ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към предстоящите за днес гласувания, ще направя едно съобщение.
На 12 септември в Народното събрание е постъпил още един материал от Българска народна банка относно платежния баланс на България за периода януари – юли 2007 г. На ваше разположение е в Библиотеката на Народното събрание.
Предстои да гласуваме три законопроекта, представени вчера в първото пленарно заседание – Законопроекта за дипломатическата служба, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози и Проект за Решение за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2006 г.
Предлагаме да пристъпим към предстоящите гласувания, преди всичко по Законопроекта за дипломатическата служба, който беше обсъден вчера на второ четене в пленарната зала.
Повечето текстове са гласувани, има някои неприети текстове, които следва да гласуваме. Ще вървим по реда на текстовете така, както са отразени в доклада на комисията.
Подлагам на гласуване заглавието на закона – „Закон за дипломатическата служба”, Глава първа – “Общи положения”, чл. 1 в окончателна редакция на комисията, чл. 2 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 3 в окончателна редакция на комисията, чл. 4 по комисия и новия чл. 5, предложен от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 160 народни представители: за 143, против 1, въздържали се 16.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Глава втора. Подлагам на гласуване преди всичко предложението на комисията да отпадне чл. 5 по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но смисълът на тази норма е отразен систематично в Глава първа.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 5.
Гласували 143 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 11.
Предложението на комисията се приема.
Уважаеми колеги, има две предложения на комисията от систематичен характер. Комисията е предложила да отпаднат обозначенията Раздел ІІ и Раздел ІІІ и заглавията на тези раздели по вносител – „Министерството на външните работи”, и още заглавието на Раздел ІІІ “Съвещателни органи”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 141 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 8.
Предложенията са приети.
В Глава втора има и пет предложения на народни представители, които не са били подкрепени от комисията. Ще ги подложа на гласуване последователно.
Първото е на госпожа Надежда Михайлова по чл. 8. Тя е предложила изменена редакция на чл. 8. Комисията не е подкрепила предложението.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Надежда Михайлова по чл. 8, неподкрепено от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 43, против 40, въздържали се 66.
Това предложение не се приема.
Има предложение на народния представител Константин Димитров по чл. 9. Едно от неговите предложения не е подкрепено, то е по ал. 2 за изменена редакция.
Подлагам на гласуване предложението на господин Димитров за нова редакция на чл. 9, ал. 2, неподкрепено от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 44, против 45, въздържали се 50.
Предложението на господин Димитров не се приема.
Има още едно предложение на госпожа Надежда Михайлова. То също е по чл. 9, също за изменена редакция, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Михайлова.
Гласували 133 народни представители: за 45, против 34, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на народния представител Пламен Панайотов е по заглавието на чл. 10 и текста на самия член, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Панайотов.
Гласували 131 народни представители: за 17, против 34, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Следващото неприето предложение е на госпожа Михайлова по чл. 13, ал. 1, т. 1. Тя предлага променена редакция, която не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Михайлова.
Гласували 144 народни представители: за 37, против 51, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на госпожа Михайлова е по чл. 18, ал. 3 за променена редакция във връзка с Атестационната комисия и нейното ръководство. Това предложение не е било подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 146 народни представители: за 40, против 29, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване текстовете на Глава втора, а именно заглавието на главата, Раздел І и неговото заглавие – “Органи за управление”, текстовете на нормите по вносител – чл. 6 и чл. 7 по вносител, чл. 8 в редакция на комисията, чл. 9, 10, 11 по комисия, чл. 12 по вносител, чл. 13, 14, 15, 16 в редакция на комисията, чл. 17 по вносител, чл. 18, 19, 20 по комисия. Раздел ІV по вносител, който става Раздел ІІ със заглавието „Задгранични представителства”, чл. 21 и 22 по комисия, чл. 23 по вносител, чл. 24 и чл. 25 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 143 народни представители: за 117, против 19, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
В Глава трета има предложение на комисията за отпадане на заглавието на Раздел І и отпадане на чл. 26 по вносител – предложение, което господин Калфин вчера не оспори.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на заглавието „Раздел І” и чл. 26 по вносител.
Гласували 134 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 4.
Предложенията за отпадане се приемат.
Има две предложения на народни представители, които не са приети от комисията.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Михайлова по чл. 28, ал. 1, т. 3 и за нова т. 7, неподкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 25, против 39, въздържали се 56.
Предложението на госпожа Михайлова не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Пламен Панайотов по чл. 28 за отпадане на точки от ал. 2 и ал. 3, неподкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 22, против 25, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване заглавието на Глава трета в окончателна редакция на комисията, чл. 27 по вносител, който става чл. 26 в редакция на комисията, членове 27, 28 и 29 по комисия, чл. 31, който става чл. 30 по вносител, чл. 32, който става чл. 31 в окончателна редакция на комисията, чл. 33, който става чл. 32 в окончателна редакция на комисията, чл. 34, който става чл. 33 в окончателна редакция на комисията, заедно с предложението на комисията за отпадане на заглавието „Раздел ІІ - „Прекратяване на правоотношението”.
Гласували 136 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 3.
Предложенията на комисията за Глава трета са приети.
Моля, гласувайте предложението на господин Пламен Панайотов по чл. 36 по вносител, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 27, против 34, въздържали се 58.
Предложението на господин Панайотов не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Панайотов по чл. 39, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 19, против 67, въздържали се 39.
Предложението на господин Панайотов не се приема.
Следващото неприето предложение в този раздел на законопроекта е по чл. 49, където комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 49 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 49 на вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 113, против 1, въздържал се 1.
Предложението за отпадане е прието.
Още едно предложение на комисията за отпадане на текст по вносител – става дума за чл. 55, също неоспорен от вносителя.
Моля, гласувайте и това последно неприето предложение от тази Глава четвърта.
Гласували 110 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 16.
Преминаваме към гласуване на текстовете на Глава четвърта, които са получили подкрепата на комисията и които се внасят за гласуване в пленарната зала. Това е заглавието на законопроекта, Раздел І, чл. 35 по вносител, който става чл. 34, нов чл. 35 по комисия, чл. 37, който става чл. 36 по вносител, чл. 37 нов по вносител, чл. 38 нов по комисия, чл. 39 нов по комисия, Раздел ІІ по вносител, подкрепен от комисията, чл. 40 нов по вносител, чл. 41 нов в редакция на комисията, също новите членове 42 и 43, Раздел ІІІ по вносител, чл. 44 нов по вносител, чл. 45 по комисия, чл. 46 по комисия, чл. 47 по комисия, Раздел ІV по комисия, нов чл. 48 по комисия, чл. 49 и 50 по вносител, чл. 51 и 52 по комисия, гласувахме чл. 55 да отпадне, Раздел V по комисия, нови чл. 53 и 54 по вносител, нов чл. 55 по комисия, чл. 56 по вносител, Раздел VІ по вносител, нов чл. 57 и 58 по вносител, чл. 59 по комисия и чл. 60 по вносител.
Моля, гласувайте всички тези текстове, както са предложени от комисията или както ги е подкрепил вносителят, или предложил своя окончателна редакция.
Гласували 119 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 3.
Текстовете на Глава четвърта са приети.
В Глава пета желанието за повече предложения от народните представители като че ли се е поизчерпало, тъй като докладът почти не съдържа отбелязани неприети текстове.
Моля, гласувайте заглавието на Глава пета “Задгранично назначение”, подкрепено от вносителя, текстовете на Раздел І, нов чл. 61 по вносител, чл. 62 по комисия, чл. 63 по комисия, чл. 64 по комисия, Раздел ІІ по вносител, чл. 65 по комисия, чл. 66 по вносител, чл. 67 по вносител, чл. 68 по вносител, чл. 69 по комисия, чл. 70 по вносител, чл. 71 по комисия, чл. 72 по комисия, чл. 73 по вносител, чл. 74 по вносител, чл. 75 по вносител, чл. 76 по комисия, чл. 77, 78, 79 и чл. 80 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове - предложенията на комисията за своя редакция или подкрепа на текстовете на вносителя.
Гласували 114 народни представители: за 113, против 1, въздържали се няма.
Текстовете на тази глава са приети.
Следващата глава от докладите, които, уверен съм, следите, се намира на стр. 39 и е обозначена като Глава осма. Навярно ще получи друга номерация, но така или иначе по нея има едно предложение на госпожа Михайлова по чл. 86, което не е подкрепено от комисията и което сега подлагам на гласуване.
Гласували 118 народни представители: за 37, против 42, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете на главата по предложение на комисията, заглавието е по вносител, чл. 81 също по новата номерация, новите чл. 82 и 83 по вносител. Това са текстовете до “Допълнителни разпоредби”.
Моля, гласувайте тези текстове на последната глава от законопроекта, предложени от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Предлагам да гласуваме едновременно разпоредбите на Допълнителния раздел и Преходния и заключителния раздел. По тях няма неприети предложения.
Комисията предлага следното: подкрепя текста на вносителя за раздела “Допълнителни разпоредби”; текстовете на внасителя за § 1, § 2, както и заглавието „Преходни и заключителни разпоредби”; не подкрепя текста на вносителя и предлага своя редакция на § 3; подкрепя текста на вносителя по § 4 и § 5; предлага своя редакция за § 6, както и на § 7; подкрепя текста на вносителя по § 8, § 9, § 10, § 11, § 12 и § 13.
Моля, гласувайте тези предложения на комисията.
Гласували 129 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 5.
Уважаеми колеги, с това гласуване окончателно е приет Законът за дипломатическата служба.
Можем да се поздравим, можем да поздравим и министъра на външните работи господин Калфин, неговите колеги, които се намират в залата, с приемането на един акт, който безспорно дълго време се чакаше и който трябва да даде един ясен и надежден статут на една от най-важните държавни служби. Да ни е честит! (Ръкопляскания в мнозинството.)
Преминаваме към може би не толкова тържествен акт на ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ, който обаче е не по-малко важен от практическа гледна точка.
Моля за вашето внимание, тъй като и вчера при обсъждането на второ четене възникнаха дискусии по тези текстове. Ще вървим по ред на текстовете, няма да се стремим да гласуваме първо неприетите такива, за да се спазва и логиката на доклада.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта, което комисията подкрепя, както е предложено от вносителя; § 1, предложен в окончателна редакция на комисията; § 2, 3, 4, 5 и 6 по вносител.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Първите шест текста и заглавието на законопроекта са приети.
По § 7 има предложение на народния представител Митко Димитров за нов § 7б, което е оттеглено в пленарната зала.
По § 7а предложението е оттеглено предварително.
Има предложение на господин Илиевски и други колеги, което също е било оттеглено.
Има предложение на народните представители Несрин Узун и Ердоан Ахмедов за създаване на нов § 7а, което не е било подкрепено от комисията, но, доколкото разбирам, се поддържа от предложилите го и те потвърждават това.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Несрин Узун и Ердоан Ахмедов за създаване на нов § 7б по чл. 24, ал. 1, който предвижда числото „5” да се замени с числото „7”. Предложението не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 24, против 13, въздържали се 64.
Не се приема това предложение.
По чл. 24 има още едно предложение. То е на колегите Иван Иванов и Нено Димов за създаване на нов § 7а, в който да се предвиди, че ал. 2 на чл. 24 се отменя. Това предложение не е било подкрепено от комисията. Предложението се поддържа от вносителите.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 28, против 53, въздържали се 20.
Не се приема предложението.
Господин Димов, заповядайте – предложение за прегласуване.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Да, господин председател, правя предложение за прегласуване с няколко мотива и ще помоля за вашето внимание. Действително се получава един парадокс. Тези изисквания отпаднаха за всички останали превозни средства с изключение на такситата. Таксито вози най-много четири души, освен шофьора. Те отпаднаха за рейсовете. Рейсовете возят 40 души. Те могат да бъдат стари и да возят, такситата не могат. Някак си звучи много нелогично.
Освен това, възрастта по никакъв начин не може да бъде кореспондираща с техническото състояние, защото може една кола на 10 000 км да е без спирачки, да се е изтъркало феродото. Може! И може една кола на 100 000 км да е в добро състояние. Тоест, първо, ние нямаме изискване, което се твърди за подобно ограничение от Европейския съюз – няма такова! Второ, приели сме за всички възможни превозни средства – и за хора, и за товари, че възрастта не би трябвало да бъде ограничение, а го отменяме само за такситата. И трето, приемаме, че възрастта е някакъв фактор, при положение че техническото състояние е много по-важен фактор.
Ако ние искаме да направим нещо, не са ли достатъчни техническите прегледи, които искаме? Ако не са достатъчни, нека да бъдат по-начесто. Но дискриминация, в случая на възраст, е просто абсурдна и с колегата Иванов предлагаме това да отпадне.
Правя формално предложение за прегласуване и се надявам на здравия разум, защото наистина е нелогично да постъпим по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 119 народни представители: за 40, против 56, въздържали се 23.
Отново не се приема предложението.

Уважаеми колеги, тъй като около § 7 се появяват редица производни от рода на § 7б, 7в, които стават § 8 и § 9, аз бих предложил да прекъснем гласуването по този законопроект, за да дадем възможност на колегите да направят писмено предложение за текстовете, които предлагат, и утре сутринта в самото начало на пленарното заседание да ги гласуваме, за да не гадаем в момента и да не направим някоя неволна грешка с тежки последици за автомобилния транспорт. Благодаря ви за разбирането.
Преминаваме към гласуване на процедурното решение по следващата трета точка – Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2006 г.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване следния проект за решение на Народното събрание:
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация
РЕШИ:
Приема за сведение Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2006 г.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 100 народни представители: за 89, против 6, въздържали се 5.
Решението е прието.
С това изчерпваме гласуванията за днес с разбирането, че утре ще започнем с гласуване на оставащите текстове от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Това включително е направено в пленарната зала от господин Иван Иванов по § 28 във връзка с чл. 96б.
Уважаеми колеги, преминаваме към изпълнение на програмата, както беше приета вчера в началото на пленарното заседание. Както забелязвате, т. 1 беше обсъдена вчера по реда на ал. 7, затова можем да преминем към точка втора:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ОПТИЧНИ ДИСКОВЕ, МАТРИЦИ И ДРУГИ НОСИТЕЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Иванов, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията на оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права № 702-01-28, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2007 г.
На заседание, проведено на 18 юли 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията на оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на културата Иван Токаджиев.
Законът за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права бе приет на 1 септември 2005 г.
Предложените изменения и допълнения целят прецизиране и подобряване на съществуващата правна регламентация, предвид някои законодателни неясноти и проблеми.
От друга страна, пълноправното членство на страната ни в Европейския съюз налага да се отразят настъпилите промени по отношение на осъществяването на административен контрол върху всяко внасяне или изнасяне на носители, съдържащи звукозаписи или записи на аудио-визуални произведения.
Предлаганите изменения и допълнения няма да доведат до съществени промени в досегашните процедури, но с тях ще се подобрят условията и реда, при които ще се извършва съответно предвидената регистрация или издаване на лиценз.
Предвижда се също така подобряване на механизмите за контрол, превенция и санкциониране съобразно регламентацията в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, което е гаранция за законосъобразност както при осъществяване дейността на държавните органи, които администрират тези режими, така и при осъществяване на регулираната стопанска дейност.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията на оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Госпожо Чилова, заповядайте, за да представите доклада на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
„Д О К Л А Д
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права № 702-01-28, внесен от Министерския съвет на 4.07.2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2007 г., Комисията по културата разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права № 702-01-28, внесен от Министерския съвет на 4.07.2007 г.
На заседанието на комисията присъства министърът на културата проф. Стефан Данаилов, който представи законопроекта от страна на вносителя.
Законът за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, е приет през 2005 г. с оглед законово уреждане на този режим и в съответствие с изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Предложеният законопроект регламентира материя, свързана с усъвършенстване на нормативни решения в областта на регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Измененията и допълненията са обусловени както от практиката по прилагането на закона, така и с цел по-прецизна правна регламентация на тези обществени отношения.
Законопроектът отчита и членството на Република България в Европейския съюз, което е свързано с много права и задължения, и което налага де юре да бъдат отразени и настъпилите промени относно осъществяване на административен контрол върху всяко внасяне или изнасяне на носители, съдържащи звукозаписи или записи на аудио-визуални произведения. Във връзка с това, както и съгласно влязлата в сила разпоредба на чл. 18а от Закона за авторското право и сродните му права относно прекратяване на правото на разпространение на територията на държави - членки на Европейския съюз при първа продажба или друга сделка на оригинал на дадено произведение от носителя на авторско право, законопроектът предвижда съответни изменения.
Предлага се всяко лице, законно придобило оптични дискове, матрици или други носители, съдържащи звукозаписи или записи на аудио-визуални произведения, на територията на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, да може свободно да внесе или да изнесе тези обекти от или за територията на Република България, без да се налага издаване на удостоверение за тази дейност.
Законопроектът предвижда и усъвършенстване на механизмите за контрол и санкциониране, които са съобразени с разпоредбите на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, както и прецизиране на някои понятия в Допълнителната разпоредба на закона.
След проведеното обсъждане на законопроекта в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 11 народни представители, “против” и “въздържали се” – няма.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права № 702-01-28, внесен от Министерския съвет на 4.07.2007.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За процедурно предложение има думата господин Мерджанов. Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Процедурата ми е да бъде поканен в залата заместник-министърът на културата господин Иван Токаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли възражения по това предложение? Не виждам.
Моля, поканете господин Токаджиев в пленарната зала.
Колеги, кой ще представи становището на Комисията по европейски въпроси?
Господин Мерджанов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права № 702-01-28, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2007 г.
На заседанието, проведено на 12 юли 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от господин Георги Дамянов - директор на Дирекция „Авторско право” и госпожа Михаела Арсова - старши експерт в Министерството на културата.
І. Законопроектът за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права е насочен към прецизиране и подобряване на съществуващата правна уредба.
II. Пълноправното членство на България в Европейския съюз налага да се уреди промяна в правната уредба на административния контрол върху всяко внасяне и изнасяне на носители, съдържащи звукозаписи или записи на аудиовизуални произведения. Съгласно чл. 18a, aл. 1 от Закона за авторското право и сродните му права първата продажба или друга сделка на територията на държавите -членки на Европейския съюз, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или на екземпляр от него, извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, води до прекратяване на правото на разпространение върху тях на тази територия, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем. От тази разпоредба следва, че всяко лице, което законно е придобило оптични дискове, матрици или други носители, съдържащи звукозаписи или записи на аудиовизуални произведения на територията на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, има право свободно да ги внесе или изнесе, без да е необходимо издаването на удостоверение за извършването на това действие.
Законопроектът привежда механизмите за контрол и отговорност в съответствие с регламентацията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
III. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният законопроект изменя контрола върху вноса и износа на носители в съответствие с положението на България като страна - членка на Европейския съюз. Останалите изменения и допълнения не противоречат на общностното право.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага с 13 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права № 702-01-28, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2007.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Пристъпваме към обсъждане на законопроекта.
Господин Дилов, заповядайте, имате думата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това е един законопроект, който привидно е част от нашите усилия да хармонизираме българската правна практика с добрите практики на Европейския съюз. Всъщност в него, подкрепяйки го безусловно, нашата парламентарна група смята да направи едно много същностно предложение, което искам да ви разкажа с две думи. Ние смятаме, че можем да използваме този законопроект и да въведем в него един член в разпоредбите за административнонаказателна отговорност, с който да забраним и ограничим разпространението и търговията с оптични дискове и други носители, съдържащи електронни авторски права, на открити публични места – улици, площади и други подобни.
Има много основания за такъв ход. Смятам, че ще можем да ги дискутираме на второ четене. Те имат своите привърженици и своите противници. Такъв запис в закона, специално за електронните носители, смятам, че ще бъде последната крачка, която категорично ще извади България от списъка на най-страшните пирати на авторски права, специално тиражирани на електронни носители. Знаете, че години наред България трудно се лекуваше от този си имидж. Ако искате, не само загрижеността за правата на авторите ни е ръководила, но можем да намерим основания за това и в законодателството, засягащо правата на потребителите. Защото когато се сдобиете с електронен носител на сергия или на площад, вие нямате никаква практическа възможност да проверите това, което купувате, особено видео или компютърна програма.
И една препоръка към вносителите на закона. Според мен така, както е формулиран законът, може и да бъркам – Закон за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, не е много точно, специално в частта „и други носители”, защото под „и други носители” би могло да се разбират и книги, и ноти – всичко това са „и други носители на авторски права”. Може би е удачно да бъде добавено „и други електронни носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права”, защото законът засяга и регулира изцяло разпространението, производството, вноса и износа именно на електронни носители – софтуер, аудио- и видеоносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Дилов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Обръщам се към господин Токаджиев и господин Цонев. Господин Цонев, Вие нямахте възможност да представите доклада, но очевидно законопроектът е върху спорна и сложна материя. Господин Дилов току-що направи предложение за промени в заглавието на законопроекта и в неговата същинска част, предложения, които, както разбирам, ще бъдат внесени между първо и второ четене. Бихте ли желали да допълните от гледна точка на дискусията, която е проведена в комисията, някои подробности около обсъждането? Не желаете.
Господин Токаджиев, бихте ли желали да добавите нещо като вносител? Не.
Обявявам за приключено обсъждането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Тече срокът за предложения между първо и второ четене. Те ще бъдат разгледани във водещата Комисия по икономическата политика и ще бъдат представени на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от нашата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Докладът ви е представен на 11 юли.
Господин Овчаров, заповядайте да представите доклада по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, правя формално предложение в залата да бъде допуснат господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам възражения по направеното предложение. Моля, поканете господин Ананиев в пленарната зала.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: “На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 11 юли 2007 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. На заседанието присъстваха господин Кирил Ананиев и господин Любомир Дацов – заместник-министри на финансите, господин Владимир Петров – директор на Дирекция “Държавни разходи”, и господин Добрин Пинджуров – директор на Дирекция “Бюджет” от Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от народния представител Петър Димитров, който изтъкна, че след направените изменения и допълнения в Конституцията на Република България, приети на 2 февруари 2007 г. и обнародвани в “Държавен вестник”, брой 12 от 6 февруари 2007 г., с които се предостави право на Народното събрание да има самостоятелен бюджет, следва да се извършат и произтичащите от това промени в Устройствения закон за държавния бюджет. С тази цел е разработен и се внася настоящият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, с който финансово-бюджетните правомощия на Народното събрание се привеждат в съответствие с промените в Конституцията.
Понастоящем в Закона за устройството на държавния бюджет се определят държавните органи и организационната структура, съставянето, приемането, изпълнението и отчитането на държавния бюджет на Република България. Предвидено е държавният бюджет да обхваща републиканския бюджет и бюджетът на съдебната власт, като във връзка със самостоятелността на бюджета за съдебната власт са разписани отделни разпоредби, различни от тези за държавните органи. Републиканският бюджет се състои от централен бюджет и бюджети на държавните органи, а в обхвата на държавните органи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на закона попада и Народното събрание.
С предлаганите изменения и допълнения се преодоляват несъответствията по отношение на бюджетния статут на Народното събрание, предвижда се държавният бюджет, освен републиканския бюджет и бюджета на съдебната власт да обхваща и бюджета на Народното събрание. Правят се необходимите корекции и се разписват съответните текстове във връзка със самостоятелността на бюджета на Народното събрание, които са аналогични на текстовете за самостоятелен бюджет на съдебната власт.
След обсъждане се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 12 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от народните представители Петър Димитров, Алиосман Имамов и Надя Антонова.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Други доклади няма, този законопроект не е бил разпределен на други комисии на Народното събрание.
Пристъпваме към неговото обсъждане.
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа, по време на обсъждането в Бюджетната комисия имаше справедливи критични бележки от страна на Министерството на финансите, които споделям в тази ситуация. Има два текста, които са особено обезпокоителни. Единият текст касае § 14, т. 1, ал. 6. Записано е следното: “При неотложни непредвидени разходи председателят на Народното събрание може да одобри допълнителни бюджетни кредити по бюджета”. Такива правомощия в такъв вид не са давани никога в новата история на България. Подобни правомощия са дори над тези на министъра на финансите. Няма разумна причина, с цялото ми уважение към председателя на Народното събрание, да получава подобни правомощия за увеличаване на разходите по бюджета на Народното събрание. Има си бюджетна процедура и тя включва предложения от страна на разпоредителя с бюджетни средства и одобрение от страна на министъра на финансите. Всичко останало е недопустимо и излиза извън нормалната финансова европейска практика. Така че този текст е особено обезпокоителен и аз и колегите от СДС, вярвам и от дясната опозиция, ще предложим неговото отпадане.
Друг текст, който буди безпокойство и излиза извън нормалната бюджетна практика в България, касае § 7, т. 3, ал. 4. С тази точка се въвежда резерв по бюджета на Народното събрание, който се използва по решение на председателя на Народното събрание. Вижте, такъв резерв по такъв начин няма и не трябва да има. В отделните пера би трябвало да се предвиди възможно надхвърляне на обичайните разходи. Резерв не е необходимо да има по такъв начин. Това също изкривява обичайната бюджетна практика и дава необичайно големи правомощия на председателя на Народното събрание. Не визирам неговата конкретна личност, говоря по принцип, тъй като ще има и следващи председатели на Народното събрание и би трябвало законите, които ние приемаме, да не се налага да бъдат изменяни често - през 6 или 12 месеца.
Така че, уважаеми колеги, смятам, че с отпадането на тези два текста законът може да бъде приет и да бъде спазена Конституцията и нейната промяна, така че бюджетът на Народното събрание да бъде отделен. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз съм сред вносителите на въпросния законопроект, предложен на вашето внимание, и силно се надявам, че всички от вас ще го подкрепят.
Естествено е да попитате какво ново носи този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. Преди да изтъкна достойнствата на нашия законопроект бих искала съвсем накратко да маркирам, да спомена действащия законов режим по отношение бюджета на Народното събрание.
Съгласно Закона за устройството на държавния бюджет Народното събрание е в една категория, наречена държавни органи, което означава, че статутът на бюджета на Народното събрание е еднакъв със статута на органите от изпълнителната власт – агенции, министерства и други ведомства. Това има своите практически последици. Това не е просто правна норма. Това означава, че бюджетната процедура по отношение бюджета на парламента започва и се развива извън самия парламент. Започва по инициатива на министъра на финансите и се развива по указани от него параметри в така наречените бюджетни прогнози. Вън от това изпълнителната власт прави бюджета на Народното събрание. Означава също, че всички бюджетни разпоредби на Министерския съвет, които се отнасят до органите на държавната власт, се отнасят и за парламента. Означава, че по този начин се накърняват и демократичните принципи, свързани с независимостта на властите.
Искам освен това да обърна внимание на моите колеги, че народните представители нямат и законодателна инициатива по отношение на Закона за държавния бюджет на Република България. Това, което могат да правят народните представители, е да внасят предложения за второ четене към внесения от Министерския съвет законопроект. Разбира се, за липсата на тази законодателна инициатива има много основания и аз не оспорвам това, но го добавям, за да видите, колеги, че бюджетът на парламента и цялата процедура се развива извън участието на народните представители. Затова ние като вносители считаме, че това положение трябва да бъде променено. Първата стъпка в това отношение беше с поправката в Конституцията - чл. 62. Така че този законопроект е призван, на първо място, да приведе в съответствие законите с промените в Конституцията, като финансово-бюджетните правомощия на парламента станат такива, каквито ние самите сме поискали през февруари т.г.
Искам да кажа, че този нов статут на бюджета на парламента не е някаква привилегия на самия парламент. В Закона за устройството на държавния бюджет има редица държавни органи и институции със самостоятелен бюджет, както съдебната власт, както Сметната палата, националните радио и телевизия, Българската академия на науките, а парламентът няма самостоятелен бюджет. Нямаше до Конституцията. Така че този закон цели не някаква привилегия, не поставяне на парламента в някакво благоприятно положение, а цели уеднаквяване, изравняване статута на бюджета на парламента със статута на бюджетите на другата независима власт – на съдебната власт, която знаете, че има толкова независим бюджет, че дори Министерският съвет не може да го променя.
Какво ново носи законопроектът?
Законопроектът носи, на първо място, възможността за разширяване независимостта на Народното събрание. Мисля, че не е спорно сред нас, че да бъде независим в изпълнение на своята дейност един държавен орган, освен организационна самостоятелност, му е необходима и финансово-бюджетна самостоятелност. Това носи този закон на парламента.
Освен това, засилва се ролята на парламента, подчертава се парламентарният характер на Републиката. И, разбира се, което намирам за много важно, парламентът вече не само ще участва, но ще извършва цялата бюджетна процедура по подготовката на проектобюджета. Тоест тя ще се развива тук, а не някъде извън законодателната власт, което в крайна сметка е и задължение по Конституция, тъй като много добре знаете, че законодателната власт е независима при упражняване на своите функции.
По отношение на това, което се каза преди малко и по отношение на становището на Министерството на финансите. В Бюджетната комисия те застъпиха едно задълбочено становище. Със становището на Министерството на финансите ние, като вносители, се запознахме много внимателно и преценяваме, че част от исканията и мненията на Министерството на финансите заслужава да бъде уважена. И без съмнение ще се съобразим в предложенията за второ четене. Но аз веднага искам да разсея някои внушения, които се направиха преди малко от парламентарната трибуна по отношение на някои от предложенията в закона.
Що се касае до така наречените обезпокоителни текстове, аз оспорвам тази квалификация и вие ще се убедите, че няма нищо вярно в това твърдение. За какво става въпрос? Да, ние сме предложили председателят на Народното събрание да има възможност при неотложни, непредвидени разходи, да одобрява допълнителни бюджетни кредити по бюджета на парламента. Колеги, нали разбирате, че става въпрос за разпореждания за движение на бюджетни кредити само по отношение на бюджета на парламента? Искам да попитам мисли ли някой в тази зала, че председателят на парламента, който и да е той, ще може да размества бюджетни кредити в целия държавен бюджет? Мисли ли някой така? С удоволствие констатирам, че никой не мисли така, защото, ако има такива хора, това са хора с проблем. Извинете ме.
По отношение на тези непредвидени разходи искам да ви кажа също така, че на бюджета на парламента не трябва да се гледа само като на разходно перо – един субект, който получава субсидия от държавния бюджет. Няма такова нещо. Парламентът има собствени приходи, знаете сами от порядъка на 4-5 милиона за миналата година. Е, добре, какво ще правим, ако тези собствени приходи имат превишение? Какво ще се прави с това превишение от собствени приходи? Ние трябва да ги върнем някъде ли, да ги дадем някъде ли? Защо да не се разрешат допълнителни бюджетни кредити от превишението на собствените приходи, например? Аз не виждам нищо обезпокоително. Просто едно тенденциозно мнение, просто за да бъдем против.
По отношение на резерва в бюджета на Народното събрание. Колеги, съдебната власт също има резерв. Изпълнителната власт също има резерв. Какво пречи да бъде заделен резерв в бюджета на парламента? И необходимо ли е да претендираме ние, че сме независима власт, че сме независими при упражняване на функциите си и същевременно парламентът да иска от изпълнителната власт да не казвам какви дребни суми, за да осъществява своята дейност? Резервът е просто необходим. И няма нищо обезпокоително, че някой щял да си превиши правата. Парламентът например не си превишава никакви права. Нашата власт е дадена от народа. И ничия власт не изземваме. Нито пък се разхождаме из целия държавен бюджет.
И накрая искам да кажа, че с нашето изменение, което предлагаме, статутът на бюджета на парламента няма да се отличи по никакъв начин от другия статут на съдебната власт. За него ще се прилагат общите правила за изпълнителната и съдебната власт, включително и по отношение на контрола по изпълнението на бюджета. Знаете, че текущият контрол се осъществява от специализираните органи, а последващият контрол се упражнява от парламента. Сами знаете, че ние приемаме отчета за касовото изпълнение на бюджета.
Ето защо аз смятам, че не бива да има нищо смущаващо в нашето предложение. Моля ви да подкрепите законопроекта на първо четене, за да можем да кажем, че парламентът има реална независимост при упражняване на своите функции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Имате думата за реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Опасявам се, госпожо Антонова, че това, което ще ви кажа сега, ще предизвика още по-тежка емоционална реакция от Ваша страна. За малко се опасявам, но все пак съм длъжен да го направя.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Не бъдете тревожен, колега Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Защо да не дадем тогава паралелни правомощия на председателя на Висшия съдебен съвет и той да може при неотложни непредвидени разходи да одобри допълнителни бюджетни кредити по бюджета на съдебната власт? Защо председателят на Народното събрание да има такива правомощия, а на председателя на Висшия съдебен съвет да не му ги дадем? Или пък на отделните министерства? Ето, на господин Овчаров, който доскоро беше министър, и на него да дадем, и на всички министри правомощия при неотложни непредвидени разходи те да си увеличават бюджетните разходи?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Аз съм съгласен.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Как така решихте, че председателят на парламента, с цялото ми уважение към него, ще има по-големи права от обичайната практика? Затова има разделение на властите, госпожо Антонова. А разделението на властите означава взаимен контрол. И смисълът на това разделение, госпожо Антонова, е, че председателят на Народното събрание би трябвало аргументирано да поиска допълнителни бюджетни кредити и министърът на финансите да разгледа това искане и да одобри или да не го одобри. Това е цялата работа. Не забравяйте, че това е основен закон – Закон за устройството на държавния бюджет. И като е записано по този начин, това означава, че на председателя на Народното събрание, госпожо Антонова, няма да е необходимо съгласието на министъра на финансите, за да бъдат одобрени допълнителни кредити по бюджета на Народното събрание. В това е целият проблем. Смисълът на разделението на властите се нарушава. И затова е нещо лошо, което не трябва да се прави.
Затова аз и моите колеги от дясната опозиция и СДС ще поискаме отпадането на един такъв текст, който е неправомерен. Това е цялата работа. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Имате думата за втора реплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо Антонова, аз по няколко пункта бих се обърнал към Вас. Първият е за засилване ролята на парламента. Ако искаме да засилим ролята на парламента, ние просто няма да приемаме нещо, което да е практика – бюджетът, който ни тропне Министерският съвет. Той ще иска предварително да бъде съгласуван с нас, ще иска да се защитава истински тук, а не просто което и да е мнозинство да вдигне ръка. Тогава наистина Народното събрание ще има необходимия авторитет, за да може изпълнителната власт да изпълнява в разумни граници исканията на самото Народно събрание. От тази гледна точка още по време на дебата по Конституцията заявихме, че няма нужда от подобен вид бюджет. Сега е ясно, че такъв бюджет вече е приет и трябва да се направи промяната.
Второто нещо, заради което искам да се обърна към Вас, е паралелът със съдебната власт. Обикновено съдебната власт дава един бюджет, Министерският съвет дава друг бюджет и се приема бюджетът на Министерския съвет за съдебната власт. Той е няколко пъти по-малък от този, който самата съдебна власт е поискала. Практика е, знаете го толкова добре, както и аз.
Какво се получава с парламента обаче? Парламентът иска един бюджет, Министерският съвет го орязва и парламентът, грубо казано, си казва: “Ами, ние ще приемем нашия си бюджет и бламираме Министерския съвет” или “Ние сме били некомпетентни, като сме приели такъв бюджет и приемаме този на Министерския съвет”, но всъщност него пак го е направил Министерският съвет, не го е направил парламента. Как влизаме в тази колизия?
И третото, заради което ми стана много весело – говорите, че парламентът има собствени приходи. Хубаво е да има собствени приходи и аз виждам примерно как председателят на Народното събрание, отново не визирайки сегашния председател, може да обяви, че ще продава билетчета на входа на парламента, за да докара още собствени приходи и да даде 14-та заплата на народните представители от управляващото мнозинство. Нека да не правим тези смешни неща. (Оживление.) Може да има и друго управляващо мнозинство, не го приемайте лично. Дясната опозиция може да реши това, но ни спестете изкушението да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли трета реплика? Няма.
Имате думата за Вашата дуплика, госпожо Антонова. Заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря ви за репликите, уважаеми колеги. Надявам се, че те ще спомогнат да се внесе яснота в нашия дебат.
Уважаеми господин Димитров, аналогията, която правите Вие с разпореждането с бюджета на съдебната власт и с парламента, не е удачна по простата причина, че това са различни органи на държавната власт, които имат различни начини и органи на управление и на представителство.
Сигурно знаете, че председателят на Съдебния съвет не представлява съдебната власт по Закона за съдебната власт, така че няма какво той да се разпорежда с бюджета. Съдебната власт се ръководи от колективен орган.
Парламентът показва своята специфика – председателят, който и да е той, представлява парламента и в това му качество – представляващ парламента, той може да се разпорежда с бюджетни кредити.
Що се касае до тези допълнителни бюджетни кредити, които толкова ви тревожат – ами, сега се сещам, че и кметът на най-малката община може спокойно да се разходи по бюджета на общината, да размества бюджетните кредити при неотложни и непредвидени нужди. Бюджетът е гъвкав. Той е призван да служи, за да изпълняват органите своите функции. Той не е догма, господин Димитров. Това е моето мнение, а Вие се тревожете колкото си искате. (Реплики.)
По отношение на господин Димов – да, господин Димов, смятам, че нашият законопроект действително засилва ролята на парламента и самостоятелността на нашия бюджет ще се изразява и в това, че бюджетната процедура ще се развива тук. Тук ще започва и тук ще се развива за разлика от досегашния режим. И ако Вие считате, че развиването на процедурата по бюджета тук не е самостоятелност, а развитието на процедурата по инициатива на министъра на финансите не е известна зависимост на парламента от изпълнителната власт, аз наистина не мога да Ви разбера.
Ако сте обърнал внимание на нашето предложение, бихте забелязал, че ние процедурата я регламентираме по един начин. Част от тази процедура е невъзможността Министерският съвет да коментира и да внася поправки в проектобюджета, който Народното събрание само е изготвило за себе си. И в такъв случай няма никаква колизия, за която Вие твърдите, господин Димов. Министерският съвет просто ще внесе бюджета на Народното събрание като част от Закона за държавния бюджет. (Реплики.)
За съжаление, не ви чувам. Вземете думата от трибуната, за да можем да водим дебат, който да се чува и от другите колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, заповядайте за Вашето изказване.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! От името на Демократи за силна България изразявам становище, че ще бъдем против приемането на този законопроект.
Ние бяхме изобщо против това Народното събрание да има възможност да създава свой бюджет и да превръща председателя на Народното събрание в селски кмет, в общински кмет, както тук чухме да Ви сравняват. Това беше позиция на Демократи за силна България преди приемането на конституционната поправка. Опитът да бъде реализирана тази конституционна поправка с този Законопроект за бюджет на Народното събрание, фактически чрез изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, е крайно несръчен. И аз съм абсолютно сигурен, без да познавам становището на Министерството на финансите, че там, в това становище, има много аргументи против този законопроект, въпреки че това беше прикрито тук от изказващите се от мнозинството.
Къде са основните слабости? Първо, в политическата теза, че Народното събрание така ще натрупа авторитет. Как ще натрупате авторитет, като се разполагате с пари? Аз не знам това. С пари авторитет не се купува. Доверието на хората също не би трябвало да може да се купува с пари, особено на нормалните граждани. От това, че Народното събрание ще си прави само бюджета и ще си разходва парите никакъв авторитет няма да произтече, особено пък в такива времена - трудни като сегашните.
Лошата новина от днешното гледане на този бюджет е, че цените скачат, а хей ги е – тези се разпускат – това е новината, която вие произвеждате. Не знам давате ли си сметка, че произвеждате политическата новина, която е тази: “Искат да си харчат пари, както си искат”? Най-обикновеният човек така ще тълкува това поведение. Това е неуместно. Това е глупаво в този момент – преди местните избори. Вие фактически си докарвате сами неприятностите и аз не знам защо го правите. Просто не знам защо го правите.
Второ, този законопроект изключва Народното събрание изцяло от системата на контрол, която върви и при създаването на бюджета, и при изпълнението на бюджета, и при отчитането на бюджета. Всичките тези правомощия, които са поделени, се отнемат от специализирания орган, от специализираното министерство и се предоставят на една фигура.
При цялото ми уважение към господин Пирински, никой на негово място не може да се справи с тази задача. Аз не знам как той ще се справи с всичките тези неща – как ще проконтролира създаването на бюджета без голяма администрация, която той ще трябва да назначи сега. Този законопроект създава нова излишна администрация, дублираща администрацията, която действа в Министерството на финансите. Недоверие ли има между мнозинството и Министерството на финансите, та трябва да се натоварва председателят на Народното събрание с тези три функции, които изброих – недоверие, което ще доведе до появата на разхищение на парите на българския данъкоплатец? Защо се създава това сега? Кой има нужда от тези неща? За да създава бюджет, на председателя на Народното събрание му трябва администрация. Да го упражнява – пак му трябва администрация. Да го контролира и отчита - пак му трябва администрация. Сега тук ще се появят някакви големи административни отдели.
Това ли ви е авторитетът? Как това нещо ще се превърне в авторитет? Чие тщеславие ще се удовлетвори от такова нещо? Аз съм сигурен, че това не е господин Пирински. Не знам кой от вас и как измисли това нещо? Как е възможно изобщо да се мисли в това направление?
Няма да влизам в принципния спор за независимостта на властите. Аз не мисля, че това Народно събрание въобще е компетентно, не е на нивото на класиците, които са третирали тази тема, но това, което чух тук да се казва в защита – независимостта значи да си правим бюджет? Защо да си правите бюджет е независимост? Може ли да ми обясните? По каква логика следва, че вие ставате независима власт, правейки си бюджет? Откъде идва изобщо това разсъждение?
И след това, не е ли ясно, че властите са както независими, така и взаимно се контролират. Как контролира Министерският съвет законодателната власт да не си купува много мерцедеси, беемвета и т.н.? Как я контролира или не бива да я контролира?! Тоест вие ще разходвате на собствена съвест, защото сте най-читавите тук от нацията, защото разполагате с нейното доверие, защото авторитетът на Народното събрание е висок, а на Министерството на финансите е нисък и заради това вие ще си пишете бюджет и ще си го отчитате, ще си харчите колкото искате, ще си заделяте резерви и ще ги харчите както си искате, и тези резерви ще ги отчитате както желаете. Защо ви е това, защо?! Аз не мога да разбера тази логика: Народното събрание е силно със своите добри закони, Народното събрание е силно с мъдростта на своите решения. Как така става силно, като получава право да си дава командировъчни и да си купува беемвета?! Това е крайно неуместна, погрешна логика. Това е логика, прощавайте, която няма нищо общо с държавническото отношение към тези неща – елементарни неща, които могат да бъдат решени с диалог, с дискусия със съответните компетентни органи.
Нима министърът на финансите, който и да е той, ще откаже на Народното събрание разумни искания за определени разходи?! Че кой министър на финансите ще направи това?! Аз съм бил министър на финансите в най-гладните и жестоки години тук - 1990 г. Ето тук съм стоял пред мнозинството на Българската социалистическа партия и пак съм намирал начин някак си да решавам въпросите. Кой министър на финансите ще откаже на Народното събрание?! Никой!
Защо един диалог, защо една дискусия трябва да се подменя с ей такива правомощия, с натоварване на председателя на Народното събрание с правомощията на общински кмет? Това е просто една недомислица – ние ще бъдем против нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Костов? Няма.
Господин Имамов, заповядайте за изказване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател! Според мен основният въпрос в случая е трябва ли Народното събрание да има самостоятелен бюджет? Отговорът според мен също е категорично да. Първо, защото има промяна в Конституцията, която ни задължава да извършим съответните законови промени, съответно и подзаконовите промени; второ, защото другите независими власти в България също имат самостоятелен бюджет. Аргументите, които досега чухме за това, че Народното събрание не трябва да има самостоятелен бюджет, според мен са примитивни, лаишки и обагрени с чисто политически тези. Народното събрание трябва да има самостоятелен бюджет. Що се отнася до контрола на изразходваните средства много е ясно, съгласно съществуващите законови разпоредби Министерството на финансите отговаря за консолидираната бюджетна програма, той следи изпълнението на всички разходи, свързани с публични дейности, и връзката и контролът се осъществяват чрез взаимния обмен на информация, чрез взаимните действия, които се предприемат от всички власти по отношение на изразходване на тези публични средства.
Явно е, че има дискусионен проблем, който ще бъде обсъден по време на заседанието на комисията. Този проблем е свързан с наличието или липсата на резерв. Въпросът е защо да няма резерв Народното събрание, като бюджетът на съдебната система също има резерв за непредвидени и неотложни разходи? Въпросът е защо Народното събрание да няма резерв, след като Министерският съвет, републиканският бюджет също имат резерв за подобни разходи. Резервът не е обект на корупционни практики. Резервът е бил буфер във всеки бюджет. Резервът е застраховане срещу непредвидени събития и това е нормална практика във всички бюджети.
Не виждам връзката между бюджета на Народното събрание и повишаването на цените. Просто се чудя каква връзка може да се намери между тези две неща?! Аз не виждам връзката между правомощията на председателя на Народното събрание и правата и правомощията на един кмет, който също има бюджет. Все едно да кажем, че автомобилът няма право на бензин, а автобусът има право. Щом съществува една обществена система, тя трябва да има собствен бюджет. Собственият бюджет означава относителна финансова самостоятелност. Ние говорим за относителна финансова самостоятелност. Абсолютно независим бюджет има само Българската народна банка, и то от няколко години. Тази относителна финансова самостоятелност означава, че всички системи, които имат подобен бюджет, залагат механизъм за контрол.
Какво пречи на Народното събрание, без да има самостоятелен бюджет, да увеличи парите за командировки? Нищо не пречи. При последното гласуване на държавния бюджет, което всъщност е закон, който трябва да се приеме от Народното събрание, това може да стане по най-елементарния начин. Този бюджет, независимо че е относително самостоятелен, се гласува от пленарната зала и тя определя парите, които ще харчи Народното събрание през следващата година. Но този относително самостоятелен бюджет не позволява чрез механизмите на финансовата взаимозависимост различните независими власти да влияят помежду си и да нарушават принципа на независимостта в техните действия. Ето това е основната функция на самостоятелния бюджет. И ние не сме открили топлата вода. Повечето европейски страни са постъпили по този начин и нямат никакви проблеми при функционирането на бюджетите и финансовите им системи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Имамов?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, имам опасението, че госпожа Антонова и господин Имамов положиха доста усилия да ви вкарат в заблуждение. И в тази връзка настоявам заместник-министърът на финансите да се изкаже по следния въпрос, тъй като в § 14, ал. 6 е записано следното нещо: „Да одобри допълнителни бюджетни кредити по бюджета”. И това госпожа Антонова го обясни като разместване на кредити в рамките на съществуващия бюджет.
Госпожо Антонова, думата „допълнително” знаете ли какво означава? Означава допълнително. Не означава нищо друго освен допълнително, тоест средства извън съществуващия бюджет. Доста усилия положихте да обясните, че това означава разместване в рамките на бюджета, но това просто не е вярно.
Уважаеми господин председател, настоявам да поканите заместник-министъра на финансите, който да обясни смисъла на този параграф, така че всеки народен представител, преди да гласува, да е наясно какви текстове гласува. Пак казвам, аз и колегите от СДС ще настояваме за отпадането на тези правомощия, които са извън принципите на разделение на властите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това не беше толкова реплика към господин Имамов, колкото процедурно предложение.
Господин Христов, заповядайте за втора реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Имамов, Вие казахте няколко неща, ще бъда конкретен. Казахте, че единственият независим бюджет е бюджетът на Българската народна банка. И сте абсолютно прав. Хубаво е да се поинтересувате колко е заплатата на шефа на Българската народна банка при този независим бюджет. Аз не знам дали е 15, дали е 20, дали вече е станала 30 хил. лв. на месец. Питам Ви, ако можете да ми отговорите, няма ли това да стане и тук, след като ние получим възможност да гласуваме сами своите разходи?
Ще ви дам и още един пример на човек, който също гласува сам своята заплата, разбира се, тази възможност му беше дадена от българското Народно събрание – господин Кушлев. Ваша или не знам дали беше ваша номинация, или на вашите колеги от НДСВ. Ако не се лъжа, 7 хиляди лева на месец. Той също сам си определяше бюджета и сам си определяше заплатата.
Ето това са моите притеснения и затова аз няма да подкрепя този закон, ще гласувам „против”. Но ако може, господин Имамов, конкретно да ми кажете за председателя на Българската народна банка, сигурен съм, че сте запознат с тази цифра. Изнесете точната цифра на неговата заплата и ми отговорете няма ли да се получи нещо подобно и в нашия случай? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин председател, благодаря на господин Димитров за тази реплика. Трябва да кажа, че в предложения законопроект има фрази, текстове, които могат да бъдат наречени технологични, технически или процедурни и които на второ четене вероятно с помощта на Министерството на финансите ще бъдат променени. Ние сме на първо четене и говорим за философията, основните цели и същността на този закон.
Що се отнася до детайлите, вероятно при второ четене аз ще се съглася с някои от предложенията на господин Димитров. Така че нека да отложим тези детайли за второ четене.
Господин Христов, ако ме попитате колко ми е заплатата, няма да Ви кажа. Ако попитате господин Искров колко му е заплатата, сигурно няма да Ви каже. Защото аз нямам право да Ви дам отговор. Ако Ви попитам и Вас колко Ви е заплатата, Вие не сте длъжен да ми отговорите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За изказване – господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! С внимание слушах дебата по предложенията за промени в Закона за устройството на държавния бюджет. Искам да внеса малко яснота. Аз мисля, че ние правим едно буквално копиране на начина на съставяне на бюджета на големи държави, на велики държави. Струва ми се, че тук до голяма степен се копира опитът на Щатския Конгрес. Защото в тази институция, в която си казват свободно заплатите, на един конгресмен основната заплата е 160 000 долара плюс 1 200 000 за негови сътрудници. Тоест виждате, че 460 души конгресмени и 100 сенатора имат доста голям бюджет. Плюс това имат и институт към самата институция Конгрес, който анализират бюджета на Съединените щати. Мисълта ми е, че те компилират един огромен бюджет, съставят си бюджет и го дават към федералния бюджет, който се съставя от президентството. Виждате, самите Съединени щати, тази държава, която има над 15 трилиона долара вътрешен продукт и е с население 300 милиона души, а ние сме колкото Ню Йорк. Даже дългът на Ню Йорк е малко по-голям от нашия бюджет. Господин Пирински е информиран човек, мисля, че ние някак много сляпо започваме да копираме това, което става в световните институции.
Давам тези цифри, слушайки много внимателно този дебат, за да напомня, че ние буквално минаваме на принципа „Видяла жабата, че подковават вола и тя си вдигнала крачето”. Ние сме изключително малка държава с бюджет в рамките на двадесетина милиарда лева, който, бих казал, една средна щатска фирма върти като своя дейност. Донякъде съм съгласен с критиците на съставянето на този бюджет, че ние отново ще увеличим администрацията към Народното събрание, след като в такава малка държава с такъв неголям бюджет ние отново създаваме допълнителни институции към Народното събрание.
Аз много моля колегите от мнозинството, които са се заели да защитават тази теза, много внимателно да помислят върху това. Тук е и господин Ананиев, финансист с голям опит. Мисля, че започнахме да копираме всичко, което ни се подава от големите държави в Западна Европа. Миналата година понеже присъстваха народни представители от мнозинството и видяха как работи Конгресът, видяха как се съставя бюджетът, видяха кой го контролира и сега предлагат същото. А само институтът, който анализира бюджета при тях, е 700 човека.
Така че не е редно ние да копираме това, което виждаме по света и да го прилагаме тук при нас, пак казвам, в държава с население 7,5 милиона, по-малко от населението на Ню Йорк. А трябва да ви кажа, че само дефицитът на Ню Йорк е колкото нашия бюджет.
Вярно е, че на разпореждане на председателя ще има собствен бюджет, ние ще го гласуваме и т.н. И при тях има такова движение на средства, обаче в края на краищата при нас министър-председателят представя бюджета, при тях – президентът. Тоест те като такава голяма институция, с огромни средства, също минават през федералния, тоест държавния бюджет.
Давам тези пояснения, не за да чета лекции по американизъм, а за да кажа, че копирайки така чуждия опит, правим някаква грешка в нашата българска реалност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря. Не виждам желаещи за реплики.
Има думата госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз подкрепям предложението Народното събрание да има собствен бюджет. Крайно време е да бъдем парламентарна република. Няма как да бъдем парламентарна република, ако нашият бюджет зависи от изпълнителната власт. Това е и причината, поради която в последните години ние сме функция на Министерския съвет, а не Министерският съвет да е функция на Народното събрание.
От тази гледна точка подкрепям предложението да имаме собствен бюджет. Това, което считам, че между първо и второ четене задължително трябва да се промени и което колегата Димитров каза, е, че няма как председателят сам и еднолично допълнително да променя бюджета, да определя сам какво ще се случва с излишъка, с резерва в бюджета. Смятам, че така както изискваме от Министерството на финансите и от всички ведомства да се стремим към програмни бюджети, то Народното събрание трябва да бъде пример за това и трябва да е ясно предварително всеки разход къде е. Смятам, че с този законопроект ще се подредят и нещата относно всички проблеми, които имаме с начина на осчетоводяване на нашите две трети, които са за сътрудници.
Така че аз ще подкрепя законопроекта и между първо и второ четене ще внеса своите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Аз съм сигурен, че госпожа Капон много добре знае как се създава консолидираният бюджет на Република България. Мисля, че всяка институция си представя своето искане за бюджет при министъра на финансите, ние също си представяме искане за нашия бюджет, който се приема след известно обсъждане. И понеже Вие казахте за една прозрачност, госпожо Капон, този бюджет ще се ръководи от председателя на Народното събрание – не визирам име, тъй като ние говорим за институцията – как си представяте Вие тук да се явява главният счетоводител и да дава отчет? Защото разходът по един бюджет трябва да се отчита пред институцията, която контролира. Едва ли ще искаме от господин председателя да се явява тук и да казва: за сътрудници са дадени толкова и толкова, разходът е такъв и такъв. Ние сме малка държава. Съжалявам, че имаме много голям парламент като брой парламентаристи за държавата, която представляваме, защото една Холандия с двойно на нашето население има 160 парламентаристи. Но да не дискутираме тези теми.
Така че, пак казвам, за една малка държава като нашата да искаме да имаме институции, каквито имат могъщи икономически държави, за мен не е приемливо. Съгласен съм с критиците на това предложение за създаване на парламентарен бюджет и контрола над парламента, тъй като ние сме малка държава и нямаме такива огромни ресурси, даже ако погледнете и като кадри вече в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата реплика, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега, видно не сте запознат, че към Комисията за бюджет направихме подкомисия, която е за бюджетен контрол, в момента се прави и правилник за нейната работа. Това може да е органът в Народното събрание, който да контактува с ведомствата, министерствата, европейските фондове. Това е и групата народни представители заедно с Комисията по бюджет и финанси, които ще контактуват със счетоводителя, с целия екип на счетоводството и, разбира се, председателството на Народното събрание по самия бюджет. Това е контролът. Тази подкомисия заедно с Комисията по бюджет и финанси са тези, които ще дават справка тук, в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Предлагам да чуем господин Ананиев.
Колеги, и след дискусията в Комисията по бюджет и финанси по този законопроект преди ваканцията контактите с Министерството на финансите продължиха. Много от въпросите, които звучат и днес в залата, са били предмет на дискусия и в Комисията по бюджет и финанси. Както стана ясно от изказванията на повечето от колегите, има готовност за продължаване на работата между първо и второ четене.
Така че предлагам господин Ананиев да вземе отношение, доколкото той е в течение на работата по този законопроект и може да даде становището на министерството.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да отбележа няколко неща.
На първо място, безспорно законопроектът, който е представен на вашето внимание, е разработен в съответствие с изменението на Конституцията и ние трябва да го подкрепим на първо четене във философията му, тъй като той не променя онова, което е предвидено като съдържателна част в изменението на Конституцията.
Второто нещо, което бих искал да отбележа, е, че действително в Комисията по бюджет и финанси се проведе много сериозна, откровена и професионална дискусия. Тази дискусия продължи и след заседанието на Комисията по бюджет и финанси, както спомена и председателят на Народното събрание, и редица от въпросите са изчистени, подготвени са във вид, който, първо, отговаря на бюджетната практика, второ, отговаря на правата и задълженията на всички останали самостоятелни бюджети. Нищо различно и нищо повече не се дава на председателя на Народното събрание от онова, което е дадено на останалите самостоятелни бюджети.
По отношение на контрола на бюджета на Народното събрание, за който беше споменато, искам да кажа, че всички изисквания, правила и процедури по отношение на контрола на останалите първостепенни разпоредители с бюджетни кредити се отнасят и по отношение на бюджета на Народното събрание. Когато получите съответните текстове, ще видите, че въпросът по § 14 е решен по един действително добър и класически в бюджетен смисъл начин.
Освен това ще видите и равнопоставеността на законодателната и изпълнителната власт по отношение на съгласуването, на представянето и защитата на бюджета на Народното събрание. Ще видите и механизма, по който се включва резервът на Народното събрание като самостоятелен бюджет в държавния бюджет и този резерв ще бъде обсъждан и ще бъде на вашето внимание при разглеждането на бюджета на държавата само след един-два месеца.
От тази гледна точка като представител на Министерството на финансите и Министерството на финансите като представител на правителството предлагам на първо четене да подкрепите проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, като на вашето внимание ще бъдат предоставени и текстовете на второ четене. Тогава ще навлезем в дискусията по същество и тя ще покаже дали това, което и аз, и вносителите на законопроекта декларираме днес, съответства с текстовете, които ще ви предоставим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Уважаеми колеги, предстои работа между първо и второ четене. Утре сутринта ще трябва да гласуваме този законопроект. Аз бих се обърнал към всички, които взеха участие в днешната дискусия, с предложение да не предрешавате становището си по законопроекта преди да се запознаете достатъчно ясно с текстовете, които се предлагат и ще бъдат предмет на обсъждане на второ четене.
От чисто процедурна гледна точка председателят на Бюджетната комисия би трябвало да прецени дали би могъл да запознае Народното събрание с текстовете, които са разработени в консултации с Министерството на финансите, още днес до края на пленарния ден или в началото на следващия преди гласуването на законопроекта на първо четене, за да имате ориентация не просто по философията, а и по онези текстове, които вече са разработени и които по мнение и на вносителите, и на министерството снемат повечето от въпросите, които бяха повдигнати.
Отново казвам, че трябва да подходим към този въпрос не потребителски и не политизирано. Става дума наистина за изравняване, както каза господин Ананиев, на бюджетния статут на Народното събрание със статута на другите институции, които в консолидираната фискална рамка фигурират в отделна колонка.
Предлагам да прецените дали да вземете окончателна позиция преди да получите допълнителна информация. Давам тези пояснения чисто процедурно, без да желая по някакъв начин да влияя на становището ви, а просто да ви предложа да имате пълния обем информация.
С това приключва обсъждането на първо четене на този законопроект. Предстои гласуването му утре сутрин.
Тридесет минути почивка. Благодаря.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа по седмичната ни програма.
Следващата точка от програмата, която гласувахме, е точка пета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИСЛЯМСКА РЕПУБЛИКА АФГАНИСТАН ОТНОСНО БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИЕ И БОЙНИ ПРИПАСИ. Вносител е Министерският съвет.
ПЕТЪР БЕРОН (независим, от място): Нали днес ще гледаме тази точка в комисията от 14,30 ч.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма доклад на Комисията по отбраната, няма доклад и на Комисията по външна политика.
Господин Берон казва, че Комисията по външна политика ще гледа тази точка днес. А има ли членове на Комисията по отбраната? Няма. Явно ще прескочим тази точка, но въпросът не е да я прескачаме, след като сме я вкарали в седмичната програма и сме я гласували.
След като няма становище както на водещата комисия, а така и на Комисията по външна политика, след като не са изтекли сроковете, тъй като разпореждането е от 27.07.2007 г., следователно нямаме право от юридическа гледна точка съобразно нашия правилник да разглеждаме този законопроект. Когато се представят докладите, тогава ще разгледаме тази точка.
Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ПОМОЩТА ПО ПРЕХОДНИЯ ФИНАНСОВ ИНСТРУМЕНТ. Вносител е Министерският съвет.
Няма доклад на Комисията по европейските въпроси. Няма доклад и на Комисията по околната среда и водите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Няма, защото вчера разглеждахме въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност пет комисии трябва да разгледат този доклад.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ (КБ, от място): Днес от 14,30 ч. Комисията по европейските въпроси ще има заседание и там ще обсъждаме тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първото разпореждане е от 6 август т.г., а второто разпореждане – от 4 септември 2007 г. Вярно е, че и този законопроект не може да бъде разглеждан, докато няма становища на комисиите.
Преминаваме към точка седма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2007 Г.
Вносители: Яне Янев, Евгений Жеков и Борислав Българинов, Министерски съвет.
Господин Румен Овчаров, Ви сте председател на Комисията по бюджет и финанси. Заповядайте да докладвате становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, предлагам да бъдат допуснати в пленарната зала господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика, и господин Йордан Христосков – управител на НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Овчаров, имате право да направите това процедурно предложение, но не можем да гласуваме, тъй като в залата няма кворум. Затова ще попитам: има ли народен представител, който не е съгласен с предложението на господин Овчаров за допускане в залата? Ако има несъгласен, няма да ги допуснем, защото не можем да изразим волята си.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Нямаме против, нямаме против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След като няма против, моля господата да заповядат в залата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин председател.
“На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12 септември 2007 г. съвместно с Комисията по труда и социалната политика, бяха разгледани законопроектите за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. На заседанието присъстваха господин Горан Банков – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика, господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Владислав Горанов – началник на отдел “Социални разходи” в Министерството на финансите, госпожа Христина Митрева – главен директор и главен актюер в Националния осигурителен институт.
Законопроект № 702-01-39 беше представен от господин Горан Банков – заместник-министър на труда и социалната политика.
Със законопроекта се предлага индексиране на пенсиите с 10 на сто и намаляване на осигурителните вноски с 3 процентни пункта, считано от 1 октомври 2007 г.
Индексирането на пенсиите се отнася за отпуснатите до 31 декември 2006 г. пенсии и е свързано с преизпълнение на приходите в бюджета на Държавното обществено осигуряване и в държавния бюджет и очакваните икономии в разходите по бюджета на Държавното обществено осигуряване. В тази връзка се предлага и промяна на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 93,50 лв. на 102,85 лв.
Едновременно с индексирането на пенсиите се предлага и намаляване на осигурителните вноски, както следва: за Фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. – от 23 на сто на 22 на сто, съответно за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – от 18 на сто на 17 на сто; за Фонд “Безработица” от 3 на сто на 1 на сто.
Със законопроекта се предвиждат и съответните изменения в Кодекса за социално осигуряване, отразяващи промените в конкретните размери на осигурителните вноски за Държавното обществено осигуряване според категорията труд и вида на осигурените социални рискове.
По време на обсъждането председателят на Комисията по труда и социалната политика господин Адемов направи предложение да се разшири обхватът на пенсионерите, които ще получат увеличение на пенсиите с 10% от 1 октомври 2007 г. Предложението се отнася до пенсиите, отпуснати в периода между 1 януари 2007 г. и 30 юни 2007 г. Това се налага поради факта, че предлаганото увеличение от 1 октомври 2007 г. е повторно и има осигурени необходимите средства и за втората група пенсионери, които не са получили увеличение от 1 юли 2007 г.
Законопроект № 754-01-92 поради отсъствието на вносителя, който да го представи, не беше разглеждан и обсъждан.
Със законопроекта се предлага намаляване на осигурителната вноска за Фонд “Пенсии” с 3 процентни пункта, както следва: за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. – от 23 на сто на 20 на сто, съответно за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – от 18 на сто на 15 на сто.
Законопроект № 754-01-4 поради отсъствието на вносител, който да го представи, не беше разглеждан и обсъждан.
Със законопроекта се предлага направените с т. 31 на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. изменение в чл. 110 от Кодекса на социалното осигуряване да отпаднат.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
По Законопроект № 702-01-39, внесен от Министерския съвет – 9 гласа “за”, без “против” и 3 гласа “въздържали се”.
По Законопроект № 754-01-92, внесен от Евгений Жеков и Борислав Българинов - без “за” и “против” и 9 гласа “въздържали се”.
По Законопроект № 754-01-4, внесен от народния представител Яне Янев – без “за” и “против” и 9 гласа “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание:
1. Да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. № 702-01-39, внесен от Министерския съвет на 5 септември 2007 г.
2. Да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. № 754-01-92, внесен от народните представители Евгений Жеков и Борислав Българинов.
3. Същото е решението и относно Законопроект № 754-01-4, внесен от народния представител Яне Янев, който също не се приема.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Доктор Адемов, заповядайте да представите докладите на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. № 754-01-4, внесен от Яне Янев на 16 януари 2007 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 21.02.2007 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. № 754-01-4, внесен от Яне Янев на 16.01.2007 г.
В заседанието участваха господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, господин Бисер Петков – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, господин Емил Мирославов - директор на Дирекция в Министерство на труда и социалната политика, господин Владислав Горанов – директор на Дирекция в Министерство на финансите и др.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител господин Яне Янев. Въпреки че законопроекта отменя параграф от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. по същество той е свързан с промяна на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване. Според вносителя осъвременяването на пенсиите трябва да бъде направено от 01.01.2007 г. Това ще струва около 190 млн. лв. на консолидирания бюджет. В крайна сметка със законопроекта се цели да се уважат справедливите искания на българските пенсионери, които неправилно са ощетени и вместо да получат увеличението на пенсиите си от 1 януари 2007 г., те трябва да ги получат от 1 юли 2007 г. Според вносителя до момента са минали месеци в една обща дискусия, която в крайна сметка е нерезултатна и все още няма конкретно становище, поднесено в приемлив вид, нито от Министерството на труда и социалната политка, нито от Министерството на финансите. По-скоро има политически предложения, които се чуват от всички страни, които са породили и дискусия в тристранната коалиция. Но, така или иначе, до днешна дата няма единно становище за това има ли нагласа управляващата коалиция да увеличи пенсиите и защо все още не е даден отговор на въпроса.
На народните представители бяха предоставени становищата по законопроекта на Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт. Като цяло в тях се застъпва тезата, че такива мерки трябва да бъдат подкрепяни, ако е налице финансова възможност за тяхното реализиране. Народните представители от Комисията по труда и социалната политика, използвайки законодателната инициатива на народния представител проведоха дискусия, в която бяха поставени въпросите за размерите на пенсиите, формирани преди 2000 г. и след тази година, за намаляването на осигурителната тежест и връзката на това намаляване с размера на всички пенсии, за устойчивостта на осигурителния модел и за перспективите на пенсионната система. Тези въпроси имат своя отговор, ако не се забравя, че осигурителната система е сложен механизъм на постигнати баланси, които във всеки момент трябва да бъдат съхранявани. Народните представители се обединиха около това, че преди да бъдат предприети каквито и да е мерки фискалната стабилност трябва да бъде запазена.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” – 4 гласа, “против” – няма, “въздържали се” – 12, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г., внесен от Яне Янев.”
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. № 754-01-92, внесен от Евгений Жеков и Борислав Българинов на 29.06.2007 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 18.07.2007 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното общесвено осигуряване, внесен от споменатите народни представители.
В заседанието участваха господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция в Министерство на труда и социалната политика и др.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител господин Евгений Жеков. От името на вносителите той започна изложението си с това, че този законопроект е внесен в изпълнение на § 70 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет. Той напомни, че това е било задължение на Министерския съвет, но тъй като подобен законопроект не е бил подготвен от правителството народните представители са използвали своето законодателно право. Вносителите смятат, че вноската за Фонд “Пенсии” на Държавното обществено осигуряване трябва да бъде намалена с 3-проецнтни пункта от 1 юли 2007 г., тъй като бюджетният излишък само за първите четири месеца на бюджетната 2007 г. е 1 млрд. 300 млн. лв. Според тях сега действащото облагане на труда наказва изрядните фирми и техните работници и поощрява тези работодатели, които осигуряват работниците си на минимални прагове или изобщо не ги осигуряват. Това е лоша социална практика, известна на всички.
В последвалата дискусия становище изрази управителят на Националния осигурителен институт – господин Йордан Христосков. Той напомни, че народните представители от Комисията по труда и социалната политика разполагат с позицията на Националния осигурителен институт по законопректа, която е резервирана по много причини. Една от причините е чисто параметрична и тя се състои в това, че трябва да се потърсят в абсолютно изражение суми, които да компенсират намалените приходи във Фонд “Пенсии” и в консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване. По груби изчисления, направени от експертите на института, е видно, че ако бъде извършено това намаление на осигурителните вноски от 1 юли 2007 г. с около 180 млн. лв. ще намалеят приходите до края на годината във Фонд “Пенсии”, респективно в бюджета на Държавното обществено осигуряване.
В становището на Министерството на труда и социалната политика се посочва, че законопроектът не би могъл да бъде подкрепен, тъй като липсват задълбочени икономически, демографски, актюерски и финансови разчети. В него не е посочено как предлаганото намаление на осигурителните вноски ще се отрази върху финансовата стабилност на осигурителната система.
Народните представители направиха дискусия относно възможността да бъде променен осигурителният модел и ефекта от такава промяна. Беше обсъдено извършеното през 2006 г. намаление на осигурителните вноски с 6-проецнтни пункта и отражението му върху икономиката, бизнеса, доходите на гражданите, в това число и на пенсиите.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “за” – 6 гласа, “против” – няма, “въздържали се “ – 9, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г., внесен от Евгений Жеков и Борислав Българинов.”
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. № 702-01-39, внесен от Министерския съвет на 05.09.2007 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 12.09.2007 г. съвместно с Комисията по бюджет и финанси, разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване.
В заседанието участваха господин Горан Банков – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция в Министерство на труда и социалната политика, господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Христина Митрева – директор на Дирекция в Националния осигурителен институт и др.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Горан Банков. С този законопроект се предвижда промяна на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 октомври т.г., индексиране на отпуснатите до 31 декември 2006 г. пенсии и намаляване на осигурителните вноски за Фонд “Пенсии” и Фонд “Безработица”.
В § 1 от законопректа се предвижда изменение на чл. 9 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г., с което се урежда новото повишение на пенсиите да стане факт от 1 октомври 2007 г. Създава се и нова т. 3 в същия член, с която минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя на 102,85 лв. Досегашният размер на този вид пенсия беше 93,50 лв.
С § 2 на законопроекта се променя част от ал. 1 на чл. 12 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. С тази промяна се намалява осигурителната вноска за Фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. от 23 на сто на 22 на сто и за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – от 18 на сто на 17 на сто и намаляване на вноската за Фонд “Безработица” от 3 на сто на 1 на сто.
В § 3 и § 4 на законопроекта се предлагат симетрични промени в Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигурявне от м. юни т.г. и чл. 6 на Кодекса за социално осигуряване.
Вносителите на законопроекта бяха категорични в това, че промените, които предлагат са станали възможни, поради отчетеното преизпълнение на приходите в Държавното обществено осигуряване и в държавния бюджет. Много сериозен финансов аргумент за подкрепа на законопроекта е и очакваната икономия в разходите по бюджета на Държавното обществено осигурвяне. Беше припомнено, че предлаганото изменение на осигурителните вноски за Фонд “Пенсии” е възможно предвид заявения законов текст затова в § 70 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г., при условие “наличие на фискална възможност”, каквато към настоящия момент е налице.
Намаляването на вноската за Фонд “Безработица” е възможно поради рязкото спадане на ръста на безработицата в страната. Излишъкът във Фонд “Безработица” за 2006 г. е в размер на 208 млн. 800 хил. лв., а за периода до 30 юни 2007 г. – в размер на 119 млн. 700 хил. лв.
Заместник-министър Кирил Ананиев обоснова финансово законопроекта. В числа се вмества в следната рамка: намаляването на осигурителните вноски ще доведе до намаляване на приходите за фонд “Пенсии” в размер на 41,8 млн. лв. и за фонд “Безработица” – 76,6 млн. лв., или общо за консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване – 118,4 млн. лв. Същевременно, обаче, очакваното изпълнение на приходите по бюджета на държавното обществено осигуряване на база полугодие по разчети на НОИ и НАП (без намаление на вноските) показва преизпълнение на плана с 233,4 млн. лв., като за полугодието по отчет преизпълнението е 143,8 млн. лв.
В проведената дискусия народните представители подкрепиха мотивите към законопроекта и намериха за основателни и положителни предложенията за новото 10-процентно индексиране на пенсиите и намаляването на осигурителните вноски за фонд “Пенсии” и фонд “Безработица”. Бяха изказани и мнения, че нарастващата инфлация ще се отрази неблагоприятно върху новите размери на пенсиите. Колкото до намаляването на осигурителната тежест, някои от народните представители намериха, че то не е достатъчно и трябва да се търсят възможности за още по-големи данъчно-осигурителни облекчения за работещите.
В хода на дискусията председателят на комисията обърна специално внимание на факта, че с предложените законови текстове се изключват от предвидените индексации пенсионерите, които са започнали да получават пенсии през календарната 2007 г. Става дума за 47 хил. 93 нови пенсионери, които ще бъдат противопоставени на всички останали пенсионери. Затова трябва да бъдат направени съответните предложения към законопроекта между първо и второ четене, за да може и тази категория пенсионери да получат новите си размери на пенсиите.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати 10 гласа “за”, без “против” и 2 “въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., внесен от Министерския съвет на 5 септември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, позволете ми да направя процедурно предложение, а именно в залата да бъдат допуснати господин Емил Мирославов, който е тук вече, виждам го, и Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт. (Реплики от КБ.)
Господин председателят ми каза, че не е поканен, затова го предлагам. (Реплики от народния представител Румен Овчаров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Когато дойдат, да заповядат.
Първият законопроект е с вносител Министерският съвет.
Думата има господин Ананиев да представи законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Двамата председатели на комисиите – по бюджет и финанси и по труда и социалната политика, много аргументирано и подробно обосноваха предложенията, които са направени от правителството със законопроекта, внесен в Народното събрание. Аз ще повторя само най-важните неща.
По същество се предлагат две групи промени.
Първата е намалението на осигурителната вноска с 3 на сто, от която 1 на сто по фонд “Пенсии” и 2 на сто по фонд “Безработица”.
На второ място, предвижда се индексиране на пенсиите от 1 октомври с 10 на сто.
Безспорно аргументите бяха казани от двамата председатели. Аз като представител на Министерство на финансите и на правителството бих казал само няколко думи, макар че и тези цифри бяха казани, за въздействието на този законопроект върху държавния бюджет.
Веднага искам да кажа, че няма да има такова въздействие, тъй като необходимите средства за изпълнението на този закон ще бъдат осигурени в рамките на изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване до края на тази година, тоест 2007 г.
Беше споменато, че намалението с 1% на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” ще доведе до намаляване на приходите във фонд “Пенсии” с 41 млн. 800 хил. лв., а намалението на фонд “Безработица” с 2% ще доведе до намаление със 76 млн. 600 хил. лв. по фонд “Безработица”. За сметка на това, обаче, анализът, който направихме заедно с Националния осигурителен институт, показва, че до края на годината ще бъдат реализирани допълнителни приходи в рамките на 233 млн. 400 хил. лв.
Ако вземем предвид и втората промяна, която се предлага, а именно индексиране на пенсиите от 1 октомври с 10%, което ще доведе до допълнителни разходи от 121 млн. 200 хил. лв., разделени 114 млн. лв. за индексиране на пенсиите, а останалото е за здравноосигурителни вноски, пощенски такси и ДДС, или общо 121 млн. лв., ще видим, че намалението на прихода и увеличението на разхода ще бъде компенсирано за сметка на преизпълнението на приходите до края на годината по бюджета на държавното обществено осигуряване.
Убеден съм, както всяка година това става, че ще бъдат реализирани и съответни икономии по разходната част на бюджета, така че цялостното изпълнение на този закон ще бъде в рамките на изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване и няма да наложи допълнително субсидиране или допълнителни трансфери от централния бюджет.
Това е накратко, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Следващият законопроект е внесен от Евгений Жеков и Борислав Българинов. Вносителите не са в залата и не могат да представят своя законопроект.
Третият законопроект е с вносител Яне Янев, който също не е в залата да представи своя законопроект.
Откривам дискусията по трите законопроекта.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! На първо място, смятам, че е неуместно пред празна зала да бъде обсъждан толкова важен законопроект. Това е упрек към всички народни представители, които не са тук в момента, тъй като се обсъжда увеличението на пенсиите и намаляването на осигурителните вноски – един от най-важните въпроси на този парламент в тази сесия.
Съюзът на демократичните сили вчера сутринта внесе законопроект, който е алтернативен на този, който днес разглеждаме. Наясно сме, че няма да може да бъде разгледан паралелно с този, но препоръчвам да бъдат прегледани от вас неговите мотиви, които смятам, че са важни. Основните точки, които са алтернатива на това, което се предлага в момента, ще бъдат накратко обобщени от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, да говорим по трите законопроекта.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, ще говоря по трите законопроекта, разбира се. Всяко Ваше притеснение е излишно.
На първо място, искам да изведа всички вас, колеги, от една много сериозна и тежка заблуда, в която вие според мен нарочно се опитвате да вкарате и българските граждани.
Реалното увеличение на пенсиите тази година ще бъде по-ниско от инфлацията, тоест увеличението на пенсиите ще бъде по-ниско от инфлацията. Това, че ги увеличихте в средата на годината с 10% води до средногодишно увеличение от 5%. Дори да ги увеличите от 1 октомври, това означава средногодишно увеличение от нови 3%. Общо това прави 8% за годината, а натрупаната инфлация само до месец август е 7,5%.
Така че пенсиите реално ще намалеят през 2007 г. Така че грандиозните увеличения на пенсиите, за които говорите – моля ви се, това е несериозно!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Кой говори?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпреки двете увеличения, които предвиждате, няма да има реално увеличение, а ще има реално намаление на пенсиите за 2007 г., когато вие управлявате България. С това да сме наясно и вие да го знаете. Има много министри, председатели на комисии и други видни членове на управляващото мнозинство, които се появяват пред медиите и говорят за някакви увеличения на пенсиите. Да, но те са по-ниски от инфлацията! Вие пропускате да споменете тоя важен детайл. Моля ви, не забравяйте натрупаната инфлация! Не забравяйте, че миналата година, когато се обсъждаше бюджета, ви казахме от СДС, че инфлацията ще бъде над 6,5%, а вие бяхте заложили 3%! И кой беше прав?
Така че за голямо увеличение на пенсиите – моля ви се! Такова нещо няма. Има го само в мислите и пожеланията на управляващите.
Колкото до намаляването на осигурителните вноски – този дебат го започнахме през 2005 г. Тогава от СДС ви предложихме намаляване на осигурителната тежест с 12-процентни пункта. Послушахте ни само наполовина. Имаше намаление от 6-процентни пункта. Тогава отново видни представители на управляващата коалиция ни обясняваха за фалит на НОИ – имаше и от БСП, и от ДПС. Знаете ли какви са резултатите? Увеличение на приходите или преизпълнение през 2006 г. от 250 млн., а тази година се очакват около 240 млн.
Имайки предвид тези данни, трябва да се предприеме по-решително намаляване на осигурителната тежест. Съюзът на демократичните сили предлага намаляване на осигурителната тежест с 8-процентни пункта. Уверявам ви, че при над 2,5 млрд. лв. излишък дори един много притеснен министър на финансите и един много притеснен министър-председател могат да предприемат такава стъпка, които са дори много предпазливи и внимателни, дори и при това положение могат да го направят.
Напълно съм наясно, че в случая на тази управляваща коалиция ще бъдат необходими отново една-две години докато се стигне до този извод. Напълно съм убеден в това.
Спомнете си миналата година, когато говорих отново по този дебат и когато отново предлагахме намаляване на осигурителната тежест – министърът на финансите казваше как през 2007 г. заложеният излишък вероятно ще бъде близък до реалния и ще бъде около 400 млн. лв. Отново грешката му е над шест пъти. Когато един финансов министър греши с повече от шест пъти за очаквания излишък, не му вярвайте, уважаеми колеги! Няма за какво да му вярвате. Когато някой греши с шест пъти, явно ви подвежда. Не искам да се съмнявам и не се съмнявам в неговата компетентност, но той очевидно ви подвежда. Това означава, че решително намаляване на данъчноосигурителната тежест има място и трябва да се случи в България. Затова СДС, вярно, че това ще бъде мярка, която ще бъде подкрепена от дясната опозиция, а вече отделни представители я подкрепят, за което аз благодаря, ще предложи намаляване на осигурителната тежест с 8-процентни пункта. Това трябва да се направи в България. Всички искаме динамично развитие, искаме да растат заплатите. Бърз растеж на заплатите ще означава и бърз растеж на пенсиите. Нещата са свързани, тъй като пенсиите на сегашните пенсионери се плащат от сегашните работещи. Необходим ни е много бърз растеж на заплатите в България. За да се случи това, има две основни мерки, и други мерки, разбира се, но две са основните. Едната е намаляване на осигурителната тежест с 8-процентни пункта.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): До колко? До нула?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Знаете ли колко пари ще струва това на бюджета? При статичен анализ, какъвто прави Министерството на финансите без да отчита намаляване на сивата икономика, това би струвало около 300 млн. лв. за 2007 г. При толкова голям бюджетен излишък нямате проблем да го направите. Но при динамичен анализ, който отчита намаляване на сивата икономика, и който отчита, че 830 хил. души работят в бюджетната сфера, което означава, че държавата плаща техните осигуровки и всяко намаление означава намаление на задълженията на държавата, нашата прогноза е, че са необходими 200 млн. лв. за намаляване на осигурителната тежест с 8-процентни пункта.
Знам, че шансът да ни послушате не е голям. Не ни послушахте през 2005 г., взехте наполовина това, което тогава предложихме, но, надявам се, силата на аргументите и силата на фактите да остане поне отчасти във вас и да се замислите поне. Защото 6% реален растеж на икономиката, което се получава в България, не е достатъчно. България остава най-бедната страна в Европейския съюз. И неслучайно има стачки, неслучайно учителите се оплакват, прави са, неслучайно се оплакват лекарите, и те са прави. Без бързо развитие на икономиката – да, по закона, господин Адемов, веднага ще Ви отговоря – без намаление на осигурителната тежест с 8-процентни пункта бързо развитие на тази икономика няма да има.
Господин Адемов, аз Ви предлагам да се разходите из страната и да видите как не се плащат осигуровки все още. И не се плащат, защото осигурителната тежест е много висока. И този голям излишък в момента се дължи дори на малкото намаление на данъците, което беше предприето миналата година под сериозния натиск на дясната опозиция.
Без по-решително намаляване на данъчноо-сигурителната тежест тази икономика няма да се движи бързо и ще има протести на лекарите, ще има стачки на лекарите и на учителите и вашето правителство ще се проваля с всеки ден все повече със своите много щедри иначе обещания за високи доходи в България, които ги няма.
Уважаеми колеги, между първо и второ четене аз и колегите от СДС ще внесем тези предложения. Надявам се все повече от вас да ги подкрепят. Благодаря. (Ръкопляскания от Филип Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, прав беше господин Димитров, че в такава зала да се разглеждат законопроекти с подобна важност е наистина срамно за това Народно събрание, но срамните неща са толкова много, че още едно май няма особено значение.
Това, че такива законопроекти се разглеждат от време на време показва хаотичното управление на държавата, абсолютната слабост на това правителство, което рефлектира, разбира се, върху работата на Народното събрание.
Правителството представи един отчет миналия месец, в който още в първата глава беше написано следното като заглавие: „Догонващо Европейския съюз развитие, нарастване на доходите и сближаване качеството на живот”.
Съжалявам, но няма как по друг начин да нарека това, освен една голяма лъжа. Какво развитие догонваме? На коя държава в Европейския съюз? Как са нараснали доходите? Да не говорим за качеството на живот. То е на светлинни години далеч и няма никаква идея за сближаване с това на Европейския съюз. Защото няма държава в Европейския съюз, където минималната пенсия за осигурителен стаж за хора, които са работили по 30-40 години, да бъде 40 евро. Не знам дали осмисляте това нещо?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): 102 лева не са 40 евро!
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Ще стане сега 102 лв. с този законопроект, в момента е 42,5 евро.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): 93 лева пак не са.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: А и 50 евро е също така голям резил за нашата държава. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Социалистите се събраха преди няколко месеца някъде, не помня къде, не помня какво излезе като резултат от тяхната среща. Обещаха нещо, което ние от дясната опозиция предлагахме многократно – и намалението на данъчноосигурителната тежест, и предложение, многократно внасяно от Демократи за силна България, а именно преизчисляване на пенсиите по средноосигурителен доход за 2005 г. Това обещахте, уважаеми колеги отляво – че ще се случи от 1 октомври. То не се случва и няма да се случи. Излъгахте за пореден път! Излъгахте най-социално слабите, най-уязвимите и най-чувствителните – българските пенсионери. Няма да направите това преизчисление. Защо? Отговор липсва.
А вместо това, което наистина би дало осезаемо, макар и недостатъчно, разбира се, увеличение на пенсиите, предлагате мижавите 10%, които не означават нищо, защото са изядени от огромната инфлация, която се случи в последните месеци.
Ще хвърлите отново прах в очите на българските пенсионери. Миналата година, когато се изработваше бюджетът за 2007 г., Министерството на финансите прогнозира 400 млн. бюджетен излишък. До м. август той е 2 млрд. 600 млн.?! Как да наречем това? Как да наречем това – тази абсолютно невярна прогноза? Вместо тези пари да бъдат в българските граждани и българските данъкоплатци, те се трупат в един излишък, с който ние не знаем какво се случва.
Има преизпълнение и на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Всичко това показва, че е възможно не само да се осъществи преизчислението на пенсиите – това, което е едно от основните желания на българските пенсионери, а и сега е възможно да бъдат отпуснати не 10%, а поне 20 или 25% като увеличение. Това може да се случи, но вие не искате! Защо? Това патология в поведението ли е? Толкова да вървите надолу със собствените си глави – не мога да намеря обяснение наистина на такова поведение!
Когато се появят социалисти в управление – този път са и с една либерална гарнитура, какво се случва? Инфлация, бедност! Ами, комунизмът се завръща – опашки по магазините, запасяване, търсене на по-евтини продукти. Ами това са спомени, спомени които оживявят и се реализират днес в 2007 г., когато България е член на Европейския съюз.
Именно затова такива законопроекти, които все пак дават макар и някакви незначителни суми като увеличение на пенсии, трябва да бъдат подкрепени. Но между първо и второ четене ние ще направим предложението не за 10%, а поне за 20% увеличение на пенсиите от 1 октомври.
По отношение на намалението на данъчноосигурителната тежест. Бяха пренебрегнати предложенията на дясната опозиция, но пак след онази среща, за която говорих преди малко, беше обещано, че ще бъда намалена данъчноосигурителната тежест. Само седмици след това обещание не беше изпълнен Законът за бюджета за 2007 г., а именно това намаление да се случи от 1 юли. На въпросите на дясната опозиция: защо не се случва това, защо не се изпълнява законът, отговорът беше – цитирам дословно колеги от БСП, че дефицитът върху текущата сметка виси като Дамоклев меч върху държавата. Някак спокойно беше дадено това обяснение и сякаш този дефицит е предизвикан от кръжока по трудово на Първо училище, да речем, а не от самото правителство. Това, че икономиката не работи; това, че има този дисбаланс между вноса и износа – кой е виновен? И това използвахте като оправдание, за да не се случи намалението на данъчноосигурителната тежест от 1 юли. Сега обаче отново предлагате това. Добре, приемаме. Но това показва абсолютния хаос и за съжаление тотална некомпетентност в управлението, което води само към едно: пълен провал на това управление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Госпожо Михайлова, заповядайте за изказване.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз бих искала да започна със съгласие с казаното от колегата Димитров и колегата Понева, че е малко срамно в толкова празна зала да обсъждаме един толкова важен проблем и като начало бих предложила на колегите да поканят своите колеги от парламентарните си групи да се включат в това обсъждане.
Обсъждаме три законопроекта, които са фиксирани върху два основни проблема: индексиране на пенсиите и намаляване на осигурителната тежест.
Законопроектът на колегата Янев, както вече стана ясно, предвижда промяна в чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване и индексиране на пенсиите от 1 януари – едно предложение, което е твърдя закъсняло и звучи малко неуместно.
Интересно е предложението на колегата Желев. То беше гледано в Комисията по труда и социалната политика преди ваканцията. То е свързано с намаляване на осигурителната тежест с 3% от средата на годината. Ще обоснова защо за нас то е неприемливо и ние се въздържахме в хода на неговото обсъждане.
Има и предложение на Министерския съвет, което е насочено към решаване на два проблема – първият е стъпка в решаването на един от тежките проблеми на пенсионната система: общо ниското ниво на пенсиите, и вторият е намаляване на осигурителната тежест с 3%. Разликата със законопроекта на колегата Желев, освен по отношение на срока, е и откъде идват тези 3 процента. Предложението на Министерския съвет е тези 3% да се поделят: 2% от Фонд „Безработица” и 1% от Фонд „Пенсии”.
В началото искам да подчертая, че с това предложение на практика в рамките на три месеца за втори път се увеличават с по 10% пенсиите, като минималната пенсия става от 93,50 лв. на 105,85 лв.
Тъй като колегата Понева напълно основателно каза, че такива предложения имаме не за първи път в рамките на тази година в тази зала, аз бих искала да подчертая разликата в предложението на Министерския съвет с всички останали предложения, правени включително и в законопроекти на колегите от Демократи за силна България.
Това предложение за разлика от всички останали не води до дебалансиране на пенсионната система и намалява рисковете по отношение на по-нататъшна промяна на характера на системата, тъй като, както вече споменах, сумата от индексирането идва от Фонд „Безработица” – 2%, и 1% от Фонд „Пенсии”. Общо взето става дума за 121 млн. лв.
Защо считам, че е много важно да подчертая това? Намаляването с 2% от Фонд „Безработица” на практика е гарантирано – за 2006 г. ние имаме 208 млн. икономия от този фонд, а до 30 юли - 119 млн. от икономии. По този начин ние на практика бихме разходвали средства, които вече са в бюджета на Националния осигурителен институт. Това няма да доведе до нови трансфери от държавния бюджет и на практика няма да доведе до по-нататъшна промяна на характера, на модела на пенсионната система – един проблем, към който ние от левицата винаги сме били особено чувствителни.
В Комисията по труда и социалната политика по време на обсъждането на законопроекта на колегата Жеков стана дума, че ако тези 3% са изцяло за сметка на Фонд „Пенсии”, на практика това би трябвало да означава по-нататъшно увеличаване на трансфера. Той би достигнал до тревожните 40% и те на практика биха променили характера, модела на системата от осигурителен към един модел със силно изразено държавно участие. Тъй като колегата Димитров много силно застъпи, не за първи път, тезата си за чувствително намаляване на осигурителната тежест в рамките на 8%, мисля, че в крайна сметка той трябва да отговори дали неговата парламентарна група, парламентарна сила иска промяна на характера на пенсионната система и настоява за одържавяване на пенсионната система.
Колегата Димитров каза една цифра и тя е, че бюджетът на Националния осигурителен институт за миналата година има преизпълнение, според него в резултат на 6-процентното намаление, от 250 млн. лв. Само че, колега Димитров, Вие спестихте една друга цифра – 630 млн. лв. – с толкова повече беше очаквано намалението на приходите в бюджета на Националния осигурителен институт в резултат на 6-процентното намаление. Ако от тази цифра – 630 млн. лв., извадим 250, която Вие споменахте, реално цифрата е 230, реално на практика това означава, че в бюджета на НОИ миналата година в резултат на 6-процентното намаление са влезли малко по-малко от 400 млн. лв. Това, за съжаление, са фактите. Аз не коментирам целесъобразността на 3-процентното намаление на осигурителните вноски. Ние от Коалиция за България твърдо стоим зад идеята за това намаление, тъй като съм съгласна с Вас, че такова намаление би довело до стимулиране на икономиката и по-нататъшно осветляване на сивия сектор. Това е точно така. Но лично аз имам резерви по отношение на драстичното намаляване на социалните осигуровки, когато те водят до рискове за пенсионната система.
Изразявайки пълно съгласие с това 3-процентно намаление, считам, че при приемането на бюджета на Националния осигурителен институт за 2008 г. ние трябва да помислим и за някои компенсиращи мерки, които ще ни гарантират устойчивостта на приходите в бюджета на НОИ. При обсъждането на бюджета на НОИ за 2007 г. с колеги от Коалиция за България внесохме предложение за увеличаване на максималния осигурителен доход. Напомнихме, че преди 2-3 години съществуваше практика максималният осигурителен доход да бъде в размер минимална работна заплата, умножена по 10. За съжаление тогава това наше предложение не беше прието и максималният осигурителен доход остана на познатото ниво от предишната година. Смятаме, че тази година едно увеличение на максималния осигурителен доход би допринесло за устойчивостта на системата. Аз знам, че то няма да бъде равно на абсолютния размер от увеличението, защото то означава увеличаване на максималните пенсии и други последствия, но в крайна сметка анализите показват, че знакът по отношение на приходите на системата ще бъде в плюс.
Редно е и правителството вече анонсира идеята за увеличаване на максималните осигурителни прагове и за увеличаване на минималната работна заплата – стъпки в тази посока.
Съгласна съм с тезата, многократно съм споделяла своята тревога и общата воля да се работи много упорито по отношение на ограничението на сивия сектор – една стъпка, която безспорно трябва да следваме, за да преследваме своята цел – устойчивост на пенсионната система.
Няколко думи по отношение предложението на Демократи за силна България, което колегата Понева многократно анонсира като генератор на процеса, на амбициите за увеличение на пенсиите.
Госпожо Понева, Вие много добре си спомняте нашите аргументи против Вашите предложения. Вие казвате: „Дайте да увеличим с 20-30% пенсиите. Дайте да ги увеличим с 50%”. Само че Вашият отговор на въпроса откъде да дойдат тези пари вечно е един и същ – от излишъка. Аз не коментирам целесъобразността на тази стъпка. Отговор на този въпрос има. Но Вие не давате отговор на въпроса какво ще правим следващата година, ако няма този излишък. Мисля си, че Вашите идеи по отношение на 20-те, 30-те, 50-те процента звучат твърде несериозно.
Съгласна съм и с това, че 10-процентното увеличение не дава отговор на всички въпроси. Коалиция за България многократно е споделяла своята тревога от създадения проблем с приемането на Кодекса за социално осигуряване от 1999 г., който се нарича остаряване на пенсиите. Да, остаряването на пенсиите е проблем, изключително тежък проблем, който касае най-възрастните, хората, които реално са в най-тежко положение най-малко заради това, че имат нужда от повече лекарства и повече грижи. Вероятно си спомняте, че в тази посока имаше много оживена дискусия, която Коалиция за България проведе и на своя конгрес. Оказа се, ако се тръгне в тази посока, на практика 60% от хората ще останат извън възможността да получат реално увеличение на своите пенсии. Но проблемът стои и ние трябва да продължим да мислим в тази посока.
Има възможности да обмислим дали най-рационалната стъпка е фиксиране на една актуална година, към която да се изчислява осигурителният доход, примерно 2005 или 2006 г., а не, както досега – осигурителният доход се смята към годината на пенсиониране на пенсионираното лице.
Друга реална възможност в тази посока е свързана с промяна на коефициента осигурителен стаж, коефициент, който сега е 1 и вероятно трябва да обмислим дали е възможна промяна 1,1–1,2 – такава промяна, каквато вече беше направена по отношение на работещите пенсионери и която има своите позитивни ефекти.
Коалиция за България ще подкрепи законопроекта на Министерския съвет с убеждението, че тази промяна ще доведе поне до три неща: на първо място, увеличение на доходите на възрастните хора; на второ място, стимули за бизнеса; на трето място, минимални рискове по отношение бюджета на Националния осигурителен институт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика, заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Госпожо Михайлова, в този парламент свикнах на подобни изказвания като Вашето.
Знаете ли, че когато за първи път предложих 10-процентния корпоративен данък, господин Петър Димитров по „Канал 1” на БНТ ми каза, че това ще стане само през трупа му. Но това беше прието в крайна сметка! Когато миналата година предложих плоския данък в този парламент, само ОДС и част от дясната опозиция гласува „за”, а сега се превърна в предложение на вашето правителство.
Днес виждам Вашата реакция за намаляването на осигурителната тежест. И това, разбира се, не ме учудва в никакъв случай. Но поне разбрах какво трябва да Ви кажа, тоест какво пропускате. То е следното.
Сивата икономика не е космическо явление, госпожо Михайлова, то се дължи на високата данъчна осигурителна тежест. И Вие пропускате следния много важен момент – че неплащането на осигуровки води до неплащане и на данъци. Тоест, като не платиш едното, не плащаш и другото. И обратното – неплащането на данъци води до неплащането на осигуровки и до неплащане след това и на ДДС. Има една верига.
Хората, бизнесът гледат общата данъчно-осигурителна тежест. Нещата са свързани – това Вие пропускате. Вие гледате едното, данъците, единия свят. После, другия свят – осигуровките. А светът всъщност е един и същ, госпожо Михайлова.
Така че големият проблем, който Вие допускате, е, че можете да си намалявате едното, да си увеличавате другото и да си смятате два отделни ефекта и да ги броите, но всъщност реалният живот е нещо съвсем различно. Това е огромният проблем.
Одържавяването на пенсионната система – това съм го чувал и друг път от Ваша страна. Ситуацията е следата и е много ясна. Има застаряване на населението, все повече пенсионери и все по-малко работещи. Това да бъде променено като тенденция е много трудно. Това означава, че натискът върху пенсионната система ще става все по-силен и финансирането през други данъци при равни други условия ще става все по-голямо. Това нали го разбирате, госпожо Михайлова? Единственият начин да се излезе от тази ситуация е бърз растеж на икономиката. И въпросът е как да бъде предизвикан. Госпожо Михайлова, това Вие пропускате. Затова е необходимо по-голямо намаляване на данъчно-осигурителната тежест.
Между другото, миналата година, ако си спомняте, имаше един колега от ДПС, който каза, че с въвеждането на 10-процентния корпоративен данък ще фалира българската държава. Госпожо Михайлова, това, което Вие така и не можете да отчетете, е, че по-ниската данъчно-осигурителна тежест води до този голям излишък и до възможност за намаление на данъците и осигуровките.
Другото нещо, госпожо Михайлова, за да не подвеждате пенсионерите, имайте предвид, че с това увеличение от 1 октомври се прави опит за компенсиране на инфлацията. От тази трибуна говорите за увеличение на пенсиите. Къде го видяхте това нещо?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Понева, заповядайте. Имате думата.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо Михайлова, слава Богу, че когато говорим за държавния бюджет, боравим с числа, а не с цифри, иначе положението щеше да е съвсем тежко. Това е между другото.
Ваши бяха думите, че не може да се осъществи намалението на данъчноосигурителната тежест, защото дефицитът върху текущата сметка виси като Дамоклев меч. Точно Вас цитирах. Сега Вие прегръщате идеята за това намаление, а дефицитът е същият. Много объркано, даже е по-голям. Днес разбрахме това.
Що се отнася до нашето предложение за преизчисление на пенсиите – винаги сме го аргументирали добре и сме посочили не един и два източника за обезпечаване на това увеличение.
Що се отнася до излишъка – ставаше дума за моментното, за това увеличение, което може да се направи веднага. Посочихме доста източници за обезпечаване, но аз искам да ви попитам: защо? И вие от вашата парламентарна група, и вашият министър Масларова казахте, че от 1 октомври ще бъдат преизчислени пенсиите, отпуснати до 2000 г., а от 1 януари 2008 г. – пенсиите след 2000 г.
Ето това аз го наричам лъжа. Няма как по друг начин, колкото и да съжалявам, че трябва да произнеса тази дума в българския парламент, след като това не се случва и сега търсите някакви нелепи аргументи за това. Дано утре да се гласува този законопроект, защото може тази вечер да ви хрумне нещо друго и някакъв друг Дамоклев меч да надвисне над главите ви и дори тези 10% пенсионерите да не ги видят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Госпожо Михайлова, заповядайте. Имате право на дуплика.
ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, Вие ми се противопоставяте с тези. Аз Ви говоря с числа. За съжаление, Вие казахте число, което е абсолютно неверно. Мисля, че е ясно. Направете справка с Бюджета на Националния осигурителен институт за 2006 г. Мисля, че в залата има и хора, които могат да бъдат арбитри. Мисля, че говорим за различни неща.
Уважаема госпожо Понева, по отношение на Вашите идеи за преизчисляване – една такава идея беше реализирана 1999-2000 г. Когато българските пенсионери се сетят за тая идея, проявяват особена чувствителност. Честно казано, аз не съм чула за Ваши аргументирани тези за това откъде могат да дойдат парите за идеите Ви. Всъщност Вие първо предлагахте 40% увеличение, а сега сте слезли на 20%. Дайте разумни доводи и тогава бихме могли да водим разумен диалог.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Вижте сега, те, нещата, могат да станат по два начина общо взето и Вие сте доказали това – да станат сега, когато дясната опозиция ви го предлага и да стане след една година, когато вие ще кажете, че това е ваше предложение.
Казвам го това, защото дясната опозиция ви предлагаше 10-процентен корпоративен данък – вие го приехте една година по-късно. Дясната опозиция ви предлагаше 10% данък на физическите лица – вие го правите една година по-късно. Дясната опозиция ви предлагаше общата осигурителна тежест да падне и да отиде на около 27% - вие с бавни крачки вървите в тази посока. Най-вероятно ще го направите година по-късно.
Въпросът е защо всичко да правите година по-късно? Не можете ли да съберете веднъж куража и да направите нещата година по-рано? Защото това в края на краищата ще се отрази пряко най-вече на вас – вие ще спечелите дивиденти от това. Вие сте мнозинството, което ще го е приело. Много малко хора ще се сетят кой го е предложил, а вие ще оберете дивидента.
Казвате, че 8% ви е много. Миналата година казахте, че и 3% няма да станат. В един прекрасен момент решихте, че от 1 юли т.г. ще има възможност за 3% намаление. Оказа се, че няма възможност за 3% намаление, а вече има възможност за 8%! Но не искате да го правите, защото искате да си изчакате годината, да узреете, да почервенеете достатъчно, може би. (Оживление.)
Искам да вмъкна няколко допълнителни елемента към това, което каза колежката Антонела Понева и което много често ви е повтарял и Мартин Димитров - огромният бюджетен излишък. Оправдавате огромния бюджетен излишък с дефицита по текущата сметка. Искам да напомня и на всички, които ни слушат, че огромният дефицит по текущата сметка е предизвикан от правителството, а не от гражданите. Той е следствие на договорените цени за енергоносителите от Русия, а не за хладилниците и печките, които хората си купуват. Тоест, ако някой е отговорен за дефицита, е правителството и управляващото мнозинство. Това не трябва да се отразява върху гражданите и те да понасят вашата вина. Този дефицит по текущата сметка е крайно време да бъде пренасочен – да се извикат тук министрите, да ги заведете на Бузлуджа и да им кажете да мислят как да го намалят през онези 80%, които го формират – вносът от Русия, за сметка на липсата на износ натам, разбира се. (Реплики.)
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Да извикаме тогава Евгени Бакърджиев!
НЕНО ДИМОВ: Господин Адемов, когото искате, но е важното да го направите. Поискайте акъл от някой и решете как. Ние ви го даваме, а вие узрявате година по-късно.
Що се отнася до друго – тук госпожа Михайлова преди малко се почуди откъде ще дойдат парите за пенсиите и за увеличението, което предлагахме от дясната опозиция преди шест месеца. Вие тогава нямахте и тези 10%, които давате сега. Така твърдяхте. Сега изведнъж те се намериха. По същия начин ще се намерят и другите, стига да имате желание, стига да узреете малко по-бързо. Догодина изведнъж ще се окаже, че има пари, само че ще е било решено на някой конгрес, защото са се задали някои избори. По този начин, когато правите конюнктурно нещата, няма кой да ви повярва, а нещата могат да бъдат направени. Могат да бъдат направени сега. Могат да бъдат променени между първо и второ четене.
Що се отнася до осигурителната тежест, последно – 8% за тази година и още 8% догодина, и повече няма, защото нормално е, ако се стигне до един процент от около 20, 20 и няколко, наистина по-надолу да не се сваля. Това е предложението, което ще направим с колегите от дясната опозиция между първо и второ четене.
Видях, че и господин Овчаров също ще го подкрепи, той каза: „Добре!”. Благодаря.
Сега ви съветвам: узрейте по-рано! Узрейте на есен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Господин Адемов, имате думата за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин председател, аз ще говоря само и единствено по трите законопроекта, защото тук се говори за предложения, говори се за други законопроекти, говори се какво ли не, но най-малко се говори по предложените законопроекти и затова ще се опитам да обясня на господин Мартин Димитров това, което пише в предложенията, които са направени по съответния надлежен ред.
Три са внесените законопроекта. По реда на тяхното внасяне единият е за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, който всъщност касае чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване. Беше казано преди малко, че това е законопроекта на господин Яне Янев. От гледна точка на изминалото време неговата актуалност към днешна дата вече не е достатъчна, така че нямам намерение да се спирам на този законопроект.
Следващият законопроект е на колегите Жеков и Българинов, които предлагат намаляване на осигурителната тежест за Фонд „Пенсии” с 3-процентни пункта от 1 юли т.г. Тогава дискусията, която беше проведена в Комисията по труда и социалната политика, протече с разбирането, че на този етап – към м. юли т.г., няма достатъчна информация от Националната агенция за приходите, Министерството на финансите не е наясно с приходите в държавния бюджет, в Държавното обществено осигуряване и затова се изчака време, за да може тази информация да е достатъчно богата и подробна, за да могат да се вземат тези решения.
Искам да се спра малко по-подробно на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г., внесен от Министерския съвет. Там има няколко предложения. Първото предложение е минималният размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст от 1 октомври 2007 г. да се увеличи на 102,85 лв. Господин Димитров, не зная кой е казал за грандиозно увеличаване на пенсиите, от мен никога не сте чували, надявам се, такова нещо. Никога не съм говорил, че пенсиите в България са грандиозно увеличени или увеличенията, които предлагаме, са кой-знае какви по размер. Винаги съм казвал, че това е в границите на възможното. Нещо, което Вие сте оспорвали. Разбира се, че имате право да го направите.
Аз обаче искам да припомня нещо друго. От 1 януари до 30 юни този размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 85 лв. От 1 юли до 1 октомври всъщност със сегашната промяна, е 93,50 лв., което не е 42 евро, госпожа Понева, нищо, че отсъствате от залата. Тук трябва да бъдем точни от тази трибуна, нали знаете, господин Димитров?
На следващо място, предложението сега от 1 октомври до 31 декември е за 102,85 лв. Това са точните, коректните цифри по отношение на минималния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст.
И когато говорим за минимален размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст трябва да припомним, че от една година с бюджета на Държавното обществено осигуряване се определя този размер. Досега тази практика беше малко по-различна.
На следващо място трябва да отбележим, че този минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст не е изцяло за сметка на осигурителните вноски. Знаете, че делът на парите от данъци, парите от приходната част на бюджета в този минимален размер на пенсията е значително по-висок. Така че тези, които получават минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст със своите осигурителни вноски са покрили, ако не се лъжа, по-малко от 50 на сто от този размер на пенсиите, който получават сега.
На следващо място, въпросът, който се поставя в този законопроект, е за индексиране на допуснатите до 31 декември 2006 г. с 10% пенсии. Тук, в Комисията по труда и социалната политика, заедно с Комисията по бюджет и финанси, си позволих да поставя един въпрос, който според мен е много важен. Защото законопроектът касае така, както е предложен, пенсиите, отпуснати до края на 2006 г. Вероятно е разумно да се помисли за тези 47 093 пенсионери, които са с неотпуснати пенсии до 1 юли 2007 г. Така че добре е между първо и второ четене да помислим по този въпрос. Още повече, че фискалният ефект от една такава мярка до края на годината е около 1300 – 1400 хил. лв., а за следващата година – по-малко от 8 млн. лв.
На следващо място, в този законопроект се предлага намаляване на осигурителните вноски с 1% за Фонд „Пенсии” и с 2% за Фонд „Безработица”. Това предложение според мен е достатъчно добре диференцирано, тъй като, ако погледнем равнището на безработица и респективно получаваните обезщетения за безработица, трябва да сме наясно, че в бюджета на Фонд „Безработица” за 2006 г. излишъкът е над 200 млн. лв. Така че можем да си позволим една такава мярка от рода на намаляване на осигурителната вноска с 2 процентни пункта. И сега тази осигурителна вноска остава 1%. Фискалният ефект беше казан тук от господин Кирил Ананиев, че е около 76 млн. 600 хил. лв. от намаляването на вноската за Фонд „Безработица”.
По отношение на намаляването на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” тук има един интересен въпрос. Много добре е че дискусията по този въпрос за намаляването на осигурителните вноски продължава достатъчно дълго време. Аз категорично не приемам термина “данъчно-осигурителна тежест”. Защото, ако към този термин се обърнем достатъчно сериозно, трябва да разберем, че тук не става въпрос за тежест, а става въпрос за отговорност. Отговорност за това, че пенсиите се пращат когато настъпи осигурителният риск “старост” и във всеки случай това не бива да се нарича тежест.
От гледна точка на размера на намалението на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” с 1%, тук отново има диференциация. За родените преди 1 януари 1960 г. от 23% с намалението от 1% тази осигурителна вноска вече става 22%, за родените след 1 януари 1960 г. от 18 става 17 процентни пункта. Това е, защото за тази категория български граждани се привеждат пари в универсиалните пенсионни фондове в размер на 5%.
По въпроса за това малко ли е или недостатъчно намалението на осигурителните вноски за Фонд „Пенсии”. Трябва да е ясно, че при този размер на осигурителните вноски, при това равнище на заетост, при това равнище на средния осигурителен доход, на средната работна заплата, в момента държавният бюджет плаща малко повече над четири месечни пенсии. Всеки месец Националният осигурителен институт привежда на българските пенсионери малко над 390 млн. лв. В момента от данъци, тоест от приходната част на бюджета, от данъците на всички български граждани, освен че се плащат осигурителни вноски, се плаща за получаването на този размер на пенсиите и още 1,5 млрд. лв. Тоест субсидията от държавния бюджет към Националния осигурителен институт е 1,5 млрд. лв.
Аз зная какво ще ми отговорите. Ще ми отговорите, че намаляването на осигурителната тежест непременно води до повишаването на конкурентоспособността на българския бизнес, води до растеж на брутния вътрешен продукт, води до увеличаване на работни места, надявам се води до увеличаване размера на работните заплати. Казвам „надявам се”, защото това не е толкова сигурно. И затова аз искам да има много ясно разбиране по този въпрос доколко трябва да се намали осигурителната тежест. Минималният праг, до който могат да се намалят осигурителните вноски, колко е според Вас, господин Димитров? Понеже Вие много често поставяте този въпрос. Ако ние искаме да поддържаме един модел на финансиране на пенсионната система от осигурителни вноски или доминирано финансиране от осигурителните вноски, или ние да поддържаме тристълбовия модел на пенсионно осигуряване, ние трябва да сме наясно какъв трябва да бъде делът на държавния бюджет. Защото практиката в европейските страни, господин Христосков може да Ви каже, той се връща сега от една конференция по пенсионно осигуряване, не са толкова много страните, в които прибягват към модела на финансиране от данъци. Тоест, ако ние сме избрали в България с възможния консенсус преди 1999 г. моделът, при който ще финансираме нашата осигурителна система предимно от осигурителни вноски, за да избегнем момента на двойната цена, тоест един път осигурителни вноски, втори път чрез данъци, трябва да сме наясно докъде трябва да намаляваме осигурителните вноски. И ако имаме отговори на тези въпроси, няма да се затрудняваме във вземането на решенията с колко процентни пункта можем да намалим осигурителната тежест. Аз знам веднага, че Вие ще ми отговорите, че намаляването на осигурителните вноски, на данъчно-осигурителната тежест, както Вие се изразявате, води до подобряване на събираемостта, води до увеличаване със своите ефекти на приходната част на бюджета на Държавното обществено осигуряване, но за съжаление това не се случва. Много са причините и аз тук няма да се спирам на тях.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Кое не се случва?
ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви кажа кое не се случва, за да не бъркате фактите с коментара. Когато се смесват факти и цифри с коментар, се получава тази словесна тирада, която казвате от трибуната. Вие твърдите, че със 190 млн. лв. са увеличени приходите в приходната част на бюджета за миналата година. Ние, не само ние, Министерството на финансите заявиха от тази трибуна, че намаляването с 6 процентни пункта на осигурителните вноски за Фонд „Пенсии” ще има фискален ефект 630 милиона. Тези 250 милиона, за които говорите Вие, а те са 190 милиона, тези 190 милиона са изчислявани след консолидиране на бюджета по всички фондове на Националния осигурителен институт. Така че едно е да говорим за цифри, друго е да говорим за коментар, трето е да смесваме тези неща.
И последното нещо, което искам да кажа за така наречените стари и нови пенсии. Винаги съм твърдял от тази трибуна, че стари пенсии няма, защото всички пенсии през 2000-та година са осъвременени. Ако смятате, че пенсии, отпуснати през 2000-та година са стари, това е друга тема, но аз не смятам, че това са стари пенсии.
На въпроса на госпожа Понева, която тук коментира предложението на Коалиция за България да се осъвременят всички така наречени стари пенсии с осигурителния доход за 2005 г. Мога да ви предоставя информация – това е информация от Министерството на труда и социалната политика, от актюерския екип на Националния осигурителен институт, от която става ясно, че ако се прибегне към такъв тип индексиране на така наречените стари пенсии, отпуснати преди 2000-та година, първо, обхватът на хората, които ще попаднат в това индексиране, е изключително малък. Ако не се лъжа, някъде около 47-8 хиляди. Второ, индексирането на базата на този осигурителен доход, за който Вие и част от колегите от Коалиция за България говорят, дава възможност за индексиране, което е в размер на по-малко от 10%, някъде около 8,5%.
Така че, колеги, когато говорим за всички тези неща, трябва да сме наясно с актюерските разчети и с това, с което всъщност разполагаме като базова информация, на която да стъпим при вземането на решения. Иначе вие знаете, че аз съм човекът, който е отворен към този тип дискусии. Знам, че предложенията ви са добронамерени, но позволете на управляващата коалиция да взема решенията, разбира се, като се съобразява и с част от вашите предложения, независимо от това дали тази или следващата, или която и да е година, да взема решенията, така както прецени, че е разумно към днешна дата и съответно да носи отговорност за тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Първо, господин Адемов, една важна подробност, тъй като нарекохте отговорност плащането на осигуровки. Има си термин в световната икономика, който се нарича “соушъл секюрити бърдън” и преводът е тежест. Мисля, че няма нужда да правите български клон на тълкуване на думите и понятията, дето се казва тези неща са били измислени и преди ние с Вас да водим този дебат.
Няколко важни неща. Една проста задача ще Ви дам, господин Адемов, за да можем да се разберем, защото с Вас водим този дебат вече доста време и не се разбираме. Според Вас човек, който не плаща осигуровки, плаща ли личен данък? Защото ако не знаете отговора, отговорът е не. Ако не плаща едното, не плаща и другото.
Това, което много хора от БСП така и не можаха да разберат, въпреки че доста години минаха и водим този дебат, е, че едното като не се плати и другото не се плаща. И знаете ли защо има 250 млн. лв. повече 2006 г. в НОИ, въпреки че те са отчели едно по-голямо намаление. Защото част от хората, които са криели, са си платили. А те като са платили осигуровки какво са направили, господин Адемов? Платили са и личен данък. Това е цялата работа и затова има такъв излишък в бюджета. Ето тази работа трябва да се разбере и да се осъзнае. Това е много важно, господин Адемов, и Вие го пропускате.
Вашият колега господин Имамов миналата година, когато се приемаше 10-процентният корпоративен данък, ми каза, че това ще доведе до фалит на държавата. Петдесет процента повече приходи има в бюджета от това в момента. Идва ключовият въпрос: ако сега намалим с 8% осигурителната тежест, ще има много силен стимул хората да плащат осигуровки и данъци и да не ги крият. Защото криенето е разход, аз съм Ви го казвал много пъти в отделни дебати. Това означава фалшиви фактури, плащане на счетоводители, много проблеми, трудно се вземат банкови кредити, изсветляване на икономиката.
Двадесет процента сива икономика знаете ли какво означава, господин Адемов? Това означава над 8 милиарда от икономиката е сива. Тези хора, ако имат стимул да платят данъци, в бюджета ще има повече пари и ще има по-високи пенсии. Това е цялата работа.
Тук съм съгласен с колегата Нено Димов. Ще ви отнеме най-малко една година да стигнете до този извод, но аз вярвам, че ще стигнете до него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Понева, заповядайте за втора реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Адемов, изчисленията на НОИ за нашето предложение за преизчисляване на пенсиите бяха в такива размери на необходими средства, които доказваха, че процентът, с който щяха да се увеличат пенсиите, е по-висок от 10% или от 8%, това, което Вие казвате. Изпълнете обещанието си да преизчислите пенсиите от 1 октомври и ще видите, че пенсионерите ще са доволни и ще се получи нещо различно от тези 10%, които в момента се отпускат от 1 октомври.
А това, което казахте, ме изненадва изключително много – че само 47 хиляди души пенсионери са пенсионирани преди 2000-та година. За седем години толкова ли народ уморихте в тези две правителства? Трагедията е голяма. От 2 милиона и половина пенсионери само 47 хиляди, пенсионирани преди 2000-та година. Тежко и горко на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Право на дуплика – д-р Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
        Господин Димитров, действително, че водим с Вас тази дискусия продължително време. Надявам се тя да е ползотворна и за в бъдеще, убеден съм във Вашата добронамереност. Но аз няколко пъти вече Ви питам: какъв да бъде минималният праг на осигурителните вноски? Кажете. Ето сега Вие предлагате 8?процентни пункта. От 18 за родените след 1 януари 1960 г., Вие предлагате сега да станат 10-процентни пункта. Ако тези 8% искате да ги прехвърлите към универсалните пенсионни фондове, това е друга тема.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не.
ХАСАН АДЕМОВ: Ако искате да намалим дела като вноска във фонд “Пенсии”, това е съвършено различен въпрос. Кой ще плаща тогава пенсиите на тези хора с 10-процентни пункта? Вие пак твърдите, стъпвайки на теорията, която за съжаление се разминава, само на теория намаляването на осигурителните вноски поне досега води до увеличаване на приходите.
Господин Димитров, справете се с цифрите, за да видите, че точно за това става въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Не е вярно това.
ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Понева, понеже виждам, че трудно се справяте с цифрите, готов съм да Ви предоставя коректната информация, с която разполагам и към момента на внасянето на Вашето предложение, и сега, за да видите, че това, за което говоря, е истина. Аз съм последният човек, който може да тръгне против осъвременяване на пенсии, против увеличаване на размера и т.н. Искам да Ви кажа, че тези цифри, които Ви казах, са абсолютно коректните цифри. И тази Ваша “гарнитура” наречена – позволявам си този груб израз – уморени хора и т.н., много Ви моля да не ги използвате всички тези неща, защото тук става въпрос за пенсионери, за размер на пенсиите, за индексации, които са извършени през годините. Хората просто са преминали в други категории с друг размер на пенсиите, така че да боравите така свободно с термините. Много Ви моля, когато правите някакви изводи, когато извеждате от базова информация някакви изводи, стъпете на точната информация, за да сте коректна. В противен случай заблуждавате и колегите от Вашата парламентарна група и ще си помислят в един момент, че Вие говорите истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Ще се опитам да запазя добронамерения тон на господин Адемов. Вероятно няма да успея да бъда толкова компетентен, колкото е той.
В рамките на шеговития тон, който се опита да вкара госпожа Понева, ще споделя с вас, че нейното поведение е поведението на опозицията, която се съпротивлява срещу този законопроект. Това ми напомня един герой на Илф и Петров, който изрече крилатата фраза: “Идеите наши, бензинът ваш”. Там е работата, че всички тези идеи за 8, 10, 15%, които се изказаха тук за намаляване на осигурителната тежест, по никакъв начин не са подкрепени с реални факти, с реални възможности – няма го бензина.
В противовес на това, изказването на господин Адемов съдържаше не само фактите, но и подробен анализ на това защо намаляваме с 1% осигуровката “Безработица”. Очевидно е за всички, че безработицата в България намалява и достигна европейското ниво.
Обяснено бе защо се намалява с 2% и осигуровката за пенсиите. Господин Адемов го изказа по-компетентно. Аз признавам, че той е по-запознат с материята. Приемам напълно аргументите, които той изказа тук. Ще ме прости, ако обърках цифрите.
Ще споделя, че по-конструктивният вариант, който препоръчвам на всички колеги – и от управляващите, и от опозицията, е не да гледаме кой е бащата на този успех. За мен е ноторен факт, че намаляването на осигурителната вноска или тежест ще бъде безспорен успех за България. Лесно ми е като представител на НДСВ да кажа, че тази идея беше упорито прокарвана от НДСВ не само в миналото правителство, но и в това – в рамките на тройната коалиция. Всички са запознати с този факт. Радвам се, че всички пожелаха и осиновиха тази идея. Не претендираме за някакво авторство на нея. По-важното в случая е, че не това е единственият начин за повишаването на събираемостта, господин Димитров. Госпожа Лидия Шулева през миналия мандат показа другите възможни начини – въвеждането на осигурителните прагове. Ако има разумна писта, по която да вървят обсъжданията, тя може би е обсъждането на размера на тези прагове и търсенето на други механизми за повишаване на събираемостта. Защото друг ноторен факт, по който всички ще сме съгласни, е, че проблемите в България са по събираемостта на вземанията. Не толкова важен е процентът, заложен в закона, а събраният процент от съответните служби, които са задължени да прилагат закона.
Затова всякакви промени и предложения за механизми, по които бихме могли да повишим тази събираемост, считам за добре дошли в тази зала. Предлагам да подходим конструктивно и добронамерено към тях.
Иначе намаляването на тази данъчна осигурителна тежест ще бъде успех за България. Радвам се, че той ще има много бащи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Димитров. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Спасов, с цялото си уважение към Вас искам да кажа, че ако имаше проблем с бащинството, нямаше да правим предложения. Щяхме да си ги крием и когато дойдем на власт, тогава да ги извадим на показ. Сега щяхме да казваме, че много грешите, но нямаше да даваме идеи.
Няколко важни въпроса. Казвате, че аргументацията на господин Адемов е добра. Ще задам следния прост въпрос. Ако намаляването с 3 процентни пункта струва 100 млн. лв., защо при 3 млрд. лв. излишък да не може да се намали повече? Как ще ми отговорите на този въпрос? Това не можах да го разбера. Някой да може да го каже?
Друго важно нещо, господин Спасов. Реакцията на пазара и на обществото зависи от метода, който се използва. Има два метода за стимулиране на плащането на данъци и осигуровки. Първият е доброволното стимулиране, което е намаляване на данъците и осигуровките, второто нещо е принудителното събиране. Минималните прагове, вкарването в затвора, другите санкции и глоби – това са методи на принудително събиране на данъци и осигуровки. В България принудителното събиране каквото можа – свърши. Има високи санкции, има прагове, но тяхното увеличаване много спорно ще даде ефект.
Големият въпрос е доброволното стимулиране да дава страхотни резултати. Вижте това, което се получи с корпоративния данък. То е емблематично за Европа. Има нарастване с 50% на приходите от този данък. А вие една година не приемахте това предложение на СДС! Голям ефект ще има от намаляването на осигурителната тежест, когато тя намалее значително, защото 6% от 42% е малка промяна, но като се добавят още 8%, за първи път ще има истински ефект.
Знам, че се страхувате. Знам, че господин Адемов се страхува. Знам, че за голяма част от БСП синдромът “Виденов” и да не се повтори, е на масата. Това притеснение го има. Въпросът е при увеличаване на броя на пенсионерите и при все по-големия натиск върху пенсионната система какво може да бъде направено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика - заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин Димитров, Вие зададохте два въпроса. В първия за мен не прозвуча нищо друго освен страх – страх да кажете какво предлагате вие. Вие предлагате целия бюджетен излишък да отиде за пенсии, така ли? Ако го правите, направете го смело. Защото Вие задавате въпрос към нас, към управляващите – защо 100 милиона, а не 3 млрд. лв. Предлагате ли друго? Предлагате ли да прекратим и със структурните проекти? Предлагате ли да прекратим финансирането на другите социални дейности? Имайте смелостта да го кажете.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Много е елементарно, господин Спасов! Популизъм!
МИНЧО СПАСОВ: Избирателите разбират.
По втората теза, която изказахте, аз ще си позволя да изразя съгласие с Вас. Аз също смятам, че намаляването на тежестта, въпреки че господин Адемов не е съгласен, уважавам неговото мнение, в крайна сметка ще доведе до повишаване на събираемостта. Може би греша, но това е мое вътрешно убеждение и си позволявам да се съглася с Вас. Това обаче трябва да стане в размери, които са допустими и възможни. Смятам, че законопроектът се движи в тези размери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказване?
Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Прав е господин Миков, че тази сесия преминава под знака на местните избори. В този смисъл тярбва да се разбира и жестът с 10% увеличаване на пенсиите, което управляващите правят. По този начин грубо казано се купуват гласовете на пенсионерите. Такъв беше замисълът. Това е прозрачно, защото когато можеше да се направи, когато се доказваше от страна на опозицията, че това увеличение може да се направи, вие не искахте да го направите. Правите го сега, за да могат хората добре да свържат гласоподаването с увеличената пенсия.
Всичко дотук добре, ако не беше шоковото покачване на цените. Покачване цените на храните с 24,5% - за пенсионерите това е огромен разход! На практика преди да сте дали тези 10%, те са се обезценили. Излиза, че вашият жест за купуване на гласовете на избирателите (защото ще работим под знака на изборите по вашите идеи) няма да даде никакъв ефект. Това е политическият смисъл на онова, което се прави в момента – опит нещичко да се даде на пенсионерите, както цинично и грубо се изразявате дотук помежду си, но този опит се компрометира от ценовия шок, пак предизвикан от вашето правителство със съвършено целенасочени действия.
Ще поставя следния въпрос: не си ли задавате с тревога въпроса, не се ли питате, че при тази инфлация в страната се въвежда огромен инфлационен данък върху пенсионерите? За това някой от вас, от лявата страна, няма ли да се сети? Защото ако бяхте опозиция, щяхте да се сетите сто на сто. Щяхте сега да укрещите парламента, та думата нямаше да се вземе от вас!
Тази година налагате страховит, огромен инфлационен данък върху пенсиите. Как ще компенсирате това?! Как решавате тези въпроси? Вие не сте в обичайна ситуация. Това не мога да разбера – как можете да управлявате, без в сърцето ви да няма поне малък усет за това, което хората изпитват?! Вие не сте в обичайна ситуация! Вие не усещате какво се случва с хората в момента! Вие си мислите, че ще давате някакви пари, а не разбирате, че трябва да направите нещо много сериозно. България изостана по доходи от страните, до които граничи.
Пенсията е два пъти по-малка от румънската, по-малка от албанската. Вие трябва да направите нещо радикално, а не да хитрувате тука и да обявявате някакви цифри, да говорите за някакви 47 хиляди пенсионера, които щели да получат. Трябва да направите нещо голямо, нещо сериозно. Какво правите вие? Какво правите на тоя фонд, облагайки страшно пенсионерите с този инфлационен данък? Впрочем всичките облагате с този инфлационен данък.
Само август спрямо юли цените на храните са скочили с 10%. Какво прави един пенсионер? Отива и купува с 10% по-малко храна. Това сте направили. И сега казвате: “Ама сега чакайте, ще ви ги дадем през октомври”.
Вие трябва да се проникнете от тревогата, че трябва да направите нещо, ама наистина много сериозно, защото всичко това, което сте го замислили, включително премахването на прага и въвеждането на облагане на минималните доходи, включително елементите на семейно подоходно облагане, включително въвеждането на данък добавена стойност за учебниците. Всичко това пада върху гърба на социално слабите хора от населението.
При тази мизерия, в която вкарвате значителна част от хората, вие въобще променяте балансите на тежестите, които хората носят. Не го ли разбирате това? Как може да не го разбира едно управляващо мнозинство, което трябва да се характеризира със социалистическа чувствителност. Къде ви е социалистическата чувствителност точно към тия въпроси?
Вие стоварвате цялата тази тежест върху тези хора. Направете нещо! Направете нещо сериозно, нещо голямо. Вие надписвате сметката на българския данъкоплатец всяка година. Давате му услуги за толкова и му взимате 2 млрд. 600 млн. – ето досега сте ги взели. Ами вие ще му вземете 4 милиарда до края на годината. Защо му взимате тези пари се пита? Да мизерстват. Защо ги вземате тези пари? Дефицитът по текущата сметка ще каже някой. Какъв дефицит? Какво общо имат пенсионерите дето едва свързват двата края, с дефицита по текущата сметка? Те ли са тези, които причиняват дефицита на текущата сметка? Това е смешно. И баща ми не може да си купи лекарства, ако аз не му давам пари. Само за лекарства няма да му стигне пенсията. И на вас бащите ви и майките ви са същите. Ами като го знаете това нещо – как може тук да се залъгваме сега с тези неща? И ако искате да събирате пари – направете сериозен дебат, как да се съберат парите в Националния осигурителен институт, защото вашите български турци не плащат въобще данъци, никакви вноски нямат.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не е вярно това.
ИВАН КОСТОВ: Плащат 8% от хората, плащате 1,5% от данъците върху личните доходи. Един процент и половина, излиза, че сте пет пъти по-бедни от българите. Плащайте си данъци поне.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Земеделските производители не плащат данъци.
ИВАН КОСТОВ: Дайте да седнем и наистина да огледаме тези неща и да видим кой не плаща данъци, кой не се осигурява. Къде са строителните работници тук, дето е пълна София и Варна и другите големи градове? Колко са осигурените лица? Какво търсите сега да направите? И на нас ни задавате въпроси: “Ами трите процента?”. Какви 3%?
Дайте да направим наистина сериозен дебат и да видим откъде не се плаща. Не е 20% сивата икономика, повече от 20 е – 35% е сивата икономика и то не според мен, а според международни изследвания на Световната банка.
Дайте да разберем как се правят тия неща и дайте да направим нещо наистина сериозно, защото това - 10% на „калпак” за пенсионираните с големите пенсии - за тия дето взимат по 500 лв. е 50 лв., ама за родителите на повечето ни към 90 лв. е 9 лв. Ония 50 лв. ли ще плати повече, за храната, която се е покачила. На единия 50, на другия 9.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Внася повече този дето е с 50 лв.
ИВАН КОСТОВ: Внасял е, когато е внасял, то всичко е отминало. Вие сам казахте – останали са 47 хиляди души пенсионирани преди 2000-та година. Свърши, няма ги тези хора според Вас и Вашите думи тук. Това казахте Вие, господин Адемов. Това казахте тук. Ще извадим протокола да си го прочетете.
Ние се нуждаем от наистина много сериозна промяна на нещата. Нуждаем се от чувствителност към тези хора. Грижата на Народното събрание – не на леви, не на десни вече е грижа към нашите родители и трябва наистина сериозно да се осмислят тези процеси, които стават в нашата страна. Не може да се събират такива огромни приходи, да се задушава икономиката, от друга страна хората да живеят в такава наистина бедстваща ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Имам чувството, че господин Костов вчера е паднал тук в политическото пространство на България, а не е бил премиер на България. Но няма да се простирам в тази светлина.
Господин Костов, намерете ми един турчин, който не си плаща данъците. Доведете ми го, за да Ви се извиня, но Вие трябва да се извините, ако не намерите такъв, затова защото тези, които работят тук и Ви строят и Ви хамалуват, всички си плащат и осигуровките, и данъците. Така че на тази вълна, на тази струна много закъсняхте да свирите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли?
Давам думата на господин Иван Костов - право на дуплика.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Първо, не съм мутра да довеждам който и да било. Това, с което боравя са, статистически данни, дадени от Министерството на финансите. Ще Ви дам писмените отговори да се запознаете с тях и от тях ще видите, че в общините, които се управляват от Движението за права и свободи, живеят над 8% от хората, които плащат 1,5% от данъците за доходите на физическите лица. От тук излиза, че вие сте пет пъти и половина по-бедни от бедните в България, което не може да е вярно. Или са скрити тия хора в сивата икономика, или въобще не съществуват тези хора, а съществуват само като гласоподаватели, или не си плащат данъците. Не може да има друг отговор на този въпрос. Благодаря.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Земеделски производители са, г-н Костов. Земеделските производители попълват ли данъчни декларации в края на годината?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предвид това, което се чу преди малко и аз с интерес проследих дискусията от самото начало, искам да ви кажа няколко неща.
Ние наистина трябва да направим нещо кардинално, за да решим проблемите. Така на парче, както се предлага самото увеличение от 10%, аз го приемам, разбира се, с радост, но при условие, че официалната инфлация за последната година е 12%, а повишаването на цените на основните хранителни продукти пак според официалната статистика е над 24%, просто не бива да се подиграваме така с хората. Сами разбирате, не само икономистите тук в тази зала, че това повишение е предварително изядено от самата инфлация, тоест ние не повишаваме пенсиите, ние ги намаляваме. Ето това трябва да се разбере ясно в тази зала.
Въпросът е какво да се прави? Знаете, че аз винаги се опитвам да говоря с аргументи и с факти.
Вчера на откриването на пленарната сесия предложихме едно проекторешение, с което да задължим правителството да изработи една цялостна стратегия за пенсионното дело, да преработи целия този кодекс и в тази преработка да се включат няколко основни неща.
Първо, отпадане на тази точкова система. Вие знаете кой я въведе, аз няма да навлизам в подробности. Очевино това беше една груба грешка. Огромната част от страните в Европейския съюз, оставете страните по света, оставете Съединените американски щати, говоря за Испания например – там има един минимален трудов стаж, който осигурява на хората една минимална пенсия, една достойна пенсия за разлика от пенсията в България.
Това е първото, което може да се направи и което ние като народни представители, които правим законите, трябва да направим.
Второ, незабавно трябва да преизчислим пенсиите. Вчера ви предложихме това, а вие го отхвърлихте. Мисля, че 20-ина народни представители подкрепиха това предложение. Нямам обяснение за това.
Ние незабавно трябва да преизчислим пенсиите. Вижте какво стана в една Румъния – само преди броени месеци увеличиха двойно пенсиите. Ясно е, че румънците в момента са много по-добре от нас. И заплатите са почти два пъти по-високи. Румъния се развива с много по-добри темпове. Икономистите твърдят, че румънската икономика е много по-перспективна за инвестиции, отколкото българската, и са прави.
И третото, което ние незабавно трябва да направим, това е да се премахне тази унизителна разлика между пенсионираните преди 2000 г. и след 2000 г.
Уважаеми колеги, подобна разлика няма никъде по света. Ние като народни представители трябва да се засрамим от този закон в този му вид, в какъвто го наблюдаваме сега. Веднага някой ще опонира, че няма средства, че българската икономика не е толкова силна и т.н., но аз веднага ще ви кажа няколко източника на средства.
На първо място, нека изискаме иракския дълг – над 2 милиарда и половина долари. Предлагал съм ви тук от тази трибуна българският парламент да приеме решение за незабавно изискване на този дълг. Ако Ирак няма пари, нека да ни го плати в петрол, което е все едно и също, вместо да купуваме петрол от други места. Отново 20-30 души подкрепят подобно предложение. Нямам обяснение за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето Ви изтече, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам, господин председател.
Наложете мораториум върху сделките по превъоръжаване. Военният министър онзи ден искаше 700 млн. евро за две фрегати. Това е срамота при това положение. Обложете с ДДС хазарта, увеличете така наречения корпоративен данък или данък печалба на големите фирми, който е най-ниският в Европа. Няма да се уморя да ви казвам, че той е 10% в България и 38% е в Германия. Това не е ли срамота?
Тоест източници на средства има, въпросът е ние да ги потърсим като парламент и да задължим най-сетне правителството да обърне внимание на българските пенсионери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по трите законопроекта, които днес разглеждаме? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Гласуването по трите законопроекта ще бъде извършено утре от 9,00 ч. до 10,30 ч., както ви е известно.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ, внесен от господин Иван Костов и група народни представители.
Водеща комисия е Комисията по здравеопазването. Господин Китов го няма.
Господин Йорданов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание доклада на Комисията по здравеопазване.
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки № 654-01-128, внесен от господин Иван Костов и група народни представители на 13 септември 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 юли 2007 г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от народния представител Иван Костов и група народни представители на 13 септември 2006 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Валери Цеков, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по трансплантации проф. Христо Куманов, експерти от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът беше представен от вносителя доц. Васил Паница в качеството му на народен представител. В изложението си той обясни предлаганите промени и мотивите за тях, които са в три основни насоки.
Първо, предлага се заличаване на понятието “разумно кратък срок” при представяне на писмен отказ от роднини за вземането на органи, тъкани и клетки от починало лице.
Второ, предлага се разрешението за експлантация в случаи, подлежащи на съдебно-медицинска експертиза, да се дава от главния прокурор.
Трето, предлага се режимът за международно сътрудничество в областта на тъканите да се изравни с този на органите, а именно сътрудничеството да се осъщесвява само при наличие на международен договор за обмен на тъкани, по който България е страна.
Становището на Министерството на здравеопазването беше представено от д-р Валери Цеков. Министерството на здравеопазването не подкрепя представения законопроект, като изтъква следните съображения.
Първо, предложението да отпадне изискването за определяне на разумно кратък срок за провеждане на процедурата за уведомяване на близките за предстоящо вземане на органи, тъкани или клетки от тялото на техен роднина е неприемливо.
В т. 32 от Допълнителните разпоредби на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки е посочена дефиниция на понятието “разумно кратък срок”, като времето, в което органите, тъканите и клетките запазват своята жизненост и могат да се използват за трансплантация. Понятието “разумно кратък срок” подлежи на обективизиране от медицинските експерти при всеки конкретен случай след отчитане на горепосочените фактори.
Заличаването на понятието “разумно кратък срок” от текста на чл. 21, ал. 1, т. 3 на закона би могло да доведе до несанкционирано вземане на органи, тъкани и клетки, тъй като няма да има никакъв обективен критерий за времето, през което близките ще могат да възразят. Практически веднага след съобщаването ще има възможност да се пристъпи към вземане на органи, тъкани или клетки поради липсата на регламентиран срок за представяне на писмен отказ.
Второ, не следва да бъде подкрепяно предложението главният прокурор да дава разрешение за вземане на органи, тъкани и клетки от труп, който подлежи на съдебномедицинска експертиза. Към настоящия момент в тези случаи експлантация се извършва след разрешение на съдебно-медицински експерт.
Съдебно-медицинска експертиза се назначава от органите на досъдебното производство, или съда, които имат пряк ангажимент относно резултата, включително и спрямо евентуални дейности, които биха оказали въздействие върху нейното провеждане. Главният прокурор не би могъл да прецени дали може да се извърши експлантация и да даде разрешение за това, нито има пряко отношение към възлагането на съдебно-медицинските експертизи. Експертната преценка относно възможността за експлантация на органи, тъкани и клетки от труп, подлежащ на съдебно-медицинска експертиза, може да бъде извършено само от лекар – специалист по съдебна медицина, след отчитане на редица медико-биологични фактори и конкретни изисквания на органа, назначил експертизата.
3. Законопроектът предвижда приравняване на режима за осъществяване на международния обмен на тъкани с този на органи. Предложените изменения в § 3, § 4 и § 5 от законопроекта ще ограничат международния обмен на тъкани, като такъв ще може да се осъществява само въз основа на сключени от Република България международни договори. Съгласно съществуващата практика в европейските страни се сключват международни договори само за обмен на органи, като за международния обмен на тъкани не се изисква сключване на междудържавни споразумения.
В изказването си проф. Христо Куманов в качеството си на изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по трансплантация изрази твърдата си убеденост, че съществуването на понятието „разумно кратък срок” в закона е необходимо, както и че условията за органна трансплантация и тъканна трансплантация не следва да се приравняват поради различния им характер.
Народните представители бяха запознати и със становище на Върховната касационна прокуратура, в което се предлага разрешението за вземане на органи, тъкани и клетки от труп, който подлежи на съдебно-медицинска експетиза, да се дава от компетентен (градски) прокурор или от негов заместник.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: „за” 3 народни представители, без „против” и „въздържали се” 8 народни представители, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки № 654-01-128, внесен от народния представител Иван Костов и група народни представители на 13 септември 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Има ли в залата председател, заместник-председател, респективно член на комисията?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РУПЕН КРИКОРЯН: Уважаеми дами и господа!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 654-01-128, внесен от Иван Йорданов Костов и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 28 септември 2006 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки с вносители Иван Йорданов Костов и група народни представители.
В работата на заседанието взеха участие народните представители, вносители на законопроекта – госпожа Антонела Понева и проф. Димитър Камбуров, д-р Момчил Енчев - главен експерт от Министерството на зравеопазването, и проф. Христо Куманов.
Председателят на комисията проф. Герджиков информира народните представители, че е постъпило писмено становище от Министерството на здравеопазването.
Законопроектът беше представен от народния представител госпожа Понева. Тя мотивира необходимостта от предложените промени с оглед създаването на по-големи гаранции и пресичане възможността от злоупотреба при трансплантации на органите.
В хода на проведената дискусия се изложиха противоположни становища по предлаганите изменения.
Народният представител Маруся Любчева изказа становище, че не е необходимо отново да бъде възобновяван дебатът.
Председателят на комисията проф. Герджиков опонира на проф. Камбуров, изтъквайки, че в правото съществуват подобни норми (по повод извода „разумно кратък срок”), наречени относително определени. Той изказа принципното си несъгласие по отношение на практиката да се внасят непрекъснато законопроекти за изменение и допълнение на току-що приети вече закони, изтъквайки, че последните промени в Закона за трансплантация на тъкани, органи и клетки са били гласувани през август и обнародвани на 1 септември 2006 г. Поради това проф. Герджиков заяви, че ще се въздържи от гласуване.
В дискусията се включиха представителят на Агенцията по трансплантация проф. Куманов и д-р Енчев от Министерството на здравеопазването. Последният поясни, че критикуваният по време на обсъждането на законопроекта договор вече не действа. Той изказа мнението, че премахването на израза „разумно кратък срок” се разминава с целта на вносителя и би довело до злоупотреби. По отношение на § 2, визиращ предложението разрешение за експлантация да дава не съдебния експерт, а главния прокурор, д-р Енчев поясни, че съдебномедицинските експертизи се извършват по нареждане на съда и органите на досъдебното производство и експертът са длъжни да се съобразят с това.
След приключване на разискванията законопроектът бе подложен на гласуване.
С 8 гласа „въздържали се” Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от Иван Йорданов Костов и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, остават 15 минути. Имаме доста съобщения.
За да проведем дебата, разбира се, най-напред законопроектът трябва да бъде представен. Предлагам, ако утре имаме време, ако не достигне – вдругиден, да имаме представяне на законопроекта и дебати по него. Мисля, че това е по-разумното.
И така, уважаеми народни представители, тези, които сте останали в залата, и тези, които сте извън залата!
Утре – 14 септември, петък, в началото на пленарното заседание ще бъдат проведени гласувания по следните законопроекти, обсъжданията по които са приключили:
Първо ще започнем с гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози на второ четене. Спомняте си, че днес достигнахме до половината....
След това ще преминем към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на административното регулиране на производството с оптични диксове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
След това ще преминем към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
След това ще преминем към гласуване на първо четене на току-що приключилия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Утре ни предстоят, както виждате, доста гласувания.
Ще има и парламентарен контрол, както ви е известно.
На вашите въпроси ще отговарят: заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев; след това ще отговаря заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем; на шест въпроса ще отговаря министърът на вътрешните работи; на пет въпроса ще отговаря министърът на отбраната Веселин Близнаков; след него на два въпроса ще отговаря министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. Надявам се да имаме достатъчно време да дадем думата и на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил, който ще отговаря на два въпроса.
Още съобщения:
Днес ще проведат своите заседания следните комисии:
Комисията по гражданското общество и медии, Комисията по икономическата политика, Комисията по земеделието и горите, Комисията по европейските въпроси, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по правни въпроси. Не съобщавам дневния ред на заседанията на комисиите, всеки от вас би могъл да направи справка на таблото пред северния вход на парламента, ако има интерес към това.
Уважаеми народни представители, приключваме днешното пленарно заседание.
Утре продължаваме от 9,00 ч. с гласуването на законопроектите и респективно с парламентарния контрол. Успешен ден! (Звъни.)

(Закрито в 13,46 ч.)

Председател:
Георги Пирински


Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Метин Сюлейманов

Ясен Попвасилев