Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Стойчева и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Преди всичко следва да приемем програмата за работата на Народното събрание за седмицата 4-6 юли 2007 г. Разполагате с проекта, който беше обсъден и съгласуван на заседанието на Председателския съвет.
Няма някакви особени уточнения, уважаеми колеги. Бих искал да привлека вниманието ви върху т. 11 – първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Ориентацията е днес Комисията по правни въпроси да разгледа законопроектите, по възможност да подготви доклад за първо четене и да се постараем още в утрешния пленарен ден, може би след почивката, да преминем към представяне и дискусия на първо четене на законопроекта. Целта е той да бъде гласуван на първо четене или те, които съответно бъдат приети, да може да започне работата по внасянето на предложения между първо и второ четене. Евентуално ще възникне и необходимост, и предложения за известно съкращаване на сроковете между първо и второ четене. Чуха се и обратни мнения – че е нужно повече време, така че ще трябва да решава залата.
Другото, на което бих искал да ви обърна внимание, е, че парламентарният контрол тази седмица ще е съкратен по време поради отсъствие на министри и на народни представители, задали въпроси, може би до степен да можем да прехвърлим един или два въпроса, които могат да се зададат за следващата седмица, и да работим целия ден в петък по законопроекти.
Това са двете уточнения, както и предложението, което правя: заедно с гласуване на програмата да гласуваме и решение да започнем днешната си работа с гласуване на Гражданския процесуален кодекс. Знаете, че имаме доста текстове за гласуване. По правилник, ако ги оставим само за утрешния ден, ще се затрудни много работата ни. Затова да се постараем в началото на днешния ден, след като гласуваме програмата и предложенията по ал. 3, преди всичко да пристъпим към гласуване на онези части, които остава да бъдат приети на второ четене от Народното събрание.
Позволете да ви прочета проекта за Програма за работата на Народното събрание за 4-6 юли 2007 г.
Предложения по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- От Парламентарната група на Коалиция “Атака”:
Проект за решение за създаване на временна комисия за изясняване условията, обстоятелствата и начина на приватизация на БТК.
- От Парламентарната група на Коалиция за България:
Първо четене на Законопроекта за дипломатическата служба.
- От Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори:
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
- От Парламентарната група на Движение за права и свободи:
Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Няма постъпили предложения от парламентарните групи на Обединените демократични сили, Демократи за силна България и Български народен съюз.
Следват точките от проекта за програма:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията, приета от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз и на Протокола, съставен от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз.
2. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между правителствата на страните-участнички в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), за сътрудничество при оказване на помощ и действия при извънредни ситуации вследствие на природни и технологични бедствия.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Йемен.
4. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сан Марино за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
5. Първо четене на Законопроекта за дипломатическата служба. Той е включен и по ал. 7, както отбелязах.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.
8. Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2006 г.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните избори. (Вносители: Иван Костов и група народни представители, 15.09.2005 г.; Владимир Кузов, 30.10.2006 г.; Иван Сотиров, 25.04.2007 г.; Красимир Каракачанов и група народни представители, 7.06.2007 г.; Мая Манолова и група народни представители, 29.06.2007 г.; Николай Камов, 2.07.2007 г.).
12. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
13. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте този проект с направените уточнения.
Гласували 161 народни представители: за 158, против 1, въздържали се 2.
Програмата е приета.
Преминаваме към предложенията на народни представители по ал. 3.
Първото предложение е на народния представител Христо Попов за включване в дневния ред на решение за попълване състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Заповядайте, господин Попов.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като нашият представител в Постоянната делегация е избран за евродепутат, мисля, че това е съвсем рутинно и трябва да се попълни делегацията. Предлагам да се приеме предложението и нашият представител да влезе в Постоянната делегация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Става дума за попълване на състава на делегацията с нов член поради отпадане на друг депутат. (Реплика на народния представител Юнал Лютфи.)
Няма дискусия, господин Лютфи. Предлагам да гласуваме включване и ако има нужда за подреждане, ще направим допълнително предложение.
Моля, гласувайте предложението за включване в седмичната ни програма на проект за Решение за попълване на делегацията в ПАСЕ.
Гласували 148 народни представители: за 134, против 6, въздържали се 8.
Включва се този проект за решение с този резултат.
Господин Лютфи, имате думата във връзка с току-що включената точка. Заповядайте.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази точка трябваше да бъде включена в дневния ред. Тя не касае само попълване на постоянната делегация за Асамблеята на Съвета на Европа. Смятам, че трябваше да се проведат консултации. Подобен казус стои и пред Коалиция за България. Щях да предложа днес да не го включваме в дискусията, а да остане в програмата за седмицата, като същевременно Вие, господин председател, свикате консултации и Коалиция за България да предложи своя кандидат за делегацията. Така с една дискусия и едно гласуване можем да решим този проблем в неговата цялост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Решението е формулирано така: „Преизбира народния представител Митко Димитров за заместващ представител в делегацията от „Атака”. Само по себе си това проекторешение е коректно.
Същевременно господин Лютфи предлага едновременно да се разгледат всички необходими попълнения, тъй като и в други парламентарни групи има такава необходимост. Колеги, аз бих предложил да се проведат консултации между парламентарните групи и в зависимост от готовността, може и в утрешния пленарен ден, но най-късно в петък сутринта да има подготвени предложения, които да гласуваме едновременно.
Не виждам възражения. Да постъпим така. Включваме тази точка като „Попълване състава на постоянната делегация на Народното събрание...”. Ще имаме предвид това проекторешение, но и други, които ще бъдат подготвени и ще бъдат внесени в хода на тези консултации.
Благодаря на господин Лютфи.
Следващото предложение е на господин Павел Шопов – проект на решение за попълване на Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, тук се касае до нещо регулярно – за попълване председателството на Комисията по труда и социалната политика, в която „Атака” имаше свой представител. Ние сме внесли заместващо предложение – за заместник-председател, заместващ нашия заместник-председател допреди. Считаме, че в тази връзка трябва да бъде включено в дневния ред това наше искане – по начина, по който беше направено включването преди малко по точката с ПАСЕ. Така че нека да се включи нашето предложение за заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението за включване на точка в дневния ред – попълване състава на Комисията по труда и социалната политика, избор на заместник-председател на комисията.
Гласували 154 народни представители: за 57, против 44, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Следващото предложение също е на господин Шопов – за избиране на заместник-председател на Народното събрание.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Това предложение е от името на Парламентарната група на „Атака”. Не знам как е формулирано...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Двете предложения са внесени с Ваш подпис.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние няма да престанем да поставяме въпроса за попълване на председателството със заместник-председател от „Атака”. Станаха вече осем месеца. Ние броим месеците. Надявам се това да стане по цивилизован и нормален начин. Ние си запазваме нашето право. Заявявам го отново – ще създадем проблеми и ексцес, за да привлечем вниманието на българския парламент и на българската общественост от тази въпиюща несправедливост и проява на двойни стандарти в 40-то Народно събрание. Ние настояваме въпросът да бъде решен.
Отново днес искаме да бъде включена в дневния ред тази точка, за да бъде попълнено представителството на Народното събрание, както повелява правилникът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 161 народни представители: за 40, против 48, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Минчо Христов за включване на точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност. Четиринадесетдневният срок по чл. 70, ал. 2 от правилника е изтекъл. Няма внесен доклад за второ четене. Предложението се подлага на гласуване.
Заповядайте, господин Христов, да обосновете предложението.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, настоящата промяна, която предлагаме, е да бъде премахнат данък добавена стойност върху лекарствата. Обръщам внимание, че това е общоприета практика в страните от Европейския съюз, където лекарствата се облагат между 0 и 5%. За сравнение ще кажа, че в Англия лекарствата изцяло са освободени от този данък. Тази промяна ще има силен социален ефект, ще бъде намалена цената на лекарствата с 20%. Както сами разбирате, този ефект ще бъде главно върху социално слабите, пенсионерите, безработните – всички онези, които са принудени да плащат високите цени на лекарствата.
Понеже някои ме обвиняват, че предлагам необосновани решения, ние със Стела Банкова предлагаме да бъде наложен данък добавена стойност върху хазарта и с тези средства да се компенсира загубата за бюджета. Това е смисълът на нашето предложение. Мисля, че то е разумно, насочено към най-потърпевшите от българския преход, бих казал към всички български граждани. Нека да последваме европейския пример, примера на страните от Европейския съюз, и да приемем като точка от дневния ред в седмичната програма тази поправка. Надявам се на вашата подкрепа, колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 143 народни представители: за 25, против 32, въздържали се 86.
Предложението не се приема.
Последното предложение по ал. 3 е на госпожа Стела Банкова за промени в Кодекса за социално осигуряване.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, за пореден път предлагам на вашето внимание да вземем отношение по пенсиите на възрастните български граждани. Предложението, което правим с колегата Минчо Христов, касае няколко важни пункта. Ние предлагаме да се отмени точковата система, да се преизчислят всички пенсии въз основа на средномесечния осигурителен доход за 2006 г. и пенсиите да се осъвременяват на всеки три години.
Повод отново да предложа това наше проекторешение е обстоятелството, че съвсем наскоро българските пенсионери бяха – позволете ми да употребя този термин – залъгани с изключително символичната сума от 10%, което означава 4-5-6 лв. върху пенсиите на българските пенсионери. Бих искала за ви кажа това, което те коментират – че повишението на тока със 7,5% вече е унищожило, изяло тези пари, които българското правителство им подхвърля.
Като прибавим увеличението на парното, увеличението на всички цени, наистина нищо не остава за българските пенсионери.
Аз бих искал да попитам представителите на тройната коалиция как приемат обстоятелството, че една Румъния увеличи с около 43% пенсиите на възрастните румънски граждани, земеделските пенсии – с 50%, докато една България, която по статистика е най-бедната членка на Европейския съюз, си позволява – ще употребя думата на българските пенсионери – гаврата с тези 10%.
Не веднъж съм повтаряла, за да бъда конкретна, че има възможност, има пари, достатъчно е да има воля и политическо мъжество. Ще ви дам пример само с военния бюджет. Повече от 20 страни в НАТО по информация на медиите отделят по-малко пари за военен бюджет отколкото България. А бедна България е на едно от първите места в НАТО по пари, отделени за въоръжаване.
Моля да се разгледа нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 150 народни представители: за 21, против 43, въздържали се 86.
Предложението не се приема.
Съобщение за постъпили законопроекти и проекторешения от 27 юни до 3 юли т.г.:
Законопроект за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносители са Николай Свинаров и група народни представители. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Разпределен е и на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносители – Евдокия Манева, Антонела Понева и Елиана Масева. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата. Разпределен е и на Комисията по гражданско общество и медии и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. Вносители – Евгений Жеков и Борислав Българинов. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители са Евгений Жеков и Борислав Българинов. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Вносители – Мая Манолова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори с вносител Николай Камов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
И още едно съобщение. На 2 юли т.г. от Министерския съвет на основание чл. 20 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор в парламента е внесен консолидираният годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор в Република България за периода 1 януари 31 декември 2006 г. Изпратен е с писмо на председателя на парламента в Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Това са съобщенията, уважаеми колеги.
Преди да пристъпим към приетата програма с точките, включени по силата на ал. 7, предстои да бъдат извършени гласуванията по Проекта за Граждански процесуален кодекс. Бих помолил госпожа Касабова да поеме тази нелека задача.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа, подлагам на гласуване наименованието на Част пета, наименованието на Дял първи, наименованието на Глава тридесет и шеста, предложението на комисията за отпадане на чл. 367, 377, 378 и текстовете на комисията за членове от 374 до 382 включително, подкрепени от комисията в нейна редакция.
Моля да гласуваме тези текстове.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на новата Глава тридесет и седма “Заповедно производство” и текстовете в редакцията на комисията от чл. 410 до чл. 425 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава тридесет и седма, чл. 383-385 включително в редакция на комисията, текста на чл. 386 на вносителя и текстовете в редакцията на комисията на чл. 387-391 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава тридесет и осем, на Раздел І и на Раздел ІІ, членове 392, 393, 395, 396 и 398 в редакция на комисията и чл. 394 и 397 на вносителя, подкрепени от комисията.
Моля да гласуваме тези текстове.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля да гласуваме наименованието на Дял втори, наименованието на Глава тридесет и девета, текстовете на членове от 399 до 402 включително, в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 109, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 403 има предложение на госпожа Иванова и господин Анастасов, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го. Благодаря Ви, госпожо Иванова.
По чл. 403, ал. 1, т. 2 има предложение на госпожа Мая Манолова, което е направено в залата, а именно: “тройният размер” да се замени с “двойния”, а изразът “двойния размер на дължимия данък” да се замени с “размера на дължимия данък”.
Това предложение беше направено в залата. По същество то не е толкова редакционно, затова го подлагам на самостоятелно гласуване.
Гласували 101 народни представители: за 81, против 8, въздържали се 12.
Това предложение се приема.
Моля да гласуваме текста на чл. 403 заедно с току-що гласуваното редакционно предложение на госпожа Манолова и чл. 404-412 включително в редакция на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава четиридесета. Предложението на комисията за отпадането на чл. 415, чл. 413 и чл. 414, подкрепени от комисията, чл. 416 до чл. 422 включително в редакция, предложена от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
В следващата Глава четиридесет и втора, госпожо Иванова, имате предложение по чл. 442, ал. 2. Поддържате ли го?
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме това предложение на госпожа Иванова и господин Анастасов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 27, против 9, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава четиридесет и втора, чл. 439-446 в редакция на комисията, новия чл. 491, който се създава по предложение на комисията и чл. 447-456 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава четиридесет и трета и чл. 457-461 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
В следващата Глава Четиридесет и четвърта, госпожо Иванова, имате неприето предложение. Поддържате ли го?
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Иванова и господин Анастасов по чл. 472, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 17, против 12, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Госпожа Иванова има думата за прегласуване.
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, току-що отхвърлихме предложение, което синхронизира това, което в момента правим, с нещо, което направихме няколко месеца по-рано.
Както знаете, след поредното отлагане – от 1 януари, когато се очаква да влезе в сила и ГПК, ще започне да действа Търговският регистър, тоест вече няма да има съд по регистрация на търговските дружества. Друг орган ще регистрира тези дружества. Ако приемем разпоредбата с този текст, който е предложен, в момента гласуваме един вече остарял текст.
Предлагам ви да съобразим това, което правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам още веднъж на гласуване предложението на госпожа Иванова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 9, против 8, въздържали се 85.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава четиридесет и четвърта, членове 462, 465 и 469 на вносителя, членове 463, 464, 466, 467, 468 и от чл. 470 до чл. 473 в редакция на комисията.
Господин Янаки Стоилов е предложил в чл. 472 след думата “търговски” да се добави “регистър”, което няма нужда да бъде самостоятелно гласувано. Моля това да се отбележи в протокола.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава четиридесет и пета и чл. 474 и чл. 475 в редакция на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля да гласуваме наименованието на Дял трети, наименованието на Глава четиридесет и шеста и членове от 476 до 479 включително в редакция на комисията и чл. 480 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава четиридесет и седма и членове от 481 до 484 в редакция на комисията и новия чл. 528, който се създава по предложение на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По Глава четиридесет и осма има две предложения на госпожа Иглика Иванова. Едното е по чл. 492, ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Госпожо Иванова, поддържате ли това предложение?
ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласувате това предложение, неподкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 26, против 4, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Госпожа Иванова има предложение и по чл. 531, направено в пленарната зала, от текста да отпадне думата “съдействие”.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 95 народни представители: за 21, против няма, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на Част шеста, наименованието на Глава четиридесет и осма, членове 485, 486 и 487 в редакция на комисията; членове 488 и 496 – на вносителя; чл. 489 до чл. 495 включително в редакция, предложена от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава четиридесет и девета, и членове от 497 до 503 включително, в редакция на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава петдесета, чл. 507 в редакция на вносителя, подкрепен от комисията, и членове от 504 до 506 в редакция на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава петдесет и първа, членове от 508 до 512 включително, в редакция на комисията, членове 513 и 514 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава петдесет и втора, чл. 520 на вносителя, чл. 515 до чл. 519 включително и чл. 521 до чл. 523 в редакция, предложена от комисията.
Това се отнася за следващата глава.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
В Глава петдесет и трета там, където става въпрос за нотариалния акт, думата „извършва” се заменя с „издава”. Така е представено и в законопроекта от господин Стоилов в залата.
По Глава петдесет и трета има предложение, направено по чл. 533 от госпожа Иванова и господин Анастасов, което не е подкрепено от комисията.
Поддържате ли го, госпожо Иванова?
Моля, гласувайте това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 9, против 15, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте следващото предложение по чл. 543, ал. 1, буква „б” на госпожа Иванова и господин Анастасов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 94, против 4, въздържали се 5.
Това предложение се приема.
Преминаваме към гласуване ан блок на наименованието на Глава петдесет и трета на Раздел І и Раздел ІІ, чл. 524 и чл. 528 на комисията, чл. 529 и чл. 547 на вносителя, чл. 530 до чл. 546 включително и чл. 548 и чл. 549 на комисията, подкрепени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля да уточним за протокола, че предложението на госпожа Иванова по чл. 543, ал. 1, т. „б”, което приехме, е идентично с предложението й по чл. 535, ал. 3, така че няма да го гласуваме самостоятелно.
Подлагам на гласуване наименованието на новата Част седма, Глава петдесет и шеста, Раздел І с текстовете на чл. 606 до чл. 613 включително, наименованието на Раздел ІІ и чл. 614 до чл. 618 включително, новата Глава петдесет и седма, Раздел І с текстовете на чл. 619 до чл. 620, Раздел ІІ и текстовете на чл. 621 и чл. 624, новата Глава петдесет и осма с текстовете на чл. 625 до чл. 627 включително и новата Глава петдесет и девета и чл. 628 до чл. 633 включително.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Стоилов, Вие предлагате отлагане.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, предлагам да отложим сега гласуването на § 2, който се отнася до разпределението на разглеждането на трудовите дела в касационна инстанция за още едно уточнение, което да бъде направено и да бъде гласувано след почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме отлагането на § 2 по предложение на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстът на § 2 се отлага.
Моля, гласувайте наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, отпадането на параграфи 3, 4 и 5 по вносител, параграфи 1 и 6 в редакцията на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По новия § 4 господин Янаки Стоилов има предложение, направено в пленарната зала – в ал. 2 „тримесечния срок” да се замени с „шестмесечен”. Става въпрос за срока за издаване на подзаконовите актове.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Това предложение е прието.
Моля, гласувайте новия § 4 с приетото предложение на господин Стоилов по него, параграфите до 23 включително в редакция на комисията, § 7 на комисията, новите параграфи от 25 до 56 включително в редакция на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
До края на „Преходни и заключителни разпоредби” има две предложения, направени в пленарната зала.
Едното е на госпожа Мингова по § 8, който става § 57.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Това предложение на госпожа Мингова е прието.
По § 9 има предложение, направено в залата от господин Стоилов и госпожа Мингова, а именно срокът 1 януари 2008 г. да се замени с 1 март 2008 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Това предложение се приема.
Подлагам на гласуване § 8 в редакция на комисията, заедно с гласуваното по него предложение на госпожа Мингова, новите параграфи, създадени по предложение на комисията – 58, 59 и 60, § 9 на комисията, заедно с гласуваното в него изменение току-що по предложение на госпожа Мингова и господин Стоилов.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
С това са приети и последните текстове от Преходни и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс.
Заповядайте, господин Стоилов, за уточнение на текстовете.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители, в първата част има един отложен текст, който не беше гласуван – чл. 177 по вносител, който става чл. 166. По него имаше предложение на госпожа Иванова, така че тях също трябва да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Поставям на гласуване предложението на госпожа Иванова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 22, против 13, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 177 в редакция на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Този текст е приет.
Има ли други уточнения, господин Стоилов?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители, няколко термина, които се използват в проекта, повечето от тях бяха прочетени в отделни текстове, но нека все пак, за да са синхронизирани навсякъде в текстовете, ако няма възражение, можем да ги гласуваме общо – навсякъде в текста на вносителя в редакцията на комисията думата “намери” да се замени с “прецени”, “нужда” с “необходимост”, “нарочен” със “специален” и “надлежен” с “компетентен”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, това са редакции, които се правиха в залата, докато се представяше законопроекта. Това са по-скоро езикови, отколкото редакционни уточнения.
Моля, да гласуваме навсякъде в кодекса използваните думи да се заменят.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма. Тези езикови уточнения в кодекса са приети.
Остана отложен § 2, с чието уточнение ще приемем Гражданския процесуален кодекс най-вероятно след почивката.
Има проблем, доколкото разбирам, с чл. 71, който не знам дали е подложен на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Прочетен е, но не е гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За всеки случай, моля ви, нека още веднъж да гласуваме чл. 71 – създава се ал. 2 по предложение на комисията:
“(2) Когато предмет на делото е право на собственост и други вещни права върху имота, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска”.
Моля, гласувайте ал. 2 на чл. 71, която се създава по предложение на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Текстът на ал. 2 на чл. 71 е приет.
Преминаваме към предложенията за програма, направени по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото е от Парламентарната група на Коалиция “Атака”:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ УСЛОВИЯТА, ОБСТОЯТЕЛСТВАТА И НАЧИНА НА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА БТК.
Кой ще представи проекта за решение от името на вносителите?
Господин Шопов, заповядайте да представите проекта за решение като вносител, както и да прочетете неговото съдържание.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
На основание чл. 40, ал. 7 от правилника от името на парламентарната група внасяме предложение за включване като точка, тя е включена и сме в режим на разглеждане на тази точка от дневния ред.
Ние предлагаме
„РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за изясняване условията,
обстоятелствата и начина на приватизация на БТК
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Създава Временна комисия за изясняване на условията, обстоятелствата и начина на приватизация на БТК.
2. Комисията се състои от 7 члена, по един от всяка парламентарна група, както следва:”.
Следват подписите на 52 народни представители с това искане при необходимите 48 по правилника, за да се започне процедурата по създаване на временна анкетна комисия. Мотивите на тези подписали народни представители са, че в българското общество се създава напрежение, предвид препродажбата на БТК на цена, която е 6-7 пъти по-голяма от тази, на която е приватизирана. Това налага да бъдат изяснени обстоятелствата, условията и начинът на приватизация, което като народни представители дължим на българското общество като информация, от една страна, а, от друга страна, да се прецени какво може да бъде направено в защита на българския национален интерес. Това са нашите мотиви за внасяне на искането за създаване на временна анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по проекта за решение.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): В петък от името на Парламентарната група на “Атака” направихме декларация, в която заявихме, че се развихря нов скандал в българското общество и днес този скандал е факт. Става дума за скандала в НСО – онова, което става в Службата за охрана. В българското общество ще има много такива скандали – те ще идват и ще си отиват, но най-големите и най-значими скандали, които съществуват трайно в българското общество, са свързани с приватизацията и продажбата или по-точно подаряването на български материални държавни активи на трети лица.
Особено скандална в българското общество е сделката за БТК. Те са няколко приватизационни сделки, които са особено фрапантни, особено нагли и представляват откровена кражба. Това са приватизационни, както казах, и концесионни сделки – за автомагистрала “Тракия”, за електроразпределителните дружества, за “Бояна филм” – няма да продължавам този списък.
На българското общество, на българския народ се дължи информация как са осъществени те, при какви обстоятелства, при какви условия. Така че днес започваме и аз заявявам на всички, че този въпрос ще бъде поставен по отношение и на други приватизационни сделки. Сделката за БТК е само началото.
Особено актуален е въпросът за сделката за БТК, защото в момента тече процедурата, никой не знае докъде е стигнала тя, само от медиите научаваме откъслечни фрагменти от развитието по препродажбата.
Както е известно, тази сделка беше осъществена преди около три години от правителството на НДСВ. Сега, когато българският телеком се препродава на цена 6-7 пъти по-голяма от тази, която беше получена за него, българското общество не може да остане безразлично към това, което става - задава много въпроси за това, което е станало, и може ли то да бъде поправено.
Временната анкетна комисия, която ние искаме да бъде съставена, ще има точно тази задача – да даде информацията за това какво е станало, защо БТК е продадена на многократно, 6-7 пъти, по-ниска цена, какво може да се направи, кои са виновните лица и тези виновни лица не следва ли да понесат своята отговорност. От тази временна анкетна комисия ще зависят отговорите на много от тези въпроси.
За да бъде скандализирано българското обществено мнение, до голяма степен има значение фактът, че българският телеком се приватизира на цена, като се приспадне дивидентът, от около 220 230 млн. евро. Телекомите на бившите социалистически страни, на страни, съизмерими като големина, значение и като предприятия, са продадени за не по-малко от милиард и половина – два милиарда евро.
От тази продажба, която тече от офшорната фирма “Вива Венчърс” в полза на трето лице, в крайна сметка се вижда, че това е била напълно постижима цена – тази, която цитирах, на която са продадени, приватизирани телекомите на други страни.
Ние искаме да бъде съставена временна анкетна комисия, за да се види най-после този фамозен договор по приватизацията на БТК, който още никой не е виждал – нито опозицията в миналото Народно събрание, по време на което беше приватизирана компанията, нито ние – като опозиция от Четиридесетото Народно събрание.
Преди около два месеца ние поискахме да получим този договор и цялата документация от Агенцията по приватизация, както и от Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол. Така беше формулирано нашето искане. Оттам ни изпратиха една опоскана информация от няколко десетки листа – откъслечна, фрагментарна информация, от която не могат да се направят каквито и да е изводи. Просто това, което ни беше изпратено по този начин, беше за отбиване на номера и за отърваване. И пак ви повтарям, че това стана с триста зора след двумесечна кореспонденция, след телефонни обаждания и настояване, така че една временна анкетна комисия трябва да се справи с целия договор, с неговите подробности, за да може да излезе с адекватно становище.
Ние в тази информация искахме да видим какви са задълженията на приватизатора, какви са задълженията на българската държава, какви са правата, искахме да видим подробностите, искахме да сме наясно може ли сега, в този момент, да бъде осъществявана сделка по препродаването на компанията, защото само с тази информация може да бъде направена такава преценка.
Ние, от “Атака”, многократно сме заявявали нашето несъгласие, изразявали сме мнение за противоречие в приватизационната сделка на българския национален интерес и офшорната компания, не само поради очевидната си икономическа неизгодност – не очевидна, а очевадна, просто фрапантна икономическа неизгодност, която си е чисто грабителство, но и по причина, че една такава сделка с офшорната компания заплашва българската национална сигурност. Касае се за националната сигурност, произтичаща от факта, че се продава телеком.
За да има създадено негативно отношение към тази сделка в голяма степен това се дължи на негативното отношение, което БСП имаше в миналото Народно събрание по отношение на тази сделка. Ако разтворим протоколите от Тридесет и деветото Народно събрание, а аз съм ги разгледал, ще видим, че цялата парламентарна група, лидери на БСП, които тогава са били опозиционни лидери, а в момента един от тези опозиционни лидери е самият министър-председател, са правели категорични изявления против тази сделка. Те са я заклеймявали, те са я представяли като черно грабителство. Не цитирам, но това са думи, които са изказвани тогава.
Това беше един от китовете, на които се основаваше БСП пропагандата по време на Тридесет и деветото Народно събрание, един от основните аргументи на БСП в предизборната кампания. Българската социалистическа партия в това отношение са били абсолютно прави. Много чудно защо БСП си промени коренно позициите – на 180, и мълчи по тази сделка.
За нас е много важно да видим какво ще бъде отношението на БСП в този момент, сега. Дали то ще се покрие с мнението и позицията, които БСП е имала в Тридесет и деветото Народно събрание? Това ще бъде тест за тази партия за това дали поддържа посланията, своите виждания, становищата си или това, което прави, е конюнктурно.
Ние се надяваме и очакваме, че и БСП ще поиска да бъде създадена анкетна комисия, за да се отговори на въпросите, които ще бъдат поставени там. Ако бъде направена обаче една анкета сред българското общество за отношението към тази сделка, ще видим, че то ще бъде абсолютно негативно. Българите не подкрепят тази сделка. И за нас това е най-автентичното, най-силно обстоятелство – довод, на базата на който ние се основаваме.
Опитите на управляващите да скрият сделката зад факта, че има решение на ВКС, също са несъстоятелни. Не бива, не следва да се оправдават с това, че Висшият административен съд, който беше оглавен, откровено казано, може би от представител на НДСВ тогава, в много голяма степен беше направено това действие, за да прикрие абсолютните незаконосъобразности на тази сделка. Това обяснява в голяма степен това, че сделката се прикрива от ВКС.
Налага се временна анкетна комисия и в полза на бъдещите купувачи, защото, колеги, тези, които ще купят БТК – тази фирма, фирми или група, консорциум от фирми, ще трябва да знаят какво е истинското положение, ще трябва да са наясно с проблемите относно тази сделка. Това ще бъде коректно спрямо тях. Тези хора, които ще купят БТК, трябва да знаят, че тук се касае до сделка, която по Закона за задълженията и договорите е точно такава, каквато се визира в чл. 26 от ЗЗД. Тоест, в случая е в сила и действа институтът на недействителността – сделка, която е направена с българската държава, но е в многократно по-малък размер, сделка, която е изтъкана от корупция, и това се вижда от пръв поглед. Това е толкова очевадно, че просто не може да не бъде констатирано от всеки от нас.
Известно е, че по тази сделка особено активен беше министърът Николай Василев, чиито действия, реакции и поведение изобщо наподобяват много често действията на дете-идиотче, но това може да бъде проблем на семейството му, но тогава, когато се касае до интереса на българската държава, на всички нас, това е вече държавен проблем, държавен въпрос. Говоря за такива действия, но не е било само това – явно действия на човек, който явно е неадекватен, за да придвижи сделка, с която да ощети българското общество и държава и българското общество и държава да загубят повече от 1 млрд. евро. Не само е въпрос, пак казвам, на адекватност. Тук мирише просто на корупция и не мирише, то просто вони на корупция!
Нашата информация е, и това трябва да бъде проверено, и когато бъде създадена временна анкетна комисия този въпрос ще бъде отнесен неминуемо до прокуратурата, която ще трябва да се занимае сериозно с темите, които бъдат представени като информация от тази анкетна комисия, за 250 млн. евро, които са разпределени в НДСВ. Дали в полза на лидера, дали те са в чужбина или тези пари са още в България на нечии сметки, но това са теми, които се въртят, витаят в българското общество. Тези въпроси се повдигат в българските медии и всичко това трябва да се провери. И тук в действие трябва да влезе автоматически, да бъде направено обследване и прокуратурата да се занимае във връзка с чл. 282 от НК за престъпления по служба – кой ги е извършил, на каква цена, с какви мотиви, и в тази връзка да се работи.
Ние, от “Атака”, заявяваме, че когато дойдем на власт една от сделките, които ще обследваме и тогава ще създадем временна анкетна комисия, от нея ще започнем да разплитаме чорапа, ще бъде една от първите сделки – за БТК. И понеже досега все още ни поставят, че ще управляваме в коалиция, ние заявяваме, че ще поставим за в бъдеще с евентуални наши коалиционни партньори в бъдещ парламент, при бъдещо управление, като едно от условията да бъде разнищена именно сделката за БТК. И оттам ще тръгнем, за да бъдем в коалиция и да изпълним нашите обещания, които ние даваме на нашите избиратели.
Сега въпросът, който много често поставяме, е дали ще има пари за пенсии, за лекарства, за пътища, за заплати за лекари, за увеличение на заплатите на учители, на лекари. В това са резервите – българското общество, българската държава да си събере имуществото, което се е разпръснало вследствие на корупция, противоправно или на недалновидни действия. И не толкова чуждестранни инвестиции и благодеяния, ще решат тези въпроси, колкото ние да консолидираме материалните активи, които имаме, да консолидираме българския национален интерес в тази насока.
Въпрос на въпросите е да приемем ли, че се намираме пред свършен факт и дали българите да пием поредната чаша студена вода? Дали да се примирим и да пуснем на исландеца – не му помня името, завършваше с „он”, всъщност на исландците всичките им имена завършват с „он”, някакъв приятен човек, който да отнесе повече от 1 млрд. евро оттук за Бог да прости българската държава? Защото, ако направим това, ако се примирим с този факт, за каква държавност, за каква България говорим?! Тоест, повтарям: да го пуснем да си иде оттук, да си замине от България доволен, да потрие ръце с повече от 1 млрд. евро в сметките си, а не в джобовете си, защото се касае за 1 млрд. евро, и да му кажем: „Върви си! За Бог да прости, вземи ги, отнеси ги, живей, бъди богат човек!”. Или да направим всичко възможно да защитим българския национален интерес и да върнем този актив в ръцете на българската държава не само по сделката с БТК, а да продължим и по отношение на други такива фрапантни, нагли и брутални сделки, които не са никакви сделки, а истински кражби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплика на господин Шопов?
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Шопов, имам към Вас един въпрос. Вие внасяте проект за Решение за създаване на временна комисия за изясняване условията, обстоятелствата и начина на приватизация на БТК. Вие кое оспорвате: приетата Стратегия през 2002 г. или самата процедура по провеждането й?
Ако Вие искате ревизия на Стратегията, приета от Тридесет и деветото Народно събрание, това е друго. Тя е приета. По тази стратегия БТК, „Български морски флот”, „България Ер” Параходство „Българско речно плаване” и други се приватизират след като се приеме стратегия от Народното събрание. Това беше именно, за да се защитят интересите. Така че аз моля да бъдете конкретен: Вие оспорвате Стратегията или процедурата?
Що се отнася до данните, които назовахте. Аз ще направя изказване и ще оборя много от това, което Вие казахте тук.
Отново повтарям: оспорвате Стратегията или самата процедура? Това е много важно. Какво обсъждаме и какво искате с това решение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Господин Шопов, заповядайте за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): След темата за усуканата връзка аз съм наясно, че господин Мирчев не е български депутат, а е служител на БТК. Нека това да прозвучи много ясно от тази трибуна и да бъде ясно на всички българи. Той просто е служител на БТК и на исландеца, за който става дума.
Отговарям конкретно на въпроса. Не става въпрос за Стратегията, а за цялата сделка, така както е сключена, да се обследват условията и обстоятелствата. Крият се условията и обстоятелствата, при които е сключена тази сделка. Въпросът е да се изследва нейната нищожност, която е налице. С оглед на онова, което изложих, ние оспорваме и хвърляме нашите усилия и искаме тази Временна анкетна комисия да се произнесе относно приватизацията и това сме го заявили категорично: приватизацията на БТК, а не Стратегията. Всъщност тази сделка противоречи и на приетата стратегия, но това е друг въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Ще има ли желаещи за изказвания по този проект, за да се ориентирам за след почивката? Ще има.
Искам да се обърна към коалиция „Атака”, че разполагате само с две минути за участие в дискусията, защото господин Шопов изчерпа времето.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Възобновявам заседанието. Имаме необходимия кворум от 126 народни представители.
Предстои гласуването на една пропусната глава от Гражданския процесуален кодекс.
Моля господин Янаки Стоилов – председател на Комисията по правни въпроси, да докладва.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, ние отложихме един текст за след почивката, пропуснато е и гласуването на една глава. Нека пропуснатата глава да бъде гласувана сега, а отложения текст да гласуваме утре, защото искаме да имаме точна статистика от страна на Върховния касационен съд за броя на насрочените дела по години, за да можем да приемем точно решение. Мисля, че ще бъде по-добре, за да получим тази информация, гласуването по отложения параграф да бъде направено утре, а сега да гласуваме само отложената Глава петдесет и четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на текстовете от Глава петдесет и четвърта – Вписване на юридически лица.
Моля да гласуваме наименованието на главата, чл. 550 по комисия, чл. 551 – 553 по вносител, чл. 554 по комисия, чл. 555 по вносител, чл. 556 и чл. 557 по комисия, чл. 558 и чл. 559 по вносител, чл. 560 в нова редакция на комисията, нов чл. 606 в редакция и по предложение на комисията, и чл. 561 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Текстовете от Глава петдесет и четвърта с наименованието на главата са приети.
Остава един текст от този законопроект, който ще бъде гласуван по-късно през тази седмица или следващата седмица.
Уважаеми колеги, продължаваме по-нататък. Възобновявам дискусията по проекта за Решение за създаване на Временна комисия за изясняване на условията, обстоятелствата и начина на приватизация на БТК. Вносител е Волен Сидеров и група народни представители. Дискусията беше прекъсната от почивката. Както знаете, това е точка по ал. 7 на чл. 40.
Имате думата.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Демократи за силна България с убеденост ще подкрепи създаването на Временна комисия за изясняване на условията, обстоятелствата и начина на приватизация на Българската телекомуникационна компания.
Искам да припомня на вас, уважаеми колеги, че преди три години две трети от БТК беше харизана за 230 млн. евро. Сега буквално преди два месеца същите тези две трети от компанията бяха препродадени за 1 млрд. и 80 млн. евро. Това показва по безспорен начин, че приватизацията на БТК е най-големият и скандален случай на корупция по високите етажи на властта в Република България.
Симеон Сакскобургготски и част от неговите министри от една страна в тази сделка бяха продавачи, а от друга страна бяха и купувачи, което се разбра в рамките на тези три години. Още преди три години независими експерти оцениха Българската телекомуникационна компания на стойност над 1 млрд. евро. Тогава това бе оспорено от министрите и преди всичко от Николай Василев, както и от правителството като цяло, но само броени месеци след това, когато на Фондовата борса беше продаден остатъчният дял от една трета от БТК за 320 млн. евро, се видя колко е реалната пазарна цена на компанията.
Забележете, миноритарният дял една трета беше продаден на цена един път и половина по-висока от тази, за която бяха продадени двете трети мажоритарен дял. Тази борсова продажба показа, че правителството на НДСВ и ДПС ощетиха българските граждани с над 700 млн. евро.
Народните представители от Демократи за силна България се противопоставяха систематично от 2002 г. на тази най-голяма корупционна сделка в приватизационната, бих казал, одисея на България. Ние сме задали пет актуални въпроси и питания. Имаме и четири сигнала до главния прокурор, както и декларации, свързани с различните фази, през които мина приватизацията. Винаги сме настоявали, че тази сделка се характеризира с груби нарушения на законите, от една страна, и със силно ощетяване на икономическите интереси на България – от друга.
Когато говоря за закононарушения, ще изброя четири от тях, които са наистина най-значителни.
Първо, Българската телекомуникационна компания беше продадена без оценка от страна на министъра на финансите – нещо, което се изискваше категорично по действащия тогава Закон за приватизация и следприватизационен контрол. И затова приватизационната цена на БТК се оказа равна на двегодишната печалба на компанията. Защото компанията имаше печалба от порядъка на 110-115 млн. евро годишно. Сами можете да прецените, че продажната цена 230 млн. евро е двегодишната печалба на компанията. Не говоря за активите.
На второ място, формалният купувач, повтарям, формалният, защото зад него стояха други кръгове, близки до Симеон Сакскобургготски, формалният купувач “Вива Венчърс” бе допусната до участие в приватизацията преди да бъде регистрирана като търговско дружество във Виена.
На трето място, след като прокуратурата спря сделката за БТК, мнозинството от НДСВ и ДПС в Народното събрание прокара един антиконституционен текст, с който беше отменен съдебният контрол върху приватизационните сделки. По този начин разчистиха по-нататък пътя сделката да бъде осъществена.
И на четвърто място, приватизаторите придобиха без търг и конкурс и, разбира се, на безценица лиценза за третия GSM оператор. Пазарната оценка за третия GSM оператор беше 216 млн. евро. “Вива Венчърс” го придоби за цена 54 млн. евро – четири пъти по-ниска от пазарната цена! За да се реализира тази сделка с третия GSM оператор, Симеон Сакскобургготски в качеството си на министър-председател три пъти уволняваше председателя на Комисията за регулиране на съобщенията и три пъти той беше възстановяван от съда. А уволнението беше, за да се назначи, макар и в тези промеждутъци от време, удобно лице, което да позволи и третият GSM оператор да бъде продаден на безценица, както и самата телекомуникационна компания.
Заедно с това ние предупреждавахме, че на страната се нанасят тежки икономически вреди. Безспорно най-голямата е продажбата на безценица, само за 230 млн. евро, но заедно с това ще кажа, че царедворци заложиха държавните активи на компанията, за да могат да изтеглят заем, с който да платят БТК при самата продажба. Това е един абсурд, който в една нормална страна в Европа не може да се случи.
На следващо място, значително спаднаха приходите от дивиденти и данъци, които иначе постъпваха в страната, а след това тръгнаха за Австрия, сега сигурно ще заминат и за Съединените щати.
И на четвърто място, върху данъкоплатеца в резултат на този приватизационен договор се стовариха разходите по поддържане на съоръженията на БТК, които са нужни за националната ни сигурност.
По тази причина, уважаеми колеги, Парламентарната група на Демократи за силна България убедено ви призовава да подкрепите предложението за създаване на временна комисия, която да се произнесе върху приватизацията на БТК. Това е изцяло в правомощията на Народното събрание, защото по Конституцията на Република България Народното събрание има две основни функции – първата е законодателната, а втората е контролът върху изпълнителната власт. Контрол, който се осъществява не само в петъчния парламентарен контрол, контрол, който се осъществява и с формирането на такива комисии, които да се произнесат върху законосъобразността и целесъобразността на действията на изпълнителната власт, преди всичко на Министерския съвет.
Завършвам с думите, че ние сме длъжни и като морален жест към българските избиратели наистина да се произнесем върху тази най-голяма корупционна сделка на българския преход. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли реплики? Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, в договора за приватизация на БТК има още една клауза, която беше включена впоследствие поради големия обществен натиск, който беше създаден при самата продажба. Това е един вид клауза Клауберг. Или ако БТК бъде препродадена след тези две или три години, тя да заплати на държавата 10% от цената, която надхвърля продажбата на БТК. При сегашната цена тези проценти са някъде към 152 млн. евро. Това нещо се премълчава от Агенцията за следприватизационен контрол и никъде в общественото пространство не излезе информация коя фирма ще заплати тази сума – дали “Вива Венчърс”, която е подписала договора за приватизация, или новата фирма, която купува този фонд иноватор, ще изплати тези 152 млн. евро на държавата. Не вярвам, че сме толкова богата държава, че да затворим очите си и пред тази клауза по договора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате думата за дуплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Вие засегнахте конкретен аспект на договора за приватизация на БТК. Искам да изтъкна пред народните представители, че независимо от усилията, които бяха положени за да се получи копие от договора за приватизация, той систематично ни беше отказван под предтекст, че “Вива Венчърс” отказва този договор да ни бъде предоставен. Независимо от това искам да ви кажа, че основни клаузи на договора бяха нарушени по един или друг начин. Едната клауза, която беше грубо нарушена, беше създаването, бих казал, на заетост на работната ръка, която трябваше да бъде 18 хиляди работещи в БТК след третата година съгласно договор. Сега работещите са между 11 и 12 хиляди. Виждате, като че ли буквално ураган е минал през компанията.
На второ място, това, което Вие заявявате - в крайния вариант на договора тази клауза е още по-орязана. Там се касае за 7%, които са само разликата между продажната цена, която сега се реализира, 1 милиард и 80 милиона, и покупната цена преди три години, която, както ви казах, е 230 милиона. Независимо от това аз също нямам информация и това е въпрос, на който правителството трябва да отговори - дали Република България е получила в републиканския си бюджет 7% от тази разлика при джиросването на акциите.
И третото, което също е неизпълнено в този договор, това е програмата за инвестиции, които купувачът “Вива Венчърс” беше поел като ангажимент извън това, че тези инвестиции бяха изцяло съсредоточени в четвъртата и петата година и това беше направено умишлено, за да не бъдат вложени инвестиции от “Вива Венчърс”, а компанията да бъде препродадена, пък следващият собственик да му мисли. Но дори и тези инвестиции и ниво на цифровизация не бяха постигнати съгласно договорените в договора за приватизация срокове.
Това е още един аргумент, който показва, че тази временна комисия трябва да се произнесе и върху изпълнението на договора за приватизация и дали Комисията за следприватизационен контрол си е свършила работата и изпълнява функциите, които са й възложени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Заповядайте, проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Много е странно на трибуната застават хора, които не бяха способни в продължение на четири години, когато управляваха, да приватизират БТК и сега да дават оценки. Много е странно да се говори, че не са видели договора за приватизация, а от трибуната на това Народно събрание боравят с някакви проценти, стойности и т.н. Това не е за първи път. Благодарение на тях автомагистрала “Тракия”, вместо да се изгради от Стара Загора до Нова Загора, все още се намира в застой и по много други неща. Така че, когато се говори от тази трибуна, трябва първо да си дадеш оценка: какво аз не свърших, защо не го свърших, кой е виновен? И тогава да даваш оценка на другите.
Защо беше приватизирана БТК?
Първо, прави чест на предишното правителство и на предишния парламент – Тридесет и деветото Народно събрание, че определени изключително важни за страната търговски дружества, като БТК, “Български морски флот”, “Българско речно плаване”, “България Еър” и някои други, бяха включени в Закона за приватизацията в така наречения списък и могат да бъдат приватизирани само след приета от Народното събрание стратегия. Мисля, че това беше изключително важно и достойно поведение, за да се защитят интересите на държавата.
Защо след няколкото неуспешни опита от тези, които преди мен говореха от трибуната на Народното събрание, БТК беше приватизирана?
В предишния Закон за далекосъобщенията от 2003 г. беше въведена либерализация в далекосъобщителната услуга, тоест БТК не можеше повече да съществува като монополист и да упражнява своята дейност, предлагайки услугите си на потребителите.
Второ, ако се беше забавила самата процедура и приемането на Стратегията за приватизация на БТК, оттук нататък цената щеше да пада непрекъснато. (Шум и реплики в залата.)
Правилникът на Народното събрание ви дава възможност да ми правите реплики. Ако сте възпитани, мълчете и слушайте и оттук нататък си водете записки. Сега ще ви кажа какво пише в договора.
Офертите за приватизацията на БТК бяха подадени през 2002 г.
Запишете си вие, които мърморите от място – цената е 280 млн. евро за 65% от акциите на БТК, което, ако го редуцираме, прави значително по-голяма стойност.
Между 2002 и 2004 г. държавата изтегли на два пъти дивидент в своя полза от 100 млн. лв. Запишете си го, защото тук се говори за някакви други проценти, без това да е предвидено.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Сто и седемдесет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина! Моля ви!
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Слушайте внимателно. Ще стигнем и до 2006 г., спокойно. Това повиши допълнително и приходите в бюджета на държавата.
Когато БТК беше продадена, третият мобилен оператор не съществуваше. Днес “Вивател” е достоен конкурент и знаем как след третия мобилен оператор цените на мобилните услуги започнаха да падат. (Реплики от народния представител Павел Шопов.)
Днес компанията не е същата, каквато беше през 2002 г. Тук беше казано, че не е инвестирано. Запишете си, че 1 млрд. лв. са инвестирани досега в инфраструктурата на БТК в посока на цифровизация на мрежата. Когато БТК беше купена, бяха 48%, сега значително наближават 70% . Знаете, че със Закона за електронните съобщения, който ние приехме тук преди няколко месеца, в края на следващата година този процент ще гони 100. Въведоха се високоскоростен Интернет, мобилни комуникации и т.н.
Що се отнася до сравнението на някакви цени – как е било през 2002 г., и колко е сега? Ако някой от тези, които се изказаха преди мен, могат да си купят апартамент за 10 хил. евро, колкото струваше преди няколко години, а сега трябва да платят 40-50 хил. лв. – трябва да си отговорят на този въпрос.
Ще ви дам и един пример: ДЗИ беше приватизирана за 21 млн. 500 хил. евро и препродадена на близо десет пъти по-висока цена – 180 млн. евро. Същото става и с други компании, защото в последните години цените на недвижимите имоти в България са се увеличили в пъти.
Повечето акции на компаниите, които бяха листвани на Българската фондова борса, са се увеличили между 10 до 20 пъти през този период. С други думи, каквото и да сме инвестирали през 2002 г., ние днес може би щяхме да постигнем същата дори по-висока възвращаемост.
Така че, когато се говори, че цената през 2002 г. е била такава, а сега е друга, просто направете анализ. Не извършвайте сделки през последните години!
Много е странно пет години по-късно да се иска ревизия на една процедура. Ще ви кажа и се съобразете, вие това го знаете – Върховният административен съд се произнесе по тази сделка, както и по много други, които благодарение на вас все още не са стартирали.
Не само стойността на БТК, но и стойността на всички телекомуникационни компании в Европа през последните пет години се повиши. Отговорете вие на въпроса, след като говорите тук и давате примери. Например: “Тюрк Телеком” и “Америкън Интернешънъл груп” участваха ли 2002 г. в приватизацията? Защо дадоха по-ниска цена от “Вива Венчърс”? Защо днес те дават милиард? Отговорете на този въпрос, защото цените растат в Европа и в света. (Реплики от народния представител Павел Шопов.)
Господин Шопов, ако искате ще Ви дам и данни. Например на полската телекомуникация цената нарасна с 2,6 пъти, на “Франс Телеком” за същия период се повиши 4,3 пъти. Нормално е това да става и с нашата телекомуникационна компания, защото условията през 2002 г. и сега - и по отношение на пазара, и по отношение развитието на телекомуникационния бизнес, либерализацията и т.н., водят именно до промяна на цените. Затова и дадох примера с едно жилище. Ако вие можете да си купите жилище за 10 хил. евро сега …
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Ти защо не си продаде твоя апартамент?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин Шопов. Ще Ви дам думата за реплика, моля Ви!
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Искам да кажа още нещо. Когато БТК се приватизираше, тук няма нищо общо формулата “под масата”, която се прилагаше по времето на правителството от името, на което сега се изказват някои колеги, а в един прозрачен публичен търг, който беше рекламиран в цяла Европа, Северна Америка и Далечния Изток, припомням ви само, консултант по сделката за БТК беше не кой да е друг, а водеща инвестиционна банка – “Дойче банк”. И всички потенциални купувачи бяха информирани и поканени да участват в тази сделка.
Показателно е, че всички кандидати до един, които се явяваха през 2002 г. за приватизацията на БТК, а именно “Тюрк Телеком” и “Америкън Интернешънъл груп”, участваха в тогавашната процедура, дадоха по-ниска цена от “Вива Венчърс”, а сега и те дават, следвайки световната логика на нарастване на цените в този сектор, тогава не платиха примерно 200, 300 или 400 млн., но сега бяха готови и заявиха близо 1 млрд. Разбира се, с 1 млрд. 80 млн. спечели “Америкън Интернешънъл груп”.
Въпреки че тази сделка беше политически атакувана, и то многократно: при разглеждането на стратегията, след това при самата процедура за приватизация и в парламентарен контрол много пъти, сделката за БТК всъщност е една от най-добре проведените, прозрачна, добре аргументирана и изпълнена процедура, точно в момента, когато България все пак можеше да вземе добра цена. Ако бяхме закъснели, тази цена щеше да бъде значително по-ниска.
Няма никакви съмнения, за да намесвате името на НДСВ, на ДПС, на определени лидери в тази сделка, защото по нея се произнесе Върховният административен съд – казвам го за втори или трети път. Така че, ако Вие имате някакви въпроси, отнесете се там, където трябва. Съдът се произнесе.
Що се отнася до другите 10%. Господин Иванов назова някакви си 7%, без да е виждал договора. Господин Шопов – също.
Казах, че 100 милиона са раздадени през 2002 и 2004 г. Знаете, че има подписан договор и според Агенцията за приватизация купувачите на БТК трябва да платят на държавата 10% от печалбата при бъдеща продажба. Затова държавата за 2006 г. ще получи 150 млн. лв.
Така че отговарям и на този въпрос.
Що се отнася до критиките към предишното правителство за приватизацията, дори се намесват и тук недобре познати технически термини, като двойка усукана метална нишка, ще кажа: да, ние сме много добре усукана и добре работеща тройна метална нишка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика думата има господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, много ми е неприятно да слушам дебати “Крадецът вика: дръжте крадеца!”.
Не може така поголовно да се направят едни сделки, корупционни, явни, вижда ги целият български народ, не българското Народно събрание, и да излизаме тук и да се правим на божи кравички.
Сделката е ясна и категорична – доказана престъпна сделка.
Цялата приватизационна програма е също престъпна към българския народ. Така че в това направление не зная тази приватизация, тези средства, които постъпват в държавата, защо, къде и как постъпват. Но явно е, че дългът на България се увеличава значително за тези 15-17 години, двойно се увеличи, а България вече е продадена, няма какво да се продава, а пари в държавата няма. Как ще има, след като няма какво да приватизираме. Това е – приватизира се държавата, а дълговете се увеличиха два пъти. Даже не можахме да си изплатим дълговете с приватизацията на самата държава. Това е пагубно за българската държава.
Господа народни представители, тези сделки, които се извършват без контрол от българския парламент. Защото българският парламент, мога да заявя, се управлява наистина от Министерския съвет. Не българският парламент води някакъв контрол върху Министерския съвет, а Министерският съвет управлява българския парламент. Затова българският парламент не може да проведе никакъв контрол върху каквато и да е сделка. Ние сме божи кравички, които тук само гласуваме с чужди карти и нищо повече. Това е истината.
Господин Мирчев, срамно е Вие да говорите за една такава сделка, като си затваряте очите, като кон с капаци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За втора реплика думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин Мирчев, когато Вие говорите, че правителството на Иван Костов не е успяло да реализира приватизацията на БТК, искам да Ви кажа нещо, което всички, които се интересуват от този въпрос, са длъжни да го знаят. Преговорите бяха прекъснати няколко месеца преди завършване на мандата на правителството на Иван Костов, защото условията, с които ОТЕ, Гърция, искаше да обвърже българската страна, щяха да нарушат националните интереси на страната. Иначе цената, която дотогава беше договорена, беше 560 млн. евро – значително по-голяма от тази, с която година по-късно вече вие влязохте в приватизационна процедура. В крайна сметка не се извърши приватизацията, именно за да се защитят интересите на страната, дори и с риск това да бъде извършено от следващото правителство, последствията от което ние наблюдаваме сега.
Когато казвате, че цената би падала, ако приватизацията беше забавена, това, че за три години цената от 230 млн. евро, не говоря за 50-те милиона, които бяха депозит, е скочила на 1 милиард и 80 милиона, е най-ясното доказателство, че цената не е била реалната пазарна цена. Не може за пет години, няма такъв феномен в тази област, пет пъти да нарасне цената, на която се продава телекомът.
По-нататък. Вие говорите за трети GSM-оператор. Никой не отрича необходимостта за засилване на конкуренцията да има трети GSM-оператор.
Но, господин Мирчев, Вие знаете, че в закона беше записан текст, че третият GSM-оператор не може да бъде продаден на цена по-ниска от тази, на която беше продаден вторият GSM-оператор “Глобул”. Това означаваше цена не по-ниска от 216 млн. евро. Три пъти трябваше да бъде сменян председателят на Комисията за регулиране на съобщенията, за да се извърши против закона приватизация на цена 54 милиона.
Накрая, понеже говорите за решението на Върховния административен съд, ще Ви напомня, че именно през 2003 г. беше сменен председателят на Върховния административен съд и се случи един абсурд – заместник-председателят на Парламентарната група на НДСВ Константин Пенчев стана председател на съда. Оставям за Вас коментара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Шопов, имате думата за реплика в рамките на една минута. Бъдете така любезен да спазите това условие. Имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): В рамките на тази кратка една минута искам да заявя, че ние от “Атака” отдавна казваме: който ни тъпче днес, да му мисли утре. Имаме предвид не само ние от “Атака”, а имаме предвид нас, българите. Защото това е тъпкане на целия български народ – да бъде ограбен с тази бандитска сделка. Малко са думите. Тази сделка не може да се характеризира с понятия. Тя е нещо ужасно.
Тук се говореше за двойно и тройно усукана метална връзка или нишка, но става въпрос за двойно и тройно, и стократно усукана мафия.
Да, вие, Мирчев, заедно с другите отвън, сте безкрайно добре усукана мафия. Вие влязохте на мушката на атаката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, нека да спазваме етичните норми.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Както вървят нещата, ние ви обещаваме, че ще облечем раираните дрехи на министър Василев в един момент и ще си правите компания с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика думата има господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Не чух нищо ново в репликите. Чух неща, които се говорят под път и над път за БТК и за “Тракия”, и т.н.
Колеги, когато се изказвате, говорете с точни неща.
Отново казвам, че Върховният административен съд се произнесе по тази сделка, произнесе се и по много други, които не ви харесват.
Много сте нервни. Ако мислите, че ще изнервите и нас, не, няма, ние сме спокойни. Бъдете убедени, че НДСВ е едно цяло и ще остане едно цяло, ще остане партньор. Неслучайно символично казах, че ние сме добре работеща тройна усукана метална връзка и никой не може да я разруши.
Така че не бъдете толкова нервни, имайте търпение, може би ще ви дойде времето след 20, 30, 40 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов има думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, господин Мирчев не трябва да се притеснява - и на магистрала „Тракия” ще дойде времето, и на енергоразпределителните дружества - на хората, които са ги приватизирали, които са взели парите за това. В един момент, господин Мирчев, Вие и Вашата усукана тройна метална връзка, ще трябва да давате отчет за престъпленията, които сте извършили. Говоря не само по време на вашето предишно управление.
Аз ще ви кажа честно, колеги, досегашната практика на извънредни парламентарни комисии не доведе до някакво решение на проблема. Разбира се, въпреки всичко аз ще го подкрепя. Аз лично със Стела Банкова сме сезирали главния прокурор за тази сделка и чакаме отговор от него по конкретните параметри. А конкретните параметри, уважаеми колеги, са кристално ясни – БТК е продадена за 230 млн. евро. Само че господин Мирчев забрави да каже, че още на следващата година те си изтеглиха дивидента от предходната на стойност около 50 млн. Кой знае защо го забрави?! Оказа се, че реалната стойност, на която е продадена БТК, всъщност е някъде около 150-160-170 млн. евро. Това е истината. Сега, в момента тази компания се продава пет пъти по-скъпо, което явно говори за корупция, явно говори за престъпление, явно говори за мафия. Мисля, че назовавам нещата с точните им имена.
Тук се говори колко са инвестирали от компанията БТК през последните три години, само че умишлено се забрави, че тези инвестиции са изсмукани от българските потребители. Нито една стотинка не е инвестирала тази компания, господин Мирчев, и Вие добре го знаете. Всичко това е изсмукано от българските потребители, а една голяма част от това, което е откраднато от тях, е изнесено в чужбина. Ето това забравихте.
Забравихте да кажете, че такса „Телефон” е 13,80 лв. Тоест човек без да говори и една минута, трябва да ги плаща, включително хората по селата. Забравихте да кажете, че тази такса „Телефон” е увеличена около 270%. Забравихте да кажете, че една голяма част от приходите на БТК са именно заради тази такса „Телефон”. Тоест хората без да говорят, трябва да я плащат. Забравихте да говорите за криминалния начин, по който беше даден втория GSM оператор за смешната сума от 27 млн. евро – поне десет пъти по-малко от реалната стойност. Тук не се каза за лицето Гергана Сърбова, която беше секретарка в министерството на Николай Василев, която беше сложена на този пост само и единствено заради приватизацията, след което и в момента е на ръководен пост в БТК. Ако това не е корупция, ако това не е престъпност, ако това не е мафия, кажете ми Вие какво е.
Това е само една малка част, уважаеми колеги, от моите мотиви, с които аз ще подкрепя създаването на тази анкетна комисия. Искрено се надявам чрез тази комисия да се стигне до българската общественост, до истината за престъпленията на бившето управление и на сегашното, разбира се, доколкото това управление замазва, прикрива престъпленията на предишното.
Това е, което искам да ви кажа. Надявам се да имате доблест, смелост и честност да подкрепите създаването на анкетната комисия, но и да подкрепите действията на главния прокурор за разследване на замесените лица – имам предвид господин Симеон Борисов, господин Кирил Симеонов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има думата народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, няколко важни момента. Спомняте си как БСП яростно критикуваше сделката за БТК и сделката за магистрала „Тракия”. След като направи тази тройна, метална, не знам каква беше коалиция, господин Мирчев, БСП подкрепи и двете сделки. Нали бяхте най-яростните противници, уважаеми дами и господа? Какво стана? Очевидно, че това е едно правителство, което сключва сделка след сделка, което няма морал и няма принципи. Това е цялата работа.
Специално за БТК. Идеята за стратегически инвеститор, уважаеми дами и господа, беше измислена именно с цел да се ограничава конкуренцията и да има сделки като БТК – да има само няколко купувача, да не се продава през Фондовата борса и така цената в много случаи е по-ниска. Това е цялата работа.
Формално погледнато, тази сделка е законна. Тоест законът е спазен. Но тази сделка има морален проблем, защото цената можеше да бъде много по-висока, уважаеми дами и господа. Ако, да речем, тази сделка е минала и можем да търсим в момента морална отговорност, въпреки че тази комисия е логична и СДС ще я подкрепи, случаят с магистрала „Тракия” е още по-интересен. Най-яростно протестиращите от БСП сега бързат да подписват този договор, заедно с НДСВ и ДПС. Никакъв морал и никакви принципи не останаха в тези случаи.
Знаете ли какво показа продажбата през борсата на БТК няколко години по-късно? Че е безсмислено да се говори, да се търсят стратегически инвеститори. Тези инвеститори след това продават на по-висока цена. Оказа се, че формулировката „стратегически инвеститор”, уважаеми колеги, е начин да се ограничава конкуренцията, да има само няколко купувача и след това, както виждате, те продават, няколко години по-късно, на други хора, които са заинтересовани да купят предприятията. Което означава, че за да не се повтарят вече тези случаи, за да има прозрачност, да се получават по-високи цени, има само един най-добър начин и това е продажба през Фондовата борса, която е прозрачен начин, който е отчетен начин, всеки може да участва. Няма ги стратегическите инвеститори и нещата вървят в добра посока.
Искам да ви кажа няколко думи и за „Булгартабак”. Какво стана, управляващата коалиция, нали щяхте да продавате „Булгартабак”? Оказа се, че министър Овчаров прави сметка ....
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, излизаме от темата на дискусията.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вътре сме в темата, понеже като говорим за анкетна комисия скобата, която трябва да отворим, е важна.
Та за „Булгартабак”, уважаеми дами и господа, какво направихте в крайна сметка? Щяхте да го продавате, пък не го продавахте, продадохте фабрика по някакъв начин. Отново доста безпринципно изглежда всичко това.
Кога ще има ясни правила? Нито един човек в тази зала не трябва да бъде против приватизацията. Приватизацията е нещо ценно, но тя трябва да бъде прозрачна и да бъде инструмент за пари в бюджета, да бъде инструмент за инвестиции, да бъде инструмент за нови работни места. Ето това го няма. И знаете ли, със сделки като „БТК” и като магистрала „Тракия”, настроихте хората срещу приватизацията в България и настроихте хората срещу концесиите в България. Ами то няма още нито една голяма концесия в България, но като дадохте лошия пример с магистрала „Тракия”, вече хората са против концесионирането. Дотам докарахте нещата. А концесионирането е нещо много добро, един изключително ценен и разумен инструмент. Но като правите тези безпринципни сделки без конкурс, каквато е магистрала „Тракия”... Защо не направихте там конкурс, уважаеми колеги? Защо нямаше състезание? Защо вече в България трайно няма честно състезание? Защо се прави това нещо? Тогава вече хората не подкрепят едни от най-ценните инструменти за развитие в България – дотам го докарахте.
Именно поради тази причина СДС ще подкрепи тази анкетна комисия, но пак ви казвам: оттук нататък, за да не се повтарят тези неща, защото те ще се повтарят, Фондовата борса е един от най-добрите инструменти за приватизация, пак го повтарям. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Донякъде разбирам желанието на “Атака” и на Минчо Христов да вкарат в затвора всички държавници в България. Сигурно трябва да започнат от Първото българско царство, може би от хан Аспарух, сигурно ще намерят някакви нарушения – за тях е разбираемо, да минат през Второто, Третото българско царство, БКП, БСП и да стигнат до сега. Обяснимо е – популизмът води дотам. Добре че нищо не зависи от тях, така че могат спокойно заплахите, които се отправят, да си ги говорят на техните сборища.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Ще видим как ще говориш за царските имоти!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: И за царските, и за всички ще говорим. Това е демокрацията. Така че няма проблеми в това отношение.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Има, има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шопов, моля Ви!
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Но мен ме учудват изключително много позициите на така наречените десни сили, които бяха през 90-те години идеолозите на приватизацията. Да си спомним старта – затова се учудвам, че сега сме 2007 г., а не 1997 г. Ако бяхме 1997 г., бих приел изказването на господин Иванов, на господин Мартин Димитров, но бих ги приел като изказвания на лявата част на залата, за която тогава думата приватизация беше мръсна дума, скачаха всички срещу нея, донасяха доводи от девет дерета, само и само да няма приватизация. Минахме през приватизацията на РМД-тата.
Затова искам да попитам: от тази ваша идеология за приватизация какво остана? Можете ли да ми изброите на пръстите на едната ръка пет съществуващи и проспериращи дружества, които вие приватизирахте по ваше време? Пет, не пет хиляди! Тогава беше голямата далавера – когато подарихте на вашите хора българската икономика. Подарихте я, но те излязоха некадърни и не можаха нищо да направят, и фалираха.
А говорите за една приватизация, която е направена през 2002 г. по законите на европейската практика, минала през всички процедури на българското законодателство, включително и на Върховния съд, който не знам защо когато ви е годно го признавате, а когато не ви е угодно, заплашвате с него или казвате: а, такъв няма! Минаха и тези периоди, когато приватизирахте с избрани купувачи и се стигна до момента, в който открито се правят процедури с консултанти със световно известни банки, които са изпратили в целия свят оферти, говорите за някаква направена голяма далавера. Вярно, Фондовата борса е сигурно инструментът, който е най-печелившият и най-добрият за съвремието, но за 2007 г. и нататък, когато и българските предприятия излизат в световните борси, когато се тестват, листват се и могат да се продават.
Всъщност мен би ме учудило, а и не толкова може би след някоя друга година вие да кажете: да, всички приватизирани предприятия в България са продадени евтино, защото сега са много скъпи, защото се управляват от български и чуждестранни инвеститори. Щом са приватизирани, тогава е имало далавера и не би ме учудило, ако кажете: я да спретнем сега една национализация, защото всички са добре. Сигурно и дотам ще стигнете. (Реплики от КА.)
Не, за “Атака” е ясно.
Но учудването ми от така наречените десни… Колеги, не забравяйте откъде сте тръгнали! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за реплики? Господин Иванов.
Нямате време, за съжаление, проф. Станилов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Кътев, когато казвате, че десните сили трябва да подкрепят приватизацията, ще Ви повторя господин Мартин Димитров: аз съм за приватизацията, но приватизация, която се прави прозрачно при спазване на закона.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): РМД-тата ли имаш предвид?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Защото извън разделянето на парламентаристите на леви и десни сили има нещо, което би трябвало да ни обединява, а то е, че под клетва сме поели ангажимент да спазваме законите на страната и във всичките си действия да защитаваме интересите на народа. Убедено считам, че сделката с БТК е най-голямата корупционна сделка, извършена по време на прехода и именно по тази причина категорично и с пет актуални въпроси и питания, и сега заемам моята позиция и се радвам, че това е позиция на Демократи за силна България.
От друга страна, когато се говори кой застава зад тази сделка в момента, може би господин Мирчев има право като казва, че това е една трипартийна усукана желязна коалиция. Определението беше много точно – желязна, защото за да се защитят интересите на предишното управление, дори и корупционните практики от тогава, вашите партньори – Българската социалистическа партия, застава редом до НДСВ. Усукана коалиция, защото така са преплетени икономическите интереси на БСП и НДСВ, че взаимно се подкрепяте.
Но аз питам колегите от БСП: защо така упорито мълчат, защо не застанат на позициите, част от които заемаха в Тридесет и деветото Народно събрание? Тогава се изказваха, а сега мълчат. Или пак като безгласни букви в коалицията ще гласуват “въздържали се” – хора без мнение за най-голямата корупционна сделка в историята на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Думата има господин Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Кътев, не знам защо така упорито напъвате. Ето, в залата не присъства никой от тези, които са сключили тези сделки – НДСВ и ДПС са 5-6 души, не им е удобно, БСП също мълчат. Тук се е събрала една малка опозиция, която наистина се бори отчаяно на рубежа, тъй като наистина тази приватизация навремето, когато бяха сините, започна дребно-дребно, след това жълтите по-нависоко и сега, в тази коалиция, са най-огромните приватизационни моменти, които остават. След това България вече е напълно ликвидирана. Този момент настъпва, уважаеми колеги, господин Мирчев! Това е истината!
Питам ви: не дай си Боже нещо да стане от световен мащаб – без БТК, ако спрат всички комуникационни компании, войската не може да предаде нищо, няма да има абсолютно никаква възможност за съпротива. Това ли е националният интерес на държавата? Това ли защитаваме тук? Че в един определен момент държавата ще падне на колене пред тези бандити и ще им се моли да им пусне връзка, за да може да се направи отбраната на страната?! Няма да имаме и отбрана, уважаеми колеги, ако тези ни дръпнат жичката и кажат: край, България престава да съществува! Това е, господине!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Мартин Димитров се отказва от репликата.
Заповядайте, господин Кътев, за дуплика.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На колегата Станчо Тодоров какво да му отговарям? То е ясно. Той е много далеч от тази работа. За него сигурно нещата се свеждат до кашимерията и сухопътните части. Ще дойде врагът да ни завладее и няма кой връзка да даде – това са неща, за които говорехме преди 10-15-20 години. Ясно, там чипът е трудно променяем.
На колегата Иванов искам да кажа следното. След като Вие сте задали пет актуални въпроса, след като сте задали безброй питания и какво ли още не, след като сте сезирали главния прокурор – предполагам не сегашния, а предишния, след като сделката е минала през санкцията на всевъзможни български съдилища, след като е получила оценка на световните консултанти, да речем Световната банка или фондовите борси, които в момента ги продават – какво искате повече от това да се занимаваме, господин Иванов? Кой да се занимава повече? Комисията, която искате да си направите? Кой е по-голям орган от Народно събрание, след като са минали през Народното събрание?! (Шум и реплики от Парламентарната група на Коалиция “Атака”.) Какво искате? Какво повече искате? (Реплики на народния представител Павел Шопов.) Да си правите дребни популизми и симулиране на дейности, че ви има и че сте живи ли? Извинявайте, не ни губете времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Банкова, заповядайте, имате думата за изказване.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
За да покажа на господин Кътев, че можем да му отговорим какво искаме: искаме раирани костюми за Симеон, за неговия син, за НДСВ и за всички онези, които направиха тази изключително корупционна сделка.
На мен ми е чудно нещо друго: вдъхновителите на тази сделка от НДСВ и ДПС не намират кураж да станат и с аргументи да защитят тази сделка, защото иначе ние наистина ще си помислим, че става дума за огромни суми, които са си сложили в джоба – министър-председателят, министри, депутати от предишния парламент.
Бих искала да кажа, че многократно с господин Минчо Христов предлагаме пълна ревизия на приватизационните и концесионните сделки. Много интересно – непрекъснато се отхвърля от тройната коалиция това наше предложение. Ние ще продължим да го внасяме.
Бих искала да кажа още нещо: досегашните приватизационни и концесионни сделки се правеха в предишния парламент и сега се правят в сегашния парламент от банда, от шайка престъпници, които обслужват чужди икономически интереси – и в правителствата, предишно и сегашно, и в парламента – предишен и сегашен. Става дума за БТК, за електроразпределителните дружества, за “Софийска вода”, за автомагистрала “Тракия”.
Уважаеми колеги от БСП! В предишния парламент вие нарекохте магистрала “Тракия” “далаверата на века”. Господин Станишев и видни представители от вашата парламентарна група говореха и определяха тези сделки като грандкорупционни сделки. Кажете ми по каква логика вие сега наградихте вдъхновителя, автора и мотора на тези сделки господин Кобургготски с ордена “Стара планина”?! Това автоматично означава, че вие слагате чадър и казвате: “Няма далавера “Тракия”, няма далавера БТК, няма далавера имоти”. Къде е тогава моралът?
Към господин Кътев: каква борса е доказала, че тази сделка е изгодна? Нали точно когато БТК излезе на борсата, стана явно, че цената е 5-6 пъти по-голяма? Защо по такъв обиден начин той представя псевдоаргументи, които не са за пред пленарната зала, а са за пред малки деца.
Що се отнася до Дойче банк, също сложена в мотивите. Нали Дойче банк оцени БТК за над 1 милиард? Що се отнася до Дойче банк – Лондон, която беше посочена като мотив, не забравяйте, че тя стои зад големите корупционни сделки в България.
Като заговорим за Дойче банк – Лондон, се сещам и за господин Кирил Симеонов Борисов, който само преди броени дни беше награден с 25 млн. долара за това, че си е свършил добре работата в България, що се отнася до БТК, що се отнася до магистрала “Тракия”. Това съвсем не е случайно.
Уважаеми колеги, призовавам ви, особено представителите на тройната коалиция, да не се крият, първо, зад мълчанието, второ, зад гласуване “въздържал се”, защото не можеш да се въздържиш, когато става дума за далаверите на века, за грабежите на века – това са ваши определения – на господин Станишев и видни ваши представители от предишния парламент.
Спомнете си, мили колеги, какво говорехте, когато имаше вот на недоверие в предишното Народно събрание. Аз прегледах вашите изказвания. Нямах време завчера да ги цитирам, когато питах благодарение на какво се дава орден на човек, който трябва да бъде в раиран костюм, а ние му даваме орден.
РЕПЛИКА ОТ БСП: Не Вие.
СТЕЛА БАНКОВА: Спомнете си, припомнете си тези ваши изказвания и намерете политическо мъжество, изговорете истината, че това е грабеж, далавера и че ще дойде време не само за БТК, но и за автомагистрала “Тракия” да говорим.
И авторите и вдъхновителите, които прибраха стотици милиони комисиони, дай Боже, когато дойде едно по-добро време, да ги изпратим там, където им е мястото и да ги видим в раирани костюми. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много моля, колеги, Народното събрание не е магазин за конфекция, за раирани костюми. (Шум и реплики.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Нищо, че не е магазин, безплатно ще ги изпратим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ние сме законодателен орган. Моля да избягваме и да бъдем по-етични в своите изказвания.
Заповядайте за реплика, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Имам реплика. След като в 39-ото Народно събрание Вие по погрешка попаднахте в Парламентарната група на НДСВ, бихте ли заявили от трибуната на това Народно събрание как гласувахте, когато 39-ото Народно събрание прие Стратегията за приватизация на БТК? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли друга реплика? Няма.
Госпожо Банкова, заповядайте за дуплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Преуважаеми господин Кътев! Едно е стратегия, друго е грабежът, далаверата - продадена за 230 милиона БТК, след известно време цената й се вдига на над 1 милиард. Нямам повод да се срамувам. Аз не съм подкрепила грандкорупционните ви сделки с автомагистрала “Тракия”, с имотите, с БТК, със затварянето на “Козлодуй”.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Кажи как си гласувала за БТК? (Шум и реплики.)
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Нямам повод да се срамувам. Именно затова съм внесла предложение за пълна ревизия на тази корупционна сделка. (Шум и реплики.)
Страстта, с която я защитавате, означава, че са взети стотици милиони комисиони.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Двеста и петдесет милиона евро са взети.
СТЕЛА БАНКОВА: Защото и за глухия, и за слепия стана ясно, че тази сделка е с изключителна корупционна същност.
Много моля да излизаме на трибуната с аргументи. Когато тръгнем към сферата на личните нападки, означава, че ни липсват аргументи.
Дайте ми аргумент за оценката на “Дойче банк” – 1 милиард! Дайте ми аргумент за това, че съседни нам държави продадоха своите БТК 5-6-7-8 пъти по-скъпо! Защо България, водена от един човек, който дойде да унищожи България, я продаде за 230 милиона?! Ето тези аргументи ми дайте! Благодаря. (Реплики на народния представител Олимпи Кътев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имаше конкретен въпрос към Вас – как сте гласували.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Едно е стратегията, друго е изпълнението. В стратегията не е записано, че БТК ще се продаде за такава сума. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Мирчев не можа да получи конкретен отговор.
Уважаеми народни представители, имате думата, дискусията продължава.
Има ли желаещи за изказвания? (Реплики на народния представител Павел Шопов.)
Има ли народни представители, желаещи да вземат участие в дискусията? Няма.
При това положение, уважаеми народни представители, обявявам за закрита дискусията по проекта за Решение за създаване на Временна комисия за изясняване условията, обстоятелствата и начина на приватизация на БТК, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители. (Шум и реплики.)
Гласуването на този проект ще се извърши утре сутринта в началото на заседанието.
Преминаваме към следващото предложение по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - от Парламентарната група на Коалиция за България:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА, вносител – Министерският съвет.
Има становища на Комисията по външна политика и на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Господин Соломон Паси дали е в пленарната зала да представи становището на Комисията по външна политика? Не го виждам.
Председателят на Комисията по въпросите на държавната администрация господин Методиев дали е в пленарната зала?
Господин Ранчев, заповядайте да представите становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект за дипломатическата служба № 702-01-20, внесен от Министерския съвет на 18 май 2007 г.
На редовно заседание, проведено на 6 юни 2007 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за дипломатическата служба, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът и мотивите на вносителя бяха представени от заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Законопроектът е изготвен с три основни цели – подобряване на качеството на работата в дипломатическата служба със съответните изисквания и за назначаване, и за осъществяване на професионалните ангажименти; адаптиране на дипломатическата служба по равнище и организация с възприетите структури в Европейския съюз; регламентиране на статуса на служителите и на дейността на дипломатическата служба за постигане на професионална стабилност и предвидимост в кариерното развитие на дипломатите.
С този законопроект се отчита спецификата на работата в Министерството на външните работи, свързана с развитието на служителите и системата на дипломатическите рангове, залегнала във Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.
Вносителят предлага ясно разграничаване между политическото и професионалното начало на служителите в Министерството на външните работи. Целта е политическото равнище да дава основните политически насоки, приоритети, акценти, а дипломатическата служба и експертите в нея да могат професионално да се справят с изпълнението и прилагането на тези насоки.
Дипломатическата служба на практика включва всички служители в Министерството на външните работи, но се възприема и така наречената хоризонтална мобилност. Тя дава възможност служител от една структура на държавната администрация да премине в друга структура на държавната администрация. Тези експерти няма да имат ранг на дипломатически служители, освен в случаите, когато работят на задграничен мандат. Тогава те се нотифицират със съответен дипломатически ранг за периода на мандата им.
Длъжностните категории и длъжностите за дипломатическите служители са уредени в Класификатора на дипломатическите длъжности, който е приложение към законопроекта. Повишените изисквания за наличие на определен дипломатически ранг, професионален опит и специален образователен ценз са основания, които налагат създаването на собствен класификатор по отношение на дипломатическите служители в дипломатическата служба. Създаването на обективни, законоустановени критерии за назначение и растеж в професионалното развитие на служителите в дипломатическата служба са гаранция за професионализъм при осъществяването на техните задължения. Така дипломатическите служители ще бъдат служители, които допълнително, извън степените на развитието в държавната администрация, ще имат възможност за последователно израстване в дипломатическата кариера, като се започне от най-ниската степен – “аташе”, и се стигне до най-високата – “посланик”.
Въвеждат се позициите на постоянен секретар, политически директор и генерални директори.
Постоянният секретар като най-висша професионална длъжност осигурява приемствеността и професионализма, гарантира нормалното кариерно развитие на служителите.
Финансовите и стопанските функции, изпълнявани сега от главния секретар, се поемат от административен секретар.
Политическият директор изготвя националните позиции и отговаря за външнополитическата координация по въпросите на общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз.
Генералните директори ще координират работата на отделни дирекции в министерството.
Законово са уредени статусът и дейността на Колегиума и на Атестационната комисия като органи със съвещателни функции към министъра, които съществуват традиционно в Министерството на външните работи, но са регламентирани единствено на подзаконово равнище.
След представянето на законопроекта членовете на Комисията по външна политика изразиха положителна оценка и пълно съгласие с необходимостта да бъде разгледан и приет предложеният от Министерския съвет Законопроект за дипломатическата служба, обсъдиха целесъобразността от създаването на длъжността постоянен секретар, неговата мандатност и функции.
Беше поставен въпросът за дейността на заместник-министрите на външните работи в условията на въвеждането на длъжностите постоянен секретар, политически директор и генерални директори. Народните представители дискутираха и въпросите, свързани с възможността за удължаване с една година на задграничния мандат на дипломатическите служители, както и необходимостта от допълнително обучение и повишаване на професионалната квалификация в процеса на кариерното развитие на дипломатите.
Въз основа на обсъждането и проведеното гласуване Комисията по външна политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за дипломатическата служба № 702-01-20, внесен от Министерския съвет на 18 май 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Следва становището на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Народният представител Веселин Методиев го няма. Може ли някой от неговите заместници, ако се намира в пленарната зала, да представи становището на тази комисия? Има ли представител на Комисията по въпросите на държавната администрация, колеги?
Заповядайте, господин Даков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ДАКОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по въпросите на държавната администрация относно Законопроект за дипломатическата служба № 702-01-20, внесен от Министерския съвет на 18.05.2007 г.
Комисията по въпросите на държавната администрация разгледа Законопроекта за дипломатическата служба на свое редовно заседание на 13.06.2007 г.
В заседанието взеха участие заместник министър-председателят и министър на външните работи господин Ивайло Калфин и заместник-министърът на външните работи господин Тодор Чуров.
Законопроектът беше представен от господин Калфин, който подробно запозна народните представители с целите, задачите и въпросите, които урежда законопроектът.
В хода на обсъждането народните представители изказаха мнения за необходимостта от такъв закон, който да уреди и регламентира дипломатическата служба, точно да определи критериите и изискванията към дипломатите и служителите, както и редът и правилата, по които трябва да работи Министерството на външните работи.
Повдигнати бяха въпросите за заплащането на дипломатите и служителите зад граница, за несъответствието между наименованието на законопроекта и неговото съдържание, за необходимостта от синхронизиране на предлагания законопроект със Закона за държавния служител и Закона за администрацията. Изказано бе мнението, че законопроектът, разписвайки функциите на министъра и заместник-министрите, преповтаря текстове от Закона за администрацията. С оглед на йерархията на администрацията бе обърнато внимание на въвеждането на длъжностите “постоянен секретар”, “административен секретар”, “политически директор”, както и отпадането на главния секретар в министерството. Постоянният секретар би могъл да бъде в политическия кабинет без да бъде поставян над главния секретар на министерството и да се превръща в нов административен ръководител.
Поставен бе и въпросът за изискването за българско гражданство в светлината на членството на Република България в Европейския съюз. Беше посочено, че изискванията към дипломатите и служителите в Министерството на външните работи за владеене на езици са занижени, както и че предвиденият тригодишен срок за приложение на закона е прекалено дълъг. Беше обърнато внимание, че в законопроекта не е предвидено изискване за непринадлежност на дипломатите и служителите на министерството към структурите на бившата Държавна сигурност, извън публичните личности, посочени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Вносителят отговори подробно на всички въпроси.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по въпросите на държавната администрация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за дипломатическата служба № 702-01-20, внесен от Министерския съвет на 18.05.2007 г.
Становището на комисията е прието на 13.06.2007 г. с 9 гласа “за”, 1 глас “против” и 2 гласа “въздържали се”.”
Становището е подписано от Веселин Методиев, председател на Комисията по въпросите на държавната администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Даков.
Уважаеми господин вицепремиер и министър на външните работи, ако желаете, имате думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението за Закон за дипломатическата служба на Република България е изключително актуално, въпреки че не е ново.
Днес България участва и то много активно участва в семейството на страните – членки на Европейския съюз, страните – членки на НАТО. Имаме изключително активна дейност в рамките на международни организации. На практика бих казал, че в момента България и с новия си статут на член на Европейския съюз и на НАТО заема мястото си в международната политика.
До голяма степен, ако не и в значителна степен, това се дължи на работата и на професионализма на дипломатическите мисии на Република България в чужбина. В момента имаме 109 мисии, в които освен дипломатическите отношения, освен двустранните връзки със съответните държави, се занимаваме с координация на позиции с наши партньори за съвместни инициативи, за съвместно участие в рамките на международни организации, в които извършваме изключително активна консулска дейност по защита на интересите на българските граждани зад граница.
Много са случаите, включително през последните две години, в които българските дипломатически представителства изпълниха перфектно поставените задачи и това, което се очаква от тях. Само като примери мога да спомена всички усилия за ратификацията на договора ни за членство в Европейския съюз, ролята, която България си отвоюва сред своите партньори като фактор в Югоизточна Европа, новата политика, която Европейският съюз разви по отношение на Черноморския басейн, която се разви изключително и с инициативата на българската страна и въз основа на предложенията, които даде българската страна. Много са случаите на защита на български граждани в чужбина. Най-големите бяха евакуацията от Ливан, когато започна въоръженият конфликт там, действията за освобождаване на задържания българския инженер в Нигерия. В момента работим по евакуация на българските граждани от ивицата Газа.
Това са само някои от примерите, които показват, че работата в дипломатически мисии на Република България зад граница, а също така и работата тук, в Министерството на външните работи, е изключително важна и решава проблеми, свързани и с конкретните интереси на гражданите, и със стратегическите интереси на държавата.
Това налага действително стабилизиране, мотивация и ясно регламентиране на дипломатическата служба. Между другото, не е нов опитът за създаване на такъв закон. България е имала Закон за устройство на службата на Министерството на външните работи и вероизповеданията, приет през 1907 г. Преди това, през 1897 г. е приет първият Правилник за организацията на Министерството на външните работи и вероизповеданията.
След 1944 г. в България във външната политика се работи с различни правилници и наредби, повечето от тях – без никаква законодателна делегация.
През 1989 г. отново работата в Министерството на външните работи и дипломатическата служба, до голяма степен се регулира от наредби, постановления.
След приемането на Закона за държавния служител и Закона за администрацията, като част от българската администрация, Министерството на външните работи работи по тях.
Не един е опитът в парламента да се постигне напредък по приемането на подобен закон. Още от 1990-1991 г. в Министерството на външните работи се работи по проекта на нов Закон за дипломатическата служба.
През 1996 г. за пръв път от депутати – госпожа Мозер, господин Филип Боков, господин Стоян Денчев, се внася проект за Закон за дипломатическата служба. През 1998 г. Министерството на външните работи подготвя нов законопроект, който е задържан, за да се приеме Законът за администрацията и Законът за държавния служител.
През 2000-2001 г. отново се работи по подобни законопроекти. През 2001-2005 г. законопроектът минава и на междуведомствено съгласуване в рамките на Министерския съвет. През 2005 г. бяха внесени два законопроекта за дипломатическата служба – единият е в това Четиридесето Народно събрание, единият е от депутата на Коалиция за България – господин Николай Камов, и един от депутатите от Национално движение Симеон Втори – госпожа Добринка Станчева и господин Олимпи Кътев.
Това е дългата история – вече 17-годишна, на подготовка на Закона за дипломатическата служба. Но този закон не е каприз на част от служителите в държавната администрация. Подобни закони работят във всички страни от Европа, от Европейския съюз, в Съединените щати, във всички страни с традиционна дипломация и традиционна дипломатическа служба.
Смисълът на този закон не е да замести действащите нормативни актове, действащата нормативна уредба. Напротив, той надгражда над Закона за държавната администрация, Закона за администрацията, Закона за държавния служител като урежда въпроси, които не са уредени в тези два закона, а тези закони действат в Министерството на външните работи по начин, по който действат във всички други ведомства.
Три са целите, които си поставя законопроектът, който Министерският съвет представя на вашето внимание.
Първата цел е свързана с подобряване на качеството на работата. Първо в закона се предполага изцяло и ясно разграничаване между политическата и експертната част в Министерството на външните работи. Нормално е при промяна на правителството, при избор на ново правителство, нов министър на външните работи съответната политическа сила да внася изменение и във външната политика, въпреки че традиционно външната политика е една област, в която резки изменения, слава Богу, не се получават. В същото време е задължително да работи професионална администрация, която експертно да подпомага и да дава възможност за реализация на тези политики. Разликата между политическото и експертното равнище в закона се урежда изключително ясно, включително дотам, че дипломатическите служители, служителите на дипломатическа служба не следва да членуват в политически партии и да бъдат обвързани с тях.
Поставят се доста по-високи изисквания за работа в дипломатическата служба. Освен изискванията за образователен ценз, стаж и всички други изисквания, които се поставят за останалата част от администрацията, в дипломатическата служба се иска много добро знание на езици – минимум два чужди езика, от които единият трябва да е език на ООН. Включително за техническите служители се поставя условие за владеене на чужд език, тъй като и те участват в ротацията.
Голяма част от служителите на Министерството на външните работи работи с класифицирана информация. Те носят отговорност за боравенето с тази информация. Прилагат се и се предлагат завишени изисквания по отношение на представянето на България зад граница. При уронване на престижа на страната, в която работят български дипломатически представители, също са завишени изискванията и се налагат санкции.
Надали мога да изброя, тоест мога, но надали има смисъл тук да го правя, всички допълнителни изисквания, които се представят и предявяват за служителите в дипломатическата служба в сравнение със служителите в останалата част от администрацията.
Втората цел на закона е свързана с адаптиране на дипломатическата служба към изискванията на членството ни в Европейския съюз. В Европейския съюз има различни формати, в които националните министерства на външните работи общуват помежду си. Съответно в България би трябвало да се създадат тези длъжности, които да могат да участват в тези формати и да говорят с колегите си със съответните функции, разбира се.
И на трето място, този закон си поставя за цел да реши някои специфични проблеми, свързани с дипломатическата служба. Основният от тях е свързан с дългосрочните задгранични командировки или така наречената ротация в министерството.
Какви са основните промени, които предлагаме? Голяма част от тях бяха прочетени и представени от господин Ранчев в становището на Комисията по външна политика. Аз няма да ги повтарям. Бих искал само да очертая в най-общи линии новото, което се предлага като организация на министерството. Създава се длъжността „постоянен секретар”, който е най-висшият дипломатически служител, затова не е негова работа да бъде в политическия кабинет на министъра, който действително трябва да осигури функционирането на цялата система. Отново подобна длъжност има във всички страни, чийто опит сме проучили, които, пак казвам, са изключително широк кръг.
Техническите функции и тези, които са свързани със стопанската дейност, се поемат от досегашния главен секретар, който предлагаме да бъде административен секретар.
Предлагаме да се посочат измежду директорите в министерството генерални директори. Такава възможност съществува и в сега действащия Закон за администрацията, тогава когато едно ведомство има териториални структури. В Министерството на външните работи има 23 дирекции, които работят тук, в София, и 109 представителства зад граница, както имах възможност вече да кажа. Ролята на генералните директори е действително да осигуряват координация между отделните звена, така че професионалната част от работата да бъде извършена максимално лесно, без да се налага задължително навсякъде намеса от политическото равнище за техническа координация между отделните звена.
В закона предлагаме да се определи и една нова функция: политически секретар. Политически секретар имат всички страни – членки на Европейския съюз. Това е една от длъжностите, за която споменах, че е задължителна, за да можем да участваме в съответния диалог със страните от Европейския съюз. Политическият директор придобива всички тези функции, които има политическият директор на всяко едно от министерствата на 27-те страни членки.
В закона се уреждат допълнително ролята на Колегиума, който взема стратегическите и най-важните решения, свързани включително с административната служба, и на Атестационната комисия, която освен че дава атестациите, както е в другите ведомства за работата на служителите, дава и дипломатически рангове и определя и ротацията в чужбина. Разбира се, за ротацията се създава конкурентен подход. Между другото, голяма част от предложенията, които в момента са направени в законопроекта, се стремим и от две години се прилагат в Министерството на външните работи. Необходимо е да влязат в закон, за да бъдат стабилизирани и за да могат служителите действително да имат ясно пред себе си възможностите за кариерно развитие.
Служителите в дипломатическата служба са както дипломатически служители, така и административни служители. Законът дава възможност за това хоризонтално преместване от едно ведомство в друго, включително и в рамките на Министерството на външните работи. Има интерес и в момента за кадрови дипломати, които са в други ведомства и работят като дипломатически съветници. Това става по реда на Закона за администрацията и тук няма никакво противоречие с него.
За дипломатическите служители се определят дипломатически рангове, които също са приемливи в международната практика. Те са част от Виенската конвенция. Освен приемането на тези рангове, в закона се разписват и подробни изисквания за професионален растеж – от един в друг дипломатически ранг.
С оглед да се решат редица въпроси, които се свързват с дългосрочното командироване, в законопроекта се урежда и възможността за отделяне на дипломатическите рангове в три групи: младши, старши и висши дипломатически служители, което до голяма степен решава въпроса с преназначаването на ниска длъжност при ротация или след като се завърне един дипломат от чужбина. Това са особености, които ги има единствено в дипломатическата служба.
Освен служителите в Министерството на външните работи, в дипломатическата служба се включват и служителите на други ведомства, които представляват държавата в дипломатическите мисии - практиката с търговските представители, има представители на Министерството на отбраната като военни аташета, на Министерството на вътрешните работи и т.н. В Постоянното представителство, което имаме към Европейската общност в Брюксел, има представители практически на всички държавни институции. Те също са дипломатически служители за периода, за който работят в дипломатическо представителство.
С този законопроект, ако той стане закон в този принципен вид, в който е внесен, действително ще се създадат възможности и за по-високи критерии пред дипломатическата служба и пред дипломатите, за прозрачност в тяхната работа, за стимули за кариерно развитие, които действително да дадат възможност за професионално израстване. В същото време дипломатическата служба не се капсулира, какъвто беше страхът на много хора, че се създава някакъв ексклузивен клуб. Няма такова нещо. Това не се създава с този законопроект. Той единствено стабилизира службата и решава въпроси, които не са решени с другите закони, които уреждат статута на държавната администрация.
В този законопроект, който Министерският съвет представя пред Народното събрание, на практика е взет опитът от всички досегашни разработки на Закон за дипломатическата служба. Те идват от различни политически сили. Затова на мен, и с това ще завърша представянето на закона, уважаеми госпожи и господа, много ми се иска да не се гледа на този законопроект като на някакъв политически, не дай си Боже, партиен законопроект. Това е законопроект, който, когато стане закон, ще работи за дипломатическата служба на България и ще я стабилизира, независимо от това коя политическа сила е на власт. Тук сме взели, мисля, най-важното и най-ценното от всички, пак ще кажа, разработки, които са правени през годините от представители на различните политически сили.
Моят апел е Народното събрание действително да приеме този законопроект не като партиен, не като политически, а като важен за ролята, която има България, за мястото, което има, и като един силен инструмент ние действително да искаме и да получаваме от външната политика на републиката тази роля, която ни се иска България да играе в международните отношения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър.
Преминаваме към обсъждания.
Има думата господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Петнадесет години чакам този ден. Господин министърът много коректно представи опитите от самото начало на демократично избраните български парламенти в дневния ред на Народното събрание да влезе за обсъждане Закон за дипломатическата служба и да излезе от това обсъждане с приемане, но всички те бяха или безуспешни, или липсваше време, нагласа, разбиране, а някъде може би и политическа воля. Мисля, че този път сме изправени пред реалната възможност България след толкова години да има правила за своята дипломатическа служба. Сега всички говорим, че трябва да възприемаме европейските правила във всички сфери, но истината е, че дипломатическата служба не само през годините на прехода, а и много преди това беше поддържана без правила. Не е толкова трудно да се установи, че това поддържане имаше и своите заинтересовани.
Искам да приема изцяло призива, който министър Калфин току-що отправи към нас – да приемем това обсъждане и този проект със съзнанието, че България има нужда от него, че тук няма никаква партийност и че е крайно време да решим този въпрос. Това е наша отговорност, на този парламент.
Моят законопроект беше внесен в първите дни, буквално месеци от началото на Четиридесетото Народно събрание – на 1 ноември 2005 г. Мисля, че той е много добре подготвен, но не защото аз съм внесъл този законопроект, а защото екипът, който го работеше, беше от доказани професионалисти-дипломати.
Също така мисля, че трябва да се кажат много добри думи за законопроекта, внесен от колегите от НДСВ. Виждам, че тук от вносителите присъства госпожа Станчева.
Ние постигнахме взаимна договорка да оттеглим своите проекти и да подкрепим законопроекта, внесен от правителството. Само по себе си това показва, че има разбиране, макар че имаше разлики. Нещо, на което аз много държах в моя законопроект, беше институтът на държавния секретар, различен спрямо функциите на постоянния секретар в законопроекта на правителството, но в името на по-добро общо решение с промените и системата, които предлага проектът на правителството, ние можем да разчитаме на много добра регулация на дипломатическата служба, на предсказуемост, устойчивост на българските дипломатически кадри. Всичко това досега беше много повлияно от партийната конюнктура, от политическата конюнктура изобщо.
В този смисъл се надявам, че с едно убедително гласуване на първо четене в утрешния ден, както е по новия правилник, ако днес приключи дискусията, ние ще покажем, че Народното събрание е независимо от своите цветове и различия, което е нормално, и ще се обедини около това да имаме такъв закон. Убеден съм, че без отлагане ще ускорим процедурите по приключване на това гласуване за второ четене. Струва ми се, че до края на м. юли това може да се случи и ние да се поздравим с нов и важен Закон за дипломатическата служба. Това е достойно за първата година от нашето европейско членство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Камов? Няма.
Давам думата на госпожа Михайлова. Заповядайте.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Най-важното днес е да си отговорим на въпроса каква цел си поставяме с приемането на Закона за дипломатическата служба. Според вносителите на закона, цитирам: “Понастоящем липсва законова основа за дългосрочно стабилно структуриране на дипломатическата служба за осъществяване на дейността й по легално установени правила, за статуса на дипломатите и кариерното им развитие”. Споделям тази констатация. Затова и в Комисията по външна политика аз подкрепих необходимостта от приемане на Закон за дипломатическата служба. Господин министърът спомена, че ние също сме готвили подобен закон.
Същевременно обаче твърдя, че извън тясно професионалните цели, които си поставя законът, има и една много важна политическа цел, без която заявените добри професионални намерения няма да се превърнат в успешна национална политика. Ще илюстрирам думите си, като цитирам § 3 от Преходните и заключителните разпоредби, който гласи следното: “В срок от три години от влизането в сила на закона министърът на външните работи привежда правното положение на служителите в дипломатическата служба в съответствие с разпоредбите на закона”. Зад този абсурд – закон да влиза в сила три години след приемането му, за съжаление наднича познатото от години изкушение да се запази партизирането на системата.
Буди недоумение също така и фактът, че за някои длъжности се предвижда, забележете, стаж над 20 години. Не е трудно и без да бъдем големи математици, да се сетим към кой период ни препраща.
Нормално е, господин министър, ако политическата Ви воля е искрена, да коригирате също така политически мотивирани решения, с които са върнати назад в годините на кариерното си развитие професионални дипломати, които работиха за евроатлантическата кауза на България, когато тя не беше въпрос на национална политика. Сега, след като имаме политически консенсус и след като България е член и на НАТО, и на Европейския съюз, съвсем нормално е да се върнете към тези случаи. В момента ние изработваме, забележете, един политически договор за извеждане на Министерството на външните работи извън нашите партийни битки. С други думи законът трябва да спре гражданската война във Външно министерство. Днес ние трябва да проведем сериозен и съдържателен дебат по закона, защото много по-важно от само гласуване е политическото споразумение по закона. Именно това е една от причините, поради която опозицията внесе свой закон, за да не се превърне той в тежък партиен дебат. Законът обаче сам по себе си е само един инструмент. Много по-важно е дали има политическа воля за неговото приложение, или както е казано в римското право – “Pacta servanda sunt – договорите трябва да се спазват”. Дали духа на закона го спазвате днес, а не дали ще го спазвате след три години – това ще е сигнал дали ще го спазваме утре и ние или други след нас, защото практиката показва, че ако не бъдем убедени в неговата демократичност, а той просто бъде наложен с гласовете си тук, утре тези след вас също ще поискат да го променят. С този принцип в България трябва наистина да се скъса!
Уважаеми колеги, големият политически спор между леви и десни през годините на промените в България се свеждаше до два основни въпроса.
Първият въпрос това е темата за кариерността или можем ли да демократизираме системата, без да я разрушим. Тук левицата, за да съхрани през годините влиянието си в системата, винаги е използвала аргумента за кариерността и ревностно отстоява затвореността на системата. За съжаление този закон също дава сигнали в това отношение. Десницата, базирайки аргументите си на факта, че външнополитическите цели на днешна България са различни, че те са обект на национален консенсус, настоява за нейното отваряне и демократизиране. Аз съм убедена, че в дебата по този закон всеки ще защити тезите си. Както е казано обаче, дяволът винаги е в детайлите и ефективното функциониране на системата, което по мнение на всички е в интерес на България, може да бъде постигнато само при департизиране и демократизиране в съответствие с ясни критерии и европейски стандарти.
В този контекст аз също искам специално да се спра на въведената нова фигура, забележете обаче, с 5-годишен мандат, на постоянен секретар, който според закона е призван да бъде защитник на професионалната гилдия. Ще оставя настрана, че чл. 8, т. 3 на Раздел ІІ казва, че той се назначава от министъра, забележете, чрез конкуренция, основана на професионални качества – простете, но една дълбоко безсъдържателна формулировка – и ще насоча вниманието ви към следната хипотеза, с която занимах колегите си от Комисията по външна политика, а именно възможна последваща нелоялност на постоянния секретар към политическото ръководство на министерството или по-конкретно към политиката, която се провежда в един или друг етап в България. Избран с мандат от пет години, без предвиден в закона механизъм за противодействие на такъв казус, постоянният секретар е в състояние да създаде напрежение в системата и дори да предизвика потенциалното й блокиране. Това много напомня на някои познати за съжаление от новата ни история случаи на напрежение между цивилното и военното ръководство на Министерството на отбраната, тоест между министъра и шефа на Генералния щаб.
Познавам всички аргументи на вносителите, повярвайте, внимателно съм се запознала с цитираните примери и от други европейски държави. Приемам, че, цитирам, “постоянният секретар осигурява спазването на принципите на професионалното кариерно развитие на служителите в дипломатическата служба”. Същевременно обаче искам да предупредя, че ако не бъде заложен в закона защитен механизъм срещу подобен казус и не се създаде реална обвързаност между политическо ръководство и професионален състав, системата ще бъде нефункционална и може да постави под риск декларираните приоритети и външната политика на България изобщо.
Вторият въпрос, който искам да засегна и по който винаги е имало спор между леви и десни, е как новите стратегически цели на България се отразяват в преформулиране на взаимоотношенията и оттам – съотношенията във Външно министерство, между Външно министерство и, така както свикнахме да ги наричаме, другите ведомства. Имам предвид отношението с националното разузнаване преди всичко. Министерството на външните работи на европейска България, уважаеми дами и господа, не може да продължи да бъде нито социална мрежа за партиите, нито прикритие за службите. Решаването на този въпрос минава през ясно регламентиране на квоти за външни лица. С други думи, процент, който да включва както политическите назначения, така и служителите от други ведомства, каквато по принцип е практиката в страните от Европейския съюз. Защото ако не регламентираме изключенията, те ще станат общо правило с всички произтичащи от това последици за държавата.
Именно тази политическа философия, която виждам в закона, е поводът, поради който аз на първо четене няма да подкрепя закона. Но ние се надяваме между първо и второ четене голяма част от нашите забележки, предложения и промени да бъдат взети предвид, защото в крайна сметка става въпрос за дипломатическата служба на нова европейска България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Реплики? Няма.
Давам думата на господин Паси.
СОЛОМОН ПАСИ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, господин министре! Най-напред искам да се извиня, че не бях от самото начало на този дебат, но имах отдавна планирана среща с иранския посланик. Радвам се, че сега мога да се включа в дискусията.
Искам най-напред да припомня нещо, което един от моите предшественици беше казал през 2002 г. Бях поканил всички живи министри на външните работи и един от тях ми каза: трябва да знаеш, че ти си поредният министър, който пише закон за дипломатическата служба. И ако има нещо, което обединява всички нас, е, че всеки от нас е писал такъв закон. Искам истински да пожелая на министър Калфин той да бъде последният министър, който пише цялостен Закон за дипломатическата служба.
Разбира се, всеки закон като всяко едно човешко творение е несъвършен и ще бъде изпробван в практиката, ще бъде променян с годините. Но се надявам, че именно това правителство и този парламент ще са тези, които ще финализират първия систематизиран Закон за дипломатическата служба.
В Народното събрание бяха събрани в един момент три проекта. Тук ще отворя една скоба. Когато си приемо-предавахме Министерството на външните работи с министър Калфин, той самият ми каза: започнал си да пишеш един закон с твоя екип, може ли да довършиш работата си и да ни дадеш резултата? Казах: разбира се! И наистина връчихме резултата от нашата работа няколко месеца или година по-късно, след което екипът на министър Калфин направи един нов закон в съответствие с вижданията, които има сегашното ръководство на министерството. Естествено е, че не може два закона да бъдат еднакви и всеки автор на закон вижда предимствата на своето творение. Ние също имахме пристрастие към собствения текст, който бяхме написали. Например аз много държах на онази глава, която беше свързана с по-доброто регулиране на социалното и материално положение на дипломатическите служители. Това беше една договорка, която навремето бяхме постигнали – Милен Велчев като министър на финансите и аз. Но, разбира се, реалностите се променят и ние оттеглихме нашия законопроект.
Смятам, че законопроектът, който е внесен сега, е плод на баланс. Госпожа Михайлова направи определени критични бележки по отношение на някои срокове, стажове. В момента има една работна група, тази работна група приема всякакви предложения и аз се надявам, че в работната група ще може съвсем деполитизирано да претеглим всякакви обективни аргументи. Лично аз не смятам, че службата трябва да се политизира, напротив, самият аз имам претенцията – това е едно от нещата, за които претендирам – че не съм уволнил нито един човек по политически причини, докато съм бил министър на външните работи. Нещо повече, стараех се да назначавам качествени дипломати, които са били представители на различни, бих казал, на всички политически сили – и от БСП, и от СДС. Смятам, че това е една традиция, която трябва да бъде продължена и закрепена в този закон.
Имаме достатъчно време, не смятам, че трябва да искаме допълнително време за удължаване на срока за даване на бележки. Работната група вече работи, нека се съобразим с действащия правилник на Народното събрание. Лично аз ще бъда много щастлив, ако успеем да приемем този закон преди парламентарната ваканция, така че от септември месец нашите дипломати да работят по-спокойно и при една по-предсказуема среда. Аз истински завиждам с бяла завист на дипломати от други държави, които знаят след 6 месеца, след 12 или след 18 месеца къде ще заминат да работят в чужбина или като се върнат в собствената си държава от мандат в чужбина, какво точно ще работят. Смятам, че една такава предсказуемост е добра и за дипломатическите служители и за служителите изобщо в министерството. Защото този закон регулира дейността не само на дипломатическите служители, а и на стотиците други хора, които обслужват работата на това министерство. Тази предсказуемост ще е добра и за държавата ни като цяло.
Така че, уверявам ви, че и Комисията по външна политика, и аз самият няма да пожалим никакви усилия, за да произведем един закон, който в най-добра степен да отразява и политическите реалности, и нуждите на българските дипломати. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Величков, имате думата.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, първо бих искал да поздравя вносителите на Закона за дипломатическата служба, тъй като най-после, след доста години, се намери политическа воля да бъде регламентиран статутът и дейността на една от най-важните сфери на държавата, а именно външната политика.
В нашата история има един известен факт – 1919 г., когато се прави анализ за причината за двете национални катастрофи. Една от причините е, че дипломацията не е била издигната в професия, тоест всеки е можел да отива в дипломацията и съответно последиците от това са добре известни.
Кадровите чистки, които периодически се извършват във Външно министерство, в най-новата ни история очевидно трябва да бъдат ограничени. Крайно време е на Външно министерство да се гледа като място на високоподготвени кадри - професионално и езиково, а не като привлекателно място за устройване на близки и съпартийни кадри.
Като цяло законопроектът е приемлива основа за дискутиране и след някои допълнителни корекции бих казал, че аз и част от колегите независими депутати ще го подкрепим.
Господин министър, бих искал да отбележа някои по-съществени бележки, които правят впечатление.
На първо място, в чл. 3 в закона са изброени принципите на дипломатическата служба, без да са обяснени какво точно всеки един от тях обхваща.
На второ място, никъде в проекта не са посочени специфичните задачи на Външно министерство. Отбелязаната помощ, която Министерството на външните работи оказва на висшите органи на власт и управление, далеч не е достатъчна, доколкото министерството има и собствени, характерни за него задачи. За пример бих искал да посоча специално Закона за дипломатическата служба на Германия и се учудвам защо не е заимстван опитът на някои държави. Там се казва, че дипломатическата служба на Германия провежда външната политика на страната, развива отношенията на Германия с други държави и международни организации. За тази цел тя се стреми към установяване на траен и справедлив ред в Европа и света.
На второ място – опазване правата на човека като основа на човешкото общество.
На трето място - опазване на естествените условия на живот на земното кълбо и на културно-историческото наследство на човечеството.
На следващо място – съдейства за по-нататъшното развитие на международното право.
И на последно място – изграждане на обединена Европа.
Очевидно подобни са и задачите на нашето Външно министерство, които не са отбелязани в закона.
Прави впечатление, което беше отбелязано от някои от колегите, статутът на постоянен секретар. Ще изложа своята позиция по-аргументирано, но имам чувството, че тази част е правена под влиянието на заместник-министри и затова малко е принизена ролята на тази изключително важна институция. Може би по-правилно би било, както има в някои други проекти, статутът на държавния секретар да бъде като по-сполучлива фигура, отколкото институцията, която би осигурила необходимата приемственост, защото и министърът, и заместник-министърът са политически назначения, които не могат да осигурят приемственост в това изключително важно звено.
Бих посочил още един смущаващ факт – за политическите назначения. Тук също може да се ползва опитът на някои държави, както Съединените щати – 25% от посланиците се назначават от президента. Кой в нас реализира политическите назначения? Не е съвсем ясно.
Второ, в някои държави се казва – да. Тоест в повечето има политически назначения, но се отбелязва къде не могат да бъдат назначавани политически фигури – на важни постове, важни държави и т.н. Тук също трябва да се прецизира и този въпрос.
Имам и други конкретни бележки, които ще дам след първото четене, естествено между първото и второто четене. Още повече, че съм член и на работната комисия по тези въпроси, където ще се поработи.
Прави много добро впечатление, че за първи път в този проект се регламентира статутът на дипломатическия институт.
Колеги, у нас малко се подценява тази дейност на връзки между науката и практиката. Нещо, което е типично и характерно за всички големи държави. Трябва да ви кажа, че по позиции по важни въпроси по отношение на Балканите, Близкия Изток и т.н., главно в Съединените щати и в Англия, работят огромни институции. Мисля, че този, така да се каже регламентиран статут на нашия дипломатически институт би имал много важно значение, а именно за връзката на въшнополитическата практика с науката. Имам впечатление, че даже бяха две-три обсъждания по важни въпроси, които се организират от института. Мисля, че той има своето място и още повече част от хората се считат като неразривна част от дипломатическия състав на министерството, което е много важно и което във всички случаи ще бъде от полза за работата на тази много важна институция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Казак. Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър на външните работи, уважаеми дами и господа народни представители! Естествено, че всички, които отблизо или отдалеч, отскоро или от по-отдавна се занимават с проблемите на външната политика, не могат да не бъдат удовлетворени от факта, че най-после в това Народно събрание като точка в дневния ред влиза обсъждане на първо четене на Закон за държавната служба. Преждеговорящите бивши министри на външните работи надълго и нашироко посочиха историята на този проблем, причините, поради които досега не съумяхме като държава да изработим един закон, с който ясно и категорично да се регламентира упражняването на дипломатическата служба.
Факт е, и най-важното е, че в крайна сметка се стигна до този момент. Аз искам да поздравя настоящия министър на външните работи за това, че той съумя да преодолее тези трудности и да стигнем до този момент, в който ние обсъждаме този закон тук.
Този закон има много важна цел и му се възлагат много надежди от цялата дипломатическа общност в България. Най-после той поставя в една стабилна законова рамка основните права и задължения за регламентиране на статута на дипломатическите служители, за правилата за постъпване на дипломатическа служба, за кариерното израстване, принципите, на които трябва да се подчинява упражняването на тази служба и т.н. Това са все неща, които отдавна трябваше да бъдат факт в нашата страна и за които, както се казва: „По-добре късно, отколкото никога!”.
Движението за права и свободи, както вече е заявило и във водещата комисия, и в Комисията по външна политика, ще подкрепи на първо четене този законопроект. Ние сме убедени, че такъв закон трябва да има и той трябва да бъде приет час по-скоро, за да могат вече дипломатическите служители в България да се радват на ясен статут, така както всички останали държавни служители, да могат да правят планове за кариерно развитие, да имат ясна представа за техните права и задължения, перспективите, които се откриват пред тях. Нашите външнополитически партньори също да знаят, че имат насреща си служители, които имат ясен статут.
Естествено като всеки закон той не е перфектен и съм убеден, че никой не претендира, че би могъл на прима виста да изработи един перфектен закон, който да се приеме без критики или без предложения за изменения. В този закон, може би, също трябва между първо и второ четене да се прецизират някои разпоредби, трябва да се дискутират някои от конкретните предложения. Аз например имам няколко пункта, по които може би бих поставил въпроси за обсъждане.
По отношение на стриктното квотиране на така наречените външни назначения за посланически длъжности имам по-специално мнение. Мисля, че посланическата функция или длъжност има по-скоро политическа, отколкото чисто дипломатическа функция. Един посланик по-скоро трябва да представлява държавата и да провежда политиката на тази държава спрямо държавата, в която той е акредитиран, отколкото да упражнява чисто дипломатически функции, каквито естествено упражняват останалите служители в това дипломатическо представителство.
Затова ми се струва, че едно стриктно квотиране и ограничаване на възможността за назначаване за посланици на хора извън дипломатическата кариера не е много правилно.
Тъй като има тенденция всяка една общност или гилдия да се затваря, да се ограничава достъпът до нея, мисля, че това не бива да се допуска. Въпреки тези тенденции, не бива да се затварят тотално вратите за така наричания външен подбор, тоест за дипломати да могат да кандидатстват държавни служители от други ведомства, да бъдат назначавани временно на длъжности в различните звена на дипломатическата служба, не само в Министерството на външните работи, но и в задграничните представителства, след преминаване естествено на задължителен курс на обучение в този дипломатически институт, който правилно се предвижда да бъде уреден.
Също така въпросът с възнагражденията трябва да се прецизира. Трябва да има ясни правила, обективни критерии за прилагането на предлагания диференциран подход при възнаграждението на лица, изпълняващи една и съща длъжност, за да се избегне максимално възможността за субективизъм при определянето на индивидуалното възнаграждение на тези длъжности.
Искам също така да обърна специално внимание на факта, че в закона може би между първо и второ четене трябва по-широко да се развие въпросът за правата на дипломатическите служители при прекратяването на тяхната дипломатическа служба – нещо, което е в други закони за други видове държавни служители. Имам предвид служителите на Министерството на вътрешните работи, военнослужещите, служителите в системата на Министерство на отбраната и т.н. Във всички тези системи е предвиден специален ред за прекратяване на правоотношенията, предвиждат се определени суми за обезщетение при прекратяване на тези правоотношения и т.н.
Тук специално искам да подчертая, имал съм възможност да споделя това с министъра на външните работи, не знам дали в закона е най-уместното, но трябва да се предвиди ясна процедура за отдаване на почит, за признание на заслугите на тези наши дипломатически служители, които са в края на своята кариера и които излизат в заслужена пенсия. Чрез специална процедура да им се присъдят награди, почетни знаци или нещо друго, да се предвиди специален церемониал, за да могат тези хора достойно да напуснат тази длъжност - хора, които са представлявали нашата държава, които са носили на своите служебни автомобили и са развявали българския национален флаг. Не трябва просто ей така един ден да получат известие, че се предлага да бъдат пенсионирани и т.н., без да им се окаже необходимото внимание и уважение за това, което те са свършили.
Така че има неща, които може би трябва между първо и второ четене още веднъж да се прегледат, да се допълнят, за да се получи един добър закон, който да бъде от полза за всички.
Трябва да има по-ясна регламентация например на взаимоотношенията вътре в задграничните представителства между служители на различни ведомства.
И не на последно място, естествено да се прецени още един път, може би в по-широк формат, необходимостта от това дали да се разкриват или да не се разкриват, къде да се разкриват нови представителства на Република България. Трябва да има по-широк дебат може би в съответната комисия на Народното събрание, за да може да се отчетат непрекъснато променящите се приоритети и реалности в света.
Така че, уважаеми колеги, с тези бележки ние ще подкрепим този закон. Желаем на вносителя успех в цялостната дейност по неговото приемане, за да може в най-скоро време да се поздравим с един влязъл в сила и действащ Закон за дипломатическата служба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Константин Димитров има думата.
Уважаеми колеги, предлагам да се постараем да приключим обсъжданията по законопроекта днес, да дадем възможност и на господин министъра, ако желае, да вземе отношение накрая, за да можем утре да го поставим на гласуване.
Заповядайте, господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Като човек, свързан с външната политика и Министерство на външните работи, действително трябва да приветствам приемането на един закон, макар и със значителни конкретни недостатъци, който дава перспектива за една сигурност – социална, икономическа и кариерна, на дипломатите. Това е професия, която в много отношения се подценява, а от друга страна, се разглежда с ненужно зловидене от значителна част от нашите съграждани. Този закон действително ще защити честните професионалисти в Министерството на външните работи и представители на други ведомства, които работят за реализацията на българската външна политика, за мястото, което те заслужават.
Същевременно трябва да се каже съвсем откровено, че този закон се нуждае от доработка. Радвам се, че работна група под ръководството на госпожа Станчева се е заела активно с тази задача и между първо и второ четене ние ще можем да направим така, че този закон, надявам се с волята на мнозинството, да отговоря в по-висока степен на очакванията както на българската външна политика, така и на служителите в Министерството на външните работи, така и на широката българска общественост, разбира се.
Правят впечатление становищата, предлагани както от Консултативния съвет по законодателството, така и от Комисията по администрацията, които в една или друга степен атакуват специфичността на ръководните структури на Министерството на външните работи. Трудно защитимо може би е това, че отново – онова, което е в другите ведомства, фигурата на главния секретар се отличава от фактическите или номинални функции на това, което е главен секретар или негов еквивалент в Министерството на външните работи, а това е и ситуацията в Министерството на вътрешните работи. От тази гледна точка практиката показва, че се създава напрежение между служителите на отделните министерства особено по отношение на статута, който имат служителите на Министерството на външните работи. От страна на техните колеги в другите ведомства има отношение към незаслужено елитаристично настроени служители, което спъва възможността за добра колегиална атмосфера, наред с другите проблеми между представителите на различните министерства.
Тук се намесва, разбира се, и въпросът за диспропорцията между реалната сила в кадровата политика и в реализацията на външната ни политика между така наречената професионална част от Министерството на външните работи и политическия кабинет – министърът и неговите заместници.
Законът в сегашния си вид, за съжаление, плаща данък на широко разпространената и в значителна степен невярна, според мен, концепция, че всъщност политиците – министърът, заместник-министрите, са фигуранти, дилетанти на външната политика, а онези, които действително разбират от външна политика, са хората, които дълги години са прекарали в Министерството на външните работи. Разбира се, това не е вярно. Вярно е едно единствено нещо – че ако министърът и неговият политически екип е накадърен, то действително тогава той може да стане плен на бюрократичната, така да се каже, опитност на неговите подчинени в съответното министерство. И обратно, ако министърът е добър и неговите заместници са добри, в този смисъл на думата те не просто трябва да бъдат хората, които четат подготвените опорни точки от служителите в Министерството на външните работи, а самите да бъдат генериране на текстовете, на идеите, а техните подчинени всъщност да ги формулират в един по-прегледен вид, давайки своето експертно становище.
Казвам го тук, пред господин Калфин, който е човекът с действително завидни професионални качества и той би трябвало да попада в категорията на компетентните министри, които да насочват, да генерират идеите, които неговите подчинени да предлагат, а не да се оставя, по силата включително на този закон политическият кабинет да има предимно професионална протоколна длъжност, каквито са вижданията на не един или друг от така наречените професионални дипломати. Това не е правилно. Аз съм в позицията на човек, който е и бил дипломат, и днес е политик. Няма да скъсам никога с тази двойна идентичност в тази сфера, затова мога да го кажа съвсем спокойно.
Необходимо е да се прецизира още веднъж, бих казал, и ролята на съответните висши нива в реализацията на външната политика. Наблюдава се едно прекомерно натоварване с висши длъжности – имам предвид министър, заместник-министър, а постоянен секретар, който не би могъл да изпълнява само тази огромна административно-кадрова функция, която му се предоставя, генерални директори, респективно директори. Безспорно практиката в някои държави позволява такава наситеност, но затова се изискват изключителна дисциплина, изключително качество както на политическия кабинет, така и на професионалната част на висшето ръководство. В противен случай може да стане така, че твърде много висши дипломати да се опитват да изземват фактически функциите на заместник-министрите и тези заместник-министри да бъдат просто разглеждани като заместник на министъра в неговото отсъствие без самите те да носят голяма ресорна отговорност в реализацията на външната политика. А министърът не е в състояние, предвид огромната му заетост, да бъде винаги навсякъде, във всяка една посока на външната политика. Необходимо е овластяването в генерирането и прокарването на външната политика на неговите заместник-министри и това да не бъде ограничавано допълнително от мощни функционални права на постоянния секретар, в известен смисъл, и на генералните директори в други аспекти.
Няколко думи, свързани с квотирането на политическите назначения за ръководители на дипломатическите служби. Спорен е въпросът дали трябва има такава квота. Със сигурност за мен не е приемливо тя да бъде толкова ниска, колкото е в сегашния проектозакон по една причина – дори и в годините, когато се е твърдяло, че има голямо нахлуване на външни лица, на водещи постове във Външно министерство, винаги се е ценяла способността на кадърните дипломати да бъдат посланици. Това мога да кажа от личния си опит.
С други думи, нека делим кандидатите за този изключително отговорен пост на ръководител на една дипломатическа мисия на подготвени политически назначения и некадърни такива, респективно на подготвени дипломати от кариерата и неспособни да отговорят на предизвикателството да бъдеш посланик или, да кажем, генерален консул. В този смисъл на думата нека дадем вярната интерпретация на ролята на ръководителя на дипломатическа мисия – нещо, което и господин Казак каза много точно. В крайна сметка това е човек, който, в случая с посланиците, се назначава с двойния политически ключ – на правителството и на президента. Той трябва да изпълнява политическа функция, да бъде действително политически грамотен в такава степен, в каквато той трябва да притежава дипломатически умения.
Нека чрез този закон не създаваме допълнителен негативизъм към компетентните хора, които биха могли да конкурират със своите качества
служителите в Министерството на външните работи, и нека по никакъв начин да не оставяме впечатлението, че чрез този закон искаме да закрепим пожизнено способността да заемат висши постове на една малка професионална каста, както някои от преждеговорившите казаха, развила се, оформила се в своите възгледи, в своята биография преди 1989 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Струва ми се, че, ако продължим с няколко минути, ще можем да изслушаме и господин министърът и да приключим с обсъжданията.
Благодаря ви за това разбиране, колеги.
Има думата господин Калфин. Нека да чуем неговите коментари по направените изказвания.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, действително ще се постарая да не отнемам много време – повече от две-три минути.
Аз благодаря на всички за изказванията днес. Благодаря за дискусията. Ние я водим от доста време, разработвайки закона, но тук очевидно, че се чуха много полезни допълнителни предложения. Благодаря и за общата подкрепа за необходимостта от такъв закон и то действително, която дойде от различните страни на пленарната зала. Целта е действително да се направи един закон, който да работи в Република България дълго време напред.
Вариантът, който внасяме, действително не е идеалният, който включително и вносителите си представят. Много бяха обсъжданията, направиха се доста компромиси. Аз самият бих искал да видя допълнителни неща в закона, но такива са и реалностите в страната. Ще ви дам само един пример: аз съм съгласен, че е добре да има функцията на държавен секретар, но това означава това да е за сметка на заместник-министрите. Вие знаете, че в ситуация, в която е България в момента, надали можем да говорим за подобна промяна в дипломатическата служба. Така че сме съобразили включително с възможностите, реалностите и натрупаната през последните 18 години практика в България.
Целта на този закон действително е да създаде условия за развитие на дипломатическата служба, която е една професионална работа, тежка, свързана с рискове и която на мен много ми се иска да бъде иновативна, а не да бъде чиновническа. Тук съм напълно съгласен с това, което каза и господин Димитров, че работата на дипломацията не е да чете стари справки и да ги преповтаря като мантра на едно или друго събитие, а, напротив, трябва да се следи. Някой път международната среда е много динамична и трябва да се намират тези решения, които поставят страната ни в най-доброто положение и това нещо да става ежедневно – с ежедневна работа и изключително силна аналитична дейност.
Дипломатическата служба не е капсулирана във варианта на закон, който се предлага сега. Има възможност за работа в Министерството на външните работи, включително на високи позиции на хора, които идват от други ведомства, и това нещо е съобразено изцяло със законодателството, което действа в страната.
Ролята на политическия кабинет – също нещо, върху което господин Димитров се спря подробно, и аз съм съгласен изцяло с неговите общи разсъждения – не би трябвало да бъде сведена до изпълняване на протоколни функции. Точно това е и замисълът на закона – политиката да се формира от министъра, от заместник-министрите, които отговарят за съответни ресори, а професионалната дипломатическа служба да даде експертното съдържание на тази политика, която се формулира от политическото равнище.
Благодаря за обсъждането. Очаквам гласуването утре и още един път ще призова за максимално широка подкрепа. Между първо и второ четене ще отчетем и ние, доколкото можем да се намесим експертно в работата на парламента, всички предложения. Надявам се действително Народното събрание да стигне в скоро време до приемане на Закон за дипломатическата служба на Република България. Мисля, че това ще бъде, без да казвам високопарни думи, с историческо значение, но действително един от най-важните закони, който би приел Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Няма да е намеса едно или друго съдействие от Ваша страна. Сигурен съм, че и работната група ще разчита на едно активно взаимодействие с вносителя на законопроекта.
Уважаеми колеги, благодаря ви за търпението, за възможността да стигнем до края на това обсъждане.
Обявявам за приключено обсъждането по законопроекта.
Остава да ви съобщя какво ще правим утре.
Предстоят ни две гласувания:
– на проекта за създаване на Временна комисия за изясняване на условията, обстоятелствата и начина на приватизация на БТК;
- на първо четене на Законопроекта за дипломатическата служба.
Съобщения за заседания на комисиите:
Комисията по европейските въпроси ще заседава на 5 юли 2007 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 134 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе редовно заседание на 5 юли 2007 г., четвъртък, от 14, 30 ч. в зала № 130 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 5 юли 2007 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 142 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание днес, сряда, 4 юли 2007 г. от 14,30 ч. в зала № 232 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 4 юли 2007 г., сряда, от 14,30 ч. и утре, 5 юли 2007 г., от 14,30 ч. в зала № 356 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Утре редовното пленарно заседание е от 9,00 ч. сутринта в пленарната зала на Народното събрание.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)
(Закрито в 14,07 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Стойчева,
Ясен Попвасилев