Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Митхат Метин и Димитър Стоянов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Регистрирали са се 185 народни представители. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието!

Предстои да преминем към точка пета от програмата за работата на Народното събрание за 14-16 септември 2005 г.:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ.
Комисията по транспорт и съобщения е подготвила доклад. Моля господин Йордан Мирчев да заповяда, за да представи доклада.
Имате думата, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министрите на транспорта госпожа Красимира Мартинова и госпожа Даниела Никифорова, както и госпожа Красимира Стоянова – директор на Правната дирекция на Министерството на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, уважаеми народни представители, на вашето внимание е предложението на господин Мирчев за допускане в залата на двама заместник-министри от Министерството на транспорта и на директора на Правна дирекция на министерството.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 132 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля представителите на министерството да бъдат поканени в пленарната зала.
Господин Мирчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям на вашето внимание доклада на Комисията по транспорт и съобщения по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, внесен от Министерския съвет на 13.07.2005 г.:
“На редовно заседание, проведено на 7 септември 2005 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване № 502-01-1, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха заместник-министърът на Министерството на транспорта – госпожа Красимира Мартинова, както и експерти от министерството. Заместник-министър Красимира Мартинова представи законопроекта.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване цели хармонизиране в най-голяма степен с правото на Европейската общност. Промените, които се предлагат в законопроекта, подчертават готовността на Република България за въвеждане на международното и в частност на европейското законодателство, като голяма част от измененията са свързани с прецизиране на терминологията на закона и някои други особености, които ще споделя с вас.
Основното, което се предвижда в този законопроект, е създаването от 2007 г. на фонд “Вътрешни водни пътища” към министъра на транспорта с цел регулиране капацитета на флота по вътрешните водни пътища на Европа. Тук само ще спомена, че р. Дунав по всички дефиниции и правила се смята за вътрешен воден път за Република България. Тези текстове са в изпълнение на разпоредбите на Регламент 718/1999 и Регламент 805/1999 на Европейския съюз.
Предложените изменения в чл. 6 предвиждат издаване на наредба за условията и реда за сключване на договор за обществена услуга за превоз на пътници по вътрешните водни пътища от Министерския съвет като се премахва изискването за лицензиране при превоз на пътници по вътрешните водни пътища.
Промените в чл. 39а, ал. 1, т. 4 предвиждат отпадане на изискването за вписване на ипотеки и вещни тежести в регистъра на корабите на Република България.
Съгласно действащия текст в Кодекса на търговското корабоплаване, вписването на ипотеки и вещни тежести в регистъра има изцяло декларативно и няма конститутивно или доказателствено значение. Вписването на ипотеки и ограничения в правото на разпореждане с кораба поражда недоверие както в чуждите кредитори, така и в чуждестранните морски администрации.
През 2004 г. беше изменена Наредба № 1 от 2003 г. за вписване в регистъра на корабите. Наредбата предвиди отпадането на изискването за вписване на морските ипотеки и други ограничения с правото на разпореждане с корабите в регистровите книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър.
Предлаганата промяна в чл. 79 от Кодекса на търговското корабоплаване има за цел създаването към министъра на транспорта на независимо звено за разследване на морските произшествия.
Създаването на независим орган извън Изпълнителна агенция “Морска администрация” ще даде възможност да се повиши качеството на разследваните произшествия. Практиката в държавите, в които такива органи действат показва, че нерядко причина за произшествието е действие или бездействие на морската администрация, а чрез извършването на разследването от независим орган се избягва конфликт на интереси.
Изискването е в съответствие и с препоръките на Международната морска организация, съдържащи се в Международния кодекс за разследване на аварийни случаи в корабоплаването. Кодексът е задължителен за прилагане от държавите-членки на Европейския съюз, съгласно чл. 11 от Директива 2002/59 на Европейския съюз. Изискване за провеждане на независимо разследване се съдържа и в чл. 8 от Директива 2001/25 на Европейския съюз. Разследването има за цел откриване единствено на техническите причини, довели до аварията с цел избягване на подобни случаи в бъдеще и се провежда извън рамките на всякакви други процедури по разследване, независимо дали са дисциплинарни, граждански, наказателни или административно-наказателни. Предвижда се преходен период за влизане в сила на разпоредбата, като до изтичането му разследването ще се извършва по досегашния ред – от Изпълнителна агенция “Морска администрация”.
Прецизира се текстът на т. 4, ал. 3 на чл. 360 във връзка със събиране на приходи от управление на трафика. Част от тези средства ще се ползват за повишаване на квалификацията, което ще доведе до подобряване на административния капацитет на морската администрация. Предложението е в съответствие с препоръките от ежегодните доклади на Европейската комисия за напредъка на Република България.
Разпоредбите на § 11 и § 12 дават възможност за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива 95/21 на Европейския съюз относно държавния пристанищен контрол, както и с изискванията на Парижкия меморандум за разбирателство по държавен пристанищен контрол, в който България е кандидат за член. Чрез тях се въвежда забрана за посещение на български пристанища от кораби, които не отговарят на изискванията за безопасност и за предпазване на околната среда от замърсяване от кораби.
Втората промяна е насочена към даване на възможност на упълномощени от капитаните на пристанищата лица, т.е. инспекторите по държавен пристанищен контрол, да задържат кораби при установяване на нередности, свързани със състоянието на плавателния съд или екипажа. Въвеждането им ще подпомогне процеса на присъединяване на страната към Парижкия меморандум за държавен пристанищен контрол, което е необходимо условие за правилното пълно прилагане на директивите на Европейския съюз в тази област.
С промяната в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се регламентира правната рамка за предоставянето на речни информационни услуги в българския участък на р. Дунав, които ще се предоставят от Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Цели се подобряване на условията за плаване в българския участък на р. Дунав чрез предоставяне на актуална навигационна информация. Промяната ще даде възможност и за транспонирането на правилата на Европейския съюз по отношение на този тип услуги. Ще се създаде и възможност за постоянно наблюдение на корабния трафик по р. Дунав най-вече на корабите, превозващи опасни и замърсяващи околната среда товари.
След проведената дискусия комисията единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване.”
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Кой би представил становището на Комисията по европейска интеграция в отсъствието на нейния председател?
Заповядайте, госпожо Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА-КОЛЕВА (НДСВ):
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на Кодекса
на търговското корабоплаване № 502-01-1, внесен от
Министерския съвет на 13.07.2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 8 септември 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Красимира Стоянова, директор на дирекция “Правна” в Министерството на транспорта, господин Венцислав Иванов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация”, и господин Петър Киров, старши експерт в дирекция “Управление на качеството, европейска интеграция и международна дейност” в Изпълнителна агенция “Морска администрация”.
Законопроектът бе представен от госпожа Красимира Стоянова.
Предлаганият законопроект цели да хармонизира Кодекса на търговското корабоплаване с правото на Европейските общности, да въведе добрите европейски практики в областта на търговското корабоплаване и да отстрани констатирани неточности в терминологията на закона.
Урежданата с настоящия законопроект материя има отношение към преговорна глава 9 “Транспортна политика”.
Основна част на законопроекта е създаването на фонд “Вътрешни водни пътища” към министъра на транспорта, приходите по който се формират от вноски от корабособствениците, които пускат в експлоатация плавателни съдове и за които се прилагат мерките по регулиране на капацитета на флота. Самите мерки се изразяват в събиране на парични вноски от корабособствениците и целят регулиране на броя на плавателните съдове съобразно нуждите на държавите членки. Вноските се събират в случай, когато собственикът на кораби пуска в експлоатация нов кораб, без да изважда от експлоатация стар такъв. Такива вноски не се събират, когато собственикът въвежда нов кораб и изважда от експлоатация стар кораб. Важен елемент на тези мерки е плащането на парична премия от сумите по фонда на корабособствениците, които изваждат от експлоатация стар кораб, без да въвеждат нов кораб.
Създаването на фонд “Вътрешни водни пътища” отговаря на изискванията на Регламент 718/1999 относно политиката за капацитета на флота на Общността с оглед стимулиране на транспорт в по-вътрешните водни пътища. Следва да се отбележи, че законопроектът предлага нов чл. 6и, който предвижда, че мерките по регулиране на капацитета на флота се предприемат в съответствие с разпоредбите на действащото вторично право на Европейския съюз. Когато разпоредбите на действащото вторично право на Европейския съюз не могат да бъдат приложени пряко, Министерският съвет приема наредби за тяхното въвеждане. Цитираните разпоредби влизат в сила от 1 януари 2007 г., като по този начин законопроектът цели да създаде необходимите предпоставки за прякото действие след датата на присъединяване на разпоредбите на посочения регламент.
С предлаганото изменение на чл. 39а, ал. 1, т. 4 се предвижда отпадане на изискването за вписване на ипотеки и вещни тежести в регистъра на корабите на Република България, с което се постига съответствие с практиката на водещите европейски морски държави в тази област.
В съответствие с добрите практики на развитите морски държави е и предлаганата промяна на чл. 79, с която се създава специализирано звено в Министерството на транспорта за разследване на морските произшествия. Създаването на отделен орган за разследване извън Изпълнителна агенция “Морска администрация” ще даде възможност да се избегне конфликт на интереси в случаите, когато извършител на нарушението е самата морска администрация. Очаква се създаването на това звено да доведе до повишаване на качеството на разследване на морски произшествия и до провеждане на независимо разследване съобразно изискванията на чл. 8 от Директива 2001/25 на Европейския съюз.
Предлаганият текст за нов чл. 362б създава възможност за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива 95/21 на ЕС относно държавния пристанищен контрол. Въвежда се забрана за посещение на български пристанища от кораби, плаващи под чуждо знаме, които не отговарят на изискванията за безопасност на корабоплаването и за опазване на околната среда.
Отново в съответствие с посочената директива се разширява кръгът на лицата, имащи право да дадат разрешение за отплаване или да забранят отплаване от пристанището. Освен от капитана на пристанището, такова разрешение се предлага да бъде давано и от “упълномощено от него лице”. Приемането на тези изменения и допълнения ще подпомогне процеса на присъединяване на България към Парижкия меморандум за държавен пристанищен контрол, което е необходимо условие за прилагане на директивите на Европейския съюз в тази област.
Заключителните разпоредби на законопроекта предлагат промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Създава се правно основание за приемане на подзаконов акт за определяне на речните информационни услуги, които морската администрация следва да предоставя на корабния трафик. Промяната цели с предоставянето на речни информационни услуги да се подобрят условията за плаване в българския участък на р. Дунав и да се създадат условия за постоянно наблюдение на корабния трафик в съответствие с правилата на Европейския съюз за този тип услуги.
По конкретни текстове от законопроекта могат да бъдат направени следните бележки.
1. С оглед спазване на принципа на европейското право за яснота и предвидимост на правната норма препращането в разпоредбата на чл. 6и би следвало да бъде към съответните актове на Европейския съюз, предвиждащи мерки по регулиране на капацитета на флота, а не към твърде общото понятие “действащо вторично право на Европейския съюз”.
2. За по-голяма гъвкавост на предлагания законопроект може да се препоръча отлагане на действието на разпоредби на § 3-5 от датата на присъединяване на Република България към ЕС, а не от 1 януари 2007 г.
След проведеното обсъждане на законопроекта Комисията по европейска интеграция се обедини около необходимостта от приемането му на първо гласуване от Народното събрание.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от 12 гласа “за” предлага на Народното събрание да подкрепи законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване № 502-01-1, внесен от Министерския съвет на 13.07.2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Не виждам представители на вносителите.
Откривам дискусията.
Господин Кирчев, виждам, че искате думата. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! За съжаление при моя разговор с Морската камара, която е основно заинтересована от гласуването на този закон, бе изразен остър протест за това, че тази промяна – изменението и допълнението на закона, не е съгласувана с тях. Морската камара включва в себе си десетки фирми, които дават работа на хиляди хора. Към тях има също така включени като съдружни организации други камари.
Правя процедурното предложение да се спре разглеждането на това изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване до запознаването и съгласуването на този кодекс с Морската камара. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за отлагане на разискванията. Това е допустимо на основание чл. 42, ал. 2, т. 4.
Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Правя обратното процедурно предложение. Разбирам колко са чувствителни в Морската администрация и хората във Варна, но ние в момента не предлагаме цялостно изменение на Кодекса за търговското корабоплаване, което да бъде обсъждано. Ние сме правили такива обсъждания. Просто прилагаме две директиви, които трябва спешно да бъдат приети във връзка с предстоящия мониторинг. Ако си спомняте, господин Кирчев, преди една година предишното Народно събрание по същия начин промени Закона за гражданското въздухоплаване в частта “Безопасност на гражданското въздухоплаване”. В момента влагаме директивите в областта на морското корабоплаване и опазването на околната среда. Не виждам с какво ще ни помогнат експертите. Зная техните мотиви. Мисля, че в момента това не е необходимо. Затова предлагам да продължим и да приемем законопроекта, а на второ четене, ако те имат предложения, да бъдат любезни да ги предоставят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение – отлагане на разискванията по този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 47, против 83, въздържали се 17.
Това процедурно предложение не се приема.
Продължаваме с разискванията по законопроекта.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Чухме Варна, да чуем и Бургас.
Госпожо Мартинова, Вие искате да вземете отношение по законопроекта. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да кажа няколко думи, свързани с причините за внасянето на този законопроект, и най-вече да подчертая, че той е проявление на по-нататъшната хармонизация на българското законодателство с изискванията на Европейския съюз. Бих искала само да ви цитирам няколко изречения – извадка от Редовния доклад на Европейската комисия за 2004 г., в които се даде ясна констатация, че по отношение на вътрешния воден път България трябва да създаде фонд за вътрешния воден транспорт. Това е наш ангажимент и задължение и именно с едната от двете големи теми в настоящия законопроект се създава този фонд.
Целта на този фонд, който се прилага в Европейския съюз, е да се регулира капацитетът на флота. Направена е констатацията, че във вътрешните водни пътища на Европейския съюз започват да плават съдове, които остаряват и все повече този флот застарява. Мерките, които се предлагат, са чрез фонда да се въведе правилото “старо за ново” – при бракуване на стар плавателен съд собственикът му да може да получи премия от фонда и същевременно да има право да регистрира нов плавателен съд при условие, че е бракувал друг такъв стар.
Това е схема, при която от страна на държавите няма да излизат финансови ресурси, а всъщност чрез натрупване на средства от вноските в този фонд ще се дават премии и ще се стимулира обновяването на флота, както и поддържането му в такова състояние, че да не накърнява околната среда. Това е схемата, която Европейският съюз държи да имаме налице в българското законодателство като възможност да се прилагат мерки за регулиране на капацитета.
Другото важно обстоятелство в този законопроект е създаването на независимо звено за разследване на морски произшествия. Под “независимо” се има предвид юридическо лице, което е извън морската администрация, която издава документи, лицензира и играе ролята на регулативен орган.
Това са двете големи теми, които са като основна нишка в този законопроект.
Накрая бих искала да кажа във връзка с това дали законопроектите са обсъждани с морските асоциации – вярно е, че всички ние живеем в много забързано време и като че ли не достига време за обсъждане, но нека да кажа, че първо тематиката, която касае законопроектът, не допира пряко, с изключение на тази за разследване на морски произшествия, до дейността на Морската асоциация, тъй като тя касае вътрешния воден транспорт, тоест р. Дунав, и на второ място, искам да обърна внимание, че 30 дни всеки законопроект на Министерството на транспорта и съобщенията е качен в Интернет на вниманието на всички обществени среди и заинтересовани лица, за да могат да дадат становище при необходимост или при нужда да се изрази позиция. Мисля, че в случая не можем да приемем, че по някакъв начин този законопроект не е станал достояние на обществените кръгове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Ако няма, ще го подложа на гласуване.
След като няма желаещи народни представители да вземат отношение, подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 123, против 22, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.

Има ли предложение евентуално за срока между първо и второ четене или ще остане седемдневният срок?
Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Правя предложение срокът, който по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е от една седмица за предложения за второ четене, да бъде удължен на две седмици, за да може да бъде разгледан спокойно от камарите и да изразят своето становище, за да няма голямо напрежение. Госпожа Мартинова знае какво е състоянието при тях – ври и кипи, и много моля народните представители да подкрепят предложението две седмици да бъде срокът за предложенията между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за 14-дневен срок за представяне на предложения между първо и второ четене. Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 142 народни представители: за 102, против 31, въздържали се 9.
Процедурно предложение се приема.
Господин Найденов, имате думата от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
“ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на
Коалиция за България
Уважаеми дами и господа, народни представители! По едно неписано, но вече превърнало се в практика правило, в първия ден на новата учебна година в залата на Народното събрание са звучали и сигурно ще прозвучат декларации и изказвания, свързани с отношението на различните парламентарни групи към проблемите на българското образование. Разбира се, в тези изказвания личат нюансите на управляващи и опозиция, но доминира усещането, че първият ден на новата учебна година е и своеобразен знак за грижата на обществото за поколенията и просперитета на държавата.
Днес звучат и отправяме поздрави към българските учители, ученици, към дейците на българското образование, призвани да градят едно развиващо се и отворено към света общество.
Дами и господа народни представители, училището е особен социален институт, в който резюмират всички социални проблеми. Не можем да не припомним, че тревожно висок е процентът на децата, необхванати в образователни дейности. Увеличава се и процентът на отпадащите от училище. Статистиката сочи възраждане на неграмотността. Материално-техническата база в немалко учебни заведения не дава възможност за получаване на съвременно и качествено образование и това с особена сила важи и за отдалечените и труднодостъпни населени места и райони.
От природните бедствия пострадаха хиляди български семейства и немалко български училища. В около 500 учебни сгради с незавършени ремонтни дейности няма да започне нормален учебен процес.
Водени от разбирането, че образованието е решаващ фактор за успеха на всяка икономика и общество в ХХІ век, трябва да заявим отговорността на българските политици и да определим параметрите, които ще го направят ефективно и качествено с нарастваща конкурентоспособност. Така то може да се превърне в основа за устойчиво развитие на страната и за изграждане на икономика, базирана на познанието. Промените в образователната система, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз, следва да направим в ред и последователност, които не допускат дестабилизиране, запазват националната ни идентичност и водят до достигане и прилагане на европейските образователни стандарти.
Коалиция за България ще работи за осигуряване на организационни и финансови ресурси, които да гарантират равен достъп на всички до качествено образование и постигане на пълен обхват. Внимание трябва да се отделя на всички групи – талантливите ученици, децата от социално слаби семейства, децата със специфични образователни потребности. Ще търсим възможности за програмно-целеви инвестиции в образованието, за компютърна и европейска езикова грамотност и за качествено професионално образование. Длъжни сме да превърнем българското образование в непрекъснат процес, образование през целия живот, като основа за обществена и личностна реализация на всички участници в него.
Парламентарната група на Коалиция за България ще отстоява увеличаване на прякото финансиране от държавата на образователните дейности и създаване на финансиране от други източници, модернизиране на училищната мрежа и осигуряване на съвременна материално-техническа база, даване на статут на защитени училища с особено национално и регионално значение, повишаване на социалния статус и защита достойнството на българския учител, в това число и повишаване на трудовите им възнаграждения, обвързани с качеството на учебния процес, стабилност на нормативната уредба, включително и на държавните образователни стандарти, поетапна децентрализация на ресурсите за българското образование.
Образованието трябва да се превърне в национален приоритет и това е декларация не само на думи, а конкретни последователни политически и управленски действия.
Днес поздравяваме българските учители и ученици, дейците на българското образование с разбирането, че поемаме отговорност за утвърждаването на едно качествено и конкурентоспособно образование, което ще гради личности с национално достойнство и европейско самочувствие!
Честит първи учебен ден на всички!”
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте за изказване от името на Парламентарната група на ОДС.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес е първият учебен ден и от името на ОДС искам да честитя на всички учители и ученици.
Този ден трябва да напомни за състоянието на образованието в България и за необходимите реформи, които трябва да се извършат. Чухме господин Найденов, но той не спомена въвеждането на ваучерна система, което беше обещано от всички. В крайна сметка е въпрос на политическа воля от управляващото мнозинство да бъде въведена.
Обществеността с право е разтревожена от влошаващото се качество на образованието. Българското училище и университети не снабдяват младите хора нито със знания, нито с умения, необходими за успешното представяне в съвременната икономика. Поради липса на кадри с необходимите качества и квалификация, все повече български фирми се виждат принудени сами да обучават необходимите им специалисти или да наемат управленски персонал от чужбина. Не ниските заплати, а предприемаческият дух, доброто образование, научните постижения и внедряването на високите технологии ще повишат конкурентоспособността на българското образование. Не откъснати от живота чиновници, а работодателите трябва да задават изискванията и да участват в структурирането на програмите, както и на курсовете за квалификация. В единния европейски пазар предприятията успяват не с ниски нива на заплащане, а с висока добавена стойност, което означава конкурентоспособност.
Какви са основните проблеми? Днес трябва да ги споменем най-малкото, за да е ясно какво трябва да се промени.
Липса на конкуренция и пазарни практики в системата на образованието. Това е нещо, което всички трябва да признаем. Образованието в сегашния му вид е типичен остатък от социализма. Той е отрасъл, подчинен на централно планиране и пълен бюрократичен контрол. Министерството на образованието и науката определя броя на училищата, броя на приеманите ученици, броя на учителите, изучаваните предмети и т.н., без да има механизъм, с който да се вземе под внимание търсенето на различните видове образователни услуги.
Също така принципът на финансиране на образованието е исторически. Средствата би трябвало да се отпускат за постигане на конкретни цели, на основата на които да се създават конкретни програми със съответните бюджети и които да дават възможност за последващ контрол върху ефективността и ефикасността на разходите. Реалността обаче е друга. Средствата в образованието се отпускат на принципа на историческото бюджетиране, което означава, че се възприема структурата на разходите от предходен период, която се актуализира според общото състояние на публичните разходи. На практика се получава така, че целта е на всяка цена да се запазят работните места на учителите, вместо целта да бъде учениците и студентите да получават определено ниво на образование. Успехът на образователната система не трябва да се мери с броя на университетите, училищата или учителите. Отпускането на повече средства не означава задължително по-добро образование. Важна е ефективността на разходите. Тоест, дори да увеличите финансирането за образованието, това не означава задължително по-добро образование.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Но е предпоставка.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Липса на стимули за подобряване на квалификацията на учителите. Различието в заплащането на учителите е минимално, което се дължи главно на техния стаж, а това намалява стимулите за допълнителна квалификация и подобряване на преподавателската работа.
Има значително разминаване между образователното равнище и квалификация на работната сила и нуждите на икономиката, което е сериозен проблем пред растежа. Това е една от причините за високата безработица в България и за ниските доходи за групи в обществото. Налице е определен недостиг на съвременни базисни умения на работната сила – главно интердисциплинарни и интерпрофесионални умения и ключови квалификации. Слабо участие на населението и в незадължителното образование. Едва 70% от населението между 15 и 19 години учи, докато в Европейския съюз този процент е над 80. Освен това едва над 15% от населението между 20 и 29 години участват в образователния процес, докато в Европейския съюз средното ниво е 22%.
Това показва, че има слаба мотивация за участие в средното и висшето образование, както и висок дял на отпадналите от училище и висок дял на необхванатите от системата, което е много голям проблем.
Също така има слабо навлизане на новите технологии в образователния процес. Имам предвид компютри и интерактивни методи на обучение, което ОДС определя също като много съществен проблем.
Каква е най-важната реформа в образованието – тема, която не трябва да забравяме и трябва да бъде център на нашето внимание, тема, която ОДС категорично ще подкрепи в този парламент? Става въпрос за въвеждането на така наречената ваучерна система, при която бюджетното финансиране следва ученика, студента, независимо от това в какво училище той учи – държавно, общинско или частно, забележете – частно. Това би довело до конкуренция между училищата и университетите, в резултат на което, както показват изследванията, постиженията на учениците и студентите се повишават. При тази система се увеличава възможността за избор на родителите, учениците, както и на студентите, и се създават стимули и възможности за подобряване на квалификацията и заплащането на учителите.
Какви са добрите примери? Тази система е въведена в Швеция, Холандия, Чили, Дания, САЩ и т.н. и там тя работи добре, както и в страни със социален модел на развитие, а и в страни с англосаксонски традиции.
Почти всички политически партии преди изборите обещаха въвеждането на ваучерната система. Нека сега да видим кои от тях ще застанат зад това си обещание и ще го изпълнят. Благодаря за вашето внимание. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Методиев, имате думата за изказване от името на Парламентарната група на ДСБ.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да изкажа личната си признателност към преждеговорившите колеги от БСП и от ОДС за това, че поставиха тази тема в рамките на дневния ред.
Днес е празник! Наистина 15 септември е празник! И всички, независимо от своите политически пристрастия, от своите политически идеи, трябва да уважим този ден. Това е денят на нашите деца, нашият ден, като сме били деца, и денят на българските учители.
Това е ден, в който може да се кажат няколко думи за ангажимента на институциите, в частност и на Народното събрание, за да прозвучи ангажиментът на парламента към това, което трябва да се прави в българското образование.
От името на Демократи за силна България ще кажа само две неща. Големи са предизвикателствата към младите хора в съвременния свят. Нашето образование трябва да се ориентира към този наистина много голям проблем. В съвременния интегриран свят, в Европейския съюз трябва да си смел, трябва да си решителен, трябва да можеш да правиш избор, трябва да можеш да вземаш решения. Това не е характерно за нашето поколение. Казвам го с ясното съзнание на човек, който е на 48 години и който е възпитаван в едни други условия, в една друга ситуация, в която не беше нужно да вземаш решения, защото някой друг ги вземаше вместо нас.
Днес младите хора на България обаче не са поставени в тази ситуация. Заради това е много важно българското образование да им помогне да бъдат самостоятелни, да бъдат наистина достойни граждани на съвременния свят.
Следващата точка, ако не ме лъже паметта, господин председателю, е свързана със законопроектите за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. Това е може би основното, по което се произнася парламентът в определянето на политиката в областта на образованието. Останалите дейности, както е предвидено в Конституцията и законите на страната, са дейности главно свързани с работата на изпълнителната власт. Ние там можем да контролираме какво върши изпълнителната власт, но в рамките на бюджета можем да произнесем своя воля за това как виждаме бъдещото на образованието и аз пожелавам на всички колеги при тази дискусия да си спомним, че на 15 септември взаимно сме се поздравили за един от най-хубавите български празници.
Честит празник! (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи от други парламентарни групи за декларации.

Преминаваме към шеста точка от нашия дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Ще помоля председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров да докладва становището на водената от него комисия по двата законопроекта.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
“Д О К Л А Д
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за
устройството на държавния бюджет № 502-01-30, внесен от Министерския съвет на 31 август 2005 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет № 554-01-42, внесен от Иван Йорданов Костов и група народни представители на 1 септември 2005 г.
На две заседания, проведени на 1 и 8 септември 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
На заседанията присъстваха Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, Добрин Пинджуров – директор на дирекция “Бюджет”, и Владимир Петров – директор на дирекция “Държавни разходи” в Министерството на финансите.
От името на Министерския съвет господин Кирил Ананиев представи законопроекта. Той изтъкна, че предлаганите изменения и допълнения на Закона за устройството на държавния бюджет са отговор на направените препоръки и предложения за хармонизиране на нормативната уредба на страната в областта на бюджета и са отговор на поетите ангажименти от Република България в преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз в краткосрочен план.
Във връзка с горното за усъвършенстване на бюджетното законодателство и въвеждане на добри бюджетни практики в него със законопроекта се предлага:
На първо място, преминаване към многогодишно бюджетиране, с което се създава устойчивост на средносрочната фискална рамка и предсказуемост на разходите, както на ниво държавен бюджет, така и на ниво отделен първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
На второ място, отпадане на разпоредбите за финансиране на държавния бюджет от Българската народна банка, с което Законът за устройството на държавния бюджет се хармонизира със Закона за Българската народна банка.
На трето място, промяна в разпоредбите за разрешаване на допълнителни бюджетни кредити. Тези предложения отговарят на утвърдените бюджетни практики съществени суми от преизпълнението на приходите да се разходват след санкция на Министерския съвет и на Народното събрание. За основен критерий за упражняване на тези компетенции се предлага процент от брутния вътрешен продукт.
На четвърто място, включване на разпоредба за финансовия контрол с цел осигуряване на по-добро финансово управление на публичните средства.
И на пето, последно място, предлаганото допълнение на чл. 43 е в съответствие с разпоредбите на чл. 6 и чл. 34 от Закона за общинските бюджети. С новите алинеи 4 и 5 ще се облекчи процедурата по финансиране на проекти и ще се делегира право на Министерския съвет да определя условията и реда за отпускане и възстановяване на безлихвени заеми.
След представянето се проведе дискусия, по време на която се очерта принципната подкрепа на законопроекта. Независимо от това бяха зададени въпроси за изясняване на предложенията на вносителя. Също така бяха направени и изказвания с препоръки и се изразиха и несъгласия по някои от предложенията на вносителя. Най-голяма дискусия се води около предложението за промените в чл. 35. Бяха изказани мнения, че предложеният процент и база брутен вътрешен продукт – предложението е за 1,5% от брутния вътрешен продукт, следва внимателно да се обсъдят с оглед на съществуващото от няколко години положение на голямо преизпълнение на приходите и на очакваната промяна в методологията на тяхното планиране.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от народния представител Иван Костов и група народни представители, беше представен от народния представител Веселин Методиев.
В мотивите към законопроекта и с експозето на господин Методиев се посочва необходимостта от предложеното изменение и допълнение на закона, като се изтъкна, че сегашният механизъм за разпределение на преизпълнението на бюджетните приходи, основан на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, дава права на министъра на финансите да разрешава допълнителни кредити без санкция на Министерския съвет. Това право е дало възможност за еднолични решения на министъра за разходване на 3 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Досегашните преизпълнения на приходите и начинът на тяхното разходване показват, че законът е породил тенденция за неправилно отношение на изпълнителната власт и в частност на Министерството на финансите към съставянето и изпълнението на държавния бюджет. Затова, като се има предвид, че Министерският съвет е органът, който съставя и изпълнява държавния бюджет, със законопроекта се предлага той да се разпорежда само с до 5% от прогнозирания размер на годишното преизпълнение на приходите - това е § 1, чл. 35, ал. 4 от законопроекта. За останалата част от преизпълнението Министерският съвет да внася предложение в Народното събрание за актуализиране на годишния Закон за държавния бюджет, намалено с отпуснатите допълнителни кредити, по реда на чл. 35, ал. 4 на законопроекта.
По законопроекта се проведе дискусия, от която пролича, че между предложените нови ал. 2 и 4 на чл. 35 има противоречие. Така например в предложената нова ал. 2 е записано, че “Министерският съвет и министърът на финансите не могат да разходват преизпълнението на бюджетните приходи”, а в новата ал. 4, че “Министърът на финансите може да внесе предложение в Министерския съвет за отпускане на допълнителни бюджетни кредити в размер до 5 на сто от прогнозирания размер на годишното преизпълнение на приходите”.
Освен това се изтъкна, че до посочените в ал. 3 и 5 срокове няма достатъчно надеждна отчетна информация за извършване на анализ и съставяне на прогноза за установяване на размера на очакваното годишно преизпълнение на бюджетните приходи и внасяне от Министерския съвет в Народното събрание на предложение за актуализиране на бюджета за съответната година.
След дискусиите се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет № 502-01-30, внесен от Министерския съвет на 31 август 2005 г., гласуваха общо 14 народни представители, от които: “за” – 9, “против” – 5, без “въздържали се”.
2. По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет, внесен от народния представител Иван Костов и група народни представители, гласуваха общо 14 народни представители, от които: “за” – 5, “против” – 4 и “въздържали се” – 5.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание:
1. Да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от Министерския съвет.
2. Да отхвърли законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от Иван Йорданов Костов и група народни представители.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата госпожа Ангелиева да прочете становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
“С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за
устройството на държавния бюджет № 502-01-30, внесен от Министерския съвет на 31 август 2005 г.
На свое заседание, проведено на 7 септември 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията присъстваха господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, господин Добрин Пинджуров – директор на дирекция “Бюджет” в Министерството на финансите.
От страна на вносителя законопроектът беше представен от господин Любомир Дацов.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет цели усъвършенстване на бюджетното законодателство чрез промени, засягащи бюджетните практики.
Част от предлаганите със законопроекта изменения са свързани с ангажименти на Република България, поети в преговорите по глава 11 “Икономически и валутен съюз” във връзка с участието на БНБ в Европейската система на централните банки след присъединяването на България към Европейския съюз и са обвързани с приетите през м. януари 2005 г. изменения и допълнения в Закона за БНБ за осигуряване независимостта на Българската народна банка. С тези изменения разпоредбата на чл. 45 от Закона за БНБ бе приведена в пълно съответствие с чл. 101, ал. 1 от Договора за Европейската общност, който забранява на централните банки на държавите-членки да предоставят кредити и гаранции под каквато и да е форма на националното правителство, държавни или местни органи, организации или предприятия. Това е наложило предложената с настоящия законопроект отмяна на разпоредбите на чл. 3, ал. 5 и чл. 26, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет, които допускат такова кредитиране.
С предложените изменения в чл. 10, ал. 1 се допълват принципите, които трябва да се спазват при съставяне и изпълнение на държавния бюджет. От разпоредбите на чл. 3 и чл. 27 от Регламента на Съвета 1605/2002 г. относно финансовия регламент, приложим за общностния бюджет на европейските общности, е възприет “принципа на разумно финансово управление”, който предвижда, че бюджетът трябва да е изграден на принципите за икономичност, ефективност и ефикасност.
С предложените нови ал. 4 и 5 на чл. 43 от закона се създава възможност за отпускане от държавния бюджет на безлихвени кредити на общините в случаите на недостиг на средства по общинските бюджети за финансиране на разходи по одобрени проекти и програми, съфинансирани от Европейския съюз. Предвижда се кредитите да се отпускат до съответното им възстановяване от Европейския съюз. По този начин се създават условия за разширяване на възможностите на общините за участие в проекти и програми, финансирани от Европейския съюз.
След проведеното обсъждане Комисията по европейска интеграция се обедини около становището, че приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет е необходимо с оглед хармонизиране на националното законодателство с правото на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с 11 гласа “за” и 1 глас “против” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет № 502-01-30, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Тъй като започва представянето на законопроектите, молбата ми е да бъдат допуснати в залата господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, и Добрин Пинджуров – директор на дирекция “Бюджет”, които представляват вносителя, в случая Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предполагам, няма обратно процедурно предложение.
Моля, гласувайте да допуснем представителите на Министерството на финансите в пленарната зала.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Методиев, имате думата да представите вашия законопроект.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, държавният бюджет е един от основните инструменти за управление в съвременната държава и поради тази причина неговото използване е остър политически въпрос. Държавният бюджет не е единствено и само въпрос на експертиза, на експертно поведение в Министерството на финансите. За тези колеги в залата, които са малко по-любопитни, ще дам един пример: възникването на вота на недоверие към правителствата в съвременна Европа е в една година, която ние българите лесно помним – 1762 г., и прецедентът, за да има вот на недоверие на правителство, става дума за Великобритания, е на базата на това, че Камарата на общините е отказала да приеме приходите и разходите, предложени от правителството на лорд Норт. Тоест, самият парламентаризъм в основата си, самата идея за мнозинство и малцинство, за управляващи и опозиция, за баланса между тях, е фундиран политически върху въпроса за бюджета. Ето защо казах, че бюджетът наистина е една изключително остра политическа материя.
В проекта, който е предложен от група народни представители на Демократи за силна България, има едно различие, на което аз искам да спра вашето внимание. Правителственият законопроект работи с число, което е свързано с брутния вътрешен продукт – то е 1,5, и когато бъде преизчислено върху брутния вътрешен продукт, се оказва, че министърът на финансите може да реализира политическа воля, която е в размер на стотици милиони левове. Тази политическа воля на министъра на финансите, разбира се, той съгласува в рамките на правителството. Такава е практиката от момента, от който функционира този текст – нещо, за което ще се спра малко по-нататък.
В нашето предложение става дума за 5% от допълнителните приходи, което преизчислено върху това, което е фактическата реалност, означава, че правителството, а не министърът на финансите, ще може да има една гъвкавост, за която и самото Министерство на финансите много настоява, в размер на десетки милиони лева. Сами разбирате колко е голяма тази разлика. Сами разбирате и това, което преди малко споменах в предишното си изказване от името на групата – че министърът на финансите, разходвайки стотици милиони левове без знанието на парламента, ние, народните представители, ще бъдем безсилни примерно по темата “Образование” или по всяка друга тема, която вие предпочетете, защото няма да има парламентарна санкция. Това е фактически основното различие. И тъй като върху това основно различие има доста аргументи, които са аргументи на администрацията на Министерството на финансите, към които аз не бих искал да се обърна, но бих насочил вашето внимание върху тези политически аргументи – кой контролира изпълнителната власт, кой може да наложи санкция върху изпълнителната власт и то в такива огромни финансови размери? Никой друг освен Народното събрание.
И тук не става дума само и единствено за това дали това предложение излиза от опозицията или от мнозинството. Тъй като аз съм имал тази привилегия да бъда и в опозиция, и в мнозинство, се обръщам към колегите от мнозинството, които естествено ще тръгнат да подкрепят правителствения законопроект. Самите вие ще видите във времето, а мисля, че го виждате вече откакто възникнахте като мнозинство, че от трудностите на сложната ви коалиция няма да може по никакъв начин да се отрази решението, политическата воля на всички съставки на коалицията при този преразход. Накрая на годината ще си го направи министърът на финансите, който вие си избрахте по един особено интересен начин. С други думи, няма да можете да повлияете дори тук, в рамките на собственото си мнозинство, или не няма да можете, господин Димитров, но все пак ще ви бъде доста трудно и това е ясно политически. Казвам го само за конкретния пример, но в крайна сметка този законопроект не е с идеята за нещо конюнктурно, а е да бъде такъв принципът за нататък.
Ето защо ви призовавам да помислите, когато с лекота ще тръгнете да отхвърляте законопроекта по тази първа причина.
Втората причина, върху която искам да спра вашето внимание. Тя беше изтъкната в становището от председателя на комисията. Критиката, която се отнася към нашия законопроект, е свързана с това, че ние сме записали, че министърът на финансите и Министерският съвет не могат да се разпореждат с допълнителните приходи и това е в началото на текста на съответния член. Това е написано така и не влиза в противоречие с ал. 4, защото принципът, по който е съставен текстът, е да се въведе норма и след това да се опише изключение, ако има такова. Нормата е, че Министерският съвет, изпълнителната власт, не може да се занимава с този въпрос, а трябва да се занимава парламентът. След което в ал. 4 е казано: нека да има едно изключение и това изключение е по повод на защитата на тезата, че трябва да има гъвкав механизъм в изпълнителната власт, защото се случват различни неща. Например, казваха колегите от Министерството на финансите: случиха се тези трагични наводнения. Дай Боже, всяка година да не се случват такива трагични неща, за да кажем, че заради това трябва да правим Закона за устройството на държавния бюджет по този начин, защото това някак си няма да бъде съдържателен аргумент, който ще издържи във времето.
Накрая това, което искам да отбележа. В практиката на Народното събрание в тези 15 години, за което ви призовавам, се е случвало често, когато има два законопроекта по една и съща материя, по принцип на първо четене да бъдат приети и двата законопроекта, след това в комисията да се направи възможното да се инкорпорират, както казват колегите юристи. Това е един от начините, по който днес пленарната зала може да вземе решение, защото в противния случай ние знаем реда на работата на парламента и ще внасяме като конкретни текстове към това, което ще се приеме основно. Но все пак, ако ние приемем едновременно и двата законопроекта, ще означава, че тук, в Народното събрание, има воля парламентът да контролира правителството, тоест има воля за демокрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРЕНЗОВ: Откривам дискусията по двата законопроекта.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-основната тема в законопроекта на Министерския съвет, а също и в законопроекта на колегите от ДСБ е доколко правителството да има гъвкавост и дискреция в разходването на средства извън одобрените от Народното събрание. В Комисията по бюджет и финанси имахме среща с Международния валутен фонд, на която се говореше за най-добрите практики и въобще за традициите в света по тази тема. На срещата представителите на фонда изказаха следния аргумент, който аз приемам и който беше доста добре обоснован. Те казаха следното: защо когато има преизпълнение на приходната част на бюджета или бюджетен излишък, това автоматично да означава, че правителството може да харчи повече без съгласието на парламента? Тоест тяхното мнение беше, че по-скоро това не е добрата европейска и световна практика.
Аз смятам, че ние трябва да приемаме подобни добре аргументирани твърдения. Също така смятам, че в Комисията по бюджет и финанси има воля от страна на всички политически партии да намалим процента, който се предлага от Министерския съвет – 1,5% от брутния вътрешен продукт, което би означавало може би 600 млн. лв., тъй като смятаме, че при каквито и да е разбирания за гъвкавост това е твърде много. Така че посоката, в която трябва да вървим, е да говорим за минимални допълнителни разходи над одобрените от парламента.
Също така, говорейки за добрата европейска и световна практика, тя е да има фондове, които в случаи на извънредни събития да могат да бъдат харчени от правителството и впоследствие да се отчитат пред парламента. Не за всеки разход, но за определен период от време.
Така че много важно е всички ние да вземем отношение по този въпрос и да не позволим предложението на Министерския съвет да бъде гласувано, като между първо и второ четене е много важно нашето отношение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Реплика? Не виждам.
За изказване – господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В определени части предлаганият законопроект е хармонизиращ, определено смятам, че всички парламентарни групи ще подкрепят тези части. Други части на този законопроект са насочени към усъвършенстване на бюджетната процедура. Това са проблемите, свързани с многогодишното бюджетиране, отношенията с БНБ, допълнителните бюджетни кредити и други. Аз предполагам, че тези проблеми няма да предизвикат дискусия и ще бъдат подкрепени от цялото Народно събрание.
Разбира се, основният дискусионен проблем си остава бюджетният излишък. По тази тема е писано изключително много, по тази тема се говори изключително много на различни равнища и по различни поводи.
Според мен, уважаеми дами и господа, проблемът не е бюджетният излишък, а проблемът е изключително големият бюджетен излишък. Ние нямаме алтернатива при бюджетирането – или ще има излишък, или ще има дефицит. Всеки, който прави бюджет, всяка държава, която се занимава с подобна процедура, предпочита така да планира и да прогнозира, че да има излишък, а не дефицит. Това е основното, което трябва да имаме предвид, когато водим дискусии по темата излишък или дефицит.
На какво се дължи прекалено големият излишък през последните години? Искам да ви кажа, че през последните няколко години при брутен вътрешен продукт 38-40 млрд. лв. за България бюджетният излишък се движи в границите от 1 до 1,5 млрд. лв., което означава 2,5-3,5% от брутния вътрешен продукт. Мисля, че господин Веселинов малко се доближи до тази цифра. Това наистина е една голяма цифра, един голям финансов ресурс, който се разпределя без контрол и регулация от страна на парламента. Няма бюджетна практика в света, която да позволява подобна свобода в опериране с финансов ресурс. И аз съм съгласен в това отношение с господин Димитров. Така е, никъде по света не разрешават правителствата да харчат такъв огромен финансов ресурс без санкцията на парламента. И ние трябва да предприемем определени мерки, които да ограничат до минимум тази, бих казал, опасна свобода на изпълнителната власт да оперира с финансов ресурс.
Излишъкът се формира главно от два източника, имайки предвид практиката в България. Първият източник е преизпълнението на данъчните приходи. Това е основният източник. Вторият източник е икономии главно на лихвени разходи.
Какви са причините за формирането на свръхизлишък, т.е. на прекалено големия излишък? Ще посоча три причини, за да ги имаме предвид по-нататък, когато взимаме решения.
Първо, недобро прогнозиране и планиране на приходи и разходи. Вие вероятно знаете, че в помощ на Министерството на финансите и на правителството при прогнозирането и планирането на бюджетните приходи и разходи е една цяла агенция, която се нарича Агенция за икономически анализи и прогнози. Тази агенция е длъжна да дава достатъчно надеждни и практически полезни прогнози и планови показатели, които трябва да се залагат в бюджета.
Втората причина – прекалената предпазливост на правителството в бюджетирането. На тази среща преди няколко дни, за която господин Димитров говори, беше подчертано недвусмислено от представителите на Международния валутен фонд, че правителството дори е преминало границата на разумната предпазливост по отношение на бюджетирането. До известна степен аз разбирам тази предпазливост, защото ние сме във валутен борд и всяка грешка би довела до сериозно нарушение на крехкия баланс на макроикономическо равнище. Това е така. Но да реализираш три години над милиард излишък, това вече е прекалено съмнително явление.
И третият фактор според мен са субективните действия с цел реализиране на голям излишък. След като няма никаква пречка правителството само да изразходва този излишък, съвсем нормално е да се правят и предприемат такива действия, които да увеличат излишъка. И това сигурно се прави през последните няколко години.
Какви трябва да бъдат промените? Определено правителството трябва да разполага с един минимум за спешни и непредвидени действия. Големият въпрос е какъв трябва да бъде този минимум.
Искам да използвам точни цифри, като имам предвид бюджетната прогноза за периода 2006-2008 г., която е приета от Министерския съвет през май т.г. Съгласно тази бюджетна прогноза за 2006 г. са предвидени следните основни макропоказатели, характеризиращи бюджета за следващата година. Прогнозиран брутен вътрешен продукт – 44,6 млрд. лв. или ръст около 5,3%; прогнозирани бюджетни приходи – 17,7 млрд. лв., от които данъчни приходи 15,2 млрд. лв. Неслучайно споменавам данъчните приходи, защото моето лично предложение ще бъде свързано точно с тях.
Ако приемем предложението на Министерския съвет в този законопроект за 1,5% от брутния вътрешен продукт, съгласно прогнозите за следващата година Министерският съвет ще има на разположение 670 млн. лв. за харчене от излишъка. Ако има излишък, разбира се. Ако приемем предложението на СДС – имам предвид някои публикации, които се появиха напоследък в печата за определена конкретизация в това отношение за - 1% от приходната част на бюджета, правителството ще разполага със 180 млн. лв. за харчене без контрол и регулация от парламента. Ако приемем предложението на ДСБ, ние на този етап не сме в състояние да дадем каквато и да е количествена характеристика, защото там се говори за едно понятие “предвиден излишък”, което става само към края на годината. Изобщо там ситуацията е изключително сложна от гледна точка на методологията на бюджетирането.
Аз смятам, уважаеми дами и господа, и това ще го предложа на дискусия с колегите в Комисията по бюджет и финанси, че необходимият минимум, с който трябва да разполага правителството, трябва да се основава на показателите за данъчните приходи. Или според мен най-точният, най-балансиращият, най-справедливият показател е 1% от предвидените в бюджета данъчни приходи. Този показател до известна степен ще потиска субективното желание на тези, които правят бюджета, и на правителството да подценяват данъчните приходи, които са основни източници за излишък.
И от друга страна, ако се реализира това предложение, правителството ще разполага със 150 млн. лв., което е едно разумно и балансиращо предложение за този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Що се отнася до законопроекта на ДСБ, смятам, че там има две основни понятия, които предизвикват методологически проблеми.
За първото понятие вече говорих – прогнозираният размер на излишъка. Никога предварително не се залага прогнозиран размер на излишъка. Съгласно бюджетната прогноза за 2006 г. бюджетът трябва да бъде балансиран, без излишък, приходите да бъдат равни на разходите. Прогнозираният размер на излишъка се появява като предполагаема характеристика след средата на годината и се променя с всеки изминал месец. След юни месец се казва: в резултат на резултатите, които получаваме през половината година, ние очакваме да се случи еди-какво си. Всяка следваща година този показател се актуализира. Значи ние даже не сме в състояние да определим каква част от този прогнозиран размер може да се ползва от правителството.
И второто понятие – преизпълнение на бюджетните приходи. Вече споменах, че бюджетният излишък има два компонента – единият е преизпълнение на приходите, вторият е икономии на разходите. Ако правителството направи икономии на разходите съгласно законопроекта на ДСБ, тези пари не влизат в регулация на Закона за устройството на държавния бюджет. Просто няма разписана процедура, по която да се използват.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Павел Шопов – Парламентарна група на партия "Атака".
Става така, че се създава консенсус в пленарната зала по много от въпросите, които считах, че ще бъдат спорни и по които ще възникнат проблеми. Основен въпрос в готвените два законопроекта е въпросът за размера на излишъка, с който ще разполага правителството. В тази връзка се изказа господин Имамов и неговото изказване беше много експертно. Считам, че всички неща, които той каза, следва да се вземат предвид при второто четене.
Излизам от името на партия “Атака” да заявя, че подкрепяме и двата законопроекта, които следва да бъдат разгледани успоредно и да се вземат всички ценни неща от двата законопроекта, и да бъдат разгледани за второ четене. Ясен и безспорен е този проблем за бюджетния излишък, който е проблем при съставянето на много бюджети от този момент. Трябва най-после да бъде решен. Въпросът е не само политически, той е повече експертен, въпрос на добра воля. Касае се в крайна сметка до добро планиране на бюджета, което до този момент при всички държавни бюджети идваше винаги от проблема, от стремежа на правителството, на министъра на финансите да харчи колкото може повече безотчетни пари, непреминали през държавния бюджет, какъвто беше случаят и с последния държавен бюджет, по който се движат разходите и приходите на държавата и в настоящия момент.
Ясно е, че основният въпрос е да се намери балансът доколко да се намали досега предлаганият процент и половина от брутния вътрешен продукт. Явно е за всички, че този процент и половина, който се предлага от правителствения законопроект, е много голям. Дали това ще стане на базата на брутния вътрешен продукт или на базата на събираните приходи, както се предлага в другия законопроект, трябва да се анализира внимателно, да се прецени и да се види каква ще бъде приблизително сумата в единия и в другия случай.
Разбира се, не отричаме възможността да се остави една сума за правителството, която като излишък да бъде възможност за посрещането на неотложни разходи. Тази година имахме чудесен пример в това отношение, но въпросът с правилното балансиране на държавния бюджет далеч надхвърля въпроса какво ще може правителството да харчи или не за посрещане на някои разходи. Този въпрос, погледнато макроикономически, се отнася до това дали цялата икономика ще функционира по-добре, ако бюджетът бъде по-добре балансиран. В тази връзка отговорността пред нас е много голяма – най-после да изработим правила, които да създадат възможност за по-добро финансиране на държавния бюджет и това трябва да започне може би от този момент, в която връзка досега държавата имаше голям проблем.
Благодаря ви за вниманието и отново заявявам, че ще подкрепим и двата законопроекта на първо четене и ще видим как ще решим на второ четене основния въпрос за излишъка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да се изкажа в подкрепа на законопроекта, който сме внесли ние - Демократи за силна България.
Този законопроект е продължение на една наша инициатива вече в рамките на повече от една година. В миналия парламент също имахме внесен законопроект за изменение на Закона за устройството на държавния бюджет. Този законопроект беше продиктуван още тогава от създаващата се практика втора година да се появяват огромни бюджетни излишъци, а не просто излишъци, а огромни такива, които да се харчат от министъра на финансите и от правителството без контрол.
Въпросът, който и тогава, и днес поставяме, е въпрос, който не е експертен, а политически, въпрос, свързан с парламентаризма. В българската Конституция е казано, че България е парламентарна република. Една парламентарна република би трябвало да изпълнява на първо място задължението си за контрол върху действието на правителството най-вече в сферата на парите.
Господин Методиев ви напомни откъде се е появил контролът върху парите. Това е практика, създадена на първо време във Великобритания, където се заражда парламентаризмът и където на базата на практика и на много битки между политиците и изпълнителната власт се е създало правилото за парламентаризма, а именно: основната функция на парламента е да контролира приходите и разходите в страната и действията на правителството. Неслучайно бюджет се приема всяка година – това също е правило и процедура, приета от английския парламентаризъм. Контролира се в рамките на всяка една година, не на две, три или четири – колкото е мандатът на едно управление, за да може да се направи точен отчет и да се преценява какво се прави, и това да е публично. Неслучайно приемането на Закона за държавния бюджет всяка година е един вид вот на доверие или недоверие към едно управление. Това, което предлагаме, е продължение и затвърждаване на принципите на парламентаризма, а именно Народното събрание да осъществява контрола върху парите, които се събират от българския данъкоплатец и се изразходват от изпълнителната власт.
Предлагаме механизъм, който наистина е нов за България, но България се модернизира и следователно трябва да се научава да приема и в законите си, и в практиката нови неща.
Това, че се повдига въпросът как ще се определи прогнозираният размер и че това е нещо ново, е съвсем нормално да бъде поставено в днешния дебат от колеги. Само че аз искам да обърна внимание на народните представители, когато ще гласуват законопроектите, че в нашия законопроект е казано, че към 1 септември, тоест към края на годината, ще трябва на базата на касовия отчет да се направи и анализ на прогнозируемия размер на излишъка.
Защо към 1 септември? Защото към този момент може спокойно да се получи информация и да се направи анализ за това какви са постъпленията в бюджета, какви са харчовете, какви са предизвикателствата пред страната – дали има по-високи финансови рискове или не, и да може да се направи един прогнозируем размер какво ще постъпи още в хазната.
На базата на този прогнозируем размер вече би могло да се прави отчислението, което да остане на разпореждане от министъра на финансите, а останалите пари да трябва да се разпределят единствено и само от Народното събрание.
Искам да напомня и още нещо и се обръщам към колегите от всички парламентарни групи: в края на миналия парламент, есента или в началото на годината този дебат беше много актуален. Тогава разбираемо управляващото мнозинство не посмя да подкрепи нашия законопроект. Защото беше краят на мандата, защото идваха избори и се харчеха пари безконтролно.
Сега приемаме тези изменения на закони в началото на един парламент, когато се определят правилата. Аз се обръщам към всички, защото още тогава имаше гласове, дори и сред управляващите, а и тогава БСП, която беше в по-друга ситуация, казваше: да, необходим е такъв законопроект.
Ето, такъв законопроект ние сме предложили и той е много по-пестелив и с много по-висок контрол от страна на парламента към изпълнителната власт от това, което е предложено от страна на правителството. Правителството ни е предложило механизъм, който води, както казаха колеги от управляващото мнозинство, до безконтролен харч на около 670 млн. лв. Това не е редно! Това не е парламентаризъм!
Ако искаме наистина да има контрол от парламента и да затвърждаваме принципите на парламентаризма, аз се обръщам към всички депутати: и управляващи, и опозиция, да направим правилата сега, в началото на управлението – тогава, когато наистина може без сметки за предстоящи избори да се направят приходите и разходите в държавния бюджет, да бъдат подложени на истински контрол, контрол публичен, защото парламентаризмът означава публичност. Целият дебат къде са отишли парите, ще бъде тук, в парламента, пред очите на всички народни представители, пред очите на медиите, а оттам и пред очите на българските граждани.
Затова смятам, че нашият законопроект може да е предизвикателство за вас, защото предлага нови неща и модернизация на България, но много се надявам, че партийният и управленски егоизъм или желание на един или друг министър да харчи безконтролно пари няма да надделее над свободната воля на всеки един народен представител, който на първо място трябва да защитава интересите на българските граждани. А по-голям интерес от това как се харчат парите на данъкоплатеца няма. По-голямо задължение на един народен представител от това да контролира тези пари няма и затова много ви моля, колеги, подкрепете в името на парламентаризма и на изпълнението на контролните ни функции този законопроект за устройство на държавния бюджет. Той е в полза на всеки, независимо от това дали в един момент ще е опозиция или управляващ, той е в полза на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Не виждам реплики. Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да изразя нашата подкрепа за законопроекта, тъй като имаме и поети ангажименти за подобряване и усъвършенстване на бюджетната рамка, свързани с нашето присъединяване към Европейския съюз. Така че тези промени са навременни, задължителни и актуални и те трябва да бъдат подкрепени.
Най-важният въпрос, който се коментира, безспорно е промяната в чл. 35 и правомощията на правителството да се разпорежда с допълнителните средства, които влизат в държавния бюджет като преизпълнение на бюджета или като икономии от предвидените първоначално разходи. И въпросът какъв да бъде този размер е може би най-актуалният, който трябва да се дискутира.
Направеното предложение за даване на право на Министерския съвет, на правителството да се разпорежда със средства от държавния бюджет в размер на 1,5 от брутния вътрешен продукт е, разбира се, едно предложение, което би могло да бъде обсъдено и в рамките на обсъждане на законопроекта между първо и второ четене. И, разбира се, независимо че като цяло ние подкрепяме тези промени, бихме могли да разсъждаваме относно необходимостта от прецизиране на този размер, който правителството да може да харчи, а именно дали това да бъде процент от брутния вътрешен продукт, който все пак е една относителна величина, величина, която не може да бъде съвсем точно определена, или това да бъде един процент от приходите, величина, която много по-точно и ясно може да бъде определена към даден момент.
Вие знаете, че първоначалното предложение на предишното правителство беше този размер да бъде ограничен до 1,5% от приходите, които са регистрирани към определен момент в държавата. И може би това е един много по-обективен критерий, а, разбира се, и величината на средствата, с които ще се разпорежда, е по-малка, отколкото е процентът към брутния вътрешен продукт.
Безспорно обаче това са неща, които биха могли да бъдат изчистени и аргументирани в хода на обсъжданията между първо и второ четене. И най-вече като се изхожда от статистиката на изразходване на подобни средства в последните години, която също би могла да бъде обективна база за вземане на правилно решение по отношение на крайната формулировка на закона.
Като считам, че задължително трябва да бъде направена промяна в чл. 35, да бъде ясно и категорично определено правомощието на Министерския съвет, аз подкрепям законопроекта на първо четене и предлагам в Комисията по бюджет и финанси между първо и второ четене да бъдат прецизирани точният размер и критерий, по които да се даде право на правителството за разходване на средствата, които са в преизпълнение или от икономии в рамките на текущата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по двата законопроекта?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, и двата законопроекта са изключително важни не само от гледна точка на това как ще бъде разходван евентуалният излишък в държавния бюджет, не само от гледна точка на прозрачността на публичните разходи, съответно приходи, не само от гледна точка на конституционализма и парламентаризма, но и от гледна точка на това, което се случва в момента в България и отношенията ни с международните финансови институции. Смятам, че тази тема и този дебат е доста закъснял в българския парламент – поне с две години. Той се води по страниците на периодичния печат и на специализираните издания доста отдавна, води се и като разговор с международните финансови институции. Но, както казва народът “По-добре късно, отколкото никога”, още повече че сме в началото на един нов управленски мандат и е добре този проблем да бъде изчистен.
Ще се спра малко върху историята на проблема и оттам – върху значението на проблема, тъй като той е в няколко посоки.
Този проблем се появи за първи път през 1997 г. От 1997 г. до ден-днешен всички осем бюджета реализират в края на годината бюджетен излишък, формиращ се главно от преизпълнение на приходите и с много малки изключения от икономии на публичните разходи, предвидени в съответния Закон за държавния бюджет. Аз имах честта да бъда четири години председател на Комисията по бюджет и финанси в периода 1997-2001 г. и затова оттогава съм наясно и с механизма за планиране на бюджетните приходи, и с компромисите, които се налагаше да правим в името на стабилността на валутния борд, разбира се.
Особено през последните две години бюджетният излишък надхвърля границите на нормално приетите размери, които гарантират една презастраховка от гледна точка на стабилността на валутния борд. Тогава се появи и проблемът, тогава се изостри проблемът как точно да бъде изразходван този излишък.
Парламентарната практика до 1997 г. показа, че на няколко пъти в пленарната зала през годината влизаха закони за изменение и допълнение на съответния Закон за държавния бюджет поради това, че разходите надвишаваха приходите, тоест трябваше да се коригира бюджетният дефицит. И това беше една нормална практика, но поради това, че тази бюджетна практика беше остро политически атакувана, което е много обяснимо – тя е отрицателна икономическа практика, тя е отрицателна икономическа политика, беше остро политически атакувана и това като че ли създаде у следващите правителства, а и в парламента, и в обществеността убеждението, че внасянето на корекции в Закона за държавния бюджет през съответната година, е някакъв негатив в работата на съответното правителство.
Поради тази причина, разбира се, и поради субективна причина – всяко правителство би искало да харчи излишъка без санкцията на парламента, не се продължи практиката, когато има такива очаквания в някои, да речем, в четвъртото тримесечие да влиза такъв закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета и с него парламентът да дава своята санкция за съответните публични разходи, които могат да бъдат реализирани на базата на очакваното преизпълнение на приходната част на бюджета.
Така че съществува и до днес парламентарен механизъм, по който можеше и може това да става през парламента, още повече че това е изискване и на Конституцията. Това е изискване и на международните финансови институции.
Аз подкрепям да бъде ограничена през устройствения Закон за държавния бюджет, въпреки че съществува възможност и без това изменение, възможността правителството да харчи тези средства и ще се обоснова защо. В момента страната се намира в изключително сложна обстановка предвид на това, което се случи в България през последните два месеца – природните бедствия и нанесените щети. Да приемем условно, че те са около 1 милиард, макар че още не са изчислени точно. При положение че имаме над 1 милиард излишък към 6-месечието, тоест преизпълнение на приходната част, по един меморандум, споразумение към меморандума, сключен през април месец т.г. с Международния валутен фонд, де факто ние не можем да използваме този излишък дори със санкция на парламента, за да покрием тези щети и да можем да направим така, че да коригираме инфраструктурата и всичко онова, което беше разрушено. Защото през м. април това споразумение, което е подписано с фонда, предвижда 69% от реализирания излишък от данъчните приходи да не бъде харчен, а да бъде спестяван, и в края на годината да има минимум 1% бюджетен излишък. При последните разговори с Мисията на фонда ни бе подсказано, че ще ни бъде искано в края на годината той да бъде 3%, а не 1%.
Моето лично убеждение, следейки през последните осем години този проблем, е, че фондът поиска това споразумение през м. април заради драстичния излишък, който се реализира през последните две години, и неговото реализиране без санкцията на парламента.
Ще ви кажа откъде идва това мое убеждение и този мой извод. Фондът през месеците септември и октомври миналата година дава своето съгласие бюджетната рамка за 2005 г. да бъде в рамките на половин процент бюджетен дефицит. Към този момент дефицитът по текущата сметка е 9,2%. Цитирам дефицита по текущата сметка, защото основният аргумент, с който фондът иска от нас фискални презастраховки, е увеличаващият се дефицит по текущата сметка. През април те настояват и получават съгласието на българското правителство предвид тенденцията за увеличаване на дефицита по текущата сметка да се коригира тази рамка от половин процент бюджетен дефицит в 1% бюджетен излишък.
За сведение ще ви кажа, че през м. април дефицитът по текущата сметка е 7,2%. Очевидно не е това доводът на фонда. Очевидно доводът на фонда е бил огромният бюджетен излишък – над 1,5 милиард лева, реализиран в края на миналата година и една голяма част от него изхарчен без санкцията на парламента, не една голяма част, а целият без санкцията на парламента на базата на правомощията, които има министърът на финансите и Министерският съвет в същия този устройствен Закон за държавния бюджет. И сега ние сме изправени пред един много тежък за страната проблем: как, без да “скъсаме” споразумението с фонда, да поискаме този бюджетен излишък, това преизпълнение на приходите да го употребим за нуждите, за доста крещящите нужди на хората в страната, предвид щетите от наводненията.
Ето защо проблемът не е само бюджетен, не е само парламентарен, не е само конституционен, проблемът има и тежко икономическо измерение. И ние тепърва ще се сблъскваме с него. Аз съм председател на временната комисия, която парламентът избра за щетите от наводненията, председател съм и на Икономическата комисия, водя тези разговори, за които ви информирам в момента като анализ, и съм наясно, че в момента де факто е спряно финансирането относно щетите. Спряно е по тази причина. Както се казва “Вода гази, жаден ходи”. Ние имаме излишък от приходи, но не можем една стотинка от тях да изхарчим и не можем да виним нито министъра на финансите, нито правителството. Просто тази политика на фонда спрямо българското правителство и спрямо нас е следствие на този 7-8-годишен проблем.
Моето лично убеждение е, че трябваше чрез съществуващата парламентарна процедура всяка година ние да актуализираме Закона за държавния бюджет и със санкция на парламента да казваме какво става с тези излишъци. Но тъй като това не става и тъй като това очевидно няма да стане, моето лично убеждение е, че трябва да приемем тези два закона, да не казвам, че ние се нуждаем от един изцяло нов Закон за устройство на държавния бюджет, предвид на новата фискална политика. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Всъщност Парламентарната група на Движението за права и свободи е изразходила своето време чрез изказването на господин Цонев, но вие имате и право на удължаване, ако желаете, може да ползвате още 6 мин., ако се направи такова искане от парламентарната група.
За реплика има думата господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Направи впечатление, че много от изказалите се говориха за фонда, оправдаваха се с фонда и обвиняваха Международния валутен фонд, да го назовем официално. За всички нас е очевидно, бих казал очевадно, че има огромен проблем и този проблем е точно Международният валутен фонд. Ако правя тази реплика, то е, за да започнем да си казваме тази много голяма истина от днес от тази висока трибуна и да не звучи толкова еретично това, което ще кажа.
Ние говорим за българския държавен бюджет, за Устройствения закон за създаването на българския бюджет и на всяка дума едва ли не вмъкваме един орган, как да го нарека, такъв какъвто е – чуждестранен ли, международен ли, частен ли – не знам какъв, чийто дух непрекъснато витае в чисто българските наши суверенни работи, една от които е да направим българския държавен бюджет. Пак повтарям, нека не звучи еретично тази мисъл, но аз поставям въпроса съвсем сериозно по повод изказването на преждеговорившия – отговорно, с пълното съзнание да започнем да мислим за отърваването най-после от тази опека, от тази непрекъснато висяща и непрекъснато грозяща ни, за нас - от “Атака”, опасност, в каквато се е превърнал Международният валутен фонд и да вървим към разделянето с него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше нещо като реплика. Още веднъж повтарям: репликата е спрямо изказване на народен представител и несъгласие по конкретна негова теза, а не допълване на едно изказване. Но да го приемем като реплика.
Има ли втора реплика?
Вие искате нещо като дуплика. Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Приемам чувството Ви за хумор – “нещо като дуплика”, защото ще говоря точно върху това, което каза господин Шопов.
Международният валутен фонд не ни дава задължителни указания, той не е орган, който санкционира нашата бюджетна, икономическа или която и да е политика, той е един добър съветник на българското правителството и ползата от сътрудничеството ни с Международния валутен фонд в последните осем години е очеизвадна. Няма никакъв смисъл да говоря по тази тема.
Друг е обаче въпросът, че аз като икономист, не като политик, смятам, че толкова тежка рестриктивна бюджетна фискална политика на този етап от развитието на българските публични финанси вече не е необходима. Правил съм достатъчно задълбочени професионални анализи за себе си, някои от които съм имал удоволствието да публикувам в периодичния печат, и смятам, че не е нужно непрекъснато да презастраховаме фискалните рискове, рисковете по текущата сметка, по търговския баланс и т.н., непрекъснато да ги застраховаме само по фискален път.
Ако има такъв проблем, а то очевидно има – дефицитът в текущата сметка, този проблем е породен от нискоконкурентоспособността на българската икономика и ние по никакъв начин няма да спрем нарастването на този дефицит само с презастраховки през фиска. Това е една много професионална тема, по която тепърва предстои да спорим. Казвам това в отговор на Вашата реплика, че не подлагам на съмнение сътрудничеството с фонда, но подлагам на съмнение вече точно този тип договорки, точно този тип споразумения, при които ние отстъпваме – пред всяко искане за фискална презастраховка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Берон, заповядайте.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): И аз ще направя нещо като изказване. Няма да кривя микрофоните, те са достатъчно чувствителни, за да не се счупят.
Искам да обърна внимание наистина, че още от древността разните форми на парламент оказват своя контрол върху харченето на парите. Това не е само от английския парламент, още Римският сенат го е правил навремето.
Аз се чудя защо толкова се държи на всяка цена да се запази тази цифра от 1,5%, след като има такова огромно мнозинство, което може да си наложи парламентарна регулация на харченето на парите тогава, когато е необходимо.
Така че бих призовал, първо, да се подкрепят наистина и двата законопроекта, включително законопроекта на ДСБ. Второ, по някакъв начин, ако може, да се направи по-гъвкаво харченето на такива пари, които са определени за природни бедствия, за непредвидени разходи. Тази графа от бюджета да бъде по-голяма, така че там да се заложат средства и да не е необходимо да се прибягва към излишъка, тъй като се вижда, че природата ни поднася неприятни изненади всяка година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Берон.
Сега е 10,56 ч. Ако можем да преминем към гласуване, ще преминем. Ако има обаче желаещи за изказване, това ще трябва да стане след почивката – виждам желаещи и от Коалиция за България, и от Демократи за силна България.
Давам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум – 145 народни представители.
Продължаваме с дискусията на първо четене на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! За първи път в пленарната зала влиза закон за промяна устройството на държавния бюджет, касаещ разпределението и утвърждаването на излишъците от преизпълнението на бюджета. И понеже тук много станаха тези, които цитират известни личности, аз ще цитирам Библията. Това е най-хубавата книга! Ще кажем: “По делата им ще ги познаете!” (Реплики.)
Много се радвам, че и този цитат знаете, господин Берон.
Над осем години левицата, Коалиция за България, предлага винаги разпределението на преизпълнението на бюджета, част от това преизпълнение над санитарния минимум да остава за правителството, което да може да оперира с него, да се извършва именно от суверена - българския народ, а именно Народното събрание, от народните представители. И ето сега, когато левицата е в управлението на страната, тя предлага чрез Министерския съвет именно този проект за изменение на устройството на държавния бюджет.
Естествено е, че контролът по разходите трябва да бъде осъществяван именно от Народното събрание. Това става чрез приемането на бюджета за всяка календара година, а сега оттук нататък ще става и чрез преразпределяне и утвърждаване на съответните излишъци. Разбира се, какъв ще бъде начинът, какъв ще е размерът, какви ще бъдат условията, какви ще бъдат правилата – това след като слагаме днес началото, ще бъде един дискусионен въпрос, който се надявам, че до второ четене на законопроекта ще бъде изчистен.
Естествено, че трябва да остава определена част от преизпълнението в оперативен порядък за управление от Министерския съвет, в това число и на Министерство на финансите. Това е естествено и нормално. Виждате какво става при природни бедствия, има други непредвидени разходи, които много често се налагат да бъдат правени експресно. Естествено е обаче, че по-голямата част от преразпределението ще трябва да бъде именно възложена на нас, на народните представители, които трябва да поемем отговорността за това преразпределение, за да няма спекулации, че се изразходват тези средства за една или друга политическа формация. И затова ние през тези години винаги сме пледирали именно за това – да има строги и ясни правила, които да са равни за всички, които участват в управлението на страната.
Разбира се, че има различни становища – дали ще бъде като процент от брутния вътрешен продукт тази част, която ще остава за преразпределение от правителството или ще бъде на база на приходите, това не е най-важното в момента. Това е и политически, но и експертен, професионален въпрос. Това е въпрос, който – повтарям – ще бъде именно решен между първо и второ четене на законопроекта и на второ четене вече ще има ясно изразени становища и позиции по него.
И понеже преизпълнението е винаги едно субективно понятие, докато не стане факт и през текущата година, трудно можеш да кажеш колко реално ще бъде преизпълнението на бюджета, особено когато се появяват непредвидените разходи, затова ми се струва, че няма да е реално и няма да е точно, ако заложим в правилата да бъде процент от самото преизпълнение, а не от приходите, защото никой не може да каже колко към 31 декември ще бъде преизпълнението на бюджета. Това, Бог да я прости, и баба Ванга, и тя нямаше да може да го каже. Затова се надявам, че тук ще има едно единомислие и ще бъде подкрепен законопроектът за промяна на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Заповядайте, господин Димов. Имате думата.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, в тази зала днес в дискусията се оформиха не два, а на практика три варианта за решаването на проблема с бюджетния излишък – правителственият проект за 1,5% от брутния вътрешен продукт; това, което се предложи от няколко народни представители – процентът да се изчислява върху приходната част, и това, което Демократи за силни България сме предложили – процентът да бъде от преизпълнението.
Първо, искам да кажа, че към 31 декември ние никога не сме предлагали да се гледа преизпълнението, а към 1 септември. Това е записано в нашия законопроект. Не знам какво е можела и какво не баба Ванга, но добрите икономисти знаят какво е преизпълнението към 30 септември за първото полугодие на годината и не би трябвало това да е проблем. Ако за Българската социалистическа партия е проблем, ще бъде много жалко. Аз съм убеден обаче, че за Министерството на финансите това няма да бъде проблем.
Тези три основни посоки аз ще ги свържа с това в края на краищата какво е бюджетът и за какво е той. Държавата не разполага с пари. Държавата взема пари от българските данъкоплатци, българските потребители, българските граждани, за да извършва определена услуга. Когато ние – народните представители, изпратени тук, гласуваме бюджета, се съгласяваме кои услуги държавата ще изпълни и българските граждани ще платят за тях. Когато сме надвзели пари, нормално е тези пари по един или друг начин да бъдат върнати на тези, от които сме ги взели. Разбира се, това нещо може да стане ясно в течение на годината. Нормално е и практиката за последните години показа, че има сериозен излишък, слава Богу, не дефицит, но давайки възможност да се харчи 1,5% от брутния вътрешен продукт, това може да ни доведе в ситуация, в която вместо да имаме излишък, да се получи дефицит в края на годината – нещо, с което всички в тази зала се съгласихме, че е вредно.
Ако приемем да има процент от приходната част, в края на краищата защо отделяме тези пари оперативно? Нали в бюджета ние сами приемаме достатъчно оперативни разходи в случаи, в които има извънредно положение, бедствия например. Доста се спекулира между другото с тази тема, защото аз съм убеден, че при подобна ситуация парламентът може много по-бързо да приеме извънредни разходи, отколкото те реално могат да бъдат усвоени и това, което се случи тази година, показва именно това.
Може да се даде правото, разбира се, на правителството да има оперативен разход в някакви ограничени рамки – това, което предлагаме ние, Демократи за силна България, за преизпълнението, което към 1 септември ще е ясно за полугодието, тоест тенденцията ще е ясна.
Аз, оформяйки тези три решения, ще ви предложа да приемем и двата законопроекта, включително вече и идеята, която се лансира и която е трета принципна идея, и между първо и второ четене да намерим най-доброто, така щото да ограничим правителството, доколкото ние, народните представители, имаме волята да го направим. Правителството само изпълнява нашата воля. То е оперативен орган, но ние сме тези, които сме изпратени от българските граждани да защитаваме техните интереси.
Отново ви приканвам да подкрепим двата законопроекта, да вземем под внимание и това, което се роди днес в залата, и между първо и второ четене, дай Боже, да направим един добър законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димов.
Има ли други изказвания? Няма.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на първо четене на двата законопроекта. Съгласно правилника, гласуването се извършва по реда на постъпването на законопроектите. Пръв е постъпил законопроектът на правителството.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от правителството на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 147, против 14, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от Иван Костов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 52, против 75, въздържали се 34.
Законопроектът не е приет.
Заповядайте, господин Димов. Имате думата за процедура.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам да се прегласува вторият законопроект, който беше отхвърлен от Народното събрание. На мен ми е ясно, че мнозинството в залата, както и в комисията, са достатъчно големи, за да приемат това, което си решат в края на краищата. Но по този начин вие ще дадете възможност едно съвсем разумно предложение да бъде обсъдено между първо и второ четене заедно с останалите предложения, които бяха направени днес, и няма да затворите тази врата, което най-малкото е един жест, който може да направите към опозицията.
Демократи за силна България ви предлагат законопроект не просто за да предложат някакъв законопроект, а да предложат едно решение, което може би ще бъде в основата на бъдещата реализация на бюджетните излишъци в България. Приемете това нещо, а е ясно, че ако толкова много не го харесвате, и в комисията, а и на второ четене можете да го отхвърлите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно сте прав. Аз мисля, че дори и да не се приеме законопроектът сега на първо четене, вашите идеи могат да бъдат предложени между първо и второ четене и, ако не повечето, то някои от тях могат да влязат в интегрирания проект за второ четене.
Подлагам на прегласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от народния представител Иван Костов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 48, против 92, въздържали се 27.
Законопроектът не се приема на първо четене.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от приетия дневен ред за тази седмица:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКРЕДИТАЦИЯТА – вносител Министерският съвет.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика – господин Цонев, да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
“Д О К Л А Д
по законопроект № 502-01-18/10.08.2005 г. за акредитацията,
внесен от Министерския съвет
На заседание, проведено на 31 август 2005 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за акредитацията.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката госпожа Евгения Колданова и заместник-председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор.
Законопроектът бе представен от госпожа Евгения Колданова.
Създаването на Закон за акредитация е мотивирано от необходимостта да се заложат европейските принципи на процеса по акредитация в националното ни законодателство, както и да се регламентира дейността и организацията на работа на националния орган по акредитация – Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”.
Акредитацията е важен елемент от националната политика, въвеждаща принципите и изискванията на Европейския съюз по отношение на свободното движение на стоки и услуги, а приемането на Закон за акредитация е важно условие в преговорния процес с Европейския съюз.
Законопроектът за акредитация се състои от 7 глави.
Глава първа – “Общи положения”, обхваща същността и принципите, на които се основава акредитацията. Дефинира се понятието “акредитация” като признаване от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” компетентността на еднолични търговци, на юридически и на физически лица да извършват специфична дейност като лаборатории, органи и проверяващи по околната среда. Принципите, въз основа на които се извършва акредитацията, са: законност, независимост, публичност, доброволност и др.
Глава втора регламентира органа по акредитация. Единственият национален орган по акредитация в Република България е Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”. Това решение е продиктувано от препоръките, дадени в CERTIF 97/4-EN, Редакция 2 на Европейската комисия, Генерална дирекция ІІІ, Промишленост. Според този документ акредитацията трябва да е система, създадена под егидата на държавните власти и даваща независимо становище на базата на обществено приети стандарти.
Законопроектът предвижда агенцията да е юридическо лице със седалище София, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на икономиката, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност.
В глава втора са регламентирани дейността и организацията на работа и на колективните органи, участващи в процеса на акредитация – Съвет по акредитация, комисии по акредитация, Комисия по възражения, Помирителна комисия, технически комитети по акредитация.
Глава трета урежда процеса на акредитация – започване, етапи, основания за отказ, ред за обжалване и др.
Глава четвърта и пета уреждат специфични хипотези на процеса на акредитация: преакредитация и разширяване обхвата на акредитация.
В глава шеста е определен обхватът на надзора, извършван от органите по акредитация, с който се цели осигуряване на съответствие на акредитираните лица с изискванията за акредитация, както и основанията за ограничаване и временно ограничаване обхвата на акредитация, спиране или отнемане на акредитация.
Глава седма съдържа административнонаказателни разпоредби.
Предложеният проект на Закон за акредитация не въвежда нови принципи и решения в правната уредба в този сектор, а я систематизира в един нормативен акт. Създаването на устойчива правна рамка би способствало за бъдещото успешно интегриране на Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация” по Многостранното споразумение за признаване на резултатите от дейността по акредитация (MLA) на международно ниво (Европейската организация за акредитация, Международния акредитационен форум, Международната организация за акредитация на лаборатории).
По законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси относно статута на органа по акредитация, неговата независимост и наличието на конкуренция в тази област в другите европейски страни. След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 16 народни представители, “въздържали се” – 2 народни представители, без “против”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за акредитация, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има думата госпожа Ангелиева да представи доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
“ДОКЛАД
на Комисията по европейска интеграция
относно проект на Закон за акредитация
№ 502-01-18, внесен от Министерския съвет на
10 август 2005 г.
На свое заседание, проведено на 1 септември 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проекта на Закон за акредитацията № 502-01-18, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Олга Манахова – заместник-председател на Държавната агенция по метрология и технически надзор, госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция “Европейска интеграция” в Министерството на икономиката и енергетиката, госпожа Живка Станева – началник-отдел в дирекция “Европейска интеграция” на Министерския съвет, господин Ивелин Буров – председател на Българския институт по стандартизация, господин Георги Шиваров – заместник-председател на Българската стопанска камара, госпожа Ани Стоилова – изпълнителен директор на Българската служба за акредитация, и господин Димитър Павлов – юрисконсулт на службата.
Предложеният законопроект разглежда акредитацията на лаборатории за изпитване и калибриране, на органи, извършващи сертификация на продукти, персонал и на системи за управление, както и на органи за контрол и на проверяващи по околната среда. Това е съществен елемент от общата система на акредитация, стандартизация и технически надзор, която лежи в основата на функционирането на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. Забавянето в развитието на тази система води до възникването на нежелани технически бариери пред търговията. Предложеният от Министерския съвет законопроект има за цел да придаде по-голяма стабилност и правна яснота в дейността на съществуващия и в момента орган по акредитацията в Република България – Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”.
Трябва да се отбележи, че в европейското право няма императивни норми за организацията и правния статут на акредитиращите органи или организации. В Дания с акредитацията и метрологията се занимава обслужващата компания – Датският акредитационен и метрологичен фонд – DANAK. Той извършва своите услуги на базата на договор с Датската служба по безопасността на технологиите, която пък е част от датското Министерство на икономиката. DANAK е създадена през 2002 г. от представители на администрацията и на индустрията. Във Великобритания акредитацията е монопол на Акредитационната служба на Великобритания – UKAS. Това е организация с нестопанска цел, която включва представители на обществени организации, на администрацията и на деловите среди и работи на базата на договор с министъра на търговията и промишлеността.
Доста по-различен е обаче правният статут на акредитиращите органи в редица други страни от Европейския съюз. Преди всичко трябва да се отбележи, че във всички новоприсъединили се страни от Централна и Източна Европа акредитиращите органи са в една или друга степен част от държавната администрация. Подобно е положението и в част от старите страни-членки на Европейския съюз. Във Финландия например Финландската акредитираща служба FINAS е агенция, подчинена на министъра на търговията и промишлеността. В Германия е създадена една “шапка” – Германски съвет по акредитацията, в който участват представители на акредитиращите органи, на правителството и на германската икономика. Разграничени са акредитацията на калибровъчните органи от акредитацията на сертифициращите органи, като при първата група е запазен прекият правителствен контрол, докато при втората група този контрол е заместен с обществено-държавен контрол.
Независимо от растящото напоследък разнообразие при правния статут на акредитиращите органи и организации в Европейския съюз, има някои принципни положения, които се препоръчват от Европейската комисия, по-специално в документа й CERTIF 97/4 – втората ревизия на Генерална дирекция “Промишленост” от 15 декември 1997 г. Преди всичко се препоръчва да не се допуска конкуренция между два или повече акредитиращи органа в една и съща държава-членка на Европейския съюз. Аргументът на защитниците на тази теза е, че конкуренцията в такава изключително важна и обществено отговорна сфера като акредитацията може да доведе до допускане на компромиси при спазването на строгите изисквания за издаването на сертификации за съответствие и да подкопае самите основи на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. Същевременно в интерес на истината трябва да се отбележи, че в Европейския съюз съществуват и защитници на обратната теза – че конкуренцията е допустима и при акредитацията. Това обаче важи за страни с утвърдена пазарна икономика и с традиции в сферата на сертифицирането. Препоръката на Европейската комисия за недопускане на конкуренция при акредитацията е постигната в предлагания закон чрез чл. 1, ал. 3, където се казва: “Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” е единственият национален орган за акредитация в Република България”.
От гледна точка на европейските изисквания за защита на конкуренцията е необходимо при предоставянето на изключителни права на даден орган или организация това да се компенсира с повишени изисквания за прозрачност и демократичност в процедурите. В този смисъл предоставянето единствено на Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация” на правото да акредитира указаните в чл. 1 на законопроекта лаборатории и сертифициращи органи трябва да се придружава от повишени изисквания за гарантиране на нейната независимост и на реалното третиране на всички кандидати. За съжаление това не личи ясно от представения проект.
Пораждат опасения твърде големите права на изпълнителния директор на агенцията за сметка на ограничените права на Съвета по акредитацията.
Необходимо е да се помисли допълнително и за състава на Комисията по възраженията и на Помирителната комисия, както и за техните права. Дали е уместно например съставът на Комисията по възраженията да се утвърждава от изпълнителния директор, при положение, че в тази комисия се обжалват именно неговите решения – чл. 13, ал. 3. Не е желателно агенцията, която е държавен орган, да получава дарения от частни лица и част от тях да разпределя за материално стимулиране на служителите – чл. 8, ал. 1, т. 4 и ал. 3.
Комисията по европейска интеграция проведе задълбочена дискусия, в която се повдигна въпросът за цялостното виждане на правителството за системата за оценка на качеството и сертификацията на съответствието. Бе отбелязано, че в законопроектите по стандартизация, метрология и акредитация съществуват редица моменти, които могат да бъдат решени по различен начин, без това да противоречи на хармонизацията на нашето законодателство с европейското право.
С 8 гласа “за”, 1 “против” и 4 “въздържали се” Комисията по европейска интеграция предлага разглеждането на първо четене на законопроекта за акредитация да бъде отложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
За процедура – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Във връзка с първото четене на законопроекта за акредитация предлагам да бъдат поканени в залата госпожа Нина Радева - заместник-министър на икономиката и енергетиката, и госпожа Ани Стоилова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Гласуваме допускане в пленарната зала.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Моля госпожа Нина Радева - заместник-министър на икономиката и енергетиката, и госпожа Ани Стоилова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”, да заемат местата си в пленарната зала.
Кой ще представи позицията на правителството по законопроекта? Госпожо Радева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има възможност с приемането на този закон да допълним общия законодателен пакет от евроинтеграционни закони, като специално този закон е свързан с една специфична материя, свързана с уреждане на процедурите по акредитация, стандартизация и метрология – нещо, което ще гарантира легалното признаване на всички сертификационни документи, които се издават в България от различните институции в общия Европейски съюз на общия европейски пазар.
Предлаганият законопроект за акредитация цели да регулира устойчиво дейността на акредитацията, въвеждайки модерни решения и съвременни тенденции в международната акредитация, заложени в актовете на Европейския съюз и в националното законодателство на страните-членки.
Дейността по акредитация е важен елемент от националната политика, въвеждаща принципите и изискванията на Европейския съюз по отношение на свободното движение на стоки и услуги, а приемането на Закон за акредитация се явява важно условие в преговорния процес с Европейския съюз. Закони за акредитация са приети от повечето кандидати и новоприети членове на Европейския съюз, а именно Чехия, Полша, Унгария, Словения, Македония, Турция и други.
Предложеният проект за Закон за акредитация не въвежда нови принципи и решения в правната уредба на този сектор, а я систематизира в един нормативен акт. Създаването на устойчива правна рамка би способствало за успешното интегриране на международно ниво на Българската служба за акредитация в качеството й на изпълнителна агенция и в качеството й на пълноправен член на Европейската организация за акредитация.
През последните пет години екипът на Българската агенция за акредитация работи усилено и се утвърди както на национално, така и на европейско, и на международно ниво. След две оценки на място от международни оценители на Европейската асоциация в офиса и при клиенти на Изпълнителната агенция през м. юни т.г. Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация” подписа многостранно споразумение с Европейската организация за акредитация в две области от своята работа, а именно органи по сертификация на системи за управление на качеството и органи по сертификация на персонала. Този голям успех на агенцията дава възможност на българския бизнес да има улеснения при свободното движение на стоки и услуги. Евентуалната промяна в статута на Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация” би довело до санкция от страна на Европейската организация за акредитация и обезсмисляне на многогодишните усилия на екипа на агенцията.
След промяна в организацията на работа на националните органи по акредитация в Португалия и Румъния същите съответно са с отнет и временно преустановен статут като страна по Многостранното споразумение с Европейската организация.
Решението за одобряване на законопроект за акредитация е продиктувано и от препоръките, които са дадени от Европейската комисия – Генерална дирекция 3 “Промишленост”. В този документ се посочва, че акредитацията трябва да бъде система, създадена под егидата на държавните власти и даваща независимо становище на базата на обществено приети стандарти. Държавните власти трябва да поддържат акредитацията и трябва да считат себе си за отговорни за осигуряване на нейното правилно функциониране. Акредитацията трябва да бъде дейност с нестопанска цел и търговски подбуди, за да бъде напълно независима. Конкуренцията и ненужното разделяне или дори дублиране на услугите по акредитация трябва да се избягват. Не трябва да има конкуренция между акредитиращите лица на национално ниво, тъй като това може да доведе до подкопаване на независимостта и доверието в тях – два фактора, които са от съществено значение за определяне дали акредитацията и акредитационнте документи създават доверие на пазара.
Националните власти трябва да поемат отговорността за ограничаване на акредитацията на национално ниво до един национален орган, който да обслужва както регулираните, така и нереулираните области на дейност. Всяко друго решение води до конкуренция между акредитираните лица и може да доведе до обезценяване на акредитацията, особено ако конкуренцията е между частния и държавния сектор.
Съществуването на единен национален орган по акредитация, упълномощен от държавата за извършването на дейността по акредитацията, не само ще отговори на нуждите на пазара, но и ще улесни сътрудничеството и действието на взаимното признаване на европейско и международно ниво.
Проектът на Закон за акредитация дава общата рамка на дейността по акредитация, като залага основните положения, които имат устойчив характер с оглед осигуряване на непрекъснато съответствие с изискванията на съответните национални, европейски и международни стандарти, ръководства за акредитация и документи на европейската и международните организации по акредитация. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Чухте мотивите на правителството, уважаеми народни представители, и философията на законопроекта, който се предлага на първо четене.
Откривам дискусията по първо четене на законопроекта за акредитация, внесен от Министерския съвет.
Имате думата.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за акредитация, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към точка осма от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Има думата председателят на Комисията по земеделието и горите господин Васил Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, колеги, имам процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Байчев и господин Кръстев от Ветеринарномедицинската служба, за да участват в работата по приемането на Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускането в пленарната зала на господата Байчев и Кръстев.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля предложените за допускане в пленарната зала лица да заемат своите места.
Господин Калинов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: “Закон за ветеринарномедицинската дейност. Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на законопроекта и на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте наименованието на Закона за ветеринарномедицинската дейност, и наименованието на глава първа – Общи положения. Комисията подкрепя предложенията на вносителя за двете наименования.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона и глава първа са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 1 има направено предложение, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1:
“Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване, управление и контрол на ветеринарномедицинската дейност и въвежда принципите на ветеринарното законодателство на Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на животните (СОЗЖ).”
Комисията подкрепя този текст.
По чл. 2 има направено предложение от господин Пламен Моллов, което комисията подкрепя и предлага следната редакция за чл. 2:
“Чл. 2. Ветеринарномедицинската дейност обхваща:
1. прилагане на ветеринарномедицинските изисквания за:
а) опазване здравето на животните и хуманното отношение към тях;
б) опазване здравето на хората от зоонози;
в) добив и съхранение на зародишни продукти;
г) безопасност на суровини и храни от животински произход при тяхното производство и транспортиране;
д) безопасност на фуражи, фуражни добавки и премикси при производство, пускане на пазара, търговия, внасяне, изнасяне, транзитно преминаване, съхранение и употреба;
е) обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях;
ж) опазване на околната среда от вредните въздействия на животновъдството и свързаните с него производства;
з) пускане на пазара, търговия и обмен на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;
и) внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, специфични растителни продукти, фуражи, фуражни добавки и премикси;
к) производство, внасяне, търговия, съхранение и употреба на ветеринарномедицински продукти (ВМП).
2. контрол за спазване на изискванията по т. 1;
3. ветеринарномедицинската наука, лабораторна дейност, диагностика и експертиза;
4. условията и реда за упражняване на ветеринарномедицинска професия;
5. ветеринарномедицинска практика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуваме чл. 1 - текста на вносителя, който се подкрепя от комисия, и новата редакция на чл. 2, която току-що беше предложена на вашето внимание от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 105, против 3, въздържал се 1.
Член 1 и чл. 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: “Глава втора – Управление и контрол на ветеринарномедицинската дейност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.
“Раздел І – Органи за управление и контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.
“Чл. 3. Министърът на земеделието и горите чрез Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) осъществява държавната политика в областта на ветеринарномедицинската дейност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуваме наименованието на глава втора по текста на вносителя, което се подкрепя от комисията, както и наименованието на раздел І – “Органи за управление” и текста на чл. 3, подкрепен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на глава втора, раздел I и чл. 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 4 има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница – “Националната ветеринарномедицинска служба е със статут на Държавна агенция към Министерството на земеделието и горите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 4:
“Чл. 4. (1) Националната ветеринарномедицинска служба е административна структура към министъра на земеделието и горите. Тя е официалната компетентна служба за управление, осъществяване и контрол на ветеринарномедицинската дейност.
(2) Структурата, съставът и функциите на НВМС се уреждат с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Евдокия Манева. Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Законът за ветеринарномедицинската дейност има една изключително важна задача – заедно с всички основни останали моменти тя трябва да определи и статута, функциите и задачите на държавния орган, който координира и управлява цялостната дейност в страната. При това статутът да бъде определен в съответствие със Закона за администрацията.
Какво казваме в редакцията, която в момента предлага работната група? Тя казва, че Националната ветеринарномедицинска служба е административна структура и не определя статута на тази административна структура. Това е абсолютно недопустимо. Използването на понятието “служба”, което също е абстрактно и не се съдържа в Закона за администрацията, фактически представлява едно грубо несъответствие в един закон, който в момента приемаме, и няма никакви причини да не бъде поставен в съответствие със Закона за администрацията.
За да се избегне това недоразумение ние сме предложили да приемем един текст, който казва, че Националната ветеринарномедицинска служба е със статут на държавна агенция към Министерство на земеделието и горите, след което вече тя е официална компетентна служба. Тогава този текст звучи по-определено и става ясно какъв е статутът на държавния орган, който се занимава с управление на цялостната дейност. В противен случай въпросът за статута не само че не се решава в този закон, а не се решава и с правилника, към който се препраща в закона, защото е казано, че този правилник ще уреди структурата, състава и функциите на Националната ветеринарномедицинска служба. А нейният статут отново няма да бъде ясен и тя ще бъде някаква странна конфигурация, която не се вгражда в приетите от нас представи за това каква е структурата на администрацията и какви са отделните звена, които осъществяват съответните функции и задачи.
Затова ви призовавам да подкрепите нашето предложение, което решава този проблем и всъщност изчерпва една от важните задачи на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за изказване?
Има думата народният представител Пламен Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, ще изразя противно становище в качеството ми на председател на работната група, която обсъжда този законопроект, и където всъщност се разви доста сериозна експертна дискусия на тази тема. Става дума за това, че основното, което Вие, госпожо Манева, поддържате във Вашата теза – да се направи статутът на Ветеринарномедицинската служба статут на държавна агенция. По силата на българското законодателство това практически означава, че тази служба ще придобие самостоятелност, която ще е по-голяма от тази, която тя в момента има.
На заседанието на работната група, което имахме, а по-късно и на заседание на комисията се потвърди тази позиция. Счете се, че политиката във ветеринарномедицинския сектор е свързана с политиката въобще в сектора, който касае земеделието и в частност животните, безопасността на продукцията от животински произход, както и всички странични дейности, които се отнасят към ветеринарномедицинските проблеми. По тази причина надделя виждането, че устройството и статутът трябва да се дефинират чрез Правилника за Националната ветеринарномедицинска служба, такъв какъвто е бил принципът и досега, тъй като всъщност в рамките на политическия кабинет на министерството трябва да се направи преценката и ресорното разделение, което да даде възможност за позиционирането на тази служба, колкото и важна да е тя.
В този смисъл аз смятам, че проблемът с това дали ще се нарече “Държавна агенция” или “Национална ветеринарномедицинска служба” не е само в наименованието на тази служба, а по-скоро е в това доколко ние искаме тя да има самостоятелност във взимането на решения.
Моето лично мнение е също, че тази служба, независимо от важните задачи, които изпълнява, и дългосрочността на решенията, които се взимат в нея, и важността на тези решения, въпреки това тя трябва да е координирана с дейността на останалите служби, които са подчинени на съответния ресорен заместник-министър.
В този смисъл предлагам да не влизаме в излишна дискусия на тази тема, още повече че Правилникът на Националната ветеринарномедицинска служба ясно разписва нейните функции и съответно задачи. Дали това ще бъде записано в момента изрично в закона, само ще създаде излишни проблеми при гласуването на този закон по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 22, против 81, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на чл. 4.
Гласували 122 народни представители: за 116, против 3, въздържали се 3.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 5 има направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов и група народни представители, което комисията подкрепя.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница – в чл. 5, ал. 2 да отпадне думата “наука”, което комисията не е подкрепила.
Комисията предлага следната редакция на чл. 5:
“Чл. 5. (1) Националната ветеринарномедицинска служба е юридическо лице със седалище в гр. София, чиято структура включва Централно управление и поделения, изградени съобразно административно-териториалното деление на страната.
(2) Поделенията на Националната ветеринарномедицинска служба са регионални ветеринарномедицински служби (РВМС) и специализирани звена за наука, диагностика и контрол, всяка от които се ръководи от директор.
(3) Поделенията на Националната ветеринарномедицинска служба не са юридически лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което ще кажа по повод на чл. 5, е свързано в значителна степен и с това, което казах по предишния член.
Господин Моллов се опита да защити текстовете, които са свързани с управленската структура и с функциите на Националната ветеринарномедицинска служба на базата на една теза, свързана с необходимостта тази служба да не бъде прекалено независима. В същото време в закона тя е второстепенен разпоредител и в текста към тази служба създаваме звена за наука. Научните звена не са към Министерството на земеделието и горите, те могат да бъдат самостоятелни към това министерство, а са структури към Националната ветеринарномедицинска служба. Кое е вярното – че е не много самостоятелна и фактически има статут на национално управление – един от текстовете, които предвижда Законът за администрацията, или създаваме някаква управленска структура, която не е регламентирана с нито един нормативен акт, действащ в момента, просто защото трябва да угодим на представите на хората, които са правили този законопроект? Законопроектът е изпъстрен с подобни нелепици и смятам, че е изключително некоректно да се призовава да не се коментират тези неща. Те трябва да се кажат в прав текст. Няма никаква надежда, че нашите предложения ще бъдат приети, обаче трябва да знаете, че това, което приемаме в момента, не издържа от никаква гледна точка на управленска логика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Пламен Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, не искам да влизам в излишни дискусии по тази тема и да превръщам дискусията в посока дали е добър или лош законопроект. С ясното съзнание, че законопроектът не е много добър, но е достатъчно добър, за да изпълним нашето основно изискване, с което сме стартирали процедурата по този законопроект, сме взели решение да не предприемаме драстични промени върху този вариант, който е предложен. Той не е съвършен, това е ясно.
Госпожо Манева, Вие формално сте права, че законопроектът предвижда текстове, които така или иначе отразяват сегашната практика в тази служба и които въпреки че може би са добри от гледна точка на националните ни интереси, в крайна сметка може би не са чак толкова добри от гледна точка на необходимостта от реформа в тази служба. Но ако народното представителство тръгне по схемата да обсъжда това, което трябва да се приеме в този законопроект, без да се има предвид, че основната задача, която имаме с този законопроект, е да въведем онези изисквания на Европейския съюз, които ще гарантират хармонизацията на нашето законодателство в този сектор, тогава рискуваме много сериозно да изпаднем по този и без друго доста обемен законопроект в една дискусия, която във всички случаи няма да гарантира по-доброто решаване на проблема.
И в частност това, което Вие сте предложили – да отпадне думата “наука”, не беше прието от комисията и работната група преди това по простата причина, че такава е традицията у нас. Не искам да коментирам дали това е добро или лошо, но все едно – ветеринарната практика изисква едни специфични знания, за които у нас е необходимо не само този, който практикува тази професия, да има диплома, но и съответна практика, натрупана в специализирани звена. Затова в национален мащаб исторически се е насложило науката в известен смисъл да бъде зависима от ветеринарномедицинската служба, тоест, да има взаимовръзка, която е по-тясна и която принципно не отговаря на останалата практика в Министерството на земеделието и горите. Но изваждането на науката в момента и прехвърлянето й към други структури на Министерството на земеделието и горите едва ли ще бъде най-доброто решение. И затова сме се обединили около мнение да защитим текстове, които са близки до тези на вносителя, освен ако те не нарушават драстично някакви норми, с оглед на това да се даде възможност законопроектът да стане факт.
За да приключа и да не бъда голословен, ще изразя позицията си, която и друг път съм изразявал – че този законопроект вероятно в скоро време ще се наложи да претърпи още корекции. Но така или иначе, това е резултат от един доста дълъг труд и в момента не смятам, че е много рационално да влизаме по всеки текст, който би променил още много други текстове в законопроекта, при условие, че няма належаща необходимост, тоест, не се влиза в противоречие с някакви други закони, той да се коментира непременно и да се преценява целесъобразността дали науката трябва да бъде в един или друг подресор на Министерството на земеделието и горите.
Затова поддържам становището, че трябва да се подкрепи предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Заповядайте за реплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Моллов, отново няма да се съглася с Вашата теза, че дискусията може да бъде излишна в парламента. Парламентът е място за дискусия и чрез нея ще можем да приемем най-доброто решение.
Освен това смятам, че във всяка сфера се изискват специфични познания и практика. Така че да защитаваме една конструкция, която е нелепа от управленска гледна точка, с такива аргументи, мисля, че не издържа на нормалната логика.
Ако искахме само да приемем измененията, които се налагат във връзка с хармонизация на европейските директиви, щяхме да направим изменения и допълнения на сегашния закон, а нямаше да приемаме напълно нов закон.
Какъв е смисълът да приемаме абсолютно нов закон, когато закрепостяваме структурата, която съществува в момента, която е несъвършена и към която има огромни упреци за дейността й? Смятам, че всъщност този закон се стреми да бетонира тази нелепа структура, която съществува. И не само това, а и да даде извънредни правомощия на администрацията в тази национална служба. Ще ви цитирам един текст, който малко по-късно ще разгледаме, който илюстрира какви са амбициите на хората, писали този закон. Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба е с ранг на заместник-министър. Никога не бях срещала в законопроекти подобна претенция. В този текст много прозрачно е показано каква е претенцията. Хубаво е, че текстът е отпаднал, защото е абсолютно нагъл. Но ако работната група имаше воля наистина да направи един нормален законопроект, щеше да се съобрази с тези предложения или щеше да предложи да се направи законопроект за изменение и допълнение на закона, в който да се включат само евроинтеграционните текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Взимам думата, за да подкрепя предложението, направено от моите колеги Евдокия Манева и Васил Паница за отпадането на думата “наука”. Защото текстът, който иначе комисията предлага за приемане, означава, че във ветеринарномедицинската служба ще има специализирани звена за наука. По същество съгласно Закона за висшето образование и свързания с него Закон за научните степени и звания, когато има учреждения, институти и звена, които се занимават с наука, те имат и съвсем друга структура на формиране. Там трябва да има научен съвет, трябва да има отчитане на научната дейност, трябва да има механизми за научно израстване. Всичко това, поне доколкото аз вникнах в закона, отсъства. Друг е въпросът, ако хора, които работят в Националната ветеринарномедицинска служба, по определен начин правят уж изследвания, никой не пречи на такива хора да защитават своите изследвания чрез публикации, чрез дисертации на базата на свободната докторантура, така както е уредено във всички други области и дейности.
Така записано – специализирано звено за наука, изисква съвсем различен статут. И това наистина се отклонява от нормативната база за научно развитие, за научно израстване в страната.
Смятам, че тук записът наистина преследва други цели, а не хармонизация с това, което се прави в подобни области в страните на Европейския съюз. Затова апелирам да подкрепите предложението на колегите Манева и Паница. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Не виждам реплики.
Господин Върбанов, заповядайте за изказване.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (БНС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз вземам думата, за да защитя позицията на работната група и на комисията. Да, наистина законът има много слабости – това беше казано и от председателя на нашата комисия, беше казано и от говорилите преди мен. Но в крайна сметка аз искам да помоля колежката Манева, въпреки че тя има известни основания, да оттегли предложението си по простата причина, че ако сега бъде прието нейното предложение и отпадне думата “наука”, трябва да променяме голяма част от законопроекта в дълбочина.
Тук наистина става въпрос за една доста специфична дейност – става въпрос за специализирани научни звена, които са към Националната ветеринарномедицинска служба. И ако това нещо бъде прието по начина, по който ни се предлага, това означава да се промени цялостната философия.
Не бих се съгласил, че по този начин ние затвърждаваме статуквото, защото по-нататък, когато стигнем до отделните функции, които се дават на институтите и звената, ще се види, че това просто не е така.
Аз бих помолил госпожа Манева да оттегли предложението си. Тук не става въпрос за такива научни институти в смисъла, който беше вложен в нейното изказване. Тук не става въпрос за институти, чиято цел е гонене на научна степен и т.н. Тук става въпрос за чисто специфични научни изследвания, които касаят обвързаността в работата на Националната ветеринарномедицинска служба, спецификата в работата на тази служба и най-вече научна дейност, свързана с контрола, а една от основните функции на Националната ветеринарномедицинска служба е именно свързана с контрола. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 5? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 13, против 106, въздържали се 9.
Предложението на народните представители не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 5.
Гласували 120 народни представители: за 111, против 6, въздържали се 3.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 6 има направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Пламен Моллов, което също се подкрепя от комисията.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което също се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 6:
“Чл. 6. Националната ветеринарномедицинска служба се ръководи и представлява от генерален директор, който е и главен ветеринарен санитарен инспектор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 6.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 7 има направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов и група народни представители. То е следното:
1. В ал. 1:
- В т. 5 да се заличи понятието “специфични растителни продукти”. В тази връзка да се заличи и дефиницията на понятието, посочено в т. 96 от Допълнителните разпоредби на проекта.
- Точка 11 отпада.
2. В ал. 2 отпада т. 20.
Комисията не подкрепя това предложение по ал. 1, т. 5 и т. 11, а го подкрепя в останалата му част.
Има предложение от народния представител Пламен Моллов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което се подкрепя по ал. 4, а не се подкрепя в останалата му част. Предложението е следното:
В чл. 7 към ал. 4 се добавя текстът “и издава бюлетин”, а ал. 5 отпада.
В крайна сметка комисията предлага следната редакция на чл. 7:
“Чл. 7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява:
1. контрол по здравеопазване при:
а) отглеждане на животни;
б) добив и съхранение на зародишни продукти;
в) пускане на пазара, търговия, обмен и транспортиране на животни и зародишни продукти;
2. ветеринарносанитарен контрол при производството, съхранението, пускането на пазара, търговията и транспортирането на суровини и храни от животински произход;
3. контрол при получаването и обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях;
4. контрол за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към животните;
5. контрол за безопасност на специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи;
6. контрол върху производството, внасянето, съхранението, търговията и употребата на ветеринарномедицински и препарати;
7. граничен ветеринарномедицински контрол на обектите по т. 1-5;
8. лабораторна и научноизследователска дейност;
9. контрол на ветеринарномедицинската практика;
10. контрол на дезинфекцията, дезинсекцията, дератизацията и девастацията;
11. контрол върху пускането на пазара на генетично модифицирани организми като продукти или съставки на храни от животински произход, генетично модифицирани фуражи и фуражни добавки, както и ветеринарномедицински продукти, които се състоят или съдържат генетично модифицирани организми или комбинация от генетично модифицирани организми.
(2) В Националната ветеринарномедицинска служба се водят публични регистри на:
1. животновъдни обекти;
2. търговци на животни;
3. търговци на зародишни продукти;
4. търговци на странични животински продукти и продукти, получени от тях;
5. обекти за добив, производство, преработка, съхранение, пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, на обектите за търговия на едро с храни от животински произход, както и обекти за търговия на дребно, в които се предлагат само суровини и храни от животински произход, регистрирани по реда на Закона за храните;
6. предприятия за обезвреждане и преработване на странични животински продукти;
7. лица, получаващи пратки от суровини и храни от животински произход от държава-членка, предназначени за пускане на пазара и търговия, или лица, които по занятие разпределят такива пратки;
8. лица, които превозват животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражи, фуражни добавки и премикси;
9. обекти за събиране или карантиниране на животни;
10. организации, центрове и екипи за добив и съхранение на зародишни продукти;
11. места за почивка на животни по време на транспортиране;
12. обекти, в които се осъществява ветеринарномедицинска практика и ветеринарните лекари, работещи в тях;
13. производители на ВМП;
14. лицензирани за употреба ВМП;
15. търговци на едро с ВМП;
16. ветеринарномедицински аптеки;
17. лица, получили разрешение за провеждане на опити с животни;
18. транспортни средства, с които се превозват животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражи, фуражни добавки и премикси;
19. лаборатории, осъществяващи ветеринарномедицинска дейност за целите на държавния контрол.
(3) Регистрите по ал. 2 се публикуват на електронната страница на Министерството на земеделието и горите.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа компютризирани системи за ветеринарномедицинска информация и издава бюлетин.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба издава специализирани списания.”
Това е текстът на чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Давам думата на народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): И в тези текстове, уважаеми господин председател и уважаеми колеги, има същите тези недостатъци, за които ставаше дума.
В момента нашите предложения се отнасят към издателската дейност на Националната ветеринарномедицинска служба. Имайки предвид нейните функции и нейните задължения като държавна структура да информира заинтересованите лица за промени в нормативните актове, за контролната практика и всичко, което осъществява тази служба, така както е прието за всички останали държавни служби, е добре тя да издава бюлетин.
Затова нашето предложение, което е прието, е в ал. 4 да се добави към текста, че поддържа компютризирани системи за ветеринарномедицинска информация и издава бюлетин.
Обаче съвсем неприемливо е тази служба да издава специализирани списания. Няма държавна служба, която издава специализирани списания. Това са задължения и право на съвсем други структури.
Затова нашето предложение е ал. 5 да отпадне и ние продължаваме да настояваме и призоваваме да гласувате за отпадането на ал. 5, защото повече от 15 години специализираните списания се издават от съвсем независими структури, които се занимават с издателска дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст?
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да взема отношение по друг текст, който по принцип е подкрепен, но считам, че е изключително важен и народното представителство трябва да е запознато с моята теза, защото този текст се повтаря на много места впоследствие и в останалата част на законопроекта.
Става дума за т. 5 от чл. 7, ал. 2, където текстът, който първоначално е записан от вносителя, създава различен режим на обектите, които се регистрират от страна на органите на ветеринарномедицинската служба и съответно другите органи, които са компетентни, по силата на Закона за храните.
В тази връзка моето първоначално предложение беше да се синхронизират текстовете на двата закона, тъй като те са изключително тясно свързани. Рамковият закон по отношение на тези два закона се явява Законът за храните, който определя на практика режимите на регистрация и това впоследствие ще бъде обект на дискусия в други глави на този законопроект.
По тази причина в комисията приехме да бъде разписан текст, който е предложен в сегашната редакция на комисията, но в Заключителните разпоредби - там където се дават дефиниции на различните понятия. В смисъла на този законопроект да бъде ясно разписано какво точно се разбира под понятието “производство и търговия”. На практика това да бъде в редакцията на работната група и в съзвучие с текстовете, разписани в Закона за храните с известна модификация, която възприехме.
Считам това уточнение за доста важно, тъй като Законът за храните в момента също е в процес на изменение и допълнение, той е на ниво междуведомствена комисия, която го разглежда.
Тези корекции, които се наложиха от влизането в сила на четири регламента през миналата година в Европейския съюз, налагат корекции на текстовете, свързани въобще с ветеринарно-санитарния контрол. Би било добре тези текстове да бъдат абсолютно уеднаквени, за да не създават двоен режим на регистрация, съответно впоследствие и на контрол върху обектите, които произвеждат и търгуват с храни от животински произход. Исках това уточнение да бъде ясно за всички колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Не виждам реплики.
Господин Пенчев, заповядайте за изказване.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като член на Комисията по земеделието и горите и участник в работната група при подготовката за второ четене на законопроекта за ветеринарномедицинската дейност искам да направя обратно предложение на предложението, направено от госпожа Евдокия Манева. Аз възразявам против оттеглянето или неприемането на ал. 5 в чл. 7, тъй като не приемам мотивите и доводите на госпожа Манева. Кой тогава ще публикува резултатите от научноизследователската дейност, ако не разрешим да има издателска дейност в Националната ветеринарномедицинска служба?
Второ, да говорим, че някакви неясни субекти ще отразяват европейските норми и изисквания в тази сфера и дейност също е ненормално. Смятам, че държавата чрез закона и чрез своята институция трябва да поеме отговорността да следи, да дава възможност тази дейност да бъде дискутирана в обществото с последните изследвания и достижения в областта на ветеринарната медицина.
Господин председател, правя предложение обратно на предложението на госпожа Манева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Венцислав Върбанов и група народни представители в частта, която не се подкрепя от комисията. Всъщност това е ал. 1, т. 5 и т. 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 8, против 62, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница относно неприемането на тяхното предложение ал. 5 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 26, против 61, въздържали се 12.
Предложението на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница в тази му част не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 7.
Гласували 107 народни представители: за 101, против 4, въздържали се 2.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има направени предложения от народния представител Венцислав Върбанов и група народни представители в чл. 8 ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница:
Член 8, ал. 1 се редактира: “Контролът по чл. 7, ал. 1 се извършва от длъжностни лица, определени със заповед на изпълнителния директор, който”, нататък изречението продължава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията прави следната редакция на чл. 8:
“Чл. 8. (1) Контролът по чл. 7, ал. 1 се извършва от официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти.
(2) Лицата по ал. 1 нямат право да извършват или да участват в дейности, които са обект на контрол от НВМС”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 13, против 85, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 106, против 5, въздържали се 2.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 9 има направено предложение от Венцислав Върбанов и група народни представители, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница:
В чл. 9, ал. 1 се редактира:
“(1) Изпълнителният директор упълномощава със заповед ветеринарни лекари, които имат право”, текстът продължава.
Алинея 3 се редактира:
“(3) За упълномощен ветеринарен лекар в едно от ... определен“ лекар, който:
1. има най-малко 10 години... направление;
2. е преминал курс на обучение за дейността по съответното направление”.
Създава се ал. 4:
“(4) Предложения за упълномощаване на ветеринарни лекари правят браншовите организации”.
7. Навсякъде в текста “генерален директор” се заменя с “изпълнителен директор”, а “официален ветеринарен лекар” с “упълномощен ветеринарен лекар”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 9:
“Чл. 9. (1) Официалните ветеринарни лекари са служители на НВМС, назначени по служебно правоотношение и определени със заповед на генералния директор, които имат право да издават сертификати и други документи при търговия, обмен и изнасяне при спазване на изискванията по чл. 101-107, след извършване на:
1. контрол по здравеопазване на животните, хуманно отношение към тях и при получаване и обезвреждане на странични животински продукти;
2. ветеринарносанитарен контрол;
3. граничен ветеринарномедицински контрол;
4. контрол по безопасност на фураж, фуражни добавки и премикси.
(2) За официален ветеринарен лекар в едно от направленията на дейност по ал. 1 може да бъде определен лекар, който:
1. има най-малко 3 години практически опит в същото направление;
2. е преминал курс на обучение за дейността по т. 1.
(3) При издаване на документите по ал. 1 официалният ветеринарен лекар поставя личен щемпел по образец, утвърден от генералния директор на НВМС”.
Това е текстът, който предлага комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калинов.
Имате думата за изказвания по чл. 9. По него има предложение на госпожа Манева, което не е подкрепено от комисията. Няма желаещи за изказване.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Манева и господин Паница по чл. 9, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 12, против 92, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за редакция на чл. 9.
Гласували 84 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 5.
Член 9 е приет.
Моля да представите следните три текста.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 10, чл. 11 и чл. 12 комисията подкрепя текстовете на вносителя. Предлагам те да бъдат гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Няма предложения и съгласно новия правилник те не се представят.
Има ли желаещи за изказвания по тези три текста? Няма.
Моля да гласуваме чл. 10, чл. 11 и чл. 12. Текстовете са на вносителя и са подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По наименованието на раздел ІІ, както и по чл. 13, комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 13, по който няма предложения? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на раздел ІІ и чл. 13. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията, без предложения по тях.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 14 има направено предложение от народния представител Мария Капон – в чл. 14 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница – в чл. 14 се създава нова ал. 3 със следния текст:
“(3) Размерът на таксите се съгласува с браншовите организации и не може да надвишава стойността на административните разходи за съответния документ”.
В ал. 2 се заличава в т. 2, буква “б”, а в ал. 1 се заличават буква “з” и буква “к”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 14:
“Чл. 14. (1) Финансовите средства за дейността на НВМС се осигуряват ежегодно чрез бюджета на Министерството на земеделието и горите, както следва:
1. субсидия (трансфери) от републиканския бюджет;
2. собствени приходи на НВМС от:
а) лабораторна дейност;
б) контрол по ВМП, фуражи, фуражни добавки и премикси;
в) клиничен преглед на животни;
г) ветеринарно-санитарен контрол на животни, предназначени за клане, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;
д) граничен ветеринарномедицински контрол;
е) изпълнение на мониторингови програми;
ж) дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;
з) дезинфекция и дезинсекция на влизащи в страната превозни средства;
и) издаване на ветеринарномедицински и други документи, посочени в закона;
к) разработка на научноизследователски проекти, консултантска дейност и обучение;
л) дарения;
м) глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления, издадени за нарушения по този закон, както и за нарушения по Закона за храните, когато те са установени от органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол;
н) други източници.
(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 2, букви “а” – “и”, НВМС събира такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.”
Това е текстът, който подкрепя комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 14. Няма желаещи.
Има две предложения, които не са подкрепени от комисията.
Моля да гласуваме първото предложение, което е на госпожа Мария Капон - в чл. 14 ал. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 14, против 79, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Манева и господин Паница, също неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 4, против 92, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за редакция на чл. 14.
Гласували 96 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 3.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 15 има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница – в чл. 15 т. 5, 9, 10, 13 и 15 се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15:
“Чл. 15. Финансовите средства по чл. 14 се разходват за:
1. изпълнение на мерките срещу болестите, включени в държавната профилактична програма и списъка по чл. 118, ал. 1;
2. обезщетение на собствениците на животни;
3. оборудване на лаборатории за диагностика, за изследвания на зародишни продукти, за контрол на суровини и храни от животински произход, ВМП, фуражи, фуражни добавки и премикси;
4. изпълнение на мониторингови програми;
5. разработване и изпълнение на научноизследователски проекти, консултантска дейност и обучение;
6. създаване и поддържане на регистрите по чл. 7, ал. 2;
7. създаване и поддържане на компютризирани системи за ветеринарномедицинска информация;
8. обезпечаване контролната дейност на НВМС;
9. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;
10. издателска и просветна дейност;
11. изпълнение на програми за обучение на служителите на НВМС;
12. членство на НВМС в международни организации и участие в международни мероприятия, програми и договори;
13. стипендии на редовни докторанти за придобиване на образователна и научна степен “доктор” по реда на Закона за висшето образование;
14. участия в международни и национални междулабораторни тествания;
15. други разходи.”
Комисията подкрепя този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 15? Не виждам желаещи.
Гласуваме предложението на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 4, против 92, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 15.
Гласували 97 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: В чл. 16 се прави следната редакция:
“Чл. 16. В случаите на масови епизоотии необходимите средства за прилагане на мерките срещу болестите, включени в държавната профилактична програма и списъка по чл. 118, ал. 1, се осигуряват допълнително от бюджетните средства, предвидени за предотвратяване и ликвидиране последиците от кризи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 16? Няма желаещи.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за чл. 16.
Гласували 94 народни представители: за 91, против 2, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По наименованията на глава трета и на раздел І няма предложения.
Има нов текст за чл. 17:
“Чл. 17. Право да упражняват ветеринарномедицинска професия в Република България имат български граждани, които притежават диплома за ветеринарномедицинско образование, издадена от институции в системата на професионалното образование и обучение и акредитирани висши училища в страната, или български граждани, завършили в чужбина, чиито дипломи са признати по реда на Закона за висшето образование.”
Член 18 има следната редакция:
“Чл. 18.(1) Право да упражняват ветеринарномедицинска професия в страната имат чужденци, придобили ветеринарномедицинско образование в Република България.
(2) На лице, придобило ветеринарномедицинско образование и право да упражнява ветеринарномедицинска професия в държава, с която Република България е сключила договор за взаимно признаване на документи за квалификация по ветеринарна медицина, се признава правоспособност за упражняване на ветеринарномедицинска професия по реда на договора.
(3) Извън случаите по ал. 2 правоспособност се признава на лице, придобило ветеринарномедицинско образование и/или правоспособност в държава-членка на Европейското икономическо пространство.
(4) Извън случаите по ал. 2 и 3 правоспособност може да бъде призната на чужденци, които притежават документ за професионална квалификация по ветеринарна медицина, признат по реда на Закона за висшето образование.
(5) Условията и редът за признаване на право да упражняват ветеринарномедицинска професия в Република България на граждани на държави-членки на Европейското икономическо пространство и граждани на други страни се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на глава трета, наименованието на раздел І и текстовете на чл. 17 и 18 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По наименованието на раздел ІІ има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница – в раздел ІІ на глава трета от заглавието да отпадне “следдипломно обучение”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел ІІ – “Ветеринарномедицинска наука, следдипломно обучение и лабораторна дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калинов.
Има ли изказвания по наименованието на раздел ІІ? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Манева и господин Паница за наименованието на раздел ІІ, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 2, против 86, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 19 има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница – чл. 19 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19:
“Чл. 19. (1) Националната ветеринарномедицинска служба планира и организира следдипломно обучение, което включва:
1. начално краткосрочно обучение на служители при започване на работа в системата на НВМС;
2. периодично краткосрочно обучение на служители и на лица извън системата на НВМС за прилагане на изискванията по този закон;
3. дългосрочно обучение на служители от системата на НВМС за получаване на специализация в областта на ветеринарната медицина.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба заплаща разходите за обучението по ал. 1 на служителите си при наличие на средства в бюджета.
(3) Служителите от НВМС, завършили обучението по ал. 1, т. 3, са длъжни да работят в системата на НВМС най-малко три години след завършване на обучението.
(4) При неизпълнение на задължението по ал. 3 служителите възстановяват разходите, направени за обучението им, пропорционално на срока на неизпълнение, освен ако неизпълнението е по независещи от тях причини.
(5) Условията и редът за провеждане на следдипломното обучение по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по чл. 19? Не виждам желаещи.
Гласуваме предложението на госпожа Манева и господин Паница – чл. 19 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 16, против 77, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 19, подкрепен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 97, против 7, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 20 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 21 има направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов и група народни представители, което се подкрепя от комисията.
Член 21 придобива следната редакция:
“Чл. 21. (1) Към НВМС се създава експертен съвет като консултативен орган за внедряване на научно-приложни разработки в системата й.
(2) Генералният директор на НВМС утвърждава правилник за работата на съвета и със заповед определя поименния му състав.”
По чл. 22 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези три текста? Няма.
Гласуваме чл. 20, 21 и 22, подкрепени от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 23 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 23:
“Чл. 23. (1) Лабораторната ветеринарномедицинска дейност обхваща:
1. диагностични изследвания на проби от животни и зародишни продукти за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по животните;
2. изследвания за:
а) безопасност на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти, продукти, получени от тях;
б) безопасност на фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки и премикси;
в) качество, ефикасност и безопасност на ВМП;
3. изследвания на зоохигиенни параметри при отглеждане на животни и за замърсяване на околната среда.
(2) Лабораторната дейност по ал. 1, свързана с държавния ветеринарномедицински контрол, се извършва в лаборатории на НВМС по международно признати методи.
(3) При необходимост генералният директор на НВМС сключва договор с акредитирана лаборатория извън системата на НВМС за осъществяване на дейностите по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 23? Няма желаещи.
Гласуваме чл. 23 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 24 има направени предложения от народния представител Венцислав Върбанов и група народни представители и от народния представител Пламен Моллов, които се подкрепят от комисията.
Има предложение от народния представител Мария Капон – в чл. 24, ал. 1, след думите “НВМС” се добавя текстът “както и лаборатории, предложени от други организации и институции”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница – в чл. 24 след “НВМС” се добавя “или на браншовите организации”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 24:
“Чл.24. (1) Министърът на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС утвърждава националните референтни лаборатории в системата на НВМС.
(2) Лабораториите по ал. 1 трябва да отговарят на следните минимални изисквания:
1. да са определени за видовете изследвания и анализи, които извършват;
2. да отговарят на изискванията за добра лабораторна практика;
3. да имат възможност за бърза комуникация с лабораториите в страната, съответните референтни лаборатории на страните-членки и съответната референтна лаборатория на Европейския съюз;
4. да прилага действащите европейски и международни стандарти, необходими при осъществяването на дейността им;
5. да поддържат система за опазване в тайна на информацията, получена при осъществяване на дейността им.
(3) Националните референтни лаборатории:
1. координират научните изследвания за прилагане на нови аналитични методи за диагностика на болести по животните и за безопасност на суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни добавки и премикси;
2. осъществяват методическо ръководство на лабораториите за държавен ветеринарномедицински контрол чрез:
а) координиране прилагането на стандарти и методи за лабораторен контрол;
б) контрол на схемите за осигуряване качеството на анализите;
в) осигуряване и одобряване използването на стандартизирани методи за диагностика на болестите по животните и за безопасност на суровини и храни от животински произход;
г) осигуряване на стандартни референтни материали и стандартни образци;
д) оказване на техническа помощ;
3. извършват арбитражни изследвания на резултатите, получени от други лаборатории;
4. подготвят и организират сравнителни междулабораторни тествания за лабораториите от страната и участват в такива, провеждани от референтните лаборатории на Европейския съюз и Световната организация за защита на животните;
5. организират и провеждат курсове за повишаване квалификацията на персонала в лабораториите за държавен ветеринарномедицински контрол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калинов.
Имате думата за изказвания по чл. 24.
Няма желаещи.
Гласуваме предложението на госпожа Капон по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 17, против 90, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Манева и господин Паница, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 18, против 79, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 24 в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 104, против 3, въздържали се 4.
Член 24 е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ.
Има думата господин Милтенов, заместник-председател на Комисията по правни въпроси, да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, доклад на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за правна помощ № 554-01-28, внесен от Анелия Мингова и група народни представители.
“ЗАКОН
за правната помощ”
Комисията подкрепя наименованието на закона.
По глава първа – Общи положения, чл. 1, чл. 2, чл. 3, чл. 4 и чл. 5 комисията подкрепя текстовете на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта, наименованието на главата и чл. 1 до 5 включително. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 104, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По глава втора – Орган за правна помощ, има предложение на Янаки Стоилов и Мая Манолова: в наименованието на глава втора думата “орган” се замени с думата “органи”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на глава втора и предлага следната редакция:
“Глава втора
Органи за правна помощ”
По чл. 6 има предложение на Янаки Стоилов и Мая Манолова. Предложението е подкрепено от комисията по т. 1 и т. 2 и не е подкрепено по т. 3 – ал. 2 става ал. 3, а в нея се правят следните промени: думите “независим държавен орган” се заличават, а в края се добавят думите “със седалище гр. София”.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 6:
“Чл. 6. (1) Министърът на правосъдието разработва, координира и провежда държавната политика в областта на правната помощ.
(2) Правната помощ се организира от Националното бюро за правна помощ и адвокатските съвети.
(3) Националното бюро за правна помощ е независим държавен орган, юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието със седалище гр. София.
(4) Националното бюро за правна помощ има самостоятелен бюджет, който се съставя, изпълнява, приключва и отчита от него. Приходната и разходната част на бюджета на Националното бюро за правна помощ се съставят по класификация на приходите и разходите на държавния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милтенов.
Изказвания по чл. 6? Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! В главата “Органи за правна помощ” сме предвидили специално да бъдат записани адвокатските съвети, защото адвокатите, които участват в тях, са тези, които реално ще осъществяват правната помощ. Това наше предложение е възприето, но в другата част предлагаме концепция, която мисля, че значително се различава от тази на вносителя. Нейната същност е в това, че предлагаме държавата в лицето на Министерството на правосъдието да има по-големи и непосредствени отговорности за организирането на правната помощ. Това в никакъв случай не означава да бъде отнета самостоятелността на осъществяващите адвокатската помощ, но означава, че тези, които са нейните потребители – българските граждани, ще могат да отправят своите претенции чрез Националното бюро за правна помощ към ръководството на самото Министерство на правосъдието.
В България държавните институции трябва да бъдат отговорни пред българските граждани. Особено сега, когато в редица направления се увеличава администрацията, единственото оправдание за това може да бъде тази администрация да отговаря пред гражданите в лицето на политически отговорните лица, излъчвани от парламента. В предлаганата от вносителите конструкция Националното бюро за правна помощ е един орган, който е извън цялата останала система на държавните институции, един орган, наистина определен като независим, в степен, че никой не може да упражнява контрол върху неговата дейност. Единствената връзка на този орган с министъра на правосъдието остават назначенията на двама души, които формират неговия състав. Освен това този орган ще получава пари от държавния бюджет, но държавата в лицето на политически отговорните институции няма да може да контролира изразходването на този бюджет. Нека да се запитаме, след като в последните 10-12 години се създадоха многобройни подобни институции, дали примерът с дейността на повечето от тях не е по-скоро смущаващ, отколкото окуражителен, за да бъде затвърждавана тази практика?
Затова ние от Коалиция за България искаме да променим тази посока в някаква степен и да направим държавната администрация по-прозрачна, по-отговорна и по-близка до българските граждани.
Пак казвам, нямаме за цел да засегнем независимостта на адвокатската професия, но и нямаме намерение чрез създаване на такива институции една група от ръководството на адвокатурата да бъде институционализирана в една независима система, която има повече административен характер, а не отношение към реалните услуги, които гражданите ще получават. В това е смисълът на нашето предложение.
По-нататък ще го развия допълнително по повод на чл. 7, но тъй като решенията, които ще се гласуват по чл. 6, в значителна степен са свързани с последващото решение по чл. 7, позволих си да изложа тези принципни мотиви пред вас и разчитам на вашата подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! В Правната комисия практически се развиха съображения, които са противоположни на съжденията, с които ви запозна председателят на комисията господин Стоилов. Искам да запозная почитаемите народни представители с другата гледна точка, която фактически е намерила отражение в проекта за второ четене. Предложенията на групата специалисти от БСП и лично на господин Стоилов не срещна нашето разбиране при гласуването.
Създава се един специализиран орган, но това е орган за правна защита. Нека да започнем с това, че по Конституция гражданите на България имат право на правна защита. В случая уреждаме една материя, с която сме закъснели, а тя е именно да дадем възможност на социално слабите граждани да получат право на защита – такава, каквато могат да си позволят всичките останали граждани, които могат да плащат. В този смисъл тази правна помощ ще бъде осъществявана от адвокатурите, които са независими институции, които, забележете, никъде не се отчитат. Да говорим сега, че шапката на тази институция, която всъщност се създава само за да регламентира по-добре и по-качествено начина, по който гражданите ще имат достъп до правната помощ, да искаме тази шапка да бъде подчинявана институционално, просто не съответства на духа и разбирането за правната помощ. Ето защо в Правната комисия отстоявахме нашето виждане, че този независим орган не може да бъде към Министерството на правосъдието.
Не това е начинът да се създава работа на министъра на правосъдието. Лично аз застъпвам становището, че министърът на правосъдието в момента е една фигура, от която са иззети много важни правомощия, които обаче трябва да бъдат върнати при него чрез промяна на Закона за съдебната власт. Не може един министър на правосъдието да не знае какво става в съдебната система. В този смисъл възстановяването на института на хората, които наблюдават, инспекторат – такъв, какъвто съществуваше в миналото, го подкрепям като специалист, защото това е една възможност да се наблюдава системата и да се контролира в добрия смисъл на думата правилното и еднакво прилагане на закона и спазването на дисциплината, която трябва да бъде спазвана и в правната система.
Но тук специално, когато говорим за правна помощ, за адвокатска помощ, да искаме шапката, институтът, който се създава – това Национално бюро, да бъде подчинено на министъра на правосъдието, мисля, че не съответства на духа, който ние поддържаме почти 15 години след приемането на Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, в някаква степен възпроизвеждаме пред вас дебата, който се проведе в Правната комисия. Понеже моята теза беше, както и при първото четене, да се отстои тезата за създаването на този независим държавен орган, ще искам да изложа пред вас и в настоящия момент аргументи в тази насока.
Присъединявам се към това, което каза колежката Николова преди малко, и още няколко допълнителни аргумента.
За мен необходимостта този орган да бъде такъв, какъвто е формулиран от вносителя – като независим орган, се налага и от обстоятелството, че можем да създадем дуализъм в управлението му. От една страна, той си има бюрото, съгласихме се, че няма да има самостоятелен съвет, а самото бюро за правна помощ ще бъде органът, който ще управлява, от друга страна, виждаме, че вариантът да се присъедини администрация на Министерството на правосъдието към управлението води до това, че разбиваме и създаваме условия за раздвоение в управлението на този орган.
И не само това. Слизайки по-надолу в регионалните структури, приема се формата, че на място работата на Националното бюро за правна помощ ще се извършва от адвокатските съвети. Всъщност става нещо, което смесва, от една страна, независимата работа на адвокатурата, както е оповестено от Конституцията, с взаимодействия по вертикала на адвокатски съвети със звено от изпълнителната власт. Още при първото обсъждане на законопроекта подчертах, че вариантът, който ни е даден, прави разумния компромис по отношение на изискванията, които налага Европейският съюз, да приемем един подобен закон, който при всички случаи води към усъвършенстване на нашата правна система, до това българските граждани да получат повече и по-добра правна защита.
На първо място, по варианта, който беше обсъден – на вносителите, правим това, че отделяме бюджета, който иначе е в съдебната система, което е едно от основните изисквания. Имаме държавен бюджет, който е специално за правна помощ и който не е в съдебната система или в структурата на МВР.
На второ място, по този начин съчетаваме и изискването за това, че в крайна сметка съдържателният процес, който цели този закон, е правната защита, защитата на правата на българските граждани. По Конституция е дадена възможността тя да се осъществява от независим орган. Тук съчетаването на ръководството – така както е заложено, на Бюрото за правна помощ и с извеждането му и създаването на функциите, които приехме при обсъждането на законопроекта на второ четене, на министъра на правосъдието, който да определя държавната политика, който да залага нещата, които трябва да се изпълняват по повод на правната помощ, защото държавата й дава парите за това нещо, считам, че се направи разумният компромис от съчетаването на двете тенденции.
Ето защо изразявам становището си и потвърждавам това, което бях заявил във връзка с подкрепата на текста на вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Янев.
Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорно е, че един от основните спорни въпроси, дори бих казала, основният спорен въпрос в дебатите между двете четения на този законопроект е въпросът за органите, които следва да организират системата за правната помощ. Даже бих конкретизирала този проблем. Той се сведе до това дали е необходимо да бъде раздувана администрацията заедно с присъщите й разходи, свързани с наемането или закупуването на сгради, автомобили, техника, консумативи, софтуер и пр.
Макар и разгледан в контекста на този законопроект, въпросът с това необходимо ли е да се раздува администрацията, всъщност се свежда до това: има ли политическа воля в представителите на различните парламентарни групи да проведат докрай предложения във всички предизборни платформи принцип за това, че не следва да бъде раздувана администрацията и не следва да бъдат увеличавани разходите за нейната издръжка и не следва да бъдат мултиплицирани нейните възможности за възпроизвеждане.
В този смисъл нашето предложение както по чл. 6, така и проведено последователно в следващите членове на законопроекта, предвижда създаване на един национален орган – Бюро за правна помощ, в което да влизат трима души, излъчени от Висшия адвокатски съвет, и двама членове, определени от министъра на правосъдието. По този начин се гарантира интересът на висшите органи на адвокатурата, която е колегиалният орган, занимаващ се с организацията на правната помощ. Естествено е функциите на регионалните структури да бъдат изпълнявани от адвокатските съвети по места, тъй като те са действащият орган с доказани възможности, включително в организирането на правната помощ – такава, каквато съществуваше до настоящия момент.
Искам да кажа като реплика на казаното от колегата Янев, че подобен подход не е прецедент, а е практика в повечето от европейските държави. В центъра на системата за правна помощ стоят професионалните организации на адвокатите, финансирането се извършва чрез тях от държавата, а администрирането и техническото обезпечаване на тази дейност се осигурява от съответното Министерство на правосъдието. Така че в случая не се касае за дисбаланс или някакъв прецедент, това е една европейска практика, която според мен няма правни пречки да бъде приложена и в нашите условия.
Освен това искам да кажа, че този подход в максимална степен съответства както на интересите на всички български граждани, така и на интересите на адвокатите като единствените органи, които на практика ще осъществяват правната помощ, доколкото гарантира, че бюджетът за правната помощ, разходите, които държавата гарантира за реализиране на правната помощ, няма да бъдат използвани за раздуването на администрацията, а ще бъдат използвани с оглед на тяхното конкретно предназначение, а именно осигуряване на предоставянето на безплатна правна помощ на лицата с ниски доходи, които имат нужда от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
За изказване има думата господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Аз ще бъда кратък, ако излизам, то ще бъде, за да заявя подкрепата на “Атака” за този законопроект и да заявя, че ние ще подкрепим законопроекта в онзи вид, в който се дава максимална самостоятелност и независимост на готвения орган, на тази институция, която ние създаваме, от Министерството на правосъдието.
Всъщност тук е и основният спор. Като изхождаме от положението, от правилото за независимостта на адвокатурата и тъй като тя основно ще има значение и участие в създаването на тази институция, следва и изводът и максимално широката свобода и неучастието на държавата, респективно на Министерството на правосъдието в осъществяването на тази дейност.
Ето защо при второто четене ще трябва да се намери някакъв баланс, разбира се, Министерството на правосъдието ще следва да има своето отношение и да има своите правомощия, но това следва в най-минимален размер да намери своето място. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Заповядайте, господин Димитров.
Утре ще продължим с останалите изказвания.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Изправени сме пред един изключително важен елемент в този законопроект, бих казал – най-важния.
Вие чухте съображенията на госпожа Манолова, които по същество са изложени в мотивите към нейното предложение за изменение между първо и второ четене.
Мотивът, свързан с това да не се раздува администрацията и да не се получи така, че предвиденият бюджет за правна помощ да отиде за раздуване на администрацията и за заплащане на административни разноски, разбира се, е сериозен. Нещо повече, аз бих подкрепил това съображение напълно, с идеята, че когато всяка година бъде изработван бюджетът на държавата, може много ясно да се формулира разграничението между тези разходи в структурата на Националното бюро. Оттам нататък всички други аргументи са съвършено ирелевантни. Ирелевантни са затова, защото, първо, аргументът за Европейския съюз и за другите европейски страни, в които съществуват подобни органи, не би могъл да бъде използван като довод. При положение че правната помощ там е организирана на съвършено различна основа, намираща се изцяло в рамките на адвокатурата – нещо, което ние не допускаме в тази степен тук и този орган има чисто разпределителни и контролни функции, и вие ще видите, че по-нататък в закона функциите на Националното бюро са значително по-широки от тези, следователно подобен аргумент е абсолютно ирелевантен.
Нещо повече обаче, поставянето на бюрото под егидата на Министерството на правосъдието по никакъв начин не съответства на самото вещество на адвокатската помощ такава, каквато тя е и по Закона за адвокатурата, и по Конституцията. Вместването на администрацията в дейността по правната помощ достатъчно ясно се постига и достатъчно ефикасно може да бъде осъществено чрез контрола върху бюджетните разходи, защото всъщност това е нейното участие, и общата загриженост, която проличава от факта, че председател на това бюро е лице, което се назначава от екзекутивната власт, тоест – изпълнителната власт. Оттам нататък всичко в повече от това би означавало по същество едно подчиняване на бюрото по най-ежедневния механизъм, за който всички вие знаете. Няма нужда аз да ви обяснявам как стават нещата в реалния живот – подчиняване на бюрото на Министерство на правосъдието и превръщането му в нещо като отдел към него чрез специално назначен началник. Това всъщност е конструкцията, която се предлага. Ако ние бихме допуснали това, ние ще влезем в дълбоко противоречие с принципите, които тук заявяваме, че искаме да отстоим.
Законопроектът за правната помощ е закон, който спада към категорията на законите, които би трябвало да отговорят на изискванията на Европейския съюз и на принципите на Европейския съюз. Доводът за това, че в някои европейски страни има такъв държавен орган, съвсем няма да ни измие очите тогава, когато стане ясно каква е реалната конструкция, която ще се получи – отдел към Министерството на правосъдието, сиреч прикачване на цялата тази дейност към изпълнителната власт – нещо, което е недопустимо и в ясно противоречие с всички принципи на европейското право.
Ако ние бихме си позволили да отстъпим от това нещо, за да дадем повече функции на министерството, тежко ни и горко. Както добре знаете, и по времето, когато се водеше предизборната кампания, аз имах възможността да споря няколко пъти с представители на партията, която сега е от лявата страна на залата, относно функциите на Министерството на правосъдието и как те да бъдат увеличени. В крайна сметка, като толкова много искате да ги увеличим, приемете предложенията, които сме направили по НПК. Но да се опитваме да правим това чрез законопроекта за правната помощ, означава да съвместим две несъвместими неща.
Ето защо аз ви моля, уважаеми народни представители, когато гласувате този текст, да не се поддавате на изкушението, че така щяло да бъде по-лесно, че имало някаква готова администрация, която ще натоварим, или че по този начин се създавали гаранциите да се спестят евентуални разходи за административни нужди. Разходите за административни нужди ние можем да ги спестим с много ясно формулиране на забрани. И когато се изгражда бюджетът, там нещата могат да бъдат решени. Нека да не бъде този несъстоятелен по същество аргумент причината за това да приемем един закон, който в крайна сметка ще значи обратното на това, което казваме, че искаме да постигнем. По този начин вместо да изпишем вежди, ще извадим очи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Съобщения за парламентарния контрол утре:
- министър-председателят Сергей Станишев ще отговори на въпрос от народния представител Евдокия Манева и на питане от народния представител Иван Костов;
- министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговори на въпрос от народния представител Иван Славов и на питане от народния представител Асен Агов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговори на два въпроса от народните представители Димитър Абаджиев и Михаил Миков и на питане от народния представител Евгени Чачев;
- министърът на финансите Пламен Орешарски ще отговори на въпрос от народния представител Минчо Христов и на две питания от народните представители Мария Капон и Евгени Чачев;
- министърът на вътрешните работи Румен Петков ще отговори на питане от народния представител Стела Банкова;
- министърът на правосъдието Георги Петканов ще отговори на въпрос от народния представител Димитър Абаджиев;
- министърът на държавната администрация Николай Василев ще отговори на въпрос от народния представител Иван Иванов.
Комисията за борба с корупцията ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала 132.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по правни въпроси ще има заседания на 15, 21, 27 и 29 септември от 14,30 ч. в зала 356.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Митхат Метин
Димитър Стоянов