Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Митхат Метин и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното извънредно заседание на Народното събрание.
Както знаете, имаме утвърден дневен ред, имаме и някои процедури преди да преминем към законодателната дейност, която е включена в програмата ни за днес.
Преди това, уважаеми колеги, позволете ми няколко думи по събитието, което днес владее всички нас.
Днес Народното събрание, заедно с цялото българско общество, изживява мигове на дълбоко удовлетворение от завръщането у нас и възстановяването на свободата на Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Снежана Димитрова, Валя Червеняшка, Валентина Сиропуло, д-р Здравко Георгиев и д-р Ашраф. (Продължителни ръкопляскания.) Споделяме всеобщата радост на цялото общество от възтържествуването на истината за невинните ни медици и възстановяването им у нас в средите на своите семейства и близки.
Нека признаем, че тази успешна развръзка стана възможна благодарение на обединените усилия и солидарността на държавните институции, неправителствени организации, медии, световноизвестни личности, водещи специалисти и, не на последно място, на парламентаристи от всички краища на света. У нас дългогодишните търпеливи усилия на българската дипломация и на държавните органи се съчетаха с нарастващата активност на гражданското общество, на формираните граждански инициативи, намерили изява чрез активната роля на медийната общност.
От първите дни на членството на България в Европейския съюз ние се убедихме и почувствахме силата на европейската солидарност в позицията и действията на европейските институции и страните членки - и чрез председателството на Германия, и в усилията на страни като Великобритания, Италия, Гърция, и в решаващата роля на Франция и на нейния президент в последния етап от усилията за освобождаването на медиците. Те бяха ярка проява на категоричния им ангажимент за освобождаването на невинно осъдените европейски граждани.
Усилията на европейските институции и правителства бяха мощно насърчавани и подкрепяни от масовите граждански прояви на юристи и медици, на журналисти и политици, които бяха убедителна проява на ангажираното европейско гражданско общество.
В своята декларация от 19 декември м.г. нашето Народно събрание решително отхвърли присъдите срещу медиците и отправи апел към приятелите ни по света да подкрепят усилията ни за незабавно освобождаване на невинно осъдените. Само преди дни ние отново заявихме, че въпросът ще бъде приключен, когато съгражданите ни стъпят на родна земя.
Българските евродепутати направиха много за ангажирането на Европейския парламент, на Съвета на Европа за приемането на недвусмислени позиции и призиви за освобождаването на медиците. Бих искал да отбележа приноса на националните парламенти на страните членки, на организации от тези страни, които бяха особено категорични в своята подкрепа.
Нека сега пожелаем на щастливо завърналите се наши съграждани бързо да се отърсят от преживените страдания и с помощта на близки и роднини, на цялото общество да се завърнат към нормалния живот.
Позволете също да изразя готовността на българския парламент да спомогне за това завръщане, както и да съдействаме за среща на освободените медици с онези парламентаристи и общественици, впрегнали се за тяхното освобождаване. Благодаря ви, колеги. (Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги, да пристъпим към днешните ни задължения. Преди всичко има Решение на Централната избирателна комисия № 391 от 23 юли т.г. за избиране на народен представител.
Централната избирателна комисия въз основа на съответните норми на Конституцията и Закона за избиране на народни представители е взела следното решение:
„Обявява за избрана за народен представител в Трети многомандатен избирателен район – Варна, Станка Панайотова Маринчева от листата на Коалиция за България.”
Моля госпожа Маринчева да бъде поканена в пленарната зала, за да положи клетва. Да се присъединим към този акт. (Всички народни представители стават.)
Заповядайте, госпожо Маринчева. Моля да повтаряте след мен.
СТАНКА МАРИНЧЕВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Честито!
Благодаря ви.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуванията на текстовете, които бяха обсъждани на вчерашното извънредно пленарно заседание, представени от председателя на Комисията по правни въпроси. Моля да се подготвите за поредицата от гласувания, които ни предстоят.
Преди всичко пленарната зала следва да се произнесе по предложението за отпадане на чл. 306 от Глава седемнадесета, която става Глава осемнадесета поради систематичното му отразяване в друг текст. Този въпрос е бил обсъждан вчера. Доколкото разбрах, госпожа Капон е имала предложение специално да се гласува този текст.
Уважаеми колеги, моля за внимание. Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 306 от мястото, на което сега е включен в доклада, поради систематичното му отразяване в друг текст.
Гласували 171 народни представители: за 170, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега моля за вашето внимание, тъй като става въпрос за предложение за отпадане изцяло на текст от законопроекта – на чл. 327 по вносител. Това е към Глава осемнадесета. Комисията не е подкрепила текста на вносителя и предлага чл. 327 да отпадне изцяло от законопроекта.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на чл. 327.
Гласували 160 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 13.
Предложението за отпадане е прието.
Следват няколко предложения на народни представители, неподкрепени от комисията.
Предложение на народния представител Надя Антонова по чл. 330, неподкрепено от комисията.
Госпожо Антонова, подкрепяте ли предложението за отпадане на чл. 330? – Оттегляте го. Благодаря Ви.
По същия член има предложение на господин Илко Димитров, който предлага т. 5 да отпадне от ал. 1 и преномериране на останалите. – Оттегляте предложението. Господин Димитров оттегля предложението си.
По чл. 332 има предложение на госпожа Антонова, което не е срещнало подкрепа. – Госпожа Антонова оттегля своето предложение.
Госпожо Антонова, същото е предложението Ви по чл. 333 – и него оттегляте.
Остава предложението по същия чл. 333 на господин Корнезов – след думите „Кодекса на труда” да се добавят думите „но не повече от 30 дни” – нещо, което комисията не е подкрепила. Няма да можем да консултираме господин Корнезов дали оттегля предложението си, затова го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на господин Корнезов за добавяне на израз в чл. 333, неподкрепено от комисията.
Гласували 160 народни представители: за 12, против 30, въздържали се 118.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на текстовете по вносител. Това са два текста.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): А какво стана с чл. 306а?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, ако е нужно – да дадете пояснение на пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Този текст беше гласуван вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Текстът е гласуван вчера – няма неяснота.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава осемнадесета, която става седемнадесета, и текста на чл. 333 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласувайте тези два текста по вносител.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Следват текстовете в окончателна редакция на комисията: членове 326 и 328 до 332, 334 до 336 и нов чл. 339. Гласувайте тези текстове в окончателната редакция на комисията.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, с което и цялата глава.
Преминаваме към следващата Глава деветнадесета, която става осемнадесета.
Първо – текстовете по вносител, уважаеми колеги: наименованието на Глава деветнадесета, съответно осемнадесета, и текстовете на членове 342, 343, 349, 350 и 354.
Гласувайте тези текстове по вносител.
Гласували 140 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Моля за вашето внимание за чл. 348. Тук е предложението на госпожа Капон, направено в зала, да бъде подложен на гласуване текстът на вносителя за чл. 348. Тук е записано, че комисията по принцип подкрепя текста на вносителя, но госпожа Капон оспорва тази констатация и счита, че първо трябва да подложен на гласуване текстът на вносителя. Как процедираме, господин Стоилов, трябва ли процедурно предложение за гласуване на текста на вносителя или комисията не възразява текстът да бъде подложен на гласуване?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може да се гласува първо текстът на вносителя, защото разликата е в размера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване текста на вносителя за чл. 348. Ако той не бъде приет, ще подложа на гласуване текста на комисията, която предлага своя редакция.
Гласувайте текста на вносителя за чл. 348.
Гласували 146 народни представители: за 97, против 8, въздържали се 41.
Текстът е приет – в такъв случай няма нужда да гласуваме текста на комисията.
Да гласуваме текстовете в окончателната редакция на комисията от тази глава. Това са членове 337, 338, нов 342, 339 до 341, 344 до 347, 351 до 353, нов 359 и 355.
Гласувайте тези текстове – номерацията е по вносител.
Гласували 143 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
Преминаваме към следващата Глава двадесета. По нея има да направим следните гласувания – има две предложения за отпадане изцяло на текстовете на членове 359 – така както е записано в доклада, че комисията предлага отпадане на чл. 359, и на чл. 361. Това е предложение, което е направил господин Стоилов в пленарната зала за отпадане изцяло на текста. Ще ги гласуваме поотделно.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане от законопроекта на чл. 359. Гласувайте отпадането на чл. 359 изцяло от законопроекта по предложение на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 5.
Предложението за отпадане е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението за отпадане на чл. 361. Това е предложение на господин Стоилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 2.
И това предложение за отпадане е прието.
Сега текстовете по вносител: наименованието на Глава двадесета, която става деветнадесета, и чл. 358.
Гласувайте тези текстове по вносител.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Текстовете по вносител са приети.
Моля да обърнете внимание на чл. 363 – редакция на комисията на стр. 158. В тази редакция има предложение, направено от господин Стоилов в пленарната зала и то е: думата “заедно” да отпадне и думата “републиканския” да се замени с “държавния”.
Подлагам на гласуване това предложение на господин Стоилов за промени в текста на чл. 363 в редакция на комисията.
Гласувайте предложението на господин Стоилов.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Сега гласуваме членове 356, 357, 360, 362, 363 с направената поправка и 364 по комисия.
Гласувайте тези текстове по комисия.
Гласували 117 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Нова Глава двадесета, текстовете в редакция на комисията: наименованието на новата глава, наименованията на разделите в тази глава и текстовете на членове от 369 до 393 и чл. 395.
Гласувайте тези текстове в редакция на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Последен от тази глава е текстът на чл. 394. В него господин Стоилов предлага след думата “Охрана” да се добави “при осъществяване на правомощията си по чл. 392, ал. 1”.
Моля, гласувайте предложението на господин Стоилов по текста на чл. 394.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Алинея 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, по ал. 2 на чл. 394, а не по ал. 1.
Отменете, ако обичате, това гласуване за едно уточнение с господин Стоилов.
Така, както ми е представено предложението, господин Стоилов, то се отнася до ал. 1 и “Охрана” е обозначена в редакцията на ал. 1, тоест с главна буква и в кавички. А Вие сега съобщавате, че имате предвид “охраната” в ал. 2, която е без кавички и е с малка буква.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въпросът е, че правомощията са в ал. 2, така че препращането трябва да е към ал. 2, а не към ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В такъв случай поправката да бъде в ал. 2 и да звучи така: “По отношение на личния състав на охраната при осъществяването на правомощията си…”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не. Препращането от ал. 1 правилно го прочетохте, само на финала е към “чл. 392, ал. 2”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам. Чета отново предложението на господин Стоилов, за да го гласуваме коректно. Предложението е в ал. 1 след думата “охрана” текстът да се чете: “при осъществяване на правомощията си по чл. 392, ал. 2”.
Моля, гласувайте предложението на господин Стоилов по чл. 394.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване целия текст на чл. 394 с току-що направената поправка, в окончателна редакция на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
И този текст е приет.
Следва Глава двадесет и първа – предложенията, неподкрепени от комисията.
Първото предложение е на народния представител Минчо Спасов по чл. 365 на стр. 165 от доклада: да се създаде нова ал. 4. Комисията не е подкрепила предложението.
Моля, гласувайте това предложение на господин Минчо Спасов.
Гласували 126 народни представители: за 45, против 9, въздържали се 72.
Предложението на господин Спасов не се приема.
Следващото неприето предложение е на народния представител Любен Корнезов за отпадане изцяло на чл. 366, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение на господин Корнезов.
Гласували 128 народни представители: за 13, против 10, въздържали се 105.
Предложението не се приема.
Още едно предложение на господин Корнезов по следващия чл. 367. Също предложение за отпадане, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте това предложение на господин Корнезов.
Гласували 117 народни представители: за 16, против 11, въздържали се 90.
Не се приема и това предложение.
Следват текстовете в окончателната редакция на комисията: наименованието на Глава двадесет и първа, членове от 365 до 369, нов чл. 401, чл. 370, нов чл. 403 и чл. 371.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Приети са текстовете, предложени от комисията, а с това и главата.
Следва Глава двадесет и втора. По нея ще извършим едно гласуване, уважаеми колеги: наименованието на главата по вносител и от чл. 372 до чл. 377 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте наименованието по вносител и текстовете на членовете от главата в редакция на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
С това се изчерпват текстовете от главите по законопроекта.
Остават Допълнителните и Преходните и заключителни разпоредби.
По Допълнителните разпоредби – страница 171 от доклада, предложението на комисията е за отпадане както на подразделението “Допълнителни разпоредби”, така и на параграфи 1 и 2.
Можем ли да гласуваме тези предложения за отпадане едновременно?
РЕПЛИКИ: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сякаш има такава възможност да гласуваме едновременно предложенията за отпадане. Така и ще направим.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на подразделението “Допълнителни разпоредби” и на параграфи 1 и 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане е прието.
По Преходните и заключителни разпоредби има три параграфа. Предлага се да отпаднат изцяло. Предлагам да ги гласуваме поотделно.
Преди всичко се предлага да отпадне § 4 по вносител.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Нека това го превеждаме на български език.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Какъв е българският израз?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Да бъде прочетен текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това като процедура не го предвиждаме при гласуването, господин Ралчев. Презумпцията е, че народните представители разполагат с доклада и с гласуването си вземат отношение по текстове, които са прочетени в пленарната зала и обсъдени на предходно заседание. Този текст е бил четен в пленарната зала.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 4 по вносител, страница 173 от доклада.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 18.
Предложението за отпадане е прието.
Следващият параграф, който се предлага да отпадне, е § 10 на стр. 175.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за този параграф и предлага той да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение за отпадане на § 10.
Гласували 121 народни представители: за 119, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Третото предложение е за отпадане на § 24 на страница 181. Комисията не подкрепя вносителя и предлага отпадане.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на § 24.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане и на този параграф е прието.
Има предложение на комисията за отпадане на четири параграфа, но не от целия законопроект, а поради систематичното им отразяване в други текстове.
Бихме ли могли едновременно да гласуваме тези четири предложения?
РЕПЛИКИ: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението за отпадане от тази част на законопроекта на параграфи 7, 11, 12 и 14 поради систематичното им отразяване в други текстове.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Предложенията за отпадане поради пренасочване на текстове е прието.
Има предложение на комисията за нов § 4 от Преходните и заключителни разпоредби. Комисията предлага датата да бъде 28 септември 2007 г., страница 172 от доклада. В текста са дадени две числа, едното е в скоби. Предложението е за 28 септември 2007 г.
Има ли желаещи да обосноват другата дата? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на новия § 4 от Преходните и заключителни разпоредби с дата 28 септември 2007 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Текстът на новия § 4 е приет.
Има още един нов параграф – § 5. По него в пленарната зала господин Стоилов е направил следното предложение: в ал. 2 думите “Мандатът на изборните членове и” да отпаднат.
Подлагам на гласуване предложението на господин Стоилов за отпадане в новия § 5, ал. 2 на посочения израз: “Мандатът на изборните членове и”.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 104, против 3, въздържали се 8.
Това предложение на господин Стоилов е прието.
Сега ще гласуваме целия § 5 с направената поправка.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 102, против 24, въздържали се 11.
Параграфът е приет.
Има още едно предложение на господин Стоилов за създаване на нов § 7а. Той е бил представен вчера в пленарната зала. Не е отразен в доклада по понятни причини. Затова ще го прочета:
“§ 7а. За заварените съдии в окръжен съд, прокурори в окръжна прокуратура, съдии в административен съд, съдии в апелативен съд и прокурори в апелативна прокуратура, които не отговарят на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 2, 3 и 4, запазват длъжностите си, които заемат.”
Моля, гласувайте това предложение за § 7а.
Гласували 121 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 5.
Предложението за новия § 7а е прието.
По § 3 по вносител, който става § 16, има предложение от народния представител Янаки Стоилов, което е направено в пленарната зала, за създаване на нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) До избора на главен инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет Инспекторатът на министъра на правосъдието продължава да осъществява правомощията си по чл. 35б, ал. 1, т. 1 и 2 по отменения Закон за съдебната власт.”
Подлагам на гласуване това предложение на господин Стоилов.
Гласували 113 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на целия § 3 с направената поправка.
Гласували 113 народни представители: за 111, против 1, въздържал се 1.
Текстът на параграфа е приет.
По § 6 по вносител, който става § 14, има предложение от народния представител Янаки Стоилов, направено в пленарната зала - след края на сегашния § 6, който е с едно изречение, да се добави ново изречение със следното съдържание:
„Изтичането на този срок не е основание за отпадане на отговорността.”
Моля, гласувайте това предложение на господин Стоилов.
Гласували 111 народни представители: за 109, против 1, въздържал се 1.
Предложението за добавката е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 6 с направеното допълнение.
Гласували 110 народни представители: за 108, против 1, въздържал се 1.
Приет е окончателния текст на § 6.
Уважаеми колеги, пристъпваме към едно последно, но достатъчно обхватно гласуване.
Моля за вашето внимание.
Гласуването се състои в следното: наименованието на „Преходни и заключителни разпоредби” – по вносител, и в окончателна редакция на комисията следните текстове: нови параграфи 1-3; нови 6-9; § 5, който става § 11; нов § 12; нов § 15; § 8, който става § 13; § 9, който става § 10; нов § 17; § 13, който става § 29; нов § 18; нов § 19; § 15, който става § 21; § 16, който става § 22; § 17, който става § 23; § 18, който става § 24; § 19, който става § 25; § 20, който става § 26; § 21, който става § 27; § 22, който става § 20, и § 23, който става § 28.
Моля, гласувайте така посочените текстове в редакция на комисията и наименованието на раздела по вносител.
Гласували 126 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети, с което и Преходните и заключителни разпоредби, с което е приет и целият закон. (Ръкопляскания.)
Има думата господин Стоилов – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители, господин Пенчев! Искам да благодаря на всички народни представители, които участваха активно в подготовката на законопроекта преди това, и на неговите вносители, които ни предоставиха основа, върху която тази тежка и продължителна работа да бъде извършена. Благодаря на магистратите от различни нива, които участваха в работата на комисията, на представители на Висшия съдебен съвет, на Министерството на правосъдието и по повечето от въпросите в този законопроект имаше конструктивна дискусия и мога да кажа постигнато съгласие по основните разрешения. Разбира се, в такива случаи в такава сложна, деликатна, а понякога и конфликтна материя имаше различия, но те са съсредоточени главно върху преходния режим за въвеждането в действие на този закон.
Смятам, че законът дава подходяща нормативна основа, за да може да продължи реформирането на съдебната власт, така че тя да бъде достатъчно независима и силна, в същото време да се ускори дейността по разглеждане на делата, тя да бъде в по-висока степен отговорна и открита за българските граждани.
Искам да помоля и представителите на Дирекция „Законодателна дейност”, които също участваха още на работната фаза при подготовката на текстовете за второ четене, да ги прегледат още веднъж и да се сверят всички препращания, а някъде вероятно ще се наложи и преномерация на параграфи заради буквите, с които тук са приети някои от тях.
Разбира се, благодаря на Николета Кузманова – експерт към комисията, която през цялото време участва активно и професионално в тази работа.
Благодаря на всички още веднъж и успех!
Надяваме се, системата да бъде бързо въведена в действие, съгласно промените, извършени в нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, позволете ми и аз да благодаря и на господин Стоилов, на цялата Комисия по правни въпроси, на работната група, работила по законопроекта, и на сътрудниците на комисията.
Виждам, че госпожа Манолова иска думата.
Имате думата, госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Коалиция за България искам половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, да направим така: 30-минутната почивка ще ни отведе до 15,30 ч., след това половинчасово заседание – до 16,00 ч., и след това почивка отново до 16,30 ч.
Нека направим така: 30 мин. почивка до 15,30 ч. След това ще подновим заседанието. Ако пленарната зала прецени, може и без почивка или пък почивка по-нататък.
В 15,30 ч. подновяваме пленарното заседание.
Благодаря ви.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Лъчезар Иванов, заповядайте, имате думата за процедура.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам, поради огромния интерес и важност на проблема, който ще разглеждаме сега, а именно Законопроекта за местните избори, дебатът да бъде предаван по Националната телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено процедурно предложение - т. 2 от днешния пленарен ден, а именно второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори да се предава пряко по Българската национална телевизия.
Има ли противно предложение? Няма.
Гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 175 народни представители: за 74, против 39, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте да направите своето предложение за прегласуване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми колеги, обръщам се към вас с апел да подкрепите това предложение. Предполагам, един от доводите е това, че когато се предава открито едно предаване по националния ефир и дебатът, който се провежда тук, предизвиква в повечето случаи повече мнения, повече представяне на някои колеги. Мисля, че важността на проблема, който в момента ще дебатираме, и законопроектът са изключително важни. Затова предлагам да има пълна прозрачност за обществото на това как ще изковем Закона за местните избори и моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на повторно гласуване направеното процедурно предложение за пряко предаване по Националната телевизия.
Гласували 197 народни представители: за 92, против 48, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Методиев, заповядайте за процедура.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моето процедурно предложение е предвид значимостта на Закона за местните избори, неговото изменение и допълнение, така както повелява нашият правилник, да вземем изрично решение, че ще гласуваме всеки текст след дебат, а не да отместим гласуването за утре сутринта, тъй като имаме на разположение доста време от днешното работно време на извънредното заседание. Освен това, както е известно, това е последният голям законопроект за лятната сесия на парламента. Имаме времето и възможността да го направим. Това е моето процедурно предложение, господин председателю. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Методиев, в нашия правилник освен Вашата форма на гласуване има и други форми на гласуване. Вие предлагате тази – текст по текст, а не глава по глава. Следователно подлагам предложението на гласуване, мнозинството в залата ще реши.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 188 народни представители: за 97, против 12, въздържали се 79. (Ръкопляскания от ДСБ.)
Предложението се приема.
Заповядайте за процедура, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! С оглед малкият ресурс от време, който ни остава до края на парламентарната сесия и важните закони, които трябва да приемем до петък, предлагам да подложим на прегласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на прегласуване направеното предложение от народния представител Веселин Методиев.
Моля, гласувайте. То беше прието при първото гласуване. (Шум в залата.)
Гласували 202 народни представители: за 97, против 19, въздържали се 86.
Предложението не се приема.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за процедура, но ако е за същия въпрос - за формата на гласуване.
Заповядайте, господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, когато господин Иванов предложи пряко да се предава дебатът по Българската национална телевизия и Българското национално радио, нямаше толкова народни представители, колкото се появиха на електронното табло, отчитащо гласовете. Има две възможности – едната възможност е Вие като председател да предложите да се прегласува това решение (шум и реплики от залата), а другата възможност е от името на парламентарната група да поискам поименна проверка, защото в залата няма... (Шум и реплики от КБ.)
Господин председател, Вие сте в правото си да прецените и да кажете, ако искате да има поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако позволите, ще Ви отговоря. Свършихте ли?
ЯНЕ ЯНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По първото предложение – не мога да подложа на гласуване нещо, което вече е гласувано от пленарната зала. Председателстващият няма право на това.
По второто предложение – поименна проверка може да се направи също по усмотрение на председателстващия или по предложение на парламентарна група, направено от член на ръководството на парламентарната група.
В случая съм убеден, че тук има 197 народни представители най-малко. (Шум и реплики от залата.) Това е. Днес ние няма да гласуваме.
ЯНЕ ЯНЕВ: Господин председател, от името на Парламентарната група на ОДС искам поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Позволете ми да Ви кажа, че поименни проверки съгласно последните промени на правилника се правят само, когато предстои гласуване. Вие го знаете много добре. Много добре го знаете, колеги!
Продължаваме нашата работа.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси по общия проект за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. ...)”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Има предложение на Петя Гегова, Минчо Спасов и Марина Дикова в § 1 изразът „кметовете на райони” да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Има предложение на Петя Гегова, Минчо Спасов и Марина Дикова в § 2 думата „десет” да се замени с „шест”.
Комисията подкрепя предложението.
По § 2 има предложение на Красимир Каракачанов, Борис Ячев, Бойко Ватев, Мирослав Мурджов.
Комисията не е разглеждала предложението на основание чл. 71, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то излиза извън обхвата на разглеждания законопроект.
По § 2 има предложение на Мария Капон и Елеонора Николова, което комисията подкрепя.
Има предложение на Надежда Михайлова, Ваньо Шарков, Димитър Йорданов, Димитър Димитров, Иван Сотиров в чл. 3, ал. 1 думата „десет” да се замени с „дванадесет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Павел Шопов и Митко Димитров в чл. 3 ал. 1 се изменя така:
„(1) Право и задължение да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, живели са най-малко през последните 12 месеца – имат постоянен и настоящ адрес – в съответното населено място и не са поставени под запрещение, нито изтърпяват наказание лишаване от свобода.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Член 3 се изменя така:
„Чл. 3. (1) Право и да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните шест месеца в съответното населено място.
(2) Наборните военнослужещи във Въоръжените сили имат право да гласуват само в населеното място, където са живели, съгласно ал. 1, ако по време на изборите се намират там.
(3) Гражданите, намиращи се в лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и други социални заведения, имат право да гласуват там, ако местонахождението на съответното заведение съвпада с населеното място, където са живели съгласно ал. 1.
(4) Избирателите, които са ученици и студенти, се освобождават от учебни занятия един ден преди, по време на изборния ден и един ден след него.”
Господин председател, остава да решим дали изказванията да бъдат правени по параграфи или по групи от параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз предлагам да продължим и с § 3.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може би свързаните параграфи, които са, да ги докладвам. (Шум и реплики от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Един момент. Ще има дебат.
Господин Стоилов, прочетете и трети параграф и след това започваме дебати.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 3 има предложение на Петя Гегова, Минчо Спасов и Марина Дикова, което комисията подкрепя.
По § 3 има предложение на Мария Капон и Елеонора Николова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Член 3а се изменя така:
„Чл. 3а. Всеки гражданин на държава - членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, има право да избира общински съветници и кметове, ако е навършил 18 години към изборния ден включително, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, живял е най-малко през последните шест месеца в съответното населено място, не е лишен от правото да избира в държавата членка, на която е гражданин, и предварително с писмена декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас в съответното населено място.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За процедура думата има господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми колеги! Това, което прочете председателят на Правната комисия тук, съдържаше в себе си възможност поне за три дебата. Първият е свързан с § 1, вторият е свързан с § 2 и третият е свързан с § 3.
Ако Вие, господин председател, ни накарате да започнем да дебатираме едновременно по всички параграфи, на практика лишавате конкретните народни представители от възможност да участват с времето си за всеки параграф поотделно. Аз например мога да искам да взема участие, ако Вие не ме лишите от това право, по всеки един от тези текстове. По правилник имам 5 минути на текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно сте прав.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В един момент Вие ще ме накарате за три параграфа в 5 минути да изложа своите тези, а имам право на 15 минути по правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прав сте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Много Ви моля всеки параграф поотделно, след като отказахте да го гласуваме, да бъде дебатиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това Ваше предложение за гласуването не беше прието от пленарната зала, господин Методиев. (Шум и реплики от залата.)
Прав сте. Преминаваме към дискусия параграф по параграф.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз приемам това, господин председател, с уговорката обаче, че в случая са представени две теми: едната тема е за районните кметове в големите градове, другата тема е за активното избирателно право. Така че това са две теми.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Има тема за задължителното гласуване!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тази тема, господин Шопов, е отхвърлена с вашия законопроект, така че тя нито трябва да бъде обсъждана, нито да бъде гласувана и това комисията го е приела още на своето заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така че, господин председател, нека народните представители, които искат да се изкажат поотделно за двете теми, да имат възможност да се изкажат в рамките на пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно!
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук са представени две теми от законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно сте прав! Аз това имах предвид.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, колеги! Уважавам компетентността на господин Янаки Стоилов, но не му давам правото да прави тематични обобщения от името на залата. Или дебатираме по принцип параграф след параграф… (Реплика от КБ.)
Какво има, господине? Какво се вълнувате? От какво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин Костов, продължавайте.
ИВАН КОСТОВ: Не приемам от името на залата, включително и от мое име, той да прави тематични обобщения. Той утре може да каже или на следващото разискване: параграфи 4, 8 и 10 тематично са обединени в едно, хайде да ги дебатираме наведнъж. Не може така! Или дебатираме параграф по параграф и всеки има право да дебатира за всеки параграф, ако има разклонения за активното избирателно право в двата параграфа, се дебатира за едното и другото. Не могат да се правят такива обобщения. Те не почиват на никаква правна логика. Той го разбира добре.
Така че дебатираме си параграф по параграф. Няма как иначе да дадем право на който и да е измежду нас да прави обобщения и да казва: тези и тези параграфи са в една тема и ще дебатирате наведнъж. Няма такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Костов, разбрахме се. Всеки народен представител има право на пет минути по всеки параграф. Тук вие ще се възползвате от това свое право в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Всъщност Вие взехте думата по процедура, в крайна сметка, а не направихте изказване по същество.
Има думата госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Когато сме предлагали активното и пасивно избирателно право да бъде свързано с определен срок, а именно с шест месеца, сме изхождали от препоръката на Евродирективата за европейските граждани при навършване на шест месеца живот на едно населено място да могат да гласуват там. С изненада установявам, че в една част нашите предложения са подкрепени. Във връзка с пасивното избирателно право продължителността на живеене на кандидат за кмет или общински съветник е свързана с датата на насрочване на изборите в съответната община, а за чуждия гражданин е записано, че този срок трябва да бъде дванадесет месеца. Това е недопустимо.
Трябва да имаме симетрия между времето, през което пребивава българският гражданин на съответната територия на община или кметство, и съответно чуждият гражданин, гражданин на държава – член на Европейския съюз, който пребивава на територията на определено кметство или община.
Ето защо предлагам да обърнем по-голяма внимание на тези срокове, още веднъж да ги обсъдим в тяхното разнообразие и да приемем един принципен подход, защото трябва да има абсолютна симетрия между нашите права и правата на европейските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето изказване е свързано с § 1, а именно нашето предложение от името на Парламентарната група на НДСВ – изразът “кметове на райони” да отпадне. Това е предложението на народните представители Гегова, Спасов и Марина Дикова.
Комисията не е подкрепила това наше предложение. На първо четене имаше дебат по въпроса, но мисля, че залата не стигна до единно заключение по това дали сега е моментът да бъде приет и гласуван за районните кметове в големите градове София, Пловдив и Варна или по-нататък във времето. Сигурно е назряла необходимостта това нещо да се случи, но просто сегашното състояние на законодателството, правата и възможностите, които имат сегашните районни кметове, и това, което се дава с този закон, не съответства на идеята, която би следвало да се вложи в това, а именно децентрализация и деконцентрация на властта, повече права на местното население и повече права в това местно население.
Не мисля, че в това състояние, в което са в момента районните кметове, с тези възможности, ще можем да постигнем тази цел. В никакъв случай един районен кмет, който няма никакво бюджетиране, финансиране или възможност да има финанси при него, да прави финансови политики, да осъществява политики на района, който той управлява, не се съчетава с нашата идея. Това би могло да се случи в един по-късен етап, когато в бюджетите на тези три големи общини се залагат такива средства, тоест, да се финансират централно. Колегите, особено тези от ОДС, които управляваха дълги години тези три големи града, знаят, че е така. Сега даваме власт на един районен кмет, без да има никакви финанси. Той е изцяло зависим от решенията на общинския съвет и от решението на големия кмет. Така че нашето предложение е това на този етап да отпадне, като си запазваме правото в по-нататъшен момент от развитието да бъде променено и подкрепено.
И още нещо, господин председател, понеже минахме параграфи 1, 2 и 3. Не че настоявам, но просто искам да кажа, че чл. 71, ал. 1, изречение трето от правилника казва, че когато е извън обхвата, един проект не може да се гледа от пленарната зала. Това е действително така, но практиката на Народното събрание казва и друго: че когато комисията е съгласна, може да го направи, а по аналогия би следвало да го направи и самата пленарна зала. Така че по тази важна точка, а именно задължителното гласуване, нека не отхвърляме априори, може би е по-добре да се дебатира, а с гласовете на народните представители да се реши как ще бъде. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Говорите за чл. 71, ал. 3 от правилника?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Говоря за предложението на Красимир Каракачанов, Борис Ячев, Бойко Ватев, Мирослав Мурджов, което е отхвърлено на основание чл. 71, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председателю, доколкото разбрах, ще се дебатира текст по текст, а дотук беше допусната дискусия по параграфи 1, 2 и 3. Така че според Вашите указания...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шопов, имали сме различни форми на дискусия.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Надявам се сега да дебатираме по § 1 и аз ще дебатирам по § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е Ваша воля. Вие можете да вземете отношение, както направи господин Кътев, и по трите параграфа.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз ще взема отношение и по трите параграфа, но след това с вдигане на ръка, за да не се ощети правото на всеки депутат да дебатира по полагаемите му се минути. Затова сега отнех време от моя дебат, за да уточним това, тъй като дебатът май тръгна малко в погрешна насока от двамата, които се изказаха преди мен.
По въпроса за районните кметове позицията на партия „Атака” – за кметовете в големите градове София, Пловдив и Варна, че трябва да пристъпим към това действие, да бъдат избирани кметовете на големите градове. Дошло е време, тъй като се касае до райони, които по брой на население, както е в София или в Пловдив, кв. „Тракия”, са с по-голямо население, отколкото някои областни градове. Така че говорим за самоуправление на общините, говорим за местно самоуправление, което не може да бъде осъществено без този избор, този акт на демокрация, която да даде власт и съответните права на районните кметове да движат работите, нещата и проблемите в своите райони. Досега те са назначаеми, както е известно, от кметовете на големите общини, което ги прави просто едни пълномощници: не им дава сигурност в техните действия, не им дава и правата, от които те се нуждаят.
Така че ние ще подкрепим това предложение и ще гласуваме за изборни кметове в районите.
Както се вижда, по този закон ще се създадат, така да се каже, тематични мнозинства. По едни проблеми с някои от парламентарните групи ще бъдем на една позиция, а по други – на друга позиция. Мисля, че с тези тематични мнозинства ще се създаде една възможност да излезем с един по-добър закон. Тук с колегите от НДСВ си противоречим, което не пречи по бъдещи въпроси по-нататък да бъдем на една позиция. По § 3 мисля, че ще се срещнем отново. Така че, това е като начало по този дебат, който се очертава да бъде много продължителен, но, надявам се, ползотворен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всички се надяваме.
Обявявам половин час почивка. В 16,30 ч. продължаваме нашата работа. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с изказвания по първите три параграфа, представени от господин Стоилов.
За процедурно предложение има думата господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на ОДС правя предложение за пряко предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия на дебатите, които предстоят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Преди почивката подобно процедурно предложение е било направено и е отхвърлено, така че не може да се подновява. (Шум и реплики.)
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Това е след почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По една точка от дневния ред може да се прави едно подобно предложение за пряко предаване. Правено е предложение, отхвърлено е, втори път повече не може да се подлага на гласуване.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! В старта на закона са двете най-важни теми. Първата тема е свързана с даването на възможност в България да се осъществява повече демокрация по отношение на местното самоуправление. Вторият проблем е свързан с правото на българските граждани да избират своите управници на ниво местно и териториално самоуправление, като изразяват своята воля във връзка с това, че те са тези граждани, които са обвързани от това управление, те търпят несгодите, те трябва да определят приоритетите, стратегиите, задачите и функциите на това местно самоуправление.
Затова считам, че първите текстове са най-важните в този законопроект и от нашата воля зависи дали местното самоуправление ще получи тази сила, тази демократичност, която трябва да бъде съобразена за България с практиките на европейските държави и с практиките на демокрацията.
Първо, що се отнася до това дали да бъдат избирани районните кметове. Според мен това е един голям пропуск на законодателството в Република България, че е отнета възможността българските граждани да си избират своите районни кметове. Ролята и правомощията на тези кметове непрестанно ще нарастват, първо, защото поправките в българската Конституция предвиждат финансовата децентрализация. Финансовата децентрализация означава повече правомощия, свързани с диференциация, с отчитане нуждите – местните, условията и начините, при които живеят хората, изразени във финансови показатели, изразени в данъци и в такси. Какво по-голямо право да имат българските граждани освен това да посочват човека, който ще определя именно тези показатели, който ще дебатира и участва в дискусии, ще защитава стратегии, свързани с интересите на населението от тези райони?
Освен това, уважаеми колеги, в районите на големите градове – най-вече в София – е концентрирано население, което представлява сбор от населението на няколко областни града. Защо това население да бъде изолирано от процеса на посочване на този, който носи отговорност за решаването на техните проблеми? Защо още в Република България този, който се назначава, да бъде държавен служител, а да не бъде избраник, да не бъде посочван от населението в резултат на вот и по този начин да носи отговорност, и по този начин всеки следващ да съобразява своята политика, своето поведение и своето действие спрямо населението от гледна точка на това, че трябва да защити мястото си, правомощията си, функциите и задачите си с избора.
Затова възразявам срещу предложението, направено от колеги, текстът “районни кметове” да отпадне. Считаме, че една правова и уважаваща демокрацията държава не трябва да допуска повече подобно нещо.
Що се отнася до така наречения срок за уседналост – дали той ще бъде, както се изразяват някои “въздух под налягане”, или ще бъде действаща норма, зависи най-вече от това какъв срок ще определим. На първо място е срокът – това, което принуди представителите на Българската социалистическа партия да внесат срок с продължителност 10 месеца, беше продиктувано не от друго, а от злосторническата практика, която е в ход и в момента. От ранна пролет, дори още от м. февруари тази година са сигналите за Несебър, Созопол, Поморие, Царево, Приморско и за кои ли не атрактивни общини, в които се готви изборен туризъм и по-скоро – изборно вандалство. Това се превръща в търговия с хора, защото някои по-активни политици и бизнесмени отвеждат хора и ги принуждават да се регистрират в населени места, в които трябва да спечелят изборите. Мога да ви дам като представител на Първи многомандатен избирателен район примера с гр. Мелник - Мелник, в който има 150 жители. Там обаче бяха записани и отведени 60 жители ... (Председателят Камелия Касабова дава сигнал за просрочване на времето.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вече е 17,13 ч.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Имаме по 5 минути за параграф. Съжалявам, но това, което възприе залата по предложение на председателя, беше за всеки параграф поотделно да имаме като сбор по 5 минути за изказвания.
И така, уважаеми колеги, бяха записани около 60 избиратели, които определиха вота на човек, чужд на тази общност, на човек от друга община. Мога да ви кажа, че тази практика се оказа фатална за интересите на това най-екзотично място.
Що се отнася до аргументите на това, че европейската директива посочвала 6 месеца и ние трябвало да се съобразим с това, тя се отнася само за чужденци, които са членове на европейски държави.
Но това, уважаеми колеги, не означава, че този признак трябва да бъде универсален, защото интересът на българските граждани трябва да бъде защитен максимално. Тази равнопоставеност е равнопоставеност в друга посока – с оглед осъществяване на избирателното право. Но интересът на всяка правова държава трябва да бъде диктуван от това може ли да се прескочи, може ли да се ограничи корупцията, може ли да се ограничи бизнес туризмът, може ли да се ограничи туризмът и покупко-продажбата с хорски гласове. Затова тези 10 месеца, отчитайки практиката, която е един от най-важните критерии да се съобразяват сроковете, трябва действително да бъдат 10 месеца, защото те съвпадат със срока, който е и начало на годината – тоест м. януари, откогато е започнала тази практика и според представителите на ГРАО най-лесно разместванията, регистрацията по настоящ адрес могат да се засичат в началото на всяка календарна година.
Затова, уважаеми госпожи и господа, трябва да съобразим 10‑месечния срок. Това беше съображението и на Българската социалистическа партия, и на ВМРО, и на Демократи за силна България, и на Обединени демократични сили, и на “Атака”, така че има подавляващо мнозинство от разумен глас, който да направи принципа на уседналост в реален принцип, а не утре да се срамуваме, че отново сме вдигнали балон, спукал се още преди да бъде гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика – господин Кътев.
Разбирам, че преди почивката председателят е уточнил, че дискусията ще върви общо по трите параграфа, но тъй като темите са две и по един от параграфите няма предложения, изказванията по тези три параграфа ще бъдат общо в рамките на 10 минути.
Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Моята реплика е по отношение на § 1 към госпожа Масева.
Госпожо Масева, действително не предполагах, че ДСБ има такъв голям проблем с избора на кметовете. Вие сте готови да обърнете принципите само и само някъде да се закачите за някой кмет и да имате избран един кмет, надявайки се в София, Пловдив или Варна белким някой в някой район изберат кмет от ДСБ, примерно, което не го вярвам. Няма нищо лошо, но не бива да се впряга каруцата пред коня.
Питам Ви и Вас, и госпожа Мая Манолова и колегите от ДСБ, които подкрепят това предложение, какво ще предложи този кандидат-кмет в район “Витоша” в Столична община на своите избиратели? Нали е избор, нали отива в състезание и казва: аз предлагам и ще направя това, ще направя това, ще направя това – всичко, което е свързано с подобряване на живота на тези хора. Какво му предлагате в момента вие по сега действащото законодателство с тези правомощия да направи той? Или ще му кажете: дайте да ви изберем, пък после ще видим, ако приемем бюджета, пък ако направим и децентрализация и отпуснат някой лев, но сега само да ви изберем за хубавите очи, или че представлявате, примерно, ДСБ или БСП?
Извинявайте, това е несериозно отношение към проблемите на местната власт и не завоалирайте нещата, че по този начин решаваме проблемите. Напротив, по този начин ги задълбочаваме. Не е почтено това, което се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика към госпожа Масева заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да обърна вниманието за пряк избор на районни кметове и тук, както преди малко господин Кътев обърна внимание, че не може преди да сме създали законодателство, тоест да сме осигурили нужните законодателни основи и принципи на районните кметове, ние да предлагаме в момента те да бъдат избирани пряко. Тук се нарушава принципът. Значи ние ще избираме районните кметове, а после ще им определяме с допълнителни закони техните правомощия.
Във връзка с това според мен много ясно личат намеренията на определени политически групи за намеренията, които имат за предстоящите избори – искат едно предварително предрешаване или възможност за предрешаване на избора на районни кметове.
Предложението, което беше направено от БСП, беше с мотив, че законодателната промяна ще дойде след месец януари. Питам аз тези районни кметове, след като бъдат избрани октомври и ЦИК се произнесе, какво ще правят те, след като са пряко избрани и по този начин ще объркат цялата работа на кмета, който е на Голямата община.
Смятам, че тук, ако бъде направен избор за предложението на госпожа Манолова за пряко избиране на районните кметове, това ще бъде отново спъване на работата на кметовете. И още повече, когато ставаше въпрос за промяна в Конституцията, издаване възможности и правомощия на кметовете от директивите, знаете колко трудно беше направена четвъртата промяна в Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за трета реплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, госпожо Масева! Много Ви моля във Вашата дуплика да обърнете внимание на предишните двама репликиращи Ви, че те принадлежат към онова мнозинство в този парламент, което имаше достатъчно мнозинство в този парламент вече 7 години да променя Закона за местната власт, така че да има смисъл от избора на районни кметове. Защото в момента господин Олимпи Кътев по инерцията на неговата политическа група ни говори отново за почтеност. Не било почтено ние да изберем районни кметове, като не сме им променили закона. Ами, нали вие сте това мнозинство, което трябваше да промени този закон? В момента тази реплика е все едно човек в съда, който е убил и двамата си родители, да моли в съда за снизхождение, понеже е останал кръгъл сирак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Масева, заповядайте за дуплика.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Кътев, уважаеми господин Иванов! Всъщност под формата на реплики Вие разкрихте истинските си политически съображения за това защо сте против избора на районни кметове. Ако това са съображенията Ви, че в едно предстоящо съревнование Вие не виждате печалби, а виждате загуби, не считам, че това е проблем, който принципно в българския парламент трябва да се разисква. Принципът е друг – възможността на хората да избират тези, които ги управляват и те да не се чувстват чиновници, да се чувстват отговорни и на всеки избор да се явяват като на изпит, да защитават интересите на хората. Мисля, че това го разбирате.
Освен това, тези районни кметове управляват имущество. Тези районни кметове, според Преходните и заключителни разпоредби на този закон, ще имат правомощия и по отношение на общинския бюджет. Те ще се явяват второстепенни разпоредители. Това малко ли е, за да кажат хората, че искат този, а не онзи?
И освен това, господин Дилов, те назначават и общинската администрация. Те трябва да бъдат отговорни пред избирателите. И Вие не чухте и другия аргумент – че те управляват съдби на хора, които са равни на няколко областни центрове и че не може този въпрос да се подценява. Това е важността на проблема. И ако изхождаме от тази, единствено принципна позиция, трябва да дадем право на хората да избират районните кметове, независимо от това коя политическа сила печели и губи. Въпросът е хората с избора да могат да определят печелившия кмет. За това става дума. За това пледираме ние и към това ви призоваваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Давам думата на господин Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще взема отношение по § 2 – чл. 3. И питам тук вносителите:
“(2) Наборните военнослужещи във въоръжените сили имат право да гласуват само в населено място, ако по време на изборите се намират там”.
Значи, ако не се намират там, няма да гласуват. Значи по Конституцията не могат да си упражнят правото. Господа, не могат да гласуват! Отнема им се правото по Конституция на военнослужещите да гласуват. Можете ли да разберете за какво става тук въпрос? Аз не знам как е заложен такъв текст за приемане в Народното събрание? Винаги текстовете за военнослужещите са били както за учениците и студентите – те гласуват по населени места, като им се осигурява отпуск. И така трябва да бъде за военнослужещите. Как можеш да задържиш военнослужещия в казармата и да не го пуснеш да си отиде в родното място да гласува. Това е парадокс. Ако ние го приемем, то е противоконституционно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплика? Няма.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, вземам думата, за да се изкажа по предложението на обобщения законопроект за районни кметове. Районните кметове са за Пловдив, София и Варна и според мен е напълно демократично те да бъдат избирани. Не може един район със 100 хил. жители да няма правото да избира районен кмет, който да има правомощия – така или иначе ако днес не успеем всичките да минат, утре тази възможност става.
Някой има силна кандидатура за кмет – добрият кмет на голяма община ще е този, който може да работи с разноцветни районни кметове, защото те са избрани от гражданите и там ще бъде единствено възможно да носи личната отговорност към тях.
Считам, че е в интерес не само на демокрацията, а и на десницата в България, на тези, които считат, че все още има десница, независимо че аз идвам от град, в който десницата управлява много години, това да има районни кметове. За създаването на коалиция е много по-лесно и възможността някъде слабата независима десница да започне да показва потенциала си в изпълнителната власт.
Моята подкрепа за районни кметове ще е в името на това да може да има шарена изпълнителна власт и там, където е възможно, десницата да заеме своите постове и да покаже действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Казак, заповядайте за реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Капон! Аз се учудвам от изказаното от Вас становище.
Искам да Ви попитам: не смятате ли, че чрез Вашето предложение за въвеждане на изборност на районните кметове Вие рискувате да навредите на имиджа на един силен кандидат за кмет на голям град, например като София, който иначе има увереността, че ще спечели бляскава победа, и чрез евентуалното раздробяване на изборното пространство в този голям град чрез избор на районни кметове Вие рискувате да затъмните неговия блясък? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика на госпожа Капон няма.
Госпожо Капон, заповядайте за дуплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Господин Казак, благодаря Ви за въпроса. Това е въпросът – че един кмет трябва да покаже с кого ще управлява в районите и да видим лицата. Те да не бъдат въпрос на политическо договаряне между първо и второ четене, както говорят. Нима този политически пазарлък е по-честен спрямо гражданите? Нека излъчи своите шест кандидати за районни кметове или в коалицията, в която се явява, нека да покаже екипа или да каже достойно, ако е независим кандидат, че ще работи с всеки екип, избран от гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Китов, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Хората, които са по-дълго тук, си спомнят, че водим този дебат за трети път. Първият път беше за изборите през 1995 г., след това – 1999 г., сега говорим за трети път. Безспорно е, че има някои метаморфози, които произтичат от политическите интереси.
Нека се опитаме да видим нещата, каквито са по принцип. Няма по-хубаво нещо от прекия избор, пряката демокрация. Разбира се, политическата сила, която аз представлявам, винаги е била за пряк избор на всички населени места. Съвсем прави са и тези, които казват, че да се върви към избор на районни кметове, без да се знаят техните правомощия, без да има поне малка финансова децентрализация, е просто по-голяма възможност на различните политически сили за избор на районни кметове. Целият проблем е в това.
Възниква въпросът обаче какво може да се случи след това? Вторият голям въпрос, който ми се струва, че никой не иска да разглежда, е: как ще се запази интегритетът на градската политика в градове като Пловдив, София и Варна? Дали с избор на различни районни кметове, които нямат своята финансова децентрализация, няма да се получи противопоставяне – нещо, което имаше като опит през 1995 и 1999 г. Тогава имаше районни кметове, имаше и общински съвети, които на практика почти нищо не вършеха. Имаше известно противопоставяне, което изолира определени райони.
Аз питам уважаемите колеги: как ще избягаме от подобна ситуация в този случай? Би било редно да знаем какви са правата и задълженията. Най-вече считам, че трябва да се върви към известна финансова децентрализация, а именно при избор, най-доброто е прекият избор, той да знае своите задължения и да бъде гарантиран, че ако е добър кмет, ще може добре да се справи.
В момента правим нещата половинчато. Не мога да отрека, че няма по-добро от прекия избор. От друга гледна точка, при липса на ясни правила какво ще върши, какви ще бъдат неговите права и задължения, единственото нещо, което правим, е да се разпределят между различните политически сили районните кметства в Пловдив, София и Варна. Това беше по първия параграф. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Дилов, заповядайте за реплика.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми д-р Китов, не бих Ви правил реплика, ако не смятам, че е същностна за дебата. Нима сега районните кметове не са разпределени между политическите сили? Само че Вие отлично знаете как са разпределени – на маса, с договорка.
Не виждам никакво нарушаване на интегритета на различното политическо представителство в една община от това, че районните кметове ще бъдат пряко избирани. Напротив, това им дава сила да бъдат авторитети и тази сила произтича от прекия избор.
Искам само да Ви припомня, че в София – пред Вас е господин Софиянски, той отлично си спомня – принципът, който беше произведен за последния мандат, а и за предишните, беше: ако районният кмет е от една политическа партия, то заместниците му са от друга, секретарят – от трета. Направихме това в София точно с идеята да се спази интегритетът, да има взаимно следене и така нататък. Дори органите на общинския съвет също бяха подредени така. Ако кметът си е избрал заместник-кмет по образованието и здравеопазването от една политическа формация, то председателят на комисията е от друга нарочно, за да може да има контрол.
Не виждам никаква драма от политическа гледна точка в избора на районни кметове. Това, че техните правомощия не са толкова, колкото са на големия кмет по закон в момента, първо, е поправимо – стига да има политическа воля, и, второ, не само тези правомощия са важни. Вие отлично знаете например, че един районен кмет се занимава с доста наболелия за големите градове като Пловдив и София въпрос с общинските жилища, с настаняването, със списъци на чакащи – има куп социални функции, в които би могъл да бъде достатъчно адекватен и дори да прави политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Кътев, заповядайте за реплика на господин Китов.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Китов! Явно Вие не можахте да защитите добре позицията за това дали трябва да бъдат избираеми или не районните кметове щом и такъв виден деец на местното самоуправление като Любен Дилов-син не Ви е разбрал. Той мен не разбра, камо ли пък Вас. Значи, на човека всичко му е ясно. Той знае какво е. При него проблемът е същият – ако той на следващите местни избори е все още в СДС, и той ще гледа да преброи нещо там да му е останало – един кмет или два, ако не той ще бъде някъде другаде. Така че, моля Ви, изразете се по-точно и категорично в подкрепа на тези избираеми кметове, но не сега.
И му обяснете на господин Дилов за какво става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика думата има господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Безкрайно много се дебатира този въпрос за правомощията на районните кметове. Напълно съм съгласен, че с нов Закон за местното самоуправление и местната администрация трябва да се опишат съвсем ясно и точно правомощията на районни кметове, ако бъдат избираеми. Но защо трябва да сме против избираемостта в момента, след като принципал на общинското самоуправление това е общинският съвет? Така или иначе, общинският съвет дава правомощията за самоуправлението. Така или иначе, дали те ще бъдат назначаеми – кметски наместници, или избираеми – районни кметове, така или иначе, пак повтарям за кой ли път, общинският съвет ще им даде правомощията. И, така или иначе, ако ние започнем да даваме някакви правомощия на районите, поне да започнем с избираемост на районните кметове, общинският съвет така или иначе, повтарям за кой ли път тавтологически, ще им даде правомощията, и дали те ще бъдат кметски наместници или районни кметове – избираеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика думата има господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Дилов! Вие правите една голяма грешка, че във вашия случай става въпрос за политически сили от една коалиция, а не за политически сили, които са в опозиция. Много малка разлика!? (Шум и реплики в залата.)
Да, но когато това се е случвало, не е имало.
Аз се учудвам на изказването на иначе един много опитен градоначалник като господин Кирчев, който много добре знае какво значи интегритет на един град. И много добре знае, че когато се избира за нещо, то не може да бъде пряко избиран, пък след това друг да му дава правомощията. Не, че нямаме прецеденти в тази държава за подобно нещо! И когато вървим към такава крачка беше съвсем редно ние ясно и категорично да кажем какви са правата и правомощията, да увеличим финансовите им възможности, за да знаят те какво ще правят, с какво ще го правят, за да могат да носят не само отговорности, но да имат възможност да свършат част от нещата, за които са избрани. Ето за това става въпрос.
Иначе, няма две мнения, че е най-добър прекият избор, но да започваме от избор и след това някой друг да дава правомощия – то ще стане в зависимост от избори това, господин Кирчев. Правомощията на районните кметове ще станат в зависимост от резултатите, запомнете ми думата. Просто това за мен е да слагаме малко талигата пред коня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Ще се изкажа заедно по втори и трети параграф, госпожо председател.
За срока от шест месеца, десет месеца или една година, както го предлагаме ние – от “Атака”, не можахме да разберем така или иначе какъв е критерият, за да се приеме срок от шест месеца. От миналата есен – от октомври-ноември месец, се появиха съобщения и то масирано в различни вестници, по медиите, за адресни регистрации, масирано прехвърляне на сезонни работници особено в някои общини, които минават за общини с по-големи и по-важни интереси, така че ако искаме да спрем този вътрешен изборен туризъм, защото само така можем да го наречем, срокът трябва да бъде най-малко десет месеца, най-добре е дванадесет месеца, за да могат да бъдат обхванати всички случаи. Ясно е, че тези регистрации и пререгистрации са точно с тази цел. В тази връзка бяха дадени тук много аргументи. Можем да продължим в тази насока. Но това е истината – шестте месеца няма да могат да спрат вътрешния туризъм – това, по този параграф.
И по § 3 – имаме само една дума, която сме добавили в основния текст. Съгласни сме с него. Там правото да се гласува си кореспондира, според нашата поправка, и със задължението, така че само с една-единствена дума се въвежда този принцип за задължителното гласуване, който “Атака” от две години прокламира и държи на него. Към тази идея се присъединяват все повече и политически сили, и отделни депутати. Така че с един текст в Преходните и заключителните разпоредби, който сме внесли, в това изменение, което приемаме в момента, ние правим жив текста и го напълваме със съдържание, въвеждайки санкцията за онзи, който не гласува. Просто, ясно и разбрано.
В тази връзка няма да изнасям повече аргументи. Това е едно от тематичните мнозинства, които се оформят в парламента. И аз приканвам и тези, които не подкрепят задължителното гласуване, да ни подкрепят в тази насока, за да въведем за първи път на избори задължителното гласуване, което ще реши много проблеми в политическата система на България и ще промени облика й в местната власт, за в бъдеще ще бъде въведено, защото това ще бъде пробивът и по отношение на централната власт, както и за парламента, за президент и при другите вотове, свързани с евродепутати и гласоподаването при евентуални, дай Боже, най-после, референдуми, които трябва да започнат да стават и на местно, и на централно ниво. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Казак има думата за реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че за всички стана ясно, че този елемент, за който претендира господин Павел Шопов, а именно задължителния елемент на гласуване, беше категорично отхвърлен на първо четене. Затова той дори не беше обсъждан в комисия. Аз се учудвам на това защо дори при подготовката на доклада не е посочено подобно на § 2, че то излиза извън обхвата. Това предложение въобще не бива да се подлага на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика на господин Шопов, заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Шопов, аз съм споделял от тази трибуна, казвам го и сега, че съм категорично за принципа на уседналост, той да бъде по-голям, минимум да бъде десет месеца. Същевременно съм категорично против всякаква форма на принуда на българските избиратели, всякакви санкции, всякакви заплахи от глоби от по 500 лв., всякакви заплахи от типа на това, че няма да бъдат допускани децата на избирателите, които отказват да гласуват, в детски градини и прочие, и прочие щуротии. Извинете ме за израза. Това за мен е чист фашизъм и ви го казвам съвсем откровено.
Българските избиратели удариха една звучна плесница на целия политически елит, включително и на вас на последните избори – над 70% от българските граждани не гласуват не за друго, а защото не виждат в политическите сили никаква реална алтернатива. Това е истината!

Колкото за тематичните коалиции, понеже повдигнахте този въпрос, вашата партия беше тази, която подкрепи ДПС при гласуването на Закона за бедствия и аварии и управление при кризи. Това беше една тематична коалиция, както Вие се изразявате. Аз смятам, че това беше една неморална тематична коалиция и много ми се ще да чуя Вашия отговор по този въпрос.
Колкото за моето отношение към ДПС, Вие го знаете и аз съм предложил начин да бъде намалено влиянието на тази политическа сила, само че не чрез принуда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Разбира се, аз очаквах от ДПС да се направи реплика и да се изкаже някой против задължителното гласуване, защото то касае най-вече ДПС, защото, ако бъде въведено, резултатът на ДПС, броят депутати и изобщо в местната власт и в общините ще бъде точно наполовина. Това е ясно и трябва да се разбере от всички.
Аз благодаря на представителя на ДПС, че отново повдигна този въпрос. Хубаво е да стане дебат. Хубав е този дебат, той предстои. Може би при следващия вот най-после задължителното гласуване ще бъде въведено, ще им уврат главите и на някои от вашите съюзници или на много от тях. От БСП се усмихват умно. Да, така ще бъде. Сега те ще гласуват против задължителното гласуване, защото имат сделка с вас, няма къде да вървят. Вие ще ги подкрепяте и това е причината, не че и те не са достигнали до извода за задължително гласуване.
Колкото до изявлението на Минчо Христов, само това ще му кажа: задължително гласуване вече в България съществува. То е въведено от ДПС, господин Христов. (Шум и реплики в ДПС.)
Колкото до Вас, мисля, че няма какво да се безпокоите от въпроса за задължителното гласуване. При следващия вот, който се очертава да бъде за Народно събрание, никой няма да гласува за Вас нито задължително, нито доброволно, защото Вие просто няма да участвате като субект в този вот. (Единични ръкопляскания в КА.) Тъй като съм наясно с Вашия характер, Вие няма и активно да отидете да гласувате, защото ще Ви бъде безразлично, така че няма да бъдете и избирател при следващия вот. Така че, спокойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Процедурно предложение – господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! Все още няма да правя предложение да се прекрати дискусията по тези параграфи, но искам да обърна внимание, да бъде отчитано от народните представители, че съгласно чл. 71, ал. 2, второ изречение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.
Ние бяхме достатъчно коректни в Комисията по правни въпроси да не отхвърлим предложението на господин Шопов като недопустимо, защото по този параграф то съдържа редица елементи, но в него е включен и проблем, който вече е решен и отхвърлен. Така че моля, ако някой от народните представители оттук нататък засяга въпроси, които са извън предмета и обхвата на приетия законопроект, да бъде прекъсван и да се концентрира върху това, което реално в момента обсъждаме. Иначе така ще се наложи сигурно след това да удължим пленарното заседание, за да можем да се придвижим по законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Абсолютно коректно е уточнението на председателя на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото, госпожо председател, има предложения, макар че ги няма писмено, и по 5 лв. да се дават за участие в избори. Мисля, че тези въпроси не трябва да ги обсъждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това беше процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това не е процедура. Това е част от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е действително едно много коректно напомняне от председателя на комисията на текста на правилника.
За обратно процедурно предложение – господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Процедурата ми е съвсем ясна: тръгнахме лошо в този дебат, да си го изясним. Объркахме темите, както стана ясно с това второ гласуване, с което отказахте да гласуваме текст по текст. Сега поясненията на господин председателя на Комисията по правни въпроси, които са коректни в смисъл, че щом едно нещо не е предмет на закона, то естествено не може да бъде подлагано на гласуване в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И на дискусия.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ето тук, госпожо председател, Вие сега, като ме прекъснахте, ми позволихте да вляза точно в процедурата: не може да забраните на който и да е народен представител, аргументирайки свои твърдения, да дава аргументи, които се опират до други теми. Как така изведнъж ще се спре, ще се фокусира, ще се изтъни само това, което го пише в текста едва ли не? Вие ще ни дадете тук сигурно след някой и друг ден и думите, с които да боравим по време на дебата.
Има неща, по които колегите изразяват становище. Всеки един от нас има това право. Прави го в рамките на петте минути. Какво означава това? Било отхвърлено. Добре, няма да се гласува, естествено, не се занимава комисията на второ четене и залата няма да се занимава. Но да се каже: нямате право едва ли не да го споменавате в частта на своите аргументи, това вече не го разбирам, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Като аргумент – да, не като основна тема, разбира се.
Господин Сотиров, заповядайте за изказване.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС):  Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато течеше дебатът на първо четене, аз поставих въпроса, че така нареченият мажоритарен избор на районни кметове е един политически фарс. Всички приказки какво голямо желание имаме да създадем второ ниво на самоуправление в големите градове с районно деление е нищо повече от една политическа демагогия, подчинена на конкретни сметки дали една или друга партия ще извлече дивиденти от това. Седемнадесетгодишната политическа практика показа, че който е правил такива конюнктурни политически схеми - със закон да създаде една или друга ситуация, да извлече дивиденти, винаги във времето тези промени са се обръщали във вреда на този, който ги е правил. Винаги конюнктурните промени, които не са базирани на ясни принципи и визия, са се обръщали срещу този, който ги е правил.
Първо, ако имаше действително воля да се въведе второ ниво на местно самоуправление в районите, трябваше, още когато ние от ОДС бяхме направили предложение в началото на годината, да бъде проведен дебат и своевременно да бъдат предвидени промени и в Закона за местното самоуправление и местната администрация, и в Закона за общинските бюджети и да се предвиди действително пълноценно второ ниво на самоуправление в градовете с районно деление.
Второ, когато се говори за самоуправление, всеки, който познава тази тема – виждам, че много от тези, които се изказаха, не познават тази тема, не кметът е орган на местното самоуправление. По Хартата за местно самоуправление, към която България е страна, органите на местното самоуправление са съветите: общински, ако въведем районно ниво – районните съвети.
Погледнете как е в Европа. В Европа навсякъде, където има избор на районни кметове, има и районни съвети. Дори по Виденово време, когато въведохте, пак по същите конюнктурни съображения, мажоритарния избор на районни кметове, поне бяха въведени и районни съвети. Вярно, че тогава нито районните кметове, нито районните съвети имаха ясно дефинирани правомощия и поради това се прецени на един следващ етап, че този начин на съществуване на районни кметове и районни съвети е безсмислен и това отпадна в закона.
Първо, по начина, по който се въвежда, това ще създаде пълен хаос. Абсолютно наивно е някой да си мисли, че като спечели в някой район в София, Пловдив или Варна избор за районен кмет и ще извлече политически дивиденти при тези правомощия, които имат районните кметове. Аз познавам каква е практиката, когато един районен кмет няма подкрепящо го мнозинство в общинския съвет или не може да работи с кмета на голямата община. Тогава този кмет само обира негативи, носи негативи на политическата партия, която го е издигнала, и той трябва единствено да виси пред вратата на кмета на голямата община – дали ще бъде София, Пловдив или Варна, няма значение.
Това е подигравка и с хората, които ще се явяват на избори, и с избирателите. Искам да попитам всички радетели за мажоритарен избор на районни кметове – знаят ли какви са правомощията по закон и могат ли да изброят пет сериозни правомощия на един районен кмет?! Нека тези, които пледират, да кажат точно какви са правомощията на районните кметове. Аз съм бил районен кмет и знам за какво става въпрос.
Първо, какво ще обещава един районен кмет, когато отиде пред избирателите? Ще обещае, че мнозинството в парламента му е обещало да му даде правомощия. Това звучи несериозно! На първо четене вие поехте ангажимент, че ще вкарате конкретни предложения за промени в другите закони, които да дадат правомощия на районните кметове. Тогава ви казах, че вие нито имате готовност, нито компетентност да направите това. Днес има ли такива предложения? Няма. Няма и да ги направите.
Ако БСП успее да реализира районни кметове в някои от големите градове, защото вие за кмет на голяма община трудно ще се преборите – поне за София и Пловдив, убеден съм в това, то тогава ще мислите пак по същия начин, по който подхождате сега – дали ако имате пет или десет районни кмета, да им дадете правомощия съобразно ситуацията. Това не е принципен подход. Това са евтини партийни сметки, поради които в България 17 години няма местно самоуправление, както това се разбира в Европа.
Вие не сте дали правомощия на общинските кметове и общинските съвети. Вие подскачахте, когато направихме предложения за промени в Конституцията, които да регламентират второ ниво на местно самоуправление. Ако сте такива привърженици на самоуправлението, защо се съпротивлявате толкова срещу въвеждането на второ ниво на самоуправление, което е изключително важно, и то в ситуация, когато е много важно да има второ ниво на самоуправление за усвояване на европейските фондове?! Знаем, че голяма част от тези средства ще се усвояват и на регионално ниво и че там трябва да има представителни органи. Защо? Защото това ще разбие схемата 3:5:8 за разпределяне на областните управители, които се разпореждат със средства, които имат надзор върху дейността на легитимно избрани кметове и общински съвети, управляват държавна собственост и правят това еднолично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Сотиров, ако ще говорите само по тази тема, времето изтече. Ако ще говорите и по другите параграфи, можете да продължите.
ИВАН СОТИРОВ: Ще говоря и по другите параграфи.
Така че това е един политически фарс.
Ще използвам случая, за да не ставам втори път, да говоря и по въпроса за така наречения принцип на отседналост, защото той с последните промени, които въведохте в закона за второ четене, ще стане така наречения принцип за уседналост. По същество идеята беше да бъде въведен принцип за уседналост, който да елиминира порочната практика в България да се прехвърлят хора от една община в друга целево, в атрактивните общини, където има големи икономически интереси, за да се подменя вотът на местните избиратели. Сега с всичките промени, които са направени за второ четене – надявам се да не получат подкрепа в залата – по същество се елиминира въвеждането на принцип за уседналост. От цяла България, особено от черноморските общини има сигнали, че още от януари и февруари има прехвърляне на гласове от едни общини в други. Може да се направи справка от ЕГРАОН-а, да се публикува и да се види точно кога е било най-активното прехвърляне на гласове от едни общини в други. Въвеждането на шест месеца принцип за уседналост не решава този въпрос, защото още от януари и февруари е започнало масираното прехвърляне на сезонни работници и целеви групи в черноморските и други стратегически общини, за да се получи подмяна на местния вот.
Днес няколко пъти искате почивка, водите активни договорки. Предполагам, че пак ще се спазарите как да се намери начин да бъде подменен принципът за уседналост. Никъде в европейската директива няма срокове, които да се препоръчват, но има европейска практика, която трябва да следваме. Така че всички аргументи против принципа за уседналост, които бяха изразени тук и на първо четене, изобщо не кореспондират с европейската практика. Там основно се залага на това лицето да е свързано с дадено населено място, което означава да е живяло фактически там. Всички опити нещата да се прехвърлят към постоянен адрес или възможност някой да си избира къде и как да гласува, създава предпоставки да бъде бламиран принципът за уседналост и да може тези, които са платили вече авансово и са си осигурили гласове, да могат да реализират тези прехвърлени гласове от други общини. Затова трябва да се приеме минимум 10 месеца принцип за уседналост, като водещото да бъде настоящият адрес. Разбира се, ако един човек не е живял 10 месеца на настоящ адрес, да може да реализира това си право по постоянен адрес, където е живял преди това. Задължително трябва да се спази принципът хората, които не са граждани на Европейския съюз и последните 10 месеца не са присъствали в страната, също да бъдат свалени от списъците. Но това ще се коментира по следващите параграфи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сотиров, ще Ви репликирам по първата част от Вашите аргументи. Вие говорихте неща, които не бяха съвсем истина, може би мислейки, че никой в залата не Ви слуша и няма да реагира. Не е истина, че между двете четения ние не направихме предложения, свързани с правата на районните кметове, които, ако се приеме от Народното събрание, ще бъдат избирани. Аз направих две такива предложения – в Закона за местно самоуправление и местна администрация и в Закона за общинските бюджети.
Не е истина и това, че районните кметове нямат правомощия по закон. По памет ще кажа, че в чл. 46 на ЗМСМА, който има четири алинеи, в едната има изброени над 10 правомощия на районните кметове. Ако се намери начин да се съчетаят и облекчат тези права и отговорности по закона с бюджет и финанси, каквото съм се опитал да направя, тогава всичко ще си отиде на мястото.
Ще дам пример. Защо Вие не възроптавате срещу изборността на кметовете, които всъщност имат не по-големи, а по-малки права, и се избират в населени места над 250 души? Защо не казвате, че те нямат тези права, че те ще пречат на кметовете на общини? Защо? Няма логика в това едно обособено населено място, каквото е район със 150 и повече жители, да не може да посочи кой е неговият желан кмет. Няма логика в това да се казва, че той ще пречи на кмета на общината. Ако слушаме Вашата теза, по-добре е да променим наименованията на текстовете в ЗМСМА и ЗМИ – не районни кметове, а районни наместници, защото те са в момента точно това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Забелязвам, че проблемът в ОДС се задълбочава. (Смях в залата.) Ще ми се когато колегите от ОДС се изказват, да казват дали се изказват от името на ОДС или изказват лично мнение. Изказаха се трима представители на ОДС, и тримата говорят различни неща. Ако дойде и Яне Янев, кашата ще стане голяма. (Смях в залата.) Това ви е проблемът, колеги.
Поздравявам господин Сотиров, но проблемът е не че имате различни мнения, а че концепцията Ви е различна и не можете да постигнете това, към което се стремите. Извинявам се, не можете да направите това.
Бих искал да кажа на кандидат-кмета на Пловдив – да се запознае със законите за второто ниво на самоуправление. Те са малко по-сложни, не са като кметските. Просто да не ги бърка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика - заповядайте, госпожо Михайлова.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): По стечение на обстоятелствата ние с господин Сотиров бяхме по едно и също време районни кметове, така че знаем за какво точно иде реч.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: На кой район?
АСЯ МИХАЙЛОВА: Ще кажа после. В изказването си ли трябва да кажа?
Абсолютно прав е господин Сотиров, че има какво да се желае по отношение правомощията на районните кметове. Например нещо, което той не отбеляза - не смятаме, че е нормално в София да има 25 кмета – 24 районни и един на общината, всички избрани пряко. Когато говорим за Европа на регионите, трябва се върви към уедряване. Но абсолютно вярно е, и ние с това сме се сблъсквали в ежедневната си работа, че хората, които идват при нас, ни смятат за техния кмет и те искат всичко от нас. Тоест много по-разумно е като казваме, че някой е техният кмет, той да бъде избран от тях.
Не е съвсем вярно, че районният кмет няма никакви правомощия. Работили сме и знаем техническата служба на чий гръб виси, детските градини на чий гръб висят и т.н. Но е вярно, и това беше записано в мотивите на законопроекта, внесен от представителите на БСП, че трябва да се направят промени в респективни закони и това не е само Закона за общинските бюджети и Закона за местно самоуправление и местна администрация. Трябва да се направят промени и в Закона за общинската собственост, в Закона за устройство на територията също трябва да се направят промени, защото така, както ние контролираме районния кмет, в Закона за устройство на територията има членове, които дават по-големи права на главния архитект отколкото на районния кмет. А дали е избран или е назначен от общинския съвет кмета на един район поне в София, той винаги трябва да се съобразява с общинския съвет. Но определено, убедена съм в това, и в разговорите, които сега водя с колегите в 24-те района, че има нагласа за изборност на районни кметове. Наша е отговорността оттук насетне да си свършим работата докрай, а именно да направим промените в съответните закони, които касаят именно правомощията.
Така че колкото и противоречиво да е на моменти моето изказване, аз съм от коалиция „ОДС”, представител на „Гергьовден”, ще подкрепя на този етап избора на районни кметове, но ще продължа да настоявам в съвсем кратки срокове да има промени в съответните закони. Благодаря и се извинявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Кътев, ние сме пак Обединени демократични сили, а не сме партията на Негово Величество, така че е съвсем нормално да имаме и някои различия.
По отношение на това, което каза господин Георгиев. Господин Георгиев, да, действително, грешка е, че районните кметове се наричат кметове. По същество те би трябвало, съобразно правомощията, които имат, да бъдат наричани обществени защитници. Това е тяхната роля.
Нека да говорим конкретно. Един кмет, ако няма собствен бюджет, ако не е първостепенен разпоредител, ако няма право върху разпоредителни сделки с имущество, ако няма право да... Не можете да кажете едно сериозно правомощие. Това, че районният кмет може само да си назначава администрацията и да върши най-мръсната работа – в София нямат право дори вече да извършват текущите ремонти, основните ремонти на общинските сгради, които са на тази територия. Всичко това е в правомощията на общинския съвет дали ще ги даде или не. Това не са кметовете. И един човек да го изберат 200 хиляди души, за да може в 95% от случаите да каже, че това не зависи от него, е некоректно и към хората, които ще се кандидатират, и към избирателите. За това става въпрос.
Най-изгодно ще бъде за един кмет на голяма община, ако всички 24 в София или 6 в Пловдив, или 5 във Варна районни кметове са от други политически сили. Тогава той ще хвърля върху тях всички негативи и той ще реже само лентите за големите обекти. Защото засега по правомощия на районните кметове им е дадено да вършат най-неблагодарната работа – да се занимават с дребното незаконно строителство, с амбулантните търговци, инспекторатите са подчинени на централните общини, всички дейности. Няма защо да лъжем избирателите с тези кметове и да играем на евтин популизъм.
Да, хората искат да има мажоритарен избор, ние също искаме. Това е залегнало в нашата политическа програма и ние сме направили предложение. Но искаме това да бъде обезпечено със сериозни правомощия.
Пак ви казвам: несериозно е един човек да се яви на избор, да не може да поеме никакви ангажименти пред избирателите и да им казва: „Аз се кандидатирам за кмет, защото вярвам, че парламентът след няколко месеца ще ми даде правомощия”. За това става въпрос, а никой не е срещу мажоритарния избор. Но това, което се предлага сега, е един политически фарс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, ще се опитам да не повтарям това, което вече беше казано по дебата „за” или „против” изборността на районните кметове. Истина е, че предложението изхожда от Коалиция за България и е включено в общия законопроект по наше предложение. Всъщност това е една отдавнашна идея на Коалиция за България, която сме отстоявали последователно във всички промени на изборното законодателство. Това е част от философията, изобщо на промените в изборното законодателство, които правим в рамките на този парламент, а именно в посока демократизиране на изборния процес, което означава приближаване на местната власт до хората и изборност на местните органи от най-ниското до най-високото ниво.
Според мен, звучат доста фалшиво тези, които от една страна се грижат за повишаване на избирателната активност и на участието на гражданите в този процес, а от друга страна искат да им забранят изборността на представителите на местната власт, които практически са най-близо до тях.
Тук бих искала да задам и един въпрос на господин Сотиров: колко пъти един столичанин се обръща към районния си кмет и колко пъти отива в Столична община? Всъщност районните кметове са хората, които са най-близо до столичани и до жителите на по-големите градове, и е нормално те да бъдат изборни. Според мен, също така е съвсем нормално в една двумилионна София да се избират 25 районни кмета – 24 районни и един столичен кмет, защото това означава изборност на кмета на 80, 100 или 150 хил. души.
От друга страна, знаете, че с промените на Конституцията ние дадохме зелена светлина на финансовата децентрализация, която преведена на законово ниво означава, че ние от 1 януари 2008 г. вече трябва да сме приели и да действат всички закони, които обезпечават финансовата децентрализация. Това означава промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация, промяна в Закона за общинските бюджети, промяна в Закона за устройство на територията, промяна във всички закони, които касаят местната власт. Всъщност това ще бъде и основната тема на нашата есенна сесия. Няма как промените във всички тези закони да се блъснат в изборния закон, защото това ще бъде едно палеативно законодателство, едно законодателство на парче, което ще приеме някакви решения, без те да бъдат детайлно и обстойно проучени и обсъдени в пленарната зала.
Така че, господин Сотиров, не се инатете и след като Вие сте за мажоритарен вот, затова да бъдат избирани нашите представители във всички нива на властта, съгласете се за изборност на районните кметове и след това участвайте активно от позицията на Вашия опит като районен кмет в промените на всички тези закони, които предстоят през есенната сесия. Защото в Преходните разпоредби на Конституцията ние записахме, че законодателството, което обезпечава децентрализацията, трябва да бъде прието и да започне да действа от 1 януари 2008 г. Искаме или не искаме, това предстои.
Няколко думи и за принципа на уседналост, който започнахме да маркираме още в тези текстове. Понеже тук започват упражненията на тема „Европейска практика”, искам да ви кажа, че при нас най-големите проблеми идват именно от несъвършената система на гражданска регистрация и защото това кой къде живее е трудно установимо с критериите, които предлагат постоянният и настоящият адрес. Тук, в тези текстове, по-скоро става дума за това за какъв срок трябва да бъдат ограничени гражданите, съобразно тяхната регистрация, да участват при изборите на местна власт. Дали ще се възприеме това за шест или за десет месеца е въпрос на общо решение на парламента. Но ние, от Коалиция за България, сме „за” да бъдат ограничени всички тези бизнес формации, които се опитват да извоюват една служебна победа в предстоящата есенна битка, регистрирайки си избиратели, които да участват в местния вот. Така че тук трябва да се намери оптималното решение за това дали да бъде шест или десет месеца.
Лично моето становище е за десет месеца, защото така ще се презастраховаме наистина. Но от друга страна, ако ще търсим някаква обща уредба във всички закони, които касаят изборите, след като приехме три месеца на евровота и след като европейската практика е по-скоро за един среден срок от шест месеца, може би трябва да намерим оптималното решение.
На господин Станчо Тодоров, който се притеснява за участието на наборните военнослужещи в тези избори, искам да кажа, че и за тях следва да важат правилата, които важат за всички български граждани, а именно че те ще могат да участват в тези избори, да гласуват само ако отговарят на условията, на които ще трябва да отговарят и всички други български граждани, а именно да имат съответната регистрация в съответното населено място шест или десет месеца преди изборите, в зависимост от това какво възприемем и в зависимост от това дали могат да си позволят и да получат такъв отпуск, и всъщност дали поделението, в което те са наборни военнослужещи, е разположено в мястото, в което е тяхната адресна регистрация. Това е един действащ текст и няма как да бъде променен, за да им създаде някакви привилегии, които да са различни от изискванията за останалите български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Манолова, с искрени симпатии слушах Вашето изказване, не само защото възгледите ни съвпадат, а защото Вие ясно, много категорично и аргументирано защитихте старото предложение на парламентарната си група, което всъщност Вие водехте по отношение на този закон. Така че, защитата Ви беше убедителна.
Моят въпрос е следният: кои аргументи надделяха в групата, за да Ви накарат да приемете ето тези промени, които, така радикално обръщат текстовете на законопроекта, който сте предложили самата Вие? Кои други аргументи, ако можете, отговорете на трибуната, отговорете на тези аргументи, а не на начина, по който Вие си защитавате тезата? Какво обърна вашата група с тези думи? На него отговорете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Отказвам се от изказването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Отказвате се.
Искате ли дуплика, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): С риск да не съм разбрала точно Вашата реплика, защото по отношение на всички теми, които засегнах в своето изказване, Коалиция за България не е променила своето мнение. Ние сме за изборност на районните кметове и за ограничаване на активното избирателно право за един срок, съобразно адресната регистрация преди датата на провеждане на изборите. Отново казвам, че моето мнение е този срок да бъде 10 месеца преди изборния ден, защото така напълно ще се презастраховаме срещу всякакви злонамерени записвания и внос на избиратели от едни общини към други, които бизнесът счита за по-атрактивни.
Спорен е въпросът и в интерес на истината статистиката, погледната в динамика показва, че спрямо същите периоди през миналата и през по-миналата година не става дума за Бог знае каква разлика. Може би само за една или две черноморски общини. В крайна сметка ние също сме демократична партия и демократична парламентарна група, в която всеки има право на своето мнение, така че по този въпрос всеки ще гласува съобразно това как разбира застрашеността на честността на изборите в зависимост от вноса на избиратели от една в друга община.
Статистиката е по-скоро за преместване на рамката – 6 месеца преди изборния ден или 10 месеца преди изборния ден. Лично аз ще гласувам за 10 месеца по-рано, защото така ще бъдем напълно застраховани, че няма да се допусне никакво изкривяване на вота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря.
Уважаеми колеги, бях улеснен от изказването на Мая Манолова преди малко. Категорично подкрепям тази теза за минимум 10 месеца, ако не може да бъдат 12, поне 10 месеца уседналост на гласоподавателите в съответните райони. Само така ние можем да се застраховаме от вноса, така да го нарека, на избиратели тук и там. Вие знаете как става това. В медиите достатъчно подробно беше отразен този процес.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Вие се изказахте по този параграф.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Не ме прекъсвайте, господин Кътев. Пийте си валидола и се успокойте. Ако искате реплика, излезте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви по същество.
Господин Кътев, тишина в залата. Господин Христов има изказване в момента.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Но той вече се изказа по § 2 и сега повтаря изказването.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не е вярно, аз имах реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имаше реплика.
Господин Кътев, моля Ви. Все пак аз по-добре знам кой има реплика и кой изказване. Позволете ми да имам това право.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря госпожо председател.
Ще продължа, но ако господин Кътев има нещо да каже, да заповяда, да вземе реплика, ще го изслушам с голямо удоволствие. Иначе нека да се успокои. Не бива толкова нерви.
И така, колеги, ние трябва да прекратим точно този внос на избиратели с всички възможни средства и тук категорично подкрепям казаното преди малко от Мая Манолова.
След това – за мажоритарния избор на районните кметове. Отново категорично подкрепям този мажоритарен избор, не само на районните кметове, но такъв избор трябва да има и за малките населени места, уважаеми колеги.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Ето пак.
МИНЧО ХРИСТОВ: Хората, които се познават най-добре, трябва да избират своите представители, трябва да избират кметовете пряко. Не знам защо загърбвате този мажоритарен принцип. Вие всички виждате докъде ни доведе пропорционалната партийна система – доведе ни дотам, че над 70-73% от избирателите отказват да гласуват. Въвеждането на силния мажоритарен елемент ще реши и този проблем.
За задължителното гласуване вече се изказах, няма да повтарям своето мнение.
Искам да кажа нещо, относно това, което каза преди малко господин Янаки Стоилов. Има един начин за стимулиране на избирателите, който не е принудителен, забележете, не е принудителен. Господин Янаки Стоилов каза преди малко за тези пет лева, с които могат да бъдат стимулирани всички български избиратели, които отидат да гласуват. Мисля, че това е една прекрасна идея, даже аз съм я внесъл писмено. Надявам се, когато стигне своя ред, да се изкажа по-подробно. Само така ще ограничим влиянието на някои етнически партии в българския политически живот.
Що се отнася откъде можем да вземем тези средства, веднага ви казвам – от партийните субсидии, уважаеми колеги. От така наречените субсидии за политическите партии. Само малка част от тези субсидии са достатъчни да стимулираме българските избиратели в размер на пет лева, както каза господин Янаки Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Казах, че няма да го обсъждаме.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Разбирам, че той не желае да се обсъжда, но така или иначе може би ще се стигне до там. Идеята не е никак лоша и ви призовавам да си помислите над нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика? Ще ми правите забележка? Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Госпожо председател, нямам никакво намерение да Ви правя забележка, просто искам да Ви обърна внимание, че това лице, когато председателстваше заместник-председателят Лютфи, се изказа точно по тези проблеми. Моля Ви, проверете в протокола. Той злоупотребява с изказвания по една и съща тема, повтаря нещата – по § 1, по § 2 и по § 3. Тогава Вие не председателствахте, моля Ви, обърнете му внимание и му направете забележка съгласно правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Действително не председателствах, но подробно съм се запознала кой се е изказал, списъкът е пред мен. Господин Христов действително се изказа много пъти днес, но под формата на реплика и това не му отнема правото да направи изказване по същество.
За реплика думата има госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Под формата на съвсем кратка реплика бих искала да кажа нещо по въпроса за принципа за уседналост. Както прозвуча в дебата до момента, принципът за уседналост и самият Закон за местните избори се старае да ограничи гласуването на една определена група български граждани.
Уважаеми колеги, аз си мисля, че никога един закон не е печелил избори. И ако ще тази уседналост да я направим и дванадесет години например, нищо няма да реши. Подходът за увеличаване на избирателната активност е съвсем различен. Този подход е задължение на партиите – да предлагат платформи, да предлагат идеи, да предлагат личности. Когато пречиш някому да върши своята работа като партия и да активизира избирателите, не е правилен подход. Във всеки случай такъв подход в ХХІ в. не работи – когато хората непрекъснато пътуват, за да живеят и работят на различни места. Добре е, че хората пътуват и че са мобилни, защото движението всъщност значи живот.
Този ценз на уседналост, който се опитваме да въведем тук, няма да реши никакъв проблем. Просто ни прави демоде. И след като сме тръгнали по линията на увеличаване на уседналостта, и след като сме тръгнали по линията да въвеждаме цензове за уседналост, има предложение за цензове за образование, аз ви питам: това не е ли тенденция? Ако ние поощряваме тази тенденция, докъде ще стигнем? Няма ли да се докараме дотам – за да се противопоставяме пак на някого, да въведем догодина друг ценз – кандидатите за народни представители да бъдат трето поколение родени в своята си избирателна област? Няма ли да въведем друг ценз – кандидат за народен представител да бъде жена на 50 години, която е родена в гр. Видин? Как ви звучи?
Аз мисля, че това няма нищо общо със съвременното изискване, със съвременната демокрация и с един закон, който действително да стимулира едни обществени отношения, в случая изборните. Няма нищо общо с искането на някои хора да пречат на другите да гласуват. Бъдете по-добри, за да гласуват за вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, няма да повтарям онова, което казах. Мисля, че в изказването преди малко бях достатъчно аргументиран и няма смисъл да се повтарям още веднъж.
Що се отнася до онова, което каза господин Кътев обаче преди малко, ще ви кажа следното. Не подобава на един възрастен човек като него да се държи по този начин. Разбирам, че той е нервен около имотите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако обичате, без лични обяснения. Имате право на дуплика в момента.
МИНЧО ХРИСТОВ: Именно. Искам да кажа, че примката на правосъдието се затяга около него. Доколкото знам, прокуратурата разследва начина, по който са върнати така наречените имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Христов, ще Ви отнема думата, защото се отклонявате изцяло от темата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Темата е ясна, госпожо председател. Господин Кътев си изпуска нервите именно заради примката на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие на господин Кътев ли правите дуплика в момента?
МИНЧО ХРИСТОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На кого? Спомняте ли си на кого излязохте да направите реплика?
МИНЧО ХРИСТОВ: Естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви да се съобразите с това.
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, връщайки се на темата, ще ви кажа следното. В момента България изживява една особена ситуация. Радвам се, че част от БСП наистина разбира за какво става дума, разбира, че ако не въведем силен мажоритарен елемент, ако не въведен принципа за уседналост, ако не въведем възможност да бъдат избирани районните кметове пряко, както и кметовете на малките населени места, тенденциите, на които сме свидетели, ще доведат дотам, че над 80%, а може би и 90% от хората ще бойкотират тези или може би следващите избори. Това е истината. Върху това ние трябва да се замислим.
Трябва да променим закона така, че да дадем право на българските граждани да избират пряко онези, които ги управляват. Така ще дадем възможност да се избират хора, които са по-малко политически обвързани и които крадат по-малко, или може би въобще не крадат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Софиянски, заповядайте за изказване.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Чух много интересни неща. Не знам как да споделя с вас, но от позицията на човек, който е печелил избори и във вариант, в който районните кметове са били пряко избираеми – тогава спечелих срещу Венци Йосифов, и във вариант, в който бяха назначавани от общинския съвет – тогава спечелих срещу колегата Овчаров, ще кажа: печелил съм избори и в двата варианта, и съм работил и в двата варианта.
Ще ви кажа, че проблемът не е толкова в главния кмет, а проблемът е в районния кмет, в начина, по който той работи и какво самочувствие има. От моя гледна точка ще ви дам простата рецепта как трябва да решим този въпрос.
В рамките на политическите групи ние трябва да преценим склонни ли сме до края на мандата да дадем на районните кметове две неща, които са много прости: едното е да им дадем възможност да оперират със собствеността в техните райони, което ще ги направи независими управленци, което ще им формира собствени приходи и ще им даде възможност да влияят на развитието на собствения си район; и второто нещо е да ги направим първостепенни разпределители на бюджета, тоест да получават директно финансиране от бюджета. Както е сегашната система за училищата. Не коментирам дали е добра или не.
Моето предложение към всеки един от вас, а и към ръководствата на парламентарните групи е: решете този въпрос за себе си. Ако сте склонни, ако сме склонни като Народното събрание, да дадем тези пълномощия, да гласуваме и да ги направим избираеми. Ако не сме склонни, за какво да ги правим чучела и да си играем на политически игри?
Така че за мен тук е разковничето – дали политическото ни решение в рамките първо на нашите групи ще бъде – да можем да отпуснем и да направим тази децентрализация спрямо тях.
Така ще направя реплика на репликата на господин Захари Георгиев, защото за мен прозвуча много неудачно и да не се плъзгаме по тази посока повече – много неудачно е сравнението районният кмет със селския кмет или с кмет на кметство. Нищо общо няма, колеги.
Къде е огромната разлика? Не говоря дори за броя на населението. Когато кметствата, малките населени места с по 100 души си избират кмета, той отговаря за една обща инфраструктура. До кметството му стига едно тръба и оттам се разпределя в цялото село. До кметството му стига един рейс и той отива и се бори пред главния кмет на какво време този рейс да пристига дотам. Защитава интересите на селото.

Той просто защитава интересите на тези хора, които имат естествени общи интереси и те са обусловени технически дори от общата инфраструктура. Кметът на района няма обща инфраструктура, няма 24 или 6, или колкото и райони на София да направим, няма да можем да им разделим транспорта. Транспортът е един, водоснабдяването на София е едно – една голяма тръба стига в една голяма пречиствателна станция и от нея влиза в града от Бистрица. Няма как! Не може да се поддържа, да си копае и да си направи това, което селският кмет може да си направи – собствен водоизточник.
Общата инфраструктура в София, във Варна, в Пловдив обуславя интереса, но на цялата общност, на целия град – да бъде поддържана общо. Тоест, основният, централният кмет да я поддържа общо. Това е третото нещо, което трябва да се изчисти в Закона за местно самоуправление, ако ги правим самостоятелно избираеми, да бъде ясно, че пълномощията по поддържането на общата инфраструктура остават централно, а не на тях. Кметът на „Красно село” не може да оправи водата на „Красно село”, просто посмъртно не може да я оправи. И да иска, и да не иска, и пари да има – пак не може да я оправи!
Транспорта си не можеш да го направиш самостоятелен и да го въртиш в града си. Не може да се раздели – говоря за София, защото я познавам, метрото, не може да си прави метро в „Младост”, може да го направи от „Младост” до „Люлин”, да не влизам в подробности.
Затова, колеги, моето предложение е: нека да си спорим политически, но преди да отидем към гласуване, да го осмислим в политическите сили и в групите: склонни ли сме да направим следната крачка – ако ги избираме, да има защо да ги избираме. Това е моята позиция по въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Софиянски.
Заповядайте за реплика, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Софиянски! Разбирам логиката на това, което казвате и тя е вярна – че трябва да се мисли още в тази посока и че финансовата децентрализация ще бъде първото изпитание за това колко далновидно влагаме усилия в децентрализация на местното самоуправление, за демократизирането. Но всички тези въпроси, които изброихте Вие, все пак са от компетентност на общинските съвети. Няма кмет, който да може самостоятелно по силата на закона да се разпорежда или да организира инфраструктурата по силата на собствено решение. Вие знаете, че това е от компетентност на общинския съвет, но, както и да е – аз съм съгласна с това, което Вие казвате като голяма идея и като концепция за изборността на всеки.
Искам обаче да ви дам пример, защото тук се повдигаха теми какви правомощия…
Най-важното правомощие е това, че те осъществяват административни услуги – от скицата до акта за раждане, акта за смърт и всичко, което касае живота на обикновения човек, отива там, при районния кмет. Той управлява тази администрация, той управлява услугите, които се извършват на населението. Така че от това по-силен аргумент, защото това е най-същинската част на местната администрация, не виждам да има в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика на господин Софиянски? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Не толкова като дуплика, ние с госпожа Масева сме колеги и сме били колеги. Нямаме различна позиция.
Но техническата услуга е администрация, ние говорим за едно развитие, което смятам, че е по-важно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Моето изказване е във връзка с § 2 от закона. Предварително ще призная безсилието си да мога да Ви освободя от съмненията ви, че ще застъпя някаква теснопартийна теза, макар че аз за себе си поне имам претенцията, че ще говоря за основни конституционни принципи, разбирайте принципите, на които се базира демокрацията.
Пледирам за недопустимост на последното изречение от чл. 3, ал. 1, а именно: „и са живели най-малко през последните шест месеца в съответното населено място”. Да, пледирам за недопустимост от гледна точка на Конституцията, защото по същество това последно изречение представлява дописване на българската Конституция, по-специално чл. 42, ал. 1, с обикновен закон.
Член 42 от българската Конституция урежда изчерпателно въпроса за активното избирателно право на българските граждани, също така изчерпателно, без възможност за дописване изрежда и ограниченията на това избирателно право, а именно: българският гражданин да е навършил 18 г., да не е поставян под запрещение и да не е наказван с лишаване от свобода.
На какво основание ние дописваме Конституцията чрез обикновен закон, питам?
Ако едно лице не е живяло шест месеца в съответното населено място, вие го приравнявате на лице, което не е навършило 18 г. Ами то е навършило! Остава обаче да го приравните към кое?
Тоест, да не си живял в съответното населено място е равно на това, да си поставен под запрещение и да си наказан с лишаване от свобода!? Абсолютно недопустимо!
Най-малкото, минималното усилие, което трябваше да стори Комисията по правни въпроси, е да отдели последното изречение в друга алинея, така както и Конституцията прибягва до нарочна, втора алинея на чл. 42, която гласи, че организацията и редът за провеждането на избори и референдуми се определя със закон.
И, забележете: препратката към закона указва достатъчно ясно приложното поле на закона. Законът не може да се занимава с активното избирателно право на българските граждани! Не може да се занимава и с ограниченията! Законът не може да търси отговор на въпроса извън изредените хипотези може ли да се лиши българският гражданин от право на власт! Не може законът да го прави!
Въпросът, на който законът трябва да даде отговор, е как българският гражданин да упражни правото си.
И нека да кажа: ние не отричаме, че законодателят, обикновеното Народно събрание, има право да определи условия, които да са съответни на спецификата на местния вот, да каже: Четин Казак има право да гласува, но той може да гласува не в Търговище, а в София. Но законът не може да лиши Четин Казак от право на глас, ако той не е поставен под запрещение, ако той не е лишен от свобода и ако е навършил 18 г. Не може! Смятам, че с този текст ние още с втория параграф с този закон засягаме фундамента на демокрацията. Ние сме за намирането на баланса между двата принципа – принципа, който урежда правото на вот и принципа на ограниченията с оглед спецификата на местните избори, но не като ограничаване, не като лишаване от право, а търсене на отговор на въпроса къде да се реализира правото.
Къде? Законът трябва да казва как да се реализира правото, а не как да не се реализира правото. Това е философия! Отношенията ни към този въпрос издава доколко дискетата ни все още е ангажирана с тоталитарни рефлекси. Затова този текст заслужава вниманието на Конституционния съд и няма как, ако останат подобни дискриминационни текстове, ние да не сезираме Конституционния съд, защото другото би означавало да замълчим – да замълчим и да останем пасивни, когато някой, макар и организирано, макар и под формата на много странни ад хок разноидеологически коалиции...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Местан, ако обичате!
ЛЮТВИ МЕСТАН: ... посяга на фундамента на демокрацията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики?
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Местан! Аз не мога да не призная, че има логика във Вашето изказване по отношение на необходимостта наистина да се даде възможност как да се гласува, но когато говорим примерно за условието за задължително гласуване, ние казваме: „Това е право!”.
Сега с този закон ние поставяме един втори елемент на някакво задължение, отчитайки спецификата на дадена община. Може би не е най-доброто решение, но това е някакъв баланс между двете неща. Защото, ако имаше воля и всички трябваше с консенсус да направим наистина как да се гласува, а как не да се гласува – или го правим задължително, за да стане това, за което говорите, или ще отчитаме и спецификата. Има малко дисбаланс в двете неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Втора реплика – господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Местан! Въпросът Ви е много логичен, Вие го зададохте коректно, само че не продължихте, защото той има много логичен отговор. Защо трябва този специфичен вот? Защото човекът, когато е гласувал в това населено място и е живял дълго време в това населено място, той е формирал приходите на това населено място. Аз живея тук, в София, аз плащам данък общ доход тук в София, този данък общ доход влиза в общината и аз искам да избера човека, който ще разпределя моите пари.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Абсолютно.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Затова е логично да дадем право на глас на тези хора, които имат дълъг период на отседналост, защото те формират приходите на тази община. А когато ги пуснем да отидат в друга община, те вече нямат прякото отношение към разпределението и към формирането на приходите на тази община. Това е данък общ доход, това е собственост, където живее. Затова наистина принципът на отседналост има логика и той има най-голяма и може би единствена логика в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Трета реплика – господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми колеги, господин Местан! Вашето изказване беше изцяло популистко спрямо вашите избиратели. Вие в момента казахте, че ще атакувате Конституционния съд по този член – че правото за гласуване е право. Само че в чл. 62 на същата тази Конституция пише, че хората, които живеят по места имат задължения да се отзовават към бедствия и аварии. В момента във вашия край гори навсякъде. Така никой не използва това задължение да излезе и да се отзове на тези пожари.
Казвате: „Право и задължение”. Кажете ми, при положение че Вие не искате уседналост, ами, то на Вас не Ви и трябва. Кажете ми къде в този паспорт, с който аз отивам да гласувам, пише, че не съм уседнал или че съм уседнал и колко време съм бил уседнал - вие нямате проблеми, вашият електорат е уседнал там преди двеста години? Никъде?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Местан, имате 3 минути за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, откровено внимание заслужава репликата на господин Стефан Софиянски.
Аз отчитам доста сериозно съвпадение в позициите ни, господин Софиянски. Затова казах, че законът може да търси отговор на въпроса къде да гласува имащият право на глас. Ако от този ъгъл гледаме на принципа, това е едно, но законът не може да има за цел с ограничителни текстове да прави невъзможно упражняването на правото. Аз само затова говоря! Може да ми каже къде да упражни правото си, но не може да ме лиши от правото да гласувам.
Мисля, че ако погледнем във взаимовръзка нормите в този закон – една поредица от норми, този закон е дискриминационен. Защото ограничението е по отношение на правото на гласуване, а не на условията, при които съответният гражданин може да упражни това право на глас. И аз знам защо се прави това, но е много лош подходът, когато един конюнктурен проблем се решава за сметка на фундаментални принципи на демокрацията. И това наистина е жалко! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме с изказванията.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, заповядайте – процедурата има предимство по нашия правилник.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, с тази хубава дискусия трябва да имат възможност всички да се изкажат. Затова правя процедурно предложение да удължим днес работното време с още един час до 20,00 ч. А, ако се наложи, още ще го удължаваме, за да имат възможност повече колеги да се изкажат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Ако не сте забравили, днешното заседание е извънредно. Не знам по коя логика и по кой член от правилника ще удължаваме работното време?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Като не си го чел!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така е, господин Миков, господин Каракачанов е прав - удължаване на извънредни заседания правилникът не разрешава.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така е, това е върховенството на закона.
Има думата народният представител Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да бъдт съвсем делови. По § 1, за който досега говорихме и обсъждахме, за районните кметове, считам, че чухме доста мнения и мисля, че бяха авторитетни мнения, като това на господин Софиянски.
Аз бих искал да заостря вниманието само върху един-единствен проблем. Когато тук се предлага избор на районен кмет, аз бих искал да обърна внимание на следното – човекът, който се кандидатира за районен кмет, трябва да има ясни и точни правомощия и с какви правомощия ще се яви пред своите избиратели. За целта, тук добре беше подсказано, че ще бъдат променени закони: Законът за местното самоуправление и местната администрация, Законът за общинската собственост, Законът за устройство на територията, Законът за обществените поръчки, Законът за концесиите и още други, да не изреждам колко много закони.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тридесет и пет.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги от Коалиция за България, аз съм съгласен с всичко онова, което вие предлагате, но тук изброените закони, които споменах – тези промени, за които вие казахте, че от дълги години и време мислите по този въпрос, трябваше да бъдат подготвени и готови и когато ние изготвяме закона, вече да сме ги получили, за да може тези районни кметове да застанат с открити очи пред избирателите си и да кажете: „Да, ние сме за разширяване правомощията на тези районни кметове, но ние предлагаме и законова основа”.
А сега какво се получава? Вие предлагате районните кметове да бъдат пряко избирани, без да сте променили тези закони. Много моля, това не означава правилно разбиране на проблема за разширяване на правомощията им. Нека това да стане факт и тогава абсолютно всеки от нас ще ви подкрепи.
По § 2, за който говорихме по така наречената уседналост. Тук госпожа Манолова говори за уседналост, господин Костов направи реплика към нея. Бих искал да спомена следното по изменението, което беше направено в § 13. С това, което вие споменахте за уседналост, вие искате да промените смисъла и съдържанието на думата “уседналост”. Когато говорим за уседналост, ние ще говорим за настоящ, за постоянен адрес, но по-нататък аз ще взема отношение по предложението ми по този законопроект.
Когато говорим за настоящ адрес, говорим за това, че хората, които се трудят и дават данък общ доход, плащат своите данъци за имуществата си и това влиза в приходите на общината, това трябва да са хората, които ще определят съдбата на своята община. Това са хората, които се трудят там, по настоящ адрес. Нека спрат тези спекули за движение на хората и за ограничаването им. Много моля, хората, които живеят и работят в населеното място, формират бюджета на общината, който се разпределя и дава възможност за подобряване на условията им на живот и труд и всичко, последващо от това.
Когато говорим за настоящ адрес и за уседналост, не трябва да забравяме и това, че и времето на тази уседналост има своето значение. Не може един човек, примерно живял 3 или 6 месеца там, да определя наравно с хората, които години наред градят облика на своето населено място, да определя за два дни какво да бъде оттук нататък.
За другите теми, по въпроса относно уседналостта. Десетте месеца трябва да бъдат единен критерий както за хората, които ще гласуват в населеното място за избори за кметове, така и за хората от Европейския съюз. Защото в предложения законопроект ние правим дискриминация за хората, които живеят в европейските страни. Моля да се обърне внимание върху това: когато правим критериите, те трябва да са единни за всички. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики към изказването на господин Иванов? Няма.
За процедура има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Член 35 на правилника в ал. 1 предвижда, че редовните заседания на Народното събрание не могат да бъдат удължавани с повече от 4 часа.
По отношение на извънредните заседания ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прочетете какво пише в ал. 2.
МИХАИЛ МИКОВ: В ал. 2 пише, че Народното събрание може да промени времето за редовните заседания, в смисъл, ако са от 9,00 до 14,00 ч., да бъдат от 14,00 до 19,00 ч.
В ал. 3 е казано, че Народното събрание може да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред. Дневният ред днес е обявен предварително и не може да бъде променян. По време на сесии извънредни заседания могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства. Не че има извънредни обстоятелства, не че е по всяко време, няма никаква пречка в правилника. Мисля, че спорът по тълкуването най-добре можем да го решим с едно решение на пленарната зала, уважаеми господин председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тъй като действително въпросът не е достатъчно изяснен - няма ясна забрана в текст от правилника за удължаването на извънредните заседания, моля, гласувайте направеното процедурно предложение днешното извънредно пленарно заседание да бъде удължено с един час, тоест до 20,00 ч.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 142 народни представители: за 106, против 34, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Продължаваме нашата работа.
За процедура има думата господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз приемам процедурното предложение на господин Миков като загриженост – да можем да работим по-позитивно и да имаме резултати от целия дебат и впоследствие да минем текст по текст по-напред, за да приемем целия закон.
След като чухме аргументите на сериозни наши колеги, които са се занимавали с местното самоуправление, предлагам да прекратим дебатите по първите три параграфа и да преминем към следващите параграфи на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагате да бъдат прекратени дебатите по § 1, 2 и 3.
Има ли обратно процедурно предложение? По правилник такова може да бъде направено.
Заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, не знам защо точно ДПС предлага да прекратим дебатите, макар че това е същностен и важен дебат за тях и те биха могли да чуят и да получат подкрепа или да я издействат. Както виждате, най-малкото дясната част от залата няма единно мнение по много от въпросите.
Мисля, че има и друга причина, поради която дебатът трябва да продължи, най-малко защото вносителите на законопроекта не са си свършили добре работата, те не са достатъчно аргументирани.
Искрено поддържам правото за избор на районни кметове. Аз съм се явявал на избори с това право и съм вземал подкрепата на 10% от софиянци за това право. Но в момента виждам, че в този дебат няма достатъчно аргументи от страна на хората, които го предлагат. Затова мисля, че дебатът трябва да продължи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Рамадан Аталай за прекратяване на дебатите по първите три параграфа.
Гласували 177 народни представители: за 51, против 61, въздържали се 65.
Предложението не се подкрепя.
Има думата господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Радвам се, че залата отхвърли това силно "демократично" предложение. Вземам думата, за да се обявя по първи параграф да бъде подкрепен текстът на вносителя, който определя, че законът ще се отнася до избори на кметове на райони. Моите аргументи са малко по-различни от тези, които бяха изложени досега, но аз смятам, че по време на дебата бяха казани някои много полезни и интересни неща. Например, обърна се внимание на обстоятелството, че в същия закон в Преходни и заключителни разпоредби се прави опит и донякъде да се разширяват правомощията на районните кметове, което изглежда беше пропуснато от някои други народни представители.
Постави се наистина един драматичен въпрос. Аз мисля, че това е въпросът – ние съгласни ли сме да дадем тези увеличени правомощия на районните кметове? И моето конкретно предложение за утре ще бъде, когато се гласуват тези неща, да се отложи гласуването на тези параграфи, да изтеглим онзи параграф, в който в Преходните и заключителни разпоредби се дава правомощието на районните кметове, това според мен е изпълнимо от Народното събрание, и да видим ние съгласни ли сме или не. Защото тук мнозина се бият в гърдите като демократи. Да разберем има ли демократи и демократични ли са им мотивите, защото моите съмнения са, че не са съвсем демократични мотивите, а че има някакви други съображения и те са типично политически, коалиционни и т.н. Така че, чуха се много сериозни неща.
Аз не съм съгласен с опита да бъдат подценявани правомощията на районните кметове, защото в действителност огромната полезност на кметовете, особено на районните е, че те са до хората и че те са тази администрация, която е до човека от момента на неговото раждане, до неговото изпращане и след това. Те уреждат нещата, които остават след човека, който си е отишъл. Не може да се свеждат исканията за управление на имущество, за самостоятелни финанси, едва ли не за самостоятелни приходи и прочие. Това е крайно елементарно и нередно да се говори за местната власт. Защото основната роля на местната власт е да оказва административни услуги на хората. Най-големите административни услуги ние ползваме от своите кметове. От своите кметове ги ползваме, не ги ползваме от софийския кмет. Така че аргументът за това да се избират хора, хората да имат доверие на тези, които управляват процеса на предоставяне на административни услуги, е много сериозен. Дори да нямат увеличение на властта, обстоятелството, че стоят там и отговарят за този вид обслужване на хората, е абсолютно достатъчно. Не може да се подценява това, че те прилагат многобройни закони на територията на района. Не е вярно, както е записано тук в закона, че те изпълняват решения на общинския съвет и на централния кмет. Да, изпълняват тези решения, но освен тези решения районните кметове изпълняват многобройни закони и правилници за тяхното приложение на територията на района. Как може това нещо да не се вижда и да не се знае? Изказват се районни кметове и аз не знам защо не изтъкнат това. Това е голямото правомощие. Това са важните неща, които ние трябва да имаме предвид, когато гласуваме по тези текстове. Как да не е важно това? Това е най-важното.
Няма да се разпорежда с имот – много важно, че няма да се разпорежда с имот. Няма да прави текущи ремонти и основни ремонти – ами, няма да прави обществени поръчки, ще ги прави някой друг, някоя друга служба. Но това – голямото, сериозното, основното, върху което почива нашият живот, изведнъж то не е важно.
След това за тези, които са против гласуването на районни кметове. Виждам, че тук има склонност да се гласува в населени места до 100 човека или над 100 човека. Хубаво, нека да са над 100. Ами, правомощията на тези селски кметове в села, където живеят 150 души, те сравними ли са и с нуждите, и с обема на услугите с един район в София от 100 или 150 хил. души? Как може това нещо залата да не го вижда? Аз мисля, че това е основният акцент. И затова казвам, че предложението на Стефан Софиянски беше разумно. Ако има сериозни намерения, дайте да извадим на преден план точно тази част от дейността на районните кметове, да я съпоставим с другото, което искаме да бъде избираемо, и тогава да ги премерим на една везна. Не издържа да се мери на една везна един селски кмет със 150 души, с един гигантски район. Изобщо не ми се говори за сравнението. То е толкова очевидно.
Затова призовавам народните представители особено от НДСВ, аз не разбирам тази аргументация. Тези тук простотии – този правил една сметка, че щял да вземе един кмет, пък нямало да вземе кмет, това не е съществено в момента. Това е наистина на ниво на много елементарен дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече.
ИВАН КОСТОВ: Влизам в следващото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: В следващия параграф.
ИВАН КОСТОВ: Да, с това приключвам по този параграф и минавам към следващия. Имам право. Но Вие сте прав, председателю, аз нямам право да говоря повече по този параграф в рамките на 10-те минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така, разбира се.
ИВАН КОСТОВ: По въпроса за отседналостта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате реплики по този параграф.
ИВАН КОСТОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за реплика по § 1 господин Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Костов, моята реплика към Вас е по отношение на изказването Ви, свързано с районните кметове. Вие по инерция говорихте обърнат на ляво към колегите от БСП, но в случая се объркахте, защото Вие застанахте до тях, Вие защитихте тяхната позиция. Нека това ясно да го кажем и да го артикулираме.
Защо не сте прав? Първо, защото това, което Вие говорихте, касаеше това, че доставката на услуги, които трябва да правят районните кметове, трябвало да бъде вършено от избираеми такива. Етимологията на думата “услуга” съдържа в себе си думата “слуга”. Това трябва да бъдат хора слуги, а не началници. Те трябва да обслужват населението. И ако вие сложите един такъв лош слуга, той се окаже лош, вие няма начин да го смените, ако той е избран. Затова е измислена ролята на кмета мениджър. И в много напредничави държави това се практикува – избира се кмет мениджър. И ако той е лош, ако той е некадърен, имате механизъм да го отстраните.
За какво претендирате Вие? Да имаме избираеми кметове, които да са без правомощия. Вие слагате каруцата пред коня. Нещо повече – то каруца няма, то няма правомощия, а ние създаваме кон. Ние викаме кон и казваме “да”. Обаче този кон ще пасе трева. Кой ще го храни? И затова ние твърдо сме на първоначалната си позиция, че на районите на настоящия етап са необходими кметове мениджъри, които да бъдат много по-мобилно и по-лесно сменяни, ако се окажат некадърни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Костов, желаете ли реплика? Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Само да уточним, господин председател. Както Вие правилно ме прекъснахте, имам право на три минути дуплика и след това ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Три минути дуплика и след това преминавате към нови пет минути.
ИВАН КОСТОВ: Благодаря.
Аз така си говоря от тази трибуна от последните не знам колко години. Така съм ориентиран.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Колко са тези години?
ИВАН КОСТОВ: Много – от 1990 г. Седемнадесет години – повече от много от вас. Тук сме останали един-двама.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Малко сме.
ИВАН КОСТОВ: Така е, вече сме с професионално изкривяване. Това го разбрахме.
За коня и за тревата не го разбрах.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Ще Ви го обясня.
ИВАН КОСТОВ: Трябва да ми го обясните много пъти, за да го разбера. Тя е някаква Ваша специална логика, която за мен е недостъпна.
Ако Вие не сте наясно, че ние тук по оня, стария начин на изказ, сме слуги на народа и че кметовете са слуги и всички, които са на изборни длъжности са в услуга и са слуги на народа, значи не сте разбрали вече 6 години защо сте в тази зала. Ние сме в буквалния смисъл на думата, може би мразени, може би ненавиждани, но сме слуги на хората. Това е.
Сега хората могат да сменят своите слуги по начина, по който това е определено при демокрацията – гласуват. Гласуват – ето го, не се е справил и на следващите избори идва друг. Това е начинът, по който се решават тези въпроси при положение обаче, че всички ние имаме воля да разширяваме правомощията на районните кметове. Районните кметове ще трябва да имат известна стабилност на позицията, на която се намират. Не може един районен кмет да го клатите непрекъснато и да му казвате: ако ти не направиш това, което те караме, ще си ходиш и винаги да виси на някаква договореност, на някакви сделки, които определени политически сили сключват някъде зад гърба му в съответния общински съвет. По-стабилна основа ли е за районния кмет той да виси на договореностите в общинския съвет и на волята на големия кмет или, ако искаме да му придадем стабилност, постът му трябва да произтича от вота на избирателя? Разбира се, от вота на избирателя – ще отговори БСП, чийто нов лозунг е “Повече демокрация, повече до хората”. Ето го на практика.
В това отношение Вие не сте прав и няма как да ме убедите, че тезата за кмет мениджър е нещо, което едва ли не трябва да прегърнем. Кмет мениджър – това е наемник. Сега е тук, утре го няма. (Реплика от народния представител Георги Божинов.) Подчинен на друг кмет или по-лошо – на някои централи и не знае на кого да услужи, на кого да свърши работа.
Ако позволите, по въпроса за уседналостта. Аз не знам дали да не припомня на НДСВ обстоятелството, че те промениха отношението си към срока за уседналост, който първоначално съществуваше. От десет месеца отидохте на шест месеца.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Увеличихме го от три на шест месеца.
ИВАН КОСТОВ: Добре, тогава нищо не напомням.
Аз искам да се изкажа в полза на десетмесечния срок. Десетмесечният срок не трябва да бъде разглеждан по начина, по който тук се опитаха да изтеглят зависимостта, която доказва, че могат да бъдат шест, а не десет месеца. Тук дадоха пример с гр. Мелник. Аз ще дам пример с община Несебър. В община Несебър в нарушение – тъй като го няма този принцип на уседналост, сезонните работници, доведени от хората, които притежават и строят хотели в общината, избират кмета, избират съветниците и след това вие виждате застреляни някои от тези съветници. При тази нестабилна основа, когато не избират хората, а избират някакви пришълци със зависимост, свързана с трудови възнаграждения, допълнителни заплащания или какво ли не, заставят ги да избират посочени им хора за общински съветници и за кметове, просто съкращават средната продължителност на живот на определени хора, свързани с мафията. (Ръкопляскания от ДСБ.) Вие не мислите за средната продължителност на живот на всички български граждани.
Затова нека да гласуват хората, за които това населено място е родно населено място, които болеят за него. Хората, които не сме се местили дълго време, останали сме при корените си, ценим това нещо и всеки българин го цени. Има нужда хората, които са постоянно живеещи, да притежават правото да посочат кмета. Хората, които ги довеждат само да гласуват, нямат никаква отговорност към това населено място.
Затова предлагам да се сложи този, може да се вижда малко по-консервативен, срок, но десет месеца е абсолютно приличен срок, за да не се позволят тези злоупотреби, които непрекъснато унищожават авторитета на политическата система на страната.
Убиват един кмет на Елин Пелин, после убиват някой друг, после убиват общински съветник и т.н. – убиват ги, защото това са хора, свързани с организираната престъпност, които са влезли на управленски места в местната власт по този начин, за който говорим сега.
Извън иронията, ние сме длъжни когато говорим за местната власт, да имаме предвид, че става въпрос за местна власт, която ще ползва възможности да усвоява европейски фондове, структурни фондове за развитие на съответните населени места. Тези фондове трябва да отиват при хората, които живеят на тези места постоянно, които си плащат данъците – за да могат хората да живеят там, да покажат доходи, да развият индустрия, а не да става това, което става с управляваните от ДПС общини. За шест години ДПС във властта относителното обедняване на хората в техните общини е около 25%. По отношение на средното ниво на доходите в България хората в управляваните от ДПС общини са обеднели с 25%. Има общини, обеднели с по 50%.
Аз съм казвал от тази трибуна, пак ще повторя, тези хора са над 8% от населението на България и плащат 1,5% от данъците. Къде е тази икономика, как живеят тези хора? Или ще ги запишем в София, или ще ги запишем в Несебър и ще отидат там да изберат кмет. Като изберат, какво ще стане с тяхната община, как там ще се получи поврат, как те ще получат помощ, за да се развиват?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече.
ИВАН КОСТОВ: Въпросите са два – има трети параграф. Той също засяга срока, аз продължавам по него. Довършвам само.
Нека да имаме предвид това обстоятелство. Хората са отговорни към населените си места и към средствата за тяхното развитие, когато живеят там. Когато имат друго препитание, когато живеят на други места, когато от други места черпят източници за своя живот, се получава ето този феномен – шест години ДПС на власт и относително хората в управляваните от тях общини обедняват, стават все по-лоши и по-лоши данъкоплатци.
Не може по този начин, тези общини тежат все повече и повече на бюджета на Република България! Редно е да им се дават повече пари, редно е да се отпускат европейски и български средства, но когато започне процес на изравняване, когато тези общини започват да настигат средното ниво на България. Тоест когато хората вземат решения отговорно – поставят власт, от която изискват съответни изпълнения. Когато това го няма, се получава ето този феномен – изчезват тези хора, не плащат данъци. Държавата издържа 1,5 милиона българи в частните фирми. Това не е редно. Трябва да се мисли за тези неща.
Когато казвам, че призивът не е “Повече демокрация”, призивът е “Да защитим републиката”, имам предвид и тези неща. Дайте сега да защитим държавата по начина, по който това може да се направи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Каракачанов, заповядайте за реплика.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (БНС): Аз не съм съгласен с Вас, господин Костов. Вярно е, че електоратът на ДПС обеднява, но за разлика от това лидерите на ДПС забогатяват може би с хиляди проценти за разлика от техния електорат, който е обеднял с 25%. То не бяха обръчи, то не бяха сараи, така че не сте прав! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това ли беше Вашата реплика?
Преминаваме по-нататък… (Реплики.)
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин Каракачанов, моят отговор е съвсем кратък – това забогатяване е част от механизма, по който Движението за права и свободи възпроизвежда потенциала си за власт. Те трябва да бъдат богати в очите на техните обедняващи съграждани, за да могат да бъдат избирани, за да могат да идват други, за да могат да бъдат преселвани, както Сталин е преселвал навремето цели етноси и ги е пращал по Сибир и още не могат да се съберат, така и те преселват сега, за да имат сила тук и върху тази сила да трупат своето собствено имущество.
Ето, например господин Рамадан Аталай. Утре моят зет ще пътува за Варна с автобус от неговата фирма. Цената е добра, услугата е хубава, благодаря Ви!… (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, излизаме от темата. Преминаваме към курортни теми. (Оживление.)
Уважаеми колеги, нека да се съсредоточим – законът е сериозен. Преминаваме по-нататък. (Шум и реплики в залата.)
Моля за тишина! Моля ви за малко внимание, колеги! Имаме още час и десет минути само!
Думата за изказване има господин Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Ще бъда кратък – вече разбрахте каква теза защитавам.
Ползвам се от направената заявка за изказване, заради това да мога да убедя хора като господин Любен Дилов, които все още не са убедени с достатъчно аргументи защо трябва да има избираемост на районните кметове.
Досега чухме две групи аргументи защо не трябва да има изборност на районните кметове. Едната група казва, че те нямат правомощия и нямат бюджет. Втората група казва, че те ще пречат на общинския кмет по политически причини. Аз ще се опитам да дам контрааргументи в обратната посока, господин Дилов.
Те имат правомощия, както стана ясно, достатъчно ясно и изчерпателно записани в Закона за местното самоуправление и местната администрация, които могат да бъдат допълнени впоследствие. По същия начин могат да бъдат допълнени впоследствие правомощията им в Закона за общинските бюджети. Защо впоследствие? Вие казвате: “Дайте ни закон, за да го приемем заедно сега”, но ние не сме взели политическото си решение, не сме изразили волята си като законодателен орган да има ли или да няма изборност на районните кметове.
Бъдете сигурни, че в рамките още на тази година ще трябва да се промени Законът за общинските бюджети. Заедно с промяната на този закон никакъв проблем няма да се доразпишат методически как да се формират бюджетите на районите, които да бъдат като елемент на делегирани бюджети в общинските бюджети. Между другото в тази посока има текст в Преходни и заключителни разпоредби. Ако искате, можете да го видите.
От друга страна се казва: “Те ще пречат на общинския кмет”. Съжалявам, че го няма тук господин Софиянски, не го виждам, но аз не съм съгласен с него, че няма районни дейности по отношение, да речем, на инфраструктура; че няма районни дейности по отношение на озеленяване и паркове. Обратно, има улици, за които отговарят районните кметове, има улици от общинско значение и за тях отговаря общинският кмет. Има паркове, които са от районно значение и се поддържат и се развиват от районните кметове. Тоест, тази теза е несъстоятелна, защото и досегашната практика показа, че това го има и то става много лесно.
Още един аргумент, господин Дилов. Това е по отношение на конкуренцията. Изборността на районни кметове от различни политически сили ще ги постави в едни конкурентни условия, когато трябва да реализират с аналогични финансови ресурси едни и същи или подобни дейности. И те ще имат интерес да докажат на избирателите и на другите райони, че са много по-, как да кажа, много по-добре работят с тези средства и с едни и същи средства вършат много повече работа.
Големият проблем в този момент при така нареченото усвояване на средства е, че под общата шапка се харчат едни общи пари, и никой не гледа какво би могло да се свърши за същите тези пари ако се харчат по-разумно. Затова, дори само заради това, да се получи тази конкурентност между тях в публичния сектор, нека своеобразно така да го наречем, си струва да бъдат избрани и да бъдат относително самостоятелни.
Към господин Минчо Спасов – няма проблем с отстраняването на тези лоши, некадърни районни кметове. Има процедура в Закона за местното самоуправление и местната администрация за тази цел. Това не е проблематично. Апропо, думата “кмет” не включва в себе си думата “слуга”. “Администрация” – “ад министром” – това са слугите, по-малките слуги или пък другите, по-големите слуги. Това са хората, които са овластени от населението, за да го ръководят, тоест администратори.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Аз съм съгласен.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Използвам повода да върна една топка на господин Кътев. Ако е някъде в Клуба може и да ме чуе. Аз не съм говорил тогава за второ ниво на местно самоуправление. За второ ниво на местно самоуправление говори колегата, когото репликирах, но видимо господин Кътев не е пък и той съвсем добре осведомен, че няма закони за второто ниво на местно самоуправление. Ние имаме записан текст в Конституцията, който предполага разработването на тези закони. Ако той мисли, че областните администрации са второ ниво на местното самоуправление значи, не е наясно с тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Каракачанов. (Шум и реплики в залата.)
Има думата следващият от списъка – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, наистина стана много интересна дискусия. За съжаление, залата явно се измори вече да слуша аргументи “за” и “против”.
Специално за районните кметове нашата позиция е ясна – районните кметове е добре да бъдат избираеми при условие, че разполагат с необходимите правомощия, за да оползотворят този мандат, който би им дал избирателят. В противен случай повишените очаквания и надежди на избирателите спрямо тези кметове ще бъдат излъгани и те ще бъдат евтино изхарчени в усилията на един предизборен процес и последвалата след това неспособност да оправдаят тези очаквания чрез конкретни действия. Така че при условие, че на тези районни кметове бъдат предоставени съответните правомощия, които наистина да им помогнат да бъдат в състояние да решават конкретните проблеми на избирателите им, естествено е, че е добре те да бъдат избирани пряко от народа.
Аз бих поставил по отношение на този въпрос един друг аспект – мисля, че изборността на районните кметове може би пък е крачка в правилната посока към повишаване на демократизма при определянето на онези управленци на по-ниски нива, които пряко да решават проблемите на хората. Това е стъпка в правилната посока, която върви в унисон със стъпката за намаляване и на прага на изборност на кметовете на населените места, но аз бих поставил следният въпрос: с какво са по-различни или по-незаслужаващи също да разполагат с едно такова междинно звено пряко избираемо от тях жителите на кварталите в средноголемите български градове, които са понякога няколко хиляди, дори десетки хиляди жители? Например един средноголям град като Стара Загора или като Плевен и така нататък – защо жителите на тези многохилядни квартали да нямат също едно такова междинно звено на избран от тях управленец, който да решава техните проблеми, а жителите на едно малко село от 150 жители да разполага с тази възможност? Мисля, че тук също трябва да се види къде е равнопоставеността между избирателите, между гражданите на големите квартали и малките населени места. Толкова по този въпрос.
Господин председател, ако ми позволите, да се възползвам също от правото да разполагам с целия набор от време за трите параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се, имате време.
ЧЕТИН КАЗАК: Искам да засегна въпроса с така наречения принцип за уседналост.
Уважаеми колеги, господин Лютви Местан съвсем обстойно и аргументирано изложи пред вас тезата на Движението за права и свободи. Теза, която не е нова, теза, която сме изразили категорично още по време на дебатите за избори за Европейски парламент – че въвеждането на подобен критерий за уседналост е чиста проба дописване на българската Конституция. Тогава проф. Герджиков излезе според мен с несъстоятелния аргумент, че едва ли не изборите за Европейски парламент не били предвидени в чл. 42, ал.1 и затова там можело да се дописва Конституцията с допълнителни условия.
Но тук специално Конституцията: чл. 42, ал. 1, е категорична, посочвайки изрично и изчерпателно условията за упражняването на активното избирателно право от страна на българските граждани, когато те го упражняват при избори за държавни и местни органи на властта. Тоест Конституцията ясно и категорично е записала условията, на които трябва да отговарят гражданите, за да упражняват своето избирателно право. И не може, изключено е обикновеният законодател чрез обикновен закон да дописва Конституцията, въвеждайки нови ограничения, нови изисквания.
Следващата алинея на Конституцията дава право на обикновения законодател единствено да урежда организацията и реда за провеждане на тези избори чрез закон, но не и да поставя ограничения и условия. Именно в тази връзка господин Местан съвсем правилно посочи, че ние специално в Закона за местните избори, отчитайки спецификата на този вид избори, можем единствено и само да посочим обстоятелството къде този избирател има право да упражни своето конституционно право, но не и да въвеждаме някакво условие, което значи допълнително ограничение за упражняването на това конституционно право.
Уважаеми колеги, според мен опитът, ако той успее, да се ограничи чрез подобен принцип за уседналост упражняването на основно конституционно право, тоест да се въведе абсолютно ограничение за определен кръг избиратели да гласуват, където и да е на територията на Република България, би било в крещящо противоречие с основния закон на страната, с основен принцип на правото, с достижение на демокрацията не само в България, но и в европейски и световен мащаб и естествено би дало основание да бъде сезиран Конституционният съд.
Искам да ви посоча като аргумент факта, че подобен казус вече е бил на вниманието на една държава, с която сме в един съюз – Европейският съюз. Това е държавата Полша. В Полша, по абсолютно идентичен начин, законодателят се е опитал в техния Закон за местните избори да въведе така наречения принцип за уседналост от 12 месеца като задължение на избирателите да бъдат вписани в така наречените избирателни регистри. Полският Конституционен съд в решение от миналата година е обявил въвеждането на принципа за уседналост за противоконституционен, тъй като полската Конституция в тази си част е идентична с нашата. Полският Конституционен съд в своето решение категорично заявява, че нито едно основание, нито една грижа на законодателя не може да бъде по-висша, нито една ценност на демокрацията не може да бъде по-висша от ценността за упражняване на активно избирателно и общо избирателно право от страна на всички граждани на тази държава и че само и единствено ограничения, свързани със спазване на обществения ред, на морала и т.н., биха били в състояние да доведат до подобни ограничения. Полският Конституционен съд е обявил за противоконституционен този текст от полския закон.
Аз съм убеден, че и българският Конституционен съд, когато бъде сезиран, би обявил този и подобни текстове, които вече са въведени специално в Закона за избори за Европейски парламент, и които биха били въведени в други избирателни закони, за противоконституционни.
Нека, уважаеми колеги, да спрем с тази тенденция да се плъзгаме по лъжливата плоскост на конюнктурното мислене и да спазваме духа на демокрацията и на това, което имаме като достижение на правовата държава в България.
Движението за права и свободи – вие всички видяхте на последните избори за Европейски парламент, няма никакви притеснения от въвеждането на подобни ограничения. Ето затова ние не сезирахме и Конституционния съд в периода между двата избора. Евентуално, ако подобен текст остане, бихме помислили за сезирането му след провеждането на местните избори, именно за да не дадем основания на някои да мислят, че се страхуваме от това. Нашата позиция е принципна. Тя се основава на Конституцията, на принципите на правовата държава. Така че според мен най-добре би било, аз правя формално предложение, в текста на чл. 3 да отпаднат думите „и са живели най-малко през последните шест месеца в съответното населено място”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: В коя алинея?
ЧЕТИН КАЗАК: Това е чл. 3, ал. 1. Правя редакционно предложение за отпадане на част от текста: „и са живели най-малко през последните шест месеца в съответното населено място”, тъй като тази част от текста го прави противоконституционен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Казак.
Реплики има ли?
Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Казак, виждам, че Вие сте проучили старателно практиката на полския Конституционен съд. Аз не съм. Аз съм проучил практиката на нашия Конституционен съд, който вече е имал повод да се произнесе по подобен казус, който се отнасяше за изискването за уседналост на президента. Нашият Конституционен съд категорично е признал, че такова условие може да бъде поставено.
Възразявам срещу знака на равенство, който Вие изрично поставихте между думите „ограничение” и „условие”, защото те не са идентични. В чл. 6, ал. 2 от нашата Конституция изрично е посочено, че не може да има ограничение на правата на българските граждани, и изчерпателно са изброени седем признака: етнос, религия, политическа принадлежност, образование и социално положение. Там никъде не се говори за забрана на поставяне на условия за упражняването на дадени права и задължения. Това е един съвсем нормален процес, в който законодателят показва своята воля дадени права или задължения да бъдат упражнявани при определено условие. Така че най-добре е да четем какво е казал нашият Конституционен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика - заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Казак, не знам защо толкова много се страхувате за тази отседналост.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Не се страхуваме.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Страхувате се, защото имате пари, насочвате ги, където искате, насочвате хората, където искате и вземате властта, където искате. Затова се страхувате! Ако има отседналост, няма да можете да го направите. Това – първо.
Второ, вие тълкувате нещата като Дяволът Евангелието. Какво противоконституционно има в това българският парламент да определи точни правила на играта?! Какво противоконституционно има?! Вие не се страхувате например, че българската войска няма да гласува. Какво ви пука тази работа на ДПС?! Вашите хора от ДПС не служат.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Хайде, де!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Така е! Какво ви дреме от тази работа?! Това не е противоконституционно, нали?! Не е противоконституционно българската войска да не гласува!
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Не си прав!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Така е записано! Чети! Или и Вие като Дявола не можете да четете?! Четете параграфа точно! Ако военнослужещият не си е на мястото, няма да гласува. Така е записано. А вашите хора няма да бъдат на мястото, но ще гласуват. Няма да стане така, защото реално състоянието е, че наборният войник влиза днес, утре са изборите, но тъй като не е в населеното си място, няма да гласува. А вашият човек, който никога не е живял в това населено място, ще го извикате и ще гласува. Няма да стане тази работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Трета реплика – господин Шопов. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Спасов, господин Тодоров, не се горещете толкова. Тук репликата по отношение на господин Казак трябва да бъде много ясна и проста. Трябва да прочетем само един текст – Конституцията. Ето я Конституцията! (Показва я.)
Колкото и господин Казак да се пали и да говори за конституционност, за Конституция, за конституционни принципи, той забравя или се прави, че забравя, а ние всички като че ли се отклоняваме от най-важния въпрос, най-важния конституционен принцип. Той чете Конституцията както Дяволът чете Евангелието. Колеги, чл. 11, ал. 4! Всичко друго, цялата конституционност е следствие на противоконституционалността на ДПС. Ще ви напомня чл. 11, ал. 4: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.” Край! Така че ако трябва да спазваме Конституцията, ако бъдем конституционалисти, ДПС трябва да бъде обявена за противоконституционна партия, каквато е, и оттук нататък да отпаднат всички проблеми – и с уседналостта, и с много други въпроси. В крайна сметка нека четем Конституцията и да решим въпроса генерално, както го повелява чл. 11, ал. 4. Винаги ще напомням това всеки път, когато Четин Казак или някой от неговите хора излезе да говори за Конституцията, за конституционни принципи, за конституционни права и конституционни задължения. Основното конституционно задължение на всички нас, политиците, на цялата българска политическа класа е да се справим с този основен въпрос – противоконституционалността на ДПС и да въведем в действие чл. 11, ал. 4. Всичко друго е от Лукавия, от Дявола, тоест от ДПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Шопов, Вие всъщност не говорихте по изказването на господин Казак. Трябва да прочетете Конституцията още веднъж.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Той от 1998 до 2001 г. не е знаел този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин Казак. Имате 3 минути.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Първо, към господин Минчо Спасов. Уважаеми господин Спасов, ще отговоря на Вашата реплика с цитат от Конституцията, понеже дадохте пример с президента. Пасивното избирателно право за президент и вицепрезидент на Република България е уредено изрично в самата Конституция. Тя е предвидила условия и ограничение за уседналост на кандидатите за президент и вицепрезидент. В чл. 93, ал. 2 изрично е посочено: “и е живял през последните пет години”. Не може Вие да сравнявате два текста, които нямат еднакъв ранг. Вие сте юрист! Когато Конституцията е посочила ограничение и е въвела принцип, подобен на принципа на уседналост, естествено е, че то е конституционосъобразно. Но когато Конституцията не е предвидила подобно ограничение за упражняване на активното избирателно право от страна на всички български граждани, не може обикновеният законодател да въвежда подобни ограничения. Условието в случая означава ограничение, тъй като ограничава, отделя определен кръг български граждани и ги лишава де факто от правото да гласуват.
Вторият аргумент, уважаеми господин Спасов, е, че в този закон в този му вид ние поставяме в неравностойно положение тези с активно избирателно право и тези с пасивно избирателно право. Това също е недопустимо от конституционна гледна точка. Не може за едни да въвеждаме принцип за уседналост, тоест за всички български избиратели да въвеждаме принцип за уседналост, а само за кандидатите да не въвеждаме почти никакъв принцип за уседналост. Нали виждате следващите текстове в закона - § 3?! Там също има конституционен проблем, уважаеми господин Спасов.
Уважаеми господин председател, само още две думи.
Уважаеми господин Шопов, аз и друг път съм имал възможност от тази трибуна да изкажа категоричното си мнение, че ако има една партия в България, за която Конституционният съд изрично да е решил въпроса за нейната конституционосъобразност, това е ДПС.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Това не е така!
ЧЕТИН КАЗАК: Нито една друга политическа сила не може с чисто сърце и с такава категоричност да заяви, че е конституционосъобразна, както Движението за права и свободи, защото единствено за нея Конституционният съд категорично се е произнесъл. Така че за Партия “Атака” не е сигурно дали е конституционосъобразна. Трябва да помислите за това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, три са главните въпроси, които разбуниха днес Народното събрание.
Първият важен въпрос е принципът за уседналост. Бяха изброени много аргументи, някои от тях се стремяха да маскират предложение, което обезсилва принципа за уседналост.
Други аргументи бяха изказани в прав текст срещу този принцип. Това прави чест на колегите, които заемат пряка и пряма позиция, не се маскират зад сложни юридически и словесни конструкции.
Третата теза, която и ние от НДСВ поддържаме, е, че нашата Конституцията и нормалната логика сочат, че управлението, водачите в едно населено място трябва да бъдат избрани от населението на самото населено място. Аргумент за това ни дава отново най-висшият юридически акт на държавата – Конституцията.
Глава седма от Конституцията се нарича “Местно самоуправление и местна администрация”. Там конституционният законодател си служи с термини като “самоуправляващи се териториални общности”. Това означава, че тук се визират хора, живеещи трайно на съответната териториална общност, които са идентифицирани с тази териториална общност. Това е законов, конституционен текст. Естествено е, че местните хора трябва да определят местното самоуправление. Щом е местно, трябва да е свързано с местността. Това го сочи не Конституцията, сочат го елементарната лингвистика и елементарната логика.
Какво се крие в нашето предложение? Нашето предложение обвързва и дефинира тази местност на гласоподавателя с това той да е живял поне шест, ако щете, десет, дванадесет месеца на територията на съответната община. Няма да повтарям аргументите за това кой плаща данъци и кой трябва да има правото на глас как те да бъдат харчени.
Няма да се спирам и на принципите на елементарната справедливост, за да не ви отегчавам и да не повтарям колегите. Искам само да посоча, че хората заслужават да си изберат водачи, ако живеят и възнамеряват да живеят в съответния район. И всякакви опити за мимикрия и модификация на това правило трябва да бъдат, според мен, избегнати.
Вторият важен въпрос – изборът на районните кметове. Аз видях наистина учудващо и дори екзотично сходство в позициите на нашите колеги от БСП и на нашите колеги от ДСБ. Дали зад това се крият някакви политически мотиви или надежди е въпрос, който те ще обяснят. За мен обаче е ясно, че районните кметове, ако искат да бъдат избираеми, трябва да имат един комплекс правомощия, комплекс права и задължения, с които да могат да работят за хората. Именно с тези свои права и задължения те ще могат да застанат и да убеждават своите избиратели, че: бъда ли избран, аз ще направя това или ще направя онова. Ако аз нямам тези правомощия и въпреки това отида при избирателите и започна да се боря за техния глас, означава че ги лъжа, защото на всички е ясно, че суверенът в тази община е общинският съвет и той определя какъв бюджет ще дойде при съответния районен кмет, а бюджетът е всичко. Ако ние хванем бикът за рогата, ще видим, че се касае за въпрос на децентрализация. Ако искаме да направим районните кметове избираеми, то те трябва да бъдат част от второто ниво на самоуправление, ако ние решим да го създадем.
Отделна тема, върху която аз няма да се спирам, е дали България, тази малка държава, трябва да има второ ниво на самоуправление и дали не сме заплашени от прилагането на тази стара поговорка: „Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”. Големите държави, в които съществува второ ниво на самоуправление, могат да намерят аргументи за поддържане на допълнителна администрация. Спорно е дали малка държава като нашата, с ограничен финансов ресурс, може да си го позволи. Но във всички случаи искаме ли да имаме избираеми районни кметове, ние трябва да имаме обособени райони като самоуправляващи се структури със свои районни съвети със собствен бюджет и пр. Това е каруцата, тези права и задължения представляват каруцата, която трябва да бъде теглена от този кон, за който не успя да ме разбере господин Костов.
Пред какво сме изправени? Пред заплахата ние да купим коня, а после с допълнителни закони да създаваме каруцата и да я товарим с права и задължения. Извинете, ама наистина тоя кон яде и пие и няма смисъл ние да залъгваме нашите избиратели, избирателите също и на тези районни кметове, че те биха могли да направят нещо без коренна промяна на законодателството, уреждащо второто ниво на самоуправление. Ако ние не видим, първо не дефинираме нуждата от съществуването на тези районни кметове, а тя ще бъде, ако съществува второ ниво на самоуправление, безмислено е да ги правим избираеми.
Тук от някои от колегите беше направена много справедлива аналогия с избираемостта на кметовете на малки населени места. Дали ще бъдат 250, дали ще бъдат 100, тези хора, самите кметове, трябва да разчитат на някакъв властови и финансов ресурс.
Ето защо НДСВ предложи в Преходните и заключителни разпоредби специални изменения на законите, които да дадат на тези така наречени малки кметове този властови и финансов ресурс във вид на делегирани бюджетни средства. За съжаление, засега този текст не получава подкрепа, но аз съм уверен, че обективният поглед върху процесите на децентрализация и искрената привързаност към процеса на децентрализация ще ви доведе до подкрепата на тези наши предложения.
Каква е негативната тенденция, която наблюдаваме сега? Общинските кметове са първи сторонници, привърженици на децентрализацията. Но когато тя бъде приложена в някой сектор, тя спира дотам. Под тях те изпитват неистово, да кажа, отвращение дори от мисълта да делегират свои права на тези, които стоят под тях, а това са кметовете на малки населени места. Даже наскоро, под давление на общините, бяха отнети и правомощията на местните кметове да си назначават дори и секретарките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Спасов, този проблем не се третира нито в първи, нито във втори, нито в трети параграф. Доста време отделихте за населените места със сто и нагоре население.
МИНЧО СПАСОВ: Благодаря, господин председател, завършвам.
Ставаше дума и за последния аргумент – за това какво представляват районните кметове – дали те са слуги или водачи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вече десет минути говорите само по първи параграф. Аз Ви дадох още 5 минути, за да вземете отношение по втори и трети параграф, но явно вече привършвате.
МИНЧО СПАСОВ: Съжалявам, че господин Костов напусна залата, за да му напомня, че когато една общност избира някого, тя си го избира обикновено за водач или за представител. И народните представители са в тази зала именно, за да представляват, да бъдат пълномощници на хората, които са ги избрали, а мениджърите са тези, които извършват административните услуги и затова аз използвах аналогията със слуга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Спасов.
За реплика има думата господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Спасов, правя Ви реплика въз основа на това, което казахте, че избирателите трябва да гласуват в онази община, с която са трайно свързани, където е тяхното постоянно местожителство, където общо взето съществува някаква трайна и стабилна връзка между тях и съответното населено място. Именно точно въз основа на този аргумент досега законодателят е предвидил като критерий за гласуване на българските избиратели техният постоянен адрес. Това е единственият критерий, който ясно и категорично посочва трайната свързаност на съответния избирател със съответното населено място и със съответната община.
Вие знаете много добре, че всеки един избирател, фактът, че той е живял, да кажем, десет години в една община, не му пречи да отиде да се премести в друга община и да каже: оттук нататък аз ще живея, ще работя в тази община, ще гласувам, ще милея за нейните проблеми и т.н. Така че този критерий, който Вие посочихте, не може да бъде изпълнен абсолютно, освен чрез това, което досега законодателят е възприел и който е показал, че действа, а именно постоянният адрес на съответния избирател.
Пак Ви обръщам внимание, че съществува една неравнопоставеност. Кой ще милее повече за населеното място или за общината – този избирател, който гласува в общината, в която има поне десет месеца, или този, за когото ние ще гласуваме, който може да има и само два месеца местожителство в тази община, така както се предвижда сега в крайния вариант на предложението на комисията?
Може ли да се прави такава дискриминация между избирателите, от една страна, и тези, които ще бъдат избирани, които реално ще управляват, ще решават разходването на средствата, приоритетите на общината, общински съветници, кметове? Може ли за тях да имаме по-ниски критерии за трайна свързаност с общината отколкото с обикновените граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата народният представител Захари Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Спасов! В началото помислих, че беше лапсус лингву, но тъй като го повторихте два пъти, си позволявам да Ви репликирам относно казаното за второто ниво на местното самоуправление.
Районните кметове не са второ ниво на местното самоуправление. С районните кметове се опитваме да разширим базата на първото ниво и по-скоро да децентрализираме първото ниво, доколкото е възможно. Доколкото знам, Вие самият сте радетел на децентрализацията, а изведнъж, когато говорим, че това трябва да го направим в една плоскост, в която има много хора, много живеещи хора - може би в градовете с районно деление живеят повече от половината български граждани, Вие казвате: „Дайте да се спрем, докато видим какво ще се роди като законотворчество”.
Ако ние не дефинираме, че искаме да направим това движение на децентрализация и по този начин да дадем индикация на изпълнителната власт, че трябва да разработи и останалите норми, които са необходими за това, никога няма да тръгнем натам. Затова по-добре е да направим това, макар и не с всичките му възможности, отколкото все да чакаме някой да го стори. Няма кога да стане. Иначе ще чакаме още четири години, после още четири... Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За трета реплика – господин Станчо Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Спасов, не мога да разбера, Вие не можахте да кажете точно каква е причината за Вашето предложение от десет месеца да мине на шест месеца.
Тъй като реално имаше доста изказвания по този въпрос, аз ще Ви дам само един пример. Аз живея край морето. В селището, където живея, има 500 гласоподаватели, а има над 1500 къщи. Реално регистрирани живущи по документи с лична карта, това са 500, а иначе има 1500 къщи. Тези къщи, повече от хиляда, се населяват през летния сезон – през месец април, като дойдат, до месец октомври и се записват. Те ли ще продадат вота? Те си вдигат гълъбите - хора от цялата страна и от различни краища, даже и от чужбина. Те идват да си карат почивката, защото са на два километра от морето. Идват, карат си почивката, регистрират се и те ще определят съдбата на това населено място, след което си вдигат гълъбите и заминават. И след това идват само наготово. След това –водата не стига, храната не стига! Защото те са само консуматори.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Точно така е. Отиват и се връщат.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Това е истината. Не мога да разбера защо искате шест месеца. Десет месеца беше предложено, това е минимумът. Той не може да дойде десет месеца, защото трябва да стои и през зимата. Ама през зимата няма да стои. Ще си остави парното в София и ще дойде да стои там през зимата, няма да отиде на друго място. Това време трябва да бъде повече от шест месеца, при всички положения десет, дванадесет, ако трябва повече, с което ние ще избираме, населението ще избира за кметове – тези, които ги познава. Защото така избирате кметове, които въобще не живеят там, нямат нищо общо, свързано с това селище. Идват, записват се и хората от селото след това викат:”Я да го турим тоя, защото чужд човек ще върши по-добре работа”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Приключи Ви времето.
Господин Спасов, имате три минути за дуплика.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Тодоров, НДСВ предложи първоначално принципа за уседналост на евровота и той беше три месеца. За тези избори ние не го намаляваме, ние го увеличаваме като предложение на шест месеца. Десетте месеца фигурираха в първоначалните законопроекти, включително и на колегите от БСП. Ние искахме да се отграничим от техния вариант, който не беше истинска уседналост. Това беше причина да лансираме собственото си предложение.
Уважаеми господин Георгиев, съгласен съм с Вас, че децентрализация трябва да има. Обаче след като не е създадена законовата база за тази децентрализация, след като няма комплекс „права и задължения”, ние сме заплашени от опасността да създадем генерал и после да му търсим армия.
И накрая, господин Казак, Вие казахте, че има разлика между управлението, между това, че в определена община човек може да милее. Примерно, има собственост, живял е дълги години, там е роден, но живее другаде и иска да гласува в общината, която му е по-мила, където има собственост. За мен обаче смисълът на думите „местно самоуправление”, които съдържат управление като динамика, означават, че този човек трябва да бъде активно включен, трябва да бъде активно въведен в процесите, които протичат в съответната община. Правото на собственост е статика, а не динамика.
Ето защо смятам, че управлението е там, където има динамика. Иначе Вие може да имате собственост в Девин, в София, в Ямбол или където искате, и на много повече места от едно – Законът за собствеността на гражданите вече не действа, но там, където е динамиката, там, където Вие хвърляте собствената си енергия, там трябва да гласувате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Засега има само един записал се, това е Любен Дилов-син.
Господин Дилов, имате думата за изказване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, преди да развия тезата си, няма да ви отнема много време, бих искал да кажа, че аз и ние от „Гергьовден” сме твърдо „за” две неща, които се дискутират, а именно изборност на районни кметове и този принцип за уседналост.
Набързо искам да кажа и по двете и след това ще се опитам да развия една теза, която ми се струва по-важна за днешния дебат.
За районните кметове. Районният кмет беше наричан ту кон, ту генерал, ту му се търси армия, ту му се търси каруца – дайте да си представим какво всъщност избираме? Избираме районни кметове на Варна, Пловдив и София. Просто е нелепица, имайте предвид, че в София има отделни градове – „Люлин” е отделен град, 180 000 души. Жалко, че го няма господин Софиянски, който ми обяснява, че тръбата е една и метрото е едно. Това е отделен град, идете и го вижте. И вижте резултатите на факта, че „Люлин” не си избира кмет вече няколко години. Те са очевидни. Разликата между „Люлин” и центъра е очевидна. Същото е и за Варна, за кв. „Владиславово”. Същото е и за Пловдив.
По въпроса за уседналостта. Мисля, че ако управляващите си бяха написали добре домашното, щяха да видят, че има прост и ясен принцип. Вместо да играем на еквилибристика, на евроизборите сме предложили три, сега да се отдалечим, господин Спасов, и да предложим шест. Очевидно е просто - там, където си платил поне веднъж местни данъци и такси. Какъв по-голям критерий и свидетелство за неразривна свързаност с мястото от там, където плащаш? Плащаш музиката – поръчваш я; не я плащаш – поръчва я онзи, който я плаща, който казва: и да нямаш собственост, имаш данък смет, имаш данък вода, имаш такси, местни такси, регистриран си.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Ако плащаш в три града и в трите ли ще гласуваш?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Където си избереш, където си плащаш, много просто. Но аз имам дълбокото подозрение, че ние влязохме в този дебат напълно неподготвени, което не е някаква изненада за този парламент.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Точно така.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Ако бяхме подготвени и ако примерно БСП, които виждам, че сега са горещи радетели на избора за районни кметове, наистина имаха дългосрочна стратегия и виждане за това – хайде да не стигаме до второто ниво на местната власт – но ако имаха дългосрочно виждане, то те щяха да го придвижат това нещо с поне публично, публбицистично заявено предложение за промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, за промени в данъка, за общинските бюджети, за да им повярваме, че наистина са загрижени.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Точно така.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз ще ги подкрепя, защото не мога да твърдя преди четири години едно нещо по време на изборната кампания, а сега да правя друго. Имам усещането, че те просто чакат да видят колко районни кмета ще изберат и евентуално тогава да тръгнат да променят, ако е изгодно, разбира се, Закона за общинските бюджети и Закона за местните избори, Закона за местното самоуправление и местната администрация, което не е много почтено, но това не е първата непочтеност в тази зала.
Затова си мисля, че сериозният дебат можеше да се проведе, ако нещата бяха предложени в един по-комплексен вариант. Няма никаква логика и аз не мога да защитя теза пред нито един избирател, без въобще да робувам на популизъм, че село до 500 души ще си избере кмет, а кв. “Люлин” със 180 хил. няма да си го избере.
Достатъчно много отговорност, хайде да не ги наричаме правомощия, имат районните кметове, за да бъдат пряко избирани. И не са само детските градини, те се изказват за всички сделки, които се правят с недвижима собственост, дори да не могат да бъдат някак си важни фактори по тях, но тяхното мнение се чете в залата и много често се взема предвид. Те са отговорни за ремонтите, за които обявяват конкурси, те са отговорни за цялото административно обслужване на населението, за всички служби, които работят на територията на общината. Пряко отговорни са те и съвсем естествено е те да бъдат избирани. Така че изборът на районни кметове е задължителен.
Ярко доказателство, че не е написано домашното на управляващите е непомислянето как ще изглежда изборът на районни кметове с интегрална бюлетина в София, например. Тоест веднага ще нарушим друг принцип, който се опитваме да защитаваме. Затова усещането, че не сте си написали добре домашното е силно, повече от силно.
Второто ниво на самоуправление е голяма тема. Тя безспорно няма да бъде предмет на днешните дебати, тя наистина е много голяма тема, но тя е свързана с цялостно виждане за ново административно деление на България, което знаете, че трябва да направим не само заради Европейския съюз, а заради нас си. Удивително е тук, че от НДСВ не чуваме нищо по тази тема, след като най-добрата административна уредба на България е била по времето на Борис. Най-малко от сантимент към лидера си трябваше да сте силни говорители на тема ново административно деление, което безспорно щеше да засегне и проблематиката с избор на кметската власт.
В заключение ми се ще да кажа, че е жалко, че този дебат не беше излъчен по националния ефир. Само щяха да спечелят хората, които биха го гледали днес. Защото това, с което всеки, който е правил местни избори, се сблъсква, е една от основните мирообразуващи, да го кажем, характеристики и свойства на демокрацията – че ние с вас – хората, които се занимават с политика, трябва да се стремим да повишаваме нивото на познание за обществото на хората. Това е най-ярката ангажираност за тях. И когато вкараш избирателя в размисъл за правомощията на кмета, кого избира, каква отговорност носи, ти вече си спечелил много повече от това, че си спечелил неговия глас за твоята партия или за някоя друга. Дори да отиде да гласува за политическия ти противник, ако ти си го накарал да мисли, ти си свършил 90% от отговорностите си като политик пред обществото. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Господин Стоилов, заповядайте да продължим.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, ще представя още няколко параграфа, които са тематично свързани. Те се отнасят до това кой може да бъде избиран и отново се появява темата за районните кметове.
По § 4 има предложение на Петя Гегова, Минчо Спасов и Марина Дикова – думата “десет” да се замени с “шест”.
Комисията не подкрепя предложението.
По § 4 има предложение на Красимир Каракачанов, Борис Ячев, Бойко Ватев, Мирослав Мурджов.
Комисията не разглежда предложението на основание чл. 71, ал. 2, изречение трето от правилника, тъй като то излиза извън обхвата на разглеждания законопроект. В него се поставя въпросът за изискването на образователна степен от кандидатите в местните избори.
Има предложение на Мария Капон и Елеонора Николова в § 4, чл. 4 думите “10 месеца” да се заменят с думите “6 месеца”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Надежда Михайлова, Ваньо Шарков, Димитър Йорданов, Димитър Димитров, Иван Сотиров в § 4, чл. 4 думата “десет” да се замени с “три”.
Комисията не подкрепя предложението.
По § 4 има предложение на Силвия Алексиева, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на Павел Шопов и Митко Димитров в § 4 чл. 4 да се измени така:
“Чл. 4. Право да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат български граждани, които нямат друго гражданство в държава извън Европейския съюз, навършили са 18 години към изборния ден, живели са най-малко през последните 12 месеца в съответната община, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода, включително и в случаите, когато изпълнението на наказанието е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс, или не изтърпяват наказание пробация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. Член 4 се изменя така:
“Чл. 4. Право да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат българските граждани, които нямат друго гражданство в държава извън Европейския съюз, навършили са 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели преди датата на насрочване на изборите в съответната община.”
Има предложение на Петя Гегова, Минчо Спасов и Марина Дикова в § 5 думата “десет” да се замени с “шест”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Мария Капон и Елеонора Николова в § 5, чл. 4а думите “десет месеца” да се заменят с думите “шест месеца”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Павел Шопов и Митко Димитров в § 5 чл. 4а да се измени така:
“Чл. 4а. Право да бъде избиран за общински съветник има и всеки гражданин на държава – членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, има гражданство в държава извън Европейския съюз, навършил е 18 години към изборния ден, не е лишен от правото да бъде избиран в държавата членка, на която е гражданин, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, живял е най-малко през последните 12 месеца в съответната община и с писмена декларация е заявил желанието си да бъде избран.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. Член 4а се изменя така:
“Чл. 4а. Право да бъде избран за общински съветник има и всеки гражданин на държава – членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, няма гражданство в държава извън Европейския съюз, навършил е 18 години към изборния ден включително, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, живял е преди датата на насрочване на изборите в съответната община, не е лишен от правото да бъде избиран в държавата членка, на която е гражданин, и с писмена декларация е заявил желанието си да бъде избран.”
Има предложение на Петя Гегова, Минчо Спасов и Марина Дикова в § 6 думите “един глас за кмет на район” и навсякъде в законопроекта думите “кмет на район”, “кметове на райони” и “район” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Има предложение на Красимир Каракачанов, Борис Ячев, Бойко Ватев, Мирослав Мурджов да се създаде § 6а.
Комисията не разглежда предложението на основание чл. 71, ал. 2, изречение трето от правилника, тъй като то отново се отнася до въпроса, който е отхвърлен по принцип на първо четене – за задължителното гласуване.
Господин председател, предлагам да спрем дотук представянето на текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, чухте текстовете на вносителя по § 4, § 5 и § 6, както и направените предложения на отделни народни представители по тези три параграфа.
Имате думата за изказвания, ако има такива. Няма.
Утре, сряда, заседанието започва от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 19,50 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Митхат Метин
Станчо Тодоров