Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Борис Николов и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, днес Народното събрание предстои да проведе извънредно пленарно заседание с дневен ред, който приехме на 16 този месец. Преди да пристъпим към разглеждането на точките, предстои да осъществим церемонията по полагане на клетва от народни представители.
Ще прочета съответни писма от Централната избирателна комисия.
Уважаеми колеги, с писмо на председателя на Централната избирателна комисия до Народното събрание е изпратено Решение № 395 от 15 ноември 2007 г., с което се обявява за избран за народен представител Симеон Василев Симеонов от листата на Коалиция за България.
Решението гласи:
“Обявява за избран за народен представител в 14. многомандатен избирателен район – Перник, Симеон Василев Симеонов от листата на Коалиция за България.”
Следващото Решение на Централната избирателна комисия е № 396 от 15 ноември 2007 г., с което се обявява за избрана за народен представител Минка Стоянова Русева от листата на Коалиция за България.
Решението гласи:
“Обявява за избрана за народен представител в 29. многомандатен избирателен район – Хасково, Минка Стоянова Русева от листата на Коалиция за България.”
И третото Решение на Централната избирателна комисия е № 397 от 15 ноември 2007 г., с което се обявява за избран за народен представител Съби Давидов Събев от листата на Национално движение Симеон Втори.
Решението гласи:
“Обявява за избран за народен представител в 7. многомандатен избирателен район – Габрово, Съби Давидов Събев от листата на Национално движение Симеон Втори.”
Предстои тези новоизбрани народни представители да положат клетвата по Конституцията на страната, за да могат да стъпят в своите длъжности. Моля да ги поканите в пленарната зала.
Заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
СИМЕОН СИМЕОНОВ, МИНКА РУСЕВА, СЪБИ СЪБЕВ: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
Поздравявам ви.
Моля да подпишете клетвените листове.
За процедурно предложение думата има госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предложението ми касае начина, по който да протече днешното пленарно заседание, а по-точно гласуването по предложените в дневния ред шест законопроекта. Тъй като сме в хипотезата на чл. 53, ал. 4 – извънредно заседание, в което е допустимо отклоняване от обичайния ред за гласуване, ви предлагам днес, след обсъждането на всеки един от предложените законопроекти, да ги гласуваме поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурното предложение, уважаеми колеги, е за гласуване на първо четене на предложените законопроекти днес, след приключване на дискусиите по съответния законопроект. Основанието е извънредният характер на заседанието и нормата от правилника, която разрешава такъв ход на гласуванията. Това спестява време за даване на предложения за второ четене, което ще облекчи по-нататъшната работа по законопроектите.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 155 народни представители: за 151, против 3, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
От името на парламентарна група думата има господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, искам да обърна вашето внимание към един много важен, скандален факт, който от месеци насам стана известен в българското общество. Става дума за един проект, разработен в Берлинския университет, наречен „Митът за Батак като място на паметта”.
Този скандален антибългарски проект предизвика известен обществен шум преди няколко месеца и то главно благодарение на медийния интерес и на интереса, който отделни политици и общественици обърнахме към него.
За съжаление, не видяхме адекватна реакция на държавни институции, такава, каквато би трябвало да има при едно такова оскърбително отношение към българската национална памет. За какво става дума?
Този проект, който в днешно време вече е на българския книжен пазар с тази свръхлуксозна книга, омаловажава или направо заличава Баташкото клане – един трагичен епизод от нашата история през 1876 г., като обяснява на публиката, че това е някакъв мит, че това е нещо, което не е доказано, нещо, което едва ли не е съчинено и интерпретирано от художници и писатели, само и само за да имаме ние героична история.
Този циничен подход към българската история, изпълнена с много такива трагични събития, се нуждае от реакция на държавно ниво. Точно в тази връзка нашата парламентарна група внася едно проекторешение, с което казва, че осъжда опитите и действията на немски физически и юридически лица на територията на Германия за ревизиране на историческата истина за събитията в България през 1876 г. С това решение нашето предложение е да се задължи Министерството на външните работи да отправи протестна нота до немската страна относно тези действия на Берлинския университет. Именно там се разработва този проект, който е гавра с българската историческа памет, тъй като според него се заличава Баташкото клане – геноцид по смисъла на престъпления срещу човечеството и се налага една много подла теза, че такова клане не е имало, че не е имало Априлско въстание и не е имало турско робство изобщо.
Още по-тревожното е, че този проект прокарва антибългарската идея, че Родопите не са българска територия, не са християнска територия.
Тази линия обслужва интересите на една съседна държава, която много иска да стане член на Европейския съюз – държавата Турция.
Има данни, че този проект се финансира от фондации, които са свързани с турските държавни интереси.
Смятам, господин председател, че нашето проекторешение трябва да получи максимално бърз ход на придвижване, защото българският парламент като най-висок орган на държавността е задължен да реагира на едно такова посегателство върху нашата историческа памет. Съжалявам, че не чух мнението на българския президент по този въпрос, не чух мнението на българския премиер, на тези, които са начело на властта у нас, защото те са длъжни да реагират подобаващо. Подобаващата реакция е искане на обяснение от германската страна защо в техни университети се разработват подобни антибългарски проекти. Отричането на Баташкото клане означава ние да започнем да отричаме примерно в наш проект Холокоста и това да мине необезпокоявано в целия свят. Сещате се, че това ще предизвика бурна реакция.
Защо обаче посегателството върху българската историческа памет не предизвиква реакция у нас, за мен е голяма загадка. Ако има реакция, тя е доста откъслечна и доста спорадична. Призовавам ви като български народни представители да защитим това решение, което внасяме, да излезем с една ясна позиция, че осъждаме, че се възмущаваме от подобно отношение към българската история и да го покажем ясно на нашите европейски партньори. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За процедурно предложение Има думата господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Според чл. 22, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, когато срокът за представяне в Министерския съвет на проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса не е постигнато съгласие по цените и обемите на видовете медицинска помощ, изплащани от Националната здравноосигурителна каса, Министерският съвет внася в Народното събрание проектите на Националната здравноосигурителна каса и на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. В изпълнение на тези разпоредби Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз внесоха на 26 октомври своя проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Същият е внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 31 октомври 2007 г. и Вие, господин председател, според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ги разпределихте във водещата парламентарна Комисия по бюджет и финанси и към парламентарната Комисия по здравеопазването.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание същите следва да се гледат заедно в двете комисии в пленарната зала. Въпреки отказа на мнозинството в двете комисии да бъдат подложени на гласуване двата законопроекта, макар че в Комисията по здравеопазването беше гледан, но не беше гласуван вторият, господин председател, моля Ви процедурно в т. 6 от дневния ред, заедно с бюджета на Националната здравноосигурителна каса, внесен от нея, да бъде гледан и законопроектът, представен от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, съгласно правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Има ли други желаещи да вземат думата от името на парламентарни групи?
Във връзка с направените изявления от парламентарни групи – що се отнася до Парламентарната група на „Атака”, при положение, че бъде внесен проектът за решение, той веднага ще бъде разпределен, както иска правилникът. Разбира се, следва да се прецени по-нататъшният му ход. В предходните месеци, когато стана известен този въпрос, имаше достатъчно еднозначни изявления и от народни представители, и от групи народни представители. Въпросът е да се прецени коя е адекватната реакция в сегашния момент, имайки предвид излизането на това изследване.
Що се отнася до въпроса, повдигнат от господин Шарков, не мога да включа в дневния ред в някоя от точките, господин Шарков, нов законопроект, който не е бил гласуван от пленарния състав на Народното събрание. Вие се позовавате на текстове от закона, които предполагат съответно разглеждане едновременно при липса на съгласие. Разбирам Вашия аргумент, но става дума за това, че Вашето предложение трябваше да бъде формулирано в петък, когато се приемаше дневният ред за това извънредно заседание. Сега вече това е невъзможно, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Не се случва за първи път…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Имате възможност в хода на дискусията да представите текста на законопроекта или да се позовете на него, да предложите между първо и второ четене да влязат евентуално едни или други предложения, които се съдържат в законопроекта, но като акт, като проект, който да бъде включен в дневния ред – няма възможност.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, в интерес на истината трябва да кажа, че Вие сте изпълнили духа на закона и двата законопроекта бяха разпределени на съответните комисии заедно, което Ви прави чест. Подобно на бюджета на съдебната система, които сами си внасят бюджета, а също и бюджета на правителството, Вие много добре знаете, че винаги се гледат и се гласуват и двата, разглеждат се паралелно и двата. Така че има направена абсолютна процедурна грешка и няма никакво основание да внесете и двата бюджета…
Или просто да се отложи, за да бъде прогласуван и другият бюджет на Българския лекарски съюз. Вие сте ги внесли успоредно, заедно, така както повеляват законът и правилникът. Това, че е направена грешка, означава, че тя трябва да бъде поправена. И без това едва ли ще стигнем до т. 6, трябва да бъдат прегласувани нещата и да влязат по надлежния ред. Това е моята процедура. Друг път няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Китов, Вие добре знаете, че прецедентът, на който се позовавате – съдебната власт, се процедира така на базата на изготвен доклад, даже на изготвен законопроект от правителството, в който са отразени двете позиции и на тази основа те се дискутират и на първо, и на второ четене и се гласуват.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Така са внесени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Внесени са, но докладът за първо четене е доклад само по този законопроект. Така че аз не мога сега да преразгледам онова, което е докладвано и което е предложено.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Не е така, не е така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Струва ми се, че има достатъчно възможност между първо и второ четене предложенията, които считате за обосновани...
БОРИСЛАВ КИТОВ: Пише много ясно, че предлага да се разгледат и двата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще прочета това, което е записано в доклада:
“Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване, при следните резултати: “за” – 13, “против” – 4, без “въздържали се”, комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Здравната каса за 2008 г. и Законопроект за бюджета на Здравноосигурителната каса за 2008 г., представен в Министерския съвет от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз”.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От този доклад разбира ли се, че и двата законопроекта са гласувани еднакво?
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би господин Кумчев, ако е тук, може да даде пояснение.
Моля да чуете внимателно, колеги, за да няма излишни спорове. Ще се постарая достатъчно ясно да ви прочета становището на комисията. Становището на комисията за първо гласуване с днешна дата, 20.11.2007 г., внесено в 12,26 ч. в деловодството на Народното събрание, е относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. и Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., представен в Министерския съвет от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, № 702-01-50, внесен от Министерския съвет на 31 октомври т.г.
По това се разбира, че има един законопроект, в който има отразен и законопроекта на Българския лекарски съюз, ако не се лъжа.
Становището е:
“Въз основа на проведеното обсъждане и след гласуване при следните резултати: “за” – 13, “против” – 4, без “въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. и Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., представен в Министерския съвет от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, № 702-01-50, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.”
РЕПЛИКА ОТ ОДС: За какво спорим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Спорим за това, че точка шеста е формулирана: Първо четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (Вносител: Министерският съвет, 31.10.2007 г.). Спорът е дали тази формулировка включва и законопроекта, внесен от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, или не.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Нека залата да реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: При положение, че този е записът в становището, според мен няма спор – и двата законопроекта са предмет за обсъждане.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Внесени от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Именно, защото са внесени от Министерския съвет. (Реплика от народния представител Атанас Щерев.)
Господин Щерев, бих искал да разбера от господин Кумчев, който е водил заседанието на комисията, има ли някой, който оспорва.
Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В документа, изпратен от Министерския съвет към Народното събрание, касаещ двата законопроекта, а именно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., идващ от тях чрез Министерския съвет, и Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз.
В писмото на Министерския съвет е записано поотделно, че първият законопроект, внесен от Министерския съвет, на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. се внася в Народното събрание за мнения, съображения, отношения и разглеждане, докато вторият законопроект, внесен от съсловната организация на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз, беше внесен само за сведение.
Аз искам да ви кажа, че Комисията по здравеопазването в конкретния случай не беше водеща комисия. Комисията по бюджет и финанси беше водеща комисия и на това основание аз не подложих на гласуване законопроекта, внесен от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. Защото, повтарям, в документа от Министерския съвет беше ясно и точно записано “За сведение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Писмото, с което са изпратени в Народното събрание двата законопроекта, гласи следното – обръщението към председателя на Народното събрание: “Изпращам Ви – министър председателя – одобрения с Решение № 709 на Министерския съвет от 2007 г. Проект на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. и проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., представен в Министерския съвет от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз”.
Имате думата, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по този казус, като кажа, че на заседание на Комисията по бюджет и финанси и на заседание на Комисията по здравеопазването е нарушена процедурата.
Откъде дойде това нарушение? До миналата година, тогава когато не се сключи договор между Касата и договорните партньори, оставаше старият рамков договор. В желанието си да се промени тази разпоредба миналата година бяха вкарани тези текстове, които не са съвсем ясни, които предполагат двояко тълкуване, но така или иначе духът на промяната беше този, че когато не се споразумеят Касата и Българският лекарски съюз, техните законопроекти за цени и обеми, защото това е същността на техните предложения, се вкарват в Народното събрание, като нито Касата, нито съсловните организации имат законодателна инициатива. Тоест, двете страни вкарват в Министерския съвет своите предложения и тогава в Народното събрание се гледат тези две предложения, за да може да се дойде до един законопроект. Съгласен съм, че поради лош текст в закона, има едно превратно тълкуване, че законопроектът на Лекарския съюз – проектопредложенията за цени и обеми, бил за сведение. Къде в закона го пише това нещо? Напротив, и Касата, и Българският лекарски съюз са равнопоставени в текста на закона.
Затова идва и моето процедурно предложение. Тъй като е нарушена процедурата – дебатите са минали, моля ви преди разглеждането в пленарна зала, да се съберат Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването и да гласуват предложенията на Българския лекарски съюз. Оттам нататък тези предложения ще влязат в залата и ние ще можем да дебатираме върху едните и другите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Още една дума за пояснение.
Решението на Министерския съвет, което се визира в писмото на министър-председателя, гласи следното – то е в три точки:
Първо, че одобрява проекта на закон, внесен от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса;
Второ, предлага на Народното събрание да разгледа и приеме именно този законопроект по т. 1;
Трето, представя в Народното събрание проект на закон, внесен от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз.
Така че, формулировката е “представя”. И аз го предоставих на комисията.
Очевидно е, както каза господин Щерев, че процедурата не е достатъчно ясна.
Имате думата, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз исках да прочета точно това решение, което Вие току-що прочетохте.
Законодателят или този, който има право на законодателна инициатива, е Министерският съвет.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Или народен представител.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Или народният представител.
И този Министерски съвет е внесъл в Народното събрание за разглеждане и одобряване законопроекта, подготвен от Националната здравноосигурителна каса. И само този законопроект! Другият е представен, но не е внесен за разглеждане и приемане.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Така е нарушил закона.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не знам кой какво е нарушил, но в Комисията по бюджет и финанси аз специално допуснах представителите на Българския лекарски съюз. Те си казаха мнението. Но законопроектът не е гласуван, точно така, както той не е гласуван и в Комисията по здравеопазването. Няма как да бъде гласуван при положение, че не е внесен от орган, имащ право на законодателна инициатива. И аз не виждам какво тук си се занимаваме и си губим времето. Законодателната инициатива и правата за законодателна инициатива са много точно описани в Конституцията на Република България. (Реплика на народния представител Атанас Щерев.)
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: А Касата няма.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има я Министерският съвет, господин Щерев. И Министерският съвет е взел своето решение кой законопроект внася за разглеждане и приемане. Това е законопроектът на Касата, а не законопроектът на Българския лекарски съюз. И не ни губете времето, имаме прекалено много работа. Просто няма как – без да е минал на разглеждане в комисиите един законопроект, без да е внесен от легитимен субект със законодателна инициатива, ние изведнъж в пленарна зала да започнем да разглеждаме нещо, паднало от тавана, с извинение за израза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, моето разбиране беше именно такова, че имащият право на законодателна инициатива - Министерският съвет, представя за гласуване и одобрение законопроекта, съставен и предложен в Министерския съвет от НЗОК. Едновременно с това той предоставя на вниманието на Народното събрание законопроекта, изготвен от Българския лекарски съюз, доколкото не е постигнато съгласие с Лекарския съюз. И този законопроект на Лекарския съюз е на вниманието на народните представители и в комисията, и при дискусията в пленарната зала, без да има статута на законопроект, който подлежи на гласуване. Това е моето разбиране.
Виждам, че има несъгласни. Да чуем неизказал се колега.
Моля да се направи усилие за връзка с Министерството на финансите и да се определи кой ще бъде представителят на вносителя, който ще представя законопроектите. Разбира се, това трябва да е министърът. (Реплика на народния представител Румен Овчаров.)
Заповядайте, господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Въпросът има изключително значение – същностно, но и формално.
От формална гледна точка в Закона за здравното осигуряване, чл. 20, ал. 3 изрично е записано, че “Когато Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации не достигнат до единен проект за бюджет, Министерският съвет внася в Народното събрание и двата проекта”.
Записано е императивно “внася”. Не може Министерският съвет по волята на “Позитано” да внася, каквото му разпоредят оттам. Внасят се и двата проектобюджета.
В момента ние виждаме, че вие правите опит да се възползвате от някаква процедура, която нарушава закона – ние да не гледаме законопроекта на съсловните организации. Това е безпрецедентно – недопускането на разглеждането на законопроекта на съсловните организации в Бюджетната комисия, по същия начин и в Здравната комисия. Ако имате силата на аргументите, внасяте го в комисията и го отхвърляте, но поемате отговорността, а не чрез процедурни хватки да не се разглежда проект за бюджет, който е по силата на закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Право да Ви кажа, господин Колчаков, смятам, че излишно драматизирате този въпрос и правите инсинуации, които отхвърлям.
В случая се стремя да прилагам правилника така, както той повелява, и разбира се, във връзка с Конституцията.
Бих предложил, в почивката колегите от Здравната комисия да се съберат, ако трябва заедно с Комисията по бюджет и финанси, и да предложите становище...
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): “Министерският съвет внася” – това е императивно необходимо по силата на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но Министерският съвет е постъпил по начин, който е отразен в неговото решение. Ако не сте съгласен с начина, по който е постъпил Министерският съвет, има парламентарен контрол, имате възможност да поставите въпроса. Но в момента нямате основания да ме упреквате за неприлагането на правилника и закона. (Шум и реплики.)
Това е предложението ми – да проведете един достатъчно обективен и сериозен разговор в Комисията по здравеопазването, ако е необходимо с господин Овчаров, и след почивката да излезете с предложение, ако сте успели да стигнете до единно мнение.
Последно възражение – от господин Шарков.
Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Овчаров! Наистина, за да не се губи време, господин председател, в качеството Ви на председател на българското Народно събрание нека да направим промяна в т. 6 – да бъде включен и Законопроектът на Българския лекарски съюз за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и двете комисии по време на почивката да вземат отношение по този законопроект и той да бъде гледан нормално в залата. Просто подложете това на гласуване и да приемем към т. 6 да бъде включен и законопроектът, внесен от Българския лекарски съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шарков, ако в почивката излезете с такова предложение за включване, веднага след почивката ще го подложа на гласуване – отсега заявявам – в началото на пленарното заседание. Ако имате такава обща позиция с колегите, по силата на ал. 5 ще направя предложение той да бъде включен в т. 6.
Преминаваме към дневния ред на днешното извънредно заседание, уважаеми колеги.
Виждам, че в залата вече влиза господин Орешарски, който навярно ще вземе участие.
Давам думата на госпожа Манолова за процедурно предложение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, моля да вземем решение за участие в днешното пленарно заседание по обсъждането на предложените данъчни закони в залата да бъдат допуснати: господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, господин Асен Асенов – директор на Агенция “Митници” и госпожа Людмила Елкова - директор на дирекция “Данъчна политика”, които ще представят позицията на вносителя по предложените законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 125 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Поканете в залата споменатите лица.
Преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Преминаваме към представяне на докладите по тези законопроекти на комисиите по бюджет и финанси, по икономическата политика и по европейските въпроси.
Има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане Законопроектите са два: Законопроект № 754-01-71, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 11 май 2007 г., и Законопроект № 702-01-55, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2007 г.
На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси съвместно с Комисията по икономическата политика, проведено на 14.11.2007 г., бяха разгледани два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
На заседанието присъстваха господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите, господин Росен Иванов – директор на дирекция “Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите и господин Борислав Борисов – директор на дирекция “Митнически режими и процедури” в Агенция “Митници”.
Законопроект № 754-01-71 беше представен от господин Минчо Христов. С него се предлага увеличение на ставката на корпоративния данък от 10 на 20%. Представителите на Министерството на финансите изтъкнаха, че предложението противоречи на приетата от правителството данъчна и икономическа политика и не го подкрепят.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от господин Кънчев.
Направените в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) предложения обхващат изменения в няколко основни аспекта:
- Намаляване на данъка върху дивидента от 7 на 5 на сто. Очаква се това да доведе до увеличаване на възвръщаемостта от направените инвестиции, което от своя страна ще насърчи инвестирането в икономиката.
- Малките предприятия (с нетни приходи от продажби за предходната година до 100 хил. лв.) да не правят авансови вноски и да не внасят корпоративния си данък еднократно до 31 март следващата година. Невнасянето на авансови вноски ще доведе до намаляване на попълваните платежни нареждания и до намаляване на плащаните от тях банкови такси при превеждането на суми към бюджета.
- Освобождаване от внасяне на авансови вноски за новоучредените предприятия.
- Преизчисляване на месечната авансова вноска за април, с което ще се получи по-справедливо определяне на авансовите вноски за годината, като те бъдат определени на базата на печалбата от предходната година.
- Внасянето на четвъртата тримесечна авансова вноска от предприятията, внасящи тримесечни авансови вноски (предприятията на загуба) в размер, равен на третата тримесечна авансова вноска.
- Мобилните телефони, които са заведени като дълготрайни активи (с цена над 500 лв.) да се амортизират за данъчни цели за две години.
- Отмяна на изискването за преустановяване начисляването на данъчни амортизации, когато актив не се използва в дейността за период от 3 месеца.
- Документиране за данъчни цели на определени разходи само с касова бележка и неиздаване на пътен лист.
- Признаване за данъчни цели на бракуваните дълготрайни активи в момента на бракуването.
- Данъчно третиране на съдружник в съвместно контролирано предприятие (консорциум), изразяващо се в непризнаване за данъчните цели на частта от печалбата/загубата, отчетена при участника в консорциума, защото цялата печалба/загуба на консорциума е обложена/призната за данъчни цели.
- Данъчно третиране при разпределяне на дивиденти от инвестиции, отчитане по метода на собствения капитал, изразяващо се в уреждане на специфично данъчно третиране при отчитане на инвестиции по метода на собствения капитал, така че данъчната тежест да бъде еднаква при различните методи за отчитане на инвестициите.
- Уреждане на данъчно третиране на преобразуване на еднолично търговско дружество в едноличен търговец.
- Преобразуване на дружества – в законопроекта са отразени някои специфични третирания за данъчни цели на определени активи и пасиви на дружества, участващи в преобразуване, породени от специфични изисквания на счетоводното законодателство и нормативните актове на Европейския съюз. Предложенията за промяна са в съответствие с изискванията на Европейския съюз и внасят яснота в данъчното третиране на посочените активи и пасиви.
- Данък върху хазартната дейност – в законопроекта се предлага промяна на данъчната основа за облагане на хазартната дейност от тото, лото, лотарии и залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития. Предложението е при определяне на данъчната основа да се приспадат изплатените печалби за съответните игри. Определената по този начин данъчна основа ще се доближава до реализирания финансов резултат от организаторите на хазартна дейност, което ще доведе до по-справедливо данъчно облагане. Данъчната ставка за лотариите се изравнява със ставката за тото, лото и залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития.
- Отмяна на данъчното облекчение, предоставено на предприятия по реда на отменения чл. 20 от Закона за чуждестранните инвестиции, като предложението е промяната да влезе в сила от 1 януари 2007 г. (§ 26 от Закона за корпоративното подоходно облагане, чрез който се нарушават правилата на конкуренцията и е дискриминация по отношение на останалите предприятия инвеститори. Становището на експертите на Европейската комисия е, че продължаването на данъчното облекчение през 2007 г. е в нарушение на поетите ангажименти от българската държава в хода на преговорния процес и представлява заобикаляне на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и на европейските правила за конкуренция).
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По законопроекта, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова: 0 гласа “за”, 17 гласа “против” и без “въздържали се”.
2. По законопроекта, внесен от Министерски съвет – 12 гласа “за”, 5 гласа “против” и без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да:
1. не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 754-01-71, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 11 май 2007 г.
2. приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 702-01-55, внесен от Министерски съвет на 9 ноември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Кой ще представи становището на Икономическата комисия?
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 702-01-55, внесен от Министерски съвет на 09.11.2007 г.
На съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, проведено на 14 ноември 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Атанас Кънчев.
Основните моменти в законопроекта са:
- намалява се данъкът върху дивидента от 7 на 5 на сто;
- предвижда се малките предприятия (предприятията с нетни приходи от продажби за предходната година до 100 хил. лв.) да не правят авансови вноски, а да внасят корпоративния си данък еднократно до 31 март следващата година;
- отменя се изискването за преустановяване начисляването на данъчни амортизации, когато актив не се използва в дейността за период 3 месеца;
- предвижда се документиране за данъчни цели на определени разходи само с касова бележка, а именно представителни разходи и разходи, свързани с експлоатация на превозни средства (гориво, ремонт и др.);
- предлага се признаване за данъчни цели на стойността на бракуваните дълготрайни активи в момента на бракуването;
- урежда се данъчното третиране при преобразуване от еднолично търговско дружество в едноличен търговец;
- отразени са някои специфични третирания за данъчни цели на определени активи и пасиви на дружества, участващи в преобразуване, породени от специфични изисквания на счетоводното законодателство и нормативните актове на Европейския съюз;
- предлага се промяна на данъчната основа за облагане на хазартната дейност от тото, лото, лотарии и залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 9 народни представители, “против” – 4 народни представители, “въздържали се” – няма.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
И становището на Комисията по европейските въпроси ще представи госпожа Ангелиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 702-01-55, внесен от Министерски съвет на 9 ноември 2007 г.
На извънредно заседание, проведено на 13 ноември 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет. В обсъждането взеха участие господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите, госпожа Венетка Тодорова – началник отдел в дирекция “Данъчна политика”, госпожа Маргарита Борисова – старши експерт в дирекция “Външни финанси” на Министерство на финансите.
Извън измененията, които са свързани с транспониране на правила от европейското право, законопроектът урежда промени, които нямат отношение към правото на Европейските общности, но не му противоречат.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане съответства на Директива 90/435, Директива 90/434, Регламент № 1998/2006. В останалата си част той не противоречи на правото на Общността.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага с 10 гласа “за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 702-01-55, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към становищата на вносителите.
Господин министър, имате думата да вземете отношение по законопроекта и становищата на комисиите в Народното събрание.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се въздържа от обширен преглед на измененията. Те вече бяха споменати най-изчерпателно от председателя на Комисията по бюджет и финанси. Бих искал да отбележа, че, след като миналата година намалихме ставката на корпоративния данък от 15 на 10 и по този начин създадохме изключително благоприятни от фискална гледна точка условия за стопанска активност, на настоящия етап ви предлагаме сравнително по-скромни изменения, свързани преди всичко с подобряване на режимите на облагане в посока облекчаване на данъкоплатците. Отделните комисии докладваха напълно коректно и аз подкрепям това, което казаха. С удоволствие ще изслушам дебатите по тези въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Законопроектът, който предлагаме на вашето внимание с колегата Стела Банкова, е да се увеличи корпоративният данък или, казано с по-прости думи, данък печалба за големите фирми от 10 на 20%. В мотивите сме записали, че в момента корпоративният данък в България е най-нисък в сравнение със страните – членки на Европейския съюз. Единствено България и Кипър имат 10-процентна ставка. В Германия, Италия, Гърция, ако щете дори в една Турция този данък е около 30%.
Увеличаването на корпоративния данък ще стимулира големите фирми да дадат своя солидарен принос в приходната част на бюджета и ще осигури допълнителни бюджетни приходи, които могат да бъдат използвани за решаване на тежките социални проблеми в българското общество. Това са накратко мотивите, уважаеми колеги.
Искам да обърна внимание на следното. Когато този закон се разискваше в Комисията по икономическата политика и в Комисията по бюджет и финанси, ми направи впечатление гласуването. Всички парламентарно представени сили, включително и опозиционни, гласуваха категорично против това предложение. Направи ми впечатление и друго – че според обясненията на представителя на Министерството на финансите нашето предложение за увеличаване на данък печалба на големите фирми противоречи на икономическата и данъчната политика на правителството.
Колеги, обръщам ви внимание, че точно тук е големият проблем – икономическата политика на българското правителство. Накратко тя се състои в следното – да се облекчават по всякакви начини най-богатите и да се облагат по всякакви начини най-бедните граждани в българското общество. Ето това е накратко икономическата политика на тройната коалиция. Ще ви дам и няколко конкретни факти в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Христов, после ще имате възможност за изказване, доколкото сега са мотивите за вашия законопроект. Може би да си запазите това право или, ако желаете, продължете сега.
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, говоря по същество, вероятно ще говоря още една или две минути. Мисля, че имам необходимото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, на същото това заседание, на което се отхвърли моето предложение, беше разисквано предложението на българското правителство да облагодетелства хазартния бизнес, намалявайки данъчната основа, върху която се облага този бизнес. Ето Ви конкретни факти, господин председател, свързани точно с въпросния законопроект.
Обръщам ви внимание и на друго, колеги. В България данък добавена стойност върху лекарствата отново е най-високият в Европейския съюз. Аз не вярвам англичаните да са по-глупави от нас, след като облагат този данък с почти нулева ставка. Редица други страни облагат този данък с минимални ставки – между 0 и 5%.
Няма да споменавам тук акцизите върху горивата, които отново искате да увеличите. Миналата година ги увеличихте с обяснението, че трябват пари за военните мисии в чужбина и всеки български шофьор трябва да даде своя солидарен принос към тези мисии. Ами, вземете този принос от хазарта, вземете го от безмитните магазини. Преди няколко месеца ви обясних как от същите тези безмитни магазини, които имат приходи от около 620 млн. лв., едва 20 милиона отиват в българската държава.
За хазарта също съм ви казвал. От всички бинго зали, казина и пр. места за хазарт приходите са около 20 милиона за цялата година. Ако това не е някакво безумие, кажете ми, колеги!
В същото време възнамерявате да въведете 10-процентен плосък данък, с който ще ощетите най-бедните български граждани.
Не мога да разбера вие народни представители ли сте или сте представители на хазартния бизнес? Ако можете, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, отговорете ми. Миналата година, признавам и благодаря на колегите за гласовете от БСП, успяхме да запазим по-високата ставка. Не успяхме да намалим по предложението на НДСВ и ДПС данъка. Надявам се и този път това предложение на правителството да не мине.
Още нещо ще ви кажа за така наречения плосък данък, за който споменах преди малко. Дори Съединените американски щати, най-либералната икономика, не са си позволили да го въведат. Вие си позволявате.
Колеги, обръщам се към вас съвсем добронамерено и ви призовавам: нека да увеличим този данък печалба на големите фирми, нека да ги накараме да плащат нещо в българската хазна. Тези пари са необходими за пенсионерите, за болните, за заплати, за лекарства, за каквото искате.
Нека да погледнем какъв е този данък в европейските държави. Пак ви казвам, немците не са по-глупави от нас – същият този данък беше 38, в момента е 33%. Вие го правите 10.
Искрено се надявам да подкрепите това разумно предложение, колеги. Ако има някой, който не е съгласен и може да ми опонира, призовавам го да излезе и от тази трибуна да ми каже, че не съм прав, но с конкретни факти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към обсъждане.
Имате думата, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин министър! Разбира се, че настоящият законопроект – Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, има своите достойнства. Те са най-вече в стъпката по намаляване на дивидента от 7 на сто на 5 на сто, въпреки че според нас е по-добре да се стигне до нулева ставка. Разбира се, добре е, че се намалява бремето върху малките фирми с освобождаването на авансовите вноски през годината за малките предприятия, но дотук са добрите неща.
Мисля, че е крайно време ние да се солидаризираме с това, че бизнесът трябва да работи в една прогнозируема, ясна законова среда. Промяната всяка година на данъци, на данъчни ставки практически не води до такава среда, не води до възможност за спокойна работа.
Аз не мога да си обясня защо се връщат стари норми, а други, които бяха предлагани миналата година от опозицията, търпят промяна. Предлагам за следващата година като начин на разсъждение ние да сложим един двугодишен мораториум върху данъчните закони, да се спрем на ставките такива, каквито са приети, за да може бизнесът да работи спокойно.
Искам да кажа, че всъщност най-голямото недостойнство на този закон е намалената ставка от 12 на 10% на хазартната дейност. След като миналата година действително парламентът успя да устои на този напън, тази година отново се предлага намаление на ставката и то по повод и с един мотив, че Спортният тотализатор и Държавната лотария щели да фалират.
Най-голямата наглост е, че от облагаемата основа се приспадат изплатените печалби за съответните игри. Хазартът е най-контролираната дейност. Той е пряко свързан с прането на пари, с организираната престъпност и аз не виждам никаква причина – икономическа, законова, която да убеди тук народните представители за намаляването на тази ставка, защото това не е добър сигнал за демократизацията на процеса и най-вече за разкриване печалбите на сенчестия бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа!
На първо място, искам да изразя своето недоумение и неразбиране от моя страна и от страна на колегите от СДС, че всички данъчни закони се гледат в един и същи ден. Това превръща Народното събрание в регистратура, като просто гласува предложенията на Министерския съвет. Не е сериозно в един и същи ден да има сериозен дебат по ключови за България закони едновременно, а искате да има и гласуване по тях. Тази практика не се е случвала в предишни години и е много порочна. Не мога да разбера защо управляващото мнозинство я наложи на този парламент. Смятам, че е много неподходяща. (Реплики.)
Да, това говори за претупване!
Конкретно по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане – намалението на данъка върху дивидента е стъпка в правилната посока, но недостатъчна. Спокойно може да бъде премахнат данъкът върху дивидентите.
И има един логичен въпрос, на който трудно някой от управляващите може да намери отговор и той е следният: защо вместо да се намалява данъкът върху хазарта не се премахне данъкът върху дивидентите или не се намали още осигурителната тежест? В това е целият въпрос: защо хазартът да е по-важен от мерките за привличане на инвестиции? На този въпрос никой от управляващите не може да отговори.
И говорейки за хазарта искам да кажа, че е много обезпокоително – минала година този парламент гласува данъчна система за облагане на хазартната дейност. Година по-късно вие искате да я промените. Защо? Само една година по-късно искате да я промените. Няма никаква разумна причина за това. И промяната, която е записана и която не беше обяснена от преждеговорившите е следната, че изплащаните печалби – забележете – отпадат от облагане.
И тук се обръщам към господин министъра с въпрос: как ще контролирате изплащаните печалби в хазартната дейност? Как ще стане това? Каква система за контрол можете да имате? Как ще стане тази работа?
Един такъв текст ще увеличи сериозно сивата икономика и ще доведе до нарастване на нерегламентираните дейности в хазарта. Това ли искате? Това ли е целта?
Другото нещо – съгласно европейска директива няма ДДС върху хазарта. При това положение никакви данъчни намаления не трябва да се предприемат. Този данък, който беше приет миналата година, няма никаква разумна причина да бъде променян тази година. И между другото, най-особената част е, че нито една от партиите не признава да е вносител и да стои зад едно такова предложение – нито БСП – множество дебати по медии и Миков казва: “Ние не знаем за тази работа, не участваме, нищо общо нямаме”; ДПС е на същата позиция; НДСВ казва: “Ние даже не сме и разбрали, че са го предложили”. Е-е, тогава, господин министър, това трябва да е Ваша идея! Никой не иска да застане зад това предложение, но кажете си кой иска тази работа да се случи. И моля ви се, обяснете защо миналата година в парламента гласувахме едни разпоредби, които да уреждат облагането на хазарта, а година по-късно приемате данъчни намаления. Сега тези обяснения за Тотото и Лотото, и за Спортния тотализатор – никъде по света няма фалирала компания, която се занимава с подобни залагания, уважаеми дами и господа!
От тази трибуна имах много интересно питане към министъра на финансите – Орешарски, специално за Спортния тотализатор в България. Тогава на неговото внимание предложих факти, които доказваха лошо управление в миналото. Смятам, че финансовите проблеми на Спортния тотализатор се дължат по-скоро на лошо управление в дълъг период от време, не на данъците, които плаща. Един такъв подход е много несериозен и много некоректен, така че, кажете си, уважаеми дами и господа! Кажете си кой ги внася и кой ги иска тези работи.
Ние от СДС, а вярвам и от дясната опозиция, ще гласуваме против.
Няколко думи по това, което предлага господин Минчо Христов. Господин Христов, знаете ли каква е разликата с германската система? Там данъкът действително е много по-висок от България, само че разликата е, че има страшно много облекчения за неплащане на данъци, така че ефективно внасяният данък е с пъти по-нисък, но това е така наречената сложна данъчна система. В България се стремим да има проста данъчна система, поради голямата сива икономика, така че Вашето предложение е абсолютно неприемливо за нас.
За 10-процентния корпоративен данък само искам да кажа няколко думи. Много мъчно този парламент прие тази мярка. Спомням си господин Имамов – ще го цитирам, тъй като ми е останало в паметта неговото изречение, че искаме да фалираме държавата по този начин и прогнозата му беше лоша. Вижте резултатите – 500 млн. лв. повече приходи в бюджета от 10 процентния корпоративен данък. Ако го бяхте приели през 2005 г., когато го предложих за първи път, а през 2006 г. отново го предложих. През 2005 г. СДС за първи път предложи 10-процентния корпоративен данък. Ако още тогава го бяхте приели щеше да има по-добра среда в България и повече пари за пенсии, по-бързо растяща икономика, така че колкото по-бързо се реагира на възможните алтернативи, се направят по-добри условия за бизнеса в България, за гражданите в България, толкова по-добре ще живеем.
И за това, за което трябва да си дадем сметка, е, че има жестока конкуренция за привличане на инвеститори между различните страни. Именно затова сега една от мерките, които можем да вземем за по-добра среда в България е премахване на данъка върху дивидентите. Никой от вас не трябва да има колебание. Ние от СДС ще го направим това предложение между първо и второ четене и се надявам много от вас да ни подкрепят, защото вижте – битката е следната. Много инвеститори отиват в Румъния, Словакия и други европейски страни, където средата става все по-добра. Ние трябва да отговорим на тези предизвикателства, за да привлечем инвестиции в България и те да създадат нови работни места, по-високи заплати и по-добри условия за живот в България. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Въпросите по този законопроект, който се предлага от Министерския съвет, са два – в едната насока няма спор, създават се по-добри условия за бизнес в България, въпреки че ние като националисти от “Атака” ще поставим въпроса дали тези условия са за българския национален капитал, капитала на българите, българските бизнесмени или тези условия, които са по-добри, ще обслужват чужди корпорации, чужди фирми, които са се настанили в България и превръщат български монополи в средства за изсмукване на български пари, на българско богатство и ги изнасят в чужбина. Това е друга голяма тема.
Няма спор и ние ще подкрепим тези разпоредби в измененията, които предполагат намаляване на данъка, които създават възможности за опростяване на счетоводството, които дават възможност за приспадане на нормативни разходи от страна на субектите в процеса, но всичко това ще ви кажем ние от “Атака”, че един смокинов лист. И този смокинов лист иска да прикрие срама от това, че всъщност този закон не цели друго, а цели да се създадат преференции за не друго, а за хазартния бизнес в България – за хазарта, който е една голяма грешка, допусната през 90-те години. Тогава беше разрешен, беше регламентиран и който създава на българското общество, на българската икономика и изобщо в българските условия един голям национален проблем.
Вместо да се върви към закриване и забраняване на този така наречен бизнес, сега вие от мнозинството създавате по-добри условия за него. Това е много голяма тема, която ние от „Атака” ще поставим на вниманието на българското общество: „за” или „против” хазарта, но това - за в бъдеще.
Защо се правят тези преференции? Всъщност, поднасят ни се тези на пръв поглед, както ви казах, поправки в закона, които могат да бъдат възприети и които могат да бъдат акламирани, за да бъде прокарано леко и неусетно голямото, важното, което искате да направите: да създадете условия за хазартния бизнес и за хазарта изобщо. И това е същественото в тези промени. Вие не целите облекчения на бизнес климата в България, вие целите да подпомогнете хазарта, като че ли той губи и ще фалира.
Аз не виждам никой от управляващите да защити този законопроект. Те си мълчат. Против този законопроект в тази му част, против преференциите и облекченията в хазарта, до този момент се изказват само представители на опозицията. Вие така и ще мълчите, защото просто ще ви е срам да го направите.
Но аз ще разкрия още едно нещо: кой е внесъл тази поправка. Тази поправка е от лобитата на ДПС. Известно е, че след забраната на хазарта в Турция, турските хазартни босове се насочиха най-вече към България. България е близка географски до искащите да играят в казина турски граждани и те идват в България и го правят. В тази връзка чрез лобито, което Турция има, и тези турски среди и кръгове в България – това е ДПС, се прокарва този законопроект. Това е причината и трябва да стане ясно кой от мнозинството ще подкрепи този законопроект. Няма никакво разумно обяснение да се направят тези преференции.
В Комисията по бюджет и финанси въпросът беше разискван. Този закон не срещна подкрепа там. Аз мисля, че господин Овчаров трябваше изрично да повдигне този въпрос по-нашироко, по-подробно за този много ожесточен и истински дебат в Комисията по бюджет и финанси. Само че това не беше направено.
За нас от „Атака” отправна точка за този закон ще бъде подкрепата или неподкрепата на преференциите и на облекченията за хазартния бизнес. Другото е добре. Пак повтарям, ние ще гласуваме на второ четене за тези облекчения – за това, което подпомага бизнес климата в България изобщо.
Аз смятам, че на второ четене трябва да се разгори един много сериозен дебат по въпроса за преференциите за хазартния бизнес. Затова ние ще гласуваме „въздържали се” по отношение на този закон, за да заострим вниманието, да подготвим общественото мнение и да създадем условия на второ четене да бъде гласувано против тези разпоредби, които са в подкрепа на хазарта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги народни представители! Първото нещо, което искам да кажа от трибуната, е, че на народните представители не беше дадена възможност да направят подробен анализ на текста на този законопроект. Аз съм абсолютно убеден, че тук единици, и то хора със специално образование и занимавали се с тази дейност, са в състояние бързо да се ориентират в текстовете и да си формират заключение. Защото това е тежък специализират текст, който не може бързо да бъде анализиран. Не беше дадена възможност на народните представители да направят съответните срещи, да направят съответните проучвания на текстовете на закона. Това, което има обаче в мотивите, е, че на преден план са изведени някои неща, които правителството смята като облекчения с промяната на закона, и те са послужили като опаковка на този законопроект, въпреки че един внимателен прочит може да покаже и противното.
Ето защо, господин председател, първият протест е по начина на воденето. Вие трябваше да дадете възможност данъчните закони да бъдат анализирани внимателно, за да се получи сериозен дебат. Аз сега съм убеден, че сериозен дебат по тъканта на закона едва ли може да възникне, просто защото не беше дадено време. От това не печели никой.
Министерството на финансите прави едни предложения, а следващата година ще ги промени отново и всички ние ще ги изгледаме, а вие от мнозинството ще гласувате тези предложения. Този начин на работа върху законодателството не повишава неговото качество. В този смисъл първото нещо, което искам да кажа, е, че има сериозни съмнения във връзка с тези срокове и с качествата на законопроекта, който се предлага.
Второ, това е въпросът за промяната на чл. 222, ако не се лъжа, по който говориха народните представители преди мен. Член 222 казва, че данъчната основа за определяне на данъка върху хазартната дейност по този раздел е разликата между стойността на направените залози и стойността на изплатените печалби за всяка игра. Тези, които познават уреждането на тази материя, си дават сметка, че в сравнение с предишния текст, който облагаше с 10 на сто не разликата между стойността на направените залози и стойността на изплатените печалби, а стойността на направените залози, ще намери много съществена разлика в тази част на уреждането на облагането на хазарта.
Тези, които разбират повече за този специален вид хазартни игри, за които се отнася този въпрос – защото за голяма част от хазартните игри, използващи съоръжения, е съвършено друга системата: там се плаща буквално на апарат или на ротативка и т.н., тоест не говорим за това, а говорим за големите масови игри. В тези големи масови игри 50% по задължение трябва да бъдат изплатени печалби. Ако 50% са изплатените печалби в лото, тото и т.н., става въпрос за това, че, изменяйки чл. 222, вие увеличавате два пъти дохода на организатора на хазартната игра. Това ли иска мнозинството?!
Увеличавайки два пъти дохода на организатора на хазартната игра, вие насърчавате много силно този вид бизнес, защото за разлика от всеки друг бизнес, където се правят значителни разходи, в този случай нетният доход се получава и се облага без някакво съществено усилие от страна на организатора. В най-лошия случай или гледано най-критично към организаторите на хазартните игри, вие ги приравнявате и ги поставяте наравно с който и да е обикновен търговец, търговска фирма, която плаща 10% за дейността си.
Питам: това ли иска мнозинството – да приравни хазарта към която и да е друга икономическа дейност? Защото това се прави в случая, грубо казано, но това е смисълът. Защо хазартът трябва да се приравнява с обикновената стопанска, обикновената търговска дейност?! Кой го прави това? Това се прави за 1-2-3 лица, които държат на практика хазартните игри в България.
Едното лице е Васил Божков, известен с прякора Черепа. На Васил Божков с прякора Черепа мнозинството му прави щедър подарък – приравнява го към всеки нормален бизнесмен. От друга страна му увеличава в сравнение с изтеклата година доходите двукратно за следващата година. Защо мнозинството прави това? Защо мнозинството, което твърди, че не е свързано с мафията, с организираната престъпност и т.н., отива към такова пълно изпиране на такъв вид бизнес? (Реплика от Йордан Цонев.) По какъв начин казвате на хората, че не е добре да играят хазартни игри, или е добре да играят хазартни игри? Питам: къде в закона съществува макар и задръжка, която да направи този бизнес по-труден, по-нискодоходен, по-нежелан от организаторите, така че който има пари – да се занимава със съществена стопанска дейност? Къде го правите това? Или обратно – как възпирате хората да участват в тези хазартни игри? Как ги възпирате?!
Аз не мога да си отговоря на тези въпроси. Мисля, че в случая правителството, тристранната коалиция прави щедра крачка по посока на спонсори на самата тази коалиция. Няма друго обяснение на този акт. Само това да беше съдържанието, само това да беше критичната бележка, която да имаме ние от Демократи за силна България, то щеше да ни бъде достатъчно да гласуваме против този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Костов няма.
Думата има госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също бих искала да взема становище и да се изкажа по законопроекта, който е на вниманието на пленарната зала, като заявявам, че ние от левицата ще подкрепим на първо четене Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет. Това не означава, че сме съгласни по категоричен начин с някои от предлаганите промени.
Понеже в тази зала изказалите се преди мен акцентираха на няколко текста и на няколко променени данъчни режими, аз също ще се спра върху тези промени и в отговор на изказването на колегите, и като отговор на техния апел да си кажем нашата позиция.
Уважаеми колеги, моето лично мнение, а мисля основателно, че това е мнение и на депутатите отляво, е, че предлаганите облекчения на данъчната основа на операторите на хазартни игри не е приемлива. Казвам го по този категоричен начин, защото по облагането на дейността от хазартни игри миналата година и в Комисията по бюджет финанси, и в пленарната зала имаше сериозни дискусии. Ако си спомняте, миналата година данъчната ставка беше увеличена на 10% алтернативен данък. Такъв подход беше възприет миналата година. За данъчна основа служеха всички получени приходи – стойността от направените залози. Миналата година възприехме подход на известно повишаване на корпоративния, на алтернативния данък върху дейностите от хазартни игри в съответствие със същата данъчна ставка и на корпоративния данък.
Тази година обаче ни се предлага по-различен, да не кажа – обратен подход, а именно да бъде намалявана данъчната основа при дейността от хазартни игри, като от стойността на направените залози се приспадат изплатените премини, както преди малко правилно колегите обясниха. Струва ми се, че тази стъпка не е последователна. Не е добър законодателен подход, а мисля и че не е много разумно като политика да си променяме данъчното облагане от година за година и колкото се може по-различно. Това не е единственият подход, който ни се предлага, а съгласете се, че понякога и ние допускаме това като пленарна зала.
Какво бих казала в подкрепа на своето становище? Предлагам да се запази досегашното облагане на дейностите от хазартни игри, по-специално данъчната му основа, да се налага алтернативен данък от 10% върху стойността на всички получени залагания. Защо според мен се налага това? Защото на първо място това изисква еднаквото данъчно третиране. В залата прозвучаха и аз съм съгласна с мненията, че другите търговци, другата корпоративна дейност обикновено се облага с данък върху добавената стойност – нещо, което не се отнася за хазарта и няма правна възможност хазартът да бъде обложен с данък върху добавената стойност, тъй като такива са регламентите на Европейския съюз – хазартът е необлагаема доставка, бих казала, и тя не търпи данъчно облагане с ДДС.
От друга страна ми се струва, че ако се приеме тази намалена данъчна основа, ще попаднем в твърде неясна ситуация. За какво става въпрос? На мен не ми идва наум по какъв категоричен начин документално и безспорно ще бъдат установявани размерите на изплатените премии. За да се облага хазартът с алтернативен данък при данъчна основа от стойността на залозите, едно от основанията е, че стойността на залозите е единствената сравнително определяема величина за разлика от размера на изплатените премии, които трудно се установяват. Аз не си представям как би могло да стане това по един несъмнен начин, което е главно условие дейността да бъде обложена с данък.
На второ място, в тази връзка моля да имате предвид, че информацията, с която разполагам, показва 70% печалба. При това положение питам: колко ще бъде ефективната ставка на алтернативния данък? Както и да го мислим, сметката показва, че при тази хипотеза размерът на ефективния данък ще бъде 3%. Това ефективно данъчно третиране ли е, моля?!
Освен това бих искала да се вземе предвид и друго, когато обсъждаме данъчното третиране на хазарта. Би могло да се пристъпи към намаляването на данъците на отделен вид бизнес, но нека да имаме цифрова обосновка. Аз съм склонна да се пристъпи към данъчни облекчения за определен вид бизнес тогава, когато на нас цифрово ни е обосновано, че даденият вид бизнес, включително и хазартът, изплаща толкова много премии, че не му остава никаква печалба, че този бизнес не може да се възпроизвежда, че загива и за стимулиране на бизнеса – да намалим данъците. Съгласна съм, но тук не виждам никаква документална обосновка. Това ме прави скептична по отношение на този начин на определяне на данъчната основа.
Струва ми се, че приходната част на Закона за държавния бюджет на Република България е съобразена с така предложената намалена данъчна основа и са предвидени по-малко приходи от хазартни дейности. За съжаление сега не мога да ви кажа цифрата, а и не успях да направя справка.
Струва ми се, че ако запазим данъчното облагане на дейността от хазартни игри, в приходната част на бюджета ще се появи една прилична сума, която може да свърши работа на българските граждани, на българското общество.
Да не злоупотребявам с темата хазарт, мисля че е ясно становището на левицата. Моля ви да имате предвид това, когато коментирате нашето отношение към тези промени.
Накрая съвсем накратко моето становище по въпроса за намаляване на данъка върху дивидентите. Предлага се той да бъде намален от 7 на 5%, като мотивите на вносителя са, че по този начин се освобождават средства за инвестиране и се стимулира инвестиционната дейност. Да, възможно е, но на мен ми идва наум и още една хипотеза, а може би още няколко.
Първата от тях е, че корпорациите, търговските дружества със свое вътрешно решение определят сумите от печалбата, която ще разпределят като дивиденти. Възможно ли е, уважаеми, при тази намалена ставка върху дивидента да се заделя по-голяма сума за разпределение като дивидент, което да накърнява размера на сумите, предвидени за инвестиции? Мисля, че тази хипотеза е възможна и затова не съм сигурна, че тези аргументи на вносителя са убедителни.
Освен това се поставя и въпросът освободените средства от намаления данък върху дивидентите от кои лица се ползват и тези лица, съгласете се, са ограничен брой, много малък кръг лица или малък кръг лица в сравнение с нашите граждани. Този малък кръг лица има едни специфични потребности и обикновено своите лични доходи ги харчи за стоки от внос и оттук нататък не искам да коментирам състоянието на текущата сметка, с чието състояние непрекъснато всички се съобразяваме. Благодаря ви. Това е моето мнение по този въпрос. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, заповядайте за първа реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо Антонова, знаете ли аз преди около година направих собствено проучване – защо няма данък върху добавената стойност върху хазарта в Европейския съюз и защо това е записано в директивата? Отговорът е, че не могат да следят приходите. Идва логичният въпрос – ако те не могат да следят приходите, как уважаемият министър Орешарски и неговото министерство ще следят изплащаните печалби? Отговорът е, че това не може да стане и текстът, който е записан в закона ще увеличи сивата икономика в този сектор с пъти. Това е истината, която трябва да си кажем.
Колкото до данъка върху дивидента, цялата работа, госпожо Антонова, е, че намаляването на данъка върху дивидента ще накара определени компании въобще да дойдат в България. Това е цялата работа. Идвайки в България, те наемат служители, които са наши сънародници, те започват да получават заплати и да речем част от тях, които са били безработни, стават заети. Това е голямата полза от намаляването на данъка върху дивидента. И така трябва да гледате на него.
Ще направя едно много кратко отклонение – знаете ли, още 1994 г., Естония беше първата страна в Европейския съюз, която въведе плосък данък. През 1994 г. знаете какво беше в България, още нямаше трайна ориентация. Тъй като беше първата страна, която рязко намали данъка, успя да спечели доста и да привлече доста инвеститори. Сега, в днешни условия, при положение че много европейски страни намалиха данъците, ние трябва да бъдем още по-гъвкави и да мислим за още по-добри данъчни намаления, защото конкуренцията е различна, ситуацията е различна през 2007 г.
Именно затова аз и колегите от Съюза на демократичните сили, а вярвам и някои други представители на опозицията ще предложим отпадане на данъка върху дивидента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика – заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Моята реплика цели да ви даде възможност да развиете по-добре аргументите си, свързани с намаляването на дивидента. Противно на репликата, която чухте преди малко, мен ме интересува да се отговори на въпроса дали по пътя на това снижаване на облагането на печалбата на корпоративните доходи България няма да се превърне в една офшорна страна. Има ли полза България да се превърне в офшорна страна, през която ще преминават набързо някакви капитали и ще реализират тук някакви доходи и, разбира се, ще я развива толкова, колкото са развити Каймановите острови?
Моят въпрос е обратен – вие имате ли представа, като заставате зад това предложение, какви са сравнителните данни в Европейския съюз, като разгледаме общата тежест на облагането на печалбата – печалба плюс дивидент? За собственика след като облагането на доходите на физическите лица падне на 10% няма какво да се грижи, той може да си даде заплата или някакъв хонорар в края на годината, или може да се уреди по какъвто и да е начин.
Въпросът е много по-сериозен. Въпросът е свързан с регулацията на бизнеса и на баланса в отношенията, при които законодателят задължава отделните производствени фактори да дават принос към бюджета. Въпросът ми е това пълно разтоварване на бизнеса 10%, 5% дивидент няма ли да превърне пак България в офшорка? Това какво общо има с политиката на една социалистическа партия? Ако ми обясните това, ще ви бъда много благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, благодаря ви за репликите, което без съмнение допринася за доброто развитие на нашия дебат и, надявам се, за едно добро крайно решение. Доколкото успях да ви чуя и двамата, уважаеми господа Димитров и Иван Костов, не ме репликирахте в становището ми относно намаляването на данъчната основа на дейността от хазарнтни игри. Това го възприемам като знак, че вие сте разбрали позицията на левицата и много ви моля, спестете ни упреците по този въпрос, защото сами разбирате, че това е неоснователно.
По отношение на данъка върху дивидента – вижте, данъкът върху дивидента може и да отпадне. Казвам го иронично и това, уважаеми господин Димитров, ще бъде една убедителна стъпка по пътя на отпадане на пълното данъчно облагане. Нали така?
Аз може малко да съм изостанала в теорията на държавата, но ми се струва, че плащането на данъци е един от първите признаци за наличието на държава, впрочем вторият. Първият признак е наличието на територия. Надявам се, че вие не целите уронване на държавността, като правите тази решителна крачка по пътя за пълното отпадане на данъците в държавата.
Що се касае до репликата на господин Костов – знаете ли, аз си задавам същия въпрос: ще се превърне ли България в офшорна зона и по-важното е какъв е интересът на държавата и на българина от това по отношение на данъка върху дивидента? За да не се питаме, на мен ми се иска да получим една цифрова обосновка, за да вземем една категорична позиция. На мен ми се иска както и за данъчната основа върху хазарта да получим една цифрова обосновка в тази насока, за да можем обективно и въз основа на данъците да преценим накъде да се движи и да се движи ли ставката върху дивидента. Иначе така без обосновка и без действителни и налични аргументи е трудно да се вземе становище, но аз говоря принципно, че намаляването на ставката на данъка върху дивидента крие рискове. Рискове не да се инвестира, а за нещо друго, включително и в известен смисъл това е един проинфлационен фактор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане като че ли се концентрират в рамките на няколко седмици само и изключително върху предлаганото изменение на данъчната основа за облагане на хазарта и то на една част от този вид дейност – залаганията в спортни състезания. Според мен има по-важни неща за българската икономика, като например темата за дивидента, но не искам да отмина тази тема, защото най-малкото имам пряко отношение към нея и в годините, и днес, а и защото тя се дискутира от различни гледни точки и не винаги чистоплътно.
Три седмици медиите се опитват да закачат всеки срещнат политик с темата “Вие биете ли негрите или не ги биете?”, тоест “за” хазарта ли сте или “против” хазарта, да ме простят за сравнението, а опозицията говори в продължение на три седмици точно по този въпрос, да кажем 90% от времето. Право на едните и на другите е да преценят дали това е важната тема.
Право и наше задължение е като управляващо мнозинство да си помислим дали в този момент точно по този начин трябваше да подходим политически. Аз намирам смисъл в предложените промени, в предложения опит да бъде преформулирано облагането на хазарта и ще кажа къде намирам смисъла - не в начина, а защо се предлага.
Преди това ще се върна на приетия през 1998 г. или 1999 г. начин на облагане на хазартната дейност. Тогава се опитвахме да извадим от сивия сектор този вид дейност с тогавашното управляващо мнозинство. Трима души бяха авторите на този проект за такъв предварителен окончателен данък, както го кръстиха тогава. Това бяха тогавашната шефка на Главно данъчно управление Дора Андреева, Ангел Савов и моята скромна личност. От миналата година насам приемам желанието на почти всички изказващи се да се запази сегашният начин на облагане на хазарта, като правилна тогавашна наша стъпка. Би било много претенциозно като автори на това облагане да не кажем, че всъщност то е дело на политическата воля на тогавашното мнозинство. Ние само сме намерили конкретната форма.
Като един от авторите на това облагане тогава и като човек, който следя и този сектор от професионален икономически интерес, смятам, че доста отдавна, поне от 3-4 години е настъпило времето, в което трябва да се пререгламентира този начин на облагане. Не защото обществото е недоволно от това, че този сегмент излезе на светло – говоря не само за залаганията върху резултатите от спортни състезания, каквото е “Тото”, “Интерфутбол” и т.н., но и за останалата част от хазарта, като казина, бинго зали и т.н.
Защо? Защото през последните 5-6 години, а този процес започна от преди 10 години, Интернет-залаганията, електронните залагания са същественият сегмент в този вид дейност. Всеки, който смята, че залаганията върху нашия спортен тотализатор или върху “Еврофутбол” представляват някаква сериозна част от залозите, които се правят в България, жестоко се лъже.
Държа един доклад на Националната служба за борба с организираната престъпност, в който се казва, цитирам го, защото не е секретен: “Поне 700 млн. лв. са залаганията в Интернет сайтовете от България всяка година.”
За справка ще ви кажа, че целият оборот на българския хазарт е в пъти, пъти по-малък от това, за което говорим. Това е една необложена дейност. Това, че е необложена, да кажем, има значение за фиска, но можем спокойно да кажем: във фиска бол пари – когато можем, тогава ще я обложим. Това е изтичане на реален ресурс не в страната, защото залаганията стават в Интернет сайтове, които са в офшорни зони, от сметки, които са в офшорни зони. Те не могат да бъдат следени.
Веднага искам да отворя една скоба – това, че ще променим по някакъв начин облагането на хазарта, не означава, че ще обхванем дейността. Това е една от стъпките, първата стъпка, оттам нататък ще се намесят служби, оттам нататък ще трябва да променим Закона за хазарта, оттам нататък ще трябва да направим лицензиране на Интернет, на Интернет сайтове, на сайтове за залагания и т.н., и т.н.
Няма да се спирам подробно на това изследване, но в него са дадени какви рестриктивни мерки са предприети от всички страни, в това число и в Щатите. Казвам “в Щатите”, защото получихме съвети и от високо уважавани представители на най-уважаваната от нас демокрация.
Този проблем не е толкова прост, колкото си мислите. Той трябва да бъде решен в контекста на интересите на страната и в контекста на развитието на този бизнес в една посока, в която ние в момента нищо не правим. Заровили сме си главата в пясъка, защото е мръсна дума да кажеш, че ще правиш нещо с хазарта и веднага ти закачват за лицето “х”, “y”, тук имаше и цитати. Аз не се боя от това да изложа своята позиция пред вас. Тя е такава. Кой за кого ще закача си е негов проблем.
Регламентацията на тази дейност изисква смели и отговорни стъпки. Тук спирам с това, като казвам, че ангажиментът ни като мнозинство към регламентацията на този вид дейност остава, в това число и данъчното облагане.
Ще кажа, че Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи начина, по който е предложено това. Ние подкрепяме идеята да бъде променено, настанало е това време, но смятаме, че начинът, по който е предложено с корекция на облагаемата основа, не е най-добрият. Ще мислим и с колегите от управляващото мнозинство, но според нас най-добрият начин е тази дейност да мине под реда на общото облагане, но ставката за нея да бъде толкова висока, колкото е висока в страните, които са приели този модел на облагане.
Да кажем, ако в Германия това е 50%, а корпоративният данък е 30%, тук трябва да бъде в същото съотношение. Ако някъде е 40:20, тук трябва да бъде в същото съотношение.
Това е моето лично мнение. Ако преминем към този общ модел, ние ще можем да освободим нещата така, че с регламентиране на сайтове, на Интернет-залагания и с други мерки, в това число и по линия на финансовото разузнаване, по линия на БНБ и по всички останали линии да регламентираме дейността.
Толкова за хазарта.
По другия дискусионен въпрос, който според мен е доста по-важен за българската икономика, смятам, че мнозинството постъпва правилно, като подкрепя намаляването на дивидента от 7 на 5 пункта. Подкрепям политиката на Министерството на финансите и на правителството и ще кажа защо ние от Движението за права и свободи ще подкрепим тази поправка, както казах, че няма да подкрепим другата.
Не са верни аргументите, че по такъв начин ние ще се превърнем в офшорна зона. Да, бихме се превърнали в офшорна зона, ако дивидентът беше нулев. С предлаганата 10%-на ставка върху физическите лица и 10%-на корпоративна ставка фактически щяхме да имаме 10%-но облагане на доходите и от бизнес, и на личните доходи. В този случай при физическите лица се получава облагане от 10%, а доходите от бизнес ще бъдат облагани фактически с 15%. Една разлика от 5% е достатъчна, за да бъде индикативна като разлика, която да стимулира инвестиционния процес. Същевременно с това не е толкова голяма, че да има фрапантна разлика в облагането на единия вид доходи и на другия вид доходи.
Съвсем елементарно е, че един собственик или един акционер, или един бизнесмен ще предпочете, вместо да дава дивидент в края на годината, да вземе доход под формата на заплата и да плати данък за физически лица, който е 10%, вместо 10+7 за доходи от корпоративно облагане. От това ще страда корпоративният пазар, защото в крайна сметка корпоративният пазар разчита именно на дивиденти за реална оценка на акциите, за да не мислим за срив на пазара и т.н. За да има раздаване на дивиденти, трябва данък дивидент да бъде в една поносима граница. Или разликата между облагане доходите на физическите лица и корпоративното облагане да бъде приблизително поносима, не да бъде еднаква.
Така че намаляването има значение за стимулиране на корпоративния бизнес в страната, за стимулиране на корпоративния пазар, за утвърждаването на българския корпоративен пазар. То ще стимулира раздаването на дивиденти от публичните дружества, а и не само от тях, и по такъв начин ще стабилизира един пазар, който е от огромно значение за страната, който прави първите си сериозни стъпки през тези последни две години. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Цонев! Моята реплика е по това Ваше изречение, с което казахте, че е дошло време да се промени начинът на облагане на хазартните игри. Това, което е направено през 1998 г., е много добре направено и не трябва да се променя като принцип. Вкарвайки нов принцип, първо усложняваш начина на установяване на данъчната основа, докато при сега действащото законодателство просто трябва да установиш размера на направените залози и да ги обложиш с една ставка, независимо каква е тя – дали е 10, дали е 8 или 4.
В другия случай трябва да намериш тази данъчна основа, тоест, от стойността на направените залози да извадиш изплатените печалби. И тук идва още една много важна подробност, която всички от колегите изпуснаха. Тази подробност е, вие много добре знаете, че по Закона за облагане на доходите на физическите лица, тези печалби от хазартна дейност не се облагат. С други думи казано, господин Цонев, ако това остане като начин на облагане, определяне на данъчната основа и остане този текст на чл. 13 в Закона за данъците, за облагане доходите на физически лица, мога да ви уверя, че много от тези, които упражняват хазартна дейност, няма да платят и половината от този размер, който е плащан досега. Не може никой да даде гаранция, че тези, които упражняват такава дейност, няма да намерят вратичка да увеличат размера на изплатените награди от тези игри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да приключвате, времето изтече.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: За другото сте абсолютно прав. След като има такъв оборот, който не се облага, прав сте, Законът за акцизите и другите закони, където е необходимо, трябва да се направят такива изменения, така че да се спре това, защото от това губи фискът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма желаещи за други реплики.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Очевидно, или аз не съм обяснил правилно, или Вие не вниквате в същината на това, което казвам. Тук става въпрос не да търсим лесни варианти, става въпрос какъв модел да измислим, а той е измислен – облагане на печалбата, при който тези залози да не отиват в чужбина в офшорни зони. Защото с предварителния данък нали си представяте как в Интернет залагате днес 100 лева и по някакъв начин трябва да внесете веднага 10 лв. във фиска? Това е нон сенс. Каквито и мерки да измислим, това просто е немислимо.
Въпросът е когато лицензираме тези оператори, да ги накараме да имат интерес, след като ги лицензираме и ги проверяваме, да правят тази дейност на територията на страната, а не в офшорни зони.
Опасенията Ви, че ще скрият печалбата под формата на много разходи за печалби, които не са направени, не са състоятелни поради една-единствена причина. Ако се интересувате от дейността, прочетете или попитайте как е организирана, всички, които организират такъв вид дейност, го правят по един легален начин за себе си във фирмата, защото ако допуснат изплащане на фиктивни печалби, същото го правят техните служители за тях. Ако добре ме разбирате за какво говоря. Аз знам за какво говоря.
Всички те излязоха на светло, защото когато те се опитват да изплащат фиктивни печалби, техните служители правят същото с тях, ако всичко не е вкарано в софтуера. Тоест, тяхната дейност е легална, за да не ги крадат тях самите. Затова е легална и към държавата. Ако създадем механизъм, при който да ги обхванем, ако механизмът не е да облагаме печалбата по един коректен начин, а не да облагаме предварителните залози, както го правехме досега и работеше добре, но вече не работи, тогава смятам, че ще можем полека-лека да успеем да свършим задачата, която си поставяме в момента.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС, от място): Да намалим ставката тогава, какво има толкова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, преди да обявя 30-минутната почивка, нека да ви съобщя, че след почивката ще има думата господин Веселин Методиев, който пожела да се изкаже. Ако няма други изказващи се, ще трябва да гласуваме този законопроект. Сами разбирате, че преди да пристъпим към гласуване, отново ще има регистрация на народните представители, за да установим разполагаме ли с необходимия кворум. Казвам го, за да могат парламентарните групи да се организират. Очаква се след почивката за няколко минути на балкона да бъдат представители на Парламента на Ландтага на Северен Рейн-Вестфалия, които са на посещение на страната. Би трябвало да сме достатъчно в състояние да ги приветстваме.
Обявявам 30 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, ще подновим заседанието.
Преди да дам думата на господин Методиев за изказване, който виждам, че е готов да се отправи към трибуната, има ли процедурни предложения?
Господин Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съгласно това, което Вие казахте, господин председател, Комисията по здравеопазването проведе извънредно заседание, което току-що приключи, и с 8 гласа “за”, 2 гласа “против” и 5 гласа “въздържали се” гласува за Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, внесен от Министерския съвет, представен в Министерския съвет от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. Вие казахте, че очаквате след почивката нашето решение, за да бъде включено в т. 6 разглеждането не само на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, а и вторият законопроект.
Затова правя процедурно предложение, съгласно това, което Вие казахте, да бъде включена тази част от точката в т. 6. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Ще подложа на гласуване, както поех ангажимент в началото на днешното пленарно заседание, използвайки възможността по ал. 5, за включване в т. 6 и на първо четене на законопроекта, който господин Шарков току-що информира, че е бил разгледан в комисията.
Така че при поставянето на т. 6 на обсъждане и гласуване в хода на пленарните заседания, ще бъде предложено да бъдат гласувани на първо четене два законопроекта, тоест пленарната зала ще трябва да се произнесе дали приема или напротив – не приема, това предложение, което сега внася Комисията по здравеопазването.
Давам думата на господин Овчаров, може би за обратно мнение. Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам чувството, че ще направим нещо доста абсурдно. Аз разбирам интереса на колегите от лекарското съсловие да покажат съпричастност към проблемите на лекарите и въобще на здравеопазването, но ми се струва доста спорен въпросът от чисто юридическа гледна точка как комисията гласува нещо, което не им е внесено като законопроект (реплики от опозицията) и как пък Народното събрание ще разглежда нещо, което не е гласувано от водещата комисия по дадения законопроект. Така че всички упражнения можем да си ги правим в пленарната зала.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Внесен е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Колчаков, моля Ви, заемете мястото си.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Колчаков, добре е да обърнете една страничка по-напред, където пише:
“Министерският съвет реши:
1. Одобрява Проекта на закон за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., внесен от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса чрез министъра на здравеопазването с направените изменения.
2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1 – тоест законодателният орган ни предлага да разгледаме и приемем този законопроект – на Националната здравноосигурителна каса, и
3. Представя в Народното събрание – пред-ста-вя (реплики в ОДС), за да го имаме като информация и за сведение – законопроекта, внесен от Българския лекарски съюз.”
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Въпрос на тълкуване.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам да ви кажа – никой не беше против, ако законопроектът беше внесен по съответния ред, той да бъде разгледан паралелно с всички останали законопроекти. (Реплики от ОДС.) Но законопроектът не е внесен. (Реплики от ОДС.) Внесете го между първо и второ четене, така както имате право.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Обърни на последната страница!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тогава вече нека да вземе решение Народното събрание, но сега влизаме в абсурдна процедура. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за вашето внимание. (Шум и реплики.)
Беше направено процедурно предложение, беше направено обратно процедурно предложение. Въпросът беше дискутиран достатъчно подробно в началото на заседанието. Ясно е какъв е въпросът.
Ще преминем към гласуване, нека залата реши с гласуване. Няма да има повече процедурни изказвания.
Преминаваме към гласуване. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание задължава процедурните предложения веднага да се поставят на гласуване. Дадохме възможност за достатъчни дискусии.
Подлагам на гласуване процедурното предложение в точка шеста за първо четене за гласуване да бъде включен и законопроектът, изготвен от Българския лекарски съюз.
Гласували 169 народни представители: за 73, против 39, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Китов, за предложение за повторно гласуване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми колеги, на вота миналата година министър-председателят господин Сергей Станишев каза, цитирам дословно, че: “Лекарите искат само повече пари, но не са си направили труда да внесат алтернативен проект на бюджет”.
Господин Овчаров, точките изброихте, пропуснахте обаче на чие основание ги внася Министерският съвет. Основанието е чл. 22, ал. 3, който много ясно казва, че там се внасят и двата законопроекта.
Нещо повече, уважаемият господин Пирински – нашият председател, много правилно е изпълнил точката на чл. 64 от нашия правилник, веднага е закачил и двата законопроекта в Публичния регистър и там пише “законопроекти”. Това са две части на един и същи законопроект и не могат да бъдат гледани разделно. Затова аз считам, че те трябва да бъдат гледани заедно.
Моето процедурно предложение е за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение за включване на законопроекта, изготвен от Българския лекарски съюз.
Гласували 190 народни представители: за 92, против 48, въздържали се 50.
Предложението отново не се приема.
Моля да приветстваме нашите гости от Северен Рейн – Вестфалия! Добре дошли! (Народните представители стават и поздравяват с ръкопляскания гостите.) Надяваме се, че посещението ви е информативно и приятно.
Уважаеми колеги, продължаваме с обсъждането на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Давам думата на господин Веселин Методиев. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Дебатът по първата точка от днешния дневен ред – по промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, дадоха известна яснота поне по два от въпросите, които бяха коментирани в последните дни.
Един от колегите, който се изказа, подчерта, че специално по въпросите за хазарта е имало много голям интерес от страна на опозицията, от страна на журналистите. Аз искам все пак да допълня, че наред с този интерес на народни представители от българската опозиция и на български журналисти, се чуха тежки думи и от посланици, някои от които бяха съвсем директни.
Когато в българското Народно събрание сме принудени да констатираме такива факти, това означава, че работата, която вършат българските държавни институции, не е на необходимото равнище, за да може да опазва авторитета на собствената ни страна. И това, за съжаление, точно по темата за хазарта се случва не за първи път.
Разбрахме от колегите от Коалиция за България чрез изказването на госпожа Антонова, че предложеният текст, с който се урежда как да се плащат данъците от хазартна дейност в Закона за корпоративното подоходно облагане, не е дело и няма подкрепа от страна на Коалиция за България.
От господин Цонев научихме, че в този си вид текстът не дава решение на въпроса за данъчното облагане на хазарта и че ДПС фактически няма да го подкрепи.
Остана обаче открит въпросът: освен господин министърът и правителството, тоест господин Станишев, който е сложил подписа си под този законопроект, кой друг подкрепя господин Васил Божков, известен с прякора Черепа, в тази зала? Кой е поел ангажимент да се направи точно такова решение на тази задача?! Може би останаха колегите от НДСВ да дадат този отговор. Защото иначе всичко остана в подписа на министър-председателя и в ресорния министър на финансите.
Когато България е поставена именно пред такъв вид проблем – да бъде атакувана отвън, собствените ни медии и разследващи журналисти да сочат с пръст веригата, по която организираната престъпност може да извършва големи злоупотреби, казвайки така: „Има безмитни магазини, има система на хазарт, има строителен бизнес, превърнахте страната си, или превърнахме страната си в пералня на пари”. Това е тежка обида, такава тежка обида не може да бъде подминавана в името на някакъв теснопартиен егоизъм, в името на криворазбрана толерантност или Бог знае още какво. Защото точно там трябва да се даде решителна битка, за да се опази собствената ни страна и нейният престиж.
Не може в момент, в който тук народни представители започват да спорят помежду си дали България със своята данъчна система, включително със Закона за корпоративното подоходно облагане, ще се превърне в офшорка, когато отвън има атака, че ние чрез тази процедура – на безмитни магазини, хазарт и строителен бизнес – ставаме, пак ще повторя, пералня на мръсни пари, да сме безучастни, да не смеем да изговаряме тези неща от трибуната на Народното събрание, да не търсим решение на тази задача?!
Ще дам още един пример. Извън обсега на тези хазартни дейности, за които се говори дотук – за спортните игри, има и един друг вид хазарт, където се плаща еднократен данък. Този данък – за казина и прочие увеселителни заведения в кавички, тези пари, които се плащат според възможностите да обслужват мръсни пари, разликата е едно към стотици милиони. И това ли не трябва да бъде казано на висок глас? И това ли не трябва да бъде част от работата, когато се определя каква да бъде данъчната политика на страната? И това във време, в което общата финансова политика на тройната коалиция – на БСП, ДПС и НДСВ, прави така, че нещата се приемат на моменти опипом. Защото ние получихме данъчни закони в една бързина, опитваме се да отделяме време за дебат, правим днес заседание, господин председателю, сега е 16,55 ч., а ние сме на т. 1, а трябва да приемем шест точки. Доста скандално изхвърлихме преди малко Законопроекта за Здравната каса. Всичко това не е нормална финансова политика на една страна, на едно мнозинство, което е близко до три четвърти или до две трети мнозинство в българския парламент, който управлява по този начин.
Има някакъв проблем, който трябва също да бъде наименован, ако щете, да бъде дискутиран тук в залата. Дали самият факт на тристранната коалиция не е в основата на този разнобой и на този вид финансова политика, която безспорно не е ефективна. Тя е неефективна по процедурна причина само, ако щете, да не говорим за останалите й елементи, които са по същество. И то там, където нещата проличават – има или не обща воля.
Едно мнозинство, което точно в данъчната или в бюджетната сфера не проявява обща воля, а се внася законопроект и излизат депутатите от парламентарните групи на мнозинството и казват: „Това, което е внесено точно по тази тема, няма да бъде прието. Ще видим какво ще правим между първо и второ четене” – нещо характерно за опозиционна група, а не за коалиция на мнозинството, фактически показва какъв разнобой съществува вътре в управлението на страната.
На тези от вас, на които това им се струват излишни думи, само ще напомня, че миналата година по времето на дебата за бюджета на господин министъра на финансите му изчезнаха 1 млрд. лв. Не знам дали си спомняте, но това стана след 14-часов дебат.
Какво правим, уважаеми колеги, как...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Все пак, господин Методиев, моля, говорете по законопроекта, ако обичате!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Бележката Ви е основателна, ще се върна отново на Законопроекта за корпоративното подоходно облагане. Как провеждаме политиката в корпоративното подоходно облагане, как се справяме с хазарта?
Остана да виси и друг въпрос от бързината, с която се работи. Изказаха се две различни мнения по въпроса за намаляването на данъка върху дивидента. Аз съм съгласен по това, по което успях да се подготвя и за днешния дебат включително, че когато бъде намален данъкът върху дивидента, това ще стимулира да се развие пазарът на акции вътре в страната, на публични дружества, на български фирми, които ще се ориентират в тази посока, което безспорно е модерно поведение на стопански субекти. Въпросът обаче е: когато се намали този данък, дали тези субекти, които ще могат да реализират по-добра бизнес среда за себе си, са български стопански субекти? Какъв процент от българските публични дружества, от българските фирми работят по този начин? Защото е ясно, че външните, които са дошли в страната, имат традицията, практиката и опита да работят по този начин.
Това не е маловажен въпрос, господин председателю, по отношение на корпоративното подоходно облагане. С други думи, ние правим данъчна политика, при която по някакъв начин подпомагаме българския бизнес ли, или в момента правим промяна, с която сме сигурни, че подпомагаме главно големия бизнес, който е дошъл отвън в България?
Защото имаше и друго изказване на друг колега, който каза: „намаляването на данъка привлича външни инвеститори, откриват се работни места” – един приемлив възглед. Но какво става с българските стопански субекти? Тоест, ние провеждаме данъчна политика, с която се стремим да отваряме работни места, или данъчна политика, с която се стимулират самите български субекти на бизнеса? За мен това не е маловажен въпрос. Защото от това, което аз зная, този куц и в някаква степен непрекъснато подпиран с държавната патерица български бизнес и в далечното минало, и през последните петнадесет години, това ли ще бъде неговата съдба и занапред? И ние ще правим закони, с които ще казваме: „нека той да си крета с държавната патерица, важното е да дойде външният, големият инвеститор, така ще се оправи българската икономика”. Това ми се струва малко сложно, така да го кажа.
Така че тези два въпроса, върху които се разви дебатът, защото те сами по себе си са сериозни, нуждаят се от сериозна критика, от сериозен дебат – и политически, и по същество, показват, че днешният ни дневен ред фактически беше абсолютно абсурден по своя замисъл с всичките си гледни точки. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата за реплика господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Методиев! Сетих се нещо, което искам да ви разкажа. Затова ползвам правото си на реплика, вземайки повод от Вашите думи за това, че само залата, не само обществото, но и посланици дискутират темата за хазарта. Аз ще кажа, че посланиците на западните държави винаги са се опитвали да ни помагат и в много голям процент от случаите са успявали да ни помогнат къде със съвет, къде с акцентиране на нашето внимание върху проблеми, които имаме да решаваме или ще решим и така нататък. Но аз ще ви разкажа следния случай.
Търговското аташе на едно посолство, няма да кажа кое, след приемането на Закона за облагане на хазарта през 1999 г. поиска среща с мен в качеството ми на председател на Бюджетната комисия. И тогава ми изказа опасенията си от името на посолството, че законът, приет в този вид, с този данък, който всички одобряваме и работи вече десет години, ще спомогне и отваря вратички за пране на пари. Аз му отговорих, че не смятам така, но държавата ще заостри вниманието си върху проблема и ще видим как стоят нещата. Слава Богу за тези девет години няма нито един случай, в който през тази вратичка да има дела, да има осъдени, да има направени подобни опити. Не само няма осъдени, но дори няма разследвания, които да са довели до дела.
Давам ви този пример, защото всичко това се случи при мен пак от посолство, пак същите опасения. В това няма нищо лошо. Нека да ни заострят вниманието. Ние сме благодарни, ние се учим от тях на демокрация. Но не винаги това означава, че сме сбъркали, господин Методиев. Не винаги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за втора реплика, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! С цялото ми уважение към Вас, господин Методиев, но Вие казахте някои неточни неща и то свързани с Ваше подозрение, че НДСВ подкрепя някакви схеми или политики в това Народно събрание. И аз искам да Ви запитам, ако паметта Ви не изневери, да припомните на залата кой министър на финансите въведе безмитните магазини преди 16-17 години за доста десетилетия напред? И по времето на кое правителство на Република България въпросното лице, което цитирате, направи най-големите първоначални стъпки, утвърди се или си разшири бизнеса?
Освен това, вие цитирате, че в България се развива хазартът, безмитните магазини. Защо не кажете, че се развива строителството, туризмът, инфраструктурата започва да се строи, и ред, ред други неща. Така че ви моля не бъркайте правителството на НДСВ, което осигури в продължение на шест години в България изпълнение на либерални бюджети, съвместно с партньорите от ДПС. Шест години България се управлява с либерални бюджети. Не десни, не леви. А пък това каква зона ще стане България го казват чуждестранните инвеститори. Пет милиарда евро целогодишно и всяка година в продължение на няколко години чуждестранни инвестиции ако за Вас са малко и подценяват българския бизнес, Вие просто го подценявате. Българският бизнес порасна достатъчно, че вече да мери ръст с тези големи западни фирми, които преди години бяха само главен изпълнител, а нашите фирми бяха подизпълнители. Сега това нещо се променя и българският бизнес заема достойното място, което вече е постигнал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за трета реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Методиев, като към уважаван колега от Бюджетната комисия искам да Ви обърна внимание на следния момент, който според мен е важен.
Вашата аргументация беше много качествена. Обаче не може да разделите мерките, които насърчават местните и които насърчават чуждите инвеститори. Те са в една и съща посока – насърчаване на инвестициите по принцип. Много трудно това може да бъде разделено. И аз вярвам, че ние с вас ще обединим усилията да насърчаваме инвестициите въобще в България. И се надявам да подкрепим допълнителното намаляване на данъка върху дивидентите, господин Методиев. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, приемам, съгласен съм, че трябва да се създават възможности за повече инвестиции общо. Съгласен съм. Съгласен съм, че тази политика с увеличаването на инвестициите ги поставят заедно в една политическа среда. Разликата е, че аз съм загрижен какво все пак се случва с българския бизнес. Това е разликата. Съзнавам го, че съм старомоден. Не споря на тази тема. Но за мен това е истински проблем. Аз не мога да повярвам, не искам да повярвам, че днешният български капитализъм ще страда от същите недъзи, от които е страдал онзи капитализъм преди Втората световна война. И мисля, че ние двамата с Вас имаме доста яснота по този въпрос, благодарение на колеги, които написаха сериозни изследвания в тази насока. Ако ние това не правим като български полици днес, това за мен е проблем.
Господин Кътев, радвам се като заявявате, че НДСВ не подкрепя този подход при решаването на въпроса за хазарта в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Що се отнася до безмитните магазини, напрегнах своята памет, тъй като аз съм автор на един справочник за българските държавни институции, мисля, че министърът на финансите, при който са се развили безмитните магазини се казва Белчо Белчев. И не е преди 16, а преди 36 години. Защото те съществуват много отдавна, когато се създава “Деспред” (оживление) ... Чуйте, аз съм грамотен на тази тема. Когато се създава “Деспред” в 60-те години, когато се прави “Тексим” и прочие подобни опити на тоталитарната държава да прохожда напред.
И още нещо ще ви кажа. Има правителството, защото това е истински проблем за много правителства, затова не споря, но има правителство, което закри един такъв магазин на една определена персона. Тази персона е журналист в свободното си време. Иначе се занимаваше с безмитна търговия. И затова между другото в нашата група тази персона си има своите политически любимци.
И на господин Цонев по отношение на външните критики и по отношение на това дали те винаги трябва да се слушат или трябва да се слушат избирателно и прочие. Съгласен съм да се слушат избирателно. Аз имам уважение към националната политика, първо, след това към всички останали политики. Но, господин Цонев, когато отвън, през различни посолства, не само през политически изявления на дипломати, през журналистически разследвания, в България се фокусира поглед върху един човек и се казва: този човек притежава безмитни магазини, този човек е бос във вашия хазарт, където нещата не са ясни, не са чисти, той пере пари и влиза в чиста дейност и само не казват името Васил Божков, да си затваряме очите пред този факт аз не го разбирам. Тоест собственикът, основният собственик на вид дейност, която се облагодетелства от правителствен законопроект, за мен е политически проблем. И не мога да приема друго тълкувание на въпроса.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Искаш да правим закони за определена личност ли?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: От тази гледна точка всичката отговорност след този дебат се изсипва върху господин Станишев и господин Пламен Орешарски, защото те са хората, които са си сложили подписите и са поели отговорност за това решение, което днес залата фактически отхвърли. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказване?
Господин Милен Велчев, заповядайте.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Имам чувството, че днес обсъждаме Закона за облагане на хазарта или закона за това да се вкара хазартът в сивия сектор. Така звучи от изказванията на депутатите от опозицията, които отделят над 90% от времето си на това как се облага хазартът сега и как ще се облага догодина.
За НДСВ важното в този закон е това, че продължава политиката за намаляване на данъчната тежест от преките данъци, какъвто е корпоративният данък и това, че, от една страна, се запазва 10-те процента ставка върху корпоративните печалби. Искам да напомня на тези, които не си спомнят – сигурно не са много, че в резултат на тази намалена ставка, въпреки че тя беше намалена тройно от 2001 г. насам, приходите не само че не намаляха тройно, а се увеличиха повече от двойно, почти тройно оттогава. Така бизнесът реагира адекватно, това е логичната реакция на бизнеса като цяло, защото при по-ниски данъчни ставки има интерес да се оперира повече в официалния сектор.
Всъщност това важи и за хазарта. Аз ще засегна и тази тема, защото виждам, че колегите от опозицията живо се интересуват от позицията на НДСВ по този въпрос. Това важи и за хазарта, защото ако сега има официален хазартен бизнес в България, е само защото хората още не са свикнали да използват изцяло електронни средства за разплащане, затова, че интернет бизнесът в областта на хазарта, който определено се разширява в България, не е обхванал още целия хазартен бизнес. Някои от хората, които правят залагания, предпочитат да отидат да направят физически залози, вместо да правят това по интернет. Скоро това няма да е така. Ако така продължи данъчната политика по отношение на хазарта, скоро официален хазартен бизнес няма да има, целият ще бъде в областта на интернет.
Не зная, господин министър, тези 40 милиона ли са, 50 милиона ли са приходите от данъци върху хазарта, няма да ги има в българския бюджет.
Аз не смятам и НДСВ не смята, че данъчната политика трябва да се използва, за да се забрани на практика един вид бизнес.
От друга страна, ние смятаме, че подходът към хазартния бизнес като цяло трябва да бъде различен от обикновения бизнес, така както алкохолният бизнес се облага допълнително с акцизи. Това, че хазартният бизнес се облага по по-специален режим по корпоративното облагане с различна ефективна ставка, не изглежда логично. Затова ние, без да имаме конкретно предложение да се запази сегашното облагане или да се приеме това облагане, което предлага Министерският съвет, си запазваме правото да вземем решение съвместно с партньорите си от управляващата коалиция и да предложим на българското общество един обществено приемлив режим, който едновременно да осигури адекватни приходи от хазарта с отчитането на спецификата на тази дейност и да предотврати тоталното му преминаване в сивия сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Димитров, имате думата за реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин Велчев, от Вашето изказване си направих извода, че и НДСВ не стои зад това предложение. Тоест няма партия от управляващата коалиция, която да припознае това предложение. Остана министър Орешарски. Не знам – много странна ситуация, не поемате отговорност.
По същество. Интернет пазарът се развива, господин Велчев. Там се продават вече хладилници, телевизори. Това означава ли, че, след като и други стоки се продават по интернет, трябва и на тях да променим вида на данъчното облагане? Не съм съгласен с подобна логика.
Самият текст, който са записали в закона, предполага, че изплатените печалби ще се приспадат от данъчната основа.
Как контролирате изплатените печалби в хазарта, господин Велчев? Този текст не създава ли точно сива икономика в хазарта? Вие уж се борите със сивата икономика, пък я увеличавате! С такова впечатление оставам. Как ще контролирате изплатените печалби в хазартния бизнес? Това очевидно не може да стане, което означава, че ще нарасне сивият сектор.
Аргументът с интернет, който е повтарян по всички възможни медии от представители на тройната коалиция, е абсолютно неразбираем. Да, той създава проблеми на контрола, но те могат да бъдат решени с мерки извън промяна в данъчното облагане. Интернет пазарът обхваща търговия и продажба на много стоки. Просто трябва да има друг вид контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за Вашата дуплика, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ (НДСВ): Господин Димитров, дума не съм казал за това, което питате – за приспадане на печалбите. Така че не знам с какво основание ме питате за този режим. Не ми сочете закона, защото аз не съм го внасял. С това отговарям на първия Ви въпрос.
За разлика може би от Вас, аз уважавам Конституцията и не бих си позволил да стоя над рамото на правителството или на министъра на финансите и преди той да внесе законопроекта в Народното събрание, да му казвам какво да пише в този закон, че после да Ви давам обяснение дали съм казал, дали това е воля на НДСВ или не. Конституцията е предвидила Народното събрание да се произнесе по предложението на вносителя на законодателната инициатива. Това ще направим сега с гласуване на първо четене и с редактиране на текста между първо и второ четене.
Що се отнася до отговора на моите опасения за интернет бизнеса, по същия начин както не смятам, че един бизнес може да устои на конкуренцията от интернет, когато го облагаме с 10% върху оборота, така не смятам, че и търговията с телевизори може да бъде обложена с 10% върху оборота и да устои на предизвикателството на интернет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата? Няма. Обявявам дискусията за приключена.
Дали господин министърът би желал да вземе отношение по някои от въпросите?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз наистина съм удовлетворен от дебата, който протече по отношение на няколкото съществени предложения. Не чух сериозни възражения по отношение на общата политика на намаление на данъчното бреме, от една страна, с цел стимулиране на стопанската активност и, от друга страна, с цел максимализиране на фискалните ползи.
Ще ви върна в самото начало. Беше поставен въпросът едва ли не данъкът да се върне от 10 на 20%. Тук вече беше споменато, че при миналогодишното намаление на данъчната ставка от 15 на 10 приходите не само не намаляха, а имаме най-същественото от началото на прехода увеличение на приходите от този тип данък. Към настоящия момент приходите от корпоративния данък, в сравнение със същия период на миналата година, наближават 50 на сто в повече, въпреки че една трета от ставката е по-ниска.
С това отговарям в голяма степен и на въпросите за другите промени, които предлагаме по отношение и на дивидента, и на облагането на лотариите.
По-ниските ставки или по-лекият режим на облагане дава повече приходи в бюджета. Това е нашият аргумент, който съответства на водената политика през последните десетина години. След 1997 г. неизменно се води политика – между другото, това говори за приемственост и дава допълнителна увереност в инвеститорите, че тази приемственост ще се запази, вярвам, и в бъдеще.
Разбира се, между двете четения аз и моите експерти сме на разположение на комисията – да помагаме експертно и информационно при различните предложения и отразяването им в окончателния вариант. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на двата законопроекта, които са предложени по точката от дневния ред на нашето заседание. Ще ги подложа на гласуване последователно – по реда на тяхното постъпване в Народното събрание.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане № 754-01-71, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 11 май 2007 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 154 народни представители: за 7, против 105, въздържали се 42.
Не се приема.
Господин Христов желае думата, за да направи предложение за прегласуване. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, когато обосновах закона аз ви казах, че би трябвало да сме народни представители, а не представители на едрия бизнес. Господин министърът Пламен Орешарски говори преди малко за смъкването на данъчното бреме, само че той не каза, че цялостната политика на правителството е към смъкване на данъчното бреме за богатите, за супербогатите и за увеличаване на същото това бреме за бедните.
Това, което предлагаме със Стела Банкова е да се увеличи данък-печалба на големите фирми, уважаеми колеги! А за това, как се събира – отговорно е правителството, в частност министърът на финансите и съответните служби. Ако се събира зле, значи тези служби работят зле. (Шум и реплики в залата.)
Предлагам ви да прегласувате това предложение, защото, пак ви казвам, в една Германия този същият данък печалба на тези фирми е 33% в момента. Колеги, в Гърция е 30%. В България той е 10%. Ние искаме да го направим 20%. Това е нашето предложение. Подкрепете това разумно предложение, което облагодетелства дори Министерството на финансите, защото ако то съумее да си събере тези данъци, ще има повече пари за пенсии и за заплати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново предложения законопроект.
Гласували 172 народни представители: за 5, против 140, въздържали се 27.
Законопроектът не се приема.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 702-01-55, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2007 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 174 народни представители: за 129, против 43, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Колеги, преди да преминем към следващата т. 2 от обявения дневен ред, дължа едно пояснение на пленарната зала.
Неколкократно беше повдигнат въпроса за времето за разглеждане на тези законопроекти, недостатъчното време за подготовка, сгъстения дневен ред днес. Действително, намираме се в една процедура и време, които налагат такава по-интензивна работа.
Както знаете, звучаха две искания от колегите – едното е данъчните закони да предхождат Закона за държавния бюджет, а другото – да има достатъчно време и да се гледа и впоследствие. Онова, което прави Народното събрание според мен е възможното – едновременно, паралелно да гледаме и Законопроектът за бюджета, и данъчните закони.
Онова, което бих предложил и мисля, че има разбиране в повечето парламентарни групи, е да продължи разглеждането на законопроектите по данъците в четвъртък в рамките на нормалната програма, а утре все пак да бъде първото четене на Закона за държавния бюджет. Разбира се, зависи и какви предложения ще бъдат внесени до 18,00 ч. в Народното събрание, но смятам, че по такъв начин ще има достатъчно възможност в създадената ситуация за обсъждане и на единия законопроект, и на законопроектите за данъците. Бях длъжен да ви дам този отговор на отправените критики към мен.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Внесени са няколко законопроекта – от Яне Янев на 10 януари 2007 г., от Евгений Жеков – на 21 март 2007 г., от Ясен Пенчев и група народни представители – на 15 юни т.г., от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев на 10 октомври т.г. и от Министерския съвет на 9 ноември т.г.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Давам думата на председателя на комисията господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 14 ноември 2007 г., бяха разгледани пет законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
На заседанието присъстваха господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите, господин Росен Иванов – директор на дирекция “Данъчноосигурителна методология” в Националната агенция за приходите и господин Борислав Борисов – директор на дирекция “Митнически режими и процедури” в Агенция “Митници”.
Първият законопроект беше представен от господин Ясен Попвасилев, който изтъкна, че действащите разпоредби на закона практически лишават дребните и средните производители на грозде и плодове от възможността да произвеждат достатъчно ракия за собствено потребление. Във връзка с това предлаганото изменение цели безакцизно производство на ракия за собствена консумация в съответстващи на реалното потребление количества и/или продажба в ограничени количества на трети лица при значително по-ниска ставка.
С втория законопроект се предлага увеличение на годишната разходна норма за компенсиране на декар от 7,3 литра на 8,05 литра за регистрирана обработваема земеделска земя и акцизът да се възстановява два пъти в годината.
Със законопроекта, внесен от Ясен Пенчев и група народни представители, се предлага правото на възстановяване на акциза от земеделските производители за закупените от тях моторни горива да се упражнява на два пъти в годината.
Законопроектът, внесен от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, предвижда нулева ставка за етиловия алкохол (ракия), произведен в специализиран малък обект за дестилиране, както и намаляване на акцизната ставка за втечнен нефтен газ от 340 лв. за 1000 кг на 244 лв. за 1000 кг.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от господин Кънчев. Той е изготвен във връзка с поетите ангажименти за достигане на минималните за Общността размери на акцизната ставка за различните видове акцизни стоки.
Със законопроекта се предлага увеличаване на акцизните ставки, както следва:
- за бензина – от 635 лв. за 1000 литра на 685 лв. за 1000 литра;
- за газьола – от 535 лв. за 1000 литра на 600 лв. за 1000 литра;
- за керосина – от 485 лв. за 1000 литра на 535 лв. за 1000 литра;
- за кокса и въглищата – от 0,30 лв. за 1 гигаджаул топлотворна способност на 0,40 лв. за 1 гигаджаул;
- за електрическата енергия за стопански нужди – 1,00 лв. за 1 мегаватчас на 1,20 лв. за един мегаватчас;
- за цигарите – от 6,50 лв. за 1000 къса плюс 54 на сто от продажната цена на 14,50 лв. за 1000 къса плюс 54 на сто от продажната цена. Предлага се увеличение на специфичния компонент от акцизната ставка като пропорционалният се запазва. Увеличението се налага във връзка с поетите ангажименти за размера на акциза на най-продаваната ценова категория, която вече е променена от 2,60 лв. на 2,00 лв.
Предложена е отмяна на акциза за кафето, екстрактите от кафе и прахообразните смеси, съдържащи кафе. Тези продукти не са акцизна стока в повечето европейски страни, поради което настоящото им акцизно облагане поставя в неравнопоставено положение българските производители.
Със законопроекта се предлага намалено облагане на смесите с биогорива, които отговарят на изискванията на чл. 26 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. Предложено е смесите на бензин и биоетанол или смесите на газьол и биодизел, в които съдържанието на биогоривото е от 4 до 5 на сто включително, да се облагат с намалена ставка – с 3 на сто по-ниска от стандартната ставка (от 685 на 664 лв. за бензин и от 600 на 582 лв. за дизелово гориво). За прилагане на намаленото облагане е задължително да бъде уведомена Европейската комисия и до произнасянето й с положително решение намалените ставки на практика няма да се прилагат съгласно изискванията на европейското законодателство в областта на държавните помощи.
В законопроекта са направени предложения с правнотехнически характер, които целят прецизиране на законовите текстове и терминологичното им съответствие с европейските актове. Тъй като към настоящия момент в закона съществуват редица текстове, съдържащи ограничения и забрани за лицата, за които няма съответна санкция, са предложени разпоредби със санкционен характер.
Към настоящия момент все още не е налице готовност за прилагане на намалените ставки за газьол и керосин за отопление, поради което е предвидено влизането в сила на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 и 3 да се отложи за 1 януари 2009 г.
Със Заключителните разпоредби се предлагат промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в Закона за събиране на държавните вземания, в Закона за Митниците и в Закона за Националната агенция за приходите.
Представителите на Министерството на финансите представиха становища по всеки един от законопроектите на народните представители, а именно:
По законопроекта, внесен от Яне Янев – в хода на преговорите с Европейския съюз по Глава десета “Данъчна политика” България е предприела всички необходими стъпки с оглед договаряне на възможно най-благоприятен (дерогационен) режим за облагане на ракията, произведена в малки обекти за дестилиране. Размерът на намалената акцизна ставка от 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол (50% от стандартната акцизна ставка за етиловия алкохол – 1100 лв.) е възможно най-ниският с оглед спазване изцяло на ангажиментите във връзка с членството на България в Европейския съюз. Европейското право в областта на облагане с акциз на алкохола и алкохолните напитки не предвижда възможност за освобождаване от акциз на етиловия алкохол, произведен в малки обекти за дестилиране, и всеки опит за законодателна промяна в тази посока би довел до сериозни за страната санкции. Същите аргументи важат и по законопроекта, внесен от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, в частта му относно облагането с акциз на етиловия алкохол.
По законопроектите, внесени от Евгений Жеков и Ясен Пенчев и група народни представители – сега съществуващата разходна норма е предложена от Министерството на земеделието и продоволствието и към настоящия момент не е постъпвало предложение за промяна. Следва да бъде отчетено, че акцизът на дизеловото гориво продължава да нараства, с което разликата, която се възстановява, е по-голяма. В случай, че се приеме двукратно възстановяване на акциза през годината, следва да се има предвид, че това ще доведе до двустранно увеличаване на административното натоварване както за митническата администрация, така и за земеделските производители.
По законопроекта, внесен от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, в частта му за намаляване на ставката на пропан-бутана – ставката за втечнения нефтен газ (пропан-бутан) е над минималните за Европейския съюз нива, което обаче не е в противоречие с изискванията на европейските директиви, съгласно които всяка държава е в правото си да определя и по-високи акцизни ставки от минималните за Европейския съюз в контекста на вътрешната си политика. На първо място следва да се има предвид, че ако е налице голяма диференциация между крайните продажни цени на бензин и дизел и тези на пропан-бутана, това ще доведе до изместване на потребителското търсене в посока на газта и отчитайки обстоятелството, че около 70% от потреблението на пропан-бутан е от внос, се налага и изводът, че увеличеното негово търсене води до нарушаване на платежния баланс на страната и “наливане” на пари в чужди икономики. Изместването на търсенето в посока на пропан-бутана ще доведе до свиване на потреблението на бензин и газьол, респективно до сериозно намаляване на приходите от акциз от тези течни горива, който е основен приходоизточник в акцизните приходи, значително по-висок от този на пропан-бутана.
В страните от Европейския съюз използването на пропан-бутан за задвижване е подложено на редица други регулаторни режими като годишни такси за ползване на газовите уредби, забрана за паркиране на обществени места, забрана таксиметровите автомобили да ползват газови уредби, от два до три пъти по-високи застраховки за газовите автомобили, сериозни нормативни изисквания за организацията и контрола на газ-станциите във връзка с условията за безопасност при търговията с това гориво. Във връзка с тези ограничения, дори при по-ниски акцизни ставки в други европейски страни, използването на газ като гориво за двигатели е значително по-скъпо от това на бензин и дизел. Също така обърнаха внимание, че загубите от подобна мярка възлизат на сумата между 40 и 50 млн. лв., които не са разчетени.
Предвид гореизложеното считаме, че приетата от Народното събрание акцизна ставка за втечнен нефтен газ (340 лв./т) постига баланс между фискалните интереси на държавата, социалните интереси на обществото и създава условия за отраслова неутралност и равнопоставеност между икономическите субекти в рамките на балансиран бюджет.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
По законопроекта, внесен от Яне Янев, 3 гласа “за”, 9 “против” и 2 “въздържали се”.
По законопроекта, внесен от Евгений Жеков, 0 гласа “за”, 10 “против” и 4 “въздържали се”.
По законопроекта, внесен от Ясен Пенчев и група народни представители, 0 гласа “за”, 10 “против” и 4 “въздържали се”.
По законопроекта, внесен от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, 3 гласа “за”, 0 “против” и 11 “въздържали се”.
По законопроекта, внесен от Министерския съвет, 11 гласа “за”, 2 “против” и 1 “въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание:
Да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Яне Янев на 10 януари 2007 г.
Да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Евгений Жеков на 21 март 2007 г.
Да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Ясен Пенчев и група народни представители на 15 юни 2007 г.
Да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев на 10 октомври 2007 г.
Да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2007 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Следва становище на Комисията по европейските въпроси.
Заповядайте, госпожо Ангелиева. Ще Ви помоля, без уводната част, защото становищата са раздадени на народните представители.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Ще ви представя
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 754 01-142, внесен от Мартин Димитров Димитров и Ясен Димитров Попвасилев на 10 октомври 2007 г.
На извънредно заседание, проведено на 13 ноември 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
В разглеждания проект се съдържат две предложения за изменения на Закона за акцизите и данъчните складове.
Първото е свързано с акциза на втечнения газ пропан-бутан. Както вече бе отбелязано, използваната в момента ставка в нашия закон отговаря на изискването на Директива на Съвета 2003/96/ЕО за минималния размер на ставката на втечнения газ, използван като гориво от МПС. Въпросът за това дали ставката ще е над минимално указания размер и с колко ще е над него, не е въпрос, свързан с хармонизацията на правото ни с правото на Европейския съюз. Той е единствено от компетенцията на националното ни законодателство.
Второто предложение е за отмяна на акциза за производство на етилов алкохол в малки обекти за дестилация. Това предложение противоречи на действаща норма на Европейския съюз, а и на нашите задължения, поети с членството ни в Европейския съюз. Приемането на предложението би довело до санкции за страната ни и освен това би представлявало прецедент на отхвърляне на приоритета на европейските правни норми, което поставя под въпрос цялостния процес на европейска интеграция.
На базата на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага със 7 гласа “за”, 1 глас “против” и 2 гласа “въздържали се” на Народното събрание да не бъде подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 754-01-142, внесен от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев на 10 октомври 2007 г.”
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси относно
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 702-01-56, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2007 г.
На извънредно заседание, проведено на 13 ноември 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет.
Предлаганият проект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове не противоречи на правните норми на Европейския съюз и на задълженията, приети от нашата страна с Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз. Проектът отговаря на политиката на Европейския съюз в областта на опазването на околната среда, по-специално на стремежа чрез фискални инструменти да се ограничи емисията на парникови газове и насърчи използването на възобновяеми енергийни източници, а така също и на политиката на Европейския съюз за закрила на здравето и ограничаване на тютюнопушенето. На базата на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 9 гласа “за” и 1 глас “против” на Народното събрание да бъде подкрепен на първо гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове,№ 702-01-56, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, длъжен съм да съобщя, че един от законопроектите с вносител Евгений Жеков е разпределен и на Комисията по земеделието и горите. Тази комисия няма представен доклад, но тя не е водеща комисия, така че по силата на нашия правилник няма пречки и този законопроект да бъде представен, разискван и респективно гласуван от парламента.
След като чухме докладите на две комисии, ще помоля, ако желаят, вносителите да представят своите законопроекти.
Първият законопроект е с вносители Николай Кънчев, Мирослав Мурджов и Бойко Ватев. Тъй като народните представители – вносители, не са в залата и не могат да представят законопроекта си, тяхното право се погасява.
Вторият законопроект е с вносител Яне Янев.
Господин Янев, моля да представите Вашия законопроект.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Законопроектът е внесен преди повече от 11 месеца, когато бяха изразени масово справедливите искания на хората, засегнати от предишните промени в Закона за акцизите и данъчните складове.
В мотивите е казано, че действащите разпоредби на чл. 31, т. 6 и чл. 60, ал. 2 и 4 от закона в сила от 1 януари 2007 г. практически лишават дребните и средните производители на грозде и плодове от възможността да произвеждат за собствено потребление етилов алкохол, както и ограничени количества за продажба на трети лица с цел да подпомогнат семейния си бюджет. При тези хора (Вие знаете това, господин председател, тъй като сте избран от такъв район) няма друга алтернатива освен да продават продукцията си на промишлените производители на алкохолни напитки, което води до задържане на изкупните цени и на без това ниските им нива, дори до тенденция на още по-голямо намаляване. Това уврежда интересите на заетите в бранша близо 300 000 души в национален мащаб и практически ги лишава от поминъка им. Твърде възможна последица е изкореняването на лозя, което е недопустимо от гледище на националните интереси и българската традиция.
Повечето от тези стотици хиляди дребни и средни собственици се грижат за лозови масиви от един до десет декара. Нормалното потребление за България от пълнолетен гражданин е от порядъка на 25 литра. Така поне изчисляват специалистите. Стопаните продават сега качествена домашна ракия при цена между 7 и 8 лв. на литър, което предполага годишен доход на едно средно домакинство от 500 до 2000 лв. Практически това означава, че в такова домакинство средномесечно се получава доход, съизмерим с минималната пенсия за страната, без да вадим разходите за производството. На фона на изключително ниските доходи в тези региони това е възможност по-скоро за оцеляване на местното население, а ако и тя им се отнеме, тогава вие се сещате какви могат да бъдат последиците.
Същия закон лишава тези хора от традиционния им, макар и минимален доход, тъй като цената на домашната ракия при сегашните акцизни ставки плюс разходите за производството на гроздето и таксите за дестилация биха довели до цена, надвишаваща значително тази на промишлено произведените аналози. Поради това аз внесох преди повече от 10 месеца Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, който да позволи безакцизно производство на ракия за собствена консумация в съответстващите на реалното потребление количества или продажба в ограничени количества на трети лица при значително по-ниска ставка. Налага се и отсрочване на влизането в сила на акциза, което беше пропуснато като възможност от нашата страна. Няма пречка обаче да се вмени в задължение на лицата, които възнамеряват да продават домашна ракия собствено производство, да се регистрират като такива и да представят проби за изследване на качеството на готовия продукт като задължително условие за пазарната му реализация. Тази процедура може да се осъществи незабавно и безпроблемно пред регионалните звена на сега действащата Изпълнителна агенция по лозята и виното и акредитираните лаборатории чрез предлаганите промени в Закона за виното и спиртните напитки, който съм внесъл преди повече от десет месеца по подобие на това, което направи румънският парламент преди по-малко от два месеца. Потребителите и техните организации в Румъния на практика сами осъществяват контрол върху качеството, като при покупката изискват представяне на сертификат от изследваната проба. Така и държавата ще спести средства от прекомерното и необосновано редуване на митническата администрация, което неминуемо трябва да последва, ако Законът за акцизите и данъчните складове остане в този си вид.
А вие знаете, господин председателстващ, че проблемите по този въпрос продължават, защото митническите власти отново са започнали да ходят по селата, където този поминък е определящ. Ако се допусне нова ескалация на напрежението, това ще предизвика други социални трусове, за които в крайна сметка след това може би вие за пореден път ще обвините опозицията.
Тъй като тук е министърът на финансите, много любопитно е да чуем какво очаква той да влезе в държавната хазна от подобен акциз и дали изобщо този акциз е събираем, по-точно дали няма с тези високи ставки целият сектор да отиде в сивата икономика, та в крайна сметка производителите да намерят други механизми и чрез малки спиртоварни, които не са достатъчно добре законово регламентирани, да продължат да произвеждат инкогнито, без това да може да се контролира от митническите власти.
Нещо повече, аз съм убеден, че митническите власти не са в състояние да спрат това производство и ако се опитат да го направят със сила, със съдействието на полиция или други органи, това може да доведе наистина до много сериозни бунтове в тези региони, защото хората се борят за оцеляване, а не за някакви печалби. Затова смятам, че всякакви опити да се вмени на моя законопроект едва ли не нещо, което е в противоречие с европейските директиви, изобщо не отговаря на истината.
На 20 февруари 2007 г. лично аз получих писмо от господин Ласло Ковач, който ме информира подробно както за неговото отношение, така и за отношението на генералния директор на дирекцията господин Верю, където описват каква точно е процедурата, за да може да се предприеме необходимата дерогация, така както са постъпили, между другото. И той цитира: „на подобни дерогации се радват също Чехия, Унгария, Словакия и Румъния”. България за съжаление я няма в този списък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Янев.
Уважаеми народни представители, ще направя едно уточнение. Народните представители Николай Кънчев, Мирослав Мурджов и Бойко Ватев – тяхно е правото за представяне на един друг закон, което е т. 3, не е погасено. Ще имате възможност да направите това, когато, разбира се, точката влезе в дневния ред. Вероятно това ще стане в четвъртък, като гледам времето.
Следващият законопроект е с вносител Евгений Жеков. Господин Жеков отсъства от залата.
Следващият законопроект е с вносители Ясен Пенчев и група народни представители. Тях също ги няма в залата. От групата на народните представители няма ли желаещи да представят този законопроект? Няма.
Следващият законопроект е с вносители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, в нашия случай всички вносители са в залата.
С колегата Ясен Попвасилев предлагаме две основни промени.
Първата касае акциза върху пропан-бутана. Може би не всички от вас са наясно, че за разлика от акцизните ставки върху всички останали горива, акцизната ставка на пропан-бутана в България е с около 30% над европейския минимум. Ако стратегията на България е да достигнем минималните акцизни нива на Европейския съюз и това е стратегия по отношение на всички горива, защо за пропан-бутана ставката е с 30% по-висока? На този въпрос досега никой не е успял да отговори - нито уважаемият министър Орешарски, нито някой представител на тройната коалиция. Какво означава това? Това означава, че 600 хиляди души в България, които имат газови уредби, плащат с около 10 ст. повече на литър. Защо е нужно това? България има, забележете, осмия, най-висок акциз върху пропан-бутана в Европейския съюз. Така ли е, господин министър? Тоест, има цели 19 страни - членки на Европейския съюз, които имат по-ниско акцизно облагане върху пропан-бутана. Идва логичният въпрос - защо? Защо в България наказваме хората, които използват суровината пропан-бутан? Защо наказваме всички тези хора, които карат на газ в България? Защо облагането е толкова високо?
Затова с господин Попвасилев предлагаме тази ставка да бъде намалена с 30% или от 340 лв., както е в момента за 1000 л, да спадне на 244 лв. Надявам се, уважаеми дами и господа, да подкрепите тази мярка.
Второто основно нещо, което предлагаме, е премахване на облагането с акциз на домашното производство на алкохол. Това беше поискано и от колегата Яне Янев.
В допълнение на това, което беше казано, аз имам един въпрос към министър Орешарски. Уважаеми господин министър, уважаеми представители на БСП, НДСВ и ДПС! Колко пари събрахте от този акциз през тази година? Кажете ми, господин министър, колко пари събрахте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма събрани пари.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако отговорът е „много малко”, тогава идва логичният въпрос: защо, господин председател, такъв виден юрист като Вас, защо всички ние, уважаеми колеги, приемаме закони в България, за които ни е ясно, че няма да се спазват? Защо я правим тази работа? Защото неспазването на едни закони създава една много лоша практика. Ако този закон не се спазва, защо хората да плащат ДДС? Защо българският парламент очевидно приема закони, за които на всеки един депутат е ясно, че няма да са спазени? Тук идва логичният въпрос, който не беше засегнат.
Правителството на НДСВ и ДПС тогава не е договорило освобождаването от облагане с акциз, както е можело да стане. Можело е да стане, но тогава НДСВ и ДПС не са си свършили работата. Сега идва въпросът как да бъде решен този казус? Казусът е много тежък. Запитайте се, колеги, искате ли да има закони, за които всеки един от нас знае, че не се спазват в България и няма да се спазват? Аз не искам да има такива закони. Това опорочава работата на българския парламент и ние, за да си вършим както трябва нашите задължения, трябва да освободим от акциз домашното производство на алкохол по простата и логична причина, че никой не го плаща.
Аз повторно настоявам министърът на финансите от тази трибуна днес да ни каже какви пари са събрани за 2007 г. от домашните производители на алкохол. Уверявам ви, че преди да чуя този резултат, отговорът ще бъде нищожен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към представянето на законопроекта, постъпил последен по време в Народното събрание с вносител Министерския съвет.
Господин министър на финансите, моля да представите внесения от Министерския съвет законопроект.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще се постарая да бъда кратък дотолкова, доколкото становището на Комисията по бюджет и финанси беше доста изчерпателно и доколкото не предлагаме различни политики от следваните през последните няколко години.
С настоящия законопроект предвиждаме поредни стъпки, предварително договорени с Европейската комисия, за достигане на минималните нива на Общността на няколко групи акцизи – на първо място на горивата, на второ място на тютюневите изделия.
На малки стъпки са повишени и акцизите върху кокс, въглища, електроенергия. За първи път предвиждаме да намалим с 2 на сто акциза върху смеси на горива, които съдържат биоелемент. Съгласно българските държавни стандарти, които съответстват и на международните, разбира се, предлагаме отмяна на акциза на кафето дотолкова, доколкото се създават възможности за арбитраж между различните страни членки дотолкова, доколкото кафето не е акцизна стока.
От гледна точка на възникналите проблеми при прилагането на закона са направени предложения с редакционен характер, които целят подобряването на режимите на облагане. Имаше конкретен въпрос към мен, господин председател, и, ако ми позволите, бих се възползвал да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В рамките на процедурата, за да не взимате думата втори път.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Само с две реплики. Беше поставен въпросът за акциза върху домашната ракия. Напълно разбирам мотивите, обаче е въпрос на директива и досега няма нито една страна, която да е освободена от акциз върху домашно произведената ракия. Термините от типа „можело е” са хипотези. Всичко може, но въпросът е, че е изключително трудно и бих Ви приветствал, господин Димитров, ако Вие също се включите в усилията на администрацията да освободи домашната ракия.
Що се касае до отговора на господин Ковач, тъй като господин Янев неправилно го цитира, аз много добре съм запознат с неговото писмо, той пише, Вие сам четохте: „на подобни дерогации се радват Румъния, Чехия...”, тоест както българската. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дебатите по първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Господин Иван Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги народни представители! Демократи за силна България няма да подкрепим законопроекта на Министерския съвет.
На всички в тази зала би трябвало вече да е станало известно, че най-голямото заобикаляне в плащането на акцизи и ДДС става през безмитните магазини, които продават стоки и основно горива, намиращи се в граничната зона на страната.
Според наскоро разпространен доклад на неправителствена организация оборотът там е над 1 млрд. лв., а невнесените акцизи и данък добавена стойност в полза на държавния бюджет са над 500 млн. лв. Тоест най-важната мярка да се пресече възможността да се заобикаля законът и да се събират всички акцизи от българското правителство в държавния бюджет не е изпълнена с този законопроект. Някой веднага ще каже: защо това не е направено отдавна? Аз мисля, че така, както имаше единство за това да не се прави освобождаване на облагането на печалбата на една персона от хазартния бизнес, тук можем да стигнем до единство за затваряне на безмитните магазини и за преустановяване на това заобикаляне на плащане на акцизи и на данък добавена стойност.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Дайте да ги затворим.
ИВАН КОСТОВ: Да, да ги затворим, призовавам към това, сега е моментът.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Да ги затворим.
ИВАН КОСТОВ: Да, така трябва да бъде, господин Божинов. Абсолютно съм “за”. Мисля, че тук опозицията ще ви подкрепи.
За да няма обвинения в една или друга посока кой се облагодетелствал и кое правителство какво било направило и къде носили куфарчетата, дайте да затворим тези безмитни магазини тази година. Ние ще внесем такова предложение между първо и второ четене. Предлагам на всеки от колегите от Парламентарната група на Българската социалистическа партия и на ДПС, където се съмнявам обаче, че ще имаме подкрепа, и на НДСВ да внесем такъв законопроект.
Поради липсата на воля сега да се затвори тази огромна бъчва с разпаднати обръчи и да изтичат български пари в частни ръце, заобикаляйки правилата на страната, ние няма да подкрепим този законопроект.
Втората причина, поради която няма да подкрепим този законопроект. Ние сме срещу повишаването на акцизите на горивата. Бюджетът на страната е разработен на ниска прогноза за базисната цена на суровия петрол. Няма такава цена. Дори в момента се вижда, че няма да бъде такава цената на суровия петрол. Следователно повишаването на акцизите ще се умножи от покачването на базисната цена на горивата.
В доклада на Министерския съвет е написано, че причините били слабата реколта и не знам си какви измислени неща. Ако бяха верни за българската инфлация, то щяха да доведат същата инфлация в страните от Европейския съюз, но не доведоха такава инфлация. Основната причина е генерираната от правителството инфлация през тези ценови инструменти – през фиксираните цени и през тези неща, които обсъждаме сега – акцизите, които се плащат.
Иска се цената на природния газ да бъде повишена с 33%. Прави са колегите, които предлагат като предпазна мярка, пречеща инфлацията да засегне тежко икономиката, да се намали акцизът, който се дължи за природния газ.
Много естествена мярка е, ако едно правителство иска да води социална политика, а вие тук, доколкото разбирам, тристранната коалиция подкрепяте правителство на социалната отговорност ли бяхте, какво бяхте, вече сте забравили и вие какво е, поне елементарна защита от покачващите цени...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Правителство на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност е.
ИВАН КОСТОВ: Само Вие, господин Адемов, помните това нещо. Ако в тази зала има още един, който е в състояние да повтори това, чест ви прави. (Шум и реплики от залата.)
Говорим за нещо, което обаче не е смешно – сметките на хората, които са си изградили бизнеса на базата на природния газ и които сега ще бъдат сурвакани с 30-процентно увеличение на цената и с тези между 8 и 15% повишаване.
Третата причина, поради която няма да подкрепим този законопроект. Има още една маневра, която е направена чрез покачването на облагането на цигарите – акцизната ставка на цигарите, така нареченият специфичен акциз скача от 6,50 на 14,50. Това фактически гарантира, че от пушачите, срещу които съм против, всички знаят, че не съм пушач, не защитавам някакви интереси, но всички знаят, че само от това покачване от 6,50 на 14,50 на специфичния акциз на цигарите Министерството на финансите ще избие всякакви други намаления, за които говорим, заедно с покачването на акциза за горивата. Тоест вие ще подкрепите следното нещо: промяна на данъчните тежести от места, където те могат да бъдат понесени, в места, където те не могат да бъдат понесени, какъвто е случаят с акцизите на природния газ, на горивата и на цигарите. Защото пушачите няма да спрат да пушат, за да имат децата им за закуска, а ще продължат да си пушат цигарите и ще лишат семействата си. Това е доказано от световния опит и няма нужда да го коментираме.
Затова, ако се води политика на някаква социална защита в условия на динамично покачващи се цени, след като е провален старият договор с руската страна за внос на газ и след като подписахте умно този нов договор, вследствие на който виждате как започват да растат цените, след като виждате, че и прогнозата на бюджета е базирана на невярна оценка за стойността на суровия петрол, вие не бива да подкрепяте точно такива мерки. Защото върху хората, които са най-нуждаещи се, ще падне най-голямата тежест. Вдига се даже акцизът на въглищата. Няма какво да коментираме.
Затова ви призовавам да не се съгласявате и да не подкрепяте поне не в тези мащаби покачването на този специфичен акциз за нормалните цигари.
Как може от 6,50 на 14,50, господин Адемов? Вие като председател на Комисията по труда и социалната политика трябва да реагирате. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) И Вие сте пушач? Ето имате втори мотив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо Николова, за изказване.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! С много голяма изненада чух тази сутрин изказването на господин Овчаров – председател на Комисията по бюджет и финанси, който каза, че функцията на Народно събрание е това – да подкрепя решенията на Министерския съвет. Тоест, той ни увери, че политиката не се прави от Народното събрание, а се прави от Министерския съвет. Като проследяваме текстовете за хазарта и текстовете за акцизите за безмитните магазини, можем да кажем, че тези текстове фактически обслужват десетина души в тази държава. Може би по-верният извод ще бъде, че текстовете не се пишат дори и в Министерския съвет, а се диктуват от десетина олигарси, които имат интерес от тези ставки, които ние днес приемаме.
Категорично не подкрепям Закона за акцизите. Невероятното скачане на акциза за цигарите ще доведе действително до тежести в българското семейство, но ще доведе и до фалит на “Булгартабак”. Мисля, че между първо и второ четене трябва да се потърси една смесена ставка, една възможност тази тежест да бъде намалена, така че да си запази възможността “Булгартабак” да не фалира, освен ако не е такъв замисълът – да фалира, за да може да бъде купен по-евтино, нещо, което се гласи цели две години.
Не е ясно и как ще се контролират смесите с биогорива при намаление на ставката с 3 пункта. За мен не е ясно тези лаборатории, които все още не са изградени, дали ще могат да контролират тези сметки и не е ли това нова възможност за укриване на акциз? Мисля, че това е една прибързана мярка, която дава възможност да се укриват акцизи отново от хора, които са се поставили в привилегировано положение.
Радвам се, че най-накрая – след две години говорене, акцизът за кафето отпадна.
По отношение на законопроекта на моите колеги Ясен Попвасилев и на Мартин Димитров – да, подкрепям го. Искам да кажа на господин Димитров, че действително въпросът с акциза за ракията е като въпроса за Закона за движение по пътищата. Както знаете, аз съм депутат от Русенския многомандатен район. Няма лека кола, която да пристига от Русе до София за 5 часа. Точно толкова е пътуването, ако се спазват всички правила, тоест, няма кола, която да идва за повече от 3 часа-3 часа и половина дори и при тежки атмосферни условия. Това е още една индикация как се правят законите – по начин, че да не бъдат спазвани. Ето защо въпросът за това колко пари са влезли от акциза за ракията, е съвършено основателно поставен, освен ако не се ползва единствено и само като това плашило, което поставяме в нивите, да знаем, че все пак нещо съществува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да взема отношение по един от текстовете, който касае не само фискалната политика, но е и в пряка корелация с други санкционни политики и опазването на околната среда. Както разбирате, касае се за § 12 във връзка с чл. 32 от Закона за акцизите и данъчните складове. Миналата година с група народни представители внесохме проект за изменение на този закон, който предвиждаше нулева ставка за биоетанола – биогоривото, което може да се смесва с бензините. Приемайки този закон тогава, аз и колегите ми бяхме с успокоението, че след това с подзаконов нормативен акт, тоест с правилник, ще се реши как ще се прилага този нулев акциз в случаите, когато имаме смесени горива. За съжаление нищо такова не се случи и с миналия Закон за бюджета се унищожи възможността да се прилага нулевата ставка на биоетанола. Слава Богу, след дълги разговори, уважаеми господин министър, Вие си спомняте, че с госпожа Елкова сме водили разговор на тази тема, се внесе една корекция в сравнително добра посока.
Защо обаче казвам сравнителна? Първо, защото прилагането на нулевата ставка на 5% биоетанол в смесеното гориво намалява акциза с 3%. Логично е да се намали с 5%, както сме го заложили в същия този чл. 32 от Закона за акцизите и данъчните складове. Второ, тези 5% са крайно недостатъчни да изпълнят първо ангажиментите ни към договора от Киото, второ, ангажиментите ни по договореностите с Европейския съюз, които ни задължават в края да имаме 20% такива добавки в горивата, които са за сухопътния транспорт. До 2013 г. ние имаме друг ангажимент – 5,75, който също не може да се изпълни по този ред, ако стимулираме 4-5% смесване. Отгоре на всичко това сме пък и неизрядни по отношение на намаляването на емисиите чрез внедряване на двупроцентно биогориво до 2005 г. и това не сме го изпълнили съгласно Директивата на Европейския съюз, а също така сме с яснота и сме свидетели как обемът на емисиите, които имахме договорени до този момент, се намалиха до 35-36%. Тази лампичка трябва да свети на цялото правителство. Оттук насетне следват санкции, не следва даване на пари за стимулиране, а вземане на пари от държавата чрез глоби.
За какво пледирам аз? Пледирам, че първо, когато се касае за границата до 5%, там трябва да заложим не числото 64, а акцизът да бъде някъде около 650 лв., когато е смесен с 5% биогориво.
Второ, по отношение на дизеловите горива – там нещата са съвсем по-различни. Смесите с биодизел търпят не само двигателите да работят със 100% биодизел, а могат да се смесват на 50, 30 или 40. Тази ниска ставка от 5% никой няма да я приложи, защото е смешно ниска за биодизела.
По отношение на биоетанола всеки от вашите бензинови двигатели може да работи с 10% такъв в бензина. Защо отиваме на 5%, като всеки двигател е пригоден поне за 10% биоетанол? Каква ще бъде логиката на някаква пазарна конкуренция при положение, че нямаме съпоставимост?
Аз съм убеден и се надявам, господин министър, между двете четения да проведем този обещан от госпожа Елкова разговор, че ако дадем две възможности – 5 и 10%, за кратко време ще се види, че 10-процентните смеси ще бъдат много по-конкурентни на пазара и няма да има смисъл от прилагането на 5-процентната смеска.
Що се отнася до това, което каза госпожа Николова – в повечето от “белите” страни по света, които са стигнали до изводи, че трябва да прилагат мерки за намаляване на вредните емисии, това се прави. Пътищата за смесването са два: или на мястото на производителя на бензини, или на мястото на колонките. И в двата случая има контрол и то железен контрол. Това не сме го измислили ние за първи път и няма смисъл да откриваме колелото. Трябва просто да видим какъв е нормоконтролът в другите държави и да го приложим.
Ето защо ще завърша това си изказване с надеждата. Една година пропуснахме да намалим тези емисии и да изпълним тези си ангажименти. Въпреки това е добре, че се въвеждат, но не е достатъчно и си струва да променим малко текстовете, за да постигнем онзи екологичен ефект, както и ефекта от задълженията ни по договора от Киото, от което ще има само полза.
Тук между другото сами разбирате, че не акцентирам върху онзи икономически ефект, който ще има стимулирането на изработването на тези горива – всички онези пустеещи площи, покрай които всички ние с вас минаваме, могат лесно да бъдат засети с култури, които са източници на биогорива и могат да носят реални експортотабилни производства и намаляването на тази диспропорция във външнотърговския ни баланс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, заповядайте за реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда наистина кратък. Ще говоря конкретно по представените законопроекти. Знаете, че преди повече от половин година аз тук от тази трибуна поставих въпроса за закриването на безмитните магазини. Мисля, че е дошло времето това наистина да стане. Защото парите, които изтичат в няколко десетки или може би десетина олигарси, както преди мен тук беше казано, наистина са огромни. Тези пари могат да работят за социални нужди на българското общество.
Що се отнася до увеличаването на акциза на горивата, аз категорично съм против. Мисля, че българската държава трябва да направи всичко възможно да събира своите вземания, но не от най-бедните данъкоплатци, не принуждавайки всички шофьори да плащат за разходи, които на никого не са необходими. Вие знаете и за войната в Ирак, и за купуването на оръжия от порядъка – само корветите струват 2 млрд. лв., и така нататък. Няма да влизам в подробности. (Реплика на народния представител Ангел Найденов.)
Не сме стигнали, господин Найденов, но ще стигнем, съдейки по изявленията на вашия премиер.
Що се отнася до хазарта. Ние приключихме тази тема, но аз, колеги, не знам – ние изпадаме в някаква трагикомична ситуация. Правителството предлага понижаване на данъците, а колегите от тройната коалиция с изключение на НДСВ излизат и всички казват, че са против. Позицията на НДСВ така и не разбрах каква е – “против” или “за”?
Все пак искам да поздравя колегите от БСП за достойната им позиция. Надявам се, че когато се гласува законът, те наистина ще направят това, което беше заявено от тази трибуна.
Уважаеми колеги, ще завърша с това, което казах и преди. Време е българската държава, българското правителство и българският парламент особено, да промени своята политика, да промени политиката на облагодетелстване на няколко олигарси, както беше казано тук, и да обърне внимание на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, заповядайте за изказване – кратко и ясно, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Разбира се, господин председателю, както винаги.
Уважаеми колеги, аз, както и моите колеги от Демократи за силна България, няма да подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Няма да го подкрепим, защото той е един съвършен израз на антисоциалната политика, която в момента се провежда от правителството. Ще бъда пределно ясен и точен, а то е: нормално акцизните стоки са горивата и стоките лукс. Погледнете всъщност какво се предлага – изведнъж да се обложи с много по-голям изпреварващ темп на акциза бензинът, газьолът, коксът, въглищата, електрическата енергия за стопански нужди. Всеки един от тези изброени, бих казал, пунктове в закона води до влошаване на социалния климат в страната. Ще ви дам за пример електрическата енергия за стопански нужди – акцизът се повишава с 20%, но неизбежно това повишение ще повиши цените на всички промишлени стоки, които се произвеждат чрез влагане на електроенергия, а това са над 80% от стоките.
Продължавам нататък с кокса и въглищата, акцизът се повишава с 33%. От 30 стотинки на гигаджаул на 40 стотинки за гигаджаул. Това е точно с 33%. Коксът е основната суровина за цялата металургична промишленост на страната – директно влиза в произведените метали. Въглищата са въглища за отопление – освен че част от тецовете, като например ТЕЦ “Варна”, както знае господин Овчаров, изцяло работят на въглища – било от Украйна, било от Русия, било от Виетнам. При всички положения това ще повиши цената на произвежданата електроенергия или цената на произвежданата топлинна енергия.
По определен начин чрез това, което беше заявено, искането за повишаване на цената на природния газ с 33,57% ще удари предлаганото отопление като услуга от топлоцентралите за гражданите с не по-малко от 20% увеличение.
Аз питам: нима всичко това не е антисоциално? Може ли някой да ми каже, че е обратното, че това подобрява социалния климат в страната?
Нещо повече, ще продължа нататък с така нареченото предложено намаляване на акциза за смеските на бензин и биоетанол и на газьол и биодизел. Да, това е съгласно европейските директиви и аз го приветствам. Заявено е, че с 3% ще бъде по-ниска ставката на акциза в този случай, но с кои 3%, питам? С тези 3% спрямо новите повишени нива. Например за сместа на бензина с биоетанол, акцизът ще бъде 664 лв., като се сравнява с високата ставка, която се предлага. Защо не се сравни с това, което е в момента? То е 635 лв. Всъщност 29 лв. е по-висока акцизната ставка.
С други думи, така се вдига нивото на акциза, че реално тези 3% се оказват значително по-високи от осъществяваната в момента акцизна ставка.
И още нещо. Не е ясно защо правителството заявява в мотивите към законопроекта, че към настоящия момент няма готовност за намаление на ставките за газьол и керосин за отопление – точно стоката, която се използва в бита или за отопление в промишлеността, за нея именно няма никаква готовност или възможност, както е заявило правителството, за намаляване.
Искам да заявя и още една последица, която по неизбежност ще настъпи в резултат на още по-бързото повишаване на акцизните ставки, а тя е, че много силно нараства ножицата между цените на тези горива и цигари в страната и тяхната цена на безмитните магазини. Това световната практика, да не говоря за българската, показва, че отваря много силно вратата за извършване на контрабандна търговия.
Затова питам: защо в крайна сметка не се приеме това, което наистина се обсъждаше, но беше отхвърлено, закриването на безмитните магазини по българските граници? Толкова ли е всесилен Васил Божков, толкова ли е голям спонсор Васил Божков, че в този закон се оставят безмитните магазини, в предишния закон, който преди малко гледахме, по друг начин отново се защитават неговите интереси в хазарта? Извинете, ако българското Народно събрание действително работи в обществен интерес, трябва да го покаже с действия, а не с празнословие. Защото, когато при обсъждането на предишния законопроект се каза, че левицата е против промяната на данъчната ставка за хазарта, аз питам: законопроектът, подписан от председателя на БСП Сергей Станишев, който в момента е министър-председател, откъде е влязъл в Народното събрание – през комина ли? Нима не е предложен именно от това правителство?!
Нещо повече, министърът на финансите, когато взе думата, не каза никакъв мотив, никакъв аргумент... (Шум и реплики от КБ. Реплики на народния представител Георги Божинов.) Не каза никакъв аргумент, господин Божинов, защо правителството предлага тази промяна, в което има министри и от трите партии на управляващата коалиция. Това, че вие сега няма да гласувате след изявленията на американския посланик и след острите критики в българските медии и на българската опозиция, слава Богу, ще се радвам да се случи. Но, ако не беше тази остра опозиция на тези текстове от закона, щяха да минат незабележимо, за да се обслужат интересите на Васил Божков и на някои други спонсори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точка първа завърши, на точка втора сме. А Вие пак се връщате на хазарта.
Още един път се обръщам към народните представители: има ли желаещи да се изкажат по тези законопроекти? Няма.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в пленарната зала, защото след изказването на господин Моллов ще преминем към гласуване.
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, бих искал да изразя от името на Парламентарната група на НДСВ и от свое лично име, че ние като парламентарна група ще подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, предложен от Министерския съвет, но няма да подкрепим останалите законопроекти на наши колеги. Аз искам да обоснова с няколко думи защо.
Първо, подкрепата по законопроекта на Министерския съвет според нас е безусловна, защото той предлага едни подобрени, изисквани от наложилата се практика по прилагането на този закон в последната година промени, които ние поддържаме. Те подобряват условията на контрол, подобряват събираемостта на акциза и ние подкрепяме тези промени.
Бих искал само да изразя своите съображения по отношение на чл. 65, който третира въпроса за складиране на акцизни стоки. Според нас има една необходимост от оптимизиране на този текст в следния смисъл. В много случаи, когато се изнасят стоки извън граница, техният обем е по-малък от обема на транспортните съоръжения, които се използват. Това налага с оглед на оптимизиране на транспортните разходи - в режим на отложено плащане на акциза да се съчетават стоки на различни износители в рамките на едно и също транспортно средство. В този смисъл, оптимизацията трябва да е в посока на това, че текстът да дава възможност този режим на отложено плащане на акциза, без облепяне с бандерол, да се приложи по отношение на по-малките обеми на отделните износители, когато тези обеми са по-малки от обема на транспортното средство, или да дава възможност за временно съхранение до експедиция в данъчен склад на един от износителите. Смятаме, че по този начин текстът ще получи едно по-добро за практиката решение.
По отношение на законопроектите, предложени от някои колеги, и в частност по законопроекта, предложен от колегата Яне Янев, бих искал да кажа няколко неща, които по-скоро са по отношение на политиката, която водим в един сектор. Често слушаме от тази трибуна изявления в посока на това защо се облага ракията на домашните производители, когато е за домашна консумация, след като по този начин бъркаме в джоба на всеки един човек, който и без друго е на границата на оцеляването, и всъщност отнемаме единствения му поминък. В тази теза има едно принципно противоречие. Ако ние даваме някакви облекчения за домашно производство, предназначено за домашна консумация, какъвто е и текстът в закона, който сега действа, тогава не говорим въобще за поминък. Не може тези хора, които произвеждат за собствена и лична консумация, ние да казваме, че им отнемаме поминъка, когато ги облагаме с данък.
Другото, което се твърди от тази трибуна, просто е призив за сива икономика. Мисля, че в това отношение парламентарната зала и всички колеги трябва да останат на нивото на държавническата позиция, която изисква не само да спазим европейските разпоредби, а действително да разграничим легитимното от нелегитимното производство. В този смисъл си мисля, че текстът на Закона за акцизите и данъчните складове има нужда от известно прецизиране. Твърде е възможно и е напълно необходимо според мен да се въведат измервателни прибори от един мащаб нагоре, защото инсталациите, предназначени за домашна консумация, са общо взето два типа. Единият тип наистина е предназначен за домашна консумация – това са малки съоръжения, които не могат да бъдат натоварвани в полупромишлен режим и да произвеждат алкохол за някакъв пазар. Но има много селски казани, които са с голям мащаб, собственост на едни и същи юридически лица и които са един вид изнесени производства, изнесени спиртоварни на няколко места. Според мен за тях е и икономически обосновано, а и държавнически целесъобразно да се въведат измервателни прибори.
Що се касае до това, което касае нашите ангажименти по еврорегламентите и поетите ангажименти на България с присъединяването ни към Европейския съюз, за всички е ясно, че ние постигнахме възможно най-ниската ставка за облагане на нашите ракии. Мисля, че тезата за отпадане въобще няма смисъл да се обсъжда и в този смисъл не подкрепяме законопроекта, който предлага отпадане на акциза за домашното производство. Напротив, нека остане, но нека да има възможност домашното производство наистина да бъде разграничено от онова, което се води домашно, а по същество е промишлено.
В този смисъл аз лично ще си позволя да внеса и съответни поправки между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Обявявам разискванията за приключени.
Преминаваме към гласуване.
Както изисква нашият правилник, ще гласуваме законопроектите по реда на тяхното внасяне в парламента.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с вносител народния представител Яне Янев.
Гласували 187 народни представители: за 51, против 71, въздържали се 65.
Този законопроект не се приема.
Господин Янев, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Господин председател, предлагам прегласуване на този законопроект, но считам за особено важен Вашия глас, господин председател, защото Вие сте избран от 1. многомандатен избирателен район, където имаше най-много проблеми във връзка с акциза и е много важно този път народните представители в медиите внимателно да преценят каква позиция трябва да заемат. Защото румънският парламент направи не прецедент, а показа какво значи да защитаваш националните приоритети, какво значи да защитаваш идентичности и традиции. И аз смятам, че това гласуване е от особено значение. Затова настоявам за прегласуване. Дано депутатите от мнозинството да вникнат какво всъщност гласуват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с вносител Яне Янев.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 54, против 92, въздържали се 40.
И този път законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с вносител Евгений Жеков.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 39, против 42, въздържали се 95.
Законопроектът не е приет.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с вносител Ясен Пенчев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 15, против 22, въздържали се 119.
И този законопроект не е приет.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с вносители народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 47, против 45, въздържали се 84.
И този законопроект не е приет.
И последно поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 132, против 42, въздържали се 3.
Законът с вносител Министерски съвет е приет.
Заповядайте за обяснение на отрицателен вот, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, гласът “против” беше ясен, но има още един аргумент в рамките на дебата.
Не е редно, когато се поставят въпрос от страна на опозицията, никой от управляващото мнозинството да не дава отговор, да не се дават аргументи. Водите политика, която сте убедени, че е правилна. Излезте, защитете я. Дайте аргументи. Дали ние ще се съгласим или няма да се съгласим, в крайна сметка това е въпрос на опозиция. Но управляващо мнозинство по време на данъчни закони да чува критика и да няма никакъв отговор – това е основание за гласуване против пар екселанс в една парламентарна република. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят думата? Няма.
Уважаеми народни представители, сега е 18,47 ч. Смятам, че трябва да приключим днешното заседание.
Има внесен проект за дневен ред за настоящата седмица, който утре ще бъде разгледан на Председателски съвет и поставен на гласуване в залата. Но явно е, че утре първа точка, както вече ви е известно, ще е първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. Най-вероятно утре целия ден ще дискутираме по този законопроект. Данъчните закони, които останаха за обсъждане от днес, най-вероятно ще продължим да обсъждаме в четвъртък.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 18,48 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Борис Николов
Ясен Попвасилев