Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Митхат Метин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Моля народните представители да заемат местата си, да пристъпим към нашата работа на днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги народни представители, нека преди всичко да си припомним, че днес е 1 ноември – Денят на будителите. Обикновено на тази дата се четат повече или по-малко тържествени слова, споменават се имената на възрожденците-будители със слово, с оръжие, будили българския народ за национално освобождение, за просвета и прогрес.
Аз днес ще си позволя да се отклоня малко от тази традиция -да ви поздравя като председател на Народното събрание с този празник, който наистина е празник на духа, на народността. Казвайки това, съвсем не искам да се създаде впечатление, че можем да подминем или забравим който и да било от онази плеяда българи, които вечно са в пантеона на българската историческа памет, нито пък да не си дадем сметка за истинската стойност на тяхното дело, което живее и днес, а именно да будят съзнанието на българското общество за това какво е наследството, което носим като история, като духовност, като традиция, в това число и държавническа, и какво говори това наследство на всеки от нас и би трябвало да му говори в днешния ден, който, както всички ние съзнаваме, не е нито обикновен, нито без своите сложности.
Нека ни е честит този празник! Нека си даваме сметка и съзнаваме какво всъщност означава той, нека бъдем достойни за примера на нашите предци! (Ръкопляскания.) Благодаря ви.
В тази връзка бих искал да ви напомня, може би сте обърнали внимание, че в южния кулоар на Народното събрание е подредена изложба в памет на Емилиян Станев. Тя представлява факсимилета на негови лични записки, снимки от неговия албум, хроника на неговия жизнен път, от която може много ясно да се проследи и да проличи как един българин, наистина будител, се е формирал, осъзнал своята мисия и я е реализирал.
В 11,00 ч. ще има откриване на изложбата, ще има доста гости от Националния литературен музей, от Литературния институт към БАН, изследователи на Емилиян Станев, хора, които имат отношение към него като личност, като творец, към делото му. Всички сте добре дошли на това откриване.
Знаете също, че от 12,00 ч. предстои церемония пред Президентството по издигане на националното знаме, на която са поканени и народните представители. Сами разбирате, че това съвпада с пленарното заседание, но все пак вярвам, че част от колегите ще могат да се отзоват на поканата за участие в тази церемония. Ние с господин Корнезов сме си разпределили ангажиментите, така че един от нас ще бъде там.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Изместете почивката!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: С това ми позволете да премина към нашата ежедневна работа.
Както вчера прие Народното събрание, днес ще започнем с гласуванията от вчерашния ден, след което от 10,00 ч. ще преминем към обсъждането на доклада на прокуратурата на Република България за дейността на прокуратурата през 2006 г. с участието на главния прокурор на републиката господин Велчев. Поканена е министърът на правосъдието госпожа Тачева и всички членове на Висшия съдебен съвет.
Знаете, че процедурата за това разглеждане е специална, регламентирана е в промените в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който приехме, в чл. 75б, ако не се лъжа, така че ще има изслушване на главния прокурор. В края на процедурата се предвижда и приемане на решение, което маркира отношението на Народното събрание към доклада, уважавайки при всички случаи разделението на властите и тяхната автономност и независимост.
Обръщам ви внимание, че има подробно становище на Комисията по правните въпроси по този доклад с доста разгърнат анализ на доклада, който сам по себе си е над 200 страници и е трудно усвоим. Във финалната част на становището се съдържат сериозни препоръки. Има проект за решение в самото становище от една точка, тоест „Приема доклада на прокуратурата”.
Предлагам на вашето внимание, след като се консултирах с господин Стоилов и с колеги, дали не е целесъобразно да запишем и втора точка в този проект за решение, а именно, че „Народното събрание предлага на вниманието на прокуратурата становището на Комисията по правни въпроси със съдържащите се в нея констатации и препоръки”. Мисля, че такава редакция е приемлива и същевременно маркира извършената работа в парламента и предоставя препоръките на парламентарната комисия на прокуратурата.
Надявам се, че господин Бакалов агитира в същия дух. (Народният представител Йордан Бакалов стои с гръб към трибуната и разговаря с народни представители от Парламентарната група на Демократи за силна България.) Вярвам, че подкрепяте това, което предлагам, господин Бакалов, от Парламентарната група на Демократи за силна България. (Народният представител Йордан Бакалов продължава да разговаря с колеги от Парламентарната група на Демократи за силна България.) Трудно ми е да се конкурирам с оратор, който е в непосредствена близост със своята аудитория, но все пак се надявам и на силата на микрофона.
Уважаеми колеги, преди да преминем към гласуванията, две съобщения.
На 31 октомври в Народното събрание беше внесен Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2008 г. Вчера той беше внесен, разпределен е на Комисията по бюджет и финанси като водеща комисия и на всички други комисии за становища. Има го на електронната мрежа на Народното събрание със съответен адрес, който вярвам, че можете да откриете в текста на съобщението, което можете да откриете на съответните места.
Беше ми поставен въпросът кога ще бъде раздаден на хартиен носител. В момента се печатат екземплярите за народните представители. Надявам се, че в хода на днешния ден или след обяда ще го имате на разположение, ако не, във възможно най-краткия срок от гледна точка на необходимото време за отпечатване.
Финалната част на това, което казах, всъщност беше второто съобщение, за което споменах. Трето съобщение няма.
Мисля, че има процедурно предложение по отношение на срока за внасяне на предложения за второ четене.
Госпожа Манолова подсказва, че има намерение да вземе думата.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви да удължим срока за предложения за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник” с две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за удължаване на срока за предложения на второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник” с две седмици.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 146 народни представители: за 126, против 16, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуванията, които ни предстоят днес, уважаеми колеги.
Първо е гласуването на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Той беше обсъждан вчера в пленарната зала, пресен е в паметта на народните представители, взели участие в тези обсъждания, които не бяха без своите сериозни дискусии по отделни текстове. Сега преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме заглавието на закона по вносител, подкрепено от комисията, и текста на § 1 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 133 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
По § 2 има предложение на народния представител Евдокия Манева, което тя не е оттеглила.
Госпожо Манева, поддържате ли предложението си?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Да, поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева по § 2, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 35, против 39, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 2 от текста на вносителя, подкрепен от комисията, и § 3 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 120 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 12.
Текстовете са приети.
По § 3а, предложен от господин Петър Берон.
Господин Берон, поддържате ли предложението си за нов § 3а?
ПЕТЪР БЕРОН (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, Вашето предложение “до 3 месеца” да се замени с “до 1 месец” беше дискутирано вчера.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Предложението на госпожа Манева за нов п§3б, е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Манева за § 3б, подкрепено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 109, против 8, въздържали се 5.
Предложението е прието – създава се нов § 3б.
По § 4 има предложение от народния представител Петър Берон във връзка с чл. 19. Става дума министърът на околната среда “да забрани и ограничи” да се замени с “забранява или ограничава”.
ПЕТЪР БЕРОН (независим, от място): Това предложение го поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на господин Петър Берон за промени в § 4, което предложение не е подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 32, против 10, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народния представител Евдокия Манева в § 4 за промяна на текста, дискутирано вчера доста подробно – да се заличат думите “може да” в предложения текст. Тоест вместо опция да бъде задължение за издаване на заповед от страна на министъра. Предложение, което не беше подкрепено от комисията.
Поддържате ли предложението, госпожо Манева?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Да, поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева за промяна в § 4, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 48, против 30, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, призовавам ви да преосмислите гласуването си и да ме подкрепите. Предложението се отнася за тези територии, които са попаднали в списъка по § 10, тоест те имат всички качества да бъдат защитени, само че предстои административната процедура за формалното им обявяване. Ако в този период министерството констатира, че съществува заплаха от увреждане на тези територии, министърът трябва да издаде заповед за ограничаване на дейности, които заплашват от увреждане на територията. Не “може да”, той не трябва да преценява. Щом има заплаха, щом неговите органи са констатирали, че има заплаха, той е длъжен да издаде заповед. Само че аз не казвам “е длъжен”, а “може да” да отпадне. Тоест текстът да бъде “министърът издава заповед, с която ограничава дейност”. Това трябва да го направим. В противен случай няма да можем да опазим защитените територии.
Нещо повече, ако министърът не изпълни това задължение, би следвало да има и наказание, да носи отговорност за това, че той като министър на околната среда и водите всъщност не е изпълнил функциите си. Ако не направим това, ние наистина ще се окажем много често в ситуацията на “Камчийски пясъци”. Питам защо министърът, ако ние считаме, че той винаги добросъвестно ще се отнесе към задълженията си, както предположи господин Великов, ние вече имаме налице примери, че това не се случва. “Камчийски пясъци” – защитена територия, която беше унищожена, даже заличена, вече две години министърът на околната среда и водите не предприема абсолютно никакви мерки, въпреки че това е единственото находище на блатно кокиче в България. То ще се унищожи. Показахме ви снимки какво става там. Държавната собственост е преоформена в частно държавна, продадена е на частни лица. Предстоят строежи. Министърът мълчи. Значи не можем да разчитаме на мнението на министъра. Длъжни сме да го накараме да си изпълнява функциите. Благодаря ви. Моля да ме подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново.
Гласували 122 народни представители: за 72, против 11, въздържали се 39. (Ръкопляскания от опозицията.)
Предложението се приема.
Процедурата не позволява трето гласуване, така че това е окончателният резултат.
Уважаеми колеги, предстои да гласуваме целия § 4 с току-що направената поправка. Гласуваме § 4 в окончателния вариант – текстът на вносителя за § 4, който става § 5, с направената току-що в пленарната зала поправка.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 61, против 25, въздържали се 43.
Параграф 4 не се приема.
Госпожо Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, не гласувайте като машини. Ще ви прочета текста. След моето предложение чл. 19 става:
“Когато съществува опасност от увреждане на територия от списъка по чл. 10” – това са защитени територии, за които е минала цялата процедура и има всички научни доказателства, че те трябва да бъдат защитени – “преди да са обявени за защитени територии министърът забранява или ограничава отделни дейности за срок от две години.”
Това е текстът. Когато има доказан такъв риск. Когато неговите органи са доказали този риск. Защо сте против този текст? Досега беше “може да издаде”, тоест има опасност, обаче министърът решава, че ще си затвори очите. Ние казваме, че щом има опасност министърът забранява със заповед дейностите, които създават опасност, за двегодишния период, през който трае административната процедура за издаването на заповед на министъра. Това е текстът. Ние сме длъжни да го направим.
Нещо повече - в такива случаи, когато министърът не си свърши работата, защото той затова е министър на околната среда и водите, той трябва да носи отговорност, че не е направил това. Не можем да търпим повече това, което се случва в момента. Не гласувайте само ръководейки се от това, че в момента министърът на околната среда и водите е ваш. Утре ще се обърнат нещата и вие сами ще пледирате за такава позиция. Трябва да имаме принципно отношение по този въпрос. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин председател, все пак трябва да има някаква процедура да кажа две думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Такава процедура, за жалост, няма. Във вчерашния пленарен ден имаше подробна дискусия по този въпрос, включително с участието на министерството. Мненията се разделиха именно по този въпрос дали е необходимо императивно задължение за издаване, или е въпрос на преценка от страна на министъра въз основа на констатациите за тези заплахи. Въпросът на гласуването в пленарната зала е да се прецени кой вариант да се избере.
Моля, гласувайте отново текста на § 4 по вносител с направената поправка в пленарната зала.
Гласували 149 народни представители: за 76, против 15, въздържали се 58.
Параграф 4 е приет (ръкопляскания от опозицията) в неговия окончателен текст.
Следват предложения на народния представител Петър Берон за нов § 4а и предложение на народния представител Евдокия Манева за нов § 4а.
Въпросът ми към двамата народни представители е възразявате ли едновременно да гласуваме вашите предложения? Не възразявате. Благодаря ви.
Подлагам на гласуване ан блок предложенията на господин Берон и госпожа Манева за нов § 4а. Предложения, които не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 50, против 32, въздържали се 44.
Предложенията не се приемат.
Имате думата за процедура, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Колеги, аргументите са същите. Съществува риск от увреждане и не можем да даваме право на министъра да преценява, когато експертите са си казали думата, че има риск от увреждане. Вчера, когато обсъждахме тази тема, имаше два аргумента в защита. Единият е, че ако запишем задължение за министъра винаги да реагира, когато има опасност от увреждане, той трябвало да отговаря пред прокуратурата, ако се подаде сигнал за бездействие. И вторият аргумент е, че трябва да се дава право на министъра да преценява, защото някога може би ще има министри експерти, тъй като министър политик не винаги можело да се съобразява със становището на експертите. Разбирате, че и двата аргумента са абсурдни. Става въпрос за нещо много важно. Не можем на думи да декларираме, че много сме загрижени за природата и в същото време в закона да създаваме вратички това да не се случва. И то да не се случва на най-високо равнище от министъра. Тоест министърът да бездейства. И не се ядосвайте, господин Божинов. Направихме нещо много хубаво сега.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Вие манипулирате залата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Така че трябва да има задължение за изпълнителната власт да си гледа работата. Ето това е текстът. Те са длъжни да реагират, когато има рискове за околната среда. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В режим на гласуване сме, господин Божинов. Няма процедура по време на гласуване.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 149 народни представители: за 54, против 42, въздържали се 53.
Предложенията на господин Берон и госпожа Манева не се приемат.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз съм доста дълго време в парламента, обаче има един момент, който не ми е ясен от процедурата, и искам да го поставя. Основният текст е изготвен от комисията на основата на три законопроекта. Аз съм вносител на един от тези законопроекти. И по процедурата нямам право да се обадя, защото моят текст е интегриран. Тези, които са направили две думи допълнителни предложения, имат право да участват в дебата. Значи, когато се гласува основният текст, аз, както вносител на този текст, мога ли да се произнеса, когато се гласува, или не мога? Ако не мога – гласувайте. Ако мога – изяснете го, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Божинов, едва ли има нужда да изяснявам нещо, което допускам, че Ви е ясно, че когато се гласува, не се дебатира и обратно – когато се дебатира, не гласуваме. Вие участвахте вчера активно в дебатите. Струва ми се, че нямате основание да поставяте под въпрос ясно разписана процедура в правилника.
И така, уважаеми колеги, след като не са приети предложенията на народните представители Петър Берон и Евдокия Манева за нов § 4а, преминаваме към § 4 по вносител.
Има идентични предложения на госпожа Манева и господин Берон, които по принцип са подкрепени от комисията. Те са за нов § 4б.
По този параграф комисията подкрепя по принцип предложенията на двамата народни представители и предлага своя окончателна редакция за новия § 4б, който става § 6.
Моля, гласувайте § 6 - по предложение на колегите Петър Берон и Евдокия Манева, в окончателна редакция на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Текстът на новия § 6 е приет.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева за нов § 5а, което е оттеглено от госпожа Манева.
Има предложение и на господин Берон за нов § 5а по чл. 31, който също оттегля своето предложение.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5 с окончателна редакция на комисията, който в окончателната номерация става § 7, и § 6, който става § 8, по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Колеги, споменавам параграфите в окончателна номерация, за да не се създава недоразумение.
Параграф 7 по вносител, който става § 9 в окончателната номерация, подкрепен от комисията; § 8, който става § 10, по вносител, подкрепен от комисията; § 9, който става § 11, по вносител, подкрепен; същото за § 10, който става § 12; § 11, който става § 13, и § 12, който става § 14.
Моля, гласувайте тези текстове по вносител, подкрепени от комисията – по тях няма предложения, които са отклонени от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Параграф 13, който става § 15, в окончателна редакция на комисията; § 14 става § 16, по вносител, подкрепен от комисията; § 14а, който става § 17, в окончателна редакция на комисията; § 14б, който става § 18, в окончателна редакция на комисията; нов § 14в, който става § 19, по предложение на комисията и в редакция на комисията; нов § 14г, който става § 20 и който комисията предлага за приемане.
Моля, гласувайте тези текстове в окончателна номерация на комисията – до § 20.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Параграф 15, който става § 21, по вносител, подкрепен от комисията; също § 16, който става § 22; също § 17, който става § 23; също § 18, който става § 24; също § 19, който става § 25; също § 20, който става § 26; § 21, който става § 27, също по вносител; § 22, който става § 28.
Моля, гласувайте тези текстове по вносител, подкрепени от комисията, в окончателната номерация.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Колеги, ще подложа на гласуване една редакционна поправка в § 24 по вносител. След това ще се върнем и ще гласуваме и § 23.
Първо, да ви обърна внимание, че в § 24 по вносител вчера в пленарната зала беше направено уточнението, че изразът “в плен” се заменя с израза “на затворено” – предложение, което и комисията подкрепи. То е уточнение на народния представител Петър Берон, отнася се и за изразите в § 30, т. 6 и § 49, б. “к” - наред с текста в § 24 по вносител.
Моля, гласувайте това редакционно уточнение: вместо “в плен” – “на затворено” в тези три текста от законопроекта и във всички други текстове от законопроекта.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Поправката е приета.
Подлагам на гласуване текста на § 23, който става § 29, в окончателна редакция на комисията; § 24, който става § 30, в редакция на комисията с направената редакционна поправка; § 25, който става § 31, по вносител, подкрепен от комисията; § 26, който става § 32, по вносител; § 27, който става § 33 - също; § 28, който става § 34 - също; § 29, който става § 35, също по вносител, подкрепен от комисията; § 30, който става § 36, и § 31, който става § 37 – тези два параграфа са по вносител, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, с което и Част първа.
Продължаваме с Част втора, която започва с § 32 по вносител. Доколкото виждам, тук почти няма неприети предложения, ако не изобщо. Затова ще гласуваме по реда на параграфите, както следва: § 32 в окончателна редакция на комисията, който става § 38; § 33 става § 39 в редакция на комисията; § 34 става § 40, по вносител; § 35 става § 41 в редакция на комисията; § 36, който става § 42, по вносител; § 37 става § 43 в редакция на комисията; § 38 става § 44, по вносител; § 39 става § 45, по вносител; § 40 става § 46, по вносител; § 41 става § 47, по вносител; § 42 става § 48, по вносител; § 43 става § 49 в редакция на комисията с поправките “на затворено”, които вече гласувахме; § 44 става § 50, по вносител; § 45 става § 51, по вносител; също § 46, който става § 52; § 47 става § 53 в редакция на комисията.
Тези текстове бяха дискутирани до почивката на вчерашното пленарно заседание. Ще продължим с текстове, по които има неприети предложения.
Моля, гласувайте текстовете от § 32 до § 47 в номерацията по вносител, съответно те ще бъдат в окончателната номерация, която се получава след гласуванията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Има предложение за нов § 47б, което госпожа Манева държи да се гласува. Тя поддържа предложението си.
Госпожо Манева, тук виждам три Ваши предложения, които очевидно трябва да гласуваме поотделно, тъй като те се отнасят за различни въпроси, ако не се лъжа. (Реплики.) От репликата разбирам, че можем да ги гласуваме заедно.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Манева за нов § 47б, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 49, против 38, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Госпожо Манева, имате думата за процедура.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, това предложение означава, че регистрите, които поддържат районните инспекции за защитените територии, трябва да са публични.
Току-що гласувахме § 53, в който приехме, че регистрите, които поддържа Министерството на околната среда и водите, са публични.
В закона има няколко члена, които визират поддържане на регистри. Един от тях е чл. 18, който казва, че министерството и районните инспекции поддържат регистри за защитените територии. Те са публични. Този текст го приехме малко по-рано.
Следващият чл. 63 казва, че Министерството на околната среда и водите поддържа регистър на организациите и лицата, които притежават и поддържат колекция от диви видове – растителни и животински. Те са публични, защото се водят от министъра на околната среда и водите. Преди малко го гласувахме.
В чл. 72 се говори за служебен регистър, воден от министъра на околната среда и водите, за експертите, които се произнасят по прилагане на Конвенцията за търговия със застрашени видове. И той е публичен.
В членове 90 и 95 е регистърът, с който РИОСВ регистрира всички екземпляри на диви растителни и животински видове, които са внесени в страната.
И накрая е чл. 113, в който Министерството на околната среда и водите и РИОСВ се задължават да поддържат регистри на защитените видове.
Току-що гласувахме, че всички регистри, а виждате, че те са идентични, които се поддържат от министъра на околната среда и водите, са публични, а сега гласуваме, че РИОСВ поддържа непублични регистри. Това е алогично.
Аргументът срещу моето предложение беше, че в данните в регистъра за вносителите на защитени видове съществували лични данни, но лични данни съществуват абсолютно във всички регистри. Регистърът обаче се прави от компоненти, които могат да бъдат публични. Няма никакво задължение за министерството да публикува личните данни. В публичния регистър то публикува само наименованието на животното, в кое населено място се намира и откъде е внесено. Просто няма логика това да не са публични регистри.
Още веднъж напомням, че регистрите на министъра са публични. Гласувахме го, затова ви моля да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново подлагам на гласуване предложението на госпожа Манева за нов § 47б, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 45, против 36, въздържали се 49.
Текстът не се приема и при повторното му гласуване.
Следващите две предложения на госпожа Манева са за санкции. Те са оформени като нови членове с промени в размера на глобите. Разбирам, че госпожа Манева не държи те да бъдат гласувани поотделно. Можем да ги гласуваме заедно.
Моля да гласуваме предложението за нови § 47в и § 47г с предложение за промени в размера на глобите по съответните текстове на чл. 124 и чл. 125, които предложения не са подкрепени от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 37, против 30, въздържали се 39.
Тези предложения не се приемат.
Думата има госпожа Евдокия Манева с предложение за прегласуване.
Уважаеми колеги, наближава 10,00 ч. Има гласувания, които ще отнемат според мен между 5 и 10 минути и предлагам да помолим за разбиране...
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, само ще ви съобщя за какво става дума, защото виждам, че вие гласувате обратно, независимо че е нелогично това, което направихте по предния член. Просто е абсурдно това, което направихте, наистина!
В момента предложенията ми са за увеличаване на санкциите. Моето съображение е, че санкциите трябва да респектират особено в такава важна сфера. Не можем да се ръководим от сиромахомилското правило санкцията да бъде платима. Това е в момента в закона.
Моите предложения са едно чувствително увеличение на санкциите. Гласуваме един много важен закон и това, което направихме в чл. 19, е изключително важно, но паниката, която обхвана господин Божинов, е показателна. Господин Чакъров не иска да издава заповеди за защита на териториите и господин Божинов отиде да се оправдава защо е допуснато това в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Манева, не коментирайте това.
ЕВДОДКИЯ МАНЕВА: Вие се изплашихте и след това не гласувате нито едно разумно предложение. За регистрите това беше абсурдно поведение. Сега почти съм сигурна, че ще гласувате против, но това също ще бъде огромна грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да прегласуваме предложенията на госпожа Манева за нови параграфи 47в и 47г. (Шум и реплики от залата.)
Гласували 127 народни представители: за 47, против 40, въздържали се 40.
Предложенията не се приемат и при повторното им гласуване.
Уважаеми колеги, има още две предложения на госпожа Манева по § 48 и § 49. Те също са свързани с размера на санкциите и не са подкрепени от комисията. Ще ги подложа на гласуване едновременно, както постъпихме в предходния случай. Може би госпожа Манева ще пожелае отново прегласуване.
Гласувайте двете предложения по § 48 и § 49, неподкрепени от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 43, против 30, въздържали се 35.
Предложенията не се приемат.
Сега подлагам на гласуване § 48 по вносител, който става § 54; § 49 по вносител, който става § 55; § 50 по вносител, който става § 56; § 51 по вносител, който става § 57; § 52 по вносител, който става § 58; § 53, който става § 59 в редакция на комисията; § 54, който става § 60 в редакция на комисията; § 55, който става § 61 в редакция на комисията – това са вече списъци, приложения, които са били внимателно дискутирани; § 56, който става § 62 в редакция на комисията; § 57, който става § 63 в окончателната редакция на комисията; § 58, който става § 64 в редакция на комисията, и § 59, който става § 65 в редакция на комисията.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 96 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
По § 60 по вносител има предложение на народния представител Борислав Ноев, когото не виждам в залата, неподкрепено от комисията, и на госпожа Манева, също неподкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване тези предложения последователно.
Първо, гласувайте предложението на господин Ноев.
Гласували 103 народни представители: за 11, против 68, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Евдокия Манева по § 60 за промяна в т. 1.
Това предложение не бе подкрепено от комисията. Продължително бе дискутирано вчера в пленарната зала.
Гласували 124 народни представители: за 25, против 65, въздържали се 34.
Предложението не се приема, но госпожа Манева желае да предложи прегласуване.
Госпожо Манева, имате думата. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, не мога да повярвам, че има толкова много кръвожадни депутати в тази зала. (Оживление. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е Ваше тълкувание, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Предложението ми е в списъка на оръжията, забранени при лов, да се включат оръжия с оптически мерник, за да запазим лова като спорт, а не да го превърнем в истинско убийство, каквото е в момента. (Шум и реплики в залата.) Това е единственото предложение. В подкрепа на този аргумент е катастрофалното състояние на дивеча в България и тенденцията навсякъде по света ловът вече да става непрестижен спорт. Все по-малко хора в развитите страни се занимават с този спорт и все повече е обществената нетърпимост към това кръвожадно занимание.
Затова ви моля, подкрепете поне да ограничим това оръжие, с което сигурно убиваме. Това е сигурно убийство, това не е спорт – не се дава шанс на животното. Това е разстрел на животното със съвършено оръжие, затова нека да го забраним. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбрахте смисъла на предложението.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 131 народни представители: за 38, против 61, въздържали се 32.
Предложението отново не се приема.
Сега, уважаеми колеги, подлагам на гласуване § 60 по вносител, който става § 66; § 61 по вносител, който става § 67; заглавието “Допълнителни разпоредби” по вносител; § 62 по вносител, който става § 68; § 63 по вносител, който става § 69; заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” по вносител; § 64 по вносител, който става § 70; § 65, който става § 71; § 66, който става § 72 в редакция на комисията; § 67 по вносител, който става § 7, и § 68 по вносител, който става § 74. Той е и последен в този законопроект.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 100 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети, с което е приет и законът.
Дотук с гласуванията, уважаеми колеги. Остана ни Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, но очевидно това гласуване ще бъде пренесено за следващата седмица.
И така, колеги народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА И РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ ПРЕЗ 2006 г., № 711-002, внесен от Висшия съдебен съвет на 28 май 2007 г.
Господин Методиев, заповядайте за процедура.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моята процедура е за пряко предаване по Националната телевизия и Националното радио на този прецедент – след промяната на Конституцията за първи път ще се проведе изслушване на доклад, а след това ще има и разисквания за дейността на прокуратурата в Република България. Моля ви да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за пряко предаване по Националното радио и Националната телевизия. Няма противно процедурно предложение.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Имайте предвид, че в края на дискусията трябва да приемем решение по доклада. То се приема също с гласуване и следва да имаме достатъчен брой народни представители за приемането му.
Гласували 101 народни представители: за 84, против 5, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Казвам “Добре дошла!” на министъра на правосъдието госпожа Тачева.
На балкона виждам господин Велчев. Навярно ще слезе при нас.
Има думата за процедурно предложение госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, също формално, за да може да бъде реализирана процедурата по чл. 75б, ал. 4 по изслушването на доклада на главния прокурор, предлагам да гласуваме решение – господин Велчев да бъде допуснат до участие в настоящото пленарно заседание в пленарната зала, за да може да обоснове и представи своя доклад в рамките на 10 минути, каквото е изискването на ал. 4 на чл. 75б от нашия правилник, както и да отговори на поставените въпроси, които евентуално биха имали народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И навярно, госпожо Манолова, да присъстват и членовете на Висшия съдебен съвет. Всички са поканени, така че да гласуваме естественото решение – те да бъдат в пленарната зала, което би им позволило да вземат и отношение в хода на обсъждането на доклада.
Подлагам на гласуване процедурното предложение да бъдат поканени в пленарната зала главният прокурор на Република България господин Велчев и членовете на Висшия съдебен съвет, поканени за днешното заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте в пленарната зала.
Колеги народни представители, припомням ви ал. 4 на чл. 75б – докладът на Главната прокуратура, за който става дума, се обсъжда след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Тъй че ще изслушаме господин Стоилов, след това господин Велчев, а по-нататък обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори.
Едно уточнение, което подсказва господин Корнезов. Обръщам се към членовете на Висшия съдебен съвет. Уважаеми дами и господа, можете да заповядате в пленарната зала на съответния сектор, отреден за гости, което би ви позволило при желание да вземете отношение в хода на дискусията.
Давам думата на господин Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси, да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожо министър, господин главен прокурор, членове на Висшия съдебен съвет, народни представители! Ще ви представя по-важните констатации, становища на народните представители и препоръки на комисията по доклада, защото той е твърде обширен, в съответствие с което и нашето становище е подробно.
“На заседание, проведено на 4 октомври 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклад на Прокуратурата на Република България по прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2006 г., внесен от Висшия съдебен съвет на 28 май 2007 г.
На заседанието присъстваха от Главната прокуратура – Борис Велчев – главен прокурор, Валери Първанов – заместник-главен прокурор, Асен Арсов и Марияна Борисова; от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева – министър, и Ана Караиванова - заместник-министър; от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев – заместник-министър; от Националната следствена служба – Свилен Турмаков – изпълняващ длъжността директор, и Владимир Петров; от Генерална дирекция “Полиция” Славчо Танчев – главен дознател.
Докладът беше представен от господин Борис Велчев, който постави ударението върху някои от проблемите в Прокуратурата, които са част от анализа на данните, посочени в доклада. През 2006 г. Прокуратурата е работила върху над 430 хил. преписки, което показва значителен ръст от 15% в сравнение с предходната година. Около 90% от тях са решени в рамките на годината и по една четвърт от преписките са постановени откази да се образуват досъдебни производства.
Досъдебните производства през 2006 г. са около 230 хиляди. По новия Наказателнопроцесуален кодекс са образувани около 70% от всички производства, а новообразуваните дела за тежки престъпления са с 10% повече от 2005 г. Отчитат се сравнително малко случаи на решаване на делата по реда на бързите и незабавни производства, което се дължи на сравнително краткото време на прилагане на новия Наказателнопроцесуален кодекс и необходимостта неговите разпоредби да се изучат внимателно от прокурорите и да се приложат на практика.
Приключилите дела от дознатели бележат ръст от 17,5%. За следователите е налице известен спад, причина за който е променената им компетентност с новия закон. По дела за организирани престъпни групи е налице увеличение от 5,2% на приключените дела, за трафик на наркотици увеличението е около 40%, за данъчни престъпления – 70%. Обемът за неприключените дела е намалял с около 27%.
Като сериозен проблем на Прокуратурата през 2006 г. се отчита възникналата необходимост от прекратяването на голям брой дела поради това, че давността по тях е изтекла – около 12 хил. дела. По някои от тях давността е настъпила преди много години. За първи път този показател е въведен в статистиката на Прокуратурата, а предвид на резултатите от него са предприети съответни санкционни и превантивни мерки.
Проблем за Прокуратурата е и връщането на дела от съда. През 2006 г. са върнати малко над 8% от делата, което е много съществен ръст в сравнение с броя на върнатите дела през 2005 г. Като причина за това се посочва желанието да се постигне бързина в работата, което явно оказва влияние върху качеството й. Поради това възниква необходимостта от засилен контрол върху качеството на прокурорския труд, в тясна връзка с който е и принципният въпрос за обучението на прокурорите.
Около 90% от предадените на съд лица през 2006 г. са осъдени, като от тях например за членство в организирани престъпни групи са 243 лица, а за корупционни престъпления – 629. Влезлите в сила оправдателни присъди са 3,6%.
Натовареността на Прокуратурата, освен работата по 430 хил. преписки, от които 230 хил. досъдебни производства, включва и участието на прокурорите в съдебни заседания. За 2006 г. техният брой е 130 хил., като отделна статистика се води за участие в административни производства по такива преписки.
Протестите през 2006 г. са малко над 2700. Все още не може да се преодолее установената през годините практика да се протестира всяка една оправдателна присъда дори когато предварително е ясно, че протестът е неоправдан и води само до завъртане на машината на съдопроизводството на празни обороти.
Най-добрият показател на прокуратурата по отчета е привеждането в изпълнение на присъдите. За 2006 г. около 30 000 присъди са изпълнени и то всички в срок.
Поставени са и въпросите за необходимостта от допълнително финансово осигуряване в материалната сфера с оглед на международната дейност на прокуратурата. При обсъждането на доклада становища изразиха народните представители Мая Манолова, Михаил Миков, Филип Димитров, Надка Балева, Елиана Масева, Четин Казак, Елеонора Николова, Христо Бисеров и Янаки Стоилов. Те се обединиха около становището, че докладът представя данните в тяхната цялост и без значение от това дали те водят до положителни или отрицателни констатации за дейността на прокуратурата. Прави впечатление, че там, където причините за неудовлетворителните резултати се дължат на лошата организация на дейността, това е посочено изрично. Докладът не търси оправдание за резултатите в качеството на законодателството. Представените данни могат до голяма степен да дадат представа в кои структури има необходимост от промяна на организацията на работа. Това в най-голяма степен се отнася за апелативните райони в София, Пловдив, Варна и Бургас.
Постави се и въпросът за структурата на доклада. Така например според Христо Бисеров той не отговаря изцяло на изискванията, които са заложени в чл. 84, т. 16 от Конституцията, защото в него подчертано преобладава информация за дейността на прокуратурата, а почти липсва информация относно прилагането на закона. Михаил Миков акцентира върху факта, че докладът не съдържа констатации за нееднакво прилагане на закона, които са от съществено значение за Народното събрание и могат да послужат като основание за предприемане на законодателни промени в необходимите насоки. Главният прокурор Борис Велчев увери народните представители, че при изготвяне на бъдещите доклади тези недостатъци ще се преодолеят, а по-продължителното прилагане на Наказателнопроцесуалния кодекс би дало възможност да се направи анализ на дейността на прокуратурата.
По състоянията, динамиката и структурата на престъпността и приоритетните за прокуратурата направления по видове престъпления. В доклада се обобщават данните за структурата на престъпността като цяло, но не се съдържат данни за общия брой на регистрираните престъпления. Използват се три категории – криминални престъпления, особено тежки престъпления и установени икономически престъпления. Посочва се намаляване на регистрираните престъпления в сравнение с 2005 г. с 0,6%. Структуроопределящи все още са престъпленията против собствеността – 64,7%, следвани от общоопасните престъпления – 23,6%, и престъпления против личността – 4,8%, а другите видове престъпления са 6,9%. По териториален признак най-висок е процентът на извършени престъпления на територията на Апелативната прокуратура в София, следвана от Апелативната прокуратура в Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново.
В доклада се посочва, че приоритетни в дейността на прокуратурата са противодействието на организираната престъпност и корупцията, трафика на хора, прането на пари, финансовите престъпления и престъпленията, свързани с наркотичните вещества.
Налага се изводът, че престъпленията против собствеността и тези против личността, които на практика засягат голяма част от населението, не са приоритетни. Те придобиват такава характеристика само ако се съотнасят към някое от приоритетните направления, обособени по други критерии.
По отношение на разкриваемостта за 2006 г. се посочва, че тя е намаляла в сравнение с предходните години. За 2006 г. разкритите престъпления са 53,4% от регистрираните, за 2005 г. – около 60%, а за 2004 г. – около 61%. Най-малък процент на разкриваемост се посочва за престъпленията против собствеността – 42,5%, следвани от престъпленията против личността – 70%, и общоопасните престъпления – над 71%. Така посочените данни са обобщение на данните, които са предоставени от МВР за регистрираните криминални и установени икономически престъпления, както и по статистически данни на прокуратурата въз основа на внесените прокурорски актове и осъдителни съдебни актове. Докладът не посочва критериите, по които данните се събират и обобщават, както и не съдържа данни за нерегистрираната престъпност. Елиана Масева обърна внимание, че така представените данни не кореспондират с данните, които представя Министерството на вътрешните работи.
Следващи проблеми са за дейността по преписките, за досъдебното производство. От общия брой досъдебни производства 19% са разследвани от следователи, а 75,4% - от дознатели. В изказванията си народните представители Михаил Миков и Елиана Масева обърнаха внимание, че в доклада не са посочени конкретни данни колко от делата се разследват от прокурор. Ако налагащият се от анализа на тези данни извод е, че от прокурор са разследвани оставащите 5,6% от общия брой досъдебни производства, то това означава, че дейността на прокуратурата в тази насока следва да се активизира в значителна степен. Борис Велчев увери народните представители, че се предприемат необходимите мерки, като обърна внимание, че тази възможност е предоставена на прокурора с НПК, който е в сила от април 2006 г.
Заместник-министър Румен Андреев посочи, че дознанието е постигнало представените резултати с активната помощ на прокуратурата, която се отнася с необходимата сериозност към ръководната й функция в рамките на наказателното производство.
От съдържащите се в доклада данни с най-висок процент на неприключили и просрочени дела са апелативните прокуратури – София, Бургас и Варна. Посочват се мерките, които са предприети за преодоляване на този проблем в Бургас и Варна, но липсват данни за мерките, които са предприети в Апелативната прокуратура в София.
За 2006 г. се установява увеличение на броя на спрените производства – 76 670, от които около 32 000 са спрени след влизане в сила на НПК. За сравнение тези данни за 2005 г. са около 66 000.
Във връзка с дейността на прокуратурата след приключване на разследването данните сочат, че най-много са просрочените дела в Софийската районна прокуратура – над 2300, в Софийската градска прокуратура – 1068, в Районната прокуратура в Перник – 114. Като причина за това се посочват обемът и сложността на решаваните дела, както и голямата натовареност с участие в съдебни заседания. Констатирана е необходимостта от извършване на тематична проверка в Софийската градска прокуратура от Апелативната прокуратура в София, тъй като и в предходния отчетен доклад тя е с най-висок процент решени дела извън срока. Докладът отчита неефективност на работата по делата на специален отчет, което е наложило в рамките на 2006 г. да се преразгледат основанията, въз основа на които делата минават на такъв отчет.
Засяга се проблемът със споразуменията между защитата и обвинението и специално с приложението на чл. 78а от Наказателния кодекс.
По 90,3% от внесените прокурорски актове са постановени осъдителни и секционни решения. За сравнение в 2005 г. те са били 89%, а за 2004 г. – 81%. Като причина за повишаването на процента се посочва обосноваността на актовете и ефективността на работата на прокурорите в съдебни заседания.
Предадени на съд са 63 476 лица за извършени 59 222 престъпления. От тях осъдени и санкционирани са 56 481 лица или близо 90%.
За върнатите от съда дела. Като основание за влошаването на работата на прокуратурата по показателя “дела, върнати от съда за доразследване” се посочва невъзможността прокурорите да връщат делата на разследващите органи, голямата им натовареност и липсата на процесуалната възможност за протестиране на връщането. Според Надка Балева повишаването на процента на върнатите дела е индикация за качеството на работа на прокуратурата. В допълнение Четин Казак посочи, че като причина за това следва да се отчита и законодателната промяна на компетентността на разследващите органи, която доведе до прехвърляне на значителна част от делата за разследване от дознатели. Борис Велчев увери народните представители, че обучението на прокурорите и повишаването на квалификацията им е приоритетно направление, залегнало в Стратегията за развитие на прокуратурата.
Поставя се и въпросът за оправдателните присъди на първа инстанция – аз вече цитирах някои данни; за дейността на прокуратурата по Закона за административните нарушения и наказания и по граждански дела; за дейността по приоритетните направления; за административния надзор за законност; за контрола по изпълнението на наказанията; за международното сътрудничество.
За кадровото осигуряване на прокуратурата. От съдържащите се в доклада данни е видно, че от 2004 до 2006 г. щатните бройки в прокуратурата се увеличават всяка година. От утвърдения щат за 2006 г. – 2787, в края на 2006 г. 1719 щатни бройки са за прокурори. Само за периода м. януари – м. май 2006 г. щатните бройки за прокурори са се увеличили с 382 чрез преназначение на следователи.
Що се отнася до натовареността на прокурорите, ако броят преписки се раздели на назначените прокурори – 1529, то излиза, че средната им реална натовареност е около 283 преписки. Предвид на това не става ясно на каква база е получен резултатът в доклада за средната по-голяма натовареност на преписки, а оттам и за броя на решените дела от един прокурор.
В хода на дискусията Четин Казак постави въпроса какви мерки са предприети за усвояване на свободните места в прокуратурата, като главният прокурор изтъкна като основна причина за някои от незаетите места незадоволителните материални условия за работа в редица от прокуратурите.
За дисциплинарната отговорност. За засилване на текущия и последващ контрол върху дейността на прокурорите и подобряване на работата им към Върховната касационна прокуратура са създадени два отдела – Административен и Инспекторат. След извършени проверки и ревизии са образувани 12 досъдебни производства срещу магистрати. За сравнение с периода 1999 2005 г., това са само три досъдебни производства.
Според народните представители Борислав Ралчев и Елеонора Николова прокуратурата следва да продължи работата си по реализация на отговорността срещу магистратите, които нарушават служебните си задължения, за да постигнат по-голяма ефективност в работата на останалите.
За приложение на случайното разпределение на преписките и делата. Отчита се, че изискването за случайното разпределение е въведено за разпределението на новопостъпилите преписки и дела. Като проблем в тази област се посочва, че след тестването на територията на страната програмата, която е предоставена за внедряване от Висшия съдебен съвет, не може да се адаптира изцяло към спецификите на дейността на прокуратурата.
Към края на 2006 г. при щат от 614 щатни бройки следователите са 569, от които 90 в Националната следствена служба. Отчита се, че в някои райони на страната е възникнала кадрова криза за следователи, тоест няма кой да приключи висящите дела. Проблемът е преодолян с превъзлагане на дела на принципа на случайния подбор. Не са посочени районите, в които се е случило това, както и как се е запазила подсъдността при превъзлагането.
За материално-техническото осигуряване. По проблемите относно сградния фонд, предоставен на прокуратурата, и ползването му, които се поставиха в изложението на главния прокурор, заместник-министър Ана Караиванова увери, че са предвидени достатъчно средства за ремонти и закупуване на нови сгради.
Поставя се и традиционният, все още нерешен изцяло в съдебната система въпрос за информационното осигуряване на дейността.
Обобщени констатации, които се съдържат в доклада. Те се отнасят за проблеми, които са възникнали при приложението на Наказателнопроцесуалния кодекс и са изведени от прокурорите.
1. Недостатъчна кадрова и материално-техническа осигуреност на дознанието. Създава се голяма натовареност на разследващите органи, а оттам и на наблюдаващите прокурори.
2. Недостатъчна квалификация на дознателите, особено за разследване на престъпления, свързани с организираната престъпност, прането на пари, данъчните и компютърните престъпления.
3. Недостиг на финансови средства за назначаване на експертизи, на преводачи и на служебни защитници при разследване от прокурори.
4. Възлагане на други задачи на дознателите от административните им ръководители, което демотивира разследващите органи.
5. Недостатъчна активност на прокурорите в случаите, когато се установи, че горестоящият ръководител в МВР дава указания на дознателите за извършване на действия по разследване или каквато и да е друга намеса в разследването. Практиката в тази насока следва да се обобщава от апелативните прокуратури и да се предоставя на главния прокурор периодично.
6. При сравнително широкото приложение на института на съкратеното съдебно следствие и съответно чл. 55 от Наказателния кодекс се определят наказания, които не винаги съответстват на обществената опасност на деянията и не могат да изпълнят целите на наказанието.
Съдържат се и няколко предложения за законодателни промени, които засягат: образуването на досъдебното производство със съставяне на акта на първото действие по разследването с възможността на прокурора да прекратява наказателното производство в досъдебната фаза с разпределението на делата между следствие и дознание и с изпълнението на наказанието “пробация”.
От изказванията на народните представители в хода на обсъждането на доклада могат да се направят следните изводи:
Специализацията все повече се налага като принцип на организацията на разследването на тежки и сложни престъпления. Успешната й реализация зависи от конкретната кадрова осигуреност, за да се създаде възможност за обучение и повишаване на професионалната квалификация в конкретни области на теорията и практиката и обособяването на специализирани екипи и звена.
В доклада, с малки изключения, липсват данни относно предприетите мерки за преодоляването на проблемите в районите, за които се отчитат ниски нива по съществени показатели, както и данни за реализация на дисциплинарната отговорност на прокурорите в тях.
Представят се подробни статистически данни по съответните направления, но липсва цялостен техен анализ и изводи, които следват в някои от случаите. На отделни места са направени кратки обобщения на причините, които са предизвикали фактическото състояние, но те имат по-скоро характеристиката на констатация, отколкото на извод. Например незабавното производство като нова форма на провеждане на наказателното производство има ограничено приложение.
Забелязва се наличие на съществени терминологични несъответствия, тъй като се използват различни формулировки при представянето на статистическите данни. Понякога дори и отделните органи на прокуратурата използват такива различни критерии.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на прокуратурата, както и във връзка с изготвянето на Доклада на прокуратурата за прилагането на закона и дейността на разследващите органи през 2007 г. и следващите:
1. Реформирането на дейността на прокуратурата, чието начало е поставено с прозрачното представяне на дейността й и признаването за съществуващи проблеми, да продължи с необходимата настойчивост и бързина.
2. Нововъведените практики, които дават положителни резултати – екипност на разследване, самостоятелни разследвания, провеждани от прокурори, и контрол върху дейността на разследващите органи да се прилагат от всички нива на прокуратурата и във всички райони в страната.
3. Да се представят данни и анализ за прилагането на закона в досъдебното производство.
4. Да се изработят единни критерии за представяне на статистическите данни, които да уеднаквят събирането им от различните нива на прокуратурата, както и от разследващите органи. При представянето им в доклада да се акцентира върху анализа на данните и изводите, които произтичат от тях.
5. Констатациите за установените проблеми в работата на отделните прокуратури да са съпроводени с описание на предприетите мерки за тяхното преодоляване и за конкретните резултати.
6. Да се представят обобщени данни относно резултатите от разследването като съотношение на преписките и делата на специален отчет, от една страна, в сравнение с общия брой преписки и дела, от друга страна.
7. Да се представи обобщена информация и анализ за средната продължителност на досъдебното производство по общия ред за престъпленията, които определят структурата на престъпността, както и за престъпленията по приоритетните за прокуратурата направления, както и изводи относно бързината на наказателното производство в тази фаза.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 11 гласа “за”, без “против” и 2 “въздържали се” прие Доклада за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2006 г. и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му.”
Накрая, предлагаме този проект да съдържа две точки - освен първата:
“1. Приема Доклада за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2006 г.”
Точка 2:
“2. Предлага на вниманието на прокуратурата констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.”
Моля за извинение, господин председател и народните представители, за по-пространното изложение, но държах да ви запозная с най-важното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Велчев, заповядайте, имате думата.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, уважаема госпожо министър! Днешното заседание бележи началото на една традиция, предписана от последните промени в Конституцията. Традиция, която изисква органите на съдебната власт да представят своя отчет пред върховната власт в страната - тази, която определя правилата, по които работим всички ние. Аз се надявам този отчет да не стане повод за две неща – да не стане повод за някакъв вид своеобразен парламентарен контрол върху независимата съдебна власт, което Конституцията не допуска, и да не стане повод за излишно политизиране.
Преди да пристъпя към изложението си, бих искал да благодаря на Комисията по правни въпроси. Първо, за изключително професионалното отношение към нашия твърде обемист и сложен доклад; за анализа, който направиха; за колегиалното обсъждане, което проведохме, и, разбира се, за препоръките, които направиха към нас и които без никакво съмнение ние ще вземем предвид при изготвянето на бъдещите такива доклади и в хода на работата си, разбира се.
До голяма степен господин Стоилов изложи част от съдържанието на наистина доста обемистия доклад, който сме представили. В хода на твърде краткото време, което имаме, аз не мога да си позволя да ви занимавам с твърде много цифри. Затова ще се спра само на някои цифри дотолкова, доколкото те обосновават по-скоро проблемни области за прокуратурата, отколкото области, в които има да допуснем известен напредък.
Бих искал да подчертая, че през отчетната година - 2006 г., в прокуратурата в страната е било работено по 430 хиляди преписки. Техният брой бележи един значителен ръст спрямо предходните две години. Малко над 90% от тях са решени в рамките на годината и по една четвърт от преписките са постановени откази за образуване на досъдебни производства. Посочвам тази цифра не за друго, а защото тя дава един повод да кажа нещо, което ми се струва важно за дейността на прокуратурата. Да създадем такива условия за свобода в прокуратурата, които да позволят прокурорите самостоятелно, въз основа на своите преценки и доказателствата, които са събрали, без никакъв административен натиск, да отказват да образуват дела, когато това не се налага.
Намалява сезирането на прокуратурата по гражданско-правни въпроси и това е една хубава тенденция, която трябва да бъде отчетена. Колегите, аналитиците смятат, че тя се дължи на усъвършенстването на гражданското законодателство.
За съжаление имаме увеличение на процента на нерешените преписки, които изпращаме за проверка преди всичко на органите на МВР. Това затрупа органите на МВР с огромна по обем работа и се наложи да издам една заповед, с която да определя други контролни органи според естеството на преписката, на които да се изпращат материалите за проверка. Надявам се следващата година цифрата на забавените преписки като решаване да бъде значително по-малка, заради увеличения брой на органите, които ще работят по тях.
Специално във Върховната касационна прокуратура през 2006 г. е работено по 44 520 преписки. Това на пръв поглед изглежда много авторитетна цифра. Истината е, че с тази цифра в работата на Върховната касационна прокуратура се проектираше един формален контрол. Не е възможно Върховната касационна прокуратура да осъществи реален контрол върху близо 45 хиляди преписки годишно. Това наложи да издам заповед, с която максимално да огранича така наречения специален отчет, да разтоварим Върховната касационна прокуратура от една формална и за съжаление безрезултатна работа по редица преписки и да може да се концентрира потенциалът й върху нейната основна функция и методическото ръководство и контрол над другите прокуратури.
Наблюдаваните досъдебни производства, както и господин Янаки Стоилов припомни, са малко над 230 хиляди. Повечето от тях са образувани при стария НПК, а 43% в действително новия НПК. С около 10% повече са новообразуваните дела за тежки престъпления. Съгласен съм с констатацията на Комисията по правни въпроси, че за съжаление недостатъчно ефективно се прилагат институтите на бързи и незабавни производства. Нашият извод е, че това се дължи на тяхното подценяване в някаква степен от прокуратурите и на второ място, в някои пропуски на законодателната им уредба.
Бих искал да отбележа, че приключените от дознатели дела бележат ръст със 17,5%, докато за следователите, както каза и господин Стоилов, е налице известен спад. Това налага да бъдат направени два извода: първият е, че дознанието, макар и в незавършен процес на формиране, успя до голяма степен да се справи с повишените си отговорности; вторият извод налага необходимостта възможно най-скоро да се разшири предметната компетентност на следствието, за да се използва максимално неговият потенциал.
Разточително е над 500 обучени разследващи магистрати да стоят без работа. Тъй като в доклада на комисията беше поставен и този въпрос, искам да подчертая, че около 1000 дела са били разследвани пряко от прокурори. Ние ще насърчаваме в отделни случаи прокурорите да разследват пряко дела. Не бива да забравяме, че смисълът на реформата не е в това прокуратурата да поеме изцяло функциите на всички останали разследващи органи, това не е и възможно. Така че разследваните от прокурори дела във всички случаи ще бъдат много по-малък брой.
Мога да посоча, че от следователи и дознатели са приключени по-висок процент дела от миналата година - за организирана престъпност, корупционни престъпления, трафик на наркотици, данъчни престъпления. Съществено намалява и обемът на неприключените дела през последните две години. Казвам това, защото предприехме много сериозни усилия за контрол в системата – за съжаление недостатъчни, но все пак тези усилия дадоха известен резултат и през 2006 г.
В доклада на господин Стоилов се подчертава една много смущаваща цифра, на която искам да обърна вашето внимание. Прекратени по давност през 2006 г. са около 12 000 дела. Искам да обясня тази цифра. Тя е резултат от едно друго бездействие на редица административни ръководители в прокуратурата през годините, както и на разследващите органи. Ние направихме през 2006 г. инвентаризация на делата и констатирахме, че давността на някои от тях е настъпила още преди много години. Аз лично си спомням дела в отчетите, които съм чел, давността, по които е настъпила преди 1989 г.
Цифрата 12 000 изглежда наистина много страшно, но държа да подчертая, че тя не се отнася само за 2006 г. Тя се отнася за един много дълъг период преди това. Една част от корените на този период наистина са още отпреди 1989 г. Въпреки това фактът сам по себе си е скандален. Взели сме всички мерки за анализ на прекратените по давност дела, особено в последните години и там, когато законът позволява, ще бъдат предприети както дисциплинарни, така и наказателни мерки.
Разчитаме също така, че през 2008 г. на прокуратурата ще бъдат предоставени достатъчно средства, за да завършим най-сетне компютърната и информационна система, което ще позволи административните ръководители да предотвратяват неоправданото забавяне в работата по делата.
Искам да се спра на още един проблем в работата ни. През 2006 г. са ни върнати малко над 8% от делата. Налице е увеличение в сравнение с предходните години. Макар че на пръв поглед 8% може да изглеждат не особено значима цифра, ние сме изключително загрижени за това обстоятелство. Вземаме мерки за анализ на допуснатите и констатираните от съда нарушения. Очевидно е, че след този анализ трябва да предприемем допълнителни мерки както за обучение на прокурорите, които са се явявали по тези дела, така и въобще за обучение на цялата колегия – говоря за прокуратурата.
Тревожен е фактът, че върнатите от съда дела често пъти са по знакови дела – с голям обществен интерес. Това издава прибързаност при внасянето на обвинителни актове, за съжаление поради често пъти твърде големите обществени очаквания и медиен натиск върху нас, но това е политика, която очевидно ние не можем да толерираме.
През 2006 г. са били осъдени около 90% от предадените на съд лица. Мога да посоча увеличението в сравнение с последните две години. Струва ми се, че цифрите не са най-важното.
Окончателно са оправдани около 1000, всъщност точно 1073 лица. Независимо, че тази цифра представлява малко над 3% от предадените на съд лица и в този смисъл тя е незначителна, тя е тревожна за нас. Тревожна е преди всичко заради потенциалните искове за отговорност на държавата за вреди.
Бих искал да посоча и още нещо. Броят на оправдателните присъди е по-нисък, отколкото в редица други страни. За съжаление една или две оправдателни присъди по шумни дела могат да засенчат труда на прокурорите по стотици хиляди дела, които завършват с осъдителна присъда. За съжаление това е така и ние се съобразяваме с този факт.
През годината прокурорите са участвали в около 130 000 съдебни заседания. Намаляването на броя на съдебните заседания в сравнение с предходните години се дължи на разширеното приложно поле на чл. 78а от Наказателния кодекс, а също така и на въвеждането на съкратени съдебни процедури.
През 2006 г. са подадени малко над 2700 протеста по актове на съда. Ръководството на прокуратурата се опитва постепенно да внуши на прокурорите, че не се налага всяка оправдателна присъда да бъде протестирана непременно. Това трябва да стане само ако въпреки позицията на съда прокурорът продължава убедено да поддържа обвинителната теза, а не служебно, за да не се признае, че първоначалната позиция на прокуратурата не е била вярна. Трябва с дух на самокритичност да кажа, че все още, въпреки усилията ни да внушим подобен начин на мислене на колегите от прокуратурата, това не се случва.
Приведените в изпълнение присъди са около 30 000 за отчетния период. Седемдесет и пет процента от тях са изпълнени до пет дни. Това е един показател, по който впрочем прокуратурата винаги традиционно е отчитала много висока ефективност.
Няколко думи за дейността на Върховната административна прокуратура. Върховната административна прокуратура и прокуратурите в страната са проверили общо над 60 000 административни акта, подадени са над 600 протеста против актове на областни управители, кметове и контролни органи, 12 предложения до министри и ръководители на ведомства. Налице е увеличение на участията в съдебни заседания със 17%.
Бързам да кажа, че с новия Закон за съдебната власт се създадоха административни отдели към окръжните прокуратури. Това ще наложи засилване и на методическите функции на Върховната административна прокуратура в следващите години.
Уважаеми дами и господа народни представители, в края на нашия отчет сме приложили стратегия за развитие на прокуратурата в близките няколко години. Част от задачите в изпълнение на тази стратегия зависят само от нас и ние носим изцяло отговорността за тях. Други проблеми са извън нашия контрол и не могат да бъдат решени единствено от законодателната и изпълнителната власт. Няма да се спирам на всички проблеми, ще си позволя само да посоча съвсем накратко няколко.
Продължава да бъде трагично положението с помещенията, които ползват редица прокуратури в страната. Най-голямата прокуратура у нас – Софийската районна прокуратура, е настанена на пет места, което затруднява и работата на прокурорите, и контрола на дейността им.
Все пак се ползвам от случая да благодаря и на министър Петканов, и особено на министър Тачева, която положи много сериозни усилия и вече чувстваме реална помощ и съдействие да намерим покрив за базираните в София прокуратури.
Необходимо е да бъдат оценени и реалните нужди на прокуратурата от компютри, автомобили, от ефективна международна дейност, за която през миналата година впрочем в нашия бюджет е имало планирани само 100 000 лв. Крайно ни е необходимо финансиране за завършване на компютърната и информационна система.
Накрая ще апелирам за това да бъдат чути и нашите препоръки за подмяна в Наказателнопроцесуалния кодекс. Част от тези препоръки вече се обсъждат в комисиите на Народното събрание или са били обсъждани. Окончателният ни апел е за един нов, модерен Наказателния кодекс, който не само ще помогне прокуратурата да работи по-ефективно, но и ще покаже, че държавата вече е навлязла в нов стадий на своето развитие и законодателството от 1968 г. не й върши работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин главен прокурор.
Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждане на доклада и на становището, представено от комисията. Разполагаме преди почивката с време за едно изказване. Предполагам, че госпожа Тачева в хода на обсъждането ще вземе думата, но на по-късен етап. Предлагам да се уточним за начина на процедиране. Времето за обсъждане ще бъде времето, обичайно разпределено за изказвания от парламентарните групи с възможността за разширяването на времето. Списъци на желаещи не съм получил досега. Ще направя списък на базата на заявките.
Господин Ралчев е заявил желание за изказване, госпожа Манолова, господин Спасов и господин Филип Димитров.
Давам думата на господин Ралчев. След това ще има почивка.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин главен прокурор, уважаеми гости! Ще бъда съвсем кратък, но искам да обърна внимание върху няколко изключително важни за мен момента. Касае се за първия доклад.
Към един първи доклад винаги може да има много претенции, но за мен той е важен в два аспекта. Първо, защото определя принципните политики от гледна точка на прокуратурата досежно нейните функции, но същевременно дава и изключително богат материал в конкретните сфери и възможност за изследвания и за конструиране на други мнения и изводи досежно и други области в правораздаването. Това, според мен, е най-важната характеристика на този доклад.
Съвсем в кратки бележки. Адмирирам казаното от господин главния прокурор по отношение на политиката на Главна прокуратура досежно подадените протести. Помня доста отдавна нещата в тази система и си спомням времената, когато за всяка оправдателна присъда имаше задължение да има и протест. Тази инерция продължава в една или друга степен и сега и наистина според мен това, да не подадеш протест, е въпрос да вземеш много по-голяма отговорност и отношение към казуса, отколкото дали си написал обвинителен акт или не. Аз приветствам тази линия и тази политика и смятам, че тя трябва да бъде утвърждавана, като, разбира се, се държи сметка за качеството на тези актове.
В доклада има достатъчно данни, които ни позволяват да направим и още един извод: че институтът на дознанието, тъй приветстван и тъй оспорван от отделни институции, намира своето утвърждаване в съдебната практика. Данните и конкретизацията на отделните случаи и отделните дела и проектите по тях указват, че тази линия, която е приета в нашето законодателство, трябва да бъде утвърждавана.
По така наречения “личен състав” в прокуратурата. Безспорно е, че новите условия, новата политика в правораздването изисква нови хора. Искам обаче да припомня на всички колеги, че от 1990 г. досега – за 15-16 години, на три пъти системата бе обърната в аспект личен състав. Нека да бъдем откровени и да знаем, че един професионалист в една такава професия, при такива отговорности не се утвърждава за ден или два, за година, две или три. В този смисъл мисля, че разбирам и статуса на новата политика на Главна прокуратура. Няма да бъде еретично, поне от моя гледна точка, да помислим и за така утвърдения принцип за несменяемост и доколко политиката на конкретните изисквания чрез дисциплинарна и друга отговорност може да компенсира липсата на качества от една значителна част от състава на прокуратурата.
И още един раздел, който според мен липсва в доклада на прокуратурата – взаимоотношенията с адвокатурата. На пръв поглед може да изглежда, че няма място в този доклад за един такъв раздел. Не съм съгласен с това. Смятам, че има място. Мина времето, когато се считаше, че двете институции са коренно противоположни като статус и като конфронтация, а е време всеки да поеме своите отговорности и мястото, което му е определил законодателят. В този смисъл препоръчвам по реда на инструкциите или начина, по който Главна прокуратура намери това за уместно, на съответните нива да бъдат оформени текущи срещи, в които колегите на съответните нива могат да имат както принципни виждания и препоръки към едната или другата институция, така и конкретизация на всяка една област, район и съответно ниво на прокуратура.
Още един път искам да заявя категоричното си становище, че един такъв доклад дава възможност за много пространни анализи, за много важни изводи и аз приветствам неговото предлагане на вниманието на Народното събрание. Заявявам твърдата си подкрепа за това, че трябва да приемем констатациите по този доклад с одобрение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Уважаеми колеги, предстои 30 минути почивка. Каня и нашите гости, и вас на откриването на изложбата в кулоарите на Народното събрание в чест, в памет на Емилиян Станев във връзка с неговата 100-годишнина и обявяването му за личност за международно честване от ЮНЕСКО.
Обявявам 30 минути почивка - до 11,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с разискванията по Доклада за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2006 г.
Давам думата на народния представител Мая Манолова от Коалиция за България за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин главен прокурор! Наистина това е първият доклад, който внася прокуратурата след промените в Конституцията. Бих казала, че това изобщо е първият доклад, който внасят органите на съдебната власт след промените в Конституцията, защото би следвало до края на тази година подобни доклади по предвидената за това процедура да внесат и председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд. Може би трябва да използваме и повода да напомним на Висшия съдебен съвет в новия му състав, че след като тези доклади са внесени в този състав на съдебния съвет, би следвало своевременно да постъпят в парламента, за да можем да ги разгледаме до края на тази година.
Що се отнася до доклада, който представя прокуратурата – по прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи, моето опасение беше, че като първи доклад прокуратурата вероятно би се очаквало да срещне определени трудности по неговото изготвяне, най-вече като форма и представяне на данни. Очевидно това не е така. Справили са се, като се изключи според мен прекалената обемност, прекаленото насищане със статистика и малко разнопосочните критерии, които са използвани. Мисля, че това е един пълен, конкретен и всеобхватен доклад.
По-скоро той създаде проблеми на нас, народните представители, които за първи път се запознаваме и обсъждаме доклад на прокуратурата за дейността на разследващите органи, да се ориентираме в тези 250 страници. Смятам, че Комисията по правни въпроси до този момент се справя добре.
Безспорно докладът е конкретен, тъй като в него се съдържат конкретни данни за дейността на различните структурни звена. Безспорно той е и обективен, защото данните не са спестени и в случаите, когато се очертават положителни тенденции, и в случаите, когато определено става дума за пропуски в дейността на тези звена.
Положително е и това, че са предприети конкретни мерки и те са посочени. Очевидно ръководството на прокуратурата е наясно със съществуващите проблеми в различните звена на прокуратурата и своевременно е взело мерки за тяхното отстраняване.
Бих казала, че докладът е и аналитичен, защото проблемите са представени в тяхната динамика, например проблемът със забавянето на преписките е посочен като статистически данни и са посочени и вариантите за неговото решаване, както беше изтъкнато и в изложението на главния прокурор.
В разследването, в работата по предварителните проверки са се включили освен органите на МВР и другите контролни органи, каквито са данъчните органи, митниците, органите на финансовия контрол.
Няма как да не бъде посочен и самокритичния тон на този доклад. Всъщност, като че ли самокритичността е най-ярката характеристика, която демонстрира прокуратурата през последните две години – нещо, което напълно й липсваше за предишния период, нещо, което създаде впечатление, че реформата в съдебната система ще тръгне именно оттам – в дух на откритост, прозрачност, публичност, това, което ние като законодателен орган се мъчим да направим с цялостната реформа в съдебната система. Добре е, че това започва от прокуратурата с една възможност нещата да се представят такива, каквито са пред погледа на цялото общество, дори и когато данните са стряскащи.
Честно казано, бях шокирана, когато един от заместниците на главния прокурор представи данни за това колко са преписките, погасени по давност. Макар там да имаше съответното обяснение, че става дума за давност, която е изтекла до 2006 г., и макар че след това бяха ясни и конкретните предприети мерки, включително със започнати дисциплинарни и други производства срещу прокурорите, които са ги допуснали, няма как да не признаем, че това беше шокиращо. От друга страна, този въпрос има и своето решение както в търсенето на дисциплинарна отговорност, така и с въвеждането на информационна система, което е добре че се знае и се цели от прокуратурата.
Тук бих искала също така да добавя, че по отношение на стъпките по реформа в съдебната система прокуратурата е първото структурно звено, което въведе Инспектората като действащ орган още преди да създадем съдебния Инспекторат. Положително е, че стана публично известно започването на редица публични дела, дисциплинарни и други производства. Хубаво би било да чуем, че повечето от тези дела са приключили, включително че някои от тях са намерили своето съдебно развитие.
За мен лично беше изненадваща положителната оценка, която се дава за работата на дознанието. Имах чувството, че това е структура, която не е намерила своето място, такова каквото й беше отредено в новия Наказателен кодекс. Очевидно това не е така. Сочат го и статистическите данни, срочността на предварителните производства и тяхната резултатност. Това косвено е и един комплимент за работата на прокуратурата, която следи непосредствено за работата на дознателите.
Тук бих искала да изразя несъгласие с мнението на главния прокурор, че е нормално да бъде толкова малък процентът на производствата, които се водят лично и непосредствено от прокурори. Все пак идеята на промените, които направихме в тази сфера, беше именно за това прокурорът да стане един елемент, всъщност водещата фигура в разследването. Това беше подплатено и с необходимия материален и най-вече кадрови ресурс. Така че възможности този процент, този относителен дял да расте има.
Бих искала да кажа и няколко думи за мониторинга, който заедно с Министерството на правосъдието беше осъществяван по прилагането на новия Наказателнопроцесуален кодекс. Може би за първи път наистина се прави преглед на това как се прилага един закон в практиката и то не формално, а с открояване на проблемите, с тяхното обсъждане, с търсенето на варианти за тяхното решаване. Положително е и това, че този мониторинг, що се касае до законодателния орган, беше съпроводен с конкретни предложения за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, които по едни или други причини не бяха възприети или част от тях не бяха разгледани засега, но това е нещо, което неизбежно ще се случи.
Положителен е също така и тонът в доклада като търсене на оправдания, по-точно като липса на търсене на оправдания за слабите места в дейността на прокуратурата. Лично на мен ми беше приятно да прочета, че едно структурно звено от системата на съдебната власт не обвинява за всички свои неудачи, доколкото ги има, законодателния орган, не се крие зад качеството на законодателството. Може би това ще бъде и един нов тон, който ще се създаде в разговорите между законодателния орган и различните структурни звена на съдебната система.
За да не бъда прекалено обстоятелствена, бих искала да кажа само няколко думи за варианта на проекта за решение. Да, според мен това е удачният вариант, в който ние да приемем представения доклад и да предложим на вниманието на прокуратурата становището на Комисията по правни въпроси, обогатено от дебата, който ще се състои в залата, и препоръките на Правната комисия. По този начин ще се избегне всякакво съмнение, че се прави опит за намеса или за недопустимо вмешателство в независимата съдебна власт и в едно от нейните основни звена, каквото е прокуратурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Уважаеми народни представители, позволете да ви припомня времето, с което разполага всяка парламентарна група с удължаването.
Парламентарната група на Коалиция за България разполага с 40 минути, като 8,30 минути вече са изразходвани от госпожа Манолова; Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори разполага с 31 минути, като 5 минути от тях говори господин Ралчев тук, от трибуната, преди почивката; Парламентарната група на Движението за права и свободи разполага с 26 минути; Парламентарната група на Обединените демократични сили разполага с 21 минути; Парламентарната група на Демократи за силна България разполага с 21 минути; Парламентарната група на Българския народен съюз разполага с 20 минути; Парламентарната група на “Атака” разполага с 20 минути; независимите народни представители разполагат с 15 минути, като всеки един от тях може да говори до 5 минути. Казвам нещо известно на народните представители, но да ги ориентирам.
Позволете и още едно изречение преди да започнем разглеждането на доклада, каза го председателят: въз основа на чл. 75б от нашия правилник, който член е нов, народните представители в изказванията си могат да задават въпроси и на тези въпроси вносителят, респективно други членове на Висшия съдебен съвет са длъжни да отговорят. Народните представители имат право да правят и предложения по проекта за решение, което беше прочетено тук от председателя на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов.
Давам думата на народния представител Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин главен прокурор, дами и господа от Висшия съдебен съвет! Искам да започна първо с рамките, в които се намираме, защото положихме доста големи усилия, за да утвърдим разделението на властите, включително и надхвърляйки някои от границите, които повечето автори предписват. Би било нелепо, ако сега се опитваме да правим нарушение на тези стандарти.
Очевидно е, че ние не упражняваме парламентарен контрол над прокуратурата. Следователно, очевидно за мен е, че щом няма парламентарен контрол, не може да има даване на препоръки. Фактически това е едно събитие, при което прокуратурата представя своя доклад, фактически го представя Висшият съдебен съвет, това се извършва от главния прокурор, Народното събрание го приема или не, което представлява акт на морално приемане, респективно бламиране, пак повтарям, със същия морален характер. Оттам нататък всичко останало, което можем да кажем, представлява мнения, но препоръки в легалния смисъл на думата като нещо, което ангажира този орган, ние не бихме могли да дадем.
Може би това е и някакъв вид обяснение на обстоятелството, че сме изправени пред първото шокиращо нещо относно този доклад и то е, че е постъпил в българския парламент на 28 май т.г. Той е постъпил в парламента преди приблизително шест месеца, а ние го разглеждаме едва сега. Предполагам, че с всички основания главният прокурор на България сигурно е леко оскърбен от факта, че ние толкова късно отдаваме внимание на неговия доклад. Ако искаме тези процедури да имат някаква степен на ефикасност, ако искаме това, което Конституцията е предвидила, да бъде реализирано, а именно да може да доведе до реакция, способна да бъде отразена във времето и в дейността на прокуратурата, мисля че подобни забавяния са много, много, много меко казано неуместни.
Докладът е налице. Той наистина е първият по рода си. Не мога да не се присъединя към казаното от преждеговорившите, че това представлява опит за много сериозно представяне на тематика и проблеми, каквито до този момент не сме свикнали да слушаме по този начин в тази зала.
Предвид на границите, в които се намираме, не бих си позволил, нито си правя илюзии, че мога да направя някакъв обстоен анализ на текст от 250 страници, който остава, разбира се, като повод за множество коментари нататък и в бъдеще.
Ща, не ща, и аз ще се спра върху някои въпроси, които правят впечатление и които, пак повтарям, с всичкото уважение към положените усилия и към такъв твърде сериозен и изчерпателен характер на този доклад, си заслужават да бъдат отбелязани.
Искам първо да се разгранича от няколко неща, които бяха казани преди това в тази зала, свързани със системата за оправдателните присъди. Дами и господа, единственото нещо, за което ние не можем да си позволим да недоволстваме по отношение било на прокуратура, било на съд, е наличието на оправдателни присъди в българската съдебна система. Ние можем да не сме щастливи от начина, по който стоят нещата с престъпността в България, можем да не сме доволни от функционирането на един или друг орган, но в момента, в който в главите ни се появи мисълта, че произнесените осъдителни присъди трябва горе-долу да отговарят на внесените обвинителни актове, ние се намираме в ситуация, която напомня за комунистическото тоталитарно мислене. Абсолютно основание за разчитане на това, че правата на гражданите са защитени, е да знаем, че има достатъчно разумен, но голям брой случаи, в които оправдателни присъди биват постановявани. Иначе няма просто защо да ходим на съд! Разбира се, това съвсем не означава, че онези случаи, за които спомена и главният прокурор, в които ние слушаме оправдателни присъди по дела, които имат общественозначим, понякога скандален характер, би могло да бъдат отминати с мълчание.
Какво обаче наблюдаваме в практическата страна на това, което ни предлага докладът на Главната прокуратура? Спирам се само на проблеми.
Първият проблем е свързан с падане на разкриваемостта. Той не изглежда толкова голям в доклада. Не съм сигурен, че прокуратурата е тази, която трябва да носи отговорност за него. Но един такъв факт буди притеснение и то е за това, че всъщност сигурно могат да се намерят оправдания с промените в процедурата в Наказателнопроцесуалния кодекс, в дейността на дознанието и така нататък. Но, ако от една страна казваме, че сме доволни от това, което върши дознанието, а от друга страна констатираме, че има сериозен брой неразкрити престъпления, които имат тенденция за нарастване, очевидно това представлява някакъв проблем. И този проблем става всъщност още по-сериозен, защото всъщност всички неща, които лично на мен ми правят впечатление, горе-долу вървят в тази посока.
Няма да се спирам на темата за давността – тя беше коментирана от преждеговорившите. Очевидно тя не може да се вмени във вина на тази прокуратура и на този главен прокурор, защото средно годините за давността са около десетина.
Проблемът обаче е друг. Има една цифра в доклада, която лично за мен представлява притесняващо обстоятелство, ако правилно съм я разчел, ако не, моля да бъда коригиран. Това е цифра, която председателят на Комисията по правни въпроси в своя доклад любезно е пропуснал, давайки ни парциалните данни по нея. Тя говори за спрени дела срещу неизвестен извършител и цифрата наистина е шокираща, тя е в размерите на неколкостотин хиляди. От тях около 30-ина хиляди по записаните данни в доклада, поправете ме, мисля, че цифрата е прекалено голяма, може би е допусната някаква техническа грешка, но това пише в доклада, един голям процент от тях, ако приемем, че някой може да е сбъркал някоя нула или нещо от този род, голям процент са спрени дела срещу един известен вече извършител.
Дами и господа, вие сами си давате сметка накъде ни води една такава технология. Тя ни води в крайна сметка до това да отчетем след някой и друг ден отново прекратяване на дела по давност.


Това означава, че някъде в сферата на досъдебното производство има проблем. Този проблем за мен означава две неща. Първото нещо – 14% участие на прокурора в тази фаза, като наблюдаващ прокурор, съгласно новите възможности, които дава НПК, ми се виждат недостатъчни. Разбирам всички съображения досежно недостатъчен брой кадри, малък брой кадри и т.н. Хубаво е това да бъде казано в Народното събрание, хубаво е да се чуе, хубаво е да се обсъжда с оглед на бъдещия бюджет. Но така или иначе обстоятелството, че в досъдебната фаза има фира означава, че прокуратурата трябва да може да се възползва от новата прерогатива, която е дадена с Наказателнопроцесуалния кодекс.
Това, което за мен е другият извод от всичко това, е, че някъде в сферата на дейността на Министерство на вътрешните работи нещо тежко куца. Това е констатация, която ние правим много отдавна. Пак повтарям, някак си не върви от доклада на прокуратурата ние да вадим тези заключения за Министерство на вътрешните работи, но това е положението. Сега може би деликатно това не е посочено точно по този начин, но проблемът очевидно стои. И този проблем очевидно е свързан с това, че ние видяхме какви бяха опитите да се търси решение. Решенията бяха с негодни средства. На нас ни се предложи в тази зала да бъде гласуван един закон, който да даде възможност министърът да възлага на хора с недостатъчно образование и недостатъчен опит да извършват действия, процесуални действия, каквито ние, слава Богу, не им дадохме възможност да извършат. Но самият факт, че по този начин и в тази посока се търси решението на един такъв проблем, за мен говори за тежък дефицит в Министерство на вътрешните работи.
Отрадно е разбира се обстоятелството, че има нарастване на доведените до някакъв резултат дела, свързани с организираната престъпност, свързани с наркотици. Цифрата не е кой знае колко впечатляващо голяма, но ако приемем, че има такава тенденция, радостно е да видим, че тя съществува.
От друга страна, очевидно всички проблеми, които са свързани с досъдебното производство, ще важат и там. Следователно, има смисъл да се мисли и в тази насока. Не е тайна, че в момента като някакъв вид изход се предлага едно ново нещо, една нова структура в българските институции. Дали тя ще има значение ще видим. Не е редно да я коментирам в рамките на този доклад.
Така или иначе не докрай разбирам идеята по причини на натоварване и за да няма разхищение да търсим работа на следователите. Те или имат какво да правят, или нямат. Ако нямат, от това произтичат последици. Ако има – да заповядат да го правят. Но, така или иначе, данните, които във всеки случай съдържат този доклад, според мен говорят за три неща.
Първото нещо е, че новият Наказателнопроцесуален кодекс е нещо, което е започнало да действа, и това е един отраден факт. Толкова повече, че сред нашите редици имаше доста спорове и коментари в това отношение. Тези, които в крайна сметка подкрепиха новия Наказателнопроцесуален кодекс, очевидно са проявили далновидност.
Вторият извод, който аз мога да направя, е, че са налице сериозни и даващи известни резултати усилия от страна на прокуратурата на България да бъдат постигнати по-добри резултати.
И третият извод, който аз мога да направя, е, че проблемът в Министерство на вътрешните работи продължава да стои по един притесняващ начин. Без неговото решаване сигурно и други въпроси ще останат нерешени.
Има още един въпрос, на който искам да се спра, който, като че ли на никого не направи особено впечатление, поне от разговорите, които водих аз. Има една тенденция за увеличаване на престоя на неоснователно задържаните лица в затворите. И тук има няколко цифри, но аз ще се спра само на една, която говори за над три месеца.
Дами и господа, 24 са случаите. Всички са за дела в Страсбург. Всички ще бъдат спечелени. Никакви илюзии да нямате по това. Но 24 души повече от три месеца са престояли в затвор, без да има основание за това. Това е шокираща цифра. И като се има предвид, че колкото повече намалява престоят, толкова повече цифрата се увеличава, мисля, че могат да бъдат направени много сериозни изводи в това отношение. Изводи, които именно тази зала трябва да направи.
Предполагам, че в тази зала след малко ще се чуят гласове от най-различно естество. Но тогава, когато по чисто юнашки, бабаитски, популистки начин започне да се крещи срещу престъпниците, които трябва да бъдат залавяни, хвърляни, наказвани и т.н., естествено, че това трябва да бъде правено с престъпниците. Но … и популистки модел на говорене в крайна сметка води до такива резултати. Води до това, че някакви хора имат възможността да посочат, че техните човешки права са драматично накърнени и че те по беззаконен начин, защото това е думата, по силата на едно беззаконие са били държани затворени. Струва ми се, че не можем да си позволим това да бъде една практика, която да продължава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Давам думата на народния представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, висши магистрати, членове на Висшия съдебен съвет, уважаеми главен прокурор и заместниците му! Когато гласувахме поредната поправка в Конституцията, когато се прие да се прави този доклад, свирехме фанфари. Решихме, че този доклад ще бъде едва ли не панацея и решени едва ли не в тази зала, към прокуратурата и от прокуратурата насам ще бъдат разглеждани и решавани проблемите на прокуратурата, така че проблемите с прокуратурата най-после да се решат, защото те съществуват. Както виждаме, дебатът е вял. И неслучайно. Защото докладът е тип ОФ-доклад.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ти чел ли си го?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Защото той е фризиран. Докладът просто изобилства на цифри. Вярно е, има цифри, има факти, има статистика, много статистика, но не са повдигнати проблемите. Това е …. Да. Това е технологията на процеса, технологията на работата в прокуратурата. Образувани дела, образувани по раздели по Наказателния кодекс, върнати от съда, брой осъдени лица, процент неосъдени лица. Да, това е така. Но не това е въпросът, истинският проблем, истинските проблеми, които трябваше да бъдат разглеждани.
“Атака” винаги е поставяла пръст в раната и е назовавала истинските проблеми. От известно време в тази зала ние повдигаме един много особен проблем, много важен проблем в българското общество, стоящ пред прокуратурата и разбира се пред другите органи от съдебната система – проблемът за зависимостите. А тези зависимости са общо-взето две основни групи – зависимостите на тези органи от корупция, корупционните схеми, които шетат, работят, съществуват. И това е публично, меко казано, известно в българското общество. Това е единият проблем. По този проблем ние очаквахме да чуем нещо откровено поне като констатация. Надявахме се и за нещо направено. И на срещите с главня прокурор ние от “Атака” сме поставяли точно проблема за корупцията, която шества в прокуратурата, сред прокурорите.
Вторият въпрос е за още една зависимост, която е бич на правораздавателните органи и съдебната система. Това е политическата зависимост. Прокуратурата и съдебните органи се превръщат в поделения на управляващите политически сили. Това не е отсега – това е във всичките години на прехода и се отнася до всички главни прокурори до този момент, до всички висши съдебни съвети и до всички висши магистрати. Ако започна да изброявам имена, аз ще се върна назад отпреди десет години, когато един председател на Върховния касационен съд се кълнеше като костовист, отпреди 3-4 години вече не е такъв. Да не говорим за хронологически първия от тримата последни главни прокурори, за предпоследния главен прокурор, а и за настоящия господин главен прокурор, който отново е политически избор и политическа номинация. След две години отново трябва да си го припомним, за да си кажем защо нещата в правосъдната система и в прокуратурата не вървят. В нито една нормална държава от тези, към които се стремим, не би било допуснато съветник на президента на тази държава да бъде назначен за главен прокурор. Така ли е, колеги отдясно, които сте видни демократи?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кои са нормални държави?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Същото е по отношение и на други висши магистрати, на председателя на Върховния административен съд в момента и на членове на Висшия съдебен съвет. Така беше и преди това – в предишни издания на български правителства и на други народни събрания. Беше подобно и продължава, за жалост, да бъде по този начин – главният прокурор и всички тези, които изброих, се явяват заложници на политическа сила или коалиция от политически сили, които са управляващи.
Затова в този доклад, уважаеми колеги, не видяхме другата философия, другия подход към проблемите, а не технологията на прокурорската дейност, движението на делата, броя на осъдени лица – по раздели, както споменах. Затова не видяхме в този доклад да е отчетено какво е направено по сделките за милиарди. На нас ни е известно и пределно ясно защо нищо не беше сторено по отношение на тези, които продадоха БГА “Балкан”, електроразпределителните дружества, БТК и хилядите, меко казано, корупционни сделки, от които цялата държава е пропищяла и всички знаем за какво се отнася.
Господин главен прокурор, Вашият предшественик – господин Филчев, който накрая беше така сатанизиран и омаскарен, основателно или неоснователно, поне изнесе факта, че тук става въпрос за загуби за хазната, за българския народ и за българското общество на стойност 24 млрд. долара, плюс-минус може би.
В този доклад не видяхме нищо, което да даде основание на българския народ, на българските граждани, че ще бъде потърсена отговорност от тези безспорно виновни лица. И не само те, сделките с външния дълг. В тази зала има хора, които и в момента са депутати, има министри, има кметове по страната, които просто безнаказано се разхождат по улиците. Не само се разхождат по улиците, някои от тях дават икономически експертизи и акъли. Те са отново видни политици – хора, за които в нормална държава главният прокурор щеше да направи всичко възможно да бъдат отдавна-отдавна облечени в раираните дрехи.
Ролята на главния прокурор в България трябваше да бъде отчетена - ако беше направено, разбира се, щеше да бъде казано в доклада. Има поне две политически партии, които са противоконституционни. Това е работа на главния прокурор – ние, от “Атака”, сме повдигали този въпрос на срещите си пред него. Това са партията ДПС и партията “Евророма”. Това е работа на главния прокурор! Но и тук е политическата зависимост, за която говорих. Тази политическа зависимост е единственото, което спира главния прокурор, който е много наясно с тези факти, да осъществи своите правомощия, защото така би трябвало да направи независим, свободен, неангажиран политически главен прокурор.
Главният прокурор се занимава с друго – да преследва инакомислещи политици, различни от позицията, от мнението на партията, към която има пристрастие. Той стигна дотам, че направи изявление преди няколко месеца: политик, лидер на политическа сила трябва да докаже невинността си в съда! Колеги отдясно, които сте радетели на демокрацията, на законовите принципи, на конституционните принципи, на модерното право, това се прави, това беше направено от главния прокурор на Република България! Той обърна презумпцията за невинност.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Павка, какви са тези казуси?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Много добре знаете какви са тези казуси.
Последният, актуалният въпрос, за който става дума. Да, главният прокурор се активизира в последните три дни, защото това е бурята в момента, актуалният въпрос в обществото. Вярно е, че докладът е от м. май. Дано догодина при внасянето на поредния доклад да бъде отчетено какво е направила прокуратурата за купуването на гласове – въпрос, който поставя под съмнение цялата политическа и демократична система на България. Изключително актуален въпрос. Само преди десетина дни обаче главният прокурор си позволи да поставя под съмнение акта на Народното събрание: този закон, така както бил приет, нямало да работи и нямало да могат да бъдат преследвани ефективно съответните извършители.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ще го поправим!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, ще го поправим, както казва господин Миков. Да, може би законът се нуждае от поправка. Но основен принцип е главният прокурор да не изказва съмнения, макар и да ги има, като изявен български юрист, какъвто безспорно е, за това, че един закон може да не действа, защото този закон наистина няма да действа. Той каза преди десет дни: правете това, което сте намислили да правите, тоест правете тези престъпления, защото законът няма да ви хване.
Това е проблем над проблемите и той предстои да бъде решаван, надяваме се със съдействието и на главния прокурор.
Тук преди малко господин Филип Димитров постави много сериозен въпрос и сложи пръста в раната. Много е симптоматично. Аз мисля, че е по-симптоматично, отколкото самият господин Димитров го постави. Връщаме се към старата комунистическа правна система, когато работата на прокуратурата, на следствените органи се измерваше с това колко били осъдените лица и какъв процент – това е много страшно, колеги. Тази презумпция, която явно прокуратурата продължава да има и според която да действа, за непогрешимост и това, че по всеки акт, който е вкаран в съда, навсякъде, трябва да бъдат осъждани лицата, които биват визирани, подсъдимите лица. Това е много страшно и говори отново за старото мислене, отново политизираното мислене, отново мисленето, което в учебниците по право някога свързвахме с имена от сталинско време, с режими, които считаме за най-мракобесни и най-ужасни.

Ние от “Атака” няма да подкрепим този доклад, няма да гласуваме “за”.
Едното е, че той е отново доста закъснял и неактуален. Представен е преди толкова месеци. Българското Народно събрание продължава в тази връзка лошата си практика да работи, както и по отношение на други отчети и доклади на други институции – БНБ, отчета на Министерството на финансите за изпълнението на държавния бюджет, с години назад.
Днес отново правим нещо формално – нещо, с което отбиваме едва ли не номера. Докладът минава по терлички, леко, без да се заострят проблемите, без да се поставят истинските проблеми на обществото, истинските проблеми за решаване в прокуратурата, които са ужасно много и които имат друг произход, друга философия. Те са свързани много тясно с основни конституционни, правови, цивилизационни принципи.
Проблемите не са в цифрите, а в сроковете, в движението на делата. Дано от днес, след като си кажем, че проблемите по този доклад не са актуалните, в следващия доклад догодина проблемите да бъдат поставени истински, включително и като динамика, като видове и раздели по Наказателния кодекс, защото престъпността се засилва. Никой не може да ни увери, че това не е така. И то говорим за едрата, за голямата престъпност.
Тук преди малко пропуснах да поставя въпроса за още една липса в доклада – за поръчковите убийства. Какво е разкрито от тях? Колко лица са осъдени? И още бихме могли да продължим до безкрайност. Благодаря ви.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това е доклад на прокуратурата, а не е доклад на съда!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Говоря за докладите, господин Миков! В доклада трябва да е казано какво е внесено в съда, какви обвинителни актове и по тези обвинителни актове – какви лица по това престъпление, което е особено опасно и ужасно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, Вие говорихте малко повече от 16 минути. На Парламентарната група на “Атака” остават 4 минути. Казвам го, за да се ориентирате във времето.
Давам думата на народния представител Елеонора Николова. И докато дойде госпожа Николова искам да кажа, че в съда винаги е имало оправдателни присъди, включително и за периода, за който говореха господин Филип Димитров и господин Шопов. Включително и аз като съдия съм постановявал не една и две оправдателни присъди, с което се гордея.
Имате думата, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин главен прокурор, уважаеми колеги от Висшия съдебен съвет, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Определено смятам, че новата конституционна разпоредба, чиято премиера е днес, следва да демонстрира по един убедителен начин своята полезност, а именно да се проведе задълбочен дебат по приложението на закона и дейността на прокуратурата.
Ние сме в една обстановка на категорично отсъствие на законност във всички сфери на нашия живот. Доколкото има приложение на законите, гражданите с горчивина констатират, че има по-скоро имитации и публично говорене, отколкото дейност – дълбоко осъзната, непоколебима и категорична, на отстояване на законност, включително и в органите на управление на държавната власт. Ето защо гражданите очакват от нас дебат, който да покаже ново отношение и воля за справяне с липсата на законност в България.
В дух на обективност съм длъжна да заявя, че съм впечатлена от работата, която е извършила прокуратурата в 2006 г. От избирането на нов главен прокурор през осмисляне на преструктурирането на цялото дознание и свеждането на 10 хиляди служители до 1469 дознатели, през приложението на новия институт на Наказателнопроцесуалния кодекс, осмисляне на функциите, създаването на нови отдели, включително и Инспекторат – това показва, че ръководството на прокуратурата и ръководството на отделните прокуратури в страната са мислили аналитично, задълбочено, с чувство на отговорност. И аз адмирирам това усилие.
Изключително впечатлена съм освен това и също така изказвам своята удовлетвореност от новия начин на мислене, а именно, че прокурорът трябва да бъде професионалист, да бъде смел човек – в смисъл да застава пред закона, да отговаря пред своята съвест и закона с правото да прекратява делата, когато счита, че е необходимо това, с правото да не продължава да протестира и да влачи производствата с години, когато е видно от доказателствата в съдебната зала, че те няма да доведат до резултат.
Аз смятам, че едни оправдателни присъди от 3,7% и върнати дела от 8,24% - това, което се каза от моите колеги, не е тревожен сигнал. Ние сме в един състезателен процес, което значи, че и прокуратурата, и съдът са си вършили работата. Аз мисля, че дори и оправдателни присъди до 10% не могат да бъдат тревожен сигнал за нашето общество. Това е сигнал, че действително всеки орган в съдебната система върши своята работа.
Аз обаче споделям тревогата в доклада, че в прокуратурата има кадри, които нямат място там – хора, които са корумпирани; хора, които са неквалифицирани. Действително има и хора, които са тотално правно неграмотни. И с оглед на тази несменяемост, и с оглед на невъзможността дори един главен прокурор, нека да го съпоставим с един управител на фирма – той има право да си направи екип, но един главен прокурор не може да си направи екип. Аз отново смятам, че ние трябва да подновим дебата за мястото на прокуратурата – дали тя трябва да бъде част от съдебната система или трябва да бъде част от изпълнителната власт със съответните правомощия. Само тогава прокуратурата може да бъде един елемент от хора, които си знаят работата и носят отговорност.
Мисля, че е правилна посоката на търсене на разследващи екипи и това, че предварителните проверки се възлагат вече на нови субекти, защото полицията не е в състояние да се справи с многообразието от проблеми най-вече в сферата на икономическия живот.
Мисля, че централно място в доклада правилно е отделено на досъдебното производство и аз с тревога мога да кажа, че тенденциите, които са отразени в този доклад, показват, според мен няма да е силна думата, дори саботаж, но не от страна на прокуратурата, а от страна на органите на МВР – да се приложат правилно текстовете на Наказателнопроцесуалния кодекс. Обстоятелството, че на дознателите се възлагат несвойствени задачи; обстоятелството, че тези хора са оставени без кабинети, без компютри, без коли; обстоятелството, че МВР-шефовете се опитват да им влияят по начина, по който трябва да се развива предварителното производство, са изключително тревожни!
И на фона на тревогата на главния прокурор, че тези хора трябва да се обучават и да имат специализация, ние продължаваме да чуваме от министъра на вътрешните работи, че там трябва да се назначат хора със средно образование, че юристите не могат да се справят. Ние чуваме от Румен Петков непрекъснато, че ние трябва да върнем старата система и да се назначават хора със средно образование. Тогава къде отиваме?
Не е силна думата “саботаж”, като съобразяваме и обстоятелството, че текстове от Наказателния кодекс все още не се прилагат. Това са специалните разузнавателни средства, за които аз чета, че има подзаконов материал, който не позволява да се използват практически контролираната доставка, доверителната сделка и разследването чрез служител под прикритие. Тогава ние какво отчитаме пред Брюксел? Ние отчитаме воля, показваме, че имаме воля нещо да променяме, а практически не го променяме. Ето защо една от моите препоръки към решението по този доклад е бъдещо изслушване на министъра на вътрешните работи по този въпрос. И аз мисля, че ние като парламентаристи трябва да кажем, че и Комисията по вътрешен ред и сигурност, и Комисията по правни въпроси не са си свършили работата, защото освен да приемаме закони, аз съм сигурна, че ние трябва да следим и как те се прилагат.
Между другото, това трябва да бъде акцентът на следващите доклади на правосъдната система – как се прилага законът. Това е и смисълът да изслушваме този доклад, за да знаем как да реагираме оттук нататък.
Тревожна е тенденцията, пак камъните са в МВР, за намаляване броя на разкритите престъпления. Говори се, че през 2006 г. са 53-4, при положение че през 2005 г. са 59. Две хиляди и шеста година са 60% и с най-нисък процент на разкриваемост са кражбите – 42%. Тоест българските граждани продължават да бъдат тероризирани, а усилията на МВР да спаси гражданите и да им покаже, че има воля за правосъдие и воля за защита отсъстват.
Споделям констатациите, че следователите не могат да стоят повече безработни и че една голяма част от делата, които касаят икономическата престъпност, организираната престъпност, могат да бъдат поверени, защото по този начин няма да се наруши балансът дознание – следствие. Това са слабо разкриваеми престъпления. Те не са големи като бройка, но представляват много голяма сложност. Ето защо аз като парламентарист бих подкрепила предложение в посока да се увеличат текстовете, които да се предоставят за разследване на следователите.
Специално внимание отделям на препоръката в доклада, свързана с ефективността за противодействие на организираната престъпност и корупцията. Необходимост от централизация се казва, като за целта да се създадат специализирани структури в правозащитните органи на национално ниво за борба с тероризма, организираната престъпност и корупцията.
В тази връзка моят въпрос към главния прокурор е: счита ли, че такава служба може да бъде Националната агенция за сигурност и счита ли, че тази агенция следва да има и разследващи функции? Не смята ли, че в един момент от събирането на информация, прокуратурата трябва задължително да има правомощието да се произнесе по тази информация и тогава, когато има събрани достатъчно годни доказателствени средства, те да влязат в съда, а когато няма, да се знае какво се случва с така събраните доказателства?
Специално внимание отделям на спрените и прекратени дела.
Колеги, вижте, имаме 762 809 спрени дела и, от другата страна, имаме 30 хиляди осъдителни присъди. Това е работата на прокуратурата практически. Когато говорим за ефективност, трябва да знаем колко са приведените в изпълнение присъди – 30 хиляди. Това е работата на МВР, това е работата на съда, това е работата на прокуратурата. Защото ефективността се мери не с това колко сигнали има регистрирани, а колко осъдени лица са влезли в затвора. Става въпрос за тежки престъпления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тези 30 хиляди не са в затвора.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Още нещо, аз си позволих да събера броя на спрените дела по отношение на известен извършител и броя на прекратените дела по отношение на известен извършител. Получават се 16 000 дела, за които някак си е сложен чадър.
Аз мисля, че една от препоръките в решението ни трябва да бъде да се направи системен, поединичен анализ на всяко едно дело и да се види къде има корупция, къде има престъпление против правосъдието, защото за мен това е престъпление против правосъдието. Ако ние не се обединим към такъв извод, към такава препоръка - тези дела да бъдат разгледани едно по едно, това значи, че ние също ставаме съучастници в отказ от правосъдие.
В заключение, видими са усилията и добрите управленски решения. Налице е воля прокуратурата да повиши своя авторитет и да бъде отговорна към изискванията на обществото. Но, макар действията да са видими, аз искам да кажа, че ако няма нито едно дело по отношение на лице в управлението, по отношение на лице от организираната престъпност, това значи, че добрата воля, доброто намерение и доброто възпитание просто няма да бъдат удовлетворителни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И аз не пожелавам такава участ на главния прокурор и на неговия екип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Госпожа Николова говори малко повече от 10 минути. Това е така, защото независимият народен представител Йордан Величков предостави своите 5 минути към тези, които госпожа Николова имаше, и затова си позволих да дам възможност тя да говори по-дълго.
Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин главен прокурор, колеги народни представители, госпожо министър! Аз не знам дали господин главният прокурор ще нарече излишно политизиране това, че председателят на комисията прочете един доклад, писан с розови очила. Като го слушах как е прочел доклада си, мисля, че ние сме чели два различни доклада. Прокуратурата няма полза от розов прочит, защото контекстът е много тежък. И може би трябва да се напомни контекстът, в който ние гледаме този доклад, което, между другото, трябваше да бъде работа и на самия отчитащ се, ако искаше да се впише добре във времето, и на самото Народно събрание.
Контекстът е, че България мина през много тежки критики и продължават да стоят много тежки критики върху работата на досъдебната фаза на съдебното производство. Много тежки, категорични – непрекъснати наблюдения, мониторинг, следене и т.н. Отговорът беше ясен: нов Наказателнопроцесуален кодекс, нов Закон на Министерството на вътрешните работи, избор на нов прокурор и трябваше да има обрат. Има ли прелом в дейността на прокуратурата, и не само на прокуратурата, а и на останалите разследващи органи? Има ли или няма прелом? Това е важният въпрос. Има според мен потъване в една огромна по обем статистическа информация.
Аз искрено съветвам следващите изготвители на този доклад следващата година да не повтарят тази грешка, която са направили сега. Вътре, от формална гледна точка, има преразказ на статистически таблици, който е в огромен обем. Няма нужда да се преразказват статистически данни. Те се поднасят по определен модерен начин. Вътре има някакви наченки, но те не са развити от описващите фактите.
Второ, докладът прави опити за криминален или полуисторически анализ, които обаче за съжаление невинаги имат отношение към извършеното от прокуратурата в тази година. Няма нужда да се украсява докладът, защото веднага се появява примерно такъв въпрос: защо са спрени наказателни производства, два-три пъти в повече, включително срещу известни извършители, от 2001 г. насам? Не взема отношение главният прокурор по този въпрос, изнася тези данни обаче – че рязко скача броят на прекратените производства. Така че, ако това нещо се махне, ако се отиде в приложение и се подаде статистическа информация... Тук обаче комисията е права: статистическата информация трябва да бъде сводима, всички категории на тази отчетност трябва да бъдат изяснени. Няма как да бъдат, защото липсва единната система за наблюдение на противодействието на престъпността. Тук пък е прав главният прокурор – няма я тази система, няма едно и също категоризиране, даже вътре в рамките на прокуратурата няма яснота.
Заради това другото нещо, което е абсолютно излишно, е да се пренасят отчетните доклади на апелативните прокуратури, да влизат в главния доклад, без обобщение и синтез. Защо е нужно това?! Какво мисли някаква апелативна прокуратура не е важно – то е важно за прокуратурата, но не е важно за Народното събрание, защото ние не можем да слезем на това ниво. Примерно народни представители от Варна вземат отношение по отчета на прокуратурата по дадени въпроси. Това не е темата въобще на това разискване. Значи никакви отчети не бива да бъдат копирани и да бъдат пренасяни в този доклад.
И още един съвет бих ви дал. Прокуратурата в България винаги се е отчитала. За определен период не се е отчитала, но винаги се е отчитала. Погледнете какво са правили вашите предшественици. Никой не е затъвал в тези числа, всеки се е опитвал да говори качествено, да отговори на истинските предизвикателства. Опитвал се е да вземе отношение към това, което е извършил с оглед най-тежките проблеми.
Прекършено ли е неудовлетворението на обществото към дейността на прокуратурата и разследващите органи? Да или не? Отговорът е: Не е! Тогава това трябва да бъде основна загриженост - за да се каже какво е направено. В противен случай без необходимото внимание остават много сериозни процеси, като например много силното снижаване на разкриването на престъпленията след приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс.
Аз се чудя тук колеги дали са чели изобщо доклада. Казаха, че главният прокурор не е отчел това нещо. Напротив, отчел го е, посочва го и е дал един-два елемента, обясняващи защо е това снижение. Снижението на разкриваемостта е много скокообразно и се вижда в отчетните данни. Трябва да бъде загриженост на Народното събрание. Може би мнозинството няма да е доволно, ако си отговори на въпроса защо се е случило така.
След това – удвояването и дори утрояването на тези прекратени дела, включително срещу известен извършител. В доклада пише, че са прекратени дела срещу 8800 известни извършители – една част от следователите, другата от прокурорите. Няма никаква яснота защо тези хора са се отървали от правосъдието. Няма отговор на този въпрос.
Другото, защо спрените наказателни производства са половината от всички? Половината продължават, половината се спират. Добре ли е да се водят наказателни производства донякъде, да се разходват ресурси, включително скъпоструващи експертизи и т.н., и след това половината да отиват чиста фира? Добре ли е или не? Трябва да се вземе отношение, защото в целия процес на управление на противодействието на прокуратурата има и елемент на стопанско отношение. Парите се дават там, където има ефикасна работа. Там, където няма, те се отнемат и т.н. – все неща, които трябва да се направят.
Без необходимото внимание са оставени привличащите голямо обществено внимание и продължаващи поръчкови убийства. Споменати са на едно място, но е оставено без внимание например обстоятелството, че поръчковите убийства засегнаха кметове, председатели на общински съвети. Ето, в момента има местни избори. Разстреляни бяха съветници на президента Първанов – „Гоце”. Разстреляни бяха Емил Кюлев, Александър Тасев, Манол Велев. Как може всичко това нещо да няма отношение и да не привлича внимание?
Още един кръг проблеми. Аз може би няма да мога да кажа много неща, но трябва да ги кажа. Какво отношение ще вземе главният прокурор към злоупотребите на прокурори, които са извършени пред очите на всички ни – изнасяне на информация, коментиране на дела с цел очерняне на хора, с цел затваряне на устата, рекетиране и т.н.? Какво ще направи прокуратурата, за да започне да се бори срещу тази явна злоупотреба с власт? Ние сме повдигнали няколко сигнала в това отношение. Повечето са останали без последици.
Какво ще предприеме прокуратурата срещу прокурори, които са нанесли щети на държавата, защото са водили политически процеси? И това не може да остане без внимание. Само 3% са завършили с оправдателна присъда, но сред тия 3% е нашият колега Атанас Атанасов, който три пъти е подлаган на съдебен тормоз. Третото му дело е спечелено, има наша реакция от тази трибуна. Питаме: ще се потърси ли отговорност на тия двама прокурори, които Вие много добре знаете кои са, които са изпълнили тая политическа поръчка, или няма да се потърси? Защото всичко това влияе на авторитета на прокуратурата.
Наследството на предишния главен прокурор. Не може да се продължи напред, защото огромната надежда на всички в избора на новия прокурор беше, че той ще разчисти тези Авгиеви обори, оставени от Никола Филчев. Ние всички очаквахме, че ще се пристъпи честно, почтено, ще се сложи пръст в раната, ще се предприемат необходимите действия.
Ние самите, от Парламентарната група на ДСБ, подадохме сигнал, посочихме десетки и десетки конкретни документи и факти, за които отговорът в продължение вече на една година е: „Продължава разследването.” Няма никакво придвижване по този въпрос. Не може така! Не може уволнението на Ангел Илиев и Цеко Йорданов да е достатъчната реакция. Не може хотелиерите–прокурори Николай Ганчев и Христо Манчев да остават на високите си длъжности във Върховната касационна прокуратура. Не може във Върховна прокуратура да остава конселиерето на Филчев – Спартак Дочев. Какво прави още там този човек? Не може хората, изпълняващи политически поръчки на Филчев, като Николай Кокинов, в момента станаха софийски градски прокурори. Това не е отговорът, който се очаква. Това не е начинът, по който Вие се справяте с това наистина кошмарно наследство, което Ви се остави, господин главен прокурор.
Накрая, и с това ще завърша. Парламентарната група на ДСБ е една от тези, които най-често са контактували с прокуратурата. Ние сме подали 28 сигнала за работата на прокуратурата и едно напомнително писмо. От тези 28 сигнала 10 са оставени без отговор при положение, че според НПК, чл. 213, ал. 1 прокурорът дължи отговор на този, който е подал сигнал. Моля Ви, не Ви задавам въпрос, господин главен прокурор, бъдете така добър да ни отговорите, длъжен сте да го сторите. Какъвто и да е отговорът, ние ще го приемем.
Ние сме доволни, че отказ от образуване на производство има за 7 от случаите. Казах колко са без отговор, но се работи по 4 от случаите и са образувани 6 производства. Ние имаме надежда, че сме допринесли нещо за работата на прокуратурата. Но анализът на отговорите ни показа:
Първо, че продължава практиката на прикриване на истинските мотиви на прокурорите за прекратяване на делата срещу управляващите, които имат голям обществен отзвук. В почти нито един отговор на наш сигнал не е посочено изискване от закона, конкретен мотив за прекратяване на дело. Ползвани са общи формулировки. Прокуратурата няма нужда от такова завоалиране на нещата, не й прави чест.
Второ, продължава натискът, според нас, така може да се прочетат няколко от отговорите, които сме получили, натискът върху политици чрез забавяне на повдигнати срещу тях дела да имат определено политическо поведение. Такъв е случаят с разследването за незаконно придобиване на държавни имоти от Симеон Сакскобургготски – сигнал, подаден не само от нас, но и от много други, очевидно заинтересовани лица. Такъв е случаят и с действията на брата и бащата на бившия финансов министър Милен Велчев. И тези дела стоят на трупчета и чакат.
Накрая, има очевидно прикриване на престъпления, извършени от представители на Българската социалистическа партия. Съжалявам, но имам факти, които показват, че е така.
Първо, прекратеното дело на Бригадир Аспарухов. След дълги и настоятелни питания разбираме, че Бригадир Аспарухов продължава да е подсъдим. Никой не е предприел никакви действия да продължи съдебното преследване срещу него, въпреки че делото му е прекратено в съда, което е нарушение на закона и това е констатирано от самата прокуратура.
Второ, същата е ситуацията с вътрешния министър Румен Петков – 4 дела прекратени срещу него без ясни аргументи; подпис на документ с невярно съдържание за Христо Марински; прикриване на убийците на Ангел Димитров – Чората, всъщност препятстване на правосъдието пар екселанс. А всъщност пред очите на цялата общественост прикри убийците и заяви, че той си е умрял там - от какво беше; прикриване на присвояването на 14 млн. лв. от таксови марки, разкрито в доклад на самата прокуратура. Ние още не знаем какво се прави по този случай.
Така че към това, като добавим и елементарната проверка, елементарното запитване до иракските правосъдни органи, за да се установи причината, поради която в доклада на Съвета за сигурност присъства обвинение срещу Българската социалистическа партия за това, че е получавала финансиране от Саддам Хюсеин, дори това елементарно нещо е оставено без последици и продължава да стои без последици. Никой няма полза от прокуратура, която работи по този начин.
Завършвам с позицията на Демократи за силна България: ние можем да приемем този доклад само за информация. Не можем да приемем този доклад, в смисъл да се съгласим, че приемаме тази дейност на прокуратурата, която се отчита в него. Ние имахме големи надежди, че ще има прелом в работата на прокуратурата – нещо, което, за съжаление констатираме, че не е направено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Господин Българинов преотстъпва мястото си за изказване на госпожа Дончева.
Давам думата на народния представител Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители и членове на Висшия съдебен съвет! Признавам си, че в този момент много предпочитах да съм в опозиция, защото не мога да намеря много доводи, с които да оборя господин Костов. (Ръкопляскания от ДСБ, ОДС и “Атака”.)
Имайте предвид, че когато той беше управляващ, говореше доста лежерно и самият той назначи господин Филчев, с чието наследство сега трябва да се справяте. Когато ставаше дума как да се поправи това наследство и какви инструменти да имат политическата и съдебната система, той беше най-големия защитник на статуквото под формата на независимост на съдебната власт. Много ми е неприятно, че не мога да опровергая фактите, които изнесе за хотелиерите – висши магистрати и подобни, а и за други лица.
Но само стоейки на независимостта на системата, ще трябва да признаем, че ще я оставим без инструменти. Много се надявам, че както аз днес в този дебат мога да кажа, че не мога много сериозно да опонирам на фактите, които господин Костов изнесе, така по дебата и за Агенцията за сигурност, и за новите промени, свързани с конституционното и законово устройство на съдебната система, Демократи за силна България ще проявят повече конструктивност заедно с критичност и обективност, които никога не са излишни, стига да водят до полезни и сериозни решения.
Знам, че е по-лесно да се говори в опозиция, обаче аз съм в редиците на най-голямата парламентарна група – един от инициаторите да има такъв парламентарен контрол.
Може би докладът е много прокурорски - като за национално съвещание на прокуратурата, но може би вторият доклад ще бъде по-центриран към причини, условия, по-глобални проблеми като за Народно събрание. Може би и нашите изказвания днес няма да са на равнището на онова, което сме заложили в закона, но мисля, че трябва да приветстваме началото, когато парламентът и представителите на една от основните правозащитни системи могат да дискутират ситуацията, каквато е, и какви решения трябва да има занапред.
Моят прочит на доклада показва, че кой знае защо първенствуващо място в България са заели транспортните престъпления и особено управляването на МПС след употребата на алкохол. Това, разбира се, е проблем, голям проблем, но когато тези престъпления са станали водещи, това означава, че ние сме много зле с регистрацията на истинската криминална престъпност и с нейното разкриване.
В началото на доклада е посочено, че прокуратурата е използвала статистиката на МВР по отношение на разкриваемост. Мисля, че това не ни дава възможност за никакъв анализ – не заради сегашното Министерство на вътрешните работи. Това е проблем повече от 15 години. Има поговорка: “Лъжа – по-голяма лъжа – най-голяма лъжа – статистика”. Кои са някои от ключовите проблеми на сегашната статистика, които изобщо не позволяват обективен анализ на това какво и защо се случва? Знаете, че когато МВР получи заявителски материал и го регистрира, то го отчита. Нямаме надеждна система за това как да контролираме нерегистрираните престъпления, а те са много. Когато нещо се регистрира и МВР посочи извършител, те започват да си го отчитат, но когато го дадат на прокурора и той каже: “Не, той не е извършителят” и го върне обратно, тази преписка се отчита толкова пъти, колкото пъти е минала по “тегела”, с толкова извършители, независимо, че те на практика може да са мними. Ако делото или преписката са вървели до съда, това още повече се увеличава. Та тогава нещо, което пет пъти е върнато като неразкрит извършителя, в статистиката, давана от МВР, фигурира като пет преписки с пет разкрити извършителя. Това очевидно се нуждае от корекция, за да имаме точна база, по която да правим анализ. Онагледих го с пример, защото трябва да се съобразим с подготовката на тези, които следят дебата.
Друга особеност в момента е извънредно големият брой преписки, циркулиращи в системата. Той е изкуствено раздут. Той е резултат на формалистичен подход, защото ние нямаме система, по която да стимулираме допълнителна разкриваемост. Когато едно лице – дознател работи по някакво престъпление и открие и други неща, то няма никакъв стимул да продължи да разширява разследването и примерно по един извършител на документно престъпление, при който се е натъкнал на данни за кражба, да продължи да работи и по кражбите. Така например миналата година във Върховния касационен съд имаше за кумулация едно дело срещу един човек, който беше осъден по 23 дела за кражби – нещо, което винаги е било едно дело, групирано срещу общ извършител, по което много по-лесно се работи – и да му разкриете неразкрити престъпления, и да го засечете със системата.
Това общо число на стотици хиляди бройки на практика е девалвирано и създава впечатление, че системата се занимава с изключително дребни неща, да не говорим, че създава организационни затруднения.
Анализът на числата трябва да почива на обективност. Ако няма да местим статистиката от Националния статистически институт, ще трябва да отчетем, че тези хора вкарват в компютрите на статистиката онова, което им се подава. Трябва да се помисли (и за мен това е едната от препоръките) да се обвърже високата достоверност на разкрит извършител с внесен обвинителен акт. Навремето това се правеше с картони. Дали сега ще се произведе подобна система, дали ще се измисли нещо по-добро – нямам готово решение на въпроса, но смятам, че това трябва да се направи. В противен случай ще си говорим за разкриваемост и за общ брой дела, който ще смайва света, но няма да води до достоверни изводи.
Системата за работа по задължаването на МВР да регистрира престъпност е много тежък проблем. Неслучайно транспортните дела са извадени. Там не можете да си вземете щетата без протокол за спиране на делото или за друг акт. Ами общата криминална престъпност?! Ситуацията с квартирните кражби и кражбите на МПС-та е отчайваща, защото вашите проценти са ниски на базата на регистрираната престъпност, а тя е много под истинската престъпност.
И няма смисъл да обясняваме този факт примерно с неща от рода на това, че нямало контролирана доставка, разработени правила за не знам какви специални разузнавателни средства и др. Квартирните кражби и масовите кражби въобще не искат специален инструментариум, те искат сериозна агентура на криминалната полиция и сериозни криминалисти. Каквито в МВР за съжаление няма.
Системата за наблюдаване на предварителното производство и новият Наказателнопроцесуален кодекс. Очевидно най-големите проблеми са във фазата на досъдебното производство. Фигурата наблюдаващ прокурор не е нова, няма значение, че я отчетохме пред Европа, тя винаги е съществувала. Но прокурорът като шеф екип не позволява да бъде създадена – което виждам, че лансирате в доклада – ако в МВР няма хора, които се занимават само с дознаване. Не само обясненията, политиката на Вътрешното министерство, за което част от колегите говориха, че ще има десетки хиляди разследващи, обслужват само един проблем – залежалите папки, които са факт и са много, да бъдат разпределени на глава от населението служители на МВР. Когато разпределите тези папки, вие ще разтоварите човека дознател, който днес ги е събрал в задната си стаичка, но вие по никакъв начин няма да ги приключите качествено, в срок и по какъвто и да било друг начин.
После, задавам Ви прост въпрос не в рамките на процедурата за задаване на въпроси. Вие сега казахте, че делата на специален отчет са много и прокурорите не могат да ги обслужат, просто защото те са твърде малко за преписките, които се движат с гриф “Специален отчет”. Ако сега един прокурор в средно голям град работи примерно с 20 дознатели и допуснете към Министерството на вътрешните работи да позволи да дознава куцо, кьораво и сакато в МВР, този ваш прокурор ще трябва да работи с 200 души, в София може би с 2000 души. Е, как си го представяте това? Защото, в интерес на истината, ние чакахме, без разлика на раса, пол занятие и парламентарна група, една много по-ясна позиция на прокуратурата по напъните на Вътрешното министерство за изменения на Наказателнопроцесуалния кодекс, които обслужват, уверявам ви, само едно и също нещо – как да разпределим залежалите папки на глава от населението служители на МВР. И да кажем: “Хайде, решихме въпроса. Петров не я докара доникъде, но да си бият главата в прокуратурата, не е наш проблемът.” Това не може да бъде решавано така, трябва да се оптимизира организационният механизъм. Вярно е, ще ни кажете, нашият доклад е за прокуратурата, а това касае МВР. Но без прокурор да пипне, да осмисли системата и да го уреди в евентуална променена инструкция за следствена работа, не може да стане. Вие сте хората, които имате много по-обобщен поглед, много по отвисоко. В милицията и в полицията се гледа тясно, в рамките на работното място.
Има огромен брой спрени дела. Спрените дела де факто са чадъри. Трябва да има раздвижване на системата там. Но още по-трагично е положението с делата, които залежават в МВР. Защото ние днес отчитаме този проблем с 12-те хиляди прекратени дела поради изтекла давност, а пък същевременно сме създали механизъм да се натрупат още такива дела.
Организацията и работата на прокурора трябва да бъдат свързани с това да се водят минимум неоснователно дела. Първо, заради репресията срещу човека и второ, заради ефективността и заради оптималната работа на системата. Давам ви пример, не за парламентарист, за висш служител на МВР, за да разберете, че намеците, които ви се отправиха от различните парламентарни групи за продължаващо поръчково използване на прокуратурата, не са неоснователни. Вие получихте сигнал срещу ген. Кирил Войнов, шефа на пожарната. Прокуратурата отговори изненадващо бързо и пълно, сигурно на десетина страници, защо сигналът е неоснователен. Пункт по пункт. Две седмици по-късно Инспекторатът на МВР ви изпрати абсолютно същия сигнал. И дори без да отменяте отказа, вие образувахте дело. И разкарвахте един генерал от МВР месеци наред с мярка за неотклонение за това, че дал – шефът на българската пожарна! – мобилни телефони на секретарката си и на шофьора си с лимит 100 лв.! На кого ще обясним, че това е съставомерно деяние? И ако може това да се направи срещу един генерал от МВР, какво може да стане срещу някакви неизвестни, анонимни, средни хора? Какво може да стане? И това, разбира се, завърши с прекратяване. Но защо въобще беше образувано?
Делата срещу депутати, които вие поискахте на базата на предварително образуваните искания на Филчев, според мен налагаха един предварителен преглед на прокуратурата, след като сте получили имунитетите. Парламентът може да е дал и политически знак, но трябваше да прегледате какво и за какво става. За какво могат да говорят тези серии оправдателни присъди? Да, ние вече сме доста по-осторожни, когато гледаме имунитети. Може би някои от тези неща не са най-радващи прокуратурата, но ви уверявам, че го правим обективно и, мисля, не вредно за държавата.
Имате няколко супершумни дела. И суперсбъркани! Което означава, че е по-добре да не се говори, по-добре е да не се вика “хоп” преди да скочиш. Може би вече ще стане по-ясно онова, с което ви закачих януари месец, че толкова много медийни изяви никога не са съдействали да излезе едно дело. Колкото повече разказвам на противниците си какви факти държа, толкова по? ще им намерят противодействие. Някъде трябва да се намери златното сечение между пиара и ефективността. Разбирам затруднението ви, защото просто знам, че има министри, на които денят им минава в пиар, дейността им е пиар и смятат, че това върши работа. На тях – може би, но на държавата - силно се съмнявам.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И кметове!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И кметове също, да. Това всички софиянци го разбират.
Компетентността на следствието, за което вие поставяте въпрос. Струва ми се, че тя не може да минава през призмата “следователите са много свободни, дай да им намерим работа”. Сега влиза на второ четене Законопроектът за Агенцията за национална сигурност. Може би си заслужава да видим какво решение ще изберем и дали не е добре прокуратурата да поеме разследванията по тези дела с право да възлага на следователи изцяло или отделни действия вместо отново да вземем НПК и да се разправяме пък с Еврокомисията ние втори следствен център ли правим или не правим. Още повече, че прокуратурата е приела на работа неколкостотин следователи, които се предполага, че са квалифицирани, и ако прокуратурата иска, би могла да си създаде собствен капацитет. И ако иска бюджет за експертизи, за други неща, това също би могло да се уреди.
За сроковете на разследване. Прави впечатление, че има едно омързеляване на системата, което протече в годините и вече е толкова ясно изразено, че ако преди 20 години 90% от делата са се движели в сроковете на сегашните съкратени производства, вече ние нищо не можем да направим в съкратени срокове. Не само сме дали по-големи срокове, ами виждам в отчета на апелативните ви прокурорски райони, че почти навсякъде искат отново да ги удължат. Смисълът на тази прословута ал. 7 на чл. 234 беше само един – когато видяхме колко следствени действия се извършват извън всякакви процесуални срокове и колко дела са останали извън всякакви срокове, така че да е изтекла абсолютната давност, сложихме този текст, за да може в продължение на една година под Ваш личен контрол да се види и да се вкара системата в някакъв график. Той може пак да е разтеглен, но поне всяко дело да е минало и да е сложено някъде, за да знаем колко дела циркулират в системата. Ако имате по-добър организационен механизъм, в който ние да сме осигурили, че делата ще се движат в процесуалните срокове, ние не държим на тази ал. 7. Ако искате си назначете служител, който да подписва вместо Вас. За нас е важно само следното: да има абсолютна гаранция, че процесуалните срокове ще бъдат спазени. Защото ако не можем да вкараме системата в ритъм, ние просто ще я оставим на самотек.
За дознанието и организацията на дознанието, ако вие оставите МВР да разследва както то намери за добре, а то сега иска да разследва под контрола, под надзора, под ръководството на полицейските началници. Всъщност за това е и големият спор. Полицейските началници да контролират дознанието и неговия изход. Трябва да си дадете сметка за това.
В заключение ми позволете да Ви поздравя с първия доклад и да се върна към преждеговорившия. Той изсърба много горчиви чаши с назначаването на хора, за които лично беше гарантирал. Сега вие сте наред. Всеки път си спомняйте този горчив опит на господин Костов и никога не се обиждайте и не наричайте “политическа намеса” грижата на всички останали заинтересовани да намерят добро решение за системата. Не мислете, че те търсят обезателно решение, което не е професионално мотивирано. (Ръкопляскания.)
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Браво, Таня!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За ориентация госпожа Дончева говори 21 минути, плюс 7 минути госпожа Манолова - общо 28 минути има изразходвани Коалиция за България. Следователно остават 12 минути за Коалиция за България.
Има ли реплики към госпожа Дончева?
Господин Дилов, Ваш ред е, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин главен прокурор, почитаеми магистрати! Аз ще бъда кратък по простата причина, че съм лаик в системата. Ще говоря професионално за нещо, което разбирам, а то е именно, че прокуратурата спешно се нуждае от логопед. Вероятно ще кажете, че и аз се нуждая, но моите говорни недостатъци не засягат чувството за справедливост на българина, може би чувството му за хумор, но чувството му за справедливост – в никакъв случай.
Върху чувството за справедливост се крепи философията за държавата. Вашата основна задача в този доклад беше да кажете на българите, че българската държава е станала малко по-справедлива през изминалата една година. Те вероятно се сещат – хората, които ни гледат по телевизията, че ако прокуратурата си върши добре работата, много от преждеговорившите например нямаше да могат да говорят тук, в тази зала. Но да не ги оставим да се сетят. Затова имате нужда от логопед. Да им кажем направо, и това е вашето задължение, какво следва, кое е зле и кое е добре. Данните, които бяха изнесени днес тук, представете си един обикновен човек пред телевизора в този момент, който силно се ядосва, че не си гледа любимия сериал, но чува някъде, че на един прокурор се падат по 545.5 наблюдавани дела. Този човек, какъвто и да е и каквото и образование да има, вероятно може да направи сметка, че годината все пак има 365 дни, тоест у него вероятно остава усещането, че може би прокуратурата не е нещо много ефикасно. Това е едната страна на полюса на публичността на това, което се случва днес.
На другата страна са знаковите дела, за които много се говори тук. Някъде помежду тях е звездеенето на определени хора от прокуратурата в медиите, което вероятно допринася нещо за тях, но като цяло за институцията – по никакъв начин. Имаше знакови дела, особено около “Топлофикация”, а и някои други, около които наистина, госпожа Дончева ви го каза преди малко, публичното поведение, нецентрализирано, необрано, неадресирано към послание, което да стигне до хората, беше изключително контрапродуктивно и всяко следващо развитие по едно такова дело само допълнително доказваше това внушение.
В заключение бих искал да ви обърна внимание, много бележки мога да направя по конкретния доклад, но наистина ми се ще да говорим не толкова за това, което съвсем професионално сте дали тук, колкото за нещата, които зависят от вас и от нас.
Да седнем да спорим за политическото влияние в правосъдната система е смешно. Очевидно е, че някъде има кръвосмешение. Очевидно е, че това кръвосмешение на властите понякога не ражда идиоти, напротив. За мен например, казвам на колегата Шопов, но него го няма, за мен е съвсем нормално добър специалист по право да съветва българския президент и той да стане след това главен прокурор. Бих се притеснил от обратното, ако го съветва идиот. Това, което например хората тук трябва да чуят е, че единението в усилията за справяне с престъпността не е само в това да вкараме знаковите неразкрити престъпления в съда. Ужасно е например това, което се случи със сестрите Белнейски, че няма напредък. Ужасни са и знаковите убийства на Кюлев, на Сашо Тасев, стрелбата по Манол Велев – всичко това тежи и хората първо това трябва да чуят. След това трябва да чуят нещо много важно, което за жалост не прозвуча по никакъв начин в тази зала, а тук е мястото, господин главен прокурор и господа прокурори, вие да го кажете.
Направил го е един ваш колега, аз съм очарован от един много кратък негов текст – прокурорът от Върховната касационна прокуратура – Петър Раймундов, който просто каза и той го казва на нас в тази зала, че в сегашната философия на правото „големите пострадали са пострадалите”, че нашето право в крайна сметка защитава много повече като процедура и като отношение извършителите на престъпленията, отколкото жертвите и че всъщност няма кой да защитава тези жертви. Просто то така е направено. Процесът е така направен. Заради презумпцията за невиновност той пази, понякога превръща в герой престъпника и всъщност още повече с мудно, бавно процедиране увеличава ужаса, който една жертва е преживяла, независимо за какво става дума. С публични звезди, прочути от спорта, се случи това наскоро в дела, по които тепърва върви процес и затова не си позволявам да ги коментирам конкретно.
В заключение искам да кажа, че наистина едно от нещата, които прокуратурата, Главна прокуратура трябва да реши е начинът, по който публично ще представя своята дейност, защото той е ужасно важен и далеч надхвърля личния имидж на главния прокурор или на отделни прокурори. Той е една от тухлите, на която се крепи философията на държавата – усещането за справедливост. Като го махнете, остават данъците, а данъците, колкото и да са умни, никога не могат дори да създадат илюзия за справедливост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Давам думата на народния представител Надя Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин главен прокурор, уважаеми дами и господа членове на Висшия съдебен съвет, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз бих искала да засегна съвсем набързо, тъй като темата е обширна, въпроса за участието на прокурора в гражданския, в административнонаказателния и в административния процес, тема, която не беше дебатирана нито в Комисията по правни въпроси, нито днес в залата. Преди това съвсем накратко се чувствам длъжна да отговоря на становищата на някои колеги отдясно, във връзка с политизацията на съдебната система и съдебното производство.
Уважаеми колеги отдясно, темата за политизацията нахлу в съдебната система през 1991 г., когато СДС спечели парламентарните избори „с малко, но завинаги”. Тогава аз бях председател на Районния съд във Видин и много добре си спомням как колегите бяха уволнявани по факсовете. Факсовете буквално бълваха заповеди за уволнение, колеги. Много добре си спомням как никой тогава от действащите магистрати не си вдигаше телефона, защото и по телефона се уволняваха магистрати и на тяхно място, извинете ме, но нахлуха хора, които са случайни на професията, на нейния манталитет и тогава започна политическото влияние върху системата. Както знаете разтурихте Висшия съдебен съвет, избран от Великото Народно събрание, знаете какво се случи със Съдебния съвет през 1997 г., така че през цялото това време политиците отдясно кадруваха системата.
Няма защо да се оплакват и да хвърлят вината другиму за политически действия и назначения. Съдебната система, както е известно, е консервативна и инерционна система и не би могло новото мнозинство днес да отговаря за ваша кадрова политика преди толкова години. Но, хайде да говорим професионално, въпреки че е много важно да се напомнят тези неща, тъй като подобен подход опозицията има и по отношение на здравеопазването, на образованието. Всичките беди се стоварват върху днешното мнозинство, което няма никакво участие в политическото кадруване и въздействие върху системата, което вие правехте толкова години от демократичните промени насам. Но, както казах, нека да говорим професионално.
Колеги, аз също съм изкушена съвсем накратко да взема становище по наказателноправните проблеми, по проблемите на наказателното производство, тъй като това е една от основните функции на прокуратурата, но съвсем накратко бих искала да спомена личните си впечатления и впечатления на мои колеги от работата на дознателския апарат. Да, помня как тези момичета и момчета започнаха в дознанието, знам на какво ниво бяха, но знам какво е положението в момента. Те са много старателни, много амбициозни и мисля, че се справят добре.
Отделен е въпросът, че броят им е недостатъчен, че престъпността се усложнява и е необходима работа в досъдебното производство от специалисти с опит и подготвени по сложни и тежки дела за разследване. В този смисъл подкрепям идеята, която звучи тук в залата и в доклада на прокуратурата да се обърнем към следствието, което несъмнено разполага с много ресурси в тази посока. Грехота е такива специалисти днес да бездействат.
Затова съм на мнение, че следствието трябва да бъде натоварено, но по един-единствен начин: като се разшири материалната компетентност на следствието, като им се възложат разследвания по дела по корупционни престъпления, дела против финансовата и данъчната система, пране на пари, организирана престъпност, престъпления срещу и от малолетни.
Не споделям обаче, уважаеми колеги от прокуратурата, становището в доклада ви на стр. 127, където се предлага втори подход за уплътняване работата на следователите, а именно да се създаде възможност наблюдаващият прокурор по своя преценка да преобразува делата от дознание в следствие, в зависимост от степента на сложност на делото. Мисля си, че това упражнение вече е правено в българското досъдебно производство през 2000 г. Доколкото имам спомени, колеги, това не се увенча с особен резултат.
Това – да, следствието трябва да бъде натоварено, трябва да бъде ползвано, но само по първия предложен подход – разширяване на материалната компетентност на следователите.
Това, което искам да кажа, надявам се, без да злоупотребявам с времето, е и по много важния въпрос за участието на прокурора в гражданския процес. Вярно е, че реформата на гражданския процес, който започна през 1997 г., колеги отдясно, разви една философия на пълно отрицание на служебното начало в гражданския процес. Затова беше изменен чл. 27 от Гражданския процесуален кодекс, затова бяха изменени чл. 28 и чл. 30 от все още действащия ГПК и правомощията на прокуратурата в гражданския процес бяха силно ограничени. В резултат до момента прокуратурата може да предявява искове за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение и отмяна на запрещение, може да предявява искове за отмяна на издаден охранителен акт и още няколко иска, тоест предявяват се искове само в случаите, предвидени в закона, което стеснява много приложното поле за действие на прокурорите. Мисля, че тук Народното събрание ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То и в новия ГПК е така, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Така е, господин Корнезов, така е, професоре, но ако обърнете стенограмите от обсъждането на новия ГПК, там изрично съм взела становище по този въпрос. Смятам определено като бивш съдия по граждански и наказателни дела, че ролята на прокуратурата в гражданското правораздаване е много важна. Не бива да се подценява тази материя, още повече, че то си е задължение по Конституция на прокурорите – общият надзор на законност. Да си го кажем направо – тези нарушения на гражданското и административното законодателство създават хранителна среда за вършене на престъпна дейност. Трябва на всички нива в държавата, като се започне от министерства, ведомства, контролиращи органи, общински съвети и кметове прокуратурата да упражнява общия надзор по общия административен контрол за законност, както впрочем и гражданско-правните отношения.
За илюстрация: всички колеги знаят, че така наречените договори за замяна между общината и държавата, от една страна, и частни лица, всъщност заобикалят законите. Знаете колко тежък проблем са тези договори за замяна, които се сключват. Има, мисля, и законодателни предложения в тази посока – договорите за замени да бъдат ограничени и прочее. Така е, но колко по-лесно и колко пт в интерес на обществото би било, ако прокурорите можеха да предявяват искове за нищожност на тези договори.
Ето защо съм изненадана от това, че в доклада на Главната прокуратура е отделено много малко време за участието на прокурора в гражданския процес и в частност правото му да предявява искове, да обжалва дела, по които няма участие, тъй като смятам, че това е в интерес на обществото, от една страна, смятам, че прокуратурата е достатъчно компетентна да се справи с този въпрос.
В заключение бих искала да кажа, че съм удовлетворена от процедурата по изслушване и приемане доклада на Главна прокуратура, която е нова, която се развива успешно, макар и за първи път, пред българския парламент. Докладът, който беше внесен от Главна прокуратура, го схващам като част от диалога между законодателната власт и прокуратурата, като нов стандарт на поведение и на отношения между двете власти и, разбира се, като израз на новото и много добро взаимодействие между съдебната и законодателната власт, въпреки разделението на функциите им. Затова приветствам подобно поведение от страна на прокуратурата. Радвам се, колеги, на нашия задълбочен дебат и заявявам, че становището на Комисията по правни въпроси, материализирано в проекторешението, би следвало да бъде прието и докладът на прокуратурата да бъде одобрен със съдържащите се, не бих казала чак препоръки, становища и мнения, които в крайна сметка са в интерес на обществото и доброто правосъдие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Антонова.
Заповядайте за реплика, господин Костов.
Докато господин Костов дойде до трибуната, ще си позволя едно изречение. Напълно споделям Вашето становище за участието на прокуратурата в гражданския процес. Те сега са с вързани ръце. Нищо не могат да направят. Дайте им власт и тогава могат да отговарят за това.
Господин Костов, с леко нарушение на правилника Ви давам думата.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Три въпроса.
Кой въведе извънсъдебното споразумение? Кой въведе полицейското разследване?
Ето на тези два въпроса да ми отговорите, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Под формата на реплика бяха зададени два въпроса. Допустимо е на практика.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Антонова, по повод на Вашата теза за политизирането на съдебната власт и прокуратурата.
Вие всъщност казахте, обръщайки се към десницата, следното: няма защо да се сърдите за това, че тя е политизирана, защото вие започнахте, няма защо да се сърдите, че и сега е така. И бяхте абсолютно откровена. Защото, госпожо Антонова, тук става въпрос не за политизиране, защото трябва да бъде политизирана, трябва да има политическа визия, а за партизиране. Вие сте права и това ще продължи дотогава, докато тази структура на съдебната власт продължава...
Големият проблем, госпожо Антонова, е структурата на съдебната власт и мястото на прокуратурата в нея, която се създаде от Конституцията, която вашата партия създаде. Всъщност днешният доклад е най-яркият пример и изразител на този голям проблем, тъй като прекъсването на отговорността води до всичко това – нищо не струва отговорността на правителството за борба срещу престъпността, след като от един момент нататък отговорността се прехвърля на независимия орган на съдебната власт – прокуратурата. Нищо не струва отговорността на прокуратурата, защото в една голяма степен събирането на доказателства се извършва от изпълнителната власт. И ще имаме такива абсурди като тези статистики, които и днес виждаме, дотогава, докато прокуратурата бъде нещо различно от отговорността на изпълнителната власт, като в днешните статистики се отчита например 54% разкриваемост, а в същото време например по отношение на организираната престъпност виждаме 1220 престъпления, над 500 акта на прокуратурата, само 165 влезли в сила присъди. Къде са тези 54%?
Но това ще продължи дотогава, докато няма единност на отговорността – прокуратурата по мое лично мнение трябва да бъде част от изпълнителната власт, за да може тогава наистина да има истински парламентарен контрол. Абсолютно прав беше главният прокурор, че не може днес да има парламентарен контрол, не може да се търси отговорност така, както би се търсила, ако това е част от отговорността на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето Ви изтече!
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Май че се очертава нещо добро да излезе от този дебат, и то е във връзка с казаното от госпожа Кочева.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Антонова!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Като студентка бяхте Кочева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И Вие ли сте били студент, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Май че. (Весело оживление.) Вие се съмнявате.
Въпросът за участието на прокуратурата в гражданския процес е възможността на прокурора да атакува нищожни сделки и такива, които застрашават държавния интерес.
И Вие, господин Корнезов, между двете изказвания също изказахте нещо в тази насока. Така че ако излезе нещо положително от този дебат, може би ще бъде това. Такава е ролята на всички управляващи от Тридесет и осмото Народно събрание досега. Явно на управляващите не им се иска да въвеждат прокурора като важна и решителна фигура с правомощия в гражданските правоотношения, що се касае до правоотношенията, свързани с търсенето на държавния интерес по отношение на нищожни сделки. Неслучайно в Тридесет и деветото и в Четиридесетото Народно събрание този проблем продължава да съществува като много тежък проблем за българското общество – ролята на прокурора.
След изказаното до този момент от страна на БСП аз се надявам, че ще бъде поправена тази грешка. Напомням, че в самото начало на работата на Четиридесетото Народно събрание един от първите няколко законопроекта на “Атака” беше в тази връзка. Само с поправка на два текста в Гражданския процесуален кодекс и с една добавка в Закона за прокуратурата въпросът може да бъде решен генерално и така прокуратурата отново да възвърне ролята си на стожер за защита на държавния интерес и за важното си участие в гражданския процес изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше нещо като реплика.
Госпожо Антонова, всъщност господин Шопов изрази съгласие с Вашата теза, доколкото поне аз разбрах.
Имате думата.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви.
Да, наистина част от така наречените реплики като че ли потвърждават моето становище. Специално господин Шопов изцяло се солидаризира с казаното от мен. Надявам се, че това не е поради сантимент, тъй като сме били в един курс, а принципно ние, отляво, сме прави.
Уважаеми господин Костов, не питайте мен кой въведе споразумението като процедура. Може би Вашият колега отдясно, колегата Димитър Абаджиев ще Ви каже по-точно кой въведе споразумението в наказателния процес. Питайте Димитър Абаджиев. (Реплика от народния представител Иван Костов.) Какво беше становището на левицата тогава, която се стараеше да ограничи приложението на това споразумение? Помните ли дебата? Аз съм го слушала като практикуващ съдия – дали делото за убийство да се обхваща от споразумението и прочие. Но както и да е. Който и да го е въвел, аз смятам, че споразумението има място в този процес, защото това е практика не само в Европа, а и оттам океана.
Друг е въпросът как се прилагат тези текстове на споразумението, но това е тема на отделен дебат.
Аз възприех тези реплики като ваше несъгласие с моята теза за политическата намеса на десницата в съдебната власт. Да, такава е, уважаеми колеги. Тази политическа намеса не продължава. Израз на липсата на политическа намеса е днешната процедура по изслушване, тъй като работата на прокуратурата е изложена на показ, на публичност, на откритост и всеки от вас и от нас, управляващите, може да вземе становище по работата на прокуратурата. Това е съвременен метод, съвременна процедура, показваща зрелост не само на нашето общество – показваща зрелостта и на левицата впрочем, и категоричното несъгласие на левицата да се меси политически в работата на магистратурата. Помним горчивия опит от 1991-1992 г. та до онзи ден, господин Костов и господин Абаджиев, даже и ти, Павка, беше част от мнозинството тогава, как разсипахте системата. Ние, магистратите, го помним от онова време и това впрочем е едно от големите престъпления на дясното управление! Разсипахте съдебната система – ето това направихте. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми гости от Висшия съдебен съвет, уважаеми колеги! Аз искам да се обърна към правителството на съдебната власт, което стои там, горе, над нас,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А има и долу.
МИНЧО СПАСОВ: … част от него е и между нас, първо, като израз на дълбокото уважение, което всички ние и като парламентаристи, и като граждани на страната дължим на съдебната власт. Символно е, че в момента стоите над нас и ни гледате отгоре, защото ноторен факт е, че доброто управление се крепи на съда. Аз ще продължавам да се обръщам не само към главния прокурор, а и към всички вас, представителите на Висшия съдебен съвет, членовете на Висшия съдебен съвет, защото конституционният текст, който стана причина да ви поканим днес тук, за първи път в историята на нашия парламент, разпорежда точно това – че вие, ВСС, внасяте Доклада за дейността на прокуратурата. Това че господин Велчев преди малко говори тук и ни обяснява по него, разбира се, е много важно и полезно, но вие сте тези, които първо сте го изслушали и сте приели неговия доклад. Поради кратките срокове на вашите действия не сте имали възможност и време да дадете препоръки по него, още повече, че предният Съвет го е гледал.
Аз се надявам, че при следващия доклад ще имаме вашето становище като вносители на този доклад, защото, пак повтарям, Конституцията казва, че Висшият съдебен съвет, правителството на съдебната власт внася този доклад. Аз се надявам, че дребните дрязги и театралниченето, на което станахме свидетели преди малко, не са засенчили духа на добронамереност, който като парламентаристи се мъчим да въдворим при отношенията със съдебната власт и с останалите власти, разбира се и с изпълнителната.
Затова искам да се върна на думите, с които господин главният прокурор започна – надеждата му, че настоящото изслушване няма да се превърне във форма на парламентарен контрол. Опазил ни Бог! Ние нямаме право на подобен контрол. Такъв самоконтрол трябва да осъществява Висшият съдебен съвет – правителството на съдебната власт.
Нашата цел, на събирането тук на двете власти, е да дадем знак на обществото за нова ера в отношенията ни – ерата на прозрачността, ерата на диалога. Знаете, че празното противопоставяне води само до излишен разход на енергия, който е непродуктивен. Плодовете му жънем всички ние.

Какво чухме досега? Чухме много верни неща. Чухме неща, на които аз лично ръкоплясках, надявам се да чуя още. Чухме и твърдения по конкретни казуси. Не мисля, че те са много уместни, макар да звучаха оригинално.
Това, което ми се иска да чуя е призив от народните представители, а също така и чуваемост от страна на представителите на съдебната власт, за обединяване на усилията, без това да нарушава по никакъв начин правото на съдебната власт, на съдиите, на прокурорите и следователите да формират решенията си по конкретни казуси напълно самостоятелно с оглед разпоредбите на закона.
Тук се чуха думи, които за мен бяха доста евтино политиканстване, че политическата система оказвала невероятен натиск върху съдебната власт; че едва ли не съдебната власт била толкова слабовата, беззащитна и глуповата едва ли не, че тя ги слушала. Извинете, но недейте да подценявате съдебната власт, колеги!
Съдебната власт и нейните представители, нейните управляващи, са висококвалифицирани юристи – хора, които са заслужили уважението да застанат начело на тази власт и се надявам, че ще имат смелостта – подчертавам думата “смелостта”, да я управляват коректно.
На стр. 14 от доклада на комисията и на стр. 12 от същия аз не мога да не отбележа една положителна тенденция. Там е казано, че след извършените проверки и ревизии са образувани 12 досъдебни производства срещу магистрати. За сравнение с периода 1999-2005 г. – 3 досъдебни производства. Това е нещо, което наистина заслужава адмирация, което заслужава доверието, че съдебната система все пак показа, че може да се самолекува. Защото не е наша работа, не е в нашите правомощия да лекуваме съдебната система, но съдебната система, нейното управление, нейните управляващи трябва да бъдат достатъчно смели, за да я лекуват и да я освободят от тези магистрати, за които за съжаление всички знаем, че не заслужават този пост. Никой не е идеален, но ако съдебната система не се освободи от тези хора, аз бих използвал и по-остри думи, но ще се въздържа, то просто и останалите в тази съдебна система ще работят много по-трудно, ще дишат много по-трудно, а и цялото ни общество няма да върви напред достатъчно бързо. Ще бъде затруднена и нашата собствена работа.
Каква беше заплахата, която се коментира? Тя изпъкна и в думите на господин Филип Димитров, който се противопостави на това да имало препоръки в евентуалното решение на Народното събрание. Извинете, но смятам, че всички вие – и тези, които стоите в момента над нас, а и хората в залата ще се съгласите, че ние трябва да имаме диалог. И аз адмирирам това, че главният прокурор е отправил препоръки към нашата работа – на Народното събрание. На стр. 14 от доклада аз откривам четири препоръки за законодателни промени от страна на главния прокурор, от страна на съдебната власт.
Пак подчертавам – аз адмирирам тези ваши препоръки, защото вие сте хората, които са на пулса на законодателството. Вие знаете как го прилагате и къде са неговите кусури. Не мислете, че ние мислим, че сме идеални и че сме създали идеалните закони. Не е така. Но нашата добронамереност също смятам, че трябва да бъде уважена и не бива да се обиждате, ако ние се опитаме от тази трибуна в обществен интерес – подчертавам, да дадем някои наши препоръки. Защото отговорността за доброто управление на обществото е обща.
И ако си представим триъгълника на властта – законодателна, изпълнителна, съдебна – всеки един от тези полюси носи своята отговорност и не може да се самоизолира и да хвърля вината върху другите два. Ако има опити за неправомерно въздействие от нас върху вас, моля сигнализирайте! Аз съм върл противник на партизирането на работата на съдиите, абсолютен противник! И затова имам един добър пример за това какво направи човек от изпълнителната власт преди само седмица – господин Тадаръков. Той каза, че ето тук, един депутат ме натисна за еди-какво си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама, дали е вярно?
МИНЧО СПАСОВ: Не е вярно, но поне го каза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде сега да видим доклада!
МИНЧО СПАСОВ: Аз ще ви моля, ако има някакви опити за натиск върху магистрати от страна на политици, моля кажете ги! Аз лично не знам да има нито един такъв сигнал, депозиран до господин Пирински.
Двата основни приоритета на нашата среща днес са прозрачност и диалог. Една система в нашето съвременно медийно време не може да функционира добре без да има прозрачност. И ние трябва да разчитаме обаче не само на медиите. Ние трябва да разчитаме и така да разбираме взаимно за дейността си. Ние трябва да разчитаме и на директна връзка, на директна комуникация с вас, за да можем именно с тези ваши доклади да разбираме къде са проблемите в нашата работа. А вие да виждате в нас като в някакво огледало проблемите във вашата работа.
Аз ще изляза малко от сферата на абстракциите и ще си позволя да задам два въпроса към Висшия съдебен съвет, респективно към главния прокурор, на които отговор не намерих в доклада. Те са конкретни, разбира се.
Бих искал да получа отговор, разбира се, ако Вие имате това добро желание в бъдеще.
Първият ми въпрос е съвсем конкретен: какво мислите по въпроса за правото на обжалване пред съд на отказите от образуване на предварително производство?
И вторият ми въпрос е свързан с кадровото обезпечение на съдебната система. Всички знаем, че армията бе намалена почти пет пъти. Предстоят още съкращения. Всички знаем, че полицията бе демилитаризирана. Нужно ли е според Вас да бъде направена реформа в системата на военното правораздаване? И тези кадри, които са със същия щат от времето, когато армията беше 150 хилядна и когато 200-хилядният апарат на МВР беше военизиран, същите тези кадри да продължават да работят и да са недостатъчно натоварени? Не е ли по-уместно тези кадри да минат в другите структури на съдебната власт, защото в крайна сметка, съгласете се, че ние не сме толкова богата държава?
Искам да се присъединя към колегите от Комисията по правни въпроси в констатацията им, че в доклада с малки изключения липсват данни относно предприетите мерки за преодоляване на проблемите в районите, за които се отчитат ниски нива по съществени показатели, както и данни за реализация на дисциплинарната отговорност на прокурорите в тях. По съображенията, които казах в началото – липсата на време на този състав на Висшия съдебен съвет, аз приемам, че това е въпрос на недостатъчно време, но аз съм уверен, че в следващите доклади самият Висш съдебен съвет като управителен орган на съдебната власт, ще е направил този анализ и ще е набелязал тези мерки, защото не е наша работа ние да ви ги предлагаме. Вие сте достатъчно квалифицирани, информирани и достойни хора, за да го направите.
В заключение ще кажа, че се надявам, че с днешното изслушване правим първата много важна стъпка за въвеждането и в съдебната власт на принципа на стъклената къща – повече прозрачност и повече диалог. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега е 13,45 ч., тоест до 14,00 ч. остават 15 минути. Има още четирима народни представители, които желаят да вземат отношение. Те разполагат с различни минути.
Още нещо трябва да ви съобщя. Доколкото поне на мен ми е известно – тук е и министърът на правосъдието, от 14,00 ч. е насрочено заседание на Висшия съдебен съвет. То беше насрочено днес от 10,00 ч., но поради нашето заседание беше отложено за 14,00 ч.
Имаме следната възможност: ако има общо съгласие в залата, да спрем часовника в 14,00 ч. Предполагам, че към 14,15 ч. можем да приключим, като финалът ще бъде, поне така го виждам, гласуването на решението.
Разбира се, ще дадем възможност и да отговорите, господин главен прокурор, включително и министърът. (Реплика на народния представител Иван Иванов.)
Господин Иванов, виждам в очите Ви съгласие, не в гласа Ви.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Само не виждам хората, които ще гласуват решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съгласни ли сме в 14,00 ч. да спрем часовника? Няма възражения.
Господин Българинов, заповядайте.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Аз първо ще кажа, че ако не беше госпожа Антонова да политизира този дебат, нямаше да закъснеем. Тя дори и не разбра какво я попита господин Костов, а именно, че добрите неща, които са отразени в доклада, са приети по времето на дясното управление, но това е друга тема.
Уважаеми господин председател, благодаря, че ми дадохте думата.
Добре дошла казвам и на министър Тачева, на главния прокурор и на всички гости. Искам да благодаря на колегите от всички парламентарни групи, които гласуваха промените в Конституцията и беше възможно провеждането на днешния дебат. Искам също така да заявя, че този дебат е полезен за цялата съдебна система. За мен е удовлетворение, че през всичките тези 18 години едва сега се създаде възможност – в случая, главният прокурор да се яви пред целия български народ и да заяви какво е свършила прокуратурата през отчетния период, да направи един макар и повърхностен анализ на ситуацията в прокуратурата. Лично за мен това е положителен подход. Аз го приветствам и смятам, че това трябва да продължи и да се развива.
Относно доклада аз намирам в него няколко важни момента и акцента, които бяха поставени от колегите и от главния прокурор. Смятам, че основните теми са взаимодействието с органите на МВР, в случая с дознателите най-вече, екипност в работата на прокуратурата, проблемите със законодателните промени, а също така и необходимите предстоящи законодателни промени относно работата в досъдебното производство.
Напълно се солидаризирам с това, че трябва да има законодателни промени, най-вече трябва да бъде избран нов Наказателен кодекс, тъй като знаем, че този, с който се работи в момента, е избран преди, мисля, че около 40 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: През 1968 година.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Да. И той не може да отразява обществените отношения, които са в днешните условия. Така че един нов Наказателен кодекс би изпълнил донякъде своята положителна роля. Ще дам пример. Много се говори, дори сега в случая имаме и искане за снемане на имунитет на народен представител за това, че е управлявал след употреба на алкохол. При него не може да се приложи чл. 78а, а именно да се прекрати делото и да му се наложи наказание по административен ред, защото в чл. 78а е залегнало, че когато престъплението е извършено в пияно състояние, не може да се използва този член. А когато едно лице е управлявало автомобил след употреба на наркотици, което е особено опасно за участниците в движението, то тогава може спрямо него да се приложи този институт на чл. 78а.
Разбира се, трябва да има промени и в Наказателнопроцесуалния кодекс. Няма да давам примери – има много такива, но това е въпрос на бъдеща работа на народните представители.
В доклада на главния прокурор се споменава за слабостите относно правната подготовка на дознателите. Това е така, защото голяма част от тях са нови. Знаем проблема, който съществува в Министерството на вътрешните работи, който беше създаден дори и от самото ръководство на министерството, а не от закона, който беше приет. Говоря за Закона за МВР и Наказателнопроцесуалния кодекс. На хората не са им създадени необходимите условия за работа, необходимата организация.
И нещо друго, смятам, че прокуратурата е тази, която чрез своите указания – дали писмени или устни, следва да ръководи и по този начин и да обучава дознателите и да получи един качествен материал под формата на разследване.
Виждаме, че качеството на работа на досъдебното производство е ниско, защото в съда са внесени прокурорски актове, по които има доста оправдателни присъди, и това се отчита, разбира се, в доклада. Неведнъж съм заявявал, че прокурорите сами трябва да извършват отделни следствени действия и дори да разследват някои дела самостоятелно, изцяло. Затова смятам, че това не може да бъде оправдание, че се внасят делата без да бъдат разследвани до края, без да бъдат събрани всички доказателства и оттам да пада качеството на прокурорските актове и да се получават такъв брой оправдателни присъди. Още повече, че прокуратурата може да извършва такива следствени действия, тъй като още през 2006 г. са назначени повече от 400 прокурори, през 2007 г. също има назначени. Мисля, че в тази си част може да се поработи в прокуратурата и да се получи едно по-добро качество на приключените досъдебни производства.
Това, което беше споменато от някои колеги, за слабата връзка между съответните органи относно разкриваемостта на престъпленията. Моето мнение е, че трябва нов начин за такъв отчет, а именно с внесените прокурорски актове и издадените осъдителни присъди. Трябва да има комуникация с материалите, които са внесени в прокуратурата, и по този начин да може да се установява една добра разкриваемост. Тази е според мен и причината да се разминават цифрите на Министерството на вътрешните работи, на прокуратурата и на съда.
Прави впечатление, че в някои региони на страната разследването от прокурорите, които извършват цялостното разследване по определени дела, е много високо. Така например аз забелязах, мисля, че е споменато във Варна - няколкостотин дела са приключени от самите прокурори, а в останалите апелативни райони са приключени по няколко дела.
Моят въпрос към главния прокурор е: защо това не е отразено в доклада? Направило ли е впечатление, взето ли е някакво отношение по това?
Друга фрапираща разлика е в незабавните производства. В протокола е отразена разликата. На някои места незабавните производства, които са приключили, са повече от 50 в някои апелативни райони, а в останалите райони има дори под 10%. Защо да съществува пак такава разлика? Анализирана ли е ситуацията в тези райони? Защо се получава такава голяма разлика?
Според мен трябва да се промени мисленето в прокуратурата. Не е необходимо лицата, които бъдат осъдени, да бъдат осъждани с най-високото наказание, предвидено в Наказателния кодекс. Според мен това е вредно и не изпълнява целите, заложени в Наказателния кодекс – наказанието да изпълни своята превантивна роля.
Смятам, че с промяната на мисленето трябва да бъде премахнат един много основен проблем, който беше споменат от всички преждеговоривши, а именно протестирането на всички оправдателни присъди на всяка цена. Смятам го за вредно. Това не е премахнато, дори напротив, виждаме в отчета за 2006 г., че протестираните присъди са много повече (говоря като процент), отколкото през предходните години. Тук трябва да се извърши сериозен анализ и тези неща да бъдат отстранени.
Ще задам един основен въпрос на главния прокурор – преди години бившият главен прокурор господин Филчев заяви (ще ви цитирам това, което беше казал преди шест или седем години), че щетите на държавата са 7 млрд. лв. по 74 дела на специален отчет в прокуратурата. Въпросът ми към Вас, господин главен прокурор, е има ли такива дела и ако има, какво е движението по тях? Има ли внесени обвинителни актове и има ли осъдени лица?
Смятам, че въпросите, които зададох, следва да намерят отговор. Те са интересни от практическа гледна точка. Интересни са за целия български народ, тъй като това е звено (говоря за прокуратурата), което следва да се отвори към народа (има вече такава тенденция) и да показва своите проблеми, както и проблемите в обществото.
Като човек, работил в прокуратурата, аз и много мои колеги искаме да знаем дали реално там ще могат да се променят нещата, дали реално ще можем да помогнем с нещо в тази насока. Болно ми е, че хората още не вярват в прокуратурата. Някои външни наблюдатели казваха, че прокуратурата е повече място за печалба и за правене на пари, отколкото нещо друго. Мисля, че с действията, които се предприемат, това следва да бъде премахнато.
Господин главен прокурор, на Вас и на всички работещи на всички нива в прокуратурата желая нов подход и ново мислене! Успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Минчо Христов. Разполагате с три минути, тъй като десет минути говори независимият депутат Елеонора Николова, а господин Абаджиев направи реплика за две минути. Както е известно, независимите депутати разполагат общо с 15 минути.
Имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин главен прокурор, госпожо министър! Няма да говоря за това, че трябва да се промени мисленето в прокуратурата, както някои други колеги отбелязаха. Ще говоря някои по-конкретни неща.
За мен основният проблем като член на Комисията за борба с корупцията е корупцията – както в парламента, така в прокуратурата, така в съдебната власт, така в Министерския съвет. Това е основният проблем! Проблемът е как да решим този въпрос.
На първо място, считам, че следва да бъде премахнат имунитетът на народните представители и всички останали длъжности в държавата. Господин главен прокурор, аз съм чел Ваши студия по този въпрос преди да станете главен прокурор и съм добре запознат с Вашето мнение по въпроса. То съвпада с моето. Няколко пъти предлагам то да стане факт като промяна в Конституцията, няколко пъти то се отхвърля.
Второ, не трябва да допускаме повече подобни абсурди като това колективните нарушения да не подлежат на наказателна отговорност. Не може да има такъв абсурд – ако парламентът, Министерският съвет или някой съд вземе някакво колективно решение, което е престъпно...
Според мен тези хора представляват организирана престъпна група и трябва да понесат своите последствия по закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И сега – цял един парламент от 240 народни представители – организирана престъпна група!
МИНЧО ХРИСТОВ: Има и такива случаи, господин председател. Мога да Ви посоча конкретни примери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можете да ми посочите. Обиждате парламента!
МИНЧО ХРИСТОВ: Професор Красимира Средкова – председател на Съвета по законодателство, заяви, че в парламента се внасят закони, които обслужват конкретни лобистки и финансови интереси, което е факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ами те се внасят от вносители!
МИНЧО ХРИСТОВ: Необходимо е да се направи пълна ревизия на всички приватизационни сделки, като се започне от БТК, енергоразпределителните дружества, да се проверят някои концесии като тази за магистрала “Тракия”, за “Софийска вода” и т.н. Там са основните престъпления. Именно там прокуратурата трябва да действа в пълен размер!
Трябва да се направи нещо просто. Аз ви го предлагам тук, в тази зала: пълна ревизия на имуществото на тъй-наречените кредитни милионери. Те са 3500 души. Не отправям своя упрек към прокуратурата в случая, а тук, към тази зала.
Какво ни пречи, господин председател – обръщам се към Вас, да въведем наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити?! Десет пъти го отхвърля тази зала! Нима не можем да видим разпечатките кой как гласува?! Ето я организираната престъпна група! Какво лошо има да го кажем на висок глас?! (Сигнал за изтичане на времето.)
Виждам, че времето изтече, но аз мисля, че трябва да се занимаваме с важните въпроси, а не как ще променим мисленето в прокуратурата, в парламента или в правителството. Дайте да видим какви са проблемите и как могат да бъдат решени! Знаете, че като народен представител със Стела Банкова внасяме точно такива предложения – как конкретно да бъдат решени проблемите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за процедура господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Аз не приемам Вашето обвинение, че съм член на организирана престъпна група.
Процедурното ми предложение, господин председател, е тази фраза на господин Христов, която има откровено клеветнически характер, да бъде разгледана в Комисията по етика. Не само за да й намерим малко работа, а за да покажем, че когато сме записали в Конституцията, че народният представител не носи съдебна отговорност за думите си, не означава, че когато е в опозиция той трябва да бъде абсолютно безотговорен. (Ръкопляскания в КБ и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Йорданов, както може би констатирахте, по време на изказването аз прекъснах господин Христов да не употребява обидни думи към парламента, сега му правя и официална забележка. Вие можете да сигнализирате Комисията по етика, протоколът ще бъде изпратен и председателят и членовете на комисията да решат дали думите, които каза господин Христов, съдържат обида към парламента, респективно към други държавни органи.
За процедура – господин Димитров, заповядайте.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, искам да Ви съобщя нещо много неприятно. И то е, че тази камара не изпълнява своите решения. Ние можем да си позволим да мърляме всичко, можем да си позволим да работим мърляво, ако това е общата воля на това Народно събрание. Преди 15 минути се взе решение да бъде спрян часовникът. Часовникът, който виждам горе, показва 14,05 ч. Очевидно не е бил спрян навреме.
Господин председателю, актът на спиране на часовника е едно изключително действие, което показва, че в някакъв момент този орган, който би трябвало да се ползва с някакво достойнство и с някаква репутация, взима решение да извърши нещо толкова важно, че да си затвори очите пред протичането на времето. Но той го прави, затова защото уважава себе си, уважава своите правила, уважава нацията, включително и протичането на времето. Ние очевидно не уважаваме нищо. Ние се държим мърляво, господин председател. Ние имаме един часовник, който показва 14,05 и си казваме, няма да го гледаме толкова, какво от това. С това „какво от това” я докарваме дотук.
Така че аз Ви моля да вземете предвид това обстоятелство и да действа както правилникът Ви повелява, колкото и това да е неприятно и за мен, и за всички останали в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, вие знаете, че така нареченото спиране на часовника не е описано в правилника...
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Анджак за това става дума!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: ... но както този парламент, така и предните парламенти, пък и не само българският парламент са използвали така нареченото спиране на часовника. Става въпрос за 20-ина минути, за да можем да приключим тази точка. И това стана със съгласието на абсолютно всички народни представители.
Давам думата на последния народен представител, който желае да се изкаже, госпожа Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин главен прокурор и уважаеми членове на Висшия съдебен съвет! Вярно е, че внасянето на подобен доклад и то не внасянето, а обсъждането на доклад от представител на съдебната власт – Главния прокурор на Република България – се осъществява за първи път. Но когато се осъществява за първи път, желанието винаги е премиерата да бъде много силна.
Тъй като нямам и много време, искам да изкажа все пак своето разочарование от тази премиера. Защо? Първо, очаквахме много по-аналитичен доклад, доклад с изводи, доклад, който дори да съответства на конституционното название на това, което трябва да се случи в тази зала. А наименованието е във връзка с дейността по прилагането на закона и дейността на прокуратурата по разследване на престъпността. А приложението на закона беше една от най-важните и горещи теми, която беше обсъждана в Народното събрание и която беше наистина повод европейските експерти и Европейската комисия да поставят и да продължават да поставят много силно въпроса за това е ли правова държава Република България. Това, което ние искахме тук да се осъществи по повод на този доклад, беше прокуратурата да каже как изпълнява своите задължения, да разтълкува не фразелогията, а дълбокото съдържание на това, че прокуратурата трябва да разследва и не по 1000 дела, а по всички дела, където оперативно-техническата дейност е затормозена и където дознателите и следователите не си вършат работата, за да не ги връща, за да може прокуратурата да наблюдава всички дела и наистина да ръководи наказателния процес.
Този доклад е писан близо една година след като поправките в Наказателнопроцесуалния кодекс станаха факт. За нас това е важно, защото беше едно от най-силните оръжия за борба срещу организираната престъпност. Защото ние се доверявахме на българската прокуратура като институт, който е с най-добрия професионален опит, който наистина може да подпомага всички разследващи органи, за да се получи резултат. За съжаление числата, които се сочат тук, са събирани без критерии, по различни критерии от различните прокуратури. Липсва – и за доблест на главния прокурор той сам признава – унифицирана информационна система в рамките на прокуратурата, камо ли в рамките на съдебната власт, макар че това беше уредено със закон от 2000 г. Тогава как бихме могли да разсъждаваме върху тези числа? Как бихме могли да направим изводите - макар че аз изисквам това от главния прокурор - след като те са събирани по различен начин, на различна база? И ако ги сравним, особено с данните на МВР, можем да си заровим главата в пясъка и да се питаме: това в рамките на една държава ли е или това са данни за Румъния, Македония и България? Четиристотин хиляди преписки са разглеждани, но в този доклад липсва един изключително важен въпрос – въпросът за бързината. Разглеждани са 430 хиляди преписки, но от коя година, господин главен прокурор? От кога? Как се справяте с бързината? Защото и това беше едно от оръжията да дисциплинира прокуратурата – късите срокове. Ние непрекъснато чуваме гласове да се удължат сроковете, да се даде възможност и след изтичането на срока да се събират доказателства. А това беше основният мотив да се работи бързо и качествено. Това че давате данни за развитието на дознанието като основна част в досъдебната фаза и това че не анализирате това, което истински се случва - безпомощността на дознателите, и това че времето на прокурорите е допълнително заето да подпомагат дейността им, това също е една празнота.
Изводите, които се чуха от тази трибуна, че се дава положителна оценка на дознанието, мисля, че не се съдържат в този доклад.
Това, което искам да ви кажа допълнително по повод на този доклад, е: последователно провеждана политика ли по отношение на реформите е да се люшкаме – ту следствието да бъде натоварено с повече дела, ту тези дела да се прехвърлят на дознанието? И ако българската прокуратура няма мнение по този въпрос, по въпроса, свързан с реформата в съдебната власт, ако българската прокуратура не взима последователно отношение във връзка с реформите в съдебната система, за какво бихме могли да говорим?
Освен това искам да ви кажа, че тези реформи започнаха през 1990 г. И няма да пропусна този момент, защото по отношение на престъпността и реформирането на нашата наказателна система това бяха единствените реформи, които бяха приветствани от Венецианската комисия. Заслужаваше си в този доклад да се направи анализ и на това. Да се направи анализ как добрите, положителните страни от реформата влияят в битката с престъпността.
И още нещо искам да кажа набързо, господин Корнезов. Не сте прав, господин главен прокурор, че не Ви интересуват тези 12 хиляди прекратени дела, защото били от предишни периоди. Защото тук ние искаме да чуем какви организационни, какви структурни мерки ще вземете. Не е достатъчно, че има Дисциплинарен съвет. Не е достатъчно, защото има подадени над 1500 сигнала за корупция и престъпления от длъжностни лица и само за 12 досъдебни производства. Искахме днес в тази зала да разсъждаваме и да анализираме тези факти, защото искреното ни желание е следващият доклад да покаже, че България се справя както с организираната, така и с битовата престъпност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, понеже Вие поставихте въпроса, трябва да Ви кажа, че съм безсилен да спра часовника с погледа си, пък камо ли времето. През цялото време ми докладват, че не можели да го спрат. Ние продължаваме да работим.
Давам думата на министъра на правосъдието.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин председател, господин главен прокурор, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, дами и господа народни представители! Струва ми се прекалено амбициозно да застана тук, на тази трибуна, и да давам оценка за работата на прокуратурата. Не изпитвам и потребност да кажа днес на главния прокурор всички онези неща, които прави Министерството на правосъдието, защото ние с него сме в ежедневен много добър диалог.
Едновременно с това искам да поздравя главния прокурор и ръководството на прокуратурата за този – някой казват аналитичен, някой казват не толкова аналитичен доклад – но за този доклад, защото това е първата стъпка от онзи път, който ние начертахме за прозрачност и публичност на работата в органите на съдебната власт.
Чухте изказванията на различните представители на парламентарни групи. Те варираха от това, че в доклада липсват политики до това, че в доклада има много цифри или няма цифри – по-конкретни и по-малко конкретни.
Искам да благодаря и за усилията на всички онези редови прокурори, които правят възможно нещата все по-ясно и все по-ясно да се очертават и да има вече друг дух в прокуратурата.
Позволете ми да благодаря и на всички народни представители за този дебат, защото за мен той беше важен, за да потвърди и очертае следващите стъпки, които и Министерството на правосъдието, и Висшият съдебен съвет трябва да предприемем. Аз съм удовлетворена от това, че нещата, които ние сме заложили и в Плана за действие за преодоляване критиките на Европейската комисия, и за Стратегията за продължаване на съдебната реформа, която започваме да готвим с времеви хоризонт 2008-2013 г., се залагат всички онези предложения, които чух в тази зала.
Ще си позволя да кажа някакви в следния порядък от време. Към министъра на правосъдието вече има създаден Консултативен съвет по наказателно-правна политика. През следващата седмица той ще проведе първото си заседание и там ще се обсъжда и този дебат и онова, което смятаме, че трябва да се промени или по-скоро да очертаем наказателната политика на държавата през призмата на това за необходимост от нов Наказателен кодекс, през призмата на това за необходимост от промени в Наказателнопроцесуалния кодекс. Между другото още вчера – знаете, че при министъра на правосъдието има създадена група, която наблюдава приложението на Наказателнопроцесуалния кодекс – работната група е стигнала до конкретни текстове, които трябва да бъдат променени. Те са през призмата на наблюдението, а не само по искане на Министерството на вътрешните работи или на главния прокурор.
Искам да пожелая на всички прокурори и най-вече на Вас, господин Велчев, да работим така, щото да утвърждаваме правовата държава, където тържествува силата на правото, а не правото на сила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Давам думата на главния прокурор на Република България господин Велчев – и като главен прокурор, и като член на Висшия съдебен съвет по право, тъй като вносителят юридически, конституционно на този доклад е Висшият съдебен съвет.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Постарах се да си запиша всички въпроси в изказванията на народните представители, които взеха думата в хода на това обсъждане. Ще се постарая, макар лаконично, да отговоря на всеки един от тях.
Отделно от това, преди да започна отговорите на въпросите, бих искал да направя нещо друго – да поднеса извинението си на двама от колегите народни представители, които взеха думата.
В хронологичен порядък: първо, да се извиня на господин Павел Шопов, защото той припомни нещо, което действително беше цитирано по този начин от медиите – мое изявление, че едва ли не български гражданин трябва да доказва своята невинност в съда. Държа да подчертая, още тогава разбрах, че съм бил разбран неправилно. Нямам такова виждане и ако съм засегнал някой, моля да бъда извинен. Казвам го съвсем открито и честно.
Вторият от народните представители, на когото дължа извинение, това е господин Иван Костов. За съжаление, с огромно неудобство разбрах, че продължаваме да бавим отговорите на редица въпроси на вашата парламентарна група, господин Костов. Моля за Вашето разбиране и извинение. Във всички случаи не е било нарочно. Обещавам да се постарая това да бъде коригирано колкото може по-бързо.
Сега ще си позволя да взема отношение по въпросите, задавани от изказалите се народни представители. Тъй като част от тях се повтаряха, ще отговоря само по един път.
Господин Ралчев постави съвсем основателно въпроса за взаимоотношение с адвокатурата и това е много добър повод да взема думата по това и да кажа, че адвокатуратурата за нас не е никакъв враг и не може да бъде враг. Адвокатурата е партньор. Ако ние не си позволим да разглеждаме адвокатурата като партньор, ако прекъснем комуникацията си с нея, ако престанем да обсъждаме теми, включително и етични теми, ще направим много голяма грешка. Първо, защото съм сигурен, че адвокатите могат да ни посочат редица пропуски в нашата работа. Второ, защото съм сигурен, че ние също можем да кажем на адвокатите някои въпроси, по които те също биха могли да вземат мерки, включително за отлагането на делата.
За съжаление, не виждам госпожа Манолова. Тя беше права за редица свои критични бележки към доклада. Впрочем такива критични бележки се съдържаха в изказванията на много народни представители. Аз ги приемам. Не е добро извинение, че е първи доклад. Не е добро извинение, че липсва практика, не е добро извинение, че структурата на доклада е предопределена от решение на Висшия съдебен съвет. Давам си сметка, че докладът сигурно е много обемен откъм статистически материал и, за съжаление, по-беден отколкото ми се ще откъм анализ. Взимам си бележка. Уверявам ви, че догодина по това време или даже по-рано, когато вие прецените, докладът, който ще разгледаме, ще бъде малко по-конкретен, но не във фактологията, а в изводите. Фактологията ще си остане като обем. Съжалявам, че се наложи да ми бъде правена толкова често тази бележка. Уви!
Госпожа Манолова постави въпроса за разследването от прокурори. Този въпрос беше поставен и от други народни представители. Бързам да кажа: разбира се, прокуратурата може да провежда самостоятелно разследване. Миналата година това е било по над 1000 дела. Вярно, броят не е голям на фона на общия брой на делата, но също така искам да кажа, че основната роля на прокуратурата не е да замени всички разследващи органи. Тя няма този потенциал най-малкото, няма тази амбиция. Разследването на дела от прокурор и само от прокурор, без разследващ орган, трябва да бъде все пак изключение, защото за това са създадени разследващите органи.
Господин Филип Димитров постави редица важни въпроси. Ще се опитам да ги систематизирам съвсем накратко. Да кажа, че, първо, не съм обиден от забавянето, с което се разглежда докладът. Давам си сметка, че Народното събрание има и други важни неща, но се радвам, че проведохме това обсъждане.
Първият важен въпрос, който той постави, както и други народни представители след него също поставиха, е за спрените дела. Спрените дела са голям проблем за нас. Ние имаме спрени дела, съжалявам, че ще го кажа втори път, отпреди 1989 г. Използвам тази година като един своеобразен водораздел в нашето историческо развитие. Не е добър атестат за много органи на властта, включително и за прокурорски органи, че има толкова дълго спрени дела. За съжаление, една част от тези спрени дела ще имат тежката съдба на прекратените по давност дела. Но, уверявам ви, ако извършителят на едно престъпление не е бил открит 1992 г., шансът той да бъде открит сега не е много голям. Трябва да бъдем и реалисти. (Реплика от народния представител Филип Димитров.)
Да, има и спрени дела, също и известен извършител. Съвършено сте прав, господин Димитров, така е, Наказателнопроцесуалният кодекс предвижда специални основания за това. Знаем кой е извършителят, избягал е, издирваме го, не можем да го намерим. Често пъти не можем да го намерим, защото не е на територията на България. За съжаление, такива дела ще има и наша задача ще бъде да ги направим колкото може по-малко на брой.

Бързам да кажа, защото и госпожа Масева постави съвсем основателно въпроса за прекратените дела и за спрените дела и дали ние се задоволяваме само с констатацията, че, видите ли, такива били цифрите. Ние не се задоволяваме с това. Уверявам ви, че не се задоволяваме с това. Една от големите ни амбиции е да създадем такава организация, че ако е възможно да направим индивидуален преглед на всяко едно спряно дело срещу известен извършител. Индивидуален преглед, особено на всяко едно прекратено по давност дело срещу известен извършител. Много тежка и много амбициозна задача. Става дума за хиляди дела, някои от тях са с огромен обем, които трябва да бъдат проучвани от прокурори, които имат достатъчно други дела от текущата си дейност. Ще се опитаме да създадем някаква организация. Уверявам ви, догодина в доклада ни ще има данни и за това, какво сме успели да направим, но не толкова за търсене на дисциплинарна и наказателна отговорност. Ако бездействието е извършено много отдавна, или ако има престъпление по служба, което е погасено по давност, не можем да направим Бог знае какво, но поне ще се опитаме да направим това, което законът ни позволява.
Съвършено прав беше господин Павел Шопов, когато каза, че иска в доклада да има повече проблеми. Така е, давам си сметка – статистиката ни увлече и анализът поизостана за съжаление, но това вече имах повод да го кажа.
Господин Шопов, не съм съгласен, че не взимаме мерки за противодействие на корупцията в прокуратурата. Опитваме се да взимаме такива мерки. Съзнавам, че сигурно очакванията са много по-големи. Давам си сметка, на фона на обществената представа за корупцията, десетина или петнадесет наказателни дела срещу прокурори нямат особено значение, но, уверявам ви, за системата те имат такова значение. Ще продължим да полагаме усилия в тази посока. За изнесените данни в миналото за корупционни сделки – милиарди левове потънали, тежки престъпления по корупцията. Имаше такива изказвания и аз ги помня. Питате ме и не само един народен представител: какво направихме по тези изказвания?
По изказвания прокуратурата не може нищо да направи. Ако бяха правени не толкова изказвания, а бяха събирани доказателства, сега можеше да бъде друго. Но голи изказвания, без доказателства – за съжаление особен ефект няма да имат.
За купуването на гласове – вероятно сте схванал моята позиция по действащото законодателство като някаква критика към закона. Аз ще си позволя и занапред да правя критики към закона тогава, когато установя пропуски в закона. Във всеки случай това не е било нито някаква недобронамерена, нито някаква, не дай си, Боже, мотивирана от нещо друго критика, освен от желанието законът да се усъвършенства. Мисля си, че наша работа - и на прокуратурата, и на съдебните органи, извън формалните взаимоотношения с парламента, е там, където видим проблеми в законодателството, да ги посочим. Не виждам нищо укоримо в това.
Госпожа Елеонора Николова постави въпрос, на който и други колеги се спряха – за мястото на прокуратурата в съдебната власт. Много сложен въпрос. Аз нямам амбицията да го анализирам в няколко изречения. Длъжен съм обаче да поставя два въпроса, които произтичат от този.
Първо, ако прокуратурата се извади от съдебната власт, това ще я направи ли незабавно, с факта на структурната промяна, по-ефективна? Аз се съмнявам. Казвам го съвсем обективно.
Второ, наличието на прокуратурата в съдебната власт пречи ли на съда и ако пречи с какво? Аз не знам с какво. Може би има нещо, което не знам. Затова си мисля, че този въпрос едва ли е най-актуалният сега.
Ако прокуратурата не работи добре или не работи по начина, по който на всички ни се иска, по-важно е да се опитаме да я направим работеща сега, а не толкова да припишем магически свойства на някакви структури промени в бъдещето. Въпрос на законодателно решение, в крайна сметка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Конституционен въпрос е това.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР БОРИС ВЕЛЧЕВ: И конституционен въпрос. И решението на Конституционния съд е известно, но давам си сметка, че, така или иначе, дали това обикновено или Велико Народно събрание, може би един ден ще решава един такъв въпрос.
Националната агенция за сигурност, каза госпожа Николова, и поиска да чуе моето мнение. Разбира се, сигурно от прокуратурата ще има и окончателно мнение по законопроекта тогава, когато той придобие един малко по-завършен вид. Трудно ми е да коментирам нещо, което на този етап не е в нужната степен на завършеност. Във всеки случай, надявам се, че този законопроект ще бъде така преработен, че да изключи всякакво дублиране на функции между агенцията и МВР и да не допуснем двойно разходване на усилия на две ведомства, а и честно казано, да направи нашата работа малко по-лека.
Абсолютно е права госпожа Николова, казвайки, че също ще ни съдят по важните дела. Може това да е несправедливо, защото важни са делата, които медиите правят такива и които обективно засягат често пъти значими обществени интереси. За обикновения човек някъде в България е важно делото, което той е поставил.
Сигурно е несправедливо да бъдем съдени по 20 или 30 важни дела, но се съгласявам с това. Така е – по тях ще ни съдят, даваме си сметка за това.
Не бих искал да повтарям, че нямам какво да възразя на господин Иван Костов в препоръките му за съдържанието на доклада, освен да кажа, че тези препоръки ще бъдат отчетени. Защо са повече спрените или прекратените производства е действително проблем, отговорът на който трябваше да давам не сега от този микрофон, импровизирайки и затова няма да го направя, а в доклада, въз основа на анализа, който трябваше да бъде професионално извършен. Прав е.
Злоупотреби от страна на прокурори – постави господин Иван Костов съвършено отчетливо. Сигурно има такива. Във всеки случай знам колко неубедително звучат декларациите тогава, когато констатираме подобни злоупотреби. Няма да се спираме да вземем всички позволени от закона мерки, защото си давам сметка, че, колкото и да са критични нагласите на прокуратурата, включително и в тази зала, колкото и да са критични позициите на гражданското общество, на медиите към прокуратурата, често пъти са с много сериозни основания. Все пак прокуратурата си остава място, от което хората търсят помощ и защита. Аз не съм съгласен, че трябва заради някакъв брой, не искам да кажа някаква конкретна цифра прокурори, които не заслужават доверието, с което са облечени, да прехвърлим вината върху всички колеги в системата. Това е дълбоко несправедливо и нечестно. Не само спрямо тях, а и спрямо гражданите, които ежедневно отиват в прокуратурата и поставят проблемите си. Само за миналата година, искам да повторя тази цифра, това са били 430 хиляди български граждани, разбира се, някои действащи от името на юридически лица или медии, които са сезирали прокуратурата.
Госпожа Татяна Дончева също имаше съвършено основателни забележки. Огромен брой преписки в прокуратурата. Отчитаме дейност чрез бройка, а не чрез ефективност. Ако има нещо, което много трудно приемам все още и не мога да се преборя на този етап докрай, признавам си това, това е забележителното примиряване с бюрокрацията в прокуратурата. Не знам защо, но бюрокрацията не пречи на голяма част от колегите. Те се чувстват комфортно, придвижвайки някакви папки и пишейки безсмислени справки, които никой не чете.
Не знам защо, очевидно трябва малко да се пречупят някои стереотипи от миналото, но бюрокрацията ще бъде ограничавана все повече и повече, уверявам ви.
Иначе конкретни дела, които бяха поставени в тази зала по обясними причини няма да коментирам. Госпожа Дончева постави въпроса за сроковете за разглеждане на делата – кратки или недостатъчно продължителни, колкото на нас ни се иска, трябва ли да се промени удължаването на сроковете по чл. 234, ал. 7 или не – въпрос на законодателно решение.
Във всеки случай аз не се притеснявам от това, че подписвам понякога стотици продължавания на срокове на ден. Правя го с ясното съзнание, че то все пак има дисциплиниращ ефект върху системата. В началото се опитах това да бъде еднократен акт и бях поръчал, когато прокурор повторно поиска удължаване на срок от главния прокурор, да го прави с личен доклад. Установи се, че ако тази практика се проведе в живота, няма да ми стигне времето да приемам прокурори. Затова съзнавам, че системата работи бавно, но също така си давам сметка, че колкото и да затруднява удължаването на сроковете, то все пак е някаква форма на отчетност и честно да си призная, аз не възразявам против него.
Господин Дилов ни упрекна за това, че сме прекалили с медийните си изяви. Сигурно има своите основания. Бързам обаче да кажа, не за свое оправдание, а просто като обективен факт, че преди две години прокуратурата беше една изключително затворена система и вероятно не сме намерили точния баланс между необходимостта да я отворим в онази степен, в която това е необходимо за гражданското общество и да я отворим твърде много, за да започнем да дразним същото това гражданско общество, което очевидно сме постигнали. Търсим този баланс, молим за вашата снизходителност и разбиране. Няма да го намерим лесно.
Госпожа Антонова постави един принципен въпрос – за участието на прокурора в гражданския процес. Това е много дискусионен въпрос. Той е толкова дискусионен, че прераства в също така дискусионния въпрос: трябва ли прокуратурата да участва и в административния процес, трябва ли прокуратурата да упражнява общ надзор за законност? Това са въпроси на законодателна политика. Аз също смятам, че прокуратурата трябва да упражнява общ надзор за законност, защото от тази трибуна, която е най-високата в България, мога да кажа – контролната система в държавата не работи добре. Един от начините контролната система в държавата да бъде стимулирана да работи добре е да има надзор на прокуратурата върху тази контролна система.
А що се отнася до участието на прокуратурата в гражданския процес, наистина е въпрос на законодателна целесъобразност.
Господин Минчо Спасов постави съвършено конкретни въпроси – дали трябва да се обжалват отказите за образуване на наказателни производства пред съдилищата? Това беше първият от тях. Това пак е законодателен въпрос, но искам да попитам: добре, нека да приемем, че сме за повече контрол от страна на съда върху прокуратурата и да си помислим за онова, което причиняваме на съда. Дали няма да го натоварим с твърде много работа? Не е лесно да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Очевидно трябва по-внимателен анализ.
Що се отнася до съдбата на военната магистратура, колебанията са разбираеми. Във всеки случай този въпрос трябва да намери някакво законодателно решение – било Военната магистратура да получи перспектива пред себе си, било някакво друго решение в обратния смисъл, но положението, което е в момента – на несигурност и на нестабилност, едва ли е най-доброто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И това е конституционен въпрос.
ГЛАВЕН ПРОКУРОР БОРИС ВЕЛЧЕВ: Така е, съгласен съм.
Господин Българинов постави въпроса за разминаване на цифрите. Много ми се иска да бъркаше, но сигурно е прав. Ползваме цифри, които са от нашата отчетност. Държа да кажа, че според нас те са истински, верни цифри. Щяхме да сме по-сигурни в това твърдение, ако имахме компютърна информационна система.
И за пореден път от тази трибуна, впрочем втори за днес, ви моля бюджетът следващата година нека да бъде ограничителен за прокуратурата, даваме си сметка, че държавата има други приоритети и ние също ще понесем своята част от проблемите, но поне за компютри в прокуратурата и за компютърна мрежа трябва да има пари. В противен случай ще имаме проблеми и недоверие в цифрите, ще имаме и скрити дела, и забавени дела, и прекратени по давност дела. Двадесет и първи век е! Не може да се работи с инструментариум от края на ХХ век – с писма и само с хартия.
Господин Мично Христов постави въпроса за колективната наказателна отговорност. Аз се отнасям много сериозно към този въпрос не защото колективна наказателна отговорност е възможна според принципите на българското наказателно право, той използва това понятие струва ми се граждански, а не като специалист, но също така е вярно, че криенето зад колективната отговорност е тежък проблем.
Уверявам ви, мисля, че ще има в скоро време, дай Боже, да е наистина в скоро време, дела срещу членове на колективни органи. Защото мисля, че там, където вината може да се проследи до конкретни лица, това трябва да бъде направено, без да се хвърля, разбира се, колективна вина. Такова понятие в цивилизованото право, съвършено разбираемо, няма.
Госпожо Масева, пак се връщам на това – съгласен съм да са повече изводите. Права сте. Права сте и мен ми се искаше сега да не се беше стигнало до това този упрек да бъде във всяко второ изказване. Вземаме си бележка. Дано следващия път да се поправим. А що се отнася до числата, уверявам ви, те са верни. Във всеки случай не сме ги манипулирали.
Другите въпроси, които поставихте, сигурно имате основание да ги поставите, но аз се боя, че те малко излизат извън пределите на онова, което конституционната рамка на този доклад предвижда, а тя предвижда да отчитаме дейността на прокуратурата само за 2006 г. Това е част от причините да не се навлезе в един по-дълбок анализ на всички процеси и явления, които имат отношение към прокуратурата.
Уважаеми дами и господа народни представители, давам си сметка, че едва ли съм отговорил на всички ваши въпроси. Постарах се да ги обобщя в рамките на възможното. Моля за извинение тези от вас, които по някаква причина съм пропуснал, не е било съзнателно. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин главен прокурор.
Господин Атанасов, Вие вдигате ръка, но заявявам, че Демократи за силна България не разполагат с време. Даже госпожа Масева просрочи времето с една минута. Процедурите влизат във времето.
Господин Минчо Христов, не мога да Ви дам думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): Искам думата за лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Лично обяснение се прави в края на заседанието.
Обявявам разискванията по тази точка от дневния ред за приключени.
Позволете ми, уважаеми народни представители, и от ваше име да благодаря за участието в нашето пленарно заседание на министъра на правосъдието, на главния прокурор и на всички членове на Висшия съдебен съвет и да им пожелаем успех.
Уважаеми народни представители, поради разбираеми причини прилагам точно чл. 53, ал. 3, който гласи:
“Гласуването се извършва само в четвъртък и петък от 9,00 ч. след разискванията.” А не непосредствено след разискванията.
Така че гласуването на проекта за решение, който всички чухме, а убеден съм, че той ще бъде приет от парламента, ще стане в четвъртък от 9,00 ч.
Господин Минчо Христов има думата за лично обяснение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Йорданов, ще Ви посоча няколко конкретни факта от този парламент, чрез които мога да ви докажа, че става дума за приемане на закони от организирана престъпна група.
Какво, ако не престъпление, е да освободиш хазарта от ДДС, а да наложиш на лекарствата ДДС 20%, докато в европейските страни е в пъти по-ниско. Не е ли престъпление това?
Не е ли престъпление да предлагам тук в тази зала многократно мораториум върху строителството върху зелените площи и парковете – това, което обещават всички ваши кандидати, и вие да го отхвърляте?
Не е ли престъпление да въведеш най-нисък данък печалба за големите фирми, а в Европа е в пъти по-нисък от другите страни и да облагодетелстваш няколко големи фирми? Чисто престъпление!
Не е ли престъпление да замесиш България в една престъпна война, в която изтичат стотици милиони, докато за пенсионерите и учителите няма пари? Ето за това ви говорих.
Не е ли престъпление да направиш сделка по външен дълг, говоря за предишното правителство, която нанася щети от милиарди на българската държава?
Не е ли престъпление да дадеш държавни имоти на едно лице, говоря за господин Кобургготски – вашият коалиционен партньор, и да не реагираш? Да отхвърляш законопроект, който се стреми да наложи справедливост и тези имоти да бъдат конфискувани. Чисто престъпление! Ето за такава организирана престъпна група говоря аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, с това приключва днешното пленарно заседание.
Следващото пленарно заседание ще бъде следващата седмица в сряда от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,45 ч.)



Председател:
Георги Пирински



Заместник-председател:
Любен Корнезов



Секретари:
Митхат Метин
Мирослав Мурджов