Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Метин Сюлейманов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Има установена практика, в последните няколко състава на Народното събрание, петъците преди провеждането на избори да бъдат неработни. Тъй като през тази седмица и в понеделник, и днес провеждаме извънредни заседания, моето процедурно предложение е сряда, четвъртък и петък да бъдат неработни за Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурното предложение е в дните сряда, четвъртък и петък от тази седмица Народното събрание да не провежда пленарни заседания.
Моля, гласувайте това предложение.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отменете гласуването. Госпожа Банкова настоява да направи обратно процедурно предложение.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя обратно процедурно предложение. Недопустимо е партийните ви интереси да бъдат на първо място пред пряката ни работа тук. Вие може би сте забравили, господа от управляващата коалиция, че само за седем-осем дни три пъти завършвахме работата в парламента с час-два по-рано, просто защото нямаше какво да се работи. На този фон е срамота да приемаме такова решение, като припомня и това, че вие отказвате да приемете предложението ни да бъде отменена партийната субсидия, тоест тези милиони, които сега се дават на партиите да вършат именно тази работа, а не работата в парламента.
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Дайте по процедурата.
СТЕЛА БАНКОВА: Недопустимо е да се гласува това, което Вие предлагате. Няма никакъв мотив, който може да извадите тук и да кажете, че вашата предизборна кампания е по-важна. Трябваше да водите вашата предизборна кампания преди две години - от 2005 до 2007 г. Вашата предизборна кампания всъщност е антисоциалните закони, които вие приехте. Така че тези три дни сега няма да ви спасят.
Правя обратно процедурно предложение да се работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение. (Шум в залата.)
Предложението на господин Мерджанов, разбира се.
Гласували 176 народни представители: за 138, против 25, въздържали се 13.
Предложението се приема.
Уважаеми колеги, и в други предизборни периоди сме постъпвали точно по този начин. В дните преди изборите заседания не е имало, отработвали сме дните в извънредни заседания в следващ период. Тази седмица - и вчера, и днес, провеждаме извънредни заседания, така че е напълно оправдано сряда и четвъртък да бъдат дни, в които да не проведем заседания. Винаги петъчните дни не са били заседателни, за да не се използва парламентарният контрол за предизборна агитация. Така че тези възражения са излишни.
Освен това, госпожо Банкова, както понякога пленарният ден е приключвал преди 14,00 ч., така и в няколко случая през последните седмици, той е приключвал и след 14,00 ч. – нещо, което и Вие не бива да пропускате.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към гласуванията за днешния ден, позволете ми да направя едно съобщение. Изпратени са изданията на Българската народна банка „Парична статистика – септември 2007 г.” и „Брутен външен дълг на България – август 2007 г.”. Изданията са на разположение в библиотеката на Народното събрание.
Колеги народни представители, предстои да гласуваме на второ четене Законопроекта за почвите, текстовете, които останаха от миналото заседание; проект за Решение за домакинство на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО и проект за Решение за недоверие на Министерския съвет.
Съжалявам, че вчера е станало известно недоразумение или неяснота за точния час за третото гласуване. Предлагам точният час да бъде 15,30 ч. Употребил съм израза „към”, но да го фиксираме точно за 15,30 ч., за да е съвсем ясно кога ще прекъснем хода на следобедното заседание и ще пристъпим към гласуване на внесения проект за Решение.
Пристъпваме към гласуванията по Законопроекта за почвите на второ четене. Както си спомняте, последното гласуване по него беше по членове 25 и 26, които комисията предлагаше да отпаднат. Това беше решението и на гласуването на Народното събрание.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин председател, може ли, за участие в работата на Народното събрание, да бъдат поканени, а вече имаме кворум и може да бъде гласувано, Атанас Костадинов – заместник-министър в Министерството на околната среда и водите, Васил Маргаритов – директор на дирекция „Кохезионна политика за околна среда”, Анелия Томова – експерт в същата дирекция, и Анелия Цветкова – от същата дирекция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение за допускане на посочените лица по време на четенето на доклада на комисията.
Гласували 146 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието. Поканете гостите.
Уважаеми колеги, позволявам си да ви направя още едно процедурно предложение въз основа на ал. 4 на чл. 54. Става дума да гласуваме в течение на днешния пленарен ден онези законопроекти, които ще разглеждаме на първо и второ четене до края на деня, разбира се, ако времето позволява. Така ще можем да приключим работата по онези, които се отдаде да гласуваме и да могат да бъдат публикувани в “Държавен вестник”. Както знаете, по силата на ал. 4 по време на извънредно заседание Народното събрание може да определи и друго време за гласуване, освен онова по ал. 3.
Моля, гласувайте процедурното предложение в днешния пленарен ден да гласуваме и законопроектите, които ще обсъждаме в течение на този ден.
Гласували 145 народни представители: за 143, против 2, няма въздържали се.
Благодаря ви за това гласуване.
Подлагам на гласуване първо предложението за отпадане на чл. 28, което предхожда чл. 29 в окончателната редакция, за да можем после в ан блок да гласуваме няколко текста.
Уважаеми колеги, комисията предлага чл. 28 по вносител да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Подлагам на гласуване членове 29 и 30 в окончателна номерация на комисията, която по принцип подкрепя вносителя.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Приемат се.
Има предложение в следващата Глава седма за отпадане на чл. 29 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Предложението за отпадане е прието.
Господин Божинов обръща внимание, че чл. 30, който е последният в Глава шеста и който гласувахме заедно с чл. 29, е нов член, предложен от комисията и в редакция на комисията.
Има ли предложение за отделно гласуване отново на този чл. 30? Не виждам. Мисля, че не се налага такова гласуване.
Преминаваме към Глава седма. В нея вече гласувахме да отпадне чл. 29.
Сега подлагам на гласуване заглавието на Глава седма в окончателната редакция на комисията, както и чл. 31 – нов член, предложен от комисията с нейна редакция, чл. 32 също в редакция на комисията, чл. 33 в окончателна редакция на комисията, която подкрепя текста на вносителя, чл. 34 също по вносител в окончателна редакция на комисията и нов чл. 35, който се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Текстовете на Глава седма се приети.
Преминаваме към Глава осма. Подлагам на гласуване заглавието по вносител, подкрепено от комисията, чл. 36 по вносител в окончателна редакция на комисията, чл. 37 в окончателна редакция на комисията и нови текстове на членове 38, 39 и 40 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Още едно предложение за отпадане. Комисията предлага чл. 34 по вносител да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане се приема.
В номерацията на комисията подлагам на гласуване следните текстове: чл. 41 и 42 в окончателна редакция на комисията, чл. 43 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване Допълнителната разпоредба с номерация “§ 1 – Обширна разпоредба, съдържаща всички определения, употребени в законопроекта”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и дава своя окончателна редакция на този § 1, който съдържа двадесет и една точки.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Остават “Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията предлага именно това заглавие.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, предлага своя окончателна редакция за § 3 и подкрепя текста на вносителя за § 4.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
С тези гласувания са приети всички текстове на второ четене на закона.
Благодаря на Комисията по опазване на околната среда и водите, на нейния председател господин Георги Божинов за извършената работа по този законопроект.
Преминаваме към следващото гласуване, уважаеми колеги – проект за Решение за домакинство на Пролетната сесия на Парламентарната сесия на НАТО през 2011 г. Текстът на проекта за решение ви беше представен от вносителите и беше изчетен от председателите на комисии, които дадоха становища по този текст, така че не е необходимо той отново да се представя в пленарната зала.
Моля, гласувайте посочения проект за решение.
Гласували 132 народни представители: за 123, против 8, въздържал се 1.
Решението е прието.
Остава третото гласуване, което ще бъде в 15,30 ч.
Преминаваме към точките от дневния ред, който прие Народното събрание за своето извънредно заседание за днес, 23 октомври 2007 г.

Точка първа е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА КРЕДИТНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА.
Разполагаме със становище на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по околната среда и водите. Комисията по транспорт и съобщения не е представила свое становище.
Господин Ранчев, заповядайте за процедурно предложение.
ПЛАМЕН РАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя едно процедурно предложение. Тъй като срокът за писмени предложения между първо и второ четене по приетия на първо четене Законопроект за Националната агенция по сигурността изтича в четвъртък, правя предложение за удължаване на срока с още една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за удължаване с една седмица на срока за писмени предложения между първо и второ четене на Законопроекта за Националната агенция “Сигурност”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 107 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Господин Овчаров, заповядайте, за да направите процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите, и госпожа Галина Папушева – държавен експерт в Дирекция “Външни финанси” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Като че ли, господин Овчаров, на практика присъствието надхвърля предложението, което сте направил.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Поканените по точка първа ще участват и по точка втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, онова, което добавя господин Божинов към предложението на господин Овчаров, е, че допуснатите от нас по гласуването на Законопроекта за почвите представители на Министерството на околната среда и водите, се предлага да присъстват и евентуално да вземат участие в дискусията и по тази т. 1 от нашата днешна програма.
Има ли възражения срещу предложението на господин Овчаров и допълнението на господин Божинов? Не виждам.
Моля квесторите да имат предвид в такива случаи да не поставят в неудобно положение лицата, които са поканени, а да изчакат съответното решение на пленарната зала.
Заповядайте, господин Овчаров, за да представите становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
“СТАНОВИЩЕ
по проект за Решение за даване на съгласие за водене на
преговори и за сключване на Кредитно споразумение между
Република България и Европейската инвестиционна банка,
внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2007 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 17 октомври 2007 г., беше разгледан проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Кредитно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка.
На заседанието присъстваха господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, и Евгени Евгениев – старши експерт в Агенцията за финансово разузнаване.
Проектът беше представен от господин Желев.
Предложението за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Кредитно споразумение за структурен глобален заем в размер до 700 млн. евро е във връзка с подписания на 5 октомври 2006 г. Меморандум за разбирателство за развитие и финансиране на инфраструктура в рамките на Плана за инвестиции в транспортна и базисна инфраструктура на българското правителство (2007-2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка.
Заемът се предоставя за подкрепа на платежния баланс за изпълнение на структурни реформи и политики в приоритетни за правителството сектори. Предвижда се средствата от заема да постъпят по централния бюджет и да се усвояват на траншове. Отделните траншове по години ще се обвържат с разчетите по оперативните програми за националното финансиране в средносрочен план и ще се предвижда по Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
Заемът ще подпомага националното съфинансиране и при възникнала необходимост префинансирането основно на оперативни програми “Транспорт” и “Околна среда” по структурните фондове и Кохезионния фонд.
По тези програми ще се финансират изключително стратегически инфраструктурни проекти с национално значение, които са приоритетни и за дейността на Европейската инвестиционна банка. В споразумението е предвидена и възможност за ползване на средства от заема и за останалите оперативни програми, включително Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., по преценка на правителството на Република България.
Срокът на заема е 25 години със 7 години гратисен период, като е предвидена възможност и за средносрочно погасяване на централния бюджет. Средствата ще бъдат усвоявани максимално на 20 транша, като минималният размер на всеки транш е 30 млн. евро, а максималният размер на първия транш не може да надвишава 30% от стойността на заема. Молби за отпускане на средствата ще могат да се изпращат до 30 август 2015 г., а средствата да се усвояват до 31 декември 2015 г.
Република България ще финансира оперативните програми с безвъзмездни средства от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в размер до 85%, а останалата част – със собствени средства и/или от траншовете от заема на Европейската инвестиционна банка.
Европейската инвестиционна банка няма да начислява допълнителни такси и комисионни. Предлагат се две опции за определяне на лихвения процент – на фиксиран и плаващ. Предоставена е възможност за предоговаряне на базата на лихвените проценти на траншовете.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 8 гласа “за”, 1 глас “против” и 1 глас “въздържал се”.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85 , ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България, да приеме проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Кредитно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка № 702-03-31, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Следва становище на Комисията по околната среда и водите.
Има думата господин Божинов да го представи.
След това ще пристъпим към обсъждане на проекторешението.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Представям ви:
“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение за даване на съгласие за водене
на преговори и сключване на кредитно Споразумение между
Република България и Европейската инвестиционна банка
№ 702-03-31, внесен от Министерския съвет на
15.10.2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 октомври 2007 г., Комисията по околната среда и водите разгледа проект за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на кредитно Споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка.
На заседанието на комисията присъстваха господин Йордан Дардов и господин Атанас Костадинов – заместник-министри на околната среда и водите, господин Васил Маргаритов – директор на Дирекция “Кохезионна политика за околната среда” в Министерството на околната среда и водите, госпожа Росица Михайлова – държавен експерт в Дирекция “Външни финанси” в Министерството на финансите и госпожа Цветана Атанасова – главен експерт в Дирекция “Външни финанси” в Министерството на финансите.
Вносителят запозна членовете на комисията с необходимостта от разглеждането и приемането на проекта за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на кредитно Споразумение между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, с което ще се подпомогне подготовката и изпълнението на проекти, изпълнени със средства от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз.
Кредитното споразумение за заем е в размер до 700 млн. евро.
Заемът се предоставя в подкрепа на платежния баланс за изпълнение на структурни реформи и политики в приоритетни за правителството сектори, но с индикативна листа по проекти по структурните фондове и Кохезионния фонд. Заемът ще подпомага националното съфинансиране основно по оперативните програми “Околна среда” и “Транспорт”. Ще се финансират основно стратегически инфраструктурни проекти с национално значение.
Комисията се спря основно върху разглеждането на проектите в Раздел “Околна среда”, където ще бъде обезпечено съфинансиране на проекти в четири основни оси:
1. Приоритетна ос 1: подобряване на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 еквивалент жители и в населени места с под 2000 еквивалент жители, попадащи в градски агломерационни зони – строителство, реконструкция, модернизация на пречиствателни станции за отпадъчни води; строителство, разширение, реконструкция, разширение на водоснабдителни мрежи, нови резервоари за питейна вода, основни водопроводи; помпени станции; строителство, реконструкция, модернизация на пречиствателни станции за питейни води, както и необходимите рехабилитационни дейности с цел минимизиране на загубите при водопреноса и съхраняването.
2. Приоритетна ос 2: подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци, която включва доизграждане на системи от регионални съоръжения, инсталации за обезвреждане на битови отпадъци; закриване и рехабилитация на депа за битови отпадъци, които не отговарят на съществуващата нормативна база; разработване на регионални планове за управление на отпадъците.
3. Приоритетна ос 3: опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, опазване, възстановяване и цялостно управление на видовете и местообитанията чрез създаване на националната мрежа НАТУРА 2000, включително разработване и актуализиране на планове за управление на защитените територии и защитените зони, както и изпълнение на залегналите в тях дейности.
4. Приоритетна ос 4: техническа помощ – мерки по отношение изготвяне на проекти и технически проучвания.
Подборът, подготовката, обществените поръчки, изпълнението и наблюдението на групата проекти и мерки се определят в рамките на съответните разпоредби на националните нормативни актове, на директивите на Европейския съюз и регулациите на Съвета. Заемът ще се усвоява на траншове, както господин Овчаров вече ви информира.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите прие следното становище:
Комисията по околната среда и водите приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване проектът за Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на кредитно Споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка № 702-01-31, внесен от Министерския съвет на 15.10.2007 г.
Становището беше прието с 11 гласа “за”, “против” няма и 2 “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин Мирчев, като председател на Комисията по транспорт и съобщения заповядайте да добавите и вашето становище. Становището не е разпространено в писмен вид, но моля да информирате пленарната зала разглеждали ли сте проекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Комисията не е провеждала заседание, тъй като Министерството на транспорта бяха ангажирани с международни изяви именно по развитието на Трансевропейската транспорта система – Коридор № 8.
Но ще изразя не само своето становище, но и становището на голяма част от членовете на комисията, че ще подкрепим това решение, защото то създава по-добра база, повече сигурност за създаване на условия за усвояването на европейските фондове, предвидени по оперативна програма “Транспорт”. Те са насочени в четири основни направления.
Първото е модернизацията на железопътната инфраструктура по основните направления на Трансевропейската железопътна мрежа.
Второто направление е модернизацията и развитието на пътната инфраструктура по основните направления на Трансевропейската пътна мрежа.
Третият приоритет, който всички знаят, е една основна част от средствата да бъдат използвани за продължаване изграждането на софийското метро.
Следващ приоритет е подобряване на условията за безопасност на корабоплаването по р. Дунав, главно тесните места на българо-румънската част от реката.
Отново заявявам, че и самата комисия, и колегите от нашата парламентарна група ще подкрепим решението, защото се дава възможност да се покрие вътрешният дефицит от средства, а този дефицит е най-ярко изразен именно за развитието на пътната и железопътната инфраструктура.
В заключение само ще си позволя, тъй като по-нататък следват и други стъпки след даването на мандат за водене на преговори с Европейската инвестиционна банка, следващите стъпки са самото споразумение, по-нататък ще има и поне две ратификации, бих препоръчал на екипа, тъй като присъстват представители на Министерството на финансите, следното. Мисля, че би следвало да се изясни в раздела за техническото описание – не по приоритети, а може би по конкретни проекти, включени в Програмата 2007-2015 г., приета от Министерския съвет – там приоритетите са разписани конкретно по отделни железопътни направления, отделни проекти по р. Дунав, метрото и обекти от републиканската пътна мрежа.
По-точно и по-ясно да се дефинират параметрите за разпределение на средствата, тъй като тези 700 млн. ще бъдат използвани и за оперативна програма “Транспорт”, и оперативна програма “Околна среда”, разбира се, и за другите оперативни програми, за развитие на селските райони и така нататък. Това ще бъде не толкова като елемент на самия договор, а по-скоро да бъдем информирани в какви конкретни проекти ще бъдат насочени тези средства, защото при този недостиг на средства е много важно инвестицията да бъде насочена там, където ще има най-голяма ефективност, най-бърза възвръщаемост на разходите, така че да има най-голяма ефективност от тези средства.
Още един път казвам, че комисията подкрепя и ще гласува “за” това решение и по-нататък за продължаване на процедурата по окончателното подписване на заемното споразумение и следващите стъпки за ратификация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Това становище е с консултативно значение, тъй като не е имало заседание и прието становище на комисията.
Моля заместник-министърът на финансите да представи пред пленарната зала проекта за решение и евентуално мотивите на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям на вашето внимание проект за решение на Народното събрание:
“РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за водене на преговори и сключване
на кредитно споразумение между Република България
и Европейската инвестиционна банка
Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи кредитно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка за заем в размер до 700 млн. евро.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Можете да представите накратко и мотивите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Мотивите бяха упоменати от господин Овчаров в по-общ план. По-скоро мога да направя един коментар към мотивите.
Заемът е с изключително изгодни условия, тъй като към дата 19.10.2007 г. основната лихвена база на Европейската инвестиционна банка е 4,63%. Предвид високия кредитен рейтинг пред Европейската инвестиционна банка не се начисляват допълнително такси и комисионни. Единствената надбавка е 0,13%.
Припомням отново на господа народните представители, че има 7-годишен гратисен период и този проект за заем всъщност е гласуван и в Закона за държавния бюджет за 2007 г.
Мисля, че това е достатъчно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря ви.
Преминаваме към обсъждане на проекта за решение.
Имате думата, уважаеми колеги.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението за сключване на заем от 700 млн. евро беше разглеждано и в Комисията по околна среда, тъй като едно от направленията, по което ще се изразходват тези средства, е за подпомагане реализацията на проекти в областта на околната среда. При обсъждането обаче не беше даден убедителен отговор на нито един от сериозните въпроси, които можем да си зададем, когато вземаме решение за сключване на такъв огромен заем.
Първо, никой не ни предостави информация как тези 700 млн. лв. ще повлияят върху общата задлъжнялост на държавата, която знаем, че не е никак малка, и върху общите икономически показатели на страната, върху всички нас, които ще изплащаме в бъдеще тези заеми.
Второ, не беше казано защо в тези размери, защо толкова голям заем? За какъв недостиг на средства става дума? Току-що беше казано, че имало някакъв недостиг на средства. Кой каза какъв е този недостиг на средства? Ако ние нямаме разумно разпределение на собствените си ресурси в бюджета, които непрекъснато се увеличават, ако ние не можем със собствени средства да покрием задължението да имаме 30% съфинансиране, нека тези, които ни убеждават сега да вземем заема, да кажат за какво става дума, за какъв размер недостиг на средства става дума. Такъв отговор ние не получихме.
За какви изгодни условия говорим? Всеки, който взима заем, знае, че колкото и да са изгодни условията, все пак заемът е едно икономическо бреме и то се връща в много по-голям размер, отколкото е сумата, която се взима. И ако ние наистина имаме нужда от това, нека да направим така, че това да бъде най-икономичното решение, най-малко натоварващо бюджета на страната и джоба на българина.
Освен това трябва да се има предвид, че в този момент с една неяснота колко от проблемите кога ще тръгнат и как във времето ще се реализират проектите, няма никакъв смисъл да се бърза с такъв заем. Защото, ако си припомните какви са условията на Европейския съюз за финансиране по кохизионните фондове, за които се взима този заем, формулата е n+3. Тоест средствата, които се отпускат, примерно, за околна среда през 2007 г., трябва да се усвоят за три години. Ако те не се усвоят, те се губят. В момента имаме изключително изоставане при усвояване на европейските пари. Огромно изоставане по усвояване на средствата по ИСПА, изоставане и в подготовката за ползването на парите от кохизионните фондове. Например по Програма “Околна среда” все още програмата не е одобрена до края на годината, има някакви надежди, че в края на ноември ще бъде одобрена, което означава, че за 2007 г. няма да бъде взет нито един лев, тоест ние ще платим 300 млн. евро и няма да получим в държавата нито един лев за 2007 г. И освен това ще си съкратим срока от три години за усвояването им на две години. При огромното изоставане по ИСПА и при изоставането, което имаме вече по кохизионните фондове, кажете ми как ще успеем да усвоим средствата, които ни се предоставят и защо ни е този заем на този етап. Най-ранният разговор за такъв заем може да бъде в началото на следващата година, и то не началото, някъде през март-април, когато имаме яснота все пак какво ще правим във времето и какво действително ще ни трябва.
Затова аз смятам, че в момента няма нито един сериозен аргумент, нито един сериозен довод не беше изтъкнат от вносителите за подкрепа на този заем. Да не говорим, че на въпроса все пак за какви конкретни големи инфраструктурни проекти става дума, беше казано най-общо, че има процедура в Европейския съюз на одобряване на тези проекти, но беше забравено да се спомене, че има процедура, в която, за да бъдат одобрени, държавата трябва да кандидатства. Тоест трябва да има ясна стратегия. Тази ясна стратегия поне по въпросите на околната среда не пролича. Така и не знаем кои са тези огромни проекти, които ще се реализират с кохизионните фондове и за които ще бъдат необходими тези пари в заем.
В заключение смятам, че е абсолютно неуместно днес да дадем съгласие да започнат преговорите по този заем. Няма никакви убедителни аргументи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манева?
Моята молба е към съответните министерства – да имат предвид въпросите, които се поставят от народните представители. Ще имате възможност в края на обсъжданията да отговорите на тях. Нека да изслушаме и други изказвания.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): По-добре заместник-министърът веднага да отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако няма други въпроси за момента, заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата за засегнете въпросите, повдигнати от госпожа Манева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манева, уважаеми дами и господа народни представители! Заемът всъщност е подкрепа на платежния баланс, той подкрепя структурни реформи, които са приоритетни с индикативна листа, които ще представи колегата заместник-министър на околната среда и водите.
Искам само да приведа във ваше знание няколко цифри. Годишната ни вноска в Европейската инвестиционна банка е в рамките до 50 млн. евро за 2007 г., като нашето дялово участие достига до мащаби от 300 млн. евро. Знаем също така, че Европейската инвестиционна банка е орган на Европейския съюз, който подпомага големи структурни проекти. Средствата от заема ще постъпват в централния бюджет, заемът ще се усвоява на траншове. Това е глобален структурен отворен заем, което всъщност предполага, че използването на средствата може да бъде и в обратен аспект. Тези траншове могат да бъдат и възстановявани.
Основанието е необходимостта от префинансиране на „Транспорт” и „Околна среда” – там, където националното ни съфинансиране е недостатъчно с първоначалните 15 или 20 процента.
Смея да твърдя, че това са стратегически инфраструктурни проекти с национално значение. Те са приоритетни и също са предвидени в дейността на Европейската инвестиционна банка. Това не е предвидено единствено и само на ниво държавно управление в Република България.
Кредитополучателят ще финансира оперативните програми с безвъзмездни средства в размер до 85 процента, а останалата част ще бъдат собствени средства. Разбира се, подборът, подготовката, обществените поръчки, както и наблюдението на групата проекти и мерки ще се определят в съответните български нормативни актове.
Най-малкото този тип заем в размер на 700 млн. евро е съобразен с направените в изминалия период от Европейската инвестиционна банка, забележете, 1 млрд. и 200 млн. евро инвестиции. Съвсем логично е в този предвиден период тези 700 млн. евро при тези изключително изгодни лихвени условия да бъдат договорени за подпомагане на двете ни оперативни програми, забележете, при възможност и необходимост и от останалите оперативни програми. Най-малкото по този начин Европейската инвестиционна банка припознава стратегическите цели на правителството и, разбира се, това е инструмент за провеждане на политиката ни, свързана с разработването на оперативните програми. Мисля, че това е достатъчно. Давам възможността на колегата да допълни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може да има и допълнителни въпроси, така че имайте готовност, господин заместник-министър.
Предлагам да чуем и господин Костадинов, заместник-министър на околната среда и водите, който да допълни отговора.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Бих искал да дам допълнителна информация по думите на народния представител Манева.
Националната стратегическа референтна рамка отразява в най-голяма степен целите и приоритетите на страната ни като цяло. Те намират своето изражение чрез отделните приоритети на отделните оперативни програми. Доколкото Националната стратегическа референтна рамка вече е получила одобрение от Брюксел, това не оставя под съмнение целите и стратегическите планове на държавата. Тоест тук имаме пълна кохезия и пълна кохерентност и съответствие.
По отношение на въпросния заем искам да направя малка корекция. Заемът индикативно е до 700 млн. евро поради причина, че на равнище проект финансирането ще бъде осигурявано по механизъм, за който моят колега от Министерството на финансите говори. Осемдесет и пет процента са безвъзмездните средства от структурните фондове и от кохезионния фонд, 15 процента е националното съфинансиране. Влизайки в детайли обаче, нека не разбираме, че единствено и само тези пари ще служат за съфинансиране или подпомагане на националното съфинансиране.
Имайте предвид, че на равнище проект самият проект, неговият анализ на приходите и разходите, на допустимостта на инвестициите може да предположи и да създаде рамка, при която финансирането от структурните фондове ще бъде в рамките на 60 или 65 процента. Петнадесет или 20 процента ще бъде от заем от Европейската инвестиционна банка и, разбира се, останалите 15 процента като национално съфинансиране на държавата. Това е валидно за големите агломерации, за градските населени места, които имат потенциал съобразно прага на допустимост – да допуснат по-висока цена на инвестицията.
Ето защо като структурен заем този заем потвърждава нашето твърдение, че така предоставяме чрез финансов инструмент много по-адекватно решение на процеса с усвояването на структурните фондове.
По отношение на индикативния списък с проекти, ако в оперативна програма „Транспорт” точно и ясно се знае къде ще бъдат използвани средствата, при нас можем да откроим следната особеност.
Както стана въпрос и на заседанието на самата Комисия по околна среда, която заседаваше и разглеждаше този въпрос, искам да ви уведомя, че ние имаме готовност с 37 интегрирани проекта – 21 в сектор „Води” и 16 в сектор „Отпадъци” на обща стойност 807 млн. евро. Голяма част от тези проекти са готвени с техническа помощ по програма ИСПА. Аз не коментирам Вашите думи колко са се забавили и в каква готовност са. Имайте предвид, че именно в правилото „М+3” този структурен заем е изключително важен в условията, в които се дава, за да бъдем адекватни на усвояването на средствата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин заместник-министър.
Изказване на господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Изчаках след аргументите на опозицията срещу това решение да се изкажат двамата заместник-министри от името на вносителя и тогава да направя своето изказване. За мен остана много малко за доуточняване и изразяване на различно мнение от това, което представи госпожа Манева.
Вярно е, че такива въпроси бяха поставени в хода на дискусията по време на заседанието на комисията, но моето впечатление е друго и различно от това, че не е получен отговор на нито един от тези въпроси. Напротив, след изказванията на представители на вносителя стигнахме почти единодушно до мнението, че подборът, подготовката, обществените поръчки, изпълнението и наблюдението на конкретните проекти и мерки ще се определят в рамките на съответните разпоредби на националните нормативни актове, на директивите на Европейския съюз и регулацията на Съвета. Поради това не е възможно, при положение че днес даваме мандат за водене на преговори от страна на Министерския съвет, да имаме изчерпателен списък на онези дори най-значими проекти, които ще попаднат. Затова днес в становището на комисията ви запознах с приоритетните оси и конкретните мерки по тези четири оси. Дори след приключване на преговорите няма да имаме този набор от списъци и да кажем: Пречиствателна станция – Враца, Габрово или еди-коя си, защото след състезанието на тези проекти и спечелването на правото, след като са изготвени, те ще могат да бъдат конкретизирани до тази степен, за която опозицията днес пледира.
Последно, две думи за констатацията за изоставане по ИСПА. Това изоставане не е от две, не е от три, не е от четири години – това изоставане датира много отдавна. Много правителства и министри, които стоят в тази зала, носят персонална, конкретна и политическа отговорност.
Въпросът е: тези две години и половина, откакто работи това правителство, изоставането нараснало ли е или имаме изпреварващи действия, с които изоставането е намаляло и страната се движи по-напред? Истината изисква да кажем, че изоставането по проектите, финансирани по ИСПА, тези две години и половина се наваксва и изпреварващо се догонва онова, което нашата страна можеше да има като резултат днес, ако предишните правителства са работили професионално и отговорно. Излишно е да споменавам пречиствателните станции - Хасково, Димитровград и редица други обекти, които бяха „забатачени” – добрата българска дума, в предишните години. Затова трябва да уважаваме фактите, дори когато критикуваме политическия опонент, за когото след десетина минути предстои да се произнесем дали му имаме доверие или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, заповядайте за реплика.
За втора реплика – господин Мирчев.
Две реплики вече към Вас, господин Божинов. Пригответе се да отговаряте. (Шум и реплики.)
Господин Мирчев Ви отклонява вниманието, а то трябва да е насочено към репликата на госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин Божинов, добре е наистина да си отговорим на въпроса за изоставането. Ако Вие някой ден се съгласите такава дискусия да се проведе в комисията, от която съзнателно бягате, ще разберете кой е виновният, така че не хвърляйте вината общо към бивши правителства и така нататък. И не се страхувайте да поемете отговорност, която наистина трябва да поемете, защото изоставането продължава. Но не това е въпросът в момента.
Нито един, включително и заместник-министрите, не отговориха на въпроса ми защо е необходим този заем. Когато вземате заем вие не можете да не кажете защо е необходим и да кажете с колко и защо ние няма да можем да се справим и да финансираме, да участваме със съфинансиране с парите, които ще ни отпуснат. Никой не отговори. И Вие не отговорихте.
Не можете да вземате заем без да знаете какво ще правите с този заем. Не можете да препращате към някаква конкретна процедура в бъдеще. Ние отсега трябва да знаем вземаме заем, защото тези и тези проекти няма да можем да осигурим със собствено съфинансиране. Какво значи общо 37 проекта, 20 и няколко си – за води, а другите за отпадъци?... Това съществува някъде на хартия като намерение познато само на Министерството на околната среда и водите и един ограничен кръг специалисти. Вие докладвате заем в Народното събрание и убеждавате народните представители да го подкрепят. Кои са тези проекти? Кажете пет-шест, назовете ги.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Аз казах, че не можем да ги назовем.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ама не може да не може! Просто не може да не може! Това просто е абсурдно – да вземате, да знаете, че ще ви трябват пари, а да не знаете за какво ви трябват тези пари. Това ми казвате Вие, че ще вземем тези пари, но не знаем за какво ще ги употребим. Това е абсурдно!
Не можем да вземаме заем без да знаем. Можем да имаме 50 проекта, които трябва да се финансират и от тях 30 или 20 да не могат да издържат на процедурата, но толкова проекти има и за тях ще ни трябват пари. По-добре е да са повече, отколкото могат да бъдат покрити с тази сума, отколкото да казваме, че не знаем колко са проектите. Не можем с общи думи, с общи фрази и лозунги да искаме да сключваме заем от 700 милиона!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика има думата господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Божинов да не се смущава – ще използвам репликата към Вас, за да отговоря за конкретни проекти по Оперативна програма “Транспорт”.
За да се усвоят средствата, които са заложени – над 800 млн. евро, за пътища и отделно за железопътни линии. В момента вървят пет проекта по финансиране като техническа помощ. Това са: железопътна линия Видин-Мездра-София, хармонизацията с Коридор 4 – Дунав мост-2. Върви проектът за железопътна линия Мездра-Горна Оряховица. Вече са избрани победителите по проекта Пловдив-Бургас, който ще свърже Коридор 8 с пристанище Бургас. Рехабилитира се Пловдив-Свиленград. Утре изтича срокът за София-Пловдив, София-Перник-Радомир, София-Драгоман. Заедно с това върви в момента избора на фирма, която проучва изграждането на интермодалния терминал в София.
Тези именно проучвания на тези пет проекта ще осигурят с конкретно финансиране именно за тази железопътна инфраструктура.
В същото време до края на годината се очаква да стартират четирите лота за автомагистрала “Марица”, за някъде около 70 млн. евро. В ход е доклада за концесията на автомагистрала “Хемус”, “Черно море”, “Струма”.
Колеги, ако си спомняте ние преди два месеца ратифицирахме два заема от Световната банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие за рехабилитация на около 2000 км републиканска пътна инфраструктура – І, ІІ и ІІІ клас, тоест тук отговарям и на въпроса, че не дефицит, а огромни средства ни трябват, за да приведем нашите пристанища, летища, метрото, железопътните линии, а тук трябва да сложим и общинската пътна инфраструктура, на необходимото ниво. Едва ли това е възможно само с един или два заема и само със средства от бюджета. С това мисля, че дадох отговор и на някои конкретни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи за трета реплика не виждам.
Господин Божинов, заповядайте, за да чуем Вашата дуплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря и на двамата колеги, които ми направиха реплики, за да ми дадат възможност да отговоря.
Повтарям още един път, че става дума за един ранен етап за даване на съгласие за водене на преговори, а не за сключване на самото споразумение, което ще бъде повод за отделен и по-конкретен дебат. На този етап не може да има претенции за никаква конкретност на проектите, които ще се финансират, тъй като те ще се уточняват и в хода на преговорите, а предстои и да се състезават на друго наднационално ниво.
На госпожа Манева, при цялото уважение, което имам към нея, и тя ще се съгласи с мен, ще кажа, че няма въпрос, който опозицията да е поставила за разглеждане в нашата комисия и той да не е разгледан. Така ще бъде поставен и разгледан и този въпрос – и за дейността на Предприятието за управлението на дейностите по опазване на околната среда, и за ефективността и изразходване на средствата по ИСПА, но както казах и преди малко, обективната оценка няма да е в полза на дейността на предишни правителства, довели до изоставане, което се наваксва в последните 2-2,5 години.
Това е моята дуплика, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
В Комисията по бюджет и финанси преди една седмица, когато се разглеждаше въпросният заем се поставиха същите въпроси, които явно е имало и в Комисията по околната среда и водите. По този дебат, който върви сега, аз си позволих да взема отношение.
Това, което чухме тук в момента като конкретни числа, беше обявено от господин заместник-министъра на околната среда и водите – ако бъркам, моля да ме поправи – от 810 милиона. Това, което чухме от господин Мирчев, е за готовност в транспортната инфраструктура за проекти в размер на 800 милиона. Ако националното съфинансиране е 15% лесно можем да сметнем, че става дума за по 120 милиона в двата сектора. А искаме заем от 700 милиона, тоест знаем за какво ще похарчим една трета от него, а не знаем за какво ще похарчим другите две трети от парите. Така излезе от дебата до тук. Това – от една страна.
От друга страна - Министерството на финансите започна амбициозно от две години насам да въвежда така нареченото проектно бюджетиране, тоест всяко министерство да има конкретен проект с конкретни задачи и, разбира се, разходи и приходи за съответната бюджетна година.
Освен това има тригодишна прогноза, в която трябва да се поберат всички тези държавни институции, за да знаят с какво разполагат, какво точно ще вършат и оттам да може да се изчисляват точно сумите.
При наличието на тези амбиции да се говори изобщо за стотици милиони евро, е неразбираемо. И аз ще дам следния пример: ако има амбицията Министерството на транспорта да направи проект, с който да спечели пари от Брюксел, казано образно, за да направи магистрален път от Севлиево до Ябланица, за да продължи магистралата на Север, може да каже точната сума пари, да каже колко е необходимо национално съфинансиране и тогава да се прецени дали републиканският бюджет на страната е в състояние да участва или не.
Уважаеми колеги, това, което се случва и стана ясно в Комисията по бюджет и финанси е следното: Министерството на финансите се презастрахова да има средства за национално съфинансиране през заем. (Шум и реплики.)
Искам на това да обърна внимание на тези, на които им е интересно – националното съфинансиране да бъде отново през заем. Това е косвено признание на самото Министерството на финансите, че останалите министерства не са в състояние да направят проектобюджетиране, не знаят за какво става дума и затова те ги подсигуряват тези пари.
Затова, господин председател, както виждате, в залата не могат да се чуят точни отговори и се говори по принцип. Това бяха фактически репликите на госпожа Манева по отношение на инфраструктурните проекти в областта на околната среда. Не е възможно да се получи подкрепа, бланкетна подкрепа за изобщото в 700-те милиона евро.
Освен това, колеги, тези 700 млн. евро в заема са предвидени да бъдат давани на траншове, които са лимитирани между 20 и 35 милиона, ако не ме бърка паметта, стана дума в Комисията по бюджет и финанси. Тоест годишно България може да направи 4 или 8 проекта. Говори се, че наваксва изоставане. Дано да е така. И по тези 4 или 8 проекта България не може да участва с национално съфинансиране – трябва да вземе заем, за да му плаща лихвите.
Ние не виждаме логика в това нещо. Такава логика между другото не можа да прозвучи и в Комисията по бюджет и финанси. Ето защо и аргументите, които бяха споделени дотук, също не са убедителни, господин председателю, за да може да се подкрепи това решение на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има ли реплики към господин Методиев? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Костадинов, за Вашите отговори на поставените въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Позволете ми накратко да отбележа две особености. Вярвам в добронамереността на народните представители и на госпожа Манева, че всичко това, което казва тя като довод, е с грижа за бюджета и за усвояването на структурните фондове. Но повярвайте ми, че ако доведем това нейно разсъждение докрай, ще заложим бомба в бюджета и по отношение на дефицита му в близките 3 или 4 години.
Става въпрос за следното. Парите, определени по това заемно споразумение, ще послужат, пак казвам, за изключителна мобилност на държавния бюджет по отношение на финансирането и кофинансирането на структурните фондове и средствата от Кохезионния фонд. На равнище проект е възможно във връзка с особеността на този програмен период да се отвори така нареченият “фъндинг геп” – дупка в бюджета във връзка с това, че структурните фондове не могат да финансират проекти с принадена стойност. Ако това се случи, а нашите анализи показват, че ще има такива казуси, то тогава структурните фондове ще финансират 60% безвъзмездно, 15% ще бъде националното съфинансиране. Какво става с бюджета, ако той не може или по-скоро трябва да осигури другите 25%? Именно това наричам залагане на бюджетна бомба, ако не позволим стартиране на преговори с въпросното споразумение.
Искам да отговоря отчасти на господин Методиев по отношение на липсата на конкретност. Давам ви накратко, за да не губя времето на народните представители, следния пример. Това е нашият списък (показва) с големи проекти, представен на Брюксел и е част от оперативната програма. Вижте как изглежда така нареченият виртуален или аморфен проект, в какви детайли присъства той в този списък: Интегриран проект за водите на гр. Враца; Разширяване на канализационната мрежа 17,4 км; Реконструкция на канализационна мрежа – 10 км; Обновяване на пречиствателна станция, оборудване; Реконструкция на водоснабдителна мрежа, етапи от едно до три – 72 км.
Всеки един от представените 15 проекта от списъка на големи проекти на стойност 600 млн. евро е разписан във вид, операции и срокове по години. Ето защо не мога да приема, че няма яснота по отношение на програмирането и ви призовавам да подкрепим заемното споразумение, за да не създаваме бюджетен дефицит в близките три години и да не създаваме бюджетни бомби. И второ, да създадем най-добри условия за планираното усвояване на структурните фондове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по проекта за решение? Няма.
В такъв случай обявявам обсъждането по този проект за приключено.
Ще преминем към гласуване.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на Проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на кредитно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка. Проектът за решение беше представен от заместник-министъра на финансите, състояха се обсъждания по него, които приключиха с разясненията, дадени от заместник-министър Костадинов.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 175 народни представители: за 143, против 10, въздържали се 22.
Проектът за решение е приет. Решението е факт.
Уважаеми колеги, остават ни десетина минути до времето, определено за гласуване на предложеното решение за гласуване на недоверие на правителството.
Предлагам да преминем към точка втора от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Моля ви да не напускате пленарната зала.
Давам думата на председателя на Комисията по отбраната господин Ангел Найденов да предложи на вашето внимание доклада на комисията за второ четене.
Заповядайте, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, едно процедурно предложение: в залата да бъде допуснат заместник-министърът на отбраната господин Симеон Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте предложението за допускане на господин Николов в пленарната зала.
Гласували 158 народни представители: за 155, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете господин Николов.
Господин Найденов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Ще ви представя доклада на Комисията по отбраната относно Закон за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така: “Закон за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен, който става § 1:
“§ 1. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България се правят следните изменения:
1. В § 10 думите “1 януари 2008 г.” се заменят с “1 декември 2007 г.”.
2. В § 13 думите “параграфи 3, 4, 6, 10 и 11, които влизат в сила от 1 януари 2008 г.” се заменят с “§ 10, който влиза в сила от 1 декември 2007 г., и параграфи 3, 4, 6 и 11, които влизат в сила от 1 януари 2008 г.”.”
Комисията предлага да се създаде Заключителна разпоредба с § 2:
“Заключителна разпоредба
§ 2. В Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 38 от 2007 г.) в § 23 от Заключителните разпоредби думите “1 януари 2008 г.” се заменят с “1 декември 2007 г.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Найденов.
Колеги народни представители, има ли желаещи да вземат думата по предложените текстове на законопроекта? Предстоят ни три гласувания по този закон – на заглавието, което по предложение на комисията се изменя в сравнение с предложеното от вносителя, и по двата параграфа на законопроекта, които също се различават от текста на вносителя, доколкото комисията предлага нов § 2, предвиждащ изменение в Наказателния кодекс.
И така, преминаваме към гласуване на заглавието на законопроекта. Предложен е окончателен текст от страна на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя, и предлага своя окончателна редакция.
Моля, гласувайте заглавието на закона – “Закон за изменение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България”.
Гласували 180 народни представители: за 179, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 1 в окончателната редакция, предложена от комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя.
Моля, гласувайте окончателния текст на § 1.
Гласували 166 народни представители: за 163, против няма, въздържали се 3.
Текстът на § 1 е приет.
Подлагам на гласуване § 2, предложен от комисията като нов параграф.
Моля, гласувайте § 2.
Гласували 143 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 3.
Параграф 2 е приет, с което е приет и Законът за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Уважаеми колеги, с това приключваме работата си по т. 2 от дневния ред на нашето днешно заседание.
Предлагам да не преминаваме към разглеждането на т. 3 – първо четене на Законопроекта за военните паметници, да преустановим за малко хода на работата по дневния ред и да се подготвим за гласуването по проекта за решение, който беше предмет на обсъждане във вчерашния пленарен ден.
От името на парламентарна група думата желае господин Сотиров. Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри! Взех думата, за да направя изявление от името на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на Обединените демократични сили.
В днешния ден протече дебатът по вота на недоверие, внесен от опозицията към правителството на Република България.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Дебатът беше във вчерашния ден!
ИВАН СОТИРОВ: Във вчерашния ден.
Във вчерашния дебат в типичния арогантен и безотговорен стил министър-председателят и правителството…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Все пак в рамките на правилника се изказвайте.
ИВАН СОТИРОВ: … не дадоха отговор на поставените въпроси защо не е извършена две години реформа в образованието.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Нямаш право да говориш по тази точка!
ИВАН СОТИРОВ: Господин Миков, имам право на политическо изявление.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ от място): Научи процедурата!
ИВАН СОТИРОВ: Много добре знам процедурата, не ме прекъсвайте, не ми хабете от времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурата е спорна, господин Сотиров. Имате право на изявление извън точките от дневния ред, а не по точките от дневния ред.
ИВАН СОТИРОВ: Господин Пирински, взел съм думата, моля да ми дадете възможност да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма да Ви отнема думата, но моля да бъдете кратък.
ИВАН СОТИРОВ: Вчера не беше даден отговор защо в България не е извършена реформата, а беше демонстрирана за пореден път арогантната политика на правителството. (Шум и реплики в мнозинството.) Министър-председателят се държа по начин, който е недопустим за министър-председател на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, Вие нарушавате правилника в момента. (Шум и реплики в мнозинството.)
ИВАН СОТИРОВ: Ние искаме да се даде обяснение (викове и тропане по банките в КБ и ДПС) защо господин Станишев се държеше като кръстник, който прави и оттегля оферти, защо имаше недопустимо обидно отношение към българските учители. Не може, след като повече от месец са разигравани българските учители, министър-председателят да каже, че им благодари за това, че са провокирали дебат (шум и реплики, тропане по банките в КБ и ДПС), след като с неговото поведение повече от месец беше спряна учебната година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, дискусията по тази точка приключи вчера. Нямате възможност да се изказвате по тази точка.
ИВАН СОТИРОВ: Господин Пирински, Вие правите всичко възможно да няма парламентарен дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Прилагам правилника, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Вчера опорочихте дебата по време на вота с излишни доклади и отчети и не дадохте възможност действително сериозно да се дебатират проблемите на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Всички, които желаеха, имаха възможност и се изказаха. Моля, приключвайте!
ИВАН СОТИРОВ: Не е вярно, господин Пирински! Регламентът е такъв, че мнозинството има право да се изказва в пъти повече от опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Такива са резултатите от изборите, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Тези резултати от изборите, господин Пирински, искам да Ви обърна внимание и на вашия министър-председател, че четири пъти БСП идва на власт и четири пъти - това е четвъртият път, когато вие ще си отидете след катастрофа! И при Тодор Живков, и при Андрей Луканов, и при Жан Виденов и сега вие сте на път да вкарате България в катастрофа! (Шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отнемам Ви думата, господин Сотиров. Моля, заемете мястото си, ако обичате! (Председателят изключва микрофоните.)
Господин Сотиров, нарушавате правилника! По точката, която коментирате, дискусиите приключиха вчера. Моля да заемете мястото си.
Да пристъпим към гласуване.
За процедурен въпрос, господин Мерджанов, заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение гласуването по вота на недоверие към правителството да бъде излъчвано пряко по Българското национално радио и по Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нека да гласуваме това процедурно предложение още веднъж. Поначало имаме основание да считаме, че и вчерашното гласуване се разпростира върху тази част от работата по точката, но моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 217 народни представители: за 208, против 5, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Пристъпваме към гласуване на внесения проект за решение.
Ще ви представя самия текст на проекта за решение, доколкото той вчера не беше изчетен от вносителите:
“Проект
Р Е Ш Е Н И Е
за гласуване на недоверие на Министерския съвет
на Република България
Народното събрание на основание чл. 89 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България заради разпада на държавната политика в областта на образованието.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 222 народни представители: за 61, против 160, въздържал се 1.
Решението не се приема. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)
С това гласуване приключваме работата по тази точка от дневния ред.
За обяснение на отрицателен вот има думата народния представител Атанаска Тенева.
Тя не е правила изказвания, направи няколко реплики. (Народни представители от опозицията напускат пленарната зала.)
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! (Реплика от народния представител Борислав Китов.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За реплики, господин Китов.
Заповядайте, госпожо Тенева.
АТАНАСКА ТЕНЕВА: Защо гласувах против вота на недоверие на Министерски съвет на Република България за разпада на държавната политика в областта на образованието?
Първо, това е правителството, което предложи и Народното събрание прие дългосрочна Национална програма за развитие на училищното образование, предучилищното възпитание и подготовка за пръв път след 1979 г.
Второ, това правителство последователно възстановява безплатните учебници за І-ІV клас и е с намерение това да се случи постепенно и за следващите класове.
Само за 2007 г. осигури 107 училищни автобуса, обнови учебно-техническото оборудване в 368 училища, гарантира 32,5 милиона за внедряването на информационни и комуникационни технологии в училище.
Това правителство осъществява нов модел на финансиране на училищното образование като въведе единен разходен стандарт за издръжка на един ученик в размер на 988 лв. Въведе делегирани бюджети в училищата на 45 общини. Прилага проектно финансиране по различни програми по инициатива на учители, училища и общини.
Шестчасовите дебати в пленарната зала показаха несъстоятелността на мотивите на вота, но бяха категорични и претенциите за ускоряване модернизацията на българското образование и правителството пое този ангажимент.
Пето, вчера за пореден път Министерският съвет показа воля за стабилност – финансова, икономическа и социална. Изразено бе уважение и признателност към българските учители. Такива действия свидетелстват не за разпад, а за последователна държавна политика в областта на образованието, чието осъществяване ще продължавам да подкрепям и да бъде в центъра на вниманието ми като народен представител. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Тенева.
За второ обяснение на отрицателен вот има думата господин Хамди.
ХЮСЕИН ХАМДИ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Гласувах против, защото съм убеден, че управляващата коалиция има политическата воля и експертния капацитет, за да се обедини около общата позиция, която да направи системата на образованието ефективно функционираща. Изказвам тази позиция, защото има ресурси, които да променят и модернизират българското образование, запазвайки традиционните ценности.
Един от инструментите е децентрализацията, в това число и финансовата. В условията на демократизацията на българското училище делегирането на бюджета е изключително важно събитие и искам да кажа защо.
На първо място, делегира се реална власт – директорът на училището се овластява да управлява не само процеса, не само хора, а и реални пари. Това е стъпка към съвременен образователен мениджмънт.
На второ място, държавата предава власт, която не й е нужна, защото не може да я упражнява ефикасно и ефективно. Това е стъпка в децентрализацията на образованието.
На трето място, директорът на училището и самото училище получават реално възможност да се развиват в условията на относителна автономия. Това е стъпка за създаването на самоуправляваща се общност.
Основният проблем е как да направим, че чрез умелото управление на парите училището да стане по-ефективно, тоест как да се повишава качеството на образованието?
Уважаеми дами и господа, автономията е свобода за реализиране на гъвкава, на мобилна училищна политика. Свобода да направиш училището си по-различно от другите, да му придадеш специфика и физиономичност, която идва от хората на училищната общност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Хамди, моля да приключвате.
ХЮСЕИН ХАМДИ: Автономията е функция на участието на учители, родители и ученици в управлението и самоуправлението на училището. Демокрацията е пространство на участието. Колкото по-висока е степента на автономност, толкова повече млади хора ще бъдат включени в различни училищни мрежи и структури и изпълняващи разнообразни роли в тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Хамди, превишавате времето. Приключвайте.
ХЮСЕИН ХАМДИ: Така реално училището може да бъде територия на питанията, пространство за срещи и идеи за реализация на проекти, за укрепване на дарования. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За трето обяснение на отрицателен вот има думата господин Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Това, че аз, както и моите колеги от Парламентарната група на НДСВ, гласувахме против този вот, беше ясно отнапред. Но нашето убеждение да го направим се затвърди вчера, след като видяхме че опозицията беше абсолютно безсилна да обоснове този вот. Нямаше никакви конкретни предложения за подобряване на състоянието в образованието извън онези, които правителството отдавна вече е предприело, включително и с приетата Национална програма за училищното образование и предучилищното възпитание.
Аз даже вчера, когато чух тук един уважаван от всички ни политик – господин Костов, си помислих защо той си позволи даже да се опита да манипулира хората в залата, а може би и зрителите и слушателите с това, което каза накрая в дупликата, за да не може да бъде репликиран – че, видиш ли, министър-председателя иска да намали заплатите на учителите. И си помислих: след като господин Костов не може да се обоснове по друг начин, а прибягва към евтини манипулации, след като той от една привидна загриженост за учители, за децата това, което ние по принцип споделяме, се опитва така да изманипулира всички тях и нас, значи опозицията е окончателно безсилна и тя не може да има правото на някакъв вот в случая. Затова той не беше подкрепен, не беше подкрепен и от мен. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ, ДПС и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин министър-председателят Сергей Станишев.
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Първо, бих искал да благодаря на всички народни представители, които подкрепиха правителството и не дадоха ход на вота на недоверие, не заради самото правителство, а заради по-цялостната ситуация в страната.
Това е третият вот на недоверие към действащото правителство. Първият вот беше за политиката в областта на бедствията и авариите, вторият – в областта на здравеопазването, третият – в областта на образованието и науката, и по-точно в средното образование. Между друго интересно е, че всеки един от вотовете е отправен на базата на политика в един от секторите, който се ръководи от министър от една от трите политически сили от управляващата коалиция. Очевидно всеки един от вотовете има за цел да тества и здравината на управляващата коалиция. Както виждаме, тези опити са безуспешни. Никой не отрича, че вотът се провежда в една специфична ситуация. В ситуация на предизборна кампания за местните избори и това е безпрецедентно за българския парламент, доколкото си спомням, и в ситуация, в която има учителска стачка. От самото начало с искането за 100-процентово увеличение на заплатите на учителите в условията на валутен борд, в условията на фиксиран курс на българската национална валута на всички беше ясно, че тези искания и на самите учители са нереалистични, защото аз съм водил разговор с множество учители от различни региони на страната, в това число по време на стачката, в това число и по време на нейната най-активна фаза.
Отново искам да се обърна и към учителското съсловие. Отново с думи за благодарност, защото предизвика един сериозен дебат, не толкова тук в парламента, колкото в цялото общество за българското образование, за неговото качество, за неговото състояние и за това как да го направим по-добро. Това без съмнение вече има своя резултат и ще има още по-конкретни резултати в политиката на управляващото мнозинство и на правителството. Днес българското образование е далеч от това, което всички ние бихме искали да видим и като ниво на заплащане на учителите, и като качество на образованието, и като конкурентоспособност на младите хора, които излизат от образователната система на пазара на труда. Затова ние действително смятаме, че образованието трябва да бъде приоритет на държавата и на правителството.
По време на дискусията стана ясно, че всъщност от опозицията не се предлага нова различна политика, противоположна на това, което се предлага от Националната стратегия за развитие на средното образование. От тази гледна точка тезата, че видите ли, че, първо, няма визия и второ, няма воля за реализацията на тази визия, не издържат на фактите. За първи път в България имаме дългосрочна стратегия за развитие на средното образование. Това, което стана ясно и от стачката, и от вчерашните дебати е, че може би трябваше да я прилагаме още по-интензивно и по-бързо, за да постигнем по-бърз резултат за нашето общество. Това е един от изводите, който ние сме направили като правителство и който сме предложили на българските синдикати, на българските учители още от началото на следващата година. Именно в резултат на това може да се постигне много по-високо заплащане на учителите, но наред с реформа на системата на финансирането, с децентрализация, с дерегулация, с изисквания за по-високо качество на българското образование, защото образованието не съществува само за себе си. То съществува за българските деца и за обществото ни като цяло. Аз съм убеден, че това ще се случи.
Още един извод, който мога да направя лично за себе си – това, от което се нуждаем през следващата година, и още всъщност от тази година, при обсъждането на бюджета за 2008 г., което предстои в следващите седмици в българския парламент и в българското общество. В нашето общество няма достатъчно информация и представа за това как се разходват публичните средства. Българската администрация, българското правителство трябва да направи много сериозно усилие, за да обясни всички политики, да търси много по-висока ефективност в публичните разходи на всички сектори, в това число много по-голяма ефективност и от работата на българската администрация и на всички публични сектори, започвайки от образованието, здравеопазването и всичко останало. В противен случай много лесно се получават манипулации.
Един обикновен български гражданин трудно може да разбере по време на хода на стачката, следния феномен. Масово показваха учители, които вадеха фишове със заплати от 300 лв. Когато правителството, в резултат от преговори със синдикатите каза, че комбинира от икономиите от тази година и от прилагането на новия модел за управление, към юли следващата година средната брутна работна заплата на един български учител ще бъде 650 лв. изведнъж, което е над 100% от тази гледна точка, се оказа, че това не е достатъчно. Това показва, колко лесно се жонглира с една или друга статистика.
Искам да подчертая, че първи приоритет за българското правителство остава гарантирането на финансовата стабилност на страната. Вчера проф. Пантев направи едно много силно изказване, много човешко изказване към българските учители, защото българската образователна система не може да е оазис в пустиня. Не може да се решат проблемите само на този сектор, още по-малко за сметка на всички останали. България все още остава една от най-бедните страни в Европейския съюз и много хора живеят бедно. Живеят с усещането за несправедливост към себе си, към техните съдби. Тези хора са в различни сектори, защото и българските медицински сестри, и българските горски, и много други хора, и в публичния, и в частния сектор живеят под това ниво, което не само очакват, но и заслужават. Отговорност на правителството и на мнозинството е да решаваме тези проблеми, да водим политика на ускорено догонване на доходите на всички в България, наред с гарантирането на финансовата стабилност.
Аз не мога да скрия, че бях обезпокоен от някои изявления вчера, които обясняваха, че всъщност, ако водим една много по-оперативна политика на доходите, ако похарчим валутния резерв това ще доведе до по-ниска инфлация. Ако действително това се докаже, би било откритие в икономическата наука, сигурно водещо до Нобелова награда. Министърът на финансите гарантира такава подкрепа за подобен лауреат.
Ние сме задължени, независимо от натиска, на който сме подложени, да гарантираме финансовата стабилност на всички и доходите на всички – и на българските учители, и на българските медици, и на българските пенсионери, и на българските полицаи и военни.
Искам да ви дам един нагледен пример, който си направих малко труд да потърся. Предполагам, че познавате тази банкнота (Показва банкнота от 50 лв.). Това са петдесет лева – български пари.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): От валутния резерв ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Искам да ви дам едно друго сравнение. Знаете ли какво е това, уважаеми дами и господа народни представители? (Показва монета.) Това са петдесет лева от други години. Направете сравнение какво можеше да се купи през 90-те години с тези пари, какво може да се купи от един български гражданин сега с новите български 50 лв.
Затова българското правителство и в бюджета за следващата година ще гарантира стабилността на валутния борд, ще гарантира фискалната стабилност и ще трябва да водим политика на бюджетен излишък, не защото това много се харесва на министъра на финансите, а защото това се налага от гледна точка на редица дисбаланси, които съществуват в българската икономика. Тези дисбаланси изискват повече реформи, а не по-малко! И те ще бъдат направени – в публичния сектор и от гледна точка на облекчаване на различни бюрократични пречки пред стопанската инициатива, и за покачване на конкурентоспособността на българската икономика. За нас образованието ще бъде приоритет, но образование, което е модерно, което отговаря на очакванията и на българските учители, и на българските граждани. Това ще го направим с общи усилия. И с този вот, и с приключването на стачката, която се надявам да стане скоро, дискусията за образованието няма да приключи. (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Тя се нуждае от отговорна дискусия на всички, които са заинтересовани. И такава дискусия ние, представителите и на мнозинството, и на правителството ще водим много интензивно и в следващите седмици, и в следващите месеци. Защото този пакет, който сме предложили и на българските синдикати, и на българските учители, включва две неща: значителен финансов ангажимент от държавата и за техните заплати, и за нивото за издръжка на един ученик, но обвързва финансирането и с децентрализация, и с ефективен мениджмънт, и с много други неща. Тези неща не могат да се случат автоматично и лесно. Ще трябва да помогнем и на директорите да придобият нужните знания и умения за управлението на училищните бюджети, ще трябва да гарантираме един плавен преход, който дава спокойствие на учителите и на учениците. Затова се надявам, че на базата на разума, на базата на конструктивния диалог можем действително в близките дни да постигнем съгласие със синдикатите, със стачните комитети, въпреки че за мен е очевидно, че има сили, които са заинтересовани стачката да не приключи и да постави под риск учебната година, да създаде още по-голямо напрежение и сред родители, и сред учители.
И няма какво да се лъжем, уважаеми дами и господа, това е свързано и с предстоящите местни избори. Това е видимо и за най-непредубедения наблюдател.
Още веднъж искам да благодаря на всички народни представители, които взеха участие в дебата и да изразя увереност, че той ще даде повод действително сериозно да се отнесем и към проблемите на българското образование, и към неговите перспективи за в бъдеще, за да имаме образователна система, която гарантира качество, и която е модерна. Благодаря ви за вниманието! (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на господин министър-председателя.
Уважаеми колеги, с това приключва нашата работа по точката от дневния ред, дискутирана вчера и гласувана днес.
Обявявам почивка до 16,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, както знаете, днес заседанието на българския парламент е извънредно.
Програмата за това извънредно заседание сме я гласували.
Предстои точка трета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВОЕННИТЕ ПАМЕТНИЦИ.
Водеща е Комисията по отбраната.
Давам думата на председателя на комисията господин Ангел Найденов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще направя едно процедурно предложение – за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на отбраната господин Симеон Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който е против допускането на заместник-министъра Симеон Николов в пленарната зала? Няма.
Моля, поканете заместник-министъра на отбраната господин Николов в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за военните паметници
№ 702-01-42, внесен от Министерския съвет
на 13 септември 2007 г.
На провелото се на 18 октомври 2007 г. редовно заседание Комисията по отбраната разгледа внесения законопроект. Мотивите на вносителите изложиха представители на Министерството на отбраната и на Националния институт за паметниците на културата.
Със Законопроекта за военните паметници се урежда статутът на военните паметници, както и правата и задълженията на държавните органи и общините, на юридическите и физическите лица във връзка с издирването, проучването, регистрирането, картотекирането, опазването, поддържането, възстановяването и изграждането на военните паметници. Предложена е легална дефиниция на понятието “военен паметник”.
С предложения законопроект вносителят цели да се запълни съществуващата празнота в правната уредба на тази материя. Следва се традицията тези важни обществени отношения да бъдат уредени със закон по подобие на действалия Закон за военните гробове, гробища, гробници-костници, мавзолеи и паметници от 1942 г. Разликата с предишното българско законодателство отпреди 60 години е в това, че сега се явява ново общо понятие “военен паметник”, което обединява в себе си както “войнишките” паметници, тоест паметниците на загиналите във войните, така и военните гробища, гробниците, костниците и мавзолеите. Нов момент е включването към военните паметници на паметниците на загиналите в операции и в мисии извън пределите на страната, както и паметниците на загиналите български военнослужещи при изпълнение на служебния им дълг в мирно време.
Критерият за включване на едни или други паметници в общото понятие “военен паметник” е дали съответното лице, в чиято чест е издигнат паметникът, е било военнослужещ в Българската армия. Поради тази причина към военните паметници не са включени паметниците на героите от Националноосвободителното движение и борците против фашизма и капитализма.
Министърът на отбраната ще има правомощия по ръководството и контрола на проучването, регистрирането, картотекирането, опазването, поддържането, възстановяването и изграждането на военните паметници. Регламентирани са ангажиментите на Министерството на отбраната и на Министерството на външните работи по отношение на българските военни паметници зад граница.
Предвижда се създаването на нещатни областни комисии “Военни паметници” към областните управители. Регламентирани са членовете на тези комисии, а поименният им състав ще се определя със заповед на съответния областен управител, който е и председател на комисията. За организирането, разпределението и извършването на своята дейност областните комисии приемат вътрешни правила, които се съгласуват от министъра на отбраната.
Предложен е регламент за издирването и проучването на военни паметници в страната и в чужбина. За първи път се въвеждат Национален регистър на военните паметници и картотека.
Задължения за опазването и поддържането на военните паметници ще имат органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и собствениците на военни паметници и собствениците на недвижими имоти, към които са прикрепени такива паметници. Създаден е и регламент за ремонтните, консервационните, реставрационните и други дейности върху военни паметници, проектите за изграждане на нови и всички инвестиционни инициативи за териториите, на които е разположен военен паметник.
По отношение финансирането на дейностите, свързани с военните паметници, е залегнал принципът, че държавните и общинските органи, на които са предоставени за управление военни паметници, са длъжни да планират средства за тяхното опазване и поддържане.
В резултат на провелото се обсъждане и предвид изложените мотиви Комисията по отбраната прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за военните паметници № 702-01-41, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2007 г.
Становището на комисията е прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Следващата комисия, която е изготвила доклад по законопроекта, е Комисията по културата.
Господин Мерджанов, заповядайте да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за военните паметници
№ 702-01-44, внесен от Министерския съвет
на 13 септември 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 26 септември 2007 г., Комисията по културата разгледа и обсъди Законопроект за военните паметници № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2007 г.
На заседанието на комисията присъстваха заместник-министърът на отбраната господин Симеон Николов, директорът на Националния институт за паметниците на културата господин Георги Угринов и други представители на Министерството на отбраната и на Министерството на културата.
От страна на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра на отбраната.
Основен мотив на предложения проект е със закон да се уредят трайни обществени отношения, свързани с военните паметници, които не са нормативно регулирани или са предмет на подзаконови актове. Законопроектът отговоря и на традицията в тази област, като отразява основни понятия от Закона за военните гробове, гробища, гробници-костници, мавзолеи и паметници от 1942 г., обнародван в бр. 165 на “Държавен вестник”, действал до 1951 г.
Законопроектът регламентира правоотношения, свързани с военните паметници, както и правата и задълженията на юридически и физически лица в тази област. Основната цел на законопроекта е да се уредят статутът на военните паметници, начините за тяхното издирване, опазване, поддържане и финансиране, както и координацията между органите на изпълнителната власт, на местното самоуправление, неправителствените организации и собствениците на военни паметници.
Министърът на отбраната или упълномощени от него длъжностни лица ще упражняват ръководство и контрол в процеса на защита на военните паметници, които са на територията на Република България. В предложените разпоредби изрично се предвижда, че защитата на военни паметници, които са със статут на паметници на културата, ще се урежда и съгласно Закона за паметниците на културата и музеите, като са визирани съответните правомощия на министъра на отбраната и на министъра на културата.
Проектът предвижда и задължително съгласуване с Националния институт за паметниците на културата на действия, свързани с военни паметници, които са и паметници на културата.
В законопроекта са уредени и задълженията за съдействие на министъра на външните работи по отношение на български военни паметници, намиращи се извън територията на Република България.
Законопроектът предвижда легална дефиниция на понятието „военен паметник”, която обединява както всички обекти, предмет на българския закон от 1942 г., така и нови съвременни понятия – паметници на загинали военнослужещи в операции и мисии извън пределите на страната и при изпълнение на служебен дълг в мирно време. Други основни акценти в законопроекта са създаване на Национален регистър на военните паметници и картотека в Министерството на отбраната, както и създаване на областни комисии „Военни паметници” към областните управители.
С оглед правно-нормативната прецизност и осигуряване на ефективно действие на режима на защита на военните паметници в Заключителните разпоредби на законопроекта се предвижда отлагателен срок относно влизане в сила – от 1 януари 2008 г.
В хода на разглеждането на законопроекта бяха поставени въпроси от някои народни представители, като беше изразена позиция за усъвършенстване на някои разпоредби.
След проведеното обсъждане на законопроекта в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” 7 народни представители, „против” и „въздържали се” няма.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за военните паметници № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Ако желаете, господин заместник-министър на отбраната, можете да представите законопроекта. Виждам от жеста Ви, че не е необходимо.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Има думата народният представител Минчо Спасов. Вие сте от Ямболския избирателен район – 31. многомандатен избирателен район.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Наистина нашият 31. многомандатен избирателен район, към който принадлежите и Вие, въпреки че в момента сте избран от друг, се отличава с досега демонстрирано уважение към военните паметници. Настоящият законопроект, за който аз ще изразя подкрепа, ще спомогне за това уважение, което ние като българи ще продължим да изразяваме към нашите герои, загинали през войните.
Излишно е за всички нас да се убеждаваме, че националната памет на един народ минава през паметта на загиналите за неговата свобода и независимост. В ракурса на предложения от Министерския съвет законопроект ние имаме възможност да обсъдим и още веднъж да за острим вниманието си към героите, които са допринесли за нашето национално самочувствие като българи и за оцеляването на нашата родина.
Това е един законопроект, по който смятам, че Народното събрание ще постигне пълен консенсус, защото националната кауза, която са защитавали загиналите, е един безспорен исторически факт и всякакво политиканстване в тази връзка би било излишно.
Нещо повече, наскоро в нашия избирателен район присъствах – бях поканен на откриването на военен паметник на войни от 29 Ямболски пехотен полк, живеещи в един квартал, които бяха с различен етнос – роми, българи, турци, които заедно са се били и загинали по време на войните. Откриването на този паметник беше един добър повод да си спомним, че нашата армия и нашата нация заедно са градили и заедно са загивали, за да запазят нашите национални граници.
Смятам, че както нашата Парламентарна група на Национално движение Симеон Втори, така и останалите парламентарни групи ще подкрепят законопроекта, изложен от господин Мерджанов. В този смисъл апелирам към всички ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Явно няма реплики.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Бързам да заявя, естествено, положителното си отношение към този Законопроект за военните паметници, защото той е не само необходим, но е и закъснял, защото много прояви на българската войнска доблест и чест трябва да бъдат не само съхранявани, но трябва да бъдат превръщани все повече в знак на отношение към това, че за българина войнският дълг в много случаи е стоял по-висшо и над живота му, над неговия имот и лични интереси.
Този законопроект е важен и по него вярвам, че няма да има някакви големи спорове, освен за детайли, на които ще спра вашето внимание. Пак казвам, няма спор дали да има такъв закон, по-скоро може да има спор донякъде по обхвата му.
Ще дам примери, свързани с това, че обхватът на този законопроект не отговаря на някои въпроси, които аз си задавам, а е много вероятно да си зададат и други български граждани.
Този законопроект казва, че: „Всеки паметник е памет и прослава на военнослужещи от Българската армия, взели участие във война, водена от българската държава”. Изброени са и войните, за които иде реч.
Също така е казано какво не е военен паметник – когато става дума за „гробове на лица, военнослужещи, осъдени за умишлени престъпления от общ характер против републиката, собствеността и личността”. Този текст не ми звучи коректно – какво значи „за престъпления против републиката, собствеността и личността”? България през част от своята история е била монархия. Може би тук трябва да става дума по-скоро за лица, престъпили военната си клетва и тогава може би всичко би си отишло на мястото.
По-нататък, друг детайл, когато става дума за правилата на организацията и дейността на областните комисии във връзка с войнишките паметници. Няма смисъл тези правила да са за всяка комисия. По-добре е да бъдат общи правила, защото това са органи, в които участват и неправителствени организации, но в края на краищата са съставени предимно от служители.
Друг детайл, в чл. 9, когато става дума за процедурата при откриване на находки, които имат признаци на военни паметници. Процедурата повелява намерилият такива находки незабавно да уведоми съответната областна комисия, а областната комисия според ал. 2 на чл. 9 би трябвало да се произнесе в 7-дневен срок дали това е военен паметник. Животът ме е научил, че този 7-дневен срок за такова експертно произнасяне е твърде къс. И тогава какво се случва с лицата, които са започнали изкопни работи, вложили са средства, има съсредоточена техника на мястото? Те чакат 7 дни. Убеден съм, че комисията много трудно ще може да се произнесе в този 7-дневен срок. Би следвало законът да разпише по-точно процедура, при която, ако този 7-дневен срок не е спазен, какво се случва по-нататък. Иначе ще се получи, както Вие се изразявате, господин председател, правен вакуум, при който едната страна има желание, но не може да свърши работата в определения срок, а другата страна търпи загуби или пропуснати ползи, заради това, че трябва да спре работата си.
Като спирам вниманието на вносителите върху тези малки детайли, съвсем не искам да омаловажа значението на този законопроект. Пак повтарям, той е едно естествено развитие и продължение на Закона за военните гробове от 1942 г. Той намира един баланс между понятието „военен паметник” и понятието „паметник на културата”, защото ви припомням, че не са паметници на културата, но са много мили на сърцето на всеки военните паметници в хиляди български села и градове, където са изписани имената на хора, дали живота си за идеалите и независимостта на България. И в същото време техните гробове са на стотици километри от този паметник.
Като отварям дума по обхвата на закона, където се казва, че „приравнени към военнослужещите са и участниците в Македоно-одринското опълчение и Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война, припомням на уважаемите вносители, че през Първата световна война има случаи на български опълчения, създавани на място в конкретни случаи. Например, румънският десант под Русе при Оряхово. Той е отбит през Първата световна война от редовни части на Българската армия и от опълченци, които са взели участие при отблъскването на този десант.
И сега, последни елементи от този закон, които ни дават възможност по силата на двустранни договори да полагаме необходимите грижи за гробовете на български войни, паднали в чужбина, но също така да не забравяме, че и на наша територия са паднали чужди войници, за които в края на краищата ние можем да си спомним стиховете на Димчо Дебелянов и те да изразят нашето отношение към гробовете на чужди войници, паднали на наша земя. Стихотворението е „Един убит”, аз ще ви припомня само една строфа:
„Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?
...
Мъртвият не ни е враг!”
Мисля, че това би трябвало да изразява отношението ни към тези хора, за които не в прослава на войната, а в прослава на тяхната саможертва трябва да приемем този закон. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Чухме и стих на Димчо Дебелянов - „Мъртвият не ни е враг”.
Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Считам, че приемането на закон за военните паметници е от изключителна важност за държавата и обществото. С него ние ще докажем нашата решителност да отстояваме традиционните български национални ценности. Познатият на всички ни войнишки паметник, издигнат в центъра на всяко село или град, е символ на величието на нацията и спомен за саможертвата на героите в името на родината. В своята съвременна военна история България няма нито една загубена битка, нито едно пленено бойно знаме. Заслугата за това изключително постижение е на онези, чиито имена са изписани на белокаменните монументи.
Всички знаем, че голяма част от военните паметници са построени в периода между двете световни войни. Но военни паметници се изграждат и днес. Със задоволство мога да подчертая все по-нарастващия интерес сред обществото към примерите на българската бойна слава. Ние сме свидетели на многобройни инициативи за изграждане на нови военни паметници. Всеки ден в някое кътче на страната се открива нов войнишки паметник или се създава комитет за изграждане на такъв. Същевременно доста общини и кметства възстановяват и почистват своите военни мемориали.
Държа да подчертая, че тъкмо президентът на Република България поде инициативата „Свети Георги Победоносец”, с която бяха обновени и почистени стотици военни паметници в цялата страна. Най-радостното е, че основна движеща сила в тази кампания, освен българската войска, бяха и младите ентусиасти от клубовете „Съхрани българското”. С приемането на този закон ние ще подкрепим и общините, и кметствата, които досега без предписание отделяха средства за възстановяване и поддържане на военните паметници.
Смятам, че за приемането на такъв закон има широк обществен консенсус. Ще припомня, че на 11 април 2006 г. в София се проведе национална работна среща под надслов „Опазване и поддържане на военните паметници” под патронажа и с участието на президента господин Георги Първанов. На тази среща, организирана от Министерството на отбраната, присъстваха над сто души, ръководители на всички министерства, ведомства и институции, както и ръководителите на сериозни обществени организации, имащи отношение към военните паметници. Едно от взетите решения беше именно приемането на съвременен закон за военните паметници. Във връзка с това не мога да не изкажа своето задоволство от бързата реакция на Министерството на отбраната и изработването на настоящия законопроект, както и организираните дискусии във всички областни центрове на страната.
На тези дискусиии, с участието на кметове, общински съветници, ръководители на местни и културни институции и неправителствени организации, този закон получи недвусмислена подкрепа. Законопроектът има подкрепата и на Националния институт за паметниците на културата, както и на различни организации на художествено-творческата гилдия.
Уважаеми колеги, не без значение е също и това, че такъв закон имат всички страни от Европейския съюз, както и нашите съседи на Балканите. Законът ни е необходим и като юридическа рамка за сключване на междудържавни споразумения за взаимно опазване и поддържане на военните паметници. Надявам се всички ние да подкрепим Законопроекта за военните паметници на първо четене и да покажем загрижеността си за паметта на героите, загинали за България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Между първо и второ четене трябва да разгледаме юридическите параметри и обхвата на законопроекта. Но сега, на първо четене, по принцип трябва да изразим нашето отношение към законопроекта, а чрез него и към тези, които дадоха живота си за майка България.
Ако няма желаещи, обявявам дискусията за приключила. Гласуването по законопроекта ще бъде на 1 ноември, четвъртък.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Господин Имамов, заповядайте да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин председател, предлагам в залата да бъдат допуснати господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите, и господин Васил Киров – директор на Агенцията за финансово разузнаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народен представител, който се противопоставя на това процедурно предложение? Няма.
Моля да поканите двамата представители на Министерството на финансите в залата.
Имате думата, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По параграфи 1 и 2 има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага:
В ал. 18 думите „Договора за Европейския съюз, Договорите за Общностите или вторичното законодателство на Общността” да се заменят с думите „правото на Европейския съюз”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Това вероятно ще обхване в бъдеще и така наречената Европейска конституция, за която се договориха ръководителите на европейските държави.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, § 5, § 6 и § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 8 има предложение от народния представител Надя Антонова.
Предложението по т. 1 е оттеглено. Комисията подкрепя предложението по т. 2 и 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, като предлага:
1. В ал. 3, 4 и 5 думите “не се отнася до разкриване на информация” да се заменят с думите “няма да пречи на оповестяването на информация”.
2. Алинея 6 се променя така:
“(6) Когато лицата по чл. 3, ал. 2, т. 11, 18 и 28 се стремят да разубедят клиент да не се ангажира с незаконна дейност, това няма да представлява оповестяване на информация по смисъла на ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате ли желание да се изкажете по този параграф, уважаеми народни представители?
Давам думата на народния представител Надя Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Въпреки че моето предложение е прието от Комисията по бюджет и финанси, вземам думата, защото бих искала съвсем накратко да обясня кое доведе до това изменение. Това е мое предложение за второ четене, направено в съответствие със становището на Комисията по правни въпроси, която не е водеща по този законопроект, но там твърде внимателно прегледахме въпросния законопроект за изменение и допълнение. Считаме, че текстът на вносителя не съответства в пълна степен на Директивата на Европейския парламент и на Съвета 2005/60 от 26 октомври 2005 г. Какво имам предвид?
В законопроекта е предвидено изменение и допълнение на чл. 14 от същия в съответствие с чл. 28, § 2 и 6 на директивата, с които са прецизирани задълженията на докладващите лица по чл. 3, ал. 2 и 3 за неразкриване на информация по чл. 14, ал. 1 от същия закон. Това е информацията, която тези докладващи лица трябва да сигнализират до Агенцията за финансово разузнаване. Въпросните докладващи лица са ограничена категория – това са адвокатите, дипломираните експерт-счетоводители, одиторите и, разбира се, нотариусите. Тези лица не бива да докладват на своите клиенти факта, че са сигнализирали Агенцията за финансово разузнаване и че се води евентуално разследване – съмнение за сделки за пране на пари.
Така, както е внесен законопроектът, създава впечатление, че въпросната забрана за неразгласяване на информация би могла да бъде дерогирана в определени случаи, което не е в духа и бих казала дори, че противоречи в известна степен на въпросната директива, което наложи внасянето на моето предложение в съответствие с изискванията и с мнението на Правната комисия.
Според сега действащата разпоредба съществува забрана за уведомяване на клиент или трето лице за разкриване пред Агенцията за финансово разузнаване на информация в случаите по чл. 9, чл. 11, чл. 11а, членове 13, 17 и 18 от закона. Предвидените изменения предвиждат тази забрана да не важи за определени лица в определени случаи, както когато се цели да бъде разубеден клиент от участие в незаконна дейност. Текстът на директивата предвижда посочената забрана да не пречи на оповестяването на информация между лицата в определените случаи. Тоест забраната продължава да съществува, но разкриването пред финансоворазузнавателния орган на определени данни не пречи на посочените лица да обменят друга информация, например за съмнителността на сделката или на клиента.
Това означава, че един одитор или нотариус, или адвокат, разговаряйки със свой клиент, би могъл да му спомене, че по отношение на негов бъдещ съконтрагент има основателни съмнения за използване на финансовата система за пране на пари, което да накара въпросният клиент да преустанови търговската си дейност със субекта, за когото би могло да се предполага основателно това, за което говорим. Целта в случая е превантивна, търговците да могат да се въздържат от търговски отношения с лица, евентуално разследвани от Агенцията за финансово разузнаване.
Тъй като за много хора текстът на вносителя и нашето предложение чрез мен изглеждат неразбираемо, съгласна съм, че има много тънка червена линия между това, което е направено от вносителя, и това, което предлагам аз.
Уважаеми колеги, моля ви да подкрепите моето предложение, както е направила Бюджетната комисия, така както счита Правната комисия, с оглед възможността за превенция и участниците в търговския оборот да могат да бъдат съветвани да се въздържат от сделки със съмнителни клиенти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Всичко разбрахме, но аз поне не можах да разбера защо тази тънка линия е червена?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, встрани от микрофоните): Такова ми е мисленето, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре е да уточним това.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията предлага промяна на заглавието на следващия раздел – вместо “Заключителна разпоредба” да бъде “Заключителни разпоредби”.
Комисията предлага да се създаде нов § 10 със следното съдържание:
“§ 10. Министерският съвет приема измененията в правилника за прилагане на закона в срок до 15 декември 2007 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма. Гласуването на този законопроект ще бъде на 1 ноември 2007 г., четвъртък, следващата седмица.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ – продължение.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Следващият доклад по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие за второ четене беше раздаден преди около 2 часа – не знам дали го получихте и дали сме готови да разискваме, но нека най-напред да приключим със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Мнозина от вас вероятно си спомнят, че докладът на комисията беше представен и се състоя доста обстойна дискусия, въпреки кратката промяна в законопроекта. Тази дискусия предизвика допълнително обсъждане в Комисията по правни въпроси. На това заседание с голямо мнозинство достигнахме до определено решение. По-късно се формулира и текстът в допълнителния доклад за второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, който ви представям.
Към текстовете, които предлагат промяна в самия Закон за задълженията и договорите, комисията предлага да се създадат Преходни и заключителни разпоредби:
“§ 3. Преходни и заключителни разпоредби.
1. В Закона за държавната собственост в чл. 19 се създава нова ал. 5:
“(5) Имоти или части от тях, които са били частна държавна собственост към момента на включването им в капитала на търговски дружества, се отдават под наем по реда на ал. 1 и за срока по ал. 4. Този ред се прилага и за учредяването на ограничени вещни права върху такива имоти.”
2. В Закона за общинската собственост в чл. 14 се създава нова ал. 4:
“(4) Имоти или части от тях, които са били частна общинска собственост към момента на включването им в капитала на търговски дружества, се отдават под наем по реда на ал. 2 и за срока по ал. 3. Този ред се прилага и за учредяването на ограничени вещни права върху такива имоти”.”
Това е съдържанието на допълнителния доклад.
Ако има допълнителни въпроси или становища, ще можем да ги коментираме в хода на евентуалната дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите.
Господин Минчо Христов има думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, знаете моята принципна позиция относно приватизацията и концесионирането в България. Знаете фактите. Знаете какво се получи с големите приватизационни сделки, как беше ограбена по един безскрупулен начин българската държава. Аз няма да се спирам отново на това, нито на авиокомпания “Балкан”, нито на “Кремиковци”, нито на Булбанк, нито на БТК, нито на енергоразпределителните дружества.
Няма да се спирам и на апетитите на някои сега да приватизират и софийската “Топлофикация”.
Ще ви кажа само нещо – един наш колега си е позволил да предложи възможност за това държавата да отдава под наем за неограничено време свои активи. Това фактически е възможност за една задкулисна, безскрупулна и неморална приватизация. Какво значи да дадеш под наем нещо за 100 години, 200 години или 500 години и го приватизираш?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, чак пък 500 години?!
МИНЧО ХРИСТОВ: Умишлено пресилвам нещата, господин председател. Достатъчно е да го дадеш и за 50 години. Фактически това означава приватизация, защото това е в рамките на един смислен, нормален човешки живот.
Затова аз бих подкрепил всякакви възможности за ограничаване на подобни, пак ви казвам, аморални, но те са и престъпни намерения от страна на някои наши колеги да сложат в закона възможности за едни такива престъпни приватизационни сделки.
Това е моето мнение. Ще гласувам в този порядък и когато се гласува законопроектът. В този смисъл подкрепям категорично предложението, което се предлага в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това уточнение, че това е всъщност текст, който се предлага от Комисията по правни въпроси.
За изказване заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз нямам обвинителен уклон и затова не бих споменавала, че някой от колегите в залата е имал престъпни намерения, когато е внесъл изменение на Закона за задълженията и договорите.
Очевидно е, че материята се тълкува двусмислено и затова ще си позволя съвсем накратичко да обясня за какво става въпрос.
Както е известно по нашето право договорите за наем на недвижими имоти са ограничени със срок до 10 години. Това е общият режим. В момента на първо четене ние сме приели една възможност договорите за наем на недвижими имоти да бъдат сключени за повече от 10 години, когато сделката е търговска, тоест когато една от страните е търговец.
Идеята беше, че е добре, когато имотите са частни – подчертавам – когато имотите са частни, на търговски дружества или на граждани, идеята е тези имоти да могат да бъдат отдадени под наем за по-дълъг период от време, като по този начин наемателят и евентуален бъдещ инвеститор бъде стимулиран да наеме тези имоти и да упражнява своята си стопанска дейност. Дотук всичко е чудесно, но в хода на дебата на първо четене прозвучаха някои сериозни възражения, което за пореден път подсказва колко е важен дебатът в пленарната зала.
Едновременно с това изменение на Закона за задълженията и договорите съществува и действащ правен режим по отношение на държавните и на общинските недвижими имоти. Акцентирам на това, за да не се разбира зле внесеното предложение за изменение на Закона за задълженията и договорите, тоест по действащия Закон за държавната собственост и действащия Закон за общинската собственост се предвижда специален режим за отдаване под наем на недвижимост и собственост на държавата и на общините.
Първо, има специална процедура и тези имоти се отдават под наем чрез търг, а не при свободно договаряне от страна на държавата и общините и второ – срокът на действие на тези договори също е до 10 години. Това е действащият режим.
Уважаеми дами и господа, този режим се запазва, тогава когато недвижимите имоти са собственост директно на общината и директно на държавата. Няма никаква промяна в този действащ режим. Няма никакви опити за приватизация, въпреки че връзката между договора за наем и за приватизация, според мен не съществува или ако има такава, аз не я намирам, затова не бива да се говори за незаконна приватизация или за нещо, свързано с такава промяна на собствеността.
Това, което предлага Комисията по правни въпроси обаче е предназначено да прецизира докрай правния режим, тъй като стана ясно, че е възможно едно имущество, един недвижим имот собственост на община или собственост на държавата, включен в нейното си имущество да бъде апортиран в капитала на някое търговско дружество. Това е едно действие, което е разрешено от българското право и доста често се практикува. Апортирайки този имот в капитала на търговско дружество оттук нататък, пак според действащия режим, и ако не е това предложение, което е направено днес от Комисията по правни въпроси, ще се създаде възможност законът да бъде заобиколен. Имуществото веднъж апортирано става собственост на търговското дружество, което свободно вече може да го отдава под наем.
Ето за това ние се стараем с това си предложение като Комисия по правни въпроси да запуши евентуална пробойна, която би се появила в законодателството и по недвусмислен начин да стане ясно, че държавните и общинските недвижими имоти независимо дали са собственост на общините или са включени в капитала на търговско дружество, запазват правния си режим при отдаването под наем, тоест те ще продължават да се дават под наем чрез специална тръжна процедура, а не при свободно договаряне и срокът на наемния договор няма да е по-дълъг от 10 години. По този начин мисля, че ние сме създали една защитна правна норма по отношение на публичната собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За реплика имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, знаете, че аз съм независим народен представител. Аз мога да си позволя да наричам нещата със собствените им имена, а това, което чухме преди малко единствено потвърди моите думи, че става дума именно за вид приватизация, защото какво, ако не друго е апортирането на държавната собственост в търговско дружество, след което това търговско дружество може да отдава под наем, примерно за 50 или 100 години своите активи? Какво, ако не приватизация или вид приватизация и то задкулисна? Аз мисля, че това е точното име и трябва да си говорим нещата такива, каквито са.
Що се отнася до епитета “престъпна”, аз отново твърдя, че това е вид престъпна приватизация, защото тя заобикаля възможните ограничения в действащото законодателство. Това е.
Аз иначе нямам други различия с уважаемия колега от БСП, който говори преди малко, но, колеги, мисля, че колежката потвърди само онова, което казах в началото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не можах да разбера с какво се различават вашите мнения? Защото репликата е несъгласие с това, което се застъпва от изказващия се. Но Вие имате право на дуплика. Нека да остане в стенографския протокол, ако има все пак някакво недоразумение.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: С анимуса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Ползвам правото си на дуплика, за да се изясним за последен път, ако е възможно и ако сте решили да се разберем. Или както ми подсказва председателят на Комисията по правни въпроси, ако ние имаме анимус – намерение да се разберем. Затова си ползвам правото на дуплика.
И така, уважаеми колеги, пак да повторим. Съществуват два правни режима:
Първият, частните недвижими имоти, собственост на лица и на търговски дружества, ще могат да се отдават под наем за неограничен срок от време. Това са частни имоти и че ще станат частни – това не е приватизация, аз така мисля.
Второ, връзката между договора за наем и промяната на собствеността чрез приватизация не съществува. Или ако съществува, аз не съм в състояние да я схвана, за което моля да ме извините.
Трето, действащият правен режим в момента, който продължава да съществува, е, че държавните и общинските частни имоти могат да бъдат отдавани под наем чрез специална тръжна процедура и за срок не по-дълъг от 10 години. Този режим не се променя, мисля, че сме наясно. Държавните и общинските публични недвижими имоти изобщо не подлежат на отдаване под наем, за да бъдем прецизни докрай.
Това, което се предлага в момента в Допълнителния доклад на Комисията по правни въпроси, просто е все в тази посока и аз казах, че това е една защитна правна норма. Тези недвижими имоти – общинска частна и общинска държавна собственост, ако бъдат апортирани и в капитал на търговско дружество, което е напълно възможно, разрешено и оправдано от законова гледна точка, тези същите имоти няма да могат да бъдат отдавани под наем по новия облекчен ред на Закона за задълженията и договорите. Нормата е защитна и държавната и общинската частна недвижима собственост е гарантирана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Господин Сотиров, заповядайте, имате право на изказване.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбирам и приветствам добрите намерения, които са заложени в това, но все пак и в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост изрично е разписано, че имотите, независимо дали са частна държавна и частна общинска собственост, когато са в капитала на общински, респективно на държавни търговски дружества, дори и 100% да е държавна или общинска собствеността в тези дружества те не са собственост на държавата и общините, а са собственост на дружествата. Това беше направено още 1996 г. с оглед на това да бъдат равнопоставени по смисъла на Търговския закон всички дружества, независимо каква е собствеността. Опасявам се, ако бъдат вкарани такива ограничения, те са справедливи и резонни, дали няма да бъдат атакувани точно защото създават една неравнопоставеност между имоти, които са в капитала на търговски дружества, съобразно това какъв е техният произход.
Затова в законите и за държавната, и за общинската собственост съм предложил изобщо да отпадне възможността частна държавна и частна общинска собственост да бъдат обект на други разпоредителни сделки освен публичния търг. Защото всякакви форми на апортиране, на замени и така нататък, всички тези практики видяхме през годините, че единствено служат за заобикаляне на една прозрачна процедура и общините и държавата търпят загуби.
Ако някой може да даде примери как чрез апортиране или чрез замени на държавно и общинско имущество държавата и общината е спечелила, аз бих оттеглил своите предложения, но практиката е такава, че това се използва основно за непрозрачен начин на приватизация. Така че по-добре е да се търси по този начин решение на въпроса. Знам, че ще има много хора, които ще кажат как ограничаваме общините и държавата да се възползват от всички механизми за управление на собствеността за разпореждане, но практиката е такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То колко ли остана?!
ИВАН СОТИРОВ: Има, има. Ето примерно вчера може да прочетете във в. “Сега” какво пише: “Заменят се терени военно имущество, които, ако се изчисли, ще се види, че само 15 или 20 млн. лв. се губят от тези замени. Ако бяха пуснати тези имоти на публичен търг, без да е брокер човек ще види, че можеха да се вземат поне с 15 млн. повече пари. Но това е свързано с предишния дебат. Казваме, че няма пари за образование, за здравеопазване, а същевременно се извършват явно неизгодни сделки.
Има още изключително много, иначе нямаше да има проблем да се приемат тези ограничения. Фактът, че ще има голям отпор, показва, че все още на много места – и по общини, и по областните управи в държавата се готвят по пътя на замените и апортите да продължат тази практика, при която се ощетяват и държавата, и общините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Има ли реплики? Няма.
Господин Стоилов, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, ако се впуснем в разсъждения, вероятно ще се намерят аргументи за това, че предлаганото законодателно решение е отклонение от общия режим на управлението на имуществото, респективно на капитала на търговските дружества. Това няма защо да го отричаме. Но за мен би било любопитно, ако някой се опита да атакува една такава разпоредба, тъй като сам по себе си този факт ще показва не толкова защита на принципа за равнопоставеност на различните търговски дружества, а вероятно скрития стремеж да се запази използването на една правна форма за получаване на имуществени облаги.
Тук ние сме възприели друг водещ принцип – че правният режим следва собствеността. Интересуваме се от кого е предоставена тази собственост – от кого първо е придобита и от кого тя е предоставена на някой друг. След като това е придобито от държавата, респективно от общината, и е предоставено от държавата или от общината, то всеки, който включва в капитала на такова търговско дружество подобна държавна и общинска собственост, трябва предварително да знае, че за нея ще се прилага специалният режим на отдаване под наем, а тук добавяме и на ограничаване на учредяване на ограничени вещни права. По този начин именно няма да може да се загуби контролът впоследствие върху това имущество.
Мисля, че този принцип се налага да бъде приет, защото дори да обсъждаме ограничаване на формите на разпореждане с държавно и общинско имущество, това ще бъде след седмици или след месеци, а сега приемаме либерализиране на наемните отношения в областта на търговските наеми. Следователно още в момента, в който се допуска тези наеми да бъдат с по-дълъг срок, трябва веднага да кажем, че тези правила няма да се отнасят по отношение на държавно или общинско имущество. По-точно на имущество, което към момента на включване в капитала на търговски дружества, е било държавно или общинско.
Затова смятам, че намереното разрешение, макар и некласическо, много добре съответства на твърде некласическата ситуация, която има в момента в България, и нашето законодателство според мен все повече трябва да отговаря в еднаква степен на две изисквания. Едното е то да се синхронизира с правото на Европейския съюз, а другото изискване е ние да приемаме норми, които не са стерилни просто от това, че те някъде съществуват и са взаимствани, а норми, които отговарят на специфичните български условия. Ако намерим това съчетание, мисля, че ще променим много от нещата в нормативната сфера, които са част от източниците на проблемите през годините на прехода.
Смятам, че именно такъв законопроект отговаря на такова изискване. Едновременно ние създаваме по-голяма свобода в областта на наемните отношения, когато става дума за търговски сделки, и в същото време създаваме допълнителни възможности за контрол и проследяване на движението на имуществото, за да не се превърне една сделка по обикновено управление на имуществото по същество в разпоредителна, окончателно ликвидираща контрола върху това имущество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Мисля, че говорихте едно и също, но заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Стоилов, нямаме противоречия. Аз дори съм убеден, наблюдавайки Вашата дейност, във Вашата добронамереност. Проблемът е, че и парламентът ни е доста специфичен и да не вземе да мине само либерализацията по отношение на отдаването под наем, а другите разпоредби да не минат. Защото знам, че има доста колеги в парламента, особено в мнозинството, опитни юристи, които ще изкарат аргументи, които аз ви споменах, когато беше въвеждана тази опция – че търговските дружества, независимо че са 100% държавни и общински, трябва да бъдат приравнени към другите. Ще имат брилянтна юридическа аргументация, за да си създадат възможности при либерален режим за отдаване под наем да не бъдат въведени другите ограничения.
Това са моите опасения, иначе напълно Ви подкрепям и разбирам философията на това, което е предложено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: В тази промяна са убедени повечето от колегите, мисля, че дори и самите инициатори на промяната. Но ако трябва да търсим гаранционни процедури, възможно е всички изменителни разпоредби да бъдат гласувани едновременно, за да се знае дали те се приемат в цялост или не. Тоест да имате гаранции, а и народните представители да гарантират, че приемат тази промяна в нейната цялост, а не само в едната й част. Това може да бъде направено, няма алтернативни предложения. Ако такива не се появят за отпадане на текстове, промените могат да бъдат гласувани като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Обявявам разискванията за приключени. Гласуването и на този законопроект ще бъде на 1 ноември, четвъртък, следващата седмица.
Уважаеми народни представители, останаха два изключително важни и обемни закона. Първият е второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Това е много важен закон, не бива да го гледаме сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Георги Божинов, председател на комисията, е тук, готов е да докладва. Но по този законопроект има предложения, които не са приети. Не е ли по-целесъобразно, господин Божинов, при това състояние да започнем с този законопроект другата седмица в сряда?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Трябва да има все пак някакъв морал, господин председател! В залата сме десет човека!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, господин Иванов.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Приемам, уважаеми господин председател. Още повече, че този законопроект, който трябва да гледаме на първо четене, е обобщен законопроект на три внесени и приети законопроекта: на Георги Божинов и група народни представители, на Юсеин Джемил и група народни представители и законопроект, внесен от Министерския съвет. Има десетки предложения на народни представители, общият доклад е над 80 страници. Аз предлагам да започнем с него на първото редовно заседание.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Правилно! Това е много важен законопроект. Така работят заедно опозиция и управляващи.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Които са останали в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е сериозното отношение към законопроекта.
Последната точка от дневния ред е второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Доктор Ива Станкова дойде лично при мен и каза, че има пълна готовност законопроектът да се докладва. Но този законопроект е изключително важен, засяга училищното здравеопазване, най-общо казано – един много спорен въпрос, той има и финансови измерения. Може би е по-добре, д-р Станкова, да го оставим за сряда, когато тук ще бъде и цялата комисия. Законопроектът е изключително важен, касаещ почти всички хора. Доктор Щерев, виждам, че и Вие сте съгласен, знаем Вашето становище по законопроекта. Доктор Станкова също не възразява.
И така, уважаеми народни представители, закривам днешното пленарно заседание.
Следващото пленарно заседание на парламента ще бъде в сряда на 31 октомври, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 17,35 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Метин Сюлейманов
Ясен Попвасилев