Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Метин Сюлейманов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме кворум. Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, предлагаме програмата за работа на Народното събрание от 26 до 28 септември 2007 г. да бъде следната:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество.
2. Проект за решение за създаване на Временна комисия по искането на Борис Велчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Борислав Янчев Ноев - народен представител в 40-то Народно събрание.
3. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за защита от дискриминацията.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
6. Повторно гласуване на оспорените текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, приет от Народното събрание на 14.9.2007 г. и върнат с Указ № 257 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
7. Избор на председател на Комисията по европейските въпроси.
8. Проект за решение по годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г.
9. Проекти за решения за промени в състава на постоянни комисии.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.
12. Проекти за решения за избиране на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
13. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте направеното предложение за седмичната ни програма.
Гласували 169 народни представители: за 151, против 8, въздържали се 10.
Програмата е приета.
Уважаеми народни представители, направено е предложение по чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от народния представител Стела Банкова за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Законопроектите са два. По първия законопроект тримесечният срок по чл. 65, ал. 2 от нашия правилник е изтекъл. Предложението трябва да се подложи на гласуване.
По втория законопроект по Закона за политическите партии срокът по чл. 65, ал. 2 още не изтекъл, няма становище на водещата комисия, следователно не може да бъде подложен на гласуване.
Имате възможност, госпожо Банкова, да мотивирате Вашето предложение.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, с изменението на Закона за политическите партии предлагам партиите да не получават държавна субсидия. Какви са моите мотиви за това предложение? В момента заплатите и пенсиите на българските граждани са най-ниските в Европейския съюз. Българската държава не може да осигури достъпно здравеопазване на своите граждани, както е заложено в Конституцията ни. Съществува постоянен остър дефицит на животоспасяващи лекарства. Повечето от 1 милион български граждани са без здравни осигуровки. В подобен кризисен момент е неморално държавата да отделя огромни средства за субсидиране на българските партии. Тези партии трябва да основават своята дейност на общи идеи и ценности, а не на парични постъпления от държавата. Десетките и милиони левове от средствата, предназначени за субсидиране на партиите, могат и трябва да бъдат пренасочени към социалната сфера, към здравеопазването, към образованието. Сега действащият закон позволява на политическите партии да отдават под наем помещения, когато това подпомага дейността на партиите. По същество е дадена възможност на партиите да развиват неприсъща за тях икономическа дейност.
Уважаеми колеги, моля да приемете моето предложение за разглеждане и дебат в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Стела Банкова по първия законопроект, чийто срок за разглеждане в комисията е изтекъл.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 13, против 59, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Тримесечният срок е изтекъл, няма пречка да бъде поставен на гласуване за включване в дневния ред.
Имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, по същество това, което предлагам да влезе за дискусия в пленарната зала е следното. В сега действащия закон за гарантиране на влоговете пише, че валутните депозити на гражданите, които са около половината от общия брой на депозитите, при фалит на банки се изплащат от фонда за гарантиране на влоговете в левове по курса от деня на първото плащане. Това е записаното в Закона за гарантиране на влоговете към настоящия момент.
Това, което предлагаме с колегата Стела Банкова, е валутните депозити на гражданите при фалит на определена банка да бъдат изплащани в съответната валута, в която е направен влогът.
Защо предлагаме това? Всички знаете какви са тенденциите в българската икономика през последните месеци. Ще ви кажа само няколко цифри.
Брутният външен дълг на България към настоящия момент, уважаеми колеги, е 30 млрд. долара. Само преди няколко месеца този брутен външен дълг беше 23 милиарда. Сами разбирате за какво става дума.
Търговският дефицит на България досега е надхвърлил 8 млрд. лв. Към края на годината се очаква този дълг да бъде може би двойно.
Това, уважаеми колеги, са тенденции, които не предвещават нищо добро за валутния борд и неслучайно представители на Международния валутен фонд, на „Икономист” предупреждават за нова финансова криза. Нека направим необходимото да гарантираме валутните спестявания на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред за тази седмица на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
Гласували 150 народни представители: за 21, против 54, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Господин Христов, искате прегласуване – имате право на тази процедура.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, моля ви да преосмислите това свое решение. Искам да ви кажа, че не друг, а представител на Българската народна банка заяви съвсем наскоро, че кредитната експанзия се превръща в реална заплаха. Раздадените кредити към настоящия момент са повече, отколкото са влоговете на българските граждани. Някои хора започнаха да продават банки през последните седмици. Това сигурно трябва да ви говори нещо.
Затова ви моля, колеги, нека да помислим за спестяванията на българските граждани, а не за интересите на шепа кредитни милионери. Надявам се да преосмислите своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Минчо Христов за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
Гласували 144 народни представители: за 28, против 57, въздържали се 59.
Предложението на народния представител Минчо Христов не се приема.
Уважаеми народни представители, има предложение от народните представители Иван Костов, Екатерина Михайлова и Иван Иванов за включване в дневния ред на изслушване на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев относно действията на правителството, свързани с кризата в образованието и учителските стачки.
Господин Костов, заповядайте на трибуната, за да мотивирате предложението за включване в дневния ред на изслушването на министър-председателя Сергей Станишев.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! От Демократи за силна България предлагаме да се проведе изслушване на премиера Станишев относно действията му за решаване на кризата в образованието и учителската стачка.
В десетте ангажимента на левицата за социалноотговорно управление той обеща, че разходите за образованието още в 2006 г. ще бъдат 5 процента от брутния вътрешен продукт. В бюджета за 2007 г. те са едва 4,2 на сто или с 500 млн. лв. по-малко от обещаните. Впрочем точно толкова, колкото са исканията на учителите. Обеща, че заплатата на българския учител ще бъде не по-ниска от средната заплата в обществения сектор.
Въпросите на Демократи за силна България към господин Станишев са:
Първо, защо правителството не изпълни поетия ангажимент за увеличаване дела на разходите за образование на 5 процента от брутния вътрешен продукт, за което има пълна обществена подкрепа?
Второ, защо средната заплата на българския учител е 320 лв. вместо обещаните 484 лв., каквато е средната за обществения сектор?
Трето, какъв дял от разходи за образование спрямо брутния вътрешен продукт предвижда Министерският съвет за 2008 г.? Ще позволят ли тези бюджетни разходи да се изпълнят най-сетне посочените по-горе ангажименти и да се решат проблемите на стачкуващите учители?
И накрая, дава ли си сметка премиерът, че победата на тристранната коалиция над стачкуващите ще бъде за сметка на децата на България? Разбира ли, че възприетата конфронтация с учителите ще доведе до загуба за всички? Разбира ли, че прекършената стачка ще смачка учителите пред погледите на техните ученици и това ще бъде още по-тежък удар върху достойнството им, отколкото ниските им заплати? Благодаря ви.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Има обратно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямате процедурна възможност.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на народните представители Иван Костов, Екатерина Михайлова и Иван Иванов за включване в дневния ред на изслушване на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев относно действията на правителството, свързани с кризата в образованието и учителските стачки.
Гласували 171 народни представители: за 50, против 70, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Господин Методиев, заповядайте да направите процедурно предложение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Господин председателю, уважаеми колеги! Моето предложение е да прегласуваме, тъй като резултатът показва, че в залата голямата част от колегите са обърнали внимание на аргументите за изслушване на министър-председателя и биха могли сега да го подкрепят.
Уважаеми колеги, аз ще се спра само на един въпрос, защото той наистина е от огромно значение. Министър-председателят е длъжен да дойде тук и да даде точни и ясни отговори, защото в момента той наистина ще понесе върху себе си отговорността за достойнството на българските учители. В момента, в който влезе тежко в конфронтация, заяви, че няма да се подава на натиск, а натискът са собствените му обещания, а не нещо друго, пред очите на българските ученици той посяга върху достойнството на учителя. Това съвсем, съвсем не е малък въпрос – това е въпрос от национална важност.
Затова ви моля да дадем и ние своя принос - в тази криза да се съхрани достойнството на учителите на България. Нека с гласуването си да поканим министър-председателя и той тук да отговори на поставените въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям още веднъж на гласуване предложението на народните представители Иван Костов, Екатерина Михайлова и Иван Иванов за включване в дневния ред на изслушване на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев относно действията на правителството, свързани с кризата в образованието и учителските стачки.
Гласували 170 народни представители: за 49, против 77, въздържали се 44.
И този път предложението на тази група народни представители не се приема.

Уважаеми народни представители, приехме седмичната програма.
Преди да продължим нашата работа да направя няколко съобщения: на 24 септември т.г. от Министерския съвет на основание чл. 7 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. в Народното събрание е внесен Отчет за дейността на НЗОК. С писмо на председателя на Народното събрание отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването. Отчетът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 19 до 25 септември 2007 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е Филип Димитров. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносители Лъчезар Иванов и Димитър Абаджиев. Разпределен е на водеща комисия – Комисията по бюджет и финанси, както и на Комисията по здравеопазването;
- Проект за решение за създаване на Временна комисия по искането на Борис Велчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Борислав Ноев, народен представител от Четиридесетото Народно събрание. Вносител е Михаил Миков и група народни представители. Този проект за решение е вече точка в седмичната ни програма;
- Проект за решение за избиране на член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Вносител е народният представител Христо Кирчев;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносители са Елеонора Николова и Мария Капон. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносители са Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносители са Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- Проект за решение за промяна в Комисията по здравеопазването. Вносител е Татяна Дончева;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносител е народният представител Иван Иванов. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика;
- Законопроект за изменение на Закона за движението по пътищата. Вносител е Ремзи Осман. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси.
За този период са внесени общо десет законопроекта, уважаеми народни представители.
Преди да започнем със седмичната ни програма ми позволете да прочета решение на Централната избирателна комисия:

“РЕШЕНИЕ
№ 392
София, 20 септември 2007 г.

На 14 септември 2007 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Петър Стоянов, избран от 16. Многомандатен избирателен район – Пловдив, от листата на коалиция ОДС, СДС, Демократическа партия, Движение “Гергьовден”, БЗНС, НС – БЗНС, ДРОМ”.
На основание чл. 115, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия


РЕШИ:

Обявява за избран за народен представител от 16. Многомандатен избирателен район – Пловдив, Петър Димитров Попов, от листата на коалиция ОДС, СДС, Демократическа партия, Движение “Гергьовден”, БЗНС, НС – БЗНС, ДРОМ”.
Решението да се обнародва в “Държавен вестник”.”
Моля господин Петър Попов да заповяда в залата, за да положи клетва.
Моля народните представители да станат.
Моля, господин Попов, повтаряйте след мен. (Всички стават.)
ПЕТЪР ПОПОВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, от името на парламентарна група има думата госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми дами и господа народни представители! (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля народните представители да седнат по местата си! Знаете, че в залата взаимно се уважаваме. Нека да чуем госпожа Мингова.
Госпожо Мингова, имате думата.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори правя следната декларация:
Ние, народните представители от Парламентарната група на НДСВ, сме обезпокоени от клеветническите нападки срещу лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски от края на миналата седмица. Още по-тревожно е, че автор на злостната кампания е един народен представител.
Парламентът на всяка демократична държава е храма на закона. Недопустимо е точно сред нас да има нарушители на закона. Недопустимо е в парламента да се нарушават общоприети морални принципи.
Ние смятаме, че с поведението си този народен представител наруши закона, който сам е приел.
Предлагаме Комисията по парламентарна етика да се произнесе за характера на действията на този наш колега, който оклеветява друг човек.
Парламентарната група на НДСВ, следвайки основните принципи на партията заявява, че няма да прояви толерантност към действия, които рушат демократичните принципи на обществото и ще продължава да работи за укрепване на демокрацията у нас, за защита на частта и достойнството на всеки български гражданин.
Само след ден в България започва първата кампания за местни избори в условията на членството на страната в Европейския съюз. Парламентарната група на НДСВ застава единно зад решенията на своята партия и политическия й съвет за провеждане на позитивна кампания. Убедени сме, че НДСВ ще играе както и досега основна роля в политическия живот на страната и ще продължава да реализира идеите си за силна и самостоятелна местна власт. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма други желаещи от парламентарните групи да вземат думата за декларации.

От седмичната ни програма точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА ОТНОСНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СГРАДА ЗА НУЖДИТЕ НА КУЛТУРНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО.
Водеща е Комисията по културата.
Госпожо Чилова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допусната госпожа Милена Попова – директор на Дирекция “Международно право” в Министерството на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване това предложение, тъй като е явно, че имаме кворум.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите в залата представителя на Министерството на културата.
Имате думата, госпожо Чилова.

ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА:

“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението
между правителството на Република България и
правителството на Френската република относно предоставяне
на сграда за нуждите на културното сътрудничество
№ 702-02-44, внесен от Министерския съвет на
10 септември 2007 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2007 г., Комисията по културата разгледа внесения от Министерския съвет законопроект № 702-02-44 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на културата госпожа Надежда Захариева, представители на Министерството на външните работи и на Министерството на образованието и науката. Законопроектът беше представен от Даниел Чакъров – главен експерт в Дирекция “Международно право” на Министерството на външните работи.
Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество е подписано на 2 декември 2003 г. в Маастрихт.
Съгласно чл. 1 от Споразумението Република България, на която принадлежи правото на собственост върху недвижимия имот, предоставя на Френската република безвъзмездното право на ползване върху сградата, находяща се в град София, пл. “Славейков” № 3, за срок от деветдесет и девет години. Разпоредбите на чл. 2 и 3 от Споразумението предвиждат насрещната престация на френската страна – задължения за използване на имота за развитие на културното сътрудничество между двете държави, както и за поемане на разноските по възстановяване, поддържане и ползване на имота за съответния срок.
В Споразумението е предвидена клауза българската страна да предаде на френската страна имота, освободен от тежести, за срока по чл. 1, както и клаузи относно възможност за денонсиране на Споразумението от двете страни с едногодишно предизвестие в случаи, които са изброени имплицитно.
Споразумението влиза в сила от датата на получаване на последната нота, с която страните се уведомяват взаимно за изпълнението на необходимите изисквания на националните си законодателствата. Посолството на Френската република е уведомило с нота на 4 януари 2007 г. българската страна за приключване на процедурите на френската страна по влизане в сила. Следващият етап е и българската страна да довърши правните процедури по влизане в сила на Споразумението.
Споразумението за предоставяне право на безвъзмездно ползване от страна на Република България върху недвижим имот в София за нуждите на Френския културен институт в София ще допринесе за задълбочаване на добрите отношения между двете държави и за разширяване на културния обмен, което ще се отрази благоприятно и на политико-икономическите контакти между двете страни.
Необходимостта от ратификация със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България е мотивирана от предвидения в Споразумението срок на безвъзмездно ползване на недвижимия имот, който надхвърля визирания 10-годишен срок съгласно разпоредбите на чл. 56 и следващите от Закона за държавната собственост.
След проведеното обсъждане Комисията по културата, приемайки за основателни мотивите на правителството, единодушно с 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 702-02-44 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има доклад и на Комисията по правни въпроси.
Господин Стоилов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Представям ви Доклада на Комисията по правни въпроси относно обсъждания законопроект.
“На свое заседание, проведено на 19 септември 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2007 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на културата госпожа Надежда Захариева и господин Данаил Чакъров, главен експерт в Министерството на външните работи, който от името на вносителя изложи мотивите към законопроекта. Той посочи, че Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република има за предмет предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество и е подписано на 2 декември 2003 г. в Маастрихт, като с него се поставя началото на окончателното разрешаване на проблема, свързан с предоставяне на сграда за нуждите на Френския културен институт.
Със Споразумението българската държава предоставя едностранно и безвъзмездно правото на ползване на френската страна върху сграда на пл. “Славейков” № 3, град София, за срок от деветдесет и девет години. С оглед на обстоятелството, че срокът за предоставяне на правото на ползване надхвърля 10 години, който е максимално определеният срок по Закона за държавната собственост, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България Споразумението подлежи на ратифициране от Народното събрание. Споразумението позволява българската страна да го денонсира, в случай че сградата не се използва за развитието на културното сътрудничество между двете страни.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има доклад и на Комисията по външна политика.
Не виждам председателя на комисията да е в залата. Има ли заместник-председател или член на комисията?
Господин Берон, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 702-02-44 за ратифициране на
Споразумението между правителството на Република
България и правителството на Френската република относно
предоставяне на сграда за нуждите на културното
сътрудничество, внесен от Министерския съвет на
10 септември 2007 г.

На 12 септември 2007 г. Комисията по външна политика разгледа законопроекта и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество, подписано на 2 декември 2003 г. в Маастрихт.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Берон.
Откривам дискусията по този законопроект, който е на първо четене.
Госпожо Мозер, заповядайте.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм длъжна да заявя пред вас не само подкрепата и на нашата парламентарна група, но и радостта ми от едно разрешение, което чака от много, много, много години. И понеже аз съм председател на Групата за приятелство Франция – България, знам колко усилия се положиха.
Също така бих искала в този случай да отдам дължимото и на господин Пирински, който с особено желание се зае с разрешаването на този въпрос. Тук става въпрос също така за възстановяването на една правда, за едно незаконно отнето имущество на Франция, което сега отново ще бъде дадено за ползване. Всички ние, които сме учили в курсовете на Алианс Франсез, знаем колко важна беше тази институция. Сега тя отново ще започне своята дейност и ще продължи да бъде център на френската култура и цивилизация, която винаги е играла голяма роля в България. Така че, надявам се, че и вие ще гласувате, не виждам защо някой би гласувал против този законопроект. Надявам се дори, че той ще бъде предложен за гласуване и на второ четене. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Впрочем – интересна правна конструкция. Струва ми се, че този въпрос се поставя за първи път в българския парламент от юридическа гледна точка – 99 години право на ползване. Казвам го за протокола. Може би някой юрист ще вземе думата. Имаме и становище на Комисията по правни въпроси, че това е допустимо.
Уважаеми народни представители, имате думата по законопроекта.
Има ли други желаещи? Няма.
Съгласно правилника трябва да гласуваме утре. Ако имаме кворум, бихме могли да го направим и днес на добра воля. Мисля, че законопроектът заслужава да бъде приет днес.
И така, уважаеми народни представители, поставям на гласуване на първо четене Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата народният представител Нина Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми господин председател, правя предложение на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът да бъде гласуван и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, докладвайте законопроекта.


ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА:

„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество, подписано на 2 декември 2003 г. в Маастрихт.

Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по законопроекта на второ четене.
Заповядайте, господин Манолов.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Господин председателю, уважаеми колеги! Аз гласувах „въздържал се” на първо гласуване. Нямам нищо против да им се върне сградата за ползване 99 години и да не ни плащат наем, но какво се прави от френска страна за даване на сграда за българска културна институция в Париж?
МАРИЯ КАПОН (независим, от място): Има, има!
ПЕТЪР МАНОЛОВ: Мисля, че е редно от тяхна страна и те да осигурят някакви условия за даване възможност за наше културно представяне в тяхната столица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Излизам, за да напомня на народното представителство и на хора, които не знаят, че тази сграда е построена от френското правителство с френски пари. По Закона за реституцията би трябвало да им я върнем, но те са се съгласили да не им я връщаме, да остане държавна собственост и без наем да сключим договор за 99 години. Така че това, което каза господин Манолов, не можем да го имаме предвид. Освен това френското правителство никога не ни е отказало сътрудничество в този смисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Законът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Френската република относно предоставяне на сграда за нуждите на културното сътрудничество е приет! (Частични ръкопляскания.)

Премиваме към втора точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ПО ИСКАНЕТО НА БОРИС ВЕЛЧЕВ, ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ БОРИСЛАВ НОЕВ – НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В 40-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Госпожо Манолова, моля да представите проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, сведено е до ваше знание, че главният прокурор Борис Велчев е депозирал искане до Народното събрание за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу нашия колега – народния представител Борислав Ноев. Искането е депозирано през м. юли т.г. Обичайната практика в такива случаи, която има българският парламент, е или народният представител след последните промени в Конституцията сам да се откаже от защитата, която му дава имунитетът като народен представител, или да бъде създадена временна комисия, която след като проучи всички данни, съдържащи се в искането на главния прокурор, да прецени дали са налице достатъчно данни за извършено умишлено престъпление от общ характер, както се твърди в искането на главния прокурор.


В този смисъл е и проектът за решение, който е внесен от народни представители от почти всички парламентарни групи – както от управляващите, така и от опозицията, защото просто това е стандартната процедура, която трябва да бъде извървяна и която следва своя естествен ход, ако, разбира се, колегата Борислав Ноев сам не реши да пристъпи към отказване от защитата, която му дава имунитетът на народен представител, и да докаже своите тези, респективно своята правота пред разследващите органи и след това пред българския съд, каквато е процедурата всъщност и за всички български граждани.
Представям ви формално и проекта за решение:

“РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия по искането
на Борис Велчев – главен прокурор на Република България,
за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване
срещу Борислав Янчев Ноев – народен представител в
Четиридесетото Народно събрание

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Създава временна комисия със задача да проучи дали са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по искането на главния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Борислав Ноев.
2. Комисията се състои от 10 народни представители, от които 3 от Парламентарната група на Коалиция за България, 2 от Парламентарната група на НДСВ, по 1 от парламентарните групи на Движението за права и свободи, на Обединените демократични сили, Демократи за силна България, Коалиция “Атака” и Български народен съюз.
3. Избира състав на комисията:
Председател: ………………………………………………………
Членове: …………………………………………………………..
4. Временната комисия се избира за срок от един месец.”
Както гласи изискването на текста от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание този проект за решение е подписан от повече от 48 народни представители.
Очаквам вашите предложения за състав на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Имате думата, уважаеми народни представители, по този проект за решение.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Колеги, каква е фактическата обстановка? Нашият колега Борислав Ноев, шофирайки лек автомобил след употреба на алкохол – промилите играят плюс-минус, така че всичко е на ръба на наказателната отговорност – се блъска леко в мантинелата, при което спуква една гума. Няма спор относно това, което се е случило. По тази причина Борислав Ноев е изправен пред нашия другарски съд. Съмнявате ли се, че въпросното “деяние”, “страшно престъпление” беше извършено от депутат от управляващото мнозинство главният прокурор щеше да поиска свалянето на имунитет? Но този незначителен пътен инцидент, при който Борислав Ноев може да бъде похвален и акламиран за това, че сам е съобщил да бъде повикан КАТ, да бъдат повикани органите на МВР, което малко колеги биха направили, вместо този факт да бъде акламиран, той е изправен тук да отговаря. Което сочи още веднъж, че този пътен инцидент се използва, за да бъде отново политизиран.
Няма спор между юристите, че нещата са на ръба във връзка с чл. 348 от Наказателния кодекс и чл. 78а. Аз самият като юрист считам, че тук се касае до административна отговорност, а не до наказателна такава.
Прави впечатление, че във връзка с този инцидент многократно парламентарната група, отделни нейни представители, включително и от главния прокурор по отношение на господин Ноев изключително много се настояваше той сам да си даде имунитета съгласно Конституцията. Той няма да направи това и ще ви кажа защо. Защото и на него, и на нас ни е ясно, че случаят се политизира, че нямаше основание случаят да стигне до пленарната зала, до това сложно и тежко производство, защото просто можеше да му бъде ангажирана административната отговорност и с това случаят да приключи. Има народни представители, които са извършили далеч по-тежки и обществено опасни деяния. Става въпрос за милиарди, за които депутати трябва да отидат в затвора и да лежат цял живот. Тяхната отговорност обаче няма да бъде ангажирана, техният имунитет няма да бъде свалян поне в рамките на това Народно събрание и в рамките на това управляващо мнозинство. Но ние от “Атака” сме заявили, че поне десетина души ще облечем в раираните дрехи.
Връщам се отново на този незначителен инцидент. И този път, както и в други случаи по отношение на дейци, на депутати на “Атака”, на представители от местните структури се правят опити да се вмени вина, да се вменят тежки престъпления. Това се прави непрекъснато и това е една целенасочена дейност на всички нива. Това се прави и на ниво МВР, това се прави от страна и на Главната прокуратура. Опитът е да се нареди една цяла поредица от измислени деяния, вини на депутати, на дейци, на активисти от “Атака”, за да се каже: “Вие не спазвате обществения ред, вие сте противоправни, вие сте лошите хора в България!” Да бъдем заклеймявани, да бъдем репресирани, да бъдем пресирани по един такъв начин.
Така че вие от управляващото мнозинство хвърляте камъка - вие носите отговорността. Вие съставете комисията, ако решите, и ако бъде съставена такава комисия, ние ще участваме с член в нея не за друго, а за да ни информира какво става в тази комисия, за да бъдем наясно за това каква репресия се осъществява и какво фалшиво, крайно тенденциозно и абсолютно противоправно следствие се води, на каквито сме били свидетели и в други такива измислени комисии, за неизвършени престъпления и деяния по отношение на други дейци, на други депутати от “Атака”. Така че, заповядайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение?
Господин Манолов, заповядайте.
ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Скъпи колеги! Господин Шопов, разбирам вашето желание да се изкарате мъченици и да се изкарате преследвани от закон, обаче фактите не са на ваша страна. За съжаление се оказва, че хората от “Атака”, които останаха в Партия “Атака”, не са на съответната морална висота, каквато бихте желали. И за това, че те ви излагат навсякъде, не е виновен парламентът, не са виновни нито управляващите, нито някой друг. Фактите са налице – човекът е карал пиян, направил е катастрофа на шосето. И това нещо не е от нас, ние не сме стояли до него, не сме го карали да пие, нито сме го карали да се удря в мантинелата. Това е факт. Господин Сидеров с неговия шофьор спира кола, нанасят побой, той участва с пистолета си, осигурява подкрепление – това са фактите. Вие изкарвате сега, че едва ли не всички се стараят да измислят срещу вас неща, които не са верни. А като се погледнат полицейските дознания, като се погледнат нещата както са се случили в действителност, не е така. Последният случай беше с господин Чукалов, който се е държал недопустимо за един народен представител, и то европейски, в собствения си град. С органите, които са дошли да му окажат съдействие, той се е отнесъл грубо и дори е заплашвал с уволнения, като стане министър.
Така че по-скоро обърнете се към хората във Вашата група и поработете с тях да вдигнат малко моралното ниво и да се чувстват по-задължени, като представляват Партия “Атака” вместо Коалиция “Атака”, да не ни излагат така пред обществото. В тази партия аз съм мандатоносител и съответно ние също понасяме някакви морални упреци за това, че сме подкрепили такива хора да влязат в парламента. А аз не приемам такива упреци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение? Няма.
Уважаеми народни представители, гласуването на този проект за решение вероятно ще стане утре сутринта. Моля парламентарните групи да имат готовност след евентуалното приемане на това решение да посочат и народните представители, които ще бъдат членове на тази комисия.


Преминаваме към следващата точка от програмата ни:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯТА.
Има думата проф. Герджиков да представи доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин председател, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат господин Баки Хюсеинов – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли против това предложение? Няма.
Моля, поканете заместник-министъра в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, представям ви:

„ДОКЛАД
относно Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за защита от дискриминацията,
внесен от Министерския съвет на 9 юли 2007 г.

На редовно заседание, проведено на 20 септември 2007 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминацията.
На заседанието присъстваха господин Баки Хюсеинов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Кемал Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминацията, господин Николай Петков и госпожа Мария Христова – представители на Комисията по финансов надзор.
Законопроектът бе представен от господин Хюсеинов, който изтъкна, че основната цел е да бъдат въведени разпоредбите на Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги. Господин Хюсеинов подчерта, че голяма част от разпоредбите на тази директива вече са отразени в Закона за защита от дискриминацията, но все още не е въведено изключението, което се допуска от директивата, и е отразено в предлаганата нова т. 17 на чл. 7, ал. 1 от закона. Според това изключение, не се разглежда като дискриминация различното третиране при предоставянето на стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете, което има за основание законосъобразна цел и средствата за постигането на тази цел са уместни и необходими.
Предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането, Закона за здравното осигуряване и Закона за статистиката целят да въведат изискванията на чл. 5 от Директивата относно използването на пола като актюерски фактор при изчисляването на премии и обезщетения за целите на осигурителните услуги и свързаните с тях финансови услуги. В съответствие с директивата, законопроектът позволява използването на пропорционални разлики по отношение на премиите и добавките на осигурените лица, когато полът е определящ фактор при изчисляването на рисковете, въз основа на подходящи и точни актюерски и статистически данни. Възприемането на този подход е свързано със задължението за преразглеждане на това решение пет години след 21 декември 2007 г. и за уведомяване на Европейската комисия, като Комисията за финансов надзор ще бъде натоварена с изготвянето на съответните доклади основно обосноваността на използването на пола като актюерески фактор. Преди разискванията отношение по законопроекта изрази и председателят на Комисията за защита от дискриминация. Според господин Кемал Еюп промяна на Закона за защита от дискриминацията не се налага, тъй като изискванията на цитираната директива с изключение на чл. 5 вече са транспонирани в закона и освен това от предлагания текст не става ясно кои са тези стоки и услуги, които са предназначени изключително и основно за единия от половете. По отношение на предлаганите промени в двата кодекса, според Комисията за защита от дискриминация те не могат да бъдат извършени със закон, тъй като касаят йерархически по-висшестоящи нормативни актове и това противоречи на Закона за нормативните актове.
Председателят на Комисията по правата на човека и вероизповеданията уведоми членовете на комисията, че е постъпило становище от Националния осигурителен институт, което подкрепя законопроекта. Представителите на Комисията за финансов надзор също изразиха съгласие с предложения законопроект.
При последвалото обсъждане в подкрепа на духа и целите на законопроекта се изказаха народните представители Трифон Митев, Пламен Славов и Рупен Крикорян. Господин Митев изрази удовлетворение от факта, че с този законопроект равнопоставеността на половете навлиза още по-активно в парламентарния дебат, както и увереност, че обсъждането на цялостната политика на държавата по този въпрос тепърва предстои. Господин Славов обърна внимание на ангажиментите на България като член на Европейския съюз и подчерта, че стремежът да се синхронизира нашето законодателство със законодателството на останалите страни членки следва да бъде водещ и определящ.
Огнян Герджиков също подкрепи законопроекта и изрази несъгласие с възраженията на Комисията за защита от дискриминация, като обоснова позицията си с няколко юридически аргумента. Той поясни, че кодексът също е закон, само че е по-особен, защото кодифицира обществените отношения, предмет на цял клон на правната система, поради което няма нарушение на йерархията и няма пречка предложеният законопроект да направи промени в Кодекса за социално осигуряване и Кодекса за застраховането. По отношение на възражението за неяснота на предлаганата нова т. 17, чл. 7, ал. 1 Герджиков изтъкна, че предложеният правен подход, който използва така наречената еластична правна норма, е добре познат и много по-подходящ в случая, тъй като е невъзможно да бъдат изчерпателно изброени всички стоки и услуги, предназначени изключително или основно за единия от половете.
В резултат на проведеното гласуване, с единодушие от 8 гласа „за”, Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминацията, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, професор Герджиков.
Господин Мръцков, заповядайте да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви представя доклада за първо четене на Законопроект за допълнение на Закона за защита от дискриминацията № 702-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2007 г.
„Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 18 юли 2007 г., разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за защита от дискриминацията № 702-01-29, внесен от Министерския съвет. В заседанието участваха господин Баки Хюсеинов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Бисер Петков – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Анели Чобанова и господин Светослав Илиев от Комисията за защита от дискриминация и други.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на труда и социалната политика – господин Баки Хюсеинов. В изложението си той подчерта, че настоящата промяна се налага от необходимостта да се въведат разпоредбите на Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г., относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа на стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги. Същата промяна е заложена и в т. 96 в доклада на министъра на труда и социалната политика, от правните мерки от Плана за действие за 2007 г. на Министерския съвет, и мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз. На основание Постановление № 145 на Министерския съвет от 7 юли 2005 г. за организация и координация по въпросите на Европейския съюз е създадена работна група за разработване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация.”
Господин председател, ако ми позволите, да не чета целия доклад на комисията, тъй като становищата, които бяха изложени, бяха изложени и пред Комисията по труда и социалната политика.
“Народните представители също изразиха схващането, че това е един от малкото случаи, в които се започва работа по една особена страна на политиката на равнопоставеност, на която Европейският съюз много държи. У нас обаче все още не се познават достатъчно основни принципи като например този, че равнопоставеността не означава точно, по равно, а означава да се вземат предвид специфични особености на даден пол или на хора, които имат специфични особености и потребности. Това допълнение към Закона за защита от дискриминация ще компенсира донякъде някои пропуски, които нямаше да съществуват, ако беше осъществено приемането на Закона за равните възможности.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 14 гласа, „против” – няма, „въздържали се” – 2, Комисията по труда и социалната политика прие следното решение:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за допълнение на Закона за защита от дискриминация № 702-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народния представител Силвия Стойчева да представи становището на Комисията по европейските въпроси.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, представям на вашето внимание:

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси относно проект на Закон за допълнение на Закона за защита от дискриминацията
№ 702-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2007 г.

На заседанието, проведено на 13 септември 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за защита от дискриминацията.
Законопроектът беше представен пред Комисията от господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика. В заседанието взеха участие господин Бисер Петков – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, и господин Кемал Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминация.
I. Законопроектът транспонира в нашето право правилата на Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (Директива 2004/113/ЕО).
II. В чл. 17, ал. 1, т. 1 от законопроекта се въвежда изключение от принципа за равно третиране, уредено в чл. 4 от Директива 2004/113/ЕО, съгласно което не е дискриминация различното третиране на половете при предоставяне на стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете, което има за основание законосъобразна цел и средствата за постигане на тази цел са уместни и необходими.
Със законопроекта се възприема изключението на § 2 на чл. 5 от директивата, съгласно което при допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, застраховането и доброволното здравно осигуряване могат да се използват пропорционални разлики по отношение на премиите и добавките на осигурените лица, когато полът е определящ фактор при изчисляването на рисковете, въз основа на подходящи и точни актюерски и статистически данни.
III. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният проект на Закон за допълнение на Закона за защита от дискриминацията № 702-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2007 г., съответства на Директива 2004/113/ЕО.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага (с 11 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за допълнение на Закона за защита от дискриминацията № 702-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията по икономическа политика разгледала ли е този толкова важен законопроект?
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухме становищата на три комисии. Комисията по икономическата политика и Комисията по здравеопазването не са представили своите доклади.
Уважаеми народни представители, чухме водещата комисия и още две комисии – Комисията по труда и социалната политика и Комисията по европейските въпроси.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително аз изразявам пълна подкрепа на доклада на комисията, с който ни запозна неговият председател проф. Огнян Герджиков. Смятам, че в рамките на разискванията тези различни гледни точки, които се появиха от страна на Комисията за защита от дискриминацията бяха преодолени, защото в края на краищата не е толкова важно в кой от законите се правят предлаганите промени, а е важно да бъдат направени. Тоест важна е съдържателната страна на този въпрос, а не толкова формалната.



Освен това тази работна група, която предварително е обсъждала предлаганите промени с участието на представители на няколко министерства, включително и на Комисията за защита от дискриминация, също е сметнала, че по-важно е тези промени да бъдат разгледани и приети по възможно най-бързия начин и това да стане в Закона за защита от дискриминация.
В този смисъл смятам, че е напълно нормално и естествено да бъдат подкрепени предлаганите промени в пленарната зала с единодушие, така както беше направено в заседанието на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Защото това ще е още един ясен и категоричен сигнал за всичко, което прави българското правителство, българският парламент и българската държава за синхронизиране на нашето законодателство със законодателството на страните – членки на Европейския съюз.
Ще си позволя да кажа още нещо, защото на пръв поглед според мен не е толкова важно, но е от значение за точността и прецизността, с която трябва да боравим, когато обсъждаме изменения и допълнения в законите.
Ще използвам правото си на народен представител да направя на второ четене предложение за промяна на заглавието на този законопроект, а именно да бъде коригирано така: “Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация”, а не “Закон за измение и допълнение на Закона за защита от дискриминацията”. Макар и дребна поправка, аз ще я направя за второ четене.
Напълно подкрепям текстовете, които са предложени от Министерския съвет. В пленарната зала ще гласувам така, както и на заседанието на комисията – “за”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искам да Ви обърна внимание, господин Славов, че законът е само за допълнение, а не и за изменение. Ако смятате да правите предложение за промяна на заглавието, трябва да имате предвид не само членуването на думата “дискриминация”, но дали е за изменение и допълнение, или е само за допълнение.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Ще се съобразя с Вашата препоръка, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие решавате, господин Славов.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както каза колегата Славов, в комисията имаше пълен консенсус относно тази промяна в Закона за защита от дискриминация. Искам да споделя няколко неща.
Първо, имам чувството, че няма синхрон в работата между комисията и отделните министерства. За какво иде реч?
Миналата седмица, ако си спомняте, направихме една промяна на Закона за защита от дискриминация и тази седмица пак се занимаваме със същия закон. Това показва, че когато трябва да се направи промяна в закона, трябва да има сглобяване на всички предложения и парламентът да се занимава един път с този закон, а не през 15 дни да се занимава с отделните предложения на комисията, на министерствата и т.н.
Освен това тази Директива 113 е от 2004 г. Оттогава досега толкова пъти правихме промени в Закона за защита от дискриминация и не мога да разбера защо тази директива не е била направена като предложение, за да получи своето място като промяна в Закона за защита от дискриминация?
Освен това в комисията, както и в доклада на комисията, който прочете проф. Герджиков, стана въпрос за кои стоки се отнася. В закона не може да се напише това, но вярвам, че когато има промяна на Правилника за приложение на закона или наредбата, това нещо ще намери своето място. Защо? Защото Комисията за защита от дискриминация вече намери своето място в нашия обществен живот и много често ние по масмедиите и на срещи с гражданите го чувстваме това. Гражданите се обръщат към комисията, получават компетентен отговор, някои деяния на някои ръководители и т.н. се санкционират от името на комисията и тези, които са извършили съответното нарушение на закона и са санкционирани, имат право да се обърнат към съда. Като няма такъв списък на тези стоки и услуги, Вие сте юрист, господин председател, сигурно ще се съгласите с мен, ще има дебати както в съда, така и в комисията, за които сигурно някои хора ще получат някакви санкции. Затова имаше малко реакция от председателя на Комисията по дискриминация господин Кемал Еюп, че самата комисия ще се затрудни, когато прилага тази промяна.
Надявам се в тази връзка да има дебат на второ четене, да има разбирателство между комисията и министерството, което предлага тази промяна, за да може да се разбере как ще се приложи тази промяна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Гласуването по законопроекта на първо четене ще бъде извършено утре сутринта.

Точка четвърта от седмичната ни програма е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Законопроектите са два – от народните представители Добромир Гущеров, Стоян Витанов и Евтим Костадинов, и от Министерския съвет.
Водеща е Комисята по правни въпроси.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Ще ви представя доклада на комисията по Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен на 08.06.2006 г. от народните представители Добромир Гущеров, Стоян Витанов и Евтим Костадинов.
“На свое заседание, проведено на 28 септември 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
На заседанието от Министерството на финансите присъстваха: господин Росен Иванов – директор на Дирекция “Данъчна политика”, госпожа Людмила Елкова и госпожа Милена Димитрова; от Агенцията за държавни вземания – госпожа Петя Иванова; от Асоциацията на търговските банки – госпожа Ирина Марцева, главен секретар, и госпожа Елеонора Христофорова – юрисконсулт; от Българската стопанска камара – госпожа Наталия Събева, главен юрисконсулт; от Българската търговска промишлена палата – госпожа Деница Димитрова, юрисконсулт.
От името на вносителите проектът беше представен от народните представители Стоян Витанов и Евтим Костадинов, които посочиха, че мотивите за внесеното изменение е обобщената практика на Националната агенция по приходите и на Търновския регион относно невъзможността да се събират публични задължения от търговските субекти при различни техни действия. Предлага се в случаите на вписване на промяна на седалище и адреса на управление на търговеца, прехвърляне на търговското предприятие, прехвърляне на дружествени дялове, при учредяване на дружество и встъпването в съществуващо дружество да се изисква от лицата и управителните органи удостоверение от Националната агенция по приходите, че същите нямат публични задължения.
Предлаганите промени целят да ограничат максимално ощетяването на държавата чрез използването на всички тези действия от страна на собствениците и управителните органи на търговски дружества, за да се осигури ефективното събиране на публичните вземания.
Председателят на Комисията по правни въпроси Янаки Стоилов представи становището на Националната агенция по приходите, което като цяло е в подкрепа на законопроекта с предложения за усъвършенстване между първо и второ четене и най-вече с допълнението, че непогасените публични задължения трябва да бъдат и безспорно установени, което внася баланс в интересите и защитата на търговците и на държавата.
В обсъждането на законопроекта се очертаха две мнения. Според народните представители Мая Манолова, Камелия Касабова, Елеонора Николова и Огнян Герджиков законопроект с подобно съдържание не трябва да бъде подкрепен, независимо че проблемът с несъбираемостта на публичните задължения е сериозен и трябва да се търсят средства за осуетяване опитите на недобросъвестни търговци да използват различни правни средства, за да не плащат публичните си задължения. Това обаче не може да се реши чрез промени в Търговския закон, защото за търговските и публичните правоотношения държавата има специфични средства за защита. Според тези народни представители в условията на пазарната икономика и нов конституционен модел, който гарантира равнопоставеност на стопанските субекти, е недопустимо държавата да се поставя в привилегировано положение.
Госпожа Мая Манолова припомни, че в Данъчния осигурителен процесуален кодекс има редица възможности, като например обезпечаването на събирането на данъчни задължения и предварителното изпълнение, които, ако се използват, държавата ще повиши събираемостта на вземанията си. Тя отбеляза също, че определени действия са инкриминирани като престъпления, така че и по пътя на наказателната отговорност се осигурява защита на правата на държавата.
Госпожа Камелия Касабова изказа мнение, че някои от текстовете показват непознаване и неразбиране на търговско-правната материя, защото съдружниците в едно капиталово търговско дружество не отговарят за задълженията на дружеството, а отговаря самото дружество с цялото си имущество и обратно – дружеството не отговаря за личните задължения на своите съдружници и акционери, в т.ч. и публичноправни.
Госпожа Елеонора Николова припомни, че неизпълнението на задълженията от страна на недобросъвестните търговци е не само към държавата, но и към частноправните субекти и е недопустимо държавата да получава по-голяма защита от гражданите в търговските отношения. Тя обърна внимание, че чрез електронния търговски регистър цялата информация за търговските субекти ще бъде публично достъпна, така че ако служителите на Националната агенция използват адекватно и бързо предоставените им правни средства по други специални закони, ще осигурят събираемостта в бюджета.
Народните представители Янаки Стоилов, Надка Балева и Четин Казак се изказаха по принцип в подкрепа на законопроекта, но с възражения и критики на някои от текстовете и предложиха да бъдат обсъдени варианти за второ четене.
Господин Янаки Стоилов изтъкна факта, че злоупотребителните действия, извършвани от физически лица и от лица, на които са възложени управленски функции в търговските дружества, не са изключение в българската икономическа действителност, а са широко разпространена практика. Според него на този реален икономически и социален проблем трябва да се търси решение със законови средства. Правото и свободата на сдружаване не означават право да се ощетяват други лица и държавата. Той обобщи, че в нашето законодателство пренасяме класически институти, но нашата действителност се разминава с класическата икономика. Това налага, като се придържаме към институтите на търговското право, да ги съобразяваме с проблемите, които поражда българската икономическа и социална действителност.
Госпожа Надка Балева наред с принципната подкрепа за законопроекта изказа несъгласие с промените относно възможността освен наследниците на едноличния търговец и длъжностно лице да иска заличаване на този търговец.
Господин Четин Казак се изказа в подкрепа на законопроекта и за търсене на баланс между обществения интерес и отделните права на гражданите и търговските субекти. Той изтъкна, че предложените промени не трябва да обхващат акционерните и командитните дружества, а да се съсредоточат върху едноличните дружества с ограничена отговорност.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 5 гласа „за”, 3 „против” и 5 „въздържали се” не подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от народните представители Добромир Гущеров, Стоян Витанов и Евтим Костадинов.”
Господин председател, мисля, че в Народното събрание са заместник-министър Сабрие Сапунджиева и експертът Александър Кацарски, който участва в подготовката на следващия законопроект. Ако няма възражения, нека да ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против да допуснем представителите на Министерството на правосъдието в залата? Няма.
Моля да бъдат поканени.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващият доклад на комисията е по Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
„На редовно заседание, проведено на 19 септември 2007 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен на 3 юли 2007 г. от Министерския съвет.
На заседанието присъства заместник-министърът на правосъдието госпожа Сабрие Сапунджиева, която от името на вносителя изложи основните цели и мотиви на законопроекта. Тя посочи, че със законопроекта се въвежда Директива 92/101 на Европейската икономическа общност и Директива 2006/68 на Европейската общност за изменение на Директива 77/91 на Европейската икономическа общност относно учредяването на акционерни дружества, поддържането и промяната на техния капитал, както и Директива 2005/56 на Европейската общност относно презграничните сливания на капиталови дружества.
Директива 77/91 на Европейската икономическа общност ограничава правото на акционерните дружества да придобиват собствените си акции с оглед поддържане на записания капитал и осигуряване еднаквото третиране на акционерите. Ограничението за придобиване на собствени акции от дружеството важи не само за придобиването, извършено от самото дружество, но и за придобиването, извършено от всяко лице, което действа от свое име, но за сметка на дружеството.
С Директива 92/101 се въвеждат разпоредби, чрез които се създават ограничения за това едно акционерно дружество да използва друго дружество, в което притежава мнозинството от правата на глас или има решаващо влияние за извършването на такова придобиване, без да спазва ограниченията в тази насока. С въвеждането на новите разпоредби в Търговския закон ще се предотврати заобикалянето на Директива 77/91, като ще бъдат обхванати и дружествата, регулирани от Директива 68/151 за защита на интересите на съдружниците и трети лица, както и дружествата, които се подчиняват на законите на трети страни и са учредени в аналогична правна форма (§ 1в от Допълнителните разпоредби).
Чрез предложените изменения на Търговския закон в резултат на въеждането на Директива 2006/68 на акционерните дружества се позволява да придобиват собствените си акции до размера на разпределимите резерви на дружеството. Срокът, в който такова придобиване може да бъде разрешен от общото събрание, се удължава от 18 месеца на 5 години.
Предлагат се разпоредби, съгласно които акционерните дружества ще могат да предоставят финансова подкрепа с цел придобиване на техни акции от трети лица до размера на разпределимите резерви на дружеството (чл. 187ж). Предвидени са гаранции с оглед защитата на интересите на акционерите и на третите лица.
С проекта на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон е уредена възможността кредиторите да започнат при определени условия съдебно или административно производство, когато техните вземания са изложени на рискове в резултат на намаляване капитала на акционерното дружество.
Въвеждането на Директива 2005/56 е извършено чрез създаване на нови разпоредби към общите разпоредби за преобразуванията (чл. 261д) и на нов Раздел пети в Глава шестнадесета със заглавие „Преобразуване с международен елемент”. Българското законодателство следва да разрешава преобразуването с международен елемент на българско капиталово дружество и капиталово дружество от друга държава членка, ако националното й законодателство допуска това. Националното законодателство остава субсидиарно приложимо, доколкото друго не е предвидено.
С цел да бъдат улеснени операциите по презграничното преобразуване, следва да бъде съставен общ план за преобразуване с минимално изискуемо законово определено съдържание, като на дружеството е предоставена свобода по отношение на всички останали въпроси. С цел осигуряване защитата на правата на заинтересованите лица е изготвянето от страна на управителните органи на всяко от преобразуващите се дружества на подробен пояснителен доклад относно предложеното преобразуване, адресат на който са съдружниците, съответно акционерите, работниците, служителите и кредиторите.
Контролът по осъществяване на преобразуването с международен елемент се възлага на Агенцията по вписванията, която предоставя при поискване удостоверение за законосъобразността на извършеното преобразуване.
Законопроектът предвижда, когато седалището на новоучреденото или приемащото дружество е в Република България, преобразуването с международен елемент да има действие от момента на вписването му в търговския регистър. Предвидени са съответни правила относно правните последици с оглед защитата на заинтересованите лица.
Предлагат се особени разпоредби, които се отнасят до защита на интересите на работниците и служителите чрез осигуряване на участието им в процеса на преобразуване с международен елемент.
За да се гарантира прилагането на Регламент № 2137/85 относно Европейското обединение по икономически интереси се предлага създаването на Раздел ІІІ в Глава осемнадесета от Търговския закон, в който в три нова члена (чл. 280а, 280б и 280в) се регламентира правният статут на Европейското обединение по икономически интереси и се създават минимално необходимите правила относно неговото вписване, когато то е със седалище в България, както и неговото прекратяване.
С предложените изменения се допълва Законът за кооперациите – Глава втора “А”, чл. 51а–51е, чрез въвеждане на правила относно Европейското кооперативно дружество и се осигурява прилагането на Регламент № 1435 от 2003 г. относно статута на Европейското кооперативно дружество.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Янаки Стоилов, Мая Манолова, Огнян Герджиков и Филип Димитров. Като цяло законопроектът бе подкрепен с оглед необходимостта от привеждане на българското търговско законодателство с това на Европейския съюз.
Същевременно бяха изказани някои бележки, които се свеждат до следните основни пунктове:
Първо, от изложените мотиви и от съдържанието на законопроекта не е достатъчно ясно кои от изложените разпоредби следват директивите на Европейския съюз в тази област и дали част от тях вече не са транспонирани в българското законодателство.
Второ, според част от народните представители недостатъчно са мотивирани промените в чл. 187б, ал. 1 от Търговския закон, които допускат удължаването на срока за обратно изкупуване на акции на акционерното дружество, като той се увеличава от 18 месеца на 5 години.
Трето, законопроектът съдържа разпоредби, които се отнасят до правния режим на Европейското обединение по икономически интереси и на Европейското кооперативно дружество без да е изяснен по законодателен път техния правен статус и дали той не повтаря с друго наименование вече познати и прилагани у нас правни институти.
Четвърто, липсват достатъчно гаранции за акционерното дружество, за акционерите и за трети лица – кредитори, при предлаганата в законопроекта процедура за финансиране на сделка за изкупуване на акции на дружеството от трети лица. Следва да се има предвид, че процедурата по обратно изкупуване на акции, както и процедурата за финансиране на дружеството от трети лица, които закупуват акции в това дружество, е изключение, а не правило. Законопроектът поставя ударението върху уредбата на процедурата за закупуване на акции от трети лица с финансова подкрепа на дружеството без да са определени ограничителните условия, при които такова закупуване се допуска.
Тези бележки налагат законопроектът да се прецизира при по-нататъшното му обсъждане и приемане.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси с 8 гласа “за” и 2 гласа “въздържали се” реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, госпожо Стойчева, за да представите становището на Комисията по европейски въпроси.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА:

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Търговския закон № 702-01-27, внесен от
Министерския съвет на 3 юли 2007 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите въвежда в българското законодателство изискванията на Директива 92/101/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1992 г. за изменение на Директива 77/91/ЕИО относно учредяването на акционерни дружества, поддържането и промяната на техния капитал, както и на Директива 2006/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. за изменение на Директива 77/91/ЕИО относно учредяването на акционерни дружества, поддържането и промяната на техния капитал.
В съответствие с Директива 92/101/ЕИО законопроектът създава ограничения за едно акционерно дружество да придобива собствените си акции чрез друго, контролирано от него дружество, като се обхващат и дружествата, регулирани от Директива 68/151/ЕИО за защита на интересите на съдружниците и трети лица, както и дружествата, които се подчиняват на законите на трети страни и са учредени в аналогична правна форма.
Законопроектът урежда механизъм за прилагането на Регламент ЕО № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно статута на европейското дружество, като се предвиждат правилата за вписване на европейското дружество в Търговския регистър.
Създава се Раздел ІІІ в Глава осемнадесета, с който се гарантира прилагането на Регламент № 2137/85 на Съвета от 25 юли 1985 г. относно Европейското обединение на икономически интереси, като се урежда положението и се предвижда режима на вписването и заличаването на Европейското обединение на икономическите интереси със седалище в България.
Допълва се Законът за кооперациите, като се осигурява прилагането на Регламент ЕО № 1435/2003 на Съвета от 22 юли 2001 г. относно статуса на Европейското кооперативно дружество.
Изменя се производството по несъстоятелност като се усъвършенства уредбата за призоваване и за обжалване на сметката за разпределение.
С цел въвеждане на по-голяма яснота при прилагане на Регламент ЕО № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно статута на европейското дружество би могло да се препоръча конкретизиране на органите по чл. 55 и чл. 64 от регламента, независимо че те могат да бъдат установени чрез прилагане на правилата на чл. 9 от регламента.
Може също да се предложи да се уреди изискването за представяне на документите по чл. 7 и чл. 10 от Регламент ЕИО № 2137/85 на Съвета от 25 юли 1985 г. относно Европейското обединение на икономически интереси.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага с 13 гласа “за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон № 702-01-27, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2007 г., като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Мая Манолова от Коалиция за България желае да вземе думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, както стана ясно от двете представени становища и за всички, които са се запознали с представения законопроект – визирам Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет, става дума за транспониране на три европейски директиви, касаещи учредяването на акционерни дружества, промяната в техния капитал и трансграничните сливания. Особеното в случая е, че тези три европейски директиви вече са транспонирани в едната част от тях и в момента се правят корекции, допълват се и се транспонират техните невъзпроизведени в българското законодателство части, от една страна, а от друга страна, извършват се корекции в българското законодателство в частта, в която през 2005 г., те вече бяха възпроизведени в Търговския закон, при това формално без да се излиза от рамките, които дават трите европейски директиви.
Според мен се изпада в една крайност в посока на максимално либерализиране на режима, като това в известен смисъл е и в противоречие с възприети решения на българското търговско законодателство, които най-малкото не са достатъчно обосновани в мотивите на законопроекта, за да може народното представителство, а и всички, които ще бъдат засегнати от промените в тези директиви, да са наясно защо се правят тези изменения.
Какво имам предвид? Например, относно режима, касаещ обратното изкупуване на акции, се преминава от един срок от 18 месеца, в който управителните съвети и другите ръководни органи на дружествата, могат да извършват обратното изкупуване, до максималния, предвиден в директивата, срок от 5 години, като не става ясно, поне в мотивите на предложения законопроект, какво налага тази промяна и в крайна сметка какви ще бъдат ползите от нея.
Друга промяна касае пълната забрана за финансиране на трети лица за изкупуване на собствени акции, която беше възприета през 2005 г., до създаването сега на една правна възможност за финансиране на трети лица, на трети дружества за изкупуване на собствени акции формално и фактически без ограничения. Посочва се редът и процедурата, по които ще се случи това, но на практика правни ограничения и пречки, при които могат да бъдат финансирани трети лица, не се създават. Тоест и тук се върви към едно максимално либерализиране на този режим, което би следвало, поне в мотивите, да бъде обяснено защо се избира едно ново решение и кое налага това.
Освен това, според мен има едно сериозно смесване на норми, които би следвало да намерят своето систематично място в други закони. Например, много подробно са регламентирани процедурите по вписванията на новите дружества, които се въвеждат, без да се правят каквито и да било промени в Закона за търговския регистър, който, както знаете, изцяло регламентира уредбата на вписванията.

Промените, които касаят несъстоятелността, не са включени в размера, касаещ несъстоятелност. В случая визирам специалните правни норми за несъстоятелност на новите дружества, а не самите общи изменения, които се правят в несъстоятелността. Аз също не съм привърженик на този подход, когато при транспонирането на някои европейски норми, продиктувани от различни директиви, се правят и други съпътстващи промени, касаещи общи норми в българското законодателство. В момента, разбира се, акцентът е върху това какви промени се правят в дружественото право и съвсем встрани и между другото минават едни промени, касаещи несъстоятелността, което не е ясно защо го правим сега, след като Търговският закон беше изменян само преди няколко месеци, и промените в несъстоятелността се правят фактически два пъти годишно.
По отношение на самата систематика практически новите правни норми – европейското обединение по икономически интереси, европейското кооперативно дружество, са дадени в различни части на Търговския закон, като например европейското кооперативно дружество е в частта, която касае трансграничните сливания и изобщо преобразуванията на дружества. Тоест по този начин сериозно се уврежда систематиката, а самото уреждане на европейското обединение по икономически интереси и на европейското кооперативно дружество, при положение че те са уредени с европейски регламент, който знаете, че е акт със задължителна сила и неговото възпроизвеждане в специалния Търговски закон, според мен, не е обосновано, още повече опциите, които дават тези регламенти за съобразяване с традициите на българското законодателство, в случая не са спазени и се върви към едно практически буквално възпроизвеждане на решенията, които се предлагат, без да се използва докрай възможността за едни по-гъвкави форми и решения, които да бъдат повече съобразени с традиционните решения в българското дружествено право.
Също така, на мен не ми става ясно или поне в мотивите е необосновано, защо напълно се изключва възможността за оспорване на преобразувания и по-точно на тяхната законосъобразност по отношение на трансграничните сливания, като знаете, че има специален ред за оспорване на законосъобразността на преобразуванията, в стандартния случай - на преобразуването на дружества по българското търговско право, защо се ограничават по този начин едни правни възможности, които съществуват, за обичайните форми на търговски дружества, които съществуват по българското търговско право.
Освен това, според мен би следвало и по-подробно да бъде уредена защитата на кредиторите на сливащите се дружества, включително и при трансгранични сливания. Защото фактически от текстовете, които предлага законопроектът, това напълно се изключва.
Има и други спорни моменти и спорни решения, които според мен са прекалено крайни и не са особено симетрични с обичайните решения, които има в нашето законодателство и които би следвало да бъдат по-детайлно обсъдени между двете четения и в крайна сметка наистина да се получи един добър законопроект.
Иначе, ние от Коалиция за България ще подкрепим предложения законопроект на Министерския съвет. Ще предложим един по-дълъг срок за предложения между първо и второ четене, за да бъдат чути, освен експертите, които са автори на този законопроект, но и други специалисти в областта на търговското, и по-специално, на дружественото право, за да може крайните решения, които бъдат възприети, да бъдат адекватни и работещите за българските условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз съм в едно малко затруднено положение, защото се оказва, че в някои отношения това, което представителя на мнозинството казва, е прозвучало много приемливо за мен. От друга гледна точка, произходът на този законопроект е някъде откъм мнозинството пак – от господин Гущеров, и аз се мъча да отгатна какво всъщност означава това. Би могло да изглежда като една прекрасна демократична процедура, в която представителите на управляващото мнозинство имат различни становища – това е чудесно. Отварям тук една скоба – няма спор, че това, което предписват регламентите, си струва да бъде прието. Това е финализиране на една процедура в тази насока, която естествено би могла да мотивира за гласуване в подкрепа на този законопроект на първо четене.
Това, което обаче аз не мога докрай да си обясня, е свързано с тематиката около вмъкването под европейското було, така да се каже, на други съображения.
Аз искам да се спра само на един пример, който, ако някой би могъл да ми обясни какво точно означава, бих бил наистина зарадван. Става въпрос за възможността да се оспорват относно законосъобразност трансграничните сливания. Ако някой би ми казал, че не съществува европейска практика в тази насока, мисля, че бих бил безкрайно изненадан. Напротив, ако човек отвори периодиката на европейския печат, би могъл да констатира, че през последните два месеца са налице поне два случая, в които подобни коментари се извършват и в които става ясно, че правната възможност за атакуване съществува.
Нямам представа какво е имал предвид вносителят – господин Гущеров, и останалите съвносители на закона, но искам да подчертая, че това едва ли е нещо, което придава на българското търговско законодателство особен европейски вид и едва ли ни води към някакви конструктивни решения оттук нататък.
В заключение - това, което представлява за мен източник на известно притеснение, е, че ние наблюдаваме как това се превръща в стандарт. Пак повтарям, аз мога да приема – това е смисълът на законодателната инициатива, аз мога да внеса текст, който се намира в рамките на други текстове, мога да искам изменение на един закон, с който да се стигне до резултати, рефлектиращи в друг закон и това е напълно в реда на нещата, когато това представлява израз на свободната мисъл на някои от седящите в тази зала депутати, когато това се превърне в стандарт на поведението на мнозинството. Когато, в крайна сметка, ние виждаме, че по-голямата част от законопроектите протичат по този неясно как пропълзяващ начин - в тях влизат разпоредби от типа на тази, която се цитирах, тогава естествено в тази камара би трябвало да има известни притеснения и опасения.
Така че, за да завърша с позицията си. Да, разбира се, по принцип изменението на Търговския закон, макар и досадно често, би могло да бъде преглътнато и този път с оглед на възприемането на трите европейски регламента. Оттам нататък, струва ми се, че наистина в това Народно събрание би трябвало да се установи някакво разбиране за това има ли такива закони – шампион, като Търговския закон, в който ние непрекъснато въвеждаме нови и нови изменения, и отсъствието на каквато и да била ясна мотивация за тези изменения, на каквото и да било констатация какво всъщност ще произтече от тях, ни кара да мислим, че зад тях биха могли да стоят и най-неясни интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Мая Манолова настоява за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Може би не поясних, че изказването ми визира изцяло законопроекта, внесен от Министерския съвет, и тази част от изказването на колегата Филип Димитров.
Бих искала само да кажа, че все пак тук става дума за много специфична материя, специфична – в рамките на дружественото право, в която, смея да твърдя, че много малко от седящите в тази зала са специалисти, аз не съм сред тях.
Правейки оценки за това, повече или по-малко крайни в една или друга посока, би следвало да бъдем много внимателни. Би следвало между двете четения на този законопроект да чуем различни експертни мнения, различни мнения на специалисти, така че в тази изключително специфична материя да не бъдат допускани грешки и решения, които няма да бъдат симетрични на българското законодателство и в крайна сметка – няма да бъдат добрите решения, които да касаят нашето дружествено право. Още повече, че самите директиви и регламенти, които се транспонират, дават някои опции за вариране от-до, за възприемане на едно или друго решение в някакви стандарти.
Затова ще моля седящите тук експерти да вземат отношение по поставените въпроси, които бяха поставени и на заседанието на Комисията по правни въпроси.
Също така да бъдат взети мненията и чути становищата и на други специалисти в този специфичен раздел на търговското право. В крайна сметка, без да си позволяваме ние, народните представители, да бъдем прекалено категорични, да вземем добрите решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин Димитров.
Ще си позволя едно изречение: Търговският закон е пример как не трябва да се законодателства. Има десетки - над 40 промени! И вижте: последната промяна е публикувана в “Държавен вестник” на 20 юли т.г. и влиза в сила от 1 март 2008 г. Тоест, още невлязла последната промяна, ние правим друга промяна! Упрекът е и към нас, а не само към тези, които ни сезират като законодателен орган.
Уважаеми народни представители, часът е 11,01 ч. Почивка до 11,31 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроектите за изменение и допълнение на Търговския закон? Няма желаещи.
Обявявам разискванията за приключени.
Гласуването на тези два законопроекта ще бъде утре преди обяд.
По т. 5 от приетата ни програма – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, който е приет на първо четене на 14 септември т.г., няма доклад на комисията. Доколкото ми е известно комисията ще заседава днес и ако успее да разгледа законопроекта и докладът бъде раздаден, това означава, че утре бихме могли да започнем с тази точка.
По т. 6 – Повторно гласуване на оспорените текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, приет от Народното събрание на 14 септември 2007 г. и върнат с Указ № 257 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България също няма доклад на комисията.
На Председателския съвет беше докладвано, че комисията ще заседава днес и евентуално утре докладът ще бъде раздаден и можем да преминем към разискванията по тази точка от седмичната ни програма.
По т. 7 – Избор на председател на Комисията по европейските въпроси, има ли готовност да се докладва Проектът за решение?
Оказва се, уважаеми народни представители, че е твърде сложен въпросът за състава на парламентарните комисии. В почивката имаше консултации. Има разбиране, но стигаме само дотук, тъй като има доста народни представители, които са независими, влязоха и нови народни представители в парламента. Така или иначе този въпрос трябва да се реши.

Преминаваме към осма точка от седмичната програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ГОДИШНИЯ ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2006 ГОДИНА.
Заповядайте, д-р Кумчев.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете ми да ви запозная с

“ДОКЛАД
за първо гласуване относно Проект за решение по Годишния
отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса
за 2006 г. № 702-03-18, внесен от Министерския съвет на
9 юли 2007 г.

На свое редовно заседание, проведено на 20 септември 2007 г., Комисията по здравеопазването разгледа Проект за решение по Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. № 702-03-18, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2007 г.
На заседанието присъстваха д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, д-р Румяна Тодорова – изпълнителен директор на Националната здравноосигурителна каса, представител на Министерството на финансите, експерти от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
От страна на Националната здравноосигурителна каса като положителни страни в дейността си през 2006 г. бяха отчетени следните факти:
- разработването и въвеждането на Европейската здравноосигурителна карта;
- създаване на система за отчетност, мониторинг и контрол на здравноосигурителните плащания, с които се засили ефективността на използване на обществените средства за здравеопазване;
- стабилизирането на месечни разходи за лекарствени средства до нива 21-23 млн. лв., както и известно снижаване на цените на лекарствените продукти.
Като сектори, в които има нерешени проблеми, д-р Тодорова посочи:
- болничната помощ, в която се наблюдава прогресираща свръххоспитализация;
- задълженията на Националната здравноосигурителна каса по правилата за координация на системите за социална сигурност, като предвидените в бюджета средства по това перо са недостатъчни;
- квалификацията на кадрите и тяхното мотивиране да работят в районните здравноосигурителни каси, като налице е тенденцията за напускане на служители – лекари и специалисти по информационни технологии, поради ниски възнаграждения.
В хода на дискусията от народните представители бяха изказани следните изводи и препоръки към ръководството на Националната здравноосигурителна каса:
- при съществуващо недофинансиране на клиничните пътеки средно с 30-40% исканията на лекарското съсловие за увеличаване на цените на медицинските дейности е естествено;
- постигането на баланса по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. е за сметка на увеличаването на неформалните плащания от страна на българските граждани, което води до ограничаването на достъпа за определени категории хора;
- за осъществяването на ефективен контрол върху разходването на публичния ресурс е наложително завършването на информационната система на Националната здравноосигурителна каса във възможно най-кратки срокове;
- основният пакет медицински дейности трябва да бъде съобразяван с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година;
- въвеждането на метода на диагностично свързани групи, разширяването на полето на дейността на доброволните здравноосигурителни фондове и реална акредитация са необходимите условия за решаването на проблема с финансирането на болничната помощ.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: “за” – 9 народни представители, без “против” и “въздържали се” – 5 народни представители, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект за решение по Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. № 702-03-18, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2007 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Кумчев, ние чухме становището на комисията, но трябва да обърна внимание на народните представители, че това не е закон, а решение. Решенията се приемат на едно гласуване, така че няма да има второ гласуване. Затова, д-р Кумчев, ще Ви помоля да прочетете и самия проект за решение.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, позволете ми да ви запозная с проекта за

“РЕШЕНИЕ
по годишния отчет за дейността на Националната
здравноосигурителна каса за 2006 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
Приема годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, доктор Кумчев.
Откривам дискусията по проекта за решение по отчета на Касата за 2006 г.
Има ли желаещи да вземат отношение по проекта за решение? Няма. В такъв случай, след като няма желаещи народни представители да вземат отношение по този проект за решение, гласуването ще бъде извършено утре преди обяд.
Уважаеми народни представители, както аз, така и всеки народен представител, поне който е в залата, изпаднахме в доста деликатно положение. Днес приехме седмична програма и практически я изчерпахме до 11,47 ч. Аз ще ви съобщя, разбира се, другите точки от дневния ред, тъй като по предните направих кратък коментар.
Първо, имаме ли проект за решение за избор на председател на Комисията по европейските въпроси? (Реплики от КБ: “Имаме!”)
Уважаеми народни представители, току-що ми беше предоставен този проект за решение, заедно със съпроводителното писмо. Тъй като е внесен просто преди минути, даже тук пише 11,48 ч., колкото показва и часовникът, този проект за решение по силата на нашия правилник трябва да бъде раздаден на народните представители. Трябва да се размножи за всички народни представители, а не само за тези, които са тук. Друг е въпросът кой ще го получи, кой ще го прочете, но всеки има право на това. Затова предлагам да се размножи и да се раздаде на народните представители, което означава, че утре можем да гласуваме по тази точка от седмичната ни програма, която, предполагам, няма да предизвика някакви дебати. Както знаете, господин Папаризов беше избран за евродепутат и на негово място трябва да бъде избран друг наш колега. Като информация – за председател на Комисията по европейските въпроси се предлага Младен Червеняков.

Точка девета:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Тук имаме проект за решение, подписан от Татяна Дончева като вносител – тя беше тук доскоро.
Господин Юруков, Вие сте заместник-председател на парламентарната група. Бихте ли докладвали?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ЮРУКОВ: Уважаеми колеги!

“Проект
РЕШЕНИЕ
за промяна в Комисията по здравеопазването
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Росица Йорданова Янакиева-Костадинова като член на Комисията по здравеопазването.
2. Избира Станка Панайотова Маринчева за член на Комисията по здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Юруков.
Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи да вземат отношение по този проект за решение? Няма. Гласуването на този проект за решение ще бъде утре преди обяд.
Точка десета е: Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, вносител – Министерският съвет. Няма доклад на комисията. Стана дума на Председателския съвет – ако комисията заседава днес, би могла да излезе с доклад, становище и утре евентуално да преминем към разглеждане на тази точка от дневния ред.
Точка единадесета е: Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, приет на първо четене на 05.07.2007 г. И тук, уважаеми народни представители, няма доклад на комисията за второ четене. Не можем да го разглеждаме. Ако има готовност за утре, ще го направим.
Точка дванадесета е: Проекти за решения за избиране на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Знаете, в срок, посочен в Закона за съдебната власт, Народното събрание трябва да избере 11 от членовете на Висшия съдебен съвет. Има само едно предложение, внесено от господин Христо Кирчев за един член.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Днес ще има заседание на комисията. Утре ще има доклад по двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте председателя на комисията – утре ще има доклад по двата законопроекта, така че ще могат да бъдат разгледани.
Няма да коментирам точка тринадесета – Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, принуден съм да закрия днешното пленарно заседание. Утре започваме от 9,00 ч. Първо – гласуванията по точките от дневния ред, които минаха днес. Докладите на съответните комисии трябва да бъдат готови, за да попълним дневния ред утре.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): 11,55 часа – мнозинството няма закони!
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Браво! Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няколко съобщения:
Заседанието на Комисията по земеделието и горите, насрочено за 26 септември 2007 г. от 14,30 ч., се отлага.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание на 26 септември 2007 г. от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 26 септември 2007 г. от 14,30 ч.
Комисията по въпросите на държавната администрация ще проведе заседание на 26 септември 2007 г. от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 26 септември 2007 г. от 15,00 ч.
Комисията по здравеопазването ще има заседание на 27 септември 2007 г. от 15,00 ч.
Комисията по околната среда и водите ще има заседание на 26 септември 2007 г. от 15,00 ч.
Комисията по парламентарна етика ще има заседание на 27 септември 2007 г. от 16,00 ч.
Комисията по културата ще има заседание на 26 септември 2007 г. от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще има заседание на 26 септември 2007 г. от 14,30 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 11,55 ч.)


Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Метин Сюлейманов
Ясен Попвасилев