Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Стойчева и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Колеги народни представители, предстои да приемем Програмата за работата на Народното събрание за периода 10-12 октомври т.г.
Позволете да ви представя проекта така, както беше доуточнен на заседанието на Председателския съвет:
“Проект!

ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за
10-12 октомври 2007 г.

1. Първо четене на Законопроекта за Национална агенция “Сигурност”.
2. Доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2006 г.
3. Второ четене на Законопроекта да изменение и допълнение на Закона за Държавната финансова инспекция.
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България.
5. Второ четене на Законопроекта за почвите.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите.
7. Отчети по изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002-2006 г.
8. Годишен доклад за младежта за 2006 г.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите.
10. Първо четене на Законопроекта за признаване на професионални квалификации.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Това е всъщност законопроект, приет на първо четене на 5 октомври т.г.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
13. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
14. Промени в съставите на постоянни комисии.
15. Парламентарен контрол.”
Две пояснения, преди да гласуваме този проект, уважаеми колеги. Моля да обърнете внимание, че утре от 10,00 ч. се предвижда в пленарната зала да направи изложение председателят на парламента на Република Литва. Той е тук на двудневно официално посещение по моя покана. Ще имаме възможност да изслушаме неговите виждания и за развитие на парламентаризма в неговата страна и за редица въпроси, които са актуални за българския парламент.
Затова се обръщам към парламентарните групи – утре, знаете, че предстоят гласувания в началото на пленарния ден, в 10,00 ч. парламентът да е в достатъчно представителен състав, за да можем да уважим председателя на литовския парламент.
Другото предложение, уважаеми колеги, което правя, е в току-що предложения ви проект за програма да разменим местата на т. 2 и т. 3. Вчера разговарях с омбудсмана на Републиката господин Гиньо Ганев. Материалите са ви раздадени. Вчерашната нагласа беше да се разгледа този доклад след почивката в 11,00 ч. Струва ми се, че има смисъл още веднъж народните представители да погледнат и доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, той е още от 20 юни т.г. Самият доклад на омбудсмана беше раздаден още в края на първото тримесечие на магнитен носител. Има раздадено резюме, в което са отразени и проблемите по региони в проблематиката, засегната от омбудсмана. Предлагам т. 2 да бъде т. 3, а т. 3 да стане т. 2. Позволявам си това малко процедурно предложение.
Има ли противни мнения по него, преди да подложа проекта на гласуване? Не виждам такива.
Моля, гласувайте, уважаеми колеги, този проект за програма с тези две уточнения – утре в 10,00 ч. изложение на председателя на литовския парламент и разместване на т. 2 с т. 3.
Гласували 169 народни представители: за 164, против 1, въздържали се 4.
Програмата за седмицата е приета.
Предложенията, постъпили по реда на ал. 3, са седем.
Първото е от народния представител Мартин Димитров. Предложението е за включване в дневния ред на Законопроект за “Държавен вестник”.
Заповядайте да развиете въпроса, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! В повечето европейски страни, страните – членки на Европейския съюз, “Държавен вестник” е в интернет. В България в интернет е само съдържанието на “Държавен вестник”. Какво електронно правителство изграждаме в България, ако законите не могат да бъдат прочетени от българските граждани безплатно в интернет, каквато е добрата европейска практика? Защо трябва да се плаща, за да бъдат четени законите? И това е решение, което трябва да бъде взето от Народното събрание!
Законопроектът е внесен от мен и от колеги от НДСВ и вярвам, че ще бъде подкрепен от широка група от депутати от българския парламент. Беше внесен още декември миналата година и до ден днешен не е разгледан от Комисията по правни въпроси, в която е разпределен, за което аз нямам обяснение. Това ме принуди да го внеса по т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В мотивите, които можете прочетете, има направен подробен преглед на практиката в европейските страни. Няма, уважаеми дами и господа, нито една европейска страна, в която “Държавен вестник” да не е достъпен в интернет. В много страни дори интернет-версията на “Държавен вестник” има официален характер, забележете. Вероятно някои от вас могат да имат някакви мотиви, които да бъдат срещу едно такова предложение. Но нека поне да го внесем за разглеждане като точка в дневния ред, да бъде обсъдено, да мине през комисия, да бъдат чути различните мнения, защото, уважаеми дами и господа, как казваме на хората да спазват законите в тази страна, ако те не могат да ги прочетат лесно и безплатно и веднага след тяхното приемане? Не е нормална практиката, която е в България, да се плаща достъпът до “Държавен вестник”.
Искам да ви обърна внимание на практиката в Европейския съюз още веднъж: в Белгия е безплатен и се публикува в интернет, в Чехия е безплатен и се публикува в интернет, в Дания също, в Германия също, в Естония също, има и официален характер, тоест тази версия има приоритет пред хартиената версия на “Държавен вестник”, в Гърция е безплатен и е в интернет, в Испания също, във Франция също, във Финландия, като във Франция дори интернет-версията на “Държавен вестник” е официална, в Италия е безплатен и е в интернет, също в Кипър, в Латвия, в Литва, където все пак обаче има някакъв абонамент, в Люксембург е безплатен и е в интернет, в Унгария също, в Малта, в Холандия, в Австрия, Полша, Португалия, Словения, Словакия, Финландия също така…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отдавна надхвърлихте времето, господин Димитров!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че, уважаеми дами и господа, надявам се да подкрепите това предложение с голям консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, ще предложа да ви бъдат представени и другите предложения за включване по ал. 3 без на този етап да правим опити да пристъпим към гласуване, защото той би бил осуетен поради нефункционирането на системата за гласуване, каквато информация получавам от колежките, които, както виждате, са обезпокоени в момента. Така че нека да изслушаме мотивировките и на другите вносители по ал. 3 и ако се появи такава техническа възможност, ще можем да опитаме и системата за гласуване.
Второто предложение е на народните представители Христо Кирчев, Иван Николаев Иванов и Анастасия Димитрова Мозер за включване в дневния ред на Проект за декларация за почит към паметта на Анна Политковская.
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! На 7 октомври т.г. изтече една година от смъртта, от убийството на Анна Политковская – известен руски журналист, остро критикуващ методите за водене на война в Чечения и действията на президента Путин, корупцията и злоупотребите с власт в Русия. Все повече и повече Русия започва да става опасна за журналистите и за свободата на словото и е наредена сред една от шестте най-опасни държави за свободата на словото и живота на журналистите.
От 2000 г. досега са били убити 21 руски журналисти. Предлагаме тази декларация не само, за да се порицаят действията на руските власти и на криминогенния състав на Русия, но и защото тази опасност бавно и сигурно започва да изплува и в нашата държава.
Затова моля и настоявам Народното събрание да гласува тази декларация в почит към паметта на Анна Политковская. Това ще даде сигнал, че Народното събрание не одобрява тези методи на саморазправа с журналисти не само в Русия, но и в целия свят. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следащото предложение е от народния представител Павел Шопов за включване в дневния ред на проекти за решения за избор на заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание. Не знам дали има нужда господин Шопов да развива тази тема.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Няма нужда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма нужда очевидно. Тя беше предмет на обсъждане на заседанията на Председателския съвет. Има разбиране, че такъв въпрос трябва да бъде включен в дневния ред. Щом се появи възможност за гласуване, той ще бъде подложен на гласуване.
Следващото предложение е на народния представител Минчо Христов за включвне в дневния ред на проект за Решение за налагане на мораториум върху застрояването на съществуващите зелени площи, парковете, междублоковите пространства на жилищните комплекси, върху детски и спортни площадки, намиращи се в областните градове и градовете с население над 50 000 жители.
Господин Христов успя да стигне до трибуната, докато излагах заглавието на неговото предложение.
Господин Христов, вече може да обосновете своето предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин Пирински, че ми спестихте да обяснявам на колегите за какво става дума.
Уважаеми колеги, предлага се, пак повтарям, пълен 10-годишен мораториум върху застрояването на зелените площи, парковете и междублоковите пространства в големите български градове. Преди време в съответните закони бяха приети някои промени, които сега практиката доказа, че не са ефективни. Тогава, а и сега ви казвам, че единственото решение на този проблем е да наложим този мораториум, да спрем строителната мафия и да запазим това, което е останало от българските градове.
Обръщам ви внимание, аз внимателно следя предизборната кампания на различните кандидати, всички те говорят за този проблем и всички те обещават, че ще го решат. Визирам конкретно господин Бриго Аспарухов – кандидат на БСП за София, който съвсем наскоро заяви, че той ще реши този проблем. Нека помогнем на кандидата на БСП в този случай и се надявам, че колегите от БСП в огромното си мнозинство ще подкрепят този разумен – всички виждате, че е съвсем разумен, законопроект.
Искам да ви кажа и нещо друго. По официални данни на Столичната община една трета от зелените площи вече са застроени. Застрояването продължава с бясна сила и всички, предполагам, колеги, се движите по софийските улици, ходите по софийските квартали и виждате какво безумие и какви престъпления се вършат в тези квартали. Няма да ви казвам, че се реституират ниви под блокове, ниви в детски площадки и т.н.
Ето защо ви призовавам да последваме примера на Лондон, който наложи 100-годишен мораториум и там проблемите бяха решени. Нека да решим проблемите и в нашите градове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин Христов.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. има внесени два законопроекта. Става дума за законопроекта от 18 април 2007 г., внесен от господин Христов и госпожа Банкова, чийто 3-месечен срок е изтекъл.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги, с изменението на Закона за политическите партии предлагам партиите да не получават държавна субсидия. Моите мотиви за това са следните. Държавата е обхваната от социални протести, заплатите и пенсиите в България са най-ниските в Европейския съюз. Държавата не може да осигури не може да осигури достъпно здравеопазване, лекарствата, заради 20-процентния ДДС, който ние гласувахме, са скъпи и недостъпни за повечето българи.
Когато по-голямата част от българите живеят в мизерия, уважаеми колеги, е неморално държавата да отделя огромни суми – милиони, за издръжка на партиите. Българските партии трябва да основават своята дейност на общи идеи, а не на постъпления от държавата.
Колеги, десетките – милиони левове, давани на политическите партии, трябва да бъдат пренасочени към социалната сфера, към здравеопазването и образованието.
Не на последно място. Наскоро станахме свидетели на грозния скандал, предизвикан от колегите от “Атака” – скандал за партийна субсидия. Аз мисля, че на фона на бедността, в която живее по-голямата част от българските граждани, е неморално партиите да продължават да бъдат на държавна хранилка.
Още нещо. Един грях, който има българският парламент. Колеги, спомняте си, че в момент, в който България става все по-бедна, българският парламент удвои партийната субсидия, а след това освободи от ДДС същата тази субсия – партийното финансиране.
Затова, уважаеми колеги, моля ви да подложим на дебат и приемем предложението българските партии да не получават държавна субсидия, тоест да не се нареждат на държавната хранилка. Защото в много сфери - в социалната сфера, в образованието и в здравеопазването има крещяща нужда от пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Следващото предложение е на народния представител Йордан Величков.
Господин Величков, Вашето предложение е от 5 юли 2007 г. и трябва да изчакаме 3-месечния срок преди да можем да го подложим на гласуване в пленарната зала. Междувременно то трябва да мине в комисията, на която е разпределено. Можем да се постараем да приканим комисията да изготви своя доклад, тъй като все още няма доклад на комисията. Благодаря.
Следващото предложение е от народните представители Веселин Методиев, Христо Кирчев, Павел Шопов и Мирослав Мурджов за включване в дневния ред – изслушване на министър-председателя на Република България относно действията на правителството, свързани с кризата в образованието и учителските стачки.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в продължение на повече от 20 дни всички сме свидетели на нещо, което не се е случвало. Това е остра по своя характер и безкомпромисна дори, бих казал, стачка на българските учители. В тези седмици няколко пъти правим опит да поканим министър-председателя, за да даде отговор на нарастващи въпроси около стачката на българските учители. Случва се нещо, което прави впечатление – трупат се въпроси, а няма отговори. Тази седмица нещата станаха още по-драматични, особено след предаването на bTV с двамата злополучни министри.
Отново министър-председателят трябва да отговаря не някъде, където открива и реже лентички. Защото съгласете се, уважаеми колеги от мнозинството, особено от левицата, дали “Суперборовец” беше най-подходящият момент да се открива сега в разгара на учителска стачка. Това пак е въпрос, на който министър-председателят трябва да дойде тук и да отговори: сега ли беше най-подходящият момент, когато става въпрос за средства от държавния бюджет, да съобщи за големи разходи за един луксозен курорт, а същевременно да казва, че няма пари за българските учители.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не го строи държавата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Дали беше съвсем подходящо държавата, чрез своя министър-председател, да застане там, да обещае магистрален път от порядъка на километри и същевременно да защитава, бих казал, доста цинично своите министри за нещо, което те бяха извършили извън всякакви представи за политическа етика и морал.
Много ви моля, ако искате все пак българският парламент да има своето участие в тази криза, нека да подкрепим изслушване на министър-председателя по проблемите на българското учителство днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Методиев.
Следващото предложение е със същия характер, със същия предмет. То е на народните представители Ася Михайлова и Любен Дилов за изслушване на министър-председателя по отношение критичната ситуация в средното образование.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще допълня преждеговорившия с две неща.
Стара максима е, че проблемите на зъболекарите не са просто професионални проблеми, те са на всички хора, които имат зъби.
Стачката на учителите не е просто проблем на учителите, стачката на учителите отдавна е проблем на цялото общество. Децата ни стоят вкъщи, учебната година е поставена под въпрос. Под още по-голям въпрос е поставена възможността на абсолвентите дали ще могат тази година да продължат в следващата фаза на образованието си.
Всичко това наистина налага присъствието на премиера тук. Дали ще говорим за седенки или за тлака в Алтъново, няма никакво значение – това е маловажен въпрос.
Искам да ви кажа, че в моя избирателен район – Бургаския, учителите са готови да отидат до крайност в тази стачка, а именно: да блокират изборите, тоест да не допуснат да се използват училищните стаи за избори, в днешната преса тук-таме има такива съобщения. Второ, над 90% от тях са готови да си дадат оставките. Ако в момента има стачка и преговор за пари, представете си какво може да се случи, когато просто няма да имаме учители.
Смятам, че наистина за всички ще е добре господин премиерът да се появи тук, в тази зала, да се включат всички камери на телевизията и той да каже нещо. И за вас ще е най-добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Преминаваме към гласуване, уважаеми колеги.
Колегите от лявата страна дават знак, че ще можем да използваме електронната система за гласуване.
Моля, гласувайте предложението на господин Димитров за Законопроект за „Държавен вестник”.
Гласували 153 народни представители: за 91, против 4, въздържали се 58.
Предложението се включва в програмата за седмицата. (Ръкопляскания от опозицията.)
Моля, гласувайте предложението на господин Кирчев, господин Иванов и госпожа Мозер за декларация в памет на Анна Политковская.
Моля, отменете гласуването. Доколкото разбирам, има пултове, които не отчитат гласуване.
Уважаеми колеги, за да няма оспорвания и недоразумения, очевидно ще гласуваме с вдигане на ръка. Моля всички да заемат местата си, тъй като гласуванията са достатъчно отговорни, за да не подлагаме на съмнение резултата заради едно или друго оспорване в регистрацията на глас.
Моля квесторите да заемат местата си пред съответните блокове и да имат готовност да ми съобщят резултатите от гласуването. Ще очаквам обобщения резултат от вас.
Моля, гласувайте за включване в дневния ред на проект за декларация в памет на Анна Политковская.
За 53, против 13, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Госпожо Мозер, заповядайте – предложение за прегласуване. (Шум и реплики.)
Моля за тишина, колеги, процедурата е ясна. Няма място за възражения.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние всички знаем, че свободата на словото е императив на демокрацията. Когато то бъде погазено, е наистина опасно, особено от страна на такава голяма и влиятелна държава като Русия.
Искам да спомена и тази аксиома, че когато правата на един човек са нарушени, правата на всички са застрашени. Особено се учудвам, че точно Движението за права и свободи гласува против такава декларация. Къде бяха тези, които вдигнаха глас точно за нарушението на правата на турското малцинство в България и които извоюваха точно тези права и свободи, на които днес то се радва? Жалко е, че те не прехвърлят своите възможности и върху други.
Бях в делегацията на ОСС, когато Политковская получи наградата и то от ръцете на Амампур за своята дейност в Русия. Срамно е българският парламент да не подкрепи такава декларация, да не застане на страната на правата и свободите на всички и на страната на свободата на словото.
Ние говорим за справедливост. Господин председателят онзи ден доста слуша нашите медицински сестри да говорят за справедливост, особено от страна на техния говорител. Ненапразно Европейският съюз критикува България точно в това отношение, защото тук има престъпление, а наказание няма. Така трябва да бъде и в другите държави. Нещо общо има изглежда между Русия и България в това отношение и то неособено хубаво. Напротив, ние трябва самостоятелно да търсим справедливостта навсякъде по света.
Ние онзи ден гласувахме една декларация за Бирма. Каква е разликата между тази държава и това, което става по отношение на журналистите в Русия?!
Искам да ви помоля да преобмислите вашето решение и да гласувате тази декларация, защото тя ще бъде само в полза на България и в полза на свободата на словото по цял свят. Благодаря ви за вниманието.
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Моля квесторите да заемат местата си, за да могат да преброят гласувалите.
Моля, гласувайте отново направеното предложение. Който е за включването на точката в дневния ред, моля да гласува.
Гласували: за 45, против 8, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, следващото предложение... (Шум и реплики в залата.)
Господин Корнезов поставя въпроса, че не разполагаме с необходимия кворум. Както знаем, в резултат на направените поправки в нашия правилник, в момента процедурата е гласуване с отчитане на броя на регистриралите се и съответно доколко от регистриралите се, поне половината, са в момента в залата. Очевидно е, че повече от половината регистрирали се в началото на заседанието са тук. Колкото и да се поставя под съмнение този запис в нашия правилник, той е нормата, по която работим. Ако някой я оспорва, нека да внесе предложение за промяна в правилника.
Има предложение на народния представител Павел Шопов за включване в дневния ред на проекти за решения за избиране на заместник-председател на Четиридесетото Народно събрание.
Моля да гласувате това предложение.
Гласували: за 11, против 10, въздържали се 66.
Предложението за включване на тази точка в дневния ред не се приема.
Има процедурно предложение на господин Методиев. Не знам дали нямаше да има предложение за прегласуване? Няма такова предложение. Да, но ако имаше такова, то трябваше да предхожда процедурното предложение на господин Методиев.
Имате думата, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Господин председател, тъй като казахте, че кворумът е половината от регистриралите се, а сега обявихте резултат, който, ако успях да чуя точните числа, е някъде около 80, то колко е регистрацията? Колко е необходимият кворум, за да се вземе решение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие имате основание да поставите този въпрос. Регистрацията беше 184 народни представители.
Прав е господин Методиев. В момента това гласуване говори, че имаме 87 народни представители, които гласуват. (Шум и реплики в залата.)
Нека да чуем процедурните предложения, уважаеми колеги, но към този въпрос действително ще трябва да се върнем.
Господин Местан има думата за процедура.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
От името на парламентарната група ще искам поименна проверка, защото броят на гласувалите не е задължително да отразява броя на присъстващите народни представители. Възможно е да има и негласували народни представители. Разбирам, че негласуването е слаба позиция, но за съжаление има и такава позиция, така че не бихме могли да приемем за достатъчен ориентир броя на участвалите в едно гласуване за това дали е налице необходимият кворум. Аз мисля, че най-надеждната проверка за това е поименната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Филип Димитров веднага желае да направи обратно процедурно предложение.
Имате думата, господин Димитров. (Шум и реплики в залата.)
Дал съм думата на господин Димитров. Нека да чуем неговото възражение.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, вярно е, че всяка парламентарна група може да поиска проверка на кворума по всяко време. Така както е направено предложението обаче то беше мотивирано с някаква необходимост – необходимостта от това да бъде по надежден начин констатирано да има кворум.
Искам да подчертая, че съгласно разпоредбата на правилника – обстоятелството, че в едно гласуване не са събрани повече от половината гласове на регистрираните не означава абсолютно нищо повече от това, че гласуването не е проведено. Дотолкова доколкото нашият правилник фактически не предвижда въздържане, въздържането по нашия правилник е равносилно на негативен вот. Нормално е да има депутати, които тогава, когато се въздържат от гласуване, всъщност не участват в гласуването и зад мен имаше трима души и при това специално гласуване, които не участваха в гласуването. Това е тяхно изконно право, така че естествено Парламентарната група на ДПС може да предложи, да иска проверка на кворума, но мотивът, който изложи господин Местан, въобще не налага това нещо, ето защо, ако има мегдан за корекция, моля – възползвайте се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Както казвате, ако има място за корекции, то би било воля на Парламентарната група на Движението за права и свободи, които биха оттеглили това свое предложение, иначе аз съм длъжен да пристъпя към една такава проверка, доколкото тя е в рамките на допустимото. Действително, форумът така, както е регистриран в началото на пленарното заседание е едно, а участието в гласуване – друго. В това е прав господин Димитров.
Господин Местан, виждам, че не държите да се пристъпи към поименна проверка. При това разбиране за нещата, господин Методиев, Вие поставяте ли въпроса за проверка на кворума? (Реплики.)
Вие не сте поставил този въпрос, разбирам. Въпросът, който поставихте, е във връзка с броя на гласувалите.
Преминаваме към следващото гласуване. То е по предложението на господин Минчо Христов за включване на проект за решение за мораториум върху застрояването в жилищните комплекси и зелените площи.
Който е за включването на това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 42, против 2, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Господин Христов, заповядайте за да направите предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, предполагам, че една част от вас, вследствие на тези галимации около гласуването, не сте разбрали за какво става дума. Пак ще ви го повторя. Става дума за налагане на пълен мораториум на строителството върху зелените площи, парковете и междублоковите пространства на големите български градове.
Уважаеми колеги, вие виждате колко нагло се държат както общинските власти, така и така наречените предприемачи. Аз бих ги нарекъл съвсем резонно строителната мафия. Виждате какво е останало от българските градове към настоящия момент, чувате какво говорят всички ваши кандидат-кметове или общински съветници. Те говорят именно, че ще спрат това застрояване.
Обръщам се към колегите от Българската социалистическа партия: вашият кандидат, уважаеми колеги, говори за спиране на това застрояване. Аз предлагам това, което вие обещавате - просто нямам думи - призовавам ви, нека направим нещо полезно за българските граждани, а и за себе си! Нека да спрем тази мафия, както са го направили в други страни с много ефективни резултати. Имам предвид Лондон, вече ви го обясних.
Надявам се да преосмислите вашето решение и да подкрепите това разумно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам отново на гласуване направеното предложение за такъв проект за решение.
Моля онези, които са за включването на такава точка, да гласуват.
Гласували 108 народни представители: за 41, против 1, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Който е за включването на тази точка, моля да гласува.
Гласували 84 народни представители: за 3, против 27, въздържали се 54.
Вашето предложение не се приема.
Госпожо Банкова, заповядайте за прегласуване.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател, по-скоро за протокола.
Изумена съм. На фона на това, което става в цялата държава – тя се тресе от социални протести и бунтове, които ще стават все по-масови, на фона на мизерията за по-голямата част от българските граждани, уважаеми колеги, какво означава вашето въздържане?!
За пореден път показахме, че когато става дума за личния партиен егоизъм и интерес, всички са единни. Отново ще ви припомня, че ние – българският парламент, имаме грях, че в момента, в който България е толкова бедна и мизерстваща, ние удвоихме партийните субсидии, след това ги освободихме от данък и сега не желаем да покажем социална чувствителност, да дадем пример на българските граждани и да се откажем от това българските партии да бъдат на държавна хранилка.
Моля ви да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам отново на гласуване направеното предложение.
Моля, които са за включването на тази точка, да гласуват.
Гласували 69 народни представители: за 3, против 20, въздържали се 46.
Госпожо Банкова, Вашето предложение не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на народните представители Веселин Методиев, Христо Кирчев, Павел Шопов и Мирослав Мурджов за изслушване на министър-председателя.
Моля, гласувайте.
„За” – 29 души; „против” – 40 души; „въздържали се” – 18.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Мурджов. Предложение за прегласуване.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Апелирам да подкрепите да включим тази точка в дневния ред и тя да бъде разгледана по същество. Става въпрос за нещо, което е абсолютно нормално в нормалните европейски държави, а мисля, че всички сме убедени, че България е такава.
Има учителска стачка повече от 15 дни. Има множество въпроси и още по-неясни отговори, да не кажа – почти никакви отговори. Съвсем нормално и естествено е след като двамата преговарящи не искат да водят разговори с учителите, да дойде министър-председателят и да отговори на тези въпроси, да каже какви са мерките, които правителството ще предприеме, какви са нормалните действия, за да може в крайна сметка да отговорим на най-съществения въпрос – застрашени ли са нашите деца тази година да бъде нулева или не са застрашени?! Защото както и колегите преди мен говореха, проблемът на българското образование не е само на учителите и учениците. Проблемът е на абсолютно всички нас, защото ние сме част от това българско образование и нашите деца или ходят на училище, или не ходят на училище.
Много ви моля, разгледайте вашето мнение по този въпрос. Мисля, че е съвсем нормално и естествено министър-председателят да отговори на тези въпроси и да включим тази точка в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам отново на гласуване направеното предложение.
Които са „за”, моля да гласуват.
„За” – 34 души.
„Против”? – 46 души.
„Въздържали се”? – 19 души.
И при прегласуването предложението отново не се приема.
Последното гласуване от предложенията по ал. 3 е на народните представители Ася Михайлова и Любен Дилов – със същия предмет.
Които са „за”, моля да гласуват. „За” – 31 души.
Които са „против”, моля да гласуват. „Против” – 43 души.
Които са „въздържали се”, моля да гласуват. „Въздържали се” – 15 души.
Предложението не се приема.
Давам думата на господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да предложа прегласуване със следния мотив.
Може би не разбрахте – ние искаме премиерът да дойде тук, но не да говорим за „супер Боровец”. Това е друг разговор. Може би не стана ясно, защото се направиха някакви аналогии. Става дума за стачката, която блокира не само учителите, а блокира живота на България в момента. Не мога да разбера - вие отказвате да говорите с учителите, явно отказвате да говорите и със собствения си премиер. Нещо да не сте сърдити?! Не знам. Може би има някакъв проблем. Излезте и кажете! Защото следващата съвсем естествена крачка е ние (опозицията) да започнем да събираме подписи за вот на недоверие, защото мотивите са от тук до тавана, и то точно за тази тема. Искате ли сега вот на недоверие по време на изборите?! Не мога да ви разбера! Най-естественото нещо е да поканите премиера в тази зала и той да поговори с нас какво се случва. Не на тлаки, не на седенки, а тук, в парламента. Помислете още веднъж, моля ви, и нека да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, прегласуваме направеното предложение.
Моля да гласуват, които са „за”. „За” – 31 души.
Които са „против”, моля да гласуват. „Против” – 43 души.
„Въздържали се”? – Деветнадесет души.
Направеното предложение не се приема.
Колеги, с това се изчерпват предложенията по ал. 3. Остава да ви направя дължимите по правилник съобщения преди да преминем към т. 1, а те са за постъпилите законопроекти и проекторешения от 3 до 9 октомври 2007 г.:
Отчет за дейността на Сметната палата за 2006 г. Вносител е Сметната палата. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за домакинство на пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО през 2011 г. Вносители са Николай Камов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по отбраната, Комисията по вътрешна сигурност и обществен и ред и Комисията по външна политика.
Проект на декларация за почит към паметта на Анна Политковска. Вносители са Христо Кирчев, Иван Иванов и Анастасия Мозер.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по труда и социалната политика. Вносител – Христо Кирчев.
Законопроект за предотвратяване облагодетелстването по служба и санкциониране на укриван конфликт на интереси. Вносители са Филип Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси и Комисията за борба с корупцията.
Още едно съобщение. На 4 октомври в Сметната палата е постъпила информация за приетите одити и доклади от Сметната палата през третото тримесечие на т.г. Информацията е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Пристъпваме към точка първа от приетата от нас седмична програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ “СИГУРНОСТ” № 754-01-125, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Има думата председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Николай Свинаров да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с доклада относно Законопроект за Национална агенция “Сигурност”, № 754-01-125, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 18 септември 2007 г.
“Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по отбрана обсъдиха внесения проект на Закон за Национална агенция “Сигурност” на съвместно заседание, проведено на 3 октомври 2007 г.
В заседанието взеха участие представители на Администрацията на Президента на Република България, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на финансите.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Михаил Миков. Като основен мотив при разработване на проекта господин Миков посочи необходимостта от създаването на качествено нова структура за защита на вътрешната сигурност, на икономическата и финансовата система на страната и за борба с корупцията по “високите етажи”, която да отговори на очакванията на обществото и на партньорите ни от Европейския съюз за ефективна борба с организираната престъпност и корупцията. Според него законопроектът прави стъпка към интегриране на системата за сигурност, подобряване на взаимодействието и обмена на информация и по-ефективно използване на съществуващите ресурси. Посочено бе, че с проекта се урежда структурирането на Националната агенция “Сигурност” на основата на отделяне на съществуващи до момента структури в Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на финансите, а именно Национална служба “Сигурност”, Военното контраразузнаване и Агенцията за финансово разузнаване. Господин Миков изтъкна, че законопроектът не претендира за съвършенство и сред темите, които остават отворени за обсъждане между първо и второ гласуване, е необходимо ли е възлагането на разследващи функции на агенцията.
В началото на дискусията думата бе дадена на директора на служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване” бригаден ген. Николай Николов, който предостави на народните представители писмено становище на ръководената от него служба по законопроекта и заяви готовността за участие в работата по усъвършенстването на разпоредбите на проекта между първо и второ гласуване.
Председателят на Комисията по отбрана Ангел Найденов в качеството си на съвносител на законопроекта подчерта, че с оглед необходимостта от прецизиране на част от текстовете срокът за предложения между първо и второ гласуване ще бъде удължен, както и че за целта ще бъде създадена работна група от народни представители и експерти от администрацията на Народното събрание и от заинтересованите ведомства.
Народният представител Надка Балева приветства разработването на проекта на Закона за Национална агенция “Сигурност” като стъпка в посока реформа на сектора на сигурност и осигуряване на по-голяма координираност на силите и средствата. Въпреки очевидните плюсове на проекта госпожа Балева очерта три групи проблеми, които трябва да намерят своето решение преди окончателното му приемане. На първо място бе посочено съществуващото противоречие между чл. 3 и § 26 от Преходните и заключителни разпоредби и необходимостта да се даде ясен отговор на въпроса агенцията ще има ли разследващи функции. На следващо място бе подчертано, че именно в закона, а не в подзаконовите нормативни актове към него трябва да бъде уредена структурата на националната агенция и основните принципи на взаимодействие с другите държавни органи. Като трети проблем госпожа Балева изтъкна необходимостта от дебат по въпроса за статута на служителите на агенцията, а именно дали те да бъдат военизирани или за тях да се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда.
В подкрепа на законопроекта се изказаха и председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Николай Свинаров и народният представител Пламен Ранчев, според които чрез създаването на Национална агенция “Сигурност” ще се създадат реални предпоставки за ефективна борба с организираната престъпност и корупцията.
Според народния представител Младен Червеняков законопроектът е необходима стъпка в посока реформа на сектора за сигурност – реформа, наложена от членството на България в Европейския съюз и НАТО и от промяната в международната среда на сигурност, в която вече преобладават асиметричните рискове и заплахи, характеризиращи се с висока степен на непрогнозируемост. Господин Червеняков призова към подкрепа на проекта, като в същото време посочи, че решение между първо и второ гласуване трябва да намерят редица въпроси като възлагането на разследващи функции на агенцията и изграждането на дознателски апарат, очертаването на точния предмет на закона, взаимодействието с останалите правоохранителни и правозащитни органи. За да бъдат преодолени често отправените обвинения за неефективност в борбата срещу престъпността и корупцията, той се обяви за това агенцията да има свой дознателски апарат.
В рамките на дискусията председателят на Комисията по отбрана Ангел Найденов изтъкна едно от големите достойнства на законопроекта, а именно въвеждането на три степени на контрол върху работата на Национална агенция “Сигурност”. Законоустановеното изискване за предоставяне на еднаква по съдържание и обем информация на президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя, задължението за внасяне на годишен доклад за дейността в Народното събрание, както и упражняването на специализиран контрол от парламентарна комисия бяха посочени като гаранции за качествено, отговорно и ефективно осъществяване на функциите и задачите на агенцията.
В своето изказване народният представител Татяна Дончева окачестви законопроекта като навременен и от изключителна важност за постигане на реални резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Тя изрази увереността си, че между първо и второ гласуване ще бъдат намерени правилните решения на въпросите, отнасящи се до механизма за назначаване на председателя и заместник-председателите на агенцията, до статута на служителите и до организацията на вътрешната й структура. Госпожа Дончева се обяви против възлагането на разследващи функции на агенцията.
Според народния представител Асен Агов с така предложения законопроект се нарушава съществуващият баланс за разделение на властите и се ограничава възможността за упражняване на ефективен парламентарен контрол. Господин Агов подчерта, че отговорността за назначаването на председателя на агенцията и неговите заместници трябва да принадлежи единствено на министър-председателя.
В подкрепа на казаното от господин Агов се обяви и народният представител Атанас Атанасов, който припомни, че съгласно Конституцията на Република България отговорността за провеждането на държавната политика в областта на сигурността принадлежи на Министерския съвет. Според господин Атанасов е недопустимо една голяма част от дейността на агенцията да бъде уредена не в самия закон, а в подзаконовите нормативни актове към него. Като слабост на проекта бе посочена и липсата на норма, определяща функционалната компетентност на агенцията.
Според народния представител Янко Янков законопроектът е сериозна крачка към повишаване ефективността на работата на специалните служби в страната. Господин Янков акцентира и върху необходимостта да се усъвършенстват текстовете, уреждащи взаимодействието с останалите правозащитни органи, както и да бъде намерен правилният подход агенцията да се изгради като единен орган, а не да бъде разглеждана като механичен сбор от отделни генерални дирекции.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителите, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по отбрана предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Национална агенция “Сигурност” № 754-01-125, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 18 септември 2007 г.
Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 3 октомври 2007 г. с 12 гласа “за”, 2 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се”.
Становището на Комисията по отбрана е прието на 3 октомври 2007 г. с 9 гласа “за”, 3 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се”.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Балева, заповядайте да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА:
“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за Национална агенция “Сигурност”, № 750-01-125, внесен от народния представител Михаил Миков и господа народни представители на18 септември 2007 г.
На заседания, проведени на 26 септември и 4 октомври 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за Национална агенция “Сигурност” № 750-01-125, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители.
На заседанията присъстваха от Прокуратурата на Република България – главния прокурор Борис Велчев, председателят на Софийски градски съд – Светлин Михайлов, от Министерството на вътрешните работи – заместник-министър Камен Пенков, от Национална служба “Сигурност” – Таня Митева-Каракаш – юрист, от Министерството на финансите – заместник-министър Атанас Кънчев и директора на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров и от Служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване” в Министерството на отбраната – полк. Емил Кожухаров.
От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Ангел Найденов.
Направеното предложение за приемането на закона е част от реформите, които са необходими в сектора за сигурност. Предложеният законопроект е и част от мерките за реализацията на политическата воля за борба с престъпността, в това число и с организираната престъпност, корупцията по високите етажи на властта, с които се цели постигането на един значителен напредък по отношение на правосъдието и на вътрешния ред. В рамките на Европейския съюз няма единен модел, по който да се правят подобни структурни промени в Сектора за сигурност. Всяка една от страните следва собствени традиции и прилага национални решения.
В хода на подготовката на законопроекта са проведени срещи с ръководителите на специалните служби, както и с главния прокурор, с ръководители на институции, които не са пряко визирани в законопроекта, но имат отношение към проблематиката на законопроекта. Проектът на Закон за Национална агенция “Сигурност” представлява устройствен закон, уреждащ обществените отношения, свързани със статута, дейността и устройството на Националната агенция и нейните органи.
Законопроектът е структуриран в осем глави, които уреждат дейностите и задачите на агенцията; устройството и управлението й; статуса на служителите и правомощията на нейните органи; реда за отчитане и контрола, който ще се осъществява върху дейността на агенцията; принудителни административни мерки и административно-наказателни разпоредби.
Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта включват промени в множество закони, които имат връзка със законопроекта на Национална агенция “Сигурност” и терминологията, която той използва.
Със законопроекта се урежда структурирането на Национална агенция “Сигурност” като Държавна агенция към Министерския съвет на базата на отделянето на съществуващи структурни звена на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на финансите, а именно Национална служба “Сигурност”, служба “Сигурност, Военна полиция и Военно контраразузнаване” и Агенция за финансово разузнаване и интегрирането им в агенция, осъществяваща държавната политика по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността.
Целта е подобряване на взаимодействието и информационния обмен между службите, съществували досега в различни министерства с оглед по-ефективното използване на техния ресурс и съответно повишаване качеството на решенията, отнасящи се към защитата на националната сигурност и противодействието на престъпността.
Законопроектът предвижда агенцията да извършва контраразузнавателна, разузнавателна, оперативно-издирвателна дейност, както и дейност за наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на посегателства срещу националната сигурност. Дейността на агенцията съгласно чл. 3 от законопроекта ще се извършва при спазване на Конституцията и законите, зачитане правата и свободите на гражданите, защита на информацията и прилагане на съответните методи и средства за осъществяване на дейността.
В съответствие с чл. 5 от законопроекта агенцията организира и реализира оперативно-техническа дейност за наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани с националната сигурност, притежава, прилага и използва специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства.
Регламентирано е изграждането и поддържането на информационни фондове за изпълнение на възложените задачи и е уредено взаимодействието с други държавни органи, включително и предоставяне на достъп на агенцията до информационните фондове на министерства и ведомства.
В законопроекта е предвидено Националната агенция да се ръководи от председател и заместник-председатели, които се назначават с указ на президента по предложение на Министерския съвет за срок от пет години, като са изброени изискванията на назначаването, правомощията и реда за прекратяването им.
В съответствие с проекта на закон структурата на агенцията включва генерални дирекции, обща и специализирана администрация, териториални дирекции, като е уреден начинът на управление на структурните звена и статусът на служителите. Изчерпателно са изброени правомощията на органите на агенцията. Уредени са отчетността и контролът, който ще се осъществява върху дейността на агенцията, както и специфичното взаимодействие с Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и правораздавателните органи.
В обсъждането на законопроекта участие взеха народните представители Надка Балева, Филип Димитров, Татяна Дончева, Диана Хитова, Елеонора Николова и Янаки Стоилов. Те поставиха следните дискусионни въпроси.
По отношение на правомощията на Национална агенция “Сигурност”, които са предвидени в законопроекта, при представянето му се акцентира върху това, че не се предвижда агенцията да има функции по разследването, тъй като възлагането на такива би предизвикало големи практически затруднения, свързани с преместването на съществуващи звена от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на финансите в агенцията.
Надка Блева обърна внимание, че задълбоченият анализ на нормите на законопроекта, основан на систематичното тълкуване на чл. 3 от него във връзка с § 26 от Преходните и заключителни разпоредби налага извода, че такива функции се възлагат на агенцията чрез възможността нейният председател да назначава дознатели. Според нея следва да се обмисли въпросът за възлагането на разследващите функции не на дознатели, а на следователи, тъй като е наложително да бъде използван техния капацитет.
Според народните представители Татяна Дончева и Борислав Ралчев, възложените по законопроекта функции на агенцията да осъществява оперативно-издирвателна дейност няма връзка с дейността по разследването, а възлагането на правомощия по разследване поражда необходимостта законът да даде възможност на служителите на агенцията да извършват претърсвания и изземвания, задържане на лица и други действия, които са част от дейността по разследването. Достатъчно е агенцията да може да събира и анализира информация и да извършва проверки във връзка с тази дейност, отколкото да се създаде още един разследващ орган.
Янаки Стоилов отбеляза, че е важно да не се дублират правомощия и да не се усложнят прекалено извършваните от агенцията дейности, когато те се провеждат в съществуващи в момента органи.
Диана Хитова изрази мнение, че при обсъждането на законопроекта за второ гласуване би могло формулировката в чл. 26 за „разследване на деяния” да се замени с “разкриване на деяния” и по-подробно да бъде уреден въпросът за взаимодействието с прокуратурата, като се предвиди възможност прокуратурата да възлага проверки по разкриване на деяния, които са предмет на дейността на агенцията.
Тезата за ясно очертаване на функциите на агенцията бе подкрепена и от народните представители Филип Димитров и Елеонора Николова, както и от председателя на Софийския градски съд – Светлин Михайлов.
По отношение на структурата на агенцията. Законопроектът предвижда голяма част от структурата (видовете генерални дирекции, териториалните им поделения и т.н.) на агенцията да се уреди в Правилника за прилагане на закона. Като основание за това предложение се посочва необходимостта за съществуване на възможност за по-гъвкава реакция в зависимост от оценката на рисковете, които са част от дейността на агенцията.
Според Янаки Стоилов представеният законопроект предлага децентрализиран модел, който се нуждае от конкретизация. Цялостното механично пренасяне на съществуващите служби към агенцията подлежи на допълнително обсъждане. Уредбата в законопроекта не е пречка да се обсъди и залегне в него обособяването на отделни дейности, съобразно с които да се определи и вътрешната организация на агенцията. Така може да се постигне по-добро противодействие на терора и организираната престъпност, и на корупцията по високите етажи на властта.
Надка Балева обърна внимание, че в проекта трябва да се посочат наименованията на генералните дирекции.
Анализът на нормите, съдържащи се в законопроекта, налага извода, че и за друга част от съществените въпроси, на които трябва да се даде легален отговор, е предвидено да се уредят в подзаконови нормативни актове. Такъв е и въпросът за реда за изграждането и поддържането на информационни фондове, както и за предоставянето на достъп на агенцията до информационни фондове на министерства и ведомства, за които се предвижда да се определят с актове на Министерския съвет или с инструкции. Българското законодателство възприема непротиворечиво, че уредба от такова естество е предмет на закон, а не на подзаконов акт (например Закона за съдебната власт относно единната информационна система за противодействие на престъпността, Закона за Министерството на вътрешните работи относно неговите информационни фондове и др.). Становище в тази насока изрази и Диана Хитова, като предложи в проекта да се предвидят различни по степен актове, които следва да уредят тази материя.
По отношение на статута на служителите на агенцията. Законопроектът изгражда статуса на служителите според начина, по който те са назначени – държавни служители и лица по трудово правоотношение, по отношение на които ще се прилага Законът за отбраната и Въоръжените сили на Република България. С това предложение на практика девоенизираните служители от Национална служба „Сигурност” на МВР и служителите на Агенцията за финансово разузнаване ще имат статут, различен от този, в който се намират в момента. Възможно е такава промяна да се направи и за служителите на военното контраразузнаване, в зависимост от това в каква дирекция ще бъдат назначени.
Според Надка Балева този въпрос би следвало да се прецизира при обсъждането на законопроекта за второ гласуване.
Главният прокурор Борис Велчев подкрепи по принцип законопроекта, като изрази мнение, че е необходимо изясняване на философията на закона относно предоставянето на функции по разследване на агенцията и взаимодействието й в тази връзка с прокуратурата.
От името на Министерството на вътрешните работи заместник-министър Камен Пенков подчерта, че изграждането на структура с характеристиките, предлагани в законопроекта, е полезна за страната с оглед на предприетите реформи в сектора сигурност и поетите от Република България ангажименти в областта на правосъдието и вътрешните работи. В хода на създаването на законопроекта Министерството на вътрешните работи е имало участие и част от предложените от него идеи са приети, но Законопроектът за Национална агенция „Сигурност” следва да се разглежда в пакет със законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за Министерството на вътрешните работи.
От името на Министерството на финансите в подкрепа на законопроекта се изказа заместник-министър Атанас Кънчев. Той обърна внимание, че е необходимо синхронизиране на този законопроект с бюджета за 2007 г., ако законът влезе в сила преди нейното приключване.
В Комисията по правни въпроси са представени писмени становища по законопроекта от Прокуратурата на Република България, Министерството на отбраната, както и от служба „Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване” в Министерството на отбраната. В тях се дават предложения по дискутираните въпроси, които могат да се имат предвид от водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред при обсъждането на законопроекта за второ гласуване. Тези предложения се отнасят към функциите и задачите на Националната агенция „Сигурност”, правомощията на нейните органи, структурата на агенцията, статута на служителите й.
Специално внимание в становището на Министерството на отбраната се обръща на уредбата относно осъществяването на контрол от страна на агенцията във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация, както и осъществяването на криптографската защита на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските представителства на Република България.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за Национална агенция „Сигурност” № 750-01-125, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители и предлага на народните представители да го приемат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Миков има думата да представи законопроекта от името на вносителите.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, от лансирането на идеята за създаване на Национална агенция „Сигурност” от министър-председателя на Републиката тази тема фокусира и общественото, и политическото внимание, което смятам, че е съвсем обосновано и оправдано.
След приемането ни в НАТО и Европейския съюз рязко се увеличиха очакванията и на българското общество, и на нашата общественост, и на партньорите ни от Европейския съюз за една по-ефективна борба с организираната престъпност и корупцията по високите етажи, включително и с другите предизвикателства пред националната сигурност.
Съществен елемент от националната ни система за сигурност и противодействие на престъпността са специалните служби. С внасянето на законопроекта започва реформата в сектор сигурност, насочена към едно преструктуриране. В случая целта на този законопроект е законодателна уредба и структуриране на Национална агенция на базата на отделяне на съществуващи структури и в момента в Министерството на вътрешните работи, в Министерството на отбраната и в Министерството на финансите, съответно в НСС, в Главното контраразузнаване и в Агенцията за финансово разузнаване и интегрирането им в агенция. На пръв поглед три различни по посоката и целта си служби в три различни министерства чрез интегриране трябва да доведат до една по-висока ефективност при, разбира се, нормативна, финансова и кадрова рационалност, свързана с разчитане и на средствата, съществуващи до момента, както бюджетни, така и материални, така най-вече и кадрови.
При всички случаи идеята за агенцията дава като законово решение качествено нова структура за защита на вътрешната сигурност, на икономическата и финансовата система на страната и за борба с корупцията по високите етажи.
В Европейския съюз няма единен модел, но има аналогични структури, функциониращи към изпълнителната власт в редица от новоприсъединилите се страни членки.
Уважаеми дами и господа, това, което е ново във внесения законопроект по отношение дейността на специалните служби, е реализацията на парламентарния контрол, предвидена по няколко начина: веднъж, чрез нарочна парламентарна комисия; втори път, чрез годишен доклад, който се представя на вниманието на Народното събрание. Един засилен парламентарен контрол, който се определя и от интереса към темата както в обществото, така, предполагам, и в народното представителство.
Уважаеми дами и господа, напоследък се разгоря и една друга дискусия по отношение на кадровия състав. При всички случаи тази агенция не би могла да функционира без на първо място да бъдат поставени условията за професионализъм на състава, който ще се занимава с тази дейност.
На второ място ми се ще да подчертая нещо, което може би си струва да доразвием между първо и второ четене, относителната автономия на Агенцията за финансово разузнаване и възможностите за директно сезиране на прокуратурата в случаите, в които тя е компетентна да действа, имам предвид Агенцията за финансово разузнаване.
В крайна сметка внесеният законопроект цели едно подобрено взаимодействие на информационния обмен между службите, които досега са в рамките на различни министерства и по-ефективно използване на разузнавателния и информационния ресурс. Като краен резултат това би трябвало да подобри и информирането на държавните органи и да повиши качеството на решенията в областта на националната сигурност.
Уважаеми дами и господа, тази стъпка към реформиране на Сектор „Сигурност” и приемане на рамков закон, уреждащ дейността на службите в сферата на вътрешната сигурност, в частност на контраразузнаването в лицето на НСС и ВКР се прави с ясното разбиране на деликатността на темата национална сигурност, с разбирането, че кадрите от трите звена, които ще бъдат интегрирани в агенцията, трябва да имат едно спокойствие и стабилност, защото един трус в тази твърде деликатна сфера би бил изключително вреден за националната сигурност. В този смисъл е и нашият опит законодателно да постигнем във висока степен запазване на кадровия потенциал, който ще бъде гръбнакът на новоизграждащата се Национална агенция „Сигурност”.
Уважаеми дами и господа, сигурно темата ще продължи да бъде дискутирана между първо и второ четене, включително с конкретни законодателни решения по проблеми, които и между вносителите сме обсъждали, които могат да намерят едно или друго решение, но в крайна сметка на първо място трябва да бъде ефективността на създаваната структура.
И накрая, ако ми позволите, искам да благодаря и на хората от НСС, и от Военното контраразузнаване, и от Агенцията за финансово разузнаване, от Министерството на вътрешните работи, от Министерството на финансите, от Министерството на отбраната – всички тези хора, които професионално се занимават с тази дейност и които във фазата на изготвяне на законопроекта бяха изключително полезни с оглед на поставянето на проблемите или подсказване на решения, които във висока степен сме отразили във внесения законопроект.
Надявам се, уважаеми дами и господа народни представители, че този законопроект ще срещне подкрепата на парламента за създаването на Национална агенция „Сигурност”. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към обсъждане.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще взема отношение по този законопроект. И като начало питам: защо този законопроект не се внася от Министерския съвет, а от група народни представители? Защо тук, в залата, не присъстват поне министрите, които касае – министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на финансите?
Тази агенция ще има ранг на министерство. От тези три министерства ще бъде създадено четвърто.
Посочено е в чл. 3 на този законопроект, че Националната агенция „Сигурност” извършва разузнаване в полза – забележете, на чужди сили. (Шум и реплики от КБ.) Кои са те? Не се знае. Питам аз: има ли такива? Според мен Национална агенция „Сигурност”, това е да събереш на едно място Гестапо и Абвера, което е напълно противопоказно. Видяла жабата, че подковават коня, и вдигнала крак и тя. Същото нещо правим в момента и ние. Стига сме копирали само отрицателни неща!
Не може Военното контраразузнаване да бъде вън от Въоръжените сили, господа народни представители! Това е невъзможно. Тяхното място е във Въоръжените сили и в пряк контакт с личния състав. Те отговарят за стабилността на Въоръжените сили вътре. Или вашата цел е армията е да се дестабилизира? Ако е така, направете го, но без мен! Няма да бъда съгласен с това отношение.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ще се оправим и без теб.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Записано е, че тази агенция ще бъде подчинена – забележете – на президента, а ще се контролира от парламента, но не е записано как ще стане това. Според мен никак, господа управляващи, никак! За разлика от Съединените американски щати, които копирате, те са президентска република, ние сме парламентарна република! Запомнете го това!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Той не е чел законопроекта.
СТАНЧО ТОДОРОВ: Чета точно, господин Миков, прочетете статута на чл. 19! По отношение статута на службите в агенцията се прилага Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България. Това е парадокс! Това е жив парадокс! Вие сте записали една пълна глупост. И това е правилник, а не закон! Закон от четири страници с поправка от пет страници закони. Вижте внимателно този проектозакон – закон четири страници, а пет страници поправки закони?! (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Прочетете чл. 24, господа: „Парламентарният контрол върху дейността на агенцията се осъществява от комисия на Народното събрание”. Коя комисия? Не се знае.
Служителите на агенцията са длъжни да се явяват при покана пред Народното събрание. Аз казвам, че вътре в Народното събрание. Не е ясно къде – отпред Народното събрание?
Интересна точка – ал. 2 – прочетете я: „Служителите на агенцията са длъжни да се явяват при покана пред Народното събрание или парламентарна комисия”. Коя парламентарна комисия? Не се знае. И да предоставят исканата информация при спазване на условието – забележете, „необходимост да се знае”. Ама не е показано какво да се знае.
Това са едни парадокси в закона, с които, ако взема да ви занимавам...
„Чл. 25. Национална агенция „Сигурност” представя на министъра на вътрешните работи, съответно на министъра на отбраната, информация по въпроси, свързани с националната сигурност и борба... и взаимодейства.” Как? Не е ясно. Как ще стане това? Никак няма да стане.
„(2) Взаимодействието на Национална агенция „Сигурност” с органите на МВР и... се урежда със съвместни инструкции”. (Шум и реплики от КБ.)
Забележете, господа вносители, - въобще ви няма в тази зала. Със съвместни структури?! Това е пълна глупост! Какви съвместни инструкции? Това на практика не може да стане, с кои органи ще се взаимодейства, когато излязат от Министерството на отбраната, с кои органи? Чудно ми е – с кои органи ще си взаимодействат? Сигурно с метачките и чистачките в Министерството на отбраната? Това е парадокс.
Не е нужно, господа народни представители, да бъде създавана такава Национална агенция „Сигурност”, с която ще се натовари бюджетът допълнително с няколкостотин милиона.
Тъй като в залата не присъстват нито министър-председателят, нито министърът на отбраната, нито министърът на вътрешните работи, нито министърът на финансите, нито някой от президентството, тъй като ще бъде под тяхна опека, предлагам да отложим приемането на този така наречен „закон”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Демократи за силна България искам да изразя позицията ни, че не можем да подкрепим този законопроект. Този законопроект, първо, не решава проблемите за създаването на единна структура към изпълнителната власт, която да поеме задачите, както са записани в началото. За да поеме тези задачи, например, да защитава националната сигурност и противодейства на престъпността, примерно, на високите етажи на корупция, както е записано по-надолу, вътре в състава на тази структура към изпълнителната власт трябва да бъде и Националната разузнавателна служба; трябва да бъде и управление “Информация” към Министерството на отбраната. В противен случай тази структура остава без важни елементи.
От друга страна, обаче, начинът, по който тя е създадена, начинът, по който е конструирано нейното управление, показва просто, че управляващото мнозинство е сключило някаква сложна форма на компромис с президента по отношение на конструирането на органа. Този орган в този си вид няма да работи.
Има един много прост аргумент срещу създаването на този вид институция. Този вид институция министър-председателят може да създаде със самото конструиране на Министерския съвет и да предложи структурни промени в неговия състав. Да създаде такъв орган към себе си – това той може да го направи спокойно и само с промени на закони. Тогава наистина ще се наложи да се променят Законът за Въоръжените сили, ще се наложи да се променят и някои други закони. Тогава тази институция като част от конструкцията на изпълнителната власт ще бъде създадена по предложение на министър-председателя. В този смисъл вие правите едно усилие, което е само в рамките на изпълнителната власт. Наричате го закон, отделяте много време на Народното събрание, което на практика е излишно. Няма нищо ново, което да се създава и да се роди в тази организация. Няма никаква рационализация на структурата, няма никакъв ефект, ако изключим един, за който още когато се появи идеята, ние предупредихме.
Става въпрос за някакво боричкане и отнемане на правомощия на министъра на вътрешните работи, който министър-председателят желае да ограничи, и затова му отнема една от важните му структури - Националната служба за сигурност. В това е цялата работа. В този закон това е направено.
Първо, може да го направи министър-председателят, казвам аз, не е необходим закон. Тогава е необходима само промяна на определени закони. И от това нещо не се ражда качествено ново нищо. Никаква нова потенциална сила, защитаваща националната сигурност или противодействаща на престъпността, не може да стане. Даже НСБОП не е вътре в тази структура, а НСБОП се бори с организираната престъпност.
Ето защо тук е направен един опит да бъдат решени вътрешни въпроси за разпределение на властта в управляващото мнозинство, които нямат отношение към проблемите на националната сигурност и в този си вид предлаганата агенция ще бъде безполезна. Няма как да се появи полза от нея.
На второ място, вътре в самия закон има на много места опити за сериозни нарушавания на правата и свободите на българските граждани. Ето например тук ми обърнаха внимание колегата Бакалов и моите колеги от парламентарната група на чл. 21 с двете си алинеи. Ето един пример – “органите на националната агенция могат да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпления или други действия, застрашаващи националната сигурност”. Кого ще предупреждават тези органи? Кои лица точно ще бъдат предупредени? Защо трябва да бъдат предупреждавани?
И обратно, в ал. 2 – “могат да се призовават граждани в служебни помещения”. Защо ще се призовават граждани в служебни помещения извън закона? Има ред! Ако трябва да призовавате някого от опозицията, ние сме призовавани вече шест години непрекъснато по предвидения от закона ред. Защо ще призовавате и други граждани? Кои граждани, заплашващи националната сигурност, вие ще призовавате, на какво основание и защо, когато функциите на агенцията са информационни?
Освен това вие искате да дадете възможност – говоря за правата и свободите на хората, да се прилагат и използват разузнавателни способи и средства, при условия и ред, определени с наредба на Министерския съвет. Защо не по условия и ред, определени от закон, както става сега? Не че не се подслушва в момента, подслушват се всички. Известно е кои се подслушват и така нататък. Но това става по някакъв ред, предвиден от закона. Защо по ред, предвиден от Министерския съвет? Министерският съвет с политическа полиция ли ще се обзаведе по тази сила?
След това. Защо трябва да бъдат военизирани тези хора, които се занимават с информация? Защо трябва да бъдат военизирани? Защото ще включват ВКР – Военното контраразузнаване, противодействието вътре в редиците на Българската армия? Става въпрос, първо, за неголяма по численост армия, за малки задачи вътре сред тези хора. Тук не съм съгласен с преждеговорившия. Защо този неголям състав трябва да доведе до военизиране на всички, включително и на тези от Финансовото разузнаване. С каква логика се прави това? Сигурно, за да им дадете повече пари. Тоест, ще прелеете от пустото в празното, за да дадете повече пари. Ние сме против това! Защото една разумна десница не може да подкрепи такива усилия на управляващите – да създавате от пусто в празно и това е да струва повече пари. За какво е необходимо?
Ние, първо, виждаме колко е нескопосан текстът на този законопроект. Най-нескопосаното нещо в законопроекта е, че председателят на агенцията се назначава с указ са президента. Като човек, който има някакъв опит, аз веднага мога да ви кажа, че човек, назначен от президента, ще бъде в служба на президента. Той и ще се освобождава с указ на президента. Този човек, веднъж станал там началник на съответната държавна агенция, уж под контрола на комисия на Народното събрание, не може да не зависи изцяло от волята на назначилия го президент. Излиза, че поради опита да постигнете компромис с президента на страната, не знам за какво – аз не знам за какво сте постигали компромис, защо президентът трябва да има нещо общо с интеграцията на три служби, които са в изпълнителната власт? Защо всъщност ще му давате тези три служби под негова опека? Защо го правите? Давате ли си сметка? За какво му е на него да назначава шефа, примерно, на финансово-разузнавателната функция в страната? Кого ще разузнава президентът? Той няма такива функции. Защо трябва президентът да бъде чадър, да бъде защита и да бъде фактическият работодател на председателя на Агенцията за сигурност? Той по Конституция няма функции! Функциите по Конституцията са на Министерския съвет. Министерският съвет се грижи за това. Той защитата националната сигурност. Той се бори с организираната престъпност.
Или може би се създава някаква организация към президента, която трябва да противодейства, хайде да кажем така, да вземем най-добрия прочит от гледна точка на авторите – създава се институция, която да противодейства под егидата на президента на корупцията на високите етажи. Това ли искате да направите? Ако това искате да направите, трябва да се направи по друг начин. Вие не правите и това. Така че, много нескопосан опит!
Въпросът, който повдигна преждеговорившият. Много сериозен е въпросът, че се събират някакви народни представители и изведнъж предлагат Закон за националната сигурност. Не за какво да е! Излиза тук една уважавана от мен госпожа, бивша прокурорка, и тя се упражнява на тема “Национална сигурност”.
Как така четирима народни представители, колкото и да са умни, колкото и да са способни и талантливи, изведнъж са в състояние да заместят законодателната инициатива на Министерския съвет? С какво да сравня това, че да разберете колко е неуместно това нещо? Четирима народни представители поемат фундаментална инициатива да реконструират или да реформират, или да променят структурите на органите на националната сигурност. Това не е толкова проста работа! Канили били този, канили били онзи, казал главният прокурор. Какво общо има главният прокурор с инициативата на Министерския съвет? Защо Министерският съвет, който трябва да има инициативата по два въпроса, ама задължително, и то законодателната инициатива? Единият въпрос е да внася бюджета и другият, да внася всичко друго, което се отнася до националната сигурност. Къде го Министерският съвет? Какъв е този министър-председател? Кой е този министър-председател, който остави на някакви народни представители да внасят такъв документ? (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Не е редно това! Не бива така да се прави. Не може това нещо да се прави по този начин. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Аз разбирам, че може би в Министерския съвет не може да се постигне консенсус. Може да възрази примерно Румен Петков – много страшният министър на вътрешните работи, той може да е против, и тогава Министерският съвет да не може да предложи. Но това е нелеп мотив! Това е нелеп мотив! Как може това да е основание четирима народни представители да се упражняват и да преписват, защото това е препис. (Реплика на народния представител Михаил Миков.) Това не е закон – те са преписвали! Нищо не са измислили, нищо не са съчинили! (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Не ме апострофирайте, Вие ще се изкажете, както винаги, след мен и ще изглеждате много умен, господин Миков! Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Няма да се изказвам. (Реплика на народния представител Иван Костов към народния представител Михаил Миков.) Много са ти слаби аргументите, за какво да се изказвам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Костов?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Господин Костов, аз ще се присъединя към изразеното вече мнение, че на Вас Ви липсват достатъчно основателни аргументи, за да мотивирате позицията си против, първо, намерението за създаване на подобна агенция, второ, против внесения законопроект. Оставям настрана факта, че има вносители в лицето на шестима народни представители, а не на четирима. Това е най-малката слабост във Вашата аргументация.
Вие какво искате? Да ни убедите, че Вие като министър-председател или вашите министри сте писали законопроектите, които сте внасяли в Народното събрание и че шестимата народни представители не могат да разчитат поне на толкова добра експертна помощ и съдействие, на каквито могат да разчитат министрите? Това е абсолютно несъстоятелно.
По-важното е обаче, че Вие не давате отговор на въпроса – вие съгласни ли сте, че със създаването на Национална агенция “Сигурност” се прави стъпка в посока на реформа на сектора за сигурност и няма да дадете този отговор, не по някаква друга причина, а смея да кажа, че е вероятно поради известна политическа ревност, заради факта, че вие не осъществихте подобна реформа, най-малкото не направихте някакъв опит.
Ако всички Ваши аргументи против специалните служби или по отношение на тяхната дейност са верни, би следвало да направите някаква стъпка. Вие не я направихте 4 години!
Второ. Със сигурност законопроектът има своите слабости и аз, като един от вносителите, винаги съм твърдял, че не живеем с убеждението, че сме предложили съвършения текст или че носи монопола върху истината по отношение на решенията в сектора за сигурност. Въпросът е има ли смисъл от това, което се прави? Вие не давате този отговор. Нашият отговор е: да, има смисъл. И ние го мотивираме. Вие нямате този отговор и не смеете да го защитите този отговор.
Едва ли е необходимо да влизам в детайлите на Вашите претенции по отношение на предубеждение по отношение на специалните разузнавателни средства. Те не се различават като процедура по прилагане и използване от сега действащия режим. Прилага се Законът за специалните разузнавателни средства.
Дали се нарушават гражданските права? Убеден съм, че по отношение на този закон, по отношение на това , което ние сме предложили като варианти на решение, има много повече гаранции срещу злоупотребата по отношение правата на гражданите, отколкото в съществуващия режим.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): С какво го гарантирате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Вашата дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Господин председател, как се процедира, когато репликата е не две, а три минути? Какво е правото на отговарящия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, в редица случаи аз не съм се формализирал, когато Вие сте превишавали времето. Ако имате да кажете онова, което е сериозно, няма да Ви огранича до формалните три минути.
ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Аз мога да продължа под формата на изказване.
ИВАН КОСТОВ: Ето отговорът. Изглежда не сте внимавали през цялото време, когато съм излагал тезата си, господин Найденов.
Това, което аз казам, е, че вие механично събирате. Ще го кажа още по-просто, за да ме разберете. Механично събирате три структури на изпълнителната власт. От това не се ражда нищо ново. Преподчинявате ги или поне създавате механизъм за подчиняването им към президента и по този начин не решавате никакъв проблем, не създавате качествено нов потенциал за противодействие както на действия срещу националната сигурност, така и срещу организираната престъпност. Мисля, че ясно се изразих.
Сега, дали са четири или шест народните представители, няма, ама никакво значение.
Що се отнася до това писали ли сме закони? Писали сме. Отворете архивите на Министерския съвет, вижте стенограмите и ще разберете колко активно министрите през 1997-2001 г. са поемали отговорност и как в самия Министерски съвет са се получавали решения на ключови спорни въпроси, как са се водили дебатите и как са приключвали дебатите с участието и с поемане на отговорност на министрите. Дълбоко не познавате онова време на решителни и смели реформи. Ако мислите, че те са правени от администрацията, много се лъжете! Ако мислите, че са правени от народните представители, също много се лъжете! Така че добре е да имате такива министри, които ще поемат тази отговорност.
Какъв е механизмът? Съжалявам, че на човек като Вас, който би трябвало все пак да има представа, трябва да го обясня. Механизмът на създаването на закон от Министерския съвет включва ангажиране на администрацията, която отговаря за неговото изпълнение; включва процедура на съгласуване; включват се процедури на дебат; включват се процедури на арбитраж на различни нива между различните институции; включва накрая лично участие и поемане на отговорността на самия кабинет по време на дебата в заседанието, с което се предлага законопроекта. Ако това отдавна не функционира в последните два кабинета, това е слабост на самите кабинети, а не е сила на Народното събрание и на тези шестима народни представители, които са изработили закона. Нищо такова не сте направили по този закон! Не можете да арбитрирате тези неща, не можете да включите администрацията, не можете да решите дебатите между институциите. Вие, като народни представители, сте вън от изпълнителната власт и нямате изобщо потенциала и компетентността да свършите това нещо.
Какво искате да кажете сега – че вие, разполагайки с някакви съветници, можете да заместите цялата тази огромна държавна машина, която иначе преценява тези неща и ги казва? Ами, разбира се, че не можете. Абсолютно неуместно е човек с Вашата квалификация да говори такова нещо от трибуната.
Ето ги аргументите срещу закона. Това не е закон! Още един аргумент защо това не е закон. Защото е преписано всичко, което е взето от статутите и от задачите на тези три институции. Нищо не сте добавяли, нищо не сте измислили, нищо не сте привнесли към задачите на институцията. Така че нищо не може да очаквате от нея. Вие не влагате дух, не влагате сърце в тази работа, така че е ясно, че нищо няма да се получи. Благодаря. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, обявявам почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Откривам нашето заседание след почивката.
При мен има записани за изказвания народните представители Йордан Величков, който отстъпва реда си на господин Младен Червеняков, Илко Димитров и Атанас Атанасов.
Ако има други желаещи за участие в дискусията по първо четене на този законопроект, моля да заповядат.
Има думата за изказване господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, малко странно е днешното обсъждане на един толкова важен законопроект, за който вече се говори няколко месеца, а въпросът се обсъжда и от години – няколко правителства и мнозинства забавяха реформата в сектора “Сигурност”, за да стигнем до днешния момент, когато един изключително важен законопроект, касаещ старта на тази реформа, е на вашето внимание, смущаващ е фактът за тази празна или полупразна зала, както и някои от изказванията, направени досега.
Струва ми се, че когато говорим за този законопроект, трябва да имаме преди всичко предвид каква е необходимостта от неговото приемане. Тук трябва да откроим няколко основни момента.
Първият, за който вече стана въпрос, е необходимостта от реформа в сектора “Сигурност” – този сектор, който вече почти 17 години стои в почти непроменен вид в нашата страна и независимо от това, че неколкократно и народното представителство, и изпълнителната власт, и неправителствени организации са обсъждали различни идеи за тази реформа, досега никакви стъпки в тази насока не са предприети, в това число и по изпълнение на законовите задължения на § 58 от Закона за отбраната и Въоръжените сили за приемането на специални закони, касаещи българското разузнаване и службата за охрана.
На второ място е необходимостта от по-добра координация и взаимодействие на самите органи за сигурност – нещо, което касае тяхната ефективност, и нещо, което неколкократно сме изтъквали като оценка – необходимостта от подобряване дейността на сега съществуващата структура.
Третата група причини са свързани с времето, в което живеем, новите рискове и заплахи, появяващи се пред нашата национална сигурност, тяхната асиметричност, многобройност и увеличаването на степента на тяхната непрогнозируемост налагат създаването на съответна структура, която да може адекватно да отговаря на тези нови рискове и заплахи.
И не на последно място е съображението, което беше изтъкнато и от част от вносителите, за необходимостта от съответствие на нашата система за сигурност със структурите, в които ние участваме – европейските страни и страните от НАТО. От тази гледна точка считам, че предлаганият на вашето внимание Законопроект за Националната агенция “Сигурност” е изключително навременен, необходим и поставя онова начало, за което всички ние говорим от доста време.
Няма да споменавам конкретно предимствата на законопроекта. В него подробно, в седем глави, са описани както задачите, дейността, правомощията, структурата, статутът и щатът на Националната агенция “Сигурност”. Предвиждат се промени в 21 действащи в момента закони, които допълнително ще дадат възможности на тази агенция да функционира ефективно в днешни условия.
Разбира се, и вносителите изтъкват това: никой не счита, че този законопроект е съвършен. Доста бележки могат да бъдат направени по него – и по отношение на дейностите, които трябва да обхваща, и по-ясно формулиране на задачите, и по отношение на правомощията, и спорът, който се повдигна, дали агенцията да има разследващи функции или не, и по отношение на структурата, която може би трябва да бъде по-подробно уредена в закона, защото това е един устройствен закон и съгласно изискванията на Закона за нормативните актове, един устройствен закон трябва да регламентира структурата на органа, който се създава. Този скромен запис, че имаме генерални дирекции, обща администрация и специализирана администрация, едва ли е достатъчен в тази насока.
Трябва много добре да помислим за съответните предложения, които по-добре да регламентират взаимодействието на Националната агенция “Сигурност” с другите звена от системата на Агенция “Сигурност”.
Според мен беше очаквана и реакцията на опозицията спрямо този законопроект. Разбира се, тук едва ли трябва да се спираме детайлно на част от аргументите, защото лошото четене на законопроекта невинаги ражда добри изводи. В чл. 3 изрично е посочено, че “целта на Агенцията е предотвратяване на посегателствата срещу националната сигурност, свързани с разузнавания в полза на чужди държави”, а не, че това ще бъде агенция, която ще се занимава с разузнаване в полза на чужди държави.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): На “чужди сили”.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Разбира се, може доста да се обсъжда статутът на служителите на агенцията, който в чл. 21 от законопроекта посочва, че “трябва да бъдат държавни служители и такива, работещи по трудов договор”. По какъв начин и какъв трябва да бъде статутът на тези служители също е въпрос на допълнително обсъждане. Предложено е едно решение, което ние като народни представители трябва да обсъдим.
Що се отнася до идеите за включване и на други служби в състава на агенцията, има едно хубаво изследване в библиотеката на Народното събрание, направено от студенти, които са работили и анализирали законодателствата на 22 страни – членки на Европейския съюз и НАТО, в сферата на разузнаването и на контраразузнаването. Един от безспорните изводи, до който те са достигнали, е, че разузнаването и контраразузнаването съществуват въз основа на два принципа. Първият е принципът на разделност на двете служби, вторият е принципът на взаимодействие между тях. Така че излишните идеи, излишната емоция от механичното включване на двете разузнавателни служби – Националната разузнавателна служба и разузнаването в Министерството на отбраната в състава на агенцията очевидно не намират подкрепа нито в практиката, нито в теорията на изграждането на системата на сигурността. Целта на тази агенция е ясно посочена – противодействие на организираната престъпност и корупцията на високите етажи на властта, както и защита на националната сигурност. Това до голяма степен е конкретната задача с оглед на дейностите и правомощията, които може да решава тази агенция.
Считам, че политическите изказвания в този момент едва ли са най-добрият подход. Би трябвало да се чуят повече становища на хора – експерти в тази област, за да може действително най-сетне, стартирайки тази реформа в сектора “Сигурност”, да имаме един действен закон, да имаме закон, който адекватно да отговаря на потребностите, които посочих в началото.
Моето лично убеждение е, че с предлагания законопроект се прави тази първа стъпка и лично аз ще подкрепя законопроекта на първо гласуване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Йордан Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, през последните почти близо две десетилетия бяхме свидетели на създаване на най-различни институции, тоест служби и то все за борба срещу престъпността, то не беше ССБОП, НСБОП, Финансово разузнаване, Служба за издирване на незаконно забогателите и т.н., и т.н. Какви са резултатите? Почти нулеви! Над 1 милиард годишно се източва от ДДС, няколко милиарда изтичат невлети суми от митниците, акцизи и т.н. Това са фактите. Само преди два дни се оказа, че близо половин милиард лева не влизат в хазната от контрабанда на цигари. Сега се предлага нова служба.
С най-голямо желание бих подкрепил и приветствал всяка идея, която наистина може да сломи тази очевидно организирана престъпност. Но има няколко въпроса, които лично ме смущават.
Първо, обединяваме сегашни служби – Национална служба „Сигурност”, военно контраразузнаване и финансово разузнаване. Ако тези служби работят добре, защо ги обединяваме? А ако те работят зле, защо не ги разпуснем и не създадем нова служба без те да участват в тази нова идея?!
Защо новата служба се изважда от МВР? Националната служба за сигурност и останалите служби на МВР винаги са работили в почти сто и повече годишната история във взаимодействие, тъй като на едно място са най-важните информационни мотиви.
На трето място, не е ли отдавна мястото на финансовото разузнаване в службите на Икономическата полиция? Нима само финансовите далавери подкопават сигурността на страната? А мащабите на контрабандата, на корупцията? Може би и тях трябва да вкараме в Агенцията за сигурност, тоест службите, които се занимават с тази неорганизирана, по-друга престъпност. Тогава какво остава на полицията?!
Не рискуваме ли да конфронтираме остатъците от служби в МВР и тази нова агенция?!
На пето място, бих искал да посоча, че подобен експеримент е правен в България и то през 60-те години на миналия век. Институцията за сигурност беше извадена от МВР. Причината, която тогава знаехме, беше ограничаване на властта на една сериозна политическа фигура, който беше вътрешен министър, и беше създадена нова институция, наречена Комитет за държавна сигурност. Само след по-малко от две години се видя абсолютната неефикасност на тази нова служба и тя леко беше върната в структурите на МВР.
Бих казал, че ако евентуално, както се твърди в медиите, днешният вътрешен министър има твърде много власт, дайте да ограничим, премиерът винаги може да иска личен отчет на службата, която се занимава със сигурността на държавата.
На последно място, защо трябва да се прави един експеримент, казвам „експеримент”, тъй като в продължение на 110 години службите на България – монархическа и републиканска, тоест социалистическа република, работеха доста добре, независимо на кого са служили – разузнаване и контраразузнаване – те бяха на ниво. Защо трябва да се развали и да се прави нещо ново в един доста деликатен преходен период?
Казва се, че идеята била взета от Съединените щати. Ако е така, бих казал: „толкова по-зле”! Най-малко САЩ могат да бъдат модел и като държава по своята структура и функции и т.н., и освен това като държава с твърде висока престъпност и с най-много затворници в света.
Бих подкрепил, още веднъж казвам, нещо, което може да пречупи тази организирана престъпност, но разковничето не е в институцията, уважаеми колеги. Разковничето е, че все още има хора във висшите етажи на властта, които наистина, дето се казва, имат дял в това, за което преди няколко дни ни критикуваха нашите колеги от Бундесрата на Германия. Нека се огледаме не в службите, а в политическото желание да премахнем тази язва от политическия живот, която наистина източва милиарди, които не влизат в бюджета на страната и поради което имаме сегашните тежки проблеми със социалното положение в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За първа реплика – заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин Величков! Уважавам Вашето мнение, но и Вие, както и изказалите се преди Вас ще сбъркате и бъркате, ако мислите, че това е законопроект, създаден, за да разреши конфликт между министър-председателя и министъра на вътрешните работи. Факт е, че освен Министерство на вътрешните работи отношение към законопроекта и към намерението за създаването на Национална агенция „Сигурност” имат и Министерството на отбраната, и Министерството на финансите. С не по-малко основание бихте могли да проявите загриженост по отношение на министъра на отбраната и на министъра на финансите. Това е едната страна на въпроса.
Бъркате и тогава, когато твърдите, че моделът е взет отнякъде, в случая посочихте Съединените американски щати. Нищо лошо, когато се ползва опитът. Не е необходимо човек да измисля колелото, може да използва модели, доказали своята ефективност. Факт е обаче, че по отношение структурирането на подобен тип агенции няма единна практика – всяка една от държавите следва собствена традиция, своите оценки на рисковете и заплахите, съответно търси свое решение как да противодейства.
Ние предлагаме нещо, което съответства на нашия анализ, който правим, на потребността на обществото за очевидно противодействие както на организираната престъпност, но свързана с лица, заемащи висши държавни постове, с корупцията по високите етажи на властта, международния тероризъм. Всъщност най-общо казано, нашият стремеж е укрепване на държавността, защита на сигурността – вътрешна и военна, съответно действията, свързани с корупцията и организираната престъпност. Мисля, че по отношение на решението, което предлагаме, то следва един опит, който имаме на основата на анализа на резултатите досега, защото едва ли ще вземете да опровергавате факта, че има впечатление за разпокъсаност, често пъти липса на координация, дори в някои моменти работа на различните служби по едни и същи обекти. Мислим, че това преодоляваме със сегашното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Няма дуплика.
Има думата за изказване народният представител Илко Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, ще започна с това, че Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи на първо четене законопроекта с идеята, че между първо и второ четене ще бъдат направени редица съществени промени в текстовете.
Като един от съавторите, съвносителите на този законопроект ще започна с това, че до голяма степен споделям твърдението на господин Костов – това беше и моето начално съображение, за дефект на законопроекта в контекста на това, че до голяма степен предлага механичен сбор от определени институционални и функционални решения. Това е така и според мен.
Мога да кажа в баланс на това твърдение, което и аз възприемам, че ако тази група бе поднесла на обществото един феномен, едно безпрецедентно решение, което няма никаква опора в социалната и политическата действителност, то щяхме да бъдем обвинявани не по-малко от сега, когато предлагаме едно ново функционално решение на проблема.
Има два подхода – позволявам си да твърдя това – в изграждането на съответните институции. Единият подход е институциите да следват функциите, а другият подход е функцията да следва институцията.
Ние смятаме, че когато е взето едно политическо решение, когато е изкристализирало политическо решение и то е облечено в съответната политическа воля за консолидиране на определена функция, която трябва да предпостави нови политики и нов фокус на тези политики, то тогава съответните институции трябва да бъдат пригодени към тези функции с всичките сътресения, които неминуемо следват от такова пригаждане. В противен случай, ако ние продължаваме да настояваме на това, че ако тази институционална даденост, в която се намираме, е перфектното решение, което няма и не може да се намери коректив, то неминуемо изоставаме от събитията и не предлагаме никакви решения, които биха могли да бъдат в контекста на нова социална реалност, впрочем реалност, за която нееднократно сме обвинявани, че не намираме подходящите средства за реакция.
В този смисъл, възприемайки тезата, че сме изправени пред механичен сбор от текстове, ние, позволявам си да твърдя и като член на работната група, имаме амбицията от тази институционална и функционална реалност, пред която сме изправени, възприемайки новия фокус, който е консолидиран като политическа воля, да очертаем една нова институционална реалност. Тя не е и не може да бъде изцяло нова, не може да бъде плод на някакво моментно хрумване, нито да бъде романтично изкривяване от общата политика. В този смисъл мисля, че бидейки механичен сбор от институционални решения, този сбор предлага стабилна основа за надграждане на такива решения, които ще предпоставят едно добро функциониране на тази нова агенция. Надявам се това да се случи.

Аз виждам две основни насоки, които, разбира се, почиват върху съответните проблеми в законопроекта. Едната насока е създаването на вътрешна кохерентност на така привнесените от другите ведомства звена. Без тази кохерентност агенцията няма да заработи, няма да изпълни тази социална и политическа функция, за която е създадена. В този смисъл аз мисля, че подходът от обектово привнасяне и преповтаряне в съответните институционални механизми на трите агенции, респективно тяхното възпроизвеждане във вертикален план, не е най-доброто решение. За мен следващите стъпки, може би нямам време и възможност за това нещо, е на основата на тези структури ние да изградим едни структури, които ще отразят не обектовата разделеност на финансово разузнаване, военно контраразузнаване, проблеми на контраразузнаването и т.н., а изтегляйки функционалните връзки да структурираме под тях съответните дирекции и съответните направления. Защото всички ние добре знаем, че заплахите са толкова комплексни, че разделението на феодални общности в една агенция е най-лошият знак, който ние можем да изпратим и като послание към обществото. И аз се надявам това, ако не бъде решение на бъдещия закон, то да бъде една негова последваща корекция в най-кратък срок.
Другата област, в която трябва да се положат максимални усилия, това е създаването на институционалните условия за взаимозависимост и взаимообусловеност между действията, структурите и звената на тази агенция със съществуващите звена в Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и Министерство на финансите. Най-опасното, което може да се случи, е на основата на една институционална ревност тези звена да препятстват било волю или неволю дейността на новата агенция. Задача на тази работна група и надявам се на всички колеги от различните ведомства, които допринасят за подобряване на текстовете и за внасянето на нови елементи, е изписването на такива текстове, които ще създадат основата за една такава функционална взаимообусловеност и взаимозависимост на дейностите на тази агенция със съответните звена на МВР, Министерство на отбраната и Министерство на финансите. Ще дам само един пример, който според мен достатъчно релефно представя ситуацията.
Доста сериозен е проблемът кой ще арбитрира в случаите на конфликт, на действие примерно между БОП и Националната агенция, доколкото БОП е в рамките на Министерство на вътрешните работи, а агенцията ще бъде на едно по-високо ниво. Това е един практически проблем, който трябва да намери решение и ние ще се опитаме това решение да бъде намерено по най-адекватния начин.
За мен остава още един много сериозен проблем, на който ние трябва да намерим решение и това е въпросът за статута на служителите. Ние събираме от три различни ведомства служители с различен статут. Едните, грубо казано, грубо разделени, са военни служители, другите са цивилни. Така трябва да решим нещата, че дейностите на служителите на ВКР зад граница да не бъдат дискредитирани от това, че ще бъдат инкорпорирани в структурата на тази нова агенция. Така че същевременно да не се повлече крак този статут на останалите служители да бъде в конфронтация със служителите на Министерство на вътрешните работи и на Министерство на финансите.
Аз се надявам - и в този смисъл има много добри предложения от колегите на Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната - че ще бъдат намерени тези решения.
Искам да завърша с това, че аз приветствам стабилността в обществените отношения тогава, когато институциите наистина отразяват тази стабилност. Но аз повече адмирирам адекватното отношение на политическото ръководство на една държава към актуалните проблеми. Поведение, което отразява адекватно както тези предизвикателства и заплахи, така и институционалните решения, които съществуват към момента. Пак повтарям – за мен подходът да се търси най-адекватната актуална форма на един проблем е за предпочитане пред това ние да упорстваме в твърденията си, че сега съществуващите структури са най-добрия модел за решаване на тези нови предизвикателства, пред които са изправени всички страни, не само Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, изключително важен е този законопроект, който е внесен. Тоест важни са обществените отношения, които би следвало да бъдат уредени. Иначе самият законопроект е много лош продукт. И ние от Демократи за силна България няма да го подкрепим, както беше казано и преди мен. Не е заради дребно политическо заяждане, а заради самото съдържание на проекта.
На първо място и аз ще се спра на този проблем - защо този законопроект се внася от народни представители, а не от Министерския съвет. Това показва липса на консолидирана политическа воля по проблема. Нищо друго. Това показва, че има притеснение в Министерския съвет дали този проект би бил подкрепен, дали не би се стигнало включително до бламиране на министър-председателя. Има напрежение. И в публичното пространство станаха известни определени крамоли. Но това е повърхността.
Аз също ще посоча един солиден дефект на нормативния акт – проекта, който е внесен, че той на практика представлява механичен сбор от действащи норми от други актове, събрани на едно място. Или, ако трябва да се изразим по-модерно, става въпрос за “copy-past”. Изобщо не са погледнати текстовете, които са извадени от Закона за Министерство на вътрешните работи и са инкорпорирани в този текст да се види какви несъответствия има.
Когато говорим за структурните звена, които ще бъдат инкорпорирани в новата агенция, единственото звено, което според мен има място в тази нова агенция от тези, които инкорпорирате, е Агенцията за финансово разузнаване. Само тя с оглед на дейността, която осъществява към този момент, би могла да бъде полезна в изпълнение на тази задача, която поставяте пред тази агенция. Другите две звена нямат пряко отношение към тези рискови заплахи, които искате да наблюдавате чрез новата агенция. Защото борбата с организираната престъпност е задача на специализирани звена от Министерство на вътрешните работи и на първо място сегашната Главна дирекция за борба с организираната престъпност. А тя остава в МВР. Как ще се обясни това обстоятелство и това противоречие?
Национална служба “Сигурност” – между другото този текст е пропуснат, когато сте инкорпорирали от Закона за МВР – се занимава с корупцията само и единствено като способ на проникване на чуждите специални служби в България. Тоест, когато разузнавачите купуват шпиони. Само в този случай се занимава с наблюдение на корупцията. В тази служба няма специализация на състава за наблюдение на тези рискове и заплахи, които искате вие сега да се наблюдават. Да не говорим за военното контраразузнаване, което е едно малко звено и има много специфични задачи. На практика няма никаква подготовка за борба с престъпността.
Забележете, че звеното в Министерството на отбраната се нарича “Военно контраразузнаване и военна полиция”. Военната полиция остава в Министерството на отбраната. Така че този механичен сбор до никъде няма да доведе. Вие тепърва ще трябва тези хора да ги преобучавате да могат да имат специализация да се борят с организираната престъпност и с корупцията.

Отиваме на следващия проблем. По какъв начин се диференцира компетентността между различните звена и институции в държавата, които имат задача да се борят с престъпността, след като има един-единствен текст в целия закон, касаещ този проблем – т. 4 на ал. 1 на чл. 3: „Участие на лица, заемащи висока длъжност, в корупция и връзки с организираната престъпност”? Тук бих питал аз какво значи корупция и какво значи високи етажи на властта, висша държава длъжност? По какъв начин ще ги диференцираме, ако в хода на една разработка на Икономическа полиция, да речем, за подкуп, се стигне до информация че е засегнато лице или участва лице от висшата държавна администрация, кой ще бъде компетентен да продължи работата оттук нататък? Този закон не решава този въпрос.
В Преходните и заключителни разпоредби сте посочили, че с взаимни споразумения, или както е наречено там, между институциите, това щяло да се постигне. Това е абсурд. Защото ще започне боричкане между различните институции за компетентност. И това нещо трябва да се уреди в закона.
На няколко места в законопроекта се препращат важни обществени отношения, свързани със защита правата на човека, да се уреждат с подзаконови актове – правилник, наредби. Това е недопустимо в тази област да се отива на ниво подзаконови актове. Тоест изпълнителната власт зад гърба на законодателя да урежда тези отношения.
По отношение на структурата. Толкова тежка структура е изписана – представете си, въвеждат се четири генералски нива: председател, заместник-председатели, генерални директори на дирекциите и заместник-генерални директори. Това са четири генералски звена. Представяте ли си колко офицери от Държавна сигурност ще ви трябват, за да попълните тези нива?
ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ, от място): Има доста.
АТАНАС АТАНАСОВ: Имате достатъчно, да. Знам, че имате достатъчно още неуредени. Може би затова създавате структурата, защото има достатъчно офицери от Държавна сигурност без работа.
И тук, когато стигаме до назначенията, колко пъти ще трябва да е обсъжда този въпрос относно компетентността на институциите в страната. Член 105, ал. 2 от Конституцията е категоричен, че общественият ред и сигурността в страната са задължение и правомощие на Министерския съвет. Това е уредено изрично в Конституцията. Тоест, други институции, извън изпълнителната власт, нямат правомощия в тази област. Това означава аргументум а контрарио.
Питам на какво основание президентът ще назначава председателя, а, забележете, дори и заместник-председателите на тази агенция? В първоначалния проект на този закон за заместник-председателите беше посочено, че те щели да бъдат трима. Впоследствие някой се усети, че с посочването на трима е бъде компрометирана тройната коалиция и това беше премахнато. Сега можете да назначавате повече. Може би по системата 3-5-8. Представете си с какво ще се занимават тези заместник-председатели, които ще бъдат посочени от партиите. Основната им задача ще бъде да изпълняват задачите на тези, които са ги назначили, а именно да предпазват управляващите партии от дейността на агенцията.
Недопустимо е и аз смятам, че независимо от това колко лош ще бъде този закон, когато вече стане така, това ниво на заместник-председателите просто трябва да го няма. Недопустимо е. А трябва да е проста структурата - след председателя да има генерални директори и нищо друго не е необходимо да се случва. Но да дадем правомощия на президента Гоце-Първанов... Вижте, тук не е въпросът в това. Разбира се, от една страна принципният проблем е, че не бива да се дават правомощия на президента, но в конкретния случай още по-опасно е да се дават кадрови правомощия в целия сектор за сигурност на един доказан агент на Държавна сигурност. Основната му задача ще бъде в това да кадрува бивши офицери от Държавна сигурност. Това не е допустимо да се случи.
Във връзка с това не е излишно да се каже, че един от големите проблеми на българския преход се състои в това, че никога не беше потърсена отговорност от българското общество, от офицерите на Държавна сигурност. Не от агентурата, а от офицерите. От тези, които са били облечени във власт да репресират. За нарушаване на човешки права никой не потърси отговорност на тези хора. И е крайно време да бъдат извадени от тези структури.
ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ, от място): Защо ти не потърси като беше шеф?
АТАНАС АТАНАСОВ: Искам да се спра и на проблема, който е уреден в закона – при какви условия могат да бъдат освобождавани председателят и заместник-председателите на агенцията? Погледнете ги внимателно. Този мандат от пет години, който им се дава, ги прави недосегаеми. Не може да няма основание да бъдат освобождавани и председателят и заместник-председателите, когато не изпълняват закона, или когато не се справят със задълженията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин председател, току-що ме информираха от администрацията, че времето на вашата парламентарна група е изтекло. Ако може да кажете заключителните си думи и да приключвате.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Последно, парламентарният контрол. Това, което е посочено в закона, е псевдопарламентарен контрол. Не може да очакваме парламентът да има механизми за въздействие върху работата на тази агенция при условие, че двете първи ръководни нива – председател и заместник-председателите на тази агенция, ще се назначават от президента. Президентът не подлежи на парламентарен контрол. Няма как да се случи това. На практика това е имитация на парламентарен контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря и аз.
Има думата за изказване народният представител Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес действително разглеждаме един важен законопроект за нашата сигурност. Обаче големият проблем, който се появи и явно ще продължава да се появява, това е, че отново на парче продължаваме да работим в тази сфера. Защото съвсем нормално и логично беше, първо, да се изработи концепцията за нашата национална сигурност, оттам респективно да се приемат и законите, които касаят националната ни сигурност, а именно Законът за националната ни сигурност, който да препраща изработването на всяка една отделна служба. Явно тройната коалиция е решила да върви по друг път. Явно е, че тя с гласовете на тройната коалиция ще приеме един закон. Закон, който обаче определено няма да свърши работа. Идейно – да, като идея не е лошо. Но реализацията е много слаба. Бих казал реализация на хора, които е трябвало по някакъв начин да покрият заявката на министър-председателя, без да бъдат подготвени за това. Защото, ако някой ми твърди, че този законопроект е изготвен от експерти, колкото и да ме убеждава, аз лично няма да му повярвам.
Въпреки всичко, започвайки по същество, бих искал да спомена две идеи, които според мен не са лоши.
Първата идея е разбиване на монопола на мегаминистерството, на Министерството на вътрешните работи, който донякъде е в положителен план, а именно деконцентрацията на информацията от едно министерство, така да се каже.
И другото, което е споменато много, много срамежливо в един-единствен член – това е залагането на парламентарния контрол, въпреки че с този единствен член всички вие знаете, и ние знаем, че не може да се реши парламентарният контрол на една такава структура, която ще се реши, защото парламентарният контрол – тези, които са го писали, нормално беше да се справят и с Конституцията и чл. 79, ал. 2 и чл. 80. Явно не са имали такова желание.
Основно иначе недостатъците са много. Аз ще се опитам да спомена някои от тях. От този законопроект, който е представен, лъха много на политика – политика, с която управляващото мнозинство се опитва да си реши вътрешнопартиен проблем със законодателството – законодателство обаче, което не е ясно как впоследствие вече ще рефлектира в системата на националната сигурност.
Даже и фактът, че самите вносители в момента не присъстват в парламентарната зала говори достатъчно как те си подкрепят собствения законопроект, колкото и да твърдят обратното техни колеги, пък и самите те. Защото самият закон, по-скоро преписването на самия закон е изваждане на определени членове, алинеи и параграфи от Закона за МВР, правене на един механичен сбор и представянето му в парламента не като законопроект. Той е представен като Законопроект за Агенцията за национална сигурност, но за мен определено това може да бъде само едно-единствено нещо, а именно идеен проект за Агенция за национална сигурност. В този си вид, така както е представен, ако законопроектът бъде приет, той няма да сработи.
В самия законопроект обаче независимо от това, че е заявено, че механично ще се събират военното контраразузнаване и финансовото разузнаване плюс Националната служба “Сигурност”, абсолютно никъде не са споменати функциите и дейностите на тези две служби – военно контраразузнаване и финансово разузнаване. Там реално погледнато, след като са преписвали и прехвърляли от Закона за МВР, хубаво беше да прехвърлят специално за военното контраразузнаване чл. 40 и чл. 40а от Закона за отбраната и Въоръжените сили. И в тази връзка да кажа следващия дефект на закона.
Тук споменах за дирекциите – генерални, териториални и административни, доколкото си спомням, но тези генерални дирекции така или иначе не са разписани какви ще бъдат те. В крайна сметка ще има ли, примерно, Генерална дирекция “Контраразузнаване”? Ще има ли Генерална дирекция “Контраразузнаване” в Българската армия? Ще има ли Генерална дирекция “Финансово разузнаване”? Питам по принцип – ще го има ли това разписано или всичкото това после ще се приема в правилник, а естествено правилникът, много добре знаете, как се приема и как се пише? Понякога се е случвало правилниците да отменят даже и закони за голямо съжаление и за срам на българския парламент. Това просто отсъства и го няма, което още един път показва, бих казал, притесненията и бързането на управляващите след заявката на техния министър-председател, който усеща, че не може да прокара законопроекта през Министерския съвет.
Другото изключително според мен важно възражение, което аз смятам, за което и мои колеги преди малко говориха, е за начина, за принципа на подчиненост и назначаването на шефа на агенцията и заместник-шефовете. И това, забележете, се предлага при положение, че много добре се знае миналото на нашия президент в момента – Георги Първанов, който е демонстрирал не един път и два пъти своето лично съпричастие към някои служби, които определено са обслужвали неговите интереси.
Аз тук ще ви напомня, примерно, за един случай, който се случи още през 2003 г. Имаше тогава износ на едни резервни части, които бяха хванати от нашите партньори от Ирак, доколкото си спомням. Естествено, от това нищо не излезе. Интересно защо ли, при положение, че тогава общо взето можеше да се каже, че доста бяхме нарушили правилата.
Следващ основен недостатък на това, което се предлага, е именно военизацията. Уважаеми колеги, тук не напразно ви го казвам специално за военизацията, но исках, ако имаше някой от вносителите да попитам, но тях явно така ги е срам от законопроекта, че даже и не присъстват в залата, бих ги попитал след като военизират две цивилни структури заради една военна структура, отчели ли са примерно нашите ангажименти, които ние имаме като ангажименти, подписани като членове на НАТО, че по този начин, едва ли не, защото е военизирана структурата, ще увеличи състава на Въоръжените ни сили? И означава ли това, че ще правим отново съкращения? Тогава министърът на отбраната ще излезе и ще каже, че ние отново трябва да съкращаваме нашата армия, защото тя и без това е много голяма, според него, защото нямало и финансов ресурс. Дали има финансов ресурс или неправилно го разпределят, по-скоро го преразпределят в различни джобове – това е друг въпрос. Там да не се връщам - на отделните случаи по техните обществени поръчки, които направиха за самолетите, за хеликоптерите, за какво ли не. Заради тях от опозицията излязохме на сто процента, но без никаква реакция от управляващото мнозинство.
И говорим за същата тази структура – ВКР, която много добре знае за какво става въпрос. И е дала своето становище на министъра на отбраната, което явно него това не го е удовлетворявало. И след като тази структура е военизирана, а на Запад при нашите партньори структурите са цивилни, питам аз нормално ще е тяхното партньорство – партньорството между тази структура Агенция за национална сигурност и цивилните структури, примерно на нашите партньори? Според мен няма да е толкова нормално, защото ние имаме ангажименти поети към НАТО и към Европейския съюз точно в тази им част.
От гледна точка на контрола – аз лично не се сещам как така ще стане министър-председател да ръководи една военна структура. Това на нещо друго ми намирисва. Не се сещам и как ще продължаваме по същата логика – президентът Първанов да назначава шефа и заместник-шефовете на тази агенция при положение, че България е парламентарна република и съвсем спокойно в този законопроект може да бъде записано: по предложение на Министерския съвет, след изслушване в комисиите по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по отбрана, и след гласуване в парламента да бъдат назначавани тези шефове или заместник-шефове на бъдещата агенция, защото вие така или иначе ще си го приемете това.
За мен това е съвсем нормалната процедура и е време парламентът да си заеме достойното място в сферата на сигурността. Това много години просто се пренебрегва.
В предложения проект за намерения също според мен има много сериозни пропуски и особено в сферата на сигурността. Те изобщо не са упоменати – за дейността, специално на агенцията, а някои от тях ще продължават да се допират с Министерството на вътрешните работи.
Някой тук преди мен вече тук говори по финансовата част на въпроса – да, действително, сигурно ще има използването на по-голям финансов ресурс, който всички ние ще плащаме. Колеги, големият проблем обаче е друг. Аз съм съгласен да плащаме повече, но не съм съгласен ефективността на тази система за сигурност да падне, защото съм сигурен, че ще бъде така. Това е най-големият проблем, защото всяка една европейска и модерна държава, както и България след като се числи вече към това семейство, нормално е да плаща за своята сигурност, нормално е да го получава този продукт, а този продукт особено в последните години, именно “сигурността” не се получава. Колкото и някои да се опитват да казват и да убеждават българските граждани, които са потърпевши от всичко това, да казват, че само пет били босовете в България. Не са пет. Може би тази цифра им харесва малко повече.
Друг парадокс – създава се кабинет към председателя на агенцията. По същество и така, както е записано в проекта за намерение, това не е политически кабинет, само че де факто е така, де юре не е така – де юре е точно политически кабинет. Появява се на едно място в самото начало ролята на главния секретар и след това изчезва. Знаете, че главният секретар е професионална длъжност и тя определено има строго определени функции. Те трябва да бъдат разписани в закона, а не в правилника.
И след като тази структура искате да я военизирате, защо не предвидихте примерно и структурата “Инспекторат”? А тях кой ще контролира?! Тях кой ще контролира вътре в самата им структура?! Няма го и Инспектората.
След като ще има парламентарен контрол и след като де юре, както се казва, кабинетът на председателя на агенцията е политически, защо няма и парламентарен секретар? Как ще се упражнява този парламентарен контрол или така, както колегите са се упражнявали в представянето на проекта за намерение?
Специално за военизацията – абсолютно противоречие със законодателството в България по Закона за държавния служител.
Парламентарният контрол с комисия. Не е ясно каква ще бъде тази комисия: сега действаща или новосъздадена. Защото според Конституцията постоянните комисии в Народното събрание подпомагат дейността на Народното събрание и те са постоянни парламентарни комисии. Временни комисии се създават само и единствено, когато има конкретен случай, който трябва да бъде разследван.
Следващото нещо, в самия законопроект в Преходните и заключителните разпоредби, в Закона за МВР – елиминира се “Национална сигурност”. Въпреки това, което е предложено в този законопроект, и въпреки това, което остава в самото Министерство на вътрешните работи като принцип, МВР ще продължи да работи и за националната ни сигурност.
Защо, уважаеми колеги, се елиминира този принцип за борба на Министерството на вътрешните работи за националната ни сигурност или това отново е едно недоглеждане? Как може такава структура да я елиминираш да се бори за националната ни сигурност? В същото време в МВР има отряд, който е специално подготвен за това. Отряд, на който в момента даже не му разрешават да тренира. Това е отрядът, който ще се бори, не дай си Боже, ако се случи на България, срещу организирани терористични актове. Дано да не ни се случва! Това е отрядът, който е в МВР, хората седят, не тренират, получават заплати и те не знаят сигурно защо ги получават. А те желаят да участват в тази система. (Реплика от залата.)
Следващото нещо: “да ползва и да изгражда своя архив”. Ако някой тук излезе да ми обясни как ще стане това разделяне на архива, при положение че архивът на МВР е единен, уважаеми колеги, и пряк ръководител на този архив е министърът на вътрешните работи с Дирекция “Информация и архив”. Кажете ми как ще стане с правилника да разделите архива, който примерно в момента касае НСС, как Румен Петков ще ви го даде или ще го даде на тази агенция?! Или пък как ще се раздели този архив на ВКР и Военна полиция? Как ще стане тази работа?!
В момента има закони, които сме приели, и не ги изпълнявате, а пък представям си с правилник как ще стане тази работа. Никога! Още сега ви казвам: никога! Тази агенция просто ще бъде законодателно уредена, но за пореден път ще бъде мъртвороден закон. Това са моите притеснения. Ако наистина искате да се борите с престъпността и особено с корупцията на високите етажи във властта, защото корупцията може да бъде само в управляващото мнозинство, тя не може да бъде в опозицията, ако наистина искате да привиквате хората, така както е написано в чл. 21, алинеи 1 и 2 в законопроекта, направете един работещ законопроект.
И пак ви предлагам, първо да стане дискусия за концепцията за национална сигурност, Закон за националната сигурност, след това закони за отделните служби, след като вече сме приели самата концепция, и един път завинаги да се разбере, че не може да си разпределяте функциите, защото в момента сте на позиция 8:5:3. Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Браво, Данчо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплика? Няма.
Има думата народният представител Георги Близнашки за изказване.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, предварително ще кажа, че не съм специалист по въпросите на защита на националната сигурност, но като български конституционалист смятам, че много по-добре от всички експерти по подобна защита знам какво представлява самата национална сигурност. И ще заявя предварително, че ще гласувам на първо четене този законопроект със свито сърце, защото това, което ни се предлага – това стана ясно и от докладите на двете парламентарни комисии, и от много от изказванията – е с неизбистрена докрай политическа философия. Не става дума за подробности, за детайли, за техники, за средства и така нататък, а за философията на тази реформа.
Необходимо е да се има предвид, че подобни суперструктури на невидимата власт лесно се създават, но след това трудно се ограничават. Има една особена арогантност на хората, които се допускат до държавната тайна, едно особено знание, което им придава свръх самочувствие. Отиваме към създаване на структура в държава, в която демократичните традиции, за съжаление, не са достатъчно устойчиви, не са здраво вкоренени и знаем какви горчиви последици сърбаме от дейността на остатъчните структури на Държавна сигурност – техните непрекъснати опити да се намесват и да дирижират политическия живот на страната. Ние не успяхме да ги респектираме, да ги сложим на мястото.
Именно по тази причина искам да направя съвсем кратко предложение, защото това, което можем чрез един законопроект, чрез един закон да направим, е да подредим приоритетите на тези хора, които ще участват в защитата на националната сигурност. Затова смятам, че на първо място трябва да бъде изведена дейността, свързана с поставянето под заплаха, тоест предотвратяването, както е в чл. 3, не разузнаването в полза на чужди сили, а онова, което е т. 3, но е доста тромаво и доста сбъркано изписано – противоконституционна дейност. Смятам, че на първо място като приоритет трябва да бъде изведено всичко онова, което поставя под заплаха конституционния правов ред, републиканската форма на държавата и основните права и свободи на българските граждани.
Нека да е ясно, че тази суперструктура трябва да работи в името на демократична България, която има своите конституционни ценности и принципи, които трябва да бъдат поддържани чрез съответните техники на невидимата власт. Настоявам за правилното подреждане на приоритетите, когато става дума за защита на националната сигурност, защото историята дава много примери. Всички държавни преврати се извършват все в името на защитата на националната сигурност и висшите държавни интереси. Това, което можем да направим, е да поставим ясни цели и прецизни юридически рамки, които да позволяват впоследствие и съответен контрол върху дейността на тази структура, която имаме намерение да създадем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Пламен Ранчев.
ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда кратък, тъй като дискусията и без това беше твърде обстоятелствена и продължителна. Бяха споменати всичките моменти в закона, които всеки от колегите счита, че в една или друга насока не са достатъчно прецизни, не са достатъчно обработени, че представляват слабост като цялост на закона.

Аз считам, че законът е добра стъпка към изграждането на структура, която да обедини служби и институции, работещи в едно направление – борбата срещу организираната престъпност, корупцията по високите етажи, изпирането на пари и т.н. През годините за всички стана ясно, че сега действащите служби и институции са разпръснати в различни ведомства. В много случаи те действат некоординирано, в много случаи – в конфликт помежду си и ефективността от това определено страда.
Определено подкрепям законопроекта като първа стъпка към изграждането на ефективна система за борба с престъпността, пò специално организираната престъпност и корупцията по високите етажи.
Аз също считам, че предложеният законопроект не е съвършен и иска сериозно да се поработи върху него. В тази насока времето, което ще ни бъде дадено между първо и второ четене, нека бъде използвано от всички, които направиха изказване, и всички останали, които имат отношение към темата, за да направят предложения, да поработят, та да прецизираме законопроекта и в крайна сметка да имаме един качествен законодателен продукт.
В това отношение приемам критиките, които бяха направени от дясната страна. В голяма степен те са основателни. Предложението ми е колегите да ги направят като предложения за доработване на самия законопроект, така че със собствени усилия да направим онова, което аз и други колеги считаме като недостатъчно прецизно изработено и в крайна сметка да имаме по-качествен краен вариант на законопроекта, а и на самата бъдеща Национална агенция по сигурността.
Ще се спра само на няколко момента, които бяха казани по отношение на внесения законопроект, които аз не споделям (имам предвид като критика).
Единият момент беше, че агенцията ще бъде подчинена на президента, че в крайна сметка той ще назначава ръководния състав на агенцията и едва ли не парламентът няма да може да упражнява контрол върху така създадената национална агенция, а Министерският съвет, макар и като функционален ръководител на тази агенция, и министър-председателят ще бъдат неглижирани. Моето лично мнение е, че това не е така, защото в случая при назначаването на ръководния състав на агенцията сме изправени пред принципа на така наречената „обвързаност на компетенциите” в смисъл, че президентът не може да назначи никой от ръководния състав, ако той не му бъде предложен от министър-председателя, и не може да уволни никой от назначените вече ръководители на тази служба, ако това не бъде съответно предложено пак от министър-председателя. Така че в никакъв случай не можем да считаме, че президентът ще бъде номинален или фактически ръководител на тази агенция като назначава, тоест като издава укази за назначение на съответните ръководители на службата, защото и досега практиката е такава. Главният секретар на Министерството на вътрешните работи, директорите на националните служби в министерството, генералите в Министерството на отбраната, началникът на Генералния щаб се назначават по предложение на Министерския съвет с указ на президента. В това никой не счита, че има недемократичен момент. Напротив, това е спазване на конституционни положения.
Аз питам тогава: ако някой е считал, че това е един вид преподчиняване на тези длъжности на президента, защо не е направил предложение да бъде променен съществуващият ред?! Явно е, че случаят не се касае за такова положение, в което президентът да бъде доминиращ над службата. По-скоро се спазва принцип, утвърден в нашата практика при действието на новата Конституция от 1990 г. досега. Считам, че опасенията в тази насока са неоснователни.
По-важно за мен е друго – какви ще бъдат функциите, записани в законопроекта, в крайна сметка и в приетия закон, на бъдещата Национална агенция по сигурността? Какъв кръг от престъпления ще бъдат обект на разследване от агенцията? По какъв кръг от субекти ще работи агенцията, за да няма смесване на компетенции между Министерството на вътрешните работи и други институции в страната, които се занимават с противодействие на престъпността, и бъдещата Национална агенция по сигурността? Ето тук законът трябва да бъде много по-ясен и прецизен, като бъде определен кръгът от престъпления, по които ще се работи, като бъдат определени и субектите, по които агенцията ще има право да извършва функции на разследване.
Като стигнах до разследващите функции, мисля, че тук му е мястото да споменем, че в така предложения законопроект разследващите функции на тази агенция не са ясно очертани. Това е най-същественият момент в работата на една агенция, която целим да създадем – ясно разчертани разследващи функции, защото в крайна сметка това е продуктът на цялата дейност, която агенцията ще извършва – оперативно-издирвателна и информационна, но ако го няма завършващият момент на разследващите функции, в крайна сметка няма да имаме никакъв резултат от дейността й. Мисля, че законът трябва да бъде прецизиран в тази насока.
Друг важен момент – в някаква степен агенцията трябва да има и полицейски функции. Какво имам предвид? Когато една разработка бъде в достатъчна степен напреднала, когато се нуждае от спешни мерки по задържане на определени лица, извършващи престъпна дейност, в никакъв случай агенцията не може да разчита на други ведомства, защото е повече от ясно, че при задържането от друг орган е възможно да се стигне до провал на цялата операция. Затова мисля, че агенцията трябва да има и полицейски функции, и да има правото да извършва задържане до 24 часа, а след това по съответния наказателно-процесуален ред, предвиден в НК, да се произнасят органите на правосъдието.
Разбира се, има и още много други неща, които могат да се кажат по законопроекта, неща, които аз смятам, че всеки един от нас е видял и ще направи като предложение между първо и второ четене.
Пак казвам, нека законопроектът да бъде прецизиран и да бъде направен работещ закон за една работеща Агенция по националната сигурност. Твърдо съм убеден, че всички колеги ще вземат дейно участие и в края на краищата ще имаме един добър законодателен продукт.
Като цяло подкрепям законопроекта. Считам, че това е една първа стъпка и поетапно ще бъдат добавени и други функции към бъдещата агенция. Нормално е. Никога една сграда не се изгражда отведнъж. Необходимо е поетапно, стъпало по стъпало да се гради нещо, което не се прави конюнктурно за момента, за близките две-три години, а се прави с цел да осигури сигурността на държавата и обществения ред за дълги години напред. Така че, пак казвам, ще подкрепя законопроекта и считам, че като начало той е добро постижение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин Ранчев, големият проблем на тези, които са работили върху проекта, е, че не са избистрили концепцията – информационна служба ли се създава или полицейска?! Това е големият проблем! Ако ще се създава специална полицейска служба, която да се занимава с разследването на определен кръг престъпления, трябва да се направи съвсем друго нещо. Но ако ще се обединяват всички информационни служби на едно място, тук веднага увисват въпросите: къде е НРС, къде е Военна информация и къде ще е координацията?! Това – на първо място.
На второ място, по отношение назначаването на ръководния състав. Вие дадохте за пример назначаването на главния секретар, на директорите на националните служби в МВР, а аз веднага ще ви дам за пример директорите на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, които се назначават от президента и той ръководи тези служби.
Един допълнителен аргумент в тази насока – военизирането на тази служба. Това е недопустимо! Това е голям дефект на този законопроект и трябва да се опитаме да излезем с чест от тази ситуация.
Как ще създаваме модерни информационни служби и ще въвеждаме лампазите в действие? Тук е зависимостта – ако служителите на тази агенция са военнослужещи, президентът е главднокомандващ. Ето я връзката. И след като той ще назначава шефовете, тук се получава следното. Вие казвате обвързана компетентност. Да, Министерският съвет може да си предлага колкото иска кандидати, но президентът ще назначи когото той си подбере. Впоследствие някой от Министерския съвет може много да иска да бъде освободен председателят или заместник-председателят, но президентът ако иска, ще го освободи.
Така че след назначаването на определените персони за ръководители на тази агенция ръководството на агенцията си остава само на президента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Ранчев, за дуплика.
ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ): Уважаеми колега Атанасов, аз възприемам това, което казвате, не толкова като реплика на моите думи, колкото едно предложение за конструктивен диалог по подобряване на самия закон. Аз казах и в изказването си, че считам, че времето между първо и второ четене е достатъчно, за да се направят всички предложения и очаквам, че независимо от несъгласието ви със законопроекта, ще бъдете достатъчно конструктивни и на базата на опита, който имате Вие лично, ще направите добри предложения, върху които да поработим и да усъвършенстваме закона.
Разбира се, винаги могат да се намерят аргументи за и против едно положение в законопроекта, както стана с предложената позиция за назначаването на ръководителите след предложение от Министерския съвет. Може да се тълкува и по единия, и по другия начин. Но аз пак казвам, това е утвърдена практика в нашата страна повече от 17 години и никой до този момент не е поставил въпроса, че има противоречие в смесването на функции на президента с тези на изпълнителната власт при назначаването или освобождаването на съответните служители в системата на Министерството на вътрешните работи или пък на Министерството на отбраната. Да не говорим, че в Министерството на външните работи всички посланици се назначават след предложение с указ на президента и освобождаването е по същия начин. Това беше закрепено и в Закона за дипломатическата служба, нямаше никакъв проблем в това отношение. И по Конституцията президентът е главнокомандващ и по тази причина в системата на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната съответните лица са били назначавани също с указ на президента. Разбира се, може да се спори трябва ли цялата агенция да бъде съставена от, грубо казано, военизирани служители. И аз не съм много съгласен, че този принцип е правилен. Но ние можем да дискутираме по този въпрос между първо и второ четене и да намерим най-добрия вариант.
Тук ще вмъкна само, че имаше неправилно становище, споделено от друг колега, че военното контраразузнаване винаги е било в системата на Министерството на отбраната, защо сега го вадим и го вкарваме в новата агенция. Напротив, то никога не е било там, там е било само през последните 15 години. Дотогава е било в системата на Министерството на вътрешните работи. Въпросът е трябва ли да останат военизирани тези служители, а освен тях да направим и новите структури, които влизат в агенцията – финансовото разузнаване и НСС – също военизирани. Тук може да се спори, но аз не мисля, че това е решение, което трябва да се приема като окончателно, тепърва предстои да се обсъжда между първо и второ четене. Така че мисля, че можем да намерим най-добрата формула в случая.
Отново казвам, че опасенията, че президентът ще бъде едва ли не ръководителят на тази агенция, са неоснователни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат участие в дискусията на първо четене на законопроекта? Няма. Закривам дискусията.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2006 Г.
Моля, поканете омбудсмана господин Гиньо Ганев.
Добре дошъл, господин омбудсман! Заповядайте на трибуната. За нас е чест да изслушаме Вашия доклад.
ОМБУДСМАН ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа, поради това, че дейността на омбудсмана се разпростира върху целия социален живот и неговите фибри даже, докладът естествено е голям. Затова моето изложение неизбежно ще бъде схематично. Самият доклад е раздаден за втори път, господин председателю, на народните представители, може би не са имали възможност да се занимават в детайли, но ние сме ви предоставили едно малко резюме, дано то да улесни самия дебат.
Този доклад омбудсманът състави с убеждението, че европейското членство на България изправя органите на властта и цялата ни държавна и местна администрация пред един нараснал дълг спрямо правата на гражданите – българските граждани вече и като европейски. И затова ефикасното гарантиране на новото право, което неизбежно ще бъде конституционализирано и у нас, правото на всеки отделен човек да иска добро управление и добра администрация, което е прогласено в Европейската харта за основните права, е и критерият, който пронизва целия този доклад. То изразява волята на омбудсмана като конституционен орган на независимия граждански контрол върху администрацията да назовава добрите и лошите прояви на администрацията, да бие камбаната на обществената тревога, когато на небето се чертаят облаците на социални напрежения, и да сочи пътищата за преодоляването на конфликтите в администрация – граждани. Но не само да сочи тези пътища, а да ги прави по-реалистични и по-павирани.
Този доклад се представи своевременно, както законът иска, в Народното събрание, но междувременно, господин председателю, имахме възможност неговите основни идеи да се подложат на широка обществена дискусия. Аз споменавам заради атмосферата на отчета, че се направи една голяма конференция, посветена на основните му идеи, в която участваха повече от сто души и резултатите от тази дискусия аз сега ще представя пред вас, позовавайки се на самото изложение.
Трябва да се каже, този доклад няма статистическо-отчетен характер толкова и само, той повдига проблеми. И доколкото данните да са налице, те ще бъдат използвани само за да аргументират изводите, до които обобщаващо искам да стигна и аз пред вас.
Големият въпрос е да напомня експертната оценка на Европейската комисия непосредствено преди номиналното включване на България като член на Европейския съюз, че българският омбудсман функционира пълноценно и - един малък детайл искам да припомня – държавата да повишава ролята на омбудсмана на България. В добрия превод на изречението знаете ли какво значи това? Това не значи омбудсманът да увеличава своя щат, той няма и никакво намерение това да прави, то значи, че държавата носи отговорност да подобри работата на администрацията в цялата нейна йерархия. И тогава гражданският контрол на омбудсмана ще има своята по-ефикасна роля щом и управлението на страната стане по-добро.
Има две върховенства – върховенство на закона и заедно с това върховенство на правата на човека. Гледам господин Близнашки и ще го помоля да не спори.
Две върховенства няма, нали? Аз не искам да направя тази грешка, за да подчертая съществото. Ние сме в условията на този крилат чл. 6 на Договора за Европейския съюз, който възведе правата на човека на върха на ценностната система на целия Европейски съюз, тоест Европейският съюз не като съюз на нации и държави, а като съюз на ценности на върха, на които са правата на човека.
Целият доклад показва извървения път от институцията на омбудсмана през календара и релефа на цялата 2006 г.
Накратко, още няколко големи идеи преди цифрите. Активен изразител на общественото мнение – това се е стремил да бъде омбудсманът. И институционализиран носител на гражданския контрол върху държавната и общинската администрация, както и върху всички организации, които осъществяват или правят обществени услуги. Не само контрол, когато правата на човека са нарушени, а даже, когато просто са само застрашени. Много пъти казвам, за повече живот на тази дискусия ще го повторя – омбудсманът е високоговорител на справедливото обществено мнение, стига да има батерии. Батериите са две отглаголни съществителни – едното, застъпничество за нарушените индивидуални права, и второто – противопоставяне на лошите административни практики.
Омбудсманът вдига глас на общественото мнение, но не, за да вика, а, за да бъде чут. Не, за да бъде чут, а думите му да се вземат под внимание. Това не е за песнопеене, а защото става дума за една взискателност за спазването на правата на човека. Мисля си, че и досега стана ясно.
Господин председателю, най-висшият приоритет на омбудсмана е нормалният начин на живот на нашата държава това е правото на управление и принципите на добра администрация. Опитите, даже в България, добрата администрация да се разбере като по-добра административна технология – обслужване на едно гише и не знам какво друго, сигурно е добре – са грешни опити. Те може да имат добър политически режим и лоша администрация. И обратното – не може да има добра администрация и лошо управление. Така че, когато гражданският контрол се разпростира с цялата си взискателност тъкмо върху този пункт, никой не трябва да си прави илюзия, че става дума за властта.
Една друга голяма идея, която пронизва и доклада, и целия живот на институцията на омбудсмана – публичността. Вижте, за много държавни и други органи публичността е метод. За омбудсмана тя е част от неговата дефиниция, част от същността на неговата работа, и тук ние много пъти като говорим, даже и публично по пресконференции, аз ще си позволя да бъда малко прекалено обобщаващ във фразата. Петдесетте процента реална дейност и точно петдесет процента доказателства за публичното нейно протичане.
Франкофоните знаят, че прозрачността на управлението това е неговата транспарантност. Само че ние не искаме да говорим тук за транспаранти в един български смисъл на думата, като за пердета, зад които нещо се вижда. Дейността и на омбудсмана, и на държавната администрация трябва да бъдат къща от стъкло и то да бъде чисто и да се вижда ясно.
Ще кажа истината за нормативните актове - не защото правя отчет пред Народното събрание и търся във ваше лице снизхождението ви. Трябва високо да оценяваме обществеността, работата на ръководството и на народното представителство на Четиридесетото Народно събрание. В целия законодателен процес омбудсманът има едно пряко и равнопоставено сътрудничество с българския парламент. Ако искате един артистичен израз – чрез омбудсмана мнението на хората влиза в обществената и в парламентарната зала. В комисиите, в самите пленарни заседания на парламента всички предложения, които ние правим, а те не са наши, те са от дискусиите с хората, от проверките, които се правят там, те се разглеждат пълноценно и се гласуват по един изключително коректен и отговорен начин.
Смятам, че тази взаимна връзка трябва да се развива, говоря като човек, който познава омбудсманската практика тук и там. Боже мой, на много места омбудсманите изобщо нямат разговор със съответните парламенти. Те са някакви научни дейци, които ги познават в катедрите и то, ако преподават добре, но никакъв публичен говор, никакво влияние в обществото.
Добре, че ние даваме един обратен пример и това се дължи на парламента. Ще ви кажа нещо друго – по-добрите закони са необходими от гледна точка на правата на човека, но липсата на закон, ако чуете внимателно, е обстоятелство, което често нарушава правата на човека. Самата липса на закон.
Общата отговорност на законодателната власт мисля, че става много по-голяма, с оглед на правата на човека.
Много неща могат да се кажат. Аз ще бъда много кратък, извинете ме, пред вас, но преди това политиката на самостоятелност и на отстояване на независимостта на самия омбудсман. То не е заради Гиньо Ганев, то е, за да се знае, че той не иска да слуша никакъв партиен шепот, нито ведомствено отношение и не си позволява това. Ще компрометира самата идея на този граждански контрол, който той носи. Партии, коалиции, мнозинства – ние сме направили такъв Закона за омбудсмана, че той се избира с тайно гласуване от парламента, докато правителствата се избират явно, но това е друга тема.
Веднъж избран, той трябва да има свободата на един папа. Трябва да има право на собствена политика. Гарантирам ви, че в досегашната си работа омбудсманът следва този папски принцип. Знаете ли какъв е въпросът? Въпросът е народното представителство да бъде вярващо в правата на човека, не само като избира омбудсман, но и след това като обсъжда своите закони и своята ежедневна работа.
Разбира се, че индивидуалните жалби са главното, от което омбудсманът черпи жизненост за своята дейност в защита правата на човека. В доклада това е казано много подробно.
Господин председателю, ще бъда много кратък, но в резюме две цифри само.
През цялата 2006 г. – 3064 жалби, а след отчетния период тук, даже от началото на 2007 г. до 30 септември – 2590 жалби. Доверието в работата на институцията омбудсман расте, хората искат да се обърнат към този граждански контрол, а не непременно към съдебната власт. Това вече е белег, че гражданското общество има своите контури у нас.
По всички жалби, които са постъпили, са предприети конкретни действия. Много от жалбите са решени и има процент за това – 67, другите са в ход. Важното е, че понякога жалбите са приключвани не с решаване на спор, а с умело посредничество, решават се с даване на добри съвети, с насоки или пък се иска допълнителна информация. Повярвайте, че общественият натиск, който омбудсманът упражнява върху цялата йерархия на администрацията и на управлението, е ефикасен и крайно демократичен.
Новото, защото се почувства, че има нужда народното представителство да знае това: по категории жалбите – проблеми на собствеността, социални дейности, обществени услуги, неизпълнени съдебни актове, които са влезли в сила, здравеопазване и така нататък, не искам да се спирам на това, ще се чете. За мен е важно, че все повече органи на администрацията се съобразяват с препоръките на омбудсмана, когато той е констатирал нарушение на човешките права. В това отношение в доклада се посочва Министерският съвет – в два добри случая, Министерството на земеделието и горите в отделни случаи, Министерството на труда и социалната политика също. Няма да разказвам казусите. Министерството на отбраната има такава проява, Главната прокуратура също, Агенцията за държавни вземания, Агенцията за социално подпомагане, много общински администрации.
Вижте, от 2065 жалби, по които проверките са приключили, 250 са свързани с услуги, предоставяни на гражданите от общините. Тук нарочно са посочени поименно тези общини – София, Шабла, Свищов, Пещера, Сандански, Велинград, Пловдив, Велико Търново. Всеки от нас може да намери района си и да се замисли върху това изброяване. Поименно общини, които са се отзовали на препоръките на омбудсмана и са поправили своите нарушения, показали са воля за по-добра администрация.
Също така община Родопи, Аксаково, Тунджа, Царево, район “Приморски” във Варна, община Съединение, район “Възраждане” в столицата и така нататък. Има дружества, които също са се вслушали в нашите препоръки, не смеете да ви ги кажа на глас, че в отделни случаи това се отнася и за дружество “Топлофикация”, което след малко тук ще бъде изтъкнато като един драматичен случай. Но това е факт.
По-важно е друго – администрации, които не са се съобразили с ясните препоръки на омбудсмана. Омбудсманът е щастлив, че няма административна власт, но той има по-голяма – има власт на авторитета и власт на морала. Ако една администрация се вслуша в такава препоръка, това значи, че нашите искания към гражданското общество започват да изглеждат много реално.
Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите – правиха се много проверки във връзка със защитените територии на европейската екологична мрежа “Натура 2000”. Нашата констатация е, че в този случай пропуснати административни възможности, никакъв контакт с населението, задължението да го информираш. Това министерство е допуснало проява на лоша администрация. Лоша администрация не е говор, това е дефиниция, легална, на понятието добра и лоша администрация в европейската правна и конституционна система.
Министерството на здравеопазването – оплаквания срещу работата на органите на медицинската експертиза. Вие знаете какъв голям проблем е това. Стократно се говори и се писа. Още не са направени реални стъпки работата на ТЕЛК и НЕЛК да бъде подобрена. Имаш нужда да се освидетелстваш сега, защото си болен, но ти дават дата след три години и точно определят – на 12 февруари. Тогава, Боже мой, друг разполага с твоята съдба и с твоята болест. Може би другояче ще изглежда, господин Миков, но няма да оздравеем щастливо, благодаря на някакво духовно внушение. Това трябва да се промени и натискът ще бъде голям.
Областната администрация на Монтана трябвало да предаде депозитарна записка на един от наследниците. Е, не я предава. Натиск да го направи. Защо трябва да бъде така? Каква е тази администрация, самодоволна, пръснати по министерства и по общини, сигурни в месечното си възнаграждение? Една дистанция между граждани и администрация – тя трябва да бъде скъсявана.
Областната администрация в София трябвало да се произнесе по молби на граждани от 2005 г. за правото им на обезщетение по чл. 2 от Закона за политическата и гражданска реабилитация. Е, не се произнася. Трябва специални усилия за това. Ще изгубя време, ако чета тези работи, ще ви моля да ги погледнете вие.
Искам да ви кажа с това, че много общини са изброени тъкмо като несъобразяване с внушения, направени от омбудсмана. Те са правени след като е имало оплакване, проверките са показали, че резултатите са във вреда на администрацията.
Оттук нататък ще бъда кратък, макар че нямам право. Жалбите не са само източници на живот на институцията омбудсман, а правото му да се самосезира. Ние се самосезирахме по така наречените зелени площи в София, тяхното непрекъснато намаляване, като се гази не само през законови норми, а през върховното право на собствен живот на всеки човек. Или топлофикационните дружества.
Ние се намесихме и по достъпа до архивите на тоталитарните тайни служби с едно много пространно становище. Вие приехте закона, можете да съдите кое е добро и кое е лошо в него, но в нашето становище имаше идеи, които бяха добри внушения.
Господин председателю, топлофикацията отново е на вниманието на омбудсмана, защото гражданите започнаха да получават така наречените изравнителни сметки. Министерството на икономиката е приело една наредба, почти математическа, как се изчисляват тези сметки. Никой не знае тази наредба, никой не знае нейните формули, никой от тези, които са я издали, не се е погрижил да разговаря с хората, дявол да го вземе, преди това. И се получават едни баснословни сметки за съзнанието на човека. Вие и аз не сме видели никакви листовки, с които хората да обяснят защо го правят така. Тази конфликтност с мълчанието на администрацията спрямо хората е един тежък укор, който може да бъде и обобщен. Проверката продължава. Тя ще завърши скоро, но е гарантирано, че не е възможно такава една подзаконова наредба по този начин да посяга върху интересите на хората, без да ни даде сметка защо и как стои едно или друго.
Обстоятелства, които будят тревога: механизмът на обществено обсъждане, не говорим само за местните референдуми, връзката с обществеността както по “Натура 2000”, така и по Общия градоустройствен план на София. Министерството не беше правило абсолютно никакви консултации с населението, а е задължено и от нашия закон, и от международна норма, валидна за Европа.
Това е лоша администрация. Мисля си, че администрацията трябва да престане да схваща омбудсмана като един орган, който получава жалби, а да си даде сметка, че той е носител на гражданския контрол, институционализирано! И той е бъдещето на контролната система на България, ако искаме да говорим за модернизация и за един режим, при който, надявам се, участието на гражданите всеки ден трябва да бъде все по-властно при вземането на решенията и при тяхното изпълнение.
Само схематично, но важно – децентрализацията на властта. Това е един императив за България, една повеля, от която нямаме право да се отклоним. Сякаш властта създава желание това да бъде така. Само че ние констатираме, че сме изправени пред необходимостта да ядем един горчив сандвич. Горната филия на този сандвич е една централна власт, която не се децентрализира с охота, долната филия е една местна власт, която не е достатъчно компетентна да поема отговорностите си, щом ще бъде децентрализирана. Нали Европа е на общините? И в средата на този сандвич – една неизяснена политическа воля и неперфектна нормативна уредба с една надежда, че с изборите, които сега настъпвате, може би ще се създаде друго впечатление за местните органи на властта. Дано! Това е политически въпрос.
Омбудсманът има приоритет, когато говорим за децентрализацията и повишаването на компетентността на местната власт. Ние, господин председателю, не си служим с щатни бройки, но сме създали едно самостоятелно звено на обществени начала и там, понеже трябва един траен приоритет, гражданският контрол ще бъде непрекъснато повишаван. Мисля си, че е време да се каже по повод на децентрализацията една тема, която не стои настрани от контрола на парламента. По силата на един текст в Закона за местното самоуправление и местната администрация се създават така наречените местни или общински посредници. Добре, те не са подчинени на закона и Правилника за работа на омбудсмана. Избират ги – чуйте, с две трети мнозинство от общия брой на съветниците в една община. И започват едни невероятни съглашения, казвам го твърде литературно, и се избира някой, който не знае на кого да се подчинява. Има общини – нашата констатация е ясна, където един общински кмет или общински съвет казват: това е моят посредник! Какъв е той твой?! Той е призван там да упражнява контрол за правата на човека, а да бъде твой адвокат е една твоя приумица, която трябва да бъде прекратена. Но по досегашната уредба общините им дават и квартири, плащат им и заплати. Тогава каква независимост искаме? С това омбудсманът поема ангажимент, който е базиран на законодателството, тясно взаимодействие с местните посредници и още по-тясно взаимодействие по силата на този граждански контрол с местните органи на власт. Не трябва местните посредници да бъдат в системата на националния омбудсман, но трябва да принадлежат на този дух, да имат този кураж и тази воля.
Господин председателю, каква е тази идея напоследък, която ходи и по етажите на парламента, да има тъй наречените специализирани омбудсмани? Отишли един или двама народни представители в Шотландия, видели, че има детски омбудсман… Трябва да свери капацитетът на националния. Той може да лобира и да сложи акцент върху такава проблематика. Иначе – днес детски, утре омбудсман за вдетинени. (Оживление.)
Това ли е темата? Това значи да намалиш ударната мощ на тази девствена институция на гражданския контрол.
Гледам, че тук се приеха два-три закона, забравих – за пациента или за здравето, на първо четене и всички предвиждат да има здравен омбудсман. Да не изброявам авторите на тези закони. Какво да прави този здравен омбудсман, ви питам аз? Да показва кой в кой кабинет да влезе ли? Как да брани правата на пациента? Цялата система е налице, всички трябва да я спазват.
Ами няколко университета, господин председателю? Избрали са си университетски омбудсмани. Намерили професор, който няма достатъчно плътна заетост и са му връчили такива правомощия. На каква база? Кой го подкрепя? Каква е нормативната уредба? Ако трябва нещо да се подобри, тогава да дойдем в Народното събрание, да изградим по-съвършена правна уредба, но така, съвършено случайно, мисля, че не трябва да се прави.
Конституцията и омбудсманът. Чест прави на българския парламент, че с една конституционна поправка в кръга на независимите конституционни органи се включи омбудсманът и той получи правомощие да се адресира до Конституционния съд, когато с един нормативен акт или отделни негови разпоредби се засягат правата на гражданите. Ние упражняваме тези правомощия активно, няма да изброявам исканията, които сме правили, но ще ви спомена само едно, защото искам да направя аргумент от него.
Поискахме Конституционният съд да обяви за противозаконна тази разпоредба в Закона за енергетиката, която даде права на топлофикационните дружества да се снабдяват с изпълнителен лист за това, че вие им дължите пари, без да искат да се докажат правата в един равноправен съдебен процес.
Те вадят извлечения от своята счетоводна сметка, пращат го и съдът им издава изпълнителен лист. Откъде накъде тази привилегия? Че договорът с „Топлофикация” е един равноправен стопански договор. Като имат да вземат и не им го плащате доброволно, тоест не сте съгласен – в съд трябва да ви осъдят, но в равноправен процес. И тази привилегия изведнъж се оказва, че тя е остатъчна като едно ехо от едни времена на така наречената „централизирана икономика”, когато и кооперациите имаха такова право. Помните ли? Това трябва да се премахне.
Добре – но, разказвам ви го за живост и защото е важно – правим такова искане. Конституционният съд – забравих – 6:5 или нещо такова, гласува и казва: искането на омбудсмана не се удовлетворява, защото няма мнозинство.
И сега чуйте големият въпрос, уважаеми господа народни представители: в Конституцията и в Закона за Конституционния съд пише изрично, че решение се взема, когато са гласували повече от половината от общия брой на членовете на Конституционния съд. Те са 12, трябват 7. Знаете ли колко дела Конституционният съд прекрати по този начин с гласуване 6:6 или 6:5? Няма решение и няма сила на присъдено нещо – мисля, че тук това е толкова ясно.
Ние внесохме ново искане в Конституционния съд пак по проблемите на „Топлофикация”, защото няма решение. А няма решение, защото няма 7 гласа. Дори да го отхвърлиш, ти трябват 7 гласа, за да го приемеш трябват пак 7.
И си мисля, че Конституционният съд е изправен пред тази необходимост, подкрепян разбира се, от волята на парламента, той да помисли за своята собствена практика. Всички сложни случаи – веднъж беше по досиета, веднъж беше по ДПС, веднъж беше за друго – 6:6, 6:5, как така?! Щом е 6:6 и 6:5 няма решение, а те го обявяват в „Държавен вестник”. С това трябва да се прекрати. И това е един голям проблем, който омбудсманът поставя в цялата му сериозност пред хората, които трябва да мислим и да прилагаме законите и Конституцията на страната.
Аз го казвам неслучайно, защото това е дълг и на самия парламент в края на краищата, но иначе ние много активно се зовем от това правомощие. Искаме непременно, когато такива въпроси се поставям пред Конституционния съд, той да ги решава, да не ги прекратява още в някаква предварителна фаза по допустимост. Това е въпрос, по който трябва да се поговори много сериозно.
Конституционният съд, ако не постигне едно мнозинство, той не се е произнесъл. Трябва конституционно правосъдие. Защо не го кажем на висок глас? Знаете ли колко дела така се считат за решени в Конституционния съд?
Аз искам да помоля чрез Вас, уважаеми господин председател, парламентът да влезе в правата си и да помисли върху тази практика, която очевидно е антиконституционна.
Ние имаме права за сезираме Конституционния съд. Правим го във всички случаи, когато се посяга на правата на гражданите. Искаме такова сезиране на Конституционния съд да бъде добре разбирано и ще настояваме винаги то да бъде пред нашите очи.
Ние не можем да кажем, както някои други: не се постигна мнозинство, счита се, че не е прието. Трябва да се изправим пред големия въпрос: омбудсманът ще се обръща към Конституционния съд винаги, когато се посяга на правата и интересите на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ганев, позволете председателят да се обърне към омбудсмана сега.
Навлизаме в последните 30 мин. от нашето днешно пленарно заседание. Сигурен съм, че уважаемите народни представители ще искат да вземат отношение по Вашата презентация, така че действително нека да дадем възможност да има и дебат по доклада на омбудсмана.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря, ще бъда много кратък.
Така че мисля, че правото на омбудсмана да може на свой ред да се обръща към Конституционния съд е една възможност, която трябва да се използва максимално.
Аз ще прескоча част от своите идеи не защото съм изчерпал времето си, а да кажа няколко неща, които имат според мен важно значение.
Омбудсманът има право да се обръща и към Конституционния съд във всички случаи, когато се посяга върху правата на хората.
Има сигнали и предложения от граждани и организации за сезиране на Конституционния съд, които са отхвърляни от омбудсмана и това е естествено, но има конституционни дела за обявяване на противоконституционността на част от разпоредби, по които омбудсманът трябва да вземе отношение. И той го прави. Има и това право.
Ние смятаме, че сигнали и предложения от граждани и организации за сезиране на Конституционния съд трябва да бъдат използвани достатъчно добре и омбусманът пък по тях трябва да вземе отношение.
Във всички случаи омбудсманът беше конституиран като страна по две дела, образувани от Конституциония съд по искане на други конституционни органи. В тези случаи ние изразяваме своето становище и смятаме, че то се гледа добросъвестно от самия съд.
Две неща искам да отбележа накратко в това изложение – омбудсманът в борбата с корупцията.
Взаимодействието на самия омбудсман със съответните органи го прави много ефикасна институция в борбата с корупцията. Важното е да се въведат такива вътрешно-административни процедури, които да позволяват и на омбудсмана да води една ефикасна борба с корупцията.
Ще се спра много накратко на две теми във връзка с взаимодействието на омбудсмана на местно ниво за ефикасната защита на правата на гражданите, но не толкова, а борбата с антикорупционната политика. Няма да влизам в детайли, но омбудсманът организира в София международна конференция с участието на омбудсмани от Холандия, Македония и т.н. и се постави големият въпрос за контрола на омбудсмана върху сервантната администрация. Това е съвсем коректен въпрос и мисля, че непременно тази посока трябва да бъде развивана и да продължи.
Има тенденции и обстоятелства, които обаче предизвикват тревога. Нетърпимостта към корупцията не се е превърнала във вътрешно убеждение на обществото и не е въведена като общоприета обществена норма. Не са достатъчно развити връзките и ефикасното взаимодействие между омбудсмана и органите на местното самоуправление и той трябва да стане ударен фактор в борбата за зачитането на правата на човека еднакво върху цялата територия на страната.
Мисля си, че някои открити обществени проблеми, които засягат правата на хората, кратко могат да бъдат споменати: закрилата на правата на децата, здравеопазването, трудовите спорове и съдебните дела, еднократните обезщетения по Закона за политическата и гражданската реабилитация, възстановяването на собствеността в териториите по § 4 и т.н. Но големият въпрос е, че омбудсманът трябва непременно да стои на стража, с другите институции заедно да търсят това сътрудничество, което ще увеличи и неговите собствени възможности. Това се прави.
Само няколко думи по една тема, която наричам закрила на правата на децата, здравеопазването, трудовите спорове и съдебните дела. Мисля си, че обществени проблеми, които засягат правата на хората, стоят открити и те са обект на ежедневната работа на нашата институция. Мисля си освен това, че участието в международното сътрудничество за защита на правата на човека е нещо много важно. Тук не говоря за Международния институт на омбудсманите със седалище в Канада, за Европейския институт със седалище в Австрия, не говоря даже и за Асоциацията на омбудсманите и медиаторите франкофони, съществува и това. Били сме домакини на много конференции, това е добре – двустранно сътрудничество, но сътрудничеството с европейския омбудсман също е много ефикасно и много необходимо. В никакъв случай не живеем и не работим в някаква самота. Искам да кажа, че участието на омбудсмана в международното сътрудничество за защитата на правата на човека е много важно. Тук стои темата за многостранното сътрудничество, тук стои въпросът за Европейския институт на омбудсманите, омбудсманите и медиаторите от франкофонията и т.н. Струва ми се, че сътрудничество с европейския омбудсман също на свой ред има много голямо значение, защото не става дума за солидарност, а за общ поглед върху правата и върху защитата на правата на хората в най-широкия смисъл на думата.
Искам да кажа, че има няколко открити обществени проблема: закрилата на правата на децата, здравеопазването, трудовите спорове и съдебните дела, еднократните обезщетения, възстановяването на собствеността на територии по § 4, обезщетения за възстановени права на собственост по земеделски земи и т.н. Всичкото това говори за участието на омбудсмана в международното сътрудничество, в защитата на правата на човека въобще. То е многостранно и, разбира се, има и международни органи, към които омбудсманът принадлежи и трябва да имат своята солидарност. Мисля си, че сътрудничеството с европейския омбудсман има специално измерение и то трябва да бъде подчертано.
Омбудсманът на България подчертава, че неговият доклад не се свежда до обикновен количествен отчет на действията на институцията. По-важни са оценките и акредитивните идеи, за да се въвежда по-голяма компетентност и чувство за нарастващ дълг на администрацията към всеки отделен член на обществото. Мисля си, че като застъпник за правата на хората омбудсманът би искал органите на властта в цялата тяхна йерархия да вземат акт от посочените в този доклад прояви на добра или лоша администрация и тогава непременно резултатите ще бъдат много по-добри.
Искам да кажа, уважаеми господин председателю, че големите идеи за децентрализацията на властта, че големите идеи за правата на човека са в същността на всичко това, което правим и отчитаме заедно. Убеден съм, че децентрализацията е фактор, който трябва да бъде следван, но в неговата мярка. Намесата на омбудсмана в случаите, когато законовите разпоредби накърняват правата на гражданите в разрез с Конституцията, трябва да бъде категорична. В този смисъл той има своите правомощия, има своя суверенитет, искам да добавя, и своето влияние.
Има няколко открити въпроса, които засягат правата на хората, закрилата правата на децата (изброявам ги случайно), здравеопазването, трудовите спорове и съдебните дела, обезщетенията по Закона за политическата и гражданската реабилитация.
Съвсем в края на тази идея - омбудсманът подчертава, че неговите доклади не се свеждат до количествени отчети на действията на институциите. Те искат да имат креативни идеи, да се въвеждат в индивидуалното и общественото съзнание, по-голяма компетентност и чувство за дълг, международно сътрудничество, права.
Мисля, че институцията на омбудсмана ще направи това, което се очаква от него. Той ще бъде непременно един взискателен коректив, ще прави непременно всичко необходимо, за да се отстояват правата на хората. Неговата главна мисъл, главната му цел е да работи така, че да има много по-голяма взискателност към органите на властта и управлението. Мисля, че възможностите в това отношение са големи и той е пред вас с всички тези свои предложения.
Мисля си още, че децентрализацията на властта има своите предели...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Ганев, бих ли могъл да Ви предложа, тъй като ще изчерпим времето, а знам, че има народни представители, които искат да вземат отношение, да дадем възможност на господин Китов като председател на Комисията по здравеопазването и на господин Казак да вземат отношение, за да можете и вие да чуете онова, което колегите народни представители считат за най-съществено от проблематиката, която третирате.
ГИНЬО ГАНЕВ: Да, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Благодаря, уважаеми господин председателю. Ще ми позволите да започна с един упрек към Вас.
Този материал беше раздаден днес, но смятам, че трябваше да има повече време, за да може народните представители да се запознаят с него. Тогава може би нямаше да се налага на уважавания от всички нас господин Ганев надълго да се опитва да ги запознае с материала.
Второ, считам, че беше съвсем редно, уважаеми господин председател, този доклад да бъде раздаден и да се иска становище от всички комисии по частта, която ги засяга тях. Съвсем правилно отгатнахте, че ние ще разгледаме частта на здравеопазването в Комисията по здравеопазването – нещо, което нас ни занимава. Знам, че и Министерството на здравеопазването също се опитва да реши проблема с ТЕЛК-овете – абсолютно точно и правилно уловено от омбудсмана на републиката.
Тук обаче бих искал да изкажа и моята лична благодарност към институцията, която представлява господин Гиньо Ганев, защото тя, колкото и да се отнасяме несериозно към нея, за съжаление, е един изключителен коректив, който трябва да бъде утре настолната книга на сегашни и бъдещи управляващи. Защото това е наистина онзи посредник, чрез който се виждат нещата по отношение на хорските очи, на обикновените хора.
Затова и моята лична благодарност към господин Гиньо Ганев, който положи доста усилия, за да сложи институцията на крака.
Но ако искаме да свършим работа, мисля, че поне един апел и Вие трябва да отправите към всички комисии – да разгледат на свои заседания частта, която засяга тяхната дейност и е отразена в доклада, за да могат да се набележат мерки, които утре да бъдат изпълнени, та да има ефект от това, което предлага омбудсманът на републиката.
Не мога да не кажа, че част от вижданията на институцията Омбудсман, касаещи парливия въпрос с Топлофикацията, бяха внесени от някои народни представители. Комисията по онова време ги отхвърли. Може би едно бъдещо преразглеждане може да направи този проблем по-ясен, защото аз си признавам – като им гледам сметките, нищо не разбирам, а все пак съм средноинтелигентен човек.
Използвам да кажа, че съжалявам, гдето нямаше по-голяма възможност за по-дълбоко обсъждане на този доклад. Все пак не можа да не изкажа своята благодарност към дейността на господин Гиньо Ганев и неговите колеги, които направиха, съживиха и дадоха начало на съществуването на тази изключително важна форма, важна институция – омбудсман на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Китов.
Господин Казак трябва да прочете становището, а виждам, че има поне още четирима желаещи да вземат думата.
Колеги, бих ви предложил да удължим парламентарното време след 14,00 ч., ако не възразявате, за да можем утре да гласуваме проекта за решение в началото на пленарния ден.
Във връзка с казаното от господин Китов, без да искам да обяснявам кога е внесен докладът, ето какво предлагам като проект за решение по линия на необходимостта разглеждането на тази точка да завърши с решение:
1. Приема за сведение доклада за дейността на омбудсмана за 2006 г., като взема акт от констатациите и препоръките, посочени в доклада.
2. Постоянните комисии на Народното събрание съобразно своята компетентност да обсъдят констатациите и препоръките, посочени в доклада.
Смятам, че в този смисъл ще можем да се върнем към въпросите, поставени в доклада на господин Ганев.
Давам думата на господин Юсеин за реплика към господин Китов.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Китов! Макар че аз следя работата на омбудсмана, защото съм в Комисията по правата на човека и имам някакви съображения относно работата, но това е друга тема, искам да бъдем пределно честни относно това, което направи омбудсманът. Материалите ни бяха раздадени преди пет месеца. Даже имаше предоставени дискове. В нашата комисия работата на омбудсмана се разгледа. Това че днес е раздаден допълнителен доклад за колегите, които навремето не са успели да го видят, не е пропуск на омбудсмана. Много се извинявам, но фактите са такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Господин Китов, заповядайте за дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Моята дуплика е много кратка. Господин Юсеин, аз не съм обвинил омбудсмана. Истината е, че аз днес се запознах с доклада и считам, че за да го гледаме в пленарно заседание, трябваше да имаме поне един ден. Но в никакъв случай това не е вина на омбудсмана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Славов, да представите текста на становището на комисията. Бихте могли да направите едно по-кратко експозе, в което да представите преди всичко заключенията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганев! Предлагам на вашето внимание становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията относно доклада на омбудсмана на Република България за 2006 г. Той е приет на редовно заседание, проведено на 20 юни 2007 г.
Докладът беше представен от господин Гиньо Ганев. Внася се в Народното събрание на основание чл. 22 от Закона за омбудсмана и е първият такъв акт след създаването на институцията, който обхваща цяла календарна година – 2006. Структуриран е в 12 раздела, в които обстойно са описани основните направления в дейността на омбудсмана, като в приложения са дадени подробни статистически данни и класификации на разглежданите жалби и сигнали на граждани, пълен текст на по-важните становища, препоръки и други актове на омбудсмана, както и отчет за разходите.
Трябва да ви кажа, че становището на комисията е изключително подробно и аз ще се съобразя с предложението на господин Пирински да прочета само заключителните констатации на комисията и нейното решение.
“Комисията отчита, че в сравнение с няколкото месеца, обхванати в предишния доклад на институцията, през 2006 г. омбудсманът вече е разгърнал и някои по-специализирани направления в своята дейност, които се обуславят от неговите конституционни функции.Така например омбудсманът е предприел активна работа по инспектиране на местата за лишаване от свобода и следствените арести; самостоятелно участие в антикорупционната стратегия на държавата; сезиране на Конституционния съд, когато със законови разпоредби се нарушават правата и свободите на гражданите; развитие на взаимодействието с местните власти с акцент върху новите отговорности, които поставя пред тях процесът на децентрализация и неговото значение за гарантиране на правото на всеки гражданин на Европейския съюз на добро управление; защита правата на лицата в тясно взаимодействие с други държавни органи и УНИЦЕФ.
Предвид съдържанието на доклада на омбудсмана и неговата същност на акт, с който институцията поставя на вниманието на парламента проблеми, свързани с правата на гражданите и техните отношения с държавната администрация, Комисията по правата на човека и вероизповеданията с единодушие приема за сведение доклада на омбудсмана на Република България за 2006 г. и предлага на Народното събрание също да го приеме за сведение, като вземе акт от констатациите и препоръките, посочени в него.” Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Славов.
Вярвам, че колегите обърнаха внимание именно на финалната част с предложенията на комисията за вземане на акт от доклада на омбудсмана.
Давам думата на господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин омбудсман на Република България! Аз си бях подготвил изказване по доклада в писмен вид, но тъй като времето напредна, ще кажа само няколко думи. Естествено докладът заслужава адмирации за това, че институцията омбудсман въпреки че е съвсем нова за българската политическа и институционална традиция, съумя за това кратко време да натрупа и институционален, и морален авторитет и капацитет, за да отговори на обществените очаквания, които всички ние свързвахме с нейното създаване.
Най-важното нещо, което трябва да се направи като констатация, е, че този доклад е не просто отчет на една институция за дейността й, а по-скоро една морална оценка за това доколко добра и доколко недобра е работата на администрацията и доколко правата и свободите на гражданите се защитават ефективно от нея, доколко законът наистина е над всичко във взаимоотношенията между държавата и нейните граждани. От тази гледна точка е много ценно за нас като народни представители и не само за Народното събрание като институция, но и за всички останали държавни институции да се вслушат и вгледат внимателно в констатациите, направени от омбудсмана в неговия доклад, за да осъзнаят, че все още има сериозни проблеми в тези взаимоотношения между гражданите и администрацията, че има тенденции за недобро общуване между гражданите и администрацията и че проблемите са многоаспектни – има проблеми на законово ниво, има проблеми на организационно ниво, има проблеми по прилагането на тези закони и в крайна сметка има проблем може би и на манталитет и на традиции във взаимоотношенията между администрацията и гражданите.
В края на изказването си аз искам само да отправя една конкретна препоръка към омбудсмана. Той спомена, че наред с другите си правомощия да разглежда конкретни жалби от страна на граждани и техните организации омбудсманът има и правомощието да се самосезира и едно от основните му правомощия е да изказва аргументирани становища и позиции по обществено значими проблеми.
Моята препоръка, уважаеми господин омбудсман, е при упражняването на това правомощие вие да следите внимателно за това наистина да се касае за проблеми на взаимоотношения между граждани и администрация. Вие досега не сте се поддали на изкушението и се надявам, че няма да допуснете и в бъдеще подобно нещо - да застанете в позицията на арбитър тогава, когато проблемът е по-скоро конфликт между отделни обществени групи, тогава когато има обществен дебат по даден въпрос. Тогава омбудсманът трябва много да внимава да не се превръща от арбитър за решаването на проблеми между гражданите и администрацията, да не се превърне той в арбитър за решаване на проблеми и конфликти между отделни слоеве на обществото. Защото ако институцията омбудсман залитне в подобна насока, тя би загубила голяма част от авторитета си.
Чувството за мярка, господин омбудсман, трябва да бъде също един от основните принципи в дейността на омбудсмана. Защото винаги когато губим мярката във всяко едно наше действие, рискуваме да омаловажим и дискредитираме всичко, което сме направили. Мисля, че институцията омбудсман досега е съумяла и в това отношение да бъде на достойно, на добро ниво и се надявам тя да продължи в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Казак.
Имате думата, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Ганев, уважаеми колеги! Още в началото на моето изложение аз също искам да подчертая, че докладът на омбудсмана пред Народното събрание не трябва да се възприема като един обикновен отчет за работата на една институция за определен период от време. Практиката на европейските омбудсмански институции, както и нашата законодателна уредба сочат на разбирането, че този отчет е акт на омбудсмана, с който се поставят на дневен ред пред законодателната власт въпроси, свързани с функционирането на администрацията, както и проблемите, които гражданите срещат в отношенията си с държавните и местни органи.
От тази гледна точка намирам представения от омбудсмана доклад, съобразен с това изискване. Неговите констатации и препоръки могат да бъдат повод, както за засилване на парламентарния контрол в дадени сфери на обществения живот, така и база за предлагани от нас нормативни промени.
Аз искам да се спра на два акцента от доклада на омбудсмана, които визират работата на органите на местната власт.
На първо място, споделям схващането на омбудсмана, че правото на добро управление и добра администрация, прогласено в Хартата за основните права на Европейския съюз, не се свежда само до качеството на предоставяните на администрацията услуги, но е и пряко свързано с подобряването на качеството на живот на българските граждани. Една от най-важните стъпки в тази насока, както спомена и омбудсманът в своето изложение, е реалната децентрализация на властта, при която решенията се взимат най-близо до местната общност, до управленския процес на вземането на тези решения, гражданите взимат широко участие и органите са длъжни да се вслушват в тяхното мнение.
В условията на европейското членство на България действително децентрализацията на управлението се поставя пред държавните общински органи като неотложен императив. При това схваната не като механично прехвърляне на властнически функции и правомощия от централните към местните органи, а като целенасочен процес, който трябва да доведе до пълноценно и ефикасно участие на гражданите във формирането на обществената политика и осигуряването, също така на равен достъп до образование, здравеопазване и други социални услуги.
В това отношение препоръките на омбудсмана за постигане на добро управление в общините, което зачита правата на хората са полезни и навременни. Според мен тези препоръки могат да бъдат база за оценка на общинското самоуправление, от гледна точка на правата на гражданите, както и база за развитие на законодателната уредба в тази посока.
На второ място, бих искала да спра вниманието ви върху един конкретен и според мен много сериозен проблем, свързан с дейността на местните власти, посочен в доклада, по който струва ми се, има нужда и от парламентарна намеса. Много от общинските съвети все още не са приели ред за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато недвижим имот няма да се използва през цялата година. В доклада се посочва също, че на места дори се упорства с виждането, че не може и не е нормално да бъде установен подобен ред.
С промените в Закона за местните данъци и такси от 2003 г. се даде възможност на местните органи на самоуправление да определят реда за освобождаването от местни такси. Оказа се обаче, че при редица проверки омбудсманът се е натъкнал на една лоша практика. От началото на 2004 г. до края на 2005 г. такса за сметосъбиране и сметоизвозване се събира от всички собственици и наематели на имота, независимо от това дали имотите се използват ефективно или не. Този ред за събиране на такса за битови отпадъци се приема за законосъобразен и от органите на данъчната администрация. В резултат на така установения ред за събиране на таксата правото на гражданите за справедливо определяне и заплащане на местните такси, прокламирано в Закона за местните данъци и такси, очевидно е нарушено. Гражданите са заставяни да заплащат стойността на услуга, която на практика не им се предоставя.
Становището на министъра на финансите, изразено по искане на омбудсмана, е, че законът не е премахнал възможността за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване. За съжаление правата на гражданите, за справедливост при определяне и заплащане на таксата продължават да се нарушават в много общини.
Общинските съвети все още не са приели ред за освобождаване от таксата, когато имотът няма да бъде използван през цялата година. Това е само един от реалните проблеми, посочени в Доклада на омбудсмана за 2006 г. Констатациите и препоръките, които са направени и по отношение на необходимостта от засилване на гражданско участие при формиране на политиките на централно и местно ниво, за подобряване на правата на потребителите на топлофикационни услуги, както и за ролята и функциите на общинските посредници и взаимодействието им с централния омбудсман според мен би трябвало да бъдат обсъдени по-обстойно от ресорните комисии на Народното събрание.
Ето защо предлагам да подкрепим становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в духа на вече установената парламентарна практика, да приемем доклада на омбудсмана за сведение и да добавим в текста на решението, че парламентът взема акт от констатациите и препоръките. Това ще бъде основание и постоянните комисии да се занимават специално с въпросите, които омбудсманът повдига пред нас като законодателен орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Дикова. Както и сама се уверихте проектът за решение отразява тези Ваши пожелания. Смятам, че те са справедливи. Благодаря Ви за подкрепата.
Думата има господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Не мога да не започна своето изказване с предизвикателството, което отправи към мен господин Ганев. Смятам, че неговата теза за правата на човека, за тяхното върховенство е напълно перфектна, защото правата на човека имат конституционен ранг. Те са пряко въплъщение на конституционните ценности и в този смисъл стоят над всякакви закони, приемани от Народното събрание. Това е една отправна точка за дейността на националния ни омбудсман, която действително заслужава уважение и трябва да бъде приветствана.
Омбудсманът на Републиката е една относително нова институция в конституционната ни система, но смятам, че досегашния опит дава основание за една изключително висока оценка на неговата дейност и на екипа от изключително сполучливо подбрани сътрудници на националния ни омбудсман, защото при този подбор на сътрудници беше намерена една много сполучлива мяра за съчетаване на различни политически ориентации и това придава особена стабилност на тази институция. Въобще, всяка институция на публичната власт може и трябва да разчита при осъществяване на своите функции не само и не просто на формалните си правомощия, но и на авторитета на лицата, които я съставляват, персонифицират, говорят и действат от нейно име. Това изискване в най-висока степен се отнася до омбудсмана на Републиката, който нито по-малко, нито повече се явява гласът на гражданското общество.
Аз смятам, че господин Гиньо Ганев с неговата житейска мъдрост, с неподражаемия му стил, с модераторските му умения придава огромен авторитет на институцията, и което е по-важно той съумя да спечели доверието на българската общественост.
Отчетът дава систематичен преглед на проблемите, с които се занимава омбудсманът на Републиката, а това са болките и тревогите на нашите избиратели, на нашите сънародници. В този смисъл отчетът е поучително четиво за всеки тук от нас, народните представители. Обнадеждаващо е обстоятелството, че централната администрация и органите на местната власт все по-често проявяват отзивчивост към препоръките на националния ни омбудсман.
Щастливо попадение на Народното събрание беше, че първият национален омбудсман - господин Гиньо Ганев, освен всичко друго е и виден парламентарист. Човек с доказана привързаност към ценностите и принципите на парламентарната демокрация и неслучайно той осъществява в своите функции непосредствено сътрудничество с Народното събрание и неговите комисии.
Огромни са неговите усилия и това заслужава насърчение за отстраняване на недостатъците в законодателството и за неговото респективно усъвършенстване занапред. Новото правомощие на омбудсмана на Републиката - да сезира Конституционния съд се упражнява от него изключително умерено, изключително коректно, именно в защита на накърнени основни права и свободи на българските граждани и по този начин се запълва една съществена конституционна празнина, а именно отсъствието на индивидуална жалба.

Бих искал особено да подчертая стремежа на омбудсмана да търси решения на нови проблеми, да се осмислят нови явления, които настъпват в дейността на националната администрация, да прихваща онези тенденции, които се зараждат и на европейско равнище. Огромни са усилията да се осмисли, да се проучи едно ново явление, каквото е правото на добро управление, правото на добра администрация и направените усилия в тази посока заслужават действително подкрепа и насърчение. Защото се проведоха различни дискусии, появиха се първите научни публикации по повод на това предизвикателство, а и международните форуми, които се провеждат в България, говорят за една засилена легитимност и признание за нашия национален омбудсман. Въобще омбудсманът усвоява и въвежда в оборот една нова лексика, нови инструменти от оценъчен характер. Много се радвам, че в нашия политически живот се утвърждават представите за добра или лоша администрация, защото всяка човешка дейност, особено тази по управлението, заслужава да получава и съответната оценка.
В заключение смятам, че ние не чисто и просто трябва да приемем за сведение доклада на омбудсмана и да дадем положителна оценка за неговата дейност, а трябва да направим всичко това с нашата акламация – благодаря Ви, господин омбудсман.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Близнашки.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, почитаеми господин Ганев! Докладът Ви е впечатляващ в много отношения, както впечатляващ е екипът, който Вие създадохте, и цялата тази дейност.
Специално искам да Ви поздравя за добрата работа под Ваше ръководство на госпожа Тоткова, на господин Цеков. Бързо ще прескоча останалите хвалби и мнението на нашата парламентарна група, че докладът наистина заслужава подкрепа.
Винаги съм вярвал, че същността на политиката е 90% да накараш чиновниците да работят по-добре и 10% мечти и надежди за по-хубаво бъдеще. В тези 90% на политическото вашият доклад е сериозна крачка напред. На нас и на цялото общество, особено пък на държавната администрация, остава задачата как да сведем това, което Вие сте направили, до чиновниците във вид на импулс за промяна на тяхната дейност, както и да извадим онези бележки, които засягат нас самите.
Бих си позволил една конкретна критика, която е свързана с външния вид на доклада. Смятам, че не е добре на толкова луксозна хартия да бъде този доклад. Искрено Ви препоръчвам за следващия да направите обществена поръчка за рециклирана хартия, особено в този раздел, в който показвате сериозна загриженост за околната среда.
Позволявам си към тази критика да добавя поздравления за добре работещия сайт. Мисля, че той се нуждае от повече реклама, което ще направи хартията по-малко нужна. Смисълът на този доклад наистина е през медиите, през парламента, през Министерския съвет да стигне до колкото се може повече хора в администрацията, които са едната страна на Вашата посредническа дейност.
Завършвам с една реплика на Ваша реплика. В средата на Вашето изложение Вие изключително умело, по йезуитски умело, бих казал, споменахме папата. Споменахте папата в една зала, в която често се интерпретира по-скоро мамата, мамата в различни варианти.
Ще Ви припомня дебата по Вашето избиране, когато бях яростен противник на израза “омбудсман”, а държах да се казва “обществен посредник”. Мисля, че този доклад е точно доклад на един обществен посредник. Накрая, ако помните дебата, аз станах и казах: вижте какво, търсим българско име за тази длъжност, предлагам ви в Конституцията да запишем направо Гиньо Ганев. Какво по-българско от това име Гиньо Ганев! Освен това е един човек, който сам по себе си вече десетилетия е институция. Така можеше да се спази и папската традиция и след време да има Гиньо Ганев ІІ, Гиньо Ганев ІІІ и т.н. Това в кръга на шегата. Казвам го, за да подчертая, че Вие съумяхте наистина за по-малко от година да направите институция, работеща институция, която заслужава и нашите акламации, макар да сме от опозицията.
Да сте жив и здрав още много години! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Дилов.
Не виждам други желаещи да вземат думата.
Обявявам обсъжданията по доклада на омбудсмана за приключени.
Позволете да споделя в края на това продължило повече от определеното време заседание, че омбудсманът със своя доклад действително прави сериозен принос към работата и на парламента. Предлагам на колегите народни представители да не приемаме за формални текстовете на проекта за решение, които утре ще гласуваме, а наистина комисиите да предвидят в своя дневен ред разглеждане на онези раздели, които засягат техния предмет на работа.
Благодаря на колегите народни представители, които направиха изказвания днес. Смятам, че и тези изказвания допълнително поставиха в правилна светлина и на правилното място дейността на омбудсмана и доклада, който беше представен.
Не ми остава нищо друго освен да се присъединя към всички думи на признание за работата лично на господин Ганев като омбудсман, на неговия екип, да споделя онези оценки, които се съдържат и в становището на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, и всичко онова, което беше казано и като професионална дейност, и като признание за екстраординерни лични качества на сегашния заемащ длъжността омбудсман.
Виждам, че господин Ганев е приготвил свои заключителни думи и ме гледа очаквателно, настоятелно. Доколкото виждам, че не всички колеги бързат да напуснат залата, бих предложил да чуем и неговите последни думи.
Желаете ли да направите такова споделяне на Ваши мисли, господин Ганев? Заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Тази малко неясна скандинавска дума ни води към различни асоциации, но това е един застъпник за правата на човека. Добре е, че успоредно с органите на властта съществува и институцията на омбудсмана, която ясно трябва да бъде наречена коректив на лошата администрация и партньор на добрата. Това е гражданското начало в нашия държавен живот.
Щастие за омбудсмана е, че няма преки разпоредителни права, но има правата на общественото мнение, което господства, на внушенията и на непрекъснатото отстояване на контурите и на съдържанието на гражданското общество. Взаимодействието му с цялата йерархия от органите на властта и на местното самоуправление включително е една очевидна проява на гражданския контрол върху администрацията или върху управлението. Но гражданският контрол върху управлението е едната форма на участие на гражданите в своето собствено самоуправление. Трябва да се подкрепя, и омбудсманът прави това, тази активна роля на хората, които се ръководят в живота си, и това е естествено, не от писаното право само, а от една цяла система от морални норми, които са господстващи и които са определящи за всички нас.

Смятам, че институцията на омбудсмана трябва още по-самовзискателно да се отнася към управлението на държавата и обществото. Думата на този граждански контрол трябва да бъде определяща и корективът, който омбудсманът прави – въвежда самите граждани във властта.
Смятам, че този доклад за дейността на омбудсмана има своя релеф, има изключително много посоки, които трябва да се извървят, за да се стигне до разбирането ни, че гражданските институции са тези, които трябва всъщност под формата на обществено мнение, което господства, да ръководят държавата и собствения ни живот. Има много да се желае от омбудсмана. Той трябва да стане действен фактор и неговите препоръки да имат един императивен във вежливо-моралния смисъл на думата характер. Но това няма да бъде достатъчно, затова институцията на омбудсмана се чувства развълнувано самоподчинена на най-висшия орган в парламентарната държава – това е Народното събрание. Ние трябва да бъдем и носители на това, което се повелява оттук и да допринасяме като граждани обратно за усъвършенстването на парламентарната дейност.
Мисля, че голямата идея, господин председателю, за така наречените „местни посредници”, трябва да бъде много старателно развивана, защото там реално е и голямата идея за самоуправлението.
Институцията на омбудсмана има своето бъдеще, защото има и своето българско наименование. Това е участието на хората в собствената си власт. Тяхната воля трябва да бъде определяща в духа на този възходящ демократичен процес, който иска да бъде изчерпан с ангажимента на отделния човек и на хората, които съставляват общността.
Решението, което току-що се взе или ще се вземе, има това предимство, че ще възложи на парламентарните комисии да вземат акт от всичко това, което се случва, защото в утрешния ден непременно и институциите ще работят много по-добре, щом са близко до проблемите на обществото и на отделния гражданин.
Не е достатъчно това, което се казва тук.
Смятам, че идеята омбудсманът да се превръща в един реален фактор на властта, наречена морално-гражданска, е един точен път. Мисля, че все повече това гражданско начало, което той носи, ще бъде истинското начало на нашия живот.
Накрая си мисля, господин председателю, че гражданският контрол, който се институционализира чрез институцията на омбудсмана, трябва да бъде водещ, защото е едната от двете форми на гражданското участие във властта, а в друга е прекият му ангажимент в институциите и органите. Така че омбудсманът трябва да се изправи пред много по-големи отговорности утре, отколкото днес, защото тъкмо ангажирането на хората в самоуправлението им е белег за една високоразвита демокрация, към която ние се стремим.
Ние ще вземем акт от всичко това, което се каза тук, ще придадем много повече нормативен характер на мислите, които има и в доклада, които и тук бяха споделени. Сигурен съм, че омбудсманът ще стане един реален фактор в самоуправлението на обществото. Благодаря ви много. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин омбудсман на републиката!
Обстоятелството, че държите вниманието на онези, които са в залата, а и на младите гости, които днес наблюдават това обсъждане на доклада, говори и за стойността на извършената от Вас работа, и за способността Ви като личност да носите отговорностите на омбудсмана.
Обявявам дискусията по тази точка за приключена.
Преди да закрия днешното пленарно заседание, трябва да направя няколко съобщения от процедурно-протоколен характер.
Но преди да ги направя, отново искам да благодаря на господин Ганев за неговото участие, за съпричастността му към работата на парламента. Станахме свидетели на един доклад, който в информативно и постановъчно отношение беше на особено равнище. Станахме свидетели и на вълнението на една институция, както се изрази господин Ганев. Беше с приносен характер, господин Ганев, когато споменахте, че институцията се вълнува.
Съобщения:
Утре, 11 октомври, в началото на пленарното заседание ще бъдат проведени гласувания по следните проекти, обсъждани днес: гласуване на първо четене на Законопроекта за Национална агенция „Сигурност” и гласуване на проект за решение по доклада на дейността на омбудсмана на Република България за 2006 г.
Съобщения за заседания на комисиите:
Комисията по бюджет и финанси ще проведе извънредно заседание днес, сряда, 10 октомври, от 15,00 ч. в зала „Изток” в сградата на Народното събрание тук, на пл. „Народно събрание” № 2.
Комисията по парламентарна етика ще проведе заседание на 11 октомври, четвъртък, в зала 134 на пл. „Княз Александър Първи”.
Комисията по здравеопазването ще проведе извънредно заседание на 10 октомври, сряда, от 16,30 ч. в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър Първи” в зала 134.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание днес, 10 октомври, сряда, от 14,30 ч. в зала 130 на „Княз Александър Първи”.
Комисията по околната среда и водите ще проведе редовно заседание на 11 октомври, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 126 на пл. „Княз Александър Първи”.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на... Допускам, че тук има печатна грешка – датата е четвърти, очевидно става дума за 11 октомври, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър Първи”.
Това са съобщенията за днешния пленарен ден.
Утрешното пленарно заседание ще бъде от 9,00 ч. тук, в залата на Народното събрание.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,35 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Стойчева
Светослав Малинов