Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Метин Сюлейманов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Днес ще започнем с гласуванията, които ни предстоят по обсъжданите на минали пленарни заседания актове на Народното събрание, след което ще продължим по програмата за текущата седмица.
За процедура – господин Кумчев, имате думата.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурното предложение срокът за предложенията за второ гласуване по общия ни проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен в Деловодството на Народното събрание на 1 ноември 2007 г. под № 753-10-36, да бъде удължен с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за удължаване с една седмица на срока за предложения за второ четене по общия доклад по внесените, обсъдени и приети на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Гласувайте това процедурно предложение за удължаване с една седмица на срока за предложения за второ четене.
Гласували 163 народни представители: за 162, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, господин Кумчев.
Преминаваме към гласуванията на законопроектите и проектите за решения.
Разполагате със справката, уважаеми колеги, за предстоящите гласувания. Както виждате, първо е гласуването на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Тук няма много гласувания, няма и предложения за отпадане или редакция, така че моля за вашето внимание.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за заглавие на закона, а именно Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, подкрепен от комисията.
Гласувайте заглавието на този закон.
Гласували 147 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 15.
Заглавието е прието.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване § 1 от законопроекта в окончателна редакция на комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя, и § 2 също в окончателна редакция на комисията, която отново по принцип подкрепя текста на вносителя.
Гласувайте тези два параграфа.
Гласували 132 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 23.
Текстовете са приети.
И последното гласуване по този законопроект е за § 3: датата, на която влиза в сила законът, а именно 1 януари 2008 г.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Подлагам на гласуване § 3 заедно със заглавието “Заключителна разпоредба”.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 129, против 15, въздържали се 12.
Текстовете са приети, с което е приет и законът.

Преминаваме към гласуване на проекта за Решение по Доклада за дейността на Прокуратурата. В представянето на становището на Комисията по правни въпроси господин Стоилов прочете диспозитива. Позволете ми изцяло да прочета текста на проекта за решение, за да го гласуваме.
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклада за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2006 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 и чл. 75б от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Приема Доклада за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2006 г.
2. Предлага на вниманието на Прокуратурата констатациите и препоръките, които се съдържат в Становището на Комисията по правни въпроси.”
Госпожа Михайлова би желала да вземе думата.
Въпреки че сме в режим на гласуване, госпожо Михайлова, ще Ви дам възможност да изразите отношение, доколкото е съществен актът, който приемаме.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
По време на дебата беше направено предложение към този текст да бъде подложено на гласуване допълнение “приема за сведение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Съжалявам, че не съм информиран.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Затова поисках думата и Ви моля да подложите на гласуване тази добавка, която беше предложена по време на изказванията от представители на нашата парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Михайлова.
Доколкото става ясно, от страна на Демократи за силна България е било направено предложение в т. 1 след израза „приема” да се добави „за сведение”. Това по същество не променя нещата, но предлагам да гласуваме първо тази редакционна поправка, а след това в резултат на гласуването на пленарната зала, ще гласуваме и окончателния текст.
И така, подлагам на гласуване предложението за добавяне на израза „за сведение” след думата „приема”.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 51, против 35, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Няма искане за прегласуване.
Преминаваме към гласуване на предложения проект за решение, без изменения в него.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 125 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 17.
Проектът на решение е приет.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, гласувах против.
Уважаеми колеги, не знам дали всички си давате сметка за това, че българските граждани считат нас, народните представители, отговорни за това, което се случва в държавата изобщо, включително и за дейността на органите на правораздаването. Това е така, защото те са гласували за нас, за да станем народни представители, но не са гласували за Висш съдебен съвет, за главен прокурор.
Аз гласувах против, защото в дейността на прокуратурата няма качествена промяна след смяната на главния прокурор. Искам да ви посоча четири конкретни примера, с които се е занимавало това Народно събрание с дейността на Военната прокуратура, но по никой от тези случаи няма никакъв резултат.
Единият от тези случаи е този с убийството на Ангел Димитров, известен като Чората, където вътрешният министър Румен Петков, неговият главен секретар Илия Илиев и хора от Военната прокуратура в съучастие се опитаха да прикрият едно престъпление.
Вторият случай, по който това Народно събрание имаше отношение, е случаят с отклонените над 14 млн. лв. от Гранична полиция, за което е отговорен тогавашният вътрешен министър Георги Петканов. С това се занимава това Народно събрание. Резултат няма, а никой от прокуратурата не ни е уведомил какво се е случило.
Третият случай е с т.нар. самоубийство на Божидар Дойчев в Националната разузнавателна служба. Имаше създадена специална работна група от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която и до ден-днешен, вече една година не получи достъп до материалите на разследването.
Четвъртият случай, по който се занимава това Народно събрание, е случаят с Националната служба за охрана, където срещу човека, който публично подаде сигнали за работата на тази служба, Военната прокуратура води две съдебни производства за това, че не искал да прави лицеви опори.
Така че има много сериозни проблеми в работата на прокуратурата и не може с лека ръка да подминаваме тази дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Други гласували „против” с желание за обяснение няма.
Преминаваме към третия акт, който следва да гласуваме – гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. Не виждам господин Цонев в пленарната зала. Би било добре колеги от Комисията по икономическата политика да следят този текст.
Господин Кънев, доколкото гласуванията, които престоят, са по Законопроекта за Кодекса за застраховането, молбата ми е да следите хода на гласуването и при необходимост от уточнения да вземате отношение.
Колеги, подлагам на гласуване подложеното заглавие на законопроекта по вносител, подкрепено от комисията, както и текстовете на § 1 по вносител, § 2 по вносител, § 3 по вносител и § 4 по вносител.
Тук вече е и председателят на Комисията по бюджет и финанси – господин Цонев, така че заедно с господин Кънев ще следят хода на подлагането на текстовете на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване § 5 в окончателната редакция на комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя, § 6 – също в окончателната редакция на комисията, § 7 – по вносител, § 8 в редакцията на комисията, § 9 в редакцията на комисията и § 10 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 126 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Уважаеми колеги, следват параграфи от 11 до 23, които комисията подкрепя в редакцията на вносителя.
Подлагам на гласуване редакцията на вносителя по § 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22 и 23. Те са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 3.
И тези текстове са приети.
Подлагам на гласуване § 24 в окончателната редакция на комисията, § 25 в окончателната редакция на комисията, § 26 по вносител, § 27 по вносител, § 28 в окончателната редакция на комисията, § 29 по вносител, § 30 по вносител, § 31 по вносител, § 32 по вносител, § 33 по вносител, § 34 по вносител и § 35 по вносител.
Моля, гласувайте тези текстове, съответно по вносител и в окончателната редакция на комисията, както са ви представени.
Гласували 139 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
По § 36 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя окончателна редакция.
Гласувайте текста на § 36.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
От параграфи 37 до 53 включително комисията е подкрепила текста така както той е внесен от вносителя. Затова подлагам на гласуване едновременно текстовете по вносител, подкрепени от комисията, на параграфи 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52 и 53.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване два параграфа, по които комисията, подкрепяйки вносителя по принцип, е предложила свои окончателни редакции. Това са параграфи 54 и 55.
Гласувайте тези два текста.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
От параграфи 56 до 68 включително отново комисията подкрепя текстовете в редакцията на вносителя. Затова подлагам едновременно на гласуване параграфи 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67 и 68 по вносител.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Сега ви моля за внимание – предложение за отпадане. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 69 и предлага параграфът да отпадне.
Гласувайте това предложение на комисията за отпадане на § 69.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отпадане е прието.
Подлагам на гласуване § 70 по вносител, § 71 по вносител, § 72 в окончателната редакция на комисията – той се преномерира на 71 в окончателната редакция, § 73 по вносител, § 74 по вносител, § 75 по вносител и 76 по вносител.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Следват два текста, уважаеми колеги, в окончателната редакция на комисията. Това са параграфи 77 и 78 по номерацията на вносителя, те се преномерират в окончателната номерация.
Гласувайте параграфи 77 и 78 в окончателната редакция на комисията, която по принцип подкрепя вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
От § 79 до 91 включително отново текстовете са подкрепени от комисията така както ги е предложил вносителят. Затова подлагам на гласуване едновременно параграфи 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 92 и 93 включително по вносител, със съответната преномерация.
Гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 91, който изменя текста на чл. 153, ал. 4.
Гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Предложението за нов параграф е прието.
Подлагам на гласуване § 94 в окончателната редакция на комисията, както и § 95 по вносител, § 96 по вносител, § 97 по вносител, § 98 по вносител.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Продължаваме с § 99 в окончателната редакция на комисията, § 100 по вносител и § 101 по вносител.
Гласувайте тези три текста.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага създаването на нов § 102 по текстовете на чл. 188, ал. 1 от закона.
Гласувайте предложението на комисията за нов параграф.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Новият параграф е приет.
Господин Цонев ми обръща внимание, че може би има недоразумение по отношение на § 101 по вносител, затова ще го подложа по вносител заедно със следващите параграфи 102 и 103.
Гласувайте § 101 в окончателната редакция на комисията, § 102 по вносител, който става § 103, в редакцията на комисията, § 103, съответно § 104 по вносител, § 104, съответно § 105 по вносител.
Гласувайте тези текстове.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към гласуване на предложението на комисията за нов § 106 – създава се нов чл. 213а с достатъчно съществено съдържание.
Гласувайте това предложение на комисията за нов § 106.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Текстът на новия параграф е приет.
Сега, уважаеми колеги, ще предложа на вашето внимание също предложение за нов § 108. Когато уточним неговото съдържание, предлагам да го гласуваме заедно с § 105 по вносител, който комисията подкрепя.
В новия § 108 преди всичко следва да гласуваме предложението на народния представител Йордан Цонев, който в хода на дискусията е направил в пленарната зала предложение ал. 3 от новия параграф да придобие нова редакция. Тя гласи: “При договорите за пенсия или рента по ал. 2 стойността на недвижимия имот се определя най-малко от двама независими оценители на недвижими имоти”.
Подлагам на гласуване предложението за нова редакция на ал. 3 в предлагания нов § 108.
Гласувайте това предложение.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Предложението на господин Цонев е прието.
Подлагам на гласуване целия нов § 108 с направеното редакционно изменение и § 105 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласувайте тези два текста.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Следващите няколко текста, уважаеми колеги, ще ви предлагам и по вносител, и в редакцията на комисията.
Моля, следете ги и ако имате възражения по процедурата, дайте знак.
Обявявам параграфите по номерацията на вносителя: § 107 по вносител, § 107 в окончателната редакция на комисията, § 108 също в редакцията на комисията, § 109 по вносител, § 110 по вносител, § 111 в редакцията на комисията, § 112 в редакцията на комисията, § 113 по вносител, § 114 в редакцията на комисията, § 115 по вносител, § 116 по вносител, § 117 в окончателната редакция на комисията.
Гласувайте тези текстове в посочената редакция.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага да се създаде нов § 121, който третира материята на чл. 295 от кодекса.
Гласувайте предложението на комисията за нов § 121.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията е прието.
Моля за вашето внимание!
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 118 и предлага да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 118 по вносител.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението за отпадане е прието.
Подлагам едновременно на гласуване в номерация, която ще обявявам по вносител, следните текстове: § 119 – по вносител; § 120 – в редакция на комисията; параграфи 121, 122 и 123 – по вносител; § 124 – в редакция на комисията; параграфи 125, 126, 127 и 128 – по вносител.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля за вашето внимание!
Подлагам на гласуване § 129, с който вносителят предлага за създаване на нова Част 6а в Кодекса – един доста обширен текст със заглавие “Гарантиране на застрахователни вземания при несъстоятелност на застраховател”.
Комисията е работила по този текст. Подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция на този § 129, който става § 132 в окончателната номерация, с разгърнати текстове за гаранционният фонд, който беше обсъждан, и всички други въпроси по тази материя.
Ще гласуваме отделно този текст в окончателна редакция на комисията.
Подлагам на гласуване текста на § 129, който става § 132 в окончателна редакция на комисията, която по принцип е подкрепила предложението на вносителя.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Текстът в окончателната редакция, предложен от комисията, е приет.
Ще подложа на гласуване едно предложение за отпадане, уважаеми колеги, за да гласуваме след това текстовете едновременно. Става дума за § 131 по вносител.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 131 да отпадне.
Подлагам на гласуване това предложение на комисията за отпадане на § 131.
Гласували 107 народни представители: за 106, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам едновременно на гласуване § 130 – в редакция на вносителя, подкрепена от комисията; параграфи 132 и 133 – в редакция на комисията; § 134 – по в носител; § 135 – в редакция на комисията; § 136 – един обширен параграф с много цитати, който е подкрепен от комисията така, както е предложен от вносителя.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Предложение на комисията за създаване на нов § 139 със съответната редакция. Засяга Приложение № 1, Раздел І, т. 1, буква “б” от Кодекса.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 139.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението за нов параграф е прието.
Подлагам едновременно на гласуване заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” така, както е предложено от вносителя, и текстовете на § 137 – по вносител; § 138 – в редакция на комисията; § 139 – по вносител; § 140 – в редакция на комисията; § 141 – по вносител; § 142 – в редакция на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 143 и предлага своя окончателна редакция за този параграф, който в окончателната номерация става § 146.
Подлагам на гласуване този текст в окончателна редакция, предложена от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстът на § 143 е приет.
Има две предложения на комисията за отпадане, които следва да гласуваме поотделно.
Първото предложение е за отпадане на § 144 – по вносител, който се отнася до промени в НПК.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 144 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 144.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Това предложение е прието.
Има предложение на комисията за отпадане на § 145 – по вносител, отнасящ се до предложения по Гражданския процесуален кодекс.
Комисията не подкрепя тези предложения на вносителя и предлага параграфът да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 145.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграф 145 отпада.
Сега подлагам на гласуване едновременно текстовете по вносител, подкрепени от комисията на § 146, 147 и 148.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
И последното гласуване е по § 149 в номерация по вносител, който става § 150. В този текст комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага своя окончателна редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
С това и законът е приет.
Благодаря на комисията и на нейния председател господин Цонев за немалката работа по обем, по сложност и по отговорност. Законът може да пътува към “Държавен вестник”.
Благодаря Ви, уважаеми колеги. Има още няколко гласувания и се колебая дали да предложа на госпожа Касабова да изпита вашето благоволение и намерение да гласувате. Можем да ги оставим и за утре сутрин и да продължим с обсъждането на точките от дневния ред за днес.
Успешна работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ.
Докладът е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Свинаров, моля Ви, заповядайте да започнете с представянето на доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!



“ДОКЛАД
относно обсъждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, № 702-01-40, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2007 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, № 702-01-40, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2007 г., е приет на първо гласуване от Народното събрание на 5 октомври 2007 г.
В срока по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не са постъпили писмени предложения от народни представители.
На основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди предложения законопроект на свое заседание, проведено на 17 октомври 2007 г. В предлагания законопроект са отразени предложенията на народните представители, направени на заседанието на комисията, и приети в хода на дебатите.
След проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание следния
Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така: “Закон за изменение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 5 ал. 4 се изменя така:
“(4) Забранява се придобиването, съхраняването, носенето и употребата на огнестрелно оръжие с автоматична стрелба.”
„Заключителна разпоредба” - Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези два текста от този законопроект? Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
С това тази точка от дневния ред е изчерпана.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ЗАПАСИ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ.
Комисията по икономическата политика е водеща по този законопроект.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, № 702-01-45, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2007 г.
На заседание, проведено на 6 ноември 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев и председателят на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” Николай Боршуков.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти има за цел усъвършенстване на действащата нормативна уредба и по-детайлно регулиране на обществените отношения в областта на създаването и съхранението на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
Основните моменти в законопроекта са:
- задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, създавани и съхранявани от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, се обособяват като отделна категория запаси с различно предназначение спрямо държавните резерви и военновременните запаси от горива;
- въвежда се изискване за предоставяне на информация от компетентните държавни органи. Националният статистически институт ще предоставя информация за количествата нефтопродукти, произведени на територията на страната, за количеството добит в страната нефт и за производителите през предходната календарна година. Националната агенция за приходите ще предоставя данни относно вътрешнообщностните пристигания и изпращания на нефтопродукти от и за държави – членки на Европейския съюз;
- включена е нова категория задължени лица – лица, които са осъществявали през предходната календарна година вътрешнообщностни пристигания от държавите – членки на Европейската общност;
- предвидена е възможност за създаване и поддържане на определени нива на задължителни запаси по категории нефтопродукти в други държави – членки на Европейския съюз, въз основа на индивидуални споразумения между Министерския съвет и правителствата на други държави членки;
- въвеждат се допълнителни изисквания за регистрация на складовете за съхранение на задължителните запаси от нефтопродукти;
- въведено е задължение за съхранителите на нефт и нефтопродукти да уведомяват в 14-дневен срок председателя на агенцията за всяко извършено от тях разпореждане със складовете, които са регистрирани по реда на чл. 21;
- предложено е изменение на чл. 25 от закона. Съгласно новата редакция на текста в случай на затрудняване в доставките на нефт и нефтопродукти незабавно ще бъде уведомявана Европейската комисия, като целта е своевременно предприемане на антикризисни мерки в съответствие с Директива 2006/67/ЕС;
- изрично се забранява извършването на сделки за разпореждане от страна на задължените лица с нефт и нефтопродукти, представляващи задължителни запаси по смисъла на закона;
- въведени са изменения в административното производство по повод постановяване на индивидуални и общи административни актове, които са от компетентността на председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, както и в процедурата по връчването на актовете, които са в съответствие с разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс;
- изменени са административнонаказателните разпоредби с оглед постигане на по-голяма яснота на нормите и по-ефективно производство. Предвижда се санкция за неизпълнение на задължителни предписания на инспекторите или на упълномощените служители на агенцията;
- със Заключителната разпоредба е направено допълнение в Закона за акцизите и данъчните складове, чрез което се създава възможност данъчни складове по смисъла на чл. 4, т. 3 от закона, в които се съхраняват задължителни запаси от нефт и нефтопродукти, да бъдат контролирани и от служители на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 10 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов, за представянето на доклада.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам желаещи за изказване.
Обявявам дискусията за приключена, без да е започнала.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ (ПРОЕКТ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА ПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА).
Комисията по бюджет и финанси е водеща по законопроекта.
Господин Овчаров, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, предлагам първо да допуснем в залата господин Калин Рогачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и господин Веселин Георгиев – изпълнителен директор на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля в залата да бъдат допуснати господин Рогачев и господин Георгиев, за да участват в дискусията по законопроекта. Не виждам възражения.
Моля да поканите гостите в залата.
Господин Овчаров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура), № 702-02-46, внесен от Министерския съвет на 30.10.2007 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 7.11.2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура), внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, от Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” господин Милош Поцков – главен секретар, и госпожа Боряна Долапчиева – директор на дирекция “Кредитни бюджети, инвестиции и концесии”, и от Министерството на финансите госпожа Галина Папушева – държавен експерт в дирекция “Външни финанси”.
Законопроектът беше представен от господин Ковачев.
С решение от 16 май 2007 г., обн. “Държавен вестник”, бр. 42 от 2007 г., Народното събрание дава съгласие на Министерския съвет да проведе преговори и да сключи Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за заем в размер на 90 млн. евро за финансиране на Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура. Споразумението е подписано на 19 септември 2007 г. от министъра на финансите.
В основата на проекта са заложени три компонента:
- рехабилитационни дейности на около 450 км участъци от пътища І, ІІ и ІІІ клас, групирани в осем лота, обединени по региони;
- подобряване капацитета на планирането и програмирането в областта на пътищата;
- техническа помощ за изработване на приоритетни програми, свързани с пътната безопасност.
Общата стойност на проекта (за трите компонента) е до 120 млн. евро без данък върху добавената стойност, като се предвиждат следните източници за финансиране:
- заем от Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 90 млн. евро;
- съфинансиране от държавния бюджет в размер до 54 млн. евро, от които до 24 млн. евро за данък върху добавената стойност.
Таксата ангажимент се равнява на три четвърти от 1% годишно от сумата на заема, като част от тази такса може да бъде периодично опрощавана по решение на банката. Първоначалната такса е 1% от сумата на заема, като същата може да бъде опростена по решение на банката.
Лихвата за всеки лихвен период ще се начислява по лихвен процент, равен на ЛИБОР за валутата на заема, плюс променливия спред, като част от тази лихва може да бъде периодично опрощавана по решение на банката.
Датите на плащане са 15 май и 15 ноември всяка година.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 6 гласа, без “против” и 3 “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура), внесен от Министерския съвет на 30.10.2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Господин Мирчев, моля да представите доклада на Комисията по транспорт и съобщения по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда кратък, защото м. май, когато давахме мандат на правителството да сключи договор със Световната банка и по другото Заемно споразумение с Европейската инвестиционна банка, много подробно запознахме пленарната зала с начина на финансиране. Тогава си позволих и ви раздадох приложения в кои участъци от републиканската пътна мрежа ще бъдат вложени тези средства.
Затова ще прочета само заключенията на комисията, за да не повтарям това, което говорихме през м. май и което господин Овчаров прочете преди малко.
„Комисията по транспорт и съобщения с 8 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура), внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Господин Паси, имате думата да представите доклада на Комисията по външна политика. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
За да не дублирам това, което казаха колегите, направо ще премина към становището на Комисията по външна политика, а то е следното:
„Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 19 септември 2007 г.
Становището бе прието единодушно.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Паси.
Господин Рогачев, като представител на вносителя на законопроекта желаете ли да го представите с няколко думи? Не желаете.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, обръщайки се към вносителя, имам един въпрос, който, макар да не е пряко свързан със Заемното споразумение, има определящо значение относно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Рогачев, господин Иванов отправя въпрос към Вас, ще Ви моля да го чуете.
ИВАН ИВАНОВ: Това, което искам да запитам, е свързано общо с подобряването на нашата пътна инфраструктура, след като и проектът за рехабилитация на пътната инфраструктура е от друга страна обект на Заемното споразумение. Какъв процент от предвидените съгласно програмите, фондовете на Европейския съюз структурни и Кохезионен фонд през 2007 г. са били усвоени за подобряване на пътната инфраструктура на страната? Има ли изобщо усвоени средства, след като – това е записано и в доклада за държавния бюджет за 2008 г., че през 2007 г. общо от фондовете на Европейския съюз България е имала възможност да получи при представяне на съответните проекти 1 млрд. и 7 млн. лв.? Една голяма част от тях мога конкретно да цитирам, но няма смисъл, по принцип бяха предвидени за подобряване на пътната инфраструктура. Имаме ли усвоени средства от тези 1 млрд. и 7 млн. лв. за подобряване на пътната инфраструктура, защото това ще покаже и какви са възможностите на страната ни да усвоява и средства, които подписва, както е в случая, като Заемно споразумение за рехабилитация на инфраструктурата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Рогачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да спомена, че предложеният ви законопроект е част от една по-голяма програма – „Транзитни пътища”, която стартира още през 1994 г. и в течение на всички тези години са усвоявани множество средства.
Самият факт, че програмата за пети път се подновява със заем, показва усвояването на средствата в случая от Европейската инвестиционна банка.
Ще ви дам само няколко сведения, че от първия заем по „Транзитни пътища - Фаза 1” се рехабилитират около 585 км – това е през 1994 г.; на втория етап, който е „Транзитни пътища – 5”, са 684 км; през 1998 г. по „Транзитни пътища – 3” са 657 км; по „Транзитни пътища – 4” са 378 км само първокласна пътна инфраструктура. Това е по заема от 2003 г. , който се усвояваше и през тази година. С „Транзитни пътища – 5”, вследствие на което доказваме добрата усвояемост на всички тези заемни средства, Европейската банка отпуска още по-голям кредит, като е предвидено общият размер да е 705, както знаете, и са над 1500 км рехабилитация и ремонт на пътища. Всичките тези цифри показват единствено и само, че усвояването от фонд „Републиканска и пътна инфраструктура” е с добри темпове и средствата, които отпуска Европейската банка, се увеличават с всяка година.
Друг факт е, че и по оперативната програма стартираме „Ремонт и рехабилитация на пътища”, с което отново основен бенефициент е фонд „Републиканска инфраструктура” и общата сума, която се усвоява от фонда, е в доста голям размер. Това доказва и желанието на Европейската инвестиционна банка да продължи и да разшири така наречения проект „Транзитни пътища”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Рогачев.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ФИНАНСИРАНЕ (ПРОЕКТ “БЪЛГАРИЯ – ТРАНЗИТНИ ПЪТИЩА V”).
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте да представите доклада, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 7 ноември 2007 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „България – Транзитни пътища V”, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитите и благоустройството, от фонд „Републиканска пътна инфраструктура” господин Милош Поцков – главен секретар, госпожа Боряна Долапчиева – директор на дирекция „Кредитни бюджетни инвестиции и концесии”, и от Министерството на финансите госпожа Десислава Лазарова – държавен експерт в дирекция „Външни финанси”.
Законопроектът беше представен от господин Ковачев.
С решение от 17 май 2007 г., обнародвано в „Държавен вестник” бр. 42 от 2007 г., Народното събрание дава съгласие на Министерския съвет да сключи Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка в размер до 380 млн. евро за финансиране на проект „България - Транзитни пътища – V”.
Финансовият договор е подписан на 27 август 2007 г. от министъра на финансите.
Проектът предвижда ремонт и реконструкция на 153 км по основните направления на републиканската пътна мрежа. С неговата реализация се цели да се създаде дългосрочна алтернатива на автомагистрала “Хемус” по направлението София-Варна, да се завърши рехабилитацията и реконструкцията на трасето на европейски коридор № 9 – Русе-Капитан Андреево през прохода “Хаимбоаз”, да се осъществи рехабилитация и реконструция на пътното трасе от Силистра през Рижки проход до граничния контролно пропускателен пункт Лесово, да се завърши рехабилитацията на пътни участъци, извеждащи движението от района на прохода “Шипка”, градовете Казанлък, Карлово и Калофер към автомагистрала “Тракия”, да се осъществи рехабилитация на направлението Пловдив-Смолян с оглед на предстоящото пускане на новия гранично пропускателен пункт “Рудозем” и активно развиващия се в региона туризъм, да се осъществи рехабилитация на направлението автомагистрала “Тракия”-Септември-Велинград-Юндола-Разлог-Банско-Гоце Делчев-ГККП “Илинден”, да се осъществи рехабилитация на направлението София-Мездра през Искърското дефиле, включително захранващи връзки в района на Северозападна България, да се извърши ремонт и частична реконструкция на участъци от републиканската пътна мрежа по направленията ГККП “Дуран Кулак”-Варна-Бургас-Елхово-Лесово и други. Предвидена е следната схема за финансиране: заем от Европейската инвестиционна банка в размер на 380 млн. евро; съфинансиране от републиканския бюджет в размер до 325 млн. евро. Заемът следва да се преведе до 31 декември 2013 г. на не повече от 15 транша. След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 8 гласа “за”, без “против” и 1 “въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведените гласувания Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме Законопроекта за ратифициране на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “България – транзитни пътища V” № 702-02-47, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Овчаров.
Господин Мирчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Заместник-министърът и шефът на агенцията трябва да присъстват и по този пункт, не знам защо излязоха извън залата! Предполагам, че ще има въпроси към тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля квесторите да поканят заместник-министър Рогачев и представителя на агенцията да присъстват в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Представям ви Доклада на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “България – транзитни пътища V”, внесен от Министерския съвет.
Същото ще кажа и по този законопроект. През м. май, когато разглеждахме подробно даването на мандат на правителството да сключи финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка, подробно информирахме за условията на заема, кои обекти от републиканската пътна инфраструктура ще се модернизират. Господин Румен Овчаров ги назова, няма да ги повтарям.
Заключението на комисията е, че единодушно с 8 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект “България – транзитни пътища V”, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Господин Паси, моля да представите доклада на Комисията по външна политика по този ратификационен законопроект.
ДОКЛАДЧИК СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
За да не повтарям колегите от другите две комисии, направо ще премина към Становището на Комисията по външна политика по същество, а то е следното.
“Като приема за основателни мотивите на правителството Комисията по външна политика предлага на Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проекта “България – транзитни пътища V”, сключен на 27 август 2007 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Паси.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Имам един въпрос към вносителите. Условията на заема, който е от Европейска банка за възстановяване и развитие – Лондон, е с два пункта по-лош, отколкото Заема от Европейската инвестиционна банка. Кое наложи този заем да се вземе от ЕБВР, а не от Европейската инвестиционна банка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Заповядайте, господин Рогачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Благодаря Ви.
Искам да ви обърна внимание, че за развитието на пътната инфраструктура, както знаете, господин Чачев, министерството и фонд “Републиканска инфраструктура” имат както краткосрочни, така и дългосрочни програми, които включват рехабилитация и реконструкция на пътищата. За тази дейност се използват най-различни финансови източници. Много добре знаете нивото и качеството на нашата пътна инфраструктура, знаете ангажиментите на България към Европейския съюз за повишаване качеството на тази пътна инфраструктура. Ангажиментите не са малко предвид и на факта, че доста от международните или трансевропейските коридори минават през страната ни. Това именно налага бързи темпове на реконструкция и ремонт на голяма част от пътната инфраструктура.
От друга страна на нуждите следва да се отговори от най-различни финансови източници. Единият от тях е и настоящият заем.
По отношение на това каква е разликата – два пункта, има и други условия в заема, които не го правят толкова или в сравнение с предходния по-лош, но за сметка на това нуждите са доста високи, ангажиментите са категорични. Трябва да си поправим пътната инфраструктура. Именно с тези заеми и с помощта на бюджета и очакваната от нас оперативна програма ние считаме, че ще се справим навреме с поетите ангажименти по отношение на пътната инфраструктура.
А що се отнася до приходите в бюджета и въобще до смисъла от ремонта и рехабилитацията на пътната инфраструктура, мисля, че тук няма смисъл да се убеждаваме – както преките, така и косвените ползи за държавата са доста по-големи от това да вземем заем и да го усвоим навреме, и да си подобрим пътната инфраструктура. Ако погледнем от тази гледна точка, смятам, че ползите за страната бързо, спешно и ефективно да се реконструира и рехабилитира пътната мрежа ще бъдат доста по-големи отколкото разликата в два пункта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На въпроса, който зададох преди малко, не ми беше отговорено в крайна сметка. Независимо от това ще си позволя да направя по-общо изказване.
Започвам с това, че никой не поставя под съмнение необходимостта от модернизация, реконструкция и ново строителство на пътната инфраструктура в България. В това отношение бих казал, че българската държава е длъжник по отношение на нуждите, потребностите на българските граждани и на българския бизнес. Така че по този въпрос няма абсолютно никакво разминаване в мнението както на господин Чачев, така и моето, когато ние поставяме определени въпроси.
Поводът за моето изказване в крайна сметка е да се види кое е най-изгодно и затова да се потърсят средства, за да се рехабилитира пътната инфраструктура, включително да се извърши ново строителство.
Преди малко господин Рогачев заяви, че е изгодно за държавата да вземе заема, да използва средствата, за да подобри пътната инфраструктура и съответно да го върне в предвидените срокове. Има обаче и по-изгоден начин, а той е да се използва безвъзмездната помощ от Европейския съюз. Това са именно средства, които Европейският съюз по основните си фондове и оперативни програми отделя за България. Ще ми се възрази, че тези средства са наистина безвъзмездни, но изискват съфинансиране от държавния бюджет. А аз ви питам: нима когато подписваме тези заеми и споразумения няма съфинансиране? Естествено, че има. Веднага може да се види, че в първия случай, когато говорим за заемните споразумения с Международната банка за възстановяване и развитие, които се предлагат за ратифициране, 90 млн. евро ще дойдат като заем, но в същото време - аз не мога точно да намеря в момента - имаме от българска страна съфинансиране, което е не по-малко от 40-50 млн. евро.
По същия начин по заема, който ще изтеглим от Европейската инвестиционна банка – заемът от банката е 380 млн. евро, но съфинансирането от българска страна е 325 млн. евро. Разликата обаче е, че и в двата случая тези заеми трябва да бъдат връщани в определен период от време, докато, аз отново казвам, има ли логика да се вземат заеми и тези средства да се усвояват, за да бъдат след това връщани, когато може при една по-бърза дейност на българската администрация и представяне на проекти за подобряване на пътната инфраструктура, да се използват средства, които идват като солидарност от Европейския съюз за подобряване на пътищата в страната – средства, които не се връщат? Може би ще ми се възрази, че оперативните програми бяха одобрени от Брюксел сравнително късно в рамките на годината. Ами, те бяха късно одобрени, защото бяха късно представени, защото някои от тях бяха върнати, тъй като някои от тях не бяха качествено направени. След като се знаеше, че от 1 януари 2007 г. България става страна – членка на Европейския съюз, трябваше още във втората половина на 2006 г. да бъдат подготвени от българска страна предложенията за оперативните програми и съответно още преди средата на годината те да бъдат одобрени, за да могат да бъдат използвани средствата. Става така, че тези средства ние не успяхме да усвоим през тази година. Това, че господин Рогачев не отговори на моя въпрос, защото след това щях да запитам конкретно кои проекти са били финансирани по Кохезионния и структурните фондове на Европейския съюз и оперативните програми и щеше да се разбере, че изобщо няма такова нещо като финансирани вече проекти.
Следващото е, че има един аргумент, който вероятно ще ми се изтъкне, че особено за пътища ІІ и ІІІ клас финансиране не се предвижда основно от структурните фондове на Европейския съюз и затова тези заемни споразумения подпомагат тази дейност. Да, това е така, но ако прочетем заемните споразумения, веднага ще открием, че всъщност е предвидено финансиране от тези заемни споразумения не само за пътища ІІ и ІІІ клас, но и за пътища І клас. Какво друго, ако не пътища І клас, е алтернативният път на магистрала “Хемус”, какво друго, освен пътища І клас е финансирането на Европейски коридор № 9 – всичко това, което е предвидено тук? Тези средства за пътища І клас и за магистрали можеха спокойно да бъдат осигурени чрез европейските фондове.
Това е моето изказване – че ние сме някак си много ларж, когато трябва след време да даваме пари, докато има страни, които успяха при влизането си в Европейския съюз почти незабавно да използват фондовете на Европейския съюз, безвъзмездната помощ на Европейската общност за бързото подобряване на своята инфраструктура.
Необходимо е българската администрация да работи вече в една съвсем друга скорост. Ако досега сме тичали на един стадион извън Европейския съюз, ние сега имаме за партньори хора, които са много по-инициативни, бързи и оперативни. Затова може да видите в другите нови страни – членки на Европейския съюз, в какво по-добро състояние е тяхната инфраструктура. По стечение на обстоятелствата, свързани с ангажиментите ми в Съвета на Европа, в Източна Европа ще ви кажат, че България действително е с най-изостанала и занемарена инфраструктура от страните – членки на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Мирчев, заповядайте за реплика.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Моята реплика към господин Иванов е следната, тъй като многократно я слушаме.
Ако България се нуждаеше само от 800 млн. евро за рехабилитация на тези 2000 км по двете заемни споразумения и ако България беше богата държава да осигури собствено финансиране, да. Но когато България не е завършила автомагистрала “Марица”, когато България не е започнала изграждането на автомагистрала “Черно море”, когато състоянието на автомагистрала “Хемус” е в изключително тежко техническо състояние, когато автомагистрала “Струма” също трябва да продължи в посока на 4-ти коридор, когато трябва да се модернизира пътната инфраструктура след пускането, за да се хармонизира инфраструктурата на Дунав мост – 2 и съответно подходът на 4-ти коридор по направление София, действително при такъв голям остър дефицит на средства за модернизация на републиканската пътна мрежа се търсят всички възможни случаи на финансиране от бюджета, от Кохезионния фонд, от Европейската инвестиционна банка, от Световната банка. Следващата стъпка, разбира се, ще бъде публично-частното партньорство, включително и концесиониране на тези обекти.
Затова мисля, че формулата да се търсят пари отвсякъде за пътната инфраструктура е едно модерно и съвременно развитие и едва ли ние можем да си позволим да разчитаме само със собствени средства да оправим пътищата в България. Това е абсурдно и просто невъзможно. Затова тази посока на политиката, която са взели Фонд ”Републиканската инфраструктура”, намирам за изключително правилна и целесъобразна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Мирчев! Естествено, че аз ще се съглася с всички тези обекти, които Вие изброихте, които имат нужда от спешно финансиране. Ще се съглася и с това, че средствата, които биха дошли от европейските фондове, са недостатъчни и е добре да бъдат подпомогнати и с теглене на заеми. Но първото, което трябва да направим, е да използваме онези източници, които ни предоставят безвъзмездно такива средства, а след това, разбира се, да използваме и механизмите на заемните споразумения. Това е все едно да отидете на пазара, да Ви подаряват нещо и Вие да се откажете и да кажете: “Не, аз искам да взема нещо, за което трябва да платя”. Това просто е нонсенс. Затова моят апел е: по-бързо, по-енергично и оперативно използване на средствата, които идват от Европейския съюз. Това наистина е формата на солидарност - един от основните принципи на Европейския съюз. Естествено е да кажем, че ние използвахме тези средства и имаме още много други нужди за подобряване на инфраструктурата, затова е необходимо да подпишем съответните заемни споразумения.
Моята критика, която направих, е, че всичко това се движи бавно. Пример за това е нещо, което заедно с господин Мирчев, като председател на Транспортната комисия в предния парламент, сме го гледали два пъти. Тоест на два пъти ние отлагахме част от финансирането по „Транспортни пътища” - мисля, че „Транспортни пътища ІІІ” и след това “Транспортни пътища ІV”, свързано със средствата, необходими за Южната дъга на Софийския околовръстен път. Защо? Защото администрацията - не специално тази, която разработва този проект конкретно, но и на Столична община, но и на министерството, не можеха да осигурят необходимите условия за усвояване на този заем, в резултат на което сега точно там тази седмица е затворено движението, поради забавянето на всичките ни инфраструктурни проекти. Това е основното в моя апел – да се действа по начин, за да се усвояват предвидените за това средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Обявявам дискусията по този ратификационен законопроект за приключена.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА.
Госпожо Драганова, моля като заместник-председател на Парламентарната група на НДСВ да представите проекта за решение. Вносител е господин Пламен Моллов.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Уважаеми колеги, ще прочета проекта за решение:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 2 от Закона за електронните съобщения
Р Е Ш И:
Избира Тодор Найденов Костурски за член на Комисията за регулиране на съобщенията.”
Какви са мотивите, с които предлагаме това решение?
Мястото е освободено и законът позволява да бъде избран нов член на КРС за довършване на мандата.
Кандидатът Тодор Найденов Костурски има висше техническо образование и отговаря на всички законови изисквания. От 2001 г. като народен представител в Тридесет и деветото и Четиридесетото Народно събрание участва в работата на Комисията по транспорта и съобщенията. Работил е активно при изготвяне, осъвременяване и актуализиране на нормативната база в областта на съобщенията и новите технологии. Толерантността и колегиалността, които проявява в работата си, са допринесли за високия авторитет, с който се ползва сред колегите си.
Няма да чета автобиографията, госпожо председател, защото тя е раздадена на всички колеги и е достатъчно дълга и подробна, за да може всеки да прецени неговите достойнства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този проект за решение.
Господин Иванов, заповядайте за процедурно предложение.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Точката от дневния ред наистина е проект за Решение за избор на член на Комисията за регулиране на съобщенията.
Комисията за регулиране на съобщенията е национален независим орган. Съгласно Закона за електронните съобщения председателят се назначава с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя, заместник-председателят се назначава с решение на президента, а тримата членове на комисията се избират от Народното събрание – това е точно така.
И тъй като вече повече от шест месеца госпожа Зина Трифонова, която беше член на Комисията за регулиране на съобщенията, напусна комисията, е повече от належащо да се осъществи този избор.
В същото време, госпожо председател, считам, че избирането на член на една национална комисия с такова значение не може да се извърши в подобна процедура, бих казал ад хок, която противоречи на практиката на Народното събрание. Ще ви дам съвсем конкретен пример.
Само преди две седмици Народното събрание избра членовете на Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет има функции и правомощия по отношение на съдебната система такива, каквито са функциите и правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията по отношение на целия сектор „Съобщения”- контролни функции, възможност за издаване на определени актове и т.н.
Уважаеми колеги, спомнете си сега, че когато избирахме членовете на Висшия съдебен съвет, те бяха първо представени в Комисията по правни въпроси, в която мисля че и Вие участвате, госпожо председател, бяха разгледани техните кандидатури и тук, в Народното събрание, председателят на комисията Янаки Стоилов излезе със становище на комисията и предложение към народното представителство.
Сега по същия начин е в ход избиране на членовете на Инспектората, по същия начин се действа – кандидатурите на членовете на Инспектората се разглеждат, мисля, че бяха разгледани тази седмица, поне това е моята информация, защото не съм член на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече времето за процедурата, разбрах възражението Ви, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Те бяха разгледани по същия начин.
Моята процедура е да се постъпи по същия начин от уважение дори към народното представителство: кандидатурите за овакантения пост в Комисията за регулиране на съобщенията да бъдат представени, разгледани в Комисията по транспорта и съобщенията, след което тя да излезе със становище и предложение пред народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов. Разбрах процедурното Ви предложение. Трудно може да се направи аналогия между избор на членовете на Висшия съдебен съвет и Инспектората с избора на член на Комисията по регулиране на съобщенията, но така или иначе, това е от формална гледна точка процедурно предложение, което ще бъде подложено утре на гласуване преди гласуването на самото решение.
Имате думата за изказвания по този проект за решение, ако има желаещи.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Би трябвало в момента да се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не мога в момента да подложа на гласуване процедурното предложение, знаете това, при наличието на празната пленарната зала. Утре в часовете за гласуване преди гласуването на проекта за решение, ако имате мнозинство, то няма да се гласува, а ще бъде отложено. С нищо не нарушавам процедурата, която Вие направихте. Утре ще бъде реализирана с пълна сила.
Заповядайте.
КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Искам да взема отношение по издигнатата кандидатура. Колегата, който се предлага, е член на Комисията по транспорта и съобщенията, много активно участва в работата по Закона за електронните съобщения, който приехме, делови, подготвен е. Мисля, че всички членове на комисията ще подкрепят това предложение.
Доколкото има процедура за връщане на този проект за решение в комисията, мисля, че това не е необходимо, тъй като господин Костурски е работил и преди това 2,5 години и нямаме основания да се притесняваме. Той не е външен човек.
Тъй като парламентът ще вземе решение, от името на нашата парламентарна група на Коалиция за България, аз заявявам, че подкрепям това предложение за господин Костурски. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кобаков.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Няма такъв проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тази точка се отлага, защото, доколкото разбирам, няма готовност да бъде гледана.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Има доклад на Комисията по енергетика.
Господин Аталай, заповядайте да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо председател, това са четири законопроекта, от кой да започна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Логично е да бъдат представяни по реда на постъпването им, защото така се и гласуват.
Първи по постъпване по дата е този на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Те са два законопроекта, започнете с този от 2006 г.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-164 от 20.12.2006 г., внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова
На свое редовно заседание, проведено на 14 март 2007 г., Комисията по енергетиката обсъди внесения от Минчо Христов и Стела Банкова Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-164 от 20.12.2006 г.
На заседанието присъстваха Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката; Костадинка Тодорова – директор на дирекция в Министерство на икономиката и енергетиката; Мария Йовчева – главен юрисконсулт в Министерство на икономиката и енергетиката.
От името на вносителите мотивите към законопроекта бяха представени от народния представител господин Минчо Христов. Мотивите на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката се отнасят до Глава четиринадесета “Административнонаказателни разпоредби” и целят конкретни промени в размера на санкциите на енергийните предприятия, които нарушават условията на лицензиите, както и от нерегламентирани в Закона за енергетиката технически услуги, спазване на технически норми и представяне на искана информация. Вносителите на законопроекта предлагат корекции в текстовете на чл. 206, 207, 208 и 211.
Становище по предложените промени представи и Министерството на икономиката и енергетиката, което не подкрепя предложените текстове на промените, като счита, че с промените на Закона за насърчаване и използване на възобновяемите енергийни източници, алтернативни източници и биогорива, ще бъдат осигурени условията за по-строг и ефективен контрол в дейността на енергийните дружества, в областите, за които се отнасят направените предложения, както и беше направено впоследствие с промените в този закон.
След проведеното гласуване Комисията по енергетиката с 1 глас “за”, 9 гласа “против” и без “въздържал се” реши:
Не приема предложения проект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-64 от 20.12.2006 г., внесен от Минчо Христов и Стела Банкова.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви. Можете да представите и втория законопроект с вносители народните представители Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 754-01-37, внесен от народните представители Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и
Мария Капон
На свое редовно заседание, проведено на 25 април 2007 г., Комисията по енергетиката обсъди внесения от народните представители Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 754-01-37, внесен на 23 февруари 2007 г.
На заседанието присъстваха: Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката; Костадинка Тодорова – директор на дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда” в Министерството на икономиката и енергетиката; Мария Йовчева – главен юрисконсулт; Силвана Любенова – директор на дирекция “Европейска интеграция” в Министерството на икономиката и енергетиката.
От името на вносителите мотивите към законопроекта бяха представени от народния представител господин Марио Тагарински, упълномощен от вносителите.
Мотивите на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са за въвеждане на ежемесечно отчитане на приборите за индивидуално измерване на консумираната топлинна енергия с оглед избягването натрупването на грешки, некоректни действия от страна на персонала, ангажиран с тази дейност. С това се цели подобряване на постигането на по-добро планиране на разходите на домакинствата и повишаване доверието в продавача – топлофикационното предприятие, и посредника – фирмата за дялово разпределение.
Становище по предложените промени представи Министерството на икономиката и енергетиката, което не приема предложените промени поради редица технически и икономически причини, създаващи пречки за прилагането им. Основните аргументи на Министерството на икономиката и енергетиката са, че и сега съществуват механизми в Закона, даващи възможности за реализация на предложените мерки, другата сериозна причина е, че предложените промени ще повишат разходите за обслужване на гражданите и в крайна сметка ще повишат цената на топлинната енергия за гражданите.
При обсъждането бяха изказани следните становище от страна на народните представители.
Народният представител Ариф Агуш не подкрепя предложените промени поради това, че те ще доведат до поскъпване на услугата топлоснабдяване в жилищната етажна собственост.
Народният представител Рамадан Аталай изрази принципна подкрепа на идеята за по-често отчитане на индивидуалните уреди за отчитане на консумираната топлинна енергия от гражданите, но изрази становище, че това на сегашния етап ще доведе до поскъпване на услугата или може да бъде реализирано с други средства за отчитане, които изискват значителни инвестиции от домакинствата.
Народният представител Иван Иванов не подкрепя предложените промени поради това, че те не могат да се реализират по организационни и технически причини и ще причинят нови проблеми при синхронизиране на отделните отчетни периоди.
След проведеното гласуване Комисията по енергетиката с 2 гласа “за”, 7 гласа “против” и без “въздържал се” реши:
Предлага на Народното събрание да не приема предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от народните представители Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Ще продължим след почивката.
Обявявам почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с т. 10 – Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Уважаеми народни представители, чухте докладите за част от законопроектите, защото те са няколко. Остана да чуем доклада на Комисията по енергетиката относно законопроекта на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГРИЗАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям:
“ДОКЛАД
на Комисията по енергетиката относно
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 754-01-61, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Димитрова Ангелова-Банкова
На свое редовно заседание, проведено на 25.04.2007 г., Комисията по енергетиката обсъди внесения от народните представители Минчо Христов и Стела Димитрова Ангелова-Банкова, № 754-01-61/23.03.2007 г.
На заседанието присъстваха: Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Костадинка Тодорова – директор на дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда” в Министерството на икономиката и енергетиката, Мария Йовчева – главен юрисконсулт в дирекция “Правна” на Министерството на икономиката и енергетиката, Силвана Любенова – директор на дирекция “Европейска интеграция” в Министерството на икономиката и енергетиката.
От името на вносителите мотивите към законопроекта бяха представени от народния представител господин Минчо Христов.
Мотивите на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката засягат членове 107, 154 и 184 и са за отпадане на възможността на енергийните предприятия принудително да събират своите вземания от некоректни длъжници по силата на чл. 237, буква “к” от ГПК въз основа само на извлечения от сметките им. С тази промяна се цели осигуряване защита на правата на гражданите от страна на енергийните предприятия – монополисти.
Становище по предложените промени представи Министерството на икономиката и енергетиката, което не приема предложените промени поради несъответствия с европейските принципи за енергийна политика, несъобразяване с функциите и обществената отговорност на енергийните предприятия за гарантиране сигурността на енергийните доставки, запазване на тяхната икономическа стабилност и осигуряване на условия за тяхното устойчиво развитие в пазарните условия, в които днес работи българската енергетика.
След проведеното гласуване Комисията по енергетиката с 2 гласа “за”, 5 гласа “против” и без “въздържал се” реши:
Предлага на Народното събрание да не приема предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 754-01-61, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Димитрова Ангелова-Банкова.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Чухте становищата на комисиите. По някои от законопроектите има не само водеща, но и подпомагаща комисия. Както ви е известно, няма становища от тях, но няма пречка да ги разгледаме.
Давам думата на вносителите.
Господин Христов, заповядайте да представите и двата законопроекта.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Ще започна с току-що представения от господин Гризанов законопроект. Накратко, колеги – предлагаме да отпадне възможността енергийните дружества, говоря за “Топлофикация”-та, говоря за електроразпределителните дружества, да събират своите вземания принудително, без тези вземания да бъдат доказвани в съда.
Предполагам знаете, че омбудсманът на Републиката излезе с официално становище. В Комисията по енергетиката аз поставих въпроса: има ли друга европейска държава, държава – членка на Европейския съюз, в която да има подобен абсурд – пак повтарям, без да бъдат доказвани в съда, да бъдат събирани принудително вземания? На този мой въпрос не беше отговорено – има ли такава държава и коя е тя.
Считам, колеги, че в сега действащия закон тази възможност, която е дадена на енергийните предприятия, създава възможност за огромна корупция, създава възможност за надписване на сметките на гражданите, създава възможност за кражби. Мисля, че трябва да бъдем прями и директни в своя изказ тук, от тази трибуна.
Ще ви прочета дословно три реда от аргументите на Министерството на икономиката и енергетиката, които не са състоятелни, колеги. Министерството твърди: “поради несъответствие с европейските принципи за енергийна политика, несъобразяване с функциите и обществената отговорност на енергийните предприятия за гарантиране сигурността на енергийните доставки, запазване на тяхната икономическа стабилност и осигуряване на условия за тяхното устойчиво развитие в пазарни условия”. Това според Министерството на икономиката и енергетиката са причините за съществуването на подобни абсурдни текстове. Ако вие разбрахте нещо, аз лично не разбрах какво е искало да каже Министерството на икономиката и енергетиката с тази аргументация.
Колеги, обръщам се към вас съвсем колегиално. Знаете, че аз съм независим народен представител, няма никакви задкулисни политически интриги тук. Обръщам се към вас с молба да гласувате това предложение – да отпадне тази абсурдна възможност без да бъдат доказвани сметките в съда, да бъдат събирани принудително.
Аз няма да се спирам на многобройните примери в българската преса и българските електронни медии, където ясно и категорично бяха доказани огромни злоупотреби, огромни надписвания на сметки. Дори имаше един колега от тази зала, чиято сметка беше надписана три или четири пъти. Колеги, ако той уреди тази грешка, дали това могат да направят българските граждани, дали това могат да направят пенсионерите? В Комисията по енергетиката имаше аргументи, че в сега действащия закон потребителят има право да направи насрещен иск, да оспори, но всичко това става в съда с адвокати. Колко хора знаят, че имат това право? Тоест нека да премахнем възможността енергийните предприятия да крадат, уважаеми колеги.
Ако едно енергийно предприятие, било “Топлофикация”, било енергоразпределителните дружества, има някакъв проблем, има някакви вземания, тези вземания просто трябва да бъдат доказани в съда и нека да си ги събират по реда, който е определен от закона. Но без да бъдат доказани в съда според мен, извинете ме за израза, но мисля, че е точен, това е престъпление. Нека да не се превръщаме в съучастници, пак ще употребя точна дума, на енергийната мафия и нека да не защитаваме интересите на тази мафия.
Мисля, че изказах достатъчно аргументи по повод на това предложение и искрено се надявам, че всички, които сте в тази зала, ще подкрепите това изключително разумно предложение. Това е относно първия законопроект, уважаеми колеги.
Вторият законопроект цели да бъдат повишени санкциите към енергийните предприятия, в случай че те крадат от потребителите. Това е съвсем накратко предложението ни с колегата Банкова.
Причината, за да внесем тази поправка, е фактът, че много енергийни предприятия – не само “Топлофикация”, но и приватизираните енергоразпределителни дружества, надписват сметките на потребителите, като санкцията за това надписване, санкцията за тази кражба, беше, колеги, до 20 хил. лв.
Особено скандални бяха процесите, които се развиха в Пловдивско и Старозагорско, където енергийната компания ЕVN беше надписала сметките на хиляди потребители, заради което тази енергийна компания беше глобена с 20 хил. лв. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сами разбирате, че това е един невероятен абсурд. Той беше признат от тогавашния министър на енергетиката господин Румен Овчаров, който заяви, че санкциите на тези енергийни предприятия, които си позволяват да надписват сметките, трябва да бъдат силно завишени. Дори той си позволи да фиксира сумата от 5 млн. лв.
Колеги, в общи линии това е, което и ние предлагаме с колегата Банкова. Ние фиксираме тези санкции да бъдат от 2 млн. до 10 млн. лв. Считаме, че при такава санкция едва ли някое енергийно предприятие ще си позволи лукса да краде от потребителите, затова настояваме на тези санкции.
В Закона за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни източници и биогорива беше включена една препратка към Закона за енергетиката, но санкциите, които бяха фиксирани, са от 20 хил. лв. до 1 млн. лв. Разбирате, че по същество законът не е променен, тъй като се дава възможност на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране сама да определя тези санкции.
Сами разбирате, колеги, че санкция от 20 хил. лв. е наистина смешна за такива колоси като енергоразпределителните дружества и едва ли поправката, която е внесена в закона, реално ще свърши работа. Затова апелирам към вас да подкрепите и предложената от нас поправка санкцията да бъде от 2 млн. до 10 млн. лв. Само така ще накараме енергийните предприятия да спрат тези невероятни кражби, на които сме свидетели, и само така ще можем да защитим интересите на българските потребители.
Искрено се надявам, че вие като народни избраници ще подкрепите и това предложение, защото то е в интерес на хората, а не на шепа енергийни монополисти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Николова, заповядайте да представите законопроекта на тримата народни представители, тъй като един от авторите сте и Вие.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ние сме предложили на вашето внимание изменение на текст от Закона за енергетиката, а именно на чл. 139в, ал. 3 с искане да се създаде нова т. 5, която гласи: “Задължението на лицата в чл. 139а е да отчита ежемесечно показанията на приборите за дялово разпределение”.
Мотивите са кратки. Те са изцяло в посока да се подобри диалогът между продавача на енергия, посредника и, разбира се, потребителя – гражданина.
Първо, ежемесечното отчитане на топлинната енергия ще даде възможност за премахване на некоректни действия или грешки в съществуващото сега годишно изравняване на сметките.
Второ, резултатът от това предложение ще помогне на домакинствата да планират много по-отчетливо своите разходи и във всеки един момент да знаят къде се намират по отношение на планирането на своя семеен бюджет.
И на трето място, както казах, ще се намали напрежението, ще се засили доверието между продавача и посредника на топлинната енергия.
Не приемам аргументите, изразени в комисиите, че това непременно ще доведе до оскъпяване на услугата, тоест ще се натоварят отново домакинствата на гражданите с допълнителни суми, защото един такъв текст в закона ще задължи и продавача, и топлинния счетоводител да направят така, че тази вменена им вече по закон дейност да не се стоварва обратно върху потребителя. Мисля, че е изцяло в полза на потребителите. Ние сме в техен дълг, защото и като граждани знаем, че получаваме, включително и през м. август, огромни изравнителни сметки, без да можем да си дадем сами на себе си отговор откъде идват тези суми. Освен това семействата, които потребяват енергия през зимата и имат деца, трябва да знаят къде се намират по отношение на собствения си бюджет. Какво са платили през м. януари, да знаят какво ще планират за м. февруари - мисля, че е много коректно предложение.
Искам да взема отношение и по втория законопроект, внесен от колегите Минчо Христов и Стела Банкова. Мисля, че посоката им на разсъждение е правилна, но това всъщност е насочено повече към промяна на ГПК и на чл. 237, буква “к”, което за мен е един извънреден текст, изцяло приет в противоречие, включително и с решение на Конституционния съд. Ние не можем неограничено в полза на монополисти да създаваме извънредни мерки по извлечение от сметка.
Ние допуснахме наистина груба грешка като законодатели тогава, защото това беше чисто лобиране. Какво значи продавачите на електроенергия или на топлоенергия да минават пред скоба пред другите граждани? Всички фирми отнасят споровете си пред съда, доказват, включително и с помощта на вещи лица, каква е сумата, която се дължи, а едни монополисти, каквито са електроразпределителните дружества и “Топлофикация”,` по извлечение от сметка, което не може да бъде проверено, се издава директно изпълнителен лист.
Никога няма да се съглася, че възможността за защита в самия изпълнителен процес е равна на възможността за защита в един открит спор, където страните са равнопоставени и всеки доказва своята теза. Мисля, колеги, че това трябва да бъде начинът ни на разсъждение за промяна на чл. 237, буква “к”, а не по начина, по който колегите го предлагат, защото ние директно нарушихме включително и тълкувание на Конституционния съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Николова. Вие повдигате интересен юридически въпрос, но трябваше да продължите, че исковият път е открит за спор, а не само защитата в изпълнителния процес. Може да предявите отрицателен установителен иск и съдът ще реши. Не е целесъобразно да спорим от тази трибуна, но има резон в това, което казвате Вие и господин Христов и което е направено.
Откривам дебата по трите законопроекта.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Давам думата на Мая Манолова – народен представител от Коалиция за България.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, ще взема отношение по единия от трите представени законопроекта – на колегите Минчо Христов и Стела Банкова, който касае предложение за промени в Закона за енергетиката.
Честно казано, аз лично отдавах на процедурата самия факт, че този законопроект е внесен в пленарната зала поради това, че няма как да бъде оттеглен, след като вече е коментиран в съответните комисии, защото колегите, които са работили по тази тема, много добре знаят, че с промените в Гражданския процесуален кодекс, който ще влезе в сила от 1 март 2008 г., бяха направени съществени промени в тези текстове, както обещахме по време на дебата при приемането на последните промени в Закона за енергетиката, които промени касаят начина, по който ще се оспорват задълженията на длъжниците на енергийните и топлоснабдителните дружества. Ако това досега ставаше по реда на чл. 237 от Гражданския процесуален кодекс на база на извънсъдебно изпълнително основание, въз основа на което тези дружества получаваха изпълнителен лист, сега това ще се случва според последните промени в ГПК по реда на заповедното производство, което означава, че длъжникът ще реши дали ще има съдебно производство, или след като не е изплатил своето задължение и то му бъде потърсено по съдебен ред, ще се съгласи, че го дължи и по този начин ще се спести дългата и сложна съдебна процедура.
Доколкото този законопроект е факт и ние го обсъждаме в пленарната зала, бих искала да припомня някои от основните моменти в дебата, който се разгоря преди няколко месеца в тази зала и в резултат на който ние от Коалиция за България внесохме промени в Гражданския процесуален кодекс, по-точно в неговия нов вариант, които в крайна сметка станаха факт.
И досега длъжниците можеха да изберат когато не са изпълнили своите задължения и има депозирано искане за издаване на изпълнителен лист, респективно е издаден такъв, по реда на възражението и чрез представяне на доказателства да развият тази процедура в съдебно производство. За тези, които не са толкова близо до съдебните процедури, ще кажа, че по този начин длъжникът освен с основната част от задължението се товари с допълнителни разноски – възнаграждения на адвокати, държавни такси, плащане на свидетели, ако бъдат допуснати такива, и най-малкото с експертизи. Така едно задължение в рамките на 200-300 лв. може да се удвои и даже да се утрои, като се натрупат и лихви в резултат на дълго съдебно производство.
Става дума за безспорни задължения, които не са платени в предвидения срок и се е стигнало до съдебно производство, но в случаите, в които има несъответствия, в които гражданинът е готов да оспори това свое задължение, досегашната процедура по чл. 237 от ГПК му даваше тази възможност, тоест всеки български гражданин – потребител на подобен род услуга, е в състояние да каже „да” или „не” на съдебен процес, в рамките на който да бъде реализирано това негово задължение.
Според мен тук има друг момент, който съвсем удобно се пропуска от вносителите. Тук става дума за обществена услуга. Искаме или не, трябва да признаем, че снабдяването с топлинна и електрическа енергия е обществена доставка от първа необходимост за българските граждани. Ако не се предвиди бърз режим за събиране на вземанията на тези дружества, в крайна сметка малко или много се подлага под съмнение енергийната сигурност (както вие не разбрахте добре мотивите на министерството) и нормалното функциониране на редица обществени заведения (болнични, социални и прочие). За българските граждани това са услуги от първа необходимост. Затова няма как в законодателството да не се предвиди по-облекчен режим, по който да бъдат събирани тези вземания, за да се защити общественият интерес от една страна, а от друга – това, което беше постигнато и особено онова, което се постига с промените в ГПК – да бъдат гарантирани онези български граждани, които имат желание да оспорят своите задължения, защото не са съгласни със сумите и начина, по който са сформирани.
Имаше депозирано искане от омбудсмана на републиката до Конституционния съд, с което се поставяше под съмнение конституционосъобразността на тези текстове. Знаете каква е съдбата на това искане. То беше отхвърлено. Безспорно е ясно за всички, че тук не се нарушават конституционни права – както по отношение на равнопоставеността на стопанските субекти, така и че не се нарушават правата на българските граждани. Когато едно лице става потребител на такава услуга, то се съгласява с общите условия, които предлага общественият доставчик. Ако не се съгласи, има особен ред, по който може да депозира своите възражения и предложения за друг ред, който да бъде приложен по отношение на него. След като се съгласи с тези общи условия и след като е изконсумирало услугата за определен срок, но след като не я е заплатило и няма как нещата да бъдат прекъснати, редно е то да изчисти своето задължение, за да не бъде поставено под съмнение съществуването на доставчиците на тази услуга.
След подробното обсъждане на тези текстове по време на дебата за Закона за енергетиката бяха развити всички доводи, които в момента колегите вносители развиват, както и тези, които аз в съвсем кратък вид представям на вашето внимание.
Апелирам не само да не се връщаме на стар дебат, но и законодателни решения, които вече са факт и въплътени в Гражданския процесуален кодекс, да не бъдат променяни със срок за действие от няколко месеца, защото по този начин най-малкото се нарушават правната стабилност и правният ред в страната.
Да не говорим какво би се получило, ако режимът се смени и съдилищата се затрупат лавинообразно с дела с нисък интерес за кратък срок от време, а пък ГПК ще влезе в сила от 1 март 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Освен заповедното производство в новия ГПК са предвидени и тъй наречените колективни искове. Това е за първи път в българското право. Те също са свързани със защитата на потребителите.
Заповядайте за изказване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, искам много ясно да заявя от тази трибуна, че аз не съм против това българските граждани, които консумират определено количество енергия, да плащат своите сметки. Големият проблем, който стои пред нас, а за съжаление и пред огромната част от българските граждани, е, че те са принуждавани да плащат сметки, които са неправомерно начислени. Ето това е големият проблем.
Аз няма да се спирам на това, че когато дискутирахме Закона за енергетиката, бях предложил оттук, от тази трибуна, формулите, по които работят фирмите за топлинно счетоводство, да бъдат публични и да бъде записано в закона, нищо повече. Няма да цитирам, но колеги заявиха, че това са такива сложни сметки, че гражданите нямало да ги разберат. Уважаеми колеги, сами разбирате за какво става дума, умишлено няма да цитирам имена.
Както колегата Манолова преди малко каза, новият Граждански процесуален кодекс започва да действа от 1 март догодина, все пак има определено време до започването на действието на този кодекс, независимо от това че аз не съм съгласен с много от принципните положения, които са записани там.
Колеги, пак се връщам на това, което ви казах преди малко, големият проблем е, че енергийните предприятия начисляват сметките неправомерно, те надписват сметките. Някъде тези сметки са надписани два и три пъти. Има такива случаи, достатъчно е да погледнете българските медии – с факти, с цифри. В Комисията по енергетиката ние сме се занимавали с такива случаи. Имаше специална подкомисия за разследване на надписването на сметки от страна на приватизираните вече електроразпределителни дружества. Това са факти. И там ясно, фактологически е отразено как тези предприятия крадат от българските граждани. Крадат, уважаеми колеги, това е точната дума. И единствената задача и цел, която ни мотивира в този случай, е да премахнем това принудително събиране, забележете, без сметките да бъдат доказани. Ето това е нещото, което ние предлагаме, нищо повече. Ако енергийното предприятие докаже, че тези сметки са правилни, че тези сметки са точни, нека да си ги събере по начините, които са предвидени в закона. Само че енергийните предприятия не могат да докажат формирането на сметките – ето това е основният проблем, колеги, за това говорим.
Понеже стана дума и за енергийната сигурност, ще ви кажа следното. Време е да се занимаваме тук в тази зала със сигурността, със социалната сигурност на българските граждани, а не със сигурността на шепа енергийни монополисти. И във връзка с тази енергийна сигурност бих казал, че ние като парламент, а и правителството трябва да се занимаем с това как да бъдат пуснати блоковете на АЕЦ “Козлодуй”, преждевременно и несправедливо затворените блокове на АЕЦ “Козлодуй”. Ето това би трябвало да бъде нашата задача, за да решим проблема с тази енергийна сигурност, за която говориха тук някои хора.
Знаете, че многократно от тази трибуна предлагам да задължим правителството да активира този чл. 36 от Договора за присъединяване. Подобни идеи имаше и президентът на Републиката, не знам защо ги забрави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да се върнем към законопроектите, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Точно върху тях говоря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма такова нещо в законопроектите, това не е точка от дневния ред, сега разглеждаме Закона за енергетиката.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това са свързани неща. Ако искаме да мислим за енергийната сигурност, да помислим за тази сигурност и за сигурността на гражданите най-вече, а не на шепа енергийни монополисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Има ли други желаещи? Заповядайте, господин Симеонов.
ПЕТЪР СИМЕОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, искам да изразя моето отношение към предложението на колегите Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон във връзка с ежемесечното отчитане на консумираната топлинна енергия. Мисля, че този въпрос така както е поставен, просто не може да бъде решен, защото нямаме право законово да уреждаме въпросите с тези измервания. Законът за енергетиката дава възможност в общите условия на договорите за топлопреносните предприятия и лицето, което извършва услугата за дялово разпределение, да бъде уредено с договор помежду им за използваното количество енергия и как то да се отчита. Има Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, която застава като посредник в случая и ако има някои неправилни решения в договорите, може да ги коригира, има такива права.
Според мен не е удачно конкретни елементи от правоотношенията между потребителите и топлопреносните предприятия да бъдат решавани със закон. Тук възниква и следният въпрос. Мисля, че не е редно ежемесечното отчитане на индивидуалните разпределители на топлинна енергия да става по начин, който се предлага. Защо? Защото в една етажна собственост, в която има примерно 30 апартамента само в един вход, е много трудно в един и същи ден и час да има представители във всеки един. В края на краищата се получава така, че на някои от потребителите се налага да бъдат записани прогнозни данни, които впоследствие биват изравнявани.
В чл. 155 от действащия Закон за енергетиката е дадена възможност на потребителите да заплащат консумираната енергия на десет равни месечни вноски и две изравнителни, която възможност по още по-добър начин позволява планиране на бюджетите на домакинствата. Това се случи и лично с мен. Преди три години получих писмо-предложение от “Топлофикация”, съгласих се и вече две години всеки месец плащам една и съща сума през цялата година - и през летния, и през зимния сезон. Накрая идва изравнителната сметка – къде плюс, къде минус – и горе-долу нещата са така, че няма натоварване в някои моменти, просто има разпределение в цялата година. Мисля, че това е начинът, по който трябва да се продължи работата.
Няма да подкрепим това предложение, както и в комисията беше обсъждано, по тези причини, които изтъкнах тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, дилемата, която стои пред нас, е съчетана от практическите, чисто житейски ситуации и възможните правни решения за разрешаването на тези ситуации. Като изхождаме от възможностите за функциониране на доставчиците на публични услуги, каквито се явяват топлофикационните дружества и дружествата за доставка на електрическа енергия, да приемем и тези, които доставят услуга ВиК, е ясно, че обслужвайки един много широк кръг от хора, за нас не е без значение това как те ще функционират.
Именно заради това е и трайната практика, която и досега съществува по отношение на такива странни субекти – да се дава възможността за едни облекчени процедури за събиране на техните вземания. Но именно зачестилите случаи на черезвичайно големи сметки, които не са обосновани от нормалната практика на потреблението на отделните хора, поставя пред нас въпроса как да търсим решението на този случай.
Отиването и изцяло възприемането на воденето на искови производства, за да се събират средствата на такива дружества, безспорно е, няма защо да се двоумим, би могло да отиде към това някои от тях и да фалират докато вървят тези производства, защото може да се окаже, че има значителен брой хора, които отказват да платят сметките си. За да бъде доказана правотата на тази теза, че се дължат тези суми, влизаме в едни искови производства, независимо от промените, които правим в новия ГПК. Така или иначе воденето на едно исково производство може да отиде две или три години и, което в този период от време, това дружество, което предоставя тази публична услуга на един твърде широк кръг от потребители, да фалира и негативният обществен резултат да бъде значителен.
Затова си мисля, че ние във всички случаи трябва да помислим за една детайлизация, за търсенето на едно междинно решение на съчетаването на двата способа – на заповедното производство, това което е предвидено по новия ГПК, и общият исков ред за събирането на тези средства. Това би могло да се получи, когато прецизираме една мяра за това докъде и на нивото на какви суми тези дружества могат да пристъпват по бързите производства, каквото в случая е заповедното производство, и на каква сума, натрупана като задължение, да се отива във всички случаи към воденето на едно исково производство.
Защо казвам това? Защото обикновено дисонансът и спорът между гражданите и тези дружества настъпва в случай, когато месеци или години наред потреблението на топлоенергия или електроенергия в жилището се движи в едни рамки. Хората си знаят какво потребяват и в един момент се получава една драстична сметка, която с 2, 3 или еди колко си пъти надскача това нормално потребление, което хората са имали досега. Сами разбирате, колеги, че ако се касае до една сума, която в рамките на един семеен бюджет, ако е еднократно или двукратно завишение, би могло да се приеме по някакъв начин и решаването на проблема да се търси в рамките на едно заповедно производство, то във всички случаи, ако сумата надвишава многократно и примерно стават суми 500, 600, над 1000 лв. и т.н. – вие знаете миналата година и колеги сред нас пострадаха от такива високи суми, които трябваше да се плащат необосновано за топлоенергия, които бяха натрупани по сметките ни - тогава вече над определена сума нагоре да въведем механизъм, по който тези дружества да отидат към търсенето на своите права по исков ред.
Считам, че по един такъв път ще може да бъде удовлетворен, от една страна, общественият интерес и стабилност от функционирането на тези дружества, от друга страна, ще бъде защитен на някакво ниво и интересът на гражданите от тежки грешки при начисляването на тези сметки, които много сериозно ще се отразят в техния семеен бюджет и ще влошават тяхното състояние.
Така че аз си мисля, че законопроектът на колегата Елеонора Николова би могъл да бъде подкрепен, но пак с тази уговорка, че във всички случаи ние трябва да намерим мярата на това докъде ще се води заповедното производство, ще се използват бързите способи за реализация и над каква сума нагоре ще се отива директно към воденето на исковите производства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, за тези от вас, които по обясними причини не са съвсем наясно с това какво ще представляват промените в Гражданския процесуален кодекс и в т.нар. заповедно производство искам просто да кажа, че заповедното производство е една възможност за кредитора на парично задължение в размер до 10 хил. лв. по реда на едно бързо производство, предявявайки искане за издаване на заповед пред съответния районен съд, да получи такава заповед, с която да може да реализира своето вземане като си спести дългата съдебна процедура.
Това, което предвижда новият Граждански процесуален кодекс, е в случаите, в които длъжникът не е убеден в безспорността на това задължение. Може да депозира възражение и тогава, независимо от това какъв е размерът на претендираната сума, делото се движи по общия исков ред. Тоест на нас не ни се налага да правим някакви промени, които да регламентират до какви суми евентуално трябва да се върви по реда на едно бързо производство и над какви суми да се върви по общия исков ред, защото, първо, за различните хора размерът на сумите много или малко е различен. Тоест, ако за един сума от 1000 лв. е прекомерна за потребление на ел.- или топлоенергия, за друг тази сума може да бъде 10 хил. лв. Така че преценката във всички случаи ще бъде субективна и по никакъв начин, според мен, тя не трябва да се отразява на правото на гражданина да прецени иска или не дълго съдебно производство.
В новия Граждански процесуален кодекс е предвидено именно това – длъжниците да решат дали искат дълъг съдебен процес, в който случай те ще понесат разноските по този процес и ще се натоварят с допълнителни такси и разноски, или са съгласни с това, което се иска от съответното топлоразпределително дружество, за да се съгласят да бъдат осъдени по бързия ред и да платят своето задължение.
Така че това е едно потвърждение за това, че тези законопроекти са лишени от практически смисъл, защото тези решения вече се съдържат в ГПК. Въпрос на три месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, ако желаете.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, отказвате се, това е Ваше право.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези законопроекти?
Заповядайте, господин Гризанов.
ИВАН ГРИЗАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще взема отношение по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката № 654-01-164 от 20 декември 2006 г., внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Мотивите на вносителите са, че с тези промени те целят именно чрез конкретни промени в размера на санкциите на енергийните предприятия, които нарушават условията на лицензиите, както и отказ на регламентираните в Закона за енергетиката технически услуги, спазване на техническите норми, предоставяне на исканата информация да повлияят някак си, бих казал, на качеството на услугата, която изпълняват тези предприятия.
Искам да обърна внимание, че законопроектът е внесен на 20 декември 2006 г. – един период, в който всички си спомняме, че имахме лошо качество на услугата – чести прекъсвания на електрозахранването, най-вече в районите на Варна, Пловдив, Стара Загора, Казанлък; повишено напрежение за крайния снабдител; изгаряне на електродомакински уреди в други крайни точки на снабдяването; понижено напрежение. Тогава Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наистина направи проверки и наложи санкциите съгласно тогава действащия Закон в частта, бих казал, „Административни наказания”.
Смятам, че вносителите в този период наистина бяха прави и всъщност ние отразихме това, когато приемахме Закона за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива. Ние приехме този законопроект в началото на м. юни и тогава се спряхме наистина на нови санкции – вместо „от 7 до 20 хил. лв.”, тези думи в чл. 206, 207, 210 и 211 заменихме с „20 хил. до 1 млн. лв.”.
Ние няма да подкрепим това предложение на колегите с този размер на санкциите, защото в периода след м. юни досега нямаме нарушение на лицензиите от разпределителите и снабдителите на електроенергия. Това е един период от четири месеца, който е наистина летен, в който сигурно няма и такива смущения в мрежата.
Смятаме, че с приемането на повишените санкции в цитирания законопроект ще можем да осигурим условия за по-строг и ефективен контрол в дейността на енергийните дружества в областите, за които се отнасят направените предложения. А в следващ период, ако установим, че санкциите и този път не са достатъчни и не са оказали, бих казал като лаик, възпитаващо влияние, тогава можем да помислим и върху предложението на колегите за по-високи санкции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданите законопроекти? Няма.
Обявявам разискванията за приключени.
Гласуването ще бъде утре от 9,00 ч.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма, а тя е точка единадесета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ (вносители: Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон).
Водеща комисия е Комисията по енергетика.
Господин Гризанов, заповядайте да прочетете становището на комисията, в която и Вие участвате.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГРИЗАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Представям доклада на Комисията по енергетиката.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 754-01-36, внесен от народните представители Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон
На свое редовно заседание, проведено на 25 април 2007 г., Комисията по енергетиката обсъди внесения от народните представители Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 754-01-36 от 23 февруари 2007 г.
На заседанието присъстваха Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Костадинка Тодорова – директор на Дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда” в Министерството на икономиката и енергетиката, Мария Йовчева – главен юрисконсулт в Дирекция “Правна” на Министерството на икономиката и енергетиката, и Силвана Любенова – директор на Дирекция “Европейска интеграция” в Министерството на икономиката и енергетиката.
От името на вносителите мотивите към законопроекта бяха представени от народния представител господин Марио Тагарински, упълномощен от вносителите.
Мотивите на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност се отнасят до създаване на механизми и стимули за определена категория субекти, които реализират мерки за енергийна ефективност. В тази връзка се предлага въвеждане на данъчно облекчение – освобождаване от данък за санирани сгради, с което ще бъде стимулирано прилагането на такива енергоспестяващи мерки.
Становище по предложените промени представи Министерството на икономиката и енергетиката, което не приема предложените промени, поради несъответствия с действащото законодателство и нормативно-техническите документи в областта на енергийната ефективност.
Другата причина е, че предложените промени третират само една отделна категория правни субекти – собственици на жилища и етажна собственост.
Представено бе и становището на Министерство на финансите, което също не приема предложените промени, поради факта, че данъчно облекчение – освобождаване от данък за санирани сгради, вече съществува както в Закона за местните данъци и такси – в сила от 1 януари 2005 г., така и в новоприетите изменения на Закона за енергийната ефективност.
При обсъждането бе изказано становище от страна на народния представител господин Иван Николаев Иванов, който подкрепя по принцип мотивите на вносителите, целящи насърчаване приложението на мерки за повишаване на енергийната ефективност.
Народният представител господин Марио Тагарински подкрепя предложения от вносителите законопроект като основа за стимулиране на дейностите за повишаване енергийната ефективност в индустрията и в бита.
След проведеното гласуване в Комисията по енергетиката с 4 гласа ”за”, 5 гласа “против” и без “въздържали се” реши:
Предлага на Народното събрание да не приема предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 754-01-36, внесен от народните представители Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Гризанов.
Давам думата на народния представител Елеонора Николова, която е един от вносителите на този законопроект, който се състои от един текст.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, действително текстът, който е на вашето внимание, е само един. Той е в чл. 32а от Закона за енергийната ефективност и буквално гласи следното: “Потребителите на електрическа енергия, на топлинна енергия и природен газ в сграда – етажна собственост, които реализират със собствени средства мерки за енергийна ефективност, след извършен енергиен одит намаляват облагаемата си данъчна основа за съответната година със сумата, изразходвана за реализирането на енергоефективните мерки.”
Мотивите, които ни доведоха до предлагането на този текст, са следните:
Първо, съществуващата нормативна база не дава възможност за развитие на частната инициатива, а предпоставя сдружаването на частни лица в юридическо лице, което на практика е трудно осъществимо.
Второ, предлаганата промяна създава възможност частно лице, собственик на училище или съсобственик в етажна собственост, да извърши саниране, да изпълни мерки по енергийна ефективност, според препоръките от енергийния одит, направен със съответната оторизирана фирма, със свои средства.
Трето, с приемането на предложението ще се създадат предпоставки за бързо рехабилитиране на училищния сграден фонд, тъй като ще е налице и материален стимул.
Колеги, вие знаете, че много отдавна гражданите поставят въпросът за това - как да санират домовете си, които вече са на 30- 40 години. Този въпрос стои особено за пенсионерите, за хората, които имат много оскъдни доходи, които не могат да реализират едно такова обновяване на сградния фонд и да направят мерки по енергийна ефективност - да намалят изтичането на енергия, да облекчат бюджета си във връзка със заплащането на по-високия размер на топлоенергия, електроенергия или за природен газ.
Знаете, че една от посоките на мислене беше в промяна на Закона за дългогодишните спестявания и възможността лихвоточките да бъдат употребени тогава, когато се докаже една такава дейност по подобряване на енергийната ефективност на жилищата, по една такава частна инициатива, която да бъде стимулирана със средства, които да не са за сметка на гражданите, които предприемат тези енергийни действия.
Мисля, че един такъв запис в Закона за енергийната ефективност, съчетан със Закона за местните данъци и такси, а защо не и с една бъдеща промяна на Закона за лихвоточките, би допринесъл до това - хората, чиито сгради са вече доста изхабени и амортизирани, да бъдат насърчени да извършат такива действия, още повече, че ние като държава досега нищо не сме предприели. Изоставаме чувствително и по изискванията, които се поставят пред нас в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Вашите подбуди са благородни, но дали са годни средствата?
Аз си задавам въпроса, извинявайте, че така се обръщам към Вас, госпожо Николова, но училищата – “училищния сграден фонд”, добре, ама училището надали е етажна собственост. Аз бих казал, че не е етажна собственост, така че не се обхваща от текста. Училището има един собственик. То няма етажна собственост там. Направете текста да важи и за училищата.
Госпожо Манолова, заповядайте да вземете отношение по този законопроект.


МАЯ МАНОЛОВА (КБ): За мен фактът, че обсъждаме този законопроект в пленарната зала, както и предишните законопроекти, е свързан с датата на неговото внасяне, а именно 9 февруари 2007 г. За тези от вас, които следят промените в законодателството, което касае сферата на енергетиката, искам да припомня само, че съвсем наскоро бяха извършени промени в Закона за енергийната ефективност, които касаеха и данъчните облекчения включително, които получават българските граждани и българските юридически лица в случаите, в които предприемат мерки за повишаване на енергийната ефективност.
Разгоря се доста широк обществен дебат по тази тема, който беше последван от налагане на вето върху тези текстове от президента и след повторното разглеждане на този законопроект в комисиите на Народното събрание и в пленарната зала бяха направени съответни корекции. Мисля, че в резултат на тях е намерено едно по-добро решение от това, което се предлага в този законопроект, за създаване на данъчни облекчения за тези, които предприемат мерки за повишаване на енергийната ефективност на собствени сгради, независимо от това дали те представляват сгради етажна собственост или са самостоятелни такива.
Искам да припомня, че данъчните облекчения са за срок от пет години в случаите, в които става дума за получаване на сертификат А по Закона за енергийната ефективност, всъщност за срок от седем години след повторното обсъждане на този въпрос след налагането на президентско вето и за срок от десет години, когато се предприемат и допълнителни мерки за използване на възобновяеми енергийни източници в случаите, в които става дума за издаване на сертификат Б. По смисъла на същия закон данъчните облекчения се ползват за срок от три години и респективно за срок от пет години, когато са съпътствани и от допълнителни мерки по използването на възобновяеми енергийни източници.
Аз лично смятам, че решението, което беше прието от парламента, за промени в Закона за енергийната ефективност, респективно извършените промени и в Закона за местните данъци и такси, дава една по-добра защита, един по-добър стимул за българските граждани за предприемане на подобни мерки.
Така че според мен не се налага приемането на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект на тримата народни представители? Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключена.
Гласуването ще бъде утре от 9,00 ч. Останаха няколко законопроекта, които днес не успяхме да гласуваме до 10,00 ч., така че ще продължим с тях и след това ще преминем към законопроектите, които днес минаха на първо и второ четене.
Преминаваме към точка дванадесета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОДЪРЖАВЯВАНЕ НА ПРИВАТИЗИРАНИ ОБЕКТИ ОТ ОТРАСЪЛ „ЕНЕРГЕТИКА”.
Вносител е народният представител Волен Сидеров.
Този законопроект е разпределен на Комисията по енергетика, която е водеща. Също така е разпределен на Комисията по икономическата политика, която не е представила доклад, но това не е пречка да разискваме този законопроект.
За процедура има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, предлагам да вземем решение за допускане в залата на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация господин Тодор Николов, за да участва в дебата по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой народен представител, който да се противопостави за допускането на господин Николов в залата? Няма. Единодушни сме.
Господин Николов да заповяда в залата.
Господин Гризанов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ГРИЗАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям ви доклада на Комисията по енергетика относно Законопроект за одържавяване на приватизирани обекти от отрасъл „Енергетика”, № 654-01-146, внесен от народния представител Волен Николов Сидеров на 14 ноември 2006 г.
„На свое редовно заседание, проведено на 13 ноември 2006 г., Комисията по енергетика обсъди внесения законопроект.
На заседанието присъстваха: Йордан Димов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Йордан Георгиев – директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” в Министерството на икономиката и енергетиката, Мирела Анастасова – началник на отдел „Правно-нормативна дейност” в Министерството на икономиката и енергетиката, Тодор Николов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, Мардик Папазян – изпълнителен директор на НЕК–ЕАД, и Митю Христозов – ръководител „Централно диспечерско управление” в НЕК–ЕАД.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Волен Сидеров. Основният мотив към законопроекта на вносителя е следният.
В частта „Приватизация на енергийната стратегия на Република България” е предвидено, че поради сложността на промените и значението на отрасъл „Енергетика” за националната икономика следва да се приеме отделна стратегия за приватизация специално за този отрасъл. Такава не е разработена, поради което всички приватизационни сделки, сключени след обнародване на споменатия одобряващ акт на Народното събрание, се явяват нищожни.
От страна на Министерството на икономиката и енергетиката становище по законопроекта представи господин Йордан Димов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, в което мотивите на вносителя не се приемат. Основните аргументи за това са, че извършената приватизация на електроразпределителните дружества е в съответствие с прието решение на Народното събрание от 29 юли 2003 г. С това решение е одобрена Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества, приета с Решение на Министерския съвет № 426 от 11 юни 2003 г. Основните постановки на предложения законопроект не са съобразени с конституционните норми като норми от най-висш ранг.
Становища по представения законопроект изказаха и народните представители Минчо Христов, Иван Гризанов и Иван Иванов.
В становището си господин Минчо Христов подкрепя мотивите на внесения законопроект. В становищата си народните представители Иван Гризанов и Иван Иванов не подкрепят законопроекта, поради липса на обективни мотиви и конфликт с основните конституционни норми.
След проведената дискусия с 3 гласа „за”, 9 „против” и без „въздържали се” Комисията по енергетика реши:
Предлага на Народното събрание да не приема предложения Законопроект за одържавяване на приватизирани обекти от отрасъл „Енергетика”, № 654-01-146, внесен от народния представител Волен Николов Сидеров.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Вносителят на законопроекта го няма в пленарната зала – господин Сидеров отсъства, така че няма кой като вносител, тъй като той е единственият вносител, да представи своя законопроект.
Откривам дискусията по този законопроект, който всъщност има два текста.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Давам думата на народния представител Елеонора Николова – може ли със закон да обявяваме сделки за нищожни?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Господин председател, Вие вече схващате моите мисли в движение, за което Ви благодаря.
Това, което съвсем сериозно искам да кажа, е, че ние не можем да правим извънредно законодателство и не може със закон да се отменят договори, които имат включително и санкционна част. Когато по един приватизационен договор има неизпълнение на същностни клаузи, които правят договора фактически нереализиран откъм изпълнение, то думата има съответно следприватизационния контрол – такъв един договор може да бъде развален по начиитен, посочени в самия договор. Така че със закон ние да прогласяваме сделки за недействащи, за нищожни, за невалидни, това е просто абсурд в правото, поради което аз точно с оглед на принципите на правото се противопоставям такъв закон да бъде дискутиран в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект?
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма вносител. Вносител е само господин Сидеров. Ако беше група народни представители, всеки от тях можеше да вземе отношение, но понеже сме в рамките на разискванията, всеки от народните представители би могъл да вземе отношение.
Има думата народният представител Мая Манолова от Коалиция за България.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Като се присъединявам напълно към изложените съображения от колегата Николова, бих искала да кажа, че според мен предложеният законопроект е в сериозно противоречие с редица конституционни норми – нормата на чл. 17, в която се казва, че правото на собственост се гарантира и защитава от закона, независимо от това какъв е видът на тази собственост; с разпоредбата на чл. 19, в която се уреждат някои основни принципи, касаещи функционирането на пазарната икономика. Така че е опасно от чисто конституционна гледна точка приемането на подобен законопроект, който освен че звучи доста абсурдно по фриволния начин, по който са разписани текстовете, е в сериозно противоречие с основни принципи на правовия ред, който е установен в Република България.
Аз също така не бих се съгласила чисто фактологически с изложените мотиви за липса на Енергийна стратегия в изпълнение на която са предприети действията по приватизацията на въпросните дружества. В случая само бих напомнила, че такава Енергийна стратегия е приета с Решение на Министерския съвет от 11 май 2002 г., след което със следващо Решение на Народното събрание от 29 юли 2003 г. е одобрена Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България.
Бих предложила на залата по тази тема, която от друга страна не е маловажна и предизвиква интерес сред българските граждани, да бъде изслушан изпълнителният директор на Агенцията за приватизация, който безспорно би могъл да запознае интересуващите се с хронологията в развитието на този приватизационен процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Господин Кътев, заповядайте.
Защо не го кажете направо - този законопроект, разбира се, залата ще реши дали ще бъде приет или не, но казано в прав текст това означава национализация и нищо повече и нищо по-малко. Така ли е? Така е.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, благодаря Ви за подсказването. Точно с това щях да започна. Сега сме 2007 г. а не 1947 г., за да правим национализации. Аз искрено съжалявам, че вносителят на законопроекта е извън залата. Това е един от основните популистки законопроекти и изказвания на колегите от “Атака”, но явно те се стопяват и ги няма. Може би това вече не е актуално за тях – национализацията.
Искам да припомня на уважаемите колеги, че има и стратегия, приета от предишното правителство, има и едни успешни приватизационни сделки - над 700 млн. евро получи държавата по това време. Това са значителни постъпления, които за времето си бяха много рационално използвани от държавния бюджет и постъпленията в нашата страна. Така че считам, че няма основание да се приеме и да се подкрепи този закон.
Виждаме, че господин Шопов се появи, той сигурно ще защити закона. Но щом го няма основният вносител, идеологът на национализацията в България, за мен е несериозно отношението към самата тема като такава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Господин Шопов, заповядайте.
Сега като политик или като юрист ще говорите?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Политиката и правото са тясно свързани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правото е концентриран израз на политиката.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И тук в този закон има и много право, и много политика. Законът, който ние внасяме, е законът, с който искаме да предотврати последиците от една много пагубна политика – политика, която е свързана с нарушаването на закона. А законът тогава е нарушен, защото е нарушен, за да бъде определена и осъществена една пагубна политика. Така че политиката и законът са тясно свързани и тук в Народното събрание, господин председателю, Вие най-добре знаете, че обличаме политиката в закони.
Защо от “Атака” внесохме този закон? Защото преди това бяха направени действия от българското правителство в противоречие със закона, а законът беше едно решение на българското Народно събрание, гласувано в парламента от Тридесет и деветото Народно събрание, което казваше дословно, ясно и безспорно, че приватизация в България на енергийни мощности и обекти от енергийния сектор се осъществява след като бъде изградена и създадена стратегия за това, така че това решение беше задължително. То трябваше да се спази. Решенията, според йерархията на актовете и съобразно правилника и Конституцията, трябва да се спазват и имат същата стойност, каквато имат и законите. Това решение обаче не беше спазено. То беше нарушено и започна една хищническа и грабителска приватизация в енергийния сектор, което довежда до едно положение, което е меко казано гротескно. Тази приватизация доведе до раздаването на парче на вецове, тецове на приятелски кръгове и близки до властта хора от правителството, най-вече на Симеон Сакскобургготски, защото касае този период, които приватизации до този момент струват на българската държава стотици милиони и милиарди.
Беше цяла мода, когато всъщност всички групировки, близки до властта, и хора с нечисти финансови интереси и произход на парите се надпреварваха кой да вземе не по един ВЕЦ, а ги взимаха по пет-шест на брой – спомняте си това време. Никой не може да го оспори. И това ставаше в нарушение на решението, което беше взело Народното събрание – това е въпросът!
Тук се касае до нищожни сделки, защото те са в нарушение на решението, взето от Народното събрание. Никой не може да оспори този факт.
Внасяйки този законопроект, ние считаме, че това е връщане към смисъла на решението, взето от Народното събрание, нищо друго, и връщане към патримониума на държавата на онова, което е отнето от нея в нарушение на неин акт, тоест решение на Народното събрание.
Ние от “Атака” винаги сме казвали, че не сме против приватизацията изобщо, против приватизация по принцип, а сме против грабителството и кражбата. Защото това не е приватизация, а е грозно грабителство и кражба, които нямат прецедент в нито една друга страна от Източния блок. Сигурен съм, че никъде другаде, където се осъществява процес на приватизация, няма такъв грабеж, какъвто е ставал тук. Това е особено характерно за сектора на енергетиката, защото той е силно печеливш, много примамлив, където всъщност се вземат готови мощности. Сектор, който дава продукт, веднага конвертируем, продаваем. На Балканите има липса на ток. Това е продукт, който влиза в националната енергийна мрежа, продукт, който веднага води до своята реализация и то на високи цени. А какво са платили и дали тези, които са приватизирали?!
А тук доводът, че се касаело до закон, който противоречи на Конституцията, не е състоятелен. Нашата работа е да проявим политическа воля, която да облечем в закон. Ако някой счита, че се касае до противоконституционен закон, нека да отнесе този въпрос до Конституционния съд. Това е единственият критерий да се провери дали един законопроект е конституционен или противоконституционен. Единствено Конституционният съд може да каже дали този законопроект е противоконституционен. Доводите тук са несъстоятелни. Нека не ги излагаме като аргумент, да не се плашим с това. Ние приемаме един закон, казваме да или не, гласуваме “за”, “против” или “въздържал се” по един законопроект. И ако 48 души депутати считат, че този законопроект е противоконституционен, да го занесат там, където е мястото да бъде проверен този законопроект и Конституционният съд според българската конституционноправна система нека да се произнесе за това.
В заключение ще кажа следното. Това е един от няколкото закона, които се опитват генерално да върнат в патримониума на държавата онова, което е ограбено от нея – не което е продадено, приватизирано, а което е ограбено, защото се касае до грабеж! Същото се отнася до електроразпределителните дружества и част от този електроенергиен сектор. Ако някой успее да ме убеди, че това е приватизация, а не грабеж – на цената на кабелите на електроразпределителните дружества. Ако е приватизация да харижеш електроразпределителното дружество, което обхваща Южна България, Пловдив, на една фирма, която е общинска – на Виенската община, това не е приватизация! Да продадеш фирмата ЧЕС на Чешката държава, защото собственикът на ЧЕС е на Чешката държава, това е первезия някой да твърди обратното, ако това е приватизация.
Тук са взети стотици милиони комисиони, взети са от хората от правителството на Сакскобургготски. Те са отнесени в чужди банки, обогатили са лондонския Ситиклуб, обогатили са хора от него, министри оттук. Ние сме заявили: министри и депутати от НДСВ просто ще бъдат облечени в раирани костюми за точно тези сделки – сделките в енергийния сектор.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Кога ще стане това?!
ПАВЕЛ ШОПОВ: За сделките, не сделките, а за грабежа, който беше осъществен на тези дружества. И всеки, който поддържа, че това са законни, нормални, пазарни сделки, защото всичко това ще бъде изнесено в Европа, на нашите партньори, за да им стане ясно за какви сделки в кавички става въпрос, влиза в съдружие, влиза в ортаклък с крадците от НДСВ, които плачат за Прокуратурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, нека се отнасяме толерантно един към друг.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това го направи и БСП. БСП ще отговаря пред своите избиратели. БСП ще отговаря пред своите избиратели за това, че токът, който им свети в къщите, с всичките проблеми, е продаден, госпожо Манолова, не е продаден, а даден.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Какво общо имам с това?!
ПАВЕЛ ШОПОВ: По начина, по който е даден от НДСВ и вие подкрепяте НДСВ. Разбира се, същото се отнася и до ДПС, и до цялата тройна коалиция. Тук не се касае до национализация. Не може да има национализация, ако бъде ограбена държавна банка в някоя от страните, сред които се намираме, и съответната държава подгони и залови крадците и обирниците, които са отнесли парите. Това не може да бъде национализация. Това е просто връщане в патримониума на държавата на онова, което й се дължи, което й принадлежи и което действително й е било отнето от колониални правителства, от продадени политици! (Шум и реплики.) Това е.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Нищо конкретно не каза. Говори точно и ясно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Ще обърна внимание на един простичък факт, който предполагам, че всички вие много добре съобразявате.
Мисля си, че ако имаше и грам юридическа основателност на предложението, направено от страна на “Атака”, едва ли щеше да бъде необходимо този законопроект да бъде основаван с всичките тези, съвсем директно казвам, популистки фрази, при което беше намерен един конкретен враг в лицето на НДСВ, с назоваване на министри, депутати и т.н., по начин, който няма нищо общо с обосноваването и логиката на един законопроект. Тоест, липса на каквато и да била юридическа логика на това, което се предлага, защото държавата ни вече е създала механизмите, когато говорим за незаконосъобразни сделки и за пътя, по който те могат да бъдат атакувани и никой не е ограничен. Но очевидно в лексиката на колегите от “Атака” е много лесно да се хвърлят такива думи в политическото пространство, да се търси политически дивидент, защото това е нещо, което се чува, но като реална политическа практика и като реално действие всъщност е неизпълнимо.
Колега Шопов, няма лошо да правим политика по този начин, но нека да бъде коректна и да бъде покрита с реални текстове и разумни действия! Недейте този несъстоятелен закон – отвсякъде несъстоятелен – да се опитвате да го прикриете с всички тези неща, с нападки към една или друга политическа сила! Това няма да доведе до авторитет на това, което правите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Разбрах, че Минчо Христов има желание. (Реплики на народния представител Павел Шопов.)
Да бяхте казали, аз Ви погледнах, Вие се двоумяхте, но не вдигнахте ръка. (Реплики на народния представител Павел Шопов.)
Давам думата на народния представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вие добре знаете моето принципно отношение към приватизацията в България. Тук с конкретни аргументи и с конкретни факти съм доказвал, че приватизацията на енергоразпределителните дружества, на БТК, на редица други предприятия, ако щете “Балкан”, “Булбанк”, “Нефтохим”, са криминални сделки. Защото тези сделки са продадени на цена далеч по-ниска от реалната им себестойност. Не може да продаваш енергоразпределителните дружества на цена по-ниска, отколкото е цената на кабелите в тези дружества. А такъв е фактът, уважаеми колеги. Предишното правителство продаде тези дружества по балансова стойност. Аз тук съм ви показвал и документите, които доказват това. За разлика от господин Шопов, знаете, че аз винаги говоря с конкретни факти и конкретни цифри.
Внесли сме със Стела Банкова проекторешения за пълна ревизия на всички приватизационни сделки. Не само в енергийния сектор. Ами БТК не беше ли криминална сделка? И там БТК беше продадена на цена далеч по-ниска, в пъти по-ниска от реалната й стойност. Тогава “Дойче банк” даде една цена от над 1 млрд. евро, която се доказа впоследствие при препродажбата на БТК.
Концесионните сделки не са ли криминални? Не искам да влизам тук в подробности, но само името на магистрала “Тракия” е достатъчно.
Затова, колеги, искам да ви кажа, че незабавно трябва да бъде прието това предложение, което ви предлагаме със Стела Банкова, за пълна ревизия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега гледаме законопроекта на господин Волен Сидеров.
МИНЧО ХРИСТОВ: Разбира се, господин председател. Говоря, тъй като тези неща са тясно свързани.
Това, което аз не разбрах обаче от господин Шопов, тъй като той говори за един пакет от законопроекти, сигурно той визира Законопроекта за национализация, който те са внесли, много ми е интересно дали това одържавяване, за което става дума тук, също е свързано, както техния Законопроект за национализацията, с обезщетение на собствениците. Защото аз не мисля, че собствениците трябва да бъдат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, моля Ви, говорете по темата, по законопроекта.
МИНЧО ХРИСТОВ: Говоря точно по темата, господин председател, не ме апострофирайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма закон за национализацията. Това е друг законопроект. Разискваме законопроекта на Волен Сидеров.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, не ме прекъсвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви прекъсна и ще Ви отнема думата, ако не говорите по темата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Мога ли да продължа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължете, но по темата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Така че, колеги, в никакъв случай ние не трябва да допускаме някакво обезщетяване на криминалните престъпници, които приватизираха тези предприятия. Напротив, те трябва да бъдат дадени на прокурор, както сме направили между другото със Стела Банкова, и за сделката с енергоразпределителните дружества, и за сделката с БТК. В момента чакаме все още реакция, вече месеци наред, от българската прокуратура. Защото фактите, които доказват тези криминални сделки, са налице.
Искам да ви кажа и нещо друго. Обърнете внимание на цените на електричеството в България, цените на тока. Преди само около година те бяха по-високи, отколкото в една съседна Гърция. Не знам дали е така сега. Информацията ми е отпреди година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам, господин председател.
Това е тясно свързано с факта, че една група от хора приватизираха тези предприятия и в момента източват техните печалби в чужбина, което също е един факт.
Затова, колеги, аз лично, въпреки моите сериозни различия с вносителите на законопроекта, ще подкрепя този законопроект в пленарната зала, както го направих в Комисията по енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето, още веднъж Ви подсещам.
МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам.
Трябва да потърсим сметка от престъпниците, които приватизираха тези предприятия, да ги върнем в патримониума на държавата – така, както направи една Унгария, между другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Имате думата за реплика, господин Димитров.
МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Господин Куминев, Вие държите винаги на фактите. Съжалявам, че носите и титлата доцент, но държите, че винаги представяте нещата достоверни и правилни. Кажете тогава в пленарната зала колко жалби имате внесени в прокуратурата по тези нарушения, които имат определени хора, които са приватизирали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пак излязохме извън темата на законопроекта. Жалби, прокуратури...
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Същото е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е същото. Прочетете двата текста. Вие не сте ги прочели. За какви обезщетения приказваме тук? Няма такова нещо в закона.
Имате право на дуплика. Няма да Ви я отнемам.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Наистина не знам какво да кажа, уважаеми колеги!
Аз говоря по конкретния законопроект. Това дали съм доцент или не, едва ли има някакво отношение към дебата в тази зала.
Що се отнася до моите конкретни сигнали до прокуратурата, те са едно значително количество. Всеки може да провери в Деловодството на Народното събрание, както и да се обърне към прокуратурата и да извади справка. Едва ли тук е мястото да давам отчети на някого.
Мисля, че далеч по-важното е ние да променим философията на управлението на държавните активи, да върнем в патримониума на българската държава предприятията, които бяха откраднати от тази държава, от нашата държава и да изхвърлим хората, които осъществиха тези сделки. Говоря за предишното правителство, говоря и за сегашното правителство, които прикриват тези престъпления. А те не са едно и две. Не може, колеги, цената на тока от АЕЦ “Козлодуй” да струва две стотинки, а на българските граждани да се продава осем или девет пъти на по-висока цена. Това просто не бива да става. И затова се обръщам към вас. Понеже става дума за енергетика, вие, като управляващо мнозинство, обръщам се към вас, колеги, към управляващото мнозинство, помислете...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е дуплика на репликата на господин Димитров.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не ме прекъсвайте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви прекъсвам, спазвайте правилата. Има правилник.
МИНЧО ХРИСТОВ: Приемете разумните предложения, които ви се отправят от тази трибуна. Приемете ги. Защото те са в интерес на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта?
Господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Не съм съгласен с методите на водене на това заседание. Имаме един проект. Тук, от трибуната, се говорят неща от колеги не по същество, все едно че се намираме пред някакво кафене и хората ни гледат колко хубаво си приказваме. Даже има колеги, които се изказват и вие им давате повод да се изказват – по същество въобще не знам дали са чели и проекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приемам тази забележка, господин Юсеин.
Господин Дилов, заповядайте за изказване. Но, господин Дилов, моля Ви – по законопроекта.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще се изкажа напълно по законопроекта – по неговото заглавие. С това ще започна.
Предлага ни се Законопроект за национализация. Извън това, че очевидно има напрежение около процеса на приватизация в енергетиката, очевидно той не е много справедлив, както не би могъл да бъде много справедлив всеки един процес на приватизация, но аз умувам върху темата национализация. Тук вземам и реплика към преждеговорившия. За да има национализация, на първо място трябва да имаме нация.
Ако преди малко чухме обвинения към НДСВ по темата „Участие в приватизацията на енергетиката”, вероятно ще чуем и обвинения към ДПС по темата “Участие на тази партия в процеса на консолидиране и създаване на българската нация”. Може би те също ще бъдат основателни.
Аз смятам, че този законопроект на „Атака”, колкото и наивен да ви се струва, колкото и той да бъде уязвим от гледна точка на правото, от гледна точка на една терминология, при която „национализация” е за средата на миналия век, понеже това са народни представители, все пак подсказва и представя на вашето внимание проблематика, която вълнува българския народ, независимо дали ще го наричаме „нация”, просто „народ” или „сбор от етноси”. Тези хора така мислят и тези хора са голяма част от българските избиратели, които вие представлявате в парламента. Даже, ако си дадете зор от ДПС, ще видите, че много хора и от вашите избиратели мислят точно така, с още по-ниско ниво категории, отдалечени от правната терминология. Те мислят, че в областта на енергетиката бяха извършени много несправедливи неща. И ги мислят всеки път, когато си получават сметките. И ще ги мислят все повече.
Аз не само че не намирам за неуместен дебата, който се води, намирам го за напълно уместен. Пак подчертавам, че формалният повод за този дебат – именно законопроектът за национализация в енергетиката, вероятно да не издържа нито правно, нито икономически, но той отваря тема, която очевидно вълнува много българи.
Вие, като три управляващи партии, трябва да си помислите сериозно какво отговаряте на вашите избиратели. Като опозиция аз нямам никакъв проблем да изляза и да кажа, че винаги бих гласувал срещу проект за национализация в която и да е област и това се основава на някакви мои идейни разбирания. Но вие, особено левицата, особено ДПС, трябва сериозно да мислите по тази тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не разбрахме дали ще подкрепите законопроекта или не, но с гласуването ще покажете, господин Дилов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Излизам само да ви кажа, че този дебат няма такъв характер, който се поизкриви малко с тези маневри, които се направиха и донякъде се взеха странични теми, свързани с дебата. Дебатът е един и същ – за приватизацията, за грабежа, който беше извършен чрез нея, и за това, че сега енергетиката ограбва българските граждани. И това е безспорно.
Никой не иска да обърне внимание, че в много европейски държави няма електроразпределителни дружества или, ако има, те са държавни. Например такава страна е Франция. Тези, които разбират този проблем, го знаят много добре. Даже в една от френските провинции преди седем години беше направен опит да се приватизира едно такова електроразпределително дружество и след три месеца го върнаха обратно. Тоест национализираха го, защото се оказа, че ограбва френските граждани, както сега тези дружества ограбват българските. Никаква необходимост няма да има от производителя към потребителя да има такава форма – тя само ограбва гражданите и храни някои хора. Някои хора по този начин забогатяват.
Ще завърша с това, че вие няма да избегнете този дебат, който водим тук, независимо какво казваме ние по един начин или Минчо Христов и Стела Банкова – по друг начин. Това не може да го избегнете. След година, две или три ще излезе на повърхността, защото грабежът продължава, страшната бъркотия продължава и в „Топлофикация”-та, и в електроразпределението. Така че, извинявайте, национализацията продължава.
Както един път ви казах, според един ваш исторически герой колелото на историята се върти. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За колелото на историята ли, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Този въпрос си е ваш, ние само напомняме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пак Ви припомням – репликата е несъгласие с тезата, със становището на проф. Станилов. Кажете сега с кое не сте съгласен? Разбрахме – не е за колелото.
Имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Корнезов, сега ще кажа с какво не съм съгласен с господин Станилов.
Господин Станилов, не съм съгласен с Вас, че това е станало само във Франция. Да знаете, че това стана и в Унгария, където „приватизаторът”, тоест грабителят на електроразпределителното дружество София и околностите му беше изгонен, изритан грубо - от Унгария, от Германия. Това електроразпределително дружество в Унгария беше върнато в патримониума на държавата. Това, което правим ние, е част от този процес и ние ще го осъществим.
Сега знаем, че ще бъде отхвърлен нашият законопроект, но той ще влезе в друг вид в подходящ момент, може би не в това Народно събрание – в следващото, но ние сме обещали на нашите избиратели, на българския народ набор от мерки и действия. Тогава може би някои отляво, пък и хора от ДПС, ще гласуват за нас по тези въпроси – това, което ще внесем тогава.
Нека да се замислят вашите от НДСВ, защото най-вече вие браните този законопроект, които ще вземете комисионните – че тези, които са ви ги дали, сигурно ще си ги поискат обратно. (Реплика от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нещо като реплика.
Нещо като дуплика ще желаете ли, професор Станилов? Вие пък с какво не сте съгласен с господин Шопов?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Не бива да се дърпа дяволът за опашката.
Дебатът не може да се води само в кръга на „Атака”, той вече е воден в парламентарната група.
Това за Унгария се знае, и на други места се знае. Един ден ще се подмени философията на управлението на държавата и тази държава ще започне да се грижи за българския народ, а не за интересите на шепа хора. Това е съвсем сигурно и никой тук не може да го опонира по една много проста причина: 17 години програма „Ран-Ът” трябва да има край!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Станилов, това, което казвате, е свързано с колелото на историята, което винаги върви напред.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, встрани от микрофоните): С колелото на историята се занимава БСП!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие го казахте по друг начин.
Имате думата, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! Доколкото разбрах, по темата е взето отношение от госпожа Мая Манолова. Като председател на Комисията по енергетиката искам да ви информирам, че в комисията разгледахме този законопроект. Не знам защо тогава смятах, че този законопроект е внесен от господин Волен Сидеров - днес разбрах, че е от група народни представители от „Атака”. Тогава и господин Волен Сидеров не дойде да си защити законопроекта. Смятах, че след като са направили обстоен анализ, са решили, че това, което предлагат, е невъзможно. Няма как да се случи, освен ако искаме някакъв популизъм, днес да отправим определени послания към онези, които наистина имат затруднения в плащанията на сметките за топло- или електроенергия.
Но проблемът със сметките на топло и електроенергия не е в това, че са приватизирани електроенергийните предприятия или че са приватизирани топлоцентралите в страната. Проблемът не е в това, че са сменили собствениците си, защото идеята за промяната на собствеността на определени предприятия е, че държавата не беше онзи собственик, който се грижеше достатъчно добре за крайния потребител. Затова основната идея на приватизацията е, сменяйки собствеността, новият собственик да се грижи за тези съоръжения така, че за разходите, които прави, да си получи съответната сума, разбира се, и плюс нещо отгоре, за да има инвестиция в нови технологии, в нови съоръжения. Защото знаете, че в нашите съоръжения още отпреди не е направена съответната инвестиция, не е направена и съответната иновация.
Всичко това остава на някакъв заден план и чуваме господин Минчо Христов тук, който развива идеята, че все още АЕЦ-ът произвежда електроенергията си за 2 ст. и я продава за 9 ст., без да се правят съответните разходи според изискванията на Европейския съюз по новите реконструкции, модернизации, автоматизации и всичко това, което се включи в Пети и Шести блок. Все пак това е някаква стойност, която е внесена в тези предприятия, и по някакъв начин трябва да има възвръщаемост.
Много е тъмногледо изведнъж да кажем, че и EVN, и Е.ОN, и ЧЕЗ – всички тези, които са приватизирали тези предприятия, са дошли едва ли не да оберат българския народ и да отидат някъде, където те си знаят. Това са български предприятия, плащат данъците си в България, правят услуги на нашето население и инвестират.
И възниква въпросът: е и - достатъчно ли е това? Дали нашето общество не изисква много повече от онова, което е изисквало преди от държавата? Или сега, тъй като собствениците са сменени, ние трябва да гледаме на тях като на някакви престъпници?
Какво общо има тук национализацията с националните виждания, включвайки и ДПС, господин Дилов? Аз не видях никаква връзка.
Има ли, както казахте, господин Дилов, несправедливост или реална справедливост? Какво е справедливост? Разбира се, от погледа на различните хора справедливостта е в различни критерии и в различни категории.
Факт е: предприятията са приватизирани. Факт е, че дотук, ако някой някога си е позволявал да отклонява електроенергия, която някой не е плащал, и се е плащало от общата сума данъци, които са събирани от държавата, сега вече това нещо го няма. Факт е, че определен кръг от населението не могат да удържат на тези цени, но факт е, че енергийната криза в световен мащаб и повишението на цените на енергосуровините е достатъчно очеваден.
Най-лесно е, дами и господа, да застанем днес оттук от името на “Атака” да отправяме послания и да кажем: програмата „Ран-Ът” е програма, с която ще подобрим обществото ни, за да може да живее в различна собственост, а не в държавната собственост. Иде реч за приватизация на определена част от съоръжения и предприятия в тази държава, която е проведена откакто са започнали демократичните промени в тази държава от ред правителства като се почне от правителството на Костов и се стигне до правителството на Станишев. Разбира се, ще дойде денят и времето, когато историята ще оцени кое е било правилно и кое не е било правилно, но днес искането за национализация според мен чисто и просто е популизъм.
Господин председателю, предлагам да прекратим по-нататъшните популистични дебати. Ако има някой от това Народно събрание нещо съществено, сериозно да каже във връзка с приватизацията в тази държава, във връзка и с искането за национализация, то не е тема на този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Аталай, искам само да поясня под формата на реплика към Вас какво съм имал предвид. Явно не сте ме разбрали. Аз няма как да подкрепя Закон за национализация, но ролята на ДПС е голяма друга тема, която можем да разискваме.
Отново за пореден път в тази зала, правейки реплика на Вас, използвам възможността да кажа на всички колеги депутати да не спекулират с думата “популизъм”, защото в крайна сметка популусът плаща всички тези сметки. И популусът издържа напълно безсмислените електроразпределителни дружества.
Аз Ви моля да ми обясните какъв е техният смисъл? Ей така като на лаик: с какво услугата електроенергия за мен като потребител е станала по-добра от съществуването на електроразпределителните дружества? Получил съм повече ток или какво? Не е вече 220 V, а е 340 V.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще изгърми инсталацията. (Оживление.)
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Второто, справедливостта. Справедлив е само Аллах, ние всички грешим, гонейки справедливост. Но обяснете ми с какво стана по-добре, откакто има топлинни счетоводители? Не, стана много по-лошо! Всичко това са етапи на приватизацията, на либерализирането на сектора – вие сте либерална партия – които по никакъв начин не стимулират либералния подход.
Като има електроразпределителни дружества, мога ли да избера различни дружества? Мога ли да кажа като онзи герой на Уди Алън, който казвал, че живее толкова близо до електроцентралата, че токът идвал у тях още мокър. Не мога. Тоест под една и съща формула процесът на либерализация на енергийния пазар в България, с всичките му недостатъци, просто създаде нови монополи. И вие като либерална партия, и ние като отговорни за популуса популисти, трябва да се стремим така щото тази услуга, първо, да бъде конкурентна – въпросният популус да може да избира, и второ, да бъде по-добре за него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Аталай, всеки икономист ще Ви каже, че има нещо много по-страшно от държавния монопол, и това е частният монопол. Точно на това сме свидетели и ние в момента: и енергоразпределителните дружества, и БТК, и топлофикациите, които вече са приватизирани. Фактите са налице.
Вие казвате, че новият собственик трябва да се грижи за предприятията. Така ли обаче се получава на практика конкретно, понеже говорим за енергоразпределителните дружества? Страната буквално беше разтърсена: първо, на много места има вече почти редовно режим на тока, второ, качеството на тока се влоши неимоверно много. Ето, вземете Варненско, района около Брезово. Там токът е между 115-120 V и стига до 320 V. Колко уреди гърмят заради новите собственици?
Тук няма да повдигам въпроса за надписването на сметките. Преди малко говорих по тази тема, когато ви предложих да завишим драстично санкциите за тези, които си позволяват да надписват сметките. Но драстично, а не както вие предлагате: досега беше до 20 хил. лв., а сега е от 20 хил. лв. нагоре, тоест все същото. Аз ви предложих да ги направим от 2 до 5 млн. лв., за да ги заболи и да не крадат.
Говорехте за енергийната криза, даже за световната енергийна криза. За същото говоря и аз. Активирайте чл. 36 на Договора за присъединяване към Европейския съюз, както ви предложих в комисията и тук, в тази зала, и нека решим проблема с енергийната криза на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за трета реплика господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Аталай, аз нямах намерение да правя реплика, но виждам, че нещата не се разбират така, както трябва. Затова ще кажа няколко неща във връзка с голямата енергийна криза, която настъпва в България. Говорим за разпределение, говорим за раздържавяване на държавата. Ние сме за показ в целия свят, че както сме тръгнали, ще раздържавим държавата на 100%, но каква е ползата от това?! Ако има полза, наистина да я раздържавим, но ще дойде момент, когато държавата няма да има с какво да плаща на държавните си служители, а и няма да я има държавата. Така става с раздържавяването, което в последните 15-20 години правителствата, които споменавате, правят.
Ще дам конкретен пример от това раздържавяване в направлението “Енергетика”. Аз съм инженер по радиоелектроника и ми е понятно как става това. Раздържавява се сектор “Енергетика”, дава се на германци. Да говорим конкретно за Варна, за ЕОН. Какво е направило ЕОН? Абсолютно нищо! Кацна там наготово, сложиха свой персонал, който взима европейски заплати от по 2-3-5 хил. евро, има едни роби, шерпи, които работят там за по 300-500 лв. Това е приватизацията! Нещо те да са вложили в енергетиката?! Нещо да са направили?! Не само ще гърмят трафопостовете, а и как няма да гърмят! В моя собствен двор има трафопост, който на всеки пет минути изключва. Той е правен през 1960 г. Никой обаче не поема да направи нещо, да вложи, за да може секторът “Енергетика” да мръдне. Напротив, използва се направеното и затова то става затормозяващо. Затова енергетиката е в такова състояние.
Имаме един Пети и един Шести блок, и тях ще закрием, и няма да имаме енергетика! Това е, господин Аталай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю.
Дали трябва да се прави дуплика? Ще взема отношение само с няколко думи.
Господин Дилов, трябва да седнем с Вас и надълго и нашироко да говорим за европейските практики. Основните изисквания – и към топлофикационните дружества, и към топлинните счетоводители, и към електроразпределителните предприятия, са пазарни – производителят да бъде отделен от продавача, преносителя, за да има взаимен контрол. В България разбрахме, че като трябва да има топлинен счетоводител, трябва да натовари населението. Това е факт. А топлинният счетоводител трябваше да бъде като контрол към производителя, съответно да контролира и потребителя. Грешно бяхме разбрани. Затова въведохме в закона той да бъде и търговец – да може да купи и да продава енергия.
Колкото до прословутия чл. 36 от Договора за присъединяване към Европейския съюз, господин Христов, елате най-после при мен да Ви дам да го прочетете, защото без да го четете излизате за сетен път и както каза господин Ахмед Юсеин – като че ли се намирате в някакво кафене. Аз смятам, че тази трибуна е свято място, откъдето всеки, който излиза да каже нещо, трябва да се съобрази, че излиза пред обществото, пред хората, които наистина ще чуят онова, което казва. А с тези неща, които Вие казвате, най-малко хората не Ви възприемат на сериозно.
А дали електроенергийните предприятия направиха нещо за приватизацията, което е необходимо и се изисква от тях – аз не съм техен защитник, но не мога да възприема, че те не са направили нищо. Защото в трафопоста, който е във Вашия двор, колега, ако утре дойде ЕОН и въведе в него чисто нови технологии, сигурен съм, че тогава ще питате защо електроенергията при Вас от 9 стотинки е станала на 10 стотинки. Нали знаете, че всяко съоръжение впоследствие трябва и да се плаща. Защо се правим, че не знаем за какво става въпрос?! Колеги, става въпрос за работа, за действия, а срещу тях се получават съответни парични средства и се формира определена печалба. А дали печалбата е голяма или малка – има регулаторен орган, който определя цената на услугата и на електроенергията. Няма нищо ново под слънцето. Няма да откриваме топлата вода, колеги. Национализацията, за която вие говорите днес, е недопустима! Вярвам, че и “Атака” няма да гласува за това!
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): И енергетиката няма да я има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата изпълнителният директор на Агенцията за приватизация господин Тодор Николов – пет минути.
ТОДОР НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам да върна отново темата в нейното същество. Основният мотив, с който народният представител Волен Сидеров е обосновал внасянето на законопроекта, е нищожност на сключените приватизационни сделки. Във връзка с това бих искал да предоставя на вашето внимание следната информация.
Законът за приватизация и следприватизационен контрол е приет от Народното събрание на 21 февруари 2002 г. и обнародван в “Държавен вестник” бр. 28 от 19 март 2002 г. В чл. 3, ал. 7 законодателят (тоест вие) е предвидил, че Министерският съвет предлага за одобрение от Народното събрание на Стратегия за приватизация на определени отрасли или дружества. Впоследствие с решение от 17 юли 2002 г. Народното събрание е одобрило Енергийната стратегия на Република България, която вече беше цитирана. С последващо изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол законодателят е възприел идеята за особен ред за приватизация на търговски дружества, които са от значение за националната сигурност, и създава Глава 7а, а към нея – чл. 35а, ал. 1, и приема списък – Приложение № 2, в който са включени общо 15 дружества.
Отчитайки записите и решението за одобрение на Енергийната стратегия, в този списък са включени дружества от отрасъл енергетика. Това са седемте електроразпределителни дружества.
В тази връзка и на основание чл. 3, ал. 7 и чл. 35а, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол Народното събрание с Решение от 29 юли 2003 г. одобрява Стратегия за приватизация на елекроразпределителните дружества. С включването на тези дружества в списъка – Приложение № 2, и приемането и последващото одобряване на стратегия за тяхната приватизация, Министерският съвет и Народното събрание са определили изчерпателно приоритетните дружества, за чието раздържавяване е необходимо да е налице одобрена от Народното събрание Стратегия за приватизация.
В допълнение към горното следва да се отбележи и фактът, че Законът за приватизация и следприватизационен контрол е допълван и изменян многократно, без да са добавяни нови дружества към този списък – Приложение № 2.
Приватизацията и приватизационните процедури за “Електроразпределение” – Пловдив, Горна Оряховица, Плевен, Стара Загора, Столично и “Електроразпределение” – София област, както и “Електроразпределение” – Варна, са осъществени при стриктно спазване на установените изисквания и одобрената от Народното събрание Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества.
Видно от гореизложеното, приватизационните сделки, осъществени от Агенцията за приватизация, до настоящия момент са извършени в съответствие с действащото законодателство, което обосновава тяхната законосъобразност. Не считам, че може да се твърди, че тези сделки са нищожни и са в нарушение на акт на Народното събрание. По-скоро мисля, че става въпрос за обратното – с вашето предложение вие се опитвате да предложите законопроект, който ще бъде предпоставка за поредица от нарушения на други закони и актове, които са приети от Народното събрание, и със сигурност ще създаде опасен прецедент срещу правовите основи, които Република България е приела за развитие на обществото.
Мисля, че подобно връщане с 50 години назад не е онова, което би следвало да предлага дори и парламентарна група като “Атака”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обявявам разискванията за приключени.
Уважаеми колеги, сега часът е 13,45.
Имам да направя няколко съобщения. Има заседания на комисии и народните представители трябва да се подготвят за тях.
Първо, на парламентарния контрол утре ще отговарят:
- заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на въпрос, зададен от народния представител Мария Капон;
- министърът на финансите Пламен Орешарски на въпроси, зададени от народните представители Мартин Димитров и Минчо Христов и на питане от народния представител Евгени Чачев;
- министърът на вътрешните работи Румен Петков на въпрос, зададен от народния представител Мария Капон;
- министърът на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Иво Атанасов и на питане от народния представител Мартин Димитров.
Уважаеми народни представители, утре от 9,00 ч. ще започнем първо с гласуване на:
1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на данъка върху доходите на физическите лица.
2. Законопроект за приемане на Декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози, подписана на 9 май 1980 г. в гр. Берн.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за класифицираната информация.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
6. Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране (проект “България - Транзитни пътища V”).
7. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
8. Проект за решение за избор на член на Комисията за регулиране на съобщенията.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
11. Първо четене на Законопроекта за одържавяване на приватизирани обекти от отрасъл “Енергетика”.
Утре продължаваме с гласувания от 9,00 ч., а от 11,00 ч. – с парламентарен контрол.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,48 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Любен Корнезов

Секретари:
Метин Сюлейманов
Ясен Попвасилев