Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Митхат Метин и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към предстоящите гласувания, ще направя едно процедурно предложение по реда на чл. 40, ал. 5 за включване на точка в дневния ред на днешното пленарно заседание.
Предлагам да гласуване включване на Доклад на Комисията по транспорт и съобщения по ветото, наложено от президента, върху Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Комисията е провела заседание и имат готовност да докладват. Докладът ще ви бъде раздаден.
Предложението е след т. 20 от нашата седмична програма, която ще разгледаме след приключване на гласуванията, като т. 21 по програмата да бъде докладът на Комисията по транспорт и съобщения.
Заповядайте за процедура, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! От името на Демократи за силна България ние предлагаме да се извика министърът на образованието и науката, за да разясни пред народните представители позицията на министерството във връзка с преговорите и със заплахата от избухване на учителска стачка в големи мащаби в цялата страна. Няма нищо по-естествено от това Народното събрание да поиска яснота по позицията на правителството преди или по време на най-тежкия тур на преговорите, защото всички ние сме заинтересувани да се намери разумно решение, а не такова, което да предизвика стачка или друго, което да предизвика впоследствие серия от стачки от други желаещи увеличение.
Така че, моля Ви, предложете на Народното събрание да бъде поканен министърът на образованието да даде разяснение на народните представители за позицията на правителството преди преговорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има вероятност този въпрос, който повдига господин Костов, да е включен в парламентарния контрол. Ако не се лъжа, отправихме питане, което обаче може би ще се разглежда другата седмица.
Колеги, ще подложа на гласуване две процедурни предложения – едното за включване на точка в дневния ред и второто за извикване в Народното събрание на министъра на образованието и науката.
Подлагам на гласуване предложението като точка в днешния дневен ред да бъде включен Доклад на Комисията по транспорт и съобщения по ветото на президента, наложено върху приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилния транспорт.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 171, против 1, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Иван Костов за извикване в Народното събрание на министъра на образованието и науката.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 52, против 32, въздържали се 71.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Българското образование беше декларирано от управляващата трипартийна коалиция като приоритет по време на този четиригодишен мандат. Опасността в понеделник да избухне национална стачка в българските училища е напълно реална и това показва цялата информация до този момент. Израз на отговорност от българското Народно събрание би било да изслуша министъра на образованието и науката, да види неговите виждания и да чуе неговите предложения, които той отправя към българските учители и към синдикатите, които представляват общността на учителите в средното образование.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Той води преговори в момента.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Той ще води преговори следобед, господин Великов. Но в същото време Народното събрание заседава днес до 14,00 ч. и ние, като народни представители, имаме бих казал дори дълга да знаем какво е състоянието по отношение на тези преговори. И няма нищо лошо министърът да чуе и нашето мнение по този въпрос.
Недейте да подхождате с безразличие и безотговорност към този проблем, защото той засяга не само учителите, той засяга българските ученици, той засяга и техните семейства.
По този повод аз настоявам пред вас – подкрепете изслушването на министъра. Иначе създавате впечатление, че този въпрос е безразличен за вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Пристъпваме към прегласуване.
Моля, гласувайте отново направеното предложение от господин Костов.
Гласували 163 народни представители: за 59, против 31, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Моето процедурно предложение към Вас, господин председател, е в рамките на Вашите правомощия Вие да поставите на дневен ред и да поканите министъра на образованието и науката да дойде тук и да бъде изслушан. Ако не го направим, отново ще си скрием главата в пясъка, като че ли няма проблем. Проблем има и всички го знаем. Този проблем тресе страната. От този проблем ескалират и други проблеми. Ето, виждате, надигат се таксиметровите шофьори, а след това и други служители. Те се очертават вече като съсловия и като професии. А в такива случаи мисля, че е по-добре и за управляващите, по-политически е да отвинтят вентила на напрежението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Само че Вие правите изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова, господин председател, ние от „Атака” искаме, след като преди това беше отхвърлено предложението на ДСБ, още веднъж да заострим Вашето внимание. Затова правя това предложение, да не се правим ние, като най-висш орган на държавата, че не съществува проблем. Редно е още днес да се постави този въпрос на най-високото място, което е това. И от Вас зависи да се направи. И ако не го направите, няма да изпълните своя дълг – дълга на председател на Четиридесетото Народно събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, добре знаете, че нямам тези правомощия. Председателят няма право еднолично да извиква когото и да било. Това решава пленарната зала. Вие отлично го знаете и спекулирате с правото за процедура. Правите съвършено несъстоятелни внушения напълно съзнателно. Така че аз няма да поставя на повторно гласуване въпрос, по който пленарната зала току-що е взела решение, защото правилникът не позволява това, а на Вас Ви правя забележка за злоупотреба с процедурата процедурен въпрос.
Преминаваме към гласуване на законопроектите, обсъждани от Народното събрание.
Предстои да гласуваме на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2007 г.
Първо, подлагам на гласуване заглавието на законопроекта, както е предложено от вносителя и подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 166 народни представители: за 166, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
По § 1 има предложение на народните представители Антонела Понева и Веселин Методиев, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте това предложение, неподкрепено от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 54, против 39, въздържали се 63.
Това предложение не се приема.
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моля ви, замислете се за това, което правите! Предлагаме увеличение на минималната пенсия с 40 лв. – от 93,50 лв. да стане 133,50 лв. Това е възможно, колеги.
Вчера в дебата аргументирахме много добре нашето предложение и ви посочихме откъде ще дойдат парите за това. Единственият ваш аргумент, макар и неизречен, е този, че няма пари. Има пари! С едно преструктуриране на бюджета на Държавното обществено осигуряване, могат да се намерят необходимите средства, за да се обезпечи това наше предложение. Тъй като държавата наистина трансферира 1,5 млрд. лв. в този бюджет, но това съвсем не покрива всичко, за което претендира, че плаща. Ако тя поеме всичко онова, за което трябва да плаща, тогава в бюджета на ДОО ще се освободят 624 млн. лв., а за обезпечаване на нашето предложение – не само за минималната пенсия, а за всички увеличения на пенсиите с 40 лв. са необходими 613 млн. лв.
Колеги, и вчера, когато говорих, наблюдавах народните представители от управляващото мнозинство. Вие сте дистанцирани, вие не участвате, вие нямате аргументи, с които да отхвърлите нашето предложение. (Шум и реплики от мнозинството.)
Всъщност, какво говоря аз?! На вас изобщо не ви пука.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Понева, моля Ви да обосновете прегласуването.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Единственото, което чувате, е шумоленето на парите от еврофондовете, само това и нищо друго!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение по § 1.
Гласували 164 народни представители: за 48, против 48, въздържали се 68.
Предложението повторно не се приема.
Моля, гласувайте § 1 в редакция на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 138, против 6, въздържали се 3.
Текстът е приет.
По § 2 има неприето предложение от народния представител Мартин Димитров.
Моля, гласувайте това предложение, неподкрепено от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 40, против 66, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 2, подкрепен от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 145, против 4, въздържали се няма.
Текстът на § 2 по вносител е приет.
По § 3 отново има предложение на госпожа Понева и господин Методиев, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението по § 3 на двамата народни представители.
Гласували 142 народни представители: за 43, против 48, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги! От Демократи за силна България предлагаме прегласуване на това предложение, защото правителството предизвика инфлацията със своите решения за въвеждане на акцизи и данък добавена стойност, защото развърза ръцете на Русия да вдига цените на доставяния газ и с бездействието си по отношение на кражбите на зърно и горива от Държавния резерв, извършени от фирмите на Доган, и сега то е длъжно да неутрализира вредните последици от своите решения върху българските пенсионери. Предлаганото увеличение от 10 на сто е 17,50 лв. средно на пенсия и не компенсира дори само нарастването на разходите за храна, което за средния пенсионер е не по-малко от 26 лв. Пенсионерите не трябва да плащат инфлационен данък, а такъв те плащат всяка година, когато цените на тяхната потребителска кошница изпреварват нарастването на пенсиите им, както се случва тази година.
Затова от ДСБ предлагаме увеличение с 40 лв. за всяко пенсионирано лице. Тази практика на защита на доходите е прилагана вече в страната в периодите 1991-1992 г. и 1997-1998 г. Пари за това има и вчера в дебата ние ви посочихме откъде могат да се вземат.
Предлаганото от нас увеличение за 2 млн. 270 хил. пенсионери изисква 613 млн. лв., които ние посочихме откъде могат да се вземат. Нека хората да знаят, че има пари, които вие в момента отказвате да им дадете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложението на госпожа Понева и господин Методиев, неподкрепено от комисията.
Гласували 154 народни представители: за 50, против 55, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Колеги, моля, гласувайте заглавието „Заключителни разпоредби” и текста на § 3, предложен от комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция.
Гласували 135 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 4, подкрепен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
И последното гласуване по този законопроект – на § 5 по вносител, подкрепен от комисията, за датата на влизане в сила на закона.
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет, а с това е приет и целият закон на второ четене.
Преминаваме към следващото гласуване – проект за Решение за приемане на Годишния доклад на Комисията по информацията относно дейността в тази област за 2006 г. Позволете да ви представя проекта:
“РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България за 2006 г.
Народното събрание на основание чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на класифицираната информация
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България за 2006 г. (поверителен).”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 115 народни представители: за 112, против 2, въздържал се 1.
Решението е прието.
Преминаваме към гласуване на проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на финансови споразумения. Позволете да ви представя текста на проекта:
“РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) от 13 ноември 1998 г., Изменение № 1 от 5 март 2004 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) от 13 ноември 1998 г., Изменение № 1 от 5 март 2004 г.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 117 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.
Пристъпваме към гласуване на двата законопроекта, представени и обсъдени вчера, за изменение и допълнение на Закона за здравето на първо четене.
Първо подлагам на гласуване законопроект № 754-01-50, внесен от народния представител Ива Станкова и група народни представители на 16 март 2007 г.
Гласували 129 народни представители: за 115, против 10, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Пристъпваме към гласуване на втория законопроект - № 754 01-59, внесен от народния представител Иван Костов и група народни представители на 22 март.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 34, против 54, въздържали се 46.
Законопроектът не се приема.
Господин Паница, заповядайте – предложение за прегласуване.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
В законопроекта, който предлагаме, има няколко групи въпроси с различна степен на важност. В становището на Министерството на здравеопазването аз намирам седем пъти “да” на предложенията, които правим. Да – по принцип. Но има един въпрос, който не търпи отлагане и това е въпросът с трудово-експертните лекарски комисии – всички го знаете, цяла България го знае. Този въпрос не търпи отлагане. Ако не приемате останалите наши предложения, този въпрос трябва да се приеме. Не е възможно в ХХІ в. да правим трудово-експертна лекарска комисия за деца до 16 г., като знаем, че те не са в трудоспособна възраст и да го дефинираме така. Също и на пенсионери над 65 г. В цяла Европа се говори за социална адаптация на тези групи хора и преди няколко дни в Стара Загора министърът на здравеопазването го призна. Не е възможно човек да подаде молба за експертно решение и да не го дочака, защото то идва след две години! Така че дайте да решим поне този въпрос, който е абсолютно наложителен.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложения законопроект на първо четене.
Гласували 145 народни представители: за 51, против 24, въздържали се 70.
Законопроектът не се приема.
Навярно в периода между първо и второ четене ще има възможност за работа по текста на окончателния доклад на комисията с всички валидни въпроси.
С това приключват гласуванията по представените на предходни заседания и обсъдени законопроекти.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ “БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” (БЪЛГАРИЯ – ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРОЕКТ НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА – ПРОЕКТ Б), НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ “ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” ЗА ПОТВЪРЖДАВАНЕ И ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ “БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” (БЪЛГАРИЯ – ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРОЕКТ НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА) И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ “ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” ЗА ПОТВЪРЖДАВАНЕ И ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ “БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” (БЪЛГАРИЯ – ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРОЕКТ НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА – ПРОЕКТ Б).
Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Румен Овчаров да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 12 септември 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б), на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа) и на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б).
На заседанието присъстваха госпожа Весела Господинова – заместник-министър на транспорта, и експерти от Министерството на транспорта и Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от госпожа Господинова.
Общата стойност на проекта за реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив – Свиленград -гръцка/турска граница е 340 млн. евро, от които:
- 153 млн. евро безвъзмездна помощ от Програма ИСПА, отпусната по Финансовия меморандум (ИСПА мярка) на Европейската комисия от 4 февруари 2002 г.;
- 150 млн. евро кредити от Европейската инвестиционна банка;
- 37 млн. евро от държавния бюджет.
Финансовите договори между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Български държавни железници” възлизат общо на 150 млн. евро и са предназначени за финансиране на проекта за реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив – Свиленград – гръцка/турска граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км в час.
Първият договор (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа) е подписан на 9 юли 1999 г. и е на стойност 80 млн. лв. Ратифициран е от Народното събрание на 22 декември 2000 г. Вторият (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б) е подписан на 19 декември 2001 г. и е на стойност 70 млн. евро. Ратификацията на този финансов договор е била отложена за по-късен етап от изпълнението на проекта. Предлага се тя да бъде извършена през настоящата 2007 г.
Със споразуменията за потвърждаване и за изменение на финансовите договори с Европейската инвестиционна банка се уреждат следните основни въпроси:
- страните по договорите потвърждават, че съгласно Закона за железопътния транспорт на Република България всички права и задължения на НК “БДЖ” по договорите се прехвърлят на Национална компания “Железопътна инфраструктура” в качеството й на правоприемник на НК “БДЖ” за железопътната инфраструктура;
- удължават се крайните срокове за ползване на заема;
- техническото описание на проекта се уеднаквява в двата договора и се актуализира в съответствие с постигнатите с Европейската комисия договорености за изпълнение на проекта по Програма ИСПА;
- премахват се текстовете в чл. 1.01 от първия финансов договор, ограничаващи използването му изключително само за жп отсечката Крумово – Димитровград.
Измененията във финансовите договори са в полза на българската страна и ще способстват за успешната реализация на проекта.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на гореспоменатия договор.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Мирчев, заповядайте за вашия доклад. По Ваша преценка бихте могли да назовавате заглавието на договора с неговия номер, вносител и дата на внасяне.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин председател, преди това ще предложа в залата да влезе госпожа Весела Господинова – заместник-министър на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма “против” Вашето предложение за допускане в залата на госпожа Весела Господинова – заместник-министър на транспорта. Не виждам възражения, затова поканете заместник-министъра.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Доклад на Комисията по транспорт и съобщения по внесения Законопроект за ратифициране на Финансовия договор”.
Аз няма да повтарям подробно описания проект – най-големия проект, финансиран от Европейската инвестиционна банка по Програма ИСПА и финансиран от българското правителство, който господин Овчаров прочете.
Основният мотив на вносителя е поради това, че има закъснение в изпълнението на проекта по фаза 1 – проект, който се изпълнява от гръцката фирма “Терна”. На 5 септември бяха подписани другите договори за фаза 2 с “Асталди” – Италия, и с “Алкател” за телекомуникациите плюс Договорът за супервизия и дългосрочен консултант.
Вчера при обсъждането с Министерството на транспорта обърнахме внимание и това нещо е отразено вече в договорите – много строги санкции към изпълнителите на трите фирми, които ще изпълняват проекта, тоест да има пълна гаранция, че през 2010 г. този участък ще бъде въведен в експлоатация. България ще използва на 100% средствата, които са дадени по Програма ИСПА от Европейската инвестиционна банка. Имаме уверението от министерството, че този ключов момент – санкции за изпълнителите, е включен в договора. Мисля, че това е най-важното, за да няма след време отново проблем с използването на тези средства. Най-важното е проектът да се изпълни в срок и по параметрите, както е съгласно заданията.
Именно това даде основание на Комисията по транспорт и съобщения единодушно с 11 гласа “за” да предложи на Народното събрание ратификацията на този проект. Още един път казвам, че това е най-големият проект в България, финансиран от международни финансови институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има становище и на Комисията по европейските въпроси.
Господин Атанасов, заповядайте да го представите. Бихте могли да представите основно заключението на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ: “С 10 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” Комисията по европейските въпроси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б), на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Български държавни железници” и на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания “Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б) № 702-02-33, внесен от Министерския съвет на 2 август 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както вчера на заседанието на Комисията по транспорт и съобщения, така и сега аз заявявам, че ще подкрепя тази ратификация с оглед сключването на това споразумение, което означава да бъде финансирано завършването на електрификацията и модернизацията на линията Пловдив – Свиленград.
Едновременно с това ние не трябва да имаме къса памет и трябва да разбираме защо България е на последно място от всичките 27 страни – членки на Европейския съюз, относно изградена европейска инфраструктура. Този проект, както отбеляза и председателят на комисията Мирчев, е най-големият като финансови параметри инфраструктурен проект, който се изгражда с финансовата помощ на Европейския съюз. Триста и четиридесет милиона евро! Близо 80% от общата стойност на проекта се осигуряват от външното финансиране по ИСПА и от Европейската инвестиционна банка.
Европейската инвестиционна банка осигурява 150 милиона. Сега запомнете кога бяха сключени първоначалните финансови договори. Първият, който беше за 80 милиона, беше сключен 1999 г., вторият – за следващите 70 милиона, през 2001 г. След това има едно забавяне от близо пет години по време на управлението на правителството на Симеон Сакскобургготски и двамата ресорни министри Пламен Петров и след него Николай Василев. Проектите изобщо не започнаха до 2005 г. Реално в 2005 г. беше актуализирано започването на първата фаза. Ефективно вече работите по нея започнаха през м. май 2006 г.
Очаквам само след няколко дни – на 1 октомври, да започне работата и по втората фаза. Искам обаче да кажа нещо, което не се чу много силно, че това отлагане, което е договорено с Европейската инвестиционна банка, е последното възможно отлагане. Когато започнем на 1 октомври т.г. реализацията на втората фаза, която всъщност е от Първомай до Свиленград, изпълнението на проекта трябва да трае съгласно тръжната документация 39 месеца и нито ден повече. Проектът трябва да завърши, реализацията изцяло, включително и корекциите, ремонтите по отношение на извършените дейности, до 31 декември 2010 г. Ако тази дата бъде пропусната, всичко, което не е получено от Европейската инвестиционна банка, няма да бъде платено за реализацията на проекта.
Уважаеми колеги, много ще се радвам наистина този срок да бъде спазен. Обаче цялата история на проекта буди сериозно съмнение. Необходимо е наистина изключително стриктен контрол от страна на министерството и специализираните органи за контрол по проекта с оглед сроковете да бъдат спазени.
България заслужава по-добър железопътен транспорт, който в последните години, и не само през последните години, е в една непрекъсната тенденция надолу. В момента това е транспорт, който много слабо се използва, а всъщност е транспорт, който е сравнително екологично чист и евтин.
Има и доста въпроси по самото споразумение. Всъщност това се води финансов договор. На тях заместник-министърът отговори изчерпателно вчера, затова няма да ги поставя пред пленарната зала.
Ще подкрепя проекта и отново заявявам, че ще се радвам той да се реализира в срок. Това е в интерес на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Иванов?
Заповядайте, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, ако БДЖ си беше взело парите от „Кремиковци”, този заем нямаше да бъде необходимо да бъде приет и да бъдат взимани тези пари до 2024 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Да чуем Вашата дуплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Аз не съм в състояние да направя подобна връзка. Все пак искам да кажа, че когато Европейският съюз ни предлага финансова помощ и проявява чувство за солидарност за развитието на българската инфраструктура, необходими са две условия – да се разработи проектът и да се изпълни в срок. Тоест, какво ще стане с парите от „Кремиковци” няма значение. Те винаги могат да бъдат използвани, макар че връзката не я виждам ясно, но ние трябва да се възползваме от предоставената ни възможност с помощта на Европейския съюз да модернизираме нашата железопътна мрежа. Това е категорично и мисля, че по него не може да се спори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма други желаещи да вземат думата.
Може би няма нужда и от представителя на министерството да вземе думата. Разбирам, че вчера сте се изказали.
Уважаеми колеги, в такъв случай остава да преценим дали бихме могли да гласуваме на първо, а евентуално и на второ четене този законопроект. Затова е нужно решение на пленарната зала и тъй като той се представи в днешния пленарен ден, правя процедурното предложение да пристъпим към гласуване. Дали ще можем да гласуваме, ще зависи от това колко ще се окажат гласуващите.
Моля, гласувайте за процедурното предложение да преминем към гласуване на първо четене на този законопроект.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, тъй като ще възникне въпросът за гласуване навярно и по т. 2. Самото присъствие ще е известен индикатор на отношението на парламента към въпроса, който е предмет на вето на президента.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Приема се предложението да преминем към гласуване на законопроекта.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта, представен от Министерския съвет с № 702-02-33, внесен на 2 август 2007 г.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Мирчев, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, тъй като на водещата комисия председателя го няма, ще си позволя аз да направя процедурата законопроектът за ратификация с дългото име да бъде гласуван и на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Мирчев, ще Ви помоля да останете и да представите текста в случай, че предложението Ви се приеме.
Сега моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към гласуване на второ четене на законопроекта под цитирания номер.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението за преминаване към гласуване на второ четене е прието.
Заповядайте, господин Мирчев, за да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – Проект Б), на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа) и на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б)
Чл. 1. Ратифицира Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б), подписан на 19 декември 2001 г.
Чл. 2. Ратифицира Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа), сключено на 27 февруари 2007 г.
Чл. 3. Ратифицира Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на Финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б), сключено на 27 февруари 2007 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Мирчев.
Има ли желаещи да вземат думата по текста на законопроекта? Няма.
Преминаваме към гласуване на второ четене на представения законопроект – заглавието, текстовете на трите члена и на Заключителната разпоредба.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към точка втора, която гласувахме в началото на днешното заседание:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 14 СЕПТЕМВРИ 2007 Г., И ВЪРНАТ С УКАЗ № 257 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Мирчев, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Всеки момент в залата ще влезе министър Мутафчиев. Предлагам в залата да бъде допуснат и господин Петърнейчев – заместник-министър по транспорта и отговарящ за автомобилните превози в министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма възражения. Моля, поканете заместник-министъра на транспорта господин Петърнейчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и съобщения относно Указ № 257 на президента на Република България, постъпил на 19 септември 2007 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, приет от Народното събрание на 14 септември 2007 г., и мотивите към Указа
На извънредно заседание на Комисията по транспорт и съобщения, предшествано от три работни срещи на Комисията по транспорт и съобщения с представители на Министерството на транспорта и личното участие на министъра на транспорта и Държавната агенция по туризма, беше разгледан и обсъден Указ № 257 на Президента на Република България, постъпил на 19 септември 2007 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, приет от Народното събрание на 14 септември 2007 г., и мотивите към него.
На заседанието присъстваха господин Петърнейчев – заместник-министър на транспорта, директорът на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта – госпожа Красимира Стоянова, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” – господин Володя Киров, и екип от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.
Председателят на Комисията по транспорт и съобщения докладва Указа и мотивите към него, в които се оспорват разпоредбите на § 12, § 25 и § 29 от Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, приет от Народното събрание на 14 септември 2007 г., с които се създават и изменят съответно чл. 29б, чл. 93, ал. 5 и чл. 96б, ал. 1.
В мотивите към ветото се посочва, че нормата на § 12, с която се създава чл. 29б, ограничава приложното поле на задължението за извършване на международни случайни превози на деца или ученици само през светлата част на денонощието единствено до българските превозвачи.”
Тоест искам да повторя: за светлата част е прието в закона, оспорва се само единствено за българските превозвачи. В отменената разпоредба на чл. 29, ал. 2 от закона относно това задължение не е съществувало разграничение дали превозвачът е български или чуждестранно лице. Президентът е посочил, че този закон трябва да е валиден не само за българските, но и за чуждестранните превозвачи, които работят на територията на Република България, и този мотив е основателен.
“Подчерта се също така, че съгласно приетия закон необходимостта от удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм при извършване на случайните превози се изисква само при превоза на деца или ученици.
Приетите § 9 и § 12 имат за цел да ограничат извършването на вътрешни и международни случайни превози на деца или ученици само през светлата част на денонощието с автобуси, които имат издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт. Това задължение естествено подложи на контрол и при неизпълнение се предвиждат съответните санкции.
В същото време нормата на § 12, с която се допълва чл. 93, ал. 5 и нормата на § 29, с която се допълва чл. 96б, тоест свързаните текстове, изключват от обхвата на административнонаказателната отговорност лицата, извършващи, допускащи или разпореждащи през тъмната част на денонощието само за частта “трансферите като част от организирано пътуване с обща цена, по смисъла на Закона за туризма”.”
Това го подчертавам, защото настъпи една заблуда, че този текст, който се отнася само до наказателните мерки, разрешава нощните пътувания. Това абсолютно не е вярно. То даваше повече яснота за контролните органи, но за да бъде ясно ние ще прилагаме оттук нататък Закона за туризма и няма да правим със законите правилници на министерствата.
“Досегашната уредба предвиждаше санкции за всички пътувания в тъмната част на денонощието. Изключването на наказанията е хипотеза, която не е категорично определена по своите параметри, създава възможности за превратно тълкуване и заобикаляне на закона. От друга страна, наличието на задължения без контролен механизъм и без наказания води до ограничаването на възможностите на съответните компетентни органи да осигуряват прилагането и спазването на закона.
В мотивите се посочва категорично, че подобно законодателно решение не допринася за пълноценното прилагане в действащото законодателство на конституционния принцип, съгласно чл. 14 от Конституцията на Република България, че децата се намират под закрилата на държавата, изразяваща се в създаването на особени условия за израстването и свободното им развитие.
Беше проведено задълбочено обсъждане, в хода на което членовете на Комисията по транспорт и съобщения изразиха своите мнения и подкрепа на становището на Президента на Република България за връщане на закона за ново обсъждане, в смисъл частично само на трите члена.
Същата позиция беше изразена и от представителите на Министерството на транспорта.
Поради това при проведеното повторно гласуване на закона във връзка с Указ № 257 на Президента на Република България, постъпил на 19 септември 2007 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, приет от Народното събрание на 14 септември 2007 г., единодушно с 14 гласа “за” той не беше подкрепен от комисията. Има се предвид трите члена, които се оспорват.
Комисията по транспорт и съобщения предлага на народните представители да обсъдят отново Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, приет от Народното събрание на 14 септември 2007 г., в частта му, оспорена с Указ № 257 на Президента на Република България от 19 септември 2007 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Пристъпваме към обсъждане на доклада на Комисията по транспорт и съобщения. Кой желае думата?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! При разискванията по законопроекта, който след решението на Народното събрание беше предоставен на Президента на републиката за одобрение или връщане за повторно разглеждане, аз заех съвсем категорична позиция и тази позиция е пределно ясна. Смятам, че Народното събрание действително хвърли петно върху себе си с това, че разреши реално нощните трансфери на деца и ученици под формата на организирани пътувания.
Не мога да приема тълкуванието, което днес и вчера се прави както от председателя на комисията, така и от членове на комисията, които заявяват, че всъщност такова нещо не се е случило. Тогава им задавам един съвсем простичък въпрос: защо всички вие, които твърдите това, само преди седмица гласувахте текстовете да се премахне административнонаказателната отговорност при извършване на организирани пътувания на деца и ученици през тъмната част на денонощието?
Отговорете защо го гласувахте, но кажете ясно! След като това нищо не променя, не го гласувайте.
Аз съм удовлетворен, че президентът в своите мотиви ясно заявява: „Законодателят е изключил от обхвата на административнонаказателната отговорност лицата, извършващи, допускащи или разпореждащи трансфери извън светлата част на денонощието и самото изключване на наказанията създава възможности за заобикаляне на закона. Наличието на задължения без наказания води до ограничаване на възможностите на съответните компетентни органи да осигурят прилагането и спазването на закона”. Нали точно това ви казах преди седмица. Това са буквално думи от моето изказване пред вас в пленарната зала. Тогава дори ми се подвикваше да спра да говоря. Тези хора, които тогава подвикваха, сега ще гласуват единодушно за това, което тогава отчаяно апелирах да не се приема в пленарната зала.
Уважаеми господин председателю, аз ще подкрепя отпадането на § 25 и § 29, както в своите мотиви по връщането на закона е призовал и президентът на републиката, и ще подкрепя промяна в § 12 по начин, за да се разшири задължението за категоризация на автобусите, извършващи организиран превоз на деца и ученици през светлата част на денонощието, за всички видове превозвачи и туроператори на територията на Република България, защото този текст, за който също тогава не гласувах, предвиждаше това да се направи само за българските превозвачи. Нормално е на територията на България, независимо дали организираните пътувания се извършват през светлата част на денонощието от български или чуждестранни превозвачи, да се изисква първо категоризация на рейсовете, с които се извършват тези пътувания, и второ – самите пътувания да бъдат само през светлата част на денонощието.
Едновременно с това изразявам своето удовлетворение от последния пасаж от мотивите на президента преди неговото заключение, който ще цитирам изцяло, защото това бяха текстове в приетите изменения и допълнения на Закона за автомобилния транспорт, по които аз също изразих ясно становище и протестирах срещу тяхното приемане. Президентът казва: „Съмнения предизвиква и фактът, че необходимостта от удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм при извършване на случайните превози се установява при превоза само на деца или ученици, а не като общо задължение, както беше досега”.
Припомням, че Законът за автомобилните превози изискваше всички автобуси, предназначени за туристически пътувания под формата на случайни превози на територията на Република България от български превозвачи, да бъдат единствено и само автобуси, които са категоризирани по съответната международна система за класификация. Категоризацията означаваше да се гарантира по-голяма сигурност и по-голям комфорт при пътуването на българските граждани. Повтарям – и по-голяма сигурност, защото при категоризацията се изискват определени норми по отношение на спирачната система, мощността на двигателя, окачването на превозните средства. Разбира се, имаше и норми, свързани с осветление, отопление, охлаждане, разстояние между седалките и т.н.
Комисията по транспорт и съобщения с последващо решение на пленарната зала отмени изискването, заложено за всички български граждани, за деца и ученици. Запази го единствено за децата и учениците.
Аз считам и се надявам, че министърът на транспорта Петър Мутафчиев, както той вчера на срещата при него обеща, ще вкара текстове, които да насърчат било като задължителна норма, било като форма, която да изисква такава категоризация, макар и без задължителен характер, въвеждането на категоризацията в българския транспорт на случайните превози, по-голямата част от които са туристически пътувания. Иначе ще се получи, както е казано, „Пътят към ада е покрит с добри намерения”. Добрите намерения, слава Богу, не винаги срещат реализация.
Завършвайки, господин председателю, обръщам се към колегите, за да кажа: ако вие, колеги, бяхте слушали внимателно това, което ви казах преди една седмица от трибуната на Народното събрание, ако бяхте проявили отговорност да прочетете това, което гласувахте преди седмица, днес нямаше да се стигне до този дебат. Нямаше нито медиите, нито общественото мнение да се настроят за пореден път срещу българския парламент. Нямаше президентът да има основание да връща за повторно четене закона. Нямаше да се случи абсурдната ситуация хора, гласували преди една седмица „за”, сега след една седмица да гласуват „против” тези текстове. Това е сериозно предупреждение към българския парламент – когато разглежда и гласува закони, да гласува само за това, в което всеки народен представител е убеден, че е полезно за българското общество. Това е и наше задължение от клетвата, която сме полагали като народни представители.
С този апел аз завършвам изказването си, господин председател, и отново повтарям: ще подкрепя тези три параграфа, които връща за повторно разглеждане президентът на републиката – двата да бъдат напълно отменени, а третият – с разширен обсег. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Иванов?
Заповядайте, господин Кобаков.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, доколкото си спомням, в залата Вие предлагахте до 30 км да разрешаваме децата да се прибират от летища и т.н. В закона нямаше нищо, че трябва да се разрешава нощното пътуване.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, приближава се към трибуната): Не връщай темата назад!
КОСТАДИН КОБАКОВ: Вие предлагахте тази точка. Тя даваше възможност да се нарушава законът. В точките, които направихме, единствено имаше известни моменти, когато децата, оставайки някъде, не могат да се приберат. Това беше голямото нещо, което искахме да уточним в закона. Така че аз се учудих, когато казвате, а и в комисиите – да има възможност да се нарушава законът с Вашите предложения тогава. Сега Ви благодаря, че Вие сте узрели и казвате, че не трябва да има такава възможност, за да не се заобикаля законът.
Именно ние ще подкрепим предложението, което президентът направи – да отменим всички възможности, когато има случайни превози на децата, те да стават през тъмната част на денонощието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика давам думата на господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, аз възразявам срещу този Ваш подход, при който Вие едва ли не сатанизирате лявата страна на залата, която не внимавала, която е допуснала текст - изключително рисков за пътуването на децата. Възразявам, защото тук спорът е около понятието „трансфер” и начина, по който това понятие може да бъде използвано. Както е казано в светите книги – „Който е безгрешен, нека пръв да хвърли камък”. Ами има ли някой, който да не е возил детето си през нощта?!
Тук става дума за процент риск, който искаме да намалим и тогава понятието “трансфер”, свързано с този процент риск при нощните пътувания наистина води дотам, че е възможно, както досега се правеше – родителите, с цел поевтиняване на разходите във връзка с пътуванията на децата, допускаха за сметка на спестяване на хотелски разходи децата да спят в автобуса и това беше наистина един сериозен риск. Разбира се, че е прав и господин Шарков и всички, които настояваха ние да гарантираме, че чисто икономически интереси няма да вземат връх, когато се вземат решения за една екскурзия, при която се поевтинява пътуването, за сметка на спането в автобуса. И аз, разбира се, че ще подкрепя решение, в което ние категорично спираме възможността за интерпретации на понятието “трансфер” и категорично заявяваме, че нощните пътувания са недопустими.
Една от причините, за да се повишава рискът е проста и аз съм бил свидетел на нея. Например пътуване в чужбина, при което се изисква да има почивка през нощта, когато шофьорите на международните автобуси са двама. Ако бъде вписано трето лице, а това най-често пъти се е случвало да бъде стюардът, тогава автобусът може да не спира и пътуването да бъде непрекъснато. Ето още една причина за повишаване на процента на риск. И затова, когато ние взехме решение понятието “трансфер” да го интерпретираме по по-категоричен начин в полза на намаляване на риска. Аз ще подкрепя това предложение, но не приемам, пак казвам, вашия тип тълкуване, който сатанизира хората, които са го тълкували по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще отговоря последователно на двамата колеги. Първият беше господин Кобаков.
Господин Кобаков, Вие бяхте на заседанието на комисията и знаете, че моето предложение отначало беше това, което в крайна сметка сега ще бъде факт, а то е, ако се превозват децата това да бъде в рамките на населеното място. Не друг, а административните лица от Министерството на транспорта ми възразиха, че има летища, които са извън населеното място. Имам уверението, че всички летища за обществено ползване вече са поставени в рамките на населеното място, за да се избегне този проблем. Именно, за да обхвана всички възможни случаи, без да се допусне превоз по страната аз казах: нека да бъде в тези граници. Какво направихте Вие, господин Кобаков, и Вашите колеги? Вие гласувахте да има не на 30 км, а на 300 км трансфери, защото разрешихте тоталното придвижване из страната. Много Ви моля, не прехвърляйте вината от болната глава на здравата, не Ви прави чест!
НЕСРИН УЗУН (ДПС, от място): Това е лъжа! Стига сте лъгали!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Все пак искам да заявя още нещо. То е свързано с това, което каза господин Руденко Йорданов. Господин Йорданов, не Ви виждам в момента, но ще Ви кажа: не аз сатанизирах едната страна на залата. Тя сама се сатанизира, като гласува без да знае какво гласува или гласува, за да услужи на определени фирми, които имат интерес от тези пътувания. Не съм аз. Аз ви казах да не го вършите, вие се сатанизирахте! Това беше оценено от медиите и от обществото.
На следващо място, моля ви, когато взимате отношение по закона – прочитайте го. Това не е Закон за движение по пътищата, който третира всичките въпроси за придвижване с лични моторни превозни средства, това, което вие говорите - родители с деца и така нататък. Това е Закон за автомобилните превози, това е закон за организирането на пътуване и това е съвсем друга хипотеза. Ние там налагаме тези категорични санкции.
Що се касае до личните моторни средства това е само апел, който отправяме към родителите да не возят нощно време своите деца, а не е добре и те самите да се движат.
И накрая ще си позволя да кажа: всички тези съображения, които изложих тук миналата седмица в пленарната зала от името на Парламентарната група на Демократи за силна България, ги написах в писмото си до президента Георги Първанов. Удовлетворен съм, че те са взети предвид и законът се връща за повторно гласуване в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Мирчев, заповядайте.
Уважаеми народни представители, както сами разбирате, ще продължим и след 10,30 ч.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
От името на Парламентарната група на НДСВ заявявам, че ние подкрепяме промените в този закон – трите параграфа. Господин председател, нека да говорим конкретно. Това е действащият закон, в който категорично е казано „случайни превози на деца и ученици във вътрешно и международно съобщение се извършва само с автобуси, категоризирани и само през светлата част на денонощието”. Това е законът, който разглеждаме. Тук е казано “Превозът на деца и ученици във вътрешно и международно съобщение за случайни превози се извършва само с автобуси, категоризирани, и само през светлата част на денонощието”. Какво говорим ние, че сме разрешили нощните пътувания?
Единственото нещо, което президентът оспорва и е правилно, че няма равнопоставеност между българските и чуждестранните превозвачи в чл. 29б. Затова ние сме категорични, махаме думата “български” и остава “международни и случайни превози се извършват така, както е по действащия закон”.
Откъде идват спекулациите? Може би ние в комисията не съумяхме да ви обясним тези текстове, може би, че сме пред избори за някои други неща, може би че ние искахме с този закон и в други закони да разпишем точни и ясни правила на контролните органи и оттам се получава това. Член 96б не третира условията и реда, както каза президента, за извършването на случайни превози на деца и ученици. Той разглежда само санкцията и санкцията остава. Но един частен случай от летище или гара до хотел – как ще се санкционира от контролните органи?
Затова ние решихме – няма да има такъв текст да се прилага 100% Закона за туризма. Там много ясно и точно е казано. Затова няма да правим със законите текстове, които са предмет на поднормативни актове. С министъра на транспорта се разбрахме, че ние ще внесем една ясна политика, от гледна точка в бъдеще на модернизация на транспортната услуга с автомобилен транспорт въобще за политиката в областта на качеството на услугата, модернизация на транспортни средства. Това са въпроси, за които по-нататък ще говорим.
Сериозната крачка, която направихме м. май и сега я потвърждаваме, е, че никога - и м. май, и сега ние не разрешаваме нощни пътувания на деца и ученици. И нека да се спре с тази спекулация. Може би и ние сме виновни, може би не обяснявахме, но нека да не използваме този случай пред изборите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Мирчев?
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Мирчев! Много ми е интересно защо някои хора днес искат да се направят по-големи католици от папата. Аз зададох един простичък въпрос и много моля тези, които са от трите управляващи партии, те са записани в стенограмата на Народното събрание – изцяло Коалиция за България с 68 “за” при 1 “въздържал се” - на Янаки Стоилов; изцяло НДСВ без “против” и без “въздържали се”; изцяло ДПС без “въздържали се” и без “против” – гласуваха тези текстове, за които сега пледират да бъдат отменени. Кажете ми простичко, за да чуят хората, които ви слушат извън залата: защо гласувахте за тези текстове?(Реплики от ДПС)
Отново повтарям, тези текстове, за които в писмо Демократи за силна България настояха пред президента да бъдат отмени и той прие тази позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика към господин Мирчев?
Заповядайте за дуплика, господин Мирчев. Отказвате се от дупликата.
Думата има господин Ваньо Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата като човек от Свищов и искам да ви кажа някои неща.
Моля ви, прекратете този безумен дебат, който се води в момента. Много ви моля, нека да не се излагаме повече. Този дебат се води от една седмица в обществото. От една седмица слушаме думите, които чухме преди малко, по всички медии в Република България. С приемането на тези изменения и допълнения в закона, които вие гласувахте миналата седмица, излиза, че сте гласували нещо, което никой не бил предложил.
Ако е вярно това, което Руденко Йорданов каза, че гласуването на тези текстове е само признак на невнимание, пепел да му сложиш. Ако е само невнимание. Лошото е да не е нещо друго, освен невнимание. Президентът го е казал много ясно и точно.
Моля ви, не превръщайте заседанието на Народното събрание в дебат на Комисията по транспорт и съобщения. Това, което свършихте с гласуването на тези текстове, нека да го забравим за момент и да приемем предложението на Комисията по транспорт и съобщения, което беше изчетено пред нас и по което има пълно мнозинство от 14 души.
Призовавам ви: нека Народното събрание в този момент покаже, че наистина е за пълната забрана на транспорта на децата през нощните часове. Да го направим с пълно мнозинство. Като един от вносителите на тази забрана в Закона за туризма, заедно с госпожа Михайлова и господин Йорданов, ви моля, нека не излагаме повече името на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Уважаеми господин председател, ще се опитам да бъда максимално кратък.
Уважаеми колеги народни представители, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи ветото на президента и ще гласуваме за отмяната на трите параграфа в Закона за автомобилните превози.
Искам специално да поздравя колегите от ОДС, които преди няколко месеца вкараха тези промени в Закона за туризма и в Закона за автомобилните превози, и ние в Комисията по икономическата политика ги подкрепихме.
Искам специално да поздравя господин Шарков за апела оттук, а именно да престанем да се излагаме като народни представители.
Позволете ми също така да поздравя колегата Иван Иванов за това, че успя да скара представителите на трите политически партии в коалиционното управление. Успя да го направи. Специално го поздравявам.
В същото време в никакъв случай не мога да се съглася, господин Иванов, по такъв начин да заблуждавате както народното представителство, така и цялото българско общество, че, видите ли, чрез тези изключения в чл. 96 сме разрешили нощните пътувания, което е абсолютна лъжа. Казвам го най-отговорно. Ако говорим за трансфери в Закона за автомобилните превози, то в Закона за туризма, господин Иванов, има чл. 30а, който има императивен характер и казва, че “Организираните пътувания на деца и ученици се организират единствено през светлата част на денонощието”. Тоест всеки туроператор, когато прави такъв пакет от туристическа услуга, е задължен да предвиди придвижването на деца и ученици с автобус да бъде само през светлата част на денонощието.
Що се отнася до тези изключения, искам както народните представители, така и цялото българско общество да разбере, че те се получиха вследствие на желанието на народните представители от Комисията по транспорт и съобщения да предвидят и изключенията, когато става въпрос за закъснение на самолет, примерно, не като част от организирано пътуване. Направено е eдинствено в желанието си да намерят решение на този проблем. Никой от народните представители в тази зала не е имал намерение да разреши нощните пътувания за деца и ученици.
Моля Ви, господин Иванов, ако нямате други методи за правене на политика в предизборна ситуация, недейте да използвате това, а още по-трагичното е, че включихте в цялата тази пледоария трагедията на едни хора, които по никакъв начин, надявам се, не искат да си спомнят за тези болки, които изживяха след тази ужасна катастрофа.
Така че още веднъж пледирам от тази висока трибуна, господин Иванов, престанете с евтиния политически популизъм, така или иначе няма да получите гласове на тези местни избори. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Узун, Вие в началото апелирахте да послушаме господин Шарков, след това май сам се опровергахте.
Заповядайте за Вашата реплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата само защото господин Узун намеси трагедията на семействата на загиналите деца в р. Лим.
С тези текстове, които миналата седмица бяха гласувани и с Вашия глас, господин Узун, се бръкна в раната, която продължава да кърви в тези хора. Затова те веднага скочиха, дойдоха в София, участваха в медии и навсякъде и настояха тези текстове да бъдат отменени. Помислете защо те настояха за това. Друго няма какво да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Узун има думата за дуплика.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Дойдоха, господин Иванов, защото ги излъгахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Илиевски има думата.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! През последната седмица наистина се разрази една небивала вакханалия във връзка със случайните превози и нощните пътувания.
Като се солидаризирам напълно с това, което господин Несрин Узун каза, без да го повтарям, искам да направя една лична декларация пред Народното събрание, тъй като в медиите бях нападнат, бях обвинен в някакви лобизми и т.н.
Декларирам, че нито аз, нито членове на моето семейство, нито децата ми, които не са членове вече на моето семейство, имат икономически интереси в сферата на туроператорството, в транспортната дейност и в сферата на съобщенията, дори никой от тях не работи там. Затова много моля да спрат тези личностни спекулации.
В качеството ми на заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България искам да декларирам, че Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи ветото на президента. Тоест тези текстове в Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, които той визира в мотивите си, ще бъдат отхвърлени. Ние сме с ясното съзнание, че и досега бяха невъзможни тези нощни пътувания по простичката причина, че беше употребено понятие, което не е разписано в нито един закон – нито в Закона за туризма, нито в Закона за автомобилните превози, а това именно е трансферът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Иван Костов има думата за процедура.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, правя процедурно възражение по начина на водене. Вие разрешавате на народни представители от мнозинството да дават лични обяснения от трибуната във време, през което те не могат да правят това. Времето е след изтичане на всички елементи на дневния ред на Народното събрание.
Така че, моля Ви да не разрешавате това. В тази зала има много хора, които, ако бяха решили да дават лични обяснения, просто нямаше да може да има дебат за каквото и да било – засегнати по най-различен повод, нападнати, сатанизирани и прочие.
Затова, моля Ви, за да не се нарушава работата, тук очевидно се виждат засегнати лица, тези хора са лобирали за тази промяна в закона, търсят начин, нека го направят в края на деня. Нека да сe обяснят, ако искат да застанат на трибуната, но няма да има кой да ги слуша. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По направеното възражение, господин Костов, не считам, че имате основание, защото не става дума за лично обяснение, а за прилагането на чл. 103 от Правилника. Ние сме в процедура на обсъждане на доклада на комисията в законопроекта, оспорен от президента. Онова, което господин Илиевски направи, е да приложи чл. 103, който, както знаете, гласи, че при обсъждане на законопроекти и изказвания в пленарната зала народен представител с финансов интерес е длъжен да разкрие този интерес, тоест господин Илиевски е заявил, че няма такъв.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като явно някои хора проспаха това, което казах в моето изказване, правя процедурно предложение за прекратяване на дебата и преминаване към гласуване. Ако продължаваме по този начин всички, които са гласували миналата седмица за тези промени, сега ще обясняват как са гласували против тях.
Моля ви да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение за прекратяване на разискванията.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение на господин Шарков се приема. Дискусията е приключена.
Преминаваме към гласуване.
Уважаеми колеги, както знаете, президентът на Републиката е оспорил параграфи 12, 25 и 29 от Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, който Народното събрание прие на 14 септември 2007 г. Комисията по транспорт и съобщения в своя доклад предлага народните представители да обсъдят отново тези текстове от приетия закон. Следователно сега трябва да гласуваме следното: който подкрепя текстовете така, както те са приети, без да бъдат изменени, повторно ще гласува “за”; онези, които подкрепят ветото на президента и желаят тези параграфи да бъдат преразгледани, ще гласуват “против”.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 2, против 131, въздържали се няма.
Законът с тези му текстове не е потвърден от парламента.
Комисията по транспорт и съобщения следва на свое заседание да подготви доклад и да го представи в пленарната зала.
Давам думата на господин Костов за процедура.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Вземам думата за процедура, господин председател, защото искам да кажа, че не приемам Вашето обяснение. Вие прочетохте правилника както Дяволът чете Евангелието. Ето какво гласи чл. 103: “При внасяне на законопроекти и изказвания в парламентарно заседание или в комисия народен представител с финансов интерес по обсъждания проблем е длъжен да разкрие този интерес”. Господин Илиевски разкри, че няма интерес, тоест той нищо не е разкрил и нямаше право на това лично обяснение. Правото е дадено само когато има интерес – да заяви, че има такъв интерес, а не да се обяснява по повод на писани публикации във вестниците! Не може да се чете по този начин правилника, както Вие го прочетохте! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора процедура, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): В комисията и на среща с Министерството на транспорта има пълно единодушие около текстовете, върнати от президента. Затова предлагам срокът между първо и второ четене да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е процедурно предложение за срок от три дни за предложения. Това означава събота, неделя и понеделник, тоест онези, които искат да правят предложения, трябва да ги направят в понеделник, 24 септември 2007 г.
Моля, гласувайте това предложение, ако желаете да бъде подкрепено.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Тридневният срок е приет.
С това приключва първата част от днешното пленарно заседание. Остана една точка, уважаеми колеги – Проект на решение за създаване на комисия, която очевидно ще бъде една от първите на следващата пленарна седмица.
Обявявам почивка до 11,00 ч., след което следва парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с програмата, която предвижда, както ви е известно - парламентарен контрол.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Искам да направя процедурно възражение относно начина на водене на парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той не е започнал.
МИНЧО ХРИСТОВ: Върнат е мой въпрос към министър-председателя, който гласи: „Обсъждал ли е Министерският съвет драстичното увеличение на цените през последните месеци и какви конкретни действия се предприемат по този въпрос?”.
Въпросът е добронамерен, конкретен и ясен: какви мерки взема правителството за ограничаване на апетитите на големите монополисти, например, които извличат огромни печалби от продажбата на ток, вода, парно и телефон? Какво се предприема срещу прекупвачите и спекулантите, които купуват селскостопанска продукция от производителите на ниски цени, а я препродават на тройно и четворно по-високи цени? Защо не се предприемат мерки за деблокиране на части от държавния резерв за намаляване на акцизите на горивата? Такива мерки се предприемат в редица страни от Европейския съюз.
Въпросът, господин министър-председател и господин председателстващ, е от огромна обществена значимост и мисля, че е от полза както на българските граждани, така и на правителството да отговори. Затова искрено се надявам, че премиерът ще вземе отношение по този въпрос, независимо дали в пленарната зала, дали навън.
Господин председател, настоявам този въпрос да влезе в следващия парламентарен контрол, за да може българската общественост да чуе какви мерки предприема правителството по този наистина обществено значим въпрос – 24 процента е увеличението на стоките от първа необходимост през последните 12 месеца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Новопостъпили питания за периода от 14 до 20 септември 2007 г.:
- питане от народния представител Иван Костов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно антиинфлационната и социална политика на правителството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 септември 2007 г.;
- питане от народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева към Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии, относно политиката за оптималното изразходване на държавни средства в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 септември 2007 г.;
- питане от народните представители Иван Костов и Евдокия Манева към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството за подобряване управлението и стопанисването на горите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 септември 2007 г.;
- питане от народните представители Веселин Методиев, Мирослав Мурджов, Христо Кирчев и Павел Шопов към Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, относно политиката на правителството за справяне с кризата в българското училище. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 септември 2007 г.;
- питане от народния представител Минчо Христов към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно политиката на българското правителство за запазване на финансовата стабилност на страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 септември 2007 г.
Има писмени отговори за връчване от:
- министъра на икономиката и енергетиката на питане, зададено от народния представител Минчо Христов;
- министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Трифон Митев;
- министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил на въпрос, зададен от народния представител Евгений Жеков;
- министъра на отбраната Веселин Близнаков на въпрос, зададен от народния представител Бойко Великов.
Преминаваме към отговорите на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Първо е питането от народния представител Станислав Станилов.
Заповядайте, господин Станилов, за да развиете Вашето питане към министър-председателя.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! На 27 март 2007 г. се навършиха три години от влизането в сила на Закона за присъединяване на България към Северноатлантическия договор. Член 2 на договора гласи: „Страните по договора ще допринасят за по-нататъшно развитие на международни отношения, насочени към мир и приятелство, като укрепват своите свободни институции, осигуряват по-добро разбиране на принципите, на които се основават тези институции и като съдействат за повишаване стабилността и благоденствието. Те ще се стремят да не навлизат във взаимен конфликт при осъществяване на своята международна икономическа политика и ще насърчават икономическото сътрудничество както между отделни, така и между всички страни по договора”.
Последният текст се реализира чрез конкретни механизми в рамките на Секретариата на НАТО. Аз бях информиран от познавачи на проблема, че тези механизми не се оползотворяват от България.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите: какви програми и проекти е внесло правителството в Секретариата на НАТО през изминалите три години, за да оползотвори преките икономически възможности от нашето членство в организацията? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Темата за ползите на България от членството в НАТО е многопластова и многопосочна и действително заслужава вниманието на широката общественост. Според мен обаче е учудващ опитът Ви да я представите като политическа позиция, че правителството нехае за възможностите, които дава това членство за развитието на българската индустрия. Такава позиция е далеч от реалността и ще се мотивирам и аргументирам защо това е така.
Защото, първо, НАТО е преди всичко военнополитически, а не икономически съюз. В чл. 2 от Северноатлантическия договор е залегнала волята на страните членки за съдействие за повишаване на благоденствието и насърчаване на икономическото сътрудничеството между страните – членки на Алианса, но това става не чрез предоставянето на преки икономически помощи и компенсации, а чрез по-нататъшното развитие на международните отношения, насочени към мир, приятелство и укрепване на своите свободни институции.
НАТО няма за непосредствена цел изграждането на механизъм за предоставяне на пряка икономическа помощ, няма и практика за разглеждане от Секретариата на НАТО на програми и проекти за компенсиране на отделните държави за участието им в организацията. В НАТО членуват равнопоставени, суверенни държави, еднакво отговорни за колективната сигурност на Алианса.
Второ, България изпълни редица изисквания, които бяха необходимо условие да бъде поканена да се присъедини към НАТО. Тя създаде функционираща пазарна икономика и условия за свободно развитие и конкуренция на икономическите субекти. Съгласно чл. 10 от договора една страна може да бъде поканена да се присъедини към Алианса, когато е в състояние да съдейства за осъществяването на принципите на настоящия договор и да допринася за сигурността в Северноатлантическата зона. За последните три години като пълноправен член на Алианса България показа своята надеждност като партньор и направи съществен принос в сигурността на региона и по света.
Четвърто, за периода на пълноправното членство на България в НАТО се създадоха реални възможности българските фирми и научноизследователските структури от сферата на отбранителната и специалната промишленост да участват равнопоставено в широк кръг икономически дейности и инициативи, програми и проекти в рамките на индустриалното сътрудничество между държавите членки и партньори в Алианса. Както разбирате, това дава редица предимства на българските икономически субекти в областта на отбранителната индустрия и на научноизследователските организации в сравнение с периода преди членството в Алианса. Например, България е определена за водеща нация по проекта за защита на хеликоптерите от поразяване с ръчен противотанков гранатомет RPG – един от най-успешно развиващите се проекти от програмата на НАТО.
Пето, български фирми са ежегодно селектирани за участие в индустриалните изложения в Главната квартира на НАТО в Брюксел. Това им позволява да представят последните си разработени продукти и технологични решения пред представители на бившите военни и индустриални кръгове на НАТО.
Освен това по линията на офсета български фирми от отбранителната индустрия ще получат безплатен достъп до информационна система, където се публикуват всички обществени поръчки със специални изделия от страните – членки на НАТО. И само от активността и интереса на българските икономически субекти зависи икономическия им успех от участието в процедури при възлагането на такива обществени поръчки.
Шесто, с приемането на Наредбата за условията и реда за допускане на български физически и юридически лица до участие в международни процедури на НАТО, обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 38 от 3 май 2005 г., българското правителство създаде необходимия правов механизъм за включване на българския бизнес в международните търгове по програмата за инвестиции в сигурността в процеса на доставки за различни командвания и агенции на НАТО.
В заключение ще посоча още два факта. Към 30 юни 2007 г. в базата данни на кандидатите за участие в международни проекти на НАТО са включени около 100 фирми от различни сектори. За периода 1 януари – 30 юни 2007 г. 27 български фирми са се представили за участие в търгове на НАТО. Дори тази статистика достатъчно ясно говори, че ние като държава се стремим активно да използваме възможностите от военно-техническото и икономическото сътрудничество по линията на отбраната в рамките на Северноатлантическия договор. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър-председател, не приемам Вашето заключение и констатация, че политизирам въпроса. Както знаете, политическата сила, към която принадлежа, е против членството на България в НАТО, за пълен суверенитет на България.
Но така или иначе, България е член на НАТО и ние смятаме, че българските национални интереси трябва да се защитават и в рамките на НАТО. Така че политизация на този въпрос изобщо не може да има.
В моя въпрос, отправен към правителството, има следното предизвикателство – максимално използване на възможностите. Вие тук изброихте намерения, изброихте правови мерки, инициативи, но не казахте какви са резултатите и каква полза ще има българската икономика. Явно е, че Вие и правителството смятате, че все още е рано да се прави равносметка от ползите от тези инициативи. Ако наистина в НАТО нямаше никакви възможности и договорът, и самият Алианс не предвиждаше преки икономически сътрудничества в това отношение, в чл. 2 нямаше да залегне текстът, който цитирах.
Няма да Ви задавам допълнителни уточняващи въпроси, защото те се съдържат в това, което казах досега. Но Ви призовавам към повишена активност в това отношение, защото в противен случай това, което съм казал няколко пъти, ще е вярно. Аз съм казвал, че правителството е неактивно в това отношение, във всяко едно отношение, като че ли иска нищо в тази държава да не се случва по-активно, по-особено и нещата да вървят по течението, като че ли България е страна без компас. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Станилов, Вие всъщност изразихте Вашето отношение към отговора на министър-председателя, но тъй като сме в процедура на питане, господин министър-председател, имате право на още три минути допълнително.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Аз изразих своето отношение.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Смятам, че в отговора си дадох достатъчно конкретни данни за това какви действия са предприети от държавата, за да се създадат условия за българските фирми от военната индустрия за участие в търгове, в действия, в обществени поръчки, направени чрез НАТО. И това е възможност, а доколко от нея ще се възползват стопанските субекти, зависи от качеството на тяхната продукция, техните възможности и активност.
Бих искал да отговоря по-широко на поставения от Вас въпрос, защото, както подчертах, членството в НАТО е членство във военнополитически съюз, но то има много индиректни измерения, в това число като отражение в икономическото развитие на страната. Защото много добре разбирате, че без сигурност, без стабилност на една държава, без гаранции за нейната национална сигурност, в това число от водещите й партньори, както е в случая с НАТО – организация, в която участват толкова много световни фактори – от Америка и от Европейския съюз, трудно може да се говори за стабилно икономическо развитие и за ускорено икономическо развитие.
Достатъчно е да погледнете обема на преки чуждестранни инвестиции в България през 90-те години, отношението към нашата страна на икономически субекти, на компании в този период, рейтинга на България от международни финансови институции в края на 90-те години, а може би дори в началото на този век, и след членството ни в НАТО. Последните три години са рекордни за страната ни като обем преки чуждестранни инвестиции. Защото и инвеститорите разбират, че когато една страна е член на Северноатлантическия договор, това означава, първо, че страната е демократична, стабилна, с добре изградени институции, защото това са част от критериите за членство. И второ, че в нея си заслужава да се инвестира, защото тази страна е защитена в рамките на един много мощен военнополитически съюз.
Трудно могат да се измерят преките връзки между двете неща, но те са видими за всеки един човек. Нещо повече – като правило за страните от Централна и Източна Европа по същество реално условие за влизането в Европейския съюз беше и членството в НАТО. Защото Европейският съюз желае да се разширява с държави, които са стабилни, защитени и гарантирани.
Мисля, че отговорът на Вашия въпрос действително изисква по-широк поглед, а не да се концентрира само в един от секторите на българската икономика. И нека говорим за позитивното въздействие от членството в много по-широк контекст. Да не говорим за пряката финансова подкрепа, която получават и Българската армия, и военният бюджет от членството в НАТО – по няколко десетки милиона лева годишно за модернизация на Българската армия и реализация на нашите приоритети в областта на отбраната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): В света има десетки страни, които не са членове на военнополитически блокове и преките инвестиции в техните икономики са много повече, отколкото българските. Но това е въпрос на отделен дебат. Инвестициите в една страна зависят от условията, които тя предоставя на инвеститорите, не от това дали членува във военнополитически блок. Когато се аргументираше влизането на България в НАТО се говореше едва ли не, че отгоре ще потекат реки от мед и масло. Но такова нещо, както се знае, не се случи.
Аз няма да обсъждам тук членуването на България в НАТО. Мисля, че това е обсъждано много пъти и нашата политическа сила ще остане на своите предишни позиции.
Що се отнася до стабилността на страната, тя също зависи не толкова от членуването в НАТО, а зависи от доктрината, с която политическият елит управлява страната, която ние също отричаме. И аз много пъти съм Ви призовавал, господин министър-председател, вашето правителство да коригира тази доктрина, защото иначе няма да постигнете целите, които сте си поставили. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане, зададено от народния представител Евгени Чачев към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Чачев, имате думата.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин премиер! Според статически данни на Агенцията за финансово разузнаване през 2004 г. в България са регистрирани 98 хиляди кешови разплащания в диапазона от над 30 до 300 хил. лв. През 2005 г. са нараснали на 148 хиляди, а през 2006 г. са вече 238 хиляди. За тази година към 1 септември те надхвърлят 300 хиляди броя.
Ако пресметнем на базата на една среда сума на плащанията в брой ще видим, че минимум 3,5 млрд. лв. са били разменени по този начин в икономиката ни между фирми и физически лица през 2004 г., над 6 милиарда през 2005 г., и над 10 млрд. лв. през 2006 г. Давате ли си сметка за какво става дума, господин премиер? Най-малкото процентът на нарастване е огромен и буди сериозна тревога, защото тотално не съответства на отчетения икономически ръст на страната ни и ръста на работната заплата. Излиза, че икономически ръст от около 5-7% годишно се съпътства от 76% ръст на кешовите плащания и то на фона на непрекъснато нарастваща система от банкови клонове, банкомати и други възможности за некешови плащания.
Всичко това говори, че въпреки отчетите на правителството за свиване на сивата икономика, тя не само не намалява, а продължава да се разраства.
Във връзка с това е и моето питане към Вас, а именно: каква е политиката на правителството за намаляване на дела на сивата икономика в България? Как ще се преборите с високата температура в българската икономика – кешовите плащания, които захранват корупцията във всички етажи на държавната и общинската власт, от които зависи разпределението на обществените поръчки и на търговете и конкурсите по проекти, финансирани от държавния и общинските бюджети и от структурните фондове на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Темата за сивата икономика в България, разбира се е благодатна на опозицията. Мнозина нейни представители са изразявали позиции по-близки до пророчества, отколкото до достоверните и компетентни анализи, изводи и оценки. Когато се коментира политиката на българското правителство за ограничаване на сивата икономика, не би могло да се направи обоснован извод за връзката между броя на разплащанията и нейния ръст. Споделям мнението, което изразяват мнозина авторитетни експерти, че за определянето на дела на сивата икономика трябва да се направи внимателен цялостен анализ и преценка и не може увеличаването на кешовите разплащания да се разглежда еднозначно, тъй като при изследването на икономическия растеж, съответно на нарастването на дела на сивата икономика, се вземат предвид различни параметри.
Статистическите данни за регистрираните в Агенцията за финансово разузнаване операции и сделки в брой са отразени коректно в питането Ви, господин Чачев, но изводите, които са направени въз основа на тях, за съжаление са произволни и необосновани. Броят на регистрираните операции и сделки в брой през 2004 г. е 98 хиляди, през 2005 г. – 148 хиляди, през 2006 г. – 235 хиляди. Това обаче не означава безусловно и съответно нарастване на броя на извършените операции и сделки в брой за посочения период, каквото внушение се прави.
При интерпретирането на посочените числа следва да се имат предвид няколко неща, но аз ще откроя само две изключително важни обстоятелства.
Първо, задължението за уведомяване за операции сделки в брой над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута е въведено през 2004 г. с чл. 11а от Закона за мерките срещу изпирането на пари. То касае широк кръг задължени лица в 30 категории – от банки и финансови къщи до търговци на едро и нотариуси. Проверките, извършени от контролните органи на АФР в края на предходните години – 2004-2005 г. показват, че не всички лица изпълняват това свое задължение. Наложени са санкции за неизпълнение и са проведени редица мероприятия за разясняване на задължението сред нотариусите, посредниците при търговия с недвижими имоти, обменните бюра, търговците на автомобили и др.
Засилената контролна и разяснителна дейност на агенцията доведе до подобряване на изпълнението на задълженията за докладване на операции и сделки в брой, а оттук и до повишаване на броя на регистрираните такива операции през 2005 г. и особено през 2006 г. Тази причина за нарастването в пъти на регистрираните операции и сделки е изрично посочена в публикувания на Интернет страницата на агенцията Годишен доклад за нейната дейност през 2006 г. на стр. 10. Обяснението е дадено, за да не се допуснат погрешни интерпретации за обявената статистика, подобни на тези във Вашето питане.
Следва да се има предвид, че в общия брой операции и сделки, регистрирани от Агенцията за финансово разузнаване, се включват различни операции и сделки с една и съща сума, която многократно преминава през различни финансови посредници, които независимо един от друг на собствено основание са задължени да уведомят АФР. Една и съща сума може да премине през няколко банки, няколко обменни бюра или финансови къщи, няколко посредници при търговия с недвижими имоти и няколко нотариуса. Във всички тези случаи всеки от тези посредници е длъжен да уведоми АФР за всяка операция, в която е взел участие.
Например ако дадено лице изтегли от банка в брой 20 хил. евро, обмени ги в лева и плати с тях за покупка на недвижим имот, продавачът на имота обмени левовете в щатски долари и ги депозира в своя сметка в банката, тази една и съща сума в брой ще бъде отразена в регистъра при АФР точно пет пъти. От това петорно отчитане обаче няма да нарасне на 100 хил. евро, а ще си остане 20 хиляди.
Следва да се има предвид, че задачата на водения от АФР регистър по чл. 11а от този закон не е да измери обема на сивата икономика, а да създаде възможност и проследява движението на суми в брой по конкретни операции и сделки, извършени от конкретни лица. Поради тази причина начинът на водене на този регистър допуска описания по-горе каскаден ефект и прави използването му за измерване на обема на сивия сектор невъзможно.
Що се отнася до ограничаване на кешовите плащания – този въпрос нееднократно е бил поставян на анализ и обсъждане. В процеса на присъединяване към Европейския съюз Република България не е поемала ангажименти за ограничаване на плащанията в брой. Анализът на резултатите от прилагането на подобни мерки не е еднозначен. Като правило в повечето държави членки въвеждането на мярката е признато за недостатъчно ефективно. При определяне дали да се въведе праг за кешовите плащания следва да се направи задълбочен анализ и преценка как такава мярка би се вписала в общата рамка на българското законодателство, дали този праг да се въведе за всички плащания в брой или за определен кръг суми, кръг стоки, услуги и лица, какъв механизъм за контрол да бъде въведен, как международната финансова общност и инвеститорите биха приели прилагането на административно ограничение на плащанията и така нататък. Политиката на правителството и мерките за ограничаване на сивата икономика са пряко свързани с въздействието върху основни фактори, които я пораждат – нормативната база, данъчната и социалноосигурителна система, пазара на труда, компетентността на публичните институции и качеството на техните услуги.
Това, което казвам, не означава, че правителството не е готово да обсъжда и да участва активно в такъв дебат. Той трябва да бъде премерен, да бъде публичен, за да се отчетат всички плюсове и минуси и да се вземе премерено и отговорно решение в интерес както на държавата – и за ограничаване на сивата икономика, така и мярка, която няма да създаде излишни трудности на повечето български граждани, в това число със средни доходи.
В заключение, а и поради липса на време само ще маркирам някои от усилията на правителствената политика в посока за ограничаване на сивата икономика и мерките, които се вземат. Много важно е подобряването на бизнес средата, улесняване стартирането на нов бизнес, намаляването на регулативните режими, намаляването на осигурителната и данъчна тежест, което се прави последователно от това правителство, много други действия от законодателен, нормативен и административен характер. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, можете да зададете Вашите до два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер! За пореден път в тази зала не получавам отговор на своето питане. За пореден път Вие интерпретирате цифрите произволно, без да можете да обосновете това, което правителството прави и трябва да прави в тази насока.
Аз искам да Ви попитам: защо две години Вие игнорирате парламентарната Комисия за борба с корупцията, която има предложения към правителството за ограничаване на кешовите плащания и промени в законодателството и не сте взели съответните мерки?
Искам да Ви попитам: как накарахте 2 млн. 270 хил. пенсионери да си открият банкови сметки, за да си получават мизерните пенсии по банков път? Как накарахте милионите работещи български граждани да си разкрият банкови сметки, за да си получават болничните, и то с тримесечно закъснение, също по банков път? Защо правителството стимулира кешовите плащания?
Ако сте чели отчета на Българската народна банка, ще видите, че през последните години банкнотите от 2, 5 и 10 лв. запазват своя относителен процент спрямо общата маса на паричното обращение, докато от 20 и 50 лв. намаляват, а банкнотите от 100 лв. драстично се увеличават. По този начин, господин премиер, Вие подпомагате куфарната търговия, куфарното разплащане. Отговорете ми, господин Станишев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Бяха зададени няколко въпроса – повече от два, но все в един и същи контекст.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Мисля, че пледоарията на господин Чачев, която прозвуча, за пореден път показва как се вадят едни или други данни извън техния контекст, правят се обобщения, политически изводи, при това неверни, и след това се отправят политически тези.
Мисля, че дадох ясен пример по какъв начин функционира регистърът на Агенцията за финансово разузнаване и откъде се получават тези увеличения – първо, в резултат на засиления контрол от страна на АФР по отношение на извършваните сделки от този характер; второ, в резултат на това, че в регистъра на агенцията се констатират и отбелязват всички движения на една и съща сума. Дадох много конкретен и разбираем за хората пример, за разлика от Вашите обобщения и статистики, за това как една дейност за 20 хил. евро може да бъде регистрирана пет пъти за едно и също нещо. Мисля, че през последните години се показаха ясни тенденции за изсветляване на българската икономика. Това се дължи на цялостните усилия на правителството и на Народното събрание. Аз лично съм привърженик на това банковите разплащания да обхващат все по-голям кръг транзакции в България, защото без съмнение това дава възможност за допълнителни мерки срещу изпиране на пари и за прозрачност на българската икономика. Прозрачността действително е функция на много комплексни действия и политики, в това число например и на данъчната политика. Сами знаете например, че с намаляването на корпоративния данък от 15 на 10% събираемостта на този данък рязко се увеличи. Това води до изсветляване на икономиката. Това е една от причините за инициативата на правителството за намаляване на данъка на физическите лица – също да се доведе до изсветляване на икономиката, до показване на реалните доходи на хората, до плащане на данъци и за една европейска и прозрачна икономика. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър-председателя.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер! Ще повторя, че определено за пореден път Вие не отговаряте на питанията, които поставям към Вас. Наивно е това, което казахте. Това показва, че вие не само не сте направили анализ на проблема, но правителството няма ясно виждане как да се пребори с този цирей в обществото.
Примерът, който Вие дадохте показва, че явно и Вие работите кешово, а не теглите от банка, защото никой няма да отиде да изтегли сума пари в лева, след това да ги обръща в евро и от евро в долари и при всяка транзакция да губи по 2%, за да регистрира Финансовото разузнаване не една, а пет сделки. Така ли е, господин премиер?
Най-малкото е обидно за народното представителство и за хората, които ни слушат, по един такъв наивен начин да обяснявате нещо, за което сте обявили, че е един от основните Ви приоритети – борбата със сивата икономика, но явно Вие управлявате заедно със сивата икономика. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев за днешното му участие в парламентарния контрол. (Реплики от опозицията.)
Разбира се, всеки може да дава преценка на отговорите на господин министър-председателя.
Преминаваме към въпроси и питания, зададени от народни представители към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Първо е питането, зададено от народния представител Константин Димитров.
Господин Димитров, моля да развиете Вашето питане към министър Ивайло Калфин.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, балканската политика на България, в частност на това правителство, е във фокуса на вниманието на българските граждани и на международната общественост и е един въпрос, който никога няма да спре да ни тревожи, да ни вълнува и това е животът, който успяват да реализират за себе си и своите близки представителите на българското национално малцинство в Западните покрайнини на днешна Република Сърбия.
За съжаление, до мен и до много други представители на средите, които се занимават с външна и регионална политика достигат сигнали, че действително системно се нарушават малцинствените права и свободи на българите в Западните покрайнини и че социално-икономическите условия, в които те живеят са изключително тежки.
Уважаеми господин вицепремиер, в тази връзка Ви моля да отговорите на следните въпроси: по какъв начин българското правителство защитава правата на българското национално малцинство в Република Сърбия и се грижи за съхраняване на неговата национална идентичност и за опазване на българското културно-историческо наследство там?
Второ, как българската държава съдейства за подобряване на икономическите и социални условия на живот на българите в Западните покрайнини, най-вече в контекста на възможностите за регионално трансгранично или двустранно трансгранично сътрудничество и, разбира се, по отношение на особено тежкия въпрос за състоянието на инфраструктурата както от тази страна на границата, така и в рамките на Западните покрайнини? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров, във връзка с Вашето питане, което намирам за изключително важно, доколкото действително и балканската политика на страната, и политиката към хората с български произход, които живеят извън страната ни, са важни акценти на българската външна политика. Аз действително се радвам, че имам възможност още един път да поговорим тук, в парламента, по тези въпроси.
Както е добре известно, България води през последните години последователна политика към подобряване на ситуацията на българското национално малцинство в Сърбия основно в посока на спазване правата на човека и подобряване на икономическото положение на районите с компактно българско население.
Основната роля, разбира се, е на сръбската държава, в чийто интерес е да осигури еднакво отношение към всички свои граждани и да развива икономически равномерно регионите си.
В областта на правата на човека може да се констатира, че Република Сърбия, от една страна, изгради собствено законодателство в тази област, а от друга - беше интегрирана в основните международни организации – ООН, Съвета на Европа, ОСС, които наблюдават спазването на човешките права.
Българското национално малцинство създаде свой Национален съвет. Това е орган, който представлява пред сръбската държава интересите на малцинството и е в директен контакт с министър-председателя на Република Сърбия. В неговите правомощия е да бъде активен при защита на правата на българското национално малцинство. Разбира се, България внимателно следи ситуацията в тази област и ние сме изразявали неведнъж оценката, че се надяваме при новото законодателство на Република Сърбия, което ще бъде прието на основа на новата Конституция, тази съседна нам държава да няма отстъпления от досега постигнатото, напротив, ще има придвижване в положителна посока. Знаете, че неотдавна се прие Конституцията на Република Сърбия, която изисква на практика приемането на законодателство, което би осигурило значителна защита на групи като българското национално малцинство.
Също така е добре известно, че от началото на тази година във връзка със задълженията ни на член на Европейския съюз, България въведе визов режим за гражданите на Република Сърбия – едно действие, което бяхме принудени да предприемем, съобразно европейските стандарти. Същевременно ние направихме максималното този визов режим да бъде облекчен. Визитите, които се издават са безплатни. Отворихме ново Генерално консулство в Ниш, чийто консулски окръг са и общини, в които има компактно население от български произход, в името на това контактите на населението от двете страни на границата да продължат да бъдат активни. Успяхме да запазим и многогодишната традиция за провеждане на събори.
Тук е важно да се припомни, че през м. юни 2007 г. след 10-годишни усилия успяхме да подпишем и спогодби за откриване на два нови гранично-пропускателни пункта между двете страни: Салаш – Ново корито и Банкя – Петачници. Българското консулство в Ниш е вече много по-близо и също извършва по-непосредствен и директен контакт с представителите на българското национално малцинство.
Що се отнася до икономическото положение на районите, в които е представено българското национално малцинство трябва да отбележим, че се надяваме Оперативната програма за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия по инструмента за предприсъединителна помощ да помогне на общините, които се намират от двете страни на границата. И българските, и сръбските крайгранични общини се нуждаят от икономическо съживяване. Това е положението и от двете страни на границата.
Програмата за трансгранично сътрудничество, чиято финансова рамка е 2007-2013 г., разполага с 31 млн. евро. Тя е насочена към усвояване от 42 български и 33 сръбски крайгранични общини. По този начин те биха могли да направят проекти, които да подпомогнат, включително и условията за инвестиции за икономическо развитие и за преки контакти между гражданите.
Между другото, искам да завърша с нещо, което също се опитваме да правим непрестанно, а това е да стимулираме български инвеститори и български фирми да инвестират именно в тези региони, така че да могат да създават работни места на представители на българското национално малцинство, което живее там. Ако можем да кажем, че има страна, в която българският бизнес действително да се представя добре, това за момента е Сърбия. Там българските инвеститори са в първата десятка на чуждестранните инвеститори. Все още е недостатъчно това, което се прави в регионите, за които Вие питате, и аз лично се надявам, че и с нашите бъдещи усилия, разбира се и с Вашите като човек, който се интересува от тези въпроси, можем да стимулираме български фирми да инвестират и да открият работни места именно в тези региони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Константин Димитров.
Господин Димитров, можете да зададете до два уточняващи въпроса.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Отговорът на господин Калфин не отговаря на моите очаквания по съвсем обясними причини.
Първо, аз бих искал в уточняващата част на нашата дискусия днес, господин Калфин, да оцените волята на сръбските институции да прилагат съществуващото, надявам се, и на бъдещото законодателство според новата Конституция, която действително да покаже воля в сръбските власти да направят необходимото, че българите в Западните покрайнини да се почувстват като равностойни граждани на Република Сърбия.
Много е важно да дадете тази оценка, разбира се. Никой не иска от Вас да направите нещо, което се отклонява от дипломатичния тон. Необходимо е, тъй като българите в Западните покрайнини определено смятат, че българската държава ги е загърбила. Например Националният съвет, който би трябвало да представлява българското национално малцинство пред сръбските власти, е един казионен орган, който се състои от лица, които контактуват и, така да се каже, са зависими от официалните сръбски власти и по никакъв начин не отстояват автентичните интереси на нашите сънародници по отношение на възможностите за образование, по отношение на възможностите за упражняване на майчиния език както в битовите отношения, така, ако щете, и в някои служебни отношения.
Изключително важно е да се каже на сръбската държава, на демократична Сърбия днес, че пренебрегването, да не кажа репресирането, по определен все още мек начин на изявата на българско национално самосъзнание е толкова вредно, колкото навремето беше вредно отношението към косовските албанци по време на ранните периоди на режима на Милошевич. И виждаме тази тенденция в Косово докъде доведе бивша Югославия. Това е много важно.
Второто нещо, за което искам да ми кажете нещо по-конкретно, е: какво ще направите Вие, като представител на правителство - член на Европейския съюз, за рязко подобряване на инфраструктурната политика на българската държава, на сръбската държава и за решително подобряване на комуникационните възможности по линията Ниш-Калотина-София? Състоянието на инфраструктурата се отличава рязко в негативен план спрямо всичко, което човек може да види от Ниш на запад, независимо че Сърбия и останалата част на бивша Югославия бяха обект на войни през 90-те години на миналия век.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Димитров, нито аз, нито българската държава има какъвто и да е проблем да поставя много ясно и открито в диалога със сръбските власти въпроса за българското национално малцинство. Това нещо го правим и смятаме да продължим да го правим в бъдеще. Въпросът е изключително ясно поставен. Българската позиция, включително по отношение на защита на законовите права, които съществуват в самата Сърбия на тези граждани, е един от въпросите, които редовно присъстват в двустранните разговори, а те са доста интензивни на различни равнища. Така че нито в двустранен план, нито в международен план – нещо, което аз споменах и чрез различните международни организации, в които членуваме – ние не само че нямаме намерение да намалим бдителността си, но точно обратното, мисля, че има достатъчно инструменти българската държава да се интересува и да поставя този въпрос.
Вие засегнахте и един въпрос, който е много важен. Важно е и единството на представителите на българското национално малцинство в Република Сърбия. Този Национален съвет е избран от тях, той не е наложен от някой друг. Ако те не харесват ръководството му, просто трябва да си изберат друг. Надали българската държава може да свърши това вместо тях. Бих искал и оттук да насърча представителите на българското национално малцинство към единство не само при избирането на представители, но и във формулирането и отстояването на искания. Всичко, което е в рамките на законодателството на Република Сърбия, се отстоява и се защитава и от българската страна. Така че това нещо ще продължи.
Тук, в парламента, неотдавна отговарях и на въпроси, свързани с отношение към представители на българското малцинство в Сърбия. Дадох и конкретни примери за ангажимента на Министерството на външните работи и на Генералното консулство в Ниш за защита на техните права.
По отношение на икономическото развитие, все пак това е територия на Република Сърбия. Това, което България може да направи, е да помага на Сърбия за усвояването на фондове, които биха могли да се инвестират. Тази част от пътя, за която Вие споменахте, е част от коридор № 4, който е в интерес и на Сърбия, и на България. Иначе това, което правим с откриването на нови гранични пунктове, улесняване на общуването на населението, това, което правим и в момента с активна работа по изграждане на тази 30 до 50 километрова зона за безвизови пътувания в България, мисля, че значително ще облекчи контактите и възможностите за пътуване от Сърбия за България именно на представителите на българското национално малцинство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Константин Димитров.
Господин Димитров, в рамките на две минути може да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Прави впечатление различието в оценката за помощта на българското правителство за нашите сънародници, която се дава от голяма част от самите етнически българи в Западните покрайнини – това, което е усещането на господин Калфин. Българската държава прави много малко, да не кажа почти нищо, нашите сънародници да усетят, че тяхната възможност културно да се почувстват съпричастни към българщината, тяхната възможност да се образоват с най-съвременни европеизирани български средства за обучение е минимална. Ние не можем да разчитаме на едно правителство на Република Сърбия, пред която очевидно въпросът не се поставя с необходимата категорична острота, да замени ролята, която държавата-майка, в добрия смисъл на думата, трябва да направи по отношение на своите сънародници.
Настойчиво Ви призовавам, господин вицепремиер, цялото правителство, разбира се, да поставите въпроса за рязко подобряване на отношението към българското национално малцинство в контекста на разговорите и институционалните отношения между Република Сърбия и Европейския съюз. Това е изключително важно. Не може да се създава впечатление, че единственият проблем по отношение на Сърбия в световната политика е решаването на косовския статут, след като има един въпрос, който за българите е толкова важен, а именно състоянието, перспективата за развитие и цялостната европеизация в рамките на Република Сърбия на българското национално малцинство.
И, разбира се, трябва ясно да се каже, че ако Сърбия се европеизира – и това е отново ролята на Република България, на нейното правителство – тя трябва да настоява Сърбия да инвестира стратегически в развитието на тази инфраструктура.
И не на последно място, аз се обръщам чрез Вас към целия кабинет: направете, за Бога, нещо, за да се подобри пътната инфраструктура от София в западна посока, защото не може европейска държава като България да представлява такава окаяна гледка, каквато забелязваме в тези около 60-70 км. Тоест, работата трябва да се свърши както от сръбските власти, така и от българите, за да можем да създадем предпоставките и за този тип самочувствие на нашите сънародници, живеещи в Западните покрайнини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, господин вицепремиер! България е парламентарна република и Народното събрание е върховният орган на власт, който приема най-важните актове за управление на българското общество. Един от законите, който беше приет от настоящото Народно събрание, е така нареченият Закон за досиетата. В резултат на дейността на този закон българското общество от оторизиран орган получи информация, че българският президент е бил сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност под псевдоним Гоце. Писал е доноси, които от оскъдните документи, които са останали в неговото досие, става известно, че са били изпращани на Шесто управление на Държавна сигурност, а именно на политическата полиция. На Шесто управление на Държавна сигурност са били изпращани тези информации, които са касаели поведението на български граждани, което не е било удобно на тогавашния репресивен апарат.
По силата на този закон също така стана ясно, че по време на прехода Държавна сигурност, освен че е внедрявала агентура в демократичните среди, е и избутвала на възлови позиции в управляващата сега социалистическа, бивша комунистическа, партия също така зависими от Държавна сигурност лица.
Аз бях учуден, а и разбирам, че много мои колеги имат същото отношение към Вашето публично изявление, господин вицепремиер. Пред Българската национална телевизия Вие заявихте, че Законът за досиетата е глупав и вреден закон.
В тази връзка искам да Ви попитам: какви са причините да считате, че един нормативен акт, приет от висшия орган на власт в държавата, който се избира пряко от народа, е глупав? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Господин Калфин, разполагате с три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Атанасов, надали ще Ви изненадам, че аз не съм първият гражданин на Република България, който не харесва някои от законите, приети от Народното събрание. С цялото ми уважение към тази институция (аз съм бил депутат в три парламента), смятам, че някои от законите, които се приемат, не са добри. Имам право на това мнение и мисля, че то не е само мое мнение, въпреки Вашата самоувереност, че всичко, което се приема в тази зала, е най-висшата еманация на демокрация и граждански права.
Мога само да потвърдя мнението си, което казах публично, че този закон, ако тази дума Ви засяга, е обратното на интелигентен и умен. Мога да приведа много аргументи в това отношение, но ще се огранича само с някои заради ограниченото време.
Първо, за мен не е ясно какво въобще цели този закон. Бих разбрал мотивите, ако с него се изваждаха на показ тези, които са били свързани с репресивния комунистически апарат. Това обаче не е така. Какъв е репресивният апарат? Този, който е водил до ограничаване правата на българските граждани, предполага се. Впрочем странно е защо защитниците на тези права се появиха много по-късно. За съжаление у нас някак си не се появи тази гражданска позиция преди падането на комунистическия режим. Какво правихте Вие тогава, господин Атанасов, защо тогава не защитавахте правата на българските граждани?!
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): За мен не се грижете, господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Това се получи много по-късно, защото доста хора си представяха, че обществото ще забрави с какво са се занимавали те в онези години, преди 1989 г.
Но ако това е логиката – да се извади на показ апаратът, който е репресирал човешките права на българските граждани, то тогава не са ли това по-специално служителите на Шесто управление на Държавна сигурност? Не са ли служителите в органите на Полицията? Не са ли и служителите в съдебната система в комунистическата държава част от репресивния апарат?! Това са въпроси, които се задават в обществото. Защо не приехте такъв закон?!
Втори аргумент. В бившата Държавна сигурност, така старателно сатанизирана през последните години, може би с основание, е било и българското разузнаване, и българското контраразузнаване, и службата за борба с тероризма и трафика. Вие и вашите наследници – и днешните ли служители на тези институции един ден ще сочите с пръст?! За Ваше сведение, ние пак имаме разузнаване, контраразузнаване, борба с трафика и борба с тероризма. Това нередни дейности ли са? Тези, които се борят да не се продават наркотици именно на вашите деца, или които предпазват страната ни от атентати, лоши хора ли са? Или след 10 години ще кажете, че тези, които днес работят това, са лоши хора?!
А какво ще кажете за сътрудничеството ни с чуждестранни служби? Защото всяка страна има подобни служби, които също помогнаха за изясняването и успешното решаване на тежки проблеми, като например този с българските медици в Либия. Какви гаранции ще дадете на днешните служители в специалните служби, че след години някой като Вас няма да ги сочи с пръст?! Винаги идва Видов ден! Днес се вижда как сте се отнасяли към хората, които сте ръководили преди време, господин Атанасов.
Трето. И преди, и днес специалните служби работят съвместно с Министерството на външните работи във всички държави. Повтарям, това е така във всички страни. И то работят за защита на националните интереси, а не за да репресират когото и да било, най-малкото – български граждани. (Реплика от Иван Николаев Иванов.) Вие искате да се откажем от това. Вие искате да се откажем от защитата на националната сигурност. Чии интереси защитавате, господин Атанасов?!
Четвърто. Не обвинявам комисията, че постъпва като деловодител. Това, което им дадат, това представят. Преценката трябваше да стане тук, в Народното събрание – кой точно е орган на репресия и кой е нарушавал човешките права, а не днес в комисията.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): За това има закон.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Пето. Ако искахте да спрете с дългогодишната спекулация с досиетата, то направихте ли го?! Като гледам имената, сещам се за бивши депутати, сещам се и за още много видни личности на прехода, които даже не отричаха сътрудничеството си със службите и които бяха в десницата. Защо не се появиха днес?! (Реплика на Атанас Атанасов.) Гарантирате ли, че това, с което се занимава обществеността в момента, е всичко, което е съществувало към 1989 г., че няма прикрити данни?! Вашата парламентарна група изказа такова съмнение. С какво тогава занимавате обществото?! Това ли искахте?!
Да, смятам, че законът не е добър. За мен между другото е абсолютно необяснимо защо той се прие при мнозинството на левицата в този парламент.
От много години съм забелязал нещо, господин Атанасов – който няма за какво да говори в икономиката, говори за плосък данък, а който няма за какво да говори в политиката, говори за досиета! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин вицепремиер, за мен от Вашия отговор ми става ясно коя е движещата сила, която Ви е издигнала до позицията, която заемате. Искам да Ви обясня обаче, че Държавна сигурност е била интегрирана система и всички звена са работили под ръководството на КГБ. Това е записано в нормативни актове, приемани от Политбюро. Ако искате, ще Ви ги посоча по-конкретно.
Разбирам Вашето раздразнение, господин вицепремиер, защото предстои да стане ясно по силата на този закон, че Вие съвместно с вашия патрон Първанов-Гоце, изпълнявайки кадровата политика на Първо главно управление на Държавна сигурност, сте изпратили за български посланици в чужбина изключително агенти на Първо главно управление на Държавна сигурност. Това е скандално и ще компрометира България пред новите ни партньори!
На второ място, значи ли Вашето твърдение, че законът е глупав, че хората, които са го подкрепили в тази зала, са глупави? А тези хора са същите, които са Ви избрали на тази позиция, господин вицепремиер! Те глупаци ли са? Аз като народен представител от 40-ото Народно събрание затова, че сте си позволили да нанесете груба обида към върховния орган на властта в тази държава – Народното събрание, Ви призовавам да си подадете оставката!
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Да бе, правилно, крайно време беше!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин председателю, нямах намерение да водя диалог с един началник на тайните служби, даже от малко по-късен период, който виждам, че не е и разбрал за какво става въпрос.
Но понеже споменахте, господин Атанасов, искам да Ви кажа, че тази проверка показа, че аз нямам нищо общо с тези служби.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Но имат тези, които назначавате!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Това ми дава възможност, това ми дава моралното право да защитавам тази теза! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от същия народен представител – господин Атанас Атанасов, но по друга тема, към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
Нека да запазим уважението един към друг!
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Искам да кажа, че темата е същата. В началото да Ви обясня, господин вицепремиер – аз бях назначен за служител на Министерството на вътрешните работи през 1992 г. Моля да си спомните кой беше тогава на власт. Никога не съм служил в Държавна сигурност! Имам категорично отношение към тези органи. Направил съм необходимото през времето, през което съм имал възможност за това.
Сега ще Ви попитам за следното: по Ваше предложение за постоянен представител на Република България в Европейския съюз е назначен господин Бойко Василев Коцев. Искам само да припомня, че Бойко Коцев беше заместник-министър в две правителства – правителството на Сакскобургготски и сегашното правителство на Станишев като заместник-министър на вътрешните работи. Той отговаряше за международната дейност и основно се занимаваше с преговорите с Европейската комисия по въпросите на правосъдието и вътрешния ред. Той и неговият бивш министър Петканов, както и сегашният министър Петков са отговорни за ликвидирането на разследването в България, за това, че поеха ангажименти пред Европейската комисия разследването да се прехвърли на Министерството на вътрешните работи, без то да има съответния капацитет.
Искам да Ви кажа, че Бойко Коцев беше кандидат за министър от първото правителство на господин Станишев, и ако то беше гласувано, щеше да бъде единствения министър в историята на Третата българска държава – министър на правосъдието без юридическо образование.
Искам да Ви попитам, господин вицепремиер – кои са личните и професионални качества на господин Коцев, които са послужили за основание да направите предложение той да бъде изпратен не къде да е, а в Европейската комисия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Виждам, че въпросът на господин Атанасов възбужда най-много господин Костов.
Уважаеми господин Атанасов, във връзка с постъпилия въпрос искам да Ви уведомя за следното: с Указ № 236 от 1 август т.г. на президента на Република България, беше освободен господин Станислав Даскалов от длъжността постоянен представител на Република Българя в Европейския съюз и назначен на тази длъжност господин Бойко Василев Коцев, както Вие правилно споменахте.
Господин Коцев е дипломат от кариерата със солиден дипломатически и политически опит и отлична езикова подготовка. Владее английски, френски и руски език. През 1980 г. е завършил международно право, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Няма нищо общо с правото.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: След което провежда редица специализации в тази област, господин Атанасов: в Холандия - 1983 г., Швейцария – 1984 г., Великобритания – 1986 и 1995 г. Притежава много публикации в централния печат и специализираните издания. Ръководи екипа за преговори с НАТО в областта на сигурността и за присъединяване на страната ни към Европейския съюз в областта “Правосъдие и вътрешни работи”. В периода 1995-2001 г. е директно ангажиран с преговорите на България за членство в Европейския съюз, заемайки длъжностите заместник-началник на мисията на Република България към Европейските общности през периода 1995-1998 г. и заместник-директор на Дирекция “Европейска интеграция” в Министерство на външните работи през периода 1998-2001 г. От 2001 г. до момента е на поста заместник-министър на вътрешните работи, отговарящ за европейското направление на вътрешната политика, както по отношение на преговорите с Европейския съюз в областта правосъдие и вътрешни работи, така и по въпросите, свързани с подготовката и участието на страната ни в органите на Европейския съюз.
На 5 юни т.г. господин Бойко Коцев е удостоен с наградата на Кралство Белгия – велик офицер на органа на Леополд ІІ. Смятаме, че с назначаването на господин Бойко Коцев се отговаря на високите критерии, които този пост налага и ще се допринесе за успешното реализиране на приоритетите на България през първите години на нейното членство в Европейския съюз, така и за доказването й като стабилен и надежден партньор в европейското семейство.
Пак ще повторя, господин Коцев е един от най-качествените български дипломати, който има голям принос за приемането ни в НАТО и за приемането ни в Европейския съюз навреме и без предпазни клаузи, за които Вие, господин Атанасов, и близките на Вас хора убеждавахте и продължавате да убеждавате Европейския съюз, че България не е добра за членство. Тя е добра, включително и благодарение на усилията на хора като господин Коцев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов – право на реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Като за начало, подсетихте ме, господин вицепремиер, Станислав Даскалов го отзовавате, защото ще трябва да бъде проверяван по закон, но ще дойде това време. Искам да Ви кажа, защо Вие предлагате Бойко Коцев и защо го изпратихте в Брюксел.
Първо, заради личните качества, които той има – син на най-дългогодишния началник на Първо главно управление на Държавна сигурност – ген. Васил Коцев.
Второ, за ген. Васил Коцев вестник “Таймс”, господин вицепремиер, писа, че синът на Васил Коцев сега е заместник-вътрешен министър, а Васил Коцев е човекът, според “Таймс”, който е утвърдил плана за ликвидирането на Георги Марков – българският писател-десидент, който беше убит в Лондон и до ден-днешен там истината не се знае. Това са личните качества - връзката с комунистическата номенклатура. За професионалните качества пропуснахте нещо изключително важно, господин вицепремиер. Това според мен е основното да бъде изпратен господин Бойко Коцев в Брюксел. Бойко Коцев е завършил Московския държавен институт по международни отношения, известен като МГИМО, институт, известен в модерния Запад по време на Студената война като ковачницата на кадри на зловещата КГБ. Ето това са професионалните качества на господин Бойко Коцев. Аз Ви питам, на кого той ще бъде по-лоялен в Брюксел – на България или на своите състуденти от Московския държавен университет? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, министър Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Атанасов, много ми е забавно, когато започва някой да се занимава с роднините на някой човек и го описва чрез роднините му. Сигурен съм, че ако някой реши да се занимава с Вашите роднини, кой знае какво ще намери. Мисля, че действително това не е тема на разговор, когато говорим за номинация на български дипломат за посланик.
Това, което Вие казахте, че е най-мрачната школа на КГБ – Московския държавен институт по международни отношения, трябва да Ви кажа, че днес е едно от най-скъпите учебни заведения по дипломация в света, в която се обучават значително количество западни и бъдещи дипломати. Това излиза от тази мрачна школа. Мисля, че действително е по-добре да изпращаме за посланици хора, които са завършили дипломация, имат опит в дипломацията, допринесли са за членството на България в НАТО и за Европейския съюз, господин Атанасов, отколкото да изпращаме детски учителки, специалисти по рисуване или машинисти на влак, които просто не разбират от тази работа. Благодаря ви.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Да си подадете оставката, господин Калфин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иван Иванов, имате думата да зададете Вашия въпрос към министър Ивайло Калфин.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Не нося отговорност за това, че имам въпроси още от месец юни, но поради пътуванията на министрите из чужбина едва днес ще ми бъде отговорено на някои от тях.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 2 май 2007 г. 65% от акциите на БТК бяха продадени на американски инвестиционен фонд “Global investement group” за 1 млрд. 80 млн. евро. По-късно беше извършено и прехвърляне на акциите. Господин министър, всъщност преди три години две трети от БТК бяха харизани, и това е точния израз - “харизани”, за 230 млн. евро, които днес същите акции се препродават за 1 млрд. 80 млн. евро.
Това показа по безспорен начин, че извършената тогава приватизация на БТК е най-голямата и най-скандална корупционна сделка на българския преход. Още тогава народните представители от Демократи за силна България остро атакуваха, включително чрез прокуратурата, осъществяването на тази сделка. Независимо от това сделката стана факт със съдействието на министър-председателя Симеон Сакскобургготски и със съдействието, разбира се, на лондонските юпита начело с неговия син.
Господин министър, съгласно Договора за допълнителните плащания при последващата продажба - спирам се на него, защото той е факт, във връзка със самият основен Договор за приватизация на “БТК” ЕАД, който е пред мен в момента, цитирам текста: „в случай, че до изтичане на шестата година, от основния договор възникне последващо препродаване, придобиване”, както и в нашия случай на Агенцията за контрол, това е Агенцията за следприватизационен контрол”, трябва да се заплати сума в размер, който е описан в договора”.
По този повод отправям към Вас следният въпрос: изпълнено ли е посоченото заплащане към Агенцията за следприватизационен контрол при осъществената продажба на 65% от акциите на БТК и в какъв размер е това плащане? Ако заплащането не е извършено, кои са причините за това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин Иванов, този диалог за приватизацията на БТК го водим доста време в тази зала.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Има различни сегменти.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Действително са различни въпросите. Ще използвам повода да повторя, че те всички са свързани с една сделка, която мисля, че не е била добра, даже мисля, че е била вредна. Дано не обидя някой като господин Атанасов.
С договора за продажба на акции от капитала на БТК, сключен на 20 февруари 2004 г., “Вива Венчърс Холдинг” е придобил акции, представляващи 65% от капитала на приватизираното дружество.
На 11 юни 2004 г. е сключен договор за допълнителни плащания при последваща продажба във връзка с приватизационния договор. Тази стандартна клауза за това, ако купувачът препродаде собствеността, се нарича с едно не българско име “клоубак клауза”, която дума ще използвам и в бъдеще, ако ми позволите.
Съобразно предвиденото в тази клоубак клауза при продажбата на акции или активи от БТК, или при продажбата на акции от което и да е друго дружество, притежаващо пряко или непряко акции в БТК, Агенцията за следприватизационен контрол има право да получи 10% от всички нетни постъпления от продажбата, надхвърлящи 300 млн. евро, реализирани от Адвент Сентръл енд Истърн Юръп ІІ Лимитид Партнършип. Агенцията за следприватизационен контрол има право да получи тази сума при осъществяване на такава сделка в рамките на шестгодишен период, считано от сключване на тази клоубак клауза.
Трябва да се посочи, че в договора за продажба на акции от капитала на БТК е предвиден тригодишен срок от осъществяване на сделката, в който акциите, предмет на приватизационния договор, могат да се прехвърлят след предварителното писмено съгласие на Агенцията за следприватизационен контрол. Самата сделка за продажба на акциите от БТК е осъществена след изтичане на този тригодишен забранителен период, а по-точно 21 август 2007 г., поради което съгласие от АСК не е искано.
В клаузата клоубак е предвидено, че при продажба, съобразно посоченото в предходния абзац, на агенцията следва да бъде връчено съобщение, в което всички нетни постъпления от продажбата, надхвърлящи 300 млн. евро, реализирани от купувача Адвент Сентръл енд Истърн Юръп ІІ Лимитид Партнършип, като това основание следва да бъде придружено с документи, обосноваващи посочения в съобщението размер. След получаване на това съобщение е предвиден ред за постигане на съгласие между АСК и “Вива Венчърс” относно точния размер на дължимата престация, както и редът за отнасяне на спора между тях при наличие на такъв след арбитраж.
Следва да се има предвид, че в клоубака не е предвиден конкретен срок за представяне на съобщението със съдържанието и приложенията към него, като обаче е предвидено, че именно получаването на това съобщение поставя началото на процедурата по установяване на точния размер на дължимата престация.
Предвид това, че не е предвиден конкретен срок за представяне на това съобщение, Агенцията за следприватизационен контрол е поискала “Вива Венчърс Холдинг” да представи същото – съобщението за продажба, заедно с документи, приложени към него, обосноваващи размера на дължимата престация. Към настоящия момент съобщението не е предоставено, което значи, че продавачът не е информирал, въпреки че няма изричен срок за това, Агенцията за следприватизационен контрол за продажбата и за размера на сумата, за която е продадено, въпреки искането на агенцията.
Във връзка с клаузата клоубак следва да се посочи, че в чл. 9 от същия е предвидено, че няма да се правят публични съобщения относно тази клауза, освен ако изрично писмено не е отговорено друго или това не се налага по силата на изискване на закона.
Предвидено е също, че “При никакви обстоятелства никоя от страните не може да прави никакви публични съобщения, разрешени по настоящия договор, без да е обсъдила предварително с другата страна неговата форма и съдържание.”
Това е цитат от договора, с който е продадена БТК, господин Иванов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов за реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Това, което всъщност ми казвате, още по-неприятно ме изненада. Действително, след като прочетох внимателно договора, аз видях, че българската страна и ресорният министър тогава Николай Василев са пропуснали да фиксират срок, в който трябва да бъде заплатена тази сума при продажбата клоубак. При това положение считам, че действащото правителство в момента в България е необходимо да защити националния интерес.
Вие съобщихте за 10-процентово отчисление към българската държава. Тези 10% от разликата между продажната цена и 300-те милиона прави 78 млн. евро. Има едно ограничение, че сумата не може да бъде по-голяма от 80 млн. евро за такова плащане, тоест влиза се в тези рамки. Тези 78 млн. евро би трябвало да постъпят максимално бързо.
Нещо повече, господин министър, като се има предвид, че тези пари, макар и крайно недостатъчни, макар и след една харизана буквално приватизация на най-печелившата българска компания, да, Вие потвърдихте думите си, които още първия път ми казахте като оценка за тази приватизация, макар че след това приватизаторите получиха практически без пари и третия GSM оператор, и се оказва, че не само не ги получаваме, но не се знае дали въобще ще се получат. Защото става така, че досегашните собственици застават зад клаузата, че няма фиксиран срок, което от своя страна означава, че те може изобщо да не заплатят това.
България има нужда от тези пари, дори в областта на телекомуникациите. Аз след малко ще питам министър Кабил, тъй като има общини, в които няма Интернет или няма нормално действащ Интернет. Тези пари са необходими, за да се изгради информационното общество у нас с цел да можем да ползваме нормалните услуги, които са на разположение в Европейския съюз.
Моля, господин министър, този въпрос българското правителство да постави с цялата му острота и да поиска неговото решение, поне да получим тези трохи от тази препродажба. Това, че няма да се правят публични изявления, не означава, че не трябва да се изпълни тази клауза от договора, която носи все пак интерес на българското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, че трябва да се платят.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Само че не е фиксиран срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма значение, какво като не е фиксиран. От датата на поискване те изпадат в забава и трябва да платят не само тези 78 милиона, но и лихвите отгоре.
Господин министър, извинявайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Вие отговорихте вместо мен, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак, ако желаете?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отново следва въпрос на Иван Николаев Иванов към заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вторият ми въпрос е свързан с развитието на телекомуникационните услуги в страната. Още когато завършиха преговорите по Глава деветнадесета “Телекомуникцаии и информационни технологии” от преговорния процес за членство в Европейския съюз, България беше задължена да въведе преносимостта на номерата както в мобилните мрежи, така и в стационарната мрежа. Поради ниската степен на цифровизация за стационарните номера се прие отлагателен срок от две години и това ще влезе в сила от 1 януари 2009 г.
Що се касае за мобилните оператори, като се има предвид, че осъществяването на преносимостта на номерата при мобилните мрежи, които са цифрови, се извършва почти изцяло като компютърно действие чрез програмни продукти, беше фиксиран срок 1 януари 2007 г., тоест преди почти 10 месеца.
Както съгласно стария Закон за далекосъобщенията, вече недействащ, така и съгласно новия Закон за електронните съобщения в чл. 134 това задължение е разписано, а в § 6 от Преходните и заключителните разпоредби е записан и срокът за въвеждане.
Получава се така, че има политическата воля от страна на Народното събрание текстовете да бъдат изпълнени, в същото време се констатира 10 месеца след изтичане на срока, че нищо такова в страната не се е случило, че милиони български потребители са лишени от една услуга, която е практически абсолютно достъпна в целия Европейски съюз. България се изправя пред ситуация, в която отново сме на последно място – този път по хармонизиране на телекомуникационните услуги.
По този повод отправям към Вас следния въпрос, господин министър: кои са причините за голямото забавяне на въвеждане на преносимостта на номерата в българските мобилни мрежи? Кога преносимостта най-после ще бъде въведена? Ако бъдем санкционирани от Европейската комисия за закъснението, кой ще носи отговорност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи господин Ивайло Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Първата стъпка за реално въвеждане на преносимостта, която следва да бъде предприета от предприятията, които предоставят мобилни услуги, е да бъде подписана процедура, която да урежда отношенията между тях във връзка с преносимостта. Поради липса на съгласие между дружествата досега такова споразумение не е подписано. До настоящия момент Комисията за регулиране на съобщенията е предприела всички необходими действия съгласно своите правомощия с цел преносимостта на мобилните номера да стане факт.
С Решение № 16-29 от 3 август м.г. Комисията за регулиране на съобщенията прие функционални спецификации за осъществяване на преносимост на номера на абонати на обществени и мобилни далекосъобщителни мрежи или така наречените функционални спецификации за по-кратко. С тези спецификации се определят общите положения и правила, които следва да бъдат спазвани от предприятията във връзка с преносимостта.
Посоченото решение е обжалвано от страна на „МобилТел” пред Върховния административен съд. Към настоящия момент решението е окончателно потвърдено от Върховния административен съд с предварително изпълнение с определение 12-712 от 18 декември 2006 г. В тази връзка всички мобилни предприятия следва да се съобразяват с условията, съдържащи се във функционалните спецификации, включително да изпълнят задълженията си за подписване на съвместна процедура за преносимост, което задължение следва от чл. 23, ал. 3 от функционалните спецификации.
След окончателното потвърждаване на предварителното изпълнение на Решение 1629 от м. август м.г., КРС предприе стъпки за изготвяне и подписване от операторите на посочената по-горе съвместна процедура за осъществяване на преносимост, като от предприятията беше изискано да внесат обща процедура, подписана от всяко едно от тях. Тъй като между дружествата не е постигнато съгласие относно съдържанието на процедурата и на основание на чл. 23, ал. 3 от Функционалната спецификация с Решение 23-38 от 22 декември м.г. Комисията за регулиране на съобщенията прие становище за условията на процедура за осъществяване на преносимост. Със същото решение са задължени „МобилТел”, „Космо България мобил”, „БТК мобил” да внесат подписана процедура, съобразена със становището на Комисията за регулиране на съобщенията, като разпореди и предварителното изпълнение на решението.
От страна на „Космо България мобил” и „БТК мобил” наложеното задължение е изпълнено. Липсва изпълнение от страна на „МобилТел”, което е дружеството, което обжалва пред Върховния съд.
С влизането в сила на новия Закон за електронните съобщения от 1 януари т.г. продължава да е в сила задължението за преносимост на мобилните номера за мобилните предприятия, като правомощията за регулиране на тези отношения отново са в Комисията за регулиране на съобщенията.
Разпоредбите на този закон въвеждат ново изискване към предприятията по отношение на ценовите условия за преносимост. Съгласно изискванията на закона цените за осъществяване на преносимостта следва да бъдат разходно ориентирани.
Във връзка с необходимостта от реализиране на мобилната преносимост и с оглед настъпилите законови промени, с Решение № 11-30 от 16 август т.г. Комисията за регулиране на съобщенията задължи предприятията, които следва да осигурят мобилна преносимост, да изпълнят задължението си за подписване на съвместна процедура. Срокът за внасяне на тази процедура е изтекъл на 20 септември 2007 г.
Отново това решение на Комисията за регулиране на съобщенията е обжалвано пред съда от „МобилТел”. Към настоящия момент тричленен състав на Върховния административен съд спря предварителното изпълнение на това решение. Така че цялата процедура в момента във Върховния административен съд е дотук – при втората заповед, обжалвана от Мобилтел. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, все пак искам да припомня, че въвеждането на преносимостта е акт с изключително значение за българските мобилни телекомуникации, защото, от една страна, това създава конкуренция, от друга страна - намалява цените, от трета страна, повишава сигурността на връзките чрез мобилния апарат и дава възможност за допълнителни услуги. Няма никакво съмнение, че мобилният оператор, който има най-голям дял на пазара, се стреми да забави тази процедура.
В същото време законовият срок изтече преди десет месеца. Европейската комисия до момента не е санкционирала страната ни, но вие знаете много добре като министър на външните работи, че тази санкция ще последва в близките месеци. Искам да припомня, че в началото на 2007 г. Полша беше санкционирана със санкция 30 хил. евро на ден за неизпълнено изискване за преносимост на номерата на мобилните мрежи. Това прави 1 млн. евро на месец, които България ще трябва да плаща като наказателна санкция поради това, че не е въвела преносимостта на номерата. Няма съмнение, че тези пари няма да бъдат изплатени от най-големия мобилен оператор, който защитава своите собствени интереси, те ще бъдат платени от българските граждани чрез държавния бюджет.
Питам в крайна сметка и това е основата на моя въпрос: Вие като министър, който има възложени правомощия по отношение на Държавната агенция по информационни и комуникационни технологии, какво ще предприемете, за да осъществите това и то на фона на окайващото положение на Комисията за регулиране на съобщенията, която функционира с трима комисари от пет? Има една подадена оставка и с изтекла валидност председател на Комисията за регулиране на съобщенията, за който самият министър-председател преди три месеца ми обеща, че въпросът много бързо ще бъде решен. Отсъствието на един комисар обезсмисля работата на комисията, защото остават само двама.
Това наистина е скандал, който засяга управлението и то подхожда, господин министър, абсолютно безотговорно към решаване на този въпрос. България ще бъде санкционирана. Вземете мерки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Иванов, Вие сте прав – ако България не изпълни този си ангажимент, тя ще бъде санкционирана за неизпълнение на европейското законодателство.
За Ваша информация, за да подсиля Вашите думи, ще кажа, че съгласно чл. 335 от Закона за електронните съобщения глобата, която може да наложи Комисията за регулиране на съобщенията на неизпълнилите нейни предписания дружества, е между 500 и 5000 лв. Сами разбирате, че тази санкция е абсолютно несериозна.
Още веднъж ще ви припомня - процедурата на органа Комисия за регулиране на съобщенията е спряна с обжалване във Върховния административен съд.
Уверявам Ви, че правим всичко възможно, но то, ако говорим за съдебни правила, надали може да бъде ускорено от изпълнителната власт. Правим всичко възможно действително да се намери съгласие между мобилните оператори, което е една процедура, която е очевидно, че трудно се постига вече втора година. Благодаря. (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Евгени Чачев към заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаема госпожо заместник министър-председател! Само часове след потопа, отнел 8 човешки живота, в с. Езерче и гр. Цар Калоян, Вие побързахте да заявите, че трагедията не е могла да бъде избегната. Заявихте също, че не е необходимо да се търси виновник в държавните институции, тъй като единствено и само рекордният дъжд е виновен за това. Именно с изсмуканите от пръстите на някои общински или държавен чиновник, активист на Движението за права и свободи, абсурдни 291 литра на кв. м дъжд Вие обяснихте многото жертви и гигантските материални щети от наводнението.
Но местните хора отказаха да повярват на тези Ваши твърдения. Отказаха да повярват и синоптиците, и хидролозите, и всички специалисти в областта. Отказаха да Ви повярват, защото те помнят далечната 1969 г., когато на същото място пада с 20 литра по-голям от сегашния дъжд без да има човешки жертви и такива големи материални щети. Защото те помнят, че веднага, след тогавашния потоп, само за две години са построени 6 микроязовира, за да предпазят Езерче и Цар Калоян от следващи проливни дъждове. Повтаряемостта им в района е през 15-20 г., но през последните години зачести. Предназначението на тези язовири е ретензионно или просто казано да се пълнят от пролетните дъждове, след което да се ползват за напояване при сухи лета и да се поддържат празни, за да поемат следващите проливни дъждове. Точно този цикъл, госпожо вицепремиер, и това предназначение на язовирите в Езерче и Цар Калоян е прекъснат, като през последните години са превърнати в рибарници, дадени на концесия от кмета Ахмед Ахмедов – за 25 години на ЕТ “Гюла – Гюлвер Карахасан” на язовир “Езерче 1”; на ЕТ “Ханс – Христо Иванов” за 25 години на язовир “Цар Калоян 3”; и на ЕТ “Ахемон – Ахмед Пюскюлю” за 15 години на “Езерче 2”.
В деня на трагедията, която се случи на 6 август т.г., се скъсват стените точно на тези водоеми “Езерче 1”, познат като “Каяджик”, и “Езерче 2” и над половин милион кубически метра вода се изсипва в с. Езерче и гр. Цар Калоян. Наслагването на проливния дъжд с придошлите води доведе до това, което отне живота на 8 български граждани.
В тази връзка е моето питане, госпожо вицепремиер. Защо премълчахте истината за трагедията? Кои празноти в политиката на вашето министерство и българското правителство станаха причина за тази трагедия? Какви конкретни мерки предприехте и какво ще направите това да не се случи повторно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Чачев! Аз мисля, че точно на Вас като един от държавниците на България, който останахте в историята като министър, не Ви прилича да политизирате темата с бедствията. Мисля, че на никого не му прилича и ще бъде наистина едно огромно престъпление да ползваме каквато и да е трибуна да политизираме темата с природните бедствия и щетите, които те нанасят както на човешкия живот, така и на инфраструктурата на родината ни.
Само за пример, можете да се огледате, да си включите каналите, за да видите каква е картината в света и сигурно ще се убедите, че срещу природната стихия дори и велики държави като Америка, като Англия, като Германия – и на изток също има такива примери, трудно се справят. Затова е добре, когато отправяте въпроси и говорите за истината, да я потърсим наистина тази истина и да вземем необходимите мерки, с които да минимализираме щетата, да минимализираме риска и да спасим всеки един човешки живот. Аз мисля, че това е дълг на всеки един, като започнете от тези, които имат управленски функции – централна и местна власт, преминете дори през вас, народните представители. Грижа и дълг е дори на всеки един гражданин да съхрани своя живот, да помогне за съхраняване на живота на своите близки и ако може да подпомогне при опазване и на инфраструктурата от разрушение.
Защото различни са изводите, които, господин Чачев, правим през последните две години във връзка с природните бедствия. Едни от тях касаят човешка небрежност. Неведнъж аз съм се обръщала и към Вас, като бивш министър, и сме обсъждали тези теми: почистването на шахтите, канализациите, неоразмеряването на въпросните канализации. Всичко това е следствие на човешката небрежност и немарливост. За съжаление, продължаваме да наблюдаваме подобна небрежност. Като съчетаем тази човешка небрежност с това, че години наред в страната ни нито едно правителство не е предприемало мерки, нямало е политики, свързани с предотвратяване на щетите от различен род бедствия, ето резултатите, които ние жънем през последните няколко години. Те са такива.
Що се касае до въпросите, които отправяте, говорите за истина, говорите за търсене на справедливост – ще отговоря по следния начин по повод на конкретния случай с Цар Калоян. Град Цар Калоян в началото на м. август т.г., на 6 и 7 август се случиха много тежки събития във връзка с наводнението, което имаше там, и 8-те жертви, което даде населението на тази малка община. Още веднъж и чрез трибуната на българският парламент, изразявам съболезнованията си към семействата на тези, които загинаха и към всички жители на Цар Калоян, които пострадаха.
Аз, за разлика от Вас, господин Чачев, бях там. Така че мога да говоря и като очевидец на всичко това, което жителите на Цар Калоян преживяха. На никого не пожелавам това нещо – много е страшно да не може да се противопоставяш на природната стихия! Затова казвам, че е добре да не политизираме и да не се опитваме да преиначим истината.
А истината каква е? За разлика от Вас, аз ще боравя с документи, няма да говоря празни приказки. Пред мен е Доклад на Министерството на околната среда и водите, на Басейнова дирекция-Плевен, която има основна грижа да съблюдава този район и всички водни съоръжения, намиращи се в област Разград, където се намира и община Цар Калоян.
Каква е констатацията, която дават експерти? Вие, като министър, знаете, че моето министерство няма такива експерти и правомощия. Това, което имам като задължение и съм го извършила, е да издам предписание и указание за проверка на всички хидросъоръжения. Такова именно имаше и тази година до областния управител на област Разград. Проверката е извършена и констатациите, които са направени заедно с експерти, разбира се, са, че хидросъоръженията, за които говорим, са в изряден вид. А за едно от тях, за което има предписание, също се контролира – премахване на мрежи и т.н. също са отстранени, да не навлизам в подробности.
Що се касае до експертизата, която държа в ръцете си, точно в нея, господин Чачев, пише, че количествата валежи, които са паднали в рамките на 24 часа в Цар Калоян са 291 литра!
РЕПЛИКА ОТ КА: Няма такова нещо!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Двеста деветдесет и един литра! И това го казват учени.
РЕПЛИКА ОТ КА: Кои?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Които имат задължение и получават заплати, и в длъжностната им характеристика пише точно какви правомощия имат.
Ако се интересувате, аз мога да предоставя на вниманието ви този техен доклад, който в момента държа в ръката си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, моля в рамките на две минути да поставите Вашите до два уточняващи въпроса към министър Емел Етем.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, днес за втори път се убеждавам в безхаберието на правителството. Първият път беше от министър-председателя Станишев за борбата със сивата икономика, а сега – от Вас, за превенцията да не се случи това, което се случи в Езерче и Цар Калоян.
Вие пак спекулирате с цифрите. Но аз ще Ви кажа: синоптиците и хидролозите отрекоха в Цар Калоян да са паднали 291 литра на кв. м, още повече че Вие заявихте веднага след нещастието, че те са паднали за два часа!
Шефът на звеното „Оперативни прогнози” в Научния институт по хидрология и метеорология на Българската академия на науките Латин Латинов заяви, че е невероятно за няколко часа да е паднало такова количество дъжд. Той посочи, че най-интензивният валеж в света за 24 часа е 910 л на кв. м. Или в Цар Калоян и Езерче е едва ли не най-интензивният дъжд в света – 291 л за два часа.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: За 24 часа.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Синоптиците заявиха, че в района има 12 измервателни станции на Българската академия на науките в радиус 40 км от Цар Калоян. Единствено във Ветово, което е на 15 км, са измерени 80 л на кв. м, госпожо вицепремиер. Кого лъжем - себе си ли лъжем, или избирателите? Докога ще си заравяме главата в пясъка?
Аз не спекулирам и Вие го знаете много добре. И снощи по време на заседанието на комисията Вие заявихте, че едва ли не правя политически спекулации. Но от безхаберието на правителството виждате какво се случи – 8 човешки живота! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за отговор на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Сега ще дам малко факти.
Що се касае до това кой какви данни дава, аз няма от тази трибуна да вляза в полемика с Вас, защото Вие пак злоупотребявате. Това е Ваша работа.
Кой лъже – това народът го оценява, не аз и Вие. Той ще ни оцени отново и само след няколко дни, когато отиваме на избори. Видяхме през 2001 г. къде ви прати вас народът, господин Чачев.
Що се касае до безхаберието, за което говорите, искам да припомня на Вас, на всички депутати и на всички зрители и слушатели на Канал 1 и на Българското национално радио, че този Закон за водите е приет именно от вашето правителство. Ако говорите за безхаберие, говорете за напоителните системи и микроязовирите, кой по какъв начин и как ги разпредели. Законът за водите е приет през 1999 г., на който днес всички му сърбаме попарата. По тази причина има работна група, която работи по промяна на Закона за водите.
Що се касае до отговорностите. Разбира се, че никой не бяга от своята отговорност. Лично аз бях тази, която изисках да дойде комисия в Цар Калоян. Тази комисия е от експерти от Министерството на околната среда и водите. Госпожа Манева зад Вас, която в момента Ви суфлира, може да Ви каже, че там има чудесни експерти. Те правят проверка на място и другата седмица ще има доклад за хидроложкото състояние на община Цар Калоян и начина, по който трябва да продължат възстановителните работи.
Лично сме изискали проверка от Прокуратурата, която в момента тече. Ако има някой виновник, освен огромните интензивни валежи, които се изсипаха в Цар Калоян, бъдете сигурен, че ще бъде наказан.
Разрешителните на всички, ползващи язовирите, са отнети, докато не приключи проверката. След това онзи, който има законови основания и няма нарушения, ще продължи.
Що се касае до това кой какво върши и каква информация подава, благодаря, че все пак споменахте. Вчера заседава два часа постоянната Комисия към Народното събрание за политиката при бедствия и аварии. Там присъстваха както кметът на общината, така и областният управител, които управляваха процесите по време на възникналите събития и след това възстановителните дейности.
Това, което искам да споделя и с останалите депутати в залата, е, че обстановката в Цар Калоян се нормализира с всеки изминат ден. Това, което прави държавата, е една много добра координация и взаимоотношения между всички сили по време на събитието и след това. Възстановителните дейности вървят, разбира се, може би не с темповете, които се очакват, но, пак подчертавам, щетата беше огромна – 700 частни къщи бяха съборени. Прави се оглед на всички тези къщи. След като приключи огледът от строителни специалисти, те съответно дадоха препоръки на общината как да се продължи с възстановяването. На населението са раздадени строителни материали, с които те правят ремонта си. На учениците осигурихме учебници, с които да започнат нормално учебната година. Правителството отдели 1 млн. лв., с които и община Цар Калоян, и жителите на община Тополовград, които пострадаха от пожара, ще могат да посрещнат първите си нужди за купуване на електроуреди. Така че държавата не е скръстила ръце, господин Чачев. Аз наистина искрено разчитам, когато от която и да е трибуна отправяме обвинения и упреци, нека те да бъдат по-скоро конструктивни, не разделящи, не отчайващи хората, не настройващи ги нихилистично, все едно че няма държава и всички са абдикирали, и никой не се грижи за тях. Държава има, господин Чачев, и тази държава изпълнява функциите си, аз мисля, че много добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев, за да изрази отношението си към отговора на министър Емел Етем.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер! Трудно е да изразя отношение към отговора Ви, тъй като Вие изобщо не отговорихте на въпроса ми.
А колкото до абдикацията на държавата, тя е факт, защото всички тези решения, които сега оповестявахте, бяха взети и миналата, и по-миналата година – и хидроложката карта, и почистването на шахтите, и почистването на деретата, и преустановяването на практиката даване за рибарски цели на ретензионни язовири. Това е вината, госпожо Етем, която предизвика тези човешки жертви, и това ще бъде вината и в бъдеще, ако тази порочна практика на Движението за права и свободи, тъй като основните ползватели на тези рибарници Вие знаете много добре, са Ваши членове и симпатизанти. Това е истината, госпожо Етем. И не е нужно да си заравяте главата в пясъка.
Крайно време е българският народ да знае истината и действително да даде своя вот на 28 октомври. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Иван Николаев Иванов към министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
Господин Иванов, това е Вашият трети въпрос днес.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! При затваряне на Глава Седма от Договора между България и Европейския съюз за членството на страната ни в Съюза, България пое ангажимент за разработване на три основни информационни системи. Първата система е интегрираната система за администриране и контрол, която е към Разплащателната агенция. Втората система е информационната система за управление и ползване на земеделските земи, която е към Министерството на земеделието и продоволствието, и непосредствено свързаната с нея система за идентификация на земеделските парцели.
Създаването на тази система позволява по същество България да изпълни изискванията към Европейския съюз за развитие на земеделието по нормите на Съюза. През 2005 г. Министерството на земеделието и горите – тогава такова беше неговото наименование - в изпълнение на това разпореждане обявява обществена поръчка. При проведения конкурс победител е фирмата „Ленд Дейта център”. Фирмата печели конкурса и с нея е сключен договор за разработване на системата.
За да разберете значението на тази система, искам да кажа няколко думи какво представлява тя. Всъщност, това е една национална географска информационна система от изключително значение за страната ни, защото служи за приемане и обработване на всички цифрови данни от ортофотозаснемането, което беше извършено през последните години, макар и със закъснение, на територията на страната. В системата се вкарват всички налични векторни географски данни, чрез които се изработват и векторните данни за физическите блокове и тези за земеделските парцели. Системата от начина, по който ви я описвам, разбирате, че няма временен характер. Тя подлежи на доразвитие и непрекъснат контрол. Нормално е една такава система да бъде собственост на държавната институция, която е поръчала нейното разработване – в случая Министерството на земеделието и продоволствието. Вместо това системата е собственост на фирмата, която я разработва „Ленд Дейта център”, и съответно министерството има само права за ползване.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следното питане: при така създадената ситуация, защитен ли е общественият интерес в договора за изпълнение на информационната система за управление и ползване на земеделските земи и по какъв начин? И второ – какви мерки предприема Министерството на земеделието и горите тогава, защото аз зададох въпроса на 6 юли, за да гарантира независимостта, сигурността и бъдещото развитие на информационната система? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Аз преди всичко искам да благодаря за въпроса и съжалявам и се извинявам, че толкова късно отговарям по независещи от мен причини. Искам да направя едно уточнение, за да не остане някакво друго разбиране в залата и аудиторията, която ни слуша.
Това, което са Ви предоставили като информация, е така, но не напълно. Защото в това, което Вие представихте, объркахте много две базови системи от трите. Това е системата за идентификация на земеделските парцели, която беше направена.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Тя е част.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Напротив, няма една система част от другото. Информационната система за управление на ползването на земеделските земи бих казал, че е системата, която трансферира данните от тази система в интегрираната система за администриране и контрол в Разплащателната агенция.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Да, която е най-важната.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: По отговорите на зададените от Вас въпроси.
По първия въпрос – дали е защитен обществения интерес в договора? Да, той е защитен в самия договор за разработка и внедряване на софтуер на тази система. Уточнявам пак, че това е информационната система за управление и ползване на земеделските земи, която беше развита с тази поръчка. Ние имахме такава система още от 2002-2003 г., когато е първата направена подобна система. В договора са залегнали текстове, защитаващи интересите на възложителя – Министерство на земеделието и горите тогава, а сега на продоволствието, а именно:
Първо, Министерството има изключително право на ползване на софтуер по договора, с помощта на който се изгражда и функционира тази система. И този софтуер може да бъде предоставен на други ползватели, ако има такава възможност, само с изричното съгласие на министерството.
Второ, в договора са залегнали задължителното клаузи за конфиденциалност от страна на изпълнителя.
Трето, в самия предмет на договора е залегнало участието на изпълнителя в процесите на внедряване и управление на всички технически дейности при изграждането на системата. Тя е достатъчно сложна, национална, както казахте и подчертахте, много хора са обучение по нея – системни администратори, ползватели в нашите служби и т.н., с което се повишава и гаранцията за своевременното и качествено изпълнение на самата поръчка.
При самото изпълнение на договора са създадени специални допълнителни защитни механизми, включващи:
Първо, вътрешния формат на запис на данните за земеделските стопани, регистрирани в системата, и данните за ползваните от тях земеделски площи е такъв, че да не могат да бъдат четени от друга система.
Второ, системата разполага със специализирани възможности за гъвкаво дефиниране на разрешените и забранени действия в нея, съобразно начина на нейното ползване или създаването на физически блокове или тяхната редакция, извършване на предварителна регистрация на земеделските стопани, ползваните от тях площи, въвеждането на данни от заявленията за получаване на субсидия и т.н., и т.н.
В отговор на втория Ви въпрос – какви мерки предприема министерството, за да се гарантира независимостта, сигурността и бъдещето на развитието на тази система? Мерките във връзка с това, което казах, са какво следва:
Независимостта на една информационна система има три основни аспекта:
Първо, независимост на софтуера и гарантирането на системата от тип компютри, операционна система, комуникационна среда, базов софтуер, разработчик. Постигането на такава независимост в целия й обем изисква специален подход. Свързано е с изразходването на огромни инвестиции и невинаги е оправдано. В края на краищата едно министерство трябва да управлява процесите, а не да се занимава със софтуер с допълнителни дейности, които искат бюджетна обвръзка, примерно с 50, 100 или колкото човека са необходими.
За 2006 г. основен проблем за министерството беше осигуряването на независимостта на функциониране на системата относно цялостната комуникационна среда за обмен на данни. Този проблем беше успешно решен.
Второ, независимост на данните в системата от софтуера от самата система. Тоест да се осигури възможност на личните данни да се прехвърлят без загуба на информация в система, редактирана от друг софтуер. На практика така се осъществява обменът на данни със самата ИСАК система в Разплащателната агенция. Досега не е имало никакъв проблем по този повод.
Независимостта от предварителната квалификация на ползващите системата, тоест да се осигури и на неспециалисти в информационните технологии с минимално обучение, да ползват системата в достатъчен обем, съобразно възложените им задачи. Тази независимост е постигната, като за по-малко от два месеца министерството успя да обучи над 900 свои служители за работа със системата, без откъсване от своята работа, разбира се и от другите им задачи, които не бяха малко в този период от време.
И още един аспект – сигурността на една информационна система се определя от степента на постигнатата сигурност на данните в нея. Системата е планирана и реализирана по начин, който гарантира тази сигурност. И това беше потвърдено от извършените от независимия одитор „Грант Торнтон” ООД два одита на основната част на тази система през м. декември 2006 г. и отделен одит по функционалността и сигурността на системата и съответствието й според изискванията на европейските регламенти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Не мога да бъда доволен от отговора Ви и директно ще Ви заявя защо. Вие не дадохте ясен отговор защо министерството не е собственик на тази система. И ще ви дам другите примери. Системата, която е към Разплащателната агенция, е собственост на Разплащателната агенция. Така ли е? Така е. Информационната система за националния кадастър е собственост на Агенцията по кадастъра. И това е така. Защо при вас това не е така?
Второ, Вие казахте, че имате права на ползване. Да, Вие имате единствено право на ползване, но сега ще Ви кажа защо министерството трябва да бъде собственик. Права на ползване се ползват само в три случая. Първо, когато се разработва комерсиален софтуер. Второ, когато този софтуер има голям брой ползватели. И третото е, когато е с универсално предназначение. В случая нищо не е изпълнено. Това е един уникален софтуер със значение за Министерството на земеделието и продоволствията. И то единствено трябва да отговаря за развитието на тази система.
Какво може да произтече от това, че имате само права на ползване?
Първо, вие трябва да отговорите на въпроса можете ли да провеждате открита обществена поръчка, когато искате усъвършенстване на тази система. И как ще стане тя, когато Сорс кодът, тоест ключът на системата, се намира в една частна фирма.
И второто е, понеже Вие казахте, че не могат да бъдат четени данните от други системи, аз Ви питам има ли опасност фирмата, която е разработила системата, да променя парцели, да променя размери и снимки? Защото всеки студент по информатика ще ви каже, че има 100-процентова такава възможност. Именно по тази причина Европейският съюз осъди Майкрософт за 500 млн. евро само преди няколко дни. И именно по тази причина беше онзи скандал с Националната здравноосигурителна каса, защото договорът беше сключен при същите условия и при фалита на фирмата „АремисСофт” в крайна сметка какво стана? Българската държава загуби парите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря.
Господин Иванов, първо искам наистина да кажа, че ние занимаваме една много голяма аудитория с едни много детайлни въпроси.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това засяга цялата страна, господин министър!
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Разбира се. Разбира се, господин Иванов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По-спокойно, господин Иванов! Спокойно!
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: По този случай, за който казвате, и няколко други, които са във връзка с него има кореспонденция с Комисията за борба с корупцията към Народното събрание, прокуратурата има производство, пишат се обстойни пояснения към Икономическа полиция и така нататък, така че в това отношение искам да Ви кажа, че в този аспект на въпроса нещата, така да се каже, са в контрол, защото не ми се мисли, че на Вас Ви се иска да няма такъв контрол върху тази безспорно важна система. Разбира се! (Реплики.)
Използвам случая да Ви поканя при първа, удобна за Вас възможност, ние този въпрос да го обсъдим, защото има много интересни неща. Тук искам да Ви кажа нещо, с което аз не мога да се съглася.
Говорим за софтуера на интегрираната система за администриране и контрол на разплащателната агенция. Ами, Вие знаете ли, че ако ние бяхме направили обществена поръчка в момента нямаше да имаме софтуера, нямаше да имаме агенцията? Най-вероятно щяхме да имаме предпазна клауза и поне три години напред да нямаме този софтуер и да не можем да правим плащания, защото тя е Интегрирана система за администриране и контрол върху средствата, които се заделят от Европейския съюз. Обаче този софтуер е дар от австрийското правителство, Австрийската разплащателна агенция АМА на България по едно споразумение между България и Австрия.
По отношение на Сорс-кода аз не мога да разбера какво е Вашето притеснение, защото целият този ажиотаж и търсенето на проблем непременно да има такъв проблем, започва да ме навежда на мисълта към един анекс към договора да направим, да потърсим правни възможности и в края на краищата да го закупим. Оттам нататък влизаме в едни много сериозни дебри на авторските права. Някой има патент върху този Сорс-код като автор, после прехвърляне, после примерно развитие чрез обществена поръчка, някоя друга компания, която пък не споделя съответните софтуерни подходи и така нататък. Не искам да ви влизам в подробности.
По отношение на другия въпрос и теза – има ли опасност по този начин от тази система да се направи манипулация? Искам да Ви кажа, че хората, които Ви подготвят за този въпрос Ви блъфират, не Ви подготвят правилно. Няма такава опасност, защото самото снимане на парцелите, самата система, която изградихме за идентификация на земеделските парцели, първото нещо, което е, ако има такова нерегламентирано проникване в системата тя ще го отчете до секундата, минутата, часа и деня. И вие го знаете това много добре. Това е най-малкото нещо предвид на цялостната система на проверки на място, които вървят по тези заявления и контрола. Има изключителна чувствителност на експертите от Европейския съюз, на Европейската комисия, които между 24 и 28 този месец идват на окончателна мисия в нашата страна по отношение на окончателната верификация на нашите системи и готовност за работа. Те са много чувствителни и първото нещо, което проверяват е това – дали през времето, през което те са били на предишна мисия до тази, в този период дали има подобни нерегламентирани или по някакъв начин промени, които нямат логика.
Цялостната система е изградена по начин, по който, както и преди малко в отговора на Вашите въпроси изтъкнах, показва и по-нататък се правят съответните действия от страна на държавните органи да се реминират подобни неща. Засега, слава Богу, такива неща няма. Надявам се, че няма да има, а по отношение на Сорс-кода Ви отговорих конкретно – ако е необходимо ще пристъпим към закупуването му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов, за да вземе отношение по отговорите.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Това, което Вие казахте показва ясно за хората, които разбират, че наистина е нарушен националния интерес. Вие не отговорихте на основния въпрос: защо министерството не е собственик на тази система, а какво произтича от това, че не е собственик сега ще Ви го кажа?
Поради това, че в част от общините няма Интернет или той работи слабо, се налага да се доразвие системата с допълнителни модули. По този повод не е обявена открита обществена поръчка, но не както Ви заблуждават Ваши чиновници, че ще отнеме много време, а защото, когато фирмата притежава Сорс-кода никоя друга фирма няма достъп да разработи модул към тази система. Това ще Ви го каже наистина всеки инженер в тази област. Тоест, Вие сте затворили и сте направили изцяло министерството заложник на тази фирма в разработването на информационната система. Това, господин министър, е наистина една голяма далавера. Ако Вие разбирате това и го защитавате по един абсолютно неубедителен начин, особено в отговор на допълнителните въпроси, това значи, че има намесени лични интереси. Категорично! Дали те са на Ваши служители, дали той е Ваш личен, аз не съм разследващ журналист, но има намесени интереси в ущърб на държавния интерес. Това е категорично! В противен случай използвайте анекса и трябва да закупите тази система, защото тя ще служи и след като Вие престанете да бъдете министър в следващите десетилетия.
Второ, което е също категорично – така както е сключен договорът за всяко развитие, Вие не можете да определите цена на базата на конкуренция на фирми. За тези допълнителни модули защо не казахте пред колегите народни представители, че е дадена директно една определена цена от 400 хил. лв. приблизително, но такава? В същото време цялата система струва 1 млн. Значи тези допълнителните модули ще бъдат още за 40%. Кой определя тази цена? Естествено, фирмата-разработчик, защото Вие нямате думата, Вие нямате избор! Вие трябва непременно да възложите на тях да направят тези модули.
Господин министър, единственият шанс да защитите честта на министерството и Вашата лична чест и да свалите съмненията, че в тази далавера има защита на лични интереси е наистина да закупите системата. Това е в обществен интерес.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Тук е и финансовият министър, ако той даде пари ще го закупим! (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами, разберете се двамата министри.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на земеделието и продоволствието господин Нихат Кабил за днешното му участие в парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, за да се ориентират тези, които са в залата, и тези, които са извън залата, ще кажа, че на един въпрос има да отговаря министъра на финансите господин Пламен Орешарски, на три въпроса – министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който по навик е седнал в своята парламентарна група. Мисля, че дотук времето ще ни стигне – до 14,00 ч.
Министър Асен Гагаузов е тук, но надали ще стигнем с въпросите до Вас, господин министър. Ако по-бързо задават въпросите и са по-кратки отговорите това би могло да стане.
Ние вече съобщихме на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров, който също имаше вероятност да отговаря, но явно времето не достига. Той няма да отговаря на зададените към него въпроси днес, поради тази причина – поради липса на време,.
И отново думата има Иван Николаев Иванов със своя пореден въпрос към министъра на финансите господин Пламен Орешарски. (Реплики.)
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, Вие сте бил член на Конституционния съд и като конституционен съдия знаете, че аз изпълнявам своите конституционни права по чл. 62 от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама, Вие така ще уморите министрите! Толкова въпроси сте задали! (Оживление.)
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Министрите трябва действително да бъдат контролирани от народните представители, защото ако народните представители не ги контролират това означава, че се изражда демокрацията.
Уважаеми господин министър, моят въпрос е всъщност още от преди близо три месеца и е свързан с дейността на безмитните магазини на територията на страната.
Буквално преди броени месеци излезе специален доклад на Държавния департамент, свързан с контрабандната търговия, в това число и най-вече на наркотици, но не само, и в този доклад на Държавния департамент, който предполагам, че в крайна сметка е институция, която се уважава и от Вас, е записано следното, че безмитните магазини в България са ключово звено в контрабандата на цигари и алкохол.
Второ, че има убедителни данни, свързващи тези магазини с интереси на организираната престъпност. Аз чета извадки от доклада.
И трето, че опитът да бъдат закрити тези магазини бе неуспешен, защото срещна силната политическа съпротива на управляващото мнозинство.
В този доклад се казва и нещо друго – че няма ясен и стриктен механизъм, който да разпознава действителното преминаване на границата в случай на контрабанда под прикритието на безмитните магазини. Данните след малко ще потвърдят това. И накрая, че независимо от намаления брой безмитни магазини, декларираните продадени стоки не намаляват. Истина е, че тази година има известно намаляване, но в крайна сметка количеството им е много голямо.
Към това само ще допълня, че съгласно изследвания на неправителствени организации, уважавани в България, какъвто е Центърът за изследване на демокрацията, 90% от вносните цигари, които са в продажба в големите градове на страната, са с етикети, които доказват, че са купени от безмитните магазини. Тоест безмитният магазин снабдява страната с 90% от цигарите. И следващото, което е изявление на Асоциацията на дистрибуторите на тютюневи изделия, 10% от контрабандата на цигари у нас минава пак през безмитните магазини.
По този повод, господин министър, Ви задавам следния въпрос: какви са количествата цигари, спиртни напитки и течни горива, продадени от магазините и бензиностанциите за безмитна търговия през 2006 г.? Какво е левовото изражение на акциза за същите стоки, ако бяха продадени в търговската мрежа на страната? И накрая, кои от съседните нам страни имат магазини и бензиностанции за безмитна търговия по границата с България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Господин министър, както Ви е известно, разполагате с три минути за отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Във връзка с Вашите въпроси, в последователността, в която ги зададохте, количествата течни горива, спиртни напитки и цигари, продадени в обектите за безмитна търговия, разположени на граничните контролно-пропускателни пунктове, както и в обектите за продажба на горива в свободните зони през 2006 г. са както следва: дизелово гориво – 320 милиона литра; безоловен бензин – 53 милиона литра; спиртни напитки – 2,5 милиона килограма; цигари – 5 милиона килограма.
Във връзка с втория Ви въпрос - за левовия еквивалент на акциза за същите стоки, ако бяха продадени в търговската мрежа на страната. Бих искал да отбележа, че такова допускане е необосновано и фискално неточно, бих употребил израза и подвеждащо, основно поради две причини: стоките, продадени в посочените обекти, едва ли биха се реализирали на вътрешния пазар. По-скоро биха се пренасочили към обектите за безмитна търговия в съседните на България страни, там където такива съществуват. Другото е неправдоподобно допускане.
И второ, определянето на акциза за цигарите в частност, реализирани в обектите за безмитна търговия, не би било коректно, тъй като изчисляването на точния размер на акциза за вътрешния пазар зависи от регистрираната продажна цена за съответните марки цигари, както и от специфичния и адвалорен елемент в акциза на съответната марка цигари и цена, съгласно Глава двадесет и девета от Закона за тютюна и тютюневите изделия, каквито за безмитната търговия не се издават.
По отношение на третия Ви въпрос. До края на 2006 г. такива обекти съществуваха по нашите три от петте общо външни граници.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): След 1 януари няма граници.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, това исках да обясня. За 2006 г. – Гърция, Румъния и Турция. След началото на 2007 г. остава само Турция. Обектите и от двете страни на границата с Гърция и Румъния са закрити по обясними съображения – вече сме членки на единен общ пазар. Това е накратко на Вашите въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов – право на реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Отговорът, който ми дадохте, само потвърждава моите опасения. Нещо повече, ще кажа, че мнозинството, което запази безмитните магазини, както беше казано, само на изхода от страната, по същество работеше за един корпоративен интерес. Давам ви само един пример. Вие казахте какво е продаденото количество дизелово гориво и безоловен бензин. Общо това прави 373 милиона литра. Разделете го на 366 дни в годината и се оказва, че през тези, ако не се лъжа, 12, но не повече от 20 пункта за безмитна търговия на ден се продават по 1 милион литра, по 1000 тона. Помислете си само като цифра. Всяка бензиностанция там на ден продава по 60-70 тона гориво. Това наистина е нещо, което трябва да Ви покаже, че всъщност това гориво не се продава там. Това гориво е част от тази, бих казал, незаконна търговия, от която е потърпевша българската държава, защото това е всъщност продажба на една сума от порядъка на 500 млн. лв. и отгоре. Помислете си акцизът върху тази стока колко би внесъл в българската хазна. В същото време се говори, че няма пари нито за учителски заплати, нито за пенсии, а се дава на няколко големи корпоративни играчи, които са свързани по определен начин с хората, които гласуваха да се запази тази търговия по митниците.
И преди да завърша, ще ви цитирам това, което доскорошният директор на Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, той е вече в оставка, заявява: “Напускам поста си, защото службата е изчерпала възможностите си за борба с корупцията по високите етажи на властта”.
И чуйте, господин министър, второто изречение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Господин председателю, не сте така строг с министрите. Моля Ви за равнопоставеност! Особено когато чета нещо, което не е в интерес на управляващата коалиция...
Съществува политически чадър над сивата икономика и над стоково-акцизната контрабанда у нас. Това е отговорът на Вашите твърдения, че в крайна сметка безмитната търговия не е голям проблем. Напротив, много голям проблем е, защото всъщност захранва сивия и черния пазар в страната с горива, с алкохол, с цигари. Нанася ущърб на бюджета и лишава българските граждани от постъпления, които са им дължими, които те могат да ползват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика, ако желаете, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Иванов, ако от другата страна на нашите граници нямаше такива обекти, щях да се съглася с Вашите изводи. Те обаче съществуват. Засега многократните усилия на администрациите - преди периода, в който аз ръководя Министерството на финансите, в това число и наши усилия, за реципрочни действия, които единствено биха имали успех, такива не са били договорени, не успяваме да ги договорим. И в тези условия призивът, че сме изгубили приходи, позволете ми да го илюстрирам по нагледен начин. Той звучи така: колко приходи сме изгубили, ако Бил Гейтс си плащаше данъците в България? Много! С този недостатък, че не си плаща данъците у нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров, с което най-вероятно ще приключи и днешният ни работен ден.
Въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Към мен се обърна Гражданското сдружение за запазване сградата на Националната художествена академия в духа на първостроителите. Това е наименованието. Неговите членове са силно разтревожени от възможността за рязка промяна на външния вид на Националната художествена академия и на околното пространство в резултат на одобрения от ръководството на академията проект за преустройство. Очертава се много голям скандал, вероятно с корупционен привкус. Подозренията се засилват и от мълчанието на отговорните за това държавни институции.
Господин министър, част от функциите Ви е свързана с надзор върху дейността на Агенцията за обществени поръчки. Към нея е бил отправен сигнал с вх. № 92-00-5 от 14 март 2007 г. Според сигнала конкурсът за проекти е организиран под формата на процедура за малка обществена поръчка с награден фонд от 20 хил. лв. Сумата е съобразена с лимитите за малки обществени поръчки. Победителят в конкурса получава наградата, но като добавка с него е сключен договор за проектиране на стойност 2 млн. лв. Последната сума също трябва да бъде включена в размера на поръчката съгласно чл. 15, ал. 2, т. 7 от Закона за обществените поръчки.
Полученият резултат от 2 млн. 020 хил. лв. вече не може да бъде представен като малка поръчка. Писменият сигнал настоява да се приложи чл. 19 от Закона за обществените поръчки, което изисква от Националната художествена академия да представи цялата документация по конкурса и да се предприемат действия за обявяване нищожност на договора, който е сключен в резултат на конкурса. Няколко месеца сигналът стои без отговор.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите: какво ще предприеме Агенцията за обществени поръчки за спазване на законността от страна на ръководството на Националната художествена академия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Господин министър, разполагате с 3 минути, за да отговорите. Досега само Вие сте задавали въпроси тук. Да видим сега кое е по-лесно и кое – по-трудно.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Откривам, че ми липсва картата, за да я сложа на пулта.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми проф. Станилов, благодаря Ви за отправения въпрос към мен, който безспорно има отношение към прилагането на нормативната уредба в областта на обществените поръчки. Това без съмнение е чувствителна област, фокусираща обществения интерес през последните години. Осигуряването на правното прилагане на Закона за обществените поръчки и съпътстващите го подзаконови нормативни актове е от ключово значение за постигане на публичност, прозрачност, свободна конкуренция и равнопоставеност на стопанските субекти във връзка с разходването на бюджетните средства. Посредством закона са въведени напълно европейските директиви в тази област. В него изчерпателно са посочени правомощията на органите, ангажирани с неговото прилагане, като ясно са разграничени функциите на отделните институции в областта на методологията, контрола и обжалването на обществените поръчки.
Конкретно по поставения от Вас въпрос.
В Агенцията за обществени поръчки е постъпил сигнал от 14 март 2007 г. от господин Пламен Вълчев – преподавател в Националната художествена академия. В сигнала се твърди, че в нарушение на законодателството по обществени поръчки ректорът на академията е сключил на 13 ноември 2006 г. договор за услуга с предмет проектиране на стойност 2 млн. лв., като изпълнител по този договор е посочен „Стефан Добрев – Архитектура и дизайн” ЕООД. Това е класираният на първо място участник в проведен през 2005 г. конкурс за проект с предмет „Прединвестиционно проучване и проектиране за разширение и реконструкция на сградата на Националната художествена академия”.
По повод сигнала Агенцията за обществени поръчки е предприела действия за изясняване на фактите, изложени в него. С писмо на изпълнителния директор на агенцията е отправено искане до господин Божидар Йонов – ректор на Националната художествена академия, с което на основание чл. 19, ал. 3 от Закона за обществените поръчки е поискано да представи цялата документация по обществената поръчка, заверено копие от сключения договор, както и становище по сигнала. Копие от това писмо е адресирано и до подателя на сигнала. Писмото е изпратено препоръчано с обратна разписка. Ректорът на Националната художествена академия не се е отзовал на поканата да го получи и не е изпълнил задължението си да представи исканата информация. От агенцията е извършена и вътрешна проверка по документите, които възложителят е изпратил за вписване в регистъра на обществените поръчки при обявяване на процедурата. От тези документи е видно, че коментираната процедура е открита с решение от 20 януари 2005 г. Видно от получената на 29 юни 2005 г. информация за резултатите от проведения конкурс е, че до класиране са допуснати 7 участника от общо явили се 26, а разпределеният награден фонд е в размер на 20 хил. лв.
На първо място е класиран „Стефан Добрев – Архитектура и дизайн” ЕООД, който е получил награда в размер на 8 хил. лв.
В сигнала на господин Вълчев се съдържа твърдение, че стойността на процедурата е определена неправилно, тъй като на 13 ноември 2006 г. след приключване на конкурса за проект, ректорът на академията е сключил допълнителен договор със спечелилия участник, като по този начин общата стойност на поръчката е възлязла на 2 млн. 20 хил. лв. Това означава, че тя е следвало да бъде възложена по Закона за обществените поръчки, вместо по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Проверката показа, че през периода 2005-2007 г. в регистъра на обществените поръчки не е публикувано обявление от този възложител и не е сключен договор с посочената в сигнала стойност. Това означава, че ако възложителят е сключил такъв договор без обществена поръчка, е допуснал най-тежката форма на нарушение на нормативната уредба в тази област. Посоченото нарушение се наказва с имуществена санкция в размер от 10 до 50 хил. лв. за юридическото лице, а физическото лице – с глоба от 1000 до 5000 лв., като договорът се обявява за нищожен. Цитираните санкции могат да бъдат наложени само въз основа на съставен акт за административно нарушение от Агенцията за държавна финансова инспекция, която е органът с изключително санкционни правомощия по Закона за обществените поръчки.
В тази връзка изпълнителният директор на Агенцията за обществени поръчки и на основание чл. 19, ал. 2, т. 2 от Закона за обществените поръчки със свое писмо от 10 август 2007 г. е сезирал Агенцията за държавна финансова инспекция. При създалата се ситуация само служители от тази агенция имат достъп до съхраняваната от възложителя информация и право да констатират наличието на нарушения. Директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция с писмо от 12 септември 2007 г. е потвърдил извършването на финансова инспекция по подадения сигнал.
Искам да ви уверя, че институцията, за която съм отговорен, ще предприеме всички необходими действия, за да осигури спазването на закона в защита на обществения интерес, в случай, че се установят извършени нарушения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Станислав Станилов – право на реплика в рамките на 2 минути.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър, изключително съм удовлетворен от Вашия отговор. Надявам се, че цитираните от Вас мерки действително ще бъдат предприети и виновниците за това нарушение ще бъдат наказани. Благодаря за вниманието.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Мерките са предприети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика. Отказвате се от това Ваше право.
Въпрос, зададен към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров от народния представител Иван Николаев Иванов.
Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, всъщност въпросът, който зададох, беше в началото на м. юли към тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Вие ще отговорите на това дали в България е имало евентуален внос на електроенергия на 27 юни т.г., когато настъпи авария в електроенергийната система на страната, когато Варна и Добрич останаха без ток близо половин час, а още няколко часа ситуацията е била критична.
Защо Ви задавам въпроса, господин министър?
Аз имам противоречива информация по случая. Иван Айолов – ръководител на електроенергийния системен оператор, обяви пред медиите (пред мен са извадките от вестниците), че България в продължение на няколко часа е внасяла ток от Гърция, Македония и Румъния.
От друга страна на 4 юли т.г., преди три месеца, имахме заседание на Комисията по енергетика, на която ръководителите отговаряха на наши въпроси. На моя директен въпрос те отговориха, че това не е вярно.
Ако това не е вярно, се поставя един друг въпрос, по който категорично, искам да вземете отношение – ръководителите на отделни сектори в страната, но особено, както е в случая на енергетиката, към която българското общество е изключително чувствително, трябва да казват истината, само истината, но в никакъв случай да не преувеличават заплахите за страната. Ако сме внасяли електроенергия, отговорете на моя въпрос – от кои страни е внесена и в какво количество? Във втория случай, очаквам да опровергаете информацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! На свое заседание от 4 юли 2007 г. народните представители от Комисията по енергетика вече имаха възможността да получат подробна информация за настъпилата в края на юни авария в електроенергийната ни система.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Както го казах току-що.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие, господин Иванов, сте присъствал на това заседание, така че не очаквайте да чуете нещо, коренно различно от представената информация от Националната електрическа компания. Но ритуалът е такъв, очевидно искате да го чуят и зрителите на Българската национална телевизия.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Точно така.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: На 27 юни 2007 г. в резултат на палене на стърнища и незаконна сеч в близост до електропровод 400 киловолта са възникнали няколко пожара на територията на страната, които са довели до аварийно изключване на два електропровода от 400 киловата и 4 електропровода от 220 киловата. Допълнително е възникнало късо съединение по един електропровод от 220 киловата Съвпадението на тези аварийни събития в 16,49 ч. е довело до разделяне на електрическата мрежа на страната на две части – източна с излишък и западна с недостиг на генераторна мощност.
Управляващите системи на електрическите централи в източната част на страната автоматично намаляват работната си мощност с около 50%. Благодарение на извършената им модернизация и незабавните и адекватни действия на оперативния персонал, в резултат на което балансът производство-потребление е бил възстановен.
Шест минути след разделянето на двете части на електрическата мрежа те са синхронизирани отново. В резултат на действието на противоаварийната автоматика за предотвратяване претоварването на елементи от електрическата мрежа в интервал от 12 до 28 мин. е прекъснато електрозахранването на потребители от гр. Варна и гр. Добрич. Недоставената електроенергия е около 25 мегават часа , което е около 0,38% от дневното потребление на двата града.
Тук е мястото да ви информирам, че между електроенергийните оператори на България, Румъния, Гърция, Сърбия и Македония почти от 10 години съществува споразумение за предоставяне на аварийна помощ. Аварийната помощ е нетърговски обмен, повтарям, нетърговски обмен на електрическа енергия, който се предоставя при поискване, ако електроенергийната система, към която е отправено искането, е в състояние да предостави такава.
Взетите количества не се заплащат, тоест няма внос, а се връщат в определени правила, в определен срок. Предоставянето на аварийна помощ е добра практика на европейските електроенергийни системи, която дава възможност за краткотрайна взаимопомощ в рамките на 8 часа и е много ефективна мярка за оптимално използване на резервните мощности в страните от югоизточна Европа. В конкретния случай на 27 юни в продължение на няколко часа е получена аварийна помощ от общо 500 мегавата от Румъния, Сърбия и Гърция, с което е компенсирано намаленото производство на електроцентралите от комплекса “Марица-изток”. Това позволи на България да изпълни търговските си задължения за износ на електроенергия, без да й бъдат налагани санкции за намалените възможности за износ.
В заключение искам още веднъж да отбележа, че по време на аварията страната ни не е внасяла в търговския смисъл електроенергия, а търговския износ на България не е бил нарушаван. В случая става дума за използване на резервите на нашите съседи в рамките на няколко часа в изпълнение на споразумението за аварийна помощ, сключено между страните от югоизточна Европа.
Искам да подчертая, че България вече е възстановила на нашите съседи 100% от взетите количества електрическа енергия.
И накрая ми позволете от парламентарната трибуна да благодаря за навременната и професионална реакция на енергийните диспечери, които не допуснаха срив в енергийната система и осигуриха снабдяването на страната ни с електроенергия. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Николаев Иванов - право на реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Действително електроенергийните оператори заслужават поздравление, защото в критичната ситуация те се справиха с проблемът, който тогава възникна.
Искам да се спра на това разноговорене и, слава Богу, Вие цитирахте заседанието от 4 юли т.г. На моят въпрос ръководителите на НЕК отговориха по друг начин. Те казаха: господин Иванов, в този участък от време, да не припомням часовете, ние прекратихме износа на електроенергия за съседните страни. Електроенергията, която беше предназначена за тях, остана за вътрешно потребление. Електроенергия, както казахте Вие, 500 мегавата ще им бъде възстановена в следващите дни или месеци, което се е случило.
Не може пред Комисията по енергетика да се говори това, а всъщност, което Вие го потвърдихте, се оказа, че господин Айолов е този, който е казал истината, че България действително е получила помощ от тези три страни.
Няма никакво съмнение, аз това не го оспорвам, че такава помощ трябва да се оказва при необходимост между балканските страни, но отново казвам – всички ръководители в енергетиката трябва ясно и точно да обясняват събитията, които се случват и последиците, които има. Защото неколкократно ставаше така, че се обявяват едни, бих казал данни, които всяваха страхове в българските граждани и Вашият предшественик господин Румен Овчаров, понастящем наш колега тук, ги опровергаваше и казваше, че няма никаква опасност било от режим на тока, било от необходимост от внос на електроенергия.
Господин министър, в заключение имам една препоръка към Вас – действително в енергетиката, тази чувствителна за всички българи област, винаги да се казват фактите, и само те, без никакви коментари, които могат да доведат до страхове, необясними и ненужни за гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не мисля, че има някакви противоречия между това, което казах аз, и това, което каза господин Иванов. Разбира се, не съм присъствал на това заседание на комисията, за да играя в момента ролята на арбитър, но смятам, че нещата са изразени коректно. Имало е внасяне във физическия смисъл на думата, но това не е търговски внос в страната, не е допуснат срив, благодарение на взаимодействието. Господин Иванов разбира, че точното изразяване – неговото специално, е продукт на дългогодишна парламентарна практика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): И инженерна преди всичко.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз съм щастлив, че хората с инженерна практика не са допуснали някакъв сериозен срив, дори обратното, оправили са се в тази ситуация, и че няма заплаха за населението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към последния въпрос за днес, който е зададен от народния представител Владимир Кузов към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Годишната такса за топлинно счетоводство за всеки следващ отоплителен сезон във фирма “Белчевстрой” – Бургас, се заплаща през месец декември на предходната година, тоест авансово за целия отоплителен сезон, и ако не се заплати в срок, се заплаща месечна лихва. На практика потребителите на топлинна енергия в Бургас са длъжни да плащат авансово за една неизвършена до края услуга за дялово разпределение и то в пълен обем. На тези, които не заплатят обаче тази сума, господин министър, им се начисляват служебно по 3 куб. м. на брой лице топла вода.
Грубо, арогантно и некоректно е отношението към клиентите. Например във фоайето на тази фирма има бодигард, който, ако не получиш справка от касата, че нямаш задължения, не те допуска да влезеш в сградата и да получиш каквато и да е информация. Отварям скоба, лично съм се убедил в това.
Питам: дали това не са груби нарушения на Закона за защита на потребителите и Конституцията? Ако не е така, моля да ме опровергаете? Относно цялата тази дейност на тази фирма “Белчевстрой” се начисляват и служебни потребления, които са от порядъка между 100 и 240 лв. на потребител.
Господин министър, така съставените сметки могат да бъдат база, потребителите да бъдат осъдени по чл. 237, буква “к” от ГПК. Знаете, че макар и от скоро да сте министър, аз съм един от хората, който е внесъл най-много промени в Закона за енергетиката и пожелах това нещо да бъде съвместно с всички колеги и да бъде премахнато, тъй като не е обективно.
Обръщам се към Вас, тъй като министърът на икономиката и енергетиката провежда предварителен, текущ и последващ контрол за прилагане на реда и техническите условия за топлоснабдяването, прекратяване на топлоснабдяването и прилагане на дяловото разпределение, така пише в Закона за енергетиката.
Въпросът ми към Вас, господин министър, е: направихте ли щателна текуща проверка за прилагане на дяловото разпределение на фирма “Белчевстрой” - Бургас, за установяване на обективното състояние и дейността на тази фирма и отговарят ли изнесените данни на истината днес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Кузов, в началото искам да направя едно уточнение, че контролните функции на министъра, респективно на администрацията на министерството, изключват вземането на оперативни решения по ежедневни казуси, като случая, който визирате в отправения към мен въпрос. Това е функция и отговорност на търговеца, който извършва съответната услуга. В случаите на нарушения и неясноти министърът може да дава указания по прилагането на Наредбата за топлоснабдяването, но не и да указва как да се решат конкретните случаи, което би било неправомерна намеса в облигационни отношения.
Конкретно по въпроса Ви. След направената от длъжностни лица от Министерството на икономиката и енергетиката проверка, свързана с действията на фирмата за дялово разпределение “Белчевстрой” ЕООД, гр. Бургас, се установи, че при извършване на дяловото разпределение на топлинната енергия за сградата в комплекс “Славейков”, бл. 41, вх. 3-4, гр. Бургас, фирмата е начислила служебни показания за потребено количество топла вода на потребители, които не са заплатили дължимата годишна такса за отчитане.
Веднага искам да подчертая, че утвърдените на 4 февруари 2005 г. от министъра на енергетиката и енергийните ресурси задължителни предписания за всички фирми за дялово разпределение категорично забраняват предприемането на действия от страна на фирмите, с които се обвързва изплащането на средствата за дялово разпределение и таксите за отчитането им с реда и условията за прилагане на системата за дяловото разпределение на топлинната енергия в сградите. Забраната обаче не важи, ако в договора между потребителите и фирмата, извършваща дялово разпределение, с изрична клауза са определени отговорностите на страните при неизпълнение на задълженията за заплащане на уредите и услугата.
От проверката по конкретния случай се установи, че за услугата доставка, монтаж на уреди и дялово разпределение на топлинната енергия между фирмата “Белчевстрой” ЕООД и собствениците на етажната собственост от комплекс “Славейков”, бл. 41, вх. 3-4 е сключен писмен договор № 112/2000 от 21 декември 2000 г. Договорът е подписан от страните при спазване на нормативната уредба и въз основа на нотариално заверен протокол от общото събрание на собствениците. Съгласно клаузите на договора услугата дялово разпределение е възмездна, годишната такса обхваща една година, като първият отчетен период е от датата на сключването на договора до края на отоплителния сезон.
Съгласно т. 4.4 от цитирания договор на незаплатилите годишна такса за отчитане на водомерите за топла вода се начисляват служебно по 3 кубични метра месечно на брой лица, живущи в съответния апартамент. Тоест потребителите са приели условията, при които ще се извършва дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата. Фирмата пристъпва към служебни начисления по т. 4.4 от договора след изтичането на тримесечния срок от първото обявяване на заплащането на начислените суми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика има господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Господин председател, ще бъда кратък.
От отговора на господин министъра разбрахме, че фирмата де юре е нарушила закона, като начислява такива потребления.
Господин министър, искам да Ви представя една подписка от стотици хора, подписана срещу тази фирма. Моля Ви да я вземете предвид. Ако желаете и имате намерение да продължите да ръководите министерството, да се загрижите малко и за потребителите на топлинна и електроенергия.
Накрая само да вметна, в жк “Младост” досега все още не са дошли изравнителните сметки, което също е нарушение на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви за подписката, която ми давате. Ще има дълго време да я чета, тъй като е около 10 страници.
Отново искам да подчертая, че забраната не важи, ако в договора между потребителите и фирмата, извършваща дялово разпределение, с изрична клауза са записани други отговорности, което е станало между потребителите на топлинната енергия и фирмата.
Аз съм доверчив човек, българите понякога сме прекалено доверчиви, често подписвам нещо, без да го прочета. Но това е официално поет ангажимент и той не може да се регулира от Министерството на икономиката и енергетиката.
Така че нямам възражения да решим нещата в духа на справедливостта, но тя също трябва да бъде в рамките на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров за днешното му участие в парламентарния контрол.
Следващото заседание на българския парламент е в сряда от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Митхат Метин
Георги Димитров