Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Силвия Стойчева и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Преди да преминем към работата, която ни предстои, ще направя две съобщения за оттегляне на законопроекти.
Едното е - писмо от народния представител Владимир Кузов. На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание господин Кузов оттегля Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 654-01-113 от 4 август 2006 г.
Другото съобщение е – народните представители Петя Гегова и Илко Димитров оттеглят Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети № 754-01-138, внесен на 2 октомври 2007 г.
Госпожа Манолова иска думата за процедурно предложение.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, с оглед на нагласата в парламентарните групи първо четене на Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г. да бъде разглеждано в сряда, 21 ноември 2007 г., предлагам да проведем извънредно заседание на 20 ноември, по време на което да разгледаме измененията в данъчните закони на първо четене. Предлагам следния дневен ред на извънредното заседание на Народното събрание за 20 ноември 2007 г. от 14,00 ч.
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители са Минчо Христов, Стела Банкова и Министерският съвет.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с вносители Яне Янев, Евгени Жеков, Ясен Пенчев и група народни представители, Мартин Димитров, Ясен Попвасилев и Министерски съвет.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносители Николай Кънчев, Мирослав Мурджов, народния представител Ватев, Мартин Димитров, Нено Димов и Ясен Попвасилев и Министерския съвет.
4. Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносител Министерския съвет.
5. Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети с вносител Министерския съвет.
6. Първо четене на Законопроект за бюджета на НЗОК за 2008 г. с вносител Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Направено е процедурното предложение, следва да го гласуваме.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 176 народни представители: за 149, против 14, въздържали се 13.
Предложението се приема.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предложение за прегласуване – господин Мартин Димитров. По принцип процедурните предложения едва ли подлежат на прегласуване, но нека да се изкаже господин Димитров.
Заповядайте!
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Госпожо Манолова, с цялото ми уважение към Вас, задавам въпроса защо отново в един и същи ден трябва да бъдат приети всички данъчни закони? Не смятате ли, че материята е сложна и приемането на десет данъчни закона в един ден е доста странен подход и не може да предполага качество? Така парламентът се превръща в администрация, която само гласува предложенията на Министерски съвет.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Така ще се следва логиката.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че, уважаеми колеги, предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението за прегласуване.
Гласували 176 народни представители: за 124, против 49, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, следва да проведем две гласувания на актове, обсъждани в Народното събрание във вчерашния пленарен ден. Едното е проектът за решение по становището на Временната комисия, другото е първо четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване.
И така, преминаваме към гласуване на проект за Решение по искането на Борис Велчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Борислав Янчев Ноев, народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
Текстът на проекта е прочетен вчера в пленарната зала по време на обсъждането. Не е необходимо отново да ви го представям.
Както знаете, то е предложение за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 111 народни представители: за 79, против 25, въздържали се 7.
Решението е прието.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми колеги, когато вчера ви казвахме, че това е политическа акция, мръсна политическа кампания срещу колеги, срещу политическа сила в Четиридесетото Народно събрание, вие не ни вярвахте. Казвахме ви вчера, добре си спомняте, били сте в тази зала, че нещата са две – от една страна, гледната точка, ракурс, от който трябва да преценяваме юридически, а от друга страна, е политически. Казвахме ви: политическо е да се каже “не” на главния прокурор от българския парламент на това да води политически процеси, да прави нарушения и след това да иска свалянето на имунитетите на български народни представители. Ето това е политическото и всички ние трябва да кажем “не” на главния прокурор, за да се преустанови тази порочна практика – да образува предварително производство, без да има свален депутатски имунитет. Това е голямото, това е същественото, това е важното.
До какво води това, което вчера вие допуснахте, а и в момента допускате като гласувате “за” конституционно противното искане на главния прокурор за снемане на депутатски имунитет на господин Ноев? В небългарския вестник “Стандарт”, той не е български вестник, всички знаете това, всъщност в България няма български вестници, защото кой е израелски, кой е немски, кой знае какъв още има, има и една поредица от турски вестници, и “Монитор” стана турски вестник, но ще ви прочета нещо, което говори за това, което вчера цял ден ви обяснявахме. Това е част от кампанията, на която вие сте съучастници.
Тук пише: “Парламентът решава днес дали депутатът от “Атака” Борислав Ноев ще се прости с имунитета си. Предложението е на прокурор № 1 Борис Велчев заради инцидента, в който Ноев шофира пиян и уби на магистрала “Тракия” човек.”
Колеги, това го чета от днешната сутрешна преса. За това става дума. Това е политическата поръчка, в която участва и главният прокурор, и всички вие и която ще тече оттук нататък за оклеветяването на един депутат от една политическа сила. Но аз ще ви кажа: ние няма да стоим мирни, ние няма да стоим да ни колите, ние ще пищим така, че да го чуе всеки, да го чуе цяла България, да го чуят и в Европа. Оттук нататък това, което ще направите днес, ще се чуе в Европа с ето това доказателство, което ви прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Предлагате ли прегласуване?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, господин председател, предлагам прегласуване и осъзнаване от всички за какво става дума, защото утре ще се върне всичко срещу вас, защото утре мнозинството ще бъде променено. Ако сега не бъдете реални, ако сега не бъдете обективни, утре други няма да бъдат обективни спрямо вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново проекта за решение.
Гласували 113 народни представители: за 73, против 22, въздържали се 18.
Решението е прието.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Искам обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Искате отрицателен вот? Вие вчера направихте дълго изказване, господин Сидеров. Нямате възможност да обосновете отрицателен вот. Нямате възможност, моля Ви не настоявайте. Правилникът не позволява. Изказали се по точката нямат възможност да обосновават отрицателен вот. Това е правило от правилника.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Как да нямам право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямате право, има изричен текст.
Моля Ви, господин Шопов, да осведомите господин Сидеров, че по правилник изказали се нямат право на отрицателен вот.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
Гласували 182 народни представители: за 136, против 38, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това за днес гласуванията приключват.
Продължаваме нашата работа с поредната точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение думата има госпожа Манолова. Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Предлагам да намалим срока за предложения между първо и второ четене на току-що гласувания Законопроект за бюджета на Националния осигурителен институт от 7 дни на 3 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Направено е процедурно предложение за намаляване на срока за писмени предложения по законопроекта между първо и второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 121 народни представители: за 103, против 8, въздържали се 10.
Процедурното предложение е прието.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Господин Адемов, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 754-01-137, внесен от Петър Мръцков и Христина Христова на 28.09.2007 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 3.10.2007 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, внесен от Петър Мръцков и Христина Христова.
В заседанието участваха госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Васил Войнов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Минчо Коралски – директор на Изпълнителната агенция за хората с увреждания, представители и експерти на Министерството на здравеопазването, на Министерството на икономиката и енергетиката, на Изпълнителната агенция по лекарствата и други.
Законопроектът беше представен от господин Петър Мръцков и от госпожа Христина Христова. Те мотивираха предложенията за изменение на Закона за интеграция на хората с увреждания с това, че след влизането в сила на Закона за медицинските изделия се е получила подзаконова нормативна празнота, през времето на която е било невъзможно да бъдат изплащани на фирмите-доставчици помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия, необходими за хората с увреждания. Разходите за отпускания ремонт на тези изделия са за сметка на Агенцията за хората с увреждания.
От 12 юни 2007 г., когато започва действието си Законът за медицинските изделия, с който са направени изменения и допълнения на Закона за интеграция на хората с увреждания и в частност на чл. 35, ал. 1 от него, се променя режимът на регистрация на доставчиците на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, както и условията за предоставяне на тези продукти. Този нов регистрационен режим налага да се променят няколко нормативни документа, за да се продължи с доставянето на уредите, необходими за хората с увреждания. Според вносителите поради липса на преходен период в Закона за хората с увреждания, няма правно основание за изплащане на тези помощи за периода 12 юни 2007 г. до 10 август 2007 г., когато е обнародвана Наредба № 2 за изискванията за осъществяване на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Едва след тази дата фирмите могат да се регистрират и да получават средства за предоставените от тях помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия. В действителност за тези два месеца хората с увреждания са получили необходимите им помощни средства. Те са на стойност около 2 млн. лв., но поради посочените нормативни пропуски, те не могат да бъдат възстановени от Агенцията за хората с увреждания на фирмите, които са ги предоставили.
Пак във връзка с новия регистрационен режим, установен от Закона за медицинските изделия, фирмите, които произвеждат медицински изделия, са били затруднени да подготвят документация за регистрация на произвежданите от тях изделия. Според вносителите на законопроекта нерегистрирането на тези фирми в Изпълнителната агенция по лекарствата от 12 юни досега е спряло изработването и ремонта на протезни средства, както и на медицински изделия за хората с увреждания. Вносителите са убедени, че с направените промени в Закона за интеграция на хората с увреждания ще се спре социалното напрежение както между хората с увреждания, които се нуждаят от такъв вид подпомагане, така и между фирмите, които внасят, произвеждат и ремонтират приспособления и изделия за хората със специални нужди.
В хода на представянето на законопроекта и обсъждането му бяха представени няколко становища на заинтересовани министерства и агенции.
В становището на Министерството на труда и социалната политика се отбелязва, че с препращането към чл. 35, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и според вносителите, се стига до противоречие, тъй като тази разпоредба преди изменението й е оправомощавала министъра на труда и социалната политика да издаде наредба за условията и реда на производство, внос, продажба и поддържане на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания, а не е създавала ред за регистрация на тези лица. В предишния текст на чл. 35, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания и с неговата редакция съгласно § 14, т. 3 от Преходните и заключителни разпоредби чл. 35, ал. 5 на министъра на труда и социалната политика с изрична законова делегация е предоставено правомощието да издаде подзаконовите нормативни актове, свързани с предоставянето на медицинските изделия за хората с увреждания. Това е законовото основание, въз основа на което министърът на труда и социалната политика издава Наредба № 2 от 27 юли 2007 г. за изискванията за осъществяване на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъци по чл. 35а, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания. С § 2 от Преходните и заключителни разпоредби изрично се посочва, че наредбата влиза в сила от датата на влизане в сила на Закона за медицинските изделия, тоест от 12 юни 2007 г.
На 27 септември влиза в сила Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2. С Преходните и заключителни разпоредби на тази наредба се дава възможност на търговците, регистрирани в Агенцията за хората с увреждания до влизане в сила на Закона за медицинските изделия да продължават да осъществяват своята дейност до края на календарната 2007 г. и за тази дейност Агенцията за хората с увреждания да им заплати полагащите им се средства. Съответните процедури за извършването на тези разплащания са разписани. За другата част от фирмите, тези, които осъществяват поддръжката и ремонта на медицинските изделия и помощните средства, изменителната наредба на Наредба № 2 също въвежда така наречения гратисен период в рамките на експлоатационния им срок. Юристите на Министерството на труда и социалната политика са убедени, че с тези Преходни и заключителни разпоредби правната уредба на процедурата по регистрация на лицата, предоставящи медицински изделия и помощни средства на хората с увреждания, и по изплащане на полагащите им се за това средства, е добре аргументирана, не създава нормативна празнота и утвърдена от оправомощен от закона орган.
С оглед на тези и други аргументи Министерството на труда и социалната политика не подкрепя внесения законопроект.
В становището на Министерството на икономиката и енергетиката се застъпва тезата, че съгласно § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 2 от 2007 г. на Агенцията за хората с увреждания е предоставена възможност да изплати на лицата по § 6 на същата наредба средствата за предоставените медицински изделия, помощни средства и съоръжения, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания за периода от 12 юни 2007 г. до 25 октомври 2007 г. – един месец от влизането в сила на изменителната наредба. Регламентирано е изплащането на паричните средства в този период да се осъществи по реда на чл. 47 от Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Разпоредбата на § 8 от наредбата създава основания на Агенцията за хората с увреждания за изплащане и на средствата за поддръжка и ремонт на изделията, посочени в списъка на чл. 35а, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, които са предоставени от лицата по ал. 6.
По отношение на производителите на медицински изделия по поръчка от Министерството на икономиката и енергетиката също смятат, че са създадени достатъчно законови и подзаконови условия, чрез които тези производители могат да осъществяват дейността си и Агенцията за хората с увреждания основателно да се разплаща с тях.
В становището на Министерството на здравеопазването се застъпва схващането, че норми от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за медицинските изделия, норми от Закона за интеграция на хората с увреждания и Правилника за неговото приложение, както и тези от Наредба № 2 от 27 юли 2007 г. и изменителната й наредба от 25 септември 2007 г. дават всички основания на Агенцията за хората с увреждания да се разплаща с фирмите-вносители и производители на помощни средства и медицински изделия. Нещо повече, нормативните документи дават достатъчно така наречени гратисни периоди на заварените в тази дейност дружества да преведат в ред документацията си и да участват в новия регистрационен режим без особени затруднения.
Поради тези и други аргументи Министерството на здравеопазването не подкрепя внесения законопроект.
От Изпълнителната агенция по лекарствата също не подкрепят предложения законопроект. Според становището на агенцията § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за медицинските изделия предвижда наличните на пазара медицински изделия, които нямат оценено съответствие със съществените изисквания по реда на директиви 90/385/ЕИО, 93/42/ЕО и 98/79/ЕО да могат да се подават до една година от влизането на закона в сила. Помощните средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания попадат именно в този параграф, предвиждащ гратисен период до 12 юни 2008 г. В същия закон, отново в Преходните и заключителни разпоредби, в параграфи 6 и 7 се дава гратисен период до 31 декември 2007 г. на търговците, получили разрешение за търговия на едро по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина да извършват търговия на едро с медицински изделия въз основа на това разрешение.
В дискусията взе активно участие господин Минчо Коралски – директор на Агенцията за хората с увреждания. Той изрази съжаление, че неговото становище по внесения законопроект оспорва становището на Министерството на труда и социалната политика, към което се води Агенцията за хората с увреждания. Основното несъгласие се състои по повод на разпоредбите на вече цитираната Наредба № 2.
Според Агенцията за хората с увреждания наредбата по никакъв начин не урежда поставения чрез законопроекта проблем, тъй като в нея се третира предоставянето на помощни средства за периода от 12 юни 2007 г. до един месец след влизането в сила на последната промяна. Господин Коралски припомни, че на 12 юни в сила вече е Законът за медицинските изделия и промяната в Закона за интеграция на хората с увреждания. Съгласно чл. 44 от този закон „редът за плащанията на тези помощи се урежда с Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания”. Правилникът за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания посочва, че „помощи се изплащат само на фирми, които са регистрирани по реда на чл. 35, ал. 5”, тоест новият член, който е в сила от 12 юни 2007 г. Поради тази причина, включително и в Наредба № 7, има позоваване на чл. 47 от действащия вече нов Правилник за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания, където се казва, че се плаща по реда на чл. 47, а в него се казва, че „Агенцията за хората с увреждания плаща на фирмите, предоставили помощни средства”. Тези фирми се определят с чл. 41 и това са фирмите, регистрирани по този ред, по променения вече закон. Тази колизия в текстовете на Закона за медицинските изделия, Закона за хората с увреждания и Наредба № 2 са причина в Агенцията за хората с увреждания да няма нито една фирма, която да е регистрирана, а тя не е регистрирана, защото не може да се регистрира в Изпълнителната агенция по лекарствата. Заради това от 12 юни до този момент в България нито се ремонтират, нито се произвеждат протези, което е проблем за хората, които се нуждаят от тези неща. Господин Минчо Коралски обърна внимание на факта, че с Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания се въвежда преходен период. Съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове с подзаконов нормативен акт могат да се вкарат гратисни периоди и да се дава обратно действие само, ако такова обратно действие има в нормативния акт, на основата на който той се издава. Тъй като наредбата е издадена по силата на изменения Закон за интеграция на хората с увреждания, а в него няма такова правомощие за обратно действие, то и наредбата, издадена по този начин, заедно с другите променени актове, не пораждат правно основание за изплащане на тези помощи. С тези и други правни основания Агенцията за хората с увреждания дава подкрепата си за законопроекта, внесен от народните представители Христина Христова и Петър Мръцков.
В хода на дискусията народните представители изразиха мнението си, че положението с техническите помощни средства за хората с увреждания в България е много тежко. Може би нивото на качеството им не е най-високото в цяла Европа. Особено тежко е положението при протезите. Належащо е този въпрос в скоро време да се реши и хората, които имат ампутирани крайници, да имат достъп до качествени протези и протези, които ще им дадат възможност отново да бъдат пълноценни и независими хора.
След приемането на Закона за медицинските изделия, според народните представители е настъпил хаос. Още през лятото по-голямата част от фирмите са спрели да дават технически помощни средства – протези, патерици, колички и други. Потърпевши са хората с увреждания, но потърпевши са и тези фирми, които все пак са се осмелили, въпреки неуредиците, да предоставят технически помощни средства. Но и те всъщност в един момент са престанали да дават такива. Решили са да не рискуват повече. Повечето от народните представители считат, че ако бъде подкрепен законопроектът, поне част от проблема „технически помощни средства” ще бъде решен. Беше казано от народни представители, че има фирми обаче, които вече са регистрирани. С тях проблемът отпада. Те, макар и със закъснение, ще си получат парите. Какъв е проблемът тогава другите да не бъдат регистрирани? Защо те също не се регистрират и този проблем да се реши? Ако затрудненията с регистрацията са от завишени критерии, в това няма нищо лошо. Наличието на други критерии, може би по-високи от предишните, когато се отнася до медицински изделия, не може да служи за отказ да се изпълни процедурата по регистрация и последващото разплащане от страна на Агенцията за хората с увреждания.
Имаше и изказвания, свързани с това, че с предложения законопроект не се урежда възникналата проблемна ситуация. Първо, защото чл. 35 от Закона за интеграция на хората с увреждания не е отменен, а е изменен. В предишната редакция на чл. 35, ал. 1 не се говори за лица, които са се регистрирали. Там става въпрос само за наредба, а не става въпрос за лица, които са се регистрирали или не са се регистрирали. Този текст не е спорен и не пречи на регистрацията на фирмите. Новият § 7 от Наредба № 2, който е влязъл в сила, фактически се опитва да уреди точно тази ситуация – за този гратисен период, за преходния период, за който се опасяват вносителите на законопроекта. Тук по-скоро трябва да се има предвид § 10 от Закона за медицинските изделия, с който се уреждат наличните количества. А наличните количества не могат да бъдат внесени по-късно и опасенията на вносителите и Агенцията за хората с увреждания са неоснователни. Наличните количества не могат да бъдат внесени след 1 януари 2007 г. по причина, че това може да бъде проверено във фактурите, по начина, по който се внасят и т.н. Не може да бъде допуснато и на пазара да се пуснат некачествени медицински изделия.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултат: „за” 12 гласа, без „против” и „въздържали се” 2, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, внесен от Петър Мръцков и Христина Христова.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Вносители по този законопроект са госпожа Христина Христова и господин Петър Мръцков.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо председател, правя процедурно предложение във връзка с обсъжданията по този законопроект в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на труда и социалната политика Баки Хюсеинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля да поканим в пленарната зала заместник-министър Баки Хюсеинов.
Господин Мръцков, заповядайте да представите законопроекта.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да представя мотивите, аз искам да кажа няколко думи. Ние внесохме такъв законопроект още през м. юли т.г. След като направихме няколко работни срещи и получихме уверение, че проблемите, които бяха поставени с регистрацията на фирмите и изплащането на помощните средства, които с новия закон вече станаха медицински изделия, ще бъде решен, ние изтеглихме законопроекта. Тъй като идваше лятната ваканция през м. август и с уверенията, че от м. септември проблемът няма да съществува, тогава ние решихме да изтеглим този законопроект.
Но през м. септември проблемите отново бяха същите, поради тази причина ние отново внесохме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Има два проблема, които трябва да бъдат решени. С приемането на Закона за медицинските изделия, който влезе в сила от 12 юни т.г. и всички тези помощни средства станаха медицински изделия, беше въведен регистрационен режим и в Изпълнителната агенция по лекарствата. Същевременно беше запазен регистрационният режим и в Агенцията за хората с увреждания. Фирмите, които са предоставили такива помощни средства, станали вече медицински изделия, трябваше да се пререгистрират. Първо да направят регистрацията си в Изпълнителната агенция по лекарствата и след това да направят нова регистрация в Агенцията за хората с увреждания. Това отнема известно време и през този период от 12 юни до новата регистрация в Агенцията за хората с увреждания през м. август се получи един луфт, в който фирмите, които бяха предоставили медицински изделия, не получаваха и на този етап не са получили дължимите суми от Агенцията за хората с увреждания.
Пак казвам, че ние правихме няколко срещи. След като проблемът не беше решен, ние отново го поставяме на вниманието на народните представители. Вярно е, че през това време настъпиха някои промени, които вместо да решат проблема, по мое мнение, започнаха да го задълбочават, тъй като с измененията в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания тази дейност, която беше поставена за изплащане и финансиране на тези медицински изделия от Агенцията за хората с увреждания, беше прехвърлена на Агенцията за социално подпомагане. Това отново създаде напрежение между Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и фирмите, които не бяха получили средствата и бяха предоставили медицински изделия. Същевременно Центърът за протезиране, намиращ се в Горна баня, който е единственият център за протезиране, имаше проблеми с новата регистрация в Изпълнителната агенция по лекарствата. През това време българските граждани, които имаха нужда от протези, не получаваха тези протези.
Именно това бяха нашите мотиви да предложим тази промяна в Закона за интеграция на хората с увреждания, като се надявахме, че ще решим проблемите - един път, на хората с увреждания да могат да получават медицински изделия, и втори път, да решим проблемите на фирмите, които предоставят такива медицински изделия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мръцков.
Госпожо Христова, заповядайте като вносител да представите законопроекта в рамките на оставащото време.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както каза господин Мръцков, с който сме съвносители на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, който внесохме още през м. юли т.г., после имахме уверения, че нещата ще се оправят, изтеглихме го, но се оказа, че нещата не се оправят, а се задълбочават.
С приетия през м. юни т.г. Закон за медицинските изделия настъпиха промени в Закона за интеграция на хората с увреждания – помощните технически средства за хора с увреждания станаха медицински изделия в голямата си част, но за разлика от всички други медицински изделия, за които беше даден минимум 6-месечен преходен период, за да могат да се приведат в съответствие с новите регистрационни режими за помощни технически средства за хора с увреждания, които станаха медицински изделия, такъв преходен период не беше предвиден. Това предизвика голямо напрежение в системата както сред тези субекти, които предлагат помощни технически средства, за които нямаше форма, по която да го правят, защото нямаше как да получат средствата от държавата, така и най-вече за хората с увреждания, които бяха потърпевши, защото не можеха да си получат помощни технически средства.
Впоследствие настъпиха промени в подзаконови нормативни актове, за съжаление несъгласувани както е по Закона за интеграция на хората с увреждания, с Националния съвет за хората с увреждания, заради което, доколкото знам, има обжалвания и във Върховния административен съд. Още повече се влоши ситуацията от гледна точка на Закона за нормативните актове – с подзаконови нормативни актове се направи опит да се променят неща, които могат да се променят само в закон.
Да не говорим за един най-болезнен въпрос, който остана според мен. Ако администрацията е намерила някакъв начин да се разплати със субектите, които предоставят на хората с увреждания помощни технически средства, за хората с увреждания никой не помисли. В България има един-единствен Център за протезиране, където хората, които нямат крайници, които по една или друга причина са загубили крайниците си, могат да се протезират. Нашите протези са с доста ниско качество в сравнение с европейските стандарти и въпреки всичко са единственото спасение за тези хора.
Поради липса на един нормативен документ – решение на Министерския съвет, с което да се приеме тарифа за цената, по която може да се подава документ в Агенцията за лекарствата, а именно за регистрация на медицински изделия по индивидуална поръчка и поради липса на сертифициращ орган, защото Институтът за стандартизация не е имал време да организира всичко това, Центърът за протезиране не може да подаде тези документи, не може и да работи в момента. Получава се един омагьосан кръг. Впрочем, материята е доста специфична и не зная дали всички колеги ще могат да вникнат.
Става въпрос за следното: с господин Мръцков предлагаме един преходен период до края на годината, а нищо чудно хората с увреждания да поискат и след Нова година да ви помолим за кратък преходен период, в който да може да се приведе системата в съответствие. Това не коства никакви финансови разходи от бюджета. Моля ви за подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Христова, за представянето на законопроекта.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА (НДСВ): Уважаеми госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина съжалявам, че този законопроект беше отлаган толкова време, тъй като, ако той беше приет още през м. юли т.г., когато беше внесен за първи път, то сега нямаше да има такова напрежение между хората с увреждания и фирмите, които предоставят технически помощни средства, тъй като хората с месеци бяха оставени без такива средства.
Както каза госпожа Христова, за всички други промени в Закона за медицинските изделия беше даден преходен период, само не и за регистрацията на фирмите, предоставящи технически помощни средства.
Повечето колеги знаят, че преди време имаше национален протест на хората с увреждания пред Народното събрание. Една от основните точки в този протест, едно от основните искания беше наистина за такъв преходен период за регистрация.
Вярно е, че една част от фирмите, предоставящи технически помощни средства, наричани вече медицински изделия, направиха своите регистрации, но наистина работилницата в Горна Баня, тъй като при нея условията на регистрация са по-сложни, все още не може да работи и хората, които имат нужда от тези протези, остават без тях. Дори и в момента не могат да се извършват ремонти на повредени протези.
С това също моля този законопроект да бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Госпожо Панева, имате думата, заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, като искам да изкажа своето мнение по предложения законопроект, ви призовавам да погледнем в малко по-далечен план за решаването на този проблем, който така или иначе – тук е права госпожа Христова – ще остане да тормози хората с увреждания и след Нова година. Глобалното решаване на проблема изисква да се реши коя от трите институции има ресурс, права и възможности да реши не само ползването, но и ремонта на помощните средства, които ние нарекохме медицински изделия. Логиката изисква това да се прави от Министерството на здравеопазването, въпреки че в Министерството на труда и социалната политика са онези структури, които стигат до най-ниското ниво в общините и биха могли да гарантират най-сигурното доставяне и обслужване на хората с увреждания.
Според мен най-добрият вариант от трите би бил това да се случва в Агенцията за хората с увреждания, но за съжаление тя няма абсолютно никакви развити структури в страната и не би могла да се заеме изцяло с решаването на този проблем. Макар сега, решавайки временно проблема с този законопроект, той остава да ни притеснява. Смятам за нормално след допълнителни дебати, срещи между тези три институции да се създадат наистина предпоставки хората с увреждания да не бъдат потърпевши. Аз лично имах проблем тази година – за да взема една протеза, трябваше да чакам пререгистрация на дружеството, за да мога след това да ползвам съответните права, които имам като човек с право да ползва тези услуги.
Подкрепяйки законопроекта, апелирам към нашата Комисия по труда и социалната политика и към трите институции да намерим по-точното и вярното решение, да ангажираме онези институции, които ще дадат гаранция на хората с увреждания да не бъдат обиждани, огорчавани, да могат да решават навреме проблемите си, защото за някои е жизнено важно дори един-два дни забавяне на протезата, която толкова време са чакали.
Колеги, апелирам да подкрепим законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Панева, за изказването.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Обявявам дискусията за приключена. Законопроектът ще бъде гласуван в началото на следващата седмица.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господа народни представители! На вашето внимание е Доклада на Комисията по правни въпроси по второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
“Закон за изменение и допълнение на Търговския закон”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение на Огнян Герджиков, Мая Манолова и Яни Янев за създаване на § 1а:
“§ 1а. В чл. 187 се създава ал. 3:
“(3) Прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акции, които то удостоверява.”
Комисията подкрепя предложението за § 1а, който става § 2 със следната редакция:
“§ 2. В чл. 187 се създава ал. 3:
“(3) Прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да обоснова направеното предложение от мен, Мая Манолова и Яни Янев. Както чухте, предложението е да се създаде една нова ал. 3 към чл. 187, която да гласи, че прехвърлянето на временно удостоверение има действието на прехвърляне на поименните акции, които то удостоверява. Всъщност с това предложение не се предлага абсолютно нищо ново. Просто нищо не се променя. Защото и сега, и понастоящем прехвърлянето на временни удостоверения има същото такова действие.
И съвсем нормално е да питате: добре, след като нищо не се променя с това предложение, защо се прави? Работата се състои в това, че сегашната уредба води до същия извод, но за хора, които са достатъчно грамотни и достатъчно почтени. Липсва ли едно от двете качества – недостатъчна юридическа грамотност или недостатъчна почтеност, може да се стигне до тълкуване, което е известно като как дяволът чете Евангелието.
Законът си функционираше добре дълго време, но за съжаление, преди няколко години възникнаха практически казуси, в които се оказва, че има хора, които или не са достатъчно грамотни, или просто не искат да прочетат така закона, както е написан. За съжаление се стигна и до решение на Върховния касационен съд в тази абсолютно грешна посока. Вярно е, че става дума за изолирано решение, защото има решение в точно противния смисъл, но така или иначе се създаде една несигурност в гражданския оборот.
И понастоящем има хора с джиросани временни удостоверения, на които им се казва: вие имате право само срещу тях да получите акциите, които дружеството ще емитира. Но дружеството може никога да не емитира акции, защото дружеството не е длъжно да емитира акции. И то няма никакъв интерес да емитира акции, ако акциите му ще бъдат обикновени поименни акции. Защото временното удостоверение играе абсолютно същата роля. Временните удостоверения на обикновените поименни акции са идентични. Дружеството ще има интерес да емитира акции само ако реши да емитира от някой от другите видове акции, като да кажем акции на приносител или като привилегировани акции. Тогава вече да, ще трябва да емитира. Но ако няма намерение това дружество да работи с особени видове акции, в такъв случай временното удостоверение играе същата роля.
И какво се оказва? На тези хора, на които са джиросани временни удостоверения, им се казва: вие ще чакате да ви се емитират акциите и тогава можете да се впишете в книгата на акционерите, тогава можете да участвате в общото събрание, да упражнявате правото си на глас, да получавате дивиденти и така нататък. Нещо, което е абсолютно недопустимо и няма абсолютно нищо общо с правната уредба така, както е реципирана от европейското право. Защото ние не сме си измислили нашия Търговски закон, той е от 1991 г. и е рецепция на немския търговски кодекс. Навсякъде в Европейския съюз никой нито за един момент, в нито един случай не е поставил под съмнение какво е действието на временното удостоверение. То е такова, каквото е и на поименните акции. Но сега просто се налага да се изпише това буквално, директно, едно към едно, за да няма никакво съмнение, за да не могат тези, които не разбират достатъчно, или тези, които не желаят да разберат, някакси да избягат от този текст.
И затова не случайно, защото не се казва всъщност нищо ново, на финала на проекта за изменение и допълнение на Търговския закон се казва, че тази разпоредба, която ние предлагаме, “има действие от момента на влизане в сила на Търговския закон”. Защото тя всъщност не внася нищо ново. Ако остане без това обратно действие, то ще внесем още по-голям хаос, защото хората ще кажат: а, значи досега не е било така, а отсега нататък временното удостоверение ще има действието, както поименните акции, прехвърлянето му ще има действието, както прехвърлянето на поименни акции.
Затова тези два текста вървят ръка за ръка и подкрепата на единия абсолютно необходимо трябва да доведе до подкрепата и на втория текст. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Има ли реплики? Няма.
Госпожо Николова, заповядайте за изказване.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз се присъединявам към становището на проф. Герджиков и трябва да ви кажа, че на мен лично ми беше необходимо време, за да взема за себе си решението кое е най-удачният начин, по който ние да излезем от тази ситуация. Защото практически ние правим едно автентично тълкуване на волята на законодателя такава, каквато е била към момента, в който е приеман Търговският закон с тази норма.
Притеснявах се, че евентуално като парламент можем да бъдем обвинени в това, че отново уреждаме конкретен спор и че си позволяваме лобистка дейност. Но разсъждавайки по темата, категорично съм на мнение, че ние трябва да застанем зад предложението на тримата колеги, защото такова изкривяване на правото е немислимо. Така то ще създаде хаос в целия търговски живот, в работите на всички фирми и в начина, по който са се уреждали взаимоотношенията между търговците досега. И ако някъде някой е изкривил правото, то във всички случаи не сме ние, това са колегите, които са си позволили дали поради неграмотност, дали поради корумпираност, аз не мога да знам каква е причината, но такова драстично изкривяване на волята на законодателя просто е немислимо.
Винаги прехвърлянето на временно удостоверение е имало действие на прехвърляне на акции. Това го знае не само всеки юрист, знае го всеки човек, който има търговско дружество, който работи на базата на търговската дейност. Ето защо, поради такова драстично нарушаване на волята на законодателя, на философията на временните удостоверения, въобще на търговската дейност и на търговския оборот, аз съм категорична, че ние трябва да направим този текст, който вероятно в други държави би бил много интересен защо ние обясняваме какво е съдържанието на една правна норма. Но след като сме я докарали дотам съдебната система да не знае какво е това, сме длъжни да го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да поставя накратко два въпроса, единият от които е по същество, а другият – по процедура. По същество естествено проф. Герджиков е напълно прав. Мисля, че всеки грамотен юрист не се съмнява в това, че временните удостоверения заместват акциите до издаването на последните и те трябва да носят всички права. Тоест временните удостоверения трябва да съдържат всички права, които са присъщи на акциите досежно техните притежатели.
Както господин Герджиков сам спомена, в досегашния текст на Търговския закон подобно изрично идентифициране на действието по прехвърляне на една ценна книга, каквато по същество се явява временното удостоверение, и прехвърлянето на акции – никога досега Търговският закон не е слагал знак за равенство между двете. Има разлика между това какво представлява временното удостоверение, какво съдържа като права и задължения, и акцията, от една страна, и, от друга страна, действията, които поражда прехвърлянето на единия и другия вид документ.
Въз основа на това че има подобна разлика, Върховният касационен съд има практика, както спомена господин Герджиков, за това, че не може да се слага знак за равенство между прехвърляне на временни удостоверения и на акции. В Търговския закон изрично е записано, че временните удостоверения се прехвърлят с джиро. Временните удостоверения именно затова са издадени и те съществуват до момента, в който бъдат издадени акциите, които те удостоверяват. До момента, в който такива акции не са издадени, те не съществуват. Съществува само временното удостоверение, което удостоверява, че приносителят му или притежателят му има правата, които са присъщи на тези акции досежно съответното дружество. От тази гледна точка съдът разграничава изрично двата вида документи, разграничавал е досега – има практика в това отношение.
Затова поставям въпроса: няма ли да въведем правна несигурност относно това, че досега съдът, не само Върховният касационен, а на основание някои негови решения и по-нисшестоящи съдилища са приели определен вид решения в определена посока, които са влезли в сила. Сега изведнъж ние със задна дата, защото се предлага това задължително тълкувание, което де факто се явява тази разпоредба, задължително тълкувание на Търговския закон, което парламентът прави, няма ли да въведем още по-голяма правна несигурност в съдебната практика и неравнопоставеност между определен вид дела или спорове, които са били решени в определена посока, които са влезли в сила и вече не могат да бъдат обжалвани, и онези, които тепърва може би са висящи и които изведнъж сега ще бъдат решени съгласно новото тълкувание, което ние ще въведем? Задължително тълкувание. Този е въпросът, който поставям по същество: няма ли да нарушим или да поставим под заплаха правната сигурност специално в този вид отношения и споровете, които са свързани с това, от една страна?
Вторият въпрос е процедурен. Проектът, който разглеждаме, беше внесен от Министерския съвет. Той имаше за предмет ясно и категорично въвеждане на някои директиви на Европейския съюз и хармонизиране на нашето търговско право с тези директиви. Това предложение, което господин Герджиков е направил, излиза изцяло извън обхвата на всички тези разпоредби. Аз поставям процедурния въпрос дали не би било по-добре господин Герджиков да внесе отделно своето предложение, като отделен законопроект, за да може да се обсъди в неговата цялост като самостоятелен законопроект. Той постави един въпрос, който няма нищо общо с останалата част на проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплики?
Госпожо Николова, имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Господин Казак, да, Вие сте прав, че може би не сме много изрядни като процедура. Това беше едно от съображенията, които поставихме в Комисията по правни въпроси. Пак казвам, понякога аргументите са по-силни от всяка процедура. Не съм съгласна с Вас, че ние по някакъв начин ще объркаме делата, които са висящи, защото ако съдиите са започнали в тази посока на разсъждение, че прехвърлянето на временните удостоверения няма силата на прехвърляне на акции, значи те много грешно са мислили. Ние трябва час по-скоро да помогнем на тези съдии, всъщност да помогнем на гражданите да не бъдат повече потърпевши от такива грубо неграмотни упражнения.
Аз много сериозно си мисля дали това е груба неграмотност или е много сериозна корумпираност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По-скоро второто.
Друга реплика?
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Апелирам към колегата Казак – след като той по същество смята, че проф. Герджиков е прав, да не оставя впечатление в хората, в нас като колеги или в хора извън залата, че той в момента по някакъв начин иска да забави приемането на текст, който да бъде достатъчно ясен и за съдиите, и за другите колеги от юридическата гилдия. Възможно е да има някакви интереси или това, което намекна госпожата председател в случая, но след като е забелязана непълнота, след като е възможно да се тълкуват някакви положения, които би трябвало да са ясни за грамотните юристи, но все пак са възможни тълкувания, а с този текст нещата да се изяснят веднъж завинаги, нека да ги приемем сега. Да не отлагаме, с което да има някакви съмнения, че и ние, народните представители, не сме достатъчно добросъвестни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика има ли към господин Казак? Няма.
Господин Казак, имате думата за дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Аз съм последният човек, който би желал Народното събрание да се явява арбитър между разнопосочни интереси, сблъскващи се в тази зала или извън нея – в други зали. Поставих въпроса от принципна гледна точка, тъй като, първо, процедурно наистина има нарушение. Аз съм убеден, че и проф. Герджиков като бивш председател на Народното събрание знае много добре, че неговото предложение е извън обхвата на цялостния проект на Закон за изменение на Търговския закон, който беше внесен от Министерския съвет. Да оставим настрана този недостатък.
Аз поставих съвсем добросъвестно въпроса дали няма да се въведе правна несигурност и неравнопоставеност между субектите. Изрично посочих – неравнопоставеност между онези, чиито дела вече са решени окончателно в определена посока с влязла в сила присъда, и онези, чиито дела в момента висят пред определена съдебна инстанция. Знаете много добре, че всяко изменение на закон с обратно действие рискува да въведе подобна несигурност, тъй като през целия този период от време, от приемането и влизането в сила на Търговския закон, има много, много влезли в сила окончателни съдебни решения, включително и по този въпрос. Този въпрос поставих съвсем добросъвестно. Нищо друго не съм имал предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания по това предложение? Няма.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
Има предложение от народния представител Мая Манолова § 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 3 на вносителя да отпадне.
Има предложение от народния представител Мая Манолова § 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 4 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: По § 5 има предложение от народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 5 на вносителя да отпадне, като текстовете с нова редакция са отразени в § 4 и § 12 по номерацията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези параграфи? Няма желаещи.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващото предложение на народния представител Мая Манолова е по § 6.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 6 да стане § 4 със следната редакция:
„§ 4. В Глава шестнадесета, след чл. 265в се създава Раздел V с членове 265г-265с:
„Раздел V
Преобразуване с участие на дружества от държави –
членки на Европейския съюз, или от друга държава –
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство
Приложно поле
Чл. 265г. (1) Преобразуване по реда на този раздел се извършва само чрез вливане и сливане, когато поне едно от участващите в преобразуването дружества е със седалище в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и е от вид, посочен в чл. 1 от Директива 68/151/ЕИО, а участващите в преобразуването дружества със седалище в Република България са капиталови, с изключение на инвестиционни дружества от отворен тип.
(2) Не може да се извърши преобразуване по ал. 1, когато някое от участващите в преобразуването дружества е със седалище извън Европейския съюз или правото на държавата членка, което се прилага за някое от участващите в преобразуването дружества, не допуска такова преобразуване.
(3) Не може да се извърши преобразуване по ал. 1, когато преобразуващо се дружество със седалище в Република България притежава земя, а новоучреденото или приемащото дружество е със седалище извън Република България. Тази забрана се прилага съобразно условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз.
(4) Правилата на този раздел се прилагат по отношение на участващо в преобразуването дружество със седалище в Република България, а когато приемащото или новоучреденото дружество е със седалище в Република България – и относно заявяването за вписване, вписването и действието на вписването. Прилага се и чл. 261б.
Общ план за преобразуване
Чл. 265д. (1) Преди вземането на решение за преобразуване участващите в него приемащи и/или преобразуващи се дружества съставят общ план за преобразуване.
(2) Общият план за преобразуване се съставя в писмена форма и за участващите в преобразуването дружества със седалище в Република България се подписва от лицата, представляващи дружеството.
(3) Общият план за преобразуване урежда начина, по който ще се извърши преобразуването. Той трябва да съдържа най-малко:
1. правната форма, фирмата и седалището на всяко от преобразуващите се дружества, на приемащото дружество при вливане, както и на новоучреденото дружество при сливане;
2. съотношението на замяна на акциите или дяловете, определено към конкретна дата;
3. размера на паричните плащания, ако такива са предвидени съгласно чл. 261б, ал. 2, както и срока за изплащането им;
4. описание на дяловете или акциите, които всеки съдружник или акционер придобива в новоучреденото или приемащото дружество, включително предвиденото увеличение на капитала на приемащото дружество, ако такова се налага за извършване на преобразуването, както и условията относно разпределянето и предаването на акциите от новоучреденото или от приемащото дружество;
5. момента, от който участието в новоучредено или приемащо дружество дава право на дял от печалбата, както и всички особености във връзка с това право;
6. момента, от който действията на преобразуващите се дружества се смятат за извършени за сметка на новоучреденото или приемащото дружество за целите на счетоводството;
7. правата, които новоучреденото или приемащото дружество дават на акционерите с особени права и на притежателите на ценни книги, които не са акции;
8. всяко преимущество, предоставено на проверителите по чл. 265з или на членовете на управителните и контролните органи на участващите в преобразуването дружества;
9. влиянието на преобразуването върху заетостта;
10. реда за определяне участието на работниците и служителите в управлението на новоучреденото или приемащото дружество, ако съществува възможност за това;
11. информация за оценката на имуществото, преминаващо към новоучреденото или приемащото дружество.
(4) Неразделна част от общия план за преобразуване са:
1. проектът на дружествен договор или устав на новоучреденото дружество при сливане, съответно измененията и допълненията на дружествения договор или устава на приемащото дружество при вливане;
2. годишните финансови отчети и докладът за дейността и/или счетоводният баланс на преобразуващите се и на приемащото дружество, въз основа на които е съставен планът за преобразуване.
Доклад на управителния орган
Чл. 265е. Управителният орган на всяко от преобразуващите се и приемащото дружества съставя писмен доклад за преобразуването. Докладът съдържа подробна правна и икономическа обосновка на общия план за преобразуване и особено на съотношението на замяна, както и на влиянието на преобразуването върху положението на съдружниците и акционерите, кредиторите, работниците и служителите.
Представяне на плана и доклада в
търговския регистър
Чл. 265ж. (1) Общият план за преобразуване и докладът на управителния орган на всяко преобразуващо се и/или приемащо дружество със седалище в Република България се представят в търговския регистър. Обявяването се извършва едновременно по делата на всяко преобразуващо се и/или на приемащото дружество не по-малко от един месец преди датата на общото събрание за вземане на решението за преобразуване.
(2) Заедно с актовете по ал. 1 в търговския регистър се обявява списък, който съдържа фирмата, седалището, адреса и регистъра, в който е вписано всяко преобразуващо се и/или приемащо дружество. Списъкът съдържа и информация за всяко дружество относно правилата за защита на неговите кредитори и малцинствени акционери, както и мястото, където може да се получи пълната информация по този въпрос.
(3) В срока по ал. 1 докладът на управителния орган се предоставя на представителите на работниците и служителите по чл. 7а от Кодекса на труда, а когато няма такива – на работниците и служителите. Постъпилите становища на представителите на работниците и служителите се прилагат към доклада.
Проверка на преобразуването
чл. 265з. (1) Общият план за преобразуване се проверява от нарочен проверител за всяко преобразуващо се или приемащо дружество със седалище в Република България, който се назначава от управителния орган на съответното дружество.
(2) По общо искане на всички преобразуващи се и приемащо дружество длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията може да назначи общ проверител за всички преобразуващи се и приемащото дружество, включително тези със седалище в друга държава членка.
(3) За назначения проверител по алинеи 1 и 2 се прилага чл. 262л, ал. 3.
(4) Проверителят, назначен по алинеи 1 и 2 или назначен в съответствие с правото на друга държава членка, в която преобразуващо се или приемащо дружество има седалище, има правата по чл. 262л, ал. 4 и носи отговорност по чл. 262м, ал. 3.
(5) Проверка на преобразуването не се извършва, ако всички съдружници или акционери в преобразуващите се и в приемащото дружество са изразили писмено съгласие за това.
Доклад на проверителя
Чл. 265и. (1) За доклада на проверителя, назначен по чл. 265з, алинеи 1 и 2, се прилага чл. 262м, алинеи 1 и 2.
(2) Когато новоучреденото дружество при сливане е със седалище в Република България или когато при вливане се извършва увеличаване на капитала на приемащото дружество, което е със седалище в Република България, проверителят изготвя и доклад относно проверката на капитала. Прилага се съответно чл. 262ф, алинеи 1 и 2.
(3) Докладът на проверителя, както и на управителния орган се предоставят в седалището и на адреса на съответното преобразуващо се и/или приемащо дружество със седалище в Република България в срок един месец преди датата на общото събрание. При поискване копие от материалите или извлечения от тях се предоставят на всеки съдружник или акционер безплатно.
Решение за преобразуване
Чл. 265к. (1) След като се запознае с докладите по чл. 265е и 265и, общото събрание на всяко преобразуващо се и приемащо дружество поотделно приема решение за преобразуване, с което се одобрява общият план за преобразуване.
(2) Решението за преобразуване на преобразуващо се или приемащо дружество със седалище в Република България се приема съгласно чл. 262п, алинеи 2, 3 и 4.
(3) Когато съдружник в дружество с ограничена отговорност или акционер в дружество със седалище в Република България става неограничено отговорен съдружник в приемащото или новоучреденото дружество, се прилага и чл. 262р.
Удостоверяване законосъобразността на преобразуването
Чл. 265л. Когато приемащото или новоучреденото дружество е със седалище в друга държава членка, управителният орган на всяко преобразуващо се дружество със седалище в Република България иска от търговския регистър издаване на удостоверение за законосъобразността на преобразуването по отношение на това дружество. Към искането се прилагат решението за преобразуване, съгласията по чл. 265к, ал. 3, докладът на проверителя и доказателства, че решението е прието при спазване на всички изисквания на закона, както и декларация, че дружеството не притежава земя съгласно забраната по чл. 265г, ал. 3.
Вписване на преобразуването
Чл. 265м. (1) Управителният орган на новоучреденото или приемащото дружество със седалище в Република България заявява за вписване в търговския регистър вливането или сливането. Към заявлението за вписване се прилагат общият план за преобразуване и решенията на всички участващи в преобразуването дружества, както и удостоверенията по чл. 10 от Директива 2005/56/ЕО по отношение на преобразуващите се дружества със седалище в друга държава членка. Член 263, ал. 2 се прилага съответно.
(2) Вписването на вливане или сливане се извършва по делото на приемащото, съответно новоучреденото, дружество със седалище в Република България, както и по делата на преобразуващите се дружества със седалище в Република България не по-рано от 14 дни след заявяването, ако:
1. преобразуващите се дружества със седалища в други държави членки са представили удостоверения съгласно чл. 10 от Директива 2005/56/ЕО;
2. участващите в преобразуването дружества със седалище в Република България са спазили изискванията на този раздел и изискванията на закона относно приемането на решението за преобразуване;
3. преобразуващите се и приемащото дружество са одобрили един общ план за преобразуване, и
4. са спазени изискванията на българския закон относно приемащото или новоучреденото дружество.
(3) Едновременно с вливането се вписват и изменение на дружествения договор или устава, изменение на капитала или промяна на лицата, които управляват и представляват приемащото дружество, ако такива са направени при преобразуването.
Заличаване на преобразуващите се дружества
Чл. 265н. Когато седалището на новоучреденото или приемащото дружество е в друга държава членка, преобразуващите се дружества със седалище в Република България се заличават от търговския регистър въз основа на уведомление от регистъра на държавата членка, в който е вписано приемащото или новоучреденото дружество, че преобразуването е вписано.
Действие на преобразуването
Чл. 265о. (1) Преобразуването по чл. 265м има действие от момента на вписването в търговския регистър, а преобразуване, при което приемащото или новоучреденото дружество е със седалище в друга държава членка, има действие съгласно правото на тази държава.
(2) С вписването на преобразуването възниква новоучреденото дружество и се прекратяват преобразуващите се дружества, като правата и задълженията на преобразуващите се дружества преминават върху приемащото или новоучреденото дружество. Съдружниците и акционерите в преобразуващите се дружества стават съдружници или акционери в приемащото или в новоучреденото дружество.
(3) Когато в имуществото на преобразуващо се дружество със седалище в Република България има вещно право върху недвижим имот, движима вещ или друго право, сделките с които подлежат на вписване в специален регистър, удостоверението за вписване в търговския регистър, съответно уведомлението за вписване по чл. 265н от регистъра на държава членка се представя за вписване в съответния регистър.
(4) Разрешения, лицензии или концесии, притежавани от преобразуващото се дружество, преминават върху приемащото или новоучреденото дружество, доколкото закон или актът за предоставяне не предвижда друго.
Оспорване на преобразуването и защита на кредиторите
Чл. 265п. (1) Срещу решението за преобразуване на дружество със седалище в Република България не може да се предяви иск по чл. 74. Не може да се иска и обявяването за недействително по чл. 263п на новоучреденото при сливане дружество със седалище в Република България.
(2) Преобразуването по този раздел не може да бъде обявено за недействително. Преобразуването може да бъде оспорвано от лицата и по реда на чл. 263о, когато не са спазени изискванията на този раздел. Нееквивалентно съотношение на замяна не е основание за предявяване на иск.
(3) Когато приемащото или новоучреденото дружество е със седалище в друга държава членка, искът се предявява най-късно до издаването на удостоверение по чл. 265л. Подаването на иска спира издаването на удостоверение. Въз основа на влязлото в сила решение, с което се уважава искът, се отказва издаване на удостоверение.
(4) Когато приемащото или новоучреденото дружество е със седалище в Република България, искът се предявява най-късно до вписване на преобразуването. Предявяването на иска спира вписването на преобразуването. Въз основа на влязлото в сила решение, с което се уважава искът, се откзава вписване на преобразуването.
Особени правила
×ë. 265ð. Êîãàòî ïðèåìàùîòî äðóæåñòâî å åäíîëè÷åí ñîáñòâåíèê íà êàïèòàëà íà âñè÷êè ïðåîáðàçóâàùè ñå äðóæåñòâà, ïðåîáðàçóâàíåòî ñå èçâúðøâà âúç îñíîâà íà ðåøåíèå íà åäíîëè÷íèÿ ñîáñòâåíèê íà êàïèòàëà. Член 265д, ал. 3, т. 2-5, чл. 265з, чл. 265и и чл. 265о, ал. 2, изречение второ не се прилагат.
Участие на работниците и служителите
Чл. 265с. (1) Когато едно от преобразуващите се дружества, приемащото или новоучреденото дружество, е със седалище в Република България, за участието на работниците и служителите в преобразуването се прилагат съответно чл. 12-15, чл. 16, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 4 и 5 (като вместо 25 на сто от общия брой на работниците и служителите в тях е необходима една трета), членове 17, 18, 19, 29 и 30 от Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, като приемащото или новоучреденото дружество по този раздел се смята за европейско дружество.
(2) Когато седалището на приемащото или новоучреденото дружество е в Република България, органите за управление на преобразуващите се дружества и на приемащото дружество без провеждане на преговори могат да вземат решение за прилагане на стандартните правила по чл. 16 и чл. 17 от Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества. Когато седалището на приемащото или новоучреденото дружество е в друга държава членка, те могат да вземат решение за прилагане на стандартните правила, приети в нейното законодателство в съответствие с Директива 2001/86/ЕО.
(3) Когато седалището на приемащото или новоучреденото дружество е в Република България и едно от преобразуващите се дружества е прилагало правила за участие на работниците и служителите по смисъла на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, приемащото или новоучреденото дружество е длъжно да осигури упражняването на правата, произтичащи от тези правила. Това правило се прилага и при последващо преобразуване по реда на тази глава или на Регламент (ЕО) № 2157/2001, но не повече от 3 години след датата по чл. 265о, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Нека да прекратим четенето дотук.
Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Обявявам 30-минутна почивка, след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)

(Ñëåä ïî÷èâêàòà.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 9-15 ноември 2007 г.:
- от народните представители Нено Димов и Евдокия Манева към Джевдет Чакъров - министър на околната среда и водите, относно негативните последици от намаляването на квотите за емисии на въглероден диоксид върху българската икономика. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 ноември 2007 г.
Писмени отговори:
- допълнителна информация към устен отговор от заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на питане, зададено от народния представител Нено Димов;
- от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос, зададен от народния представител Веселин Методиев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос, зададен от народния представител Георги Юруков;
- от министъра на културата Стефан Данаилов на въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов.
Господин Кирчев, Вие заявихте желание да прочетете декларация от името на вашата парламентарна група. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! От името на Обединените демократични сили и Парламентарната група на Обединените демократични сили съм упълномощен да прочета следната декларация:
“Управляващите отново показаха неспособност и нежелание да спазват европейските правила. Още е пресен срамният провал на правителството и правителствените кандидати за съдия в Европейския съд по човешките права.
Помощната комисия, назначена да гарантира прозрачност и да улесни правителството за честен избор, неправомерно не допусна до изпит най-изявения кандидат. Това безспорно е Филип Димитров – бивш премиер на България, бивш посланик в Обединените нации и в Съединените американски щати, с безукорна репутация, международник, дългогодишен преподавател в Американския университет – Благоевград, неотклонно защитавал човешките права дори и срещу партийните интереси.
Председателят на комисията, професор по право, отказа да обоснове защо общите разпоредби не важат за Филип Димитров. Комисията отказа да се съобрази със своевременно представените писмени доказателства за обществено известния факт, че Димитров има 18 години адвокатски стаж, изискват се 12.
Четиридесет кандидати за правозащитници, поне половината от тях наясно с фактите, безмълвно и прилежно се заеха да пишат за принципите на Конвенцията за човешките права, които се готвят да защитават в Страсбург, но не и тук – в България.
Отстраняването на Филип Димитров, въпреки писмените доказателства, че е представил необходимите документи месец преди края на срока, показва само едно: преднамерен акт на дискриминация с политически подтекст. Не може човек от опозицията – вече връщаме чл. 1 на Конституцията бавно и сигурно, да отиде съдия в Страсбург, невъзможно е, като подредим и кадесарите в новата агенция. Това хвърля съмнение върху цялата процедура и безпристрастност на комисията. Дейността й става безсмислена.
Обединените демократични сили и Парламентарната група на ОДС призовават правителството да не повтаря унизителния си опит от миналия месец и независимо от действията на обезсмислената комисия да определи достойни и независими кандидати за съда в Страсбург.”
В заключение, много сме обидени от това действие като организация и като парламентарна група. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други изявления от името на парламентарна група? Поне засега няма.
Преминаваме към парламентарен контрол.
Въпрос, зададен от народния представител Атанас Атанасов към заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев.
Господин Атанасов, заповядайте да развиете от трибуната Вашия въпрос към министър Вълчев.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, моят въпрос е към господин Вълчев в качеството му на вицепремиер.
Предното парламентарно мнозинство и правителството на Сакскобургготски прие Закон за защита на класифицираната информация, съгласно който държавната и служебна тайна, наричани класифицирана информация в страната, функционират като специализирана система и има създаден определен порядък за тяхното опазване. Съгласно чл. 20 от този закон във всяка една организационна единица – така се наричат според закона институциите, фирмите, се назначава служител по сигурността на информацията. След проучване той бива назначаван като е получил достъп до такава информация. Този достъп го получава от Държавната комисия по сигурността на информацията – това е основният орган. За да бъде издадено разрешение за достъп до класифицирана информация на такова лице, се извършва съвместно проучване за надеждност от службите за сигурност и от Държавната комисия по сигурността на информацията. Тези лица, които съгласно закона трябва във всяка организационна единица да се занимават с опазването на държавната тайна, имат специално качество.
В тази връзка имам следния въпрос: на колко лица в качеството им на служители по сигурността на информацията са издадени разрешения за достъп до настоящия момент?
Втори въпрос: колко от тези служители са били щатни или нещатни служители на бившата Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници до 16 юли 1991 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев. Господин министър, разполагате с три минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, благодаря за отправения въпрос. Както основателно изтъкнахте, аз отговарям в качеството си на заместник министър-председател, който по силата на разпределението на функциите от страна на премиера между тримата вицепремиери отговарям и за дейността на Държавната комисия по сигурността на информацията, като нямам разпоредителни, а само наблюдаващи функции. Ето защо отговорът, който ще Ви представя, до голяма степен е изготвен от самата Държавна комисия по сигурността на информацията, като съм си позволил да направя юридическа преценка.
По същество във Вашия въпрос се съдържат два подвъпроса. Първият е на колко лица в качеството им на служители по сигурността на информацията са издадени разрешения за достъп до настоящия момент.
Отговарям веднага. За периода от 2003 г., когато Държавната комисия по сигурността на информацията започва ефективно своята дейност, до днес Държавната комисията е издала 2082 разрешения за достъп до класифицирана информация на служители по сигурността на информацията в Република България.
На втория Ви въпрос – колко от тези служители са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници до 16 юли 1991 г., бих искал да отговоря по следния начин. Вие добре знаете, че Държавната комисия по сигурността на информацията няма правомощия на самостоятелно основание да извършва проверка за принадлежност към структурите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Възможно е, както и Вие отбелязвате, в хода на проучването за надеждност, което е част от процедурата по издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, да бъдат установени факти от такова естество. Възможно е такива факти и да не бъдат установени. Сама по себе си от юридическа гледна точка принадлежността на едно лице към Държавна сигурност не е предвидена от законодателя като абсолютно отрицателна предпоставка за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. Ако считате, че това е неправилно, законът трябва да се промени. Във всеки конкретен случай се прави преценка дали и доколко установените обстоятелства, включително ако се установят обстоятелства за принадлежност, оказват влияние върху надеждността на лицето по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. В този смисъл има и решение на Конституционния съд на Република България – Решение № 10 от 1997 г. Съгласно действащото законодателство единственият орган, оправомощен да оповестява информация, свързана с принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както е добре известно, е Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Условията и редът за това са уредени в специален закон, който вие познавате по-добре от мен – Закона за достъп и разкриване на документи за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Следователно в случаите, когато служители по сигурността на информацията заемат или са заемали изброените в закона длъжности, на общо основание следва да бъдат проверявани и съответно оповестявани от комисията. Поради тези причини аз не бих могъл да дам точен отговор в число, а още по-малко в имена на зададената втора част от въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Атанасов. Господин Атанасов, имате право на реплика в рамките на две минути.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин вицепремиер, изобщо не съм доволен от отговора. Искам да Ви кажа, че не е възможно при проучването на едно лице да се установи дали е бил или не е бил щатен или нещатен сътрудник, а е задължително това обстоятелство да се провери. Подвели са Ви тези, които са Ви писали отговора. Задължително се извършват справки по отчета за всяко лице.
Другото обстоятелство, за което казвате една неистина тук, пред цялото Народно събрание, е обстоятелството, че съгласно Закона за досиетата (наречен така накратко) специалната комисия може да обявява, но само за конкретни лица. Аз Ви питах да ми кажете какво е числото. Вие не искате да го кажете, защото около 75% от лицата, назначени за служители по сигурността, са бивши офицери и служители на Държавна сигурност. Това е големият проблем!
По този начин ме предизвиквате да заявя, че фактически правителството на Сакскобургготски реанимира Държавна сигурност по тази специфична мрежа.
И защо задължително трябва да се провери дали едно лице, което трябва да получи достъп до класифицирана информация, не е бил сътрудник? Защото задължително трябва да се проучи дали съществуват факти и обстоятелства, които дават възможност едно лице да бъде изнудвано. А дали принадлежността към една тайна организация като Държавна сигурност не дава възможност за изнудване? Разбира се, че дава! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика, ако желаете, господин министър. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, аз се опитах в моя отговор да разгранича юридическата интерпретация на въпроса от емоционално-ценностната страна, на която Вие наблягате. Аз не казвам дали това е добре или не е добре, а казвам какъв е законът. Това, което казах, не е неистина. Няма такова формално задължение…
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Подвели са Ви!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Изслушайте ме. Може би не говорим на различни езици, с изключение на оценките.
Това, което аз казвам, е, че формално такова изискване няма. Правилно е това, което Вие казвате, че това е едно от обстоятелствата, които би могло по някакъв начин, каквато и да е принадлежност (още повече такава) в миналото да бъде изтълкувана в смисъл, какъвто казвате. Това, разбира се, е възможно. Иначе формално такова изискване няма. Ако считате, че това трябва да се въведе, няма никаква причина да не стане. Вие имате законодателна инициатива и можете да го направите.
На второ място, както и в решението на Конституционния съд е оповестено, а както и българските граждани се убедиха през последните вече две десетилетия, самата принадлежност, установена по определен начин, не води автоматично до тежки морални осъдителни последици. Може да се твърди и обратното. Това е въпрос на преценка. Следователно едното не води автоматично до другото. Това се опитвам да кажа, а не че някой крие тези обстоятелства. Това е въпрос на конкретна преценка.
Както всички вече се убедихме във връзка с вече две десетилетия разискваните въпроси относно досиета, принадлежности, Държавна сигурност и т.н., в крайна сметка има толкова много конкретни факти, обстоятелства и ситуации, които много трудно биха могли да бъдат подведени под общ знаменател. Според мен това е така. Другото е въпрос на общи политически разсъждения, които биха могли да намерят най-добре своето изражение в законодателна инициатива, каквато за разлика от мен Вие можете да направите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя и министъра на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народния представител Христина Христова, към министъра на правосъдието Миглена Тачева.
Госпожо Христова, моля в рамките на две минути да развиете Вашия въпрос към министър Тачева.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, бих искала да Ви задам въпрос, който смятам, че е събрал доста обществено-морални оценки и негативи в България и в Европейския съюз, особено в последните две години, в които се появиха сигнали и от дипломатически мисии, и от агенции за осиновяване в страни – членки на Европейския съюз, както и много материали в медиите, за съществуващи проблеми в международните осиновявания в България.
При положение, че ние в България имаме около 9 хил. деца в специализирани институции и от време на време възпламва по някой скандал, касаещ качеството на живота на тези деца в специализирани институции, аз се обръщам към Вас, уважаема госпожо министър, да отговорите дали сте запозната с проблема? Ако сте запозната с проблема, какво ще предприемете за решаването на този изключително социален и обществено морален проблем в България, особено в контекста й на членка на Европейския съюз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на правосъдието Миглена Тачева да отговори в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова, през последните месеци дейностите в областта на международните осиновявания са обект на засилен интерес от страна на гражданите, неправителствените организации и медиите. Израз на повишеното внимание по темата са и няколкото паралелни проверки върху дейността на Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания”, извършени от Дирекция „Главен инспекторат” при Министерския съвет, Софийска градска прокуратура и Сметната палата. Също така с моя заповед е назначена и отделна проверка върху дейността на дирекцията, извършена от служители на инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията. Всички тези проверки позволиха да бъде поставено началото на процес по анализиране на дейностите в областта на международното осиновяване и вече са факт конкретни действия от страна на Министерството на правосъдието, които са насочени към оптимизиране на процедурите.
Използвам възможността да ви информирам за предприетите мерки, които вярвам, че ще доведат до по-голяма прозрачност и до ускоряване на процедурите по международните осиновявания, а именно:
В хода на проверките се установи изоставане в дейността по водене на регистрите на хартиен носител, на базата на което бе утвърден график за вписване в регистрите, както и конкретните длъжностни лица, които трябва да извършат това вписване. Графикът включва също задачи и срокове за провеждане на пълна инвентаризация на постъпилите в периода 2004-2007 г. досиета на деца с предложение за вписването им в регистъра за международно осиновяване. Целта е да се очертае актуалното състояние на всички тези досиета и да се предприемат конкретни мерки по осигуряване на необходимата информация и документация така, че тези деца да бъдат вписани в регистъра на Министерството на правосъдието, без да съществуват правни или други причини, възпрепятстващи международното им осиновяване.
На второ място са предприети действия за подмяна на състава на Съвета по международни осиновявания. За целта са изпратени писма до ведомствата, които имат представители в Съвета, на които е обърнато внимание на препоръката на Дирекция „Главен инспекторат” като членове на Съвета да бъдат привлечени директори на дирекции поради високата степен на отговорност на вземане на решения от този орган. В съответствие с препоръката на Дирекция „Главен инспекторат” Министерството на правосъдието също ще излъчи нов член на колективния орган, който няма да е представител на специализираната дирекция във ведомството.
Бих искала да подчертая, че ще настоявам новосформирания Съвет по международни осиновявания да провежда заседания с по-голяма честота, надхвърляща минимално определената с нормативната уредба, а тя към този момент е най-малко две заседания на месец.
Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето са уведомени за отправеното от Дирекция „Главен инспекторат” предложение за създаването на централна база данни за националното и международното осиновяване и този въпрос предстои да бъде детайлно дискутиран. Едновременно с това поднових пред посочените институции отправеното по-рано през настоящата година предложение за провеждане на форум в рамките на който компетентните институции да съгласуват изграждането на единна, отговорна и дългосрочна политика на грижа към децата, включително и в сферата на осиновяванията.
Министерството на правосъдието вече приключва актуализирането на новия Семеен кодекс. Той се работи вече близо девет години. Надявам се, че в най-скоро време ще бъде предоставен на вниманието на народните представители. В проекта е заложена по-подробна регламентация на международните осиновявания, като този подход ще сведе до минимум въпросите, които остават за разрешаване на подзаконово ниво, и ще създаде много по-голяма прозрачност и доверие в процедурите.
Не на последно място бих искала да посоча, че сме инициирали дискусии относно акредитирането на организациите - това е един друг голям проблем, който стои в процеса на международното осиновяване - организациите за посредничество в областта на международното осиновяване и по-конкретно за процедурите и стандартите за акредитиране, ролята и функциите на тези организации.
Предвижда се направените предложения да бъдат обсъдени на нарочна кръгла маса през следващата седмица. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Христина Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Откровено казано, аз съм изненадана. Мислех, че с този въпрос просто ще поставя на Вашето внимание проблема и Вие тепърва ще анализирате и ще работите по него. Виждам, че този процес на реализиране на дейността е започнал, както са предприети и тук 7-8 мерки, които аз изброих от Вашето изказване. Въпреки всичко аз Ви моля да употребите цялата си власт на министър на правосъдието, който именно отговаря за международните осиновявания и в рамките на чието ведомство се намира този Съвет по осиновяванията, наистина да се направи всичко възможно да се ускори този процес, тъй като даже се оказва, че от дирекциите „Социално подпомагане” е подадена информация за 950 деца, а се оказва, че имаме решени около 70-80 и няколко случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За какъв период от време?
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Средно за една година.
Разбира се, аз ще задам актуален въпрос и на другия министър - на труда и социалната политика, който отговаря за вътрешните осиновявания. Там нещата също не са добре. От 2004 до 2007 г. средногодишно имаме около 600 осиновявания, както Ви казах, при положение че имаме 9 хил. деца в институции. Наистина, много разчитам от ускорението, което сте набрали с въведените нови мерки и анализ, да се ускори този процес, за да се защитят правата на тези деца. А като се има предвид, че при международните осиновявания родителите-осиновители от страните – членки на Европейския съюз, като че ли имат афинитет главно към осиновяване на деца от ромски произход и на деца с увреждания, аз мисля, че този въпрос е още по-важен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, ако желаете да вземете дуплика? Отказвате се.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева за днешното й участие в парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народния представител Мартин Димитров към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Господин Димитров, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Между Пътна полиция и гражданите трябва да съществуват отношения на взаимно уважение. В тази връзка задавам въпрос към Вас. Тъй като получих оплакване и може да видите широкия дебат на моя личен блок по тази тема, защото в Закона за движение по пътищата няма изискване за каране през зимния сезон със зимни гуми. Няма изискване за задължително ползване на зимни гуми. В закона е записано “гумите да не са износени или разкъсани”, тоест трябва да направим разлика между това, което може да препоръча КАТ – Пътна полиция, и това, което може да изисква. Съгласен съм, че и ние целият парламент, Вие господин министър, и КАТ могат и трябва да препоръчат задължително използване на зимни гуми, но такова изискване не може да има.
Много министерства, включително и Министерството на вътрешните работи трябва да прави такава политика. Например да представи статистика, че ако се ползват зимни гуми има много по-малко жертви, по-малко произшествия, по-малко инциденти. Има пълно основание да се прави информационна кампания в тази насока. Аз бих се присъединил към една такава информационна кампания, но няма законово изискване за задължително ползване на зимни гуми и въпросите, които бяха отправени към мен, бяха следните – защо да не може със всесезонни гуми, които са хубави, да се кара и през зимата? Да, действително законът не забранява един такъв вариант. Въпросът, на който Вие господин министър, се надявам да ми отговорите, дали наистина през зимата е законово задължително според Вас ползването на зимни гуми?
Още веднъж искам да обърна внимание на информационната политика, която не се прави от много министерства. Вижте, не е задължително всичко да бъде в закон. Много важно е да се комуникира с хората, да им се говори. Те могат да се предпазят, могат да вземат мерки, могат да реагират. Една добра информационна кампания от страна на Министерството на вътрешните работи за безопасността, която носи ползването на зимни гуми, би свършило добра работа в една такава ситуация. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, господин Димитров! Анализът на пътнотранспортните произшествия и жертвите в пътното движение показва, че те са преди всичко отражение на поведението на участниците в движението. Именно през есенно-зимния период рязко се увеличават предпоставките за тежки пътнотранспортни произшествия, особено с участието на пешеходци. Рязката промяна на атмосферните, а оттам и на пътните условия, в по-дългата тъмна част на денонощието и недобрата концентрация на водачите при променените условия са предпоставка за нарастване на злополуките през този период. Делът на загиналите пешеходци нараства до 40% от всички убити при пътни инциденти, а 70% от убитите са в тъмната част на денонощието. Статистиката сочи, че за периода ноември-декември на миналата година при 1271 пътнотранспортни произшествия са загинали над 190 човека. За същия период на 2005 г. при 1406 пътнотранспортни произшествия са загинали 159.
Тежката обстановка по пътищата ни мотивира отново да проведем традиционната акция от 1 до 6 ноември в цялата страна под името “Светлина”. Целта е чрез целенасочена контролна и превантивна дейност да се концентрира вниманието на обществеността към специфичните рискови фактори за пътни злополуки при зимни условия. За осигуряване на широка обществена трибуна се търси активното съдействие на журналисти от местните и централни средства за масова информация, провеждат се брифинги, на които се предоставя информация за рисковите фактори, за пътнотранспортните произшествия по региони. За взаимните участници в движението санкциите по Закона за движение по пътищата, които се налагат за управление на превозни средства с неизправни светлини, без светлоотразителна сигнализация, с износени гуми и т.н., включително и за отнемане на контролни точки за тези нарушения.
По време на кампанията се извършва засилен контрол за изправността на автомобилите. Съвместно с представители на пътната администрация се инспектират пътните платна. Въобще предприемат се комплекс от мерки.
Периодът от 1 до 9 ноември е предупредителен. От 10 до 16 ноември се извършва засилен контрол и се взема отношение с налагане на санкции по Закона за движение по пътищата. Активният и ефективният контрол ще продължи през целия зимен сезон. За измерване на дълбочината на протекторите на гумите се използват утвърдените уреди за контрол.
Основно изискване на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни. Изискването за техническа изправност по колела и гуми на моторно превозно средство или теглено от него ремарке е регламентирано в чл. 10, ал. 1, т. 9 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата. В буква “г” е посочено, че дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобили и мотоциклети не трябва да е по-малък от 1,6 мм. Това по никакъв начин не бива да бъде тълкувано, разбира се, като специално изискване за зимни гуми.
От началото на месеца, тоест от започването на акция “Светлина” няма данни за съставен акт за установяване на административни нарушения заради неизползване на зимни гуми, просто защото такова нарушение не може да съществува, при положение че има достатъчно ясно изискване за дълбочината на протекторния рисунък да бъде в размер не по-малък от 1,6 мм.
Контролът на движението и изправността на превозните средства обаче не може и не трябва да бъде проблем единствено и задължително на полицейските органи. Споделям Вашето виждане за необходимостта от много солидно ангажиране на институциите и бих искал да се възползвам от възможността да благодаря на средствата за масова информация, защото те практически ежедневно изнасят случаите с трагедии по пътищата, но в крайна сметка отговорността на всеки един от нас като участник в движението по пътищата не може да бъде отменена по никой начин нито от акции, нито от инициативи.
Още веднъж искам да подчертая, че няма информация за съставено такова нарушение – движение без зимни гуми, от една страна. От друга страна, ако Вие разполагате с такава информация, трябва да кажа веднага, че съм готов да отменя веднага наложените такива актове, подчертавам, ако има такива.
Дискусията по темата за мен е полезна, защото в крайна сметка фокусира вниманието върху този проблем на една немалка част от гражданите. Трябва да кажа, че заради несъобразяване с реалните атмосферни условия през миналата събота и неделя в много голяма степен беше затруднено движението през балканските проходи и в зимните курорти. Тук не е въпрос на зимни или всесезонни, или каквито да са гуми, тук е въпрос понякога и на наличие на вериги в моторните превозни средства и т.н.
Така че темата е достатъчно сериозна. Искам да подчертая, че резултатите от несъобразяването с реалностите, неадекватното шофиране по пътищата и невниманието на пешеходците за съжаление водят до прекалено много жертви в нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика давам думата на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Смятам, че с отговора на господин министъра този въпрос трябва да приключи. Ползването на зимни гуми не е задължително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но е наложително.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Оттук нататък идва отговорността на всички институции, включително, ако искате и на парламента, Министерството на вътрешните работи - да информират за съответните рискове.
Моята препоръка към министъра на вътрешните работи е да се направи една наистина голяма информационна кампания, защото хората трябва да знаят какво се случва по пътищата, какви са рисковете и как могат да се предпазят. Трябва да се говори на хората. Невинаги трябва да се мисли за мярка в закона, която да е забранителна. Както каза днес правилно един колега няма задължение да носим зимни обувки, но повечето от нас носят. Така че наличието на информация, подаването на информация, правенето на информационни кампании се явява заместителна политика на забранителни текстове в различни закони.
Надявам се и министърът на вътрешните работи да свърши доста сериозна работа в тази насока. Ние ще наблюдаваме дейността на институциите и при необходимост отново ще вземем отношение по тази тема. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, господин Димитров! Наблюденията на дейността на институциите, в това число вероятно и на първо място, на министерствата, без съмнение е основно задължение и основна функция на българския парламент. Още веднъж искам да подчертая, че ситуацията с движението по пътищата е повече от тревожна. Въпросът е комплексен, той не бива и не може да бъде свиван до зимни гуми или всесезонни и т.н.
Трябва да кажа, че по силата на европейските изисквания в един непродължителен период трябва да свием с 50% броя на жертвите, а сме далеч от този резултат. Искам ясно да кажа, че това не е въпрос само и единствено на Министерството на вътрешните работи, далеч не само на Министерството на вътрешните работи.
Обикновено служителите на Министерството на вътрешните работи, на първо място Пътна полиция, се намесват при консумирано вече нарушение. Това е въпрос на всеки един от нас като граждани на първо място, и бих искал още веднъж дебело да подчертая благодарността си към средствата за масова информация. Независимо от това, че всяка вечер в телевизионните емисии, че всеки ден във вестниците, че всеки ден по радиата се показват достатъчно брутални сцени в резултат на груби нарушения на Закона за движение по пътищата, на несъобразяване с реалностите. За съжаление не може да бъде направен изводът, че нарушенията намаляват, както не може да бъде направен изводът, че твърде оптимистичен би бил изводът, че броят на пътнотранспортните произшествия, на жертвите и пострадалите от тях намалява.
Още веднъж казвам, че въпросът е комплексен и действително си струва да бъде задълбочен общественият дебат по него. В това отношение нямаме никакви различия. Средствата за масова информация правят и съм уверен, че ще продължат да правят много и независимо от това нещата не търпят сериозна промяна.
Аз ще продължа да изисквам от служителите на Пътна полиция и на правоохранителните органи като цяло максимална бдителност и безкомпромисност с хората, които си позволяват да нарушават нормативната уредба, в това число и тези, които не носят гуми, отговарящи на изискванията.
Подчертавам още веднъж, че изисквания за зимни гуми няма, има изискване, което много ясно е записано, и в това изискване също нямаме различия. Ако имате конкретни сигнали за налагане санкции по този мотив, още веднъж искам да заявя, че ще ги отменя и те нямат никакво формално основание, на първо място, в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Искам думата относно начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За мен господин Корнезов е един от убедените защитници на парламентаризма в българския парламент и смятам, че когато се нарушават правилата, трябва да има реакция. Затова съм на трибуната. Всеки въпрос, който се задава към министри, независимо дали е устен или писмен, следва да получи отговор на това, което е зададено.
Господин председател, днес получих писмен отговор от министъра на финансите на въпрос, който съм задал: след като България има вноска от 650 милиона годишно в Европейския съюз като пълноправен член, какви пари ще усвои от структурните и кохезионни фондове като равноправна членка на Европейския съюз за 2007 г.?
Уважаеми колеги, получавам отговор, в който се дава информация за предприсъединителните фондове. Тоест и страна не членка на Съюза получава тези средства. Значи ли това, че на моя въпрос отговорът е, че за 650 милиона България ще получи нула лева тази година? Ако е така, да бъде записано в отговора. Ако не е така, да се даде отговорът, който е.
Относно начина на отговори на част от министрите. За съжаление, случвало се е, включително и от господин Орешарски, и от други министри, да получаваме писмени отговори не на въпроса, който сме задали. Имам тук около страница и половина много хубав разказ за това каква е процедурата, какъв е редът. Аз не съм питал каква е процедурата и какъв е редът. Аз питам: след като ние сме пълноправна страна членка, даваме 650 милиона, какво сме получили? Отговорът е нула, така както аз го чета. Или може би не е нула? Какво сме получили по предприсъединителните фондове е друга тема, важна безспорно, съдържателна, смислена. И там излиза, между другото, ако умножа 300-те милиона, за които съм получил отговор, че пак ще бъде по-малко от 650 милиона, които сме дали като вноска.
Този начин на контрол, този начин на отговори, господин председателю, не е същината на българския парламентаризъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не знам как точно сте задали въпроса и не знам отговора, защото преди минути Ви го предоставих, но Вие сте абсолютно прав. По силата на Конституцията и на нашия правилник министърът, на който е разпределен въпросът или питането, трябва конкретно, ясно и обективно да отговори на народния представител, независимо дали отговорът е благоприятен за воденото от него ведомство или не.
Мисля, че господин Орешарски ще го направи, ако не е отговорил точно или въпросът Ви е бил неразбран. Вие се познавате и можете още сега да уредите този въпрос. Аз мога да ви съдействам и ще ви съдействам.
Следва въпрос от народния представител Мария Капон към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Местните избори са вече зад гърба ни. Ние бяхме свидетели на изключително много плащания на физически лица и си мисля, че повечето от жалбите, които бяха в тези дни на избори, бяха за това, че гласът на всеки един се превърна в стока. Реално чухме хора, които плащаха за това, че имат правото да го правят. Да, парите са си техни и могат да правят каквото си искат.
Както знаем, Законът за облагане на доходите на физическите лица не предвижда плащащите физически лица да подават информация към представителството на приходната администрация и въпреки че получателите следва да декларират получените суми като приход, няма как това да се гарантира, нито как да се проследят подобни плащания и дължимите върху такива приходи данъци.
Аналогичен е случаят, между другото, и с многократно повдигнатите въпроси за частните уроци, давани от учители, или дори прислужница или помощница вкъщи, която всеки един може да наеме.
Ето защо Ви питам: какво е становището на Министерството на финансите по отношение декларирането на извършени плащания от физически лица за извършена възмездна дейност от други физически лица? Необходими ли са законодателни промени, с които да се гарантира отчетността на подобен тип плащания и събираемостта на данъка върху тях?
Тук ще отворя една скоба, като кажа, че такава декларация правят фирмите, когато плащат на физически лица и подават в данъчната администрация, за да е осигурено плащането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Капон! В данъчното законодателство действително не е регламентирано изискването платци на суми, които не са търговци, да декларират пред приходната администрация извършени от тях разходи под формата на плащания към други физически лица за извършена възмездна или друга дейност. Към настоящия момент задължение за деклариране на суми имат само получателите на плащания, тъй като за тях тези суми представляват доход.
В интерес на истината на експертно равнище в Министерството на финансите сме обсъждали евентуална законодателна инициатива. Искам да отбележа обаче, че в случай че се възприеме такава инициатива, възприеме се такъв подход, изискващ деклариране на направените от физическото лице разходи, то безспорно следва да бъдат направени многобройни промени в законодателството и то не само в данъчното.
Например следва да се въведе изискване за задължителна писмена форма на договори, с които се уговаря извършване на възмездна дейност.
Друг пример: на платеца следва да бъдат известни всички лични данни на получателя на плащането, така че същите да могат да бъдат упоменати в декларацията за платените суми.
Освен това липсва мотивация у лицето – платец на сумата, да я декларира, тъй като за него това ще бъде още едно административно задължение, без по никакъв начин да има някаква полза от това му действие. Вероятно подобна мярка ще доведе до повишаване на приходите от данъка върху доходите, доколкото ще осигури съпоставимост и възможност от повишен контрол чрез засечки на декларациите на различни физически лица в НАП.
Ние разглеждаме въпроса обаче не само и единствено фискално, а от гледна точка на цялостната данъчна и административна, най-важното, тежест върху бизнеса и гражданите. Това ни е въздържало на този етап да предприемаме инициативи в тази област. Повтарям отново, че въпросът заслужава да се дискутира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон за два уточняващи въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър за отговора. Видно е, че на пръв поглед има много административни пречки, от друга страна, има доста задължения на физическите лица, които трябва да декларират тези доходи, но ние знаем, че това е практика в много европейски страни, защото по този начин можем да имаме единна данъчна декларация, която да бъде предварително подадена от всеки един, на който му предстои и това. В срок един месец преди да подадеш декларацията, я получаваш по Интернет, можеш да я свалиш оттам, да я провериш и с една-единствена операция да я върнеш обратно на администрацията. Това ще улесни изключително много гражданите в страната при подаването на техните декларации, ще могат предварително да установят дали има някакъв пропуск, така че да не бъдат санкционирани след това.
Считам, че е важно в една експертна група да бъде уточнен както размерът на тези приходи и, разбира се, доходи, които ще бъдат декларирани, и по какъв начин ще се правят договорите. Аз съм категорично съгласна с Вас, че трябва да има договор, но нали това са правоотношенията? Дали това ще е фактура, дали ще е ордер, дали ще е трудов договор, в крайна сметка това е приход на физическото лице. А приходът, който не е изваден на светло, означава сива икономика. Аз си мислех, че Вашето министерство, включително и правителството, се бори и със сивата икономика.
Така че моят въпрос е: какво мислите за предварителните декларации, така че да бъдат изпращани на гражданите за улесняване на техните декларации, които трябва самите те да направят? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате възможност да отговорите на госпожа Капон. Обаче не можах да разбера, госпожо Капон, кой да подава декларация? Този, който получава парите, или този, който ги дава? Или и двамата?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: И двамата имаше предвид госпожа Капон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това няма да стане, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Отново ще се опитам да повторя, че нашите опасения са били свързани с обстоятелството да не би да бъдем упрекнати в прекален фискализъм и натоварване на гражданите с ненужни декларации. Отново повтарям, от чисто фискална гледна точка това е инструмент, който значително би подпомогнал моите служби в усилията им, в това число и за борба със сивия сектор и в усилията за събиране на повече данъци. Приемам да поставя въпроса отново на експертно равнище, за да изготвим проекти в неофициален формат. Имам предвид не да ги изпращаме по етапния ред в парламента като законопроекти, а да проведем консултация от гледна точка на евентуално разглеждане на подобен тип деклариране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон.
Господин министър, това, което казахте, освен финансови, има и юридически измерения.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря, господин министър.
Считам, че е важно всички заедно да помислим какво може да се случи и какви са начините да се направят проверки на всички сигнали, които имаше по време на местните избори, да видим дали ще има каквито и да е отчети от физически лица и декларирани средства през следващата година за тази година за доходи, получени по време на местни избори. Вярно е, че законодателството трябва да служи на хората, но ние сме длъжни да търсим баланс – баланса за това да има демокрация, от една страна и баланса в приходната част на бюджета, а от другата страна, разбира се, в облекчението на гражданите.
Считам, че си заслужава да проведем този дебат и на експертно ниво, и в Комисията по бюджет и финанси, за да можем да се защитим от възможните нарушения по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов, към министъра на европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър! На 9 октомври зададох към Вас въпрос има ли практика в страните - членки на Европейския съюз, да се изплащат земеделски субсидии на лица, които не представят никакви документи, доказващи правото на ползване върху земеделските площи или не са собственици на земи.
Казано накратко, попитах Ви дали в Европейския съюз е възможно недобросъвестни лица да източват европейските фондове за земеделие. Случайно или не, във Вашия писмен отговор нямаше нищо конкретно. Считам, че проблемът е особено важен, имайки предвид възприетата от Министерството на земеделието практика недобросъвестни лица да заявяват чужда земя и то без да представят абсолютно никакви документи. По този начин, както казах, се източват европейските помощи, а добросъвестните стопани са лишени от тях. Според данните, които получих от министъра на земеделието, над 380 хил. декара са заявени от двама или повече кандидати за европейски пари. Повтарям: 380 хил. декара!
Това е обаче само една малка част от земята, която недобросъвестни лица са декларирали. Това е така, защото огромната част от собствениците живеят далеч от своята земя и мнозина нямат никакво понятие, че някой вече получава неправомерно субсидии за тази земя. Използвам случая да се обърна към българските граждани - собственици на земи и производители, за да проверят в регистрите дали някой вече не е обявил тяхната земя.
Моля да ме информирате, уважаема госпожо министър, дали възприетата в България практика не се различава драстично от европейската и кои са причините според Вас за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра по европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Христов! Една от основните форми на подпомагане на земеделските производители в страните – членки на Европейския съюз, са действително директните плащания. В повечето от новите държави - членки на Европейския съюз, директните плащания се дават вече по опростената схема за единно плащане на площ. При нея субсидиите се изплащат на хектар ползвана земеделска земя. Към схемата за единно плащане на площ държавите могат да добавят и национални доплащания към директните плащания. Това вече е въпрос на национална държавна политика.
Законодателството на Европейския съюз определя, че директни плащания на площ могат да получават само ползвателите на земеделски земи. Както правилно отбелязвате, те могат да бъдат собственици на земите, могат да бъдат и техни арендатори, наематели, дори лица, които ги ползват без правно основание. Следователно самото европейско законодателство и тази опростена схема на единно плащане на площ, не изисква бенефициентите на директните плащания да имат право на собственост върху земята. Те могат да я ползват и на друго правно основание. Тази концепция изхожда от икономическата цел на директните плащания – да се подпомогнат лицата, които обработват или поддържат съответната земеделска земя в добро земеделско състояние, като им се осигури минимален доход.
От казаното по-горе изхожда и практиката на разплащателните агенции на държавите членки - когато за определена площ кандидатства за директни плащания само едното лице, не се изисква доказателство за правното основание, на което се ползва земята.
Разбира се, положението коренно се променя, ако за една площ изцяло или частично за директно плащане е кандидатствало повече от едно лице. Тогава съгласно установената практика разплащателната агенция уведомява съответните лица, които са подали заявление за конкретната площ и им дава срок да изяснят на какво се дължи разминаването. Възможно е съвпадането на заявените площи да се дължи и на техническа грешка при самото очертаване на площите. Когато кандидатите не се споразумеят кой от тях е истинският ползвател на земеделската земя, разплащателната агенция в Държавен фонд “Земеделие” е длъжна да поиска от тях да представят документи, които да удостоверят правното основание, на което ползват земята. Ако от представените документи стане ясно кое лице има правото да ползва земята, то има и правото да получи директните плащания. Но когато от представените документи разплащателната агенция не може да направи еднозначен извод кой е ползвателят на земята, например когато и двамата кандидати имат правно основание да я ползват, самата разплащателна агенция отхвърля всички заявления, подадени за една и съща площ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, госпожо министър! През м. юни т.г. аз зададох от тази трибуна въпрос към министъра на земеделието след като не се изискват абсолютно никакви документи за получаване на въпросните субсидии, дали не се създават умишлено предпоставки всеки един мошеник да заявява земи, които нито притежава, нито обработва. Тогава министърът в прав текст призна, че моите опасения са основателни.
Госпожо министър, нещата всъщност са далеч по-тревожни. Освен европейските пари, които източва недобросъвестният заявител, този заявител получава и уникален идентификационен номер на земята на свое име. Това му дава реална възможност да придобие собственост върху чуждата земя без реалният собственик дори да знае това.
Ще ви цитирам чл. 79 от Закона за собствеността: “Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на десет години. Ако владението е добросъвестно, този срок е пет години”.
Казано направо, пет години, след като един недобросъвестен владелец е получил идентификационния номер на чуждата земя, той, според цитирания член на Закона за собствеността, може да придобие чуждата земя. Това става чрез механизма на така наречената обстоятелствена проверка и собствениците могат да разберат какво е станало, след като то вече е факт.
Въпросът ми към Вас, госпожо министър, е: възможно ли е в страна от Европейския съюз да се осъществи подобен грабеж в наши дни? След безогледната приватизация, след умишлените банкови фалити и присвояванията на спестяванията на българските граждани, земята остана последната ценност, върху която вече някой се опитва да посегне. Според мен тези опити трябва да бъдат пресечени както от нас, уважаеми колеги, така и от представителите на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра по европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова – право на дуплика.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Господин Христов, действително може би има някакво основание във Вашите бележки, точно затова в писмения си отговор Ви помолих, ако имате информация за конкретни ползватели, които използват земеделската земя, без да имат основание за това, да ги отнесете към компетентните органи. Пак подчертавам, че става въпрос за система, въведена с Регламент 2003 – тя на практика се прилага във всички нови държави членки. Има изградена много стройна система в България за надзор върху обработваемите площи и трябва да Ви информирам, че с така наречената система “ИСАК” всяка година се опресняват снимките с 25%. На практика “ИСАК”-системата разполага с 60% и повече разделителна способност, която позволява да се отграничат онези земи, които наистина се обработват, и тези, които не се обработват. А когато се установи нарушение и измама, съответните лица могат да бъдат лишени от право да получават директна субсидия до три години. Тоест, държавата, както и всички държави членки са създали механизмите вътре да осъществяват ефективен контрол върху начина, по който се използват земеделските земи.
В случая обаче Вие разполагате с конкретна информация, която основателно или неоснователно поставя конкретни въпроси и Ви съветвам да информирате компетентните органи и, разбира се, Министерството на земеделието, което пряко отговаря за изплащането на директните субсидии в Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра по европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова за днешното й участие в парламентарния контрол.
Уважаеми народни представители, народният представител Станчо Тодоров днес оттегли своето питане към министъра на отбраната господин Веселин Близнаков. Господин Тодоров и устно пред мен го потвърди.
Следователно министърът на отбраната няма да отговаря на първото питане, така както е по програмата.
Има въпрос, зададен от народните представители Антонела Понева и Ася Михайлова към министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
Госпожо Михайлова, заповядайте да развиете Вашия въпрос към министъра.
АСЯ МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, както сме посочили в нашия въпрос, редица факти породиха у нас сериозна и основателна тревога, че във вивариума на Експериментална хирургия към Военномедицинска академия, който се намира в София на бул. “Георги Софийски”, подчертавам, на този адрес, а не в “Овча купел”, се извършва незаконна експериментална дейност с кучета. Самите животни са поставени в условия, които не отговарят дори и на най-елементарни хигиенни изисквания и демонстрират жестоко отношение към тях. Конкретната ситуация, която провокира нашия настоящ парламентарен въпрос, е свързана с намеса на полиция и недопускане на медии до вивариума, което допълва мрачната картина. От друга страна, показва, че използването на животни с неясен произход и отглеждането им по подобен начин не може да служи за надеждни научни изследвания и изводи, а е и нарушение на Закона за ветеринарната дейност.
Смятам, че е недопустимо да съществуват подобни места, които имат характер на наказателни лагери за животни. Тяхното поддържане не може да бъде оправдано с никакви аргументи.
Надявам се, господин министър, че от Вашия отговор ще стане ясно как Военномедицинска академия ще защити авторитета си на водеща болница с качествена научна дейност, прекратена ли е незаконната практика на експерименталната хирургия и каква е съдбата на нещастните животни, които са се намирали там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Понева, уважаема госпожо Михайлова! Отделението по експериментална хирургия е самостоятелно звено към катедра “Хирургия” на департамент “Военна хирургия” в щата на Военномедицинска академия. То е акредитирано от Държавната комисия по акредитация през 2001 г. и му е присъдена крайна акредитационна оценка “Отличен – 5 звезди” за пет години. През 2006 г. е акредитирано като част от базата за учебна дейност и специализация със заповед на министъра на здравеопазването.
Като акредитирана структура съгласно изискванията за акредитация, отделението има утвърден пълен набор от документи, регламентиращи неговата дейност. На основание заявление до Районната ветеринарномедицинската служба – София, е издадено удостоверение за регистрация на животновъден обект от 29 октомври 2007 г. и вивариумът на Военномедицинска академия е вписан в регистъра на животновъдните обекти на Районната ветеринарномедицинска служба – гр. София, с ветеринарен регистрационен № BG-143-000-1. Подадено е заявление на 25 октомври т.г. до генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба за получаване на разрешение за експериментална дейност по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 15 за хуманно отношение към експерименталните животни. На 17 и 18 октомври т.г. Софийската военна прокуратура проведе основна проверка на Отделението по експериментална хирургия и нарушения не са установени. Това, първо.
Второ, на 23 октомври 2007 г. на основание заповед на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба комисия от отдел „Хуманно отношение към животните” извърши проверка на вивариума на Военномедицинска академия. Заключението от проверката е, че са направени всички необходими стъпки за издаване на разрешително от Националната ветеринарномедицинска служба за ползване на животни за научни експерименти. Впрочем, тази процедура е към своето финализиране.
Няколко думи за животните, които визирате във Вашия въпрос. Те са купени от Военномедицинска академия чрез градска потребителна кооперация „Наркооп” с финансов документ на 9 октомври 2002 г. и в този смисъл тези животни не са бездомни. Не е налице, цитирам: „постоянно вкарване на безстопанствени кучета”, за каквото споменавате. От 2005 г. експерименти с такива животни във Военномедицинска академия не са провеждани, а вследствие влизането в сила на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 15 във вивариума на Военномедицинска академия към тях е продължило оказването на грижи и хуманно отношение от страна на научните работници и екипа.
На 14 ноември 2007 г. шестте кучета са били предадени за отглеждане и грижи в общинския приют „Екоравновесие”, като Военномедицинската академия е осигурила необходимите консумативи. Така че във Военномедицинска академия към настоящия момент няма експериментални животни кучета и котки.
Искам да спомена, че Военномедицинската академия е авторитетна институция в областта на здравеопазването и на цивилни, и на военнослужещи, с безспорен принос за военната медицина, научноизследователската и учебната дейност. Отделението по експериментални хирургия няма аналог в нашата страна като база за обучение, научноизследователска работа и специализация на лекарите. Има 46-годишна история в структурата на ВМА и защитени 78 научни дисертации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Антонела Понева – право на реплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Това, че казвате, че имат пет звезди сградите и въобще цялата експериментална хирургия към Военномедицинска академия, е чудесно. Но аз ще Ви дам един диск, който е заснет от членове на Немско-българското дружество за защита на животните, и това, което ще видите, сам преценете на колко звезди отговаря.
Всичко това, което изброихте, като постъпления за разрешения, документи, които ще бъдат извадени, всичко това се случва след нашия въпрос, след жалбата на Немско-българското дружество за защита на животните. Очевидно има една наистина бърза реакция, но тя се случва след като има реакция – обществена и политическа. Защо трябва нещата винаги да стават под такъв натиск? В този смисъл и това, че кучетата, намерени там, са купени през 2002 г., не е вярно. Тези кучета по мнението на специалисти са на видима възраст по-малка от пет години.
Моето съмнение се потвърждава, че Вашият отговор не отговаря на действителността. Искам да се надявам и да вярвам силно, че не Вие прикривате истината, а тези, които са изготвили отговора, са Ви заблудили. Това, че вивариумът представляваше една зловеща скотобойна, че там не просто са отглеждани кучета – това е смешно като твърдение, се доказва и от видяното, и от заснетото от членовете на Немско-българското дружество за защита на животните, и от свидетелски показания, които са нотариално заверени и приложени към подадената жалба към Военна прокуратура.
От тези свидетелски показания става ясно именно това, че във вивариума непрекъснато са вкарвани кучета и не са го напускали, поне не живи. Всичко това е грубо нарушение на законодателството за хуманно отношение към животните. А именно това отношение е част от европейския облик на България. Липсата на такова петни и без това съмнителния авторитет на страната ни. (Председателят дава сигнал за приключване на изказването.)
Всяко присъствие на такива животни във вивариума, който в момента се ремонтира, всякакви разрешения, които извадите, няма да позволяват опитите с безстопанствени и домашни кучета и котки, тъй като чл. 158 от Закона за ветеринарната дейност е категоричен в забраната си за опити с такива животни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Да, господин председател, завършвам.
Присъствието им там наистина ще означава нарушаване на закона. Няма да минат нито пред българските институции, нито пред европейските думите, че това са просто домашни любимци на вивариума.
Искам да ви помоля да се ангажирате с това, че наистина оттук нататък такива нарушения на законодателството няма да се случват във ведомството, за което Вие отговаряте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков – право на дуплика.
МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Понева, разбира се, че ще се ангажирам много близко с проблемите, свързани с експерименталната медицина в района на Военномедицинска академия.
Искам обаче още един път да подчертая, че има утвърден план, който се реализира, за ремонт, за създаване на много по-добри условия за експерименталните животни. Освен това Вие и уважаемите народни представители, които са в залата, знаете, че има инструкция на Европейския съюз, която препоръчва – макар да не е задължителна, а с препоръчителен характер, но тя препоръчва да се използват определена порода кучета, произлезли от един вивариум, за да има сравнимост на резултатите. Цитира се една унгарска фирма. Разбира се, цената на животните е доста висока за нашите стандарти – около 4000 евро. Но няма значение, това е стъпка по отношение на унифицирането на експерименталната дейност с кучета.
Мисля, че след ремонта, който ще приключи най-късно до края на годината, и след извършените две проверки може да се счита, че Военномедицинска академия ще остане не само в областта на хуманната медицина, но и в експерименталната медицина водещо лечебно научно-учебно заведение.
Между другото, искам да споделя, че представители на ръководството на Академията са се срещнали с представители на Германо-българската помощ за животните – клон София. Предложили са, ако сдружението желае, техен представител да бъде нает на работа там, за да може да има поглед сдружението върху условията, при които ще се отглеждат експерименталните животни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на отбраната господин Веселин Близнаков за днешното му участие в парламентарния контрол. С това парламентарният контрол за днес е изчерпан. Всички министри се явиха и отговориха на въпросите и питанията на народните представители.
Преди да закрия днешното пленарно заседание, искам да напомня на народните представители, че във вторник – 20 ноември 2007 г., ще има извънредно заседание от 14,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 12,18 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова


Секретари:
Силвия Стойчева
Георги Димитров