Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Борис Николов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Колеги народни представители, предстои да уточним програмата за работата на Народното събрание за пленарните заседания за тази седмица и да се ориентираме за следващата седмица.
На заседанието на Председателския съвет беше съгласуван проектът за програма за работата на Народното събрание за 17-19 октомври 2007 г. Едновременно с това беше обсъден и въпросът за дебатите по внесения вот с искане за гласуване на недоверие на Министерския съвет и за времето за гласуване по вота. Предложението, което се съгласува, беше, тъй като първият ден, в който може да се насрочи обсъждане, е петък, което би означавало, че гласуването остава за съботния ден, очевидно неудобно, затова предложението е обсъжданията да бъдат в понеделник от 9,00 ч. сутринта, а гласуването да бъде във вторник в следобедно заседание, което да започне от 14,00 ч. В заседанието от 14,00 ч. да бъдат разгледани законопроектите, които са готови за обсъждане на първо и второ четене. Във вторник сутринта да бъде използван и за заседания на комисии, които да подготвят законопроекти, които да бъдат обсъждани в пленарната зала в по-следващата седмица след 28 октомври, а именно 31 октомври – 2 ноември.
Сега ще ви представя проекта за програма за работа на Народното събрание за 17-19 октомври 2007 г.:
1. Проекти за решения за промени в постоянни комисии на Народното събрание.
2. Проект за решение за промени в постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
5. Първо четене на Законопроекта за признаване на професионални квалификации.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
7. Второ четене на Законопроекта за почвите – продължение.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация
11. Проект за решение за домакинство на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО през 2011 г.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
13. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 154 народни представители: за 145, против 3, въздържали се 6.
Програмата за седмицата е приета.
Предложение по ал. 3 от народния представител Мартин Димитров за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Заедно с колеги от НДСВ – господин Илко Димитров и други колеги, този Законопроект за “Държавен вестник” в Интернет го внесохме преди 9-10 месеца. За съжаление за този период той не беше разгледан от Комисията по правни въпроси, което ни дава основание, съгласно правилника, да го внесем по т. 3.
Миналата седмица българският парламент подкрепи това предложение. За съжаление беше последна точка в дневния ред и предвид натоварената програма не можа да бъде обсъден и гласуван от Народното събрание.
Моята молба към вас е отново да подкрепите включването на тази точка в дневния ред, като искам да припомня накратко мотивите.
Какво електронно правителство създаваме, уважаеми дами и господа, ако “Държавен вестник” не е в Интернет. Как твърдим, че българските граждани трябва да спазват законите, ако те нямат безплатен достъп до тях по най-демократичния и цивилизован начин именно в Интернет?
От миналата седмица искам да ви дам и малко допълнителна информация по темата и тя е следната: във всички страни от Европейския съюз “Държавен вестник” е достъпен в Интернет. Във всички страни от Европейския съюз без България. Навсякъде, освен в България. В България, ако влезете в страницата на парламента, ги има само заглавията на законопроектите.
Във всички страни с изключение на Литва и Латвия достъпът е безплатен. Навсякъде достъпът до “Държавен вестник” е безплатен. Освен това, в повечето страни вариантът, който е в Интернет има официален характер. Тоест, ако има спор относно съдържанието в Интернет и хартиеното съдържание, приоритет има съдържанието в Интернет. В много страни се печатат само ограничен брой хартиени издания. По всички тези въпроси – дали да има официален характер, колко хартиени издания да се отпечатват, ще можем да вземем решения между първо и второ четене. Молбата ми е, подобно на миналата седмица, да проявим воля и Народното събрание да подкрепи включването на тази точка в дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 93, против 5, въздържали се 60.
Предложението се приема.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, предлагам промените в Закона за “Държавен вестник” да бъдат т. 4 от програмата за седмицата, тъй като няма смисъл всяка седмица да включваме точка, но да нямаме възможност да я разгледаме. Надявам се да подкрепите и това предложение. Благодаря предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за включване на току-що включения законопроект в програмата като т. 4 в седмичната програма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 150 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 61.
Предложението се приема, законопроектът се включва като т. 4.
Моля материалът да бъде раздаден на народните представители, ако е необходимо да бъде размножен отново, така че да бъде на тяхно разположение.
Второто предложение е на народния представител Стела Банкова – за включване на Законопроект за изменение на Закона за политическите партии.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, с изменението на Закона за политическите партии отново предлагам партиите да не получават държавна субсидия. Мотивите ми за това предложение са следните.
България е с най-ниски пенсии и заплати, не достигат пари за здравеопазване и образование. В същото време парламентът има огромна вина, защото българският парламент удвои партийните субсидии. В същото време същият този български парламент освободи от ДДС партийните субсидии, но сложи ДДС на лекарствата и на пособията за инвалиди.
Уважаеми колеги, десетките милиони левове, давани на политическите партии, трябва да бъдат пренасочени към социалната сфера, към здравеопазването, към образованието.
Обръщам се и към представителите на партия „Атака” – вие, които толкова усилено говорите от телевизионния екран, че сте против партийните субсидии: призовавам ви да подкрепите това разумно предложение, а не да се изнизвате от пленарната зала, когато миналия път трябваше да се гласува това предложение.
Обръщам се към всички колеги: нека да загърбим партийните интереси и да се опитаме да подложим на дебат това разумно предложение – да не се дават държавни пари на партиите в този толкова тежък и критичен период за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 129 народни представители: за 17, против 61, въздържали се 51.
Не се приема.
Следва предложение на народния представител Минчо Христов за точка – Проект за Решение по сделките за превъоръжаване.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Предлагам в седмичната ни програма да влезе Проекторешение за налагане на пълен мораториум върху сделките по превъоръжаване. Предложението е внесено преди повече от година, може би година и половина, но сега доби особена актуалност след намеренията на българското правителство, поне доколкото бяха заявени от френския посланик и от френския президент, да закупи четири бойни френски кораба на обща стойност, заедно с лихвите, над 2 млрд. лв. Особена актуалност придоби и след посещението на президента господин Първанов в Швеция, където той обеща да закупим шведски изтребители „Грипен” за стотици милиони евро.
Колеги, обръщам ви внимание, че всички тези сделки, които се правят, и за самолетите „Спартан”, които обслужват така наречените мисии в чужбина – Ирак и Афганистан засега, не са за целите на Българската армия тук, в България, не са за целите на отбраната на България. Те са за обслужване на чужди военни, военнополитически и икономически интереси.
При тази тежка, критична социална ситуация в България мисля, че предложението е напълно разумно. Нека да докажем, че мислим за интересите на българските граждани, а не за интересите на чуждестранни военни комплекси и шепа български комисионери! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Минчо Христов за мораториум върху превъоръжаването.
Гласували 116 народни представители: за 13, против 44, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Павел Шопов за Проект за Решение за избиране на заместник-председател на 40-ото Народно събрание. Няма да бъде обосновавано.
Моля, гласувайте предложението на господин Шопов.
Гласували 125 народни представители: за 26, против 38, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Последното предложение е на народните представители Любен Дилов и Ася Михайлова – Проект за Декларация за осъждане на геноцида над арменския народ в периода 1915-1917 г.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Това не е нова тема за тази зала. Бих искал да ви обърна внимание, че днес се навършва точно една година, откакто френският парламент прие Закон за криминализиране на отричането на арменския геноцид, според който всеки, който отрича неговото съществуване, подлежи на наказателно преследване. Смятам, че събитието, за което всички вие имате информация, а именно гласуването на Сенатската комисия в Американския конгрес отпреди две седмици, ни дава основание да помислим отново дали не можем с една декларация да изразим ясно отношение в тази зала, което е отношение на повечето граждани на Република България.
Смятам, че незаслужено носим срама заради поведението на 40-ото Народно събрание България да е от малкото държави, която отказва да признае официално първия за ХХ век геноцид – изтребление, проправило пътя и на холокоста, и на Червените кхмери, и на културната революция в Китай, и на престъпления срещу човечеството, повторили се след това в Руанда, Уганда и Босна.
Европейският парламент и Съветът на Европа признаха и осъдиха избиването на арменците. Че това е именно геноцид, а не нещо друго, е официално признато становище на Франция, Кипър, Русия, Гърция, Белгия, Швейцария, Полша, Латвия, Ватикана, Италия и Великобритания. Извън Европа доста държави като Аржентина, Австралия, Канада, Уругвай и Бразилия също официално признаха и осъдиха изтреблението на арменците и прогонването им от земи, които са обитавали повече от осем века.
Аз няма да искам прегласуване, ако отхвърлите предложението, оставям на вашата съвест.
Само едно нещо ще добавя за НДСВ – сега му е времето, не като му дойде. Днес трябва да го гласуваме според мен.
На БСП искам да кажа следното: вие традиционно много използвате - имате чудесни, добри връзки с българските тракийци. Непризнаването на арменския геноцид на практика е непризнаване на случилото се с нашите сънародници в Тракия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 127 народни представители: за 58, против 14, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
С това се изчерпват предложенията.
Господин Янев, имате думата от името на парламентарна група.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Остро възразяваме срещу максималното бавене и отлагане на провеждането на дебата по внесения от цялата опозиция вот на недоверие. За пореден път българският парламент иска да измести най-значимата обществена тема и да я превърне в тема, която обслужва действията на правителството.
Ние считаме, че всякакви опити за отлагане целят да извиват, усукват и притискат българските учители и да се печели време, с което правителството да успее чрез различни познати на всички нас механизми да застави българските учители да приемат условия, които смятаме, че ще бъдат унизителни за тях.
Нещо повече – разбрах, че един от мотивите за отлагане на дебата от петък за понеделник е свързано и с предложение да има ваканция след вторник. Господин Пирински, това още веднъж потвърждава правотата на моята теза и на внесеното от мен предложение още в първия пленарен ден на тази сесия, когато казах, че в крайна сметка българският парламент по време на избори не може да функционира пълноценно и ефективно.
Но, за да се върнем на темата, е важно да подчертая, че българският парламент на практика дава възможност на правителството да печели време, защото българският министър-председател толкова седмици отлага да се срещне с българските учители и говори от Брюксел и откъде ли не, но не успя да отиде и да ги види право в очите. Той прехвърли горещия картоф в президентската институция. Сега вече се вижда, че има определени среди в синдикатите, които са готови да претупат преговорите и са готови на всичко само и само да се отложи във времето. Това е изключително опасен процес. По този начин българският парламентаризъм се измества в услуга на президентската институция.
Аз искам да попитам – вие всъщност изместихте дебата, защото очаквате президентът да се върне и да обере лаврите от вече договореното или го измествате по други съображения? Най-вероятно вашата единствена цел е, тъй като в България и премиер, и президент, и председател на парламента, и всичко е Георги Първанов, в крайна сметка той да обере всички лаври.
Господин Пирински, това, което правите, потвърждава тезата на опозицията, че Вие в крайна сметка искате ... (Силен шум в залата.)
Разбирам този шум, господа отляво! Разбирам го, но дори и да се опитвате да пречупите българските учители, дори да се опитате да се договорите със синдикатите, протестната вълна се надига. Тази протестна вълна е свързана с тотално опорочената икономическа политика на вашето правителство. (Шум и реплики в залата.)
Всички експерименти, които направихте за тези две години, ще ви се върнат като бумерангов ефект. Вие ще го усетите с още по-голяма сила след местните избори.
Ние настояваме и апелираме дебатът да бъде проведен още тази седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, решението не е мое. Това е съгласуваното мнение от Председателския съвет. Програмата за тази седмица беше гласувана, тя е приета, така че няма на кого да се сърдите освен на пленарната зала.
Има думата за процедурно предложение господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения по законопроекта за създаване на Националната агенция „Сигурност” да бъде удължен с още 7 дни. Този срок изтича утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за продължаване с една седмица на срока за предложения за второ четене по Законопроекта за Националната агенция „Сигурност”.
Гласувайте това предложение.
Гласували 120 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Колеги, да ви съобщя постъпилите законопроекти и проекторешения от 10 до 16 октомври 2007 г.:
- Проект за решение за попълване състава на Комисията по европейските въпроси. Вносител е Христо Кирчев;
- Доклад за резултатите от проведения одит на Годишния отчет за изпълнението на бюджета и на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2006 г. Вносител е народният представител Петър Кънев;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносители са Мартин Димитров и Ясен Попвасилев. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Вносител е Министерски съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по европейските въпроси;
- Проект за решение за промени в Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Вносител е народният представител Михаил Миков;
- Проект за решение за промяна в Комисията по земеделието и горите. Вносител е народният представител Михаил Миков;
- Проект за решение за попълване състава на Комисията за борба с корупцията. Вносител – народният представител Михаил Миков;
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- Проект за решение относно внасяне от Министерския съвет на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. Вносители са народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси;
- Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на кредитно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по транспорт и съобщения и на Комисията по околната среда и водите;
- Проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България. Вносител е народният представител Христов Кирчев и група народни представители;
- Проект на декларация за осъждане на геноцида над арменския народ в периода 1915-1917 г. Вносители са Любен Дилов и Ася Михайлова. Разпределен е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по външна политика;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит. Вносители са народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към т. 1 от приетата от нас програма, предстои да изпълним процедурата – полагане на клетва от народен представител.
Моля да пристъпим към процедурния въпрос “полагане на клетва”.
Уважаеми колеги, до председателя на Народното събрание е изпратено писмо от Централната избирателна комисия с дата 16 октомври 2007 г. със следния текст:
“Приложено изпращаме Ви Решение № 394 от 15 октомври 2007 г. на Централната избирателна комисия за обявяване за избран за народен представител Андрей Владимиров Баташов от листата на Национално движение Симеон Втори.
Председател: Димитър Костов
Секретар: Сабрие Сапунджиева”
Текстът на самото Решение № 394, София, 15 октомври 2007 г. е следният:
“На 12 октомври 2007 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Александър Христов Филипов, избран от 15. Многомандатен избирателен район Плевен от листата на Национално движение Симеон Втори.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 15. Многомандатен избирателен район Плевен Андрей Владимиров Баташов – със съответното ЕГН – от листата на Национално движение Симеон Втори.”
Моля да поканите господин Баташов в пленарната зала, за да положи клетва.
Господин Баташов, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
АНДРЕЙ БАТАШОВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
И така, уважаеми колеги, пристъпваме към точка първа от нашата седмична програма:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вносители: народните представители Христо Кирчев и Михаил Миков.
Господин Кирчев, желаете ли да представите предложените от вас проекти за решения? Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Направените промени в комисиите, които ние желаем да бъдат споделени от вас и гласувани, са за промени в състава на Комисията по енергетиката. За съжаление в разговорите, които проведохме, беше изказано становище, че не може да бъде увеличен броят на народните представители в тази комисия. Така че за момента оттегляме нашето предложение, господин Пирински, поради организационни причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е за Комисията по енергетиката. Добре, няма да го подлагам на гласуване.
Моля да представите второто ви предложение за Комисията по труда и социалната политика.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Предлагаме решение за попълване състава на Комисията по труда и социалната политика: да се избере господин Петър Димитров Попов за член на тази комисия.
Имаме и още едно предложение. Поради напускането на господин Петър Стоянов на Комисията по европейските въпроси, предлагаме решение за попълване състава на комисията: да се избере госпожа Надежда Николова Михайлова за член на Комисията по европейските въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Молбата ми е да прочетете самите текстове, господин Кирчев, за да не се налага аз да ги чета, за да можем да ги гласуваме.
ХРИСТО КИРЧЕВ:
“Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по труда и социалната политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Петър Димитров Попов за член на Комисията по труда и социалната политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Прочетете и второто решение. Ще ги гласуваме поотделно.
ХРИСТО КИРЧЕВ:
“Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по европейските въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Надежда Николова Михайлова за член на Комисията по европейските въпроси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Кой ще представи предложението, внесено от господин Миков, за Комисията за борба с корупцията?
Господин Божинов, може би Вие като член на ръководството, или господин Илиевски? Има предложение от ръководството на парламентарната група за попълване състава на Комисията за борба с корупцията.
Господин Илиевски, моля да представите текста на проекторешението на пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание проект за
„РЕШЕНИЕ
за попълване на Комисията за борба с корупцията
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам господин Добромир Христов Гущеров за член на Комисията за борба с корупцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има и още едно предложение от Комисията по земеделието и горите.
Господин Илиевски, моля да представите и този проект за решение.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Представям ви проект за
„РЕШЕНИЕ
за промяна в Комисията по земеделието и горите
На същите основания от Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме:
1. Освобождава Добромир Христов Гущеров като член на Комисията по земеделието и горите.
2. Избира Радослав Теодоров Иванов за член на Комисията по земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези четири проекта за решение? Няма такива.
Преминаваме към гласуването им.
Подлагам на гласуване предложението, внесено от господин Христо Кирчев от името на парламентарна група за попълване състава на Комисията по труда и социалната политика с избор на господин Петър Попов.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.
Сега подлагам на гласуване второто предложение, внесено от господин Кирчев – за Комисията по европейските въпроси – избор на госпожа Надежда Михайлова за член на комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
И това решение е прието.
Следващите две решения са внесени от Коалиция за България. Първото е за Комисията за борба с корупцията – за избор на господин Гущеров за член на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Приема се.
Последното решение по тази точка е: Комисията по земеделието и горите освобождава господин Гущеров като член и избира Радослав Иванов за член на комисията.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Не подложих на гласуване проекта за решение за промени в състава на Комисията по енергетика, тъй като то беше оттеглено от господин Христо Кирчев преди гласуването.
Колеги, следващата точка е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННАТА ДЕЛЕГАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.
Вносител е господин Миков.
Моля господин Илиевски да представи проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Представям ви Проект за
„РЕШЕНИЕ
За промени в постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 25, б. „а” от статута на Съвета на Европа
Р Е Ш И:
1. Освобождава Евгения Тодорова Живкова като заместващ член на делегацията.
2. Избира Евгения Тодорова Живкова за постоянен член и заместник-ръководител на постоянната делегация на Народното събрание в ПАСЕ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по този проект за решение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения проект за решение.
Гласували 83 народни представители: за 81, против 1, въздържал се 1.
Решението е прието.
Колеги, следващите точки са законопроекти, които ще бъдат гласувани в началото на утрешното пленарно заседание.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ.
Има доклад за второ четене на Комисията по правни въпроси.
Господин Стоилов, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители!
Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси. Той е твърде кратък, но по един основен закон с дълга биография – Закона за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите.
„§1. В ал. 1 на чл. 229 точката се заменя със запетая и накрая се добавя „освен ако е търговска сделка”.”
Комисията подкрепя предложението за § 1.
Комисията предлага да се създаде Заключителна разпоредба като § 2:
„§ 2. В Търговския закон в чл. 347, ал. 2 думите „чл. 229, ал. 1 и 3” се заменят с „чл. 229, ал. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоилов.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, наистина това е един от законопроектите, по който може би ще спорят в края на мандата на този парламент за най-краткия законопроект, но независимо от това, че е толкова кратък, той има своето значение най-вече за търговците в случаите, в които те сключват договори за отдаване под наем на недвижими имоти.
Искам да конкретизирам, че това изменение дава възможност за сключване на договори за наем за срок по-дълъг от 10 години като тази възможност ще ползват само търговците, тоест когато това отдаване ще представлява търговска сделка.
Изменението се налага, тъй като законът в този му вариант е приет през 1950 г. и неговата идея е била да защити собствениците на недвижими имоти евентуално със сключването на договори за наем за срок по-дълъг от 10 години, защото по този начин съществува опасението да бъде застрашено тяхното право на собственост. Тук се изхожда от презумпцията, че когато става дума за физически лица в голяма част от случаите при сключването на такива договори те са недостатъчно подготвени и би могло да се злоупотреби с тяхното право на собственост. Затова в момента ние либерализираме този режим по отношение на търговците, защото пък от друга страна той е твърде ограничителен за тях и създава проблеми в търговския оборот. Тоест изхожда се от презумпцията, че търговците все пак са достатъчно подготвени хора, които могат да преценят какъв е техния интерес - дали да сключват договорите за отдаване под наем на недвижими имоти за срокове, които са по-дълги от 10 години.
С настоящият законопроект се прави едно ясно разграничение между двете хипотези – едната, в която страна по тази сделка е физическо лице – не търговец, и вторият случай, когато става дума за търговци и преодоляваме едно ограничение, което беше анахронизъм в нашето търговско право и създаваше проблеми в търговския оборот.
Внесеният законопроект има две алинеи, защото се извършват съответните корекции в Търговския закон – да не се ограничават по този начин договорите за лизинг. Мисля, че промяната не е спорна, тя е необходима. Очаква се от представителите на търговската гилдия и се надявам да бъде подкрепена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Тази промяна не е толкова просто нещо, госпожо Манолова. Законът за задълженията и договорите е един от законите, който малко е пипан – класика в жанра. От 1951 г. досега може да се каже, че той е рекордьор в обратен смисъл – по малко промени, защото това е много съвършен закон, основан на стария – в момента не мога да кажа точното му наименование - Закон за задълженията и договорите, уреждащ материята относно гражданския оборот. Когато е имано предвид някога този срок да бъде 10-годишен, това не е по причина, че сключващите договора, отдаващите под наем са зле подготвени и че могат да допуснат някаква грешка и по този начин да бъдат защитени техните права. Тук става въпрос за връзка, за релации, сложни релации с много други институции в правото. Първото и най-малко, което се сещам, разбира се, е въпросът за придобивната давност и още, и още.
Тази промяна в момента с нищо не се налага. Аргументът за оборота по отношение на търговци за мен е несъществен, още повече, че се внася един двоен режим на сроковете – един път за наеми между физически лица и вече с този срок, който се въвежда и може да бъде по-голям от 10 години между търговци по Търговския закон. Абсолютно ненужна диференциация, която не се налага от нищо. Тоест един двоен режим за едните субекти и за другите субекти.
Аз съм сигурен, че тук тази поправка е абсолютно ненужна и е продиктувана от някакъв конкретен казус от вносителя. Не мога да знам кой е този конкретен казус, обаче за отделни казуси, явно провокирана е от някой случай. Това не е загриженост да подобрим Закона за задълженията и договорите изобщо. Разбира се, аз не мога да гадая кой такъв казус имат предвид вносителите, но за такива отделни казуси, такива отделни случаи не считам, че трябва да пипаме законодателството, още повече че се касае за неговата най-съществена, най-стабилна и най-класическа част – Закона за задълженията и договорите, който по принцип, мисля, ние нямаме намерение, предвид и големите промени в обществото, да сменяме принципа.
Аз съм против една такава промяна на Закона за задълженията и договорите и ще гласувам против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Шопов?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Колега Шопов, налага се да Ви обяснявам според мен очевидни неща. Даването на възможност за сключване на договори за срок по-дълъг от 10 години в крайна сметка е не задължение, а ще бъде право на наемодателя и на наемателя и по този начин се защитават именно техните права. Защото в момента това ограничение, когато става дума за сериозни инвестиции, за скъпи имоти, ограничава както наемателя, който не може да планира своята дейност във времето достатъчно дълго и своята инвестиция, така че да я направи в размери, които биха били удачни за неговата дейност поради това ограничение. От друга страна, е във вреда и на наемодателя, защото той не може да привлече инвеститор, който да направи достатъчно сериозна инвестиция и тя да бъде разчетена във времето. В крайна сметка за какъв срок ще уговорят своите отношения е право на наемодателя и на наемателя и те имат свободата да го направят както в рамките на тези 10 години, така и извън рамките на 10 години. Възприемането на този подход, което е нещо различно от европейската практика, все пак се е случило през 50-те години на миналия век и тогава, предполагам, че мотивите на законодателя са били други и най-вече да защити собствениците на недвижими имоти от евентуално посегателство върху техните имоти.
Всъщност ние оставяме тази защита и де факто не правим промяна в гражданския оборот. Ние правим промяна в търговския оборот. Тоест това, което в момента се променя, касае само търговските сделки, само случаите, в които наемодателят е търговец. Тоест предполага се и презумпцията, че той може сам да прецени какъв е неговият интерес и какъв евентуално да бъде срока за сключване на наемния договор. Така че нека да не мислим ретроградно, а да дадем тази възможност, с която ще отпушим търговския оборот и ще дадем по-голяма възможност за свобода и на чуждестранните инвеститори да инвестират и да разсрочват инвестициите си във времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за второ реплика към господин Шопов? Няма.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Госпожо Манолова, с тази реплика Вие общо-взето ми разкрихте къде е ключа от бараката и разбрах какво се има предвид. Както предположих одеве в изказването си нещата са твърде съмнителни и не бих ги подкрепил и по едни други съображения. В този оборот участва и държавата със свои имоти.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Държавата не е търговец, това не касае нея.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще видите, че ще се разпростре правилото и по отношение на търговските дружества. Естествено, така е. Ние наистина тук в момента сме в състояние малко да гадаем и да разсъждаваме. Тоест голямата цел за тази свобода, за която пледирате, всъщност ще се отнесе не толкова върху собствеността на търговските дружества, на фирмите, които са собственост на граждани, а по тоя начин, както е формулиран текста, ще иде към държавното имущество и ще се увековечат отдавания под наем на държавно имущество не за 10 години, както сега това е максималният срок. Тоест открива се отново един начин за посегателство срещу държавната собственост, която е толкова ощетена, която е толкова бита всички тези години, и сега да дадем още една правна възможност да се иде натам.
Наистина това не е загриженост за по-голяма възможност на търговските дружества да могат да инвестират и да развиват собствеността. Това е причината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Има думата госпожа Надя Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, не допусках, че това изменение на ЗЗД ще предизвика такава дискусия. Може би, защото нямам такова силно въображение и не можех да предположа, че изменението на ЗЗД ще се приема като изменение на други закони, засягащи държавна и общинска собственост.
Да, вярно е, че ЗЗД е един много уважаван закон. Действа от много дълго време, доказал е своите качества и е нормално човек да има, главно юристите да имат, сантимент към този закон.
Уважаеми колеги, ние направихме нов ГПК, не виждам защо към ЗЗД трябва да се отнасяме по един сакрален начин, след като обществените отношения налагат неговата промяна.
Няма никаква драма в това, когато наемодателят е търговец, договорът за наем да бъде сключван за по-дълъг срок и това е възможност, това е правна възможност и е предоставена на преценката на страните. Колеги, просто не е сериозно да се твърди, че по този начин се създава възможност за наемане на държавни и на общински имоти за срокове по-дълги от десет години. Договорите за наем и въобще държавната и общинска собственост са предмети на съответните закони. Много е смело предположението, да се смята, че с това изменение на ЗЗД ще се даде възможност наетите имоти да бъдат придобивани по давност, както прозвуча преди малко в дискусията. Би станало много юридически, но всички колеги знаят, че наемателят няма как да придобие по давност имота, по простата причина, че той е държател, а не е владелец. Колега Шопов, не бива да Ви смущава наемният срок за повече от 10 години. Изобщо няма място да се притеснявате, че някой ще придобие нещичко по давност.
И така, аз смятам да подкрепим тази промяна съвсем спокойно. Тя е направена в интерес на гражданския оборот. Разбира се, това е една правна възможност. Тя не е задължителна и няма никаква пречка, ако наемодателят прецени, да си дава имота за два месеца и половина. Но, ако интересът налага да се отдава за 15 години – да, моля, нека да го направи. Пак подчертавам, че това не касае държавната и общинската собственост за отдаване под наем, тъй като има специализирани закони. Е, ако пък някой иска в хода на дискусията да ни натрапи, че този закон се прилага и по отношение на други закони, си е негов личен проблем. Просто нещата не стоят така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Антонова? Не виждам. Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Мисля, че в дискусията трябва да разграничим различните случаи по отношение на търговски дружества, които по занятие се занимават със строителство на имоти и тяхното отдаване под наем, проблем няма. В последните години това е широко разпространена практика. Има различни компании, които наистина изграждат, дори не отделни сгради, а цели комплекси. От друга страна, има търговски дружества, които се занимават с разнообразни дейности и те искат да имат възможно по-голяма сигурност, да не са подвластни на конюнктурата, а и да не могат да бъдат притискани впоследствие от собственика, който рязко да промени условията, при които те са наели съответната сграда.
В тези случаи има основание да се удължи срокът на наема и той да бъде свободно договарян между двете страни. Междупрочем, това е и масово разпространена практика в други страни, както с трайни пазарни отношения, така и някой от най-бързо развиващите се икономики. Някой от страните са много по-склонни да либерализират срока на наемите и са много по-предпазливи в това да прехвърлят своя собственост.
Така че, по тази част от въпроса няма проблем. Няма проблем и в друга част от следващия кръг проблеми. Това, което засегна госпожа Антонова, защото по Закона за държавната и за общинската собственост има ограничителни срокове. Те са специални закони по отношение на Закона за задълженията и договорите. Следователно, когато става дума за държавна и общинска собственост, сроковете за наемите ще са такива, каквито определят именно тези специални закони.
Има един практически проблем, който може да възникне. Той беше засегнат тук като потенциален риск. Това са случаите, когато държавата и общините чрез свои решения прехвърлят в капитала на търговски дружества държавна, респективно общинска собственост. Тогава вече това не е държавна и общинска собственост, а е собственост, с която разполага самото търговско дружество. В този случай, именно вече, ако има някакво недобросъвестно решение на управлението на самото търговско дружество може да бъде засегнат държавният или общинският интерес.
Разбира се при една достатъчно сериозна държавна и местна политика, когато определя управителите на тези дружества, държавата може да ги ограничава в техните управителни функции - какви договори да сключват или да не сключват.
За съжаление през последните години практиката изобилства и с обратни случаи, когато се търсят начини, именно тази собственост да бъде предоставена на други лица. Пак казвам, това е вече не толкова нормативен проблем, колкото проблем на добросъвестност на лицата, които от името на държавата и общините управляват имуществото в търговски дружества с преобладаващо тяхно участие. Така че този проблем не трябва да бъде прикриван и той може да се появи при прилагането на закона в неговото изменение.
Вече е въпрос на преценка при избора на вариант, но пак казвам, това е вече повече проблем на начина, по който държавата и общините управляват своето имущество, включително и чрез търговските дружества, в които те участват, а не толкова на законодателството.
Нека всички тези аспекти на проблема да се имат предвид от народните представители при окончателното решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Да, господин Стоилов, това е въпросът, който имах предвид, и тук явно трябва да бъде направено ограничение. Просто, когато седнах на банката открих примера. Това е заглавие “Взеха станцията на Министерски съвет в Приморско за 14 хил. лв. наем”, тоест имуществото в станцията на Министерския съвет е отнесено към съответното дружество за десет години, такава е информацията. Няма да ви чета вестника разбира се. Но какво става с тези 14 хил. лв.? Днес може би са реални пари. Предполагам, че те не са актуализирани, какво ще бъдат след една година, след пет години, след десет години, а и след двадесет и тридесет години, ако договорът бъде за повече от десет години и ако го нямаше това ограничение.
Тези неща, госпожо Манолова, трябва да се гледат и да се имат предвид.
Сигурен съм, че внесеният законопроект няма предвид първите два случая, които господин Стоилов изясни, че там няма проблем. Трябва да се предвиди, когато се касае за държавен интерес. Защото държавният интерес трябва да се издигне в един култ, защото той е най-бит, най-онеправдан и до този момент върху него най-много е посегнато.
Така че примерът е пред нас. Това е примерът. (Показва вестник.) Този договор, ако нямаше ограничение десет години, щеше да бъде може би за двадесет или тридесет години. И този, който е взел тази база, сигурно щеше да го сключи не за двадесет години, ами за тридесет години, ако можеше, като няма такива ограничения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика думата има господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно е за юристите в тази зала, че предложената поправка не дава адекватна и пълна защита на държавния и обществен интерес. Това е така по простата причина, че, както знаят юристите, правото на собственост представлява една триада – владеене, ползване и разпореждане. Ползването в случая, което се развързва без адекватна защита, на държавно и общинско имущество, включено в търговски дружества, за един много продължителен период от време не представлява защита на държавния и обществен интерес по една проста причина – тогава, когато може да се злоупотреби с това ползване за един продължителен период от време при непрозрачни и неперфектни условия на един обикновен наемен договор. Знаете, че контролът и защитата на наемните договори като процедура е въпрос на свободно договаряне. Тогава може при наемане на това имущество, включено под формата на апорт или в търговско дружество, практически представителят на държавата или на общината, или ръководителят на търговското дружество за един продължителен период от време да отдаде това имущество при едни условия, които определено да увредят интересите на държавата и на общината. Това не трябва да се допуска.
Ще дам един простичък пример. Има една прословута, скандална компания в София “Софийски имоти”, която в продължение на години се източва. Няма човек в тази зала, който да каже, че тя не се източва.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И не е свършило още.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да, още не е свършила тази сага.
Тъй като хората, които се занимават с този бизнес, срещат известни затруднения поради медиите, интереса на обществото и т.н., бих ви дал един пример. Ако се появи прословут стратегически инвеститор, който наеме цялото имущество на тази компания за период от петдесет години, да речем, кажете ми как ще бъде защитен този обществен интерес? Приемаме, че има някакви процедури. Да, тези процедури по Закона за държавната собственост, по Закона за общинската собственост, по ЗМСМА – и там има процедури и ограничения, са само за общинското и държавното имущество, не и за тези, които са апортирани, не и тези, които са собственост на търговските дружества.
Никой не може да ме убеди, че без включени защитни норми в тази поправка, а те не са включени и това е действително един голям пропуск, един упрек към вносителите, защото добри юристи можеха да знаят, че това може да се случи, съжалявам, че трябва да го кажа, но действително държавният, общинският и обществен интерес не са защитени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За дуплика думата има господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма да опонирам на колегите, тъй като те по-скоро доразвиха дискусията по повод на моето изказване, илюстрирайки възможните проблеми с примери от практиката.
В рамките на дискусията в комисията не се предложиха някакви гаранции при евентуалното снемане на ограничението за срока. Но ако господин Дончев смята, че това може да бъде направено, тоест да се потърси балансирано решение между либерализирането на наемните договори, когато става дума за търговски сделки и някакви гаранции срещу злоупотребите с имущество, което е в капитала на държавни и общински търговски дружества, аз съм готов да бъде направено това.
Бих предложил да отложим решаването на този въпрос и да се върнем към него, ако в рамките на комисията, включително и с хора, които не са нейни членове, такива предложения бъдат направени. Защото, пак казвам, проблемът за мен не е в нормата сама по себе си, а в отнасянето на тази разпоредба към българската действителност, която наистина изобилства с доста примери, които най-малкото трябва да ни накарат да бъдем по-внимателни при окончателното решаване на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Колеги, в такъв случай да не обявявам дискусията за приключена, да дадем възможност в Комисията по правни въпроси да бъдат доразгледани възможните допълнителни предложения, които комисията би направила в резултат на дискусията между членовете на комисията, привлечени специалисти, с оглед на постигането на балансиран текст, който да изключи рисковете, които бяха посочени в направените изказвания.
Тъй като нямаме необходим кворум за поставяне на гласуване на това предложение, то така и ще постъпим.
Господин Стоилов, молбата е да не се отлага този въпрос и в следващото заседание на комисията да бъде разгледан допълнителен текст.
Така че обсъждането не е приключено. На следващото пленарно заседание то ще бъде подновено в светлината вече и на допълнителни предложения, които биха постъпили от комисията.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред – първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”.
Господин Димитров, заповядайте да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Малко риторично поставям проблема. Имахме разбирането с председателя на Комисията по правни въпроси този следобед да бъде разгледан законопроектът в комисията, но се страхувам, че ако направя предложение за отлагане...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако желаете, да направим така: действително да отложим разглеждането на законопроекта за следобедното заседание, защото няма доклад и утре да започнем с тази точка.
ДОКЛАДЧИК ИЛКО ДИМИТРОВ: Молбата ми е да бъде точка първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам възражения от онези колеги, които са в пленарната зала. Утре в началото на пленарното заседание ще има гласувания и след това ще пристъпим към разглеждане на тези законопроекти, надявайки се да има и доклад от Комисията по правни въпроси.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Аз също смятам, че този законопроект трябва да бъде разгледан в комисията, тъй като той има организационни и финансови аспекти. Мисля, че имаше още един законопроект със същата тематика, така че това е и формално основание.
Ще се постарая днес като допълнителна точка в дневния ред на комисията да обсъдим и приемем становище по предложението, което е включено в дневния ред, и в рамките на утрешното заседание, в зависимост от готовността с доклада, този въпрос да бъде поставен на обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Доклад на Комисията по правни въпроси относно обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Павел Шопов, Станислав Станилов и Митко Димитров”
По-точно е тук да бъде само за допълнение на Наказателния кодекс.
Комисията подкрепя текста на вносителя в тази му част за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагате да отпадне “за изменение”?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, защото това по същество е само допълнение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 167 се създава ал. 3:
“(3) Който организира предлагането или даването на другиго на имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.”
Комисията предлага да се създаде § 2:
“§ 2. Създава се чл. 167а:
“Чл. 167а. Който с цел да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат поиска или получи имотна облага, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.”
Комисията предлага да се създадат Заключителни разпоредби” с § 3 и 4:
“Заключителни разпоредби
§ 3. В Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката чл. 18б се отменя.
§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имате думата за изказвания по доклада за второ четене.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, искам да напомня, че купуването на гласове беше инкриминирано с предишна поправка в Наказателния кодекс, която направихме през м. август миналата година, когато по мое предложение и други колеги от Парламентарната група на Коалиция за България беше обявено за престъпление купуването на гласове. Реално тази поправка, макар че тогава имаше доста съмнения как ще се доказва и дали ще бъде работеща, все пак беше повод, особено в последните избори, в които сме в момента, да започнат няколко прокурорски проверки в различни населени места от нашата страна по повод на сигналите, които са отправени както до самите прокуратури, така и сигналите, които са огласени широко в медиите за започнал процес на купуване на гласове месец-два преди изборния ден.
Така че трябва да признаем, макар да не знаем какъв ще бъде крайният резултат, че е поне превантивна функция криминализирането на покупката на гласове, доколкото се съсредоточи освен общественото внимание, но и погледът на правораздавателните органи към този изключително порочен проблем. Тогава с промяната в Закона за избиране на президент и вицепрезидент обявихме за административно нарушение продажбата на гласове, тоест случаите, в които избиратели продават своя глас срещу имотна облага във вид на пари или някаква друга с ангажимента да гласуват за определен кандидат. Истина е, че това явление придобива уродливи размери, особено в настоящите избори, в които се правят опити освен с конкретна покупка на гласове, с имотна облага, това да се прави под най-различни други форми.
Аз лично се отнасям в известна степен скептично доколко по начина, по който внасяме това предложение и доколко санкциите, които внасяме, са реалистични, защото, съгласете се, лишаване от свобода за едно ромско гето, което се състои от 3-4000 души, които са продали гласовете си, звучи доста нереалистично. Идеята все пак на промените в закона е даже в случаите, в които цели политически или популистки ефект, или някакъв друг, все пак да имат някаква степен на реализируемост, за да бъде наистина превенцията реална.
Съгласете се, че не е реално да очакваме, че 2000 роми от гетото в Пловдив например ще бъдат вкарани в затвора за това че е доказано, че са продали своите гласове.
Така че ще направя конкретни предложения, даже ще направя две редакционни предложения, които ще оставя на залата утре да прецени доколко едно от тях е редакционно, а именно предложението за създаване на чл. 167а в частта със санкцията: “се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация” да се замени с думите “с пробация или с глоба от 100 до 1000 лв.”. Това е първият вариант на моето предложение.
А второто, ако се приеме, че тук излизаме извън рамките на обикновената редакция, е лишаването от свобода да бъде до една година. Наистина за приемане на имотна облага в рамките на дадени избори в размер от 50 лв. лишаване от свобода до две години е според мен прекалено.
С редакцията, която направихме в Правната комисия на текста за тези, които купуват гласове, всъщност възпроизвеждаме изменението, което беше направено през м. август по мое предложение и на колегата Георги Юруков от Коалиция за България, така че съвсем основателно в Правната комисия частта от това предложение “който предоставя другиму имотна облага” отпадна, тъй като това вече е действаща поправка, която направихме през м. август миналата година. Но редакцията на Комисията по правни въпроси касае в случая организирането на предлагането или на даването на имотна облага за гласуване по определен начин в дадени избори, като тук нашата идея е да бъдат подведени под наказателна отговорност тези, които организират този процес. Обикновено това са или циганските барони, когато става дума за купуване на ромски гета или други лица, които се занимават с организацията на това престъпление и които не могат да бъдат квалифицирани нито като купувачи на гласове, защото реално не купуват за себе си или за определена политическа сила, нито за такива, които продават гласове, защото това са обикновено ромите или други маргинализирани слоеве.
Моето голямо притеснение, което искам да обявя и тук, от тази трибуна, е, че, за съжаление този процес, особено в тези избори, излезе вече извън ромските гета, излезе извън хората, които наистина са на най-ниските нива на социалната стълбица, излезе извън така наречените маргинализирани слоеве и започва да обхваща все по-големи групи от българските граждани. Не съм сигурна, че превенцията, която ще звучи с включването на тези текстове в Наказателния кодекс, ще бъде достатъчна, но пък от друга страна се надявам, тъй като консенсусно се приемат тези текстове, да работим чисто политически като представители на различни политически сили – наистина феърплеят да стане практика в предизборните кампании и да не стигаме до там, че да си служим с такива средства, които в крайна сметка освен че опорочават изборния процес, но и все повече демотивират българските граждани да участват в него, защото се създава едно усещане за предрешеност и то по един некоректен начин на всеки едни избори.
Разбира се, в чисто правен аспект остава притеснението, което моля да имате предвид, че когато тези, които продават гласовете си, са заплашени с толкова висока санкция, няма да бъдат мотивирани да участват в доказването на покупко-продажбата на гласове. Тогава двете страни в това престъпление ще бъдат заинтересовани да се прикриват една друга, което в крайна сметка ще затрудни доказването на покупко-продажбата на гласове, докато нашата цел е да ограничим това явление или най-малкото да дадем ясен знак, че ние като парламент, като законодателен орган правим всичко, което е възможно, за да бъде ограничено това порочно явление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към госпожа Манолова? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Не можем да не изкажем особеното си удовлетворение, че има консенсус по въпроса за това, че се касае до уродливо явление в българския политически живот, че този въпрос е особено актуален и днес преди изборите и че преди тези местни избори, които ще се проведат след две седмици, може би се касае до най-широкомащабното купуване на гласове до този момент от всички други избори, състояли се досега.
Неслучайно и криминализирането на това уродливо явление идва в последно време - през м. август миналата година текстът беше внесен първо от БСП, а сега внесен от “Атака”, е свързано с това като че ли купуващите гласове и тези, които продават гласовете си, се организират все повече и повече и тази система се е организирала дотам, че се превръща в опасно явление върху устоите на политическата и демократична система в България изобщо.
Вярно е, че вече имаше текст в Наказателния кодекс, който имаше своята възпираща и превантивна роля, но с оглед засилващото се явление по купуването и продаването на гласове явно налага усъвършенстването и регламентацията, която да направи санкцията по-ефективна. На всички юристи е ясно, че един текст в Наказателния кодекс няма значението само да бъде прилаган и въз основа на него хора да бъдат преследвани с предварително производство и съответно в съда, да бъдат осъдени на затвор или на глоба. Текстовете имат чисто превантивно значение. Сам по себе си въпросът, че се подготвя този текст в Наказателния кодекс и по отношение на тези избори има своето превантивно значение, защото българското общество и медиите реагираха много адекватно и показаха, че се готви такъв текст.
Ние няма да се съгласим обаче, че се касае до такива деяния, които не заслужават наказание лишаване от свобода и всъщност, както се изрази представителката на БСП Мая Манолова, се отнасят до така наречени маргинализирани слоеве от българското общество. За такива слоеве в българското общество не бива да говорим изобщо – маргинализирани слоеве в българското общество няма. Има отделни хора, които са маргинализирани личности, но цели слоеве и цели групи от населението просто е недопустимо да се счита, че съществуват в България. Това е тема на друг разговор, разбира се. Въпросът не касае точно тези хора, които даже продават гласовете си. Този текст, който ние внасяме и който в същност е новото, има предвид тези, които организират тази дейност, която надявам се скоро, утре, ще се счита за престъпна дейност; тези, които събират потоци от пари и това са много пари, големи пари, които разпределят тези пари и които създават една мощна, много често по-добра организация от партийната организация за участие в изборите и тези слоеве, които всъщност представляват една невидима, една престъпна сила, която измества фокусът, която променя нагласите, създаваща в страната една голяма част от фалшив несъответстващ на намеренията, на волята политически елит – политически елит, който се намира и влиза в местната власт, който влиза в парламента, който подкрепя всъщност и други органи на държавно управление като се започне от президента и се стигне до последния кмет на най-малкото българско село.
Така че това наказание, което след като първоначално гласувания текст мина през Комисията по правни въпроси, нас от “Атака” напълно ни задоволява. Ние сме съгласни, че така, както се прецени в Комисията по правни въпроси, систематичното място премина от чл. 311 в чл. 167 точно в тази глава за престъпления против политическата система. Друг е въпросът защо ние бяхме го поставили в чл. 311. Това там беше направено нарочно, за да предизвика вниманието, за да предизвика интерес, за да кореспондира близо с текста за подкупа. Това беше казано съвсем честно от нас, нарочно направено, за да провокира общественото мнение и съзнание и да накара мнозинството да се замисли, че има нещо общо. А то наистина има. На нас ни беше ясно, че систематичното място в Наказателния кодекс трябва да бъде наистина в чл. 167, като се създадат и нови алинеи.
За нас не е важно точно систематичното място и формулировката, която претърпя наистина промяна по отношение на първоначално внесената от нас формулировка. Ние затова не се сърдим. Важното е, че вече съществува консенсус за приемането на текста и сме готови конструктивно утре да се гласува и за текста, който се предлага като по-добър, но който не предвижда “лишаване от свобода”. Ние настояваме и считаме, че за това деяние, което е особено обществено опасно, изключително обществено опасно, трябва да се предвиди и текст “лишаване от свобода”, така както е помислено в Комисията по правни въпроси и както тя излезе с този текст. Утре ние от “Атака” ще поддържаме варианта и формулировката, която официално ни е предложена от Комисията по правни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Шопов?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Като се съгласявам по принцип с повечето от аргументите на колегата Шопов, все пак бих искала да му напомня, че ние в момента правим една промяна в Наказателния кодекс, която освен като ясен политически знак на парламента, като законодателен орган, по отношение на това уродливо явление - купуването на гласове, трябва да има и своето реално и практическо действие.
Отново искам ви да обърна внимание, че лишаването от свобода в текста на Комисията по правни въпроси е предвидено както за така наречените цигански барони и другите, организиращи покупко-продажбата на гласове, но и за тези, които продават своите гласове, което прави самото прилагане на този текст доста нереалистично.
Ако приемем, че това явление обхваща някакъв кръг избиратели, които за една община достигат цифрата над 500 или над 1000, става невъзможно да си представим как тези жители, по-образно ще го кажа, на едно ромско гето ще бъдат вкарани всички в затвора, за това, че са продали гласовете си за 50 лв.
Също така съм против предвиждането на прекалено големи глоби като наказания, защото реално те не могат да бъдат събрани.
Така че нека да бъде инкриминирано това деяние – продажбата на гласове, за тези, които предлагат и продават гласовете си. Но санкциите да бъдат реалистични, така че да могат да бъдат прилагани.
Затова моето предложение беше за отпадане на санкцията “лишаване от свобода” или за замяната й за срок до една година и за добавката след пробация и за глоба от 200 до 1000 лв.
Пак напомням, че прекалено високите санкции ще накарат тези, които продават гласовете си, да не съдействат в процеса на доказване на самото престъпление и по този начин самият доказателствен процес срещу тези, които купуват гласове, ще бъде затруднен. Двете страни в процеса просто ще бъдат принудени да прикриват престъплението, което заедно са извършили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Стоилов - бяха направени някои редакционни предложения, моля да ги уточните.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Стана ясно предназначението на предлаганите текстове. Искам само да обърна внимание, че като ги подкрепям по принцип, настоявам ние да обърнем внимание и върху другата страна в организирането на изборите, не криминалната. Тя вече засяга самите политици, всички нас. Защото, когато на гражданите бъде доказано, че техният вот може реално да повлияе върху политиката, стойността на техните гласове ще бъде по-голяма и те ще предпочетат да я оползотворят политически, променяйки с нещо своя живот в рамките на мандата за кандидатите, за които гласуват.
В много случаи обаче хората като че ли не намират такава пряка връзка, единствено търсят пряката изгода – поне тези, които са в най-ниско социално положение, и разглеждат изборния процес не като начало на даден управленски цикъл, а като еднократно събитие, от което те трябва да получат поне минимална материална изгода. Казвам това, за да не се надценява от никого значението на този текст сам по себе си.
Другото, което е много важно, е, че тези текстове не трябва да останат мъртви, а да бъдат прилагани поне в случаите, когато най-категорично покриват признаците на изпълнителното деяние. Има доста перфидни форми за материално мотивиране на гласоподаватели, които могат да се изплъзнат от тези санкции. Ние, които от дълго време сме виждали организация на кампании, можем да се убедим в това. Пак казвам, поне за тези случаи, когато става дума за пряко въздействие върху избора в деня на провеждане на изборите, в случай, когато се събират документи за самоличност, когато се контролира пряко вотът и това е остойностено за тези, които го упражняват по посочения начин, трябва компетентните органи да съберат по подадените сигнали, информация доказателствата и да се стигне до прилагането на тези текстове.
Искам също така да обърна внимание, че сегашната редакция на текстовете е съобразена с редакцията на съществуващата ал. 2 на чл. 167 в раздела „Престъпления против политическите права на гражданите”. Там се упражнява изразът „упражняване на избирателното право в полза на определен кандидат”, но ние под „определен кандидат” трябва да разбираме този, който вече е определен по силата на включването си в избирателната листа, независимо дали става дума за мажоритарен кандидат или кандидатска листа на партия или коалиция от партии. Така че няма как някой, получавайки облаги, за да подкрепи определена политическа сила, да не прави това и в полза на определен кандидат или определени кандидати, тъй като те винаги са ясни още с тяхното регистриране в кандидатските листи. Казвам това с оглед на бъдещото прилагане на тези текстове.
Накрая във връзка с предложенията за редакционни уточнения в разпоредбите, мисля, че казаното от госпожа Манолова за чл. 167а в случаите на приемането на такава облага, е по-добре наказанието да бъде „до една година или пробация”. Но ако говорим за глоби, според мен те са по-удачни като допълнителна санкция, ако се приеме такава идея, при организирането на предлагането или даването на облага, защото много от тези, които приемат облагата, няма да платят и наложените им глоби. Затова за тях трябва да остане алтернативата от минимален срок на лишаване от свобода или по-лекото – пробация, а за другите, които организират и предоставят тези облаги, наказанието да е лишаване от свобода със срок до три години или пробация. Ако трябва тук да се добави някакъв размер и на глоба, защото обикновено тези лица раздават имотните облаги и трябва да плащат и глобите. Това е моето мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За момент, господин Стоилов, да уточним – в текста на § 2, където говорите за една, вместо за две години, остава ли и пробацията?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, остава.
Предлагам тук да се приеме вместо две години „до една година или пробация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това ще бъде предложението, което да се гласува?
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, беше направено такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Молбата ми е да изпишете точно текстовете, които са редакционни изменения, за да можем прецизно да ги подложим на гласуване утре.
Колеги, има ли желаещи да вземат думата?
Господин Дончев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Изправени сме пред една голяма опасност на тези избори – явлението купуване на гласове да се превърне действително в повсеместно явление.
До този момент то като че ли беше локализирано само в ромските махали. Поради упоритото злоупотребяване с финансовите възможности на партии и кандидати, това явление започна да надхвърля вече ромските махали, да се прехвърля в останалите части на градовете и селата, да става повсеместно и да разяжда като рак нашата политическа система.
Действително и заради това му обръщаме внимание. Но заедно с това трябва да си дадем сметка, че голямата вина, за да се стигне до него, е именно на нас - политиците и политическите партии, защото не можахме да мотивираме българския избирател да направи своя политически избор, защото в продължение на дълги години го отвращавахме с нашите политически практики и той започна да ни наказва.
Според мен избирателят ни наказва по три начина. Първият е класическият, като не гласува и се оттегля от изборите. Вторият начин е, че ни наказва на всеки избори, като сменя своите предпочитания и намира все някой нов месия, за който да гласува. И на трето място, избирателят ни наказва по най-простичкия начин и естествено, първо ромите и по-бедните хора се ориентираха към това – просто дава гласа си срещу пари.
Сега ние тръгнахме вече доста закъснели – това го каза и господин Янаки Стоилов преди малко – да спасяваме положението с наказателноправни мерки. Аз не смятам, че те са панацея, но действително ножът е опрял до кокала и трябва да въведем сериозни наказания за купуването и за продажбата, за съжаление, на гласове.
Естествено, купувачът трябва да понесе по-тежкото наказание. Но тъй като важното в наказанието е не неговата тежест, не неговата жестокост, а неговата неотвратимост, както ние юристите, казваме, важно е действително да се стигне до приложението на някакви наказания.
Именно затова ще подкрепя предложенията на колежката Мая Манолова и колегата Янаки Стоилов – действително да приемем по-разумни, макар и по-смекчени наказания за купуването и продажбата на гласове, за да бъдем сигурни, че може да има и доказване, и наказание. В противен случай това ще се окаже поредната празна норма, в която ние излизаме преди изборите, за да покажем, че нещо правим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Дончев? Не виждам.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
В такъв случай остава да се организира достатъчно ясно гласуването утре сутринта, като от Правната комисия бъдат предложени конкретните текстове по съответните норми, които се предлагат.
Ако няма желаещи да вземат думата, обявявам обсъждането по този законопроект за приключено.

Уважаеми колеги, следващата точка от дневния ред е: Първо четене на Законопроекта за признаване на професионални квалификации, с вносител Министерският съвет, с пет доклада на комисии.
Не виждам в залата в момента достатъчна степен на организация за пристъпване към обсъждане на този законопроект. Не виждам представителите на Комисията по образованието и науката, макар че е тук госпожа Богданова. Госпожо Богданова, дали има представител на вносителя? Едва ли има. Преди малко от отделните комисии видях господин Китов да излиза от залата, не знам дали е в Народното събрание.
Уважаеми колеги, ще обявя почивка до 11,30 ч., през което време да се организира преминаването към т. 5 от приетата от нас програма, която вече е станала т. 6 след включването на Законопроекта за „Държавен вестник” - Първо четене на Законопроекта за признаване на професионални квалификации с вносител Министерският съвет – ще пристъпим към обсъждането на този законопроект след почивката от 11,30 ч.
Почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме пленарното заседание.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Богданова, да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин председател.
Предлагам да бъде допусната в пленарната зала госпожа Екатерина Виткова – заместник-министър на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой против да допуснем заместник-министъра в залата? Няма.
Моля поканете заместник-министъра в залата.
Имате думата за доклада, госпожо Богданова.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, предлагам на вашето внимание Доклад на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за признаване на професионални квалификации № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2007 г.
На заседание, проведено на 10 октомври 2007 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за признаване на професионални квалификации № 702-01-44, внесен от Министерски съвет на 1 октомври 2007 г. В заседанието участваха Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, както и представители на браншовите и съсловни организации. Законопроектът бе представен от Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката. Законопроектът транспонира Директива 2005/36 на Европейската общност на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаване на професионалните квалификации на граждани на европейския съюз и на граждани на трети държави за упражняване на регулирана професия на територията на Република България. В процеса на присъединяването на Република България към Европейския съюз и във връзка с поетите ангажименти по преговорна глава “Свободно движение на хора” в нашето законодателство бяха транспонирани общосистемните и секторните директиви относно признаването на професионални квалификации на гражданите на държави – членки на Европейския съюз. Тези директиви съответно бяха инкорпорирани в Закона за висшето образование, Закона за професионалното образование и обучение, Закона за здравето, Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и в голям брой подзаконови документи.
Динамиката по признаването на професионалните квалификации в рамките на Европейския съюз обуславя чести промени в европейското законодателство, съответно в националните законодателства на страните членки. За улесняване на свободното движение на хора, на признаването на тяхната професионална квалификация и упражняването на регулирана професия Европейският съюз обедини 15-те директиви в областта на регулираните професии в една, а именно Директива 2005/36 на Европейската общност, на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г., наричана още “кодифицираща”.
Съветът за координация и мониторинг към Министерския съвет на заседание от 24 октомври 2006 г. одобри позиция, в която Директива 2005/36 да бъде транспонирана в българското законодателство чрез нов общ закон. Такъв подход е избран от още 15 държави – членки на Европейския съюз.
Законопроектът предлага да бъде утвърден принципът на европейското право, съгласно който граждани, квалифицирани да упражняват регулирана професия в държава членка, имат право да я упражняват навсякъде в Европейския съюз. Граждани на държави членки, които притежават доказателства за професионални квалификации, придобити в друга държава членка, могат да упражняват регулирана професия в Република България в съответствие с българските закони.
Министърът представи новите моменти в системата по признаване на професионалните квалификации: модернизиране на системата, въвеждане на пет нива на професионална квалификация, изброяване на документите, които органите по признаване могат да изискват от заявителите, тежестта за доказване на езикови умения и административното сътрудничество между компетентните власти за признаване на професионални квалификации.
В разискванията народните представители, както и представителите на браншовите организации, а именно: проф. Станка Маркова – председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, магистър-фармацевт Мирослав Ненчев – председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз, д-р Николай Шарков – председател на Управителния съвет на Българския зъболекарски съюз и д-р Пламен Демиров – главен секретар на Българския лекарски съюз, изразиха подкрепата си на законопроекта. Те изказаха становище, че органът по признаване на професионални квалификации в системата на здравеопазването следва да е представляващият съответната съсловна организация, а не министърът на здравеопазването, както е заложено в законопроекта.
Представителят на Камарата на архитектите в България – арх. Янка Сачкова, обърна внимание на необходимостта от прецизиране на някои от текстовете относно признаването на професионалната квалификация на архитектите. Бе отправена препоръка към Министерството на здравеопазването да предостави на Комисията по образованието и науката справка за органите по признаване на професионалните квалификации в системата на здравеопазването в страните – членки на Европейския съюз.
След направените разисквания Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя Законопроект за признаване на професионални квалификации № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2007 г., и предлага той да бъде приет на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Доктор Китов, имате думата да представите доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно Законопроект за признаване на професионални квалификации № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2007 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 10 октомври 2007 г., Комисията по здравеопазването разгледа цитирания законопроект.
На заседанието присъстваха д-р Атанас Додов – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката, проф. Тодор Пеев – заместник-ректор на Медицинския университет – София, експерти от Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, както и представители на академичната общност.
С предлагания законопроект се въвеждат разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 07.09.2005 г. относно признаването на професионални квалификации. Тя консолидира 15 съществуващи директиви в тази област – 12 секторни директиви, уреждащи упражняването на отделни регулирани професии, както и три общосистемни директиви.
Към настоящия момент разпоредби в българското законодателство, свързани с признаването на професионални квалификации на медицинските специалисти, се съдържат в четири закона, както и в редица подзаконови нормативни актове. Признаването на професионалните квалификации е област с чести промени в европейското законодателство. Поради тази причина биха се налагали чести промени във всички съществуващи нормативни актове в българското законодателство, свързани с тази материя. Предвид този факт се предлага Директива 2005/36/ЕО да бъде транспонирана в българското законодателство с нов общ закон.
Народните представители бяха запознати със становищата на съсловните организации в сферата на здравеопазването – Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Те единодушно поставиха искането с този закон съсловните организации да бъдат определени за органи по признаване на професионалните квалификации по съответните регулирани професии в Република България.
След проведената дискусия народните представители се обединиха около следните становища:
І. Приемат за основателни мотивите на вносителя за предлагания законопроект.
ІІ. Предлагат на Комисията по образованието и науката при второ гласуване на законопроекта да се обсъди предложението за органи по признаване на професионални квалификации по медицинските професии да бъдат определени съответните съсловни организации, а именно Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Вземайки предвид, че за професиите “архитект” и “инженер в инвестиционно проектиране” тези функции се предлага да бъдат възложени на професионалните организации, е логично да бъде възприет същият подход и за други регулирани професии.
ІІІ. С цел усъвършенстване на уредбата по отделни текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и предложения:
- В текста на чл. 14, ал. 1, който освобождава гражданите на държава членка от изискванията за регистрация или членство в професионална организация при упражняване на регулираната професия еднократно или за определен период от време, с оглед по-голяма яснота трябва да се уреди изключение за случаите по чл. 17, който предвижда автоматично вписване на медицинските специалисти в регистрите на съответните съсловни организации при временно предоставяне на медицински услуги.
- Препоръчително е в закона да се посочат обективни критерии за определяне на допустимия срок, честотата, редовността и непрекъснатостта на предоставянето на услугите при временно практикуване на регулираната професия.
- При регламентиране на реда и мястото за провеждане на стажа за приспособяване и на изпита за правоспособност за медицинските специалисти е уместно ясно да се посочат правомощията на висши медицински училища.
- В чл. 13, ал. 2, т. 2 е необходимо да бъде уточнен органът, издаващ удостоверение, че деклараторът е законно установен на територията на друга държава членка с цел упражняване на съответните дейности, както и че не му е наложена забрана за упражняване на тези дейности.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: “за” – 9, “против” – 1, “въздържали се” – 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за признаване на професионални квалификации № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 1 октомври т.г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д р Китов.
Има становище на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно Законопроект за признаване на професионални квалификации, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 10 октомври 2007 г., комисията обсъди Законопроекта за признаване на професионални квалификации под цитирания по-горе номер.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на труда и социалната политика и на Камарата на архитектите.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката.
Проектът на Закон за признаване на професионални квалификации е разработен в отговор на изискванията на Европейския съюз в българското законодателство да бъде пълно уредена материята, свързана с признаване на професионални квалификации както на граждани на държави – членки на Европейския съюз, така и на граждани на трети държави. С предлагания законопроект се цели въвеждането в българското законодателство на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации, наричана още “кодифициращата директива”. Признаването на професионалните квалификации е област с изключително динамично развитие, продиктувано от стремежа към облекчаване свободата на движение на хора в рамките на Европейския съюз, което от своя страна води до чести промени в европейското законодателство, уреждащи тази материя. Приемането на законопроекта ще представлява цялостно хармонизиране на българското законодателство с европейското право в областта на признаването на професионални квалификации за упражняване на регулирани професии.
По време на обсъжданията вниманието на участващите в заседанието на комисията бе насочено към онази част от разпоредбите на законопроекта, които уреждат материята за признаване на професионалната квалификация на професиите “архитект” и “инженер в инвестиционното проектиране”. Бяха поставени конкретни въпроси, свързани с компетенциите на органите по признаване, в това число и за вменяване в правомощията им и функциите по определяне на размера на таксите, в случаите, в които законопроектът предвижда такива, както и определяне на условията и реда за провеждане на необходимите стажове и изпити в случаите, когато такива се изискват. Обърнато бе внимание на липсата на конкретни разпоредби в законопроекта, които да регламентират условията и реда за признаване на професионалната квалификация на инженерите в инвестиционното проектиране, каквито според членовете на комисията безспорно са необходими и могат да бъдат разписани и на подзаконово равнище.
В хода на дискусията преобладаващата част от изказалите се в заседанието народни представители и представителите на Камарата на архитектите изразиха подкрепата си за приемането на предложения законопроект. Направиха се и конкретни предложения за прецизиране на онази част от разпоредбите му, обект на дискусията, както и тези, които предвиждат промени в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, насочени към уеднаквяване на режима за признаване на професионалната квалификация и правоспособност за българските граждани, за гражданите от държавите членки и от трети страни.
Въз основа на проведената дискусия и в резултат на гласуването с 8 гласа “за”, 0 гласа “против” и 1 – “въздържал се”, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроектът за признаване на професионални квалификации № 702-01-44, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има становище и на Комисията по земеделието и горите.
Господин Тюркеджиев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще ви представя Доклада за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за признаване на професионални квалификации № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2007 г.:
“Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 10 октомври 2007 г., на което обсъди Законопроекта за признаване на професионални квалификации, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие представители на Националната ветеринарномедицинска служба.
Законопроектът е разработен в отговор на изискването на Европейския съюз за създаване на цялостна правна уредба в българското законодателство, свързана с признаване на професионалните квалификации както на граждани на държави – членки на Европейския съюз, така и на граждани на трети държави.
Сега тази материя е уредена с няколко закона, както и с подзаконови нормативни актове.
Признаването на професионалните квалификации е област с динамично развитие, което е последица от стремежа към облекчаване на свободното движение на хора в рамките на Европейския съюз. Със законопроекта се предлага обединяване на материята в един нов общ закон, което от своя страна ще предотврати бъдещи промени във всички съществуващи нормативни актове, регламентиращи признаването на професионалните квалификации за упражняване на регулирани професии.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за признаване на професионални квалификации № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2007 г.
Това становище е прието с 16 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има становище и на Комисията по европейските въпроси. Не виждам председателя на комисията да е в залата. Заместник-председател или член на комисията има ли в залата? Има ли поне член на Комисията по европейските въпроси в пленарната зала?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Те са в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Бивш член на комисията има ли?
Господин Софиянски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви запозная със становището на Комисията по европейските въпроси.
“На извънредното заседание, проведено на 10 октомври 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за признаване на професионални квалификации, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен пред членовете на комисията от госпожа Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката. В заседанието взеха участие госпожа Росица Велинова – директор на Дирекция “Европейска интеграция и международно сътрудничество”, госпожа Петя Евтимова – началник отдел в Дирекция “Правна”, и госпожа Анна Борисова – държавен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и международно сътрудничество” на Министерството на образованието и науката.
І. Проектът на Закон за признаване на професионалните квалификации цели транспониране на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации, която обединява уредбата на 15 приети преди това директиви в областта на професионалната квалификация – 12 директиви, уреждащи упражняването на професиите лекар, медицинска сестра, лекар по дентална медицина, ветеринарен лекар, акушерка, фармацевт и архитект, както и три общосистемни директиви.
ІІ. Законопроектът транспонира уредбата на Директива 2005/36/ЕО, като отменя разпръснатата досега материя относно признаването на професионална квалификация, съдържаща се в няколко закона – Закона за висшето образование, Закона за професионалното образование и обучение, Закона за здравето, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и голям брой подзаконови нормативни актове. Този подход се налага поради динамичния характер на отношенията, свързани с професионалната квалификация, налагащи чести промени в Европейската вторична уредба, а оттам и на вътрешното ни законодателство.
ІІІ. С оглед усъвършенстване на законопроекта би могло да се препоръча известно прецизиране на определенията за “регулирана професия”, “компетентен орган”, “стаж за приспособяване” и “обща платформа”.
Законопроектът също разширява до известна степен приложното поле на изискването за удостоверение за чисто съдебно минало – чл. 13, ал. 2, т. 5.
В чл. 78, ал. 2 от законопроекта е предвидено, че органът по признаването може да изиска от заявителя да представи документи в срок до два месеца. Подобен краен срок Директива 2005/36/ЕО не предвижда, а той може да се окаже недостатъчен (общият срок за вземане на решение е четири месеца).
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага (с 10 гласа “за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за признаване на професионални квалификации, внесен от Министерския съвет на 1 октомври 2007 г., като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Софиянски.
Уважаеми народни представители, този законопроект е разпределен и на Комисията по икономическата политика. Тази комисия не е представила становището си по законопроекта, но тя не е водеща комисия. Водеща е Комисията по образованието и науката, така че от гледна точка на нашия правилник няма пречка да започнем разискванията по законопроекта.
Разбира се, и заместник-министърът на образованието и науката може да вземе отношение, ако желае.
Госпожо Тенева, заповядайте.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Уважаеми колеги, на нашето внимание е един сравнително безспорен закон, подкрепен от всички парламентарни комисии. Досега признаването на професионалните квалификации се урежда в пет закона и множество нормативни документи на Министерския съвет и на отделните министри.
През м. септември 2005 г. Европейският съюз обединява петнадесетте директиви в областта на регулираните професии в една, за да улесни свободното движение на хората, които ги упражняват, за да улесни признаването на тяхната професионална квалификация. Предлаганият от Министерския съвет законопроект транспонира тази директива в нов общ закон вместо с промени в действащите закони и други нормативни документи. Този подход е избран и от други петнадесет държави – членки на Европейския съюз.
Безспорно това модернизира системата, унифицира се стандартът за признаване на професионални квалификации, урежда се еднократното или временното предоставяне на услуги. На преценка подлежи всеки конкретен случай, гарантира се спазването на националните правила и дисциплинарните разпоредби, характеристиките на професията, за да бъде защитена безопасността на потребителите. Уреждат се нива на професионална квалификация, които конкретизират възможностите за сравняване и признаване, трудоспособност, средно общо образование с професионална квалификация и след средно образование с различен брой години за професионално квалифициране. Изчерпателно са изброени изискваните документи, уточнено е доказването на езиковата компетентност, административното сътрудничество между компетентните органи.
Споделям разбирането, че с приемането на законопроекта ще се постигне цялостно хармонизиране на българското законодателство с европейското право в областта на признаването на професионални квалификации и за упражняване на регулирани професии.
В същото време подкрепям онези колеги, които смятат, че заслужават прецизиране текстовете, които регламентират условията и реда за признаване на професионалната квалификация на инженерите в инвестиционното проектиране, текстове, които уеднаквяват режима на признаване на професионалните квалификации и правоспособност за български граждани, за гражданите на други страни от Европейския съюз и от трети страни, за поддържането на регистри на членове с пълна и ограничена проектантска правоспособност.
На второ място, в работата по конкретните текстове на закона следва да намери решение спорът за органите по признаване на професионалната квалификация по медицинските професии – Министерството на здравеопазването или съответните професионални организации.
Европейската практика показва тенденциите в сферата на регулираните професии и те са насочени към разширяване функциите на съсловните организации. Възприема се принципът определени професии да се регулират чрез създаване на корпорации на публичното право. По този начин съсловието носи отговорност и контролира спазването на етичните норми с цел предоставяне на по-качествени услуги на обществото. По този начин съсловните организации гарантират своята професионална етика и морал.
С действащите специални закони сме регулирали и изрично сме изразили волята си – тези функции по регулиране на професиите да не бъдат възлагани на държавната администрация. Този принцип е заложен и в действащия проект на Закон за признаване на професионалните квалификации, като в разпоредбата на чл. 4 председателят на Камарата на архитектите е орган по признаване на професията “архитект”, председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – за професията “инженер в инвестиционното проектиране”.
С оглед следването на този основен принцип е особено важно становището на Министерството на здравеопазването, което очакваме в парламентарната Комисия по образованието и науката. Безспорно има необходимост от опростяване на администрирането. Уместно е да се посочат и правомощията на висшите медицински училища за стажа за приспособяване и за изпита за правоспособност.
На трето място следва да бъде уточнен органът, който издава удостоверения за законна установеност на територията и че не е наложена забрана за упражняване на дейността. Имам предвид текстовете на чл. 13.
Затова аз като народен представител с тези съображения смятам, че заслужава подкрепата на първо четене на Закона за признаване на професионалните квалификации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Тенева.
Заповядайте, д-р Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ясно е, че този закон не буди спорове относно това, че ще бъде приет с консенсус, тъй като се касае за синхронизация със законодателството на Европейския съюз във връзка с признаването на професионалните квалификации на гражданите от държавите – членки на Европейския съюз, а така също и на трети държави. Този синхронизиращ закон е известен и има популярност като тъй наречената “кодифицираща директива”.
Няма да говоря повече по общоизвестното. Ясно е, че тук са синхронизирани практически 12 директиви в една. Спор по този въпрос няма. При нас до момента, всички знаем, че законодателството в тази сфера е разхвърляно в четири-пет закона и около петнадесетина нормативни акта. Ясно е, че ще има нов закон.
Има обаче един проблем, който виждаме още в Част първа – ясно визиран двоен стандарт при това кой орган признава професионалната квалификация. Не е възможно в закона, по който имаме консенсус, да има двоен аршин, двоен стандарт. От една страна в редица професии като архитекти, инженери и т.н. съответните шефове на гилдиите и техните съвети евентуално признават правоспособността, но забележете – в здравеопазването за лекарите – председателите на гилдиите съответно по дентална медицина и на хуманните лекари, те нямат това право, тоест – министърът на здравеопазването. Таза е визирано в този закон. Тези текстове безспорно между първо и второ четене трябва да бъдат изгладени, за да се избегне този абсолютно немотивиран двоен стандарт и желанието – както каза и колежката преди малко – на някои министерства да администрират този процес, въпреки че тенденцията в Европейския съюз е точно обратната – това да става от председателите на съответните камари.
Считам, че с тези корекции между първо и второ четене, на които наблегнах, този закон ще види бял свят и ще бъде приет с консенсус от всички. Засега ще гласуваме за този законопроект с препоръката между първо и второ четене да бъде избегнат този двоен стандарт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не мога да не се съглася със съображенията, които бяха представени преди малко – както от госпожа Тенева, така и от доц. Паница.
Ще направя уточнението, че този закон е само за някои, а не обхваща всички регулирани професии. Тук Министерството на образованието и науката биваше да каже защо ги няма юристите, защо няма и някои други. Така че нека да не говорим, че видите ли, с този закон всички регулирани професии се обхващат в едно. Ясно е, че остават някои, които не се обхващат от този закон, макар да са регулирани професии по смисъла на Европейския съюз.
Второ, категорично се присъединявам към казаното преди малко, че има проява на двоен стандарт. Когато правим един нов закон, и то обединяващ закон (вярно е, че досега в останалите закони органите за регулация бяха различни), би следвало да има унифициран подход, който според мен ще даде по-голяма сигурност за колегите, които се притесняват. Знаете случая миналата година, когато бяха хванати висши чиновници от Министерството на образованието и науката, които участват във фалшифицирането на дипломи. Когато това се остави на съсловието, бъдете сигурни, че съсловието, което е пряко заинтересовано това да не се случва, ще бъде много по-осторожно.
Съгласен съм с госпожа Тенева, че трябва да се прецизират таксите. Не бива да ги правят те в никакъв случай, а държавата да казва какви са таксите и как това ще става.
Също бих искал да кажа, че в закона има някои неща, които могат да бъдат тълкувани двусмислено и би било добре да се унифицират, защото само за медицинските специалности има едно автоматично вписване в регистъра на съответните организации, което е в чл. 17, докато пък чл. 14 категорично, което е по общия закон, изключва, че това не може да става. И мисля, че в чл. 14 трябва да има едно прецизиране, което допуска изключението на чл. 17.
Големият проблем обаче, колеги, тук се обръщам към всички – аз мисля, че трябва да има някаква дефиниция на това що е то еднократно или кратко във времето – за времеви период. Защото какво значи “еднократно”? Той идва за всяка година за един период или примерно идва веднъж, след един месец дойде пак. А не това да се остави и да се определя субективно от когото и да било. Тук визирам както министерството, така и съсловните организации, защото, извинявайте, уважаеми колеги, но аз съм отправил питане към министъра на здравеопазването. Той е дал разрешение на определени, бих казал, мормонски организации, които искат да правят зъболечение на територията на Пловдивска област. И се оказа, че няма такова разрешение, въпреки че по сега действащите наредби би трябвало да има такова разрешение. Ясно е, че еднократното или кратко във времето период трябва да бъде дефиниран.
Абсолютно е права госпожа Тенева, когато говори за висшите учебни заведения, защото когато става признаване на диплома или стажа за приспособеност трябва да ясно какво е отношението на висшите учебни заведения, къде им е мястото, как се формират комисиите, което само би направил законът по-добър.
Иначе като цяло, с това завършвам, за да бъда кратък, наистина този закон има своето място. Ние ще го подкрепим и се надяваме, ако бъдат взети предвид и бележките, които бяха направени досега, да се получи един наистина добър закон, който ще даде възможност за една реална регулация на тези професии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, проф. Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Господин професор, уважаеми колеги, този закон урежда условията и реда за признаване на професионалните квалификации, придобити в други държави, в трета страна, с цел достъп и упражняване на регулирани професии в България. Регулираните професии по нашия закон са: лекари, лекари по дентална медицина, магистър-фармацевти, ветеринарни лекари, сестри, акушерки, архитекти, инженери в инвестиционното проектиране.
Законът закъсня много. Аз трябва да ви кажа, че от четири месеца Министерството на здравеопазването издава документ, с който въз основа на Директива 36 – представяне на удостоверение за съдимост, за липса на наказание и документ за специалност в Германия получават от два месеца титлата “фахарц” или “специалист” без това абсолютно да ги възпрепятства в признаването на регулирана професия в Германия, Швеция, Дания и т.н. Безспорно, че е крайно време този закон да бъде приет, като неговото създаване се диктуваше от две становища – едното становище е да има нов закон, а другото – към законите, които изредихме във връзка с третирането на този проблем – Закона за висшето образование, Закона за професионалното обучение и образование, Закона за съсловните организации, Закона за здравето, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Камарата на архитектите и т.н., и т.н. се цели да се добави нещо към тях и да не се създава нов закон.
Това решение е по-добро. Повече от половината държави в Европейския съюз поддържат това мнение. Безспорно е, че когато ние застанем в периода между първо и второ четене ще има много предложения, които се налагат във връзка с корекции в отделните членове на закона, но в основата си този закон е едно облекчаване свободата на хората в Европейския съюз. Ние не приемаме това, което се предлага по отношение органа за признаване, и в този смисъл именно възниква и една конфликтна ситуация. Ние досега издавахме удостоверение четири месеца на лекарите специалисти в Западна Европа от министерството, а сега трябва да коригираме това решение.
Безспорно е, че, ако ви прави впечатление, в закона както по отношение на много специалности като архитектите, като инженерите в инвестиционното проектиране, като ветеринарните лекари, на тях се признава от съответната съсловна организация, докато само при лекарите, медицинските сестри и акушерките това не става. Така че за да не обезличаваме съсловните организации, за да няма двойни стандарти – от една страна при едните да се явява като признаващ орган министерството, а при другите – съсловните организации, това е задача, която трябва да решим на второ четене.
Аз ще подкрепя този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Камбуров, Вие говорихте за регулираните професии, но пропуснахте юристите. Това е най-важното. Правото е изкуство.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин професор, аз зададох въпрос на министъра по време на заседанието на комисията: защо в закона не е включено правото? Аз мисля, че там има някаква особеност, която различава в много страни правото в, да речем, една държава България, като една държава, в Англия, да речем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Различни правни системи са.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Най-вероятно, защото правото или законите в Англия не са се променяли от 300 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За разлика от нас, които правим всеки ден.
Госпожо Алексиева, заповядайте.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз безспорно ще подкрепя този законопроект. Заставам тук само за да споделя становището си с оглед на някои разминавания, които съществуват в предложения ни законопроект за урегулираните професии в моята професионална област.
Ако погледнем законопроекта в Част първа, в чл. 4 ние виждаме, че в т. 3 и 4 се предоставят правомощия на Камарата на архитектите и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране за признаване на професионалните квалификации съответно за професията “архитект” и за професията “инженер в инвестиционното проектиране”. В Глава трета има раздел за професията “архитект” и отсъства раздел за професията “инженер в инвестиционното проектиране”.
Безспорно това отсъствие идва от самото място и роля и разликите в различните държави – членки на Европейския съюз, за мястото на инженера в инвестиционното проектиране като регулирана професия. Има и огромни разлики в оправомощените органи, които регламентират признаването на професионалните квалификации. Осъзнаваме и в нашата комисия, и моите колеги, че този процес е доста деликатен и труден на този етап за нас, но безспорно се налага и мисля, че това ще бъде много важно, а то беше изразено и в становищата на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство – да се намери като начало едно уеднаквяване на режима за признаването на професионалните квалификации и правоспособност в тези професии. Безспорно това ще наложи и допълването на законопроекта между първо и второ четене на конкретни разпоредби именно в тази посока, които да регламентират условията и реда за признаване на професионалната квалификация на инженерите в инвестиционното проектиране.
Аз лично оценявам и осъзнавам, че във времето това ще бъде процес, който ще усъвършенства правилата и принципите и самото законодателство и при нас, аз съм сигурна, че и в другите страни – членки на Европейския съюз, докато се намери онази максимална форма, която наистина да регламентира и урегулира това разминаване, което съществува на този етап.
Аз лично ще съдействам в процеса като между първо и второ четене ще направя и конкретни предложения в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, от докладите на комисиите, които чухме и от изказванията на колеги народни представители стана ясно, че по целта на закона нямаме различия. Безспорно е поредното съобразяване на европейска директива с нашето законодателство, от една страна. От друга страна, търсим обединяване на няколко закона в един, за да може съответната процедура да бъде по-лека. Като че ли дотук свършиха безспорните неща. Уверявам ви, че по време на обсъждането в Комисията по образованието и науката имаше противоположни становища и почти без никакви допирни точки между Министерството на здравеопазването и представителите на съответните съсловни организации – на лекари, лекари по дентална медицина и фармацевти.
Това беше спор и дискусия по същество и по духа на закона. Дали трябва да запазим, за тези регулирани професии, възможността държавата да упражнява съответния контрол и да признава професионалната квалификация или трябва да се обърнем към съсловните организации, да вменим те да притежават това право. Ето защо аз не съм особен оптимист, че между първо и второ четене по начина, по който протече дискусията ще може да се стигне до едно взаимно приемливо становище. Още повече, че мотивировката на Министерството на здравеопазването на въпрос примерно, който аз и други колеги зададохме – защо те продължават да поддържат това становище? Отговорът беше, че това е било така досега и затова трябва да продължи. Един крайно неиздържан и неаргументиран мотив.
От друга страна, по време на дискусията се показа, че съществува асиметрия между това как се признава професионалната квалификация на български граждани и по какъв начин се контролира признаването на такава професионална квалификация на граждани било от Европейския съюз, било от трети държави, които искат да практикуват в България. Затова ми се струва, че между първо и второ четене трябва да търсим прецизиране, то не ни остава и друга надежда. Държа да кажа, че според мен този спор ще бъде сериозен, защото мотивите на съсловните организации са, вярно, достатъчно стабилни, но искрено се надявам, че Министерството на здравеопазването, най-малкото ще ни уважи с по-аргументирана мотивировка – защо те все пак са направили такова предложение. Просто с мотива, че е било така досега е несериозно да обсъждаме въобще такова тяхно предложение. Затова си мисля, че между първо и второ четене трябва да изслушаме освен становища и конкретни примери на тези съсловни организации, за да видим дали наистина трябва да променим закона в такава сериозна насока, каквато е да се дадат права на тези съсловни организации при положение, че вече имаме опит за други такива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за първа реплика, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател! Сигурно пак ще кажете, че това не е реплика и може би ще имате право. Бих искал само като репликирам да допълня или просто да се опитам да разсея съмненията на госпожа Михайлова, а именно: когато български лекар тръгне, за която и да е част по света, бъдете сигурна, че без категорично становище от Българския лекарски съюз, че той е член на съюза, никъде няма да го вземат на работа. Това е така и може да бъде потвърдено.
В същото време да не се дава възможност, когато чужд лекар дойде тук, регистърът да се води от Българския лекарски съюз е вече двоен стандарт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не беше реплика, както каза д-р Китов.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС, от място): Дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И това няма да бъде дуплика. Заповядайте.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря на господин Китов, но аз лично бих желала това да е записано в закон, че български лекар, който желае да работи в чужбина без писмо, че е член на Българския лекарски съюз или без съответния документ, издаден по законов ред, че му се признава тази професионална квалификация, няма да бъде ощетен.
Аз лично предпочитам това да бъде ясно и точно записано в закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Надали обаче това може да стане. Не за нещо друго, защото законите, които ние приемаме действат на територията на Република България. Какви ще са изискванията примерно на една друга държава – тя си решава какви документи трябва да се приложат. Има възможност да помислим върху това, което Вие казахте, госпожо Михайлова.
Господин Узунов, заповядайте.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Считам, че е удачно за възприетия подход да се приеме изцяло нов общ закон, който урежда признаването на професионалната квалификация, вместо това да стане с промени в допълнения на вече съществуващи закони и нормативни документи, които имаме и които към момента уреждат материята по вземането на взаимното им признаване, не само поради динамиката в развитието на тази област в рамките на Европейския съюз, а поради значителното предимство и практическото улеснение за гражданите и административните институции, които ще ползват или прилагат този общ закон. Моята преценка е, че в предложения проект за нов закон са отразени изискванията на всички актуални документи и директиви на Европейския парламент и Съвета, уреждащи упражняването на регулираните професии, предоставянето на услуги, свободата на установяването, както и обща система на администриране при признаване на професионална квалификация.
С оглед условията в България, според мен, със закона добре се защитават интересите на българските граждани, които ползват услуги, както предоставяни от гражданите на други страни от Европейския съюз, така и от граждани на трети страни.
Считам, че върху предложения законопроект би било добре като приложение или по друг подходящ начин да се включат всички професии заедно с органите, на които се възлага администрирането на тяхното признаване. Законът притежава силни страни. Предвижда се създаване на мрежа от контактни лица от всички органи по признаване на професионална квалификация в Република България със задачи, свързани с предоставянето на информация на български и чужди граждани относно процедурите за признаване на конкретни професии.
Законът притежава и страни, по които трябва да се работи между двете четения в посока на конкретизиране на текстове за създаване на ясни критерии за съвпадение или несъвпадение на квалификация, придобита в Република България и друга държава – членка на Европейския съюз, критерии за избора на национален координатор и неговите задължения в Комитета за признаване на професионални квалификации към Европейската комисия, както и ясни функции и задължения на всички лица, които предстои да се назначат на длъжностите, описани в закона. Мисля, че това може да стане между двете четения и така законът да стане още по-съвършен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Узунов.
Господин Сотиров, заповядайте за изказване.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес в пленарната зала аз ще се въздържа, за разлика от повече от преждеговорившите, по приемането на този закон на първо четене, както се въздържах и в Комисията по местно самоуправление и регионална политика, тъй като не приемам начина и подхода при изготвянето и приемането на такъв тип закони. Не е прецедент приемането на един закон доста прибързано, в последния момент на първо четене, защото имало необходимост. Да, действително е необходимо да бъде приет такъв закон, но непрекъснато да се оправдаваме, че има европейски директиви, европейски изисквания, че ние трябва да се съобразим с тях и да се приемат закони, без да има ясна концепция на правителството.
В нашата комисия пролича, а както разбирам от дебата и в други комисии, че отделните министерства нямат единно становище, че правителството като цяло няма ясна концепция за това как трябва да изглежда едно законодателство. Тук се каза, че трябва да има цялостно нов закон, но това не се прави в последния момент, прибързано, защото по този начин ние приемаме едни закони недоносчета.
Не виждам цялостна концепция. Когато приемаме закон на първо четене, ние приемаме принципните постановки в този закон. Няма правителствена политика, няма виждане как ще бъде извършена децентрализацията, как със специалните закони, които приехме и които предвиждат регулираните професии, да се прехвърли регулацията на съответните браншови организации. Не виждам ясна визия и воля на правителството да бъде извършено такова прехвърляне на компетентности към съответните браншови организации, които трябва да реализират регулацията в тези професии. Такава е европейската практика и към такава политика трябва да вървим и ние в България.
Бих предложил между първо и второ четене да бъдат поканени представители на самите браншови организации, защото ако ние вървим към едно гражданско общество, би трябвало народните представители да чуят какво е мнението и какви са позициите на браншовите организации. От моите контакти с браншовите организации не съм с впечатление, че тези промени в законите са адекватни към техните очаквания и интереси. Нека да бъдат поканени и да направим един прецедент. Мисля, че това ще е добре за българския парламент и за българското общество като цяло – директно в парламента, без посредници, всички ние да чуем, не само в комисиите, да чуе Народното събрание какво е становището и какви са вижданията на браншовите организации директно от техните представители, защото не мисля, че правителството е най-добрият посредник между парламента и браншовите организации. Още повече че отделните браншови организации с отделните министерства имат различен тип отношения.
Аз ще се въздържа, пак казвам, защото категорично не приемам този подход на приемане на закони, каквато практика се наложи в парламента – в последния момент, след това започваме да ги преправяме. Тук имаше анонси, че трябва да бъде приет изцяло нов закон и че този закон ще има куп корекции. Това компрометира законодателния процес. Практика на Четиридесетото Народно събрание в рамките не на една година, не на един парламент, а в рамките на една сесия един закон да се преправя по няколко пъти. Както стана и със Закона за устройството на територията и с много други закони, с което ние повече вредим. Създава се един хаос, който не обслужва нито гражданите, нито администрациите, които трябва да прилагат законите. Еднокамарен парламент сме в крайна сметка. Практиката през годините на прехода е, че всяко следващо мнозинство обръща законодателството радикално, а сега наблюдаваме нещо безпрецедентно – в рамките на един парламент непрекъснато се променят законите по няколко пъти. Това допълнително затруднява развитието на държавата в прилагането на законите и е крайно вредна практика.
С тези аргументи ще се въздържа при приемането на този законопроект на първо четене и с моите резерви, че при отсъствието на ясна концепция от самия вносител на законопроекта между първо и второ четене ще може да се подобри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, ще подкрепя на първо четене предложения законопроект. Освен че е евроинтеграционен, той отговаря и на две основни изисквания за членство в Европейския съюз – за свободно движение на хора и свободен пазар на труда. Освен безспорните моменти в предложените текстове има и деликатни зони, които между първо и второ четене трябва да бъдат доизпипани.
Едната от тези деликатни зони беше спомената от колегата Китов. Тя е свързана с възможността извън установения ред за признаване на правото да упражняваш професията на територията на Република България какви са възможните изключения. Ще ви дам пример за по-лесно разбиране на проблема.
Едно медицинско светило, което идва да оперира в българска клиника, упражнява професията на територията на Република България, но я упражнява в рамките на една седмица, а именно извършва определен брой операции и споделя знанията си с българските си колеги.
По същия начин упражнява професията си един лекар на футболен отбор в чужда държава, който на терена оказва помощ на паднал играч.
Това са все изключения, които трябва да бъдат прецизирани – редът, по който се допускат, и контролът, чрез който тези изключения се установяват.
Другият тънък момент е, когато разграничим признаването на квалификация и признаването на правоспособност за упражняване на професията, степента на знания на български език. Това е много важен момент, защото записано въобще “познаване на български език”, още нищо не значи. Тъй като една е степента на познание, която може би ще се иска за един архитект, друга е степента на познание, която ще се иска за един лекар, който практикува професията си, снемайки анамнеза и влизайки в директен контакт с болния, може би друга степен ще бъде необходима за един магистър-фармацевт, който изпълнява рецепти и продава лекарства и още по-сложен и по-тънък момент е признаването на квалификацията и признаването на правото за упражняване на професия, бих ги нарекъл рискови направления, от трети страни, извън Европейския съюз. Защото смущаващи факти вече излизат на бял свят - как хора, които живеят на територията на България, няма данни да са я напускали за толкова продължително време, че да придобият диплома, примерно, за магистър-фармацевт, по незнаен за мен способ вече са на път да се сдобият с такива дипломи, което ще рече и с правото, може би, да практикуват на територията на Република България. Дипломите са от посока север-североизток по отношение на географското разположение на България.
Това признаване на правоспособност на такива хора, давайки право и давайки възможност на съсловните организации да участват в този процес, у мен събужда един сериозен и, надявам се, основателен въпрос: имаме ли достатъчно добре изградена процедура, по която съсловните организации да получат достоверна информация за дипломата, за квалификацията и възможностите на лицето, което ние може би по чисто механичен път някой път ще допуснем да работи на територията на Република България?
С тези бележки още веднъж заявявам подкрепата си за законопроекта и също така желанието си да прецизираме текстовете, по които спрях вашето внимание, между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма желаещи.
Давам думата на заместник-министъра на образованието и науката госпожа Екатерина Виткова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Бих искала да кажа в отговор на така направените забележки, че Министерството на образованието и науката в качеството си на национален координатор в областта на признаване на професионалните квалификации приветства предложенията да се доусъвършенстват текстовете от закона между първо и второ четене.
В същото време, позволете ми да изясня няколко факти, които се страхувам, че са породени от известна заблуда. Този закон не представлява нито някакво бързане, нито пък закъснение от страна на администрацията. На практика България въведе всички директиви в областта на професионалното признаване още преди нашето присъединяване. В противен случай то нямаше да бъде възможно. Причината за този закон е, че на практика в общността започва да действа нова директива в областта на професионалното признаване от тази есен и ние сме длъжни да въведем и промените, които тя включва.
В същото време ние не ви представяме един напълно нов закон, защото този закон обединява всички тези закони, които вие приехте преди присъединяването ни в Европейския съюз и включва на практика тяхното съдържание такова, каквото то беше прието от вас с допълнение на някои технически подробности, променени и в новата директива. Това от една страна.
Тук се спомена правото. Правото не се включва в тази директива със своята регулирана професия адвокат. Що се отнася до двойния стандарт, бих искала само да разясня начина, по който сме процедирали. Както представиха и уважаемите народни представители от съответните комисии в своите доклади, в създаването на този закон участват много министерства. Тези министерства в съответните работни групи са предложили и кой да бъде органът по признаване на дадена професия. И докато Министерството на регионалното развитие и благоустройството е преценило, че може да делегира тези правомощия на Камарата на архитектите за дадена професия, то от Министерството на здравеопазването в тези работни групи са предложили то да бъде органът по признаване. Разбира се в Европейската общност има различна практика. Органи по признаване могат да бъдат както органи на изпълнителната власт, така и на неправителствените организации. Въпросът е кое би било най-добре в момента, кой има капацитет да върши тази работа, която от нашия скромен опит от приемането ни досега показа, че е изключително главоболна и кой би предложил най-бърза административна услуга на гражданите. В този процес, това от което трябва да се бяга, е признаването да се разпръсне между различни органи – част от изпълнителната власт, част от образователните институции, каквото се чу тук, или неправителствените организации. Това би бил най-лошият случай, който ще доведе до едно трудно и бавно обслужване на гражданите.
И на последно място бих искала да подчертая, че всички тези текстове са съгласувани с неправителствените организации. В процеса на съгласуване на решенията, свързани с членството ни в Европейския съюз има работни групи, създадени с решение на Министерския съвет, в които тези представители се канят. Аз лично нямам обяснение защо поставят сега този въпрос, а не в процеса на обсъждане на един по-ранен етап.
Но пак бих искала да повторя, че за нас няма значение кой ще е органът по признаване, важното е той да е един и да има капацитет да върши тази дейност бързо и ефективно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Още веднъж се обръщам към народните представители в залата, колкото и малко да са те: има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма желаещи.
Обявявам разискванията за приключени.
Гласуването на първо четене ще бъде извършено утре преди обяд.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносителите са много.
Ще прочета това, което ми дадоха преди минути.
“Уважаеми господин председател, на основание на чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 26 септември 2007 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване под еди-кой си номер.
Основанието за решението ни е постигната с коалиционните ни партньори договореност в рамките на един месец да бъде изготвен и внесен за обсъждане в Народното събрание пакет от законодателни мерки, гарантиращ цялостна реформа в здравеопазването. Предлаганите с този законопроект изменения и допълнения ще са част от тази законодателна инициатива.
Също така предвиждаме през този период да проведем редица срещи с представители на съсловните организации в здравеопазването с цел намирането на консенсусни решения.
Народни представители: Тодор Кумчев, Емил Георгиев и Петър Мръцков.”
С други думи разбирам, че един от законопроектите се оттегли.
Думата има председателят на Комисията по здравеопазването д-р Китов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, представям ви:
“ДОКЛАД
за първо гласуване
относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 654-01-142, внесен от господин Щерев и група народни представители; № 754-01-7, внесен от Борислав Китов и група народни представители; № 754-01-57, внесен от Иван Костов и група народни представители; № 754-01-82, внесен от Минчо Куминев и Стела Банкова; № 754-01-86, внесен от Петър Мръцков и група народни представители; № 754-01-134, внесен от Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 26 септември 2007 г.
И както беше казано, последното предложение, което беше отправено от господин Кумчев, е оттеглено.
И последният законопроект е за допълнение на Закона за здравното осигуряване № 754-01-112, внесен отново от Борислав Китов на 18 юли 2007 г.
На две свои заседания, проведени на 4 и 11 октомври 2007 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди посочените законопроекти.
В заседанията взеха участие народните представители – вносителите на законопроектите, д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, д-р Румяна Тодорова – изпълнителен директор на Националната здравноосигурителна каса, експерти от Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и от Министерството на труда и социалната политика, както и представители на съсловните и пациентските организации в областта на здравеопазването.
По посочените законопроекти бяха представени становища на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика.
По първия законопроект, внесен от Атанас Щерев и група народни представители.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител доц. Атанас Щерев, вносител на законопроекта. Предложените изменения и допълнения регламентират доплащане при всички дейности, с изключение на първичната извънболнична медицинска помощ. Разликата между цената, договорена в Националния рамков договор и касовата цена на лечебното заведение ще определя размера на доплащането. За освободените от потребителска такса лица се предлага НЗОК да превежда на изпълнителите на медицинската помощ дължимите суми. За дейности, които се извършват в по-малко от четири лечебни заведения в страната, е предвидено министърът на здравеопазването да определи максимални цени. Предлага се лечебните заведения да нямат право да променят цените си за срока на действие на Националния рамков договор. За социално слаби е предвидена възможността за получаване на поименни ваучери от териториални дирекции “Социално подпомагане”, с които ще могат да си направят едногодишна допълнителна осигуровка в доброволен здравноосигурителен фонд, която да покрива доплащането.
Министерството на здравеопазването изрази становище, че предлаганите промени могат да доведат до рязко увеличение на цените на медицинските услуги в населените места с ограничен брой лечебни заведения, както и че законопроектът не може да бъде подкрепен без финансова обосновка. Беше подчертано, че преди вземането на подобно решение следва да се изчакат и анализират резултатите от преструктурирането на лечебните заведения за болнична помощ.
В подкрепа на законопроекта вносителите му и членовете на Комисията по здравеопазването изтъкнаха следните аргументи:
- различните модели със споделяне на разходите съществуват в голям брой европейски държави със здравноосигурителни системи, въпреки многократно по-голям финансов ресурс за здравеопазването, с който разполагат. Твърдението, че този подход е неприложим за България поради ниския жизнен стандарт е несъстоятелно, тъй като според независими проучвания и в момента гражданите доплащат нерегламентирано около 1 млрд. лв. за медицински услуги, а регламентирането им може да се обвърже с данъчни облекчения за този вид разходи;
- в условията на остър недостиг на финансовия ресурс за Националната здравноосигурителна каса, какъвто се очертава и за 2008 г., възможните решения, осигуряващи финансовата стабилност на системата, са следните: увеличаване на здравната вноска, свиване на основния пакет, заплащан от НЗОК, развитие на национални програми, които ще дофинансират определени дейности, или въвеждане на регламентирано доплащане;
- въвеждането на доплащане ще доведе до намаляване броя на хоспитализациите, тъй като здравноосигурителните дружества ще упражняват контрол върху лечебните заведения, съществено ще увеличи приходите на лечебните заведения поради изваждането “на светло” на част от нерегламентираните плащания, ще увеличи конкурентоспособността на болниците и ще стимулира преструктурирането им, ще активира доброволното здравно осигуряване и ще позволи по-широко навлизане на чужди инвестиционни фондове в здравеопазването;
- възможността болниците да ценообразуват и да договарят с доброволните фондове ще ги постави в позиция да доказват на пазарен принцип цените на услугите си и ще премахне несправедливо унифициране на заплащането на дейности в различни като квалификация на работещ персонал и оборудване лечебни заведения.
В хода на дискусията от народните представители бяха изказани и следните отрицателни становища:
- солидарният принцип на здравното осигуряване се проявява чрез заплащане на здравноосигурителни вноски за законово регламентирани категории лица от републиканския бюджет. Допълнителното натоварване на българския данъкоплатец с отделяне на средства от бюджета и за предвидените в законопроекта ваучери за определени социални групи поставя под съмнение принципа на социалната справедливост в системата;
- въвеждане на доплащането в някои европейски държави е предхождано от достигане на максимални нива на здравноосигурителните вноски, докато в България този процент е съществено по-нисък от средноевропейския;
- очакваното намаление на броя на хоспитализациите при въвеждане на доплащането е положително, ако касае тъй наречените “кухи хоспитализации”, но е тревожна възможността да се рестриктира достъпът на нуждаещите до болничната помощ;
- съществуващият в момента успешен модел на доплащане в зъболекарската помощ не може да бъде механично пренесен в цялостна система поради по-голяма възможност за прилагане на чисто пазарни механизми в зъболечението, а и поради известно ограничаване на достъпа на населението до този вид услуги и в момента. От друга страна обаче, регламентиране на доплащането при изпълнителите на денталната помощ и забраняването му за другите видове медицински дейности създава двойственост в законодателния подход.
След направените разисквания и гласуване при следните резултати: “за” – 5, “против” – 7, “въздържали се” – 3, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 654-01-142, внесен от Атанас Щерев и група народни представители.
Второ, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 754-01-7, внесен от Борислав Китов и група народни представители.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от Борислав Китов, народен представител и вносител на законопроекта.
Предлаганите промени са в три основни насоки:
- въвежда се изискването членовете на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса да не са едновременно и служители на НЗОК, като целта на направеното предложение е да се избегне съществуващият конфликт на интереси;
- предлага се потребителската такса за освободените от нея лица да се заплаща на изпълнители на медицинската помощ от републиканския бюджет. Провеждането на държавната политика за закрила на определени групи лица не трябва да е за сметка на доходите на медицинските специалисти;
- предлага се увеличаване на здравноосигурителната вноска за лица до 18-годишна възраст и след навършването й, ако учат редовно, до размера, определен със Закона за бюджета на НЗОК върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
Министерството на здравеопазването изрази принципната си подкрепа за увеличаването на размера на осигурителната вноска за децата до 18-годишна възраст.
Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: “за” – 8, без “против”, “въздържали се” – 6, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 754-01-7, внесен от Борислав Китов и група народни представители.
Трето, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 754-01-57, внесен от Иван Костов и група народни представители.
Законопроектът беше представен от доц. Васил Паница, вносител на законопроекта.
Предложните изменения и допълнения предвиждат:
- промяна в броя, функциите и начина избиране на Контролния съвет на Националната здравноосигурителна каса;
- промяна в основния пакет, заплащан от НЗОК, като в него се включва предимно лечебната дейност;
- въвеждането на принципа НЗОК да не заплаща за медицинска помощ, която по силата на закона подлежи на застраховане;
- реимбурсирането на лекарства да не бъде обект на договаряне между НЗОК и съсловните организации;
- удължаване на срока на действие на Националния рамков договор;
- намаляване размера на резерва на НЗОК до 5 на сто от събраните осигурителни вноски;
- въвеждане на минимален размер на осигурителната вноска, независимо от начина на осигуряване. Размерът на вноската да не може да бъде по-малък от определения със Закона за бюджета на НЗОК процент върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица;
- премахването на всички съществуващи ограничения пред свободния избор на лечебното заведение от здравноосигурено лице.
След направените разисквания и гласуване при следните резултати: “за” – 4, без “против”, “въздържали се” – 10, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 754-01-57, внесен от Иван Костов и група народни представители.
Четвърто, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 754-01-82, внесен от Минчо Куминев и Стела Банкова на 14 юни 2007 г.
С внесения законопроект се предлага отмяна на разпоредбите на чл. 37 на Закона за здравното осигуряване, по силата на която лечебните заведения събират от пациентите потребителска такса. В мотивите на вносителите е посочено, че “въвеждането на такса за посещение при лекар и за болнично лечение е в грубо противоречие с разпоредбите на Конституцията”. В тази връзка, в хода на дискусията беше отбелязано, че през 1998 г. Конституционният съд на Република България се е произнесъл по този въпрос с Решение № 32 от 26 ноември 1998 г., като е приел, че заплащането на сумите по чл. 37, ал. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване не засяга принципите, въз основа на които се провежда задължителното здравно осигуряване, както и че то не противоречи на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България. В съответствие с изказаните от народните представители становища Комисията по здравеопазването се обедини около следните заключения:
- потребителската такса е един от основните регулаторни механизми, възпиращ свръхтърсене на медицински услуги при здравноосигурителния модел на здравеопазване. Също така, тя прави потребителите на здравни услуги по-съзнателни към разходите за здравна помощ и по-отговорни към собственото си здраве;
- счита, че заложената от законодателя функция на потребителската такса като лимитиращ потреблението фактор не е актуална в специализирана извънболнична помощ и при медико-диагностичните изследвания, тъй като тази роля в момента се изпълнява от регулативните стандарти;
- счита, че има основание да се търси законодателна промяна, чрез която ще се избегне неколкократно плащане на потребителска такса в рамките на един и същи клиничен случай.
След проведеното гласуване при следните резултати: “за” – нула, “против” – 2, “въздържали се” – 13, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 754-01-82, внесен от Минчо Куминев и Стела Банкова.
Пето, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 754-01-86, внесен от колегата Петър Мръцков и група народни представители.
С предлаганите промени се разширява кръгът на лицата, които са освободени от заплащане на потребителска такса при посещение на лекар или при болнично лечение, като в категорията на освободените лица се включват жените над 60 години и мъжете над 63 години. Законопроектът е мотивиран от вносителите с очаквания съществен социален и медицински ефект за тези лица, по-редовното наблюдение на здравословното им състояние и своевременната профилактика с оглед увеличените здравни рискове, а също така осигуряването на възможност за безпрепятствения им достъп до лечение, отчитайки факта, че болшинството от тях не отговарят на условията за социално подпомагане, поради което не могат да ползват съществуваща към момента преференция в ал. 3 на чл. 37.
Отчитайки аргументите, аналогични с изложените по време на дискусията по предходния законопроект, Комисията по здравеопазването прие следното становище:
След проведеното гласуване при следните резултат: “за” – 4, “против” – 2, “въздържали се” – 6, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 754-01-86, внесен от Петър Мръцков и група народни представители.
Шесто, Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване № 754-01-112, внесен от Борислав Китов.
Действащата разпоредба на чл. 7, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване дава право на представителните пациентски организации да участват в събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса с един член от квота на осигурените. Нормата на чл. 7а, ал. 1 определя изискванията, на които трябва да отговаря организацията за защита правата на пациентите, за да получи статут на представителна.
Въпреки това, към момента в България няма представителна пациентска организация поради липсата на нормативно уредена процедура по признаването им.
Законопроектът цели да поправи тази нормативна празнота, като предлага процедурата за признаването на пациентски организации за представителни, за целта на която за компетентен орган да бъде определено Министерството на здравеопазването, както и механизъм за контрол на спазването на изискванията за представителност.
В становищата си Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса изразиха подкрепа за предложените допълнения.
След направените разисквания и гласуване при следните резултати: “за” – 13, без “против”, “въздържали се” – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване № 754-01-112, внесен от Борислав Китов.
Седмо, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 754-01-134, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 26 септември т.г.
Законопроектът беше представен от народния представител Ваньо Шарков. Предложените изменения и допълнения предвиждат:
- потребителската такса за освободените от заплащането лица да се привежда на изпълнителите на медицинската помощ от републиканския бюджет;
- здравноосигурителната вноска за децата до 18-годишна възраст да се увеличи до 6% от минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица;
- българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. – 31 декември 2006 г. и дължат здравни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, да могат да бъдат освобождавани от задължението за внасяне на тези вноски.
В мотивите към законопроекта вносителите определят за целите на предложенията си осигуряване на повече финансови средства в здравната система и справедливост при определянето на дължимостта на здравните вноски за предходните периоди. В хода на дискусията д-р Шарков от името на вносителите акцентира, че здравно осигуряване в размер на 0,5% от минималната осигурителна вноска не съответства на заложените в закона принципи за солидарност и равнопоставеност. С предлаганите промени държавата реално ще изпълнява ангажиментите си, още повече че измененията се отнасят до гражданите на страната, които са най-честите потребители на медицинска помощ.
В хода на дискусията беше повдигнат въпрос относно начина на уреждането на обществените отношения с български граждани, изплатили дължимите си вноски за предходните периоди, през които са пребивавали в чужбина, в съответствие с действащите разпоредби на закона.
С проведеното гласуване при следните резултати: “за” 6, “против” няма и “въздържали се” 8, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 754-01-134, внесен от Ваньо Шарков и Мартин Димитров.”
Както стана ясно, господин председател, законопроектът, внесен от народния представител Тодор Кумчев и група народни представители, беше оттеглен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да разбираме сега доклада? Всички закони се отхвърлят, само вашият да приемем?! (Реплики на народния представител Борислав Китов.)
Вносителите имат право да представят своите законопроекти. Понеже те са доста, нека започнем по реда на постъпването им.
Доктор Щерев, желаете ли да представите законопроекта? Заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В “Интерпред” има организирана от Министерството на здравеопазването изключително важна дискусия по проблемите за финансиране на здравеопазване, в която участват експерти от Канада, Естония, Словения, Германия, които дават да се разбере какви са моделите на здравеопазване там.
По-късно в изказване сигурно ще имам възможност да говоря за законопроекта, който предлагам с мои колеги от Национално движение Симеон Втори, но искам да кажа, че без доплащане нито една фондова система на здравеопазване не може да просъществува. Доплащането е част от фондовата система на здравеопазването. Всяко премахване на доплащането изкривява фондовата система, тя става някаква друга система, непозната в света, и това веднага започва да показва съответните дефекти.
Не може да се говори против доплащането, а то трябва да се регулира. Първо, защото то съществува, второ, защото е непосилно за част от българските граждани и то голяма част от тях. Точно заради това има предвиден § 5 от държавния бюджет, където е предвидено как да се доплаща за хората, които нямат достатъчно доходи. Ако този законопроект не бъде приет, той е в основата на начина на финансиране на здравеопазването, на формирането на финансовите потоци, което ще означава отново отказ от реформиране на здравеопазването.
Отново ще се върна на срещата, на която бяхме. Там основните моменти за правилното финансиране на здравеопазването е частната медицинска помощ, регулацията на тази помощ. При нас предстои приватизация, предстоят процеси за оформяне на частната медицинска помощ. Солидарността, грижата на държавата за здравноосигурените и здравните плащания – всичко това трябва да бъде съвместимо в една реформа, която се провежда. Изключването на доплащането изключва реформата в здравеопазването. С това завършвам и ви призовавам този законопроект да бъде приет, защото крие важно послание за това как по-нататък ще се развива системата на здравеопазване у нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият законопроект, който трябва да се представи, е на Борислав Китов и група народни представители.
Господин Китов, заповядайте като един от вносителите на законопроекта.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако желаете, можете да представите и другия законопроект, внесен от Вас.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, благодаря за подсещането.
В първия законопроект има три изисквания.
Първото от тях е хора, които са в управителните органи на Касата, да не могат да бъдат в изпълнителния орган – нещо, което е навсякъде, във всички останали сфери.
Второто предложение е да бъде увеличена вноската, която плаща държавата за децата – не 0,5% от минималния осигурителен доход, а да стане 6% от половината на минималния доход. Защо – 6% от половината на минималния доход? Това е разликата ни със законопроекта на народния представител Мартин Димитров. Това е за категорията лица, които са самоосигуряващи се, каквито са например земеделските стопани. Ние сме преценили, че това е една малко по-малка крачка от другата предлагана, която ще даде минималното нещо, което плащат самоосигуряващите се категории граждани, така че да бъдем еднакви в аршина и към държавата.
Третото предложение, което може би ще бъде и най-спорно, господин председател, е за положението, когато държавата провежда своя социална политика и освобождавайки от такси и заплащане определена категория лица, то нейната социална политика да бъде нейно задължение, в смисъл тя да го плаща, а не това да става за сметка на доходите на определени други граждани, било градския транспорт, било общопрактикуващите лекари.
Мисля, че вторият законопроект е много ясен. Той дава методика по сходство, както се определя представителността на българските синдикати, Министерството на здравеопазването да може да определи коя е представителната организация на пациентите, за да може тя да изпълни изискването, което 4-5 години не може да бъде изпълнено, и тя да има представител в Общото събрание на Националната здравноосигурителна каса. Това са дребни промени, които са на вашето внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Следващият законопроект е внесен от Иван Костов и група народни представители.
Доктор Паница, заповядайте, можете да представите внесения от вас и други народни представители законопроект.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Целта на законопроекта, който предлагаме, е да развие и подобри законодателството в областта на здравното осигуряване. Ясно е, че това е система, която до момента е несъвършена и стремежът е тя да се прецизира. Факт е, че има толкова много предложения, касаещи здравното осигуряване.
Нашият законопроект предвижда засилване на гражданския контрол върху Националната здравноосигурителна каса и съответно РЗОК. По наше предложение се увеличава представителството на осигурените граждани в събранието на представителите в Националната здравноосигурителна каса. За 28 от представителите се въвежда принципът на непряк избор, в основата на който са общинските съвети. По този начин се създава по-широко представителство, по-широк форум на осигурените с възможности за по-адекватен контрол в дейността на Националната здравноосигурителна каса. Чрез излъчени от общинските съвети представители гражданите ще могат да осъществяват непосредствена връзка и с районните здравноосигурителни каси, и да поставят важни въпроси от местно значение. Това ще скъси и пътят за вземане на управленски решения, свързани с развитието на системата на здравеопазването на местно и регионално ниво.
На второ място, предвиждаме промяна в начина на избиране на Контролния съвет на Националната здравноосигурителна каса. В момента Контролният съвет е функция на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Ние предлагаме същият да се избира от Народното събрание. Целта на промяната е засилване на контрола, както казах. Поради това Контролният съвет от така или иначе зависим в момента, ще стане фактически независима институция, тъй като ще се избира от друга инстанция.
На трето място, предвиждаме промени в основния пакет от медицински дейности, от които най-важното е, че промените трябва да следват принципа, че задължителното осигуряване следва да финансира преди всичко лечебната дейност. Затова е здравното осигуряване. А що се касае до профилактиката и ранното откриване на болести, те да се финансират за сметка на държавния бюджет. Защото същността на Касата е лечебната дейност, а не профилактиката. Така е в повечето страни.
Въвежда се също принципът с основния пакет да не се заплаща медицинска помощ, която по силата на закон подлежи на застраховане, както е в огромната част от европейските страни, Съединените щати и Канада. В тези случаи разходите по лечението трябва да се поемат от съответния застраховател.
Случаите извън основния пакет могат да се финансират или по програми и би трябвало да се финансират по програми от държавния бюджет.
На четвърто място, предвиждаме законопроектът да възстанови това договорно начало, което така или иначе беше нарушено в последните години. Твърде важно предложение според нас е реимбурсирането на лекарствата да не бъде обект на договаряне между Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации, а да се определят от Националната здравноосигурителна каса, съгласно критерии и условия, определени с наредба на Министерския съвет, съобразно предвидените в Националната здравноосигурителна каса, в бюджета на Касата средства. Това ще позволи една по-гъвкава лекарствена политика и по-лесно адаптиране към променящите се особености на този специфичен пазар, какъвто е лекарствопазарът.
На трето място, премахваме изискването ежегодно да се сключва Национален рамков договор. Предложението цели създаване на повече стабилност в този акт и предвидимост за изпълнителите на медицинска помощ. Със същата цел предлагаме и изискванията към лечебните заведения да не се определя с Национален рамков договор, а с наредбата на Министерството на здравеопазването за медицинските стандарти. Защото сега, ако внимателно се вгледаме в някои пунктове, има разминаване между Наредбата за медицинските стандарти и изискванията на Националния рамков договор към лечебните заведения. За нас по-логично е не да има два критерия, както е в случая – един критерий Наредбата за медицински стандарти, пък втори критерий – изисквания на Националния рамков договор, а само един – Наредбата за медицинските стандарти.
На шесто място, със законопроекта се предвижда намаляване на резерва на Националната здравноосигурителна каса, като се премахват ограниченията за неговото използване, като се въвежда изискването използването да става с решение на събранието на представителите.
На седмо място се въвежда изцяло принципът за минимален размер на осигурителната вноска. Независимо от начина на осигуряване, размерът на здравноосигурителната вноска не може да бъде по-малък от определения процент върху минималния осигурителен доход.
И на последно място се премахват всички съществуващи до момента, макар и косвени ограничения при свободния избор на лекар и лечебно заведение и се затвърждава принципът на равнопоставеност на лечебните заведения с цел стимулиране на конкуренцията между тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Паница.
Следващият законопроект е внесен от народните представители Минчо Христов Куминев и Стела Банкова.
Госпожо Банкова, заповядайте да представите внесения от Вас законопроект.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в началото по-скоро за протокола бих искала да отбележа, че този важен проблем дебатираме с 20 души в залата, като има цели парламентарни групи, които отсъстват, например колегите от ДПС и „Атака”.
Същината на моето предложение и на колегата Минчо Христов е за отпадане на потребителската такса при посещение при лекар. Мотивите са ни следните. По чл. 52, ал. 1 от Конституцията гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване. С оглед на това конституционно право въвеждането на такса за посещение при лекар и за болнично лечение е в грубо противоречие с разпоредбите на Конституцията. Аз бих искала да ви кажа, че всъщност тук най-ощетени от тази потребителска такса са пенсионерите и социално слабите български граждани, които отделят значителна част от изключително мизерните си финансови средства за лечение, за медицински прегледи и за лекарства.
Изключително тревожен е проблемът, това го признаха и колегите от Здравната комисия, когато дебатирахме, че се налага многократно пациентите, особено възрастните хора, да плащат потребителската такса. Плащат потребителска такса, когато отидат за преглед, плащат, когато отидат за повторна рецепта, плащат, ако изследването не е цялостно направено, пристига допълнително второ и трето изследване, отново се отива при лекар и отново се плаща потребителска такса. Уверявам ви, колеги, може би за вас тази сума е нищожна и не си струва да се замислим, но за пенсионерите с тези мизерни доходи, за социално слабите български граждани това се оказва наистина непосилно. Тук искам да ви напомня, че тя е твърде тежка и за хората от селата, които отделно към тази потребителска такса трябва да заплащат и транспортни услуги.
Също така недоумение буди и неуреденият механизъм за това къде отиват парите от тази потребителска такса. В моите приемни дни многократно хората са ме информирали, че при едни лекари таксата се слага в джоба на лекаря, който преглежда пациента, при други случаи ги уверяват, че тази такса отива за болницата. Обръщам вашето внимание, че на заседанието на комисията този проблем беше дебатиран и беше показано, че се нуждае от допълнително разясняване в самата Здравна комисия, тъй като той не е уреден и няма начин, по който да се покаже къде отиват тези средства. Да не говорим, че няма начин също да се види дали те се облагат с данък или не.
Аз не искам, не мога да приема възражението на колегите от Здравната комисия, които казаха, че ние не можем да освободим българските граждани от потребителска такса, тъй като в редица европейски страни съществува такава потребителска такса. Уважаеми колеги, щом се приравняваме, ние сме длъжни да се приравняваме и да синхронизираме нашето с европейското законодателство, аз отново ще ви попитам: защо приехте в драстичен разрез с европейското законодателство нашите лекарства да бъдат обложени с 20% ДДС, докато този процент в европейските страни е между 0 и 5%? Неслучайно споменавам това, тъй като това наше антисоциално решение за данък добавена стойност върху лекарствата е изключително тежко, бих казала непосилно бреме именно за социално слабите и за пенсионерите.
Не мога да приема възраженията на комисията, която казва, че потребителската такса е възпиращ фактор при свръхтърсене на медицински услуги. Нали ще ми позволите да се изразя малко по-човешки, разговорно? Аз смятам, че това становище е антихуманно, не искам да употребявам думата “цинично”. Как може да сложиш потребителска такса и да кажеш на българските пенсионери и на бедните български граждани, а тези бедни български граждани са много повече от половината българско население: ще ви сложим потребителска такса, за да не безпокоите твърде често лекарите с вашите здравословни проблеми?
Когато с колегата Христов предложихме облекчаване и отпадане на потребителската такса, в Здравната комисия попитаха: откъде да се намерят пари за компенсиране на това отпадане на потребителската такса? Аз нееднократно съм казвала, ще ви припомня отново.
Тъй като проблемите на здравеопазването не са изолирани, когато съставяме бюджета на Република България, веднага ще ви кажа: намалете разходите за превъоръжаване, нека да направим постъпки за вземане на иракския дълг, да направим така, че най-после да сложим проблема за изтегляне от Ирак и от Афганистан – ето това са стотици милиони левове, които могат да бъдат използвани за здравеопазването. Да не говорим за това, че е крайно наложително да намерим политически кураж и да гласуваме отмяна на партийната субсидия, тъй като там отиват милиони левове. Пак ще напомня, както казах и сутринта: удвоихме тази партийна субсидия, след това я освободихме от данък добавена стойност. В същото време решихме, че е много морално да сложим данък на лекарствата.
Уважаеми колеги, моля да се замислим върху тези проблеми, защото ако ние освободим от потребителска такса българските граждани, ще направим едно добро. Наистина става дума за социално слаби български граждани, за много хора, които са отпаднали от системата за социално подпомагане и нямат механизъм, по който да влязат и да бъдат подпомагани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият законопроект е с вносител Петър Мръцков и група народни представители.
Господин Мръцков, заповядайте да представите внесения от вас законопроект.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който внасяме с моите колеги Трифон Митев, Димитър Гъндев и Златко Златев, е в насока промяна в чл. 37, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и засяга въпроса за така наречената потребителска такса. Направили сме предложението да бъдат освободени пенсионерите – навършилите 60 години жени и 63 години мъже, като сме имали предвид, че това е социално слабата част от българското население.
Ако прочетем достатъчно внимателно чл. 37, ал. 1 от самия законопроект, всички останали казват, че над 80% от пенсионерите са освободени по този текст – ал. 1. Тъй като той не е достатъчно добре разписан, при посещенията на възрастни хора, които са освободени от плащането на такава такса, общопрактикуващите лекари вземат потребителска такса и на хора, които са освободени по чл. 37, ал. 1. Именно затова направихме предложението категорично да бъде разписан такъв текст, за да бъдат освободени хората – жените над 60 години и мъжете над 63 години. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият законопроект е внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров.
Господин Димитров, заповядайте да представите внесения заедно с господин Шарков законопроект.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Дами и господа! Между внесените законопроекти има допирни точки. Искам да започна с категорична подкрепа на законопроекта на д-р Щерев – изисква се смелост за легализиране на нерегламентираните плащания в здравната система. Внасянето на такъв законопроект е ключово и цялата Парламентарна група на ОДС ще го подкрепи.
Няколко момента, които за нас са важни.
На първо място, държавата твърди, че осигурява децата. Обаче плаща 0,5% вместо вноска от 6%, която е за всички останали граждани в България. След като държавата твърди, че ги осигурява, нека да започне да плаща същата здравна вноска, която е дължима за другите български граждани. Това е принципът на еднакво третиране, както се казва “неутралност на законите” – нека да бъдат едни и същи за всички. Така и дефицитът в Здравната каса ще бъде по-малък. Надявам се това предложение да бъде подкрепено.
Би трябвало държавата да плаща за хората, които освобождава от потребителска такса. Абсолютно логичен принцип – трябва да бъде приложен. Знаете, че в този живот безплатен обяд, безплатна вечеря или закуска няма.
По отношение на българите в чужбина. Това, което вероятно не знаете, колеги, е, че Комисията по въпроси и питания към Европейския парламент прие да разгледа жалбата на Асоциацията на българите в чужбина за това, че се дължат здравноосигурителни вноски за периода 2000-2006 г., въпреки че тези хора са се осигурявали в страни – членки на Европейския съюз. Това ще се случи през следващите месеци. Фактът, че тази комисия на Европейския парламент е приела да разгледа тази жалба, означава, че има основания за обсъждане на този въпрос.
С колегата Шарков и СДС пренасяме този дебат в българския парламент, където му е мястото. В сегашния закон е записано, че такова освобождаване може да има само за гражданите, които не са избрали личен лекар. Извинявайте, колеги, изборът на личен лекар е законово изискване. Ние сме казали следното нещо: тези, които не са спазили закона, независимо че са плащали здравни осигуровки в България или друга страна – членка на Европейския съюз, или въобще друга страна, пак дължат. Тези, които не са го спазили, можем да освободим. Как ви звучи тази работа? На мен ми звучи доста несериозно. Нали очакваме всички български граждани да спазват законите? Би трябвало един сериозен законодател да е именно с такова очакване.
Смятам, че дискусията и дебатът по тази тема може да роди решение. Ние сме предложили отпадането на този текст и възможност за периода 2000-2006 г. хората, които са се осигурявали в друга страна, извън България, да не дължат здравноосигурителни вноски. Смятам, че това е много разумен текст. Председателят на комисията господин Китов правилно постави въпроса: какво става с тези, които са плащали? Парите трябва да бъдат върнати на хората, които са в подобно положение и вече са платили. Това е положението. Ако бъдем принципни и търсим решение, това е възможното решение на тази ситуация.
Ако българският парламент не разгледа този въпрос, моето допускане е, че това ще бъде една от темите, които ще станат повод за дебат след решение на европейските институции, тъй като няма разумна причина да изискваме хората да се осигуряват в няколко държави едновременно. Това е несериозно. Както и да го гледаме, както и да го мислим, това не е добра, не е разумна, не е пазарна практика.
Забележете, законопроектът, внесен от СДС, е получил 6 гласа “за”, и 8 “въздържали се”. Предвид, че много хора от дясно и център не са присъствали на заседанието на комисията, смятам, че има всички основания при утрешното гласуване законопроектът да бъде подкрепен и да продължи разискването по него. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, с това приключихме представянето на законопроектите.
Откривам дискусията.
Господин Кумчев, заповядайте.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, бих искал да изразя своето мнение по някои от законопроектите. Някои от тях са от изключително значение. В някои от законопроектите нещата се повтарят, но така или иначе, човек трябва да има мнение, а народното представителство по принцип е задължено да го има.
Най-напред искам да кажа своето мнение по първият законопроект, който е внесен от доц. Щерев и група народни представители от НДСВ.
Уважаеми колеги, в този законопроект има два основни елемента.Първият е да се заплати потребителската такса на освободените категории наши сънародници по чл. 37, ал. 3. Това касае социално слаби, безработни, инвалиди, военноинвалиди и т.н. Доцент Щерев предлага тази потребителска такса да се заплаща от Националната здравноосигурителна каса.
Вторият от изключително значение е за пациентите, които ще се лекуват в нашите болници, а именно да се въведе категорията “доплащане” в лечебните или здравни заведения. Доплащането означава на практика разликата между цената, която ще определи медицинското или здравното заведение и цената, която се заплаща за даден обем дейност от Националната здравноосигурителна каса. В този смисъл ние вкарваме нашата страна, българският народ чрез закон оттук нататък във всяка една болница, за всяка една медицинска дейност да се доплаща.
Тук всички мои колеги, които дадоха свои предложения, изтъкнаха социалния елемент – видите ли, да се освободят от потребителска такса, да се освободят от плащане някои, да се освободим от други неща, а тук доц. Щерев предлага да се вкара доплащане. Аз предполагам, че предложението е от част от НДСВ, а не излиза от цялата им парламентарна група. Срещу доплащането аз категорично възразявам и категорично не съм съгласен с това.
И не само това. Аз искам да кажа, че в хода на тази дискусия, в хода на обсъждането на този законопроект изразиха становища от Министерството на здравеопазването, от Министерството на труда и социалната политика и от Консултативния съвет по законодателство. Те са категорично отрицателни по отношение на внесения законопроект.
Аз само ще цитирам, че Консултативния съвет по законодателство казва, че мотивите, които вносителят е записал е, че в Европейския съюз доплащането е нещо рутинно. Ще повторя и това, което казах в комисията, че във Великобритания, Гърция, Испания, Малта, Полша, Холандия и Чехия няма доплащане.
Уважаеми колеги, забележете, че в държави като Гърция, Испания, Ирландия, Литва, Малта, Полша и Холандия няма и потребителска такса.
Аз разбирам какво искате да кажете, доц. Щерев. Той много пъти го е казвал в последните няколко месеца в националните медии, но аз искам да го помоля още веднъж – не може на този етап, в това време, да се накара българския народ да доплаща. Доцент Щерев, това ако става в големите градове, ако става в някои специализирани болници, това ако става в някои частни болници, това не може да стана навсякъде. Вие отлично познавате и общинските болници. Бяхте и лично председател на Комисия по здравеопазване. Знаете какъв е хала на българския народ, та отгоре на това и да има предложение за доплащане. Не мога в никакъв случай да приема този законопроект. Моля да бъда извинен за това, но колкото до първия абзац – потребителската такса да се заплаща от Националната здравноосигурителна каса за хората, които вече са освободени считам, че това не е разумно, не е необходимо. От общопрактикуващите лекари в страната в момента, така или иначе, някои от тях са много по-добре платени от тези лекари, които са в болниците, в лечебните заведения. Нека да не стигаме до крайности.
По законопроекта на доц. Китов – неговите промени са също в няколко основни насоки.
Първата промяна е, че членовете на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса да не бъдат щатни служители в Касата – това е нещо, което е резонно и според мен трябва да се приеме.
Второ, за същата тази категория наши сънародници, които са освободени по чл. 37, ал. 3 заплащането на потребителската такса, повтарям, че независимо от това, че те са освободени по принцип, заплащането на потребителската такса на лекарите от първичната извънболнична помощ да се заплаща от републиканския бюджет. Аз също не мога да се съглася с това. Моля да бъда извинен, доц. Китов, по принцип.
Третото предложение на доц. Китов, а именно държавата да увеличи средствата за здравноосигурителните вноски за децата и учениците до 18 г., аз искам да ви уведомя, че в предварителната макрорамка на бюджета дадена от Министерството на финансите за 2008 г. вече има положително становище по този въпрос. От 0,5% за следващата 2008 г. за деца и ученици, които учат до 18 г., стават 3%. Увеличението е шест пъти. Приблизителният му размер е 115 млн.лв., така че този въпрос според мен е решен.
Доцент Китов, имам резерви по отношение на Вашето предложение да продължат преговорите по вписването в Националния рамков договор – Вие го оттеглихте. Няма смисъл да го коментирам.
В края на краищата аз искам да кажа и нещо друго: лично аз ще подкрепя този законопроект, защото в него вече стана дума, че това, което е положително е положително, но се надявам, доц. Китов, между първо и второ четене да оттеглите своето предложение за заплащането от републиканския бюджет на категориите наши сънародници, които са освободени от потребителска такса.
Няколко думи по третият законопроект – на господин Иван Костов и доц. Паница.
Доцент Паница, аз лично считам, че този законопроект е един микс от Ваши предложения, които касаят различни сфери от Закона за здравното осигуряване. Не мога да се съглася с доста от Вашите предложения. Няма да подкрепя законопроекта по принцип, защото Вие твърде много усложнявате така наречения “граждански контрол” както върху дейността на Националната здравноосигурителна каса, така и на дейността на районните здравноосигурителни каси. Считам, че това не е редно, не е правилно – да се увеличават и Съвета на представителите да става близо 60 души, като съответно във всяка една от 28-те области да се изберат представители, които да контролират дейността на районните здравноосигурителни каси.
Доцент Паница, въвеждате принципа за застрахователите, които получават задължителна здравна вноска по принцип, те да заплащат някои от застрахователните събития. Искате да освободите фонда на Националната здравноосигурителна каса, както го пишете във Вашите мотиви, за сметка на гражданска отговорност. Примерно, случи се на някого събитие на пътя, има застраховка “гражданска отговорност” и този застраховател да заплати съответно. Това обаче е в противоречие с европейските изисквания. Това е в противоречие, което противоречие Вие трябва да оттеглите.
В законопроекта Вие поставяте въпроса за намаляване на резерва на Касата, да ограничите неговото ползване. Това е нещо, с което аз лично не мога да се съглася.
Няколко думи за законопроекта на госпожа Банкова и господин Минчо Христов.
Вижте, госпожо Банкова, Вие повече от близо две години практически говорите едно и също. Разбирам Ви, че искате да отпадне чл. 37. Разбирам Ви, че искате да отпадне потребителската такса по принцип. Но искам да Ви информирам нещо, което знам със сигурност – месечната сума от потребителската такса за общопрактикуващите лекари за 2006 г. средно за страната е около 290 лв. Общопрактикуващите лекари и техният съвет твърдят, че тези средства са им крайно необходими за издръжка на помещения, на помощен персонал, за енергия, за горива и т.н.
Но понеже засегнахте проблема с болниците и потребителската такса там, искам да Ви кажа, че болниците в момента в страната са търговски дружества и всеки лев, всяка стотинка за тях са важни, защото именно чрез тези приходи те се издържат. Именно чрез тези приходи – не казвам точно за потребителската такса, говоря по принцип като приходи за една болница – се формират и работните заплати на съответния медицински персонал. Оттам се формират средствата за лекарства, оттам се формират средствата за енергия и т.н., така че също не съм съгласен с този законопроект.
Колегата Мръцков каза това, което мисли. Ние също смятаме, че е редно с този законопроект в държавата да се знае ясно и точно, че Коалиция за България желае категорично да бъдат освободени от потребителска такса мъжете над 63 години и жените над 60 години.
Другият законопроект няма да коментирам, защото практически неговите неща се повтарят. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, заповядайте за реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми доц. Кумчев! Ако една община, един общински съвет, реши и в частния транспорт да определи билетчетата за ученици, бъдете сигурни, че тя плаща разликата. Защото няма как социалната функция на община или държава да става за сметка на частни производители, търговци или частни служители и лекари. Това също е нарушение на Конституцията, ако трябва да бъдем съвсем точни. Когато някой реши да проведе социална политика, той плаща цената за тази социална политика. Защото в противен случай, дори да е собственик на общинската фирма, така както е в Пловдив, общинската фирма фалира. Няма как да стане това – когато освобождаваме някой, си плащаме, няма как иначе да стане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можахме да разберем коя е тази пловдивска фирма?
БОРИСЛАВ КИТОВ: “Транспорт” и фалира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, искахте реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз имам въпрос към колегата. Не чух, след като той изреди редица европейски държави, в които няма потребителска такса, какъв е мотивът в България да има такава? Не чух отговор на моя въпрос защо в много случаи, да не кажа в преобладаващите, аз лично в приемните ми дни съм чула оплаквания и мнения на много български граждани, че ги принуждават многократно да заплащат потребителска такса по един проблем. Казах, веднъж за рецептата, втори път, ако не е дошъл пълният пакет от лабораторните изследвания.
И още нещо искам да кажа. Твърде много хора също са принуждавани – тези, които са в категорията на освободените от потребителска такса – да плащат потребителска такса. Казвам ви го пак като резултат от онова, което съм научила от приемните ми дни.
Моля ви, колеги, да разсъждаваме върху две заключения на Комисията по здравеопазването. Предизвиквам ви наистина да дебатираме, за да ми кажете дали има по-скоро социална чувствителност в това, което ще ви прочета: “Потребителската такса е възпиращ фактор при свръхтърсене на медицински услуги”.
Уважаеми колеги, значи с това ги укоряваме, особено пенсионерите и хората по селата, които са много далеч по принцип от медицинска помощ, че ще отидат твърде често при лекаря и ще се получи свръхтърсене на медицински услуги. Дайте сега това безкрайно обедняващо българско население да го обложим с потребителска такса. Ако болниците трябва да се захранват с допълнително финансиране, нека то да не бъде от потребителската такса. Да не повтарям, аз ви посочих местата, откъдето могат да се вземат пари в бюджета за тази цел.
И второто…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето.
СТЕЛА БАНКОВА: Завършвам с второто изречение: “Потребителската такса помага на пациентите да бъдат по-съзнателни към разходите за здравна помощ и по-отговорни към собственото си здраве.”
Уважаеми колеги, това е нонсенс. Точно на тези, които нямат пари, им слагаме потребителска такса и им казваме: “Като ви сложим тази потребителска такса, вие ще станете по-съзнателни към разходите за здравна помощ, ще станете по-отговорни към собственото си здраве”. Моля ви, помислете върху това! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доколко това беше реплика към д-р Кумчев?! Но има трета реплика.
Заповядайте, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми доц. Кумчев, Вие казахте, че няма да коментирате нашия законопроект, защото бил същият. Кое му е същото? Вие направихте една компилация между нашия законопроект и законопроекта на доц. Китов. Доцент Китов не е предлагал в неговия законопроект да могат да бъдат освободени от задължението си българските граждани, които живеят в чужбина, затова, че не са си плащали здравноосигурителни вноски. Доцент Китов не е имал такова предложение. Той изрази съгласие, не “да бъдат освобождавани”, а “да могат да бъдат освобождавани по ред, определен от Националната агенция по приходите”. Така че индиректно коментирате нашия законопроект, смятайки че е на някой друг.
Другото, което искам да Ви кажа. Когато правите предложения, както и уважаемата госпожа Банкова, някой да бъде освобождаван от заплащането на потребителската такса, можете ли да кажете каква част от българските граждани са освободени от плащането на потребителска такса?! Над 80% от българските граждани са освободени от заплащане на потребителска такса. Сам казахте какви средства в национален мащаб се събират от потребителска такса. Не Ви ли се струва, че продължавайки да освобождаваме и следващи, и следващи, и по-следващи хора от заплащането на потребителската такса, ще разрушим целия този регулативен механизъм, който има точно потребителската такса? Това е безспорен факт, след като Вие не поддържате нейното предложение, а в същото време продължавате да твърдите, че искате да бъде освободена една категория български граждани, които, вярно е, че най-често се нуждаят от лечение.
Освен това искам да Ви кажа, че това, което Вие предлагате като 3% от минималния осигурителен доход… Защо 3%?! Нали детското здравеопазване е приоритет, защо 3%, защо не 6%?!
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ, от място): Има шест пъти увеличение.
ВАНЬО ШАРКОВ: Шест пъти увеличение. Вие казвате, че бюджетът за здравеопазване е увеличен с 220 млн. лв., но той си стои на 4,3% от брутния вътрешен продукт. Смятате числата така, както е изгодно на Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Кумчев – право на дуплика.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми колеги, в момента финансирането на първичната извънболнична помощ в страната на общопрактикуващите лекари е по капитация. Искрено се надявам, че потребителската такса в страната ще отпадне, когато влезе информационната система на здравеопазването и ние заедно с вас променим финансирането в България на общопрактикуващите лекари – да става не по капитация, както е сега, а по реално извършен обем медицинска дейност. Тогава всички тези спорове според мен ще станат излишни.
Доцент Китов, сигурно е така, че някой трябва да плаща, че за всичко трябва да се плаща, но Вие сте председател на Комисията по здравеопазването и Вие знаете с какви средства работи здравеопазването. Вие знаете отлично, че тези 4,3% или 2,2 млрд. лв. за 2007 г. няма да стигнат за нереформираната ни болнична система, която е 294 болници в страната за 7 милиона и половина население. Това е истината. Парите хем са малко, хем изтичат. В този смисъл ние заедно с Вас имаме отговорност за финансиране на системата. Ние трябва да стегнем някои неща, за да могат да стигнат парите за останалите.
Доктор Шарков, искам да кажа нещо за Законопроекта за чужденците. Тук имам текст – за съжаление той е голям и не е редно да го чета пред вас, но Съюзът на българите по света има най-малко 10 предложения в казуса, в който вие ни вкарахте. Затова казах, че е необходимо когато правим проект за промяна на Закона за здравното осигуряване по отношение на тези наши сънародници, които работят над 183 дни в годината, тези предложения трябва да бъдат осмислени и всичко това съвкупно да влезе във вашия проект. Благодаря.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Приемете го на първо четене и ще го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега е 13,52 ч., тоест остават около 7 минути. Има народни представители, които заявиха, че желаят да се изкажат.
Освен това имам да направя и няколко съобщения. Следователно разискванията по тези законопроекти ще продължим утре.
Съобщения:
Утре започваме с гласувания.
Първо, ще гласуваме проект за решение за приемане отчетите за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за периода 2002-2006 г.
Второ, гласуване на проект за решение за приемане на годишен доклад за младежта за 2006 г.
Трето, гласуване на второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Четвърто, гласуване на първо четене на Законопроекта за признаване на професионалните квалификации.
Други съобщения:
Комисията по европейските въпроси ще има заседание утре от 14,30 ч.
Комисията за борба с корупцията ще има заседание на 18 октомври от 14,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще има заседание днес от 14,15 ч. в зала “Изток”.
Комисията по култура ще има заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по здравеопазването ще има заседание утре от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала 356 и заседание утре по същото време – от 14,30 ч., за изслушване на предложените кандидати за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Комисията по околната среда и водите ще има заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание днес от 14,30 ч.
Утре започваме в 9,00 ч. с гласуванията, които вече обявих.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Георги Пирински


Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Борис Николов
Светослав Малинов