Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Пенко Атанасов и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предстои да приемем Програмата за работата на парламента за периода 28-30 ноември. Има направени две предложения по ал. 3, както и няколко съобщения, които съм длъжен да ви направя, и едно изказване във връзка с предаването по телевизията.
И на заседанието на Председателския съвет беше споделено, че е редно да отдадем почит на паметта на Милан Дренчев. Всички го познават. Това е политик и държавник, който оставя своя собствена следа в новата история на България със свое достойно, принципно присъствие, винаги в защита на демократичните начала в обществения и политическия ни живот.
Моля с едноминутно мълчание да почетем паметта на Милан Дренчев. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
За ваша информация, погребението ще бъде в събота на Централните
софийски гробища, все още се уточнява часът.
Преминаваме към приемане на програмата за работата ни през тази
седмица:

"ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание
за периода 28-30 ноември 2007 г.

1. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на Султанат Оман за насърчаване и
взаимна защита на инвестициите.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на
Споразумението от Котону (юни 2000 г.) за партньорство между държавите
от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и
Европейската общност и нейните държави членки, от друга.
3. Първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на
Наказателния кодекс.
4. Проект за Решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити от
републиканския бюджет за 2007 г.
5. Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за
2006 г. и проект за решение.
6. Отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2006 г.,
който съдържа и отчетните данни за изпълнението на бюджета на
"Държавен вестник" за 2006 г., и проект за решение.
7. Второ четене на Законопроекта за защита на животните.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
"Държавен вестник".
9. Второ четене на Законопроекта за военните паметници.
10. Промени в съставите на постоянни комисии.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона
за данък върху добавената стойност.
12. Парламентарен контрол."
Това е проектът, който е съгласуван и на Председателския съвет.
Моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 163 народни представители: за 156, против 4, въздържали се 3.
Програмата е приета.
Преминаваме към предложенията по ал. 3
Предложение от народния представител Яне Янев за проект за решение за Анкетна комисия за проверка дейността на Държавен фонд “Земеделие”.
Заповядайте, господин Янев. Проектът е от 18 май 2006 г.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правилно беше напомнено, че месеци наред в Комисията по земеделието и горите не беше гледан проектът за създаване на Временна парламентарна анкетна комисия за цялостна проверка на дейността на Държавен фонд “Земеделие” и на контрола, условията и реда за подпомагане по специалната присъединителна програма на Европейския съюз за развитието на земеделието и селските райони в Република България.
Въпросът става отново изключително актуален след едно от последните писма на еврокомисаря по земеделието и горите госпожа Мериам Бойл, която пише: “Пиша ви във връзка с прилагането на програма САПАРД във вашата страна. Анализът на последните данни, които получихме, показват, че въпреки постигнатия напредък в последните няколко месеца продължават значителните проблеми с усвояването на средствата по САПАРД. Позволявам си да ви припомня, че съгласно чл. 29 от Договора за присъединяване на България и Румъния само отложните ангажименти, свързани с трите многогодишни мерки – лесовъдство, залесяване на земеделските земи, инвестиции в горското стопанство, преработка и маркетинг на горски продукти, създаване на организация на производителите, агроекология, могат да преминат към следващия програмен период 2007-2013 г. по Програмата за развитие на селските райони.”
На практика тези средства след 31 декември т.г. ще бъдат загубени. Затова аз смятам, че сега е моментът, предвид приключване на програмата и предвид това, че не беше направена никаква ревизия след отстраняването на Асен Друмев, всичко потъна в мистерия, да се създаде тази парламентарна анкетна комисия, защото инициативата е на 50 народни представители от цялата опозиция с датата, която Вие подчертахте. И смятам, че този въпрос не бива да се отлага повече във времето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 162 народни представители: за 47, против 45, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Второто предложение по ал. 3 също е направено от господин Янев – за включване като точка в дневния ред на проекторешение за мораториум върху дейности на “Кремиковци” АД.
Имате думата, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, този проект за мораторум е внесен от група народни представители от опозицията и в резултат на това Комисията по околната среда и водите извика ръководството на “Кремиковци” да даде обяснение какви мерки ще предприеме комбинатът, за да може да получи комплексно разрешително. Датата за това изтече. Комплексното разрешително не е факт, напротив, проблемите се задълбочават и би било редно да има действие на законодателния орган в тази посока. Няма смисъл да напомням, че металургичното производство на “Кремиковци” е един от най-крупните замърсители на околната среда в София. Според данни на експерти то емитира във въздуха и водите на столицата повече вредни вещества, отколкото всички други промишлени замърсители на града, взети заедно. Праховите и въздушните емисии, в това число например на фини и едри прахови частици, на оловни аерозоли, на сероводород и други, редовно са над пределно допустимите концентрации, в това число и в последните седмици. Анализът на розата на ветровете в района и на завихрянията в Софийското поле показват, че емисиите на “Кремиковци” в атмосферата обикновено се отнасят в почти всички райони на София. Причините са известни – оборудването на “Кремиковци” е почти изцяло от времето на социализма и по мнение на много западни експерти е трябвало да бъде свалено от употреба още в началото на 90-те години.
Затова аз смятам и предвид това, че няма издадено комплексно разрешително, да бъде наложен този мораториум върху дейности до преустановяване замърсяванията на околната среда и изплащане на задълженията на дружеството към държавата и към държавните фирми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Янев.
Уважаеми колеги, господин Янев, съмнително е, а и колегите тук поставят въпроса доколко юридически е възможно и допустимо Народното събрание да вземе решение за спиране на производства, независимо от аргументацията, тъй като това едва ли е в прерогативите на парламента. Безспорно загрижеността за околната среда е напълно резонна и законна и навярно би трябвало да има и съответна форма на ангажиране на парламента. Но проект за решение за спиране на всякакъв вид производства в определени цехове и така нататък едва ли е в предмета на компетентност на Народното събрание.
Аз ще подложа на гласуване предложението за решение, но моля Народното събрание да преценява по същество.
Моля, гласувайте предложения проект за решение.
Гласували 156 народни представители: за 52, против 46, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Господин председател, желая прегласуване, защото смятам, че няма друг орган в държавата, който може да се произнесе по този казус, който е и юридически. Сигурно господин Корнезов Ви е консултирал, но би било редно комисията поне да упражни необходимия контрол, защото миналия път, когато беше извикан Томов в Комисията по околната среда и водите, се проведе абсолютно формален разговор. Поеха се ангажименти, които така и не се спазиха. Минаха повече от 6-7 месеца и състоянието си остава същото. А в крайна сметка Министерският съвет не предприема никакви действия. От страна на Министерството на околната среда и водите се правят необходимите действия и е добре, че все пак се налагат глоби и санкции, но това не води до решаване на проблема. Затова аз смятам, че този проблем може да бъде решен единствено и само в Народното събрание, а точната форма би могла да се намери при добро желание от страна на управляващото мнозинство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 140 народни представители: за 39, против 42, въздържали се 59.
Предложението отново не се приема.
Има ли други процедурни въпроси?
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Моето предложение е Проектът за Решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2007 г. да стане т. 11 вместо т. 4, както е в момента. Аргументите са следните:
Първо, правителството още не е представило конкретния списък на проектите, заради които ще бъдат отпуснати кредити.
Аргумент № 2 е, че не са разгледани от специализираните комисии тези списъци на проекти.
Аргумент № 3 е, че Парламентарната група на Демократи за силна България е единствената, която не престана да повтаря, че ще има такъв допълнителен бюджетен излишък, който трябва да бъде изразходван по разумен начин. Независимо от кратките срокове трябва да се даде възможност и различни парламентарни групи да направят своите предложения в Комисията по бюджет и финанси.
Ние имаме известно морално и политическо основание да направим своите предложения. Друг е въпросът дали вие ще ги приемете или ще ги отхвърлите.
Така че предложението е т. 4 да стане т. 11. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Постъпи процедурно предложение т. 4 от седмичната програма да стане т. 11.
Подлагам на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 149 народни представители: за 41, против 32, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Господин Чачев, имате думата.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Демократи за силна България искам прегласуване, тъй като проекторешението ще бъде обсъждано в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство днес от 14,30 ч. До момента то не е обсъждано изобщо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отново подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Моля, гласувайте отново предложението за разместване на точките по програмата.
Гласували 150 народни представители: за 46, против 27, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Аз все пак се обръщам към колегите, които ще вземат участие в дискусията по т. 4 от седмичната ни програма, ако е възможно Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство да проведе заседание и в почивката, като поканят представители на министерството, за да информират комисията за предложенията, които се правят от министерството.
Не виждам господин Осман в залата. Има ли някой от заместник-председателите на комисията тук?
Аз ще се постарая да съдействам комисията да получи информацията, която е възможно да даде Министерският съвет и максимално да подготвим материалите.
Господин Кирчев, Вие сте от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Нека да бъдем в контакт с Вас и ще видим по какъв начин да осигурим максималната информация. Благодаря ви, колеги.
Имам да ви направя няколко съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения от 21 до 27 ноември 2007 г.:
- Проект за решение за осъждане на опитите и действията от страна на немски физически и юридически лица за ревизиране на историческата истина за събитията в гр. Батак през 1876 г. Вносители са Волен Сидеров; Павел Шопов и Деница Гаджева. Разпределен е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по външна политика;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители са Ваньо Шарков и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по здравеопазването и на Комисията по европейските въпроси;
- Законопроект да изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител е Митко Димитров. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България. Вносители са Младен Червеняков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси;
- Законопроект за допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки с вносител Лъчезар Иванов. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители са Станчо Тодоров и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси.
Колеги, има още един въпрос, свързан с нашата работа през седмицата. Има обръщение от ръководството на Българската национална телевизия, свързано с петъчния парламентарен контрол. Моля да обърнете внимание на молбата, с която се обръщат към нас: на 30 ноември 2007 г., петък, в 9,15 ч. в програмата на телевизията е предвидено пряко предаване от Япония на волейболната среща на българския национален отбор с отбора на Русия за Световната купа. От 11,00 ч. започва парламентарният контрол. Молбата е да се прояви разбиране, за да продължи прякото предаване на срещата и след 11,00 ч. и, разбира се, да се осигури предаване по Сателитния канал, пряко и широко отразяване на контрола в информационните емисии във втората половина на деня.
Не виждам възражения да се удовлетвори тази молба, така че с ваше съгласие ще потвърдя такава готовност от страна на Народното събрание за петъчното предаване на парламентарния контрол. Благодаря ви.
Други съобщения:
На 23 ноември т.г. от Българската народна банка е постъпила публикацията “Парична статистиката за м. октомври 2007 г.” и “Брутен външен дълг на България за м. септември 2007 г.” с данните за съответния период. Те са на ваше разположение в библиотеката на Народното събрание.
Също на 23 ноември т.г. от Сметната палата е внесена актуализирана Програма за одитната дейност на Сметната палата за 2007 г. Тя е изпратена от мен на Комисията по бюджет и финанси с придружително писмо и се намира на ваше разположение в библиотеката.
Постъпил е от Българската народна банка с дата 27 ноември 2007 г. Бюджетът на БНБ за 2008 г. Знаете, че съгласно промените в законодателството той се приема от Управителния съвет на Банката. Това е станало на 8 ноември 2007 г., публикуван е в “Държавен вестник” и се изпраща за информация в Народното събрание.
С това приключвам съобщенията, които бях длъжен да направя.

Преминаваме към програмата, приета от нас, за работата ни през тази парламентарна седмица и точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СУЛТАНАТ ОМАН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 13.11.2007 г.
Има доклад от Комисията по икономическата политика.
Моля председателя на комисията да представи доклада на комисията по т. 1 от нашата програма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Договора между
правителството на Република България и правителството на
Султанат Оман за насърчаване и взаимна защита на
инвестициите № 702-02-48, внесен от Министерския съвет
на 13.11.2007 г.

На заседание, проведено на 20 ноември 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Султанат Оман за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Атанас Кънчев.
Договорът между правителството на Република България и правителството на Султанат Оман за насърчаване и взаимна защита на инвестициите е подписан на 3 февруари 2007 г. в Маскат. В него са уредени отношенията, свързани с инвестиционната дейност на българските и омански инвеститори на територията на двете страни при условията на равнопоставеност. С влизането му в сила ще се създадат правни гаранции за справедливо третиране на инвеститорите и опазване на интересите им, което ще активизира търговско-икономическите отношения между страните.
Ратификацията на договора се налага с оглед разпоредбите на чл. 9 и чл. 10 относно реда за решаване на спорове между договарящите се страни. Предвидено е всеки спор да се разрешава чрез преговори между двете засегнати страни. Ако такъв спор не бъде решен в рамките на шест месеца от датата, на която някоя от договарящите се страни е поискала такива преговори, по искане на някоя от страните, той ще бъде отнесен пред арбитражен съд.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 16 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Султанат Оман за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Да чуем становището на Комисията по външна политика.
Господин Ранчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РАНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика относно Законопроект
№ 702-02-48 за ратифициране на Договора между
правителството на Република България и правителството на
Султанат Оман за насърчаване и взаимна защита на
инвестициите, внесен от Министерския съвет на
31 ноември 2007 г.

На 14 ноември 2007 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Султанат Оман за насърчаване и взаимна защита на инвестициите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Султанат Оман за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 3 февруари 2007 г. в Маскат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Уважаеми колеги, има ли народни представители, които желаят да вземат думата по предложения законопроект за ратификация на първо четене? Не виждам. В такъв случай ще преминем към гласуване на законопроекта.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Султанат Оман за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет с № 702-02-48.
Моля, гласувайте.
Колеги, ние не сме гласували за преминаване към гласуване днес. Отменете това гласуване!
Доколкото се предполага, че разполагаме с необходимия кворум, би могло да се премине към такова гласуване, но само след като залата вземе решение. По-скоро бих предложил да спазим правилника в случая и да гласуваме утре в началото на пленарния ден, разбира се, при положение че няма предложения по самия текст на законопроекта. Така че да не се отклоняваме от нормите на правилника в случая, а да следваме редовната практика.
Обявявам за приключили обсъжданията по законопроекта.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТ КОТОНУ (ЮНИ 2000 г.) ЗА ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ОТ АФРИКА, КАРИБИТЕ И ТИХООКЕАНСКИЯ БАСЕЙН, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ДРУГА.
Отново имаме доклад на Комисията по икономическата политика и съвместен доклад на Комисията по отбраната и Комисията по външна политика.
Господин Цонев, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви представя

“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за
изменение на Споразумението от Котону (юни 2000г.) за
партньорство между държавите от Африка, Карибите и
Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската
общност и нейните държави членки, от друга, № 702-02-43,
внесен от Министерския съвет на 3 септември 2007 г.
На заседание, проведено на 13 септември 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението от Котону (юни 2000 г.) за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга.
Законопроектът беше представен от Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на икономиката и енергетиката и на Министерството на външните работи.
С подписването на Договора за присъединяване към Европейския съюз България пое редица ангажименти както по хармонизирането на националните норми и практики, така и по отношение на координацията на външната си политика, в това число за участие в политиката на Европейския съюз за сътрудничество, развитие и съвместни действия по отношение на трети страни.
Съществена част от нормативната база на политиката за развитие представлява тъй нареченото acquis Котону, определящо специалния статут на отношенията между Европейския съюз и страните – членки на групата на държавите от Африканския, Карибския и Тихоокеанския регион (АКТ). Основно място в acquis Котону заема Споразумението за сътрудничество между 78 държави от АКТ и Европейската общност, подписано в Котону (Бенин) на 23 юни 2000 г. и ревизирано в Люксембург на 25 юни 2005 г.
Сътрудничеството за развитие в рамките на това споразумение се основава на пет взаимозависими стълба:
1. Укрепване на политическите измерения на отношенията между Европейската общност и АКТ.
2. Насърчаване на участието на гражданското общество и частния сектор при предоставянето на помощ за развитие.
3. Акцент върху преодоляването на бедността.
4. Нова рамка за сътрудничество в областта на икономиката.
5. Рационализиране на финансовите инструменти и планирането.
Ревизираното споразумение от Котону е единственият инструмент от пакета “Котону”, по отношение на който за Република България след подписването на Договора за присъединяване към Европейския съюз възниква задължение от процедура за ратификация.
Внесените изменения с подписването на Ревизираното споразумение от Котону имат отношение към четири основни аспекта: политически, политика на развитие, инвестиционен механизъм и процедури за прилагане и управление. Те от своя страна дават възможност за практическото прилагане на поетите на международно ниво ангажименти в областта на сигурността, правата на човека, борбата с разпространението на оръжията за масово унищожаване, в борбата срещу тероризма и други.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 9 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението от Котону (юни 2000 г.) за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга (с направените корекции във финализирания превод от юристите-лингвисти на Съвета), внесен от Министерския съвет.”
Тук, господин председател, искам да Ви кажа, че имаше направени сериозни грешки в превода, които бяха отстранени след писмо, което аз, господин Ангел Найденов и господин Соломон Паси отправихме до Вас. Получени са тези преводи и са отразени, така че този проблем е ликвидиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Всъщност, колеги, това е разшифровката на последната фраза в доклада – направените корекции във финализирания превод от юристите-лингвисти, както го огласи и господин Цонев. Прецизните формулировки са включени в окончателния текст на превода на споразумението.
Преди да дам думата на представителя на Комисията по отбраната или на Комисията по външна политика за доклад, искам да съобщя, че в Народното събрание е заместник-министърът на външните работи госпожа Колданова. Не сме гласували допускане до залата, затова правя такова предложение пред вас. Тя има готовност и желание да представи законопроекта.
Не виждам възражения. Моля, поканете госпожа Колданова. След доклада на двете комисии тя ще има думата.
Господин Найденов, заповядайте да представите общия доклад.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ:

“ДОКЛАД
на Комисията по отбраната и на Комисията по външна политика
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за
изменение на Споразумението от Котону (юни 2000 г.) за
партньорство между държавите от Африка, Карибите и
Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност
и нейните държави членки, от друга, № 702-02-43,
внесен от Министерския съвет на 3 септември 2007 г.
На свое заседание, проведено на 13 септември 2007 г., комисиите по отбраната и външна политика разгледаха внесения законопроект. Мотивите на вносителя бяха изложени от представител на Министерството на външните работи.
С подписването на Договора за присъединяване към Европейския съюз България пое редица ангажименти както по хармонизирането на националните норми и практики, така и по отношение на координацията на външната си политика, в това число за участие в политиката на Европейския съюз за сътрудничество, за развитие и съвместни действия по отношение на трети страни.
Целите на партньорството, заложени в Споразумението от Котону от 2007 г., са насърчаване и ускоряване на икономическото, културното и социалното развитие на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн с оглед на принос към мира и сигурността и насърчаване на стабилна и демократична политическа среда.
Ревизираното споразумение от Котону е единственият инструмент от пакета „Котону”, по отношение на който за Република България след подписване на Договора за присъединяване към Европейския съюз възниква задължение от процедура за ратификация.
В момента в останалите страни – членки на Европейския съюз, тече ратификационна процедура, която следва да приключи до ноември 2007 г. Този срок е определен от Европейската комисия като крайна възможна дата за утвърждаване на ревизираното споразумение от Котону.
В резултат на проведените разисквания комисиите по отбраната и външната политика приеха с единодушие следното становище:
Приемат за основателни мотивите на правителството и предлагат на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за изменение на Споразумението от Котону (юни 2000 г.) за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки - от друга, подписано на 25 юни 2005 г. в Люксембург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Госпожо Колданова, заповядайте да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В допълнение на това, което беше представено от господин Ангел Найденов, бих искала да допълня, че споразумението Котону е ревизирано въз основа на актуалната необходимост на страните от региона по отношение на въпросите на сигурността, укрепване на политическата система и преодоляване на бедността в тези райони. Трябва да се има предвид, че основният инструмент за подпомагане на тези страни е Европейският фонд за развитие, в който нашата страна има финансов ангажимент.
България след присъединяването си към Европейския съюз пое като необходимост за принос към този фонд вноска в размер на 33 млн. евро за периода 2008-2013 г. Освен това страната ни ще трябва да отдели от държавния бюджет 0,17% от брутния национален доход и до 2015 г. – 0,33%.
Механизмите за участие в Европейския фонд за развитие са различни и към момента българското правителство изработва националната административна структура, както и проектите и политиките, чрез които ще участва в тази политика.
Това е накратко. Ако имате въпроси, мога да ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Колданова.
Очевидно този документ е съществен, уважаеми колеги, той има и политически, и икономически характер, затова заслужава необходимото внимание.
Има ли желаещи да вземат думата, да зададат въпроси във връзка с предлагания законопроект? Както разбрахте, законопроектът беше предмет на доста внимателно обсъждане в комисиите – и в Комисията по икономическата политика, и в другите две, във връзка и с прецизиране на текста на български език. Това е един въпрос, който и в бъдеще ще трябва достатъчно внимателно да преценяваме, защото част от преводите, извършени не от български институции, които получаваме тук от нашите партньори, не са на необходимото равнище.
Няма желаещи да вземат думата. В такъв случай обявявам за приключена дискусията. Гласуването ще бъде утре в началото на деня и, разбира се, при възможност законопроектът ще бъде подложен на гласуване и на второ четене.
Благодаря Ви, госпожо Колданова.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка трета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
На нашето внимание са предложени три такива законопроекта. Има доклад на Комисията по правни въпроси. Моля председателя на комисията господин Стоилов да представи доклада.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси за първо четене по законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс – два проекта, внесени от Минчо Христов и Стела Банкова, и третия, внесен от Михаил Миков и Ангел Найденов.
„На заседание, проведено на 14 ноември 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
На заседанието присъстваха: от Върховната касационна прокуратура - Петър Раймундов, от Националната следствена служба – Румен Киров.
Законопроектите, внесени от Минчо Христов и Стела Банкова, бяха представени от господин Минчо Христов.
Първият законопроект предлага инкриминиране на случаите, когато длъжностно лице е разрешило отпускане на кредит без надлежно обезпечение и кредитът е останал неиздължен. С този текст се цели превенция на неразумното банкиране, в случаите когато недобросъвестно се отпускат кредити, за които длъжностното лице знае, че няма да бъдат издължени.
Вторият законопроект предлага да се предвиди, че годен предмет на престъплението „документна измама” са и недвижими вещи. Така в обсега на текста ще попадат и случаите, когато е извършена измама с недвижими вещи чрез използване на неистински или преправен документ, или на документ с невярно съдържание.
Законопроектът, внесен от Михаил Миков и Ангел Найденов, беше представен от господин Найденов. Параграф 1 от него предлага изключване на наказауемостта в случаите, когато лицето, което е организирало даването, както и лицето, което е получило дар или имотна облага, за да упражни правото си на глас в полза на определен кандидат, се съгласи да съдейства за разкриване на престъплението чрез даване на свидетелски показания.
Предвид високата степен на обществена опасност на явлението „купуване на гласове”, § 2 от законопроекта предлага престъпленията, свързани с даването на дар или облага, или организирането на тази дейност да се разследват по общия ред, а не образуването на наказателното производство да е обвързано с изискването да е подадена тъжба до прокурора, каквато е действащата в момента уредба.
В хода на обсъждането на законопроектите участие взеха народните представители Елеонора Николова, Огнян Герджиков, Яни Янев, Елиана Масева, Диана Хитова, Иглика Иванова и Янаки Стоилов. Те поставиха следните дискусионни въпроси:
Относно предложението да се инкриминира отпускането на кредити без обезпечение се отбеляза, че текст със същото съдържание вече е бил разглеждан и отхвърлен от Комисията по правни въпроси в 40-то Народно събрание. Поради това че е спазено формалното изискване на чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, той може да се обсъди отново. Безспорно е, че такава норма е съществувала в Наказателния кодекс в периода от 1997 г. до 2001 г. Отмяната й е резултат от промяната в обществените отношения в насока въвеждането от Българската народна банка на достатъчно рестриктивен режим за отпускането на кредити чрез изискването към банките да поддържат достатъчен резерв, който да гарантира интересите на техните вложители. Наред с това са създадени и кредитни съвети към банките, които правят преценка на надеждността за всеки конкретен случай на поискан кредит. Това становище изразиха Яни Янев, Огнян Герджиков и Елеонора Николова. Елиана Масева и Елеонора Николова изразиха становище, че в момента няма необходимост от възстановяване на норма с такова съдържание, защото обществените отношения, които тя защитава, не са застрашени.
От името на Националната следствена служба Румен Киров увери народните представители, че и действащата наказателноправна уредба дава достатъчно възможности за защита в случаите, когато се извърши подобно деяние, тъй като то може да се квалифицира като престъпление „безстопанственост” или като престъпление, изразяващо се в сключване на неизгодна сделка. В представеното в Комисията по правни въпроси становище Министерството на правосъдието не подкрепя предложението на вносителите с аргумента, че то е нецелесъобразно, тъй като не е свързано с цялостна преценка на необходимостта от приемането му.
Относно предложението недвижимите имоти да са годен предмет на престъплението “документна измама”. Безспорно е, че до 1993 г. уредбата в чл. 212 от Наказателния кодекс е допускала и недвижими вещи да са предмет на документна измама. Също така безспорно е, че се увеличават случаите на измами чрез използване на неистински или преправен документ или документ с невярно съдържание и с предмет недвижими вещи. Поради това народните представители членове на комисията се обединиха около становището, че е обосновано възстановяването на възможността тези случаи да се квалифицират като документна измама, а не да се прилагат съставите на обикновената измама. Принципната си подкрепа за законопроекта изразява и Министерството на правосъдието.
Относно предложението за отпадане на наказуемостта в случаите, когато лицето окаже съдействие за разкриване на престъпленията, свързани с “купуването на гласове”. В Особената част на Наказателния кодекс съществуват норми със сходно съдържание, които са предназначени да стимулират последващо поведение на дееца, което е насочено към подпомагане на разкриването на извършени престъпления. Такива норми са например чл. 105, ал. 2 – при престъплението шпионство, чл. 246, ал. 2 – при подправката на парични знаци или прокарването в обращение на подправените парични знаци, чл. 308, ал. 6 – при подправката на официален документ, чл. 231, ал. 4 – при престъплението образуване или ръководене на организирана престъпна група, и други. Иглика Иванова, Яни Янев и Елиана Масева изразиха становище, ще кръгът на лицата, които биха могли да се ползват от по-благоприятните последици на нормата, следва да се прецизира в хода на обсъждане на законопроекта за второ гласуване. В становището на Министерството на правосъдието се изразява мнение, че предложената редакция на текста за чл. 167а, ал. 2, следва да се прецизира в насока, която да съответства на използвани в други места на Наказателния кодекс формулировки, които уреждат сходни на предлаганата хипотеза. Народните представители членове на комисията се обединиха около тезата, че и действащата в момента уредба дава възможност за провеждане на наказателни производства по тези текстове, но за да се избегне в бъдеще противоречива практика, следва да се приеме предложението за отпадане на изискването началото на производството да е обвързано с подаване на тъжба от пострадалия, тоест престъпленията да се разследват по общия ред.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 2 гласа “за”, 0 “против” и 7 “въздържали се” не подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 754-01-135, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 26 септември 2007 г., и предлага на народните представители да го отхвърлят.
Единодушно подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 754-01-143, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 8 февруари 2007 г., и предлага на народните представители да го приемат.
С 11 гласа “за”, 0 “против” и 0 “въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 754-01-146, внесен от Михаил Миков и Ангел Найденов на 1 ноември 2007 г., и предлага на народните представители да го приемат.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Преминаваме към представяне на законопроектите от техните вносители.
Заповядайте, госпожо Банкова. Вие сте съвносител на два законопроекта, предполагам, че ще представите и двата.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Първият законопроект, който ще предложа на вашето внимание, внесен от мен и колегата Минчо Христов, касае следното. В чл. 212, ал. 1, предлагаме след израза “чуждо движимо” да се добави “и недвижимо”, като в чл. 212, ал. 1 придобие следната редакция: “Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до 8 години”.
Мотивите, които ни движеха с колегата Христов, за да направим това предложение. В последно време зачестиха измамите с недвижима собственост чрез използване на документи с невярно съдържание. Това се превърна в един особен и значим проблем, тъй като се касае за жилищата и имотите на българските граждани. Предложената промяна цели въвеждането на наказателна отговорност за извършителите на този вид измами.
Уважаеми колеги, аз мисля, че вие ще се съгласите с мен, че наистина това е един от особено тежките проблеми в последно време. Обект на тези измами са най-често възрастните и безпомощни хора. Българската преса е пълна с такива информации и ние сме длъжни да реагираме и да направим такава поправка щото да се прекъсне възможността тези жилищни измами да продължават.
Аз благодаря на комисията, че подкрепи нашето предложение. Приемам с благодарности редакционната добавка на господин Герджиков, която гласи следното: “да получи или придобие без правно основание”.
Благодаря и на представителите на Главната прокуратура и Националната следствена служба, че изразиха своята принципна подкрепа. Моля и пленарната зала да подкрепи това предложение, защото мисля, че ще отговорим на една необходимост в обществото да се прекъснат тези жилищни измами.
Второто предложение е свързано отново с изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Предлагаме в чл. 220 да се създаде ал. 3 със следното съдържание: “С наказанието по ал. 2 се наказва длъжностно лице, което е разрешило отпускането на кредит без надлежно обезпечение и кредитът е останал неиздължен”.
Нашите мотиви с колегата Христов да направим това предложение са следните. През последните години сме свидетели на засилена кредитна експанзия от страна на редица банки. Мисля, че всички ще бъдат съгласни с тази констатация. Предложеният законопроект не е насочен срещу принципите на разумното банкиране, а създава предпоставки за разумно и отговорно кредитиране. С този текст ще бъдат намалени изкушенията за недобросъвестни банкери да облагодетелстват себе си и трети лица, ощетявайки съответните банки и техните вложители.
Важно е да се отбележи, че за да бъде приложен текстът на ал. 3, е необходимо да бъдат изпълнени кумулативно две условия. Първо, кредитът да е отпуснат без надлежно обезпечение и второ, да е останал неиздължен. Разпоредбите на ал. 3 предвиждат наказание за виновно поведение, не за поемане на риск.
Уважаеми колеги, предложението за въвеждане на наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити беше прието от българския парламент през 1997 г. През 2001 г. от управлението на господин Сакскобургготски беше премахната наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити.
Аз бих искала да кажа следното. Да благодаря на господин Раймундов, представител на Главната прокуратура, който принципно подкрепи нашето предложение, и да цитирам част от неговата подкрепа: “Народните представители трябва да защитават интересите на вложителите, а не на кредитните милионери и техните съучастници от ръководствата на банките”. И по-нататък: “Парите, които недобросъвестни банкови чиновници раздават без обезпечение, не са на банките, а на вложителите”.
Моля уважаемите колеги да обърнат внимание върху тази част от моето изказване. Тук става дума за защита на парите на вложителите. Такова е мнението и на Главната прокуратура.
Господин Раймундов заяви и следното. През 2001 г. наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити беше премахната нарочно, защото именно чрез нея бяха освободени много хора от наказателна отговорност. Уважаеми колеги, мисля, че тук, в тази зала, всеки трезвомислещ народен представител ще се съгласи със заключението на Главната прокуратура, че наистина след поправката – позволявам си да я определя като позорна и скандална – направена от управлението “Сакскобургготски”, бяха освободени от наказателна отговорност десетки, стотици лица, които бяха раздавали необезпечени кредити, и в същото време бяха увредени интересите на стотици български вложители.
Още нещо искам да добавя. Когато с колегата Христов внесохме този законопроект брутният външен дълг на България беше 205 млрд. долара. Само няколко месеца по-късно, към настоящия момент брутният външен дълг на България вече е 35 млрд. долара. Самият премиер господин Станишев и господин Орешарски – финансовият министър на България, заговориха за евентуална опасност от девалвация на българския лев от една инфлация.
Мисля, че предложението ми в този момент е изключително разумно и моля да го подкрепите, като по този начин ние наистина ще отговорим на една обществена необходимост и ще предпазим българското общество от нова криза, която преди години се развихри и бяха ограбени спестяванията на десетки, стотици български вложители. Ние сме длъжни да защитаваме именно техните интереси, а не интересите на недобросъвестни банкери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Господин Миков, желаете ли да представите законопроекта, внесен от Вас и господин Найденов?
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Внесеният от нас законопроект е реакция в две посоки. Веднъж, необходима поради скорошна недокрай обмислена реакция на Народното събрание, която получи коментари в публичното пространство.
На второ място, за едно изменение в Наказателния кодекс, за което ние от Коалиция за България в предишното Народно събрание предупреждавахме, че ефектът ще бъде този, но тогава включително и представителите на Министерството на правосъдието отстояваха тезата за въвеждането на така наречените престъпления от публично-частен характер в България. Нашите аргументи, че престъпленията против избирателното право могат да бъдат от публично-частен характер, че те във висша степен накърняват правилното, законосъобразното учредяване на властта - чрез избори в центъра и по места, не бяха приети. Тогава за съжаление Народното събрание се довери на една такава позиция на Министерството на правосъдието, на правителството, текстът беше изменен, а днес, когато зачестиха случаите на противоправно нарушено формиране на волята при упражняване на активното избирателно право, всички започнаха да се вайкат, включително и в широката публика. Никой не обърна внимание тогава, мисля, че през 2002 г., на нашите предупреждения и аргументи. Дори и обществото не им обърна внимание. Сега, когато прокуратурата каза, че няма възможност да действа служебно, че трябва да бъде сезирана от лицето, чието право е накърнено, всички медии, широката публика започнаха да коментират и да се вайкат как така Народното събрание е приело този текст.
Накратко предложението ни по втория параграф е свързано с изключване на престъпленията против избирателното право от кръга на престъпления, които са от публично-частен характер. Те стават отново престъпления от общ характер – престъпления, за които прокуратурата е длъжна да действа служебно при констатирани факти за тяхното извършване.
В първата част се опитваме да внесем корекция в приетия наскоро текст, която да даде възможност в определени случаи при лица, които съдействат, говоря най-популярно, най-общо, за разкриването на престъплението, за неговото доказване, да отпада наказуемостта. Тоест запазва се наказателната отговорност за тия деяния, така както е приет текстът, но в тези случаи наказуемостта отпада, за да може да се доказват в рамките на наказателния процес тези деяния.
По отношение на точната терминология аз си мисля, че може за второ четене в Комисията по правни въпроси специално да се коментира основанието, на което отпада наказуемостта. Във внесения законопроект ние с колегата Найденов употребихме един по-широко популярен термин, какъвто е “свидетелства за извършеното деяние”, с ясното разбиране, че той досега е непознат на материалното ни наказателно право.
Досега в Наказателния кодекс има “деецът доброволно се разкрие пред органите на властта за престъпление по Глава първа” или пък “улесни разкриването и доказването на извършени престъпления”, или пък “донесе на властта”. Макар че при формулирането на закона ние имахме чисто човешкото смущение, че един устойчив термин от 100 години – “донесе на властта”, няма да се разбере и няма да се посрещне от широката публика, затова употребихме термина “да свидетелства”. Това от своя страна ще породи проблеми при изясняването и тълкуването на този термин. Тоест между първо и второ четене ние трябва да намерим точното основание и точния запис, точната юридическа формулировка за основанието за отпадането на наказуемостта.
Господин председател, това са двете предложения. После в рамките на дискусията ще си позволя да взема отношение и по другите два законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Миков.
Преминаваме към обсъждане на представените законопроекти. Кой желае думата?
Господин Сотиров, заповядайте, имате думата.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Мисля, че могат да отпаднат Вашите терзания и дилема как да отпадне наказуемостта за лицата, които си продават гласовете. Когато ние в миналата и по-миналата седмица поставихме въпроса, че трябва парламентът да прояви ясно своята воля и да се разграничи от изявления, които легитимират процеса на продаването и купуването на гласове, то от мнозинството, от тройната коалиция нямаше заявена такава воля. Тук не се допусна изобщо да бъде обсъден проект за декларация, за да се разграничи парламентът от изявленията, направени от господин Ахмед Доган. (Реплики от КБ.) Явно вие предпочетохте да гарантирате комфорта на мандатоносителя на тази коалиция, а не да поставите един принципен дебат. Оттук нататък всякакви поправки в Наказателния кодекс в тази посока ще бъдат само един смокинов лист, който ще трябва да прикрие това, че парламентът и институциите в България нямат воля да се преборят с този процес.
Аз пак ще припомня това, което се каза и което вие ясно и категорично не искахте – парламентът като институция да се разграничи, защото имаше много спекулации, включително и в медиите:
“Купуването на гласове е европейско явление. След Втората световна война това става типично явление.” Ако приемате и заставате зад това изявление на вашия мандатоносител, с тези предложения вие искате да върнете България в довоенна Европа.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Този път ще те изгонят от групата.
ИВАН СОТИРОВ: Ако вие приемате тази хипотеза. Аз ви цитирам още какво каза господин Доган по въпроса. Щом бизнесът се чувства некомфортно и иска да влезе във властта, ще използва тази технология. Защо искате да пречите на бизнеса да използва тези технологии, като пак според думите на господин Доган това е нормално и самата демокрация дава възможност за това нещо? Самата демокрация дава възможност за това нещо и това е нормално, господин Миков.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Този път ще те изгонят от групата!
ИВАН СОТИРОВ: Ако вие действително тръгвате срещу нещо, което е нормално за демокрацията, ако заставате зад тези изявления на господин Доган, с тези промени искате да лишите демократичния процес в България и демокрацията от нещо, което й е присъщо, и по този начин застрашавате демократичния процес.
Аз изхождам от философията, от думите, които каза господин Доган. Опитах се да стигна до този висок наратив на философа и стигам до тези изводи. Какво направихте на последните местни избори? Пратихте жандармерия, за да може в две области да обезпечите нормалното протичане на изборите. Доколко протекоха нормално, е друг въпрос.
Само че на следващите парламентарни избори няма да стигне жандарменията. За да се обезпечи изпълнението на закона и некупуването на гласове, трябва да обявите военно положение. С военно положение ли ще обезпечим нормалното протичане на изборите? Не, действително ще застрашите демократичния процес. И може би тук вашият мандатоносител е абсолютно прав – вие нямате нито волята, нито желанието, защото корупционните практики – това многократно сме го заявявали, импулсът за купуване на гласове се прави основно от партиите в тройната коалиция, които имат и финансовите ресурси, и ноу-хауто, и технологиите, и апаратите да организират това купуване на гласове. Кого ще излъжите вие тук, в тази зала и в България, след като всички хора се сблъскват с това кой купува гласове и как ги купува? Кой ще повярва, че има воля да се преборим с това нормално европейско явление? Кой ще ви повярва? Защо е тази демагогия? В крайна сметка на тези, на които преди изборите обещавахте благини, социален просперитет и т.н., единствената възможност да получат някой лев от това управление, е на изборите е да получат по 20-30 лева. Това е единственият шанс да получат нещо от това управление на държавата – да отидат на избори и да си продадат гласа. Дотам докарахте нещата. Деморализирани са избирателите! За това става въпрос.
И този дебат трябва да се проведе, защото държавата се мутризира, държавата се мафиотизира и това е точно поради разпад на държавността, както каза Вашият колега господин Овчаров, който седи в другия край на реда. Да, действително има разпад на държавността. Има деморализация, има корупционни практики на изборите, но това е следствие, не е първопричината. Това е следствие от мутризацията, от корумпираността на държавните институции, за което основна отговорност носите вие, вашите партии, вашата коалиция и вашият мандатоносител. За това става въпрос.
Трябва да се преборим първо с корупцията в институциите, в основните политически субекти и след това да се занимаваме с последствията. Иначе се получава една неравнопоставеност – тези, които се занимават с политика, могат да се продават, а тези, които участват на избори, да не могат. Защо? Затова трябва да има дебат в парламента и трябва да има воля от парламента, но ясна политическа воля всеки да свали своята партийна принадлежност, всеки да се почувства в един дебат като представител на българските избиратели, да намерим воля и решение как да се защити България законността, институциите, един нормален политически модел и чак тогава да се премине към промени в законите. Иначе всичко, което се прави тук, звучи крайно неубедително и е един фарс. Затова аз лично просто няма да участвам в гласуването на тези промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Наистина Народното събрание е орган на политическо представителство и често желанието за доказване на политическо представителство, на общи приказки, далеч надхвърля границите на разумното законодателство. Типичен представител на такова политическо представителство е господин Иван Сотиров, който без да коментира, явно се изказваше само по нашия законопроект, другите са убягнали от неговото внимание…
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Дори не и по нашия.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, убеден съм, че даже не и по нашия. Той коментираше изказвания на политици, общо говореше, че е нужен дебат. Има парламентарни форми, при които се предизвикват дебати и, разбира се, той има такива права.
Но не мога да приема по никой начин това обвинение, че Коалиция за България не е искала да предотврати този процес. Ние внесохме това предложение, то беше широко подкрепено, господин Сотиров. (Реплики от народния представител Иван Костов.)
С Вас после, господин Костов, когато се изкажете.
То беше широко подкрепено с голямото желание да се предотврати този процес. Оказа се, че в бързината на действието, в което и Вие участвахте, не сме дали достатъчно добра възможност за процесуална реализация и то пак идва от това, че много често народното представителство се впуска в общите приказки, в политическите тези, без да влиза в рамките на онова, което се нарича, пак казвам, разумно законодателство. Сега правим корекция в тази посока.
Иначе не разбрах какво против имате Вие, господин Сотиров, престъпленията против избирателното право да са от общ характер и Прокуратурата да действа служебно тогава, когато има сигнали за тези нарушения.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Вие какво имате против изказването на господин Доган? Имате ли нещо против?
МИХАИЛ МИКОВ: Тоест Вие искате нещата да станат така, че да не може да има годни законодателни инструменти за разкриване на тези престъпления. Това е фактът. Вашата позиция на неподкрепа доказва това. (Възгласи: “Е-е-е!” от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Найденов, за втора реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Сотиров, не зная дали си вярвате на това, което говорите по повод на внесения от нас законопроект. Ако съдя по убедеността, с която представяте Вашата теза, очевидно си вярвате. Това не е толкова добра характеристика обаче, когато тази убеденост почива не на чутото или представеното в залата, а на Вашите собствени фантазии, защото трябва да си спомните, че имаше изявления на Парламентарната група на Коалиция за България в деня, в който имаше изявления от всички парламентарни групи по повод на тази дълбоко порочна практика за купуване на гласове. И тя беше отхвърлена категорично и еднозначно от Парламентарната група на Коалиция за България.
Факт е, разбира се, че промените, които бяха приети преди първия тур по отношение на продажбата и купуването на гласовете, не се оказаха достатъчни, за да предотвратят тази практика – практика, която води до изкривяване на волята на избирателите, до накърняване на свободното право на избор, до опорочаване на резултатите от гласуването.
Но за разлика от Вас ние не се спряхме само на думи и на осъждането на тази практика. Ние сме внесли промените в Наказателния кодекс с нашия законопроект с колегата Миков преди втория тур на местните избори. Следователно сме се опитали да дадем механизъм, който да направи работещи текстовете, които позволиха тази практика да се види от всички на първия тур на местните избори. Затова тогава, когато се опитвате да правите внушенията, покажете и конкретната стъпка, която вие сте направили, а не само думи, които да демонстрирате в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за трета реплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Сотиров! Вашето изказване по конкретния законопроект на колегата Миков и други народни представители от Коалиция за България за пореден път показа, че явно тенденцията, която имате напоследък да прехвърляте проблемите от болната глава към здравата, без да сте се запознал детайлно с материята да правите изказване ан гро, Ви водят до абсолютно крайни изказвания, които нямат нищо общо нито с предмета на обсъждане, нито с реалния проблем, който съществува, а най-малко пък с работещите и ефективните начини за борба срещу подобни действия и явления.
Вашето изказване и проектът, който бяхте внесли преди малко, показват нагледно, че явно в някои представители в това Народно събрание желанието да изпъкнат по някакъв начин превъзхожда или е по-силно от реалния им капацитет да допринесат с нещо за това в България животът да стане по-европейски и да има наистина работещи закони в тази страна.
Вие, вместо да предложите такива промени в законодателството – нещо, което са се постарали да направят колегите от Коалиция за България, правите едни изказвания без реално съдържание, без реален принос за справяне с това явление и продължавате в една посока на маргинализация по отношение на собственото си положение в рамките на вашата партия. Аз виждам, че ако продължавате така, ще ви доведе до един момент, в който може би съзнателно ще седнете в другия край на реда, на който седите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Сотиров, заповядайте за дуплика на направените Ви реплики.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, като ви слушам, оставам с впечатление, че аз съм от управляващото мнозинство, а вие сте опозиция, че ние по някакъв начин носим отговорността за това, което става в държавата.
Аз казах, че просто няма да участвам в това гласуване, за да ви дам възможност – вие си имате мнозинство, ще приемете тези поправки и избирателите съвсем скоро ще се сблъскат с вашата възможност да решите този проблем. За това става въпрос. Вие трябва ясно да съзнавате, че сте управляващи, че имате абсолютно мнозинство от две трети, от 169 народни представители, и носите пълната отговорност за това, което ще се случи и недейте да се оправдавате с един или друг народен представител от опозицията.
Всякакви други общи декларации, общи приказки и изявления, които направихте миналия път, когато се направи опит да се проведе този дебат, са едно на ръка. Сега става дума за това, че вие нямахте куража да персонализирате проблема и да се разграничите от конкретно изявление на конкретен политик, което беше меко казано неуместно, да не кажа арогантно и нагло, в контекста на ситуацията, в която се намираме. За това става въпрос – че вие говорите изобщо, по принцип и правите някакви палеативни промени в законите, а нямате куража и волята да реагирате адекватно, когато българският парламент и българското общество са провокирани от едно арогантно изказване.
За това става въпрос, господин Найденов. Това се искаше от парламента, това се искаше от вас. Вие не го направихте.
Господин Казак, това беше позиция на Парламентарната група на ОДС. Искането да бъде внесена такава декларация за разглеждане и за разграничаване от изявленията на господин Доган не е било лична моя акция. Това искане беше подкрепено от всички народни представители от опозицията. (Реплики в ДПС.) Така че тук не става въпрос за някаква персонална акция.
Мисля, че е крайно неуместно да говорите с такова самочувствие и вещина за това какво се случва в СДС. Не мисля, че вие сте хората, които можете да моделирате процесите в СДС, ако правите такива опити.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Нямаме такива претенции.
ИВАН СОТИРОВ: Мисля, че се опитвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз ще говоря само по законопроекта, внесен от господин Миков. Не мога да не се съглася с него, че Народното събрание реагира необмислено, само трябва да уточним, че това беше реакцията на управляващото мнозинство.
Мисля, че е редно да се прави разлика между това кой е купил гласа и чий глас е купен. В момента в законопроекта господин Миков не прави тази разлика, а все пак би трябвало да има значение.
Нещо друго, което ще направя като предложение между първо и второ четене, е това, че трябва да правим разлика дали един политически брокер е купил 50 гласа или 5000 гласа. Не може наказанието да е едно и също. Затова, според мен, наказанието трябва да бъде по три месеца за всеки глас, но не по-малко от три години, например – нещо, което подлежи на дебат. Но трябва да има утежняващо в прогресия наказание.
Не мога да не се съглася обаче, че купуването на гласове е нещо, което на практика руши фундамента на демокрацията. А когато се руши фундаментът на демокрацията, тя самата става твърде неустойчива.
Има обаче един проблем, който е не по-малък, а дори е по-голям от това, което в момента се случва по избори. Това е, което се случва в пленарната зала, защото ние сме тези, които даваме пример какво да се случи и извън пленарната зала. Имам предвид гласуването с чужди карти, нека да го кажа така, гласуване с повече от една карта. Защото трудно може да се докаже, дали един народен представител гласува със своята или с чужда карта, но че гласува с повече от една карта, е твърде лесно да се види. Затова смятам, между първо и второ четене да направя предложение за наказателна отговорност на народните представители, които гласуват с повече от една карта. Предложението, което ще направя, е да се търси наказателна отговорност за шест месеца за повече от една карта и по три месеца за всяка следваща карта.
Това е начин да покажем, че наистина ние сме загрижени за устоите на демокрацията. Защото един купен глас при 2 милиона избиратели има една тежест, а една чужда карта при 240 народни представители има съвсем друга тежест.
Самият факт, че сме балканска, посткомунистическа държава, затова ще ви дам пример с една балканска и с една друга посткомунистическа държава.
В Сърбия има осъден народен представител за гласуване с чужди карти – ефективно на година и половина.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): От опозицията, нали?
НЕНО ДИМОВ: От опозицията, но не пречи да бъде и от управляващите, когато това нещо е прието като закон, господин Миков.
Аз съм убеден, че господин председателят може да следи с камерите, които е поставил в залата, и ще бъде част от неговото решение.
Полша също е страна, в която има издадена условна присъда за гласуване с чужди карти. Това пък е една посткомунистическа държава. Очевидно мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се запазят устоите на демокрацията в този тип държави, минали през ада на комунизма, трябва да бъдат много по-сериозни от това, което ние правим. За да докажем на българските граждани, че наистина искаме да решим проблема, трябва да започнем от вмирисаната глава, от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Нено Димов?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Димов, очевидно от Демократи за силна България не сте внимавали, когато приемахме последните промени в Наказателния кодекс, свързани с криминализиране на продажбата на гласове, защото иначе щяхте да знаете, че тези предложения бяха внесени от Парламентарната група на Коалиция “Атака”. За първи път управляващите и по-специално ние от Коалиция за България, внесохме текстове, с които инкриминирахме купуването на гласове. Това беше през м. август 2006 г. В резултат на създаването на тези текстове за първи път по време на тази предизборна кампания, но далече преди последните промени в края на м. октомври, бяха започнати предварителни проверки в редица избирателни райони, именно въз основа на тези текстове, криминализиращи купуването на гласове. Тоест, че е престъпление купуването на гласове и оферирането пред българските граждани за това да продадат гласа си, за да гласуват за един или друг кандидат.
Така че текстовете, които бяха предложени от Коалиция за България се оказаха работещи и по техен повод бяха започнати редица производства от органите на разследването и от органите на прокуратурата, които се надяваме да бъдат докарани до успешен завършек.
Текстовете, които предложиха колегите от Коалиция “Атака” и които бяха подкрепени от Парламентарната група на Демократи за силна България, криминализираха именно продажбата на гласове и политическото брокерство. Но тук бих искала да кажа, че въпросът е спорен. Според мен и според едно от съществуващите тълкувания престъплението “продажба на гласове” е от общ характер и не представляваше пречка за започване на производства чрез служебна реакция на прокуратурата по подадени такива сигнали.
Така че е въпрос на добра воля и на изпълнение на текстовете, които така или иначе са приети в Наказателния кодекс както от страна на дознанието, така и от страна на прокуратурата за финализиране на тези производства, които бяха започнати в хода на тази предизборна кампания и по време на двата тура на изборите, което се надяваме, че ще се случи в близките няколко месеца, още повече с оглед заявеното от прокуратурата, че тези производства ще завършат с обвинителни актове, а се надяваме след това и с присъди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, госпожо Манолова.
Втора реплика – господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Именно заслепяващото желание за прекалена репресивност, крайна репресивност, доведе до това, че беше допусната тази грешка при предишното приемане на промените в Наказателния кодекс, което предизвика и тази реакция на колегите от Коалиция за България за известна корекция в тази крайна репресивност.
Крайната репресивност, независимо от обектите, срещу които е насочена – дали от опозиция, дали от управляващи, дали срещу обикновените граждани или срещу представителите на властта, никога не е довела до добри резултати. До още по-малко добри резултати обаче е довеждал, господин Димов, в миналото и сега всеки опит или всеки уклон към популизъм. Вие като интелигентен народен представител, вярвам, че няма да се поддадете на подобни изкушения, на които отдавна са се поддали други ваши колеги. Популизмът е нещо, което никога не е довеждало до добро нито един народ, нито едно управление.
“Популизмът е майка на мизерията” каза един ваш колега от Парламентарната група на Демократи за силна България, няма да го цитирам.
Така че ви призовавам нека да говорим за проблемите, които сега са на дневен ред, нека да търсим реални механизми за тяхното решаване и да не изпадаме в популистки умиления, само за да се харесаме моментно на този или онзи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за дуплика, господин Димов.

НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин Казак, напълно съм съгласен с всичко, което казахте за популизма. Напълно съм съгласен!
Нямаше да направя това предложение, ако нямаше два примера от две други европейски държави – едната е член на Европейския съюз, а другата не е, едната е посткомунистическа, а другата е балканска. Тоест, популизъм е нещо, което казваш, че трябва да се направи, но не може да се направи.
Тук има примери и аз съм взел идея от тези примери. Не съм се сетил сам, не съм го сънувал тази нощ. Така че това не е популизъм.
Факт е, че ние имаме много тежък проблем и тук ще се възползвам да отговоря на репликата на госпожа Манолова. Аз не упреквам по никакъв начин идеята да се преследва купуването на гласове. То трябва да бъде криминализирано и трябва да се преследва.
Когато казах, че има необмисленост, проблемът е че само месец след като сме приели закона, трябва да правим промени. Това е необмислено. Нормално е да минат 1-2-20 години преди да се променя един закон. Когато го променяш след 3-4 седмици, значи не си дообмислил нещо. Това е призив и за много други закони, които се правят, че трябва да бъдат обмислени значително по-добре и трябва да се вслушвате и в гласовете на опозицията, защото понякога тези гласове носят разум,...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Когато има разум.
НЕНО ДИМОВ: ... а не само с опозиционност, господин Миков!
Това е моят кратък отговор най-вече към вас. Помислете и ще разберете, че ние сме тези тук, които даваме пример. Защото каквото се случва на улиците не снимат камерите, а отзад в момента има достатъчно много камери, които показват нашето поведение – показват как като пианисти свирим по картите. Когато ние приемаме закони, които най-малкото са спорни от конституционна гледна точка дали са приети с необходимия брой гласове, защо хората да ги изпълняват? Защо да го правят, след като самите ние, които трябва да сме най-отговорни пред закона, не го спазваме.
Така че, когато сме стигнали до тежък момент на разпад на държавността – нещо, което се признава от всички, мерките трябва да бъдат крути. В противен случай наистина ще има силни репресии, само че силни репресии е имало след 9 септември. Това, което аз предлагам, не са репресии, а просто са важни мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има думата господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря, господин председателю.
Разбира се, дебат става по предложението на БСП за промяна в Наказателния кодекс относно купуването и продаването на гласове. Естествено това е сериозният текст, предмет на нашето обсъждане. Обаче и внесеното предложение, и целият този дебат са излишни, доколкото сме пред една уредба, след последните поправки преди изборите, внесена от партия “Атака”, която е добра и работеща.
Аз сега ще се опитам като вносител от “Атака” на тази последна работеща поправка, чието изменение се иска днес, да обясня за какво става дума, за какво е тази буря и защо е направено това предложение.
Уважаеми колеги, защото предложението тогава беше направено просто от “Атака” и беше подкрепено от цялата опозиция. Така че малко по малко подкрепено и от НДСВ, нашето предложение беше наложено и се превърна в действащ текст от Наказателния кодекс. Ето за това е всичко. Тук сега се говори от страна на някои колеги за грешка. Грешка било приемането и съществуването на текста в сегашния му вид. Не е грешка, колеги. Грешка е, че явно ДПС и БСП, отчитайки факта, са се съгласили с тази промяна, за да се превърне в действаща разпоредба от Наказателния кодекс. Точно за това те искат да поправят тази грешка, защото не им отърва, защото не им е удобна, защото те не я желаят.
Неслучайно по тази тема най-много отношение взе колежката Мая Манолова, която след като неумолимо и ясно нашата поправка в Наказателния кодекс, която се превърна във факт, тръгна, беше решаващата сила от страна на БСП за нейното стопиране, префасониране и по такъв начин трансформиране, че тя да не бъде работеща поправка. По-точно се искаше да не бъде работеща поправка – стигна се дотам най-вече. Въпреки че ние приехме префасонирането на нашия първоначален проект – да бъде минимализирано и намалено наказанието, както и стана. Ето това е единственият проблем. В това отношение ние считаме, че беше допусната грешка, че не беше възприето по-твърдото и по-голямо наказание, което беше първоначално предложено.
Аз ще ви припомня хронологията на приемането на този текст. Когато беше внесена поправката в Наказателния кодекс от “Атака” мнозинството с присъщото високомерие в Комисията по правни въпроси отхвърли поправката, което за нас беше чудно. Тогава предложената от нас поправка беше подкрепена от една-единствена представителка на опозицията на ДСБ госпожа Елиана Масева в Комисията по правни въпроси. Така ли беше? Може да го видите в протоколите. Другите гласуваха в Комисията по правни въпроси, когато се внесе поправката на първо четене. След това нещата тръгнаха на второ четене, промени се общото отношение, наложи се просто малко по малко и БСП и ДПС да възприемат предложената поправка.
Сега целта е да се торпилира текста. След като текстът тръгна да се приема от страна на всички политически сили вече, които се съгласиха с необходимостта от приемането му, БСП вече се опита да приватизира идеята и да я представи като своя. Ако бъдем обективни, всички ще видите, че в предизборния период, най-вече представители на БСП, най-вече Мая Манолова, по телевизия, радиа и вестници излиза, като че ли е съавтор на поправката. Тоест БСП е тръгнала да се бори против купуването и продаването на гласове, за което цялото българско общество и всички знаят, че е основно нейн приоритет и практика до този момент. Всъщност БСП и ДПС са основните брокери. Сега се изместват от един нов играч в българското политическо пространство. На всички ни е известно и ясно, че това го прави и го правъ на тези грозни и ужасни избори и ГЕРБ.
Иначе как можем да си обясним всичко, което се направи преди изборите, за да се торпилира вече влязла в сила поправка, предложена от “Атака”? Главният прокурор, всички бяха свидетели на това, човек близък до БСП, няма спор за това, винаги сме го казвали и никога няма да го премълчаваме, когато се говори за главния прокурор на Република България, винаги трябва да се държи сметка за това обстоятелство, той направи изявление, че поправката е неработеща. Видяхме ли го всички от телевизионния екран? Видяхме го. Може ли главният прокурор на една държава да направи такова изявление, с което всъщност изказа съмнение, че законът е неработещ. Тоест “правете престъпления” каза на всички, които имаха масово намерение да купуват и продават гласове, “защото поправката е неработеща, законът е лош”, защото законът бил такъв и онакъв. Той критикуваше закона. Това, първо.
Освен това този текст, който в момента обсъждаме, също беше внесен от БСП преди изборите, с което БСП каза – текстът, който е приет, не е работещ, той трябва да бъде поправен. Тоест стигна се до същото. Текстът няма да бъде приложен.
И неслучайно резултатът от този текст, приет преди изборите – внесен от “Атака” и префасониран от БСП, за да мине като текст на БСП, всъщност не беше задвижен и не се прилага на практика като действия от МВР и от прокуратурата. Има някакви производства, отчита се броят им, който е съвсем незначителен.
При това масово купуване и продаване на гласове броят на тези производства е едноцифрено число, но то не е проблем на лошия закон, на текста в закона, а е проблем на това, че основно на тези избори БСП и ГЕРБ купуваха гласове. Министерството на вътрешните работи и главният прокурор не встъпиха в ролята си, за да санкционират това уродливо явление, което ставаше масово. И всичко това остана на съда.
Ставащото тук в момента е оправдание именно на това – на безразличието и на това, че МВР и главният прокурор не си вършат работата, защото трябваше да има стотици, камари от предварителни производства, защото не е трудно доказуемо наличието на такива деяния, на такива престъпления. Това е много просто, но е въпрос на воля. Не е въпрос и проблем на закона, че когато някой идвал да донесе, че са му дадени пари, в каквато връзка се иска това изменение, виждате ли, само тогава законът щял да проработи и ефективно е можело да бъде доказано извършеното. Не е в това проблемът, а в политическата воля.
Ние от “Атака” неслучайно сме отправили до главния прокурор два сигнала, с които той лесно може да се задвижи и да образува предварителни производства въз основа на този текст, така че той да бъде много работещ – за купуваните автобуси, за даваните пари, за да бъдат товарени десетки хиляди хора от съседната Република Турция. Това е ясно за всички. Това е престъпление именно по този текст. Това е деяние, което може да бъде преследвано, но съм сигурен, че главният прокурор няма да го направи. Той ще има извинение, защото каза още преди изборите, че текстът е неработещ и не може да изпълни целите, за които е създаден.
И другото, главният прокурор спокойно можеше да образува предварително производство срещу Ахмед Доган, който каза, че купуването на гласове е европейска практика. Това е подбудителство към такова престъпление. Обяснявайки, че това не е престъпление и че е нормална европейска практика, за всички е ясно, че това е деяние, което може да бъде преследвано и да бъде образувано производство.
Изводът от всичко това, което става, е, че текстът е работещ. Той може да бъде прилаган, може да действа, може да предотврати уродливото деяние, по отношение на което е насочен, но е въпрос на воля на правоохранителните органи. Ако МВР и прокуратурата си вършат работата, това се отнасяше и за тези избори, можеше да има стотици предварителни производства, множество хора – осъдени и вкарани в затвора, да им се наложи санкцията, визирана в Наказателния кодекс. Всичко това, което правим в момента, с предложението на БСП, е оправдаване за несвършената работа от МВР и прокуратурата на тези избори в изпълнение на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Шопов?
За първа реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Шопов! Когато се изказва господин Сотиров, той не е чел тези книги, които Вие сте чели в Юридическия факултет и сте ползвал в съдийската Ви практика. Простено да му е.
Само че Вие явно не сте чели предложения от нас законопроект, иначе не биха вървели такива торпили в главата Ви. През две изречения повтаряте въпроса за торпилирането. Нищо не торпилираме.
Текстът е, който вие сте предложили. В момента създаваме една предпоставка в Наказателния кодекс за прилагането му. Предполагам, че просто е пропуснато в бързането. Това е предпоставка, която ще има възможност да се приложи и за тези избори, разбира се, след приемането на текста. Иначе, двете страни – даващата и вземащата страна, няма да свидетелстват, защото няма стимулиращата норма за отпадане на наказуемостта, което ние предлагаме, за да може да се приложи текстът, който вие предлагате.
Всъщност гласуването, експозицията по конкретния текст, а не по общите Ви впечатления от дейността на прокуратурата, на тройната коалиция, на всички сили – вътрешни и международни, да правите позиция за това как ще гласувате по един текст, който е съвсем добронамерен и в духа на това, което вие предлагате, е предложен от нашата скромна милост – господин Найденов и мен, като може би единственият мотив да гласувате “против”, е, че ние сме от тройната управляваща коалиция и от Коалиция за България. Това е, нищо повече.
Обръщам ви внимание, че колкото по-бързо се приеме текстът, толкова по-бързо тази стимулираща норма ще може да подпомогне реализацията на наказателния процес за тези общественоопасни деяния, които вие сте предложили. Мисля си, че имаме поне общ професионален език и ме разбирате какво Ви казвам.
А другото – позицията Ви по прокуратурата, по тройната коалиция, по политическия живот у нас и в чужбина, Бога ми, не е в тази дискусия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Шопов! Вие освен, че очевидно не сте чели предложения днес за обсъждане законопроект от колегите Миков и Найденов, не сте чели и собствения си законопроект, приет в края на м. октомври.
Тук бих искала отново да ви припомня, че това, което вие предложихте и Народното събрание подкрепи, касае криминализирането на деянието по продажба на гласове. Деянието купуване на гласове беше криминализирано през м. август 2006 г. по предложение на мен и колегата Георги Юруков и беше подкрепено от българския парламент. То стана действащ текст и въз основа на този действащ тест за криминализиране по купуването на гласове бяха образувани редица предварителни производства, още далеч преди вашият законопроект да бъде внесен в Народното събрание в рамките на тази предизборна кампания, преди да бъде подкрепен и да стане действащ текст.
Подобрението, което ние от Комисията по правни въпроси, включително и юристите от Комисия за България, включително и колегите от опозицията внесохме във вашия текст, беше, че криминализирахме и политическото брокерство – тоест не само тези, които продават гласовете си, както вие бяхте предложили – за наказание с лишаване от свобода за срок от 3 години, но и тези, които организират покупко-продажбата на гласове. Всъщност, ни повече, ни по-малко, това, което ние от Коалиция за България заявихме, е, че като част от управляващото мнозинство именно ние бяхме инициаторите тези деяния да бъдат обявени за престъпления през м. август 2006 г. Въз основа на текстовете, които проработиха, бяха образувани предварителните производства още преди влизането на вашия законопроект в парламента.
По отношение на продажбата на гласове през м. октомври миналата година пак по наше предложение – на Коалиция за България, тези текстове бяха обявени за административни нарушения и в изборните закони беше предвидено глобяването на този, който продаде гласа си, с глоба от 50 до 2000 лв. Това беше отново по наше предложение. Тези текстове също са работещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
За трета реплика – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин Шопов! Моята реплика е насочена към изясняване на фактите по приемането на действащия в момента текст, който се обсъжда, и промяната в него.
Вие твърде еднопланово представяте и изопачавате част от фактите, защото в Комисията по правни въпроси, мисля, че аз и други колеги подкрепихме по принцип вашия законопроект. В залата също от Парламентарната група на Коалиция за България имаше гласове в подкрепа по принцип на законопроекта. След това се наложи тази принципно приемлива идея да бъде приспособявана като действащ законодателен текст. Вие не оценихте това, че в Правната комисия включително народни представители и експерти се наложи да работят доста, за да направят от вашата идея един текст, който съответства на общата конструкция на съществуващата разпоредба.
С това ме карате да бъда по-критичен и към нашата собствена дейност. Изглежда, когато едно предложение не е изцяло добре формулирано, е по-добре да го отхвърлим, защото Вие дежурно винаги ще казвате, че сте предложили нещо много добро, а управляващите не са го възприели.
Обръщам Ви внимание: ако искате да има по-конструктивен дебат и предложения, които да се приемат, да оценявате реално обстоятелствата и да не си конструирате действителност, която винаги описвате като враждебна.
Смятам, че всяка една от политическите сили трябва да търси обяснение в изборните резултати освен в тези уродливи явления като купуването на гласове и с политическите причини, които водят към спадане на нейното влияние. Мисля, че това ще бъде отрезвяващо за всички, а не само да търсим причините извън себе си.
По отношение на това колко са работещи текстовете и колко работещи ще станат, искам да кажа, че големият проблем в нашето законодателство си остава неговото прилагане. И колкото и производства да има, откакто е приет текстът, до момента няма нито един осъден. Да видим сега, след като се приемат промените, дали ще има един или няколко осъдени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Миков, това, което ние предлагаме с двете форми на изпълнителното деяние, е аналогично на престъплението подкуп. Там нещата биват активен и пасивен подкуп. Това е добре познато на всички юристи. (Шум и реплики от КБ.) Но там не отпада едно от двете деяния, не се декриминализира, нали така?! И за това има дълбоки причини. Същото е и тук. Така че това, което казвате, може да се отнесе и в тази връзка да се направи тази правна логика или по-точно правна аналогия.
Що се касае до казаното от госпожа Манолова, тя направи една коректна хронология, така е. Но тя ме предизвика да говоря за това – да търся заслуги кой кой е бил в процедурата по приемането на този кодекс. Тя ме накара и принуди със своето изказване, което преди малко направи тук, тъй като, така да се каже, отново грабваше палмата на авторството и на първенството в полза на БСП. Аз просто напомних, че тук в Комисията по правни въпроси първо ДСБ, а и след това и други представители от опозицията възприеха този закон.
Господин Стоилов, що се касае до Вашето изказване, има протоколи, от които ще видите. Аз много добре си спомням хронологията на приемането на текстовете, тя е ясна. Ще видите колко души са гласували “за” на първо четене. Ще видите, че законопроектът беше отхвърлен на първо четене, а след това набра популярност, набра подкрепа и започна да се подкрепя и от други политически сили. На второ четене нещата се бяха обърнали, разбира се. За това говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, наближава 11,00 ч. Има четири души колеги, заявили изказвания. Предлагам дискусията да продължи след почивката от 30 минути.
Почивка до 11,30 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа по точка трета от седмичната програма – Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Давам думата на народния представител Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това са поредните поправки в Наказателния кодекс, които са поставени на нашето внимание. Това, което като Демократи за силна България, като народни представители и парламентарна група защитаваме от тази трибуна, е, че промяната в Наказателния кодекс, промяната в Наказателнопроцесуалния кодекс трябва да е израз на държавна политика, на отношение, което да се базира и да се основава на анализа, което да се основава на информацията, която да направи извод за това дали са засегнати обществени отношения, дали те са застрашени, каква е степента на обществената опасност и отговорите на всички тези въпроси, които могат да доведат до отговора “да” или “не” – налице ли е предпоставка за инкриминиране или декриминализиране на престъпление.
Освен това наказателната политика в Република България получи своето обещание още от правителството на Симеон Сакскобургготски, че ще разработи нов Наказателен кодекс. Знаем, че се раздадоха много пари, че имаше експертни групи. Това не се случи. В момента също ни убеждават, че се работи по нов Наказателен кодекс, по нов проект. Това, което в момента се случва, е работа на парче и хаотична работа по Наказателния кодекс. Норми, които са характерни със своя архаизъм, присъстват в него. Престъпления, по които няма нито един обвинителен акт, наказанията се завишават. От отделни депутати се внасят текстове, които в огромната си част са разумни, но те не могат да се впишат в една композиция на една наистина научна и практически обоснована концепция за промяна на наказателното законодателство в Република България.
Това не е само увод. Това е един призив за това да си припомним какво трябва да прави Народното събрание и на какви принципи трябва да подчинява своята дейност.
Двата законопроекта, внесени от Стела Банкова и Минчо Христов. Първият за инкриминиране на случаи, когато длъжностно лице е разрешило отпускането на кредит без надлежно обезпечаване. Не плод на хаос обаче, а плод на доброжелателство към престъпния свят беше отмяната на този текст през 2001 г. Той беше създаден през 1997 г. с цел да може да отрази финансовата криза и финансовия колапс, до който доведоха българските банкери българската държава и засегнаха интересите на изключително голяма част и най-уязвимата част от българското население. Особено българските пенсионери, които имаха вложения във фалиралите банки.
На заседание на Правната комисия, коментирайки този текст, представителят на Главна прокуратура каза, че много от банкерите, които са били подведени, тоест длъжностни лица, подведени под отговорност с финализиран обвинителен акт, действията на прокуратурата и на следствието са били обезсилени благодарение на декриминализацията на този текст. Това сме направили през 2001 г.
Що се отнася до този законопроект, чета протокола на Правната комисия, не съм изказвала становище, че не са застрашени обществените отношения, а, че, за да се приеме от Правната комисия този текст, трябва да се докаже, че те са застрашени. Експанзията в кредитирането не означава, че се отпускат кредити без обезпечение. Имаме институции, имаме кредитни съвети, имаме Българска народна банка, специализирани в това отношение. И когато се внасят такива законопроекти е хубаво да бъдат подплатени с факти, с аргументи, за да може Народното събрание напълно убедено в правотата на предложенията си, да ги гласува, а не да ги отхвърля на база на неаргументирани откази или поощрения.
Следващият законопроект е напълно основателен. Той е свързан с престъплението документна измама, че обект на такава измама могат да бъдат и недвижими вещи. Практиката подсказва, във всички медии четем, че става дума за такива престъпления, които не са квалифицирани и дейците престъпници се разхождат на свобода.
И третата поправка, която е свързана с активното и пасивното избирателно право. Тук в действителност може да се твърди, че на две на три в Народното събрание със спешността и на закона, който измени и допълни Закона за избор на местната власт, беше приет и този текст. Това, което най-много ме тревожи, уважаеми дами и господа, е, че всъщност текстът беше обявен действително за неработещ и то именно от българската прокуратура. Господин Шопов отбеляза този факт. Този факт обаче се нуждае от по-специално внимание. Защото в момента, ако ние приемаме такъв текст, създаваме алиби на българската прокуратура. Когато знаехме, че масово се купуват гласове, излезе главният прокурор и представители на Главна прокуратура и казаха, че не могат да образуват производства, тъй като те били от частен характер и нямало тъжби на лица, които са пострадали от това престъпление. Което е невярно. С това предложение днес господин Ангелов и господин Миков предлагат тези престъпления да бъдат от общ характер. Но те са от общ характер. Това беше отказ на прокуратурата да изпълнява българския закон. И това създаде предпоставки хората да не вярват и в държавата, и в институциите, и в наказателната система, и в прокуратурата, и в българските депутати, които обвиниха за това, че са фалшифицирали текст, само и само да не се приложи.
Затова по време на заседанието на Правната комисия предложих главният прокурор да дойде в главната комисия и да обясни защо пред българския народ се обяви, че не могат да се образуват такива преписки? В Благоевград, без да давам политически аргументи, когато всички медии тръбяха, че се арестуват хора, които били купени, и такива, които купували гласове, и в неделя в деня на изборите се обяви пак по местните медии и даже по националните, че по бързото производство има един осъден, знаете ли за какво ставаше дума? Ставаше дума, че в предходния съботен ден той е пропсувал на мача на “Пирин” съдията на футболния стадион. Всички мислехме, че се реализира текстът за купуване и продаване на гласове, но се оказа, че прокуратурата се труди в друга посока. Обясненията на този човек с прякор Банскалията – това че има прякор изобщо не означава, че е криминално проявен, човекът каза, че всъщност е възпрепятстван да упражни избирателното си право. Така че, когато се предлагат и приемат текстове, много важно е да се направи оценка и анализ на тяхното значение и за това доколко органите, призвани да прилагат закона, наистина го прилагат.
Освен това управляващите със своите изказвания в нощта на изборите, имам предвид наистина лидера на ДПС Ахмед Доган, показаха още тогава, че за тях това явление е нормално. Днес ние трябва да гласуваме текст, съгласно който организатор, или получил гласове, може да бъде отърван от наказанието, ако той доброволно свидетелства за извършеното нарушение. И допълнителният текст, че това били престъпления от общ характер. Казвам ви, че втората алинея няма никаква пречка нито за прокуратурата, нито за органите на МВР и Народното събрание действително трябва да им потърси отговорност.
Връщайки се на този текст, ви казвам, че той не е добре прецизиран, защото пак е ръководен от бързина, от това да се представи една от политическите сили за блюстител на законността. Не е прецизиран, не може да има свидетелство и на обвиняем, и да бъде в качеството на свидетел. Но и този законопроект ще бъде подкрепен от нас, тъй като всяка прецизност в тези текстове означава едно добро отношение и една укоримост към този процес.
С това искам да завърша и искам да ви кажа, че Демократи за силна България ще апелират допълнително за много по-голяма осторожност, за много по-голямо внимание, когато се внасят поправки в Наказателния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
От името на парламентарна група – заповядайте, господин Малинов.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Упълномощен съм като член на българската делегация към Парламентарната асамблея на организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да ви запозная със следната декларация на парламентарните групи на ДСБ, СДС, БНС и група независими депутати относно арестите на опозиционни лидери в Русия:
“Русия устремно върви към авторитарен режим. Гари Каспаров – лидер на опозиционната коалиция “Другата Русия” и кандидат за президент, беше арестуван заедно с десетки други демонстранти и хвърлен в затвора седмица преди парламентарните избори в Русия. Задържан бе и друг участник в мирния митинг в Москва – Борис Немцов, водач на Съюза на десните сили. Властите отказаха да регистрират коалиция “Другата Русия” за изборите.
Смазването на протести с груба сила и несъразмерна сила, арестите, потъпкването на свободата на словото чрез сплашване и убийства на известни журналисти и негови критици издават страха на режима на Владимир Путин от установяване на многопартийна демокрация в Русия. За страх от разкрития от опорочаването на изборите говорят и действията на официална Москва, която осуети приемането на наблюдатели на изборите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Русия е член на организацията и е поела задължението да спазва нормите на демокрацията и човешките права, залегнали в устава й.
Ние, българските демократи, осъждаме насилието срещу руската опозиция и категорично настояваме да бъдат незабавно освободени нейните представители. Ние желаем за партньор в Европа свободна и благоденстваща Русия, с която споделяме общи възгледи за демокрация и защита на човешките права.”
Настоящата декларация ще бъде изпратена в Руското посолство в София. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от парламентарните групи на ДСБ, ОДС и независими народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елеонора Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма никакъв спор, че текстът, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова и касаещ изменение на чл. 211 от Наказателния кодекс, трябва да бъде подкрепен. Ширещата се измама чрез документи с недвижимо имущество на възрастни хора, обикновено в безпомощно състояние, обикновено едно много грозно явление в нашия живот и цялата Правна комисия, господин Миков, се е обедини около това, че този текст трябва да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той и сега пак е престъпление.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Да, така е, но специално в този случай имаме уточняване в текста, поради което ние се обединихме, че той трябва да бъде приет в този вид, за да бъде ясна и волята на законодателя към тези явления, които не могат да бъдат толерирани.
Аз искам да се спра малко по-подробно на текста на чл. 220 и по каква причина той вече няма да свърши работа.
Безспорно е, че в периода 1994-1996 г. раздаването на кредити беше масово явление и няма спор, че те се раздаваха без всякакво обезпечение, по разпореждане, обикновено партийно. Просто на директорите на банките беше разпоредено определени пари да се дадат на определени лица и всеки, който е работил с банкови досиета знае, че там имаше обезпечение като примерно захар в оборот, или скрап на склад в Букурещ и други от този род, които показваха несериозното отношение на банките към имуществото, което включително държат на съхранение при себе си и което, разбира се, беше съвсем закономерно последвано от банковите фалити.
В този период от време банките направиха своите реорганизации. Всички те вече са търговски дружества по смисъла на закона и имат кредитни съвети. Поради което новата ал. 3 няма по никакъв начин да повлияе върху развитието на банковата система, отпускането на банковите кредити. За мен, макар и по същество справедлив, този текст е едно замахване в празното пространство. Просто вече нямаме такава ситуация, която да изисква наличието на такава ал. 3, от една страна. От друга страна, самият текст на чл. 220 и чл. 219 от Наказателния кодекс са достатъчни състави, които дават възможност при едно деяние в тази посока да се мисли за реализация на наказателната отговорност.
Госпожа Банкова, аз искам да обясня, че всъщност становището на Главна прокуратура беше по-скоро в тяхна защита. Премахването на чл. 220, ал. 3 в никакъв случай не е основание да се прекратят наказателните производства. Тъй като те бяха лошо водени, немарливо водени и без желание за успех, затова много лесно този текст беше приет от Главна прокуратура като възможност да се очистят от едни нежелани за тях дела.
По чл. 167а, ал. 2, която се създава днес, аз се присъединявам към казаното от колегите Масева и Шопов, че е вече лош прецедент Народното събрание със свои текстове и законодателни промени да облича и да отговаря адекватно или неадекватно на незаконосъобразно поведение на хора от съдебната власт. Давам пример с необходимостта ние запишем изрично, че прехвърлянето на временни удостоверения е равно на прехвърляне на акции. Това говори за тотална некомпетентност на съдилищата.
Същият случай – ние в момента казвайки, че престъплението не е от частен характер, практически се съгласяваме, че такава е била нашата воля. Какво значи „по тъжба на пострадалия”? Ами, има ли някаква пречка един човек, който е претърпял средна или тежка телесна повреда да се обърне към прокуратурата? Какво ще бъде наименованието на неговата жалба? Тя може да бъде наречена „тъжба”. От това престъплението не става автоматично от частен характер. То продължава да си е престъпление от общ характер и такъв беше смисълът, че по Избирателния закон имаме друга категория засегнати лица и че тези засегнати лица имат правото да сезират прокуратурата. Такъв е смисълът на текста, първоначално приет от Народното събрание.
Аз съм съгласна, че един нов текст би послужил отново като алиби за това, че видите ли, текстът сега вече е променен и че възможностите за реализация на наказателната отговорност са различни.
Мисля, че законодателят трябва да направи разлика между тежестта на обществена опасност на този, който дава, организира даването на имотна облага от този, който се ползва от нея. Не можем да се съгласим, че това е една и съща тежест. Вярно е, че и двете страни на това действие имат уродлив характер, но същевременно тежестта е върху този, който се възползва от своето положение, от своята финансова мощ, от своята възможност да организира такива мрежи, за да подкупи хора, които са склонни да продадат гласа си поради невежество или поради лош икономически статус. Ето защо за мен между първо и второ четене би трябвало да има промяна и да се даде такава възможност за по-благоприятна наказателна съдба само на хората, получили имотна облага.
Ако погледнем и практически разкриването на това деяние, аз мисля, че то така би било и по-лесно за доказване. Много по-лесно е лицето, което е получило 20 лв. или 50 лв., да сътрудничи на органите на досъдебното производство и на прокуратурата, донасяйки – нека да използваме този термин – за своето деяние, отколкото този, който е организирал мрежата и който фактически работи против демокрацията съзнателно.
Не съм съгласна, че ние трябва да ги поставим на едно ниво, господин Миков, защото това значи, че ние поставяме на едно ниво двете страни на това явление. Във всички случаи укоримостта е към тези, които го създават и ако ние искаме адекватно да се справим със ситуацията, включително и да подпомогнем наказателното преследване по отношение на вече образуваните дела, ако ние оставим текста само досежно лицата, които са получили облагата, възможността ефективно да се приключат наказателни производства е реална.
В този смисъл между първо и второ четене и с такива поправки този текст би трябвало да бъде подкрепен, разбира се, със забележката, която и госпожа Масева направи, че тази самоинициатива всеки месец, всеки народен представител да внася текстове за промяна на Наказателния кодекс – там, където неговото чувство за справедливост го е люшнало, е контрапродуктивно. Ние нямаме една ясна система на наказателните текстове, нямаме наслагване и преценка за тяхната тежест по отношение най-тежките, на най-леко наказуемите състави. Ето защо може би трябвало като позиция на Народното събрание да напомним на Министерския съвет и в частност на Министерство на правосъдието, че имат такъв ангажимент към нас – изработването на нов Наказателен кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За първа реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Николова! По въпроса за нов Наказателен кодекс – това е ангажимент на правителството на господин Костов, после стана ангажимент на правителството на господин Сакскобургготски, сега е ангажимент и на настоящото правителство. Това е много тежка и трудна работа, но да се надяваме, че тя поне ще започне, за да очертае перспектива за развитие на наказателната политика.
Апропо, преди 6-7 години в наше конгресно решение ние от Социалистическата партия това сме го утвърдили като обществена необходимост и наша подкрепа за изработването на нов Наказателен кодекс. Това е една абстрактна и много тежка тема и дано да върви.
Аз искам да Ви направя реплика по един друг въпрос. Съжалявам, че не виждам нито господин Минчо Христов, нито госпожа Банкова. Това, което Комисията по правни въпроси е приела почти единодушно, съжалявам, че отсъствах тогава, аз смятам, че това ще бъде грешка. Смятам, че не може недвижими имоти, ако се прочетат текстовете на чл. 212, на чл. 209 и си отговорим на въпросите кое е измаменото лице, а може ли друго лице да придобие, а не извършителят, защото в чл. 212 има „получи”. Може и да не получи. Там сте го вкарали, разбрах, „придобие пак” – може да е трето лице.
Има един още по-тежък въпрос – вместо да изпишем вежди, да не избодем очи: какво става със започнатите производства. Хайде, защото се разминава тежестта на санкциите, тоест това е типичен пример как, когато по един съществуващ проблем и се вземе да се работи несръчно от законодателя, става още по-голям проблем. Аз лично ви казвам, въпреки доклада на Комисията по правни въпроси, въпреки дискусията и в нашата парламентарна група, която се проведе по този въпрос, аз лично няма да подкрепя вкарването на текста „и недвижим имот” в чл. 212, защото смятам, че това ще създаде повече проблеми. Имали сме такъв опит в предишното Народно събрание. Тогава само с господин Ралчев и с господин Соколов бяхме против отмяната на дозата за собствена употреба при наркотиците. Имаше някаква обществена хистерия, прие се, а после, след едва-две години, всички започнаха да си скубат косите и най-много тези, които бяха гласували тогава за нея.
Моля ви за разум по чл. 212!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама, не само по чл. 212! Това е Наказателен кодекс!
МИХАИЛ МИКОВ: Не, защото това комисията единодушно е приела, че ще защити повече – няма да ги защити!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нищо няма да стане!
МИХАИЛ МИКОВ: Сега има по чл. 209 – защото, ако се прочете състава, ще се види, че не става за недвижим имот.
Аз ще се изкажа по-късно и по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.
Госпожо Николова, имате право на дуплика.
Госпожа Николова говори 7,49 минути, но тя ме предупреди, че някои от независимите народни представители под нотариална форма са й предоставили времето си. (Оживление.)
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Миков, по същество сте прав. То е в контекста на това, което казах, че когато всеки месец всеки народен представител, своеобразно чувството си за справедливост, внася текст с желание да подобри обществената среда, може да се получи така, че да има дисбаланс между отделните текстове и един текст за измама, който се работи в момента по отношение на недвижимите имоти - да прехвърлим тежестта в един друг текст, за да създадем смут в правоприлагащите юристи. Това е, разбира се, тема на размисъл. То още веднъж повтаря необходимостта от съставянето на нов Наказателен кодекс.
Аз отказвам да се съобразявам с това какво е имало намерение да направи правителството на господин Иван Костов, защото все пак оттогава минаха шест години и половина и съвсем нормално е да мислим какво ще направи настоящото правителство. Още повече, че се усвоиха много сериозни пари от ФАР, написа се един проект, ние написахме много задълбочено становище защо този проект не е работещ. Защото той предполага точно това, за което говорим тук – за което говори и госпожа Масева, и господин Шопов, и всички останали юристи – че трябва да се тества, да се направи сериозно обследване на икономическите отношения, на това колко често едно престъпление се намира в правния мир, за да отговори законодателят със съответния текст, или липсата на такъв текст, със съответната тежест, която заслужава такова престъпление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нов Наказателен кодекс?! Въпросът е какво ще пише вътре в този Наказателен кодекс?!
Давам думата на народния представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, днешният дебат, който преимуществено се съсредоточи върху предложението на колегите Михаил Миков и Ангел Найденов за промяна в Наказателния кодекс, специално в чл. 167а, е ярко доказателство за това, че когато набързо и за да се харесаме на този или онзи, и за да изпишем някакви позитиви в кавички или точки пред собствените си симпатизанти и най-вече пред медиите естествено, се приемат законодателни промени на крак, без те да се обмислят, за което призова и госпожа Масева. Без да има ясна визия за това, което се цели да се направи, обикновено се стига до резултата, който видяхме всички на последните избори. До резултата, който се констатира, до пълен неуспех на целта, а именно да се подобри държавната политика и да се повишат санкциите по отношение на дадени уродливи явления в българското общество. Всички видяхме до какво доведе това. Ако не беше това прибързано приемане на последното изменение в Наказателния кодекс в областта – явлението купуване и продаване на гласове, ако не бяхме се поддали всички на популистки обоснованото изкушение да се достигне до крайности в наказуемостта на тези явления по отношение на всички фактори, на всички онези лица, които са замесени в това явление, сега може би, първо, нямаше да се стигне до широкото разпространение на последните местни избори и второ, нямаше да има толкова малко конкретно започнати предварителни производства и прокуратурата нямаше да се оправдава със законодателството.
Според мен едно е ясно. Беше допусната грешка, когато бяха приети последните промени. Тези, които са ги предложили, и тези, които са ги префасонирали и т.н., също имат отговорност за това и сега естествен е опитът тези изкривявания и залитания да бъдат коригирани. Затова мисля, че колегите от Коалиция за България правилно са предложили и съответните изменения в Наказателния кодекс в това отношение.
Аз лично считам, че за да има неуспех в държавната наказателна политика по отношение на това явление, освен, госпожо Масева, практиката в част от прокуратурата, която Вие изтъквате като аргумент за това, че няма повече наказателни производства, основната причина все пак се корени именно в това, че с последните промени сложихме знак за равенство между тези, които купуват гласове, тези, които идват с многото пари, политическите брокери, за които спомена господин Миков, които посредничат между онези целеви групи сред избирателите, които са най-уязвими по отношение на подобен род предложения, и парите, които идват от политическите партии или пък от бизнес кръговете, които финансират тази или онази политическа сила. Ето защо мисля, че още там не трябваше да се допуска тази капитална грешка да се слага този знак за равенство. Специално в този аспект трябва ясно да се разграничи субектът купувач на гласове и субектът посредник – този, който организира купуването от конкретните обекти на това купуване, а именно тези хора, за които спомена госпожа Елеонора Николова.
Ако не бяхме допуснали тази грешка, сега щеше да има много повече жалби, много повече хора щяха да бъдат склонни да свидетелстват не само като конкретни обекти на купуването на гласове, а наистина като свидетели на този процес. Така щеше да има повече заведени наказателни производства и повече възможности за събиране на годни доказателства, които да доведат до успешен завършек на производствата и ефективно санкциониране и наказание на тези, които са участвали в този процес.
Искам също така да обърна специално внимание, че Движението за права и свободи винаги е подкрепяло всички законодателни усилия да се реши и да се санкционира това уродливо явление в българското общество. Ние сме подкрепили всички законодателни инициативи както в избирателните закони за санкциониране по административнонаказателен път на тези явления, така и последните промени, които бяха приети – и тези, които бяха предложени от госпожа Мая Манолова през 2006 г., за които спомена тя, и тези, които бяха инициирани в кавички и след това префасонирани и т.н. точно преди местните избори с цел именно да се създаде и работещ механизъм. Но ние още тогава имахме своите резерви, ние ги изказахме, и ето сега се оказва, че те са били основателни и доведоха съвсем резонно до необходимостта от внасянето на тези поправки.
Ето защо призовавам всички колеги сега да използваме възможността, която се предлага с разглеждането на този конкретен законопроект, изцяло да анализираме и да изчистим тези текстове по начин, по който да ги направим истински работещи. Да дадем възможност на прокуратурата, на полицията и най-вече на онези граждани, които са с будна съвест, да могат да приведат в действие ефективно тези текстове, за да може наистина да има истинска реакция против тези явления – една реакция, която да бъде отпор и реална санкция на онези, които биха си позволили да прибягват за в бъдеще в бъдещи избори до подобен род действия. Мисля, че ако съумеем да направим това сега и се абстрахираме от евтиния популизъм и от тенденциите и изкушенията да прехвърляме проблема от болната глава върху здравата или пък да посочваме за виновник онзи, който е сложил пръст в раната и е посочил негативното явление, повече от тези, които вършат тези действия, ще сме си свършили добре работата.
Така че ние ще подкрепим на първо четене законопроекта, внесен от колегите от Коалиция за България, и ще работим между първо и второ четене именно, за да се получи истински работещ текст на Наказателния кодекс в тази материя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Казак. Доколкото аз разбрах, да приемем на първо четене, пък на второ четене ще пишем нов закон.
Първа реплика – госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Казак, правя Ви реплика само досежно това да се чуе ясно, че текстът, който е приет и който в момента е действащ, е работещ. Това трябва да се чуе много ясно, за да стане ясно и на главния прокурор, и на неговите подчинени, че те имат работещ текст, по силата на който и сега могат да се справят, ако, разбира се, желаят, с уродливите явления, които ние наблюдавахме най-вече в тези избори.
Казвам го и го повтарям това, защото отричането на един текст, твърдението, че той не е работещ, е едно алиби за несвършена работа. Ето защо аз се колебая много досежно мотивите, които са изложени от господин Ангел Найденов и от господин Михаил Миков, че трябва да отпадне необходимостта да има тъжба от страна на засегнатите лица. Тъжбата е едно понятие, което се отнася до всички хора, на които по някакъв начин правата и интересите са накърнени. Както казах, може да сте пострадали от тежка телесна повреда, може да сте пострадали от грабеж, това не Ви пречи да сезирате прокуратурата и да наречете жалбата си тъжба, ако искате. Ние имаме избирателен закон, в този избирателен закон имаме ясно определени фигури, персони, които са участници в избирателния процес, ето защо наименованието и изискването тези хора да имат правото самостоятелно, на собствено основание да сезират прокуратурата, за мен не е грешка. Ако ние сега променим текста, би трябвало да кажем, че ние сме извършили грешка. Което не е вярно.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Това не пречи да я сезират!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика към господин Казак? Няма.
Господин Казак, заповядате за дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Николова, с тази Ваша реплика аз усетих едно противоречие между тази реплика и първоначалното Ви изказване, в което Вие ясно посочихте слабостите на сегашния текст, поради които той не се оказа толкова ефективно работещ. Фактът, че сегашният текст, който е резултат именно на последната поправка непосредствено преди последните местни избори, който постави знак за абсолютно равенство между купувача на гласове, между посредника и между обекта на купуването на гласове, обикновените граждани, както Вие споменахте, определени уязвими социални групи, които са склонни да извършват подобни действия, и направи така, че се оказахме в ситуация, която нито един от тези три субекта или групи, които се третират от този текст, нямаше нито стимул, нито каквото и да е основание да се обърне към прокуратурата с жалба, или с тъжба, или въобще да съдейства, когато прокуратурата сама инициира подобно производство, за успешното приключване на тази процедура, именно защото всички попадаха еднакво под заплахата от наказателна отговорност в еднакъв размер. Именно това са част от причините, за да не заработи този текст. И сега ние трябва да коригираме този знак за равенство, трябва да се разграничат тези групи, за да има диференциран подход по отношение на всеки един от тях с оглед на тежестта на деянието, с оглед на перспективите за сътрудничество с правораздавателните органи в един бъдещ наказателен процес, за да може наистина да приключат успешно тези производства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Казак, нали гледаме само ал. 2? Тя не прави разграничение.
Госпожо Хитова, заповядайте.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да изразя своето становище в подкрепа на законопроекта на госпожа Стела Банкова и господин Минчо Христов по отношение на чл. 212 от Наказателния кодекс, а именно въвеждането на недвижимия имот като предмет на документна измама.
Един поглед назад. Първоначално при създаването на Наказателния кодекс не е съществувала правна разпоредба, която да визира недвижимото имущество като предмет на документна измама. Това е станало повод за спорове в съдебната практика, които са породени от обстоятелството, че недвижимите имоти могат да бъдат реално прехвърлени само с формална сделка, която изисква най-малко писмена форма, а обикновено формата е нотариална. При това положение спорът е дали извършителят на измамата може да получи реално недвижимия имот, след като априори е ясно, че у прехвърлителя не може да се формира воля и действително той да бъде измамен. Спорът е за това дали тази сделка, която е атакуема като недействителна и е опорочена, може наистина да стане причина реално да се получи това недвижимо имущество от извършителя на измамата.
С тълкувателно Решение № 34 от 1979 т. Върховният съд се произнася в полза на становището, че е възможно извършването на измама с предмет недвижим имот. По-късно, през 1982 г., последва изменение в закона и изрично е записано, че предмет на документна измама може да бъде и недвижим имот. През 1993 г. обаче е направено изменение в закона и този запис отпада. Това според мен, както и много други причини, дава тласък на разрастването в извършването на тъй наречените апартаментни измами. И много хора стават жертва именно на тези престъпни деяния.
Сега, както е съдебната практика, извършителите на този вид измами биват осъждани по чл. 209 от Наказателния кодекс, тоест за обикновена измама, като се приема, че предмет на деянието е имотна вреда в размер на равностойността на неправилно отнетия недвижим имот към момента на извършване на деянието.
Във връзка с извършването на такава апартаментна измама за пострадалите се поражда необходимостта да защитят своя интерес, като върнат имота в своето имущество чрез граждански искове в други, отделни производства, не в самия наказателен процес, където това е невъзможно.
Съгласно чл. 222 от Гражданския процесуален кодекс обаче с присъдата на наказателния съд се създава сила на присъдено нещо и тя става задължителна за гражданския съд само по отношение на деянието дали то е противоправно и дали е виновен деецът. Тоест в случая се създава сила на присъдено нещо за една измама в размер на паричната равностойност на недвижимото имущество.
По отношение на самия недвижим имот обаче липсва сила на присъдено нещо. Това става причина за провеждането на дълги и тежки граждански производства, при които с неизвестен изход пострадалите се мъчат да върнат това имущество в своя патримониум. Смятам, че с това изменение на Наказателния кодекс ще се създаде сила на присъдено нещо, като предмет на деянието е именно недвижимият имот. По този начин ще се улесни защитата на пострадалите в едно бъдещо гражданско производство.
Смятам, че текстът е в полза на пострадалите и поради това аз ще го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Хитова, не бива да бъде цел решаването на проблеми с текстове в Наказателния кодекс, които съществуват в гражданския процес и гражданското право. Готов съм да обсъждаме начин, по който по-ефективно да се решава този въпрос.
Сега Ви обяснявам какво ще направим след направеното предложение. Наказанието по чл. 212 е до осем години. Вие не предлагате някаква промяна. Започнатите производства са по чл. 209 и следващите. При всички случаи, когато става въпрос за недвижим имот, той попада в хипотезата особено големи размери с оглед на действащата съдебна практика. Заради хипотезата особено големи размери отива квалификация по чл. 211, където е от три до десет години.
Реално с този текст, госпожо Банкова, Вие ще позволите започнатите дотук производства, моля да чуете всички, вместо да се санкционират от три до десет квалифициран състав на чл. 209, заложен в чл. 211, да се санкционират с лишаване от свобода до осем години.
Ето го Наказателния кодекс, човешки ви се моля, вземете и изчетете всички текстове. Разбирам доброто Ви желание да решите някакъв проблем, само че, за да го решите, средството е негодно.
Аз няма да го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Хитова, заповядайте за дуплика.
ДИАНА ХИТОВА (КБ): Искам само да обърна внимание на обстоятелството, че още с тълкувателно Решение № 34 от 1979 г. Върховният съд тогава се е произнесъл в полза на това, че недвижимият имот може да бъде предмет на документна измама. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Ние ще подкрепим този текст по чл. 212 на господин Минчо Христов и госпожа Стела Банкова по мотивите, които колегите изложиха. Този текст може да бъде подобрен, може да бъде прецизиран, така че няма основание да не се гласува на първо четене, което казват опониращите.
Второ, ние сме и за текста по чл. 220, който възстановява на практика наказанието на длъжностни лица, всъщност на банкери, които са разрешили отпускането на кредити без надлежно обезпечение и кредитът е останал неиздължен. Такъв текст имаше и той беше махнат от Национално движение Симеон Втори и Движението за права и свободи. Така бяха спасени десетина банкери, които раздаваха необезпечени кредити. Това просто си беше въпрос на сделка през последните четири години, които тогавашното мнозинство направи. Така че ние ще предложим това възстановяване.
Що се отнася до предложението на господин Миков, откровено казано, считам, че това е опит със сироп за кашлица да се притъпят симптомите на изключително тежко заболяване, което българското общество констатира.
Вие имате провал в организацията на изборите, имате нечувано опорочаване на изборите. Ако само това е изводът, който прави парламентарната група, да промени този текст, с който да насърчи донасянето, все едно нищо не правите. Опитите да твърдите, че сте взели някакви мерки и сте предложили нещо, което да повлияе и да препятства купуването и продажбата на гласове, са неуместни. Защото практиката, която дойде след тях по време на местния вот, показа, че вие сте абсолютно несъстоятелни с тези предложения. Ако те бяха добри, щяха да възпрат.
Тристранната коалиция обаче допусна огромен провал в организацията на местните избори. Толкова протести, толкова дела никога не е имало. Никога не е имало! Не можете да не стигнете до простия извод. Ние имахме тук спор, когато Парламентарната група на БСП излезе и каза, че ще подкрепят навсякъде повече демокрация, когато работехме върху Закона за местните избори. Ето ви я повечето демокрация – демокрация за мутрите да купуват гласове. Погрешен политически курс, тежки последици и сега сироп за кашлица! Това предлагате вие и заради това този текст не бива да бъде подкрепен, защото той наистина е едно самозалъгване.
Българската социалистическа партия трябва да си даде ясна сметка, че всичко, което е направила, не е дало ефект, че е допуснала тежки нарушения в организацията на изборния процес, да направи сериозни изводи. Трябва да има общо съгласие в парламента за това какво действително саботира процеса. Какво като донеслият бъде наказан в продължение след това на месеци? Това ще доведе ли до непризнаване на изборните резултати? Не, разбира се. Този, който прави нарушенията, той си ги прави и ще си постигне резултата.
Така че въобще не е в целта този опит тук - чрез Наказателния кодекс. Според мен това е едно пълно, неуместно заиграване или някакъв отговор на общественото мнение да кажете, че правите нещо. Нищо не правите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Костов! Споделям това, което каза госпожа Николова. Струва си да търсим диференциация за даващи и за получаващи при свидетелстване, както и в основния състав. Ако с минимум добронамереност се запознаете с текста, Вие ще видите, че този текст е необходим. Вашият проблем е, че Вие сте крайно недобронамерен към всичко, което се внася от някой друг. Ние не искаме да решаваме генерални проблеми. Ние искаме да дадем възможност законът да се прилага. Явно Вие не искате. Казват и от прокуратурата, че чрез свидетели се доказва тази работа. Апропо, навремето и подкупът по тази линия отпадна. Там има също. Струва си исторически да се гледат измененията на текстовете.
В крайна сметка текстът, който сме предложили, няма претенцията да реши всички проблеми на българската демокрация. От сутринта всички, борейки се за голямата демокрация, не искат да приемат нещо, което явно е необходимо. Но всичките си късате ризите за демокрация. Става въпрос за текст, който да направи прилагането на възможността за наказателно преследване. Нямаме амбицията чрез Наказателния кодекс да решаваме въпроси на изборните резултати. Това се решава в рамките на Избирателния закон, в рамките на решение на съответните комисии, в рамките на Административния съд. Вие просто не искате да прочетете, че ние решаваме един малък проблем, който да доведе до налагане, до реализация на наказателна отговорност за деяние, за което всички казвате, че е обществено опасно – засягане на избирателните права, на правомерното упражняване на избирателното право.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Не всички!
МИХАИЛ МИКОВ: И само скачате, викате. Предложете по-добри решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Костов, много хора в тази зала добре осъзнаваме, че дебатите понякога следват някаква своя собствена логика, като аргументи, като емоция, като развитие, като продължителност и тази логика невинаги се подава на рационално обяснение. Според мен дискусията по предложението, което сме направили с колегата Миков, в продължение на повече от три часа е една от тези дискусии.
Защото какво излиза, ако си позволя да резюмирам? Всички ние на думи се разграничаваме от изявленията на господин Доган по отношение на купуването на гласове.
Всички на думи се разграничаваме от тази грозна практика на купуване на гласове, от тази нагла демонстративност, която беше показана пред очите на всички на втория тур на местните избори. Всички осъждаме купуването на гласове, манипулирането на резултатите, опорочаването на изборите и когато стигнем до конкретно предложение, за да се гласува, един няма да участва в гласуването, за друг това е сироп за кашлица, за трети това е някакво алиби незнайно за какво точно.
Всъщност нещата опират до това: предлагаме един текст, който считаме, че е част от този механизъм, за да направи текстовете за продажба и купуване на гласовете работещи. Ние станахме свидетели на много оживени дискусии преди първия тур на местните избори с участието на много експерти, юристи, които обясняваха колко неработещи са текстовете, как няма предпоставка за това да бъде доказано купуването и продаването на гласовете. Ние ви предлагаме една малка част – подкрепете я! Покажете, че не само на думи, а и с конкретните си действия наистина искате да се борите срещу продажбата и покупката на гласовете като едно наистина опорочаващо явление по отношение на българската политическа действителност.
Иначе оставам с впечатлението, че търсите алиби, за да не се стигне до наказуемост на тези деяния!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има ли желаещи? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Нашето предложение е следното: да се създаде специална група от всички парламентарни групи, с народни представители, които да седнат и да изработят единен избирателен кодекс, да разгледат целия този процес, за който вие тук всичките говорите и се биете в гърдите на думи ли, на дело ли, какво се опитвате да направите. Там, когато се работи върху това, да се прецизират и да се предложат и изменения в Наказателния кодекс, така че цялата тази система, господин Найденов, за която говорите, и законът, уреждащ изборите, и не само тези избори, и следващите, защото и при тях ще има същото явление, но преди това трябва да признаете като парламентарна група, като БСП, че ходовете, които извървяхте в тази посока, с цел – хайде да приемем, че целта ви е била коректна и правилна, да възпрепятствате, да противодействате на опорочаването на гласовете, са били недостатъчни, са били неефикасни. Трябва да го признаете. Ако не го признаете, откъде тръгвате?
Излиза, че направихте всичко, каквото можахте, ефектът е никакъв и сега ще пипате някъде епизодично нещо в Наказателния кодекс и ще се случи голямото събитие?!
Предлагаме ви наистина системата да бъде осмислена и не по логиката „повече демокрация” – дето се пъчеше тук господин Миков, навсякъде БСП ще потвърди ...
Трябва да признаете, че България, държавата, избирателната система, републиката се нуждае от известна закрила от това изключително порочно явление и да тръгнем оттам. Това е правилният политически подход към този случай! А не тук сега, на дребно! Наистина е сироп за кашлица.
Ако това се приеме, нищо няма да се случи, няма да има противодействие на купуването на гласове. На следващите избори ще има още по-огромни размери. Това е със сигурност.
Това че двама-трима души ще донесат, как ще повлияе на големия обществен процес – повече демокрация за мутрите във властта? Как ще повлияе? Ще си признаят двама-трима души и какъв ще е ефектът? Ще признаят за това, за което са били хванати. Ще ги съдят шест месеца, ще ги пуснат. Вие се надявате да разплетете самата организация – няма да я разплетете, разбира се, защото случаите ще бъдат малко.
И как ще противодействате на всичко това? Давате ли си сметка? Дайте да говорим отговорно, не тук с добронамерено – недобронамерено! Това е просто друг възглед. Това е друг възглед върху нещата! Не е вашият възглед! Но вие трябва да тръгнете от една много сериозна самокритичност, да погледнете парламентарните си партньори в тристранната коалиция – единият е заявил, че това е нормална практика, вие си затваряте очите!
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Явление!
ИВАН КОСТОВ: Явление било.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
ИВАН КОСТОВ: Другият също – не е ли изкушен в купуването на гласове? Всичките го виждаме. Така че недобронамерени са другите.
Затова правилният подход е наистина да защитим тази държава, ако изобщо в тази зала има някой желание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
ИВАН КОСТОВ: Но тук, в тази зала, огромна част от депутатите са склонни да подадат ръцете на мутрите. Първо ги вкараха в Народното събрание и се нагледахме на лицата им, на следващите избори ще са още повече. Защото винаги между политиците има такива, които са склонни да се договарят. Там е целият проблем. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Там е целият проблем – липсата на воля, липсата на желание да се защити държавата. Не искате да защитите държавата. Повече демокрация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не ме принуждавайте да Ви изключа микрофоните!
ИВАН КОСТОВ: Само си спомнете лозунга – каква “повече демокрация”?! Тръгнете от това и кажете “сбъркахме”! Благодаря.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Ние си спомняме един друг лозунг, приложен от вас през 1999 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На Демократи за силна България останаха три минути.
Има думата госпожа Стела Банкова. Разполагате с пет минути.
Обединените демократични сили имат 15 минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да благодаря на тези колеги, които ще подкрепят предложението ми за наказателна отговорност за жилищните измами. Бих искала да ви кажа, че това наистина е изключително остър проблем. Мога да го докажа с впечатленията си от моите приемни дни в Плевен. Запозната съм с една жилищна измама на възрастна жена, която е станала с участието на най-знаковия нотариус в Плевен. Преди време в Бургас беше отнето жилището на един инвалид – бургаски актьор, пак от такива бандити, които работят ръка за ръка с някои не дотам добросъвестни представители на Темида, казвам го най-общо.
Разбира се, аз съм достатъчно добронамерена и благодаря на колегите, които дават предложения да се усъвършенства това наше предложение. По-добре да се усъвършенства и да влезе в сила, защото наистина този проблем е много болезнен и се шири вече в цялата ни страна, като жертва на жилищните измами стават предимно възрастните хора и то в големите градове, там, където има апетитни жилища в по-добрите квартали.
Така че призовавам колегите, цялата пленарна зала да подкрепи това предложение, ще направим едно добро и ще отговорим на обществената необходимост.
Що се отнася до второто предложение, което правим с колегата Минчо Христов – за въвеждане на наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити, ще продължим да упорстваме и да настояваме такова едно предложение да бъде прието от българския парламент, защото не само споменатите десетина банкери, които по един криминален начин раздадоха на свои подставени лица и близки кредити с ясното съзнание, че тези кредити или са необезпечени, или са недостатъчно обезпечени... По този начин се създаде една огромна група на кредитни милионери в България. Някои казват, че те са над 1000 души, беше публикуван дори и един списък.
А за това, че кредитните милионери се пласират чудесно, говори фактът, че съвсем наскоро след тези избори един кредитен милионер стана председател на общинския съвет в един български град.
Така че ви призовавам да погледнем малко по-обективно на тази необходимост и да видим, че предложението, което беше прието през 2001 г. за премахване на наказателната отговорност, даде възможност на много банкери и много кредитни милионери не само да ограбят спестяванията на десетки и стотици български вложители.
Пак акцентирам, че нашата първа задача тук е да браним интересите на българските вложители.
А тези банкери и кредитни милионери влязоха в известните ни наши връзки с управляващите. Няма нужда да ви говоря за някои знакови имена на банкери и кредитни милионери, които са в тесни връзки със знакови български политици.

Искам още нещо да ви кажа. Получава се така, че ние имаме двоен стандарт, що се отнася до кредитите. Ще ви дам пример с още едно наше предложение с колегата Христов. Ние предлагаме да няма финансова санкция за предсрочно върнат потребителски кредит.
Аз питам какво е това съображение, което ни води финансово да санкционираме доброжелателния получател на кредит, който предсрочно го връща, а в същото време да отказваме да наложим, каквато и да било санкция и отговорност за тези, които са взели огромни кредити и не пожелаха да ги върнат?
Уважаеми колеги, с това ви призовавам да помислим още малко и да разберем, че е необходимо да се въведе наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити. Излишно е да цитирам констатацията на вицепрезидента на Световната банка, който също говори за една опасност от кредитна експанзия в България. Знаете от пресата, че вече редица видни икономисти и финансисти си позволяват смелостта да признаят за наличието на тази кредитна експанзия. Аз мисля, че е крайно необходимо да се дебатира малко по-сериозно и да се видят всички добри страни на това предложение, за да може наистина тези банкери, които раздават необезпечени кредити, да бъдат изправени пред закона и понесат своята съдебна отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това времето на независимите народни представители се изчерпа.
Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Банкова! И досега има текстове – чл. 209, цитирах Ви колко е санкцията за това, което Вие наричате „жилищна измама”. На житейски език е „жилищна измама”, а по същество е противоправно отнемане на имущество. Защото измамено лице не е онова лице, на което е отнето имуществото. То е ощетено. Онези, за които Вие споменавате, вършат поредица от престъпни действия, за които се носи наказателна отговорност, и за документни престъпления. И по чл. 209 се носи наказателна отговорност казах Ви, в особено големи размери – от 3 до 10 години. С това, което обяснявате, че едва ли не Вие и сега въвеждаме този текст, излиза, че досега не е имало текст и текстове, защото те са няколко, по които да се реализира наказателната отговорност. Защото е много лесно да вкарваме нови и нови текстове и едва ли не да създаваме привидното усещане, че няма текстове за реализиране на наказателната отговорност. Текстове има и досега с достатъчно тежки санкции, казах Ви, от 3 до 10 години.
Сега, когато преквалифицираме от чл. 209 в чл.212, някои ще се възползват от това. Това ме притеснява – ще се върнат производства на фаза предварително производство. Оценили ли сте това? Ако искате, да вдигнем още санкциите в досега съществуващите възможности и да ги направим колкото години кажете, но не бива да правим такива движения. Разбирам доброто Ви чувство и всички сме за това, знаем, че това е доста случващо се. Но дайте да анализираме практиката. Нека при доклада на Върховния касационен съд, когато дойдат в тази зала, да коментираме и този въпрос – каква е практиката в страната. Но така да се упражняваме и да казваме „открих топлата вода”, да ме прощавате, има текстове и досега проблемът е от друг характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Миков, най-лошата реклама на досега съществуващите текстове е разширяващият се и увеличаващ се брой на жилищните измами. Как служат тези текстове тогава, питам?
Аз не искам да си мисля, че представителите на Главна прокуратура, на Националната следствена служба, които в Комисията по правни въпроси подкрепиха нашето предложение, също си играят на откриване на топлата вода. Може би тук в случая е необходима една малко по–голяма добронамереност, една малко по-освободена от партийни пристрастия воля, за да се подкрепи предложението. Защото, пак повтарям, това е изключително остър проблем. Тези текстове, които досега цитирахте, не знам как работят и не знам какво правят съответните оторизирани органи. Но проблемът с жилищните измами започва да става наистина проблем от национално значение и ние сме длъжни да го внесем тук или да видим какво решение можем да вземем, за да се ограничат жилищните измами. Отново повтарям, за мен е много ценна подкрепата на представителите на Главна прокуратура и на Националната следствена служба по предложението, което ние направихме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Поправката на Михаил Миков в Наказателния кодекс с цел наистина да се направи нещо срещу купуването на гласове на практика няма да доведе до нищо положително в тази посока. Защото това е поредната кръпка, и то направена с гнили конци.
Значи, вие не приемате предложението на опозицията, предвид това, което каза господин Костов, че е необходимо цялостно осмисляне и прецизиране на един изборен кодекс, че е необходимо да се обмисли точно и конкретно къде да се направят поправките, а сега искате да заблудите обществото, че сте загрижени и давате възможност на прокуратурата да си върши работата. А къде е, да речем, инкриминиране на деянието за купуването на цели секционни избирателни комисии? Защото тук купуването е още по-страшно и още по-голямо! Има региони, където се купуват цели секционни избирателни комисии!? Купуват се представителства на цели общински ръководства!? И там няма партийност, няма разграничаване и става въпрос за тотална подмяна на целия вот! Не за купуване на 5, 10 или 100 гласа, а за купуване на цели общини, които са феодализирани – феодализирани са от определени партии, от определени групировки, от определени мафиоти!
Нещо повече, защо, когато се тръгва да се работи в тази посока, не се обмисли цялостна промяна на изборното законодателство още сега, когато има 15 месеца до следващите парламентарни избори, а се прави в последния момент, както направихте и Закона за местните избори – десет дни преди президентът да издаде указа?
Скоро говорих с един от ръководството на Парламентарната група на Коалиция за България кога възнамеряват да внесат поправките в изборното законодателство и той каза: „Не се надявайте да е по-рано от м. септември, м. октомври следващата година”. Тоест пак в последния момент. Значи нямате желание да правите истински поправки. Имате желание да направите нещо, което да заблуди обществото за пореден път, че едва ли не сте срещу купуването на гласове. Аз не зная как все пак един депутат от Коалиция за България се осмели да признае, че прословутата реплика на Ахмед Доган наистина не е правилна, но това не измива лицето на левицата, нито на управляващото мнозинство.

Считам за най-разумно сега господин Миков да направи всичко възможно да оттегли предложената от него поправка, да покани представители на всички парламентарни групи и да се започне сериозна работа, която ще даде възможност наистина да се предприемат конкретни мерки и да се напишат конкретни текстове, които биха улеснили превенцията и процедурите за превенция по купуването на гласове. Иначе, ако тази поправка сега мине, отново у хората ще остане убеждението, че става въпрос пак за обикновения, дребния човек. А къде е мястото тук на най-големия проблем? Огромна част от българските граждани считат, че на най-високо ниво стават покупко-продажби. И те са известни, особено в последните два парламента. Нещо повече, хората твърдят, че се купуват народни представители или определени народни представители си купуват места. Това деяние инкриминирано ли е? То не е ли много по-страшно от това, което визира господин Миков?
Нека отново и за пореден път да не се прави поправка на парче в Наказателния кодекс, защото тя няма да доведе до нищо положително, а да има воля за истинска радикална промяна, за да може и обществото да се убеди, че има смисъл да се гласува. В противен случай това законодателство така, както действа, съм убеден, че на следващите парламентарни избори ще отидат да гласуват към избирателните урни около 20%, защото ще останат окончателно с убеждението, че не те избират, а горе политическата върхушка просто пренарежда всичко така, че да й бъде удобно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Атанас Атанасов. Както вече ви съобщих, господин Атанасов, разполагате с три минути.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю. Достатъчни са ми три минути.
Уважаеми колеги, искам да обърна внимание на тези от вас в пленарната зала, които са се занимавали с правораздаване. В Наказателния кодекс няма нито един състав на престъпление, където да е предвиден подобен род на доказване. Дори и за шпионажа по чл. 104 се предвижда, че ако някой сътрудничи на правораздаването, ще му се наложи наказание при смекчаващо отговорността обстоятелство, но не да бъде освободен от наказателна отговорност. Това е единственият случай, при който един човек – преподавател по наказателно право, предлага такова нещо.
Първо, няма да има никакъв ефект от този текст, аз гарантирам това 100%, защото не може да се доказва само със свидетелски показания.
Искам обаче да обърна внимание на колегите-юристи какъв прецедент се предлага. Не искам да обяснявам защо прокуратурата или Министерството на вътрешните работи не искат да си свършат работата по тези случаи.
Апелирам, господин председателю, Вие сте дългогодишен юрист. В темата по чл. 301 и следващите членове от Наказателния кодекс такъв въпрос – за подкупа, там не е намерил приложение.
Знаете ли защо, колеги? Във фолклора има едно наименование “кошаревски свидетели”, знаете ли го? За него става дума. Давате ли си сметка какво поле ще отворим ние, когато дадем възможност някой да заведе двама представители на малцинството пред органите на МВР и те да свидетелстват, че някой от вас им е дал еди-колко си лева, за да гласуват за него?! Давате ли си сметка за това?! Ето, това се предлага. А ако Ангел Найденов не е юрист, се чудя на Михаил Миков.
Смятам за разумно това да се спре – този законопроект или да се оттегли преди гласуването, или, не знам какво друго. Това, което се предлага, е правен абсурд, и то с промени в материалното право да решаваме процесуални въпроси – това пък е друга тема.
Казвам ви: създаваме опасност и то под флага на това, че ще се борим с купуването на гласове. Не е изобщо това механизмът, напротив, механизмът, който се предлага, създава опасност. Моля ви да вникнете в това, помислете. Надявам се, че и Миков ще чуе отнякъде това, което казвам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданите законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс? Явно няма.
В такъв случай обявявам дискусията за приключена.
Гласуването на тези три законопроекта ще бъде утре, в четвъртък, от 9,00 ч.
Ще си позволя едно изречение: много, много внимателно трябва да подхождаме особено при измененията в Наказателния кодекс! Защото само една дума да пипнете в Наказателния кодекс, можете да нанесете много по-голяма вреда, отколкото сега.

Да вървим напред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ПО РЕПУБЛИКАНСКИЯ БЮДЖЕТ ЗА 2007 Г.
Този проект за решение е разпределен на четири комисии.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
За процедура има думата народният представител Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да се отложи разглеждането на тази точка и да се премести в дневния ред на мястото на т. 11.
Днес има обявени заседания на комисии в Народното събрание. Сутринта бях в болница. Имало призив по време на почивката да направим заседание. Не е сериозно, когато става въпрос за отпускане на временни безлихвени заеми за общините за инфраструктурни проекти, проектът за решение е разпределен по комисии, днес набързо да искаме да се разглежда проектът. Заседанията на комисиите са обявени за днес.
Господин председател, процедурното ми предложение е т. 11 да се премести и тази точка да отиде на мястото на т. 11. (Шум и реплики от Демократи за силна България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искам да обърна внимание на народните представители, че този проект за решение, както вече съобщих, е разпределен на четири комисии. От две от тях имаме доклади – от Комисията по бюджет и финанси и от Комисията по европейските въпроси. Комисията по труда и социалната политика не е представила доклад и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, както чухте от нейния председател, няма доклад. (Шум и реплики от Демократи за силна България.)
Кажете как да изляза от положението?!
Разбрах, че днес в комисията имат заседание за разглеждане на този проект. Става въпрос за милиони левове.
РЕПЛИКА ОТ ДСБ: Един милиард и 200 милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ремзи Осман, аз напълно споделям Вашето процедурно предложение. Но господин Иван Костов днес сутринта направи абсолютно същото, а след това господин Чачев още веднъж предложи прегласуване. Ние вече гласувахме и го отхвърлихме.
Аз мога да го поставя на гласуване, но в залата няма кворум за гласуване.
Въпросът е много важен. Нормално е другите две комисии да разгледат проекта. Лично аз говорих с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, да дойдат заедно с Министерството на транспорта и да представят кои са обектите, за какви суми става дума.
Заповядайте, господин Методиев, за процедура.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Другата процедурна възможност, към която аз ви призовавам, е да се премине към следващата точка от дневния ред. Това е практикувано със съгласието на залата дори без гласуване. Утре сутринта също има по правилник възможност – водещият на заседанието тази точка да я постави като първа за утрешното сутрешно заседание, веднага след като се извършват гласуванията, които са останали от днес, така че имате отворена врата, през която Вие можете да минете, не да търсите гласуване на това предложение на господин Ремзи Осман, което фактически днес вече е гласувано.
По този начин комисиите ще успеят да заседават, а и ще се даде отговор на един от въпросите, който беше разискван в Комисията по бюджет и финанси. Точно в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, където министерството ще представи списъка на обекти, там ще бъде коментиран от колеги, които имат квалификацията да работят с регионална политика, точно за да може утре да няма неяснота, както Вие се изразихте сам, на харченето на стотици милиони, става дума даже за над 1 млрд. лв.
Това е процедурното ми предложение – да преминем към следващата точка от дневния ред и утре сутринта да се започне след гласуването с това обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрах Ви, господин Методиев.
Направено е процедурно предложение. Чухте го.
Има ли обратно процедурно предложение?
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Щом сте го гласували сутринта, аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? (Реплики.)
Господин Ремзи Осман си оттегли предложението. То не може да бъде гласувано, защото днес сутринта се гласува.
Господин Веселин Методиев направи друго процедурно предложение. Има ли обратно процедурно предложение на господин Методиев, което беше – да не започнем с т. 4, а да започнем със следващата т. 5 – Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2006 г., комисиите днес да заседават и утре сутринта след гласуването да разгледаме т. 4? Нали това беше Вашето предложение? Има ли обратно процедурно предложение? (Шум и реплики в залата.)
Явно ще трябва да го поставя на гласуване, след като има обратно процедурно предложение.
Кажете на народните представители, които са в сградата на Народното събрание, да заповядат в пленарната зала, защото след като има спор нямам друг изход, освен да поставя процедурното предложение на гласуване, но мога да го поставя на гласуване, когато има кворум.
Имате думата, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз бих възразил срещу поставянето отново на гласуване на подобно предложение, тъй като сутринта дневният ред на Народното събрание беше гласуван. Беше гласувано специално предложение за отлагане на тази точка и то не беше прието от Народното събрание.
Не виждам какво точно ще се случи между днес следобед и утрешният ден сутринта при положение, че предложението на Министерския съвет е внесено в Народното събрание преди повече от една седмица, през което време, ако е имало нещо, което е било толкова важно да бъде обсъдено, би могло да бъде обсъдено.
Логиката да настоявам за възможно най-бързото разглеждане на този въпрос е много проста – искаме ли да използваме тези средства до края на годината, така че да бъдат реализирани ред инфраструктурни обекти или искаме отново да потопим целият този въпрос в едно говорене в парламента, от което може би опозицията ще има някакъв политически ефект, но като цяло българските граждани ще имат една огромна загуба. (Реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата председателят на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, на която е разпределен проектът за решение.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Аз си оттеглих предложението, защото сутринта е било гласувано, но все пак се обръщам към ръководството на Народното събрание, към Министерския съвет, въпреки че няма техни представители – внесен е на 15-ти, комисиите са направили своята програма, изрично сме възложили на нашите експерти да координират с няколко министерства във връзка с това заседание. Несериозно е да се разглежда един такъв проект за решение, разпределя се по комисии и не се изчаква становище, тоест повече апел, господин председател, за да не се повтарят подобни грешки, за да не се допуснат подобни грешки, навреме трябва да бъдат внесени и всички усилия отиват напразно. Иначе, няма смисъл от работата на постоянните комисии в Народното събрание, но щом като колегите преди малко даже като правих предложение реагираха, но вие сте го гласували сутринта, което означава, че ние ще отменим заседанието за днес. Процедурата позволява и без становище на комисията да се гласува в Народното събрание. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Дайте думата на опозицията, нали има демокрация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, вземам отношение по начина на водене на заседанието по следната причина.
Ние не знаем нито от тази седмица, нито от този месец, нито дори от есента, нито дори от лятото, че ще има преизпълнение на приходите в бюджета. Знаем от шест месеца, че това се случва. И на Ваше място, господин председател, не бих допуснал такъв текст да бъде гласуван, ако няма необходимите проекти, не само като списък, но и като оценка на тяхната обществена значимост, като оценка ползи – разходи.
Неслучайно се внася в последния момент това искане за близо 1 млрд. лв. да бъдат изхарчени в края на годината, за да няма яснота какво се случва, парите да потънат в пясъка. На всички ни е ясно, че има излишък. Можеха тези проекти да бъдат подготвени още лятото, да бъдат класирани, да речем, от 1 до 100, от 1 до 200 и да бъдат финансирани тези, за които стигат парите, да бъдат класирани по тяхната обществена значимост.
И тук, господин председател на Народното събрание, Вие защитавате интересите на България и трябва да кажа следното нещо, че докато ги няма тези проекти, не може да има такова гласуване и не може да има такова обсъждане. Ние какво обсъждаме? Единственото, което обсъждаме, е да дадем пари, ама за какво – никой не знае. Е, как ще ги дадем тези пари?! Защо ще ги даваме?
Знаете ли какъв скандален дебат имах аз с уважаемия министър на финансите Пламен Орешарски в Комисията по бюджет и финанси? Попитах го: добре, за какво ще ги харчите парите? И той ми каза следното нещо: господин Димитров, вие сте законодателна власт, дайте ни парите, пък ние ще решим за какво ще ги харчим. (Шум и реплики в залата.) Това ли ви е програмното бюджетиране? Така ли ще работите оттук нататък?
Господин председател, на Ваше място не бих допуснал тази точка въобще до гласуване. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изчакваме още малко. Моля квесторите – още веднъж се обръщам към тях – след 30 секунди ще поставя на гласуване процедурното предложение на господин Методиев. (Шум и реплики в залата.)
Господин Димитров, не аз, а залата гласува този дневен ред. Нямаме друг изход, освен да се движим по правилата.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на народния представител Веселин Методиев да преминем към т. 5 от седмичната ни програма, като т. 4 ще бъде разгледана утре като т. 1 след гласуването.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Моля народните представители да гласуват само със своите карти!
Гласували 117 народни представители: за 39, против 45, въздържали се 33.
Процедурното предложение не се приема.
Веселин Методиев има думата за прегласуване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Моето предложение е да се извърши прегласуване.
Обръщам се към тези колеги, които са се въздържали, от различните парламентарни групи с това, че все пак доста аргументи се чуха. Чуха се от различни страни на залата, не само от едната страна: моля ви да разберете, че няма полза наистина никой от това за 25 минути или за 40 минути да подпишете един празен лист, на който има сума от над 1 млрд. лв. Фактически това е празен чек. Никакъв дебат не може да се реализира в тези 45 минути. От такова бързане няма полза.
И още един аргумент, който се чу и който не беше достатъчно солиден – този на господин Овчаров. Не е въпрос на протакане, защото тук няма никакво протакане. Дали парламентът ще гласува в 13,55 ч. днес, в 9,25 ч. утре или в 11,35 ч. утре, тук изобщо не става дума за протакане и за затрудняване на изпълнителната власт. Напротив, колкото по-ясно е тук, в дебата, за какво се изразходват тези средства, толкова по-леко ще е на самата изпълнителна власт.
Така че ви моля, колеги, нека да го прегласуваме. Нека да се дадат тези часове. Става въпрос за няколко часа, а не за някакво протакане и утре наистина да има един дебат, след като са минали заседанията на въпросните комисии. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Вие искате прегласуване всъщност.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (встрани от микрофоните): Аз с това започнах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Адемов, днес ще заседава ли вашата комисия за това решение?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям още веднъж на гласуване процедурното предложение на народния представител Веселин Методиев да преминем към т. 5.
Още веднъж се обръщам: моля народните представители да гласуват само със своите карти.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 36, против 57, въздържали се 32.
Процедурното предложение и при второто гласуване не се приема.
Господин Илиевски, заповядайте за процедура.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да бъдат допуснати до залата заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски, заместник-министърът на транспорта Георги Петърнейчев и изпълнителният директор на Агенция „Пътища” Веселин Георгиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От Министерството на финансите няма ли?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Тук е министърът на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не го виждам.
Направено е процедурно предложение. Има ли обратно процедурно предложение?
Господин Чачев, заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарната група на Демократи за силна България предлагаме да бъдат извикани министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на транспорта.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Той е в чужбина.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Не е в чужбина.
Касае се за 1 милиард 200 милиона лева. Това е нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не разбрах Вашето обратно процедурно предложение. То едното не изключва другото.
Първо ще поставя на гласуване процедурното предложение за допускане в залата на двамата заместник-министри, както и на изпълнителния директор на Агенция „Пътища”.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 97, против 21, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на изпълнителната власт в залата.
Господин Чачев, Вие направихте също процедурно предложение. Част от него вече е изпълнена, ако мога така да се изразя - господин министърът на финансите е тук. Министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов е в отпуск и бяха ми казали, че е извън София. Днес лично проверих това.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, от място): Тук е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, сега Вие ще ми кажете: тук е.
Заместник-министърът е тук, но както единият министър, така и другият министър да заповядат в залата, да вземат участие – те имат право като министри да вземат отношение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Министърът на транспорта е в Брюксел на Съвета на министрите по транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз вече съобщих за министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Господин Овчаров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:

„СТАНОВИЩЕ
по проект за Решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2007 г., внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2007 г.

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 22 ноември 2007 г., беше разгледан проектът за Решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2007 г.
На заседанието присъстваха господин Пламен Орешарски, министър на финансите, господин Кирил Ананиев, заместник-министър на финансите, госпожа Яна Пальова, директор на дирекция „Държавно съкровище”, и господин Димчо Михалевски, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Проектът беше представен от министър Орешарски, който изтъкна, че направеното предложение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити в общ размер до 570 млн. лв. за сметка на преизпълнението на собствени приходи по реда на чл. 35, ал. 4 (над размера по чл. 35, ал. 2) от Закона за устройството на държавния бюджет не нарушава фискалната цел по консолидираната фискална програма за 2007 г.
Оценката на изпълнението на приходите по консолидираната фискална програма за 2007 г. дава основание за очаквано преизпълнение над 10 на сто спрямо разчетите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г., спестяването на голяма част от които са източник за реализиране на по-високо целево ниво на излишъка от 3 на сто от брутния вътрешен продукт. За това допринасят проявилите се ефекти от направените промени в данъчната политика, общото икономическо оживление и усилията за повишаване на събираемостта на данъчните и осигурителните задължения от страна на приходните администрации.
Към момента на подготовката на настоящото предложение оценката за очакваното добро изпълнение на приходната част на бюджета дава възможност Министерският съвет да извърши допълнителни бюджетни разходи в размер до 570 млн. лв. Министър Орешарски предложи да бъде разрешен по-голям размер - до 700 млн. лв., тъй като анализът от последните дни показва, че изпълнението за последния месец е по-добро от очакваното и дава възможност за по-голяма сума, без това да застрашава предварително набелязаните фискални цели. Предназначението на допълнителните средства е свързано с изпълнението на поети ангажименти по Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз по глава „Енергетика” и глава „Телекомуникации и информационни технологии”, за подпомагане финансирането на общински проекти по присъединителните инструменти на Европейския съюз, за изграждането на пътна, железопътна, екологична и друга инфраструктура, както и за метрополитена в град София. Източникът на тези допълнителни разходи е изцяло за сметка на преизпълнението на приходите при постигане на фискалната цел за 2007 г.
Освен това е предвидено при реализиране на излишък по консолидираната фискална програма над фискалната цел за 2007 г. в размер на 3 на сто от брутния вътрешен продукт (по предварителни отчетни данни на Националния статистически институт) Народното събрание да упълномощи министъра на финансите до 31 май 2008 г. да извърши допълнителен трансфер за държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система в размер на превишението на отчетения към 31 декември 2007 г. излишък по консолидираната фискална програма над 3 на сто от брутния вътрешен продукт. Тази мярка е в подкрепа на дългосрочната устойчивост на пенсионната система, предвид неблагоприятните демографски тенденции.
По проекта за решение се проведе дискусия. Господин Орешарски отговори на поставените въпроси. Изрази се мнение относно начина, по който е подготвен проектът за решение, тъй като с него не се постига необходимата прозрачност. Във връзка с това председателят на Комисията по бюджет и финанси предложи да се възложи на Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството да направят максималната възможна конкретизация към момента на обсъждане и гласуване на решението в пленарната зала.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 12 гласа “за”, 1 глас “против” и 3 гласа “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проекта за Решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2007 г., № 702-03-33, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2007 г.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва становище на Комисията по европейските въпроси. Председателят на комисията е Младен Червеняков. Председателят на комисията не е в залата. Заместник-председателят?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Няма ги в залата. Сигурно бойкотират.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Може би не са съгласни. Затова ги няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, ако желаете, заповядайте.
Няма ли заместник-председател на комисията? Има ли член на комисията?
Заповядайте, господин Йорданов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър!



“СТАНОВИЩЕ
относно Проект за Решение за одобряване на
допълнителни бюджетни кредити по републиканския
бюджет за 2007 г. № 702-03-33, внесен от Министерския
съвет на 15 ноември 2007 г.
На заседанието, проведено на 22 ноември 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Проект за Решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2007 г., внесен от Министерския съвет.
І. Съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. целевото ниво на излишъка в държавния бюджет е определено на 3 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Оценката на изпълнението на приходите по консолидираната фискална рамка сочи, че се очаква излишък, надхвърлящ посоченото целево равнище. Същевременно съгласно чл. 35, ал. 4 от Закона за устройството на държавния бюджет допълнителните бюджетни кредити тогава, когато те надхвърлят 1,5 на сто от разчета на приходите по консолидираната фискална програма за съответната година, се одобряват от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Допълнително условие е те да са покрити от преизпълнение на собствени приходи и/или от разкриване на нови приходоизточници, без да се влошава балансът на консолидираната фискална програма. На база на изпълнението на горните условия и след като отчита установеното законово ограничително изискване, Министерският съвет предлага да се приеме решение, с което да бъдат одобрени допълнителни бюджетни кредити в размер до 570 млн. лв. по републиканския бюджет за 2007 г.
ІІ. Комисията по европейските въпроси разглежда направеното предложение дотолкова, доколкото то засяга европейската интеграция на страната ни. В тази насока може да се изтъкне, че положително въздействие ще има предвиденото в проекта насочване на част от допълнителните бюджетни кредити към изпълнението на ангажименти по глава “Енергетика” и по глава “Телекомуникации и информационни технологии”, включени в Договора за присъединяване на Република България и Република Румъния към Европейския съюз. Също така може да се констатира, че благоприятно отражение ще има насочването на част от средствата за временни безлихвени заеми на общините, с които те ще могат да финансират разходи за заплащане на данък върху добавената стойност по проекти, подпомагани от Европейския съюз. Това ще даде възможност за по-голямо усвояване на средствата по предприсъединителните инструменти и за пълноценно включване на общините в оперативните програми, финансирани от европейските структурни фондове.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага с 9 гласа “за” на Народното събрание да бъде подкрепен предлаганият Проект за Решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2007 г., № 702-03-33, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2007 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Уважаеми народни представители, както ви съобщих, две от комисиите нямат становища поради вече изтъкнати от председателите аргументи, че заседанията са насрочени за днес, а ние днес започваме разглеждането на този проект за решение. От юридическа гледна точка няма пречка да преминем и към разглеждане на този проект за решение, но аз ще помоля министъра на финансите да представи проекта за решение, тъй като вносител е Министерският съвет.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! В резултат на доброто изпълнение на приходната част, както и осъществявания сравнително стриктен контрол върху разходите към настоящия момент превишението на приходите над разходите надвишава малко размера на 3 млрд. лв., което е един солиден фискален резултат и по наши оценки не застрашава успешното финализиране на фискалната 2007 г. Ще припомня, че в резултат на проявилите се тенденции в макроикономическите дисбаланси очакваният по-висок дефицит по текущата сметка - фискалната цел за настоящата година беше своевременно коригирана на около 3% превишение на приходи и разходи.
Виждате, че резултатът, който реализираме до този момент, значително надвишава фискалната цел, която сме поставили, с оглед на съхранение и противодействие на икономическите диспропорции в икономиката.
От тази гледна точка ние предлагаме в съответствие с чл. 35, ал. 4 на Устройствения закон за бюджета Народното събрание да даде право на Министерския съвет да разпредели допълнителни бюджетни кредити в няколко направления, които считаме, че са особено важни за отговор на ангажименти, поети от страната в хода на преговорния процес и необходимостта от закупуване и наличност на минимални запаси от горива, отчитани като дневен разход, както и изграждане на Единен телефон 112, от една страна, и, от друга страна, реализиране - цялостно или частично, на редица важни инфраструктурни обекти от сферата на пътната, железопътната и екологична инфраструктура.
По няколко думи за всяко от направленията. По-големите направления, които представяме на вашето внимание – по отношение на запасите от горива. Страната никога не е разполагала с изискуемите общо 30-дневни запаси от публичния сектор и 60 дневни от частния сектор. Тоест страната има ангажимент да осигури 90-дневните запаси на горива в график, разбира се. В края на настоящата година ние имаме ангажимент да осигурим 20 дневните запаси. За да може да се закупят горива, са необходими около 190 млн. лв. спрямо сегашното ниво на запасите, а ако включим и 2008 г. - средства, които никога не са били разчитани в пълния обем в съответните закони за държавния бюджет, сумата ще достигне до 250 млн. лв., така че да можем да отговорим на изискването към края на 2008 г. да имаме към 25-дневните запаси от горива.
По отношение на Единния телефон 112, без да влизам в подробности относно значимостта, бих казал само, че евентуалното изоставане в изграждането ще коства на страната санкции и ангажимент да похарчи същите пари, а не само санкции. Необходимите суми, които са представени в Министерството на финансите, възлизат на близо 50 млн. лв., точно 48 млн. лв. по графика, в който се извършва подготовката и изграждането на това съоръжение.

По отношение на пътната инфраструктура към настоящия момент фонд “Републиканска пътна мрежа” има готовност да разплати извършени, но неактувани дейности или да обезпечи съдебни решения за отчуждение на земи по важни ключови магистрални участъци от Националната магистрална мрежа в размер на около 300 млн. лв. По-точно тези суми са поискани за разплащане на рехабилитирани пътни участъци на пътища от първи, втори и трети клас на територията на цялата страна за разплащане на извършено ново строителство, в това число по-важни обекти са: изграждане на автомагистрала “Марица” в участъка между Харманли и Капитан Андреево, изграждане на част от южната дъга на софийския околовръстен път в участъка между Симеоновско шосе и Бояна, изграждане на нови мостови съоръжения на р. Марица в Стамболийски и Огняново, изграждане на пътен възел “Коритна”, изграждане на мостово съоръжение над р. Янтра в гр. Бяла и други по-малки обекти.
Споменах вече разплащания за отчуждения, като по-значими участъци, изискващи по-съществени финансови ресурси, са: южната дъга на софийския околовръстен път, трасето на автомагистрала “Марица”, софийския околовръстен път – гара Яна, автомагистрала “Струма” и други по-малки обекти.
С евентуалното отчуждаване ще се отвори пътят за реализиране и на съответни суми от Оперативната програма “Транспорт”.
Извън тези направления ще се подсигури по-солидно средство за взаимно поддържане през 2007-2008 г.
По отношение на железопътната инфраструктура също предвиждаме финансиране на участъци, може би повече подробности ще даде ресорният министър. Участъци, в които има висока степен на готовност или са започнати дейности по рехабилитация на железопътната инфраструктура. Както вече бе споменато, сред исканията, поставени и неосигурени финансово пред Министерството на финансите към настоящия момент, са средства за доразплащане с извършени обекти по програма САПАРД, респективно средствата за ДДС, които до 2005 г. бяха основното препятствие и от 2005 г. до настоящия момент винаги са осигурявани със средства на бюджетно финансиране.
Това е съвсем накратко. Благодаря за вниманието. Готов съм за отговори на евентуални въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откривам дискусиите.
Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! Доколкото е известно на мен и на колегите от СДС, поне до вчера България беше парламентарна република. Това означаваше, че ключови решения за бъдещето и за развитието на тази страна се вземат от българския парламент. Днес сме свидетели на ситуация, при която се казва на парламента следното нещо: “Вие сте административна структура, която само ще отпусне” – това беше казано и буквално от уважаемия министър на финансите господин Орешарски – “тези пари, те ще решат как да ги харчат”.
Уникалността на тази ситуация се подсилва от обстоятелството, че в самото решение, което вероятно вие имате, е записана сумата от 570 млн. лв. Както се убедихте от докладите на комисията и от думите на уважаемия министър, сумата изведнъж нарасна от 570 млн. лв. на 700 млн. лв. с аргументацията, че изпълнението на бюджета било по-различно от това, което те очакват. Тоест има разлика между решението, което е раздадено на уважаемите народни представители, и сумата, която се отпуска в последния момент с решение на Комисията по бюджет и финанси, което ако вие не го намирате за обезпокоително, за мен и колегите от Съюза на демократичните сили това е практика, която не трябва да съществува.
Законът за устройството на държавния бюджет, уважаеми дами и господа, беше изменен от това Народно събрание в следното направление. До 1,5% от консолидираните приходи могат да бъдат харчени от правителството без санкция на Народното събрание. Тази година това са 300 млн. лв. Над тези 300 млн. лв. правителството иска още 700 млн. лв. – общо 1 млрд. лв.
Също така аз съм загрижен, че управляващото мнозинство ще претовари министъра на финансите с харченето на 1 млрд. лв. до края на годината и той може да не се справи с тази толкова трудна задача. Претоварвате го човека, което от страна на Съюза на демократичните сили също много ни безпокои.
Идеята на промяната на Закона за устройството на държавния бюджет беше Народното събрание, когато отпуска извън тези 1,5% от консолидираните приходи, да знае за какво, да има контрол, да има дебат, да знаем какво правим, какво отпускаме. В момента аз ви се чудя какво ще гласувате. Като не знаете за какво ще бъдат харчени тези 1 млрд. лв., как така ще ги одобрите? Как ще гласувате “за”, като не знаете какво се случва? Тези направления и думите на уважаемия министър Орешарски с няколко повторения, които той използва, което не е случайно – той успя да аргументира едва 600 млн. лв., и то много общо. Каза, че имало проекти, дето били започнати, но не били разплатени и например спомена теми като средства за доразплащане по САПАРД, средства за зимно поддържане, то за зимно поддържане си има така или иначе бюджетни средства. Не се ли получава двойно финансиране, господин министър?
Уважаеми дами и господа, ако бяхме в някои от европейските парламенти, става въпрос най-вече за страните – членки на Европейския съюз, щеше да има подробна мотивация, подробен списък от проекти, кое как се случва и кое за какво отива, за да може същото Народно събрание да контролира след известно време какво се е получило и какви резултати са постигнати.
Аргументът с бързането е най-спорният и най-слабият в изявленията и в думите на управляващото мнозинство. Че има преизпълнение на приходите, че има излишък е ясно от доста време насам. Това не е новина нито от днес, нито от тази седмица, нито от м. ноември, нито от есента, даже не е от лятото, още от пролетта на всички е ясно, че ще има голямо преизпълнение на приходите. Оттогава трябваше екип на Министерството на финансите да подготви списък от проекти, да ги внесе предварително в Народното събрание, те да бъдат класирани по тяхната обществена полезност. Принципно могат да бъдат финансирани стотици проекти. Въпросът е да бъдат финансирани тези, които носят най-голяма полза на хората, а не тези, за които има поддръжка от БСП, за които лобира ДПС или за които ще лобира НДСВ. Няма го този принцип на програмно бюджетиране, за който се твърди, уважаеми министър Орешарски, който в момента е зает вероятно с по-важни дела, че се прилага в България. Какво програмно бюджетиране въвеждате, като тук искате 1 млрд. лв. и не е ясно за какво. Не може, господин министър, да разказвате пред българския парламент направления. Ами Вашата дъщеря, като Ви поиска пари, не ви иска 1000 лв., а Ви казва: отивам на кино – 10 лв. билет за киното, 10 лв. за сладолед, да речем, това са 20 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие откъде знаете какво казва дъщеря му?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Има елементарна логика в тези неща. (Смях в пленарната зала.) Когато давате 1 млрд. лв. ей-така, просто да си го харчат, това е много лоша практика, която няма нищо общо с програмното бюджетиране. Ако някой в този парламент е имал дори илюзията, че в България има програмно бюджетиране, след тази ситуация се простете с нея. Няма такова нещо в България и това се вижда от управляващото мнозинство, с което те си признават следното нещо: промениха Закона за устройството на държавния бюджет и дадоха право на парламента да отпуска тези средства, но това ще бъде чиста формалност. Зад това действие на парламента няма да има същина. Няма да е ясно какво ще се прави с тези пари. Иначе, че има нужда от подобряване на инфраструктурата, ама никой няма колебания в тази насока, но въпросът е за какво и как ще бъдат изхарчени тези пари. Това е най-тежкият въпрос. За какво и как ще бъдат изхарчени?
И другият въпрос – как до края на годината, въпреки значителния потенциал на Министерството на финансите, ще се справи с тази задача и защо това решение го внасят чак сега? Защо при положение, пак повтарям, че беше ясно, че има огромен излишък за по-малка сума, да речем наполовина на тази, не започна процедура преди три месеца? Защо се прави накрая?
Има един прост отговор – прави се в последния момент не за друго, а за да няма прозрачност. Тази непрозрачност ще бъде аргументирана с бързане. “Ние бързаме, за да не отидат парите във фискалния резерв” казват от управляващото мнозинство. Трябва да бързаме, защото иначе там ще отидат парите, но въпросът е – защо сега започнахте тази процедура? Защо сега вземате това решение? Нямате нито един аргумент в тази насока. Ако искахте наистина да подобрите инфраструктурата в България и да постигнете резултати, можеше примерно с половината пари - сумата от 300-400 млн. лв., вече да са започнали проекти, да е взето решение преди месеци от българския парламент и да е ясно какво се случва.
С подобни действия вие водите до едно-единствено нещо – до невероятен натиск, пак го повтарям, за лобиране от страна на управляващата коалиция какво да се прави. Когато се харчат по този начин парите, ефективността е много ниска.
Лошата новина за българските граждани, които ние представляваме, е, че с тези 1 млрд. лв. можеха да се свършат много полезни неща. Въпросът е, че като се харчат в последния момент по изключително непрозрачен начин, ефективността на разходите ще бъде много ниска и част от тези пари ще потънат в безкрайната бездна на политическия натиск, който ще окажете за тяхното разходване.
Уважаеми дами и господа, чудя се на вашия морал да гласувате подобно предложение. Може би България е единствената членка на Европейския съюз, която ще одобри харченето на 1 млрд. лв. без подробен разчет какво се случва, какви ще бъдат резултатите. Може би няма друга страна – членка на Европейския съюз, с подобно решение, но отговорността е ваша. Не забравяйте, че догодина ще ви попитаме какви резултати постигнахте с тези пари и няма да приемем общите отговори, които обикновено давате. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има народният представител Стоян Проданов.
СТОЯН ПРОДАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колежки и колеги, уважаеми господин Димитров! Много внимателно Ви слушах. Уважавам болката Ви да не се разпилеят тези пари, да се употребят съвсем правомерно и това го споделям с Вас. Не споделям обаче факта, че Вие си мислите, че някои отляво или някои от правителството, или някои от агенциите, които ще разполагат с част от тези пари, не са в състояние да ги оползотворят планомерно и законосъобразно.
Първо, предполагам, да сте жив и здрав, доста млад човек сте, че не сте разходвали такива пари, не Ви се е налагало. Искам да Ви кажа да не се притеснявате за обществените поръчки. Ясно е, че няма срок, срокът е малък, за да бъдат проведени, но съм убеден, че част от тези поръчки са проведени и голяма част от дейностите са извършени. Ако видите отчетите на Министерството на финансите или на БНБ, ще видите каква междуфирмена задлъжнялост има. Една част от тази междуфирмена задлъжнялост е фактът, че голяма част от тези мероприятия по отношение на инфраструктура и екология са проведени през годината и не са дофинансирани от държавата.
Считам, че за второто нещо пак сте прав, че трябваше по-рано да се направи тази корекция. Най-вероятно Министерството на финансите е изчакало да види окончателно възможно най-близкия финансов резултат за преизпълнението на бюджета и съвсем правилно е, като страна за първа година членка на Европейския съюз, бюджетът да бъде малко по-плах. Това е нормално. Тук е министърът на финансите и може би ще го сподели. Също така съвсем нормално е да бъдем доста по-внимателни, когато разходваме бюджета, тъй като сме за първа година в Европейския съюз и има доста сериозни рискове, които не бива да позволим да се случат на нашата държава.
По този повод мисля, че тези средства, които ние отчитаме като бюджетен излишък, би трябвало да бъдат по-добре разходвани, този излишък да бъде по-малък. Така че съвсем нормално е този милиард да бъде разходван и да свърши много сериозна работа.
По отношение на инфраструктурата, не смятаме да правим инфраструктура, а тя се прави и Вие бихте могли с Вашия автомобил да я видите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Право на дуплика, господин Димитров. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин Проданов, чудя Ви се как си представяте ролята на българския парламент? Вие казвате: аз вярвам на правителството, вярвам на различните агенции и не смятам, че е необходимо българският парламент да взема отношение по начина на харчене на тези пари. Ако мислите тези неща, това наистина противоречи на логиката на една парламентарна република. Неслучайно бюджетът се приема от парламента.
Това, което се случва в момента, на практика е актуализация на бюджета, господин Проданов. Този въпрос беше зададен от господин Методиев в Бюджетната комисия: защо тогава не приемате бюджет по приходната част и по разходната част – даваме 25 милиарда на правителството и нека те да си ги харчат? Ако казвате, че е въпрос на доверие, това ще бъде един ред бюджет – няма да има разходни политики, няма да има министерства, няма да има така наречените програмни бюджети. Ако това е подходът, ако това е бъдещето, което вие искате, кажете го, всъщност вие си го казахте. Надявам се да не го мислите. Много се надявам да не го мислите.
Искам да призова всички депутати в Народното събрание, независимо от коя партия сте, вие представлявате българските граждани и интересът на българските граждани с подобен законопроект не е защитен. Не може 1 млрд. лв. да бъдат изхарчени, без да има ясен списък от проекти. Чудя се на министъра на финансите дали не му е неудобно да дойде в българския парламент и да поиска 1 млрд. лв., без да има пълната яснота за какво ще се харчат тези пари.
Вижте, колеги, особено тези от Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет и финанси, за един, за десет милиона лева знаете какви дебати има в тези комисии и въпроси къде точно отиват и за какво се харчат. Вие в момента, без да мислите много, одобрявате 1 млрд. лв. допълнителни разходи, без да е ясно какво се случва. Не разбирам тази практика, категорично не я подкрепям и не мога да разбера спокойствието, с което говорите по тази тема. Нали затова изменихме Закона за устройството на държавния бюджет? Защото парламентът е най-публичната институция, тук се гарантира прозрачност.
Вие казвате следното нещо: не искате прозрачност за харченето на тези 1 млрд. лв.
Господин Проданов, искам да Ви кажа следното нещо. Това, че не искате прозрачност, смятам, че не е случайно. Колегите от СДС имаме много големи съмнения, че с тези пари няма да бъде изградена инфраструктура и те няма да бъдат изхарчени ефективно. Всяка ваша реплика, всяко ваше изказване потвърждава тази наша теза. Никой разумен човек в България няма съмнение, че има необходимост от подобряване на инфраструктурата. Но с изливане на пари, които потъват в политическите пясъци на управляващата коалиция, нищо не се променя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура думата има господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Господин председател, колеги! Предлагам господа заместник-министрите, които влязоха в залата, преди да продължи дебатът по-нататък, да излязат тук и всеки от своя сектор да изчете обектите със съответните стойности, които възнамеряват да бъдат похарчени. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, остават единадесет минути до края на днешното пленарно заседание. Засега има записани още двама народни представители – господин Иван Костов и господин Шопов. Вероятно ще има и други народни представители.
Знаете, че това, което предложи господин Методиев, не можем да го гласуваме, това не е процедура. Но аз апелирам към заместник-министрите, които са тук, да представят от гледна точка на ресорите, в които работят, обектите, парите, стойностите – с каквото разполагат.
Призовавам тези заместник-министри да дойдат. Разбира се, те ще преценят кога да вземат думата.
Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Ако отворите стенограмите отпреди една година – от дебата за бюджета, ще видите, че Демократи за силна България и аз лично сме ви предупредили, че ще има такъв излишък, който ще се харчи по този начин. Това може да ми даде основание да се подиграя сериозно с нивото на компетентност както на мнозинството, така и на председателя на Комисията по бюджет и финанси, на председателя на Комисията по икономическата политика, който само преди няколко седмици ви поздравяваше как удържате макроикономическата стабилност и спасявате България от хиперинфлация. Всичко това се оказаха абсолютно несъстоятелни твърдения, чисти лъжи! Чисти лъжи! Да не говорим за нещо повече.
Няма да дебатирам този законопроект, без да знам за какво ще се похарчат тези пари, без да имам представа за това къде ще отиде чекът. Но ще посоча на всички едно обстоятелство, което стана пред очите ни.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Румен Овчаров, който, между другото, спасяваше България от хиперинфлация и валутния резерв на страната, господин Йордан Цонев и господин Милен Велчев три часа тук, пред очите ви, се договаряха за нещо. (Смях в КБ и ДПС.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (встрани от микрофоните): Не говори глупости!
ИВАН КОСТОВ: За какво се договаряха тези тримата? Можете ли да ми кажете за какво точно се договаряха тези тримата три часа пред очите ни в Народното събрание?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Как да ти се присмеем на глупостите, които говориш през последните три месеца!
ИВАН КОСТОВ: Ще имате възможност да ми отправите реплика.
Вие се договаряхте за формулата 3-5-8 за усвояването на този 1 млрд. лв. Жалко за народното представителство, жалко!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): За тебе!
ИВАН КОСТОВ: Ако вие дебатирахте тук някакви цени на кюфтета долу в барчето на Народното събрание, цялата зала щеше да е тук. Сега за дебата по 1 милиард – 1 млрд. лв., няма никой! Вижте колко души стоят – ето я опозицията, вижте колко души стоят в залата и се интересуват от това как ще бъде похарчен един милиард лева! (Шум и реплики.)
Как ще ни убедите, как ще убедите хората отвън, как ще убедите бизнеса, че няма да похарчите този 1 млрд. лв. като черна каса на тристранната коалиция? Нямате никакъв аргумент. Не четете проекти, не казвате нищо, не ви излизат парите и няма как да ви излязат. Няма как да ви излязат! Това е пълна безстопанственост. Това е безстопанственост на хора, които въобще не знаят за какво става дума. А става дума за гигантска сума пари! Малцина тук имат представа какво е 1 млрд. лв. Ако повече имаха представа, залата щеше да е препълнена и всеки щеше да дърпа към себе си. Само че случаят не е такъв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за първа реплика, господин Щерев. (Шум и реплики от КБ.)
Не може за процедура сега. Аз ви подсказах за тази процедура, никой не я направи.
АТАНАС ЩЕРЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костов, Вие не се обръщате към част от управляващото мнозинство – НДСВ, какво е тяхното мнение по този въпрос. Извинявайте. Благодаря. (Шум и реплики от ДСБ.)
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Няма ги! Нито един! Нула.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От Парламентарната група на НДСВ няма нито един народен представител, то е видно.
Заповядайте за втора реплика, господин Проданов.
СТОЯН ИВАНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Искам да направя процедура и реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може и двете неща.
СТОЯН ИВАНОВ (КБ, встрани от микрофоните): А само процедура имам ли право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямате право на процедура.
Като се изчерпят репликите и дупликите, тогава имате право на процедура. Това е правилникът!
СТОЯН ИВАНОВ (КБ): Уважаеми господин Костов, действително зная, убеден съм, че Вие разбирате от гигантски суми пари, а и от негигантски. Давам Ви два примера: Вашият „Нефтохим” и Булбанк и повече няма да говоря по този въпрос как се разходват гигантските суми пари или как не се получават в държавата. Това - първо.
Второ, действително сумата е голяма, но не е гигантска. За необходимостите на нашата инфраструктура – на България, тази сума даже е много малка. Ако за следващите години по този начин усвояваме и фондовете, много дълго време няма да изравним нашата инфраструктура с европейската.
Така че не считам, че тук става въпрос да се прави нещо на тъмно.
А колкото до черните каси, господин Костов, това са Ваши патенти, не сме им плащали лицензно право и не ги ползваме! Благодаря. (Шум и реплики от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика?
СТОЯН ИВАНОВ: И едно процедурно предложение. (Шум и реплики от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хубаво де, ха кажи си го!
СТОЯН ИВАНОВ: Предлагам да се удължи работното време, за да може да протече този дебат и да се гласува. (Силен шум и реплики от ДСБ.)
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): По време на реплики няма право на процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Имате думата, господин Костов, за дуплика.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Три – пет – осем трябва да сработи още до 14,00 ч. Нещо на някого е обещано. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Защо не се обръщам към НДСВ? Защото от НДСВ няма никой.
Господин Милен Велчев си свърши работата обаче. Той беше тук, разисква много сериозно, много детайлно всичките неща.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Какво?
ИВАН КОСТОВ: Какво – можем само да предполагаме, както можем да предполагаме за какво ще изхарчите този един милиард лева.
Едно ниво на предполагане е в единия случай, но то се отнася и за тези зад вас. Тези, които са се договаряли, знаят, но всички останали знаят, колкото и аз знам.
Нека който от тези, които ще станат и ще гласуват, знае конкретна информация за това за какво ще се изразходва този един милиард от мнозинството да стане и да каже. Не говоря за тези тримата, които се разбраха и може би утре ще кажат на министъра на финансите какво точно да стане. (Смях от ДПС.)
Но аз не се обръщам към Национално движение Симеон Втори, просто защото знам, че те умеят бързо да вземат своите 5 от играта 3 – 5 – 8. (Смях в КБ и ДПС.)
Просто те си взеха своето и вече ги няма никакви.
Що се отнася до другата реплика, на нея ще посветя малко повече внимание. Никаква прозрачност няма, никакви списъци няма! Обещахте списъци, за да залъжете опозицията. Вие обещахте списъци в комисията! Които са членове на комисията нека да ме опровергаят! Казахте ли, че ще дадете списъци?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Коя комисия?
ИВАН КОСТОВ: Казахте ли? Казахте, че ще ги дадете! Даже по времето на дебатите, в които ние предупреждавахме общественото мнение, вие замотахте главите на хората, казвайки им: „Ама, как, моля ви се, ще ги има тези списъци на обектите”. Няма никакви списъци! Хората, които влязоха отзад, няма какво да прочетат! Няма какво да прочетат, защото, знаете ли какво правят? Ще ви отговоря. Четат програмата за инвестиции за 2008 г.! Зачитат от нея – това правят! Няма проектна готовност, няма проектно бюджетиране, няма класиране на обектите, няма никаква подготовка, за да се осъществи това нещо по прозрачни процедури! Нямате ги тези готовности! И знаете ли защо ги нямате? Защото, докато ви предупреждавахме тук, вие се правехте един Господ знае на какво.
Поздравявахте се взаимно за това колко здраво държите стабилността на лева. Как можете да държите сега тази стабилност, валутния резерв, ами какво става с фискалния резерв? Ами вие сега харчите 1 млрд. лв. от потенциален фискален резерв! Защо го харчите този 1 милиард?! Ами, той щеше да отиде във фискалния резерв! Къде ви е грижата за валутния резерв на страната? Ами лева? Какво става с лева? Какво стана с хиперинфлацията, нали спасявахте България от хиперинфлация? Нали БСП пораснаха толкова много, че за пръв път са зрели, за да защитават България от хиперинфлация? И изведнъж – ще похарчите 1 млрд. лв. на тъмно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето! Съобразявайте се с времето!
ИВАН КОСТОВ: Как така харчите 1 млрд. лв. на тъмно?
И как ще ми говори, с какво нахалство този човек, който си позволява тук да ме клевети отново, след 6 години и половина като сте били на власт сте имали възможност сто пъти да проверите тези неща, а ще излиза и ще плещи пак за някакви черни каси? Ето я черната каса пред очите Ви – черна каса, защото не казвате за какво ще разходвате парите!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето! Времето, господин Костов!
ИВАН КОСТОВ: Това е съвсем очевидно и как може това нещо да се позволява! Защо не направихте на този клеветник забележка? Колко време ще търпим тези глупости, с които тук забавлявате народа? Докога ще търсите Вие вината в другите и не погледнете в себе си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Костов, надхвърлихте доста времето!
ИВАН КОСТОВ: Как е възможно такова нещо? Безобразие е това, което правите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не ме принуждавайте да Ви изключа микрофона!
ИВАН КОСТОВ: И нека си знаете, че клеветата в момента не Ви спасява в момента, защото всички знаят какво правите в момента. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата, ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване процедурното предложение за продължаване на работното време до приключване на тази точка от дневния ред. (Шум и реплики в залата.)
Обръщам се към Демократи за силна България: господин Иван Костов вместо 3 минути говори 4 минути и 25 секунди, за да мине точно 14,00 ч. и да не можем да гласуваме. Това е злоупотреба с право. Направих му забележка неколкократно, затова поставям на гласуване предложението.
Моля народните представители да гласуват само със своите карти. Ако няма гласуване за продължаване, ще продължим утре с разискванията – ясно е.
Моля да гласувате само със своите карти! (Шум и реплики в залата.)
Още веднъж се обръщам към народните представители, които са в залата – моля, гласувайте само със своите карти!
Ако до 10 секунди няма необходимия кворум, ще прекратя заседанието.
Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Господин Методиев, ще Ви дам думата, но да кажа, че мога да съобщя, както тук ми се докладва, че по нашия и изменен правилник, и след изменението на Конституцията, 88 гласа трябва да има в залата.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Моята процедура е за прегласуване, господин председател, само че искам да Ви помоля Вас като човек, който води в момента заседанието – при тази, простете за лошата дума, която ще кажа, много тъпа ситуация, много тъпа! Да го докарате дотам да имате толкова много пари и да нямате депутати в залата, и да се чудите какво да правите – това просто е безобразие! (Шум и реплики в залата.)
Аз много рядко си позволявам да говоря по този начин, но това просто е безобразие! Да е 14,05 ч., в последната минута с някакви хитрини, тарикатлъци, някаква абсолютна глупост срещу толкова много пари, при толкова много хора, които в момента изпитват проблеми със собствените си доходи, просто защото се провалихте в политиката по доходите. Няма от това по-голяма глупост – на 180 човека мнозинство, да се чувствате в медиен разкош, да имате всички удобства да управлявате и да вършите това нещо в 14,05 ч. днес, просто е безобразие! Аз не мога да си представя по-голямо нахалство и наглост. Работил съм с много нагли хора през собственото ми управление, към което съм принадлежал, но не са били толкова нагли, колкото сте в момента! Това просто надмина всякакви граници! Да не изтърпите да направят комисиите заседания, да се разберат кои са проектите, да кажете кои са конкретните суми, което е проста работа!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): А защо да го казваме?!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Цонев ме пита защо да го казват – защото се намираме в парламентарна държава, в която Народното събрание е единствената институция, която може да прави тези неща! (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте! Спокойно!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Заради това! Само заради това!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Много акъл искаш да ми даваш! Прави го поне с апломб, а не като оня там! ...
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ама, ще ти давам акъл и като не знаеш – ще ти кажа! В парламентарна държава си! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви! Моля Ви, господин Цонев, говори се само от трибуната!
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, тъй като ми остават 4 секунди, ще кажа – уважаеми колеги, искам да се извиня за тона си.
Процедурата ми е да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване ... (Силен шум в залата.)
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Шестдесет и седем човека има в залата! (Реплики от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не съм Ви дал думата, господин Тодоров и госпожо Банкова!
Поставям втори път на гласуване процедурното предложение на народния представител Стоян Проданов.
Моля народните представители да гласуват само със своите карти!
Гласуването ще продължи точно 30 секунди и нито секунда повече!
Гласувайте само със своите карти! (Шум и реплики в залата.)
Моля народните представители да седнат по местата си и да не се местят! (Реплики.)
Моля, гласувайте!
Гласували 101 народни представители: за 100, против 1, въздържали се няма.
И този път това процедурно предложение се приема.
Господин Чачев, заповядайте за процедура.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, в залата има 67 души.
От името на Парламентарната група на Демократи за силна България предлагаме поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има процедурно предложение за поименна проверка. Няма да бъде приложено по силата на Четвъртата промяна на българската Конституция - кворум е необходим само когато се гласува. В момента продължаваме разискванията по тази точка от дневния ред. Гласуването по този проект за решение ще бъде утре, така че кворумът от тази гледна точка на Конституцията и нашия правилник не е необходим.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Дебатът се ожесточава и обстановката – също. Логично, нормално е – касае се за 1 млрд. лв. Това, което управляващите правят, показва, че всъщност сделката в тройната коалиция е направена – парите са разпределени, обръчите от фирми са готови да ги посрещнат по един начин, познат нам.
Бях в Тридесет и шестото Народно събрание, в Тридесет и седмото Народно събрание. Тогава една от основните теми, когато се говореше за бюджет и за пари, беше за черните каси. Тогава им викаха “извънбюджетни сметки”. Много голяма ярост, много големи прения, много големи разисквания и дебати предизвикваха точно тези пари, които още тогава бяха неконтролируеми. Всяко правителство по някакъв начин акумулираше пари в тези черни каси, за да ги харчи. Нищо ново под слънцето! Оттогава досега са минали Тридесет и осмото Народно събрание и Тридесет и деветото Народно събрание. Оказа се, че по време на Четиридесетото Народно събрание, и то на третата му година, на третия му бюджет на практика има отново черна каса.
Черна каса са и тези 300 милиона, които се замаскират като общо-взето пари, които са извънбюджетни. Сега се иска те да бъдат увеличени, тази черна каса да набъбне и да стане 1 милиард.
Вижте как е формулирана т. 4. Точка 4 е така формулирана, че да се придаде някаква легитимност на тези 700 милиона, които се искат, за да се харчат.
“Проект за Решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет” – някаква алюзия се прави с игра на думи, с бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2007 г. Тези пари няма да имат нищо общо с републиканския бюджет. Тези пари имат дотолкова общо с републиканския бюджет, доколкото са акумулирани и са събрани в рамките на тези може би повече от 3 милиарда – ще видим колко ще бъдат накрая, за които, когато се приемаше бюджетът за тази година, предричахме скромно, че ще бъдат 2 милиарда.
Уважаеми колега! Може би ако този дебат беше проведен в пълен състав на Народното събрание, щеше да бъде ценен с това, че трябва да се върви към преминаване на всички суми, които се харчат от държавата, през държавния бюджет. По никакъв друг начин, чрез никакви други сметки, с никакви решения, каквото е настоящото, с което се цели похарчването на тези пари.
В народния фолклор се носят най-различни приказки, народни умозаключения и умотворения. Сега се сещам за следното. Майсторът казал на чирака: вземи тези пари и иди купи мляко, купи боб, а чиракът през цялото време викал: а да купя ли алвъ, майсторе?
Същата е работата и сега, нищо по-различно - вземете този 1 милиард и направете с него това и това. Ние не знаем какво ще бъде това, което ще се направи.
Дотук най-силният аргумент на опозицията, на изказващите се преди мен е, че и в настоящия момент това е решение, което представлява просто един чек. Дава се един чек на правителството за сумата – върви и харчи, без това да е минало през държавния бюджет.
Открай време в българските народни събрания, и в това, съществува един голям страх. Един страшен страх да се направи поправка в държавния бюджет. Това като че ли е краят на света за всяко едно правителство. Аз не мога да разбера какъв е този страх от страна на всички министри на финансите да представят, когато имат да се харчат пари за нещо друго по различен начин – упоменати в бюджета до този момент, и когато са възникнали излишъци, както е в случая, да се направи изменение на държавния бюджет и да се приеме по легитимния и нормален начин, по който ни учеха още в Тридесет и шестото Народно събрание. Тогава тук се учехме на технологията на изготвянето на държавния бюджет. Нищо страшно, нищо опасно, нищо рисковано няма в това. Имате мнозинство и тези суми могат да минат през държавния бюджет. Не мога да си обясня защо тези суми не минават оттам.
Така се стига пари да се харчат с декрети – това е нещо като декрет. Или укази – държава не се управлява с укази и декрети. Под формата на решения упорито, последователно вие прокарвате един декрет или един указ за тази сума. Тук дебатът е за тези намерения на правителството, защото това не е нищо повече, което се представи като списък на обекти и на места – къде ще бъдат излети парите, това са намерения на правителството – бъдещи, несигурни намерения. Никой не може да каже, никой не може да задължи правителството да харчи парите за това, за което заявява в настоящия момент. Няма база, няма санкция за това, ако парите бъдат похарчени за нещо друго. Отново се опитвате да водите дебата, без да породи необходимите последици, отново тихо, по терлички, както е в стила ви, както правите всичко до този момент.
Ние, от “Атака”, решително заявяваме, че няма да гласуваме за това предложение за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Не виждам желаещи за реплики.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този проект за решение?
Трябва да съобщя, че има заседания на комисиите – заседанията не се отменят.
Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вземането на такова сериозно решение, което касае такава огромна сума, винаги трябва да бъде предмет на сериозно обсъждане. Обсъждане, което се прави не само в изпълнителната власт, а и в парламента. Когато на власт е една коалиция, естествено е да очакваме, че тази коалиция ще направи своето задълбочено обсъждане със съответните свои механизми, за да може тези средства да бъдат разходвани по най-подходящия начин.
Аз нямах намерение да се изказвам, но обстоятелствата в последните един-два дни ме принуждават да направя това изявление дотолкова, доколкото мога да кажа, че на заседание на Парламентарната група на НДСВ този въпрос не е обсъждан – нито е докладван, нито е обсъждан. За щастие, аз мога да си позволя да кажа това, тъй като практически от този момент, след депозираната молба от мен и повече от 10 мои колеги в парламента, аз вече не съм член на Парламентарната група на НДСВ.
Но това е изключително смущаващ факт – факт, който говори, че в рамките на тройната коалиция един от субектите не е провел своя легитимен дебат за защитаване на позиция за разпределението на тези пари! Това е един изключително важен и политически, и коалиционен въпрос. Нещо, което действително буди тревога.
В качеството си на независим народен представител аз действително ще следя с голямо внимание как се разходват тези средства, защото става дума за обществени средства, за народни пари. Надявам се все пак ръководството на коалиционния партньор в тази коалиция да прояви съответната отговорност, макар че не се допита до своите народни представители, да направи така, щото разпределението на тези средства да бъде в обществен интерес.
Така или иначе след изчерпването на тази процедура аз заявявам, че ще гласувам против това решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Господин Кътев, заповядайте.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Колега Дончев, много съжалявам, че трябва да го казвам пред залата, но явно Вие сте отсъствали от това заседание на парламентарната група, която взе решение да подкрепи това предложение. Така че недейте да говорите от името на парламентарната група, че няма решение на групата. НДСВ ще подкрепи предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика, ако желаете, разбира се.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (независим): Не смятам, че тук е мястото да се обсъждат вътрешнопартийните механизми за обсъждане на подобни предложения, но вероятно добре сте чули, уважаеми колеги, че аз протестирам срещу липсата на дебат, и то на задълбочен дебат, за разпределението на тези пари. Никой не може да ме убеди, че такъв дебат се е случил в рамките на Парламентарната група на НДСВ, независимо дали тя е била с другомислещите или без другомислещите в нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз ще започна с това, с което господин Дончев завърши – че липсва дебат.
Господин Дончев, за да има дебат, за да има тази дискусия, трябва и колегите от опозицията да са тук. (Реплика от народния представител Владимир Дончев.)
Разбира се, Вие поставихте по принцип въпроса. Аз също имам забележки, затова взех отношение.
Преди всичко трябва да кажа нещо друго, господин Дончев. Аз съм убеден, че всеки народен представител десетки или стотици пъти е бил в няколко министерства, особено за пътната инфраструктура.
Колегите от Демократи за силна България ги няма. С господин Евгени Чачев работим чудесно в комисията по различни законопроекти. Те винаги са поставяли този въпрос.
За първи път, ако не ме лъже паметта, се постави въпросът около 300 млн. лв. към края на годината да отидат за автомагистрали, за първи, втори и трети клас пътища. Тук е и шефът на Агенция “Пътища”, след малко може би ще вземе отношение. В последните години почти не е имало ремонт на третокласната пътна мрежа. (Реплика от залата.)Почти не е имало и тогава очаквах от колегите да подкрепят, но ги няма. Господин Дончев също продължава да говори по телефона. Имало е и случаи, когато изрично се пренебрегваха, въпреки че този клас пътища в страната са някъде около 18-19 хил. – ако не се лъжа, не съм много сигурен. Това означава, че това е основната пътна артерия между всички общини, между областите, между населените места. Те са по-важни, отколкото местните пътища.
Ние трябва да аплодираме такова предложение на правителството, адресирано до парламента, във връзка с този проект за решение. По-нататък не бих искал да коментирам. Убеден съм, че и за другите неща въпросът стои по същия начин. Разбира се, че трябва да бъдат подкрепени.
Ще си позволя да взема отношение и по следния въпрос. Господин Шопов, Вие казахте: “Правителството ще изхарчи тези пари!”. Дали са 570, 800 и т.н. Как така ще бъдат изхарчени?! Те ще бъдат вложени, но при Вас може би това е едно мислене. Господин Костов излезе. Може би от опит някои хора мислят, че непременно държавните пари трябва да ги изхарчат, а не да ги вложат. Тоест разликата от предишните правителства и предишните парламенти е, че тези пари не са за харчене, а за да бъдат вложени в определени проекти, от които пък страната има интерес.
Моят въпрос е към министъра на финансите и за първи път го поставям в българския парламент. В България има населени места без пътища в ХХІ в. Господин министър, миналата година проведохме един разговор с Вас. Две населени места в България ще осъдят страната ни за дискриминация. С четиристотин, петстотин и шестстотин жители изобщо нямат пътища. Аз очаквам от Вас да намерите необходимия подход веднъж завинаги този въпрос да приключи. Да не говорим за водоснабдяването.
Години поставям въпроса в комисията – време е държавата да направи една карта колко са населените места във всяка област, колко е населението, има ли път до това население. Господин заместник-министърът Михалевски е тук. Той е запознат донякъде с някои населени места.
Когато говорим за една такава сума, първо трябва да имаме един текст, господин министър: финансиране на пътна инфраструктура до населени места, докъдето изобщо няма път. Днес ще Ви изпратя една докладна за няколко населени места в страната. Не е нормално в ХХІ в. деца да вървят 3 км пеша в снега, за да хващат автобуса.
Аз съм реалист. Не може за една година да приключи, но това са 17 години. Преди 5-6 години стартира една сериозна програма за тези населени места. Реалист съм, че не може да приключи за една година, но тук не става въпрос за големи суми, тук става въпрос за няколко милиона лева и веднъж завинаги ще приключи този проблем. Днес ще получите моята докладна.
Притеснява ме буква “в”: “отпускане на временни безлихвени заеми на общините от централния бюджет за финансиране на разходи и т.н.”. Преди малко, когато взех отношение, казах, че днес имаме заседание на комисията и ще дискутираме точно този въпрос. Спорим за близкото минало, сега, за да убедим опозицията, е необходимо това допълнително изясняване. Убеден съм, че правителството ще запознае не само Народното събрание, но и Националното сдружение на общините с подробности по какъв начин ще се вземе това решение, защото имаше субективизъм в някои предишни правителства, когато даваха безлихвени заеми и след това се опрощаваха. Тоест коректните, бедните общини понякога ставаха по-бедни, а некоректните, богати общини, живееха на гърба на бедните общини. Онзи, който беше нахален кмет или ръководството на общината – нахалникът, успяваше да пробива чрез лобита в парламента или в Министерския съвет и следващата година им се опрощаваха заемите. Това беше масова практика, която изчезна по настояване на сегашната коалиция, но се надявам, че една такава грешка, господин министър, няма да се допусне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Госпожо Понева, заповядайте.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Въпреки грозната ситуация, която се разигра тук, и дребните шмекерлъци от страна на управляващите, за да пробутат това свое решение, аз останах в залата, за да направя нашето предложение – на Демократи за силна България, тъй като наше основно задължение е да мислим и да се грижим за хората, които са ни изпратили тук. Очевидно е, че управляващите забравят тази малка подробност, че в тази държава има нещо, което се нарича граждани, но ние от Демократи за силна България слагаме като приоритет именно интересите на тези граждани. (Шум и реплики.)
Миналата година, когато обсъждахме Бюджет 2007, ясно казахме, че ще се получи този огромен излишък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля народните представители да седнат по местата си – разговорите извън пленарната зала.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Тогава непрекъснато намирахте някакви аргументи, за да докажете, че няма да се случи това. И ето днес – 30 дни преди края на годината, изведнъж какво стана? Един милиард за харчене, въпреки че господин Осман каза, че това не са пари за харчене. Един милиард лева, които са надвзети от българските граждани, 1 млрд. лв., който вие се чудите как да потрошите за този един месец в проекти, които не е ясно за какво става дума. Тези общи приказки тук не говорят нищо за това какво точно ще се случи с тези пари. Отказвате да ни дадете информацията къде ще отидат тези пари. Тези пари, тъй като са надвзети от българските граждани, няма нищо по-нормално от това освен по косвения начин, разбира се, чрез инфраструктура, екологични проекти, ако, добавям отново, се знае точно къде отиват и да бъдат върнати пряко на българските граждани, от които са надвзети.
И не излизайте с номера кое е ляво и дясно, защото да се вземат пари от гражданите и когато има възможност да не им се върнат, това не е справедливо, така че тези думи си ги спестете оттук нататък.
Затова ние от Демократи за силна България предлагаме в текста да бъде вписано следното изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, тъй като това ще се гласува утре, разбира се, но трябва да бъдем и прецизни. Имате предвид Решението на Министерския съвет от 15 ноември 2007 г.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: Да, точно това решение имам предвид, което гледаме сега.
Предлагаме към т. 2 да се създаде нова буква “г” със следното съдържание: “Изплащане на тринадесета заплата в бюджетния сектор и по една средна пенсия на всяко пенсионирано лице”. (Реплика от залата.)
Ако можете да смятате, ще разберете, че не е отишъл милиардът.
Тъй като, пак ще повторя, парите, за да се образува този излишък, са надвзети именно от българските граждани. Пенсионерите с това, че почти няма пенсионер, който да не дава огромна част от пенсията си за лекарства и с това да плаща и ДДС, трябва да бъде в някакъв смисъл обезщетен за това, което му се е случило, тоест да вкара в излишъка голяма част от пенсията си. Две трети от българските пенсионери получават под средната пенсия, така че по една средна пенсия – лесно се смята, явно имате затруднение, на всяко пенсионирано лице. Съвсем не са невъзможни тези суми.
Това трябва да се случи, уважаеми колеги. Утре ще се гласува, помислете добре. И ако вие отхвърлите това предложение, имайте доблестта да излезете тук и да аргументирате вашия отказ, да кажете защо отказвате да върнете парите, които сте иззели от българските граждани. Поради що - не е ясно, но отговорът ще бъде даден от тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
Господин Радославов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, нямах намерение да се изказвам, но се учудвам на това, че се говори след като ясно беше казано за какво се предвижда да се разходват тези средства – за инфраструктурни проекти, за околна среда, транспорта и регионалното развитие, че са за допълване на държавния резерв. Ами, това нещо да не би да се прави за феланкишията? То се прави за всички тези български граждани, то се прави за държавата, защото това са национални интереси. Никой не говори, никой не е казал, че няма да има прозрачност, защото за всеки един конкретен проект има точни цифри и как се харчат. Колегите тук продължават да ни заливат с общи приказки. Ами, да го бяхте направили това предложение по времето на управлението на експремиера Костов. Да раздадат по 13-та и 14-та заплата - защо не раздадоха, нали имаха много икономии, много добре беше финансово държавата, а сега дето има една приказка: на чуждо дупе и сто тояги са малко! Извинявам се за красноречивия израз.
Мисля, че на всички тук здравомислещи е ясно, че това, което се предлага е много разумно и в интерес на държавата и на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, имате думата, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Никой от опозицията не е против това да се изгражда инфраструктура, да се изпълняват поети ангажименти към Европейския съюз, но искам да ми обясните следното нещо: как в рамките на един месец ще проведем една прозрачна процедура за избиране на доставчик и ще похарчим 250 млн. лв., за да попълним тези необходими резерви? Как ще похарчим тези 300 млн. лв. за пътища, ако за това са необходими нови конкурси? Това изисква спазване на Закона за обществените поръчки. Как ще минат тези процедури, за да бъдат похарчени целенасочено тези пари? Тук е министърът на финансите, затова питам.
Това според мен няма обяснение, а иначе никой от опозицията не е против това да имаме добра инфраструктура и да спазваме поетите ангажименти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Отказвате се и от правото на дуплика.
Имате думата, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! В отсъствието на опозицията няма да държа пространни слова и да обяснявам колко не са прави, защото те очевидно не искат да чуят това. Ще кажа само за протокола и заради това, защото бяха отправени съвсем несправедливи обвинения, че няма нищо по-прозрачно от процедурата, която ние в момента извършваме. Това е първият случай, в който българският парламент се произнася по отношение на така наречения “излишък”.
Досега, тъй като не беше променен Устройственият закон за бюджета това беше прерогатив на Министерския съвет. Той го правеше без да пита никой. Така че сме свидетели на поредния парадокс – първият случай, в който има прозрачност ние сме обвинени в непрозрачност. Защо? Защото не четем тук едни дълги поименни списъци. И защо трябва да ги четем тук? Защо трябва да ги четем тук, след като заседанията на Министерския съвет не са секретни, след като там по тези политики ще бъдат обявени проектите и точните суми, които ще се харчат? И всеки, още пет минути след завършване на заседанието на Министерския съвет, ще може да ги прочете. Защото не е удобно да се четат там – като ги четеш нямаш трибуна, пред която да говориш и както сме свидетели напоследък – да говориш глупости.
Няма да слизам на нивото на изказващите се, още по-малко на нивото на бившия министър-председател Иван Костов. Само като човек, който добре познава неговите практики и методи ще каже на колегите от левицата, на колегите от ДПС и на колегите от НДСВ, които са тук, че когато Костов озверява и когато започва да се държи като че е на улицата, да знаете, че сме на прав път. Просто ви го казвам, за да го знаете. Имам собствен опит и от височината на този опит ви го казвам. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Опит от недалечното минало.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така че няма да коментирам изобщо това, което той говори, най-малко пък трима председатели на комисии и заместник-председатели на партии в залата коментират политика и тук при изказване от трибуната едва ли не за какво са се договаряли, но ще кажа нещо, което е много важно, пак за протокола и за това, защото сме задължени да го кажем – няма никакво отклонение от политиката, която водим и от това, което сме обещали.
Ние казахме, че излишъкът ще отиде във фискалния резерв. Казахме, че договорките ни бяха до 2,3% от брутния вътрешен продукт. След това фиксирахме това ниво на 3%. За наше щастие движението на икономиката нагоре ни дава приходи много повече от 3%. Ние сме длъжни да предприемем с тях съответните разходи в инфраструктура и за направленията, за които сме казали.
Междувпрочем министърът на финансите изброи направленията, в които ще бъдат инвестирани тези средства. Те изобщо не са в инфлационните и проинфлационни практики, за които се говори, защото не става въпрос нито за заплати, нито за увеличаване на доходи, което е проинфлационен фактор, а за реализация на инвестиционни проекти.
Господин председател, аз Ви обръщам вниманието не защото говорите със залата, а защото ще направя процедурно предложение – тъй като министърът на финансите каза, че много добре върви изпълнението на бюджета, още повече най-вероятно ще се натрупат тези средства, междупрочем за корекция на колежката от Демократи за силна България, която говори, не става въпрос въобще за 1 милиард, става въпрос за 3,5 милиарда – три милиарда и половина, от които 2 млрд. лв. ще отидат във фискалния резерв...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А другия милиард и половина?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: По този повод, господин министър, смятам, че това, че сте фиксирали до 700 млн. лв., които да бъдат разпределени в политиките и направленията, които Вие сте предложили с решението на Министерския съвет, аз правя процедурно предложение, за да не изпаднете в края на годината в състояние да вкарате във фискалния резерв много повече от 3-те процента или да свиквате Народното събрание на 25 декември, цифрата “700” в т. 1 да бъде коригирана на “900”.
ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Това се прави между първо и второ четене!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Прави се, прави се! Преди малко имаше предложение за нови точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В т. 1 е до “570 млн. лв.”
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така, както го прочете комисията, е „700”. Комисията реши да е „700”..
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентът решава! Ние гласуваме предложение на Министерския съвет.
Комисията предлага “700”, а Вие предлагате “900”.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е моето процедурно предложение – предлагам „900”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Чачев. Имате думата.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Цонев! Цинизъм беше Вашето изказване, цинизъм е това, което казвате, че не е нужно да се четат списъците, защото, ако се четяха списъците, нямаше да потънат 500 млн. лв. от публични инвестиционни проекти. Ще Ви върна назад във времето – 2004 г. По това време се създаде “Публични инвестиционни проекти” по същия начин с излишъка, господин министър.
Само преди три петъка имах питане към господин Орешарски и той ми връчи списъка. Списъка, обаче без суми, без изпълнители, без срокове, без нищо. Въпросната компания до ден-днешен съществува и Вие много добре знаете, че от нея беше финансирана предизборната кампания на ДПС и НДСВ през 2005 г., и сега искате отново това да се случи. Не 570 млн., 1 млрд. или 1,5 млрд., както казахте. Не ви ли е срам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, все пак да се отнасяме с уважение помежду си.
Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Досега гадаехме. Господин Цонев, най-после ни открехнахте завесата и ни казахте – 3,5 млрд. излишък. Досега ние от опозицията казвахме близо 3 млрд., може би по-малко от 3 млрд., може би повече от 3 млрд., но най-после официално от тази трибуна стана ясно – 3,5 млрд. Господин Цонев, редно ли е?
Сега при гласуването на бюджета за следващата година българското общество, опозицията, управляващите най-после един месец преди края на годината научават тази цифра, тази фамозна цифра – 3,5 млрд. Защото ние предричахме миналата година, когато се приемаше бюджетът за тази, че излишъкът ще бъде 2 млрд. Колко сме били неточни! Излишъкът е толкова голям, защото бюджетът е страшно зле балансиран – това казахме. За следващата година бюджетът също е много зле балансиран. Тоест и догодина излишъкът ще бъде страшно голям. Това се прави нарочно, за да може да се върти ето тази игра в момента – да поставите Народното събрание и българското общество пред свършен факт.
От Вашето изказване можем да извлечем още нещо ценно за съотношението - 1 млрд. сега ще се изхарчат и 2,5 млрд. отиват за фискалния резерв. Защо е това? Откъде идва това съотношение? Кой го е решил? Къде е решено това съотношение, тази пропорция? Това не е ли въпрос на дебат? Не е ли въпрос и това да мине през Народното събрание? Да бъде решено тук. Можете ли да ми отговорите, господин Цонев, кой поема отговорността, кой направи тази пропорция и кой направи това разпределение? Три милиарда и половина, от тях 1 млрд. тук по това решение и 2,5 млрд. този фискален резерв, с който ние, от “Атака”, сме страшно несъгласни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Господин Цонев, заповядайте, имате право на дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Шопов, ако си направите труда да погледнете в сайта на министерството, ако си направите труда да четете ежемесечния отчет на БНБ, във всеки един момент ще знаете колко е излишъкът. Изобщо не съм издал никаква тайна. Въпрос на професионален интерес и на компетентност за един депутат е този показател да му е ясен. Казах: въпрос на професионална компетентност и на желание да го знаеш. Тук Вие казахте, че едва ли не съм разкрил “светата тайна” пред вас. Може би за вас е тайна, но за много хора, които се интересуват, не е тайна. Кой го е решил и кой носи отговорността – разбира се, мнозинството и правителството. Това е наша политика, ние сме решили така, ние изпълняваме, казвам я пред вас, вие имате право да критикувате.
Думите на колегата от Демократи за силна България просто няма да коментирам. Единият употребява думи като “лъжци”, “лъжец”. Другият - като “циници”. Преди това Веселин Методиев – “малка креслива група”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по проекта за решение? Няма.
Обявявам дебатите по този проект за решение за приключени.
Съобщавам, уважаеми народни представители, че гласуването ще е утре в 9,00 ч. и ще започне по следния ред:
1. Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
2. Гласуване на Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Султанат Оман за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
3. Гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението от Котону (юни 2000 г.) за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга.
4. Гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
5. Гласуване на проект за Решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2007 г.
Уважаеми народни представители, пред мен са съобщенията за заседанията на комисиите. Беше ми докладвано, че днес всички комисии ще проведат своите заседания 45 минути след обявения час, тъй като заседанието продължи.
Например тук виждам господин Овчаров, председателя на Комисията по бюджет и финанси. Заседанието е от 14,30 ч., но в такъв случай ще започне в 15,15 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,48 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Пенко Атанасов
Георги Димитров