Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Петър Берон
Секретари: Кристиан Вигенин и Мартин Димитров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители, до председателя на Народното събрание е постъпило писмо от Централната избирателна комисия със следния текст:
“Уважаеми господин председател, приложено изпращаме Ви решения № 367 и № 368 от 15 септември 2005 г. на Централната избирателна комисия, с които се обявяват за избрани за народни представители Надка Балева Янкова и Костадин Александров Кобаков от коалиция “Коалиция за България – БСП, ПБС, ПД – Социалдемократи, ДСХ, П. “Рома”, КПБ, БЗНС “Александър Стамболийски”, ЗПБ”.
Моля да поканите госпожа Янкова и господин Кобаков в пленарната зала, за да положат клетва.
Госпожо Янкова и господин Кобаков, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
НАДКА ЯНКОВА И КОСТАДИН КОБАКОВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Честито на новите колеги.
Уважаеми колеги, позволете ми по реда на ал. 5 от чл. 40 да предложа в началото на днешното заседание да включим една нова точка в нашата програма, а именно: проекти за решения за попълване състава на Комисията по жалбите и петициите на гражданите и Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Постъпило е такова предложение от Парламентарната група на НДСВ във връзка с прекратяване пълномощията на народни представители, затова ви моля да гласувате да се включи като точка първа от днешния дневен ред разглеждането и приемането на решение по този въпрос. Не виждам обратно мнение по въпроса.
Моля, гласувайте включването на точката в дневния ред.
Гласували 147 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Писмото на госпожа Мингова гласи следното:
“На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и във връзка с Решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител, внасям проекти за решения за попълване състава на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Моля проектите за решение да бъдат раздадени на народните представители и разгледани по определения ред.”
Би трябвало, уважаеми колеги, да разполагате с проектите за двете решения, които е представила госпожа Мингова на нашето внимание. Те са за избирането на господин Рупен Оханес Крикорян за член на тези две комисии.
Позволете ми да прочета текстовете на проекторешенията и да ги гласуваме.

“Проект
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по жалбите и
петициите на гражданите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Рупен Оханес Крикорян за член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Господин Крикорян е избран за член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
“Проект
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по правата
на човека и вероизповеданията
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Рупен Оханес Крикорян за член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.”
Има ли изказвания по този проект? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ - продължение.
След докладването на чл. 6 и предложенията към него бяха проведени разисквания. Предстои приключване на разискванията по чл. 6 и неговото гласуване. Доколкото разбрах, е имало желания за изказвания.
Господин Янев е взел отношение, но иска да направи реплика на изказването на господин Димитров, което е било последно за предходното заседание.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Вземам думата във връзка с това, което повдигна във вчерашното си изказване господин Филип Димитров. То касаеше бюджета на Националното бюро за правна помощ. Дебатът и тезата, която той разви, бяха във връзка с изказването на колежката Мая Манолова по повод на това, че ако създадем националното бюро като независим орган и със самостоятелна администрация, ще създадем условия за разрастване на администрацията по принцип.
В тази насока искам да обърна внимание, че при дебатите в комисията представителят на Министерството на правосъдието каза, че на практика в министерството няма хора, които да са без работа, и създаването на тази администрация в рамките на Министерството на правосъдието не може да бъде без създаването на нови щатове и допълнително финансиране на тази дейност в рамките на министерството. Ето защо, ако си мислим, че ще спестим пари, обособявайки специализирана дирекция в рамките на Министерството на правосъдието, това няма да се случи, защото те самите казват, че за да се изпълнява тази функция, трябва да се създаде допълнителна специализирана дирекция, което във всички случаи ще означава нови щатове.
Що се касае до контрола, който ще се упражнява върху разходите по отношение на бюджета на Националното бюро за правна помощ, по своето естество този контрол ще го осъществява министърът, тъй като ние сме приели, че националното бюро ще бъде второстепенен разпоредител на бюджетни средства към министъра на правосъдието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други реплики по изказването на господин Димитров? Няма.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Много благодаря на господин Янев за този принос.
Както изтъкнах и вчера, проблемът може да бъде решен на бюджетно равнище, без да съществува заплахата, за която говори госпожа Манолова, а именно заплахата част от отделените пари да се изразходват за нуждите на администрацията на това бюро. Това, което господин Янев посочва, е продължение на тази теза. Повторно му благодаря за това, защото той в голяма степен “избива” почвата под този аргумент. Няма сериозен бюджетен аргумент, както чуваме и от представители на министерството, за използването на администрацията на министерството за Националното бюро за правна помощ.
От друга страна, конституционният аргумент, аргументът на правната логика за смесването на изпълнителната власт с адвокатската дейност, е изключително сериозен. Мисля, че не можем да си позволим да го пренебрегнем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Димитров.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Кочева.
НАДЯ КОЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да направя това изказване като член на Комисията по правни въпроси, която е водеща по отношение на законопроекта за правната помощ.
Искам също така да подкрепя направеното предложение за нова ал. 1 на чл. 6 към същия закон, което изхожда от моите колеги Мая Манолова и Янаки Стоилов. Считам, че то е напълно оправдано. Ще споделя с вас съвсем накратко няколко аргумента.
На първо място искам да кажа своето разбиране за Закона за правната помощ. Законът има за цел да разреши един основен и тежък въпрос за българското общество – въпроса за равния достъп на българските граждани до правосъдие. Този равен достъп до правосъдие се осъществява чрез възможността за правна помощ, давана от адвокатите и адвокатските съвети. Този проблем трябва да бъде решен така, че по възможност да не създава други проблеми. Според мен такава е целта на нашия парламент относно текстовете на Закона за правната помощ, които трябва да регулират въпросните обществени отношения.
От друга страна, Законът за правната помощ е важно и неотменимо условие за нашата европейска интеграция. Освен това не е достатъчен формалният акт на приемането на Закона за правната помощ. Нашите европейски партньори и българските граждани с основание наблюдават и държат на точното и ефикасно спазване и прилагане на този закон. Това е истинското условие за нашето европейско бъдеще. Считам, че предложената ал. 1 на чл. 6 на Закона за правната помощ е предложение именно в тази посока.
За да бъда точна, ще цитирам предложението: “Министърът на правосъдието разработва, координира и провежда държавната политика в областта на правната помощ”. Намирам, че това предложение обезпечава точното, ефикасно и реално приложение на закона. Защото защитата на законните права и интереси на гражданите е конституционна дейност, регламетирана в чл. 134 на основния закон и законово регламентирана в Закона за адвокатурата. Следователно държавата е поела отговорност за обезпечаване на правната помощ на гражданите и същевременно е гарант за ефективното изпълнение на тази задача.
Колеги, основен правен принцип в едно правово общество е, че този, който е поел отговорност, трябва да има съответни права, за да реализира тази отговорност. В този смисъл участието на държавата чрез министъра на правосъдието в определяне на политиката по правна помощ според мен е много необходимо. Това участие на министъра е, бих казала, във всеобщ интерес. На първо място участието на министъра в политиката по правна помощ е напълно издържано и е в духа на парламентаризма, защото парламентът чрез своите механизми за контрол винаги може да контролира, управлява и – казано на разговорен език – да наглежда държавната политика по отношение на правната помощ. В противен случай, ако се създаде този независим държавен орган, наречен Национално бюро за правна помощ, сами разбирате, че ролята на парламента почти изчезва или е значително занижена. Съвсем иначе би стоял въпросът, ако парламентът би могъл да изслушва министъра на правосъдието, да задава питания и с другите механизми на парламентарен контрол да участва и контролира държавната политика по правната помощ.
В настоящата действителност сме свидетели на много независими държавни органи, които бяха създадени, все с идеята за разделение на властите. Истина е обаче, че много от тези независими държавни органи не изпълняват изобщо или изпълняват в много малка степен функциите, които са им възложени. Много от тези органи станаха независими всъщност от закона и от обществото и негативните последици са налице. И понеже са независими държавни органи, сами знаете каква е ролята на парламента в случая – много малка или никаква възможност за контрол и влияние. А всъщност България е парламентарна република!
Ето защо аз подкрепям предложението на колегите Янаки Стоилов и Мая Манолова от гледна точка на парламентаризма, повишаване и утвърждаване ролята на парламентаризма и начина на парламентарен контрол.
От друга страна обаче, участието на държавата като гарант в правилното и точно осъществяване на правната помощ е в интерес и на адвокатите, и на адвокатските съвети. Простете моята съсловна привързаност, но аз не мога да не мисля за колегите си адвокати. Когато държавата участва в регулацията на правната помощ, адвокатите и адвокатските съвети, осъществяващи тази правна помощ, могат да бъдат напълно спокойни – за това, че правната помощ се осъществява по правила, гарантирани от държавата, и от друга страна – по правила и по бюджет, върху чието разходване се упражнява текущ контрол, та адвокатите да могат да получават своето възнаграждение за положения си труд по един регулярен и достоен начин. Това от своя страна пък обезпечава качеството на адвокатската услуга.
Не би следвало да се унасяме в една друга посока – извинете за израза, – че участието на министъра на правосъдието във формирането на държавната политика всъщност ще накърни независимостта на Националното бюро за правна помощ. Моля колегите, които поддържат тази теза, да обърнат внимание на следващите текстове от законопроекта, в които ясно се вижда, че самостоятелността на органа за правна помощ – Националното бюро за правна помощ, е напълно гарантирана. В чл. 8 от законопроекта съвсем категорично е отразено, че това Национално бюро за правна помощ има необходимата самостоятелност за доброто изпълнение на своите функции. Тези правомощия са изрично изброени и гарантирани: “Националното бюро за правна помощ осъществява общото и методическо ръководство по предоставянето на правна помощ”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Кочева, просрочихте времето.
НАДЯ КОЧЕВА: Съжалявам, господин председател. Моля да ме извините. Темата е увлекателна – защитава се една много интересна материя, включително и едно много сериозно съсловие като адвокатското.
Колеги, благодаря ви за търпението и ви призовавам да подкрепите предложението на колегите Янаки Стоилов и Мая Манолова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря и аз. Не исках да Ви прекъсвам. Трябва да благодарите на колегите, че не реагираха по-остро.
Господин Ралчев желае реплика. Заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, претенцията да се защитават интересите на българската адвокатура е всеобща!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Кратка и категорична реплика!
За втора реплика има думата госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Кочева, аз съм изненадана, че по един проблем, който на пръв поглед не би трябвало да събужда такива емоции, в залата се разгарят страсти. Връщаме се към времето, когато в Министерството на правосъдието имаше орган “Съдебна власт, адвокатура, юрисконсулство”. Мисля, че това време отдавна отмина. Едва ли наша трябва да бъде грижата как адвокатите трябва да устройват своята защита. Мисля, че няма никакъв спор, че от момента, от който адвокатурата е независим орган, тя успява и съумява да даде на българските граждани подходящата правна помощ.
Ето защо не виждам смисъл и необходимост адвокатурата да бъде контролирана по такъв начин, по който вие пледирате. Мисля, че спорът трябва да приключи с това. Ясно е, че министърът на правосъдието назначава председателя и заместник-председателя на специализираното национално бюро. Парламентът също има хиляди възможности да упражни своя контрол. След като европейската практика е голяма част от дейностите да отиват в неправителствения сектор, ние сега всъщност пледираме една работа, която е уредена от адвокатските съвети и която по места фактически ще се извършва от тях, изведнъж и непременно точно Националното бюро за правна помощ да бъде под шапката на министъра на правосъдието. Не мисля, че ще стане особена трагедия, дори да е така, но напускаме един принцип, който трябва да развиваме в бъдеще – много голяма част от дейностите да се прехвърлят на неправителствения сектор. Безспорно българската адвокатура е доказала, че може да се самоуправлява с всичкото чувство за отговорност, която Конституцията й е поверила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Кочева.
НАДЯ КОЧЕВА (КБ): Аз няма да направя дуплика по отношение на колегата Ралчев, тъй като не възприемам неговото изказване като реплика или несъгласие по отношение на това, което аз казах.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Като обявление.
НАДЯ КОЧЕВА: Да, като обявление.
Това, което ще кажа, не е толкова и дуплика по отношение на госпожа Николова, но все пак…
Колеги, тук не се настоява адвокатурата да се върне в положението, в което беше – независимост от Министерството на правосъдието. Напротив, адвокатурата си има абсолютна самостоятелност по режима, който предлага нашата група. Националното бюро за правна помощ се състои от пет човека, трима от които избира Висшият адвокатски съвет, а решенията се вземат точно с трима души. Ето пълна възможност адвокатурата да се самоуправлява.
Второ, Националното бюро за правна помощ е точно такава неправителствена организация, за която говори и госпожа Николова. Тук няма никакво смешение с изпълнителната власт.
Трето, Националното бюро за правна помощ ще изразходва пари от държавния бюджет. Недопустимо е държавата да не регулира тези отношения. Това са пари от държавния бюджет, а не парите на хората, които доброволно дават на адвокатите.
И пак един негативен пример – ние често си спомняме как такива неправителствени организации, които сме нарекли независими държавни органи, разходват държавния бюджет по недопустим и нецелесъобразен начин – за скъпи ремонти и закупуването на коли, а държавата няма никаква възможност да регулира тези отношения.
Колеги, затова апелирам да приемете нашето предложение.
Позволявам си да изразя частично несъгласие с колежката Николова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Бих помолил да представите текстовете, които следва да бъдат гласувани.
Заповядайте, господин Милтенов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 6:
“Чл. 6. (1) Министърът на правосъдието разработва, координира и провежда държавната политика в областта на правната помощ.
(2) Правната помощ се организира от Националното бюро за правна помощ и адвокатските съвети.
(3) Националното бюро за правна помощ е независим държавен орган – юридическо лице, на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието, със седалище в гр. София.
(4) Националното бюро за правна помощ има самостоятелен бюджет, който се съставя, изпълнява, приключва и отчита от него. Приходната и разходната част на бюджета на Националното бюро за правна помощ се съставят по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет.”
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Трябва да се гласува предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това исках да кажа –следва преди това да се гласува неприетото от комисията предложение на двамата народни представители.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Ще прочета т. 3 от предложението на колегите Стоилов и Манолова, което не се подкрепя от комисията:
“3. Алинея 2 става ал. 3 и в нея се правят следните промени: думите “независим държавен орган” се заличават, а в края се добавят думите “със седалище гр. София”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Янаки Стоилов и Мая Манолова, което чухте. Който е за това предложение, което не е прието от комисията, гласува “за”, а който не го подкрепя, гласува “против”.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 70, против 96, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване целия текст, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 60.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Следващият текст е чл. 7. По него има предложение на колегите Стоилов и Манолова – в чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “подпомага от” се добавя думата “специализирана”, а в края се поставя запетая и се добавят думите “в Министерството на правосъдието”.
2. В ал. 2 думите “Министерския съвет” се заменят с “министъра на правосъдието”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, а именно:
“Чл.7. (1) Националното бюро за правна помощ се подпомага от администрация.
(2) Организацията на работата на Националното бюро за правна помощ, структурата, съставът и функциите на отделните звена в неговата администрация се определят с правилник, който се приема от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милтенов.
Имате думата за изказвания по чл. 7.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Предложенията по този текст са продължение на дискусията по чл. 6 и тук е един от основните възли в концепцията за организацията и дейността на Националното бюро за правна помощ. Нашето предложение е националното бюро да бъде самостоятелен орган, но неговата администрация да бъде в Министерството на правосъдието, като идеята е това да бъде най-вероятно специализирана дирекция – въпрос, който се урежда чрез правилник на министъра на правосъдието и определя функциите на служителите, които ще обслужват, ще подпомагат дейността на Бюрото за правна помощ.
Ние вече казахме част от мотивите за това предложение. Защото според мен възможността на служителите да бъдат в състава на Министерството на правосъдието и в същото време те да бъдат ръководени от ръководителя и членовете на националното бюро създава тази двойна зависимост, която едновременно представя цялостния обхват на дейността на Министерството на правосъдието и в същото време е специализирана за осъществяване на дейностите по организирането и провеждането на правната помощ. Този модел може да изглежда по-сложен от гледна точка на взаимодействията, които двупосочно се осъществяват, но според мен той дава от своя страна възможност министърът на правосъдието да носи в по-голяма степен отговорност за резултатите от дейността на бюрото, без да нарушава пряката служебна зависимост, която ще имат изпълняващите тази дейност, от ръководството на Националното бюро за правна помощ.
Тук вече беше споменато, че ако не се възприеме предлаганият модел, единствената възможност за въздействие на министъра на правосъдието е моментът, в който той определя двамата представители в Националното бюро за правна помощ. И текстът, който вече приехме по наше предложение в чл. 6, че министърът на правосъдието разработва, координира и провежда държавната политика в областта на правната помощ, до голяма степен остава декларативен, без възможност той да постигне резултатите, които са вложени в него. Наистина ние и занапред ще имаме възможност да отправяме актуални въпроси към министъра на правосъдието за състоянието на правната помощ, но за повечето от тях той ще препраща към този напълно независим орган, какъвто ще е Бюрото за правна помощ, без да може да въздейства върху неговата дейност. А жалбите, които гражданите неминуемо в някои случаи ще изпращат за оказаната им правна помощ, ще отиват не само и не толкова до бюрото, а до министерството, тъй като това са институциите, които носят политическа отговорност, но вероятно те ще бъдат препращани с бюрократични писма от министъра към бюрото и в крайна сметка те няма да получават никакъв ясен отговор.
Мисля, че тази практика, която съществува през последните години в подобни области, където се осъществяват дейности, които трябва да осигуряват интересите и правата на гражданите, трябва да получи необходимото внимание.
Вие сте в правото си да изберете разрешението дали да бъде според нашето предложение или според това, което формиралото се по този въпрос мнозинство гласува по предишния текст, но аз искам ясно да кажа, че тогава отговорността за състоянието на правната помощ ще бъде именно върху тези парламентарни групи, които се отказват от по-тясната връзка на държавата с организацията и принципната насока на осъществяване на правната помощ.
За мен също така е странно, че ръководството на Министерството на правосъдието по един въпрос, който утвърждава неговото положение в управлението, заема колеблива или, бих казал, неангажираща позиция. Но големият проблем за нас е, че ние чувстваме своята отговорност като част от управляващото мнозинство и неефективността, ако тя се получи, от дейността на Бюрото за правна помощ засяга всички нас. А точно това ние не бихме искали да се случи в името на интересите на гражданите. Защото по никакъв начин ние не засягаме самостоятелността на адвокатите и на ръководството на адвокатурата, но ние не бихме желали чрез парите на държавата да се създават нови административни структури с участие на лица от други професии, тоест създаването на независими институции, които едва ли във всички случаи ще окажат точно тази правна помощ, която е необходима. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Реплика? Други желаещи за изказване по чл. 7?
Господин Филип Димитров има думата за изказване.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В предложенията, които са постъпили по Закона за правната помощ, има съответна много сериозна логика. Всъщност цялата система от предложения, които са внесени от госпожа Манолова и от господин Стоилов, са свързани помежду си и при гласуването на тази зала по отношение на много от тях оттам нататък вече пътят е до голяма степен определен.
Иска ми се обаче все пак да хвърля мъничко светлина върху спора, който водим, за да не стане така, че тези хора, които ни гледат и ни слушат, да решат, че ние се занимаваме с някакви частни интереси на някаква гилдия или на някакъв малък кръг от хора. Тук не става въпрос за защита на интересите на адвокатурата или на ръководствата на адвокатските колегии, става въпрос за едно много просто нещо. Имаме институт на правната помощ, който се финансира от държавата, за да бъде широк достъпът на хората до адвокатска защита. Ние обаче не предлагаме да се назначат държавни юрисконсулти, които да осъществяват тази защита, нали? Защото си даваме сметка, че това би било абсолютно безумие. Напротив, ние се мъчим да създадем конструкцията, в която правната помощ в най-висша степен да прилича на всяка друга правна помощ, която би била организирана по общия ред, само дето за хората с особено ниски възможности в предвидените от закона случаи разноските се поемат от държавата. И точка. Принципът е следователно ние да бъдем колкото е възможно по-близо до нормалната схема. Добре, важно е да има държавен контрол. Чудесно! И затова бюрото, което организира цялата работа по тази помощ, има председател, който се назначава от администрацията, от изпълнителната власт, има заместник-председател, който се назначава от изпълнителната власт, и те са две от петте основни фигури в целия този орган. Тези двама души имат водещите позиции и огромни възможности за контрол на споменатите средства.
Сега всъщност ние водим латентно следния спор: ами ако се отпуснат парите за това бюро, дали то няма да вземе да ги задели за някакви други дейности, тоест да ги харчи за администрация, вместо да ги харчи за правна помощ. Дами и господа, няма смисъл да създаваме изкривени технически конструкции, за да се гарантираме срещу това. То се гарантира, първо, от бюджета, второ, гарантира се от ръководните органи на същото това бюро, което се назначава от администрацията.
В момента обаче, в който ние вържем към него един отдел на министерството, каквото и да кажете на хората, които отидат да търсят правна помощ, те знаят, че това е един отдел в министерството. Вие им обяснявайте колко е независим органът и им разказвайте как техните права ще бъдат защитени по същия ред, по който и на всички останали български граждани. Сами разбирате, че шансовете някой да ни повярва, ще бъдат много ниски, колкото и добросъвестно, прекрасно и независимо тези хора - служители на министерството, да действат, като че ли не са служители на министерството. Разбирате ли, опитваме се да създадем нещо, което само по себе си вече е на границата на абсурда, за да постигнем резултат, който всъщност не се постига с това.
Ето защо струва ми се, особено след като вече взехме решението, с което дефинирахме какво представлява този орган, редно би било да продължим нататък и всички тези предложения, които са, повтарям, дълбоко логически свързани, да ги отхвърлим, защото те, без да съдържат нещо лошо или без да съставляват някакъв драматичен проблем, както посочи госпожа Николова, всъщност ще ни отклоняват от основния смисъл и целта на закона – това е защитата на тези хора, които са социално слаби и за които следва да се погрижи държавата, да бъде като тази на всички останали граждани. Нека да им дадем това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за изказване, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председателстващ.
Уважаеми дами и господа, колеги! Аз разбирам притеснението на господин Янаки Стоилов и колегата Мая Манолова да не би да нарушим възможния баланс в това, което в крайна сметка аз считам, че с текстовете, които бяха приети като цяло от комисията и които в голяма степен включват и техни предложения, които всички приехме за разумни, да не се получи дисбаланс, т.е. да натежи в едната или в другата посока управлението на това Национално бюро за правна помощ.
Аз искам да изтъкна пред вас основните текстове, защото нещата, които гарантират дейността на държавата да контролира дейността на бюрото, са взаимно обвързани.
На първо място, правилникът за дейността на бюрото се приема от Министерския съвет.
На второ място, председателят и заместник-председателят се назначават от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието. Това е възможност за контрол.
На трето място, ние приехме техния текст и малко по-нататък ще видите при приемането на закона, където ограничихме мандата на Националното бюро за правна помощ от пет на три години. Тоест, ако има несправяне, ако има неефективна и некачествена работа, срокът, в който това може да се промени от министъра на правосъдието, е да направи ново предложение в рамките на трите години.
Освен това при неспазване на този закон министърът на правосъдието може да поиска предсрочно прекратяване на някои от правомощията на членовете на съвета, включително на председателя и заместник-председателя.
Виждате какъв е механизмът, в който държавата участва. Държавата участва и с това, което казах преди малко по повод на реплика, че всъщност Националното бюро за правна помощ действа с бюджет като второстепенен разпоредител на бюджетни средства към министъра на правосъдието.
Ето виждате каква е йерархията, което гарантира възможността всички тези правомощия държавата да контролира и да не се получи дисбалансът и да кажем, че дезангажира министъра на правосъдието от възможността да упражнява този контрол.
Ние приехме и текста, от който сега се извежда изводът, че непременно трябва да се доразвие идеята, вследствие на приетата ал. 1 на чл. 6, а именно, че министърът на правосъдието разработва, координира и провежда държавната политика и действително това е така, защото именно в сферата на защитата правата на гражданите, които нямат възможност да реализират такава и нямат финансова възможност, всъщност трябва да има държавна политика. Естествено, че не можем да занимаваме целия Министерски съвет или не само Бюрото за правна помощ. Тази политика я изработва министърът и той с оглед на това, което подчертах преди малко, има механизмите, с които да упражнява контрола върху Националното бюро за правна помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Янев.
Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорно основните аргументи в подкрепа на предложението ни по този чл. 7 бяха изложени в изказванията ни вчера и днес, дебатирайки чл. 6, а именно устройството на органите, които организират системата за правна помощ. Доколкото настоящият чл. 7 има свое самостоятелно значение и не е обвързан с решенията по чл. 6, доколкото касае създаването на новата специална администрация, би следвало да споменем основните си мотиви и при дискусията по този член.
Всъщност въпросът се свежда до това дали специалната администрация следва да бъде създадена към новия орган или да ползваме наличната такава в Министерството на правосъдието. Тук в крайна сметка въпросът се свежда до това, след като адвокатската гилдия се пребори за обособяване на средствата за правна помощ в самостоятелен бюджет, което е в интерес не само на гилдията, но и на всички граждани, по какъв начин следва да бъдат изразходвани тези средства.
Аз не мога да се съглася с тезата на колегата Янев, че използването на администрация в Министерството на правосъдието означава използването на същото количество средства, тъй като издръжката на администрацията освен със заплати неизбежно е свързана и с много други екстри. Става дума за ползването на сгради, офиси, техника, софтуер, компютри и автомобили и пр. Освен това всички ние имаме за пример практиката през последните години, която доказа свойството на администрацията да се самовъзпроизвежда и след момента, в който бъде създадена, да започва един свой самостоятелен живот. Всички органи, които така или иначе бяха създадени първоначално само като централни такива, впоследствие започнаха да се роят, създадоха свои териториални структури, увеличиха своя щат и в крайна сметка увеличиха разходите за администрация.
И тук, като реплика към колегите Димитров и Янев, искам да кажа, че притеснението на адвокатската гилдия и притеснението на гражданите в България не е толкова, че правната помощ и нейната администрация ще бъде под шапката на Министерството на правосъдието. Нейните притеснения са свързани с това по какъв начин ще се изразходват тези средства и в крайна сметка дали ще бъдат ползвани за конкретна правна помощ, за предоставянето на такава или за издръжка на администрация.
И второто притеснение е свързано с това, че по този начин системата безкрайно се усложнява. На практика, колеги, съгласете се, че правната помощ се предоставя по места. С тази дейност и с нейното администриране се занимават адвокатските съвети.
Благодаря за разбирането, че те бяха разписани по предложение на мен и на колегата Янаки Стоилов, като орган в системата за правна помощ, но и в бъдеще те ще продължават да я осъществяват, да я администрират, технически да я обезпечават, а функциите на националния орган в крайна сметка се свежда само до осигуряването на финансиране.
Няма как да не кажа, понеже се правят внушения по другата посока, че това, което предлагаме, не е прецедент за европейската практика. Напротив, обичайно действащият модел е с организацията на правната помощ да се занимават именно професионалните организации на адвокатите и в този случай обикновено администрирането и техническото обезпечаване на тази дейност се извършва от съответното Министерство на правосъдието.
В крайна сметка не мога да не кажа, че ние като част от управляващото мнозинство в контекста на поетия от нас ангажимент да работим за ограничаване на разходите за администрация в конкретния случай не можем да поощряваме разрастването на такава, включително и разходите за нейната издръжка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Стоилов и госпожа Манолова по чл. 7, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 61, против 84, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 7, подкрепен от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 84, против 38, въздържали се 23.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По чл. 8 има предложение от колегите Стоилов и Манолова, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
“Чл. 8. Националното бюро за правна помощ:
1. осъществява общо и методическо ръководство на дейността по предоставянето на правна помощ;
2. изготвя проект на бюджет за правна помощ;
3. разпорежда се със средствата по бюджета за правна помощ;
4. организира воденето на националния регистър за правна помощ;
5. заплаща предоставената правна помощ;
6. осъществява контрол по предоставянето на правна помощ;
7. подготвя законопроекти и други нормативни актове в областта на правната помощ, които се внасят в Министерския съвет от председателя на Националното бюро за правна помощ;
8. анализира информацията, необходима за правилното планиране и управление на системата за правна помощ;
9. популяризира системата за правна помощ;
10. приема решение за възстановяване на направените разноски в случаите по чл. 27, ал. 3;
11. утвърждава образците по този закон;
12. осъществява международноправното сътрудничество в областта на правната помощ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милтенов.
Има ли изказвания по чл. 8?
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Нашето предложение по този текст е възприето. Мисля, че то ще се сподели в пленарната зала. Неговата цел е всички правомощия да бъдат отнесени към Националното бюро за правна помощ, защото в първоначалната конструкция на законопроекта се предвиждаше освен Национално бюро, и Съвет за правна помощ. Изглежда, съставителите на законопроекта се бяха увлекли дотолкова, че едни и същи хора едновременно съставляваха и Националното бюро, и Съвета за правна помощ – това, което ние критикувахме в своята позиция. Мисля, че тук поне е постигнато рационално решение – Националното бюро от тези пет души да бъде националният орган, който да отговаря за организирането и за принципното провеждане на правната помощ.
Така че предполагам този текст няма да предизвика допълнителни дискусии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Други изказвания по чл. 8 има ли? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за чл. 8.
Гласували 128 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията предлага да се създаде нов чл. 9:
“Чл. 9. (1) Националното бюро за правна помощ е орган, който разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания.
(2) Решенията на Националното бюро за правна помощ се приемат с обикновено мнозинство от общия брой на членовете му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по това предложение за създаване на нов чл. 9 има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов чл. 9.
Гласували 127 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Има предложение от колегите Стоилов и Манолова, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция за чл. 10:
“Чл. 10. (1) Националното бюро за правна помощ се ръководи от председател.
(2) В своята дейност председателят се подпомага от заместник-председател.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Това е предложението на комисията за редакция на чл. 10. Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 10 в редакцията на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По чл. 10 има предложение на колегите Стоилов и Манолова:
1. Алинея 1 се променя по следния начин:
“(1) Председателят на Националното бюро за правна помощ се определя и освобождава със заповед на министъра на правосъдието, а заместник-председателят – с решение на Висшия адвокатски съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага той да се обедини с текста на чл. 11.
В чл. 11 също се правят изменения, предложени от колегите Стоилов и Манолова.
Първото предложение е оттеглено.
Второто предложение се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
“Чл. 11. (1) Националното бюро за правна помощ се състои от петима членове – председател, заместник-председател и трима членове.
(2) Председателят и заместник-председателят на Националното бюро за правна помощ се назначават и освобождават със заповед на министър-председателя въз основа на решение на Министерския съвет. Предложението до Министерския съвет се прави от министъра на правосъдието.
(3) Останалите трима членове на Националното бюро за правна помощ се избират от Висшия адвокатски съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези два текста по номерация на вносителя.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Предложението, което правим с госпожа Манолова, е и в ръководството за Националното бюро за правна помощ да се постигне представителство на двете групи лица – председателят, който се назначава от правителството по предложение на министъра на правосъдието, в нашето предложение това беше самият министър на правосъдието, а заместник-председателят да бъде от адвокатските среди, след като Висшият адвокатски съвет избере своите представители, включително и този от тях, който да бъде заместник-председател на бюрото.
Единственото възражение, което би могло да се направи срещу това предложение, е, че има определена административна зависимост между председателя и заместника и че може да се оспори, че представителят на една независима професия в дейността си като участник в Бюрото за правна помощ ще бъде ръководен от едно лице, което е излъчено от изпълнителната власт. Това наше предложение показва, че на участието на адвокатите в Националното бюро за правна помощ не се гледа като на някаква декорация, като на формално допълване на институцията, а като реално участие, включително в ръководството на самото бюро. Затова ние сме оттеглили своето предложение по отношение на съотношението между назначаваните и избираните членове на бюрото.
Така че остава да се прецени от народните представители целесъобразността на това предложение, което сме направили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други желаещи за изказване по тези два текста има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Стоилов и госпожа Манолова по чл. 10, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 77, против 60, въздържали се 15.
Предложението се приема.
Господин Филип Димитров има думата за процедурно предложение, вероятно за прегласуване.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Правя предложение за прегласуване. Очевидно е, че логиката на досега гласуваните текстове сочи към друго. Предполагам, че се касае за объркване на това кой текст гласуваме.
Затова ви моля да подложите текста на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте още веднъж предложението на господин Стоилов и госпожа Манолова по чл. 10, коeто не е подкрепено от комисията.
Гласували 176 народни представители: за 83, против 86, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за членове 10 и 11, които се обединяват в чл. 11.
Гласували 138 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 38.
Текстът е приет.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение във връзка със сроковете, които изтичат към края на месеца и необходимостта от спешно приемане на законите, произтичащи от неотлагането ни за членство в Европейския съюз, на 20 септември – вторник, за извънредно заседание от 9,00 ч. сутринта със следния дневен ред:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
4. Първо четене на законопроекта за акцизите.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
6. Второ четене на законопроекта за правната помощ – ако, разбира се, днес не го приемем, но за всеки случай го включваме и в дневния ред за вторник.
7. Второ четене на законопроекта на изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания - който фигурира и в програмата за тази седмица.
8. Второ четене на законопроекта за ветеринарномедицинската дейност, който целият е около 600 текста, и оптимистичният срок, който си поставяме, е около 30 септември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение за извънредно заседание във вторник от 9,00 ч. с обявения от господин Миков дневен ред.
Гласували 153 народни представители: за 131, против 10, въздържали се 12.
Предложението за извънредно заседание във вторник се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По чл. 12 има направено предложение от колегите Стоилов и Манолова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
“Чл. 12. Членовете на Националното бюро за правна помощ се назначават, съответно избират за срок от три години. Те могат да бъдат преназначавани или преизбирани за същия срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по чл. 12? Няма.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за чл. 12.
Гласували 120 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По чл. 13 има направено предложение от колегите Стоилов и Манолова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
“Чл. 13. Член на Националното бюро за правна помощ може да бъде български гражданин, който:
1. има висше юридическо образование и юридическа правоспособност;
2. има юридически стаж не по-малко от пет години;
3. не е осъждан на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, независимо дали е реабилитиран;
4. не е едноличен търговец, управител, прокурист или член на управителен или на контролен орган на търговско дружество или кооперация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по чл. 13? Няма.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 13.
Гласували 152 народни представители: за 146, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По чл. 14 има направено предложение от колегите Стоилов и Манолова, което е подкрепено по точки 1, 2 и 3 и не е подкрепено в останалата му част от комисията, а именно:
“4. алинея 2 се заличава;
5. алинея 3 става ал. 2, в началото на изречението се добавят думите “В случаите по ал. 1” и думите “министър-председателят” се заменят с думите “министърът на правосъдието”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
“Чл. 14. (1) Мандатът на член на Националното бюро за правна помощ се прекратява предсрочно:
1. по негова молба;
2. при грубо или системно нарушение на този закон;
3. когато е осъден с влязла в сила присъда за лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
4. при невъзможност да изпълнява задълженията си за срок по-дълъг от 6 месеца;
5. при поставяне под запрещение;
6. при смърт.
(2) В случаите по ал. 1 министър-председателят или председателят на Висшия адвокатски съвет внасят предложение за предсрочно прекратяване на мандата.
(3) Министерският съвет или Висшият адвокатски съвет се произнасят в едномесечен срок за освобождаването, съответно за определянето на нов член.
(4) Новият член на Националното бюро за правна помощ довършва мандата на освободения член.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Стоилов и Манолова в частта, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 161 народни представители: за 74, против 79, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за редакцията на чл. 14.
Гласували 138 народни представители: за 99, против 5, въздържали се 34.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По чл. 15 има предложение на колегите Стоилов и Манолова:
1. В ал. 1 думите “осъществяват своята дейност по трудово правоотношение” се заличават.
2. Алинея 2 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15:
“Чл. 15. (1) Председателят и заместник-председателят осъществяват своята дейност по трудово правоотношение и не могат да заемат друга длъжност по трудово или по служебно правоотношение.
(2) Възнагражденията на председателя и на заместник-председателя се определят, както следва:
1. на председателя – три средни месечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт;
2. на заместник-председателя – 90 на сто от възнаграждението на председателя по т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Няколкото наши предложения по тази тема се отнасят до положението на членовете на Националното бюро за правна помощ. Ние смятаме, че не е необходимо законът да навлиза в определянето на възнаграждения, тъй като една голяма част от него се отнася не до това как ще се организира правната помощ, а как ще се определя положението на самите членове на бюрото. Стана практика вече в редица закони да се определят възнаграждения, и то сравнително високи. Забележете, че ръководителят на Националното бюро за правна помощ е приравнен по своето положение на народен представител, дори малко повече, тъй като тук се включват всички лица и по трудово, и по служебно правоотношение в обществения сектор. Подобно е положението и на заместник-председателя. След това пък се определя какви възнаграждения ще се получават за всяко заседание от членовете на бюрото.
Това е била нашата идея, че в случая би трябвало да съществува една по-голяма рационализация на дейността, която не е съсредоточена върху размера на получаваните възнаграждения, а върху самото съдържание на осъществяваната дейност.
Затова няма да обосновавам и няколкото други предложения – те са именно в тази последователност и са продиктувани от мотивите, които посочих, защото само за едно заседание се предвижда да се получава 50 на сто от минималната месечна работна заплата за страната, без да се определя колко заседания ще провежда бюрото. Дори в първоначалния вариант то се определяше като постоянно действащ орган. Комисията възприе това, че то работи чрез участието на своите членове в заседания. Явно е, че поне членовете на бюрото няма да имат друга дейност, освен периодично участие в заседанията на бюрото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, като напълно споделям мотивите на колегата Янаки Стоилов, не мога да подкрепя неговото предложение със следния аргумент. По моите наблюдения тогава, когато в закона не се фиксират възнагражденията на членовете на подобни колективни независими държавни органи, се наблюдава тенденцията те да се гласуват вътре в съответния орган, тъй като разполагат със съответен бюджет и са първостепенни разпоредители, още по-големи възнаграждения от тези на народните представители. Такава е тенденцията. И затова мисля, че е по-добре да се фиксира в закона това възнаграждение, за да не се стига до такива екцесии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Стоилов и госпожа Манолова по чл. 15, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 76, против 70, въздържали се 5.
С един глас предложението се приема.
Господин Казак, заповядайте за прегласуване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми госпожо председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване. Мисля, че аргументите, които изказах, са достатъчно красноречиви. Нека не даваме възможност на още един орган, на още един кръг лица да си гласуват заплати, по-високи от тези на народните представители. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви, нека гласуваме повторно предложението на господин Стоилов и госпожа Манолова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 181 народни представители: за 72, против 106, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 15, подкрепен от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 83, против 54, въздържали се 11.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По чл. 16 има направено предложение от колегите Стоилов и Манолова:
В чл. 16 думите “равно на 50 на сто от минималната месечна работна заплата за страната” се заличават и запетаята в края на изречението се заменя с точка.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
“Чл. 16. Членовете на Националното бюро за правна помощ получават възнаграждение за участие в заседание, равно на 50 на сто от минималната месечна работна заплата за страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване по този текст, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Аз заявих, че няма да говоря по последователността на тези предложения за възнагражденията, но се налага да допълня нещо, тъй като мотивите, които използва господин Казак срещу нашето предложение, не бяха съвсем точни. Ние предвиждаме да има възнаграждение, но то да се определя в правилника и да не бъде основният патос на закона. И след като Министерският съвет е органът, който отговаря за регулирането на тази дейност, предполагам, че той ще има достатъчно отговорност в рамките на бюджетните разходи, положението и важността на този орган да намери подходящото ниво и критерия за заплащане на дейността в него. Така че, ако някои са смятали, че тези хора ще работят на напълно доброволни начала, мисля, че е бил подведен. Ние просто предлагаме тази уредба да не бъде записана тук и поради това, че в някои отношения я смятаме за необосновано висока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания или реплики на господин Стоилов?
Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Репликата ми носи по-скоро принципен характер. Изпитвам интензивен ужас всеки път, когато видя как радостно се прокламира в закон как след него ще бъде направен един хубав правилник, на който се възлагат големите надежди, а след него ще се появи надолу кой знае какво още. От доста време насам в тази зала се говори за това, че законите, които пишем, се пишат така, че да могат да бъдат прилагани директно. Разбира се, налага се тук-таме да се създават подзаконови нормативни актове, но това не може да бъде принципът и това не може да бъде нашата цел. Виждаме какви драматични картини се разкриват тогава, когато един закон е до такава степен поставен в зависимост от подзаконовите нормативни актове, че сам не може да бъде приложен, както стана със Закона за бедствията и авариите. Въпрос на принципна позиция на тази камара е дали тя ще иска да прави закони, които работят, или ще си пише закони по характерния маниер, който по същество е измислен, за да принизява ролята на легислатурата – маниера, при който законът написва нещо, пък след това ние ще си правим правилници и естествено ще ги предоставяме на администрацията, която ще развива нещата, и т.н. Концепцията според мен е погрешна. Дори да има неща, които не ни се виждат толкова красиви, но смятаме, че са необходими, нека да ги пишем в законите, а да не чакаме някой да свърши работата с правилници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други желаещи? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Стоилов и госпожа Манолова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 58, против 77, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя за редакция на чл. 16, подкрепена от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 94, против 35, въздържали се 23.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По чл. 17 има предложение на колегите Стоилов и Манолова:
1. В т. 1 запетаята след думата “закон” се заменя с думата “и” и думите “и приетите от Съвета за правна помощ решения” се заличават.
2. Точка 4 се заличава.
3. Точка 5 става т. 4.
4. Точка 6 става т. 5.
5. Точка 7 става т. 8.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 17:
“Чл. 17. Председателят на Националното бюро за правна помощ:
1. организира и ръководи дейността на Националното бюро за правна помощ в съответствие с този закон, правилника по чл. 7, ал. 2 и приетите от Националното бюро за правна помощ решения;
2. отговаря за осъществяването на правомощията на Националното бюро за правна помощ;
3. представлява Националното бюро за правна помощ пред трети лица;
4. назначава и освобождава държавните служители и сключва и прекратява трудовите договори със служителите по трудови правоотношения от администрацията на Националното бюро за правна помощ;
5. внася в Министерския съвет актовете по чл. 8, т. 7;
6. представя годишен доклад пред Министерския съвет, Висшия адвокатски съвет и Висшия съдебен съвет за дейността на Националното бюро за правна помощ;
7. извършва лично или чрез упълномощени от него лица проверки по изпълнението на този закон;
8. издава заповеди в границите на предоставените му правомощия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милтенов.
Има ли желаещи за изказване по чл. 17? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Стоилов и госпожа Манолова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 66, против 79, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за чл. 17.
Гласували 136 народни представители: за 76, против 9, въздържали се 51.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По чл. 18 има предложение на колегите Стоилов и Манолова:
Член 18 се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
Става една промяна: създава се нов чл. 18 – да стане ясно на народното представителство.
Комисията предлага променен текст, който е отразен в новия чл. 9, който приехме.
Има предложение на колегите Стоилов и Манолова за създаване на нов чл. 18, който е подкрепен от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на нов чл. 18:
“Чл. 18. Адвокатските съвети организират предоставянето на правна помощ в съответния съдебен район, като:
1. изготвят становище по заявленията на адвокатите от колегията за вписване в Националния регистър за правна помощ;
2. изготвят и поддържат списък на дежурните адвокати;
3. определят адвокат съгласно чл. 25, ал. 4 и 5 от колегията, вписан в Националния регистър за правна помощ, за осъществяване на правната помощ, като съобразяват професионалния опит и квалификацията на адвоката с вида, фактическата и правната сложност на случая, други назначения по реда на този закон и степента на неговата ангажираност;
4. осъществяват контрол за предоставянето на правна помощ от адвокатите от колегията;
5. заверяват отчетите на адвокатите, предоставили правна помощ, и изготвят предложение за заплащане на възнаграждение в рамките на определените размери с наредбата по чл. 37.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Манолова, имате думата по чл. 18 – кратичко, защото наближава времето за почивка.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Адвокатските съвети са органите, които и в момента организират функционирането на системата за правна помощ такава, каквато тя съществува в сегашния й вид и така както е регламентирана от Закона за адвокатурата. Смея да твърдя, че там, където другите участващи в тази система органи, а именно органите на досъдебното производство и съответните съдилища изпълняват своите функции, в крайна сметка имаме една нелошо функционираща система на предоставяне на правна помощ във вида й на служебна защита. И за в бъдеще основната работа по предоставянето на правна помощ ще се извършва именно по места, именно от адвокатските съвети и затова нашето предложение с колегата Стоилов беше да бъдат включени като елемент от системата за предоставяне на правна помощ адвокатските съвети и конкретно да бъдат разписани техните правомощия. Според нас всъщност това е преградата за разрастване на администрацията на регионално ниво и това, че нашето предложение за включване на адвокатските съвети като териториален орган в системата за правна помощ и отхвърлянето на идеята за създаване на втори централен орган, какъвто беше Съветът за правна помощ, е всъщност един определен успех, който успяхме да прокараме, провеждайки нашата идея за ограничаване на администрацията в системата за правна помощ, за което благодарим и на колегите-адвокати от другите политически сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Имате думата, господин Казак. Моля за кратко изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми колеги, имам само една стилистична поправка в чл. 18, т. 3. Мисля, че в началото не е добре изписано. Според мен т. 3 трябва да бъде: “Съгласно чл. 25, алинеи 4 и 5 определят адвокат от колегията, вписан в националния регистър” и т.н. Така изписан текстът в момента има малък проблем, ми се струва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, действително просто трябва да се смени словоредът, защото не е ясно. Мисля, че това е добра редакционна бележка. Мисля, че така, както се представи предложението от господин Казак, стана ясно.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на чл. 18, с редакционната корекция, която господин Казак направи в т. 3.
Гласували 138 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 4.
Член 18 е приет.
Обявявам 30-минутна почивка, след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания за периода 9-15 септември 2005 г. са 8 на брой:
- от народния представител Евгени Чачев към министър-председателя относно политиката на българското правителство за концесионирането на националната инфраструктура;
- от народния представител Иван Костов към министър-председателя Сергей Станишев относно усвояването на предприсъединителните фондове на Европейския съюз;
- от народния представител Евгени Чачев към Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството, за предотвратяване на последствията от свлачищните процеси в България;
- от народния представител Мария Капон към Пламен Орешарски, министър на финансите, относно неплащане на договорени субсидии по програма САПАРД;
- от народния представител Николай Камов към Николай Василев, министър на държавната администрация и административната реформа, относно броя на служебните автомобили във ведомствата и предприятията на бюджетна издръжка;
- от народния представител Ваньо Шарков към Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно състоянието на пътищата от републиканската пътна мрежа в област Свищов;
Господин Петър Берон подсказва, че област Свищов няма, но така е формулирано питането.
- от народния представител Мария Капон към Нихат Кабил, министър на земеделието и горите, относно неплащане на договорени субсидии по програма САПАРД;
- от народния представител Евгени Чачев към Нихат Кабил, министър на земеделието и горите, относно критичните размери на незаконната сеч и политиката на българското правителство и Министерството на земеделието и горите за запазване на българската гора и екологичното равновесие на страната ни.
На всички тези питания трябва да се отговори на заседанието на 30 септември 2005 г.
Постъпили писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на въпрос от народния представител Христо Величков;
- от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос от народния представител Любен Корнезов;
- от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос от народния представител Христо Величков;
- от министъра по европейската интеграция Меглена Кунева на въпроси от народния представител Константин Димитров.
Получени са няколко писма за отлагане на отговори по зададени въпроси, които са отразени в справката за парламентарния контрол.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не сме чули няколко въпроса, зададени от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Точно това имам предвид, господин Димитров, че в справката за парламентарния контрол е отразено следното: “На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Сергей Станишев – на въпрос от народния представител Иван Сотиров;
- министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски – на въпрос от народния представител Стела Банкова;
- министърът на вътрешните работи Румен Петков – на питане от народния представител Стела Банкова;
- министърът на отбраната Веселин Близнаков – на въпрос с писмен отговор от народния представител Христо Величков.
Това отговаря ли на Вашия въпрос, господин Димитров?
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, с колегата Мартин Димитров се опасяваме, че зададеният от него въпрос към министъра на финансите - господин Орешарски, и от мен до министъра на вътрешните работи - господин Румен Петков, съгласно процедурите на правилника би трябвало да се предвидят за отговор през следващата седмица. И тъй като тогава няма да има парламентарен контрол – за пờ следващата, тоест датата, която посочихте. За съжаление, не чухме тези въпроси и се питаме каква може да бъде причината за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, съгласно правилника се огласяват постъпилите питания, а не постъпилите въпроси, така че това е причината да не оглася въпросите. Това е една от особеностите на правилника.
Госпожо Банкова, заповядайте от името на парламентарна група.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, все още нито една политическа сила в предишния и в този парламент не намери политическо мъжество да отговори на простичкия въпрос: какъв национален интерес защитава България в иракската война? И настоящата управляваща коалиция не може да прикрие истината, че България е заложник на американските интереси в Ирак, че участва в тази война като васал на Америка. В Тридесет и деветото Народно събрание всички политически сили многократно и единодушно отхвърляха предложението ни за незабавно изтегляне от Ирак.
Като виден представител на васалната ни външна политика през 2004 г., господин Николай Свинаров заяви, цитирам: “България може да остане в Ирак и десет години.” НДСВ побърза да уточни, отново цитирам: “Ако изтеглянето ни от войната не е изгодно за американските ни съюзници, българският боен батальон ще остане в Ирак.”
Президентът Георги Първанов през 2003 г. се противопостави на участието на България в иракската война. Странно защо той внезапно промени позицията си – от противник на войната, президентът господин Първанов стана защитник на военното участие на България в Ирак.
Налице е отстъпление и в позицията на премиера господин Станишев. От предизборните обещания, че ако БСП спечели, ще се изтеглим от Ирак, сега БСП тихо лансира идеята българският военен контингент в Ирак да остане и след 2005 г. Тази теза разви и министърът на отбраната Близнаков в интервю пред Би Би Си.
Миналата седмица в комисиите по отбрана и по външна политика всички политически сили категорично отхвърлиха предложението ни за незабавно изтегляне от Ирак. Липсата на национално достойнство, васалната ни външна политика, водена от кабинета “Кобургготски” и, види се, продължена от кабинета “Станишев” налага усещането, че България – най-бедната страната в НАТО и сред кандидатките за членство в Европейския съюз, няма да изтегли военния си контингент от Ирак.
За това говори изявлението на Джеймс Пардю, цитирам: “България не трябва да фиксира краен срок за изтегляне от Ирак”.
Втори цитат от бившия американски посланик: “Който и да оглави новото българско правителство, България ще продължи военното си участие в Ирак”.
Кабинетът “Кобургготски” вкара България наистина в една престъпна война. Коалиционното правителство обаче на господин Станишев се готви да продължи иракската политика на господин Кобургготски, въпреки резервите на Европейския съюз и водещите европейски държави. Обмисля се дори вариант да бъде оставен военен контингент, който да обучава новите иракски сили за сигурност.
Обръщам ви внимание, уважаеми колеги, че тази мисия е далеч по-опасна, отколкото досегашната, защото всички нападения на иракската съпротива са насочени към тези лагери за обучение. Там се дават най-много жертви.
Освен антиевропейска политика, с основание можем да говорим и за антихуманна политика, защото войната в Ирак досега ни струва над 1 млрд. лв. според данни от армейски генерал Любен Петров. В същото време българските граждани стават все по-бедни. Милионите за войната в Ирак са осигурени, но тук, в България, за пострадалите от наводненията все не достигат пари. Над 1 млн. българи са без здравни осигуровки, без достъп до медицинска помощ. Няма средства според кабинета “Кобургготски”, няма средства и според кабинета “Станишев”. Повече от 10 месеца няма лекарства за 230 хил. онкоболни. Къде са тук съвестите на 240 народни представители – българи, майки и бащи?!
Аз искам да покажа и да предложа на вашето внимание, уважаеми колеги, уважаеми управляващи, да се опитам да разбудя вашите съвести и да ви кажа, че е престъпление спрямо българите, спрямо българските граждани, да има 1 млрд. лв. за войната в Ирак, а българската преса всеки ден, всеки божи ден да ни информира, че няма лекарства за тежкоболните българи (показва страница от вестник със съответна публикация), че хора с присадени бъбреци нямат лекарства, че сигналите за липсващи лекарства се увеличават с всеки изминат ден. Няма да престана да ангажирам вашите съвести с този проблем! Не забравяйте, че заради антихуманната политика на кабинета “Кобургготски” спрямо онкоболните, които по време на неговото управление над девет месеца бяха лишени от лекарства, тези болни българи определиха управлението на Кобургготски като управление на българоубийци.
Господин настоящ премиер, ще направите ли така, че това определение на онкоболните българи да не се отнася за Вашето управление?
Оказва се, че е необходимо да се води една изключително агресивна и настоятелна политика и диалог със здравното министерство, за да можем да ги принудим да осигуряват лекарства за онкоболните и въобще за тежкоболните български граждани. Независимо че уважаваният от мен проф. Гайдарски, който наистина дава изключително много надежди, че ще води една хуманна политика, политика на истински българин и на висок професионалист, с цялото ми уважение и надежда към него искам да отбележа, че до този момент онкоболните продължават да нямат лекарства.
На съвестта на кабинета “Кобургготски” – позволете ми в скоби да се усъмня в тази съвест…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви приключи, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: … тежи смъртта на първата българка, която заведе дело и осъди министерството – Росица Шкодрова. Вижте какво казва тя: “Щом няма пари за лекарства, да разрешат евтаназията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Банкова.
Моля да приключвате.
СТЕЛА БАНКОВА: Дотам ли я докарахме!
Още веднъж призовавам настоящото управление към хуманна политика спрямо здравето и живота на българските граждани! Не може да се поставя животът на българските граждани като знак на равенство с тези 1 млрд. лв., които отиват в Ирак. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Продължаваме с парламентарен контрол.
Въпроси и питане към министър-председателя на Република България.
Въпрос от народния представител Евдокия Иванова Манева относно назначенията на членовете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Заповядайте, госпожо Манева, да развиете своя въпрос в рамките на две минути.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър-председател, Тридесет и деветото Народно събрание прие Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги като панацея за решаване на изключително сложните проблеми в областта на управлението на водите и работата на ВиК-дружествата.
Към Държавната комисия за енергийно регулиране беше създаден екип за водно регулиране. Поради изключително отговорните задачи на тази комисия, включително намаляване на загубите на вода и продължаващото им заплащане от населението, членовете на комисията се избират от Министерския съвет и се назначават от министър-председателя. Също поради изключително важните функции на тази комисия в закона има изрична разпоредба за квалификацията на членовете на комисията.
В грубо нарушение на закона в края на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски бяха назначени заместник-председател и членове на комисията, от които само един, и то с голямо допускане може да се приеме, че отговарят на изискванията. Назначенията предизвикаха възмущението на гилдията на ВиК-специалистите. Пресата също отбеляза тези груби нарушения. Аз само ще спомена, че беше назначен филолог, беше назначен топлоенергетик, беше назначен преподавател по хидравлични машини и подобни специалисти, които нямат нищо общо с изричния текст на закона, който изисква в комисията да са назначени ВиК-специалисти. И това не е случайно, защото ако искаме да променим ситуацията в България във връзка с управлението на водите и в частност на ВиК-дружествата, това трябва да бъдат висококвалифицирани специалисти.
Затова моят въпрос към Вас е: известно ли Ви е, че членовете на комисията не отговарят на изискванията на закона и какво ще предприемете, за да възстановите действието на закона? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Манева.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е независим специализиран държавен орган и се състои от 13 членове, включително председател и двама заместник-председатели. В съответствие с изискванията на Закона за енергетиката петима от членовете трябва да имат трудов или служебен стаж не по-малко от 10 години, от които най-малко 3 години във водоснабдяването и канализацията.
Според § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката стаж в областта на водоснабдяването и канализацията е служебен или трудов стаж, придобит на ръководна или експертна длъжност в държавни или общински органи за управление на дейностите по водоснабдяване и канализация, във висши училища, в научни организации или в търговски дружества с предмет на дейност по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Членовете на комисията са определени с Решение № 575 на Министерския съвет от 24 юни 2005 г. за избор на заместник-председател и членове на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията.
Според доклада на министъра на регионалното развитие и благоустройството тогава, който е предложил на предишното правителство проекта за това решение, кандидатите са с богат професионален опит в областта на водоснабдяването и канализацията и отговарят на законовите изисквания.
Към доклада са приложени и автобиографични справки, в които кандидатите са посочили професионалния си опит, заеманите длъжности в областта и областта, в която са работили. За да се отговори на въпроса дали членовете на комисията притежават необходимия стаж в областта на водоснабдяването и канализацията, би било добре предварително да се изясни съдържанието на понятието “дейности по водоснабдяване и канализация” и дали то трябва да се тълкува в широк или тесен смисъл. Без да навлизам в подробности, ще посоча само, че действително от автобиографичните справки е видно, че не всички от членовете са били пряко ангажирани в управлението или извършването на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Същевременно обаче някои от членовете на комисията сочат, че притежават опит в хидростроителството, че са участвали в разработването и реализацията на проекти, свързани с изграждане, поддържане, оценяване на водопроводна, спирателна и регулираща арматура, калибриране на средства за изследвания на налягане и дебит. Други от членовете са отговаряли за разработването на ВиК-инфраструктурни проекти, за извършването на дейности, свързани с изграждането на пречиствателни станции за отпадни води, в изследвания за подобряване на енергийната ефетивност на помпени станции и за подобряване на експлоатацията и режима на работа.
След като членовете на комисията сочат тези обстоятелства в автобиографичните си справки, с които кандидатстват за длъжността, явно те считат, че този стаж е стаж в областта на водоснабдяването и канализацията по смисъла на закона и това е било възприето от предишното правителство. При липса на правно определение на понятието “дейности във водоснабдяването и канализацията” отговор дали този извод съответства на законовата уредба могат да дадат единствено експертите, които притежават съответната специфична професионална компетентност и професионален опит и то след внимателна проверка и преценка на конкретните факти, посочени в автобиографичните справки. Приоритет на ръководеното от мен правителство е и ще бъде осигуряването на законност в работата.
Като ви благодаря, че насочихте вниманието ми към въпроса за съответствието на членовете на комисията със законовите изисквания, бих искал да Ви уведомя, че съм разпоредил на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на околната среда и водите да извършат проверка по този въпрос. Ако установят, че някой от членовете на комисията не притежава необходимия стаж, те ще предложат на Министерския съвет той да бъде освободен предсрочно на основание чл. 12, ал. 3, т. 2 от Закона за енергетиката поради несъвместимост с изискванията за заемане на длъжността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин министър-председател.
Госпожо Манева, заповядайте за реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, в закона категорично е казано, че специалистите трябва да имат образование и квалификация в областта на водоснабдяването и канализацията. И ако един специалист има в наименованието на специалността си “хидро”, това не означава, че той е специалист по водоснабдяване и канализация. Освен това категорично е казано, че те трябва да имат стаж на управленска или експертна длъжност в съответна структура, която е ВиК-дружество или подлежи на регулиране от Комисията по водно регулиране. Следователно нито един от петимата специалисти, за които става дума и които, както се разбира, сами са преценили, че съответстват на изискванията, не отговаря на тези изисквания.
Затова аз настоявам - благодаря, че има вече такава комисия – настоявам за едно обективно преценяване на това дали комисарите съответстват на изискванията на закона и за предприемане на съответни мерки. Защото, уверявам Ви, това че комисията все още не работи, е една от причините да нямаме нито един нормативен подзаконов акт, приет досега, не се действа по нито един от параграфите и членовете на закона. Тази комисия трябваше да започне да работи отдавна. Както казах, това беше панацеята за решаване на проблемите. И ако тези специалисти продължават да участват в ръководството на Комисията по водно регулиране, ние не можем да очакваме никаква промяна в тази област.
Отново настоявам, това не е само мое мнение, а и на хора, които в детайли са запознати с биографичните данни на тези хора, тези хора са просто предани партийни членове на НДСВ и те бяха устроени в тази комисия на финала на правителството на Симеон Сакскобургготски и би трябвало да предприемете съответните мерки действието на закона да бъде възстановено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър-председател? Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Манева! Както вече Ви информирах, започната е проверка от двете посочени от мен министерства. Констатацията, че част от членовете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не отговарят на законовите изисквания, води до изключително сериозни последици, каквато е предсрочното прекратяване на мандата на членове на независим регулаторен орган, и би могла да даде основание за оспорване на приети вече актове и предприети действия на комисията.
Стабилността на независимите регулаторни органи е важна и същностна характеристика на техния статут, която се наблюдава и следи, в това число и от нашите партньори от Европейския съюз. Именно поради това правителството не може да си позволи да предприеме прибързани действия в тази посока преди да е направило всичко необходимо и ако не разполага с неоспорими документи, че действително има противоречие със законовите изисквания. Мога да Ви уверя, че проверката ще бъде извършена абсолютно обективно и безпристрастно и ще направим всичко необходимо, за да се спази законът. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министър-председателя.
Преминаваме към питане от народния представител Иван Костов относно предприемане на радикални мерки срещу престъпността и корупцията.
Заповядайте, господин Костов, да развиете своето питане.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа и дами народни представители, уважаеми господин министър-председател! Във връзка с известното раздразнение, което проявихте, когато зададох предишното си питане, искам да кажа, че задавам тези въпроси, защото съм притеснен от нарастването на областите на загриженост, което означава, че нарастват рисковете пред европейското членство на България. Заради това поставям тези въпроси и насочвам Вашето внимание към тези сфери, които са сфери на загриженост, където има остри рискове.
Вие лично поехте конкретен ангажимент пред българските избиратели да предприемете радикални мерки срещу престъпността и корупцията. Известно е, че Европейският съюз не изисква само промени в законодателството, а конкретни действия на изпълнителната власт срещу организираната престъпност и корупцията във високите етажи на властта. Неизпълнението на тези два ангажимента заедно с лошото състояние на етническите малцинства и междуетническите напрежения са в основата на политическите резерви на някои държави по отношение на членството в Европейския съюз на България.
Във връзка с това Ви моля да ми отговорите, първо, радикалните мерки изчерпват ли се с внесения в Народното събрание Законопроект за Наказателнопроцесуалния кодекс и приетия от правителството Законопроект за МВР?
И второ, предвиждате ли Вашето правителство да предприеме други мерки за постигане на убедителен напредък в противодействието на организираната престъпност и на корупцията във високите етажи на властта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Костов! Смея да Ви уверя, че нито има раздразнение, нито може да има раздразнение по повод актуално и сериозно питане на народен представител по важен обществен проблем. Затова бих желал първо да Ви благодаря за въпроса, предвид неговата сериозност и актуалност, стига разбира се да не е зададен заради конюнктурни и политически цели.
На всички ни е ясно, че организираната престъпност и корупция са сред най-тежките характеристики на съвременното ни общество. Те се виждат и тяхното съществуване не подлежи на съмнение, но следва да се подчертае, че те достигнаха особено високи размери по време на правителствата в края на втората половина на 90-те години. Всички си спомняме, че имаше редица програми, между които се открояваше една твърде амбициозна и широко рекламирана в обществото за пречупване на гръбнака на престъпността, но осезаеми резултати така и не бяха постигнати.
Сегашното правителство има политическата воля и решимост да постави в комплекс действията по решаването на сложните и натрупани с години проблеми в тази област. Въпреки че обществото изисква от нас незабавни и убедителни резултати, Вие знаете, че не е възможно това да стане изведнъж за един месец.
Ето защо, уважаеми господин Костов, правителството си поставя да реши няколко приоритетни и спешни задачи. Сред тях са приемането на новите НПК и Закон за МВР, който предвижда реформа в структурата и управлението на човешките ресурси в министерството. Държа да подчертая, че става дума не за изменение и допълнение на Закона за МВР, а за изцяло нов закон. Действително проектът на нов НПК, който е един от приоритетните законопроекти, целящ повишаването на ефективността на наказателното преследване на организираната престъпност и корупцията, също е от много голямо значение. В него са регламентирани нови способи за събиране на доказателства, широко прилагани в страните от Европейския съюз и доказали своята ефективност.
Следващата стъпка са измененията и допълнения на Закона за административните нарушения и наказания, с които ще се регламентира възможността за санкциониране на юридическите лица за престъпления, включително за организирана престъпност и корупция, което също е утвърдена практика в страните от Европейския съюз. С постановление от 1 септември 2005 г. Министерският съвет прие Правилник за прилагане на Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство, което е още един инструмент за противодействие на организираната престъпност и корупция.
Новият състав на Комисията за координация на работата по борбата с корупция вече проведе първото си съвещание на 26 август. Предстои приемането и на нова програма за изпълнение на Стратегията за противодействие на корупцията. Изготвен е и в най-кратко време ще бъде приет проект на кодекс за поведение на министрите и политически назначените служители в изпълнителната власт.
Една от политическите цели на правителството е да се активизират и съобразно компетенциите на различните институции и органи да се използва целият ресурс за противодействие на организираната престъпност и корупцията. Това изисква действително много добра координация между различните институции. В този смисъл е постигнат сериозен напредък в укрепването на взаимоотношенията между полицията, следствието, прокуратурата и данъчната администрация. Предприети са конкретни и успешни мерки за борба с тежките престъпления и организираните престъпни групи, свързани с финансовото им състояние, начините на придобиване на имуществото им, дейността на техните фирми и данъчните им задължения. Ускорява се и изграждането на Единната информационна система за противодействие на престъпността, както и за нейното съобразяване с новия НПК, като целта ни е до края на годината да бъдат пуснати в действие първите компоненти на тази система.
Могат да бъдат изброени още редица факти, показващи решимостта на правителството за решителни действия срещу организираната престъпност и корупция, така че те да бъдат овладени в нормалните за едно демократично общество рамки.
В този процес имаме подкрепата и на европейските ни партньори. В началото на септември т.г. приключи третата оценка за изпълнението на ангажиментите по Глава двадесет и четири “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”. Експертите на Европейската комисия дадоха висока оценка на действията, предприети от България в областта на борбата с корупцията по високите етажи на властта. Това не ни успокоява и гледаме на тази оценка като сериозен стимул за още по-усилена работа, защото за нас е ясна тежката оценка на обществото и именно тя е от първостепенна важност за нашите политически мотиви и действия.
Уважаеми господин Костов, когато именно Вие говорите за противодействие на организираната престъпност и корупцията на високите етажи на властта, вероятно ще се съгласите с мен, че те не могат да бъдат ограничени само до изпълнителната власт. Да Ви напомням ли, че някои политици станаха нарицателни през последните години и кой беше най-яркият период за това? Отговорност на всички, получили доверието на българските избиратели, е активната им позиция и роля при решаването на тези сложни и тежки проблеми. Политическият консенсус в Народното събрание е основата и отправното начало в борбата с организираната престъпност и корупцията. Едва тогава той ще бъде последван от цялото общество. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министър-председателя
Господин Костов имате право на общо два въпроса за две минути. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Ето и моите два допълнителни въпроса.
Уважаеми господин министър-председател. Навярно Вие вече сте навлезли в темата за противодействието срещу организираната престъпност и корупцията и аз се питам дали вече сте си отговорили на въпроса: защо мафиотите се избиват помежду си и защо няма нито едно повдигнато обвинение срещу извършителите и възложителите на убийствата?
И вторият, това е един въпрос, свързан с това, което се случва тези дни, тъй като министърът на вътрешните работи Румен Петков отказа да отмени заповедта си за назначаване на обществен съвет към себе си, който да бъде нещо като генералски борд, който да го опекунства, питам: ще предложите ли Министерският съвет да отмени заповедта на министър Румен Петков за създаване на обществен съвет към него? Благодаря. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин министър-председател, имате възможност за отговор в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин Костов, благодаря Ви за допълнителните въпроси. Както виждате от отговора на първите Ви въпроси, правителството през последните седмици предприема добре координирани и активни действия за ограничаване и пресичане на организираната престъпност, както и за изработване на по-цялостен комплексен подход за борба с корупцията, която без съмнение е много сериозен обществен проблем и разяжда цялата държавност. Срещу това явление трябва да има много сериозни, но системни, а не кампанийни мерки.
Аз не мога да Ви кажа защо точно се избиват престъпните групировки. Очевидно делят пазари. Работата на Министерството на вътрешните работи във взаимодействие със следствието и прокуратурата е да изяснят всички тези въпроси. Искам да подчертая, че има специално внимание към тези дела, които са протакани понякога с години без да се стигне до съд, за да може те да бъдат ускорени, да влязат в съда и виновните да получат своето наказание.
Вторият Ви въпрос, доколкото знам, е предмет на отделен парламентарен въпрос към мен, на който ще отговоря изрядно по съответния парламентарен ред. Искам само да обърна вниманието Ви на това, че общественият съвет към ръководството на МВР не е управленски орган или ръководен орган на Министерството на вътрешните работи, а в него влизат редица бивши отговорни фигури в Министерство на вътрешните работи след демократичните промени в Република България. Вие може да имате различно отношение към всяка една от тези фигури – впрочем интересно е да напомня, че един от участниците в съвета - ген. Бонев, беше определен не от кой друг, а именно от Вас като най-успешен министър на вътрешните работи. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Естествено всички тези хора имат своя поглед и компетентност. Тяхното експертно мнение може да бъде използвано, но то няма да бъде определящо в решенията на Министерство на вътрешните работи, а още по-малко на правителството. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Костов, имате думата в рамките на две минути.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, аз не съм удовлетворен от отговора, нито от отговора на допълнителните въпроси. Защото, ако бяхте отговорили на втория, щях да оттегля питането и така щяхме да приключим с тази част от контрола.
Искам да кажа защо не съм доволен. Първо, защото от отговора Ви не стана ясно, че Вие сте завършили оценките си за мерките срещу мафията, които е предприел предишният Министерски съвет; не сте направили оценка за възможностите на отделните служби към изпълнителната власт, не към МВР, за борба с тази мафия. Вие сте ревизирали заварената нормативна уредба, но по отношение на организационните структури, които противодействат на организираната престъпност, Вие не използвахте нито едно от ключовите наименования – например, не споменахте каква роля отреждате на Съвета за сигурност към Министерския съвет. Между другото, този съвет е визиран от докладчиците на Европейския съюз. Не казахте какво отношение имате към Съвета за координация за борба с престъпността при президента, който беше създаден и който не знаем какво върши.
Не чух от Вас нито една от конкретните служби в Министерството на вътрешните работи, които са споменати с ниски оценки - например, НСБОП от въпросните инспектиращи лица от Европейската комисия. Не чухме също за митниците и за останалите органи при Министерството на финансите, за Националната разузнавателна служба, не чухме за специалните звена, които Вие трябва да създадете по министерства за противодействие на престъпността.
Аз лично не чух да сте поставили нови специални цели пред изпълнителната власт във връзка със спиране на мафиотските убийства. Не чух какви специални мерки сте накарали да предприемат срещу основните босове, техните ятаци и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви изтече, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: За съжаление отговорът Ви беше много неубедителен. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Костов.
Преминаваме към въпросите към министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова.
Първо е питането от народния представител Асен Агов относно политиката на Министерството на труда и социалната политика за преодоляване на системното нарушение на трудовото законодателство.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо министър! По време на националната кампания за спазване на трудовото законодателство Областната инспекция по труда в Шумен установява тежки нарушения на Закона за държавния служител от страна на кметовете на общините Каолиново и Венец.
Каолиновският кмет Нидан Амък в нарушение на чл. 10 от Закона за държавния служител назначава без конкурс двама директори на служби и двама началници на отдели. Преди това ги назначил като стажанти. Така той е набавил противозаконна облага на тези лица, а служебните отношения стават недействителни. Той е запазил на работа като “специалист” баща си Намък Ахмед в нарушение на чл. 330, ал. 2 от Кодекса на труда, който предвижда ясно да се прекратят трудовите правоотношения при наличие на роднинска връзка.
По-тежък, госпожо Масларова, е случаят с кмета на Венец Кахри Ибрахим. За свой заместник той е назначил първия си братовчед Мехмед Кечеджи, брат си Хюсеин за свой шофьор, другия си брат Фахри за шофьор на автобуса на общинското училище, снаха си Ширин в една служба, а сина си Танер в друга служба на общината.
Това е противоречие с чл. 107 на Кодекса на труда. Докладите за тези нарушения са изпратени в Главна инспекция по труда, но до този момент тя бездейства.
Госпожо министър, тук ще отворя една скоба, защото така се случва в Разградско, Силистренско, Кърджалийско, Бургаско, Варненско, навсякъде, където има кметове на Доган. Това е масова практика.
Използвам тези случаи за примери за системните закононарушения, извършвани от кметовете на ДПС в много райони на страната.
Госпожо министър, моето питане е: каква е дългосрочната политика на оглавяваното от Вас министерство за изкореняване на нарушаването на трудовото законодателство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Масларова, да развиете своя отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Агов! Съгласно чл. 127 от Закона за държавния служител и в изпълнение на годишния план за работа на Главна инспекция по труда в периода от 1 април до 31 юни т.г. беше извършена национална кампания за спазване на трудовото законодателство. Обект на контрол бяха и посочените от Вас, господин Агов, общини със съответните изисквания, които Вие поставяте, и посочени нарушения.
При проверката в община Каолиново са установени 15 нарушения на разпоредбите на Закона за държавния служител. Няма да изброявам всички подред, за да спестя време, но искам да кажа, че са констатирани и 5 нарушения, включително и посоченото от Вас във Вашето питане - назначение на длъжност “специалист” на човек, който е роднина по права линия на кмета на общината.
Съществено нарушение е назначаването в общината на държавни служители на стажантска длъжност, без да е проведен конкурс, съгласно изискванията на чл. 10 от Закона за държавния служител. Аз искам да кажа, че нарушение е констатирано по отношение на госпожа Емел Юсуфова, на Зике Хюсмен, Седит Али и др.
Относно отбелязания случай на назначаването на длъжност “специалист” на човек, роднина по права линия на кмета на общината, Дирекция “Областна инспекция на труда” в Шумен на основание правото си на сигнална функция вече е уведомила Районната прокуратура в Шумен.
В община Венец са установени 14 нарушения. Пак няма да ги изброявам, за да пестим време, защото предполагам, че ще искате да развия отговора.
Относно изнесените в питането Ви факти за родствени връзки на служители на общината с кмета господин Ибрахим мога да Ви уведомя, че с изключение на Мехмед Кечеджи посочените братя, снаха и син на господин Ибрахим – кмета, не фигурират в поименното щатно разписание на общината. Независимо от всичко, за констатираното нарушение е уведомена отново Районната прокуратура в Шумен, касаещо назначения роднина по права линия господин Кечеджи.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Агов! Трудовото законодателство е един действително сложен конгломерат от отношение между търсене и предлагане на работна сила, от права и задължения на работодатели и работещи.
Искам да отбележа, че спазването на трудовото законодателство е отговорност преди всичко на работодателите. Като отчитам, разбира се, цялата сложност на тези отношения, не се заблуждавам, че ефективната и целенасочена политика в тази област трябва да се базира на един задълбочен анализ на генезиса на тези нарушения, които се появяват в нашата държава и за които Вие съвсем основателно давате сигнали.
В същото време обаче искам да отбележа, че активната политика на пазара на труда отчита и положителни резултати и то в значителна степен, в борба с нарушаването на трудовите отношения, договори, минималните осигурителни прагове, укрепването на административния капацитет и т.н., все сключени в рамките на изискванията на Европейския съюз.
С няколко думи да ви информирам какви са мерките и дългосрочната политика на Министерството на труда и социалната политика в тази насока. Основните ни мерки са: провеждане на активна политика, насочена към опазване на здравето, работоспособността и живота на работещите, за което съм свидетел, че и парламентът много интензивно работи за приемането на поправките в съответните нормативни документи съобразно с европейските изисквания и стандарти, въвеждане на съвременна организация, работа и управление на трудовия процес, повишаване на професионалната подготовка на участниците в труда, въвеждане на ефективни, мотивиращи към качествен труд форми, повишаване на качеството и обхвата на контрола, разширяване на действията на консултиране и оказване на помощ от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, усъвършенстване на формите и развитието на инфраструктурата от звена на консултиране и подпомагане на работодателите, разбира се, и на работещите, предотвратяване и ограничаване на колективните трудови конфликти, преодоляване на несъответствието между професионалната квалификация и потребностите на бизнеса.
В това отношение работим в пълен синхрон с тристранните ни партньори, работодатели и синдикати. Убедена съм, че и с помощта на парламента ще постигнем по-добри резултати. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Агов, заповядайте да вземете отношение.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Госпожо министър, благодаря Ви за това, че потвърдихте всички данни, които се намираха в изложението за моето питане. Вчера научих, че Ниданамък е обявил конкурс за една от длъжностните, очевидно поуплашен от онова, което се случва и шума, който се вдигна. Но, обърнете внимание, госпожо министър –той е обявил конкурс вчера във вестника със срока до 15,00 ч. вчера. (Оживление в залата.) По този начин се опитва да се измъкне от своето флагрантно нарушение на закона. Впрочем, това е престъпление по служба. Той казва, че е уволнил хората, които е назначил в нарушение на съответните точки на закона, за които говорихме преди малко, но в същото време те продължават да ходят на работа.
И понеже Вие говорите за генезис, госпожо министър, ще се опитам да Ви помогна от тази трибуна.
Генезисът е тук, ето го (обръща се към ДПС)! Няма го Четин Казак, който е народен представител от Шумен. Няма го Юнал Лютфи, няма го и третия народен представител, няма го и Димитър Дъбов, който би трябвало да задава тези въпроси.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Тук е!
АСЕН АГОВ: Е, той стои тук, но не задава тези въпроси.
Няма го и народния представител от “Атака”. Това са шестимата народни представители от този район. Няма го и той не задава въпроси...
Не ми махайте с пръст! Елате тук на трибуната!
Въпросът ми е, госпожо министър, за да не влизаме в подробности: казвате, че прокуратурата е уведомена, но там прокуратурата е уплашена, тъй като там властват Четин Казак, Юнал Лютфи и третият депутат, чието име не помня. Тя не предприема действия. Вие сте в правото си, госпожо министър, и аз Ви питам: ще упражните ли правото си чрез Инспекцията на Министерството на правосъдието да проверите как върви работата? Главна инспекция по труда не е сезирала прокуратурата. Искаме действия от прокуратурата.
Отговорете ми: ще предприемете ли тези действия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Агов! Служителите от Главна инспекция по труда и цялата инспекция и поделенията по места съгласно чл. 131 от Закона за държавния служител имат правомощия съгласно нашето законодателство само да следят и прилагат съответни санкции относно нарушението на Глава трета “Статут на държавния служител”. По-нататък в законодателството има и съответно предвидени санкции, а по закон ние тук – присъединявам се към Вас, защото доскоро и аз съм била в тази зала, законодателите, не сме дали правото на служителите на Главна инспекция по труда да прилагат принудителни административни мерки. Тоест, по закон те могат само да правят проверка, съответното предписание и независимо от всичко е сезирана прокуратурата.
Това, което казвате, че вчера е направено от страна на един от кметовете, веднага ще бъде проверено от страна на Главната инспекция по труда, ще го разпоредя веднага и, разбира се, ще чакам отговор от дирекция “Областна инспекция по труда”.
Разбира се, че ще искам да разбера какво е направено по този случай, но мисля, че точно в тази зала не трябва да обяснявам, че държавната изпълнителна власт не може да се меси в действията на независимата съдебна система.
И да кажа още нещо съвсем откровено, господин Агов. Когато прочетох Вашето питане, бях ощастливена (смях в ДСБ), защото най-после ми светна, че в крайна сметка след пет години опозиция сте разбрали, че независимо, че всички сме братовчеди в България, шуробаджанащината, която е добре позната, за съжаление не само от днес, а и от предишни правителства, е крайно време да бъде изкоренена. Радвам се, че все пак сте прозрели, че трябва да обръщаме внимание и се надявам с общи усилия заедно с вас да променим тези текстове в Закона за държавния служител, за да можем да прилагаме пълноценно контрола, който трябва да извършва Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Агов, да изразите отношение в рамките на две минути.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Ние от Демократи за силна България се радваме, че можем да ощастливим дори един министър от БСП. (Оживление.)
Във всички случаи, госпожо Масларова, че отношението ми е смесено. От една страна виждам ангажимента Ви, от друга страна обаче сместа се оформя от колебанието ми за това дали не предпочитате да пазите коалицията с Доган и да премълчите оттук нататък, да заметете под канапето, под чергата цялата тази жалка история, защото е жалка, но тя всъщност се извършва под егидата на депутатите от ДПС в другите райони. Нито едно назначение, госпожо Масларова, и това е добре да го знаете, не става без санкцията на народните представители, тоест, без санкцията на Казак, Лютфи и третия. Ето това е! (Смях в ДПС.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кой е третият?
АСЕН АГОВ: Това е, госпожо Масларова. Затова си мисля, че след три месеца е добре да се видим отново на тази трибуна и тогава ще съм сигурен, че Вие не пазите коалицията, чийто кръстник е президентът Георги Първанов...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отклонявате се от въпроса, господин Агов!
АСЕН АГОВ: ...а всъщност пазите законите на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви и аз.
Преминаваме към въпроса на народния представител Иван Славов Иванов относно Концепцията за социалното предназначение на бившето детско училище “Качулка”, Сливенска област.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН СЛАВОВ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаема госпожо министър Масларова! С Постановление № 30 от 26 февруари 1991 г. Министерският съвет е създал детско селище “Качулка” – доскорошна база на Института за чуждестранни студенти.
Днес развиваната през годините инфраструктура – шестте жилищни блока, пет учебни корпуса с огромна битова, културна и спортна база, с още работещо производствено стопанство са само белег за потенциала, който държавата е създала, ползвала, опитвала да съхрани.
Поставям въпроса: има ли министерството концепция относно експлоатацията, социалното предназначение на “Качулка”, не защото съм оптимист за социалната перспектива на селището, а защото в последните години към селището се предприемат действия, които пораждат недоверие за начина на провеждане на държавната политика в социалната сфера.
Познавам част от благородните идеи на вашите уважавани предшественици. Не се съмнявам в добросъвестността на желанието им да се оползотвори натрупаното в “Качулка”. Резултатите от тези усилия обаче, особено през последната година, напомнят афоризма за добрите намерения и пътя към Ада.
Защото със Заповед № 144 от 22.05.2003 г. на социалния министър бе разкрит набързо, в отговор на европейските констатации за ужасяващия живот на душевноболните в България, Дом за възрастни с умствена изостаналост. Настанени са 80 души, по-голямата част прехвърлени от злополучно известния дом в с. Санадиново. Битовите условия са добри, усилията на екипа в “Качулка” носят резултати. Изненадващо, защото е неясно за какво точно, в края на 2004 г. в община Сливен е получена целева субсидия от над 2 млн. лв. Средствата преминават като преходен остатък за следващата година. От тях през първото полугодие са приведени на някакъв изпълнител 600 хил. И в Общинския съвет на Сливен обаче не знаят кой, как и при какви условия е станал изпълнител и какви задължения по договор са му възложени. Междувременно и неочаквано на 17.06 т.г. Министерството на финансите известява, че от 1 януари се намаляват местата в Дома за възрастни с умствена изостаналост, забележете, с 520 бройки от 600, а настанените, напомням, никога не са били повече от 80.
Уважаема госпожо министър, и защото на ситуацията в “Качулка” гледам като на мултиплицирана не само за социалната сфера на България, искам да знам дали материално и финансово социалната политика отразява концепция или стратегия на представителите на собственика – министерството, което Вие управлявате. Знае ли министерството какво се случва в “Качулка”, госпожо министър? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Това, което Вие изложихте като хронология за Детско селище “Качулка”, е една демонстрация как, когато някой реши да руши нещо в една държава, може от къщата да направи даже не колиба, а да направи нещо, което след години да се чудим как да възстановяваме.
Това, което Вие казахте като хронология, аз няма да го повтарям, защото действително Детско селище “Качулка” вече не е онова детско селище, което беше замислено преди години. И независимо, че има възможност да поеме 600 души капацитет, то все още далеч не отговаря на тези необходими условия. Относно отношението на българската държава без значение на това кой кога е управлявал, от Европейския съюз ние имаме изключително сериозни бележки за домовете, в които се намират хората с увреждания, за домовете за възрастни хора с увреждания. Всъщност това е един от изключително сериозните ангажименти, които стоят пред България, не само пред правителството, с оглед изпълнение на критериите на Европейския съюз.
След промените на Закона за социално подпомагане от 2003 г. социалните услуги – двете социални услуги, са преминали, държа да кажа, под управлението на кмета на община Сливен. Подчертавам дебело това.
Искам да споделя с Вас, че в изпълнение на направените предписания именно от тези международни институции Министерството на труда и социалната политика в лицето на Агенцията за социално подпомагане поради липса на подходящи сгради в област Кюстендил и област Благоевград и с цел преместване на хората от домовете в с. Пастра и с. Раздол, се обръща за помощ и искане за ползване на тази база в Детско селище “Качулка”. През м. януари 2004 г. Агенцията за социално подпомагане е провела работна среща с представители на общинската администрация в Сливен, като целта е била преценка на необходимия ремонт и реконструкция на сградите в съответствие с изискванията на стандартите и критериите за предоставяне на социални услуги в специализираните институции.
По отношение на целевата субсидия, за която Вие току-що споменахте, тя е 2 млн. и 500 хил. лв., искам да Ви информирам, че е преведена на община Сливен. Министерството на финансите е ведомството, което извършва финансовата обвръзка, не Министерството на труда и социалната политика. Министерството на труда и социалната политика прави само аргументация защо е необходимо да бъдат приведени помещенията и сградният фонд на Детско селище “Качулка” в съответствие с европейските изисквания за настаняване на хора с увреждания.
В правомощията на община Сливен е да разработи и да предложи концепция за развитие на Селище “Качулка”, която да е в синхрон с общинската стратегия за развитие на социалните услуги на територията на общината. До момента в Министерството на труда и социалната политика не е постъпило предложение от страна на кмета и общинската администрация, но ние бихме се радвали изключително много, ако в този уникален комплекс с предоставените средства – там ремонтът и реконструкцията още не са приключили, мога да Ви информирам, че има преведени 200 хил. лв. от Съвета за европейска интеграция към Министерския съвет, доколкото си спомням за проектиране на тази реконструкция, за нас ще бъде от изключителна важност, ако общинското ръководство с помощта на Агенцията за социално подпомагане и, разбира се, народните представители се насочим към алтернативни форми на услуги, да използваме част от него за дневни центрове, центрове за рехабилитация, за защитени жилища, т.е. за всичко онова, което липсва. А там, в Сливен, действително е създадена една уникална база.
Този Ваш актуален въпрос ми даде възможност да се запозная с цялата преписка, в която има всички заповеди на кмета на Сливен, областната управителка е отменила една от неговите заповеди, но аз няма да влизам във всички тези подробности.
И във връзка с Вашия въпрос, но и по повод на регулярното ни инспектиране вече е разпоредена от страна на Министерството на труда и социалната политика проверка в Детско селище “Качулка”. Искам да кажа, че ако сега там се получават средства за издръжка на 80 души, а не за останалите 520, то е, защото ремонтът не е приключил и защото общината не се е обърнала към Агенцията за социално подпомагане, която всъщност е в правомощията си да определи какви са средствата за издръжка съобразно стандартите, на които трябва да отговаря това селище, построено в такава разбивка, съответно и за гражданите, които трябва да отидат в т.нар. Детско селище “Качулка”, макар то отдавна вече да не е такова.
Много искам да вярвам, че тази огромна преписка и това лутане през годините как да се уреди статутът на това действително уникално социално заведение трябва в максимална степен да завърши колкото се може по-бързо, отпуснатите средства да бъдат реализирани и така да изпълним част от критериите, които поставят европейските ни колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Масларова. Малко превишихте времето, но чувствам, че въпросът е от интерес и за залата, и за онези, които наблюдават парламентарния контрол.
Господин Славов, заповядайте за Вашето отношение.
ИВАН СЛАВОВ ИВАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Масларова, изключително благодаря за обстойния Ви отговор. Вие засегнахте въпроси, които самият аз не можех да поставя в своя въпрос.
Несъмнено делегираните правомощия на община Сливен са на практика изпълнени задължения на Министерството на труда и социалната политика. Смятам, че проблемите на социалната сфера в общината са значително по-малко, отколкото са в социалната система на държавата. Поради тази причина смятам, че община Сливен може да организира по-добрата експлоатация и функционалност на селището изключително с помощта и подкрепата на социалното министерство.
Поставих настоящия въпрос заради голямото доверие на хората от Сливенския край към Вас лично, госпожо Масларова. И нашите очаквания в Сливен са, че с още по-голяма ангажираност Министерството на труда и социалната политика ще провежда социалните си функции на сливенска територия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Славов.
Преминаваме към въпросите към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Първият въпрос е от народния представител Димитър Абаджиев относно изпълнението на проект “Допълнително водоснабдяване на град Омуртаг от яз. “Ястребино”. Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Въпросът ми към Вас е свързан с проект “Допълнително водоснабдяване на гр. Омуртаг, област Търговище, от язовир “Ястребино”. В община Омуртаг се изпълнява този проект за допълнително водоснабдяване от язовир “Ястребино” 02011 – проект “Урбанизация и социално развитие на района с преобладаващо малцинствено население”. Предвидено е, по документацията на проекта, водопроводът да се изгради от тръби от полиетилен с висока плътност, така наречените PВР с челна заварка. Като имаме предвид, че в конкурсната документация това изрично е записано и конкурсът така е спечелен, вместо това изпълнителят е започнал да полага тръби PVC с муфелна връзка, което ще доведе до големи рискове за здравето на населението и до висока нетрайност. Този факт е дал основание на всички основни политически сили от гр. Омуртаг да изпратят сигнал до парламентарно представените политически сили и до различните институции. Такъв сигнал предполагам, че и до Вас е пристигнал.
Въпросът ми към Вас е следният: какви мерки ще предприемете като министър да се спре нарушението при изпълнението на този жизнено важен за община Омуртаг проект? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Абаджиев.
Заповядайте, господин министър – разполагате с 3 мин.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! Вашият въпрос е свързан с изграждането на обект “питейно водоснабдяване на гр. Омуртаг от язовир “Ястребино”. Бих искал да Ви информирам накратко за водоснабдителните проблеми на този район и мотивите за реализацията на този проект.
Проблемът с питейното водоснабдяване на гр. Омуртаг чака своето решение повече от 15 години. В този период е започнало изграждането на алтернативни проекти от различни водоизточници, но нито един от тях не е завършен основно поради липса на достатъчно финансов ресурс.
През 2004 г. чрез Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет е разработен проект “Урбанизация и социално развитие на райони с преобладаващо малцинствено население”. Проектът се финансира по програма ФАР на Европейския съюз и се съфинансира от правителството на Република България и Програмата за развитие на ООН. В рамките на този проект са осигурени средства за завършване на единия от двата започнати варианта на проектите за водоснабдяване на гр. Омуртаг. Проектът се управлява от Национален управителен комитет, който се ръководи от председателя на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет. Чрез този комитет през настоящата година е проведена процедура за избор на изпълнител и за строителен надзор на обекта за водоснабдяването на гр. Омуртаг.
В процеса на изпълнение на строително-монтажните работи са постъпили сигнали за извършени отклонения от основния проект, като на обекта са монтирани тръби РVС вместо съществуващите в проекта тръби от полиетилен с висока плътност. Сигналите са изпратени до Дирекцията за национален строителен контрол с писмо от 2.08.2005 г. и до Регионална дирекция за национален строителен контрол – Търговище с писмо от 8.08.2005 г.
Вашият въпрос, господин Абаджиев, засяга същия проблем, като подчертавате произтичащите от него рискове за населението в района и краткия експлоатационен живот на монтираните тръби.
Във връзка с посочените сигнали инспектори от Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Търговище са извършили проверка на обекта в присъствието на управителя на фирмата “СНИК” ЕООД – гр. Шумен, упражняваща строителен надзор на строежа, и техническия ръководител на обекта от фирмата-изпълнител “Консорциум-Астика-М” гр. Хасково.
В хода на проверката е установено следното: изпълнителят на обекта е направил предложение за замяна на тръбите от полиетилен с висока плътност, заложени в одобрения проект, с тръби РVС. Със Заповед № 2 от 22.07.2005 г., вписана в заповедната книга на обекта, строителният надзор е спрял полагането на РVС тръби до одобряване на промяната в проекта. На 5.08.2005 г. на основание Заповед № 222 от 4.08.2005 г. на областния управител на област Търговище на свое заседание Експертният съвет по устройство на територията при област Търговище е разгледал предложеното изменение на проект “Питейно водоснабдяване на гр. Омуртаг от язовир “Ястребино”. С Протокол № 3 експертният съвет е приел изменението, като нито един от присъстващите членове на съвета не е изразил особено мнение.
Предложените РVС тръби с търговска марка “Хелидур РVС 100” са предназначени за питейно водоснабдяване и притежават необходимия сертификат за съответствие на строителния продукт под съответния номер, издаден на 17.02.2004 г.
На основание одобреното изменение на проекта и представено допълнение в строителното разрешение за обекта, отразяващо извършената промяна, строителният надзор със Заповед № 3 от 5.08.2005 г. е отменил заповедта, забраняваща полагането на РVС тръби.
С писмо от 26.08.2005 г. инспекторите, извършили проверката, са уведомили ДНСК, подателя на сигнала и кмета на гр. Омуртаг, че при изменението на проекта са спазени процедурите по Закона за устройство на територията.
Уважаеми господин Абаджиев, изложените дотук факти не ни дават основание да считаме, че са извършени посочените в чл. 154 от Закона за устройство на територията нарушения, които дават възможност обектът да бъде спрян от ДНСК.
Бих искал да подчертая, че влаганите тръби притежават необходимите документи за използването им в строежи за питейно водоснабдяване. Те имат широко приложение в практиката и не създават риск за здравето на населението.
Що се отнася до разликите в тяхната дълготрайност спрямо полиетиленовите тръби, то при добро качество на уплътнителите, които се поставят при муфените връзки на РVС тръбите, също може да се постигне дълъг експлоатационен живот. Въпросът за избор на вида на тръбите и материалите за изграждане на строежа е единствено в компетенциите на възложителя и не може да бъде основание за спиране на строежа от компетентните органи.
Накрая бих искал да Ви уверя, че относно изясняване на съществуващите различия в ценовото отношение между тръбите в основния и в изменения проект Министерството на регионалното развитие и благоустройството с писмо от 22.08.2005 г. е изпратило получените сигнали за проверка от Сметната палата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Господин Абаджиев, имате възможност да изразите отношение в продължение на 2 мин.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз съм запознат много добре с огромния проблем в община Омуртаг за водоснабдяване и съм го изстрадал лично, тъй като това е родният ми град. Точно заради това се опитвам да предам загрижеността на хората от града и от района за това, че след като се прави този водопровод, който наистина е необходим, трябва да се направи по начин, който да бъде дълготраен.
Тук в основата на проблема стои един друг проблем или една друга теза, която беше изречена лично от Ахмед Доган – така нареченият обръч от фирми на Движението за права и свободи. Става въпрос за една от тези фирми, която уплътнява обръча на Ахмед Доган – посочената от Вас фирма “Консорциум-Астика-М”, в която е фирмата “Хасково-АБ”, участваща и в изпълнението на пречиствателната станция в язовир “Ястребино”. И двата проекта са свързани с министерства, управлявани от Ахмед Доган. Затова именно и предишният областен управител на Движението за права и свободи, както Вие коректно споменахте, е допуснал това изменение, пак повтарям, въпреки че в конкурсната документация изрично е било записано, че тръбите ще бъдат полиетиленови. Освен това са записани строително-монтажни работи, които въобще е нямало да се извършват.
Преди това на 25.07. министерството е информирано от всички политически сили, без ДПС, в Омуртаг за това нарушение. Става въпрос за едно абсолютно грубо нарушение, прегазване на всички норми.
Затова Ви моля отново като министър да обърнете внимание, защото политическото мародерство в община Омуртаг от страна на ДПС много отдавна се е превърнало и в икономическо, а прекланянето пред този факт, въпреки това че сте в коалиция с тази партия, не е достойно.
Затова Ви моля отново като министър да обърнете внимание, пак повтарям, не на поставения само от мен въпрос – от всички останали политически сили, включително и Българската социалистическа партия от община Омуртаг се е подписала под това писмо. Затова недейте да отминавате този проблем с отговора на въпроса, който днес дадохте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Имате възможност за дуплика в рамките на 2 мин., господин министър.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Абаджиев! Искам да направим разликата и да е ясно както на депутатите, така и на всички хора, които ни гледат, за какво става дума. Става дума за промяна в един проект, която е възложена от инвеститор, който не е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Господин Чачев е до Вас и ще Ви каже, че министерството е длъжно да съблюдава да не бъде нарушавано законодателството. Дотолкова доколкото всички действия, които ви изредих са извършени от съответните служби към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, аз не бих могъл да решавам политически въпроси чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството – кой, в каква степен и как работи в своите райони. Считам, че министерството е изпълнило своите задължения и затова Ви отговорих по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин министър.
Следва въпрос от народния представител Михаил Миков отново към министър Асен Гагаузов.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, през м. декември 2004 г. си позволих да задам един въпрос към Вашия предшественик – министър Церовски, относно рехабилитацията на главен път Е79 в частта й Видин-Монтана. Става въпрос за обект с обща дължина 73 км и включващ рехабилитация на стойност приблизително 9 млн. 800 хил. евро.
А в този въпрос, който зададох към Вашия предшественик аз настоях тогава министерството да прояви специално внимание, защото договореният срок от 548 дни или стартиране на 1 март 2004 г. и приключване на рехабилитацията на 31 август 2005 г. има сериозната опасност да не бъде спазен. Министър Церовски тогава ми каза: “Има договор, като изтече срока по договора, тогава ще видим”.
Срокът по договора изтече. Какъв е резултатът обаче за гражданите от Видинско и не само за тях, защото участъкът по Е79 свързва фериботната връзка с Румъния и въобще целия коридор с вътрешността на страната. До момента главният изпълнител “Щрабах” не е довършил рехабилитацията на този участък. И там гражданството се пита докога ще продължава всичко това.
В този смисъл аз си позволявам да Ви задам въпроса какво става с тази рехабилитация или по-специално рехабилитацията на път 1.1., Е79 или лот-9, част от инвестиционния проект “Транзитни пътища 3” по програмата 1998, съфинансирана от ИСПА и Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Миков.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Проект “Транзитни пътища 3” - рехабилитация на пътни отсечки по направление на общоевропейските транспортни коридори, лотове 3, 4, 8 и 9, се изпълнява съгласно подписван в края на 2000 г. финансов меморандум по програма ИСПА. В обхвата на проекта е и лот-9: “Рехабилитация на път 1.1. в участъка Видин-Монтана”. Процедурите по избор на изпълнител са проведени в съответствие с изискванията на финансиращата страна – Европейската комисия.
В резултат на тези процедури на 30.10.2003 г. е сключен договор между Изпълнителна агенция “Пътища” и фирма “Щрабах”, Австрия. Срокът за неговото изпълнение изтече на 31.08.2005 г.
На база на доклада на инженера на обекта и съгласувано с възложителя, представляван от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Пътища” е внесено искане до Делегацията на Европейската комисия за удължаване на срока за изпълнение на договора с 33 дни, тоест до 3.11.2005 г. Това искане е извършено на база потвърдени от инженера 23 обоснователни документа, потвърждаващи правото на изпълнителя за удължаване на времето за завършване на обекта в посочения срок. Предстои то да бъде прието и в тази връзка да бъде подписан специален анекс към договора.
Трябва обаче да се признае, че темповете за изпълнение на видовете работа, предвидени в обема на договора са крайно незадоволителни. Строителните работи по договора напредват изключително бавно и към днешна дата остават над 80% от работите за извършване. Финансовото изпълнение на договора към края на м. август 2005 г. е около 20% с обща стойност на неизплатените междинни сертификати от 1 млн. 936 хил. евро, включително и 10-процентния аванс при обща стойност на договора от 9 млн. 744 хил. евро.
Основните причини за закъсненията от страна на изпълнителя могат да бъдат формулирани като неадекватно планиране, управление и координация на дейностите и ресурсите, бавна мобилизация на ресурсите, персонал, офиси, екипировка и съоръжения, лоша организация и неизпълнение на разпорежданията при затварянето на участъците при движение. Същевременно следва да се отбележи и неадекватно поведение и пасивност от страна на Изпълнителна агенция „Пътища” при явно констатираните многократни случаи на неизпълнение на договорената програма за сроковете за усвояване на финансовите средства.
Опитите за известно активиране от страна на възложителя в края на 2004 г. може би след Вашия въпрос тогава и в началото на 2005 г. във връзка с констатираното забавяне са закъснели и определено не дават нужния резултат.
В резултат на това предстои прилагането на заложените в договора дневни неустойки в размер на 0,5 от договорената стойност, но не повече от 10% от общата стойност. Като се има предвид, че завършването на обекта при пълна мобилизация на ресурсите е не по-рано от средата на 2006 г., вероятно ще се стигне до усвояване на предвидената в договора неустойка в пълен размер от около 1 млн. евро. Това по всяка вероятност ще даде негативно отражение и на качественото изпълнение на видовете работи.
Уважаеми дами и господа народни представители, въпреки изброените констатации, които не дават основание за оптимизъм, не може да се говори за прекратяване на договора главно заради невъзможността във времевите рамки на финансовия меморандум, който изтича м. юни, да се проведе нова процедура за нов изпълнител. В момента се прилага програма от мерки, която вярваме, че ще внесе необходимия коректив в отношенията възложител – изпълнител и ще постави на нова основа работата по изпълнение на договора. В тази връзка вече бе проведена среща с представители на Делегацията на Европейската комисия, на която бе изразена категоричната воля на министерството за завършване на обекта в пълен обем с необходимите качествени показатели, предвидени в договора.
На срещата бе поискано съдействие от Делегацията на Европейската комисия за съгласуване и удължаване на договора до срока на реално възможното му изпълнение – средата на 2006 г., без това да влиза в противоречие с прилаганите правила по инструмента ИСПА.
До края на тази седмица в Изпълнителна агенция “Пътища” ще се проведе работна среща с изпълнителя “Щрабах”, Австрия, консултант-инженера “Хил интернешънъл Адо”. На срещата ще се направи реална оценка на изпълнението на видовете работи на обекта до момента и ще се приеме програма за приключване на неговите три етапа – до 30.06.2006 г. Ще договорим отварянето на двата затворени участъка за движение за зимния сезон, но не по-късно от 15.11.2005 г. Ще поискаме да се приемат ясни правила с разписани отговорности за перманентен седмичен контрол от страна на Изпълнителна агенция “Пътища” и министерството за изпълнение на реализираната програма.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Доста просрочихте времето, но пък беше важно да се чуят тези неща.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, благодаря за лошите, но верни новини. По-добре е да имаме реализъм, отколкото празни обещания.
Аз виждам, че наистина Вие предприемате необходимите действия да се опитаме в някакъв срок, макар че този по договора е изтекъл, да се завърши този важен участък и тази рехабилитация да отпуши тапата на Е79 – връзката между Видин и София, респективно надолу към Солун.
Благодаря Ви за решението, което сте предприели за разлика от Вашия предшественик, когото аз съветвах за същото – да има един ежеседмичен, ежемесечен контрол и натиск върху изпълнителя да си свърши работата. Това предлагах на министър Церовски през м. януари 2005 г., но когато ми отговаряше, той каза: докато не изтече договорът, нищо няма да правим. Ето го сега резултата от това бездействие.
Много се надявам, че в тези срокове, които са наистина реалистични, ще се извърши тази рехабилитация с всичките поуки, че държавата дори тогава, когато има сключени договори с частни лица, когато плаща пари от бюджета или европейски пари, през цялото време трябва да контролира, да упражнява натиск върху изпълнителите, защото неустойката сама по себе си нищо не решава. Само неустойката не е достатъчна, по-важното е работата да се свърши.
Много Ви благодаря за предприетите мерки и мисля, че хората, които са от този регион, пък и всички превозвачи, които минават оттам, а те са много, ще имат яснота за отпушването на Е-79 в този участък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Иска ми се да кажа още 2-3 изречения, за да стане ясно на уважаемите колеги за какво става дума и че този обект не е изключение от начина, по който се е процедирало, за съжаление. Вие чухте, че главен изпълнител е австрийската фирма “Щрабах”. За съжаление, тя може би е ходила един-два пъти на този обект, защото след това е нает подизпълнител, който няма и след десет години да завърши обекта, ако зависи от него, защото няма такива възможности. Той наема друг подизпълнител и тази практика се повтаря на редица обекти. Затова и всички обекти, с които съм се занимавал досега поименно, нито един от тях не върви в сроковете, в които трябва да се изпълнява. В понеделник ще бъда по трасето на пътя Дупница-Даскалово, където случаят е абсолютно същият.
Искам да Ви кажа, че ще взема най-крути мерки, включително с прекратяване на договорите там където е възможно и няма да бъдат загубени парите, за да се прекрати тази порочна практика, която излага преди всичко България. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Към Вас има и едно питане от народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В деня на размисъл, в петък преди изборите, в бр. 51 на “Държавен вестник” бяха публикувани две наредби. Първата е Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Втората е Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.
На пръв поглед невинни изменения на две наредби. Обаче един по-внимателен прочит показва, че в тези две изменения и допълнения на въпросните наредби № 7 и № 8 Министерският съвет е вкарал собствения си Закон за Черноморското крайбрежие, който Тридесет и деветото Народно събрание отхвърли на първо четене. Тези две наредби са приети в противоречие с Конституцията и законите на страната. Приети са в противоречие със Закона за нормативните актове, чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 7, ал. 2. Те уреждат трайни обществени отношения и подлежат на законова аргументация.
В тази връзка, уважаеми господин Гагаузов, е и моето питане към Вас: ще отмените ли двете изменения и допълнения на наредби № 7 и № 8? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Чачев.
Заповядайте, господин министър. Имате пет минути за отговор.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2003 г. за правилата и нормите за устройство на отделните видове територии и устройствените зони, обнародвана в “Държавен вестник” бр. 51 от 21.6.2005 г., е издадена на основание чл. 13, ал. 1 и § 18, ал. 1 от Заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУТ, министърът на регионалното развитие и благоустройството издава Наредба за правилата и нормите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Правомощията на министъра да одобрява наредби по ЗУТ са определени и в § 18, ал. 1 от Заключителните разпоредби към този закон, който гласи: “Министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява строителни и технически правила и норми, издава наредби и инструкции и одобрява образци на документи по прилагането на този закон.”
Наредба № 8 от 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, както и измененията и допълненията към нея, обнародвани в “Държавен вестник” бр. 51 от 21.6.2005 г., са одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 117 от Закона за устройство на територията. Съгласно чл. 117 министърът на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на околната среда и водите и с министъра на здравеопазването, издава наредба за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.
Цитираните законови основания са послужили за одобрение както на основните Наредба № 7, обнародвана в “Държавен вестник” бр. 3 от 2004 г. и Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, обнародвана в бр. 57 от 26.6.2001 г., така и на наредбите за измененията и допълненията към тях. По-точно в устройството на Черноморското крайбрежие от Наредба № 7, както и параграфи 23, 24, 25 и 27 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7, са обжалвани пред Върховния административен съд чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството. След произнасяне на Върховния административен съд, министерството ще предприеме съответните мерки за изпълнение на влязлото в сила решение, ако такива се налагат от него.
Отчитайки създадените урбанистични, екологични, благоустройствени и други проблеми по Черноморското крайбрежие, както и засиления инвестиционен интерес за строителство в тези територии, безспорна е необходимостта от приемането на закон, който трайно да уреди обществените отношения по принципите на равнопоставеност и с грижата за опазване и съхраняване на основния курортообразуващ фактор – природния ландшафт.
С моя заповед от 9 септември 2005 г. съм определил състав на работна група от служители на МРРБ със задача в срок до 20 септември 2005 г. да извърши преглед на изготвените материали от предишния кабинет и да изработи проект на Закон за Черноморското крайбрежие.
В заключение, отчитайки с най-голямо уважение Вашата ангажираност с проблемите на Черноморското крайбрежие, се надявам и в качеството си на бивш министър, и на народен представител в пленарната зала да се включите активно в обсъждането и приемането на Закона за Черноморското крайбрежие, какъвто за съжаление предишните два парламента не успяха да приемат.
И като казвам това, господин Чачев, считам, че в една значителна степен, макар и оспорвано от законова гледна точка, колегите са се опитали все пак да въведат някакъв порядък по отношение на този междинен период до приемането на Закона за Черноморското крайбрежие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Господин Чачев, имате думата за уточняващи въпроси.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Гагаузов, благодаря Ви за отговора. Но аз все пак съм раздвоен. България все още е парламентарна република и ние трябва да спазваме законите на страната. Въпросните две изменения са издадени в грубо нарушение на българското законодателство. Както казах, те уреждат трайни обществени отношения и подлежат на законова регламентация. Не знам дали Ви е известно, че Върховният административен съд с Решение № 7028 от 18 юли т.г. по административно дело 1995 от 2005 г. отменя конкретни текстове от Наредба № 7 като недопустими, тъй като с подзаконов нормативен акт е недопустимо допълването на закон със създаването на нови правила, предвидени в него. В интерес на истината трябва да кажа, че се отнася за Наредба № 7 в стария й вид, преди изменението и допълнението. Но аз съм убеден в решението на Върховния административен съд по делото, за което Вие споменахте. И за мен е повече от недопустимо това, което Министерството на регионалното развитие и благоустройството си позволи – с изменение и допълнение на две наредби да вкара в пълния му вид отхвърления от Народното събрание на първо четене Законопроект за Черноморското крайбрежие.
Във връзка с това е и моето питане към Вас: какви изводи направи новото ръководство на министерството относно допуснатите от предишното ръководство слабости, най-вече в областта на изграждане на инфраструктурата и усвояването на фондовете, и на второ място, спазването на законите на страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Чачев, предполагам, че от отговора и от допълнението, което направих, Вие сам разбирате, че ако това зависеше от мен, аз лично не бих го направил – с подзаконов нормативен документ да преодолея решаването или нерешаването на даден проблем в законодателната власт, каквато е Народното събрание. И единственото ми съображение беше, че евентуално това се е наложило - да се ползва някаква вратичка в законодателството, поради усиления инвестиционен процес, който имаме по Черноморието, и невъзможността този закон да бъде приет или да бъде предложен нов вариант. Но, пак казвам, това е въпрос, който, ако се окаже, че е нарушение и Върховният административен съд го отмени, ние ще вземем необходимите мерки. Но успоредно с това аз вече съм взел такива мерки, като съм възложил доработването, осъвременяването на Закона за Черноморското крайбрежие, който се надявам по най-бързия начин да бъде предложен на вниманието и на Народното събрание за обсъждане, с което ще се преодолее и този проблем. И тогава ние, разбира се, ще коригираме и Наредба № 7, и Наредба № 8.
Що се отнася до този проблем, който Вие многократно сте поставяли – за усвояването на европейските фондове, разбира се и предходните въпроси бяха свързани с това, Вие сте бил там и знаете, че въпросът за администриране е доста сериозен. Днес аз имах среща в Дирекция “ФАР” с началниците на отдели и с временно изпълняващия длъжността директор, тъй като директорът е напуснал преди два месеца. Имаме срокове, които изтичат в края на м. ноември и трябва да ги спазим. Считам, че колективът, с който в момента разполагаме, е мобилизиран и ще може да се справи с тази задача. Разбира се, аз съм им дал пълен картбланш, във всяко отношение ще получат моята подкрепа за това.
Лично аз ще положа всички усилия, които са по възможностите ми, така че това, което не е вече изпуснато, да бъде усвоявано ритмично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Господин Чачев, заповядайте да изразите отношението си към отговора.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми господин Гагаузов, благодаря Ви за откровеността, обаче все пак Вие трябваше да стигнете докрай и да кажете защо беше вкаран Законът за Черноморското крайбрежие в двете наредби – за да бъдат узаконени бетонните гета по българското крайбрежие и по българските планински курорти! За да може да се реализира проектът “Супер Боровец” на Симеон Сакскобургготски! Това е истината и българските избиратели трябва да я знаят. И Вие трябваше да я кажете откровено от тази трибуна. Благодаря Ви. И все пак Ви желая успех в това, което сте започнали!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Чачев.
Благодаря, господин министър.
Следват отговори на министър Орешарски.
Първо е питането на госпожа Мария Капон. Заповядайте, госпожо Капон да развиете питането си.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, за Вас не е тайна, че позицията на финансовия министър в едно правителство е ключова и има възлово значение. Този кабинет според мен възникна като съглашение между политически сили с доста противоречиви обещания. Известен сте като човек, който е привърженик на консервативната фискална политика. В същото време Българската социалистическа партия създаде огромни очаквания за социални придобивки, а НДСВ – за невероятен икономически растеж и намаление на данъците.
За мен, а и за всички български данъкоплатци представлява законен интерес отговорът Ви каква политика Вие лично, не само като експерт, а и като политическо лице, тъй като като министър на финансите вече сте политическо лице, ще има Вашето министерство, управляваният от Вас екип и съответно как ние ще бъдем свидетели на тази политика в рамките на Бюджет 2006? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте, господин министър, да отговорите на питането на госпожа Капон.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо Капон! Ръководеното от мен Министерство на финансите ще води фискална политика, която ще следва основните насоки на постигнатото споразумение между коалиционните партньори. Както е известно, в това споразумение са избягнати темите, които не са приемливи за всеки един от трите участника в коалицията.
Водещи цели пред министерството са съхраняване на макроикономическата стабилност, създаване на предпоставки за задълбочаване устойчивостта на икономическия растеж и засилване на социалната отговорност. В изпълнение на тези цели политиката на Министерството на финансите ще бъде подчинена на принципите на благоразумие и предпазливост пред очертаващите се неблагоприятни развития на вътрешната стопанска конюнктура и външните шокове върху икономиката.
Министерството на финансите ще съобразява своите политики с добрите фискални практики и стандарти на Европейския съюз, в това число и в рамките на ЕКОФИН, на чиито заседания българският финансов министър вече присъства като наблюдател. Ще работим и за изпълнение на ангажиментите към международните финансови институции, които гарантират стабилна фискална позиция и добра макроикономическа перспектива.
В обобщение: Министерството на финансите ще продължи процеса на хармонизиране на водените вътрешни политики с модерните фискални практики в глобален план и в частност с европейските тенденции във фискалната област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Госпожо Капон, заповядайте за два уточняващи въпроса.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, господин министър.
Когато преди месец получихте символичния ключ от Министерството на финансите от Вашия предшественик Милен Велчев Вие заявихте, цитирам точно думите Ви, “че се радвате, че сега вече има и съкровище, както и по-малко дългове”. Давате ли една позитивна оценка за неговата работа? И в този контекст смятате ли да продължите неговата политика при управлението на дълга? Какво в последна сметка се крие зад думата “съкровище” и какво е съкровището, което намерихте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Господин министър, заповядайте за отговор на уточняващите въпроси в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви.
Вие ми напомняте за една реплика, която беше отправена повече в шеговит план, когато в началото на 90-те години започвах работа в Министерство на финансите, по стечение на обстоятелствата, управлението, за което отговарях, носеше наименованието “Съкровище и дълг”, но всъщност имаше само дългове. (Оживление и реплики в КБ.)
В този смисъл споменах, че страната разполага вече и с фискален резерв, тоест съкровище. В този контекст всъщност беше отговорът, че ще се стремя да го увелича от гледна точка на позицията, която заемам.
Що се отнася до цялостни оценки за водената фискална година за последните четири години, мисля, че това изисква много по-дълго време за отговор. Сигурно има много позитивни неща, които са направени. Сигурно има и много негативи.
В частност въпросът Ви беше по отношение на дълга. Аз имах възможност да заявя, че активни политики от типа на провежданите брейди замени през 2002 г. няма да предприема, в частност обаче ще продължа активното управление на дълга. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, госпожо Капон, в рамките на две минути.
МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, господин Орешарски.
Вие със сигурност ме убедихте в едно и аз се надявам да бъдете един модерен финансист, а не политик в ляво управление. (Реплики и оживление в КБ.)
Със сигурност Вие сте четвъртият коалиционен партньор на това правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Капон.
Следва още едно питане от народния представител Евгени Чачев, което по всяка вероятност е свързано с тази тематика. Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди всичко искам да Ви благодаря, че отговаряте веднага след задаването на въпроса, тъй като това питане беше отправено към предишния министър-председател Симеон Сакскобургготски преди повече от две години и пренасочено към финансовия министър Милен Велчев от тогавашния председател на Народното събрание Огнян Герджиков. Използвайки всякакви процедурни хватки Милен Велчев не отговори на този въпрос в рамките на предишното Народно събрание. Затова Ви благодаря, че се отзовахте и ще отговаряте днес.
Предишното правителство допусна много големи слабости в управлението на външния дълг. Извършените две сделки през 2002 г. бяха обявени тогава едва ли не за брилянтна операция. Зад шумните фанфари и одобрителни възгласи на правителствените финансисти под аплодисмента на Парламентарната група на НДСВ бе извършена мащабна финансова спекулация, ощетила България и българските граждани със стотици милиони долари.
Днес, три години по-късно, се потвърждават най-песимистичните прогнози на Демократи за силна България, предупредили за ужилването на българските данъкоплатци. Всички наши аргументи за загубите, които ще претърпи България, бяха пренебрегнати от правителството на Симеон Сакскобургготски и финансовия министър Милен Велчев. Загубите обаче са факт! България загуби 380 млн. долара от изкуственото завишаване на цената на българските брейди облигации преди сделката с дълга! България загуби 340 млн. долара от превалотирането на еврофондовете от долари в евро при курс 0,867 и последваща обезценка на 1,283 долара за 1 евро! България загуби 390 млн. долара от по-високите лихвени проценти или сумарно България загуби 1 млрд. 110 млн. долара от тази така наречена брилянтна операция. Повтарям, България загуби 1 млрд. 110 млн. долара!
Само за тази година българският бюджет ще плати над 100 млн. долара повече за лихви по новите облигации в сравнение с варианта, ако не бе извършена тази срамна сделка от правителството на Симеон Сакскобургготски. В тази връзка е и моето питане към Вас, уважаеми господин министре: какви ще бъдат финансовите щети за българските данъкоплатци през следващите години от тази сделка? Какви изводи направихте за слабостите в действията на предишното ръководство на Министерството на финансите, които доведоха до огромните финансови загуби за България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Чачев. И Вие малко просрочихте времето предвид важността на въпроса.
Заповядайте, господин министър за отговор в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Чачев, както е известно, през 2002 г. бяха реализирани две операции по замяна на част от българските брейди облигации в глобални облигации, деноминирани в евро и в щатски долари. Общата номинална стойност на изтеглените и канцелирани брейди облигации възлезе на 2 млрд. 215 млн. щатски долара. В замяна на изтеглените облигации бяха емитирани глобални облигации с номинална стойност 835 млн. евро и 1 млрд. 271 млн. щатски долара. Лихвените купони по брейди облигациите, както е известно, се определят на базата на шестмесечния либор за съответния период за щатския долар плюс съответна надбавка за различните три транша по брейди облигациите. По новоемитираните глобални облигации лихвите са фиксирани и са, както следва: 8,25% по доларовата емисия и 7,5% по емисията в евро.
За периода от двете замени до края на м. юли 2005 г. по новите глобални облигации са платени лихви в размер на 875 млн. лв. По заменените брейди облигации за същия период биха се извършили плащания в размер на 325 млн. лв. в случай, че замяната не беше реализирана. Така за трите години нетните лихвени преразходи, платени от фиска, възлизат на 550 млн. лв. Девалвацията на щатския долар в периода след брейди замяната доведе до отрицателни курсови разлики към настоящия момент разбира се в размер на 260 млн. щатски долара. Така постигнатото номинално намаление на дълга в размер 209 млн. щатски долара в периода на замяната, при настоящите нива на валутните курсове води до повишение на номиналния размер на дълга с приблизително 50 млн. долара. Лихвената и валутната структура на външния дълг също се промени в резултат на тези транзакции. Дългът, деноминиран в щатски долари, спадна от 66% до 54%. Дългът с плаващи лихви намаля с приблизително 26 на сто за сметка на дълга с фиксирани лихви.
Отбелязах само по-важните резултати от замяната. Искам да отбележа, че действително валутно-лихвеният суап на два пъти извършен през 2002 г., има и други аспекти, които според мен имат по второстепенен характер и затова не влизам в тези детайли.
Мисля, че горните цифри позволяват изводи относно характеристиките на извършените валутни операции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Чачев, за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Орешарски! Вашият отговор беше изключително експертен и той не беше разбран от българските избиратели, според мен, които в момента ни гледат или слушат. Действително соаповата сделка от 2002 г. носи големи загуби за българската държава, което Вие потвърдихте в своето изложение.
Вие не ми отговорихте на въпроса: какви изводи направихте за предишното ръководство на министерството? За мен е смущаващ фактът, че не е повдиган контрол от контролните институции пред Народното събрание – въпроса за тези загуби, които България понесе и понася.
Господин министър, това на практика е нарушение на чл. 4 и чл. 5, ал. 2, т. 7 от Закона за Сметната палата. Тази институция за външен бюджетен одит досега по никакъв начин не е санкционирала така нареченото активно управление на външния дълг на България, довело до тази огромна загуба за всеки един от нас. Касае се за над 1 млрд. долара.
Моите два доуточняващи въпроса са:
Първо, по време на обсъждането на вота на недоверие към правителството на 10 февруари 2005 г. господин Румен Овчаров от БСП постави въпроса, че при всички сделки с външния дълг на България е взела участие фирмата “Рефълс”. Бихте ли ми отговорили какво е участието на тази фирма, господин Орешарски?
На второ място, готови ли сте да направите необходимото Сметната палата да се заеме със случая със соаповите операции на правителството Сакскобургготски от 2002 г., довели до тази огромна загуба на българските данъкоплатци? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Чачев.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председателю.
Благодаря за въпросите, господин Чачев. Нямам спомен от обсъжданията в началото на 2005 г. В Министерството на финансите нямаме информация да е участвала фирмата, която споменахте. Този въпрос бих могъл да проуча, разбира се, защото той идва нов за мен и не бих могъл да отговоря какво е участието.
Официалните литменидъжъри на емисията, тоест на извършените операции през 2002 г., са “Саломон Смит Барни” и “Джей Пи Морган”, ако не се лъжа.
По отношение на втория Ви въпрос. Мисля, че Сметната палата има доклади по отношение на извършените операции и тези доклади би трябвало да са в парламента. Разбира се, винаги би могла да бъде поискана допълнителна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Господин Чачев, заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Орешарски, в годините Вие бяхте един от основните опоненти на предишния финансов министър Милен Велчев по тези две соапови операции. Аз все пак Ви благодаря, че днес бяхте сравнително откровен за начина, по който те бяха проведени. Но аз очаквах от Вас един по-уверен отговор за това, че новото ръководство на Министерството на финансите ще предприеме необходимите мерки това да не се случва в бъдеще, ще предприеме необходимите мерки виновните длъжностни лица да понесат своята отговорност за тази огромна финансова загуба за българския данъкоплатец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Чачев.
Към министър Орешарски има още един въпрос от народния представител Минчо Христов от Коалиция “Атака”, който до голяма степен се покрива с досега изреченото. Господин Христов има право да зададе своя въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Уважаеми колеги, господин министър! В момента по данни на БНБ брутният външен дълг на България е 15 млрд. 500 млн. долара. Преди четири години той беше десет милиарда и половина. Какво е Вашето мнение за така нареченото активно управление на външния дълг от правителството на господин Симеон Борисов Кобургготски?
През 2002 г. вашите днешни коалиционни партньори замениха брейди книжа за над 2 млрд. долара срещу нови глобални облигации. Според мен има няколко силно смущаващи момента в тази сделка.
Първо, цената на книжата по дълга се вдигна изведнъж от около 75 цента за долар на над 90 цента. Такова рязко покачване предполага вътрешно изтичане на информация с цел манипулиране на пазара и инкасиране на лични печалби. Само оттук България загуби близо 300 млн. долара.
Второ, ние заменихме доларов дълг на цена 2,20 лв. за долар. Впоследствие доларът се срина и загубите за България оттук отново са за няколкостотин милиона щатски долара.
Трето, Милен Велчев и неговият екип замениха плаващи лихви от около 2,5% за фиксирани лихви от 7,5 и 8,5%, в резултат на което България губи над 100 млн. долара всяка година. Това колегата Чачев добре го спомена тук.
Сумарно загубите за българската държава според мен възлизат на над 1 млрд. 200 млн. долара досега – малко повече, отколкото колегата Чачев ги уточни.
Моля за Вашия коментар, господин министър: ще се търси ли сметка на финансовите спекуланти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Господа народни представители, уважаеми господин Христов! Вие всъщност поставихте няколко въпроса с аспекти, различаващи се от предварително зададените, ще се опитам да Ви отговоря.
Първо, актуалното състояние на външния дълг на Република България към средата на тази година, т.е. към 30 юни 2005 г. изглежда така: брутният външен дълг на Републиката е 13 млрд. 462 млн. евро. Вие споменахте сума в долари, мисля, че приблизително са еквивалентни. От него частният дълг на търговски банки и фирми е 7 млрд. 283 млн. евро, само държавният и държавно гарантираният външен дълг възлиза на 6 млрд. 179 млн. евро. С това отговарям на първия Ви въпрос.
Вие изложихте няколко хипотези относно извършената замяна през 2002 г. Тъй като вече отговорих на господин Чачев, бих си позволил само да повторя, че действително на база на платени, а не начислени лихви, лихвените преразходи възлизат на приблизително 550 млн. лв. към настоящия момент, а на база на действащия валутен курс спрямо курса през март 2002 г. възникват отрицателни курсови разлики в размер на около 260 млн. щ.д. Всички други ефекти по моя оценка са обект на анализаторски коментари и не бих искал да ангажирам институцията, която представлявам, в аналитични материали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христов, имате две минути за реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Дори и загубите да са 800 или 900 млн. щ.д., това е достатъчно да бъде потърсена отговорността на хората, които са извършили тази сделка.
Господин министър, ако това се беше случило някъде на Запад, архитектите на подобна сделка нямаше да излязат от затвора.
Ще Ви питам и друго. Преди време в предаването на Маргарита Михнева по Канал 3 Вие в мое присъствие заявихте, че хората, реализирали посочената сделка по дълга, са Ви я предлагали, когато бяхте заместник-министър на финансите, само че в качеството си на представители на някои лондонски банки. Как ще коментирате този факт, господин министър? Чии интереси са защитени – на лондонските банки или на България?
Господин министър, като заместник-председател на Комисията за борба с корупцията официално ще Ви връча след малко искане за подробна справка по обстоятелствата около сделката по дълга.
Второ, настоявам Финансовото разузнаване, за което Вие отговаряте, незабавно да се занимае с произхода на огромната хотелска империя на семейство Велчеви – семейството на министър Милен Велчев.
Трето, днес изпратих официално писмо до министъра на вътрешните работи. В него настоявам да ме информира за т.нар. яхтен скандал, в който бяха разкрити нерегламентирани връзки на министри от бившия кабинет, начело с Милен Велчев отново, с доказани престъпници. Странно защо част от тези хора днес подкрепят кандидатурата на генерал Бойко Борисов за кмет на София, но това е друга тема.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин министър, да изразите Вашето отношение във вид на дуплика за две минути.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря за въпросите, господин Христов.
Мисля, че сделката, която беше извършена през 2002 г., е оформена надлежно и документите са ратифицирани от българския парламент, така че би могло да се говори за целесъобразност, по моите оценки, разбира се, и това е обект на аналитични коментари. Аз лично не намирам основание за някакви закононарушения, пак повтарям, дотолкова доколкото договорите за замяната бяха ратифицирани от българския парламент.
Що се касае до въпроса Ви за времето, когато съм отговарял за външния дълг на Република България, тогава работих и като заместник-министър на финансите – да, в периода 1998-2001 г. над 10 големи инвестиционни банки, между които водещи, са ми предлагали аналогични сделки и тогава в резултат на анализи, които сме правили аз и екипът на Министерството на финансите, сме отхвърлили предложенията.
Обещавам, че ще представям всички по-подробни документи съобразно Вашето писмо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин министър.
С това се изчерпват въпросите към министъра на финансите.
Предстои един единствен, но доста обширен въпрос към министъра на правосъдието от народния представител Димитър Абаджиев.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! По време на предизборната кампания за Четиридесетото Народно събрание Вие многократно в качеството си тогава на кандидат за народен представител и на министър на вътрешните работи заявявахте, че ще работите за засилване на мерките срещу корупцията и организираната престъпност. В качеството си на министър на вътрешните работи в предишното правителство на Симеон Сакскобургготски Вие постигнахте огромни успехи в борбата срещу организираната престъпност. В резултат на тези успехи България беше окачествена от много международни експерти като страна-средище на организираната престъпност. В много авторитетни доклади - като този на Световната банка, беше посочено, че степента на сигурност в България през последните четири години рязко е спаднала. В резултат на тези огромни успехи срещу организираната престъпност през последните 4 години в България и в столицата постоянно се извършваха показни убийства – над 60 показни убийства и нито едно разкрито по отношение на поръчителите, подчертавам.
В резултат на тези огромни успехи се придоби чувство за срастване между държавата и организираната престъпност. Предполагам, че именно заради тези огромни успехи Вие бяхте определен за министър на правосъдието в това правителство на Сергей Станишев, за да проведете най-важната реформа, която е свързана с най-голямото предизвикателство на България във връзка с членството ни в Европейския съюз, а именно – съдебната реформа.
Та в качеството си точно на министър на правосъдието с оглед на Вашите досегашни огромни успехи, какви мерки ще вземете в новото си качество и какво ще предложите за това тези мерки за борбата срещу организираната престъпност и корупцията да станат много по-ефективни? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Абаджиев.
Господин министър, заповядайте.
Ако успеете всичко това да го обясните за три минути, ще бъде едно чудо.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Толкова е времето. Аз съм длъжен да се съобразявам с времето. Бих могъл да говоря 33 минути, но Вие няма да ми дадете тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Може би ще имаме друг случай!
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! Въпреки зле прикрития сарказъм във Вашите думи, доброто възпитание и държавническата култура изискват да Ви благодаря, най-сърдечно да Ви благодаря за високата оценка, която давате на работата ми като вътрешен министър през отминалите четири години. Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Оставам с надеждата, че това все пак е знак за едно добро начало на истинско прозрение за случващото се в България след края на управлението Костов.
Тъй като опитът ми подсказва, че е безполезно на Вас да напомням какво гласи законът, а и практиката показва, че за Вас лично политическата целесъобразност стои над закона, най-малкото и заради зрителите, които вероятно в момента ни гледат, ще посоча, че в правомощията на министъра на правосъдието не фигурира изрично, повтарям, не фигурира изрично борбата срещу организираната престъпност. В структурата на Министерството на правосъдието не съществуват служби като НСБОП и НС “Полиция”, нито пък правоохранителните органи са подчинени на министъра на правосъдието.
Мисля, че мога да спра и дотук. Но ако ми позволите – още малко. За известна илюстрация на отговорността по противодействие на престъпността ще ви посоча следния пример. В рамките на Министерството на правосъдието беше разработен проект на нов НПК, който беше внесен в парламента. Неговата основна цел е да се повиши ефективността на наказателното преследване, което ще се отрази положително и на противодействието на престъпността като цяло. Само че доколко това действително ще стане факт, доколко идеите, заложени в проекта и инициирани от европейските експерти, ще видят бял свят, зависи основно от Народното събрание, в това число и лично от Вас. И отговорността за евентуално неизпълнение, респективно непостигнати положителни резултати в тази област, струва ми се, че няма да тегне върху Министерството на правосъдието.
Що се отнася до корупцията, нещата стоят по-различно, макар и не чак дотам. Министърът на правосъдието е председател на Комисията за координация, повтарям, за координация на работата по борба с корупцията. Вече проведох първото заседание на новия състав на комисията на 26 август 2005 г. Отчет за дейността й и за изпълнението на стратегията за противодействие на корупцията се изготвят в момента. Паралелно с това се подготвя и нова програма, по която ще се работи през 2006 г.
Тъй като времето ни е ограничено, ще ви посоча основните направления, по които ще върви работата на комисията и по-важните от набелязаните мерки:
Първо, обучение на държавни служители по професионална етика и противодействие на корупцията.
Второ, работа по превенция на корупцията.
Трето, получаване и реакция на сигнали за корупция.
Четвърто, противодействие на политическата корупция.
Уважаеми господин Абаджиев, считам за уместно да отбележа, че мерките за борба с корупцията по високите етажи на властта не могат и не трябва да се ограничават само до сферата на изпълнителната власт. Според мен те трябва да обхванат всички власти.
В заключение, ще посоча, че според изследвания на Коалиция 2000 и “Прозрачност без граници” в момента България е близо два пъти по-малко корумпирана в сравнение с 1998 и 1999 г. Разчитам на добрата Ви памет, уважаеми господин Абаджиев и разбира се – на достойнството Ви, когато излезете на трибуната да припомните на зрителите, които вероятно ни гледат, кой управляваше през тези не толкова далечни години нашата страна. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Абаджиев, заповядайте, топката беше прехвърлена във Вашето поле.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Да, господин министър, аз имам достойнството и ще го направя, защото се гордея, че съм бил част от мнозинството, което е управлявало България през 1997-2001 г. на Обединените демократични сили с правителството на Иван Костов, защото историята и хората ще оценят какви са резултатите от това управление, което постави България на тази ориентация, на която е в момента, и от която вие искате да я отместите. На Вас Ви ръкопляскаха именно колегите от Българската социалистическа партия.
По отношение на способността да оценявам. Аз също от своя опит, който имам с Вас, смея да кажа, че е безполезно да се дават съвети и да Ви се дават препоръки, но не мога да бъда удовлетворен от Вашия отговор, защото отговорът, в който Вие казвате, че нямате правомощия и че нямате достатъчно правомощия, е отговор на безсилието. Вие можехте да проявите воля за това, че ще внесете в Министерския съвет съвместно с Министерство на вътрешните работи редица мерки, свързани с информационната система, с това действително да се покажат открито всички онези, които се определят като проблеми на организираната престъпност.
Но най-добрата мярка, която Вие можете да предприемете като министър на правосъдието от гледна точка на опита, свързан с Вашата работа, е да си подадете оставката. Защото огромният успех, за който аз говоря и сарказма, който Вие сте прозрели, слава Богу, показва, че България се срина в борбата с организираната престъпност през последните четири години. И затова достойнството на един човек, който е бил министър и който се е провалил, неговото желание да помогне на страната именно в такъв тежък момент, именно по отношение на този проблем предполага да си подаде оставката, с което да покаже, че иска наистина да се даде възможност да се предприемат истински мерки по отношение на борбата с организираната престъпност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
С това се изчерпват въпросите към министър Петканов.
Последен, но далеч не на най-последно място е министърът на държавната администрация и административната реформа, към когото има въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Господин Иванов, заповядайте да развиете своя въпрос.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Надявам се днес от Вашия отговор на моя въпрос с актуално значение да стане ясно дали сагата “Димитър Калчев – “Microsoft” вече е завършила или има ново тъжно продължение. Нека припомня фактите от тази история:
Преди повече от три години тогавашният министър на държавната администрация Димитър Калчев сключи договор с “Microsoft” за наемане за три години на 30 000 програмни пакета “Microsoft Windows ХР” и “Microsoft Оffice XP”. Договорът беше непрозрачен, на висока цена, с неясни мотиви. На висока цена, защото по същото време, когато министър Калчев плати 13 млн. 600 хил. долара за тези 30 000 пакета в България, те бяха купувани от много фирми на два пъти по-ниски цени. Договорът беше непрозрачен, защото независимо от многократните опити не само на журналистите, но и на народни представители, министърът отказа да предостави текста на договора – очевидно е имало какво да скрие. Накрая, договорът беше с неясни мотиви, защото така и не се разбра защо беше сключен договор за наемане за три години, а не бяха закупени програмните пакети.
И друго: какво ще стане, след като изтекат тези три години?
Ето че преди няколко месеца този тригодишен срок изтече. В отговор на питането тогава, беше м. март т.г., което с колегата Стойчо Кацаров поставихме на министър Калчев, той заяви следното: що се касае до работата със софтуера на държавната администрация, договорът е изтекъл и най-добре е следващото правителство да вземе решение по отношение на по-нататъшно продължаване или непродължаване на софтуера. И допълва: казвам, че това е въпрос на следващото правителство.
Ето, господин министър, аз се обръщам към Вас - министъра на държавната администрация и административната реформа именно в това правителство, за което тогава министър Калчев говореше като следващо правителство, и поставям следния въпрос от актуален характер:
Подновен ли е договорът с “Microsoft”? Ако е подновен, от кого, за какъв срок, на каква цена и по каква процедура? Ако не е, какви са Вашите намерения за по-нататъшно програмно осигуряване на държавната администрация и по-специално: ще обявите ли процедура по Закона за обществените поръчки? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте, господин министър, разполагате с три минути за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Убеден съм, че след като Вие, заедно с господин Кацаров, много пъти сте задавали подобни парламентарни въпроси и професионално сте се интересували от тази тема, знаете почти всички факти, свързани със закупуването на софтуер или наемането от държавната администрация. Бих искал в добавка на всичко това, което знаете, да Ви изложа още няколко факта:
Наистина договорът с “Microsoft” е подновен, ако информацията ми е правилна, все пак с уговорката, че новото министерство още не функционира пълноценно. Договорът е подновен на 3 септември 2004 г. и е влязъл в сила в средата на 2005 г. за срок от още три години, тоест до средата на 2008 г.
Точните изчисления са следните: 48 000 бр. софтуер, тоест договорът е удължен, за три години; цената е 159 долара на пакет без ДДС, тоест ако направим това умножение, се получава 7 млн. 632 хил. долара годишно без ДДС. Ако го умножим по 3 за три години – 22 млн. 896 хил. долара и 20% за ДДС – стават малко над 27 млн. долара общо с ДДС.
Както Вие казахте, договорът е сключен без процедура по Закона за обществените поръчки в духа на друг закон – за авторското право. Между другото, специално по този въпрос много органи са се произнесли, че този подход не е незаконосъобразен, тоест той е законосъобразен. Произнесли са се министерства, различни видове служби, доколкото имам информация – Комисията за защита на конкуренцията.
В момента в рамките на новия мандат новосъздаденото Министерство на държавната администрация и административната реформа и Министерският съвет нямат друг избор, освен да изпълняват този договор, но тук бих искал да продължа, уважаеми господин Иванов, това не означава, че новият министър на държавната администрация и административната реформа в мое лице няма да анализира ситуацията в няколко насоки.
Най-напред дали в бъдещи случаи може да се използва Законът за обществените поръчки, тъй като сега нямам много минути, за да влизам в технически подробности, но Вие сте запознат с тази материя. Има аргументи защо тук Законът за обществените поръчки на практика няма как да важи, тъй като става дума за един почти, не напълно монополен продукт.
Второ, постигнатото - 9% от намалението на цената в сравнение с предишния период - дали е максимално възможното в бъдеще, дали не може да се преговаря за още по-изгодни цени.
Трето, 48 000 бр. софтуерни пакети дали са оптималното количество, дали, от една страна, не са прекалено много за реалните нужди на държавната администрация, а, от друга страна, дали пък в бъдеще нуждите няма да бъдат още по-големи, особено с развитието на електронното правителство.
Четвърто, необходими са конструктивни разговори с “Microsoft” и вече съм ги започнал, за да се проучат възможностите за сътрудничество в други области. Например някои от тези области са: засилено обучение на държавни служители, разработване на сайтове и портали за целите на държавната администрация, разработване на дългосрочни стратегии за развитие на електронното правителство, което е един от приоритетите на новото министерство, предоставяне на нови видове услуги за гражданите и бизнеса от държавната администрация, сътрудничество в областта на образованието и науката.
Тук, ако позволите, бих отворил една скоба, че през последните 12 месеца, помните – тогава в качеството си на министър на съобщенията, който отговаряше за развитието на информационното общество, успяхме за кратки срокове да извършим мащабна компютризация на българските училища и университети и там “Microsoft” е предоставила доста изгодни цени според мен на пакет от 14 долара само. Разбира се, става дума за друг продукт и за друг сегмент от пазара.
В бъдеще бих участвал в дискусия за и против използване на алтернативни продукти на тези на “Microsoft” – така наречения Отворен код, за да се анализира дали това ще бъде по-изгодно или по-малко изгодно за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин министър.
Господин Иванов, разполагате с две минути за отношение към отговора на господин министъра.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От отговора се оказа, че се сбъдват моите наистина най-мрачни прогнози. Вие, и слава Богу, съобщихте истината за това, което се е случило, но това показва, че един български министър, в случая министър Димитър Калчев, от тази висока трибуна на Народното събрание е излъгал не само нас, народните представители, но и хората, които са го гледали и слушали, защото той отговаря на въпроса, поставен от мен и Стойчо Кацаров на 13 май 2005 г., а договорът е подновен още на 3 септември 2004 г.!
Аз питам: кой дава право на един министър да лъже българските граждани по този нагъл и недопустим начин? От една страна, това води до няколко тежки последствия. Когато министър Калчев заявяваше, че договорът е изгоден, сега можем да видим всъщност какво струва той на българските данъкоплатци. Към първите 13 млн. 600 хил. долара се добавиха нови, по моя преценка – за следващите три години, малко над 22 млн. долара – наследството на министър Калчев за българския държавен бюджет. Това означава 37 млн. долара в рамките на тези шест години. Това е наистина едно престъпление, което беше извършено към бюджета, престъпление към развитието на българската софтуерна индустрия в услуга единствено на чуждестранни монополисти!
Господин министър, направете необходимото, за да бъде коригиран този договор. Отвсякъде личи, че той е в тежък ущърб на българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Иванов, аз не бих отишъл толкова далеч в обсъждането и в анализа на тази ситуация. При подписването на договора с “Microsoft” министърът е постигнал и много положителни ефекти. Например, това е една от основните причини България да бъде дългосрочно извадена от черния списък на държавите, които използват нелегален софтуер и други нелегални продукти с авторски права.
Освен това изключително трудно е, да не кажа почти невъзможно, да се прецени тази цена, която е постигната, висока ли е, не е ли висока. И мен ме вълнува много този въпрос. Наистина, от няколко седмици се опитвам да намеря максимално информация. Като че ли засега изводът е, че цената е относително добра. Друг е въпросът, че в едни търговски преговори винаги в бъдеще може да стане и още по-добре и дано да успеем в бъдеще да постигаме по-добри цени в такива ситуации.
Много по-важен е и погледът напред, тъй като България трябва да приеме някои стратегически решения за своето развитие в областта на електронното правителство през следващите месеци и да ги изпълнява в следващите години.
В едно съм абсолютно убеден, уважаеми господин Иванов, че България засега е изостанала в областта на електронното правителство. Тя е на почти последно място в Европа, както и по други показатели, за развитието на информационното общество, но надявам се, в силен паралел с това, което постигнахме в образованието, само за няколко години ситуацията да бъде коригирана и България да се придвижи качествено напред.
Дали в бъдеще ще използваме продукти предимно на “Microsoft” или на други алтернативни компании, това времето ще покаже. Но така или иначе България трябва да се придвижи напред.
Още веднъж Ви благодаря за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин министър.
Както е казано в една наскоро излязла книга “Преходът завърши. Който взел – взел”.
С това завърши тази работна седмица.
Колеги, напомням ви, че ние гласувахме във вторник да имаме пленарно заседание Ще се видим във вторник в 9,00 часа.
Съобщения:
На 20 септември 2005 г., вторник, и 21 септември т.г., сряда, в зала 356 Комисията по правни въпроси ще проведе заседания при дневен ред: “Обсъждане на второ четене на проекта за НПК”.
На 20 септември 2005 г., от 11,00 ч. в зала 232 Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе редовно заседание.
Комисията по земеделието и горите ще проведе днес, 16 септември 2005 г., от 14,05 ч. извънредно заседание в зала “Огледална” на Народното събрание по въпроси от Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност.
Комисията по икономическата политика ще заседава извънредно на 20 септември 2005 г., от 14,30 ч., зала “Запад”.
Благодаря ви за вниманието.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,44 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Петър Берон

Секретари:
Кристиан Вигенин
Мартин Димитров