Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Иван Илчев и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, днешното пленарно заседание, както знаете, е извънредно по решение на Народното събрание от миналата седмица с една-единствена точка:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, внесен от народния представител Христо Кирчев и група народни представители на 15 октомври 2007 г.
Предложението ви е раздадено още на 15 октомври 2007 г. – по 10 бр. на парламентарна група, а на 17 октомври 2007 г. – на всички народни представители.
Има ли процедурни предложения?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри! С оглед обществения интерес към темата, която предстои да обсъждаме – проблемите в българското образование, и предвид възможностите на нашия правилник, правя процедурно предложение днешното пленарно заседание да бъде предавано пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 180 народни представители: за 179, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Разпределението на времето за изказвания беше предадено на парламентарните групи за сведение предварително. Не постъпиха възражения или други предложения във връзка с това разпределение, за това го обявявам направо с удължението по ал. 3 на чл. 45:
Парламентарната група на Коалиция за България – 60 минути; Национално движение Симеон Втори – 43 минути; Движението за права и свободи – 32 минути; Обединени демократични сили – 23 минути; Демократи за силна България – 23 минути; Български народен съюз – 20 минути; Парламентарна група на “Атака” – 20 минути, и за независимите народни представители – до 15 минути, като за всеки един от тях не повече от 5 минути.
Предстои да дам думата на вносителите да представят мотивите и самия проект за решение за вота на недоверие. След това ще преминем към обсъждания.
Получих разпределение-заявка от Парламентарната група на Обединените демократични сили. Има заявка и от независимите народни представители. Виждам, че пет независими народни представители са се заявили, което означава, че би трябвало да се постараете да бъдете достатъчно кратки – в рамките на около три минути, за да могат да се изкажат всички заявили се в рамките на петнадесетте минути.
Моля и другите парламентарни групи да имат готовност да назоват своите изказващи се.
Има ли такива заявки? Виждам господин Нено Димов, виждам и господин Станилов. Все пак ще помоля парламентарните групи да преценят преди всичко дали желаят да дадат списъци с желаещи за изказвания. Ще давам думата по реда на парламентарните групи, доколкото очевидно всяка от парламентарните групи ще желае да вземе отношение.
Давам думата на народния представител Христо Кирчев, който да представи мотивите за искания вот на недоверие.
Господин Кирчев, имате думата, в рамките на десет минути.
Тези десет минути не се включват във времето на парламентарната група на ОДС.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри! При нарастващата глобализация на света, при новото преразпределение на пазарите и производството във всички развити държави и изгряващи икономически сили се извършват големи реформи в образованието. Прогнозите са, че в ХХІ век държави с добро образование и с отлично подготвени кадри ще имат най-добрите служители в глобалния свят. Примери в тази насока има много. Държави без природни ресурси, но с добро образование на населението си усвояват високи технологии. Примери много – Япония, Дания, Швейцария, Люксембург, а защо не и Чехия или Унгария.
А какво става у нас? Безотговорното поведение на българското правителство създаде най-сериозната криза в образованието през последните 17 години, което води до необратими последствия в обществото. Неспособността на правителството да реши проблемите на образованието предизвика безпрецедентна учителска стачка.
Образованието реално не е приоритет на този Министерски съвет, въпреки многобройните заклинания и популистки обещания за повече финансови средства. Днешното правителство ликвидира покупателната сила на учителските заплати. Учителите са едни от най-унизените слоеве на нашето население – образовани, но зле платени.
Реформите са спрени още 2001 г. Апропо, БСП – управляваща сила, сама или в коалиция, винаги не е успявала в реформите и е губила властта. Това се случи по времето на Андрей Луканов, при Жан Виденов, случва се и сега.
Важните управленски решения се отлагат. За сегашното мнозинство реформите представляват само закриване на училища и съкращаване на учители, без перспективи как ще се подобрят условията за учене и работата в училищата и как ще се повиши качеството на образованието.
Силно централизираната образователна система, поддържана целенасочено от тройната коалиция, блокира самостоятелността и развитието на училищата.
Не се приемат решителни мерки за прилагане на външно оценяване като основен критерий, който обективно показва качеството на образователния продукт. Решенията се взимат в тесен кръг, главно от хора в партийните централи.
Циничното отношение на кабинета на господин Станишев към законните и справедливи искания на учителите е явно отричане от утвърдените демократични принципи, израз на управленско безсилие и липса на политически морал.
Министър-председателят показва и пренебрежителното си отношение към искането на народните представители от опозицията за изслушване в парламента.
Управляващата тройна коалиция няма визия за развитието на образованието и воля за прилагане на приети от самите тях програмни намерения.
Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри! Питаме ви: ще вървим ли към развития свят, към развита Европа или ще бъдем страна на евтин туризъм и услуги, с необразовано изчезващо население, държава, където малцинството на образованите хора не могат да си намерят място в обществото?
Това са мотивите, поради които искаме гласуването на този вот на недоверие на Министерския съвет, заради разпада на държавната политика в областта на образованието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Преминаваме към заявките за изказвания, направени от парламентарните групи, но в самото начало на дебатите пожела да вземе думата господин Даниел Вълчев.
Заповядайте, господин Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри! Разрешете ми още в самото начало на дебата да взема отношение по факта на внасянето на този вот на недоверие, както и мотивите към него, които господин Кирчев отново прочете.
Бих искал да се съглася с това, че образованието е тема, която засяга всяко българско семейство. Няма никакво съмнение, че това е една от темите, които през последните години са особено актуални по причини, които бяха споделени от оратора преди мен. Действително освен традиционна ценност за българина, образованието има едно особено значение в променящия се свят. Мнозина изследователи твърдят и аз поне съм склонен да се съглася с това, че големите социални различия между нациите, между социалните групи, между хората през ХХІ век ще преминават много повече по линията на отношението към знанието, отколкото по линията на отношението към собствеността – нещо, което е характерно за досегашните общества.
Бих искал да припомня, че това е една от малкото теми, може би заедно със здравеопазването, в която партийният привкус е като че ли най-притъпен. Логично би било в такава ситуация донякъде министъра на образованието и науката, дори да е благодарен за това, че има възможност да се състои толкова важен дебат в пленарната зала на Народното събрание и аз бих си позволил да изразя такава благодарност, ако не бяха две обстоятелства: първото е, че този вот на недоверие се случва във време, когато учителската стачка все още не е приключила, което поставя редица въпроси. Аз не бих си позволил да ги формулирам, но мисля, че всеки един от нас би могъл да ги формулира достатъчно успешно. На второ място, у мен възниква въпросът защо под формата на вот на недоверие? В крайна сметка, без съмнение, както всички тук знаят, по силата на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка министърът на образованието и науката внася в Народното събрание, до 1 октомври всяка година, доклад за това какво е свършено в рамките на тази програма и изобщо какво е свършено, какво предстои да се случи през следващата година в областта на училищното образование. Искам да припомня, че само преди няколко седмици аз връчих на господин Пирински поредния такъв доклад. Той беше разгледан в Комисията по образованието и науката и би било нормално, по него именно, да се проведе такъв дебат. Извън Комисията по образованието и науката обаче, такъв дебат втора година не се провежда и нямам спомен, който и да е от опозицията да е инициирал или предложил такъв по-голям дебат.
Разрешете ми, съвсем накратко да кажа няколко неща по мотивите на вота. Извън общата критика за липса на морал, което е едно традиционно обвинение, в българския политически живот и извън общия въпрос за политиката по доходите, по който моите колеги ще вземат по-компетентно отношение, да кажа няколко думи за въпросите, свързани с образованието. Според мен има две тези, които се съдържат в мотивите на вота, и по които аз бих искал съвсем накратко, да взема отношение. Първата теза е, че правителството няма визия за развитие на образователната система с акцент, допускан върху училищното образование. Втората теза е, че там където случайно има някаква визия за развитие на училищното образование, всъщност няма воля да се проведат промените, които самото правителство е предвидило. Мисля че това е тезата и ще се опитам да кажа наистина няколко думи по това.
Бих искал да започна с едно припомняне. За пръв път от много години, бих казал десетилетия, българският парламент се ангажира с един прогностичен документ – Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г. Миналата година на 7 юни тя беше приета в резултат на многобройни дискусии. Искам също така да припомня, че предложих на всяка една от парламентарните групи, която би желала да изслуша министъра на образованието и науката да ме покани и на повечето парламентарни групи, струва ми се пет от седем парламентарни групи, аз им гостувах. Предложих им варианта на програмата. Там, където имаше бележки и предложения, мисля че до голяма степен те бяха отразени. Затова не е толкова чудно, че в Комисията по образованието и науката от общо 14 присъствали народни представители, проектът за програма беше потвърден с 13 гласа “за” и 1 глас “въздържал се”, без нито един глас “против”. Гласът “въздържал се”, между другото е на проф. Камбуров. След това в пленарната зала от общо 141 гласували, 122 бяха “за” програмата, имаше няколко гласа “въздържали се”, всъщност трима от Демократи за силна България, и гласовете на ОДС, бяха “против”.
За моя, трябва да призная изненада, тъй като в комисията не беше поставен или поне не бяха изтъкнати големи несъвършенства на тази програма. Разбира се, това е право на всяка политическа сила.
Разрешете ми, все пак, да направя един извод. Възможно е този документ да не е най-добрият, възможно е в него да има недостатъчно добре обмислени неща, възможно е като всяко творение на човешкия разум той да може да бъде критикуван от една или друга гледна точка. В това няма нищо толкова страшно и нищо чак толкова чудно. Чудното е друго, че при положение, че за пръв път има такъв дългосрочен документ, който е възприет с относително единство, включително и на парламентарно равнище, сега днес се твърди, че няма никаква визия, никакво виждане за развитието на училищното образование.
По отношение на липсата на воля за реформа. Позволявам си да кажа, че според мен има няколко основни опорни точки, когато говорим въобще за проблеми в училищното образование и начини за преодоляването на тези проблеми. Отварям една скоба, за да кажа нещо, което и в мотивите на вота, и в изявлението на господин Кирчев се съдържаше, а именно: какво разбираме под реформа, какво разбираме под развитие на системата. Да не би да разбираме единствено ликвидирането на част от училищната мрежа и съкращаването на учители? Логичен въпрос и затова бих искал от самото начало да направя това разграничение, а именно, че едно е да говорим за промени въобще в образованието, които са насочени, като че ли, както е записано и в програмата, главно към две неща – на първо място качествено образование и на второ място по-добър обхват, тоест по-малко деца, отпадащи от училището в училищна възраст. Или пък говорим за такъв вид реформи, които се отнасят до системата на финансиране на образованието. Според мен това са две, разбира се, свързани, но много различни неща.
Аз ще започна все пак с второто – въвеждането на основните елементи на един нов модел на финансиране на системата, тъй като те в по-голяма степен се отнасят и до въпроса за възнагражденията в системата на народната просвета. Бих искал да припомня, че най-значимото нещо, което е правено през последните, според мен 20 години, в областта на системата на финансиране на образованието, се случи на 1 януари 2007 г. То беше предвидено в документа, за който споменах – Националната програма, утвърдена в този смисъл от парламента.
За пръв път от 1 януари 2007 г. цялата система мина на единен стандарт на издръжка на един ученик, което е първата и според мен най-голяма крачка по пътя на логиката – парите следват ученика. Досега, както мнозина от вас знаят, се финансираше броят паралелки, независимо колко деца има в паралелка, което даваше един лош сигнал към системата, директорите да имат интерес да имат по-голям брой по-маломерни паралелки. Това нещо се преодоля и резултатът много лесно може да се види още през тази година, въпреки че истинските измерения на този резултат не могат да бъдат видяни по една много проста причина и тя е, че кметовете и общинските съвети бяха в изборна година, и е разбираемо за всеки нормален човек, че желанието за оптимизация не е кой знае колко голямо, най-малкото на това основание.
На второ място, бих искал да кажа обаче, че предстоят още две крачки в този модел. Едната е въвеждането на делегирани бюджети. Това ще рече, всяко училище да има самостоятелен бюджет и общината като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити да има ограничени възможности за преразпределение на средствата между различните училища. Това е нещо, което ние ще предложим, още в рамките на оставащите до 1 януари месеци, въпреки че отварям една скоба – по Националната програма това е предвидено да се случи до края на 2008 г. Мисля че няма да сгрешим, ако насочим нашите усилия към тази втора стъпка.
По този начин всяко училище ще има интерес да има уплътнени паралелки и ще има един значително, според мен, по-добър, завишен контрол върху движението на средствата по функция “образование”. Това, разбира се, трябва да бъде свързано категорично с невъзможност или по-скоро е правилно да се каже с нормативна забрана за прехвърляне на средства от функция “образование” в която и да е друга функция, включително по отношение на преходните остатъци – нещо, което миналата година, за съжаление, не беше възприето, въпреки че в първоначалния вариант на Закона за бюджета беше предложено от правителството.
На следващо място бих искал да кажа, че третата стъпка в този нов модел на финансиране трябва да бъде дерегулиране на нормативите и дерегулиране на пълняемостта на паралелките. Това, разбира се, не бива да става по един напълно либерален начин, в смисъл, че през първите години правилното, както в много образователни системи, е да се запазят коридори, по-точно казано, да има относителна възможност на работодателя, в частност директора, под обществен контрол да може да въведе едни първоначални, макар, механизми на пазар на учителския труд.
Второто голямо предизвикателство, което между другото е засегнато и в писмените мотиви на вота, не проследих дали господин Кирчев го спомена, това е системата за външно оценяване. Както всички знаят, които са се занимавали професионално с образование, системата за външно оценяване е един от, да не кажа голяма дума, гигантските проблеми на българската образователна система. Ние всъщност нямаме и към момента, за съжаление, верни измерители за това колко тежи петицата по биология в еди-кой си клас в единия край на страната, в другия край на страната, в едно училище или в друго. Ние нямаме такива измерители, нямаме такова знание не за това защото учителите са лоши или изпитват по някакъв неправилен начин, а защото хората са различни, защото критериите за знание – дали ученикът знае или не знае в различните училища от гледна точка на различния човек дори, понякога са различни. В това няма нищо толкова чудно.
Тук обаче бих искал да кажа, че също са въведени някакви първи елементи на такава система.
На първо място ще припомня, че за пръв път, подчертавам за пръв път, беше проведено през изминалата учебна 2006-2007 г. измерване на знанията на учениците в ІV клас. Това ще се повтори и през тази година, и ще се добави и V клас. Така че през следващите години всяка година ще се добавя по още един клас към системата за външно оценяване.
Също така да припомня, че напук на многото приказки как не е възможно да се промени формата на изпита след VІІ клас с известните произведения и теми, които се разпространяват напоследък дори и в Интернет – нещо, което генерира изключително голямо напрежение и допълнително желание за частни уроци, мисля, че тестовата форма на изпита, която беше наложена, да не кажа възприета, тъй като имаше известно усилие в тази посока и не беше възприета еднозначно, все пак стана факт през тази пролет.
Бих искал също така да припомня, че голямото изпитание в системата за външно оценяване предстои само след няколко месеца и за пръв път през последните години това е провеждането на държавен зрелостен изпит, казано популярно матура. Да припомня също така, че матурата на няколко пъти беше отлагана по най-различни причини, включително с решение на парламента, като обикновено в дебата за това дали да има или да няма държавни зрелостни изпити в България почти никой не казва: да, аз съм против държавните зрелостни изпити, а обикновено се казва: аз съм за държавните зрелостни изпити, но защо точно този випуск, вижте учебния план, който предвижда еди-какво си и еди-що си. Тоест създава се неравнопоставеност, следователно дори и юридически проблем. Или пък, дайте да направим държавни зрелостни изпити, но сигурни ли сме, че висшите училища ще възприемат резултатите от държавния зрелостен изпит като вход? Не е ли по-добре първо да сменим Закона за висшето образование и т.н. На трето място – готово ли е министерството, на четвърто място – правилна ли е формата и т.н. Тоест аргументи могат да се намерят много. Ако не искаме в крайна сметка една работа да стане, няма никакво съмнение, че ще намерим много оправдания за това.
Според мен обаче провеждането на държавни зрелостни изпити в края на започналата учебна година е нещо изключително важно. България е една от много малкото развити, може би тук малко мога да бъда апострофиран, но развити или на прага на силното си развитие държави, които нямат система за държавни зрелостни изпити.
Ще си позволя още няколко съвсем кратки бележки да кажа, след което ще отстъпя думата на колегите, които искат в една или друга посока да поставят различни акценти. Ще си позволя да кажа следното. Все пак дали има съществуващи големи въпросителни пред училищното образование е нещо, което не успяхме да свършим, или нещо, което от гледна точка на виждането, заложено в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, като че ли не е достатъчно изчистено, поне по мое мнение. Трябва да призная, че според мен има две неща, за които си заслужава всички да обединим усилията си и да направим повече.
На първо място, това е въпросът за обхвата на децата в училищна възраст. Вярно е, че през последните години се предприеха целенасочени мерки. Да припомня: безплатните учебници между І и ІV клас, а както премиерът съобщи само преди месец, имаме готовност да въведем безплатни учебници и до VІІ клас включително.
На второ място, закупуването през последните години на близо 500 училищни автобуса – нещо, което никога не е съществувало като практика в България, да не говорим за финансиране.
На трето място, програмата със закуските, администрирана от Министерството на труда и социалната политика, която в София може би няма голямо значение, но в много населени места на страната има своето социално значение.
На четвърто място, обвързването на различни социални плащания с посещаемостта на децата в училищна възраст от съответното семейство. Въпреки това обаче, трябва да признаем, че тук трендът, тенденцията все още не е сменена. Имаме сериозен проблем, този проблем не е чисто образователен, казвам го не за да извиня екипа на министерството, но въпросът е системен, той е общосоциален въпрос. Според мен трябва да продължим дебата и да се опитаме да открием допълнителни мерки, допълнителни възможности децата да бъдат задържани в училище в съответната възраст.
Второто нещо, което ми се струва, че съществува като относително открит въпрос, това е професионалното образование. По една или друга причина се оказва, че системата на професионално образование е доста консервативна и в този смисъл не е лесна нейната промяна.
Същевременно бих искал да се ангажирам пред вас с това, че тази учебна година ще бъде изключително важна за развитието на професионалното образование и за това, че правителството има и волята, и визията да превърне системата на професионалното образование в България в правилно териториално разпределена, съответстваща на икономическото развитие на страната, и най-важното на нуждите на всеки един от регионите, в които се осъществява това професионално образование. По-просто казано, ние имаме и волята, и виждането да променим системата от професионални училища така, щото да има голям интерес, първо, от страна на децата към тях и, второ, огромната част от онези, които завършват професионалното училище, да могат да намерят съответна реализация на пазара на труда по възможност в региона, в който живеят или поне в рамките на нашата страна.
Уважаеми господин председател, с това бих искал да завърша. Бих искал не на последно място, но завършвайки само да кажа, че дебатът за образованието е постоянен дебат. Нищо по-добро няма от това да се дискутира по въпроси, които са от значение за всички. Надявам се, че макар и в тази специфична от гледна точка на един истински дебат за образованието форма – вот на недоверие, и надявам се, че в един изключително специфичен момент – неприключила учителска стачка и само няколко дни преди избори, все пак ще се опитаме да видим какво наистина е направено, какво предстои да се направи и как всички да се включим в това наистина да се постигнат добри резултати в образованието, отколкото да използваме един такъв дебат за цели, които не подхождат на такава важна и общественозначима тема. Благодаря на всички. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
След това обстойно изложение на министъра на образованието и науката отново се обръщам към ръководствата на парламентарните групи, които желаят да представят списъци на изказващи се – досега са получени три списъка: от Обединените демократични сили, Демократи за силна България, независимите народни представители, а също и от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори. Виждам, че и Движението за права и свободи ще представи такъв списък.
Ще давам думата по реда на постъпване на списъците, уважаеми колеги, тоест, първо на първия представител от Обединените демократични сили и ще вървим по ред до края по поредността на парламентарни групи. Ако желаят народни представители от не далите списък парламентарни групи, ще имат възможност при реда за тяхната група да заявят желание. Така сме постъпвали и друг път. Вярвам, че всеки, който е желал и е имал време, е успял да вземе думата.
И така, пристъпваме към обсъждане на предложения проект за решение за вот на недоверие.
Давам думата на госпожа Надежда Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин премиер, дами и господа министри, дами и господа народни представители! С искания вот на недоверие на правителството на БСП, НДСВ и ДПС опозицията си поставя две цели.
Първата е да окаже парламентарен натиск върху правителството и управляващото мнозинство да разрешат кризата с учителската стачка. Тази цел е възможно скоро да бъде постигната, но както аз, така и мнозина извън тази зала основателно си задаваме въпроса трябва ли всеки път да има стачка или да се иска вот на недоверие, за да си изпълнява правителството обещанията и защо мотивацията за реформи дойде едва сега?
Втората, по-важна цел, която си поставяме, е да предизвикаме и да проведем сериозен дебат за бъдещето, повтарям, за бъдещето, а не за миналото на българското образование. Крайно несериозни, за да не употребя и по-силни думи, са твърденията от страна на премиера и управляващите, че някой искал да политизира стачката на българските учители. Стачката на българските учители е само един ярък израз на тежката криза, в която се намира българското образование. Но тази криза, уважаеми дами и господа министри, е политическа, защото е в резултат от страха на правителството да предприеме навреме необходимите реформи. Тази стачка може да бъде решена само с политически действия.
Неотдавна премиерът Сергей Станишев заяви, че е горд с факта, че много българчета учат извън пределите на България в държавите от Европейския съюз и Съединените щати. Заяви, че е горд да бъдем на второ място след Китай по износ на студенти. Аз също бих се гордяла, ако знам обаче, че голямата част от тези момчета и момичета се завръщат след обучението си и избират да се реализират в България. Защото другото, уважаеми господин премиер, е скрита форма на емиграция и Вие много добре знаете, че това не е положителен атестат за Вашето управление.
Според последните данни на европейския индекс за човешки капитал България се намира на едно от последните места в Европа по способността си да развива и укрепва човешкия си ресурс, а това е най-важният фактор за осигуряване на стабилен икономически растеж. Това означава, че ако държави като Словения, Чехия и Естония могат да разчитат до две десетилетия да се доближат до жизнения стандарт на Западна Европа, то България - страна с тежка демографска криза, висок процент на изтичане на мозъци, недостатъчни инвестиции в образованието, включително инвестиране в хора над 45 години, които попадат, забележете, в графата “изгубеното поколение”, ще продължи да живее в бедност поне през следващите 100 години. Това е официалната статистика на Европейския съюз. Подчертавам – на опозицията, не на синдикатите, не на учителите.
Основната причина за сегашното състояние на образованието според нас са спрените реформи при последните две правителства. Въвеждането на тестовете, на делегираните бюджети, започнало по време на правителството на ОДС, не беше продължено. Ваучерната система, позната като “парите следват ученика” не бе въведена. Броят на училищата, функциониращи непълноценно поради липса на ученици и нормални условия за обучение не бе намален в необходимата степен, която да осигури финансов ресурс за обща реформа в образованието. Причините очевидно са политически. Сега разбирам, че ще бъдат правени реформи, но НДСВ управлява образованието вече шест години. Разбирам управляващите – не може да очакваш съкратените по твоя инициатива учители да ти останат поддръжници, но не им съчувствам.
Ролята на политика е да върши онова, което е необходимо, дори и да заслужи временно недоволство. Министър Вълчев неотдавна обяви така наречения “екшън план”, но, за съжаление, до този момент не видяхме неговото изпълнение. Причините може да са в коалиционните партньори, може да се в министър-председателя или в общата коалиционна политика, а може би и изобщо в липсата на такава политика в областта на образованието. Ясно е, че при двуцифрена инфлация, съществуваща в момента, всяко увеличение на заплатите без извършване на съответните реформи и намаление на броя на заетите в образованието, ще доведе до още по-висока инфлация и съответно реално намаляване на доходите и на учителите, и на останалата част от гражданите. Нищо повече – едно увеличение на заплатите в образованието само в резултат на стачни действия ще доведе сигурно до искане и в останалата част от заетите в бюджетната сфера – социални и здравни служители в болничните заведения, полицаи, данъчни, а защо не и митничарите, както чухме напоследък. Претенции сигурно ще имат и железничарите при тази нереформирана ситуация. Според данни на Националния статистически институт за 2007 г. преподавателите по степени на международната стандартна класификация в образованието са 120 хил. души, от които 26 хиляди в сферата на висшето образование и 94 хиляди в сферата на средното образование. В същото време в сферата на средното образование в медиите се посочват цифри на заети лица в размер на 150 хил. души или около 54 хиляди не са преподаватели. Ето, нека да започне оттам така критикуваната диференциация на заплащането – да се увеличат заплатите на учителите, а останалият състав да бъде редуциран.
По време на изказването си за Бюджет 2007 аз подчертах, че размерът на държавната намеса в икономиката е прекалено голям – БДЖ-субсидията, строителството на нов АЕЦ – това са все резерви, от които би могло да се финансира реформа в образованието. Коментирах също идеите за създаване на допълнителен стълб на финансово обезпечаване на образованието чрез управление на фонд или фондове за допълнително доброволно финансиране на образованието. Целта е гарантиране на по-широк достъп до услуги и дейности, свързани с образованието, попадащи в или извън обхвата на бюджетното финансиране. Логично е в този смисъл учредители да са и доказали качествата си представители на гражданското общество и бизнес страните в България. Подобна система представлява шанс за семейства с не особено високи, но стабилни във времето доходи да осигурят висококачествено образование на децата си. Основният резултат ще бъде засилената конкуренция между училищата, която със сигурност ще повиши и качеството на услугите. Реформата в образованието, уважаеми дами и господа министри, трябва да бъде построена на простия факт, че образованието е инвестиция. Инвестиция, която води до просперитет на конкретния индивид и в крайна сметка, при наличието на достатъчно голям брой проспериращи индивиди и до просперитет на обществото. Инвестиция според десницата означава и личен риск и отговорност за инвестиращия, а данък образование – една лява идея, която неотдавна беше лансирана от министъра на икономиката, означава прибирането на определен доход от конкретния човек с цел решаване на общ проблем. Слава Богу, че тази идея заглъхна.
Уважаеми дами и господа, в областта на образованието вашето правителство вероятно ще бъде запомнено преди всичко със страха от реформата или по-скоро с това, че я сведе до този момент до кифлите и чашите с мляко в училище.Този страх, уважаеми дами и господа, е предизвикан от съзнаването, че сте взели властта с лъжливи и неизпълними обещания. Този страх, не на последно място, е и причината да отложите за последния възможен ден и дебата по вота за недоверие.
Днес от тази трибуна искам да предупредя, че ако ние още сме способни да дебатираме проблемите на образованието като интелигентни хора, то утре нашите деца може да не са в състояние да го направят като такива! Ето защо образованието трябва да се превърне в национален приоритет! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ОДС и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика има думата народният представител Венелин Узунов.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер и господа министри, уважаема госпожо Михайлова! Много добре развихте тезата, че реформи не се правят, че са забавени, че са започнати от правителството на ОДС. Вярно е и това, което казвате, че не бива да се връщаме назад в миналото.
Но не можем да не потърсим причината за проблемите, в които днес се намира българското образование. Хората с малко по-дълга памет помнят и знаят как някои от общините започнаха да преструктурират училищната мрежа. Лично аз като кмет на Община Разград бях закрил училище в с. Дряновец, когато министърът на образованието беше господин Лалов, с решение на общинския съвет, с всичко, както се предвиждаше по закона. И само след два месеца по чисто политически причини господин Веселин Методиев, който е тук, в залата, който беше министър на образованието, върна нещата на старото положение – 10 деца с 20 души обслужващ персонал и учители. Така че нека да търсим и да бъдем искрени, когато говорим, и да търсим причините, които доведоха до сегашното състояние.
РЕПЛИКА ОТ КБ: И за предишното състояние!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика няма.
Вашата дуплика, госпожо Михайлова? Не желаете.
Давам думата на господин Иван Костов за изказване.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър-председател, господа министри! Тонът, който зададе министърът на образованието господин Вълчев, наистина обяснява защо колегата му Орешарски е казал: “Дай да закриваме седенката”. Този тон е тон на седянка.
Има следният обществен феномен, следното явление. Децата не ходят на училище вече един месец. Не е имало такова нещо в най-трудните времена за България! Децата не ходят на училище повече от един месец! Кой е отговорен за това?! Кой носи отговорност за това, че децата не учат?!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Подстрекателите!
ИВАН КОСТОВ: Единият отговор е, че това е опозицията, но само много посредствен човек може да мисли по този начин. Очевидно опозицията по никакъв начин няма отношение към това, че децата не ходят на училище. (Шум и реплики от мнозинството.)
Другият отговор, който се опитват да внушат и медиите, и управляващото мнозинство, е, че виновни са учителите, защото не искат реформата. Не е вярно, не е вярно – тези дни стана ясно, че учителите приемат 15 от исканията на правителството за реформа. По две искания има несъгласие. Учителите са за реформа.
Кой е виновен тогава, че децата не ходят на училище?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ: Кой е виновен – Иван Костов – тук някой от мнозинството находчиво и оригинално предлага да се отговори. Отговорността е на правителството, защото, първо, лично министър-председателят обеща, поемайки десет ангажимента, че ще отдели 5% за образованието. Така ли е, господин министър-председател? Не изпълнихте обещанието си.
Обещахте ли средната заплата в образованието да е над средната бюджетна заплата в същите ангажименти? Обещахте или не?! Кой качи тези очаквания на учителите?
Когато онзи ден Ви зададох въпроса как ще се справите, за да неутрализирате социалните последици от покачването на цените, Вие не казахте нито една дума. Цените поскъпват главоломно – с 13,5% е поскъпнал животът на всички. И за бедните това е тежък удар. Онзи ден Ви питам Вие какво ще направите, а Вие въобще не вземате отношение. Като имате такива безпрецедентни излишъци, в момента имате 3,5 милиарда излишък, 3,5 милиарда! Вие от една страна държите учителите в стачка, от друга страна, трупате излишъци. Питам: имате ли идея как да използвате това нещо, за да облекчите някак си социалното положение. Вие мълчите.
Какво правите обаче активно? Дезинформирате обществото. Избухна стачка и вие всичките се изредихте да казвате, че не били стачкували всички, били стачкували 30-40%. Първо започнахте да замеряте стачниците с числа. Как не ви беше срам да започнете това?
След това се опитахте да ги насъскате помежду им. След това се опитахте да насъскате хората от другите сфери – не могло да им дадете пари, защото трябвало да вземете от някой друг. Но вие опровергавате, ето, тук министър Петър Димитров онзи ден каза, че няма да се нарушат балансите на държавата, може да се даде това увеличение.
Тоест, лъжете през цялото време, мамите и се опитвате да настроите обществото срещу най-голямата, най-голямата професионална стачка в историята на България! Вие може да не го съзнавате това нещо, но толкова масово никога не са стачкували в който и да е отрасъл.
И кой стачкува? Кой стачкува? Не затварят една мина, затварят и се спира една от най-важните обществени функции – възпитанието и обучението на децата. Стачкуват интелигентни хора, не стачкуват някакви пролетарии. Може би, ако стачкуваха пролетарии, вие може би някак си щяхте по друг начин да погледнете. Стачкуват интелигентни българи и стачкуват масово.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какво означава това – пролетариите са по-прости ли?
ИВАН КОСТОВ: Това е истината, това е истината за тази ситуация, която има в момента.
Въпросът ми е прост: кой ще поеме отговорността за това? Не за спрени реформи, в случая това няма значение. Няма значение нищо. Защо децата не ходят на училище?! Ето, имате съгласие с всички. Даже опозицията в наше лице ви казва: има консенсус, правете реформи. Никой не стои срещу това да правите реформи, ама не правите.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Е-е-е!
ИВАН КОСТОВ: Затова: кой носи отговорността? И как, благоволете, да ви поискаме отговорност?! Как да ви я поискаме, как да ви кажем: вие сте отговорни, спрете да лъжете на тема учители и тяхната стачка?! Как да кажем на хората, че отговорността е ваша, освен чрез този вот на недоверие?! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ и СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплика към господин Костов, заповядайте, имате думата.
ДОБРОМИР ЗАДГОРСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Има една забележителна мисъл на Аристотел, че политиката е спокоен разговор между свободни граждани за успешното бъдеще на обществото.
Господин Костов, Вие като специалист по научен комунизъм, вероятно не сте чели Аристотел! След пет дни предстоят избори. Този вот, който вие инициирахте и вие активно водите в медиите и в политическия живот на страната в момента, в последните няколко дни е забележителен с едно нещо. Това е първият вот по време на избори. Изключително плитко е да се опитвате по такъв елементарен начин да подценявате интелигентността на българския избирател.
Вие предстои да загубите след четири дни избори за седми път, господин Костов. От 2001 г. насам Вие ще загубите седми път избори. Кажете ми с какво морално право заставате тук да четете нотации на цяла България и на правителството, че видите ли, то неглежирало исканията на учителите.
Не, правителството може да неглижира единствено със загриженост за държавата безумните искания на синдикатите за 100-процентово увеличение, а именно Вие подхранвате синдикалния башибозук, господин Костов! Вие му давате куража да променя исканията си до такава степен, че те да се превърнат в политически.
Искам да ви кажа, че този път води към никъде и че той изключително трудно може да бъде приет като ваша загриженост за българското образование.
Да, Вие сте прав, учителите са интелигентни, но помислили ли сте дали водачите им са интелигентни?! (Шум и реплики от ДСБ.)
Дали водачите на стачката не приемат щедрото предложение на правителството именно заради вашата отчаяна подкрепа четири дни преди изборите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Костов? Заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Пак ще пееш песни тук, Добри!
ДОБРОМИР ЗАДГОРСКИ (КБ, от място): Този път вие ще пеете.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Моето мнение, господин председателю, е, че доносници на политическата полиция не трябва да се изказват от трибуната, когато се водят сериозни дебати. (Ръкопляскания от ДСБ.) Доносниците на политическата полиция трябва да мълчат, когато става въпрос за тези неща. Няма никакво отношение, господин доносник, между това дали Костов печели или губи изборите, и това, че децата не ходят на училище. Може би не го разбирате, може би трябва дълго да Ви се обяснява, но тук става въпрос за съвършено друга отговорност. Не можете да извлечете аргументи от това, че малко хора Ви казват, че децата трябва да ходят на училище, както и Парламентарната група на ДСБ. Да, малко сме. Ама това е разумът. Шестдесет хиляди български семейства в момента са изправени на нокти, защото трябва да поемат извънредни грижи за децата си. Може да сме 16 души, но имаме право да говорим такова нещо. Защото това вълнува хората. Хората ги вълнува, че децата си стоят вкъщи, че пълнят кафенетата и дискотеките, че са сред наркодилърите и да не говорим повече страхотии. Това е въпрос, на който трябва да се отговори. Ето тези хора тук (сочи правителството) трябва да отговорят. Тези, които с лъжите си, с измамите, с нереалистичните обещания, ако щете с наглостта трябва да отговорят.
И аз да ви попитам, вие като сте толкова разумни народни представители, и като имате такова активно отношение, някой от вас ще гласува ли да се намалят заплатите на учителите, както ги заплаши министър-председателят онзи ден?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Това не е вярно.
ИВАН КОСТОВ: Ще гласува ли някой? Има ли толкова ненормални между вас, че да гласувате за това да се намалят заплатите на учителите? (Шум и реплики от мнозинството.) Сега, в обстановка на стачка.
Министър-председателят онзи ден, не следите новините, каза: ще ви намалим заплатите. Кой ще го подкрепи да намалят заплатите?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Това не е вярно!
ИВАН КОСТОВ: Как да не е вярно? (Шум и реплики в залата.) Аз питам някой счита ли, че това е решение на учителската стачка – да им намалите заплатите? Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Костов, обръщам Ви внимание – в тази зала всеки народен представител има равно право да взема думата и да се изказва. Едни или други мнения като онова, което Вие споделихте, можете да изразявате, без да възразявате на правото да се вземе думата. А, господин Задгорски, ако желаете, ще имате възможност в края на заседанието за лично обяснение.
Моля също народните представители все пак да спазват необходимата форма на изказване, която да не прекрачва прага на онези фрази, които попадат под нормите на правилника като недопустими.
Има думата министърът на финансите господин Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри! Дискусията за заплати, модернизиране на образованието и бюджетни излишъци ще оставя на втори план, след като припомня икономическата рамка, която има своя предистория с активното участие на всички нас в тази зала.
Преди 10 години страната избра пътя на стабилност, като се отказа от активна парична политика и фиксира обменният си курс към еврото. Още тогава част от монетарните функции бяха прехвърлени към фискалната политика. За целия период икономическата политика се подчини на целта да се поддържа устойчива фискална позиция като основна предпоставка за макроикономическа и финансова стабилност. Усилията на три български правителства си струваха – днес страната ни се радва на сравнително висок икономически растеж, стопанска инвестиционна активност, рекордни преки чуждестранни инвестиции, намаляваща безработица и устойчиво нарастващи доходи.
По отношение на доходите. Вярно е, че за последните две години ръстът на доходите остана под нашите оптимистични очаквания, но надхвърли възможностите ни, измерени чрез сравнително слабото темпо на нарастване на производителността на труда.
Ускоряването на икономическия растеж в последните години и огромните за мащаба на страната ни чуждестранни инвестиции доведоха до разрастващ се дефицит по текущата сметка. Неговият размер предпостави затягане на фискалната позиция и настройване на бюджетната политика към излишъци и увеличаване на фискалните резерви. Целта на подобна политика е очевидна – да се съхранят основните макроикономически пропорции, да се запази безопасното ниво на покритие на паричната маса с резервна валута и да се обезпечат буфери срещу евентуални външни шокове.
Днес водеща тема в обществото ни е бюджетният излишък. Чухме го вече – колко, защо и как да бъде похарчен. Говорим така, сякаш никога не сме знаели, че той не е просто сбор на бюджетни приходи и разходи, а един от малкото ефективни инструменти на фискалната, а в случая и на монетарната политика. Той е цената на стабилността. Всеки по-смислен анализ ни показва, че неговото реализиране е най-евтиният начин да се противодейства на формираните макроикономически дисбаланси.
Колко голям е фискалният резерв и бюджетният излишък? В сравнение с периода на установяване на паричния съвет, валутните резерви на Централната банка, които включват и фискалния резерв, не са нараснали спрямо мащаба на икономиката. Днес те покриват приблизително същото количество внос, както през края на 90-те години – малко над 5 месеца. Нарастването на широките пари е друг пример. Той изпреварва темпа, с който разрастват валутните резерви на БНБ, основно поради натрупания в предишните няколко години бюджетен излишък.
Казвам всичко това, защото темата на днешния дебат са заплатите, въпреки елегантните опити да се говори за неосъществени реформи. Защото реформите не се осъществиха в последните 15 години. И едва от тази година се направиха първи стъпки.
Всеки втори стачкуващ учител, а и други кръгове от обществото ни, уверено днес сочат бюджетния излишък като източник на реализиране на исканото удвояване на заплатите в сектора на образованието. Само по себе си едно ирационално искане. Самата мисъл за двойно увеличение на заплати в публичния сектор е в състояние да внесе очаквания за нестабилност. Действията на правителството в отговор на стачните действия много внимателно се следят от Европейската комисия, от Международния валутен фонд, от рейтинговите агенции, от външните независими наблюдатели, от реални и потенциални инвеститори. Всички те разчитат да не се поддадем на емоции и да продължим благоразумната икономическа и фискална политика. На подобно поведение разчитат и мнозинството български граждани, голяма част от които също са с ниски доходи и трудно ежедневие.
Тук не става въпрос дори за равнище на учителски заплати, не става въпрос и за равнище на заплати въобще – нивото на доходи у нас е ниско, но подбраният път за неговото повишаване е възможно най-неудачният. Чрез настояване веднага да подобрим благосъстоянието си по-вероятно е да го влошим, и то не само за настояващите, а за всички български граждани. Отключването на спиралата заплати–цени никога не е създавало богатство за нацията, а в условия на фиксиран курс то може да ни върне години назад.
Ето защо правителството не може да си позволи да се поддаде на мащабния натиск, на който сме свидетели в последните няколко седмици. Симпатизирам на всички преподаватели, в това число и на учителите, заради техния отговорен труд, но не приемам ултимативния тон на техните представители. Нормално е те да не осъзнават в цялост негативната макроикономическа посока, в която тласкат страната.
Точно поради това се обръщам към тях: не причинявайте това на нашето общество, не го заслужаваме след толкова трудни петнадесет години на преход.
Ще завърша с изречени от мен думи само преди няколко дни. Исканията за заплати винаги са справедливи. Често обаче тяхното удовлетворяване води до икономически провали, които обезсмислят самото искане. Отключим ли инфлацията, реалните доходи по правило намаляват изпреварващо. Така цената на нестабилността в най-голяма степен се плаща от хората с фиксирани трудови доходи. Парадокс е, че учителите са точно в тази група. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да се изкажа експертно, тъй като тук разговорът премина в доста политически краски.
През последните седемнадесет години образованието неизменно се изтъква като приоритет в партийните и управленски програми. За съжаление обаче, и до днес това остава една от най-нереформираните системи. Качеството на българското образование е незадоволително.
Бих се спрял на определени параметри, а именно: проблеми с диалога в образователната система между всички заинтересовани страни; второ, има проблеми с нормативната рамка на образованието; трето, проблеми с управлението и контрола в образованието; прекалено централизирана за размерите си – затова не може да работи ефективно; проблеми с материалната среда на образованието; проблеми с финансирането на образованието; проблеми с оценяването на образованието; има проблеми в учебното съдържание – прекалено сложно, обемисто, понякога без практическа същност; липса на широк достъп до услуги в областта на професионалния избор и кариерното развитие на учениците и на студентите; в подготовката, подкрепата, продължаващото образование, възрастовото разпределение и социалния статус на учителите; проблеми при организацията на учебния процес в професионалното образование и обучение; публичния образ на образованието, който следва да произвежда обществена подкрепа, вместо което родители, работодатели и медии често обвиняват образователната система.
Националната политика по отношение на образованието в стратегически и програмни документи е обявена за стратегически приоритет, социалните проблеми извън системата на образованието, които се отразяват много силно в качеството на образователната система.
Изброените и най-често цитирани причини за незадоволителното качество на българското образование са взаимносвързани и са следствие от провеждане досега на множество реформи в образователната система, от тяхната хаотичност, липса на ясни цели и мерки, добре планирани във времето, с планирани прогнозни резултати и с ясен финансов разчет.
Необходим е национален консенсус за реформите в системата на образованието и гарантиране на тяхната устойчивост в дългосрочен план.
Уважаеми колеги, образованието не може да бъде партийна принадлежност или с партийна окраска. Необходимо е да има обща политическа воля между всички политически партии за дългосрочна стратегия. Считам, че е необходимо днешният дебат, който се води, да бъде в аспект на това да намерим правилната линия за реформата в образованието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Тенева, заповядайте за реплика.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Господин Иванов, във Вашето изказване поставихте проблема за качеството на образованието. Аз свързвам този проблем със състоянието, броя на паралелките и тяхното финансиране.
Как ще отреагирате на това, че в най-голямата община през 2005/2006 учебна година е имало 199 маломерни паралелки, през 2006/2007 – 211, и едва през тази учебна година се очаква рязко да намалее броят на маломерните паралелки? Как ще коментирате, че точно Софийската община не е сред онези 45 общини в страната, в които са въведени делегирани бюджети?
Не може, от една страна, да настояваме за реформиране на системата и, от друга страна, там, където са съсредоточени изключително голям потенциал и възможности за прилагане на нови модели на финансиране, нови модели на организация на учебния процес, това да не се случва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов! Явно Вие не сте слушали внимателно даже министъра на образованието и науката преди малко, който изрично подчерта, че настоящото Народно събрание е първият български парламент, който се ангажира с приемането на дългосрочна стратегия за развитие на училищното образование и предучилищната подготовка и възпитание – първият, който го прави след 1979 година! Така че Вие изпаднахте в голямо логическо и фактическо противоречие. Не знам като какъв се изказахте – като експерт в здравеопазването или като експерт, на когото други експерти са написали това, което трябва да прочете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика няма.
Господин Иванов, заповядайте за Вашата дуплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колега! Първо искам да кажа, че когато изказах своето виждане за стачката на учителите и вота на недоверие, исках да акцентирам изключително върху професионалния и експертния момент, за да не се политизира самият диалог. Често тук, от трибуната, се отправят реплики за това, че политическа партия ГЕРБ взема отношение. Виждате, че през цялото време на стачката, през цялото време на недоволството политическа партия ГЕРБ седи отстрани. (Оживление в мнозинството.) Седи и наблюдава, тъй като това са искания на учителите, които са чисто професионални и профсъюзите доказаха своя професионален характер.
Що се отнася до въпроса за финансите, бих искал да отговоря. Мисля, че е ясно на тук присъстващите и при многократното подчертаване, че Софийска община е една от общините, която вкарва най-големия бюджет в консолидирания за страната. От своя страна, за първи път от управлението на... (Силен шум и реплики в залата.)
Господин председател, много Ви моля за тишина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
Имате основание, господин Иванов. Моля да изслушаме господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За първи път се преведоха пари на Софийска община. За първи път виждате, че техният размер е изключително намален.
Що се отнася до образованието – в Софийска община за тези две години мисля, че трябва да се отбележи, че бяха направени ремонти на училищната база за над 40 млн. лв. Сами разбирате, че това е едно изключително голямо постижение. Има ясна стратегия и политика за развитието на образованието както за столицата, така и за цялата страна. (Реплики.)
Мисля, че всички, които присъстват тук, добре си дават сметка за несвършената работа. Тук в момента вотът на недоверие се води не заради това, което е направено, а заради това, което не е направено за тези 17 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата госпожа Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, дами и господа народни представители! Днешният вот на недоверие се обсъжда в последната седмица от предизборната кампания за местни органи на управление. От своето начало тази политическа кампания се провежда на фона на учителска стачка, фокусирала в себе си общественото внимание. Вярно е, че тя не е първата за последните 17 години, но безспорно е, че е най-продължителната и най-масовата.
Диалогът между правителство и синдикати се води публично. Публична е и обществената дискусия за основателността на стачните искания, за качеството на българското образование.
Днес вие, колеги, твърдите, че неспособността на това правителство да реши проблемите на образованието е предизвикала тази учителска стачка. Как доказвате това?
Първо, твърдите, че след 2001 г., тоест след като вие не сте в изпълнителната власт, реформата в образованието е спряла; че липсва виждане за това как ще се подобрят условията за учене и работа в училищата и как ще се повиши качеството на образованието и заедно с това твърде добре знаете, че това е правителството, което предложи и Народното събрание прие цялостна програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка и заложи ясни идеи за модернизиране на системата в рамките на десет години.
Програмата беше приета с твърде сериозно мнозинство. Мисля си, че е несериозно да твърдите, че реформата се изчерпва само със закриване на училища и съкращаване на учители. Вярно е, че нашите норми на пълнота на паралелките са сред най-ниските в Европа; че само за периода 2003-2006 г. броят на учениците е намалял с над 14%, а на персонала в училищата с 1,1%. Но е и вярно, че 34 млн. лв. от бюджета за образование през 2007 г. са предоставени на общините за създаване на оптимални условия за обучение на децата в средищните училища, а за превозването на учениците до тях за периода 2006-2007 г. са осигурени 260 автобуса.
Защо говорим за липса на грижи за подобряване на условията за учене и работа след като само за 2007 г. средствата за дейности в образованието, гарантирани от държавния бюджет, са 171 млн. лв. и те са за финансиране на различни програми срещу проекти на общини, училища и учители, насочени към превръщане на училището в желана територия за ученика?
И ако е искрен в заявлението си вчера господин Костов, че вие, колеги, не сте довършили реформата през 2001 г., тъй като “точно 2001 г. избухваше информационната революция”, то днес 98% от училищата са свързани с високоскоростен Интернет-достъп и компютърни кабинети има във всяко българско училище. Информационните и комуникационните технологии са въведени като предмет още от пети клас. Безплатни са учебниците и учебните помагала за учениците от първи до четвърти клас, както и тези от пети до осми клас за децата със сензорни увреждания и обучаваните в специални училища.
Не знам как точно в партийните централи се вземат решенията за прилагане на външното оценяване, както твърдите вие, но е вярно, че са въведени първите компоненти на една национална система за външно оценяване – това, за което министър Вълчев вече говори.
Няма как да е вярно, че тройната коалиция съзнателно поддържа силно централизирана образователната система, след като са предприети ясни стъпки за децентрализация на образованието и чрез пилотни проекти за формиране на училищни съвети, и чрез въвеждане на първите елементи на новия метод на финансиране на системата, включително и чрез въвеждане на делегираните отчети в училищата на 45 общини.
Дами и господа, надявам се разбирате, че мотивите за вот на недоверие, свързани с непроведени действия за модернизация на системата на образованието не са най-убедителните в днешната дискусия. Сериозният проблем е друг – учителите очакват значително по-високи заплати, както те самите признават, и това е проблем нерешен през последните 17 години. Обществото очаква значително по-високо качество на образованието. Бизнесът очаква значително по-добре подготвени специалисти. Ангажимент на властта е – и законодателна, и изпълнителна, и местна, да създаде условия тези очаквания да се срещнат.
Ние от Коалиция за България ще подкрепим действия на правителството насочени към изпълнение на мерките, произтичащи от Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка с особен акцент на професионалното образование; поетапно въвеждане на всички елементи от системата за външно оценяване на качеството на образованието; продължаване на оптимизацията на училищната мрежа. Тя обаче трябва да има един ясен ограничител и той е свързан с конституционното право на всяко българско дете да получи образование и при невъзможност за достъп до средищно училище. Трябва ясно да бъде регламентиран, за да няма спекулации, статутът на защитеното училище, чието съществуване да не зависи от формални критерии.
Ще подкрепим децентрализацията на управлението на образованието; регламентиране на допълнителни правомощия на директорите и утвърждаването на легитимни форми за обществен контрол; цялостното прилагане на новия метод на финансиране на системата, в това число и въвеждането на делегираните бюджети в училищата, с подкрепа на защитените училища, които не биха могли да се финансират на база единните стандарти; ускореното изработване на нов закон за училищното образование.
Трябва обаче да сме наясно, че не е добър подходът, познат ни от предишни години, на спешно приемане на законодателство, основополагащо за системата. И философията, и технологията, която законът предписва, трябва да бъдат широко обсъдени и със съсловието, и с родителите, и с партньорите, за да бъде той убедителен и работещ.
Ще подкрепим всички действия на правителството, свързани с това интелектуалният труд, трудът на преподавателите и в средното, но и във висшето образование, трудът на учените да бъде по-високо оценен. Това е въпрос на стратегическо виждане за бъдещето на България, а не е конюнктурно решение, взето като ултиматум.
Използвам повода да кажа, че аз вярвам, че голямата част от българските учители разбират, че честната и реалистична позиция е много по-справедлива и по-работеща, отколкото нездравия флирт на партии и политици с техния безспорен социален проблем.
Знам, дами и господа, че по време на дебати за вот на недоверие, обсъжданията за модернизацията на българското образование едва ли са най-конструктивните. Проблемът днес действително е фактът, че българските деца не са в класните стаи, но проблемът утре ще бъде какво качество на образованието ние им предлагаме, в това число доколко мотивирани учители застават пред тях, за да участват в процеса на модернизация на образованието.
Правителството демонстрира политическа воля да проведе всички тези действия, към които и учителството, и обществото са изключително чувствителни, поради това ние няма да подкрепим вота на недоверие. Сериозните политици трябва да станат част от решаването на проблема, а не от неговото задълбочаване. Другото е политическо говорене в навечерието на избори. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Богданова? Няма.
Думата има госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин премиер, дами и господа министри, дами и господа народни представители! Днешният дебат се провежда при наистина безпрецедентни условия. Вече 21 дена българските деца са извън класните стаи и техните родители все по-драматично поставят въпроса кога най-после ще приключи всичко това? В края на тази седмица предстоят решаващи местни избори и все повече в обществото се коментира очевидната връзка между изборите и непрекъснато променящите се искания на преговарящите синдикални лидери.
Къде да разположим искания от опозицията вот на недоверие в днешния ни дебат? Според мен безспорно мотивите на вота доказват, че той е свързан с втората хипотеза. Да, въпреки нежеланието на българските учители техните, цитирам: “Законни и справедливи искания” са част от предизборната кампания, където най-ярките популисти отново са на преден план с лицемерна грижа за техните интереси. Като че ли от страна на преговарящите синдикални лидери беше направено всичко възможно, а бих казала и невъзможното, за да не би случайно стачката да свърши преждевременно и днешният дебат за вота на недоверие да бъде обезсмислен.
С мотивите за вота на недоверие Вие, господин Костов, и колеги отдясно, определено не търсите решение на проблемите в образованието, а предлагате преди всичко политически манипулации и популизъм, защото наистина е манипулация да се говори за липса на визия за развитие на образованието, при положение че за първи път в новата ни политическа история миналата година парламентът се ангажира, подкрепяйки стратегически документ, за насоките на развитие на българското образование. Наистина е популизъм да се предлагат тези като “да харчим излишъка”, “да бъде по-висок процентът от брутния вътрешен продукт за образование”, а същевременно да се бяга от дебата и да се игнорира абсолютно безспорният факт и то подкрепен и в редица сравнителни международни изследвания и статистика. А именно, не са малко публичните средства за бюджета за 2007 г. - това са над 900 млн. лв., които се изразходват за заплати на заетите в средното образование. И тези публични средства се изразходват в една среда, където съотношението между педагогически и непедагогически персонал, преди всичко помощен персонал, е 60 към 40, където нормативите и съотношенията учител-брой ученици, нормативи на учителите, са едни от най-лошите дори и в рамките на Европейския съюз.
И така, ние, народните представители от Национално движение Симеон Втори, затова не подкрепяме внесения вот на недоверие. Ние не искаме да трупаме партийни изборни дивиденти за сметка на българското образование. За нас образованието е било, е и ще бъде безспорен приоритет. И така е още от началото на нашето управление през 2001 г. И в този смисъл наистина е цинично и липса на политически морал да се твърди, че цитирам: “Няма перспективи да се подобрят условията за учене и работа в училище”, след като направените в тази насока промени са безспорен факт. И аз отново ще повторя час от данните, които чухте вече. От нула към 2003 г. в момента в училищата има над 38 хиляди работни компютърни станции, сървари и лаптопи. От нула вече има 479 специални училищни автобуса. Факт е Националният образователен портал и високоскоростният Интернет в 98% от българските училища. Като резултат от реализиране на националните програми вече има достатъчно средства за конкретни дейности с пряко отражение върху качеството на образованието. Училищата могат да финансират проекти за насърчаване на извънкласните дейности, за училищни ритуали и много други.
Що се отнася до професионалните перспективи за преподавателите, за първи път има изработена система за тяхното кариерно развитие, както и Национален институт за обучение на директори. Мога да продължа още дълго да изреждам и този списък е наистина дълъг, но за разлика от вас, вносителите на тези високопарни и по същество неверни твърдения в мотивите на вота, ще бъда максимално искрена и ще говоря като човек, който, освен че професионално е свързан с българското образование, дълбоко милее за неговото качествено развитие.
Колеги, нека да бъдем докрай честни и самокритични и да признаем, че всички ние, като участници в управлението на България през тези 17 години, не сме имали докрай необходимата политическа решителност да бъдем истински реформатори в образованието. Защото образователните реформи се правят трудно и защото за тях се плаща висока политическа цена.
И вие, колеги отдясно, не сте имали докрай смелостта да въведете тези реформи, които ще предизвикат повече конкуренция между училищата и вътре в тях; до премахването на смесените паралелки – една недопустима форма на обучение за ХХІ век; до по-ефективното използване на публичните средства за образованието; до създаване на мотивацията учителите да използват по-съвременни творчески и атрактивни методи на преподаване; до въвеждане на външното оценяване, което ще бъде обективният измерител за качеството на образователния продукт, и до тези стъпки, които ще премахнат сенчестия бизнес с частните уроци, срещу който въстава цялото общество.
Ние, народните представители от Парламентарната група на НДСВ, декларираме своята готовност да отговорим на обществените очаквания, заявени в коментарите около учителската стачка, както и потвърдената готовност от страна на синдикатите да подкрепят тези дълго отлагани реформи в образованието. Надявам се, че тук, в тази зала, няма политическа сила, която ще се подаде на натиска на тези, които искат на всяка цена да запазят статуквото в системата, и се появяват под формата на протестиращи ученици и майки срещу матурите почти ежегодно. Призовавам ви да се присъедините към нас, депутатите от НДСВ, които категорично заявяваме, че 2008 г. ще бъде година на повсеместното въвеждане на финансовата самостоятелност на училищата и годината на провеждане на първите задължителни държавни зрелостни изпити. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Попов.
ХРИСТО ПОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател! Моята реплика ще бъде под формата на въпрос.
Госпожо Калканова, искам да обясните в какво се състои популизмът на опозицията в случая и какви са политическите искания на стачниците? Доколкото знам, тези искания са внесени преди началото на учебната година и ако са променени и са вкарани политически искания – в смисъл оставка на министър Вълчев или някакви други, обяснете какви са? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.
Госпожо Калканова, заповядайте за Вашата дуплика.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Съжалявам, че трябва да повторя, но популизмът е в неверните твърдения. Аз посочих няколко от тях, както твърдението за липсата на визия, така и твърдението за непроведените реформи, за спрялата реформа след 2001 г. Слава Богу, действителността опровергава всичко това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Опозицията в Четиридесетото Народно събрание се възползва от правото си на вот на недоверие, за да предизвика този разговор за образованието. Определено смятам, че той е необходим, независимо, че вносителите са уязвими по отношение на неуместно прецененото време – вот по време на избори е безпрецедентен политически феномен, поне за условията на Република България. Тези ми ремарки не са вмешателство в опозиционното поведение, а споделено съмнение, че едва ли ще се стигне до резултати по същество извън политическата козметика, защото предизборната ситуация е зловреден фон за дебатите на толкова важна тема.
Ако трябва да бъда още по-откровен, в този случай мен не ме вълнуват кой знае колко скритите политически мотиви на опозицията. Нормално е, колеги, да се опитате да експлоатирате политически учителското недоволство. Доколкото ви познавам, това даже е непреодолимо. За съжаление нямате ресурса да осигурите тази ваша експлоатация с политическа отговорност за учителския протест.
Причините за ресурсния ви дефицит са няколко.
Първата и най-важната е, че българското учителство очаква адекватни политически решения, а не политизиране на протеста. Българското учителство очаква от нас да защитаваме такива политически позиции, в които границата между управляващи и опозиция да се подчини на перспективното решение за образованието като дългосрочна инвестиция в стандарта на държавата. Защото на учителите вече им додея да чуват едно “докато сме в опозиция” и съвсем пък второ и трето – “когато дойдем на власт”. На нас, които сме в тази зала, подобно поведение не ни отива, защото не виждам сериозна партия, която да не е минала през мелачката на властта. Бих признал статут на политически изразител на протеста само на онази политическа сила, която бидейки във властта, е решила въпроса с доходите на учителите, а пък друга по-късно е злоупотребила с това. Но такава политическа сила няма, както няма и такава реалност.
За да не бъда голословен, ще ви представя какво е съотношението на средната работна заплата на учителите спрямо средната работна заплата за страната при всички правителства, които са управлявали страната от 1990 г. насам. Процентите се движат от 91, падат до 77, че даже до 68, стигат отново до 96 и едва през 2002 г. за първи път средната работна заплата на учителите е малко по-висока от средната работна заплата за страната. Тези данни са съвършено коректни и не биха могли да бъдат оспорени. През последните 4-5 години тенденцията средната работна заплата на учителите да се задържа малко над средната работна заплата за страната е достатъчно стабилна, бих казал – устойчива.
Уважаеми колеги, няма аргументи за внесения вот на недоверие от гледна точка на това, че някой е оставил Бог знае какво чудесно наследство в системата на образованието и сегашното правителство е влошило положението. Но ще бъде коректно да кажем, че политиката като цяло е в дълг на образованието. И тогава защо се учудваме, че образованието е в дълг на обществото от гледна точка на качеството на интелектуалния продукт, който произвежда?!
Затова ще си позволя да сравня учителската стачка с изригването на вулкан, чиято вътрешна температура се е покачвала през целите 18 години.
Правя тази ретроспекция не за да снема отговорността от нас, които представляваме управляващото мнозинство днес в българския парламент. Този изтъркан трик – “Ами вие какво направихте?!”, вече не работи. Съзнавам дълбоко това. Опитвам се да кажа, че наистина е време за отговорни политически решения. Опитах се да кажа, че нито едно правителство досега не е успяло да реши тези проблеми. И това е уникалният Ви шанс, господин Станишев, защото от тази стачка успехът може да бъде не за синдикатите, не за правителството, а за българското общество. Имаме уникалния шанс да направим онова, което нито Лукановото, нито Филипдимитровото, нито Жанвиденовото, нито Беровото преди това или пък на Иван Костов, или на Сакскобургготски правителства са постигали.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Ама вие бяхте във всички!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Анонсът ви, че сте готови да увеличите заплатите на учителите, за да достигнат тези средни стойности от 650 лв. в рамките само на една календарна година, е непознат. Наистина безпрецедентен ръст на заплатите на учителите! И тук вие наистина ще бъдете атакувани с аргумента “Ами какво ще кажат останалите съсловия?!”. И това е важен аргумент. Затова аз бих искал днес на тези дебати да се съгласим, че всички доходи в България, доходите на всички съсловия са ниски, ако ги сравняваме със средните стойности на доходите за Европа.
Но да кажем още нещо – че заплатите на учителите и на учените освен че са ниски, са и подценени при равни други условия. И ако имаме това разбиране, че заплатите на съсловието са подценени, ще стане не само възможна, но и задължителна една секторна политика на доходите, без това да събужда апетитите и на останалите съсловия.
Пледирам за провеждането на такава политика на доходите, която ще се подчини на политическата визия за значимостта на труда и обществената функция на всяко едно от тези съсловия. Много важно е да имаме политическа визия за мястото на учителя и на учения в социалната йерархия. Такава политическа визия през последните 18 години не е изградена. Никоя власт, никое мнозинство нямаше политическата воля да представи на обществото визия за социалната роля на учителя и на учения.
Допустимо е да боравим и да имаме идея за съотношението на доходите на отделните съсловия от гледна точка на обществената значимост на техния продукт. И ако намерим точните съотношения съобразно значимостта на труда на всяко едно съсловие, ние ще имаме такава политика на доходите, която няма да поражда конкуренция между съсловията. Тогава ще можем да отговорим на въпросите от вида “Ами какво ще кажат железничарите?!”. Това ще се случи, ако успеем да поставим разговора в контекста на приоритетите на държавата ни като реален член на Европейския съюз.
Уважаеми колеги, ако успеем да поставим разговора в контекста и на огласения неотдавна доклад на Световната банка за ускоряване на конвергенцията на Република България в Европейския съюз, то там се прави един изключително важен извод – ресурсите на увеличената заетост за увеличаване на брутния вътрешен продукт на страната отдавна са изчерпани. България има около 7,6% безработица, при това – нискоквалифицирана работна ръка. Единственият шанс на България да догони средните стойности на стандарта на живот на Европа е увеличената производителност на труда. И тук препоръката на Световната банка е еднозначна: инвестиции в образованието и в науката. Без инвестиции в образованието и науката ние не бихме могли да постигнем конкурентоспособност на българската икономика, а оттам – не бихме могли да гоним и висок стандарт на живот.
Като либерали, неведнъж сме казвали, че най-добрата социална политика е агресивната икономическа политика. Разбира се, тук вече разговорът за доходите в образованието задължително преминава в разговор за реформите в образованието. Тази система продължава да бъде достатъчно тромава и действително поглъща немалко публични средства със сравнително нисък ефект. И когато говорим за реформи, първият израз, който изниква пред нас, е „оптимизация на училищната мрежа”. Когато чуем „оптимизация на училищната мрежа”, се сещаме за малките училища, за слетите паралелки, за маломерните паралелки. Сещаме се за планината.
Позволете ми да ви представя едни безспорни коректни данни за това какви реформи в посока на оптимизация на училищната мрежа сме постигнали например в Кърджалийски регион. В община Ардино за период от осемнадесет години – имам предвид от началото на прехода досега – броят на училищата от 33 е намален на 9; в община Джебел – от 26 на 8, но тук и броят на децата намалява три до четири пъти. В община Кирково – от 55 на 11. За седем-осем години са закрити 44 училища. В община Крумовград – от 63 на 12, закрити са 51 училища. Системата, мрежата се е свила до своя краен предел и са оцелели само средищните училища. И ако навсякъде се провеждаше такава отговорна политика, днес ние щяхме да имаме една много по-ефективна система на образованието, в която средствата щяха да отидат не за кухи структури, а за функцията, която се очаква да изпълнява българското училище.
Уважаеми колеги, досега в разговора, макар че се чуха основните политически тези, не се постави въпросът за най-страшната язва, която разяжда организма на българското образование – това е изключително високият процент отпадащи от училище деца, основно сред ромската общност.
В момент, когато българският бизнес вече говори за дефицит, за недостиг на работна ръка, когато Европа има своята Лисабонска стратегия за икономика, основана на знанието, на пазара на труда има десетки хиляди нискоквалифицирани безработни, които нямат даже основно образование. И ако това досега се е случвало, продължаването на тази политика няма оправдание.
Смятам, че в Националната програма за развитие на училищното образование трябва да се въведе нарочен, специален раздел за образователна интеграция на ромите. Защото бизнесът се нуждае не просто от свободна работна ръка, а вече се нуждае от знаеща и можеща работна ръка, което е отговорност на българското училище.
На финала ще взема отношение и по още един аспект на реформите – това е проблемът с реформите в професионалното образование. Мрежата от професионални училища в България и от специалностите, по които се провежда обучение в тези професионални гимназии, е изградена за да обслужи нуждите на централизираната планова икономика. За осемнадесет години обществените отношения се промениха – държавата вече не е собственик на средствата за производство, те изцяло са в частни ръце, а мрежата от професионални гимназии запази същия характер. Има редица общини, в които държавните предприятия или клонове на големи държавни предприятия, за обслужването на които са възникнали тези гимназии, вече са ликвидирани, фалирали или са намалили значително обема си, обаче професионалните гимназии продължават да бълват кадри точно по тези професии. Разминаването между интелектуалния продукт, произведен от професионалната гимназия, и реалните нужди на пазара на труда е огромно. Професионално образование и бизнес с малки изключения съществуват в паралелни светове, които не се засичат и не се срещат.
Уважаеми госпожи и господа, тук ако гоним ефективност на образователната ни система, приоритетът, нарочният акцент на реформите, трябва да падне именно върху реформите в професионалното образование. Без това ние няма да можем да бъдем адекватни на нуждите на бизнеса. Няма да можем да изпълним основното предизвикателство, което стои пред нас – да постигнем конкурентоспособност на българската икономика като реален член на Европейския съюз.
Уважаеми госпожи и господа, в заключение бих призовал дебатите в пленарната зала да бъдат съответни на очакванията на гилдията – отговорни политически решения, а не политизиране на проблемите. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за първа реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, драги колеги! Моята реплика е съвсем кратка – върху една значителна част от речта на Лютви Местан, където дълго и тежко говори за съотношението между заплатите в бюджетната сфера.
Господин Местан, господин министър-председател, има едно понятие, наречено „Класификатор на заплати в бюджетната сфера”, който класификатор е въведен в много европейски страни. Ако вие имате политическата смелост да въведете този класификатор, няма да противопоставяте едни държавни служители на други държавни служители и да се получава, както се е получило сега – понеже увеличават на учителите, чакат се протести и от другите.
Ако имате политическата воля, въведете този класификатор. Ако нямате тази воля, ние, когато участваме във властта, ще го въведем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Георги Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Господин Местан, гледате и не виждате политическа сила, която да не е минала през месомелачката на управлението. Огледайте, се моля Ви, още един път! Хубаво се огледайте и ако не виждате, честно казано, в Правителствената болница има много хубави очни лекари. „Атака”, това е най-чистата партия, която досега не е минала оттам, тя няма и да мине.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Може и да не мине изобщо.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Напротив, на другите избори „Атака” ще е във властта, при всички положения.
Проблемът не е само във вдигането на ниските заплати на учителите, то не са само учителите. Всички заплати са ниски и не можете безгранично да вдигате заплатите. Проблемът е бюджетът, който беше гласуван; проблемът е огромната инфлация, понеже заплатите не могат да догонят цените. Това е основният проблем. Още когато гласувахме този бюджет тук, ние, от „Атака”, предупредихме за тая задаваща се инфлация и вие тогава казахте: „Не, няма да има такъв филм”. Филма сега го гледаме. Гледаме го, за кой ли път? Така че това е основният проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за трета реплика, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Местан, надявам се никой след Вашето изказване да не се плъзга отново в глупавия дискурс, да твърди, че някой политизира вота, че някой го използва ненавременно, защото били избори. Трябва да са ясни две неща – проблем, който засяга всички българи, не само учителите, не може да не е политически. И изборите са най-естественото състояние на демокрацията. Те не са някаква извънредна ситуация, заради която всичко трябва да спре.
Моята реплика е под формата на въпрос. Искам Ви попитам: бюджетът за миналата година, средствата, отпуснати пряко за помощ на тютюнопроизводителите, са десет пъти повече от средствата, отпуснати за научни изследвания. Това е едновременно диагноза и присъда. Вие ми говорите за политика в областта на образованието.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): А печалбата от това?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: А печалбата от учителите каква е – че сме прости ли, това ли е печалбата от учителите? Каква е печалбата – от тютюна?! (Реплика от народния представител Алиосман Имамов.) Десет пъти повече за тютюн, отколкото за научни изследвания! Говорете ми още за политика на образованието.
Аз в момента представлявам Съюз „БГ” – единствената формация, която във вашия кабинет направи нещо – наля 100 милиона и повече в компютризация на българските училища.
Кажете ми в бюджета за следващата година ще има ли над 5 процента от брутния вътрешен продукт за образование? Това ми кажете. Ще има ли над 5 процента за образование? Това ми кажете! Ще има ли ДДС върху книгите и учебниците, или няма да има? Кажете реално.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Откъде ги наля?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Вие бяхте в този кабинет, ти кажи откъде ги наляхте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
На господин Дилов ще отговоря по следния начин: господин Дилов, Вие казахте, че средствата за тютюнопроизводителите били не знам си колко пъти повече, отколкото за образованието. От Вас не очаквах да правите сравнение между несравними величини. Бихте продължили, че изводът от всичко това е, че вън вали, и щеше да бъде завършена тезата Ви. (Смях.)
Що се отнася до репликата на господин Георги Димитров: виждам много добре, господин Георги Димитров, но Вие не сте ме чули добре. Изразът, който използвах е, че не виждам сериозна политическа сила в тази зала, която да не е минала през мелачката на властта. Думичката, която Ви се губи, е сериозна. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Децата знаят да пушат, но не и да пишат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители, настъпва обичайният час за половинчасова почивка. Ще продължим от 11,30 ч. с изказването на министър Василев.
Обявявам почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме пленарното заседание.
Както беше обявено преди почивката, желание да се изкаже заяви министър Николай Василев.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател на Република България, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Национално движение Симеон Втори участва в настоящия кабинет с няколко основни мисии.
Първата задача България да влезе достойно в Европейския съюз е изпълнена.
Втората се отнася до трите икономически котви, както ги наричаме, залегнали в коалиционното споразумение, които гарантират приемственост в макроикономическата политика и запазване на финансовата стабилност. И трите се преизпълняват до момента – бюджетните разходи да са по-малко от 40% от БВП, да поддържаме бюджетен излишък, а не бюджетен дефицит и преките данъци в България да се намаляват, а не да се увеличават.
Третата ни мисия е министрите на НДСВ, заедно със своите колеги министри от другите политически сили, да допринасят за развитието и модернизацията на ключовите ресори, за които отговарят. Един от тези сектори е секторът на образованието.
Често си поставяме въпроса кой сектор е приоритет. Всъщност много модерно е да се казва, че всеки сектор е приоритет. За предишното и за сегашното правителство секторът на образованието е приоритет. Достатъчно е да си припомним само няколко от политиките, които се изпълняват – осигуряването на училищни автобуси, изпълняването на програмите за енергийна ефективност в училищата, или, както преди мен госпожа Калканова и госпожа Богданова споменаха, програмата за компютризация на българските училища. От 2004 г. досега в училищата са доставени около 40 000 нови компютри, с което по този показател България изпревари една част от държавите – членки на Европейския съюз. Много училища са свързани с високоскоростен интернет.
В момента дебатът в обществото малко се елементаризира и се свежда предимно до това колко да са учителските заплати. Не казвам, че те са високи и че не трябва да бъдат повишени. Едва ли има българин, който дълбоко в сърцето си да не цени достойния труд на поколения български учители и да не е благодарен на своите учители. Едва ли има и министър на образованието, който не би се зарадвал да излезе на митинг на учителите и да им обещае например 100, 200, 300% на техните заплати, ако това изобщо беше възможно.
Учителските заплати са важен елемент, но не са единствен, дори може би не са най-важният елемент от необходимите промени в образованието. Не по-малко важно е повече деца да ходят на училище, изобщо в България да има повече деца и млади хора и те да не напускат страната, да се модернизират класните стаи, спортните бази и учебните програми.
Министър Даниел Вълчев според мен е един от успешните министри в този кабинет и един от модерните министри на образованието и науката изобщо. Учуден съм, че понякога има съпротива срещу неговите усилия в правилната посока. Обратното, всички ние трябва да го подкрепим за правилните реформи, които той провежда. Например, за въвеждането на делегираните бюджети, за по-пълното спазване на принципа - парите следват ученика, за диференцирано заплащане сред педагогическия персонал.
Какво се случва в момента в държавната администрация? Особено през последните седмици много анализатори и политици правят паралел между процесите, които се случват в образованието и в държавната администрация. Може би проблемите и решенията са сходни. И в държавната администрация има необходимост от оптимизация, в различен смисъл на тази дума. За последната една година например за пръв път администрацията не се увеличи, а намаля с над 5000 души. Закрита беше една агенция с отпаднали функции. Съвсем друг е въпросът, че това не е достатъчно и в българското общество има полезен консенсус, че държавната администрация, както и целият публичен сектор, е прекалено раздута и трябва да се свие за сметка на по-високото качество.
Ще ви дам един пример в цифри. Това намаление на администрацията през 2006 г. с над 5000 души доведе до спестявания за бюджета около 50 млн. лв., без да броим намалялото напрежение в сградния фонд и други вторични фактори, без да броим положителните ефекти върху напрегнатия пазар на труда. Тези 50 млн. лв., които не са толкова значими за размера на целия държавен бюджет, дадоха възможност през тази година в администрацията да има увеличение на заплатите не с 6%, а с 10%.
В момента в държавната администрация се провеждат най-мащабните обучения и квалификации на държавни служители в нейната история. Тук бих могъл да спомена много цифри, но само някои от тях: за две години сме обучили 43 500 държавни служители в 264 общини по информационни технологии; 22 000 души по английски език; готви се проект чрез използване на европейските фондове за още 20 000 държавни служители по английски език; над 1000 души по други езици; досега сме изпратили точно 2000 служители на магистърски програми по публична администрация и европейска интеграция в 7 водещи български висши училища. Тези програми за обучение предизвикват голям интерес и широка подкрепа сред администрацията. Всъщност трябва да признаем, че и в системата на образованието също има мащабни курсове за квалификация на учители.
Днес говорим за доходите на учителите. В политиката по доходите за държавната администрация, както и за целия публичен сектор, от 2007 г. са въведени няколко авангардни момента. Един от тях е, че заплатите могат да се променят и увеличават не само от 1 юли, както винаги е било, а през цялата година, но само в рамките на утвърдения Фонд “Работна заплата” за съответната институция.
Второ, увеличенията на заплатите могат да стават не само по- равно, както е била традицията за години, а диференцирано.
Известна е фразата на Джак Уелч, че “Уравниловката е отживелица и не ражда звезди.”
Принципът е диференцирано заплащане според качеството на свършената работа, разбира се, в рамките на горната и долната граница в Единния класификатор на длъжностите в администрацията.
И третият много съществен нов принцип е, че при съкращение на бройките спестените средства остават в съответната администрация и се ползват за увеличаване на заплатите на останалите, вместо да се връщат на Министерството на финансите.
Госпожи и господа, това са реални икономически стимули, които водят до реформи във всички сектори. Те се приемат положително от администрацията и според мен системата на образованието също не трябва да се страхува от тях.
Нивото на учителските заплати не е тема сама за себе си, отделена от всички останали. Тя има много ясни макроикономически аспекти. Сигурен съм също така, че няма министър-председател или министър на финансите, който да не би искал да увеличи заплатите на всички сектори или пенсиите със 100, 200 или 300%. Твърди ли обаче някой в момента, че това е възможно? Според мен никой няма такава смелост, защото ако това се случи, управляващите ще бъдат много популярни, но само за следващите пет минути, а след това автоматично ще загубим основното си постижение от 1997 г. насам – това е валутният борд, който е основният гарант на макроикономическата стабилност и основен елемент в икономическата политика вече на трето правителство.
Министър-председателят Станишев отправи достатъчно щедро и разумно, балансирано предложение – 648 лв. средна заплата за педагогическия персонал. Ако това се случи, тя ще бъде още догодина с около 30% по-висока от средната за публичния сектор в момента. Бих искал да ви цитирам думи, произнесени от тази трибуна: “Българите трябва да разберат, че заплатите и пенсиите зависят от самите нас, от успеха на политиката, която водим, от успеха на политиката за икономически растеж. Ако има бърз растеж в страната, политиката на заплатите ще резултира в много големи завишения. В този смисъл нека да не караме хората да гледат все някъде извън България за нивото на своите доходи, а да се вгледат там, където тези доходи действително се създават, а това е производството на страната.”
Може би се зачудихте кой е произнесъл тези думи от тази трибуна? Това е министър-председател, но не сегашния министър-председател. Това са думи на Иван Костов от 10 юли 1998 г. и те са абсолютно правилни. Добре е всички бъдещи министри да спазваме тези принципи.
Ако заплатите се повишат сега с над 100%, сценарият е ясен на всички ни – в България ще има още по-висока инфлация, износът на български стоки ще бъде още по-неконкурентоспособен и труден, ще се увеличи вносът на чужди стоки, както и българската безработица, евентуално би се стигнало до натиск върху българския лев и други неща, за които не бих искал да си помисля.
Всъщност всички популистки експерименти в света започват със заклинания за по-високи заплати и пенсии и завършват с по-ниски доходи точно на тези, в чието име са започнати. Убеден съм, че ако се стигне до застрашаване на курса на българския лев, най-много от това ще загубят социално слабите, пенсионерите и точно българските учители.
Джон Мейнард Кейнс – един от най-известните икономисти, е казал, че един от най-лесните начини да унищожиш една нация е да унищожиш нейната валута. Но в подобни популистически експерименти нито НДСВ, нито българското правителство могат и ще участват.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги министри! Убеден съм, че успехът на едно правителство не се измерва с това колко пъти е отстъпило под натиск и решаването на колко проблема е отложило за по-добри дни или по-скоро трябва да кажа за по-добри години. Правителствата са уважавани заради своя характер и смелост в провеждането на понякога не веднага популярни, но правилни реформи. Благодаря ви за вниманието! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще говоря по темата – днешния вот на недоверие, но повече за състоянието на българското образование и за учителската стачка. Ще говоря с голяма вътрешна болка и с убеденост в това, че от днешната трудна, неприятна и за учители, и за родители, и за цялото общество ситуация може и ще се намери изход, добър за българското образование като цяло, добър за България.
Всички ние се отнасяме с голямо уважение към българските учители, защото няма българин, който да не помни значението на българското образование, ролята на българския учител и в опазването на националната идентичност, и в българското Възраждане, и в това България да бъде модерна европейска държава, която е конкурентоспособна, с младо поколение, което може да бъде конкурентно на пазара на труда.
Това, на което сме свидетели, е следствие действително на 17 години недовършена модернизация в българското образование и липса на системни мерки и цялостна политика в продължение на дълги години – действия на парче. През последните седмици имах срещи с десетки учители в различни краища на страната. Много добре чувствам и разбирам тяхната болка и техния гняв от многото неща, които са натрупани като несправедливост по отношение на учителите в България. И не става дума само за заплащането, става дума за цялостния статус, мястото на българския учител в обществото, неговия авторитет пред децата, пред родителите – неща, в които има много вътрешни диспропорции и напрежение. Затова емоционално разбирам много добре мотивите на учителите да стачкуват. Но освен емоции има и разум, има и отговорност. И аз съм убеден, че огромното мнозинство от българските учители осъзнават своята отговорност пред децата на България и пред цялото ни общество. Няма да коментирам кой, защо, как и с какви мотиви формира стачни искания за 100% увеличение. Още от самото искане повечето учители знаеха, че това не е реалистично не само заради обема пари, които ще са необходими за това, а и защото системата се нуждае от истинска модернизация и защото българските учители добре знаят, че нито едно съсловие, колкото и важно да е то, не може да реши своите проблеми за сметка на другите. Това хората отлично го осъзнават.
Още преди началото на стачката българското правителство направи усилие да предложи на учителското съсловие цялостен пакет, който засяга и финансовото осигуряване на образованието, в това число заплатите на учителите, и пакет за модернизация на българското образование, което да доведе до по-високо качество, за да могат децата да получават добро образование наистина навсякъде из страната.
Категорично отхвърлям тезата, че, видите ли, правителството било глухо, не чувало исканията на учителите и не желаело да води преговори. Това не е вярно. През целия период и преди, и по време на стачката се водеха преговори, но преговори трябва да се водят с разум и отговорност от всички страни. Миналата седмица бяхме на една стъпка от решаването на въпроса. И аз и днес не мога да чуя смислен отговор защо това, за което се договорихме с ръководителите и на националните синдикати, и на браншовите синдикати, и на стачния комитет три часа по-късно беше отхвърлено, което създаде много голямо обществено напрежение, и което създава, за съжаление, искрено го казвам, настроение срещу учителите. Това не бива да се допуска, защото правителството предложи цял пакет неща, които ще позволят действително в периода от октомври до юли средната брутна работна заплата на българския учител, на преподавателския състав да надхвърли значително не само средната работна заплата в страната, но и в публичния сектор и да бъде около 650 лева. Това никак не е малко! Това е голям обем финансиране, но искам да подчертая още едно нещо.
Искам да благодаря на българските учители, че със своята стачка създадоха обществена среда и атмосфера за дискусия за българското образование и за това как да го направим по-добро днес и в перспектива, кои са необходимите структурни мерки и кои са необходимите реформи, за да постигнем добро качество на образованието и добро самочувствие за българските учители. Това е най-положителният момент от цялата стачка. И за това дължим уважение и благодарност на учителите.
Много години се говори за реформа в образованието и много години заради конюнктурни причини тя се отлага или се провежда частично, или просто се поддържа едно статукво, статукво, за което учителите казаха: “То не ни удовлетворява”. Същото нещо казват и българските родители: “Не ни удовлетворява изцяло качеството на образованието”.
Аз много се радвам, че огромното мнозинство от учителите казват: “Ние искаме реформи, искаме децентрализация на образователния процес”. Правителството предложи още от месец януари следващата година да се направи така, че училищата да бъдат второстепенни разпоредители и средствата за тяхната издръжка да отиват директно в училищата, така че да може да се провежда собствена политика и по отношение на заплатите, и на квалификацията, и на много други неща. Всички в страната – огромното мнозинство от гражданите, смятат, че е необходима и дерегулация на таваните на броя ученици, и много други важни структурни неща, които впрочем са залегнали още в стратегията, одобрена от Народното събрание.
Това, от което се нуждаем днес, е ускоряване на позитивните промени в българското училище и то ще бъде факт!
Искам да се обърна и към българските синдикати. Миналата седмица бяхме много близо до постигане на съгласие и до това децата да се върнат в училище заедно с българските учители.
Искам да апелирам към техния здрав разум и отговорност. Много често в историята на България в моменти на социално напрежение се е случвало здравите сили да надделяват над здравия разум. Знам, че след като в продължение на месец синдикатите са създавали очаквания и нагласи за 100 процентово увеличение и за стачка докрай, аз се питам: докрай на какво – на българското образование ли, сега е трудно да направят крачка назад.
Българското правителство три пъти прави крачки в посока на исканията и на синдикатите, и на стачниците. Знам, че стачните комитети са много силно настроени: “Сега сме единни, сега е моментът да постигнем това, което искаме и което не сме могли да получим за 17 години”. Но има и отговорност пред цялото общество.
Аз съм удивен от някои изказвания от опозицията, в това число от бившия министър-председател господин Иван Костов, когато той заявява, че трябва да раздадем бюджетния излишък сега, да решим един проблем краткосрочно и да създадем реално много по-голям проблем и на учителите, и на българските пенсионери, и на всички работещи, и на децата на България дългосрочно.
Правителството няма да допусне това, не само заради конкретната сума, която се иска, а заради това, че ако тръгнем в посока, която се иска – по 100 % увеличение на всички, тогава действително всички успехи, които сме постигнали като общество, ще бъдат разрушени. Тогава ще имаме много по-висока инфлация, която ще засегне доходите на всички. Тогава ще има натиск и върху курса на българския лев.
Отново категорично заявявам: при никакви условия няма да допуснем това, защото първото условие за успеха на страната ни, за успеха на всяка една категория хора в България е финансовата стабилност, гарантирането на реалните доходи на хората, на техните спестявания. В България все още има много и несправедливости, много дисбаланси в заплащането труда на най-различни хора – много добре осъзнавам това. Но не бива един момент, една нагласа да води до това да се дестабилизираме финансово и да ударим всички доходи в страната. Правителството ще продължи да води политика на макроикономическа и финансова стабилност, защото ние искаме да доведем България не само в Европейския съюз, но и в Еврозоната, в клуба на богатите страни, да осигурим този преход към Еврозоната чрез разумна икономическа, финансова и социална политика. (Реплики от ДСБ.) Искам да кажа на всички: при всяка възможност да решаваме един или друг социален проблем ние ще я търсим, но не за сметка на общото благо.
За пореден път искам да се обърна към българските учители: върнете се в клас колкото се може по-бързо! (Ръкопляскания от мнозинството.) Вие ще се върнете в клас с постигнати сериозни резултати за учителското съсловие, ще имате очи да гледате децата право в лицата им. Децата и родителите ще ви се зарадват, че най-сетне могат да започнат да учат. Ние като правителство, вярвам, с разумния подход и на синдикатите, трябва да постигнем решение максимално бързо. Но нека конюнктурата или емоциите, или сложностите в обясняването на това, което ще се случи, а то е добро за българските учители, за българското образование и за обществото като цяло, не бъдат пречка за нормалния процес в средното образование!
Искам да кажа ясно и още един ангажимент: при такова значително увеличение на заплащанията на българските учители, не може университетските преподаватели и научните работници да стоят на същото ниво, каквото е днес. Защото е абсурдно искането едва ли не непедагогическият персонал в училищата да получава колкото един български професор – е, не може да стане. (Шум, реплики.) Няма как да стане и като обществен баланс, и като тежест, и като значение на една или друга професия. Ние ще търсим разумно, реалистично увеличаване и на техните доходи. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Но всички искания, които и днес, и утре сигурно ще вървят, ние ще решаваме в диалог с различните съсловия, но с отговорност към цялото ни общество, защото не можем да допуснем постигнатото да бъде зачеркнато. Това няма да стане за един или за два месеца, но тръгнем ли в една спирала на неразумни, с десетки проценти увеличение на всички, ще отидем в спиралата на инфлацията и към лош сценарий – това не го иска никой в България. И ние като правителство и като управляващо мнозинство няма да го допуснем – това исках да споделя с вас. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството и министрите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както беше съобщено в началото на заседанието, дайте списък на желаещите за изказване от името на парламентарни групи.
Има думата Ася Михайлова – народен представител от ОДС.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа министри, колеги! От един месец цялата страна говори основно за проблемите на учителите. Започналата стачка на педагогическия и непедагогическия персонал много бързо напусна своите граници и се превърна в проблем на цялото ни общество. Всички виждаме изтерзани родители, които се чудят как да се грижат за децата си, ученици, които безцелно се разхождат с отегчени физиономии, жители и гости на София, които изтръпват пред километричните задръствания, предизвикани от поредния протестен митинг.
Всички започнахме да се питаме каква е причината да се стигне дотук. Кой е отговорен за огромното напрежение в обществото, защо протестът на такава интелигентна прослойка като учителите се превърна в заплаха за социалното спокойствие и започна да настройва едни срещу други сериозни социални групи?
Отговорът на този въпрос не е труден, но последиците са изключително тежки. Отговорността за ситуацията, в която се намираме днес, е на българското правителство. Настоящият кабинет реши, че той е кабинет на самия себе си, че не дължи обяснение никому, че е нормално и достатъчно да се затвори в себе си и каквото каже, и когато реши да го каже, е единственото възможно и достатъчно правителствено решение.
Бащата на кибернетиката Норбърт Винер е казал, че липсата на информираност води до наситени емоционални реакции. Неадекватното поведение на кабинета, неясните преговори, изпълнени с непрозрачни работни варианти, непрекъснатите безсмислени промени в преговарящите екипи, внезапната поява или арогантното оттегляне на членове на кабинета доведе до ескалиране на напрежението, до журналистически попадения, които урониха престижа и на отделни министри, и на кабинета като цяло.
Хаотичните реакции на правителството доведоха до друг познат сценарий – хайде всички при президента да се оплакваме и да очакваме тежката му дума. Образователният и финансовият министър не търсеха решение от министър-председателя, а докладваха от другата страна на “Дондуков”. И още повече – господин Станишев разискваше в Брюксел утрешна Европа, докато днешна България се огласяше от гневните песни на българската учителска колегия. (Реплики от КБ.) Нали може да не ме прекъсвате?
Самозабравянето на българското правителство прие други измерения. Освен че пренебрегна и подцени силата на справедливите искания на учителите, това правителство демонстративно отказа и на българския парламент – този парламент, който го е избрал – да се яви пред него и да каже какво е становището му за критичната ситуация и как смята да я овладее. Парламентарното мнозинство не допусна министър-председателят да бъде изслушан по искане на опозицията. Една класическа парламентарна процедура, която можеше да спести и нерви, и време на всички ни. Не зная чие беше това решение, но то доказа, че кабинетът се води от максимата: ние сме недосегаеми и не желаем да уважим парламента.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Имаше поне още три начина да бъде предизвикано изслушване.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Анализът на днешното състояние на ситуацията показва категорично, че правителството не знае как да се справи, че няма политическа воля и политическа сила да вземе решения, които най-накрая да превърнат приказките за приоритетността на образованието в реалност. Още при обсъждането на програмата за развитието на средното образование представители от опозицията подчертахме, че залегналите в нея реформи са обречени на неуспех, ако не са финансово подплатени и политически осигурени. Сега, при обсъждането на първия доклад за нейното изпълнение стана ясно, че правителството не е сигурно, че ще се справи, например, с проблема за маломерните и слети паралелки и за матурите като вход за университетите.
Финансовият министър – един уважаван и обичан от студентите преподавател, неколкократно изнасяше лекции под формата на интервюта, обяснявайки икономически закони и зависимости. Но в ефира на едно радио той каза нещо много важно. На въпроса ще се пипа ли излишъкът той отговори: “Над 1,5 решава парламента”. И добави: “Правителството трябва да изработи програма и да я предложи на парламента. Но правителството няма такава програма.”
Това е възелът, уважаеми колеги – правителството няма сили нито да направи цялостна програма за реформа, нито пък да прояви политическа последователност за нейното прилагане. Затова то, както обикновено, спира до баналните обвинения кой какъв протест яхал, обгрижвал или инспирирал.
Реформата в образованието не се изчерпва с политически скандирания. Влагането на пари в нереформирана система е отлагане на проблема за сметка на всички данъкоплатци. Системата на средното образование в страната се нуждае от спешни мащабни промени, които да намалят нейната ефективност и да дадат стимули на учителите те да бъдат мотивирани и да поддържат добро качество на образованието.
Според убежденията на партия “Гергьовден”, всеки проект за икономически и социален просперитет на България, който не отчита необходимостта от качество и конкурентоспособност на човешкия ресурс, не може да бъде осъществен. Това са само празни думи, повече или по-малко красиви, но празни.
Днес ние сме свидетели как вместо да седне на масата на преговорите с уважение към партньорите, да търси приемливи решения дори и по пътя на националния консенсус, правителството предизвика конфликт във и със цялото общество. Ето така кризата в образованието се превърна в правителствена криза.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И в момента текат преговори.
АСЯ МИХАЙЛОВА: Завършвайки, искам да припомня на управляващите една простичка народна мъдрост: “Който сее ветрове, жъне бури”. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата народният представител Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Михайлова, репликата ми е във връзка с това, което казахте по отношение програмата на правителството за харчене на излишъка. Вие казахте, че в това е въпросът, че няма такава програма. Доколкото съм част от икономическия екип на мнозинството, имам достатъчно информация и мога да ви информирам, че има такава програма и тя не предвижда харчене на излишъка за надуване на заплати по инфлационната спирала. Голямата част от излишъка ще отиде към фискалния резерв, поне това предвиждат нашите планове, защото този фискален резерв е част от валутното покритие на лева. И да не обяснявам повече, тъй като господин Орешарски вече е обяснил, както и Вие казахте, достатъчно надълго и нашироко. Една част от излишъка може, както и досега, да бъде харчен за инвестиционен процес.
Нашият принцип, който неведнъж сме обяснявали и който преди малко министър-председателят обясни, и който министърът на финансите, а и ние самите многократно обясняваме, е, че ще увеличаваме заплатите във връзка с производителността на труда, във връзка с инфлацията и във връзка с ръста на брутния вътрешен продукт. И разбира се във връзка и доколкото има резерви в самите системи чрез свиване на разходите в тези системи.
Но недейте да обвързвате решенията на проблема с учителските заплати с излишъка. Това е грешна теза. И виждам, че по тази теза се плъзгат и синдикати, и самите учители, не без наша помощ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика, госпожа Тенева.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Госпожо Михайлова, не съм съгласна с Вас, че заложените основни посоки за модернизация на българското училищно възпитание не са финансово обезпечени. Самият факт, че за 2007 г. са предвидени повече от 30 милиона за оптимизиране на училищната мрежа, от които общините не са се възползвали в размер на 20 милиона, самият факт, че решаването на проблема с маломерните паралелки, са предоставени бонуси също в размера на хиляди левове, поставя въпроса за ефективното управление на системата и поставя въпроса за отговорностите, които законът е разпределил между Министерството на образованието и науката, общините, както и към училищните ръководства, когато става дума за делегирани бюджети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Госпожо Михайлова, имате право на дуплика.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Аз благодаря на господин Цонев, че обясни, че правителството има програма. Надявам се, че ще можем да видим тази програма и съвсем нормално е ние, и аз, и опозицията, да имаме различни възгледи по определени дори икономически въпроси. Така че ви благодаря, че внесохте някакво успокоение. Аз цитирах изказване на финансовия министър и не говорех пряко за това как трябва да се изразходва излишъкът за заплати. Така че би било добре да направим и това уточнение.
Благодаря на госпожа Тенева, защото с нейното несъгласие тя потвърди моята теза, че има два аргумента, за да се осъществи програмата – финансова осигуреност и политическа подкрепа. Стана ясно и при обсъждането в Комисията по образованието и науката и при изявлението на образователния министър, че тези спестени милиони не са изразходвани поради причината, че идвали избори. Това означава, че дори там, където имаме финансова осигуреност, нямаме политическа воля да направим реформата. Ето това е проблемът. А там, където няма финансови средства, каквато и воля да имаме нищо не става.
Затова е добре оттук насетне да видите там, където имате пари, как ще ги реализирате. И, дай Боже, в бюджет 2008 най-накрая поне една част от предизборните обещания за брутния вътрешен продукт – процентът, посветен на образованието, да стане реалност и да видим този процент за какво вие смятате, че трябва да се изхарчи. Защото по-голямото количество пари в никакъв случай не означава по-добри резултати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Мурджов.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Дискутираме много болезнена тема, но естественият въпрос, на който трябва да си отговорим днес, е: приоритет ли е българското образование за настоящото управление? Това е сериозният въпрос. На думи, на програми, на заявени намерения е най-големият приоритет, на пряко изпълнение – никакъв приоритет!
Ще дам един фрапиращ пример. Какъв е приоритетът на една държава, която, както е добре известно, е бедна на природни ресурси, но може да инвестира и да покаже качество само чрез образованието си? Къде е разликата?
Разликата е, че тази държава в миналогодишния си бюджет е заложила следните параметри: над 13 млрд. за социална политика и едва 1 млрд. и половина – милиард и 800 млн. – за образование, ето там е разликата. Това е приоритетът на българската държава. Според управляващите приоритетът на нашата българска държава, образованието се развива със сериозни темпове. Всяка измината година брутният вътрешен продукт за образование намалява. Ако това е приоритет, значи всичко е наред!
Децата намаляват, защото българското правителство е въвело диференцирано заплащане. Българските деца не са равни пред закона. За едни от децата има социални помощи и трябва да кажем, че социалните помощи са за социално слаби, а не за всички български деца, защото няма семейно подоходно облагане, няма ясна визия как да се развива този сектор. Но не това е проблемът.
Говорим за образованието. Какво се случва с тези деца, които се раждат? По данни на министерството над 19 хил. от тях всяка година не завършват образование и това е сериозният проблем. Затова бюджетът на Социалното министерството ще е по-голям от бюджета за образование – защото ние си отглеждаме неграмотни и кризата там ще се задълбочава.
Има два основни пункта, по които се определя дали образованието е приоритет, след като е част от публичния сектор, или не е приоритет. Единият – в измерението на бюджета. Видяхме каква е тенденцията – всяка година частта от брутния вътрешен продукт за образование да намалява. Другият сериозен пункт, по който измерваме дали един сектор е приоритет, е провеждането на реформата. Къде е реформата в българското образование – две години и половина, откакто това правителство ни управлява?! Каква е проведената реформа?
Някои ще кажат – има програма за училищно образование и предучилищно възпитание. Чудесно, аз също съм гласувал за тази програма с ясното убеждение, че такава програма е нужна, за да има ясна перспектива как се изпълнява тази програма, какво се случва с българското образование за 10, 15 или 20 години напред. Спираме дотук.
Как се осъществява една програма, без в нея да бъде насочен конкретен ресурс? Днес се оправдаваме, че нямало оптимизация на училищната мрежа, защото имало местни избори. Ние живеем в демократична държава, на всеки четири години има избори. Догодина ще има други избори. Означава ли, че пак спираме да правим реформа? Дайте тогава да спрем изборите и да направим реформата, ако това е решението! Мисля, че не това е решението. Тези твърдения са смешни.
Другото, което е – делегираните бюджети. Смея да попитам, тук има сериозни финансисти, аз не съм такъв: сега ли разбрахме, че делегираните бюджети за две години и половина от вашето управление ще решат проблема в българското образование? Ако сега сте го разбрали – много лошо, но съм сигурен, че сте го знаели и преди. Реформата се провежда с ясна и целенасочена визия – с делегираните бюджети, с оптимизация на училищната мрежа.
Може ли в ХХІ век да съществуват маломерни и слети паралелки? Може. Това, което ни се изнася като информация от министерството, показва, че за тази учебна година в цялата държава те са над хиляда. Срамно е! Но иначе твърдим, че провеждаме реформа. Реформата означава преди всичко политическа воля, осигуряване на сериозен финансов ресурс и ясни правила, които се спазват от абсолютно всички, без значение дали са потърпевши от реформата или провеждат реформата. В момента няма реформа, а има имитация на такава.
Диференцираното заплащане, което щяло да реши проблема. Самите учители отказаха диференцираното заплащане, и то с ясния мотив, че това диференцирано заплащане противопоставя едни на други, защото критериите, които са изработени, явно не са добри, явно не решават проблема. Иначе е похвално, че има такова желание за диференцирано заплащане.
Накрая отиваме до онзи велик момент, кулминацията, причината или поне една от причините да говорим днес за образование – учителската стачка, която е кулминацията на цялостната криза, която съществува там – не от порядъка на две години и половина, а от порядъка на седемнадесет години.
Трябва да е ясно на българските управляващи, че днес учителите не стачкуват само за своите заплати. Мисля, че това е станало ясно, поне от думите на премиера, и се надявам действително да е така, а не е поредният ход да замазваме очите. Учителите стачкуват за реалните проблеми в българското образование – за недобрата структурна база, за недобрите методи на преподаване, за недостатъчните пособия, за недобрите учебни планове, които се правят без тях, за недобрия начин на преподаване, включително от самите тях – те много добре осъзнават това нещо.
Имам един сериозен въпрос към управляващите: като всичко беше ясно, като беше ясно, че има откъде да извадите тези пари, защо допуснахте цялото българско общество да страда от тази стачка?
Искам да попитам не като депутат, искам да попитам като родител: ако имахте информация и имахте ресурс да дадете тези заплати, защо не ги дадохте преди стачката, а позволявате над месец детето ми да не ходи на училище, и хиляди български деца да не ходят на училище?! Това е сериозният проблем, за който трябва да отговаряте. Това е политическият момент – друг политически момент няма. Благодаря. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика - господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Мурджов! Смятам, че във Вашето изказване отново спекулирате с редица неистини, които изложихте, и то след като много обстойно и подробно министър-председателят господин Сергей Станишев и вицепремиерът и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев ясно и точно заявиха направеното в областта на средното образование и готовността и намерението на правителството да се стигне до подписване на споразумение със стачкуващите учители и синдикатите.
Вие си позволихте да зададете въпроси, свързани с нещо, което финансистите и икономистите отчитат през последните години, че брутният вътрешен продукт и като относителен дял, и като абсолютна стойност в измерение за образование нараства през последните години.
Аз искам да Ви попитам: знаете ли през последното десетилетие при управлението на последните правителства кога е бил най-ниският относителен дял от брутния вътрешен продукт за образование? Ако не знаете, аз ще Ви помогна.
Числата говорят следното. При правителството на Иван Костов (оживление в ДСБ), при правителството на Обединените демократични сили през 1998 г. – 3,23 от процента се отделят за образование.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Сега ще съм спокоен!
ПЛАМЕН СЛАВОВ: В първия бюджет, приет от правителството на Иван Костов, и в последния Бюджет 2001, приет от правителството на Иван Костов, относителният дял за образование от брутния вътрешен продукт е 3,53 от процента – с 0,9 от процента по-малко от 2000 г. Тоест правителството на Иван Костов за една година в бюджета от 2000 до 2001 г. намалява относителния дял от брутния вътрешен продукт за образование с близо процент! Ето това са фактите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин Мурджов. Заповядайте.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Славов! От тази трибуна аз за разлика от Вас неистини не съм казал, защото всичко това, което казах, е вярно, само че на вашите партийни форуми Вие говорите неистини. (Реплики от КБ.)
От вашите партийни форуми Вие говорихте неистини и ще цитирам: 500 лв. заплата за учителите в началото на нашия мандат, а 920 лв. в края на нашия мандат. Хайде сега да видим кой говори истината и кой лъже. Ето това е истината.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ, от място): Дупликата е отговор на репликата! На репликата отговори!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Тезата на „Атака” по проблема, който ние тук разискваме, както винаги е различна от всичко останало.
Всички коментари досега се въртяха в една и съща схема – схемата, че управлението на България по принцип е правилно и пътят, по който тя върви, е верен и ще я изведе на добър край, само че правителствата, които я управляват, идват от различни позиции и едни си вършат работата по-добре, а други по-зле.
Тук в началото на дебатите един лидер на парламентарна група и на партия каза нещо за вината и отговорността. Ако разглеждаме тази част от парламентарната трибуна като скамейка за подсъдими, тук, на това място, до господин Сергей Станишев трябва да стои господин Иван Костов, а между тях Симеон Сакскобургготски. Тук, до министър Вълчев, трябва да стои Веселин Методиев, а между тях Игор Дамянов, защото те следват една и съща доктрина. Ако едните са по-способни, а другите по-неспособни, това е отделен въпрос. Това е доктрината на вашия духовен баща Андрей Луканов и в това няма никакво съмнение!
Ако си спомняте и ако сега седнете да прочетете така наречената програма Ран-Ът, ще видите, че тази част, която аз много добре познавам, тази част, в която се третира образованието, е изпълнена на 100 процента. Резултатите са тези, за които ни критикува Международният валутен фонд, Световната банка, Европейският съюз и кой ли не, включително и собственият ни народ, включително и собствените ни учители, които днес ги винят, че не били извършили реформата – да, ще дадем заплати, но направете реформата. Кога учители са правили реформа? Учителите са просто изпълнителите и провеждат реформата, а реформата се прави от правителството.
Да се разберем обаче какво е реформа. Българското фундаментално - основно и средно образование в този си вид, в който го завари промяната, беше организирано и създадено от проф. Александър Цанков през 20-те години на миналия век – същия този кръволок Цанков. Никой не посмя до края на 80-те години да докосне основата на това образование, защото то наистина беше на европейския и световния връх. Дори и Тодор Живков в Империята на плебса, към която принадлежахме, не посмя да го срути. Въпреки горния слой от идеологизация, в основите си то остана емпирично образование, което изискваше да се знае: преди да се разсъждава върху историята – да се знаят датите; преди да се решават задачите – да се знаят формулите, а не да се правят справки по справочници; преди да се разсъждава по литература – да се четат произведенията и да се знаят стихотворенията наизуст. Това беше образованието, което беше заложено, ако мога да се изразя така много кратко, и то доведе българското основно и средно образование в това състояние, в което ние – хората на промяната, го заварихме. Но какво се получи?
Самата реформа, както вие я наричате, което аз наричам разруха, започна още с измишльотините на Благовест Сендов, който се опита да прави мозъчни експерименти на главите на българските учители и българските деца. След това експерименти правихте вие, господа, с щурите си Соросиански идеи, за да стигнем до днешната драма, в която най-големите конформисти в българското общество – българските учители, излязоха на улицата да се бият с правителството. Най-страхливите даскалици, които, като мине директорът по коридорите, се крият под чиновете, излязоха и с дръжките на знамената тръгнаха да превземат Партийния дом и Народното събрание. Това не ви ли говори нещо? Това не е нещо обикновено! Тук във всички речи това се представяше като нещо съвършено обикновено, обичаен протест и прочие. Напротив! Това е заслугата на правителството, за която аз му благодаря, че то събуди истинското гражданско общество в България, което излезе на улицата да покаже, че българите повече няма да търпят! Няма да търпят издевателства, няма да търпят гаври и т.н.
Кога ще свърши стачката? Всичко чухме, чухме разсъждения, чухме прекрасни слова от господин министър Вълчев, чухме неговите намерения за това, което е направено и което ще се направи, само че това е за бъдещето, а стачката е тук и сега, и вие трябва да отговаряте за това!
Останалото от тезата на „Атака” ще ви каже моят лидер Волен Сидеров. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи да направят реплика.
Давам думата на господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги народни представители, господа министри! Беше зададен въпросът защо българските деца вече повече от месец не са на училище и кой носи отговорност за това. Научихме преди половин час от министър-председателя господин Станишев, че за това са виновни българските учители. Отговорността не може да бъде прехвърлена в пленарната зала от тези, върху които тя тежи, върху когото и да било.
Въпросът вече за вината, че 35 дни няма българско училище, е Ваша, на вашето правителство, господин министър-председател! И за да се гласува срещу правителството, има поне седем причини.
Първо - министър-председател, който е обещал, че ще отдели за образование 5 процента от брутния вътрешен продукт, а днес те са по-малко от 3,8 процента и до края на годината, поради огромния приход, ще намалеят още; когато един премиер не държи на думата си – депутатите гласуват против него.
Второ, когато министър-председател обещае учителска заплата над средната за бюджетната сфера и не спази своето обещание, тогава той не удържа на собствените си думи и затова депутатите гласуват срещу него.
Трето, когато министър-председател отказва да се яви в Народното събрание от началото на стачката, превръща я в криза със своето поведение, в крайна сметка оглавява преговори и не постига решение; когато един министър-председател не умее да управлява кризисна ситуация – депутатите гласуват срещу него.
Четвърто - в продължение на 20 дни членовете на правителството и самият министър-председател твърдяха, че ако тази година бъде увеличена базата на учителската заплата, България ще загуби своята финансова стабилност. Това бе лъжа, която те сами опровергаха със своята оферта. Когато премиерът и министрите подменят реалността с цел да задоволяват своята надменност – депутатите гласуват против тях.
Пето - правителството е получило 100 процента съгласие от страна на учителските синдикати за реформи в средното образование. Това е безпрецедентно, но и при това положение не може да се договори с тях. Когато правителството не може да провежда необходимите реформи, депутатите гласуват срещу него.
Шесто - министърът на финансите и министърът на образованието отказаха да проведат разговор с учителите след тяхното излизане в стачка в първите дни на учебната година. Тази надменност доведе до обществена криза, непозната на българското общество. Когато стотици хиляди семейства останаха повече от месец в недоумение как да отглеждат децата си, това означава, че министрите пречат на хората, а когато те пречат на хората – депутатите гласуват против тях.
Седмо - министър-председателят заяви преди два дни: ако учителите не се върнат в класните стаи, правителството ще си върне офертата за заплатите надолу. Какъв е този тон? За какво става всъщност дума? Премиерът заплашва учителите, а какво трябва да направят депутатите, когато един български министър заплашва българските учители – да гласуват вот на недоверие.
И ще си позволя да завърша само с едно нещо, което слушам тук в продължение на три часа – за първи път Народното събрание е приело стратегически документ в областта на българското образование. Да, вярно е. Миналата година беше приет такъв документ тук, в тази зала.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Поне едно нещо призна!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Когато по време на дебатите попитах господин министъра на образованието защо се намираме в стачка, защо децата не ходят на училище – програмата ли не е направена добре или не се изпълнява добре, той ми отговори, че не вижда връзка между програмата и учителските заплати. Ето това беше отговорът на министъра. Така че днес, когато се говори за това защо децата не са в училище, разговорът, дебатът за българското образование, за реформите, за програмата някак си ни е навременен в този момент.
Този момент изисква едно – децата да се върнат на училище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Господин Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Искам да направя към господин Методиев тази реплика - че ако в настоящия момент социализмът е опасен за развитието на страната, популизмът е двойно по-опасен, господин Методиев.
Искам да Ви кажа, че синдикалните искания на учителите са нещо, за което те протестират, искат високи възнаграждения. Но в същото време в българския парламент да се развиват тезите за раздаване на пари на калпак, да не се подкрепя реформата, която за първи път от 15 години е започнала в българското училище от господин Даниел Вълчев и това правителство, това е популизъм. Затова защото, когато се критикува и когато се гласува в българския парламент, трябва да се следва определена политическа линия. Няма значение, че това правителство е доминирано от Българската социалистическа партия, когато иска да прави реформи. Когато иска да прави реформи в образованието, ние ще го подкрепим, а няма да излизаме с леви проекти, както правят Демократи за силна България, за да се размива дясното политическо пространство и да не могат българските избиратели да разберат какво е това политиката, която води определена парламентарна група.
Затова пак Ви казвам, благодарение на такива изказвания като Вашите, на този вот на недоверие аз убедено ще гласувам за кабинета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Още веднъж се обръщам към народните представители в залата: има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Господин Методиев, имате право на дуплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, господин министър-председател, господа министри! Господин Щерев, думата “популизъм”, доколкото аз я познавам, означава да говориш неща, които не са реални. В продължение на 20 дни нито аз, нито Парламентарната група на Демократи за силна България е говорила неща, които не са реални.
Днес въпросът не е кой е ляв и десен – тук да се борим на трибуната с Вас двамата, защото това е абсолютно нелеп разговор в момента. Днес въпросът е защо българското училище не работи? Много по-ясен въпрос, отколкото да се обясняваме в това кой е ляв и десен. Това личи от това как носиш отговорност. Как съм носил аз отговорност не е въпрос на днешния ден. Хората знаят, хората са преценили – едни са го прели, други не. В това нещо аз нямам какво да разчиствам тук сега пред вас. Безумно е в момента да водим този разговор. Водим разговор кой носи отговорността и вината, че 35 дни децата не са на училище? Този. И това е отговорност и вина на българското правителство. Кому да бъде вменена? На българските учители?!
Да тръгнем сега да се занимаваме тук - в пленарната зала на Народното събрание, със синдикати. Какъв е този разговор?! Аполитичен, не политичен, казионен, онзи в смисъла на соца. Тук е демокрация. Получил си доверие от избирателите – носиш отговорност. Имаш 35 дни стачка, децата не ходят на училище – ти носиш отговорността и вината върху себе си! Това е! (Ръкопляскания в ДСБ. Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на госпожа Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Поддържам искания вот на недоверие поради несправяне на изпълнителната власт, в частност на Министерството на образованието и науката, с реформите в образователната система.
Трябва да припомним, че тройната коалиция управлява тази сфера повече от шест години. Дебатът за образованието като идея не се е състоял. Нито преди, нито след 10 ноември 1989 г. сме живели в общество, в което национална ценност да бъде възпитанието на свободни, самостоятелно мислещи, креативни и критично настроени личности. Тъкмо обратното, поставени в ъгъла на нашето общество учителите произвеждат конформистки настроени зубрачи, готови да заемат мястото си в системата, дирижирана от мутри и псевдодемократи. Но именно учителите са тези, които биха камбаната на нашето недоволство, нямайки какво повече да губят. Те извикаха на висок глас, че сме общество без морал, без морални корективи, че образованието вече не е ценност, че се превръщаме в тълпа от неграмотни и лесни за манипулиране и държане в подчиненост хора.
Вотът е оценка за все още неслучващата се реформа. Аз не одобрявам първоначалната формула на управляващите: пари срещу реформа. Парите не са откуп. Те са съществена част от същата тази реформа. Всъщност те са основата на реформата, върху която следва да се надграждат етажите на делегираните бюджети, на децентрализацията на образованието. Звучи нелепо, когато правителството се хвали, че има децентрализация в 45 общини. А какво се случва с другите 218 общини, господин министър-председател? Децентрализацията не трябва да спре само до общините, тя трябва да навлезе в училището, трябва да има механизми за родителски контрол, трябва да се вложи ново и в учителските директори.
Неотложно е преминаването от режим на ерозирал социализъм към реални пазарни отношения. Обществото има готовност да приеме атестацията – вътрешна, външна самоатестация. Ние като опозиция имаме готовност да подкрепим реформите. Но искам да кажа, че голяма част от кризата се дължи и на популизма, който години наред се изповядва в центрове на ДПС, където има училища с пет ученика, и за да не се развали депесарският рахатлък на определени региони, там продължава да се източва системата. Искам да кажа, че има и много кметове и общински съветници от БСП, които правят изявлението – че докато те са на власт, няма да има закрити училища.
Между другото, господин министър-председател, точно тези хора са в основата на кризата и те плащат за тази стачка.
Викът за образованост и морал в обществото е оценка за правителството. Тя в момента е слаба оценка и ние сме ви извикали тук на поправителен изпит. Но повтарянето поради слаб успех в политиката искам да напомня, че гражданите не го позволяват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Местан, заповядайте за реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Колеги! Уважаема госпожо Николова, може би не сте били тук, когато аз направих изказването си. Понеже очаквах, че ще има подобни обвинения, аз запознах пленарната зала с показателни данни за това как за период от 17 години в Кърджалийска област, където Движението за права и свободи е първа политическа сила във всичките седем общини на областта, броят на училищата е намален не с една втора, не с две трети, не с три четвърти, а с четири пети. В Крумовград имаме 12 училища от 65 в началото на учебната 1990/1991 г. Петдесет и едно училища са закрити. Оцелели са единствено градските училища плюс 9 училища в средищните населени места.
Ще Ви моля в дупликата си да коригирате тази теза, че се обслужва комфортът на една или друга политическа сила, която запазва паралелки с 4-5 деца. Това просто не е вярно! Имаше няколко населени места, които бяха откъснати от средищните училища, където нямаше изградени пътища. Там действително все още съществуват слети паралелки, но благодарение на инвестициите, които кабинетът прави там за пътна инфраструктура, с изграждането на пътищата тези училища ще бъдат незабавно закрити. Защото не е в интерес на учениците да учат в тези маломерни и слети паралелки. Ние гоним качеството на образователния процес, а нямаме за политика самоцелното запазване на неефективни структури. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика?
Заповядайте, госпожо Тенева.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Госпожо Николова, във Вашето изказване Вие разпределихте отговорностите на различните субекти, които участват в управлението на образованието и имат отговорност за ефективното му функциониране. Аз проверих какво е положението с маломерните и слетите паралелки в избирателния район, от който аз съм. В тази справка забелязах, че даже и във времето, когато Вие сте била кмет на община Русе и сте имали съответните отговорности по закон за общинската образователна мрежа, в община Русе е имало 44 маломерни и 4 слети паралелки, което по принцип продължава да поставя въпроса и проблема, към който аз от началото на този дебат се опитвам да насоча вниманието – ефективното управление на системата и отговорността на всеки на мястото, на което е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Николова, право на дуплика.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин Местан, аз се радвам, че в тази зала опозицията и част от управляващата коалиция мислим по един и същи начин – че нямаме необходимост от маркиране на образование, без то всъщност да е такова. Радвам се, че Вие като човек, който завежда образованието като сектор в Народното събрание, сте допринесли за това то да се извиси на по-високо ниво във Вашия регион, но когато говорим за слети паралелки и за липса на воля за закриване на паралелки, имам предвид региона, който аз представлявам – Русе, Разград, Шумен и други, където волята за промяна далеч не е такава, каквато Вие сте демонстрирали.
Що се касае до репликата от страна на лявата част – да, когато визирах, че има общински съветници и кметове на населени места, които се противопоставят на закриване на паралелки, аз имах предвид и моя избирателен район, града, в който съм била кмет, защото имаше председател на Комисията по образование – професор при това, който гордо заявяваше: “Докато аз съм председател на Комисията по образование в този Общински съвет, закрити училища в Русенско няма да има”. Точно с такова противоречиво отношение всъщност е натоварена и вашата партия. Заради това в момента министър-председателят и министрите се гърчат.
Както казах, от една страна, вие подкрепяте правителството, а от друга страна, тайно давате пари, за да се клати това правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Безспорно е, че темата на днешния дебат е особено значима за всеки български гражданин. Значима е не само защото пряко вълнува и засяга интересите на по-голямата част от тях – ученици, учители и родители, а най-вече за това, че в стремежа си към знания и образование България се е създала и възродила като държава. Това е една от многото причини обществото да е така чувствително към проблемите на българското образование.
Характерът на дейността на образованието, както и резултатите от него, го правят ярка публична дейност. То е на постоянен показ. Резултатите от учебния процес са видими. Нивото на образованието пряко влияе върху науката, икономиката и като цяло – върху развитието на държавата.
Когато се обсъждат причините за успехите и неуспехите в обществения живот на българската държава, много от тях се коренят именно в образованието на нашите граждани. Днешното състояние на българското образование е продукт, резултат и следствие на всичко, което се случва в България през последните 17-18 години. За днешното му състояние носят отговорност всички български правителства и парламенти, работили през последните години. Поради своята същност образованието пострада най-много от недотам премерените и удачни законодателни мерки и промени. В тази сфера последствията от неправилните решения се отстраняват най-трудно, защото засягат бита и психиката на най-младите – учениците и децата.
Безспорно е, че има много негативи и неудачи, просто несвършена работа в образованието през последните години, но да се прехвърля вина за всичко сторено и несторено върху днешното българско правителство е най-меко казано несправедливо и в крайна сметка – непродуктивно. Така търсейки и прехвърляйки вина тук и сега, ползата от дебата няма да бъде от полза за самото образование, за работещите в него учители, ученици, педагози.
Опозицията има конституционно право да прави политика и да критикува управлението, но не е ли по-важно в днешния дебат да бъдат посочени реалните проблеми, пътища и начини за тяхното преодоляване? Обществото, учителите, учениците, родителите, хората от бизнеса очакват това от нас днес. И аз много се радвам, че в средата на дебата от членове на опозицията се чуха думи за реформа в българското образование, в подкрепа на правителствената програма.
Не желая да обсъждам подробно мотивите на вота. Отговорността за това е на вносителите. Мисля обаче, че в тях има много емоции и крайности. Емоцията, която се проява в днешния дебат, не е най-добрият съветник.
Достатъчно факти, и то много убедителни бяха изложени от членовете на днешното българско правителство за състоянието на образованието в България и неговата съизмеримост с тази на европейските страни. Подробно и тук, в пленарната зала сме обсъждали и приемали много от законите и програмите за развитието му. Днешното българско правителство продължи, а не спря реформите. Продължи ги, и то в много чувствителни области на образованието – външно оценяване, преструктуриране, качество на образователния процес, ефективност на финансирането, адекватност към нуждите на икономиката и бизнеса, квалификация и преквалификация на учителите, възнаграждение на учителския труд, финансова децентрализация. Това са въпросите и проблемите, които в последно време развълнуваха и българското общество, и заетите в сферата на образованието. Именно активността на днешното българско правителство и твърдото му намерение да реши тези дълго отлагани въпроси, трябва да бъдат подкрепени.
Обсъждайки тези въпроси, не можем да отминем и факта, че днешният дебат го правим в условията на национална стачка на българските учители – стачка, с която те поставят и искат да защитят своите права за справедливо възнаграждение, за достоен труд. Никой от нас не отрича, че те имат право на това. Всеки български гражданин има право да отстоява и защитава справедливо своите искания и своя труд. Това вършат и днес българските учители, макар че мина доста време и те проявяваха доста дълго търпение.
Убеден съм, че споразумение с правителството ще бъде постигнато, но искам да припомня няколко факта, свързани със системата на финансиране на образованието през последните години, които някои колеги от опозицията с опит в местната власт пропускат или забравят.
С помощта и участието на Националното сдружение на общините в Република България и местните власти, правителството от 2001 г. насам започна последователно да прилага принципите на финансовата децентрализация. Широкото обществено обсъждане и няколко пилотни проекта показаха, че това е правилният път. Той води не само до повишаване правата и отговорностите на първостепенните и второстепенните разпоредители с кредити, но до реална ефективност на финансовите средства.
Слушах с внимание доводите на колегите от опозицията за влошеното финансово състояние на системата след 2001 г. Явно някои са забравили как се финансираше издръжката на образованието, здравеопазването и социалните дейности в общините през този период. Тогава проблемът бе не как, а откъде да се осигурят ресурси за работни заплати. И ако някой иска да си припомни това, да прочете един колективен трудов договор от онова време, подписан от общински кмет, синдикати и учители и ще види, че основният момент в него не беше размерът на работната заплата, а датата, на която тя ще се изплаща. Точно в този период настъпи и голямата декапитализация на общините. Те бяха принудени да продават и имуществото си, за да осигуряват финансирането на елементарни текущи ремонти в учебни, детски, социални и помощни заведения. От 2003 г. държавата пое своите ангажименти, като пое на своя отговорност работните заплати в училищата и детските заведения, както издръжката и ремонтите в общинските училища. Радващо е, че сегашното българско правителство в Стратегията за децентрализация конкретизира тези свои ангажименти в сферата на образованието.
Делегираните бюджети на учебните заведения сами по себе си не печатат пари, но те ще повишат правата и завишат отговорностите на училищните и общински ръководства. Реално ще се предоставят възможности за избор на местни приоритети, целево финансиране, разпореждане с общинска и училищна собственост. Този въпрос е решен в тясно взаимодействие и пример за оптимално сътрудничество между държавен орган в лицето на Министерството на образованието и науката, общините и учебните заведения.
В тази връзка бих искал да отбележа, че в годините на прехода българските общини и местни власти не изоставиха своите училища. Огромни финансови ресурси бяха вложени в реконструкцията и ремонта на учебни и детски заведения, с предимство бяха решавани въпроси, свързани със социалната политика на работещите в образованието, транспорта, храненето, безопасността на децата и учениците. В тази посока са и предложенията на народните представители от управляващата коалиция – радвам се, че така мислят и колеги от опозицията, за още по-радикални мерки в областта на финансовата централизация и съобразяване на учебните програми с нуждите на местния и регионален бизнес.
Предстои ни и важен законодателен въпрос – с промените в Закона за общински финанси и държавния бюджет да съчетаем максимално интересите на държавата, общините и учебните заведения. Наред с това не бива да се забравя, че българското училище съществува преди всичко заради своите ученици. Безспорно е необходимо реформиране на мрежата от учебни заведения, но това е въпрос, който силно вълнува хората от рядко заселените планински райони на страната. Убедени сме, че изразеното от министрите Даниел Вълчев и Пламен Орешарски становище за адекватно решаване на проблема чрез системата на защитени училища ще бъде изпълнено. Вярвам, че въпреки неверните и недотам аргументирани доводи на вота ще успеем да вземем верните решения за българското образование, за бъдещето на нашите деца, за бъдещето и доброто на българската държава. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и единични – от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Лидия Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Обръщам се към всички вас и считам, че всички ние сме длъжници на реформата в образованието и може би днес е моментът да се издължим. Не само правителството, но преди всичко ние, народните представители, можем много да помогнем за решаване на създалата се тежка криза като гласуваме за истинските промени в образованието. Публичните системи са инертни и винаги се стремят към своето съхранение. Образованието е една от най-тежките инертни системи във всяка държава, защото засяга може би най-широк кръг хора. Но ако искаме децата ни да са добре образовани в ХХІ век, не бива да оставяме инерцията да ни води.
Стачката на учителите събуди духовете. Енергията, която съдържа една затворена система, сега кипи и нека я насочим в правилната посока.
Улисани в спорове за проценти и числа сякаш забравихме, че в центъра на толкова обсъжданата образователна система стоят нашите деца – учениците. И всички разговори, преговори и дебати в крайна сметка трябва да доведат до това да подобрим образованието, което даваме на децата. И ако думата е за пари, най-важна всъщност е сумата, отделяна от държавата за издръжката на един ученик.
Проблемите в образованието не са от вчера и от днес. Оптимизацията на системата по административен път неизменно среща отпора на учители, синдикати, администрация, кметове и депутати. Щом стане дума за закриване на някоя паралелка или училище с много малко ученици, тутакси се получава една странна мултиполитическа симбиоза. Всеки ще си спомни как, когато трябва да се запази някоя такава паралелка, предвождани от кмета, всички депутати в избирателния район се хващат за ръка и отиват при министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е, и аз съм ходил.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Няма безболезнена реформа. Всяка реформа е мъчителна, но колкото по-дълго се отлага, толкова болката е по-силна. Днес ние сме в момента на най-острата болка.
Докъде ни доведе общото противодействие на промяната? Неефективно изразходване на финансовите средства и пълна демотивация на учителите, предвид ниското заплащане. В последните години все пак бе отбелязан известен напредък, който най-малкото сложи началото на посоката за реформиране на системата. В една трета от българските училища съотношението между броя на учителите и учениците вече е приведено в съответствие с европейските и международни стандарти, но две трети остават все още нереформирани.
Въведен беше държавен стандарт за издръжка на един ученик и държавата прие, че дейностите по образованието са държавна отговорност. По-голяма част от тези средства – 80%, са предвидени за заплати на учителите. Идеята парите да следват ученика се роди през 2003 г., а от тази година, на базата на броя на учениците, сумите се превеждат от държавата към общинските бюджети. Би следвало добрите училища, които привличат голям брой ученици, да могат да дадат и добри заплати на учителите, но за жалост, това не е така.
Ще дам един вече казван по медиите пример: Испанската езикова гимназия в София е реформирана гимназия. Тоест там съотношението между учители и ученици е в съответствие със стандартите. Средната учителска заплата там в момента е 400 лв. Ако 80% от парите по държавен стандарт за всички ученици, които учат в тази гимназия, се използват за заплати на учителите, би следвало средната учителска заплата в Испанската гимназия в момента да е 700 лв. Още сега би се получило 70% увеличение. А какво излиза? Че цяла година са изземвали по 300 лв. от учителите на тази гимназия. Може би трябва да попитаме: къде са отишли тези пари?
Тук опираме до втория проблем. Практиката показва, че неизразходваните от общините средства в края на годината формират така наречения преходен остатък, който се харчи през следващата година. Само дето после никой не контролира за какво се харчат тези пари. Могат ли кметовете да обяснят при 200 милиона преходен остатък за 2006 г. и очакван 900 милиона – за 2007 г., каква част от тези средства са дошли от парите за образование?
Всички тези въпроси ще продължават да остават без отговор, уважаеми колеги депутати, ако ние не гласуваме една простичка промяна в Закона за народната просвета – считано от 1 януари или може би 1 юли 2008 г., това е въпрос на наше решение, всички училища в България да прилагат системата на делегирани бюджети. Тоест директорите на училища да станат второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. Тогава училищата наистина ще започнат да получават толкова средства, колкото ученици имат, а бюджетът на всяко училище ще се изчислява на броя на децата в него.
Любопитна съм тогава да видя реакцията на онези общински съветници, на които досега съвестта не им позволяваше да гласуват за закриването на маломерна паралелка или училище. Сега ще трябва да намерят и да гласуват пари от общинския съвет, ако искат да запазят подобни паралелки или училища. Нека се даде и право, и отговорност на общините, които държат да имат маломерни паралелки или малки училища, да могат да ги създават и да ги финансират.
Съществуват и още няколко забрани, които пречат на добрата организация на системата. Кое налага един учител да не може да работи повече от 700 часа годишно? Всички допълнителни учебни часове сега се заплащат като лекторски на много по-ниска база. Трябва да се даде възможност всички учители, които имат капацитет и желание да поемат повече часове, да получават пропорционално на основната си работна заплата допълнително заплащане за тези часове. Формулата: “Парите следват ученика”, предполага възможност добрите училища да привличат повече ученици. Нека в условията на конкуренция училищата с добра материална база и предпочитани от деца и родители да могат да приемат по-голям брой деца в паралелка в сравнение със сега действащите нормативи.
Всичко това са естествени икономически регулатори, които веднъж задействани, ще доведат до оптимизиране на системата и респективно до много по-високо заплащане на учителите.
Уважаеми народни представители, ние не можем да останем безучастни в тази тежка за страната криза. Предлагам да гласуваме предложение за изменение на Закона за народната просвета незабавно и без колебание. Нека решителният тласък за преодоляване на кризата с образованието да тръгне тук, от тази зала, от нас, народните избраници. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри и народни представители! Реформата в образователната система излиза извън тесните политически рамки на една отделно взета партия или правителство. Проблемът е толкова значим и толкова сложен за целокупното и многостранно развитие на нацията, че опитите да се натовари една партия или едно правителство, през последните години, с информаторски правомощия и отговорности са лишени от здрава политическа логика. В България съществува всеобщо мнение, че образованието трябва да бъде приоритет над приоритетите, че от това доколко тази система функционира ефективно зависи бъдещето на нацията в глобалния свят.
За съжаление обаче, поради множество обективни и субективни причини, специфични за българския преход, политическия и обществен консенсус за приоритетното значение на образователната система, не можа да излезе от своята пропагандно- декларативна форма. Всички правителства са предприемали реформаторски стъпки в образованието. Те обаче не са били достатъчно ефективни и системата до голяма степен се променяше частично и стихийно, саморегулирайки се и адаптирайки се към тежките икономически, демографски и социални проблеми, които трябваше да преодоляваме по време на така наречения преходен период.
Какво всъщност се случи в българското образование през последните 10 години? Това е период, който, както спомена министърът на финансите, се определя обикновено като период на икономическа, финансова и социална стабилизация и обхваща дейността на три правителства, доминирани от политически партии и от целия спектър на демократичната политическа идеология.
Първо, финансовият ресурс в образованието нараства два и половина пъти, като достигна почти 2,2 млрд. лв., през текущата година.
Второ, за същия период броят на записалите се ученици намалява с почти 40%.
Трето, преди 10 години за един учащ във всички форми на образование по Международната стандартна класификация, държавата е заделяла средно 500 лв. на един учащ. Сега един учащ струва на държавата вече 1500 лв. или три пъти повече.
Четвърто, през последните 10 години са закрити повече от половината или 54% от началните училища в страната и 20%, или всяко пето от основните училища.
Пето, важно е да се отбележи, че за целия този период средният брой учащи се, които се падат на един преподавател за всички степени по Международната стандартна класификация на образованието остава постоянен, около 12 души.
Всички тези тенденции по безспорен начин потвърждават факта, че промени в образователната система има, но те са неефективни или както се изрази господин премиера „те са на парче”.
Една от основните причини за липсата на положителни резултати в промените на образователната система е специфичния характер на ефектите на тези промени. Положителните ефекти от реформата в образованието се проявяват със закъснение за един период, който надхвърля продължителността на пълния политически мандат от четири години. Голяма част от отрицателните ефекти се проявяват веднага. Продуктът, който образователната система произвежда днес в голяма степен зависи от промените, които са направени в тази система преди години. Ако днес направим системата по-ефективна, негативните политически ефекти, например от неизбежните съкращения на заети, ще се проявят веднага. Докато положителните ефекти ще се появят някъде в бъдещето.
Големите национални цели, уважаеми колеги, изискват големи политически жертви. Дали политическата система е готова на подобни жертви? Не се наемам да отговоря на този важен за политическата мисъл въпрос. Ще посоча само три опорни точки, които са необходими като икономически мерки, които могат да повишат ефективността на неизбежните реформи в образователната система.
Първо, реформата в образователната система е част от големия проблем за реформата в публичния сектор изобщо. Тази реформа не може да се провежда изолирано от другите системи в този сектор. Например политиката по доходите в образователната система, която в момента намира конкретно изражение в търсенето на механизми за повишаване на заплатите на учителите, не може да се разглежда изолирано от политиката на доходите в целия публичен сектор.
Негативните ефекти от повишението на тези заплати най-често се обяснява с лоши последствия върху финансовата и макроикономическата стабилност чрез евентуално генериране на висока инфлация.
Повишението на цените, на ценовите равнища у нас през последните месеци има някои специфични характеристики, които заслужават да бъдат подложени на по-сериозен дълбочинен анализ. Например има основателни предположения, че част от повишението на ценовите равнища няма инфлационен характер, и че инфлацията, която имаме днес, е провокирана в по-голяма степен от предлагането, отколкото от търсенето на стоки и услуги. Разбира се, това не е тема на днешната дискусия, въпреки че този въпрос има отношение към очакваните неизбежни отрицателни ефекти от изолираното повишаване на заплатите в образователната система, без да се отчита съществуващата структура на заплащането на заетите в публичния сектор изобщо.
В допълнение на идеите, които сподели господин Местан искам кажа: за да се предотвратят евентуалните отрицателни последици от нарушения структурен баланс в заплащането на заетите в публичния сектор, ние се нуждаем от ясна, добре мотивирана система за оценка на обществената полезност на труда на заетите в този сектор. Въпросът – колко различни трябва да бъдат заплатите на професора, учителя, лекаря, железничаря, горския, не е по-маловажен от въпроса – колко високи трябва да бъдат тези заплати? Колко трябва да се повишават заплатите на заетите в публичния сектор? Повишаването на ценовите равнища на стоките при конкретната икономическа ситуация в България днес е неизбежен процес, съпътстващ глобалната тенденция на контрагенция с европейските социално-икономически реалности. Тези реалности, за съжаление, са твърде различни от реалностите в днешна България. Този процес изисква от нас по-конкретни мерки за поетапно повишаване на доходите на всички заети в публичния сектор като елемент от една по-обща програма за чувствително подобряване на ефективността от публичните разходи. Ако не свършим това, трудно ще обясним на професора, учителя, лекаря, железничаря, горския защо заплатите на учителите растат по-бързо от техните.
Второ, образованието е публична услуга и като такава тя трябва да бъде безплатна или достатъчно евтина, за да бъде достъпна за всеки член на обществото и да не зависи от доходите на потребителя на тази услуга. Не е тайна, че за голяма част от българските семейства тази услуга е прекалено скъпа. Нашето образование разполага с физически и материално остаряла материално-техническа база. В някои училища в провинцията съществуват чинове, на които могат да се видят подписите на три поколения ученици.
Трето, финансовата децентрализация, която е в процес на успешно, макар и бавно развитие, у нас се приема като процес, който стига до общините, като първично звено на бюджетната система. Погрешно е да се смята, че финансовата децентрализация спира в дълбочина до общините и не засяга отделните общински звена, които са елемент на публичния сектор. Процесът на децентрализация трябва да обхване всички тези звена, включително и училищата, да се ограничи възможността на общинските кметове да оказват натиск при изразходването на средства, предназначени за образование. Не е тайна, че има и случаи на отклоняване на тези целеви средства за финансиране на други общински дейности. Крайно необходимо е да се засили относителната финансова самостоятелност на училището.
При сега съществуващата финансова схема в България общините разпределят около 50% от публичните разходи за образование. Това създава условия за злоупотреби с тези средства. Особено важно е да се ограничи възможността на кмета, на общинския съвет да използват тези средства за други цели, в зависимост от това какви са потребностите на отделната услуга.
Формулата за децентрализирано разпределение на средствата, в зависимост от броя на учениците, задължително трябва да се съчетае с една обективна диференциация, в зависимост от степените и характера на образователния процес и субективна диференциация, отнасяща се до заплащането, от страна на заетите в системата, в зависимост от образователните резултати. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики?
За първа реплика, заповядайте господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател!
Господин Имамов, Вие сте икономист, но в тези искания, които имат учителите, ние смесихме много политика, конкретни искания, образование. Засякох, че на всяка минута се повтаря програма, програма, програма на Министерството на образованието и науката, но в момента има конкретни искания на учителите. Вие обяснихте на залата, че техните искания не зависят само от заплатите, а зависи цялото статукво на цялата икономика. Вие дори смесихте, че с увеличаването на цената на дадени продукти зависи и тяхната заплата. Да, но в момента в България цената на тези продукти не се увеличава вследствие голямо потребление, голяма търговия и свободна икономика, а това увеличаване зависи единствено от държавни акцизи, такси и данъци. В момента в България стоките се увеличиха, но няма потребление. Това потребление е свито, защото в държавата няма пари. Пари всъщност има, но не за потребление, а за други разходи.
Така че разделете нещата, не смесвайте толкова много неща в един дебат, който в момента е основно за учителските заплати и за това, че правителството не прави политика да се излезе от една криза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Имамов, имате право на дуплика, ако желаете.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Не разбрах въпроса, отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И аз не мога да Ви го разтълкувам, господин Имамов.
Давам думата на д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! Нека най-напред да видим хронологията на нещата. Проблемът с исканията на учителите започна още преди година и половина, ако не ме лъже паметта. Нека не си кривим душата, че част от провокирането на тези им искания беше решението на правителството за стачката на шофьорите в София.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Не е на правителството, а на Софийска община.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Но още от месец юни, уважаеми господин министър-председател, бяха ясни исканията на учителите. Беше съвсем ясно, че ако предприемат стачни действия, ще го направят есента. Може би се подцени тяхната активност или се очакваше да не бъдат толкова единни. Мисля, че ако правителството беше започнало по-отрано търсене на решение, дори да приемем, че е било на Софийската голяма община, съгласен съм, но Вие променихте една наредба, която им даде основание да направят това, затова се обърнаха към правителството и трябваше много по-рано да се започнат тези преговори, за да не се достигне до това парадоксално отсъствие на българските деца от училище. Съвсем естествено беше това да стане през м. септември. Може би никой не очакваше, че това ще продължи толкова много и толкова организирано и безспорно идва и времето за избори за местна власт. Така че това трябваше да бъде очаквано и може би реакцията на правителството малко позакъсня в тази връзка.
Не бива да се говори за политизация, но безспорно в подобна стачка и по отношение на проблемите в един такъв важен ресор, какъвто е образованието, не може да няма политика. Трябва ясно да кажем, че имаше политически сили като “Съюз БГ”, която направи едно обсъждане на общественото мнение по въпроси, свързани със стачката, търсеше решаване на проблемите и в крайна сметка най-напред не “Съюз БГ”, а Бриго Аспарухов поиска оставката на министър Вълчев, ако трябва да бъдем точни.
Бих искал обаче да разгледам нещата в един друг аспект, а именно качеството на образованието доколко зависи и от нивото на подготвеност на българските учители. Това не се дължи нито на сегашното правителство, нито на предишното, а е един проблем, който се задълбочава от около 30 години. Постепенно българските учители останаха на последното обществено стъпало, професията стана не много престижна, феминизира се.
Да не говоря обаче, че никой не постави въпроса, уважаеми господин премиер, какво е качеството на висшето образование, което подготвя българските учители? Защо има увеличаващ се прием на тези студенти, да не говорим, че някой, ако не бъде приет, попада там, което също рефлектира върху качеството на българското образование.
Уважаеми колеги, каквито и мерки да възприемем при сегашното ниво на заплащане на българските учители, те няма как да отговорят на каквито и да е изисквания. Няма как. Друг е въпросът за това, съжалявам, че поради обективни причини министър Вълчев излезе, каква е възможността на учителите да могат да подобряват своята квалификация? Имат ли възможност и средства те да имат едно продължаващо се обучение, което непрекъснато да повишава техните възможности?
Безспорно е, уважаеми господин министър-председател, че съотношението ученици към заети в сферата на образованието е 4,3 при средноевропейска норма около 10-12. Само по себе си това също има своите резерви. Онзи ден на мой актуален въпрос самият министър Вълчев ясно заяви, че в България има около 6000 маломерни паралелки и около 2000 смесени паралелки. Самият факт говори, макар и да е непопулярна мярка. Съгласен съм с госпожа Шулева, че наистина всеки се намесва за собствената си община, когато стане въпрос за закриване, но това не може да продължава. Вярно е, приета е програма, но тази програма трябваше да се изпълнява, трябваше да има срокове и трябваше да се прави нещо, просто се закъсня с това. Знаете, че съвсем добронамерено съм прав.
Най-големият въпрос, който бих искал да повдигна пред всички колеги, е: какво е положението, какво е отношението на българския учител в нашето общество? Ако не направим всичко възможно да издигнем неговия статус, неговото положение в нашето общество, то в българското училище няма да влизат хора с призвание, а ще влизат хора ей така между другото. Това е изключително важно и може да стане без големи проблеми.
Господин премиер, извинявайте, но има доста други начини да се вдигне материалното състояние на българските учители, без да се отключват инфлационни процеси, най-малкото като се дадат средства на общините, които да им дадат храна, да им дадат карти. Някои общини го правят. Да не говорим, че би могло да се вдигне и самата осигуровка, да им се даде един статус, който да направи професията по-привлекателна.
Завършвайки, само с две думи искам да ви кажа: да, вярно е за излишъка, имате своите основания, но големият излишък също ражда инфлация, защото намалява покупателната способност и търговецът поради по-малките обеми трябва да вдига цената. И това го има. Трябва много внимателно да се направят преценките доколко и докъде е възможно. Но без да оправим отношението на българските учители в нашето общество, няма да можем да очакваме, каквито и мерки да вземем, тази професия да стане призвание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа и дами министри, колеги! Събитията от последния месец показаха едно: образованието е в много тежка криза. Ако не се вземат незабавни, конкретни и ясни мерки, средното образование е пред тотален срив, а едно с него и висшето, и науката. Правителството на тройната коалиция пропиля две години в тази насока. Провеждането на учебната година е поставено под въпрос, което се случва за първи път, откакто е въведено общо образование в България. За първи път децата от четвърти клас нямат учебници, за първи път над един милион български семейства се чудят как да гледат децата си. Недоволството, уважаеми колеги, се нагнети от многото популистки обещания, които бяха дадени най-вече от БСП. Знаете, че в предизборната програма на БСП се говореше за 5 процента от брутния вътрешен продукт за образование, които да нарастват до края на мандата до 5,8. И тук, уважаеми господин премиер Станишев, имам конкретен въпрос към Вас. В момента не ме чувате, но имам конкретен въпрос към Вас.
На 1 октомври 2004 г., господин премиер, знаете ли какво обещахте? Обещахте целият бюджетен излишък – тогава 1,4 млрд. лв., да се вложи във фонд „Бъдеще за децата на България”, тоест за образование. Тогава в полуопозиция сте предлагали целият излишък да отиде за образование, а сега, господин премиер, казвате, че това води до инфлация. Кога бяхте искрен? Кога бяхте популист и кога не бяхте популист? Държа от тази трибуна да отговорите на този въпрос.
На същата дата – 1 октомври 2004 г., БСП обеща 2 процента от ДДС да отиват за образование. И това беше наречено от БСП данък образование, което е нововъведение в европейската икономическа история.
Също така БСП обеща държавата да поеме всички разходи за образование на децата до 16-годишна възраст. Предвид направените обещания правителството няма морално право да говорите за необоснованост на исканията. На практика учителите настояват БСП да изпълни дадените обещания, дадената дума. Обяснението, че няма пари, не отговаря на истината – парите просто се управляват лошо. Увеличението на заплатите на учителите е задължително и трябва да се случи заедно с реформирането на системата.
В тази дестабилизирана ситуация са необходими кризисни действия, които трябва да започнат веднага и да се реализират в следващите три месеца. За целта са необходими ясни мерки, ясни срокове, контрол и персонална отговорност.
Господин премиер, мисля, че ще искате да чуете следващите няколко неща.
Ние, от СДС настояваме за разработване на кризисна програма от работна група под егидата на Народното събрание с участието на представители на парламента, Министерството на образованието и науката, учители, синдикати и родители. Основните мерки, по които трябва да се работи, са следните.
Децентрализация, така че основна част от проблемите да се решават от самите училища. Ето това липсва – проблемите да се решават от самите училища! Това прави възможно подобряване ефективността на разходите, носенето на персонална отговорност и обществен контрол. Това ще доведе до конкуренция, повишаване на качеството и саморегулиране. В условията на пазарно стопанство образованието е напълно непазарен субект в момента.
Въвеждане на принципа „Парите следват ученика/студента”, така че училището да разполага с ресурсите и да решава как да ги харчи, независимо от формата на собственост и да носи отговорност. А в момента във висшето образование например вместо парите да следват студента, студентът следва постановления на Министерския съвет. Това не е пазарна икономика, господин премиер! Дори и при сегашните пари за образование, ако имаше правилна система на финансиране, щеше да има по-високи заплати.
Ние, от Съюза на демократичните сили настояваме за изграждане на система за независимо и обективно външно оценяване, която да не се основава на запаметяване, а на уменията на учениците да решават реални проблеми.
Заплащането на учителите трябва да се обвързва с резултатите от тяхната работа и от независимото оценяване, създават се стимули за справедливо възнаграждение според постигнатите резултати – това е бъдещата реформа.
Спешно е необходимо да се разработи система за квалификация, обвързана с кариерното развитие на всеки учител.
Шестата точка, която предлага СДС, е премахване на лицензионните режими и заместването им със стандарти, които да гарантират качественото изпълнение на държавните образователни изисквания. Става въпрос за криза, дами и господа, става въпрос за криза, господин премиер! Необходими са ясни и бързи кризисни действия!
И Ви моля накрая да ми обяснихте как бяхте за това целият излишък да отиде за образование, а сега обяснявате, че това води до инфлация. Кога бяхте искрен, господин премиер? (Ръкопляскания от ОДС и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, народни представители, уважаеми господин Димитров! Само преди няколко изказвания беше отправен призив да се спре с популизма. Вие на практика защитихте ярката позиция на десния популист отново от тази трибуна, говорейки неща, които бяха коментирани достатъчно ясно и конкретно. Вие доскоро бяхте и член на Комисията по образованието и науката. Излязохте от тази комисия и затова вероятно не знаете, че допреди няколко дни всички членове на комисията, а това означава и Народното събрание, официално бяха информирани от министъра на образованието и науката, а това означава българското правителство, за изпълнението на Националната програма за училищното образование и предучилищната подготовка и възпитание, така че когато задавате тези въпроси, които вече са коментирани, бъдете поне коректен – поне това направете! Когато говорите за децентрализация на системата, слушайте внимателно това, което беше казано преди малко и от министър-председателя, и от министъра на образованието и науката – че реално с изпълнението на тази програма се осъществява децентрализация. Децентрализация, за която между другото говореше много и правителството на господин Иван Костов. Децентрализация, която обаче беше превърната в абсолютна централизация по един команден модел именно в периода 1997-2001 г.
Когато говорите за системата за финансиране, също бъдете коректен, че именно това правителство за първи път въвежда делегираните бюджети и ще очаква подкрепата и на опозицията това да стане от 1 януари 2008 г. – по-рано от заявеното. И когато правим тези сравнения и когато говорите като парламентарен лидер на дясната опозиция, на Обединените демократични сили, нека все пак да сме наясно, че в този десен популизъм трябва да се отчитат и реалностите в страната, а те са, че трябва да полагаме и необходимата грижа с въвеждането на делегираните бюджети и за защитата на училищата, така че да не бъде нарушена целостта на системата на народната просвета. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Имам чувството, господин Славов, че Вие направихте Вашата реплика, без да сте чул моето изказване, като че ли прочетохте предварително подготвена реплика.
Но знаете ли какво е популизъм, господин Славов? Популизъм е, когато обещаеш, както казах, че БСП обещава целия излишък през 2004 г. да отива за фонд за образование, за развитие на децата, и след това, три години по-късно, от тази трибуна се казва, че излишъкът въобще не може да бъде харчен за образование! Това е възможно най-кратката дефиниция на популизъм, господин Славов! (Шум и реплики от КБ.)
Така че, моля Ви, популизмът е подвеждане, лъжене на хората – това е! И се учудвам, че не изпитахте неудобство да направите тази реплика! Това ме учудва.
Другото, което е популизъм, и тук ще се обърна към министър Вълчев – давате ми тази възможност с дупликата, е, че министър Вълчев каза, че за първи път това правителство е въвело тестовете. Това не е вярно! През 2000-2001 г. СДС въведе тестовете след седми клас, след това имаше един министър, който ги премахне и сега отново се въвеждат тестове. Така че нека да бъдем коректни – това са примери за много ясен популизъм.
Но аз отново продължавам да настоявам – не Вие, господин Славов, а министър-председателят господин Станишев да ни каже тази голяма промяна в неговото поведение как настъпи? Как иска целият бюджетен излишък да отива за образованието, също и 2 процента от ДДС, а сега казва, че това водело до инфлация, до нестабилност, до проблеми? Това за мен е популизъм, уважаеми дами и господа! И се надявам да получа някакъв отговор. (Ръкопляскания от ДСБ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да съобщя, че на Парламентарната група на ОДС остават 2 минути.
Министър Вълчев, искахте думата, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа! Разрешете ми да взема отношение по част от изказванията, които бяха направени главно от страна на представители на опозицията, не заради друго, а защото за тях като че ли това няма да се промени до края – по отношение на тази част от вота, която е насочена към промени, проблеми в областта на образованието, има две неща, които постоянно се повтарят. Между другото, те много добре се видяха и в изказването на господин Димитров – няма реформи, дайте да направим първо, второ, трето, четвърто, пето.
Правилно, господин Димитров. Между другото, не знам дали Вие сте чел Националната програма за развитие на училищното образование, но всъщност я цитирате много точно. Тези неща, до които допускам, че Вие по самостоятелен път сте достигнали, всъщност са гласувани от българския парламент преди малко повече от година. Позволявам си да го кажа, не за да се закачам с Вас, а заради една много важна причина. В началото аз започнах с това.
Може тази програма да не е най-добрата. Допускам, че други биха направили по-добра програма. Но около шест месеца тя беше дискутирана в какви ли не формати.
Още веднъж казвам: представителят на ОДС в комисията я подкрепи. След това аз поисках среща с вашата парламентарна група, поисках да я изложа пред вас. Добре, може би имате някакви други идеи, голмайсторски идеи, които ние, простите полузащитници не сме успели по някакъв начин да разберем, да схванем, да измислим. Добре, няма нищо лошо в това. Вие отказахте такава среща.
И след като Вашият представител гласува “за” програмата в комисията, след това вие като парламентарна група, без да ме изслушате, единодушно гласувахте “против”. Е, какво е това, ми кажете?! Вие наистина ли сте загрижени за това, което ще стане в образованието, или сте загрижени, когато един ден дойде дебат, да можете да кажете: “Ние от самото начало сме “против”.”
Против какво сте? Против децентрализацията ли? Тя е описана дори по стъпки.
Против какво – против диференцираното заплащане ли? Както каза господин Мурджов – не точно в този вид. Ами, в кой вид? Тези критерии аз ли съм ги измислил? Социалните партньори, синдикати, директори, такива, онакива шест месеца мислеха тези критерии. Ако искате, нека да мислим още шест месеца! Какво точно предлагате?!
Същото беше изказването на госпожа Михайлова. С цялото ми уважение, нямам нищо против, имате свои виждания, добре, уважавам ги. Но кажете една теза, с която вие не сте съгласни, теза, която има значение за образованието, около която считате, че трябва да се обединим – нямам нищо против. Но кажете каква е тази теза!
Разбрах, че всъщност големият проблем били учебниците. Вие нали знаете какъв е проблемът с учебниците?! Онзи ден имаше парламентарен контрол, да бяхте го чули!
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Слушах.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Тогава би трябвало да знаете, че големият проблем е, че вече години наред между пет и седем хиляди комплекта учебници изчезват по пътя до училищата. Тази година спряхме това.
Искате да кажете: “добре, да ги дадем пак”. Добре, да ги дадем. Аз лесно ще запълня празнините, но това е за сметка на всички. Това го плащат българските граждани, не го плаща Министерството на образованието и науката, защото ние нямаме петролен кладенец, от който да вземаме пари и да ги раздаваме. Това идва чрез данъци, чрез такси, това са парите на всички българи. (Реплики на народния представител Мартин Димитров.) Ето, това е цялата работа. И тази година може да има малък проблем, но веднъж завинаги там ще внесем яснота, ще внесем ред в тази работа.
Следващият въпрос. Учебниците били еди-какви си, изостанали. Извинявайте, но знаете ли кой утвърждава учебниците? Знае ли някой това? Учителите, ако не знаете, не министерството. Веднъж завинаги го научете: учителите утвърждават вида на учебника, съдържанието и избират кой учебник да бъде! (Реплики на народния представител Мартин Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, моля Ви!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ако искате, да сменим системата – да няма три учебника, както е сега по закон. Да станат 13 или без ограничения, или само един учебник, нямам нищо против. Внесете законопроект, има различни системи в света, има различни аргументи – дайте да обсъдим този въпрос. Ако народните представители считат, че моделът, който трябва да бъде възприет, е друг, нямам нищо против. В крайна сметка, нека той да бъде възприет.
По въпроса за делегираните бюджети. Няколко човека обясняват как така правителството уж е за децентрализация, а само 45 общини имали делегирани бюджети от над 200 общини. Ами, много просто – по закон самите общини решават дали училищата да са второстепенни разпоредители. Много просто – ето така. И те не решават.
Имаме ли воля да направим това нещо със закон и да ги задължим да го направят?! (Шум и реплики от опозицията: ”Имаме”) Ако имаме, тогава въпросът е решен.
Но както го имаме сега, нека да се видим отново след двадесетина дни, когато отново ще бъдем в тази пленарна зала и отново ще има въпрос на дискусия – да видим дали някой няма да се сети, че в еди-коя си община нещо било по-различно, а пък в другата община нещо не знам какво не било измислено и т.н.
Единните стандарти за издръжка. Хвалите, правилно, че добре били въведени. Добре, били въведени, но знаете ли колко коства това и колко голям екип, включително с експерти на Световната банка работихме?! (Реплики от народния представител Павел Шопов.) Защото, ако е единен стандартът за издръжка,...
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Световната банка не може да бъде мярка на българския народ.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Изслушайте ме поне малко, колега!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, проф. Станилов, говори се само от микрофона!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин Станилов, знаете моето уважение към Вас, изслушайте това, което казвам.
Единният стандарт на издръжка, уважаеми колеги, е нещо добро, защото никоя администрация не може да следи демографските процеси и да ги администрира. В крайна сметка, когато тук намаляват децата, а аз запазвам издръжката, това е за сметка на всички останали. Иначе, няма нищо по-хубаво от това и аз винаги съм мечтал да съм министърът, който ходи по страната и реже лентите на нови училища. Така е, това би било най-хубавото! Само че, за съжаление, демографският тренд е такъв не по моя вина, допускам, че не е по вина само на стоящите тук, въпреки че като родители и ние имаме някаква вина – имам предвид като родители на недостатъчно деца, но ако трябва да бъдем откровени, проблемът ще продължи да съществува през следващите 5-6 години и ние трябва да сме наясно как ще го решаваме.
Ако искате, можем да кажем така: добре, нищо не пипаме в мрежата, оставяме я така, както е. И след 10-15 години, когато има достатъчно деца, ще се радваме. Само че те няма да се появят на същото място, защото демографията означава не просто намаляване или нарастване на населението, тя означава и движение на населението. И няма сила, която да задържи хората на едно място, където няма поминък – за съжаление това е така.
Следователно, накрая бих искал да кажа следното. Много е лесно да говорим какво би трябвало да се направи, защо това или онова не е направено. Искам да кажа обаче, че когато водим специализиран разговор по всеки един от тези въпроси, този въпрос има своя история. Има различни тези и те не са откриват от някой, който за 15 минути се е подготвил – това са неща, които отдавна са знаят.
В крайна сметка по-дълбокият въпрос, който беше поставен – да цитирам пак проф. Станилов, по-дълбокият въпрос е ние наистина ли имаме по-добра система, която, ако бъде възстановена, леко поизтрита от нафталина, би светнала в целия си блясък? Честно казано, господин професоре, се съмнявам. Защо се съмнявам?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Аз не съм казвал това, аз казах нещо друго.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Добре, може би неправилно съм Ви разбрал, не го приемайте лично.
Искам да кажа, че в крайна сметка образователната система, колкото и да е добра, винаги е в състояние на преход. Струва ми се, че всички го разбират, защото самото общество е в състояние на преход. Не е възможно да има една много добра образователна система, която да остава същата и пак да е много добра. Това е малко като в приказката “Алиса в страната на чудесата”. Има такива ситуации и за съжаление така е и в образованието, че човек трябва много бързо да тича, за да може дори да стои на място. Въпросът дали ние ще вървим с добра скорост е въпрос на всички нас – това е големият въпрос.
Ако смисълът на вота е дайте да видим каква е политиката в публичните финанси, в областта на доходите в публичната сфера, това е коренно различен въпрос. Не че въпросите не са свързани, в света всичко е свързано. Но така или иначе, това е един коренно различен въпрос.
И ако ще водим дебат за образованието, за истинските стъпки, които трябва да се направят в образованието, за истинското състояние на нещата в образованието, според мен правилното е да го водим наистина в малко по-спокойна атмосфера, в един малко по-спокоен тон и с идея какво да направим, а не само кой да понесе отговорността. Защото, добре, отговорността ние ще я понесем, но най-накрая някой трябва да свърши работата. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Лоша дисциплина в кабинета, господин премиер! Само двама министри.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Четирима.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Не че пленарната зала е по-добра.
Все пак оставиха Ви тук Вас да слушате изказванията, които продължават вече четири часа и нещо, но в тези изказвания не чух досега какво правим утре след вота на недоверие. Правителството пада – какво правим тогава? (Оживление.) Аз чух представители, включително на опозицията – съжалявам, никой да не се засяга – които по-скоро дават съвети на управляващите, отколкото да казват какво да правим след утрешния ден. Ако падне кабинетът, какво правим, уважаеми колеги, дами и господа народни представители? Това не го чух и смятам, че трябва да мислим върху този въпрос. Защото имам чувството, тази седянка стана доста вяла, имам чувството, че по-скоро някои се изказват, за да мине време, а всъщност не искат наистина да падне кабинетът.
Аз смятам, че опозицията има за задължение да критикува правителството. Смятам, че опозицията трябва да иска вотове на недоверие и трябва да работи като коректив на управляващите. Това е част от демократичния процес. Така както част от демократичния процес са стачките, протестите, включително и продължителните стачки. Това е демокрацията. Това е капитализмът. Нали това искахте? Това е лошият, дивашки капитализъм обаче в България, който не е добър за българската нация. Само че стачките, вотовете на недоверие са абсолютно рутинна част от демократичния процес. Така че нека да не влагаме страсти и емоции и да се обвиняваме морално дали е редно и морално да искаме вотове, дали е морално да се критикува кабинетът, дали е морално да се иска падането на кабинета. Разбира се, че тук няма място за такива категории. Всичко това е законно, законно обосновано, всичко това е част от демокрацията.
Не чух и нещо друго, много глобално, което всъщност е целостта на нашия проблем, за който говорим днес – образованието. Ние от дървото не виждаме гората, а гората се нарича глобализация. Глобализацията е процес, който работи в момента в ущърб на страни като България. И това го казвам не само аз, това го казват много уважавани и авторитетни хора в световната икономика. След малко ще цитирам един от тях, който е познат в България. Глобализацията, която принуди държави като България да работят в посока на една бърза, скоростна, стахановска приватизация, в рестриктивни финансови посоки, орязване на обществения сектор, орязване на парите за образование и здравеопазване, след което започваме да се питаме защо точно процент и половина или половин процент от обещаното не са дадени. Защото, уважаеми дами и господа народни представители, няма значение дали лява или дясна коалиция или лява и дясна партия управляват България. Всички тези от този момент управляват въз основата на една желязна матрица, изработена във Вашингтон. Тя се нарича Вашингтонски консенсус. Господин Мартин Димитров знае много добре за него. Този Вашингтонски консенсус, изработен в края на 80-те години, е всъщност една договорка между Финансовото министерство на САЩ, Международния валутен фонд, който е доминиран от САЩ, и Световната банка, която също е доминирана от Съединените американски щати. Значи Съединените американски щати се договарят със себе си да решават как да върви икономическата политика на света. Те са господарите на света, те са Господ, който решава точно как да протичат процесите на икономически преобразования в държави като България, държави, излизащи от Съветския блок и тръгващи по пътя на така наречения преход. Преход към какво – видяхме.
Та този Вашингтонски консенсус съдържа в себе си матрицата, за която говоря. Матрицата, която вече беше започната да се прилага от Международния валутен фонд преди повече от 10 години. Преди малко проф. Станилов – колегата от моята група, каза ясно за програмата Ран-Ът. Но тази програма, приета от Андрей Луканов в началото на 90-те години, още в 1990 г., след това беше материализирана чрез директивите на Международния валутен фонд – организацията, която колонизира и налага колониална политика на държави като България, държави развиващи се страни. Защото ние сме там – в развиващите се страни. Даже може би не третия, а в четвъртия свят отиваме. Тази матрица на Международния валутен фонд е в ущърб на обществения сектор. И това го знае всеки икономист. Ако е честен, ще стане и ще си го признае тук, в тази зала, и в правителството.
Всички изказващи се тук се позоваваха на Световната банка като на скрижалите на Мойсей. Световната банка казала, Световната банка повторила. Световната банка, уважаеми дами и господа, не се ръководи от интересите на българския народ. И аз тук ще ви цитирам не друг, а един много високоуважаван авторитет в световната икономика, който се казва проф. Джоузеф Стиглиц. Той е лауреат на Нобелова награда. Господин Паси вероятно го познава, тъй като му е сънародник. Той е бивш вицепрезидент на Световната банка, той е бивш главен икономист на Световната банка. И нещо повече – забележете – бивш съветник на господин Първанов, президента на България. Господин Джоузеф Стиглиц го е съветвал в известен период от време преди няколко години.
Господин Стиглиц написа и издаде няколко труда, някои от тях са преведени на български. Един от тях, фундаментален, се казва “Глобализацията и недоволните от нея”. Тази книга излезе преди 4 години в България и беше с предговор на Георги Седефчов Първанов, тоест с одобрението и цялостното разбиране на президента, който в момента е държавен глава на България.
И ето какво казва в тази книга проф. Стиглиц – лауреат на Нобелова награда. Той казва така: “Международният валутен фонд направи две големи грешки през тези години. Първата е, че се наведе” – той използва този малко уличен жаргон, наведе се – „на нуждите на “Уолстрийт” от нови пазари, като направи заемите на МВФ условие за страните, които отварят своите финансови сектори. Резултатът – увеличението на потока от спекулативни капитали, се оказа бедствен за крехките икономики.” Смятам, че всички тук ще се съгласят, че България е крехка икономика.
“Втората грешка беше да се препоръчва смесица от фискална аскетичност“ – това, което сега правим – “и високи лихви в държавите, които са на прицела на спекулантите.” Забележете, проф. Стиглиц – съветникът на господин Първанов, лауреат на Нобелова награда, нарича спекуланти тези, които се възползват от матрицата на МВФ. ”Да се иска от страните, които имат здравословни бюджетни излишъци, да затягат коланите, само ускори рецесията“ - казва Стиглиц. Това ви звучи познато, нали? Ние затягаме коланите и отчитаме излишъци. Затягаме още и отчитаме излишъци. Това – казва той – ускорява рецесията.
Тези хора, които имат полза от матрицата на МВФ, той също ги визира. Той казва така: “Финансовите министри и управителите на централните банки” – в случая Световната банка, този скрижал за нашите икономисти – “са тясно свързани с финансовите кръгове. Те идват от финансови организации и след приключване в държавна им служба се връщат там. Робърт Рубин“ – финансов министър на САЩ през по-голямата част от периода – “дойде от най-голямата инвестиционна банка “Голдман Сакс” – звучи познато на господин Велчев, преди малко го видях, че прекосява залата – “се върна във фирмата “Сити груп”, която управлява най-голямата търговска банка – “Ситибанк” . Тоест тези, които са управлявали директивите, на които България се подчинява – орязвайте обществения сектор, рестрикции, уволнявайте, съкращавайте, бюджетен дефицит до нула, другите държави могат да си позволяват по-голям, а вие не, днешният дълг го изплащайте, ако щете да умирате от глад – всички тези директиви се изработват и хвърлят в пространството и се прилагат от хора, които са част от огромната финансова наднационална олигархия, световна олигархия.
Точно това го казва господин Стиглиц, уважаеми колеги. (Реплики от КБ.) Тук някой се обажда, пак повтарям, това са думи на Джоузеф Стиглиц – лауреат на Нобелова награда по икономика.
И още един цитат от него, за да затвърдите впечатленията си. Той казва така по отношение на приватизацията, защото нещата са тясно свързани. Ние говорим за образование и че няма пари за образование, но няма пари, защото беше проведена една стахановска, една вулгарна, една криминална приватизация, която лиши България от фондове, които можеха да отидат за образование и за здравеопазване.
Много пъти съм казвал, че сделки от приватизацията трябва да се развалят. Много пъти съм казвал, че тези сделки бяха криминални, те бяха престъпни. Там бяха заграбени пари, които сега липсват, за да бъдат дадени на учителите, за да бъдат дадени на докторите, на всички тези, които имат нужда от достойна заплата. И съм казвал, и нашата група излезе с идеята за национализиране на тези приватизации, на тези сделки за приватизацията, които бяха проведени зле, лошо.
Ето какво казва Джоузеф Стиглиц, цитирам за последно: “Много по-добре е предприятието отново да се национализира, отколкото да се стигне до неблагоприятни последици”. Край на цитата. Цитирам ви лауреат на Нобелова награда. (Ръкопляскания от КА.)
Е, каква е политиката на Партия “Атака”, питам аз? Каква е политиката на нашата парламентарна група – безумна, ненормална или абсолютно в синхрон с големи икономически умове, които казват, че трябва да се сложи край на този колониален модел? Оттам произтича абсолютно всичко и проблемите на образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето изтече, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Ние имаме нужда от решителни, радикални, нестандартни действия, господин премиер. И тези действия могат да станат само чрез, първо, ако искате сега Вашето мнозинство в парламента може да предизвика преразглеждане на бюджета, за да бъдат дадени пари на учителите. Сега, веднага и моментално, защото тази стачка повече не може да продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: И след това да бъдат предизвикани предсрочни избори, с които да пренаредим пространството и да направим един национално отговорен кабинет, без мандат на ДПС, които вече 8 години управляват България и се крият в храстите, без да поемат нито част от отговорността, която трябва да поемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сидеров!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Крайно време е ДПС да излязат от своята роля на статисти и да понесат отговорността за всички неудачи в българската икономика. С техен мандат беше правителството на Беров, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сидеров, времето!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: … те управляваха 4 години предишния кабинет и сега пак управляват. Това е проблемът на България. Той се казва ДПС. Освободим ли се от него, нещата ще вървят напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Сидеров!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Благодаря ви за вниманието. Да живее България! (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това времето на “Атака” се изчерпа, даже надхвърли една минута.
Има ли реплики?
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Той не каза нищо – само цитати!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Господин председател, уважаема госпожо министър, господа министри! Заставам тук, пред вас, омерзен от фарса, който правителството на тройната коалиция разиграва повече от месец. Не съм изненадан от управленското безсилие, защото то обещаваше реформи, които не се състояха и след предишната учителска стачка в началото на 2006 г. Думите “заплати срещу реформи” се оказаха просто заклинание, което правителството повтаря, за да хвърли прах в очите на обществото и да имитира грижа за обществения интерес.
Възмутителното в сегашната ситуация е, че правителството си позволява да третира цяло едно високо образовано и квалифицирано съсловие – според данни на Националния статистически институт 80% от учителите, около 100 хиляди души, са с висше образование – като досадни просяци, и то след като безсилието на правителството и отказът му да управлява процесите в този изключително важен сектор са извели тези хора на улицата.
Помислете, господа министри, защото всички вие, искате или не искате, сте плод на българското образование и на труда на тези хора, с които така цинично си играете. Ако те са такива, каквито ги представяте, откъде се взехте вие толкова загрижени за общественото благо и за децата ни?
Нямат бъдеще народ и държава, където учителите, онези, които създават най-ценния национален капитал – гражданите на България, са приравнени към детегледачи и държавата им плаща по-малко, отколкото на обикновена секретарка в министерството. Недостойната манипулация на общественото мнение, което се настройва срещу справедливия протест на най-голямата част от българската интелигенция, застрашава сърцевината на нацията и възпроизводството на нашата национална идентичност! Та ние всеки ден поверяваме на тези хора не само да обучават децата ни, а за да моделират душите им!
Създалата се криза е налице между учителите, от една страна, и родителите и децата, от друга страна.
Кажете ми, уважаеми господа министри: защо се сетихте за демографския проблем и неоптимизираната училищна мрежа едва в разгара на стачката? Нима това не е ясно от години? Националната статистика, Националният институт по образование, който вие закрихте, и редица други правителствени и неправителствени институции тръбят за това почти цяло десетилетие!
Запитайте господин министъра на здравеопазването – през 1987 г. в България са се раждали 120 хиляди деца, а миналата година са под 68 хиляди! Във вашата програма за развитие на образованието се говори за него.
Само преди няколко седмици министърът на образованието и науката внесе в парламентарната Комисия по образованието и науката отчет за изпълнение на Програмата за развитие до 2013 г. Там направихме своите забележки и поднесохме много въпроси на министъра, отнасящи се за учебници, ритуализацията на училищния живот, системата на оценяване, ресурсните центрове за интегрирано обучение и възпитание, въпросите за социалния статус на учителите, оптимизацията, финансирането на образованието, законодателството, кариерното развитие и квалификацията на кадрите.
Очевидно е, че програмата не е програма и, както вече имах възможност да отбележа, много трудно може да заработи, защото не е обвързана с конкретни мерки и инструменти. Общо взето, очаква се учителите сами да реформират българското образование, както барон Мюнхаузен се е спасил от удавяне, теглейки косата си.
Вие управлявате вече трета година, а коалиционните ви партньори, на които сте поверили българското образование, вече седма.
Какво се случва? Не сте отишли по-далеко от простото констатиране на проблема и се опитвате да го решите не с изработване на точна стратегия, не с анализиране на тенденциите и перспективите за развитието на сектора на национално и регионално равнище, а отведнъж и в момент на криза.
Коя е панацеята? Делегираните бюджети. Кой, господа, е виновен за това, че делегираните бюджети не бяха въведени? Не бяха ли те един от основните компоненти на заема за модернизация на българското образование от Световната банка, за което аз не чух нищо тук? Той възлизаше на 60 млн. евро, като основните три приоритета в този заем бяха оптимизацията, делегираните бюджети, квалификацията на кадрите, единните държавни изисквания и държавните зрелостни изпити. Кой провали този заем, внимателно подготвен и договорен от правителството на ОДС? Не беше ли това предишното правителство, чиито представители и сега управляват българското образование в лицето на заместник-министъра, който отговаряше по този проблем – Игор Дамянов, а след това стана министър?
Извинявайте, но делегираните бюджети няма да решат проблемите, а и вече показахте, че нямате необходимия експертен и управленски капацитет, за да ги въведете. Тогава защо не потърсите помощ от другаде – от неправителствения сектор, от специалисти в чужбина? Изглежда и за това няма капацитет.
Дошло е времето да се заговори сериозно за българското образование и неговото бъдеще. Размерът на учителските заплати е само върхът на айсберга. Необходими са обединените усилия на нацията и целият й експертен потенциал, за да се преодолее кризата и да се изработи реалистична стратегия за постепенно преструктуриране и реформиране на сектора, така че той да бъде адекватен на потребностите на българските граждани и нуждите на образователния пазар! Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Камбуров? Няма.
Давам думата на господин Великов за процедурно предложение.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, чисто формално предлагам да удължим работното време, тъй като все още има доста изказващи се, това е важна дискусия, важни разисквания и вероятно е добре чисто формално да имаме едно продължаване, докато изчерпим тази точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за продължаване времетраенето на заседанието до изчерпване на точката от дневния ред, която разглеждаме.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Внимателно се запознах с мотивите на настоящия вот. От тях става ясно следното: в годините, когато ни управляваше СДС, в системата на образованието бяха направени решителни и смели реформи, които включваха – единен стандарт за финансиране на всеки ученик, делегирани бюджети за всяко училище, външна оценка чрез стандартизирани тестове след завършване на всяко образователно ниво, оптимизиране на училищната мрежа, диференцирано заплащане на учителския труд според неговото качество, ускорено въвеждане на информационните технологии в училищата. За съжаление правителствата след 2001 г. върнаха часовника на реформите назад, ликвидираха резултата от реформите и натикаха българското образование в блатото.
Дори и вярващите от ДСБ ме гледат невярващо и са готови да ме репликират със звучното: “Дрън, дрън!”. И ще са прави, защото за днешното състояние на нашето образование отговорност носи цялата политическа класа.
Всички ние бягахме от решителните пазарни реформи като се заблуждавахме, че в една пазарна икономика може да съществува образователна система, дълбоко вкоренена в плановата икономика на миналото. Всички се страхувахме от реакцията на избирателите, много от които инстинктивно се боят от реформите и техните последици.
Ако има нещо положително в едномесечния учителски протест, то това е, че всички разбрахме, че това повече не може да продължава. Всички признаваме, че учителите заслужават по-достойни възнаграждения. Хубавото е, че е по силите на нашето общество да осигури такова възнаграждение още от утре, ако бъдат направени необходимите реформи.
Образованието излезе толкова нагоре в дневния ред на обществото, че всички разбраха от какви реформи има нужда то – всички разбраха, че пазарните принципи са неизбежни, че конкуренцията трябва да съществува и между училищата, и между учителите, и между учениците.
Няма пречка и е крайно необходимо от следващата година да се случи следното: да се въведат делегирани бюджети във всички училища, които да придобият статут на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити; да бъдат въведени формули за разпределение на средствата между училищата и детските градини, финансирани от една община; да бъдат предоставени правомощия на директорите на училищата за самостоятелно определяне числеността на персонала, преподавателската натовареност и броя на учениците в групи и паралелки; да се повишат нормите за максимален брой ученици в паралелка и нормите за преподавателска работа. Ясно е, че повишаването на заплатите трябва да бъде обвързано с по-висока производителност на труда и с подобрена ефикасност на учителския труд, така че най-качествените учители да получат наистина достойно заплащане за своя труд.
Спешно да се въведе външна оценка на знанията на учениците в перспектива за всеки клас. Това е оценка на работата на учителите и тази оценка трябва да бъде основен критерий при определянето на диференцираното заплащане на учителския труд.
Ако всичко това се случи като резултат от стачката в образованието изминалият месец ще се окаже най-болезненият за българското образование от началото на прехода до сега. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики.
Давам думата на господин Минчо Христов, независим народен представител.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тук се говори много и общо взето за две неща: първо, че учителската стачка се политизира, и второ – че няма пари.
За политизацията на стачката, съдейки от поведението на някои синдикални лидери, може би има известно основание за едно такова твърдение.
Що се отнася до второто, че пари няма, аз тук категорично не съм съгласен. Ще ви кажа и още нещо: пари има и пари има не само за учителите. Пари има и за българските пенсионери и за всички останали социални групи. Въпросът е да има политическо желание да се вземат отнякъде. И аз ще се опитам да ви кажа откъде трябва да вземем тези пари. Те не са само тези 3 милиарда от бюджетния излишък.
На първо място, ние можем да спрем всички мисии в чужбина. Имам предвид главно Ирак и Афганистан, които гълтат стотици милиони левове. Ето ви едно съществено перо, с което ние можем да увеличим значително заплатите и пенсиите в България.
Второ – незабавно въвеждане на мораториум върху сделките по превъоръжаване. Аз не мога да разбера как така за учителите и за пенсионерите няма пари, а за френски корвети за около 2 млрд. лв. с лихвите – има? Ето това е един въпрос, на който аз искрено се надявам да получа отговор.
Трето – премахнете партийната субсидия, колеги, която получава всяка партия от държавата. Това са десетки милиони левове в продължение на целия мандат. Ето ви друг съществен източник.
Незабавно изискване на иракския дълг от 2,5 млрд. долара. Колко пъти го предлагам тук, в тази зала, и вие го отхвърляте? Нима тези пари не са ни нужни?
Дайте глътка въздух на пенсионерите, на учителите и на всички социални групи като отмените данък добавена стойност върху лекарствата. България е страната с най-висок такъв данък. Вземете пример от Англия, където той е под 1%, ако искате да се равнявате по Европейския съюз.
Направете пълна ревизия на приватизационните сделки, само че за разлика от колегата Сидеров, който говори преди малко, заедно със Стела Банкова сме внесли такова предложение. И вие го отхвърляте, включително и “Атака”, между другото.
Намалете печалбата на застрахователите. Вие знаете ли колко се получава от “Гражданска отговорност” само за 2006 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Изминаха трите Ви минути, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз ще продължа с времето на Стела Банкова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако имате такава договорка, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Застрахователите получават за 2006 г. 220 млн. лв., а са изплатили 57 млн. лв. застраховки. Как ви се струва това – 400% печалба за застрахователите?! Намалете я!
Увеличете така наречения корпоративен данък, който е 10% и е най-ниският в Европа. Направете го както в Германия – 38%.
Ето ви пари и то много пари! Може да увеличите и пенсиите, и заплатите не два пъти, а три пъти, но за това се иска политическа воля.
Изкарайте държавните служители от бордовете. Някои получават десетки хиляди на година. Изкарайте ги оттам. Ето, внесли сме и такова предложение – те да не получават заплащане.
Спасете АЕЦ “Козлодуй”. Загубите от предсрочното закриване на “Козлодуй” са над 10 млрд. долара. Ето ви пари. Използвайте ги за българската икономика, за българските учители, за българските пенсионери!
Колеги, ще завърша със следното: за всичко това, което аз ви казвам тук, ние със Стела Банкова сме внесли конкретни законодателни предложения. И ги внасяме всяка сряда като точка от дневния ред. Вие ги отхвърляте – и управляващи, и опозиция, с малки изключения. Защо?
Колеги, за да се решат нещата, трябва политическа воля. Към това ви призовавам – нека да намерим пари оттам, откъдето можем да ги вземем, от онези, които ограбиха България, и да ги дадем на хората, които се нуждаят от тях. Има възможности. България съвсем не е толкова бедна държава, стига да искаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Желаещи за реплики не виждам.
Думата има народният представител Андрей Пантев.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Рядко, господин председателю, се изправям на това място, което е нещо средно между трибуна и катедра. И в тези редки случаи невинаги съм се идентифицирал с това място, тази група и тази идея, която стои в момента вляво от мен, така че никой не може да се упражнява в Байганьовски шегички, че спазвам партийна повеля на столетници или парламентарно групова дисциплина.
И все пак става дума за драма. Става дума за съдба, става дума за история, която винаги ще стои пред нас като изпитание на тема разум, на тема равновесие, на тема възможности, на тема от кого трябва да се вземат пари, за да се дадат на другия.
Образованието – и тук вече говоря повече за ефир, ако някой изобщо е преодолял досадата вече да ни слуша – не е оазис сред пустинята. То не е бяла роза в жълтата пръст. Образованието е част от облика на едно общество и от състоянието на една държава.
Днес никой не мечтае да учи в университета в Хартум, днес никой не казва, че няма училища в разорения Помпей, просто защото образованието е част от едно равновесие, в което всички страни от социалния живот и свят са еднакво значими. И в този случай и смисъл думата “приоритет” невинаги е демократична и невинаги е с далечна цел и перспектива, защото онова, което днес ни изглежда неприоритетно, може – внезапно при това – да бъде много скоро приоритетно, господин премиер.
И в това отношение аз нямам самочувствието да говоря пред вас за преподаватели. Имам само 40 години преподавателски стаж, само трето поколение съм учител – баща ми и майка ми умряха като учители. Това не е експозиция на лични достойнства, това е да ви покажа с какво особено уважение, настроение, почит се отнасям към тези от детската градина до университетския стол, макар че столовете там са доста изтърбушени. Те, смея ли да кажа, и ние сме особена част от българското общество. Не най-интелигентната, не най-умната, може би дори и не най-добрата. Нашата работа е най-неблагодарна, но ние ставаме част от нечий живот и нечий свят. Дори и тогава, когато са ни иронизирали, дори мразели, ти винаги ставаш част от нечий живот.
И при положение, господин премиер, че нашият мъжки свят е ограничен около ловната дружинка или спомени от казармата, споменът за преподавателя завинаги си отива и завинаги си остава в нас. Даже и в тази зала и сграда съм видял хора, които са ме слушали със зяпнала уста, което тогава аз смятах, че е възторг, а то е било раболепие. След това станаха важни, а това е било парвенюшко пренебрежение, което може да гледаш само с презрение.
Така че съдбата на учителите, не ми говорете, че не е скъпа за всички нас, но да си учител, независимо в колеж, университет или прогимназия, е не само призвание, дами и господа, то е и съдба. С това не искам да кажа, че учителите трябва да бъдат бедни. С това не искам да възстановявам онзи възрожденски имидж на учителя, при който еленските чорбаджии са казвали: “Чакай, бе, ти искаш повече от говедаря!”. И въпреки това възрожденският имидж, разбирай авторитет, престиж и респект, е бил запазен, но когато си възвишен, когато си носител на възвишеност, не само цифрите във ведомостта ти е индикация за твоята значимост, твоето обаяние, твоето благородство.
И в това отношение можем да кажем, че наред с тези одухотворени лица, тези изискани начини на протест, към което ние се отнасяме сериозно, с разбиране, все със симпатии, разбира се, имаше и прояви, които не показваха финес – нито словесен, нито поведенчески. Не можеш да кажеш: “Тази ли тиква ще ни подтиква?”, за министъра, който и да е той и какъвто и да е той, да биеш тупан върху главата на премиера, който и да е той и колкото и да е виновен той, защото след две седмици, след победата учениците ще ти кажат: “Тази ли тиква ще ни изпитва?”, като възпроизвеждане, продължение и логика на едно такова поведение.
Не със забрани става това, а с носене на онзи авторитет, онова уважение към институциите и нейните личностни носители, колкото и да са за вас или за мен дори елементарните те. Това е, което винаги ни е липсвало.
В тази зала най-съдбоносните решения са вземани именно поради липса на разум, поради отсъствие на чувство за равновесие, поради това, което тогава се е наричало прагматизъм, а сега се нарича идиотизъм.
Нима някой може да каже, че правителството по това време отвърна на тези Байганьовски и Хаджигенчовски закачки, нима някой от правителството не може да каже: до обяд вие преподавате за Архимед и за Дебелянов – поне по български език и по математика, а след обяд вземате пари? Не. И това беше чудесно, че не беше направено. Това е смисълът на една идея, която тук обсъждаме.
Кой сериозно ще ми каже тук, че сте се изнурили от мъки, тревоги и работа за българското образование? Кой от вас ще ми каже, че когато сте имали възможност, сте направили максимално и ето сега съсипват вашето благородство, вашето съзидание, вашата всеотдайност? Напротив, всички участници в този конфликт, който между другото беше преднамерено започнат да стане драма и да поведе към безизходица, трябва да разберат, че малко са го прекалили. Защото и балерините, дами и господа, предполагам, че са зле платени. Защото ако медицинските сестри утре се вдигнат на стачка, ще бъде не по-малко страшно, отколкото с учителите. И защото ако тръгнем с тази идея за ножа и вилицата като единствените измерения на нашата стойност, тогава кое е европейското у всички вас?!
Какво е това “качество на образованието”? Качество на образованието е качество на всичко останало. Няма острови в бездарния, безразличния и бездушния океан. И в това отношение тук става въпрос за нещо друго. Вот на недоверие – отрицателен вот, положителен вот. Ще се сменят министри, правителство и по-нататък какво?! А че всеки трябва да приеме своята вина и да извърви своя път?! Всички сме отговорни!
Тогава, когато се приемаше пазарната икономика, не се ли приемаше, че образованието е пазарна услуга? Аз отказвам да приема, че съм бил продавач на кренвирши. Аз отказвам да твърдя, че в аудиториите, в които съм говорил добре или лошо, съм бил продавач на стока.
Оттам започва драмата! Най-сетне трябва да се обърнем малко и към себе си. От 1990 г. започна да се употребява фразата „Не казвай какво чакаш от нещо си, а направи нещо за него”. Тя беше казана доста по-рано от видни новопокръстени американофили. Тя трябва да бъде малко обърната и към нас. Защото не чух по време на тези митинги, песни, бургаски вечери и прочие един да каже: „Ние ще се опитаме да станем и по-добри преподаватели. Ние също има какво да научим”. Имаше плакати: „Онези ни тормозят”, „Те ни разбиват, те ни мъчат, те са бандити”. Даже имаше фраза: „Айдуци, върнете ни парите”. Ако се е отнасяло към мен, да дойдат и да кажат какво им дължа.
Но все пак всеки трябва да каже: „И аз съм съпричастен към тази идея”. Тук не става дума нито за тревога, нито за надежда, нито за опит. Става дума за гътване на правителството и на министър. Явно, че е приета една банализирана схема, система и практика, научена в специализираните командировки, когато са пътували.
Опитването, господин премиер, било израз на политиката. Добре, продължавайте да опитвате. Тези опити ще завършат така, както завършиха вчера, както ще завършат и утре, както ще завършат и по-нататък. (Ръкопляскания от мнозинството и от министрите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Пантев? Няма.
Давам думата на народния представител Стефан Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Има нещо, което обединява всички ни в позициите, които изразяваме сега. Това е, че днешната ситуация има икономически и политически измерения. Затова аз ще направя изказването си в този ред, започвайки от икономическите измерения на стачката, като взимам повод от думите на министър Вълчев, че всички ние коментираме, но някой трябва да свърши работата.
Да, безспорно е така, господин Вълчев. Аз поставям въпроса: виновен е Костов, виновен е сигурно и Софиянски като временен министър-председател, сигурно и Жан Виденов е виновен. Може да се връщаме назад, но поставям въпроса: колко години вашата управляваща коалиция имаше време да вземе решение и дори да промени лошото, което другите са свършили? Отговарям ви, а и вие го знаете – седем години. За седем години вие сменихте трима министри на образованието, сменихте двама министри на финансите и резултатът е циреят, който се пукна сега. Какво направихте в икономически план за тези години? Къде беше едно нормално, балансирано увеличение на доходите, една нормална политика на доходите през този период, така че учителят да не е в днешното унизително положение през всичките тези седем години?!
Каква е икономическата ситуация в момента? Парадоксална, уважаеми колеги! Ние пазим резерва и всеки иска да вземе някакъв дял от него. А пазим резерва, за да подтиснем и да имаме средства да се борим срещу инфлацията. Къде е парадоксът? Че този голям резерв предизвиква инфлационни темпове, защото пазейки, министър Орешарски, един сериозен резерв, ние свиваме потреблението. Много просто – отиваш в магазина и не купуваш един килограм сирене, а купуваш половин килограм сирене. Това е резултат от подтискането на доходите в обществения сектор. Като купиш половин килограм сирене, производителят и търговецът увеличават цената, за да могат да компенсират разходите си. Старо икономическо правило – когато свиеш силно потреблението, идва инфлацията. Една нормална политика в доходите води до съвсем нормално подтискане на инфлационните темпове. И сега ние по съвет на Международния валутен фонд (правилно, трябва да се работи и с тях, аз съм за това), пазим резерва, за да реагираме на нещо, което можеше да предотвратим, ако имахме нормална политика на доходите. Това са икономическите измерения на стачката. В частност циреят се пукна при учителите.
Слава Богу, в здравеопазването реформата започна. И там има проблеми, но така или иначе там има процес на съпоставянето на труда на лекаря с дохода, който получава – с грешки, с всичко, но това върви, докато в образованието това не е направено. И понеже не е направено, трябваше да се мине през една нормална политика на доходите, да се отиде с риск към по-нисък резерв, с агресивна политика в доходите, които нямаше да доведат до сегашните инфлационни темпове и щяха да понижат общественото напрежение. Това не беше направено и тук е вината.
Продължавам с политическите измерения на стачката. Говорим, че шест-седем години не са направени конкретни стъпки. Питам аз: защо трябваше публично да заявите: „Дайте да разваляме седянката, дайте да отлагаме въпроса”. Кой печели от отлагането на въпроса? Кой политизира проблема?! Този, който не го решава! Защото ако вие бяхте започнали работа, ако бяхте се обърнали, ако щете, към парламента, можехме да решим този въпрос още през май, юни, когато бяха първите сигнали за стачка, а не в разгара на стачката да се казва: „Да разтуряме седянката и да си отиваме по къщите”. Професор Пантев – сигурно си отиде, къде е байганьовщината? Не е ли в това да наричаш този тежък сериозен проблем седянка? Къде е байганьовщината, за която проф. Пантев емоционално говори?!
Продължавам с политическите измерения. Да, отлагането на проблема доведе до сериозна политизация, доведе до това, защото в съзнанието на хората правителството търсеше решаването на въпроса непосредствено пред местните избори. Каза „хоп”, преди да скочи. Не стана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Завършвам с това: ако вие обвинявате опозицията, че политизира – познаваме се всички, всички говорим езици – моля, питайте пресаташетата си и отворете най-популярните информационни емисии „Дойче веле” и „Евро нюз”, за да видите тъжната картина, която се представя за България. Помолете ги да ви покажат как се коментира учителската стачка с ясната дефиниция, предизвикана, министър Вълчев, „от доминираното от комунистите правителство на България”. Цитирам буквално „Дойче веле” – една обективна радиостанция, в която опозицията няма грам влияние. Там се показва отвратителното състояние на българските училища. Интелигентни учители обясняват на чист английски и немски език как живеят с 300 лв. и си показват сметките за дохода. И при това състояние вие обяснявате, че ние сме политизирали. Фактите са обективни, уважаеми колеги. Развръзка ще има. Не може да няма! Няма обществен проблем, който да не е намерил решение. Лошото е, че с вашето поведение вие стоварихте този проблем върху децата и техните родители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключвате.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Помислете си върху това – какво решение ще намерите, еднакво лошо за всички ни, но в крайна сметка да има някаква развръзка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Янев.
Господни Янев, вашата група разполага с две минути. Моля да се съобразите с това.
Преди това желае думата господин Калфин. Нека да го чуем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми народни представители! Сигурно когато има вот на недоверие, има такъв дебат, ще се чуват и подобни изказвания като това на господин Софиянски. Само че то не е добро. То беше емоционално, но пълно с неверни неща.
Господин Софиянски, Вие сте учил за инженер. Можем да извиним незнанието Ви на икономиката. В цял свят инфлацията се предизвиква от високо търсене, а не от ниско търсене – това, което Вие преди малко обяснихте. Изливането на повече средства в търсене – било през доходи, било през държавно търсене, увеличава цените. Това е икономическият закон, който досега не беше отречен преди Вашето изказване. Вие току-що обяснихте нещо обратно, което просто не е вярно.
Второ, тук чувам няколко изказвания, които говорят колко е голям резервът и как трябва да се раздаде на учителите, защото те получават ниски заплати. Спомням си преди десет години, когато протестите в София бяха оглавени на един доста по-късен етап от тогавашната партия под ръководството на господин Костов, след което господин Софиянски стана служебен премиер и въведе Валутния борд в България. Много интересно, че сега се опитвате да използвате по същия начин едни протести на хората, които не са свързани с това, което бихте искали да получите – оглавявайки ги, да направите точно обратното, което направихте тогава.
Раздаването на бюджетния резерв и това, на което казвате финансов излишък, което не е нещо излишно в държавата, което трябва да се раздаде, означава, че вие директно казвате: нека да премахнем финансовата стабилност и да премахнем Валутния борд. Точно това означава това, което предлагате днес на обикновен език.
Ако преди десет години оглавявахте бунтове, за да се въведе, сега искате да ги оглавите, за да се отмени. Това говори, че вие не следвате някаква икономическа логика за развитието на държавата, а използвате законното недоволство на хората за постигане на политически цели, които нямат нищо общо с икономическата логика в страната. Толкоз по-зле, ако някой, който действително протестира и е загрижен за своите доходи, послуша такива призиви като вашите и се поведе по тях, защото в такъв случай той ще трябва да обслужва вашите интереси. Аз не знам колко са хората, които са в момента на улицата, които биха искали да обслужват вашите интереси.
Що се отнася до доходите на учителите, това действително е важен въпрос и аз очаквах днес на този дебат тук да говорим за услугата “образование”, за качеството на образованието, което се получава и волята на учителите и, разбира се, на другите хора, които са ангажирани в него като важна част от тази система. Ние чуваме един куп икономически, ще си позволя да кажа, безсмислици, включително и като последните, които чухме преди малко. Благодаря. (Ръкопляскания от кабинета.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И днес българският парламент не чу нищо конкретно от българското правителство. Цялата българска общественост днес очакваше конкретно и ясно правителството тук да каже как ще реши проблема със стачката на българските учители. Няма такъв отговор и може би няма и да има в близко бъдеще. Това е така, защото вие показахте с вашето водоравно социалистическо слово и днес, което беше изключително безглаголно и което нищо конкретно не каза, че просто искате да отлагате нещата във времето. Просто искате да смачкате с вашето високомерие стачката на учителите. Започнахте частично да ги вкарвате на училище и то предимно директори, които са ваши партийци, подвластни, за да може да иронизирате стачката на българските учители и така поетапно да я прекратите. Но ако мислите, че това ще го докарате до край, се лъжете, защото ще има бумерангов ефект. Защото уважаемият проф. Пантев пропусна да каже, че това е най-мащабната стачка на български учители и преподаватели от Освобождението до днес. Не е имало по-мащабен протест на българските учители. И вие с вашето поведение още веднъж показвате, че не сте в състояние да решите този проблем. Не сте в състояние, защото измествате дебата в друга плоскост. Вие не предлагате абсолютно нищо конкретно. Казвате: да се реформира българското образование. Първо се реформирайте вие, господа, от Министерския съвет! Реформирайте тромавата и неадекватна администрация и бюрокрация, която е на първо място в Европа! Вие показахте и българските учители ви писаха оценка “Слаб 2”. Вие дойдохте тук на поправителен, но искате да спечелите служебна победа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: Моят апел, господин премиер, е защото Вие използвате Вашите министри за постоянна предизборна обиколка в страната, вместо да решавате проблемите на българските учители до 28-и да можете ей тази бюлетина да я попълните, господин министър-председател. (Народният представител Яне Янев показва бюлетина. Шум и реплики.)
Тази бюлетина я попълнете така, че да отстраните ненужната бюрокрация, … (Народният представител Яне Янев говори встрани от микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, заемете мястото си, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: Аз Ви я давам до 28-и на Вас и на министрите да решите този проблем. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин министър-председател, дами и господа министри! Господин Калфин, ще започна с две изречения към Вас. Знаете, че инфлацията в Еврозоната е 2%, а в България е пет пъти по-висока. Когато има толкова висока инфлация в условията борд, очевидно има проблем – изливане на пари без да знаете откъде са. Те, господин Калфин, са от черната икономика и от престъпността, с която не можете да се справите. Това е друг проблем, обаче аз ще започна конкретно с проблемите в образованието. И ще започна по начин, по който трябва да стане ясно, че действително проблемите в образованието са насложени от дълго време.
Има тенденция и тя е катастрофална. Ще Ви кажа, че по международно сравнително изследване между 50 страни в света през 1995 г. България заема пето място по качество на образованието, а през 2003 г. – тридесето място. Това е своеобразен световен рекорд по спадане на качеството на образованието. Ясна е и тенденцията към застаряване и феминизиране на професията.
Преди близо две седмици призовах лидерите на опозицията за този вот, който между другото не се роди много лесно, за да се даде ясен отговор на два въпроса:
Първият въпрос е: има ли правителството визия за решаване на кризата в образованието, която се надявах да видя днес, до този момент?
Вторият въпрос е: има ли воля въобще политическата класа да начертае стратегия за развитието на България през следващите десетилетия, стъпвайки на идеята, че знанието е основа на сигурността и благоденствието?
За разлика от това, което Вие ми казахте, господин министър-председател, че имате, аз съм с друго впечатление. За мен първият въпрос е ясен и Вие свеждате до голяма степен разговорите за пари и съкращения. Поне това беше нещо, което траеше в повечето от три седмици при разговорите с учителите. Това показва некомпетентност на вашето правителство. То е некомуникативно да развие дискусия, надменно да решава комплекс от противоречащите интереси и неразумно да използва сценарии за потушаване на недоволството като противопоставя едни групи хора на други, което е и национално безотговорно.
Радвам се, господин министър-председател, че днес отбелязахте, че ще избягвате занапред подобен тип активности. Тук трябва да отбележа обаче, че проблемите в образованието са трупани през повече от 50 години и че след промените политическата класа, всички политици трябваше да намерят воля за стратегическа визия. Вместо това се скрива от проблема и именно това доведе до днешната тежка катастрофа, а стратегическата цел може да бъде само повишаване на качеството на образованието.
Ще ви посоча петте неща, за които днес много дълго се говореше, но ще кажа защо са необходими тези пет неща.
На първо място, стана дума за външното оценяване. Външното оценяване обаче има една много съществена функция – да промени изцяло ролята на учителя. Ролята, която днес учителят има в България. То ще трябва да се изпълнява задължително от външен за държавата и учителите орган и ще направи учителите и учениците екип. Екип, в който оценката за единия ще зависи от другия. Успехът на ученика ще бъде следствие на добрия учител.
Второто нещо, за което днес се говори, но не се обясни как ще промени системата, е въвеждането на ваучерната система или “парите следват ученика”. Това ще равнопостави и трябва да равнопостави по-консервативните държавни училища с по-иновативните частни училища. Наличието на повече частни училища ще повиши конкуренцията, а тя от своя страна – качеството. Нещо повече, именно по този начин ще се създаде свободен пазар на труда в тази професия. Това означава различно търсене и съответно различно прилагане и заплащане на учителите.
Третото нещо – говорихме днес, за съжаление, от опозицията също, че трябва да има 5% от брутния вътрешен продукт за следващата година. Казвам “за съжаление”, защото говорехме за излишък. Аз няма да искам да се взимат пари от излишъка. Излишъкът трябва да бъде върнат на онези, които го дават – на данъкоплатците. А тези 5% трябва да дойдат като се намалят разходите за публичните услуги. България е прекалено скъпа на публични услуги, България има прекалено много администрация. Надявам се, че това нещо и вие започвате да осъзнавате.
Четвъртата стъпка е стимулирането на проектното финансиране, нещо, което в момента не съществува, а именно то може да доведе изследователската дейност обратно в училищата. Това ще направи системата не само по-привлекателна, но и по-полезна.
Господин министър на образованието, не виждам дали сте тук, но искам да Ви кажа, че вашите чиновници въобще са забравили да поискат пари за изследователска дейност от Европейския съюз, за тази година. Просто са забравили.
Накрая ще свърша със заплатите. Те наистина не са маловажни, но ги оставям накрая. Стартовата заплата на учителите е 299 лв. Господин министър-председател, нека да видим кои са трите основни задачи, които един млад човек има – да се ожени, да отгледа деца и да им осигури дом. С такава заплата Вие му предлагате избор или да замине за чужбина, или да стане престъпник.
Вървейки по този път виждам нация, която става все по-необразована, все по-малко културна, все по-застаряваща. Нация, която се променя антропологично. В пълна степен това важи и за политическата класа. Всички български правителства досега не желаеха образовани, знаещи и достойни хора, защото те са независими, неманипулируеми, знаещи правата си и изискващи. Образованието, науката и технологиите са основното предимство в съвременния свят. От тях произлиза благоденствието. Те са в основата на оцеляването на държавата.
Преди десет години, господин министър-председател, имахме финансова хиперинфлация и тя доведе до национално съгласие по финансовите мерки. Днес имаме много по-страшната образователна, научна и културна хиперинфлация. Надявам се и това да доведе до осъзнати общи мерки, за да останат хора в Европа, които да пишат еврото с “в”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димов? Няма.
Давам думата на госпожа Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! В продължение на изказването на моя колега Нено Димов искам да кажа няколко неща на база разходите. Разходите, които прави правителството. Парадоксално е, че публични разходи за образование, като дял от брутния вътрешен продукт, които България отделя, са напълно съпоставими понякога със Словакия и Чехия, дори за едни държави, в които образованието е много добро, като в Германия и Япония. Например в Япония 3,6 от брутния вътрешен продукт се отделя за образование.
Какво прави обаче Министерството на образованието и науката в този критичен за страната ни момент? Пише много стратегии, много национални програми. И днес в пощенските си кутии намерихме отчета за това какъв доклад е имало на база на националната програма, в която има редица програми – национално модно ревю-спектакъл на модели за ученически униформи, активна кампания за повишаване привлекателността на професионалното образование, Национална програма “Училището, желана територията на учениците”, Оперативна програма “Да направим училището привлекателно за младите хора” и т.н. Въпросът обаче е какво правим в момента? Министерството на образованието и науката дори чете, чете доклади на Световната банка и на различни институции. Като цяло обаче има малко реални действия, поради липса на срокове, липса на политическа воля, защото статуквото е удобно. И ще Ви кажа днес, господин премиер, защо статуквото е удобно. Както се е харчело досега, така ще е и занапред. Защо да се напрягат за промяна, като е много по-удобно министерството да се ползва като тържище за учебници, и постоянно да се променят учебни планове без особен ефект и смисъл, с единствена цел да се правят нови поръчки за учебници и да се вземат нови комисионни? МОН заприличва на едно ООД, което се управлява и ориентира правилно по печеливши пазарни ниши, търгове с учебници или търговия с недвижими имоти, собственост на министерството. За съжаление дивидентът, не отива там, където всички искаме – в българското образование. Ще ми кажете, че не е доказано и аз ще ви дам това доказателство и се надявам премиерът да го прочете.
Имаме два учебника. Министър Вълчев показа за това, че има по два и по три. Два учебника по литература – учебници за 11 клас, които учат, може би, паралелка “а” и паралелка “б” от всяко едно от училищата. Там в тези учебници не е ясно Бойчо Огнянов как трябва да бъде третиран като герой. Той герой ли е или не е герой? Какви са неговите качества, такива каквито са? Защитава ли достатъчно убедително наличието на добре работеща революционна организация или не? Различни са видовете, така че днешният конфликт може да бъде решен по няколко начина. Един от тях е това учителите да станат държавни служители, но подозирам, че тогава на улицата ще излязат синдикатите или поне синдикалната администрация. Като цяло пари в държавата има и не е въпрос да се отваря резерв. Въпросът е как с методите, които даде опозицията днес ние да започнем, за да спечелим всички. Да спечели нашата нация, за да сме образована нация, която може да е богата и просперираща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Още две парламентарни групи имат време за изказвания – Коалиция за България и Национално движение Симеон Втори.
Давам думата на госпожа Снежана Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господа министри, колеги! Много ми се искаше да използваме днешния ден, за да направим съдържателния дебат за образованието – не се получи поне до момента. Поразмиха се нещата, но нека и аз да споделя своите чувства, четейки мотивите за вот на недоверие на вносителите към българското правителство.
В този проект на решение на вносителите един от ключовите изрази е “криза на българското образование”. Именно по тази констатация искам да взема отношение.
Според мен, когато търсим верния подход за обективна оценка на средното образование нека да не забравяме, че то също попадна в процеса на обществената промяна в България. В изминалите 17 години на преход българското училище нямаше как да бъде капсулирано и да бъде предпазено от онези негативни фактори, които влияят върху неговата стабилност и общественополезна роля.
Казвам всичко това, защото, ако българското образование е в криза, то тя е вторична, тоест тя е резултат от кризисни явления в обществото, в държавата. Както казва Жан Моне: “Училището е огледало на всяко общество и то, обществото, е отражение във вселената училища.” И тук възниква въпросът – как се съвместява постигнатата финансова макроикономическа стабилност и развитие на българското общество с провъзгласеното заклинание за срива и кризата в образованието? Отговорът е ясен – налице е алогизъм, който колегите от опозицията не се притесняват да трансформират в политически мотив. Такъв политически подход в друга ситуация, можеше да бъде подминат или просто иронизиран, но в този случай това е недопустимо. Недопустимо е, защото с този подход за мотиви, за искане вот на недоверие към правителството, преди всичко се заклеймява българското училище, учителят, ученикът.
Всъщност подобна абсолютизация на негативните прояви и последици в българското училище елиминира неговите постижения, успехите на много поколения ученици и студенти в международни състезания и конкурси. Затова според мен този подход е контрапродуктивен и не е израз на загриженост за решаване на проблемите на образованието, а такива има и те са с различен характер, съдържание и обхват.
Без претенции за каквато и да е изчерпателност или стремеж към идеализиране бих искала да се спра само на една от тези причини, които поставят според мен, българското училище в ситуация на затрудненост да подготвя младите хора за днешния и утрешния ден. Това изисква вярно да определим на кого принадлежи системата на средното образование и кому служи тя – на учителя, на родителя, на работодателя или на младия човек.
Аз съм дълбоко убедена, че в центъра на тази жизненоважна сфера е ученикът със своите потребности и променящи се стремежи и цели.
Затова тя е толкова деликатна и трябват изключителни умения, за да се измери точното време и съвсем точно нейният пулс. В този смисъл главната причина за днешното състояние на българското училище виждам в изостаналата от съвременните изисквания законодателна и правителствена политика. В много случаи законодателството вървеше след динамиката на събитията в образователната сфера, прибягваше се до законодателни инициативи, които нарушиха естественото развитие на учебния процес, разкъсаха междупредметните връзки, принизиха учебното съдържание, особено в гимназиалния етап. Типичен пример, съжалявам, че няма тук представители на предишното правителство за периода 1997-2001 г., защото оттам искам да дам един пример, колеги.
Онази промяна в Закона за народната просвета през 1999 г., която постолативно въведе 12-годишното обучение в средното образование, без подготвеност на учебен план, учебни програми и учебно съдържание. Да, точно това беше направено през 1999 г. и един много скъп в кавички на мен Закон за степен на образование, общообразователен минимум и учебен план.
Какво да кажем за въведените задължителни държавни зрелостни изпити за випуск 2003? Какво се случи? Учебният план се оказа лишен от съдържание, неясни цели и с негативни последици. Няколко години в гимназиалния етап един и същи клас се обучаваше паралелно по два учебни плана – стар и нов, имаше наименование като VІІІ и VІІІ-прим клас, ІХ и ІХ-прим клас. И до днес учениците от ІХ клас в профилираните гимназии са едновременно и в прогимназиален етап, и в гимназиален етап на обучение. Кой може да обясни това?
И до днес, уважаеми колеги, провеждането на държавните зрелостни изпити, както стана ясно тези дни, е под въпрос.
Посочвам всички тези негативи, които съпътстват българското образование, но ще бъдем крайно несправедливи, ако приемем тезата на вносителите на вота за недоверие, че училището е в криза. И колкото по-дълбоко вникнем в причините за тези последици, толкова по-голям шанс ще имат нашите деца, децата на съвременна България.
Като отхвърлям тежкото клеймо върху българското училище, се противопоставям и на тезата, залегнала в мотивите на вносителите, че управляващата тройна коалиция няма визия за развитие на образованието и воля за прилагане на приетите от самата нея програмни намерения. Нима сте с толкова къса памет? Вече достатъчно се изговори от трибуната днес по този въпрос.
Смятам, че с всичко, което до момента е изпълнено в развитието на средното образование и българското училище, говори само едно – не само има визия, изразена в програмата, но тя работи за постигане на качествено образование, отстоявайки принципа за равен достъп, за равен шанс на всяко българско дете. Това става за първи път, колкото и трудно да си го признават някои колеги в залата. Това означава, уважаеми дами и господа, воля и отговорност на управляващото мнозинство.
И накрая, съвсем накрая искам да споделя, че и най-тежките проблеми в образованието могат да бъдат решени според мен не когато се жигосваме управляващи и опозиция, търсейки политическо надмощие едни над други, а когато си протегнем ръка и заедно с любов и загриженост обградим българското училище. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Миков, имате думата. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изказвам се с ясното разбиране, че тези, които поискаха днешните разисквания, тези, които подписаха вота на недоверие, в мнозинство отсъстват от залата. Явно целта на този вот беше да се вдигне повече шум.
Седем души са в пленарната зала, уважаеми дами и господа. Доста повече са представителите на мнозинството, членовете на кабинета, за които от сутринта твърдите, че не искали да отговарят на вашите въпроси, включително и министър-председателят. Явно целта на този вот, с който решихте… (господин Иван Иванов влиза в залата) ето го и господин Иванов. Ще ви броя един по един. Явно целта на този вот, който внесохте, за първи път от 17 години по време на избори е била друга. Това е един ненужен вот, ненужен вот за българските граждани, ненужен вот за българските учители, уж заради които вие използвахте тази най-сериозна форма на реализация на конституционното право на опозицията.
Уважаеми дами и господа, от днешната дискусия, от днешните разисквания се разбра, че ние от мнозинството и правителството намираме подкрепа за решителни стъпки за реформата дори от страна на опозицията. Това прозвуча в доста от изказалите се представители на опозицията в днешните разисквания. Една ускорена реализация на националната програма, за която никой от опозицията не отрече, че е принос на това мнозинство, на това правителство, на този министър. Честото цитиране на идеи от същата тази програма от представители на опозицията показа, че алтернативите във висока степен са консумирани в този документ за Народното събрание, показва, че дори представителите на опозицията обвиняват правителството, че е бавно и нерешително. Добре, благодарим ви за подкрепата. Тази дискусия в тази си част имаше своя смисъл.
Уважаеми дами и господа, ние от Коалиция за България, а мисля, че и представителите на управляващото мнозинство - от другите партии от коалицията, няма да подкрепим този вот на недоверие не само защото е внесен от опозицията, а защото нямаше аргументи за него днес по време на разискванията.
Разнородната група, която внесе вота в Народното събрание, в даден момент започна взаимни атаки – кой е по-голям съучастник през годините за състоянието на образованието днес. Едва ли това трябва да бъде въпрос на изясняване на отношенията ви в опозицията, който да ангажира цялото Народно събрание, респективно и мнозинството, и един пленарен ден на Народното събрание. Това вие бихте могли да изясните на някакво взаимно събиране.
Трябва да кажа, че изказванията, от една страна, изискваха решителност на реформите, граничеща с десен абсолютизъм – нещо, което не мисля, че правителството трябва да приеме. Именно затова ние от Коалиция за България ще поддържаме идеята и за защитените училища, и за тази карта на тези защитени училища, която да осигурява, на първо място, достъпа до образование и, разбира се, с още по-голям ангажимент на правителството и държавата и за качеството на образованието там.
Доказателствата за свършеното са в цифрите, които българските граждани виждат по пътищата. Става въпрос за 479 училищни автобуса за тези две години – две години и половина, които всъщност са най-яркото доказателство за реализацията на това, което е записано в Програмата за образование. Или пък погледнете условията в училищата през всичките тези няколко последни години. Или пък погледнете, както обърна внимание един колега в дискусията, какво споразумение искат днес – за повишаване на заплатите, а някога се искаше споразумение за редовно плащане на заплатите. Имаше и такова време.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Да каже господин Методиев.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми дами и господа! Вотът в известна степен, въпреки и полезното съгласие на опозицията около идеите, заложени в програмата за образование, компрометира и обезсмисля онзи сериозен, необходим разговор, който аз нямам съмнение, че представителите на опозицията ще приемат да водят и в комисията, и в пленарната зала – разговор за образованието като система и качество, за учителите като статус и отношения. На практика опозицията с нескопосаното си участие и липса на сериозни тези, развити като алтернативи, доказва, че вотът е проява на евтин популизъм, при който липсваше реалната загриженост за системата и учителите и по-скоро беше един акт на моментна политическа спекулация във връзка с предстоящите избори.
Отсъства господин Янев, който всъщност тук се оплака, че не чул нищо конкретно. Как да чуе, като цял ден го няма в залата?
Проблемът на господин Янев е и друг – че когато отиде при протестиращите хора на улицата, и там го изгониха. Който ученик не седи в час, няма да го слушат и да държи речи на улицата.
Уважаеми дами и господа! Постоянната критика за резултатите от образователната система, за апокалиптичните твърдения за криза в много висока степен трябва да почиват и на това, че образованието е такава система, при която свършеното, направеното сега ще даде резултат не догодина, не по-догодина, а поне след 5, след 10 години. Мисля, че никой не може да отрече – и това личи включително и от мотивите на вота, че натрупаните проблеми в българското образование са резултат от действия, извършени преди това правителство. Сега само берем плодовете. Затова дайте заедно да седнем и да видим какви са решенията, които след 10, след 15 години ще дадат друго качество на българското образование, ще дадат друг статус на българския учител!
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Нали имате готова стратегия?
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми дами и господа, има програма, приета от парламента и ние за пореден път предлагаме на членовете на опозицията да участват в нейната реализация...
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Вие си противоречите!
МИХАИЛ МИКОВ: ... защото общественият консенсус е една от важните предпоставки за реализация на такъв голям, значим обществен интерес.
В крайна сметка днешният вот ще приключи по един начин, за който даже членове на опозицията предните дни заявиха, че им е ясен. В крайна сметка политизацията на това парламентарно действие, срещу което ние не можем да възразим, взе връх над реалните алтернативи, над реалната загриженост за българското образование. Но всеки плаща цената и сметката за това, което върши в политиката.
Мисля си, всъщност съм категоричен, че ние от Коалиция за България няма да подкрепим това парламентарно действия. Мисля, че колегите ми коалиционни партньори също заявиха ясна позиция по този въпрос.
Полезното от днешната дискусия за пореден път се вижда, е, че предлаганата програма, реформа, болезнена понякога, ще трябва да бъде ускорена в името на все тия общи загрижености, които и представителите на опозицията заявяват за българското образование, за българските учители, за техния статус, за тяхното възнаграждение, но и за качеството на продукта, който е изключително важен не за Народното събрание, не за политическите партии в него, за бъдещето на България. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Давам думата на госпожа Маргарита Кънева от групата на НДСВ.
МАРГАРИТА КЪНЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Запознах се внимателно с мотивите към вота на недоверие на правителството. Очевидно е, че народните представители, които са го подписали, правят няколко твърде произволни политически и морални съждения и се опитват да внушават на обществото, че всички усилия са безплодни, че посоката се губи, че няма перспектива за българското образование. Ще се спра на твърдението, че реформите са спрени от 2001 г. Очевидно е, че подобно твърдение е първо невярно, а второ, цели да внуши безотговорно поведение към една област на обществения живот, към която всички сме особено чувствителни.
Образованието със своята всеобхватност привлича общественото внимание и за всички нас е изключително важно да изграждаме доверие в системата. Национално движение Симеон Втори е първата политическа партия, която отговори на обществената необходимост за предефиниране на целите на българското образование с оглед новите изисквания на динамичната глобална икономика и предизвикателствата на висококонкурентния пазар на труда. Не мога да не подчертая, че НДСВ е политическата сила, която заговори по нов диалогичен начин за проблемите на образованието. Като резултат още през 2003 г. беше представен проект на национална програма на НДСВ за модернизация на образованието и много от предвидените в нея мерки по-късно залегнаха в национални планове и програми в тази област. Национално движение Симеон Втори винаги е споделяло разбирането, че само една образована нация може да бъде богата и просперираща и само доброто образование, съизмеримо с европейските практики и целите, които страните членки преследват в общото европейско образователно пространство, може да осигури успешна социална реализация. Национално движение Симеон Втори неотклонно следва принципа за намиране на баланс между традиционните достойнства и постижения на българската образователна система и нейното усъвършенстване, както и принципа за прозрачност на управлението, предвидимост на развитието и стабилност на решенията в системата на училищното образование. Тук бих искала да споделя не само моето лично удовлетворение, но и удовлетворението на колегите от област Монтана, които високо оцениха новия стил и подход на министър Вълчев и екипа на министерството към сериозните проблеми в образованието, натрупани и нерешени през годините. Опитите да се внушава на обществото управленско безсилие и липса на политически морал, са, меко казано, абсурдни.
Твърдението от една страна, че реформата е спряла, а от друга, че е сбъркана, са взаимно изключващи се. Реформата като визия и перспектива е заложена в националната програма за развитие на училищното образование, за която вече и колегите, и министър Вълчев говориха.
Бих искала да подчертая изрично, че този документ беше приет след широк дебат, беше подложен на обсъждания от цялата педагогическа колегия в страната, беше осъществено активно сътрудничество с представители на синдикалните и работодателски организации. В обсъждането на проекта се включиха Национално сдружение на общините, неправителствените организации, политолози, социолози, експерти. Очевидно е, че диалогът беше необходим, защото само обществената подкрепа може да създаде доверие в системата. Принципите, заложени в програмата, съвпаднаха с мненията на учители, родители, ученици, социални партньори, представители на медиите.
Използвам възможността да поздравя министър Вълчев и неговия екип. Те имаха куража да разработят, обсъдят и предложат програма, която ясно формулира националните цели за развитието на образованието и която изведе на преден план онези значими проблеми, към които обществото е особено чувствително и чието разрешаване е от съществено значение за превръщане на българското образование в достъпно, модерно, качествено и съизмеримо с европейското.
В този контекст искам да подчертая, че се нуждаем от национално съгласие за необходимостта от продължаване на реформите. Дълбоко съм убедена, че смисълът на днешния дебат трябва да бъде в посока постигане на съгласие за необходимостта от бъдещи промени в системата. Отлаганата реформа започна да се осъществява и за първи път бяха направени видими промени, въвеждане на единните стандарти, на информационните и комуникационни технологии, на текстовете, на външното оценяване в четвърти клас, на диференцираното заплащане на педагогическия персонал, както и организирането и провеждането на пробни държавни зрелостни изпити в много училища в страната. Беше поставен акцент върху качеството на промените и търсенето на разумни граници за тяхното осъществяване, на баланс между традициите и необходимостта от модернизация.
Без никакво съмнение това са доказателства, че стратегията се изпълнява. Убедена съм, че правителството и министър Вълчев трябва да получат нашата подкрепа за продължаване на усилията си за модернизация на училищното образование и насочване на образователната политика за ускорено въвеждане на всички компоненти на новия модел на финансиране. Образованието продължава да бъде приоритет на настоящото правителство и това ще бъде потвърдено още веднъж в Бюджет 2008. Благодаря за вниманието! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, две парламентарни групи все още имат парламентарно време – едната е Коалиция за България с 11 минути, другата е НДСВ с 10 минути.
Има трима записани народни представители от Парламентарната група на НДСВ, които желаят да вземат думата.
Давам думата на народния представител Христина Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Откровено казано ми се струва не много състоятелен дебатът вече – явно, вносителите не проявяват голям интерес към дебата по вот на недоверие за проблемите в системата на образованието. (Реплика от ОДС.)
Ситуацията наистина е сериозна, защото от четири седмици сме свидетели на един сериозен обществен конфликт, който продължава и днес – българското учителство напусна класните стаи и има един законен протест както във формата на стачка, така и във формата на масов протест в определени дни.
Необходим е много сериозен дебат, обаче днес ние сме свидетели не на друг дебат – конструктивен, по проблемите на образованието и учителската стачка, а на дебат по вота на недоверие по една процедура, която беше направена именно на основание на учителската стачка.
Имат ли основание учителите в България да протестират и да има тази продължителна стачка? Аз мисля, че да. Възнагражденията на българските учители са сред най-ниските от всички сектори на бюджетната сфера, на публичната сфера. Същевременно обаче, тук се опитахме да поставим най-важния въпрос – въпроса за качеството на образованието. И ние, ако не си отговорим, независимо дали са управляващи или опозиционни партии, и всякакви други политически субекти, които искат да участват активно в политическия живот на страната, ако не си отговорим на няколко въпроса, не можем да продължим по-нататък в никакъв случай. Те са: каква е натовареността на учителите и дали тя е достатъчно оптимална? Каква е пълняемостта на паралелките в училище? Какво е съотношението на преподавателите и непедагогическия персонал? Имаме ли проблеми с нерегламентиран учителски труд? Най-важният въпрос: качеството на самия учебен процес и самото учебно съдържание, което се преподава. Как се провежда и въобще провеждаме ли учене през целия живот? Осигурили ли сме прехода от училище към работното място? Посреща ли образователната система в България потребностите от човешки ресурси на икономиката? Конкурентоспособни ли са човешките ресурси в България? Равнопоставени ли са учебната подготовка на децата от малките училища и другите ученици?
На тези въпроси трудно даваме еднозначен отговор и като че ли никой не се наема да опише последиците от всичко това и тяхното решение. Изисква се наистина много сериозен кураж, за да отговорим ясно и недвусмислено на въпросите и да се предприемат необходимите действия.
Като имаме вот на недоверие, трябва да си зададем въпроса какво прави министърът на образованието и какво прави цялото правителство за реформирането на системата. Аз мисля, че ако попитаме експертите, те ще кажат, че истинската реформа започна през 2002 г., когато беше признато образованието за държавна отговорност. През 2003 г. с дебатите за Бюджет 2004 г., бяха въведени единните стандарти за образованието. През 2004 г. с дебатите вече за Бюджет 2005 г., тук, в тази зала се даде шанс на целевото програмно финансиране с допълнителни 130 милиона за компютри, за микробуси, за енергийна ефективност, за социални програми за привличане на децата в училище. През 2007 г. имаме целеви програми за 171 милиона: за извънкласна дейност, за даване начало на диференцирано заплащане, за развитие на спорта в училище, за подмяна на училищната мебел, за текуща и поддържаща квалификация на учителите, която достига до 0,3 процента от тяхното лично възнаграждение. Същевременно се направи и прие Стратегия за информационните технологии, Стратегия за справяне с отпадането на учениците и най-важната - Стратегия за развитие на училищното образование за един сериозен период - от 2007 до 2015 г. Така че правителството не стои със скръстени ръце. Прави много неща и това, че много неща не са направени, показва колко трудна е реформата и колко тя наистина се нуждае от широка обществена подкрепа.
И нещо за парите и за заплатите – една тема, която се откъсва съвсем некоректно от контекста на цялостните проблеми за качеството на образованието. Азбучна истина е, че даването на пари в една нереформирана, или в случая е по-добре да кажем, недореформирана система, мултиплицира проблемите в системата. Следователно това не може да бъде разковниче и няма да реши въпросите.
Приказките, че относителният дял на публичните разходи от брутния вътрешен продукт, които даваме за образованието, са малко, наистина са само приказки. И тук колеги, говорещи преди мен, посочиха, че държави, известни в света със своята изключителна система на образование, дават даже по-малко от брутния си вътрешен продукт, а още повече с нарастването – както знаете, имаме ръст на продукта, тези пари сериозно нарастват.
Ето защо аз искам да заявя, че НДСВ при дебатите за Бюджет 2008 г. няма да подкрепи нарастването на относителния дял на публичните разходи за образование от брутния вътрешен продукт, а ще подкрепи само ефективно преструктуриране на тези разходи.
В заключение бих искала да кажа, че съм убедена, че днес или утре, или в близките няколко дни стачката ще приключи и тя ще приключи с консенсус между професионалните съюзи на учителите и правителството. А образователната ни система, както се вижда, се нуждае от продължаване на тежки и трудни реформи и мисля, че на този етап въобще не се нуждае от вотове на недоверие. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Доколкото мога да преценя, остава една минута на Национално движение Симеон Втори.
Желае ли някой от двамата колеги, които са се записали, да се възползват от тази минута – господин Моллов или господин Илчев?
Има ли още нещо, неказано през този дебат от шест часа и повече от петнадесет минути? Не виждам желаещи да вземат думата от онези парламентарни групи, които все още имат парламентарно време.
Затова, уважаеми колеги, обявявам дебатите по точката, предмет на обсъждането днес от Народното събрание, за приключени.
Както знаете, гласуването следва да се осъществи не по-рано от 24 часа след приключване на дебатите. Това означава в утрешния пленарен ден, някъде към 15,30 ч., така че моля всички народни представители да имат предвид този час и да бъдат в пленарната зала.
За днес Народното събрание няма други точки за разглеждане от своя дневен ред.
Преди да закрия заседанието, бих искал да съобщя онова, което предстои в началото на следващия пленарен ден.
Утре, 23 октомври 2007 г., в началото на пленарното заседание ще бъдат проведени гласувания по проекти, обсъжданията по които са приключили - гласуване на второ четене на Законопроекта за почвите; гласуване на проект за Решение за домакинство на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО през 2011 г., и, разбира се, гласуването по точката, която е предмет на обсъждане днес.
Още две съобщения:
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 23 октомври 2007 г., вторник, от 11,00 ч. в зала 356.
Комисията по околната среда и водите ще проведе извънредно заседание на 23 октомври 2007 г., вторник, от 10,00 ч. в зала 130.
Благодаря на взелите участие в днешната дискусия.
Благодаря на министър-председателя, на членовете на кабинета за тяхното участие през цялото време на дискусията.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 15,21 ч.)



Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Иван Илчев
Георги Димитров