Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Петя Гегова и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги народни представители, предстои да извършим няколко гласувания на актове, обсъдени вчера в пленарната зала.
Преди всичко това е Законопроектът за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносители са Николай Свинаров и група народни представители. Датата на внасянето е 27 юни т.г.
Пристъпваме към гласуване на този законопроект на първо четене.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Гласували 167 народни представители: за 166, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.
По процедурен въпрос във връзка с гласуването има думата господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като когато този законопроект се разглеждаше в двете комисии, нямаше никакви проблеми и той бе приет с консенсус, предлагам сега да преминем към второ гласуване, защото става въпрос само за едно изречение. Не искаме репресираните да чакат за удостоверения и процесът да се бави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще подложа на гласуване направеното процедурно предложение. При положение, че то бъде прието, текстът на законопроекта ще ви бъде представен и ще можете да вземете отношение по него.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към гласуване на второ четене на законопроекта.
Гласували 163 народни представители: за 153, против 7, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Господин Юсеин, моля да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
„Параграф единствен. В чл. 4, ал. 3 след думите „представители на Министерския съвет” се добавя „Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Това е текстът на предлагания законопроект.
Няма желаещи да вземат отношение по този параграф единствен.
Затова подлагам на гласуване на второ четене Законопроекта за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с параграф единствен, както бе представен.
Моля, гласувайте този законопроект на второ четене.
Гласували 149 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 4.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс.
След обсъжданията във вчерашния пленарен ден остават за гласуване два законопроекта на господин Кузов.
В програмата са маркирани два законопроекта. Първият е от 17.08.2006 г., а другият – от 21.02.2007 г. Двата законопроекта са внесени от народния представител Владимир Кузов и не са оттеглени. Преди самото гласуване господин Кузов не дава знак, че оттегля някой от своите законопроекти.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим, от място): Не, не ги оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай, уважаеми колеги, гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс № 654-01-120, внесен от Владимир Кузов на 16 август 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 11, против 49, въздържали се 100.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс № 754-01-33, внесен от народния представител Владимир Кузов на 19 февруари 2007 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 14, против 42, въздържали се 120.
И този законопроект не се приема.
Преминаваме към следващото гласуване – на Доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г. Очевидно следва да гласуваме решението, съдържащо се в заключението на Комисията по бюджет и финанси, което гласи: „Народното събрание въз основа на съответните конституционни текстове и на Закона за устройство на държавния бюджет реши:
Приема отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г. (както следва със съответните параграфи от това решение).”
Моля, гласувайте това решение по Доклада по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г.
Гласували 163 народни представители: за 130, против 29, въздържали се 4.
Решението е прието.
Уважаеми колеги, преди да преминем към днешните точки от дневния ред, ще направя едно съобщение:
На 12 юли 2007 г. с вх. № 727-00-9 е постъпило искане от главния прокурор на Република България господин Борис Велчев за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Борислав Янчев Ноев. Текстът на искането е размножен. Може би разполагате с него или ще го получите в близките часове. Тече процедурата по чл. 107 от нашия правилник – има 14-дневен срок, в който народният представител може да даде съгласие за снемане на неговия имунитет. Ако този срок приключи без постъпване на такова съгласие, се преминава към процедурата, която обичайно се спазва: решение на пленарната зала, възможно в съответствие със заключение на комисия, която се създава в такива случаи.
Искането е заведено в деловодството и е на ваше разположение. Както казах, то се размножава, за да разполагат с него всички народни представители.
Точките от програмата, които останаха след двата пленарни дни – 11 и 12 юли тази година, са:

Единадесета точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ.
Има думата председателят на Комисията по околната среда и водите да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати във връзка с ръзглежданата точка следните държавни служители: двамата заместник-министри на околната среда и водите Чавдар Георгиев и Йордан Дардов, началникът на отдел “Защитени територии” към същото министерство Михаил Михайлов, Екатерина Гечева – директор на дирекция “Правно, нормативно и административно обслужване” на министерството, и Ивета Стефанова – старши юрисконсулт в дирекция “Правно, нормативно и административно обслужване” на Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Постъпило е процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Моля, гласувайте направеното предложение, както беше формулирано от председателя на комисията господин Божинов.
Гласували 131 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете посочените длъжностни лица в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ:

“ДОКЛАД
за първо гласуване относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защитените територии

Вносители са Евдокия Иванова Манева и група народни представители – № 654-01-74 от 31 май 2006 г.; Иван Йорданов Костов и група народни представители – № 754-01-99 от 6 юли 2007 г.; Атанас Мерджанов – № 754-01-102 от 10 юли 2007 г.; Георги Тодоров Божинов – № 754-01-103 от 10 юли 2007 г.; и Любен Дилов и група народни представители – № 754-01-104 от 10 юли 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2007 г., Комисията по околната среда и водите разгледа внесените от народните представители законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.
На заседанието на комисията присъстваха Чавдар Георгиев и Йордан Дардов – заместник-министри на околната среда и водите, Михаил Михайлов – началник отдел “Защитени територии”, експерти от министерството, неправителствените организации и журналисти.
Вносителите запознаха членовете на комисията с необходимостта от разглеждането и приемането на представените законопроекти.
Предложените промени в Закона за защитените територии се налагат поради необходимостта от запазване на площите и границите на резерватите, природните паркове, националните паркове, защитените местности, природните забележителности, историческите места и буферните зони.
В последно време отделни физически и юридически лица предприеха искания пред съда за отмяна и обявяване за нищожни на заповедите на министъра на околната среда и водите, с което се обявяват тези защитени територии. Затова е необходимо законодателно решение, което да потвърди всички издадени укази, решения и заповеди за обявяване и промени в защитените територии и опазване на уникалната ни природа.
Четири от законопроектите са със сходно съдържание и целят вземането на това законодателно решение.
Законопроектът на госпожа Манева, внесен на 31 май 2007 г., разглежда по-широк кръг от въпроси и по предложение на ръководството на Комисията по околната среда и водите той ще бъде разгледан през м. септември. Госпожа Манева оттегли разглеждането му на това заседание на комисията.
Становище: Комисията по околната среда и водите прие единодушно и четирите разгледани законопроекта и изготви следния обобщен вариант на Законопроект за изменение на Закона за защитените територии:
“Параграф единствен. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 7а:
“§ 7а. (1) Заповедите, постановленията и другите административни актове за обявяване на резервати, поддържани резервати, народни паркове, природни паркове, национални паркове, защитени местности, природни забележителности, исторически места и буферни зони и за промените в тях, издадени до 30 юни 2007 г., не подлежат на обжалване по съдебен ред.
            (2) Образуваните и неприключени съдебни производства срещу актовете по ал. 1 се прекратяват.”
На свое извънредно заседание, проведено на 12 юли 2007 г., Комисията по околната среда и водите прие единодушно текста на обобщения Законопроект за допълнение на Закона за защитените територии.
В тази връзка Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесените и разгледани четири законопроекта за допълнение на Закона за защитените територии. При положително решение на Народното събрание да се смята, че има изготвен обобщен Законопроект за допълнение на Закона за защитените територии и срокът за предложенията за второ четене да тече от този момент.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин Стоилов, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители, вчера Комисията по правни въпроси обсъди същата тема, която се съдържа в изброените законопроекти на народните представители за допълнение на Закона за защитените територии.
На заседанието присъстваха господин Чавдар Георгиев и господин Йордан Дардов – заместник-министри на околната среда и водите, които представиха мотивите за предложените законопроекти.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Михаил Миков, Борислав Ралчев, Филип Димитров, Янаки Стоилов, Елеонора Николова, Павел Чернев, Анелия Мингова, Ангел Тюркеджиев, Елиана Масева, Татяна Дончева, Борислав Българинов.
В хода на дискусията се очертаха две основни позиции.
Според първата предложените законопроекти, както и изработеният въз основа на тях проект за общ закон не трябва да бъдат подкрепени от народните представители. Те са негодно средство за постигане на обществено приемлив, но правно неоправдан резултат. Законопроектите предвиждат стабилизиращо действие с обратна сила по отношение на издадени и влезли в сила административни актове, като същевременно преграждат правото на защита по вече образувани административноправни съдебни производства. Така се злоупотребява с възможността, която дава чл. 120 от Конституцията на Република България по отношение на необжалваемостта на определен кръг административни актове.
Според втората позиция, застъпена в хода на дискусията, предложените законопроекти, както и изработеният въз основа на тях общ законопроект представляват спешна необходимост за законодателно действие за защита на силно застрашен обществен интерес – в случая този, свързан със закрила на защитените територии в Република България. Става дума за актове, издавани в различни периоди от време, при различни правни и фактически условия. Поради това е неприемливо към тях да се отнасят всички последващо установени правни изисквания, с оглед на които да се преценява тяхното съответствие със сегашното законодателство. По тази причина и поради пропуски от административен характер се налага приемането на законодателна промяна. Предложеното становище от Комисията по околната среда и водите не противоречи на Конституцията, а попада в хипотезата на чл. 120 от нея и следва да бъде подкрепено както поради неговата обществена целесъобразност, така и поради съвместимост с Конституцията.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси реши:
С 11 гласа „за”, 5 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” да предложи на народните представители да подкрепят текста от становището на Комисията по околната среда и водите за параграф единствен – в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за защитените територии да се създаде § 7а с предложеното съдържание.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане на предложените законопроекти.
Давам думата на господин Борислав Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, колеги, бих искал да обърна вниманието ви, че този проблем вече става постоянен, че този дебат, в тази му характеристика, която аз виждам, беше проведен към м. ноември-декември по повод случая „Натура” и сега, след шест месеца, се повтаря в същото измерение.
Първият въпрос, който искам да поставя пред вас, е: кой е проблемът, който ние в момента дискутираме? Едната страна заявява, че те са добрите, че те са тези, които защитават природата, и всички, които им противоречат, са от страна на лошите – които са против природата, против всичко онова, което е необходимо да бъде запазено в оня вид, в който всички ние искаме да го видим.
Категорично възразявам срещу този подход. Никой не може да си присвоява такива права, още повече без да обясни в какво се състоят пропуските, които са довели до това състояние на нещата, а чухме една декларация, изразена в една-единствена дума „пропуски”. Коя е тая обществена необходимост, която налага да престъпим една конституционна норма – чл. 120? Това ли е характеристиката на проблема? Кое е основанието, за да вържем всичко, което е станало досега в правната сфера, към датата 30 юни? Кое е основанието, за да може едни актове, едни проектозакони, внесени от отделни депутати на 10-и того, на 12-и и 13-и, да бъдат разгледани в един спешен порядък? Не казвам, че порядъкът не е спешен, но аз, за съжаление, в продължение на тия три дни не можах да го разбера.
На второ място, впрегнатите в тази кауза на добрите обществени организации се представляват от едни и същи хора, които ясно участват в производствения процес. И след като този производствен процес е стигнал до фазата, в която да имаме спешна необходимост от правни средства за покриване на пропуски, меко казано, очевидно е, аз се съмнявам в лоялността и в безпристрастността на така наречените обществени организации и лица, които имат един и същ образ вече в продължение на осем месеца.
И така: проблемът е ли правен или е свързан със запазването на природата? Проблемът е чисто правен и нищо повече от правен проблем.
В едно министерство, където вече има един много голям правен отдел – началникът на този отдел е в залата, не ни дадоха отговор на въпроса за какъв нормативен акт става въпрос, какво е неговото правно значение и какво определя административното правило по този въпрос?
Не съм специалист в тази област, но от школските ми знания и от това, което гласувахме в Административнопроцесуалния кодекс, се казва, че нормативните актове в тази връзка са три административни акта: единият има характер с нормативни последици; другият е общ и има и индивидуални такива.
Тези актове, които така сериозно браним, каква характеристика имат и какви са правните последици? Елементарно е за всеки юрист да направи извода, че става въпрос за административни актове, които имат общо приложение. И ако някой си направи труда да отвори елементарните учебници на ІІІ курс „Право”, ще разбере, че тези актове не подлежат на предварително изпълнение, от една страна, и, на второ място, само съдът може да спре изпълнението им.
Уважаеми господа, защо се бяга от съда? Това ли е демокрацията, с която всички ние толкова много спекулираме, както в този случай? Защо се бяга от съда?! Какво ще направи един съд? Дали и това, което стана със съответното решение на тричленката на Върховния административен съд, доведе до тая паника и до тия спешни порядки? Какво толкова лошо има, когато ние претендираме, че нашата държава е вече установена демокрация, а елементите на демокрацията са безспорно и съобразяване с актовете на съда? Защо бягаме от тая преценка? Или ясно и точно искаме да кажем, че съдът не трябва да бъде допуснат до преценка на това какви права на граждани и на общност от граждани се засягат? Много съм любопитен да чуя отговора на въпроса. След като това упражнение го играхме към м. ноември по повод „Натура”, какво е правила тази администрация досега, за да открие изведнъж, след шест месеца, че имало и други нормативни актове, които имали такива пропуски?
На следващо място, не ви ли прави впечатление, че в крайна сметка само в един ресор се полагат кански усилия да не бъде допусната друга преценка, извън тази на така наречените специалисти? Проблема много подробно го дискутирахме в „Натура”, но много ви моля, отново вижте Закона за защитените територии. Вижте, че систематиката и в този закон, който още не е пипнат, указва, че трябва да има обществено обсъждане и претенциите, които имахме към законите за „Натура”, сега няма ли по този начин, чрез едно правно средство да бъдат сведени до абсолютна невъзможност, който и да е той, да има своя преценка, свои претенции към правото и всичко да бъде отдадено в ръцете на една администрация и в едни органи, които казват: ние сме тези, които знаем, и всички останали да си гледат работата?
И както тези органи претендираха така през м. ноември, нека да бъдат така добри да уведомят народното представителство как става така, че правителството точно по идентичния проблем имаше своите възражения и чрез своите актове ясно и точно прецени, че това, което се предлага на нашето внимание тогава и сега, не е чак толкова адекватно и толкова еднозначно.
Искам за последен път да ви обърна внимание: въпросът е правен. Въпросът е за това кой е този и защо бяга от преценката на оня орган, който съобразно Конституцията… В крайна сметка всеки може да се обърне към него, за да защити своите права – индивидуални или общи такива, за каквото става въпрос.
Останалите приказки за това кой какви интереси имал, какви бели щели да станат, са съвсем ясни и повтаряеми. Но нека да чуем и това защо стават тези бели и има ли нормативна база досега, която не е изпълнена и която, ако беше изпълнена, в административен порядък и в правен - в тесния смисъл, нямаше да дойдем до това дередже.
И така, нека да бъдем на висотата на проблема, да не го принизяваме и да не го съобразяваме с конюнктурни интереси на определени лица или групи такива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Ралчев?
Заповядайте, господин Иванов, за реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Ралчев! Ще бъда съвсем кратък.
Когато говорите за необходимостта от универсалния принцип на обжалваемост, искам да напомня, че преди четири години не друг, а вашата парламентарна група – на НДСВ и Вие включително, както и сегашният председател на Върховния административен съд Константин Пенчев, бяха сред говорителите, които отмениха обжалваемостта на големите приватизационни сделки – право, което трябваше да бъде осъществявано и дотогава беше осъществявано от прокуратурата! (Ръкопляскания от ДСБ и КА.)
Това всъщност доведе до обстоятелството третият джиесем оператор да бъде даден на цена четири пъти по-малка от пазарната поради невъзможност прокуратурата да обжалва решението на съда.
Второ, което всъщност за мен е най-важното, е, че ако в момента има мнозинство сред народните представители по такъв спешен порядък да бъдат приети тези промени, то е, защото сме в условията на едно извършващо се и продължаващо престъпление – престъпление спрямо българската природа и в такъв момент България като парламентарна република именно чрез своя най-висш орган – българския парламент, трябва да защити правата на гражданите, целостта на българската природа и да я запази за бъдните поколения.
По тази причина ще подкрепя направеното предложение преди малко за промяна в закона. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ралчев! Аз се колебаех дали да правя тази реплика, но се чувствам длъжен, защото не бих искал този спор да става политически. Точно за да не става политически, веднага ще кажа в началото това, което би могло да ви подразни. Все пак тези административни пропуски, за които говорим, са последните два мандата. Става дума за вашия кабинет, за вашето управление, специално пак за парка Странджа, и за сегашното управление, за работата на министерството по това време.
Всъщност аз не съм юрист и ми е трудно да вляза в темата трябва ли или не трябва да посегнем на чл. 120 от Конституцията, ако правилно Ви разбрах, но мога съвсем не по правен път да стигна на заключението, че демокрацията не е точно отговор на въпроса накъде отиваме, а на въпроса как вървим, тоест, как вземаме решения. В този смисъл смятам, че е напълно уместно в момента народното представителство да прояви воля и дори да застрашаваме права, определени от чл. 120 на Конституцията, да го направим. В противен случай това, което се случи с Камчийски пясъци например – те са във Вашия избирателен район, може да се случи с всеки един друг резерват и с всяка една друга защитена територия. Да, вероятно причината е, както изключително любезно каза господин Янаки Стоилов, административни пропуски – последните два мандата. Вероятно причината е тази. Но специално за парк “Странджа” знаете, че от 2003 г. има внесен парков устройствен план, който не би допуснал такова решение на ВАС, ако беше приет. През 2005 г. планът беше внесен, мога да кажа и хората, които попречиха тогава да бъде приет. Отговор на въпроса защо до 2007 г. не е гласуван, няма. Тоест, може би наистина Вие трябва да се съберете с вашите министри и да получите отговор на този въпрос, няма да го получите от тази зала. Ние сме го задавали много пъти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за трета реплика.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Очевидно че и аз не искам да политизирам този въпрос, защото той е значим и единственото, което искам да ви кажа, е, че този закон е от 1998 г. и тогава, когато говорим за пропуски, за да мога да преценя дали случаят е изключително спешен, нека да чуем за какво става въпрос. Извън общи констатации за пропуски не съм чул нито едно конкретно обстоятелство. (Реплика от народния представител Иван Костов.) Вземете отделните законопроекти, и вземете и мотивите към тях, и ще видите, че става въпрос за една паника от това, че един съд предстои да се произнесе. Това е изводът, който се налага. Дайте аргументите – в какъв порядък трябва да бъде нарушен правовият ред. Нямам нищо против, но до този момент извън общите приказки не съм чул абсолютно нищо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не причислявам господин Ралчев автоматично към лошите. Той си тръгва в момента.
Но искам да ви кажа съвсем откровено, че съм готов да смятам всеки един, който гласува против това предложение, за ортак на мутрите. Казвам ви го в прав текст. Господин Ралчев си тръгна, обаче каза неща, усукани с адвокатска фразеология, които имат за цел да подкрепят каузата на Краш и бандитите, които стоят зад тази организация, да подкрепят вярата в определени неголям брой съдии, които обслужват същите тези бандити. Трябва ли ние да помогнем в това дело?
Господин Икономов – да запомним това име, беше човекът, който председателстваше и двата състава – и за Камчийските пясъци, и за Странджа. Не мисля, че господин Икономов и още един съдия, тъй като третата съдийка беше на особено мнение, трябва да решат въпроса за най-голямата защитена територия в Европа, за територията с най-голямо биоразнообразие в Европа, за великолепната Странджа планина. Ние трябва да подкрепим спешно, в пожарен порядък този проектозакон с този единствен член с две подточки, който ще осигури да се ударят през пръстите тези, които посягат нагло към българската природа.
В продължение на повече от 70 години са издавани многобройни административни актове от различни организации по различен път, по различен начин. Някои може да имат някакви дупки, през които се провират сегашните грабители и техният обслужващ персонал, но тези неща ще бъдат изчистени от персонала на министерството, както беше обещано и както нашата комисия настойчиво призова персонала на министерството в най-скоро време да се прегледат всички издадени административни актове и ако има някъде неточности по скиците, ако има дупчици, през които някой да се провре, това да се изчисти. Те ще го направят, но това е един дълъг процес. Това, което трябва в момента да се направи, е да се гласува този малък текст, който беше екстрахиран от учителите в законопроекта, който беше съгласуван.
Постигнато беше голямо съгласие да не се вмъкват други точки, каквито имаше в законопроекта на госпожа Манева и други законопроекти, за да може да се достигне до най-краткия, най-избистрен и най-спешен текст. Разберете, че е спешно да се гласува за този текст, за да може да се спаси Странджа, да може да се ударят през пръстите тези, които искат веднага да почнат да строят след октомври, ако петчленният състав потвърди решението. Само това чакат! Има тихомълком издадени разрешения за много други обекти, много други крашовци и ако ние се мотаем тук и се оставим да бъдем оплетени от адвокатска фразеология, просто ще превърнем Странджа в една каменна джунгла, както превърнаха всичко останало именно по този начин.
Много ви моля, нека да гласуваме това на второ четене и да изпълним своя дълг пред обществото. Иначе тези 18%, които все още имат доверие в парламента, и те ще изчезнат. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Берон? Не виждам.
Давам думата на господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, знаете, че аз винаги подкрепям разумните предложения и категорично ще подкрепя това, което предстои да се гласува в момента. Искам да ви кажа няколко от мотивите за това.
Не прави чест на господин Ралчев, който говори преди малко, да усуква по килифарски и да представя черното за бяло. Съжалявам, че липсва в залата, за да ме чуе добре. Не му прави чест да защитава интересите на бандитите, на мутрите, на онези, които искат да застроят по най-безобразен начин българското Черноморие.
Ще ви кажа и нещо друго. Вчера в Комисията за борба с корупцията официално сезирах своите колеги за този въпросен съдия Икономов, който, кой знае защо, е винаги в дъното на особено съмнителни далавери. Става дума за Камчийски пясъци, за още няколко подобни случая, където съдът решава, че няма такъв парк. Няма причини така наречените инвеститори – аз ги наричам бандити, да строят на воля, съсипвайки българското Черноморие, българската природа, съсипвайки средата, в която живеем. Същото се получава, знаете, в големите градове. Неслучайно многократно ви предлагам и ще продължа да предлагам пълен мораториум върху застрояването на зелените площи и парковете в големите български градове.
Но мисля, че това безобразие трябва да спре. Тази мафия трябва да бъде спряна. И кой друг, ако не ние, и кога, ако не сега?
Искам да ви кажа и друго, колегите го казаха преди малко. Неслучайно колегите от НДСВ миналото правителство премахнаха възможността да бъдат обжалвани големите приватизационни сделки. Съвсем неслучайно! Аз ще продължавам да поставям въпроса и за БТК, и за енергоразпределителните дружества, и за ред други сделки, за които всички знаете. Знаете за безобразието, което се извърши от предишното правителство. За съжаление, засега тройната коалиция или части от нея не намират сили да застанат на една принципна позиция и да ревизират тези сделки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате по законопроекта, господин Христов!
МИНЧО ХРИСТОВ: Така че, колеги, завършвайки, ще ви кажа: мафията трябва да бъде спряна! И ако не го направим сега, просто трябва всички ние тук да се засрамим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин Христов, съзнавам, че Вашата позиция в случая е много по-лесна и по-удобна, но искам да Ви кажа, че аз също съм защитник на природата, но съм и защитник на закона. Позицията, която Вие заемате, е лесната позиция – позицията на широката порта и на лекия път. Но Вие знаете, че лекият път и широката порта съгласно Библията водят към ада.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Никакво основание нямате да говорите по този начин!
МИНЧО СПАСОВ: Ние не само ще съсипем Черноморието, но ще съсипем и нашия АПК! (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Това ли искате? Искате ли вместо да изпишете вежди да извадите очи? Подкрепям Вашето предложение, разбрах, че господин Филип Димитров е направил предложение за мораториум на строителството по Черноморието. Това да, това съответства на нашата правна система, но другото е правен абсурд. Аз не познавам въпросния господин Икономов, нито пък излизам в негова защита, но има разделение на власти в тази държава – законодателна, изпълнителна и съдебна. Ако не уважаваме институциите, отиваме до никъде. Не може това Народно събрание да го превърнем в един конвент и да решаваме оперативните въпроси, които са произлезли от някое недобро решение на определен министър, разберете го!
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): За БТК ли говориш?
МИНЧО СПАСОВ: Ние пренасяме вината от болната глава на здравата. Какво се оказва? Тази заповед е от 1995 г., не знам кой е бил тогава министър. Сега казваме, че съдът е виновен за това, че тази заповед е несъвършена. И нещо повече: даваме на министъра – аз не обвинявам сегашния министър, той вероятно няма никаква вина, даваме на министерството да черпи права от собствено неправомерно поведение. Министерството е този, който е сбъркал. То е издало този порочен административен акт, а сега ще обвиним съда за това, че разкри тази порочност. Това е абсурд!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за втора реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Спасов! Аз, за разлика от Вас, считам, че проблемът съвсем не е юридически. Проблемът е криминален и ако залата не го е разбрала, толкова по-зле. Ако Вие не сте го разбрали, толкова по-зле.
Има един национален парк, намира се един инвеститор, който си намира един съдия от Върховния съд, който решава, че такъв парк няма. Утре същият този съдия, явно той се занимава явно с тези криминални сделки, ще реши, че няма парк Витоша, вдругиден ще реши, че няма парк Рила, че въобще няма никакви паркове, че може да се строи на воля. Това ли искате Вие?
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Националната следствена служба ще сезираме.
МИНЧО ХРИСТОВ: Разбира се, че ще сезираме Висшия съдебен съвет. Естествено! Това го реши Комисията за борба с корупцията вчера. Но тези хора трябва да бъдат спрени и да не се крият зад своята магистратска тога.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Ще наложим мораториум!
МИНЧО ХРИСТОВ: Просто ние днес трябва да решим този проблем и да спрем тези престъпници,...
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Мораториум!
МИНЧО ХРИСТОВ: ... които вече не се съобразяват с нищо!
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Мораториум! Аз съм съгласен с теб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този въпрос не е чисто правен или по-скоро – естествено, че е чисто правен, но това не го прави по-малко политически. Този въпрос е политически!
Трябва да ви кажа, че просто сърцето ми се трогва като гледам колко много борец срещу мафията се е навъдил в тази зала и наоколо. Знаете ли как ми трябвахте преди 15 години? (Оживление отляво.)
Само че тогава се смеехте, когато се говореше за мафия, нали? Спомена се тук какви са причините за драмата, която разглеждаме в момента и се каза, че те са две. Едната е, че били настъпили някои малки нововъзникнали обстоятелства, които не били достатъчно добре взети предвид, и другата беше, че били направени някои малки административни пропуски в последно време.
Аз съм защитавал много привидности в тази зала и извън нея и съм правил това с ясното съзнание, че от 1 януари 2007 г. това може би има някакво оправдание. Не виждам никаква причина и никакъв смисъл повече да защатаваме привидности. Хайде да си кажем истината! Значи, малкото нещо – новичко, тази досадна подробност, която е възникнала преди 15 години, е, че хора са получили обратно своята собственост. Тук има едни патриоти, които обичат да говорят за България, но става въпрос за онези хора, които са били бежанци, дами и господа, които са дошли в отечеството – отечеството ги е посрещнало и им е дало нещо мъничко, което, разбира се, комунистите след това са решили да зачеркнат. Но тези хора, как забравихте за тях? Вашият патриотизъм нещо взе да се стопява!?
Казвате: „Мафията”. Всички тези тиради срещу мафията ми звучат като борбата срещу плутокрацията от 30-те години. Хайде да си кажем истината, дами и господа! За петнадесет години мафията не видя големи затруднения, за да застрои Черноморието. Ако някой видя затруднения, това бяха дребните собственици, които бяха тероризирани и от мафията, и от държавата. Защото малкият административен пропуск, за който става дума, е, че в продължение на 15 години пет правителства не са успели да доведат в съответствие правото на тези малки обикновени хора, както обичат да ги наричат някои, и големите задачи на държавата да защитава природата. За това става дума, уважаеми дами и господа. Защото през това време при всичките клетви за демокрация, за защита на собствеността и пр., на някой просто не му е харесало да помисли за тези хора. Борили сме се срещу мафията сигурно със страшна сила, само че интересите на тези обикновени собственици, ако отидете навсякъде по Черноморието – от Шабла до Ахтопол, ще чуете едни и същи оплаквания, за това, че тези хора с малките имотчета са били по някакъв начин подложени на натиск от една или от друга страна. Техните интереси, разбира се, не представляват кой знае какъв голям проблем за държавата.
Говорим си за защитените територии и за „Натура”, и т.н. Какво предлагаме? Предлагаме изменение в един закон, което премахва правото на жалби и казваме, че това щяло да реши нещата! Уважаеми дами и господа, като имаме това право сега и след като не е било признавано, тоест не е било реализирано до този момент, когато за първи път се стига до някаква реална ситуация, в която проблемът избива на повърхността, да виждате нещо да са пострадали интересите на мафията през това време?! (Реплика от КБ.)
Напротив, не искам да споменавам имена, ако щете дори от партийна солидарност, защото проблемът е политически непартиен. Не искам да споменавам имена на обекти и местности, които стърчат из Черноморието оттук и оттам, и за които не е за приказване, за да се говори. Те са си там. Идете в Слънчев бряг, за да видите какво е, на юг от Созопол също. За това нещо ние мълчим! То някак си не ни пречи. Искаме да направим необжалваемо всичко, което администрацията до този момент е извършила, искаме да отнемем правото на обикновения гражданин да се опита да защити правата си.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Точно така.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ако наистина се борехте срещу мафията...
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Браво!
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Говорихме вчера за това и на комисията – спрете строежите, бе, дами и господа!
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Мораториум!
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Имаше тук внесен закон. Спомняте си как гласувахте по него. Спомняте си, че ви призовах да го подкрепите – не съм го внесъл аз и нямам отношение към неговото изработване, но това беше един разумен Закон за черноморските територии и част от вносителите на настоящите закони всъщност са подписали и този законопроект, в който се предлагаха разумни неща, които биха могли да спрат бетонизацията на черноморските плажове. За това вие гласувахте против!? Но когато дойде ред да отнемете правото на жалба на обикновения гражданин, тогава изведнъж станахте много ербап. Дами и господа, този въпрос е политически! Това е въпрос на уважение към свободата.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Браво!
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Защото тогава, когато вие вземете на обикновения гражданин правото да се жали и да се защитава, тогава вие путинизирате държавата. Затова ви казвам, че любовта към битката с мафията, изразена в тези патетични слова, които ние слушаме тук, ужасно много ми напомня на борбата с плутокрацията на нацистите. (Единични ръкопляскания от КА и единични възгласи: „Е-е-е!”.) За това става дума, защото вместо да спрете мафията наистина, ние си чешем езика и удряме обикновения гражданин.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Браво.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: За това става въпрос.
Има ли изход от тази ситуация? Моето уважение към тези млади хора, които излязоха. Те между другото викаха, че комунистите са им виновни и това говори за някакъв вид политическа мъдрост, защото то показа, че те са напипали къде е реалният проблем... (Смях и оживление в КБ.) Че това, за което говорим, независимо от лицата, е въпрос на възглед за света. (Викове: „Е-е-е!” от КБ.)
Тоест, че начинът, по който е построено отношението към българската природа в цялата тази система от актове, за съжаление някои от тях са свързани и с правителства, които не са били комунистически, е въпрос на манталитет, дами и господа. За съжаление ние в този момент в тази зала проявяваме точно този комунистически манталитет – манталитетът на хора, които видели голямата бъркотия, чакат да дойде оня отгоре, който да каже: „Ти тук, ти – там! Точка! Повече няма да се разправяме!”. Това е любовта към диктатурата: „Идваме, няма да се жалите повече! Каквото било, било!” Който пострадал, пострадал. Но великата държава пристъпва на преден план и всички са по местата си. (Реплики в КА.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Държавата, но не тази държава.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Великият човек обаче, този, който има право на личната си защита... (Реплики в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Затова, дами и господа, пътят, който сме избрали, е погрешен – пътят да се отнеме правото на гражданина на жалба е път, който в крайна сметка не говори за любов към свободата. (Реплика на народния представител Павел Шопов.)
Ако вие искате да ограничите мафията, това ще бъде наистина хубаво! Но вие ще го постигнете, ако бъдат съчетани две неща. Първото нещо е - да, нека да я спрем в момента. И аз с удоволствие ще гласувам едно предложение за мораториум върху строежите в какъвто териториален обсег решите да го предложите.
Но второто нещо, което трябва да се направи, е, че това нещо не може да бъде вечно. Ако вие ще замразите нещата и ще ги оставите във формата на някакъв вид невъзможно положение, то хитрите хора ще му намерят колая и ще минат така или иначе между нашите ограничения.
Другото нещо, което трябва да се направи, е някой най-после да си свърши работата. Тоест това, което в продължение на 15 години не е било направено, да бъде направено сега, а именно да бъдат съобразени тези малки, досадни нововъведения – това, че на някои хора им е била възстановена мъничка частица от ограбения живот, тези малки нововъведения да се преведат на езика на правото, на закона, на наредбите, на плановете и на уточнените граници.
Дами и господа, трябва да си кажем истината най-после! Истината е, че не обърканото законодателство, а липсата на воля, аз бих казал, липсата на уважение към тези хора, за които става дума досега, е причината, поради която техните безкрайни спорове, безкрайните бъркотии около техните граници, безкрайните бъркотии около тяхната собственост продължават. Защото трябва да си признаем откровено, въпреки че ние върнахме имущество на хората, ние им го върнахме без уважение. Ние им го върнахме с чувството, че едва ли не те са ни длъжни, като им даваме нещо, и че едва ли не трябва, ако може да си вземем нещо обратно от тях, защото да не им стане много! Затова те ни гледат с очите, с които ни гледат днес.
Предложението, което се прави, за отнемане правото на жалба срещу административни актове на индивидуалните български граждани, ще направи те да ни гледат още повече така. И ние може би ще успеем да хвърлим прах в очите на тези чисти момчета и момичета, които искат да запазят нещо красиво и са излезли на улицата, а те са излезли там, забележете, не за да искат отмяна на правото на жалба, а за да поискат някой да си свърши работата и да се намери решение на въпроса. Те не са ни казали как да се намери това решение. Как – предлагаме ние. Дори да успеем да хвърлим малко прах в техните очи, в крайна сметка след двадесет дена истината отново ще лъсне и тогава ще трябва да се справяме с някой друг. Защото колкото и малко да са тези собственици в Странджа – тези хора, бежанци, дошли в отечеството, което е трябвало да ги посрещне и оземли, колкото и малко да са те, също могат да излязат на улицата. И тогава какво ще направим? Ще пишем обратния закон?!
За какво става дума, всъщност? Какво решаваме по този начин? Казваме, че една ситуация е безнадеждно объркана и добавяме, че за да я решим, постановяваме да не се пипа. Това означава внесеният законопроект. Понеже нещата са много зле, ние решаваме повече никой да не може да ги пипа. Това, ако е държавническа логика, здраве му кажи! (Ръкопляскания от НДСВ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има реплики – първата на господин Божинов.
Имате думата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! От тази трибуна преди минути Вие предложихте един твърде съмнителен критерий за добро мислене, няма да го повтарям и да полемизирам. Но щом претендирате, че сте носител на такова мислене, как анализирате следния казус: налагаме тотален мораториум за определено време върху строителството. Презумпцията Ви е, че там тотално действат мафиоти. Допуснете, че има един почтен човек с реалистичен бизнес план, със заем от банката и ипотека, който очаква, когато реализира своето добро намерение, да си върне кредита и да просперира. Какво ще стане с него? Спираме и едното, и другото, и третото. Вие мислили ли сте върху това, когато предлагате тотално? И по-голяма ли е тази свобода, която Вие предлагате, от другата, която критикувате, или просто сте увлечен от този повърхностен критерий - щом Ви мирише на антикомунизъм, значи е добро, а другото е иначе - слабо, непродуктивно и ненужно на обществото мислене, господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Дилов, заповядайте за втора реплика.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, мога да се съглася с много от Вашите тези, още повече принадлежим към една и съща политическа група в парламента. Но смятам, че се отклоняваме от темата. Вижте какво се опитваме да правим недосегаемо за обжалване по съдебен ред: “заповедите, постановленията и другите административни актове за обявяване за резервати, поддържани резервати и национални паркове”. Тук водим в момента дебат, който трябваше да водим по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Става дума за границите на резерватите. В тях никой не строи, но просто всеки може да ги обжалва в момента. За нищо друго не става дума.
Знаете ли, господин Димитров, че аз мога да съборя “Александър Невски”? Границите на храма “Александър Невски” не са законово изрядно определени по силата на същите аргументи, с които адвокатите обжалваха във ВАС границите на парка “Странджа”. Те не са изрядно определени. Границите на Борисовата градина също не са изрядно определени. Да не говорим за безумията, в които сме принудени да видим, примерно Рабишкото езеро – единственото безотточно карстово езеро в България, на което има ВЕЦ, тоест изпуска се водата му, за да правим ток! И куп, и куп, и куп други глупости!
Този закон не е за устройството на Черноморското крайбрежие. Този закон не наказва нито един собственик. На митинга пред НДК, който завърши с танци върху жарава и така нататък, бяха повечето хора от самия парк “Странджа” – от Кости, от Граматиково, от Писменово, от Ясна поляна. Те не са против това, напротив, те искат да живеят в парк, защото знаят, че земята им става по-скъпа, когато е в парк.
Ние сме против това, което направи “Краш”, това, което направиха в Камчийски пясъци – това се опитваме да спасим тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Берон, заповядайте за трета реплика.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Това е точно така, както каза Любен Дилов – наистина повечето хора от вътрешността на Странджа са за запазването на парка, включително властите в Малко Търново и другаде. Кметът на Царево е сключил нещо, не искам повече да се изразявам, с тази тъмна групировка, която не уважава решенията на съда. Той вече 2-3 пъти постановява да се спре строежът на “Златна перла”, но те продължават да си копаят с багерите и окото им не мига. От нас искат да няма правен нихилизъм, а правният нихилизъм се демонстрира точно от тях.
Между другото искам да поясня едно нещо, че когато се издава заповед за защитена територия, това не е изобщо някакво хрумване на министъра – кеф му е, издава такава заповед от днес за утре. Всяка защитена територия, всеки защитен обект има процедура за обявяването й – има предложение, обществено обсъждане, обсъждане от засегнатите лица. Във всеки от тези паркове, които между другото са твърде малко по европейските критерии, е имало частни имоти – и в Пирин, и в Рила, и в Централна Стара планина, частни пасища, частни гори и пр. Намерена е възможност собствениците да бъдат удовлетворени по някакъв начин, да се балансира всичко, за да може нашата страна като всяка цивилизована страна да има национални паркове, за да я има нашата уникална и прекрасна природа, за да бъде тя запазена. Ние имаме много малък процент защитени територии в сравнение с този, който се изисква в Европейския съюз. И тази история с ограниченията по “Натура 2000”, както се вижда, нашата страна тепърва ще ги плаща. Тази министерска заповед съвсем не изневиделица се е стоварила на хората, които имат там имоти. Обявяването на тази територия, на този природен парк или на друга защитена територия е станало след подробно обсъждане. На това обсъждане е имало възможност да се предявят всички видове претенции, които да бъдат удовлетворени. След като е обявена, не може хитреците да намерят пак пролуки и техните обслужващи ги адвокати и съдии, цялата тази наистина банда да се качи на главата на българския народ. Моля ви, гласувайте този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Берон, бих се съгласил с всичко, което казахте, освен с последната фраза. Но нека да помислим върху това, което Вие казахте току-що.
Вие обяснихте, че въпреки наличието на тези актове, които искате сега да направите необжалваеми, споменатите съмнителни групировки и в този момент копаят и строят. Това, което си говорим всъщност в момента, е като че ли си говорим на два различни езика. Естествено е, че искаме да запазим природата в България. Естествено е, че има нужда в България да има защитени територии. Нещо повече – естествено е, че те действително са по-малко, както правилно посочвате, от стандартите, които би искала да въведе Европа, не от тези, които е въвела, но от тези, които така или иначе би искала да въведе.
Въпросът е, че Вие самият признавате тук, че тези хора и при настоящето положение продължават да си копаят, продължават да строят, продължават да вдигат. Идете на Аркутино, не знам дали го споменах, но то не е за гледане. Те продължават да правят всичко това.
Понеже ние трябва да спрем техните дела, затова, незнаейки как да го направим, минаваме и пътем удряме през ръцете хората, които страдат не по-малко от тези техни дела. Защо го правим тогава?!
Всъщност това, което Вие предлагате – да се отнеме правото на жалба срещу тези актове, по никакъв начин не възпира онова действие, което Вие описвате, а именно това, че тези хора бетонизират брега на Черно море или планината Странджа и така нататък. Господин Дилов говори за Карстовото езеро, че в България има единственият запазен тракийски град, който се намира под държавен язовир – открит, установен, разкопан и след това залят отгоре. Естествено, че има такива неща, вярно е, но това не е основание вие да навлезете в периметъра на правата на отделния гражданин. Спрете го.
Възразявате срещу мораториума и тук господин Божинов дава някои интересни разсъждения. Не знам дали обърнахте внимание, но когато взех думата Ви казах, че съм готов да го подкрепя в такива рамки и в такива граници, в които Вие ще го предложите. Ами, ако го предложите в тези граници, в които в момента този закон действа, независимо дали е обжалван или не, тази система от наредби - закон в широкия смисъл на думата, ако Вие определите тези граници, тогава аз не виждам случая с Вашия добросъвестен взел кредит строител, който иска законно да построи нещо, как ще му се развали животът.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Говоря за тотален мораториум.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз не говоря за тоталния мораториум, говоря за мораториума по отношение на тези защитени територии, които ние тук обсъждаме. Ние не обсъждаме нищо тотално в момента. Ние обсъждаме едни точно определени казуси, по повод на които вие искате да дадете едно принципно разрешение, което накърнява правата на гражданите. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, преди да дам думата на госпожа Манева, ви моля да прецените следното. Има четири записали се оратори. Разполагаме с по-малко от 20 минути до обичайната почивка. Разбира се, можем да продължим с 5-10 минути тази част от нашето заседание, но нека се придържаме към конкретния текст, който е предложен, все пак с минимално отклонение от въпроса с по-широки съображения, господин Дилов сам обърна внимание, че господин Димитров засегна един по-широк кръг въпроси, така че да стигнем до гласуване на направеното предложение.
Имате думата, госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Демократи за силна България са внесли два законопроекта, свързани с изменение и допълнение на Закона за защитените територии. Първият е през 2006 г. Той отлежава повече от година и не вижда бял свят, въпреки че има всички основания, както и законопроекта, който внесохме преди една седмица – втория законопроект по повод случващото се в парк “Странджа”. Ние напълно съзнаваме и го доказваме с предложението си, че в закона има пропуски, които дават възможност за атаки срещу защитени територии. При това атаки не почиващи на някакви хипотетични предположения за поразии и резултати, а атаки, на които ние сме свидетели, свързани с непоправими последици за природата. Мисля, че трябва да си даваме ясна сметка, че с всичко, което може да се случи в една защитена територия, даваме възможност на нечисти интереси да побеждават в един правен спор, води до непоправими последици. Прецедент с необжалваемост на заповедта има в много закони. Не през м. декември, а точно преди два месеца тази зала гласува заповедите за защитени територии, които се обявяват по Закона за биологичното разнообразие, да бъдат необжалваеми. Не виждам никаква причина. Проблемът е абсолютно същият. По Закона за биологичното разнообразие се обявяват зоните по “Натура 2000”. Това са защитени територии. Няма никакви причини този режим да бъде различен по Закона за защитените територии. Това е бил мотивът ни. Заедно с това мотивът е свързан с желанието да направим всичко възможно като депутати да спрем посегателствата върху защитените територии.
Колеги, нашето средство е законът. Със закона можем да помогнем проблемите, които в момента съществуват, да се решат. И, господин Димитров, цялото Ви изказване почива на някаква концепция, която предполага непознаване на Закона за защитените територии. Никой не посяга върху правото на собственост. В природен парк “Странджа” имаме наличие на всички видове собственост – и частна, и общинска, и държавна. Никой не отнема правото да се водят спорове за граници на имоти. Няма такова нещо. Спорът е за режима, който се налага в парк “Странджа”. Така че не виждам никакви основания за Вашата реч от гледна точка на защита на интересите на собствениците. При това жалбата не е от собствениците. Жалбата е от кмета на Царево, който знаем, че е в една прекрасна комбинация с фирма “Краш”. И мисля, че данните, които излязоха първо за дейността на кмета, второ за самата фирма “Краш”, правят абсолютно безпредметен коментара за някакви нарушени интереси на собствениците и ни задължават да реагираме по начина, който предлагаме. Така че първият текст от закона, който ние внесохме – втория Закон за защитените територии, изцяло се покрива, тоест той е база на текста, който Комисията по околната среда и водите прие и Правната комисия също подкрепи. Така че ние категорично ще застанем зад този текст и смятаме, че и в Закона за защитените територии необжалваемостта на заповедите трябва да остане. Обжалване има по цялата процедура до обявяването на заповедта, така че има начин хората да защитят интересите си преди обявяване на защитената територия. При това още една скоба – защитената територия е обявена преди 12 години и едва сега се намират причини за обжалването. Но това също е въпрос, който трябва да си зададем и да отговорим, преди да решим как да гласуваме.
Искам обаче да обърна внимание върху два текста, които в момента не са включени и в обобщения вариант, който ние ще гласуваме. Старият текст предвиждаше да задължим администрацията, министъра на околната среда в шестмесечен срок да направи преглед на всички административни актове, с които са обявени защитени територии. И навсякъде, където има пропуски, те да бъдат отстранени. Това е задължително. Не можем да приемаме един текст за необжалваемост на актовете и в същото време да допускаме, че някъде има неизправности, да позволяваме да има неизправности в тези документи, да позволяваме администрацията да не си свърши работата. За съжаление този текст беше отхвърлен, отложен някъде за края на годината. Нещо, което за мен е неприемливо.
Не беше приет и още един текст – за обявяване на Камчийски пясъци за резерват. Междупрочем историята на Камчийски пясъци показва много нагледно за какво става дума. И господин Ралчев, и защитниците от НДСВ просто нямате очи да говорите за правни системи, за нарушаване на право и така нататък. Няма по-грубо нарушение на правото, свързано с Камчийски пясъци. Камчийски пясъци са плаж, са дюни, които бяха изключително държавна собственост. На 17 юни 2005 г., в последните дни на правителството на НДСВ, се отменя актът за изключителна държавна собственост и тези дюни се обявяват за пасища. Аз, колеги, ще ви оставя тук снимките и моля, който се интересува, да ги види за какво става дума, какво представляват Камчийски пясъци. Но моля никой да не си взема тези снимки, защото ние ще подадем сигнал в прокуратурата. Тази територия, която и по закон, и с акт за държавна собственост, и по Конституция е изключително държавна собственост, става частна държавна собственост, става собственост на няколко фирми и статутът на Камчийски пясъци от защитени територии е заличен. Повече от една година министърът на околната среда не прави нищо, въпреки че той имаше право да издаде заповед по чл. 19 от Закона за биологичното разнообразие. Има право да направи това и за защитената територия природен парк “Странджа”. Няма защо да чака решението на петчленния състав. Още сега трябва да се изрази воля, че там няма да се позволи никакво посегателство, никаква дейност, която може да застрашава парка, докато не се потвърди категорично неговият статут.
Това беше условието, което ние поставихме в Комисията по околната среда и водите. С доста големи усилия вчера комисията гласува препоръка към министъра на околната среда и водите незабавно да упражни правото си по чл. 19. Ще се радвам, ако днес някой от министерството каже нещо по този въпрос, защото имаше достатъчно време. Това е заповед с два текста – съвсем ясни са правомощията по чл. 19.
Камчийски пясъци са фрапиращо доказателство защо непременно трябва да направим това, което в момента се предлага за обсъждане, да обявим необжалваемостта на актовете за обявяване на защитените територии, за да сложим още една възможност за опазване на тези територии. Няма да говоря отново за това какво представлява България, какво представляват защитените територии, какво не се прави през последните години – не само че не се прави, а се позволява да се руши това, което е направено, да се снема статутът на защитени територии, обявени преди много години и да не се обявява нито една защитена територия.
По приетите територии с “Натура 2000” през м. януари т.г. –министърът на околната среда и водите трябваше да издаде заповеди поне за териториите за защита на птиците, които са около 84. По закон той е длъжен да го направи за една година. Досега не е издадена нито една заповед. Администрацията не си върши работата, нещо повече, тя участва в рушенето на природата, защото с Камчийски пясъци – замените, които са станали след това, са станали с участието на Нихат Кабил и Джевдет Чакъров.
Кой може да накара администрацията да направи нещо за защита на природата? Последната инстанция сме ние, длъжни сме да бъдем на нивото на своите отговорности и да гласуваме този закон. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, три реплики по две минути, три минути дуплика – искаме ли да стигнем до решение или не? (Реплики.)
Аз не знам какво е настроението на залата, чувствам, че има желание да се гласува този законопроект, но ако всеки реши пространно да изкаже всичко, което мисли по въпроса за защита на природата, няма да направим това. Ето защо ви призовавам малко да ограничим желанието си за дебат, за да можем да стигнем до гласуване. (Реплика от народния представител Филип Димитров.)
Ще си позволя до известна степен да огранича това право, господин Димитров.
Давам думата на господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бях подготвил извинение към Народното събрание за това, че преди два дни сравних Народното събрание с негодниците сеирджии в йеменското пристанище, когато на 6 октомври 2002 г. българските и френските морячета горяха, а те наблюдаваха и един-единствен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Батилов, по законопроекта, ако обичате.
ТОДОР БАТИЛОВ: Моля Ви, господин председателю, по законопроекта е, защото ние слушахме дългите излияния на господин Ралчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Именно и затова изпадаме в положение да не можем да стигнем до гласуване.
ТОДОР БАТИЛОВ: Аз трябва да му противопоставя нещо.
Отговорът ми е следният: след изказването на господин Ралчев разбирам, че не трябва да поднасям извинения. Господин Ралчев каза, че това е чисто правен въпрос. Ако е чисто правен въпрос, какво прави парламентът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дискутира, без да стига до решение.
ТОДОР БАТИЛОВ: Да го изнесем на една правна дискусия.
Възразявам срещу начина, по който вечно няма време. Разбирам, че днес ще гласуваме и ще се откажа от пространно и аргументирано изказване. Мога само в рамките на тези три-четири минути да кажа: първи правен аргумент, ако трябва да ограничаваме не съда въобще, а съдебен състав и конкретни хора, носещи огромна съдебна власт, ще ви посоча един подготвен факт, той е общоизвестен.
На 12 април 2006 г. председателят на Бюджетната комисия на Висшия съдебен съвет същият Андрей Икономов е внесъл предложение за обсъждане на сделка с оръжие – на всички бивши следователи и охрана на стойност 300 000 лв., като е заявил, че те са се договорили да го продадат на една от фирмите на един от завод “Арсенал”. Съдебният съвет – висшият синод на съдебната власт, се е занимавал с търговска сделка за оръжие. Накрая стигнали до извода, че трябва да го предложат, като намалили цената.
При условие, че това е незаконно, грубо нарушение на закона, защото с оръжие може да се занимава само и единствено търговско дружество, което има лиценз, аз питам: има ли опит за извършено престъпление от същия този съдия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Батилов, по законопроекта, ако обичате.
ТОДОР БАТИЛОВ: Ако бяха го осъдили, нямаше да има днешният ден, защото днешния ден не дължим на себе си. Дължим го на тези хора, които господин Ралчев само дето не ги кръсти екомафиоти, както ги кръщават.
Ние сме длъжни днес да приемем този закон и по последния ми аргумент, заради който всички други ще оставим.
Уважаеми колеги, в Административнопроцесуалния кодекс е издигнат принципът – когато се отнася за национална сигурност, административният акт не подлежи на обжалване. Ако вие счетете, че унищожаването на природата не е национална сигурност, не я засяга, то аз ще се съглася с вас.
Затова ви моля: при толкова много груби нарушения на закона от тези, които претендират, че трябва да го спазват, ние сме длъжни днес да ги коригираме, да им сложим бариерата, а след това да обсъждаме последиците. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Батилов.
Господин Костов, заповядайте за процедурен въпрос.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги! По начина на водене – процедурно не бяхте прав, господин председател, да отнемете правото на реплика на колегите. Това не е демократичен дебат. Просто трябваше да им дадете думата, щом искат да говорят.
Аз Ви предлагам един изход и той е прост: отложете с половин час началото на контрола – нека да започне в 11,30 ч., дайте възможност до 11,00 ч. да завърши тази дискусия, да може всеки да каже това, което има. Тук сме търпеливи – тези, които са задали въпроси, ще почакат половин час. Но не отнемайте думата на народните представители, не сте в правото си да го правите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По това възражение, уважаеми колеги, да постъпим по следния начин. Да продължим дискусията до 11,00 ч., в 11,00 ч. ще започне парламентарният контрол, ще се откажем от почивката си. Контролът по силата на правилника е фиксиран от 11,00 ч. – едва ли чисто процедурно можем да променяме това, така че да разполагаме с още 30 минути за дискусия и вземане на решение. Иначе приемам критиката за неправомерността на ограничаване правото на реплика. Считах, че процедирам в съответствие с духа на залата, която желае днес да стигне до решение.
Има ли реплики към господин Батилов?
Господин Димитров, заповядайте за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Батилов! Днес в тази зала чухме много философски изказвания. Аз имам конкретен въпрос. Министърът на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров излезе във всички медии и беше най-загриженият човек по темата. Как пък не прие плана за управление на парк “Странджа” и този въпрос да го няма? Как може да има дебат, господин председател, и да не дадем думата на Министерството на околната среда и водите да изясни този въпрос? Защо той не използва част от своята енергия да приеме плана за управление и днес да нямаме казус, да не трябва българският парламент да решава този въпрос?
Аз се надявам министерството да излезе с позиция и да ни обясни защо енергията на господин Чакъров отиде в посока да прави медийни изявления, а в продължение на две години да не приеме плана за управление на парка и такъв казус да няма? Нека да бъдем по-прагматични, тъй като след всички тези философски изказвания хората не разбират кой носи вината за това положение, а господин Чакъров в голяма степен е виновник. От неговите изказвания в пресата излиза, че той е най-загриженият в България, най-големият защитник на природата. Вероятно това е много хубаво, прекрасно, но защо не си свърши административната работа? Това ми е въпросът. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Батилов, заповядайте за Вашата дуплика.
ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми колеги, съкратеното ми почти четири пъти изказване не даде възможност наистина за едно спокойно аргументиране. Но аз ще кажа следния аргумент - дали ще го наречете философски или нефилософски, аз си служа с аргументи. Съдиите говорят само чрез съдебните актове, това е постулат в правото и не е от сега. Тогава може ли обществото да критикува съдебния акт? Може, прави обществена критика, включително и парламентът.
Питам: на какво правно основание председателят на Върховния административен съд излиза пред обществото по висящо дело и започва да коментира, че съдебният състав е постъпил правилно, че лоши са тези, които стоят на улицата и протестирали, до такава степен, че в българския Върховен административен съд нямало да могат да се намерят пет съдии. Това изказване какво е? Закононарушение ли е или точно съдийска практика?
Затова аз благодаря на ръководството на Народното събрание днес, благодаря на всички вносители, че прецениха, че трябва да се отговори на обществения интерес. И отговарям: в Конституцията е записано, че земята е национална ценност. А цялата тази страшна история, която се развива долу, е земеделската земя да стане строителни площадки. Затова твърдя, че в момента нашият закон е животоспасяващ и ние сме длъжни да го приемем. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Любен Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да говоря само по същество. Отново ви припомням, че не би трябвало да изпадате в съмнение в момента, че някой ви кара да нарушавате чл. 120 от Конституцията. Не е така! Вижте внимателно текста. Става дума, че чрез този закон ние се опитваме да извадим за продължително време правото да се оспорват границите на вече обявени защитени територии, природни забележителности, исторически места и буферни зони. Ние не правим друго. Просто приемете, че няма лоши и добри, приемете, че едни изключително умни адвокати, на които им се плаща добре, са намерили начин да пробият една защита. Както хакерите пробиват една система, така и те са намерили начин да оспорват границите.
Аз не бих си позволил тук да говоря като трамваен публицист за българските съдии. Имал съм и друг път възможност да го кажа - българското право е диспозитивно. Попитали са Върховният административен съд: “знаете ли колко е часът?” Той е отговорил: “Знаем.” Това са го попитали. Не са го попитали: “Вие обичате ли българската природа и искате ли да я защитите?” Вероятно щяха да отговорят друго. Тези адвокати са попитали: “Правилно ли са очертани границите?” И те са отговорили: “Ами не са правилно очертани.” Защото са очертавани в продължение на 70 години и няма как да са правилни спрямо сегашния момент. В същия статут са границите на Борисовата градина, границите на храм-паметника “Св. Александър Невски”, който е исторически защитено място, Шипка и т.н. Те са в същия казус.
Затова моето желание и моят призив към вас е да не пренасяме спора в области, в които трябваше да го водим по времето, когато приемахме Черноморския закон, а да се съсредоточим именно върху този текст. В нашия законопроект с Мартин Димитров и Надежда Михайлова сме предложили едно може би по-тежко решение, а именно че за започналите, но неприключили съдебни производства срещу заповедите и постановленията, ако бъде приет този закон, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, да се възстановяват от бюджета на Министерството на околната среда и водите. Ние намираме това за справедливо.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това е по друг закон.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Може би е регламентирано в друг закон, но просто исках да изтъкна, че го намираме за справедливо, защото наистина – пак не меря вини – смятам, и тук беше прав колегата Мартин Димитров, че до голяма степен, за да сме на този хал са виновни две поредни министерства. Просто трябваше малко по-ритмично, малко по-стегнато да се подават документите на Висшия експертен екологичен съвет, те да се обявяват и може би нямаше да се вкараме в тази ситуация.
Няма да казвам всички други аргументи, които бях приготвил, но пак ви повтарям: не влизаме в колизия с чл. 120, за друго става дума. Не отнемаме правото на никого и не накърняваме права на обикновения човек, особено на хората, които живеят в защитения парк Странджа. И тук не става дума само за Странджа. Ние се втренчихме в морето, но една много малка част от самата Странджа е на морето. Всички останали хора искат да им бъде защитен паркът. Те не искат да им се секат горите, те не искат земята им да става земеделска земя. И те бяха пред НДК, трябваше да дойдете да ги видите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики? Не виждам.
Думата има господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на всички тук е ясно, че върховният орган на държавата е българският парламент и ние трябва да вземаме не прибързани решения, както се случва – да правим неща в последния момент. Този колективен орган трябва да вземе едно правилно решение, а не като един съд например от няколко човека да вземе едно неправилно решение и ние се мъчим и спорим кой трябва да решава тези въпроси. Считам, че защитените територии трябва да бъдат защитени от държавата. Това са въпроси на държавата и българският парламент трябва да реши наистина кой ще ги оспорва и кой няма да ги оспорва. Тези територии започнаха да падат като крепости. Първо, каза се за Камчийски пясъци - там съм роден и ще ви кажа трагедиите на този район. Сега ще падне Странджа, утре – Витоша, и т.н. И някакви си човечета там, трима-четирима, ще решават въпросите как ще бъде осакатена държавата.
Без съмнение тук има една група от няколко личности, които се стремят това да се случва, защото те един път направиха така с Камчийски пясъци, сега – със Странджа. Вложили са там своите неща и ще ги сърби, ако тези територии наистина бъдат защитени, защото кранчето им ще бъде затворено. Недейте така, нека залата не се поддава на такива неща!
Ще ви кажа накратко за Камчийски пясъци. Един наистина прекрасен район, където аз съм се родил и съм живял в едни прекрасни условия. Не само пясъци, там е девствен лонгоз, там има блатно кокиче, което го няма никъде. Да направим една комисия сега и идете да видите, че нищо няма. Този район се разпродаде, и то не на българи, а на чужденци. И само чакат момента да го унищожат изцяло. Нито ще има пясъци, нито ще има лонгоз, нито ще има кокичета! Там тотално е разпродадено на 100%, само чакат нашия сеир, че няма да защитим тази територия и след 2‑3 години – елате ни вижте!
Това ли искате да се случва с всички защитени територии в България? Крепост след крепост – пясъците, Странджата и т.н. Всичко да унищожим, да го разпродадем и най-важното да не бъде българско, защото се изкупува тотално от чужденци. Мога да ви направя справка за Камчийски пясъци, че в тях няма участие на никакви българи. Ще бъде изкупено и унищожено и чужденците ще ни се смеят, ще кажат: в този парламент има ли ги тези или ги няма?
Ето в това е трагедията, уважаеми! Да защитим българските територии. В комисията поставихме единодушно този въпрос, единодушни трябва да бъдем и в решението на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Тодоров? Не виждам.
Думата има господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи дискутираните четири законопроекта. Не защото по този начин ще изразим несъгласие с основния принцип, че актовете на изпълнителната власт следва да подлежат на съдебен контрол. Не само, господин Филип Димитров, всяка идея за необжалваемост на актовете на изпълнителната власт буди дискомфорт. Не вярвам в тази зала да има народен представител, който би пледирал за необжалваемост на актовете на изпълнителната власт ей така. Защото обжалваемостта на тези актове всъщност е практическата проява на принципа за разделение на властите.
Но също така, уважаеми колеги, е безспорно, че няма държава, в която принципът за обжалваемост на актовете на Министерския съвет да е доведен до своя абсолют. Няма такава държава в света. Нещо повече, аз ще продължа, че не познавам управляващо мнозинство от прехода до днес, което да не е предлагало закон, в който да се предвижда изключение от принципа за обжалваемост на актовете, като се започне от актове за екстрадиране на чужденци от съображения за национална сигурност и се мине през предложения за необжалваемост на актове за приватизация на значими обекти, включително и за приватизация.
Така че нека бъдем една идея последователни в своите политически позиции.
Ако има основание да се налага изключение от това правило, то актовете за обявяване на защитени територии най-заслужават да влезнат в приложното поле на тези изключения. Както вече изтъкна и почитаемият д-р Берон, актът на министъра на околната среда и водите, който и да е той, е само завършек на една достатъчно прозрачна процедура, която дава възможност на всички заинтересовани страни да участват в процеса преди да се стигне до този финален акт на министъра на околната среда. И нека това имаме предвид.
Разбира се, щом е допустимо актове на изпълнителната власт, при които е възможна много по-висока степен на субективизъм, да не подлежат на съдебен контрол, то още по-възможно следва да бъде необжалваемостта на актовете на един министър, когато той си слага подписа след като е завършена една, както вече казах, достатъчно прозрачна процедура.
Господин Димитров, моля да ме извините. Винаги съм се възхищавал от Вашите експертни изказвания, но в случая тезата Ви, че приемането на плана за управление на защитената територия би направило невъзможно това решение на съда, е една несръчна манипулация. Приемането или неприемането на плана за управление на защитената територия не снема въпроса – дали някой има правото да отнеме акта или да промени границите на защитената територия.
Моля да ме извините, но в случая я няма пряката връзка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Николова, заповядайте за реплика.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Местан! Няма спор, че ние отново като Народно събрание сме призовани да свършим една работа, която администрацията не е свършила. Така се случи с Търговския регистър, аз реагирах тогава, така се случва и сега, когато администрацията откровено призна вчера в Правната комисия, че не са могли да се справят с очертаването на границите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да се ограничите в една минута.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: С оглед на това ще подкрепя по принцип желанието на Народното събрание да реши, за кой ли път, несвършената работа от администрацията като принцип, защото правото не е изолирано от живота, но ми се струва, че е по-коректно да помислим за друга редакция между първо и второ четене. В смисъл да постановим едно спиране на всички административни производства за определен срок от време, докато администрацията си свърши работата. С този срок ние да я задължим да си свърши работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика, заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Местан! Вие във Вашето изказване много правилно посочихте, че това не е прецедент, че във всички досегашни народни събрания, във всички мнозинства е имало подобни действия за ограничаване на обжалваемостта на определени административни актове. Вие пропуснахте да уточните, че докато в тези действия, тези прецеденти, на които ние станахме свидетели и в управлението на ОДС, когато се забрани обжалваемостта на актове на Министерството на вътрешните работи за експулсиране на лица, които са заплаха за националната сигурност, и актовете, с които се забрани обжалваемостта на актове, които имат връзка с приватизацията, ставаше въпрос за актове в бъдеще време. Тоест ние априори с тези наши действия забранявахме да се обжалват актове, които трябваше да дойдат в едно бъдещо, неограничено време. Докато тук става въпрос за необжалваемост на актове, които вече са факт и то от доста години, и които са имали възможност досега сто пъти, всеки засегнат по досегашния правов ред да ги обжалва. Така че това е една много важна съществена отклика между онези актове, които Вие посочихте, и този, който ние сега ще гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим, от място): Аз искам изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие искате изказване?
В такъв случай, господин Димитров, имате време за трета реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, искам да направя едно важно уточнение. В плана за управление, господин Местан, на парк “Странджа” са проведени консултации със съответните общини и те тогава са подкрепили границите на парка. Ако този план беше приет, това би бил много сериозен аргумент при евентуално съдебно обжалване, каквото се получава в момента за това какви са границите и какво е било прието.
Ситуацията би била много по-различна, така че спекулации от мен и колегите от СДС всъщност няма. Няма обяснение защо министър Джевдет Чакъров в този период при тази цялата загриженост, която проявява към управлението на парка, не е приел този план за управление. Затова помолих колегите от Министерството на околната среда и водите да обяснят по какви причини този план досега не е бил приет и какво е възпряло министерството и министърът да предприемат тези стъпки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Местан, за Вашата дуплика.
Господин Чернев, ще трябва да изчакате господин Тюркеджиев.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, използвах думата манипулация, а не спекулация. Аз правя някаква разлика между тези две думи, защото такава има. И второ, все пак Ви благодаря за уточнението, че разработен план за управление на защитената територия би бил някакъв аргумент, а не императив, който да спре едно или друго решение. Много е важно това уточнение от гледна точка на целите, които си поставят четирите законопроекта.
Уважаеми господин Казак, ако си позволих ретроспекция на опитите или успешните опити на всяко мнозинство да предлага законопроекти, с които се предвижда изключение от принципа за обжалваемост на актовете на Министерския съвет, това не беше с цел да укоря някого. Напротив, вероятно всяко мнозинство е имало своите основания за това. Направих го емоционално хладно. Тази ретроспекция не съдържаше оценка за актовете, а използвах тази практика само като аргумент за допустимостта днес и то с още по-голямо основание да разгледаме тези четири законопроекта и да ги подкрепим, както след малко нашата парламентарна група ще направи това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Тюркеджиев, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Може ли една процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дал съм думата на господин Тюркеджиев. Заповядайте, господин Тюркеджиев.
АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че като депутат от този избирателен район и човек, който има над 20 години стаж в община Царево, Малко Търново, мога да дам пояснение върху тези дребни пропуски, които тук някои от колегите казаха. Никой не каза какви са и аз ще ви ги кажа.
Дребните пропуски са тези. Когато заповедта за природен парк “Странджа” беше обявена, там беше записано, първо, изброяват се всички горски отдели от държавните лесничейства в Малко Търново и община Царево.
На второ място, записани са земеделските земи в размер на 27 хил. хектара от Малко Търново и 6 хил. хектара от община Царево. Само това.
Едно пояснение: към тази дата земеразделянето в община Царево беше завършено и тогава можеха да бъдат описани и имотите на собствениците, които са в обхвата на Природен парк “Странджа”, но това, за съжаление, не беше направено. И тогава цялата собственост, която беше възстановена върху скиците, нямаше ограничение. Тези ограничения започнаха от миналата година, когато имаше цифров модел на карта на възстановената собственост и върху тези скици започна да излиза гриф “Ограничение, защитена територия, Парк “Странджа”.
Още нещо, този протокол и тази заповед бяха подписани с особено мнение от представител на Комитета по горите.
Ето, тези малки пропуски искам да станат известни на вас.
На последно място, което каза и господин Димитров, не две години. В протокола и заповедта е записано: “Природен парк “Странджа” се обявява като такъв заедно с План за управление”. Не две години, 11 години този Природен парк “Странджа” няма план за управление.
Затова именно днес тези законопроекти, които обсъждаме, лишават всъщност правото на тези собственици и ние загърбваме интереса на тези хора от тези райони, които непрекъснато стават все по-малко. Ще използвам думите на кмета на Малко Търново, който казва: “Да, нека да защитим природата, нека да защитим птиците, нека да защитим животните, но да помислим и за човека”, защото в Малко Търново останаха 2000 човека, в Царево са 7000 човека и стават все по-малко. Нека да защитим и техните интереси!
Накрая, непрекъснато се хвърлят обвинения към кмета на община Царево в какви ли не далавери. Не е така, защото неговото разрешение за “Краш” – аз също съм против това строителство, не ми харесва, защото съм завършил “Архитектура и благоустройство”, инженер-геодезист съм, не ми харесва това строителство, но той е разрешил това строителство след писмо от Министерството на околната среда и водите. Той не може да прави графологична експертиза. Той вижда подписа и печата на Министерство на околната среда и водите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, господин Чернев беше пожелал думата, но виждам, че се отказва.
Не виждам други желаещи да продължат тази дискусия, затова я обявявам за приключена.
Преминаваме към гласуване.
Бих ви предложил процедура на гласуване, при която гласуваме четирите законопроекта ан блок, защото става дума за гласуване по принцип и защото още повече имаме предложение за обобщен текст, който може да се счита за обобщен доклад, съгласно доклада на комисията.
Подлагам едновременно на гласуване следните законопроекти за допълнение на Закона за защитените територии, внесени от:
- Иван Костов и група народни представители, № 754-01-99 от 6 юли 2007 г.;
- Атанас Мерджанов, № 754-01-102 от 10 юли 2007 г.;
- Георги Тодоров Божинов, № 754-01-103 от 10 юли 2007 г.;
- Любен Дилов и група народни представители, № 754-01-104 от 10 юли 2007 г.
Гласувайте тези четири законопроекта едновременно на първо четене.
Гласували 161 народни представители: за 154, против 3, въздържали се 4. (Ръкопляскания.)
Законопроектите са приети.
Моля ви да обърнете внимание на следното, уважаеми колеги. Извършихме гласуването едновременно по четирите законопроекта поради еднозначната воля, изразена по принцип в подкрепа на тези законопроекти от мнозинството. Има очевидно и против – от 161 гласували, 154 – “за”, 3 - “против”, 4 – “въздържали се”.
Юридическата практика в парламента изисква гласуване поотделно.
Бих искал да попитам залата има ли някой, който възразява формално на гласуването ан блок и желае да преминем към гласуване поотделно? Не виждам такива.
Ето защо това гласуване се отнася и за четирите посочени от мен законопроекта с този резултат, който е регистриран и който огласих.
Второто, което искам да фиксирам във връзка с този дебат, е, че становището на Комисията по околната среда и водите е следното: то приема единодушно четирите разгледани законопроекта и е изготвило обобщен вариант на Законопроект за допълнение на Закона за защитените територии. Той е пред вас в доклада на комисията. Тя предлага днешния ден да се счита и като първи, от който тече срока за предложения за второ четене.
Има ли обратно предложение на това? Ако няма, ще го подложа на гласуване, тъй като това е един вид процедурно предложение.
Моля, гласувайте, че от днешния ден върви срока за предложения за второ четене.
Гласували 154 народни представители: за 154, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Кобаков.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предвид на това, че нямаше някакви големи проблеми, които да бяха засегнати, предлагам тридневен срок за предложения между първо и второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за тридневен срок за предложения за второ четене. Понеделник очевидно е срок, в който може да се използва възможността за внасяне на предложения. Деловодството работи и днес до края на деня. Да може във вторник да се обработят постъпилите предложения и в сряда да преминем към гласуване на второ четене.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Преди да закрия, за да открием парламентарния контрол - не остана време, колеги, за един друг, също много чувствителен въпрос, свързан със Закона за медицинските изделия. В залата ви беше раздаден доклада на комисията, която вчера е разгледала въпроса. Искам да оглася на вас и на онези, които слушат, само решението:
След проведената дискусия и гласуване Комисията по здравеопазването е решила да се даде едноседмичен срок на органите, които са отговорни за прилагането на новия режим, да намерят решение на откритите все още въпроси, свързани с приложението на приетия от нас Закон за медицинските изделия, и да информират и Народното събрание, и обществеността за пристъпването към прилагането на закона, повтарям, в едноседмичен срок.
Благодаря ви за вниманието.
Закривам тази част от заседанието. То ще бъде подновено след една минута с парламентарен контрол.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Постъпилите питания и въпроси през периода 29 юни - 12 юли 2007 г. са следните:
- от народния представител Михаил Миков към министъра на вътрешните работи Румен Петков относно облекчаване посещенията на граждани от Сърбия и Македония в нашата страна. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 юли 2007 г.;
- от народния представител Иван Иванов към министъра на правосъдието Георги Петканов относно съдебните решения по изпълнение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Следва да се отговори писмено до 18 юли 2007 г.;
- от народния представител Иван Иванов към министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев относно подадените молби до областните администрации по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Следва да се отговори писмено на 18 юли 2007 г.;
- от народния представител Евдокия Манева към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров относно обявяване на защитени територии. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 юли 2007 г.;
- от народния представител Иван Иванов към министъра на земеделието и горите Нихат Кабил относно мерки за развитие на информационната система за управление и ползване на земеделските земи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 юли 2007 г.
Има за връчване писмени отговори:
- от министъра на отбраната Веселин Близнаков на въпрос на народния представител Стойко Танков;
-  от министъра на отбраната Веселин Близнаков на въпрос на народния представител Яне Янев;
- от министъра на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на образованието и науката Даниел Вълчев на питане на народния представител Иван Славов Иванов;
- от министъра на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос на народния представител Мария Капон;
- от министъра на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос на народния представител Станислав Станилов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народните представители Димитър Гъндев, Иван Даков и Иван Гризанов;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос на народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос на народния представител Антонела Понева;
- от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос на народния представител Яне Янев;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос на народния представител Яне Янев;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос на въпрос на народния представител Евгений Жеков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народния представител Нено Димов;
- от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски на въпрос на народния представител Нено Димов;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос на народния представител Нено Димов;
-  от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на два въпроса от народния представител Нено Димов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): От името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Упълномощено лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ноев, като упълномощено лице, заповядайте.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, господин премиер, аз се радвам, че сте тук, за да ни изслушате – аз имам сведение, че всеки ден Вие четете нашия вестник, но да Ви запозная конкретно.
Природата в нашата държава е подложена на варварско унищожение. Управляващата коалиция се прави, че не забелязва нищо, и че всичко е нормално. В същото време се извършват престъпления след престъпления по отношение на заобикалящата ни среда. Уникален е фактът, че в нашата държава деяния, особено посегателствата срещу природата, считани за престъпления по цял свят, придобиват съвсем законен характер. Основната причина е липсата на закони и нормативна уредба, отговарящи на съвременните условия.
Вярно е, че под натиска на Европейския съюз се правят някакви поправки и изменения, но те са само козметични и служат само като повод, за да се рапортува за изпълнение, или са текстове, създадени по поръчка, или за обслужване на интересите на конкретни физически лица и фирми.
За да хвърлят прах в очите на нацията и международната общност, компетентните органи съчиняват напълно нереални анализи, отчети и прогнози. Но това не остава неразкрито! „Атака” със съдействието на свои сътрудници и международни природозащитни организации разкри пред обществеността уникални факти. Например, че в някои държавни лесничейства се продава дървесина по 10-14 лв. на куб.м, при положение че частните горовладелци продават същия материал на цена от 90 до 130 лв. на куб. м; че по отчет през 2006 г. са изсечени 4,5 млн. куб. м дървесина, а официално зад граница са изнесени близо 6 млн. кум. м дървесина; че на семейство, отопляващо се на дърва, се падат средно по 0,6 куб. м дървесина, а реално закупените количества са минимум 3 куб. м на семейство.
Министерството на земеделието и горите чрез замени и продажби, които са по-скоро подарък, облагодетелства определен брой фирми и лица чрез елементарни корупционни практики, а това са неравностойни замени на евтини цени ниви и гори срещу престижни терени в близост до морето и курортите, неравностойни замени на безплодни земи от Горския фонд срещу елитни вековни гори, които се подлагат на гола сеч, честа промяна на лесоустройствените планове по поръчка на определени фирми с цел да се узакони тяхната незаконна дейност. След като кабинетът започна да разисква създаването на Изпълнителна агенция по горите...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Държавна!
БОРИСЛАВ НОЕВ: Благодаря за поправката – Държавна агенция по горите, излизането на управлението на горите от юрисдикцията на Министерството на земеделието и горите, което всички знаем, че е частна собственост на ДПС, последното започна нечувани по своите размери корупционни сделки, свързани с продажби, замени и промяна статута на гори и земи от Горския фонд.
„Атака” още преди една година предложи мораториум върху всякакви сделки и замени на такива площи. Сега ставаме свидетели на такива безочливи и безпардонни деяния, далече надхвърлящи башибозушките набези от близкото минало. Става дума за замени, ощетяващи държавата със стотици-милиони лева. Наши сътрудници и симпатизанти са ни предоставили сведения за подготвени спешни сделки. Една от тях е с небезизвестната фирма „ЛМ Импекс”, която е собственик на 5 хил. дка гори и земи от горския фонд, намиращ се на територията на Държавно лесничейство – Своге. Същата предявява искане за замяна на този имот срещу 1000 дка елитни гори в „Боровец”.
В минималния срок някакви експерти оценяват двата имота на 4,5 млн. лв. По данни на наши сътрудници назначената със заповед на Националното управление по горите специална комисия заседава през този месец и на заседанията взема решение, че сделката е законосъобразна и изгодна за държавата и препоръчва да бъде изпълнена. Реално обаче последната цена на имота в Боровец е значително по-висока, няколко пъти по-висока, а според някои кръгове се говори за 200 пъти, което представлява ощетяване на държавата с около 100 млн. лв.
Говори се също, че за осъществяване на подобни далавери се раздават под масата по няколко милиона лева на отговорни лица, а още толкова са приготвени като благодарност за осъществяване на сделката след замяната. Изрично упоменаваме, че това не е единственото престъпление от такъв характер, което е планирано да се извърши в най-близко време.
Разполагаме с конкретни данни за подготовката и на други такива, които ще изнесем.
Парламентарната група на “Атака” настоява за незабавно налагане на мораториум на замените и всякакви сделки с гори и земи от горския фонд, за да спасим това национално богатство.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване от името на парламентарна група? Няма.

Преминаваме към: парламентарен контрол.
Народните представители Иван Иванов и Мария Капон са отправили към министър-председателя въпроси на една и съща тема, а именно назначаване на председател на Комисията за регулиране на съобщенията. Преминаваме към процедурата за общо отговаряне на двата въпроса.
Господин Иванов, имате думата, за да отправите своя въпрос към министър-председателя господин Станишев.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър-председател! Комисията за регулиране на съобщенията е един от най-важните регулаторни органи в страната. Неговото значение се засилва особено много от обстоятелството, че през последното десетилетие, както и в бъдещите години ролята на телекомуникациите се явява изключително важна в съвременния свят.
Съгласно закона председателят на Комисията за регулиране на съобщенията се определя от Министерския съвет и се назначава с Ваша заповед.
На 28 януари т. г., тоест преди близо 5,5 месеца изтече мандатът на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, назначен по вече недействащия Закон за далекосъобщенията. Повече от пет месеца, господин министър-председател, вашето правителството и Вие като негов председател не избирате нов председател на Комисията за регулиране на съобщенията. И ако до 22 май 2007 г. по подразбиране се приема, че завършилият мандата си председател продължава да изпълнява функции до избор на нов, то на 22 май т.г. влезе в действие в резултат на публикуването му в “Държавен вестник” новият Закон за електронните съобщения, който по никакъв начин не дава каквито и да било права на председателя, чиито мандат е изтекъл. Оттук-нататък от 22 май т.г., той няма никакво законово основание нито да подписва заповеди, нито да участва в заседанията на комисията. Вместо това тази практика продължава. Вие сам разбирате, че това рискува да бъдат отменени някои от документите, подписани от председателя, по нормалния съдебен ред.
По този повод, господин министър-председател, отправям към Вас следния въпрос: кои са причините, поради които Министерският съвет досега не е определил и Вие не сте назначили нов председател на комисията? Кога това назначение ще бъде извършено? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Не виждам госпожа Капон в залата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Въпросът ни не е общ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Въпросите са на една и съща тема. Така ще използваме процедурата за общ отговор на поставените въпроси, както е уредена в правилника. И това мога да го преценя.
Госпожо Капон, заповядайте да отправите въпроса си към министър-председателя.
МАРИЯ КАПОН (независим): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! От последния доклад на Европейската комисия беше ясно, че има много критики към България. Днес си задавам въпроса защо четири месеца няма назначен председател на КРС. Това е във Ваш интерес и в интерес на България. Давам си сметката, че е важно да има извън тристранната коалиция и назначения, които да бъдат в името на България.
Моля Ви да ми отговорите: кога смятате да назначите председател на комисията? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Капон.
Господин Станишев, имате думата за отговор на двата въпроса на обща тема, поставени към Вас.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, уважаема госпожо Капон! Комисията за регулиране на съобщенията е специализиран, независим държавен орган с широк спектър от правомощия за регулиране, регистрация и контрол при осъществяване на електронните съобщения, пощенските услуги и удостоверителните услуги, свързани с електронния подпис. Комисията е колегиален орган, състоящ се от петима членове, като председателят й е натоварен с някои самостоятелни организационно-административни правомощия.
Мандатът на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията изтече в края на м. януари т.г., но поради самостоятелните му правомощия, които не могат да бъдат делегирани, господин Александров продължи да заема длъжността до определяне на титуляра. Поради непълнота в отменения Закон за далекосъобщенията основания за подобна правна възможност дава прилагането по аналогия на решения на аналогични хипотези в други закони: например чл. 13, ал. 4 от Закона за Сметната палата, чл. 6, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор, чл. 12, ал. 4 от Закона за Българската народна банка, чл. 125а, ал. 8 от Закона за съдебната власт, чл. 8, ал. 2 от Закона за Конституционния съд.
Междувременно Народното събрание прие Закон за електронните съобщения, който предвиди изрично, че при изтичането на мандата на член на комисията той продължава да изпълнява своите правомощия до влизането в сила на акта за определяне или избор и назначаване на нов член – чл. 24, ал. 3 от Закона за електронните съобщения. Както в отменения Закон за далекосъобщенията, така и в чл. 22 от цитирания закон не се въвежда конкретен срок, в който да бъдат избирани, съответно определяни или назначавани от компетентните органи членовете на Комисията за регулиране на съобщенията при изтичането на мандата им. Към настоящия момент мандатът на трима членове на комисията не е изтекъл. Сред тях е и нейният заместник-председател. Те формират мнозинство и могат да взимат решения от името на комисията, съгласно нормата на чл. 35, ал. 5 от Закона за електронните съобщения.
Известно е, че Народното събрание доста забави окончателното приемане на Закона за електронните съобщения, който беше приет окончателно в края на м. май т.г. През последните месеци преди това, които странно защо ми вменявате в забавяне, всъщност парламентът спореше по текстовете на новия закон, в т.ч. и по правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията. Ето защо считам, че е несериозно да се избързва с едно такова важно назначение, още повече без да знам с какви правомощия и за какъв срок правя това назначение. В този смисъл, когато прецени за най-целесъобразно, правителството ще определи титуляр за заемане на длъжността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Иванов, заповядайте за първа реплика.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ):  Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър-председател! Отговорът Ви беше твърде неясен, но искам да Ви напомня, че тъй като мандатът на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията изтече преди влизането в сила на Закона за електронните съобщения, а нормата по чл. 24 от Закона за електронните съобщения не е преходна по своя характер, то по отношение на председателя тази норма на чл. 24, ал. 3 не може да бъде отнесена и това могат да Ви кажа юристите от вашата парламентарна група.
По отношение на необходимостта да се случи максимално бързо назначението на нов председател на Комисията за регулиране на съобщенията, ще ви изтъкна няколко аргумента.
Първо, комисията е в момент, когато трябва да разработи подзаконовите нормативни актове на Закона за електронните съобщения. Комисията трябва да изработи наредба за намаляване цените на роуминга, което фактически е директива на Европейския съюз. Комисията трябва да се произнесе максимално бързо по преносимостта на номерата на мобилните телефонни оператори. Виждате, че това са дейности, които комисията трябва да свърши. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) И Вие заявявате, че комисията е 5-членна. Всъщност в момента са само трима членове, господин Миков, защото госпожа Зина Трифонова беше освободена от Народното събрание преди няколко седмици, господин Александров от 22 май въобще не може да бъде член на комисията, още по-малко председател. И тогава, когато решенията се взимат с три гласа и всеки глас има особено значение, Вие разбирате, че това рискува засилване на корупционната практика в един регулаторен орган.
Господин министър-председател, тъй като Вие споменахте, че в крайна сметка това не е забавяне, ще Ви кажа, че вчера в обръщението си към българския парламент Вие по определен начин препоръчахте на парламента да действа по-бързо и по-ефективно. Дайте пример, господин министър-председател. Пет месеца Вие като председател на Министерския съвет показвате безсилието на трипартийната коалиция да реши един кадрови проблем. Не зная кога, но вероятно когато му дойде времето, най-после ще успеете тримата лидери да се разберете кой да бъде председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето изтече, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Но от това забавяне произтичат тежки последици за регулирането на телекомуникационния сектор в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че и в моя отговор на господин Иванов, както и на госпожа Капон посочих непълнотата в отменения Закон за далекосъобщенията. И посочих основанията за правна възможност при прилагане по аналогия на решение на аналогични хипотези в други закони, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Което не намалява Вашата отговорност.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Все пак едно законодателство трябва да има обща логика.
Второ, посочих също така, че в продължение на няколко месеца парламентът забави закона, който има пряко отношение към функционирането на Комисията за регулиране на съобщенията.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Защото дойде неподготвен от Министерския съвет.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Трето, комисията и в момента има кворум и е способна да вземе решения по всички въпроси, които Вие поставихте.
И последно, естествено Министерският съвет ще вземе решение и ще предложи председател на Комисията за регулиране на съобщенията в достатъчно кратки срокове, след като най-сетне вече имаме закон, който регулира дейностите и поставя отговорностите и пред председателя, и пред цялата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за реплика, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, от отговора Ви се вижда Вашето безсилие, безсилието Ви пред тройната коалиция за пазарлък за всеки един подпис. Днес имате възможността и в следващите дни да покажете дали ще имате смелостта да направите промени и да се еманципирате от начина, по който управлявате с тази коалиция. Защото това, че четири месеца няма председател на КРС, това, че няколко месеца имаме министри в оставка, това е един и същи казус. Един и същи казус, при който заради бизнес интереси или заради начина, по който управлява тройната коалиция, не можете да се спазарите.
Аз нямам какво да кажа, освен да считам, че Вашият отговор е формален, в който Вие искате да прехвърлите отговорността върху Народното събрание за един законопроект, който влезе изключително неподготвен в залата, в който имаше редица предложения, с господин Иванов правихме редица предложения за промени, така и в пазарлъка по текстовете, които трябваше да минат относно начина на управление на КРС. И нека да не забравяме, че тази комисия трябва да вземе важни решения за потребителите – дали можем да пренесем своите номера от един оператор на друг и дали можем да намалим роуминга така, както го направи Европейската комисия в своята директива.
Така че, господин министър-председател, очаквам през следващата седмица, с назначенията и с предложенията към Народното събрание, да покажете смелост, че искате да управлявате страната така, както заслужава. Дори да сте от левицата, България има нужда от силен премиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, имате право на дуплика, господин Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Изцяло отчитам значението на функционирането на Комисията за регулиране на съобщенията и от гледна точка на условията за телекомуникационния пазар, но също така и от гледна точка на интересите на потребителите. И ако намеквате за пазарлъци в управляващата коалиция по този въпрос, мога само да Ви дам един пример, който противоречи на Вашата теза. Господин Георги Александров, който до м. януари имаше мандат като председател на Комисията за регулиране на съобщенията, беше уволнен от предишното правителство. Той беше възстановен от сегашното правителство, въпреки редицата възражения, в това число и от коалиционен партньор, тъй като беше ясна политическата воля на един от партньорите.
Второ, без съмнение има много интереси в телекомуникациите. Те се проявяват в това число и в парламента, в това число и в процеса на дискусии по отношение на закона, който се разглеждаше в продължение на месеци и предполагам, че при Вашия интерес сте наблюдавали за влиянията, които бяха оказвани на много народни представители. Въпреки това смятам, че законът като цяло отговаря на интересите на обществото, отговаря и на духа на това, което беше предложено от Министерския съвет като законопроект. И именно неяснотата по отношение на това каква ще бъде регулацията, съвсем целенасочено и съзнателно доведе до това да забавям предложения за нов председател, без да знам какви точно ще бъдат функциите, рамката на неговата работа. Така че сега действително има всички основания да се назначи председател на Комисията за регулиране на съобщенията, съобразно вече приетия от Народното събрание закон. Също така съм заявил и пред Политическия съвет на коалицията, че правомощието за назначаване на председателя на тази комисия е на Министерския съвет, инициативата трябва да бъде на министър-председателя, а не е въпрос на политически договорености между партиите от коалицията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Питане към господин Станишев е отправил народният представител Атанас Атанасов относно правителствената политика за борба с престъпността и корупцията.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, господин министър-председател, този въпрос няколко пъти ми беше връщан от председателя на Народното събрание, за да влезе в залата точно днес. Това Ви го съобщавам само като информация.
В програмата на вашето правителство е посочено, че една от важните му цели са решителни мерки за борба с организираната престъпност и корупцията. Точка седма, доколкото си спомням. Във връзка с това, в началото на мандата на това правителство трескаво бяха приети закони – нов Закон за Министерството на вътрешните работи, нов Наказателнопроцесуален кодекс. Поискахте от Народното събрание и получихте 97 процента от разследването на делата. Въпреки съпротивата на опозицията за някои, меко казано, недоразумения в тези закон, в тях бе записано това, което поиска вътрешният министър. Основната цел тогава беше да се докладва в Брюксел, че се работи сериозно за овладяване на престъпността.
Но какво се получи на практика? Не беше създаден годен държавен апарат за разкриване и разследване на престъпността. Дознателите са в административна зависимост и водят разследване на това, което началниците им в МВР разпоредят или разрешат.
Отделно от това една година и половина след приемането на тези нови закони около една четвърт от щатните места за дознатели в МВР са вакантни. Защо? В периода на предното правителство се надигна вълна на показни убийства, разстрели, разчистване на сметки. Тогава се казваше, че това не засяга обикновените граждани – нека да се самоизбиват.
Какво направихте вие? Няма разкрито нито едно от тези тежки престъпления. Нещо повече, този тип престъпления продължава и при вашето правителство. Нещо повече, в някои отношения те са лица, близки до днешната власт, господин министър-председателю. Ще ви посоча имена – разстрела на Кюлев, Тасев, опита за убийство онзи ден на Манол Велев, съветници на президента, приятели на депутати и министри от вашето правителство.
За опита за убийство на спонсора на вашата партия Манол Велев Вие казахте, че това е нагло посегателство на организираната престъпност срещу човек с чист бизнес. Вчера ни четохте определение от закон за това що е то организирана престъпност. Но с голяма сила увисва въпросът, господин министър-председателю: къде се пресякоха пътищата на толкова близък с властта бизнесмен и организираната престъпност?
Всяко умишлено престъпление има мотив. Какъв е мотивът на организираната престъпност да стреля срещу хора на властта?
Аз искам да Ви попитам, господин министър-председателю: смятате ли, че политиката на правителството за борба с престъпността до този момент е ефективна? В сравнение с коя политика е ефективна? Нужни ли са допълнителни мерки за това? Идеята Ви за създаване на нова агенция за сигурност част от това ли е? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Без съмнение темата на Вашето питане е актуална. Аз оценявам Вашия интерес като потвърждение на потребността от съгласие и единодействие на българското общество срещу корупцията и срещу организираната престъпност.
Неведнъж съм подчертавал, че България стана равноправен член на Европейския съюз без предпазни клаузи и ограничения. Това е част от отговора на въпроса Ви дали има ефективност в работата на държавата в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Вие много добре си спомняте какви апокалиптични прогнози се даваха – в медиите частично и от опозицията за това, че България няма да бъде приета без предпазна клауза. Това не се случи.
Отново стоеше въпросът за това, че ще ни бъде наложена предпазна клауза в доклада на Европейската комисия от м. юни т.г. И това не се случи. Напротив, в самия доклад беше подчертано, че има реален напредък във всяка една от шестте сфери, от критериите, които бяха формулирани от Европейската комисия. Той е в различна степен, най-голям е напредъкът в решаването на конституционния въпрос и прилагането на конституционните промени чрез законодателство, създаване на независим съдебен инспекторат и много други дейности, а също така в борбата срещу корупцията по границите й в местната власт. Предполагам, че сте добре запознат с доклада.
Аз съм абсолютно наясно, че проблемът както с корупцията, така и с организираната престъпност продължава да бъде остър обществен проблем за нашата страна. Именно усилията на правителството са насочени към преодоляването на този проблем – не само чрез законодателни инициативи, действия на изпълнителната власт, и чрез други конкретни мерки. Мисля, че и самата превенция от страна на Министерството на вътрешните работи също даде определен и видим резултат, ако сравните статистиката на убийствата, които са показни и представляват обществен интерес, в предишните години и през последните две години.
Това не означава, че няма проблем. Напротив, вчера казах това много ясно в моето изказване в отговор на искането на Народното събрание да бъда изслушан по опита за убийство на господин Манол Велев – съпруга на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта и председател на една от националнопредставителните работодателски организации.
Не е вярно, че няма разкрито убийство от страна на Министерството на вътрешните работи – от този кръг случаи те са повече от 20. Но това не означава, че не са необходими повече усилия. Да, нужни са повече усилия и повече резултатност, особено по тези убийства, които са най-чувствителни за обществото, в това число и извършени през последните години – на банкера господин Кюлев, на много други личности, които представляват обществен интерес.
Затова завчера казах, че покушение срещу фигура, която е публична – като господин Манол Велев, който е председател на национална работодателска организация, е нагло предизвикателство към държавата като цяло. Ако публична фигура като него може да бъде стреляна посред бял ден в столицата, всеки един гражданин не може да се чувства сигурен за себе си. В този смисъл моята позиция се различава от това, което беше казано предишни години в изминалия мандат, че тези покушения и убийства нямат значение за редовия гражданин. Имат значение, защото създават чувство на несигурност.
Не мога да приема логиката и внушенията, които правите, че едва ли не след като се правят покушения срещу хора, които се смятат за близки до властта, значи властта е част от тази структура. Напротив, организираната престъпност очевидно също може би дава знаци и търси дестабилизация.
Впрочем подобни сценарии сме виждали и през изминалите години. Аз не съм параноик и не съм човек, който трябва да дава версии, но винаги трябва да имаме едно наум и винаги трябва да се търси интересът – кой е заинтересован от създаване на чувство за несигурност в държавата, за гражданите и какви интереси цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
Господин Атанасов, заповядайте – имате право на два уточняващи въпроса.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Господин министър-председателю, Вие на практика не отговорихте на моя въпрос. Затова ще го поставя отново: какви мерки на правителството предвиждате да предприемете, за да се противопоставите на организираната престъпност и мафията?
Но, господин министър-председател, за борба с мафията се иска политическа воля, другото е инструментариум. Искат се действия, а не думи. Иска се себеотрицание, а не клакьорство в стил „ние ги хващаме, те ги пускат”. Вие се наредихте до Бойко Борисов с това вчера.
Няма разкрити престъпления, няма годни доказателства. Затова такива изказвания от най-високо място са опит да се извиват ръцете на съда.
Искам да Ви попитам: идеята Ви за създаване на Национална агенция за сигурност, която явно вече сте рекламирали в Брюксел, както става ясно, част от мерките за борба с престъпността и корупцията ли е? Защото аз възприемам идеята Ви за създаване на Национална агенция за сигурност като директно признание за провал на правителството в борбата с престъпността. Разбираемо е вашето желание да ограничите властта на вашия вътрешен министър, защото той очевидно злоупотребява с нея, но по-ефективно би било да го смените, отколкото да разбърквате държавната администрация по средата на вашия мандат.
Така че, господин министър-председателю, много Ви моля, говорете за мерките, които смятате да предприемете оттук нататък. Тази нова агенция, която смятате да бъде създадена, какви правомощия ще има, какви цели и задачи ще преследва, как ще изглежда структурно? Какво ще направите с Националната служба за охрана, господин министър-председателю, която също е служба за сигурност, около която се вихри скандал?
Искам да Ви кажа, че за границите, дето се хвалите – ами тази стрелба в „Белите брези” е резултат от добрата охрана на границите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, господин Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Смятам, че в моя отговор доста подробно описах какви са резултатите. И без тези резултати – вече казах – България нямаше да бъде пълноправен член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., нямаше да бъде пълноправен член без предпазна клауза и докладът на Европейската комисия щеше да наложи някакви конкретни санкции срещу нашата страна.
Проблемът с организираната престъпност и с корупцията в България има много дълбоки корени без съмнение, Вие като бивш висш служител на Министерството на вътрешните работи в продължение на дълго време би трябвало да сте добре запознат с това. И като професионалист би трябвало да знаете, че такива проблеми не се решават за половин или една година, те изискват цялостни и целенасочени усилия на цялата държава – и на правителство, и на парламент, и на съдебна система. Затова не смятам, че можем да говорим за извиване на ръцете на съдебната система, всяка една система в държавата, която носи отговорност, трябва да си върши работата както трябва. И мисля, че обществото има право да предявява претенции както към парламента и изпълнителната власт, така и към съдебната власт.
Не смятам, че идеята ми за Национална агенция за сигурност има отношение към някакви политически ограничения на който и да е министър, защото това е порочно като подход и практика. Но смятам, че след като за 17 години много от проблемите остават нерешени в рамките на съществуващата през всички тези години структура на изпълнителната власт и предвид огромната чувствителност на обществото ни към проблемите на корупцията, особено корупцията по високите етажи на властта, и многото скандали, недомлъвки и обвинения които се хвърлят, без фактология, без доказателства, налагат да се концентрира и фокусира работата на всички структури, които имат отношение към националната сигурност. И както предполагам сте чули, още при обявяването на моята инициатива изложих виждането си за това какво би трябвало да включва тази агенция структурно – части от Министерството на вътрешните работи, имам предвид Националната служба “Сигурност”, също така Агенцията за финансово разузнаване, която има отношение към финансовата и икономическата сигурност на страната и която има отношение и към прането на пари, и към много други сериозни проблеми, свързани с организираната престъпност и с корупцията, и Военното контраразузнаване – не Военна полиция – тъй като националната сигурност на страната ни в моето разбиране е единна. Много пъти съм се сблъсквал с липса на координация между отделни структури, които имат отношение към тази сигурност. Вие, господин Атанасов, вероятно се усмихвате, защото визирате отново Националната служба за охрана, но тя има доста по-различни функции отколкото тези служби, които аз посочих.
Смятам, че тези три елемента трябва да бъдат в основата на бъдещата Национална агенция за сигурност, която трябва да бъде достатъчно функционално, кадрово и всякак подплатена, за да бъде ефективна и да отговори на очакванията на обществото.
Това е моята позиция, аз съм я заявил публично. Ще я отстоявам и на Политическия съвет на коалицията, ще разчитам, че и Народното събрание ще подкрепи тази идея и решаването на този въпрос чрез един ясен рамков закон, който ще бъде подготвен в най-кратки срокове и в най-кратки срокове надявам се да бъде подкрепен от парламента след дискусиите, които вие ще проведете, за да може да заработи. Има доста очакване в обществото, нека подкрепим една подобна инициатива и очакваме след това конкретно свършена работа. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър-председател.
Имате думата да изразите своето отношение към отговора, господин Атанасов. Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, господин министър-председател! Аз моята работа, когато бях директор на Националната служба за сигурност, съм си я свършил и това се знае. (Реплики в КБ.) Искам обаче да Ви кажа, че днес в България, две години откакто Вие управлявате, след като получихте необходимите нормативни актове, приети от Народното събрание, в България няма разследване. Защото системата на дознателите в МВР, първо, не е окомплектована, и второ, те са административно зависими от най-ниския началник в министерството и каквото има разпореди той, това вършат. Явно Вие не искате да признаете, че заради неудачи, меко казано, в тази област на средата на мандата предприемате радикални действия за създаване на нови структури. Но, господин министър-председателю, когато създавате новата агенция за сигурност, за която може би ние пак трябва да научим първо от Брюксел какво ще представлява, искам да Ви посъветвам за следното нещо. Кадровата политика в тази структура ще е изключително важно нещо. Защото днес кадровата политика в Министерството на вътрешните работи представлява търговия със спонсорите на управляващите, господин министър-председател. Искам да чуете това много добре! По ходатайството на тези хора на възлови места в МВР са поставени хора, които да ги прикриват. Затова срещу такива хора няма нито данни, нито проверки, нито има преписки. Затова такива бизнесмени са чисти. И след това интересите им се преплитат с организираната престъпност, защото на възлови места в службите за сигурност, господин министър-председателю, бяха издигнати и назначени хора без качества, но хора, които услугват, както казва българският народ.
Така че идеята за агенцията нито е нова, нито е лоша, но Вие не я предприемате за друго, а с чисто вътрешнопартийни цели. Това е големият проблем.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А ти ще я подкрепиш ли?
АТАНАС АТАНАСОВ: Искам да Ви кажа и последно, че ако смятате да разделите дейността на вътрешните служби за сигурност от външните, ще сбъркате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Народният представител Станислав Станилов е отправил въпрос към министър-председателя относно неизплатени възнаграждения на български граждани, работещи в чужбина в български държавни фирми.
Имате думата, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Известно е, че българи, работили в чужбина в различни български държавни фирми през периода на прехода, не са получили частично или напълно своите възнаграждения. Още преди 1989 г. парите, спечелени с честен труд, бяха изплащани с известно закъснение, работниците бяха свикнали с тази практика. И така се стигна до момента, когато започнаха да се приватизират български предприятия, работещи в чужбина. Едно от задълженията, които новите собственици поеха в приватизационните си договори, беше при покупката на такива предприятия те да изплатят дължимите суми на своите работници. Оказва се, че приватизаторите обикновено забравят да изпълнят това свое задължение. Един пример е бившата държавна фирма “Енергоимпекс”, която неколкократно сменя име и седалище, за да се скрие и не плати нищо. Две български министерства – на икономиката и на труда, не са в състояние да направят нищо, за да защитят правата на работниците.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите на следния въпрос: какво ще предприеме правителството, за да бъдат изплатени възнагражденията на българските граждани за работата им в чужбина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Господин министър-председател, имате думата за отговор на поставения към Вас въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Оценявам Вашата загриженост за неизплатени с години възнаграждения на български граждани, които са работили в чужбина за български държавни фирми.
В началото искам само да припомня, че договорът за приватизационна продажба на 80% от капитала на “Енерегоимпекс” ЕООД, гр. София, е сключен на 23 декември 1998 г. между министъра на търговията и туризма господин Валентин Василев и “Интертроник” ООД за сумата от 70 хил. щ. долара. С договор от 24 ноември 1999 г. са продадени останалите 20% от капитала на дружеството, тоест към края на 1999 г. дружеството е изцяло частна собственост.
Съгласно чл. 14 от договора купувачът е поел задължението да не извършва продажба на придобитите дялове за срок от три години от датата на прехвърляне на собствеността – от 23 декември 1998 г. до 23 декември 2001 г., и да не прехвърля правата и задълженията, произтичащи от тях, съществуващи към датата на договора, на трети лица без предварително писмено съгласие на продавача.
Купувачът е поел и още едно задължение, че дружеството, чиито дялове са предмет на продажба, редовно ще изплаща и обслужва всичките си задължения, включително и неизплатените трудови възнаграждения, които съществуват към датата на прехвърляне на собствеността. При неизпълнение на задължението от страна на купувача предвидената санкция е разваляне на договора.
На 20 февруари 2002 г. е извършена промяна в собствеността на приватизираното дружество чрез прехвърляне на 100% от дяловете на “Интертроник” ООД на “Енергоимпекс – София”, регистрирано в Канада. Смяната на собствеността не е в нарушение на договора, предвид факта, че разпореждането е извършено след изтичане на тригодишния срок на забрана за отчуждаване на придобитите дялове. Извършеното прехвърляне е преди влизането в сила на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който е обнародван на 12 март 2002 г. и Устройствения правилник на Агенцията за следприватизационен контрол, също обнародван на 8 ноември 2002 г. и в сила от същата дата.
В определения петгодишен срок от датата на подписване на договора същият не е бил развален поради липса на правово основание за това. Съгласно договора обаче купувачът е поел задължението, че дружеството, чиито дялове са предмет на продажбата, редовно ще изплаща и обслужва всичките си задължения, съществуващи към датата на прехвърляне на собствеността. Това задължение, държа да подчертая, не е ограничено с определен срок. При наличие на претенции за неизплатени трудови възнаграждения от работници и служители към дружеството същите следва да бъдат разрешени по реда на Кодекса на труда, Гражданския процесуален кодекс и Закона за задълженията и договорите по съдебен ред.
Работниците и служителите с неизплатени възнаграждения разполагат с даденото им от закона право да сезират съда по установения от закона за това ред.
След присъждане на предявените в определения от закона тригодишен срок вземания, принудителното изпълнение се насочва от взискателите към дружеството на основание на издадени изпълнителни листове за това. Независимо от смяната на едноличния собственик на капитала търговското дружество остава длъжник към кредиторите с вземания преди промяната на собствеността му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.
Заповядайте за реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Справката, която са Ви направили Вашите сътрудници, уважаеми господин министър-председател, е вярна и аз съм я изучавал. Всичко това е вярно, но те не плащат. В съда делата стоят, влачат се и не се вземат решения и затова Ви зададох този въпрос, защото в края на краищата, което и правителство да е вършило грешки и умишлени престъпления срещу обществото, последното правителство, към което съм задал въпроса е Вашето.
И още нещо искам да Ви кажа в тази връзка. Ако Вие наистина сте партия на наемния труд – социална партия, това е наемен труд, това са наемни работници. Техните права няма кой да ги защити. Съдът няма да защити техните права, това със сигурност го знам, защото такава е практиката. Не е само “Енергоимпекс”, има още десетки такива дружества, които не са платили или са платили частично, или се измъкват по различен начин.
Моите избиратели, които са пострадали по тази линия и последният този, който е в “Енергото”, те са трима в “Енергоимпекс”, просто искат да се обръщат към Европейския съд или не знам къде, може би към Дядо Господ. Но в края на краищата, както казва онази известна пословица от “Диарбекир”, те могат да се оплачат само на арменския поп.
Затова смятам, че едно истинско българско правителство би трябвало с някакъв извънреден закон, със съставяне на комисия да вземе определени мерки и тези работници да получат своите пари. Тези пари могат да се вземат, дори от държавния бюджет, ако фирмите са фалирали или ако не са се получили тези колизии, защото колизии са се получили, тъй като държавните органи независимо от кое правителство не са си свършили работата. Затова е моето питане, а не за друго. В края на краищата това е един определен вид философия на управлението, до която ни доведе либералната революция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, господин Станишев? Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Действително оценявам Вашата загриженост и смятам, че състоянието на нещата са естествени в този случай, както и в много други случаи. Затова много подробно Ви разказах историята на приватизацията на това дружество, за което става дума.
Искам да Ви кажа, че българското правителство винаги, когато има законова основа, предприема действия в рамките на своите пълномощия за решаване на подобни проблеми. Един от случаите, който мога да Ви посоча, е с “Булгаргеомин” ЕАД със задълженията към работещите в него, въпреки че не беше лесно решение.
Искам също така да Ви напомня, че след приключения следприватизационен контрол през 2003 г. наличието на правен субект-длъжник по цитираните вземания, правителството не разполага със законова възможност за съдействие на работниците и служителите за изплащането на техните възнаграждения, дължими от търговското дружество. Собствеността на дружеството-длъжник е 100% частно, и административна намеса е недопустима при разрешаване на спорове между два правни субекта. Както разбирате трябва да се съобразяваме с тази законова реалност пред правителството, като ограничител и като задължение да го спазваме, защото, ако правителството тръгне да не спазва законите на страната – как ще искаме от другите субекти, институции да се съобразяват с тях?
С Вас можем да водим много дълъг разговор за несправедливостта и дефектите на българския преход. Аз самият много пъти съм говорил на тази тема. Правил съм констатации, политически изводи и мога да ги уплътня с още толкова примери, колкото Вие давате, когато говорите на тази тема. Затова емоционално изцяло Ви разбирам. Във всеки случай, когато има възможност за това правителство в рамките на своите законови правомощия да помогне с решаването на подобни спорове сме го правили и ще го правим в рамките действително на това, което можем да свършим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Станилов, вторият въпрос, който сте задал към министър-председателя е за несъгласуване между Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите при събиране на дължими суми и опазване на сигурността на българските граждани. Моля да отправите своя въпрос към министър-председателя.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! България участва в две обявени и една необявена война. Обявените войни са в Ирак и Афганистан, а необявената е по българските пътища.
Оказа се, че в необявената война ние даваме неизмеримо повече жертви. По пътищата на България годишно загиват повече от 1000 души, а ранените надхвърлят 10 000. При подобна ужасяваща фактология гражданите на страната очакват правителството да направи всичко възможно да ограничи войната по пътищата и да намали нейните жертви.
Властта разполага с нужните възможности за контрол и санкционира нарушителите. Последните законодателни промени формално увеличиха санкциите. Практиката обаче показва, че не е толкова важен размерът на глобите, а дали те се събират.
Събираемостта в момента е под 10%. Ще се опитате да ми кажете, че който не плаща глобите ще бъде лишен от шофьорска книжка. Така е. Има достатъчно много примери за нарушители, заловени да карат, без какъвто и да е било документ за правоспособност. Дори и новите мерки да дадат положителен резултат няма отговор на въпроса – какво ще се прави със старите глоби?
Появиха се намеци, че има възможност да бъдат опростени. Общата сума, която МВР не може да събере е около 75 млн. лв. и се очертава перспективата тази сума да не влезе в хазната. Правителството, като че ли с лека ръка се отказва от тези 75 млн. лв., а същевременно отказва много по-малки суми на лекари и учители. Причината е неразбираема. Две български министерства на вътрешните работи и на финансите, като че ли не желаят да си сътрудничат.
В резултат парите от глобите не влизат в държавния бюджет, още по-страшно е, че нарушителите, които виждат, че срещу тях не се предприемат сериозни мерки продължават да заплашват живота на други български граждани. Затова събирането на огромната сума от 75 млн. лв. неизплатени глоби ще има, както финансов, така и възпитателен ефект.
В тази връзка, моля да ми отговорите на следния въпрос: какво ще предприеме правителството, за да започнат най-сетне Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи да си сътрудничат при събирането на 75 млн. лв. глоби от нарушителите по пътищата? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Господин министър-председател, заповядайте за отговор.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, първо искам да отговоря принципно на Вашия въпрос за опрощаването на глоби и задължения към държавата. Аз смятам, че подобно действие би имало силно разочароващ елемент за всички граждани, които спазват своите задължения, които плащат данъците си, плащат глобите, които дължат на държавата, и различните такси. За да се предприеме подобна стъпка би трябвало да чуя най-малкото изключително сериозни икономически, а не само икономически аргументи, за да се стигне дотам.
Ако сте забелязали, през последните седмици полагам и лично достатъчно усилия чрез разговори и срещи с ръководствата на основните държавни агенции, които имат отношение към приходната част – имам предвид Националната агенция за приходите, Агенцията за държавни вземания и Агенция “Митници”, за да изискам от тях допълнителни мерки, не само законодателни, каквито бяха предложени от тях, но и конкретни административни, организационни за увеличаване събираемостта на задълженията към държавата, данъците, акцизите и всички други такси, които се дължат, било то от юридически субекти, било то от гражданите, за да разполагаме с необходимия финансов ресурс ние, като държава, за реализация на още по-активна политика на доходите и социална политика, тъй като това остава много остър обществен и човешки проблем. Не се чувствам спокоен от това, че икономиката върви добре, доходите действително нарастват, особено в реалния сектор, но хората очакват, разбира се, съвсем целесъобразно и естествено, по-високи резултати за себе си лично. Защото, когато един човек има лично ниски доходи и лично огромни проблеми в своето социално ежедневие, него не го топли това, че нещата стоят добре в държавата като цяло.
Затова смятам, че държавата трябва да полага още усилия за реализация на по-активна социална политика и това е и сред моите приоритети.
Съгласен съм също така, че необявената война по пътищата и огромния брой жертви и осакатени хора изискват ефективни мерки, които да намалят чувствително тази страшна цена, плащана от българските граждани. Тя е и човешка, измерва се в човешки животи, и драма на всички семейства на хора, които са засегнати от това. Тя има своите икономически измерения и така нататък. Струва ми се, че би трябвало да оцените усилията, които се полагат в тази посока през последните години и особено с последните промени.
Разбира се, тук опираме и до един принципен въпрос, който засяга, ако щете, и манталитета, и битието на всеки един от нас. Защото всички постоянно твърдим и недоволстваме, че няма достатъчно ред в нашата държава, че трябва да има повече ред, повече държавност, но в индивидуален план много добре знаете колко много хора към себе си лично се отнасят безкрайно либерално и не спазват основни правила, в това число и по пътищата.
Съгласно разпоредбите на чл. 157, ал. 6 от закона, който вие посочихте, при съставяне на акт за нарушение контролният талон се отнема и се връща на водача след като заплати наложената глоба по наказателното постановление в срок един месец от влизането му в сила или съдебното решение, или определението на съда при обжалване.
Разпоредбите на чл. 190, ал. 3 регламентират, че наложеното наказание “Глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
Аз мисля, че тези разпоредби са достатъчно силен стимул за нарушителите, след като се вземат съответните решения, да си платят глобите, тъй като обвързва връщането на талона и способността да управлява моторно превозно средство с плащането на тази глоба. Мисля, че това е една важна стъпка, която ще стимулира именно попълнение на хазната, а също така по-стриктното спазване на разпоредбите, които съществуват по отношение на пътния транспорт, правилата на движението и тяхното спазване.
Актът на нарушението заменя контролния талон за срок от един месец от издаването му като контролният талон се връща при връчването на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба. Наказателното постановление от своя страна заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване.
Изменението на Закона за движение по пътищата влезе в сила преди няколко дни, както добре знаете, поради което все още е трудно да се дадат пълни статистически данни, но напоследък се наблюдава масово издължаване на стари глоби, които са в тези 75 млн. лв., които Вие посочвате. По предварителна оценка на постъпилата от териториалните подразделения информация, събираемостта на наложените глоби е 85-90%, което между другото показва, че съответства на събираемостта в повечето държави от Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Имате право на реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Аз не мога да се съглася, че когато в държавата нещата вървят добре гражданите са зле или обратното – ако в държавата нещата вървят добре, гражданите също трябва да се чувстват добре и да не се чувстват несигурни и т.н., и т.н.
Моят въпрос беше свързан с нещо по-друго – че старите събирания трябва наистина да се съберат по някакъв начин. Моят въпрос се отнасяше до това как двете министерства ще съберат тия глоби. Това, което Вие казвате, е в близкото минало или съвсем в настоящето, за което се отнася този закон.
Освен това по-добре от мен знаете, че в законодателството не могат да се събират със задна дата. Те се събират от деня, в който е излязъл законът. Не мога да разбера наистина как ще бъдат събрани тия 75 млн. лв. Бяха събрани 42 млн. лв., според нас, от ненужната смяна на номерата. Това беше от редовни граждани, които нямаше нужда да сменят номерата, но правителството ги накара. Тези пари са от виновни граждани и те просто трябва да внесат тези пари в хазната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, господин Станишев? Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тези глоби, които Вие посочвате в размер на 75 млн. лв., са вземания, които са дължими от съответните нарушители към държавата, и няма основание с промените в закона, които бяха гласувани от Народното събрание, да бъдат отменени и да няма изискуемост на тези глоби от страна на държавата.
Както вече ви посочих, в последните дни, доколкото знам, има много висока събираемост в резултат именно на тези законови разпоредби, защото хората имат личен, конкретен интерес да си решат проблема, когато са извършили нарушение.
Искам да отговоря и на темата, която засегнахте по повод смяната на табелите на личните автомобили. Аз много добре си спомням какво напрежение съществуваше в държавата тогава и сред гражданите заради това, че имаше и организационни, и административни причини, имаше и причини, които бяха породени от подхода, който е характерен за всички нас – че всичко отлагаме до последния момент, и в последните срокове се натрупаха огромни опашки. Но това, господин Станилов, за съжаление, беше принудена, но необходима мярка от страна на правителството, за да изпълним определени конкретни стандарти на Европейския съюз относно процента застраховани автомобили. Има ясни стандарти.
В България имаше огромен брой автомобили със стари регистрации, които се водят по статистика автомобили, и това създаваше сериозен проблем на страната ни. В резултат на тези действия, които бяха предприети тогава – непопулярни, създаващи напрежение сред хората, за което, разбира се, всеки един от нас съжалява, от 16 юли т.г., тъй като България изпълни всички критерии и изисквания, всеки един български гражданин, който пътува в Европейския съюз, може да пътува вече без зелена карта. А това има конкретни материални, финансови измерения и спестяване на време на всеки един български гражданин, който пътува със своя личен автомобил в Европейския съюз. Така че понякога редица неща създават напрежение в момента, но по-дългосрочно са полезни за всеки един човек. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите, зададени към заместник министър-председателя господин Ивайло Калфин.
Първият въпрос е от народния представител Иво Атанасов относно възможностите за облекчаване визовия режим за гражданите на Македония и Сърбия, живеещи в граничната зона в България.
Имате думата, господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин вицепремиер! Въпросът, който ще поставя, не е просто ясен, той е до болка ясен.
С приемането на България в Европейския съюз в изпълнение на договора за присъединяване България въведе визов режим за своите съседки, които не са страни членки. Като човек, свързан с българския запад и особено като представител на една община на две граници, каквато е Кюстендил, имам много пълна представа за проблемите, които създаде визовият режим както в икономическо отношение, така и в чисто човешки план. Въпросът е какво може да се направи за облекчаване на този режим. Разговаряли сме и с Вас, и с министъра на вътрешните работи, поставял съм проблема и пред господин Мартин Шулц, който е председател на Парламентарната група на Партията на европейските социалисти в Европейския парламент, който заяви, че проблемът е почти решен. Очевидно той има предвид Регламент 1931 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, утвърден в края на миналата година, който дава възможност за постигане на двустранни споразумения на страна членка с нейни съседки по местен граничен трафик за жителите на 30-километровата зона на съседната страна, която не е членка на Европейския съюз.
Във връзка с това, уважаеми господин вицепремиер, задавам въпрос: докъде стигнаха нещата по придвижването на проекта за споразумение между България и в случая Македония и Сърбия, как върви работата на двете групи, които са съставени от представители на ръководеното от Вас министерство и на Министерството на вътрешните работи по подготовката на този проект? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Министър Калфин, имате думата за отговор на поставения към Вас въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Искам да ви кажа, че защитата на интересите и на свободата на пътувания включително на българските граждани, които живеят в крайграничните райони на западната ни граница, за които Вие нееднократно поставяте въпроса, е един от сериозните, значими ангажименти на правителството. Ние правим всичко възможно този режим, специално с пътуванията, да бъде максимално бързо облекчен. Знаете, че бяхме принудени на практика да приложим визов режим с влизането си в Европейския съюз за страните, които са на запад от нас.
България никога не е имала визов режим с тези страни, който да се налага от някакви обективни причини. Обективно е, че с налагането на визовия режим затруднихме изключително много контактите между гражданите на двете страни, включително и в икономически аспект и българските граждани, които живеят в близост до западната ни граница.
Това, което успяхме да направим още преди влизането, с разбирането за важността на този въпрос, беше в максимално късния възможен момент да въведем визи, което беше от 1 януари 2007 г. на първо място, на второ място, да отстоим правото тези визи да бъдат безплатни за гражданите на Сърбия и Македония.
Говорили сме и по този въпрос – отворихме нови генерални консулства, разширихме консулските служби, така че максимално да облекчим пътуванията.
Междувременно Република Македония и Сърбия сключиха споразумения за облекчаване на визовия режим с Европейския съюз. Очаквам до края на 2007 г. тези споразумения да влязат в сила, което ще облекчи пътуването на определени категории хора от Сърбия и Македония на територията на Европейския съюз. Там проблемът е със сключването на спогодба със Сърбия. Надявам се това да се сключи максимално бързо, за да може и с нея бързо да вървят процедурите. С Македония са сключени всички необходими спогодби, предстоят ратификации.
По средата на м. май т.г. Министерството на външните работи даде указания на консулските служби в Република Македония и в Сърбия максимално да облекчат издаването на визи, всички технически процедури, които се провеждат, особено за граждани на тези две съседни на нас страни, които живеят в приграничната зона в тази 30-километрова зона от границата.
По отношение на Регламент 1931 от 2006 г., който влезе в сила на 19 януари т.г., за който и Вие споменахте, беше създадена междуведомствена работна група с представители на Министерството на външните работи и Министерството на вътрешните работи. Изготвихме и съгласувахме проект за споразумение. Предстои в близките няколко дни да го изпратим на съгласуване в Европейската комисия, каквото е изискването, след което веднага Министерският съвет ще го утвърди като основа за водене на преговори и ще го предложим на нашите съседни страни. Правим всичко възможно България да е, надявам се, първата страна, която да може да се възползва от този регламент.
Това са процедурите, които следват. Те биха позволили на граждани на Сърбия и Македония, които живеят в приграничната зона, да пътуват със специални документи не на цялата територия на България, а в този 30- до 50-километров пояс до границата от българска страна.
Ще продължавам да държа и Народното събрание, и Вас, господин Атанасов, в течение на всички усилия на развитието на този процес и в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: България Ви, господин Калфин.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Благодаря Ви, господин вицепремиер. Тази благодарност не е формална. Моят въпрос беше зададен преди повече от три месеца и отговорът беше отложен заради моята операция, но съобщавам този факт, за да стане ясно, че работата по този въпрос започва далеч преди да се формира един инициативен комитет преди две или три седмици, загрижен за решаването на проблема.
Благодаря, че ми дадохте възможност да кажа на жителите на българския Запад: хора, не се хабете да събирате подписи по въпрос, по който българското правителство и вашите избраници от съответните региони работят, и по проблем, който ще бъде решен до края на годината и вероятно България ще бъде първата страна – членка на Европейския съюз, която ще се възползва от възможностите за местен граничен трафик. Запазете своите усилия за проблеми, по които действително ще се изисква вашата подкрепа. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващият въпрос към министър Калфин е отправил народният представител Иван Николаев Иванов относно разпространяване на радиопредавания на Българското национално радио и Българската национална телевизия в села от община Кюстендил.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ):  Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин заместник министър-председател! Моят конкретен въпрос засяга проблеми на няколко села, чийто общ брой население е не повече от сто човека, но като се има предвид, че се касае за някои уредени със закон права на българските граждани, аз считам, че те имат тези права редом с всички останали граждани, живеещи в останалата част на територията на страната. За какво се касае?
При моите обиколки като народен представител в няколко погранични села на община Кюстендил – с. Ломница, Чуденци, Гурбановци, Ивановци и Режинци, получих оплаквания, че в по-голямата част от тези села, които по-скоро имат вид на махали, не се приема достатъчен сигнал на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Там, където той се приема, е слаб, неустойчив и често се губи.
Като имаме предвид, господин заместник министър-председател, че това са хора, които поради тяхното разположение са лишени от здравни и образователни заведения, нормална инфраструктура, от транспортни връзки, считам, че дълг на държавата е да им осигури поне прогласеното в чл. 41 от българската Конституция право на информация. В това отношение Българската национална телевизия и Българското национално радио като обществени медии са именно онези фактори, които могат да допринесат в най-голяма степен именно да се реализира това право на гражданите.
По тази причина и като имам предвид, разбира се, възложените Ви правомощия с решение на министър-председателя, отправям към Вас следния въпрос: какви действия ще предприемете, за да могат жителите на изброените села от община Кюстендил да приемат предаванията на обществените медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия и по такъв начин да реализират правото си да получават информация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате думата за отговор, министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Българската национална телевизия и Българското национално радио като носители на лицензии с предоставен честотен ресурс за национално покритие, поради липса на собствени предавателни станции разпространяват програмите си чрез договори с Българската телекомуникационна компания, която, както знаете вече е приватизирана, и по-конкретно с нейното поделение „Национално управление радио- и телевизионни станции”. В тази връзка разпространението на програмите на двете медии е зависимо от степента на развитие на мрежата от предавателни и препредавателни или ретранслаторни станции на компанията. Поради тези обстоятелства, както е известно, в някои райони от страната получаваният сигнал не е с добро качество, именно заради структурата на инфраструктурата за препредаване на сигнал. Вследствие на това Българската национална телевизия е отправила искане до Комисията за регулиране на съобщенията, което цели покритието на територията на цялата страна с нормен сигнал да се извършва със сателит.
Не такъв обаче е случаят със селищата, за които Вие споменавате. Селищата, които Вие споменавате, действително са разположени в пограничен район, те са много малки. Към края на м. септември 2005 г. в Ломница има 14 души, в Чуденци – 3, в Глобаловци – 4 души, в с. Ивановци – 3 души, и в с. Режинци – 1. Очевидно е, че това действително са махали и малки селища, в които действително живеят малко български граждани, което съвсем не значи, че те имат по-малко права от всички останали български граждани, разбира се.
Вследствие на Вашия въпрос аз помолих да бъдат извършени допълнителни измервания в този район и в периода 21-24 юни т.г. Главна дирекция „Контрол на съобщенията” към Комисията за регулиране на съобщенията извърши такива измервания, които показват наличие на покритие чрез националните и регионални мрежи за радиоразпръскване на сигналите на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Регистрирано е приемане в селищата на основните предаватели за радио- и телевизионно разпръскване от радиорелейна телевизионна станция „Виден” в Кюстендил, радиотелевизионна станция „Пъстрец” – Благоевград, радиорелейна станция – Петрохан, и радиотелевизионен център „Копитото” на Витоша. Освен това в района на с. Ломница е изграден телевизионен ретранслатор, препредаващ на 21-и канал програмата на Българската национална телевизия и на 39-и канал програмата на bTV. Регистрирано е приемане и на националната програма на радио „Дарик” и на регионални и други радиопредавателни станции от гр. Кюстендил и гр. Благоевград в обхвата на ултракъсите вълни, както и приемането на програмите на bTV, както вече посочих, и на Нова телевизия. Измерени са напрегнатости на полетата. Те са в регламентираните норми за радиоразпръскване, разбирайте телевизионното трети обхват – 55 децибела, четвърти обхват – 67 децибела, и пети обхват – 72 децибела. Измерени са напрегнатости на полетата на УКВ-обхвата. Съжалявам, че цитирам тези технически неща, Вие ги разбирате сигурен съм. Цитираните от Вас селища също са в нормите на 66 децибела. Броят на жителите в посочените селища, вече го споменах – селищата са с малобройно и постоянно намаляващо население. От разговори с някои от живущите е констатирано, че голяма част от тях използват морално остарели радио- и телевизионни приемници, които нямат възможност да приемат програми от дециметровия обхват, в който се излъчват въпросните програми.
Поради тази фактическа обстановка, в случая облъчване на района с нормен радиотелевизионен сигнал, очевидно се налага приемането да се осъществява с подходящи за това радиоприемници. Мисля, че и в това е основният проблем на тези наши сънародници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Калфин.
Господин Иванов, имате право на реплика. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, господин заместник министър-председател! Аз наистина съм удовлетворен от отговора Ви и мисля, че и самият въпрос е допринесъл по определен начин да се засили мощността на излъчените сигнали в тази част на България.
Имам обаче няколко забележки. Когато се говори за населението в тези населени места, аз също си направих труда и към 1 януари 2006 г., съгласно Справочника за демографските данни на страната, общият брой е 75 души. Не искам да губя време да изброявам отделните селища.
Освен това, освен постоянно живеещите там, няма никакво основание да бъдат лишавани от такива права и хората, които по определен начин са често пъти деца на живеещите – отиват по 2-3 дни в седмицата, за да помогнат на своите родители.
На следващо място. Не е красиво да се изтъква малобройността на тези населени места, още повече че в Закона за радиото и телевизията – чл. 7, ал. 1, е изрично записано, че Българското национално радио и Българската национална телевизия са национални обществени радио-, съответно телевизионни оператори, които съгласно т. 1 осигуряват програми за всички граждани на Република България. Това е законов текст. И в следващия текст – чл 44, ал. 3, е записано, че държавата осъществява политика, която гарантира разпространението на програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия на цялата територия на страната.
По тази причина аз отново заявявам, че е необходимо не само за тези села – те са един пример, аз съм бил там, но съм убеден, че на много други погранични райони в страната това се наблюдава може би в още по-голяма степен, просто е необходимо тези оператори, на които е възложено разпространението на сигнала, да изпълнят законовите си задължения, а още повече, и с това завършвам, госпожо председател, че гражданите, които са там, независимо колко са, са български граждани – данъкоплатци, а и Българското национално радио и Българската национална телевизия, като обществени, се спонсорират от държавния бюджет и всъщност от парите на тези граждани. Техните права трябва да бъдат защитени, както правата на всички останали български граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Последният въпрос към заместник министър-председателя е задал народният представител Стоян Витанов относно ощетяване на потребителите и държавата от едно търговско дружество „Е.ОН България Продажби” АД.
Заповядайте, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър-председател! След промяната на механизма на заплащането на електроенергия чрез разделяне плащанията към НЕК и към електроразпределителните предприятия, „Е.ОН България Продажби” АД масово ощетява над 1 милион битови абонати. Това става чрез надписване на сметките, което обичайно е в рамките на 0,557-0,59% с включен в цената ДДС. При консумация от битовите абонати на около 2,6 тера кW/h годишно и съотношение на дневната и нощна енергия 2:1 ощетяването е в размер на над 2 млн. лв.
Междупрочем за погрешно съставените първични счетоводни документи – касови бележки, ми сигнализираха десетки граждани, предоставяйки ми касовите бележки със съответните изчисления. Част от тях съм приложил като доказателство за грубите нарушения на Закона за счетоводството.
Покъртителен е случаят с първия жалбоподател – възрастен човек, който е платил от м. февруари до м. март т.г. 9,16 лв. и твърди, че е ощетен със 0,07 лв.!? Добивате представа колко са възможностите му за отопление! Видно от приложените касови бележки е, че става дума за софтуерна грешка – умишлена или не.
От друга страна, се ощетява самата държава в лицето на Националната електрическа компания при заплащането на електроенергия от промишлени потребители. Както се вижда от фактури, с които разполагам, се занижават сметките в частта за НЕК, и се завишават – в частта им за електроразпределителните предприятия, като в крайна сметка като цяло се ощетяват и самите потребители. И всичко това се случва, господин вицепремиер, когато обществото е притеснено от предстоящото поскъпване на електроенергията.
Във връзка с изложеното са и следните ми въпроси.
Първо, какво ще предприемете, за да бъде спазен Законът за счетоводството, чл. 10, изречение второ: “Погрешно съставени счетоводни документи се анулират и се съставят нови”; и чл. 11 за отговорността на длъжностите лица от същия закон, който гласи, че лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи, носят отговорност за достоверността на информацията в тях.
И вторият въпрос, какво ще предприемете, за да се преустанови веднага и категорично надписването на сметките на потребителите на Е.ОN - България, “Продажби” АД по представения начин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Витанов.
Министър Калфин, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Витанов! В съответствие със законово определените правомощия на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране тази комисия регулира цените на електрическата енергия на дружествата – участници в процеса по цялата верига от производството до снабдяването на крайните потребители. Регулирането на цените на електрическата енергия се извършва чрез определените принципи и методи, залегнали в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия и указанията към тях.
Съгласно направеното изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове в сила от началото на тази година – от 1 януари 2007 г., на облагане с акциз подлежат енергийните продукти и електрическата енергия, продавана на стопански потребители.
С оглед на спазването на облагането с акциз на 8 януари т.г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране допълни своето решение за определяне на цените със и без данък добавена стойност, като се включи и цената на акциза в определените цени, като това определение се отнася включително за “Електроразпределение – Горна Оряховица” и “Електроразпределение – Варна”, които са собственост на Е.ОN - България “Мрежи”.
Цените, по които обществените снабдители след преобразуването си продават електрическа енергия, още веднъж казвам, са със и без ДДС и акциз. Заради това допълнително включване на акциза в цените с ДДС се появиха числа, които са далече извън целите числа, извън целите стойности. С цел по-голяма точност при изчисляване на сметките дружеството – става въпрос за Е.ОN - България “Мрежи” АД е приело да работи с точност до десетия знак след десетичната запетая. Това не може да се отрази във фискалния бон, където се отразява стойността до третия знак след десетичната запетая. В общата цена това се отразява до втория знак, това са стотинките, които се плащат в сметките.
При това изменение от десетия знак, както се изчисляват цените по тази методика от началото на годината, и третия знак, до който се попълват фишовете за изплащане на електроенергията, очевидно има малки стойности, малки числа, които не се отчитат. Това правилно създава у клиентите впечатлението за некоретност.
Вследствие и на Вашия въпрос, и на сигнали, подадени в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в момента тя извършва спешна проверка на представените сметки от жалбоподатели, създадени от Е.ОN - България “Продажби”. При установяване на неточности в същите сметки и фактури и закръгляване на начислените суми в ущърб на абонатите държавната комисия ще даде задължителни указания на Е.ОN - България “Продажби” да компенсира битовите потребители, получили по-високи сметки от реално дължимите. Надвзетите суми ще бъдат възстановени на всички засегнати клиенти, независимо дали са подали или не жалба за това, така че няма смисъл да се подават нови жалби, вече се работи по този въпрос.
Държавната комисия ще наложи санкции в рамките на правомощията си при констатиране на нарушения на условията на издадената на енергийното дружество лицензия.
Искам да Ви припомня, че в началото на годината през м. февруари подобен проблем имаше и с клиентите на ЧЕЗ. Беше направена проверка и абонатите бяха компенсирани за надвзетите суми, заради закръгляване на стойностите. Същото това нещо ще се направи след като приключи проверката и по отношение на Е.ОN - България.
От 1 юли 2007 г. този проблем ще се реши, тъй като утвърдените от държавната комисия цени са без ДДС и акциз. Допълнително утвърдената цена – знаете, че тя е утвърдена само за крайни потребители - битови потребители и малки фирми, над тази цена без ДДС и акциз, начисляването на ДДС и акциз няма да доведе до много числа след десетичната запетайка. Този проблем вече е решен от началото на този месец.
Още веднъж ще повторя: за периода от 1 януари до 1 юли след приключване на проверката при наличие на злоупотреба – умишлена или не от страна на Е.ОN - България, потребителите ще бъдат компенсирани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калфин.
Заповядайте за реплика, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин вицепремиер, аз съм изключително удовлетворен от отговора, който получих, най-вече заради това, че ако потребителите са ощетени, а наистина има такива ощетени битови и промишлени абонати, те ще бъдат компенсирани, дори без да подават жалби, тоест вероятно автоматично и софтуерно ще бъде направена такава проверка кои са ощетените и те да бъдат овъзмездени за това ощетяване.
В същото време мисля, че ако Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и най-вече Е.ОN си бяха свършили работата да информират гражданите предварително за това, което Вие подробно и професионално представихте тук, вероятно нямаше да се стигне до този въпрос и до Вашия отговор.
Убеден съм и удовлетворението ми идва от това, че този отговор в пълна степен би успокоил гражданите за последствията от това ощетяване, естествено с Вашата гаранция на вицепремиер.
В същото време обаче си мисля, че има и още неща, които съм готов да споделя и с длъжностни лица от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Получава се така, че акцизът се пише на отделен ред. Производителят в лицето на дружествата, които произвеждат електроенергия, се ощетява за сметка на тези, които разпределят, а именно предприятията за електроразпределение, в случая Е.ОN “Продажби” АД. Очевидно междувременно е имало някакъв хаос в софтуера в тези месеци, което както чухме от Вашия отговор, ще бъде елиминиран като възможност с новите пресмятания от 1 юли 2007 г. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Витанов.
Желаете ли дуплика, господин вицепремиер? Не.
Господин заместник министър-председател, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров въпрос има господин Иван Иванов относно ТЕЦ “Марица Изток”, който сте пожелали да бъде писмен, затова въпросът към министър Овчаров ще отправи господин Минчо Куминев относно становището на министерството за възникване на дефицит от електроенергия в началото на 2008 г.
Заповядайте, господин Христов, разполагате с две минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, господин министър! Преди броени дни официален доклад на Националната електрическа компания предупреди за остър дефицит на електроенергия и спекулативно нарастване на цените в началото на 2008 г., когато трябва да се спрат блоковете на “Марица Изток 2”. Покачването вече е факт.
В Комисията по енергетика заместник-министър Димов в отговор на моя въпрос каза, че единствената алтернатива е пускането на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”. В Договора за присъединяване към Европейския съюз съществува чл. 36, който гласи, цитирам: “Ако възникнат затруднения, които могат да причинят влошаване на икономическата ситуация, България може да предприеме защитни мерки и да възстанови положението. Какви по-сериозни затруднения от предстоящия режим на тока и увеличената му цена?
Има и друго. Според Документ № 1, т. 11 от 7 март към новата Енергийна стратегия на Европейския съюз всяка държава-членка сама определя развитието на ядрените си мощности, без да иска разрешение от Европейския съюз, а само го уведомява. Така направиха вече – поставиха този въпрос Унгария и Литва със своите централи в Печ и Игналина. Не разбирам защо българското правителство не използва тези възможности? Защо става проводник на чужди икономически интереси и техни български съучастници, няма да спестявам имена, господин Кобургготски, господин Соломон Паси и госпожа Меглена Кунева?
Считате ли за целесъобразно, уважаеми господин министър, да бъдат пуснати трети и четвърти блок, предвид сериозната опасност от режим на тока, която се задава в близките месеци? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Министър Овчаров, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, оценявам Вашата позиция по отношение удължаване срока на работа на блокове ІІІ и ІV на АЕЦ “Козлодуй”. Тя е била последователна и действително заслужава уважение.
Няколко пъти вече имах възможност да заявя, че България направи значителни компромиси в желанието си за присъединяване към Европейския съюз. Тя е единствената страна членка, която спря предсрочно, преди да стане пълноправен член на Съюза, четири блока на атомната електроцентрала в Козлодуй. Тези действия засягат българската енергетика, която е между най-добре работещите сектори на икономиката. Последиците от предсрочното спиране на четирите блока в Козлодуй касаят не само националния енергиен пазар, а засягат до голяма степен и сигурността на доставките и икономическото развитие на целия регион на Югоизточна Европа. Налице е реална опасност за нормалното осигуряване с електроенергия и въвеждане на ограничителен режим на електроподаването за част от страните на Западните Балкани – Албания, Македония, Косово, Черна гора, Сърбия, а в летните периоди и за Гърция. Очевидно е, че трябва да се търси някакво решение с преодоляване на възникналата кризисна ситуация, за сигурността на доставките и покриване на регионалния дефицит.
Ще ви припомня, че на 25 януари 2007 г. на свое оперативно заседание Министерският съвет разгледа план за действие за удължаване срока за работа на блокове ІІІ и ІV на АЕЦ “Козлодуй”. Този документ беше разработен от Министерството на икономиката и енергетиката в координация с Народното събрание и други компетентни държавни ведомства, също така и енергийни компании, както и е съгласуван с имащите отношение към енергетиката неправителствени организации. Планът за действие включва предприемане на мерки за удължаване на срока на работа на ІІІ и ІV блок, които няма да мога да коментирам сега подробно.
Използвам повода да благодаря на всички народни представител, които помагат за изпълнението на този план чрез приемане на редица важни документи. Считам, че с поредицата срещи и декларации успяхме да обединим страните от Югоизточна Европа и Черноморския регион в подкрепа на общата кауза за пускане в експлоатация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” и доказахме на Европейския съюз, че регионът отговаря в един глас. Българската страна изрази задоволството си и приветства обективната оценка на Европейската комисия в стратегическия енергиен доклад от 10 януари, потвърдена и от заключенията на пролетния Европейски съвет от март за приноса на ядрената енергетика за сигурността на електроснабдяването, както и потвърденото суверенно право на отделните държави членки сами да избират в единство отношението между различните си енергийни източници.
България вече потвърди нееднократно в рамките на форума и на институциите на Европейския съюз и на експертно ниво, че за нея приносът на ядрената енергетиката е стратегически оправдан за посрещане на настоящото електроенергийно потребление, тъй като именно ядрената енергетика е способна да осигури конкурентна в ценово отношение електроенергия при употреба на минимално количество първични ресурси и гарантиране сигурност на доставките и резултатно справяне с промените в климата, тъй като не отделя никакви емисии и парникови газове.
В контекста на приоритетите на страната ни ролята на ядрената енергетика Министерство на икономиката и енергетиката продължава активно да работи за използване на всички съществуващи правни, фактически и политически възможности за удължаване на срока на експлоатация на ІІІ и ІV блок. Министерството продължава да търси и да лобира за привличане на широка регионална европейска и международна подкрепа в тази посока. Ясно е, че всяко прибързано действие спрямо европейските институции крие риск буквално да проиграем и без това не особено големите възможности за благоприятно развитие на тази стратегическа за българската енергетика тема.
За да се постави официално въпросът за удължаване работата на трети и четвърти блок, трябва да се приведат конкретни аргументи и то на базата на релевантни експертни анализи и оценки и на базата на съществуващи кризисни ситуации. Същевременно за активирани възможностите на Договора за присъединяване се изисква едновременно наличие на трайни и сериозни затруднения за националната ни енергетика и икономика. Към момента трудно можем да аргументираме такава. Представената ни от Националната електрическа компания информация, на която се позовавате и основавате въпроса си, не потвърждава наличието на текущи сериозни затруднения.
В заключение бих желал да ви информирам, че изхождайки от принципната си позиция за развитието на ядрената енергетика, България подкрепи създаването на група на високо ниво за ядрената опасност с Европейския съюз, която да има мандат да дискутира общи стандарти и правила за ядрена безопасност на общностно ниво. Приложимостта на подобни единни хармонизирани правила и стандарти от всички държави членки с еднаква степен на задължителност и по някакъв начин ще допринесе за избягване в бъдеще на подхода на двойните стандарти, с който беше решен в миналото въпросът за предсрочното спиране на блокове ІІІ и ІV на атомната електроцентрала в Козлодуй. С подобни единни стандарти за безопасност няма да се допусне вече да надделяват политическите аргументи над обективните технически оценки по отношение на безопасността на ядрените централи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Овчаров.
Заповядайте за реплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Уважаеми колеги, господин министър, Вие току-що потвърдихте сериозните опасения и опасности за режим на тока не само в България, но и в съседни нам страни. Знаете, че за разлика от представителите на Партия “Атака”, които в момента са в обща парламентарна група в Европейския парламент с най-ревностния противник на АЕЦ “Козлодуй” – внучката на Бенито Мусолини, аз действително в този парламент съм внасял конкретни предложения. Заедно със Стела Банкова сме внесли две проекторешения за предоговаряне на закриването на ІІІ и ІV блок и незабавното активиране на чл. 36. За съжаление последния път, когато предложихме едно от решенията, 22 души ни подкрепиха, с което искам да ви кажа, че проблемът не е само на правителството, а и на парламента.
На 27 юни, господин министър, българската енергийна система буквално се разпадна. Редица населени места останаха без ток, а България беше принудена за пръв път от много време да внася ток от Румъния и Гърция. През януари Вие обещахте от тази трибуна да внесете спешен план за пускането на ІІІ и ІV блок. Разбрах от Вашия отговор, че Вие сте изпълнили обещанието, което Ви прави чест.
На няколко пъти задавам въпрос към премиера каква е съдбата на този план и какво е становището на правителството. За съжаление моите въпроси се отклоняват и все още не мога да разбера каква е същността.
Затова ще ви попитам директно: какви действия трябва да бъдат предприети според Вас сега, към този момент за спасяването на “Козлодуй”? Не считате ли, че правителството незабавно трябва да постави пред Европейския съюз въпроса за пускането на затворените блокове, имайки предвид и промяната на позицията на Гърция, която за пръв път отпреди няколко седмици заяви, че тя действително е за отварянето на ІІІ и ІV блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Христов, бих искал да кажа много ясно, че никога не съм потвърждавал и сега не потвърждавам наличието на каквато и да било опасност от режим на тока в България. Казвал съм го, ще го повторя и сега: българската енергийна система има достатъчно мощности да задоволява потреблението на страната. Друг е въпросът, че в условията на либерализиран и отворен пазар, в който България участва, става изключително трудно и на практика няма никакви механизми, чрез които държавата би могла да поддържа тези цени на електроенергията, които до момента поддържаше в страната. Това налага известното увеличение на цените за потребителите. Отново повтарям, чрез Държавната комисия за енергийно и водно регулиране държавата гарантира изключително ниски цени за крайните потребители, за населението в България, а също така за малките и средни предприятия. Искам само да отбележа, че увеличението за населението е 7,5%, докато увеличението на цените в региона само за последните три месеца е над 50%.
По въпроса за 27 юни много ми се ще да не се спекулира излишно с аварийна ситуация, създадена от безотговорно поведение на определени граждани и лица в страната. Едно доста случайно стечение на обстоятелства – пожари по три електропровода в страната доведоха наистина до сериозна ситуация. Тук, от трибуната, трябва да благодарим – професионалното поведение, високата квалификация и доброто състояние на автоматиката след проведените рехабилитации позволиха да се избегнат най-тежките последствия, в това число и разпадане на енергийната система на България.
Планът за въвеждане или отново въвеждане в експлоатация, който беше подготвен, се реализира почти в 100% до настоящия момент. Този план включваше изявленията на президента пред Европейския парламент, този план включваше среща на министрите от региона в София, която завърши с декларация, подкрепена първо от четирима министри, после подкрепена от още двама министри от региона, той включваше мое изявление на Съвета на енергийните министри в Европейския съюз, той включваше енергийния форум, който се проведе в българския парламент през месец май т.г., Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество. От всички институции ние получихме достатъчно сериозна, надеждна подкрепа, а и в регионален план тази подкрепа беше осигурена.
Друг е въпросът, че по едно изключително неприятно стечение, в много случаи може би и приятно, чисто климатичните условия в региона не позволиха да се говори за наличие на тежка енергийна криза. Не искам да спекулирам с тази тема, но на практика състоянието на електроенергийните системи в региона не ни дава право, не ни дава основание да говорим за наличие на криза и да предявим пред Европейската комисия искане за използване на чл. 36. Много важна е позицията на гръцката страна, наистина се надявам, че в близко бъдеще тя ще бъде обявена официално в тази посока, за която Вие говорите. Засега това не е станало. Това е, което мога да Ви кажа по въпроса. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Въпрос към министър Овчаров е задал народният представител Иван Николаев Иванов относно договора за отдаване под наем на активи от “Мини Бобов дол”.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Договорът за отдаване под наем на активи на “Мини Бобов дол” ЕАД на фирмата “Ораново” ЕООД за трети път е обект на парламентарен контрол. Аз няма да повтарям аргументите, които при предишни питания бяха изложени от моите колеги, но ще подчертая, че ще Ви задам въпроси, чийто отговор е необходимо да бъде чут както от нас, така и от хората от този регион, които са засегнати.
Преди да поставя въпросите, си позволявам с едно изречение да кажа, че се касае за подписания на 9 юни 2006 г. между “Мини Бобов дол” и “Ораново” договор за управление, но реално това е договор за наем, чрез който за срок от пет години се отдават под наем активи на “Мини Бобов дол” ЕАД, като наемодателят предоставя за ползване на наемателя, така е и по самия договор, всички площи, табани, технически съоръжения, инсталации и други дълготрайни материални активи. По този повод и като имам предвид, че Вие сте принципал в качеството Ви на министър – принципал на “Мини Бобов дол”, отправям към Вас следния въпрос:
В концесионния договор на “Мини Бобов дол” ЕАД записани ли са условия, при които активи на дружеството могат да се отдават под наем? Какви са мотивите, поради които наемателят “Ораново” ЕООД е определен без търг или конкурс? Какво е законовото основание за отдаване под наем на имоти на “Мини Бобов дол” ЕАД, които са държавна собственост?
Към тези въпроси си позволявам да добавя още един, който съм убеден, че няма да Ви затрудни. Отправям въпроса сега, защото едва вчера получих информация, че фирма “Ораново” вече е купена и новият собственик е Христо Ковачки.
Оттук произтича и въпросът: след като той придобива всички права и задължения на фирма “Ораново”, каква е съдбата на договора за наем и изобщо има ли законово основание за подобно прехвърляне на договора към новия собственик? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Имате думата за отговор, министър Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Вече няколко пъти имах възможност от парламентарната трибуна да говоря за тежкото състояние на “Мини Бобов дол”, както и за мерките, които Министерството на икономиката и енергетиката предприема с цел запазване дейността на мината и на тези над 2700 работни места в региона.
Ще си позволя отново да кажа няколко цифри. Отрицателният финансов резултат на “Мини Бобов дол” към 9 юни 2006 г. – датата на подписване на договора, за който Вие говорите, е в размер на 45 млн. 238 хил. лв. Причините за това състояние на дружеството са комплексни. Основен дял в този негативен резултат имат забавената структурна реформа, повишените разходи за добив и намалената производителност на едно лице, генериращи обща загуба от 19,2 лв. на всеки добит тон въглища.
Програмата за преструктуриране, финансово оздравяване и приватизация от 2004 г. не бе реализирана по обективни и субективни причини, в резултат на което дружеството напълно изчерпа вътрешните си резерви. Не помогна на мината дори 15‑процентното увеличение на цената на добиваните въглища, което Министерството на икономиката и енергетиката постигна през 2006 г.
Не може да се каже, че през целия този период на методично затъване на дружеството държавата не се е опитвала да помага. Напротив, в периода 1997-2005 г. държавната субсидия за “Мини Бобов дол” е в размер на около 75 млн. лв. Как е оперирано с тези пари, за да се стигне дотук можете да прецените сам.
Предвид гореизложеното, както и поради липсата на финансови средства за разплащане в резултат на започналата съдебна процедура по обявяване на “Мини Бобов дол” в несъстоятелност се наложи вземането на нестандартно и спешно решение за запазване и възстановяване на добивните възможности на мината и на работните места в региона. Такава възможност бе предложена на ръководството на мината от “Ораново” ЕООД. След изразената подкрепа от председателите на КНСБ и на КТ “Подкрепа” д-р Желязко Христов и д-р Тренчев за отдаване на мината под наем на “Ораново” на 9 юни 2006 г. бе подписан договор между “Мини Бобов дол” и фирма “Ораново” – гр. Перник, с който мината отдава под наем технически съоръжения, инсталации, сграден фонд, необходими за организиране подготовката и изземването на запасите от въглища при съхраняване на технологичните и добивни възможности на мината.
При даване на разрешението от страна на Министерството на икономиката и енергетиката бяха взети под внимание всички законови изисквания, а именно Търговският закон – чл. 219, ал. 2, чл. 221, т. 11 и чл. 232а; второ, Правилникът за реда за упражняване на правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала – чл. 8, ал. 1, чл. 9 и чл. 17. Съгласно разпоредбите на чл. 17 в отделни случаи с разрешение на едноличния собственик на капитала сключването на договори за наем на дълготрайни активи, независимо от балансовата им стойност, може да се извърши чрез пряко договаряне, като началната цена се определя от лицензиран оценител. Поради горецитираната разпоредба договорът за наем е сключен чрез пряко договаряне, без да има проведен търг или конкурс в условията на пълен финансов срив на мината.
Третият документ е Уставът на “Мини Бобов дол”. Четвъртият – решение на Съвета на директорите на “Мини Бобов дол”. С договора за наем, както и последвалото решение на Министерския съвет за учредяване право на концесия за добив на въглища от участъци “Бабино” и “Бобов дол” на “Ораново” се цели оптимизиране на производствената дейност на мината, осигуряване на финансиране на добива на въглища, разкриване в бъдеще на нови работни места и трайно увеличаване на производствения капацитет на дружеството.
Паралелно с това наемателят пое задължението да изплати всички задължения към работниците и служителите, възникнали до датата на подписване на наемния договор, които съгласно финансово-икономическата и счетоводна експертиза към 31 март 2006 г. възлизат на повече от 15 млн. лв.
Искам да Ви информирам, че след получените в Министерството на икономиката и енергетиката сигнали от народни представители и от работници и служители в мината за неизпълнение на поети от наемателя задължения в началото на месец юни разпоредих да се сформира работна група от експертите в министерството. Задачата на работната група е да направи проверка в “Мини Бобов дол” по отношение на финансово-икономическото състояние на дружеството, включително и да констатира съществуващите към момента вземания и задължения, както и да направи преглед на изпълнението на сключения с фирма “Ораново” наемен договор. Работната група приключи своята работа, като в момента се обработват и дискутират събраните данни. Считам, че до две седмици ще е готов и окончателният доклад по поставените задачи.
В заключение бих искал да Ви информирам, че в концесионните договори за добив от участъци “Бобов дол” и “Бабино” не са предвидени специални изисквания при отдаване на активи, собственост на концесионера, под наем. Още повече, че отдаването на тези активи под наем е за ползване по предназначение в обекта на концесията, а не за отделяне от обекта на концесия и извеждане за оперативна дейност.
Що се отнася до последния Ви въпрос за някакви възможности и транзакции със собствеността на мината, аз не съм информиран и не мога да Ви дам никакъв отговор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Иванов, имате право на реплика. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, преди всичко искам да отбележа, че когато говорите за законовите основания, изпускате нещо, по което имам съвсем ясен въпрос и на който Вие не ми отговорихте – дали в концесионния договор на Мини “Бобовдол” са записани условията, при които активи на дружеството могат да се отдават под наем. Основата на този мой въпрос се съдържа в чл. 39 от Закона за концесиите. Там в ал. 2 е записано, че с решение за концесионния договор се определят (т. 9): “условията или забраните за отдаване на обекта на концесията под наем и за предоставяне на дейности по експлоатацията и поддържането му”. Аз нямам информация и считам, че Вие ще потвърдите, че в договора за концесия, подписан от Мини “Бобовдол” с държавата, такива условия не са разписани и това е пряко нарушение на закона.
Що се касае до смяна на собственика на “Ураново”, господин министър, аз считам, че едва ли Вие като отговорен за този сектор би трябвало да кажете, че не сте информиран. Това само показва, че истинските намерения, които са били прикрити зад много щедри обещания преди една година, лъсват сега, една година по-късно. По това, което исках да Ви предложа, Вие всъщност ме изпреварихте (аз нямам такава информация), че никое от тези щедри обещания не е изпълнено, състоянието на мината продължава да се влошава и е необходимо да се вземат бързи мерки за прекратяване на наемния договор.
Разбрах, че Вие сте разпоредил тази проверка. Беше наистина коректно, дори и като предварително заключение, това да бъде коректно обяснено пред пленарната зала. Резултатите са крайно негативни за наемателя.
Моят апел към Вас е прекратяване на този договор без търг или конкурс, само на базата на референции на два синдиката и на големи обещания. Сигурно има кандидати, които биха могли да Ви дадат още по-големи обещания. Само търгът или конкурсът са процедура, която може да даде положителни резултати. Възползвайте се от нея след прекратяването на договора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Овчаров, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Иванов, Вие сигурно не чухте или сте пропуснал нещо, което казах преди малко. Става дума за дружество, което се намира в процедура по несъстоятелност.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Да, така е.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Знаете, че процедурите за търгове и конкурси за такива дружества има по-особено звучене. В много от случаите те се разглеждат като скрита форма на подаряване на държавни активи.
Аз съм разпоредил тази проверка поради наличието на сериозна информация за недоброто състояние на дружеството.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): То се влошава.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз Ви казах едно число – 75 млн. лв. Това са парите, които държавата е наляла в дружеството за последните осем години. За последната една година държавата не е наляла там нито една стотинка, а работниците получават заплати, дружеството работи. Загубите на дружеството в сравнение с първите четири месеца на миналата година са намалели с 1 млн. и 300 хил. лв. Тези две числа не дават цялостната характеристика на състоянието на дружеството. Има много проблеми, но Ви предлагам да не дискутираме откъслечно един, втори или трети факт, а чак когато завърши цялата проверка, за да видим резултатите.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Нека да бъдат оповестени резултатите.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Естествено, че резултатите ще бъдат оповестени. Едва тогава ще видим какво ще правим с дружеството. Аз като министър и колегите от министерството не сме имали нищо друго предвид, когато сме вземали това решение, а единствено възможността мината да продължи да работи, хората да получават заплатите си, за да можем да запазим поминъка в този регион на България, където като че ли друг поминък засега няма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Иванов, заповядайте за следващия си последен въпрос към министър Овчаров относно получените компенсации за АЕЦ “Козлодуй”.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, съгласно Договора за присъединяване на България към Европейския съюз и по-специално съгласно чл. 30 Европейският съюз като страна по договора се задължава да изплати на България сума, която се предоставя под формата на помощ, възлизаща на 210 млн. евро за периода 2007-2009 г., разпределена на три равни части годишно – по 70 млн. евро. В чл. 30 е записано и за какви дейности могат да бъдат използвани тези средства. Те са основно четири категории:
Първо, дейности, които са свързани или ще подпомогнат извеждането от експлоатация на първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй”.
Второ, действия по възстановяване на природната среда.
Трето, действия, свързани с модернизация на конвенциалното производство на електроенергия в България.
Четвърто, действия за подобряване на енергийната ефективност и за повишаване използването на възобновяемите енергийни източници.
На тази база, господин министър, отчитайки, че първата година е преминала наполовина, и заедно с това имайки предвид, че има Международен фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на блоковете на АЕЦ “Козлодуй”, където също постъпват средства, моят въпрос към Вас е: какъв е размерът на получените до момента компенсации по повод затварянето на първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй”? По какъв начин се използват или се предвижда да бъдат използвани получените средства? Имам предвид тези, които ще бъдат получени до 2009 г. Не говоря за тези, които евентуално биха били обект на допълнително договаряне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Има думата за отговор министър Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, благодаря за поставения въпрос, който изцяло е в контекста на усилията на българското правителство за преодоляване на последиците от предсрочното извеждане от експлоатация на І до ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” – ангажимент, който България пое през 1999 г. В тази връзка в същата година бе създаден и Международният фонд “Козлодуй”. Договорената безвъзмездна помощ възлиза на 550 млн. евро, които се предоставят на четири транша, както следва: за периода 2000-2004 г. – 200 млн. евро на два транша; за периода преди присъединяването 2005-2006 г. – трети транш в размер на 140 млн. евро; за периода след присъединяването 2007-2009 г. – четвърти транш в размер на 210 млн. евро.
Международният фонд “Козлодуй” се управлява от Асамблея на контрибуторите, където са представени всички донори и се администрира от Европейската банка за възстановяване и развитие, като финансиране от фонда се предоставя след одобрение от Асамблеята на донорите.
Що се касае до начините на използване на получените средства, ще кажа, че Международният фонд “Козлодуй” финансира дейности за извеждане от експлоатация на І до ІV блок при отчитане необходимостта от създаване на условия за безопасност, включващия мерки по извеждането от експлоатация и за съхраняването на отработеното ядрено гориво.
В тази връзка в изпълнение е проект Проектиране и изграждане на хранилище за сухо съхранение на отработеното ядрено гориво от блокове І-ІV на АЕЦ “Козлодуй” и други дейности, свързани с извеждане от експлоатация, така наречените проекти в ядрения сектор.
Фондът финансира и мерки за намаляване на отрицателните последици от ранното затваряне на блоковете, а именно подпомагане необходимото преструктуриране, рехабилитация и модернизация на секторите производство, пренос и разпределение на енергия, както и повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, така наречените проекти в неядрения сектор.
В резултат на изпълнение на проектите в неядрения сектор са постигнати или се очаква да бъдат постигнати значителни резултати по отношение намаляване на енергийната интензивност на българската икономика, мерките за енергийна ефективност, повишаването на дела на произведената електроенергия от възобновяеми енергийни източници, както и снижаването на вредните емисии.
В тази връзка е изпълнен пилотен проект “Енергийна ефективност” в държавни и обществени сгради, образование, здравеопазване и култура, като са отчетени съществени ефекти, а именно: спестяване на топлинна енергия от 15 009 мегавата за година; спестяване на електроенергия – 2550 мегавата; намаляване на емисии от въглероден двуокис в атмосферата – 4000 тона на година; значително подобряване на микроклимата в сградите, включени в проекта.
В процес на изпълнение са проекти за рехабилитация на “Топлофикация София” и “Топлофикация Перник” с цел подобряване качеството на предоставените услуги от топлофикационните дружества чрез подобряване на ефективността при производството и преноса на топлинна енергия, както и намаляване на вредните емисии, като ще бъдат постигнати ефекти: по-висока надеждност, намаляване на загубите, намаляване на топлинна енергия, намаляване загуби на вода, намаляване на емисиите.
В процес на реализация са кредитни линии за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, като конкретните стойности по отношение на брой финансирани проекти, размер на финансиране по източници, както и ефектите, които ще бъдат постигнати при приключване на проектите, са както следва. По отношение на кредитна линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници с бенефициенти представители на частния сектор: финансирани са 85 проекта, общата стойност на проектите е 84 млн. евро., в това число кредити – 55 млн. евро, безвъзмездни средства – 9 млн. евро; производство на 404 000 мегаватчаса годишно електрическа енергия, производство на 455 мегаватчаса годишно топлинна енергия, спестяване на електрическа енергия 61 мегаватчаса годишно, спестяване на топлинна енергия 1,7 гигаджалове за година, спестяване на въглероден двуокис емисии 398 000 тона на година.
По отношение на кредитна линия за енергийна ефективност в жилищни сгради с бенефициенти домакинства и физически лица – финансирани са 8665 проекта. Предоставени кредити: 12 млн. евро; предоставени безвъзмездни средства – 2 млн. евро; спестявания в еквивалент на електрическа енергия – 56 000 мегаватчаса в годината; спестявания на въглеродни емисии – 85 000 тона.
Кредитните линии са дефинирани от Европейската банка за възстановяване и развитие като добра практика на европейско ниво – становище, потвърдено и от представителите на Европейската комисия.
В процес на преструктуриране е кредитна линия за енергийна ефективност в България, която ще бъде насочена предимно към финансиране на проекти за енергийна ефективност в публичния сектор.
Предвид гореизложеното и след отчитане на положителните резултати от реализацията на споменатите от мен проекти на асамблеята на донорите на Международния фонд “Козлодуй”, проведена на 5 юли 2007 г., беше одобрено финансиране с проекти и проектни линии, свързани с подобряване на енергийната ефективност в обществени сгради, при уличното осветление, рехабилитация на електропреносната мрежа и развитие на газопреносната мрежа с ползватели на ефектите всички потребители на електроенергия и природен газ в България, както и рехабилитация на производствени мощности.
В заключение ще добавя, че със средства на Международния фонд “Козлодуй” са финансирани и са в процес на изпълнение над 35 проекта на обща стойност 570 млн. евро. Безвъзмездно предоставените от фонда средства към настоящия момент са в размер на около 300 млн. евро. Очакванията са изпълнението на проектите да допринесе за създаване на условия за безопасност при извеждане от експлоатация на блокове І-ІV на АЕЦ “Козлодуй”, както и намаляване на отрицателните последици за българската икономика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Отговорът, който ми дадохте, действително разкрива едно широко поле, в което се използват средствата, които се превеждат на България за компенсиране щетите от прекратяване дейността на І-ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Едновременно с това Вие казахте, че през 1999 г. е взето решението за закриването на първите четири блока. Това е вярно дотолкова доколкото е взето като решение, но сроковете за закриване на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” бяха договорени в 2002 г. от предишното правителство на НДСВ и ДПС. И това освен мен го казват и други хора, включително заместник-председателят на Народното събрание Любен Корнезов, който го заяви на една международна конференция. Искам да направя това уточнение, защото не трябва от трибуната да има двусмисленост във Вашите изказвания. Все пак като министър Вие трябва да носите тази отговорност.
Това, което ме накара като конкретен повод да Ви задам въпроса, е изявлението на Комисаря по енергетика на Европейския съюз, който всъщност е член на Европейската комисия - Андрис Пийбалгс. След неговото участие на 25 май 2007 г. в Конференцията в София, организирана от Европейския енергиен форум, в интервю той заяви, че при разговора с министър-председателя Сергей Станишев, цитирам го, “настоях още компенсациите за “Козлодуй” да се използват и за енергийна ефективност, и за възобновяеми източници”. Пред самата конференция, в която аз участвах включително с доклад, той заяви, че това е все още недостатъчно в България. По тази причина, след като Вие изброихте изцяло участието на различни проекти в тази финансова рамка, исках, макар и процентно, да уловя тенденция към нарастване и процентно участие на проекти, които са свързани с повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяемите източници, което е политиката на Европейсия съюз в областта на енергетиката. Надявам се, че това ще се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, министър Овчаров.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Иванов, аз няма да влизам в спор кога е взето решението за затваряне на І-ІV блок, аз споменах годината 1999 само поради факта, че тогава е създаден Международният фонд за компенсиране на последствията от затварянето на І-ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. А той е създаден в 1999 г., сега можем да спорим кой какви решения е вземал.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Така е.
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам да кажа още нещо. Преди малко споменах, че на 5 юли в Лондон на Асамблеята на донорите бяха подписани още пет проекта за 55 милиона и то преди всичко в неядрената сфера. Радвам се, че това стана на моята 55-годишнина - разбира се, съвпадението на петиците е случайно. Но тези пет проекта са точно в тези области, за които вие говорите – енергийна ефективност, газоснабдяване на райони на страната, на района на град Силистра, който няма друг шанс да бъде газифициран, сега ще бъде финансиран и неговото газифициране вече е утвърдено по проекта на донорите от Асамблеята на донорите, преди всичко по-добри преференциални условия при кредитирането на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.
Така че точно това са и намеренията на българското правителство, точно в тази посока работим. Ако можеше да се говори, че през миналата година поради малко напрегнатата обстановка около затварянето на ІІІ и ІV блок и съмненията, които възникнаха в Европейската комисия, съответно в Асамблеята на донорите имаше известно напрежение по отношение на реализацията на проектите. Сега трябва да ви кажа, че това напрежение е изцяло снето, отношенията с асамблеята са изключително добри. Не случайно казах, че взаимоотношенията ни се разглеждат като добра практика и от асамблеята, и от IBRD, и от цялата Европейска комисия. Така че нямайте никакво съмнение в тази посока, ще бъде направено всичко възможно. Благодаря за вниманието.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Надявам се да има приемственост и със следващия министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Овчаров, за участието в днешния парламентарен контрол.
Господин Иван Иванов има въпрос към министър Мутафчиев относно избора на местоположение на интермодален терминал в София.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър! Въпросът, който поставям, е свързан с една област в нашата транспортна политика, която към момента се отчита като сериозно изостанала в рамките на Европейския съюз - изграждането на интермодални терминали с оглед осъществяване на такива превози.
В същото време значението на такива терминали нараства буквално по геометрична прогресия поради силното развитие на търговията, на размяната на стоки в рамките на Европейския съюз, а, разбира се, и извън него.
Съгласно Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на Република България за периода от 2006 до 2015 г ., приета през м. май 2006 г., господин министър, а това е стратегия, която в момента е пред мен, такъв интермодален терминал трябва да бъде изграден в София. Изграждането трябваше да започне през м. май 2007 г., тоест преди два месеца, но не получих покана за първата копка, което означава, че не е започнало, и трябва да бъде завършена през м. май 2008 г. Със сигурност мога да подпиша, че няма да бъде завършено тогава.
Има още два смущаващи факта. Там където е записано, че технически работният проект трябва да се работи, няма да бъде изготвен по Закона за обществените поръчки. След това – тръжна документация няма да бъде изготвена по Закона за обществените поръчки. Може би, Вие ще отговорите защо. Аз за себе си нямам отговор и винаги държа Законът за обществените поръчки да бъде спазван. Моят въпрос обаче е свързан с информацията, която изтече за избора на мястото на интермодалния терминал и това е именно, както е отбелязано, в района на ж.п. гара “Подуяне – разпределителна” в източния район.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: по какви причини за местоположение на бъдещия интермодален терминал в София е избран именно този район? Направен ли е сравнителен анализ по отношение на други възможни местоположения и с кои по-точно? В същото време, ако отговорите на тези въпроси, които повдигнах по проекта за изграждане на терминала, ще Ви бъда благодарен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Мутафчиев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Благодаря Ви за допълнителните въпроси, които ми зададохте. Не го приемам като некоректност, напротив, ще Ви отговоря на това, което поставихте като сериозен проблем в стратегията.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Така е.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Най-напред ще се спра на коректния въпрос, който беше зададен от Вас. Развитието на мрежата от интермодални терминали и товарни селища е една от приоритетните задачи на Министерството на транспорта. Защо? Защото дълго време, включително и по време на вашето управление и от предишното управление, се бавеха процедурите по изграждане на стратегии и проучване на интермодалните терминали, така че те да отговарят на условията и да създадат една добра възможност за развитие на логистиката в България. Тя е важна за утвърждаването ни като център – един транспортен център, на Балканите, който може да поеме голяма част от транзитните превози в страната. И това го правим от първия момент, в който беше избрано съответно нашето правителство и за резултатите, Вие много добре знаете не само изготвената вече стратегия, но и конкретните мерки, които сме предприели за определяне на интермодалните логистични центрове в нашата страна.
Конкретно ще се спра на София, тъй като въпросът Ви е зададен конкретно за София. Ако трябваше да говорим за всичко това, би било добре да ми зададете едно питане за политиката в интермодалните терминали, за да Ви обясня за всичко останало.
Обобщение и систематизиране на резултатите от няколко годишните търсения на оптимален вариант за развитието им бе направен в изработването на стратегия за интегриране на българската железопътна инфраструктура в европейската мрежа за интермодален транспорт по проект, финансиран по Програма ФАР и изпълнен през м. май 2006 г., господин Иванов, от гръцката фирма “Планет”.
Паралелно с дейността на фирмата “Планет” работа по определяне възможностите за изграждане на модерен интермодален терминал в района на гр. София започна и канадската фирма “УМА”. При разработването на вариантите фирмата разгледа потенциално възможните алтернативи, а те са три: нищо да не се прави и да се поддържа нивото, което имаме до момента на интермодални превози в София; разширение и развитие на съществуващите съоръжения за обработка на контейнери и развитие на нов интермодален терминал, модерен интермодален терминал в рамките на София.
На основание изготвените в рамките на проекта анализи на предимства и недостатъци на отделни алтернативи, както и на базата проведени срещи с представители на Министерството на транспорта и други заинтересовани министерства и агенции от България, фирмата “УМА” препоръча развитие на нов интермодален терминал. За целта бяха разгледани 6 потенциални терена, господин Иванов , за изграждането му. В района на гара “Волуяк”, три броя в района на “Казичене”, в района на “Сточна гара” и този на гара “Подуяне – разпределителна”.
Като най-подходящи бяха посочени терените в района на гара “Волуяк” и в района на гара “Подуяне – разпределителна”. Преценката бе направена на база следните ключови показатели: в близост до гр. София и транспортни връзки с града – железопътни и пътни връзки; в близост до основни магистрали и удобство за автоподход към обекта; отношение на съществуващата правна рамка в България към обектите; екологични съображения; критерии за собственост на земите, на които ще бъдат тези обекти.
Отчетени бяха и редица други параметри като вътрешен и международен железопътен и автомобилен трафик; такси по железния път – пътищата, магистралите и границите на Република България; документация за извършване на транспорт в страните; съществуващата инфраструктура и възможностите за нейната реконструкция, разширение и модернизация; съществуващите възможности за финансиране на един такъв сериозен инфраструктурен проект.
Като следваща стъпка бе направено детайлно сравнение на района на гара “Волуяк” и на района на гара “Подуяне – разпределителна” по отношение на техническата целесъобразност, екологичните параметри, както и проблемите около собствеността на земите на терените на обектите и прилежащата такава налична инфраструктура и възможности за развитие. Тези анализи показват варианта за изграждане на интермодален терминал в района на гара “Подуяне – разпределителна”, като най-добър вариант.
В рамките на гара “Подуяне – разпределителна” бяха разгледани два възможни терена за изграждането му. Първият е в северната част на средния район на гарата и части от съседните обекти - това е локомотивното депо и вагонно-железопътните депа и терени за жилищни нужди, които са обособени към железниците и вторият - това е в източния район на гарата и прилежащите терени на север.
Главно поради съображения, касаещи собствеността на земите, достъпът до бъдещия терминал и възможностите да прерасне в едно голямо товарно селище и логистичен център, като най-подходящ бе възприет теренът в и около източния район на гара “Подуяне – разпределителна”, това е в близост до летище София.
Окончателният доклад пред инвестиционното проучване за изграждане на интермодален терминал в София е представен от канадската фирма “УМА” и приет от Министерството на транспорта и Националната компания “Железопътна инфраструктура” през м. май 2006 г.
В началото на тази година, след провеждане на тръжна процедура, господин Иванов, обърнете внимание на това, което ще Ви кажа, обединението на английската фирма “Фейбър Монсел” и българската “Вектор Бул”, бе избрана за консултант по изработването на идеен и подробен работен проект, както и цялостната тръжна документация за строителството.
Консултантът работи по график, което ще ни позволи до края на годината да обявим тръжната процедура за изпълнение на строителните работи. Това го казвам, тъй като Вие се опитахте да спекулирате точно със стратегията. Няма друга стратегия и документ, в която ясно и категорично да са посочени различните етапи от строителството. Ние в стратегията сме посочили и пред инвестиционните проучвания, и времето за проектиране, и времето, в което ще се играе търгът, така че много Ви моля не казвайте, че първия ден, в който сме казали, че ще започнем работа, касае пряко строителството и първи копки.
Първи копки се опитвахте да правите в края на 2001 г., но това не стана. Ние ги правим по време на изпълнение на нашия мандат, господин Иванов. Благодаря.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Ще завършите ли в посочения срок?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Мутафчиев.
Господин Иванов, заповядайте за реплика към министъра.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ако Вашата стратегия е спекулация, тогава можете да кажете, че съм извършил спекулация, цитирайки я. Но тя е официален документ, носещ подписа на министър-председателя и по тази причина можеше да кажете, че в крайна сметка след като сте преосмислили, че е недопустимо да не се спази Законът за обществените поръчки. Сега при реалната реализация на проекта, вие го спазвате и това е добре, но недейте, когато цитирам ваши документи, да казвате, че спекулирам с тях.
Що се касае до първата копка – чудесно, само едно се безпокоя да не стане така, че записаният краен срок, който е м. май 2008 г., да се окаже първата копка на този проект и да бъде отложен във времето с година или две.
Не го желая, защото България и София имат крещяща нужда от интермодален терминал.
Освен това, когато се говори за медийни управления, не се връщайте какво е било преди 9 септември, 1989 г. и т.н., защото няма никакво съмнение, че всяко управление има определени приоритети, които се диктуват от икономическата ситуация, в която са се намирали.
Не искам да продължавам, тъй като времето ми е само две минути. Искам обаче да се спра на Вашия отговор за избора на терен.
Господин министър, оспорвам заключението и ще Ви кажа, че освен тези показатели, които Вие посочихте, има и някои други, които, твърдя, че са значително по-важни. Например Вие казвате: в близост на терминала до София. Извинете, гара “Подуяне” е на един километър разстояние от абсолютния център на София, от Народното събрание. Ако искате, можем да измерим какво е разстоянието. По тази причина вашето решение всъщност поставя един много голям инфраструктурен обект в централната част на София. Това е свързано с голямо замърсяване на околната среда, с шум, с натоварване на транспортната мрежа, докато алтернативата, както разбрах от Вас, „Волуяк” е разположена в непосредствена близост до Северната дъга на Софийския околовръстен път и дава директна връзка към всички еврокоридори. Така или иначе след време, когато вие искате да увеличите на 22 влакови композиции обработката седмично, ще установите, че решението за избор на терен е било грешно. Запомнете ми думите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, министър Мутафчиев.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, ще се връщам в миналото, защото за голямо съжаление ние сърбаме попарата на всичко това, което вършихте и вие включително за блок ІІІ и ІV.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Следващото управление ще сърба вашата попара.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Надявам се, че няма да я сърба, защото Вие примерно преди няколко месеца говорихте тук, от тази трибуна... (Реплика от народния представител Иван Иванов.
Да, правихте заклинания, че Дунав-мост 2 няма да тръгне. Дунав-мост 2 върви.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Не съм казал това. Питах Ви кога ще тръгне.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ваши бяха прогнозите и аз няма да забравя това. Така че и тази прогноза, господин Иванов, която правите в момента, също е грешната прогноза. Защото Вие, ако си бяхте направили труда най-малкото да дойдете и да видите по схемата къде точно се намира интермодалният терминал, нямаше сега да заблуждавате хората, за да мислят всички български граждани, че, виждате ли, го правим в центъра на София, на гара „Подуяне”.
Това е теренът, който се намира в последните коловози на гара „Разпределителна”, до летище София, където има перфектна връзка както с магистрала „Тракия”, така и с магистрала „Хемус” ...
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): На колко километра от магистрала „Тракия”?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: ... имащ две железопътни връзки, които много добре могат да свържат със северната и с южната страна. Каквито и лобистки интереси да се опитват да повлияят върху Министерството на транспорта тук или там да бъде, ние сме наели наши консултанти. Аз споменах за два от тях – едните са канадска фирма, която няма нищо общо с интереса на този или онзи. Избра се най-добрият вариант. Това е вариант, който наистина търпи развитие, той е много близко до летището. Това дава възможност за обвързване и на въздушния транспорт, и каргопревозите на летище София. Скоро ще разберете, че също ще има конкретни проекти от големи каргокомпании там именно заради това, което ще е още едно опровержение на Вашите неверни твърдения, господин Иванов.
Аз Ви моля, вместо да си правим популизъм, Вие, като народен представител, имате възможността да дойдете в Министерството на транспорта и да Ви представя всеки един проект. Да поспорите с нас, да се убедите прави ли сте или не и тогава да дойдете с конкретни забележки към правителството. Лесно е да се говори по телевизията, по-трудно е обаче, когато застанеш срещу експертите, специалистите, да обориш тяхното мнение кое е правото или не. Аз мисля, че нашите консултанти и това, което сме подбрали като вариант, е най-правилният варианта за София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Мутафчиев, за участието в днешния парламентарен контрол.
Въпрос към министъра на земеделието и горите господин Кабил е отправил народният представител Борислав Ноев относно неправомерна замяна на земи в област Смолян.
Господин Ноев, имате думата в рамките на две минути.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Колеги! Господин министър, съгласно Договор за замяна от 6 април т.г. между министъра на земеделието и горите и Спортно-туристически център „Перелик” АД новият собственик получава 2700 дка земя в района на с. Мугла. Според този договор връх „Карлък”, който е обявен за светиня на Родопите, става частна собственост. Според подписка от живеещите родопчани, там от векове се правят курбани за плодородие и берекет, на които се събират мюсюлмани и християни. Прекъсването на тази традиция ще сложи край на междуетническото разбирателство, което е пословично за района. В района растат Мурсалски чай и Орфеевото цвете, което е уникално за природата и е записано в Червената книга като защитен вид. При строителните дейности и последващата експлоатация на обекта има особено голяма опасност от унищожението на този единствен за света вид. В посочения район има древни, все още непроучени храмове, които ще бъдат унищожени. Както знаем, при строителните дейности, при натъкване на археологически находки, обикновено същите се разграбват и унищожават. С този акт се отчуждават неправомерно частни имоти на близо сто собственици и наследници. Според действащото законодателство отчуждаването може да става само за обекти от национално значение. В момента се обслужват частни интереси.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: какви са националните или стратегическите интереси, които наложиха тази замяна и защо това е извършено тайно, без знанието на собствениците, наследници и местни жители? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ноев.
Заповядайте за отговор, министър Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ноев, във връзка с поставения от Вас въпрос разпоредих и беше извършена проверка по процедурата за замяна на земеделски земи от Държавния поземлен фонд, подчертавам, в землището на с. Мугла със земеделски земи, собственост на Спортно-туристически център „Перелик” АД – Смолян. Молбата е подадена чрез Областната дирекция „Земеделие и гори” – Смолян. Към образуваната преписка за замяна е приложен също така и сертификат на дружеството за инвеститор І клас, издаден от Българската агенция за инвестиции.
След проверка на приложените документи от експерти в министерството с оглед тяхната законосъобразност и технически изисквания е издадена Заповед № РД 46-486 от 27 март 2007 г., с която е разрешено извършването на замяната. Впоследствие в Областната дирекция е сключен договор за замяна на недвижимите имоти с № 1 от 6 април 2007 г. Замяната е извършена по парична равностойност на заменените земеделски земи съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 36, ал. 1 и 3 от Правилника за прилагането му. Оценките на имотите, предмет на замяната, са изготвени по Наредба за реда за определяне цените на земеделски земи от вещи лица, включени в списъка по чл. 19а, ал. 8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Предмет на договора за замяна са мери и пасища от Държавния поземлен фонд в землището на с. Мугла с обща площ от 2701 дка на стойност 1 млн. 172 хил. 177 лв., определени по реда на наредбата, като в замяна се придобиват обработваеми земеделски земи, собственост на дружеството, с обща площ 2751 дка на стойност 1 млн. 184 хил. 38 лв. В конкретния случай в полза на Държавния поземлен фонд са придобити 50 дка повече земи, а оценката на частните земеделски земи е с 11 861 лв. по-висока от стойността на имотите по реда на оценката, която е направена от вещите лица.
Действащата нормативна уредба не изисква извършените замени да бъдат оповестявани и съгласувани с лица, извън определените в закона. Принципно със замяната се създават условия за комасиране на земите чрез използване възможностите на Държавния поземлен фонд за това, като в конкретния случай тя е осъществена с цел бъдеща реализация на крупен инвестиционен проект.
В хода на извършената проверка се установи, че в землището на с. Мугла са останали земеделски земи с обща площ от 7 057 дка, за които на собствениците са издадени решения за признато право на собственост в съществуващи стари и реални граници, но тъй като те все още не са ги идентифицирали на терена, имотите не са възстановени. Към настоящия момент на собственици и наследници на земеделски земи са възстановени 3328 имота с обща площ 5940 дка по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. На Държавния поземлен фонд на землището на с. Мугла е възстановено правото на собственост върху имоти с обща площ 11 432 дка в местностите „Мурсалица”, „Мусаята”, „Карлък” и „Амбарището” въз основа на решение, издадено от Общинска служба „Земеделие и гори” – Смолян.
Също така бе констатирано, че при провеждането на ежегодния търг за отдаване под наем и аренда на земеделски земи от Държавния поземлен фонд през 2006 г. в Областна дирекция – Смолян, не се е явил нито един кандидат за участие.

Със Закона за изменението и допълнението на Закона за собствеността и използването на земеделските земи в чл. 24 бе създадена ал. 11, с която се даде възможност министърът на земеделието и горите да определи мери и пасища от Държавния поземлен фонд, които да се предоставят за общо ползване на земеделските стопани за отглеждане на животни в съответствие с условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние по реда на чл. 48а от Закона за допитване до народа. Списъкът ежегодно се изпраща на кметовете на общините по местонахождението на държавните мери и пасища и се публикува на Интернет страницата на министерството.
Също така съм определил 871 дка мери и пасища от Държавния поземлен фонд в землището на с. Мугла със съответната Заповед РД 46-297 от 19 март т.г., които да бъдат предоставени на онези стопани, които желаят да получават средства от Европейския фонд чрез схемата за единно плащане на площ или които са животновъди. Общото събрание на тази тема от населението в кметството не е проведено поради липса на кворум и съответно не са определени животновъди за общо ползване на представителите от Държавния поземлен фонд на мери и пасища.
По отношение на Вашия въпрос, уважаеми господин Ноев, отговорът ми е това; по отношение на Вашето твърдение в първата част на Вашия въпрос за това, че се засягат места, където се правят курбани, че ще има увеличаване на напрежението между хората на различна основа или пък се засягат защитени видове и т.н., ако желаете, мога да отговоря по-нататък, защото не са в обхвата на въпроса Ви, разбира се, по данни, които имам неофициално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Имате право на реплика, господин Ноев. Заповядайте.
БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, госпожо председател.
Аз не съм доволен от отговора, господин министър. Действително не съм питал какво точно ще стане с орфеевото цвете, което е един много рядък вид, единствено виреещ в този район. Трябва да Ви кажа, че не съм се интересувал изобщо от цените на земите, как да стане замяната. Въпросът е, че ако беше някаква магистрала, пътища, военни обекти, обекти от национално значение, нямаше да имаме нищо против. Тук просто се обслужват частни интереси.
Получил съм една подписка от близо 250 подписа от живеещи в този район, които са засегнати. Ще Ви я дам да можете да се запознаете по-обстойно, защото трябва да знаете какво е положението там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин Ноев, първо, няма отчуждаване по отношение на защитата на защитените видове, когато те са идентифицирани и съответно са в документите съгласно законите и нормативите, всеки собственик и ползвател на природните блага в този район задължително трябва да спазва всички изисквания по отношение на опазването.
Но по отношение на имотите във връзка с тази замяна, за която Вие питате, разбира се, неофициално, ако желаете, също можете да се обърнете към съответните организации в нашата страна… Пред мен има едно неофициално становище на РИОСВ – Смолян, в което се казва, че точно в тези имоти, които са изредени тук, няма описани картирани находища на пирински (мурсалски) чай и на родопски силивряк или безсмъртниче, както е известно. Освен това пишат: Ние сме констатирали, че няма данни за наличието на това безсмъртниче и считаме, че описаните имоти не отговарят като тип на защитеното растение.
По отношение на мурсалския чай заявяват, че той не е защитен вид, а лечебно растение със забранителен режим на ползване. Казват, че най-близките естествени находища на вода в описаните имоти се намират в района на самия връх Мурсалица, който отстои значително от този терен.
Разбира се, аз също Ви приканвам заедно с Вас да наблюдаваме процеса на развитието на нещата в това населено място, защото във връзка с тази проверка бяха констатирани много бих казал странни неща.
Първото нещо – обектът на това разпореждане по никакъв начин не засяга частни интереси.
Второ, установихме, че в района има определени лица – икономически и физически субекти, които неправомерно ползват държавния поземлен фонд. Имам информация, че част от тези хора инициират тази подписка.
Трето, има опити от страна на други икономически субекти да се възползват от заповедта, която цитирах преди малко за предоставяне на площи на животновъдите по реда на Закона за допитване до народа чрез общи събрания по облекчен ред, за да може като животновъди върху тази площ, поддържащи я в състояние на пасище, да получават съответните субсидии. Има опити за няколко десетки хиляди декара отделни субекти в този район, които заявяват, че са земеделски производители, нямайки животни, показвайки ни договори, че уж ще правят подобна услуга на някои други хора, да се опитат да се възползват от тази преференция, която, разбира се, е под пълна забрана от страна на европейските регламенти и начините за получаване на подобни субсидии.
Така че ако имате желание, каня Ви в удобно за Вас време идната седмица – заповядайте в Министерството на земеделието и горите да говорим обстойно по този въпрос. Ще Ви покажа някои неща за този район, които са много интересни.
Междувременно, ако ми позволите, също така използвам случая да ви приканя като бивш капитан от риболовния флот на нашата страна да ми зададете един въпрос какво става с рибарската политика на нашата страна, чиято също е част от общата рибарска политика, а там наистина има много интересни неща, които на тази база може да достигнат до обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Въпрос към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова е задал народният представител Донка Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! С промени в Закона за социалното подпомагане, приети от Народното събрание в края на 2006 г., беше въведено ограничение безработните лица в трудоспособна възраст да могат да получават непрекъснато месечна социална помощ за срок от 18 месеца, като правото на месечно социално подпомагане се възстановява след изтичане на 12 месеца от прекратяването му. Тази промяна влиза в сила от 1 януари 2008 г., с което ще бъде прекратено изплащането на социални помощи на хиляди български граждани.
Народното събрание прие това ограничение, водено от разбирането, че в условията на трайно намаляваща безработица социално слабите трябва да бъдат стимулирани за активно поведение на пазара на труда. Промяната се одобрява от значителна част от активните българи.
Заедно с очаквания положителен ефект от тази промяна тя ще постави в затруднено положение определена категория български граждани, към които не се проявява особен интерес на пазара на труда – неграмотни хора без квалификация и ключови компетенции, етнически малцинства, жители на райони с високо ниво на безработица, хора в предпенсионна възраст.
Уважаема госпожо министър, моят въпрос към Вас е: какви мерки предприема Министерството на труда и социалната политика, за да създаде възможност за интегриране на социално слабите граждани на пазара на труда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Имате думата за отговор, министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Радвам се, че задавате един такъв въпрос, който, при всички случаи, с наближаването на датата 1 януари 2008 г. ще става все по-актуален, тъй като той ще постави в ситуация на невъзможност да получават социални помощи хора, които получават социални помощи от 1 юли м.г. – 2006 г. Тогава изтичат 18-те месеца. Държа да кажа за коректност, че в тази категория не влизат майки и родители, които отгледат сами децата си, бременните, лица с трайни увреждания, както и лица, които гледат хора с трайни увреждания в дома си, както, разбира се, не влизат и хората в третата възраст. Така че става въпрос за хора работоспособни, в кондиция да се реализират на пазара на труда.

По разчетите на Агенцията за социално подпомагане и проучванията, които са направили, от социално подпомагане ще отпаднат около 40 хил. души. Аз искам да кажа, че това все пак е една условна величина, тъй като динамиката е твърде голяма – все пак сега има и сезонни работници, има и много други възможности на пазара на труда, но това не значи, че ние не сме поели сериозни ангажименти.
Най-напред искам да кажа, че до края на този месец Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта съвместно ще подготвят подробна информация за образованието, професията и квалификацията на всеки един от хората, които са на социално подпомагане и на които им изтича срока, с който ще отпаднат от социално подпомагане. След това, на базата на тази информация, се предвижда информиране и индивидуално консултиране на всеки един от тези хора. Тоест до края на м. октомври 2007 г. дирекции “Бюро по труда” всъщност ще осъществят индивидуални срещи с тези лица.
На следващо място искам да кажа, че Министерството на труда и социална политика, провеждайки политиката на правителството в съответствие с европейските стандарти, много динамично работи на пазара на труда и ежегодно се осигуряват около 100 хиляди работни места. Мога да ви кажа, че по различните програми, специално по най-мащабната програма “От социални помощи към заетост”, до края на месец май тази година средномесечно са осигурявани около 31 хил. 800 работни места, а се очаква през втората половина на годината да се осигуряват около 33 хил. работни места средномесечно.
Тук е много важно да кажа, че на пазара на труда, разбира се, работодателите поставят изисквания за много повече работници и като че ли има гражданственост, че преди всичко се търсят висококвалифицирани хора – с професия, със знания, с умения, със значителен квалификационен потенциал. Успоредно с това при нас на първичния пазар от работодателите са заявени в момента близо 49 хил. работни места за хора с ниска квалификация, които в голяма степен са точно тези хора, които са на социално подпомагане, тоест ние очакваме да отпаднат около 40 хиляди и в същото време на пазара на труда има около 49 хиляди свободни работни места. Това е първото.
На второ място, имаме програми за ограмотяване и квалификация на хората от ромски произход, които са в пълна сила, както и професионално обучение и подготовка в 70 вида професионални области.
На трето място, разбира се, това са помощите – програмите “Социално-инвестиционен фонд” и “Красива България”, в които вие знаете, че се включват приоритетно безработни. Искам да кажа, че всичко за 2008 г. в тази насока е обезпечено.
Нещо, което искам да кажа, защото аз чувствам подкрепата на българската общественост, че трябва действително да направим всичко възможно социално да подпомагаме само тези, които в даден момент, при дадени условия не могат да се справят сами. Освен усилията на държавата, насреща би трябвало да има и усилията на хората, които са на социално подпомагане. Мисля си, че това е много важно. Именно това е идеята, инициативата и набелязаните мерки за среща с всеки един от хората, които са на социално подпомагане. Защото непростимо и недопустимо е в момент, в който българската икономика изпитва нужда от работна сила, една голяма част от тази работна сила да чака някой да й подаде нещо и да счита, че това е достатъчно, ако, разбира се, тук не са и онези предизвикателства, че всъщност това недостатъчно се допълва с работа, която не се декларира, която е на черно в сивата икономика. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо министър, намирам, че предприетите мерки са в правилната посока. Аз високо оценявам усилията, които Министерството на труда и социалната политика проявява по отношение на индивидуалния контакт с всеки един от тези 40 хиляди социално слаби граждани с право на плащане, които от 1 януари 2008 г. ще останат без плащане, и консултирането за намиране на работа. Част от тези граждани упражняват години наред професията “социално слаб” и получават бюджетни средства за сметка на активно работещите българи, но действително има и групи от тях, които ще бъдат затруднени да намерят работа на пазара на труда.
На своето заседание в сряда Комисията по труда и социалната политика разгледа проучването за потребностите на пазара на труда и ние сме убедени в това, че работни места има.
Наред с това, струва ми се, е необходим един нарочен анализ за това кои групи ще бъдат поставени в особено затруднено положение. Имам предвид социално слаби, живеещи в райони на висока степен на безработица; хора, на които им остават няколко години до пенсия, поради което не са атрактивни за работодателите; неграмотни хора с ниски умения и мотивация за работа. В тази посока считам, че е редно да се отдели специално внимание на малките населени места, в които безработицата е висока, в които няма шанс от разкриване на работни места, където работят хора в по-напреднала възраст с ниска мотивация и с ниска адаптивност към променящите се условия на пазара на труда. Мисля, че в тези общини през 2008 г. е разумно приоритетно да бъдат насочени програмите “От социални помощи към заетост”, тъй като тези програми ще бъдат един от малките шансове за заетост на социално слабите.
Считам, че особен шанс представлява и оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” и Управляващият комитет към Министерството на труда и социалната политика следва да дава приоритет на проекти, насочени към неравнопоставени групи на пазара на труда, които ще бъдат лишени от социално подпомагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Заповядайте за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Съвършено правилно е всичко това, което казахте. Аз искам да споделя още нещо, да използвам тази висока трибуна и все пак, че това отива в ефира на националните обществени медии.
Много важно е да кажа и още нещо. Първо, че такава допълнителна бонификация, ако мога така да кажа, за тези общини с висока степен на хора, които са на социално подпомагане вече се предвижда и за второто полугодие, ние имаме резерв, който сме предвидили именно в тази посока.
На второ място, много бихме искали Националното сдружение на общините да се включи активно и във връзка с почистването на пътищата, на канавките, на речните корита и т.н. пълноценно и мащабно да оползотворят тези ресурси, които държавата дава, за да може действително да подпомогнем общините в тази насока.
На трето място, нещо, което също не е без значение. Искам да ви споделя, че са предвидени допълнително ресурси за квалификация, така че да можем да ги насочим, на базата на това изследване, към тези области, където трябва да бъдат насочени тези специалисти, съобразно регионите. И това сме взели предвид.
Не на последно място, няма да престанем да правим внезапни проверки заедно с Държавната инспекция по труда и Агенцията за социално подпомагане. Защото при нашите проверки се оказва, че когато видят, че се отива на проверка, повече от две трети от работниците изчезват от обекта. Изчезват, по какви причини? Изчезват, поради причини, че те са незаконно на този обект. Оказва се, че една голяма част от тези хора в понеделник тръгват да работят в града “Х”, в петък вечер се връщат в своето родно място – там получават социалните си помощи. В същото време получават едни не съвсем за подценяване доходи. По този начин ние всъщност ощетяваме друга група, към която би било целесъобразно да насочим ресурса. Така че комплексни мерки ще вземем.
Много бих се радвала, ако към тези усилия на правителството, разбира се, освен вие, които се включвате много адаптивно и много оперативно като законодатели, да се включи и обществеността, и Националното сдружение на общините, а защо не и медиите? Защото партньорството в това отношение е абсолютно задължително. Това са български пари на българските данъкоплатци и те действително трябва да се използват максимално пълноценно.
И още нещо. Хора, които са свикнали 10-12-15 години да живеят от социални помощи, трябва да разберат, че социалното значи справедливо и, че всяко нещо има своята цена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Благодаря за участието Ви в днешния парламентарен контрол. 
С това парламентарният контрол приключва.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 18 юли 2007 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,01 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Петя Гегова
Светослав Малинов