Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Митхат Метин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, днес е извънредно заседание на българския парламент с една-единствена точка: Второ четене на Законопроекта за Националната агенция “Сигурност”, приет на първо четене на 11 октомври 2007 г.
Постъпило е заявление до председателя на Народното събрание господин Пирински и до председателя на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори от Бойко Николов Боев – народен представител от Парламентарната група на НДСВ:
“Уважаеми господин председател, на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам, че напускам Парламентарната група на НДСВ.
Моля заявлението ми да бъде съобщено в пленарната зала.”
Господин Бакалов, имате думата за процедура.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е следното. Тъй като агенцията беше лансирана първо от министър-председателя, но след това не беше внесен законопроект от Министерския съвет, а от колеги народни представители, затова лично мен и колегите от ОДС ни интересува какво е мнението на министър-председателя по определени въпроси.
За да му бъде по-лесно, първият въпрос, на който евентуално трябва да отговори пред народните представители, е: каква агенция иска той – информационна или информационно-полицейска?
Вторият въпрос, на който трябва да бъде отговорено, и то сега, е във връзка с назначаването на ръководството на агенцията. Ще продължава ли процедурата, както е досега, независимо че президентът на Република България няма тези правомощия по Конституция – по предложение на министър-председателя и Министерския съвет с указ на президента или той действително като министър-председател ще поеме цялата отговорност за нашата национална сигурност, така както му е вменено от Конституцията?
Третият въпрос, на която трябва да отговори, е отношението му към бившите служители на репресивния апарат на бившата комунистическа партия.
Това са въпросите, които министър-председателят трябва да изясни ясно и категорично пред Народното събрание, за да знаем ние като народни представители какви са вижданията на министър-председателя за създаването на тази агенция, след като той лансира идеята за създаването й.
И в тази връзка моето предложение е да бъде поканен министър-председателят на Република България господин Станишев да изложи своите виждания за начина на създаването и бъдещето на агенцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е процедурно предложение за покана. Знаете, че министър-председателят и министрите винаги, когато желаят, могат да присъстват на пленарните заседания на Народното събрание. Това ще бъде съобщено на министър-председателя, с други думи ще бъде поканен, но ние не можем да го задължим, поне така както Вие направихте процедурата.
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, искам да направя декларация от името на Парламентарната група на Коалиция “Атака” по повод на един драстичен акт на полицейско насилие спрямо журналист. Този акт не е първият по рода си, но той минава границите на понятието за европейска държава, тъй като потвърждава факта, че в България чрез апарата на МВР се оказва натиск и терор дори върху инакомислещи, върху политически опоненти, върху журналисти от медии, които не са удобни или симпатични на властта.
Става дума за следния случай. Парламентарната група на Коалиция “Атака” изразява възмущение от акта на хулиганство и насилие, извършен от служител на МВР на 2 декември 2007 г., неделя, по време на футболния мач “Левски” – ЦСКА. Без никакъв повод и без да бъде предизвикан с нищо, служител от Охранителна полиция – не знаем името му, защото те го крият и до момента не е установен, от Трето районно управление на МВР – София, е нанесъл побой на репортера от телевизия СКАТ Венцислав Тоцев, след което журналистът е бил закопчан с белезници и противозаконно е задържан за няколко часа. Тези действия на полицая са били предизвикани само и единствено от факта, че Венцислав Тоцев е имал в себе си журналистическа карта от телевизия СКАТ. С думите: “Ти в СКАТ ли работиш, бе? Ти за Волен Сидеров ли работиш?”, полицаят е нанесъл удари по главата и тялото на репортера на СКАТ.
Този случай на полицейско насилие потвърждава нашата теза, че в момента у нас МВР се използва като инструмент за политически натиск. Срещу репортери на СКАТ са извършвани и друг път хулигански действия от страна на държавни служители от полицията и службите. Срещу активисти на Партия “Атака” неведнъж са извършвани неправомерни насилствени действия от страна на полицията.
Категорично настояваме за реакция от страна на Прокуратурата срещу полицая-хулиган и за административни мерки от страна на ръководството на МВР. Ако то и този път прикрие свои служители – биячи на журналисти, или политически активисти на опозиционна партия, ще докаже ясно, че не е институция за ред и сигурност, а за терор над политически опоненти. Ще стане ясно, че днес България е полицейска държава. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е изявление от името на парламентарна група, господин Сидеров.
Други предварителни въпроси имаме ли? Няма.
Господин Бакалов беше несъгласен с моята трактовка около неговото процедурно предложение, но той употреби термина “да бъде поканен министър-председателят”. Парламентът има една-единствена възможност да задължи министрите, респективно министър-председателя, ако бъде направена процедура по чл. 83, ал. 2.
Ако смятате, господин Бакалов, че Вие с тази процедура това сте целели – да задължите министър-председателя, а не да бъде поканен, тогава ще го подложа на гласуване. Така ли да го разбирам?
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Да, така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България поставям на гласуване процедурното предложение на господин Бакалов да бъде задължен министър-председателят на Република България да се яви тук – в пленарната зала, по време на разискванията на Законопроекта за Национална агенция “Сигурност”.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 49, против 77, въздържали се 43.
Процедурното предложение не се приема.
Това, разбира се, не означава, че ако министър-председателят желае, може да присъства и да вземе отношение по този законопроект.
За прегласуване – господин Бакалов, заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС) Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обръщам към колегите, които се въздържаха.
Уважаеми колеги, този закон, който ще се гледа днес от Народното събрание, бих казал, че в сферата на сигурността ще се променят доста неща. След като се променят доста неща е съвсем нормално Народното събрание да бъде на висотата, на която трябва да бъде – това, за което сме пратени тук.
Искам процедура за прегласуване затова, защото след като се приема така, както управляващото мнозинство явно със силата на мнозинството, наложат да няма случаи, в които да казваме “Какво става?”. Не за първи път го казваме.
Ние като народни представители трябва да знаем тази агенция каква функция ще има – дали ще бъде информационна, дали ще бъде информационна - полицейска. Каква функция ще изпълнява и какви отговорности ще й бъдат възложени? След като бъдат възложени от Народното събрание тогава предполагам, отново министър-председателят ще се оправдае чрез вас.
Затова аз се обръщам към колегите, които се въздържаха, да подкрепят това искане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втори път поставям на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Йордан Бакалов на основание чл. 73, ал. 2 от Конституцията на Република България – министър-председателят да бъде задължен да се яви в пленарната зала, във връзка със Законопроекта за Националната агенция “Сигурност”.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 53, против 73, въздържали се 42.
Това процедурно предложение не се приема.
Преминаваме към:
ОБСЪЖДАНЕ НА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ЗАКОН НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ “СИГУРНОСТ”. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, ние сме в хипотезата на чл. 53, ал. 4 – извънредно заседание. Предвид на това, че тази хипотеза допуска различен ред на гласуване, извън определения с нашия правилник и предвид факта, че става дума за един цял нов законопроект, в който гласуването по определени текстове, ще води след себе си определено гласуване по други текстове. За повече яснота за колегите, които тепърва ще навлизат в проблематиката ви, предлагам днес гласуването по Законопроекта за Националната агенция “Сигурност” да става текст след текст. След изчитане и дебатите по един определен текст да се извърши гласуването по същия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това, което е и традиционно, поне до последната промяна.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение на Мая Манолова.
Гласували 150 народни представители: за 146, против 2, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Господин Янев, Вие искате процедура предполагам?
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на ОДС предлагам днешното заседание да се предава директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио, тъй като този въпрос касае сигурността на българските граждани и още повече, след като не искате, при един толкова важен казус, министър-председателят да бъде тук в пленарната зала, поне да го улесним да има възможност да следи дебата в кабинета си, за да може да бъде в час. Също така да дадем възможност и на президента, макар и в странство, по сателита да може да следи предаването, защото този закон касае и него. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте процедурното предложение. Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение за пряко предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия на дебатите по този закон.
Гласували 155 народни представители: за 43, против 59, въздържали се 53.
Процедурното предложение не се приема.
Господин Свинаров, заповядайте да започнете с доклада.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, започвам с изтичането на второ четене на Закона за Национална агенция “Сигурност”.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така:
“Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по наименованието на закона. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 4.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: “Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Бакалов, Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. Този закон урежда устройството и дейността на Държавна агенция “Национална сигурност”, статута на нейните служители и правомощията на органите й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава първа – “Общи положения” и чл. 1.
Гласували 137 народни представители: за 133, против 2, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 2 има предложение на народния представител Младен Червеняков и Пламен Ранчев.
“В чл. 2, ал. 1 след думата “противодействие” се добавя “на някои специфични форми на престъпна дейност”, застрашаващи националната сигурност”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Йордан Бакалов:
“В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Национална агенция “Сигурност” е държавна агенция към Министерския съвет за провеждане на политиката по защита на националната сигурност, противодействие на организираната престъпност и за извършване на специализирана оперативно-информационна дейност.”
(2) Държавна агенция “Национална сигурност” е юридическо лице на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител с бюджетни кредити със седалище гр.София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моите предложения по чл. 2, ал. 1 бих казал, че са рутинни. И не е чак толкова проблем специално ал. 1, защото се обхващат в предложенията и становището на комисията. По-скоро искам да изостря вашето внимание към ал. 2. В тази връзка, тъй като знам, че не всички се интересуват точно от тази материя, ще ви го прочета:
“(2) Агенцията осъществява своята дейност само на територията на Република България, с изключение на контраразузнавателна дейност в българските контингенти, участващи в операции и мисии извън територията на Република България.”
Това предложение, уважаеми колеги, си го защитавам по една проста причина, а и мога да дам и примери от най-новата ни история. Моите колеги от нашата комисия ще ме подкрепят, защото в комисията дойде една сводка от Националната разузнавателна служба, която ни сезира с това как е разузнавала на територията на Република България във връзка с източването на държавния резерв. Така ли, господин Свинаров? Благодаря за подкрепата.
И тъй като тази агенция се занимава преди всичко с контраразузнавателна дейност и това е свързано с моето първо предложение, а именно министър-председателят да дойде и да каже каква агенция точно искате – информационна или информационно- полицейска, но не бях подкрепен…
Това предложение е свързано точно с това – агенцията ще контраразузнава и разузнава на територията на Република България и нашите контингенти, които се намират в чужбина. Знаете, че те са военни контингенти и, намирайки се в чужда държава, ще имат това право да контраразузнават, тоест, това ще бъде сегашното военно контраразузнаване.
Мисля, че не е чак толкова сложно да бъде осъзнато от всички. Не знам защо комисията не го е подкрепила като текст. Ако няма тази ограничителна мярка, тогава наистина тази агенция няма да има ограничение да разузнава и да контраразузнава и в чужбина, което вече автоматически няма са нейни правомощия и функции. Тогава действително може да има преплитане с Националната ни разузнавателна служба, която пък на всичкото отгоре все още няма закон. Както ви казах вече, без да има това право, тя разузнава на територията на Република България, при положение, че е разузнавателна служба, свързана с нашите дейности в чужбина. Затова е и моето предложение точно в този аспект: да е ясно, че единствената територия, на която може да разузнава Националната агенция за сигурност, е територията на Република България, както и нашите чужди контингенти. И това, уважаеми колеги, го има в абсолютно всички европейски държави като ограничение. То не е измислено и не е патент на господин Бакалов, то е измислено от тях. И след като е направено от тях, съвсем нормално, особено тогава, когато тепърва се изграждат взаимоотношения на доверие в тази система, съвсем нормално е на този етап да има някаква ограничителна мярка, която те да спазват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 2? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Младен Червеняков и Пламен Ранчев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 23, против 50, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 28, против 88, въздържали се 20.
Предложението на народния представител Йордан Бакалов не се приема.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам да се прегласува текстът.
Уважаеми колеги, много ви моля, недейте автоматично да гласувате в зависимост от това, откъде идват предложенията – отляво или отдясно. Приемаме един изключително сериозен закон и е много важно да се съсредоточим върху текстовете, които се предлагат. Текстът, който е предложил колегата Бакалов, е коректен, особено ал. 2. Ние създаваме държавен орган, който трябва да се занимава с рисковете и заплахите за националната сигурност, които възникват на територията на страната, и разбира се, борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност, което е друга тема. Трябва да има и разграничителен критерий. Защото освен всичко друго има и други служби, които се занимават с националната сигурност и извън територията на страната. Имаме две разузнавателни служби, макар да не са законово регламентирани. Затова е изключително коректен текстът, който казва: “Агенцията осъществява своята дейност на територията на Република България”, което включва и дипломатическите ни представителства, и се прави уточнението: с изключение на контраразузнавателната дейност с българските контингенти. Това е изключително точно. Не мога да разбера защо не искате да го подкрепите!
Предлагам прегласуване, много ви моля, подкрепете текста!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям отново на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов.
Гласували 141 народни представители: за 31, против 81, въздържали се 29.
Предложението на народния представител Йордан Бакалов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 2.
Гласували 135 народни представители: за 112, против 21, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага да се създаде нов чл. 3 със следната редакция:
“Чл. 3. (1) Държавна агенция “Национална сигурност” изпълнява своята дейност въз основа на следните принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата на човека и основните свободи;
3. защита на информацията и на източниците за придобиването й;
4. обективност и безпристрастност;
5. сътрудничество с гражданите;
6. политически неутралитет.
(2) Върху дейността на Държавна агенция “Национална сигурност” се упражнява контрол от предвидените в Конституцията и в този закон органи.
(3) Държавна агенция “Национална сигурност” изпълнява дейността си самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи.
(4) Взаимодействието и координацията между Държавна агенция “Национална сигурност” и Министерството на вътрешните работи по Глава осма от закона се осъществява от председателя на агенцията и главния секретар на Министерството на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, доволен съм от обстоятелството, че дебатите на първо четене на този законопроект са навели към размисъл и други народни представители. В този смисъл подкрепям текста на новия чл. 3, който се предлага в законопроекта, защото той очертава по-точно и по-ясно общата рамка за дейността на бъдещата Държавна агенция “Национална сигурност” и в тази сигурност оттеглям своето предложение по чл. 3, ал. 1, т. 1, каквото беше направено при първоначалния вариант на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Близнашки.
Има ли други желаещи народни представители, които желаят да вземат отношение по чл. 3?
Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Член 3 от законопроекта още в своята ал. 1 е допуснал смесване на понятията “принцип”, “цел” и “средства за постигането”. Не може да бъде принцип спазването на Конституцията и законите на Република България, нито защитата на информацията и източниците за придобиване. С цел да поправим тази грешка, която не е маловажна, предлагам в ал. 1: “Държавна агенция “Национална сигурност” изпълнява своята дейност въз основа на:”, и да отпадне изразът “следните принципи”.
Ако това предложение не бъде прието, ви моля т. 1 и 3 да отпаднат от принципите, тъй като спазването на Конституцията и защитата на информацията не могат да бъдат принципи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители, които желаят да вземат отношение по чл. 3?
Господин Тодоров, заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Наистина този чл. 3 е много интересен. Аз също подкрепям госпожа Масева. Наистина това не са принципи – да спазваш Конституцията, законите и международните договори, по които България е страна. Това един термин, по който този, който го предлага, въобще не е мислил по този въпрос.
В същото време е записано, че взаимодействието и координацията между Държавна агенция “Национална сигурност” – § 4, и Министерството на вътрешните работи се осъществява от нейния председател и съответно от главния секретар на Министерството на вътрешните работи. Аз не видях тук например да е записано как тази агенция ще осъществява връзка с Министерството на отбраната. Не е записано, защото не се знае как ще се осъществява тази връзка. Аз мога отговорно да доложа, че тази агенция няма да има възможност въобще да осъществява никаква връзка с Министерството на отбраната.
Ако се приеме такъв закон, то моля ви да приемем едно решение в агенцията да няма контраразузнавателна дейност, която в момента е подчинена на Министерството на отбраната. По-добре да я премахнем, защото ние премахнахме армията и тази контраразузнавателна дейност в армията не е необходима. Такава се извършваше, когато съществуваше армия. Ние армията я продадохме, при нас вече има други армии и аз предлагам да отпадне. Тъй като тук в този член не е записано, че фактически си взаимодейства тази агенция с Министерството на отбраната, значи не е необходимо контраразузнавателна дейност да има в агенцията. Това предлагам. Благодаря ви. (Реплики между народните представители Татяна Дончева и Станчо Тодоров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Всъщност бяха направени две предложения от народния представител Елиана Масева. Господин Тодоров не направи предложение.
Първо, предложение на народния представител Елиана Масева – в ал. 1 думите “следните принципи” да отпаднат.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Елиана Масева.
Гласували 117 народни представители: за 26, против 44, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване второто предложение на народния представител Елиана Масева – в чл. 3, ал. 1, т. 1 и 3 да отпаднат.
Гласували 122 народни представители: за 24, против 75, въздържали се 23.
Това предложение не се приема.
Поставям на гласуване чл. 3, така както се предлага от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 100, против 17, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По Глава втора комисията подкрепя предложението на народните представители Бакалов, Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя, и предлага наименованието на Глава втора да се измени така:
“Глава втора – Дейности на Държавна агенция “Национална сигурност”.”
По досегашния чл. 3 има предложение на народния представител Георги Близнашки, което той оттегли.
Има предложение от народния представител Мария Капон:
“В чл. 3, ал. 6 се създава нова т. 7, която гласи:
“7. пране на пари, корпоративни и застрахователни измами, както и други финансово-счетоводни измами, ощетяващи държавата, български граждани, граждани на Европейския съюз, както и трети физически и/или юридически лица.”
Останалите точки от 7 до 15 се преномерират.”
Има предложение на народния представител Мария Капон – в края на чл. 3, ал. 1, т. 15 се добавя запетая и думите “в това число и незаконния трафик на хора”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кое следва да докладвате сега, господин Свинаров?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Завърших с второто предложение на народния представител Мария Капон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук не е отбелязано, но явно то не се подкрепя.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега има предложение на народния представител Йордан Бакалов.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Има предложение на народния представител Йордан Бакалов – в чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1: …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да напомня, че по т. 1 комисията подкрепя част от точките. Моля да прочетете само неподкрепените точки.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Изчитам неподкрепените предложения:
1. В ал. 1:
а) основният текст се изменя така:
“(1) Национална агенция “Сигурност” извършва контраразузнавателна, оперативно-издирвателна дейност, както и дейност по наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на замислени, подготвени или осъществени посегателства срещу националната сигурност, включително и в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите, подчинени на министъра на отбраната, свързани с:”;
…
в) в т. 3 думите “противозаконна дейност” се заменят с “дейност, насочена срещу държавната власт”;
…
г) в т. 12 думата “международен” да отпадне;
…
4. Алинея 4 отпада.
5. Досегашните ал. 5, 6 и 7 стават съответно ал. 4, 5 и 6.
Това са неподкрепените предложения на господин Бакалов.
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Дончева, Димитров, Българинов и Червеняков; т. 1, букви “б”, “г” и “е” и т. 2, 3 и 6 от предложението на народния представител Бакалов; предложението на народния представител Капон в частта му за изпирането на пари и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3, който става чл. 4:
“Чл. 4. (1) Държавна агенция “Национална сигурност” извършва дейност за наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на замислени, подготвени или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, включително в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, свързани с:
1. разузнаване в полза на чужди сили;
2. опасност за суверенитета, териториалната цялост на държавата и единството на нацията;
3. противоконституционна дейност;
4. участие на лица, заемащи висши държавни длъжности, в корупция и връзки с организираната престъпност;
5. прилагане на сила или използване на общоопасни средства с политическа цел;
6. опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата;
7. опасност за екологичната сигурност на държавата;
8. нарушаване функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация;
9. застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и дейности;
10. деструктивно въздействие върху комуникационни и информационни системи;
11. международен тероризъм и екстремизъм;
12. незаконна международна търговия с оръжие, изделия или технологии с възможна двойна употреба;
13. незаконно производство, съхраняване и разпространение на общоопасни средства, изделия или технологии с възможна двойна употреба, наркотични вещества и прекурсори, когато това поражда опасност за нормалното функциониране на държавните органи;
14. трансгранична организирана престъпност, когато поражда опасност за националната сигурност;
15. незаконни миграционни процеси, застрашаващи националната сигурност;
16. сключване на неизгодни договори, изпиране на пари и усвояване на фондове на Европейския съюз чрез измама.
(2) Агенцията осъществява информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност със собствена и на други държавни органи информация от значение за националната сигурност.
(3) Самостоятелно или съвместно с други специализирани органи Държавна агенция “Национална сигурност” осигурява контраразузнавателна защита на стратегически за страната дейности и обекти.
(4) Държавна агенция “Национална сигурност” получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива информация, получена при условията и по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Бакалов, заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, благодаря все пак на комисията, че е приела половината ми предложения по този член, а половината не ги е приела.
Ще взема думата точно по неприетите.
Първият текст, който не е приет, е текст, с който много по-подробно според мен се описва това, което трябва да прави Държавна агенция “Национална сигурност” и затова съм го предложил. Според мен е много по-коректно да бъде написано, че Държавна агенция “Национална сигурност” извършва контраразузнавателна и оперативно-издирвателна дейност, а оттам нататък предложението на комисията е същото. Но при мен текстът е много по-подробно изписан. Това няма да дава възможности за тълкуване.
Донякъде съм озадачен от неприемането на другите предложения. Какво предлагам аз, примерно! Ще изчета цялото предложение:
г) в т. 11 думата “международен” да отпадне, а тя гласи:
“11. международен тероризъм и екстремизъм;”
Много интересно ще бъде, ако бъдещата Държавна агенция “Национална сигурност” започне да дели и да се занимава с тероризма в зависимост от това дали е международен или е наш – български. Според мен много по-коректно беше да се изпише “тероризъм и екстремизъм”, а това, дали е международен или е български, няма никакво значение. Затова и моето предложение е да се изпише “тероризъм и екстремизъм”.
Другото предложение, което също е много важно според мен, отново е свързано с незаконна търговия с оръжия, изделия и технологии с възможна двойна употреба. След като търговията, ако има такава търговия, и тя е незаконна, има ли някакво значение дали е български патент или е международен патент?! (Реплики на народния представител Татяна Дончева.) Точно тези думички според мен объркват целия смисъл. Това е моето предложение – да отпаднат в едната и в другата точка думата “международния”. И тогава действително нещата са обхванати. Затова съм направил предложението си, макар че като виждам как върви самото гласуване по закона, не съм оптимист, че предложението ми ще бъде прието. Дано да не съм прав, но след време може би отново ще се върнем към същите текстове, така както сега се връщаме към Закона за МВР. Тогава с лека ръка също бяха отхвърлени доста текстове, а сега се налага да ги променяме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Бакалов е прав в това, че наистина е много трудно да се определи географски с аритметична точност кое е международно и кое е вътрешно разпространение на тероризма, оръжия и така нататък.
Но тук има една много важна линия, която се опитваме да прокарваме, така че да определим мястото на всяко едно от звената в сектора за сигурност, ненарушавайки ареала на тези звена. Ако не беше направена тази отлика, наистина щяхме да бъдем обвинени, че се допуска необосновано смесване, примерно на дейностите на Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” с тези на настоящата агенция. Затова наистина е важно да се фокусира вниманието кой точно какво прави, така че да няма припокриване, което би било във вреда на цялостната дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, честно да Ви кажа, моето вътрешно убеждение беше такова, а и Вашето изказване го затвърди, че в момента се създава второ успоредно МВР, само че с една-единствена разлика и тя е в разследването. Затова сутринта при започването на дискусията по този законопроект исках да дойде министър-председателят и да каже своите виждания. Но ако в този закон наистина това ще бъде разделителната линия, много жалко за бъдещата агенция, много жалко, защото информацията отново ще започне да се преплита, отново, не дай си, Боже, да станат случки от типа на “Белите брези”, които всички помним – за това става въпрос. Наистина се затвърждава моето убеждение, ако отново ще създаваме ново МВР, но успоредно на съществуващото, защото имаме определени проблеми, които трябва да решим в тройната коалиция, аз специално не желая да участвам в такова създаване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата по този текст? Няма.
Предстоят ни няколко гласувания.
Моля, гласувайте първото предложение на народния представител Мария Капон, в частта, която не се подкрепя от комисията – на стр. 6.
Гласували 97 народни представители: за 15, против 27, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Има второ предложение на народния представител Мария Капон, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте го.
Гласували 97 народни представители: за 12, против 46, въздържали се 39.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Бакалов в частта му, която не се подкрепя от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 15, против 67, въздържали се 26.
Предложението на народния представител Йордан Бакалов в тази му част не се приема.
Моля, гласувайте Глава втора, наименованието, така както се предлага от комисията, и чл. 4, както се предлага от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 95, против 3, въздържали се 9.
Наименованието на Глава втора и чл. 4 са приети.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място като нов чл. 5 и чл. 21.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място като нов чл. 3.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага да се създаде нов чл. 5 със следната редакция:
“Чл. 5. Държавна агенция “Национална сигурност” организира и провежда оперативно-издирвателна и оперативно-техническа дейност за наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности по реда на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Член 3 е отразен. Предложенията са отразени. Няма какво да гласуваме.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Това е моето предложение по чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да отдадем заслуженото на господин Бакалов. Това е чл. 5, както се предлага от комисията.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този член? Няма.
Моля, гласувайте го.
Гласували 104 народни представители: за 102, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място като нов чл. 5 и чл. 21.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага да се създаде нов чл. 6 със следната редакция:
“Чл. 6. (1) Държавна агенция “Национална сигурност” е орган по криптографска сигурност на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските й представителства за придобиване, систематизиране и обработка на информация от чужди източници в интерес на националната сигурност и оперативен контрол на националния радиочестотен спектър.
(2) Агенцията осъществява пряк контрол във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация.
(3) Агенцията осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Република България.
(4) Агенцията осъществява международно сътрудничество във връзка със своята дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, разискваме чл. 6 така, както ни се предлага от комисията. Имате думата. Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам едно разяснение от колегите – какво означава “орган по криптографска сигурност” и т.н.? Предлага се тази агенция да поеме функциите на национален шифров орган, така ли?
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Всички връзки влизат в агенцията.
МАРИО ТАГАРИНСКИ: На мястото на Службата за защита на средствата за връзка, така ли? Да, благодаря.
Малко съм объркан от цялата дискусия, защото не мога да разбера смисъла на тази мярка, която провеждаме днес.
Какво целим да постигнем? Целим да решим един важен въпрос от националната сигурност, а смисълът на националната сигурност е да защитава държавата, Конституцията и установения ред в държавата, и информационно-аналитичната дейност, която една такава агенция би трябвало – поне така се случва в развитите страни или тези, към които се стремим и наричаме страни с развита демокрация, мисля, че трябва да си припомним кои са членове на НАТО и на Европейския съюз – и е достатъчно само да обърнем поглед и да видим практиката, законодателната и текущата практика в тези страни по защита на националната сигурност, и да я приложим, а не да измисляме топлата вода и колелото, което мисля, че вече отдавна е направено.
Мисля, че едва ли има достатъчно експертен потенциал в тази зала, и не само в тази зала, а и в съответните органи, за които говорим, след като се налага да правим такъв закон и такава агенция – една сложна структура, в която се опитваме да вмъкнем всичко, което досега ни е пречило. И това е естествено, след като Министерството на вътрешните работи във всички тези години, във всички промени на законите остана отново едно министерство, което повече би подобавало на една социалистическа страна, отколкото на една страна – член на Европейския съюз и НАТО.
Струва ми се, че пак не правим разлика между полицейски функции и информационно аналитични. Какъв е смисълът на информационно-аналитичната дейност? Каква е целта за защита на националната сигурност? Тук беше написано „държавен орган”. Какво значи държавен орган? Има оран на държавната власт и това е ясно е записано в Конституцията – какво е орган на държавна власт. И много ви моля друг път поне прецизирайте за какви точно органи става въпрос. В крайна сметка, очакваме тези информационно-аналитични служби да информират и анализират, да събират информация, да синтезират определена информация, на която единствената цел е да подпомогне органите на държавната власт за взимането на правилните решения. Тоест те да взимат решения в максимална степен на информираност. Това е единствената цел. Ако не си даваме сметка за това, просто правим това, което каза колегата Бакалов – създаваме едно ново МВР, което носи всички наследствени белези на старото МВР. Или по-точно – създаваме служба за определени хора, а не търсим хора или не създаваме служба, която да е за благото на хората и за благото наистина на националната ни сигурност.
И пак ви умолявам – достатъчно е само да почерпим опита на тези страни, които са доста по-напред от нас в утвърждаването на демократичните процеси, а не да измисляме нещо, което има привкус на голяма доза социализъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?
Господин Тодоров, заповядайте.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това, което разглеждаме в залата, е ясно, че не е много приятно и много колеги напуснаха залата. Не зная след това при гласуването как ще се осъществи цялата тази ситуация. В момента провеждаме едно гласуване, половината народни представители излязоха. На никой от опозицията не му се иска да види едно недоносче, което в момента ние тук разглеждаме. Ама пълно недоносче! Един орган на Министерски съвет, а никакъв представител от Министерския съвет не е тук. Това е нов орган, това е ново министерство. Ново министерство! Три министерства ги събираме в едно четвърто министерство. Поне тези министри, на които им се вземат тези органи, които досега са в тяхно подчинение, би трябвало да присъстват тук. (Оживление.) И да ми отговори, например, министърът на отбраната, как този орган ще влезе в някое поделение да осъществи тези дейности. Аз, ако съм командир, никога и при никакви обстоятелства този орган няма да влезе в поделението да направи каквито и да е проучвания изобщо каквото и да е. Ама това е невъзможно - някое министерство да се меси в работата на друго министерство, камо ли в органите на Генералния щаб на Българската армия. Това нещо не може да се осъществи така, както сте го намислили. Не може Гестапо, Абвера и СС да бъдат в една къщурка. Ами, те ще се сбият още първия ден, след като ги обявим за действителност. Това нещо няма да стане. Още отсега ви обяснявам.
И говорим тук в предходните алинеи, че те ще се занимават на територията на Република България. Ето, четете само: „Агенцията упражнява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Република България”. Кои чужденци? Първо, кои ние приемаме за чужденци? Кои са чужденци? Не е обозначено кои приемаме за чужденци.
И после – осъществява международно сътрудничество във връзка със своята дейност. Това да не е ООН, бе? Международно сътрудничество!? С кого? Какви международни сътрудничества ще осъществява? Това са пълни парадокси! Целият закон е една измишльотина. Поне да бяхте го направили като в държавите, които имат възможности да открият такава агенция. Поне вземете част от техните неща, които са направени в техните замисли. Това е пълен парадокс.
Аз също ще напусна залата, защото това не може да се приеме. Това е недоносче. Никой не дава обяснение. И госпожа Дончева ще ми приказва тук глупости. Това са пълни глупости, което тя приказва. Тя е направила тук ред неща, от които хабер си няма какво вкарва. И ще й се смее целият български народ. Благодаря ви. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване чл. 6 така, както ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 96, против 3, въздържали се 2.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 6 на вносителя има предложение от народния представител Диана Атанасова Хитова – чл. 6, ал. 3 да има следното съдържание:
„Министерствата и ведомствата предоставят достъп до информационните си фондове на Национална агенция „Сигурност” по писмено искане на председателя на агенция или на упълномощени от него длъжностни лица.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Йордан Бакалов, което е отразено на систематичното му място по-нататък в законопроекта.
Предложение от народния представител Атанаска Тенева – в чл. 6, ал. 3 да отпадне текстът след „по ред, определен” и се замени с израза „с постановление на Министерския съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Йордан Бакалов и текста на вносителя, които са отразени на систематичното им място в Глава пета „Информационна дейност” като чл. 28 и следващите.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага да се създаде нов чл. 7 със следната редакция:
„Чл. 7. Други дейности на Държавна агенция „Национална сигурност” могат да бъдат възлагани само със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
ДИАНА ХИТОВА (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Хитова оттегля предложението си.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по разглеждания текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Атанаска Тенева, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 3, против 16, въздържали се 83.
Предложението на народната представителка Атанаска Тенева не се приема.
Поставям на гласуване чл. 7 така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 86, против 5, въздържали се 8.
Текстът на чл. 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: „Глава трета – Устройство и управление на Национална агенция „Сигурност”.”
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава трета да се измени така: „Устройство и управление на Държавна агенция „Национална сигурност”.”
„Раздел І – Органи на управление.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всички текстове, които са излезли от Вашата ръка, са сложни, госпожо Дончева. (Весело оживление.)
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: По чл. 7 има предложение от народните представители Младен Червеняков и Пламен Ранчев, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева – чл. 7, ал. 1 придобива следната редакция:
„Чл. 7. (1) Националната агенция „Сигурност” се ръководи от председател, който се избира от Народното събрание с две трети мнозинство по предложение на Министерския съвет за срок от пет години.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има второ предложение от същите народни представители – чл. 7, ал. 2 придобива следната редакция:
“(2) При продължително отсъствие на председателя на агенцията Министерският съвет му определя за заместник един от генералните директори.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Мария Капон – чл. 7, ал. 2 се изменя така:
“(2) Председателят се подпомага от поне един, но не повече от трима, заместник-председатели, които се назначават по реда на ал. 1 за срок от 5 години.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева – в чл. 7, ал. 3 отпадат думите „заместник-председатели”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева – в чл. 7, ал. 3 се добавя нова т. 9 със следното съдържание:
„9. не са били щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия до 16 юли 1991 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Мария Капон – в чл. 7 се създава нова ал. 4:
“(4) Всеки от заместник-председателите отговаря за определена функционална област от дейността на Национална агенция „Сигурност”.”
2. Алинеи 4 и 5 се преномерират съответно на ал. 5 и 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Атанаска Тенева, което комисията подкрепя.
Има предложение от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева, което комисията подкрепя.
Следва предложение от народния представител Йордан Бакалов. Трудно ще разгадая неприетите части от него. Ще прочета цялото предложение, за да не пропуснем нещо, ако не възразявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Макар че има нещо прието.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
І вариант – „(1) Националната агенция „Сигурност” се ръководи от председател и двама заместник-председатели, които се избират от Народното събрание за срок от пет години по предложение на Министерския съвет.”
ІІ вариант – „(1) Националната агенция „Сигурност” се ръководи от председател и двама заместник-председатели, които се определят с решение на Министерския съвет за срок от пет години по предложение на министър-председателя.”
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3:
а) в т. 2 накрая се добавя „с образователно-квалификационна степен „магистър”;
б) в т. 3 накрая се добавя „независимо от реабилитацията”;
в) в т. 4 думите „по съответния ред” се заличават;
г) в т. 5 думите „от най-висока степен” се заменят с „маркирана с гриф за сигурност „Строго секретно”;
д) в т. 8 думите „или на” се заличават, а след думата „контролни” се добавя „или надзорни”;
е) създават се т. 9 и 10:
„9. не са били щатни и нещатни служители или секретни сътрудници на органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия;
10. наети по трудово или служебно правоотношение.”
4. Алинея 4 се изменя така:
І вариант – „(4) Правомощията на председателя или на заместник-председател се прекратяват предсрочно с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет:
1. по негово искане;
2. при навършване на 65-годишна възраст;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три последователни месеца;
4. при несъвместимост с изискванията по ал. 3.”
ІІ вариант – „(4) Правомощията на председателя или на заместник-председател се прекратяват предсрочно от Министерския съвет по предложение на министър-председателя:
1. по негово искане;
2. при навършване на 65-годишна възраст;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три последователни месеца;
4. при несъвместимост с изискванията по ал. 3.”
5. Създава се нова ал. 5:
І вариант – „(5) При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията Министерският съвет предлага в едномесечен срок на Народното събрание нов председател или заместник-председател до края на първоначалния мандат.”
ІІ вариант – „(5) При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията министър-председателят предлага в едномесечен срок на Министерския съвет нов председател или заместник-председател до края на първоначалния мандат.”
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
Комисията подкрепя т. 3, букви „а” – „д” и буква „е” за създаването на т. 10 от предложението.
Комисията не подкрепя точки 1 и 2, т. 3, буква „е” относно създаване на т. 9 и т. 4, 5 и 6 от предложението.
Има предложение от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева – в чл. 7, ал. 5 думите „заместник-председател” се заменят с думите „генерален директор”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители Тенева, Дончева, Димитров, Българинов, предложението на народния представител Бакалов по т. 3, букви „а” – „д” и буква „е” за създаването на т. 10, предложението на народните представители Атанасов и Масева за създаването на т. 6 в ал. 4 и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 8:
„Чл. 8. (1) Държавна агенция „Национална сигурност” се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет за срок пет години.
(2) Председателят се подпомага от двама заместник-председатели, които се определят с решение на Министерския съвет за срок пет години по предложение на председателя на агенцията.
(3) За председател и заместник-председатели на агенцията могат да бъдат назначавани лица, които:
1. имат само българско гражданство;
2. имат висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”;
3. притежават 10-годишен професионален стаж в службите за сигурност;
4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, както и не са освобождавани от наказателна отговорност за умишлени престъпления от общ характер;
5. не са лишени от правото да заемат определена държавна длъжност;
6. са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”;
7. не членуват в политически партии или коалиции или организации с политически цели;
8. не са еднолични търговци, съдружници, управители, прокуристи или членове на надзорни съвети, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
9. не са наети по трудово или служебно правоотношение.
(4) Пълномощията на председателя и на заместник-председател се прекратяват предсрочно:
1. по негово искане;
2. при навършване на 65-годишна възраст;
3. при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от шест месеца;
4. при несъвместимост с изискванията по ал. 3;
5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на агенцията.
(5) В случаите по ал. 4 пълномощията на председателя се прекратяват с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет, а на заместник-председател – с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.
(6) При смърт или предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя Министерският съвет предлага в едномесечен срок на президента на Република България да назначи нов председател, който довършва мандата.
(7) До назначаването на нов председател неговите функции се изпълняват от определен от Министерския съвет заместник-председател.
(8) При смърт или предсрочно прекратяване на пълномощията на заместник-председател председателят на агенцията предлага в едномесечен срок на Министерския съвет да определи на негово място нов заместник-председател, който довършва мандата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Имам следното предложение. Този текст е тежък и по всяка от алинеите има направени предложения от различни народни представители.
Господин председателю, в тази връзка предлагам да обсъждаме алинея по алинея и да гласуваме алинея по алинея. В противен случай аз трябва да взема четири пъти думата, което е невъзможно, или веднъж да взема думата и да говоря по четири въпроса едновременно.
Затова Ви моля – нека да обсъждаме алинея по алинея и да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие можете да вземете четири пъти думата, господин Атанасов, но ако Ви я дам аз... (Шум и реплики в залата.)
Добре, няма да ограничавам дискусията. Текстът е важен. (Реплики.)
Предложенията са по един текст, а в един текст от правилника е казано, че народният представител може да се изказва пет минути по текста. Няма да ви правя ограничения, ако искате, и два пъти, и повече от пет минути говорете. Няма да се формализираме. (Реплики.)
Действително, госпожа Масева и господин Атанасов имат няколко отделни предложения. Всяко едно от предложенията ще бъде гласувано отделно.
Имате думата, уважаеми народни представители, по този текст на чл. 8. Този текст е за това как се конституира тази агенция.
Сега пък никой не иска да я вземе.
Още веднъж се обръщам към народните представител в залата – има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст, включително и по предложенията, които са направени от различни народни представители?
Господин Атанасов, заповядайте, но още сега Ви казвам, че няма да Ви ограничавам във времето – колкото желаете, за да не ставате многократно, можете да обосновете всяко едно от своите предложения или каквото желаете, разбира се.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, този текст касае механизма за назначаване на ръководството на агенцията и на какви условия трябва да отговаря председателят. Това е изключително важен текст, по който имаше много спорове и в комисията, и в публичното пространство.
Ние с колежката Масева сме направили предложения първо по отношение на механизма за назначаване на председателя на агенцията – това да става с мнозинство от две трети от народните представители в Народното събрание по предложение на Министерския съвет за срок от 5 години.
Предложението на вносителите, а и на мнозинството, е назначаването да се извършва от президента по предложение на Министерския съвет.
Първо ще започна със законосъобразността на направеното предложение от вносителите. Аз смятам, че това предложение е противоконституционно. Съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България за опазването на обществения ред и националната сигурност правомощия или отговорност има Министерският съвет, тоест правителството. Това е правомощие, уредено в Конституцията на Република България, не е законов текст, а е в Конституцията!
Предоставяне на възможност президентът да назначава ръководителя на агенцията на практика е отнемане на правомощие на Министерския съвет.
Аз знам обясненията, че президентът само назначавал председателя на агенцията. Искам да отидем по-нататък, че веднъж по предложение на Министерския съвет, разбира се, президентът назначил председателя на тази агенция, само той може да го освободи, което на практика създава особена зависимост между тези институции – между президента и председателя на тази агенция. В тази връзка мога да ви посоча примери, макар това законово да не е регламентирано, което е един голям дефект в България. Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана се ръководят в момента от президента по същия механизъм, защото той назначава техните ръководители. Предоставяйки възможност на президента да назначава председателя на агенцията, това означава, че вие на практика предоставяте управлението на агенцията на президента.
Логично би било Народното събрание по предложение на Министерския съвет да избира ръководството на агенцията, защото Народното събрание осъществява парламентарен контрол върху дейността на правителството. Правителството се избира от Народното събрание. Нормално е тези органи, които са под ръководството на Министерския съвет, да бъдат под парламентарен контрол, защото в този законопроект формално е предвидено, че парламентът ще осъществява парламентарен контрол върху агенцията. Кажете ми как ще се случва това, след като и към настоящия момент Националната разузнавателна служба, нейният директор се назначава от президента по предложение на Министерския съвет? Осъществяваме ли ние парламентарен контрол върху разузнаването, колеги? Не.
Миналата година, долу-горе по това време беше, стана един трагичен инцидент в Националната разузнавателна служба – смъртта на шефа на архива Божидар Дойчев. Беше създаден специален орган от Вътрешната комисия – работна група, която да изясни обстоятелствата около тази смърт. И до ден-днешен няма никакъв резултат от дейността на тази работна група, колеги, защото нито някой ни предостави материалите, нито ни пуснаха да влезем в Националната разузнавателна служба. По същия начин ще се упражнява контролът и върху тази агенция, казвам ви го!
И последно – знам, че вие отляво тук много ще се подразните от това, но аз съм длъжен това нещо да го кажа. Вярно е, че ние не създаваме този закон за днешния президент, но в крайна сметка днешният президент има още четири години мандат. Днешният президент, както вече е известно и това публично е обявено, е сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним “Гоце”. И той първо е “Гоце” и после е всичко останало! Това е големият проблем! (Шум и реплики.)
Това е големият проблем на зависимостите, колеги. Разбира се, че можете да се подсмихвате, но един от големите проблеми на българския преход се състои в това, че не беше потърсена отговорност на репресивния апарат на комунистическия режим за нарушаването на човешките права отпреди 1989 г. И затова, че на практика бившата Комунистическа партия предостави подслон за репресивния апарат. Вие се превърнахте в защитници на Държавна сигурност, така че този елемент също има голямо значение за следващите четири години.
Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание, може да няма пряка връзка, разбира се, но вижте какво се случва в Русия. Президентът в Русия обсеби цялата власт.
Господин професоре, знаете ли, че не би следвало да ми правите реплика, след като излязоха списъците, защото ми е ясно Вашето отношение към сътрудниците на бившия репресивен апарат на комунистическия режим?
Господин председател, запазвам си правото по следващия текст да взема отново думата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но Вие говорихте шест минути и половина. (Шум и реплики в залата.)
Добре, аз Ви казах....
Господин Агов, имате думата.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Аз ви моля да бъдем много внимателни, когато обсъждаме точно тези най-важни текстове в Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”.
Изключително важен държавен въпрос е как се назначава ръководителят на тази агенция. Това е държавен въпрос и не е въпрос на мнозинство и на малцинство в тази зала. Ние, които ще гласуваме за или против, носим много голяма отговорност за това как ще функционира тази агенция. Назначаването на ръководителя на агенцията от президента на републиката само затвърждава един много тежък дисбаланс, който бележи целия български преход в последните 19 години. Дисбаланс между институциите, който се поражда от наивното твърдение, че прекият вот за президента ражда някаква пълномощия. Но този пряк вот ражда единствено и само пълномощията, залегнали в Конституцията на републиката, а Конституцията на републиката никъде не визира, първо, създаването на такава агенция, и, на второ място, ролята на президента при определянето и назначаването на ръководството на тази агенция.
Откъде идва дисбалансът, на който бяхме свидетели във всичките тези дълги години на прехода? Между институциите, които управляват страната, които отговарят за сигурността на страната, има непрекъснато напрежение – напрежение между президента и правителството, напрежение, което се прояви по време на управлението на ОДС, когато имаше и президент от ОДС, и правителство от ОДС. Много по-силни емоционално бяха тези напрежения в годините, когато имаше разнопартийни обитатели на двата адреса на “Дондуков”. Но във всички случаи това е един дразнител, който винаги е създавал изключително напрежение в страната.
Вие днес, народните представители отляво и отдясно, имате шанс да ликвидирате една част от този дисбаланс между институциите. Замислете се! Президентът на републиката няма роля в определянето на ръководството на Държавната агенция “Национална сигурност”. Отнемете тази роля на президента, за да изправите поне част от грешките на прехода. Аз разбирам какви са съображенията и те са скрити, не се оповестяват тук – в тази зала, да се дадат някакви пълномощия на президента. Разбирам тези съображения, но това са компромиси, които са правени в миналото, които са правени и от нас, и които сте на път да направите и вие и отново да генерирате това напрежение.
Утре този управител, директор, председател на Агенцията за сигурност ще докладва на различни хора и вие няма да знаете какво е казал на единия или какво е казал на другия. Ето там се ражда напрежението, там се ражда интригата, там се ражда в крайна сметка чрез тази интрига и заплахата за националната сигурност. Ето затова аз апелирам към всички да размислим и ако не сме готови да вземем веднага решение по този въпрос, нека отложим този текст. Видно е, че законът ще се гледа по-дълго, но да размислим много сериозно дали това е доброто решение за България.
Не става въпрос за президента, за левицата или за десницата. Доброто решение за България означава Народното събрание, както са предложили колегите Атанасов и Масева, да избира. Аз бих отишъл и по-далеч, но тъй като текстът вече е сложен на масата, няма да говоря за това. Само ще спомена, че единствено министър-председателят би трябвало да назначава и да освобождава директора на тази агенция. Той отговаря пред обществото за сигурността на България. Но, разгеле, има в момента предложение за две трети мнозинство при гласуване за избора на този човек. Обърнете внимание на този текст. Апелирам най-сериозно. Съвсем се отдръпвам от политическата си принадлежност и от своите пристрастия. Доброто решение за България е да приемем текста, предложен от госпожа Масева и от господин Атанасов.
По втория въпрос, или по него мога да говоря в друго изказване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: 4,55 минути съм говорил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате време.
АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов, за оказаната ми възможност.
По въпроса за принадлежността към Държавна сигурност. В кулоарите на Народното събрание, уважаеми колеги, се разпространява, че, видите ли, американското посолство не възразява шефът на тази агенция да е принадлежал към Държавна сигурност. Говори се най-сериозно между народните представители това нещо. Аз не мога да повярвам, че който и да е представител на американската администрация би дал такъв картбланш. Просто не мога да го повярвам това. Или това е опит за манипулация на народните представители, или пък още по-жалко е, че някои получават заповеди от чуждо посолство в България. Още по-жалко е това нещо.
Ако наистина има такава позиция на американското правителство, бих казал, че те отново са се объркали, така както се объркаха с прегръдките с президента Путин. Но ако те са се объркали, ние трябва да им кажем много ясно, защото те са наши приятели и наши съюзници, че ние не желаем Държавна сигурност, която работеше срещу Америка, срещу нашите днешни съюзници, сега пък да работи за тях. Това някак си е неудобно, неморално и, как да кажа, не ражда доверие. Ето от тази гледна точка, като съм благодарен още един път на председателя, аз апелирам много сериозно към народното представителство: дайте да се откажем от това да назначаваме хора от Държавна сигурност за шефове на тази агенция, пък макар някой да мисли, че Америка подкрепя такава стъпка. Аз лично няма да я подкрепя и ще се опитам да убедя всеки представител на американското правителство, че това е грешна стъпка и че те грешат с тези си действия.
Новият чл. 8 е с изключително значение за това как ще функционира агенцията в бъдеще. Замислете се! И тъй като госпожа Манолова е, така да се каже, царица на процедурите, аз бих я подканил да предложи процедура да отложим разглеждането на този член и да помислим още малко, защото в крайна сметка вие сте мнозинството и вие трябва да поемете отговорността за това нещо. Поемете тази отговорност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С този текст на практика се цели пренаписването на българската Конституция и то в частта й “Държавно устройство”, където ясно и точно е казано, че може да се пипа само от Велико Народно събрание. Тоест това е и опит да се суспендира Конституцията и то в такъв момент като днешния. На практика се отваря невероятен капан за предизвикване на институционални и легитимационни кризи, защото ако сега президент, правителство и всичко е ваше, в това число и всички стари фамилии и династии от комунистическо време, това няма да бъде винаги така. И бъдете сигурни, че ако не сте решили да правите нещо друго, наистина ще има промяна.
Затова този текст на практика се опитва да завърши пирамидата, която строи президентът Първанов за последните шест години. Той си строи собствена пирамида на държавно управление извън тази, заложена в българската Конституция. Той направи така щото, без да има правомощия, да влияе на всички най-ключови структури в държавата. Направи си мнозинство в Конституционния съд, направи си мнозинство във Висшия съдебен съвет, направи си негови хора главен прокурор и председател на Върховен касационен съд, направи си и шеф на Националното следствие и целият този кръг на цялата тази държавна пирамида се затваря с шеф на най-ключовата агенция в държавата. Това вече е подмяна на основни конституционни текстове. Това е опит вие тук с вписване на едно изречение да изземете функциите на Велико Народно събрание.
И ако вие наистина не искате по предложение на опозицията по този текст да има консенсус, да се отложи сега, за да може да се подложи и на достатъчно силен обществен дебат, това е изключително лош симптом за европейските институции. Лош симптом е, защото и самият Първанов не се е произнесъл по този текст.
Ние народните представители искаме да знаем – Първанов иска ли да издава Указ за назначаване на председател на агенцията? Иска ли или не иска? Ако иска, значи той съзнателно иска да пренапише и Конституцията. Съзнателно иска да създава легитимационни институционални кризи. Кризи, които са свързани с върха на държавното управление.
Вие днес не позволихте да извикаме тук министър-председателят. Не искахте народните представители да получат информация какво мисли премиерът на България по този изключително важен казус.
По-важното е това опасно единоначалие, което вие залагате в държавата. Това, което дава възможност на един човек да съсредоточи толкова много власт. Той до такава степен си е повярвал, че едва ли не отиде да назначава и да легитимира ректора на Софийския университет.
Аз смятам, че ако му заложите и това правомощие в този закон, ще се стигне до ситуация, която няма аналог в нито една европейска държава.
Ние от Парламентарната група на ОДС разлистихме закони, които са подобни на този. В много европейски държави никъде няма подобни правомощия, дори и президента при президентска република.
Нещо повече, много е важно днес тук, в пленарната зала да се каже кой е истинския автор на този текст. Да излезе определен човек или определена политическа сила и да каже кой е решил, ако е тройната коалиция да се знае, че са тримата първи в нея и да може да им се търси отговорност, да може обществото да си направи съответните изводи. Кой всъщност иска да създава нови промени в Конституцията с един текст?
Другото, което е изключително опасно – ако Русия е огромна държава, ако Русия е държава, която може да си позволи експерименти, модели тип “Путин”, то България като европейска държава не може да си позволи подобни експерименти, защото ако Първанов продължава да прави властта си толкова силна и толкова обсебваща, всички ключови институции в държавата … за 6 години той постигна почти абсолютна власт. След 4 години на практика няма да има нужда и от парламент. Може би в някой текст ще заложите, че парламентът се назначава от президента. (Ръкопляскания от народните представители от КБ.)
И да ръкопляскате, и да не, това е същината и логиката на това, което сте заложили в този прословут чл. 8, другари социалисти.
РЕПЛИКИ ОТ КА: Времето!
Това е времето, много скоро няма да е ваше, така че не напомняйте за времето.
РЕПЛИКИ ОТ КА: Има правилник!
Има правилник и този правилник по-добре от вас го знае проф. Корнезов, така че моля ви, аз не съм прекъсвал никой и вие не ме прекъсвайте.
Господин председател, в този текст се крият изключително опасни симптоми, които ни връщат към тоталитарния модел на управление. Модел, който, ако направим извод как Първанов презентира пред обществото и назначи, и кой назначи през тези 6 години на най-ключовите постове в държавата, ще видим, че тези фамилии, които управляваха преди 10 ноември, сега дъщерите и внуците им са в авангарда на държавата и на политическата власт.
Нещо повече, това, като се има в предвид, че повечето от тях са свързани изключително желязно с бившата машина на Държавна сигурност, тогава България се превръща в една ченгеджийска държава, която се управлява от старите комунистически фамилии. На практика какво излиза? Че сменихте само мерцедесите. Онези, старите мерцедеси на Политбюро, сега ги заменихте с новите мерцедеси с по-големи екстри.
Затова, замислете се, време е да проявите разум, защото винаги има едно фатално “но”. Това фатално “но” може да преобърне процесите и тенденциите в държавата и да ви прати в историята на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?
Господин Тодоров, заповядайте.
Нека да се съобразяваме и с времето. Един и същи аргумент, се повтаря десет пъти.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз излязох малко навън, да се съсредоточа, защото вътре в залата наистина не може да се съсредоточи никой от тук присъстващите.
Този текст, ако наистина не го отложим, реално няма да бъде добре за българската държава, защото още утре ще бъдем обвинени в медиите.
Не може една държава, в която наистина върховният орган на държавата е Народното събрание, да го прехвърляме умишлено на президента. Все пак, ние сме парламентарна държава, и който е преписвал тези точки отнякъде, поне трябваше да се съобрази с това, че не може в тази агенция председателят й да бъде назначаван от президента, а заместник-председателите от Министерския съвет. В същия момент тази агенция ще бъде орган на Министерския съвет.
Това е, как да ви кажа, нито магаре, нито кон, муле ли, катър ли, както искате така му кажете. Това нещо не е възможно, на двойна езда. Кой ще язди – президентът или Министерския съвет, и кой ще контролира?
Няма такъв случай с друга агенция да бъдат назначавани тези лица, както на нас ни се иска. Ще ви кажа защо. Ако искаме да създадем такава агенция, аз преди малко казах, че съм против създаването на такава агенция, не заради друго, защото това ще бъде един орган в ръцете на президента, който Народното събрание може да ръкопляскаме и да не правим нищо. Каквото се иска от президента с този орган, в негово управление може да накара тук в парламента да си чешем зъбите и нищо друго.
Това е събиране на най-важните министерства – финансово разузнаване от Министерството на финансите, Държавна сигурност от Министерството на вътрешните работи и Военно контраразузнаване от Министерството на отбраната.
Това са неща, които първо, няма да сработят, но ако сработят, имайте в предвид, че държавата ще поеме друг път на развитие. Не този, който на нас в момента ни се иска и ви увещавам в това, че ако наистина приемем тези текстове, ще видите, и дано някой като мен не поеме тази агенция, тогава ще видите какво ще се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.
Господин Сотиров, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Имам право на дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как дуплика?
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Господин Тодоров ми направи реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Беше изказване.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Няма изказване.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Реплика беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изказване беше. Той вдигна ръка, точно след Вас, за изказване, преди да Ви дам думата. Второ, говори повече от две минути.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Нали беше реплика?
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Да, реплика беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплика.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС, от място): Ама самият той казва, че е реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той може да казва, че е реплика, но да го е казал предварително. Говори четири минути. Моля Ви!
С какво не беше съгласен господин Тодоров, че да е реплика? Нека да бъдем толерантни.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че е абсурдно, когато се обсъжда толкова важен закон и толкова важен проблем, да отсъстват двете водещи фигури в този дебат – президентът и министър-председателят. Дори това е сериозен аргумент, специално този член и дебатът по него да бъдат отложени и да има тяхно до присъствие и позиция. Това стана практика. (Реплика от КБ.)
Действително министър-председателят и президентът се държат като председатели на БАН, а не като хора, които управляват държавни институции. Точно когато се коментира този въпрос, те трябва да бъдат тук, а не задкулисно и гузно да се държат точно в тази ситуация. Ясно е, че това са двете фигури, които основно ги засяга тази тема.
Мисля, че действително този дебат преди това би трябвало да бъде проведен между ръководствата на всички парламентарно представени партии, защото въпросът не е политически и теснопартиен, въпреки че основно дебатът протича в тази посока.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Нали имате представители там!
ИВАН СОТИРОВ: Недейте да правите неприлични подмятания! Господин председател, действително настоявам, като водите това заседание, да взимате отношение към крайно неуместни подмятания от страна на колегите от БСП.
Проблемът с това, което се случва в държавата, ще бъде основно ваш, вярно, че ще бъде проблем на всички български избиратели и на цялата политическа система, но действително в България президентът и без тези промени е иззел нерегламентирано конституционни функции, които са на парламента и на правителството. Проблемът е защо министър-председателят, който вижда, че президентът, използвайки службите, се занимава с активни мероприятия и подмяна на легитимните институции в държавата, които би трябвало да имат изпълнителната и парламентарната власт, защо вие като мнозинство, вие от БСП, на които министър-председателят е партиен лидер, нямате консолидация да застанете в защита на конституционните принципи в тази държава, защото ние сме парламентарна република? Защо нямате консолидация в собствената си партия да застанете зад вашия лидер и министър-председател, когато той в конкретния случай направи опит да защити определени принципи и интереси? Защо той беше принуден сега да се крие и чрез народни представители от БСП, а не като министър-председател чрез правителството, да внесе проект за закона, който той да дойде тук да защитава? Защо министър-председателят трябваше да предложи нещо и след това отделни народни представители да го внасят, а не той като министър-председател и правителството да застанат зад конкретна концепция за промяна в този закон? (Реплика от КБ.)
Не, това не е демокрация, това е бягане от отговорност. Това ще доведе до поредните “Боянски ливади” спрямо вашата партия. Не съжалявам, че вашата партия и вашето управление могат да бъдат доведени от поредните “Боянски ливади” до сваляне от власт. Мисля, че на това ще се зарадва целият народ.
Не бих приел начина, по който това се готви и целите, които стоят зад това сваляне. Неуместно е да се сравнява господин Първанов с господин Путин. Не че нямам негативна оценка и ние като политическа партия нямаме негативна оценка за това, което се случва в Русия – това е едно връщане действително към най-тежките времена, но проблемът е, че господин Първанов няма качествата на господин Путин. Не поради това, че няма конституционните правомощия, а поради това, че винаги е действал задкулисно и няма куража дори открито да поведе една битка. Недопустимо е съветник на президента на Републиката да прави правителство в сянка и президентът на Републиката да го държи, става въпрос за Димитър Иванов – не този от Шесто управление, а от този, който е съветник на президента.
Направи ли съветник на президента изявление, че се прави правителство в сянка? Президентът отстрани ли този свой съветник, както би трябвало да постъпи? Този президент не е ваш, той работи срещу вашата партия. Вие нямате куража да защитите партийния си интерес, в толкова жалка ситуация се намирате. Това ви го казвам съвсем добронамерено.
Мисля, че в конкретната ситуация ние като народни представители не можем да абдикираме, не може парламентът да избяга от своите конституционни правомощия, не може да делегира тези права на президента, който злоупотребява ежедневно с тях. Вие като мнозинство и като управляваща партия, специално от БСП, сте основно отговорни за това, което се готви да се случи в днешния ден в този парламент. Президентството се е превърнало в явочна квартира, където се правят най-различни конспирации за подмяна на държавното устройство и за нерегламентирано изземване на власт. За това става въпрос!
Вие имате мнозинство от две трети. Защо бягате от това парламентът с две трети, дори с 50% да взема това решение по предложение на министър-председателя или по предложение на Министерския съвет, да определя членовете на ръководството на този съвет? Защо? Защото си нямате вътре доверие? Или защото имате такова огромно доверие на президента, че сте готови да му делегирате всички права, които има парламентът като върховна институция? Ние по същество не живеем вече в парламентарна република, ние не отиваме към президентска република, а към еднолична власт на мутрите и олигархията, която се реализира основно чрез президента на Републиката! За това става въпрос! (Ръкопляскания от КА.)
И вие за пореден път ставате съучастници в това, което се случва.
Чудя се защо госпожа Дончева ходи нервно пред банките, защо вие мълчите и не смеете една реплика да вземете. Толкова сте смутени и уплашени от това, което става, че не смеете дори да направите едно изказване! Няма го и господин Миков, както обикновено го няма в такива ситуации.
Ще кажа само още нещо, да не вземам думата по другата алинея, за това, което нарекохте лустрация – че има предложение хора, свързани с бившата Държавна сигурност, а тя е настояща, по същество да участват в конституирането на ръководството на този орган. Това не е лустрация, това е структуриране. Ако ние действително искаме да променим това, което всички оценяваме, че в държавата е лошо като явление, да престанат българските специални служби да бъдат зависими от старите служби, защото това, което се случи след 10 ноември, е, че в България само се смениха наименованията на старите служби, но съставът остава същият.
Да не повтаряме това, което казва народът за новия бардак със старите и т.н.
Ако искаме действително България да има промяна като в една модерна европейска и натовска държава, не може със старите кадри да се конституират нови служби и ние да смятаме, че нещо ще се промени. Това е преливане от пусто в празно.
Поне ръководството на този орган трябва да е действително от модерно мислещи хора, които не са зависими и не са белязани то старите служби, и да не бъдат под егидата на този президент, който също е свързан с тези служби. Най-лошото е, че той манталитетно винаги ще продължи да се държи като секретен сътрудник, а не като президент на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Уважаеми народни представители, сега е 15,59 ч. Ако искате, можем да направим почивка, както е традицията, или да изчакаме дискусията по този текст. Има една заявка от госпожа Дончева. Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Впрочем под формата на процедура, макар и не много ясно, бяха направени предложения за отлагане на гласуването по този текст.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Имам изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие имате думата за изказване – добре.
Обявявам 30 минути почивка – до 16,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, преди да продължим с разискванията по чл. 8 ще направя едно съобщение:
Днес, 4 декември 2007 г., е постъпил общ Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който беше приет на първо четене на 29 ноември 2007 г. Проектът е изготвен в Комисията по правни въпроси на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед писмените предложения за второ четене.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Член 8 е един от най-ключовите текстове в закона и един от най-спорните – спорни не отсега, а бих казала от 1997 г., когато тогавашният Съюз на демократичните сили постави за първи път въпроса, че изпълнителната власт трябва да има решаващата дума при назначаването на шефовете на специални служби. Конституционно избраното в закона решение не противоречи на Конституцията. То не е изрично конституционно предвидено, за да може някой да претендира, че противоречи на нещо в Конституцията. Директорът на агенцията може да бъде назначаван както от Народното събрание, така и от министър-председателя или от Министерския съвет, така и от президента, по силата, както следва: за президента – на основание чл. 98, т. 7; от Министерския съвет – на основание чл. 105, ал. 2, и от Народното събрание – на основание чл. 84, т. 8.
Избран е вариант, който държи сметка за няколко неща.
На първо място, за 17 години традиция, която е показала, че има разум в това изпълнителната власт да предложи и президентът да издаде указ за назначаване на този ключов държавен пост. Дали това е окончателно и безвъзвратно? Мисля, че всички юристи разбират, че не. Законът е предвидил това решение. Ако едно достатъчно голямо следващо мнозинство желае да го промени, пречка за това юридически няма. Може да има пречка в недостатъчно мнозинство, може да има пречка в създадената вече една традиция в България, която изисква стабилност и непрекъсване на мандати. Но ако едно следващо мнозинство желае да промени формулата за назначаване, пречки за това няма.
Затова аз бих попитал разпалените оратори от преди половин час какво смятат, че по-рано ще получат: президент или министър-председател и в зависимост от това да се напъват колкото искат, за да променят текста, който сме предложили.
Второто нещо, за което сме държали сметка, е да има екипност и да се избегне доколкото е възможно със законовата уредба рискът да се правят квоти – не само квоти в рамките на сегашната тройна коалиция, а квоти между изпълнителна власт и Президентство или квоти между други някакви управляващи партии, поради което сме предложили в крайна сметка от комисията вариант, че само председателят на агенцията се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет, но заместниците му се назначават по негово предложение от Министерския съвет.
Ако се ръководим от здравия смисъл да има малко на брой заместници, които са професионални, а не политически фигури, разпределени на квоти, ще бъде наистина нелепо един председател на тази агенция да бъде подпомогнат от заместник по операциите, избран от някой квота и от някоя партия.
По отношение на принадлежността към бившата Държавна сигурност и останалите изисквания. Няма закон, който да има лустрация в България.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Тук го приехме.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Законът по досиетата съдържа един текст по отношение на членовете на самата комисия, който е съвсем резонен, само че не виждам защо искаме да го пренесем тук. (Реплика на народния представител Атанас Атанасов.) Няма никакъв проблем, ако хората, които назначават ръководството на агенцията, считат, че трябва да се редуцира присъствието на хора, принадлежали към бившата Държавна сигурност да направят това. (Реплика на народния представител Атанас Атанасов.)
Гоце не е вечен. Гоце не е вечен, както не беше вечен и Петър Стоянов, както не беше вечен и Петър Младенов, независимо че имаше Конституция, в която пише “президента (председател)”. Да, докато е този президент, може би ще има толерантност към агентите на бившата Държавна сигурност, но се опасявам, че при следващия това няма да бъде така. Освен това ние сме казали, приемайки Закон за досиетата, че един от принципите, който ни ръководи, е, че няма да има лустрация. Няма причина точно тук да го нарушаваме.
Ако имат проблеми с получаването на достъп до най-високата степен натовска информация, това може да стане по реда на Закона за защита на класифицираната информация и самите ни евроатлантически съюзници да пресекат кариерата на шпиони или контраразузнавачи, на служителите на агенцията и на ръководния им персонал. И смятам, че това е едно задоволително и прилично житейски решение. Всичко останало са само приказки. Няма нищо противоконституционно. Има избрано едно от възможните решения, което общо взето държи сметка, че трябва да бъдат добре информирани и Министерският съвет, и президентската институция, и председателят на Народното събрание едновременно с тях и общо взето онова, което е показало, че работи добре във всичките тези 17 години на демократичен преход, да бъде подкрепено и утвърдено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Първа реплика – господин Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаема госпожо Дончева, не се меся в правната материя, за да не изглежда несериозно, но искам да се намеся в политическата материя.
Първо, никога не е ставало дума за квоти и никой не е говорил за квоти тук в тази зала нито веднъж, откакто обсъждаме второто четене на въпроса. Това е тема, която Вие въвеждате.
Ние не искаме квоти и смятаме, че тези хора трябва да бъдат професионалисти. Гласуването в Народното събрание не означава, че трябва да има квоти. Напротив, Народното събрание в едно квалифицирано мнозинство може да се обедини около наистина професионални хора. Ние например ще се убедим, ако видим, че тези хора не са принадлежали към Държавна сигурност. Ето това е корективът, който ще помогне – да не разчитаме за този механизъм на нашите евроатлантически съюзници, а да разчитаме на самите себе си. Някак си не ми е удобно някой друг отгоре да ни решава въпросите, които ние съвсем спокойно бихме могли да ги решим тук.
И най-накрая, знам, че моята реплика е безсмислена, защото президентското назначение е направено в този закон интуито персоне, както казват юристите – поради личността, защото не искате да разбиете спойката във вашите партийни редици, която, впрочем, е разбита, както личи в последните седмици. На практика вие залагате нещо, като давате роля на президента, което вече ви е разделило. И не мога да разбера защо продължавате да правите този реверанс, защо правите този реверанс?! Оставете! Аз казвам: “министър-председателят нека да назначава”.
Но когато е предложен текст да бъде назначаван от квалифицирано мнозинство в Народното събрание, нека да се обединим около този текст и да ликвидираме тези абсолютно никому ненужни правомощия на президента! Те не са нужни дори на вашето мнозинство, не са нужни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Благодаря, госпожице Дончева, че взехте решение да излезете пред тази зала и да кажете поне няколко думи, защото досега само от място вземахте отношение. Но от думите, които казахте, личи, че Вие не сте специалист в тази област и говорите по правни въпроси, но тази агенция няма нищо общо с правните въпроси.
Ще ви кажа, че дали ще бъде указ на президента, или решение на Министерския съвет, няма никакво значение. Ще ви кажа, че по принцип и генералите се предлагат и се утвърждават с указ на президента, нали? Но министърът на отбраната се избира от Народното събрание. Недейте да мешате тези две неща!
Не знам какъв е смисълът Вие да спорите по този въпрос – да бъде единият или другият. Струва ми се, че тройната коалиция иска, тъй като има три вида разузнавания, да ги преразпределите, а на върха на тези разузнавания да сложите човек на президента – това е ясно. Най-вероятно това желаете. Това ще се разбере, когато предлагате хората, които ще заемат тези длъжности. Но това не е честно. Вие чисто и просто не дадохте обосновка по този закон. Вие хвърлихте един кокал в Народното събрание на опозицията, за да ви казваме, че това не представлява нищо, това е едно мъртво-родено дете, както го определиха тук някои медицински работници. И това ще бъде точно така, госпожице Дончева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Давам думата за дуплика на народния представител Татяна Дончева.
Госпожо Дончева, у мен възникна един въпрос: ако президентът откаже да издаде указ?
РЕПЛИКИ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Как ще откаже?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не знам дали е мислено. Възможно е да има предложение, но президентът да не издаде указ, може да не издаде указ една година.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим, от място): Има такива случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Или да откаже.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми госпожи и господа! Ако президентът не е предварително съгласен с кандидатурата, няма никакъв смисъл тя да му бъде предлагана – ясно е, че в тези случаи, както и през всичките изминали 17 години, ако президентът не издаде указ, нищо не настъпва. Това е и в гаранцията, че кандидатурата трябва да бъде съгласувана между изпълнителната власт и Президентството.
Не ми беше удобно точно на колегата Асен Агов, когото дълбоко уважавам, да кажа, че точно предложението за две трети мнозинство на Народното събрание е противоконституционно, защото съгласно чл. 81 от Конституцията, ал. 2, “Народното събрание приема актовете си”, а изборът на такъв би било решение на парламента “с мнозинство повече от половината присъстващи народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство”. А Конституцията в този случай не изисква никакво мнозинство.
Аз не знам защо колегите толкова упорито слагат това противоконституционно предложение и не в един закон и на всичко отгоре 40 минути го аргументират като истина от последна инстанция?!
Да, директорът на тази агенция може да бъде избиран и от парламента с обикновено мнозинство, но това означава съответното управляващо мнозинство тогава да го предложи на парламента, за да си гарантира избора, което, извинете ме, не е по врат, а по шия. Ако някога едно следващо мнозинство реши, че това е по-добро решение, законът не е пречка то да бъде експериментирано. Това мнозинство да си промени закона и да го направи.
А дали назначението е интуито персоне, извинете, 17 години директорите на специални служби се назначават по този ред и това досега е правено от трима президенти. Извинете ме, ние просто сме заимствали онова, което е работило, и освен това сме се ръководили от разбирането на шефовете на тези служби, че подобна процедура по назначаване им дава повече стабилност в работата и дава възможност не всяка промяна на правителство да води до нов шеф на специални служби. Между другото, 1997 г. беше класическа – първият акт на президента Петър Стоянов беше смяната на шефа на разузнаването. Това всички си спомняме добре.
РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Законът за въоръжените сили.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Що се отнася до колегата Тодоров, понякога народното представителство проявява учудващо здрав разум. То би могло да гласува директно предаване по радиото и телевизията, включително по времето на “Лека нощ, деца” и се опасявам, че ще трябва да леете куршум на внуците си! (Шум, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Бакалов, имате думата за изказване.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително това е бих казал един от крайъгълните камъни на този закон – начинът на назначаване на ръководството на агенцията плюс хората, които ще работят в бъдещата агенция.
Моите предложения, които са дадени в два варианта, са следните. Първият вариант е назначаване чрез гласуване от Народното събрание по предложение на министър-председателя. Вторият вариант е назначаване направо с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя.
Какво ме е ръководило, когато съм направил това предложение? То не е прието от комисията.
Та, какво ме е ръководило, когато съм правил това предложение? Ръководил ме е преди всичко не само моят, но и международният опит. Международният опит сочи, че този, който носи персоналната и пряка отговорност, той и назначава. Затова в Европа, пък и в Съединените американски щати – тези държави, които някои наши колеги цитират, назначаването става точно от хората, които носят пряката отговорност, в зависимост от това каква държава са – президентска или парламентарна. И тъй като ние сме парламентарна република, съвсем нормално е аз да дам първия вариант, с който парламентът да бъде на висотата, на която трябва да бъде като парламент, институция, която представлява нашата държава.
Явно обаче това не среща разбиране, особено сред управляващото мнозинство, защото с този законопроект, в самото начало имах възможност да кажа и ще го повторя и сега: министър-председателят с този законопроект има реалната възможност да покаже своята воля един път завинаги да се изправи пирамидата. Да, действително е така, тази процедура е била такава във времето. Но за нас, за всички нас би трябвало да се каже, че това не е правилният начин и метод за назначаване на шефове на такива служби.
Сега е моментът министър-председателят да покаже своята воля и преди всички надпартийност, преди всичко надпартийност за това как да бъдат назначени шефът и заместник-шефовете на службите.
Няма да го разглеждам от гледна точка на Конституцията, защото по Конституцията действително отговорността се носи пряко и непосредствено точно от Министерския съвет в сферата на сигурността.
Има и един друг проблем, първо за анонсиране на тази агенция, и второ, до законодателството, което днес виждаме. Това е, че явно министър-председателят остава с впечатление, че недостатъчно добре е информиран от служби, които са на подчинение на президента, независимо че по закон тримата първи в държавата трябва да получават равна по обем информация. Точно това е една от причините той да предложи, да анонсира такова виждане за създаване на тази агенция, като се надява, че по този начин ще получава равна по обем информация.
Само че тук идва следващата воля, с която започнах – политическата воля за изправяне на пирамидата, когато трябва да бъдат назначени шефовете и ръководствата на тези служби. Защото, когато се издава указът от Президента, нали се сещате кой ще държи ключа за информацията.
Другото, което не е коментирано от моите колеги, изказали се досега, е изискването за десетгодишен стаж в службите. Това автоматически прави така, че щефът и заместник-шефовете на службата могат да бъдат хора, които са започнали работа преди 1997 г. И нали се сещате, че няма човек с петгодишен стаж в новите демократични служби, който да стане и да оглави тази агенция, дори като заместник-шеф на агенцията?!
Това е допълнителното ограничение, бих казал ограничение, независимо че някои колеги говорят за следващото предложение, което не е прието, а именно, за членство в Държавна сигурност. Аз питам: как може да е лустрация изискването тези хора, които трябва да ръководят службите – говорим само за ръководството, а не за работещите в агенцията, става дума само за четири човека – как може за тези хора да е лустрация нашето предложение да не са били служители на Държавна сигурност, а в същото време да не е лустрация изискването за десетгодишен стаж?! Сами си отговорете защо има такова ограничение. Защото както принадлежността към Държавна сигурност е ограничение, така и десетте години също са ограничение. Значи, в единия случай е лустрация, а в другия случай не е?!
Следващото нещо, на което искам да обърна внимание, е продължаващото желание, воля на управляващото мнозинство да се обръща само и единствено към такива хора, като че ли те са манна небесна в сферата на сигурността, при положение, че в България много добре видяхме колко са добре в сферата на сигурността. И защо в цивилизованите държави – европейските държави и Щатите в това число, щефовете на тези агенции могат да бъдат цивилни лица, а заместниците им да бъдат професионалисти, в България да не може?! Няма как, няма обяснение всичко това – защо там може, а тук не може?!
От гледна точка на президента. Проблемът на президента не е толкова, че е бил и си е Гоце, проблемът е, че той излъга целия български народ, което достатъчно говори за неговия морал. Не е проблем, че той е бил, защото, макар да е бил, той беше осветен, беше показан. Но защо той излъга? И след като веднъж е излъгал, нали знаете, че ще излъже и втори път?
Колеги, в тази система за сигурност въпросът е на доверие. И системата за сигурността не може да бъде нито червена, нито синя, нито жълта! Тя е системата за сигурност на нашата Република България. И след като е системата за сигурност на Република България, нека да бъде над нивото на нашите партийни пристрастия!
И от гледна точка на хора, които досега са излъгали, един път да излъжат, за мен специално не могат да ми вдъхнат доверие. Защото въпросът действително опира до доверие, още повече след проверката на неговия състав, който работи в Президентството. Оказа се, че там не са един и двама, тоест, той си е направил цял отдел от бившата Държавна сигурност. Не си спомням, не знам и не съм чул да се е освободил поне от някои от тях. Поне да покаже на българския народ, че тогава примерно е бил, както обясняваше, принуден да работи и еди какво си е направил, но поне морално да каже: „Ето, аз се освобождавам от тези хора”, за да може малко от малко ние по някакъв начин да му повярваме. Е, няма как да стане тази работа.
Завършвайки, искам да кажа за европейския опит. Това е законът за реформите на специалните служби на Италия. Италия е преценила, че след промените и след падането на Берлинската стена, техните служби не могат да вършат работата, с която са били натоварени, и трябва да се реформират. В тази връзка нашите колеги на 3 август 2007 г. – съвсем скоро – приеха изцяло нов закон, ориентиран изцяло към новите дадености и заплахи към сигурността, а именно тероризма, трафика на хора, наркотици и т.н. И тук категорично ще цитирам само някои членове.
„Компетенции на министър-председателя. Само на министър-председателя са предоставени:
а) висшето изпълнително ръководство и главна отговорност за информационната политика по безопасност в интерес и защита на Републиката, демократичните институции”. Това е нещото, за което ви говорим.
Самото назначаване. „Министър-председателят със свой декрет назначава и отзовава директора на агенцията.” За какво да говорим повече? Има ли смисъл да коментираме нещо, което явно вие сте решили да гласувате така?
Пак ви казвам: да, вие ще използвате силата на мнозинството, за да наложите своите виждания, но това не означава, че това са най-правилните решения за нашата национална сигурност, за голямо съжаление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Не виждам желаещи за реплики.
Госпожо Михайлова, Вие пожелахте да вземете думата.
Досега са се изказали 8 народни представители, без да броим репликите и дупликите.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, текстът, който разглеждаме, може би е най-важният текст от предложения ни законопроект. Всъщност в него можем да прочетем философията на това, което ни се предлага, начина, по който ще се формира тази агенция и доколко тя, работейки, наистина ще се занимава със задачи, свързани с националната сигурност, и ще има възможности за контрол.
Това, което предлага комисията и което най-вероятно тройната коалиция ще гласува след малко, е пореден пример за институционалните експерименти, които се правят в българския парламент. Въпросът е и конституционен, въпросът е и затова как се разпределя балансът между властите и доколко ще има контрол върху тази агенция.
От това, което ни се предлага и което имаме като текстове на Конституцията, виждаме пълен хаос, пълен хаос, пълен хаос – казвам го три пъти, защото след време тези, които са гласували по този начин, за тази агенция, ще започнат да си задават въпроса защо се случват някои неща в държавата и няма начин да се реагира и да бъде подреждана нормално.
Вижте какво ни се предлага. Предлага се ръководство на тази агенция да се избира посредством предложенията на Министерския съвет и указ на президента. След това в закона се казва, че ще има и една специална парламентарна комисия, която пък щяла да контролира ръководството на агенцията.
Уважаеми колеги, добре известно е, че този, който избира, той има правото да контролира. След като ще се назначава от президента, макар и по предложение на Министерския съвет, тази специална комисия в парламента, която предвиждате, е само брошка. Няма да има никакъв контрол, защото няма да има правомощия и ще контролира толкова, колкото и в момента контролират тези, които се назначават с указ на президента. Толкова ще е контролът! Нищо няма да може да се направи. Отвреме навреме ще може да се казва: „Елате, моля ви се”, а пък съответният директор ще казва, че е зает и не може да даде никакво съобщение на парламента, защото става въпрос за поверителна информация.
Текстовете на Конституцията са доста ясни. Казано е кой отговаря за националната сигурност. Това е Министерският съвет. Питам как Министерският съвет ще носи тази отговорност, след като няма да има механизми на контрол? Тук ни се казва, че президентът ще издаде указ само когато е сигурно, че предложеният човек от Министерски съвет ще бъде одобрен от президента. Само че това не е така. Ако днес ви изглежда така, в края на краищата правим закони не за днес, не за след два месеца, а правим закони за години напред. В Конституцията е казано, че президентът може да откаже указ в определени случаи и то до два пъти само за определени длъжности, а именно върховните магистрати. И искам да напомня на колегите, че в новата ни история има случай, в който президентът отказа да издаде указ по предложение на Висшия съдебен съвет. Това е случаят с Бойко Рашков. Защо смятате, че няма да се случи подобно нещо и с агенцията? Защо смятате, че винаги Министерският съвет и президентът ще са скачени съдове? Това, първо, е недемократично. Второ, така или иначе няма да е в бъдеще вечно така. Няма все да са социалисти министър-председател и президент. Ще се сменят. Това е нормалното в демокрацията. А тук, в закона, нищо не е казано какво ще се направи.
Искам да кажа още нещо от гледна точка на Конституцията. Поправката, която направи този парламент в 2007 г. е казано в чл. 84, т. 17, че Народното събрание изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон. Тоест, ние предвидихме тези, които се избират от парламента, да има начин да ги контролираме. Но сега вие ни предлагате да избираме, тоест да се назначава ръководството на тази агенция от президента по предложение на Министерския съвет и някак си, ако може, и някаква комисия да контролира. Още веднъж ще кажа, че нищо няма да контролира. Защото – пак ще го повторя – може да се контролира, това е основен принцип в конституционализма, може да се контролира от този, който избира. Затова парламентът може да контролира Министерския съвет. Защото това е така наречената политическа отговорност. Това, което предлагате, го няма никъде като конструкция. Може би това, което се носи в кулоарите като приказки, че това бил Съветът на консултантите от чужди посолства, само че тези консултанти работят в друга конструкция на държава, която е президентска. България е парламентарна република. В парламентарната република тази конструкция, която създавате, означава липса на контрол, затваряне на системата, дебалансиране между властите и използване на информация, която може да бъде ползвана за цели, които няма да са в интерес на държавата, а в интерес на определена личност.
И тук въпросът не е за Гоце. В момента Първанов е президент, утре ще е друг. Проблемът не е дали той има връзка с Държавна сигурност. Бъдещият президент – дай Боже – няма да има. Така, както е предвидена конструкцията, който и да е президент става зависим в една затворена система на специални служби, които ще манипулират именно тази толкова важна информация и толкова деликатна сфера като националната сигурност. И изведнъж мнозинството в този парламент създава тази конструкция, която дори не е в интерес на вашето правителство.
Виждате каква странна ситуация имаме в този парламент – опозицията ви предлага Министерският съвет, който е ваш, или Народното събрание, където имате мнозинство, съгласна съм, че не трябва да е квалифицирано, трябва да е с обикновено, ако следваме Конституцията, да избере ръководството на тази агенция. И ви го предлагаме не за друго, а за да има възможност за контрол, да има възможност наистина така, както е в демократичния свят, тези служби да бъдат осветлявани. Българското общество страда години наред и с Държавна сигурност, и с остатъците от нея след това именно в манипулативното бъркане в политическите среди. В момента вие позволявате това да продължи, даже да се разрасне, което е недопустимо. Дори в САЩ – президентска страна, президентът назначава шефа на сигурността. Вярно е. Но минава преди това през Сенатска комисия. Подсказват ми – задължително. А тук – не, скрито, тайно, с договаряне.
И пак ще кажа накрая, че това, което гласувате днес, след време самите вие ще съжалявате. Обръщам се към вас да проявите разум в името на националните интереси и сигурността на България. Подкрепете текстовете, които дават възможност да се осветли дейността на тази структура, която се създава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Понякога се чудя за какво говорим и как един въпрос, който е стоял по един и същи начин 17 години, включително в периода 1997-2001 г., може да бъде представен като някакво нововъведение, което щяло до такава степен да закопае България, че не можем да си представим. Президентската институция, откакто съществува, има процедура по съгласуване. Всички хора, които са населявали Министерския съвет, парламента и Президентството знаят за това. И вървят цели преписки винаги, когато има предложение, което след това се последва от президентски указ. Как може въобще да се ползва практика на Закона за Висшия съдебен съвет, който е съвсем специален закон, съвсем специална процедура, съвсем други функции има там президентът. Там само на едно място е казано, че той, ако първия път може да откаже, втория път няма право да отказва. В никакъв друг закон не е написано. Като откаже президентът – не става назначението. Затова има процедура по съгласуване и всичко останало.
Като искате нещо друго да може да прави парламентът, включително да минават на кастинг всичките генерали, аз ви предлагам най-напред да направим конкурс за мис. И ако издържим успешно конкурса за мис, тогава да се пробваме на конкурса за генерали. Защото не мисля, че сме защитили много кадровата класа на Народното събрание. И тук стават най-големите договорки, понеже никой не смята, че носи персонална отговорност. Няма никакъв проблем да предвидим комисията, която ще осъществява контрол, да има и такива правомощия. Правилникът на парламента има силата на закон. Ако искате ще го разширим в тази част. Това, което ние сме написали, е само да е ясно, че всеки служител на агенцията е длъжен да се яви пред Парламентарната комисия и са длъжни да предоставят всякаква информация. Какво повече искате?
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ, от място): Явяват ли се сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров – втора реплика.
ИЛКО ДИМИТРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да направя няколко конкретни бележки.
По въпроса за конституционосъобразността на назначаването, припомням чл. 98, т. 7 от Конституцията, в която се сочи изрично, че президентът има право да назначава други държавни служители, определени със закон, по отношение на акта на назначаването.
По отношение на това, че той щял да кадрува самолично, и при двата случая – и при назначаване, и при освобождаване се иска съгласието, предложението на Министерския съвет. Това трябва да се помни много ясно.
И още нещо много ясно – извинявайте, агенцията е към и на Министерския съвет, а не е на президента. Това, че председателят на агенцията се назначава с указ по предложение на Министерския съвет, не прави агенцията извън изпълнителната власт. Това е една манипулация, която не подхожда да се развива в тази зала.
И още нещо – аз не виждам и няма такава дефиниция, която толкова ясно да определя обема на парламентарния контрол. Обърнете внимание на чл. 132, ал. 2: “Председателят, заместник-председателите и служителите на агенцията са длъжни да се явяват при покана пред Народното събрание и комисията по ал. 1 и да предоставят исканата им информация”. Какво повече ние можем да искаме и къде повече в закона е писано като логика и като алгоритъм на парламентарен контрол?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика – господин Тодоров.
Господин Тодоров, нали знаете, че репликата е несъгласие с казаното от госпожа Михайлова? Хайде сега да видим с какво не сте съгласен.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Не съм съгласен с това, което беше казано – че само председателят на агенцията ще бъде назначаван от президента. В тази агенция, в контраразузнаването, ще има един куп генерали, които също ще бъдат предлагани от този председател на агенцията и назначавани от президента!
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, Станчо!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Така ще бъде, госпожо Дончева. Вие чисто и просто го укривате. Така е – по принцип президентът назначава всички генерали от Въоръжените сили. Този закон по статут ще се ръководи от Закона за Въоръжените сили. Вижте какво пише в чл. 19 – статутът на този закон ще бъде по Закона за Въоръжените сили.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, Станчо!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Ама четете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви се!
СТАНЧО ТОДОРОВ: Не ми опонирайте, защото Вие нямате хабер от това, което сега сте предложили. Така че президентът ще издава редица укази на служителите в тази агенция. Там е бедата – че тя ще стане президентска институция, господа.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тук има промяна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Михайлова, имате право на дуплика и, ако можем, да се ориентираме към приключване.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Примерът и споменът за седемнадесетте години не може да се приложи тук, просто защото става въпрос за създаване на агенция, която ще е девоенизирана, нали така? Нали така все пак реши комисията и това беше един от основните дебати, които се проведоха по време на подготовката между първо и второ четене?
Именно за това, че ще е девоенизирана, е много странно, че президентът ще назначава ръководството. Това военизиране в началото, което се появи, явно беше с цел да оправдае поради някакви политически сметки вътре в БСП защо президентът точно ще издава укази. Но при девоенизирана агенция да пращаме нещата от националната сигурност при върховния главнокомандващ – президента, наистина седи странно. И няма да има укази, господин Тодоров. Няма да има укази за генерали, защото тя е девоенизирана. Няма как после той да издава укази.
Въпросът е, че шапката отгоре се произвежда по начин, по който се отива при една гражданска структура – агенция, която ще работи за националната сигурност на страната, и се дава власт там, където не трябва. Властта, тоест нещата, които трябваше да се произведат, трябваше да бъдат в рамките на изпълнителната власт с контрол от парламентарната власт. Това щеше да е нормално и това все още може да се случи, ако достатъчен брой народни представители застанат зад предложенията, които дойдоха от опозицията и които дават възможност за осветяване на тази дейност.
Още нещо искам да кажа по повод назначаването и освобождаването, защото в репликите това се появи. Казвате: по предложение на Министерския съвет може и да бъде освободен с указ от президента. Ами ако откаже?
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ще му измениш закона.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ами ако откаже? Както при назначаването, така и при освобождаването това може да се случи – дисбаланс, разместване на властите и хаос в системата на националната сигурност.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Какъвто беше с Атанасов, когато Петър Стоянов не издаде указ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Този закон не е добър, включително поради тази конструкция, която в момента се обсъжда, защото тя предвижда една невоенизирана служба за сигурност, която досега е била част от изпълнителната власт, да бъде преподчинена на президента на страната.
От личен опит знам, че ръководителите, изобщо назначените с указ на президента считат за свой работодател президента, а не този, който ги е изпратил на съответната длъжност. Така се държат дипломатите, така се държат генералите, така се държат всички в България. Всеки, който има назначение с указ на президента, се счита едва ли не за част от президентските служби. Това е положението в нашата страна – дали поради много ниския престиж на Народното събрание и на Министерския съвет, но сред държавните служители, включително на най-високо ниво, особен престиж е да си назначен с указ на президента. Затова тези хора, които са назначени с указ на президента, от назначаването си нататък се държат като президентски служители, държат се като част едва ли не от президентските служби.
Тъй като това е така, както го казвам в момента – тези от вас, които имат опит във взаимоотношенията между изпълнителната власт и президентството, знаят много добре, че е така – аз ви призовавам да погледнете функциите в чл. 3, за да видите колко лошо е написан този закон. Във функциите в чл. 3 значителна част от полицейски, разузнавателни или други функции, които ще бъдат извършени примерно от Министерството на вътрешните работи, се предават на тази агенция.
Когато се конструират такива органи, когато се възлагат правомощия и когато се разпределят отговорности, се действа с изключителна точност и прецизност. Всяка пролука в отговорностите, всяко препокриване на функциите обезсилва органите и ги прави неспособни да решават каквато и да е задача. Освен в случаите, когато нарочно законодателят възлага една и съща функция да бъде изпълнявана или частично препокривана от два или дори три органа с оглед на това да получи безупречно истинска информация от работата на тези, ако са информационни, служби. Така се постъпва, когато се конструират такива държавни служби.
В случая тази служба, която се създава, наистина се създава като безплодна служба, която ще действа под шапката на президента на страната. Това е много лошо решение. Няма нужда човек да е много прозорлив, за да каже, че тя няма да изпълни възложените й функции. Не само заради това, че дори хора от мнозинството казват, че ако не бъде силно подкрепена от Министерството на вътрешните работи, няма да работи. Не само заради това, а поради обстоятелствата, които в момента изтъквам.
Поради тази причина, поради лошата конструкция, поради отказа да се чуят предложенията на опозицията най-вече по отношение конструкцията на службата, тя ще бъде безплодна. Това мога да го заявя с пълна убеденост.
Ще дойде време, може би след една година отново ще се върнем тук, ще се огледаме и ще кажем: какво става, нали имаше специална служба? Госпожа Татяна Дончева я предлагаше тук така разпалено, къде са й резултатите? Ще се питаме, а те помежду си ще разхвърлят отговорността. Едните ще кажат: това е работа на полицията и на МВР, а другите ще казват: ами това е работа на новосъздадената Служба за национална сигурност. Това ще се случи.
Друго, което искам да посоча. В тази служба не трябва да се допускат бивши служители на репресивния апарат на комунистическия режим. Изрично трябва да бъде записано, че не може хора, които са били на служба във висшия репресивен апарат на комунистическия режим, да заемат каквито и да било позиции в тази новосъздадена организация.
Защо? Защото публично известно е, сериозно анализирано, има многобройни публикации и литература има вече, не само в България, а във всички източноевропейски страни, които по безусловен начин са доказали връзката между организираната престъпност, между мафията и бившите репресивни служби на комунистическия режим. Тези връзки са доказани и няма нужда да бъдат предоказвани отново. Заради това не може да се възлага на хора, които са бабували на раждането на българската организирана престъпност и мафията да се занимават със защитата ни, защото това е абсолютна безмислица. Нищо няма да разкрият, никого няма да осветят тези хора.
Основният проблем в работата срещу мафията и организираната престъпност в отделните направления е наличието на огромно изтичане на информация, на „къртици” вътре в Министерството на вътрешните работи и в органите, които противодействат.
Някой ми каза, че сега съвсем наскоро отишли да обискират офисите на някакви големи босове на престъпността. Намерили в колата на полицаите пачка от 5 хил. евро! Това безсилие пред изтичането на информацията няма да бъде спряно, когато се клонират функциите на Министерството на вътрешните работи и на едната част се възлага да защитава, а другата какво ще прави? Кой точно ще има право на корупция и кой точно ще пази от корупция тези служби?
Първо, по отношение на генезиса на мафията и на организираната престъпност, не е редно това да се прави.
Второ, по отношение на изтичането на информацията и на „къртиците” – колкото повече хора, служби и пр. лица в държавата знаят, че се провеждат определени операции срещу хората от организираната престъпност, толкова по-слабо ефективни са тези служби.
Ето ви го делото, което вчера беше прекратено и което толкова шумно всички тук очаквахте с някакви резултати. Ето го крайният резултат – видя се, че се намери защита. Точно поради това – първо, призовавам народните представители да премислят отново и да премахнат тази възможност президентът да назначава председателя на Агенцията за национална сигурност.
Второ, вътре да няма представители на бившите Държавна сигурност и репресивен апарат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики няма.
Давам думата на народния представител Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че става въпрос за нещо изключително важно – става въпрос за държавното устройство и точно за това всеки народен представител би трябвало да изрази становището си по този текст от закона.
Имам чувството, че дебатът се води по предрешени извън от Народното събрание уговорки. Имам чувството, че има предварителна уговорка за това тази агенция да се прехвърли към президента, с което да се увеличат неговите правомощия, затова защото не виждам логиката. Ако агенцията остане към Министерския съвет какво губи управляващото мнозинство в момента?
Още повече, че аргументите, които бяха представени от господин Бакалов и госпожа Михайлова, са напълно резонни – затова агенцията да бъде към Министерския съвет.
Това междупрочем не за първи път се случва в българския парламент. Спомнете си дебатите по отношение на названието на президента във Великото Народно събрание, когато беше накрая използвана същата формулировка „председател – президент”, в резултат пак на предварителни уговорки, които се правеха.
Нека да се вслушаме в мнението на хора, които представят разумни доводи – това, което представи госпожа Михайлова и господин Бакалов. Нека да направим така, че тази агенция да бъде към Министерския съвет, за което вече достатъчно доводи бяха изложени. Нека да се вслушаме в разума и това ще повиши авторитета на Народното събрание, докато обратното решение ще говори точно за някакви уговорки, скрити зад гърба на избирателите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Господин Кирчев, имате думата.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля, слушайте ме внимателно!
Когато се създава една такава служба, тя се създава в служба на държавата, не се създава да служи на Х, У или Z в тази държава. Тя започне ли да служи на определени лица, тази държава спира да се счита за демократична. Да се назначава от президента шефа на тази агенция ще бъде изключително погрешно.
Питам ви: на кого се отчита президентът? Разбирам тук обясненията на колегите ми, че това е девоенизирана структура и няма смисъл на една девоенизира структура президентът да назначава шефа.
Ние сме парламентарна република! Смятайте, че контролът върху такива служби определя степента на демократичност на една държава.
Не искам да ви давам примери, когато президентът Буш в една президентска държава си позволи в екстремната ситуация, в която в Съединените щати е, Ен Ес Ей – тяхната национална служба за подслушване, да подслушват телефоните и да следят имейлите, се вдигна такъв шум в Сената и Конгреса, че и до ден-днешен той не е спрял.
Онзи ден аз станах на тази трибуна и помолих тук да дойде министърът на вътрешните работи, за да каже защо е освободен първият му подчинен – този, който върти работата в Министерството на вътрешните работи? С огромна апатия предложението беше отхвърлено. Какво правим ние по този начин? Кажете ми какво правим – еднолично, еднопартийно управление ли?
Не искам да нападам никой в тази зала, но искаме ли наистина да бъдем признати за демократична държава? Искаме ли или искаме отново да бъдем някакво такова периферно васално княжество на Европейския съюз в което всеки си прави каквото си иска? Това ли искаме?
На кого се отчита президентът, кажете ми?
Министър-председател – одобряван от едни, неодобряван от други, но се избира от това Народно събрание. Ние сме парламентарна република, уважаеми колеги! Ние не сме президентска република. Значи, от този министър-председател все таки може да дойде по някакъв повод и да даде някакво обяснение. Но как ще накараме президента да дойде и да каже тук, ако е сгафил с назначенията? Как ще го накараме, отговорете си вие?
Какво ще си помислят развитите държави, към които ние се стремим, за нашите действия? И другото – много е важно в тези служби да има система за контрол. Ние по всячески начин, понеже сега имаме едно мнозинство, утре ще има друго мнозинство, гледаме да завъртим нашата работа по балкански, да хванем тотално властта и накрая какво става, че тези служби бавно и сигурно ние ги превръщаме в рекетьорски органи.
Ами, ще започна да събирам информацията за Божинов, за Бисеров, за този, за онзи – един ден ще му вдигна телефона, не отговарям пред никой и не 5 хил. евро, господин Костов, ще намеря. Петстотин хиляди ще намеря! (Шум и реплики в залата.)
Става дума за друго, че ние, пак ви казвам, колеги, обръщам се към вас, искаме ли да създаваме институция или си правим някакви удобни на нас службици, които, видите ли, ще служат да се рекетираме един друг. И много е правилно това предложение, че представителите на бившата Държавна сигурност, след като ние отиваме вече към НАТО и се стремим да бъде реални членове не само на книга, те просто не трябва да заемат такива служби, защото докладването на столици извън НАТО не е прието в един съюз. То не е само неморално, то не е и функционално.
Аз не мога да разбера защо тук говорим с часове кой да назначи шефа и заместниците на тази служба. Просто за мен е нелепо. Слушам, слушам обяснения.
И другото, което е, аз разговарях и с госпожа Дончева, и с господин Бакалов, и с другите ми колеги, които са надълбоко в създаването на този закон. Уважаеми колеги, трябва да има функционален отдел, който да разследва вътре дейността – да има информация отвътре. Това вече е за функционалните отдели на службата, така както е във всичките шестнадесет разузнавателни служби на Съединените щати, които докладват на този, който ги е назначил, и на шефа на съответната институция. Иначе ще стане един отново неконтролируем орган, ще идва един весел заместник-министър на вътрешните работи, който ще ни разправя весели истории. Освобождава се главен секретар и никой не знае защо се освобождава?! Защото се бил разболял случайно и вдигнал температура. Може ли такива басни и ние стоим тук пред Европа и се червим. И това го правим отново.
Много моля, ревизирайте си вашето партийно решение – не знам под външен, вътрешен, какъв натиск е правено това, но нека да ставаме нормална държава. Нали искаме да имаме държава, така че най-добре е Народното събрание да го определи, защото сме парламентарна държава. А ние бавно и сигурно правим някаква президентска република, без да има такива правомощия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?
Давам думата на народния представител господин Атанасов, с което може би дискусията по този текст ще приключи.
Господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Много Ви благодаря, господин председателю.
Вземам думата отново, защото искам да спра вашето внимание върху едно от следващите ни предложения по този текст, но първо искам да кажа няколко изречения по основния проблем, който се разисква в залата. Може би министър-председателят Станишев правилно е разбрал поръчката на президента Първанов и вие сега ще узаконите всичко това – да му дадете всички тайни служби на ръководство в държавата. Това е големият проблем: цялата тайна власт в ръцете на президента. Давате ли си сметка за какво става дума?!
По отношение на предложението, което сме направили, председателят и заместник-председателите да не са били щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност. Първо, искам да ви кажа, че става въпрос за предложение само за ръководството на агенцията. Ние не предлагаме лустрация за всички служители. Ако има толкова големи експерти в борбата с тероризма, нека да бъдат експерти и да работят, но на нивото, на което се вземат решенията в тази агенция, би следвало да е чисто.
Защото, уважаеми дами и господа, малко след 10 ноември 1989 г. Централният комитет на тогавашната Българска комунистическа партия намери виновник за всичко, което се е случвало след 1944 г., в лицето на Държавна сигурност. След това Държавна сигурност потърси виновник и намери виновника в лицето на своя сътруднически апарат. И толкова години ние се занимаваме с агентите на Държавна сигурност, а в същия момент никой не потърси отговорност от лицата, облечени във власт да вербуват и да нарушават човешките права – именно офицерският състав на Държавна сигурност. Сега, неприемайки това предложение на опозицията, вие давате възможност на президента да назначи на тази позиция офицер от бившата Държавна сигурност. Знаете му и името.
Искам да ви кажа с какво са се занимавали тези хора в отдела, в който той е работил във Второ главно управление на Държавна сигурност. Знаете ли с какво са се занимавали? Основно са наблюдавали кои лица – български граждани, преди 1989 г. са осъществявали контакт с дипломати от съответното посолство, да не казвам кое е то, и след това са им завеждали дела и са ги преследвали за това, че те са посещавали едно чуждо посолство в България. Това не е ли нарушение на човешките права, питам аз, и на този човек вие сега ще му поверите българската национална сигурност? Много ви моля, помислете върху това! Защото колкото и години да са минали след 1989 г., вярно е, че българската демокрация навърши пълнолетие, точно това дава основание да бъдем спокойни, че ако се приложи лустрация по отношение на ръководството на агенцията, има вече хора с достатъчно опит, работили в тези служби след 1989 г., които могат да поемат управлението на новата агенция. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Обявявам дискусията по този текст за приключила.
Уважаеми народни представители, няколко народни представители в изказванията си направиха процедурно предложение да се отложи гласуването по този текст. Това всъщност е искане по чл. 42, ал. 2, т. 5.
Първо ще подложа на гласуване това процедурно предложение за отлагане на гласуването по този текст: чл. 7, който става чл. 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 45, против 105, въздържали се 12.
Това процедурно предложение не се приема.
За прегласуване – господин Агов, заповядайте, имате право.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, обръщам се към онези 102 ма души, които гласуваха против отлагането, и ги подканям отново към размисъл. Чухте много аргументи от хора, които са изпатили от сегашната подредба – хора, които са видели всичко онова, което е било зле за България и за нейната сигурност. С това искане да отложим гласуването ви подканяме към размисъл над всичките тези аргументи, които бяха чути от тази трибуна. Не бъдете упорити при решаването на толкова важен въпрос, не се придържайте към тази партийна спойка, когато има много по-важни проблеми.
Ето за това призовавам тези 102-ма народни представители да размислят сега, да отложим гласуването – очевидно няма да приемем целия закон днес и по този член, и да потърсим по-добро решение за България, а не за президента, министър-председателя и не знам си кой си, които са временни фигури: България остава, те си отиват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми народни представители, поставям за втори път процедурното предложение по чл. 42, ал. 2, т. 5 от нашия правилник за отлагане гласуването по чл. 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 46, против 119, въздържали се 11.
И този път процедурното предложение не се приема.
Господин Янев, заповядайте за процедура.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили предлагам на основание чл. 50 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заседанието да бъде отложено, защото след толкова аргументи от страна на опозицията, след толкова солидни доводи, на практика цялата тройна коалиция остава глуха и сляпа за един толкова съществен въпрос. По този начин, ако вие днес в тази пленарна зала приемете чл. 8, в този вид, в който се предлага от комисията, нанасяте най-тежкия удар върху разделението на властите в Република България. Все пак, трябва да имате някаква мярка, някаква доза на срам. Не може един от най-големите съвременни диктатори – Уго Чавес, да е по-голям диктатор от вас. Той все пак проведе референдум, за да може да си увеличи правомощията, а вие без референдум давате правомощия, които са противоконституционни. Все пак засрамете се. Имайте предвид, че сме в европейска държава и би било редно да спазвате Конституцията.
Затова, господин председател, подложете моето предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Уважаеми народни представители, чл. 50 гласи: “Заседанието може да бъде прекратено или отложено с решение на Народното събрание по предложение на председателя на Народното събрание или на парламентарна група”. В конкретния случай е от името на Парламентарната група на ОДС.
Поставям на гласуване това предложение за отлагане не на чл.8, а изцяло на заседанието по този закон.
Гласували 172 народни представители: за 47, против 119, въздържали се 6.
Това предложение не се приема.
И така, уважаеми народни представители, започваме да гласуваме предложенията, които не се подкрепят от комисията.
Моля за внимание, тъй като различни народни представители са правили различни предложения, някои от тях даже имат варианти.
Първо, за да се ориентирате на стр. 14 има предложение на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева: чл. 7, ал. 1 придобива следната редакция:
…
Това беше докладвано тук. Виждате съдържанието на тяхното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 49, против 101, въздържали се 21.
Това предложение не се приема.
Имаме ново предложение на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева.
Става дума за чл. 7 ал. 2 придобива следната редакция:
…
Тя е пред вас.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 45, против 97, въздържали се 27.
И това предложение на двамата народни представители не се приема.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон.
Гласували 164 народни представители: за 43, против 93, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Продължаваме нататък.
Има предложение на двамата народни представители Атанас Атанасов и Елиана Масева, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 171 народни представители: за 47, против 111, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Има ново предложение на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева, отнасящо се до чл. 7, ал. 3.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 163 народни представители: за 38, против 110, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Господин Атанасов, искате процедура, тя е единствената – прегласуване.
Става въпрос за щатните и нещатни сътрудници на Държавна сигурност – това е тяхното предложение. То е пред вас.
Имате думата, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, досадно ви е, тук някой подвиква: “Хайде, стига сте ни губили времето!”.
Извинявайте, но това е несериозно отношение. Този въпрос е изключително сериозен. Много ви моля, помислете отново, защото някой тук твърдеше, че не е имало лустрация – това не е вярно. Има няколко действащи закона в България, по които има лустрация - Законът за радиото и телевизията има лустрация, Законът за досиетата има лустрация. Става въпрос за изключително специфична материя, именно за управлението на структури, които са наследници на бившата Държавна сигурност. Затова би било разумно точно тук в тази сфера да бъде освободена тази дейност от зависимостите на Държавна сигурност.
Много ви моля при процедурата прегласуване да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, за втори път поставям на гласуване предложението на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 45, против 106, въздържали се 14.
И този път предложението не се приема.
Подлагам на гласуваме предложението на народния представител Мария Капон на стр. 16.
Гласували 156 народни представители: за 38, против 97, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Има оттеглено предложение от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева.
На следващата страница има подкрепено тяхно предложение.
На стр. 17 има предложение на народния представител Йордан Бакалов. Една част от това предложение е подкрепено от комисията, а другата – не. Въпреки това, ако си спомняте, а вие си спомняте, цялото предложение на народния представител беше прочетено, включително и в частта, където се подкрепи и сега.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов в частта му, която не се подкрепя от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 37, против 100, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Йордан Бакалов в тази му част, която не се подкрепя от комисията, не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Янев. Процедурата е една – прегласуване.
ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Правя процедурно предложение да се прегласуват предложенията на господин Бакалов, тъй като те са наистина толкова състоятелни и солидни, колкото и другите, които са приети от комисията. Ако вникнете внимателно в текстовете, макар че са дадени като различни варианти, ще се убедите в нашата теза.
Предлагам това предложение да бъде поставено за прегласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедурното предложение ще бъде подложено …
Но тъй като чух, че предложенията на господин Бакалов са във варианти, за мен е недопустимо да се правят предложения на текстове във варианти. Това не може да стане, абсурд! Не е възможно това!
Ще поставя на гласуване така, както Вие сте го предложили, а пък, ако се приеме, тогава ще мислим за вариантите.
Поставям на гласуване втори път предложението на народния представител Йордан Бакалов в неприетата му част, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 41, против 109, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Атанасов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС, от място): Има предложение за отпадане по чл. 8 на комисията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще го поставя на гласуване, още не сме стигнали до там.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата по процедура по отношение на начина на водене.
Господин председателю, съгласно текста, който е внесен от господин Йордан Бакалов, разделен от комисията и включен в доклада за гласуване на второ четене, са посочени два варианта по отношение на механизма на назначаване на председател на агенцията.
Единият вариант е, че тази агенция се ръководи от председател и двама заместници, които се избират от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Вторият вариант казва, че Националната агенция се ръководи от председател и двама заместници, които се определят с решение на Министерския съвет.
Това са два съвсем различни механизма и Вие бихте могъл да ги подложите на гласуване поотделно. Не може да подлагате на гласуване това, което не е прието с очакване, че залата ще го отхвърли!
Това ми е процедурата. Моля Ви да отмените гласуването, което току-що беше направено и да подложите на гласуване двата отделни варианта. И нека госпожа Дончева да не Ви подсказва тук с жестикулации, защото много Ви стана днес да управлява процесите в пленарната зала! Трябва да спазваме процедурата, много Ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Агов прави снимки в момента, надали това е допустимо.
АТАНАС АТАНАСОВ: А иначе по отношение на господин президента си мисля, че е изключително важно обстоятелството – ще дойде време да се гласува текста, с който явно искате да му дадете правомощия, затова да помислите, че тази агенция беше създадена след едно изявление на министър-председателя, че е нужна борба с корупцията по високите етажи на властта. И сега давате правомощия за управление на този специализиран държавен орган от президента.
Господин председателю, уважаеми дами и господа, за две години разстреляха една част от съветниците на президента. Той ли ще се бори с корупцията в държавата, без да има върху него парламентарен контрол? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тази процедура беше по начина на водене на заседанието и няма отношение към прегласуване.
Два пъти залата отхвърли предложенията на народния представител Йордан Бакалов.
Второ, по силата на нашия правилник между първо и второ четене всеки народен представител може да прави предложение за изменение, допълнение или за нова промяна на текстове, но не и във варианти – два, три или пет! Народният представител прави предложение по съответния текст.
Преминаваме по-нататък.
На стр. 18 има предложение от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева, която не се подкрепя от комисията.
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували 156 народни представители: за 38, против 103, въздържали се 15.
Предложението на Атанас Атанасов и Елиана Масева не се подкрепя от комисията.
Всички предложения, които бяха писмено направени, бяха гласувани и залата ги отхвърли.
В своето изказване, поне ако правилно съм разбрал, господин Бакалов за чл. 8 – както ни се предлага от комисията, направи предложение за отпадането на чл. 8, ал. 3, т. 3 – да притежава 10-годишен професионален опит в службите за сигурност. Във Вашето изказване имаше предложение за отпадане на това изискване. Така ли е? Добре.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов за отпадане на чл. 8, ал. 3, т. 3 от текста на комисията.
Гласували 157 народни представители: за 44, против 99, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Йордан Бакалов не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ако е имало нещо, което да ме дразни в българската политика, това са двойните стандарти. Преди малко пленарната зала прие, че хората, които са били в бившите служби, могат да бъдат ръководители на агенцията.
В същото време обаче, в текста, както го обясних преди малко, който явно ще приемете, има едно ограничение от 10-годишен стаж, което автоматично означава, че не стига, че от една страна, правите ограничение на тези хора, които евентуално могат да заемат тази длъжност, примерно някои след 1990-1991 г., които са започвали работа, но отгоре на това ги гарантиране с тези 10 години стаж. Естествено, че ще бъде някой професионалист, а не някой с 2-3 години стаж, но нека да е от ново време, нека да е от 1991 г., за да има примерно 17-18 години стаж.
Питам аз, тези хора, които имат примерно 17-18 години стаж, кога ще се развият в кариерата, при положение че има изискване за 25 години стаж в тези среди?
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Може и 25 години!
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Поне толкова, това е съвсем нормално. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви за тишина.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Говоря за стажа, кога те ще се развият?
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Десет години стаж е това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви!
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Значи, явно не се разбираме. Говорим, че има ограничение. Кога тези хора, които са от ново време, от демокрацията, пък и госпожа Дончева много добре знае какъв беше въпросът на италианските ни партньори - колко много вярваме на тези хора и към това е преференция да си бил в тези служби, за да бъдеш издигнат. Това е ясно на всички, няма защо да се заблуждаваме.
Така че моята процедура е прегласуване, но нека да отпаднат поне тези 10 години ограничение. Вие така или иначе си го гарантирахте, че ще бъде някой от бившата Държавна сигурност. Какъв е проблемът и 10 години стаж да слагаме? Няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител Йордан Бакалов за отпадането на чл. 8, ал. 3, т. 3 от текста, предложен от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 40, против 94, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване Глава трета – наименованието на Глава трета, Раздел І – наименованието на Раздел І, и чл. 8, както се предлага от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 119, против 36, въздържали се няма.
Текстът, както наименованието на главата и раздела, са приети.
Заповядайте за прегласуване, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми дами и господа, преди 1989 г. Народната милиция – криминалната и икономическата, тогава се е наричала Стопанска милиция, се е занимавала с така наречената конвенционална престъпност, а с нарушенията на закона и престъпленията, извършвани от номенклатурата на Българската комунистическа партия - от първи секретар на партията нагоре, ЦК и Политбюро, се е занимавала Държавна сигурност. Това е известно от практиката на службите. В момента с това гласуване вие създавате точно същата система. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Защото Икономическата полиция и Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” би следвало да се занимава с корупцията и с организираната престъпност в страната, вие ги оставяте в Министерството на вътрешните работи. В същия момент създавате една агенция, която да дублира тяхната дейност и посочвате в закона, че новата агенция ще се занимава с корупцията само на еди-коя си прослойка от държавните служители. Сега, когато назначите за шеф на тази агенция бивш офицер на Държавна сигурност, много ми е интересно точно с кого ще се занимават и събраната информация къде ще отиде? При работодателя - президента. Оттам нататък този човек, който за мандат и половина е доказал, че може да злоупотребява с политическа власт, мога да си представя какво ще се случи оттук нататък – нови политически процеси, уважаеми дами и господа! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не направи предложение, той само си разказа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване наименованието на Глава трета, Раздел І и чл. 8, както се предлага от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 118, против 39, въздържал се 1.
Текстовете са приети, включително чл. 8.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 8 има едно оттеглено предложение на народния представител Атанаска Тенева.
Има предложение на народните представители Татяна Дончева, Илко Димитров и Борислав Българинов.
Комисията подкрепя предложението на народните представители и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 9:
“Чл. 9. (1) Председателят на агенцията:
1. организира, ръководи и контролира дейността на агенцията;
2. представлява агенцията;
3. утвърждава длъжностното разписание на длъжностите в администрацията на агенцията и длъжностните характеристики на служителите в нея; създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и числен състав;
4. предлага проекта на годишен бюджет на агенцията;
5. изпълнява бюджета на агенцията;
6. ръководи управлението на човешките ресурси;
7. отговаря за управлението на предоставените на агенцията имоти;
8. утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Държавна агенция “Национална сигурност”;
9. осъществява сътрудничество със сродни служби на други държави и с международни организации;
10. изпълнява и други функции, определени със закон.
(2) При изпълнение на правомощията си председателят издава заповеди и други актове, предвидени в закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 9. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 9, както се предлага от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 111, против 11, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 9 има предложение от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева – в чл. 9, ал. 1 изразът “на заместник-председателите и главния секретар” се заменя с думите “на неговия кабинет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева – в чл. 9, ал. 2 думите “заместник-председател” да се заменят с “генерален директор”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Йордан Бакалов по чл. 9 – ал. 3 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
И предложение от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева – чл. 9, ал. 3 да отпадне.
Предложението също не се подкрепя от комисията.
И предложение на народните представители Дончева, Димитров и Българинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и т. 1 от предложението на народния представител Бакалов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 10:
“Чл. 10.(1) Председателят на агенцията изпълнява своите функции пряко и с помощта на заместник-председателите.
(2) Правомощията на заместник-председателите се определят с писмена заповед на председателя на агенцията.
(3) правомощията на председателя в негово отсъствие се осъществяват от определен от председателя със заповед заместник-председател за всеки конкретен случай.
(4) При изпълнение на правомощията си заместник-председателите издават заповеди.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева относно чл. 9, ал. 1.
Моля, гласувайте.
РЕПЛИКИ: Какво гласуваме?
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Червено!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Дончева, моля Ви! Не може да се подсказва, а камо ли от трибуната на Народното събрание.
Гласували 100 народни представители, за 16, против 80, въздържали се 4.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева относно ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 23, против 87, въздържали се 3.
И това предложение на народните представители не се приема.
По ал. 3 има предложение от народния представител Йордан Бакалов за отпадане на алинеята, което не се подкрепя от комисията. Има и същото предложение от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева – също ал. 3 да отпадне.
Поставям на общо гласуване предложенията на тримата народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 18, против 83, въздържали се 4.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 10.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 86, против 6, въздържали се няма.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 10 на вносителя има предложение от народния представител Атанаска Тенева, което е оттеглено.
Предложение от народните представители Атанасов и Масева – в чл. 10, ал. 3 думите “заместник-председателите” да отпаднат, което не е подкрепено от комисията.
И предложение от народните представители Йордан Бакалов и от Дончева, Димитрови Българинов – чл. 10 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя, подкрепа предложението на народните представители Бакалов, Дончева, Димитров и Българинов и предлага чл.10 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
По силата на правилника първо трябва да гласуваме предложението за отпадане на текст.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 10 по вносител.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Член 10 отпада.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: “Раздел ІІ - “Структура”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
По чл. 11 има предложение на народния представител Йордан Бакалов, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Атанаска Тенева, което е подкрепено по принцип и е отразено в чл. 13.
Предложение от народните представители Червеняков и Ранчев, което е подкрепено по принцип и е отразено в чл. 13.
Предложение от народните представители Дончева, Димитров и Българинов за изменение на чл. 11, което е подкрепено от комисията.
Комисията, подкрепяйки предложението на народните представители, предлага следната редакция на чл. 11:
“Чл. 11. Администрацията в Държавна агенция “Национална сигурност” е обща и специализирана.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ и текста на чл. 11, предложен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел ІІ и чл. 11 са приети.
Заповядайте за процедура, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, искам да направя възражение по начина, по който се води, защото тук се случи нещо недопустимо. Не може заместник-председател на комисия, когато тече дебатът, преди гласуване да използва микрофоните, за да дава индикации как да гласуват депутатите в залата. (Оживление.) Това, освен че е обидно за депутатите, Вие като заместник-председател и като водещ заседанието на парламента трябваше да реагирате изключително остро.
Недопустимо е госпожа Дончева през цялото време да стои редом с изказващите се колеги, да подвиква кои как да гласуват. Трябва да реагирате категорично, дори според мен за такова нещо трябваше да отстраните госпожа Дончева и друг човек да докладва на това заседание.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Кажете, че се притеснявате, за да седна. Кажете ми просто, че се притеснявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, госпожо Дончева!
ИВАН СОТИРОВ: Не, не се притеснявам, госпожо Дончева. Мога и да се снимам с Вас, но въпросът е, че това, което се случва в залата, е недопустимо.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за процедура, господин Тодоров.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин председател, процедура, разбира се. Наистина положението в залата е нетърпимо. Има 64 човека в залата, има диктат от трибуната.
Предлагам да се прекрати заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можем сега да прекратяваме заседанието – даже това беше направено като процедурно предложение и с гласуване беше отхвърлено.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Няма кворум – 65 човека в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Къде ги видяхте, господин Тодоров? Вие много бързо броите. Ето, господин Тагарински идва.
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Станаха 66!
ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Мартин Димитров излезе и пак сме 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, има текстове, които са даже и безспорни. По този текст, който гласувахме, виждате – нямаше “против” и “въздържали се”. Има още десетина минути.
Ако има текст, който е важен и спорен, ще го оставим за утре или за следващия ден, когато заседаваме.
Госпожо Дончева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 12 комисията не подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Бакалов, Атанасов, Масева, Червеняков, Ранчев, Дончева, Димитров и Българинов и предлага следната редакция на чл. 12:
“Чл. 12. (1) Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на председателя, като осигурява организационно-технически неговата дейност и дейността на специализираната администрация.
(2) В общата администрация се създават:
1. дирекция “Човешки ресурси”;
2. дирекция “Международно сътрудничество, протокол и връзки с обществеността”;
3. дирекция “Правно-нормативна дейност”;
4. дирекция “Финансово-стопанска и управление на собствеността”;
5. дирекция “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”;
6. дирекция “Административно и информационно обслужване”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по този текст на комисията, но по предложение на тези народни представители, които госпожа Дончева изброи.
Има още 2-3 текста, които, струва ми се, са безспорни, до Раздел ІІІ, с което ще предложа да прекратим заседанието за днес.
Моля, гласувайте чл. 12, така както ни предлага комисията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложенията на народните представители Тенева, Червеняков, Ранчев, Бакалов, Дончева, Димитров и Българинов и предлага следната редакция на чл. 13:
“Чл. 13. (1) Специализираната администрация подпомага и осигурява председателя при осъществяването на правомощията му.
(2) Специализираната администрация е организирана в главни дирекции и дирекции.
(3) Главни дирекции са:
1. главна дирекция “Вътрешна сигурност”;
2. главна дирекция “Контраразузнаване”;
3. главна дирекция “Икономическа и финансова сигурност”;
4. главна дирекция “Технически операции”.
(4) В специализираната администрация се създават:
1. дирекция “Финансово разузнаване”;
2. дирекция “Инспекторат”;
3. дирекция “Информация и архив”;
4. дирекция “Координация и информационно-аналитична дейност”.
(5) Агенцията има териториални дирекции, чиито структури и функции се определят с Правилника за прилагането на закона. Седалищата и районите на действие на териториалните дирекции се определят от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 13.
Имате думата, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа! В този обемист проект за нормативен акт има някои глупости, които няма да ви ги спестя. За по-едрите от тях съм се намесвал, за други съм решил, че е безсмислено да се прави това, защото с това мнозинство и с това единодушие, което демонстрирате тук, няма никакъв смисъл, но поне да ви се посочи.
Във всяка една специална служба, която се занимава основно със събиране на информация, има две основни звена. Едното е оперативното звено, което се занимава със събирането на информация чрез специфичните способи и методи, а другото основно звено е информационно-аналитичното звено – там където се прави анализът. На практика в анализа винаги трябва да работят най-опитните служители, защото те трябва да са наясно с механизмите, по които се събира тази информация, когато я оценяват.
Вижте какво се случва тук при организирането на структурата. Главни дирекции – “Вътрешна сигурност”, “Контраразузнаване”, “Икономическа и финансова сигурност”, и, забележете, главна дирекция “Технически операции”. Подслушването и проследяването ще бъдат в главна дирекция.
В същия момент последното, което е записано в специализираната администрация, е дирекция “Координация и информационно-аналитична дейност”. Координацията и информационно-аналитичната дейност трябва да бъде структура, равнопоставена на оперативните звена – не може да бъде от по-долен ранг. Това е пренебрежително отношение към най-важното звено в тази информационна служба.
Другото, което е важно тук. Защо трябваше финансовото разузнаване да бъде също от по-долен ред? Това са недомислици и това са неща, предложени от хора, които нямат представа как се управлява една такава структура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Татяна Дончева има думата за реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Атанасов, който сте оглавявали служба за сигурност, не вярвам да приемете като администратор, че 1400 души са равностойни на структура с 40. Финансовото разузнаване е с 40 души. Малко, голямо, важно, неважно – няма как да бъде равностойно на контраразузнаването, което сте ръководили. Недейте с лекота да раздавате квалификации – не че нещо ми пречи. Само ще опровергаете Гранитски, който не знам как и след днешния ден ще разкаже колко сме си близки.
Няма нужда да говорите щуротии, защото все пак сте били и административен директор. Може да е важен КИАД-а, но бихте ли ми казали колко души ще работят в КИАД? Защо и по сегашната структура на МВР КИАД е специализирана дирекция, а не е нещо равностойно на национална служба? Сигурно защото има причина. Тя е в численост, в това, че те обслужват всички останали звена и всякакви други неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо Дончева, колкото и да имитирате в залата нервност, това не Ви прави по-компетентна. Искам да Ви кажа, че КИАД на МВР няма нищо общо с информационно-аналитичното звено на НСС. Навремето беше направление ГЕ, а сега не знам кое е.
Информационно-аналитичното звено на една информационна служба е равнопоставено на оперативното звено. Това са двете основни звена, върху които се крепи една информационна служба. Едното е това, което добива информацията, а другото е което я анализира, за да стане готов продукт. След анализа се поставят отново задачи на оперативните звена. Моля ви се, знам къде съм работил пет години и с какво съм се занимавал. Разбирате ли, че сега подценявате аналитичното звено, правите го по-ниско и по този начин показвате отношение към тази изключително важна дейност на бъдещата агенция? Това в тази служба не се е случвало. Нямаше такова нещо. Равнопоставени бяха оперативните на информационно-аналитичното звено.
Няма никакво значение числеността на едно звено. Важното е дейността, която осъществява. Това исках да Ви кажа като дуплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 13?
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Искам да кажа само следното, че това, което каза господин Атанасов, не противоречи по никакъв начин на предложената структура. Тези направления, които той преди малко каза като информационно-аналитични, те са инкорпорирани в съответните направления като главни дирекции.
Ние имахме два подхода – едното е да съберем механично структурите, които се привнасят в новата агенция. Това е единият подход. Другият подход е да изберем функционалния подход, грубо казано, по заплахи. Този подход, според нас, е много по-ефективен.
Това беше консултирано многократно с всички хора, които бяха ангажирани в този процес на професионално ниво, така че то отразява не романтично хрумване на юристи, които не са се занимавали с тази работа, а мнения на хора, които считат, че този модел на функционално ориентиране на агенцията към съответните задачи ще осигури нейната наистина по-добра работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, това ще породи правото на реплика. (Шум и реплики в залата.)
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ама, моля ти се! Остави котката да драска върху горещ ламаринен покрив!
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димитров, няма нужда да обяснявате. Цялата общественост в България разбра, че сте имали два консултантски центъра – единият в страната, а другият – зад граница. Това даже като шега мога да Ви го кажа, но това не Ви задължава в никакъв случай да инкорпорирате желанията на хората от службите: те така искат да изглежда тяхната агенция и вие го правите това като текст. Трябва да се съобразявате със стандартите, които се използват в модерните държави.
Не може информационно-аналитичното звено на една служба да бъде по-ниско по ранг от оперативните звена, разбирате ли? В анализа се подрежда цялата тази информация. И ще Ви дам един пример, ако искате – ако, да речем, едно чуждо разузнаване провежда определена операция тук, на територията на страната, и нещата се засичат като информация по отношение на линия на тероризма, именно в аналитичното звено трябва да се засекат двете информации и оттам да се предложи решение на ръководството как да се реагира на заплахата. На едно място трябва да се събира информацията. Това е информационно-аналитично звено. То не може да бъде по-ниско по ранг от оперативните звена. Ето за това става въпрос!
Иначе, искам да ви кажа, че няма никакъв проблем да има малко информационно-аналитично звено към всяко едно оперативно. Няма пречка, но трябва задължително да има голямо, общо, където да се събира цялата информация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Димитров се отказва от правото на дуплика.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 13? Няма.
Моля, гласувайте по текста на чл. 13 – така, както ни се предлага от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 92, против 4, въздържали се 7.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията подкрепя по принцип предложението на Бакалов, както и предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов, както и текста на вносителя, и предлага следната редакция на чл. 14:
“Чл. 14. Организацията, структурата, задачите и правомощията, както и общата численост на персонала на структурните звена в общата и специализираната администрация се определят с правилника за прилагането на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 14, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 87, против 6, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Има предложение на народните представители Червеняков и Ранчев, което не е подкрепено от комисията. Те предлагат да се създаде нов чл.14а със следното съдържание:
“Чл. 14а.(1) В Генерална дирекция “Икономическа и финансова сигурност” се създава Дирекция “Финансово разузнаване” като самостоятелно юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
(2) Функциите, задачите и правомощията на тази дирекция се определят с правилника за приложението на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по това предложение на двамата народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Младен Червеняков и Пламен Ранчев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 5, против 35, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, сега е 18,40 ч. Стигнахме до Раздел ІІІ “Управление на генералните дирекции”. Това са изключително важни текстове, а както виждам някои от тях – и спорни.
Предлагам да прекратим работата си. Днес от 14,00 ч. досега сме приели четиринадесет текста и сме до тридесета страница от доклада. Предстоят ни още сто страници, ако ги мерим на страници. Те ни очакват. (Шум и реплики в залата.)
Каква процедура искате по това време? Но, кажете...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Това е допустимо по правилник! След като председателите на други парламентарни групи цял ден правят процедури, правя процедурно предложение да удължим поне до 19,30 ч. работното време. Нека поне половин час да поработим. Хората са тук. Ще се натрупат след това бюджет, данъчни закони. Имаме доста работа и е добре поне половин час още да поработим. Вие сам констатирате колко слабо напредваме по текстовете. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за удължаване на работното време с тридесет минути – до 19,30 ч. Имате думата за обратно процедурно предложение, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Вие много добре знаете, че днес е извънредно заседание с точно определен дневен ред и по точно определен закон. Точно заради това работното време на парламента е от 14,00 ч. до 19,00 ч. Няма смисъл да правите това предложение за удължаване на работното време с половин час.
От гледна точка на галопиращото парламентарно мнозинство, сигурно ще приемете това процедурно предложение, но това няма да направи закона ви по-хубав, в това е големият проблем. По-добре да си продължим утре така, както е предложено в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, направено е процедурно предложение. Аз ще го подложа на гласуване. (Шум и реплики в залата.)
Аз не мога сам да го реша и мисля, че е разумно днес да прекратим заседанието, защото днес сме работили много усилено от 14,00 ч. по този закон. За мен също половин час няма да реши проблема ни, но така или иначе, направено е процедурно предложение за удължаване на работното време до 19,30 ч.
Моля обаче народните представители да гласуват само със своите карти! За да можем да продължим да разискваме и да гласуваме, трябва да има кворум.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 89, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема, но за да може да се гласува, пак повтарям, трябва да има кворум!
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: “Раздел ІІІ – Управление на генералните дирекции.”
Има предложение от народния представител Йордан Бакалов: в заглавието на Раздел ІІІ думата “генералните” да се замени с “главните”, а след думата “дирекции” се добавя и “териториалните дирекции”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Дончева, Димитров и Българинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага наименованието “Раздел ІІІ – Управление на генералните дирекции” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
И така, уважаеми народни представители, след като няма изказващи се, поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов, което не се подкрепя от комисията.
Ако няма кворум в залата, ще бъда принуден да прекратя заседанието.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да глобим тези, които отсъстват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласували 90 народни представители: за 1, против 72, въздържали се 17.
Предложението на народния представител Йордан Бакалов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане наименованието на Раздел ІІІ.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел ІІІ отпада.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 15 има предложение от народните представители Атанасов и Масева: думите “които се назначават от председателя на агенцията” се заменят с думите “които се назначават от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Бакалов, Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
“Чл. 15. Главните дирекции по чл. 13, ал. 3 се ръководят от главни директори, които се назначават от председателя на агенцията и са преки ръководители на служителите в дирекциите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 9, против 75, въздържали се 17.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 15, така както се предлага от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 92, против 3, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 16 има едно неподкрепено предложение на народния представител Мария Капон: чл. 16, ал. 3 се изменя така:
“(3) При осъществяване на дейността си генералните директори се подпомагат от поне един, но не повече от двама, заместник-генерални директори.”
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Атанасов, Масева, Бакалов, Дончева, Димитров и Българинов и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
“Чл. 16. (1) Главните директори осъществяват общото и непосредствено ръководство на главните дирекции, като:
1. организират, ръководят и отговарят за дейността им;
2. изпълняват заповедите на председателя на агенцията и се отчитат пред него;
3. координират дейността на главните дирекции с други държавни органи чрез председателя на агенцията;
4. управляват информационните фондове, осигуряват и отговарят за информационното единство на главната дирекция със съответните териториални звена;
5. отговарят за управлението на човешките ресурси.
(2) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 главните директори издават заповеди.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 5, против 65, въздържали се 26.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 17 има предложение от господин Йордан Бакалов, което е подкрепено в частта т. 1, буква “а” и т. 2 и неподкрепено в частта т. 1, букви “б” и “в”:
б) точка 4 отпада;
в) точка 8 отпада.
Има предложение на народния представител Мария Капон: чл. 17, ал. 3 се изменя така:
“При осъществяване на дейността си директорите се подпомагат от поне един, но не повече от двама, заместник-директори.”
Комисията подкрепя предложението на народните представители Атанасов, Масева, Дончева, Димитров и Българинов и на Йордан Бакалов по т. 1, буква “а” и т. 2 и по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
“Чл. 17. (1) Териториалните дирекции се ръководят от директори, които се назначават от председателя на агенцията и осъществяват общото и непосредствено ръководство на дирекциите, като:
1. организират изпълнението на заповедите на висшестоящите им органи;
2. отговарят пред председателя на агенцията за цялостната дейност на териториалните дирекции;
3. осъществяват взаимодействие с другите структурни звена в агенцията;
4. отговарят за управлението на предоставените на дирекциите имоти;
5. отговарят за управлението на човешките ресурси;
6. осъществяват взаимодействие с органите на държавна власт и местно самоуправление.
(2) В изпълнение на правомощията по ал. 1 директорите издават заповеди.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Бакалов в частта му, която не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 1, против 84, въздържали се 8.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 2, против 67, въздържали се 20.
Предложението на народния представител Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване чл. 17 така, както се предлага от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Член 17 е приет.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията подкрепя предложението на народните представители Дончева, Димитров и Българинов и предлага да се създадат нови глави четвърта, пета и шеста с членове от 18 до 42:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, обещавам ви, че с Глава четвърта ще приключим.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА:
„Глава четвърта
Оперативно-издирвателна дейност
Чл. 18. (1) Оперативно-издирвателната дейност се осъществява от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите структурни звена на агенцията чрез гласни и негласни методи и средства, съобразно компетентността им при условия и по ред, определени с този закон, с акт на Министерския съвет и на председателя на агенцията.
(2) Дейността по ал. 1 се извършва при спазване на Конституцията и законите, зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство и прилагане на принципа на конспиративност при съчетаване на гласни и негласни методи и средства.
Чл. 19. Оперативно-издирвателната дейност има за цел:
1. разкриване, противодействие и предотвратяване на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност;
2. установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност, съставляваща заплаха за националната сигурност;
3. придобиване на информация за действия, които създават заплаха за националната сигурност;
4. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на съответните органи на съдебната власт.
Чл. 20. (1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:
1. вземане на обяснения от граждани;
2. извършване на справки по информационните фондове за лица, които извършват престъпна дейност, създаваща заплаха за националната сигурност;
3. вземане на образци за сравнително изследване;
4. белязване на обекти и предмети;
5. изследване на предмети и документи;
6. извършване на наблюдение;
7. идентифициране на лица и обекти;
8. проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения, транспортни средства и части от местности;
9. контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция;
10. контрол на телефонните разговори;
11. събиране на информация от технически канали за комуникация;
12. оперативно внедряване;
13. оперативен експеримент;
14. отправяне на устни или писмени предупреждения за преустановяване нарушения на правовия ред, създаващи заплаха за националната сигурност;
15. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;
16. осъществяване на контролирани доставки и доверителни сделки;
17. извършване на насрещни проверки по документи;
18. контрол на радиочестотния спектър;
19. използване на документи за самоличност с променени основни данни на служители под прикритие;
20. създаване и използване на юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества при условия и по ред, установени със закон, за прикритие на дейността на служител под прикритие или при провеждане на операции под прикритие по т. 16.
(2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез специфични способи и средства, чрез специални разузнавателни средства, както и чрез граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на агенцията при изпълнение на функциите им.
Чл. 21. Агенцията притежава, използва и прилага специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства.
Чл. 22. (1) Използването на служител под прикритие може да се извършва само от определени от председателя на агенцията служители.
(2) Редът за използване на служители по ал. 1 се определя с наредба на Министерския съвет.
Чл.23. (1) Използването на доброволни сътрудници може да се извършва само от оправомощените по този закон органи на агенцията.
(2) Сътрудничеството с граждани за осъществяване функциите на агенцията се урежда с инструкция на председателя на агенцията.
(3) Привличането и дейността на лицата по ал. 1 се осъществяват при спазване на следните принципи:
1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;
2. защита при или по повод на сътрудничеството;
3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни на лицата, както и на тяхната дейност.
(4) Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на агенцията, могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 24. Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:
1. получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили престъпни деяния, създаващи заплаха за националната сигурност, когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство;
2. получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за националната сигурност;
3. искане на органите на досъдебното производство и съда;
4. изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.
Чл. 25. Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят на съответните органи на съдебната власт при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 26. При провеждането на оперативно-издирвателните действия е недопустимо увреждането на живота, здравето, достойнството и имуществото на гражданите, както и замърсяването или увреждането на околната среда.
Чл. 27. (1) Органите на агенцията, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, издават задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани в рамките на своята компетентност.
(2) Държавните органи и организации са длъжни да предоставят на органите по ал. 1 достъп до служебни помещения, технически възли и друго тяхно имущество.
Глава пета
Информационна дейност
Чл. 28. (1) За изпълнение на възложените й със закон правомощия Държавна агенция „Национална сигурност” изгражда, поддържа и ползва информационни фондове.
(2) Организацията на информационната дейност на Държавна агенция „Национална сигурност”, органите на нейното управление и контрол, използването на информацията се уреждат с този закон.
Чл. 29. (1) Информационната дейност е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация на потребителите от Държавна агенция “Национална сигурност”, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, съобразно функционалната компетентност на агенцията.
(2) За изпълнение на задачите и дейностите по този закон структурните звена на агенцията могат да събират и лични данни.”
СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Защо започнахме нова глава?
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА:
„Чл. 30. (1) Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на агенцията.
(2) Информационната дейност се основава и на информация от информационните носители, изготвени и предоставени от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на други държави, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество.
(3) Министерствата и ведомствата предоставят достъп до информационните си фондове на Държавна агенция „Национална сигурност” по ред, определен със съвместна инструкция на председателя на агенцията и съответния министър или ръководител на ведомство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дотук, уважаема госпожо Дончева. Народните представители ми правят знаци, че искат да вземат отношение по текстовете. Не може да им се откаже това. Те имат право.
Всъщност, това са три нови глави.
Господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Изключително важни са тези текстове, имаме толкова много неща за уточняване!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Нямате никакви предложения!
АТАНАС АТАНАСОВ: Изобщо не ми се карайте! Правя го във ваш интерес. Чуйте за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде да чуем сега...
АТАНАС АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, чл. 19, т. 3: „Оперативно-издирвателната дейност има за цел придобиване на информация за действия, които създават заплаха за националната сигурност.” А за бездействията, господин председател, които могат да създадат заплаха за националната сигурност, ще придобива ли информация тази агенция? Има естествени състояния на определени процеси, които се явяват риск и заплаха за националната сигурност. За тях ще се придобива ли информация или само за действията, питам аз? Бездействията на определени длъжностни лица в определена ситуация какво представляват? Не е коректен текстът и правя предложение за редакция: придобиване на информация за рискове и заплахи за националната сигурност. Има разлика между риск и заплаха в тези действия. „Действията” отпада, разбира се.
Член 20: „Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез: и отиваме на точки 9 и 10: „контрол на пощенската, телеграфната и други кореспонденция”. Трябва да бъде „контрол на пощенска, телеграфна и друга кореспонденция”.
Също така в т. 10 „контрол на телефонните разговори”, е казано: „контрол на телефонни разговори”. Дотук – редакция.
Член 23: използването на доброволни сътрудници може да се извършва само от оправомощените по този закон органи на агенцията. Само че никъде няма оправомощени органи по този закон за извършване на тази дейност!
Вижте ал. 2: сътрудничеството с граждани за осъществяване функциите на агенцията се урежда с инструкция на председателя на агенцията. Разбирате ли противоречието между двата текста? Кой ще урежда кои са органите, които ще вербуват? Кой ще е органът или какъв ще е редът, който ще определи кои ще могат да осъществяват вербовъчна дейност? Няма. Както искате.
Алинея 4: данни за лицата, приели доброволно сътрудничество с органите на агенцията – забележете, господин председател, Вие сте дългогодишен съдия – могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване на разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.
Моля ви се, ако едно лице има качеството на сътрудник, обаче е свидетел на престъпление, ще му искаме ли съгласието дали да го разпитват? Предлагам тази алинея да отпадне, защото е юридически нонсенс.
И като сте вземали всички тези текстове – копи–пейст от Националната служба за сигурност, да сте ги прочели.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, встрани от микрофоните): Какво е това копи–пейст, кажи го на български!
АТАНАС АТАНАСОВ: Това е недопустимо!
Член 24, т. 2: получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за националната сигурност – това е същият проблем, както в предния текст. А за бездействия, които създават заплаха за националната сигурност? Текстът трябва да бъде: „Получени данни за рискове и заплахи за националната сигурност.”
В чл. 27 ал. 1...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То не остана член, господин Атанасов!
АТАНАС АТАНАСОВ: Съжалявам. Помагам на управляващите, представете си!
„Органите на агенцията, осъществяващи оперативно-издирвателната дейност, издават задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани в рамките на своята компетентност.” Какви ще бъдат тези разпореждания до гражданите?
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Как какви – да освободи нещо или да му даде възможност да премине...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви!
АТАНАС АТАНАСОВ: Дали ще е длъжен, е друг въпрос.
Алинея 2. Държавните органи и организации са длъжни да предоставят на органите по ал. 1 достъп до служебни помещения, технически възли и друго тяхно имущество.
Господин председател, без разпореждане на съдебната власт как ще се случи тази работа? Как без разпореждане на съдебната власт ще могат органите на една специална служба да влизат в служебни помещения, защото става въпрос не само за държавни органи, а и организации?! Под организации се разбира неправителствени такива. Достъп до служебни помещения, технически възли и до друго имущество?!
Ако трябва аз да предоставя достъп, докато не ми се предостави разпореждане от съдебната власт, никога няма да го изпълня.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Държавните бе, Атанасов, държавните!
АТАНАС АТАНАСОВ: И организации! Няма за какво да спорим – четете!
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Член има там, какво ще спорим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви! Вие предлагате ал. 2 да отпадне или...
АТАНАС АТАНАСОВ: Не, аз само обръщам внимание, няма да правя никакво предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Димитров, имате право – не мога да Ви го отнема.
ИЛКО ДИМИТРОВ (независим): По чл. 19, т. 3 имам редакционно предложение. Предлагам да добавим „бездействия”, но да не заместваме „рискове и заплахи”, които са много по-размити като понятия. Предлагам да добавим „действия или бездействия, които създават заплаха”.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Действията се разбират, ти мислиш, че той говори, защото не те разбира...
ИЛКО ДИМИТРОВ: Рискове и заплахи са съвсем други категории. Ние говорим за конкретно поведение, за конкретиката в управлението на едно лице, а не в презюмиране на неща, които могат да бъдат в дискрецията на един, който да преценява дали това е риск или не е и ако не е риск, заплаха ли е. За мен правим нещо, което не е ...
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Той е написал: заплаха за заплахата.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Да, заплаха за заплахата. Да добавим „бездействия” към действията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не можах да разбера това изказване ли беше, господин Димитров?
ИЛКО ДИМИТРОВ (независим, от място): Реплика беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Господин Димитров, Вашето предложение не спасява случая, защото рисковете и заплахите за националната сигурност може да са в резултат на човешка дейност, може и да не са. Определени природни действия могат да се явяват риск за националната сигурност при определена ситуация. Нека да не ви развивам хипотези.
Така че рисковете и заплахите за националната сигурност невинаги са резултат от човешката дейност. Затова ви предлагам да се махнат „действия и бездействия” изобщо.
Забележете какъв е текстът: „Оперативно-издирвателната дейност има за цел: т. 3 – придобиване на информация за”. Разбира се, че ще събират информация за рискове и заплахи за националната сигурност, независимо от техния произход – дали ще е от човешка дейност, или от нещо друго.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това е за Министерството на бедствията и авариите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА: ... търсите уредба със Закона за МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов в чл. 19, т. 3 вместо „за действия”, да стане „с рискове и заплахи”.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ, от място): Няма кворум!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега ще видим, ако няма кворум, ще прекратя.
Моля всеки народен представител да гласува само със своята карта.
Гласували 94 народни представители: за 4, против 77, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Атанас Атанасов не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Първо, бях помолен от моите колеги да Ви кажа, че в пленарната зала има 56 народни представители, и го казвам от трибуната. Тоест, няма кворум.
Второ, много е интересно, когато се озлобите от предложения, които идват от опозицията. Това го правя за подобряване на текста. Разберете, че предложението е абсолютно коректно. Вие гласувате против, защото предложението е направил Атанас Атанасов и тъй като е със сини очи.
Може ли такова нещо? Това са много важни неща. Утре по тези текстове тази агенция ще работи и ще се чудите защо се случва това или онова – ще има основания впоследствие за атакуване на определени действия на агенцията, защото са си превишили правата, разбирате ли? Аз предлагам по този начин да се разшири обхватът на техните действия, вие не искате! Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): ... и природните бедствия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предполагам, че направихте предложение за прегласуване.
Уважаеми народни представители, обявявам, че няма да поставя на гласуване предложенията както на народния представител Атанас Атанасов, респективно на други народни представители, така и предложенията на комисията, тъй като има съмнения за кворума. Но можем да докладваме до края на Четвърта, Пета и Шеста глава, а гласуванията ще бъдат извършени утре.
Госпожо Дончева, моля докладвайте от чл. 31 до края, гласуванията ще бъдат утре.
ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА ДОНЧЕВА:
“Чл. 31. (1) Държавна агенция “Национална сигурност” има директен независим достъп до информационни фондове на Министерството на вътрешните работи.
(2) Достъпът се осъществява по начин, непозволяващ разкриване на интереса на агенцията и при спазване на принципа “необходимост да се знае”.
(3) Достъпът по ал. 1 се урежда със съвместна инструкция на министъра на вътрешните работи и председателя на агенцията.
Чл. 32. Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на председателя на агенцията.
Чл. 33. (1) В агенцията се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за:
1. председателя на агенцията;
2. структурните звена на агенцията;
3. външни потребители.
(2) Информационните и аналитичните документи и продуктите за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването й.
Чл. 34. (1) В агенцията се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация.
(2) В информационните фондове по ал. 1 могат да се обработват лични данни. При обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, органите на агенцията:
1. не искат съгласието на физическото лице;
2. не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни;
3. не предоставят лични данни на трети лица;
4. съхраняват данните и след приключване на обработването им в срокове, определени от администратора на личните данни.
(3) В информационните фондове по ал. 1 могат да се обработват и лични данни, обработвани от други органи, като данните, получени по този начин, не могат да се използват за други цели освен за защита на националната сигурност. Тези данни не се препредават.
(4) При изграждането на информационните фондове и в процеса на обработване на данните могат да се използват вътрешни идентификационни кодове, кодиране и криптиране на данните.
(5) Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.
(6) При заличаването на личните данни се вземат предвид възрастта на физическото лице, естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до приключването на разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане на предвидената в закона давност.
(7) Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на органите за защита на националната сигурност, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело.
(8) Данните по ал. 7 могат да се предоставят и на чуждестранни органи по силата на международен договор, по който Република България е страна.
(9) Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни е председателят на агенцията, който възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица.
(10) Редът за обработване на лични данни се определя с наредба на председателя на агенцията.
Чл. 35. (1) Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход, за политически, религиозни или философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот.
(2) Ако при осъществяване правото на достъп на физическото лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице, администраторът на лични данни е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се само за него.
(3) Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на агенцията извън посочения от закона ред.
Чл. 36. (1) Информационните фондове се изграждат при съответните структурни звена на агенцията съобразно функционалната им компетентност.
(2) Фондовете по ал. 1 могат да се изграждат и като автоматизирани.
(3) Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени с наредба на председателя на агенцията и със закон.
(4) Всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се за него лични данни, обработвани в информационните фондове на агенцията, събирани без негово знание.
(5) Администраторът на лични данни се произнася в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп.
(6) При поискване на физическото лице се предоставя копие от обработваните му лични данни на хартиен носител.
(7) Органите на агенцията отказват изцяло или частично предоставянето на данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията.
(8) Уведомяването на заявителите за отказа по ал. 7 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се смята и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове.
(9) Отказът по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Редът за достъп до фондовете по ал. 1 се определя с наредба на председателя на агенцията.
Чл. 37. Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда, определени със Закона за защита на личните данни.
Чл. 38. Вътрешноведомственият контрол на информационната дейност се осъществява от председателя на агенцията и от ръководителите на структурните звена в рамките на законовите им правомощия.
Чл. 39. При осъществяване на контрола върху информационната дейност се спазват правилата за защита на класифицираната информация.
Глава шеста
КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ
Чл. 40. (1) Държавна агенция “Национална сигурност” осъществява контролна дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация.
(2) Предписанията на председателя или на управомощените от него органи на агенцията са задължителни за длъжностните лица.
Чл. 41. (1) Държавна агенция “Национална сигурност” осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците в Република България, като дава задължителни становища по молби за:
1. предоставяне на убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила по Закона за убежището и бежанците;
2. издаване на разрешения за продължително и постоянно пребиваване и на визи и включва чужденци в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по Закона за чужденците в Република България.
(2) Председателят на агенцията издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Закона за чужденците в Република България.
(3) Председателят на агенцията налага принудителна административна мярка по чл. 75 от Закона за българските документи за самоличност за ненапускане на страната на лица, чието пътуване застрашава сигурността на Република България.
Чл. 42. (1) Държавна агенция “Национална сигурност” в изпълнение на функциите си по чл. 6, ал. 1:
1. оценява и разработва криптографски алгоритми и средства за криптографска сигурност на класифицираната информация; одобрява и контролира криптографските мрежи за класифицирана информация; изработва и разпределя използваните криптографски ключове; разрешава и контролира производството и вноса на средства за криптографска сигурност;
2. извършва акредитация и издава сертификат за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация; координира и контролира дейността по защита на паразитни електромагнитни излъчвания на техническите средства, обработващи, съхраняващи и пренасящи класифицирана информация; организира и осъществява комуникациите на Република България с дипломатическите и консулските й представителства и криптографската сигурност на обменяната информация, като осигурява необходимия персонал във ведомствените звена и в дипломатическите и консулските представителства;
4. придобива, обработва и систематизира информация с технически средства от технически източници на други държави в интерес на националната сигурност и я предоставя на потребители, определени със закон и със заповед на председателя на агенцията;
5. разкрива и предотвратява използването на националния радиочестотен спектър срещу сигурността на страната или в нарушение на законите и взаимодейства с компетентните държавни органи;
6. контролира и отстранява източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър, разпределен за нуждите на националната сигурност и отбраната на Република България;
7. взаимодейства с другите структурни звена на агенцията и със специализирани държавни органи, както и със сродни служби на други държави и международни организации в кръга на своята компетентност;
8. извършва информационна и аналитична дейност, материалите от която предоставя на ръководството на агенцията и на други държавни органи по ред, определен от председателя на агенцията.
(2) Ведомствата осигуряват финансово дейността на звената по ал. 1, т. 3 и в дипломатическите и консулските представителства.
(3) Организацията на дейността по ал. 1, т. 3 се определя с наредба на Министерския съвет.
(4) За изпълнение на функциите по ал. 1, т. 4 и 5 Държавна агенция “Национална сигурност” разработва и прилага специфични методи и средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители утре ще продължим с разискванията по Глава четвърта, пета и шеста, които докладва госпожа Дончева. След като приключат разискванията, тогава ще се премине към гласуване, включително и това, което предложи господин Атанасов в своето изказване. Разбира се, той ще има възможност отново да вземе думата.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 19,29 ч.)

Заместник-председател:

Любен Корнезов


Секретари:
Митхат Метин
Мирослав Мурджов