Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Татяна Калканова и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Добро утро, колеги! Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Преди всичко предстои да приемем програмата за нашата работа за периода 14-16 ноември. Позволете ми да я представя така както беше уточнена на току-що приключилото заседание на Председателския съвет.
„Проект!
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за 14-16 ноември 2007 г.
1. Прекратяване пълномощията на народни представители.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.
4. Второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за защита от дискриминацията.
5. Становище на Временната комисия по искането на Борис Велчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Борислав Янчев Ноев – народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
6. Първо четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители: Владимир Кузов - на 4 август 2006 г.; Минчо Христов и Стела Банкова - на 26 септември и 11 октомври 2007 г.; Михаил Миков и Ангел Найденов - на 1 ноември 2007 г.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Законопроектите са два – с вносители Минчо Христов и Стела Банкова - на 11 май 2007 г., и Министерския съвет - на 9 ноември 2007 г.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносители: Яне Янев -на 10 януари 2007 г.; Евгений Жеков - на 21 март 2007 г.; Ясен Пенчев и група народни представители - на 15 юни 2007 г.; Мартин Димитров и Ясен Попвасилев - на 10 октомври 2007 г.; Министерският съвет - на 9 ноември 2007 г.
12. Парламентарен контрол.
Това е проектът на вашето внимание.
Моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 179 народни представители: за 171, против 1, въздържали се 7.
Програмата е приета.
Господин Шопов желае да направи предложение за разместване в някои от точките в току-що приетата програма.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Ние сме съгласни всички тези точки да влязат в дневния ред, но с една корекция – т. 5 и т. 11 да си сменят местата, като т. 5 стане т. 11. Съображенията и аргументите ни са, че на последното заседание, на което е взето решение да бъде внесен проект за решение за снемане на депутатския имунитет на Борислав Ноев, не е имало кворум. Ако видите протокола, ще установите този прост факт. Ние правим това предложение, за да може тази седмица в четвъртък комисията да се събере отново и вече при наличието на кворум да вземе решение. Точката да влезе в дневния ред в петък, защото по този начин, както е съставен дневният ред, тази точка трябва да влезе днес или утре преди комисията в пълен състав, така както е по нашия правилник, да се е събрала и да е взела вече законно решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, не е ли по-добре в такъв случай тази точка да мине по-рано отколкото по-късно, за да можете да убедите пленарната зала в необходимостта от преразглеждане? Иначе отлагането оставя въпроса открит. Народното събрание разполага със становището на комисията, подписано от председателя. Разбира се, аз ще подложа на гласуване Вашето предложение и залата ще реши.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Опасявам се, господин председател, че в пленарната зала ще се открие и ще се проведе един дебат, който няма да е по същество, който ще бъде по процедура и ще е наложи цялата пленарна зала да установява един прост факт, който можете и Вие да проверите – имало ли е кворум или не е имало кворум на това заседание. Аз предоставям на Вас, като видите протокола от заседанието на комисията, да прецените имало ли е кворум или не е имало кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз ще подложа на гласуване Вашето предложение, но преди това да чуем и госпожа Хитова, за да е ориентирана залата за основателността на това предложение.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Твърдението на господин Шопов, че не е имало кворум на заседанието на комисията, не отговаря на истината. Комисията е 9-членна, на заседанието присъстваха 5 души. Така че съгласно правилника ние сме имали необходимия кворум за вземане на решение.
Поради това аз правя обратно предложение – точката да остане както е предложена в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на господин Шопов за преместване на т. 5 на мястото на т. 11.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 170 народни представители: за 35, против 83, въздържали се 52.
Предложението не се приема, точката остава както е приета от пленарната зала.
Предложенията по ал. 3, колеги.
Първото предложение е на народните представители Деница Димитрова и Огнян Герджиков за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания № 754-01-137. Датата на внасянето е 28 септември. Вносители са народните представители Петър Мръцков и Христина Христова.
Думата пожела народният представител Деница Димитрова. Заповядайте.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение като т. 7 от седмичната програма за работата на народното събрание да бъде Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Този законопроект беше отлаган доста дълго време и е едно от основните искания на хората с увреждания.
Моля този законопроект да бъде включен в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към гласуване на предложението.
Подлагам на гласуване предложението посоченият законопроект да бъде включен като т. 7 в седмичната програма.
Гласували 176 народни представители: за 150, против 9, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Този законопроект влиза като т. 7.
Моля за вашето внимание, уважаеми колеги! Ще ви дам едно разяснение, съгласно уточненията в Председателския съвет, а именно:
Предложение от народните представители Иван Сотиров, Христо Кирчев и Петър Попов за включване в дневния ред на проект на декларация за разграничаване от изявления на народния представител Ахмед Доган. Проектът за декларация е с № 754-03-112 от 7 ноември т.г.
Какво бих искал да ви информирам? На заседанието на Председателския съвет бяха изказани две противоположни мнения.
Едното, че такъв проект няма място в дневния ред на Народното събрание поради характера, съдържанието на проекта, че такъв въпрос би следвало да е предмет на изявления на отделните парламентарни групи, да имат възможност да изразят свое становище по едни или други изказвания и да бъде предмет на дебат в публичното пространство, но не и по него да взима акт Народното събрание.
Другата гледна точка – напротив, че народни представители имат правно и конституционно основание да внасят проекти за декларация по всеки въпрос, който считат за уместно, че всеки такъв акт ...
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Много разяснения, господин председател! Не влизаме за първи път в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е по предложение и препоръка на Председателския съвет. Това е поръчението, което имам.
Така че пленарната зала да реши уместно ли е или не такъв въпрос да бъде предмет на работа на пленарната зала.
С това разяснение от заседанието на Председателския съвет поставям на гласуване предложението за включване в програмата на този проект за декларация.
Гласували 179 народни представители: за 56, против 55, въздържали се 68.
Предложението за включване на този документ не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз мисля, че това, което се случва тук, в тази зала, е абсурдно. В парламента, като институция, още миналата седмица поставихме въпроса, че трябва да се разграничи от това скандално изявление, което направи Ахмед Доган на пресконференцията след втория тур на изборите – нещо, което чуха всички медии, всички граждани. Отделен е въпросът, че ние поставихме тук искането всяка парламентарна група и всяка политическа партия да вземе становище по това изказване, но това е въпрос на политическа отговорност и морал на всяка представена тук политическа партия. Но парламентът, като институция, не може да не излезе с акт на разграничение от изказването, че е нормална европейска практика и още няколко такива изказвания, че купуването на изборите е нормална практика, след като Европейският съюз обмисля да предприеме много сериозни мерки след това, което се случи на местните избори в България. Има изявления и на американския посланик, и на Майкъл Хъмфрис по отношение какви са практиките в цивилизования свят и в Европа в това отношение. Затова трябва действително тук парламентът да излезе с много ясна и категорична декларация и разграничение от думите на Ахмед Доган. Срамно е българското Народно събрание да няма куража да накара един от своите членове, един от членовете на парламента, който демонстрира не в първи парламент своето неуважение с непосещението в пленарна зала. Нека Ахмед Доган да дойде тук, да не се държи като някой бей.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, моля Ви, без квалификации!
ИВАН СОТИРОВ: Призовавам мнозинството в тази пленарна зала да има доблестта да призове този народен представител тук, пред парламента, да аргументира своето изказване, да поеме своята политическа и морална отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Спомням си как беше с Волен Сидеров заради една история на магистрала „Тракия”, която никой не видя. Тук министърът на вътрешните работи два часа коментираше кой с какви гащи бил на магистралата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, приключвайте. Благодаря ви.
ИВАН СОТИРОВ: Така че нека господин Доган да се почувства като един...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направете предложението си за прегласуване.
ИВАН СОТИРОВ: Правя предложение за прегласуване на проекта за декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 181 народни представители: за 56, против 78, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
(Народният представител Яне Янев иска думата. Народният представител Лютви Местан иска думата за обяснение на отрицателен вот.)
Нека да свършим с предложенията по ал. 3 и ще има възможност за изказвания от парламентарна група. След като приключим гласуванията, ще Ви дам първо думата за процедура, господин Янев, а след това на Вас за декларация, господин Шопов.
Има предложение от народния представител Стела Банкова за включване в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Заповядайте, госпожо Банкова.
Отново сте пропуснала да посочите кой точно законопроект имате предвид, тъй като има два такива – единият е Вашият, а другият е на госпожа Николова, господин Абаджиев и госпожа Капон. Допускам, че не него имате предвид, но е коректно да посочвате във Вашето писмо точният акт.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам в седмичната програма да влезе Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа. В сега действащия закон не съществува възможност българските граждани да инициират национален референдум. Това силно ограничава техните граждански и конституционни права. Настоящото предложение има за цел да поправи тази непълнота и да даде възможност на българския народ да изразява като суверен своята воля по обществено значими въпроси като тази воля бъде зачитана непосредствено без последващо одобрение или утвърждаване.
Уважаеми колеги, направил съм предложение през 2006 г. не по-малко от 300 хил. български граждани да имат възможност да инициират референдум. Бих искала да ви кажа и по-скоро да ви напомня, че досега българската политическа класа не пожела да даде възможност на българските граждани да изразят своето мнение по такива важни въпроси като затварянето на АЕЦ „Козлодуй”, включването на България в иракската война, продажбата на българска земя на чужденци.
Още нещо бих искала да кажа, колеги, и завършвам. Все по-големият брой негласуващи е оглушителна плесница върху българските политици. Това всъщност представлява протест и заради това, че досега в България не се проведе нито един референдум.
Аз бих искала да ви попитам: докога само по време на избори българските политици ще питат гражданите на България?
Водена от тези разсъждения, моля да допуснете за дебат предложението ми за допитване до народа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 145 народни представители: за 23, против 47, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Последното предложение е от народния представител Минчо Христов за проект за решение по отношение предсрочното закриване на реактори на АЕЦ „Козлодуй”.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, предлагам като точка в седмичната програма да влезе “Проекторешение относно възлагане на правителството на Република България незабавно да предприеме необходимите действия за активиране на чл. 36 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз по отношение на предсрочното закриване на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Колеги, вече за кой ли път ви предлагам това проекторешение. За никого не е тайна, че от 1 януари България е заплашена от една много сериозна енергийна криза. Трябва да спрат блокове от ТЕЦ “Марица-Изток”, затварят блок на ТЕЦ “Бобов дол”. България наистина е изправена пред сериозен дефицит на ток. Ще ви кажа, че заместник-министърът на енергетиката заяви, че ние вече сме спрели износа на ток. Проблемът е, че няма откъде да вземем ток при една аварийна ситуация или при една тежка студена зима. Няма откъде да вземем ток и от нашите съседи. Ето защо нека да приложим този чл. 36, да пуснем отново ІІІ и ІV блок, за да гарантираме енергийната сигурност на страната.
Не говоря за огромните загуби, които са нанесени с предсрочното спиране на тези реактори, а и първите два, разбира се. Говоря наистина да гарантираме енергийната сигурност на страната и да предотвратим възможността от режим на тока.
Надявам се да гласувате това разумно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 147 народни представители: за 27, против 45, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
С това предложенията по ал. 3 се приемат.
Ще ви направя някои съобщения, преди да преминем към изказвания.
Преди всичко, постъпилите законопроекти и проекторешения от 7 до 13 ноември 2007 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Вносител е народният представител Светослав Спасов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносители са Мартин Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика.
Проект на Декларация за разграничаване от изявления на народния представител Ахмед Доган. Вносители са Христо Кирчев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносител е народният представител Ахмед Юсеин. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по труда и социална политика, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител е народният представител Борислав Китов. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Законопроект за управление на етажната собственост. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Султанат Оман за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител е народният представител Митко Иванов. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно. Вносители са Пенко Атанасов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси.
Проект за Решение за приемане на Национална стратегия за детето 2008-2018 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по образованието и науката, Комисията по здравеопазването и на Комисията по правни въпроси.
Отчет за изпълнение на Бюджета на Народното събрание за 2006 г. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
На 13 ноември 2007 г. на заседание на Парламентарната група на Коалиция “Атака” с пълно единодушие е прието решение за избиране на проф. Станислав Станилов за заместник-председател на парламентарната група.
На 8 ноември 2007 г. от Надзорния съвет на Агенцията по приватизация на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол в Народното събрание е внесен Отчет за дейността на агенцията за първото шестмесечие за 2007 г. Отчетът е изпратен на Комисията по икономическата политика и е на разположение в Народното събрание.
На 13 ноември 2007 г. от Българската народна банка е постъпил материал относно платежния баланс на България, който също е на разположение на народните представители в Библиотеката на парламента.
Има ли желаещи да вземат думата преди да преминем към точка първа?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, скандалът с фалшификацията на местните избори в България доби европейски мащаб. Само преди броени дни баварският министър по европейските въпроси – Маркос Зьодер, се изказа по този въпрос и изрази възмущението си от фалшификациите и купуването на гласове в България. Той визираше изказването на господин Ахмед Доган, че това е европейска практика или европейско явление.
Това възмущение и тази реакция на европейски министър и на европейска структура, защото след това въпросът беше поставен и в европарламента, става за първи път от 1990 г. насам. Не че досега не е имало фалшификации на изборите в България, но този път, при тези избори, тези фалшификации и груби намеси в изборната свобода на българите надминаха всякакви граници.
След тази реакция на европейски фактори и на европарламента, където вчера нашите представители там поискаха специална анкетна комисия, която да разследва грубите фалшификации и купуването на вота в България, смятам, че българското Народно събрание също трябва да вземе отношение по този въпрос.
Нашата парламентарна група предлага да бъде създадена специална анкетна комисия, която да разследва фалшификациите и промяната, подмяната на вота на българите на местните избори през 2007 г.
За съжаление преди малко видяхме едно гласуване, което отхвърли декларацията на господин Сотиров. Една декларация, която поне щеше морално да се разграничи и да заклейми арогантното изказване на господин Доган. Мисля че българският парламент не трябва да остава безучастен към тези фалшификации. След като не чухме мнението нито на президента, нито на премиера по факта, че има 438 жалби досега, внесени в Административния съд, които обжалват изборите, на практика във всички общини и това е супер скандално. Смятам, че българското Народно събрание трябва да се произнесе.
Призовавам ви и Вас лично, господин председател, да се отнесете с разбиране и с отговорност към нашето предложение да се създаде анкетна комисия, която да разследва фалшификациите, подмяната на вота, купуването на гласове и този огромен удар по демократичния процес. Ако това се повтори на парламентарните избори, хората в България ще си зададат въпроса “Защо гласуваме изобщо?” и „В чии ръце са изборите – в тези, които ги купуват или в ръцете на народа?” – „суверена”, както пише в Конституцията.
Така че призовавам към вашия разум, дами и господа, колеги, да се отнесете с разбиране и да приемете идеята, която ние внасяме за създаване на анкетна комисия, разследваща фалшификациите на местните избори. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Местан, заповядайте, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи изразявам удовлетворението от факта, че огромно мнозинство от народни представители отхвърлиха предложението Народното събрание да се ангажира с проект за декларация, поради недопустимост парламентът да се занимава с подобен акт на група народни представители.
Тази декларация, уважаеми господин Сотиров, няма за предмет изявленията на господин Доган, а има за предмет превратно тълкуване от Ваша страна на едно изявление на господин Доган, което явно Ви е затруднило, за да можете да го разберете.
Господин Доган каза нещо много простичко: че демокрацията предполага или дава възможност за купуване на гласове, но преди да подложите на осъждане това изявление, трябва да отворите Тълковния речник и да видите дали думата „предполага” е синоним на думата „съгласие”.
Аз мисля, че никой не ще отрече факта, че днес България живее в условия на демокрация. Предполагам, че няма сериозен политик в тази зала, който да отрече факта, че в България се купуват гласове. Да, в България го има това уродливо явление. В демократична България се купуват гласове и, повтарям, това е уродливо явление.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Но не е нормално.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Когато един политик казва, че демокрацията предполага това, казва, че това се случва в условия на демокрация, но той не изразява съгласие с явлението, а го поставя на дебат в гражданското общество, за да можем с общи усилия да го преодолеем.
Ще използвам още една метафора. Когато лекар прави скенер на един организъм, за да открие раковото заболяване, той не може да бъде обвинен за това, че снимката, направена от него, показва раково образувание.
Не прави чест на парламента, по-скоро моля да бъда извинен, защото парламентът се разграничи от този акт, не прави чест на групата народни представители да занимава обществото с безсилието си да разбере високия наратив на един философ. (Шум и реплики от залата.)
Освен това, уважаеми госпожи и господа, прекалено евтин е този трик и ми напомня за една друга култова фраза на господин Доган – за обръчите от фирми. Предполагам, че времето успя да ви убеди, че тук назоваването на уродливото явление не означава съгласие с него. Съжалявам, но с подобни акции не ще успеете да скриете или да подмените реалната оценка за резултатите от изборите. Съжалявам, това е един инфантилен опит, който няма да ви помогне да се посъбудите, а за съжаление България се нуждае точно от едно силно дясно, което обаче няма да се случи с политици от профила на господин Сотиров.
Бих искал да заключа с това, че действително Движението за права и свободи отново чрез своя лидер имаше доблестта да назове в прав текст негативните явления в обществото, но не като израз на съгласие, а с мотивацията да проведем един истински дебат не само в парламента, но, както казах, и в гражданското общество за механизмите на тяхното преодоляване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Михайлова, имате думата. Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вземам думата от името на Парламентарната група на Демократи за силна България, за да изразя нашето отношение по въпроса, който се дискутира, макар и по една по-различна форма – като изявление от името на парламентарни групи, във връзка с внесената декларация от колегите от СДС за осъждане и вземане на отношение към думи, казани от народен представител, председател на парламентарна група в този парламент, а именно господин Ахмед Доган.
Първо, по допустимостта, защото се чуха възражения и по време на Председателския съвет, а и днес в залата, че Народното събрание не може да разглежда този въпрос, не може да взема отношение, не може да приема декларация, в която да дава оценка за поведението на един или друг народен представител.
Искам да напомня, че това Народно събрание два пъти е правило това именно – да дава оценка за поведението на народни представители. Единия път това е Декларация относно инцидента с народните представители от Парламентарната група на Коалиция “Атака” Волен Сидеров и Павел Чернев на 7 април на автомагистрала “Тракия”. Втория път това е Декларация на Народното събрание относно скандал в Европейския парламент, предизвикан от българския наблюдател Димитър Стоянов. И в двете декларации Народното събрание заявява, че подобно поведение, подобни изказвания, подобни действия нарушават авторитета на Народното събрание.
Думите, казани от господин Ахмед Доган, също уронват престижа на българския парламент и въобще на българските политици и поставят под въпрос доколко сериозно се отнасяме и се ангажираме да пазим демокрацията в България. Защото думи, които и днес бяха казани и повторени от представителя на ДПС, че демокрацията предполага купуване на гласове, е невярно. Както и да го тълкуваме, демокрацията не предполага купуване на гласове. Демокрацията предполага честен избирателен процес, който да бъде подсигурен от всички. Всъщност това, което направи господин Ахмед Доган в нощта на изборите като действащ политик, а не като наблюдател, който снима на рентген един или друг процес, господин Доган е действащ политик, парламентарист, шеф на парламентарна група, участник в Председателския съвет, прави изявление, че демокрацията предполага купуване на гласове. Това уронва престижа на Народното събрание.
Искам тук да заявя, че Демократи за силна България ще подкрепят и следващата седмица, когато бъде внесен проектът за декларация, да влезе в дневния ред на българския парламент. Какво ще реши парламентът – дали ще даде морална оценка или не, разбира се, е работа на всеки един, на съвестта на всеки един от народните представители.
Уважаеми дами и господа народни представители, струва ми се, че е дошло времето народните представители и въобще хората, занимаващи се с политика, да погледнат извън партийните си интереси, да погледнат това, че демократичните правила, които ние сме създали в парламента, дават дефицит и произвеждат политици, които се възползват от този дефицит и то по един арогантен начин, по начин, по който застават пред всички ни и казват: така ще правим, гледайте си работата, никой няма да ни пипне, защото от нас зависи властта. Това разяжда демокрацията. (Ръкопляскания от ОДС.) Това унищожава демокрацията и не се чудете защо хората не гласуват и защо казват: “Всички са маскари!”
И искам тук да се обърна към всички вас: може да сме опозиция, може да сме малко, но искаме да ви предложим нещо, което парламентът е длъжен да направи: да погледне сериозно и да реши ще направи ли нов избирателен закон, който да предотврати не само купуването на гласове, избирателния туризъм, принципа на отседналост, начина на гласуване – всички правила, които трябва да бъдат сложени, за да имаме гаранция за честен процес и демокрацията да не предполага купуване на гласове. Това е наш дълг – на този парламент. И ако не го направим, ще тежи на съвестта на всички ни, най-вече, разбира се, на управляващите.
Колеги от БСП, защото пак днес проявихте страх – само в името на властта не пренебрегвайте интересите на българските граждани, когато започнем да разглеждаме и гласуваме избирателни закони! Цената, която плащате, не е само вашата политическа цена, плащат я всички български граждани, защото разрушаваме основата, на която е стъпила демокрацията. Затова поводът ми дава основание да кажа: длъжници сме да правим много повече! Дано имате кураж, господа от управляващите, да го направите! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
От името на парламентарна група за изказване има думата господин Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди малко чухме един колега, добър литератор и оратор от ДПС, който за пръв път така семпло и плахо защити собствения си лидер. Нещо повече, той се опита да интерпретира тези, които изобщо се разминават с това, което е казал самият Ахмед Доган. (Шум и реплики от ДПС.)
Затова като начало на изявлението от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили бих искал дословно да прочета специално заради господин Местан съдържанието на декларацията:
“ДЕКЛАРАЦИЯ
Ние, народните представители от Четиридесетото Народно събрание, категорично се разграничаваме от изявленията на народния представител Ахмед Доган: “Купуването на гласове е европейско явления. Това е нормално и самата демокрация дава възможност за това нещо. Демокрацията ще я бъде дори и с купуването на гласове.”
Бих искал да отворя една скоба и да кажа: ако вие не вярвате, че Доган е казал това, направете специална експертиза какво точно е казал и ще се убедите, че думите са точно тези.
“За нас е недопустимо народен представител да обявява за нормална практика купуването на гласове не само защото парламентът е приел закон, по силата на който това е престъпление, а и защото това противоречи на всички морални и политически норми в едно демократично общество. Такъв тип изказвания деморализират обществото и обезсмислят усилията на всички честни и демократично мислещи български граждани за превръщането на България в модерна правова държава, гарантираща законността и справедливостта, и защитата на човешкото достойнство.”
От какво се плашите, уважаеми господа от управляващото мнозинство? От този лист хартия ли се плашите?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): От неграмотния текст.
ЯНЕ ЯНЕВ: А пък камо ли ако започне един истински дебат каква демокрация правите вие, от Движението за права и свободи, по време на изборния процес? Смятам, че ако вие не искате този дебат да се проведе тук, в тази пленарна зала, ще се премести в институциите на Европейския съюз, защото не забравяйте, че ние сме все пак европейска държава и това, което сте правили тук по отношение на купуването на гласове като на Капалъ чарши, няма да се случва повече, ако има един истински закон. Вие сега имате мнозинство, но това няма да бъде завинаги, защото част от народните представители, които стоят тук, на тези банки, също си задават много сериозни въпроси и в част от тях възниква идеята по отношение на задължителното гласуване.
Забележете и знайте, че ще има едно фатално “но” на този процес и това фатално “но” ще преобърне процесите и тенденциите и ще се види, че подобни изказвания не само не одобряват тази порочна практика за купуване на гласове, а по-скоро подстрекават, защото не чухме в изборната нощ господин Доган да излезе и да каже, че е категорично против тази безобразна практика може би повече от 50% в определени региони от гласовете да бъдат купувани, а точно обратното! Той просто констатира със задоволство това явление и каза, че няма нищо нетрадиционно и нищо необичайно. Затова ние, от Парламентарната група на Обединените демократични сили, ще подкрепим идеята за създаване на специална парламентарна анкетна комисия, защото това не е проблем, който може да се дискутира само в пленарната зала или само в една комисия, каквато е комисията по етика. Това е изключително сериозен проблем, който касае цялото изборно законодателство. Защото на вас ви изнася и аз съм убеден, че вие искате пак в последния момент, на коляно, да скалъпите такива изборни закони, че да ви дадат възможност отново да имате същото мнозинство. Вие винаги целите да имате служебни победи. Правите служебни победи тук, в пленарната зала, по какви ли не поводи и винаги ви е виновна опозицията. Искате и сега да отложите максимално във времето и точно в навечерието на следващите парламентарни избори да приемете отново законодателство, което да ви позволи да правите други изявления. Няма да се учудя, ако Ахмед Доган премести парламента и си направи собствен негов парламент, където да си стои, да си определя сам правилата и да извиква може би председателя на българския парламент, министър-председателя да ги контролира, да ги дирижира, да им казва какво да правят.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Увличаш се!
ЯНЕ ЯНЕВ: Всичко това е възможно да се случи по начина, по който вие реагирате.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Намали малко, по-тихо!
ЯНЕ ЯНЕВ: Не, господин председател, искам да Ви помоля, първо да прекъснат репликите от залата и тогава да продължа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И все пак, полетът на фантазията би трябвало да има известни граници, господин Янев. (Оживление.)
А иначе – моля ви за тишина, колеги!
Заповядайте! Имате още една минута, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: Господин председател, ако това беше фантазия, нямаше Вие да се чудите как да излезете във Вашия кабинет от ситуацията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Въобще не се чудя.
ЯНЕ ЯНЕВ: Защото Ви беше страх да включите в дневния ред на Народното събрание приемането на декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново не сте запознат с правилата на работа на парламента, господин Янев!
ЯНЕ ЯНЕВ: Беше Ви страх, господин председател, и нещо повече...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е воля на пленарната зала, не ме карайте да Ви репликирам.
ЯНЕ ЯНЕВ: Това изобщо не е воля на пленарната зала, а опит Вие да го наложите под диктата на тримата председатели на групите от управляващото мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагате ми да се държа по начин, който сам осъждате.
ЯНЕ ЯНЕВ: И нещо повече – тогава, когато внесохме от името на парламентарната група по чл. 40, ал. 3 предложение, това беше наше предложение и Вие изядохте двете минути от името на Парламентарната група на ОДС...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Още 30 секунди, тъй като Ви репликирах, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: Така че тези две минути...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключвате, господин Янев!
ЯНЕ ЯНЕВ: Така че в момента имам пълно основание да ги взема, господин председателю! Защото Вие прилагате правилника както дяволът чете Евангелието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Както ми повелява самият правилник!
ЯНЕ ЯНЕВ: Не може когато на Вас не Ви изнася, да ощетявате определени народни представители, а тогава, когато са Ви разпоредили, да правите точно обратното. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Питам Ви: на какво основание от правилника не дадохте възможност по чл. 40, ал. 3 от Парламентарната група на ОДС да вземем тези две минути, отговорете ми!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По общо съгласие на Председателския съвет беше съгласувано да не се прави обосновка, да се даде обяснение около дебатите по включването в точката и да се пристъпи към гласуване.
ЯНЕ ЯНЕВ: Няма такова нещо, господин председател! Това не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз изпълних едно становище на Председателския съвет. Питайте господин Кирчев преди да казвате, че не е вярно.
ЯНЕ ЯНЕВ: Парламентарната група на ОДС не Ви е упълномощавала от нейно име да мотивирате нейно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това беше съгласуваното мнение на Председателския съвет. Моля, приключвайте!
ЯНЕ ЯНЕВ: Ще приключа със следното, господин председател: че трябва да се приключи с доганизацията на българския политически живот. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС и КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарна група има думата господин Ангел Найденов.
Заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно е, че се намираме в период на отзвук след местните избори, който вероятно ще продължи доста дълго. Всъщност, намираме се във фазата на интерпретацията на резултатите от местните избори, които доста често за съжаление се оказват по-важни, отколкото реалните резултати от местните избори.
На тези местни избори едва ли е откритие да се каже, че се натъкнахме на доста прецеденти и факти, които още доста дълго време ще бъдат предмет на обсъждане, дискусии, коментари, но заслужават и много сериозно внимание от страна на парламентарните групи и на политическите формации.
Без всякакво съмнение един от тези прецеденти, защото аз не приемам, че може да служи за извинение фактът, че и на предишни избори е имало случаи на купуване на гласове – и ще добавя грозни прецеденти на тези местни избори е именно купуването на гласове – съгласен съм с всички народни представители, които настояват парламентарните групи да се разграничат от тази изключително порочна практика.
Факт е, че на тези местни избори се сблъскахме с отвратителни практики, с грозни демонстрации и с много нагли примери на купуване на гласове, на плащане, дори бих казал тук, известни подозрения за ползване на част от наркопласьорските мрежи от страна на формации, трудно ми е да ги нарека политически формации. Разбира се, тази практика трябва да бъде отхвърлена като опорочаваща местните избори и като злепоставяща страната ни.
Иска ми се обаче да отворя една скоба и да кажа, че трябва да намерим добра дума и за действията на Прокуратурата, и за действията на полицията, благодарение на които бяха неутрализирани плащанията или поне бяха сведени до минимум случаите на покупко-продажба на гласове. Подчертавам това, защото е много важно да се отбележи, че държавата притежава капацитет, за да се справи с тези случаи.
Ще добавя и още нещо с оглед на необходимия коментар от страна на парламентарните групи защо е необходимо да отхвърлим тази практика. Защото, уважаеми дами и господа, покупко-продажбата на гласове превръща изборите не в състезание, не в конкуренция на идеи, на предложения за решения, на програми, а в състезание на банкови сметки. Не мисля, че това е част от демокрацията или част от практиката, която следва да бъде приемана в нашата страна.
Второ, иска ми се да подчертая, че гласуването днес в пленарната зала не е показателно за отношението към тази практика.
Уважаема госпожо Михайлова, гласуването на Парламентарната група на Коалиция за България не е израз на страх, а на разбиране, че е неуместно в Народното събрание да се приеме изрична декларация по повод на изявленията на един народен представител, което не бива да бъде отъждествявано, пак ще подчертая, към тази изключително грозна и нагла практика на покупко-продажба на гласове.
Впрочем, когато говорим за необходимостта от промяна на законодателството, нека веднага да подчертая, че за разлика от вас представители на Парламентарната група на Коалиция за България вече внесоха предложение за промени в Наказателния кодекс както по отношение на покупко-продажбата на гласове, така и по отношение на така наречената индивидуална тъжба, която трябва да подават заинтересованите лица тогава, когато считат, че са нарушени техните права в изборния процес, или когато считат, че има опорочаване на гласуването.
Продължавайки коментарите по темата за местните избори, ми се иска да подчертая още един факт. Това е наличието, уважаеми дами и господа, не на цяла поредица от бизнес сдружения, на доста странни местни съюзи и регионални коалиции, които очевидно не разчитат на дълъг политически живот. Сред тях трудно може да се открие готовността за работа в интерес на хората или на населените места. И аз мога да допусна, че основният аргумент за това те да участват в местните избори с тази агресивност и с тази стръв са преди всичко очакванията за усвояване на еврофондовете. Тук ще подчертая, че наша обща отговорност – на политическите формации, в това число и чрез нашите представители в органите за местно самоуправление е да контролираме изразходването на тези средства в името и в интерес на населените места и за хората, а не в интерес на личните или груповите интереси на хората, които под различни форми се регистрираха за участие в местните избори.
В заключение, що се отнася до предложението за създаване на анкетна комисия. Съгласен съм, че трябва да се отнасяме много внимателно към цялото законодателство и към всички норми, които засягат гарантирането на честни, прозрачни и обективни избори. Факт е, че случаите на нарушения на изборното законодателство са преди всичко предмет на ангажимент на съд. В това отношение Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи предложението за създаване на такава анкетна комисия. Ние обаче ще подкрепим всяко едно усилие, насочено към подобряване на изборното законодателство, за да бъдат изключени както нарушенията, така и отвратителните практики от рода на покупко-продажбата на гласове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Найденов.
От името на парламентарна група има думата господин Мурджов. Заповядайте.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете от името на Парламентарната група на Българския народен съюз да изразя нашата позиция по отношение на внесената декларация от нашите колеги от Парламентарната група на ОДС.
От всичко това, което днес беше казано, е ясно едно: въпреки твърденията, въпреки заявените позиции Движението за права и свободи не е модерна либерална партия. Движението за права и свободи е партия, която практикува най-порочните практики, която възприема за нормално, че демокрацията предполага купуването на гласове.
Още по-лошото е, че то практикува тези неща. И останалите коалиционни партньори на Движението за права и свободи в тройната коалиция – НДСВ и БСП, с днешното си гласуване на практика се идентифицират с Движението за права и свободи, въпреки декларациите, въпреки приетите законодателства, въпреки желанията за промяна на изборните закони.
Днешната дискусия или по-скоро невъзможността за такава дискусия показва едно нещо – че Движението за права и свободи си мисли, че без него нещата не могат да се случат. Мисли си, че всичко това, което практикува отдавна, днес може да го легитимира под формата на държавно управление, защото предложенията, които направи опозицията по отношение на Изборния закон, целяха точно това – това да не бъде констатация, а да стане пресечен процес – със задължителното гласуване, с уседналостта, с всички тези предложения, които целяха да бъде усъвършенствано изборното законодателство.
Днес в контекста на този разговор наблюдаваме, че Движението за права и свободи се опитва да легитимира и е легитимирало тази позиция – купуването на гласове вече е законен бизнес, с който се цели да се управлява държавата. И тя се управлява, но се управлява лошо. Това е неоспорим факт. Затова хората не влизат да гласуват, затова има дистанция от политическите партии.
Но ако трябва да бъда искрен, ще кажа и нещо друго. Това, което легитимира господин Доган, в частност и неговите коалиционни партньори с днешната дискусия, руши институциите в България, руши и подкопава демократичните устои, руши и подкопава всичко това, което се изговаря, включително и от трите партии, които днес представляват управлението на България. А това е лошо за всички нас. Колкото по-бързо приключим този процес, толкова по-добре и за самите нас като политически партии, толкова по-добре и за българските граждани.
Ще завърша с това, с което започнах: ясно е едно – Движението за права и свободи не е модерна либерална партия, а е партия от етнически тип, която е наложила анадолски практики в България, купувайки гласове и по този начин управлява българския държавен ресурс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли други желаещи? Има.
Господин Станимир Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Както се видя от гласуването, Парламентарната група на НДСВ чрез гласуване “против” или “въздържал се” не подкрепи идеята за такава декларация.
Искам тук да припомня, че когато в предишни периоди е ставало дума не за същото, а за подобно действие на българския парламент, ние също сме били резервирани. Най-пресният случай е свързан с декларацията по повод фамозния инцидент на магистрала “Тракия”, когато Народното събрание беше призовано и спомнете си, някак си лесно тогава беше мобилизирано да създаде една декларация, която трябваше да заклейми народен представител. Казвам “лесно”, за да не кажа лекомислено, защото той самият – обект на декларацията, часове преди нашите разисквания тук недвусмислено беше дал знак по една телевизионна програма, че случаят не е еднозначен. Човекът каза: “Нямам причастие” или “Нямам причастност към инцидента”. И на многократния въпрос “Вие бихте ли еди-кого си?”, “Ударихте ли го?”, той каза: “Просто нямам причастност”. Въпреки това всички юристи в Четиридесетото Народно събрание с много малки изключения решиха да изминат краткия път до една декларация, която го заклеймява.
Тогава единствено проф. Герджиков излезе и от това място, не че протестира човекът, но зададе един важен въпрос: ние ли сме институцията, която преди досъдебното производство, преди произнасянето на съда, преди произнасянето на другите лица, които имат отношение по този въпрос, трябва изчерпателно да се произнесе? (Шум и реплики.) Ако съм обстоятелствен, то е, защото искам да ви питам имаме ли право днес също да произнасяме не формална присъда, но нещо много по-сложно и по-важно – морална и политическа присъда над няколко изречения.
Аз не се наемам да навляза в дълбоката семантика на тази фраза, защото ще се изсмеете, както се изсмяхте на думите на господин Местан, че това е високият наратив на един философ. Това обаче е така, колеги. И ако не всички сме завършили философия, ако не всички имаме дар словото на българския турчин Лютви Местан, не бива да се дразним. (Шум и смях от ПГ на ОДС и ПГ на “Атака”.) Не се смейте, защото вашият майчин език е българският, а не турският, но той е навлязъл в дълбините на езика, който ние наричаме “свещен език на нашите деди”. И ние трябва да го поздравим с това негово гигантско лично усилие , а не да го заклеймяваме. (Шум и реплики.)
И когато аплодирате дърдоренията на Яне Янев, трябва да направите разлика между разумното изказване на Лютви Местан и дърдоренето на Яне Янев.
И след като всичко това е част от събитието днес, аз съм още по-резервиран да постъпя по начина, по който ме призовавате. Разбира се, че една демокрация дава огромни възможности, защото не си служи с репресия на всяко място и по всяко време на денонощието.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): В тоталитарната държава това е възможно.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Разбира се, че има лоши хора, които се възползват от тези възможности и правят различни неща, като например да купуват гласове. Разбира се, че при една диктатура, вземете за пример диктатури в Латинска Америка, които съществуват в момента, не е възможно да се направят много неща, които не са по вкуса на управляващите. А една демокрация поради своята природа съдържа тези възможности, но съдържат ли думите на господин Доган призив те да бъдат използвани мащабно и активно?! Той фактически обяснява. И ако това беше лекция или семинар, сигурно щеше да се доизкаже и съм сигурен, че щяхме да го разберем. Той обаче събра тази горчива констатация, че демокрацията дава и такива възможности за зле мотивирани, лошо мотивирани хора. И ние приехме, че това е апел така се постъпва все повече и все по-нататък.
Добре е между другото, че същият господин Яне Янев прочете, повтори в пълнота този параграф. Според мен ние трябва да работим само с версията, която БТА е разпространила, а да измъкваме едно изречение или отделни думи. Защото, когато наистина той казва “демокрацията предполага”, това може да има смисъл на “Демокрацията е така устроена, че от нея се възползват лошите типове по време на избори”. Той не казва: “Тъй като демокрацията го предполага, трябва да го вършим”. Нали не казва така?! Но това са детайли. И аз съм съгласен с тези, които ще ме упрекнат, че се изказвам едва ли не по килифаревски. Упрекнете ме, но това е ходът на моите разсъждения днес, след като изслушах почти всички от вас.
И господин Мурджов, който произнесе словото си и излезе, трябваше да е тук, за да му припомня, че последното същинско и много важно решение, което неговата партия е вземала, господин Ватев е тук, е решението за Илинденското въстание и нищо повече оттогава насам. Защото решението за уседналост и решението за задължителни избори, което не е взето и не е решение, се инспирира от известно време от нашата партия.
И ако някой ми каже, че съм адвокат на господин Доган, ще му кажа, че господин Доган в нощта на изборите влезе в задочна полемика не с Вас, господин Шопов, не с господин Мурджов. Той влезе в задочна полемика с мен, господин Милен Велчев и господин Сакскобургготски. Ние формулирахме идеята за референдум, за да може народът да каже...
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Голяма чест е за България!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Не говорим за чест. Ние говорим за факти, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Подаряваме ви я.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Няма какво да ни подарявате нещо, което ни принадлежи. На нас принадлежи идеята за референдум.
РЕПЛИКА ОТ БНС: Кажи как гласувахте!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: И в предишното Народно събрание Законът за референдумите се чете от тази трибуна и остана само една страница. И ние сега ще направим усилие да приемем този законопроект и България да има Закон за референдумите. И първият референдум, който ще искаме, ще бъде референдум за задължително или незадължително гласуване в Република България. (Шум и реплики от КА.) И когато той ме репликира между другото...
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Не Ви репликира, поддържа Ви.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: ...основанията му бяха по-скоро теоретични.
Сега ще се доизкажа. Ние сме загрижени не за изборите през 2009 г., където, между другото, по-слабите в електорално отношение партии пак ще бъдат по-слаби, а по-силните, като “Атака”, пак ще бъдат по-силни. Нас ни интересува дългосрочната визия за страната. Ще бъда още по-конкретен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключвате, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Приключвам.
Нас ни интересува дали поради сегашната разхлабеност на избирателната система и несъгласието на българите масово да участват в изборите ще бъде възможно в тази зала да влезе наистина чисто етническа ромска партия, помашка партия, шопска партия, македонска партия и влашка партия – нас това ни интересува и искаме да го предотвратим чрез закон, който призовава шест милиона българи да гласуват, за да не могат малки социални и малки етнически групи да правят пробиви в еднонационалния характер на българската държава. Това е важна тема според мен, а темата за тази декларация естествено е маловажна. (Реплики на народния представител Елиана Масева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Илчев.
С това изказване се изчерпват възможностите за изказвания от името на парламентарни групи.
Преминаваме към точка първа от приетата от нас програма, а именно:
1. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Знаете, че процедурата предполага да се гласуват решения на Народното събрание, с които актът на прекратяване да се валидизира юридически.
Предлагам на вашето внимание два проекта за решения. Ще ги гласуваме поотделно веднага, след като бъдат представени и разбира се след евентуални изказвания по тях, каквито не очаквам.
“РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Костадин Стоянов Паскалев, народен представител от 29. многомандатен избирателен район, Хасковски.”
Не виждам желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Отменете това гласуване.
Отменете гласуването.
Можем да постъпим по следния начин: да направим регистрация и да се убедим има ли необходимия кворум в пленарната зала.
Преди това ще подам сигнал за предстоящото гласуване. Моля квесторите да поканят народните представители, които са в парламента, в пленарната зала, тъй като е редно да проведем гласуванията при необходимия кворум. Вярвам, че в Народното събрание има достатъчно народни представители, може би предпочели да дискутират помежду си онова, което бе заявено от трибуната в началото на днешното заседание. Но все пак да осигурим необходимия кворум за провеждане на тези гласувания.
Подлагам на гласуване проекта за решение за прекратяване на пълномощията на народния представител Костадин Паскалев, текстът на който проект ви представих преди малко.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 117 народни представители. Против и въздържали се няма.
Проектът е приет.
Има още един проект за решение, който подлежи на гласуване.
Предлагам проект за решение за прекратяване на пълномощията на народен представител.
„Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Тодор Найденов Костурски – народен представител от 7. многомандатен избирателен район – Габрово.”
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 129 народни представители: за 124, против 4, въздържал се 1.
Проектът за решение е приет.
Има колеги, които не желаят да се разделят с господин Костурски, независимо от предходно решение, с което Народното събрание му възлага друга мисия.
Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2007 Г.
Вносител е Министерският съвет.
Заповядайте, господин Овчаров, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, предлагам в залата да бъдат поканени господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Емил Райнов – председател на Управителния съвет на Здравноосигурителната каса и заместник-министър на здравеопазването, д-р Румяна Тодорова – директор на Националната здравноосигурителна каса, и госпожа Жени Начева – директор на Дирекция „Бюджет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане в залата на господата Ананиев и Райнов, както и на госпожа Тодорова и на госпожа Начева.
Моля, гласувайте това предложение, за да бъде то еднозначно и изрично, експлицитно, както се казва от владеещите високите етажи на изразните средства.
Всички народни представители са гласували „за” направеното предложение.
Моля да поканите представителите на двете ведомства в пленарната зала.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
“ДОКЛАД
по Законопроект за изменение на Закона за бюджета
на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.,
№ 702-01-49, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 7 ноември 2007 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. На заседанието присъстваха господин Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, госпожа Румяна Тодорова – директор на Националната здравноосигурителна каса и госпожа Жени Начева – директор на дирекция “Бюджет” в Националната здравноосигурителна каса и от Министерство на финансите госпожа Катя Паракозова – държавен експерт в Дирекция “Държавни разходи”.
Законопроектът беше представен от господин Райнов. Проектът е съобразен с разпоредбите на Закона за здравното осигуряване и Кодекса за социално осигуряване, както и с основните цели, политики и параметри на Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
В бюджета за 2007 г. са предвидени следните параметри на самостоятелния бюджет на Националната здравноосигурителна каса:
- 1 млрд. 182 млн. 316 хил. лв. приходи, от тях преобладаващ е делът на приходите от здравноосигурителни вноски – 1 млрд. 147 млн. 936 хи. лв. Заложени са и приходи в размер на 34 млн. 380 хил. лв. от други източници – приходи и доходи от собственост, глоби, санкции и наказателни лихви и други неданъчни приходи;
- 1 млрд. 464 млн. 945 хил. лв. разходи, от които за административни плащания – 34 млн. 551 хил. лв., за придобиване на нефинансови активи – 2 млн. лв., за здравноосигурителни плащания – 1 млрд. 313 млн. 600 хил. лв.;
- резерв за непредвидени и неотложни разходи – 114 млн. 794 хил. лв.
Националната здравноосигурителна каса отчита значителния риск от превишаване на разходите единствено за болничната медицинска помощ. Преизпълнението на приходите и потребността от увеличение на средствата за заплащане на дейностите в обхвата на болничната медицинска помощ налагат актуализация на приетия от Народното събрание на Република България Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
Общият размер на средствата, с които се предлага увеличение на приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, 30 млн. лв. както следва:
- 38 млн. лв. – увеличение в частта на приходите от здравноосигурителни вноски;
- 8 млн. лв. – неизпълнение в частта на глоби, санкции и наказателни лихви.
Общият размер на средствата, с които се предлага да се увеличи разходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е 86 млн. лв., както следва:
- 82 млн. 200 хил. лв. – в частта на здравноосигурителните плащания за болнична помощ, от които 56 млн. лв. за сметка на субсидии от републиканския бюджет и 26 млн. 200 хил. лв. за сметка на приходите;
- 3 млн. 800 хил. лв. – в частта на резерва за непредвидени и неотложни разходи за достигане на 10 на сто от приходите от здравноосигурителни вноски.
С промяната на приходната и разходната част, дефицитът по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. няма да се промени. През 2007 г. дефицитът по бюджета на Националната здравноосигурителна каса се покрива със субсидии от държавния бюджет в размер на 338 млн. 690 хил. лв. с оглед да се гарантира финансовата стабилност на институцията чрез запазване на наличност от 366 млн. 507 хил. лв. по сметки в БНБ.
Недостигът в болничната медицинска помощ, което налага предлаганата промяна в разходната част на бюджета, се дължи на отчетените по-голям брой случаи на клинични пътеки. Освен това е налице тенденция за изпреварващо увеличение на броя на случаите по скъпоструващи клинични пътеки спрямо общото увеличение на броя на хоспитализациите. Наблюдава се и ежемесечно увеличаване на броя на хоспитализацията поради отпадане на териториалните ограничения при достъпа до болнична помощ.
С изменението на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. ще се осигурят допълнително средства за реализиране на здравноосигурителни плащания. След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 8 гласа „за”, 1 „против” и 2 „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 702-01-49, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Кумчев, да представите доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да ви запозная с
ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 702-01-49, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 8 декември 2007 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. под № 702-01-49, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
На заседанието присъстваха проф. Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, д-р Румяна Тодорова – изпълнителен директор на Националната здравноосигурителна каса, д-р Андрей Кехайов – председател на Българския лекарски съюз, д-р Николай Шарков – председател на Българския зъболекарски съюз, магистър-фармацевт Мирослав Ненчев – председател на Българския фармацевтичен съюз, проф. Станка Маркова – председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, експерти от Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и Националната здравноосигурителна каса, представители на неправителствени организации от здравеопазването.
Изпълнителният директор на Националната здравноосигурителна каса д-р Румяна Тодорова информира народните представители, че преизпълнението на приходите и потребността от увеличение на средствата за заплащане на дейностите в обхвата на болничната медицинска помощ са причините, налагащи актуализация на приетия от Народното събрание Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
Общият размер на средствата, с които се предлага увеличение на приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, е 30 млн. лв., както следва:
- 38 млн. – увеличение в частта на приходите от здравноосигурителни вноски;
- 8 млн. намаление в частта на очакваните приходи от глоби, санкции и наказателни лихви.
Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. е определен разход на средства за здравноосигурителни плащания за болнична помощ в размер на 680 млн. 206 хил. лв., докато прогнозното изпълнение към 31 декември 2007 г. възлиза на 865 млн. лв. При насочване на допълнителни средства от резерва и вътрешнокомпенсираните промени на кредитите между елементите на разходите, в т.ч. административни и капиталови, не могат да компенсират изцяло недостига.
Общият размер на средствата, с които се предлага да се увеличи разходната част на бюджета на НЗОК, е 86 млн. лв., както следва:
- 82 млн. 200 хил. лв. - в частта на здравноосигурителните плащания за болнична помощ, от които 56 млн. лв. за сметка на субсидии от републиканския бюджет и 26 млн. 200 хил. лв. за сметка на приходите;
- 3 млн. 800 хил. лв. - в частта на резерва за непредвидени неотложни разходи, за достигане на 10 на сто от приходите на здравноосигурителните вноски.
Като основни фактори за недостига на средствата за болнична помощ д-р Тодорова посочи:
- разширяване обхвата на пациентите, лекувани в болницата;
- отчитане на пациенти в по-скъпоструващи клинични пътеки;
- повторни хоспитализации на пациенти в различни нива на болничната система.
При заложени прогнозно до 2007 г. 1 млн. 392 хил. преминали болни по клинични пътеки към края на 2007 г. се очаква този брой да достигне 1 млн. 582 хил. пациенти. Допълнителен фактор за това увеличение са спешните отделения (портали) в лечебните заведения за болнична помощ, като процент на спешните и хоспитализации спрямо общите хоспитализации е много висок – средно 33 на сто. В лечебните заведения не се води регистър на „спешните” пациенти, позволяващ проследяване пътя на лечението им, поради което се отчитат и към двете финансиращи институции – Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.
Тенденцията на нарастване броя на лекарите, работещи на повече от две места в лечебните заведения за болнична помощ – над 5 хил. лекари през 2007 г., съществено увеличава броя на клиничните пътеки, по които работи всяко едно лечебно заведение. Това обстоятелство покачва равнището на разходите и е обвързано и с качеството на оказване на медицинска помощ.
Председателят на Комисията по здравеопазването доц. Борислав Китов обърна внимание на участниците в дискусията, че още при приемането на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., както и при проведеното на 19 април 2007 г. от Комисията по здравеопазването изслушване на ръководството на Националната здравноосигурителна каса по проблемите с финансирането на болничната помощ, ръководните органи на Националната здравноосигурителна каса бяха предупредени за опасността от недостиг на средства в болничната помощ, както и за причините за това: нисък размер на задължителната здравноосигурителна вноска, което води до недостатъчност на финансовия ресурс, заложен в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, всеобхватност на основния пакет медицински дейности, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, което не кореспондира с финансовите им възможности, недофинансиране на клиничните пътеки, което принуждава болниците да се стремят към хоспитализация по по-скъпи диагнози и към повторни хоспитализации.
Също така според доц. Китов предприетото от НЗОК увеличение на размера на доплащането в денталната помощ с цел вместване в рамките на планираните в бюджета средства, не кореспондира с отрицателното становище на Министерството на здравеопазването относно нормативното регламентиране на доплащане и е израз на двойнственост в подхода спрямо денталната помощ и спрямо болничната помощ. Това мнение беше потвърдено и от председателя на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков.
В хода на дискусията от народните представители бяха изказани следните становища:
- Финансовата рамка на разходите на Националната здравноосигурителна каса се определя със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Недостигът на финансовия ресурс за болничната помощ е предопределен с приемането на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., което мнение беше изказано от болшинството от членовете на Комисията по здравеопазването при обсъждането му.
- Логика на функционирането на една болница е да лекува повече пациенти, поради което мерките на НЗОК би трябвало да бъдат насочени не толкова към рестриктиране на обема на извършвана от дадена болница дейност, колкото към контрола на спазването на показания за хоспитализация и алгоритмите за добра клинична практика.
- В условията на недостатъчност на финансовия ресурс и липсата на ясна визия за преструктуриране на болниците изискването на Министерството на здравеопазването за увеличаване на процента на използваемост на болничните легла води единствено до свръххоспитализации.
- Поради заложените в проектобюджета на НЗОК за 2008 г. параметри и липсата на цялостна реформа в сектора съществува реална опасност и Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. отново да бъде актуализиран от Народното събрание.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване „за” Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 702-01-49, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Кумчев.
Господин министър, бихте ли желали от името на вносителя - Министерския съвет, да коментирате или в хода на дискусията?
Уважаеми народни представители, преминаваме към обсъждане на предложения законопроект.
Имате думата, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлага се увеличение на разходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса с 86 млн. лв. – практически изцяло за болнична помощ. Искам да напомня на тези, които са следили миналогодишния дебат, че от тази трибуна аз казах: тези средства, които се предвиждат за болнична помощ, няма да стигнат. Тогава ми бе опонирано, като се изтъкна, че са предвидени допълнителни средства и тези средства, които са предвидени миналата година, които виждаме че не стигат, са напълно достатъчни. Не се радвам от това, че трябва да актуализираме бюджета – загрижен съм.
Парламентарната група на Демократи за силна България ще подкрепи тази актуализация, защото не може болните да бъдат лишени от тези средства, които така или иначе са необходими. Въпросът е това упражнение да не се повтаря следващата година.
От анализа, който виждаме и който се прави, аз не виждам начин това да бъде избегнато следващата година.
Казва се, че преизпълнението на приходите и потребността от увеличение на средствата за заплащане на дейностите в обхвата на болничната медицинска помощ, налагат актуализация на приетия бюджет на Касата. Преизпълнението на приходите не налага актуализация на бюджета, то е условие, което позволява актуализация на бюджета. Потребността от увеличение на средствата за заплащане на болнична помощ – това налага актуализация на бюджета.
Спомням си, че при дебатите миналата година министър Ананиев каза, че не може да бъде преизпълнена приходната част, защото е достигнала своя максимум. Знаят го колегите, ние го коментирахме на заседанието на комисията на Народното събрание. Считам, че това, което казва, има някакъв праг и едва ли следващата година ще има такъв висок процент преизпълнение. Може да има, вероятно ще има, но не може да има и да разчитаме само на това за следващата година.
Една от причините, които се изтъкват за повишената потребност от актуализация на бюджета, са увеличаващите се разходи за видовете имплантати или части от тях, предвидени в лечението по различни клинични пътеки. Това е модерното лечение в момента и то така или иначе ще настъпва. Не можем да се откажем от него. В абсолютен размер вероятно средствата ще се качват, но искам да напомня на колегите, които познават тази материя, че един имплантат, един стенд, който струва наистина скъпо, струва десет пъти по-евтино, отколкото алтернативното лечение ортокорнарен байпас. Не можем да избягаме от тези модерни, по-евтини методи на лечение, въпреки че сега ни се виждат скъпи.
След това се казва, че е увеличен броят на хоспитализирани пациенти в спешните отделения, за които няма, както личи от отчета, почти никакъв контрол. Не е ясно кой ги контролира и как се отчитат. Следващата година ще е пак същото.
Искам да потвърдя думите на един колега – как се договарят цени и обеми, като не знаем какво става в спешната помощ? Това ще продължи и следващата година.
Стига се до проблема с болниците – че има нови болници, които са регистрирани в този период и това е наложило предвиждане на повече средства. Вижте, в България никой не знае вече колко болници има, най-общо казано, около 280, приблизително 300, някои казват - 320. Ето това е липсата на структурна реформа в здравеопазването.
Не може една Холандия, която има 18 милиона жители и приблизително същата територия, да има 75 болници, а ние да имаме 320 болници. Не може, няма как да стане. Не е възможно. Не може една Белгия, със същата територия и приблизително същото население, да има четири пъти по-малко болници от нас и ние да смятаме, че бюджетът ще ни стигне за болничната помощ, независимо какъв е той. Няма да стане това нещо, докато няма структурна реформа, а нея я няма, господин министър, въпреки че казахте „къде е структурната реформа”. Няма я, как „къде е”?
Искам да задам един въпрос, на който знам отговора. Той е риторичен въпрос: след актуализацията с тези 86 млн. лв. за болнична помощ в края на годината болниците ще имат ли дългове или няма да имат? Аз отговарям: пак ще имат дългове и следващият отговор: пак ще ги платите. Тук стигам до разликата между тези изпълнителни директори на болници, които уволнихте преди две години, и тези, които сега пак ще натрупат нови дългове. Знаете ли каква е разликата, господин министър? – Че тук ги субсидирате предварително с 86 млн. лв. и пак ще натрупат дългове. Това е разликата, само че тогава ги уволнихте, а сега ги гладите по главата.
Най-важният въпрос се избегна на заседанието на комисията – че каквото и да прави Касата, Касата за мен не е виновна изобщо. Въпросът е политически. С тези 6% вноска нищо не можете да направите, когато стои вече седма година. Нищо, абсолютно нищо – това е политически въпрос, който трябва да решите най-после! Това е вид данък, който се дава за здравето. Ако вдигнете вноската с 1% годишно, това е символична сума, никой няма да усети какви средства дава, а това е задължително. Не може една Унгария да има два пъти по-висока вноска от нас. Само че те започнаха през 1994 г. и досега имат много по-добри резултати, да не кажа несравними с нашите. Докато не решите въпроса с вноската и докато мислите, че в един омагьосан кръг на определени пари ще можете да задоволите болничната помощ и въобще здравеопазването, тежко ви и горко ви!
За пореден път ви умолявам да помислите по този въпрос, тъй като той е решаващият. Всичко друго е следствие. С тези 6% не можете да се вместите в изискванията, които има съвременната медицина. Абсурдно е! Ще стоим на това ниво заковани, без да мръднем!
Като казвам пак, че ще гласуваме за корекцията на този бюджет, моят призив е да помислите и да решите политически въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Паница? Не виждам.
Госпожо Джафер, имате думата за изказване.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Обсъждаме една предизвестена актуализация. Най-вероятно тук всички, които вземат думата, няма да имат никакви разминавания. Актуализацията е ясно на всички финансисти и на бюджетарите, че не прави чест на нито една институция, защото тя е признак за едно нещо – или за неправилни прогнози, за непланирани добре разходи, или за небалансирани приходна и разходна част. За какво става въпрос обаче тук в този случай? Кои са наистина обстоятелствата, които обусловиха тази актуализация, това изменение в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.? Имаме един все пак положителен факт; имаме един отрицателен факт, който доведе до това; една крайно отрицателна тенденция.
Положителният факт, който може да се отчете и мисля, че няма кой да го отрече тук е това, че в приходната част на този бюджет има едно преизпълнение в частта на приходите от здравноосигурителни вноски в размер на 38 млн. лв.
Отрицателният факт е едно неизпълнение в частта на глоби, санкции и наказателни лихви с 8 млн. лв., както те са предвидени в бюджета на Касата.
Изключително отрицателната тенденция обаче, която върви възходящо нагоре, е свръххоспитализацията – увеличението всяка година на болничните разходи като месечно се отчита 21% ръст на хората, които преминават през болниците и имат нужда от болнично лечение поне според документацията.
Дефицитът през 2007 г., който се покри от държавния бюджет в бюджета на Здравната каса беше 338 млн. 690 хил. лв., при резерв в Българска народна банка – 366 млн. 507 хил. лв. И всичко това е при натовареност 60% на болничния капацитет. Разбира се, че желанието на всяко ръководство на болница е да увеличава тази натовареност. Интересно е в документите, които ни бяха раздадени, че ние четем, че и според министерството, и според ръководствата на болниците, тяхното желание е тази натовареност да бъде 80%, защото така е най-ефективно използването на болничната база. Какво обаче показват статистическите данни?
От 2001 г. до 2007 г. леглата за активно болнично лечение са намалели с около 10 хиляди. Въпреки това броят пациенти, които са преминали през болниците расте непрекъснато през тези години и достига до една рекордна цифра за тази година. На какво се дължи всичко това при положение, уважаеми колеги, че разходите в извънболничната помощ въобще не спадат? Напротив, и там има едно желание от работещите в тази сфера да получават все повече и повече средства.
Беше отбелязано тук, че спешните портали и отделения, които бяха създадени с надеждата да осъществят една по-добра връзка между извънболничната и болничната помощ комай не осъществяват тази своя функция. Напротив, те натоварват още повече болничната сфера и прекъсват връзката между извънболничната помощ и болничните заведения. Мисля, че това е много сериозна тема за размисъл.
Обсъждайки този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. отново опираме до така наречената реформа в здравеопазването, за евентуалната конкуренция между повече от една здравни каси, за ръста и размера на здравноосигурителната вноска, за преструктурирането на болничната сфера, за конкуренцията, за пазара на услуги в областта на здравната помощ, за контрола върху публичните средства, защото те никак не са малко – тези средства, които данъкоплатците отделят за разходи в областта на здравеопазването.
За съжаление, този дълго продължил дебат без ясни и категорични решения до този момент продължава да виси в пространството без решителни стъпки, които да се предприемат. Политиците са длъжници на тези хора, които работят, в Здравната каса, но най-вече са длъжници на пациентите. Не може в центъра на една система, каквато и да е тя, независимо дали става въпрос за образование, за здравеопазване, да бъдат поставени институциите, така както в центъра на проблемите на здравеопазването не бива да се извеждат проблемите на Здравната каса, на лекарите, на това съсловие, на онова съсловие, а трябва да се извеждат проблемите на пациентите.
Ние ще подкрепим предложената актуализация с огромно притеснение от тези негативни тенденции, които току-що се опитах да очертая. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики към госпожа Джафер. Думата има господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На път сме за първи път да стигнем до някакъв що-годе политически консенсус по отношение на бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Както се вижда – и опозиция, и управляващи са на мнение, че има необходимост от актуализация на този бюджет.
Искам обаче да ви припомня, че този бюджет не беше гласуван в Комисията по здравеопазване. Макар и да не е водеща тази комисия на практика Комисията по здравеопазване не разгледа този бюджет и нямаше свой доклад при обсъждането на бюджета, тъй като беше внесен прекалено късно. Така е!
Искам да се спра на няколко числа, които са в проекта, който ще гласуваме утре.
С приетия Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. разходът за болнична помощ беше утвърден на 680 млн. 206 хил. лв. С актуализацията, която сега ще направим бюджетът става 762 млн. 406 хил. лв., макар че в мотивите към този законопроект изрично е записано от страна на Националната здравноосигурителна каса като общо необходими средства за 2007 г. 865 млн.лв., тоест 100 млн. лв. повече от това, което сега ще гласуваме.
В същото време в бюджета за 2008 г. на Националната здравноосигурителна каса сумата предвидена за болнична помощ е 785 млн. лв., тоест с направената сега актуализация, утре гласувана от нас, на практика увеличението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за болнична помощ за следващата година ще бъде само с 23 млн. лв. и отново ще бъде с около 100 млн. лв. по-малко от общо необходимите средства за тази година, така че доц. Паница е абсолютно прав – вървим по пътя на това следващата година отново да актуализираме бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Още повече, че ден преди да водим този дебат директорът на Националната здравноосигурителна каса изказа опасения, че средствата въпреки актуализацията няма да достигнат.
Уважаеми дами и господа, разбира се че е необходима политическа воля и политическо решение, за да бъде направен такъв бюджет на Националната здравноосигурителна каса, който да задоволи потребностите от плащане в различните сфери, но в същото време не можем да не отбележим, че на първата страница от мотивите за актуализация на бюджета се забелязва, че въпреки броят диагнози включени в клиничните пътеки за тази и за предишната година – 7 700, средният разход за един случай за Националната здравноосигурителна каса намалява: през 2005 г. средният разход за един случай на Националната здравноосигурителна каса е бил 644 лв., 2006 г. е 547 лв. и 2007 г. – 522 лв., така че ако по този начин се прави бюджета за всяка една следваща година аз съм убеден, че нещата в сферата на българското здравеопазване няма да се случват по-добре в следващите години.
Едно последно нещо – мисля, че д-р Джафер се спря на него – аз нямам отговор на въпроса и бих поискал някой от Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването да ми обясни как в рамките на една година една болница увеличава с 80% приема на пациенти?! Какво се случва в тази болница?! Нови отделения ли са разкрити, суперспециалисти ли са дошли на работа или заболеваемостта е изключително висока, та броят на преминалите пациенти да се увеличи с 80%?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за реплика господин Руденко Йорданов.
Колеги, ще ви помоля да продължим малко след 11,00 ч., за да чуем и изказването на д-р Първанова.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми колега Шарков, малко спекулативно боравите с числата. Може би е техническа грешка. Аз уважавам тезата Ви, че най-после имаме консенсус по нещо, свързано със здравеопазването, но твърдя, че числата, които цитирахте, не са точни. В момента с актуализацията на бюджета на Касата или неговата корекция за болничната помощ ще добавим финансов ресурс и тя ще разполага с 881 млн. лв., а за бюджета за 2008 г., който Вие цитирате (поглеждате ме с недоумение, затова ще направя сбора, за да Ви стане ясно)… За болнична помощ имаме 680 млн. и 206 хил. лв., записани в разходната част за 2007 г., имаме резерв от 114 млн. и 794 хил. лв., но този резерв също е използван. Не подминавайте това. Като добавим тези 86 млн. лв. от корекцията сега, общо стават 881 млн. лв. Те никак не са малко! А бюджетът за 2008 г., който цитирахте, с резерва формира разходна част в бюджета за болничната помощ от 929 млн. лв. Така че моля, цитирайте коректно цифрите. Уважавам тона, с който най-после Вие приехте консенсусния подход. Предполагам, че няма да има човек, който да възрази по корекцията на бюджета, и то в интерес на хората!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Шарков. Не желаете.
Има думата госпожа Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За пореден път когато има вот на недоверие, когато гледаме бюджет, когато има дебат по здравеопазването, правим едни и същи изказвания. От 2001 г. на мен ми омръзна да говоря едно и също и да слушам колегите да казват едни и същи неща.
Не знам колко пъти трябва да приемаме бюджет, без да сме провели реформа в здравеопазването, и всеки път да актуализираме бюджета на Здравната каса, като всеки път с изненада установяваме (също както кметът установява, че първият сняг пак ни е изненадал), че бюджетът на Касата няма да стигне за болничната помощ, че министерството трябва да даде пари отново по някои от дейностите, които финансира, защото има преразход. Не мога да разбера защо продължаваме да се гърчим в такава ситуация и всеки път да казваме, че сме сигурни, че следващия път отново ще се наложи да актуализираме бюджета. Ето, отново предстои да приемем бюджета и не сме приели стратегията, която ако си спомняте по време на дебата за вота на недоверие за здравеопазването, министър-председателят пое ангажимент, че ще я внесе за обсъждане и гласуване в Народното събрание.
Тъй като това досега не се случи, тъй като Министерският съвет (ако греша, поправете ме, господин министър) до момента не приема тази стратегия и не я разглежда на свое заседание, ние отново ще приемем бюджета на Касата и държавния бюджет, без реформа в здравеопазването. А следващата година към м. май директорът на Касата ще започне да обяснява, че парите няма да стигнат, че към м. август ще бъде изразходван бюджетът за цялата година за болнична помощ, че отново трябва да актуализираме бюджета през октомври и така нататък. Това се повтаря вече седем години!
Крайно време е ако ще постигаме някакъв консенсус (няма никаква възможност да се отлага, а и времето за дебати е кратко), парламентарните групи да подходят изключително прагматично и много отговорно, за да се види преди да се разглежда държавният бюджет, дали не може да се предприеме пакет от мерки, които без сериозни сътресения и с консенсус да въведат доплащането и въвеждането на допълнително задължително здравно осигуряване, за да може да се влее допълнително ресурс в системата и да се регулира начинът на изразходване на тези допълнителни средства, с които ние актуализираме бюджета. Всеки път актуализираме и аз не мога да разбера защо актуализираме, без да регламентираме. Тези средства биват изразходвани по неясен начин. Не може да има 80% повишаване на заболеваемостта, което да доведе до такава хоспитализация. Очевидно е, че има недостиг на финансов ресурс, недофинансиране на клинични пътеки. Колегите стават живи дяволи и се чудят как да пишат сложни клинични пътеки, как да хоспитализират по няколко пъти, само и само да вържат по някакъв начин бюджета на лечебното заведение, както и личните си финансови средства.
Затова според мен е крайно време да погледнем в детайли какъв е анализът и какви са изводите на натрупването на тези задължения. И ако направим това нещо, а то е направено от експерти, поне да го признаем, да видим какви са мерките и можем да се съгласим с компромис в една или друга посока. Отправям апел към колегите от Парламентарната група на Коалиция за България, тъй като срещаме най-сериозен отпор в каквато и да било посока от тях по време на заседанията на комисията. Дайте да обсъдим. Не можем да продължаваме по този начин. Бъдете сигурни, че сега ще приемем тази промяна в бюджета на Касата, след това ще приемем новия бюджет на Касата за 2008 г., ще приемем и държавния бюджет, но след това отново ще актуализираме. Не знам още колко пъти може да се прави това упражнение. Дайте да помогнем на министъра на здравеопазването. Добра или лоша, все пак някаква стратегия трябва да мине. Добри или лоши мерки, някакви мерки трябва да се проведат, за да може да се прекрати тази практика. Не можем да продължаваме да караме съсловието по същия начин да продължава да изразходва нерационално и нецелесъобразно финансови средства. Това от наша страна е безотговорно.
Предвид ангажиментите, които сте поели пред вашите избиратели, тези решения са тежки, но те трябва да бъдат осмислени и проведени по някакъв начин. Неразумно ми се вижда да водим дебати по време на заседания на комисията дали да махаме потребителската такса или не. Няма ги колегите от ГЕРБ, но това се нарича чист популизъм! Не можем да работим на парче! Не можем да бъдем толкова безотговорни!
Няма какво да направим, ще гласуваме това изменение в бюджета, но остава малко време. Затова апелирам: нека тази седмица да направим една работна среща и да се споразумеем върху някакъв пакет от мерки, които да подпомогнат да влезе допълнителен финансов ресурс, преди да се е наложило със срам да актуализираме, но с по-ясен регламент. Системата има нужда от финансов ресурс. Недопустимо е да има 1,5 млн. лв. плащания на ръка от гражданите, да си затваряме очите и да твърдим, че те не съществуват. Хората си плащат! Плащат много повече, отколкото струва! А може би 80% от общопрактикуващите лекари не са поели дори ангажимента да се явят на изпит за специалност! И ако ние бяхме съвестни законотворци, би трябвало сега те от м. януари 2007 г. да не практикуват. Цялата система щеше да се срине. Продължаваме обаче да неглижираме това нещо, продължаваме по един и същ начин. Не е възможно по този начин да се опитваме да оправим здравеопазването. Това е реактивен, а не проактивен подход на водене на политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, дискусията ще продължи след почивката.
Обявявам 30 минути почивка – до 11,35 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Уважаеми дами и господа, продължаваме с изказвания по първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Има думата господин Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На нашето внимание днес е Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. Добре е, че по този законопроект в Комисията по здравеопазване се намери приличен консенсус, който да подкрепи предлаганите промени. Както вече беше заявено, нашата парламентарна група също ще подкрепи предложените промени, но това не означава, че ние нямаме определени бележки към предложения проект.
На първо място, искам да се върна малко назад във времето и да отбележа, че приемането на този бюджет в края на миналата година беше съпроводено с доста драматизъм. Имаше прегласувания, имаше отмяна на текстове от Конституционния съд. Нещо повече, в началото на тази година имаше отново промяна в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., която промяна даде възможност на Националната каса да плаща за извършените от лечебните заведения дейности.
Трябва да отбележа, че всички промени тогава, които включваха в себе си увеличения финансов ресурс, ако не се лъжа, на консолидирана база за функция здравеопазване около 215 милиона за 2007 г., предложени от Националната здравноосигурителна каса, Управителния съвет, Общото събрание, съгласувани с Министерството на финансите, бяха приети от Народното събрание. Пак повтарям, независимо от целия драматизъм, който съпровождаше приемането на този бюджет.
Неслучайно се връщам към приемането на този бюджет, защото сега предстои приемането и на бюджета за 2008 г., както преди малко каза и доц. Паница. Искам да се върна малко към цифрите и да отбележа, че за първи път от съществуването на Националната здравноосигурителна каса за тази година бюджетът беше приет с дефицит, който се покри с 338 млн. 690 хил. субсидия от държавния бюджет. Освен тази субсидия във всеки един бюджет на Националната здравноосигурителна каса има и така наречения оперативен резерв, който представлява 10% от всяка една здравноосигурителна вноска. По принцип този оперативен резерв се харчи единствено и само за болнична помощ. За 2007 г. този резерв е 114 млн. 794 хиляди, както беше казано преди малко. Освен този оперативен резерв има и друг резерв, който е така нареченият преходен остатък, тези 366 милиона, които са във фискалната рамка на бюджета.
Отбелязвам всички тези неща, за да потвърдя още веднъж, че още тогава беше ясно, че тези 680 милиона, които бяха предвидени за болнична помощ за тази година, няма да стигнат. Въпросът сега е какво трябва да се направи. Ние предприемаме тази мярка, за да решим сега в оперативен порядък възникналите проблеми във връзка с очертаващия се недостиг към края на годината от 86 млн. лв., за които става въпрос. Твърди се, че средномесечният разход е между 75 и 76 милиона. Тук чувам от Националната здравноосигурителна каса, че за този месец заявката е за 80 млн. лв., което означава, че тези 86 милиона по прогнози на Националната здравноосигурителна каса ще стигнат за разплащането с болничната помощ.
Какви възможности всъщност имат Националната здравноосигурителна каса и Управителният съвет? Едната възможност е тази, колкото и непопулярна да е тя, да търсят промяна в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, която промяна задължително минава през Народното събрание. Другата възможност е също много непопулярна – да намалят цените на клиничните пътеки, тоест да намалят възнаграждението на изпълнителите на медицинска помощ. Още повече, че Националната здравноосигурителна каса и Управителният съвет еднолично нямат право да намаляват цените на клиничните пътеки само в лечебните заведения нарушители, грубо казано, само на тези, които не спазват определените правила. Националната здравноосигурителна каса няма такива права.
Казвам всичко това, за да стане ясно, че Националната здравноосигурителна каса винаги през годините се стреми да се включи в рамките на този бюджет, каквото и да струва това. И нищо друго. Само че има един много важен проблем, който през годините сме поставяли многократно тук, от тази трибуна. Касата тази година благодарение на приетия бюджет определя сама цените на клиничните пътеки. Определяйки цените на клиничните пътеки, тя определя така наречената касова цена. Уважаеми колеги, в условията на пазар само касовата цена не върши работа. Цената е пазарно понятие, както казва господин Мартин Димитров, цената е пазарно понятие и се определя от предлагането и търсенето. Господин министър, Вие твърдите, че има пазар, аз твърдя, че има пазар, но той не е достатъчно добре разгърнат, тъй като няма достатъчно ясно дефинирана, включително и законодателна, конкуренция. И понеже няма конкуренция, не може да има истински пазар, не може да има пазар, който да се включи в тези цени. Затова ми прави впечатление, че колкото повече увеличаваме парите за здравеопазване, толкова повече се увеличават харчовете. Изобщо не е случайно това, което давате като информация, че се увеличава приемът на болни. Някой тук пита епидемия ли е имало.
Уважаеми колеги, много пъти съм казвал това, след като едно лечебно заведение съществува благодарение единствено и само на това, че приема болни, защото източникът на финансиране е един - Националната здравноосигурителна каса, то прави всичко възможно да увеличи приема. Увеличавайки приема, увеличава възможностите за своето съществуване, от една страна, и възможностите за увеличаване на доходите. Толкова логично е да приемат повече! Защо се чудим тогава, че от 1 милион през 2001 г. сега приетите пациенти са 1 млн. 600 хиляди? Аз съм убеден, че ако продължаваме по същия начин, догодина приемът ще се увеличи. Защото лечебните заведения имат стимул да приемат повече, за да могат да увеличават доходите си. Това е моята позиция и аз съм убеден, че трябва да се търсят решения в тази посока.
Нещо повече, тук искам да отбележа това, което е казано в мотивите – всеки трети болен в болничната помощ минава през така наречената спешна помощ, през спешните портали. Всеки трети болен! Уважаеми колеги от Националната здравноосигурителна каса, вие казвате в мотивите, че 33%, всеки трети болен минава през спешната помощ. Министерството на здравеопазването плаща чинно за тези болни по 30 лв. на всеки един. Вие признавате, че в лечебните заведения няма регистри, тоест няма никаква основателна причина те да не получават пари по клинични пътеки. Тогава за какво говорим? Защо говорим, че има преразход? Този преразход ние сме го заложили априори. Затова никой в момента в залата не реагира против това изменение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, затова всички го подкрепяме.
Според мен, за да не стигаме догодина отново до същата ситуация, трябва да има сериозни промени. Връщам се отново към тезата, която ние сме заявявали многократно - трябва да има създадени условия за повече пазар в системата, за повече конкуренция. Разбира се, всичко това минава през демонополизиране на Националната здравноосигурителна каса, защото тя с всички тези свои напъни да се включи в този бюджет не може да го направи. И няма как да го направи. Трябва да си магьосник, за да се включиш в този бюджет. Всичко това минава и през промяната на така наречения основен пакет, тоест преминава през едно задълбочаване на реформата в системата на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Реплики има ли към господин Адемов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, беше ми ясно още от заседанието на Комисията по здравеопазването, че дискусията във връзка с тази корекция на бюджета ще протече по модела – една част от народните представители ще припяват модела: “Ние нали ви казвахме”, друга част ще отговарят: “Ние нали ви слушахме”.
Но в крайна сметка какво е различието? Различието е, че опозицията борави с думи, а управляващите боравят с реални пари, които трябва да разпределят. А реалните пари не са тези числа, които са написани тук, а те са средства, които икономиката трябва да произведе и фискът трябва да събере. Естествено е една по-голяма предпазливост, когато се формира един бюджет, естествено е да се залагат предпазни клапани, естествено е да има много “ако”, защото едно е да имаш намерението да набереш тези средства, друго е в условията на едни радикални изменения, свързани с фиска – припомням ви, че структурно беше организирана и беше задействана Националната агенция по приходите, и това не беше лесно. В края на краищата нормално беше да бъде заложен този предпазен елемент, тоест да се заложат средства, за които да бяхме с ясното съзнание, че няма да стигнат, но да живеем с надеждата, че ще дойде денят, в който ние вече можем да разпределим реално произведените и реално набраните средства. Слава Богу, този ден дойде и ние не стигнахме до това доста не добро за здравеопазната система действие – да намаляваме цените на клиничните пътеки, за да се впишем в заложения бюджет и да създадем едно допълнително напрежение в системата, и да създадем още една предпоставка за натрупване на дългове.
Така че важен и добър момент е този, независимо от репликите, че това е лошо бюджетиране, независимо от резервите, които бяха изразени. Аз съм убеден, че гласуването ще покаже, че всички сме съгласни, че тези пари трябва да бъдат прогласувани и да бъдат дадени на разположение на Националната здравноосигурителна каса, за да направи своето разплащане за дейностите в болничната помощ за м. ноември, защото фактически тези пари ще бъдат за това.
Но когато обсъждаме този въпрос, аз и в комисията, и тук не съм бил безкритичен и не смятам да пея така, елейна приспивна песен, колко добре работи всичко. Не, системата на здравеопазването все още не е добре акордирана – ако използвам метафората с един музикален инструмент. Всички струни са на място, но мелодията не се получава качествена.
Защо? Едната от причините и може би основната е, че ние на практика комерсиализирахме един много хуманен сектор, а това комерсиализиране винаги крие и на практика се получи дехуманизиране. Поставяйки тези скачени съдове, колкото повече комерсиализираме, толкова повече дехуманизираме, ние не намерихме балансиращите механизми, като започнем от 2000-та година, когато тръгна тази реформа, та до ден-днешен, балансиращите механизми, системата да не се дехуманизира.
Защото вторият рефрен, който се пее сега, когато се усвояват – използвам този соцтермин – средствата за болнична помощ, той е рефренът: “Има ли легла ще ги запълним, има ли пари ще ги похарчим”. Така ще бъде. И колкото и да налеем, те ще бъдат похарчени, защото предпоставките за това са създадени. Тези легла трябва да бъдат запълнени с болни, тези пари трябва да бъдат получени.
Следователно, ние не поставяме диагнози, ние произвеждаме диагнози. И тези произведени диагнози по план на Касата, значително завишен спрямо историческия преглед в миналото – колко хоспитализирани болни имаме годишно, а те са били някъде около милион за годината. Планът беше за 1 милион 390 хиляди. Изпълнението ще бъде близо 1 милион и 600 хиляди. Това развитие на процеса не ви ли смущава? Мен лично силно ме смущава. Защото, ако продължаваме в тази посока – непрекъснато да говорим: “Парите са малко” и да искаме повече средства, те винаги ще бъдат много по-малко от желанието, което имаме, ще бъдат винаги по-малко от това, което здравеопазването вече предлага – да се изразя малко по-некрасиво – като една публична сергия. Тоест онова, което здравеопазването предлага, много надвишава вече възможностите на икономиката и средствата, с които разполагаме.
Припомням, тук има много компетентни лекари в тази посока – възможности на инвазивната кардиология. Те нарастват от година на година с изключително темпо. Това е добър факт, но и ние като икономика и като възможности просто не можем да достигнем онова, което медицината вече предлага в медицинската сергия.
Онова, което трябва да се случи, уважаеми господин министър, крайно време е да тръгваме към преструктуриране на легловия фонд. Много болни пролежават в болниците, първо, заради желанието на лекарите да покрият капацитета на легловия фонд. Второ, по социални причини. Тоест има клинични пътеки, които са де юре логични, а де факто на практика обслужват едно заболяване, което е колкото болест, толкова старост, толкова и социални фактори, които са намесени за приема на тези болни като една, да я наречем, хуманна услуга към тези хора, а и към заинтересованите медицински лица.
Второто нещо, което непременно трябва да се случи, уважаеми господин министър. В Закона за здравното осигуряване е записана една структура “Специализиран медицински надзор”, който има отношение според мен не само по действията на доброволните и задължителни осигурителни фондове, а трябва да има отношение и към естеството на медицинската услуга или на медицинската помощ. Защото в момента Касата, със своя административен и интелектуален потенциал, не може да се занимава със същността на медицината, с правилността на диагнозата и с верността на лечението. Тя е принудена да се занимава с елементи от диагнозата, лечението и оценката на резултата, които не са същностни по една проста причина – там вече почти не работят лекари.
Остава една-единствена възможност – да се залавяме за формални причини, да налагаме санкции и да извършваме дейност, която е нужна, важна, но тя не е достатъчна.
Аз съм готов да споря дали създаването на конкурентна среда с други осигурителни каси ще реши въпроса. Само ще увеличи администрацията на този етап, а същностният проблем – качеството и ефективността на медицинската помощ, верността на диагнозата, точността на лечението все още ще остава извън полезрението на органите, които са призвани да наблюдават, първо, защото те не са добре структурирани и, второ, защото не са достатъчно компетентни. В момента лекарите, които работят с Касата, в по-голямата си част са с ниска квалификация и те са като патета в кълчища, когато тръгнат да оспорват една диагноза, сложена от корифеи. Корифеите винаги ще ги водят с една обиколка. Тогава какъв контрол ще оказваме и как ще стигнат тези средства? Те никога няма да стигнат.
Затова, подкрепяйки тази корекция, и изразявайки своите тревоги по отношение на факта, че ние изоставаме с този вид преструктуриране и този вид дейност, която предполага промяна по отношение на нравствено-етичните норми – организационното преструктуриране, и другото важно нещо – и нормативното му обезпечаване, ние ще продължаваме да наливаме средства, следващата година може би ще стигнем до нова корекция. Керванът ще си върви. Време е кучетата не само да лаят, а да си свършат работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики към господин Йорданов? Няма.
За изказване има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа! Всъщност, господин Йорданов, струните не са на своето място. Ако прочетете вашата предизборна програма от 2005 г. – на БСП, там пише, че ще има повече от една здравна каса. Това го пише и в програмите на други партии, които в момента управляват България, да не говорим за СДС, където имаше цял модел на реформа на системата. Какво стана? Защо не го правите? Така че в момента трябва да видим какво е развитието, какво се случва оттук нататък. Защо няма конкуренция в здравните каси, в касите, които финансират здравните услуги в България. Докато това не се направи, ще има проблеми и те ще стават все по-тежки.
Другото нещо. За догодина ни казаха от различни министерства, уважаемите представители на Министерството на финансите например, че парите щели да следват пациента. Но внимателно прочетени законопроектите показват следното нещо – че отново ще има квоти, на квотен принцип ще бъдат разпределяни пациентите на болниците. По-скоро пациентите ще следват квотата на правителството. Така че, уважаеми господин Йорданов, къде видяхте всички тия реформи, за които говорите? Наливането на пари в тази система не води до резултат, тъй като кофата е продънена, от нея тече вода и наливането на вода дава краткосрочен ефект. Да, сега ще увеличите бюджета, ще финансирате м. ноември и декември, О,кей. Но от догодина какво става? Догодина проблемите стават още по-тежки, още по-големи. И между другото така, както я карате, нещата отиват към протестни действия в този сектор. Вие не решавате проблемите в него. И пак тактиката на сегашното управление е да избутате някак си мандата и да оставите едно великолепно наследство на следващото правителство да прави реформи. Вие просто се страхувате да направите истинска реформа в здравеопазването. Трябва да си признаете това. И вашите колеги, които ви говореха за пазарни реформи, са абсолютно прави.
Да, трябва да има пазарни реформи в сектор “Здравеопазване”. Тези хуманни неща, за които говорите, са много хубави, много прекрасни, но нали виждате какви суми изтичат по доста странни начини в тази система. А когато има конкуренция, има и отговорност. Защото, когато един от играчите е безотговорен, вече се избира другият играч. Имаш избор. В момента нямаш избор. Всички ние, нашите пари, нашите осигуровки отиват в Националната здравноосигурителна каса. Затова в много европейски страни има няколко каси, конкуриращи се системи и това води до ефективност, това води до качество. На практика се получава, че тези болници, които приемат повече пациенти, трупат по-големи загуби, защото няма реално действие на принципа: “Парите следват пациента” в България. Така че в този сектор вие на практика нищо не направихте и проблемите стават все по-тежки. Казвам го с чувство на безпокойство. Аз не искам нова стачка в здравния сектор догодина, но нещата отиват натам. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата народният представител Руденко Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, господин Димитров! Не можах да направя връзката между многото пари и стачката. Все повече пари и все по-голяма вероятност за стачка. Аз не правя тази връзка, но апелът Ви за реформа въобще и контрааргументът – видите ли, каква регулация ще заложим в болничната помощ. Припомням Ви: през 2000 г. беше заложена системата за регулация при ограничен финансов ресурс. Няма да цитирам правителства, няма да цитирам имена. Спомнете си 2000 г. и когато тази система при ограничен финансов ресурс е заложена априори, тя не може да не действа върху всички сектори. Няма как ние да не я развиваме и сега, защото има още един аргумент – многото каси. Проверете какво се случи в Германия. Отговорете ми: намаляват ли ги или ги увеличават по силата на Вашите аргументи и на Вашата теза? Стремят се да ги ограничат. В Германия не се получи този ефект, за който Вие пледирате. По какво се конкурират касите? По ефективността на контрола – добре, или по-ниската цена. Колкото и да звучи грозно, нашата Каса предлага най-ниската цена. Кой ще предложи по-ниска? Това ли е проблемът?
Следователно този подход е твърде умозрителен и това, което се опитвате да ми внушите, на мен всъщност нищо не ми казва, освен една голословна риторика, която продължава да изнася в публичното пространство твърдения, а не изнася аргументация за конкретни действия, които аз с удоволствие бих чул, но не ги намирам в посока – повече каси, повече ефективност.
Повече каси, повече разходвани средства, по-нисък резултат. Това е моето виждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин Димитров! Искам да Ви попитам: кой въведе монопола в здравната система и кои закони, през кое време въведоха една Национална здравноосигурителна каса, един Български лекарски съюз, един Зъболекарски съюз и т.н., и т.н.? Ясно и точно си отговорете кой вкара системата в монопола, а не непрекъснато да ни критикувате в този смисъл.
Второ, искам да кажа няколко думи. Днес ние говорим предимно за болничната помощ. Господин Димитров, не може да продължава болничната помощ да бъде финансирана по този начин, както е до този момент. Аз не съм икономист, но ще Ви кажа – системата трябва да се регулира, системата трябва да се координира. Не може да продължава по този начин, защото сам виждате, че резултатите в доболничната помощ както в първичната, така и в специализираната помощ са добри. Там няма преразход. В момента в болниците съществува този преразход, защото наистина няма координация. Нищо лошо няма да има в това, ако тогава, когато гледаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., се сложат параметри по отношение обема и дейността на болниците, за да могат същите да се запазят. В момента има агресивни болници, които приемат пациенти и техните показатели са от 27 на сто до 80 на сто пациенти в повече от предходната година, което според мен не е много редно.
Нека да оставим нещата. Вие искате да променим системата. Промяната в системата на болничната помощ - в нейното финансиране и в нейното регулиране, ще бъде един добър знак, господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Трета реплика няма.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги от БСП! Съвсем добронамерено искам да ви кажа, че тезата – всички проблеми да бъдат връщани към правителството на СДС, направо е несериозна. Това е правителство, което стабилизира икономиката и започна много реформи. Но оттогава минаха доста години, господин Йорданов. Сега в една такава стабилна ситуация, сега е моментът да направите някаква крачка, но вие се страхувате да направите крачка. Давам ви пример с образованието – тия делегирани бюджети. Две години се мотаха нещата и нищо не се правеше. Добре, че дойде вотът на недоверие на дясната опозиция и СДС, и стачката на учителите, та ги въведохте. Две години премиерът Станишев обяснява – „ами тука сега, ние оставихме общините да ги въвеждат...”, и се мота човекът, и нищо. Най-накрая, с много силен обществен натиск, това се случи. Това ли искате в здравеопазването?
Колкото до броя на касите. Знаете ли колко каси има в Германия, господин Йорданов? Доста значителен брой, да го наречем.
Знаете ли каква е ползата от конкуренцията? Виждали ли сте частна фирма, която да позволява толкова неефективен контрол, че да губи милиони, което се случва в момента с Касата?
Проверки на журналисти показват, че в определени болници в страната на едно легло са се водили 3, 4, 5 и повече пациенти. Тотално неефективен контрол! Тезата на вашето правителство, че за проблемите в здравеопазването са виновни лекарите е абсолютно несъстоятелна. Вие трябва да направите реформата. Вие носите отговорността, не са виновни лекарите, не са виновни учителите.
Тезата, че с една Здравна каса било толкова хубаво, първо, води до няколко въпроса. Защо написахте във вашата програма създаването на поне още една Здравна каса тогава, господин Йорданов? Не съм дошъл аз да ви го напиша това в програмата!
В тази система трябва да има конкуренция. Пак ви казвам, ако има участие на частни капитали в здравните каси под някаква форма, тогава контролът би бил друг. Частният сектор няма да остави да изчезват милиони. Това няма да се случи, защото в момента даването на пари води до краткосрочен ефект. Пак ще изчезнат парите, господин Йорданов. Пак ще изчезнат парите. Догодина пак в това Народно събрание ще дойдете Вие и Ваши колеги и ще кажете: „дайте пак да дадем нови пари”. Това не води до решение.
Още веднъж искам да повторя – връщането към правителството на СДС, даже не е и честно. Спомнете си каква инфлация и какви проблеми предизвикахте. Спомнете си кой стабилизира тази страна и си кажете честно в момента, в тези стабилни условия: защо ви е страх да правите тези ключови реформи? Защо ви е страх, господин Йорданов? Това е големият въпрос.
Имайте предвид, че тактиката да оставите тези реформи за следващия кабинет тежат на тази страна, тежат на тази икономика. Сега е идеален момент за това преструктуриране, защото Националната здравноосигурителна каса не осъществява необходимия контрол и изтичат милиони. Това е истинският проблем – да си го кажем. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Маринчева.
СТАНКА МАРИНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми проф. Гайдарски, уважаеми дами и господа! Мисля, че днес сме се събрали да решим един важен проблем за приемане на закона за промяна на бюджета на Здравноосигурителната каса за тази година.
Спор няма, колегите, изказали се преди мен, са с много по-дълъг парламентарен опит. Те посочиха кои са проблемите и кое налага приемането на промяната на изменението и допълнението в този закон и аз мисля, че трябва да се съсредоточим върху тези проблеми.
Колкото до обсъждането на следващия бюджет и кое правителство какво е направило, смятам, че всички правителства от 1990 г. насам са много виновни и длъжни на българското здравеопазване и най-малкото е неморално на последното правителство да се вменяват всичките грешки, които са констатирани досега.
По отношение на внесения законопроект бих искала да кажа, че колегите от Управителния съвет много добре са извлекли основните причини, които водят до преразхода на средства в болничната помощ. Нека на всички е известно, че това е най-финансовоемкият сектор в здравеопазването, а развитието на медицинската наука и практика изисква много повече инвестиции по отношение на апаратурна обезпеченост, на лечение, оперативни техники и т.н.
Затова с годините средствата, инвестирани в този сектор, ще се увеличават. Мисля, че съвсем точно Управителният съвет на Касата е извел причините, които са довели до този недостиг и аз мисля, че те са посочени съвсем коректно. Какво можем да направим според мен, за да редуцираме тази част в разходите за болнична помощ, които натрупват този дефицит?
По отношение на контрола на качеството на медицинската дейност, доктор Йорданов каза, други колеги също казаха – извинявайте, колеги, не е вменено на членовете на Националната здравноосигурителна каса, респективно на регионалните, да извършват контрол на качеството на медицинската помощ.
Затова, господин министър, предлагам да се създаде, това го казах и в Комисията по здравеопазването, някаква структура от наши уважавани, високо квалифицирани специалисти, които да оказват контрол на лечебната дейност. Защото не може в България през тази година да е имало толкова инсулти. Извинявайте, но такова нещо няма никъде в света. Понеже лятото беше много топло, всяко динамично нарушение на мозъчното кръвообращение беше писано като инсулт, защото пътеката е скъпа и оттам излезе, че едва ли не всеки втори българин е с инсулт.
Предлагам един орган, както трябва да се нарече, към Касата, това даже наши известни специалисти го предлагат, който само като хвърли поглед върху историята на заболяването, ще ви каже за какво става въпрос. Това първо ще доведе до дисциплина вътре в самите болници и в отчитането на пътеките. Тридесет и пет години съм болничен лекар и ако имам време, веднага мога да ви кажа откъде идват тези промени. Те идват, както правилно каза колегата – повече легла, повече пътеки, повече пари, и естествено всеки управител и всеки лекар ще се стреми към това.
Това въвеждане на клиничните пътеки изкриви цялата ни представа за диагностична дейност. Ние реално сега не можем да кажем колко пневмонии са минали. Не може целият български народ да е бил болен от пневмония. Ако погледнете доболничната и болничната помощ, горе-долу 4-5 милиона са били болни от пневмония. Защото самата клинична пътека създава такива стандарти, защото няма кой да контролира този стандарт и защото това води, бих казала, до деквалификация на лекарите.
Ще ви кажа, че в педиатрията болестите на дихателните пътища, които са 80% от болестите, започват с алергичен ларингит. Моля ви се, досега не съм виждала да дойде болният и веднага да му кажеш, че това е алергичен ларингит.
Значи трябва коренна промяна в стандарта за заболяването, ако ще работим по клинични пътеки.
Второ, трябва да минем на диагностично свързани групи. Тогава нещата ще си дойдат на мястото и наистина ще подаваме правилни резултати и правилен отчет за заболеваемостта.
Относно спешността. В Закона за здравето много точно е формулирано кое е спешна и кое е неотложна помощ. Спешна е тази, която представлява застрашаващо живота състояние. Е от милион и половина тези 500 хиляди души ли са постъпили със застрашаващо състояние? Явно и тук трябва контрол.
Диагностично-консултативните блокове към болниците, респективно и спешните портали, те са друга структура, много хубаво, че се въведоха, не изпълняват своите функции. Бих казала, че даже и специалистите от доболничната помощ също не изпълняват своите функции. Много е лесно да му пишеш диагнозата и да го хоспитализираш, може да го лекуваш там.
Така че предлагам да се създаде някакъв орган към Касата, може да не е постоянен, трябва специалистите да го измислят на какво ниво, който да контролира самата медицинска дейност.
Като гледам как вървят нещата, трябва да има или преразпределение на бюджета за следващата година с прехвърляне на повече средства към болничната помощ, или поначало да бъдат заложени малко повече средства в болничната помощ, за да не се налага и догодина бюджетът да се актуализира по това време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Маринчева.
Господин Колчаков, заповядайте за изказване.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На първо място, искам да заявя, че ще подкрепя този законопроект, за да демонстрирам, че опозицията може да подкрепя и законопроекти на управляващите. Причината е елементарна – продължаваме да отделяме най-ниския процент от брутния вътрешен продукт в Европа, а в бюджет 2008 се каним да намалим този процент. Нямам думи за такава политика, която е път за никъде.
Искам да използваме такъв законопроект, за да продължим обществения дебат, тъй като в България за голямо съжаление промените вървят с много малка скорост. Тук моят апел е към колегите от БСП. В момента ситуацията в българския парламент и българското общество е следната: опозицията в наше лице е за следващи стъпки за промени в системата на здравеопазването, което включва и демонополизация на Касата. НДСВ и ДПС също са “за”, а “против” са БСП и “Атака”. Моля колегите от БСП да направят крачка към центъра и да се държат европейски и лявоцентристки, а не крайно ляво болшевишки, защото болшевизмът и националсоциализмът са едно и също нещо. Ще повторя стъпки, които бяха направени от сега управляващата коалиция и в предишния мандат, които бяха стъпки назад. Когато ние демонополизирахме системата на социализма и на Семашко, одеве слушах моя уважаван колега, който каза, че сме монополизирали нещата, напротив, демонополизирахме ги и създадохме Касата на трипартитен принцип: една трета държава, която се представлява от министри и от министерството, една трета работодатели и една трета осигурени. В предишния мандат това де факто беше нарушено и Касата стана орган на министъра и с това той пое цялата отговорност. Доцент Щерев каза, че това го правим, за да може някой да поеме отговорността.
Днес мисля, че на министъра не му трябва да носи тази 100-процентова отговорност, защото, той ще го разбере в кратък срок, това не му е необходимо. Министърът има две възможности да прави политика: или да му е комфортно до края на мандата, или да направи нещо, с което да го запомнят и след мандата. Аз му препоръчвам да направи стъпки, за да го запомнят и след мандата. Това му го казвам не аз, а го казва д-р Мими Виткова, която е предишен негов колега от правителството на Жан Виденов, която днес ясно заявява, че асоциациите на частните здравни фондове, които, уверявам ви, 90% от фондовете са червени, са готови да се направи крачката, както направихме заедно по отношение на пенсионната система – един балансиран модел. Дайте така да направим и здравната система и тогава парите, които ще даваме за здравеопазване, може и да са недостатъчни, но ще бъдат много по-ефективни.
Не искам да влизам в детайли, но още един път моля колегите социалисти да действат като европейски социалисти, а не като руски социалисти, да се присъединят към мнозинството, което сме формирали – ДПС, НДСВ и ние от дясната демократична опозиция, и да направят тази крачка. Аз им обещавам, както съм казал тази година, ще гласувам за социалистите, когато правят правилни крачки.
Единственият човек, който днес трябва да даде знак, това е министърът. Той е мой колега лекар, много уважаван. Той е предпазлив, разбира се, но го моля: господин министър, направете тази крачка, демонополизирайте Касата, пуснете в играта доброволните здравни фондове, ще имате огромен благодат, ще Ви запомнят и след години. Аз ще Ви подкрепя в тази нелека и рискова стъпка, но това ще бъде, на първо място, за благото на българските пациенти, на второ място, за благото на вашата партия и Вие ще бъдете в благодат, уверявам Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Колчаков.
Има ли реплики към господин Колчаков? Няма.
Има ли желаещи за изказване по този законопроект? Няма желаещи.
Обявявам дискусията за приключила.
Господин министър, имате думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги депутати! За мен настана най-трудната част – заключителната.
Първо бих искал да благодаря на всички изказали се от тройната коалиция, от опозицията, които всички имаха най-добри намерения да помогнат на здравната система. Мисля, че нито един от изказващите се нямаше друга цел. Разбира се, тук са различни политически нюанси, но това вече е въпрос на политика. Мисля, че нито един от изказалите се, включително от опозицията, нямаше намерение да затрудни работата на министерството, на Касата.
Бих искал да обърна внимание, че Националната здравноосигурителна каса като институция не е подчинена на Министерството на здравеопазването, тя е самостоятелна институция, която е един обществен орган. Вие разбирате, че от време на време тя се подпомага от държавата със средствата, които държавата отделя от държавния бюджет. Това, разбира се, донякъде внася едно смущение, че, едва ли не, Касата се одържавява. Чувам непрекъснато такива подмятания, че Касата е станала държавна, че се управлява едва ли не от Министерството на здравеопазването. Може би тук се има предвид и това, че един от заместник-министрите е председател на Управителния съвет. Но, пак повтарям, Касата е самостоятелна финансова институция, която не е подчинена на …
Има такива каси например в Словакия и в Чехия, където министърът управлява Касата. Той определя нейната дейност, финансиране и прочие. Но в България такова нещо няма.
Искам да обърна внимание на факта за така наречената демонополизация. Ако сте чели внимателно нашата здравна стратегия, в нея ясно и категорично е записано, че предлагаме на един етап, това не зависи … Ето, тук искам да обърна внимание …
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Тя е приета.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Понеже д р Първанова преди малко се изказа, че не била приета от Министерския съвет – не се приема нещо, което не е разглеждано. Здравната стратегия не е обсъждана в Министерския съвет за да не бъде приета. Напротив, знаете, че предстои и предполагам, че в най-скоро време – предполагам в следващите седмици, не мога да кажа кога, защото това се определя не от министъра на здравеопазването, а от Министерския съвет и от министър-председателя, когато се насрочи нейното обсъждане в Министерския съвет, тази дата ще бъде известна на всички, така че след това може да дебатираме дали има някакви промени по това, което внасяме и по това, което ще бъде прието от Министерския съвет.
Но тук искам да обърна внимание, че демонополизацията, за която говорите непрекъснато, в Стратегията е третирана като проблем. Там има много неща. Съжалявам, че го няма господин Димитров – той говореше за неща, за които изобщо не е видял какво е вложено в тази стратегия. Голямата част е отделена на приватизацията на здравните заведения, за което например аз съм жестоко критикуван. Имам едно писмо, написано от национално сдружение, за което за пръв път чух онзи ден, когато прочетох писмото, в което ми казват, че нямам никакви права да обсебвам държавни здравни заведения, които са построени с труда на нашите родители, да бъдат продавани и т.н. Така че нещата не са толкова прости. Утре ще бъдат на митинг.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място) Това е ариергардът на нацията.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не знам какви са, но това е едно сдружение, което излиза утре на протестен митинг пред Министерския съвет във връзка с приватизацията, която е записана там. Интересното е защо онези хора знаят, че в Стратегията сме предвидили приватизация …
Разбира се, тази приватизация на здравните заведения е съобразена с някои особености в нашата страна. Казали сме категорично: приватизация – да, но на онези лечебни заведения, които не могат да бъдат издържани, които не са стратегически. Не може да си позволим да приватизираме нашите университетски болници, областните болници, но всичко останало може да бъде приватизирано, разбира се, при условия, които ще бъдат определени от общинските съвети. Знаете, че голямата част от тези здравни заведения са подчинени на общинските съвети и на кметовете. Следователно, ако общинските съвети и кметовете решат да бъдат приватизирани тези здравни заведения, никой не може да им попречи. Ако, разбира се, вие, уважаемите господа депутати, вдигнете мораториума върху продажбата и приватизацията на здравни заведения. Вие знаете, че този мораториум продължава да съществува и пречи в момента на приватизацията. Освен това никой и нищо не пречи обаче на публично-частното партньорство. Ето, ние обявяваме категорично, че може в здравните заведения да се въведе публично-частното партньорство, което може да доведе и до по-добро финансиране, по-добра издръжка на здравните заведения. Това нещо също е записано в цялата Здравна стратегия.
По един от основните въпроси – за демонополизацията на Националната здравна каса. Ако някой е чел мои предишни изказвания, аз съм категорично против този начин на Единния лекарски български съюз …
Задължително Единен български фармацевтичен съюз, Единен български зъболекарски съюз, Единна каса и т.н. Доктор Руденко Йорданов обърна внимание – не е това правителство причината да има такава монополизация на дейности и на съюзи. Не е причината! Причината е друга. Преди малко д-р Колчаков каза, че това е било за онзи етап. Може би да е било правилно тогава, но ето, че сега се оказва спънка в развитието на здравната ни система. Тази демонополизация, която се предвижда да стане евентуално, може би ще бъде осъществена. Не мога да кажа кога, защото това най-малко зависи от министъра на здравеопазването или от Министерството на здравеопазването по принцип, а зависи най-вече от вас, депутатите.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Зависи, зависи!
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Вие решавате и ако решите да има демонополизация, може да стане.
Не е факт. В момента съществуват 14 доброволни здравноосигурителни дружества. Многократно сме разговаряли с тези дружества. Искахме да натрупат повече капитали, да имат повече средства, които да бъдат вложени в здравеопазването. Няма такъв министър и такова ръководство, което не би приело тези средства, които ще подпомогнат категорично здравеопазването. Но вижте в продължение на колко години стоят на един лимит – бяха около 15, сега ми се струва, че са около 20 милиона. Те искат ние да направим демонополизацията и да им раздадем тези пари, които се намират в Националната здравноосигурителна каса. Следователно това нещо е нож с две остриета. Готов съм, ако искате, да направим един референдум. Това би било най-разумното – не да го решаваме на политическа основа, а да направим референдум сред българския народ, понеже винаги говорим за демокрация, а тя позволява такова действие. Нека да направим референдум в страната как биха предпочели – единна каса, която да пази парите на данъкоплатците или да има 15, или 16, или повече каси.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): От една каса най-лесно се краде.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Бъдете сигурни, че няма да бъдат оставени 15, сигурно ще станат и 20, и повече.
Друг е въпросът, който поставиха нашите коалиционни партньори от ДПС – да има така нареченият втори стълб с доплащането от 6 на 8 или 9%. Това пак вие трябва да го решите. Обръщам внимание – вие трябва да го решите! Някои от вас непрекъснато само критикуват, а когато стане въпрос за решителни действия, обикновено казвате: това трябва да направи Националната здравноосигурителна каса, това трябва да направи министърът или Министерството на здравеопазването и т.н. Вие трябва да решите! Обаче след това трябва да решим къде отиват тези 2 или 3% - в Националната здравноосигурителна каса или можем да дадем тези пари на няколко каси. Защото ако бъдат дадени на всичките 15 здравноосигурителни дружества, ясно ви е какво ще се получи. Ще раздадем много милиони. Имайте предвид, че 2% ще бъдат някъде около 600 милиона. Всеки един процент горе-долу отговаря на 300 милиона, малко повече. Шестстотин милиона ще бъдат раздадени на доброволните осигурителни дружества.
Тук вече се поставя другият въпрос: добре, на какъв принцип ще бъдат харчени тези пари, на солидарния принцип ли...
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Хората ги дават, не ги дават партиите, не ги даваме ние.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Изслушайте ме за какво става въпрос! При солидарния принцип всеки внася, а ползва този, който има нужда. Това е солидарният принцип. Можем да направим и друго нещо и тогава мисля, че хората няма да ни се сърдят. Да внесем тези 2% в доброволните здравноосигурителни дружества, но те да бъдат ползвани само за онези, които са се осигурили. И освен това тези пари да не бъдат давани за всички, а да бъдат съхранявани за онези, които са се осигурявали, за семействата им и да бъдат предавани по наследство.
Това са въпроси, които не може да ги реши министерството, а може да ги реши само Народното събрание, депутатите, които участвате в работата на Народното събрание.
Тук искам да се върна към следното. Вие непрекъснато говорите за Националната здравноосигурителна каса, колко тя е непопулярна, какви неща прави. Особено медиите говорят за това. Благодаря на депутатите, че този път бяхте много въздържани. Благодаря ви, че ни подкрепяте.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Подкрепяме ви.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря ви за това, но имайте предвид, че там са хора, които се трудят, които работят, които се опитват средствата, които имат, да ги преразпределят по някакъв начин. А когато говорите, че се наливат пари в здравноосигурителната система и те просто изтичат, това е просто като мехлем за финансовите органи, когато вие – лекарите, здравните работници кажете, че парите се наливат и изтичат като в пустинен пясък. И те казват: “Добре, ние няма да даваме пари, защото те изтичат и изчезват някъде”.
За какви пари говорим, уважаеми депутати? България разполага в здравеопазната система с 1 млрд. евро – 2 млрд. 215 млн. лева. Това е за цялата система.
Извинявам се, че ще ви отнема от времето, но искате ли да ви цитирам само няколко болници в Европа и Азия с колко пари разполагат?
В Аахен, предполагам, че половината от вас не знаят къде се намира гр. Аахен, който е на границата между Германия, Белгия и Холандия, е 400 милиона годишно бюджетът на болницата.
Болницата “Хадаса” в Израел, в Йерусалим, също разполага с 400 млн. евро, като държавата додава още 20 до 30% като доплащане. Останалите пари се получават чрез фондовете, чрез здравноосигурителната система и държавата доосигурява само 20 30%.
И вие говорите, че в България в здравеопазната система се наливат пари. За какви пари става въпрос?! И искате имплантите да бъдат заплащани. Имплантите и всички останали средства – апаратура – диагностична и лечебна, струва точно толкова, колкото струва в Германия и Франция. И ние с тези средства трябва да осигурим качествено диагностично обслужване на хората, да осигурим качествени ортопедични и хирургични интервенции. Разберете, парите са недостатъчни.
Тук се връщаме на другия въпрос: може ли държавата да отдели повече? Битката е за повече пари от тези, които има държавата. България не е Германия и не е Израел. Израел с 5 милиона население в националната им система се въртят някъде около 7 млрд. евро, т.е. 14 млрд. лв., а в България – 2 млрд. лв.
И аз питам следното: можем ли с тези средства, с които разполагаме, да имаме същите възможности, както тези страни? Категорично и ясно е, че това не е възможно.
Тоест ние трябва да намерим този механизъм, при който със средствата, с които разполага държавата, да можем да удовлетворим нашите граждани.
И ето го големия парадокс. Големият парадокс е, че непрекъснато се говори, че болните нямат достъп, че трудно били обслужвани. Вижте другия парадокс. Изведнъж се оказва, че вместо да лекуваме 1 милион граждани, за тази година ние лекуваме 1 млн. 600 хил. българи. И къде е тук затруднението в достъпа, има ли затруднение?!
Не зная дали господа депутатите знаят, че в Англия – една стара капиталистическа държава, за да си направиш протеза, се чакат две години. Това трябва да се разбере. И няма смисъл непрекъснато да говорим и повтаряме едно и също. В България с тези средства, с които разполагаме, това може да даде здравеопазването.
Освен това непрекъснато говорим, че няма преструктуриране на системата. Ако погледнете за последните десет години как е вървяла нашата здравна система, сами ще се убедите, че има преструктуриране, но не е завършено. Аз повтарях многократно: нямаше областна болница в България, която да има по-малко от 1000 легла. Идете и проверете сега в момента, че нито една от големите болници в областите няма повече от 400 легла. Това означава, че болничните легла са намалени с 2,5 пъти. В България имаше 60 хил. сестри, сега сигурно са останали около 40 хиляди, не знаем колко точно, лекарите и т.н.
Затрудненията дойдоха от това, че законодателството, което беше създадено в онзи период, когато България преминаваше от една форма на управление към друга форма, хората, които правеха тази система, не бяха наясно какво трябва да се извърши. И ние сега трябва непрекъснато ад хок да извършваме действия, които да ни доближат до онази система на европейските напреднали и в икономическо, и във финансово, и в здравно отношение страни.
Когато се критикува и се говори за това нещо, трябва всичките тези неща вкупом да се имат предвид. Няма смисъл да се обвиняваме. Убеден съм, че онези, които са правили тези промени някога, не им е било ясно, не са го направили нарочно.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Напълно наясно ни беше, господин министър, на Вас не Ви е ясно.
МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Не им е била ясна системата, какво трябва да направят.
Ако ви е било напълно наясно, тогава още по-лошо за вас!
В заключение, за да не говоря повече, искам да ви уверя, че националната здравна стратегия е готова. Към нея има така наречения план за действие и то за трите години – 2008-2010 г., защото по принцип 2007 г. отпадна. Има национална здравна карта, която също вие трябва да приемете. Представям си какъв дебат ще се води, когато ще приемем тази национална здравна карта. Тя има един основен елемент и той е дали тя да бъде задължителна или препоръчителна. Ако вие, уважаеми господа депутати, приемете националната здравна карта за препоръчителна, то нищо няма да се случи. Тя трябва да бъде задължителна, защото ние определяме параметрите на болничните здравни заведения, на лекарите, които ще работят там, на всички здравни работници. Ето още един проблем, който ще възникне през следващите седмици.
В заключение, още един път ви благодаря за това, че имаше консенсус по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за това, че там нещата биха били много по-добри, сигурен съм, ако имаше повече пари. Но вие разбирате, че това са възможностите, толкова пари сме изкарали като държава, това е преразпределението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Гайдарски.
И тъй като няма други желаещи за изказване по този законопроект... (Реплики на н.п. Атанас Щерев.)
Господин Щерев, вероятно не сте били в залата, защото преди изказването на господин Гайдарски аз подканих народните представители и установих, че няма желаещи.
Заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! В зала „Запад” има друга дискусия с профсъюзите по отношение на бюджета, така или иначе трябва да се присъства на различни места, за което се извинявам – че говоря след уважавания проф. Гайдарски.
За проблемите, за актуализацията на бюджета сега, за това, което възниква, не носят отговорност нито Касата, нито министърът на здравеопазването – това са проблеми на управляващата коалиция, на правителството и по-точно, бих казал, на Българската социалистическа партия, затова защото ние не можем да седнем в управляващата коалиция и да изградим определен списък от неща, които трябва да бъдат направени и които наричаме реформа. Аз съм абсолютно сигурен, че от опозицията ще ни подкрепят, ако кажем наистина да правим някаква реформа.
Ето, д-р Адемов знае много добре, предлага се увеличение на здравната вноска с друг тип разширяване на осигуряването. Каква е вашата позиция? Не е най-доброто, ние сме убедени, че това не е най-доброто предложение, обаче то е по-добро от статуквото.
Второто нещо. Министър Гайдарски говори за активизиране на доброволните фондове. Няма как да се активизират доброволни фондове, ако няма регламентирано доплащане. Това трябва да го разберете в края на краищата. Хората не можели да доплащат – доплащат като попове навсякъде, във всяка болница, всеки един, който влезе в болницата!
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Незаконно само че!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Регламентираме доплащането и тогава всеки, който доплаща, отива и си прави осигуровка, и му излиза три пъти по-евтино! Нямате политическата воля да подкрепите това доплащане, защото това ще активизира здравното осигуряване и ще доведе до нов тип отношения. На вас ви е удобно по този начин.
Професор Гайдарски, правителството отговаря за Касата. Касата не е независима. Правителството има 50% квота в Общото събрание. Не се правете, че не знаете това нещо. Заместник-министърът на здравеопазването е председател на Управителния съвет на Касата. Общото събрание се проектира в Управителния съвет на Касата. Министърът на здравеопазването прави основния пакет, тоест политиката на Касата. Министърът на здравеопазването прави наредбите. Министърът на здравеопазването подписва Рамковия договор, иначе той е невалиден. Как можете да говорите, че не е държавна Касата? Ние направихме тази промяна, защото в Касата започнаха да правят каквото си искат и казват, съжалявам, че споменавам това - навремето дойде господин Софиянски и каза: „Касата е независима, вие не можете да ми държите сметка”. Как така не можем да държим сметка? Не казвам, че това е добро, но е по-добро от съществуващата система да се пилеят наляво и надясно пари. Държавата отговаря, правителството отговаря за Касата. Не бягайте от тази отговорност въобще!
Политики. Вие предпочитате по един начин да се дават парите за здравеопазване. Обръщам се към депутатите от Българската социалистическа партия.
Сега искате актуализация на бюджета, добре. Задълженията на болниците са около 250 милиона към м. юли т.г., от които 50 милиона просрочени дългове. Те трябва да се покрият, няма как да не се покрият. Самите вие казвате, че в новия Бюджет 2008 за здравеопазване се дават 350 милиона повече. Значи общо излизат над 600 милиона. Дайте да увеличим вноската и даването да стане по друг начин – чрез увеличената вноска да имаме здравноосигурителни плащания. Вие натоварвате данъкоплатеца от данък общ доход, от корпоративен данък, от ДДС – тези пари идват в здравната система. Държавата да ги разпределя – това е рефлекс при вас! Държавата да разпределя! Ако Касата беше отделна и тя има здравноосигурителна вноска или Касата е независима – като е лошо това държавата да отговаря, дайте да го върнем! Да бъде независима Касата, а председателят на Управителния съвет да се избира от Народното събрание. Ето, дайте да го предложим.
Въпросът е, че нещо трябва да стане. Ако това не стане, следват процесите, които станаха в образованието. Не го искам, но просто чувствам това нещо. Когато преди два или три месеца министър Вълчев предложи стратегията за образование, всички ние много се радвахме. Обаче когато дойде време нещата да се правят, защото реформата е болезнен процес – всички го знаем, разбираме го много добре, нашето правителство четири години отлагаше този процес - сега, за съжаление, не можем да го отлагаме повече. Това искам да кажа. Отлагайки реформите в образованието и здравеопазването, мислехме, че по някакъв начин ще могат да се балансират нещата. Видяхте какво стана с учителската стачка – не можем да елиминираме исканията на повече от 100 000 души. Положението в здравеопазването е същото. Не можем да спрем реформите и те трябва да бъдат в Бюджет 2008. Това е основното.
Моят призив е към министъра на здравеопазването, към колегите от Българската социалистическа партия: дайте да видим какви предложения има, за да можем да ги вкараме в бюджета. Наред с парите за здравеопазването да бъдат предвидени определен тип реформи. Ако не можем да го направим, ще берем плодовете за това. Дори сега да приемем този законопроект с актуализация на бюджета, той е рецидив от миналото – по какъв начин се вкарват парите в здравеопазването. Този начин е лош! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за реплика.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Откакто съм седнал от лявата страна на тази зала, все съм момче за биене. Говорих за регулативните стандарти, въведени през 2000 г., които ние онаследяваме и казваме: добре, хайде, ще ги провеждаме и в болничната помощ. – „Помощ, болшевиките идат!” Ние просто го прилагаме, не сме го направили.
Полуодържавихте Касата. Сега казваме: хубаво, хайде да действа, да я направим по-функционална, по-действена. - „Помощ, болшевиките идат!” Омръзна ми.
Моля ви, конструктивният подход не предполага вие, отдясно, непрекъснато да ни упреквате в болшевизъм, след като сте пределно наясно, че сме приели всички принципи на демокрацията, след като сме приели, че когато вземаме публични средства, не можем да ги харчим безотговорно. Тук става дума не само за степента на отговорност, а за степента на отговорност на управляващите, защото пак ние, ако издъним бюджета, ще викате: „Болшевиките го направиха!”. (Реплика от народния представител Иван Колчаков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Софиянски, заповядайте за втора реплика.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министре, уважаеми колеги! Репликата ми е по-скоро съгласие с господин Щерев, защото наистина Касата отстояваше независимостта си, докато аз бях председател – през първите години. Наистина след това, през четирите години управление на НДСВ, а сега още повече, се върнахме крачка назад към много по-силна централизация.
Ще направя съвсем кратко изказване. Логиката на Касата беше правилна, тя имаше независимост, като балансът вътре се постигаше със структурата на Общото събрание. Структурата на Общото събрание имаше такава представителност, в която бяха защитени интересите както на лекарското съсловие, така и на Министерството на здравеопазването. По този начин ние вземахме решения и тогава осъществихме реформата. Когато водим тази дискусия, винаги трябва да имаме предвид, че Здравната каса осъществява политиката на правителството и няма защо да я товарим с напрежение и с обвинения за нейната дейност. Ние трябва да потърсим политиката, която правителството приема. Оттам нататък Здравната каса е инструментът, който ще осъществява тази политика. Мисля, че в този дебат, който се води, малко бъркаме основната тема. Ако имате ясна стратегия, Касата естествено ще следва тази стратегия. Въпросът е, че ми се губи нормалната стратегия. Виждам, че има и конфликт в самото мнозинство по отношение на това, което трябва да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Трета реплика - д-р Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър, уважаеми доц. Щерев! Ние с Вас многократно сме дискутирали тези проблеми. В по-голямата част от нещата, които казахте, намираме допирни точки и съгласие, но аз искам да кажа все пак, че има разлика в това, което Вие казвате и това, което ние смятаме, че е правилно.
Искам да Ви репликирам само в частта, в която Вие говорехте за така наречените нерегламентирани плащания. Нашият подход е съвсем различен от Вашия подход – ние не сме съгласни нерегламентираните плащания да ги узаконим и да ги превърнем в регламентирани плащания. Затова имаме различен подход, защото ние сме за това да направим така, че системата да не води до потребността от нерегламентирани плащания, тоест да няма дефектна продукция, което се налага след това да се изправя. В това е разликата между нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Щерев, имате думата за дуплика. Заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин министър, дами и господа депутати! Да отговоря първо на д-р Адемов – никога ние не сме искали узаконяване на нерегламентирани плащания. И Вие го разбирате много добре. Става въпрос само за узаконяване на регламентирани плащания, които никъде не влизат в бюджета на здравеопазването. И го знаете много добре това. Аз по същия начин мога да Ви кажа, че Вие искате тристълбова система, ама тя не е най-добрата, защото с втория стълб знаете ли какво ще стане?! Така не се достига до общи позиции, д-р Адемов.
По отношение на господин Софиянски искам да кажа, че аз винаги съм го подкрепял за всичко, което е направил, независимо от публичните атаки срещу него – и за Банята, и за Халите и за какво ли не, затова защото е трудно да направиш нещо. Най-лесно е да критикуваш, но през 2003 г., когато господин Софиянски беше председател на Управителния съвет на Касата, разходите за лекарства започнаха от 18 млн. лв. на месец и достигнаха до 40 милиона месечно. Това предполагаше почти фалит на Касата в посока на лекарствата. Тогава казахме, че някой трябва да носи отговорност за това. Тогава направихме промените и само за няколко месеца се върнаха към нормалния разход на лекарства. Ето затова съм го упрекнал господин Софиянски, защото той носеше отговорност тогава като независимост на Касата.
А на д-р Руденко Йорданов искам да кажа: Вашата партия е приела принципите на демокрацията, тя е европейска партия. Сигурен съм в това и съм го казвал много пъти, но вие не сте приели принципите на пазарната икономика, не искате да ги приемете, а няма начин да не ги приемете, д-р Йорданов! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме по-нататък – има ли желаещи за изказване?
Още веднъж подканям най-любезно народните представители да кажат желаят ли да вземат думата или не. Няма желаещи. С това приключва дискусията на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. Гласуването ще стане утре или в петък.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ.
Има доклад на Комисията по културата.
Госпожо Чилова, заповядайте, за да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми господин председател, бих искала да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Иван Токаджиев – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Виждам, че има съгласие господин Токаджиев да бъде допуснат в пленарната зала. Няма възражения, затова моля да поканите заместник-министъра на културата господин Токаджиев да заповяда в залата.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Има Доклад относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-26, внесен от Министерския съвет на 28.06.2007 г.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 има предложение на народния представител Любен Дилов, което комисията подкрепя. То е идентично с текста на вносителя за т. 1.
Има предложение от народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева по § 1.
Предложението е оттеглено в заседание на комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 със следната редакция:
“§ 1. В чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
“3. поддържа и води регистър по чл. 19, ал. 1 и регистър на държавното подпомагане на производството, разпространението и показа на филми”.
2. Създава се нова т. 4:
“4. в срок до 31 март на текущата година представя на министъра на финансите годишен доклад съгласно Закона за държавните помощи относно държавното подпомагане на филмовата индустрия на базата на отчетените данни за предходната година, който се публикува на Интернет страницата на агенцията”.
3. Досегашните т. 4-12 стават съответно т. 5-13.
4. създава се т. 14:
“14. подпомага дейността на Бюро МЕДИЯ – България.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 и § 3.
По § 4 има предложение на народния представител Любен Дилов.
Комисията подкрепя предложението.
По § 4 има предложение на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 със следната редакция:
“§ 4. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Националният съвет за кино се назначава за срок 2 години със заповед на изпълнителния директор на агенцията и се състои от 12 членове – лица, които имат висше образование с образователно-квалификационна степен “магистър” по специалност в направления “Изкуства” или “Социални, стопански и правни науки” и най-малко 5 години стаж в областта на филмовата индустрия.
(2) Членовете на Националния съвет за кино се определят по предложение на професионалните сдружения и на юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия. В състава на Съвета задължително се включва един представител, определен от агенцията.”
2. В ал. 3:
а) създава се нова т. 3:
“3. разработва, обсъжда и предлага на изпълнителния директор на агенцията проекти на нормативни актове в областта на филмовата индустрия по предложение на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия.”
б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.”
По § 5 има предложение от народния представител Любен Дилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
По § 5 има предложение на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 със следната редакция:
“5. Член 10 се изменя така:
“Чл. 10. (1) Националните художествени комисии по игрално, документално и анимационно кино се назначават със заповед на изпълнителния директор на агенцията за срок една година. Всяка от комисиите се състои от 9 членове, 8 от които предложени от професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия, и един член, определен от агенцията.
(2) Националните художествени комисии по игрално, по документално и по анимационно кино разглеждат постъпилите проекти, оценяват ги по критериите на чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 5 и ги класират за държавно подпомагане с мотивирано решение за всеки проект.”
По § 6 има отново предложение на Любен Дилов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение и на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева, което също е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 със следната редакция:
“§ 6. В чл. 11 ал. 1 и 2 се изменят така:
“(1) Националната комисия за категоризация на филми се назначава за срок две години със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Тя е организирана в осем равнопоставени състава от по седем членове.
(2) Всеки състав на комисията по ал. 1 се състои от:
1. представител на Министерството на културата;
2. представител на Министерството на образованието и науката;
3. трима представители, определени от Националния съвет за кино;
4. представител, определен от агенцията;
5. психолог.”
По § 7 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага параграфът да отпадне.
По § 8 има предложение на господин Дилов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Йорданов и Алексиева, което също е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, който става § 7 със следната редакция:
“§ 7. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 1 се изменя така:
“1. четирима представители, определени от професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия;”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Финансовата комисия извършва експертна оценка съгласно критериите по чл. 27, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и предлага на изпълнителния директор на агенцията размера на държавното подпомагане за всеки отделен проект за филмопроизводство, за разпространение, за промоция и за кинопоказ.”
По § 9 има предложение на господин Дилов.
Комисията не подкрепя предложението относно чл. 14, ал. 2, което е следното:
“В чл. 14 ал. 2 се изменя така:
“(2) Професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, са тези, които в целите, посочени в учредителните им актове, съответстват на предмета на този закон.”
Предложение по § 9 имат господин Йорданов и госпожа Алексиева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 8 със следната редакция:
“§ 8. Член 14 се изменя така:
“Чл. 14. (1) Два месеца преди изтичане на мандата на всеки от органите по чл. 8, ал. 1, министърът на културата оповестява списък на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, както и техните квоти.
(2) Едно и също лице не може да бъде предлагано в органите по чл. 10 за два последователни мандата.
(3) Правомощията на членовете на органа по чл. 8, ал. 1 могат да бъдат прекратени предсрочно с подаване на оставка или при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца, или при смърт.
(4) В случаите по ал. 3, в едномесечен срок изпълнителният директор на агенцията назначава нов член за срок до края на мандата на освободения член, по предложение на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел, оповестени и предложени по реда на ал. 1. В този случай сдруженията и юридическите лица по ал. 1 предлагат представител в 14-дневен срок.”
По § 10 има предложение на народния представител Любен Дилов.
Комисията не подкрепя предложението. То е следното:
“В чл. 16 се създава нова ал. 4:
“(4) Превишението на приходите по ал. 3 от този член и средствата по чл. 17, т. 1 над разходите по чл. 18, ал. 2 в края на годината е преходен остатък. Средствата се съхраняват по извънбюджетна сметка на агенцията.”
Аналогично е предложението на господин Йорданов и госпожа Алексиева – в чл. 16 се създава ал. 4 със следното съдържание:
“(4) Превишението на приходите по ал. 3 от този член и средствата по чл. 17, т. 1 над разходите по чл. 18, ал. 2, в края на годината са преходен остатък.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Дилов. Вашето предложение по § 10 не се приема.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Госпожо председател на комисията! Излишно е да се убеждаваме във важността на киното, да си цитираме Ленин кое за нас е най-важното изкуство в момента. Извън качеството му на изкуство киното е универсален език, който е част за жалост от липсващата българска национална стратегия за представяне на публичен образ на България в света и особено в рамките на Европейския съюз.
Усилията на нашата комисия бяха насочени да гарантираме поне седем пълнометражни филма със средна постановъчна стойност, с участие на държавни средства и да регламентираме този ред. В процеса на нашите дебати бяхме запознати с проблем, който ние не сме в състояние да решим освен със специален закон. Спецификата на киноиндустрията е такава, че започнал един процес, по който са отпуснати средства, се влияе твърде силно от субективни фактори – примерно разболява се звездата в кинопродукцията, и той не може да бъде продължен в рамките на текущата финансова година. За жалост философията на българския Закон за бюджета е такава, щото не предполага да съществува изобщо терминът “преходен остатък”. Казано за лаиците в залата – парите, които са отпуснати за филма, трябва да се върнат или да не се вземат, а през новата година – нов късмет. Тоест продукцията спира. Като краен ефект производството се оскъпява изключително много и се създават много неприятности.
Нашето желание е да създадем специална сметка към Министерството на културата или към Фонд “Култура” – Фонд “Кино”. Това няма как да бъде реализирано в общата правна философия в момента, която регламентира бюджетът. По тази причина ние бяхме склонни да отстъпим и да не водим пунически войни за нашето настояване, а именно средствата, които не са реализирани, да остават в бюджета за следващата година. Заедно с гилдията се договорихме (искам да го кажа пред вас и да ви направя съпричастни, вярвам, че и господин Руденко Йорданов ще вземе отношение) да положим бързи усилия, за да направим специален закон за Фонд “Българско кино”. България е имала от 30-те години насам такива фондове. Имало ги е почти до навечерието на демокрацията, когато ни сполетяла тази голяма радост – финансов валутен борд, който забранява трупането на извънбюджетни сметки във фондове. В момента, ако не бъркам, съществуват два фонда – Национален дарителски фонд “13 века България” и Фонд “Култура”, които се занимават с тази или подобна проблематика.
Затова взех думата сега, за да ви обясня, че нашето намерение е да имаме извънбюджетна сметка. Тя може да бъде защитена само в специален закон, който се надявам с вашата подкрепа да бъде факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Изкушен съм да взема думата по този текст – по § 10, който би трябвало да стане § 9, защото имам отношение към филмопроизводството като човек, който се е занимавал със сценарна дейност. Имам реализирани игрални филми и познавам същността на процеса.
А в същността на този процес освен всички други художествени параметри има едно много важно условие – той да не бъде прекъснат по различни причини. Защото веднъж прекъснат, целият снимачен колектив се пренасочва или към друга дейност, или прави пауза, която неминуемо оскъпява продукцията. И ако ние приемем хипотезата, че имаме заложени финансови средства в една бюджетна година за определен игрален филм, който е спечелил конкурса, започва предснимачната подготовка, започва снимачният период, похарчени са половината от парите, годината свършва. Снимачният период трябва да продължи, но той влиза вече в следващата бюджетна година и липсата на възможност процесът да бъде непрекъснат влияе и на художествените параметри, оскъпява продукцията и може, най-общо казано, да провали производството на един игрален филм.
От тези мотиви бяхме водени - моя милост, госпожа Алексиева, а както виждам и господин Любен Дилов. Отваряйки една скоба, припомням на членовете на комисията и на останалите народни представители, че всички обсъждания в комисията на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия станаха с активното участие на гилдията на филмовите дейци, както и на Националния филмов център. Това е един добър пример за сътрудничество на законодателната и изпълнителната власт със сдружения от гражданското общество.
Когато обаче дойде отрицателното становището на Министерството на финансите, че начинът, по който се изпълнява бюджетът на държавата, не допуска наличието на преходен остатък дори и след такива сериозни аргументи, които изтъкнах, свързани със спецификата на филмопроизводството, дискусията отиде в посока дали е възможно ние да приемем идеята на господин Любен Дилов и господин Николай Михайлов. Те представиха един текст в комисията, който все още не е толкова съвършен, че да бъде приет и няма да може да стане действащ текст. Затова преди да обявя дали оттеглям предложението си, аз искам да чуя заместник-министър Токаджиев, който да сподели с аудиторията в пленарната зала дали Министерството на културата е склонно да приеме една перспектива за създаване на фонд “Българско кино”, който вече няма да попада под ударите на тази система на бюджетиране в България, която не позволява преходен остатък, и ще може да осигурява непрекъснатост на процеса, ще може да осигурява финансиране от А до Я при производството на един филм. Ако Министерството на културата е склонно да приеме това и сме готови в едни съкратени срокове да направим нов закон, който да визира точно структурата, функциите и задачите на един фонд “Българско кино”, то аз съм склонен да оттегля предложението си. Но преди това моля Ви, господин председател, да поканите да чуем господин Токаджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да изразя огромната си благодарност към народните представители членове на Комисията по култура и към нейния председател за изключително ползотворната работа по прецизирането на текстовете между първо и второ четене. Искам да се присъединя към доводите както на господин Любен Дилов, така и към това, което преди малко каза господин Йорданов. Ние с него сме работили заедно в сферата на киното, неговите доводи са изключително професионални, те са вътре от кухнята. Ние ги приемаме и смея от тази висока трибуна да уверя народните представители, че експертите в Министерството на културата вече работят по този въпрос. Те събират и синхронизират европейското законодателство, добрите практики, както и на трети страни, включвам държавата Израел, където има една нова законова норма в тази посока. Надявам се на доброто отношение на народните представители, за да може проектът за създаване на национален фонд “Българско кино” да стане факт в най-скоро време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Йорданов, имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Удовлетворен съм от отговора на заместник-министър Токаджиев. Това ми дава вече моралното право и основание да оттегля моето и на госпожа Алексиева предложение за § 10, защото, убеден съм, всички аргументи не само ще бъдат чути, но ще бъдат разбрани и ще бъдат приведени в действие, за да можем да постигнем целите, които си поставихме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Аз не бих искал да правя коментар, но мисля, че законите, които приема нашето Народно събрание не трябва да противоречат на Закона за изпълнение на държавния бюджет. Този въпрос трябва да се съгласува с министъра на финансите при всички случаи. Но това е друга тема.
Продължаваме нататък, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Има предложение на народния представител Любен Дилов за създаване на нов § 10а.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева за създаване на нов § 10а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 10а, който става § 10, със следната редакция:
“§ 10. В чл. 17 т. 1 се изменя така:
“1. субсидия за агенцията, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 7 игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация;”
Има предложение на народния представител Любен Дилов за създаване на нов § 10б. Това предложение беше оттеглено на заседанието на комисията.
Аналогично е предложението и на господин Михайлов, което също е оттеглено в заседание на комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 със следната редакция:
“§ 11. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “европейски страни и със страни” се заменят с “държави, страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция и с държави”.
2. В ал. 2:
а) в т. 3 числото “85” се заменя с “80”;
б) създава се т. 4:
“4. до 5 на сто – за финансиране по чл. 30а.”
По § 12 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14 със следната редакция:
“§ 14. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думите “европейските страни и с други страни” се заменят с “държавите, страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция и с други държави”, а след думата “индустрия” се поставя запетая и се добавя “както и на европейски филми”;
б) в т. 3 думите “номинирани в международни фестивали” се заличават.
2. В ал. 2 накрая се добавя “в съответствие с изискванията на Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му”.
3. В ал. 3 се създава изречение второ:
“Преди изплащане на последната част лицата, получили държавно подпомагане, представят финансов отчет за извършените разходи, заверен от независим финансов одитор.”
4. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Членовете на националните художествени комисии, финансовата комисия и служителите на агенцията не могат да кандидатстват за финансово подпомагане по реда на този закон.”
5. Създава се нова ал. 6 и ал. 7:
“(6) Член на орган по чл. 10 и по чл. 13, който е напуснал състава му, не може да кандидатства за финансово подпомагане по реда на този закон до изтичане на мандата на съответния орган.
(7) Юридическите лица, в чиито органи на управление, контрол или надзор изпълнителният директор на агенцията участва или получава под каквато и да е форма възнаграждение от тях, не могат да кандидатстват за финансово подпомагане по този закон.”
6. Досегашната ал. 6 става ал. 8.”
По § 15 има предложение от народния представител Любен Дилов, което не е подкрепено относно чл. 28, ал. 1, т. 3 и ал. 2, а именно:
“3. създаване на филми при условията на продукция с финансовото участие на Българската национална телевизия или с друг телевизионен оператор с национален обхват;”.
В ал. 2 остават думите: “и повече от 80 на сто от бюджета на съответния предлаган проект”.
Комисията подкрепя по принцип предложението относно чл. 28, ал. 5.
Има предложение от народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева.
Предложението по т. 1 е оттеглено в заседание на комисията.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2, а именно – ал. 2 отпада.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, това е може би едно от малкото места в този законопроект, по което нямаме съгласие в комисията и сега ще се опитам да ви изясня къде е разликата.
Става дума за различното законово третиране на термините “копродукция” и “финансово участие”. Веднага ви казвам в прав текст – става дума за статута на Българска национална телевизия като копродуцент в създаването на български игрални филми.
Ако си спомняте от своята бурна младост, всички сериозни продукции, които имахме удоволствието да гледаме по националната телевизия, бяха произведени най-вече в киноцентъра в Бояна по поръчка на Българската национална телевизия. Тя никога не е била копродуцент. И в този закон ние желаем участието на Българската национална телевизия и други телевизии с национален обхват да бъде на ниво финансово съучастие, а не копродукция.
Защо? Защото от копродукцията следват няколко права за копродуцента, които са най-често противоположни на интереса на самия филм.
На първо четене, националната телевизия, независимо дали е БНТ, bTV или Нова телевизия, няма никакъв интерес продукт, който е създаден с нейно участие, да се излъчва и по други телевизии. Просто тя предпочита да го държи само за себе си. Съвсем естествено това обрича един такъв продукт на едно, две, максимум три излъчвания годишно в рамките на тази телевизия, а хората, създали този продукт, този филм – режисьори, сценаристи, актьори, автори на музика, целият този колективен труд пък има съвсем обратния интерес – този филм да се гледа колкото се може повече, за да получи колкото се може повече одобрение.
В този смисъл дори от волята на копродуцента – националната телевизия, зависи дали филмът ще ходи на фестивали или не. Зависи дали ще бъде предлаган на добра цена на чуждестранни медии или не.
Аз самият съм се опитал да купувам от името на чуждестранни продуценти от Българската национална телевизия съвсем незначителни видео материали, които те да използват в свои продукции, и знам за какъв бюрократичен ужас става дума и за каква трудна процедура и трудна схема да ползваш нещо, на което копродуцент е националната телевизия.
Моят професионален път е свързан със статута на опитно животинче в областта на законотворчеството на тема авторски права и телевизия. От 1991 г. няма експеримент в областта на правото, който да не е приложен върху скромната ми фъфлеща особа по времето на “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове” и т.н., и т.н. Копродукции външни, вътрешни, всичко това го знам по гърба си. И знам, че в момента – затова толкова горещо пледирам, най-добрата възможност, която има, за да защитим едновременно интереса и на националните телевизии, но и на производителите на филми, е да запазим терминологията само “условията на продукция с финансовото участие”, а не “копродуцент”.
Ако Българската национална телевизия желае да произвежда филми и да бъде копродуцент в същинския смисъл на думата, тя има възможност да си направи фирма. Да си направи компания, в която да участва с процент, защото все пак става дума за обществени пари, и тази компания, наравно с другите компании да се състезава за държавна дотация или за привличане на чуждестранни копродуценти и т.н., и т.н. Това е единственото нещо, в което съответно националната телевизия си брани своя интерес. Имаме писма от ръководството на телевизията и за това много колеги в комисията промениха своето мнение, макар че в началото подкрепяха гилдията на кинаджиите.
Искам да ви кажа, че когато финансовото участие на националната телевизия е уредено в един договор, дори и да не е копродуцентски, за да не следват всички последващи утежнения по Закона за авторските и сродното му права - процедура, която е просто с финансово участие, там националната телевизия може спокойно, по шаблон да защити своя интерес на първо излъчване, на първо повторение, дори има право да претендира на процент от последващи продажби. Но давайки й статута на копродуцент върху такива продукции, още повече закона я задължава да подпомага българското кино и да го излъчва – Законът за радиото и телевизията, давайки й статута на копродуцент, ние й даваме една власт, която твърде често не от злонамереност, било от бюрократичност, било по някакви други причини е прекомерна. Тя е излишна и тя само утежнява и натоварва с разправии и най-вече не води до нашето голямо желание българските филми, които се произвеждат, да могат да бъдат видени от колкото се може повече хора.
Това е нашият мотив, заради който ние настояваме да остане именно терминът “продукция с финансово участие”, а не “копродукция”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, аз слушах с голямо внимание тезата на господин Дилов, защото първоначално и аз бях увлечен от тази перспектива – копродуцентските права на Българската национална телевизия да бъдат редуцирани до степен, че тя да бъде само един финансов участник в продуцирането на филмопроизводството. Но признавам, това беше едно увлечение, което с времето отмря понеже, първо, Българската национална телевизия във времето, в което българското филмопроизводство беше свряно някъде под миндера, много режисьори и оператори никъде не можеха да намерят приложение на своите възможности освен в продукция на националната телевизия, пък били те и филмови продукции, тя запази моралното си право да продължи да бъде копродуцент в случаите, в които става дума за разходването на публични средства. Пазарът в момента в България и в областта на филмопроизводството търпи развитие и никой на никого не пречи, ако намери достатъчно финансов ресурс да снима това, което намери за добре, и да му намери пазар, който е готов да приеме този филм.
Затова на този етап аз смятам, че съвсем резонно е да остане сега съществуващия текст в Закона за филмопроизводството, който текст дава право на Българската национална телевизия да участва като копродуцент с всички произтичащи от това задължения. Разбира се, и с всички произтичащи от това права, като условията за копродуцентство са да участва не само с финансов ресурс, а също така и с техника, тъй като публичните средства, вложени в техниката, с която разполага Българската национална телевизия, са още една добра възможност творческите екипи да разполагат с повече възможности, да реализират художествените си намерения и българският зрител да види един добър филмов продукт.
Като приключвам, заявявам, че там, където комисията не е подкрепила предложението ни с госпожа Алексиева по т. 2 – за отпадане на ал. 2, ние го оттегляме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме нататък.
Заповядайте, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15 със следната редакция:
„§ 15. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 думите “европейски страни и други страни”, се заменят с „държави – страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция и с други държави”.
2. В ал. 2 думите „и повече от 80 на сто от бюджета на съответния предлаган проект” се заличават.
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Размерът на средствата за държавно подпомагане на филми по ал. 1, т. 2, когато има осигурено финансиране от чуждестранен копродуцент, не може да надхвърля 20 на сто от средствата за филмопроизводство по чл. 18, ал. 2, т. 3.”
4. В ал. 5 думите „до 10” се заменят с „не по-малко от 10”.
5. Създава се нова ал. 6:
„(6) Размерът на средствата за държавно подпомагане на филм по ал. 1 не трябва да надвишава 50 на сто от бюджета на проекта, а за нискобюджетните филми – 80 на сто от бюджета на проекта.”
6. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
По § 16 има предложение на народния представител Любен Дилов, което е подкрепено от комисията.
Имаме предложение на господин Йорданов и госпожа Алексиева по същия параграф, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 със следната редакция:
„§16. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 6:
„6. в случаите по т. 5 изискванията се обявяват не по-късно от шест месеца, преди датата на провеждане на конкурса.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Националните художествени комисии разглеждат постъпилите проекти, оценяват ги по критериите на чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 5 и ги класират с мотивирано решение за всеки проект.”
3. Създава се нова ал. 4:
„(4) Изпълнителният директор на агенцията издава заповед, с която определя спечелилите конкурса проекти в съответствие с общия размер на финансовите средства по ал. 2, т. 2 в срок 3 дни от решението по ал. 3.”
4. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6 и се изменят така:
„(5) Проектите, определени в заповедта на изпълнителния директор на агенцията по ал. 4, се разглеждат от финансовата комисия, която предлага на изпълнителния директор мотивирано решение за размера на държавното подпомагане за всеки отделен проект. Предложеният общ размер не може да надхвърля обявения размер на финансовите средства по ал. 2, т. 2 и по чл. 30а.
(6) Въз основа на решенията на националните художествени комисии и на финансовата комисия изпълнителният директор на агенцията издава заповед, с която определя размера на държавното подпомагане за спечелилите конкурса проекти.”
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „по ал. 5” се заменят с „по ал. 6”, а думите по „ал. 3 и 4” се заменят с „по ал. 3 и 5”.
6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и се изменя така:
„(8) Заповедта по ал. 6, съответно отказът по ал. 7, се издават в срок 7 дни от датата на решението на финансовата комисия, обявяват се в сградата на агенцията на място, достъпно за всички заинтересовани лица, публикуват се на интернет-страницата на агенцията и се съобщават писмено на кандидата в тридневен срок.”
7. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „Заповедта по ал. 5” и „по ал. 6” се заменят съответно с „Заповедите по ал. 4 и 6” и „по ал. 7”.
8. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думите „по ал. 5” се заменят с „по ал. 6”, а думите „спечелилия кандидат” се заменят със „спечелилите кандидати”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17 със следната редакция:
„§17. Създава се чл. 30а:
„Чл.30а. Държавно подпомагане на български филми, свързани с национални прояви и чествания на събития и бележити дейци, се извършва по предложение на министъра на културата, като българските продуценти кандидатстват пред агенцията на извънредна конкурсна сесия и проектите се разглеждат при условията и по реда на този закон.”
Има предложение на народния представител Любен Дилов по § 18, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева по § 18, което също е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18 със следната редакция:
„§ 18. Член 31 се изменя така:
„Чл. 31. (1) Държавно подпомагане на проекти, за които има осигурено финансиране от чуждестранен копродуцент от държава – страна по Европейската конвенция за кинематографска копродукция или от държава, с която Република България има сключена спогодба в областта на филмовата индустрия, се извършва, като българският продуцент кандидатства пред агенцията и проектът се разглежда при условията и по реда на този закон.
(2) За държавно подпомагане по ал. 1 могат да кандидатстват български продуценти, ако са налице следните условия:
1. средствата за финансирането на проекта, осигурени от чуждестранния копродуцент, са от международен, национален и регионален фонд или институция и/или телевизионен оператор с национален обхват на територията на страната на чуждестранния копродуцент;
2. делът на българския продуцент в бюджета на проекта е не по-малко от 20 на сто за двустранна копродукция и не по-малко от 10 на сто за многостранна копродукция.
(3) Проектът се разглежда на заседание на съответната национална художествена комисия и на финансовата комисия в срок до три месеца, считано от датата на внасянето му. Проектът се разглежда по реда на чл. 30.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така, продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 19 със следната редакция:
„§ 19. Създава се чл. 31а:
„Чл. 31а. Участието на лица, ненавършили 18 години, във филмови продукции на територията на Република България, се осъществява съгласно действащото законодателство и по ред, определен с наредба на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя а § 19, който става § 20 със следната редакция:
„§ 20. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „европейски страни и с други страни”, се заменят с „държави – страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция и с други държави”, а след думата „индустрия” се поставя запетая и се добавя „както и за европейски филми”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Държавното подпомагане на показа на филми се предоставя под формата на целеви финансови средства в размер до 50 на сто от средната цена на билета за предходната година в съответния киносалон или киносалон в кинокомплекс, умножена по броя на местата в него и по броя на прожекциите на филма, за които се кандидатства по ал. 1.”
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Държавното подпомагане на разпространението на европейски филми извън случаите по ал. 2 и 3 се предоставя в размер до 25 на сто от извършените разходи от разпространителя за съответния филм.”
4. Създават се ал. 5 и 6:
„(5) Държавното подпомагане на показа на европейски филми извън случаите по ал. 1 се предоставя в размер до 25 на сто от общите приходи от продадени билети в съответния киносалон или киносалон в кинокомплекс за съответния филм.
(6) Държавното подпомагане на показа на филми по ал. 2 и 4 се предоставя въз основа на проекти, които могат да включват до четири филма.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 21, със следната редакция:
„§ 21. В чл. 34 след думата “международни” се добавя “и национални кинофестивали, седмици и панорами на българското кино”, а думата “фестивали” се заличава.
По § 21 има предложение на господин Дилов, което е оттеглено в заседание на комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 22, със следната редакция:
“§ 22. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Агенцията може да използва филми, създадени с държавно финансово подпомагане за международни културни прояви, като заплаща авторски и сродните им права по сключените договори до погасяване на предоставеното държавно финансиране.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
Има предложение на народния представител Любен Дилов за създаване на нов § 24а. Това предложение е оттеглено в заседание на комисията.
Има предложение на народните представители господин Йорданов и госпожа Алексиева за създаване на нов § 24а. Това предложение също е оттеглено в заседание на комисията.
Има предложение на народния представител господин Дилов за създаване на нов § 24б.
Предложението е оттеглено в заседание на комисията.
Има предложение на народните представители господин Йорданов и госпожа Алексиева за създаване на нов § 24б, което е оттеглено на заседание на комисията.
Има предложение на народния представител господин Дилов за създаване на нов § 24в, което е оттеглено на заседание на комисията.
Има предложение на народните представители господин Йорданов и госпожа Алексиева за създаване на § 24в. То е оттеглено в заседание на комисията.
Има предложение на народния представител Любен Дилов за създаване на нов § 24г, което е оттеглено в заседание на комисията.
Има предложение на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева за създаване на нов § 24г, което също е оттеглено на заседание на комисията.
Има предложение на народния представител Любен Дилов за създаване на нов § 24д, което е оттеглено в заседание на комисията.
Има предложение на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева за създаване на нов § 24д, което е оттеглено в заседание на комисията.
Има предложение на народния представител Любен Дилов за създаване на нов § 24е, което е оттеглено в заседание на комисията.
Има предложение на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева за създаване на нов § 24е, което също е оттеглено в заседание на комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 24ж, който става § 26 със следната редакция:
“§ 26. В чл. 42 след думите “показ на филм” се поставя запетая и се добавя “в зависимост от категорията и вида на филма”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Дилов, имате думата. Заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): В комисията се бяхме уговорили тук да се изкажа д-р Михайлов, защото се засяга една тема, която е хем забавна, хем достатъчно поучителна особено за хората в залата, които са юристи.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че този закон – от чл. 37 нататък, § 22, на няколко места влиза в остро противоречие с Наказателния кодекс на страната. Защото ние третираме понятие “категория Х”, а именно филм, който е натуралистично еротичен. Казано с други думи, това означава порнографски филм. Третираме показа в кина на такива филми, показването на тези филми, даже си позволяваме да ги облагаме с нещо като такса. Тоест плаща се за тях, процент от приходите им се използва, уж, за по-благоугодни цели. Това не е проблем на този закон, тоест тези поправки в настоящия закон отразяват нещо, което съществува в действителност.
Приканвам юристите да се замислят сериозно, защото според сега действащия Наказателен кодекс всички кабелни оператори, които излъчват двата канала “Спайс платинум” и “ХХL”, подлежат на репресия. Те разпространяват порнографска продукция.
Ние сме длъжни, защото копираме и следваме един европейски модел на отношение към различните филми. И даже в бъдещия Законопроект за Фонд “Кино”, когато се третира начинът, по който се таксуват различните филми, или лицензни такси ли ще бъдат, или не знаем още точно, които се внасят в България, за да може част от приходите, които големите холивудски продукции реализират, да отиват за направата на български филми, тогава най-голям процент се предлага върху точно така наречените натуралистично еротични филми. Смятаме това за справедливо, както е справедливо да има висок процент, висок акциз върху порнографските издания от началото на прехода, помните.
Но парадоксът остава – този закон третира проблематика, която според българския Наказателен кодекс е престъпна дейност. Обръщам ви внимание на това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Няма.
Госпожо Чилова, да продължим.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Има предложение на народния представител Любен Дилов за създаване на нов § 24з, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева за създаване на нов § 24з, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на § 24з, който става § 27 със следната редакция:
“§ 27. В чл. 44, в изречение първо, след думата “киносалон”, се добавя “и киносалон в кинокомплекс”.”
Има предложение на народния представител Любен Дилов за създаване на нов § 24е, което комисията подкрепя.
Има предложение на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева за създаване на нов § 24е, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя предложението за създаване на § 24е, който става § 28 със следната редакция:
“§ 28. В чл. 45, т. 1 думата “видеопоказ” се заменя с думите “разпространение на видео, ДВД, Интернет или чрез платен телевизионен канал”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 29 със следната редакция:
“§ 29. В чл. 47, ал. 1 след думите “чл. 40 и 41” се добавя “ако деянието не съставлява престъпление”.”
Има предложение на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева по § 25, което е оттеглено в заседание на комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25, който става § 30 със следната редакция:
“§ 30. В § 1 на Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2:
а) буква “а” се изменя така:
“а) има най-малко 15 точки съгласно Приложение № 1;”
б) буква “в” се изменя така:
“в) финансовото участие на българския продуцент е най-малко 20 на сто от бюджета на филма при двустранни копродукции и най-малко 10 на сто при тристранни и многостранни копродукции и българските елементи са най-малко 10 точки съгласно Приложение № 1.”
2. В т. 3, буква “б” думите “европейските страни” се заменят с “държави – страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция”.
3. Точка 4 се изменя така:
“4. “Дебютен филм” е първият филм на режисьор извън процеса на обучение във висше училище.”
4. Точка 9 се изменя така:
“9. “Киносалон” е една зала или друго място, включително на открито, снабдено с необходимото оборудване и технически средства за показ на филми с търговска цел.”
Създава се нова т. 10:
“10. “Кинокомплекс” (“мултиплекс”, “синеплекс”, “многозално кино”) е множество киносалони, концентрирани в един обект, снабдени с необходимото оборудване и технически средства за показ на филми с търговска цел.”
6. Досегашната т. 10 става т. 11 и се изменя така:
“11. “Разпространение” са всички форми на търговско разпространение, предназначено за публика: в киносалони, по телевизията, за домашно ползване, разпространение на мултимедийни произведения “офлайн” или “онлайн”. Излъчването в музеи, културни организации и образователни институции не се смята за търговско разпространение. Разпространението по-конкретно представлява продажба, замяна, дарение, даване под наем или в заем, както и предложението за продажба или даване под наем на копия от филми.”
7. Досегашните т. 11-18 стават съответно т. 12-19.
8. Досегашната т. 19 става т. 20 и се изменя така:
“20. “Продуцент” е лице, което инициира и организира реализацията на филма от собствено име, осигурявайки необходимите за целта финансови средства и други условия.”
9. Досегашната т. 20 става т. 21.
10. Досегашната т. 21 става т. 22 и се изменя така:
“22. “Международна копродукция” е проект или филм, реализиран съвместно от български и чуждестранни продуценти.”
11. Създава се т. 23:
“23. “Нискобюджетен филм” е филм с бюджет не по-голям от 60 на сто от средностатистическия бюджет на европейски филм за предходната година по данни на Европейската аудиовизуална обсерватория.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26, който става § 31 със следната редакция:
“§ 31. (1) Правомощията на членовете на органите по чл. 8, ал. 1 се прекратяват в едномесечен срок от влизане в сила на този закон.
(2) В срока по ал. 1 министърът на културата оповестява списъка и квотите по чл. 14, ал. 1.
(3) Изпълнителният директор на агенцията в срок до един месец от изтичане на срока по ал. 2 назначава със заповед членовете на органите по чл. 8, ал. 1.”
По § 27 има предложение на Любен Дилов, което е оттеглено, на господин Йорданов и госпожа Алексиева, което също е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 27 да отпадне:
“Мандатът на заварените членове на националните комисии по чл. 8, ал. 1, т. 3, 4 и 5 става 3 години.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 32.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29, който става § 33 със следната редакция:
“§ 33. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от 1 януари 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, приключихме второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Гласуването ще стане утре или вдругиден.
Преминаваме към четвърта точка от програмата за работата на Народното събрание през тази седмица:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯТА.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Бих си позволил да направя процедурното предложение в залата да бъде допуснат господин Баки Хюсеинов – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не виждам възражения по направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Моля господин заместник-министърът да заповяда в залата.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: “Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминацията, внесен от Министерския съвет.”
“Закон за допълнение на Закона за защита от дискриминацията.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на закона:
“Закон за допълнение на Закона за защита от дискриминация.”
Без членуване е, защото и самият закон не е членуван.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 7, ал. 1 се създава т. 17:
“17. различното третиране на лица при предоставянето на стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете, което има за основание законна цел и средствата за постигането й са подходящи и необходими.”
“Допълнителна разпоредба.”
Комисията подкрепя наименованията по принцип и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Този закон въвежда Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги.”
“Заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ...,) се правят следните изменения:
1. В чл. 246 се създават ал. 3, 4, 5, 6, 7 и 8:
“(3) Отчитането на пола като актюерски фактор при определяне размера на пожизнената пенсия се допуска в случай, че пенсионноосигурителното дружество ползва надеждна и редовно актуализирана публична статистическа информация, от която е видно определящото значение на пола.
(4) Пенсионноосигурителното дружество актуализира таблиците по ал. 1, т. 2 при:
1. съществени промени в официалната статистическа информация, на която се основава;
2. настъпили по негова преценка съществени промени в продължителността на живота на осигурените лица в съвкупността на Фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
(5) Актуализираните таблици се представят за одобрение на заместник-председателя на комисията заедно с актюерските изследвания, които обосновават промените.
(6) При съществени промени в официалната статистическа информация, на която се основават таблиците по ал. 1, т. 2, заместник-председателят на комисията може да задължи пенсионноосигурителното дружество да извърши необходимите промени в тях и да ги представи за одобрение.
(7) В случаите по ал. 5 и 6 заместник-председателят на комисията се произнася с решение в едномесечен срок от получаването на таблиците и уведомява писмено пенсионноосигурителното дружество за решението в 7-дневен срок от вземането му.
(8) Заместник-председателят на комисията отказва да одобри промените в таблиците по ал. 1, т. 2, когато:
1. измененията не са в съответствие с актуалната официална статистическа информация за страната;
2. представените от пенсионносигурителното дружество актюерски изследвания не обосновават исканите промени;
3. не са използвани подходящи актюерски методи при изготвянето им;
4. допуснати са технически грешки при изчисленията или други несъответствия.”
2. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 11в:
“§ 11в. (1) В срок до 30 септември 2012 г. Комисията за финансов надзор приема доклад за прилагането на чл. 246, ал. 3, който съдържа заключения относно отчитането на пола като актюерски фактор при изчисляването на пожизнените пенсии, като се вземат предвид най-новите актюерски данни и статистическа информация, както и Докладът на Европейската комисия за прилагането на чл. 5 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги.
(2) Доклад по ал. 1 се предоставя на министъра на труда и социалната политика за целите на уведомяването на Европейската комисия.”
“§ 4. В Закона за статистиката в чл. 24, ал. 1 след думите “Българската народна банка” се добавя “Комисията за финансов надзор”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
“В Кодекса за застраховането (обн., ДВ...,) се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 65а:
“Отчитане на пола като актюерски фактор при определяне на застрахователната премия
Чл. 65а. (1) Отчитане на пола като актюерски фактор при определяне на застрахователната премия се допуска в случай, че застрахователите ползват надеждна и периодична актуализирана публична статистическа информация, от която е видно, че полът е определящ актюерски фактор при оценката на застрахователния риск.
(2) Разходите, свързани с бременност и майчинство, не могат да водят до разлика при определянето на премиите.”
2. Създава се чл. 104а:
“Забрана за отчитане на пола като фактор при определяне на застрахователното обезщетение или сума
Чл. 104а. (1) Застрахователят не може да отчита пола като фактор при определяне размера на застрахователните обезщетения или сума.
(2) Разходите, свързани с бременност и майчинство, не могат да водят до разлики при определяне размера на застрахователното обезщетение или сума.”
3. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 11а:
“§ 11а. (1) В срок до 30 септември 2012 г. Комисията за финансов надзор приема доклад за прилагането на чл. 65а, ал. 1, който съдържа заключения относно отчитането на пола като актюерски фактор при определяне на застрахователните премии, като се вземат предвид най-новите актюерски данни и статистическа информация, както и Докладът на Европейската комисия за прилагането на чл. 5 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги.
(2) Докладът по ал. 1 се предоставя на министъра на труда и социалната политика за целите на уведомяването на Европейската комисия.”
Спиране на часовника за 2 минути, за да дочета доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се. Колеги, мисля, че имаме само 2 минути. На финала сме.
ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
“§ 6. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, ...) се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 88а:
“Чл.88а. (1) Отчитането на пола като актюерски фактор при определяне размера на здравноосигурителната премия се допуска, в случай че здравноосигурителното дружество ползва надеждна и периодично актуализирана публична статистическа информация, от която е видно, че полът е определящ актюерски фактор при оценката на здравноосигиурителния риск. В този случай здравноосигурителното дружество представя на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, тарифата си по съответния здравноосигурителен пакет, придружена с необходимата статистическа обосновка.
(2) Здравноосигурителното дружество не може да намалява размера на дължимото при възстановяване на разходи, съответно при осигуряване на здравни услуги и стоки въз основа на пола на осигурените лица.
(3) Разходите, свързани с бременност и майчинство, не могат да водят до разлики при определянето на премиите и плащанията.”
2. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 19з:
“§ 19з. (1) В срок до 30 септември 2012 г. Комисията за финансов надзор приема доклад за прилагането на чл. 88а, ал. 1, който съдържа заключения относно отчитането на пола като актюерски фактор при определяне на здравноосигурителните премии, като се вземат предвид най-новите актюерски данни и статистическа информация, както и докладът на Европейската комисия за прилагането на чл. 5 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги.
(2) Докладът по ал. 1 се предоставя на министъра на труда и социалната политика за целите на уведомяването на Европейската комисия.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. Законът влиза в сила от 20 декември 2007 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Герджиков.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Колеги, с това завърши второто четене на Законопроекта за допълнение на Закона за защита от дискриминацията.
Гласуването ще стане, както следва. Утре, 15 ноември 2007 г., четвъртък, в началото на пленарното заседание ще бъдат проведени гласувания по проекти, обсъжданията по които са приключили: първо, гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност; второ, гласуване на първо четене на Законопроекта за одържавяване на приватизирани обекти от отрасъл “Енергетика”; трето, гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса; гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия и гласуване на второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за защита от дискриминацията.
С това приключи днешното пленарно заседание.
Следващото заседание е утре, 15 ноември 2007 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Татяна Калканова
Мирослав Мурджов