Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Борис Николов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам пленарното заседание.
Днес ни предстои да извършим няколко гласувания по законодателни актове, дискутирани на предходни заседания, и след това да продължим с изпълнение на седмичната програма.
Няма други предложения. Предлагам да пристъпим към гласуванията.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Вносители: Иван Костов и група народни представители.
Гласували 139 народни представители: за 55, против 20, въздържали се 64.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и бойни припаси.
Гласували 147 народни представители: за 134, против 11, въздържали се 2.
Законопроектът се приема.
Заповядайте, господин Тодоров, за предложение за повторно гласуване.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на дебатите ставаше въпрос за това дарение, което българската страна иска да предостави, то е поредно дарение. Знаете, че ние направихме няколко дарения, съответно в Македония танковете ги нарязаха и ги дадоха за скрап. (Реплики в мнозинството.) Сега даваме оръжие и боеприпаси, които ще бъдат използвани срещу нашите войници там. На дебатите аз поставих въпроса дали това оръжие и боеприпаси вече не е заминало и къде се намира. Исках да присъствам на сделката, която се извършва от българска страна. Защото това е чиста сделка – ние даваме на една страна, с която нямаме никакви договорни отношения, оръжие и боеприпаси, които евентуално могат да бъдат използвани срещу нашите 401 човека там. Двадесет милиона патрона за автомат „Калашников”! Наш войник може да бъде убит с такъв патрон на територията на Афганистан.
Знаете, че по време на демокрацията в първите години ние поставихме въпроса на тоталитарния режим защо прави дарения и да носи отговорност. А ние сега, българският парламент, правим едно дарение, което е непристойно за българската държава. Най-слабата държава в НАТО прави дарение от името на НАТО. Защо другите, богатите държави не правят дарения? Били излишни боеприпаси, а имаме толкова недостиг! Като имаме толкова излишък, ще ги заменим за боеприпаси, които са ни нужни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Тодоров, направете предложението си.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Предлагам прегласуване, да не бъде правено никакво такова дарение. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.
Моля, гласувайте отново законопроекта на първо четене.
Гласували 151 народни представители: за 133, против 15, въздържали се 3.
Законопроектът се приема.
Заповядайте, господин Янков.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за гласуване на законопроекта и на второ четене в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Гласували 145 народни представители: за 130, против 12, въздържали се 3.
Приема се.
Заповядайте, господин Янков, за да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, господин председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и бойни припаси
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и бойни припаси, подписано на 6 юни 2007 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата по текста на закона? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 157 народни представители: за 143, против 11, въздържали се 3.
Законът е приет.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 138 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 8.
Законопроектът е приет.
Заповядайте, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, тъй като не бяха направени предложения или допълнения към законопроекта, предлагам да решим да го гласуваме на второ четене в днешното пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за преминаване към гласуване на второ четене в днешното пленарно заседание.
Гласували 130 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Госпожо Манолова, заповядайте, за да представите текста на законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент, подписан на 21 юни 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма желаещи да вземат думата по текста.
Моля, гласувайте този законопроект на второ четене.
Гласували 137 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 7.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител: Министерски съвет, 7 август 2007 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 123 народни представители: за 113, против 8, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Овчаров, за да направите процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене на днешното заседание на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 125 народни представители: за 113, против 8, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Заемно споразумение (допълнителен заем
по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”)
между Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие
Член единствен. Ратифицира Заемното споразумение (допълнителен заем по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 12 юни 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте този законопроект на второ четене.
Гласували 128 народни представители: за 116, против 8, въздържали се 4.
Законът е приет.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа. Вносител: Министерски съвет, 3 септември 2007 г.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 131 народни представители: за 129, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли процедурно предложение?
Заповядайте, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме и на второ четене предложения законопроект в днешното пленарно заседание, тъй като нямаше предложения за допълнения и изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение за преминаване към гласуване на второ четене на законопроекта.
Гласували 129 народни представители: за 122, против 5, въздържали се 2.
Приема се процедурното предложение.
Заповядайте, госпожо Манолова, за да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА:
“ЗАКОН
за ратифициране на Третия протокол към Общото
споразумение за привилегиите и имунитетите на
Съвета на Европа
Член единствен. Ратифицира Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, съставен на 6 март 2007 г. в Страсбург със следната резерва по чл. 7:
Република България не се ангажира с освобождаване от преки данъци, удържани върху доходи с източник в Република България, включително върху доходи от лихви по кредити, предоставени на местни лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте на второ четене този законопроект.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Полша за прегледа на двустранните договори между двете страни.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли процедурно предложение за преминаване към второ четене?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да проведем гласуването и за второ четене на предложения законопроект в днешното пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Има ли желаещи от Комисията по външна политика да предложат на пленарната зала текста на законопроекта?
Заповядайте, госпожо Станчева.
ДОКЛАДЧИК ДАРИНКА СТАНЧЕВА:
“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Полша за прегледа на двустранните договори между двете страни
Член единствен. Ратифицира Протокола между правителството на Република България и правителството на Република Полша за прегледа на двустранните договори между двете страни, подписан на 31 май 2007 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.
Следващият законопроект, по който водеща е Комисията по правни въпроси и който сега подлагам на гласуване на първо четене, е за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Кралство Мароко.
Моля, гласувайте този законопроект.
Моля от Комисията по правни въпроси да имат готовност за евентуално процедурно предложение и представяне на законопроекта.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли процедурно предложение?
Заповядайте, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме законопроекта на второ четене в днешното пленарно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, представям ви доклада за второ четене:
„ЗАКОН
за ратифициране на Договора за екстрадиция между
Република България и Кралство Мароко
Член единствен. Ратифицира Договора за екстрадиция между Република България и Кралство Мароко, подписан на 15 март 2005 г. в Рабат, Кралство Мароко.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Кралство Мароко.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме на второ четене предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има направено процедурно предложение.
Моля, гласувайте го.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, представям ви доклада за второ четене на:
„ЗАКОН
за ратифициране на Договора за правна помощ по
наказателни дела между Република България и
Кралство Мароко
Член единствен. Ратифицира Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Кралство Мароко, подписан на 15 март 2005 г. в Рабат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати и на Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати.
Моля, гласувайте този законопроект.
По него също водеща е Комисията по правни въпроси.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата госпожа Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, с оглед безспорността на законопроекта предлагам да го гласуваме на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Процедурата е приета.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси за второ четене на проекта на:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за правна
взаимопомощ между Европейския съюз и
Съединените американски щати и на
Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз
и Съединените американски щати
Чл. 1. Ратифицира Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати, подписано на 25 юни 2003 г. във Вашингтон.
Чл. 2. Ратифицира Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати, подписано на 25 юни 2003 г. във Вашингтон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Моля да гласуваме на първо четене Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по граждански дела.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има ли процедурно предложение за преминаване към второ четене?
Заповядайте, госпожа Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, представям ви доклад на Комисията по правни въпроси по проекта на:
„ЗАКОН
за ратифициране на Договора между
Република България и Република Беларус за
правна помощ по граждански дела
Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по граждански дела, подписан на 21 февруари 2007 г. в Минск.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на допълнителния Протокол между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република към Договора между правителството на Народна Република България и правителството на Китайската народна република относно взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Водеща е Комисията по икономическата политика.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Кънев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Предлагам да гласуваме на второ четене току-що предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурата за второ четене на този законопроект.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на допълнителен Протокол между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република към Договора между правителството на Народна Република България и правителството на Китайската народна република относно взаимно насърчаване и защита на инвестициите
Член единствен. Ратифицира допълнителния Протокол между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република към Договора между правителството на Народна Република България и правителството на Китайската народна република относно взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 26 юни 2007 г. в Пекин.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 114 народни представители: за 112, против 1, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за общинския дълг.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене с водеща Комисия по бюджет и финанси.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание на чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да гласуваме законопроекта и на второ четене, тъй като по време на дебата не са направени предложения за изменение и допълнение на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, направено е предложение за преминаване към второ четене и гласуване без допълнителен срок за правене на предложение между първо и второ четене. Обосновката на господин Овчаров е, че не са правени предложения по време на обсъждането на първо четене на законопроекта. Залата ще прецени как да постъпим.
Моля, гласувайте предложението на господин Овчаров.
Гласували 122 народни представители: за 121, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
“ЗАКОН
за изменение на Закона за общинския дълг
§ 1. В чл. 3 т. 5 се изменя така:
“5. безлихвените заеми, отпуснати по реда на чл. 43, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет за временен недостиг на средства по бюджетите на общините;”
§ 2. В чл. 53 ал. 1 се изменя така:
“(1) За издаване на удостоверение и за даване на справка от регистъра на общинския дълг се събира държавна такса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към обсъждане.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на законопроекта на второ четене.
Моля да гласуваме едновременно заглавието на законопроекта и параграфи 1 и 2 от него така, както са предложени от Комисията по бюджет и финанси, която подкрепя текста на вносителя.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Следващото гласуване на първо четене е на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има процедурно предложение.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Предвид големия обем на законопроекта и сложността му, предлагам да гласуваме удължаване на срока за предложения между първо и второ четене и той да бъде три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене – общ срок три седмици.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието. Срокът е три седмици.
Преминаваме към следващото гласуване: първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Моля, гласувайте на първо четене този законопроект.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
И последното гласуване е за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, госпожо Чилова, за процедурно предложение.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение срокът за предложенията по законопроекта да бъде удължен с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест общо двуседмичен срок, госпожо Чилова?
НИНА ЧИЛОВА: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Постъпило е процедурно предложение за удължаване с една седмица на срока, уреден по принцип в правилника за предложения за второ четене.
Моля, гласувайте двуседмичен срок за предложения.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
С това се изчерпват и гласуванията за днешния пленарен ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към седемнадесета точка от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Господин Овчаров, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо председател. Предлагам в залата да бъде допуснат господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция „Трудово право и обществено осигуряване”, а също така и представителите на Националния осигурителен институт: Весела Караиванова – подуправител, и Христина Митрева – главен актюер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп в пленарната зала на изброените лица.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. № 702-01-39, внесен от Министерския съвет и приет на първо гласуване на 14 септември 2007 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г.”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по заглавието на законопроекта? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Има предложение от народните представители Антонела Понева и Веселин Методиев – в § 1, чл. 9, т. 3, числото „102,85 лв.” се заменя с числото „133,50 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Имате думата за изказвания по § 1.
Заповядайте, госпожо Понева, да представите Вашето предложение.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това наше предложение за размера на минималната пенсия за осигурителен стаж е свързано със следващото ни предложение и аргументите за него ще развием тогава, когато дойде наред то да се гледа.
Това, което искам да кажа сега, е, че тъй като предлагаме по 40 лв. увеличение на пенсията на всяко пенсионирано лице, съответно минималната пенсия вместо предлаганите 102 лв. трябва да стане 133,50 лв. При дебата на първо четене господин Адемов много се засегна, че вместо 50 евро минимална пенсия казах 45 евро. Да, извинявам се господин Адемов, но ако мислите, че 50 евро минимална пенсия за хора, които са работили по 30-40 години е нещо, което дори е нормално да се произнася, аз не смятам така. Това са стойности на доходи, които получават стотици хиляди български граждани, защото доста са пенсионерите, които са с такава пенсия.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Двеста шестдесет и осем хиляди.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Благодаря Ви. Двеста шестдесет и осем хиляди – никак не са малко. Това са хора, за които ние просто трябва да направим нещо, за да минат от зоната на пълната мизерия, да се приближат поне до прага на бедността, определена от правителството на България, който в момента е 152 лв. С пенсия от 102 лв. – далеч под прага на бедността, наистина тези хора живеят в мизерия. Много от пенсионерите дават почти цялата си пенсия само за храна. А тези пенсионери дори не могат да се хранят нормално. Какво остава за лекарствата, които са невероятно скъпи и непоносими за пенсионерите, които в България, за съжаление, страдат. Това са болни хора, които страдат от хронични заболявания и умират от заболявания, от които в нито една европейска държава, член на Европейския съюз, не се умира. В България умират поради единствената причина, че не могат да си закупят лекарствата.
Това, което ние предлагаме – 133,50 лв. също е далеч под прага на бедността. Но поне е някакъв темп на нарастване на доходите, различен от този, който предлага правителството. Това е темп, който, ако се съхрани, наистина можем след известен период от време, все пак в обозримо бъдеще, да достигнем румънските пенсионери. Колеги, говоря за румънските пенсионери. Може ли някой да намери задоволителен отговор защо румънските пенсионери получават два пъти по-високи пенсии от българските? Не се ли притеснявате от това, че и в момента, очевидно и в следващите години на членството ни в Европейския съюз българските пенсионери ще бъдат хора, живеещи наистина в зоната на мизерията.
Така че, колеги, моля ви, гласувайте това наше предложение. Дайте глътка въздух на нашите родители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика на госпожа Понева? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по § 1? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: По § 2 има направено предложение от народния представител Мартин Димитров:
„В § 2, т. 1:
1. В буква „а” числото „22 на сто” се заменя със „17 на сто”;
2. В буква „б” числото „17 на сто” се заменя с „12 на сто”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 2?
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Нито един човек от страна на управляващата коалиция не можа да обясни пред комисията и пред българския парламент защо осигурителната тежест се намалява с 3 процента, а не повече. Защо не беше намалена още от 1 юли, както беше записано ясно в бюджета – че при преизпълнение на приходната част това трябваше да се случи още на 1 юли 2007 г.? Няма никакво разумно обяснение от нито един човек от управляващата коалиция.
Тези 3 процента, уважаеми дами и господа, са в правилната посока, но не са достатъчни. Понеже вече започнахме този дебат, искам да ви кажа нещо, което е важно и всички трябва да имате предвид. Защо намалението на корпоративния данък даде такъв невероятен резултат, докато намалението на осигурителната тежест доведе до по-скромни резултати? Защото, уважаеми колеги, намалението на корпоративния данък беше с една трета – от 15 на 10 процента. Затова тази година има 500 млн. лв. повече в бюджета. Намалението беше голямо. Като намалите осигурителната тежест от 42 на 36 процента, намалението е малко, затова и резултатът, който получавате тази година, e много по-скромен и много по-ограничен.
Изчисленията, които направихме аз и колегите от Съюза на демократичните сили, показаха, че при намаление на осигурителната тежест от 8 процентни пункта това би струвало на бюджета 200 млн. лв. до края на годината, отчитайки, че голяма част от хората работят в бюджетния сектор и намаляването на осигурителната тежест означава намаляване и на плащанията от бюджета за тези хора.
Уважаеми колеги, аз съм убеден, че ако тази мярка не бъде одобрена тази година, ще бъде приета през следващата година със сигурност, тъй като това е единствената възможна посока. Още повече, че бюджетният излишък тази година със сигурност означава едно нещо – данъчноосигурителната тежест е прекалено висока и тя трябва да бъде намалявана. Докато сивата икономика не излезе на светло, това ще създава страшно много проблеми.
Има два възможни подхода за голяма част от тази зала, особено лявата – те вярват, че ще извадят сивата икономика с принудителни и наказателни мерки: ще глобяват, ако трябва, ще вкарват в затвора, ще преследват. Този подход в страна като България не върши работа. Големите ефекти се получават, когато има доброволни стимули хората да плащат.
Това, което се опитах да обясня на колегите основно от БСП последните няколко пъти при обсъждане на тази тема, е, че когато хората имат стимул да платят своите осигуровки, те ще платят и личен данък, ще платят и други данъци, тъй като нещата са свързани. Много се опасявам от това, че редица колеги от тази трибуна, пред медиите и на други места казват: осигуровките да се разглеждат изцяло отделно от данъците. Да, обаче те все пак са свързани: неплащането на едното води до неплащане на другото, плащането на едното – до плащане на другото. Който плаща осигуровки, плаща и данъци – начинът няма как да бъде по-различен.
Изпитанията пред нашата пенсионна система ще станат все по-тежки, ако икономиката не се задвижи по-бързо, защото този растеж, който в момента се описва като грандиозен успех, не е такъв при ниските доходи и при ниските нива в България. Все пак това е най-бедната страна в Европейския съюз и изоставането от Румъния вече става голямо, колеги, и става все по-голямо с тази политика. Възможностите не се използват, трябва да бъде направена по-радикална стъпка. В Румъния още през 2005 г. въведоха плосък данък. Когато тази година говорихме за плоски данъци, уважаеми колеги, нямаше нито един от вас, който да подкрепи – нито един човек! Две години по-късно това предложение е на масата, но не в пълния си вид, за съжаление.
Призовавам ви, ако не друго, поне да се замислите. Въпросът е: защо осигурителната тежест да може да бъде намалена с три процентни пункта, а да не може с осем? Защо да не може? При излишък, който ще достигне 3 млрд. лв., защо да не може?
Вчера чух изказвания от страна на БСП в Комисията по бюджет и финанси. Повечето хора заявяват, че въпросната осигурителна тежест трябва да се увеличава. Направете си го като предложение, уважаеми колеги, и го внесете. Напишете законопроект – това ще ви убеди в безсмислието на подобни идеи оттук нататък. Благодаря за вашето внимание и се надявам максимално от вас да гласуват положително за нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика на господин Димитров? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания по § 2?
Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Госпожо председател, колеги народни представители! Вземам думата, за да обясня защо трябва да се гласува против предложението на комисията и на вносителя. Всъщност предложението далеч не изпълнява обещанията на правителството, че ще се намали осигурителната вноска. Това предложение е намаляване на осигуровката за безработица от три на един процент. Това намаление идва поради обстоятелството, че точно този бюджет на Фонда за защита от безработица приключва и в момента върви с голям излишък. Той върви с голям излишък, защото там са останали 60-70 хиляди души, които ползват помощите за безработица. Останалите отдавна са загубили право или са си намерили работа. Това е причината, поради която на практика се предлага намаляване от три на едно на сто. Всъщност това не е намаление, което желае да снижи относително осигурителните вноски. Вярно е, че те идват и се плащат накуп, но все пак да си даваме сметка. Всъщност намалението, което се предлага, е 1 на сто.
Намаление от 1 на сто при сегашната ситуация, при излишъка и при обстановката, в която се намира Националният осигурителен институт, за следващата година е крайно недостатъчно. Това е ново доказателство за неизпълнение на предизборни обещания и обещания на самото правителство. Поради това тези предложения в момента не могат да бъдат подкрепени. Те не представляват това решително действие, за което, предполагам, повечето сме убедени, че трябва да се предприеме.
От друга страна, не може да се подхожда механично към тези проценти. Аз ще кажа защо и защо трябва да има по-дълбока промяна в тези осигурителни вноски.
Ще обърна внимание на следния въпрос. Пенсиите, които се плащат на пенсионираните военни, на служителите от Министерството на вътрешните работи и на магистратите, значително надвишават осигурителните вноски, които държавата внася в момента за военните и за служителите на МВР. Нали е така? (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Тоест всички пенсионери или всички осигуряващи се знаят, че със своята вноска те покриват едни недовнесени от държавата пари, които тя фактически дължи за свои пенсионери – за служители, които са пазили държавата, за офицери и за служители на МВР. Основно това е контингентът. Има 152 милиона дупка! Тези хора се пенсионират млади и много по-дълго време вземат пенсията.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Какво предлагате – да увеличим възрастта?
ИВАН КОСТОВ: Тази дупка в бюджета се отваря още повече, намалявайки осигурителната тежест оттук за тези, за които държавата дължи осигуровка, и за тези пенсионери, които тя би трябвало да гледа като свои държавни пенсионери.
Това подкопава мотивацията на хората да внасят осигурителни вноски. И нека да ме чуят повече хора: ние внасяме осигурителни вноски вместо държавата, за да се плащат и пенсии на пенсионирани военни и служители на МВР и допълваме една разлика, един дефицит, който държавата допуска и той следващата година ще бъде над 150 млн. лв. Сто и петдесет милиона!
Затова не може така механично да се гледат тези неща. Затова не може механично държавата да се разтоварва. И аз заради това имам съмнения към предложението и на Мартин Заимов. Той тук радикално ги сваля, но кой ще плаща тези пенсии, се пита? Защото има преструктуриране на сектора за сигурност, има намаляване на Българската армия, има обективни процеси, които трябва да бъдат съобразени при това пенсиониране и при настройването на тези инструменти, с които държавата се справя. Има ли ги? Има ли ги - очевидно ги има. Имаше една армия от 200 хиляди, сега е една армия от 32 или 40 хиляди. Не може осигуряванията на тази малка армия да покриват пенсиите на пенсионираните от голямата армия. Това е най-грубо, ако мога така да го обясня на всички.
Но пак ви връщам към основния въпрос и това, което предлагат от Съюза на демократичните сили – няма да се създаде мотивация докато хората знаят, че те внасят осигурителна вноска, за да се плащат чужди пенсии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплика към господин Костов?
Господин Овчаров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се извинявам, но ми се струва, че от Националния осигурителен институт трябва да дадат информация колко пари внася държавата в Националния осигурителен институт и колко е субсидията, защото господин Костов прави една спекулация, която според мен е изключително некоректна.
Да оставим настрана, че все пак предложението е на народния представител Мартин Димитров, а не Мартин Заимов, господин Костов. Предполагам, че него имахте предвид? (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Има ли друга реплика към господин Костов?
Искате ли дуплика, господин Костов или да се обърна към представителите на Националния осигурителен институт, които са в залата, за да вземат отношение към поставения от господин Овчаров въпрос?
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Аз мисля, че не бива така леко и така арогантно да се отхвърлят аргументи, които са очевидно верни.
Съвсем очевидно е, че аргументът ми за голямата армия и за големия брой служители в МВР в сравнение със сегашния е валиден и очевидно държавата плаща в момента много по-малко осигуровки, отколкото пенсии. Колко точно – сега моята справка може да не е съвсем точна, но нека хората от Националния осигурителен институт, ако имат разчети за следващата година, да кажат до какво ще доведе това. И това да не се нарича “спекулация” и т.н., защото може да се окаже, че председателят на комисията не е наясно с основни числа в Националния осигурителен институт и да се постави под въпрос собствената му компетентност. Защото говорим за много сериозни неща в момента – неща, които са в състояние да демотивират вносителите на осигурителни вноски и това да се оказват сериозни спънки да се събират осигурителни вноски. Затова да не се крепим на неговата некомпетентност, а нека да дойдат и да кажат вярно ли е.
Ето, сега точно ще формулирам въпроса, защото наистина той трябва точно да се формулира: вярно ли е, че съществува дефицит между пенсиите, които се плащат на пенсионираните военни, на пенсионираните бивши служители на Министерството на вътрешните работи и вноската, която се плаща в момента за военните и за служителите от МВР? Вярно ли е и колко е дупката?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Вярно е! (Шум и реплики.)
ИВАН КОСТОВ: Ами вярно е! Кажете му го на председателя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Нека да чуем представителите на Националния осигурителен институт по поставения въпрос от господин Овчаров.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, наистина цифрите, които цитира господин Костов са верни. (Оживление.)
Вноските от държавата за кадровите военнослужещи за 2008 г. при параметрите, при които е разработена средносрочната прогноза, са 247 млн. 600 хил. лв. Разходите за кадровите военнослужещи за пенсии,за обезщетения и помощи за следващата година са в размер на 398 млн. 900 хил. лв.
Наистина, държавата поема една значителна част от разходите за кадровите военнослужещи. Има някакъв дисбаланс между осигурителни вноски и осигурителни приходи, но искам да кажа, че тези текстове в Кодекса за задължително обществено осигуряване, след това преименуван в Кодекс за социално осигуряване, бяха направени през 2000 г. Когато ние от Националния осигурителен институт поставихме въпроса не е ли редно всички вноски да се поделят между работодател и осигурено лице, както е за работещите по трудови правоотношения, тогава мотивите бяха, че не трябва от единия джоб да се налива в другия, тоест държавата така или иначе прави бюджета и на армията, това е от държавния бюджет. Мисля, че сега е толкова късно да се постави този въпрос, няма смисъл. Иначе, цифрите са верни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Думата за изказване има господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ние в момента сме на точката от дневния ред, в която е предложен законопроект за второ четене, касаещ намаляването на осигурителните вноски.
Дискусията във връзка с този въпрос, разбира се, че е изключително интересна и аз се радвам, че тя тръгна по този начин, защото е крайно време да заявим от тази трибуна, че системата на социално осигуряване, пенсионната система не може, няма как и никъде в Европа и света не решава проблемите на секторните политики.
Системата на пенсионното осигуряване не може да реши и няма как да реши, няма с какъв ресурс да реши проблемите, които са в отбраната, в сигурността, в Министерството на вътрешните работи. Не може пенсионната система да реши въпроса с преструктурирането или липсата на преструктуриране в системата на отбраната. Такава задача не може да се постави пред нито една пенсионна система.
На следващо място, когато говорим за намаляването на осигурителните вноски, аз многократно съм задавал въпроса до какъв размер трябва да намалим в крайна сметка размера на тези осигурителни вноски. Ако трябва да погледнем цифрите, какво показват те за следващата година. За следващата година, при положение че намалим осигурителните вноски с 5 процентни пункта – така, както предлага Мартин Димитров, фискалният ефект от тази мярка е 1 млрд. 114 млн. лв. Ако тази година има бюджетен излишък, каква е гаранцията, че в бюджета на следващата година ще ги има тези пари? Освен това, каква е гаранцията, че намалявайки осигурителната тежест ще подобрим събираемостта и ще стигнем точно тези размери и ще ги надминем даже?
По отношение на това по какъв начин се събират осигурителните вноски на военните, на тези, които се пенсионират съответно при 20 и 25 г. осигурителен стаж. Когато говорим за тази категория български граждани трябва да сме наясно, че парите за техните осигурителни вноски са за сметка на държавния бюджет. Сто процента от тези осигурителни вноски са за сметка на държавния бюджет и когато говорим дали тези пари стигат или не стигат, съвсем спокойно можем да си зададем следващия въпрос: ами вашето предложение по § 1 на предложения законопроект е със същата логика, защото това е минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст. Вие предлагате тя да се увеличи с 40 лв., а минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е на базата на осигурителни вноски. Разчетите на Националния осигурителен институт показват, че не повече от 50% от сумата необходима за плащането на минималните пенсии е за сметка на вноски. Останалото втори път се плаща от данъци, тоест ние се отричаме от системата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Не е вярно!
ХАСАН АДЕМОВ: Вярно е, господин Костов. Направете справка и ще видите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Костов има право на реплика.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Аз не съм адвокат на господин Мартин Димитров, но идеята е ниска вноска – много по-голям обем ниска ставка, много по-голям обем вноски, както стана с намаляването на ставката за облагането на корпоративната печалба. Това е идея, която се вижда, че работи, така че не задавайте въпроси, които имат очевиден отговор в практиката, която наблюдаваме. Ако познавате практиката. Тази година досега има 1 млрд. гаранция, че ще има вноска за данък върху печалбата. Досега. Това пишат и това очакват наблюдателите.
Не съм адвокат на Мартин Димитров, но моята грешка е много по-малка от тази, която Вие направихте, господин председател. Вие се оказа, че не знаете съществени неща за бюджета.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Сега ще видим кой какво знае, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Ще ги научите полека, има време. Само да сте старателен и ученолюбив.
Сега по въпроса за секторните политики. Не сте прав, господин Адемов. Много просто е да се настроят така вноските, че държавата да внася цялата заплата, след като дължи осигуряване на тези служители, които са си дали живота за защита на нейната национална сигурност. Тя и вие тук можете това нещо да го направите специално със съответни законови промени и да кажете: тъй като се появява такава дупка в бюджета, за да не се допуска, държавата ще се задължи и ще внася такива и такива осигуровки. Докато този контингент го има, можете всяка година да настройвате тези вноски. Стига да разбирате и да следите процесите, това може да се направи. Лошото е наистина, че не достига компетентност нито в Министерството на финансите, нито в Националния осигурителен институт, нито в Народното събрание, но това е преодолим въпрос.
Не сте прав, че не бива да разрешава секторни политики. Не сте прав, защото не е въпрос за секторна политика, а за взаимоотношения между мен, вас и държавата от друга страна. Ние си внасяме осигуровките, а държавата не внася достатъчно, за да се покриват пенсиите за нейните пенсионери и това разбива моята и вашата мотивация. Това не е секторна политика. Ако можете, отговорете на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Адемов! Вземам реплика по повод на изречението във Вашето изказване, че не знаете докъде трябва да падне осигурителната вноска. Това, което искам да Ви кажа, е, че в крайна сметка намаляването на преките данъци показа, че води до увеличение на приходите в бюджета. Намаляването на косвените данъци, ако трябва да се върнем по-назад във времето, мога да припомня пример, ниският размер на данъкооборота в миналото водеше постоянно до едни добри приходи в бюджета. Намаляването на осигурителните вноски, от една страна, също довежда тази година до един излишък от 200 млн., тоест ние не пипаме в момента рамката на бюджета за намаляването на осигурителните вноски. Сигурен съм, че това намаляване, което ние предлагаме, ще доведе също до едно увеличение на вноските, защото от опита, който имам – все пак това ми е било работа, знам че работодателите продължават да не внасят върху реално изплатените заплати, че има разлика в това, върху което осигурява, и това, което дава на работника. Това трябва да престане.
От друга страна, искам да Ви кажа, че приходната част на НОИ е от осигуровките и от бюджета. Това е един модел, който в крайна сметка, ако продължава и в бъдеще, ще доведе до криза в тази приходна част. Трябва да се намери нов начин и да се направи реформа там. А реформата трябва да е съчетание между намаляване на вноските, което да доведе до излизане на сивата икономика на светло, от една страна. И, от друга страна, крайно време е не само да се говори за този сребърен фонд, а да се намерят и други приходи, които да влязат в приходната част на НОИ, така че в бъдеще все по-малко да е ангажиран бюджетът с приходната част на НОИ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Попвасилев.
Друга реплика няма.
Заповядайте за дуплика, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Остава впечатлението, че ние се обявяваме против намаляването на осигурителната тежест. Няма такова нещо. Винаги сме били за това осигурителната тежест да бъде намалена, за да може да се подпомогне българският бизнес, за да може брутният вътрешен продукт в България да расте със съответните постъпления в социалните фондове.
Въпросът обаче, който задаваме и аз мисля, че имаме основанието да го поставим, е дали подобряването на конкурентоспособността на българския бизнес, дали преструктурирането на отделните сектори в България трябва да минава единствено и само през осигурителната система? Това е големият въпрос. Защото това, което вие предлагате за тези, които се осигуряват – военни, армия и полиция, да се увеличи тяхната осигурителна вноска, това означава, че трябва да се вземат пари от държавния бюджет. Това са пари от данъците. Това означава, че трябва да увеличим онази част от субсидията на държавния бюджет, която за 2007 г. е 1 млрд. и 450 млн. Ако продължаваме да намаляваме осигурителната тежест и да разчитаме на увеличаването на събираемостта, това означава, че рискуваме тези милиард и половина догодина да ги увеличим на 2 млрд. Аз съм сигурен, че тази дискусия ще бъде проведена.
Така че аз винаги съм говорил за това: да, да намаляваме осигурителните вноски, но да държим сметка за българския осигурителен модел. Да държим сметка за модела, който, господин Костов, през 2000 г. заедно в тази парламентарна зала приехме. Защото този модел е оценен от европейските страни. Това е моделът, от който за съжаление виждам, че напоследък Вие се отказвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Овчаров, заповядайте за изказване.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя също няколко думи по този въпрос. След ценните указания, които получихме от всезнаещия господин Костов, ние, по-скромничките и старателни ученици все пак понякога също си позволяваме да кажем по някоя дума.
Господин Костов, отново повтаряте една невярна спекулация. Двеста четиридесет и седем милиона са вноските от така наречените осигуряващи се от армията. Триста деветдесет и осем са пенсиите, които се изплащат за тях. Сто и петдесет милиона е разликата. Вие, господин Костов, тук, от тази трибуна, преди 15 минути твърдяхте, че тези 150 млн. се плащат за сметка на останалите осигуряващи се.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не, за сметка на държавния бюджет са.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Така ли беше, господин Костов? Ето това е спекулацията и лъжата. И затова, господин Костов, отново казвам: Вие спекулирате с неверни неща, спекулирате за сметка на българските граждани. Защото тези 150 млн. се покриват не от другите осигуряващи се, те се покриват от бюджета на държавата. И Вие като бивш министър на финансите и като човек, който е формулирал точно тази осигурителна система, би трябвало това да го знаете.
Би трябвало също така, господин Костов, да знаете, че дефицитът в бюджета на Националния осигурителен институт за 2007 г. е 10 пъти по-голям от тези 150 млн. Той е 1 млрд. 447 млн. и те не се покриват за сметка на останалите осигуряващи се, а се покриват от бюджета на държавата. За 2008 г., господин Костов, този дефицит ще бъде 2 млрд., защото така сте го заложили Вие във Вашия осигурителен модел някога. Затова, когато излизате на тази трибуна, не се опитвайте с евтини спекулацийки да настройвате общественото мнение в някаква посока – едни осигуряващи се срещу други осигуряващи се. Не заставайте на пиедесталчето на всезнаещи и всеможещи. Не сте всезнаещ, а всички отдавна разбраха, че не сте и всеможещ. Затова нека да говорим компетентно. Когато разговаряме с числа, да разговаряме с числа, да не се замеряме с евтини приказки за това кой колко знае, кой колко може и кой колко е учил. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Овчаров.
Реплики има ли?
Господин Костов, заповядайте за реплика.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): За съжаление аз съм прав, господин Овчаров, а Вие не сте. Трябва да си дадете труда да прочетете целия този бюджет – аз ще Ви го оставя – и да разберете какво пише в него, защото бюджетът на Националния осигурителен институт говори за следното.
Първи урок по него, трябва да го чуете: освен пенсии държавата е възложила на Националния осигурителен институт редица други обществени функции за провеждане на социална политика. И тези функции, и тези други ангажименти, за които казвате, ги зарежда с трансфери държавният бюджет. Тоест Националният осигурителен институт е сложна система, която не плаща само пенсии, като държавата не покрива там само пенсионни задължения, а изпълнява и редица други социални функции. Тук беше прав колегата от СДС да каже, че това не може да продължава така дълго време. Моделът трябва да се преразгледа. Тези функции държавата трябва да си ги поеме.
Една реплика по начина на дискутиране. Тук, в тази зала правим така: когато някой прави реплика на някого и иска да чуе какво ще му отговори другият, се изказва след него, а не се изказва, след като е чул каквото е, за да не може другият да му отговори. Ето, аз сега в две минути не мога да отговоря на Вашите неща.
Имайте предвид обаче следното - ще кажа още веднъж – държавата си плаща за тези социални политики, които е възложила на НОИ. Аз не възразявам. Тук обаче и господин Адемов, и Вие правите друго смесване – натоварвате тези трансфери на републиканския бюджет към бюджета на НОИ с политическа функция – един вид държавата издържа пенсионерите. Не, тя издържа социалните функции, които е възложила там – примерно плащане за раждане на дете, за издръжка, помощ за смърт и какво ли не друго. Ще имам възможност да ви кажа. Точно за тези функции държавата си плаща. Не бива да се смесват тези неща.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това са осигурителни рискове! Как ще плаща държавата за това?!
ИВАН КОСТОВ: Става въпрос обаче за следното. Тези многобройни паралелни бюджети, които съществуват вътре в Националния осигурителен институт, трябва да бъдат коректно изградени, за да има сериозна мотивация за вносителите на вноски. По никакъв начин не може да се използват чужди вноски, за да се плащат чужди пенсии, които държавата дължи, господин Адемов. Държавата!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Чужди данъци за пенсии, а не чужди вноски!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика към господин Овчаров има думата господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! За съжаление или не, но господин Овчаров е напълно прав, тъй като тези 1,6 млрд. лв. са само и единствено за фонд “Пенсии”.
Що се отнася до това дали държавата прави политика, мисля, че най-важното е държавата да прави политика по отношение на пенсионната система. Когато говорим за точност и неточност, трябва да кажем, че тези изчисления на господин Овчаров са много точни и важни. По-големият въпрос оттук нататък е как да търсим уравновесяването на системата, а не дали са верни или неверни числата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, ще повторя числата кратичко, за да стане ясничко на всички в тази зала, включително и на Вас! Недостигът, за който Вие твърдите – че 150 млн. лв. се плащат като добавка или като допълнение към пенсиите на осигуряващите се или на пенсонираните военни и други държавни служители, не се покрива за сметка на останалите осигуряващи се. Това е чиста спекулация и аз много се надявах Вие тук от тази трибуна да се откажете от нея. Той се покрива от държавния бюджет. Държавният бюджет освен това покрива ред други дейности, за които Вие тук говорите. Този дефицит в бюджета на НОИ е десет пъти по-голям. Той е 1 млрд. 447 млн. лв. за 2007 г. За следващата година е 2 млрд. лв. Да, това е проблем и върху него трябва да се разсъждава и мисли, но очевидно това не е Вашата цел сега. Вие се опитахте да направите една евтина спекулация, която за съжаление се оказа плитко скроена. Когато фактите говорят, надявам се, че и Вие най-после ще замълчите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Овчаров.
Други изказвания по § 2?
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, решението за този законопроект – за намаляването на осигурителните вноски, е акт на политическа воля, която почива на икономически реалности, които бяха оспорвани да се случат като такива, когато миналата година се приемаха данъчните закони и бюджетът, включително днес оспорвате и това, което е законовото решение – намаляване на осигурителните вноски.
Тук се правят политически спекулации, защото няма никакви аргументи срещу това принципно генерално решение, почиващо на възможностите на икономиката, възможности на растежа на брутния продукт, на увеличените приходи, възможности, свързани с корекция на една политика, която беше заложена 1997-1998 г., политика, при която средствата от приватизацията (тогава имаше норматив) се отчисляваха в НОИ за пенсии, но беше прекратена. Отчисленията от приватизацията, от онези фондове, които бяха отчислени от тези, които днес са пенсионери, още през 1997 г. с идването на правителството на СДС директно бяха вкарани в бюджета и бяха извадени от възможността да постъпят в НОИ.
Спекулацията се развива и по друга линия – разделяне на пенсионерите на такива, които са осигурени и които са напълно осигурени, и на такива, за които държавата товарела другите данъкоплатци. Та нима в здравното осигуряване не съществува принципът на солидарността?!
Аз знам много добре, че господин Костов разбира тези работи. Той просто прави обикновена спекулация, разчитайки на неразбирането на аудиторията, защото в крайна сметка наистина съществува дефицит от 1,5 млрд. лв. Наистина той ще върви от бюджета. Да, това е акт на политиката, която се провежда, но той съществува и сега, защото целият процес на приватизация протече така, че натрупаните фондове чрез отчисления от положения труд заминаха през бюджета и не отидоха в НОИ, не отидоха за пенсии. Политиката на СДС беше: приватизация без отчисление от приватизацията за труд, който беше овеществен в активите, които се приватизираха. Да, това е проблем.
И още една спекулация. Кадровите военнослужещи при реформата в армията са далеч по-малко от пенсионерите, които също са служили в Българската армия и преди, дори тези вноски да се увеличат, това може би ще стане възможно като тенденция след 10-20 години. Какво означава това? Че ние при това голямо съкращение, станало през последните години поради реформата в армията, трябва ли да оставим онези военни, които преди това са служили, с по-ниски пенсии?! Не смятам, че някой в тази зала може да подкрепи такова решение. В крайна сметка и едните, и другите кадрови военни са служили на българската държава. Има нормативно решение за определяне на техните пенсии. То ще бъде покрито като израз на политиката на държавата в тази посока.
Така че може би е добре, когато няма какво да се каже като критика, сериозна критика, съществена критика, по-добре е да се замълчи.
Иначе кой кога да се изказва, в какъв ред да се изказваме, кога да излагаме аргументите си – в демокрациите, в парламентите – тези неща се регулират от Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Не е въпросът кой кога ще се изказва. Единственият въпрос е кой се отнася добросъвестно и коментира фактите, решенията, законовите текстове и кой търси евтина политическа спекулация от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли реплики към господин Миков? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по § 2? Не виждам.
Господин Овчаров, моля да докладвате Заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
“Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По § 3 има предложение от народните представители Антонела Понева и Веселин Методиев:
“В т. 1 изразът “и от 1 октомври – с 10 на сто” се заменя с изречението “От 1 октомври пенсиите се увеличават с по 40 лв. на всяко пенсионирано лице”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Хасан Адемов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, като предлага следната редакция:
“§ 3. В Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. (ДВ, бр. 53 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 2 ал. 1 се изменя така:
“(1) За 2007 г. пенсиите се индексират с 10 на сто, както следва:
1. От 1 юли и от 1 октомври – пенсиите, отпуснати до 31 декември 2006 г.
2. От 1 октомври – пенсиите, отпуснати от 1 януари до 30 юни 2007 г.”
2. В § 3 след думите “чл. 9, т. 2” се добавя “и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказване по § 3 от Заключителните разпоредби.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители! Предлаганото от вносителя увеличение 10 на сто е средно 17,50 лв. на пенсия. Демократи за силна България предлагаме 40 лв. на всяко пенсионирано лице или повече от 22,50 лв. средно на пенсионер. Защо предлагаме това?
Първо, защото пенсионерите не трябва да плащат инфлационен данък, а такъв те плащат всяка година, когато цените на тяхната потребителска кошница изпреварват нарастването на пенсиите им. Тази година е точно такава, и то много значителен инфлационен данък!
Второ, пенсионер със средна пенсия от 75 лв. на месец харчи 60 и повече от 60 на сто от тях за храна. В сравнение с миналата година разходите му само за храна би следвало да се увеличат с 26 лв. на месец, а вие му давате 17,50 лв. Предлаганото увеличение със 17,50 лв. очевидно не компенсира дори само нарастването на разходите им за храна. Те трябва да намалят тези разходи. Става въпрос за тези, които вземат средната пенсия.
Трето, другите неотложни разходи на пенсионерите като тези за ток, вода, отопление и лекарства също са нараснали и обясняват нуждата от допълнителни 14 лв. за всеки пенсионер. При отчетения скок на инфлацията – не е лява, не е и дясна политика, а е политика на оцеляването на възрастните хора – трябва да им се дадат достатъчно средства, за да поемат нарастването на цените, защото в противен случай те ще съкратят потреблението на жизненоважни предмети и стоки, от които не могат да се лишат.
Четвърто, практиката на защита на доходите е прилагана през годините с висока инфлация – прилагана е 1991-1992 г., прилагана е 1997-1998 г. Затова може да се приложи и сега.
Пето, аргументът за демотивиране на осигурените лица поради намаляване на разликата между максималната и минимална пенсия, която би се получила, макар и не в кой знае какъв мащаб, е неприемлив. Защо?
Първо, ние предлагаме допълнително 40 лв. на всеки пенсионер, а не увеличаване на всяка пенсия. Има пенсионери, които вземат повече от една пенсия и това очевидно ще доведе до двойно увеличение – и по едната, и по другата за тях, което считам за неприемливо.
Второ, предлаганото от нас увеличение има за цел да запази покупателната способност на пенсионерите при скока на цените, която е пострадала за всички – за всички, подчертавам това – приблизително еднакво поради близката по състав потребителска кошница, с която те купуват. Те са получили еднакъв шок от нарастването на цените.
Трето, има възможност високоплатените да се осигуряват допълнително в лични пенсионни фондове.
Предлаганото увеличение за 2 млн. 270 хил. пенсионери (по данни на Националния осигурителен институт) изисква 613 млн. лв. над гарантираните вече за 10-процентното увеличение на заплатите. Откъде предлагаме да се вземат тези средства?
Първо, от увеличение на осигурителната вноска за военните и служителите на МВР, от сегашната средно 26 на необходимите 40 и колкото е необходимо там за покриване на по-дългия срок на получаване на пенсията. Това затваря дефицита на НОИ, който се образува между разходите за пенсии на военните, МВР-служителите, следователите, прокурорите, съдиите и трансфера, с който правителството осигурява тези категории граждани. Оттук ще се вземат 152 млн. лв. от бюджета за следващата година.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Няма такова предложение.
ИВАН КОСТОВ: Второ, разходите за социални помощи и обезщетения, които са социална правителствена политика, следва да се поемат от правителството – парични обезщетения за бременност и раждане, за трудоустрояване поради бременност и кърмене, за отглеждане на малко дете, еднократна помощ при смърт, трябва да се поеме и разходът за социалната пенсия, защото той не може да се плаща от чужди осигурителни вноски. Оттук ще дойдат 192 млн. лв. Казвам откъде ще дойдат парите.
Повишението на приходите над разходите на Националния осигурителен институт е в размер на около 280 млн. лв. към настоящия момент, което до края на годината ще се увеличи. Значителен резерв ще има, за да се посрещне това увеличение. Източник ще бъде повишаването на осигурителните вноски, защото те ще се увеличат след въвеждането на плоския данък. Общо посочената сума по източниците е 624 млн. лв., тоест напълно изпълнимо е на практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
Има ли реплики? Няма.
Други желаещи за изказване по § 3 от Заключителните разпоредби? Няма.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, по § 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 5 комисията също подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по двата параграфа? Няма желаещи.
Представянето на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г. приключи. Гласуването на текстовете, доколкото знам, ще бъде утре сутринта.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД НА ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА ОТНОСНО ЦЯЛОСТНАТА ДЕЙНОСТ ПО СЪСТОЯНИЕТО НА ЗАЩИТАТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2006 Г.
Тъй като докладът на комисията е с гриф “секретно”, намираме се в хипотезата на класифицирана информация. Затова на основание чл. 37, ал. 2 от правилника правя процедурно предложение, което моля да гласуваме – тази точка от дневния ред да бъде проведена като закрито заседание.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение за закрито заседание се приема. Моля квесторите да направят необходимото – залата и кулоарите около нея да бъдат подготвени за провеждането на заседанието при закрити врата.
(Следва закрито заседание.)

(След закритото заседание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ “БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” (БЪЛГАРИЯ – ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРОЕКТ НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА – ПРОЕКТ Б), НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ “ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” ЗА ПОТВЪРЖДАВАНЕ И ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ “БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” (БЪЛГАРИЯ – ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРОЕКТ НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА) И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ “ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” ЗА ПОТВЪРЖДАВАНЕ И ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ “БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” (БЪЛГАРИЯ – ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРОЕКТ НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА – ПРОЕКТ Б).
Водеща по тази точка от дневния ред е Комисията по бюджет и финанси.
Господин Иванов, заповядайте за процедурно предложение.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение тази точка да бъде разгледана в утрешното заседание, защото освен финансови аспекти, поради тази причина и Комисията по бюджет и финанси е водеща, в същото време тя има същностна характеристика, свързана с транспорта и по-специално с железопътния транспорт.
Днес след обяд първа точка от заседанието на Комисията по транспорт и съобщения е разглеждането именно на тази ратификация и пленарната зала ще може да разполага и с мнението и становището на Комисията по транспорт и съобщения.
Считам, че пленарната зала ще подкрепи предложението за отлагане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение за отлагане на точката за утрешния пленарен ден поради това, че Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание, насрочено днес, с такава точка.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение на господин Иванов се приема.
Обявявам 35 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа, но преди това ще направя едно съобщение.
На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че е постъпил Указ № 257 на президента на Република България. По чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 14 септември 2007 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози се връща за ново обсъждане. Възложено е водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
Преминаваме към точка двадесета от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 2 НА ФИНАНСОВ ДОГОВОР FI № 1.7769 МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ – ЗАЩИТА НА РЕЧНИТЕ И МОРСКИТЕ БРЕГОВЕ ОТ ЕРОЗИЯТА И АБРАЗИЯТА НА ВОДАТА И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ СВЛАЧИЩНИ ПРОЦЕСИ”) ОТ 13 НОЕМВРИ 1998 Г., ИЗМЕНЕНИЕ № 1 ОТ 5 МАРТ 2007 Г.
Становището на Комисията по бюджет и финанси ще представи господин Румен Овчаров – председател на комисията.
Заповядайте, господин Овчаров, да чуем становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, предлагам да допуснем в пленарната зала господин Димчо Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против? Предложението се приема единодушно. Поканете заместник-министър Михалевски.
Имате думата, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин председател.
„На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 13 септември 2007 г., беше разгледан проектът за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) от 13 ноември 1998 г., Изменение № 1 от 5 март 2007 г.
На заседанието присъстваха госпожа Милена Паунова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Йорданка Стоянова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „ИСПА”, и експерти от Министерството на финансите и Министерството на околната среда и водите.
Проектът беше представен от госпожа Паунова.
С цел пълното усвояване на средствата по Финансов договор FI № 1.7769 с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), както и успешното завършване на всички компоненти в рамките на проекта на 21 юни 2006 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е отправило искане до ЕИБ за удължаване на срока за усвояване на финансовите средства по договора до 31 октомври 2009 г. В резултат на отправеното искане на 20 ноември 2006 г. Европейската инвестиционна банка е дала писмено съгласие за сключване на Изменение № 2 на договора.
Условията на Финансов договор FI № 1.7769 остават същите с изключение на условията, свързани с удължаване на крайните срокове за отпускане и провеждане на траншове от Европейската инвестиционна банка, както и с актуализиране на погасителния план.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) от 13 ноември 1998 г., Изменение № 1 от 5 март 2007 г. № 702-03-25, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Не виждам господин Георги Божинов - председател на Комисията по околната среда и водите.
Има ли заместник-председател или член на Комисията по околната среда и водите в залата?
Заповядайте, господин Великов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по околната среда и водите относно проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) от 13 ноември 1998 г., Изменение № 1 от 5 март 2004 г. № 702-03-25, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2007 г.
На свое заседание, проведено на 14 септември 2007 г., Комисията по околната среда и водите разгледа проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) от 13 ноември 1998 г., Изменение № 1 от 5 март 2004 г. № 702-03-25, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2007 г.
На заседанието на комисията присъстваха Димчо Михалевски – заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и Йорданка Стоянова – директор на Дирекция „ИСПА”.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите прие следното становище.
Комисията по околната среда и водите приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване Проектът за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) от 13 ноември 1998 г., Изменение № 1 от 5 март 2004 г. № 702-03-25, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2007 г.
Становището беше прието единодушно.”
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Уважаеми народни представители, този проект за решение е разпределен освен на тези две комисии, на които чухме докладите – на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по околната среда и водите, проектът за решение е разпределен и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Комисията до този момент не е представила доклад, становище по проекта за решение, но мисля, че след като имаме становището на две комисии, можем да пристъпим към разисквания. Разбира се, представител на вносителя – господин заместник-министърът е тук, ако желае, би могъл да представи проекта за решение. От жеста му виждам, че на този етап се въздържа.
Уважаеми народни представители, имате думата по този проект за решение. Обръщам внимание, няколко пъти казвам, не законопроект, не ратификация, а решение за даване на съгласие, което означава, че се гласува еднократно, а не на две гласувания, което вероятно ще направим утре.
След като няма желаещи да се изкажат, обявявам, че проектът за решение ще бъде гласуван утре – петък, в началото на пленарното заседание.
Следващата точка от седмичната ни програма е: Проект за решение за създаване на временна комисия по искането на главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Борислав Янчев Ноев – народен представител в Четиридесетото народно събрание.
Включена е тази точка в дневния ред, но тук не е представен проект за решение.
Госпожа Мая Манолова има думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам едно разместване в дневния ред – точката, която трябваше да бъде разгледана сега, да бъде разгледана утре, непосредствено след гласуването на законопроектите, които обсъждахме днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разместванията на точките е процедурно предложение, което става с гласуване в залата. Сами разбирате, че при това състояние на залата не мога да подложа на гласуване това разместване.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нарушавайки правилника, но в духа на идеята на правилника, тъй като няма против, точката остава за утре. Но моля ви да подготвите проект за решение. Имаме богат опит в тази насока, а именно за проектите за решения.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Сега събирам подписите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Последната точка за днес е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Вносители са: Ива Станкова и група народни представители; Иван Костов и група народни представители.
Уважаеми народни представители, по законопроекта, внесен от Ива Станкова и група народни представители, има становище на Комисията по здравеопазването, която е водеща.
Комисията по бюджет и финанси не е представила свое становище по този законопроект. Тъй като срокът е минал, няма юридическа пречка да разгледаме този законопроект без становището на Комисията по бюджет и финанси.
Другият законопроект, както вече съобщих, е на Иван Костов и група народни представители. Той е разпределен само на Комисията по здравеопазването.
Д-р Китов, заповядайте да докладвате и по двата законопроекта. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравето на първо четене: - № 754-01-50, внесен от госпожа Ива Станкова и група народни представители на 16 март 2007 г.; - № 754-01-59, внесен от господин Иван Костов и група народни представители на 22 март 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 05.07.2007 г., Комисията по здравеопазването разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравето.
На заседанието присъстваха вносителите на законопроектите, заместник-министърът на здравеопазването д-р Атанас Додов, заместник-министърът на труда и социалната политика господин Баки Хюсеинов, представители на Министерството на образованието и науката, на Министерството на финансите, на Националната здравноосигурителна каса, на съсловните организации в здравеопазването, на Федерацията на синдикатите в здравеопазването и Българската педиатрична асоциация, експерти от Министерството на здравеопазването, национални консултанти в сферата на детското здравеопазване.
І. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 754-01-50, внесен от госпожа Ива Станкова и група народни представители.
Основна цел на законопроекта е привеждането в съответствие на нормативната уредба с динамичното развитие на обществените отношения в областта на детското здравеопазване. Предлаганите изменения и допълнения са в три основни насоки:
1. Разширяване обхвата на финансиране на здравни дейности от държавата и/или общините, като се предлага гарантирано финансиране на здравните кабинети в детските градини, училищата и домовете за деца; изисква се изричното конкретизиране на финансовия ресурс за осъществяване на регламентираните здравни дейности, определени в чл. 120, ал. 1.
2. Определяне правата и задълженията на лицата, извършващи здравното обслужване на децата и учениците, като изрично се предвижда, че то се осъществява задължително от лекар и медицински специалисти в здравните кабинети, открити по реда и условията на този закон.
3. Конкретизиране на условието изпълнителите на лечебна дейност да работят по трудово правоотношение с кмета на общината, на чиято територия се намира съответното училище, детска градина или дом за деца, и с лицата, получили разрешение за откриване на частно училище или детска градина.
Членовете на Комисията по здравеопазването бяха запознати с мотивите на вносителя и становищата на гореспоменатите институции. В хода на проведената дискусия голяма част от народните представители се обединиха около мнението, че детското здравеопазване е от изключителна важност за българското общество, че философията на законопроекта заслужава подкрепа и бяха изтъкнати няколко важни аспекта във връзка с предложените промени.
Действащите към момента текстове на Закона за здравето допускат откриването и регламентират дейността на здравни кабинети в детски градини, училища и специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца. Законопроектът реално разписва по-детайлно разпоредбите на чл. 120, ал. 1 относно дейността на здравните кабинети.
Необходимостта от създаването на здравни кабинети нараства с всеки изминал ден, тъй като профилактиката и ранното откриване на заболяванията при децата е от изключителна важност.
Предложените промени не осигуряват адекватно и гарантирано финансиране от страна на републиканския бюджет, което би довело до създаването на поредните нефункциониращи структурни звена.
Поради малкото средства, отделяни за издръжката на кабинетите и ниската средна брутна работна заплата (към дата 1 юли 2007 г. – 299,72 лв.), при разкрити 3020 здравни кабинета в страната, към момента работят едва 124 лекари. В тази връзка изключително затруднено ще бъде намирането на лекари специалисти, които да имат желание да работят в тези кабинети.
Необходимо е дейностите на здравните кабинети, регламентирани в предложенията, да бъдат дефинирани по-изчерпателно с цел да не се допусне дублиране на същите с обхвата на основния пакет от здравни дейности, финансирани от Националната здравноосигурителна каса за общопрактикуващи лекари.
Лекарите в здравните кабинети няма да имат правомощия за назначаване на изследвания или лечение, тъй като те нямат право на договорни отношения с Националната здравноосигурителна каса и съответно тя няма да заплаща за направените от тях предписания.
Необходимо е да се уреди взаимовръзката лекари в здравни кабинети и общопрактикуващи лекари, тъй като в така представения законопроект такава няма.
Откриването на дентални кабинети ще бъде единствено с цел профилактика и превенция.
Визираната от страна на вносителя сума като необходима за осъществяване на предложените промени – 8 млн. и 740 хил. лв. годишно, не би била достатъчна, ако се цели създаването на истинско детско здравеопазване.
Следва да се обърне внимание на факта, че всяко предложение за осигуряване на допълнителни средства за следващата финансова година трябва да се разглежда в контекста на предвидените за системата на здравеопазване разходни тавани за периода 2007-2009 г., приета с Решение № 748 на Министерския съвет от 31.10.2006 г.
Необходимо е да се създаде цялостна стратегия и визия за детското здравеопазване в България, която да бъде адекватно финансирана и законодателно уредена чрез промени не само в Закона за здравето, но и в други нормативни актове, касаещи тази материя.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: “за” 11, без “против” и “въздържали се” 4, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 754-01-50, внесен от госпожа Ива Станкова и група народни представители на 16 март 2007 г.
ІІ. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 754-01-59, внесен от господин Иван Костов и група народни представители на 22 март 2007 г.
Предложеният законопроект е мотивиран от необходимостта да се подобри законодателството в областта на здравеопазването, като е отчетен натрупаният до момента опит от прилагането на действащия Закон за здравето. Промените са обособени в пет основни насоки:
1. Предвижда се съществуващите регионални администрации на Министерството на здравеопазването, а именно регионални центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве да бъдат обединени в една обща администрация под наименованието “Регионален център по здравеопазване”.
2. Предлага се финансирането на дейностите по медицинска експертиза на работоспособността да бъде от държавния бюджет, а не от Националната здравноосигурителна каса, както гласят разпоредбите на действащия Закон за здравето. Законопроектът предвижда създаването на специализирани териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) за освидетелстване на лица до 16-годишна възраст и такива над 65-годишна възраст.
3. Отмяна на Раздел ІІ на Глава трета, а именно “Права и задължения на пациента” като това изменение ще влезе в сила след приемането от Народното събрание на Закон за правата на пациента.
4. Отмяна на Глава шеста “Неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве”.
5. Промени в специализацията на медицински кадри, а именно практическото обучение на специализантите се извършва от лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка за това.
Предложените изменения и допълнения на законопроекта, както и придружаващите ги мотиви, бяха представени от вносителите. В хода на разискванията народните представители изразиха следните становища:
1. Сливането на регионалните центрове по здравеопазването и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве на този етап е невъзможно, тъй като те изпълняват различни функции и би било изключително трудно да бъдат поети от една обща структура.
2. Финансирането на профилактичните прегледи следва да остане от страна на Националната здравноосигурителна каса, а не както е предложено в законопроекта – от държавния бюджет.
3. Създаването на специализирани териториални експертни лекарски комисии за освидетелстване на лица до 16-годишна възраст и над 65-годишна възраст заслужава подкрепа.
4. Националната здравноосигурителна каса не би следвало да заплаща за контролни изследвания, назначени от ТЕЛК, тъй като тези изследвания реално не са предмет на лечебното здравеопазване.
5. Отмяната на Раздел ІІ на Глава трета “Права и задължения на пациента” следва да се направи след приемането и влизането в сила на Закона за правата на пациента, тъй като в противен случай ще се създаде празнота в законодателството, уреждащо тази материя.
6. Нецелесъобразна е отмяната на Глава шеста “Неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве” поради факта, че липсва алтернативна правна уредба за контрол, което би могло да доведе до безконтролно осъществяване на тези дейности.
7. Отнемането възможността Съюзът на научните медицински дружества в България и Съюзът на учените в България да участват в провеждането на продължаващото медицинско обучение на лекарите и лекарите по дентална медицина и магистър-фармацевти е неприемливо, тъй като те концентрират в себе си научен потенциал във всички медицински специалности и допринасят за високото ниво на обучение.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: “за” 6, без “против” и “въздържали се” 8, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето № 754-01-59, внесен от народния представител господин Иван Костов и група народни представители на 22 март т.г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Вие не сложихте картата си, но … Умишлено го казвам това, за да се отрази в стенографския протокол, тъй като понякога народни представители след това желаят по една или друга причина това да се документира и на електронния носител, което пък ние не можем да го правим.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ (встрани от микрофоните): Понеже нямаше време, в смисъл то не тече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И сега на електронния носител все едно че не сте говорили, не сте докладвали. Затова го казвам, за да се отрази в протокола.
Давам думата на народния представител Ива Станкова да представи законопроекта.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих започнала така, че симптоматично днес започваме да разглеждаме така наречения Законопроект за училищни лекари, който доби нарицателност в началото на учебната година.
Второто симптоматично обстоятелство е, може би някой от вас не знае, че през месец октомври се навършват 100 години детско училищно здравеопазване в България. Надявам се октомври месец да имаме повод за такова приветствие от наша страна и честване на това важно събитие.
Между впрочем през 60-те години, когато в Япония има рецесия в икономическия и социален живот, тя се обръща за възстановяване и стабилизиране на своето здравеопазване точно към начина на грижа за детското здравеопазване точно към модела на училищното здравеопазване.
Това са няколко факта, не за да ви убеждавам, защото смятам, че самите вие сте убедени. По тази причина съм благодарна на всички колеги, които подкрепиха законопроекта. Вие сигурно знаете, че почти всички колеги от парламентарните групи направиха това със 71 подписа. И това е твърде показателно за вашето отношение.
Ще посоча само няколко факта, за да разберем колко е важно да обърнем внимание на това, че не възстановяването, а усъвършенстването на детското профилактично здраве, започващо от яслата, детската градина, училищата и домовете за отглеждане на деца, е в основата на философията. Вие много добре знаете, че в някои райони на нашата страна в тези кабинети – специалисти лекари, фелдшери, сестри, не са спирали да работят. Няколко пъти сме посочвали Варна, Търговище, София, някои други части на България. И днес, когато участвах в кратко предаване по Канал 1, и гледахме едно интервю с колеги, които са възстановили това здравеопазване в Силистра с всичките му зависимости и логики на развитие на процеса. Това означава, че времето налага да обърнем внимание и да настояваме час по-скоро – и това е видно, дай Боже, от 1 януари 2008 г., да възстановим тази дейност и да кажем с гордост, че действително сме помислили и за детското здраве.
Колеги, тревожни са някои цифри, може би сте ги чували, но 32,7 от децата в училищна възраст са с хронични заболявания. Водещо място заемат алергиите и много други заболявания, които вие сте чували, нарастване на процента на сърдечно-съдовите заболявания, хроничните заболявания в обмяната на веществата, затлъстяването, стомашно-чревни. Много тревожен дял има нарастването на психичните и поведенчески разстройства. Има сериозни смущения в съзряването на костната и мускулната системи. Остеопорозата, която е болест на големите, вече слиза надолу. Данните показват и много тревожен факт за това, че основата на хроничните заболявания в училищна възраст започва – забележете, аз също бях изненадана от тези данни на Центъра за обществено здраве - 66,9 още в начална детска възраст – ясли, детска градина. Това говори и за това, че трябва да обърнем изключително сериозно внимание на тези профилактични мероприятия. Нека да излезем от схемата за това, че профилактиката е нещо много важно, че трябва да наблегнем на нея просто само за да звучи популистки и като някакво знаме, което трябва да развяваме преди избори. Нека да разберем и ние го разбираме, че профилактиката е в основата действително на нашето здраве, да не говорим за това, че то касае нашите деца.
Бих искала само да добавя, че в хода на подготовката на защита на нашия законопроект – казвам нашия, на всички нас, които го подписахме, също се интересувах и получих едни много интересни данни за това, че училищното здравеопазване, профилактичното училищно здравеопазване не е нещо самоцелно или нещо ново само в България, а това е здравеопазване, което е организирано в цяла Европа: Дания, Германия, Австрия, Ирландия, Великобритания, Швеция, Норвегия, Финландия, Франция, Холандия, Белгия, Литва, Унгария. Това е една малка част от държавите, в които, забележете – училищното здравеопазване никъде не се разглежда отделно, а като част от цялостната система на здравеопазване и на грижи за децата, като една обща структура на здравната система и нещо много важно – общините са тези, които са отговорни за грижата за децата. Това е една обществено делегирана дейност. Общините са тези, които трябва да мениджират тази дейност, които отговарят за кадрите, които отговарят за грижите за тези кабинети, които отговарят за цялостната дейност, която касае и физическото, и менталното, и психичното състояние на децата и всички други големи профилактични мероприятия – промоция и хабилитация на здравето, които мероприятия, уверявам ви, колеги, като педиатър, и вас всички лекари, и всички, които сме родители, знаем, че с едно голямо и богато съдържание на тази дейност. Тя не е просто казана на думи, а има такова голямо съдържание, че се шегувам, че няма да ни стигне времето, ако отидем в училище, детските ясли и градини да свършим всичко това, което касае профилактиката на нашите деца. Затова бих искала да ви уверя, че това, което сега ще гласуваме – за възстановяване и усъвършенстване на цялата тази профилактична дейност, ще бъде приветствано наистина от всички в нашата страна, от цялата общественост. Това нещо се проверява и се доказва и в последния момент преди да изляза на трибуната на Народното събрание.
Няма да изказвам другите аргументи, които вие знаете и много пъти сме споделяли, за да не отегчавам скромната, но сериозна аудитория, но ще кажа от финансова гледна точка, която е другият важен момент, че сме предвидили, без да нарушаваме броя на кабинетите, които естествено намаляват със закриването на някои малки училища, да повишим издръжката на кабинетите от 908 лв. lв бюджета за 2007 г. на 1200 лв., преценено от фактическа гледна точка, че ще напълни малко повече издръжката на кабинетите, визирайки оборудването и най-вече спешните шкафове, в които трябва да има необходимите лекарства за нашите деца.
Другото важно нещо е, че тази скромна сума, за която каза и доц. Китов, от 8,5 млн., беше изчислена на малко повече, почти двойно, но преценихме, че можем да започнем с нея, за да създадем и необходимите кадри.
Колеги, аз питам: знаете ли, че има области в които има само по един патоанатом? Какво означава това?! Това означава, че трябва да заплануваме да има повече патоанатоми, да отделим бюджет, да има средства в здравния бюджет. Това е процес. Ние не трябва да забравяме, че това е динамика, процес, в който ние трябва да създадем и усъвършенстваме тези кадри. Тези неща и зависимости могат да бъдат решени между първо и второ четене на законопроекта.
Смятам, че от тази гледна точка поставен проблемът, и ако ние утре, в което съм убедена, ще вдигнем ръка и ще гласуваме, смятам, че ще потвърдим един стил на работа, а уверявам ви, колеги, че стилът е стремеж към усъвършенстване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние ще гласуваме за вашия законопроект, но не с вдигане на ръка, а с натискане на копчето.
Господин Паница, Вие ли ще представите законопроекта? Заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Целта на законопроекта, който предлагаме, е да подобри законодателството в областта на здравеопазването, като отчете опита, натрупан от прилагането на действащия Закон за здравето, който, естествено, не е съвършен.
С този законопроект, който ние предлагаме, съществуващите регионални администрации на Министерството на здравеопазването – регионални центрове по здравеопазване и РИОКОЗ да се слеят в една под наименованието Регионален център по здравеопазване. Ясно е какви са мотивите: намаляване на администрацията и подобряване на отчетността и контрола върху нея.
Естествено, няма да избегнем създаването на единна Агенция за контрол на храните и лекарствата или само на храните, така както е в целия цивилизован свят. Поради това обхватът на съществуващите отговорности на сегашния РИОКОЗ значително ще намалее.
На второ място, предлагаме промени в медицинската експертиза на работоспособността. Предлагаме дейностите по медицинска експертиза да се финансират от държавния бюджет, а не от НЗОК, защото това е неприсъща функция на здравното осигуряване въобще. Основен предмет на НЗОК е лечебното здравеопазване, а не функцията, която има в момента. Във връзка с това предложението е НЗОК и РЗОК да бъдат изключени от органите, имащи отношение към медицинската експертиза.
Със законопроекта се въвеждат ясни правила и срокове за произнасяне на органите по медицинската експертиза. Знаете какво е положението в момента, по-специално по сроковете. Съществуват и някои процедури, които нарушават Административнопроцесуалния кодекс, правила за произнасяне и обжалване на решения, определени в правилник на Министерския съвет. Със закона се въвежда и правото на органите на медицинската експертиза да обжалват отменени решения, като се отнема правото на НЕЛК да отменя решения, без да е сезирана за това. По досегашния ред органите на медицинската експертиза нямаха право да обжалват отмяната на техни решения, макар това да е с пряка финансова последица за членовете му.
С настоящия законопроект предлагаме да се създадат специализирани телкове за освидетелстване на лица над 65-годишна възраст и тези под 16-годишна възраст, тъй като тук не се касае за трудоспособност, каквато основна квалификация дават ТЕЛК, а по-скоро за социална адаптация.
С настоящия законопроект се отменя и главата за правата и задълженията на пациентите, като същевременно считаме, че необходимостта от закон за правата на пациентите, който поначало трябва да реши цялостно проблема, е абсолютно належаща.
С настоящия законопроект предлагаме и отменяне на Глава шеста, така наречените неконвенционални методи за благоприятно въздействие – забележете – върху индивидуалното здраве. Терминологията е доста странна за Закон за здравето. Считаме, че описаните методи противоречат на основни принципи на медицинската помощ, а именно, те се определят от медицинската наука и практика, а не по някакъв друг начин. Законодателят следва да определи правилата и критериите за придобиване на медицинска правоспособност, а не на методики на лечение, а не на неконвенционални методи за лечение. Медицинската наука и практика е единствено и само компетентна да определи методите за лечение, а не да ги вкарваме в закон.
Предлагаме и промени в специализацията на медицинските кадри, а именно практическото обучение на специализанти да се извършва в лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка, макар че по същество това се върши и в момента. Има само единични случаи, за които знаем, но то трябва да се фиксира в закон. Обучението да става и в извънуниверситетски болници, тъй като досегашният текст на закона предвижда практическото обучение да се извършва от висши училища, което е практически невъзможно, тъй като висшите училища не са лечебни заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения.
Мисля, че това са основните наши аргументи за промените в Закона за здравето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусията по двата законопроекта.
Първа заявка – на народния представител Станка Маринчевска. Заповядайте.
СТАНКА МАРИНЧЕВСКА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много се вълнувам, че първата ми изява на тази трибуна е свързана с проблем, който много добре познавам, проблем, на който съм посветила почти целия си професионален път. Аз съм повече от 35 години педиатър и добре познавам проблемите на детското здравеопазване. Ние сега няма да разглеждаме тях, но би трябвало да ги разглеждаме, защото ООН в раздела “Защита правата на децата” пише: “Децата са една трета от населението на земята, но на тях принадлежи цялото бъдеще”. Тъй че, ако трябва да започваме и да свършваме с приоритети в нашата дейност, безспорно те трябва да бъдат децата и младите хора.
Във връзка с това напълно подкрепям Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, който е внесен от Ива Станкова и група народни представители от всички парламентарни групи, като искам да подчертая, че институцията училищен лекар е знаменателна за българското здравеопазване. Доктор Станкова посочи, че сега ще честваме 100-годишнината. Ние всички сме били в системата, когато сме имали училищни лекари. Даже нашите родители, че и нашите деца работиха в такава система, в която имаше училищен лекар. Напълно я подкрепям. Мисля, че малко средства ще бъдат заделени, защото и сега съществуващите медицински и здравни кабинети към училищата, са финансирани от държавния бюджет. В момента, в който се дават такива правомощия на общините с децентрализацията на финансирането, мисля че всички общини, мислейки за своите граждани, това е безспорно, ще отделят значителен, даже по-висок процент средства, за да могат напълно да комплектуват тези кабинети.
За да не бъда голословна, трябва да споделя с вълнение, че община Варна възстанови училищното си здравеопазване по инициатива на кмета господин Кирил Йорданов. Това възстановяване започна от 2002 г. и завърши до средата на 2006 г. В момента във Варна работят 45 училищни лекари, които покриват всички училища. Ние имаме 66 училища, независимо от тяхната структура – 50 общински, 13 държавни, 3 специализирани и всички 54 детски градини. Общината отпуска средства за зареждане на лекарските кабинети, даже в момента тече обществената поръчка за тях. Имаме над 30 хил. лв. за зареждане и за работни облекла на работещите там и за дофинансиране на заплатата на училищния лекар. Кадри има и ще се намерят. Тук бързо се намериха 45 души, чакат поне още 15 души да се открият възможности и да се включат в тази схема.
Затова приканвам всички да се присъединят и да гласуват позитивно за това изменение.
И още нещо искам да посоча. Не само профилактиката, колеги. Ние тук непрекъснато говорим колко много пари и колко е скъпо здравеопазването. Скъпо е, когато се обърне колата. Даже тези цифри, които д-р Станкова преди малко цитира за заболеваемостта на учениците, те са изключително тревожни, защото при това състояние малко може да се направи. Ние трябва да имаме една активна профилактика, която да не позволи нито разпространението на сърдечно-съдовите заболявания, нито на метаболитния синдром, който е предпоставка за диабета, нито на редица психични нарушения. И мога с удоволствие да спомена, че благодарение на училищните лекари ние реализираме една много сполучлива програма за деца с наднормено тегло “Аз успявам”, реализираме програма за гръбначните изкривявания, реализираме програма за стреса в училищата, който, обърнете внимание, обхваща и учителите. И когато бъдем готови с първите резултати, можем да ги представим. Защото, вървейки по този път, инвестирайки най-много средства в профилактиката, ние ще осигурим много по-малко средства по-нататък за лечение и за рехабилитация в една творческа възраст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Маринчева.
Доктор Камбуров, имате думата.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Като че ли е най-приятно да се разговаря с хора, които разбират от медицина и от здравеопазване. Имам предвид д-р Станкова и уважаваната от мен доц. Киртикова, с която съм работила дълги години. Още повече, че тя е шеф на катедра по детски болести.
Аз съм съгласен с всичко, което казахте, д-р Станкова, с добрите намерения, но имам някои забележки. Всички общини не са като Варна. И ако в момента ние се нуждаем от около 3024 училищни лекари, заети са само 124 места, което представлява около 5%.
Второто нещо – заплащането на един училищен лекар се движи между 280 и 300 лева. Докато един лекар в едно частно училище получава между 600 и 1000 лева.
Трето, как ще се провежда тази специализация на тези колеги? Кои ще ходят там да работят? Едно време ние ги извеждахме от кабинета, отиваха два пъти в седмицата в базата в катедрата или в клиниката и оттам набираха стаж, с който те биваха стимулирани и отиваха на специалности на общи детски болести, след това профилирано. Сега това отпадна. Всичко е на прима виста. Няма общи специалности, основните пет специалности.
Така че, когато ние разглеждаме един въпрос, който е тежък, социален и отговорен, ние трябва да имаме становището на Министерството на финансите, което тук отсъства. Как да дискутираме тогава по тези въпроси? Само на доброто желание на кметовете в по-богатите общини или частни училища, които имат възможност да провеждат тази политика.
Няколко думи за законопроекта, който внесохме за разглеждане. Аз не се изненадвам, че в комисията са гласували “против”, но аз ще разгледам професионално няколко въпроса.
Първият въпрос е въпросът за специализацията. С формирането на така наречените търговски дружества и отпадането на университетските болници, те се наричат университетски, но нямат нищо общо с университета, което е парадоксалното – в една държава университетът да няма университетска болница, която да бъде в структурата на университета. Още открай време ние като сме учили, се знаеше каква беше Александровската болница и къде беше, както и ИСУЛ-ската.
При това положение ние отдавна сме поставили този въпрос – какви да бъдат базите и как да се формират базите, които да бъдат зони, в които да се специализират лекари и практически да се обучават студентите.
Първото, което е много важно – въведената акредитация. Аз досега не знам една болница, с изключение на 4 или 5 болници преди четири години, едната беше Тервелска, които не бяха акредитирани. Такова нещо няма. А камо ли за бившите окръжни болници, които са минали на акредитация и им е разрешено да обучават студенти и да работят при тях специализанти. Те нямат нозология. Тежката нозология, специфичната нозология – точно това, което се учи в големите болници. Нали специализантът трябва да се учи именно на това, което е нетрадиционно, небанално. Той трябва да търси, да изучава, да се учи и т.н., и т.н.
Това бяха нашите съображения, когато мислехме по този въпрос.
Тежко е състоянието на ТЕЛК-овете. Безспорно – виждате какво е състоянието в страната. То е така, защото има много неща, които не са регламентирани: начинът, по който става обжалването, този прословут чл. 110 във връзка с наказанията, които те нямат право да обжалват и така нататък. Много неща, които просто трябва да се изчистят. Да се създадат две специализирани комисии: едните да работят с децата до 16 години, а другите да работят с възрастни над 65 години. Общо взето, тази неработоспособност не се дължи на нищо друго, а на възрастта. Да се диференцират, за да не чакат хората по година-две, за да се явят и често пъти да не дочакат явяването си на ТЕЛК.
Другият е спорният въпрос да съществува ли така нареченото РЦЗ-РИОКОЗ? Първото нещо, което сигурно ще направим ако не до края на годината, то в началото на следващата, е да създадем Агенция за храните. Нашите храни са некачествени. Цялата тази структура ще излезе от РИОКОЗ и ще се създаде тази агенция. Оптимизацията, за която говорим, категорично представя пред нас възможност да ги обединим.
Преди известно време с д-р Станкова бяхме в Дания. Отидохме, уважаеми колеги, в Министерството на здравеопазването. В Министерството на здравеопазването на държава с 6 млн. население работеха 42 души! При нас работят над 200 души! Да не говорим за РИОКОЗ-и, за РЦЗ-та и така нататък. Не може така да продължава. Тази тежка бюрократична система не може да продължава. Това е така наречената оптимизация в администрацията.
Друг въпрос, който безспорно се поставя, е въпросът за нетрадиционните методи. Нетрадиционните методи се определят от медицинската наука и практика. Не може да се практикува всичко, каквото е скимнало на някого. Във всички случаи на тези нетрадиционни методи на лечение трябва да има комисия, която да определи правилата и критериите на приложението, а не да бъде безразборно. Ето това имах предвид. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Първа реплика – д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми проф. Камбуров, искам да кажа само две неща. Проблем с училищното здравеопазване в страната в момента съществува и този проблем трябва да намери решение. С този законопроект до известна степен се предлага решението. Напълно съм съгласен с Вас, че след него следват няколко въпроса – въпросът с щатовете, въпросът с физическите лица за тези щатове, въпросът със заплатите, с тяхната квалификация. Като законодателен орган по принцип трябва да приемем този законопроект, защото проблемът в училищното здравеопазване в момента за всички ви е ясен. Достатъчно е да отидем в един училищен двор и да видим, че децата пушат. Достатъчно е да видим в какво физическо състояние са част от тях. Достатъчно е да видим какви са мъките, докато тези деца търсят медицинска помощ или, не дай си, Боже, спешна помощ. В този смисъл смятам, че този законопроект трябва да бъде приет.
Аз обаче си мисля, проф. Камбуров, че имаме варианти за физически лица. Тези варианти са в една друга система – да кажем за медицинските фелдшери, бакалаври, медицинските сестри – те вече получават висше образование. В този смисъл в зависимост от училищата, в зависимост от броя на учениците вътре, в зависимост от тяхната възраст според мен тези въпроси могат и трябва да бъдат решени. Нека да ви припомня, че в момента общините издържат детските градини – там има достатъчно медицински персонал, така че това не е прецедент.
Като реплика няколко думи за вашия законопроект. Вие поставяте въпросите, но поставяте един микс от въпроси и нито един от тях няма окончателно решение във вашия законопроект. Реформата и трансформацията примерно на районните центрове по здравеопазване и РИОКОЗ искат достатъчно задълбочени и явно други нормативни актове, с които този въпрос може да бъде решен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – проф. Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми колега! Едно от предложенията и идеята, която сме имали, е в тези кабинети да работят сестри. Това до известна степен е приемливо, но предложението Ви да работят фелдшери като че ли вече е минало, защото преди седем години приключихме с този начин на обучение. Пак остава една група, за съжаление, както е в ТЕЛК-овете, в тях да работят пенсионери, а работещите в ТЕЛК-овете, уважаеми колеги, около 60% са пенсионери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител д-р Нигяр Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! При обсъждането на предлаганите промени в Закона за здравето в комисията чух едно от най-нелепите твърдения, което съм чувала напоследък – че с тези промени се институционализира или се фаворизира една група от населението на България и това са децата. Какво по-хубаво от това, бих казала аз? Ако някой от присъстващите тук не си дава сметка за това, толкова по-зле. За да отговорим на въпроса дали са необходими тези промени или не, би трябвало да видим какъв статус презенс има детското здравеопазване днес в България. Статус презенс е сегашно състояние на нещата. Ние сме в началото на учебната година. Тук сигурно има родители или близки на деца, които са посетили вече своето джипи, което е необходимо да направи профилактичен преглед примерно на дете, което трябва да започне новата учебна година. Станали сте свидетели с каква огромна досада колегите, поради ограничение във времето и поради други причини, попълват съвсем формално документите, които трябва да подготвят за тези деца.
Пак в началото на учебната година виждаме, че първото, за което педагозите питат родителите, е: от какво боледува вашето дете? Не дай си, Боже, родителите и близките да отговорят, че то примерно има астма, епилепсия, диабет, че е хипертониче, а такива има все по-често сред българските деца, изпадат в тих ужас, защото те трябва да се справят с този проблем в хода на учебната година.
Ето защо завръщането на стари болести, които бяхме позабравили поради пропуски в имунизацията от рода на паротит, на туберкулоза, и появата на нови заболявания като астма, алергични заболявания, зависимости, промяната в поведенчески реакции, агресия сред нашите деца са едни от аргументите, че ние трябва да променим този статус презенс на детското здравеопазване. Не искам да преповтарям неща, които вече са казвани, че идеята отново да се промени нещо в детското здравеопазване в тази посока се подкрепя от педагози, от родители, от неправителствени организации, от обществеността. Да, действително има финансов проблем, има организационен проблем, но финансови и организационни проблеми има в системата на цялото ни здравеопазване. Значи ли това, че ние не трябва да се стремим да го правим стъпка по стъпка по-добро и да променяме нещо в него?
Има примери на европейски страни, които вътре в здравноосигурителната си система са потърсили решение на този проблем – с училищните лекари. Има примери, в които отделни страни са възложили това на общинските власти, но въпреки всичко почти във всяка европейска страна, с много малки изключения, съществува училищно здравеопазване. Аргумент за това – проблемът да се реши в общинските и в държавните училища, е, че частните училища решават този проблем съвсем в началото. Дефинитивно той наистина се решава и не съществува като проблем.
В момента хроничните заболявания сред децата стават все повече и повече. В момента хоспитализациите на деца в болниците показват, че в болниците се настаняват и достигат изключително запуснати случаи по определени причини.
Ние говорим за това, че трябва да интегрираме децата с увреждания в нормални училища. Действително фактите показват, че децата с така наречените специални образователни потребности в началото на миналата и тази година са нараснали в пъти - в нормалните училища, а не в специалните училища. Две трети от времето нашите деца прекарват в детските градини и училищата.
Аргументите са ясни. Тук въпросът е дали отново ще се убеждаваме защо нещо не може да се случи, а не да говорим как може то да стане и да предприемем стъпка в правилната посока.
Становищата на министерствата на финансите, на образованието и на здравеопазването по отношение на този законопроект специално е, че те подкрепят принципно предложените промени, а аз мисля, че оправдания от рода на това, че пари няма просто не звучат сериозно.
Не искам да кажа, че от юридическа гледна точка всичко е изчистено в предложените промени, но мисля, че принципно, а ние обсъждаме принципно тези промени на първо четене, този законопроект трябва да бъде подкрепен. Не приемам също така и аргументите, че ние имаме една здравноосигурителна система, един модел, който вече сме приели и не трябва да го променяме. Той не е свещена крава и ако нещо наистина не работи, то трябва да се промени, ако това е в интерес на нашите деца.
От друга страна искам да заявя, че действително голяма част от неправителствените организации, които се занимават с тази проблематика подкрепиха този законопроект. Това са: Асоциацията на пациентите в България “Здравеопазване” - ние получихме петиция за промени в детското здравеопазване с подписка от 84 стр.; Конфедерация “Защита на здравето”, както и Федерацията на синдикатите в здравеопазването. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Давам думата на д-р Ботьо Ботев.
БОТЬО БОТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко давам израз на моето уважение към поривите и ентусиазма, които са залегнали в изготвянето на този проект, мотивиран от тревожното състояние на здравния статус на детския контингент – един наистина тревожен проблем, който трябва да намери своето решение.
Разочарован съм обаче от проекта, който третира съвсем частично проблемите в детското здравеопазване и предложението за създаване на отречената от практиката институция и система на училищния лекар. Тя съществуваше. Лекарите от практиката години наред сме се сблъсквали с нея като елемент от структурата на някогашното здравеопазване. Някаква ефективност – никаква. Някаква продукция – абсолютно никаква. Цялата профилактична дейност се изразяваше в теглене и мерене в началото и в края на годината, от време на време, евентуално извършване на някакви елементарни манипулации, които ежедневието ражда като потребност. Тази дейност успешно се извършваше от фелдшери и сестри.
Ние сме вече във времето, в което се налага да изчистим един наистина продуктивен подход при посрещане потребностите, които трябва най-после по някакъв начин наистина да реализираме, за да можем изцяло да променим състоянието и на детското здравеопазване, да решим така мощно цитираните проблеми, които ражда здравния статус – детска смъртност, заболеваемост и т.н.
Трябва да ви кажа, че се заемаме наистина с една много страшна задача, защото заболеваемостта особено сред децата не е само от една компетенция и предстои успешното решаване на проблемите в детското здравеопазване. Много ясно е, че тази заболеваемост е една пряка функция и на стандарта на живот, и на материалното благосъстояние, на интелекта, на културата на нацията ни. Това няма кой да го отрече. Ролята на здравеопазването е да осигури структура и възможности да се посреща заболеваемостта сред децата и решението на проблемите, които тя ни представя.
Представя се проект за една структура – кабинети в училищата, училищния лекар. Е, кой ще работи в този кабинет? Лекар! Ами, че как ще реши той многостранните, поливалентните потребности от различните видове квалификация, които ни представя заболеваемостта на детския контингент от нула до 18 години? Ами че аз не знам такъв лекар, който да обхване и реши всичките проблеми – и педиатрични, и терапевтични, кардиологични, гастроентерологични и т.н. Просто няма такъв. Ами, в системата, в която съществува нашето здравеопазване, как ще се насади тази структура – един кабинет? По какъв начин ще се реализират многостранните подходи, които лимитират маршрута на нуждаещия се от тази широка и поливалентна консултативна помощ? Няма такъв механизъм, който в момента да го регулира.
Просто има едно разминаване на проекта със заложените правила, които се разиграват в реализирането на здравеопазването у нас. Просто има много неща, които трябва да бъдат изпипани и ако трябва, да приемем – кабинет, в който да работи бакалавър или фелдшер от практиката, това наистина го уважавам, но той не може да реши широкоспектърните проблеми на профилактиката, които далеч не се изразяват в досега извършваните профилактични прегледи в този вид, в който са извършвани.
Проблемът е изключително голям и макар че е много тревожен, предложеният проект дори и принципно не може да ги реши, защото той принципно се разминава със заложените досега в момента правила на извършване на здравеопазна дейност в България. Благодаря ви за търпението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д р Ботев.
Първо давам думата на д-р Маринчева.
СТАНКА МАРИНЧЕВА (КБ): Доктор Ботев, извинявам се, но се учудвам, че имате такова становище за училищното здравеопазване. И сега по Наредба № 3 съществуват училищните здравни кабинети. В тях работят медицински сестри. Медицинските сестри поемат направленията от личния лекар, в които пише “здрав”, “клинично здрав”, но нито го е прегледал, нито го е претеглил, нито го е премерил. На всичкото отгоре тези профилактични прегледи личните лекари ги правят към датата на раждане на детето, защото се съгласете, че 1500 души, от които 800 деца, той не може да ги прегледа от 1 до 15 септември и доброто желание да има. Следователно, ние не говорим за връщане на сестри, на фелдшери. Каквито и да е сестри и сега има. Въпросът е да върнем лекаря с неговите отговорности не само по отношение на спешната помощ, защото такава изключително много съществува. Ако трябва да вляза в подробности ще кажа, че сме имали ученици, които умират в голямото междучасие от дилатативна кардиомиопатия. Никой не е знаел. Ритнал е две топки, паднал е и свършил. Защо никой не го е познал? Защото никой не го е прегледал като хората – нито личния лекар, нито специалисти.
Колкото до това какво трябва да направим въобще за детското здравеопазване, аз мисля, че има много въпроси, които трябва да обсъждаме.
И понеже съм взела думата, искам да кажа, че споделям вижданията, които проф. Камбуров изнесе за детските РЕЛК. Ние имахме такива. В България имаше такива. Аз бях председател на един от двата състава във Варна, които работеха. Извеждането на децата от общия поток е също много добър феномен. Първо, бързо се обслужват. Второ, комисията е само от педиатри специалисти от различните направления. И трето, много актуална оценка може да се даде на нетрудоспособността на децата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – д-р Ива Станкова.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И аз ще започна с тези думи: д-р Ботев, имам претенцията да кажа, че съм добър педиатър и съм вътре в проблема, и не е допустимо да кажем, че това е частично решаване на проблема. Дори е страшно да се каже, че е частично. Напротив, проблемът за усъвършенстване на детското профилактично здраве в тези институции: ясла, градина, училище и институциите за отглеждане на деца, смея да кажа твърдо, че решава около 70% - макар че аз не обичам две неща в медицината: проценти и още нещо - от проблема за детското профилактично здраве.
Когато се проведе Кръглата маса за детското здравеопазване през лятото, там две трети от изказванията на водещите педиатри бяха в защита на този проблем. Дори аз бях изненадана, че този проблем ги удовлетворява, че тази дейност ще привнесе твърде много, за да стабилизираме системата. В никакъв случай не можем да твърдим, че това е частично решаване на проблема.
По отношение на това кой ще работи, бих казала, че между първо и второ четене има много добри идеи, даже и тези, които получаваме и проучваме – идеите, които се случват в Европа.
Макар че репликата е към Вас, аз безкрайно уважавам мнението на проф. Камбуров и смятам, че между първо и второ четене ще можем да коментираме някои от проблемите и ще можем да ги решим.
Само да добавя, че възнагражденията на лекарите са заложени по повод писмо на министър Орешарски при първо четене в комисията и едно писмо, което е от господин Петър Димитров, тогава председател на Комисията по бюджет и финанси - в проекта на държавния бюджет, в една отделна колонка ще се покаже размерът на средствата, броят на здравните кабинети и числеността на персонала. Като броят на кабинетите, колеги, е свързан с определени правила на лимит, които ще обслужат лекарите, който лимит е заложен и в момента в съществуващата наредба. Така че аз смятам, че въпросът ще бъде решен между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – д-р Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, говорим за здравеопазване. Само че философията на този закон отново е сбъркана, както всички наши закони, които приемаме тук. Тръгваме да говорим за здравеопазване, забравяме профилактиката. И ако искаме да сме полезни за детското здравеопазване, най-напред трябва да се даде акцент на профилактиката. Профилактика, профилактика и пак профилактика – тя е майката на здравето. Не да ми говорите тук всички: ами заболяването, получил сърдечно или еди-какво си, еди-какво си. Трябва така да бъде организирано детското здравеопазване, че не трябва да се допуска да се стига до тези заболявания.
А този закон, за да бъде съвършен и добър, той трябва да се съобрази и с Министерството на образованието и науката. Има много допирни точки, които трябва да бъдат съгласувани с тях. Не може ние да пратим сестра. Някой тук пледира да имало сестри и фелдшери. Извинявайте, при децата не могат да работят сестри и фелдшери. А как и кой ще работи?! Не да ми казвате: заплащане с писмо на еди-кой си. Най-простото е: имаме лични лекари, джипита, както грубо се изразявате. Ние си имаме добра българска дума: личен или домашен лекар. Те да бъдат прехвърлени към Касата и Касата да им превежда заплащането. И тогава да се разшири и пакетът от задълженията на този педиатър.
И другото, там задължително трябва да бъдат педиатри, за да може този колега, който ще обслужва училищния кабинет или училищната практика, да има интерес да работи. Няма нужда от някакви специални писма: на министър еди-кой си, на министър-председателя и т.н. Това си е просто. Ние го имаме заложено в законодателството – ученическа практика. Но пакетът, задълженията трябва да бъдат разширени и да се следи най-напред за профилактиката, а не колко заболявания имаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – д-р Ботев.
БОТЬО БОТЕВ (НДСВ): Бързам да взема думата, защото дискусията се отклонява в една насока, която няма да роди нищо ново, което да подобри детското здравеопазване, след като то се слага в центъра на обсъждането като проблем. Редно е да се разработи програма, която да революционизира и подработи здравеопазването на ниво детски контингент. Но начинът, по който се мъчим да го решим, далеч няма да роди нищо ново, а и системата е апробирана в продължение на толкова години. Пред очите ни е –абсолютно нищо не роди. Спокойно може на това ниво, на което се извършва медицинската дейност, да се изпълнява от сестри и фелдшери. Но да се хабят лекари, квалификация, за една ялова работа според мен не си струва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина темата е изключително важна. Бих искал обаче най-напред да попитам: уважаеми господин председател, ние разглеждаме и двата законопроекта, нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се.
БОРИСЛАВ КИТОВ: По първия законопроект няма две мнения, колеги, че българското здравеопазване и българското общество са длъжници на децата. Това е един постулат, който мисля, че никой няма да отрече. И в това отношение опитът на д-р Станкова да реши проблема е похвален.
Обаче, ако излезем извън клишетата и тръгнем да разгледаме какво е действителното състояние и това, което наистина би могло да се получи, какво ще се получи? Трябва да бъдем доста по-критични и да изходим от сегашното състояние. В момента има 3000 кабинета, 3020 по данни, 124 души лекари. Средна заплата – 299 лв. в сектора. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.) Доктор Адемов както винаги прави сметки, аз не мога да ги направя и не мога да кажа дали са не или да, сигурно ги знаете. Но на тази заплата вече и учители не искат да работят.
Второ, изключително важно е да видим какви задачи им поставяме. Защото безспорно в здравните кабинети, в които има лекари, дори и при по-добро заплащане, което ще бъде привлекателно, трябва да има ясни задачи, които да бъдат изпълними, за да можем да постигнем резултат.
Аз например трябва да кажа, че неотложно необходима помощ няма, д-р Маринчева, и Вие го знаете. Такова чудо няма.
Няма как лекарите да съгласуват програмата, след като само преди една година имаше конфликт между двете министерства за броя часове и съгласуване на програмата. Няма как лекарят или работещият в този кабинет да съгласува учебно-образователния план.
От друга гледна точка, безспорно е, че в тези кабинети е мястото да се развиват програми, които да подобряват здравното образование на българските деца. Безспорно, това е мястото и това те могат да го вършат, би следвало сега да им е вменено. Разбира се, не считам, че за това са необходими лекари.
Възниква въпросът за превенция и профилактика. Да, разбира се, има изключителна нужда, никой не го оспорва. Но каква е връзката по-насетне, за да могат да се вземат адекватни мерки, при положение, че има някакви отклонения? Трябва да бъде създадена много ясна връзка, първо, с общопрактикуващите лекари, второ, с провеждане на изследвания, за да могат съмненията на клиничната диагноза да се потвърдят от лабораторните изследвания. Такова нещо при сегашното състояние няма.
От една страна, или трябва да има едно обвързване на взаимоотношенията лекар – здравен кабинет – общопрактикуващ лекар, за да се използва веригата, или просто трябва да има някаква друга форма, която да даде възможност да се изпълни задачата на профилактиката като такава. В противен случай ще си останем само в онази степен, в която и досега правим и може би в това отношение колегата Ботев има своето отношение. Той не е против, но съм убеден, че изказва своите съмнения, защото дори и да имаме някакво съмнение с диагнозата, тя няма да бъде доказана без рентгенова снимка.
Ето ви взаимовръзката, която трябва да се намери, за да може наистина да изпълнят тази своя функция. Уважаеми колеги, разбира се, нека в същото време да направим сравнението къде например са частните училища, които имат лекари, които получават пари над 1000 лв. Те вече са лични лекари, те са частно предпочетени от съответните родители, които плащат допълнително за тази работа. Ние не можем да сравним двете неща. Те са несравними. Струва ми се, че за да постигнем някакъв резултат на второ четене, трябва първо, задължително ясно и категорично да се изложат задачите, ясно и категорично трябва да се каже какво ще бъде заплащането и не на последно място, трябва ясно и категорично да се покажат връзките на здравните кабинети и колегите, които работят с останалата система на здравеопазването.
Ако това не го направим, ако не потърсим някакво решение на тези три въпроса най-общо, без да ми се сърдите, умереният песимизъм на д-р Ботев ще стане факт.
Аз подкрепих този законопроект и в комисията, защото считам, че с дискусии, с търсене на решения е начинът все пак да се върви напред.
Уважаеми колеги, обръщам се особено към колегите педиатри – с училищното здравеопазване няма да решим проблемите на тясното здравеопазване. Те са много по-сложни. Училищното здравеопазване е само една брънка и то периферна брънка на тези проблеми. Аз и сега ще го подкрепя, като ясно заявявам, че ако не се намери отговор – пълен или частичен на трите въпроса, ще получим един недобър резултат и д-р Ботев ще бъде прав.
Уважаеми колеги, учудих се защо никой не взима отношение по втория законопроект. За мен, аз казах и в комисията, вторият законопроект е едно предизвикателство за колегите, които опитват да поставят на дискусия, макар и малко прибързано може би, но част от наболелите проблеми в българското здравеопазване, за да търсят своето решение.
Още преди четири години, когато вървеше дискусията за новия Закон за здравето, тогава, д-р Адемов, д-р Ботев знае, ние поставихме въпроса, че се получава едно двувластие в управлението на здравеопазването по места през РИОКОЗ и РЦЗ и че би било много по-добре още тогава, в зародиш да се търси една обща структура, която, първо, да намали до известна степен тази администрация, и, забележете, не толкова това, колкото да се избяга от дуализма на двете институции, които някой път вземат едни и същи решения от две страни.
Въпросът стои – дали това ще стане формално само с обединяването? Аз съм убеден, че няма да стане. Въпросът стои и трябва да се замислим. Затова не можем, така да се каже, да не кажем, че там в тази област ще има въпрос, който предстои да бъде решаван.
По отношение на нещата с ТЕЛК-овете безспорно също има проблем. Зачеркването на въпроса, даването на някакво възможно решение е техният, може би, поглед към този проблем, но той съществува. Съществува, защото не считам, че е редно Националната здравноосигурителна каса да плаща изследванията. От друга гледна точка колегите от ТЕЛК съвсем с основание назначават един милион изследвания, за да не си плащат след това, ако им отхвърлят диагнозата. Така ли е, д-р Адемов?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Така е.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Тези изследвания ги плаща Касата. Тези изследвания някой път не са необходими. Разбирате ли? Да не говорим, че непрекъснато при всеки един от вас, сигурно близки и познати или най-обикновени граждани в приемните ви дни идват да се оплакват, че чакат по шест, седем месеца за един ТЕЛК.
Вчера по Българската национална телевизия дават жена, която е прекъсната, защото трябва да чака шест месеца за ТЕЛК – тя била спинпозитивна. Има ли някой, който е с дефинитивни увреди, който да може да се оправи на този етап? Няма. Така че има своята логика дали това е решението, аз не мога да кажа.
Що се отнася до нетрадиционната медицина, мисля че тук категорично не бих могъл да подкрепя колегите, защото, ако няма дори и малка регулация, тя ще бъде безконтролна. Съществуващият закон излезе, проф. Камбуров, но се налага да има наредба. Друг е въпросът, че такава наредба няма вече три години. Но законът иска да има наредба. Аз не съм виновен, че не се спазва. Проблемът е, че все пак там в тази наредба се казва, че трябва при тия и тия условия нещо да има, да имаме някакъв контрол. Да не говорим, че има колеги, много добри в своята област, които я практикуват и в Народното събрание. За справка – няма го д-р Ваньо Хърков.
Мисля, че това е един въпрос, който трябва да бъде развит, но той има своето място, защото няма как на друго място това да бъде, не бих могъл да се съглася.
Що се отнася до раздел „Права на пациента”, безспорно винаги правилото е било такова – приема се един закон, който е по-обхватен и се махат необхватните части. Тук мисля, че вие сте напълно наясно и по принцип сте прави, но така или иначе това не може да стане сега и след това да се прави закон. Трябва да бъде приет законът. Аз не намирам за необходимо да бъдат махани научни дружества, институтът на учените, защото това – законът казва, че може да бъде сключен договор с тях и ние трябва да дадем възможност на Българския лекарски съюз, който сключва договорите и висшите учебни заведения, да може с всеки, който иска, който счита, че е полезен, да сключи договор за едно продължаващо обучение.
Уважаеми колеги, пак ви казвам, има забележки и по двата законопроекта. Двата законопроекта обаче носят много рационални неща, които карат нас като народни представители, българското народно представителство като цяло, политическите сили, които участват, да се сетят, че има проблеми и тези проблеми трябва да бъдат решени. Затова ще подкрепя и двата законопроекта, като се надявам, че ако искаме да направим хубав продукт, трябва много да ги обработваме и двата на второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само в рамките и на базата на принципите, а не да пишем нов.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Както повелява Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както повелява правилникът, точно така.
За първа реплика, заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Господин председател, благодаря Ви.
Възползвам се от процедурната възможност за реплика, за да не вземам думата за изказване, защото това е тема, по която многократно е имало дискусии.
Според мен правилно, както отбелязахте, доц. Китов, дискусията изобщо не е дали народното представителство е „за” или „против” детското здравеопазване, дали е „за” или „против” профилактиката в детското здравеопазване. Сутринта говорихме, че дискусията е в съвсем друга посока, а именно доколко са ефективни публичните разходи. Защото за тези здравни кабинети, за които говорим, които съществуват и сега, в Закона за държавния бюджет, ако не се лъжа, мисля че са толкова, са заделени 38 млн. лв. Големият проблем е: каква е ефективността от тези финансови средства? Може да има разлика плюс минус.
Въпросът е следният, както каза и господин Китов: общопрактикуващият лекар на базата на капитационната сума, която получава от държавния бюджет, защото Законът за държавния бюджет плаща на децата до 18 години, а на тези, които учат и до по-късно, плаща от данъците на всички български граждани веднъж за това общопрактикуващият лекар да се грижи включително и за профилактиката на хората в детската възраст. Това е единият източник на финансиране. Сега към него ние прибавяме и втори източник на финансиране, но този път от данъците на българските граждани, защото тези пари, колкото и да са – 20 или 30 млн., тях ги отделяме още веднъж. И сега всички в един глас казваме, че неефективно използваме тези финансови средства, които са публичен ресурс.
Това е голямата дискусия. Това, което казвате, е изключително вярно. Как да направим така, че задълженията на общопрактикуващите лекари и задълженията на тези здравни кабинети по някакъв начин да водят до ефективно изразходване на финансовия ресурс. Това според мен е големият проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Доктор Китов, имате право на дуплика, ако това беше реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Вие сте абсолютно прав. Адемов по един много фин начин под формата на реплика се опита да каже това, което аз наистина не желаех. Тези неща на този етап не са ефективни.
С така предлагания закон няма гаранция, че ще станат по-ефективни. В това отношение, по-точно казано, аз приемам Вашата реплика и съм съгласен с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Паница има думата.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно е, че в тази зала не спорим за това дали да има детско здравеопазване или не и в какъв обем да бъде, а по-точно как да се реализира.
Мисля, че с този опит на д-р Станкова въпросът за детското здравеопазване няма да бъде разрешен, защото той е много по-всеобхватен, както чухме и от други колеги.
Аз мисля, че предложението, което прави д-р Станкова, малко добавя над това, което съществува в момента, и по-точно в Наредба № 3 от 2000 г. Там е казано кои четири категории медицински лица могат да упражняват професията си в училищните кабинети – медицинска сестра, фелдшер, лекар и на четвърто място, специалист по хигиена на детско-юношеската възраст. Явно, че тогава нормативният орган е дал възможност и на такава категория лица да упражняват своята професия в училищните кабинети.
В момента има 3020 училищни кабинета, ако не се лъжа, и 124 заети места, както чухме от колегите. Разбира се, че са толкова, защото проблемът опира най-вече до финансирането. Средната заплата на тези 124 места е 299,70 лв. Оттук започват въпросите.
Първо, колко лекари има в България и откъде ще се намерят допълнително хора, които да заемат останалите 2900 места, ако става дума за лекари само?
Според данни на Министерството на здравеопазването и на Българския лекарски съюз има недостиг на лекари в първичната медицинска помощ, има недостиг на лекари в специализираната медицинска помощ, има недостиг на лекари в спешната помощ, има недостиг на лекари и специалисти вече и в болничната помощ на всички нива. Следва въпросът: които са тези медицински лица, по-специално лекари, които ще отидат и ще дадат по-високо ниво от сегашното на здравеопазването в тези кабинети? Знаете каква е разликата в заплатите. Настоящата средна заплата в тези 124 кабинета, повтарям, е 299,70 лв. Кой е този лекар, който след шест години обучение ще отиде и ще се зароби в училищен здравен кабинет? Питам: има ли такъв човек?
Тук се цитираха данни от Европейския съюз. Познавам здравеопазването в три големи западни страни на Европейския съюз. Имам претенции, че във Франция го познавам перфектно, тъй като съм пребивавал многократно там на специализации, работа и т.н. Никъде, повтарям, в никоя от тези три големи страни няма лекар, завършил медицина, който да е в кабинет. Няма нито едно такова място. Там медицинската помощ е базирана на съвсем друг принцип. Принципът е да се даде първа помощ в училище и нищо повече. Няма хора, които да се занимават с функциите, които се предлагат тук.
Известна яснота искам да внеса по това кои са тези функции. Тук се каза, мисля, че Китов го каза преди малко, че трябва да се коригира евентуално терминът „неотложна необходима помощ”, тъй като е ясно, че ще приемете закона. Няма такъв термин нито в нормативите на Световната здравна организация, нито пък в нашето законодателство има такъв термин. Трябва да се коригира.
На второ място, д-р Станкова предлага „Промоция, профилактика и рехабилитация на здравето на децата”. Това е задължително в момента за джипитата. Трябва да има яснота – отнема ли се капитацията на джипитата, щом като някаква друга категория медицински лица ще извършва тази дейност? В България не може да се плаща на две места за една и съща дейност.
Това е по втората точка.
Третата точка е „предотвратяване разпространението на заразни и паразитни болести”, както е дадено.
Колеги, в РИОКОЗ, знаете всички, има специален отдел „Хигиена на детско-юношеската възраст”, който се занимава точно с това.
Ако имате уважение към себе си, махнете я тази точка “Съгласуване на седмичното разписание”. Защото знаете, че училищният лекар или медицинската сестра, или фелдшерът не може да направи училищната програма по никакъв начин. Той може да даде някакви медицински съвети, но няма как да направи програмата.
И накрая има една точка, тъй като ще приемете този законопроект, която предлагам да я махнете – „Участие на тези лица и контрол в различни форми на отдих, туризъм и спорт”.
Вижте, мина времето, когато имаше такива форми преди много години, когато училищните лекари ходеха на курорт с децата заедно през лятото. Няма такова нещо сега. Дайте да се разберем: кога ходят децата да правят отдих и туризъм през лятото, та да отиде медицинското лице да го контролира? Няма такова нещо, така че не може да има и такава функция.
Така че моят съвет е да махнете и тази функция, защото тя звучи кухо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То нищо не остана от закона.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Горе-долу нищо не остана, защото има Наредба № 3 от 2000 г., която дава доста възможности на медицинското лице да помогне на спешните случаи.
Ако искате нещо да се получи, концентрирайте се върху това как на това дете да се даде първа помощ. Оттам нататък да си правите илюзии, че то ще бъде лекувано в училище, забравете го това. Никой родител, когато детето му получи някаква криза, няма да остави детето си на училищния лекар. Хваща го и го води при специалист. Никой от вас няма да направи това нещо.
Задачата на училищния лекар, както я помня, когато съм бил ученик, беше, ако съм си навехнал крака, да извикат линейката и да ме заведат в ортопедията. Когато получа главоболие, да се обадят на родителите ми да ме вземат или да ми дадат един аналгин. Това беше.
Наблегнете на тези моменти, за да се получи някакъв резултат от закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д-р Станкова, за реплика.
ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доктор Паница, аз действително ще взема предвид това, което казахте, защото има логика за много неща.
Само конкретно ще посоча нещо, което преди малко забравих, за което говореше проф. Камбуров. Става въпрос наистина за 3020 кабинета, но става въпрос и за това, че сега в наредбата е разписано това, че един лекар ще се занимава с определен брой ученици – както са лимитирани и участъците или джипи практиките. Става въпрос за това, че наистина в момента има 124 лекари и сме заложили в проекта на базата на съществуващия бюджет и на базата на този, който искаме допълнително да даде малко отгоре върху издръжката на кабинета от 908 на 1200 лв., съответно да се повиши възнаграждението на лекаря и на медицинската сестра, най-общо казано, така че от 950 лекари сме посочили бройката 826 лекари, а не 3000, защото те ще отговарят за определен брой училища. Учениците в момента в България са около 1 млн. - 985 хил. Преди около 4-5 месеца тази цифра ми беше дадена от Министерството на образованието. В тази връзка е заложена сумата от 394 лв. за лекаря и 244 лв. за сестрата. Наблягам на следното нещо. Тук е моментът да стимулираме и да провокираме добрите мениджърски способности на бъдещите кметове и на бъдещите общински съвети. Има практики и те са доказани, че гласувайки могат да повишат тази сума. Тук е въпросът, че този делегиран бюджет, който така или иначе съществува и в момента, ще го подпомогнем с активното участие на общините, защото, в крайна сметка какво трябва да направят за собствените си жители в собствените си райони? Най-важното нещо е това.
Що се отнася до опита – много ми харесва това – бих отговорила с този израз: да, в крайна сметка това е един опит за летене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не съм чувал досега такова определение за закон – опит за летене.
ИВА СТАНКОВА (КБ, от място): Това е закачка.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател. Вие наблегнахте на шансовете за финансиране. Не зная кога сте разговаряли с Министерството на финансите. Зная текста на писмото на министъра на финансите, в което няма никакъв конкретен ангажимент към комисията – официалното писмо, което съм чел. Откъде ще дойдат тези пари – вероятно ще видим при гласуването на новия бюджет. Искрено се надявам, че вероятно ще има пари. Пак повтарям, вероятно тези хора няма да изпълнят функцията си. По никакъв начин няма да изпълнят функцията си, защото им вменявате задължения, които не са тяхна работа. Не е възможно – знаете го много добре и всеки трябва да изхожда сам по себе си как ще процедира със собственото си дете – дали предпочита... Знаете, че децата се движат из училищата в рамките на даден град – до ІV клас на едно място, от ІV до VІІ на друго, първо единият училищен лекар, после вторият, а от VІІІ до ХІ-ХІІ клас третият. Нищо няма да се разбере. Друго е, когато има един педиатър, който го следи от раждането с всичките му проблеми до навършване на пълнолетие. Съвсем друго е. Всички го знаете много добре. Някакво мъчение е, наистина – опит за летене – дано завърши добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Реших, че днес ще бъдем дискриминирани, щом само лекарите имат думата по тази тема. В кръга на шегата ще кажа, че 16 години вече живея с лекар педиатър и все пак мъничко имам право да кажа някоя и друга дума.
Първо ще ви говоря по този законопроект, който не беше обсъждан така широко - на колегите от ДСБ. До известна степен съм наясно и с причините, поради които той беше породен. С проф. Камбуров през м. март присъствахме на първата Национална среща на лекарите – членове на Териториално-експертни лекарски комисии, където бяха повдигнати редица проблеми, част от които са отразени с предложенията, направени в този законопроект.
Колеги, през последните дни е поставен с изключителна острота въпросът за функционирането на ТЕЛК и взаимоотношенията между Териториалните експертни лекарски комисии, Националната експертна лекарска комисия и взаимоотношенията с Националния осигурителен институт. Един от центровете на този проблем в момента е Варна. Знаете, че там експертните комисии престанаха да работят и вече повече от пет дни не приемат и не преглеждат български граждани.
Решаването на тези проблеми, които се повдигат в това предложение, което са направили колегите от ДСБ, е, струва ми се, само частица от общите проблеми, които трябва да бъдат поставени пред законодателя за разрешаването като цяло на функционирането на ТЕЛК. В този смисъл знам, че в момента в Министерството на здравеопазването има работна група, която подготвя комплект от нормативни подзаконови актове, както и евентуални необходими промени в текстовете на законите, които да доведат до тези промени. Един от много тежките въпроси, които се повдигат във връзка с функционирането на ТЕЛК, е приложението на чл. 110, за който мисля, че колегите преди мен говориха – за Кодекса от социалното осигуряване, известната неяснота в неговия текст, която довежда до противоречивото прилагане в търсенето на пряката имуществена отговорност на лекарите от експертните комисии, което довежда до блокирането на тяхното функциониране. Така че в този смисъл бих желал да подчертая – необходимо е да се разискват проблемите, които колегите от ДСБ поставят с тяхното предложение за промени в Закона за здравето, но те не могат да бъдат решени само с това, което се предлага, а във всички случаи трябва да бъдат погледнати комплексно и с другите нормативни актове, чиято промяна е наложителна.
Що се касае до Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, който е подписан от колежката Ива Станкова и други народни представители, колеги, тук вземам думата като родител. Струва ми се, че освен чисто експертния поглед върху този проблем е необходим и този, другият – на хората, които са извън системата. Бих казал, че главният мотив да подпиша и да бъда съвносител на този законопроект беше желанието да се създаде допълнителна сигурност за нашите деца тогава, когато са на училище. Напълно подкрепям идеята за възстановяването на статута на училищния лекар в училищата, защото наистина в частта, която се касае за това да бъде оказвана неотложната помощ на децата, когато възникне такава необходимост... Второто е да има едно пълно картографиране на специфичните здравни нужди на децата, които са в училищата, със съответното описание на техните хронични заболявания или други особености на тяхното здраве и с носенето не само в картотеката на училището, ако щете и така, както бойците на фронта имат тези индивидуални гердани, на които носят кръвната си група и други специфики, всяко дете, което има такива специфични здравни нужди, ако, не дай си Боже, получи криза в училище, тези белези трябва да са на него, за да може да му бъде оказана необходимата здравна помощ.
От друга страна, това вероятно е елемент и от подзаконова нормативна работа и уредба, но във всички случаи би трябвало в аптеките на тези училища да се съдържат тези лекарства, които да отговарят на специфичните нужди на всяко дете, което би могло да изпадне в криза по времето на учебния процес. Това е моето виждане като родител с оглед необходимостта да имаме по-голямото чувство за сигурност затова, че нашите деца, когато са в училище, има възможност да им бъде оказана тази първа помощ. Далеч съм от идеята, че може да се провежда лечение.
Втората добра идея на този законопроект всъщност е въпросът за профилактиката. Наистина мястото, където може да започне да се създава системната грижа, да се поддържа системната информация и освен това, ако щете, да създаваме навиците на нашите деца, това е провеждането на профилактиката в училищата. Така, както задължихме всяко едно предприятие, всяко едно учреждение в нашата страна да сключва договори с медицински клиники, с медицински здравни центрове и болници за провеждане на профилактични прегледи по отношение на работещите в тези предприятия и учреждения, струва ми се, че тази идея последователно би трябвало да бъде провеждана и по отношение на нашите деца в училищата. Надявам се, че по този начин действително ще достигнем до ефекта, към който всички се стремим – чрез профилактиката да избягваме разходите за лечение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Господин Великов, имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Като се погледне първият законопроект, свързан, да го наречем условно, с училищното здравеопазване, се вижда, че председателят проф. Корнезов също го е подписал, което е добре. Това означава, че много хора, даже и да не са специалисти в тази област, имат грижата за децата, за детското здравеопазване и в частност за училищното здравеопазване. Друг е въпросът дали ние вносителите, тъй като и аз съм един от тях, макар и не лекар, сме намерили най-точните формулировки. Очевидно е, че има какво да се доусъвършенства между първо и второ четене. Но тук, понеже отначалото бях съратник на д-р Станкова, на д-р Джафер, на другите колеги, виждам как хубаво се вписва днес и поздравявам с включването госпожа Маринчева, очевидно е, че това е част от един по-голям разговор, който ние трябва да проведем. Мисля, че това е един знак и към Министерството на здравеопазването, където все още се пече новата здравна стратегия. Вероятно там трябва да се включи един такъв раздел. И естествено е въпросите да бъдат решавани по-комплексно с оглед на по-доброто използване на публичните средства, за да можем да гарантираме това, което искаме всички – здравето на нашите деца.
Аз мисля, че в Комисията по здравеопазването ще имаме много работа между първо и второ четене, но също така без сега да споменавам онова, което трябва да се подобри, тъй като то в много случаи беше казано от колегите, мисля, че приемането на този законопроект на първо четене ще бъде знаково и за онези, които подготвят бюджета за 2008 г. било в министерството, било в съответната наша комисия, за да можем да направим съответните разчети. И може би с някакви малки изключения мисля, че Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи на първо четене законопроекта, свързан със здравните кабинети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има думата народния представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз, както и друг път съм заявявал от тази трибуна, винаги съм отворен и винаги ще подкрепям добрите предложения, независимо от коя страна на залата идват. В случая с връщането на училищните лекари смятам, че това е една изключително добра идея, която категорично ще подкрепя.
Вие знаете какво е българското здравеопазване през последните години, особено профилактиката и особено на децата. Така че връщането на училищните лекари е една добра идея, която ще подкрепя.
Наред с това, тъй като изслушах внимателно цялата дискусия, искам да ви кажа, че на този етап, а и въобще на всеки един етап, говорим по принцип, категорично ще застана зад всякакви идеи, мисли, намерения за приватизация на болниците в България. Ако някой иска да прави частна болница, нека да си я прави, нека да си търси клиенти, но българското общество, българските граждани трябва да бъдат лекувани от държавни болници. Това е моето категорично мнение, което ще устоявам и занапред.
Смятам също, че ние като парламент трябва да обърнем внимание на ред други проблеми, които не са по-малко важни, а бих казал, че са доста по-дълбоки и доста по-тежки от проблема за училищните лекари. Това е проблемът със здравните осигуровки, колеги. Многократно съм го повтарял пред вас. Вашият министър господин Гайдарски наскоро имаше едно интервю, в което каза, че един от най-тежките проблеми в здравеопазването, това е проблемът със здравните осигуровки на близо 1 млн. български граждани. Искрено пожелавам на управляващото мнозинство, защото ние като народни представители със Стела Банкова сме предложили такова решение, да потърсим решение на този тежък проблем. Един милион български граждани са без здравни осигуровки и фактически грубо се погазва Конституцията на България, където всеки един гражданин има право на безплатно медицинско обслужване.
Втори проблем, който искам да маркирам пред вас, това е проблемът с таксата за личен лекар. Имаше колеги от БСП, които го предложиха и това беше отхвърлено. Ние ще продължаваме да настояваме. Със Стела Банкова сме предложили тази такса да отпадне, защото за много български граждани тя не е никак малка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, все пак гледаме конкретни законопроекти.
МИНЧО ХРИСТОВ: Разбира се, аз говоря по принцип. Разбира се, господин председател.
Отпадането на таксата за личен лекар и отпадането на заплащането в болниците също трябва да е проблем № 1 на този парламент.
Що се отнася до проблемите с ТЕЛК, нееднократно от тази трибуна съм поставял този въпрос. Не е редно хора да чакат освидетелстване с години наред. В медиите онзи ден аз прочетох, че граждани се записват за 5-6 г. напред, което е недопустимо. То, уважаеми колеги, е античовешко. Затова всеки опит да се намали срокът за освидетелстване, трябва да бъде приветстван и аз го приветствам, независимо че този път идва от дясната страна на залата.
Завършвайки искам да ви кажа, че проблемите на българското здравеопазване са един от най-тежките и ние като парламент трябва да направим всичко възможно, за да ги решим. Но не в необозримо бъдеще, не по принцип, а конкретно, тук и сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Уважаеми народни представители, по тези два законопроекта гласуването ще бъде проведено утре.
Преди малко ви беше раздаден проект за решение за създаване на комисия относно искането на главния прокурор. Но преди това беше направено процедурно искане утре да се разгледа точката за съставянето на тази комисия. Нека при тази оредяла зала да не се връщаме отново към нарушаване на правилника и да разглеждаме сега този важен въпрос, касаещ не само народния представител Ноев, но и имунитета, статута на Народното събрание.
Няколко съобщения. Комисиите заседават – след като приключим, трябва да участваме в тях.
Гласуванията утре: първо, гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване на второ четене; гласуване на проект за Решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията; трето гласуване – на проекта за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на финансовия договор, който разгледахме след почивката; четвърто гласуване – на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето на първо четене.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, в петък ще има парламентарен контрол.
Министър-председателят Сергей Станишев ще отговаря на две питания от народните представители Станислав Станилов и Евгени Чачев.
Заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин ще отговаря на четири въпроса.
Заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем ще отговаря на питане от народния представител Евгени Чачев.
Министър Нихат Кабил ще отговаря на народния представител Иван Иванов.
Министър Пламен Орешарски ще отговаря на същия народен представител.
Министър Петър Димитров ще отговаря на три въпроса от народните представители Иван Иванов, Станислав Станилов и Владимир Кузов.
Министър Асен Гагаузов ще отговаря на народния представител Иван Иванов.
Министър Джевдет Чакъров ще отговаря на въпроси от народните представители Яни Янев, Йордан Величков и Евдокия Манева.
Уважаеми народни представители, да прочета още едно съобщение: поради организационни промени дневният ред на заседанието на Комисията по политиката при бедствия и аварии на 20 септември 2007 г., четвъртък, от 15,00 ч. се изменя – първо ще има изслушване на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем, както и информация за работата на кризисния щаб в област Разград.
Уважаеми народни представители, успешни часове до края на работния ден! Утре продължаваме в 9,00 ч. (Звъни.)
(Закрито в 13,43 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Борис Николов
Станчо Тодоров