда по реда на чл. 401 от Гражданския процесуален кодекс, който текст предстои да гласуваме. Ако приемем това предложение, ние поставяме под съмнение правата на ищец, който е искал обезпечение на бъдещ иск и който иска запор върху недвижими вещи, които в периода между налагането на запора могат да бъдат отчуждени в полза на трето лице. Тъй като тези сделки, които касаят промяна на собствеността върху движими вещи, не се вписват, то е възможно с недостоверна дата по този начин да се избегне плащането на задължения и неудовлетворяване на права, с които ищецът иска съответното обезпечение. Ако приемем този текст, ще поставим под съмнение правната сигурност и абсолютно ще обезсмислим фигурата на обезпечение на бъдещи искове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Чухте “за” и “против”.
Отново подлагам на гласуване предложението на госпожа Иванова и господин Анастасов, неподкрепено от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 13, против 19, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Предложението на госпожа Антонова, направено в пленарната зала, е по чл. 360. То е в ал. 1 и 3 изразът “родово компетентния съд” да се замени с “районния съд”. Това предложение беше дискутирано вчера. Няма нужда от допълнителни обосновки.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Антонова.
Гласували 108 народни представители: за 49, против 3, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Госпожо Антонова, желаете ли прегласуване? Заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване на този текст. Касае се и това е част от общия въпрос за достъпа до правосъдие, който би трябвало да подсигурим на гражданите и който така се дискутираше в тази зала. Става въпрос за това, че районният съд трябва да допуска обезпеченията, тъй като е най-близо до хората, до търговците, най-евтино е от гледна точка на пари и разход на време. Смятам, че е добре да подкрепим този текст, който впрочем е и действащият режим от 1952 г. насам и който никога не е показвал проблеми в приложението.
С оглед повишаване възможността на хората да търсят правосъдие пред българския съд, а не пред европейските съдилища, аз моля да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има обратно процедурно предложение от госпожа Манолова. Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, това е едно от измененията, които правим по искане на Комисията за борба с корупцията вследствие на злоупотребите, които бяха извършени с допускане на обезпечение. Смисълът на тази промяна е родово компетентният съд, който ще разглежда бъдещия иск, да се произнася по искането за обезпечение, а не във всички случаи определени състави на районния съд, каквато беше досега съществуващата практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението за промяна в текстовете на ал. 1 и 3 на чл. 360.
Гласували 109 народни представители: за 49, против 11, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Второто предложение на госпожа Антонова е в чл. 361 по вносител, в т. 1 на ал. 1 да бъде добавено “убедителни”.
Госпожо Антонова, поддържате ли предложението? Вчера то беше дискутирано.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Да, поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на госпожа Антонова за добавяне на думата “убедителни” преди “писмени доказателства” в т. 1 на ал. 1 в чл. 361.
Гласували 106 народни представители: за 55, против 11, въздържали се 40.
Предложението се приема.
Сега започваме с гласуванията ан блок – наименованието на Част четвърта и на Глава тридесет и четвърта по вносител, следващия текст по вносител с редакционна поправка в чл. 362 и чл. 364 по вносител. Редакционната поправка е направена при четене, както разбирам, господин Стоилов. Така ли е?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Редакционната поправка в чл. 362 е “чл. 361” да се замени с “чл. 391”.
Моля, гласувайте тези текстове по вносител с това редакционно уточнение в чл. 362.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
И последното гласуване по Глава тридесет и четвърта – текстовете в редакцията на комисията: членове 359, 360, 361, 363, 365 и 366.
Моля, гласувайте тези текстове в редакцията на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Глава тридесет и пета по вносител.
По чл. 372 има предложение на госпожа Иванова и господин Анастасов – в ал. 1 думите “заинтересованата страна” да се заменят с “всяко заинтересовано лице”.
Моля, гласувайте това предложение, което комисията не е подкрепила.
Гласували 103 народни представители: за 11, против 13, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Госпожо Иванова, имате думата за предложение за прегласуване.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, с неприемането на нашето предложение не само че обричаме третото лице, пострадало от тази процедура, да търпи ограничението, докато приключи съдебният процес, но всъщност и след това, тъй като страните по обезпечителното производство са реализирали своите права. Те вече нямат никакъв интерес да извършат формалното действие вдигане на обезпечението, наложено от съда. Но интересът на третото лице е твърде голям и не виждам защо трябва да го лишаваме поне от тази възможност.
Моля за прегласуване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаете ли да направите обратно предложение, госпожо Манолова? Заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Каква е тази процедура?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Обратно процедурно!
Колеги, това, което предлагаме, е действащият текст на чл. 321. Колега Масева, най-малко от Вас очаквам да възразявате, като става дума за промени в Гражданския процесуален кодекс. Направо се учудвам! Това е действащият текст на чл. 321, колеги, и ви моля да не подкрепяте предложението, което е направено от колегата Иванова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам отново на гласуване предложението на госпожа Иванова.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 14, против 32, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Госпожо Масева, желаете ли да вземете думата за процедура, да направите възражение по начина на водене на заседанието?
Заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Правя възражение по начина на водене на заседанието. Съгласно правилника няма такава обратна процедура, в която на всяко мотивирано предложение от вносителя да се мотивира обратно предложение или да се изтъкват недостатъците на това, което е предложено. Със създаването на такава порочна практика Вие всъщност не само нарушавате правилника, но и не давате възможност на тези, които са предложили нови текстове в законите, които се гласуват тук, да бъдат чути от залата с техните аргументи. Ако има обратна процедура, тя може да се заключава само в това да не се гласува предложението за повторно гласуване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Масева.
Възражението предполага някаква реакция от председателя, най-малкото коментар. Моят коментар е следният.
Уважаеми колеги, ние сме изправени пред предизвикателството да съчетаем поне две или три изисквания. Едното е, когато се гласува, да има достатъчно народни представители в залата, да има кворум и затова приехме гласуванията да бъдат в определени часове. Едновременно с това вашите възражения са, че когато се гласува по този начин, се къса връзката с дискусията и няма достатъчно яснота какво точно се гласува. Вярно, госпожо Масева, аз тълкувам правилника малко разширително, като давам възможност в момента на гласуването да се припомни на колегите в залата какъв е спорът под формата на обратно предложение. Но, уважаеми колеги, ние с вас сме изправени пред реалностите на нашата работа. В момента, както виждаме, онзи минимум от народни представители трудно може да бъде намерен в залата. Ние продължаваме да работим под зоркото око и на гражданската инициатива, която следи легитимността на нашите решения - и в момента госпожа Методиева е на балкона, бих искал да имате предвид това. В пленарната зала е и представителят на пресата, който фиксира гласуванията със своята апаратура. Така че ние продължаваме да попадаме в рубриката, която фиксира нарушения на Конституцията.
Вчера в разговор с представители на ръководствата на парламентарните групи споделих, че този проблем, за който става дума в момента, по никакъв начин не го считам непременно за проблем на председателя на Народното събрание, това е проблем на Народното събрание. И дотолкова доколкото Народното събрание желае да го реши, дотолкова той ще бъде решен. Разбира се, председателят на парламента има и задължения и правомощия по правилника, които са от дисциплинарнонаказателен характер. Аз се въздържам да ги прилагам, защото ми се струва, че са неуместни. Но, разбира се, това винаги е една опция.
Продължаваме нашата работа, уважаеми колеги, със следващите текстове, които ще гласуваме по този начин, по който работи парламентът в момента, а те са: текстовете по вносител – наименованието на Глава тридесет и пета и текстът на чл. 369.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Гласуваме следните текстове в редакцията на комисията: членове 367, 368, 370, 371, 372 и 373.
Моля, гласувайте тези текстове в редакцията на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Дотук с гласуванията по ГПК. Предстои Част пета, Дял първи, Глава тридесет и шеста. Не изпълнихме днешния си разчет точно с 12 глави. Това, разбира се, означава, че парламентът ще трябва да наваксва, може би с извънредни заседания.
Сред вас, колеги, има едно вълнение, което вчера почувствах – една хипотеза за продължаване на работата през м. август. Да, заявих и на колегите от ръководството на парламентарните групи, че съм категорично против подобна хипотеза и ще държа парламента да има регламентираната с правилника ваканция. Едновременно с това имайте предвид следното: ако не успеем да свършим работата, която имаме до 31 юли, парламентът ще е виновен за това, че има неприет Граждански процесуален кодекс. Няма защо да се сърдим на Брюксел или на някой друг, че ни пише двойки – ние ще сме си писали двойки сами.

Точка първа от нашия дневен ред за днес е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси – докладва господин Петър Димитров, който има думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
по Проект за решение за възнагражденията на членовете
на Европейския парламент от Република България № 754-02-59,
внесен от Михаил Миков на 21 юни 2007 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 27 юни 2007 г. беше разгледан Проектът за решение за възнагражденията на членовете на Европейския парламент от Република България.
На заседанието присъстваха господин Димитър Ивановски, заместник-министър на финансите и госпожа Надежда Генова, началник на отдел “Общодържавни функции” в дирекция “Държавни разходи” към Министерство на финансите.
Проектът беше представен от господин Петър Димитров.
С проекта за решение се предлага членовете на Европейския парламент от Република България да получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.
В момента към основните месечни възнаграждения се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за прослужено време (клас) и за научна степен “доктор” – 10 на сто, и “доктор на науките” – 15 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител, съгласно чл. 5 от Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения. От 1 юли 2007 г. влиза в сила Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерски съвет от 17 януари 2007 г. и допълнителните възнаграждения за прослужено време (клас) и за научна степен “доктор” и “доктор на науките” ще се определят съгласно чл. 11 и 12 от нея.
От начислените възнаграждения се правят удръжки, съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, както и други удръжки, определени със закон, които са за сметка на осигурените.
Средствата, необходими за изпълнение на решението до края на 2007 г., са в размер на 305 хил. 760 лв.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 11 гласа “за”, без “против” и 2 гласа “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проектът за решение за възнагражденията на членовете на Европейския парламент от Република България № 754‑02-59, внесен от Михаил Миков на 21 юни 2007 г., като предлага от преамбюла на Проекта за решение да отпадне изразът “и във връзка с Наръчника на депутатите от Европейския парламент” и в т. 5 думата “републиканския” да се замени с “държавния”, което ще бъде по-правилно”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има още един доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! На своето заседание вчера Комисията по правни въпроси разгледа Проекта за решение за възнагражденията на членовете на Европейския парламент от Република България, внесен от Михаил Миков на 21 юни 2007 г.
„Проектът беше представен от господин Янаки Стоилов.
С Проекта за решение се предлага членовете на Европейския парламент от Република България да получават основно месечно възнаграждение равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие. Това е правилото, по което се определят възнагражденията на народните представители.
В момента към основните месечни възнаграждения се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за прослужено време (клас) и за научна степен “доктор” – 10 на сто, и “доктор на науките” – 15 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител съгласно чл. 5 от Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения. От 1 юли 2007 г. влиза в сила Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерски съвет от 17 януари 2007 г. и допълнителните възнаграждения за прослужено време (клас) и за научна степен “доктор” и “доктор на науките” ще се определят съгласно чл. 11 и 12 от нея.
От начислените възнаграждения се правят удръжки съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, както и други удръжки, определени със закон, които са за сметка на осигурените.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на Народното събрание да приеме Проекта за решение за възнагражденията на членовете на Европейския парламент от Република България, внесен от Михаил Миков на 21 юни 2007 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми колеги, имате думата по Проекта за решение. Има ли желаещи? Няма. В такъв случай да считам, че дискусия не е нужна.
Преди да преминем към гласуване, ще трябва да направим регистрация. Регистрирайте се, уважаеми колеги.
Регистрирали са се 134 колеги, така че ще можем да извършим гласуването.
Господин Димитров, заповядайте да представите поправките, които обявихте в хода на докладването в съответните текстове, за да ги гласуваме преди основния текст.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първото предложение е в преамбюла да отпадне текста „наръчникът на депутатите от Европейския парламент” и да остане: „Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши”.
Втората поправка, която се предлага, в т. 5 „републиканския” да стане „държавния”, тъй като така ще бъде правилно. Тогава т. 5 ще звучи така:
„5. средствата по т. 1, 2 и 4 се осигуряват от държавния бюджет чрез бюджета на Народното събрание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване отпадането на текста „и във връзка с наръчника на депутатите от Европейския парламент”.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Това предложение е прието.
Подлагам на гласуване второто предложение – замяната на думата „републиканския” с „държавния” в т. 5.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване целия текст на решението с направените уточнения.
Гласували 83 народни представители: за 79, против 2, въздържали се 2.
Решението е прието.
С това приключва работата ни по т. 1 от дневния ред за днешния пленарен ден.

Преминаваме към точка втора:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР № 754-01-87 от 26 юни 2007 г., внесен от Михаил Миков, Анелия Мингова, Йордан Цонев и Мая Манолова.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси Янаки Стоилов да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Отново сме на темата за търговския регистър и доклада на Комисията по правни въпроси, този път по Законопроект за изменение на Закона за търговския регистър, внесен от Михаил Миков, Анелия Мингова, Йордан Цонев и Мая Манолова.
„На редовно заседание, проведено на 27 юни 2007 г. Комисията по правни въпроси обсъди споменатия законопроект.
От името на вносителите госпожа Мая Манолова представи законопроекта. Тя посочи, че с оглед изключителната важност за стопанския оборот е необходимо осигуряване на доброто функциониране на Агенцията по вписванията, която води търговския регистър. Констатирано е, че Агенцията няма необходимата материална, организационна, персонална и информационна готовност за осигуряване на безпроблемното влизане в сила на Закона за търговския регистър от 1 юли 2007 г. Това налага влизането в сила на закона да бъде отложено за 1 януари 2008 г.
 В последвалата дискусия участие взеха народните представители Четин Казак, Боян Българинов и заместник-министър Ана Караиванова.
Народните представители се обединиха около становището, че предлаганият законопроект е навременен, с оглед реалната опасност стартирането на процеса на въвеждане на единен търговски регистър в страната да бъде провалено. Въпреки отлагането на влизането в сила на Закона за търговския регистър, компетентният държавен орган в лицето на Агенцията по вписванията не е направил необходимото, за да се осигури реалното действие на закона. Народните представители настояват за отстраняване или оттегляне на ръководството на Агенцията по вписванията поради това, че не е създало необходимите условия за влизането на закона в сила и за неговото точно прилагане.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси реши с консенсус да предложи на народните представители да приемат на първо и на второ гласуване Законопроекта за изменение на Закона за търговския регистър, внесен от народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова, Йордан Цонев и Мая Манолова.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
От името на вносителите има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, с предлагания законопроект се предлага промяна – удължаване на срока на започване функционирането на търговския регистър. Напомням ви, че тази промяна беше извършена веднъж и срокът беше удължаван. Причините са в това, че ръководството на Агенцията по вписванията не е създало необходимите организационни, технически и кадрови предпоставки за старта на търговския регистър от 1 юли 2007 г. Затова се налага за втори път да отлагаме този срок за 1 януари 2008 г.
Очевидна е съпротивата, която има в различни среди срещу старта на търговския регистър. Въпреки твърденията на агенцията, картината към момента показва, че няма необходимия сграден фонд, няма необходимото техническо осигуряване, не се разполага с необходимия кадрови потенциал, за да стартира тази агенция от 1 юли 2007 г. Това беше обсъдено подробно и в детайли на заседанието на Комисията по правни въпроси, което прозвуча и от доклада на нейния председател, като определено и нашето предложение към изпълнителната власт е за търсене на административна отговорност за неизпълнение на законови разпореждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да споря с колегите си досежно необходимостта за даване на още един срок на Агенцията по вписванията, за да задейства своите ангажименти и да приложи закона така, както е приет от Народното събрание. Но аз мисля, че ще е груба грешка, ако отново дадем толкова голям срок. Мисля, че ние направихме грешка, когато от нас се искаше едно удължаване на срока през м. октомври. Ние тогава с добро сърце дадохме възможност до 1 юли да се извършат всички организационни дейности. Явно че този така дълъг срок не подейства организационно-мобилизиращо, а подейства по друг начин на длъжностните лица. Тоест те имаха достатъчно време, за да не си свършат работата. Ето защо сега не намирам основание да даваме толкова дълъг срок.
Предлагам срокът да бъде 1 октомври 2007 г.
Все пак при отговора на парламентарно питане министър Петканов даде обяснение в пленарната зала, че за ремонтни дейности досега са дадени 914 хил. лв. без ДДС. Тоест ремонтните дейности в 28-те окръжни центрове са извършени. Намерен е сграден фонд, навсякъде агенцията се е устроила с помещения. Проблемът беше само с помещението в София.
Освен това длъжностните лица от Агенцията по вписванията – директорът и заместник-директорът, заявиха, че са готови към 1 юли да започнат работа и че имат да извършат подготвителни действия евентуално най-много за още един месец.
Ето защо един такъв дълъг срок за мен е вече безотговорно и аз предлагам да се обединим към един по-кратък срок, който всъщност отчита две неща – че ние не трябва да допускаме фалстарт, защото това ще се отрази на сигурността на търговските дела; това ще се отрази на стабилността на държавата като цяло, защото един такъв хаос би предизвикал много голям отзвук във всички сфери на обществения и политическия ни живот. От друга страна, не трябва да позволяваме на администрацията да бездейства, да саботира законите. С този дълъг срок ние всъщност казваме, че те могат да правят каквото си поискат с един сериозен закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Николова? Няма.
Заповядайте, господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, за съжаление за трети път сме изправени тук, в пленарната зала, пред необходимостта да се занимаваме с този Закон за търговския регистър, този злощастен бих казал закон. За пореден път със съжаление трябва да констатираме, че сме принудени да отложим неговото влизане в сила. Мисля, че не е тайна за никого от присъстващите и още по-малко за тези, които следят този проблем, не само в Народното събрание, а и сред широката общественост и най-вече сред заинтересованите търговски субекти, че основната причина, заради която днес сме изправени пред необходимостта да отложим влизането в сила на закона и стартирането на новия Търговски регистър, се крие в абсолютната неспособност на съответната администрация и специално на Агенцията по вписванията да изпълни законовите си задължения да подготви технически, информационно, материално, логистично и така нататък старта на дейността на търговския регистър.
В Комисията по правни въпроси се проведе доста задълбочен и понякога емоционален дебат по този въпрос. Лошото е, че не стана ясно на какво се дължи съответните органи и специално тази агенция да не е изпълнила тези правомощия в срок, след като веднъж законът е бил отлаган и то с доста значителен срок. За мен остана непонятно защо представителите на тази агенция продължават да упорстват, че са готови, след като от фактите стана пределно ясно, че от нужните 97 назначения на квалифицирани юристи, които да се занимават с търговския регистър, досега са назначени само 7, че в много от областите няма подсигурени помещения, че софтуерът, с който този регистър трябваше да функционира, не е готов и т.н., и т.н. Реално всички ние осъзнахме и се убедихме, въпреки нежеланието на представителите на агенцията да го признаят, че ако не предприемем спешни действия за отлагането на влизането в сила на закона, сме изправени пред сериозен проблем, който би могъл да взриви спокойствието и спокойното функциониране на дейността на търговските субекти в България.
Ето защо сме принудени да гласуваме днес – надявам се и на второ четене, този кратък законопроект с ясното съзнание, че този път това ще бъде за последно и не на последно място това, което стана ясно и от доклада на Комисията по правни въпроси – с призив към министър-председателя, който по-рано тази седмица отправи негласна покана към някои представители на изпълнителната власт сами да предприемат необходимите действия, свързани с тяхното оставане на длъжностите. Надявам се, че предприемането на този закон трябва да бъде ясен знак към тези хора да не чакат министър-председателя да упражни своите правомощия по закон, а сами да предприемат тези действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Казак? Не виждам.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
В такъв случай ще преминем към гласуване. Няма някакви предварителни предложения относно гласуването.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за търговския регистър с вносители народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова, Йордан Цонев и Мая Манолова.
Гласували 120 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, тъй като в залата не прозвучаха предложения за изменения и допълнения на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, ви предлагам да пристъпим направо към процедура за второ гласуване на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манолова, имаше едно предложение, което прозвуча в изказването на госпожа Николова. Затова, може би, преминавайки към второто гласуване, би било редно да подложим Вашето предложение на гласуване.
Госпожо Николова, имате ли конкретно предложение за друга дата?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Аз предложих 1 октомври.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да гласуваме преминаване към второ четене да дискутираме текстовете.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Преминаваме към второ четене.
Формулирайте предложението си от трибуната, госпожо Николова. По него очевидно ще има изказвания. Предлагате в § 1 изразът “1 януари” да се смени с “1 октомври”, доколкото разбирам.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми колеги, моето изказване и моето предложение е продиктувано от обстоятелството, че трябва да уважаваме собствения си труд и да посочим ясно и категорично, че когато един закон се приема, той има срокове и трябва да бъде задължителен за администрацията. Предходното отлагане на влизането в сила на закона беше за 10 месеца. За тези 10 месеца администрацията извърши определена по обем дейност, но недостатъчна, така че злепостави парламента, правителството и бизнеса.

Отлагането с такъв дълъг срок на действие показва, че предходния път ние не сме преценили срока за действие. Показва, че всъщност грешката е в Народното събрание. Аз не съм съгласна с това, защото всички членове на Комисията по правни въпроси добре знаят, че има саботаж от страна на администрацията, има саботаж от страна на хората, които не искат да се работи по нов начин. С това наше гласуване ние им даваме възможност този чиновнически произвол да продължи.
Беше ясно казано, че на 20 юли ще се проведе новият конкурс за длъжностните лица, които трябва да обезпечат системата. Беше доказано, че ремонтните дейности са извършени. Беше казано, че софтуерът е налице и вече е проигран. Тоест подготвителната работа е в рамките на 20-30 дни, нека да кажем от нас, два месеца, но даденият срок 1 януари 2008 г. показва несериозно отношение първо към нас.
Аз настоявам по отношение на администрацията нашият аршин да бъде сериозен. Досега установихме, че имаме злоупотреба със служебно положение от страна на Агенцията по вписванията. Това вече е въпрос на министър-председателя, на ресорния министър на правосъдието за това какви дисциплинарни действия ще се предприемат по отношение на тези така високостоящи длъжностни лица, но нашето отношение към несвършената работа може да бъде само едно – да, ние уважаваме правителството, ние уважаваме бизнеса, поради което даваме срок, за да не настъпва хаос в държавата. Същевременно този срок трябва да бъде много премерен, този път много рестриктивен и едно отдалечаване на приложението на закона чак към 1 януари 2008 г. за мен е недопустимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики?
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Николова, Вие сте сто процента права. Аз искам да Ви направя едно предложение. В рамките на Комисията по правни въпроси в следващите два месеца да поискаме едно обяснение за това как вървят работите, свързани с тази злополучна комисия, за да не бъдем отново изправени пред ситуацията, в която злощастно попаднахме. При този състав, при тези лица и начина, по който правим своите изложения, на мен ми се струва, че и този шестмесечен срок няма да стигне, ако ние не предприемем контролните мерки в рамките на няколко по-къси срока. В този смисъл правя репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин Ралчев, не приемам Вашето предложение - Народното събрание не е пъдар. Има министър, има длъжностни лица, има Закон за държавния служител – дисциплинарните наказания са за това.
Ние в рамките на парламентарния контрол, в рамките на две изслушвания в Комисията по правни въпроси се убедихме, че 99 процента от подготвителните действия са извършени. Не можем да позволяваме администрацията да диктува на Народното събрание толкова важни действия. Към 1 януари 2007 г. ние трябваше да имаме електронен регистър.
Как ще обясним пред Европейската комисия, че ние отлагаме този електронен регистър към 1 януари 2008 г.? Защо? Защото има едни партийни назначения – Вие, господин Ралчев, знаете кой ги е назначил. Тези хора са неподходящи. Те са назначени, за да усвоят средствата по обществените поръчки. Сега ще ги освободим, защото тези средства вече са усвоени. Аз не съм съгласна с такъв подход. Винаги съм казвала, че Народното събрание трябва да стои на нивото, на което са ни избрали самите хора. Няма защо на администрацията да се дава такъв необосновано дълъг срок. Аз не мога да обясня пред нашите избиратели, които са бизнесмени, защо ние им даваме този закон, който те си поискаха - направиха, съвършено справедливо искат едни кратки срокове, в които да се развиват административните процедури, искат ясно и прозрачно производство, което да се развива по електронен път. Ето защо едно отлагане вече показа, че ние не сме си свършили работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Миков, заповядайте за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Николова, уважаеми господин Ралчев, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм във висока степен съгласен с казаното и от госпожа Николова, и от господин Ралчев.
Защо все пак се спряхме на един срок 1 януари 2008 г.? Освен всички други причини от технически характер – това, че беше заявено, включително и в интервю в печата от представители на агенцията, че част от хардуера, от компютрите са в доставчиците, освен други технически или битови въпроси, свързани със ситуирането, с работните места, с осигуряването с надеждни кадри, попълването при ниски заплати, защото тук ще възникне още един въпрос, който не е предмет на закона – може ли с 400 лв. заплата ние да разчитаме на длъжностни лица, за които сме задали такива високи критерии? Това е част от този разговор, по който аз споделям казаното от господин Ралчев. В рамките на парламентарния контрол ние ще трябва да се занимаем с този въпрос.
Има и още няколко въпроса, свързани с внимателния прочит на закона и това какво ще върши Търговският регистър. Навлизането и стартирането на Търговския регистър след средата на годината крие не опасност, а по закон ще създаде едно друго натоварване – всички търговски дружества първо да се пререгистрират, за да могат счетоводните им отчети също да бъдат там. Сами разбирате, че не можем, дори да е в идеални условия и сега да стартира на 1 юли т.г., има един начален период, който сигурно е поне два-три месеца, в който има новорегистрирани фирми и паралелно с това се изсипва товарът на пререгистрацията, плюс счетоводните отчети.
Правейки срока преди Нова година, без да променяме другия текст – за задължението за публикуване на счетоводните отчети, сами ще претоварим на старта тази нововъзникваща структура, за която всички искаме да тръгне добре, а не да се провали при старта, госпожо Николова. Вие сте права, че много хора не искат тя да се случи. Това е била основната причина да удължим срока до 1 януари 2008 г., да направим такова предложение, за да дадем наистина един разумен срок при всички натрупани дотук проблеми, при цялата несвършена работа, но наистина да стартира агенцията по един нормален начин и най-вече да не създава проблеми на хората.
Това са били аргументите. Иначе можем да сложим срок до първи август, до първи септември, до първи октомври, но всяка от тези дати ще покаже воля за бързо стартиране. Само че, когато обсъждаме реалното и възможното, реализацията и успешното стартиране, ръководейки се от лошата практика дотук по този въпрос, мисля, че е по-добре да дадем един такъв разумен срок 1 януари 2008 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики?
Господин Костов, заповядайте за реплика.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители, уважаеми господин Миков! Изглежда, няма сериозни аргументи по срока за 1 януари 2008 г., защото това, което казвате, трябва да се чете и разбира точно по обратния начин.
Господин Миков, ако познавате дейността на фирмите, ще си дадете сметка, че фирмите са най-натоварени точно след първи януари всяка година, тъй като тогава имат следните задължения: първо, да приключат своите счетоводни баланси - има срокове за приключването и те са степенувани; има задължения, които са неотменими. Второ, това е периодът, в който те плащат данъци – начисляват и плащат данъци.
Ако има време, в което фирмите са най-натоварени и не бива да бъдат донатоварвани със задължения да се пререгистрират, то е точно след първи януари всяка година. Това е най-неудачният срок за фирмите, ако, разбира се, говорим за едно и също нещо. Ако не намерите отговор на това, което ви казвам в момента, просто оттеглете този аргумент, защото той наистина говори за противното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Вашето твърдение в залата аз приемам само като признание за несвършена работа от страна на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика няма.
Господин Миков, заповядайте за Вашата дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Костов, те няма да се пререгистрират след 1 януари 2008 г., но няма да има натоварването на старта за започване, тоест това ще се отложи за времето след 1 януари следващата година, когато законът влиза в сила. Тоест в началния период да има по-спокойна обстановка, за да започне да работи регистърът.
В този смисъл смятам, че не сме се разбрали. Срокът е по-дълъг – да не възниква и този товар върху новосъздадената структура.
Политическите констатации на госпожа Николова са политически. Вие сама виждате обаче, госпожо Николова, че мнозинството има достатъчно кураж и откровеност да си признава грешките, да търси коригиране, за да не създаваме проблеми на хората. Тоест това решение, вместо да си заравяме главата в пясъка и да твърдим, че всичко е наред, отиваме към политически болезнено решение, от което също понасяме негативи. Но смятаме, че по-важното е хората, бизнесът да не понесат негативи и тази система наистина да стартира и да тръгне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по второ четене на законопроекта? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на второ четене.
Господин Стоилов, предлагам да представите текста и поредността на гласуванията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Закон за изменение на Закона за Търговския регистър.”
По § 1 имаше предложение, така че вероятно тук ще се наложат отделни гласувания.
“§1. В § 56 от Преходните и заключителните разпоредби думите “1 юни 2007 г.” се заменят с “1 януари 2008 г.”
Това е текстът на вносителя, а по предложението на госпожа Николова – “от 1 октомври 2007 г”.
“Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Елеонора Николова в § 1 изразът “1 януари 2008 г.” да бъде заменен с “1 октомври 2007 г.”
Гласували 120 народни представители: за 25, против 14, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте едновременно заглавието на законопроекта, § 1 и 2 от него така, както се предлагат от вносителите.
Гласували 118 народни представители: за 113, против 3, въздържали се 2.
Законът е приет на второ четене.
Уважаеми колеги, както разбирате, Народното събрание не може да приключи работата си по този законопроект с това гласуване. Може би сте обърнали внимание, че параграфи 2 и 3 от закона са в сила от деня на обнародването му, а той е април 2006 г. В тези параграфи 2 и 3 ясно е разписано какво трябва да направи правителството, Висшият съдебен съвет и по предоставяне на помещение, и по прехвърляне на база данни.
И възниква въпросът какво се е случило по изпълнение на тези параграфи от април 2006 до юни 2007 г. Основателни са опасенията, че ако оставим така нещата, някъде през м. декември т.г. може би ще се изправим пред подобна ситуация, при която не виждам кой ще гласува ново отлагане. Нека не изпадаме в такова положение. Има достатъчно инструменти в правилника, включително временни анкетни комисии, които да вникнат малко по-дълбоко кой какво се мъчи да спъне и, разбира се, да се осигури пълноценното задействане на закона в срока, който току-що гласувахме.
Уважаеми колеги, откровено казано, изкушавам се да поставя на вашето внимание, разбира се, след гласуване, предложението на господин Аталай да разгледаме оспорените текстове от Закона за енергийната ефективност.
Виждам господин Рамадан Аталай в пленарната зала и че има трезво настроение в залата, така че моля за вашето внимание.
В началото на днешния пленарен ден ние гласувахме в утрешния пленарен ден в първата му част да разгледаме точката повторно гласуване на оспорените текстове от Закона за енергийната ефективност. Позволявам си да направя предложението тази точка да я разгледаме сега.
Моля, гласувайте предложението да преминем към повторно гласуване на оспорените текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
Струва ми се, че можем да свършим тази работа, която е включена в седмичната ни програма. Имаме и необходимото време преди почивката. Предлагам до го гласуваме.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.

Преминаваме към:
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ОСПОРЕНИТЕ ТЕКСТОВЕ ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ, приет от Народното събрание на 23 март 2007 г. и върнат с Указ № 105 на президента на Републиката по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Има думата господин Аталай да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председателю.
“Доклад на Комисията по енергетика относно повторното гласуване по чл. 73, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на оспорените текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, приет от Народното събрание на 23 март 2007 г. и върнат с Указ № 105 на президента на Републиката по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България”.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийна ефективност (§ 27 и § 31 от Преходните и заключителните разпоредби).”
По § 27 комисията предлага следната окончателна редакция:
“§ 27. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ,...) в чл. 24, ал. 1 т. 18 и 19 се изменят така:
“18. сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:
а) за срок 7 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
б) за срок 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;
19. сградите, въведени в експлоатация пред 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:
а) за срок 3 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
б) за срок 5 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.”
По § 31 има предложение на народния представител Рамадан Аталай.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 31:
“§ 31. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на разпоредбите на § 26, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6, които влизат в сила от 1 юли 2007 г. и на разпоредбата на § 27, която влиза в сила от 1 януари 2008 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Имате думата за изказвания по предложените текстове.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Парламентът прие мотивите от ветото на президента, че промените в данъчните закони, когато се правят с други изменителни закони, следва да влизат в сила от следващата финансова година – нещо, което не бяхме съобразили в Закона за енергийната ефективност, с който правим промяна в Закона за местните данъци и такси. Това становище на президента е основателно. Вярно е, че гражданите трябва да бъдат предварително осведомени за промените в тяхното данъчно облагане. Още повече когато става дума за увеличаване на данъчната тежест или за отпадане на техни данъчни привилегии.
Комисията по енергетиката, предлагайки ви текстове за второ четене, е отразила това съображение на президента, като предлагаме по отношение на промените в Закона за местните данъци и такси законът да влезе в сила от 1 януари 2008 г.
Всъщност с промяната, която ви предлагаме, ние внасяме още една корекция в Закона за местните данъци и такси. С промяната в Закона за енергийната ефективност бяхме намалили срока, през който гражданите, които са извършили мероприятия за повишаване на енергийната ефективност, ползват данъчни облекчения, а именно са освободени от местни данъци и такси за сградите, които са въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. В предишното гласуване на парламента беше определен срок от 5 години в стандартния случай и срок от 7 години, когато се прилагат мерки за използване на възобновяеми енергийни източници.
Сега удължаваме сроковете, в които гражданите ще могат да ползват тези данъчни облекчения, като в общия случай удължаваме от 5 на 7 години срока за ползване на данъчни облекчения за освобождаване от местни данъци и такси, считано от годината след издаване на сертификата, за проведени такива мероприятия за повишаване на енергийната ефективност на сгради. В случаите, в които, освен това, гражданинът прилага мерки за използване на възобновяеми енергийни източници, срокът на преференциите ще бъде удължен от 7 на 10 години.
От Коалиция за България, по чието предложение бяха приети тези промени, считаме, че това е социална мярка, с която стимулираме именно гражданите, които са извършили действия по саниране на сгради за повишаване на тяхната енергийна ефективност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манолова? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Също не виждам.
В такъв случай ще преминем към гласуване, уважаеми колеги, като моля господин Аталай да заповяда дори при първото гласуване на законопроекта. Моля и юристите да ни ориентират за най-коректния начин на гласуване.
В чл. 73 се предвижда гласуването при отлагателно вето. Законопроектът е оспорен не по принцип, а един негов параграф. Това е ал. 6, която гласи: ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 71, който е за законопроектите на второ гласуване - глава по глава.
Какво означава това? Гласуваме ли отново законопроекта по вносител с хипотезата, че трябва да бъде отхвърлен, за да се гласува след това този текст или направо преминаваме към гласуване на този законопроект? (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Направо гласуваме този законопроект.
В такъв случай ще подложа на гласуване на първо четене ...
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ (встрани от микрофоните): След това двата параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не знам дали двата параграфа след това.
Вашият законопроект сега е от два параграфа – 27-и и 31-и. Означава ли това, че трябва да ги гласуваме на първо четене като законопроект с два параграфа ан блок? На второ четене – също?
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ (встрани от микрофоните): Направо гласуваме на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направо на второ четене.
Бяха представени текстовете на законопроекта от господин Аталай. Няма повече желаещи да вземат думата по тях.
По силата на ал. 6 на чл. 73 го подлагам на гласуване ан блок – заглавието на законопроекта и текстовете на § 27 и § 31 по номерацията на самия закон в редакцията, предлагана от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 91, против 12, въздържали се 2.
Текстовете са приети, с което приключва и процедурата по тази точка.
Благодаря на господин Аталай. Навярно и той благодари на пленарната зала за преизпълненото намерение и решение.
Уважаеми колеги, остават ни 15 минути – време, за да се изчетат няколко текста от Гражданския процесуален кодекс.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Глава четиридесет и девета – Установяване на факти.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиридесет и девета, която става Глава петдесета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 497, който става чл. 542:

„Приложно поле
Чл. 542. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо – да разпореди да се състави съответният документ.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 498, който става чл. 543:

„Съдържание на молбата
Чл. 543. В молбата се посочва:
1. с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт;
2. причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото съставяне, за установяването на които се представят официални документи;
3. доказателствата за подлежащия на установяване факт.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 499, който става чл. 544:

„Разглеждане на молбата
Чл. 544. (1) Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя и на лицата, които са заинтересовани от установяване на факта. Освен тях се призовава и прокурорът.
(2) Заинтересовани са:
1. лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта – предмет на установяването;
2. организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят;
3. организациите и учрежденията, пред които молителят иска да използва постановеното от съда установяване.
(3) Ако заинтересовано лице не е живо, призовават се неговите наследници. Заинтересованите по ал. 2, т. 3 могат да се представляват и от техните местни поделения.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 500, който става чл. 545:

“Установяване на завършено образование
Чл. 545. (1) Когато молителят иска да установи, че е получил образование в определено учебно заведение, съдът може да си послужи за установяване на този факт освен с другите доказателства, както и със заключение на вещи лица относно подготовката на молителя.
     (2) В случая по ал. 1 като заинтересувано учреждение по чл. 544, ал. 2, т. 2 се призовава учреждението, под върховното ръководство на което се намира учебното заведение по ал. 1.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 501, който става чл. 546:

“Съдържание и действие на решението
Чл. 546. (1) В решението на съда се посочва установеният от съда факт и доказателствата, въз основа на които е установен.
    (2) Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред.
     (3) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересувани лица, организации или учреждения по чл. 544, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 502, който става чл. 547:

“Приложимост на производството за
отстраняване на грешки
Чл. 547. По реда на тази глава и със същите последици може да се поправят грешки в документите по чл. 542, когато закон не предвижда друг ред за поправянето им.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 503, който става чл. 548:

“Установяване на факти, настъпили в чужбина
Чл. 548. Когато фактите по чл. 542 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тази глава, само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от надлежните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на заинтересуваното лице или че няма възможност да се отправи такова искане.”
Тук няма предложения, не знам дали нещо в залата би възникнало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи да вземат думата. Можете да продължите.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава петдесета – Обявяване на отсъствие или смърт.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петдесета, която става Глава петдесет и първа.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 504, който става чл. 549:

“Подсъдност и съдържание на молбата
Чл. 549. (1) Молбата за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице е подсъдна на районния съд по последния постоянен адрес на изчезналия, а при липса на такъв – по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването.
    (2) В молбата се посочват и предполагаемите наследници на отсъстващия и неговият пълномощник или законен представител, ако има такива.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 505, който става чл. 550:

“Разглеждане на молбата
Чл. 550. (1) В закрито заседание съдът постановява да се съберат сведения за отсъстващия от неговите близки, от общината, района или кметството, от Националната полиция и от всеки друг подходящ източник.
    (2) Съдът изпраща за разгласяване извлечение от молбата до общината, района или кметството по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването. Извлечението се връчва на лицата по чл. 549, ал. 2.
    (3) Съдът се произнася по молбата за обявяване на отсъствието или смъртта, след като изслуша прокурора и лицата, посочени в чл. 549, ал. 2, както и другите заинтересувани.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 506, който става чл. 551:

“Съставяне на акт за смърт
Чл. 551. Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя акт за смърт по последния постоянен адрес на лицето или по мястото, където е живяло непосредствено преди изчезването.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 507 – “Отмяна на решението”, който става чл. 552.
“Глава петдесет и първа – Производство по открито наследство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петдесет и първа, която става Глава петдесет и втора.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 508, който става чл. 553:

“Местна компетентност
Чл. 553. (1) Имуществото, което е останало след смъртта на едно лице, се запечатва в установените от закона случаи от районния съд по мястото, където е открито наследството или се намира имуществото.
    (2) Районният съд може да възложи на общината или кметството чрез свой орган да извърши запечатването.
   (3) По искане на молителя запечатването може да бъде възложено и на съдебния изпълнител.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 509, който става чл. 554:

“Упълномощени лица
Чл. 554. Запечатване може да иска:
1. всеки, който претендира, че има право на наследство;
2. кредиторът, който има изпълнителен лист срещу починалия;
3. прокурорът и кметът на общината, района или кметството, когато има отсъстващи наследници.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 510, който става чл. 555:

“Запечатване
Чл. 555. За запечатването се съставя протокол, в който се посочва датата, по чие нареждане е станало запечатването, означение на запечатаните помещения, каси, сандъци и други, и кратко описание на незапечатаните предмети. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от присъстващите страни.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 511, който става чл. 556:

“Разпечатване
Чл. 556. (1) Всеки, който има право да иска запечатване, може да иска разпечатване и опис на имуществото.
     (2) Разпечатването и описът се извършват от районния съд, който може да възложи това по реда на чл. 553, ал. 2 и 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 512, който става чл. 557:

“Извършване на описа
Чл. 557. (1) За описа се съставя протокол, в който се описват поотделно всички вещи по реда на разпечатването. За оценка на вещите може да бъде назначено вещо лице.
    (2) При описа могат да присъстват наследниците на починалия и кредиторите.
      (3) Описът може да се извърши и без да е направено запечатване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 513 – “Предаване на вещите”, който става чл. 558.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 514 – “Уведомяване за описа”, който става чл. 559.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
С това приключваме за периода преди почивката четенето на текстовете от ГПК. То ще продължи след 11,30 ч.
Преди да обявя почивката, едно съобщение, което бях помолен да направя.
В 11,00 ч. в Клуба на народния представител са поканени участниците в българската експедиция “Cho Oyu 2007 г.” Ако искате да разберете какво е “Cho Oyu”, идете в 11,00 ч. в Клуба на народния представител. Сигурен съм, че и господин Петър Берон ще бъде готов да ви разкаже допълнителни интересни подробности.
Тридесет минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Стоилов, моля да докладвате Глава петдесет и втора от ГПК.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, продължавам представянето на текстовете за второто четене по Гражданския процесуален кодекс.
“Глава петдесет и втора – Обезсилване на ценни книжа”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петдесет и втора, която става Глава петдесет и трета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 515, който става чл. 560:

“Предмет и предпоставки
Чл. 560. Всяко лице, което има право върху ценна книга на заповед - запис на заповед, менителница и други, или върху ценна книга на приносител, може да иска обезсилването й, ако е лишено от владението върху нея въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 516, който става чл. 561:

“Съдържание на молбата
Чл. 561. В молбата си молителят трябва да:
1. възпроизведе ценната книга или да посочи всичко, което е необходимо, за да се определи нейната тъждественост;
2. изложи обстоятелствата, при които е изгубена или унищожена ценната книга, както и обстоятелствата, от които произтича правото му върху нея;
3. потвърди истинността на своите твърдения с изрична декларация в молбата.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 517, който става чл. 562:
“Заповед за неплащане
Чл. 562. (1) Ако молбата отговаря на изискванията по чл. 561, съдът в закрито заседание издава заповед, която съдържа:
1. означение на молителя;
2. покана към държателя на ценната книга да заяви своите права най-късно до посочения в заповедта ден на заседанието на съда за произнасянето по обезсилването с предупреждение, че ако не стори това, ценната книга ще бъде обезсилена;
3. нареждане до платеца да не извършва никакви плащания на приносителя на ценната книга.
     (2) Заповедта се поставя на определеното за това място в съда и се обнародва в неофициалния раздел на “Държавен вестник”.
      (3) Препис от заповедта се изпраща на платеца.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 518, който става чл. 563:

“Насрочване на заседание за обезсилване
Чл. 563. Заседанието за обезсилване на ценна книга се насрочва не по-рано от:
1. четиридесет и пет дни от обнародването на заповедта по чл. 562, ал. 2 или от падежа на ценната книга, ако обнародването е извършено преди падежа – за ценна книга на заповед;
2. една година от падежа на първия купон след обнародването на заповедта – за ценна книга на приносител, по която са издадени лихвени купони;
3. една година от падежа на ценната книга – за ценна книга на приносителя, по която не са издадени лихвени купони.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 519, който става чл. 564:

“Оспорване на молбата
Чл. 564. (1) Лицето, което оспорва молбата за обезсилване, е длъжно да заяви това най-късно в съдебното заседание и да депозира ценната книга в съда или в банка до разрешаването на спора.
(2) В случая по ал. 1 съдът спира производството по обезсилването и дава едномесечен срок на молителя да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на правото си върху ценната книга. Съдът прекратява производството по обезсилването ако не се представят доказателства за предявяване на иск.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 520, който става чл. 565.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 521, който става чл. 566:

“Осъществяване на правата по ценната книга
Чл. 566. След обезсилване на ценната книга молителят осъществява правата си по нея въз основа на решението за обезсилване. Въз основа на него той може да иска издаване на дубликат на ценната книга.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 522, който става чл. 567:

“Права на притежателя на ценната книга
Чл. 567. Лицето, което притежава обезсилената ценна книга, независимо от това, че не е предявило своевременно правата си върху нея, може да търси сумата по ценната книга от лицето, по молбата на което е постановено обезсилването, ако това лице не е имало право да иска обезсилване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 523, който става чл. 568:

“Отмяна на заповедта за неплащане
Чл. 568. Ако производството за обезсилване завърши без решение за обезсилване, заповедта за неплащане се отменя служебно от съда и се съобщава на платеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по Глава петдесет и втора? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава петдесет и трета – Нотариални производства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петдесет и трета, която става Глава петдесет и четвърта.
“Раздел І – Общи правила”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 524, който става чл. 569:

“Нотариални удостоверявания
Чл. 569. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват:
1. правни сделки с нотариални актове;
2. удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа;
3. нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него;
4. приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа;
5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон;
6. даване на справки по нотариалните книги, включително по чл. 577, ал. 2;
7. издаване на удостоверения за налични или липса на тежести;
8. извършване на други нотариални действия, предвидени в закон.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 525, който става чл. 570:



“Местна компетентност
Чл. 570. (1) Нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижим имот и за удостоверяване право на собственост върху имот се извършват от нотариуса, в чийто район се намира имотът. Вписванията, отбелязванията и заличаванията за имот се извършват от службата по вписванията в чийто район се намира имотът. Подлежащите на вписване, отбелязване и заличаване актове се представят в два или повече еднообразни екземпляра.
    (2) Другите нотариални действия, както и завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 526, който става чл. 571:

“Започване на нотариалното производство
Чл. 571. Нотариалните производства започват с устна молба. Молбата се подава в писмена форма само когато се иска издаване на нотариален акт за прехвърляне или учредяване на вещно право върху имот, удостоверяване право на собственост върху имот и вписване, отбелязване и заличаване на вписване.”


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 527, който става чл. 572:

“Страни и участници в нотариалното производство
Чл. 572. Страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участващи в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание на чл. 528, който става чл. 573:

“Място и време на нотариалните удостоверявания
Чл. 573. (1) Нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район.
              (2) Подлежащи на вписване нотариални действия се извършват само в канцеларията на нотариуса в работно време.
              (3) Другите нотариални действия могат да се извършват и вън от канцеларията и в неработно време, когато уважителни причини пречат за явяването на участващите в удостоверяването лица в нотариалната канцелария или налагат незабавното извършване на нотариалното действие.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 529, който става чл. 574.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 530, който става чл. 575:

“Отвод на нотариуса
Чл. 575. (1) Нотариусът не може да извършва нотариални действия, когато страна в нотариалното производство или участващо в него лице са самият нотариус, неговият съпруг или лицето, с което живее при фактическо съпружеско съжителство, роднините му по възходяща и низходяща линия, по съребрена линия до четвърта степен, по сватовство до първа степен, а така също и лицата, спрямо които нотариусът е настойник, попечител, осиновен или осиновител или лице от приемно семейство.
              (2) Забраната по ал. 1 се прилага и в случаите, когато в сделката или документа се съдържа разпореждане в полза на някое от лицата по ал. 1.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 531, който става чл. 576:

“Нищожни нотариални удостоверявания
Чл. 576. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и чл. 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, чл. 583 и чл. 589, ал. 2.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 532, който става чл. 577:

“Обжалване на отказ
Чл. 577. (1) Отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд.
              (2) За отказите да се извърши вписване, отбелязване или заличаване се водят отделни книги.
              (3) Когато съдът отмени отказа, вписването, отбелязването или заличаването се смята за извършено от момента на подаване на молбата за него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Раздел втори – Особени правила”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел втори.
Предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 533, ал. 1, думата “две” се заменя с “пет”; в ал. 2 думите “изготвени чисто и четливо, да са написани на ръка с черно или синьо мастило или да са напечатани” се заменят с “напечатани чисто и четливо”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 533, който става чл. 578:

“Форма на нотариалния акт
Чл. 578. (1) За издаване на нотариален акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра. Формата, видът и размерът на хартията, върху която се написва или напечатва проектът, се определя по образец, утвърден от министъра на правосъдието.
              (2) Всички екземпляри на проекта се изготвят чисто и четливо, написани на ръка, с черно или синьо мастило, или напечатани.
              (3) Цифрите в проекта се пишат и с думи, когато се отнасят до съдържанието на сделката. Празните места се зачертават.
              (4) Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица.
              (5) Самоличността на непознатите на нотариуса лица се установява с документ за самоличност. По същия начин нотариусът установява дали явилите се пред него лица са навършили пълнолетие. При липса на документ за самоличност лицето удостоверява самоличността си с двама свидетели с установена самоличност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 534, който става чл. 579:

“Издаване на нотариалния акт
Чл. 579. (1) Нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан, изписват пълното си име и потвърждават своите подписи.
              (2) Когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189, като актът не се приподписва от свидетели.
              (3) Когато се наложи да бъдат направени поправки, добавки или съкращения в акта, се прави изрична бележка за това, която се подписва както самият акт.”
Предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов – в чл. 535, т. 3, след “фамилното име” се добавя “и единен граждански номер”.
Комисията не подкрепя предложението.
Може би този въпрос трябва да го решим при дискусията и гласуването.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 535, който става чл. 580:

“Съдържание на нотариалния акт
Чл. 580. Нотариалният акт съдържа:
1. годината, месеца, деня, а когато е необходимо – и часа, и мястото на издаването му;
2. името на нотариуса, който го издава;
3. пълното име на лицата, които участват в производството;
4. съдържанието на акта;
5. кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 586, ал. 1;
6. подпис и изписано пълно име на страните или техни представители и подпис на нотариуса.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 536, който става чл. 581:

“Подреждане на нотариалния акт
Чл. 581. След извършване на акта и вписването му единият екземпляр от него се подрежда в нарочна за това книга, а другите екземпляри, таксувани като преписи, се предават на участващите лица.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 537, който става чл. 582:

“Преводач
Чл. 582. Когато някое от участващите лица не знае български език, нотариусът назначава преводач.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 538, който става чл. 583:

“Участие на глух, ням или неграмотен
Чл. 583. (1) Когато участващото лице е грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, глухият трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а немият и глухонемият трябва след прочитането на документа да напише собственоръчно в него, че го е прочел и че е съгласен със съдържанието му.
              (2) Когато лицата по ал. 1 са неграмотни, нотариусът назначава тълковник, чрез който се съобщава на глухото или глухонямото лице съдържанието на документа и се предава одобрението на прочетеното от нямото или глухонямото лице. Нотариусът трябва да се увери, че тълковникът и тези лица взаимно се разбират.
              (3) В случаите по ал. 2 нотариусът прави съответна бележка в акта.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 539, който става чл. 584:

“Несъвместимост при свидетели, тълковници
и преводачи
Чл. 584. Не могат да бъдат свидетели, тълковници и преводачи:
1. недееспособните;
2. неграмотните на български език;
3. тези, които се намират с лицата по чл. 572 или с нотариуса в някое от посочените в чл. 575 отношения; тълковникът може да бъде роднина на участващо в производството лице;
4. лицата, в полза на които се съдържа някакво разпореждане в акта;
5. слепите, глухите и немите;
6. работещите в нотариалната кантора лица и служителите в службата по вписванията.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 540, който става чл. 585:

“Участие на свидетели, тълковници и преводачи
Чл. 585.(1) Свидетелите, тълковниците и преводачите дават обещание за истинността на това, което потвърждават пред нотариуса, съгласно чл. 170.
(2) Лицата по ал. 1 подписват акта.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 541, който става чл. 586:

“Проверка на собствеността
Чл. 586. (1) При извършването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката.
(2) Правото на собственост се удостоверява със съответните документи. Когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява по реда на чл. 587, ал. 2.
(3) Нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката по ал. 1, като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост и другите изисквания.
(4) Когато документът за собственост на праводателя не е вписан, нотариалният акт не се извършва, докато този документ не бъде вписан.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 542, който става чл. 587:

“Констативен нотариален акт
Чл. 587. (1) Когато собственикът на имот няма документ за правото си той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.
(2) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.
(3) Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.”
По чл. 543 има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 543, ал. 1, буква “б” след думите “фамилното име” се добавя “и ЕГН”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 543, който става чл. 588:

“Съдържание на констативния нотариален акт
Чл. 588. (1) Констативният нотариален акт съдържа:
1. реквизитите по чл. 535, т. 1, 2, 5 и 6;
2. пълното име или наименованието на собственика;
3. точно описание на недвижимия имот с посочване на границите и местонахождението му.
(2) При издаване на констативен нотариален акт не се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, 581, 582 и 583.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл.544, който става чл. 589:

“Представяне на частен документ за
удостоверяване
Чл. 589. (1) Всяко лице може да представи на нотариуса частен документ, за да бъде удостоверена датата на неговото представяне пред нотариуса или неговото съдържание.
(2) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа и да потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. При удостоверяване на подпис върху частен документ се прилага чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, ал. 2 и чл. 581-583.
(3) Ако частният документ е на чужд език и не подлежи на вписване, се прилага съответно чл. 582.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 545, който става чл. 590:

“Удостоверяване на дата, съдържание и подписи на
частен документ
Чл. 590. (1) Удостоверяването на датата, съдържането и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. В случая, се прилага чл. 580, доколкото няма особени правила.
(2) За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в нарочен регистър за тези удостоверявания. При удостоверяване съдържанието на документ молителят трябва да представи препис от документа. След удостоверяването преписът, надлежно заверен, се подрежда в нарочна книга.
(3) След удостоверяването частните документи се връщат на лицата, които са ги представили.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 546, който става чл. 591:

„Удостоверяване на препис от документ
Чл. 591. (1) При удостоверяване верността на препис от представени на нотариуса документи, той е длъжен да сравни преписа с първообраза и да отрази в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът, а също така дали преписът е снет от оригиналния документ или от друг препис и дали не е имало в тях зачерквания, прибавки, поправки и други особености.
(2) В случая по ал. 1 се прилагат съответно чл. 589, ал. 1 и чл. 590.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 547, който става чл. 592.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 548, който става чл. 593:

“Констативен протокол
Чл. 593. При удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя констативен протокол. По същия начин се удостоверява съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. За съставяне на констативния протокол се прилага чл. 580 доколкото няма особени правила. Констативният протокол се съставя в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса. Единият от екземплярите се подрежда в нарочна книга, а другият се предава на молителя, заверен като препис.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 549, който става чл. 594:

“Съхраняване на документи и книжа
Чл. 594. (1) При приемане за съхраняване от нотариуса на документи и книжа се съставя приемателен протокол в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса. Единият екземпляр се завежда в специален регистър, а другият се предава на молителя, заверен като препис.
(2) За връщане на предадените за съхранение документи и книжа се съставя предавателен протокол, който се подписва от молителя, съответно от неговите наследници или от нарочен пълномощник. Протоколът се завежда в регистъра.”
Нека да спрем дотук, тъй като тази глава е важна и може би по нея ще има предложения, да ги чуем и да ги обсъдим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Госпожо Иванова, заповядайте.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, бих искала да мотивирам първото наше предложение по чл. 533 относно вида, в който трябва да бъде представен нотариалният акт, и броя на преписите.
Като чета текста, който се предлага, си задавам два въпроса: единият, дали наистина правим нов закон, и другият е, в кой век живеем. Съгласете се, че в наше време да се представят няколко еднообразни екземпляра, изписани на ръка с черно мастило, най-меко казано е анахронизъм.
В момента, в който призоваваме страните по делата с електронна поща, да ги караме да пишат по пет нотариални акта на ръка е изключено. Последният нотариален акт, който съм виждала изписан на ръка, е някъде от 1938 г. Оттогава насам цивилизованият свят, към който принадлежим, използва поне пишещи машини. Този текст е буквално възпроизведен от един друг, който сега ще ви цитирам накратко:
“Чл. 48. (2) Екземплярът, който ще остане в нотариуса, трябва да бъде напечатан или написан на ръка с черно мастило чисто и четливо.”
Цитатът е от Закона за нотариусите, утвърден с Указ № 14 от 31 януари 1885 г. Смятам, че по-силни аргументи от тези едва ли биха ви убедили.
По въпроса за двата екземпляра. Очевидно е, че не могат да бъдат само два екземпляра. Един поне трябва да остане в нотариуса, законът го задължава да подрежда нотариалните актове, и един в службата по вписване най-малко. Това излиза, че лицето остава без документ. Това е абсурдно! Защо записваме такива текстове, които просто не могат да бъдат приложени? По сега действащия правилник минимално необходимото количество са пет нотариални акта – два при нотариуса, два в Службата по вписвания и един за лицето. Вярно, че има тази възможност “или повече”, но това “два”, което фиксираме, е просто безсмислено.
По отношение на предложението, което сме направили в нотариалните актове да се съдържа ЕГН и не е прието се сещам какъв е бил мотивът – защитени лични данни. Мисля, че довеждаме нещата до някакъв абсурд и постъпваме дълбоко непринципно. В един от по-напред приетите текстове, а именно по отношение съдържанието на исковата молба, задължаваме ищеца да пише егенето си. Защо тогава ЕГН не е защитени лични данни, а тук е, при положение, че нотариалният акт при всички случаи защитава или в повечето случаи защитава далеч по-сериозни интереси, каквато е стойността на недвижимо имущество? Ако изпишем само имената на лицето, пълните имена са три по нашето законодателство. Не съм правила справка, но съм сигурна, че са десетки, а може би стотици хората, примерно в София, които носят името Иван Петров Иванов. Как ще ги отличим един от друг – по адрес? Това е много несериозно. Адресът се променя за минути. Най-елементарно е да се смени адресът. Какво пречи на едно лице със същите имена да се регистрира адресно на вашия адрес и да отиде да изповяда сделката, да ви продаде примерно жилището?
Тук, в консултации с един колега, друг житейски случай – дядото прехвърля на внука. Двамата са с еднакви имена – често срещано, традиционно за българите явление. Двамата живеят на един и същи адрес. Ами ако утре като стане въпрос кой на кого е прехвърлил? Влизаме в едни процедури на доказване и т.н.
Освен това егенетата ни, уважаеми колеги, циркулират из цялата страна, независимо от това, че според закона са защитени. Елементарно отидете, опитайте се да внесете 2 лв. държавна такса за съда. Няма да ви я приемат без ЕГН. Навсякъде фигурира това нещо и изобщо не е защитено. Точно тук решихме, че трябва да се защитава.
Считам, че поне следва да се обсъди и да се уеднакви този режим. Ако се приеме, че в съдебните и нотариалните, като някакъв подвид съдебни книжа, няма да има ЕГН, това да бъде навсякъде.
Най-общо, това са нашите съображения. Надявам се, че ще ги споделите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Има ли желаещи за реплика? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! Първо, по въпроса, който постави госпожа Иванова, мисля, че заслужава внимание. Няма да пострада самоличността на гражданите, ако в нотариалните актове се вписват единните граждански номера, защото това може да бъде един елемент, който в по-висока степен да гарантира идентичността на лицата, които са вписани в тези актове.
По отношение на другите предложения, смятам ги повече за фразеологични и уточнения. Можем да преценим тяхното възприемане. На практика те няма да окажат влияние върху нотариалните производства.
Аз искам да обърна внимание на друг важен проблем, който смятам, че представеният проект решава, и да отида малко по-далеко като обърна внимание и върху допълнителни действия, които се изискват от нотариусите при прилагането на тези разпоредби. Те се отнасят към зачестили напоследък злоупотреби с прехвърляне на собственост върху недвижими имоти от лица, които не са техни притежатели. Ние търсихме решение на този проблем. По него имаше предложения в неофициален план и преди още да приключим работата по проекта за Гражданскопроцесуален кодекс и сме използвали някои от тези идеи.
Става дума за това, когато особено се прехвърля недвижим имот чрез представяне на пълномощно, за всяко издадено удостоверение, тоест за представяне на частен документ, независимо от неговата разновидност, нотариусът, който извършва заверката, да задържа екземпляр от това пълномощно в своята нотариална кантора. Освен това, когато става прехвърлянето, освен подпис лицата саморъчно да изписват и своите имена и да полагат подписа си пред нотариуса.
Ако нотариусите са добросъвестни, каквито са повечето от тях, те би трябвало да направят проверка и това вече, обръщам внимание, което не е част от текста на закона, но е част от така стриктно изпълняваните задължения, този нотариус, който изпълнява една сделка и на него му се представя определен документ, тъй като той има свои реквизити – от кого е издаден, в много случаи от друг нотариус, от друга кантора, би трябвало да се свърже с тази кантора и да провери дали в нея се съдържа частен документ, за какъвто претендира лицето, което го представя. Само след това той би трябвало да извърши останалите действия по издаването на нотариалния акт.
Последното не сме записали, тъй като това по-скоро се отнася към начина, по който действат нотариусите и е проблем на устройствените правила на нотариалната дейност, а не на процесуалните. Обръщам внимание, защото във всеки един случай, когато не бъде направена такава проверка и впоследствие се констатират действия, които увреждат правата на някои от страните или на лице, което фактически не е страна по сделката, би трябвало да се ангажира най-малкото дисциплинарната отговорност на такива нотариуси и нещо много повече, защото става дума за умишлено организирани злоупотреби, в които участват лица, използващи за своята незаконна, а в редица случаи престъпна дейност, и съдействието на нотариусите.
Това трябва да бъде казано, защото в тази дейност ние се нуждаем наистина от много стриктно следване на предписаните от закона правила. Да не говорим пък за нарушаването на правилата на удостоверявания, когато понякога такива се правят без присъствието на лицата, чиято самоличност трябва да се снеме и да се удостоверят техните подписи или съдържанието на документа.
Затова смятам, че и самата Нотариална камара трябва да проявява голяма взискателност към своите членове и да поощрява действията на добросъвестните нотариуси, каквито са повечето от тези лица, осъществяващи важни удостоверителни действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа, преди да продължим дискусията по този законопроект, ви приканвам да поздравим представители на австрийската делегация на Комисията по европейска интеграция в парламента на провинция Горна Австрия и министъра на икономиката Виктор Зигъл. (Всички стават и с ръкопляскания поздравяват гостите.)
Имате думата за изказвания по така представените текстове от Раздел ІІ. Няма желаещи.
Господин Стоилов, моля да продължите.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава петдесет и четвърта – Вписване на юридически лица”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петдесет и четвърта, която става Глава петдесет и пета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 550, който става чл. 595:

“Приложно поле
Чл. 595. (1) По реда на тази глава се вписват образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация и прекратяването на юридически лица и другите, подлежащи на вписване обстоятелства, когато закон предвижда вписване в съдебен регистър.
    (2) Регистририте се водят от окръжните съдилища.”
“Подлежащи на вписване обстоятелства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 551, който става чл. 596.
Може би все пак в редакцията само трябва да уточним, че става дума за юридическите лица с нестопанска цел, но ще го преценим – дали тази родова категория в случая може да остане, както е употребена.


“Вписване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 552, който става чл. 597.
“Публичност на регистрите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 553, който става чл. 598.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 554, който става чл. 599:

„Действие на вписването
Чл. 599. (1) Вписаното обстоятелство се смята известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а това, което подлежи на обнародване - от датата на обнародването.
(2) Всяко добросъвестно лице може да се позове на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува.
(3) Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.
(4) При различие между вписано и обнародвано обстоятелство, третите лица могат да се позовават на обнародваното обстоятелство, освен ако се установи че им е било известно вписаното обстоятелство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 555, който става чл. 600.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 556, който става чл. 601:

„Съдържание на искането
Чл. 601. (1) Искането съдържа:
1. името и адреса на лицето, направило искането;
2. вида, наименованието и седалището на юридическото лице;
3. обстоятелството, чието вписване се иска.
(2) Към искането се прилагат необходимите документи за подлежащите на вписване обстоятелства, както и образци от подписите на лицата, които представляват юридическото лице.
(3) Когато се вписва прекратяване на юридическо лице, което няма правоприемник, към искането се прилага удостоверението за предаване на разплащателните ведомости, издадени от териториалното поделение на Националния осигурителен институт.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 557, който става чл. 602:
„Производство по вписване
Чл. 602. (1) Искането за вписване се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът прецени за необходимо да го разгледа в открито заседание, или това е предвидено в закон.
(2) Съдът проверява наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване и се произнася с решение, което се връчва на молителя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 558, който става чл. 603.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 559, който става чл. 604.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 560, който става чл. 605:

„Поправки в регистрите
Чл. 605. Поправки в регистрите се правят по искане на органите и лицата по чл. 600 или служебно от съда по реда на чл. 602.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 606:

“Обжалване на отказ
Чл. 606. Решението, с което е отказано вписване, подлежи на обжалване с частна жалба пред апелативния съд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 561, който става чл. 607.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по текстовете на тази глава. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Част седма – Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз.”
Комисията предлага да се създаде Глава петдесет и шеста:
„Глава петдесет и шеста - Сътрудничество в Европейския съюз в производството по граждански дела.”
Комисията предлага да се създаде Раздел І и чл. 608-613:

„Раздел І
Връчване по регламент на съвета (ЕО) № 1348/2000
Връчване чрез дипломатически и консулски представителства
Чл. 608.  Връчване по чл. 13.1. от Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000, което трябва да се извърши в Република България, е допустимо, когато адресатът е гражданин на държавата членка, която извършва връчването.

Връчване по пощата в друга държава членка
Чл. 609. (1) Връчване по чл. 14.1. от Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000 в друга държава членка се извършва по молба на страната с препоръчано писмо с обратна разписка. Връчването, отказът от приемане или обстоятелството, че адресатът не е намерен на адреса се удостоверява с обратна разписка.
(2) Адресат, който два пъти в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения адрес, се смята за редовно призован, ако лицето, поискало връчването, удостовери със справка адресната регистрация, седалището или адреса на управление на адресата.
(3) Страната може да поиска връчването да се извърши чрез куриер – пощенски оператор. В този случай разноските остават за нейна сметка.

Връчване по пощата в Република България
Чл. 610. (1) Връчване по чл. 14.1. от Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000 в Република България се извършва с препоръчано писмо с обратна разписка.
(2) Документът, подлежащ на връчване в Република България, трябва да е съставен или придружен от превод на български или някой от официалните езици на предаващата държава членка, ако адресатът е гражданин на тази държава.

Компетентни органи по чл. 2.1. и чл. 2.2. от Регламент
на Съвета (ЕО) № 1348/2000
Чл. 611. (1) Изпращащ орган при връчване в чужбина на съдебни съобщения и призовки е съдът, пред който делото е висящо.
(2) Изпращащ орган при връчване в чужбина на извънсъдебни документи е районният съд по настоящия или постоянния адрес на лицето, поискало връчването, или по неговото седалище, а за нотариално заверени документи - и районният съд, в чийто район действа нотариусът.
(3) Приемащ орган при връчване в Република България е районният съд, в чийто район трябва да се извърши връчването.
(4) Приемащият орган по чл. 7 от Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000 извършва връчването чрез служител на съда или по пощата. Когато в населеното място, където трябва да се извърши връчването, няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.

Отказ от приемане на основание езика на документа
Чл. 612. (1) При връчване в чужбина срокът за обявяване на отказ на адресата да приеме документа по чл. 8.1 от Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000 е две седмици и започва да тече от връчването на документа. Адресатът трябва да бъде уведомен за този срок от изпращащия орган.
(2) При връчване в Република България приемащият орган уведомява адресата за правото му на отказ по чл. 8.1. от Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000.
(3) Адресатът обявява отказа си по чл. 8.1. от Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000 пред изпращащия чуждестранен орган, когато съобщението е връчено по пощата или пред приемащия орган, чрез който е връчено.

Връчване на документ от чужбина от друга
страна по спора
Чл. 613. В Република България не се допуска връчване по чл. 15.1. от Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000.”
Комисията предлага да се създаде Раздел ІІ с членове 614-618:

„Раздел ІІ
Събиране на доказателства по Регламент на съвета (ЕО)
№ 1206/2001
Събиране на доказателства в държавите членки на Европейския съюз
Чл. 614. Когато събирането на доказателства трябва да се извърши по Регламент на Съвета (ЕО) № 1206/2001, съдът може да отправи искане за събирането им до компетентния орган на другата държава членка или при условията на чл. 17 от Регламента да изиска непосредствено събиране на доказателствата.

Право на участие
Чл. 615. В рамките на приложното поле на Регламент на Съвета (ЕО) № 1206/2001 българският съд или упълномощен негов член може да присъства и да участва при събиране на доказателствата от съда на другата държава членка.

Непосредствено събиране на доказателства
Чл. 616. (1) Непосредственото събиране на доказателства в друга държава членка се извършва от членове на съда или от упълномощено от съда лице.
(2) Страните, техни представители и вещи лица могат да участват в това производство, доколкото това е разрешено от българското законодателство.

Компетентни органи по чл. 2.1. от Регламент
на Съвета (ЕО) № 1206/2001
Чл. 617. (1) Исканията за събиране на доказателства в Република България се отправят до районния съд, в чийто район ще се извършва събирането.
(2) Компетентен да разреши непосредствено събиране на доказателства в Република България е окръжният съд, в чийто район ще се извършва непосредственото събиране.


Език на исканията и съобщенията
Чл. 618. Исканията от друга държава членка за събиране на доказателства и съобщенията по Регламент на Съвета (ЕО) № 1206/2001, трябва да са съставени на български език или да са придружени от превод на български език.”
Комисията предлага да се създаде Глава петдесет и седма: „Глава петдесет и седма – Признаване и допускане на изпълнението на съдебни решения и актове при действието на правото на Европейския съюз.”
Комисията предлага да се създаде Раздел І с членове 619-620:

„Раздел І
Удостоверения
Удостоверения за европейско изпълнително основание за безспорно вземане
Чл. 619. (1) Удостоверението по Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕО) № 805/2004 се издава по писмена молба на страната от първоинстанционния съд, разгледал делото.
(2) Разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на удостоверение, не подлежи на обжалване и не се съобщава на длъжника.
(3) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на удостоверение, подлежи на обжалване с частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
(4) По искане на длъжника съдът може да поправи или обезсили удостоверението на основание чл. 10 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета № 805/2004.

Издаване на удостоверение за признаване или допускане на изпълнението на българско съдебно решение
Чл. 620. (1) Първоинстанционният съд, разгледал делото, издава по писмена молба на страната удостоверение за признаване или допускане на изпълнението на българско съдебно решение в друга държава членка, когато акт на Европейския съюз изисква това.
(2) Удостоверение по ал. 1 се издава от първоинстанционния съд по писмена молба на страната и когато признаване или допускане на изпълнението ще се иска от държава, която не е членка на Европейския съюз.”
Комисията предлага да се създаде Раздел ІІ с членове 621-624:

„Раздел ІІ
Производство по признаване и допускане на
изпълнението на решения и актове
Пряко признаване
Чл. 621. (1) Съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява въз основа на препис, заверен от постановилия го съд и удостоверение за влизането му в сила, когато акт на Европейския съюз изисква това.
(2) Съдебните решения в обхвата на чл. 21.2 от Регламент на Съвета (ЕО) № 2201/2003 се признават от компетентните органи по регистрацията.

Признаване по съдебен ред
Чл. 622. (1) Заинтересованата страна може да поиска признаването на решението по реда на чл. 623 от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна или по нейното седалище, а ако тя няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България – по своя постоянен адрес или седалище. Когато и заинтересованата страна няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, искането се предявява пред Софийския градски съд.
(2) Решението се зачита и признава въз основа на препис, заверен от постановилия го съд и удостоверение за влизането му в сила.
(3) Решението по признаването има значението на решение, постановено в исков процес.
(4) Когато изходът на делото зависи изцяло или отчасти от признаването на чуждестранно съдебно решение, постановено в държава – членка на Европейския съюз, съдът, пред който е висящо делото, е компетентен по признаването.

Допускане на изпълнението
Чл. 623. (1) Молбата за допускане на изпълнението на съдебно решение или друг акт, постановен в друга държава – членка на Европейския съюз, се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Препис от молбата за връчване на длъжника не се представя.
(2) Съдът разглежда молбата в закрито заседание. Той проверява условията за допускане на изпълнението само въз основа на копието от съдебното решение, удостоверението и техния превод на български език.
(3) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът определя срока за обжалването му от длъжника. Не се допуска предварително изпълнение на разпореждането, с което се уважава молбата.
(4) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът се произнася и по исканите привременни и обезпечителни мерки.
(5) Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на въззивното производство.
(6) Не се допуска предварително изпълнение на решението по жалбата, с което се уважава молбата.

Изпълнение въз основа на
европейско изпълнително основание
Чл. 624. Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане се подава пред окръжния съд по постоянни адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.”
Комисията предлага да се създаде Глава петдесет и осма с членове 625-627:

„Глава петдесет и осма
Изпълнение въз основа на Регламент на
Европейския парламент и на Съвета (ЕО) № 1896/2006 г.
Компетентен орган за издаване на
европейска заповед
Чл. 625. (1) Молбата за издаване на европейска заповед за изпълнение се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.
(2) Когато не е изключена възможността за разглеждане на делото по исков ред, ответникът може най-късно с възражението да направи отвод за местна подсъдност.

Препращане на делото
Чл. 626. Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, който не е изключил възможността за разглеждане на делото по исков ред, да довнесе по сметка на родово и местно компетентния съд дължимата държавна такса. Съдът препраща служебно материалите по делото на родово и местно компетентния съд.

Изпълнение въз основа на европейска заповед
Чл. 627. (1) Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за изпълнение, издадена от друга държава членка, се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.
(2) Решението се обжалва по реда на чл. 623, ал. 5.”
Комисията предлага да се създаде Глава петдесет и девета с членове 628-633:

„Глава петдесет и девета
Преюдициални запитвания
Компетентност на националния съд
Чл. 628. Когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности.

Отправяне на запитване
Чл. 629. (1) Запитването се отправя от съда, пред когото делото е висящо, служебно или по искане на страната.
(2) Съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Определението не подлежи на обжалване.
(3) Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или актът са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
(4) Съдът винаги отправя запитване, когато се постави въпрос за валидността на акт по чл. 628.
(5) Когато тълкуването на разпоредби от Дял ІV „Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на лица” от Договора за създаване на Европейските общности или тълкуването и валидността на актове, приети по силата на този дял от Договора, е от значение за правилното решаване на делото само съдът, чието решение не подлежи на обжалване, може да отправи запитване по чл. 628.

Съдържание на запитването
Чл. 630. (1) Запитването до Съда на Европейските общности съдържа описание на фактите по делото, приложимото национално право, точно позоваване на разпоредбата или акта, чието тълкуване или валидност е предмет на запитването, причините, поради които съдът счита, че исканото преюдициално заключение е от значение за правилното решаване на делото, както и формулировка на конкретното преюдициално запитване.
(2) Ако прецени, съдът може да изпрати и препис от делото.

Спиране и възобновяване на производството пред
националния съд
Чл. 631. (1) С отправянето на запитването съдът спира производството по делото. Определението не подлежи на обжалване.
(2) Производството по делото се възобновява след произнасянето на Съда на Европейските общности.

Обезпечителни и привременни мерки
Чл. 632. Съдът може да постанови подходящи обезпечителни и привременни мерки по искане на страните, докато производството по делото е спряно.

Действие на решението по преюдициалното запитване
Чл. 633. Решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов, за представянето на тези нови глави, създадени по предложение на комисията.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към Част ІІІ.
Предложение на комисията за допълнение към гласувания чл. 71:
„В чл. 71 се създава ал. 2:
„(2) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.”
„Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. (1) Първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили в районните и окръжните съдилища до влизането в сила на този кодекс, се довършват в същите съдилища, независимо от промяната на подсъдността.
(2) Делата по молби за обезпечаване на бъдещ иск, образувани до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат в същите съдилища, независимо от промяната на подсъдността.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2:
„§ 2. (1) Първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата инстанция.
(2) Въззивните дела, образувани по жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от въззивната инстанция.
(3) Касационните дела, образувани по касационни жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от касационната инстанция.
(4) Касационните жалби срещу въззивните решения на окръжните съдилища по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от Кодекса на труда и по искане за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над размера по чл. 218а, ал. 1, буква „а”, подадени до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат от съответния апелативен съд по реда на касационното производство. Постъпилите касационни жалби и заварените висящи производства пред Върховния касационен съд, на които не е даден ход по същество до влизането в сила на тази разпоредба, се прекратяват и се изпращат на съответния апелативен съд.
(5) Публичните продажби, обявени до влизането в сила на този кодекс, се довършват по досегашния ред.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне, а именно:
„§ 3. Правилата за доказване по Глава седемнадесета, с изключение на сроковете за оспорване на автентичността на документа, се прилагат по заварените висящи дела във всички инстанции.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4 и предлага да отпадне:
„§ 4. Препращанията в законите към разпоредбите на отменения Граждански процесуален кодекс важат като препращания към съответните текстове на този кодекс. Препращанията към правилата за разглеждане на дела в бързо производство важат като препращания към правилата за разглеждане на дела от районния съд в общ исков процес.”
В резултат на тази разпоредба на вносителите ние трябваше да напишем следващите около тридесет страници. Не стига, че ние им написваме законите, но тук трябва да губим време да ги четем, както беше със Закона за Търговския регистър, на който също дописахме десетки-десетки преходни и заключителни разпоредби.
Това го казвам, за да може тези, които се ангажират с подготовката, включително хора, които възмездно вършат тази дейност, да я правят докрай, а не като упражнение, което дава само насоките, а в парламента между двете четения трябва да се написва съдържанието и да се обвързва влизането на един закон в сила с цялата правна система, засягаща десетки закони, когато става дума за такива основни нормативни актове. Затова се питам дали да четем част от следващите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Мисля дали параграфите, които създава комисията, трябва да се четат.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Някои от тях трябва да се четат, защото поставят проблеми по същество. Тези, които имат чисто техническо значение, аз ще преценявам и ще докладвам тези, които засягат по съдържание преходния режим.
“§ 5. Заварените висящи изпълнителни дела за предаване на дете се изпращат на съответната дирекция “Социално подпомагане”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да отпадне.
По § 6 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за параграфа, който става § 3:
“§ 3. Този кодекс отменя Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., …).”
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 4-23:
“§ 4. (1) Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Граждански процесуален кодекс, се прилагат доколкото не противоречат на този кодекс.
(2) Министерският съвет и министърът на правосъдието издават актовете по чл. 55, 73, ал. 3, чл. 425 и чл. 444, т. 7 в 3‑месечен срок след обнародването на този кодекс в “Държавен вестник”.”
Тук искам да обърна внимание, че този срок по искане на министерството се удължава на шест месеца, тъй като във връзка с някои от актовете е необходимо да се обявят конкурсни процедури. Те предлагат въвеждането в действие на кодекса да стане малко по-късно от срока, който тук сме предвидили – не 1 януари, а 1 март 2008 г., така че това следва да бъде съобразено в дискусията и при гласуването.
“§ 5. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 182, ал. 2 думите “отговаря съгласно чл. 65, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс” се заменят с “понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.”.
2. В чл. 189, ал. 4 думите “отговарят по чл. 65, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс” се заменят с “понасят независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.”.
§ 6. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 56, ал. 1 думите “чл. 114” се заменят с “чл. 176”.
2. В чл. 181 ал. 2 се изменя така:
“(2) Изпълнилият задължението може да пристъпи към принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на акта за установяване на публично вземане и удостоверението по ал. 1 в случаите по чл. 180, ал. 1, т. 1, както и когато изпълнилият задължението е встъпил като съдлъжник в публичното задължение с изричното писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата.”
3. В чл. 206, ал. 1 думите “чл. 345, 346 и 347, чл. 354, ал. 1, чл. 391, 392, 395, 396 и 397” се заменят с “чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514”.
§ 7. В Кодекса на международното частно право (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 12, ал. 1 думите “и чл. 83” се заменят с “чл. 109”.
2. В чл. 14 думите “чл. 84” се заменят с “чл. 110”.
3. В чл. 19, ал. 1 думите “по чл. 80, ал. 1, б. “г” се заменят с “чл. 104, т. 5”.
4. В чл. 21, ал. 2 думите “чл. 104” се заменят с “чл. 211”.
5. В чл. 23, ал. 1, изречение второ думите “най-късно до приключване на първото заседание по делото” се заменят с “в срока за отговор на исковата молба”.
6. В чл. 24 думите “до приключване на първото заседание по делото” се заменят с “в срока за отговор на исковата молба”.
7. В чл. 30, ал. 2 думите “чл. 133” се заменят с “чл. 164”.
§ 8. В Кодекса на труда (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 210, ал. 5 думите “се издава изпълнителен лист по реда на Гражданския процесуален кодекс” се заменят с “работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането”.
2. В чл. 349, ал. 1, т. 11 думите “чл. 395, ал. 4” се заменят с “чл. 512, ал. 4”.
§ 9. В Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 95а, ал. 2 думите “чл. 15, ал. 3” се заменят с “чл. 26, ал. 4”.
2. В чл. 96а, ал. 2 думите “чл. 308-322” се заменят с “чл. 389‑403”, а думите “чл. 317, ал. 2, изречение първо” се заменят с “чл. 398, ал. 2, изречение първо”.
§ 10. В Закона за адвокатурата (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. Член 37 се изменя така:
“Чл. 37. За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.”
2. В чл. 62, ал. 6 думите “Глава петдесет и втора” се заменят с “Глава петдесет и пета “Вписване на юридически лица”.
3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така:
“(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане на решението в сила, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или дисциплинарния по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията.”
4. Член 145 се изменя така:
“Чл. 145. Принудителното изпълнение на решението, с което е наложено дисциплинарно наказание глоба, се допуска по искане на адвокатската колегия по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”
§ 11. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. Член 78 се изменя така:
“Чл. 78. Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”
2. В чл. 83е, ал. 1 думите “чл. 97, ал. 4” се заменят с “чл. 124, ал. 5”.
§ 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. Член 16 се изменя така:
“Обжалване на решенията
Чл. 16. (1) Решенията по чл. 13, ал. 1 и по чл. 14 подлежат на въззивно и касационно обжалване по общия ред. Срокът за въззивно обжалване е 7-дневен. Право на жалба имат квесторите на банката и Централната банка, а право на протест – прокурорът.
(2) Обжалването на решението по чл. 13, ал. 1 не спира неговото изпълнение.
(3) Въззивният съд образува делото в деня на получаване на жалбата или най-късно на следващия работен ден и я разглежда, като се произнася с решение в едномесечен срок от образуване на делото.
(4) При отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност се заличават всички последици, породени от действието на решението, считано от датата на влизане в сила на решението за отменяне, и се преустановяват правомощията на органите на несъстоятелността.
(5) Решението, с което се отменя решение по чл. 13, ал. 1 или по чл. 14, се вписва в Търговския регистър.”
2. В чл. 39:
а) в ал. 4 думите “Глава деветнадесета” се заменят с “Глава двадесет и първа ”Обжалване на определенията”;
б) в ал. 5 думите “чл. 218к” се заменят с “Глава двадесет и първа “Обжалване на определенията”.
3. В чл. 47, ал. 1 думите “касационно обжалване по реда на чл. 218б – 218к от Гражданския процесуален кодекс” се заменят с “обжалване по общия ред”.
4. В чл. 57 ал. 5  се изменя така:
“(5) Когато кредитът не бъде издължен на падежа, синдикът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги.
5. В чл. 76:
“а) в ал. 1 думите “чл. 372, ал. 3” се заменят с “чл. 482, ал. 3”;
б) в ал. 2 думите “чл. 387” се заменят с “чл. 499”.
6. В чл. 89 думите “чл. 332-335” се заменят с “чл. 435-438”.
7. В чл. 99, ал. 4 думите “чл. 214-217” се заменят с “Глава двадесет и първа “Обжалване на определенията”.
§ 13. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, …) в чл. 53 ал. 2 се изменя така:
“(2) Българската народна банка може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги, с което се установяват неплатените й в срок вземания, включително дължимите лихви.”
§ 14. В Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, …) в чл. 15, ал. 1 думите “Глава четиридесет и шеста” се заменят с “Глава четиридесет и девета “Общи правила”.
§ 15. В Закона за водите (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 202, ал. 4 думите “чл. 31” се заменят с “чл. 26 ал. 4”.
2. В чл. 203 думите “дължимите суми се събират по реда на чл. 237, б. “к” от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от сметките” се заменят с “предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението.”
§ 16. В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от Горския фонд (обн., ДВ, …) в чл. 15, ал. 4 и 5 думите “чл. 18, ал. 2 и чл. 20, ал. 1, букви “а” и “в” се заменят с “чл. 30, ал. 3 и чл. 32, т. 1 и 3”.
§ 17. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, …) в чл. 19, ал. 2 думите “бързите производства по” се заменят с “Глава петдесета “Установяване на факти” от”.
§ 18. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, …) в чл. 131 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите “и на Гражданския процесуален кодекс” се заличават.
2. В ал. 4 думите “съответно по реда на чл. 382, ал. 1 или 3 и чл. 371, ал. 1 или 4 от Гражданския процесуален кодекс” се заличават.
§ 19. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, …) в чл. 38, ал. 5 думите “чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1” се заменят с “чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199”.
§ 20. В Закона за държавната финансова инспекция (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 22:
а) създава се нова ал. 5:
“(5) Фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното.”;
б) досегашната ал. 5 става ал. 6.
2. В чл. 27 ал. 4 се изменя така:
“(4) Въз основа на акта за начет се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”
§ 21. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, …) в чл. 112, ал. 1, т. 10 думите “чл. 395, ал. 4” се заменят с “чл. 512, ал. 4”.
§ 22. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения:
1. Член 107 се изменя така:
„Чл. 107. Общественият доставчик, електроенергийният системен оператор, обществените снабдители, крайните снабдители, преносното предприятие и разпределителните предприятия могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по този закон независимо от техния размер.”
2. Член 154 се изменя така:
„Чл. 154. За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението.”
3. В чл. 184 думите „да събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква „к” от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките” се заменят с „да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ, независимо от техния размер.”
Тук да обърна внимание, че това са промени, които засягат Закона за енергетиката. Вече е предвидено тези организации и доставчици на услуги да не могат автоматично да издават изпълнителни листове по извлеченията от своите сметки, а да искат издаването на такава заповед от съда, така че да има по-голяма възможност за защита на потребителите. Обръщам внимание на това, защото тази дискусия се водеше преди няколко месеца и тогава поехме ангажимент за това решение, което да постави в относително равностойно положение доставчиците и потребителите на определени услуги.
„§ 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 37 думите „с нотариално заверен подпис” се заменят със „с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно”.
2. Член 160 се изменя така:
„Чл. 160. Когато обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор, кредиторът може въз основа на договора да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”
3. Член 165 се изменя така:
„Чл. 165. Кредитор, който има залог върху вземане, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс при условията и по реда на чл. 160 и се удовлетворява предпочтително по реда за обръщане на изпълнението върху вземане.”
4. Член 173, ал. 3 се изменя така:
„Ако вземането е за определена парична сума или ако за него е уговорена парична неустойка, кредиторът може въз основа на акта за вписването на ипотеката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”
Тук има предложения от вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 24:
„§ 24. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, ...) се правят следните допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1 се създава т. 12:
„12. вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на чл. 12 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. (Конвенцията от 1996 г.)”
2. В чл. 21 се създава ал. 3:
„(3) На основание чл. 35, ал. 2 от Конвенцията от 1996 г. Дирекция „Социално подпомагане” по постоянния адрес на родителя, който е поискал от съответния компетентен орган да получи или запази правото си на лични отношения с дете, което няма обичайно местопребиваване в Република България, извършва проверка и изготвя заключение дали родителят е способен да упражнява това право, както и за условията, при които личните отношения могат да бъдат осъществявани.”
Тъй като някъде в проекта се употребява „надлежен”, а другаде „компетентен орган”, вероятно ще трябва да възприемем второто наименование – това е в реда на редакционните промени, които можем да направим докрая.
3. Създават се Глава трета „а” с членове 22а-22ж и Глава трета „б” с членове 22з-22н:

„Глава трета „а”
Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения
Чл. 22а. (1) Молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, наричана по-нататък „Хагската конвенция”, се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:
1. Министерството на правосъдието или лицето, направило искането;
2. заинтересованите лица;
3. прокурор.
(2) В производството по ал. 1 Дирекция „Социално подпомагане” към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15 от Закона за закрила на детето.
(3) Министерството на правосъдието представлява молителя, когато молбата е подадена чрез него. То може да определи представител, който да действа от негово име.
Чл. 22б. Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.
Чл. 22в. (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата.
(2) В производството по ал. 1 съдът не разглежда по същество въпроса за упражняването на родителските права.
Чл. 22г. (1) Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд от лицата по чл. 22а, ал. 1.
(2) В едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с решение, което е окончателно.
Чл. 22д. В това производство съдът може по своя инициатива да събира доказателства, както и да подпомага страните за упражняване на техните процесуални права.
Чл. 22е. Ако чуждестранният съд приложи чл. 15 от Хагската конвенция, компетентният български орган за установяване неправомерността на прехвърлянето или задържането на дете е съдът, който е разгледал или разглежда въпросите относно родителските права, или Министерството на правосъдието, когато тези въпроси не са били предмет на съдебно производство.
Чл. 22ж. (1) Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. (Конвенцията от 1996 г.) относно родителската отговорност и мерките за закрила на децата.
(2) В случаите и при условията на чл. 8, 9 и 13 от Конвенцията от 1996 г. компетентният съд може, след като е бил сезиран пръв и прецени, че това е в интерес на детето, да прехвърли компетентността си на по-късно сезирания чуждестранен съд или да приеме за разглеждане и постанови решение, когато чуждестранният съд, който е бил сезиран пръв, му я прехвърли.
(3) В случаите по ал. 2 постановеното от чуждестранния съд решение подлежи на признаване и изпълнение по реда на Глава трета „б”.

„Глава трета „б”
Особени правила за признаване и допускане изпълнението
на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи, свързани с родителските права и мерките за закрила на децата
Чл. 22з. (1) Молбата за признаване и допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд или на друг чуждестранен орган за упражняване на родителски права и за възстановяване упражняването на родителски права при неправомерно прехвърляне на дете, основаваща се на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г., наричана по-нататък „Люксембургската конвенция”, се разглеждат от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:
1. Министерството на правосъдието;
2. страните по чуждестранното решение;
3. прокурор.
(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага, когато молителят е сезирал пряко съда.
(3) В производството по ал. 1 Дирекция „Социално подпомагане” към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15 от Закона за закрила на детето.
(4) Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.
Чл. 22и. (1) Съдът спира производството по чл. 22ж, ал. 1, когато:
1. решението е предмет на обжалване;
2. в български съд има висящо производство по съществото на спора, което е започнало преди производството в държавата, където е постановено решението, чието признаване и/или допускане на изпълнение се иска;
3. друго решение относно упражняване на родителските права е предмет на производство по признаване и/или допускане на изпълнението му.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 съдът уведомява незабавно съответния съд, който е длъжен да се произнесе в 30-дневен срок от уведомлението.
 Чл. 22к. (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата.
(2) Решението на съда подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.
(3) Софийският апелативен съд се произнася с решение в срока по ал. 1. Решението е окончателно.
Чл. 22л. (1) По реда на тази глава може да се иска признаване и допускане на изпълнение на решение за упражняване на родителските права, постановено след прехвърлянето на детето, ако с решението това прехвърляне е обявено за неправомерно.
(2) Признаването и изпълнението на решение на друга държава – страна по Люксембургската конвенция, се отказва и в случаите по чл. 8 и 9, когато са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 от конвенцията.
(3) Признаването и изпълнението на решението се допуска само и доколкото то е изпълняемо в държавата, където е постановено.
Чл. 22м. Доколкото няма особени правила за това производство, прилагат се правилата на общото исково производство в Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 22н. Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. (Конвенцията от 1996 г.) относно признаването и изпълнението на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи.
4. В чл. 25 се създава т. 5:
“5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.”.”
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 25-56:
“§ 25. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 186, ал. 1 се създава изречение второ: “Искът се разглежда по реда на Глава тридесет и трета ”Производство по колективни искове” от Гражданския процесуален кодекс”.
2. Член 186б се отменя.
3. В чл. 188, алинеи 2 и 3 се отменят.
4. В чл. 189:
а) алинеи 2 и 3 се отменят;
б) алинея 5 се отменя.
5. Член 190а се отменя.
§ 26. В Закона за защита от дискриминацията (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. в чл. 61:
а) в ал. 2 думите “чл. 105, ал. 3” се заменят с “чл. 136”.
б) в ал. 3 думите “Глава трета” се заменят с “чл. 22-24”.
2. В чл. 71, ал. 3 думите “чл. 174” се заменят с “чл. 218”.
§ 27. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, …) в чл. 111 ал. 2 се изменя така:
“(2)  За дължимата сума по ал. 1 РЗОК може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.”
§ 28. В Закона за ипотечните облигации (обн., ДВ, …) в чл. 22, ал. 2 думите “чл. 375-389” се заменят с “чл. 486-501”.
§ 29. В Закона за кадастъра и имотния регистър (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 87 думите “Глава четиридесет и шеста” се заменят с “Глава четиридесет и девета “Общи правила”.
2. В чл. 88 думите “чл. 431, ал. 2 и 3 “ се заменят с “чл. 537, ал. 2 и 3”.
3. В чл. 89 думите “чл. 192, ал. 2” се заменят с “чл. 247”.
§ 30. В Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (обн., ДВ, …) в чл. 30 думите “да се снабдят с изпълнителен лист по реда на Глава двадесет и трета от Гражданския процесуален кодекс” се заменят с “да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.”
§ 31. В Закона за концесиите (обн., ДВ, …) в чл. 89, ал. 2 думите “чл. 41, ал. 5” се заменят с “чл. 56, ал. 3”.
§ 32. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, …) в чл. 60, ал. 2 думите “има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка за цялата дължима сума” се заменят с “може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги”.”
Моля тук – по § 32, да се види дали той съответства на приетите основни текстове, да се провери препращането още веднъж.
“§ 33. В Закона за марките и географските означения (обн., ДВ, …) в чл. 76ж се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: “Привременни мерки”.
2. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите “лицето, по отношение на което се иска обезщетителна мярка” се заменят с “ответната страна”.
3. В ал. 2 думата “обезпечителните” се заменя с “привременните”, а думите “чл. 308-322” се заменят с “чл. 389-403” и думите “чл. 317” се заменят с “чл. 398”.
4. В ал. 3 думата “обезпечителната” се заменя с “привременната”.
5. В ал. 4 думите “обезпечителните” и “обезпечителната” се заменят съответно с “привременните” и “привременната”, думите “държавен или частен съдебен” се заменят със “съдебния” и думите “допускане на обезпечението” се заменят с “налагане на мярката”.
6. В ал. 5 думата “обезпечителните” се заменя с “привременните”.
7. В ал. 6 думата “обезпечителната” се заменя с “привременната”.
§ 34. В Закона за международния търговски арбитраж (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 8, ал. 1, изречение първо думите “първото по делото заседание” се заменят със “срока за отговор на исковата молба”.
2. В чл. 16, ал. 1 думите “съобразно чл. 126б и 126в на” се заменят с “по реда на Глава двадесет и първа “Обжалване на определенията” от”.
3. В чл. 48, ал. 3 думите “чл. 54 и 55” се заменят с “чл. 71”.
4. Член 51, ал. 3 се изменя така:
“(3) Исковете за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и на сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се предявяват, ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, пред Софийския градски съд и за разглеждането им се прилагат съответно членове 118-122 от Кодекса на международното частно право, с изключение на правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането.”
§ 35. В Закона за митниците (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 14, ал. 1, т. 9 думите “чл. 64, ал. 5” се заменят с “чл. 78, ал. 6”.
2. В чл. 211к, ал. 1 думите “чл. 231” се заменят с “чл. 303”.
§ 36. В Закона за наследството (обн., ДВ, …) в чл. 24 , ал. 2 думите “чл. 474, алинеи 1 и 2” се заменят с “чл. 578, ал. 1 и 2”.
§ 37. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 50 думите “чл. 41-52” се заменят с “чл. 37-58”.
2. Член 61 се изменя така:

“Принудително изпълнение
Чл. 61. За дължимите суми по решение на общото събрание Нотариалната камара може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 независимо от техния размер”.
3. В чл. 89 ал. 3 се изменя така:
“(3) За дължимите неплатени нотариални такси нотариусът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, независимо от техния размер.
§ 38. В Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (обн., ДВ, …) в чл. 6, ал. 12 се отменя.
§ 39. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, …) в чл. 122б, ал. 2 думите “чл. 41, ал. 5” се заменят с “чл. 56, ал. 3”.
§ 40. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, …) в чл. 27, ал. 3 думите “чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1” се заменят с “чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199”.
§ 41. В Закона за особените залози (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 35:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Когато залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Предаването на заложеното имущество се извършва по реда на чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс”.
б) в ал. 2 думите “държавният или частният съдебен” се заменят с “съдебният”.
2. Член 36 се изменя така:

“Оспорване
Чл. 36. В производството по принудително изпълнение залогодателят може да оспори вземането или заложното право по реда на чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс.”
3. В чл. 37, ал. 4 думите “чл. 372” се заменят с “чл. 482”.
4. В чл. 40, ал. 2 думите “чл. 372” се заменят с “чл. 482”.
5. В чл. 41, ал. 2 думите “чл. 217” се заменят с “чл. 278”.
6. В чл. 42 думите “чл. 359” се заменят с “чл. 464”.
§ 42. В Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 300, ал. 3 се изменя така:
“(3) За разходите по ал. 1 и 2 съответният компетентен орган, определен от министъра на отбраната, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс, въз основа на извлечение от счетоводните книги.”
2. В чл. 300а, ал. 2 се изменя така:
“(2) За разходите по ал. 1 съответният компетентен орган, определен от министъра на отбраната, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс, въз основа на извлечение от счетоводните книги.”
§ 43. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн., ДВ, …) в чл. 28, ал. 5 думите “чл. 97, ал. 4” се заменят с “чл. 124, ал. 5”.
§ 44. В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (обн., ДВ, …) в чл. 67, ал. 4, изречение второ се изменя така: “Неплащането на тези суми не е основание за спиране на производството, но получаващото ведомство може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги”.
§ 45. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, …) в чл. 27 ал. 2 се изменя така:
“(2) За вземанията си от физическите и юридическите лица фондът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Вземанията се събират от Агенцията за държавни вземания.”
§ 46. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 18, ал. 1 се изменя така:
“(1) Решението по молбата за регистрация подлежи на обжалване или протест в 7-дневен срок от узнаването му пред Върховния касационен съд независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.”
2. В чл. 41:
а) Алинея 1 се изменя така:
“(1) Решението на Софийски градски съд по чл. 40 подлежи на обжалване в 14-дневен срок от узнаването му пред Върховния касационен съд независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.”
б) В ал. 2 думите “чл. 231” се заменят с “чл. 303”.
§ 47. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ,...) § 11б от Допълнителните разпоредби се изменя така:
“§ 11б. За дължимите вноски от цената по приватизационните договори Агенцията за следприватизационен контрол и органите по чл. 4, ал. 2 могат да поискат издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.”
§ 48. В Закона за промишления дизайн (обн., ДВ,...) се правят следните изменения:
1. В чл. 57ж:
а) заглавието се изменя така: “Привременни мерки”;
б) в ал. 1 думите “лицето, по отношение на което се иска обезпечителна мярка” се заменят с “ответната страна”;
в) в ал. 2 думата “обезпечителните” се заменя с “привременните”, думите “чл. 308-322” се заменят с “чл. 389-403” и думите “чл. 317” се заменят с чл. “398”;
г) в ал. 3 думата “обезпечителната” се заменя с “привременната”;
д) в ал. 4 думите “обезпечителните” и “обезпечителната” се заменят съответно с “привременните” и “привременната”, думите “държавен или частен съдебен” се заменят със “съдебния” и думите “допускане на обезпечението” се заменят с “налагане на мярката”;
е) в ал. 5 думата “обезпечителните” се заменя с “привременните”;
ж) в ал. 6 думата “обезпечителната” се заменя с “привременната”.
2. В чл. 60а:
а) заглавието се изменя така: “Привременни мерки”;
б) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите “лицето, по отношение на което се иска обезпечителна мярка” се заменят с “ответната страна” и думата “обезпечителни” се заличава;
в) алинея 2 се изменя така:
“(2) Допускането, налагането и отменянето на привременните мерки се извършва по реда на чл. 389-403 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо, и доколкото този закон не предвижда друго”;
г) в ал. 3 думата “обезпечителната” се заменя с “привременната”;
д) в ал. 4 думата “обезпечителните” се заменя с “привременните”, думите “съдия-изпълнителя” се заменят със “съдебния изпълнител” и думите “допускане на обезпечението” се заменят с “налагане на мярката”;
е) в ал. 5 думата “обезпечителните” се заменя с “привременните”;
ж) в ал. 6 думите “обезпечителните” и “обезпечителната” се заменят съответно с “привременните” и “привременната” и думите “съдия-изпълнителя” се заменят със “съдебния изпълнител”.”
§ 49. В Закона за пътищата (обн., ДВ, ...) в чл. 57, ал. 2 се изменя така:
“(2) При неизпълнение на изискванията по ал. 1 последиците се отстраняват от администрацията, управляваща пътя, за сметка на нарушителя за вземането си от нарушителя администрацията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.”
§ 50. В Закона за сдружения за напояване (обн., ДВ,...) чл. 54 се изменя така:
“Чл. 54. За вземанията си сдруженията могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.”
§ 51. В Закона за собствеността (обн., ДВ,...) в чл. 46, ал. 2 се изменя така:
“(2) Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по чл. 45, управителят или председателят на управителния съвет може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс”.
§ 52. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ,...) в чл. 19, ал. 8, т. 1 думите “чл. 483” се заменят с “чл. 587”.
§ 53. В Закона за социалното подпомагане (обн., ДВ,...) в чл. 14б, ал. 2 се изменя така:
“(2) Принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14а, ал. 3 се допуска по искане на Дирекция “Социално подпомагане” по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс”.
§ 54. В Закона за събиране на държавните вземания (обн., ДВ,...) в чл. 87, ал. 2 се изменя така:
“(2) Вземанията по ал. 1, с изключение на вземанията по т. 5, се установяват с акт за установяване на частно държавно вземане, който се издава от изпълнителния директор на агенцията. Въз основа на акта за установяване на частно държавно вземане, агенцията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”
§ 55. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ,...) в чл. 175, ал. 2, чл. 176, ал. 3, чл. 181, ал. 4 и чл. 182 думите “чл. 41-52” се заменят с “чл. 37-58”.
§ 56. В Закона за Търговския регистър (обн., ДВ,...) в чл. 25, ал. 4, изречение първо думите “Глава дванадесета “а” се заменят с “Глава двадесет и първа “Обжалване на определенията”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 57:
“§ 57. В Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ,...) се правят следните изменения:
1. Членове 15 и 16 се отменят.
2. В чл. 18:
а) в ал. 4 думите “чл. 414” се заменят с “чл. 521”, а в изречение второ думите “чл. 357 и 358” се заменят с “чл. 462 и 463”;
б) ал. 5 се изменя така:
“(5) По разпореждане на съда частният съдебен изпълнител може да връчва съобщения и призовки по граждански дела.”
3. В чл. 19, ал. 3 думите “чл. 12” се заменят с “чл. 22”.
4. В чл. 43 думите “чл. 41-52” се заменят с “чл. 37-58”.
5. Член 54 се изменя така:

“Принудително изпълнение
Чл. 54. За дължимите суми по решение на общото събрание Камарата на частните съдебни изпълнители може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 независимо от техния размер”.
6. В чл. 71, ал. 5 думите “чл. 165-170” се заменят с “чл. 207-209”.
7. В чл. 79, ал. 3 се изменя така:
“(3) За дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.”
Комисията предлага да се създадат параграфи 58, 59 и 60:
“§ 58. В Търговския закон (обн., ДВ,...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 70, ал. 6 думите “чл. 498” се заменят с “чл. 605”.
2. В чл. 74 се създава ал. 4:
“(4) Искът се разглежда по реда на Глава тридесет и трета “Производство по колективни искове” от Гражданския процесуален кодекс, когато се оспорва решение на общото събрание на акционерно дружество с издадени акции на приносител или на инвестиционно дружество от отворен тип. В този случай не се допуска изключване от участие.”
3. В чл. 232, ал. 4 думите “чл. 488а” се заменят с “чл. 593”
4. В чл. 263о, ал. 5 думите “Глава дванадесета “а” – “Бързо производство” от Гражданския процесуален кодекс, като чл. 126д не се прилага” се заменят с “Глава тридесет и втора “Производство по търговски спорове”.
5. В чл. 264к, ал. 5 думите “Глава дванадесета “а” – “Бързо производство от Гражданския процесуален кодекс, като чл. 126д не се прилага” се заменят с “Глава тридесет и втора “Производство по търговски спорове”.
6. В чл. 581, ал. 1 думите “чл. 456” се заменят с “чл. 560”.
7. В чл. 613а:
а) в ал. 1 думите “пред Върховния касационен съд по правилата на Глава деветнадесета “а” се заменят с “по общия ред”;
б) в ал. 3 думите “глави осемнадесета и деветнадесета” се заменят с “Глава двадесета “Въззивно обжалване”.
8. Член 708 се изменя така:

“Събиране на преобразуваното вземане
Чл. 708. На основание утвърдения от съда план кредиторът може да поиска издаване на заповед по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за изпълнение на преобразуваното вземане независимо от неговия размер.”
§ 59. В Семейния кодекс (обн., ДВ,...) в чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Исковете за издръжка и нейното увеличение се разглеждат по реда на Глава двадесет и пета “Бързо производство” на Гражданския процесуален кодекс.”
§ 60. Министерският съвет в тримесечен срок от обнародването”...
Тук казахме: “тримесечен” или “шестмесечен”.
И продължаваме: “от обнародването на този кодекс в “Държавен вестник” внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този кодекс.”
Тук е по-добре да си остане тримесечният срок.
По § 9 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 61:
“§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2008 г.”
Тук ви казах становището на Министерството на правосъдието и на министъра по европейските въпроси евентуално за 1 март.
“§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на:
1. Част седма “Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз”.
2. Параграф 2, ал. 4.
3. Параграф 3 относно отмяната на Глава тридесет и втора “а” “Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи” с членове 307а-307д и Част седма “Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения” с членове 502-507.
4. Параграф 4, ал. 2.
5. Параграф 24.
6. Параграф 60, които влизат в сила три дни след обнародването на този кодекс в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Стоилов, благодаря Ви за усилието, което положихте.
Има ли желаещи за изказване по Преходните и заключителни разпоредби?
Госпожо Мингова, заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми колеги, моето изказване и предложение, което искам да направя е по § 8, който става § 57 от Преходните и заключителни разпоредби на закона. Става дума за предложението за отмяна и корекции в няколко текста от Закона за частните съдебни изпълнители и по-точно в т. 1, в която се предвижда, че се отменят чл. 15 и 16.
Аз предлагам да се отмени само чл. 15, а в чл. 16 да се направят корекции, както следва. Предлагам да се създаде т. 2 в § 57, която да гласи:
“2. В чл. 16, ал. 1 се отменя, ал. 2 става ал. 1, ал. 3 става ал. 2 и в нея цифрата “2” се заменя с “чл. 431, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс”.
И сега да поясня за колегите – идеята за отмяна на чл. 15 и чл. 16 от съответния Закон за частните съдебни изпълнители беше предизвикано от това, че уредената в тях материя се възпроизвежда както за държавните, така и за частните съдебни изпълнители в по-предишни текстове от самия Граждански процесуален кодекс, по-точно в чл. 431. Не сме погледнали обаче, че всъщност ал. 2 и ал. 3 на чл. 16 от Закона за частните съдебни изпълнители не се възпроизвеждат в този текст, поради което не се налага и тяхната отмяна. Още повече, че въпросната ал. 3 на чл. 16 беше приета от това Народно събрание само преди около два месеца, така че това доказва, че волята на народните представители не е била да отменят изцяло чл. 16, а поради недоглеждане, че няма директно възпроизвеждане в друг текст от ГПК, механично се предлага отмяната и на ал. 2 и 3 на чл. 16, поради което и аз правя предложение за тяхната редакция, така че влизайки в сила от 1 март ГПК, на практика ал. 2 и 3 на чл. 16 от Закона за частните съдебни изпълнители да продължи да се прилага, тъй като няма как това да бъде заменено от самия ГПК.
И ако беше направено предложението формално – да се присъедини за влизане в сила на закона, последният параграф, наистина да гласуваме в т. 1, че това ще е 1 март 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Утре ще се гласува като допълнително предложение.
Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли други желаещи за изказвания по Преходните и заключителни разпоредби? Няма желаещи.
Господин Стоилов, вероятно Вие ще се обърнете с благодарност към всички, които работиха по този Граждански процесуален кодекс, защото наистина огромна работа се свърши. Или имате още нещо?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имаме да направим някои редакционни уточнения. Нека да се възложи на Правната дирекция да уточни препращанията в текстовете, които не се отразяват върху съдържанието.
Искам да благодаря на специалистите, включително на съдии и преподаватели, и, разбира се, на народните представители, които работиха по този голям и важен законопроект. Да благодаря и на колегите, които изслушаха голяма част от него в залата при представянето, и на експертите на самата комисия, специално на Мария Кьосева, които положиха неимоверни усилия в тази материя в продължение на няколко месеца, за да се получи, смятам, един добър по своето съдържание проект, който от следващата година ще се прилага и ще окаже своето влияние върху гражданското правораздаване. Благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да благодарим на господин Стоилов и на цялата Комисия по правни въпроси за огромната работа, която беше свършена по този законопроект.

Остава още време до края на пленарното заседание и ще продължим със:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СЪСЛОВНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВЕТЕРИНАРНИТЕ ЛЕКАРИ В БЪЛГАРИЯ.
Водеща е Комисията по земеделието и горите. Има и доклад на Комисията по образованието и науката.
Господин Илиевски, заповядайте да представите доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!

“ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието
и горите относно Законопроект за Националната съсловна организация на ветеринарните лекари в България № 702‑01-9, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2007 г.

Комисията по земеделието и горите проведе две заседания, съответно на 28 февруари и на 20 юни 2007 г., на които обсъди Законопроекта за Националната съсловна организация на ветеринарните лекари в България.
В работата на комисията взеха участие министърът на земеделието и горите господин Нихат Кабил, генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба доц. Жеко Байчев, представители на неправителствени организации на ветеринарите и частнопрактикуващите ветеринарни лекари и експерти.
Законопроектът беше представен от доц. Жеко Байчев. Той изтъкна, че законопроектът предвижда създаването на Национална съсловна организация, в която да членуват всички ветеринарни лекари, упражняващи дейността си. В организацията могат да членуват и ветеринарни лекари, които не практикуват дейността си. Предвижда се организацията да има органи на управление на централно и областно ниво с контролни функции по отношение на спазване на правилата за добрата ветеринарномедицинска практика и Кодекса на професионалната етика от ветеринарните лекари.
Законопроектът урежда наименованието, устройството, статута и функциите на съсловната организация на ветеринарните лекари, условията за членство, правата и задълженията на ветеринарните лекари, реда и начина за констатиране на нарушения, извършени от ветеринарни лекари, и отговорността им.
На двете заседания на комисията бяха изслушани представителите на практикуващите ветеринарни лекари, които дискусионно поставиха въпроси относно:
- предоставянето на лечебниците на практикуващите ветеринарни лекари;
- правото на членство в съсловната организация – всички ветеринарни лекари или само частнопрактикуващите;
- наименованието на съсловната организация.
Народните представители, взели участие в дискусията, се обединиха около идеята, че законопроектът е необходим, а дискусионно поставените въпроси следва да намерят отражение при разглеждането на законопроекта на второ гласуване.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Националната съсловна организация на ветеринарните лекари в България № 702-01-9, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2007 г.
Това становище е прието с 16 гласа “за”, “против” няма и “въздържали се” 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Господин Славов, заповядайте да представите доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ИВАН СЛАВОВ:

“ДОКЛАД
относно Законопроекта за Националната съсловна
организация на ветеринарните лекари в България, внесен
от Министерския съвет на 2 февруари 2007 г.
На заседание, проведено на 14 март 2007 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за Националната съсловна организация на ветеринарните лекари в България № 702‑01-9, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2007 г.
Законопроектът бе представен от Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието и науката. Той подчерта, че законопроектът произтича от чл. 46 и § 24 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност, според който членуването на ветеринарните лекари в национална съсловна организация се урежда с отделен закон. Предвижда се ветеринарните лекари, които упражняват професията си на територията на страната, да членуват в новосъздаващата се съсловна организация. Допуска се възможността в нея да членуват и тези, които не упражняват ветеринарномедицинска практика.
Предлага се Националната съсловна организация на ветеринарните лекари да е с наименование Български ветеринарен съюз. Той ще е юридическо лице със седалище София и включва в своя състав областни колегии с териториален обхват, който съответства на административния център и територията на съответната област.
Законопроектът регламентира статута, функциите и финансирането на съюза, неговите централни органи и органите на областните му колегии, членството, правата и задълженията на вписаните в регистъра на съюза ветеринарни лекари.
Една от разписаните в законопроекта функции на съюза е да участва в организацията и провеждането на курсове за повишаване на квалификацията и други форми за обучение на ветеринарните лекари (чл. 5, ал. 1, т. 9). Тази функция изпълняват съсловни организации, създадени със закон и по-конкретно: Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (чл. 5, т. 9); Закон за съсловната организация на магистър-фармацевтите (чл. 5, т. 6);. Закон за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти (чл. 8, т. 7); Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (чл. 5, т. 9).
В изказванията си народните представители подчертаха, че е практика в законите за съсловните организации да се регламентира функцията за организиране и провеждане на курсове за повишаване на квалификацията и други форми за обучение на лица, които упражняват регулирани професии.
Като приема мотивите за основателни, Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя Законопроекта за Националната съсловна организация на ветеринарните лекари в България, № 702-01-9, внесен от Министерския съвет на 2.02.2007 г. и предлага да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря за представянето на доклада.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания.
Заповядайте за изказване, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Независимо от това, че докладът на комисията е положителен и отразява становището на комисията, аз бих искал да допълня няколко неща с оглед всички колеги депутати, които са в залата, да бъдат убедени в това, което предстои да направят след това.
Законопроектът за съсловните организации на ветеринарните лекари е един от четирите закона, които третират материята “животновъдство” – важен отрасъл за българското селско стопанство. Другите са Законът за ветеринарномедицинската дейност и Законът за животновъдството, който разглеждахме скоро в тази зала, както и Законът за защита на животните. В тази връзка този законопроект има за цел да въведе една европейска практика, а именно да възложи голяма част от дейностите във ветеринарната област на практикуващите лекари и по този начин да има гаранции за тяхното правилно и целокупно осъществяване в частта профилактика и частта лечение, като съответно има ясно разграничение на функцията “практикуване на ветеринарна дейност” и функцията “контрол върху ветеринарната дейност”. Това е нормалният европейски принцип, възприет и в другите сектори на селското стопанство.
Независимо, че след няколко разглеждания на законопроекта, внесен от Министерския съвет, в комисията имаше различни позиции, то комисията се обедини около това, че законопроектът трябва да бъде подкрепен заради това, че дава възможност да се въведе тази практика. Между първо и второ четене ние ще имаме грижата да внесем корекции, които да изчистят механизмите и смущенията, които има в част от гилдията – че се създава браншова организация, от която никой няма нужда. Идеята на този законопроект е не да се създава браншова структура, а да се създаде гилдия, с която държавната администрация да сключва рамкови договори, да възлага дейности, да финансира тези дейности по ясни правила и съответно да осъществява контрол на принципа на разделение на практиката от контрола. В този смисъл призовавам всички вас да подкрепите този законопроект, тъй като той е изключително важен за реформирането на животновъдния отрасъл в посока на европейската практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По силата на моите обязаности като народен представител от Старозагорски избирателен район бях поканен на няколко събирания на ветеринарни лекари. Знаете, че в Стара Загора се намира Ветеринарно-медицинският факултет към Тракийския университет. Там има мнозинство на ветеринарно-медицински служители и лекари, които подеха инициативата за събирането им от цялата страна и поставиха редица въпроси по този законопроект.
Първият въпрос, който беше посочен в двете становища, е за правото за членуване на тези, които практикуват, и на тези, които не практикуват. Това е нещо съвсем различно. Тези, които практикуват, са тези, които лекуват, а тези, които не практикуват, са държавни служители. Разликата е огромна. Ако този законопроект предвижда създаването на организация, която е към Министерството на земеделието и горите и се финансира от съответен държавен орган, това е едно, но ако е независима организация, каквито са всички останали организации (както на архитектите, медицинските сестри и акушерките, лекари, стоматолози, фармацевти и т.н.), това е съвсем друг принцип. Нито една от съсловните организации не е зависима и не е финансирана от държавата. Там има съвсем други дейности. Не става въпрос само за провеждане на курсове и обучаване, а за дейности по продължаващо ветеринарно-медицинско обучение. Това е практика, където всички специалисти би трябвало до края на кариерата си да провеждат обучение. Това е приоритетна такава организация и начин на работа.
На второ място, там най-вероятно като арбитраж трябва да се решават спорове между лекари и клиенти или лекари вътре в съсловието.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Но не пациенти.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не пациенти, а клиенти. Те могат да са страна по национален рамков договор с Министерството на земеделието и горите и да участват в обсъждане и вземане на решения по стратегически проблеми на животновъдството, ветеринарната медицина, наука и практика – например за статута на ветеринарните лечебници. Много от ветеринарните лекари поставят въпроса, че те не са полуразрушени, а напълно разрушени. Не се използват. По-нататък какъв трябва да бъде статутът им? Дали да бъдат отдадени на лиценз, приватизирани, дали да бъдат финансирани от държавата и използвани след това като давани под наем? Това е въпрос на специалистите и на Министерството на земеделието и горите.
При гласуването на законопроекта се поставя един изключително важен въпрос: ние с този закон ще създадем ли организация, която е партньор, опонент и в същото време е помощник на държавния орган – Министерството на земеделието и горите, или ще създадем организация – придатък към държавния орган?! Това са две различни неща.
Преди да си отговорим на този въпрос, едва ли би трябвало да се пристъпи към гласуване на този законопроект според мен. Доколкото разбирам, това е мнението на ветеринарно-медицинските специалисти у нас и бях длъжен да го изявя пред вас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Щерев.
За реплика има думата господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Моята реплика ще бъде по-скоро допълнение към казаното от господин Щерев.
Вие сте съвършено прав, господин Щерев. Идеята на този законопроект е именно такава – гилдията да бъде отделена в една неправителствена структура, а не придатък на НВМЦ или поделение на Министерството на земеделието и горите, защото в момента те не са нито риба, нито рак.
Интересите на хората, работещи в бранша, от една страна, не са защитени, от друга страна – това, което вие казвате, не е уредено. Да оставим материалната база, сградите, където се упражнява ветеринарномедицинска дейност, защото те в по-голямата си част са или общински, или частни сгради. Но въпросът за развитието на кадрите в сектора може да намери своето решение в тази организация.
Друг е въпросът, който стои пред тях – трябва ли да се монополизира влиянието, както е в Лекарския съюз. Ние виждаме, когато има недобронамереност и недобросъвестност, как Лекарският съюз може да разтърсва цялата система. Това може да се случи и в този отговорен сектор, който също е пряко свързан със здравето на хората. В крайна сметка това е елемент от нашата хранителна верига. Сами разбирате, че тази организация трябва да бъде не само партньор, но да бъде и един гарант за една положителна европейска практика в бранша.
Така че аз напълно Ви подкрепям за това и Ви призовавам това, което Вие имате като позиция и становище между първо и второ четене да го дадете в комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Илиевски! Аз съм напълно съгласен с Вас. Да, между първо и второ четене би трябвало да се направят определени промени. Но нека да погледнем съсловната организация на фармацевтите. Има ли някой нещо против техните изяви? На адвокатите, на архитектите? На сестрите? На акушерките? Няма проблем. Що се отнася до лекарите, там има нерешени проблеми в здравеопазването. Вярно, тук има спор. Сега например коалицията или БСП не е доволна от поведението на Лекарския съюз. Но аз си мисля, че не трябва една съсловна организация да бъде обвързана с каквато и да е административна структура или с която и да е партия.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Така е!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това е безспорно.
Така че нещата с Лекарския съюз са малко по-специфични, защото няма решение на определени проблеми. Но това е друга тема.
Аз си мисля, нека да следваме принципа за всички съсловни организации това да бъде независима организация, пак повтарям, едновременно опонент, партньор и помощник на държавните органи. Това е структура на гражданското общество, на която възлагаме функции. Разбира се, тези функции трябва да бъдат лимитирани, те трябва да бъдат в рамките на определен закон. Но след като тази организация е независима, тя ще може да помага в процесите, за които говорите – за здравето на хората и т.н. Единственото, което ми се стори некоректно, е сравнението с Лекарския съюз. Защото, пак ви казвам, там проблемите са други, не са в това, че Лекарският съюз е независима организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Щерев.
За изказване – госпожа Ваня Цветкова има думата.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Не мога да кажа, че аз съм веща по въпросите на ветеринарното дело, но когато става дума за съсловна организация, това наистина трябва да бъде организация на съсловието, което практикува една или друга професия. И не за първи път аз от тази трибуна защитавам интересите на едно съсловие. Да, то трябва да бъде независимо, не става дума, че независим означава монопол. Защото това съсловие трябва да защитава интересите си пред държавните структури. Органите на това съсловие трябва да се избират по демократичен начин. Сегашната практика е изключително порочна, защото тези ветеринарномедицински служби, които са по регионите, буквално се опитват да се правят на монополисти. Имунопрофилактиката се диктува от тях и те лишават частнопрактикуващите ветеринарни лекари от райони за практикуване, за имунопрофилактика. Да не ви казвам за какви дребни стотинки ги задължават да ги правят.
Така че, ако има съсловна организация, която е независима, те ще могат да упражняват тяхната професия в интерес на потребителите на тази услуга. От тях сме и ние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Цветкова.
За изказване има думата господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, ще бъда максимално кратък. Аз подкрепям идеята в един закон да бъде облечена възможността и ветеринарните лекари да имат своя съсловна организация, която по своя смисъл и съдържание да е аналогична на съсловните организации, каквито имат други български съсловия. Те бяха цитирани от д-р Щерев, няма да ги повтарям.
Още веднъж искам да заявя отношението си такова, каквото е и към Закона за съсловната организация на лекарите и лекарите по дентална медицина. То е същото и към текстовете на Закона за ветеринарните лекари. Тоест това съсловие и на ветеринарните лекари, и неговият закон трябва да изпълняват три основни функции, каквито са заложени в останалите съсловни закони. А това са: да защитават професионалните права на своите членове, да провеждат продължаващо обучение, тоест да се грижат за професионалната подготовка и израстване и третата функция, да имат саморегулиращи дейности, които да дават възможност гилдията сама да очиства своите редове от, ако мога да ползвам един по-аграрен термин, черните овци, тоест тези, които използват професията си не за да вършат добро дело, а да оставят след себе си неща, за които можем да говорим с резерви.
Освен това идеята да се придаде на тази организация казионен оттенък – аз я свързвам с текста в тълковния речник, там казионна организация означава организация, платена от държавата. В едно гражданско общество нямаме нужда от организации, платени от държавата, ние имаме нужда от съсловни организации, които да подпомагат държавата, същевременно да бъдат и коректив тогава, когато интересите по определен начин са противопоставени, и да се търси пресечната точка и балансът на тези интереси.
Какъв е рискът от съсловните организации, какъв е опитът, който сме натрупали досега, опит, който би следвало в текстовете между първо и второ четене по този закон, който сега разискваме, да бъдат изчистени и да бъдат намерени противодействия, ако щете, и противоотрови срещу едни увлечения, които досегашните съсловия са проявили? Едно от най-големите увлечение, един от най-големите проблеми, които се създават от този вид съсловни организации, които функционират сега, това е търговията с влияние, продажбата на влияние от върхушката на организациите, която започва, уж изразявайки мнението на своите колеги, да изразява мнението на един ограничен кръг от хора, чиито интереси не винаги съвпадат с интересите на основата на тази организация. Имаме такива примери и с Лекарския съюз, но в конкретния случай донякъде споделям, че този проблем съществува при Лекарския съюз, че там съществува тази търговия с влияние, така да се каже, в определени моменти. Смятам, че ако заложим тези противодействия в текстовете на закона между първо и второ четене, ще се опитаме и надявам се да успеем да намерим начин това да не се случва в новосъздадената организация на ветеринарните лекари.
Като още веднъж изразявам подкрепата си за създаването на тази съсловна организация, пожелавам “На добър час!” на закона и на новото съсловие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
За реплика – господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми наистина да се извиня предварително, че искам да кажа няколко думи не за този законопроект, за който говорим и по който напълно съм съгласен с вас, а за това, че вие все пак отклонихте темата и започнахте да говорите за Лекарския съюз, д-р Йорданов. Извинявайте, обаче тук проблемът е съвсем друг. След като Народното събрание гласува една промяна на Закона за здравното осигуряване и отстрани съсловната организация на лекарите от преговорите с Касата, от Рамковия договор – една абсолютно недемократична постъпка и проява, вие сега ни давате примери, че, виждате ли, било някакво влияние на някакви си хора в Лекарския съюз. Цялото съсловие протестира срещу това отстраняване на съсловието от Рамковия договор с Националната здравноосигурителна каса. Извинете, но в съсловната организация на ветеринарните лекари не вярвам да се случат тези работи. Дайте сега да не пренасяме един спор за лекарите, Здравната каса, проблемите на здравеопазването върху това съсловие. Пак ви казвам, сравнявайте с адвокатите, сравнявайте с архитектите, сравнявайте с други съсловия! Защо точно с лекарите? Защото, сравнявайки с лекарите, много е удобно да се каже: хайде да ограничим ветеринарните лекари, за да не стане като с лекарите. Ами тогава да ограничим всички съсловия. Няма логика в това, което предлагате.
Предлагам да говорим по същество, нека да си говорим за ветеринарните лекари и да не намесваме лекарите, защото дебатът става вече встрани от истинската тематика и става по-ожесточен. Това не ни помага да направим един наистина добър Закон за ветеринарните лекари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Щерев.
Заповядайте за дуплика, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми доцент Щерев! Нямам ни най-малко желание да правя аналогии, които да злепоставят Българския лекарски съюз. С отношението си към това съсловие и с действията си в негова защита съм го доказал.
Същевременно споделям опасението си, че често пъти съсловните организации, по силата на някакъв, може би атавистичен инстинкт, много бързат да създадат пирамидална структура и много бързо върхът на тази пирамидална структура си приписва права и започва да действа уж в интерес на основата, а то невинаги е така.
Когато произнасям тези думи и правя сравнение, се надявам да го правя за добро, защото и горчивият опит е опит. Опитът, който сме натрупали в това десетилетие, няма десет години от 1998–1999 г., откогато съществува Българският лекарски съюз, е изпълнен със създаването и изпълнението на Кодекса за професионална етика на лекарите, сега бъдещият кодекс за професионална етика на магистър-фармацевтите, създаването на етични комисии, действията на етичните комисии, анализът на това, което те са произвели като продукт. То е нещо много важно и нещо, което не правим в достатъчна степен и споделям тази моя тревога и я свързвам с този закон. Ни най-малко не отричам нуждата от неговото съществуване и ни най-малко не приписвам на неродения още съюз неща, които той още не е извършил. Споделям просто една тревога и се надявам това да бъде отбелязано по този начин, а не с акцента, който Вие поставяте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Гризанов, заповядайте за изказване.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз също не съм ветеринар, но по стечение на обстоятелствата съм в течение на проблемите. Запознат съм със събранието, което имаха излъчените представители на ветеринарните лекари в Стара Загора. Присъствах лично на едно такова обсъждане на законопроекта в област Враца със заместник-министър Абазов, ветеринарите от област Враца.
Ние ще подкрепим законопроекта на първо четене. Между първо и второ четене ще направим предложения, които са в защита на ветеринарните лекари.
Според мен основният проблем е защитата на техния труд и не виждам никакви проблеми, даже и противоречия между това, което се говори дотук. Смятам, че този законопроект за тази съсловна организация е необходим и ние ще можем да намерим баланса между това, което е предложено, и което ветеринарните лекари в България смятат за необходимо да се направи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Гризанов.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект? Няма.
С това обявявам дискусията по законопроекта на първо четене за приключила.
Господин Казак, моля да представите следващата точка от дневния ред:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ И ДЕЛЕГАЦИИ.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощен съм да ви представя предложение от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи за промяна в състава на постоянните комисии, дължаща се на факта, че наш колега беше избран за член на Европейския парламент и на негово място дойде нов колега.
„РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на
Комисията по образованието и науката

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:

1. Освобождава Алиосман Ибраим Имамов като член на Комисията по образованието и науката.
2. Избира Хюсеин Муталиб Хамди като член на Комисията по образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този проект за решение? Няма.
Моля, докладвайте следващия проект.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК:

„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по европейските въпроси

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:

Избира Алиосман Ибраим Имамов като член на Комисията по европейските въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Има ли желаещи за изказвания по така представения проект за решение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК:
„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по политиката при бедствия и аварии

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:

Избира Нигяр Сахлим Джафер като член на Комисията по политиката при бедствия и аварии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по проекта за решение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК:

„РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по парламентарна етика

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:

1. Освобождава Нигяр Сахлим Джафер като член на Комисията по парламентарна етика .
2. Избира Хюсеин Муталиб Хамди като член на Комисията по парламентарна етика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по така представения проект за решение? Няма. Благодаря Ви.
Господин Българинов, заповядайте да представите проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: От името на Българския народен съюз искам да направя предложение за включване като заместващ член на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и затова ще прочета решението.

„РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Постоянната делегация на
Народното събрание в Парламентарната асамблея на
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Освобождава Борислав Димитров Китов като заместващ член в делегацията от Парламентарната група на Българския народен съюз.
2. Избира Анастасия Георгиева Димитрова – Мозер за заместващ член в състава на делегацията от Парламентарната група на Българския народен съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Българинов.
Има ли желаещи за изказвания по този проект за решение? Няма.
Тази точка от дневния ред е изчерпана.
Уважаеми дами и господа, утре сутринта ще продължим със Законопроекта за Националния архивен фонд, гласуване на проектите за решение, които бяха представени за промени в съставите на комисиите днес.
В парламентарния контрол утре ще участват министър-председателят Сергей Станишев, министър Емилия Масларова, министърът на финансите Пламен Орешарски и министърът на вътрешните работи Румен Петков.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,50 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Метин Сюлейманов
Мирослав Мурджов