Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Пенко Атанасов и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добро утро, колеги.
Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, преди всичко да приемем програмата за нашата работа за тази пленарна седмица. (Реплики.)
Господин Сотиров, предлагам, след като приемем програмата, да Ви дам думата, за да имаме легитимно заседание, така да се каже.
Проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 7-9 ноември 2007 г.
Преди всичко да съобщя предложенията по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
От Парламентарната група на Движението за права и свободи - второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, приет на първо четене на 20 септември 2007 г.
От Парламентарната група на ОДС няма постъпило предложение.
От Парламентарната група на Демократи за силна България – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител е народният представител Светослав Малинов. Законопроектът е внесен на 8 юли т.г.
От парламентарните групи на Българския народен съюз, на “Атака”, на Коалиция за България и на НДСВ няма постъпили предложения.
Следват точките от програмата по реда на чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, ако, разбира се, не бъде завършена работата по него в режима на ал. 7.
2. Законопроект за приемане на Декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
6. Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране (проект “България – Транзитни пътища V”). Вносител е Министерският съвет. Внесен е на 30 октомври 2007 г.
7. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура).
8. Проект за решение за избор на член на Комисията за регулиране на съобщенията.
9. Проект за решение за избор на Комисия за защита на личните данни.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Това са няколко законопроекта с няколко вносители.
11. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
12. Първо четене на законопроекта за одържавяване на приватизирани обекти от отрасъл “Енергетика”.
13. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
14. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.
15. Парламентарен контрол.
На заседанието на Председателския съвет се уточнихме, че ако постъпят допълнително предложения за промени в състава на парламентарни комисии – въпрос, който повдига Парламентарната група на “Атака” от няколко седмици, и ако постъпят други предложения за избор на членове на ръководството на Народното събрание, ще има възможност да предложа по чл. 40, ал. 5 от нашия правилник да включим такива точки в дневния ред. Надявам се, че пленарната зала ще подкрепи такива предложения, но въпросът е да има съгласувани предложения, които да бъдат предмет на обсъждане.
Моля, гласувайте проекта за програма за седмицата 7-9 ноември 2007 г., така както е предложен.
Гласували 175 народни представители: за 174, против 1, въздържали се няма.
Програмата е приета.
Сега да изчерпим предложенията по ал. 3, след това ще чуем изявленията от парламентарна група.
Има предложение от народния представител Яне Янев за включване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Имате думата, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди повече от десет месеца съм внесъл Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Мотивите, свързани с промяна на действащите разпоредби на чл. 31, т. 6 и чл. 40, ал. 2 и ал. 4 от закона, които са в сила от 1 януари 2007 г., практически лишават дребните и средни производители на етилов алкохол да произвеждат такъв за собствени нужди.
Много скоро – преди по-малко от месец, румънският парламент показа как трябва да бъде решен този въпрос. Аз искам да заостря Вашето внимание, господин председател, на това, че моят законопроект не е разглеждан в ресорните комисии, където беше разпределен от Вас. За това аз нямам и обяснение повече от 7-8 месеца.
Вие знаете, че действащият закон лишава тези хора от поминък. На практика това би могло да доведе до нови проблеми, с които Вие сте запознат. И не само това, дори във Вашия кабинет с представители на протестиращите миналата година имаше поети известни ангажименти за това как да бъде решен час по-скоро този въпрос. Затова аз считам, че той е актуален. Предвид на това, че митническите власти са започнали вече да ходят по селата смятам, че този проблем ще се изостри още повече, ако парламентът не намери адекватно решение в близките седмици. Затова настоявам той да влезе като точка в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 156 народни представители: за 41, против 65, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова – проект за решение за покриване на здравноосигурителните вноски на социално слабите. (Шум и реплики в залата.)
Оказа се, че пултът на господин Минчо Христов не работи. Моля да се провери състоянието на пулта.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, за пореден път предлагам на вашето внимание в седмичната програма да включим предложението ми от бюджетния излишък да се отделят само няколко десетки милиона лева, за да се заплатят здравните осигуровки – подчертавам, на социално слабите и трайно безработните български граждани.
Колеги, това е изключително тежък социален проблем. Проф. Гайдарски също от тази трибуна потвърди, че това е значим проблем и той трябва да намери своето решение. В същото време проф. Гайдарски спомена, че има отпусната сума, но когато направим сметка се падат по 5 лв. за година на социално слаб или трайно безработен български гражданин, за да се лекува.
Колеги от управляващата коалиция, кой от вас за 5 лв. годишно може да се лекува?

Искам да кажа, че има пари. Многократно сме споменавали откъде могат да се намерят пари. Сега ще ви предложа още един вариант, защото става дума наистина за няколко десетки милиона лева. Нека най-после да вземем решение да приемем предложението, което направихме с колегата Христов – участието в бордовете да бъде безплатно, без заплащане.
Подчертавам, обръщам се към колегите от управляващата коалиция, особено към колегите от БСП, проф. Гайдарски пое ангажимент участието на неговите министерски чиновници да бъде безплатно, ако парламентът приеме такова решение. Ето ви сума, която може да подпомогне заплащането на здравните осигуровки на социално слабите и трайно безработните.
Уважаеми колеги, един изключително болезнен проблем. Хайде да се откажем от това увеличение на заплатите на депутатите. В този момент да се увеличат заплатите на депутатите ще бъде пир по време на чума. Кой с чиста съвест може да гласува увеличение на заплатите, при положение че не достигат пари за живота и за здравето на българските граждани?!
Още веднъж моля и ви призовавам това предложение да влезе за дебат в пленарната зала! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение.
Гласували 138 народни представители: за 21, против 57, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Госпожо Банкова, молбата ми е, когато правите предложения за включване на проекти за решения и законопроекти, да посочвате номера и датата, тъй като има два Ваши такива проекта: единият е с по-стара дата, а другият – с дата от тази година, за да могат и колегите народни представители да се ориентират кой проект предлагате да бъде включен.
Следващото предложение е на народния представител Минчо Христов за законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Тук също има два законопроекта: единият от м. април 2006 г., другият от м. май т.г.
Господин Христов, също бих Ви помолил да посочите за кой законопроект става дума.
Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Естествено, че имам предвид последния законопроект, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви да го отбелязвате и в писмените заявки, които внасяте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, моето предложение е да влезе в дневния ред на седмичната програма Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Причините, за да внеса този законопроект, са следните. В момента корпоративният данък – или, за да обясня на някои колеги, данък печалба – на големите фирми, е най-ниският в Европа. Той е 10%. За сравнение ще ви кажа, че в Германия е 38%, в съседна Гърция, Италия и Турция е около 30%. Считаме, че увеличаването на корпоративния данък, което предлагаме с колегата Банкова, ще стимулира големите фирми да дадат своя солидарен принос в приходната част на бюджета и ще осигури допълнителни бюджетни приходи, които могат да бъдат използвани за решаване на тежките социални проблеми на българското общество.
Мисля си, колеги, че ние като народни избраници трябва да защитаваме интересите на българския народ, а не обратното. В случая, с драстичното намаляване на корпоративния данък ние облагодетелстваме шепа богати фирми. Вие възнамерявате да приемете и плоския данък, който пък ще е в сериозна вреда на хората с най-ниски доходи. Мисля, че политиката е погрешна и ние трябва да я поправим. Затова призовавам да подкрепите нашето предложение и да повишим двойно корпоративния данък. Нека накараме богатите фирми да дадат, както ви казах преди малко, своя солидарен принос за решаването на тежките социални проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте направеното предложение.
Гласували 138 народни представители: за 13, против 78, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Последното предложение е на народния представител Филип Димитров за включване на законопроект за парламентарен контрол на специалните служби.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Става въпрос за законопроект, който съм внесъл през м. юли м.г. Разгледан е от някои комисии и въпреки това не е влязъл в пленарната зала.
Миналия месец вие гласувахте на първо четене Законопроекта за Националната агенция за сигурност. Идеята в него е да създаде доста мощна структура, която концентрира в себе си сериозни оперативни сили, насочени към по-ефективно водене на борбата с престъпността, евентуално с тероризма, организираната престъпност и корупцията.
Уважаеми дами и господа, всички ние си даваме сметка, че създаването на такава структура само по себе си, наред с ползите, които очакваме да допринесе, би могло да създаде и сериозни заплахи. И тъкмо затова във всяко демократично общество, когато се пристъпва към такъв вариант на поведение – създаване на такава мощна структура за борба с престъпността, се вземат всички необходими мерки, за да бъде тя отчетна и поставена под съответния контрол, включително и от парламента.
В Закона за Националната агенция по сигурността в чл. 24 вносителите са предвидили текст, който засяга парламентарния контрол, но по мое лично мнение не го развиват достатъчно ясно. Всъщност законопроектът, внесен през м. юли 2006 г., развива именно въпроса за парламентарния контрол от гледна точка на специална парламентарна комисия, от гледна точка на начина, по който се извършват назначенията във връзка с тази комисия, ежегодния доклад, програмния бюджет и структурата на комисията. Неща, които са изключително важни, за да може на практика да се провежда такъв контрол.
Нещо повече, с факта, че този законопроект не беше поставен на разглеждане заедно със законопроекта за агенцията, ние се намираме в грубо нарушение на чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който изрично предвижда, че когато два, уреждащи сходна материя, законопроекта са представени на Народното събрание, на първо четене те трябва да бъдат разгледани заедно. Очевидно случаят е такъв, щом в предлагания от вас чл. 24 на законопроекта се визира същата материя, която се съдържа в по-разгърнат вид в моя законопроект.
Ето защо, господин председател и уважаеми колеги, аз ви моля, за да изправим тази допусната грешка през миналия месец, крайно необходимо е този законопроект да влезе в залата през тази седмица и да бъде разгледан на първо четене. Аз се надявам, че поради очевидната състоятелност на темата вие ще трябва да го приемете на първо четене, пък оттам нататък, ако не ви харесват моите предложения, променете ги между първото и второто четене, но това е единственият начин да спазим закона и правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Гласувайте това предложение.
Гласували 152 народни представители: за 45, против 43, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
За прегласуване – господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Не мога да разбера реакцията от страна на гласувалите “против” и “въздържали се”. Недейте да смятате, че със създаването на такива могъщи институции в България при нашето демократично поведение, до голяма степен в кавички, тези, които днес са управляващи, утре няма да бъдат в опозиция и да бъдат пострадали от липсата на реален контрол на такива могъщи институции.
Сливането на Военното контраразузнаване с НСС плюс Финансовото разузнаване, което даже надвишава нормите на американското ФБР (защото постоянно говорим, че това бил законът на ФБР, прекопиран в България), създава изключително мощна институция. Аз се чудя защо в момента народното представителство не вижда и не чува за какво става дума! Всеки шушука на ухото на другия, но ще се опарят след някоя и друга година от това, че няма да има никакъв контрол, въпреки определения по чл. 68 от правилника парламентарен контрол. Знаете много добре, че ще дойде председателят на тази служба и ще ви каже това, което той иска да ви каже. Няма такава могъща институция, създадена в най-могъщите държави на света – ФБР, ФСБ и така нататък, която да е без контрол. Много добре знаете, че в Щатския конгрес и в Сената има такава комисия, която иска голяма отчетност за дейността на тези институции.
Уважаеми колеги, има страх в хората, че отново се възражда Държавна сигурност! Това ли ще бъде нашият принос към нашата демокрация, която се е устремила към Европейския съюз, където за съжаление контролът е още по-голям! Казвам “за съжаление”, защото го отбягваме.
Моля за прегласуване и за реално отношение към създаването на такива могъщи служби и контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 161 народни представители: за 64, против 32, въздържали се 65.
И при прегласуването предложението не се приема.
Съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 31 октомври до 6 ноември:
Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. и законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., представен в Министерския съвет от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. По режима на тези законопроекти моля да се произнесат и комисиите, защото трябва да сме наясно кое е издържаното от законова и процедурна гледна точка, което се разглежда, и кое е с повече или по-малко консултативен характер. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектите са разпределени и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на всички други комисии на Народното събрание.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Михаил Миков и Ангел Найденов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за избиране на член на Комисията за регулиране на съобщенията. Вносител – Пламен Моллов.
Господин Сотиров, заповядайте от името на парламентарна група. Имате думата.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От Парламентарната група на Обединените демократични сили категорично възразяваме срещу изявленията, направени от народния представител Ахмед Доган – че купуването на гласове е част от демократичната европейска практика за провеждане на избори.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Стига бе, педя човек си!
ИВАН СОТИРОВ: Тези изявления са абсурдни. Те компрометират парламента като институция. Всички ние тук сме длъжни да се разграничим от такъв тип изявления. В противен случай ставаме съпричастни към това опозоряване на политиката в България, на демократичния процес!
Затова настояваме българският парламент – ръководството на парламента и ръководствата на парламентарните групи, категорично да се произнесат по този въпрос. В противен случай не трябва да се чудим защо отношението на българските избиратели към парламента и политиката е такова. Абсурдно е! Преди две години имаше аналогично изявление, сходно по цинизъм – за обръчите от фирми. Сега също се сблъскваме с такова политическо самозабравяне и откъсване от действителността. Действително в Европа има практика – когато един политик направи такова изявление, той да престане да бъде политик. Това е европейската политика! И ние като парламент, като институция трябва категорично да се разграничим от такъв тип изявления.
Затова, господин председател, настояваме Вие да вземете позиция и да се открие процедура по дебатирането на този въпрос в пленарната зала. Настояваме всички ръководства на парламентарните групи да вземат отношение по това изявление. Защото такъв тип изявление от лидер на една партия и народен представител застрашават демокрацията в България и демократичния процес.
Нещо повече, това е поредното заиграване с етническата карта, защото вотът срещу политици като Ахмед Доган не е етнически вот, а е точно срещу такъв тип говорене и такъв тип поведение – на купуване на гласове, на притискане на избирателя да гласува за определени политически партии, на такъв тип арогантно поведение. Защитата на такъв тип поведение, като се изкарват аргументи и използването на етническата карта за защита на корпоративни и теснопартийни интереси (защото това е именно политиката на господин Доган и неговото обкръжение – да се експлоатира етнически вот за обслужване на теснопартийни интереси на господин Доган и неговото икономическо обкръжение), създава напрежение за етническия мир в страната, създава предпоставки за етнически конфликти. Действително в нашия регион това е изключително опасно заиграване. Българският парламент и българските партии трябва много остро да реагират на този тип демагогия. Не може явна политическа корупция да се прикрива зад етнически и други аргументи. Защото това действително ще доведе до много тежки последици за страната и за политиката в България. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС и ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желание от други парламентарни групи за изявления преди да преминем към първата точка от дневния ред? Не виждам.
Що се отнася до обръщението към мен, господин Сотиров, сам разбирате, че ако следвам Вашия съвет, веднага ще бъда упрекнат в превишаване на правата на председателя. Той няма такива функции. Парламентът разглежда онези въпроси, които са внесени по съответния ред и гласувани за включване в програмата за работа.

Преминаваме към първа точка от нашия дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Давам думата на господин Йордан Цонев, който да представи доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги! Представям ви “Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането”.
Няма предложения по заглавието. Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 1 и § 2 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 и § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 5 няма направени предложения. Комисията предлага следната редакция:
“§ 5. В част първа се създава чл. 9а:
Език
Чл. 9а. Езикът, на който се извършва застраховането и застрахователното посредничество в Република България, е българският. Общите условия, потребителската информация и другите документи, които застрахователите и застрахователните посредници предоставят на потребителите, се изготвят на български език. По искане на потребителя в отношенията със застрахователя може да се използва и друг език.”
По § 6 също няма направени предложения. Комисията предлага следната окончателна редакция на § 6:
“§ 6. В част първа се създава чл. 9б:
Прилагане на правилата на международни договори
и практиката на Комитета на европейските застрахователни
и пенсионноосигурителни надзори
Чл. 9б. (1) Когато с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, съответно за Европейската общност, при упражняване на нейната международна договорна правосубектност са предвидени различни правила относно дейностите по чл. 1, ал. 1, се прилагат тези правила.
(2) Комисията приема наредби, указания или практики във връзка с прилагането на международните договори по ал. 1, когато това е предвидено в тях или е необходимо за целите на добрата надзорна практика.
(3) Комисията и заместник-председателят могат да прилагат протоколите и другите документи, приети в рамките на Комитета на европейските застрахователни и пенсионноосигурителни надзори в съответствие с директивите на Европейския съюз.”
По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 8 комисията също подкрепя текста на вносителя, но със следната окончателна редакция:
“§ 8. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5:
а) в изречение трето накрая се поставя запетая и се добавя “съответно изготвянето”;
б) създава се изречение четвърто: “Разрешение за продължително пребиваване в Република България на лице от трета държава се представя не по-късно от три месеца от датата на издаване на одобряването”.
2. В ал. 6, изречение второ, думата “подаване” се заменя с “постъпване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Изказвания по тези текстове? Няма.
Господин Цонев, моля да направите процедурно предложение за допускане в залата на вносителите.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, във връзка с второто четене на законопроекта предлагам да поканим в залата госпожа Ралица Агайн – член на Комисията за финансов надзор, отговарящ за надзора върху застраховането, господин Николай Петков и господин Стефан Стоилков от същата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения в залата, моля да поканим представителите на Комисията за финансов надзор. Благодаря ви.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 9. Създава се чл. 13а:

Независими членове
Чл. 13а. (1) Най-малко една трета от съвета на директорите или от надзорния съвет на застрахователя се състои от независими членове – физически лица. За независимите членове се прилага чл. 13.
(2) Независимият член на съвета не може да бъде:
1. служител в застрахователя;
2. лице по чл. 83, ал. 1, точки 4-6;
3. лице, което е в трайни търговски отношения със застрахователя;
4. член на управителен или контролен орган, прокурист или служител на лице по т. 3 или по чл. 83, ал. 1, т. 1-3;
5. свързано лице с друг член на управителен или контролен орган на застрахователя.
(3) Лица, избрани за независими членове на съвета на директорите или на надзорния съвет, за които след датата на избора им възникнат обстоятелства по ал. 2, са длъжни незабавно да уведомят съответния орган на застрахователя. В този случай лицата престават да осъществяват функциите си и не получават възнаграждение.
(4) Кандидатите за независими членове доказват липсата на обстоятелствата по ал. 2 с декларация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст в редакцията на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, като предлага следната редакция:
“§ 10. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4, изречение първо, след думите “се извършва” се добавя “ в срок не по-късно от 14 дни”.
2. В ал. 12 след думите “е длъжно” се добавя “в срок не по-късно от 14 дни от придобиването или увеличаването на участието”.
3. Създава се нова ал. 13:
“(13) Декларациите по ал. 5, точки 1 и 2, се представят и при увеличаване на капитала на застрахователя чрез вноски, когато вноската на акционера надхвърля 30 хил. лв. Декларациите по изречение първо се представят в 7-дневен срок от извършването на вноските.”
4. Досегашната ал. 13 става ал. 14.
5. Създава се ал. 15:
“(15) За целите на уведомяването по алинеи 1, 3 и 4 за акции на свързани лица се смятат акциите и гласовете по акции, притежавани съгласно чл. 146 от Закона за публично предлагане на ценни книжа.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22 и 23 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези параграфи на вносителя, подкрепени от комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24 и предлага следната редакция:
“§ 24. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така:
“(1) Комисията отнема лиценза на застраховател или на презастраховател, ако”;
б) в т. 1 думите “застрахователят е представил” се заменят с “лицето е представило”;
в) в т. 2 думата “застрахователят” се заменя с “лицето”;
г) в т. 4 думата “застрахователят” се заменя с “лицето”;
д) в т. 5 думата “застрахователят” се заменя с “лицето”;
е) в т. 6 думата “застрахователя” се заменя с “лицето”;
ж) в т. 7 думата “застрахователят” се заменя с “лицето”;
з) в т. 9 думата “застрахователя” се заменя с “лицето”.
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите “за застраховане” се заменят с “на застраховател или презастраховател”;
б) в т. 1 думата “застрахователят” се заменя с “лицето”;
в) в т. 3 след думите “застрахователят” се поставя запетая и се добавя “презастрахователят” и след думите “по чл. 22” се добавя “или по чл. 26”;
г) в т. 5 думата “застрахователят” се заменя с “лицето”.
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Когато основанията за отнемане на лиценз се отнасят до част от дейността на лицето, комисията може да отнеме лиценза за един или повече отделни видове застраховки, съответно за отделна част от дейността по презастраховане.”
4. В ал. 4 думата “застрахователя” се заменя с “лицето”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по текста на § 24? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 25 комисията предлага следната окончателна редакция:
“§ 25. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя”.
2. В ал. 1 думата “застрахователят” се заменя с “лицето по чл. 36, алинеи 1 и 2”.
3. В ал. 2 думата “застрахователя” се заменя с “лицето”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 26 и § 27 са по вносител, подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28 и предлага следната редакция:
“§ 28. В Глава трета се създава Раздел ІІІ с чл. 47а, чл. 47б и чл. 47в:



“Раздел ІІІ
Извършване на дейност в трета държава от
презастраховател със седалище в Република България.
Извършване на дейност в Република България от презастраховател със седалище в трета държава

Дейност на презастраховател със седалище в
Република България в трета държава
Чл. 47а. За дейността на презастраховател със седалище в Република България в трета държава се прилага законът на третата държава, освен ако в този кодекс е предвидено друго.



Дейност на презастраховател със седалище
в трета държава в Република България чрез клон по Търговския закон
Чл. 47б. (1) Презастраховател от трета държава има право да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, регистриран по Търговския закон, след получаване на лиценз от комисията при условията и по реда на този кодекс и на актовете по прилагането му. Лицензът се издава за презастраховане само по видовете дейности, за които презастрахователят е получил разрешение в държавата по седалището си.
(2) Комисията издава лиценза по ал. 1 при условие, че:
1. лицето има право по националното си законодателство да извършва презастрахователна дейност;
2. клонът на презастрахователя разполага с активи в Република България в размер не по-малко от половината от минималния гаранционен капитал по чл. 82, ал. 1, т. 2;
3. е внесен депозит в размер една четвърт от размера на минималния гаранционен капитал по чл. 82, ал. 1, т. 2 в банка, която извършва банкова дейност в Република България;
4. е избран управител на клона, който отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 1, 3 и 4 и на чл. 14, разполагащ с представителна власт в обем, който му позволява да поема задължения за презастрахователя към трети лица и да го представлява пред държавните органи и съдилищата на Република България;
5. е представена програма за дейността, която съдържа съответната информация по чл. 32.
(3) Доколкото в този кодекс не е предвидено друго, презастрахователят от трета държава има правата и задълженията на презастраховател със седалище в Република България и за дейността си в страната подлежи на държавния застрахователен надзор, осъществяван от комисията и от заместник-председателя спрямо презастрахователите със седалище в страната.
(4) За издаване и отказ за издаване на лиценз по ал. 1 се прилагат съответно чл. 42, ал. 1, т. 1-10 и 13 и чл. 43. Прилагат се съответно и чл. 44 и чл. 46.
(5) Комисията отнема лиценза на клон на презастраховател от трета държава при условията и по реда на чл. 36, както и когато е било отнето разрешението за извършване на презастрахователна дейност от компетентния орган в държавата по седалището на презастрахователя. Прилагат се и чл. 37 и 38.

Предоставяне на услуги в страната
на презастраховател със седалище в трета държава
Чл. 47в. Презастраховател от трета държава може да предоставя услуги в Република България от свое седалище или клон, при условие че е получил лиценз за извършване на презастраховане в държавата по седалището си и подлежи на надзор за цялостната си дейност от компетентния орган в тази държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този изцяло променен от комисията Раздел ІІІ от кодекса? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя от § 29 до § 35 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тях? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 36 комисията предлага следната редакция:
„§ 36. В Глава четвърта се създава нов Раздел ІІІ с чл. 55а и 55б:

„Раздел ІІІ
Извършване на дейност в друга държава
членка от презастраховател със седалище в
Република България.
Извършване на дейност в Република България от
презастраховател със седалище в друга държава членка

Право на установяване и свобода на
представяне на услуги
Чл. 55а. (1) Презастраховател със седалище в Република България, получил лиценз за извършване на презастраховане при условията и по реда на този кодекс, може да извършва дейността, за която му е издаден лиценз, на територията на друга държава членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, след като уведоми за това комисията и при спазване на закона в държавата членка.
(2) Презастраховател със седалище в друга държава членка, получил лиценз за извършване на презастраховане по седалището си, може да извършва дейността, за която му е издаден лиценз, на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги и при спазване на закона в Република България.

Уведомяване на компетентните органи на
другите държави членки при отнемане на лиценз
на презастраховател
Чл. 55б. Комисията уведомява незабавно съответните компетентни органи на останалите държави членки за отнемането на лиценз на презастраховател.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя от § 37 до § 53 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция за § 54:
„§ 54. В чл. 73, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар или МСТ (многостранна система за търговия) на ценни книжа в Република България или в друга държава членка, както и акции, квалифицирани облигации и други квалифицирани дългови ценни книжа, приети за търговия на международно признати и ликвидни регулирани пазари или МСТ (многостранни системи за търговия) на ценни книжа в трета държава;”.
2. В т. 2 навсякъде думите „държава членка” се заменят с „друга държава членка”.
3. В т. 5 накрая се добавя „и към схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск”.
4. В т. 9 преди думата „държава” се добавя „друга”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 55:
„§ 55. В чл. 75 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 се създава изречение трето: „Заместник-председателят не може да забрани сключването на презастрахователен договор с презастраховател, лицензиран по този кодекс, или с презастраховател от държава членка”.
2. Създава се ал. 7:
„(7) Алинеи 1-3 се прилагат и за вземанията по презастрахователни договори, сключени със застрахователи, съответно за дела в техническите резерви на такива застрахователи, които извършват активно презастраховане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Бих искала да отправя един въпрос към госпожа Агайн. Тъй като текстът е на комисията, не знам дали комисията не го е променила, но поради изключително усложнената уредба, която се въведе със Закона за пазара на финансовите инструменти и невинаги съответствието му със Закона за публично предлагане на ценни книжа, изведнъж тук виждам един термин, който се е появил и който го няма в Закона за пазара на финансовите инструменти и още повече усложнява уредбата, а това е „квалифицирани дългови ценни книги” и „квалифицирани облигации”. Никъде няма легална опора за подобна терминология. Ако се въвежда само в Кодекса за застраховането, още повече ще усложни тази материя. Дали е резултат на не особено качествен превод от директива, както се наблюдава в това законодателство, но такова понятие „квалифицирани ценни книги” – няма. Или да бъде заменено с някое по-адекватно?!
Заповядайте, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря много.
Текстът в момента на предложението на чл. 73, ал. 1 съответства изцяло на текста, който в момента действа в Кодекса за застраховането и който беше приет преди две години. Разликата, която се въвежда, е съвсем техническа – по подобряване на редакцията.
Ако считате за необходимо да се изменя текстът, разбира се, няма пречка, но в момента е дадена дефиниция какво е квалифицирана дългова ценна книга. „Квалифицирана дългова ценна книга” е ценна книга, която има инвестиционен рейтинг, даден от една от големите компании за кредитни рейтинги и също така има дефиниция какво представлява „инвестиционен кредитен рейтинг”. Така че към настоящия момент нямаме яснота относно дефиницията и прилагането на термина „квалифицирани дългови ценни книжа”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи това е понятие, което си го въвежда специално Кодексът за застраховането и което е отделно понятие от Закона за пазара на финансови инструменти, но това въобще не е редно да бъде – собствени понятия да се вкарват в кодекса, без да е унифицирано със Закона за пазара на финансови инструменти. Просто не е коректно. Благодаря.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя от § 56 до § 68 включително.
Комисията предлага § 69 да отпадне.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 70 и § 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 72 – по вносител, който става § 71:
“§ 71. В чл. 95 се правят следните допълнения:
1. В ал. 4 се създава т. 4:
“4. не е упражнявал дейността за повече от две последователни години от признаването на правоспособността или от освобождаването от длъжност като отговорен актюер, освен ако е извършвал дейност като актюер.”
2. В ал. 5, изречение първо, след думите “по ал. 4” се добавя “т. 1, 2 и 3”.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителя от § 73 до § 76 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове на вносителя, които ще бъдат преномерирани? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 77, който става § 76:
“§ 76. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Годишният финансов отчет по чл. 99, ал. 1, т. 1 и справките по чл. 99, ал. 1, т. 2 се заверяват от двама регистрирани одитори или специализирано одиторско предприятие съгласно Закона за независимия финансов одит, включени в списък, утвърден от заместник-председателя”.
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Когато регистрираният одитор е специализирано одиторско предприятие, годишният финансов отчет по чл. 99, ал. 1, т. 1 и справките по чл. 99, ал. 1, т. 2 се заверяват от двама дипломирани експерт-счетоводители и изискванията по ал. 2 се прилагат за дипломираните експерт-счетоводители, които са отговорни за одита по ал. 1”.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “ал. 3” се заменят с “ал. 4”.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея навсякъде думите “ал. 3 и 4” се заменят с “ал. 4 и 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 78, който става § 77:
“§ 77. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения:
1. Аления 3 се изменя така:
“(3) Заместник-председателят отказва включване в списъка по чл. 102, ал. 1, ако:
1. заявителят не отговаря на изискванията на чл. 102, ал. 2;
2. заявителят не е отстранил констатираните непълноти или несъответствия или не е представил поисканата допълнителна информация и документи в определения срок;
3. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;
4. са налице обстоятелства, които поставят под съмнение добрата репутация и професионалните качества на заявителя.”
2. Създава се нова ал. 4:
“(4) Специализираните одиторски предприятия се включват в списъка по чл. 102, ал. 1 въз основа на подадено заявление заедно с документите за дипломираните експерт-счетоводители, отговарящи на изискванията по чл. 102, ал. 2.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “ал. 3 или 4” се заменят с “ал. 4 или 5”.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по текста? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя от § 79 до § 91 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 91:
“§ 91. В чл. 153, ал. 4 думите “администрира сключването на” се заменят с “от името и по възлагане на потребител на застрахователни услуги договаря условията или сключва”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този нов параграф? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 92 и § 93.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 94:
„§ 94. В чл. 158 се създава т. 7:
„7. документ за платена такса за разглеждане на документи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 95, 96, 97 и 98.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове - от § 94 до § 98 включително? Няма желаещи. Текстовете са подкрепени от комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 99:
„§ 99. В чл. 170 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ: „Застрахователният агент е длъжен самостоятелно да подаде заявление за вписване в регистъра на комисията, когато извършва посредничество за застраховател от друга държава членка, който извършва дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, като прилага съответните документи по чл. 158 в 14-дневен срок от подписването на договора за застрахователното агентство”.
2. В ал. 3 се създава изречение второ: „В случаите по ал. 2, изречение второ уведомяването за промяна във фактите и обстоятелствата се извършва от застрахователния агент.”
3. В ал. 4 изречение второ се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст в редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 100.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция за § 101:
„§ 101. В чл. 186, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ново изречение първо: „Общите условия по застраховките не представляват защитена от закона тайна и застрахователят не може да отказва достъп до тях”.
2. Досегашните изречения първо и второ стават съответно изречения второ и трето.”
Комисията предлага да се създаде нов § 102:
„§ 102. В чл. 188, ал. 1 след думата „застрахованият” се добавя „неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове - от § 100 до § 102 включително? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 102, който става § 103:
„§ 103. В Глава осемнадесета се създава чл. 199а:

Застраховка, сключена в полза на кредитор
Чл. 199а. (1) При застраховка, сключена в полза на кредитор и при настъпване на застрахователно събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от задължението, за обезпечаване на което е сключен застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. Когато обезщетението или застрахователната сума, дължими съгласно условията на договора, надхвърлят размера по изречение първо, те се заплащат на длъжника, на неговите наследници или на ползващите се лица.
(2) Застрахователен договор между кредитор и застраховател по повод на имуществено или неимуществено благо на длъжник се сключва в полза на кредитора за обезпечение на негово вземане само с изрично, предварително, писмено съгласие на длъжника.
(3) Договорът по ал. 2 задължително се сключва при общи условия съгласно чл. 186. При несъответствие между застрахователния договор и общите условия се прилагат уговорките, за които длъжникът е бил предварително писмено уведомен.
(4) Кредиторът е длъжен да предостави на длъжника предварително цялата информация във връзка със сключването и изпълнението на договора, в това число:
1. общите условия по застраховката и информация за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката и ползващите се лица;
2. въпросите, поставени от застрахователя по чл. 188;
3. отговорите, дадени от кредитора.
(5) Кредиторът е длъжен в срок до 15-о число на месеца, следваща месеца на сключването на договора по ал. 1, да предостави на длъжника сертификат, съдържащ информация за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срокът на застраховката и ползващите се лица.
(6) Кредиторът има задължение писмено да уведоми длъжника за промени, действия, бездействия или други обстоятелства, които могат да имат за последица прекратяване на договора, намаляване размера на застрахователното обезщетение или сума или по друг начин могат да засегнат интересите на длъжника. Застрахователят не може при поискване да откаже на длъжника предоставянето на информация по изречение първо.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 102 в редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 103, който става § 104.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 104, който става § 105.
Комисията предлага да се създаде нов § 106:
„§ 106. Създава се чл. 213а:

Уреждане на вземанията между застрахователя по имуществена застраховка и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на лицето, причинило вредата
Чл. 213а. (1) Застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател като прилага преписката с доказателствата, с които разполага, в т.ч. доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие. Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” удостоверява всяка претенция, заведена по изречение първо.
(2) Когато застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на вредата, необходимостта, от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане на претенцията. Член 105, ал. 5 се прилага съответно.
(3) В срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва:
1. да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция или
2. мотивирано да откаже плащането.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този параграф? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 105, който става § 107.
Комисията предлага да се създаде нов § 108:
„§ 108. Създава се чл. 230а:

Застраховка за пенсия или рента
Чл. 230а. (1) С договора за застраховка на пенсия или рента застрахователят се задължава да прави пожизнени или срочни периодични плащания срещу заплащането на еднократна или периодична премия.
(2) Договорите, сключвани по занятие, съдържащи операции за придобиване на вещни права върху недвижими имоти чрез изплащане на пожизнена или срочна пенсия, или рента се уреждат от този кодекс. В случаите по изречение първо прехвърлянето на вещните права се приема за заплащане на застрахователна премия. ”
В ал. 3 има една корекция, която ще ви прочета, но не е отразена в доклада.
„(3) При договорите за пенсия или рента по ал. 2 стойността на недвижимия имот се определя най-малко от двама независими оценители на недвижими имоти.”
Това е целият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този текст? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 106, който става § 109.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 107, който става § 110:
„§ 110. В чл. 244 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите „имуществено застраховане” се заменят със „застраховане по Раздел ІІ от Приложение № 1”.
2. В ал. 1, в текста преди т. 1 думите „имуществено застраховане” се заменят със „застраховане по Раздел ІІ от Приложение № 1”.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 108, който става § 111:
“§ 111. В чл. 254 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 3:
“3. моторните превозни, които обичайно се намират на територията на Република България, когато такива моторни превозни средства напускат територията на Република България.”
2. Създава се ал. 3:
“(3) Органите на Гранична полиция не допускат излизането на моторни превозни средства по ал. 1, т. 1 и 3 от територията на Република България без доказателства за сключена и действаща задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези два текста има ли? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 109, който става § 112.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 110, който става § 113.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 111, който става § 114:
“§ 114. В чл. 271 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Застраховател не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи:
1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
2. протокол за пътнотранспортно произшествие;
3. протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи;
4. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи, или
5. двустранен констативен протокол, вписан по установения ред в службите на Министерството на вътрешните работи и съставен, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) Когато документите по ал. 1 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето и на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Изречение първо не ограничава правото на потребителя да представя доказателства.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези три текста има ли? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 112, който става § 115:
“§ 115. В чл. 287 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, т. 3 накрая се добавя “и 50 на сто от имуществените санкции по чл. 317а, ал. 4”.
2. В ал. 3 се създават изречения трето и четвърто: “Годишните вноски на застрахователите се отчитат като разходи и са част от застрахователната премия. Вноската може да бъде посочена на отделен ред в застрахователната полица или в застрахователния договор.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 113, който става § 116.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 114, който става § 117:
“§ 117. Създават се чл. 288а и 288б:

“Възстановяване на суми, изплатени от компенсационен
орган на държава членка
Чл. 288а. (1) Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато:
1. моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят;
2. застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България и не може да се определи моторното превозно средство;
3. застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава, и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.
(2) Сумите по ал. 1 се възстановяват в пълен размер в срок 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган.
(3) След изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14.

Плащания за превантивни мероприятия
Чл. 288б. (1) Пет на сто от средствата на фонда, набрани по чл. 287, ал. 2, т. 1 през предходната година по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се изразходват за инвестиционни разходи за техника и информационни и комуникационни технологии за подобряване състоянието на безопасността на движението по пътищата, разработени от Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата и приети от Министерския съвет.
(2) Програмите по ал. 1 са годишни и съдържат финансова обосновка, в която се изброяват конкретните дейности, насочени към изпълнението им, като се посочват необходимите средства по тях.
(3) Средствата по ал. 1 се предоставят въз основа на сключени договори в изпълнение на одобрени програми на лицата, отговорни за тяхното изпълнение.
(4) Средствата по ал. 1, предвидени за съответната година, които не са били усвоени по програми, приети за същата година, остават в полза на фонда.
(5) Докладът за дейността на фонда включва подробен отчет за изразходването на средствата по ал. 1.
(6) Алинея 1 не се прилага, когато размерът на разполагаемите средства на фонда след приспадане на средствата по ал. 1 е по-малък от 20 млн. лв. Когато недостигът възникне след утвърждаване на годишната програма за разходите, управителният съвет незабавно уведомява комисията, министъра на вътрешните работи и лицата, които са страна по договорите по ал. 2, и спира финансирането. Лице, което е страна по договор, финансиран със средства по ал. 1, не носи отговорност за неустойки и други вреди, когато финансирането по договора е било спряно по реда на изречение второ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези няколко параграфа, представени от господин Кънев? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 115, който става § 118.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 116, който става § 119.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 117, който става § 120:
„§120. В чл. 292 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 9:
„9. данни на пътнотранспортните произшествия и за участниците в тях.”
2. В ал. 2 думите „т. 1, 2 и 4” се заменят с „т. 1-4 и 9”, а думите „ал. 1, т. 3” се заменят с „ал. 1, т. 7”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 121:
„§121.В чл. 295 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ: „Информацията по изречение първо се предоставя и на комисията.”
2. В ал. 5 се създава изречение второ: „Ежемесечно до 25-о число на месеца Министерството на вътрешните работи предоставя на Информационния център информация, съдържаща индивидуализирани данни по реда на наредбата по чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, за причинените през предходния месец пътнотранспортни произшествия и за участниците в тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи в редакция на комисията има ли? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 118 и предлага той да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 119, който става § 122.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези предложения? Не виждам желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 120, който става § 123:
“§ 123. В чл. 299 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието след думата “застрахователите” се добавя “и презастрахователите”, а след думата “застрахователна” се добавя “или презастрахователна”.
2. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”;
б) в т. 1 след думите “или застраховател” се добавя “или презастраховател”;
в) в т. 2 думите “презастраховател или” се заличават, а след думата “държава” се добавя “или презастраховател от трета държава”.
3. Алинея 2 се изменя така:
“(2) При осъществяване на надзора по ал. 1 се взема предвид дейността на дружествата, които са:
1. свързани със застрахователя или презастрахователя;
2. участващи в застрахователя или презастрахователя, и
3. свързани с дружествата, участващи в застрахователя или презастрахователя.”
4. В ал. 3 изречение първо след думата “застрахователят” се поставя запетая и се добавя “съответно презастрахователят”.
5. В ал. 4 изречение второ след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя”.
6. В ал. 5 навсякъде след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя”.
7. В ал. 6 след думата “държава” се поставя запетая и се добавя “презастрахователя от трета държава”.
8. Алинея 7 се изменя така:
“(7) Когато застрахователи или презастрахователи от една застрахователна или презастрахователна група имат седалище в различни държави членки и имат за предприятие майка един и същи застрахователен холдинг, застраховател от трета държава, презастраховател от трета държава или застрахователен холдинг със смесена дейност, комисията може по силата на споразумение, сключено с компетентен орган на държава-членка, да прехвърли правомощието си за осъществяване на допълнителен надзор върху застраховател по ал. 1, съответно да получи правомощия да осъществява допълнителен надзор върху застраховател със седалище друга държава членка.”
9. В ал. 8 изречение второ след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя” и навсякъде след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този текст в редакция на комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 121, който става § 124.
По § 122 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 122, който става § 125.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 123, който става § 126.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по параграфите от 121 до 123 на вносителя, подкрепени от комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 124, който става § 127.
“§ 127. В чл. 306 се правят следните допълнения:
1. В заглавието след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”.
2. В ал. 1 след думата “застраховател” се добавя “или презастраховател”, а след думата “застрахователя” се добавя “или презастрахователя”.
3. Създава се ал. 3:
“(3) Алинея 2, изречение първо се прилага и когато комисията бъде уведомена от съответния компетентен орган на държава членка по произход за отнемане на лиценз на презастраховател, извършващ дейност в Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по § 124 на комисията? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 125, който става § 128.
По § 126 също няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 126, който става § 129.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 127, който става § 130.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 128, който става § 131. По този параграф не са постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове на вносителя, подкрепени от комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 129, който става § 132:
“§ 132. Създава се Част 6а с членове 311б – 311с:

“Част 6а
Гарантиране на застрахователни взимания при несъстоятелност на застраховател
Обхват
Чл. 311б. (1) При условията на тази част се гарантират вземанията на потребители на застрахователни услуги при несъстоятелност на застраховател със седалище в Република България или на застраховател от трета държава, който е регистрирал клон по Търговския закон в Република България.
(2) Застрахователите, които са лицензирани да предлагат застраховките по чл. 311в, ал. 2 , правят вноски във Фонд за обезпечаване на застрахователни вземания, наричан по-нататък “Обезпечителен фонд”, при условията и по реда на тази част. Застрахователите от трета държава правят вноски по Обезпечителния фонд само за дейността, извършвана чрез клона, регистриран в Република България.

Гарантирани застрахователни вземания
Чл. 311в. (1) Гарантират се вземанията по ал. 2 на физическите лица, юридическите лица с нестопанска цел и търговците, които представляват микропредприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия.
(2) Гарантират се всички застрахователни вземания на лицата по ал. 1, произтичащи от застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите или за застраховка “Злополука” на пътниците или за застраховка по Раздел първи от Приложение № 1. Вземанията за лихва за забава на застрахователя по изискуеми застрахователни вземания не се гарантират.
(3) Застрахователните вземания се гарантират:
1. по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и по задължителната застраховка “Злополука” на пътниците – в пълен размер до размера на минималното задължително равнище на застрахователната сума, установено с този кодекс;
2. застраховките по Раздел І от Приложение № 1 – в размер 70 на сто от тяхната стойност, но не повече от 8 хил. лв.
(4) За целите на тази част за застрахователни вземания се смятат вземанията, които произтичат от:
1. застрахователно събитие, покрито по застрахователния договор, в това число вземания по пряк иск по застраховка “Гражданска отговорност”;
2. прекратяване или откуп на застрахователния договор.

Изключения
Чл. 311г. (1) Не се изплащат гарантирани застрахователни вземания по чл. 311в, ал. 3, т. 2 на:
1. лица, притежаващи акции, които им осигуряват едно или повече от едно на сто от гласовете в общото събрание на застрахователя;
2. членовете на управителните и контролните органи на застрахователя, на управителя на клона на застрахователя от трета държава, регистриран в Република България по Търговския закон, както и на други лица, които са били оправомощени да управляват или представляват застрахователя или клона на застрахователя от трета държава, регистриран в Република България по Търговския закон;
3. ръководителя и служителите на специализираната служба за вътрешен контрол на застрахователя и на одиторите, избрани по установения в закона ред, да заверят годишния отчет на застрахователя;
4. дружества по чл. 299, ал. 2, както и на лица по т. 1-3 в такива дружества;
5. лица, които са отговорни за неплатежоспособността на застрахователя или са се облагодетелствали от нея;
6. съпрузите, роднините по права и по съребрена линия до втора степен включително на физически лица по т. 1-5.
(2) Не се предоставя гаранция относно застрахователни вземания, възникнали или свързани със сделки и действия, представляващи изпиране на пари по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако деецът е осъден с влязла в сила присъда.
(3) Обстоятелствата, обуславящи изключенията по ал. 1 и 2, се установяват към датата на решението на комисията за отнемане на издадения лиценз за извършване на застраховане.

Фонд за обезпечаване на застрахователни
вземания. Статут
Чл. 311д. (1) Създава се Фонд за обезпечаване на застрахователни вземания.
(2) Обезпечителният фонд е обособена сметка, управлявана от органите на Гаранционния фонд по чл. 287, които се подпомагат в тази си дейност от администрацията на Гаранционния фонд.
(3) Обезпечителният фонд се преобразува, прекратява и ликвидира със закон.
(4) При ликвидация на обезпечителния фонд след изплащането на задълженията му остатъкът от неговото имущество се разпределя между застрахователите пропорционално на вноските, платени от тях, с изключение на тези застрахователи, чиито задължения към потребителите на застрахователни услуги са изплатени от обезпечителния фонд.

Функции на Гаранционния фонд във връзка
с обезпечителния фонд
Чл. 311е. (1) Гаранционният фонд при условията и по реда на тази част:
1. събира годишните вноски от застрахователите;
2. изплаща гарантираните размери на застрахователните вземания.
(2) Средствата за обезпечителния фонд не могат да се използват за други плащания от Гаранционния фонд.

Правомощия на Управителния съвет на
Гаранционния фонд във връзка с управлението
на обезпечителния фонд
Чл. 311ж. Управителният съвет на Гаранционния фонд:
1. извършва действията по събиране на вноските от застрахователите;
2. инвестира средствата на фонда при спазване на изискванията за сигурност и за постоянна ликвидност;
3. организира изплащането на гарантираните размери на застрахователните вземания при условията и по реда на тази част;
4. изготвя и приема отделен годишен финансов отчет за дейността на обезпечителния фонд и го представя на комисията;
5. ежегодно в срок до 31 март приема и обнародва в “Държавен вестник” годишен финансов отчет за предходната година.

Източници за набиране на средствата на
обезпечителния фонд
Чл. 311з. Източници за набиране на средствата на обезпечителния фонд са:
1. вноските от застрахователите;
2. доходите от инвестиране на средствата на обезпечителния фонд;
3. получените от обезпечителния фонд суми от имуществото на застрахователя в случаите на суброгация;
4. приходите от вземания по регресни искове;
5. други източници (заеми, дарения, чуждестранна помощ и други).

Годишна вноска и основа за нейното определяне
Чл. 311и. (1) Всеки застраховател прави годишна вноска в обезпечителния фонд, както следва:
1. за всяко лице, застраховано по всеки договор за рискова застраховка по Раздел І от Приложение № 1, осигуряващ покритие в съответната година – по 0,70 лв.;
2. за всяко лице, застраховано по всички останали договори по застраховка по Раздел І от Приложение № 1, осигуряващи покритие в съответната година – по 1,00 лв., но не повече от 2 на сто от размер на дължимата годишна премия;
3. за всяко моторно превозно средство във връзка с което е сключена задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, за съответната година – по 1,50 лв.;
4. за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка “Злополука” на пътниците за съответната година – по 0,20 лв.
(2) Застрахователите, включително клоновете на застрахователи от трета държава, превеждат дължимата годишна вноска в срок до 31 май на годината, следваща годината, за която се отнася вноската.
(3) При неплащане на вноската в определения срок се начислява лихва за срока на забавата върху дължимата сума в размер на законната лихва.
(4) Годишните вноски на застрахователите се отчитат като разходи и са част от застрахователната премия. Вноската може да бъде посочена на отделен ред в застрахователната полица или в застрахователния договор.

Невъзстановяемост на вноските
Чл. 311к. Направените от застрахователя вноски не подлежат на възстановяване, включително при прекратяване на застрахователя, освен в случаите по чл. 311д, ал. 4 или ако в закон е предвидено друго.

Покриване на недостига от средства по фонда
Чл. 311л. (1) Ако средствата на обезпечителния фонд не са достатъчни за покриване на задълженията по този кодекс, по решение на Управителния съвет на Гаранционния фонд недостигът се покрива по един от следните начини:
1. задължаване на застрахователите да преведат авансово годишни вноски, като определянето на размера на авансовите вноски се извършва въз основа на размера на годишните вноски за предходната година;
2. увеличаване на годишната вноска;
3. ползване на заеми при условия и по ред, одобрени от Управителния съвет на Гаранционния фонд; Управителният съвет на Гаранционния фонд не може да одобрява заеми, които са по-неблагоприятни от пазарните.
(2) Изплатената авансово сума по ал. 1, т. 1 се приспада от дължимата от застрахователя годишна вноска за следващата година, като надвнесеното подлежи на връщане в срока по чл. 311и, ал. 2.

(3) Ïðè íåäîñòèã íà ñðåäñòâà ôîíäúò ìîæå äà ïîëçâà çàåìè:
1. îò áúëãàðñêè и ÷óæäåñòðàííè áàíêè, êàêòî è îò äðóãè ëèöà;
2. îò äúðæàâíèÿ áþäæåò ñëåä ñúîòâåòíî ðåøåíèå íà Íàðîäíîòî ñúáðàíèå.
(4) Ïîëçâàíèòå îò îáåçïå÷èòåëíèÿ ôîíä çàåìè ìîãàò äà áúäàò îáåçïå÷àâàíè ñ ãàðàíöèÿ, èçäàäåíà îò äúðæàâàòà, èëè ñ àêòèâè íà ôîíäà, âêëþ÷èòåëíî ñ áúäåùèòå âçåìàíèÿ íà ôîíäà êúì çàñòðàõîâàòåëèòå çà ãîäèøíè âíîñêè.

Ïîñëåäèöè îò íåïëàùàíåòî íà ãîäèøíèòå
âíîñêè
×ë. 311ì.  ñëó÷àé, ÷å çàñòðàõîâàòåë â ñðîê òðè ìåñåöà íå ïëàòè èçèñêóåìàòà âíîñêà èëè äúëæèìèòå ëèõâè ïî ÷ë. 311è, àë. 3, Óïðàâèòåëíèÿò ñúâåò íà Ãàðàíöèîííèÿ ôîíä óâåäîìÿâà êîìèñèÿòà çà ïðåäïðèåìàíå íà ìåðêè ïî ÷ë. 302.

Ñúáèðàíå íà èíôîðìàöèÿ îò îáåçïå÷èòåëíèÿ ôîíä
×ë. 311í. (1) Êîìèñèÿòà ïðåäîñòàâÿ ïðè ïîèñêâàíå íà Óïðàâèòåëíèÿ ñúâåò íà Ãàðàíöèîííèÿ ôîíä íåîáõîäèìàòà èíôîðìàöèÿ çà èç÷èñëÿâàíå íà âíîñêèòå, äúëæèìè îò çàñòðàõîâàòåëèòå.
(2) Óïðàâèòåëíèÿò ñúâåò íà Ãàðàíöèîííèÿ ôîíä ìîæå äà èçïîëçâà ïîëó÷åíèòå îò íåãî äàííè ñàìî çà èçïúëíåíèå íà âúçëîæåíèòå ìó ôóíêöèè.
(3) ×ëåíîâåòå íà Óïðàâèòåëíèÿ ñúâåò íà Ãàðàíöèîííèÿ ôîíä è ñëóæèòåëèòå íà Ãàðàíöèîííèÿ ôîíä íå ìîãàò äà ðàçãëàñÿâàò ëè÷íî èëè ÷ðåç äðóãèãî èíôîðìàöèÿ, ñòàíàëà èì èçâåñòíà ïî ñëóæáà, êîãàòî òàçè èíôîðìàöèÿ ïðåäñòàâëÿâà çàñòðàõîâàòåëíà, òúðãîâñêà èëè äðóãà çàùèòåíà îò çàêîíà òàéíà.

Èçïîëçâàíå íà ñðåäñòâàòà íà
îáåçïå÷èòåëíèÿ ôîíä
×ë. 311î. (1) Ñðåäñòâàòà íà îáåçïå÷èòåëíèÿ ôîíä могат äà ñå èçïîëçâàò ñàìî çà èçïëàùàíå íà ãàðàíòèðàíè çàñòðàõîâàòåëíè âçåìàíèÿ äî ãàðàíòèðàíèòå ðàçìåðè â ïðåäâèäåíèòå â òàçè ÷àñò ñëó÷àè è íà ãëàâíèöàòà è ëèõâèòå ïî âçåòèòå îò ôîíäà çàåìè â ñëó÷àèòå ïî ÷ë. 311ë, àë. 3.
(2) Средствата на обезпечителния фонд се инвестират в:
1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата или други държави членки;
2. краткосрочни депозити в банки, притежаващи инвестиционен кредитен рейтинг на поне една от рейтинговите агенции, определени с решение на комисията.

Условия и ред за плащане на суми по гарантираните
застрахователни вземания
Чл. 311п. (1) От средствата на обезпечителния фонд се изплащат задължения на съответния застраховател към потребителите на застрахователни услуги по чл. 311в, ал. 1 след влизане в сила на решението за обявяване несъстоятелността на застрахователя.
(2) От средствата на обезпечителния фонд се изплащат гарантираните размери на застрахователните вземания чрез банка, определена от Управителния съвет на Гаранционния фонд.
(3) Синдикът на застрахователя в несъстоятелност представя списъка по чл. 689 от Търговския закон и на Управителния съвет на Гаранционния фонд незабавно след неговото изготвяне. Управителният съвет на Гаранционния фонд може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане по реда на чл. 690 на Търговския закон. В срок 15 дни от датата на публикуване на окончателния списък на приетите вземания по чл. 692 от Търговския закон синдикът е длъжен да го представи на Управителния съвет на Гаранционния фонд. В случай че е направил възражение по чл. 690, ал. 1 от Търговския закон, Управителният съвет на Гаранционния фонд може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане по реда на чл. 694 от Търговския закон.
(4) В срок до 15 дни от получаването на окончателния списък по ал. 3, изречение второ Управителният съвет на Гаранционния фонд е длъжен да оповести най-малко в два централни ежедневника деня, от който оправомощените потребители на застрахователни услуги могат да получават плащания от обезпечителния фонд, както и банката, чрез която ще се извършват тези плащания.
(5) Изплащането на суми от обезпечителния фонд по безспорните застрахователни вземания започва не по-късно от 45 дни от датата на публикацията по ал. 4. За одобрение от съда последващи допълнително предявени и приети вземания срокът по изречение първо е 15 дни.
(6) Когато гарантираното вземане е деноминирано в чуждестранна валута, на потребителя на застрахователни услуги се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на вземането по курса на Българската народна банка в началния ден на изплащане на гаранцията по вземанията.
(7) С размера на изплатените суми се намалява размерът на задълженията на съответния застраховател към потребителите на застрахователни услуги.
(8) Управителният съвет на Гаранционния фонд уведомява периодично синдика за размера на платените вземания на всеки потребител на застрахователни услуги.
(9) За вземанията си над полученото от обезпечителния фонд потребителите на застрахователни услуги се удовлетворяват от имуществото на застрахователя в съответствие с този кодекс.

Суброгация
Чл. 311р. (1) От датата на публикуване на окончателния списък на приетите вземания обезпечителният фонд встъпва в правата на потребителите на застрахователни услуги към застрахователя до размера на гарантираните суми, независимо от размера и датата, на която фондът е извършил плащания по гаранцията на всеки един от потребителите на застрахователни услуги.
(2) Гаранционният фонд не дължи лихви по гарантираните суми.
Ограничение на рекламите
Чл. 311с. Застрахователите, обхванати от системата за гарантиране на застрахователни вземания, не могат да рекламират гарантиране на застрахователни вземания в размери над установените в тази част.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кънев, за представянето на този дълъг параграф с много текстове в него.
Имате думата за изказвания по чл. 311б до чл. 311с включително. Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 130, който става § 133.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 131 и предлага същият да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 132, като предлага следната редакция на параграфа, който става § 134:
“§ 134. Създава се чл. 317а:

Отговорност за нарушения при предоставяне
на информация по чл. 294
Чл. 317а. (1) Застраховател, който е представил информацията за сключен застрахователен договор по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по реда на чл. 294, алинеи 1 и 4 в периода от 8-ия до 45-ия ден включително от датата на неговото сключване, се наказва с имуществена санкция в размер 20 лв. за всеки отделен договор.
(2) За застрахователните договори по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключени в периода между 15 декември и 15 февруари, санкцията по ал. 1 се налага, когато информацията е била представена в периода от 45-ия до 60-ия ден от датата на сключване на договора.
(3) Когато информацията за сключването на застрахователен договор по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е била представена със закъснение по-голямо от това по ал. 1 или 2, се налагат наказанията по чл. 319.
(4) Застраховател, който по реда на чл. 294, ал. 1 и 4 е представил непълен или неточен запис на информация за регистрационен номер, номер на рама, име или адрес на собственик на моторно превозно средство, за което е сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с имуществена санкция 20 лв. за всеки отделен запис.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези параграфи - § 130 до § 132 включително?
Няма желаещи за изказване.
Ще ви помоля да прочетете още няколко параграфа, за да не прекратяваме докладването на текстовете предсрочно.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 133, който става § 135:
„§ 135. В чл. 318 думата „законово” се заличава.”
По § 134 на вносителя няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 134, който става § 136.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага следната редакция на § 135, който става § 137:
„§ 137. В чл. 320 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „или упълномощени от него длъжностни лица” се заличават.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Имуществените санкции по чл. 317а, ал. 1, 2 и 4 се налагат по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания от длъжностни лица, оправомощени от заместник-председателя. Наказателните постановления за налагане на имуществени санкции по чл. 317а, ал. 1 и 2 не подлежат на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за представянето на законопроекта, господин Кънев.
Има ли желаещи за изказвания по тези два текста? Няма.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим нашата работа.
Позволете ми преди това да направя няколко съобщения.
На 1 ноември 2007 г. е постъпил и е раздаден на народните представители по парламентарни групи общ проект на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, приети на първо четене на 19 октомври 2007 г. Проектът е изготвен от Комисията по здравеопазването на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Седемдневният срок за писмени предложения за второ четене съгласно чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е до 8 ноември 2007 г. включително. Така че народен представител, който желае да направи предложение, трябва да го направи до 8 ноември 2007 г., тоест до утре.
Има писмо до председателя на нашето Народно събрание господин Георги Пирински. Чета ви писмото:
„Уважаеми господин председател, на свое редовно заседание, проведено на 6 ноември 2007 г., Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори избра за заместник-председатели Весела Драганова, Станимир Илчев, Христина Велчева и Яни Янев.
Моля промените в ръководството на Парламентарната група на НДСВ да бъдат вписани по установения ред в специалния регистър на Народното събрание.”
Това, разбира се, ще бъде направено.
Има саморъчно написано заявление, което ще ви прочета. То също е до председателя на Народното събрание.
„ЗАЯВЛЕНИЕ
от Георги Георгиев – народен представител от
Парламентарната група на Коалиция „Атака”

Уважаеми господин председател, с настоящото изразявам желанието си да прекратя членството си в Парламентарната група на „Атака” и да стана независим народен представител.
Моля да отразите тези промени по реда, визиран в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
7 ноември 2007 г.”
Давам думата на заместник-председателя на Комисията по икономическата политика господин Петър Кънев да продължи доклада си.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 136, който става § 138.
Комисията предлага да се създаде нов § 139:
„§ 139. В Приложение № 1, Раздел І, т. 1, буква „б” думите „дължими след изтичане най-малко на една година от плащането на премията или на първата разсрочена вноска” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 137, който става § 140.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по § 137, който става § 140? Всъщност това е първият параграф от Преходните и заключителните разпоредби. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 138, който става § 141:
„§ 141. (1) Разпоредбите на чл. 199а, ал. 1, 3 и 6 влизат в сила от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник” и се прилага към заварените застраховки, сключени в полза на кредитор.
(2) За заварените застраховки по чл. 199а кредиторите са длъжни да представят информацията по чл. 199а, ал. 4 и сертификата по ал. 5 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, включително и представителите на Агенцията.
По § 141, който се докладва от господин Кънев, за мен възниква въпросът: не даваме ли обратна сила на закона, а с това евентуално да нарушим нечии права?
Госпожо Агайн, заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря, господин председател.
Да, точно така. Предвидено е разпоредбата да се прилага за заварените застраховки, но това не изменя правоотношението по тях, а въвежда задължение да бъде предоставена информация на застрахованите лица, съответно на кредитополучателите, за това какво представлява тяхната застраховка. Този текст е свързан и произтича от практика, която установихме в последните две години – да се сключва договор между кредитор и застраховател върху живота и имуществото на кредитополучателите, като в случай на събитие застраховката да бъде изплатена в полза на кредитора.
Тази практика не противоречи на нашето законодателство и на практиката в другите държави. Проблемът, който установихме, е, че не се предоставя информация на потребителите какво представлява тяхната застраховка. Тъй като това е двустранен договор, при прекратяване или изменяне на договора до момента не действаше никакво задължение за кредитора или застрахователя – да уведоми потребителите, че има такова изменение на договора.
В резултат на това след прекратяване на подобен договор между банка и застраховател последваха множество жалби – при смъртни случаи наследниците се оказваха в положение да разберат, че застраховката, за която са били уведомени предварително, вече не действа и тяхната защита не може да бъде осигурена от страна на застрахователя.
Затова текстът, който вече беше гласуван – разпоредбите на чл. 199а ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той не е гласуван, а само е докладван. Ще се гласува утре.
РАЛИЦА АГАЙН: Извинявам се за грешката. Този текст предвижда да бъде предоставена информация на потребителите: при сключването на договора предварително да им бъдат дадени общи условия по застраховката, да им бъде дадена информация кой е застрахователят на тази застраховка, как те могат да предявят претенция по застраховката и съответно се уточнява, че ако има разлика между общите условия по застраховката, които са им били дадени, и двустранния договор между банката и застрахователя или другия кредитор и застрахователя, които изменят по същество разпоредби на общите условия, само това, за което потребителят е бил информиран, то да се прилага за него, съответно за онова, за което не е бил информиран, то да не носи отговорност и да не му бъде вменявана на него или на неговите наследници имуществена тежест.
Така че разпоредбата на ал. 2, която касае заварените застраховки, предвижда каква информация по действащите вече договори да бъде предоставена на потребителите.
Това е информацията в сертификата, тоест информация за застрахователя, неговия адрес, как може да се предяви претенция по застраховката, както и общите условия, при които е сключена застраховката. Текстът предвижда задължително да има общи условия, които да вървят с договора.
Смятаме, че това е важно да се случи и със заварените застраховки, тъй като в много случаи става въпрос за дългосрочни кредити – за 10, 15, 20 години. Според нас е много важно и тези, а не само бъдещите потребители, да получат информацията, та ако не им е била предоставена доброволно от кредитора или застрахователя, за да знаят занапред какво могат да получат от застрахователя, да знаят какъв е размерът на обезщетението, което биха могли да получат по тази застраховка за събитията, срещу които те са осигурени.
В много случаи досега сме забелязвали в договора между застрахователя и банката да има клаузи, които си противоречат взаимно, или пък договори са прекратявани или изменяни по някакъв начин. Считаме, че е важно тази практика да се преустанови, та кредиторите, които са и застраховани, чийто живот и имущество е застраховано по този договор, да разполагат с подробна информация за техните права.
Този текст допълва съществуваща разпоредба в Кодекса за застраховането, в която се уточнява, че при застраховка “Живот” върху живота на кредитополучателя, този кредитополучател, както и неговите наследници, имат правата на застраховано лице. Те могат да обжалват решението на застрахователя, не зависят от волята на банката. Могат самостоятелно да предявят претенция. Информацията, която потребителите ще получат занапред, ако не са разполагали с нея, е важна, за да могат да осъществят своите права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Да се надяваме, че убедихте народните представители, или поне част от тях.
Има ли други народни представители или представители на агенцията, желаещи да вземат отношение по § 141, както ни се предлага, но не от вносителя, а от комисията? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Продължаваме с § 139.
Комисията подкрепя текста на вносителя за този параграф, който става § 142.
По § 140 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция на този параграф, който става § 143:
“§ 143. Разпоредбата на чл. 288б се прилага от 1 януари 2008 г.”
По § 141 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 144.
По § 142 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция на този параграф, който става § 145:
“§ 145. (1) Разпоредбите на Част шеста “а” се прилагат и за заварените производства по несъстоятелност, с изключение на производствата по несъстоятелност по § 10, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби.
(2) В срок до 31 декември 2007 г. министърът на финансите прави встъпителна вноска в полза на обезпечителния фонд в размер на 2 млн. лв. за сметка на републиканския бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по докладваните текстове - § 142, 143, 144 и 145 по новата номерация.
Някой юрист няма ли да вземе думата?
Господин Кънев, аз рядко срещам такъв закон. Става въпрос за влизането в сила на отделни точки и параграфи по различно време.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Винаги има първи път, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това надали е законодателна техника, господин Кънев. Даже не се казва “влиза в сила”, а “се прилага”. Например “чл. 317а се прилага от 1 април”, “чл. 288б се прилага от 1 януари 2008 г.”, трети се предлага за обратно действие, четвърти – не знам си какво!
Имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 143, който става § 146:
“§ 146. В Закона за Комисията за финансов надзор (Обн., ДВ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 2, т. 2 след думата “застрахователите” се поставя запетая и се добавя “презастрахователите”.
2. В чл. 13, ал. 1:
а) в т. 18 думите “както и с” се заменят с “както и за участие в”;
б) създава се нова т. 19:
“19. участва в работата на органи и организации към Европейската комисия”;
в) досегашните точки 19, 20 и 21 стават съответно точки 20, 21 и 22.
3. В чл. 16, ал. 1:
а) в т. 4 след думата “застрахователи” се добавя “или на презастрахователен портфейл”;
б) в т. 14 след думата “застрахователите” се добавя “и презастрахователите”;
в) в т. 17 след думата “застрахователите” се поставя запетая и се добавя “презастрахователите”;
г) в т. 24 след думата “застраховането” се добавя “и презастраховането”.
4. В чл. 20 се създава ал. 4:
“(4) Служителите от администрацията на комисията подават декларации за имущественото си състояние при встъпването си в длъжност и към 31 декември на всяка календарна година. Имуществото – предмет на деклариране, сроковете и редът за деклариране, съхраняването и достъпът до информацията, съдържаща се в декларациите, се уреждат с правилника за устройството и дейността на комисията.”
5. Член 22 се изменя така:
“Чл. 22. (1) Членовете на комисията следва незабавно да уведомят комисията, когато се изисква от тях да разгледат или да участват в разглеждането на въпрос, по отношение на който имат пряк или косвен интерес, пораждащ основателни съмнения в тяхната безпристрастност, и това ще доведе до конфликт с надлежното изпълнение на функциите им или упражняване на правомощията им.
(2) Член на комисията, по отношение на който съществува конфликт на интереси по въпрос, разглеждан на заседание на комисията, не участва в обсъждането и гласуването при вземането на решение по този въпрос.
(3) В случаите по ал. 1, когато лицето, което е декларирало наличие на пряк или косвен интерес, е председателят или заместник-председател и въпросът, по отношение на който съществува конфликт на интереси, е в правомощията му на едноличен орган, комисията определя заместник-председател, съответно друг член на комисията, който да го замести.
(4) Служителите от администрацията на комисията следва незабавно да уведомят председателя, съответно заместник-председателя, който пряко ръководи съответното управление, когато се изисква от тях да разгледат или да участват в разглеждането на въпрос, по отношение на който имат пряк или косвен интерес, пораждащ основателни съмнения в тяхната безпристрастност, и това ще доведе до конфликт с надлежното изпълнение на задълженията им.
(5) Алинея 1 се прилага и по отношение на служителите от администрацията на комисията, когато се изисква от тях да извършат или да участват в извършването на проверка.
(6) Уведомяването по ал. 5 за наличие на пряк или косвен интерес на служители от администрацията на комисията, които извършват или участват в извършването на проверка, може да се направи и от проверяваното лице.
(7) Председателят, съответно заместник-председателят, който пряко ръководи съответното управление на комисията, писмено разпорежда прекратяване участието на лицето по ал. 4, съответно по ал. 5, в разглеждането на въпроса или в извършването на проверката и определя друг служител да го замести.
(8) Формата, съдържанието и редът за извършване на уведомяванията се определят с правилника за устройството и дейността на комисията.”
6. В чл. 25, ал. 1, т. 3, след думата “лица” се добавя “и квестори, ликвидатори или синдици на поднадзорни лица”.
7. В приложението към чл. 27, ал. 2:
а) в т. 2.1. буква “в” се отменя;
б) създава се т. 2.1а:
“2.1а. За издаване на лиценз за презастраховане на акционерно дружество или на клон на презастраховател със седалище в трета държава – 120 хил. лв. и по 20 хил. лв. за всяка отделна дейност”;
в) в т. 2.3а. буква “в” се отменя;
г) в т. 2.4. буква “в” се отменя;
д) създава се т. 2.4а:
“2.4а. За издаване на разрешение за сливане, разделяне и отделяне на презастраховател – 120 хил. лв. и по 20 хил. лв. за всяка отделна дейност.”;
е) в т. 2.5. буква “в” се отменя;
ж) създава се т. 2.5а:
“2.5а. За издаване на разрешение за вливане на презастраховател – 20 хил. лв.”;
з) в т. 2.6. буква “в” се отменя;
и) създава се т. 2.6а:
“2.6а. За разширяване обхвата на лиценза с допълнителен лиценз за дейността по презастраховане на животозастраховане или за дейността по презастраховане по общо застраховане – 20 хил. лв.”;
к) създава се т. 2.7а:
“2.7а. За явяване на изпит за квалификация и за признаване на квалификация на застрахователен брокер, придобита в държава членка:
а) за явяване на изпит – 300 лв.;
б) за издаване на сертификат – 200 лв.”;
л) в т. 2.9:
аа) в буква “а” думите “за разширяване обхвата на издаден лиценз с допълнителен лиценз” се заличават;
бб) в буква “в” след думите “нов вид застраховка” се добавя “или за нова дейност по презастраховане”;
м) в т. 2.10. буква “в”, думите “или на застраховател, получил разрешение за извършване на презастраховане” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези текстове. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Параграф 144. Има предложение на народния представител Диана Хитова § 144 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 144 да отпадне.
Параграф 145. Има предложение на народния представител Диана Хитова § 145 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 145 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Госпожо Хитова, заповядайте да обосновете Вашето предложение, което се подкрепя от комисията.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Приемането на промяна в законодателството от вида на предложената в § 144 поставя въпроса за пълноценното участие на пострадалия в наказателния процес, част от което е и възможността да предяви граждански иск за обезщетяване на вредите, причинени от престъплението. Този въпрос е обсъждан и при приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс и с основание се прави критика в обществото, че законодателят дава все по-голяма защита на другите страни в наказателния процес, но не и на пострадалия, на виктимата. Така пострадалият е изключен от страните при сключване на споразумение, не дава съгласие при приемането на съкратено съдебно следствие, няма възможност да предяви граждански иск в досъдебното производство, а с това и да участва в него.
С предлаганото изменение ще се достигне до ново неоправдано ограничение на правата на пострадалия от транспортни престъпления – едно от най-разпространените престъпления. Така се открива възможност в бъдеще да се търсят причини и за други престъпления и да се ограничи възможността да се предявява граждански иск в наказателния процес.
С предлаганото изменение се дава необосновано една много голяма и широка защита на застрахователя и на застрахования, като аргументацията за това е неоснователна и неубедителна.

Три са основните аргументи за направеното предложение.
Първият е, че застрахователят е лишен от възможност да участва в наказателния процес. Действително, такава е трайната последователна и правилна съдебна практика – да не се допуска до участие в наказателния процес застрахователят, тъй като неговото задължение произтича не от престъплението, което е предмет на наказателното дело, а от договора за застраховка. В наказателния процес могат да се претендират вредите, които са пряка и непосредствена последица от престъплението, а по отношение на застрахователя те са употребени.
Силата на присъдено нещо, която се формира с присъдата в нейната гражданска част, няма задължителна сила по отношение на застрахователя. В същото време обаче действа чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховането, който гласи – цитирам приблизително – че застрахователят заплаща обезщетение, включително пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Следователно само липсата на дължимо адекватно поведение от страна на застрахователя може да доведе до това да не се заплати обезщетението на пострадалия, независимо че липсва сила на присъдено нещо по отношение на застрахователя.
Вторият аргумент. Твърди се, че отказът за заплащане от страна на застрахователя, който евентуално може да последва, ще стане причина пострадалият да завежда ново дело, нов граждански процес и поради това той се лишава от възможността да участва в наказателния процес. Както се казва в един стар анекдот: „Най-сигурното средство против главоболието е гилотината”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много зловещо звучи – „гилотина”, „глава”.
ДИАНА ХИТОВА: Зловещо, но вярно. А това, което ще се получи като последица при приемането на един такъв законов текст, има дори още по-сериозни последици – отрязва се възможността на пострадалия да участва в наказателния процес, като му се дава възможност да участва в друг процес, но му се създават много повече главоболия. Лишава се от едно главоболие за сметка на създаването на много повече главоболия в новия Граждански кодекс. Там по отношение на него ще тегне задължението да понесе доказателствената тежест за установяване на факта на престъплението – това, което прави за негова сметка обвинителят в наказателния процес. А ако реши да изчака протичането на наказателния процес и по-късно да предяви своя граждански иск, е възможно той да бъде погасен по давност.
Третият аргумент – че е възможно виновният водач да бъде осъден в наказателния процес да плати по-голямо обезщетение отколкото застрахователят в евентуалния нов граждански процес, също считам, че е несъстоятелно, тъй като не би трябвало да се стигне до този резултат при действието на чл. 223, ал. 2, който вече цитирах. Той е задължителен и би трябвало и в новия процес да се достигне до същия резултат. Само при много лошо водене на процеса това не би било постигнато, а застрахованият има възможност да се защити по реда на чл. 174 от ГПК - да вземе участие в гражданския процес.
Предлагам също така да отпадне и § 145, който е взаимосвързан и обусловен от наличието на § 144 – за освобождаването от държавна такса в евентуален граждански процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Хитова.
Чухте аргументите на госпожа Хитова, които междупрочем се споделят от комисията, което трябва да подчертаем още веднъж, за отпадане на промени в Наказателнопроцесуалния и Гражданския процесуален кодекс.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Междувпрочем беше утвърдена една традиция, която, за съжаление, този парламент не спазва. В предните парламенти не се допускаше със закон да се изменя, допълва, променя кодекс най-малко, а пък в никакъв случай Наказателнопроцесуален кодекс или Гражданския процесуален кодекс със закон, както сега в Преходни и заключителни разпоредби, гледам, почти във всеки закон се прехвърля нататък.
Казвам го само като информация.
Заповядайте, госпожо Агайн. Искате да защитите текста на вносителя?
РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря много.
Всъщност взимам думата да поясня, а не да защитя текста на вносителя. Да направя пояснение, че работната група и Комисията по икономическата политика подкрепиха да отпаднат тези текстове именно с мотивите, които Вие споменахте, за да не се изменят с Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането толкова важни норми в ГПК и НПК. Но в конкретния случай не споделяме мотивите, които представи госпожа Хитова, тъй като според нас е налице изключително сложен проблем като регулатор, системен проблем във връзка с възможността виновният водач, който има застраховка, да бъде обезщетен по реда на тази застраховка. Налице са много случаи, в които наказателният съд, когато е предявен и допуснат такъв граждански иск в наказателния процес, обявява, присъжда сума в полза на увредените лица и техните наследници, която многократно след това ще превиши сумата, която е присъдена от гражданския съд, в случай че застрахователят откаже да плати обезщетението, присъдено от наказателния съд. Застрахователите като цяло, като практика отказват да платят обезщетението, което е присъдено от наказателния съд, тъй като те не са имали право да се явят като трето лице – помагач в това производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не са били страна в процеса.
РАЛИЦА АГАЙН: Да, не са били страна в процеса и съответно не са обвързани с решението на наказателния съд.
Така че в почти всички случаи застрахователят отказва да плати обезщетението в този размер, който наказателният съд е присъдил, и се започва едно ново дело – гражданско дело срещу застрахователя, в което присъдата в крайна сметка като практика е различна от присъдения размер на обезщетението в наказателното производство. Така в крайна сметка се оказва, че застрахователят е осъден да плати сума в един размер, докато виновният водач е осъден да плати обезщетение в друг размер, който обикновено е по-висок от обезщетението, което е осъден да плати застрахователят. Така виновният водач, който има застраховка „Гражданска отговорност”, при това задължителна, тоест той не я е сключил дори доброволно, а по силата на изискване, въведено в нашето законодателство, от една страна, има застраховка, която е с определен лимит, който в момента е 700 хил. лв. и постоянно се увеличава във връзка с действието на европейските директиви, а от друга страна той ще трябва да заплати сам, без да може да се възползва от своята застраховка, сума в определен размер.
Считаме, че е необходима промяна, независимо в каква посока, в уредбата точно на тази материя.
Това, което предложи Комисията за финансов надзор, беше да бъде разделен гражданският иск от наказателното производство като няма опасност да се погаси по давност искът, тъй като той може да бъде заведен и съответно да се прекрати и да спре да тече давността, в случай, че е заведен преди изтичането на срока.
Другата възможност, която съществува и която категорично беше отхвърлена от представители на наказателните съдии, е да се даде възможност в наказателното производство застрахователят да бъде привлечен като страна. Наказателните съдии категорично възразиха срещу такава възможност, тъй като това изключително много ще забави наказателните производства и ще ги усложни ненужно.
Така че не сме правили предложение в тази посока, имайки предвид и мнението на съдиите, които прилагат тази материя.
Третата възможност, разбира се, която също би могла да съществува хипопетично, е да бъде задължен застрахователят винаги да уважи решението на наказателния съд в размера на обезщетението, което е присъдено да се заплати от виновния водач. Като се има предвид, че все пак всяка страна, всяко лице трябва да има права и да може да ги защити, също счетохме за неправилно да направим подобно предложение. Така остава първият вариант като единствено възможен да бъде разделен в случаите по “Гражданска отговорност”, иска на увреденото лице в отделно гражданско производство, отделно от наказателното производство. Тъй като това е проблем, който ще остане нерешен, тъй като ние като вносители и Комисията по икономическа политика като водеща комисия по случая е подкрепила предложението си да отпаднат предложенията за изменения в НПК и ГПК, бихме искали да обърнем внимание, че този проблем ще остане неразрешен и са необходими допълнителни действия за разглеждането на съществуващия системен пропуск в законодателството. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Агайн, аз за втори път слушам Вашата аргументация на тази тема и в тази зала, но ние се озоваваме в един омагьосан кръг. Добре, ще отпаднат, но това не решава въпроса. Ето, господин Ралчев иска да се изкаже, предполагам защото той е специалист по тези въпроси – явява се по наказателни дела.
Не може да няма разрешение на проблема. Проблемът си остава, това са пострадалите граждани. Ще дадем възможност, една от възможностите, Вие малко зачекнахте този въпрос, да може наказателният процес да ги привлече като трета страна, за да ги обвърже със силата на присъдата.
Имате думата, господин Ралчев. Кажете сега какво показва Вашата богата практика и как се измъквате от този омагьосан кръг?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
За съжаление, вече доста години не можем да се измъкнем от този омагьосан кръг. В правото има и малко казуистика, а тя в случая се свежда до следното: твърди се, че присъдата на наказателния съд, който е разглеждал, и гражданската претенция по пътя на предявения граждански иск няма сила на присъдено нещо, защото еди-кой си текст от Наказателния кодекс казва: “присъдата на наказателния съд е задължителна досежно виновното поведение и еди-какво си без гражданските последици”.
Оттам от уважаемата колежка Агайн разбирам, че в последните шест години, в които не следя тази практика, нещата са се развили дотам, че вече се предявяват исковете срещу застрахователя и гражданският иск срещу застрахователя въз основа на правилата на риска “Гражданска отговорност”, по правило се уважават в различен размер от вече присъдените в наказателния съд. Разбирате ли за какъв нонсенс става въпрос? Едно и също правоотношение, едни и същи последици – било съставомерни, било телесни, било неимуществени или имуществени вреди, от два съда, независимо дали единият е наказателен или граждански, намират различно тълкуване и различна преценка. Да речем, ако сме във фазата на неимуществените вреди, понесените болки и страдания.
Тук има още един парадокс. По ал. 343а имаме съставомерен интерес, свързан със значителни имуществени вреди. В постоянната практика на съдилищата в чл. 343 последващите букви и алинеи поглъщат предшестващата. С други думи, ако имаш една средна телесна повреда, в обвинителния акт не пише, че си понесъл незначителни имуществени вреди. По тази логика излиза, че ако аз имам една претенция, колкото и рядко да се срещат исковете по съставомерните обвинителни актове, по буква “а” на чл. 343, то тогава ще имам право да претендирам едва ли не, колкото и да е основна фразата за сила на присъдително нещо, а в останалите по-тежки съставомерни последици – няма да имаме. Имайте предвид, че това е, как да се изразя, бедствено положение в българското право.
При положение, че всички вестници от първа до последна страница, като се повдигне въпросът за това дали алкохолната степен трябва да бъде 1,2% или 1,5%, всички вземат отношение при положение че ние знаем, че имаме стотици хиляди произшествия, които в пълния им обем засягат точно този проблем. Да не вземем отношение и да не предложим решение просто на нищо не прилича. Съжалявам, аз не мога да дам необходимото решение в момента, но приемам Вашата забележка, че “това на нищо не прилича”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Имате право на реплики все пак. Може някой да не е съгласен с господин Ралчев. Няма реплики.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези два текста?
Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Аргументите в този спор бяха преведени от двете страни, затова аз няма да ги повтарям или да ги разширявам. Искам да обърна внимание върху това, че когато се приемат определени закони, с тях често се правят промени в други закони, които имат много важна роля – в случая Наказателнопроцесуалния кодекс. Не за първи път се натъкваме на този случай и когато в Правната комисия са били предлагани различни промени в този кодекс, ние сме се отнасяли, смятам, с голямо внимание, претегляни са различните аргументи и сме се въздържали по правило да правим промени преди да имаме по-богата практика в тази област. Затова смятам, че не би следвало и тук по това принципно съображение да се възприема промяната, която предлага вносителят, а предстои да се обсъждат и други въпроси с голяма важност, какъвто е например този за Агенция “Сигурност”.
Няма да се изненадам, ако по повод на конструирането на една институция бъдат предложени промени в правилата, по които се развива наказателният процес. Тези въпроси, пак казвам, трябва да бъдат обсъждани от различни гледни точки - едната, разбира се, тази на водещата комисия в съответния сектор, но те трябва да бъдат обсъждани в същата степен и от гледна точка на правилата, по които се развиват процесуалните действия, и които засягат съществени права на различните страни.
В този случай смятам, че ние не трябва да ограничим възможностите, които имат застрахованите, а в повечето случаи те са граждани, фирми, за да се облекчат само застрахователите от гледна точка на техните също обясними интереси.
Затова смятам и използвам случая по този важен въпрос да обърна внимание, че ние трябва да имаме много по-балансирано отношение и такъв род теми да бъдат обсъждани от всички страни, а не само с оглед удобството на една група или пък с приоритетно внимание към професионалната организация, която е инициатор, било в областта на транспорта – каквито случаи имаше, на застраховането или на сигурността, която търси удобното наглед решение, за тези, които инициират промените. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Не виждам реплики. Има ли желаещи народни представители да отправят реплики към господин Стоилов?
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези два текста? Явно няма.
Ние ще го гласуваме утре, но проблемът остава.
Разкарваме гражданина – как на един гражданин ще обясниш, че има присъда, в името на народа е тази присъда, и нея никой не я смята за нищо – не я признава. Как да го обясним?
Заповядайте, господин Кънев. Да продължим.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин председател, останаха само четири параграфа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 146, който става § 147.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 147, който става § 148.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 148, който става § 149.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 149, който става § 150:
“§ 150. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, ...) в чл. 125а, ал. 1 изречение второ се изменя така: “Ежемесечно до 25-то число на месеца Министерството на вътрешните работи предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд по чл. 287 от Кодекса за застраховането информация, съдържаща индивидуализирани данни по реда на наредбата по ал. 2, за причинените през предходния месец пътнотранспортни произшествия и за участниците в тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези текстове. Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, това беше последният текст от законопроекта. Гласуването на текстовете от Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането ще бъде извършено утре от 9,00 ч., както знаете. Също така имаме няколко гласувания от миналата седмица.

Както виждам по програмата ни, по чл. 40, ал. 7 от нашия правилник има предложение от Парламентарната група на Демократи за силна България:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Вносител е народният представител Светослав Малинов.
Уважаеми народни представители, с разпореждане на председателя под № 750-01-204 от 12.06.2007 г законопроектът с вносител Светослав Малинов е разпределен на Комисията по бюджет и финанси. Комисията по бюджет и финанси няма доклад по законопроекта. Но след като са минали три месеца от внасянето на законопроекта, макар и да няма становище на единствената комисия, на която е разпределен, считаме, че законопроектът може да се разгледа в пленарната зала.
Затова ще помоля вносителя, както е по правилника, да представи своя законопроект.
Моля представителите на Комисията по бюджет и финанси да вземат отношение. Това е данъчен закон.
Заповядайте, господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми дами и господа, ще се опитам да бъда кратък, тъй като става дума за нещо съвсем конкретно. Вероятно си спомняте протестите на български моряци и на българските моряци, плаващи под чужд флаг, през късната пролет. Те бяха сравнително скромни, добре организирани и с изключително ясна цел – да се реагира и да бъдат защитени българските моряци от данъчните ревизии, които започват срещу тях. Според експертите поводът се дава от едно недоразумение в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Искам само да прочета това, което ние предлагаме, след което ще припомня и текста на сегашния закон, за да се види откъде се поражда това недоразумение и възможността за известен административен произвол, ако има, разбира се, такава зла воля от страна на администрацията.
Ние предлагаме връзката между отделните точки на чл. 4, ал. 1 в Закона за данъците върху доходите на физическите лица да се замени със съюза “и”, когато се дефинира понятието “местно физическо лице”, без оглед на гражданството.
Ние искаме “Местно физическо лице” да се дефинира като “Лице, което има постоянен адрес в България и пребивава повече от 180 дни в България, и има център на жизнени интереси в България.”
В сегашния закон съюзът е “или”. Съответно: “Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което има постоянен адрес в България или пребивава на територията, или има център на жизнени интереси.”
По тази логика почти е невъзможно да се дефинира човек, който да не е местно физическо лице, с изключение на тези, разбира се, които просто не са граждани на Република България и нямат и двойно гражданство. Тоест това, което ние искаме, е да се освободи по някакъв начин тази категория лица, които пребивават повече от 180 дни в България, работят под чужда юрисдикция, от данъци.
Нещо конкретно за моряците, за нашия казус. Мисля, че голяма част от данъчните ревизии се крепят на едно недоразумение, а именно статутът на българските моряци, плаващи под чужд флаг. Става дума за понятието “субтеритория”, което вероятно е заблудило определени хора в данъчното, а именно: когато става дума за това на каква територия се намират моряците, те се намират на територията на страната, чиято собственост е корабът. Тоест те не са хора без никакъв ангажимент, движещи се от пристанище в пристанище или в международни води, те са хора, които плащат данъци, те са в трудовоправни взаимоотношения със собственика на кораба, който пък, разбира се, спазва законите на страната, под чийто флаг плава корабът.
Ето това е може би недоразумението, което се е получило. И се получава нещо наистина много несправедливо към тези хора, които влизат в трудовоправни взаимоотношения, плащат данъци или не плащат, в съответствие със законодателството на страната, чиято собственост е корабът, след което, завръщайки се в България, наистина съвсем неочаквано за тях, безпрецедентно, за първи път, откакто има моряци под чужд флаг, получават тези актове. А често пъти тези данъчни ревизии с искания за доплащане сполетяват техните самотни семейства, докато те са в океана или на рейс, както е тяхната терминология, което прави изключително непочтено и нездравословно, бих казал, отношението към българските моряци.
Ние имаме, разбира се, и други формални мотиви, които ще прочета. Те са свързани с нашето желание кумулативно да се прилагат трите критерия при определяне на местно физическо лице за целите на данъчното облагане по този закон. Това съответства на световната логика на данъчно третиране на субектите – на равнопоставеността на всички граждани пред закона.
При такава редакция, критерият „център на жизнени интереси” фактически може и да отпадне или да остане в края, защото той дава възможност за произвол, оттук, разбира се, за корупция, за злонамерени действия.
Няма смисъл да правя справка за употребата на понятието „център на жизнени интереси” – къде се среща. Международните спогодби, които България е сключила, не ни задължават да го дефинираме. А и споменах, ако се опитаме да го дефинираме и се откажем от кумулативното прилагане на критериите за местно физическо лице, практически ще излезе, че можем да облагаме всеки, освен този български гражданин, който е скъсал всякакви връзки с България.
И още нещо, което на пръв поглед е встрани, но е важно като отношение към този вид труд и към тези хора. Моряшкият труд е тежък, неблагодарен, рисков и само на незапознати с драмата на моряшките семейства изглежда добре платен. Цената е прекалено висока. Но за сметка на това специалистите в този бранш, особено офицерският състав, са изключително ценени специалисти навсякъде по света. Много европейски държави, включително и Румъния, са освободили моряците от данъци. В този смисъл отношението на българската държава наистина е непочтено, но и недалновидно. Не е добре голяма част от тези изключително качествени моряшки кадри да мислят за чуждо гражданство в рамките на Европейския съюз - за жалост някои вече са го и направили - недоволни, възмутени от тези недомислия в закона и злоупотребата, която се осъществява с тяхната съдба и с техните доходи.
Аз мисля, че ние имаме всички основания да поправим това недоразумение и да продължим напред. Защото не става въпрос за пари, които се искат, за повишаване на заплати, а става дума за изчистване на едно слабо място в българското законодателство, което тази година се видя съвсем очевидно, че е слабо, несправедливо и засяга конкретно засега българските моряци. Но това би могло да засегне и други професии, други високи професионалисти, като пилоти, които също изпълняват подобни функции. Става дума за малка група хора на пръв поглед, не повече от 4-5000, но аз мисля, че тук принципът на справедливостта въобще не трябва да се съобразява в количеството. Мисля, че става дума за несправедливост, за недоразумения, които могат да бъдат поправени, и то много лесно още утре. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, длъжен съм да ви информирам във връзка с този законопроект, а това трябва да бъде отразено и в стенографския протокол – всъщност има още два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Законопроектът, който тук беше представен, е трети - не казвам кой поред, но е трети.
Имаме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносители народните представители Николай Кънчев, Мирослав Мурджов и Бойко Ватев. Той е постъпил на 19 април 2007 г. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, другата комисия е Комисията по европейските въпроси. От това, което ми е докладвано тук, няма становище на двете комисии.
Има и трети Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносители Мартин Димитров, Нено Димов и Ясен Попвасилев. Той е постъпил на 19 септември 2007 г. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси. Комисията няма становище по този трети законопроект. По-особеното при този законопроект с вносител Мартин Димитров и група народни представители е, че не е изтекъл срокът по чл. 65, ал. 2.
При създадената ситуация, която даже и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не описва, приемам, че днес разглеждаме само законопроекта с вносител господин Светослав Малинов. Нямаме друг изход.
И така, чухте вносителя. Законопроектът е пред вас, не е голям – съдържа два параграфа.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа, господин Малинов! Поставените от Вас въпроси са съществени и трябва да бъдат решени. Когато в Комисията по бюджет и финанси поставих въпроса какво означава „жизнени интереси”, не можах да получа отговор от страна на Министерството на финансите или от някой друг колега. Това понятие е използвано целенасочено. То дава свобода на данъчната администрация да преценява дали въпросното лице има жизнени интереси в България или някъде другаде по света. Тогава дори си позволих с нотка на ирония да попитам примерно господин Сакскобургготски къде е центърът на неговите жизнени интереси, при положение че част от неговото семейство живее в Испания. И други подобни примери мога да дам.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Той е български гражданин.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма нищо злонамерено в примера. Посто казвам, че подобно понятие е неприложимо и не трябва да присъства в българските закони.
Отпадането на този текст е важно не само за българските моряци обаче, господин Малинов. Искам да Ви дам още една хипотеза. Този текст може да бъде използван от определени хора, които живеят в България, да не плащат данъци в България. Тоест дава възможност за избирателно тълкуване на законите – нещо, което нито една данъчна администрация не трябва да си позволява. Така че всъщност това, което предлагате, е дори по-важно от определението и аргументите, които Вие посочихте пред българския парламент.
Колкото до българските моряци, да, получава се двойно облагане. Те плащат данъци в някоя друга страна, дори член на Европейския съюз, а със задна дата Националната агенция по приходите започна, дори с лихва, да начислява дължими данъци и осигуровки на българските моряци – една практика, която действително е неправилна и трябва да бъде прекратена. Така че, от името на СДС, господин Малинов, ние подкрепяме Вашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Смея да отбележа, че това е важен законопроект, който касае не само моряците.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Следвам Вашия призив членовете на Комисията по бюджет и финанси да вземем отношение – тези, които сме в залата.
Уважаеми колеги, обръщам се главно към колегите от мнозинството, които са в залата – колегите от БСП, които виждам, колегите от ДПС и от НДСВ. Явно е, че става дума за нещо, което е несправедливо, както каза господин Малинов. Явно е, че не може да има произволна данъчна администрация, както подчерта господин Мартин Димитров. Искам само да дам един аргумент към вас с молба да се поправи тази несправедливост утре при гласуването.
Наистина не е по силите на данъчен специалист да формулира понятието “жизнени интереси”, защото това може да бъде толкова интерпретирано сложно, че да обхване абсолютно всичко, в което човек живее, което в някаква степен е наистина абсурдно. Това понятие, внесено в тесния смисъл на законодателство, на политика и в частност на финансова политика, означава нещо простичко, което няма как обаче да се напише в закон: всеки ходи подир хляба си. Това е смисълът, който се внася в това понятие, което, разбира се, може да се тълкува произволно. Но не може да напишете, че данъчното облагане ще бъде там, където човекът си вади хляба. Просто няма как да го напишете в закона. Ето, един такъв юрист като водещият заседанието господин Корнезов, ще се възпротиви, естествено, за такава фраза в българското законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: А нашият случай, който разглеждаме в момента, е този – хора, които изкарват своя поминък, да не бъдат облагани два пъти, още повече да не бъдат подлагани фактически на един тормоз от българската администрация.
Уважаеми колеги, ще цитирам един документ на българското Народно събрание от 2000 г., който често забравяме, може би не искаме да го ползваме често, но тук, когато сме приемали документи, свързани с националната сигурност на България, сме дефинирали понятие, което и впоследствие е използвано като национален интерес и национална ценност. В понятието национална ценност сме сложили на първо място всеки българин, независимо от мястото на пребиваването му, тоест, всеки български гражданин, независимо дали се намира на територията на държавата България или извън нея, е национална ценност и е част от българската национална общност. Трябва държавата и нейните институции да се отнасят като към ценност с този човек, с българския гражданин, с българинът, казано на един малко по-стар политически език. Така че тези хора наистина имат конкретен проблем и конкретно изразена несправедливост на държавата към тях и нека да ги поставим редом до онези, за които сме заявявали тук мощна политическа подкрепа, както беше за попадналите в лапите на диктатора българи преди време, които, за радост, днес са на свобода. Та от този ред това са проблеми на защита на национална общност и на гражданите на една национална общност, за да бъдем българи, за да бъдем Народно събрание на българите.
Звучи ви сигурно малко приповдигнато, но това е поради този неловък термин “жизнени интереси”, влязъл в данъчното законодателство. Той означава това – всеки ходи по хляба си. Ако вземете собствената ни страна и я видим как се развива демографски, виждаме как всеки ходи по хляба си. Затова големите градове станаха огромни, а множество други градчета – хубави български градове, започнаха да се обезлюдяват – поради поминък. Това е водещото за всеки човек на божия свят и в случая водещо за българските моряци по съвсем естествена причина.
Затова ви моля да не внесете рефлекторното поведение, което е нормално, разбира се, при едно мнозинство и една опозиция, защото случаят е над нивото на политическия сблъсък, а е в орбитата на българските национални ценности и интереси – там, където би трябвало да се получи съвсем нормално, съвсем логично съгласие, за да бъде поправена една безспорна грешка, която самата практика е посочила като грешка. Тук мисля, че няма да бъда поправен от юристите, като кажа, че доброто законодателство е онова, което се съобразява с практическото приложение на законите и когато се види къде те не функционират справедливо, да се вземат мерки, за да се поправят. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Заповядайте за изказване, госпожо Атанасова.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда кратка.
Аз подкрепям законопроекта с още едно допълнение. Да не забряваме, че тези хора инвестират своите пари в българската икономика и всичко остава тук, при нас! Така че би било редно наистина да дадем своята подкрепа и веднъж завинаги да решим този проблем, който виси вече може би две години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Напълно разбираемо е да защитавате такъв законопроект, защото сте от Варна.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Въпросът не е толкова елементарен, както изглежда на пръв поглед. Разбира се, че трябва да търсим справедливост и за българските моряци, а пък и за българите, които работят извън територията на България, да не се получава двойно данъчно облагане. Това е така.
Обявявам разискванията за приключени.
Но използвам случая да се обърна към макар и полупразната зала. При всички случаи трябва Комисията по бюджет и финанси да се произнесе, също и Комисията по европейските въпроси. Има конвенции за избягване на двойно данъчно облагане, не са само за държавите от Европейския съюз, плава се под чужди флагове, даже много по-често, които са извън Европейския съюз и не се касае само за моряци.
Моля ръководствата на двете комисии между първо и второ четене – разбра се, всеки, който желае може да направи предложение, но и да има, и да няма предложения, е необходимо да се огледат тези въпроси.
Гласуването по този законопроект ще бъде утре след 9 ч.

Преминаваме към точка втора от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 42, § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗИ (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн.
Има думата председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„Комисията по транспорт и съобщения разгледа Законопроекта за приемане на Декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на транспорта госпожа Весела Господинова.”
Касае се за следното. Има допуснати противоречия между три европейски директиви и прилагането на Конвенцията за международни и железопътни превози, като се предлага да се прилагат европейските директиви и това ще го представя от името на комисията. Това е по същество характерът на този законопроект.
“Европейската комисия отправи искане за предприемане на действия от страна на Република България – такава молба беше отправена към всички страни – членки на Европейския съюз, във връзка с възникналите противоречия между законодателството на Европейските общности и Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г. Тези противоречия се отнасят по-специално до единните правила по договора за използване на инфраструктурата в международно-железопътно съобщение, съставляващи притурка към Конвенцията COTIF, Единните правила за утвърждаване на технически норми и приемане на единни технически предписания за железопътните средства, предназначени за използване в международно съобщение, които са също притурка към конвенцията, и Единните правила за техническо приемане на железопътни средства, използвани в международно съобщение, също като приложение към конвенцията.
Съгласно Конвенцията за международни железопътни превози всяка държава членка може да декларира във всеки момент, че няма да прилага в тяхната цялост някои притурки към конвенцията. Резерви, както и декларации за неприлагане на някои разпоредби на същинската конвенция и на нейните притурки се допускат, само ако такива резерви и декларации са изрично предвидени от самите разпоредби.
Декларациите имат действие от момента, в който конвенцията влиза в сила за заинтересованата държава. Всяка декларация, направена след това, влиза в сила от 31 декември на годината, следваща годината, в която е направена тази декларация.
Ще се спра само на по-съществените неща.
Във връзка с искането на Европейската комисия към настоящия момент осем държави – членки на Европейския съюз (Германия, Дания, Испания, Франция, Финландия, Люксембург, Холандия и Великобритания), са направили декларации, че няма да прилагат приложенията към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), които прочетох, в съответствие с чл. 42, § 1 от конвенцията и декларациите са влезли в сила.
Междувременно Унгария, Португалия, Словения, Литва и Латвия са направили декларации за неприлагане на тези приложения към COTIF, като декларациите на първите три държави влизат в сила от 31 декември 2007 г., а на Литва и Латвия – от 31 декември 2008 г.
Австрия, Полша, Румъния и Словакия са в процедура на приемане на подобни декларации. От държавите – членки на Европейския съюз, които са страни по COTIF, само България и Чехия не са започнали процедура по формулиране на декларации. Това е смисълът на законопроекта, който днес разглеждаме – и България да изпълни тази препоръка.
Основните противоречия са във връзка с основополагащата директива, регламентираща дейността на железопътния транспорт, Директива 91/440 на Европейската икономическа общност. Тази директива определя критериите, прилагани при издаване, подновяване или изменения на лицензи от държава членка, предназначени за железопътните компании, които са или предстои да се установят в Общността, когато предоставят услуги, посочени в чл. 10 от Директива 440 от 1991 г. Съгласно тази директива лицензът остава валиден, докогато железопътното предприятие изпълнява задълженията по реда на директивата.
Следващата директива, която допълва и доразвива Директива 440 от 1991 г., е Директива 14 от 2001 г., която съдържа изисквания относно принципите и процедурите, които трябва да се приложат при определянето и събирането на таксите за използване на железопътната инфраструктура и при разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура. Съгласно чл. 4 от тази директива, която регламентира установяването, определянето и събирането на такси, като изисква държавите членки да установят рамка на таксите, като при това се съобразят с независимостта на управлението, посочено в чл. 4 от Директива 440 от 1991 г., спазвайки посоченото условие за независимост на управлението, държавите членки установяват специфични правила за таксуване или делегират такива пълномощия на управителя на инфраструктурата. Съгласно чл. 14 се определят изискванията към разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура. В глава ІІІ “Разпределяне на капацитета на инфраструктурата”, където подробно са разписани правилата за това, е установена изрична забрана, че веднъж разпределен на един заявител, той не може да се прехвърли или преотстъпва на друго предприятие или за друг вид услуги. Управляващият инфраструктурата и заявителят могат да сключат рамково споразумение за ползването на капацитет на определена инфраструктура за срок, по-дълъг от периода на едно работно разписание. Съгласно чл. 17 рамковото споразумение по принцип има петгодишен срок на действие, като управляващият инфраструктурата може да се съгласи и на по-къси или по-дълги периоди. Договорът или рамковото споразумение винаги имат определен срок.
Противоречията между трите приложения на COTIF - Конвенцията за международни железопътни превози, и актовете на европейското право на първо място обхващат използваната терминология и съответно легалните дефиниции, дадени в тези приложения. Те се различават от тези, използвани в директивите на Европейския съюз, които цитирах. В тази връзка е и основният мотив да се прилагат директивите, а не приложенията към COTIF.
Единните правила за утвърждаване на технически норми и приемане на единни технически предписания за железопътните средства, предназначени за използване в международно съобщение, регламентират изготвянето на технически норми и единни технически предписания за подвижния състав по ред, различен от установения в общностните актове в областта на железопътния транспорт.
С Единните правила за техническо приемане на железопътни средства, използвани в международно съобщение, е установено техническото приемане на подвижен състав за движение, както и на другите железопътни средства при използването им в международно съобщение. Процедурата има за цел да установи, че подвижният състав, използван в международно съобщение, трябва да отговаря на предписанията, съдържащи се в приложенията на Единните правила на COTIF, което изисква неприлагане и на тази притурка или приложение.
Понастоящем се изготвят и предстои приемане на технически спецификации за оперативна съвместимост на общностното право и спецификации за регистрите. Същата процедура тече и в COTIF по отношение на техническите спецификации към Единните правила за утвърждаване на технически норми и приемане на единни технически предписания за железопътните средства, предназначени за използване в международно съобщение.
Това бяха мотивите, на базата на които Комисията по транспорт и съобщения, подкрепяйки мотивите на вносителя – Министерския съвет, единодушно с 8 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за приемане на Декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн, № 702-01-46, внесен от Министерския съвет на 23.10.2007 г.”
България ще бъде една от последните две страни, които ще подкрепят и ще приемат такава декларация. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Към вашето становище сте приложили и законопроекта.
Извинявайте, но за да ни е ясно, има ли разлика между законопроекта, който вие предлагате, и предложения от Министерския съвет?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Следва становище на Комисията по европейските въпроси.
Становището е подписано от господин Младен Червеняков – председател на комисията, но не го виждам в залата.
Господин Иванов, Вие ли желаете да вземете думата?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз бих я взел, но няма никой от вносителите – Министерският съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, добре знаете, че това не е задължително за вносителя, но ако Вие поставяте този въпрос, бихме могли да го направим.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Добре е да чуем становището и на Комисията по европейските въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доколкото бях информиран, трябваше заместник-министърът на транспорта да присъства. Нямам сведение дали е в парламента.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕНКО АТАНАСОВ:

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за приемане на Декларация по смисъла на
чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози
(COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн, № 702-01-45,
внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2007 г.

На заседанието, проведено на 1 ноември 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за приемане на Декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози, подписана на 9 май 1980 г. в Берн, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен пред членовете на комисията от госпожа Весела Господинова – заместник-министър на транспорта. В заседанието взеха участие и Желяна Бачийска – юрист, и господин Филип Величков – главен експерт в Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”.
І. Законопроектът за приемане на Декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн, е представен във връзка с искане на Европейската комисия за предприемане на действия от нашата страна във връзка с противоречието между законодателството на Европейската общност и Единните правила за договора за използване на инфраструктурата в международно железопътно съобщение, Единните правила за утвърждаване на технически норми и приемане на единни технически предписания за железопътните средства, предназначени за използване в международно съобщение, и Единните правила за техническо приемане на железопътните средства, използвани в международно съобщение, съставляващи притурки Е, F и G към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г.
II. COTIF е част от действащото българско право. Тя е ратифицирана с Указ № 1439 на Държавния съвет от 1982 г., който е обнародван в бр. 46 на „Държавен вестник” от 1982 г. Конвенцията е изменена с протокол, подписан на 3 юни 1999 г. Протоколът е ратифициран със закон, обнародван в бр. 82 от 2004 г.
Съгласно чл. 42, § 1 от COTIF всяка държава членка може да декларира във всеки момент, че няма да прилага в тяхната цялост някои Притурки към Конвенцията. Член 5 от протокола от 3 юни 1999 г. за изменение на COTIF също предвижда, че декларация по чл. 42, § 1 от Конвенцията може да бъде направена във всеки момент. Декларацията се изпраща на депозитаря и става действаща от 31 декември на годината, която следва тази декларация - чл. 42, § 2 от COTIF.
III. Използваната в трите притурки на COTIF терминология противоречи на използваните в Директива 2001/16/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 19 март 2001 г. за координиране на трансевропейската конвенционална железопътна система, Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструтура и за сертифициране на безопасност (Директива 2001/14/ЕО), Директива 96/48/СЕ от 23 юли 1996 г. за координиране на трансевропейската високоскоростна железопътна система и Директива 91/440/ЕО от 29 юли 1991 г. относно развитието на железниците в Общността (Директива 91/440/ЕО) термини. Такова противоречие е налице например относно термините „предприятие за железопътен превоз”, „управител на инфраструктура”, и др. и в трите притурки, и аналогичните термини в Директива 91/440/ЕО и Директива 2001/14/ЕО.
Единните правила за Договора за използване на инфраструктурата в международно железопътно съобщение (CUI) уреждат използването на инфраструктурата по начин, различен от този, уреден в Директива 2001/14/ЕО. CUI (чл. 7, § 1) допуска договорът да бъде сключен за неопределен срок, което директивата забранява по чл. 13.2, чл. 17. CUI не урежда и забраната, установена в Директива 2001/14/ЕО инфраструктурният капацитет да се прехвърля на друго предприятие или за друг вид уcлуги (чл. 13 от Директива 2001/14/ЕО).
Единните правила за утвърждаване на технически норми и приемане на единни технически предписания за железопътните средства, предназначени за използване в международно съобщение (APTU), уреждат изготвянето на технически норми и единни технически предписания за подвижния състав по ред, различен от предвидения в общностните актове.
Единните правила за техническо приемане на железопътните средства, използвани в международно съобщение (АТМF) определят процедурата, по която железопътният подвижен състав се приема за движение и други железопътни средства – за използване в международно съобщение. Доколкото тази процедура се прилага за установяване, че подвижният състав, използван при международно съобщение, отговаря на изискванията на APTU, тя също противоречи на правото на Общността.
ІV. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за приемане на Декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн съответства на правото на Общността, доколкото отстранява противоречия между общностното право и трите притурки към COTIF.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейски въпроси предлага на Народното събрание с 10 гласа „за” да приеме на първо гласуване проект на Закон за приемане на Декларация по смисъла на чл. 42. § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн, № 702-01-45, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Уважаеми народни представители, предполагам, че никой от вас не е против заместник-министъра на транспорта да бъде в залата. Той вече е в залата както видяхте, така че може да вземе участие в разискванията.
Имаме още един доклад, който е на Комисията по външна политика.
Господин Владимиров, заповядайте, за да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК РОСЕН ВЛАДИМИРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
на Комисията по външна политика
На 1 ноември 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за приемане на Декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози.
В Министерството на транспорта е постъпило искане на Европейската комисия за предприемане на действия от страна на Република България във връзка с противоречието между законодателството на Европейските общности и Конвенцията за международни железопътни превози и по-специално Единните правила за Договор за използване на инфраструктурата в международно железопътно съобщение, съставящи Притурка Е към Конвенцията, Единните правила за утвърждаване на технически норми и приемане на единни технически предписания за железопътните средства, предназначени за използване на международното съобщение, съставляващи Притурка F към Конвенцията и Единните правила за техническо приемане на железопътни средства, използвани в международно съобщение, съставляващи Притурка G към Конвенцията.
Съгласно чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози всяка държава членка може да декларира във всеки момент, че няма да прилага в тяхната цялост някои притурки към Конвенцията.
Притурките CUI, APTU и ATFM противоречат на Директива 91/440/ЕИО от 29 юли 1991 г. относно развитието на железниците в Общността, на Директива 95/18/ЕО от 19 юни 1995 г. относно лицензиране на железопътните предприятия и на Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност.
С оглед избягване на конфликт между притурките и общностното право Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 702-01-46 за приемане на Декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози, подписана на 9 май 1980 г. в Берн, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2007 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Сега, както е по правилника, вносителят, в случая той е Министерският съвет, може да представи своя законопроект.
Давам думата на заместник-министъра на транспорта.
Моля, господин заместник-министър, да представите законопроекта. Той е във Вашия ресор, доколкото ми е известно. Моля да кажете за какво става реч.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мотивите за това са следните – единни правила за договаряне на използването на инфраструктурата в международното железопътно съобщение. Същата допуска по чл. 7, § 1, че договорът за използване може да бъде сключен за определен или неопределен срок, което е в абсолютно противоречие на Директива 2001/14/ЕО, която ще допуска сключването на договори за ползване на инфраструктурния капацитет за неопределен срок. Няма установена забрана, че веднъж разпределен на един заявител, инфраструктурният капацитет не може да се прехвърля на друго предприятие или за друг вид услуги. Терминологията и легалните дефиниции, които са използвани, се различават по вид и съображения от тези, използвани в Директива 2001/16/ЕО, Директива 2001/14/ЕО, Директива 96/48/ЕО и Директива 91/440/ЕО. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще бъда кратък и ще започна с това, че естествено подкрепям Законопроекта за приемане на декларация, свързан с Конвенцията за международни железопътни превози, която е подписана 1980 г. в Берн.
Имам обаче два въпроса. Те са основно към господин Петърнейчев – заместник-министър на транспорта. В изложението на мотивите – нещо, което всъщност е известно, се съобщава мимоходом, че от всичките 27 страни – членки на Европейския съюз, единствените две страни, които не са започнали процедура по формулиране на декларация, каквато сега Народното събрание реално ще гласува, са България и Чехия.
Естествено с днешния ден ние започваме тази процедура, но моят въпрос е: защо винаги трябва да бъдем на опашката, включително по такива въпроси, които имат съвсем ясна отправна цел, а именно хармонизиране на нашето законодателство с европейското?
Някой може да каже: „Да, но България и Румъния са последните две страни, които се присъединиха”. Както виждате, Румъния не е с нас. Румъния е преди нас заедно с Австрия, Полша и Словакия. Те вече са във фазата, когато завършват този процес. Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос, свързан с първия, е: има ли, освен мудността на българската държавна администрация – това, което е безспорен факт и ние многократно сме го констатирали, и някакви други причини? Защото освен хармонизирането на определена терминология, използвана в железопътните превози – нещо, което се прави с тези декларации, има и още нещо, а именно, че досега ние реално, използвайки единните правила за ползване на железопътната инфраструктура в международното железопътно съобщество или съобщение, всъщност не спазвахме една категорична разпоредба, която се налага от Директива 2001/14 на Европейските общности. Директивата не допуска сключване на договори за ползване на инфраструктурния капацитет за неопределен срок. Има ли при нас такъв прецедент, което ще наложи и съответни мерки оттук нататък, не ми е ясно? И, второ, същата директива категорично постановява забраната, че веднъж разпределен на един заявител, инфраструктурният капацитет не може да се прехвърля на друго предприятие или на друг заявител. И двата въпроса са особено важни за използването на железопътната инфраструктура в страната.
Интересува ме ще доведе ли до последици декларацията, която сега ще гласуваме? И първото, което запитах: дали се дължи на много бавната работа на държавната администрация, независимо в кое министерство, и затова сме последни на опашката по приемането на такава декларация, или е свързано именно с въпросите, които повдигнах? Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Но, господин Иванов, мога ли да Ви кажа едно изречение?
ИВАН ИВАНОВ: Можете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма да сме на опашката, защото най-вероятно още утре законопроектът ще мине на първо и второ четене, така че и вашата любима Румъния ще бъде изпреварена.
ИВАН ИВАНОВ: Румъния също го е гласувала в рамките на един парламентарен ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Впрочем искам да поздравя и трите комисии. Законопроектът е постъпил на 24 октомври 2007 г., тоест само за две седмици и трите комисии са изготвили задълбочени становища на една специфична материя и днес го разглеждаме. Най-вероятно утре ще преминем на първо и на второ четене.
Имате думата, уважаеми народни представители.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Аз съм „за”, не съм „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знам, чухме. Даже започнахте с това, господин Иванов.
Заповядайте, господин Костурски.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! От това, което изнесоха нашите колеги от трите комисии, става ясно едно: железопътният транспорт е възникнал много отдавна, с неговото възникване са положени някакви основи. В по-съвременното развитие на този транспорт има, разбира се, нови неща, които навлязоха, има и нови принципи. Един от тези нови принципи е заложен и в трите европейски директиви, за които стана въпрос.
Ясно е, че тук не можем да говорим даже и за противоречие, а за полагане на различни принципи: веднъж в Конвенцията за международните железопътни превози, и втори път – в европейските директиви. Явно е, че ние като държава в Европейския съюз, трябва да спазваме тези нови принципи, така че аз съм категорично за този законопроект, за приемането на тази декларация, за да може в крайна сметка нашата страна да постигне това, към което са се устремили и другите европейски държави в пътя си към развитие на железопътните превози. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Костурски.
Уважаеми народни представители, имате думата по законопроекта.
Господин заместник-министър, в изказването си господин Иван Иванов постави два въпроса. Явно те бяха адресирани към Вас.
Господин Иванов, мисля, че даже споменахте името на господин заместник-министъра.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Вие защитихте администрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТЪРНЕЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Наистина с Чехия сме едни от последните, които приемаме хармонизацията ни към трите европейски директиви. Това беше наложително, но разчетите на Министерството на транспорта бяха, че до края на 2007 г. това трябваше да се приеме. Аз смятам, че в рамките на разчетите, които са направени, ние се справихме с тази задача.
Румъния наистина е преди нас. Това е неоспорим факт, но това е право на всяка страна да определи срока си. Крайният срок е краят на 2007 г., а ние го приемаме два месеца преди крайния срок. Това е, което мога да кажа за срока, и че държавите са 42, а не 27 членки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов имаше предвид държавите – членки на Европейския съюз, а знаете, че по тези международни конвенции не са само държавите – членки на Европейския съюз.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект. Обявявам разискванията за приключени. Гласуването ще бъде утре преди обяд.
Уважаеми народни представители, тъй като всички комисии днес ще заседават и графикът за заседанията на комисиите е много напрегнат, предлагам ви да разгледаме още една точка днес и, ако има общо съгласие, разбира се, да се ориентираме към приключване днес, за да могат народните представители да се подготвят за заседанията на парламентарните комисии.

Пристъпваме към точка трета от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Има думата госпожа Надка Балева да представи доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 1. Създава се чл. 6а:
“Чл. 6а. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер на 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание.
(2) Заместник-председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто, а членовете – в размер 85 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.
(3) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. За мен лично ал. 3 е абсолютно неясна.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! В тази скучна и не толкова значителна тема искам да предложа нещо, което е по повод на законопроекта, а не пряко свързано с него и мисля, че то трябва да се възприеме не само от народните представители, а главно от правителството. Става дума за това, че в България през последните години бяха създадени множество органи извън системата на изпълнителната власт – комисии, агенции. Част от тези органи се създаваха и с оглед на аналогични структури, които съществуват в държави от Европейския съюз или държави, с които ние имаме партньорски отношения. Смятам, че е дошло времето да се помисли вече за окрупняване и известно съкращаване на множеството от тези органи. В случая може да се обсъжда въпросът за обединяване на Комисията по сигурността на информацията и Комисията по личните данни, може да се обсъжда обединяването на Съвета за електронни медии с Комисията за регулиране на съобщенията. Те имат твърде близък, в някои случаи застъпващ се предмет, а се оказва, че във всяка от тези комисии има достатъчно голям брой членове, още по-голям брой нужни и ненужни хора като администрация. България, в която държавата днес пряко предоставя много по-малко услуги, отколкото е предоставяла преди 20 години, има много по-голяма администрация.
Така че не е въпросът ние само механично да съкращаваме служители от един или друг сектор, мисля, че много по-ефективно ще бъде, ако се направи цялостен преглед на тези допълнителни органи, които съществуват като самостоятелни или пък някои от тях в системата на изпълнителната власт, за да се достигне до рационализиране на управлението. Това ще има няколко ефекта – повишаване на неговата отговорност, съкращаване на неговите разходи и постигането на по-голяма ефективност в самата работа, за която са създадени сегашните органи. Знам, че това вече не може да стане по повод на този законопроект, в близките дни ще обсъждаме и други теми за възнагражденията на хора от други комисии, но смятам, че това е една задача преди всичко правителствена и може би беше редно с оглед на подготовката на новия бюджет да бъде направен такъв преглед. Но сигурно няма да бъде съвсем късно това да се случи и през следващата 2008 г., защото ако говорим за едно от големите възможни достижения на сегашното управление, то може да се изрази практически именно в такъв един подход на уедряване, на обединяване на множество управленски органи, чиято ефективност в момента не е толкова голяма във вида, в който съществуват.
Позволих си да привлека вашето внимание към това и дано да има такава воля, защото ако има такова разбиране, мисля, че е осъществима. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов. Напълно споделям Вашето мнение. Впрочем, Вие не за първи път поставяте от тази трибуна този въпрос. Почти всеки закон ражда някаква комисия или агенция и поражда администрация, за което сме виновни ние тук депутатите, когато приемаме законите. След това пък започваме да определяме заплатите.
Имате думата. Няма желаещи.
Госпожо Балева, моля да продължите доклада.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 3.
По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага думите „вече издадено” да се заменят с „издаденото”, а думата „съответното” да се замени със „същото”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по тези параграфи, които бяха докладвани. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 5, 6 и 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Предлага се някои от параграфите от сега действащия законопроект да отпаднат. Имате думата. Явно няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага думите „вече издадено” да се заменят с „издаденото”, а думата „съответното” се заменя със „същото”, в съответствие с предходни параграфи.
По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага думите „държавна тайна” да се заличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК НАДКА БАЛЕВА: Комисията предлага да се създаде Преходна разпоредба с § 10 със следното съдържание:
“Преходна разпоредба § 10. (1) Срокът за защита на изготвените до влизането в сила на този закон материали и документи, маркирани с гриф за сигурност „За служебно ползване”, се изчислява съгласно чл. 34, ал. 1 и се брои от датата на създаването им.
(2) Ръководителите на организационните единици в срок 6 месеца от влизането в сила на този закон разглеждат повторно и привеждат в съответствие с изискванията му материалите и документите, класифицирани като служебна тайна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Това е последният параграф, последната преходна разпоредба. Няма желаещи.
Обявявам разискванията за приключени.
Уважаеми народни представители, преди да започнем разглеждането на законопроекта, с общо съгласие на всички народни представители, поради много натоварената програма на комисиите, които започват да заседават от 14,30 ч., ще направя съответното съобщение. Преди това моля за вашето внимание – утре ще започнем с гласуванията от 9,00 ч. Ще ви информирам с какви гласувания ще се занимаваме утре:
1. Гласуване на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето.
2. Проект за Решение по Доклада за прилагане на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2006 г.
3. Гласуване на второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
Това беше докладвано днес като текстове. Те са над 300.
4. Гласуване на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
5. Законопроект за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози, подписана на 9 май 1980 г. в Берн.
6. Гласуване на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Както виждате, уважаеми народни представители, утре ни предстоят множество гласувания, които са важни и съществени и които може би ще отнемат повече от един час и половина.
Съобщения:
Комисията по правни въпроси ще заседава днес – 7 ноември от 14,30 ч. и на 8 ноември, отново от 14,30 ч., както е традиционно, в зала № 356.
Комисията по земеделието и горите ще заседава на 7 ноември, сряда, от 14,30 ч. в зала № 130 и на 8 ноември, отново от 14,30 ч. в зала № 238.
Комисията по култура ще заседава на 7 ноември от 15,00 ч. в зала № 132.
Знаете дневния ред на комисиите.
Комисията по бюджет и финанси ще заседава днес – 7 ноември от 15,00 ч. в зала „Запад” и на 8 ноември от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава на 7 ноември в сряда от 15,00 ч. в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” в зала № 134.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 8 ноември, четвъртък от 14,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще заседава на 8 ноември, четвъртък, в 14,30 ч.
Комисията по европейски въпроси ще заседава на 8 ноември от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазването ще заседава на 8 ноември от 15,00 ч.
Комисията по политика при бедствия и аварии ще заседава на 8 ноември от 15,30 ч.
Временната комисия по искането на главния прокурор за даване разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Борислав Ноев, народен представител от 40-то Народно събрание, ще заседава на 8 ноември, четвъртък от 16,00 ч. в зала № 232.
Уважаеми народни представители, информирам ви, че днес и на Председателския съвет бе доуточнено, че тази седмица, респективно началото на другата седмица комисиите трябва да приключат със становищата си по бюджета с такава тенденция, с перспективата, с виждането по-другата седмица да започнем разглеждането на Държавен бюджет 2008 г. в България.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,38 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Пенко Атанасов
Георги Димитров