Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 11 октомври 2007 г.
Открито в 9,05 ч.
11/10/2007

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Нина Чилова и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам пленарното заседание.
От името на парламентарна група желае думата господин Иван Костов, а също и господин Янев.
Заемете местата си, колеги. Има заявени две изказвания от името на парламентарна група. Моля ви, да ги проследите внимателно.
Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Вземам думата от името на Демократи за силна България да протестирам срещу заграждането на парламента. Аргументите ми са, че през последните десет години тези площади не помнят такива безпрецедентни мерки за сигурност. Това се случва, само когато управлява Българската социалистическа партия за съжаление. (Ръкопляскания в опозицията.)
Проблемът не е на сигурност. От кого се пазите? От най-интелигентната част от българското общество, от българските учители. Какво ще ви направят учителите? (Реплики в КБ.) Аз се удивлявам!
Проблемът е политически. Ако вие имате проблем с учителите, трябва да осъзнаете, че това не е проблем на вашата сигурност, а е проблем политически. Ако е проблем политически и Народното събрание не може да го решава, да вика тук отговорните министри, да вика министър-председателя, да вика хората, които ни вкарват в този конфликт.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Какво искате да кажете?
ИВАН КОСТОВ: Вие трябва да се изправите срещу хората, трябва да ги посрещнете, трябва да влезете в диалог с тях, трябва да проявите социална чувствителност, трябва да им обясните защо не изпълнявате предизборните си ангажименти. И те може би ще ви разберат.
Аз ви предложих нещо много просто онзи ден – излиза министър-председателят пред тях и казва: „В десетте ангажимента аз излъгах. Няма да има средна заплата за учителите, равна на заплатите в бюджетната сфера. Аз излъгах – няма да има 5% за образование. Излъгах, за да стана министър-председател”. Както унгарския си колега, да излезе и да го каже. Хората ще го разберат и ще кажат: „Ето го, този излъга. Вярно, призна си!”, и ще си идат. (Шум и реплики в мнозинството.) Какво правите в момента? Какви са тези безпрецедентни мерки за сигурност?
И още един аргумент. Идва наш колега от Европейския съюз. Какъв спомен ще отнесе за нас, тези, които сме се събрали тук да го слушаме - някакви страхливи хора са се заградили отвсякъде, заградили площадите с железа, оградили се с полиция? И той идва тук да ни говори. Какво ще ни говори този човек?
Не разбирате ли в каква абсурдна ситуация вкарвате цялото Народно събрание? Заради вашия страх, заради вашата арогантност, трябва тук и опозицията да се черви и да чувства неудобство!
Трябва да имате предвид, че все пак това Народно събрание не може по този начин да бяга от своята отговорност, криейки се зад железни огради.
Призовавам ви, господин председател, поставете въпроса на гласуване – иска ли Народното събрание да бъде оградено с железа. И да се изброим тук да видим кои искат да се заграждат с железа, кои искат да гледат народа през решетки и кои не искат. Моля Ви, и ако има мнозинство, да махате решетките и да посрещаме хората. Ето, всички ние сме тук с вас. (Реплики в КБ.) Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Янев, от името на парламентарна група. (Реплики в мнозинството.)
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обяснима е вашата реакция. Но ако я съпоставим с тази през 1996 и 1997 г., реагирахте по същия начин. И тогава бяхте и глухи, и слепи. И тогава си мислехте, че сте непоклатими. И тогава си мислехте, че можете да правите експерименти с българския народ. Но в крайна сметка гражданското чувство надделя, хората се консолидираха и пометоха това управление, което тогава докара държавата до банкрут. Вие също сте на път да докарате държавата до банкрут. На път сте! На път сте с неадекватните си действия и с това, което всеки ден прави вашият Министерски съвет.
Затова от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили аз настоявам час по-скоро парламентът да реши и да махне тези заграждения. (Реплики в мнозинството.)
Това, господин председател, е Ваша работа. Ако трябва, да извикате министърът на вътрешните работи да дойде и да докладва кой е разпоредил парламентът да е заграден, сякаш в него има зверове. (Смях в ДСБ, шум и реплики в мнозинството.)
Аз смятам, че тук, господин председател, няма зверове, а има народни представители, които са загрижени за съдбата на българските учители, на лесничеите, лесовъдите и стражарите, и искат те да спрат да живеят при тези мизерни условия - искат да им обърнат внимание и в крайна сметка ще предприемат съответни действия.
Затова, господин председател, още веднъж Ви моля наистина да обясните пред българския парламент кой точно е разпоредил да бъдат сложени тези ограждения тази сутрин, след което Народното събрание да гласува. Няма по-висш орган от Народното събрание и ако тук в пленарната зала има консенсус да бъдат премахнати огражденията, нито министър на вътрешните работи, нито който и да било може да прави експерименти.
И последното, което искам да ви кажа, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, които така бурно скачате на това, което ние казваме. Ако продължат реакциите от страна на правителството, които неглижират протестите и на учители, и на горски работници, от другата седмица протестите ще станат още по-масови и ще бъдат подкрепени и от други съсловия. И ние от опозицията няма повече да стоим тук при вас и да легитимираме вашето управление, което, пак казвам, води държавата към банкрут. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Мурджов, от името на парламентарна група.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се присъединявам към преждеговорившите мои колеги и действително настоявам Вие, като председател на Народното събрание, защото явно това не е станало без Ваше знание, да подложите на гласуване и ние самите чрез нашия вот да изразим своята воля дали искаме да бъдем заградени с такива огради или не искаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ние, от Коалиция от България призоваваме опозицията, която в миналото участва в палежи на парламента (викове от ДСБ: „Е-е-е!”), водачът на тези палежи Иван Костов да има малко по-отговорно отношение към днешната ситуация.
Да, днес има един синдикален процес, който за съжаление, е инспириран от такива като вас (викове от опозицията: „Е-е-е!” и „Не е вярно!”), които със същите тези синдикални лидери четири години при доста по-ниски заплати успявахте да намерите добрите разговори, за да държите същия статус на учителите, който е и днес. И днес, когато правителството търси решения, когато се сяда на масата на преговорите, за вас е изключително удобно да се търси нова ескалация и това, което е синдикален процес; това, което е протест за развитие на българското образование, да ескалира в политически протест, включително със записаното в искането за протестни действия ограждане на парламента с жива верига.
Уважаеми дами и господа, живата верига и блокирането на легитимно избрани български институции не е патент на демокрацията!
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Напротив!
МИХАИЛ МИКОВ: Живата верига, чупенето, паленето, разбиването, палежът на парламента е патент на тези, които днес са в дъното на залата (ръкопляскания от КБ), които навремето влязоха в тази зала, запалвайки българския парламент, а постепенно избирателите ги изпратиха на по-задните банки.
Това, че вие днес ескалирате напрежението, това, че го използвате за политически цели, няма да ви върне доверието на избирателите. Доверието на избирателите ще можете да върнете с ясни платформи, с търсене на решения на реалните проблеми на избирателите, а не с този подход, при който с цената на всичко влизате в институциите не с избори, а с палежи.
Уважаеми дами и господа, призовавам представителите на опозицията към отговорност и въздържание в тази наистина сложна ситуация, в която и правителството, и синдикатите търсят решения и то не на моментни въпроси, търсят решение за българското образование, които не са намерени 17 години. И е малко смешно, странно и чудно тези, които също са участвали във формирането на такъв статус на българския учител, на такова състояние на българското образование, днес да използват това за своите тясно политически цели. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и част от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Павел Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Заграждането на парламента, което всички видяхме тази сутрин, е един знак. Той е много сериозен знак за това, че управляващото мнозинство на Четиридесетото Народно събрание и Четиридесетото Народно събрание са в такава криза, че са пред своя разпад. И този разпад е почнал.
Тук, в тази зала, има доста хора, които са отдавна в политиката. И всички – от лявата страна, от центъра и от дясната страна, ще потвърдят, че тогава, когато се сложат загражденията около парламента, нещо става. До този момент около Четиридесетото Народно събрание нито веднъж не бяха сложени заграждения – от 1997 г. досега. Но от днес с тези заграждения управляващите признаха едно, управляващите признаха, че има много тежък, много съществен, много значим обществен проблем. С тези заграждения управляващите и председателят Георги Пирински направиха нещо, от което до този момент се страхуваха и по всякакъв начин го отместваха от общественото внимание – да внесат проблема в Четиридесетото Народно събрание и в парламента. До този момент, пак повтарям, те панически страняха, всячески се опитваха да държат проблема пред правителството, пред президентството, на няколкостотин метра оттук, но не и около, не и в Народното събрание. С други думи, господин Пирински, Вие днес със загражденията внесохте проблема учителски заплати, учителска стачка тук, между нас. И ние днес трябва да започнем да го обсъждаме, защото Вие го поставихте на дневен ред. От две седмици ние, от цялата опозиция – и ДСБ, и “Атака”, и ОДС, и БНС, и отделни независими депутати искаме в парламента да дойде министър-председателят и да отговори на точно поставени и определени му въпроси, които са актуални. Това се избягваше, това се отместваше. Но повече това не може да се отмества, защото парламентът е обкръжен. И да не дойдат хора, и да направят тази жива верига, от която вие толкова се притеснявате и плашите, парламентът е обкръжен, защото, господин Пирински, Вие просто го обкръжихте със самите заграждения. И тези заграждения сами ще привлекат хора около тях. Как ще го наречете вие, това е друг въпрос.
Господин Пирински, вчера Вие на Председателския съвет изложихте тезата, че нямало такава регламентирана форма на протест – “жива верига”. А кои са регламентираните демократични форми на протест?! Нормално е, да, тук ми се подсказва – митинги, шествия. Ние от “Атака” на няколко пъти сме искали живи вериги около парламента, което не ни се разреши, включително и от кмета Бойко Борисов, който също участва заедно с управляващите в забраната да направим такава жива верига. Но живата верига около парламента е една нормална форма на протест, такава, каквато в цял свят може да бъде проведена, каквато е провеждана многократно в годините на българската демокрация. Тя може да бъде проведена днес. Но имайте предвид всички, че след живата верига днес следва една по-драстична форма и тя също може да бъде приложена. Тази форма, запомнете, се нарича обсаден митинг на парламента. Защото от едното следва другото. След като обкръжихте парламента със заграждения, ще следва жива верига от учители, а към тези учители ще се присъединят и други граждани, ще се присъединят и други протестиращи за заплати, за какво ли още не, защото има за какво да се протестира.
Добре е, че Вие, господин Пирински, с тези заграждения поставихте проблема учителски заплати и учителска стачка. Това е нещо, за което трябва да ви признаем заслугата и да Ви благодарим тук, пред нас, пред депутатите и пред Народното събрание. Днес и утре са работни дни на парламента. Ако се наложи, може да се свика едно извънредно заседание. Ние предлагаме това да стане в събота или неделя, въпреки може би напрегнатата програма на много хора от мнозинството. Но тук трябва да дойде министър-председателят, който да поеме своята отговорност и най-после да се изпълни това искане, което ние от опозицията от толкова време всички заедно правим – той да дойде тук. Това ще бъде начинът да се предотвратят – вярвайте ми, този съвет е особено ценен за вас, възприемете го – това ще бъде отдушник, начин да се тушира общественото напрежение, а не да поставяте заграждения пред хората, които законно, нормално, естествено и демократично идват да протестират пред най-високото място, пред което трябва да го правят, а това е българското Народно събрание. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи? Няма.
Уважаеми колеги народни представители! На 9 октомври т.г., завчера, получих писмо от единния стачен комитет с молба за среща с мен и със съобщение, че ще бъдат организирани протести днес, включително и жива верига около парламента. Вчера отговорих на стачния комитет, че поначало парламентът не е уместно да бъде посредник в спора между учителските синдикати и правителството. Същевременно, разбира се, парламентът не може да бъде настрани от търсенето на възможни принципни решения на спора, че намерението да се организира жива верига е извънзаконово средство, защото законът предвижда, че когато се нарушават правата на другите граждани, непротестиращите, и когато има заплаха за обществения ред, не бива да се дават разрешения за такива протести. В случая живата верига не само попада под тези две квалификации, а и под третата, която се намира в закона – създаването на заплаха за конституционните институции на страната, за самото функциониране на страната. В писмото заявих и съобщих, в случай, че се прибегне до такива форми на протест, естествено е, че не може да има среща с председателя на Народното събрание и никакъв нормален разговор. До края на деня вчера не получих никакъв отговор. Същевременно вчера постъпиха поредица от информации, че днес ще протестират и пред Народното събрание не само учителите, а още 4-5 групи граждани, свързани с проблемите около “Натура”, горските работници и още 2-3 протестни митинга, при това в пряко съприкосновение един с друг, без никакви гаранции, че тези протести няма да ескалират до недопустими действия.
Тук не става дума за ограничаване правото на протест и на учителите, и на другите групи, но всички вие много добре знаете, че тези протести много често се използват от съвършено безотговорни, абсолютно деструктивно настроени елементи, които в процеса на протеста, както беше и в случая преди едно десетилетие, го ескалират до недопустими покушения срещу самия парламент.
Поех отговорността да дам съгласие за тези бариери около парламента днес, със съзнанието, че съм длъжен да гарантирам неприкосновеността на парламентарната сграда, изправен пред достатъчно ясно заявените намерения за масови, недостатъчно организирани и носещи потенциал на опасна ескалация протести.
Отново се обръщам и към протестиращите от тази трибуна, отново заявявам готовност за разговор, но без този вид протести около парламента. Междупрочем представители на парламента се занимават по същество с тези проблеми повече от десет дни. Вие знаете, че в Комисията по образованието и науката върви процес на обсъждане на възможните реални решения, че представители на комисията и председателят на комисията участват в консултациите в различни формати, така че парламентът не се е абстрахирал от тези проблеми. Но съгласете се, че наш дълг преди всичко е да поддържаме нормалното функциониране на парламентарните процедури, на парламентарната демокрация. Аз поемам цялата отговорност на действията, които досега съм предприел и ще се старая да предприема в бъдеще именно на тази основа. Това е, което мога да споделя с вас.
Господин Георгиев?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): За изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Георгиев, нямате право на изказване.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, от място): За реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма такава процедура за реплика, съжалявам.
Преминаваме към програмата за днешния ден. Моля да заемете мястото си. (Шум и реплики в залата. Народният представител Георги Георгиев идва към трибуната.)
Нямам намерение да поставям на гласуване Вашето предложение – това е моя отговорност.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА, встрани от микрофоните): Две изречения искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямате право да го направите. Моля Ви да заемете мястото си.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Вие сте пръв между равните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Правилникът не Ви позволява да вземете думата. Моля Ви, заемете мястото си.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Но никой не Ви е делегирал правата, без да се пита в парламента, да се вземат решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, заемете мястото си. Правилникът ми повелява да осигурявам сигурността на сградата.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Тези решения се вземат от всички тук. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поемам отговорността за действието си, господин Георгиев.
Уважаеми колеги, предстои да извършим три гласувания.
Господин Димов, заповядайте за процедурен въпрос.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председателю, вземам процедура по начина на водене.
Първо, Вие сте председател, народен представител пръв сред равни и не може да решите дали ще подложите или няма да подложите на гласуване определена процедура, издигната от друг народен представител, който е толкова равен, колкото сте и Вие.
Второ, не може Вие да твърдите, че Народното събрание не е посредник, при положение че ние сме народни представители. Учителите, хората, които живеят в България, ние сме техните представители и трябва да ги представляваме пред изпълнителната власт включително. Тоест ние сме посредник.
Трето, протестите, включително и живите вериги, са познати в целия демократичен свят като нормално демократично средство, когато хората са недоволни, а те има от какво да бъдат недоволни. Заплаха за институциите не е живата верига. Заплаха за институциите са ниските заплати, заплаха за институциите е лошото управление. Заплаха за институцията е когато управлява Българската социалистическа партия, защото БСП пали не само институциите, БСП пали държавата.
Настоявам Вие да подложите на гласуване искането на дясната опозиция и Народното събрание, което е по-висш орган от председателя си, да вземе решение дали да има решетки, дали ние сме зверовете, които ще стоим тук вътре, или тези решетки да бъдат махнати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Процедурни са въпросите по начина на водене на заседанието, по дневния ред. Не са процедурни въпросите за осигуряване на сигурността на сградата на Народното събрание. По правилник и по Конституция на председателя на Народното събрание му е вменено да осигурява сигурността вътре и около Народното събрание. Записано е, че охраната - вътрешна и външна, е под негово ръководство. Никъде няма текст, който да повелява, че трябва да се подлагат на гласуване въпросите от този род. Затова няма да подложа на гласуване това предложение. Отново повтарям, поемам отговорността за решението си.
Преминаваме към гласуванията за днешния пленарен ден. (Опозицията и независимите народни представители напускат залата.)
Имаме първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Първо, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, № 654-01-147 с вносител народният представител Даут Осман.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 130, против 6, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, № 654-01-162 с вносител народният представител Захари Георгиев.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 18.
Законопроектът се приема на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, № 754-01-14 с вносители народните представители Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
И този законопроект е приет.
Предлагам да гласуваме четвъртия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, с вносител народният представител Елиана Масева.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 10, против 15, въздържали се 93.
Този законопроект не се приема.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за Национална агенция „Сигурност” с вносители Михаил Миков и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 132 народни представители: за 129, против 2, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.
По проекта за решение по Доклада за дейността на омбудсмана на Република България за 2006 г. Ще ви представя целия текст на проекторешението:
“РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на омбудсмана на
Република България за 2006 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22 от Закона за омбудсмана реши:
1. Приема за сведение Доклада за дейността на омбудсмана на Република България за 2006 г., като взема акт от констатациите и препоръките, посочени в доклада.
2. Постоянните комисии на Народното събрание съобразно своята компетентност да обсъдят констатациите и препоръките, посочени в доклада по т. 1.”
Желаещи да вземат отношение по текста на доклада няма.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
С това се изчерпват гласуванията за днешния ден.
Уважаеми колеги, преминаваме към точките, включени в Програмата за работата на парламента. Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ.
Има доклад за второ гласуване на Комисията по бюджет и финанси.
Има думата председателят на комисията господин Румен Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да бъде допуснат в пленарната зала господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускането на господин Кънчев в пленарната зала. Не виждам да има възражения против това предложение. Поканете господин заместник-министъра.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси за второ гласуване
на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
Държавната финансова инспекция
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за
Държавната финансова инспекция”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 има предложение от народния представител Ясен Попвасилев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
“§ 1. В чл. 2, ал. 2 се създава т. 5:
“5. установяване на измами и нарушения, засягащи финансовите интереси на Европейските общности.”
По § 2, § 3, § 4, § 5, § 6, § 7, § 8 и § 9 комисията подкрепя текста на вносителя, няма и направени предложения от народни представители.
По § 10 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 10. В чл. 22 се създава ал. 7:
“(7) След приключване на процедурата по ал. 1 до ал. 4 включително, актът за начет и приложенията към него се изпращат в срок до 14 дни на прокуратурата за проверка налице ли са данни за извършено престъпление от общ характер.”
По § 11 и § 12 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 13 има предложение от народния представител Ясен Попвасилев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя също така текста на вносителя и за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Овчаров.
Това е докладът за второ четене – няколко текста – четиринадесет параграфа, без предложения на народни представители, които да са били отклонени от комисията.
Има ли някой, желаещ да вземе отношение по формулировките в законопроекта – било по вносител, било в редакцията на комисията? Няма желаещи.
В такъв случай обявявам обсъждането по доклада за второ гласуване за приключено. Утре сутринта ще бъдат гласувани съответните текстове.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Законопроектът е внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители на 26 януари 2006 г.
Докладът е от 14 март 2007 г. Вярвам, че сте се запознали с него. Подписан е от заместник-председателя на комисията господин Трифон Митев.
Предлагам господин Митев да представи доклада на пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, представям ви:
“ДОКЛАД
на Комисията по правата на човека и вероизповеданията
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
българите, живеещи извън Република България № 654-01-11,
внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни
представители на 26 януари 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 8 март 2007 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от народния представител Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България.
Заместник-председателят на комисията господин Трифон Митев информира народните представители за постъпилите становища от Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи, с които се подкрепя законопроектът.
Законопроектът бе представен от члена на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и един от неговите вносители – господин Николай Кънчев. Той поясни, че с предлаганото изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, се цели да бъде облекчен режимът за доказване на български произход и оттам – да бъде ускорена процедурата за придобиване на българско гражданство от лица, които са от български произход. Господин Кънчев изтъкна, че досегашната правна уредба и практика показват, че има голямо забавяне при разглеждането на преписките, което създава възможност за корупционни практики.
Законопроектът бе подкрепен от изказалите се народни представители Павел Чернев, Иван Сотиров, д-р Николай Михайлов и Ахмед Юсеин. Господин Юсеин заяви, че ще гласува “за” законопроекта и същевременно изтъкна, че е необходимо да се отчита наличието на сериозни проблеми в практиката по получаване на българско гражданство. Той изрази загрижеността си от наличието на развит неофициален бизнес в тази сфера и изтъкна опасенията си, че безконтролното даване на българско гражданство би могло да доведе до упреци от страна на Европейския съюз.
Представителят на Държавна агенция за българите в чужбина господин Тошев – началник отдел “Административно и правно обслужване”, изрази отрицателното становище на агенцията по законопроекта, мотивирайки се със съществуващите рискове от инфилтриране на лица, които нямат български произход. Той изтъкна като пречка за по-ускореното издаване на необходимите документи недостатъчния административен капацитет на агенцията, като същевременно информира народните представители, че е установено сътрудничество с всички български посолства и по консулски път се издават необходимите удостоверения, което ускорява процедурата по придобиване на българско гражданство.
При проведеното гласуване членовете на комисията подкрепиха единодушно законопроекта.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията с единодушие от 9 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България № 654-01-11, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 26 януари 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Митев.
От вносителите – господин Мурджов, заповядайте, за да представите законопроекта.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлаганата от мен и моите колеги поправка е свързана с един по-облекчен режим за придобиване на българско гражданство, защото след демократичните промени в Република България от 1989 г. насам има засилен интерес към българското гражданство от страна на лица с български произход и съответно небългарски произход. Сега действащият закон до голяма степен отговаря на критериите, които са и европейска практика на държавите членки. Напълно обоснован и в съответствие с Конституцията на Република България е сега действащият закон, който предвижда и облекчен режим за издаване на българско гражданство за лица от български произход. Основен проблем обаче на закона е, че не се указва по какъв начин се доказва този български произход. От така записаните и действащи точки до момента българският произход се доказва с документи, издадени от български или чужд държавен орган, от организации на българи, живеещи извън границата, признати от българската държава, от Българската православна църква, както е предвидена и възможност да се доказва по общия исков ред, тоест пред съда.
Решенията, които са предложени в сега действащия закон, създават големи неудобства за онези групи граждани с български произход, които живеят в държави далече извън България, а от друга страна – с приемането на България в Европейския съюз с тези държави имаме вече наложен визов режим. По този начин вместо да се облекчи придобиването на българско гражданство, малко или много то се затормозява. Могат да се посочат и редица случаи на лица, които чакат с години, за да придобият съответния документ, който да бъде окомплектован към общите им документи и да бъде разгледан от органа, който издава българско гражданство.
Чрез предлаганата от нас промяна се цели да бъдат облекчени режимът и процедурата по попълване на преписките и изискуемите документи. Ние предлагаме само при липса на такъв документ да бъде издавано удостоверение от Държавната агенция за българите в чужбина. Това ще създаде допълнителни облекчения, ще съкрати процедурата и най-вече сроковете за придобиване на българско гражданство за лица, които са, пак повтарям, основно от български произход.
Именно с цел тази хармонизация и практика по придобиване на българско гражданство, като отчитаме българския национален интерес, предлагаме тези изменения да бъдат подкрепени от Народното събрание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мурджов.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Кой би желал да вземе думата? Въпросът е достатъчно сериозен и съществен, за да бъде предмет на отговорна дискусия.
Има ли желаещи? Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, преди да започна моето изказване искам да уверя пленарната зала, че ние ще гласуваме и за двата проекта. Но бих искал да коментирам предложенията, защото този проблем действително стана голям проблем след влизането ни в Европейския съюз.
Каква е ситуацията в момента? В Съвета по гражданство в момента има подадени 60 хил. молби за приемане на българско гражданство от граждани на други страни. От специалистите в Комисията по правата на човека получихме информация, че до момента българско гражданство са получили 24 хил. македонски граждани, но от тях постоянно пребивават и живеят в нашата страна като български граждани само 3 хиляди. Освен това в продължение на години – това трябва да го признаем като наша грешка – не можахме да направим една стратегия, за да видим нашите бивши съотечественици в света как живеят, какви проблеми имат и по какъв начин можем още по-добре да ги свържем с тяхната и наша родина.
Досегашната практика е такава, че кандидатът за българско гражданство доказва своя произход по Закона за българите, живеещи извън България, и по Закона за придобиване на българско гражданство чрез нашите дипломатически представителства в страните, където има български малцинства. Как се дава този документ? Този документ се дава, гледайки участието на този наш бивш съотечественик, който живее в момента в дадена страна, дали участва в тържествата, в честванията на нашите национални празници, в мероприятия, които българите правят в тези страни, и по такъв начин той доказва своя произход. Защото по такъв начин той продължава да бъде свързан с нашата страна. Сега се предлага от колегата Каракачанов един вариант, ако този гражданин няма такъв документ от нашите дипломатически представителства или от дружествата на българите, живеещи в тази страна, такъв документ да бъде издаден от Агенцията за българите в чужбина. Това е хубаво – да се даде възможност на агенцията за по-голяма дейност и преценка, за привличане на повече наши съграждани, бивши съотечественици, които живеят в други страни, за активна дейност, свързана с техния род и произход. Но тези 60 хил. молби и тези 24 хиляди, главно от Македония, които са получили българско гражданство, но които не живеят в България, а само са получили паспорта си, за да могат да посещават европейските страни, будят някакво съмнение. Затова може би след приемането на тази поправка в правилника за приложение на закона трябва да има особени клаузи, които да дадат гаранция, че този човек не е взел от Агенцията за българите в чужбина документ че има такъв произход, само за да притежава българския паспорт, с който да пътува в чужбина.
Във връзка с това аз имам малко резерви, но ние ще подкрепим проекта на господин Каракачанов и колегите, които са се подписали под този проект.
Със законопроекта на госпожа Петя Гегова сме абсолютно съгласни, защото, уважаеми колеги, парламентът вече има опит и вижда, че поради това че председателят на тази агенция е ниско платен, се назначава един, след това идва друг и т.н. По такъв начин се получава недобър синхрон в работата на агенцията. Затова трябва да се даде подобаващ статут и заплащане на председателя на агенцията. Така че ние сме съгласни с тази промяна.
Искам още веднъж да подчертая, че ще подкрепим и двата законопроекта. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, предлагам до 10,00 ч., когато ще прекъснем, за да приветстваме председателя на литовския парламент, господин Кътев, да представите и законопроекта, внесен от Вас, за да можем да продължим след това обсъждането и на двата законопроекта.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът, внесен от народните представители Гегова, Дикова и Кътев цели да направи едно уеднаквяване или един регламент на заплащането на ръководството на тази агенция. Ние сме внесли поредица от законопроекти, една част от тях вече бяха приети, а други предстои да бъдат приети, именно с такава цел. Нашият текст е съвсем кратък, коректен и мисля, че няма да предизвика някакви дебати в залата. Ние предлагаме председателят на националния съвет да получава основно месечно възнаграждение в размер на 90% от основното месечно възнаграждение на народните представители, а основното месечно възнаграждение на останалите членове на съвета да бъде 90 на сто от възнаграждението на председателя.
Това е текстът, който предлагаме. Мисля, че би могъл да се подкрепи с гласуване от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кътев.
Продължаваме с обсъждането на двата законопроекта. Има още няколко минути за едно изказване, ако някой желае да направи такова. Има ли желаещи, колеги? Не виждам такива.
В такъв случай обявявам за приключени обсъжданията по тези два законопроекта.
Ще прекъснем за няколко минути по-нататъшния ход на пленарното заседание. Да изчакаме да стане 10,00 ч. и междувременно да поканим народните представители, които са извън пленарната зала, да влязат в нея и да се подготвим да изслушаме обръщението на председателя на парламента на Република Литва господин Викторас Мунтианас, който е на официално посещение в нашата страна в продължение на тези три дни.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала. Аз ще дам знак, който обикновено означава предстоящо гласуване, но в случая е една покана за влизане в залата. Вярвам, че и представителите на онези парламентарни групи, които прецениха, че не биха желали да участват в днешното пленарно заседание, ще се завърнат в пленарната зала от уважение към нашия гост.
Както виждате, днес в Народното събрание има и гости от водещите държавни институции. Тук е вицепрезидентът на републиката господин Марин, представители на Дипломатическия корпус, поканени да присъстват на изявлението на господин Мунтианас.
Нашите литовски гости вече са на балкона. Бих предложил да ги приветстваме с „Добре дошли!” в парламента. Радваме се, че сте сред нас. Заповядайте. Добър ден, госпожо вицепремиер! (Ръкопляскания.) Заповядайте, колеги! Моля, заемете местата си.
Вече в залата е господин председателят на парламента на Република Литва господин Викторас Мунтианас. Добре дошъл! (Ръкопляскания.)
Нека да представя нашия гост. По професия той е инженер-строител. Същевременно е завършил висше политическо училище. Работил е в Института за архитектурно-строителни изследвания в Каунаския строителен институт.
От 1990 г. е заместник-председател на Изпълнителния комитет на Кедайнянска област, кмет на Кедайнянска област.
От средата на 90-те години е вицепрезидент на бизнесконцерни.
От 2004 г. е депутат в Сейма на Република Литва, член е на Комисията по бюджет и финанси, член е на Антикорупционната комисия.
От 9 декември 2004 г. е заместник-председател на Сейма на републиката, а от 13 април 2006 г. е председател на Сейма на Република Литва.
Господин Мунтианас, имате думата. (Ръкопляскания.)
ВИКТОРАС МУНТИАНАС: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа депутати! Много съм ви благодарен за поканата да дойда във вашата прекрасна страна България, за възможността да се запозная с нея и с гостоприемните ви хора. Също така благодаря за предоставената ми чест да се обърна към Народното събрание на Република България.
Преди 17 години бе съборена Берлинската стена и пространството на Централна Европа се освети с лъчите на демокрацията. В хилядолетната история на Европа това не беше една редовна проява на нови идеи, а началото на един необратим процес. По онова време бе поставена целта пред нашите страни Литва и България да се възстанови независимостта ни и да се върнем в обединението на свободните и демократични европейски страни, която се увенча с членството ни в НАТО и в Европейския съюз.
Пространството, което включва 27 страни и 480 милиона хора, е безпрецедентен проект в света, обединил въз основа на общите ценности по-голямата част от континента. Нашият общ интерес е Европейският съюз да бъде солидарен и динамичен, конкурентоспособен и влиятелен в света. Не се съмнявам, че успешно се движим към това. Влиянието и солидарността на Европейския съюз се проявиха в усилието за освобождаването на българските медицински сестри, което, макар и нелесно, завърши успешно.
Членството в Европейския съюз открива нови възможности за междудържавните отношения между Литва и България, като ги издигна на ново равнище. Дневният ред на Европейския съюз стана неотделима част от нашата вътрешна политика, а търсените от нас съмишленици стана начин на ежедневното ни общуване. Литва, която преди три години се присъедини към Европейския съюз, прекрасно разбира вашата радост и очаквания и вярва, че България ще се възползва от всичките предимства на членството в Европейския съюз и ще процъфти в семейството на европейските народи.
Литва и България не само имат общо настояще и бъдеще, но в историята на двете страни също можем да намерим допирни точки. Нашите страни имат общ гражданин – Йонас Басанавичус, който е живял в България в продължение на 25 години. В Литва той се нарича патриарх на литовското национално възраждане. В България той се прояви като активен обществен деец, член на Варненския градски съвет и на Българската академия на науките. Йонас Басанавичус е изследвал етнографията и археологията на България. Докато е живял тук, той издига хипотезата за произходът на литовците от българския регион на Тракия. Между другото, старата литовска столица се нарича именно така – Тракай.
Сега в Литва живеят 200 българи, обединили се в българското дружество „Мадара”. Радостно е, че това неголямо, но активно дружество се стреми да съхрани и да развива наследството на българската духовна култура, традициите и обичаите, които несъмнено обогатяват разнообразния културен живот на Литва.
Тази есен Литва и България взаимно създават свои посолства – едната на територията на другата. Създаването и дейността на посолствата несъмнено още ще подобрят още условията за двустранните ни отношения в областта на политиката, икономиката и културата, а също така и условията за взаимните връзки между хората от двете страни и туризма.
Все повече възможности за сътрудничество между нашите парламенти дават многостранни форми, като Конференцията на председателите на националните парламенти в Европейския съюз, НАТО, Съвета на Европа, Асамблеята за сътрудничество и сигурност в Европа и други парламентарни асамблеи.
В парламентите на нашите две страни са създадени групи за взаимно приятелство. Надявам се, че българска делегация в скоро време ще се отзове на поканата на групата на Сейма да посети Литва. Мисля, че от особено значение може да бъде двустранното сътрудничество на постоянните комитети в нашите парламенти, което създава прекрасни условия за взаимна размяна на опит.
Членството в Европейския съюз ще даде на Литва и България широки възможности да се присъединят към европейския пазар и да развиват двустранните си търговски отношения. Радостно ми е, че литовските инвеститори са открили вече за себе си България като привлекателна за инвестиции страна.
Няма да крия, че е приятно да се посети в София магазин на популярната в Литва търговска мрежа “ТМаркет”. Знам, че литовци активно се интересуват от недвижими имоти в България, обаче има още много неизползвани възможности, които биха могли да се открият чрез делови мисии и чрез представяне на икономическите и инвестиционните възможности.
Искам отделно да подчертая значението на работната ръка за нарастването на националната икономика. Днес това е много актуално за Литва, понеже, след като някои страни – членки на Европейския съюз отвориха своите пазари на труда, няколко стотици хиляди литовци заминаха в чужбина. Затова днес в Литва се усеща липсата на работна ръка. Затова бих искал да пожелая на българския парламент да насърчава развитието на своя пазар на труда, както и на социалната и просветната система, да подкрепяте предприемачеството и инициативите, за да удържите специалистите си от емиграция. Литва, както и повечето от новите страни членки, няма да слага ограничения за българи и румънци.
Сега за цялата Европа, а всъщност и за света, е актуален проблемът на енергийната сигурност. Литва не е изключение. Мислим, че за Европейския съюз е необходима обща енергийна стратегия, общ функциониращ пазар на електроенергия. Както сигурно знаете, Прибалтийските държави все още са един енергиен остров, който не е свързан с енергийните мрежи на останалата част от Европейския съюз. Затова полагаме всички усилия да се осъществят проектите за енергийни мостове с Полша и Швеция.
Литва и България са длъжни да затворят своите атомни реактори и затова скоро липсата на енергия ще я усетят не само нашите, но и съседните страни, които купуват изработена от нас електроенергия. Задължително трябва да намерим решение, свързано с енергийните ни потребности в бъдеще. Литва, заедно с Латвия, Естония и Полша, планира изграждане на нова АЕЦ, а вие се каните да изградите нова АЕЦ “Белене”. Готови сме да споделим с вас своя опит за решаване на този проблем и очакваме подобна информация за вашия опит.
Проблемът с обезпечеността на природния газ и нефт става все по-актуален, понеже зависимостта от един-единствен доставчик не гарантира националната сигурност. Затова заедно с другите европейски държави сме заинтересовани от проекта за газопровод “Набуко”, който би позволил на Европа да разнообрази източниците на газ и би представил възможност за използване на ресурси от Каспийския регион. Проектът “Набуко” би сложил край на едностранната зависимост на Балтийските страни от Русия, която често използва икономически лостове за постигане на политически цели. Тъкмо днес енергийните теми се обсъждат на Международната конференция във Вилнюс, в която участва не малък брой ръководители на държави и правителства, министри, сред които е и българският министър на външните работи.
Европейският съюз е една политическа и икономическа структура, която няма аналог в света. Има различни мнения относно бъдещето й. Все пак съгласуването на бъдещия договор за реформи на Европейския съюз всъщност е приключено. Надяваме се, че на срещата на държавните и правителствени ръководители на държавите – членки на Европейския съюз, която ще се проведе на 18 и 19 октомври, той ще бъде окончателно уговорен. Литва е заинтересована новият договор да бъде успешно ратифициран във всичките страни членки и да влезе в сила преди изборите за Европейския парламент.
Искам да кажа, че за Европейския съюз настъпва благоприятно и отговорно време. В Европейския съюз ще започнат да председателстват новите страни членки. Трябва да започнем да се готвим отсега и да използваме тази възможност, още повече, че започват дискусиите за бюджетната реформа в Европейския съюз, която е важна за бъдещето както на Литва, така и на България.
Сред тези, които подкрепят и осъществяват европейската политика за съседство, Литва е една от най-активните. Взаимното сътрудничество между Литва и България в тази област би могло да бъде особено ефективно. Особено се изказваме за източното измерение на европейската политика за съседство, силно подкрепяме европейската перспектива на Украйна, Молдова и кавказките държави. Тези страни постепенно провеждат демократически и икономически реформи, разширяват политическите и икономическите контакти в евроатлантическото пространство. Само успешната политика на Европейския съюз спрямо тези държави ще осигури успешна политика по отношение на Русия, която е стратегически важна за нас.
Литва, както и България, последователно подкрепя разширението на Европейския съюз с отговарящите на критериите страни. Изказваме се и за най-бърза европейска интеграция на Балканските държави. В този контекст не мога да отмина с мълчание въпроса за Косово. Ние следим внимателно процеса на вземане на решение по този въпрос. Заинтересовани сме от конструктивни преговори между Сърбия и Косово, изказваме се за необходимостта от обща позиция на Европейския съюз по въпроса за Косово. Обезпокоени сме обаче, че случаят с Косово може да повлияе върху замразените конфликти в Грузия и Молдова. Ние се стремим последните проблеми да бъдат решавани изключително посредством мирни преговори.
Балтийският регион е най-динамичният в Европейския съюз. С този пример искаме да насърчим и държавите от Черноморския регион да се стремят посредством взаимно сътрудничество към бърз икономически ръст и укрепване на демократическите ценности.
Литва подкрепя инициативата на Европейската комисия “Черноморска синергия”, която трябва да бъде отворена за всички страни от региона и за регионалните организации. Литва се стреми да придобие статус на наблюдател в Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, което значи, че искаме да бъдем до вас по-близо и по-често.
В заключение искам да ви уверя, че Сеймът на Литва е готов за тясно междупарламентарно сътрудничество както на двустранна, така и на многостранна основа. За това нас ни задължават общите цели на нашите страни и сходните възможности за тяхното осъществяване.
Благодаря за вниманието. (Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Моля да изпратим председателя на Литовския парламент! (Всички стават и с ръкопляскания изпращат гостите.)
Благодаря ви, колеги! Благодаря Ви, уважаеми заместник министър-председател и господин вицепрезидент! Уважаеми гости, благодаря ви за участието в изложението на господин председателя на парламента на Литва.
Една минута прекъсване, за да можем да преминем към ежедневния график на парламента.
И така, уважаеми колеги, разполагаме с 45 минути до обичайната почивка в 11,00 ч. Приключихме с обсъждането на двата законопроекта, свързани с българското гражданство. Предстои ни един отговорен въпрос – Законопроекта за почвите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:
Преминаваме към второ четене на Законопроекта за почвите.
Моля господин Божинов – председател на Комисията по околната среда и водите, да докладва Законопроекта за почвите.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, моля във връзка с разглеждането на този законопроект в залата да бъдат поканени от Министерството на околната среда и водите госпожа Юлия Македончева – началник на отдел “Земни недра и баланси на запасите”, госпожа Валентина Василева – главен експерт в същия отдел, госпожа Силвия Рангелова – младши юрисконсулт в Дирекция “Правно-нормативно и административно обслужване” и от Министерството на земеделието и продоволствието господин Дамян Михалев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по почвените ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които са против да поканим тези представители на изпълнителната власт? Няма.
Моля, поканете предложените от Георги Божинов представители на изпълнителната власт в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: “Първа част на Доклад за второ четене на Законопроект за почвите № 650-01-323 от 10 август 2006 г. с вносител Министерският съвет.”
“Закон за почвите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по наименованието на закона? Няма.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: “Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1 и предлага следната редакция:
“Чл.1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването на почвите и техните функции, както и тяхното устойчиво ползване и трайно възстановяване като компонент на околната среда.
(2) Почвите са национално богатство, ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс и опазването им е приоритет и задължение на държавните и общинските органи на физическите и юридическите лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по предложението на комисията за чл. 1 – основополагащ текст.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2 и предлага следната редакция:
“Чл. 2. Целите на закона са:
1. предотвратяване увреждането на почвите и нарушаването на техните функции;
2. трайно запазване на функциите на почвите;
3. възстановяване на нарушените функции на почвите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 2. Мълчанието е знак на съгласие за чл. 2.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 3 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 3. Опазването, ползването и възстановяването на почвите се основава на следните принципи:
1. екосистемен и интегриран подход;
2. устойчиво ползване на почвите;
3. приоритет на превантивния контрол за предотвратяване или ограничаване увреждането на почвите и на техните функции;
4. прилагане на добри практики при ползването на почвите;
5. замърсителят плаща за причинените вреди;
6. информираност на обществеността за екологичните и икономическите ползи от опазването на почвите от увреждане и за мерките за опазването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Разбира се, и представителите на изпълнителната власт, които допуснахме в пленарната зала, имат възможност, ако желаят, да вземат отношение по разглежданите текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: “Глава втора – Органи на управление по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвата.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
“Глава втора – Органи за управление по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите.”
Това наименование е по предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е по предложение на комисията за наименованието на Глава втора.
Уважаеми народни представители, имате думата по наименованието на Глава втора, така както ви се предлага от комисията, а не по вносител. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По чл. 4 има две предложения на народния представител Евдокия Манева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложението се не се чете, тъй като то се подкрепя от комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Само ще ви информирам, че това предложение на опозицията се подкрепя по принцип. Второто предложение, отнасящо се до чл. 4, ал. 2, също се подкрепя по принцип.
Комисията, като подкрепя текста на вносителя и взема предвид тези две подкрепени предложения, предлага текста в следния вид:
“Чл. 4. (1) Държавната политика по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите на национално ниво се осъществява от министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и продоволствието, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) В осъществяването на държавната политика по ал. 1 участват съобразно компетенциите си и други заинтересовани министерства и ведомства.
(3) Политиката по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите се осъществява на регионално ниво от областните управители, а на местно ниво – от кметовете на общини.
(4) Органите по ал. 1-3 осигуряват участие на обществеността при вземане на решения и разработване на стратегии, програми и планове за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този текст, както докладва председателят на комисията, има две предложения на Евдокия Манева, които са подкрепени по принцип от комисията. Те са намерили своето отражение във вече обобщения чл. 4, който ни се предлага от комисията.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, за участие в пленарното заседание е пристигнал заместник-министър Атанас Костадинов.
Моля да го поканим в пленарната зала за участие в работата на парламента.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли против? Няма.
Моля да поканите заместник-министъра в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В чл. 5 вносителят разписва функциите на министъра на околната среда и водите.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено от комисията по принцип.
Комисията, подкрепяйки и текста на вносителя, предлага следната окончателна редакция - в нея, уважаеми господин председател, ще ми позволите да направя няколко редакционни поправки, които се налагат, поради това че законът ще бъде докладван в две части, и номерацията на някои текстове е разместена – членовете и алинеите, по които се позовават в предходни текстове:
“Чл. 5. (1) Министърът на околната среда и водите:
1. разработва Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите по реда на Глава пета, съвместно с органите по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. координира дейността на органите по чл. 4, ал. 1-3;
3. възлага научни и приложни проучвания като основа за вземане на управленски решения и за разработване на нормативни актове;
4. изготвя и дава становища по проекти на нормативни актове в областта на опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите;
5. осигурява участие на обществеността при вземане на решения във връзка с опазването, устойчивото ползване и възстановяване на почвите;
6. осъществява координация и контрол по спазване изискванията на този закон;
7. ръководи мониторинга на почвите като част от Националната система за мониторинг на околната среда;
8. осъществява контрол по чл. 31, ал. 1, т. 1;
9. изготвя годишен доклад за състоянието на почвите, като част от Националния доклад за състоянието на околната среда.
(2) Министърът на околната среда и водите се подпомага в дейността си от Изпълнителната агенция по околната среда, регионалните инспекции по околната среда и водите и Консултативен съвет по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите.
(3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околната среда:
1. осъществява мониторинг на почвите като част от Националната система за мониторинг на околната среда;
2. създава и поддържа регистър на площите с увредени почви;
3. организира разработването и издаването на периодични и информационни бюлетини и справки за почвите.
(4) Директорите на РИОСВ:
1. провеждат мониторинг на почвите по чл. 27, ал. 3, т. 1 на регионално ниво с обхват и съдържание, утвърдени със заповед на министъра на околната среда и водите;
2. осъществяват контрола по чл. 13, т. 10, чл. 16-18 и по Закона за опазване на околната среда и Закона за управление на отпадъците на територията на РИОСВ;
3. осъществяват контрол за провеждане на собствен мониторинг по чл. 29, ал. 1;
4. осъществяват превантивен и текущ контрол;
5. правят предложения за включване на площи с увредени почви в регистъра по чл. 21 и участват в тяхната инвентаризация;
6. Подпомагат процеса на разработване и отчитане изпълнението на Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите по чл. 24, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля тази корекция да се отрази в протокола.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: “7. Осигуряват участието на представителите на РИОСВ:
а) комисиите за промяна предназначението на земята съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи;
б) комисиите за рекултивация на нарушени терени съгласно чл. 19, ал. 3 и 4 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 84 от 1996 г., изм. и доп., бр. 100 от 1997 г., бр. 14, 48 и 63 от 2000 г., бр. 41 и 66 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г. и бр. 41 от 2004 г.;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не ми е ясно защо трябва да се цитират тези изменения.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Защото трябва да се изписва в текста, който ще се публикува, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е необходимо. Няма да спорим с Вас. Но когато препращаш към един закон, няма да цитираш “Държавен вестник” – то е ясно, става дума за закона, който действа в момента.
Да продължим нататък.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Експертите, които ни подпомагат, да слушат един такъв специалист по право като Вас и да не ме подвеждат друг път. Благодаря Ви.
“в) общинските и областните експертни съвети по устройство на територията и във връзка с чл. 13, т. 1 и 2;
г) техническите съвети при регионалните управления по продоволствието за приемане на решения относно лесоустройствените проекти, планове и програми и във връзка с чл. 13 да се чете “т.5”.
(5) Консултативният съвет по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите е помощен орган към министъра на околната среда и водите.
1. съставът на Консултативния съвет по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите се определя със заповед на министъра на околната среда и водите, като в него се включват представители на органите по чл. 4, ал. 1 до 3 и на заинтересовани организации;
2. консултативният съвет изготвя становища по стратегии, програми и нормативни актове за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите и предлага мерки за подобряване дейността на държавните и общинските органи в тази област;
3. дейността на консултативния съвет се урежда с правилник, утвърден от министъра на околната среда и водите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е текстът на чл. 5. Уважаеми народни представители, имате думата по този член от законопроекта.
Имате думата, уважаеми народни представители, включително и представителите на изпълнителната власт – за втори път се обръщам към тях. Когато желаят, могат да вземат думата, с вдигане на ръка. Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С чл. 6 вносителят предлага да бъдат регламентирани функциите на директорите на РИОСВ.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева за отпадане на този текст.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което систематично е отразено във вече обсъдения от нас чл. 5.
Комисията предлага чл. 6 да отпадне, тъй като той систематично е отразен в чл. 5 и аз вярвам, че Народното събрание ще подкрепи с гласуване това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каквото предложи госпожа Манева, вие го приемате.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Така работи нашата комисия, господин председател. Един бивш министър, още един бивш министър работи в нашата комисия, един бивш председател на парламента – това е компетентна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трудно се работи с началници.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Имаме още един заместник-председател на парламента. Когато слушат председателя, винаги има консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, пред вас е чл. 6, така както е по вносител.
Има предложение, което беше докладвано от председателя на комисията, мотивирано, защо чл. 6 трябва да отпадне, тъй като практически тази материя отива в предишния текст.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Уважаеми народни представители, след като най-вероятно чл. 6 ще отпадне – разбира се, това ще стане с гласуване утре сутринта, ще трябва да приемем преномерация на текстове и ще трябва известно време, за да бъдем готови и след почивката ще продължим с доклада по този законопроект.
Уважаеми народни представители, затова си позволявам да обявя почивка до 11,30 ч. След това ще продължим с този законопроект и след като приключим с него, с първата му част, ще продължим със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите. Това вероятно ще стане около 12,00-12,30 ч. Съобщавам това, за да могат народните представители, които желаят, да вземат отношение в дискусиите, да се организират.
Почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предстои да продължим с доклада за второ четене на Законопроекта за почвите, внесен от Министерския съвет на 10 август 2006 г. Докладът е на Комисията по околната среда и водите.
Председателят на комисията господин Божинов ще представи Част първа на доклада – от чл. 7 нататък.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията предлага чл. 7 да отпадне, а останалите членове да се преномерират по съответния начин. Това предложение има своите основания, тъй като неговото съдържание вече е отразено в прочетения преди малко чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи да коментират това предложение на комисията.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В чл. 8 вносителят урежда правата, задълженията и отговорностите на министъра на земеделието и продоволствието.
По този член има предложение от народния представител Евдокия Манева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на новия член, който при отменените членове 6 и 7 става чл. 6:
„Чл. 6. Министърът на земеделието и продоволствието:
1. организира дейностите по опазването, устойчивото ползване и възстановяването на земеделските земи в съответствие с този закон, Закона за опазване на земеделските земи и Закона за защита на растенията;
2. разработва и поддържа в актуално състояние информационната система за почвените ресурси;
3. осъществява контрола по чл. 31, ал. 1, т. 2;
4. предоставя информация на министъра на околната среда и водите в рамките на своята компетентност;
5. участва в разработването на Националната програма по чл. 24, ал. 1 и на нормативни актове в областта по опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите.”
Господин председател, по-рано направих уговорката, че на няколко места се налага промяна на номерацията на някои членове и алинеи в текста поради това, че законът се докладва на две части. Информирам Вас, тъй като водите втората част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По правомощията на министъра – важен текст, уреждащ правомощията на министъра на земеделието и продоволствието? Не виждам желаещи да вземат отношение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията предлага да се създаде нов чл. 7, а останалите членове да се преномерират съответно:
„Чл. 7. Председателят на Държавната агенция по горите:
1. организира дейностите по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите в горския фонд в съответствие с този закон и Закона за горите;
2. осъществява контрола по чл. 31, ал. 1, т. 4;
3. предоставя информация на министъра на околната среда и водите в рамките на своята компетентност;
4. участва в разработването на Националната програма по чл. 24, ал. 1 и на нормативни актове в областта на опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за нов чл. 7. Няма коментари и по това предложение.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С чл. 9 вносителят определя задълженията на министъра на здравеопазването.
По този член има предложение от народния представител Евдокия Манева.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2. Тоест това предложение, което комисията не подкрепя, е именно текстът по т. 3 от текста на вносителя да отпадне. Не виждам госпожа Манева, но тя се съгласи при обсъждането на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тоест прие да отпадне нейната т. 2.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин председател, за да бъде прецизно всичко, предлагам когато подложите на гласуване текста, да се обърнете към госпожа Манева – дали го поддържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безспорно.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 9, който става чл. 8:
„Чл. 8. Министърът на здравеопазването:
1. организира извършването на оценка на здравния риск и разработването на мерки за ограничаване на вредното въздействие върху здравето на хората от увредени почви;
2. участва в разработването на Националната програма по чл. 24, ал. 1 и съгласува нормативни актове, с които се определя съдържанието на вредни вещества в почвите;
3. възлага на директорите на регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве да извършват проучване на съдържанието на вредни вещества при замърсяване на почвите:
а) в санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни цели;
б) в урбанизираните територии или обработваемите земеделски земи, когато замърсяването може да създаде пряк или косвен риск за здравето на човека при директен контакт със замърсените почви или чрез отглеждане на земеделски култури;
4. предоставя информация на министъра на околната среда и водите в рамките на своята компетентност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам желаещи да вземат отношение по тази окончателна редакция.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Член 10 по вносител разписва правата, отговорностите и задълженията на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10, който става чл. 9, и предлага следната редакция:
„Чл. 9. Министърът на регионалното развитие и благоустройството:
1. организира мониторинга и геозащитата на свлачищните райони;
2. определя мерките за ограничаване на ерозионните и абразионните процеси по реда на Глава четвърта, Раздел VІІ от Закона за устройство на територията;
3. осъществява контрола по чл. 31, ал. 1, т. 3;
4. предоставя информация на министъра на околната среда и водите в рамките на своята компетентност;
5. участва в разработването на Националната програма по чл. 24, ал. 1 и съгласува нормативни актове в областта по опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по неприетото предложение, по окончателната редакция? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Има предложение от народния представител Евдокия Манева за създаване на нов чл. 11 със следния текст:
„Чл. 11. Министърът на икономиката осигурява опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите при индустриални дейности, както и при предоставянето на концесии за индустриални дейности.”
Комисията не подкрепя предложението, тъй като то в един друг вариант намери място в предходните текстове, без да е разписано като конкретно задължение на този министър. Беше посочено, че всички останали министерства и ведомства, които имат отношение, имат съответните компетенции. Мисля, че госпожа Манева прие и това предложение, но е добре, след като не го подкрепяме, да бъде потърсено нейното мнение при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безспорно.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По чл. 11 на вносителя има предложение от народния представител Евдокия Манева.
За разлика от предишното, е подкрепено по принцип от комисията и е отнесено в чл. 4, ал. 2.
Малка бележка към вносителите – законът почти е пренаписан.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 11, който става чл. 10, и предлага следната редакция:
“Чл. 10. Областните управители:
1. разработват и изпълняват програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите за съответната област в съответствие с Националната програма по чл. 24, ал. 1;
2. осъществяват взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация;
3. осъществяват контрола по чл. 31, ал. 1, т. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам желаещи да го коментират.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С чл. 12 вносителят разписва правата, задълженията и отговорностите на кметовете на общини.
По него има предложение от народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 12, който става чл. 11:
“Чл. 11. Кметовете на общини:
1. разработват и изпълняват програмите по чл. 26;
2. правят предложения за включване на площи с увредени почви в регистъра по чл. 21;
3. осъществяват контрола по чл. 31, ал. 1, т. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма коментари по правомощията на кметовете.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: “Глава трета – Опазване и устойчиво ползване на почвите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Няма предложения по наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 13, който става чл. 12, и предлага следната редакция:
“Чл. 12. Процеси, които увреждат почвите, са:
1. ерозия;
2. вкисляване;
3. засоляване;
4. уплътняване;
5. намаляване на почвеното органично вещество;
6. замърсяване;
7. запечатване;
8. свлачища.”
Да поясним на колегите, които слушат внимателно, че запечатване на почвата е когато върху определен терен се направи сграда, път, спортна площадка и т.н. ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Почвата се уврежда.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Всички тези социални дейности намаляват този ограничен и необратим ресурс.
С чл. 14 вносителят регламентира забраните.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 14, който става чл. 13, и предлага следната редакция:
“Чл. 13. С цел опазване и устойчиво ползване на почвите и ограничаване на процесите по чл. 12 се забранява:
1. унищожаване на изградени противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения в случаите, когато това води до увреждане на почвите;
2. унищожаване на изградени противосвлачищни и укрепителни съоръжения;
3. прилагане на земеделски практики, водещи до засоляване, вкисляване и замърсяване на почвите с вредни вещества;
4. прилагане на технологии за обработка на почвите, които водят до ерозия, уплътняване и нарушаване структурата на почвите;
5. унищожаване или нарушаване целостта на защитни горски пояси;
6. напояване със замърсени води, които съдържат вредни вещества над допустимите норми;
7. внасяне в почвите на утайки от пречиствателни станции от отпадъчни води, които не отговарят на изискванията на Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистване на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието, приета с Постановление № 339 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 112 от 2004 г.);
8. внасяне в почвите на торове, компост и други подобрители, на биологично активни вещества и хранителни субстрати, които не отговарят на условията, определени в Закона за защита на растенията;
9. употреба на продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на Наредбата за разрешаване на продукти за растителна защита, приета с Постановление № 259 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г.);
10. извършването на производствени дейности, водещи до засоляване, вкисляване и замърсяване на почвите с вредни вещества;
11. изгаряне или друга форма на неконтролирано обезвреждане, изоставяне и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци върху почвена повърхност, включително на селскостопански отпадъци, извън обхвата на Закона за управление на отпадъците;
12. изгаряне на стърнища и други растителни остатъци върху почвената повърхност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Великов пожела да коментира този текст – да му предоставим тази възможност.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, някои редакционни бележки биха подобрили текста. Моля за извинение, че не съм ги казал в комисията, но имаше съвпадение на заседанията на Комисията по здравеопазването и на Комисията по околната среда и водите. Благодаря на експертите от министерството за бързата реакция.
Предлагам в чл. 13, т. 7 и т. 9 да направим изменения, които да направят текста малко по-общ. Да не се цитира непременно наредбата с Постановление № 339 в т. 7 на чл. 13, даже и “Държавен вестник”, на което проф. Корнезов преди почивката обърна внимание, а да бъде:
“7. внасяне в почвите на утайки от пречиствателни станции от отпадъчни води, които не отговарят на изискванията на наредбата, приета на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците.”
С което, ако тази наредба се промени след време, няма да бъде същото постановление, няма нужда да пипаме закона – да отбележим, че това е някаква друга наредба вече. Един по-общ текст, както го направихме или както фигурира в един предидущ текст на стр. 6 в чл. 5. Там е казано по-общо: т. 7 – съгласно правилника, свързан с еди-кой си закон.
Така да бъде и тук – “наредбата на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците”.
В т. 9 на чл. 13 също наредбата да бъде разписана малко по-общо, в смисъл:
“9. употреба на продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на наредбата, приета на основание чл. 14, ал. 5 от Закона за защита на растенията”.
С което, ако тази наредба след това претърпи някакви изменения, включително съобразно този закон или Закона за защита на растенията, няма да има нужда някакъв състав на Народното събрание да прави промени в този закон.
Това са ми предложенията – чисто редакционни, които мисля, че колегите от министерството споделят. Виждам заместник-министър Костадинов одобрително да кима.
В този смисъл апелирам те да бъдат отбелязани и евентуално утре – гласувани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Великов.
Господин Божинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Мисля, че двете предложения са рационални и са приемливи и че Вие ще ги подложите на гласуване и те ще бъдат приети. Ако сравните текста на вносителя, текстът на точки 6, 7 и 9 беше още по-тромав и неясен, след дълги дебати го редактирахме в този вид. Очевидно експертите са помислили и след заседанието на комисията и това предложение ми се струва много по-обхватно и по-правилно. Предлагам да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаят ли представителите на Министерството на околната среда и водите да вземат отношение? Както разбирам, наредбите, които визира господин Великов, са уредени по силата на отделни закони, а не на тези постановления, които са визирани тук. Така че под формата на редакционна поправка се прави предложение по същество.
Заповядайте, господин Костадинов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние действително подкрепяме направеното предложение, тъй като според нас няма по-добър пример от това динамиката на управление на процеса на законотворчество да съвпада с динамиката на управление на околната среда. Предложението във вида, в който господин Великов го прави, наистина дава възможност за такъв тип кохерентна връзка между законодателството и динамичните процеси, които се развиват в околната среда, и по-специално почвите като основен компонент на екосистемата. Така че подкрепям напълно предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин заместник-министър.
В такъв случай молбата ми към господин Великов е да формулирате, ако обичате, прецизно двете предложения заедно може би със специалистите от комисията, за да могат да бъдат прочетени достатъчно точно утре при гласуването и да бъдат гласувани.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 15, който става чл. 14, и предлага следната редакция:
“Чл. 14. (1) Степента на замърсяване на почвите се определя чрез норми за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите съгласно наредба на министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и продоволствието и министъра на здравеопазването.
(2) Нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите по ал. 1 се определят в три нива:
1. предохранителни концентрации;
2. пределно допустими концентрации;
3. интервенционни концентрации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, предлагам редакционно в чл. 14, ал. 2, т. 2 думата “пределно” да се замени с “максимално”. Правя това предложение дотолкова доколкото в повечето закони, които вече приехме и които уреждат различните сфери на опазване на околната среда, примерно в Закона за водите и за околната среда използваме „максимално допустими концентрации”. Вярно е, че от русизъм вървим към дума, която има латински корен, но така или иначе едно уеднаквяване включително и на природонаучните термини, които неминуемо фигурират в такива закони, би било полезно. Аз съгласувах частично с някои от експертите на министерството и се надявам те да се съгласят думата “пределно” да се замени с “максимално” и т. 2 да стане:
“2. максимално допустими концентрации;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дали има желание за коментар от страна на представителите на министерството?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Подкрепяме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16, който става чл. 15, и предлага следната редакция:
“Чл. 15. (1) С цел опазване на хумусния пласт, който е под специална защита, се забранява:
1. неговото унищожаване или замърсяване;
2. директното му разстилане върху засолени и замърсени пластове;
3. съхраняването му над 15 години;
4. съхраняването му в депа с височина над 10 м.
(2) Редът за използването на хумусния пласт се определя с Наредба № 26 от 1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, моля за извинението, че съм така активен, но сърце законодателно не трае и иска текстът да бъде по-прецизен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Едва ли е нужно извинение за активност.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз много благодаря на колегите от министерството, понеже на практика в момента ние уточнихме по кои членове бихме могли да отнесем съответните наредби и предлагам по-конкретно в чл. 15, ал. 2 да имаме отново един малко по-общ текст за наредбата, защото сега е Наредба № 26, но може след това да стане някой друг номер. В този смисъл ал. 2 да бъде:
“(2) Редът за използването на хумусния пласт се определя с наредба, приета на основание чл. 16 от Закона за опазване на земеделските земи.”
По този начин дори да се промени наименованието на наредбата или някои неща в нея, колегите ще имат възможност да го направят, без непременно да правим след това промени в настоящия закон.
Предлагам ви тази редакционна бележка, която да даде по-общ правно-технически характер на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Представителите на министерството изразяват съгласие с това предложение. Молбата ми е в такъв случай, господин Великов, да дадете точната формулировка.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Принципът в двата случая е общ. Става дума не за конкретната наредба, а за основанието, на което тя е изработена и издадена.
Комисията предлага да се създадат нови членове от 16 до 18 със следната редакция:
“Чл. 16. Собствениците или ползвателите на поземлени имоти – юридически или физически лица, са длъжни да не увреждат почвите в собствените и в съседните поземлени имоти и да вземат мерки за предотвратяване на вредни изменения в тях.
Чл. 17. Собствениците и ползвателите на подземни, наземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура са длъжни да ги поддържат в техническа изправност и да не допускат увреждане на почвите.
Чл. 18. Собствениците и операторите на депа за отпадъци, включително хвостохранилища, згуроотвали и други, както и на съоръжения за съхраняване на отпадъци и/или опасни химични вещества, препарати и продукти, ги организират и експлоатират по начин, който изключва увреждане на почвите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Няма желание за изказвания по тези три нови текста, предложени от комисията. Представителите на министерството биха ли желали да ги коментират доколкото тези текстове са извън техния първоначален проект? Не виждам желание.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта и предлага следната редакция:
“Глава четвърта
Инвентаризация и проучване на площите с увредени почви.
Възстановяване на нарушени функции на почвите.
Рекултивация на нарушени терени.”
Това е новото наименование на Глава четвърта, което е по-широко обхватно.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 17, който става чл. 19, и предлага следната редакция:
“Чл. 19. Възстановяването на функциите на увредените почви цели:
1. предотвратяване на риска за околната среда и човешкото здраве;
2. опазване на другите компоненти на околната среда по чл. 4 от Закона за опазване на околната среда;
3. подобряване на почвеното плодородие при земеделско и горскостопанско ползване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 18 и предлага той да се обособи в два отделни члена, които систематично да станат чл. 20 и чл. 21 със следната редакция:
“Чл. 20. (1) Инвентаризация и проучване на площи с увредени почви и възстановяването на нарушените функции на почвите се осъществява чрез:
1. предварителни проучвания и изследвания;
2. детайлни проучвания, включително оценка на риска за околната среда и човешкото здраве;
3. изготвяне и изпълнение на проекти за възстановяване на площи с увредени почви;
4. мониторинг и поддържане на площите с възстановени почвени функции.
(2) Инвентаризацията и проучването на площи с увредени почви, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на извършените възстановителни мероприятия се извършват съгласно наредби, приети от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и продоволствието и председателя на Държавна агенция по горите по чл. 12, точки 1-5, министъра на околната среда и водите по чл. 12, т. 6, и министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 12, точки 7 и 8, съобразно компетенциите им.
Чл. 21. В Изпълнителната агенция по околна среда се създава и поддържа регистър на площите с увредени почви, който съдържа информация за месторазположението, източника на увреждане, вида и площта на увреждането, оценката на риска и изразходваните средства за проучването и възстановяването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да коментират това предложение на комисията за обособяването на два текста въз основа на предложението на вносителя? Няма.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 19, който става чл. 22, и предлага следната редакция:
“Чл. 22. Възстановяването на площите с увредени почви се извършва от лицето, което е причинило увреждането, а в случаите когато то не е установено – от собственика или ползвателя им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Тук се засяга един въпрос, който очевидно ще има сериозни практически измерения. Има ли желание министерството да коментира въвеждането на нов принцип на дължимо възстановяване, а именно от лицето, което е причинило увреждането?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това произтича от по-общия принцип, че замърсителят плаща. Но тук, понеже има собственик на конкретния обект, когато не е установен извършителят, собственикът или ползвателят трябва да поеме възстановяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Доколкото личи в текста на вносителя, плащането от този, който уврежда, е като втори вариант, като втора хипотеза, докато вие сте го извели на първо място.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да, но общият принцип е, че този, който уврежда, той плаща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костадинов, желаете ли да коментирате този въпрос?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Приемаме го.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 23, и предлага следната редакция:
“Чл. 23. (1) В случаите на нарушени терени се изпълняват проекти за рекултивация по реда на Закона за опазване на земеделските земи и Закона за подземните богатства.
(2) Проектите по ал. 1 се съгласуват с министъра на околната среда и водите, като към тях се прилага писмено становище на съответната регионална инспекция по околната среда и водите.
(3) За съгласуване на проекти за рекултивация се внася такса, определена с тарифа за таксите, които се събират в системата на Министерството на околната среда и водите.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Глава пета и предлага следната редакция:
“Глава пета
Програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване
на почвите”.
По чл. 21 има предложение на народния представител Евдокия Манева – в чл. 21, ал. 1, думата “разработва” да се замени с “организира разработването”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 24, и предлага следната редакция:
“Чл. 24. (1) Министърът на околната среда и водите съвместно с органите по чл. 4, ал. 1 и 2, разработва Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите и я внася за одобрение от Министерския съвет.
(2) Програмата по ал. 1 подлежи на екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда.
(3) Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите се разработва за 10-годишен период и съдържа:
1. анализ и оценка на състоянието на почвите и на източниците, които ги увреждат по сектори на националното стопанство;
2. оценка на възможностите и ограниченията в международен и вътрешен план;
3. цели и приоритети по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите;
4. средства за постигане на целите;
5. петгодишен план за действие с конкретни институционални, организационни и инвестиционни мерки, срокове, отговорни институции, необходими ресурси и източници на финансиране;
6. схема за организация, наблюдение и отчитане изпълнението на плана за действие;
7. оценка на резултатите и при необходимост промяна на мерките в плановете по т. 5.
(4) Основните критерии при определяне на приоритетите в Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите са:
1. устойчиво ползване на почвите като природен ресурс;
2. опазване и подобряване на почвеното плодородие;
3. намаляване на вредните последствия върху почвите, предизвикани от природни процеси и явления и антропогенни фактори;
4. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и опазване на другите компоненти на околната среда;
5. спазване принципите на устойчивото развитие, включително принципите на биологичното земеделие;
6. възстановяване на нарушените функции на почвите;
7. задължения, поети от държавата по международни актове, касаещи … (записано е “касаещи почвите”, но предлагам да бъде “отнасящи се до почвите”. Да го обсъдим.)
(5) Министърът на околната среда и водите ежегодно отчита пред Министерския съвет изпълнението на плана по ал. 3, т. 5 като част от отчета по Националната стратегия по околна среда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Как да запишем последно т. 7, господин Божинов?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Предлагам: “7. задължения, поети от държавата по международни договори относно почвите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не актове, а договори?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: “Международни договори относно почвите”, защото “касаещи” не е добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би думата “актове” е по-широко понятие.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тогава нека да остане: “Задължения, поети от държавата по международни актове, отнасящи се до почвите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, така да го предложим.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Нека това да се подложи на гласуване като редакция.
Комисията има предложение да се създаде нов чл. 25 със следната редакция:
“Чл. 25. (1) Областните управители разработват програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите за съответната област в съответствие с Националната програма по чл. 24, ал. 1 за период не по-кратък от 5 години.
(2) Програмите по ал. 1 са неразделна част от областните програми за развитие.”
За да няма тафтология – “съответната” и “съответствие”, предлагам ал. 1 да има следния вид:
“(1) Областните управители разработват програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите в областта в съответствие с националната програма по чл. 24, ал. 1 за период не по-кратък от 5 години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Но как да стане – “в областта” или “за областта”?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: “за областта в съответствие”. Нека това да бъде текстът на чл. 25.
Вносителят предлага функциите на кметовете да бъдат разписани в чл. 22, ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 22, който става чл. 26 със следната редакция:
“Чл. 26. (1) Кметовете на общините разработват програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите за общината (а не “за съответната община”), в съответствие с програмите по чл. 25, ал. 1 за период не по-кратък от три години.
(2) Програмите по ал. 1 са неразделна част от общинските програми за опазване на околната среда.”
Предлагам същия подход относно тафтологията в ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, така ще бъде гласувано.
С това приключва докладът по първата част от второто четене на Закона за почвите.
Няма желания за коментари на този етап.
Благодаря, господин Божинов. Успешна работа по втората част!
Уважаеми колеги, продължаваме със следващата точка от нашата седмична програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОДУКТИТЕ.
Има думата Петър Кънев – заместник-председател на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Имам предложение да допуснем в пленарната зала господин Бончо Бончев – началник на отдел “Евроинтеграция” в Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма възражения в пленарната зала срещу това предложение. Моля, поканете господин Бончев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за техническите
изисквания към продуктите”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1 със следната редакция:
“§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
“2. реда за определяне на изискванията за екопроектиране към енергопотребяващите продукти (ЕПП), които са предназначени за пускане на пазара и/или за пускане в действие;”.
2. Досегашната т. 2 става т. 3.
3. Досегашната т. 3 става т. 4 и в нея след думите “съществените изисквания” се добавя “и/или изискванията за екопроектиране”.
4. Досегашната т. 4 става т. 5 и в нея след думите “съществени изисквания” се добавя “и/или изисквания за екопроектиране и такива, които осигуряват изпълнението на съществените изисквания към строежите”.
5. Досегашната т. 5 става т. 6 и в нея думите “устройство и” се заменят с “устройството или монтажа и за”.
6. Създават се точки 7 и 8:
“7. условията за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност;
8. условията за вписване в регистър на лицата, осъществяващи поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност.”
По § 2 комисията подкрепя предложението на вносителя.
По § 3 комисията подкрепя предложението на вносителя.
По § 4 комисията предлага следната редакция:
“§ 4. Член 4 се изменя така:
“Чл. 4. (1) Всеки продукт, за който са определени съществени изисквания и/или изисквания за екопроектиране, се пуска на пазара и/или се пуска в действие след оценяване и удостоверяване на съответствието му с тези изисквания.
(2) Задължението да бъде оценено и удостоверено съответствието на продукта по ал. 1 е на производителя или на други лица, определени в наредбите по чл. 7 и/или в мерките по прилагането по чл. 26а.
(3) Оценяване и удостоверяване на съответствието със съществените изисквания и/или с изискванията за екопроектиране се извършва съгласно изискванията на Глава трета и/или Глава трета “а”, или по законодателство на друга държава – членка на Европейския съюз, с което се въвеждат директиви от “Нов подход”.
(4) Производителят може да упълномощи свой представител – физическо или юридическо лице, установено на територията на Европейския съюз, да действа от негово име за изпълнение на задълженията му, свързани с пускането на пазара и/или с пускането в действие на продуктите, наричан по-нататък “упълномощен представител”. Пълномощното трябва да бъде в писмена форма и в него да бъдат посочени действията, които упълномощеният представител може да извършва.
(5) Вносителите са длъжни да пускат на пазара само продукти, чието съответствие е оценено и удостоверено.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам желаещи да вземат отношение, господин Кънев, по текстовете, които комисията предлага. Не виждам и господин Бончев, между другото, за когото залата се е съгласила да бъде сред нас. Би било добре и той да следи, ако можем да установим дали е в сградата, или е възпрепятстван.
Господин Кънев помоли да бъде сменен от госпожа Фудулова. Тя се отзовава на този негов призив и ще продължи докладването след § 4.
Заповядайте, госпожо Фудулова.
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: Благодаря.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16.
Комисията предлага следната редакция на § 17:
“§ 17. Член 14б се изменя така:
“Чл. 14б. Нотифицираните органи са длъжни да уведомят съответния орган по чл. 9 в 7-дневен срок от настъпването на промени в:
1. правния и акредитационния им статут, структурата, обхвата на дейност и процедурите за оценяване на съответствието, както и на лицата за контакти, телефоните и електронните адреси;
2. системата на качеството, ръководството или персонала, които влияят върху изпълнението на процедурите за оценяване на съответствието;
3. правния и акредитационния статут на подизпълнителите или тяхната смяна, в случай че се ползват такива;
4. обстоятелствата по чл. 10, ал. 1, точки 6, 7 и 9.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25 и 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27 със следната окончателна редакция:
“§ 27. В чл. 23 след думите “маркировка за съответствие” се поставя запетая и се добавя “допълнителна маркировка”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да коментират текстовете от Глава втора? Няма.
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 29 със следната окончателна редакция:
“§ 29. Създава се Глава трета “а”: “Изисквания за екопроектиране към енергопотребяващите продукти”.
“Чл. 26а. (1) Изискванията за екопроектиране се определят чрез приемане на мерки по прилагането съгласно чл. 15 от Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 6 юли 2005 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти и за изменение на Директива 92/42/ЕИО на Съвета и Директиви 96/57/ЕО, 2000/55/ЕО на Европейския парламент и Съвета.
(2) Когато мерките по ал. 1 са директиви или решения, Министерският съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката приема съответни наредби.
(3) Когато мерките по ал. 1 са регламенти, изпълнението им се осъществява съгласно разпоредбите на този закон. В случай че съответният регламент изисква допълнителни мерки за неговото прилагане, те се приемат с акт на Министерски съвет.
Чл. 26б. (1) Изискванията за екопроектиране не се прилагат за транспортни средства за пътници и товари.
(2) Изискванията за екопроектиране се прилагат, без да се нарушават изискванията, произтичащи от директно приложимото Общностно законодателство и от националното законодателство в областта на химикалите, включително на флуорираните парникови газове, и на управлението на отпадъците.
Чл. 26в. (1) С изискванията за екопроектиране към ЕПП се определят резултатите, които трябва да се постигнат, за да се повиши ефективността на крайното енергийно потребление и да се оптимизират екологичните характеристики на продуктите, без да се променят функционалните им качества.
(2) За определени екологични аспекти, които имат значимо въздействие върху околната среда, се определят специфични изисквания за екопроектиране.
(3) Мерките по прилагането по чл. 26а могат да не изискват определяне на изисквания за екопроектиране за конкретни екологични параметри на ЕПП.
Чл. 26г. С мерките по прилагането по чл. 26а се определят:
1. продуктите или групите продукти и изискванията за екопроектиране към тях;
2. екологичните параметри, по отношение на които не се прилагат изискванията за екопроектиране;
3. изискванията за монтиране на ЕПП, когато то има пряко въздействие върху екологичното им представяне;
4. стандартите и/или методите за измерване;
5. процедурите за оценяване на съответствието с изискванията за екопроектиране и начините на удостоверяване на съответствието;
6. необходимите документи и редът за получаване на разрешение за оценяване на съответствието, както и допълнителните специфични критерии към нотифицираните органи и задълженията им по процедурите за оценяване на съответствието;
7. правилата за нанасяне на маркировката за съответствие;
8. изискванията за предоставяне на информация от производителите, необходима за оценяване на съответствието.
Чл. 26д. (1) Когато мерките по прилагането по чл. 26а изискват, производителите на ЕПП предоставят на потребителите информация в подходящ вид за:
1. приноса им за устойчивото потребление на продукта;
2. екологичния профил на продукта и ползите от екопроектиране.
(2) Когато мерките по прилагането по чл. 26а изискват, производителите или техните упълномощени представители, които пускат на пазара и/или пускат в действие компоненти и монтажни възли, предоставят на производителите на ЕПП информация за състава на материалите и за консумацията на енергия, материали и/или ресурси на компонентите или монтажните възли.
(3) Когато мерките по прилагането по чл. 26а изискват производителите на ЕПП предоставят на други лица информация, която може да повлияе на начина на функциониране, употреба или рециклиране на продукта.
(4) Информацията по ал. 3 се представя на български език или на български език и на един или повече други официални езици на Европейската общност, като се отчита:
1. възможността за предоставяне чрез хармонизирани символи или признати кодове, или чрез други подобни средства;
2. типа на очаквания потребител на ЕПП и естеството на информацията, която трябва да се представи;
(5) Информацията по ал. 3 се обозначава на самия продукт, когато е възможно и трябва да е съобразена с изискванията за маркировка съгласно Наредбата за изискванията за пускане на пазара на електрическо или електронно оборудване и третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване (Обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г.; изм., бр. 57 от 2006 г.).
(6) В случаите по ал. 3 информацията може да съдържа данни:
1. от проектанта, свързана с процеса на производство;
2. за потребителите относно значимите екологични характеристики на продукта и неговото представяне, които придружават продукта, когато се пуска на пазара, за да дадат възможност на потребителите да сравнят тези аспекти на продуктите;
3. за потребителите относно начина на монтиране, употреба и поддръжка на продукта, за да се минимализира въздействието му върху околната среда и да се осигури оптимална продължителност на живота му, както и относно връщането на излезлия от употреба продукт и при необходимост, информация относно срока на достъп до резервни части и възможностите за повишаване капацитета на продуктите;
4. за пречиствателните съоръжения при демонтаж, рециклиране или депониране на излязъл от употреба продукт.
Чл. 26е. Енергопотребяващ продукт, който е получил знак за екомаркировка в съответствие с Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕО) № 1980/2000 относно реализирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка, се счита за продукт, който е в съответствие с изискванията за екопроектиране съгласно мерките по прилагането по чл. 26а.
Чл. 26ж. (1) Оценяването на съответствието на ЕПП с изискванията за екопроектиране, наричано по-нататък “оценяване на съответствието”, се извършва съгласно изискванията на мерките по прилагането по чл. 26а, като производителят може да избира между процедурите “Вътрешен контрол на проектирането” и “Система за управление за оценяване на съответствието”.
(2) Процедурата за оценяване на съответствието може да се определи в съответната прилагаща мярка и като един от модулите, описани в Решение на Съвета 94/465/ЕИО от 22 юли 1993 г. относно модулите за различните фази на процедурите за оценяване на съответствието и правилата за поставяне и използване на СЕ маркировката за съответствие, които са предназначени за използване в директивите за техническо хармонизиране.
(3) Когато в други нормативни актове за даден ЕПП са определени различни процедури за оценяване на съответствието, предимство имат процедурите, определени в мерките по прилагането по чл. 26а.
Чл. 26з. (1) Процедурите за оценяване на съответствието, определени в мерките по прилагането по чл. 26а и които са приложими към съответния продукт, се извършват от производителя или от негов упълномощен представител, или от лица по ал. 4.
(2) Когато производителят не е установен на територията на Европейския съюз и няма упълномощен представител, вносителят на ЕПП е длъжен да се увери и да гарантира, че продуктът, пуснат на пазара, отговаря на всички изисквания на съответната прилагаща мярка по чл. 26а.
(3) При отсъствие на производител или на вносител за производител се счита лицето, което пуска ЕПП на пазара и/или ги пуска в действие.
(4) Когато процедурите за оценяване на съответствието, определени в мерките по прилагането по чл. 26а, приложими към съответния продукт, предвиждат те да се изпълняват от лица, притежаващи разрешение да извършат такива процедури, редът за издаване, отказване, разширяване или отнемане на разрешението за извършване оценяване на съответствието с изискванията за екопроектиране е съгласно Глава трета и специфичните изисквания в съответната прилагаща мярка по чл. 26а.
Чл. 26и. (1) Ако ЕПП, попадащ в обхвата на мерките по прилагането по чл. 26а, е проектиран от организация, регистрирана в съответствие с Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление по околната среда и одитиране (СОУОСО), и функцията “проектиране на продукти” е включена в обхвата на регистрацията, за системата за управление на такава организация е в сила презумпция за съответствие с изискванията на процедурата “Система за управление за оценяване на съответствието”.
(2) Ако ЕПП, попадащ в обхвата на мерките по прилагането по чл. 26а, е проектиран от организация, чиято система за управление включва функцията “проектиране на продукти” и която съответства на хармонизираните европейски стандарти, е в сила презумпция за съответствие с изискванията на процедурата “Система за управление за оценяване на съответствието”.
Чл. 26к. (1) Съответствието на продуктите с изискванията за екопроектиране се удостоверява с маркировка за съответствие, с декларация за съответствие и с техническо досие.
(2) Декларацията за съответствие съдържа позоваване на съответната прилагаща мярка и следните елементи:
1. наименование и адрес на производителя или на неговия упълномощен представител;
2. описание на модела на ЕПП, достатъчно за недвусмислената му идентификация;
3. позоваване на хармонизирани стандарти, когато такива са използвани;
4. използвани други технически стандарти и спецификации, когато такива са използвани;
5. позоваване на други нормативни актове, изискващи нанасяне на маркировка за съответствие, когато такива са приложими;
6. име, длъжност и подпис на лицето, упълномощено да подпише декларацията от името на производителя или на неговия упълномощен представител.
(3) Декларацията за съответствие и техническото досие се изготвят на един от официалните езици на Европейската общност.
(4) Когато документите по ал. 3 се предоставят на чужд език, органите за надзор на пазара могат да поискат документите или части от тях да бъдат придружени от легализиран превод на български език.
(5) Съдържанието на техническото досие се определя в мерките по прилагането по чл. 26а.
Чл. 26л. (1) Производителят или неговият упълномощен представител, или други лица, посочени в мерките по прилагането по чл. 26а, нанасят маркировка за съответствие и съставят декларация за съответствие.
(2) Маркировката за съответствие се поставя съгласно изискванията на наредбата по чл. 24.
Чл. 26м. Продуктите, които имат маркировка за съответствие и декларация за съответствие, се смята, че съответстват на изискванията за екопроектиране и съответствието им е оценено по процедури, определени в мерките по прилагането по чл. 26а.
Чл. 26н. (1) Не може да се забранява, ограничава или препятства пускането на пазара и/или пускането в действие на ЕПП на основания, свързани с изисквания за екопроектиране по отношение на параметрите за екопроектиране, обхванати от мярката по прилагане по чл. 26а, когато този продукт е в съответствие със съответстващите разпоредби на приложимата мярка и има маркировка за съответствие, нанесена съгласно чл. 26л, ал. 2.
(2) Не може да се забранява, ограничава или препятства пускането на пазара и/или пускането в действие на ЕПП, който има маркировка за съответствие, нанесена съгласно чл. 26л, ал. 2, на основания на изисквания за екопроектиране по отношение на параметрите за екопроектиране, обхванати от мярката по прилагане по чл. 26а, за които тази мярка не предвижда изискване за екопроектиране.
Чл. 26о. (1) Производителят или неговият упълномощен представител са длъжни да съхраняват техническото досие и декларацията за съответствие не по-малко от десет години от последната дата на производство на ЕПП и при поискване ги предоставят на органите за надзор на пазара за проверка.
(2) При поискване от страна на органите за надзор на пазара производителят предоставя копие от техническото досие в срок не по-дълъг от десет дни от датата на получаване на искането.
(3) Когато производителят не е установен на територията на Европейския съюз и няма упълномощен представител, задълженията по ал. 1 са на вносителя на ЕПП.
Чл. 26п. (1) Когато в хода на проверките по Глава четвърта се установи, че хармонизираните европейски стандарти, осигуряващи презумпция за съответствие със специфичните изисквания за екопроектиране на мерките по прилагането по чл. 26а, не осигуряват изцяло съответствие с тези изисквания, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор уведомява незабавно Постоянния комитет, създаден съгласно чл. 5 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти.
(2) Когато има основателни съмнения за възможно несъответствие на ЕПП, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор възможно най-бързо публикува по подходящ начин обоснована оценка за съответствието на ЕПП, направена от компетентен орган, за да се даде възможност за навременно предприемане на коригиращи действия, когато такива се налагат.
Чл. 26р. (1) Като алтернатива на мерките по прилагането по чл. 26а, Европейската комисия може да реши задълженията по отношение на изискванията за екопроектиране на определени ЕПП да бъдат изпълнявани на базата на доброволни споразумения или други мерки за саморегулиране.
(2) Минималните критерии за оценка на приемливостта на инициативите за саморегулиране са:
1. открит достъп за участие на оператори от трети страни както на етапа на подготовка, така и на етапа на изпълнение;
2. инициативите за саморегулиране да създават добавена стойност повече от „обичайното за бизнеса” от гледна точка на подобряването на общата резултатност спрямо околната среда на ЕПП.
3. предприятията и техните сдружения, участващи в инициатива за саморегулиране, да представляват по-голямата част от съответния икономически сектор, като изключенията да са сведени до минимум;
4. съблюдаване на правилата за конкуренция;
5. поставяне на количествено определени и поетапни цели, като се започне от ясното определяне на базовата линия, ако инициативата за саморегулиране обхваща продължителен период от време, се включват междинни цели; задължително се осигурява възможност за мониторинг на съответствието с целите и междинните цели по достъпен и достоверен начин, като се използват ясни и надеждни показатели; за разработването на такива показатели се ползват достъпната научноизследователска информация и изходните технически данни;
6. осигуряване на условия за прозрачност на инициативите за саморегулиране чрез публикуването им, както и на междинните и крайния мониторингов доклад за тях, включително чрез Интернет и други електронни средства за разпространение на информацията; предоставяне възможност на всички заинтересовани лица да изразят своите позиции по предлаганите инициативи за саморегулиране;
7. инициативите за саморегулиране да имат система за мониторинг, определяща отговорностите за индустрията и за независимите инспектори; постигането на целите на доброволните споразумения и другите мерки за саморегулиране се преценява от Европейската комисия на основата на системите за мониторинг и на докладите на независимите инспектори;
8. разходите за администриране на инициатива за саморегулиране, по-специално разходите за мониторинг да не създават непропорционално голям административен товар в сравнение с целите на инициативата и с другите инструменти на политиката, които са използвани;
9. инициативите за саморегулиране да отговарят на поставените цели на закона и на Директива 2005/32/ЕО и да съответстват на икономическите и социалните измерения на устойчивото развитие, в това число на защитата на интересите на потребителите;
10. да осигуряват съвместимост на предприеманите на национално ниво политики с целите на доброволните споразумения и очакваните от изпълнението им резултати.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Фудулова, благодаря Ви за прецизното изчитане на един доста дълъг текст.
Има ли някой, който би желал да коментира някоя част от него, тъй като е доста сложен технически? Като че ли всичко е точно в работата на комисията. Няма желаещи.
Госпожо Фудулова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 30, 31, 32 и 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34 и предлага следната редакция:
„§ 34. Член 30б се изменя както следва:
„Чл. 30б. (1) Разходите за вземане на образци или проби за изпитване са за сметка на производителя, на неговия упълномощен представител, на вносителя или на търговеца, когато продуктите не съответстват на съществените изисквания и/или на изискванията за екопроектиране. Когато продуктите съответстват на съществените изисквания и/или на изискванията за екопроектиране, разходите са за сметка на органите за надзор на пазара.
(2) Разходите за вземане на образци или проби и разходите за изпитването на продукти без маркировка или без декларация за съответствие, когато такива се изискват от наредбите по чл. 7 и/или от мерките по прилагането по чл. 26а, или без техническо досие, са за сметка на производителя, на неговия упълномощен представител, на вносителя или на търговеца, независимо от получените резултати.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, като предлага т. 4 да се измени така:
“4. да изискват оригинални счетоводни, търговски или други книги и документи, както и документи, отнасящи се до търговската регистрация, Единен идентификационен код по БУЛСТАТ, адрес на управление на проверяваното лице, лични данни и друга информация, отнасяща се до установяване на административно нарушение по този закон, както и да изземват заверени копия от тях.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, 39 и 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41 със следните изменения:
1. В т. 1 буква “а” се изменя така:
“а) в т. 1 след думите “регистрирани по Търговския закон” се добавя “съответно вписани в Търговския регистър”;
2. В т. 3 буква “а” се изменя така:
“а) В т. 1 след думите “съдебно удостоверение за актуално състояние” се добавя “съответно с актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър”;
3. Точка 4 се изменя така:
“4. В ал. 7, т. 2 думите “номера на фирменото дело” се заменят с “единен идентификационен код по БУЛСТАТ”.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59 до 63 включително.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 64 със следната окончателна редакция:
“§ 64. Създава се чл. 53а:
“Чл. 53а. За други нарушения на наредбите по чл. 7 и/или на мерките по прилагането по чл. 26а виновните лица се наказват с глоба от 300 лв. до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 лв до 5000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 65, 66 и 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68.
“§ 68. Създава се чл. 59а:
“Чл. 59а. (1) Когато нарушителят не се яви за съставяне на акта за административно нарушение от контролните органи, актът се изпраща незабавно за връчване от общината или кметството по адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец.”
Това са промените в § 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Те не са отразени в доклада. Ще трябва да бъдат приложени към доклада, когато се представи за гласуване, може би още веднъж ще бъдат изчетени точно на кое място се прави тази поправка.
Предполагам, че от комисията ще подадат редакцията на поправката, която се прави и в пленарната зала, когато гласуваме текстовете, тогава отново ще бъде изчетен.
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69 със следните изменения:
“1. точка 3 се изменя така:
“3. “Пускане на пазара” е предоставяне на всеки отделен продукт, предназначен за крайна употреба, безплатно или срещу заплащане, независимо от техниката на продаване, за първи път на пазара на Европейския съюз и на държавите от Европейското икономическо пространство, при което той преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване.”;
2. точка 13 се изменя така:
“13. “Мерки по прилагането” са актове, приети в съответствие с Директива 2005/32/ЕО, които определят изискванията за екопроектиране за определени ЕПП или за определени екологични аспекти, включително и наредбите по чл. 26а, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 70, 71, 72.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 73 със следната окончателна редакция:
“§ 73. В Допълнителните разпоредби се създават § 6, 6а и 6б:
“§ 6. (1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор осъществява надзор на пазара за използването на маркировката съгласно Регламент (ЕО) № 2422/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за Програмата на общността за етикетиране на офис оборудване по отношение на енергийната ефективност.
(2) Техническите изисквания към офис оборудването са посочени в Приложение “С” на Споразумението между правителството на Съединените американски щати и Европейската комисия за координация на програмите за етикетиране на офис оборудване по отношение на енергийната ефективност, одобрено с Решение на Съвета 2006/1005/ЕО от 18 декември 2006 г.
§ 6а. За лицата, които кандидатстват за получаване на разрешение за оценяване на съответствието и за издаване на българско техническо одобрение за продуктите по чл. 5, ал. 3, се прилагат разпоредбите на Глава трета от Закона, с изключение на нотификацията им пред Европейската комисия. Идентификационните номера на тези лица се определят от министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
“§ 6б. Глава трета “а” от Закона въвежда разпоредбите на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г., която създава рамка за определянето на изисквания за екопроектиране към енергопотребяващи продукти и изменя Директива на Съвета 92/42/ЕИО и директиви 96/57/ЕО и 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.”
Комисията предлага текста на § 74 да се включи в текста на § 73 като § 6б.
Комисията предлага следната редакция на § 75, който става § 74:
“§ 74. Навсякъде в закона думата “инспекторите” се заменя със “служителите”, а думите “Държавната агенция за метрология и технически надзор” се заменят с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор”.”
“Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 76, който става § 75, със следната окончателна редакция:
“§ 75. (1) Лицата и структурно обособените части, получили лицензия за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност до влизането в сила на този закон, са длъжни в срок 9 месеца от влизането му в сила да приведат дейността си в съответствие с изискванията § 41 относно чл. 34а, ал. 2 и 3.
(2) Когато при проверките по чл. 34б, ал. 1 се установи неизпълнение на изискването по ал. 1 и ако несъответствията не бъдат отстранени след предоставянето на възможност за отстраняването им, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор отнема лицензията или ограничава обхвата й.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 77, който става § 76.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Фудулова.
С това приключва представянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, който предстои да гласуваме на второ четене. Гласуването ще бъде утре в началото на пленарния ден във времето, определено по правилника.
Благодарим за работата на комисията.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ОТЧЕТИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2002-2006 г.
Вносител е Националният осигурителен институт.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Давам думата на председателя на комисията господин Румен Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова Начева – подуправител, и господин Валери Апостолов – член на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложението едва ли се нуждае от обосновка. Повече от естествено е господин Христосков, госпожа Начева и господин Апостолов да участват в дискусията по тези отчети. Не виждам обратно мнение.
Моля, поканете предложените лица в пленарната зала.
Имате думата, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, ще представя отделните отчети един по един.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, можете да ги представите един след друг и да има дискусия по всички общо.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
“СТАНОВИЩЕ
по Отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г., внесено от Националния осигурителен институт на 10 септември 2003 г.
На извънредно заседание, проведено на 10 октомври 2007 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г.
На заседанието присъстваха господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванов–Начева – подуправител, госпожа Христина Митрева – главен директор в Националния осигурителен институт, господин Валери Апостолов – член на Сметната палата, и госпожа Мария Истаткова – главен одитор в Сметната палата.
Заедно с отчета за изпълнението на бюджета е представен и препис-извлечение от Протокол № 7 от заседание на Надзорния съвет, проведено на 10 юни 2003 г., от което се вижда, че на основание чл. 36, т. 2 и чл. 31 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, Надзорният съвет на Националния осигурителен институт е утвърдил Отчета за изпълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. и е възложил на управителя да го внесе в Народното събрание за приемане.
Отчетът беше представен от господин Христосков, който подчерта, че изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. се характеризира с реално нарастване на социалноосигурителните плащания за пенсии и краткосрочни обезщетения, с увеличена събираемост на осигурителните вноски и недопускане на допълнителен дефицит и бързо разкриване и събиране на просрочените задължения към социалното осигуряване.
Господин Апостолов изложи резултатите от одита на Сметната палата и уведоми народните представители, че Отчетът за изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. е изготвено при спазване на законовите разпоредби и съответства на структурата и съдържанието на приетия Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за същата година. Не са констатирани съществени грешки и нередности по отчетените приходи и разходи по бюджета на ДОО за 2002 г. Разпоредителните действия със средства по бюджета за 2002 г., в т.ч. по бюджетите на отделните фондове и по бюджета на НОИ са законосъобразни. Осъществено е добро финансово управление на бюджетните средства.
По отчета се проведе дискусия, по време на която се изразиха мнения, че сега е трудно да се даде оценка на предлагания за приемане от Четиридесетото Народно събрание Отчет за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г., чийто закон е бил приет от Тридесет и деветото Народно събрание, тъй като е бил изпълняван в условията на политики и програми, приети от предходното Народно събрание.
След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 10 народни представители, без “против” и 2 – “въздържали се”.
Въз основа на резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното
РЕШЕНИЕ
За приемане на Отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г.
Народното събрание на основание чл. 31 от Кодекса за социалното осигуряване
РЕШИ:
Чл. 1. (1) Приема Отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване по приходите на обща сума 2 568 604,9 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(2) Приема Отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване по разходите на обща сума 3 599 963,6 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(3) Приема субсидии (трансфери) по Отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване и други бюджети, както следва по таблицата.
(4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по Отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване, както следва: (по таблицата).
Чл. 2. (1) Приема отчета на Фонд “Пенсии” по приходите на обща сума 2 000 416, 8 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(2) Приема отчета на Фонд “Пенсии” по разходите на обща сума 2 862 807,9 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(3) Приема субсидии (трансфери) между републиканския бюджет и отчета на Фонд “Пенсии”, както следва: (по таблицата).
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на Фонд “Пенсии”, както следва: (по таблицата).
Чл. 3. (1) Приема отчета на Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” по приходите на обща сума 123 013,9 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(2) Приема отчета на Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” по разходите на обща сума 209 880,5 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(3) Приема дефицит (излишък) по отчета на Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, както следва по таблицата.
Чл. 4. (1) Приема отчета на Фонд “Трудова злополука и професионална болест” по приходите на обща сума 43 184,4 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(2) Приема отчета на Фонд “Трудова злополука и професионална болест” по разходите на обща сума 30 712,8 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(3) Приема субсидии (трансфери) между отчета на Фонд “Трудова злополука и професионална болест” и Фонд “Условия на труд”, както следва: (по таблицата).
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на Фонд “Трудова злополука и професионална болест”, както следва: (по таблицата).
Чл. 5. (1) Приема отчета на Фонд “Общо заболяване и майчинство” по приходите на обща сума 186 165,5 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(2) Приема отчета на Фонд “Общо заболяване и майчинство” по разходите на обща сума 292 581,4 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(3) Приема субсидии (трансфери) между републиканския бюджет и отчета на Фонд “Общо заболяване и майчинство”, както следва: (по таблицата).
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на Фонд “Общо заболяване и майчинство”, както следва: (по таблицата).
Чл. 6. (1) Приема отчета на Фонд “Безработица” по приходите на обща сума 219 522,2 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(2) Приема отчета на Фонд “Безработица” по разходите на обща сума 162 929,8 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(3) Приема субсидии (трансфери) от републиканския бюджет за Фонд “Безработица”, както следва: (по таблицата).
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на Фонд “Безработица”, както следва: (по таблицата).
Чл. 7. (1) Приема отчета на Националния осигурителен институт по приходите на обща сума 119 316 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(2) Приема отчета на Националния осигурителен институт по разходите на обща сума 41 051,2 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(3) Приема субсидии (трансфери) между отчета на Националния осигурителен институт и други бюджети, както следва: (по таблицата).
(4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по отчета на Националния осигурителен институт, както следва: (по таблицата).”
Ако не възразявате, господин председател, да продължа със следващото становище?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако обичате, господин Овчаров, продължете.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
“СТАНОВИЩЕ
по отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г., внесен от Националния осигурителен институт на 10 август 2004 г.
На извънредно заседание, проведено на 10 октомври 2007 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г.
На заседанието присъстваха господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител, и госпожа Христина Митрева – главен директор в Националния осигурителен институт, господин Валери Апостолов – член на Сметната палата и госпожа Мария Истаткова – главен одитор в Сметната палата.
Заедно с отчета за изпълнението на бюджета е представен и препис-извлечение от Протокол № 9 от заседанието на Надзорния съвет, проведено на 2 август 2004 г., от който се вижда, че на основание чл. 36, т. 2 и чл. 31 от Кодекса за социално осигуряване Надзорният съвет на Националния осигурителен институт е утвърдил отчета за изпълнение на Закона за бюджета за Държавното обществено осигуряване за 2003 г. и е възложил на управителя да го внесе в Народното събрание за приемане.
Отчетът беше представен от господин Христосков, който подчерта, че изпълнението на бюджета на ДОО за 2003 г. се характеризира с реално нарастване на социалноосигурителните плащания за пенсии и краткосрочни обезщетения; с увеличена събираемост на осигурителните вноски и недопускане на допълнителен дефицит и бързо разкриване и събиране на просрочените задължения към социалното осигуряване.
За изпълнението на бюджета на ДОО съществено значение имат резултатите от изпълнението на основните макроикономически показатели. При два от тях – равнището на безработицата и средната работна заплата – отчетните данни са по-благоприятни от планираните и това се е отразило положително на изпълнението на приходната част на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Господин Апостолов изложи резултатите от одита на Сметната палата и уведоми народните представители, че отчетът за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. е изготвен при спазване на законовите разпоредби и съответства на структурата и съдържанието на приетия Закон за бюджета на ДОО за същата година. Не са констатирани съществени грешки и нередности по отчетените приходи и разходи по бюджета на ДОО за 2003 г. Разпоредителните действия със средствата по бюджета на ДОО за 2003 г., в това число по бюджетите на отделните фондове и по бюджета на НОИ са законосъобразни. Осъществено е добро финансово управление на бюджетните средства.
По отчета се проведе дискусия, по време на която се изразиха мнения, че сега е трудно да се даде оценка на предлагания за приемане от Четиридесетото Народно събрание отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2003 г., чийто закон е бил приет от Тридесет и деветото Народно събрание, тъй като е бил изпълняван в условията на политики и програми, приети от предходното Народно събрание.
След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” 10 народни представители, без “против” и 2 “въздържали се”.
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното:
РЕШЕНИЕ
за приемане отчета за изпълнението на Бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г.
Народното събрание на основание чл. 31 от Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ:
Чл. 1. (1) Приема отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване по приходите на обща сума 2 953 593,2 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(2) Приема отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване по разходите на обща сума 3 861 793,8 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване и други бюджети, както следва: (по таблицата).
(4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване, както следва: (по таблицата).
Чл. 2.(1) Приема отчета на Фонд “Пенсии” по приходите на обща сума 2 376 689,6 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(2) Приема отчета на Фонд “Пенсии” по разходите на обща сума 3 058 693,5 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между реяпубликанския бюджет и отчета на Фонд “Пенсии”, както следва: (по таблицата).
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на Фонд “Пенсии”, както следва: (по таблицата).
Чл. 3.(1) Приема отчета на Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” по приходите на обща сума 132 798 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(2) Приема отчета на Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” по разходите на обща сума 238 446 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(3) Приема дефицит (излишък) по отчета на Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, както следва: (по таблицата).
Чл. 4. (1) Приема отчета на Фонд “Трудова злополука и професионална болест” по приходите на обща сума 48 314,4 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(2) Приема отчета на Фонд “Трудова злополука и професионална болест” по разходите на обща сума 31 208,9 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(3) Приема трансфери между отчета на Фонд “Трудова злополука и професионална болест” и Фонд “Условия на труд”, както следва: (по таблицата).
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на Фонд “Трудова злополука и професионална болест”, както следва: (по таблицата).
Чл. 5. (1) Приема отчета на Фонд “Общо заболяване и майчинство” по приходите на обща сума 212 868,8 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(2) Приема отчета на Фонд “Общо заболяване и майчинство” по разходите на обща сума 349 678,2 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и отчета на Фонд “Общо заболяване и майчинство”, както следва: (по таблицата).
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на Фонд “Общо заболяване и майчинство”, както следва: (по таблицата).
Чл. 6. (1) Приема отчета на Фонд “Безработица” по приходите на обща сума 273 340,6 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(2) Приема отчета на Фонд “Безработица” по разходите на обща сума 118 527,6 хил лв., както следва: (по таблицата).
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и отчета на Фонд “Безработица”, както следва: (по таблицата).
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на Фонд “Безработица”, както следва: (по таблицата).
Чл. 7. (1) Приема отчета на Националния осигурителен институт по приходите на обща сума 42 379,8 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(2) Приема отчета на Националния осигурителен институт по разходите на обща сума 65 239,6 хил. лв., както следва: (по таблицата).
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между отчета на Националния осигурителен институт и други бюджети, както следва: (по таблицата).
(4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по отчета на Националния осигурителен институт, както следва: (по таблицата).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, това е отчетът за 2003 г.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
“СТАНОВИЩЕ
по Отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г. № 510-00-54, внесен от Националния осигурителен институт на 15 юни 2005 г.
На извънредно заседание, проведено на 10 октомври 2007 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г.
На заседанието присъстваха господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител, и госпожа Христина Митрева – главен директор в Националния осигурителен институт, господин Валери Апостолов – член на Сметната палата, и госпожа Мария Истаткова – главен одитор в Сметната палата.
Заедно с отчета за изпълнението на бюджета е представен и препис-извлечение от Протокол № 9 от заседанието на Надзорния съвет, проведено на 10 юни 2005 г., от който се вижда, че на основание чл. 36, т. 2 и чл. 31 от Кодекса за социално осигуряване Надзорният съвет на Националния осигурителен институт е утвърдил Отчета за изпълнение на Закона за бюджета на ДОО за 2004 г. и е възложил на управителя да го внесе в Народното събрание за приемане.
Отчетът беше представен от господин Христосков, който подчерта, че изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г. се характеризира с:
- нарастване на приходите;
- финансова стабилизация;
- подобряване на съотношението между броя на осигурените лица и броя на пенсионерите и т.н.
От името на Сметната палата господин Апостолов изложи резултатите от одита на Сметната палата и уведоми народните представители, че Отчетът за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г. е изготвен при спазване на законовите разпоредби и съответства на структурата и съдържанието на приетия Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за същата година. Не са констатирани съществени грешки и нередности по отчетените приходи и разходи по бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г. Разпоредителните действия със средствата по бюджета на ДОО за 2004 г., в това число по бюджетите на отделните фондове и по бюджета на НОИ, са законосъобразни. Осъществено е добро финансово управление на бюджетните средства.
По отчета се проведе дискусия, по време на която се изразиха мнения, че сега е трудно да се даде оценка на предлагания за приемане от 40-ото Народно събрание Отчет за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г., чийто закон е бил приет от 39-ото Народно събрание, тъй като е бил изпълняван в условията на политики и програми, приети от предходното Народно събрание.
След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 10 народни представители, без “против” и 2 “въздържали се”.
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното
РЕШЕНИЕ
за приемане Отчета за изпълнението на бюджета на
Държавното обществено осигуряване за 2004 г.
Народното събрание на основание чл. 31 от Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ:
Чл. 1. (1) Приема отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване по приходите на обща сума 3 270 053,6 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване по разходите на обща сума 4 195 901,9 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване и други бюджети, както следва по таблицата.
(4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване, както следва по таблицата.
Чл. 2. (1) Приема отчета на фонд “Пенсии” по приходите на обща сума 2 611 406,6 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема отчета на фонд “Пенсии” по разходите на обща сума 3 551 012,7 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и отчета на фонд “Пенсии”, както следва по таблицата.
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд “Пенсии”, както следва по таблицата.
Чл. 3. (1) Приема отчета на фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” по приходите на обща сума 152 081,7 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема отчета на фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” по разходите на обща сума 149 217,3 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, както следва по таблицата.
Чл. 4. (1) Приема отчета на фонд “Трудова злополука и професионална болест” по приходите на обща сума 54 906,5 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема отчета на фонд “Трудова злополука и професионална болест” по разходите на обща сума 34 348,5 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема трансфери между отчета на фонд “Трудова злополука и професионална болест” и фонд “Условия на труд”, както следва по таблицата.
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд “Трудова злополука и професионална болест”, както следва по таблицата.
Чл. 5. (1) Приема отчета на фонд “Общо заболяване и майчинство” по приходите на обща сума 240 704,5 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема отчета на фонд “Общо заболяване и майчинство” по разходите на обща сума 275 806,7 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и отчета на фонд “Общо заболяване и майчинство”, както следва по таблицата.
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд “Общо заболяване и майчинство”, както следва по таблицата.
Чл. 6. (1) Приема отчета на фонд “Безработица” по приходите на обща сума 308 421,4 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема отчета на фонд “Безработица” по разходите на обща сума 108 206,3 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и отчета на фонд “Безработица”, както следва по таблицата.
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд “Безработица”, както следва по таблицата.
Чл. 7. (1) Приема отчета на Националния осигурителен институт по приходите на обща сума 54 614,6 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема отчета на Националния осигурителен институт по разходите на обща сума 77 310,4 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между отчета на Националния осигурителен институт и други бюджети, както следва по таблицата.
(4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по отчета на Националния осигурителен институт, както следва по таблицата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
“СТАНОВИЩЕ
по Отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2005 г. № 610-00-71, внесен от Националния осигурителен институт на 14 юли 2006 г.
На извънредно заседание, проведено на 10 октомври 2007 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2005 г.
На заседанието присъстваха господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител, и госпожа Христина Митрева – главен директор в Националния осигурителен институт, господин Валери Апостолов – член на Сметната палата, и госпожа Мария Истаткова – главен одитор в Сметната палата.
Заедно с отчета за изпълнението на бюджета е представен и препис-извлечение от Протокол № 9 от заседанието на Надзорния съвет, проведено на 10 юли 2006 г., от който се вижда, че на основание чл. 36, т. 2 и чл. 31 от Кодекса за социално осигуряване Надзорният съвет на Националния осигурителен институт е утвърдил Отчета за изпълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2005 г. и е възложил на управителя да го внесе в Народното събрание за приемане.
Отчетът беше представен от господин Христосков, който подчерта, че изпълнението на бюджета на ДОО за 2005 г. се характеризира с висока събираемост на осигурителните вноски в резултат на увеличаване на осигурителната база и по-добър и ефективен контрол върху поведението на осигурителите и осигурените лица относно спазването на трудовото и осигурително законодателство; повишаване ефективността и качеството на услугите за осигурителите и бенефициентите на системата; увеличаване размера на социалноосигурителните плащания за временна и трайна неработоспособност и поставянето им във все по-тясна връзка с приноса на осигуреното лице в осигурителния процес и в крайна сметка подобряване на съотношението между броя на осигурените лица и броя на пенсионерите чрез постепенно намаляване дела на сивата икономика.
Господин Апостолов изложи резултатите от одита на Сметната палата и уведоми народните представители, че Отчетът за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2005 г. е изготвен при спазване на законовите разпоредби и съответства на структурата и съдържанието на приетия Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за същата година. Не са констатирани съществени грешки и нередности по отчетените приходи и разходи по бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2005 г. Разпоредителните действия със средствата по бюджета на ДОО за 2005 г., в това число по бюджетите на отделните фондове и по бюджета на НОИ, са законосъобразни. Осъществено е добро финансово управление на бюджетните средства.
По Отчета се проведе дискусия с изказвания и задаване на въпроси, на които изчерпателно отговори господин Йордан Христосков.
След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” 10 народни представители, без “против” и 2 “въздържали се”.
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното
РЕШЕНИЕ
за приемане Отчета за изпълнението на бюджета на
Държавното обществено осигуряване за 2005 г.
Народното събрание на основание чл. 31 от Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ:
Чл. 1. (1) Приема Отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване по приходите на обща сума 3 491 899,6 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема Отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване по разходите на обща сума 4 505 993,1 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между Отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване и други бюджети, както следва по таблицата.
(4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по Отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване, както следва по таблицата.
Чл. 2. (1) Приема Отчета на Фонд “Пенсии” по приходите на обща сума 2 799 408,7 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема Отчета на Фонд “Пенсии” по разходите на обща сума 3 801 305,7 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и Отчета на Фонд “Пенсии”, както следва по таблицата.
(4) Приема дефицит (излишък) по Отчета на Фонд “Пенсии”, както следва по таблицата.
Чл. 3. (1) Приема Отчета на Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” по разходите на обща сума 171 838,2 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и Отчета на Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” на обща сума 177 622,4 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема дефицит (излишък) по Отчета на Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, както следва по таблицата.
Чл. 4. (1) Приема Отчета на Фонд “Трудова злополука и професионална болест” по приходите на обща сума 55 148,8 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема Отчета на Фонд “Трудова злополука и професионална болест” по разходите на обща сума 35 025,4 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема трансфери между Отчета на Фонд “Трудова злополука и професионална болест” и Фонд “Условия на труд”, както следва по таблицата.
(4) Приема дефицит (излишък) по Отчета на Фонд “Трудова злополука и професионална болест”, както следва по таблицата.
Чл. 5. (1) Приема Отчета на Фонд “Общо заболяване и майчинство” по приходите на обща сума 267 586,2 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема Отчета на Фонд “Общо заболяване и майчинство” по разходите на обща сума 314 039,5 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и други бюджети и Отчета на Фонд “Общо заболяване и майчинство”, както следва по таблицата.
(4) Приема дефицит (излишък) по Отчета на Фонд “Общо заболяване и майчинство”, както следва по таблицата.
Чл. 6. (1) Приема Отчета на Фонд “Безработица” по приходите на обща сума 304 154,9 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема Отчета на Фонд “Безработица” по разходите на обща сума 97 195,5 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и Отчета на Фонд “Безработица”, както следва по таблицата.
(4) Приема дефицит (излишък) по Отчета на Фонд “Безработица”, както следва по таблицата.
Чл. 7. (1) Приема Отчета на Националния осигурителен институт по приходите на обща сума 65 601,0 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема Отчета на Националния осигурителен институт по разходите на обща сума 86 588,8 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между Отчета на Националния осигурителен институт и други бюджети, както следва по таблицата.
(4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по Отчета на Националния осигурителен институт, както следва по таблицата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля да представите следващия отчет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
“СТАНОВИЩЕ
по Отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г., внесен от Националния осигурителен институт на 16.07.2007 г.
На извънредно заседание, проведено на 10 октомври 2007 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г.
На заседанието присъстваха господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова-Начева, подуправител, и госпожа Христина Митрева – главен директор в Националния осигурителен институт, господин Валери Апостолов – член на Сметната палата, и госпожа Мария Истаткова – главен одитор в Сметната палата.
Заедно с Отчета за изпълнението на бюджета е представен и препис-извлечение от Протокол № 7 от заседанието на Надзорния съвет, проведено на 12 юли 2007 г., от което се вижда, че на основание чл. 36, т. 2 и чл. 31 от Кодекса за социално осигуряване Надзорният съвет на Националния осигурителен институт е утвърдил Отчета за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. и е възложил на управителя да го внесе в Народното събрание за приемане.
Отчетът беше представен от господин Христосков, който подчерта, че изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. се характеризира с по-големия обхват на осигурените лица в резултат на намалението на осигурителната вноска с 6-процентни пункта, засиления контрол върху обезщетенията за временна и трайна неработоспособност, по-доброто обслужване на бенефициентите на системата и стабилизирането на икономиката като фактор за по-коректни икономически, трудови и социални отношения.
Господин Апостолов изтъкна, че процедурата по одитиране на Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО за 2006 г. е приключила, докладът на Сметната палата е готов, но формално не е приет от колективния орган – Сметната палата, но е подписан от председателя на Сметната палата. Той изложи резултатите от одита на Сметната палата и уведоми народните представители, че Отчетът за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. е изготвен при спазване на законовите разпоредби и съответства на структурата и съдържанието на приетия Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за същата година. Не са констатирани съществени грешки и нередности по отчетените приходи и разходи по бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. Разпоредителните действия със средствата по бюджета на ДОО за 2006 г., в това число по бюджетите на отделните фондове и по бюджета на НОИ, са законосъобразни. Осъществено е добро финансово управление на бюджетните средства.
По отчета се проведе дискусия с изказвания и задаване на въпроси, на които изчерпателно отговори господин Йордан Христосков.
След дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” 10 народни представители, без “против” и 2 “въздържали се”.
Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното
РЕШЕНИЕ
за приемане Отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г.
Народното събрание на основание чл. 31 от Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ:
Чл. 1. (1) Приема Отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване по приходите на обща сума 3 248 368,0 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема Отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване по разходите на обща сума 5 008 145,5 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между Отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване и други бюджети, както следва по таблицата.
(4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по Отчета на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване, както следва по таблицата.
Чл. 2. (1) Приема Отчета на Фонд “Пенсии” по приходите на обща сума 2 491 674,2 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема Отчета на Фонд “Пенсии” по разходите на обща сума 4 235 442,9 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и Отчета на Фонд “Пенсии”, както следва по таблицата.
(4) Приема дефицит (излишък) по Отчета на Фонд “Пенсии”, както следва по таблицата.
Чл. 3. (1) Приема Отчета на Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” по разходите на обща сума 193 563,4 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и Отчета на Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” на обща сума 195 702,0 хил. лв., както следва по таблицата.
(3) Приема дефицит (излишък) по Отчета на Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, както следва по таблицата.
Чл. 4. (1) Приема Отчета на Фонд “Трудова злополука и професионална болест” по приходите на обща сума 62 807,0 хил. лв., както следва по таблицата.
(2) Приема отчета на фонд „Трудова злополука и професионална болест” по разходите на обща сума 37 610,6 хил. лв., както следва:
(3) Приема трансфери между отчета на фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Условия на труд”, както следва:
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд „Трудова злополука и професионална болест”, както следва:
Чл. 5. (1) Приема отчета на фонд „Общо заболяване и майчинство” по приходите на обща сума 367 164,9 хил. лв., както следва:
(2) Приема отчета на фонд „Общо заболяване и майчинство” по разходите на обща сума 369 428,3 хил. лв., както следва:
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и отчета на фонд „Общо заболяване и майчинство”, както следва:
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд „Общо заболяване и майчинство”, както следва:
Чл. 6. (1) Приема отчета на фонд „Безработица” по приходите на обща сума 303 614,1 хил. лв., както следва:
(2) Приема отчета на фонд „Безработица” по разходите на обща сума 95 143,2 хил. лв., както следва:
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и отчета на фонд „Безработица”, както следва:
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд „Безработица”, както следва:
Чл. 7. (1) Приема отчета на Националния осигурителен институт по приходите на обща сума 23 107,8 хил. лв., както следва:
(2) Приема отчета на Националния осигурителен институт по разходите на обща сума 76 957,1 хил. лв., както следва:
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между отчета на Националния осигурителен институт и други бюджети, както следва:
(4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по отчета на Националния осигурителен институт, както следва:”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Овчаров, за представените становища, за извършената работа с догонване компенсиране на несвършената такава още от миналото Народно събрание.
Виждам в залата господин Адемов. Навярно и в неговата комисия е имало обсъждане на тези отчети. Предлагам да го изслушаме, след това да чуем господин Христосков, ако има такова желание, както и онези народни представители, които биха желали да вземат думата.
Господин Адемов, предлагам да вземете отношение по всички доклади.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател,
„ДОКЛАД
на Комисията по труда и социалната политика относно Отчет за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г., внесен от Националния осигурителен институт
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 25 март 2004 г., разгледа и обсъди Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО за 2002 г., внесен от НОИ.
На заседанието присъстваха: господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на НОИ, и госпожа Христина Митрева – главен директор на Главна дирекция „Анализ, планиране и прогнози” в НОИ...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Адемов, тъй като разполагаме с десетина минути до края на пленарния ден, бихте ли преценили да представите финалните заключения, за да можем да чуем и господин Христосков?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Бяха поставени въпроси относно възможността за разглеждане Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО едновременно с Отчета за изпълнението на държавния бюджет по движението на размера на субсидиите относно наблюдаваното увеличение на броя на пенсиите за инвалидност, поради общо заболяване, по намаляването на броя на самоосигуряващите се лица, за резултатите от прилагането на преференциалния режим за осигуряване на земеделски производители.
След приключване на разискванията и проведеното гласуване с резултати „за” 10 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Кодекса за социално осигуряване да приеме решение за приемане на Отчет за изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г.”
„ДОКЛАД
по Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО за 2003 г., внесен от Националния осигурителен институт
На заседанието присъстваха управителят на НОИ господин Христосков и госпожа Христина Митрева.
Бяха подчертани основните цели – осигуряване на необходимите финансови ресурси за своевременни плащания по Държавното обществено осигуряване.
След приключване на разискванията и проведеното гласуване с резултати 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията да приеме решение за приемане на Отчета за изпълнение на бюджета на ДОО за 2003 г.”

„ДОКЛАД
относно Отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2005 г., внесен от Националния осигурителен институт
Отчетът за изпълнението на бюджета на ДОО за 2005 г. е внесен в Народното събрание на 14 юли 2006 г., като преди това той е бил обсъден в Надзорния съвет на НОИ. Управителят на НОИ представи Отчета на Държавното обществено осигуряване за 2005 г.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване, с резултати „за” 11 души, без „против” и „въздържал се” 1, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО за 2005 г.”
„ДОКЛАД
относно Отчета за изпълнение на бюджета на ДОО за 2006 г., внесен от Националния осигурителен институт
Отчетът за изпълнението на бюджета на ДОО за 2006 г. е внесен в Народното събрание на 16 юли 2007 г.
Управителят на НОИ представи Отчета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г.
След приключване на обсъжданията и проведеното гласуване, с резултати „за” 14 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. № 710-00-83, внесен от Националния осигурителен институт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Адемов, за готовността да представите в съкратен вид Вашите становища. Знам, че в комисията дискусията е била сериозна и по същество.
А сега да чуем управителя на НОИ – господин Христосков.
Заповядайте.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Както пролича от докладите на двете комисии, по отделните отчети в комисиите бяха проведени задълбочени анализи и дискусии. Презентацията, която виждате на екрана, със съгласието на председателя на Комисията по бюджет и финанси ще бъде поставена на уеб-страницата на комисията.
Така че ако имате някакви въпроси към мен, с удоволствие аз и моята заместничка ще отговорим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Христосков.
Както личи от становищата, господин Христосков и неговите заместнички са участвали активно в дискусиите в комисиите. Техните становища са отразени подробно в представените доклади.
Уважаеми народни представители, имате думата, ако някой желае, да вземе становище по отчетите на Националния осигурителен институт.
Има ли желаещи? Няма.
В такъв случай ще приключим обсъждането на тези отчети и ще го обявим за приключило.
Ще направя няколко съобщения преди да закрием днешното пленарно заседание.
Утре, 12 октомври 2007 г., петък, в началото на пленарното заседание ще бъдат проведени гласувания по следните проекти, обсъжданията по които са приключили:
1. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавната финансова инспекция.
2. Гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България.
3. Законопроект № 654-01-11 за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България с вносител Красимир Каракачанов и група народни представители и Законопроект № 754-01-13 за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, с вносители Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев.
4. Следващо гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите с вносител Министерският съвет.
5. Гласуване на проекти за решения за приемане отчети за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване 2002-2006 г.:
- проект на решение за приемане на Отчета за изпълнение на бюджета на ДОО за 2002 г.;
- проект на решение за приемане на Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО за 2003 г.;
- проект на решение за приемане на Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО за 2004 г.;
- проект на решение за приемане на Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО за 2005 г.;
- проект на решение за приемане на Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО за 2006 г.
Пояснявам, че няма да гласуваме утре текстовете от първата част на Законопроекта за почвите, тъй като във връзка с доредактирането на текстовете и представянето на втора част от доклада ще имаме възможност да гласуваме целия законопроект на второ четене през следващата седмица.
Съобщение за парламентарен контрол на 12 октомври 2007 г., петък:
Министър-председателят на Република България Сергей Станишев ще отговори на два въпроса от народните представители Мария Капон и Антонела Понева и на четири питания от народните представители Иван Костов – две питания, Иван Костов и Евдокия Манева и Евгени Чачев.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговори на питане от народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на вътрешните работи Румен Петков ще отговори на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговори на три въпроса от народните представители Мартин Димитров и Георги Анастасов – два въпроса.
Министърът на културата Стефан Данаилов ще отговори на въпрос от народния представител Станислав Станилов.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
Министър-председателят на Република България Сергей Станишев на три въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов, Минчо Христов и Станислав Станилов и Тодор Батилов.
Заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев ще отговори на два въпроса от народните представители Борислав Китов и Атанаска Тенева и Димитър Абаджиев.
Заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем ще отговори на въпрос от народния представител Мартин Димитров.
Министърът на финансите Пламен Орешарски ще отговори на въпрос от народния представител Мартин Димитров и на питане от народния представител Евгени Чачев.
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски ще отговори на въпрос от народните представители Татяна Калканова и Ваня Цветкова.
Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров ще отговори на въпрос с писмен отговор на народния представител Минчо Христов.
Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров ще отговори на питане от народния представител Минчо Христов.
На основание чл. 78, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Атанас Щерев се отлага отговорът на негов въпрос от министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Министърът на финансите Пламен Орешарски не може да участва в заседанието за парламентарен контрол поради неотложни ангажименти по повод визитата на министъра на икономиката и финансите на Република Гърция.
С това се изчерпва справката за парламентарния контрол.
Има едно съобщение на Временната комисия по искането на Борис Велчев – главен прокурор на Република България, за даване разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Борислав Янчев Ноев – народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
Съобщение:
На 11 октомври 2007 г., четвъртък, от 16,00 ч. в зала 232 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” ще се проведе заседание на комисията при дневен ред:
1. Изслушване на народния представител Борислав Янчев Ноев.
2. Вземане на решение относно допустимостта на искането на главния прокурор на Република България за даване разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Борислав Янчев Ноев, народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
С това се изчерпват и съобщенията, които бях длъжен да ви направя в края на днешния пленарен ден.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч. тук, в залата на Народното събрание.
Обявявам заседанието за закрито. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Нина Чилова
Мирослав Мурджов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ