Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Има необходимия кворум, откривам заседанието.
Днес предстои да продължим нашата работа с точка трета от приетата програма – второ четене на Законопроекта за съдебната власт. Разполагате с доклад на Комисията по правни въпроси. Преди да започнем с четенето на доклада, моля за вниманието ви за момент.
Има предложение от Комисията по околната среда и водите след почивката да разгледаме точки 4 и 5 – промените в Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие. Тъй като очевидно ни предстои доста работа по Закона за съдебната власт, а едновременно с това трябва да приемем двата законопроекта, които са актуални по понятни причини, да направим така, че до 11,00 ч., до почивката, да обсъждаме Законопроекта за съдебната власт, а от 11,30 ч. да обсъдим на второ четене предложените законопроекти по точки 4 и 5, да преценим има ли необходимия кворум, дори да бъдат гласувани днес, като за целта Народното събрание приеме съответно решение, или най-късно да ги гласуваме утре сутринта в началото на пленарния ден. Не виждам възражения по това предложение на колегите от Комисията по околната среда и водите, така и ще постъпим.
Моля да имате готовност от 11,30 ч. да преминем към обсъждане на точки 4 и 5 – Законопроекта за допълнение на Закона за защитените територии и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.

Преминаваме към точка трета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ – втора част.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми народни представители! Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати госпожа Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието, която ще може да участва в дискусията по законопроекта, и госпожа Мария Колева – експерт от Министерството на правосъдието.
Освен това, господин председател, предвид сложността на законопроекта и множеството предложения, мисля, че ще бъде по-добре да обсъждаме предложенията по отделните глави, ако е възможно да гласуваме тези предложения, включително текстовете на комисията, по всяка глава, което смятам, че ще ориентира по-добре и ще облекчи нашата работа.
Накрая, преди да започна с представянето на доклада по законопроекта, искам да кажа, че след няколко заседания на комисията и обстойни дискусии с участие на представители на съдебната власт по този доклад – в неговата същностна част, бяха постигнати позиции, които мисля, че се споделяха от голяма част не само на членовете на комисията, но и на съдебната власт. Разбира се, по сложно е положението по отношение на преходния режим, който ще обсъдим накрая на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, първо ще подложа на гласуване процедурното предложение, което направихте, за допускане в пленарната зала на госпожа Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието, и госпожа Мария Колева като експерт.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Моля, поканете представителите на министерството в пленарната зала.
Господин Стоилов, по второто предложение имате предвид да се гласува в хода на обсъждане на текстовете, тоест още днес?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, председателят на Комисията по правни въпроси предлага гласуването на текстовете по доклада за второто четене на Законопроекта за съдебната власт да върви по хода на обсъждането на самите текстове, а не да се отлага. Така е по-добре.
Уважаеми колеги, в такъв случай ще проведем режим на регистрация за гласуване, защото първоначалният режим от 193 народни представители вече очевидно не е меродавен, тъй като след тази регистрация, в която присъстваха тези 193 народни представители, е настъпила промяна в личния състав на Народното събрание. Личният състав не е този, който беше преди 15 минути.
Уважаеми народни представители, регистрирайте се със собствените си карти, защото ще се гласуват текстове на Закона за съдебната власт.
Регистрирани са 139 народни представители.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Янаки Стоилов да се извършват гласувания днес по хода на обсъждане на законопроекта.
Гласували 139 народни представители: за 126, против 8, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Господин Стоилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Първо ще започнем с отложените текстове от първата част на доклада.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 29:
“Чл. 29. Възнаграждението на изборен член на Висшия съдебен съвет е равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 30, алинеи 3 и 4:
“(3) Дейността на Висшия съдебен съвет се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава два пъти и половина броя на членовете на Висшия съдебен съвет.
(4) Висшият съдебен съвет приема правилник за организацията на дейността си и за неговата администрация, който се обнародва в “Държавен вестник”.”
Комисията предлага в чл. 33 да се създадат алинеи 4 и 5:
“(4) Заседанията на Висшия съдебен съвет са публични, освен в случаите, когато се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация или предложения за налагане на дисциплинарно наказание.
(5) Решенията, приети на закрито заседание, се обявяват публично.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 37, ал. 2:
“(2) Видът и числеността на постоянните комисии, както и правомощията им, с изключение на правомощията на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи се определят с правилника по чл. 30, ал. 4.”
По чл. 38 направените предложения от народните представители по чл. 43 ще бъдат обсъдени и гласувани на тяхното систематическо място в чл. 38.
Има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон – чл. 43, ал. 1 се изменя, както следва:
1. Предложения пред Комисията по кадровата политика и развитие на човешките ресурси във връзка с осъществяване правомощията на Висшия съдебен съвет по чл. 40, ал. 1 се правят от заинтересования съдия, прокурор или следовател.”
Комисията не подкрепя предложението, тъй като е възприето друго наименование на комисията.
Има предложение на Илко Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на Тодор Батилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага:
а) Гласуваният текст на чл. 38 да стане ал. 1.
б) Създават се алинеи 2-6:
“(2) Предложения пред Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи във връзка с осъществяване на правомощията й по ал. 1 се правят от заинтересования съдия, прокурор или следовател или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.
(3) Предложения се правят и от административен ръководител, както следва:
1. от председателя на Върховния касационен съд за:
а) заместниците му и за съдиите от този съд;
б) председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд;
2. от председателя на Върховния административен съд – за заместниците му и за съдиите от този съд, както и за председателите на административните съдилища;
3. от главния прокурор за:
а) заместниците му от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура и за прокурорите от тези прокуратури;
б) районните, окръжните, военно-окръжните и апелативните прокурори и за военно-апелативния прокурор;
4. от апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор – за заместниците им и за прокурорите от апелативните прокуратури и от Военно-апелативната прокуратура;
5. от военно-окръжните прокурори – за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и за военните следователи;
6. от окръжните прокурори – за заместниците им и за прокурорите от окръжните прокуратури;
7. от районните прокурори – за заместниците им и за прокурорите от районните прокуратури;
8. от председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд за:
а) заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
б) председателите на съответните окръжни и военни съдилища;
9. от председателите на окръжните съдилища за:
а) заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
б) председателите на районните съдилища от района на съответния окръжен съд;
10. от председателите на административните съдилища – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
11. от председателите на военните съдилища – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
12. от председателите на районните съдилища – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
13. от директора на Националната следствена служба за:
а) заместниците му и за следователите от Националната следствена служба;
б) директорите на окръжните следствени служби;
14. от директорите на окръжните следствени служби – за заместниците им и за следователите от тези служби.
(4) Министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията до Висшия съдебен съвет.
(5) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи обсъжда предложенията и ги внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет с мотивирано писмено становище по всяко от тях.
(6) Висшият съдебен съвет приема решения по направените предложения с мнозинство повече от половината от членовете си.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 44:
“Чл. 44. Предложенията за главен инспектор и инспектори се внасят в Народното събрание не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на главния инспектор и на инспекторите.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 54, ал. 1, точки 3, 4 и 5:
“3. анализира и обобщава делата, които са приключили с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокурорите и следователите;
4. при противоречива съдебна практика, констатирана при осъществяване на дейността по т. 3, сигнализира компетентните органи за отправяне на искане за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
5. при нарушения, констатирани при осъществяване на дейностите по точки 1-3, сигнализира административния ръководител на съответния орган на съдебната власт и Висшия съдебен съвет;”
Комисията предлага следната редакция на чл. 55:
“Чл. 55. (1) При осъществяване на дейността си Инспекторатът се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава двукратния брой на инспекторите, включително и главния инспектор.
(2) При Инспектората, извън определената по ал. 1 численост на администрацията, се назначават (чрез конкурс) – тези думи са сложени за дискусия – и до 22-ма експерти, които имат най-малко пет години юридически стаж и отговарят на изискванията по чл. 18.
(3) Експертите при Инспектората се назначават и освобождават от Инспектората по предложение на главния инспектор.
(4) За организацията на дейността на администрацията си Инспекторатът приема правилник, който се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми колеги, имате думата по направените предложения.
Господин Стоилов внесе три уточнения в текстовете, които представи – т. 3, която засяга чл. 33, в ал. 5 думата “взети” се заменя с “приети” – става дума за решения.
В т. 6 вместо “или” се поставя “и”.
В ал. 2 на чл. 55 се поставя на дискусия текстът в скоби “чрез конкурс”.
Имате думата.
Кой желае да вземе отношение по представените текстове?
Госпожа Елеонора Николова оттегля ли предложението си по текста на чл. 371 – така разбирам? Да, оттегляте предложението си, което е направено съвместно с Димитър Абаджиев и Мария Капон.
Колеги, имате думата по отложените текстове от първата част на доклада. В залата не се забелязва повишена активност за дискусия. Преминаването към гласуване отново ни изправя пред въпроса за необходимия кворум, тъй като той не е нараснал от последната регистрация.
При положение, че колегите народни представители желаят да се гласува в хода на обсъжданията, те би трябвало да присъстват в залата, за да се гласува. Затова, колеги, ще направим нова регистрация.
Моля, регистрирайте се, тъй като преминаваме към гласуване, а не бива да има съмнение в легитимността на вземаните решения. Нова регистрация преди преминаването към гласуване – 125 регистрирали се, преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме чисто редакционните поправки, които са направени в двата текста – алинея 5 на чл. 33 и в текста на чл. 44. Ще гласуваме едновременно двете редакционни поправки.
Който е за замяната на думата “взети” с “приети” и на “или” с “и”, моля да гласува. Тези идентични поправки – става дума за “приети” вместо “взети” – да се отнасят и за следващи текстове.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Редакционните поправки са приети.
Сега подлагам на гласуване текста в скоби. Как бихте желали да го гласуваме, господин Стоилов – да отпаднат скобите или да отпадне изразът?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да отпаднат скобите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението за отпадане на скобите в ал. 2, ред втори на чл. 55 – отпадане на скобите, оставане на израза.
Госпожо Масева, имате думата.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Стоилов, колеги! Няма предложение на комисията да отпаднат скобите. Мисля, че това предложение не е във връзка с обсъжданията, които бяха правени в Комисията по правни въпроси. Редно и нормално е тези експерти, които ще имат много важни функции и задачи, да бъдат назначавани с конкурс.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да остане текстът и тогава скобите ще трябва да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е предложението.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Коректно съм изписал текста в скобите, защото ние възприехме принципа за конкурс по отношение на всички служители в съдебната власт, които имат отношение към изпълнение на самите правомощия и функции на съдебната власт. Сега мисля, че го разбра госпожа Масева – именно заради това предлагаме да отпаднат скобите, за да остане текстът, тъй като ако остане текстът, е излишно той да бъде ограждан.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Каква е собствено разликата със скоби и без скоби?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Исках да привлека вниманието ви – това го нямаше в текста, който сме приели, но разпростряхме един принцип, който го има по отношение на служителите – да обхваща и експертите към Инспектората на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: При докладването си първоначално господин Стоилов спомена, че скобите са включени като индикация, че е дискусионно доколко трябва да се включи този израз и тук.
Сега подлагам на гласуване предложението за отпадане на скобите и оставане на израза “чрез конкурс”.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложените от комисията текстове по отложените норми в Част първа на доклада. Моля, гласувайте едновременно предложените от комисията текстове по отложените текстове от Част първа на доклада за второ четене.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към “Глава четвърта – Взаимодействие между съдебната власт и изпълнителната власт”.
Комисията предлага Глава четвърта тук да отпадне, защото е отразена на систематичното й място като Глава двадесета.
Същото се отнася и за Раздел І. Комисията предлага Раздел І да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в Глава двадесета, Раздел І.
Комисията предлага чл. 66 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 369.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да уточним, господин Стоилов – тези предложения за отпадане са само на заглавията или на целия текст на главата?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Различно е, има и на заглавия, и на текстове, но доколкото това съдържание остава, то е пренесено в Глава двадесета с уточнена и променена редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие ще ориентирате залата как ще искате да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че след като докладвам текстовете, по-добре тук да се гласува формално отпадането на текстовете, а там вече да бъдат обсъждани по съдържание – приемани или оспорвани.
Има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон – чл. 67, т. 3 се изменя така:
“3. управлява имуществото на съдебната власт в съответствие с решенията на Висшия съдебен съвет;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Минчо Спасов:
1. В чл. 67, ал. 1 се добавя нова т. 3:
“3. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите, след като вземе становище от Висшия съдебен съвет;”.
2. В т. 4 след “повишаване” да се добави “в ранг”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 67 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 370.
По чл. 68 има предложение на Валентин Милтенов.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 371, ал. 1, т. 10.
Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон – в чл. 68, ал. 1 се създава нова т. 3, както следва:
“3. достъп до правосъдие;”.
Останалите точки се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 68 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 371.
“Раздел ІІ – Инспекторат към министъра на правосъдието.”
Комисията предлага Раздел ІІ да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в Глава двадесета, Раздел ІІ.
Има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон – чл. 69, ал. 1, т. 1 се изменя, както следва:
“1. проверява организацията и дейността на звената в Министерството на правосъдието и второстепенните ръководители на бюджетни кредити към Министерството на правосъдието;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 69 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 373.
Комисията предлага чл. 70 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 374.
Има предложение на Минчо Спасов – в чл. 71 ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 71 тук да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 375.
Комисията предлага чл. 72 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 376.
„Раздел ІІІ – Съдебна статистика.”
Комисията предлага Раздел ІІІ да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в Глава двадесета, Раздел ІІІ.
По чл. 73 има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон:
„В чл. 73 вместо „на Министерството на правосъдието”се изписва „на Висшия съдебен съвет”, а вместо „утвърдени от министъра” се изписва „утвърдени от Висшия съдебен съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 73 да отпадне.
По чл. 74 има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон:
„В чл. 74 вместо „Министерството на правосъдието” се изписва „Висшия съдебен съвет”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 74 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 378.
„Раздел ІV – Професионална квалификация.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Раздел ІV и предлага да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 75 и предлага да отпадне.
„Раздел V – Информационни технологии и противодействие на престъпността.”
Комисията предлага Раздел V да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в Глава двадесета, Раздел ІІІ.
По чл. 76 има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон: ал. 1 се изменя, както следва:
„(1) Висшият съдебен съвет, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите създават и поддържат Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) в Република България.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Минчо Спасов: чл. 76 да се измени така:
„Чл. 76. (1) Министърът на правосъдието създава и поддържа Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) в Република България.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 76 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 379.
По чл. 77 има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон:
„1. В чл. 77 ал. 1 се изменя, както следва:
„(1) Висшият съдебен съвет съвместно с Министерството на правосъдието и Националния статистически институт разработва и поддържа:”
2.  В чл. 77, ал. 1, т. 1 се изменя, както следва:
„1. класификации, осигуряващи терминологична, обектова и номенклатурна съвместимост на информационните системи, използвани в съдебната власт с ЕИСПП.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 77 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 383.
По чл. 78 има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон:
„1. В чл. 78 ал. 1 се изменя, както следва:
„(1) Висшият съдебен съвет и министерствата по чл. 76, ал. 1 изграждат и поддържат ведомствени информационни системи по начин, който осигурява оперативната съвместимост на системите и данните.”
2. Алинея 2 се изменя, както следва:
(2) Висшият съдебен съвет и министерствата по чл. 76, ал. 1 са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на ЕИСПП, при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, Закона за защита на личните данни и Закона за Министерството на вътрешните работи.
3. Алинея 3 се заличава.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 78 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 379, ал. 2 и чл. 381.
По чл. 79 има предложение на Минчо Спасов: чл. 79 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 79 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 384.
Комисията предлага чл. 80 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 380.
Комисията предлага чл. 81 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 385.
По чл. 82 има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон:
1. В чл. 82 ал. 3  се изменя, както следва:
„(3) Висшият съдебен съвет издава наредба за реда за разработване, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт.”
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Висшият съдебен съвет централизирано провежда процедури и възлага обществени поръчки за разработване, внедряване и развитие на автоматизираните информационни системи, които се ползват в съдилищата, прокуратурата и следствените органи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение отново на същите народни представители: създава се нов чл. 82а:
„Чл. 82а. (1) Висшият съдебен съвет осигурява публикуването в електронен вид на всички влезли в сила актове на съдилищата, освен тези, които по силата на закон не са публични. При публикуването се заличават имената на участниците и страните в съдебните производства.
(2) Висшият съдебен съвет осигурява публикуването на влезлите в сила актове на съдилищата до три месеца след изготвянето им.
(3) С наредба Висшият съдебен съвет определя реда и условията, при които информацията по ал. 1 се събира, обработва, публикува и предоставя на трети лица.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 82 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 386.
Комисията предлага чл. 83 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 387.
„Раздел VІ – Съвет за криминологични изследвания.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Раздел VІ и предлага да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 84 да отпадне.
Комисията предлага чл. 85 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 372.
„Раздел VІІ – Управление на имуществото на съдебната власт.”
Комисията предлага Раздел VІІ да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в Глава двадесета, Раздел ІV.
По чл. 86 има предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон:
„1. В чл. 86, ал. 1 се прави следната промяна:
„Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото, предоставено на съдебната власт, в съответствие с решенията на Висшия съдебен съвет.”
2. Алинея 2 се изменя, както следва:
„(2) Средствата за капиталови разходи се осигуряват по бюджета на съдебната власт.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Илко Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 389, ал. 1.
Има предложение на Минчо Спасов: в чл. 86 да се заличи думата „организира”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 86 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 87 и предлага да отпадне .
Комисията предлага чл. 88 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 389.
По чл. 89 има предложение на Минчо Спасов: да се добави „без съгласие на Висшия съдебен съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 89 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 390.
Има предложение на Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в Глава двадесета, Раздел ІV.
„Раздел VІІІ - Охрана.”
Комисията предлага Раздел VІІІ да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в Глава двадесета, Раздел V.
Комисията предлага чл. 90 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 392.
Комисията предлага чл. 91 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 394.
Комисията предлага чл. 92 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 395.
Господин председател, ще помоля да обърнете внимание на народните представители, които имат неприети предложения, дали ги поддържат или ги оттеглят. Мисля, че по тези въпроси постигнахме съгласие по съдържанието, което ще бъде докладвано в някоя от следващите глави и раздели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате думата, уважаеми колеги, за текстовете по Глава четвърта.
Госпожо Николова, оттегляте ли предложенията, които по Глава четвърта са направени от Вас и Ваши колеги и които не са подкрепени от комисията?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим, от място): Оттеглям предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. Оттеглят се предложенията, които са отразени в доклада, направени от госпожа Николова и колеги народни представители.
В такъв случай как подлагаме на гласуване текстовете, господин Стоилов? Комисията прави два вида предложения.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагам, господин председател, тъй като господин Минчо Спасов го няма, не знам дали от негово име някой би могъл да изрази мнение, да гласуваме неговите предложения общо - дали се подкрепят или отхвърлят. Повечето от тях са във връзка едни с други. Тогава вече можем да гласуваме предложенията, които прави комисията, общо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тъй като комисията прави два вида предложения: едните са за отпадане въобще на текстове, а други са за отпадане, тъй като са отразени.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава да ги разделим на две групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би на две групи да ги разделим. Бих Ви помолил да маркирате двете групи текстове, за да можем да ги гласуваме, след като гласуваме предложението, което направихте по отношение на текстовете, предложени от господин Спасов.
Уважаеми колеги, ако няма други предложения, подлагам на гласуване предложенията, направени от народния представител Минчо Спасов по Глава четвърта, които не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 21, против 10, въздържали се 70.
Предложенията на народния представител Минчо Спасов не се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Сега ще пристъпим към гласуване на Глава четвърта, която става Глава двадесета, Раздел І – “Основни насоки на взаимодействие”, който става Раздел І в Глава двадесета, чл. 66, който става чл. 369.
Може би трябва да гласуваме само тези членове, които отпадат, а другите да ги гласуваме в окончателната им редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да гласуваме така, както е предложено от комисията – отпадане поради това, че са отразени на друго място, както и отпадане въобще.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Трябва да гласуваме отпадането на чл. 73, чл. 75, чл. 84, чл. 86 и чл. 87. Това е предложението за отпадане на членове в тази глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложените от господин Стоилов текстове в Глава четвърта комисията предлага да отпаднат от законопроекта въобще.
Моля, гласувайте това предложение за отпадане на посочените текстове.
Гласували 93 народни представители: за 79, против 10, въздържали се 4.
Предложението за отпадане са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: За останалите текстове можем да гласуваме за отпадането им в тази част, а по-нататък те ще бъдат гласувани по новото съдържание, предложено от комисията, което ще бъде представено в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване текстовете от Глава четвърта по вносител, които комисията предлага да отпаднат от първоначалното им място по вносител и да бъдат включени в следващи раздели на законопроекта в окончателна редакция на комисията, която ще бъде обсъдена на съответното систематично място.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към Глава пета – “Съдилища”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета, която става Глава четвърта.
“Раздел І – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 61.
“Чл. 61. (1) Съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
                (2) На съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела.
                (3) Дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган.”
По чл. 93 има предложение на Любен Корнезов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 61.
Има предложение на Минчо Спасов – чл. 93 се изменя така:
“Чл. 93. Броят, районите и седалищата на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища се определя от министъра на правосъдието след вземане становището на Висшия съдебен съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 93 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 30, ал. 1, т. 2.
По чл. 94 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 62.
По чл. 95 има предложение на Мая Манолова – в чл. 95, ал. 5 думата “съдилищата” да се замени с думите “районните, окръжните, военните и апелативните съдилища”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95, който става чл. 63:
“Чл. 63. (1) Районните, окръжните, административните и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция.
              (2) Окръжните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на районните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.
              (3) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като касационна инстанция.
              (4) Апелативните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на окръжните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.
              (5) Военно-апелативният съд разглежда като втора инстанция обжалваните актове по дела на военните съдилища.
              (6) Върховният касационен съд е касационна инстанция за определените със закон съдебни актове и разглежда и други дела, определени със закон.
              (7) Върховният административен съд разглежда като първа инстанция актове, определени със закон, и като касационна инстанция – обжалваните актове по дела на административните съдилища и актове по дела на тричленен състав на Върховния административен съд.
              (8) Споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се решават от състав, който включва трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд, чието определение е окончателно.”
Комисията предлага чл. 96 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 63.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 64:
“Чл. 64. (1) На всеки три месеца актовете на съдилищата се публикуват на страниците на съответния съд в Интернет при спазване на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
               (2) Актове по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата, се публикуват без мотивите им.”
Комисията предлага чл. 97 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 124, ал. 2.
По чл. 98 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 65.
“Раздел ІІ – Съдебни заседатели”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 66:
“Чл. 66. (1) В случаите, определени със закон, в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция, участват и съдебни заседатели.
               (2) Съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите.”
По чл. 100 има предложение на Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 67:
“Чл. 67. (1) Съдебен заседател е дееспособен български гражданин, който е навършил 21 години, но не е навършил 70 години към момента на определянето му за съдебен заседател, ползва се с добро име в обществото и не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията.
               (2) Съдебни заседатели във военните съдилища могат да са генерали (адмирали), офицери и сержанти на кадрова военна служба.”
По чл. 101 има предложение на Тодор Батилов – в чл. 101 се правят следните допълнения и изменения:
“Първи вариант
              (1) Съдебните заседатели се избират заедно с органите на местната власт.”
“Втори вариант
              (1) Съдебните заседатели се избират по предложения от съответните общински съвети – три лица за едно място, съобразно броя на населението.
Алинея 2 остава същата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 101, който става чл. 68:
“Чл. 68. (1) Общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд, правят предложения за съдебни заседатели, като най-малко 10 на сто от лицата, които се предлагат, са с педагогическа квалификация.
              (2) Съдебните заседатели се определят за:
1. районните съдилища – от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;
2. окръжните съдилища – от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд.
              (3) Съдебните заседатели във военните съдилища се определят по предложение на командирите на поделенията от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102, който става чл. 69.
По чл. 103 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 70:
“Чл. 70. Съдебните заседатели полагат клетва пред съответното общо събрание.”
По чл. 104 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 71:
“Чл. 71. Съдебният заседател се освобождава предсрочно от съответното общо събрание по предложение на председателя на съда:
1. по негово искане;
2. при поставянето му под запрещение;
3. когато е осъден за умишлено престъпление;
4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;
5. когато извърши тежко нарушение на задълженията си или системно не ги изпълнява, или извърши действие, с което уронва престижа на съдебната власт.”

По чл. 105 има предложение на Минчо Спасов. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 105, който става чл. 72:
“Чл. 72. (1) Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото, в което участват, продължи и след този срок.
(2) За всеки съдебен състав чрез жребий се определят основни и резервни съдебни заседатели.”
По чл. 106 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106, който става чл. 73:
“Чл. 73. За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 107, който става чл. 74:
“Чл. 74. (1) Председателят на съда може с разпореждане да наложи глоба от 50 до 500 лв. на съдебен заседател за неизпълнение на задълженията му, след като му предостави възможност да даде обяснения.
(2) По жалба на наказания съдебен заседател председателят на по-горния съд може да отмени разпореждането по ал. 1 или да намали размера на глобата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108, който става чл. 75.
“Раздел ІІІ
Районен съд”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 109, който става чл. 76:
“Чл. 76. Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са определени като подсъдни на друг съд.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 110, който става чл. 77:
“Чл. 77. (1) Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) В районния съд могат да се създават отделения.
(3) При всеки районен съд има бюро за съдимост.
(4) Функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, както и контролът върху нея се уреждат с наредба на министъра на правосъдието.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111, който става чл. 78.
Комисията предлага чл. 112 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 81.
По чл. 113 има предложение на Любен Корнезов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на Надя Антонова, подкрепено по принцип.
Комисията предлага чл. 113 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 80.
По чл. 114 има предложение на Любен Корнезов, подкрепено от комисията.
Има предложение на Тодор Батилов, подкрепено от комисията по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 114, който става чл. 79:
“Чл. 79. (1) В районен съд, в който има най-малко трима съдии, общото събрание се състои от всички съдии. Когато броят на съдиите е по-малък от трима, те участват в общото събрание на друг районен съд от същия съдебен район, определен от председателя на окръжния съд.
(2) Общото събрание на районния съд:
1. анализира и обобщава практиката на съда;
2. разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание.
(3) Общото събрание не може да разглежда и да взима решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на районния съд.
(4) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 80:
“Чл. 80. (1) Председателят на районния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява;
2. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на съда и до 31 януари го предоставя на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад;
б) справки и статистически данни в електронна форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги предоставя на Висшия съдебен съвет, както и на министъра на правосъдието за сведение;
3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на съдиите, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции, а на министъра на правосъдието – и информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;
4. участва в съдебни заседания;
5. уведомява министъра на правосъдието за свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията;
6. ръководи и контролира работата на държавните съдебни изпълнители, на бюрото за съдимост към съда и на съдиите по вписванията;
7. командирова съдии при условията на чл. 81;
8. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
9. свиква и ръководи общото събрание на съда;
10. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на районния съд в интернет;
11. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на районния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на окръжния съд.
(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служителите в него.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 81:
“Чл. 81. (1) Еднократно в рамките на три години, когато длъжността на съдия от районен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия от друг районен съд, съдия от окръжния съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години за срок до шест месеца.
(2) Когато командироването не е възможно, председателят на апелативния съд може да командирова съдия от район на друг окръжен съд при условията на ал. 1.
(3) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.”
“Раздел ІV
Окръжен съд”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
Комисията предлага чл. 115 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 63.
По чл. 116 има предложение на Мая Манолова, подкрепено от комисията.
Има предложение на Любен Корнезов. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 116, който става чл. 82:
“Чл. 82. (1) Окръжният съд като първа инстанция разглежда:
1. наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго;
2. граждански дела в състав от един съдия.
(2) Младши съдия може да участва в първоинстанционен състав по наказателно дело, но не може да бъде единствен съдия или докладчик по него.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 117, който става чл. 83:
“Чл. 83. (1) Окръжният съд като втора инстанция разглежда дела в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) В случаите по ал. 1 само един от членовете на състава на окръжния съд може да бъде младши съдия.
(3) Съставът се председателства от най-старшия по длъжност или ранг съдия.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 118 и предлага следната редакция за чл. 118, който става чл. 84:
“Чл. 84. (1) Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател.
(2) По решение на общото събрание на съдиите при окръжния съд могат да се създават отделения, които се ръководят от председателя или от неговите заместници.”
По чл. 119 има предложение на Мая Манолова, което комисията е подкрепила.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 119, който става чл. 85:
“Чл. 85. (1) Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Младшите съдии и председателите на районните съдилища участват в общото събрание, но не участват в гласуването.
(3) Общото събрание на окръжния съд:
1. обсъжда в края на всеки три години разпределението на съдиите по отделения и го предлага на председателя на съда;
2. анализира и обобщава практиката на окръжния съд и на районните съдилища в неговия съдебен район;
3. разглежда периодично състоянието на престъпността и другите правонарушения и обобщава опита на окръжния съд и на районните съдилища в неговия съдебен район;
4. дава мнение по искания за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
5. приема решения в други предвидени от закона случаи.
(4) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.”
По чл. 120 има предложение на Любен Корнезов. Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на Надя Антонова. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 120, който става чл. 86:
“Чл. 86. (1) Председателят на окръжния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд и го представлява;
2. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;
3. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на окръжния съд и на районните съдилища в съдебния му район и до края на февруари го предоставя на председателя на апелативния съд от съответния съдебен район за включване в годишния доклад;
б) справки и статистически данни в електронна форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги предоставя на Висшия съдебен съвет, както и на министъра на правосъдието за сведение;
4. разпределя в края на всеки три години съдиите от окръжния съд по отделения;
5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;
6. извършва лично или възлага на съдия от окръжния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от районния съд, както и на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;
7. организира повишаването на квалификацията на съдиите от окръжния съд;
8. свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по т. 3, буква “а”, докладите от проверките и исканията за постановяване на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
9. командирова съдии, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 81;
10. организира подготовката на стажант-юристите и отговаря за нея;
11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
12. свиква и ръководи общото събрание;
13. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на окръжния съд в Интернет;
14. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на окръжния съд в Интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на апелативния съд.
(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 121, който става чл. 87:
„Чл. 87. (1) Еднократно в рамките на три години, когато длъжността на съдия от окръжен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на апелативния съд за срок до шест месеца.
(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.”
По чл. 122 има предложение от народния представител Стоян Проданов, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 122, който става чл. 88:
„Чл. 88. В София има градски съд с правомощия на окръжен съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, може би да разделим на две части, тъй като тази глава е дълга.
Имате думата по раздели І до ІV включително на Глава пета – доста съществени текстове.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Има неподкрепени предложения на господин Спасов, на госпожа Мая Манолова по чл. 95, ал. 5; има предложения за отпадане на текстове, внесени от Министерския съвет.
Онова, което не се забелязва, е желание да се влезе в дискусията. Има ли кълнове на такова в тази пленарна зала?
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: В чл. 120 по вносител, в редакцията на комисията е чл. 86, ал. 1, т. 5, в която става дума за правомощията на председателя на окръжния съд да отпаднат думите „може да” и да остане „председателства съдебни състави от всички отделения”. Същото е и за районния съд, за да се знае, че на районно и окръжно ниво е естествено председателите да участват в правораздаването, а вече на по-горните нива това е една възможност, която им се предоставя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но тук е императивно, че именно той председателства.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не само, но че това е и част от неговите правомощия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но дали така записано не означава, че той именно председателства и никой друг?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Тоест, той не участва като член-съдия, а само като председател.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Председателства съдебни състави, защото и много други председателстват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, вие сами разбирате, че за днес, поне до почивката, гласуването приключи с онова, което гласувахме досега. Оттук нататък е несериозно да гласуваме, така че ще дискутираме, а гласуването ще бъде утре сутринта във времето за гласуване.
Пак се обръщам към парламентарните групи: ако и утре се изправим пред тази ситуация, пак ще се провали гласуването и ще трябва да организираме заседание на Народното събрание дотогава, докато се получи необходимия кворум и гласуваме, съгласно изискванията на Конституцията и правилника. Не бих желал това да звучи като поставяне под угроза на нашата лятна ваканция, но имайте предвид, че трябва да калкулираме и този момент.
По текстовете на раздели от І до ІV включително на Глава пета има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Караиванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искала да направя едно предложение по текста на вносителя за чл. 113 – за районния съд, сега преномериран в чл. 81, ал. 1, т. 2, и новия текст на чл. 86, ал. 1, т. 3, съответстващ на окръжните съдилища. В текста, внесен от Министерския съвет е записано, че справките и статистическите данни в електронен вид по образец, утвърден от министъра на правосъдието, се изпращат на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието. В редакцията на комисията след думите „министъра на правосъдието” е добавен изразът „за сведение”. Не че особено изменя значението на текста, но някак си олекотява ролята на министъра с това добавено „за сведение”. Той би могъл да направи много изводи за работата на съдебната система от тези статистически данни и той сам да вземе управленски решения както да следи за наказателната политика дали е либерална, дали е строга и оттам да вади изводи, така също и за сръчността и бързината на решаването на делата, за да види дали те се решават в разумния срок и много други.
Затова аз ще моля в тези текстове да отпадне изразът „за сведение”, което не променя особено същността на текста, но има значение за правомощията на министъра на правосъдието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Когато се гласуват съответните текстове, ще моля господин Стоилов да представи като предложение, направено в пленарната зала от вносителя, отпадането на израза „за сведение”, там, където са в посочените от госпожа Караиванова норми.
Заповядайте за едно пояснение, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз споделям казаното от госпожа Караиванова, но това добавяне сме направили за прецизност, тъй като внимателно анализирахме практиката на Конституционния съд. Дори има едно решение, в което е бил предмет на спор въпросът дали съдилищата да бъдат задължени да изпращат информация на министъра на правосъдието. Сигурно това би се видяло твърде странно на един непредубеден участник в дискусия по съдебната власт в която и да е страна. Но има решение на Конституционния съд № 13 от 2002 г., в което е бил обявен за противоконституционен реда за изпращане на данните чрез министъра към Висшия съдебен съвет. Това е по-различна ситуация и е казано, че такава информация може да се изисква само за сведение. Казвам го не за да отваряме дискусия по същество, а по-скоро за да забележим какви тънкости и какви спорни въпроси е имало по повод на регулирането на съдебната власт и взаимодействието с министъра на правосъдието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Масева, имате думата, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа, взимам отношение във връзка с предложението от народния представител Любен Корнезов по чл. 79 за създаването на нова алинея. Неговото предложение е залегнало в чл. 79, ал. 3 в редакция на комисията – „Общото събрание не може да разглежда и да взима решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на районния съд”.
Разбира се, че този текст е разумен, но предлагам той да се пренесе и за общото събрание на окръжния – изобщо за общите събрания на апелативния, на военните. В текста на окръжния и апелативния съд и правомощията на общото събрание липсва този текст. Мисля, че тази симетрия ще бъде добра – да не може да взимат всички общи събрания решения, които са свързани с компетентността.
Освен това има един текст в чл. 67 за съдебните заседатели във военните съдилища. Изброени са генерали, адмирали (със запетая), офицери и сержанти на кадрова военна служба. Аз предлагам “генерали и адмирали” да отпадне, тъй като те са офицери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако беше тук господин Тодоров, би реагирал рязко.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Ами господин Свинаров може да ни консултира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Генералите и адмиралите са отделна категория от офицерите.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Отделна категория са.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Ама са офицери.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС, от място): Не.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Е, как не? Законът за отбраната и въоръжените сили – прочетете го. Ако ви се иска да са някаква друга политическа категория това е друг въпрос, но те са си офицери на кадрова военна служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има две предложения на госпожа Масева: за разпространението на нормата на ал. 3 от чл. 79 за всички категории рангови съдилища и за отпадането на израза “генерали и адмирали”.
Кой желае думата?
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Смятам, че е подходящо да приемем първото предложение на госпожа Масева, защото принципа на разпределяне на компетенциите трябва да важи за всички нива на съдилищата, и може би имаме още един-два подобни случая, в които трябва да се направи такава синхронизация.
По второто предложение е по-добре да останат “генерали и адмирали”. В общия смисъл те са офицери, но все пак трябва да се знае, че са друго йерархично ниво, и когато се разглеждат дела срещу тях, самите съдебни заседатели трябва да отговарят на тези изисквания. Според мен няма нужда да се променя съдържанието на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: При преминаването към гласуване на тези текстове отново ще питаме госпожа Масева дали поддържа предложението си или напротив.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Оттегляте го. Остава предложението, което беше направено по първия въпрос за генерализиране на нормата на чл. 79, ал. 3.
Обсъждаме първата половина на Глава пета, Раздели І до V, тоест І, ІІ, ІІІ и ІV. Това са текстовете от стр. 16 до 30, ако не се лъжа.
В прочетените текстове на едно-две места имаше замяна на думата “взема решения” с “приема решения”, което е гласувано.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Не виждам.
Заповядайте, господин Стоилов. Може би ще направите едно уточнение.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: За прецизност, едно техническо допълнение. В чл. 120, чл. 86 са съответно по вносител и в комисията, в т. 9 трябва да се добавят след чл. 81 думите “при условията на чл. 274 и 290”. Това е как става командироването. То се подразбира, но за прецизност …
Можем да го гласуваме в общите текстове, а не отделно, тъй като не внася промяна в съдържанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: То е техническо допълнение, така че може да го гласуваме в общите текстове.
Господин Стоилов, предлагам утре, когато се организираме за гласуването, текстовете да се предлагат по категории, тоест: онези които се предлагат да отпаднат, онези които се предлагат да бъдат преразпределени по систематичното им място, онези които се предлагат по вносител, онези които се предлагат по окончателна редакция на комисията, и такива технически гласувания, за които става дума, за да можем да гласуваме предложенията по категории и да бъдат гласувани едно след друго, за да бъдат приети решенията в необходимия кворум.
Ако няма други изказвания по тези текстове, да преминем към Раздел V на Глава пета “Административен съд”.  
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 123, който става чл. 89:
“Чл. 89. (1) На административния съд като първа инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които със закон са определени като подсъдни на Върховния административен съд.
     (2) Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 124, който става чл. 90:
“Чл. 90. (1) Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.
   (2) В производството пред административния съд участва прокурор от административния отдел на съответната окръжна прокуратура в случаите, предвидени със закон.”
Комисията предлага чл. 125 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 94.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 126, който става чл. 91:
“Чл. 91. (1) Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
     (2) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници.”
Има предложение на Стоян Проданов в чл. 127, ал. 4 думите “броя на присъстващите” да се заменят с “общия брой на съдиите”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 127, който става чл. 92:
“Чл. 92. (1) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
     (2) Общото събрание:
1. утвърждава ежегодно състава на отделенията;
2. обсъжда в края на всеки три години разпределението на съдиите по отделения, когато такива са обособени и го предлага на председателя на административния съд;
3. анализира и обобщава практиката на административния съд;
4. дава мнения пред Върховния административен съд по искания за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
5. приема решения в други предвидени със закона случаи.
      (3) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии и приема решения с мнозинство повече от присъстващите съдии.”
В т. 4 би трябвало да бъде “и”, тъй като това са правомощия, така че не е необходимо да се отбелязва алтернативността. Това го има и в няколко други текста, така че в случаите за едното или за другото той дава становище.
Има предложение на Любен Корнезов по чл. 128.
Комисията подкрепя по предложението.
Има предложение на Надя Антонова по чл. 128.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 128, който става чл. 93:
“Чл. 93. (1) Председателят на административния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд и го представлява;
2. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на административния съд, който до края на февруари представя на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад;
б) справки и статистически данни в електронна форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги представя на Висшия съдебен съвет, както и на министъра на правосъдието за сведение;”
Тук е във връзка и с обсъждания въпрос, който ще се реши общо за финала на текста.
“3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;
4. разпределя съдиите от административния съд по отделения, когато такива са обособени;
5. може да председателстват съдебни състави от всички отделения;”
Тук също думата “може” трябва да отпадне, съгласно другото предложение за председателите на окръжните съдилища.
“6. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 2, буква “а” и исканията за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
 7. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
 8. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда;
 9. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на административния съд в Интернет;
10. публикува  годишния доклад за дейността на съда на страницата на административния съд в Интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на Върховния административен съд.
(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 94:
„Чл. 94. (1) Еднократно в рамките на три години, когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд за срок до шест месеца.
(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІ „Военен съд”.
Комисията предлага чл. 129 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 30, ал. 1, т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 130, който става чл. 95:
„Чл. 95. (1) Компетентността на военния съд се определя със закон.
(2) Военният съд е приравнен на окръжен съд.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 131, който става чл. 96:
„Чл. 96. Военният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 132, който става чл. 97:
„Чл. 97. (1) Военният съд разглежда делата в състав от един съдия и съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия съдия.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 133, който става чл. 98:
„Чл. 98. (1) Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Общото събрание на военния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжния съд.
(3) Общото събрание на военния съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съди.”
Комисията предлага чл. 134 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 100.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 135, който става чл. 99:
„Чл. 99. Председателят на военния съд има съответно правомощията на председател на окръжен съд.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 100:
„Чл. 100. (1) Еднократно в рамките на три години, когато военен съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместван от друг съдия от същия съд, председателят на военно-апелативния съд може да командирова на негово място съдия от друг военен съд за срок до шест месеца.
(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІ „Апелативен съд”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 136, който става чл. 101:
„Чл. 101. (1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.
(2) Военно-апелативният съд е един и разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 102:
„Чл. 102. (1) Апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.”
(2) Военно-апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 137, който става чл. 103:
„Чл. 103. По решение на общото събрание на съдиите при апелативния съд могат да се създават отделения, които се ръководят от председателя или негов заместник.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 138, който става чл. 104:
„Чл. 104. (1) Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. В него могат да участват председателите на окръжните съдилища, които не участват в гласуването.
(2) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжния съд.
(3) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 139, който става чл. 105.
Комисията предлага чл. 140 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 107.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 141, който става чл. 106:
„Чл. 106. (1) Председателят на апелативния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд и го представлява;
2. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;
3. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища в съдебния му район и до 31 март го представя на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад;
б) справки и статистически данни в електронна форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги изпраща на Висшия съдебен съвет, както и на министъра на правосъдието за сведение;
4. разпределя в края на всеки три години съдиите от апелативния съд по отделения;
5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;
6. извършва лично или възлага на съдия от апелативния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район;
7. анализира и обобщава съдебната практика на апелативния съд и на окръжните съдилища от съответния съдебен район;
8. организира повишаването на квалификацията на съдиите в апелативния съд;
9. свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по т. 3, буква „а”, докладите от проверките и исканията за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
10. командирова съдии при условията на чл. 107;
11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
12. свиква и ръководи общото събрание;
13. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на апелативния съд в Интернет;
14. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на апелативния съд в Интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на Върховния касационен съд.
(2) Разпорежданията на председателя на апелативния съд във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.
(3) Председателят на военно-апелативния съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.”
Комисията предлага да се създаде чл. 107:
„Чл. 107. (1) Еднократно в рамките на три години, когато длъжността на съдия от апелативния съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг за срок до шест месеца. Командироването на съдията се съгласува с административния ръководител.
 (2) Председателят на военно-апелативния съд командирова съдии от военните съдилища при условията на ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІІ „Върховен касационен съд”.
По чл. 142 има предложение на господин Стоян Проданов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 142, който става чл. 108:
„Чл. 108. (1) Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.
(2) Седалището на Върховния касационен съд е в София.”
Комисията предлага да отпадне чл. 143, тъй като е отразен в чл. 63.
По чл. 144 има предложение на господин Любен Корнезов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 144, който става чл. 109:
„Чл. 109. (1) Върховният касационен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) Във Върховния касационен съд има наказателна, гражданска и търговска колегия.
(3) Колегията се ръководи от председателя или негов заместник.
(4) В колегиите има отделения.”
Комисията предлага чл. 145 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 115.
По чл. 146 има предложение на господин Стоян Проданов - ал. 2 да се измени така:
„(2) Когато прецени, че законът, който трябва да приложи, противоречи на Конституцията, Върховният касационен съд при разглеждане на дело по ал. 1, т. 1 прилага Конституцията, а при разглеждане на дело по ал. 1, т. 2 или т. 3 – спира производството и сезира Конституционния съд.”
Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение на Любен Корнезов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 146, който става чл. 110:
“Чл. 110. Върховният касационен съд заседава в състав:
1. трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго;
2. общо събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия – когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в наказателното, гражданското или търговското правораздаване;
3. общо събрание на гражданската и търговската колегии – когато разглежда искане за постановяване на тълкувателно решение по общи въпроси на гражданското и търговското правораздаване.”
По чл. 147 има предложение на Любен Корнезов:
В чл. 147 се правят следните изменения:
а) в ал. 2, т. 1 думите “колегиите и” и цялата точка се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението по буква “б”, което е отразено в чл. 112.
Има предложение на Янаки Стоилов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 147, който става чл. 111:
“Чл. 111. (1) Пленумът на Върховния касационен съд се състои от всички съдии.
                 (2) Пленумът:
1. определя броя и състава на колегиите и отделенията;
2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния касационен съд;
              (3) Пленумът на Върховния касационен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.”
По чл. 148 има предложение от Любен Корнезов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 148, който става чл. 112:
“Чл. 112. (1) Общото събрание на наказателната, гражданската и търговските колегии се състои от съдиите в тях.
              (2) Общото събрание на гражданската и търговската колегии се състои от съдиите в двете колегии.
              (3) Общото събрание на всяка колегия се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите в нея и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
              (4) Общото събрание на колегията за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от 2/3 от съдиите в нея, а в случаите по чл. 110, т. 3 – повече от 2/3 от съдиите от гражданската и търговската колегии и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии от колегията или колегиите.”
По чл. 149 има предложение на Любен Корнезов, което комисията подкрепя. Предложението е отразено в чл. 129.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 149, който става чл. 113:
“Чл. 113. (1) В заседанията на пленума могат да участват:
1. главният прокурор или негов заместник при Върховната касационна прокуратурата;
2. председателите на апелативните съдилища и други съдии;
3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;
4. министърът на правосъдието.
              (2) Председателят на Върховния касационен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.
              (3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становище, но не участват в гласуването.”
По чл. 150 има предложение на Янаки Стоилов за отпадане.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Стоян Проданов:
В чл. 150 да се създадат нови ал. 5 и ал. 6 със следното съдържание:
              “(5) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се обнародват в “Държавен вестник”. Те изгубват действието си с пълното или частично изменение или отмяна на тълкуваните разпоредби.
              (6) Когато прецени, че тълкувателно решение или тълкувателно постановление противоречи на Конституцията или на закон, министърът на правосъдието е длъжен да внесе в Министерския съвет проект за закон за изменение или отмяна на тълкуваните разпоредби.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Любен Корнезов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 125.
Има предложение от Минчо Спасов, което е подкрепено и отразено в чл. 125.
Предложение на Тодор Батилов:
В чл. 150, ал. 1 в израза “председателят на Висшия адвокатски съвет” се заличава думата “председателят”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 150 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в Раздел Х “Тълкувателни решения и тълкувателни постановления”.
Има предложение на Любен Корнезов:
В чл. 151, ал. 1, т. 3 думите “тълкувателни постановления” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 151, който става чл. 114:
“Чл. 114. (1) Председателят на Върховния касационен съд:
1. осъществява организационно ръководство на дейността на Върховния касационен съд и го представлява;
2. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния касационен съд или възлага това на своите заместници;
3. прави искания за издаване на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
4. съвместно със своите заместници предлага на пленума разпределението на съдиите по колегии и отделения;
5. извършва лично или възлага на съдия от Върховния касационен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от апелативните съдилища;
6. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;
7. свиква съдиите от Върховния касационен съд и от апелативните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;
8. командирова съдии при условията на чл. 115;
9. назначава и освобождава служителите в съда;
10. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд и го публикува на страницата на Върховния касационен съд в Интернет в едномесечен срок от изготвянето му;
11. организира публикуването на влезлите в сила актове на Конституционния съд на страниците на съда в Интернет;
12. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния касационен съд;
              (2) Председателят на Върховния касационен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата (с изключение на административните съдилища) и го внася във Висшия съдебен съвет до 30 април.
              (3) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 115:
“Чл. 115. (1) Еднократно в рамките на три години, когато длъжността на съдия от Върховния касационен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд може да командирова на негово място съдия от апелативен или окръжен съд, който има най-малко 12 години юридически стаж за срок до 6 месеца.
              (2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.”
“Раздел ІХ – Върховен административен съд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІХ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 152, който става чл. 116:
“Чл. 116. (1) Върховният административен съд има юрисдикция върху цялата територия на Република България.
                (2) Седалището на Върховния административен съд е в София.”
Комисията предлага чл. 153 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 63.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 154, който става чл. 117:
“Чл. 117. (1) Върховният административен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
                (2) Във Върховния административен съд има колегии, които се ръководят от председателя или негови заместници.”
Комисията предлага чл. 155 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 123.
Предложение на Любен Корнезов:
В чл. 156 т. 4 и 5 се заличават, а вместо тях се създава т. 4 със следното съдържание:
“4. общото събрание на всички съдии – когато разглежда предложение за постановяване на тълкувателно решение при противоречива съдебна практика в административното правораздаване.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 156, който става чл. 118:
“Чл. 118. Върховният административен съд заседава в състав:
1. трима съдии, освен ако закон предвижда друго;
2. общо събрание на колегията – когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в административното правораздаване;
3. общо събрание на колегиите – когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси в административното правораздаване.”
Предложение на Любен Корнезов:
Член 157 се изменя така:
“Чл. 157. (1) Общото събрание на всички съдии от Върховния административен съд:
1. определя броя и състава на колегиите и отделенията на Върховния административен съд;
2. обсъжда годишния доклад на председателя за дейността на Върховния административен съд;
3. постановява тълкувателни решения;
4. по предложение на председателя обсъжда и други въпроси, свързани с дейността на съда.
              (2) Общото събрание на Върховния административен съд заседава, ако присъстват най-малко две трети от съдиите. Решенията се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите, а приемане на тълкувателно решение с мнозинство от общия брой на всички съдии.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, в ал. 2 “Решенията се приемат с обикновено мнозинство…, а приемане на тълкувателно решение” – навярно тук трябва да има тире преди “с мнозинство от общия брой на всички съдии”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но така е изписано предложението от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би “се извършва с мнозинство”, трябва да има някакъв знак.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така или иначе комисията не е подкрепила този текст.
Има предложение на народния представител Янаки Стоилов – чл. 157, ал. 2, т. 3 се отменя.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 157, който става чл. 119:
“Чл. 119. (1) Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии.
(2) Пленумът:
1. определя броя и състава на колегиите и отделенията на Върховния административен съд;
2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния административен съд.
(3) Пленумът на Върховния административен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.”
По чл. 158 има предложение на народния представител Любен Корнезов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 158, който става чл. 120:
“Чл. 120. (1) Общото събрание на колегията се състои от съдиите в нея.
(2) Общото събрание на колегията се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите от колегията и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(3) Общото събрание за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите от колегията, а в случаите по чл. 118, т. 3 – повече от две трети от съдиите в колегиите и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии в колегията или колегиите.”
По чл. 159 има предложение от народния представител Любен Корнезов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 129.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 159, който става чл. 121:
“Чл. 121. (1) В заседанията на пленума могат да участват:
1. главният прокурор или негов заместник при Върховната административна прокуратура;
2. председателите на административните съдилища и други съдии;
3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;
4. министърът на правосъдието.
(2) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.
(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становища, но не участват в гласуването.”
По чл. 160 има предложение на народния представител Янаки Стоилов за отпадане, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Стоян Проданов за нови ал. 5 и 6:
“(5) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се обнародват в “Държавен вестник”. Те изгубват действието си с пълното или частично изменение или отмяна на тълкувателните разпоредби.
(6) Когато прецени, че тълкувателно решение или тълкувателно постановление противоречи на Конституцията или на закон, министърът на правосъдието е длъжен да внесе в Министерския съвет проект за Закон за изменение или отмяна на тълкуваните разпоредби.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Любен Корнезов, което по принцип е подкрепено и е отразено в чл. 125.
Има предложение на народния представител Мирчо Спасов, което е подкрепено и отразено в чл. 125.
Има предложение на народния представител Тодор Батилов – в чл. 160, ал. 1 в израза “председателят на Висшия адвокатски съвет” се заличава думата “председателят”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 160 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в Раздел Х “Тълкувателни решения и тълкувателни постановления”.
По чл. 161 има предложение на народния представител Любен Корнезов – в чл. 161, ал. 1 се правят следните изменения:
“А) точка 2 да има следното съдържание:
“2. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, както и заседанията на отделните колегии.”
Б) в т. 3 думите “тълкувателни постановления и” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 161, който става чл. 122:
“Чл. 122. (1) Председателят на Върховния административен съд:
1. осъществява организационно ръководство на дейността на Върховния административен съд и го представлява;
2. свиква и ръководи заседанията на пленума и на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд;
3. извършва лично или възлага на съдия от Върховния административен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от административните съдилища;
4. свиква съдиите от Върховния административен съд и административните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;
5. прави искания за издаване на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
6. съвместно със своите заместници предлага на пленума на Върховния административен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;
7. командирова съдии при условията на чл. 123;
8. назначава и освобождава служителите в съда;
9. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд и го публикува на страницата на Върховния административен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му;
10. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;
11. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на съда в интернет;
12. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния административен съд.
(2) Председателят на Върховния административен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища и го внася във Висшия съдебен съвет до 30 април.
(3) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 123:
“Чл. 123. (1) Еднократно в рамките на три години, когато длъжността на съдия от Върховния административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд, който има най-малко 12 години юридически стаж, за срок до шест месеца.
(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.”
Тук искам да отбележа, че ще се наложи за председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да предвидим възможността те да председателстват състави при разглеждане на дела, което по-нататък ще се отнася и за председателите на колегии и отделения във върховните съдилища. Това се подразбира, но мисля, че за симетрия с другите текстове, трябва да се включи. Нека и в дискусията, ако се налага, да бъде изразено отношение по този въпрос.
Има предложение на народния представител Янаки Стоилов за създаване на Раздел Х – “Тълкувателни актове”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Ако има дотук, господин председател, някакви предложения, нека да ги чуем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по представените текстове?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Предложенията ми всъщност са редакционни и предлагам да бъдат отразени с оглед на това да се избегнат двусмислия и евентуално последващо неправилно тълкуване.
По същество предложенията са две. Едното касае начина, по който се определя броят на колегите във Върховния касационен съд, а именно, макар идеята ми да беше това да става по силата на закона, сме предвидили един двойствен режим. Обръщам внимание, че в чл. 109 е казано, че във Върховния касационен съд има Наказателна, Гражданска и Търговска колегия. Това е чл. 109, ал. 2. В същото време в чл. 111 предлагаме пленумът да определя броя и състава на колегиите и на отделенията. Това създава евентуална възможност пленумът да променя броя на колегиите, затова предлагам следната редакция на чл. 111, ал. 2, т. 1: “определя състава на колегиите и броя и състава на отделенията”. По този начин става ясно, че видът и броят на колегиите във Върховния касационен съд е уреден със закона и той не може да бъде променян.
Второто ми предложение касае това, за което спомена председателят на комисията господин Стоилов, именно, че след като въведохме принципа да бъде уреждано в Закона за съдебната власт обстоятелството, че председателите на районните, окръжните, апелативните и административни съдилища председателстват съдебни състави, това трябва да бъде направено и по отношение на председателя на Върховния касационен съд и неговите заместници; на председателя на Върховния административен съд и неговите заместници, за да не възникват двусмислици.
В тази връзка предлагам следните изменения в чл. 109, ал. 3, където да бъде добавено, като текстът на самата алинея е следният: “Колегията се ръководи от председателя или – господин Стоилов прочете “негов заместник”, а в текста е дадено “негови заместници” и в зависимост от това дали използваме множествено или единствено число да се добави – които могат да председателстват съдебни състави от съответната колегия”. Или “който може да председателства съдебни състави от съответната колегия”. Така ще е ясно, че заместник-председателите могат да извършват тази дейност. Същият текст да бъде отразен в чл. 114, който визира правомощията на председателя на Върховния касационен съд, да се добави т. 6: “може да председателства съдебни състави във всички отделения”. Това е аналогичен текст на този за председателите на апелативните съдилища.
Същите две промени да се отразят и във Върховния административен съд, а именно в чл. 117, ал. 2 да се добави „които могат да председателстват съдебни състави от съответната колегия”, а в чл. 122 да се добави т. 6 – за правомощията на председателя на Върховния административен съд – „може да председателства съдебни състави от всички отделения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли мнения по тези предложения – реплики към госпожа Манолова?
Господин Стоилов, ще вземете ли отношение по направените предложения?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз споделям тези предложения. Мисля, че не би възникнал спор за възможността на председателите на съдилища на което и да е ниво да председателстват състави, защото те са на общо основание съдии, а освен това са и административните ръководители – такава е била нашата идея. Най-добре е това да се отрази, за да не предизвиква смущения.
Освен това е избран един несинтетичен, описателен подход, който виждате, че се повтаря със съответни изменения за всеки съд и респективно за съответните ръководители на тези съдилища, така че е по-добре да ги запишем изрично при избраната подробна уредба, която описва тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по представените текстове от Глава пета – раздели V до Х? Няма желаещи.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще завършим тази глава с:
„Раздел Х
Тълкувателни решения и тълкувателни постановления
Чл. 124. (1) При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на:
1. наказателната, гражданската или търговската колегия във Върховния касационен съд;
2. гражданската и търговската колегии във Върховния касационен съд;
3. колегия във Върховния административен съд;
4. колегиите във Върховния административен съд.
(2) При противоречива или неправилна съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища приемат съвместно тълкувателно постановление.
Чл. 125. Искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет.
Чл.126. Искането по чл. 125 се подава:
1. за тълкувателно решение по чл. 124, ал. 1 – до общото събрание на съответната колегия или колегии;
2. за тълкувателно постановление по чл. 124, ал. 2 – до общите събрания на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Чл. 127. (1) Искането се прави в писмена форма и се мотивира.
(2) Искането съдържа:
1. разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането й;
2. влезлите в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива или неправилна съдебна практика;
3. в какво се състои искането.
Чл.128. (1) Председателят на съда, до който е подадено искането, с разпореждане образува дело и го възлага на един или на няколко съдии – докладчици.
(2) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд със съвместно разпореждане образуват и насрочват дело за приемане на тълкувателно постановление от общото събрание на съответните колегии на двете съдилища.
(3) Делото по ал. 1 или 2 се насрочва в двумесечен срок от постъпване на искането.
Чл. 129. (1) В заседанията на общото събрание за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да участват:
1. главният прокурор или определен от него заместник;
2. министърът на правосъдието или определен от него заместник – министър;
3. председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на съвета.
(2) Председателят на съда, до който е подадено искането, може да покани за участие и други юристи, както и омбудсмана.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 се уведомяват за датата на заседанието и им се предоставя копие от искането с приложенията към него.
(4) Лицата по ал. 1 и 2 могат да изразят становище, но не участват в гласуването.
(5) За заседанието на общото събрание се води протокол, който се подписва от председателя и от секретар-протоколиста.
Чл. 130. (1) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се приемат и обявяват в 3-месечен срок от постъпване на искането.
(2) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Чл. 131. Тълкувателните решения се публикуват ежегодно в бюлетин, който се издава от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а тълкувателните постановления – в двата бюлетина.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
По тези текстове не виждам желаещи да вземат отношение.
Ако все пак се появи такова желание, то може да се вземе отношение след почивката.
Уважаеми колеги, обръщам ви отново внимание – в началото на днешното заседание беше преценено, че е най-добре да се гласува в хода на представянето на текстовете на второ четене. Вярвам, че онези, които сте тук, се убедихте, че това не е съвсем така, защото явно не се развиват дискусии по отделни текстове. Продължителността на самото четене очевидно създава настроение да се вършат други неща извън залата. Затова утре ще гласуваме текстовете, които днес се представят и се обсъждат, като се групират отделните текстове по характера на предложенията, които се правят – за отпадане, в окончателната редакция на комисията, за приемане по вносител и т.н. Вярвам, че народните представители ще вземат участие в гласуването, за да бъде то достатъчно издържано от гледна точка на нормите на Правилника и Конституцията.
Както се уговорихме в началото на заседанието, след почивката работата на пленарната зала ще продължи с разглеждането на точки 4 и 5 – промените в законите за защитените територии и за биологичното разнообразие. Обръщам ви внимание, че по т. 5 са ви представени в пленарната зала два доклада на Комисията по околната среда и водите – един по законопроекта, внесен от господин Божинов, втори доклад по законопроекта, внесен от господин Джемил. Моля да имате предвид тези два законопроекта по т. 5. След приключване на работата по т. 4 и 5 отново ще продължи четенето на доклада за второ четене на Законопроекта за съдебната власт. Участващите в дискусията по този законопроект моля да имат и това предвид.
Тридесет минути почивка до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, режим на регистрация, уважаеми народни представители. Правим регистрация, защото Законопроектът за допълнение на Закона за защитените територии ще бъде гласуван на второ четене. В пленарната зала присъстват 127 народни представители. (Звъни.)

Продължаваме нашата работа, както сутринта беше прието от пленарната зала с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ.
Господин Божинов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, предлагам във връзка с разглеждания въпрос в залата да бъдат допуснати Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, Ивет Стефанова – старши юрист, Екатерина Гечева – директор на дирекция „Правна”, и Михаил Михайлов – началник на отдел „Защитени територии” в същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието. Моля поканените лица да заемат своите места в пленарната зала.
Имате думата, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Доклад за второ гласуване относно общ Законопроект за допълнение на Закона за защитените територии № 753-11-25, приет на първо гласуване от Народното събрание на 13 юли 2007 г.
“Закон за допълнение на Закона за защитените територии.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласуваме наименованието на закона – комисията подкрепя наименованието, предложено от вносителя.
Гласували 106 народни представители: за 104, против 2, въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Първото постъпило предложение е от народните представители Иван Костов, Елиана Масева и Евдокия Манева – в § 6 от Преходните и заключителните разпоредби да се създаде нова ал. 3 със следния текст:
„(3) Министърът на околната среда и водите със заповед в шестмесечен срок привежда в съответствие със Закона за защитените територии административните актове, свързани с обявяване или промяна в площите и границите на защитените територии.”
Комисията не подкрепя предложението.
“Параграф единствен. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 7а:
„§ 7а. (1) Заповедите, постановленията и другите административни актове за обявяване на резервати, поддържани резервати, народни паркове, природни паркове, национални паркове, защитени местности, природни забележителности, исторически места и буферни зони и за промените в тях, издадени до 30 юни 2007 г., не подлежат на обжалване по съдебен ред.
(2) Образуваните и неприключили съдебни производства срещу актовете по ал. 1 се прекратяват.”
Това е редакцията на закона, приет на първо четене и подкрепен единодушно от комисията при разглеждането на предложенията за второ гласуване.
По него има предложение от народните представители Борислав Ралчев и Минчо Спасов – в Преходните и заключителните разпоредби към § 7а да се създадат допълнителни алинеи 3 и 4 със следното съдържание:
„(3) Забраняват се всякакви строително-монтажни работи и издаване на строителни книжа на територията на парк Странджа за срок от шест месеца от влизане в сила на настоящия закон.
(4) В тримесечен срок от влизане в сила на настоящия закон Министерският съвет, министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и горите да подготвят и приемат всички административни актове, нужни за отстраняване на нередностите, констатирани от органите на съдебната власт във връзка със статута на защитените територии и привеждането им в съответствие със законодателството.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова за параграф единствен:
„В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 7а:
„§ 7а. (1) Спира производствата по административните дела, образувани срещу заповедите, постановленията и други административни актове за обявяване на резервати, поддържани резервати, народни паркове, природни паркове, национални паркове, защитени местности, природни забележителности, исторически места, буферни зони и за промените в тях, в срок до 1 октомври 2008 г.
(2) Задължава Министерството на околната среда и водите и техните подразделения в срок до 1 октомври 2008 г. да изготвят устройствените планове на обектите, изброени в ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
Както казах, комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен.
Има предложение от народните представители Иван Костов, Елиана Масева и Евдокия Манева – в Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1 се създава нова т. 36 с текст, който имате пред себе си в табличен вид – в материалите, които са ви раздадени.
Господин председател, това са предложенията по законопроекта и отношението на ръководената от мен комисия по тях. Моля да ги подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Може би най-напред да се уточним по процедурата. Всичките тези предложения, които бяха направени, не са към основния текст, който трябва да гласуваме. Тоест това са самостоятелни предложения, всяко от тях трябва отделно да се защитава и отделно да се гласува. Те не са насочени към промяната на единствения параграф, който е приет единодушно от комисията.
Аз искам най-напред да защитя първия текст, с който ние предвиждаме, съгласявайки се да приемем текста за необжалваемост на административните актове за обявяване на защитени територии, да запишем задължение на министъра на околната среда в кратки срокове да направи преглед на всички нормативни актове, свързани с обявяване на защитени територии, за да ги приведе в съответствие със законите. След като приемаме нормата, която ограничава обжалване на актовете на министъра на околната среда, което е единствената мярка в момента да спрем попълзновенията към защитените територии, не можем да не признаем, че това се случва заради пропуски в работата на министерството. Не можем да не запишем задължение на министъра на околната среда да си свърши работата.
По данни на неправителствените организации повече от 250 акта за обявяване на защитени територии имат пропуски, които ги правят атакуеми. Ще бъде изключително некоректно, ако си затворим очите пред този факт.
Затова не виждам никакви причини, колеги, този текст да бъде отхвърлен. Той е принципен, категоричен и няма защо да го отлагаме за неизвестно време – някъде есента, някъде през следващата година, и да предполагаме, че министърът сам ще се сети да си свърши работата, след като не е направил това досега. Той не направи нищо и за Странджа, въпреки че делото се води отдавна. Докато се водеше делото, можеше да се направят редица поправки и усъвършенстване на заповедта. Това не се случи и се наложи днес да приемаме този текст.
Затова ви призовавам да подкрепите нашето предложение. То гласи, че министърът на околната среда и водите със заповед в шестмесечен срок привежда в съответствие със Закона за защитените територии административните актове, свързани с обявяване или промяна в площите и границите на защитените територии. Това е единият текст.

Вторият текст, който предлагаме и който искаме да приеме тази зала, е обявяването на Камчия за резерват. Тоест връщане на статута на Камчийски пясъци на защитена територия.
Колеги, искам накратко да ви припомня каква беше историята. Камчийски пясъци беше защитена територия на терен, който е изключителна държавна собственост. На 17 юни 2005 г. с решение на Министерския съвет по предложение на министър Николай Василев тази територия е преобразувана в частна държавна собственост и заменена с терени във вътрешността на страната – пасища и земи десета категория. На 24 юни 2005 г. се създава дружество “Мед Рио естейт”, което има функции за търговско посредничество с разнообразни стоки и със скромен капитал. То получава правата върху тези терени, миналия път ви показах снимки, които са дюни и плажна ивица и няма никакво основание това да бъде частна държавна собственост. Това е нарушение на Конституцията. Това дружество, много странно създадено само една седмица, след като се снема статутът на изключителна държавна собственост, получава право да строи комплекс в протежение на 5 километра на бившата защитена територия.
Единственият начин да защитим тази територия, след като повече от една година – през месец юни 2006 г. съдът се произнася и потвърждава, че заповедта за обявяване на тази територия е незаконна, министърът не предприема абсолютно нищо. Даже не издава заповед по чл. 19 от Закона за биологичното разнообразие, за да защити тази територия. Няма друг начин да спасим Камчийски пясъци, освен да я обявим за резерват и то днес, незабавно, защото до есента там ще има вече строителство. Тази територия ще бъде включена в застроителните граници на близката община и тя вече няма да съществува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Госпожо Николова, Вие също имате предложение, което не се подкрепя от комисията. Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя предварителната уговорка, че аз по своему също искам да се запазят защитените територии. Включвам се в общия повик и това, което обедини Народното събрание, че те действително трябва да бъдат запазени като такива територии, достояние единствено ценно, което оттук нататък ни остава да пазим по Черноморието. Същевременно не мога да се съглася по толкова елементарен начин да отстъпваме пред бездействието на администрацията и с извънредни закони, защото няма друга дума, да уреждаме конкретни казуси, развили се в министерствата и пред съдебните инстанции.
Притеснявам се, че едно такова наше решение може да бъде много лош сигнал оттук нататък да си позволим и в други случаи с извънредни закони да уреждаме хипотези, които не ни харесват. Това не е чест на нито едно Народно събрание, най-малкото на нас като законодатели ни прилича по такъв извънреден способ да законодателстваме, включително и там, когато вече има образувани съдебни дела. Когато хората са отнесли проблемите си пред съдебната инстанция, да им казваме, че такъв казус няма.
Госпожа Манева миналия път много добре обясни, че в защитените територии имаме различни видове собственост: държавна собственост, частна държавна собственост, собственост на граждани и общинска собственост. Така че всеки един субект има право да търси съдебна закрила, когато администрацията не е решила неговия спор.
Приемането на текст, в който се забранява въобще обжалването на актове, е недопустимо и мисля, че текстът на чл. 120 от Конституцията се тълкува много разширително. Съгласна съм, че на администрацията трябва да се даде някакъв срок, в който тя да приведе своята документация в ред.
Аз ви моля да обърнете внимание как тук изведнъж се обединиха трима министри на околната среда, които носят отговорност за това. И госпожа Евдокия Манева, и госпожа Долорес Арсенова, и господин Чакъров са много съгласни с това всичките актове на това министерство въобще да не подлежат на обжалване в тази част. Това е съмнително по две причини: първо, защото имаме натрупване на несвършена работа. За кой ли път администрацията ни поставя на колене. Ето защо аз съм предложила едно палиативно разрешение. Не казвам че е чисто като юридическо предложение, но е, как да кажа, със степени по-приемливо от това ние да кажем, че актовете не подлежат на съдебен контрол: да бъдат спрени производствата по делата – тези, които са образувани, и тези, които ще се образуват, като се даде срок, в който администрацията да си свърши работата.
Мисля, че такова решение е приемливо от гледна точка на това, че не премахваме въобще обжалваемостта на административните актове и същевременно даваме възможност в тези територии, докато администрацията си свърши работата, да няма строителство и да няма посегателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Манева, имате думата за реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Госпожо Николова, мисля, че абсолютно неподходящо е да употребявате думата “обединение”. Няма никакво обединение на министрите на околната среда, най-малко защото в нито едно от действията си не съм допуснала нищо подобно на това, което прави в момента господин Чакъров, и това, което е допуснато по времето на госпожа Арсенова.
Ние, Демократи за силна България, подкрепяме текста за необжалваемост на заповедите – този текст, който обсъждахме миналия път, около който всички се обединихме. Трябва да призная, че този текст е по-добър от това, което Вие предлагате.
Освен това Вие предлагате изготвянето на някакви устройствени планове. Изобщо има неточности, които от гледна точка на Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие са абсолютно неприемливи, защото звучат некомпетентно. Но това, което Вие предлагате по същество, че трябва да накараме министъра да си свърши работата, това е нашето предложение. Ние смятаме, че двата текста – текстът на § 7а, около който всички сме се обединили и миналия път гласувахме на първо четене, трябва да остане такъв какъвто е – не с редакциите, които Вие предлагате, и към него да се добави задължение за изпълнение на задълженията на министъра на околната среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, положителното според мен от досегашната дискусия е, че при цялата разнопосочност на защитаваните предложения има нещо инвариантно и постоянно и това е, че се приема онзи обобщен текст, който успяхме да постигнем, да ви предложим да го подкрепите на първо гласуване и сега да се подкрепя на второ гласуване.
Що се отнася до допълненията – изказването, на което правя реплика. Уважаемата народна представителка госпожа Николова се противопоставя на практиката да се уреждат конкретни казуси със законопроект. Има и една друга крайност: всеки, който види някаква нередност, някакво нарушение или съдебна несправедливост, идва в комисията или при народните представители и предлага текст, с който да бъде преодолян конкретният казус. Тази крайност е също така неприемлива, както и първата.
Но Вие самата предлагате едно решение, което нарекохте палиативно: със закон да определим срок, с който да бъде свършена определена работа. Какъв е обемът на тази работа? Тази работа датира от 74 години. Казах го и при първото гласуване. Тя е по силата на шест закона, указа и наредби. Тя е извършвана от 13 национални институции. Не мога да си представя, че ще бъдем точни и добри законотворци, ако кажем на министъра за шест месеца да прегледа всички тези актове, да определи всички тези граници и да коригира всички липсващи документи. Това е невъзможно.
Но ако той е министър, който действа в съответствие със законите на България и изпълнява регламентите, дадени му от законодателството, трябва да организира ефективна работа в тази посока.
Но аз никога не бих си позволил да гласувам срок, защото не съм сигурен, че този закон ще бъде изпълен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за дуплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин Божинов, ние действаме по една позната система: има човек – има проблем, няма човек – няма проблем. Горе-долу е така. Има правни норми, които не се прилагат добре, нямаме свършена качествена работа от администрацията, не ни харесва съдебният акт, поради което казваме, че няма да се обжалват тези актове. Това е простият превод. Това е грубо погазване на принципи. Администрацията трябва да бъде контролирана във всеки момент и всеки административен акт трябва да подлежи на обжалване. Отстъпвайки от тази територия, след това ще направим поредица от грешки.
Ще припомня, че и в други случаи ние сме имали мораториуми, даващи възможност на администрацията да си свърши работата. Такъв беше мораториумът за спиране давността по отношение на държавните имоти и даване възможност на администрацията да актува тези имоти, които са държавни, понеже тя е пропуснала да направи това. Удължавахме този срок два пъти. Това беше разумното – да дадем възможност на администрацията да си свърши работата, през което време да не могат да текат давностни срокове.
Затова казвам, че по-меката мярка е да спрем производствата по определени дела, но да не загърбваме принципа за обжалваемост на всички актове на администрацията.
Така ще удовлетворим група граждани. Това са еколозите. Следващите стачкуващи ще бъдат собствениците в тези населени места, които имат спор с администрацията по определяне границите на възстановените им земеделски земи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Ралчев, Вие имате предложение заедно с господин Спасов. Поддържате ли го?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Поддържаме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат?
Заповядайте, д-р Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В комисията имаше много разисквания по принципни въпроси. Дойде се до становище, което бе възприето практически от цялата комисия. Нека да бъдем единни и сега. Не искам да чета на юристите лекции по право, но доколкото знам, има принцип за стабилност на административните актове. Не бива да се получи така, както се получава през последно време - комбинацията от подкупни общинари, лъжеинвеститори (като фирмата, за която говори госпожа Манева) и обслужващите ги други звена да бъде в ущърб на интересите на цялото общество. Защото ако наистина има 6500 собственици в района, за който става въпрос (понеже говорим за Странджа, въпреки че законът не третира Странджа, а общи положения), то никой не посяга на тяхната собственост. Те си остават собственици. Ако става въпрос какво трябва да се уточнява и какви огромни пропуски трябва да се отстраняват в досегашните административни актове, нека кажем за какво става въпрос.
Актовете, издадени през последните десетилетия, не са чак толкова дефектни, колкото излиза тук от тази трибуна. Границите на възстановената собственост, границите между защитените територии и околните територии се уточняват сега с новите ортографични и други методи. Това се прави, но става бавно. Колегите от министерството ни убедиха, че се прави непрекъснато. То ще бъде направено, ако щете и само за това, че собствениците, на които част от земята им ще отиде в “Натура”, ще получат средства от европейските пари, които са за “Натура”, ако не ги изтървем.
Искам да призова всички да не подкрепят никакви украшения към договорения от нас текст, защото спирането за 6 месеца на строителството, господин Ралчев, спирането на всякакво строителство в Странджа за 6 месеца фактически спира и законните строежи, инфраструктурните строежи и прочие, които се правят непрекъснато по абсолютно съгласуван и законен начин. Всякакъв мораториум ще изтече много бързо, ще дойде 1 октомври и инвеститорите пак ще нахълтат в тези земи. Има издадени и други разрешения. Така наречените инвеститори само чакат да се приеме някаква вратичка, за да се набутат със своя бетон и със своите чудовища, с които украсиха цялото крайбрежие.
Уважаеми колеги, моля да уважите единното мнение на комисията и да гласувате текста, който комисията е съгласувала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме предложението, направено от народните представители Иван Костов, Елиана Масева и Евдокия Манева за промени в § 6.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 34, против 77, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Процедура за прегласуване – имате думата, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, което в момента правим, е отчаян жест да изпълним мисията за защита на природата, за защита на околната среда. Какви са аргументите е ясно, но когато плод на това отчаяние е текст да защитим актовете, които бранят природата, трябва да имаме и другата морална реплика – да задължим администрацията и изпълнителната власт, която ни поставя в това затруднение, да изпълни своите задължения. Какво лошо има в това да определим срок за администрацията, защото проблемът е грандиозен?! Европейската комисия отчита, че най-големите проблеми пред Европейския съюз наред с престъпността са и проблемите за защита на околната среда. За мрежата “Натура” ни заплашват с изключително строги санкции – много големи глоби в съда в Хага. Може ли българското народно представителство да не поеме тази отговорност в целия обем?! Защо администрацията да не бъде принудена?! И защо за сетен път, бранейки този обществен и морален интерес, ние да се превръщаме в придатък на изпълнителната власт?! Защо не ги репликираме с този текст?! Изпълнете задълженията! Ако не е в 6-месечен срок, няма да ги обесят. Въпросът е, че ще имат морализиращ текст, който ще ги кара четейки закона, да знаят каква огромна отговорност поемат въз основа на нашия морален и законодателен ангажимент.
Моля да прегласувате този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте отново предложението на народните представители Иван Костов, Елиана Масева и Евдокия Манева.
Гласували 173 народни представители: за 37, против 69, въздържали се 67.
Текстът не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на народните представители Борислав Ралчев и Минчо Спасов, които предлагат в § 7а да се добавят два допълнителни текста, оформени в алинеи 3 и 4. Комисията не подкрепя тяхното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 28, против 45, въздържали се 98.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване отново на текст, свързан с § 7а, предложен от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 27, против 65, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на § 7а в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 147, против 2, въздържали се 15.
Текстът е приет.
Преминаваме към гласуване на предложение, направено от народните представители Иван Костов, Елиана Масева и Евдокия Манева относно Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1. Чухте аргументите на народния представител Евдокия Манева за Камчийските пясъци. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 38, против 33, въздържали се 88.
Предложението не се приема.
Имате думата за процедура, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, още веднъж ви напомням, това е единственият ни шанс да спасим Камчийски пясъци. Напомням ви още веднъж, че на 17 юни изключителна държавна собственост, какъвто е брегът, каквито са пясъците, какъвто е плажът на България по Конституция, става частна държавна собственост и става собственост на една странна фирма. На 27 юни 2006 г. в съда пада заповедта за обявяване на защитената територия. От 26 юни 2006 г. досега министърът не е направил нищо. До края на септември е срокът по решение на Министерския съвет, в който ако общината промени подробния устройствен план и включи в застроителните граници на населеното място тази територия, тя никога няма да бъде защитена.
Това е единственото място с блатно кокиче и лонгозни гори. Просто ще унищожим тази територия. Имаме единствената възможност да покажем, че наистина имаме отношение към тези проблеми. Вчера получихме писмено предупреждение от Комисията по околната среда на Европейския съюз. Многократно ви казвахме, че така ще се случи. Ще има и тежки санкции. Имате една възможност да покажете, че имате отношение към този проблем. Подкрепете нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на повторно гласуване предложението на народните представители Иван Костов, Елиана Масева и Евдокия Манева.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 50, против 26, въздържали се 94.
Текстът не се приема.
С това Законът за допълнение на Закона за защитените територии е приет на второ четене.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ.
Вносители са Георги Божинов и група народни представители.
Господин Божинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, действително според дневния ред, приет в началото на седмицата, в тази точка е включен само един законопроект. Но в момента, в който комисията заседаваше по него, пристигна разпореждане на председателя да бъде разгледан от нашата комисия и законопроект, със същото наименование, внесен от господин Юсеин Джемил и група народни представители.
Комисията разгледа двата законопроекта в едно свое заседание и представя два доклада по двата законопроекта.
Пристъпвам към първия доклад:

“ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за
изменение и допълнение на Закона за биологичното
разнообразие № 754-01-107, внесен от народния представител
Георги Тодоров Божинов и група народни представители на
11 юли 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 юли 2007 г., Комисията по околната среда и водите разгледа и обсъди проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие № 754-01-107, внесен на 11 юли 2007 г. от народния представител Георги Божинов и група народни представители.
На заседанието присъстваха експерти от Министерството на околната среда и водите, от Министерството на земеделието и горите и представители на неправителствени и браншови организации.
От името на вносителите законопроекта представи народният представител Георги Божинов. Беше изтъкнато, че приемането на законопроекта ще допринесе за въвеждане на изискванията на Директива 92/43/ЕИО на Съвета на Европейските общности за опазване на природните хабитати и дивата фуна и флора и Директива 79/409 на Съвета на Европейските общности за опазване на дивите птици.
В сега действащия Закон за биологичното разнообразие не са въведени текстове, които конкретно вързват националната екологична мрежа с “Натура 2000”, както и специфични термини и програми, които следва да се въведат в националното законодателство. В тази връзка е необходимо пълното транспониране на чл. 1, букви “с”, “g” и “к”, чл. 3, ал. 1 и 2, чл. 8, ал. 6 и чл. 23, ал. 2 от Директива 92/43/ЕИО, както и Приложение 5 на Директива 79/409/ЕС.
Липсата на подобни текстове е отбелязана в мониторинговите доклади на Европейската комисия, публикувани преди присъединяването на Република България към Европейския съюз. Тези изисквания на общностното законодателство следва да бъдат задължително транспонирани в националното законодателство, защото в противен случай Европейската комисия би могла да стартира процедура за нарушение срещу България за непълно въвеждане на горецитираните две директиви. Предвид това, в законопроекта са предложени текстове, които пълно транспонират горепосочените членове от директивите.
След проведената дискусия Комисията по околната среда и водите прие следното становище:
Приема единодушно мотивите на вносителите за основателни и предлага на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие № 754-01-107, внесен от народния представител Георги Божинов и група народни представители.”
Преминавам към доклада за първо гласуване относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от народния представител Юсеин Джемил и група народни представители.
Обсъждането стана при същите обстоятелства, за които ви информирах с другия доклад, затова няма да ги чета.
Преминавам по същество:
“При представянето на законопроекта от народните представители беше изтъкнато, че приемането на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие ще допринесе за въвеждането на изискванията на Директива 2006/105 на Европейския съюз, изменяща директиви 73/239, 74/557 и 2002/83 в областта на околната среда поради присъединяването на България и Румъния. Директивата прави изменение на Директива 92/43 на Съвета на европейската общност за опазване на природните хабитати и дивата флора и фауна и Директива 79/409 на Съвета на европейската общност за опазване на дивите птици.
Директива 2006/105 е публикувана, и това трябва добре да се чуе, в Официален вестник на Европейския съюз на 20 декември 2006 г. и са транспонирани разпоредбите, които се препокриват с предишните варианти на Директива 92/43 и Директива 79/409. Директивата изменя приложенията на директивите за птиците и хабитатите по отношение на опазването на редица видове от дивата флора и фауна във връзка с присъединяването на Република България и Румъния в Европейската общност. Тази директива е част от законодателството на Европейския съюз, което задължително се транспонира в националното законодателство на страните членки.
С писмо до всички министерства от 24 април 2007 г. дирекция “КВЕСМФИ” на Министерския съвет информира членовете на Съвета по европейските въпроси, че на 20 април 2007 г. в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз е получено писмо за официално уведомление относно неизпълнение на задължения за нотифициране на националните актове, които транспонират директиви на Европейската общност. Това са общо 55 директиви, в това число и Директива 2006/105 на Европейския съюз, която е предмет на транспониране с този законопроект, който обсъждаме.
Предвид това проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие са предложени текстове, които пълно транспонират горепосочената директива. Приемането им ще допринесе за изпълнението на задълженията на Република България за транспонирането и прилагането на европейското законодателство.
След проведената дискусия Комисията по околната среда и водите прие следното становище:
“Приема единодушно мотивите на вносителите за основателни и предлага на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие № 754-01-111, внесен от народния представител Юсеин Джемил и група народни представители на 18 юли 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
След като чухме доклада на водещата комисия, имат думата вносителите на двата законопроекта, за да ги представят.
Господин Джемил, заповядайте, имате думата.
ЮСЕИН ДЖЕМИЛ (ДПС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Както стана ясно от становището на Комисията по околната среда и водите, предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие да се надяваме, този път ще допринесе за пълното въвеждане изискванията на Директива 105 от 2006 г. на Европейския съюз, която от своя страна изменя директиви 73/239 на Европейския съюз, 74/557 и 83/2002в областта на околната среда поради нашето присъединяване към Европейския съюз.
Директивата прави изменение и на Директива 92/43 на Съвета на европейската общност за опазване на природните хабитати и дивата фауна и флора и Директива 79/409 на Съвета на европейската общност за опазване на дивите птици.
На практика Директива 105/2006 г. отразява постигнатите договорености на България с Европейската комисия по време на предприсъединителния процес по отношение на статута на защитените и ловни видове животни и природните местообитания, а именно актуализира списъка на растения и животни, за които се изисква защита на местообитанията. Включва нови видове растения и животни, които до този момент не бяха предмет на директивите. Определя видовете птици, позволени за лов във всяка страна членка, включително и България. Определя специфични изключения по отношение на определени видове. Като пример можем да дадем вълка, който е запазен като ловен обект за България, докато в по-голямата част от Европа е защитен вид.
Поради това, че в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз е получено официално писмо уведомление, че все още не сме транспонирали Директива 105 от 2006 г. в нашето законодателство се налага в такъв спешен порядък приемането на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
Благодаря за вниманието и се надявам, че всички колеги ще подкрепят предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Джемил.
Господин Божинов, заповядайте да представите Вашия законопроект.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В представеното становище от името на комисията се съдържат голяма част от мотивите на вносителя. Мое задължение може би е да поясня на народните представители, че ако днес ние приемем двата законопроекта, с това изцяло покриваме необходимостта от траспониране на европейските норми в българското законодателство и в деня, в който се очаква да получим първото напомнящо писмо, България може да отговори, че законите са приети на първо четене, а след 60 дни, когато ще получим второто напомняне, два месеца преди да започне процедурата за санкции, България вече ще бъде е на второ гласуване тези законопроекти.
Заявявам най-отговорно от тази трибуна: няма да има никакво основание за предприемане на каквито и да е действия за налагане на санкции на нашата страна.
Така че с подкрепата на двата законопроекта днес ние даже бих казал изпреварващо, в рамките на времето, което е дадено на България, ще решим тази задача.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, откривам дискусията по двата законопроекта за първо четене. Имате думата.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще започна с това, че категорично трябва да подкрепим и двата законопроекта и да се опитаме максимално бързо да ги приемем още в тази сесия.
Искам да попитам: защо сега и защо толкова бързо?
Вие вероятно обърнахте внимание, че тези текстове хармонизират три директиви. Едната директива е от 1979 г., другата директива е от 1992 г., а третата директива, която изменя част от тези директиви, е от 2006 г.
Само преди един месец ние приехме изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Защо тези текстове не бяха включени? Моят отговор е, защото министърът на околната среда не иска да изпълнява задълженията си. Защото министърът на околната среда работи заедно с хората с много пари, някои ги наричат мутри, които са си харесали най-хубавите, най-запазените кътчета на България. Доказателствата са много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нека да не обиждаме министрите, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Доказателство е и това, че съвсем неотдавна беше уволнен директорът на парк „Рила”, защото започна строителство в един от най-красивите райони на Рила – в Паничище. Питам се защо? Защото получихме писмено предупреждение, че България не изпълнява задълженията си по спазване на европейското екологично законодателство. Ние добре знаехме, че не ги изпълняваме, защото виждате, че директивите са много отдавна. Добре се знаеше, защото имаше много предупреждения. Но тук има един текст, който може да помогне на хората, които са загрижени за природата, и който просто не върши работа на тези, които в момента са се запретнали да строят в зоните, които са отложени и то е в противоречие с решението на Министерски съвет да разреши до края на тази година, с изменение на подробните устройствени планове, да бъде узаконено разрушаването на потенциалните територии.
Всъщност, ако ние приемем бързо този текст, можем да спрем всичките тези неща. Този текст, макар че се нуждае от редакция и е доста общо формулиран казва, че защитените зони, за които е предвидено съфинансиране по чл. 10, ал. 6 и са постановени мерки по ал. 1, чието изпълнение е отложено. Става дума за територии по „Натура 2000”, не се извършват нови мерки и тези нови мерки предполагам означават нови дейности, които могат да доведат до влошаване на състоянието на съответната защитена зона. Това е един от най-важните текстове в този закон и затова, задавайки още веднъж въпросът – кога всъщност министърът ще започне да изпълнява задълженията си, ви призовавам да подкрепите и двата закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Николова, заповядайте, имате думата за изказване.
Господин Берон, Вие ще се изкажете ли? Става въпрос за биологичното разнообразие.
ПЕТЪР БЕРОН (независим, от място): Аз съм на същото мнение. Ние ще подкрепим законопроекта, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не желаете. Госпожа Николова има думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също се присъединявам към полезността на двата законопроекта и ще гласувам „за” на първо четене. С риск да въведа отново правната тематика тук, искам да обърна внимание на два текста, които според мен не са коректни.
В § 1 чл. 19 се добавя изречението „Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.”
Отново един принцип, с който обръщаме правния принцип наопаки, защото се знае, че обжалването на един административен акт спира неговото изпълнение, тоест ние отново правим едно отстъпление от правен принцип.
В § 6 „Допълнителни разпоредби” се създава § 1а, където се казва „с този закон се въвеждат разпоредби, че на директиви се изброяват директивите”.
Според мен като правна технология, като технология за изписване на законопроект ние тези директиви трябва да ги възпроизведем изцяло, а не само да се позоваваме на тях. Това е моето виждане.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това - на второ четене.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Да, разбира се, господин Божинов, на второ четене, но действително по този начин те трябва да бъдат въведени в нашия вътрешен закон, за да знае всеки един гражданин, който ги чете, на каква материя стъпва.
С тези две забележки се присъединявам към полезността и добрите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания, уважаеми народни представители? Не виждам.
Закривам дискусията на първо четене по двата законопроекта, а именно законопроектите на господин Георги Божинов и група народни представители и на народния представител Юсеин Джемил и група народни представители.
Моля, да гласуваме законопроектите по реда на тяхното постъпване.
Първо гласуваме Законопроекта на народния представител Георги Божинов и група народни представители.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта, внесен от народния представител Юсеин Джемил и група народни представители.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.

Господин Стоилов, съгласно решението на пленарната зала, сега трябва да продължим с второ четене на Закона за съдебната власт оттам, докъдето бяхме стигнали.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: До Глава шеста, но ако има изказвания по въпросите, които представих в Глава пета, по някои от тях имаше бележки и предложения, така че, ако има желаещи, нека ги чуем и след това ще продължим с доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата по текстовете, които представи господин Янаки Стоилов по Глава пета.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Продължаваме представянето на текстовете.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста „Съдебни заседания”, която става Глава пета.
Има предложение на господин Минчо Спасов в чл. 162, ал. 2 да се добавят думите „за гражданите и медиите” и текстът добива следния вид:
„(2) Публичността на съдебния процес за гражданите и медиите може да бъде ограничавана само със закон. Във всички случаи присъдата се обявява публично.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 162, който става чл. 132.
Има предложение на господин Любен Корнезов в чл. 163 ал. 1 да има следното съдържание:
„(1) Съдебният състав е длъжен да следи за спазването на конституционните права на участниците в процеса.”
Другите алинеи се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 163, който става чл. 133:
„Чл. 133. (1) Заседанията се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда.
(2) В изключителни случаи, със съгласието на председателя на съда съдебният състав може да реши да проведе съдебното заседание в друга сграда.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 164, който става чл. 134.
Има предложение на господин Любен Корнезов в чл. 165, ал. 2 да се добави трето изречение със следното съдържание: „По решение на председателя на състава съдебното заседание може да се ръководи от докладчика по делото.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 165, който става чл. 135:
„Чл. 135. (1) Председател на състава на съда е най-старшият съдия измежду членовете му.
(2) Председателят на състава ръководи съдебното заседание, следи за реда в съдебната зала и може да санкционира нарушителите по реда, предвиден в процесуалния закон.
(3) Разпорежданията на председателя на състава са задължителни за всички присъстващи в съдебната зала. Те могат да се отменят от състава на съда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е Глава шеста, която става Глава пета. Чухте текстовете.
Има ли изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма „Прокуратура”, която става Глава шеста.
Има предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов в чл. 166, ал. 1 след думите „окръжна прокуратура” се поставя запетая и се добавя „административни прокуратури”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Мая Манолова в чл. 166 да се създаде ал. 4:
„(4) Внася във Висшия съдебен съвет проект на бюджетни сметки на прокуратурата на Република България.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 166, който става чл. 136:
„Чл. 136. (1) Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, Военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.
(2) В окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела.
(3) Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички – на главния прокурор.
(4) Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 137:
„Чл. 137. Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.”
Комисията предлага чл. 167 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 136.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 138:
„Чл. 138. Главният прокурор:
1. ръководи прокуратурата;
2. организира и разпределя работата на своите заместници;
3. назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура и в администрацията на главния прокурор;
4. издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата.”
По чл. 168 има предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов, което е идентично с това по чл. 166.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Мая Манолова, което комисията подкрепя по т. 1 и е отразено в чл. 138, т. 3, а по т. 5 – в чл. 140.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 168, който става чл. 139:
„Чл. 139. (1) Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 140:
„Чл. 140. Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните, апелативните и военно-апелативните прокуратури организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях.”
По чл. 169 има предложение на Мая Манолова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 169, който става чл. 141:
„Чл. 141. (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.
(2) Районните, окръжните и военно-окръжните прокурори всяко тримесечие предоставят на главния прокурор информация за разследванията.
(3) Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от дознатели, се определя със съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на вътрешните работи.”
По чл. 170 има предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов, в което отново става дума за административните прокуратури.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 170, който става чл. 142:
„Чл. 142. (1) Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори.
(2) Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.
(3) На всеки шест месеца районните, окръжните и апелативните прокуратури, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и главният прокурор изготвят и предоставят на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването и движението на преписките.”
По чл. 171 има предложение на Мая Манолова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 171, който става чл. 143:
„Чл. 143. (1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол.
(2) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, и писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените със закон случаи.
(3) Писмените разпореждания на по-горестоящия по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.”
Има предложение на Стоян Проданов в чл. 172, т. 6 думата „административни” да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов в чл. 172, т. 8 след думата „административни” да се добави „и административно-наказателни”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 172 да отпадне, тъй като възпроизвежда чл. 127 от Конституцията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 173, който става чл. 144:
„Чл. 144. (1) Прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор.
(2) Когато наблюдаващият прокурор не може да участва при разглеждане на делото в съдебно заседание поради уважителни причини, по-горестоящият прокурор определя друг прокурор, който да го замести.
(3) Съответният районен или окръжен прокурор дава ежегодно писмено становище за работата на дознателите, като изпраща препис от него на главния дознател.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 174, който става чл. 145:
„Чл. 145. (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:
1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;
2. лично да извършва проверки;
3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване – и всички материали;
4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;
5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;
6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.
(2) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.
(3) Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.
(4) В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.
(5) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 175, който става чл. 146.
По чл. 176 има предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов:
В чл. 176 думите „апелативните и окръжните” се заменят с „апелативните, окръжните и административните”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 176, който става чл. 147.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания по Глава седма.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, съгласно Конституцията на страната прокуратурата би следвало да има структура в съответствие със съдилищата. Това е текстът в Конституцията. В тази връзка имам две конкретни предложения.
На първо място, разбира се, като предложение за второ четене, предлагам в новия чл. 136 ал. 3 да отпадне. Тя гласи: „Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички – на главния прокурор.”
Този текст според мен е в противоречие с Конституцията, която казва, че прокуратурата трябва да има структура, която да съответства на съдилищата. На практика принципът на централизация на прокуратурата е в противоречие с принципа за вземане на решения по вътрешни убеждения. Това дава възможност на горестоящите прокурори да изземат функции на долустоящите прокурори и да вземат решения вместо тях. Това са ми аргументите този текст да отпадне.
И в съответствие с това предложение също така в новия чл. 143 предлагам да отпадне ал. 2. Тя гласи:
„(2) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори и писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените в закона случаи.”
Алинея първа на този текст казва, че всички актове и действия на прокурорите подлежат на обжалване пред горестоящия прокурор. Това е достатъчно като гаранция за проверка на актовете на прокуратурата от горестоящото звено. Но да даваме възможност на горестоящия прокурор да изземва функции на долустоящия, включени в неговите компетентности, и да спира и да отменя разпореждания, това е прекалено.
Това са ми двете конкретни предложения. Считам, че по този начин ще се промени и работата на прокуратурата и на практика прокурорите, които са назначени на съответните длъжности, ще взимат решения по вътрешни убеждения, а не това, което им се разпорежда отгоре. Този принцип много често е бил използван за злоупотреба с право. Според мен сега е моментът това нещо да се премахне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви и аз.
Има ли други изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Глава осма – Следствени органи.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава осма, която става Глава седма, да се измени така:
„Глава седма – Следствени служби.”
По чл. 177 има предложение на Мая Манолова:
В чл. 177 ал. 1 се изменя така:
„(1) Следствените органи са следователите и младшите следователи от централните следствени отдели и окръжните следствени отдели, ръководителите на централните и окръжните следствени отдели в Националната следствена служба.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 177, който става чл. 148:
„Чл. 148. (1) Следствените служби са Националната следствена служба и окръжните следствени служби.
(2) В София има следствена служба с правомощия на окръжна следствена служба.”
Ще прочета и текста на вносителя, който е различен от този на комисията:
„Чл. 177. (1) Следствените органи са следователите и младшите следователи от Националната следствена служба и от окръжните следствени отдели и ръководителите на централните и окръжните следствени отдели.
(2) Следствените органи извършват разследване по наказателни дела в предвидените със закон случаи.
(3) Разпорежданията на следствените органи във връзка с разследването са задължителни за държавните органи, организациите и гражданите.”
По чл. 178 има предложение на вносителя:
„Чл. 178. (1) Националната следствена служба е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(2) Националната следствена служба е централизиран и специализиран орган на съдебната власт с общонационална компетентност.
(3) Националната следствена служба организира и осъществява разследване по наказателни дела във фазата на досъдебното производство на територията на цялата страна в случаите, определени със закон. Тя осъществява и контролно-методическа дейност за точното и еднаквото прилагане на законите от всички следствени органи.
(4) Националната следствена служба се състои от централни и окръжни следствени отдели.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 178, който става чл. 149:
„Чл. 149. (1) Националната следствена служба е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.
(2) Националната следствена служба се състои от следователи.
(3) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване в други случаи, предвидени в закон.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 179, който става чл. 150:
„Чл. 150. Националната следствена служба се ръководи от директор, който:
1. представлява Националната следствена служба;
2. осъществява организационно, административно и методическо ръководство на следователите и служителите от Националната следствена служба и окръжните следствени служби;
3. назначава и освобождава от длъжност служителите от Националната следствена служба;
4. командирова при служебна необходимост следователи и служители от Националната следствена служба и окръжните следствени служби;
5. координира дейността на следствените служби при разследването и взаимодействието им с други държавни органи;
6. изисква, анализира и обобщава информация от следствените служби и отдели за състоянието и ефективността на тяхната дейност и предприема мерки за нейното подобряване и усъвършенстване;
7. изготвя до 31 март годишен доклад за дейността на всички следствени служби и го представя на главния прокурор за включване в обобщения годишен доклад;
8. на всеки шест месеца подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата.”


Чл. 180. (1) Централните следствени отдели на Националната следствена служба се ръководят от ръководители на отдели.
(2) Ръководителят на Централен следствен отдел:
1. ръководи Централния следствен отдел съобразно неговата специализация и пряко и непосредствено отговаря за дейността на следователите от отдела;
2. участва в извършването на разследване по наказателни дела;
3. осъществява методическа помощ и контрол на дейността на следователите и младшите следователи в окръжните следствени служби.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 180, който става чл. 151:
“Чл. 151. (1) Окръжните следствени служби са юридически лица на бюджетна издръжка.
(2) Окръжните следствени служби се състоят от следователи и младши следователи.
(3) В окръжните следствени служби могат да се създават следствени отделения на териториален принцип и по видове дела, както и помощни звена.”
Чл. 181. (1) Окръжните следствени отдели осъществяват разследването по наказателни дела във фазата на досъдебното производство на територията на съответните окръжни съдебни райони в случаите, определени със закон.
(2) Окръжните следствени отдели се ръководят от ръководители на отдели.
(3) Ръководителят на окръжния следствен отдел:
1. ръководи окръжния следствен отдел и пряко и непосредствено отговаря за дейността на следователите и младшите следователи в отдела;
2. разпределя работата между следователите и младшите следователи в окръжния следствен отдел;
3. участва в извършването на разследване по наказателни дела;
4. ежемесечно информира директора на Националната следствена служба за резултатите от дейността на отдела.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 181, който става чл. 152:
“Чл. 152. Окръжната следствена служба осъществява разследването по всички дела, в предвидените от закон случаи, с изключение на тези, които са от компетентността на Националната следствена служба.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 153:
“Чл. 153. Окръжната следствена служба се ръководи от директор, който:
1. представлява следствената служба и отговаря за дейността й;
2. осъществява общо организационно, административно и методическо ръководство на следствената служба;
3. командирова при служебна необходимост следователите и служителите от следствената служба;
4. назначава и освобождава от длъжност служителите от следствената служба;
5. изготвя шестмесечен и годишен доклад за дейността на следствената служба, които предоставя на директора на Националната следствена служба;
6. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 154:
“Чл. 154. Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте текстовете по Глава осма “Следствени служби”.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава девета - Клетва”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета, която става Глава осма.
По чл. 182 има предложение от народния представител Тодор Батилов – в чл. 182 се правят следните изменения и допълнения: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, като отстоявам (осъществявам) обективно, точно и справедливо правосъдие. Винаги ще помня, че отговарям пред българския народ. Заклех се!”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 182, който става чл. 155:
“Чл. 155. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: “Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане на престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”.
Тук във втория ред е по-точно да се замени и вместо “спазвам” да бъде “прилагам точно Конституцията и законите...”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 183, който става чл. 156:
“Чл. 156. Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: “Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане на престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 184, който става чл. 157.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 185, който става чл. 158:
“Чл. 158. Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията при първоначално встъпване в длъжност подписва клетвен лист със следната клетва: “Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 186, който става чл. 159:
“Чл. 159. Лицето, което откаже да положи клетва или да подпише клетвен лист, не може да встъпи в длъжност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, чухте текстовете на Глава девета. Има ли изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава десета - Статут на съдиите, прокурорите и следователите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета, която става Глава девета.
“Раздел І – Назначаване и освобождаване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 187, който става чл. 160:
“Чл. 160. Съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 161:
“Чл. 161. (1) Въз основа на решението на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател административният ръководител издава акт за заемане на длъжността, който съдържа:
1. наименованието на органа на съдебната власт, в който се заема длъжността;
2. правното основание за заемането на длъжността;
3. наименованието на длъжността и ранга;
4. размера на основното и допълнителните възнаграждения;
5. датата на встъпване в длъжност.
(2) Встъпването в длъжност се извършва в едномесечен срок от постановяване на решението на Висшия съдебен съвет и се удостоверява писмено пред административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.
(3) Съдията, прокурорът и следователят започва изпълнението на служебните си задължения с встъпването си в длъжност.
(4) Назначеният като военен съдия, военен прокурор и военен следовател се приема на кадрова военна служба и му се присвоява офицерско звание.”
По чл. 188 има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 188, който става чл. 162:
“Чл. 162. За съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и:
1. има висше образование по специалността “Право”;
2. е преминало стажа, определен в този закон и е придобило юридическа правоспособност;
3. притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията;
5. не страда от психическо заболяване.”
По чл. 189 има предложение от народния представител Стоян Проданов:
“1. В чл. 189, т. 3 след думите “апелативен съд” се добавят думите “съдия в Софийски градски съд”, а след думите “апелативна прокуратура” се добавят думите “прокурор в Софийска градска прокуратура”.
2. В чл. 189, т. 4 след думите “окръжен съд” се добавят думите “съдия в Софийския районен съд”, а след думите “окръжна прокуратура” се добавят думите “прокурор в Софийска районна прокуратура”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов – в чл. 189, т. 4 след думите “прокурор в окръжна прокуратура” се добавят думите “или прокурор в административна прокуратура”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Илко Димитров за следната редакция на чл. 189, т. 4:
“4. съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 189, който става чл. 163:
“Чл. 163. Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:
1. Съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;
2. съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура;
3. съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;
4. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;
5. младши съдия, младши прокурор и младши следовател.”
По чл. 190 има предложение от народния представител Стоян Проданов:
1. В чл. 190, ал. 1 думата “две” се заменя с “пет”.
2. В чл. 190, ал. 2 и ал. 3 числото “5” да се замени с “8”.
3. В чл. 190, ал. 4 числото “8” да се замени с “10”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов, което отново се отнася до административните прокуратури.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 190, който става чл. 164:
“Чл. 164. (1) За съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба се назначава лице, което има най-малко три години стаж.
(2) За съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура се назначава лице, което има най-малко пет години стаж.
(3) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко пет години стаж.
(4) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко осем години стаж.
(5) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор в Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж.
(6) За стаж по ал. 1-5 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност дознател в системата на Министерството на вътрешните работи или дознател в Министерството на отбраната.
(7) За стаж като съдия по ал. 1-5 се зачита и стажът като съдия в международен съд, създаден въз основа на международен договор, по който Република България е страна или създаден в рамките на международна организация, в която Република България е член.”
Може би тук в ал. 6 трябва да добавим, че за такъв юридически професионален стаж се зачита и времето, в което лицата са били членове на Висшия съдебен съвет. Имам предвид сега установената несъвместимост, но нека да го проверим. Може би тук е мястото да се включи това.
Има предложение на Минчо Спасов за създаване на нови членове, които засягат роднините и невъзможността да работят в един съд.
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 191 има предложение на Мая Манолова, подкрепено от комисията.
Има предложение на Надя Антонова – в чл. 191, ал. 1, т. 5 се правят следните промени. Накрая се добавя изразът “при допуснато тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, действия, уронващи престижа на съдебната власт, както и за допуснати нарушения по чл. 187, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 191, който става чл. 165:
“Чл. 165. (1) Съдия, прокурор и следовател се освобождава от длъжност при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
5. наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност;
6. решение на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;
7. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1;
8. завръщане на замествания;
9. възстановяване на работа след незаконно освобождаване от длъжност.
              (2) Младши съдия, младши прокурор и младши следовател се освобождават от длъжност и в случаите, когато при повторно явяване на изпит по чл. 258, ал. 4 получи оценка “неиздържал”.
              (3) Съдия, прокурор и следовател, придобил несменяемост, се освобождава от длъжност само на основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България, както и в случаите по ал. 1, т. 7.
              (4) Съдия, прокурор и следовател, който е пенсиониран по ал. 1, т. 1, няма право да заема длъжност в органите на съдебната власт.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 166:
“Чл. 166. (1) Съдия, прокурор или следовател подава оставка с най-малко 6-месечно предизвестие.
                 (2) В срока на предизвестието съдията, прокурорът или следователят е длъжен да изготви всички актове по делата и преписките, които са му разпределени, а нови дела и преписки не му се разпределят.”
По чл. 192 има предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов – в ал. 1, т. 4 думите “окръжен и военно-окръжен” се заменят с думите “окръжен, военно-окръжен и административен”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Илко Димитров, подкрепено от комисията.
Има предложение на Мая Манолова, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 168, ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 192, който става чл. 167:
“Чл. 167. (1) Административни ръководители на органите на съдебната власт са:
1. председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба;
2. председател на апелативен и на военно-апелативен съд, апелативен и военно-апелативен прокурор;
3. председател на окръжен, административен и на военен съд, окръжен и военно-окръжен прокурор и директор на окръжна следствена служба;
4. председател на районен съд и районен прокурор.
              (2) Мандатът на административен ръководител започва от деня на встъпването му в длъжност.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 168:
“Чл. 168. (1) Административният ръководител при осъществяване на дейността си се подпомага от заместник.
              (2) Заместникът на административния ръководител се назначава за срок пет години с право на повторно назначаване. Мандатът започва от датата на встъпването му в длъжност.
              (3) Административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на заместника си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил свой заместник, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 169:
“Чл. 169. (1) За административен ръководител или заместник на административен ръководител може да се назначи съдия, прокурор или следовател.
              (2) За административен ръководител или заместник на административен ръководител може да се назначи и лице, което не заема съдийска, прокурорска или следователска длъжност при условията на чл. 176, ал. 1, т. 2, като при необходимост Висшият съдебен съвет открива длъжност в съответния орган на съдебната власт.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 170:
“Чл. 170. (1) За административен ръководител на районен, окръжен или административен съд, окръжна прокуратура и окръжна следствена служба се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 164, ал. 4.
              (2) За административен ръководител на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативен съд, апелативна прокуратура и на Националната следствена служба се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 164, ал. 5.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 171:
“Чл. 171. (1) Висшият съдебен съвет приема решението за назначаване на административен ръководител или на негов заместник с мнозинство повече от половината от членовете си.
                 (2) Когато никой от предложените кандидати не получи необходимото мнозинство, изборът продължава за двамата от тях, които са получили най-много гласове.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 172:
“Чл. 172. Административни длъжности са председател на отделение или колегия в съда и завеждащ отдел в прокуратурата и в следствените служби.”
“Отделение или колегия”, защото това са различни нива. За това също говорихме тук. Напомням възможността те пряко да ръководят съдебни състави. Ще го уточним.
Комисията предлага чл. 193 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 170.
По чл. 194 комисията предлага да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 174.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 173:
“Чл. 173. (1) Процедурата за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор се открива от Висшия съдебен съвет не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 175, ал. 1.
              (2) Предложения за кандидатури могат да правят не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието.
              (3) Предложенията се правят в двете поредни заседания, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата.
              (4) Предложението се прави в писмена форма и към него се прилага кадрова справка на кандидата по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет.
              (5) Предложенията се внасят за разглеждане във Висшия съдебен съвет от неговия председателстващ не по-късно от седем дни преди заседанието, на което ще се разглеждат. Висшият съдебен съвет изслушва кандидатите по азбучен ред.
              (6) Висшият съдебен съвет приема решението за избор на кандидат с мнозинство повече от две трети от членовете си с тайно гласуване.
              (7) Когато при първото гласуване няма кандидат, който да е получил повече от две трети гласове от членовете на Висшия съдебен съвет, изборът продължава за двамата кандидати, получили най-много гласове.
              (8) При изготвяне на ново предложение, когато президентът на Република България откаже да назначи предложен от Висшия съдебен съвет кандидат, изборът се извършва по реда на ал. 1-7.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 174:
“Чл. 174. (1) Директорът на Националната следствена служба се избира по реда на чл. 173, ал. 2-5 и 7 с мнозинство повече от половината от членовете на Висшия съдебен съвет.
                 (2) Мандатът на директора на Националната следствена служба започва от датата на встъпването му в длъжност.”
По чл. 195 има предложение на Надя Антонова – в т. 6 след израза “престижа на съдебната власт” се добавя изразът “както и за допуснати нарушения по чл. 187, т. 2 от Кодекса на труда”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 195 да отпадне, тъй като е отразен в систематичното му място в чл. 175.
Комисия предлага чл. 196 да отпадне, тъй като е отразен в систематичното му място в чл.175.
По чл. 197 има предложение на Надя Антонова.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 173.
Комисията предлага чл. 197 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 173.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 198, който става чл. 175:
“Чл. 175. (1) Административен ръководител или заместник на административен ръководител се освобождава от длъжност предсрочно на основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България.
      (2) Административен ръководител или заместник на административен ръководител се освобождава от длъжност предсрочно и в случаите, когато е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основание чл. 129, ал. 3, т. 2-5 от Конституцията на Република България.
    (3) Предложение за предсрочно освобождаване на административен ръководител, както и на негов заместник, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се прави в писмена форма:
1. не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или навършване на 65-годишна възраст;
2. в срок три дни от узнаване на обстоятелствата по чл. 129, ал. 3, т. 2-5 от Конституцията на Република България.
      (4) При предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава друго лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от определен от Висшия съдебен съвет заместник.
       (5) Основанието за предсрочно освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се установява от Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 173, след което се предлага на Президента на Република България неговото освобождаване.
       (6) Основанието за предсрочно освобождаване на директора на Националната следствена служба се установява от Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 173, ал. 2-5 и 7.”
Господин председател, нека да видим какви предложения има дотук, тъй като разделът “Конкурси” вече третира друга проблематика.
Текстът на вносителя за чл. 193, за който пише, че е отразен, всъщност една негова част липсва в този текст и със съответното препращане като съдържание можем да го възприемем вместо ал. 2 на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Манолова, имате думата за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Искам да обърна вашето внимание на чл. 172 нов, който беше създаден от комисията по време на нейното заседание на второ четене. Тъй като от първоначалния проект беше отпаднала идеята председателите на отделения да бъдат административни длъжности, волята на Правната комисия беше, разбира се, председателите на отделения да имат правомощията, които имат съдиите, а именно да председателстват съдебните състави в конкретните отделения, също така и да бъдат определяни по някакъв начин, което поради пропуск на Правната комисия не сме отразили в окончателния текст.
Предлагам ви в духа на идеята, която имаше Комисията по правни въпроси със създаването на тези административни длъжности, да бъдат дописани ал. 2 и ал. 3 със следното съдържание:
“(2) Председателите на отделение администрират делата в отделението и могат да председателстват съдебните състави в него.
(3) Председателите на отделение в съда и завеждащите отдели в прокуратурата и в следствените служби се назначават от съответния административен ръководител.”
Това са въпроси, които е редно да бъдат уредени в устройствения закон, какъвто е този – за съдебната власт, а не с евентуални правилници на съответните съдилища или прокуратури. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.)
Не сме уредили начина, по който се определят административните длъжности председател на отделение и правомощията на тези председатели на отделения – нещо, което направихме детайлно за председателите на съдилища, за заместник-председателите на съдилища и е конкретно и подробно разписано за всеки административен ръководител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манолова, това възможно ли е като добавка сега - в хода на второ четене?
МАЯ МАНОЛОВА: То е симетрия и синхронизация с други текстове. Господин председател, тъй като са разписани детайлно функциите на административните ръководители, би следвало да бъдат разписани и на тези административни длъжности, които изрично са уредени, защото иначе ще се остане с впечатлението, че те не могат да извършват това, което не е изрично записано в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Дончева, заповядайте за реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Колега Манолова, бихте ли ми казали какъв е практическият ефект да дефинираме административна длъжност? Има някакво лоби в магистратурата – за да се направят на административни ръководители и да заобиколят текста, в който са определени административните ръководители – чл. 167, са си кръстили местата, които заемат, административни длъжности. Добре, но те на практика не могат да правят нищо и няма да могат.
Въпросът е: защо въобще се занимаваме с това дефиниране? Другата част от магистратското лоби смята, че, дефинирайки административни длъжности, след това ще започнат да си правят препратки към полуадминистративни ръководители, което не бива да се допуска. Защо законът трябва да има дефиниции, които нямат никаква практическа полза? - Само защото няколко военни магистрати искали това да го има.
Значи практическа полза няма и аз моля да изясним този въпрос, защото в противен случай ще направя предложение чл. 172 да отпадне въобще. Вие не можете да дефинирате административни длъжности, без да им дадете някакви функции.
Извинявайте, какво един човек прокурор на административна длъжност шеф на отдел или шеф на отделение ще прави по отношение на делата и по отношение на съставите си? Ще пускаме случайно разпределение на всяка малка група хора? Ще пускаме някакви дискреции по отношение на тези подчинени, защото те не са и подчинени? На практика те само работят една и съща материя и техният шеф има много условни функции по отношение на тях.
Това са излишни дефиниции, излишен статут, което няма практическа полза. За да има екзактна работа на системата, оставете го до административни ръководители по чл. 167, както са изписани и нека работата да си върви. Никакви излишни дефиниции и никакво излишно утежняване на закона с неща, които след това могат да бъдат пречка. Оставете административните ръководители да имат малко по-големи пространства по отношение на организацията си на работа, на системата си и на подчинените си. Какво ще дефинирате на всяка керемидка всичко? Вижте, всякакво лоби звъни на всеки и уточняваме някакви детайли, напълно излишни за живота като такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Госпожо Манолова, заповядайте за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Както вече казах, моето предложение е свързано с това, че по изключително детайлен начин бяха описани правомощията на административните ръководители, включително на председателите на районните, на окръжните, на апелативните съдилища, на Върховния административен и на Върховния касационен съд, като изрично беше отбелязано включително и това, че те председателстват съдебни състави, тоест извършват конкретна правораздавателна дейност. Ако не запишем това за тези административни длъжности, по аналогия може да се разсъждава в обратната посока: след като специално за тях не е написано, че правораздават, тази дейност се изключва от техните правомощия.
Предлагам тук да не бъдем толкова подозрителни и да не изпадаме в параноя по отношение на шефовете на отделения, защото това са административните длъжности в съдебната система, които извършват най-голяма практическа, оперативна и административна дейност. Това са черноработниците в администрацията на съдебната система. Ако имаме някакви подозрения към административните длъжности: председатели и заместник-председатели, то в случая по отношение на председателите на отделения това е абсолютно неоправдано, защото тези хора имат повече задължения, отколкото някакви правомощия. След като изобщо я извеждаме тази административна длъжност, трябва да кажем с какво се занимават: с администрирането на делата, с цялата дейност по тяхното постъпване и насрочване. В смисъл такъв, разпределянето така или иначе става по случаен принцип, но цялата дейност по насрочването, оглеждане на призоваването и т.н. в момента се извършва от председателите на отделения. Така че според мен, ако не бъде уточнено с какво ще се занимават, наистина няма смисъл от длъжността, която извършва най-черната и най-широката по обем административна дейност в съдилищата.
Всъщност заместник-председателите не се занимават с всичко това, с което се занимават председателите на отделения, а именно общата дейност по администрирането на делата, отстраняването на всякакви нередовности, насрочване, изчистване и пр. Според мен това, след като възприехме този детайлизиран подход за разписване на правомощия на всички в съдебната система, трябва да го направим и по отношение на тях. Това че председател на отделение вече не е ранг, не означава, че то не е административна длъжност и тук е разписана именно като административна длъжност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Вземам отношение, уважаеми господин председател, по чл. 169. Това се спомена и от председателя на комисията. Предлагам чл. 193 на вносителя да замести ал. 2 на чл. 169 от новата номерация, защото той е отпаднал с мотива, че е отразен в чл. 170, но отваряйки в чл. 170, се вижда, че той е отразен само по отношение на стажа, а там не съществува такава процедура. Тоест това, което господин Стоилов спомена, искам още веднъж да го подчертая. Всъщност той не е цялостно отразен като дух и съдържание. Направо ал. 2 на чл. 169 да бъде текстът на чл. 193 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, които следите дискусията, вярвам проследихте предложението, което прави господин Миков: текстът на чл. 193 по вносител да бъде всъщност текстът на ал. 2 на чл. 169 по номерация на комисията.
Кой би желал да вземе отношение по дискутирания проблем?
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това, което преди малко каза господин Миков и аз споменах след представянето на доклада, засяга един и същи въпрос - условията за назначаване на административни ръководители в случаите на ал. 2. Но мисля, че по-добре е ал. 2 да я запазим с едно конкретно препращане, защото чл. 193 говори за изискванията за стажа, докато ние тук препращаме и към условията, при които лицето, заело административна длъжност, трябва да заеме магистратска длъжност в съдебната власт. Предлагам ви това само като редакционно уточнение в ал. 2 на чл. 169. Ще я прочета цялата:
„(2) За административен ръководител или заместник на административен ръководител може да се назначи и лице, което не заема съдийска, прокурорска или следователска длъжност при условията на чл. 176, ал. 1, т. 2, които не се прилагат за случаите по чл. 167, ал. 1, т. 1. При необходимост Висшият съдебен съвет открива длъжност в съответния орган на съдебната власт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Чисто граматически, господин Стоилов, навярно би трябвало да бъде „която”, а не „който не се прилага”, защото говорим за т. 2.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Които”, защото става дума за условията.
Нека да го погледнат колегите, дали това изразява идеята, която е застъпена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Кой би желал да вземе отношение?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Нека да преценим. Когато се назначава административен ръководител, то нали има длъжност за административен ръководител. Става въпрос за хипотези. Мисля, че ако направо сложим текста на вносителя е по-доброто решение. Това какво означава? Че едно лице, което има необходимия стаж, което е работило 15 години в съда или в прокуратурата, излезло е по някакви причини за една година, решава Висшият съдебен съвет да го назначи за административен ръководител, трябва да минава през конкурс – за това става въпрос. А е работил 15 години като съдия в същата система.
РЕПЛИКА: Текстът не допуска външни.
МИХАИЛ МИКОВ: Какво значи външни? Има два вида външни: едните, които никога не са работили в системата, и вторите, които са работили 12-15 години в системата, излезли са за две години. Те външни ли са? Те са по същество външни. Съдия с 15-годишен стаж, стигнал до апелативно равнище, излиза за две години и ще се явява на конкурс, за да го направим шеф на апелативния съд, защото е решил Висшият съдебен съвет. Редно ли е това?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Не.
МИХАИЛ МИКОВ: Затова мисля, че текстът на вносителя е доста по-коректен и ясен, и той ако замени ал. 2, изискването за стаж си стои.
Моля и другите колеги да вземат отношение по този въпрос. Защото човек с 15-годишен стаж става за тази работа обаче казват: ще се явиш на конкурс с другите. За едните ще бъде конкурс по атестация, за другите ще бъде конкурс, ако са външни, тоест формализиране на външни и вътрешни. Пак казвам, едните външни са, които никога не са работили, те нямат и съответния стаж. Другите външни, са които са излезли за известно време от системата, но имат съответния стаж. Затова вносителят според мен се е спрял на категоричното изискване за съответния стаж и това е напълно достатъчно за административните ръководители, където знаете по какъв ред, по какви принципи се случват тези неща.
Господин Стоилов, може би пак каквото в комисията сме решили, но текстът на вносителя е вложил съвсем ясен, точен принцип: изискването за съответния стаж, за да се заеме това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): По принцип съм съгласна с казаното от колегата Миков, но тук възниква един друг въпрос: че в текста на вносителя не е казано изрично, че става дума за магистратски стаж. Тоест лицето може да има юридически стаж, но никога да не е било съдия. Тогава сме пред друга хипотеза, която трябва да бъде уредена по друг начин.
Тук има и нещо друго притеснително в текстовете, които четохме и на които аз чак сега обръщам внимание: в предишните текстове изрично не сме записали, имам предвид например текста на чл. 190, че става дума за юридически стаж. Примерно в чл. 190, който става чл. 164, се говори във всичките алинеи - се назначава лице, което има най-малко три години стаж, после има най-малко пет години стаж. Този стаж какъв е?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какъв да е в районния съд?
МАЯ МАНОЛОВА: Може да не е юридически.
По-нататък в ал. 6 наистина е написано, но това не решава въпроса с текста на вносителя по чл. 193, тъй като тук става дума за юридически стаж. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека госпожа Манолова довърши репликата си.
МАЯ МАНОЛОВА: Трябва да се направи разграничение между стажа на лицето, което кандидатства за длъжност за административен ръководител. Ако е юридически стаж, но не е магистратски, не е съдийски стаж, то се приема, че лицето е външно за системата и би следвало да стане съдия чрез конкурс и тогава да кандидатства за съответната административна длъжност, което е по-общата хипотеза.
Хипотезата, която господин Миков предлага, има резон ако лицето има съответния съдийски, магистратски стаж, ако е било вътре в системата и примерно за една година е излязло извън нея по някакви причини. Тогава би могло да заеме съответната длъжност без нарочен конкурс за съдия.
Това са две различни хипотези, които трябва да се решат различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Има думата за дуплика господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господин Миков, госпожо Манолова! Мисля, че идеята, която застъпваме, е една и съща или поне твърде близка. Въпросът е как тя да бъде отразена най-сполучливо. Имаме още време да преценим коя от предложените редакции да бъде записана. Имаме възможност утре до гласуването този въпрос да бъде изяснен.
Това, което в случая ни върши изцяло работа, е да възприемем чл. 193 по вносител, той решава проблема за най-висшите ръководители в системата на съдебната власт, но този текст изключва възможността хора, които не са магистрати, да станат административни ръководители на другите нива, ако нямат този стаж.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И ако не се проведе конкурс.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да. Точно затова трябва да преценим кое е целесъобразното решение. Затова аз предложих една техника по този въпрос, за да е ясно за кои случаи конкурсът няма да се прилага за откриване на магистратски длъжности. Тогава остава да изберем между тези варианти. Мисля, че те могат да бъдат преценени още веднъж преди гласуването на текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, дискусията по този въпрос е много важна, защото назначаването за административни ръководители на хора – външни на системата, може да се каже, че е още ново за нашата правна система. Въведено е преди две години. Всъщност ние не знаем какъв е резултатът от това отваряне на системата, освен коментарите на съдии – хора от гилдията, които казват, че много трудно тази консервативна гилдия възприема външните хора.
Мисля, че това, което е приела комисията, е напълно резонно – хора, които не са съдии, не са прокурори, не попадат в кръга на магистратите, трябва да се явят на конкурс, може и една година, две години.
Административният ръководител има и друга освен професионалната функция – че познава хората, че работи заедно с тях в този колектив. Ако четем правомощията, функциите и задачите на административния ръководител, те са свързани предимно с управление на човешкия потенциал, а не разпределение на делата, познаване на хората, познаване на проблемите отвътре. Така че при условията на чл. 186, ал. 1, т. 2 това е справедливо. Мисля, че и съдиите, и прокурорите ще приемат този подход. Всеки външен на системата трябва да се докаже.
Господин Миков, може да има и вътрешен на системата, който иска да кандидатства. Ще се получи конкуренция. Това е текст при чист вариант, че има само външен състезател. Представете си, че има вътрешен човек от този трудов колектив. Тогава нещата стават още по-тежки. Мисля, че това за външните лица ще се приеме добре от съдийската гилдия. В това съм убедена. Конкурсът трябва да остане. Трябва!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Миков желае реплика. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Ако имаше конкурси за административните длъжности – добре. Само че едните вървят по конкурси чрез атестиране (вътрешните), а другите – по другия тип конкурси. Примерно същият човек е работил в същото съдилище десет години. По някакви причини е излязъл за една или две години.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: За него ще стане като атестация.
МИХАИЛ МИКОВ: Как ще стане като атестация, когато той не е вътре?! Той е външен за системата, макар че има стаж в същия съд. Вътрешните ще минават по атестация, а външният ще мине на конкурс. Считат го за външен. Може да се окаже дори, че вътрешният е работил по-малко от външния, излязъл временно, в това съдилище. Разбирате ли за какво разминаване става въпрос?! Ако се явяваха на конкурс, то външен, вътрешен – няма значение. Само че вътрешните се явяват на атестация, а външните – на съвсем друг вид конкурс. Това не може да става.
Затова мисля, че компромисното решение, предложено от Янаки Стоилов, е добро.
Има и един друг принципен въпрос. В Съединените щати, в Англия, в страни, където има добре изградени съдебни системи, не се започва от 22-23 години, а се започва след 10-годишен адвокатски стаж.
Затова подкрепям по принцип и предложението на Стоян Проданов за вдигане на възрастите, специално за окръжен съд. Хубаво е след 40-годишна възраст да се ходи в Касационния съд. Горе-долу.
Както е направен законът сега – с тези бързи срокове, може и на 35 години. Никой не е против младите хора. Но съдът внушава респект, внушава житейска зрелост.
Затова подкрепям и другото предложение на Стоян Проданов – за окръжен съд да имаш 8 години стаж: 3 години – младши, още 2 години – в районен съд, а за окръжен съд – 8 години. Тоест предполага се, че ако си завършил на 23-годишна възраст, на 31 година ще отидеш в окръжен съд, ще се движиш през апелацията и в Касационния съд ще стигнеш на 40 години. Все пак се изисква житейски опит. Там, където няма кандидати (сигурно има и такива случаи), този въпрос може да се решава и като политика.
Има и още един проблем. Висшият съдебен съвет досега не е залагал политиката на кариерното развитие. Там всеки назначава някого, ако успее да намери вътре хора. Тук се поставя въпросът защо е необходима толкова детайлна регулация. За съжаление, колеги, правим тази детайлна регулация, за да може тя да очертае това, което искаме да се реализира като политика в съдебната власт. Въпросите за детайлната регулация бяха поставени от Татяна Дончева и Мая Манолова.
Иначе възприемам редакционния подход да вкараме това, което господин Стоилов предложи. Малко е абсурдно отвътре да минават по атестация, а отвън, независимо от специализирания му стаж, независимо че е работил в същата прокуратура, да се явява на друг вид конкурс. Какво правим тогава?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към госпожа Масева? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Внимателно Ви чух, господин Миков. Да, атестацията е едната писта, конкурсът – другата. Все пак има някаква равнопоставеност, защото и двата метода са методи на оценка.
Специално за съдийската професия не една година, а един месец професионално отклонение означава много. Това е нещо, което се работи всеки ден и се изменя всеки час. Такава е професията.
Мога да дам примери за хора, които три или четири години не са работили практически тази работа, и колко затруднени се чувстват, и колко трябва да им помагат колегите, за да навлязат в материята. Да не говорим за динамиката, която се случва в нашия живот. Защо да не мине през конкурс?! И вътрешният минава. Нали го атестират?! За външния – нека да се оцени, за да могат и хората да го приемат като авторитет, като административен ръководител. И в работната група, и в комисията това беше коментирано. Мисля, че текстът справедливо отразява равнопоставеността между вътрешните и външните кандидати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Да постъпим както предложи господин Стоилов – да се направи още една преценка на текстовете и преди гласуването, което предстои евентуално утре, да има пред пленарната зала едно предложение, което да бъде формулирано от комисията като редакция на тези текстове, които сега са пред нас.
Има ли други желаещи да вземат думата по текстовете, предложени от господин Стоилов досега? Не виждам.
Господин Стоилов, заповядайте да продължим с четенето.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз обърнах внимание на един въпрос – за зачитането на стажа на Висшия съдебен съвет като специализиран юридически стаж. В един от отложените текстове всъщност ние вече го докладвахме и гласувахме, така че мисля, че въпросът е решен, но ще го проверим още веднъж, за да няма колебание.
Сега преминаваме към Раздел ІІ – Конкурси.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел ІІ да се измени така:
“Раздел ІІ
Конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 199, който става чл. 176:
“Чл. 176. (1) За заемане на длъжност в органите на съдебната власт се провежда централизиран конкурс за:
1. младши съдии, младши прокурори и младши следователи;
2. първоначално назначаване.
(2) Конкурсът по ал. 1, т. 1 се провежда най-малко веднъж годишно и не по-късно от три месеца след обявяването му.
(3) Конкурсът по ал. 1, т. 2 се провежда два пъти годишно и не по-късно от два месеца след обявяването му.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 177:
“Чл. 177. (1) Планирането на длъжности за младши съдии, младши прокурори и младши следователи се извършва от Висшия съдебен съвет по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт за всяка следваща календарна година.
(2) Планираните длъжности за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да се трансформират след обявяване на конкурса.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 178:
“Чл. 178. (1) Висшият съдебен съвет чрез жребий определя по 20 на сто от броя на свободните длъжности в съда, прокуратурата и следствената служба за заемането им чрез конкурс за първоначално назначаване.
(2) Процентите по ал. 1 се определят поотделно за всяко от нивата в съда, прокуратурата и следствената служба.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 179:
“Чл. 179. Длъжностите за младши съдии, младши прокурори, младши следователи и свободните длъжности за първоначално назначаване се обявяват от Висшия съдебен съвет чрез обнародване в “Държавен вестник”, публикуване в един централен всекидневник и на страницата в интернет на Висшия съдебен съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов, виждам, че по хода на четенето има желаещи да се изкажат чисто процедурно.
Нека да чуем първо госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Стоилов! В Правната комисия ние се подведохме, гледайки текста на чл. 234 - решихме, че има пълно препокриване с чл. 177, поради което приехме да отпадне чл. 234 и да остане чл. 177.
Знаете за възражението на Института за обучение на кадри за проблема, който възниква с младшите съдии. Това, което можем да се съгласим всички, е, че най-хубавото нещо, което се случи през последните две години, е обучението на младите хора и конкурсът за избиране на младши съдии, младши прокурори и младши следователи, които са надеждата ни, че тази система най-накрая ще бъде оправена, в смисъл, че ще дойдат качествени хора, добре обучени, издържали много сложни конкурси и тяхното допълнително обучение за шестмесечен срок действително дава една гаранция, че в съдебната система влизат качествени хора.
Записаното в ал. 2 на чл. 177, че планираните длъжности за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да се трансформират след обявяването на конкурса фактически обезсмисли идеята за обучението. Тук са ни дали само една справка, че от 2004 г. до 2005 г. Висшият съдебен съвет е трансформирал 35 бройки на младши съдии и прокурори, което значи, че административните ръководители просто се отказват от тези длъжности и ние нищо не правим.
Затова моето предложение е чл. 177 да отпадне и да остане чл. 234, който е с по-ясна редакция, по-пълна, където има забрана за трансформация на тези младши съдийски, младши прокурорски и младши следователски бройки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест Вие предлагате решение, различно от съгласуваното в Комисията по правни въпроси. Вероятно господин Стоилов ще вземе отношение.
Госпожа Манолова също има желание да вземе отношение към този въпрос. Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Аз по принцип съм съгласна с аргументите, които изложи госпожа Николова, но мисля, че систематичното място на чл. 234, който касае планирането на длъжностите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, е тук. И би следвало не да отпада чл. 177, а това, което възприемаме като регламентация в чл. 234, да бъде отразено на мястото на чл. 177, като според мен най-съществената е ал. 3 на чл. 234 и би могло текстът на чл. 234, ал. 3, да замени предложената редакция на чл. 177, ал. 2.
Така че аз правя формално това предложение – чл. 234, ал. 3 да стане чл. 177, ал. 2, а ал. 2 на чл. 177 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да чуем, госпожо Манолова, и господин Димитров.
Имате думата, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Като поддържам изцяло съображенията на колегите Николова и Манолова, които току-що взеха отношение по проблема, аз искам да направя предложение чл. 177 или да отпадне, или ал. 3 на чл. 234 да бъде ал. 3 чл на 177, а ал. 2 да си остане, защото тя е частен случай.
Ако има дискусия по този проблем, бих помолил колегите от Министерството на правосъдието да вземат отношение, защото на практика се получи разнобой между становището на определено ниво на представители на окръжните съдилища и на Министерството на правосъдието. Мисля, че арбитърът, който най-добре би могъл да отрази светлината на спора, е Министерството на правосъдието. Аз само искам да кажа, че колегите от правосъдието изразяват една искрена тревога от това какво би станало, ако не се реализира този текст, който ние сега предлагаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да видим дали госпожа Караиванова би взела отношение? Заповядайте, госпожо Караиванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също смятам, че ал. 3 на чл. 234 следва да се запази. Тя беше внесена при поредните изменения на сега действащия закон в отговор на конкретни критики на проверяващите от европейските институции в един от докладите им, където действително много точно бяха посочени трансформираните бройки. Нещо повече, срещу тях бяха посочени и кои са назначени на тези трансформирани бройки – деца и близки на назначаващите органи. Така че аз разбирам желанието на магистратите да решат някои свои, не бих ги нарекла частни проблеми, но все пак техни проблеми, а не да отговорят на изискването на политическата воля да направим една действително професионална, компетентна, независима, безпристрастна съдебна система.
Затова моето становище и като представител на вносителите на законопроекта е да се запази ал. 3. Тя визира различна хипотеза от ал. 2 – там са планираните, а след това са освободените бройки на младшите магистрати, които са приключили срока си на младшо магистратстване и трябва да преминат на други длъжности и тогава тези бройки да не се трансформират в обикновени и да се назначават по някакъв друг ред други лица.
Затова нашето становище е да се запази текстът така, както сме го внесли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, заповядайте да вземете отношение и Вие по този въпрос.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, аз споделям предложението на заместник-министър Караиванова. Това беше до голяма степен идеята и на останалите народни представители, които се изказаха – в чл. 177 да бъде добавена ал. 3 от чл. 234 на вносителя.
Искам само накратко да обясня защо съкратихме редакцията. Защото след дискусията, която проведохме, решихме, че е необходимо едно много по-конкретно планиране на необходимите длъжности във Висшия съдебен съвет. В различните години тези бройки могат да са различни. Така че аз искам да използвам случая, за да изразим нашата готовност да бъдат запазени съществуващите и освобождаващи се периодично щатни бройки за младши съдии. Но това не означава, че всяка година Висшият съдебен съвет трябва да обявява конкурси за наличните свободни щатни бройки, тъй като добре разбирате, че системата започва да се задръства, да произвежда повече магистрати, отколкото са необходими и колкото после трябва да бъдат назначени на районно ниво и да се развиват.
Така че тези проблеми сигурно не биха стигнали до парламента, ако не отразяваха стремежа на всеки клон от съдебната власт или на всяко ниво да дърпа чергата към себе си. Може би донякъде е обяснима тази конкуренция да бъдат по-добре решени щатно, бюджетно въпросите, но, пак казвам, това са проблеми, които ние очакваме бъдещият Висш съдебен съвет много по-добре и много по-планово да решава. Защото ако това ставаше, мисля че нямаше да сме изправени пред проблемите, за които говори госпожа Караиванова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, дотук бяха представени текстовете до чл. 179 включително по окончателната редакция на комисията и до чл. 200 по номерацията на вносителя. За утре очевидно ще се очаква от комисията да представи окончателни редакционни текстове и по дискусията по административните длъжности, и във връзка с току-що дискутирания въпрос по чл. 177.
Утре ще започнем пленарния ден с гласувания, след което ще продължи четенето на текстовете от доклада за второ четене на закона.
Съобщения:
В парламентарния контрол на 20 юли от 12,30 ч., както е решението на Народното събрание, пръв ще отговаря министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски на четири въпроса от народните представители: Мартин Димитров, Ваньо Шарков – два въпроса, и Георги Димитров.
Втори ще отговаря министърът на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на вътрешните работи Румен Петков ще отговори на шест въпроса от народните представители Иво Атанасов, Христо Попов, Атанас Щерев, Елеонора Николова, Павел Шопов и Георги Димитров и на питане от народния представител Михаил Миков.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала 42 на пл. “Александър Батенберг”.
Комисията по европейските въпроси съобщава, че заседанието на комисията, насрочено за днес, 19 юли, се отлага за следващата седмица.
Комисията за борба с корупцията ще проведе редовно заседание днес от 14,30 ч. в зала 132.
Следващото пленарно заседание е утре, 20 юли, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,01 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов
Станчо Тодоров