Председателствали: председателят Георги Пирински и
заместник-председателят Любен Корнезов.

Секретари: Светослав Спасов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Колеги, предстои да продължим с програмата за седмицата.
Преди това следва да извършим едно гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Преди да преминем към гласуване на този законопроект, ви моля за вашето внимание във връзка с работата ни до края на седмицата.
Още вчера на Председателския съвет възникна въпросът за утрешния парламентарен контрол доколкото бяха зададени не повече от два-три въпроса към министрите. Има и още няколко, но по една или друга причина, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, членове на Министерския съвет нямат възможност утре да отговарят. Последната справка, с която разполагам към днес тази сутрин, е, че се очертава само госпожа Меглена Тачева, към която има два въпроса, да бъде участник в парламентарния контрол.
Предлагам да преценим утрешния пленарен ден да бъде с нормална законодателна програма, тъй като има достатъчно законопроекти, които трябва да бъдат обсъдени и приети от Народното събрание. Както се движим, се очертава няколко от тях да останат необсъдени през тази пленарна седмица и разбира се, следващия петък да имаме възможност всички въпроси, които са зададени, да бъдат обсъдени и ако е необходимо, по-голямата част от пленарния ден следващия петък да бъде посветена на парламентарния контрол.
Това е въпросът, който поставям на вашето внимание.
Има ли желаещи да вземат отношение по този въпрос и по предложението, което правя? Не виждам такива колеги.
Отново повтарям, че ще имам грижата да проследя зададените въпроси и да има възможност другия петък всички зададени въпроси да получат отговор, освен ако има някой министър, който действително не е в състояние да участва.
Подлагам на гласуване процедурното предложение утрешния пленарен ден да бъде с нормална законодателна програма и без парламентарен контрол.
Гласували 178 народни представители: за 149, против 21, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Преминаваме към гласуването, което следва да извършим в днешния ден. Става дума за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 754-01-137, внесен от народните представители Петър Мръцков и Христина Христова на 28 септември 2007 г. и обсъден на заседание на Народното събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 161, против 0, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към точка втора от нашата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Давам думата на председателя на комисията господин Румен Овчаров, за да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”, госпожа Даниела Влъчкова – главен експерт в Дирекция “Данъчна политика”, и госпожа Ана Асенова – младши експерт, юрисконсулт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за допускане в пленарната зала. Предполагам, че то се отнася и за следваща точка.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:
“ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесени от народните представители Николай Кънчев, Мирослав Мурджов
и Бойко Ватев на 19 април 2007 г.;
от Мартин Димитров, Нено Димов и Ясен Попвасилев на
12 септември 2007 г.;
и от Министерския съвет на 9 ноември 2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 15 ноември 2007 г., бяха разгледани три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
На заседанието присъстваха господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”, и госпожа Даниела Влъчкова – главен експерт в Дирекция “Данъчна политика” в Министерството на финансите.
Със законопроекта, внесен от Николай Кънчев и група народни представители, се предлага доходите на моряците, плаващи по чужд флаг да са необлагаеми.
С втория законопроект, представен от господин Мартин Димитров, се предлага плосък данък върху доходите в размер на 10% и необлагаем минимум в размер на 220 лв. месечно.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от господин Атанас Кънчев.
Направените в законопроекта предложения могат да бъдат обособени в три основни групи. Първата група предложения е свързана със смяната на сегашния данъчен режим на прогресивно облагане на доходите на физическите лица с единна пропорционална ставка (плосък данък). Втората група предложения засягат промяната в характеристиката на патентния данък, който от републикански става местен данък. Направени са и предложения във връзка с възникнали проблеми в практиката, насочени към осигуряване на еднаквото прилагане на действащите разпоредби.
Въвежда се пропорционално данъчно облагане на доходите на физическите лица – данъчната ставка е еднаква за всички данъкоплатци и не зависи от размера на дохода. С въвеждането на плосък данък са свързани следните конкретни промени в закона:
- размер на основната ставка 10 на сто;
- намаление на ставката на окончателния данък за облагане на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 7 на 5 на сто, а за други доходи от 15 на 10 на сто;
- запазване на ставките за облагане с окончателен данък 10 на сто, както и ставката 7 на сто за обратно получените суми по дългосрочни договори за застраховки “Живот”;
- размер на ставката за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец 15 на сто (по-високият размер на ставката за тези доходи се налага от обстоятелството, че едноличните търговци не разпределят дивидент);
- намаление от 15 на 10 на сто на размера на ставката за авансовите вноски, които физическите лица са задължени да правят през годината, като е запазена ставката от 15 на сто за авансовите вноски на едноличните търговци.
Въвеждането на единна ниска ставка за облагане на доходите е съпътствано с премахване на някои от съществуващите данъчни облекчения и намаления и запазване на други, а именно:
- отпадане на данъчните облекчения за деца и за дарения;
- запазване на намаленията за задължителни осигурителни вноски (включително по § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряван) и данъчните облекчения за допълнително доброволно осигуряване и за застраховки “Живот”;
- запазване на данъчното облекчение за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, като размерът му от двойния размер на необлагаемата годишна данъчна основа е заменен с абсолютна сума – 5820 лв. годишно (485 лв. месечно).
Предлага се въвеждането на поредност за ползването на данъчните облекчения с оглед на различни ставки за облагане на дохода. Предвидено е намаление на размера на признатите по закон разходи преди данъчно облагане. По същество признаването на разходи в определен размер, без те да бъдат документално доказвани от данъчно задължените лица, също представлява облекчение за лицата, което се изразява в липсата на изискване да бъдат доказавани реално извършените от тях разходи. За дейностите, за които законът за 2007 г. предвижда нормативно признати разходи от 70, 60 и 50 на сто, за 2008 г. е предложен размер на разходите 40 на сто, досегашните признати по закона разходи от 35 на сто са заменени с 25 на сто, а за дейностите с разходи за дейността 20 на сто предложеният нов размер е 10 на сто.
Окончателният годишен (патентен) данък, с който се облагат физически лица и еднолични търговци за извършваните от тях патентни дейности, от републикански става местен данък и ще постъпва в общинските бюджети. Разпоредбите в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, свързани с патентното облагане, са отменени и са пренесени в Закона за местните данъци и такси, като е запазен обхватът на лицата и дейностите, подлежащи на облагане с патентен данък. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица се запазват само разпоредбите, уреждащи преминаването от облагане с патентен данък към облагане по общия ред. В годината на преминаване вече и едноличните търговци няма да правят авансови вноски. Предложено е внесеният в общинските бюджети патентен данък да се приспада от годишното данъчно задължение на лицето за данъци върху дохода. Контролът и събирането на задълженията за патентен данък до 2007 г. включително остават от компетентност на Националната агенция за приходите.
Другите предложения за промени са в следните насоки:
- С направеното предложение за допълнение на разпоредбите на чл. 25, 28 и 30 се дава възможност лицата да приспадат от облагаемия си доход внесените от тях в чужбина задължителни осигурителни вноски във връзка с придобити в чужбина доходи. Размерът на направените в чужбина вноски ще се удостоверява с документ, издаден от компетентните власти на другата държава, така както това е уредено с чл. 50, ал. 5 от закона.
- Във връзка с необлагането на дохода от продажба или замяна на имота, който служи за задоволяване на жилищните нужди на лицето и неговото семейство, е предложено въвеждането на минимален срок на притежаване на имота – три години, и дефиниция на понятието “недвижим жилищен имот”. Предвиденото в закона освобождаване цели необлагане на доходите на физическите лица при продажба или замяна на имота, който служи за задоволяване на жилищните нужни на лицето и негово семейство.
Със законопроекта се допълват разпоредби относно данъчното облагане на доходите при прекратяване на договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост, определяне на цената на придобиване в случаите на учредяване право на строеж от физическо лице, както и в случаите на продажба или замяна на акции или дялове, получени срещу направена непарична вноска.
Със законопроекта се предлага деклариране на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от източник в чужбина, като по този начин се постига по-голяма яснота относно вида и размера на дохода и начина на определяне на внесения от лицето данък. Направено е изравняване на срока за подаване на декларация от платеца на дохода за начислени доходи на чуждестранни физически лица със срока за деклариране, когато получател е чуждестранно юридическо лице, предвиден в Закона за корпоративното подоходно облагане. По този начин предприятията – платци на доходи, ще имат задължение за подаване на декларацията в един и същи срок, независимо от това дали получател на дохода е чуждестранно физическо или юридическо лице.
Представителите на Министерството на финансите представиха становища по всеки един от законопроектите на народните представители, а именно:
По законопроекта, внесен от Николай Кънчев и група народни представители – предложението противоречи на принципа за неутралност на данъчното облагане, както и на основните принципи на Закона за данъка върху доходите на физическите лица, където е определено кои доходи са облагаеми и кой дължи данъци върху тях. Липсва основание от обхвата на облагаемите доходи да се изключват доходи, които са получени от определен отрасъл.
По законопроекта, внесен от Мартин Димитров и група народни представители – плоският данък предполага ниска ставка и широка база, която напълно изключва необлагаемия минимум при ставка в размер на 10%. Загубите за Бюджет 2008 при приемането на това предложение ще бъдат в размер на 606 млн. лв. при запазване на другите законови параметри.
Предвид гореизложеното Министерството на финансите не подкрепя законопроектите, внесени от народните представители.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По законопроекта, внесен от Николай Кънчев и група народни представители, 5 гласа “за”, “против” няма и 11 “въздържали се”.
2. По законопроекта, внесен от Мартин Димитров и група народни представители, 4 гласа “за”, “против” няма и 13 “въздържали се”.
3. По законопроекта, внесен от Министерския съвет, 14 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 “въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да:
1. Не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Николай Кънчев, Мирослав Мурджов и Бойко Ватев,
2. Не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Мартин Димитров, Нено Димов и Ясен Попвасилев, и
3. Да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2007 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Овчаров.
Следва доклад на Комисията по труда и социалната политика. Той е доста подробен.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за данъците върху доходите на физическите лица,
№ 702-01-52, внесен от Министерския съвет на
9 ноември 2007 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 14.11.2007 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция “Данъчна политика” в Министерството на финансите и други.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Кирил Ананиев и експертите от Министерството на финансите. Според тях промените в законопроекта са групирани в три основни групи. Най-важната промяна е въвеждането на плоския данък за облагане на доходите на физическите лица. Втората голяма промяна е свързана с характеристиката на патентния данък като местен данък. Плоският данък с основна ставка 10% заменя прогресивната скала за доходите от трудови правоотношения, стопанска дейност не като еднолични търговци, продажба, на замяна на имущество, ползване на имущество и някои други. Десет процента е и окончателният данък при обратно получаване на суми от допълнително осигуряване и застраховки “Живот”. Десет процента се запазва за окончателния данък, удържан при източника и за доходите от замяна на акции при преобразуване на дружество. Други ставки на данъка са: 15% за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, ставка от доходите за стопанска дейност плюс доходите от дивидент; 5% за доходите от дивидент и ликвидационни дялове; 7% за обратно получени суми от дългосрочни договори за застраховка “Живот”.
Народните представители заедно с вносителите на законопроекта направиха много сериозна дискусия, свързана със семейното подоходно облагане. На практика с въвеждането на плоския данък се прави замяна на скоро стартирали социални политики. Заменя се политиката на стимулиране на отговорното родителство, на стимулиране на хората, които получават високи доходи и инвестират в обучението на децата си, в развитието на децата си, с политиката на даване на семейни добавки на хора, които са на минимум по отношение на доходите и които използват тези средства за удовлетворяване на основни нужди на децата си, а в голяма степен и на останалите членове на семейството. Вярно е и това, че в сравнение с изминаващата година компенсирането на семействата по линия на месечните помощи за деца ще обхване повече семейства. Във финансово изражение това представлява – на базата на декларациите, подадени от родителите, около 60 млн. лв. по линия на семейното подоходно облагане, а с увеличението на детските на 30 лв., през следващата година са предвидени над 120 млн. лв. От дискусията стана ясно, че параметрите на новия данък също биха могли да се смятат за стимулиращи отговорното родителство. Как всъщност ще се стимулират хората, които работят и имат деца? Тези, които работят и имат високи доходи, те ще плащат значително по-нисък данък. От 440 лв. брутна заплата, която е под средната за следващата година, и която прогнозно е заложена – под средната, надолу данъчната тежест намалява и тя намалява чувствително. Колкото по-висока е данъчната основа, толкова по-голямо е намалението от данъка. Всеки човек със или без деца, който е с над 440 лв. брутна работна заплата, ще бъде с чувствителни облекчения в самото данъчно облагане, които ще следват всеки месец. При семейното облагане намаленията за деца се ползваха в годината, следваща годината и те бяха всъщност една година по-късно. Отделно от това у нас по същество не сме имали семейно облагане в чистия му вид. Имахме елементи, които са с качество на данъчно намаление, които бяха предназначени за семейства с деца. Беше припомнено, че досега ставаше въпрос за 50-60-80 до 134 лв. годишно, което за 2008 г. ще бъде данък при една заплата малко над средната. Това е брутно намаление от данъчното облагане. Освен това смисълът на плоския данък е да бъде върху максимално широка база, така че когато се събират пари от данъци, те да могат да се преразпределят като политики, включително и като социални политики.
Друга тема, която беше обстойно обсъдена от народните представители, е отпадането на преференциите за дарения. Беше припомнено какво е състоянието сега. В рамките на тази все още неприключила година 66 млн. лв. са средствата, които са дарени от физически лица на физически и юридически лица, като 62 млн. лв. са средствата, дарени от физическо лице на физическо лице. В Комисията по труда и социалната политика се знае, че в голяма част тези средства на практика имат характер на данъчни измами. Това беше причината, поради която миналата година при обсъждането на закона преференцията беше намалена от 10 на 5%. Но сега с новите разпоредби се прави отказ от политиката на държавно признание за дарителството. Хората, които са се занимавали с дарителство, знаят, че дарителите в много малка степен се влияят от данъчните преференции. Най-често дарителите даряват по съвсем различни мотиви, далеч от данъчните такива. Много голяма част от дарителите – истинските, коректните дарители, не искат да се възползват от данъчните си преференции. Но данъчната преференция е акт на признание на държавата за отговорното поведение на дарителя. Сега дарителят ще бъде лишен от такова признание. Според народните представители това, че дарителството не е разпространено у нас, не значи, че не трябва да се правят опити чрез данъчната политика да се облекчават хората, които са поели отговорността да бъдат дарители и по този начин се подкрепят и държавни инициативи, и държавни институции, както социални, така и културни и такива от системата на здравеопазването.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати „за” 17 гласа, „против” няма и „въздържал се” 1, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има становище, внесено от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Кой ще представи становището?
Заповядайте, господин Мечев.
ДОКЛАДЧИК МАРКО МЕЧЕВ:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 702-01-52, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 14 ноември 2007 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
В заседанието на комисията взеха участие господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, представители на Министерството на финансите, на Националното сдружение на общините в България и на Българската стопанска камара.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите. Направените в законопроекта предложения за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица могат да бъдат обособени в три основни групи. Първата група предложения е свързана със смяната на сегашния данъчен режим на прогресивно облагане на доходите на физическите лица с единна пропорционална ставка (плосък данък). Втората група предложения засяга промяната в характеристиката на патентния данък, който от републикански става местен данък. Направени са и предложения във връзка с възникнали проблеми в практиката, насочени към осигуряване на еднаквото прилагане на действащите разпоредби.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха предложените промени в закона, като същевременно поставиха и въпроси относно предвидените компенсаторни механизми за защита на лицата с ниски доходи, на които бе даден изчерпателен отговор от представителите на Министерството на финансите.
В резултат на гласуването с 10 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроект № 702-01-52, за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към становищата на вносителите. Те ще бъдат представени по реда на постъпването на законопроектите.
Очакваме информация междувременно за участието на министъра на финансите в разглеждането на този законопроект. Считам, че при този законопроект с тези предложения, които се съдържат в него, е необходимо именно министърът на финансите, а може би и други министри, свързани с приложението на тези норми, да участват. При всички случаи да има представител на Министерския съвет.
Първият законопроект е на народния представител Николай Кънчев, Мирослав Мурджов и Бойко Ватев. Внесен е на 20 април т.г.
Господин Мурджов, заповядайте да представите законопроекта.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Следвайки принципа, че морската индустрия е един от основните икономически приоритети на Република България и анализирайки внимателно българското законодателство, приложимо при облагане доходите на моряците и практиките в тази област на Европейския съюз и на други морски държави, установихме къде сме ние спрямо другите в тази област.
Естествено, необходимо е да бъде отчетена спецификата на моряшкия труд, както и дали има равнопоставеност между българските моряци, плаващи под български флаг, и тези, които плават под чужд флаг.
Нашите аргументи в полза на исканите промени, които предлагаме, са следните.
Българските граждани, отсъстващи от страната повече от 183 дена, не ползват изцяло нейните ресурси. Българските моряци, отсъстващи от страната и плаващи под чужд флаг, не могат дори да упражняват и конституционното си право да гласуват. В законодателствата на много страни облагането на доходите на гражданите е обвързано с тяхното пребиваване в страната. Една от държавите – създателка на морското право – Великобритания, е освободила изцяло хората, които плават под чужд флаг и под неин флаг. В Ирландия това право е равно на 169 дена, във Великобритания – на 183 дена. При отсъствие повече от 183 дена от страната има процедура, при която българските граждани дори са освободени от заплащането на здравни осигуровки. Преференциите при облагане доходите на моряците вече са факт в някои европейски, както и в други морски държави. Задграничните дневни на моряците, работещи на български кораби, които представляват по-голяма част от доходите, по закон са освободени от данък общ доход.
Държавният бюджет реално няма да се лиши от сериозни постъпления, защото и да са освободени от подоходно облагане, моряците плащат, както и досега, всички местни данъци и такси, както и всички косвени данъци. Естествено, че това важи абсолютно и за техните семейства, които живеят на територията на България.
Несъмнено трябва да бъде отчетена и спецификата на моряшкия труд, която е продължително отсъствие от дома, неблагоприятни условия на труд, интензивен режим на работа, лишения както за самия човек, който практикува тази професия, така и за неговото семейство.
Работата на моряците под чужд флаг е инвестиция в българската икономика. По неофициални данни средствата, които се вливат в нашата икономика, са от порядъка на 200-300 млн. щ. долара годишно. Броят на моряците, работещи под чужд флаг, от български произход, е от порядъка на 8 до 10 хил. човека. При прилагането на сегашното подоходно облагане по-голямата част от тях ще предпочетат да се насочат към други професии, защото реално не е възможно наемането им да се осъществи под български флаг и в това е трагедията.
Ясно заявените преференции с предлаганите промени в облагането на доходите на моряците според нас ще привлекат несъмнено повече млади хора към тази трудна професия. Икономическото стимулиране на работата под чужд флаг ще даде реална конкуренция между корабособствениците, което е водещо при повишаването на заплащането на моряците.
Естествено, не бива да се забравя, че до голяма степен просперитетът и ниската безработица по българското Черноморско крайбрежие се дължат и на средствата, които се внасят и се инвестират от страна на българското морячество.
Затова ви моля, въпреки че комисията е отхвърлила законопроекта, той да бъде сериозно разгледан и да подкрепите промените, които предлагаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следващият законопроект е на народните представители Мартин Димитров и колегите Нено Димов и Ясен Попвасилев.
Господин Димитров, заповядайте да представите законопроекта.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Това, което предлагаме с колегите Попвасилев и Димов е 10-процентна ставка за личните доходи и запазване на необлагаемия минимум, като дори предлагаме необлагаемият минимум оттук нататък да расте с процента на инфлацията.
Знаете ли, в бюджета и в законопроекта на Министерския съвет е записано, че при 10-процентната ставка ще бъдат загубени 180 млн. лв. приходи в хазната. Отсега искам да кажа, че дори при този вариант, който е на Министерския съвет, ще има преизпълнение на приходите от над 300 млн. лв. Това показват нашите изчисления. Над 300 млн. лв. Триста е минимумът.
Догодина от тази трибуна ще си позволя да ви обърна внимание да видите, че ще се получи точно така. И ако тази година бяхте въвели 10-процентна ставка плюс запазване на необлагаем минимум, както ние предлагаме – нещо, което не беше подкрепено от колегите в Бюджетната комисия, ефектите за хората щяха да бъдат много по-силни. Както миналата година Министерството на финансите беше много далеч от познаване на приходите от корпоративния данък при неговото намаляване, същата е ситуацията в момента и с личния данък. Една притеснена, една уплашена политика.
Знаете ли, най-голямата полза от плоския данък не е, че има една скала от 10%. Най-голямата полза от плоския данък там, където е въведен, е че има голямо намаляване на данъка. А втората вече полза е, че е една ставка. И това води до опростена система и до по-лесно събиране на данъците. Но най-голямата полза от плоския данък е голямото намаляване на данъка. Именно затова там, където е започнал да бъде въвеждан първоначално още в 1994 г., когато ние се опитвахме да излезем от плановата икономика, Естония въведе плосък данък. Още в 1994 г.
Искам да ви информирам, колеги, че от 1 януари 2008 г. това, което предлага СДС, ще бъде въведено в Македония. Същият вариант – запазване на необлагаемия минимум и 10-процентна ставка. И ще видите, че това ще доведе до добри резултати в тази страна. Навсякъде в Европейския съюз, където са приети варианти за плосък данък, има необлагаем минимум. Навсякъде. Става въпрос за Словакия, същото е в Румъния, същото е в Балтийските страни. Навсякъде е запазен необлагаемият минимум. Вариантът, който се приема от Министерския съвет, го има само в Грузия, уважаеми дами и господа. А там ви уверявам, че реформата не се получава по най-добрият начин.
Идеята за въвеждане на плосък данък е всички социални групи в обществото – средната класа, и богатите, и бедните – да получат едновременно голямо данъчно намаление, което да намали стимулите да се крият данъци. Това е идеята. Както се получи с корпоративния данък. Ако е 10%, няма смисъл да го криеш. Само че разликата тук е, че за голяма прослойка от обществото има данъчно увеличение. И ако могат да се мислят компенсаторни механизми за бюджетната сфера, уважаеми дами и господа от БСП, ДПС и НДСВ, как ще компенсирате частния сектор? Можехте да компенсирате частния сектор с по-голямо намаление на осигурителната тежест. Ама не я свършихте тази работа. При това положение за една широка прослойка от хора, които работят в частния сектор, данъчната тежест се увеличава. Е, тези хора според вас ще подкрепят ли идеята за плосък данък? Ще останат ли доволни от една такава форма? Разбира се, че не. Те ще си кажат следното нещо: за какво ни беше тази работа? И тогава ефектът върху сивата икономика няма да бъде силен. Това е най-големият проблем. Стимулът да се крият данъци няма да се намали решително.
Още повече като комбинираме тази мярка с увеличаване на осигурителния максимум. Нещо, което предлага управляващата коалиция, дори за доходи, забележете, между 1400 и 1600 лв. данъчноосигурителната тежест ще нарасне в България въпреки 10-процентния личен данък. И ако не ми вярвате, попитайте експертите на Министерството на финансите по този въпрос. Тоест дори за хора, които имат доход между 1400 и 1600 лв. данъчноосигурителната тежест при вашите предложения догодина ще нарасне. А ви уверявам, че там стимулите за укриване на данъци и осигуровки са огромни. И възможностите също. И част от начините са законни. Има законни начини за спестяване на данъци. И тези хора ще се възползват от подобни разпоредби. Така че няма да постигнете основния търсен ефект от една такава мярка – такова голямо данъчно намаление, че хората да нямат стимул да крият, нещо, което се получи, пак повтарям, с корпоративния данък, и да започнат да си плащат данъците и осигуровките.
По време на дебата в Бюджетната комисия от Министерството на финансите ми казаха следното нещо: “В България има много хора, които никога не биха платили данък. Дори да им направиш нулева ставката.”. Виждам там госпожа Елкова. Това послание дойде от нея. Тя каза следното нещо: “Дори да им направите нулев данъка, те никога няма да платят.”. Но това, уважаеми дами и господа, просто е грешно, защото за всички хора и за всички фирми, които са в сивата икономика, те търсят разходи. Разходи за скъпи счетоводители. Защото счетоводителят води двойно счетоводство. И, за да води двойно счетоводство, получава по-висока заплата. По-високи рискове, защото съществува рискът да бъдат хванати. По-трудно финансиране от банките, защото нямат официални обороти. Така че оперирането в сивата икономика само по себе си е разход. И при определено намаление на данъчноосигурителната тежест, всички тези фирми, всички тези хора ще предпочетат да си платят данъка и да не се занимават с цялата тази сложна процедура по криене на данъци. Набирането на фалшиви документи, например, е огромен риск за хора и фирми. Така че при определена ситуация, при определено предложение всички тези хора ще излезнат от сивата икономика.
Надявам се, уважаеми дами и господа, не само дясната страна на залата, но и други хора от този парламент да подкрепят нашето предложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Колеги, предлагам да чуем представителите на Министерството на финансите, които да представят Законопроекта на Министерския съвет и евентуално да вземат отношение по някои от съображенията, които бяха изказани от другите вносители. Имам уверението, че до 10-15 минути министърът на финансите ще бъде тук и ще участва в дискусията.
Има ли представители на Министерството на финансите, които желаят да вземат думата?
Имате думата, господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, предложен от страна на Министерския съвет, подкрепян и от експертите от Министерството на финансите, си поставя за цел преди всичко няколко въпроса.
На първо място искам да припомня, че в настоящия момент българската държава, в резултат на специфичния режим на валутен борд води ограничена парична политика. Възможностите на тази ограничена парична политика би трябвало да бъдат компенсирани по някакъв начин, не без помощта на бюджета на българската държава, в някаква степен бих казал и на режима на данъчно облагане.
Общата цел, която си поставя настоящият закон, е свързана преди всичко със стремеж и желание за опростяване на данъчното облагане, за изсветляване на доходите на населението, на физическите лица, и на търсене на решения, които са по-благоприятни при допускане на възможността при този режим на поведение на данъчно облагане абсолютната цифра като приходи от данъка върху доходите на физическите лица и фискалният ефект да бъдат увеличени.
Няма да се спирам на отделните предимства на намаляването на данъчната тежест, особено за доходите над 430 лв. при служебни правоотношения и над 375 лв. при трудови правоотношения, но бих искал да споделя някои от въпросите, които възникнаха, и разсъжденията, които са във връзка с това, че основната 10-процентна ставка, заменяйки прогресивната скала за доходите от трудово правоотношение, стопанска дейност, обаче не като едноличен търговец, продажба и замяна на имущество и ползване на имущество и други, намалени от 15 на 10% за окончателния данък при обратно получаване на суми от допълнително осигуряване и застраховка живот, и 10% за окончателния данък удържан при изхода при замяна на акции при преобразуване на дружества. При този вид данък и предложението на Министерския съвет присъства текст, с който доходите от дивиденти и ликвидационни дялове да бъдат намалени от 7 на 5%, на 7% за обратно получени суми по дългосрочни договори за застраховка “Живот”, и 15% за доходите от стопанска дейност на едноличните търговци.
Запазено е и е подобрено в някаква степен данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност с 50 и над 50 на сто, като размерът му е двойният размер на необлагаемата годишна данъчно основа, както беше досега, е заменен с абсолютна стойност на 5 820 лв. годишно или 485 лв. месечно и е въведена поредност за ползване на облекченията.
Нормативно признатите разходи бяха достатъчно изяснени в рамките на доклада на председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Промените, които се правят с този закон, са, че патентният данък, който досега беше републикански, става местен и се прехвърля в местните данъци и такси. Уреждат се още няколко отношения. Става дума за определяне на облагаемия доход и данъчната основа в случай на учредяване право на строеж и за цена на придобиване на правото се приема цената на придобиване на поземления имот. В случаите на прекратяване на договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост и имущество, но не е прехвърлено прекратяването, получените вноски по договора се третират като доход от ползване на имуществото, тоест като доход от наем. Другите изменения са свързани при продажба или замяна на акции и дялове, получени срещу направена бордна вноска.
Едно от предимствата на този законопроект за изменение и допълнение е, че се приспадат внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски във връзка с придобити в чужбина доходи. Въвеждат се също така минимален срок за притежаване на имотите от три години и дефиниции на понятието “недвижим жилищен имот”, както и деклариране на доходите от дивиденти в ликвидационни дялове от източник в чужбина и изравняване на срока за подаване на декларация от платеца на доходи за начислени доходи на чуждестранни физически лица, които се изравняват с чуждестранни юридически лица.
Благодаря ви за вниманието. Може би на въпросите, които ще възникнат в дискусията, ще имаме възможност да отговорим допълнително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Желев.
Преминаваме към обсъждане на представените законопроекти.
Има думата господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още в средата на м. август, когато тройната коалиция обяви намерението си да въведе плоския данък, политическо движение “Социалдемократи” публикува позиция, в която категорично се противопостави на това намерение. И тук аз ще изложа само някои принципни съображения по този въпрос.
Преди всичко искам да поставя въпроса необходима ли е данъчна реформа. Според нас категорично да. Но тя трябва да се основава на следните принципи.
Първият е стимулиране на деловата активност чрез намаляване на данък добавена стойност и другите данъчноосигурителни плащания за бизнеса. Така ще се стимулира производството и ще се забави инфлацията. Ще дам само един пример, че в най-либералната икономика в света – Съединените американски щати, съотношението между преки и косвени данъци е 4:1. Тъкмо обратното е съотношението в България.
Семейно подоходно облагане. Принципите на този тип облагане са залегнали в платформите на управляващата коалиция и те са възприети в правителствената платформа. Даже беше въведено това облагане и сега се отменя. По този начин определено се подпомагат младите семейства и се насърчава раждаемостта в икономически активните слоеве на населението.
Справедливост. Данъчната система следва да подпомага, а не да ощетява хората с ниски доходи и свободните професии.
Последователност и стабилност. Плоското облагане практически зачерква направеното досега от тристранната коалиция и тласка системата в принципно нова, абсолютно непредсказуема посока.
Можем ли да очакваме повишаване на събираемостта на данъците с въвеждането на 10% плосък данък? Според нас не и то по следните елементарни съображения.
Десет-процентният данък се въвежда върху минималните доходи, които досега бяха с нулева ставка. Въвеждането на ново облагане върху тази значителна и социално уязвима група ще създаде единствено стремеж към преминаване в сивия сектор. При това както у заетите, така и от техните работодатели.
Що се отнася до групите с високи доходи, то и тук не можем да очакваме нарастване на събираемостта, тъй като тези, чиито доходи и сега се декларират, ще продължат да го правят. А хората от сивия и черния бизнес имат съвсем други съображения да не плащат данъци и е наивно да се очаква, че ще започнат да го правят.
Ще създаде ли плоското облагане стимули за икономиката? Според нас не. Само един пример. През 2007 г. данък печалба беше намален с 10% именно с цел стимулиране на инвестицията. Резултатът към днес е, че за първи път през последните няколко години се очертава спад на инвестиционните разходи. Подобен според нас ще бъде ефектът и в областта на облагането на доходите.
Ще се подобри ли социалната справедливост? Ще се влоши със сигурност. Облагането на ниските доходи определено превръщат тази група в губеща. За да компенсира това правителството предвижда увеличаване на минималната работна заплата. Тук обаче има два подводни камъка. Увеличаването на минималните заплати в държавния сектор е така или иначе за сметка на данъчните постъпления, които се увеличават именно от повишаването на облагането на ниските доходи. Тоест спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Частният сектор от своя страна или не може да бъде заставен да повиши минималните заплати, или, ако бъде принуден административно, ще отговори със съкращаване на заетите. Така или иначе фактът, че се извършва трансфер от бедните към богатите, не може да бъде скрит.
Въвеждането на плосък данък ще бъде тежък удар върху хората със свободни професии като писатели, журналисти, художници, композитори, артисти, киноработници, преводачи, архитекти и други. Всички знаем, че техният труд в момента е значително облекчен и тези облекчения се губят с въвеждането на плоския данък.
И накрая, можем ли да очакваме по-висок растеж? Според нас не. Ниското облагане на високи доходи ще има като основна последица нарастване на вноса, поради високата склонност към потребление на вносни луксозни стоки от страна на слоевете с високи доходи. Ще се разшири и размерът на потребителското кредитиране. Изместването на търсенето навън няма да стимулира националната икономика. Тъй като правителството възприе стратегията на ускорено въвеждане на еврото, то ще се окаже под засиления натиск на Брюксел да вземе мерки за свиване на външнотърговския дефицит и овладяване на инфлацията. Това означава поддържане на високи фискални излишъци. При намален данък върху доходите на физическите лица, правителството ще трябва да избира между увеличаване на ДДС до 22% или и орязване на държавните разходи.
Във всички случаи анализът, който очевидно нямам възможност да предложа в своята цялост пред вас, тази радикална реформа в данъчното облагане няма политическа легитимност. Вчера при дискусията по бюджета имах възможност да подчертая това. Избирателите не са гласували за този тип данъчно облагане. Ефектите са възможни да бъдат положителни в отделни области, но аз подчертах главните, в които те според нас няма да бъдат такива. И мисля, че тази дискусия би трябвало, ако ние претендираме да бъдем нормална европейска демокрация, да се провежда преди изборите, когато партиите заявяват своите намерения и търсят гласа на избирателите за провеждането на даден вид политика. Сега, по средата на мандата, в толкова радикален план да се извършва реформа, за която никой не е дал обществено съгласие, не е дал своя вот, както вече подчертах, мисля, че противоречи на основни принципи на това, с което всички ние с вас тук се занимаваме.
Накрая още нещо. Разбира се, че няма да подкрепя този законопроект, но очевидно е, че мнозинството ще го подкрепи.
Уважаеми колеги, ние би следвало да се замислим, при вчерашното гласуване също, как се вземат решенията у нас и каква е ролята на парламента. Добре познавате европейската практика – няма британско правителство, което през последните няколко века да е било толкова спокойно за бюджета, който внася, както всички правителства у нас по време на прехода.
Парламентът има ролята да поеме своята отговорност, да проведе диалог с кабинета и да гласува нещо, в което той е убеден, а не да се превръща в машина за гласуване на това, което някой друг желае да направи, в повечето случаи без изобщо да се допитва до общественото мнение. Кой друг, ако не парламентаристите, би трябвало да пренесат очакванията на обществото при вземането на решенията и да коригират намеренията на правителството, ако те не съответстват на тези очаквания? Мисля, че това не се случи вчера, няма да се случи и днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики? Няма.
Думата има господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Винаги съм смятал, че да се заблуждава човек е негово основно право, особено когато става дума за възприемането на нещо ново и непознато, какъвто е случаят с въвеждането на плоския данък в България. За новопосветените привърженици на идеята ще кажа, че самите създатели на този данък го определят именно като плосък, тъй като неговият пропорционален характер в случая има второстепенно значение в сравнение с класическия прогресивно подоходен данък. Същите тези изобретатели сами се определят като представители на възможно най-дясното идейно и политическо движение, така нареченото либертарианство. Така че координатната система на ценностите се създава на друго място, отвъд океана и от доста време насам. Началото на идеята се поставя от Милтън Фридман още през 1962 г., като плоската данъчна революция започва да се пропагандира особено интензивно от средата на 80-те години на миналия век насетне. В случая какво мислят за себе си и по какъв начин се идентифицират в публичното пространство най-новите експоненти на тази идея в България от средите на Българската социалистическа партия няма и не може да има никакво значение! Лично мен етикетът ляв консерватор не ме притеснява особено, защото през всичките години на прехода съм отстоявал едни и същи ценности, принципи и убеждения, докато мнозина други преминаха от крайно леви заклинания към ултрадесни експерименти с българския народ.
Очевидно е, че не приемам и не подкрепям идеята за въвеждане на плосък данък в България. Възможността за намаляване на данъчната тежест стана реална след присъединяването на България към Европейския съюз, тъй като значителна част от средствата за изграждане на инфраструктурата, подпомагане на земеделието и т.н. се осигуряват по линия на различни европейски фондове и програми. Дълбокото ми убеждение е, че това намаляване на данъчната тежест можеше да се направи по-умно и по-интелигентно чрез изменение в скалата на прогресивното подоходно облагане и по този начин да се запази вътрешното равновесие в българското общество. Между другото е добре да се има предвид, че ако идеята за плосък данък получи широко разпространение и признание в Европейския съюз и такъв данък бъде въведен в Германия и другите водещи европейски страни, тогава средствата за различните фондове, насочени за подпомагане на страни като България, рязко ще намалеят, а кохезионните фондове по всяка вероятност ще бъдат премахнати.
Изначалният замисъл, свързан с идеята за плоския данък в България, преследва съвсем други цели. Парадоксално е, че никой не повдигна въпроса за намаляване на косвените данъци и въвеждането на диференцирани ставки върху стоките от първа необходимост, а тези косвени данъци отдавна нито са достатъчно обосновани, нито напълно приемливи. Аргументът за привличане на чужди инвеститори чрез ниския плосък данък в една или друга степен може да се поддържа, когато говорим за корпоративното облагане, тъй като става дума за насърчаване на полезна за страната стопанска дейност. Но е напълно несъстоятелен, когато става дума за доходите на физически лица, които по един справедлив начин трябва да поемат и носят своите отговорности пред обществото, в което едни от тях работят и създават благата чрез своя труд, а други чрез умели инвестиции и бизнес нюх натрупват своите печалби.
Един от най-несъстоятелните и дори нелепи аргументи е този за повишаване на приходите в бюджета чрез въвеждане на плосък данък, тъй като се основава на пропозицията, че ако данъкът е по-малък, тогава бизнесмените ще го плащат едва ли не с удоволствие, а няма да полагат усилия за неговото укриване. Този аргумент е несъстоятелен, защото се основава на очевидното непознаване на специфичния манталитет и психология на някои от нашите „бизнесмени”. Нещо повече, смятам, че този аргумент е също така нелеп, защото издава слабостта на българската държава пред агресията на родната ни олигархия! Вместо държавата да наложи своите правила и да дисциплинира олигархията, тя капитулира и приема правилата, налагани от олигархията!
Несъмнена последица от въвеждането на плоския данък е прехвърлянето на данъчната тежест от гражданите със свръхвисоки и високи доходи към гражданите със средни и ниски доходи. По този начин плоският данък облагодетелства високодоходните групи от населението и ощетява обикновените хора с техните трудови възнаграждения в България! Но най-лошото е, че този данък ощетява и деморализира обществото в неговата цялост!
Задачата на народното представителство е да защитава обществото, тоест да отстоява общото благо, а не различните частни и корпоративни интереси! Всякакви компенсации и други облекчения ще си останат само хвърляне на прах в очите на хората при функционираща пазарна икономика. Може само да се съжалява, че плоският данък няма да бъде въведен в неговия чист и неподправен вид, тоест без никакви облекчения и нормативно признати разходи. Тогава неговата истинска природа щеше много бързо да стане достояние на цялата общественост.
Така или иначе обаче изфабрикуваният досега псевдоконсенсус чрез различните медии в България е обречен на пълен провал, защото, както гласи добре познатата българска поговорка, „На лъжата краката са къси, а опашката – дълга”.
Забавен е аргументът, че проблемът с въвеждането на плоския данък в България е свързан с недостатъчното му познаване и разясняване на неговите предимства. Нека се знае обаче, че колкото повече се разяснява и обяснява плоският данък, толкова по-добре българските граждани ще осъзнават кого обслужва и облагодетелства и кого ощетява и натоварва.
Не трябва да се забравя, че обществените очаквания, които доведоха Българската социалистическа партия на власт преди две години и мотивираха широката подкрепа за присъединяването на България към Европейския съюз, са свързани с подобряване на жизненото равнище на всички български граждани, а не към създаване на нови, при това незаслужени привилегии в полза на едни групи от населението за сметка на други.
В заключение ще кажа, че плоският данък е изключително вреден, защото освобождава олигархията от отговорност пред обществото, в което създава и натрупва своето благосъстояние!
Плоският данък е изключително вреден, защото разрушава тъканта на националната солидарност – онази солидарност, която ни прави членове на общност със споделени ценности и очаквания за бъдещето! Тоест една нация с обща съдба!
Плоският данък е изключително вреден, защото ще задълбочи до непоносимост социалната диференциация в българското общество. По сравнителни данни България се превръща в страната с най-висока степен на социална несправедливост на европейския континент!
Ще гласувам против въвеждането на плоския данък, защото този данък е напълно несправедлив и изцяло антинароден! Благодаря ви за вниманието. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Близнашки?
Реплика на господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Професор Близнашки направи една историческа и емоционална реч, но нека да продължим с фактите, които са също така исторически.
Тези страни - членки на Европейския съюз, които въведоха плоско облагане, растат два пъти по-бързо, икономиките им растат два пъти по-бързо от останалите. Говоря за Централна и Източна Европа. (Шум и реплики в залата.)
Господин Иванов, ако искате, след това вземете думата, но така не е коректно да разговаряме.
Икономиките им растат два пъти по-бързо от останалите. Аз и колегите от СДС винаги сме били привърженици на идеята за въвеждане на плоско облагане. Пак ви повтарям – голямата полза не е от това, че данъкът е плосък. Той може да бъде 90% и това пак е плоска ставка. Деветдесет процента ставка също е плоска. Въпросът е да бъде намален данъкът за всички веднага, защото има такава възможност в ситуацията. Има огромен излишък в момента господин Орешарски и неговото министерство и, разбира се, в бюджета. Има много сериозен фискален резерв. Има възможност сега данъците да бъдат намалени за всички.
Идеята на господин Близнашки, че олигарсите никога не плащали данъци – вижте, тук има едно голямо заблуждение. Така наречените олигарси имат възможност да използват офшорни зони. Техният проблем не е тук. Не можете с българската данъчна система да ги накарате да плащат данъци. Това просто е несериозно. Разбира се, аз тук не виня за това мнение господин Близнашки. Той, човекът, е с друга специалност, така че не влагам нищо лично в това, което казвам.
Просто казвам следното нещо, че опитът на страните от Източна Европа, които въведоха плоски данъци, е невероятно добър, изключителен успех. Изключителен успех! Лошото е, че не го направихме това преди десет години. В това е лошото, но успехът е огромен.
Това, което може да бъде направено, е да бъде въведен и необлагаем минимум и всички социални групи да имат по-ниско данъчно облагане. Това е. Очевидно, че не само е дясна политика, но това е политика на насърчаване на растежа в България. Така икономиката ще расте, ще има повече бюджетни приходи, ще може да се прави социална политика.
Уважаеми дами и господа, едно настройване против плоския данък е необмислена постъпка. Вижте опита в европейските страни: Словакия – невероятен успех, в Балтийските страни да не говорим, в Румъния вече се чувства разликата, започна да изпреварва България. Подобно отрицание няма място, но въпросът е да бъде изпипана работата, така че дори и 10-процентният данък без необлагаем минимум, ако бъде въведен, ще има положителен ефект върху икономиката, но ако бъде въведен с необлагаем минимум, ефектът ще бъде много по-силен с пъти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Всъщност, господин председател, леко Ви подведох, защото аз имам само един въпрос – след като е толкова хубав плоският данък, защо той не е въведен в държави с развити икономики като Великобритания, Франция, Германия, САЩ? Само на този въпрос желая, ако може да получа отговор адекватен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Обръщам Ви внимание, господин Сидеров, да не подвеждате председателя, защото това не е коректно.
Господин Близнашки, заповядайте за Вашата дуплика.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАШКИ (КБ): Моят отговор е съвсем простичък, господин Димитров. Не трябва да се спекулира с различната база, с основата, от която тръгва растежът. Нещата са много прости. Истината е, че този растеж става възможен до голяма степен благодарение на средствата за подпомагане на тези нови икономики на новоприсъединилите се страни от страна на Европейския съюз, както това стана в редица други страни – Гърция, Испания, Португалия. Те се преобразиха, придобиха друг вид след присъединяването си към Европейския съюз.
Нашият български проблем е свързан с начина, по който ще се разпределя ефектът от тези средства, тези субсидии, тези фондове, които се насочват към България. И големият проблем е, че ние няма да подобрим жизненото равнище на целия български народ, а даваме шанс за едно несправедливо обогатяване на една много малка част от българския народ, която аз определям като олигархия. Това е моят отговор и той е ясен за целия български народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги народни представители! Редно е, разбира се, мнозинството да не се изказва против плоския данък и да не го защитава опозицията. Тук обаче в нашето Народно събрание всичко е наобратно – мнозинството е против плоския данък, който се провежда от правителството, а той се защитава от опозицията, която трябва да прави точно обратното. Това е доста глупава ситуация, честна дума. Много глупава ситуация!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): И сега се чудите как да се изкажете?!
ИВАН КОСТОВ: Не, аз не се чудя, защото аз винаги съм имал мнение, господин Адемов. Вие го знаете това много добре. Ще кажа моето мнение и мнението на моите колеги.
Ние сме за плоския данък. Ние сме за плоския данък по следните причини. Да, господин Близнашки, много е слаба българската държава. Тя е на колене пред олигархията.Тя няма друго средство да накара олигарсите и заможните български граждани да плащат данъци. Няма други средства за тези години на либералното управление, които последваха 2001 г. Силното отслабване на държавата и прекомерното увеличаване на сивия сектор кара правителството – и тук това трябва да се разбере, че такъв жест се прави, за да се извадят чрез плоския данък доходите, които в момента витаят в сивата икономика.
Българските турци са крили своите доходи – един спор имаме с господин Адемов от много време. Те плащат нищожни суми, защото не показват доходите си. И не само те, а много други. И поради тази огромна слабост, поради това почти капитулиране, трябва да се въведе плоският данък. Това е отговор и на господин Сидеров, затова държавите, които са силни, които са могъщи, които са уредени, където няма сиви сектори и където сивият сектор е 2-3 или 4%, няма да въведат плосък данък. Но страна, за която отвън казват, че 34% или 35% е сивият сектор, няма как по друг начин да се разпечати, така да се каже, да се види какво представлява нейната икономика.
Сега дали трябваше да е 10% - нашият отговор е, че не трябваше да е 10%. Миналогодишното предложение на ОДС беше за 17%. Нашето беше 16%. Това изравнява облагането с облагане на дохода от капитала, което е 10 плюс 7, сега – плюс 5, става 15,5 и тогава има еднакво изземване от дохода от капитала и от дохода от труд. Това е справедлива някаква система.
Десет процента – така са казали – добре би било, обаче това нещо да не се опакова по начина, по който се опакова в момента. Абсолютно сте прави – аз тук вече се съгласявам, но не ми е неудобно да се съглася с изказалите се колеги отляво – абсолютно прави са, че ниските доходи стават потърпевши от въвеждането на плоския данък върху тях. Държавата ще спаси малобройната група, вземаща ниски доходи – под 400 лв., увеличавайки заплатите им, но в частния сектор това няма да се случи. И онзи механизъм чрез увеличаването на минималната работна заплата и съответно на 220 лв. ще сгъсти тези заплати, които най-често се срещат – минималните в частния сектор, и цялата тази тежест от облагането с плоския данък ще падне върху тези хора, при положение, че има 12-13% инфлация тази година. Това означава, че действително става преразпределение, което е несправедливо. Не може да се въвежда това нещо и по този несправедлив начин да се стоварват едни тежести на инфлацията върху обикновения човек. Ето, вижте тук – веднъж го облагате и тук господин Миков даде пример с 1000 лв., но дайте пример с 300 лв. и да видите какво се получава с две деца. Махате елемента семейно подоходно облагане. Вчера качихте акцизите на цигарите, качихте акцизите на тока, качихте акцизите на въглищата, качихте акцизите на горивата – ами, всяко семейство, включително с малките доходи, отива в групата, потребяваща точно тези стоки. И отгоре на това стоварвате и плоския данък, премахвайки необлагаемия минимум. Тази несправедливост е причината, поради която Демократи за силна България не могат да подкрепят плоския данък, въпреки че, както обясних, нашето отношение е значително мотивирано по значително друг начин.
Освен това, премахването на даренията – нищожна сума. Защо махате даренията, господин министър? Колко българи са дарители? На колко души минава през сърцето съдбата на църквата, на Червения кръст, на децата, които се нуждаят от операция? Толкова пъти съм участвал в такива неща и съм бил свидетел. Сега президента Първанов ще го накичите начело на всяка дарителска акция, а вие фактически махате гражданския мотив, за да се извършват дарения. Защо го правите това? Кажете ми колко пари ще спестите? Ако ми кажете, че това е сума над 1 млн. или над 2 млн., ще се замисля, ама не е такава сумата, защото знам колко трудно се даряват пари. Защо е необходимо демонтирането на това?!
Снемането на семейното подоходно облагане на всички елементи също е неразумно, защото трябва да направите тази сметка със средната заплата, а не с 1000 лв. Когато лидерът на групата на мнозинството разсъждава за общия интерес, както го призова негов колега, трябва да работи непрекъснато със средната работна заплата в страната. Това му е числото, с което той непрекъснато трябва да се събужда и да ляга. Това е числото – не 1000 лв. Така че примерно 480 лв. – и вижте какво се получава: две деца, младо семейство и всичко това стоварено върху тях. Не е справедливо! Не е справедливо, не е редно така да се прави!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Ако направим сметка, на месец е 3,50.
ИВАН КОСТОВ: Кое е 3,50?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Семейното подоходно облагане.
ИВАН КОСТОВ: Може ли да ми приспаднете това време? (Оживление.) Защото ме заблуждава.
Колкото и да е, това са жестове към хората, това са жестове преди всичко към младите семейства.
Вие говорите тук за политика, и всички говорим, как да спрем демографския упадък и срив на страната. Няма да го спре само господин Щерев, трябва да се оставят тези елементи, защото и те не са кой знае какво от това, което е направено.
И накрая, вдигането на максималната облагаема сума от 1400 на 2000 лв. Аз считам, че също е елемент от този... Наистина се сменя системата. Наистина е прав господин Адемов, когато каза: “Сменя се системата в становището на комисията”. И точно заради това пък е прав и господин Камов като каза: Като сменяте системата, къде ви е мандатът? Кой ви разреши да правите това нещо? Година и половина преди края на мандата си да стоварвате такова гигантско преразпределение на тежести, движени от някакви либертариански наистина крайни забежки. Това не е либерална политика дори. Това е някакво крайно либертарианство, което не може да бъде прието по начина, по който вие го сервирате на българското общество.
Аз искрено се надявам, че ще се намерят разумни хора тук -сред мнозинството, че ще се замислят депутатите от Движението за права и свободи. Мислете за своите хора, защото ако той разсъждава с 485, с колко трябва да разсъждавате Вие, господин Адемов?! Знаете ли?! С 250. Това е числото, с което разсъждавате Вие, когато говорите за българската общност, която представлявате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики?
Господин Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костов, по мое мнение Вие сте един от най-добрите и авторитетни икономисти и финансисти в нашата страна. Това е безспорен факт и този, който се мъчи да го отрича, буди съжаление. Но тезите, които развивате тук, тезите, които развиват Демократи за силна България, например, отхвърляйки доплащането в здравеопазването, и тезата, която днес развивате, че виждате ли, с плоския данък се наказват най-бедните, това са, извинявайте, сиромахилски призиви и начини на мислене.
С плоския данък се наказват неинициативните – тези, които са в ниските етажи на заплащането, за да отидат в горните етажи на възнаграждението. Знаете го много добре това нещо. Не отдръпването на държавата е причина за сегашната ситуация, а намесата на държавата, неправомерната й намеса във всяка една ситуация в живота на гражданите. Това е причината. И това го знаете много добре.
Не трябва в никакъв случай, господин Костов, с моите уважения към Вас, да смесвате високия си експертен потенциал с мимолетни политически послания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин Костов всъщност отговори на моя въпрос защо във Великобритания, Германия, Франция и държави от развит тип няма плосък данък. С несериозния обаче отговор и довод, че там, разбирате ли, имало силни държави и затова те не прилагат плосък данък, защото всичко е наред със събирането на данъците. Нали така да го разбираме?
Аз тогава задавам още един въпрос: Либия и Северна Корея са силни държави, нали? Узбекистан и Казахстан също са силни държави. Какво е Вашето разбиране за силна държава? Вие казвате, че сега няма достатъчно държавност. Аз съм съгласен с това. Но нима това може да се компенсира с плосък данък? Тъй като няма достатъчно силна държавност, дайте да направим плосък данък, за да можем да събираме някакви данъци. Това не е сериозен довод и аз не мисля, че една развита икономика като Германия или Великобритания би се отказала, ако това е много хубав данък и той води до развитие на икономиката изобщо и до доволство на всички слоеве, както тук някои защитници на плоския данък казват. Защо да не го въведат, за да стават още по-доволни хората там? Така че просто доводът за силната държава, каквато е Германия например и затова тя не въвежда плосък данък, не е актуален, просто не е сериозен.
Ако се огледаме, ще видим, че плосък данък се опитват да въвеждат като експеримент точно в държави от типа на Узбекистан, Молдова, Украйна, Македония и сега България. Това е един експеримент отново на тази наднационална олигархия, за която говорих вчера. Той може да се прилага там, където правителствата са съгласни на поредния експеримент, защото ние преминахме през доста експерименти и сега трябва да изтърпим още един. Той естествено работи против широките слоеве от населението, защото това беше доказано в редица статии - че този така наречен десятък удря по най-ниските доходи, ощетява ги. Това е факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И трета реплика – господин Михаил Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин Костов! Не знам доколко има смисъл от моята реплика и доколко Вие сте настроен наистина за дискусия, а не за политически внушения.
Принципният въпрос е, че ние трябва да осигурим догонващо развитие на страната, включително догонващо увеличение на доходите на хората. И затова примерите Англия, Франция и Германия не са актуални за страни с нашето състояние на доходите.
Вторият принципен въпрос е, че публичната спекулация с плоския данък като лексика и като разбиране на темата “плосък данък” продължава да се върти тук дори от такива икономисти като Вас.
Два пъти е по-ниско пропорционалното подоходно облагане от данък добавена стойност. Но това придоби обществена говоримост – че данъкът е плосък. И върви. И всички са се впуснали – и от ляво, и от дясно. Плосък, та плосък! Не е плосък! Пропорционалното подоходно облагане на ниска ставка 10%, което се предлага от правителството, е два пъти по-ниско от ДДС. Така че поне да извадим от лексиката “плосък”. Аз не съм учил икономика, но мисля, че човек не трябва да е учил икономика, за да прочете какво означава плоският данък и да разбере, че в момента се провежда на тази база една изключително идеологическа спекулация. Става въпрос за ниско подоходно облагане с единна ставка, което вие от ДСБ предлагате да е 16%, правителството с оглед състоянието на фиска, събираемостта е вързало бюджета на 10%. Хайде да го направим на 16%, това ли искате?
И последния въпрос, за даренията – 50 милиона, от които 2 милиона на юридически лица, и 56 милиона на физически лица. И то най-високодоходните групи са направили тези дарения и се очертава за съжаление, че едно добро нещо, което и ние от Коалиция за България сме подкрепили, дарение между физически лица, в практиката придоби някакво много особено звучене. Ето затова става въпрос за даренията. За юридическите лица – да. Но злоупотребата с данъчните преференции също е факт от живота на българското общество днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашата дуплика, господин Костов. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин Щерев, сметката е много проста – 200 лв. необлагаем минимум, не плащаш данъци. Тези 200 лв. стават 220 – задължителна минимална работна заплата. И тези 220 се облагат с 10%, остават 200 лв. Само че през това време инфлацията е станала 13%. Това е проблемът, това не е въпрос на някакъв популизъм и на някакви сложни сметки. Олекнали ли са тези 200 лв. с 13%? Разбирате ли това? Това е, което ме кара да твърдя, че е несправедливо.
Второ, догонващо развитие! Няма догонващо развитие, аз това се опитах да ви обясня, има скрита икономика. Тези доходи ги има и това, което се прави и е признато отвън, е, че тази скрита икономика е 34-35%. Не догонвате никого, вие се опитвате да изкарате на светло тези доходи. Това се опитвате да направите, не да догоните. Ако вие се опитвахте да догонвате, нямаше да оставите да не усвоите едно евро от Кохезионния и от Структурния фонд. Нула! Ако вие догонвахте някого, наистина щяхте да догонвате. Вие и следващата година чакате 3% от Европейския съюз и сте ги заложили в излишъка. Кого догонвате по този начин? Някой тук каза, че даже е непочтено по отношение на Европейския съюз една страна, която регистрира непрекъснато излишъци, да търси помощи от страни, които са в дефицити, надхвърлящи 3% от брутния им вътрешен продукт. Даже в такава нелепа ситуация се намираме - бедна България плаща 660 милиона.
Така че никого не догонвате, забравете това за догонването! Изобщо няма политика на догонване, няма политика на стимулиране на растежа, защото има не балансиран, а рестриктивен бюджет. Това беше казано вчера, има бюджет, който е рестриктивен с 3% и тези 3% ще бъдат 5% в края на следващата година. Ще се срещнем отново тук в тази зала - живи и здрави! - и аз както мога сега да ви напомня какво съм говорил миналата година, защото предполагам, че всички си го спомняте и знаете, че е 100% вярно, пак ще бъда 100% прав. Така че никого не догонвате, забравете за догонването.
За проявлението на скритите доходи. Въобще не желая да създавам идеологически проблем. Никаква опора няма да имате и в това дали е плосък данъкът или не е плосък, или е единна ставка върху всички, пропорционална ставка, наричайте го както искате. Вие го пуснахте това “плосък данък”, аз добре знам какво е плосък данък и какво не е. Тук няма аргументи обаче за това, което се говори по същество. По същество ви се казва, че е крайно несправедливо социални, важни, сериозни системи, които ги има в данъчното облагане, да бъдат демонтирани и да се осъществява такова колосално преместване на данъчната тежест върху хората, които не могат да я понесат. Не могат, господин Щерев, една чистачка не може да стане друго освен чистачка, защото няма необходимото образование. А някой все пак трябва да чисти. Много хора живеят живот, в който нямат избора, който Вие имате. Вие сте високо компетентен професионалист, който в живота си е направил големи избори, взел е решения, които са го отвели далеч, направил е нещо голямо за себе си, но мислете и за тези хора, които не могат да взимат тези решения, които не се намират в тази позиция да избират за себе си такъв просперитет, какъвто имате Вие. Мислете и за тях, нали сте народен представител! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Следващият народен представител е господин Шопов. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Само че, господин Костов, миналата година говорихме какви ще бъдат излишъците, но не бяхме много прави, защото ги определяхме около 2-2,5 милиарда, а те ще надхвърлят 3 милиарда. Така че и нашите пророкувания и прогнози бяха надхвърлени. Така ще бъде и тази година - не 5, а може и 6% да бъде излишъкът.
Както мнозинството прави много пъти, и този път обръща нещата, слага каруцата пред коня. И това е нарочно – хвърля се брашно, прави се мъгла. Това е истинският дебат, той трябваше да се проведе преди приемането на бюджета вчера. Това е безспорно. Защото така се очерта, че предложенията по данъчните закони правят всъщност доста сериозна реформа в събирането на данъците и данъчната философия, данъчната политика на държавата изобщо. Но това не се прави случайно, това се направи отново, за да се случи този дебат, да се мине по-тихо, по-спокойно. Вчера да бъде пусната парата, както стана, а днес дебатът да бъде незабележим и хората да не разберат за какво става дума и как ще бъдат ударени отново.
Тук няколко пъти се говори за легитимността на мнозинството и бяха изтъкнати едни формални причини що се касае вътре в БСП. Това мнозинство няма легитимност да прави такава голяма данъчна реформа, защото има други нагласи в обществото, защото това мнозинство на втората и половина година от работата на Четиридесетото Народно събрание далеч не отговаря на вота, даден преди две години и половина. Защото БСП се е сринала с една трета като влияние, а НДСВ изобщо го няма. Къде е НДСВ? И за каква либерална политика можем да говорим? Кого представлявате вие от НДСВ? Абсолютно никого! В гр. Пловдив, където НДСВ беше първа политическа сила, в момента не можа да излъчи …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, ако обичате, говорете по законопроекта все пак.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Говорим за легитимността на политическите сили, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Говорим за Закона за облагане на доходите на физическите лица.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Говорим за легитимността на политическите сили, защото това е много важен политически въпрос – кой има право да прави тази голяма и важна реформа относно данъчната тежест и данъчните задължения на държавата.
Когато говорим за либерална политика в България, либералното е мръсна дума, то се е превърнало в символ на грабеж и на кражба. Когато БСП прави нещо за хората и претендира за лява политика, трябва да е наясно, че е в съюз, в коалиция с политически сили, които произхождат от една абсолютно провалена и дискредитирана в България като идея политическа сила – НДСВ. Което го няма!
Вчера Волен Сидеров ви обясни някои неща в по-стратегически план, за втория план на събитията. Сега този закон и това, което правим, е жива илюстрация на това, което ви се обясняваше вчера тук - за матрицата и нейните проявления. Ще се опитам да ви очертая откъде ни дойде на главата този плосък данък.
От няколко години една шайка, всъщност те са две-три, от либералстващи икономисти, които се изявяват като разни институти по икономика или принадлежащи към разни отворени общества, някакви образувания, скъпо платени от чужбина с парите кой знае на кого и защо, започват да прокарват идеята за плоския данък. И не само в България, това се правеше и в няколко други бивши социалистически страни, подобни нам, което не е радостно, разбира се, да участваме в една такава общност на държави в преход, държави в тежко състояние, декапитализирани и сринати отвсякъде. И ние се превърнахме в един от тези полигони. Много се настояваше и в крайна сметка група либералстващи и глобалистващи, така да ги нарека, политици подеха тази идея. Тези политици бяха от така наречената опозиция. И БСП се хвана на въдицата като старши, може би младши партньор на ДПС, но това е друга тема. БСП поде идеята за плоския данък, която се превръща във факт. Аз не мога да разбера как БСП ще обясни на своите избиратели това, което става, и това, което прави. Въпросните така наречени десни политици или либералстващи политици се гаврят с вас, колеги от БСП! В момента те критикуват плоския данък, както виждате, а вие го защитавате. И ще бъдете издокарани вие да поемете тази отговорност.
Мисля, че начинът, по който бяхте подведени, мястото, откъдето бяхте подведени, е българското правителство и вашият или не вашият господин финансов министър. Аз имам чувството – не го казвам в лошия смисъл - че финасовият министър просто се явява един агент-провокатор на десни сили и либералстващи политици, който си върши черната работа в БСП. За мен няма друго обяснение. И вие се хванахте на въдицата, ще прокарате този плосък данък, който, както се обясни тук и от господин Костов, ще удари бедните хора, а вие сте социалната партия.
Либералната идея в различните страни има различно звучене, различен смисъл. В Съединените щати тя има значение на лява политика, но в България, както ви обясних и вие трябва много добре да го разберете, тя има значение на мръсна дума, има значение на грабеж и на кражба. И вие възприемате тази идея.
Смешни са тук воплите, аргументите, че с този плосък данък ще се повиши събираемостта. Няколко пъти прозвуча словосъчетанието “невероятен успех”. Невероятен успех бил плоският данък в някои бивши социалистически страни, невероятен успех било, че в тези страни ръстът бил 6-6,4%, както се твърди това и в България. Как няма да се отчитат тези проценти и как няма да бъде такъв ръст, когато поначало държавата беше срината на едно пещерно ниво и в крайна сметка една държава от тази толкова ниска позиция е нормално да възпроизвежда своята икономика, тя все пак да се развива с по-бързи темпове, отколкото това става в утвърдените нормални икономики и държави. За България се говори, че сега излиза на равнището на 80-90% от брутния вътрешен продукт от 1989 г. Как няма да има такива невероятни успехи на всички тези държави? Ами то е логично и просто. Ако се развиваме с 1-1,5%, къде отиваме?
Въпросът не е само до плоския данък. Въпросът е за това, че се нанася удар върху собствениците на недвижими имоти в България. И това пак е идеята на така наречените либералстващи политици. Това идеята и произхожда от тези шайки икономисти, така наречени, които отново работят по задание от матрицата и изпълняват чужди интереси. Бедата, проблемът на много хора е, че българското общество се състои от собственици на имоти – на жилища, на магазини. Българинът има собственост и това е много голям дерт и много голяма грижа за някои хора, които искат това да не е така. Тенденцията, която се наблюдава от няколко години, а сега тази тенденция е много ясна, е да се ударят по точно определен начин с новите данъци точно тези хора, които са собственици на недвижима собственост. И планът оттук нататък е постепенно да се налагат такива данъци, че тези хора да се затруднят в упражняването на правото си на собственост и да започнат да отчуждават тази собственост, тези свои недвижимости. Помнете ми думата, помнете това, което казваме от “Атака” в това отношение: оттук нататък това ще бъде трайна и постоянна тенденция и тя ще се осъществява неотклонно в годините отново по задание от матрицата, от господарите, които движат българските дела, българските интереси, българските финанси, българския бюджет, българските данъчни закони както е в момента.
Тази реформа, която се прави с тези данъчни закони, които сега обсъждаме, е отново удар срещу упражняващите свободните професии с отпадане на разходите, които до този момент се приспадаха, това е удар срещу всички граждани, които представляват средната класа на България. Това никой не може да го отрече.
Ако продължим по същия начин, в тази насока удар срещу средната класа на България, срещу средния българин – не говоря за съвсем бедната част от българското население – е отмяната и на подоходното семейно облагане, на която отмяна ние от “Атака” ще се противопоставим.
Нищо не бележи тази реформа в данъчните закони и във връзка с моряците, пътуващи и работещи под чужд флаг – въпрос, който ние от “Атака” повдигаме от две години и многократно сме поставяли. Има начини за решение, ние сме предлагали такива начини и е тъжно, че и сега това решение няма да бъде намерено. Това отново ще бъде с цел да се приберат повече пари в бюджета от тези български граждани, които се трудят в чужбина.
И накрая, искам да напомня на вас, икономистите, защото тук няколко пъти прозвучаха обвинения, че това били икономически и финансови въпроси, хора от други професии, включително и ние, юристите, както го направиха хора от БСП, да не се месим, това не са икономически или финансови въпроси, това са общо политически въпроси. Защото се касае за регулиране на доходи, за основни начала на данъчната политика. Както вие икономистите и финансистите много пъти сте учили, данъците имат двояко значение. Едното значение е да се съберат пари за хазната, за държавния бюджет, другото значение на данъците е общата политика. Защото данъците са лост за регулиране в обществото. Тук мераците на либералстващите български политици в кавички просто са несъстоятелни. Не може държавата да не се намесва, не може чрез данъците държавата да не казва своето, да не изисква от гражданите, да не прави своите реглажи. Затова държавите, към които се стремим, са силни държави, защото там данъчните закони са съвършени, данъчните закони там са не само средство за събиране на пари в хазните на тези държави, те са мощни регулатори на обществени отношения.
Да, така променените от вас данъчни закони могат да съберат повече пари и ще ви бъде по-лесно. То затова се прави – да събирате пари в бюджета. Имаше и идиотския аргумент, че по-лесно се изчислява данък от 10%, отколкото онези сложни скали – три или четири етажа в ерата на комютрите. Да, такъв аргумент беше даван не един път и два пъти. Да, десятъкът е просто нещо – 10% и край. Лесно се смята, нали? Въпросът не е в това. Въпросът е в това, че сложното, етажите са мощен регулатор на обществени и социални отношения, който с този плосък данък отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Шопов?
За реплика – заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Вземам тази реплика на колегата Шопов, защото в рамките на две седмици за пореден път в неговите слова, анализирайки една съвсем друга тематика, либералната идея е Национално движение Симеон Втори да става поле за ораторстване при липсата на достатъчно други аргументи по отношение на защитата на една кауза.
От тази трибуна искам да обърна внимание на колегата Шопов, че в конкретния случай Вие никога няма да разберете начина на либералното мислене и понеже имате други наслоения, ще говорите само за кражби и грабежи.
Колега Шопов, искам да Ви кажа следното, което да вземете предвид като факти. Искам да Ви напомня, че по никакъв начин представителството в местната власт не е корелативно свързано с представителството на националните парламенти. Онова, което хората дават като доверие за водене на национална политика, не е в еднакво съотношение, това е международна практика и се случва не само в България. Случва се едно нещо на доверие към местните органи и по различен начин има доверие в националните парламенти.
Само ще ви обърна внимание, че ако 2001 г. НДСВ щеше да има почти пълно мнозинство в този парламент, 2003 г. на местните избори по същество НДСВ не постигна никакъв такъв резултат, но това не беше пречка НДСВ да постигне националните приоритети през 2004 г. Приемането на България в НАТО и приемането на България в Европейския съюз – това си бяха национални приоритети.
В момента ние отново говорим за провеждане на национална политика. Недейте да се уповавате на великите резултати на едно, второ или трето, което се е случило на местните избори, защото тук сме призвани да водим националната политика. Сега искам да ви обърна внимание, че за вас предстои един много тежък момент. Вие влязохте в местната власт и тепърва неблагополучията на това, което се случва с вашите представители в местната власт, ще започне да тегне върху вашия рейтинг. Общо взето, от друга страна, ако погледнем нещата, няма голяма разлика между това, което се случи на националните избори и това, което получихте в местната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето Ви, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ: Много Ви моля, недейте да вземате НДСВ като база за упражнение на Вашата словестност. Изхождайте от фактите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
За втора реплика – заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Четиринадесет минути лаене от трибуната, 14 минути празнодумие, от които нищо не може да се разбере. (Смях от НДСВ.) Колегата Шопов се опитва от тази трибуна да каже нещо с празнодумие от 1992 г., а не от 2008 г. Нищо не казвате, господин Шопов. Единственото, което се опитахте да направите, е “плачене на чужди гробища”. Вие си погледнете вашите гробища, защото колегата Янев каза, че влизате в местната власт, но, както е тръгнало, вие излизате от парламентарната власт. Както сте я подкарали, няма да ви доведе до хубаво. Съберете си хората, да имате група поне. Не плачете за НДСВ. За НДСВ не плачете! А не плачете и за БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, напомням ви, че обсъждаме облагането на данъците на физическите лица.
Господин Шопов, имате думата за дуплика. Желаете ли дуплика?
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не желаете.
Има думата министърът на финансите господин Орешарски.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС, от място): Ще има ли изказвания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще има след почивката, господин Кирчев.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да споделя с вас няколко концептуални разсъждения върху прогресивното и пропорционалното подоходно облагане и да се опитам да дам отговор на въпроси или мнения по въпроси, които тук бяха повдигнати от различна гледна точка.
Бих искал да започна с това, че не пропорционалното, а прогресивното облагане е нетипичното в исторически план. За многовековната данъчна история, бих казал, даже повече от 20-ина века, само през силно идеологизирания ХХ век е воден дебат между пропорционално и прогресивно облагане.
През цялото останало време естествената форма на всички данъци е пропорционалното облагане дотолкова, доколкото самото пропорционално облагане – една и съща сума от различни по размер доходи, въвеждат автоматично в себе си принципа на солидарност при финансиране на публичните услуги. Това може да се сметне с конкретни цифри – кои граждани на нашето общество какви публични услуги ползват и колко плащат за тях при евентуално пропорционално облагане. Струва ми се, че в значителна степен са в сила думите на класика на икономиката – Адам Смит, че и богатите, и бедните ползват приблизително едни и същи публични услуги, а плащат за тях съвършено различно. При това, тези думи са изречени във време, когато прогресивното облагане въобще не е съществувало, нямало е и идея за него. От тази гледна точка на мен ми се струва, че ако проследим историята, в това число и последните няколко десетилетия на данъчното облагане, ще видим, че след експериментите от 50-те и 60-те години на миналия век светът се движи или към смекчаване на прогресите там, където ги има, в това число и в най-развитите страни, или към преминаване към пропорционално облагане.
Умишлено изпускам термина “плосък данък”, тъй като плоският данък е концепция, която не е въведена в почти нито една страна в чистия си вид.
Имаше въпрос: защо богатите страни – Англия, Франция, Съединените щати, не въвеждат ниско пряко облагане? Аз ще генерализирам малко въпроса – не е само и единствено свързано с администрацията, макар и да е безспорен факт, че най-развитите страни имат и най-силна администрация и обратно, по-слабо развитите страни имат и по-слаба администрация. Причината не е само това. Истинската причина е, че не тези страни се борят за български инвестиции, а обратното. Ние се стремим да привлечем инвеститори от най-развитите страни и при равни други условия се стремим да им създадем благоприятни предпоставки, защото няма как директивно да ги привлечем.
По конкретните въпроси. Данъкът, който се предлага да се въведе в размер на 10 на сто, не стимулира най-богатата група български граждани. Най-богатата група български граждани плаща други данъци – данък печалба и данък дивидент. Това е групата на собствениците. Този данък стимулира така наречената средна класа или още по-точно квалифицирания труд – доходите в интервала около 1000, над 1000 лв. Това е стимулът и тези данъкоплатци са стимулирани от формата на данъка и ñтрува ми се, че точно това е един от ключовите елементи на термина, който беше използван “догонващо развитие”. “Догонващо развитие” с нискоквалифициран труд трудно ще направим. Напротив, всички усилия трябва да бъдат насочени, отварям скоба, не само и единствено през данъчното облагане, естествено, а чрез квалификация и обучение за цял живот съгласно обновената Лисабонска стратегия. Съжалявам, че през последните дни много пъти споменавам обновената Лисабонска стратегия. Струва ми се, че в случая е изключително точно.
Семейното облагане.
Уважаеми дами и господа народни представители, водим дебат за 3,50 лв. на месец. Три лева и петдесет стотинки на месец е така нареченият семеен елемент в подоходното облагане. Вместо това правителството предлага повишение на детските надбавки с 10,00 лв. от следващата година. Сами преценете 3,50 лв. срещу 10,00 лв., в т.ч. максимално разширяване на основата, която вероятно ще надмине три четвърти от всички деца, които ще получават детски надбавки. Към момента детски надбавки получават около две трети.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Деветстотин хиляди.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Деветстотин хиляди – от около 1600, 60 на сто. За следващата година ще увеличим тази основа до около 75-80%.
Свободни професии.
Очевидна спекулация беше, че ще има групи свободни професии, които ще загубят. Няма да има такава група. Всички без изключение ще бъдат на плюс по отношение на техните разполагаеми доходи на сравнителна основа. Доколкото групата данъкоплатци, които сега при стария режим ползват 50-60-70 на сто необлагаеми доходи, ще влязат в група, при която нормативните разходи ще бъде 40 на сто. Дори и групата данъкоплатци със 70 на сто нормативно признати разходи ще излязат на плюс като разполагаеми доходи след въвеждане на облагането.
Беше споменат необлагаемият минимум. Пак в интерес на чистотата на израза, трябва да признаем, че необлагаемият минимум по същество като данъчна техника е нулева ставка и това прави данъка с две ставки или прогресивен елемент на облагане – нула и десет на сто или колкото е размерът на данъка. С това не искам да кажа, че няма практики. Има, в страните, в които данъчната ставка е 20 до 25%, има необлагаем минимум. В Прибалтика са толкова, господин Димитров – 22-24 и 25% е плоският данък. Логично е там да има някаква малка необлагаема сума. Десет на сто като форма - сама по себе си тази ставка е преференция за всички данъкоплатци, а не само за тези с най-ниска квалификация. От тази гледна точка на мен не ми се струва много логично при 10% ставка да запазваме разширена система от преференции, които по същество ще направят ефективна ставка 2-3 до 5%.
Облагането на моряците.
Дълго мислих в исторически план дали има друга категория данъкоплатци след дворянството, която със закон да е освободена от облагане. И не открих - свършвам с тази реплика.
В обобщение бих искал да спомена, че въвеждането на 10% пропорционално облагане, след като тази година въведохме 10% корпоративно облагане, съдържа потенциал за рязко подобряване на инвестиционния климат като цяло - не само и единствено гледайки през вечната призма на пропорционално прогресивно облагане, а в комплекс на цялостната фискална рамка за инвестиции и в това се свеждат нашите надежди, че ще направим още една крачка към подобряване на инвестиционния климат, подобряване на средата за предприемачество и запазване на по-високите темпове на икономическия растеж в сравнение с тези страни, които на по-ранни етапи са се развили и сега по-скоро търсят статуквото, отколкото да правят съществени изменения по съвсем обясними съображения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, наближава часът за почивката от 30 минути. Изказващите се след почивката ще имат възможност да отчетат становищата, които изрази министърът на финансите, по съществото на дискусията досега, която е сериозна и отговорна и ще продължи след 30 минути в 11,30 ч.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с разискванията по законопроекта.
Преди това ще направя две съобщения.
Постъпила е молба, в която пише:
„Уважаеми господин председател, уведомяваме Ви, че на 20 ноември 2007 г. на заседание на Парламентарната група на Обединените демократични сили, бе избрано ръководство в състав: председател на ПГ на ОДС - Йордан Иванов Бакалов, зам.-председатели на ПГ на ОДС - Ася Величкова Михайлова, Христо Йорданов Кирчев, Яне Георгиев Янев, секретар – Ясен Димитров Попвасилев.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля промяната да бъде вписана в регистъра на Народното събрание.”
Прилага се протокол от заседанието на парламентарната група.
Да честитим на нашите колеги за избирането им и да им пожелаем успех в парламентарната им дейност! (Ръкопляскания в ДСБ и ОДС.)
Още едно съобщение, уважаеми народни представители. То е свързано с дневния ред.
На 21 ноември 2007 г. в Народното събрание е постъпило становище на Българския лекарски съюз във връзка с обсъждане на първо четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. Становището ще бъде предоставено на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването.
Уважаеми народни представители, продължаваме с разискванията.
Има думата за изказване господин Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! С голямо внимание слушах дискусиите в пленарната зала, тъй като те са от изключително голямо значение за следващата година и за бъдещото развитие на България.
Аз считам, че ние не трябва да обвиняваме финансовия министър за неговите политически виждания, тъй като той като министър изпълнява решенията на тройната коалиция и в края на краищата трябва да ги изпълни. Но се хващам за последните думи на господин Орешарски, понеже в тази зала се водиха много дебати „за” и „против” плоския данък. Какво трябва да имаме предвид? Разбирам загрижеността на отделни икономисти в залата за състоянието на българския народ, особено с тези ниски приходи, които имат. Затова ние от ОДС държим да има необлагаем минимум след като в България ще бъде въведен плосък данък.
„За” или „против” плоския данък? Аз мисля, че в обединена Европа и така наречените десни партии с християнско демократично мислене отправят еднаква загриженост за своето население, както и по-левите партии, така че не можем да говорим в тази зала: вие десните така – вие левите така. Защото в обединена Европа виждаме, че разликата е единствено в данъчното облагане и християндемократическата платформа има същата грижа за населението на съответната държава. Така че да казваме дали плоският данък е ляв или десен, за мен той повече е необходимост. Защо? Аз не съм дипломиран икономист, но обичам много да чета. Имам претенцията за четящ човек. Оказва се, че в библиотеката на Народното събрание идват доста ценни списания. Едното от тях е „Икономист” – редовно го чета, и другият е господин Пирински – един юрист. Има и други – и бюлетините гледам, и всичко гледам. Защото състоянието на България еднакво тревожи всички.
Какво ми прави впечатление? Тези държави, които са големи и силно развити, имат доста голям корпоративен данък. Те са стабилни, те имат голям приток на чуждестранни инвестиции и за учудване ще ви кажа, че след облекченията, които получава американският бизнес, корпоративните му данъци са 38%. (Тук е таблицата.) Но всеки ден в Съединените щати, уважаеми народни представители, влизат 3 милиарда инвестиции за покриване на дефицита.
Какво става в нашата мила родина и защо е необходим плоският данък? Наскоро четох статия в същия този „Икономист”. Сега в момента в света се извършва едно преразпределение на глобалния бизнес с така наречения аут сорсинг. Вие го знаете отлично, няма значение кой от коя политическа сила е.
Винаги държавите, които дават големи облекчения на големия бизнес да настъпи в съответната държава, печелят. Дават един пример с България. Не знам дали господин Пирински е забелязал тази статия, как американски софтуерни фирми, използвайки брилянтните умове на нашите младежи, искат да направят тук компютърни фирми – така нареченият аут сорсинг. И са били стъписани от нашата бюрокрация и от данъчните тегоби, които са ги очаквали. Същите тези фирми отиват във Виетнам, където казват: да, на 500 долара личен доход, няма данък, страхотни данъчни облекчения. Виждате как тези големи фирми отиват в Далечния изток, в Индия.
Какво става в България? Кажете ми като махнем „Солвей Соди”, „Шише-джам”, както и други сериозни инвеститори, дали нашият най-богат човек е нещо от типа на шефа на „Майкрософт” или шефа на хазарта? Какво става в България? Значи, нашите олигарси обикновено са хора, които преливат от пусто в празно. Това е истината. Когато ние в нашата държава започнем да виждаме нашите най-богати хора да са от този тип, като Бил Гейтс, Бъфет, Лари Пейдж и т.н., работещи на „Хай Енд технолоджи”, в края на технологиите, казваме: да, нашата държава е стабилна, голям приток на инвестиции, можем да постъпим като американците.
Гледам също така брутния вътрешен продукт. Колкото е по-развита държавата, толкова по-големи данъци, както в Скандинавия. Гледам, че в една Швеция и в една Дания близо 50 на сто от брутния вътрешен продукт се формира от данъци. Можем ли да направим това?
Виждам, че държави, които са малки и нямат големи ресурси, те имат страхотни облекчения. Даже държави като Сингапур и Хонг Конг – вие знаете колко са малки, но динамично развити, техните данъци са даже под 10 процента.
Уважаеми народни представители, съжалявам, че с господин Костов, който е доста загрижен по този въпрос, имаме известни разлики между ДСБ и СДС. Не е ли възможно да се приеме един необлагаем минимум, за да не се засегнат нископлатените работещи в България? Да приемем този плосък данък. Ние ще подкрепим предложенията на Финансовото министерство, защото това е наша визия дълго време, но да се съобразим с това, което става в България. Разбирам загрижеността отляво, но ако ние в България имаме този голям приток на инвестиции, реални, големи, знаете ли, като погледна данните на съседна Турция, какво става? Просто настръхвам. Това е една изключително динамична, бързо развиваща се държава, със страхотни инвестиции, с 65 на сто от населението под 35 години. С такива показатели държавата има с какво да разполага. Държава, която развива високи технологии.
Уважаеми народни представители, трябва да приемем реалностите вътрешно. Аз не мога да приема, че човек с милиони долари годишни приходи в България и стоящ рамкиран на върха, и той трябва да дава 10% плосък данък. За съжаление, ако нашите икономически показатели бяха такива и имаме стабилна държава, тогава можем да приемем друга данъчна система. Но трябва да приемем реалностите.
Затова моля и нашите колеги отляво да разберат това, защото развитието на България е по-важно от ежедневната загриженост и популизма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
За първа реплика, заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Господин Кирчев спомена в своето изказване, че фирмата “Шише-джам” е сред редицата на сериозните инвеститори. Той я даде за пример като сериозен инвеститор.
Господин Кирчев, ако Вие, ако вашата парламентарна група, партията ви смятате фирми като “Шише-джам” за сериозни инвеститори и ги насърчавате, тежко и горко на България! Защото “Шише-джам” е пример за експлоатация на български работници в България. “Шише-джам” е фирма, която си довежда турски работници и им плаща десеторно повече и изисква там да се говори турски език. Не знам дали знаете това, господин Кирчев?!
РЕПЛИКА ОТ ДПС: А ти откъде го знаеш?
ВОЛЕН СИДЕРОВ: “Шише-джам” е фирма, която изпомпва печалба от България и я изнася в Турция.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Това са глупости!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: “Шише-джам” е инструмент на Турция да колонизира България. И ако това се насърчава в България, ние сме категорично против така наречените чужди инвеститори, защото това не са инвеститори, това са използвачи на условия, които им се дават тук на тепсия от поредното правителство, което ги нарича инвеститори. Това не е пример за инвеститор. И ако с този данък насърчим фирми като “Шише-джам”, това е още един аргумент да сме против този данък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Кирчев! Бих Ви запитал следното. Вие току-що цитирахте колко е реалният корпоративен данък в Съединените американски щати – над 30%.
Питам ви от тази трибуна: само преди два дни аз предложих корпоративният данък в България от 10% да го вдигнем на 20%. Оставете как е в Щатите, как е в Германия, в Италия, в Гърция. И там е около 30%. Питам ви: защо не подкрепихте това разумно предложение?! Отправям този въпрос към всички парламентарно представени сили, като се започне от БСП, НДСВ, ДПС, СДС, “Атака” и ДСБ. Защо, уважаеми колеги, не подкрепихте това разумно предложение?!
Сега Вие излизате и от трибуната казвате: вижте как е в Съединените американски щати. Да, и аз ви го казах онзи ден, но вие тук гласувахте обратното, гласувахте в полза на едрия български бизнес, който и без това, както видяхте, почти не плаща данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше втората реплика.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Кирчев, заповядайте, право на дуплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин Сидеров, ако ние делим бизнеса по националности в инвестициите в една държава, е огромна грешка. (Реплика от ДПС.)
Защото държавата според това как, по какъв начин създава условията и ги контролира, това е неин проблем.
По същия начин тук сме спорили за ЕОН – голям енергиен гигант в България, и видяхме какво електроразпределение направи. Кой е виновен? Всеки яде от зелника, колкото му дадеш. Ако държавата е силна и е на място, хване съответните фирми, няма значение кой е инвеститорът.
Същата тази Америка, която много обичам да давам за пример, е пълна с руски пари, но Америка не е залиняла, живее си добре, не се оплаква, ако има кой да вкарва. Пълна е с арабски пари. Изкупиха какво ли не в Щатите. Но американците не се оплакват. Стабилна им е държавата.
Нашият проблем е преди всичко да си направим стабилна държавата, а не кой откъде ще дойде. Защото всеки, който дойде в България и не е контролиран, и “Мерцедес” и “Ролс-Ройс” да дойдат, ще започнат да правят поразии, ако не са контролирани, но това е наш вътрешен проблем.
На въпроса, повдигнат от господин Минчо Христов. Да даваме примери за данъци на високо развити държави, където всичко е така стабилизирано и е гордост да инвестираш? Господин Христов, знаете ли, че Германия е най-големият износител в света, по-голям от Щатите, по-голям от всички други?! Германия със своите индустриални стоки залива света – малка Германия, с 85 86 милионно население, която е три пъти колкото България.
Вижте, когато държавата е стабилна, тя може да си позволи големи данъци, защото хората обичат да инвестират на стабилни места.
Не искам да обиждам държавата си, в която живея, родината си, но за съжаление ние не можем да се похвалим с това нещо. Ние в този момент можем да правим търсене на пазарни ниши. Приятели, разберете, световният пазар е разпределен. Да ти дадат 0,1% нещо отнякъде, битката е жестока.
Вижте какво става в автомобилната индустрия! Нека да спрем с тези деления на фирмите – откъде идват. В Швейцария влизат парите от цял свят. Но като кажат “швейцарска банка”, “швейцарска сигурност”, “швейцарска полиция”, “швейцарска армия”, каквото кажеш “Мade in Swiss”, знаеш, че е на върха, защото хората са си направили държавата, а ние, понеже не сме си направили държавата, на крива ракета и космосът й пречи. Такава е нашата работа.
“Шише-джам” тъй правела. Ами, ще прави. “Шише-джам” има два прекрасни небостъргача в Турция, има кой да ги стяга, има военна хунта, държи ги. Но в България няма кой да ги стяга. Благодаря. (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Преди да започна по същество, искам да се обърна към господин Близнашки и към господин Сидеров: когато се упражнявате върху проценти, трябва да знаете, че има два елемента, едното е какъв е процентът данък, а другото е каква е основата. Когато миналата година приемахме 10% корпоративен данък, си направих труда да сметна как стоят 30-те и над 30-те процента английски корпоративен данък. Оказа се, че той е по-малък от 10% български данък. На пръв поглед това не звучи логично, но в Англия данъчната администрация е много развита и това, което успява да признае за разходите на фирмите, е много повече от това, което се признава тук. Тоест 30-те процента там като реална маса пари са по-малки от 10-те процента тук.
Ние обаче не можем да искаме за 18 години да имаме данъчна администрация, която да е така развита, както са развити данъчните администрации за триста години. Това просто няма как да стане. Това е все едно да искате едно дете първи клас да отиде студент.
Хубаво е да преценяваме по този начин нещата и аз с това искам да започна: в края на краищата тази година правителството реализира едно от последните предложения, което ние като десница имахме още преди две години. И аз не мога да не го подкрепя. Говоря и за петте процента данък дивидент, които можеха да бъдат дори още по-ниски, дори нула процента, говоря и за 10-те процента плосък данък.
С това обаче, господин министър, свършват подкрепите ми, защото ако искате да постигнете ефект, просто трябва да направите в пълнота мерките. Защото в едно е прав господин Близнашки: само 10% само по себе си не решава, а създава нови проблеми. То трябва да бъде комбинирано с още неща.
Една от основните цели на плоския данък е да извади сивия сектор на светло, да го изсветли. Ще ви кажа две групи доходи, които са най-масовите в България, но които с предприетите контрамерки няма да бъдат изсветлени, а още повече ще задълбочат сивия сектор.
Тук много се говори за ниските доходи, които са под 500 лв. Реално те ще намалеят. Не искам тук да говоря кой ще бъде по-беден и по-малко беден. Но ще се върна върху нещо много по-важно от бедността, а именно възможността да оцелееш, да си жив.
Има обаче една втора група и тя е за хората, които получават между 1600 и 2000 лв. доходи. Увеличавайки максималния осигурителен праг, вие натоварвате с близо 700 лв. хората, които получават 2000 лв. Кой ще плати тези 700 лв., при положение, че насреща си има услугата в здравеопазването, а и по-късно в пенсионирането, пенсионната система, която виждаме на какво ниво е? Тези хора няма да излязат на светло. Всъщност в този голям участък кривата отново пада и не постигате ефекта, който търсите.
Когато говорим за ниските доходи, ще кажа, че необлагаемият минимум има много дълбок смисъл, но това не е смисълът, който вие от левицата влагате за бедността. Смисълът е колко са парите, необходими на един човек, за да може физически да съществува. Ако приемем 200 лв. като нещо, което сигурно е спорно, макар аз да не искам да споря, но се смята лесно, защото има две нули, ако това е минимумът, ако вие го обложите с 10%, лишавате човека от физическо съществуване, ако това е минимумът, ако толкова пари му трябват, господин министър.
Това, което казва самото Министерство на финансите, е, че оставането на необлагаемия минимум означава 606 млн. по-малко пари в държавата. Има ли възможност държавата да си го позволи?
Ще ви кажа, че отговорът е „да” и ще ви дам един пример откъде ще дойдат много повече пари. Вие сте сметнали бюджета при 68 долара за барел. (Шум и реплики.) В момента днес го обявиха, че надхвърля 99 долара за барел. Разликата от тези 31 долара я умножете по 20% ДДС и вижте как ще се промени приходната част на бюджета - не със 606 млн. лв., а с много повече.
Необлагаемият минимум е нещо, което задължително трябва да остане. Мисля, че тук може да се намери консенсус, за да не бъдем превърнати в машинки за гласуване, а да завоюваме онова място на Народното събрание, което то заслужава и най-вече на всеки народен представител, който носи и лична отговорност.
Второто нещо, на което искам да се спра, е облагането на инвалидите. Тук ще бъда съвсем кратък, защото моята колежка Антонела Понева ще го развие по-пълно. Редно е, когато правим политика, да решим кого ще стимулираме. Точно в момента ние отнемаме от работещите инвалиди, тези които са успели да се интегрират, онова, за което трябва да имаме целенасочена политика, намаляваме техния необлагаем минимум от 115 лв. По досега действащото законодателство два пъти по минималния доход плюс минималния доход те имаха 600 лв. Сега се предлагат 485 лв. И пак ви казвам: това е насочено към хората, които имат волята въпреки своето положение да бъдат полезни на обществото, да бъдат интегрирани в него. Нещо повече, отменяме и дарителските облекчения за тях.
И последното, което за мен е най-страшното, е, че се отказваме от семейното подоходно облагане. Казвам, че е най-страшно, защото демографският срив в България не спира. Ние отново трябва съвсем ясно да решим кого ще стимулираме. Ще стимулираме тези, които са превърнали раждането в своя професия ли, или тези, които искат да имат деца и същевременно да работят?! Това отново е въпрос на политика, а не на сметки. Сигурен съм, че експертите от Министерството на финансите могат да направят каквито си искат сметки и ще докарат бюджета и в единия, и в другия случай. Въпросът е, господин министър, кое от двете ние като държава искаме да стимулираме. Искаме да стимулираме родителите, които работят, или родителите, които са превърнали раждането в своя професия?! За мен това е ключов въпрос, имайки предвид всичко, което се случва в България не само през последните 18, а може би и през последните 40 години, като демографска криза, чиито резултати в бъдеще са плачевни, ако тенденцията не бъде обърната. Това е най-сериозното нещо, за което се надявам да намерим консенсус, защото го чух в комисията и от представителите на левицата, и от представителите на Движението за права и свободи, такова е и нашето категорично настояване от десницата.
Това не е ляво, не е дясно, това просто е национално задължително. То дори не е въпрос и на отговорност. То е въпрос на инстинкт за самосъхранение, на инстинкт за оцеляване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Не виждам.
Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! Днес сме свидетели на един доста важен и интересен дебат. Бяха казани неща, част от които бяха напълно верни. Но според мен има нещо важно, което се пропуска. Има зададен въпрос, на който няма отговор. Въпросът е защо, ако ниските и плоският данък са толкова умно нещо, не ги приемат западноевропейските страни. Отговорът е следният. Те ги приеха. След Втората световна война страни като Германия имат двуцифрен икономически растеж, защото имат много ниско облагане и много ниски данъци – по тази причина. След като постигат стандарт, след като страни като Германия, Швеция, Холандия, Норвегия, постигат определен стандарт, когато средната заплата става примерно 1500 евро, тогава увеличават данъчното облагане и отиват към друг модел. След като го правят това, средният им растеж е около 1%, едва се развиват. Това е истината, нека да си я кажем.
Ние не можем да взимаме пример от тези страни, защото с такива темпове на бавно развитие една бедна страна ще си остане бедна. Ние не можем да ползваме този пример, но можем да ползваме примера на Германия след Втората световна война или примера на Холандия в същия период. Въпросът трябва да бъде поставен именно по такъв начин.
Истинският проблем е следният: как да се каже на една група от обществото, че на тях ще им бъдат увеличени данъците – това е истинския проблем. И той трябва да бъде избегнат, като просто на всички се намалят. Тази възможност съществува и трябва да бъде използвана – със запазването на необлагаемия минимум.
Аз разбирам безпокойството на финансовия министър, той си има своите страхове – да не би стабилността по някакъв начин да пострада. Няма да пострада, господин министър, не се притеснявайте!
Имаше изказвания тук на колеги, че това значително ще намали сивата икономика. Те са много точни, точно това ще се случи. Ще има голямо преизпълнение на приходната част на бюджета, така че място за безпокойство няма.
Други колеги казаха, че ниските данъци са важни, но не са единственото решение, също са прави. Да, това е важна стъпка, но без реформа в публичната сфера, където потъват милиарди и се харчат неефективно, те не стигат - тук съм съгласен. Това трябва да бъде казано ясно и да се знае. Тоест приемането на плоския данък не решава в никакъв случай всички проблеми на нацията.
Това е много важна стъпка, за която лично аз настоявам от доста години, но в никакъв случай не трябва да се приема, че това е окончателното решение.
Знаете ли, аз и група икономисти издавахме бюлетин „Плосък данък” в продължение на няколко години. Това предложение съм го правил заедно с колегите от СДС вече няколко години, внасяйки такива законопроекти. Принципната позиция е да го подкрепим, човек трябва да е принципен. И затова ние ще го направим, ще го подкрепим. Но това, за което ви моля да се замислите всички вие, е следният въпрос. Ще ви дам един пример и ще ви помоля да ме изслушате.
В началото на 90-те години доходите и в България и в страни като Литва, Латвия и Естония са на едно и също ниво. Еднаква бедност в началото. Така започнахме. След периода на комунизма, България Литва, Латвия и Естония бяха еднакво бедни. Сега балтийските страни са три пъти по-богати. Три пъти по-богати от България! И логичният въпрос е защо стана така. Една от важните причини е, че в балтийските страни данъчното облагане значително падна.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ, от място): Въведоха ли плосък данък?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Примерно, господин Близнашки, мога да Ви кажа, че миналата година растежът в Естония е два пъти по-висок от растежа на икономиката в България. Там икономиката расте с 12%, а тук расте с 6%. Два пъти по-висок растеж на икономиката. Което, за да го приведа на езика на вашите социални послания, един такъв растеж означава, че може два пъти повече неща като мерки в социалната сфера да бъдат предприети. Но въпросът е следният – като я няма баницата, как може да се прави социална политика. Ами, не можете да правите. Там е целият въпрос. Трябва първо да бъде създадена икономиката, да имаме една конкурентна и работеща икономика, за да може да се и преразпределя.
Между другото, друго важно нещо, което всеки един трябва да има предвид, е, че Ирландия, когато в началото на 90-те години взима мерки към сериозно намаляване на преразпределението през икономиката и намаляване на данъците, има осем поредни години с растеж на икономиката над 10%. Реален растеж. Което е уникален пример за европейската практика.
Така че, обобщавайки, искам да ви кажа следните неща. Ние трябва да търсим мерки за бързо развитие на икономиката. Ако не направим това, хората няма да живеят по-добре в България. Ще подкрепим тази мярка. Въпросът е защо да не направим още една крачка, защо да не оставим необлагаем минимум не за друго, а защото данъчното намаление така е по-голямо. И е за всички. Но в никакъв случай, надявам се никой от този парламент да не си мисли, че ставка над 10% е приемлива. Ставката трябва да бъде 10% със запазване на необлагаемия минимум. Благодаря ви за вниманието. Виждам, че господин председателят вече е нетърпелив да приключа изказването си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Напротив, водех си даже и записки за това, което говорихте.
Давам думата за реплика на народния представител Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Моите забележки към въвеждането на данъци от този тип са, че това са само чисто монетарни мерки, с които не може да се достигне развитие и добър резултат. Те трябва да бъдат комбинирани в някаква степен, господин Димитров вече го каза, те трябва да бъдат комбинирани с една много сериозна програма за въздигане, която да включва държавни поръчки, която да включва една друга, вчера го казах – кейнсиански тип икономическа революция. Това нещо е било приложено в Германия от Ерхард. Това е било прилагано след войната в други държави.
Разбира се политиката е динамика – днес може един данък да е актуален, утре да го отмениш или промениш в някаква посока. Но това, от което се нуждаем отсега, е не само монетарни мерки, защото те сами по себе си няма да направят чудо, няма такива чудотворни данъци, които само като данък да въздействат и икономиката да стане чудесна, всички да са доволни. Нужна е комплексна програма. Ето тук вече куцат нещата. Тук липсва визията, тук липсва програмата за след 10-15-20 години, както са правили големи европейски политици като Ерхард, които да сложат един път за развитие и ние да знаем какви приоритети ще има България и ще влага в следващите 15 години целенасочено точно в такива мащаби. Това е, което липсва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, заповядайте за втора реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председател.
В изказването си преди почивката говорих за гаврата, която правят десни политици с БСП и с така наречените ляво мислещи. И тази гавра, господин Димитров, Вие продължихте по един перфиден, по един прекрасен начин с всичко това, което казахте. Вие сте един от авторите на идеята и хората, които прокараха плоския данък, които им пуснахте по динена кора, сурнахте им ги тези нови положения така, както бяха формулирани, и те сега ще се чудят как да се оправдаят пред своя ляв електорат. И в същото време Вие продължавате гаврата с това, че претендирате за диференциран плосък данък, което е нещо като дървено желязо. То е невъзможно. Да, смеете се, господин министър, така е. Защото вие отново въвеждате с това, което искате, диференциране. Отново подоходно облагане. Такова подоходно облагане, което е с етажи. Но вие го делите на два етажа – до 220 лв. и оттам нагоре. Така че вие втория път пък сте социални. И сте всъщност борци за намаляване на данъците в този смисъл.
Аз разговарях с много от представителите на БСП. Никой, от тези, с които разговарях, не е за плоския данък. Всеки казва, че е противник на плоския данък. Имате още време, колеги от БСП, за да не ставате за резил и да не продължавате да бъдете жертва точно на тази гавра. Съберете се и решете нещата в противния смисъл, против плоския данък.
Колкото до това в кои държави, господин Димитров, се въвежда плоския данък, това са тези държави, където матрицата работи. Те са пробитите държави, както ви казах одеве, където могат да бъдат налагани от господарите от друго място тези положения, които вие защитавате. Такова нещо не може да стане в сериозните държави, където матрицата не работи, които са суверенни държави, които са национални държави, в една Франция и Германия, които не са под контрол. Това става в държавите, които не са суверенни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за трета реплика, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Мартин Димитров, моля, чуйте ме. Държа да ме чуете, защото Вие, оказва се, имате огромно влияние над българската левица. (Смях.) Опитайте се да ги принудите да направят ДДС 16%, защото това наистина ще бъде много спасително за България. Моля, използвайте Вашия огромен авторитет над тях. Подхлъзнете ги по динената кора. Те ще го направят. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, чухте призива, имате думата за дуплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, за съжаление моето влияние над левицата се изчерпва до председателя на Народното събрание господин Корнезов, който слуша внимателно моите изказвания, и е ограничено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обаче не ми слагайте динена кора. (Смях.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Но се надявам, че това влияние постепенно ще нараства с добра аргументация. Все повече разумни хора ще подкрепят нашите идеи.
Оттук нататък сериозно. По отношение на необлагаемия минимум. Това, господин Шопов, в никакъв случай не е лява политика. Това е начинът, пак ви казвам, може би за четвърти път, да бъде намален данъкът едновременно за всички. Това е нашата идея – намаление на данъка за всички групи в обществото едновременно. Необлагаем минимум от 220 лв. и 10-процентна ставка. Повече няма да го казвам, ако не искате да ме чуете в тази насока. Няма какво повече да направя.
Има нещо, за което не стана въпрос и то е важно. Идеята, че има някакви външни големи фактори, които искат да наложат тази реформа в България, е много погрешна. Миналата година, когато Международният валутен фонд имаше средства с Бюджетната комисия, те бяха против 10-процентния корпоративен данък. Външните фактори нямат интерес България да става конкурентна страна. И не че виждам някаква конспирация. Просто това е елементарна човешка черта. Никой не иска да си по-конкурентен от него. Европейската комисия също оказва неформален натиск, за да не става корпоративният данък 10%. Сега външните фактори няма да бъдат доволни и за намалението на личния данък. Уверявам ви. Никой не иска да бъдеш конкурентен. Така е и в живота – ако имаш фирма, никой не иска другия да има по-добра фирма от тебе. Съвсем нормално е. Това не е някаква конспиративна теория. Просто никой няма интерес България да става конкурентна икономика, каквато стана, примерно, Ирландия. Така че идеята, че тези идеи идват някъде отвън и някой отвън ни ги налага, са несериозни. Даже, движейки националистичната кауза, вие по-скоро трябва да кажете, че въпреки тези влияния отвън, които пречат (смях и оживление) вие трябва да ги подкрепите. Това е национализмът в случая – да защитите българския интерес. (Ръкопляскания.) Това е, което трябва да направите, ако се държите като националисти. (Оживление и реплики.)
Уважаеми колеги, ние сме в този парламент и трябва да мислим за хората в България. Ако не осигурим бързо икономическо развитие, доходите няма да растат. Всички мерки, които водят до по-бърз растеж на икономиката, ще бъдат подкрепени от мен и от колегите от СДС – ние затова сме в този парламент. Държим се принципно, подкрепяме всичко разумно, за всички грешни политики на управляващата коалиция, които за съжаление са доста, си казваме.
Вярно е, че намалението на данъците, без мерки като по-голяма ефективност на разходите, ефективна бюрокрация, без добро усвояване на европейските фондове, не е достатъчно. Принципната позиция е да отстояваш идеите си. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако продължим да дебатираме със същия патос, имам чувството, че след може би час или два и най-лявата, и най-дясната, и всички опозиции в парламента ще подкрепят плоския данък в различните му аспекти. Всъщност дебатът, който водим днес, по своята абсурдност е близък до дебата, който водихме вчера. Уж така наречените десни партии се загрижиха за доходите, за пенсиите, за заплатите и за всичко останало, което би трябвало да бъде основната грижа на левите партии. (Реплики от ОДС и “Атака”.) Днес отново господин Димитров се грижи за необлагаемия минимум и за доходите на най-нискодоходните групи в България.
Всъщност сериозният дебат, ако трябва да бъдем сериозни, е дебатът, който би трябвало да се проведе в левицата. Ако има някакъв проблем и някакъв въпрос, който трябва да бъде уточняван, е този: може ли едно ляво правителство, може ли една доминирана от левицата коалиция да въвежда данък, който по презумпция е десен данък? Всъщност що е то десен данък сигурно също е въпрос, който би трябвало да дискутираме в някаква степен и в някакъв момент. Презумпцията, от която обикновено се излиза, когато се защитава тази теза, е, че би трябвало по-високодоходните групи да имат по-голям принос в системата на данъчното облагане, така че да има по-голям доход, който държавата да разпределя с оглед осигуряване на обществените функции, включително да гарантира някои от тези обществени функции за по-нискодоходните групи, като здравеопазване, образование и така нататък.
Тук има един въпрос, който трябва да си зададем и на който трябва да се опитаме да дадем отговор. Кой плаща корпоративен данък? Този, който има голяма печалба, тоест по презумпция богатият. Добре, в България вече доста години имаме корпоративен данък и следим неговото развитие в хода на промените. Допреди две-три години, когато неговата стойност беше 25-30%, колко данък печалба събирахме? Сигурно няма да си спомните, но събирахме между 900 милиона и 1 милиард. Кой плащаше този данък? Плащаха го големите държавни фирми, защото нямаше как да избягат от него. Всички останали бизнесмени не плащаха корпоративен данък, просто защото не излизаха на печалба. Сега кой плаща корпоративния данък? Кой плаща тези почти два милиарда, които ще съберем тази година? Плащат ги всички фирми. Защо ги плащат? Много простичко – плащат ги, защото излизат на светло, защото искат да работят в нормална среда, а не защото ставката е висока. Те излизат на светло, защото разходите им за криене на данъка и за бягане от него бяха станали сравними със самия данък. При влизането на България в Европейския съюз много по-лесно е да станеш нормален, работещ бизнесмен, без да купуваш фактури от “Илиянци” и да търсиш адвокати, на които да плащаш щури пари, за да ти крият данъците.
Същото е положението с данъка за облагане доходите на физическите лица. Можем да продължим да си мислим, че големите данъци ще ни дадат повече пари за преразпределение, само че ще ги дадат, ако тези хора декларират доходите си, а те не го правят. Едва сега започват да излизат на светло. Така че никак не бива да пренебрегваме този въпрос. Данъчните постъпления ще се увеличат с въвеждането на 10-процентната ставка.
Има и друг въпрос, който може би отново в левицата трябва да си зададем. Все пак плащането на ниските данъци лява политика ли е или е дясна политика? Дясно ли е да плащаш ниски данъци? Според мен въпросът няма еднозначен отговор. Да отнемаш доход от беден човек едва ли е много социално.
Сега за какво се води дебатът? Необлагаем минимум. Що е то необлагаем минимум? Необлагаем минимум е нещо, което слагаме като граница. Тук господин Димов каза, че това е видите ли границата, която определя жизнения минимум в страната. Добре, вдигнахме минималната работна заплата – 220 лв. Ако този минимум е бил 200 лв., значи ние вече сме го гарантирали. От тази страна този въпрос е решен за най-нискодоходните групи – такъв проблем няма. Има проблем за по-високодоходните групи, които ще трябва да плащат 10% данък и върху тези свои доходи, които са в групата от 0 до 200 лв. Наистина ли има някакъв социален смисъл в този въпрос? Има една-единствена група на доходите, която е между 220 и 430 лв., която до известна степен е засегната. Ние вече казахме как правителството и управляващото мнозинство ще решат този въпрос. Много просто – с еднократно повишение на заплатите от началото на годината. Така че тези групи хора няма да бъдат засегнати по никакъв начин.
Остава вторият въпрос: какво правим с тези, които са в частния сектор? Да, там има въпрос. Какво прави правителството и какво прави управляващото мнозинство по този въпрос? Увеличаваме минималната работна заплата – 220 лв., така че за най-нископодоходната група няма никакъв проблем. Увеличаваме осигурителните прагове с 26%. Средните осигурителни прагове, средната осигурителна стойност за тази година – 2007, е около 380 лв. Средният осигурителен доход за следващата – 2008 г., е 430 лв. Тоест той е точно на границата, за която говорим. Тоест той е стигнал дотам, докъдето казахме, че ще има негативен ефект. В много голяма степен можем да смятаме, че и този въпрос, разбира се, в среден план, също е решен. Говоря за среден, защото онзи виц за болницата и средната температура е верен – ще има хора, които са под този праг.
Не бива да забравяме един елементарен факт, който и вчера споменах. С 20% са увеличени заплатите в България досега – до края на третото тримесечие. Реалното увеличение е между 8 и 9%. То не е случайно. Частният бизнес и пазарът на труда в България вече функционират. Никой частен бизнесмен няма да загуби квалифицирания си работник заради 10 или 15 лева. По този въпрос не бива да се плашим и да приказваме прекалено много.
Има въпрос, свързан със семейното подоходно облагане. Преди да идеологизираме този въпрос, е добре да знаем реалните данни и реалните числа. За 2006 г. от семейното подоходно облагане в България са се възползвали 366 семейства. До месец септември тази година подадените декларации са 313 000. Ползваните облекчения за деца през 2006 г. са за 38 млн. лв. Средното облекчение, което е ползвано за едно дете през 2007 г., е 7,70 лв. на месец. Седем и седемдесет!
Вижте, уважаеми дами и господа, аз съм поставил този въпрос и в Комисията по бюджет и финанси, поставям го и сега – пред вас. Има ли смисъл да продължаваме да въртим цялата данъчна администрация, да въртим огромен документооборот, само за да обезпечим за следващата година 3,50 лв. на месец данъчни облекчения по линията на семейното подоходно облагане за дете? Какъв е смисълът от това? Да, разбира се, има въпрос и този въпрос може да бъде решен и трябва да бъде решен, но по друг начин. Тридесет и осем милиона са облекченията, които са ползвани по семейното подоходно облагане за 2006 г. За тази ще бъдат сигурно сравними с това.
Не е ли по-лесно, при положение че ние даваме над 60 милиона увеличение, сумарно около 120 като детски надбавки, просто да направим така, че семейното подоходно облагане да бъде компенсирано чрез детските добавки за по-широк кръг от хора, а не за тези 900 деца, които са в най-нискодоходната група? (Реплика от народния представител Иван Колчаков.) Така че хората, които са в активна възраст, които са работещи, също да могат да получат тези облекчения или тези стимули за раждането на деца. Много по-разумно, много по-просто и много по-ефективно според мен е решение, което може да бъде намерено и е съвсем в рамките на близките няколко седмици.
В крайна сметка за всички, които са в тази зала и надявам се за по-голямата част от тях, е ясно, че ние въвеждаме така наречения плосък или пропорционален данък с една-единствена цел и тази цел е запазването на конкурентоспособността на българската икономика и не само запазването, но развитието на конкурентоспособността на българската икономика. Развитието и увеличаването на привлекателността на България като място за инвестиции – ето това е целта, поради която въвеждаме този данък, защото именно развитието на икономиката е този фактор, който ни позволява и да увеличаваме доходите, и да увеличаваме разходите за здравеопазване, и да увеличаваме разходите за образование.
Аз съм убеден, че положителният ефект от въвеждането на пропорционалния данък на облагане на доходите на физическите лица ще бъде забележим през следващата година. Той ще бъде значителен и тогава ще има много бащи на успеха, но в крайна сметка нека да бъдем наясно – майката на този успех са тези хора, които поемат отговорността от неговото въвеждане. (Шум и реплики в залата.) Това е правителството и управляващото мнозинство, господин Димитров. Иначе можем да си приказваме и да си пишем със задна дата много заслуги. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики няма.
Има думата народният представител Антонела Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Господин Овчаров, Вие казахте за някаква си група от хора, които получават доходи между 220 и 430 лв., а знаете ли, че по данни на Агенцията по приходите това са 1,6 милиона души, които обявяват доходи до 380 лв. Давам си сметка, че тук са и скритите доходи. Давам си сметка, но все пак това са 1 млн. 600 хил. души!
Объркахте се също с това, че справедливостта не е атрибут на лявата политика. Напротив, това е първа дясна ценност. Вашите ценности бяха равенство, братство, някакви такива като равенството беше особено – някои по-равни от другите.
Взех думата, за да кажа, че ние от Демократи за силна България няма да подкрепим този закон. Моите колеги аргументираха този наш отрицателен вот. Аз ще добавя още един аргумент към това.
Искам да обърна внимание на много важен проблем, който много рядко всъщност се поставя в тази парламентарна зала, за съжаление. Става дума за хората с увреждания.
Отношението към хората с увреждания показва манталитета както на нацията, така и качеството на управление.
Хората с увреждания още през 2007 г. бяха тежко ударени с въвеждането на ДДС върху помощните средства. Претенцията на държавата, че го поема, е абсолютно лъжлива, тъй като това, което поема държавата е единствено върху реимбурсираната цена и ако дадем пример с една инвалидна количка, която струва 2-3 хил. евро, за да бъде наистина помощно средство, а не уред за мъчение, държавата поема и плаща ДДС върху 440 лв. Ето за какво става дума.
И сега с този закон, който гледаме днес, за пореден път ощетявате хората с увреждания, защото до този момент те получаваха данъчно облекчение, като от доходите им се изваждаше два пъти необлагаемия минимум и влизаха в скалата, като първите 200 лв. също бяха необлагаеми. Всъщност реално необлагаеми за тях бяха 600 лв. Сега се предлага друго с лъжливите думи, че се запазва данъчното облекчение – не се запазва, намалява се, защото това, което се предлага са 485 лв. месечно. Това означава, че хората с увреждания ще трябва да плащат и да правят разходи, които не са правили до момента. За да се запази наистина данъчното облекчение тази сума трябва да бъде 600 лв. Това именно ще предложим ние между първо и второ четене, тъй като най-вероятно просто вие ще приемете този закон.
Трябва да знаете, че с тези поправки удряте точно тези хора с увреждания, които полагат неимоверни усилия, за да се интегрират, неимоверни усилия, за да работят. Знаете ли какво означава да се придвижи в България един човек, който има увреждания, за да отиде и да работи, а след това да се прибере до дома си.
Миналата година отнехте и мизерните 8,40 лв. за транспортна добавка, а много от тях се нуждаят от по-скъп транспорт, за да стигнат до работното място, така че ощетявате точно тези хора, които имат огромна нужда от някакви преференции.
За каква интеграция говорим? За каква интеграция става дума тук? Да оставим огромния проблем за датите, които дават ТЕЛК-ове и НЕЛК-ове за освидетелстване за 2 години напред. В тези години, когато хората чакат да получат своите документи за степен на увреждане, те не получават дори и това като облекчение, което в крайна сметка им се полага.
Уважаеми колеги, господин министър, премахнете всякакви облекчения за инвалидите, поне ще ги унищожавате честно, не лицемерно, както сега. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ËÞÁÅÍ ÊÎÐÍÅÇÎÂ: Èìà ëè ðåïëèêè? Íÿìà.
Уважаеми народни представители, нека да съобщя времето, с което разполагат съответните парламентарни групи по силата на правилника с удължението, което се полага: Коалиция за България – 13 минути, НДСВ – 26 минути, ДПС – 26 минути, ОДС – 4,5 минути, Демократи за силна България изчерпаха с изказването на госпожа Понева времето си. (Шум и реплики от ПГ на ДСБ.)
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Тогава това не е с увеличението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това ми е написано от компютъра, проверете – имахте четири минути и половина, госпожа Понева говори четири минути и двадесет и девет секунди. (Шум и реплики в залата.) Ако смятате, че разликата е в една или две секунди, може.
Демократи за силна България имат 16 минути, а с увеличението – 21. Бяхте говорили 16 минути и половина!
Български народен съюз има 20 минути, Парламентарната група на “Атака” е изчерпала своето време, даже с 30 секунди са го надхвърлили. За независимите – знаете, имат само една реплика.
Аз не искам да ощетявам никого и никога не съм го правил. Елате, проверете.
Думата има господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, господин председател! Аз ще гласувам против въвеждането на този данък и ще се опитам да ви обясня защо.
Преди малко министър Пламен Орешарски се опита да обясни нещата. Аз наистина му съчувствам, че той се опита да ни изнесе една лекция, в която се опитваше да докаже недоказуемото, че този данък има някаква социална насоченост. Той заяви, че най-богатите плащат данък печалба и данък дивиденти. Затова нека да намалим плоския данък, тоест да го въведем, защото той се намалява за най-богатите, но пък се увеличава за най-бедните.
Господин Орешарски, истината е, че преди два дни българският парламент, както Министерството на финансите, даде официално становище на нашия законопроект със Стела Банкова за увеличаване двойно на данък печалба. Министерството на финансите заяви, че това не отговаря на политиката на министерството и на правителството при условие, че дори един господин Христо Кирчев тук излезе и ви каза, че в Съединените американски щати корпоративният данък след всички облагания е над 30%. Това каза господин Кирчев. Вземете го от стенограмата.
На всичкото отгоре, Министерството на финансите предложи да намалим данък печалба на хазартния бизнес, забележете, колеги, не два, три пъти. Ако тук има нещо социално, нека някой да излезе и да ме поправи. Това е една жестока антисоциална политика, която обслужва освен интересите на едрия хазартен бизнес и интересите на няколко олигарси. Това е!
Господин Овчаров – съжалявам, че го няма, говори тук за дебат, който се провежда в левицата. Аз поздравявам част от колегите, които излязоха тук и от тази трибуна заявиха своята позиция. Искрено се надявам, че по-голямата част от левицата ще заяви своята позиция и при гласуването на този жесток антисоциален данък.
Наистина съм малко объркан от това правителството на левицата да предлага нещо толкова антисоциално, а да излиза СДС и да защитава необлагаемия минимум. Това наистина е някакъв парадокс, който може би само историята ще обясни.
Господин Овчаров каза, че преди корпоративният данък се събирал в размер на 1 милиард, сега щял да се събере в размер на 2 милиарда. Не, господин Овчаров, ако бяхте приели предложението ми за двойно увеличение на корпоративния данък, щяхте да съберете 4 милиарда, а не 2 милиарда. И тези 4 милиарда можеха да бъдат използвани за повишаване на заплатите, за повишаване на пенсиите, за закупуване на лекарства в болниците, за ред други социални нужди – не за мисиите в чужбина, за които вие прахосвате толкова пари в момента. Ето това е, колеги, нещото, върху което трябва да се замислим днес.
Господин Овчаров говори? дясно ли е да плащаш ниски данъци и почна да разсъждава, че не било еднозначно. Не, господин Овчаров, зависи кой ги плаща. Ако богатите плащат ниски данъци, това не е дясно, това е ултрадясно. Ако бедните трябва да плащат по-високи данъци, както ще направите с въвеждането на тази ставка на плоския данък, това също е ултрадясно. И мисля, че е време някои колеги от левицата да станат, както направиха досега, нека те да бъдат повече, да кажат и да гласуват така, както трябва, а не така, както повелява тази срамна коалиция, в която те са влезли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Понеже поставят въпроса от Демократи за силна България: господин Иван Костов е говорил 9 минути; господин Нено Димов е говорил 7 минути; след това господин Нено Димов е направил реплика, знаете колко време е репликата; госпожа Понева говори четири минути и половина. С други думи, до 21 минути, което ви се полага. Остават няколко секунди, но нали имам добро сърце, хайде 1 минута.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми господин министър, става въпрос само за няколко числа във връзка със семейното подоходно облагане. Седем и петдесет тази година, 3,50 другата година, казвате: нищо. Събрани при едно дете това са 11 лв., по 12 месеца са 132 лв., при две деца – 264 лв. Това са учебниците на децата за цялата година. Младите семейства правят вече и годишни бюджети. Те не са на нивото, на което съм бил аз като младо семейство. Вече съм възрастен човек.
Второ, облагате ги отгоре през акциза на горива, цигари, енергия с годишен разход, който ще надмине 1000 лв. на едно семейство, и Вие го знаете не по-зле от мен. Взимате им тези 250 лв., натоварвате ги с тези 1000 лв. и казвате: нямате проблем.Това, уважаеми колеги отляво, е справедливо. Това е въпрос на справедливост в политиката, а не на равенство, братство, свобода или нещо друго. Това е въпрос на справедливост. Много ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Аз исках да изложа някои аргументи по повод изказването на господин Христов, но господин Методиев ми даде един много добър повод, като спомена няколко числа. Добра илюстрация можем да направим от тези числа. Да сравним две алтернативи: да запазим стария размер на облагане плюс по 7 лв. на дете или да въведем нов режим на облагане, при който, поради консистентността на цялата рамка, ние сме прогнозирали по-големи приходи въпреки по-малкия размер, и да осигурим през разходната част, според нас по-адекватния инструмент на социалната политика, да увеличим детските надбавки с 10 лв. В сравнителен план на мен ми се струва, че втората политика е по-социална. Разрешете ми да използвам този израз, тъй като тук неколкократно бяхме упреквани в липсата на социална чувствителност.
За мен социалната политика е преди всичко през разходната част на бюджета, а не през приходната, защото това е доказано и теоретично, и практически от опита на по-развитите от нас страни в последните няколко десетилетия. Когато водите социална политика през приходната част, накрая подронвате самата приходна част и не може да я водите и през разходната. От тази гледна точка няма значение какви са данъците, стига да носят приходи, така че да покриват нарастващи социални програми за хората, които по една или друга причина не са конкурентни и не са в състояние, както подчерта и господин Костов, не всички са с голяма квалификация и избор на професии. Има и такива хора, които нямат този избор, и така или иначе те разчитат на определени социални програми.
За мен като финансов министър и за правителството е важно да настроим така данъчния инструментариум, че да максимализираме прихода, а не да максимализираме ставките, да стоим спокойно, да няма политически дебат по този въпрос, но да идват по-малко приходи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, мисля, че днес в дискусията за пропорционалния данък трябваше да привлечете като солидарно отговорен с Вас и министъра на икономиката, по напълно разбираеми причини.
Уважаеми народни представители, господин Костов в първата част на дебата каза, че е твърде объркан, но причините за това объркване не са в самата пленарна зала. Те са много по-дълбоки.
През тази година, през м. юни БСП реши съществено да се намали данъчната тежест върху ниските и средните доходи от труд, вариантите за такова облагане да бъдат предложени за широк обществен дебат и едва тогава да се отразят в законодателството и бюджета за 2008 г. и 2009 г. Такава дискусия започна чрез медиите, но постфактум, след като през лятото Съветът на тройната коалиция, а по-късно и правителството оповестиха преминаването от прогресивно към пропорционално облагане на личните доходи с 10%. Имаше няколко дни на положителна пропаганда, след това изникнаха реалните проблеми, които създава въвеждането на това облагане и се заговори, че всички неблагоприятни ефекти от него ще бъдат компенсирани в бюджета.
Не трябва да пропускаме също така, че днес дискусията се води предимно между нас самите, именно защото тази дискусия виждате през какви перипетии по-скоро не премина. И НДСВ, които поначало са били най-големите привърженици на тази идея, днес не я аргументират. По разбираеми причини тя няма да бъде аргументирана и от Движението за права и свободи.
Какъв е ефектът от пропорционалното облагане? Могат да се посочат плюсове от това облагане, но дори и плюсовете според мен са преувеличени или привидни. Като положителна страна се сочи увеличаването на събираемостта. В случая – искам да обърна внимание – става дума по-скоро за нарастване на облагаемата маса на доходите, откъдето могат да се съберат такива допълнителни доходи и получените оттам приходи, отколкото за по-висока събираемост. В страните, в които се прилага това облагане, няма трайни доказателства, че то води непрекъснато към увеличаване на събираемостта.
При всички случаи използването на пропорционален данък като аргумент за по-висока събираемост е признание за слабостта на данъчната администрация, която трябва да се компенсира с икономически средства – това, което ние говорим за осветяване на икономиката. Но как да убедим тези, които не са плащали данъци или полагаемите се данъци, да плащат ниската ставка, която сега се въвежда, ако няма доказателства, че притежателите на най-големите богатства, изразени в недвижими имоти, в скъпи коли и други, са били санкционирани? Защото много от тях и до ден-днешен не могат да докажат, че тяхното имущество съответства на данъците, които те са обявили за продължителен период от време. И докато няма такива факти, а някои от потенциалните най-големи длъжници се обявяват за големи данъкоплатци, този данък няма да ги стимулира значително.
Като друго предимство на плоския данък се сочи повишаването на конкурентоспособността. Последната обаче повече се влияе от нивото на корпоративното, а не на личното облагане, както вече неколкократно беше заявено. Освен това по-ниските данъци допринасят за привлекателността на една страна и нейната икономика само при сравнително близки други показатели, а именно състояние на инфраструктурата, нивото на квалификацията на работещите, качеството на административното обслужване и разпространението на корупцията. Сами можете да съдите дали по тези показатели България е сред най-конкурентоспособните страни. Едва след тях можем да говорим, че този данък може да окаже някакво влияние за повишаване на българската конкурентоспособност. С 10-процентния плосък данък България се съизмерва с такива страни като Киргизстан и Монголия. Тя може да очаква и други последователи през следващите години.
Плоският данък привидно облекчава всички, но това не е така, защото се облагат и най-ниските доходи. Тоест пада необлагаемият минимум. Затова в редица страни се прилага комбинация между пропорционален данък и нулева ставка. Необлагаемият минимум е най-важната лява корекция на поначало десния пропорционален данък. Намаляват се нормативно признатите разходи. Това ще засегне, поне отчасти, заетите в селското и горското стопанство, хората от свободните и творческите професии, науката и занаятите. Влошава се, както стана дума, облагането на инвалидите. Премахват се елементите на семейното подоходно облагане и даренията за социални нужди. Вероятно по този показател могат да се внесат корекции между двете четения. Но като цяло, ако наистина не искаме да бъдем в плен повече на доктрините, а на практическите резултати, може би имаше основание да се обсъжда преминаването към пропорционално облагане при две задължителни условия. Едното е необлагаем минимум и може би по-висока ставка от 12 или 15% на пропорционалния данък. И другото е компенсирането на всички други възможности, поне в семействата, които те са имали или трябва да получат.
Ето в това е същността на дискусията. Но това вече едва ли може да стане, тъй като от другата страна ще се каже, че са необходими неколкостотин милиона лева, за да компенсират този вариант на пропорционалното облагане.
Предлаганите компенсиращи механизми могат да обхванат, както стана ясно, само заетите в публичния сектор. Самото поставяне на въпроса за компенсиране на последиците от въвеждането на плоския данък доказва, че той поначало не е в полза на хората с по-ниски доходи. Ощетени повече или по-малко са онези, които получават до и около средната за страната заплата – това са работещите бедни, долната част на средните слоеве и дребният бизнес. Със сигурност облагодетелствани са хората с по-високи и най-високи доходи, които са обхванати от този данък.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): И народните представители!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може би за тях няма да се получи заради страничните ефекти, с които е придружен този данък и за които ще стане дума след малко.
Увеличаване на доходите на най-заможните по странната, но вкоренила се вече у нас логика, че нарастването на високите доходи води след себе си автоматично нарастване и на ниските. Най-неблагоприятният ефект от плоския данък е задълбочаване на социалното неравенство и разколебаването на чувството на солидарност в обществото.
И накрая, какви са страничните ефекти от въвеждането на този данък? Въвеждането на плоския данък частично се компенсира с повишаване на максималния осигурителен доход и това е оправдано, защото за част от доходните групи при значителното повишаване на максималния осигурителен доход ще се изземе ефектът от 10-процентния данък. Така че това, което казва господин Костов, трябва да се сметне и мисля, че по-скоро няма да има ефект, ако говорим в рамките на самото Народно събрание.
Отново се предлага облекчаване на хазарта, което вероятно ще събере мнозинство в парламента да отпадне, както беше обсъждано.
Значително се повишава косвеното облагане главно заради акциза върху горивата. Тоест тази диспропорция между косвеното и прякото облагане също трябва да води към необходимите изводи.
Срещу увеличаване на външнотърговския дефицит се предлага висок излишък от 3%. Тази мярка ограничава хората с невисоки доходи. В същото време в резултат на плоското облагане заможните ще увеличат луксозното потребление и ще допринасят за увеличаване на дефицита.
Заедно с пропорционалното облагане все по-силен ще става натискът за въвеждане – и обърнете внимание на това, то за съжаление ще се случи, тъй като неговите привърженици вече нарастват и в средите на опозицията, и в управляващото мнозинство – ще се увеличава натискът за въвеждане на задължително осигуряване в частни здравноосигурителни фондове за доплащане на медицинските услуги, за повишаване на таксите за образование и прочие. Така скоро и ползите от това облагане за част от средните слоеве ще бъдат иззети под други форми – оставяне на по-голям разполагаем доход и плащане на по-скъпи услуги с допълнителните инструменти, които ще ни бъдат предложени сигурно в скоро време.
Господин министърът беше прав, че пропорционалното облагане заема голяма част от финансовата история на света, но все пак не трябва да забравяме, че през ХХ век се преминава, както и той призна, към прогресивното облагане. Защото пропорционалното облагане се ражда в общества, които са силно разслоени социално. Но когато тези общества се усъвършенстват и търсят социални баланси, те ги постигат до голяма степен чрез прогресивното облагане. И неслучайно то по-нататък се случва и със социалната държава, каквато ние също претендираме, че формираме в България. Левите партии са прогресивни по две главни причини. Едната е, че се стремят към развитие, към промяна на обществото, в което живеят. Другата е, че те отстояват прогресивното облагане на доходите. Българският случай вероятно е прецедент, защото управление, доминирано от социалистическа партия, въвежда този пропорционален данък, макар и с някои корективи.
Аз мисля, че в залата има доста голям брой привърженици на плоското облагане, но аз не претендирам да бъда от тези, които след това като негови бащи ще изтъкнат заслугите му и няма да подкрепя този законопроект. Благодаря. (Ръкопляскания в ОДС и “Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Господин Колчаков, заповядайте за изказване.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Искам да акцентирам върху един, според мен, изключително важен аспект на въвеждане на този данък и няма да го разглеждам от фискална гледна точка, защото не съм специалист, макар и дълги години да се занимавам с бизнес и да съм основал фирми, и да съм ръководил, и да съм плащал заплати на стотици хора, и съм плащал данък печалба на частна болница. Ще акцентирам върху нещо, което е изключително важно за мен.
Българите се отличаваме от западния свят по едно категорично нещо, което винаги нашите партньори са ни казвали и то е следното: “Ние смятаме исторически и днес, че можем да прогресираме, като нарушаваме правилата.”. Това сме го правили в условията на Османската империя, това са ни учили пролетарските писатели по отношение на “Андрешко”. Това беше по времето на комунизма, където състезанието беше кой да вземе повече от общото, това беше и тези 18 години, когато трябваше да разделим баницата, направена по време на тоталитарната държава.
Днес обаче сме на един огромен кръстопът, в който трябва да направим една голяма крачка, за която поздравявам управляващите, и, разбира се, тези в БСП, които направиха крачка към центъра, към социалдемокрацията и да кажа, че на руски е много правилно казано, там десният път се нарича “правий пут”, а левият си е ляв. Вие направихте крачка в правия път и, разбира се, дойдохте на волята на мнозинството на управляващите, която е при либералите. Искам да кажа защо е толкова важно. При всичките ми контакти със западни приятели и партньори те казват: “Вие, българите, трябва да си смените манталитета.”. Това означава – да правите ред по силата на закона с правила и демокрация, и да го спазвате. Все още в България има хора, които смятат, че, нарушавайки правилата и реда, може да благоденстват. Затова този данък е толкова важен, защото променя манталитета.
Вижте какво става днес. Днес става така, и това беше казано като икономическа логика – хората, които искат да вървят напред и да прогресират, започват да плащат данъци. Искам да станем като западноевропейците и американците, които казват така: “Моето достойнство се измерва с това колко данъци плащам на държавата.”. Тук всички фискални специалисти ще ме подкрепят, защото това е цивилизацията. На мен ми е омръзнало в България, всякаква посредственост, която нарушава закона, да просперира, а ние, които сме сравнително почтени, да полагаме усилия и да не можем да просперираме.
Затова искам да насърча тези вляво, които направиха крачка към социалдемокрацията, да им кажа, че това е крачка - както направихте отказа от ТКЗС-тата, приехте частната собственост, приехте Европейския съюз, приехте НАТО, приехте да станете социалдемократи. Затова и аз, социалдемократът, стъпих вдясно, за да ви оставя мястото и ви приветствам с “добре дошли” в европейската социалдемокрация. А на такива мои приятели, като лявото крило, им казвам: “Потърпете малко, за да видите следващата година фантастичните ползи от тази стъпка и нека да не кажа нещо кощунствено, но може да дойде време, тъй като политическото махало вече тръгва надясно, когато ние отново ще въведем режима, който работи днес – на прогресивното облагане, когато България стане държава с богати граждани, с голям брутен вътрешен продукт на глава от населението, когато можем да направим това, което днес не можем.” Нека тук никой да не осиновява този инструмент като ляв или десен. Това е инструментът на новите демокрации, които просперират. България има нужда да започне да догонва Запада, като използва модерните инструменти на модерната фискална политика, която ще ни направи по-богати, ще докара западните инвеститори. Аз съм напълно убеден в това и, дай, Боже, да има повече такива стъпки, при които да приветствам управляващите, особено социалистите в тяхната европейска еволюция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това ОДС изчерпа времето. Има ли реплики?
Господин Близнашки, заповядайте.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Господин Колчаков, добре правите, че приветствате поддръжниците на плоския данък в средите на левицата, но трябва да го правите не от името на социалдемокрацията, защото нито една европейска социалдемократическа партия не поддържа тази идея. Точно обратното – водят принципна борба срещу опитите да бъде въведен плосък данък в развитите западни европейски държави.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): В Западна Европа – да, но в Източна …
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма. За Коалиция за България остана една минута.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Господин Корнезов, искам дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, господин Колчаков. Мисля, че се отказахте, защото дупликата я направихте от място.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Аз разбирам логиката, която се изтъква непрекъснато от гледна точка на Западна Европа. Друга е картината в Източна Европа. Ние, за съжаление, сме в бедната Източна Европа, която догонва. В Източна Европа има висока степен на съгласие между християндемократи и социалдемократи. За този инструмент няма големи политически битки. Искам да ви кажа – и в моето семейство е било така: дядовците бедни, нашите родители стъпиха в средното съсловие, ние трябва да осигурим на моите, на вашите деца, на нашите внуци, благоденствие. Имаме обща задача, имаме общ ангажимент и тая стъпка, която правим, е точно в тази посока. Затова отново ви приветствам. Нека да има и опониращи на тази стъпка, разбира се, с интерес ще наблюдавам ферментацията в БСП, защото вие се разделяте с миналото си много мъчно и много пъти съм ви казвал, че действате по принципа на английската армада – най-бавният кораб определя скоростта на цялата армада на България. Все пак с голяма доза на задоволство наблюдавам, че вие, в БСП, оставате вече малцинство. Това ме обнадеждава.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Кои сте вие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Коалиция за България има една минута, Национално движение Симеон втори има 26 минути, ДПС – 26 минути, Български народен съюз – 20 минути.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези законопроекти? Няма.
Обявявам дискусиите за приключени. Гласуването по тази точка от дневния ред ще бъде утре от 9,00 ч.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ, от място): Господин Корнезов, може ли за процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, заповядайте госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата за процедура по чл. 70, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, който беше приет тази сутрин на първо четене, който касае само един преходен период, който става все по-безсмислен, ако се бавим във времето. Става въпрос да може да заработи Центърът за протези за хората с увреждания и предлагам редуциране на 7-дневния период за предложения между първо и второ четене на 3 дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Христова, разбирам процедурното Ви предложение, но то подлежи на гласуване.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ, от място): Да.
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Кой ще гласува?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, да, но кворумът е доста висок.
Нямаме друг изход, освен да гласуваме това процедурно предложение утре сутринта първо, преди законите. Надявам се то да бъде прието.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Овчаров, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за местните данъци и такси, внесен от
Министерския съвет на 9 ноември 2007 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 15 ноември 2007 г. беше разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
На заседанието присъстваха господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция “Данъчна политика” и госпожа Анна Асенова – младши експерт – юрисконсулт в дирекция “Данъчна политика” в Министерство на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Кънчев, който изтъкна, че направените предложения са в няколко основни насоки:
Първата група промени е свързана с направеното изменение в Конституцията на Република България, с което се предостави свобода на общините да определят сами размерите на местните данъци при условията, по реда и в границите, установени със закон, като с това се продължава процесът на финансова децентрализация и предоставянето на по-широки правомощия и отговорности на общините в сферата на местните финанси.
Предвижда се общинският съвет да определя с наредба размерите на местните данъци, като се предлагат граници – минималните и максималните размери за всеки местен данък. При определянето на границите са взети предвид съществуващите до края на 2007 г. размери на данъците, като се предлага те да станат минимален размер от началото на 2008 г. Максималният размер за отделните видове местни данъци се предлага да бъде от 2 (данъка върху недвижимите имоти, данъка при дарение, данъка при придобиване на имущества по възмезден начин и данъка върху наследствата) до 3 пъти (данъка върху превозните средства) по-висок от минималния. С така определения широк диапазон се дава свобода на общинските съвети да се съобразят с конкретните размери на местните данъци със социалните и икономическите условия на територията на съответната община. Същевременно с цел защита на данъчно задължените лица срещу чести промени в размерите на дължимите данъци и с оглед на правна сигурност е предвидено размерите на местните данъци да не могат да бъдат изменяни през годината. Също така, когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размерите на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.
По отношение на основното жилище се предлага общинският съвет да може да определи различен размер на данъка върху недвижимите имоти отново в граници – от 0,75 промила, съответно 0,4 промила за лица с увреждания с и над 50% намалена работоспособност, върху данъчната оценка на недвижимия имот до размера на данъка, определен от общинския съвет за останалите недвижими имоти. Предложението е съобразено с действащия в момента режим, съгласно който за тези имоти се заплаща данък с намаление 50 на сто, съответно 75 на сто за хора с увреждания.
Предлага се патентният данък от Закона за данъците върху доходите на физическите лица да премине в Закона за местните данъци и такси. Предложението е насочено към осигуряване на повече данъчни приходи за общините. Като цяло се запазва режимът на патентния данък, съществуващ до края на 2007 г., в това число се запазват и съществуващите патентни дейности и данъчните облекчения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Лицата, които се облагат с патентен данък, ще бъдат освободени от данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В случай, че през текущата година лицето престане да отговаря на условията за облагане с патентен данък, предвижда се то да премине на облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като дължимият, съответно внесеният, патентен данък за съответната година се приспада от годишното данъчно задължение на лицето по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Конкретните размери на патентния данък ще се определят от общинските съвети в границите, предвидени в приложението към Закона за местните данъци и такси – като минимален размер е взет досегашният най-нисък размер за страната (последната група), а за максимален размер – най-високият за страната (І зона на Столичната община). Предлага се за дейностите, за които се дължи патентен данък в твърд размер, размерите на патентния данък, в сила до края на 2007 г., да станат минимален размер, а максималният размер да бъде два пъти по-висок от минималния.
Групирането и зонирането по отношение на патентните дейности не се съдържат вече в закона, а такива могат да бъдат създадени от общинския съвет за целите на определяне на различен размер на данъка за различните населени места в рамките на общината, както и за различни зони в рамките на едно населено място.
Законопроектът също така предлага критерии за диференциране размера на данъка според местоизвършването на патентната дейност – при определяне размера на данъка общинският съвет следва да се съобразява с местоположението на населеното място/зоната, с вида на населеното място с оглед на това дали е с местно или национално значение, с броя на населението и големината на населеното място/зоната, със стопанското значение на населеното място/зоната, със сезонния или постоянния характер на дейността, с икономическото състояние на населеното място.
Предлага се патентният данък да се декларира и да се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.
Със законопроекта се предлага да бъде отменен чл. 5, съгласно който данъчната оценка съгласно приложенията към закона може да се измени, когато индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти се увеличи или намали с повече от 20% с натрупване за периода от последната им промяна. С предложението се отчита фактът, че разпоредбата е загубила значението си в сравнение с времето, когато е била създадена.
В частта на местните такси е предвидено общинският съвет да може да освобождава освен категории граждани, както е към настоящия момент, така и категории юридически лица от заплащане на местни данъци.
Във връзка с предложените промени се предлагат и няколко преходни периода. Предвидено е за 2008 г. размерите на местните данъци да бъдат определени до 29 февруари, което означава, че до тази дата общинският съвет трябва да приеме наредбата, с която да определи размера на местните данъци, и тя следва да е влязла в сила. Ако това не стане в посочения срок, през 2008 г. съответната община ще събира местните данъци по минималните нива, заложени в закона, а по отношение на патентния данък – в размерите, които са били в сила през 2007 г. Удължаването с два месеца на срока за определяне размера на местните данъци рефлектира върху съответното отлагане с два месеца по отношение на местните данъци, които се дължат на вноска през годината. Така се обединяват първата и втората вноска за данъка върху недвижимите имоти и патентния данък, а по отношение на данъка върху превозните средства – първата вноска ще се внася в удължен срок до 30 юни, като на предплатилите за цялата година в срока се прави отстъпка 5%.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 13 гласа “за”, 4 гласа “против” и без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2007 г.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Овчаров.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство има становище по този законопроект.
Заповядайте, госпожо Алексиева, за да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пред вас ще представя:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията местно самоуправление, регионална
политика и благоустройство относно Законопроект за
изменение и допълнение на Закона за местните данъци
и такси, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 14 ноември 2007 г., комисията обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
В заседанието на комисията взеха участие господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, представители на Министерството на финансите, на Националното сдружение на общините и на Българската стопанска камара.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.
Първата група промени е свързана с направеното изменение в Конституцията на Република България, с което се предостави свобода на общините да определят сами размерите на местните данъци при условията, по реда и в границите, установени със закон, като с това се продължава процесът на финансова децентрализация и предоставянето на по-широки правомощия и отговорности на общините в сферата на местните финанси. Предвижда се общинският съвет да определя с наредба размерите на местните данъци, като със законопроекта се предлагат граници – минималните и максималните размери за всеки местен данък. При определянето на границите са взети предвид съществуващите до края на 2007 г. размери на данъците, които остават минимален размер от началото на 2008 г. Максималният размер за отделните видове местни данъци се предлага да бъде от 2 (данъка върху недвижимите имоти, данъка при дарение, данъка при придобиване на имущества по възмезден начин и данъка върху наследството) до 3 пъти (данъка върху превозните средства) по-висок от минималния. Същевременно с цел защита на данъчно задължените лица срещу чести промени в размерите на дължимите данъци и с оглед на правна сигурност е предвидено размерите на местните данъци да не могат да бъдат изменяни през годината.
Друга промяна, която се предлага със законопроекта, е въвеждането на нов вид местен данък, като патентният данък от Закона за данъците върху доходите на физическите лица преминава в Закона за местните данъци и такси. Предложението е насочено към осигуряване на повече данъчни приходи за общините. Като цяло се запазва режимът на патентния данък, съществуващ до края на 2007 г., в т.ч. се запазват и съществуващите патентни дейности и данъчните облекчения от ЗДДФЛ.
Конкретните размери на патентния данък ще се определят от общинските съвети в границите, предвидени в приложението към Закона за местните данъци и такси, като за минимален размер е взет досегашният най-нисък размер за страната (последната група), а за максимален размер – най-високият за страната. Предлага се за дейностите, за които се дължи патентен данък в твърд размер, размерите на патентния данък, в сила до края на 2007 г., да станат минимален размер, а максималният размер да бъде два пъти по-висок от минималния.
В частта за местните такси е предвидено общинският съвет да може да освобождава освен категории граждани, както е към настоящия момент, така и категории юридически лица от заплащане на местни такси.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха предложените промени в закона, като същевременно бяха направени и някои конкретни предложения за прецизиране на отделни разпоредби между двете гласувания на законопроекта. Наред с това народните представители считат, че през следващата година следва да се разработи и приеме изцяло нов закон, тъй като действащият има редица недостатъци, които трудно могат да бъдат преодолени чрез изменения и допълнения.
В резултат на гласуването с 10 гласа „за”, 1 глас „против” и без „въздържали се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Уважаеми народни представители, остават 41 минути до 14,00 ч. Обръщам се към всички народни представители – при една стегната дискусия по този законопроект бихме могли да приключим до 14,00 ч. и утре да гласуваме. Както знаете, утре също ни предстоят тежки закони във връзка със здравеопазването, местните бюджети и други, които пък са свързани с бюджета. Ако можем, с общо съгласие, без да лишаваме парламентарните групи от времето, с което разполагат по правилника, около 14,00 ч. да приключим.
Днес приключваме с тази точка.
Господин Чачев, заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да подкрепя предложения от правителството проект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, защото с неговото приемане не се прави нужната решителна крачка към финансова децентрализация на общините, поемането от общинските съвети на предоставените им от последното изменение на Конституцията на Република България права за определяне размера на местните данъци и такси в България. Проектът, предложен от правителството, включва минимални промени в действащия закон, които са основно по определяне на долните и горните граници – това беше казано и в доклада на комисията. Не са предложени очакваните от общините промени за разширяване на системата от местни данъци с нови видове, както и по отношение на законови гаранции за повишаване на събираемостта. Не настъпват промени и в данък наследство, който по досегашните регламенти на практика е изключен от системата на местните данъци. С определянето на патентния данък като местен данък по същество не се разширява общинската приходна база.
Убедено считам за крайно наложително разработването на нов Закон за местните данъци и такси, който да създаде както условия за прилагането на Конституцията в пълния й вид, така и европейски тип система от местни данъци, да осигури разширяване на приходната база на общините и да изгради фискалната връзка между общините и българския бизнес.
Необходимо е да се създадат законови гаранции за повишаване събираемостта на местните приходи. За тази цел на общините трябва да се предоставят права на публични изпълнители и да се повиши мотивацията на общинските служители в тази връзка.
Считам също така за необходимо в законопроекта да се отрази изискването на Европейската харта за местно самоуправление държавата да компенсира общините в случаите на въведени с други специални закони облекчения върху местните данъци. С оглед създаването на условия за провеждане на местна финансова и социална политика е необходимо със закона да се предостави право на общинските съвети да въвеждат данъчни облекчения за определени в закона категории лица.
Накрая искам да обърна внимание и на факта, че предлаганите промени в Закона за местните данъци и такси налагат и е наложително да се направят съответните изменения и допълнения в законите за местното самоуправление и местната администрация, в Закона за общинските бюджети, а също така и в ДОПК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Чачев.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Неочаквано мълчание.
Господин Методиев, заповядайте за процедура.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в продължение на трети ден Четиридесетото Народно събрание обсъжда данъчни промени и проектобюджета за 2008 г. Дотук бяхме свидетели на дебати, които мисля аз по всеобща оценка, че съдържаха в себе си аргументи за и против, тоест имаше наличие на сериозен дебат.
Обръщам се към колегите от мнозинството – мисля, че това беше заключение, което беше споделено и от вашия избран министър-председател вчера, когато той произнасяше заключителна реч след дебата по проектобюджета.
Господин председател, при наличието на този брой депутати, които сме в залата, да си позволим лукса и удоволствието за четири, за осем, за дванадесет или двадесет и четири минути да преминем набързо през измененията на Закона за местните данъци и такси, а даже видях колегата, който е председател на Комисията по бюджет и финанси – господин Овчаров, как вдига папката, за да каже, че има още един закон, който е свързан с този, и ако може и него някак си така докъм 14,00 ч. да преминем, ми се струва, че ще нарушим сравнително добрия начин на провеждане на дебата във връзка с целия пакет от данъчни закони. Освен това тук става дума за един основополагащ принцип, заради който беше променена Конституцията през настоящата година. И точно Вие, господин Корнезов, да желаете след една конституционна промяна да не се проведе дебат за нейното същностно приложение и перспектива, аз съм убеден, че Вие не искате да се постигне такова нещо – да минем през целия дебат за осем или дванадесет минути.
Затова моята процедура е следната – нека да се даде възможност на всички колеги, които имат отношение по Закона за местните данъци и такси, по общинските бюджети, в залата като народни представители са мнозина колеги, които са били в местните органи на власт и управление – кметове на големи градове в страната, на общини, да могат да дадат съществен принос, когато се излагат аргументи за и против и наистина дебатът да бъде пълноценен. В противен случай ще влезем в една чиновническа процедура на претупване. Моля ви се, да не го правим.
Моля ви да преустановим заседанието и утре сутринта да продължим, когато залата разполага със своя капацитет от народни представители, които имат възможност да изкажат своите мнения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение.
Когато се обърнах към народните представители, ако е възможно до 14,00 ч. да приключим, имах предвид една стегната дискусия. Просто изрично ви казах, пък и нямам право да ограничавам времето за изказване на парламентарните групи. Ако не можем да свършим до 14,00 ч., ще продължим утре.
Още веднъж се обръщам към народните представители: има ли желаещи народни представители, които да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
След като тук се чу едно мнение, звучащо почти като заклинание, че този закон няма да бъде подкрепен, господин Чачев, и аз искам да обясня защо и да представя аргументи защо аз бих подкрепил и ще подкрепя този закон.
Вероятно той има своите недостатъци. Те могат да бъдат и ще бъдат коментирани между първо и второ четене, макар че още когато обсъждахме по принцип закона бяха изказани подобни мнения в Комисията по бюджет и финанси.
Защо ще го подкрепя? Първо, защото това е една първа стъпка към прилагане на практика на Закона за промяна на Конституцията и трябва може би да бъдем малко по-снизходителни.
Проведе се дебат защо има долна и горна граница. Естествено, за да се спре махалото в едната или в другата посока, още повече при едни нови, разнородни и в голяма степен обновени общински съвети и желание може би за един популизъм в по-големите общини, да речем.
От друга страна, смятам, че също така с патентния данък, който беше тема по друг закон, се даде възможност за диференцирано заплащане по съответните райони и квартали в зависимост от икономическата активност на тези квартали и райони.
Същевременно смятам, че би трябвало да се даде една по-голяма възнаграждаемост на активните кметове, на активните икономически общински съвети като част от местните приходи, преизпълнението на други приходи, които са държавни, да речем по корпоративния данък, по данъка за физическите лица трябва да останат в самите общини, за да бъдат мотивирани местните власти към една по-голяма икономическа активност.
Смятам, че като първа стъпка – и с това завършвам – този закон трябва да бъде подкрепен като още отсега започнем за мислим и да обсъждаме допълнителните промени, които очевидно ще бъдат направени през следващата година за по-следващата – 2009 г., за да може да бъде мотивирана, за да може да бъде подкрепена инициативата на местните власти за по-големи приходи, които да бъдат общественополезни за съответните общини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Витанов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители, които да вземат отношение по този законопроект? (Оживление в залата.)
Думата има народният представител Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моите възражения по промените в Закона за местните данъци и такси са в две насоки.
Напълно съм съгласен с това, че последните промени, които бяха направени в Конституцията на Република България налагат и съответни промени в закона. Промените в Конституцията имаха за цел разширяване на финансовата децентрализация като това предполагаше и това именно трябва да залегне в закона, общините да определят сами размерите на местните данъци при условията, по реда и в границите, установени със закон.
Законът за местните данъци и такси в случая определя и тези граници, но когато законодателят направи тази промяна в Конституцията, заложи границите да се определят със закон с една ясна цел – да не се позволи произволно общините да завишават данъците и да натоварват с финансови тежести гражданите на съответната община, жителите на съответната община.
Това, което аз не приемам и е заложено в закона, е минималната граница, която се поставя. Това не е минимална граница всъщност, а са плащаните към момента местни данъци. По такъв начин законодателят, ако се приемат тези промени, лишава общинските съвети от възможността да намалят в определена степен плащаните досега местни данъци с цел да повишат инвеститорския интерес, защото в предния закон се говореше, че чрез въведения плосък данък целта е да се повиши инвеститорския интерес, да се засили интересът към страната като цяло.
Е, добре, аз питам: защо със следващия закон, тоест закона, който в момента разглеждаме, се прави крачка в обратната посока? Реално се забранява на общините да имат възможността гъвкаво, дори бих казал за няколко години, по тяхна преценка да занижат някои от местните данъци. Всъщност касае се основно за данъка върху недвижимите имоти с оглед да повишат интереса към строителството в съответната община, да предизвикат интерес, оттам да повишат като цяло и доходите на общината при именно по-широка основа на хората, които ще плащат тези данъци. А това може да доведе и до инвеститорски интерес в индустрията и на други дейности в общината. Това реално с направеното предложение за промени е абсолютно забранено. Фиксирана е минимална – това не е минимална граница, това е номиналната стойност, която се плащаше към момента.
Моето предложение – и аз ще го направя заедно с колеги от парламентарната група, е да има коридор, който да бъде напълно симетричен от двете страни. Да се дава възможност на общините да могат двукратно да повишават събираните данъци, както например тук е казано при данъка върху недвижимите имоти, при дарения, при придобиване, тоест при имуществени сделки, и до три пъти данъка върху превозните средства. Нека им се даде реципрочно да могат до два пъти да намаляват единия данък и до три пъти другия. С други думи, те да чувстват наистина тази финансова децентрализация чрез възможностите, които им се предоставят да определят реално размерите на данъка. В противен случай всъщност централната власт чрез гласуване на тези промени инфиксира едно ниво, което ги лишава от каквато и да е гъвкавост.
Второто, което искам да отбележа, то е свързано с първото, е за патентния данък. И при патентния данък е заявено по същия начин, защото патентният данък сега ще премине в графата на местните данъци и такси. Там е казано: този, който е събиран досега в твърд размер, има за минимална граница твърдия размер към 2007 г. Добре, нека чрез инструмента на финансова децентрализация да се даде възможност на общините по тяхна преценка да намалят размера на този данък, тоест минималната граница да падне под номиналната, събирана за 2007 г.
И накрая, това, което се стараех да намеря, не го открих, но след като тази година при проведените местни избори за първи път в трите града с районно деление – имам предвид София, Пловдив и Варна, бяха пряко избрани районните кметове, считам, че Законът за местните данъци и такси трябва да даде финансовата рамка на допълнителната децентрализация. Тоест как общината по определен начин ще децентрализира самия общински бюджет, свързано с увеличените правомощия, включително и за финансово управление на съответните районни кметове?
Моето впечатление от промените в закона е, че този въпрос изобщо не е третиран. Нека не забравяме, че когато се гледаше промяната в Закона за местните избори, изрично се подчерта, че прекият избор на районните кметове трябва задължително да бъде свързан с повишаване и на тяхната финансова самостоятелност, разбира се, в рамките на общината. Не става ясно как събираните местни данъци и такси по определен начин ще бъдат прехвърляни като възможност за управление от районните кметове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Господин Витанов, заповядайте.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Господин Иванов, с цялото уважение към Вас, мисля, че това с премахването на долната граница за имуществените данъци е пълна демагогия по една много проста причина. Вие знаете колко е подценена данъчната оценка, по която се плаща данък сгради. В пъти. Оставям настрана колко губи бюджетът от това, че имоти се продават на данъчна оценка и под масата се плаща остатъкът, който е два или три пъти по-голям от това, което се фиксира като цифра в нотариалния акт. Така че да говорите при тази ниска данъчна оценка да махнем долния праг на данък сгради или имуществения данък смятам, че е демагогия.
Завършвам с това, в края на краищата ние какво ще направим: ще превърнем общините в офшорни зони?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика – господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В дупликата си искам да изтъкна следното: първо, обстоятелството, че се плащат данъци върху занижени оценки е въпрос на финансовия контрол, който очевидно не си върши работата. Тоест не можем да прехвърляме върху Закона за местните данъци и такси неспазването на възложени задължения на други органи, в случая на финансовия контрол. Ние затова създадохме и специална агенция.
На второ място ако, както Вие заявихте тук - от трибуната, оценката към момента е в пъти занижена, питам тогава защо се дава възможност да се продължи с това положение, като се казва, че долната граница е действащата сума, действащият процент, който се плаща в момента? Да се завиши тогава, за да се избегне това. Има вътрешно противоречие в това, което Вие ми казвате.
Вместо това аз ще кажа: финансовата децентрализация трябва действително да разшири възможността на общинския съвет да повишава и в същото време и да понижава в определени граници тези данъци. А другите органи, които трябва да следят върху каква оценка се плащат данъците, да си свършат работата. Това не е въпрос на Закона за местните данъци и такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, съвсем сериозно се отнасям към темата. По време на заседанието в Комисията по бюджет и финанси от страна на мнозинството присъстват няколко колеги - които за съжаление не виждам в залата в момента, само един от тях, който се изказа вече - които са били в местната власт. Смятам, че тези хора – там проведохме разговор, дори на моменти в неформален план, имат много ценни неща, които могат да съобщят, включително подкрепяйки правителствения законопроект. И ще ви кажа за какво става дума.
Има възглед сред управляващото мнозинство, че през този закон фактически се изпълнява разпоредбата на Конституцията за финансова децентрализация. Има обратен възглед, към който и аз се присъединявам, и ще кажа няколко аргумента – че напротив, нещата отиват в много по-голяма зависимост, обратно в централното правителство и в централната власт. И оттук е много важно не просто да преминем за някакво кратко време върху закона, а да стане ясно на всички в каква посока изобщо тласкаме въпроса за финансовата децентрализация, който е сам по себе си достатъчно сложен.
Аз дадох пример и ще започна с това, че моето познание, моят интерес към въпроса за финансовата децентрализация се крепи на нещо, което е фундаментално за самата ни модерна държава. И това е един огромен политически дебат, който възниква в самото Учредително събрание през 1879 г. за това до каква степен ще имаме силни общини ние, българите, в своята нова модерна държава. И това е нещо, което продължава до ден-днешен включително. В целия този период, независимо дали България е била в демократичните условия на Търновската конституция с всичките й кризи, или е била в условията на една централизирана държава, каквато е тоталитарната, или е в условията на преход, ние за всичките тези повече от 125 години нямаме силни общини. Нямаме силна местна власт, за да можем да имаме силна национална държава. Защото няма друг път на развитие, познат в Европа за последните 200-300 години.
Ние не сме успели включително и навремето да изградим финансова децентрализация, защото централната власт е продължавала да спуска на общините някакви пари, да им изземва някакви дейности, да им казва “вие не се грижите достатъчно добре, ще ги вземем ние в централната власт”. В крайна сметка всичко това е създало друг климат вътре в средата на националната ни общност. Сега се постъпва за първи път по посока на финансова децентрализация и това постъпване е хилаво в самото си начало. Хилаво, защото когато определяме, че ще увеличим два или три пъти местен данък и с това ще дадем финансова сила и оттам децентрализация на общините, всички знаем много добре, че това не е вярно. Всички знаем много добре, като погледнем Бюджет 2008, че онова, което се дава от централната власт за общините, продължава да бъде жизненоважно, че те в огромната си част без тази субсидия не могат да работят.
От друга страна, знаем, че страната, нашата България, има толкова много общини, породени от местни настроения и емоции, а не от някаква ресурсна възможност – човешки ресурс, стопански ресурс, за да има такива изградени общини, в които може да се развива стопанска дейност, които могат да се укрепват и да стават силни. Това не е за пренебрегване.
Уважаеми колеги, погледнете това, което ни дава статистиката, днешната българска статистика. Половината българи живеем в четири града на България, това са София, Бургас, Варна и Пловдив. Останалата част от българите, които са в страната, не говоря за този милион, които са извън страната, се помещават в останалите, да не сбъркам, 258 общини. Тези 258 общини, когато в един дебат на първо четене по закон, който има стремеж за децентрализиране на властта, да укрепва общините в България, не говорим на тази тема. Струва ми се, че правим изключително голяма грешка. Ние не си представяме, като политическо тяло, като Народно събрание, в каква среда функционират тези закони, които приемаме тук. За съжаление това е въпрос към отсъстващите, в голямата си част хора с опит в местната власт. Кажете ми, може ли една община от 4600 човека или от 5200 човека, от които половината са на работа извън граница, да бъде силна община? Ясно е, че не може. Може ли да поддържа тя със собствените си усилия онези звена, включително за които има делегирани права от страна на държавата, тоест държавата получава и пари за тях, например училищна мрежа? Не може. И вчера стана дума, че капиталовите разходи останаха в общините. И при делегираните бюджети е така. Може ли тази община да поддържа сградата на българското училище на територията на своя град или в населеното място на 8 км от центъра на общината? Не може. И това всички го знаем.
Този дебат трябва да бъде смислен дотолкова, доколкото предложението, което направи колегата Иванов, към което и аз се присъединявам, не е популистко. То е въпрос все пак на законова възможност за самостоятелност. Експертите на Министерството на финансите коментираха на заседанието как се определят данъчните цени, върху които се начисляват тия данъци. Наистина си има своите дефекти, наистина те са поправими. Според мен проблемът не е там. Проблемът е имаш ли възможност да маневрираш като кмет, като управник, като човек, който си избран да управляваш тези хора, или нямаш? Защото, когато се говореше тук преди няколко месеца по време на конституционния дебат, и когато от нашата парламентарна група заявявахме мнение – не слагайте коридор, не слагайте, че по Конституция трябва да има долна и горна граница, защото така ще усложним след това самото приложение. Това нещо не срещна разбиране. Нормално, мнозинството си имаше свой възглед. Ето обаче резултатът е тази конституционна промяна. Сега се оказа, че наличието на долна и горна граница, на някакъв коридор, в крайна сметка не помага за децентрализация, не помага за инициативност, не помага за вземане на решение от страна на местните власти, а по-скоро създава проблем. Този проблем е, че някой е трябвало отново да им казва как ще става. Кой е този някой? Народното събрание, чрез закон и правителството чрез Министерството на финансите. Тоест властта е централна, а не децентрализирана. Не остава в техните правомощия. Ако щете, не остава в техните умове, в техните сърца, там, където трябва да се грижат за населението, което ги е избрало. Има кметове на България, които се избраха с по 60-70% от местния вот. Значи те имат огромно доверие, и оттам трябва да имат огромна отговорност, трябва да могат да вземат решения. На практика тези решения не са в тяхната компетентност. Това се получава. Това е принципният проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От Парламентарната група на Демократи за силна България имаше изказвания от господин Чачев, господин Иванов, една процедура на господин Методиев, общо 13 минути и сега 8 – стават 21.
За изказване ли, господин Христов? Имате 5 минути.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Не ни губете времето.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, не се притеснявайте, ще бъда и по-кратък.
Уважаеми колеги, с предложения закон ние продължаваме порочната практика да се изземват огромни средства от някои общини, да се централизират и да се преразпределят по усмотрение на правителството, както всички знаете. Това според мен не е редно. Вземете една София, откъдето аз съм народен представител, от 23. избирателен район. Вижте какво става със задръстванията. Днес чета в медиите – Таско Ерменков го заявява, че всеки ден 300 хил. лв. гориво – бензин и нафта, се изразходват в тези задръствания, без да допринесат по никакъв начин за транспортирането на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много интересно, как ги е изчислил?
МИНЧО ХРИСТОВ: Не знам как ги е изчислил, господин председател, но Таско Ерменков, предполагам, че знаете кой е и мисля, че има достатъчно начини за изчисление на изразходваното гориво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знам кой е, но как ги е изчислил?
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, необходими са само 20 30 млн. лв., за да се отпуши цялостното движение на София. Да се построят десетина, петнадесет подлеза или надлеза, откъдето да минават колите. Защо не го правим? Аз, разбира се, не искам да оправдавам общината, която дава огромни средства за транспортиране на боклука до Пловдив и къде ли не, задръства магистралите на България, за да облагодетелства видимо няколко фирми, свързани с пакетирането и със софийския боклук, но ако общината имаше повече средства, тя можеше да го направи например.
Говорите за горна и долна граница. Аз мисля, че е редно да няма долна граница за данъците, уважаеми колеги. Има общини, които са достатъчно богати, могат да си позволят да намалят тези данъци по някакъв начин. Не бива да им се пречи. Затова, ако приемем някаква долна граница, тя трябва да бъде може би по-ниска от тази, която ще се предложи.
Затова аз няма да подкрепя закона в този му вид. Ще предложа съответните промени между първо и второ четене, но така както се предлага, колеги, ние всъщност вместо да децентрализираме, вместо да се търси някаква финансова децентрализация на общините, ние всъщност правим точно обратното. Мисля, че това не е редно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики няма.
Остават пет минути до края на работния ни ден.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Обявявам дискусиите по този законопроект за приключили. Гласуването ще е утре сутринта в 9,00 ч.
Да съобщя на народните представители, които са в залата, както и на тези, които ни слушат, че утре сутринта в 9,00 ч. започваме първо с гласуването на процедурното предложение на народния представител Христина Христова. Следва гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, а след това гласуваме този законопроект – Закона за местните данъци и такси. След гласуването ще преминем към първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети и по това, по което проявяват интерес много народни представители, а и не само народни представители, следва първо четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.
Утре няма да има парламентарен контрол, както ви е известно.
Надявам се поне тези два данъчни закона утре да бъдат приети. И не само се надявам, но те трябва да бъдат приети.
Уважаеми народни представители, знаете, че има заседания на комисиите. Моля за вашето присъствие в комисиите, в които членувате.
Желая успех на всички.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов
Мирослав Мурджов