Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Юнал Лютфи и Петър Берон
Секретари: Кристиан Вигенин и Митхат Метин



ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Регистрирани са 171 народни представители. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, в края на вчерашния ден Народното събрание приключи своята работа с гласуването на чл. 174 от Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност. Както се уточнихме вчера преди почивката, днес ще прекъснем второто четене на Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност и ще продължим с второ четене на Наказателно-процесуалния кодекс. Той е включен в нашата програма за работа под т. 6. Вчера, веднага след почивката, ви беше раздадена първата част на доклада за второ четене на Комисията по правни въпроси.
Ако няма други предварителни мнения предлагам да пристъпим към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Давам думата на господин Бисеров от името на комисията.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, най-напред имам процедурно предложение – в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието Димитър Бонгалов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте процедурното предложение в пленарната зала за бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието господин Димитър Бонгалов.
Гласували 159 народни представители: за 157, против 2, въздържали се няма.
Моля, господин Бонгалов да бъде поканен в пленарната зала.
Моля заповядайте, господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Заглавие – “Наказателно-процесуален кодекс”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване на самия текст. Тъй като предполагам, че по този текст няма да има никакви редакционни бележки, подлагам на гласуване заглавието на проекта “Наказателно-процесуален кодекс”.
Гласували 155 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 2.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Част първа – Общи правила”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавие на Част първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Подлагам на гласуване наименованието на Част първа – “Общи правила”.
Гласували 149 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 9.
Заглавието на Част първа е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Глава първа – Цели и основни начала”.
За промяна на наименованието на Глава първа има предложение от народните представители Дончева и Бисеров, което е подкрепено от комисията.
Предлага се заглавието на Глава първа да бъде: “Задачи и предели на действие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам, че и следващи предложения са подкрепени от комисията, господин Бисеров. Можете да четете докато има неподкрепени предложения.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ:
“Чл. 1 – “Цел на Наказателнопроцесуалния кодекс”.
По ал. 1 има предложение от народните представители Дончева и Бисеров, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за чл. 1:
“Задачи на Наказателнопроцесуалния кодекс
Чл. 1. (1) Наказателнопроцесуалният кодекс определя реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона.
(2) Като осъществява задачите по ал. 1, Наказателнопроцесуалният кодекс осигурява защитата от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица, и съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността.”
По чл. 2 има предложение от народните представители Дончева и Бисеров, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага чл. 2 да отпадне, а чл. 18 със същото съдържание по вносител да стане чл. 2:
“Действие по предмет
Чл. 2. (1) Наказателнопроцесуалният кодекс се прилага за всички наказателни дела, образувани от органите на Република България.
(2) Наказателнопроцесуалният кодекс се прилага и при изпълнението на съдебни поръчки на друга държава, направени по силата на договор или при условията на взаимност.”
По чл. 3 също има предложение от Татяна Дончева и Христо Бисеров, което се подкрепя от комисията и е отразено на систематичното място на чл. 3.
Комисията предлага чл. 3 да отпадне, а чл. 19 със съдържанието по вносител да стане чл. 3:
“Действие по време
Чл. 3. Разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства.”
По чл. 4 също има предложение на Дончева и Бисеров, което комисията подкрепя.
Комисията предлага чл. 4 да отпадне, а чл. 20 със съдържанието по вносител да стане чл. 4:
“Действие по място
Чл. 4. (1) Наказателното производство, образувано от орган на друга държава или влязла в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този кодекс, не са пречка да се образува наказателно производство от органите на Република България за същото престъпление и срещу същото лице.
(2) Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този кодекс, не подлежи на изпълнение от органите на Република България.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила.”
По чл. 5 също има предложение на Дончева и Бисеров, което комисията подкрепя.
Комисията предлага чл. 5 да отпадне, а чл. 21 по вносител да стане чл. 5 със следната редакция:
“Действие спрямо лица с имунитет
Чл. 5. Спрямо лица с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България процесуалните действия, предвидени в този кодекс, се извършват в съответствие с нормите на международното право.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми народни представители, на вашето внимание са представени текстовете на членовете от 1 до 5, както комисията ги е предложила в резултат на проведеното обсъждане в комисията.
Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, не ми е много работа да се бъркам в юридическата терминология, но тези предложения, които са направени, ми се струва, че влошават текста, вместо да го поправят.
Глава първа “Задачи и предели на действие”. Задачи е нещо непосредствено и според мен е много по-добре да остане “Цели и предели на действие”.
Второто, което искам да отбележа, е, че предложението да се въведе изразът “разобличаване на виновните” ми се струва нещо по-скоро достойно за литература или за вестниците, отколкото за юридически текст. Помислете пак!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа! Прекомпозирани са първите глави в съответствие с нещо, прилагано от години, което стои в основата на уредбата. Редакция на текста текст по текст, ако човек няма представа защо по този начин са разписани принципите, не може да свърши никаква работа.
Що се отнася до въпроса за разобличаването на виновните – начинът, по който е написан текстът на вносителя, внушава, че чрез наказателния процес се осигурява разкриването на престъпленията и техните извършители, само че освен извършители в наказателното право има подбудители и помагачи, които някак остават извън текста. Онова, към което се е придържала Правната комисия, одобрявайки текста, господин заместник-председателю, са много изчистени основни класически неща от 30 години насам.
Тъй като това са принципи, които като че ли изглеждат най-словесно достъпни за всеки, ще ви молим да ни вервате! Всяка дума има някакво значение, разписано в теорията от години, и след това се провежда в закона. Не може да бъде гледана просто текстово с оглед на нейното звучене. Иначе начинът, по който са подредени и следващите разпоредби, и текстът, с който започва, е просто класика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване първите пет текста, както са представени от комисията, заедно със заглавието на Глава първа.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 2.
Глава първа се приема.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага след чл. 5 да се създаде Глава втора със следното наименование: “Глава втора – Основни принципи”.
По чл. 6 има предложение на Дончева и Бисеров.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното място на чл. 6.
Комисията предлага чл. 6 да отпадне, а чл. 2 със съдържанието на вносителя да стане чл. 6:
“Осъществяване на правораздаването по наказателни дела
само от съдилищата
Чл. 6. (1) Правораздаването по наказателни дела се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България.
(2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат.”
По чл. 7 има предложение на Дончева и Бисеров, което комисията подкрепя, и то е отразено в систематичното място на чл. 7.
Комисията предлага чл. 7 да отпадне, а чл. 3 по вносител да стане чл. 7 със следната редакция:
“Централно място на съдебното производство
Чл. 7. (1) Съдебното производство заема централно място в наказателния процес.
(2) Досъдебното производство има подготвителен характер.”
По чл. 8 също има предложение на Дончева и Бисеров, което комисията подкрепя, и то е отразено на систематичното му място.
Комисията предлага чл. 8 да отпадне, а чл. 4 по вносител да стане чл. 8 със следната редакция:
“Участие на съдебни заседатели в състава на съда
Чл. 8. (1) В случаите и по реда, предвидени в този кодекс, в състава на съда участват съдебни заседатели.
(2) Съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите."
По чл. 9 има предложение на Дончева и Бисеров, което комисията подкрепя и е отразено на систематичното място на чл. 9.
Комисията предлага чл. 9 да отпадне, а чл. 5 със съдържанието на вносителя да стане чл. 9:
“Назначаемост
Чл. 9. В наказателното производство участват само съдии, съдебни заседатели, прокурори и разследващи органи, назначени по установения ред.”

По чл. 10 има предложение на Дончева и Бисеров, което се подкрепя от комисията, и комисията предлага той да отпадне, а чл. 6 със съдържанието на вносителя да стане чл. 10 с наименование:
“Независимост на органите на наказателното
производство
Чл. 10. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.”
По чл. 11 комисията подкрепя предложението на Дончева и Бисеров и предлага той да отпадне, а чл. 8 със съдържанието на вносителя да стане чл. 11 със заглавие:
“Равенство на гражданите в наказателното
производство
Чл. 11. (1) Всички граждани, които участват в наказателното производство, са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
(2) Съдът, прокурорът и разследващите органи прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.”
По чл. 12 има предложение на Дончева и Бисеров, което се подкрепя от комисията, и комисията предлага той да отпадне, а чл. 9 на вносителя да стане чл. 12 със следната редакция:
“Състезателност. Равни права на страните
Чл. 12. (1) Съдебното производство е състезателно.
(2) Страните в съдебното производство имат равни процесуални права, освен в случаите, предвидени в този кодекс.”
По чл. 13 комисията подкрепя направеното предложение от Дончева и Бисеров и предлага той да отпадне, а чл. 10 със съдържанието на вносителя да стане чл. 13 със заглавие:
“Разкриване на обективната истина
Чл. 13. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.
(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.”
По чл. 14 има предложение на Дончева и Бисеров, което се подкрепя от комисията, и тя предлага той да отпадне, а чл. 11 със съдържанието на вносителя да стане чл. 14. Заглавието му да бъде:
“Вземане на решения по вътрешно убеждение
Чл. 14. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
(2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.”
По чл. 15 комисията предлага да се приеме предложението на Дончева и Бисеров и той да отпадне, а чл. 12 със съдържанието на вносителя да стане чл. 15 със заглавие:
“Право на защита
Чл. 15. (1) Обвиняемият има право на защита.
(2) На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.
(3) Съдът, прокурорът и разследващите органи разясняват на лицата по ал. 2 техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.
(4) На пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси.”
Следва предложение за създаване на нов чл. 15 – “Презумпция за невиновност” със следното съдържание:
“Презумпция за невиновност
Чл. 15. Обвиняемият се счита за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.”
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място.
По чл. 16 комисията подкрепя предложението на Дончева и Бисеров, което е отразено на систематичното му място, предлага той да отпадне и да се създаде нов чл. 16 със следната редакция:
“Презумпция за невиновност
Чл. 16. Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.”
По чл. 17 комисията подкрепя предложението на Дончева и Бисеров и предлага той да отпадне, а чл. 13 на вносителя да стане чл. 17 със следната редакция:
“Неприкосновеност на личността
Чл. 17. (1) Спрямо гражданите, които участват в наказателното производство, не могат да се вземат мерки за принуда, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс.
(2) Никой не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда. Прокурорът може да разпореди задържане на обвиняемия за довеждането му пред съда.
(3) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.
(4) Когато задържаният е чужд гражданин, незабавно се уведомява Министерството на външните работи.
(5) Съдът, прокурорът и разследващите органи са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода.”
С това изчерпваме главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Бисеров, тук да уточним: следва Глава втора – “Предели на действие”, която се предлага да стане “Глава втора – Основни принципи”, съгласно предложението на Дончева и Бисеров, и очевидно да отпадне “Предели на действие”.
Въпросът ми е дали редакцията на чл. 18 на стр. 12 – “Непосредственост”, е към разглежданата в момента глава или започва нова глава?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, отпада само заглавието. И затова можем да продължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Струва ми се, че редакцията на доклада във връзка с тези заглавия е малко объркана.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Малко е трудно да се композират всички тези размествания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Безспорно е трудно, но в случая е объркано.
Заповядайте. Ако прецените, продължете с чл. 18, както го предлагате.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Всъщност тук трябва да отпадне заглавието, за да можем да продължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Именно. Заглавието беше по-напред, след чл. 5. Така че това е излишно.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Отиваме на чл. 18 – “Действие по предмет”, както е предложението на вносителя. При Вас е “Непосредственост”.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Да.
Предложението на комисията е да отпадне наименованието на Глава втора и да продължим с чл. 18. По него също има предложение, което се подкрепя, и комисията предлага чл. 18 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 2.
Комисията предлага чл. 14 със съдържанието на вносителя да стане чл. 18 със заглавие “Непосредственост” и да има следното съдържание:
“Непосредственост
Чл. 18. Съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс.”
По чл. 19 комисията предлага да се приеме предложението на Дончева и Бисеров и той да отпадне, тъй като е отразен в чл. 3.
Комисията предлага чл. 15 със съдържанието на вносителя да стане чл. 19 със следното заглавие:
“Устно извършване на наказателното производство
Чл. 19. Наказателното производство се извършва устно, освен в случаите, предвидени в този кодекс.”

По чл. 20 комисията предлага да се приеме предложението на Данчева и Бисеров и чл. 20 да отпадне, тъй като е отразено в чл. 4.
Комисията предлага чл. 16 със съдържанието на вносителя да стане чл. 20:
"Публичност на съдебните заседания
Чл. 20. Съдебните заседания са публични освен в случаите, предвидени в този кодекс."
По чл. 21 комисията предлага да се приеме предложението на Дончева и Бисеров чл. 21 да отпадне, тъй като е отразено в чл. 5.
Комисията предлага чл. 17 със съдържанието на вносителя да стане чл. 21:
"Език, на който се води наказателно производство
Чл. 21 (1) Наказателното производство се води на български език.
(2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач. "
Комисията предлага да се създаде нов чл. 22 със следната редакция:
"Разглеждане и решаване на делата в разумен срок
Чл. 22. (1) Съдът разглежда и решава делата в разумен срок.
(2) Прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове.
(3) Делата, по които обвиняемият е задържан под стража, се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите дела."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Бисеров.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание са представени текстовете на новата глава втора, както са предложени от колегите Дончева и Бисеров, която обхваща текстовете от чл. 6 до чл. 22, като чл. 22 е нов член, предложен от двамата вносители, одобрен от комисията.
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
На основание чл. 71, ал. 2, изречение второ от правилника на настоящото Народно събрание правя предложение за граматическа поправка, а именно в чл. 13 и във всички следващи текстове в настоящия кодекс, където се споменава фразата “обективна истина”, терминът "обективна" да бъде заличен по следните съображения.
Първото от тях е конституционно. Разпоредбата на чл. 121, ал. 2 от Конституцията, който се появява значително след безкрайно честото повтаряне на този термин в цялото комунистическо законодателство, говори за установяване на истината. Отказът от този термин сам по себе си означава и ясна преоценка за освобождаване терминологично на правните ни понятия от този термин.
Разбираемо е защо е така и това е втория аргумент, той е политически – терминът “обективна истина” е абсолютно непреводим на езика на която и да е било правна система, защото той представлява част от комунистическия новоезик и представлява нещо, което е утвърдено в школата на Вишински и реципирано от там в българското законодателство.
Третото съображение обаче, струва ми се най-важното, е често правно. И то е свързано с обстоятелството, че поставянето на изискване пред съдебните органи да търсят обективната истина създава впечатлението, че търсим нещо друго, освен онова, което конституционно е предвидено, сиреч истината, представена в съда, съобразно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от Конституцията, която изрично прокламира състоятелността на наказателния процес и което е повторено в разпоредбите на сега обсъждания закон, нов текст.
Въвеждането на термина "обективна" би могло да създаде мрачни асоциации с времето, когато ние добре знаехме, че човек смята, примерно, че се казва Лютви, но обективната истина ни довежда до това, че той трябва да се казва Людмил. Търсенето на подобни конструкции е опасно и би могло да накърни както състезателността на процеса като принцип, така и да внуши идеята, че вместо състезателност, съдът трябва да проявява някакъв особен вид, адресиран към не какво да е, а някаква обективна истина - инициатива, която би ни доближила до една почти инквизиционна процедура. Очевидно, че не това е смисълът, който влага вносителят в предложенията за настоящия Наказателнопроцесуален кодекс и не това е имал предвид законодателят, когато е гласувал Конституцията на България, която с всички критики, които имаме към нея, очевидно все пак е успял да осъзнае някои неща, които не би трябвало да остават скрити за нас днес.
По тези причини правя предложение на основание чл. 71, ал. 2, изречение второ от правилника във всички текстове от тринадесети и по-нататък в Кодекса терминът "обективна" от словосъчетанието "обективна истина" да отпадне като анахроничен и неконституционен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): На пръв поглед става дума за дълбок философски спор. На втори план става ясно, че става дума за спор между хора с предразсъдъци, които смятат, че законодателството, което е съществувало в някакъв исторически период от време, трябва да бъде обърнато с хастара. В противен случай то някого силно притеснява. На човешки език въпросът за обективната истина и нейното търсене в наказателния процес изглежда така: защо съдим един човек и защо го обвиняваме и всички ония хора, които се занимават с него от първия момент на процеса, даже от фазата на предварителна проверка, която предшества, до произнасяне на присъдата е дали човекът е извършил това нещо, при какви обстоятелства го е извършил и трябва ли и как да бъде наказан?
Онова, което се крие в практически план зад искането на господин Димитров – любител на англосаксонската система, е онова, което е свързано с обвинението – ще събира доказателства за обвинението, а не за истината, онова, с което е свързана защитата, ще събира доказателства за защитата, а не за истината и накрая каквото стане, който победи. Това е състезателното начало. Обяснявам по този простичък начин на колегите, които не са юристи и които понякога ни гледат с подозрение като хора схоластици, които водят някакви спорове, известни само на тях. Смятам, че голямата част от присъстващите в тази зала ще си представят за миг, ако бъдат в положението на обвинявани лица, дали ще искат от всички ония, които по веригата на конвейера се занимават с тях, да ги гледат с човешки очи да търсят истината, заедно с тях, или ще си представят, че са обект на едно състезание между обидените и защитата и който надделее.
Аз мисля, че нито вносителят – Министерството на правосъдието от предишната легислатура, нито сегашният Министерски съвет, нито доктрината, нито практиката имат колебание по въпроса за това, че ще се търси обективната истина, че когато дадем на държавни органи да разследват, независимо дали в МВР, дали в следствието, дали на друго място, ще искаме от тях да я търсят, което значи да събираш доказателства "за" и "против" човека, който е срещу теб.
Вярно е, че няма нищо абсолютно на този свят. Но онова, което законодателят е длъжен да предвиди, е в основните начала на наказателния процес да бъде като нишка проведена тази идея. Тя не е просто спор дали ще надделява състезателното начало или ще надделява служебното. Казано на достъпен език, това означава дали в един момент ще се даде възможност и на съда сам да проявява активност в събиране на доказателства и в тяхната интерпретация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димитров, заповядайте за реплика, имате думата.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, дами и господа народни представители! Ползвам се от правото си на реплика, макар че тя ще прозвучи малко като дуплика, но аз съм благодарен на госпожа Дончева, защото всъщност не можех да си представя по-категорична подкрепа за моята теза от това, което тя каза пред тази зала.
Всъщност, очевидно тук наистина става дума за нещо, което по някакъв начин се представя като противоречие с принцип, записан в Конституцията. Госпожа Дончева ни посочи своите резерви към състезателния принцип, обяснявайки го по някакъв свой начин, и ни каза как терминът “обективна” истина може да бъде използван срещу него. Благодаря Ви, госпожо Дончева, проблемът Ви е, че в Конституцията, в чл. 121, ал. 1 принципът на състезателността е записан, а принципът за “обективната” истина е отхвърлен.
Що се отнася до моята почит към англосаксонската система, да, аз претендирам да я познавам и имам уважение към нея. Само че аз бих Ви приканил да ми посочите поне една държава от Европейския съюз извън някои страни, които са все още в нашата фаза – да си сменят наказателнопроцесуалните кодекси и да носят останките от Лениновото определение за материята, откъдето идва този термин “обективен” и, разбира се, неговото подакване от страна на Вишински, аз Ви моля, посочете ми една такава страна, на която в доктрината или в практиката й съществува подобен термин от новоговора “обективна истина”. И понеже Вие няма да можете да направите това, аз Ви моля, нека да се сдържаме в своето противопоставяне по конституционния текст тогава, когато не обсъждаме неговите изменения. И понеже Вие много ясно показахте до каква степен Вашата теза се различава от конституционната разпоредба, мисля че това е по-скоро аргумент в подкрепа на моето предложение да бъде премахнат терминът “обективна” истина, за да няма никакви отклонения, вариации и евентуално обърквания по повод на него. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): С какво ще се промени, като го махнем? Дебатирайте го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други реплики към госпожа Дончева?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Димитров, освен схоластика, в правото има много здрав смисъл – това са правилата на живота. И тези правила трябва да имат някакъв разум, който да кара нормалните хора да го разбират и да се придържат към правилата. В противен случай ставаме монаси от манастира “Шао Лин”.
Може много да ви дразни цялото социалистическо право, но нали разбирате, че то е родило някои теоретици, които са доста по-напред от нас в материала. Когато Новото време роди други теоретици, ние можем да разбъркаме цялата доктрина, но да правим самоцелни доктринални упражнения, които не донасят на никой човек никаква практическа полза и в които никой няма никаква лоша идея, обяснете ми защо? Не променяйте нещата, когато няма нужда от това! Иначе, човек си изгражда собствен свят и се движи в него.
Вие много добре знаете, че всички европейски страни имат специфики по отношение на правните си системи. Но така или иначе, въпреки големите специфики, темата за това как се търси истината присъства. Дори в Италия и във Франция, където не вменявате на разследващите полицаи да ви търсят обективната истина, те ви събират доказателства за прокурора. Но имате съдия-следовател, който е някакъв ютър и при който и защитата си дава тезата. И това ви помага при някакъв много начален момент пак да търсите тази истина. При положение, че терминът “обективна истина” съществува от десетилетия, без да пречи на никого, извинете ме, но само заради предразсъдъците си да го сменим, някак си ми се вижда нелепо. Дайте да се занимаваме с реформи в други сфери, които практическите проблеми налагат, отколкото да си правим такива упражнения!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви.
Чиста спекулация е да свързваме спора с Вишински, с остатъци от социалистическото право, теория и практика. Спорът ясно е за служебното начало и за състезателността – това е проблемът, така се формулира той в крайна сметка в нашето право, така се е създало понятието и се е развило правното схващане и виждане с формулировката на принципа на обективната истина.
И аз поддържам този термин да остане, като вадя своите аргументи от това, което стана в гражданския процес. Аз заявявам и твърдо съм сигурен в това, което казвам, и в качеството си на съдия, какъвто съм бил дълги години, че една от най-големите грешки в гражданското право е, че се приключи с принципа на търсенето на обективната истина. Състезателността в процеса в този й вид в гражданския процес доведе до много изкривявания, до проблеми, които тук не можем да разискваме, не можем да вникнем в тях, нито сега е моментът, говоря за гражданския процес, които в крайна сметка доведоха до една тъжна картина и до големи проблеми в развитието на гражданския процес.
Аналогично е положението и сега. Това е спор и за отликите между континенталното и англосаксонското право. Категорично, определено заявявам, че стоя твърдо на принципите на континенталното право, на това, с което България се развива във всички години след Освобождението на България от турско робство досега. В тази връзка категорично смятам, че трябва да бъде записан принципът за търсене на обективната истина в наказателния процес и в това няма нищо лошо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
За реплика има думата народният представител Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, дами и господа народни представители! Надявам се, че за последен път взимам думата, но явно има някакво недоразумение. Тук много се говори за предразсъдъци и те очевидно заслепяват или по-скоро заглушават способността да бъде чуто това, което казвам.
Никой не се противопоставя на задължението на съда да търси истината. И тъкмо това е записано в конституционния текст на чл. 121, ал. 2. Чета ви го – за тези, които не го познават:
“Чл. 121. (2) Производството по делата осигурява установяването на истината.”
И никой не ви предлага вие да премахнете истината и нейното установяване, което би било наистина една чудовищна нелепост, от разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Предлага ви се това да бъде записано там и да гласи, че “Съдът търси истината”. И мотивът за това е много прост, той няма нищо общо с англосаксонското право, няма нищо общо със служебното начало, а има общо с това ние да бъдем една цивилизована правна система, такава, каквито са всички тези правни системи, към които ние в момента се стремим. Обстоятелството, че терминът граматически не само утежнява, но може да се използва и за нещо друго, беше така прекрасно защитен и развит от госпожа Дончева. В крайна сметка, това само по себе си показва, че има смисъл от подобна корекция и аз ви моля да я възприемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Няма друга реплика или дуплика.
Има думата господин Веселин Методиев за изказване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги! Слушах внимателно, с много голям интерес. Мисля, че още няколко такива дебата и …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: НПК няма да бъде приет.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: НПК не знам дали ще бъде приет, но във всички случаи, господин председателю, ще влезем в ситуация, в която ще трябва да питаме Конституционния съд. В крайна сметка ще се случи като с Обществения съвет към Министерството на вътрешните работи, за който вчера научих, че е имало разговор между ръководството на комисията и някои от нашите евронаблюдатели и този разговор не е в полза на България.
В момента спорим върху нещо, което е записано в Конституцията, там съществува понятието. Тук се проявява някаква твърдоглавост да се въвежда друго понятие от миналото. Има възможност да бъде зададен въпрос към Конституционния съд, а вече вървим според мен натам. Конституционният съд ще се произнесе в полза на текста от Конституцията, текстът от НПК ще отпадне по този начин, защото това е логиката на развитието на нещата и ще се злепоставим за пореден път.
Когато се появява такъв тип проблеми, няма нужда от политическо твърдоглавие, което да бъде обличано тук в някакви думи, както направи преди малко госпожа Дончева. Има някакви конкретни факти, с които е хубаво да се съобразим и да не им даваме този политически нюанс на миналото, защото така пречим на себе си, пречим на страната си. В крайна сметка след това да не си задаваме въпроса: ама защо се случи така? Ето заради това. При устойчиви неща влизаме в полемика за нещо, което е записано в Конституцията.
Мога да кажа това, което коментирам в момента с колегите в блока на Демократи за силна България, че с много голяма степен на сигурност ние ще подкрепим едно питане до Конституционния съд в случай, че остане това понятие “обективна истина”, защото просто то противоречи на Конституцията. Мисля, че ще намерим подкрепата на всички разумни конституционни съдии за това нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Татяна Дончева има думата за първа реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Чудя се на колегите филолози и историци, които учебник по наказателен процес не са виждали в живота си, камо ли да са го отгръщали. Недоумявам от пасивността на колегите, които все пак имат по няколко изпита по тази материя, макар и взети относително отдавна.
Извинете ме много, нямам нищо против да се пробвате Конституционният съд да отмени този текст за противоконституционност. Той се съдържа в текста на Министерския съвет - чл. 10. Абсолютно флагрантно ясен въпрос от дълги години, прилаган 13 години след приемане на Конституцията, без никой да има грам съмнение, че това е противоконституционно. Просто смятам, че бавенето на гледането на НПК е може би оправдание за Демократи за силна България, които заявиха поначало, още преди да започне гледането на закона, че ще препятстват неговото приемане, защото смятат, че то няма връзка с евроинтеграцията. (Реплика от народния представител Иван Костов.) Това е разбираемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина в залата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Всичко останало е просто схоластика и бавене на разглеждането.
Господин Костов, така подвиквахте 1997 г. като министър-председател на начинаещи парламентаристи. Мисля, че осемте години развой на политически събития Ви вкараха до края на залата. Два месеца правите опити да изглеждате като държавник – придържайте се към това. Аз смятам, че е във Ваша полза и ние всички го приветстваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше нещо като реплика, само че към господин Методиев.
Господин Методиев, имате право на дуплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Господин председателю, уважаеми колеги, уважаема госпожо Дончева! Хубаво е да се чете всичко, не само учебници. Има един много голям български мислител. Казва се Вера Мутафчиева. Знаете ли какво казва тя в една своя книга? “Смешно е, ама не е весело.” Вашето поведение е това. Смешно е, но не е весело. Да ме нападате по професионален принцип в момента, в който аз говоря от опита си на парламентарист в продължение на десет години, е смешно, но не е весело. Да нападате председателя на Парламентарната група на Демократи за силна България е смешно, но не е весело. За да си получите това, което очаквате – аз не съм бил юрист на “Мултигруп”, Вие сте била.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако няма други желаещи, да преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Филип Димитров в чл. 13 и следващите текстове думата “обективната” да отпадне и ще стане “разкриване на истината”.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 59, против 89, въздържали се 9.
Предложението на народния представител Филип Димитров не се приема.
Предполагам процедура – има думата народният представител Елиана Масева. Всички се досещаме каква ще бъде процедурата.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Уважаеми народни представители! Когато в тази зала звучат разумни предложения, съвестта не само на юристите, но и на всички депутати трябва да бъде изострена и да бъде съсредоточена в една-единствена цел и мишена – това е съобразяване с Конституцията на Република България.
Каква е тази левица и това Народно събрание, и управляваща коалиция, която гласува против разпоредбите на закона, които да бъдат в унисон с Конституцията? Това е най-елементарното задължение на една правова държава и на депутатите, които защитават правовия ред.
Затова ви моля, апелирам – нека текстът на най-важния закон да бъде съобразен с Конституцията на Република България. В тази зала ние ще ви подканяме още няколко пъти да се съобразите с Конституцията и ви моля, дайте старт на конституционосъобразно поведение. Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Следователно още веднъж поставям на гласуване предложението на народния представител Филип Димитров за отпадане в чл. 13 и следващите текстове на думата “обективната”.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 74, против 85, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Филип Димитров не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията, както беше докладвано тук от господин Христо Бисеров, до чл. 22 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 125, против 4, въздържали се 23.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Глава трета – Образуване, прекратяване и спиране на наказателното производство”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавието на Глава трета.
По чл. 22, който трябва да стане чл. 23, има предложение на народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага чл. 23 да бъде със следната редакция:
“Задължение за образуване на
наказателно производство
Чл. 23. (1) Когато са налице условията, предвидени в този кодекс, компетентният държавен орган е длъжен да образува наказателно производство.
(2) В предвидените в този кодекс случаи наказателното производство се счита за образувано с първото действие, с което започва разследването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по заглавието на Глава трета и заглавието и съдържанието на чл. 23? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 122, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 23 на вносителя, който става чл. 24, има предложение на народния представител Владимир Кузов.
Комисията не подкрепя предложението.
По текста има предложение на народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров, което се подкрепя.
Комисията предлага текстът на чл. 23 да стане чл. 24 и да има следното съдържание:
“Основания, които изключват образуване
на наказателно производство, и основания
за прекратяването му
Чл. 24. (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
1. деянието не съставлява престъпление;
2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;
4. деецът е починал;
5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;
7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора;
8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство;
10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава;
11. деецът е лице, действало като служител под прикритие, в рамките на правомощията му по закон.
(2) В случаите по ал. 1, точки 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда.
(3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото.
(4) Освен в случаите по ал. 1 не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:
1. липсва тъжба;
2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81;
3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини;
4. частният тъжител оттегли тъжбата си;
5. частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини. Тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Владимир Кузов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 35, против 98, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 23, който става чл. 24.
Гласували 123 народни представители: за 115, против 6, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 24 по вносител, който трябва да стане чл. 25 – “Спиране на наказателното производство”, има предложение от народния представител Борислав Българинов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение и на народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров, което по принцип също е подкрепено.
Комисията, подкрепяйки текста и предложенията, предлага текстът да бъде под номер 25:
“Спиране на наказателното производство
Чл. 25. Наказателното производство се спира, когато:
1. след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;
2. разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина;
3. деецът е лице с имунитет.”
По чл. 25, който става чл. 26, няма предложения и комисията подкрепя текста на вносителя:
“Спиране на наказателното производство за
престъпления, извършени в съучастие
Чл. 26. При престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Преминаваме към Глава ІV с наименование “Съд”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавието на Глава ІV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Предлагам да гласуваме наименованието на Глава ІV.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Глава ІV е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Раздел І – наименование “Състав на съда и отводи”.
Има предложение на Дончева и Бисеров за промяна на заглавието. Комисията е подкрепила това предложение и предлага Раздел І да има следното наименование: “Функция и състав на съда в съдебното производство. Съдебни актове”.
Следващият член е 26, който става 27. По този член има предложение на Дончева и Бисеров, подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 26 да отпадне и чл. 42 на вносителя да стане чл. 27. Има разместване на текстовете поради различна систематика на подреждането:
“Функция на съда в съдебното производство
Чл. 27. (1) След като прокурорът внесе обвинителния акт или пострадалият от престъплението подаде тъжба, съдът ръководи производството и решава всички въпроси по делото.
(2) В досъдебното производството съдът осъществява правомощията, предвидени в особената част на този кодекс.”
По чл. 27 – стара номерация, има предложение на Дончева и Бисеров, подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 27 на вносителя да отпадне, а чл. 26 на вносителя да стане чл. 28 със следната редакция:
“Състав на съда
Чл. 28. (1) Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от:
1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание;
2. един съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда от 5 до 15 години лишаване от свобода;
3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
(2) При разглеждане на делата като въвззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии.
(3) При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии.
(4) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава се произнасят еднолично в случаите, предвидени в този кодекс.”
По чл. 28 на вносителя има предложение на Дончева и Бисеров, подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 28 да отпадне, а чл. 27 на вносителя да стане чл. 29 със следната редакция:
“Основания за отвеждане на съдиите и съдебните
заседатели
Чл. 29. (1) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател:
1. който е участвал в състава на съда, постановил:
а) присъда или решение в първата, въззивната или в касационната инстанция, или при възобновяване на наказателното дело;
б) определение, с което се одобрява споразумение за решаване на делото;
(Обръщам внимание, че изразът “в съда” е записан неправилно в материала, който имате, т.е. точка “б” завършва с думата “делото”.)
в) определение, с което се прекратява наказателното производство;
г) определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение “задържане под стража” в досъдебното производство;
2. който е извършвал разследване по делото;
3. който е бил прокурор по делото;
4. който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;
5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;
6. който е бил поемно лице, вещо лице, преводач, тълковник или специалист – технически помощник по делото;
7. който е съпруг или близък роднина на лицата по точки 1-6;
8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда.
(2) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по прочетените текстове? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 137, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 29 на вносителя - комисията предлага да отпадне, а чл. 28 на вносителя да стане чл. 30 със следното съдържание:
“Основания за отвеждане на съдебния секретар
Чл. 30. Не могат да участват в съдебно заседание като съдебни секретари лицата по чл. 29.”
Комисията предлага чл. 29 на вносителя да стане чл. 31 със следната редакция:
“Ред за отвеждане на съдиите, съдебните
заседатели и съдебния секретар
Чл. 31. (1) В случаите, предвидени в чл. 29 и 30, съдиите, съдебните заседатели и съдебният секретар са длъжни сами да си направят отвод.
(2) Страните могат да правят отводи до началото на съдебното следствие, освен ако основанията за това са възникнали или са им станали известни по-късно.
(3) Самоотводите и отводите трябва да бъдат мотивирани.
(4) По основателността на самоотводите и отводите съдът се произнася незабавно в тайно съвещание с участието на всички членове на състава.”

Комисията предлага чл. 43 със съдържанието на вносителя да стане чл. 32:
“Видове съдебни актове
Чл. 32. (1) Съдът постановява:
1. присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия;
2. решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на предложение за възобновяване на наказателното дело;
3. определение – в останалите случаи.
(2) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава постановяват разпореждания.”
Комисията предлага чл. 44 със съдържанието на вносителя да стане чл. 33:
“Ред за постановява на актовете
Чл. 33. (1) Съдът постановява актовете си в тайно съвещание.
(2) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието.
(3) Съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите. Председателят на състава се изказва и гласува последен.
(4) Съдът се произнася с обикновено мнозинство, като членовете на състава имат равен глас.
(5) Всеки член от състава има право да заяви особено мнение, което трябва да мотивира. Когато докладчикът е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава.
(6) В съдебното заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се вписват в протокола.”
Комисията предлага чл. 45 със съдържанието на вносителя да стане чл. 34:
“Съдържание на актовете
Чл. 34. Всеки акт на съда трябва да съдържа: данни за времето и мястото на издаването му; наименованието на съда, който го издава; номера на делото, по което се издава; имената на членовете на състава, на прокурора и на съдебния секретар; мотиви; диспозитив и подписите на членовете на състава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Колеги, знам, че юридическият език е различен от литературния български език и освен това юристите са хора толкова високомерни, че не приемат бележки от неюристи, това е известно. Но все пак ми прави впечатление изречението “Ред за отвеждане на съдиите, съдебните заседатели и съдебния секретар”. Думата “отвеждане” в българския език има съвсем определено значение – хващаш някого и го отвеждаш някъде.
Аз предлагам това изречение да се направи: “Отвод на съдиите, съдебните заседатели и съдебния секретар.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези текстове.
Има ли желаещи? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Берон в заглавието на чл. 31 вместо “Ред за отвеждане на съдиите, съдебните заседатели и съдебния секретар” да бъде “Отвод на съдиите, съдебните заседатели и съдебния секретар”.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 24, против 88, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Петър Берон не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за докладваните текстове до Раздел ІІ.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 15.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: “Раздел ІІ – Подсъдност”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
По чл. 30 по вносител има няколко предложения, които комисията е подкрепила – някои буквално, други по принцип.
Има предложение на госпожа Манолова, което е подкрепено по принцип.
Предложение на господин Българинов – също подкрепено.
Следващото предложение е на колегите Димитров, Николова и Михайлова, което е оттеглено в хода на работата на комисията.
Има и предложение на Дончева и Бисеров – подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя на чл. 30, който става чл. 35 със следната редакция:
“Наказателни дела, подсъдни на районния съд и на
окръжния съд като първа инстанция
Чл. 35. (1) На районния съд са подсъдни всички наказателни дела освен подсъдните на окръжния съд.
(2) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по чл. 95-110, 115, 116, 118, 119, 123, 124, 131, ал. 2, точки 1 и 2, чл. 142, чл. 149, ал. 5, чл. 152, ал. 4, чл. 196а, 199, 203, чл. 206, ал. 4, чл. 212, ал. 5, чл. 213а, ал. 3 и 4, чл. 214, ал. 2, чл. 219, 224, 225б, 225в, 242, 243-246, 248-250, 252-260, 278-278в, 282-283б, 287а, 301-307а, 319а-319е, 321, 321а, чл. 330, ал. 2 и 3, чл. 333, 334, 340-342, чл. 343, ал. 1, буква “в”, ал. 3, буква “б” и ал. 4, чл. 349, ал. 2 и 3, чл. 350, ал. 2, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, чл. 354в, ал. 2-4, чл. 356е-356и, чл. 357-360 и чл. 407-419 от Наказателния кодекс.
(3) На Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет.
(4) Когато наказателната отговорност се смекчава поради последващи обстоятелства, това не се взема предвид при определяне на подсъдността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители! Няма желаещи.
Моля, гласувайте Раздел ІІ – “Подсъдност”, с чл. 35, който определя на кой съд като първа инстанция са подсъдни съответните наказателни дела.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет заедно със заглавието на Раздел ІІ.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следващият текст, който по вносител е чл. 31, е подкрепен от комисията, като предлага преномерация и чл. 31 да стане чл. 36:
“Подсъдност по местоизвършване на местопрестъплението
Чл. 36. (1) Делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението.
(2) Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.
(3) Когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство.”
Следващият текст е чл. 32 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие променяте само заглавията, а текстовете остават така, както са по вносител. Става въпрос за това дали трябва да ги четем? Когато няма промяна в текста на вносителя и предложения, не следва да се четат.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 32 – “Подсъдност при престъпления, извършени в чужбина” се предлага само да бъде променена номерацията и да стане чл. 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако е променена само номерацията не е необходимо да се чете текстът. Текстовете са пред всеки един народен представител.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32, който става чл. 37.
Следващият член е 33 – “Подсъдност при няколко престъпления, извършени от едно и също лице”, също само се преномерира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следващият текст е чл. 34 по вносител, по който има предложение на народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров. Комисията подкрепя по принцип предложението и текста на вносителя и предлага да стане чл. 39 със следната редакция:
“Подсъдност при определяне на общо наказание
по няколко присъди
Чл. 39. (1) Когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила.
(2) Когато по една или повече от присъдите подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66 от Наказателния кодекс, съдът, който определя общото наказание, решава и въпроса за изтърпяването му.
(3) В случаите на ал. 1 и 2 съдът определя и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.”
Следващият текст по вносител е с преномерация – чл. 35 става чл. 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата, ако желаете да вземете отношение. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следващият текст по вносител е чл. 36. По него има предложение за отпадане, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 36 по вносител да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията предлага отпадането на текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на чл. 36 е прието и текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следващият текст по вносител е чл. 37. По него има предложение на народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 41 и предлага следната редакция:
“Подсъдност при връзка между дела
Чл. 41. (1) Когато две или повече дела за различни престъпления срещу различни лица имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага това.
(2) Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, обединеното дело се разглежда от него, а когато делата са подсъдни на съдилища от еднаква степен – от съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление.
(3) Съдът може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същ подсъдим, когато по никое от тях не е започнало съдебното следствие. Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, делото се разглежда от него.”
По чл. 38 на вносителя няма предложения за изменения, а само за преномерация – да стане чл. 42.
По следващия текст на чл. 39 има също само предложение за преномерация – да стане чл. 44.
По чл. 40 по номерацията на вносителя има предложение на госпожа Манолова, което е оттеглено. Има и предложение за преномерация - чл. 40 да стане чл. 44.
По следващия текст имаме същата хипотеза, той да се преномерира. С този текст приключва разделът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Раздел ІІІ – Функция и актове на съда в съдебното производство".
Комисията предлага раздел ІІІ да отпадне, тъй като е инкорпориран в Раздел І.
Тук не става въпрос за заглавието, а за самия раздел като такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Според мен, може би не е необходимо да се гласува. Вие предлагате чл. 42 да отпадне, тъй като съдържанието на чл. 42 е в друг текст.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Той е в чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следователно не е необходимо да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Комисията предлага чл. 43 да отпадне, тъй като се съдържа в чл. 32.
Комисията предлага чл. 44 да отпадне, тъй като се съдържа в чл. 33.
Комисията предлага чл. 45 също да отпадне, тъй като се съдържа в текста на чл. 34.
Всичко това е плод на разместването, което се наложи да извършим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля гласувайте отпадането на тези текстове в Раздел ІІІ до чл. 45 включително, тъй като тяхното съдържание се намира в предни текстове, които са приети.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Тези текстове отпадат.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: "Глава пета – Прокурор".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавието на Глава пета.
По чл. 46 има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено по принцип.
Предложение на колегите Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов, което е подкрепено по принцип.
Предложение на Татяна Дончева и Христо Бисеров, което също е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46:
"Функции на прокурора в наказателното производство
Чл. 46. (1) Прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер.
(2) В изпълнение на задачите по ал. 1 прокурорът:
1. ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор;
2. може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия;
3. участва в съдебното производство като държавен обвинител;
4. взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки.
(3) По-горестоящия по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отмени или измени постановленията на непосредствено подчинените му прокурори. Неговите писмени указания са задължителни за тях. В тези случаи той може и сам да извърши необходимите действия по разследването и други процесуални действия.
(4) Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 47 и предлага следната редакция:
"Основания и ред за отвеждане на прокурора
Чл. 47. (1) Заинтересуваните лица могат да поискат отвод на прокурора в случаите на чл. 29, ал. 1, точки 1, 4-8 и ал. 2.
(2) В случаите по ал. 1 прокурорът е длъжен сам да си направи отвод.
(3) Отводът и самоотводът трябва да бъдат мотивирани.
(4) По основателността на отвода и самоотвода в досъдебното производство се произнася прокурор от по-горестоящата прокуратура, а в съдебното производство – съдът, който разглежда делото.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, искам да спра вашето внимание на текста по чл. 46 – “Функции на прокурора в наказателното производство”. По отношение на този текст считам, че също бихме допуснали противоконституционна норма във връзка с правомощието и функцията на прокурора по ал. 2, т. 2 – че може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия. Тъй като в чл. 127 на Конституцията на Република България е казано, че прокурорът повдига и поддържа обвинението, без възможността да извършва разследване, което е правомощие на следствието в следващия конституционен текст, затова предлагам в т. 2 да отпаднат думите “разследване или”. Да остане текстът: “може да извършва отделни действия по разследването и други процесуални действия”. (Реплика от заместник-председателя на Народното събрание Петър Берон.)
В алинея 3, господин Берон, е съвършено различно. Това е по процедура на връщане на делото при по-горестоящ прокурор.
Разбира се, за симетрия в ал. 3 последното изречение – също.
"В тези случаи той може и сам да извърши отделни действия по разследването и други процесуални действия."
Считам, че този запис “да извърши разследване” наистина влиза в много дълбок конфликт с Конституцията. И ако нашият принцип е бързина, напълно допустимо, напълно възможно е отделни само процесуални действия да бъдат извършени от прокурора и това да бъде в помощ не само на бързината, а и на ефективността на наказателния процес.
Освен това считам, че ал. 4 трябва да отпадне – “Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори”. Това е процесуален закон и ал. 4 по отношение на главния прокурор няма каквото и да било място в тази материя. Това би трябвало да се урежда със Закона за съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За т. 2 разбрах – да отпаднат думите “разследване или”.
А в ал. 3 последното изречение ли да отпадне?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Не, думата “необходимите” да се замени с “отделни”, за да се подчертае, че това участие е инцидентно, а прокуратурата не е орган по разследването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте първото предложение на Елиана Масева – в чл. 46, ал. 2, т2 думите “разследване или” да отпаднат.
Гласували 138 народни представители: за 38, против 85, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Елиана Масева не се приема.
Поставям на гласуване отново предложението на народния представител Елиана Масева в чл. 46, ал. 3 във второто изречение думата “необходимите” да се замени с “отделни”. Изречението става:
“В тези случаи той може и сам да извърши отделни действия по разследването и други процесуални действия.”
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 54, против 68, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народната представителка Елиана Масева в чл. 46 да отпадне ал. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 37, против 83, въздържали се 18.
Предложението на народния представител Елиана Масева не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за Глава пета до чл. 47 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 111, против 14, въздържали се 3.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 48 има предложение на господин Яни Янев, което комисията не е подкрепила.
Комисията предлага текстът да има следната редакция:
“Встъпване на прокурора в производството
по дела за престъпления, които се преследват
по тъжба на пострадалия
Чл. 48. (1) Когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на пострадалия, във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 4, т. 3-5, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с прокурора като частен обвинител.
(2) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Янев, да обосновете своето предложение.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Предложението, което направих, не е одобрено от комисията, но искам и пред вас да мотивирам защо се налага този текст да бъде възприет.
В настоящия Наказателнопроцесуален кодекс ние въвеждаме фигурата на пострадалото лице като самостоятелна процесуална фигура.
От друга страна, опитваме се да въведем и да създадем необходимите гаранции за възможността пострадалото лице да може да се защитава в процеса.
Случаите, в които прокурорът встъпва във вече образувано дело по тъжба на пострадал или когато се образува производство от прокурора в защита на лице, което не може да се защити, на практика до голяма степен съвпадат със случаите, когато е допустима задължителната защита по отношение на обвиняемия. Забележете, че текстът казва, че когато лицето е в безпомощно състояние, допускаме тогава, когато обвиняемият е изпаднал в психическо разстройство или друга здравословна причина му пречи да се защити сам, имаме задължителна защита за обвиняемия, а отказваме да предоставим тази възможност по отношение на пострадалото лице. Логиката, че щом като прокурорът е преценил, че трябва да се встъпи в процеса и пострадалото лице очевидно е в безпомощно състояние или хипотезата, когато той е в зависимост от извършителя на престъплението, е алогична, след като прокурорът се оттегли от този процес, след като тази възможност му е дадена, това лице да няма възможността да му бъде назначена защита, защото никъде не отчитаме, че състоянието, при което е в безпомощност или в зависимост от извършителя на престъплението, към момента, в който прокурорът се е оттеглил, вече не е факт. Ето това налага да дадем възможност на пострадалия и да се погрижим допълнително за него именно в тези ситуации, когато той е в безпомощно състояние, когато е в зависимост от извършителя на престъплението, съдът да прояви инициативата и да му бъде назначена задължителна защита. Част от аргументите, които бяха изложени в комисията, когато не се прие това предложение, бяха, че, видите ли, ние в Закона за правната помощ предвиждаме механизма за даването на възможност на правна помощ на такива лица. Но при всички случаи, когато съдът установи този факт и когато има необходимост това лице да получи своя защита – да, процедурата по назначаването на защитника ще стане по Закона за правната помощ, но това няма да стане, ако съдът не е задължен в тези ситуации да назначи защита на лицето, което е пострадало.
Ето това са аргументите и с оглед на равнопоставеност на страните в процеса да моля да прецените и подкрепите това предложение.
Бих ви предложил един такъв пример: представете си един наказателен процес, който е иницииран от прокуратурата и в който обвиняемият по някаква причина или лицето, срещу което се води делото, е изпаднало в безпомощно състояние или има психически отклонения. В същото време в такова състояние е и пострадалият. Право на задължителна защита ще има обвиняемият, но не и пострадалият в същата ситуация. Ето, виждате един процес, в който допускаме неравнопоставеност на страните.
Благодаря ви колеги, надявам се, че ще проявите разум и...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Примерът Ви беше доста удачен.
На всички ни е ясно за какво става дума.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Какво е ясно? Не е ясно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, не мога да Ви отнема думата, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колеги, става дума за дела от частен характер, а не за тези от общ характер.
За делата от общ характер задължителната защита по този НПК е разширена в пъти спрямо онова, което е било практика от години.
В по-малкия обем служебната защита беше абсолютно затлачена за българското съдопроизводство поради липса на възможности да бъде осигурена. Защото не е само проблемът да назначиш служебен защитник, а и някой да му плати. Работата се оказа достатъчно тежка не само за България, а и за много европейски страни, които си направиха закон за правна помощ и със друг институт се опитаха да решат по-ефективната защита на правата. Но преди всичко за дела от общ характер. Защото там са големи интереси, по-големи наказания и наистина по-големи рискове за крайния съдебен акт.
Делата от частен характер. Първо, прокурорът въобще не е длъжен да влиза в процеса и това се вижда и от редакцията на текста, и от естеството на делото. Не може, когато в куп дела прокурорът въобще няма да влезе в процеса, тоест лицето ще бъде безпомощно да защити своите права, в зависимост от извършителя на престъплението, но ако то иска да води дело, прокурорът въобще не е длъжен да встъпи в него. Тогава това лице какво ще прави със своята защита? То или трябва да си наеме защитник, за което има всички права, или ако по други причини му се налага – да се обърне към Бюрото за правна помощ.
Не може да разделяте делата, които са от една и съща категория, дела от частен характер, където на практика са защитени изключително частни интереси и лични отношения, да вкарвате прокурор или да казвате, че случаите, в които прокурор е встъпил и после се е оттеглил, ще бъдат различни, от случаите, в които прокурорът въобще не е искал да влиза.
Защото, от това което предлагате, колега Янев, излиза, че ако прокурорът не встъпи, вие не можете да вкарате задължителен защитник. И по този начин една и съща категория дела, в която участват едни и същи лица, вие искате да бъдат различно третирани спрямо задълженията на държавата да им осигури защита.
Няма нужда да вкарваме задължителната защита и в частните интереси, защото сме я разширили достатъчно в общата част. Толкава сме я разширили, че ви гарантирам, че не можем да я осъществяваме. И е по-добре да я оставим в Закона за правната помощ, където с финансиране от правителството и от неправителствени организации ще може да се осигури ефективно, когато лицето желае това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, благодаря Ви.
Дела от частен характер са всъщност обиди, клевети и леки телесни повреди. Това е за не юристите.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Яни Янев.
Гласували 124 народни представители: за 34, против 70, въздържали се 20.
Предложението на народния представител Яни Янев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 48.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 6.
Текстът на чл. 48 е приет.
Ако залата е съгласна, има още два текста само, за няколко минути да приключим до почивката. Виждам съгласие в очите на всички. Имате думата.
Имате думата, господин Бисеров.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 49 има предложение на господин Янев, което е аналогично и което не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага текста в следната редакция:
"Образуване на наказателното производство от прокурора за
престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия
Чл. 49. (1) В изключителни случаи, когато пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението, прокурорът може служебно да образува наказателно производство, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 и не са налице някои от пречките за образуване на наказателното производство, посочени в чл. 24, ал. 1, т.1 – 8, 10 и 11.
(2) Образуваното наказателно производство се движи по общия ред и не може да се прекрати на основанията, посочени в чл. 24, ал. 4.
(3) Пострадалият може да участва в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец.
(4) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Разликата между два текста е минимална, но все пак държа да обърна внимание, че ако в чл. 48 до голяма степен имаше основание тезата на госпожа Дончева, тъй като там имаме процес, който е образуван по инициатива на самия пострадал, то тук говорим за изключителен случай, в който процесът е образуван от прокурора. Тъй като пострадалият няма тази възможност поради състоянието, в което се намира.
Считам, че в конкретния случай можем да подкрепим тезата, че щом като говорим за изключителен случай, следователно се касае за изключение, в което на този човек няма пречка да му бъде гарантирана защитата в случаите, когато прокурорът се оттегли. Това е разликата между двата случая. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Не виждам други народни представители да желаят да се изкажат.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Яни Янев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 34, против 54, въздържали се 17.
Предложението на народния представител Яни Янев не се приема.
Моля да гласувате предложението на комисията за чл. 49.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Член 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Следващият е чл. 50 в редакция на вносителя, която е подкрепена от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тъй като не виждам народни представители, желаещи да вземат отношение, преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте за чл. 50.
Гласували 106 народни представители: за 99, против 4, въздържали се 3.
Член 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: По чл. 51 има две предложения за неговото отпадане.
Комисията ги намира за основателни и предлага чл. 51 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте за отпадането на чл. 51.
Гласували 95 народни представители: за 93, против 2, въздържали се няма.
Член 51 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО БИСЕРОВ: Член 52 по номерацията на вносителя. Комисията одобрява неговия текст и предлага заглавието да бъде както е по вносител: “Предявяване на граждански иск от прокурора”.
Член 52 става чл. 51:
“Чл. 51. Когато пострадалият поради непълнолетие или физически или психически недостатъци не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да предяви граждански иск в негова полза.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 52, който става чл. 51.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 1, въздържал се 1.
Член 51 е приет, а с това и първата част на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Благодаря на всички народни представители. Сега е 11,10 ч., следователно можем да кажем, че ще почиваме до 11,45 ч. Обявявам почивка до 11,45 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум, продължаваме заседанието с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ, продължение.
Моля председателя на Комисията по земеделието и горите да докладва. Имате думата.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Моля да гласуваме да бъде допуснат в пленарната зала господин Бойко Ликов – от Националната ветеринарномедицинска служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено процедурно предложение.
Моля, гласувайте за допускане в пленарната зала на господин Ликов.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителя на Националната ветеринарномедицинска служба в залата.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Продължаваме с чл. 175.
По него има предложение на народния представител Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията.
В чл. 175 се правят следните изменения:
а) В ал. 1 след думата “куче” се добавят думите “в градовете”.
б) В ал. 2 се създава нова т. 2:
“2. Кучета на самотни граждани над 60-годишна възраст;”.
в) В ал. 2, точки 2-5 се преномерират от 3 до 6.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което комисията подкрепя по ал. 2, т. 7 и не го подкрепя в останалата му част.
Има предложение от народния представител Александър Арабаджиев, което не се подкрепя.
В чл. 175 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата “куче” се добавят думите “в градовете”.
2. В ал. 2 се създава нова т. 2, като останалите точки се преномерират съответно.
“2. Кучетата на самотни граждани над 60-годишна възраст.”
Комисията не подкрепя това предложение. Тя предлага следната редакция на чл. 175:
“Чл.175. (1) За притежаване на куче ежегодно се заплаща такса по Закона за местните данъци и такси.
(2) Освобождават се от такси собствениците на:
1. кучета на инвалиди;
2. служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка;
3. кучета, използвани за опитни цели;
4. кучета, използвани от Българския червен кръст;
5. кастрираните кучета;
6. ловни кучета.
(3) Приходите от събраните такси постъпват в общинския бюджет и се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания?
Доктор Паница, заповядайте, имате думата.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател. Тук нашето възражение е, че се отхвърля нашето второ предложение – за кучета на самотни граждани над 60-годишна възраст. Аз не виждам с какво ще бъде ощетен даден бюджет, когато тези самотни хора бъдат освободени от задължението да плащат тази такса, като имате предвид с какви средства разполагат и че голяма част от тези средства хвърлят в отглеждането на своя любимец. Какво толкова ще загуби бюджетът, ако освободим тези хора от таксата за кучето? Това е нашето възражение.
Моля народните представители да вземат предвид това, което казвам, като гласуват по съвест и разсъждават трезво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания по чл. 175? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Иванов. Текстът на промените беше прочетен от господин Калинов. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 32, против 55, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница. Чухте защитата на текста от страна на д-р Паница по т. 2 на ал. 2. Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители по т. 7 от ал. 2, а в останалата му част не го подкрепя.
За да стане ясно, народните представители предлагат за кучетата, притежавани от самотни граждани над 60-годишна възраст, да не се заплащат данъци.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 70, против 14, въздържали се 28.
Това предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Председателят на комисията прави процедурно предложение това гласуване да бъде повторено.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 61, против 27, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте новата редакция на чл. 175.
Гласували 96 народни представители: за 85, против 7, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 176 има направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Борислав Великов – в чл. 176, ал. 1, след думата “развъждат” се добавят думите “и предлагат”, а думата “изолатори” се заличава и текстът придобива следния вид.
“Чл. 176. (1) Собствениците на обекти, в които се отглеждат, развъждат и предлагат животни-компаньони с цел търговия, на пансиони и приюти за животни ги регистрират по реда на чл. 137, като към заявлението прилагат и удостоверение за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните.”
Комисията подкрепя предложението в първата му част и не го подкрепя в останалата.
Предложение на народния представител Иван Иванов – в чл. 176, ал. 1 след думата “развъждат” се добави думата “предлагат”, а думата “изолатори” се заличава.
Комисията подкрепя предложението в първата му част и не го подкрепя в останалата.
Предложение на народния представител Евдокия Манева и Васил Паница – в чл. 176, ал. 1 след думата “развъждат” се добавят думите “и предлагат”, а думата “изолатори” се заличава. Заличава се и текстът след думите “на чл. 137”.
Комисията подкрепя предложението по принцип в първата му част и не го подкрепя в останалата.
Предложение на народния представител Александър Арабаджиев – в чл. 176, ал. 1 след думата “развъждат” се добавят думите “и предлагат”, а думата “изолатори” се заличава.
Комисията подкрепя предложението в първата му част и не го подкрепя в останалата.
Предложение на народния представител Ваня Цветкова – в чл. 176, ал. 1 след думата “развъждат” се добавят думите “и предлагат”, а думата “изолатори” се заличава и текстът придобива следния вид:
“Чл. 176. (1) Собствениците на обекти, в които се отглеждат, развъждат и предлагат животни-компаньони с цел търговия, на пансиони и приюти за животни ги регистрират по реда на чл. 137, като към заявлението прилагат и удостоверение за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните.”
Комисията подкрепя предложението в първата му част и не го подкрепя в останалата.
Комисията предлага следната редакция на чл. 176:
“Чл. 176. (1) Собствениците на обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат животни-компаньони с цел търговия, на пансиони, изолатори и приюти за животни ги регистрират по реда на чл. 137 като към заявлението прилагат и удостоверение за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните.
(2) Изискванията към обектите по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, уважаеми народни представители. Има направени няколко предложения за изменение на текста на вносителя.
Няма желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване на направените предложения към чл. 176.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Тъй като те се имат предвид, ако не възразяват колегите, предлагам да се гласува направо текстът на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Калинов, понеже почти на всички предложения сте написали, че комисията подкрепя предложението в първата му част и не го подкрепя в останалата, не знам дали народните представители ще разберат за какво става дума. Но тъй като така е написано в доклада за второ четене, аз така и ще го подложа на гласуване.
Има предложение на народния представител Борислав Великов. Комисията подкрепя това предложение в първата му част и не го подкрепя в останалата. Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Трябва да се каже, че се гласува само неподкрепената част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре. Убеден съм, че народните представители са запомнили коя е първата част и коя не е.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колега, вижте, има и такива предложения, които в едната им част се приемат от комисията, а в останалата не се приемат. Вие трябваше да слушате, когато председателят на комисията докладва предложенията. Той четеше направените предложения и точно там трябваше да каже в коя част се приема и в коя не, за да може вие, когато преминем към процедурата на гласуване, да знаете кое ще се приема и кое не. Трябваше да внимавате.
Моля, гласувайте за предложението на народния представител Борислав Великов.
Гласували 122 народни представители: за 40, против 42, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Иван Иванов – в чл. 176, ал. 1, след думата “развъждат” се добавя думата “предлагат”, а думата “изолатори” се заличава.
Бихте ли казали, господин Калинов, докъде стига първата част, която се подкрепя?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Аз предлагам следната процедура, господин председател. Тъй като във всички предложения, които се подкрепят, се подкрепя първата част и се заличава думата “изолатори”, по същество, ако трябва да се извърши едно гласуване, то е да отпадне думата “изолатори” от текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това вече е много по-ясно за народните представители. (Реплика.)
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Те са идентични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще ги подлагам на гласуване едно по едно.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов.
Моля, гласувайте.
Всъщност комисията не подкрепя отпадането на думата “изолатори”.
Гласували 107 народни представители: за 18, против 61, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница. Тук също става дума за отпадане на думата “изолатори”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 15, против 71, въздържали се 28.
Това предложение също не се приема.
Има направено предложение от народния представител Александър Арабаджиев, то е идентично – думата “изолатори” се заличава.
Тъй като вече гласувахме за подобно предложение, предлагам сега да не се гласува.
Преминаваме към предложението на народния представител Ваня Цветкова.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: То е същото, то е идентично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: На това предложение текстът е по-широк. Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 49, против 27, въздържали се 34.
И това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на чл. 176, прочетена от господин Калинов.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 99, против 1, въздържали се няма.
Текстът на чл. 176 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 177 има направено предложение от народния представител Борислав Великов:
В чл. 177, ал. 1, т. 2 след думите “развъждане на” се добавят думите “кучета, котки и други” и текстът придобива следния вид:
“Чл. 177. (1) Забранява се:
2. отглеждане и развъждане на кучета, котки и други животни компаньони за добив на месо и кожи от тях;”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Иванов:
В чл. 177, ал. 1, т. 2 след думите “развъждане на” се добавят думите “кучета, котки и други”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница:
В чл. 177, ал. 1, т. 2 след думите “развъждане на” се добавят думите “кучета, котки и други”.
Предложението на народния представител Александър Арабаджиев е идентично, което комисията не подкрепя.
Предложението на народния представител Ваня Цветкова е идентично и комисията не го подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на чл. 177:
“Чл. 177. (1) Забранява се:
1. извършването на следните хирургически интервенции на животни компаньони:
а) рязане на опашка;
б) рязане на уши;
в) изрязване на гласни струни;
г) отстраняване на нокти и зъби;
2. отглеждане и развъждане на животни компаньони за добив на месо и кожи от тях;
3. извеждане на кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник;
4. разхождане на кучета на детски площадки и на места, обозначени от общините със забранителни знаци.
(2) Интервенциите по ал. 1, т. 1 се допускат по изключение по преценка на ветеринарен лекар.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, уважаеми д-р Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Нашето предложение е много елементарно и мотивите са твърде ясни: да се избегне използването на кучета и котки за развъждане с оглед добив на месо и кожи от тях. В Европа са особено чувствителни на тази тема.
Защо предлагаме към термина “животни компаньони” и тези две категории животни – тъй като в българското законодателство няма термин “животни компаньони”. Никъде няма нормативна база какво е това животно компаньон. В Европа, в Европейската комисия има такъв термин – това е животно, което се отглежда в домашни условия.
Само че в чл. 175, ако се върнете малко назад, специално за кучетата има 4-5 категории, които са кучета, които не са животни компаньони по никакъв начин. Това са служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка. Кучета, използвани от Българския Червен кръст – това не са животни компаньони. Ловните кучета също не са животни компаньони – по-голяма част от тях не се отглеждат в домашни условия. Така че тази категория кучета, ако не приемем този текст, трябва да я включим като кучета, които могат да се отглеждат за добив на месо и кожи. Искането е много адекватно и това е мотивът, поради който включваме само тези две категории животни по тази причина към категорията на животни компаньони. Няма такова понятие в българското законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, имате думата за изказване – разполагате с 5 минути.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В последната точка или алинея прочетохте и “агресивни кучета”. Трябва да има някаква категоризация, защото агресивно куче може да бъде малко и голямо, но поне да се добави – от по-едрите породи. Това са добермани, питбули, овчарки и т.н. – те са особено агресивни. После не може да се определи кое куче е агресивно – зависи от характера. Би следвало или обща категория – всички с намордници, или да се категоризират поне тези за агресивност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи в текста липса дефиниция какво е агресивно куче.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Искам да използвам случая и да кажа, че всички тези въпроси, за които говори господин Паница и които се коментираха за агресивни кучета и пр., ще бъдат надлежно пояснени в Преходни и заключителни разпоредби. За да има единна терминология в целия законопроект, ние предлагаме да се запази тази терминология, която използваме при дефинирането на чл. 177, а всичко, което се коментираше от господин Паница и колегите, да бъде предмет на коментар в Преходни и заключителни разпоредби. Иначе приемам доводите на колегите като основателни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това беше изказване. Имате право на реплика. Заповядайте, д-р Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Господин председател, уважаеми колеги! Прав е господин Калинов, че в Преходни и заключителни разпоредби ние ще впишем какво е “животни компаньони”. Когато впишем този текст, ние не можем да избягаме от европейските понятия, тоест животни, които живеят и се отглеждат в домашни условия.
Моят следващ въпрос е: служебните кучета по чл. 165 животни компаньони ли са? Затова фиксираме този термин “кучета”. Пък и другите категории кучета – кучета, които се отглеждат за нуждите на Българския Червен кръст, за нуждите на Планинската спасителна служба, не са животни компаньони. Въпреки че в Преходни и заключителни разпоредби ние ще вкараме този термин като животни, които се отглеждат в домашни условия, там тези категории няма да присъстват. Това е нашето искане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате право на дуплика. Заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Колеги, дори да възприемем вашето предложение, има думата “други”. Тя отново ни поставя в същия казус. Ние отново трябва да изброим всички видове животни. Това е недопустимо, разберете. По-добре е ние да изчерпим определението, като включим и това, което казвате, с което съм съгласен по принцип - да го включим в Преходни и заключителни разпоредби, отколкото сега да поясняваме какво имаме предвид под “и други”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие направихте дупликата.
Има ли други изказвания, уважаеми народни представители? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на направените предложения по чл. 177, както следва: всички действително са идентични. Тук малко ще влезем в колизия с правилника.
Онези народни представители, които са направили предложенията, съгласни ли сте с моето предложение да ги гласуваме с едно гласуване? То е следното: народните представители Иван Иванов, Евдокия Манева, Васил Паница и Ваня Цветкова предлагат всъщност след думите “развъждане на” да се добавят думите “кучета, котки и други”. Тези предложения не се приемат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 17, против 64, въздържали се 19.
Предложенията на народните представители Иван Иванов, Евдокия Манева, Васил Паница и Ваня Цветкова не се приемат.
Моля, гласувайте новата подобрена редакция на чл. 177, така както беше предложена от председателя на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 83, против 9, въздържали се 7.
Окончателният текст на чл. 177 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 178.
“Чл. 178. Кметовете на общини, райони и кметства организират контрола за спазване изискванията по чл. 172, т. 1 и 2, чл. 173, т. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 3 и 4.”
“Раздел VІІ – Евтаназия на животни”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел VІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте този текст, който е подкрепен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 179 има направени предложения от народните представители Нено Димов, Борислав Великов, Иван Иванов, Евдокия Манева и Васил Паница, Александър Арабаджиев и Ваня Цветкова.
Комисията подкрепя тези предложения и предлага следната редакция на чл. 179:
“Чл.179. (1) Евтаназия на животни се извършва от ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика с лицензиран ВМП.
(2) При евтаназия ветеринарният лекар вписва в амбулаторния дневник причините за извършването й и използвания ВМП.
(3) Евтаназия се допуска при:
1. неизлечимо болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болка и страдания;
2. ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните;
3. приключване на опитите с животни, когато са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания;
4. животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел VІІ – “Евтаназия на животни” и текстът на чл. 179 в неговата последна редакция.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел VІІ и чл. 179 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 180 и чл. 181 няма направени предложения. Предлагам да бъдат гласувани текстовете на вносителя във вида, в който ги е предложил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по двата члена? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за чл. 180 и чл. 181, по които няма предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстовете на двата члена са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: “Раздел VІІІ – Безстопанствени кучета”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел VІІІ.
Комисията предлага Раздел VІІІ с членове от 182 до 193 включително да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Великов, заповядайте. Имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това е един важен раздел, свързан с безстопанствените кучета, по който има доста предложения от мен и от други колеги. Все пак този важен раздел или важна част от обществените отношения трябва да бъде регулирана. Бих искал председателят на комисията да изрази пред всички колеги, които сме дали предложения, за пленарната зала и за обществеността, какви са били съображенията на комисията и в какъв срок евентуално се предвижда тази проблематика да бъде законодателно решена. По какъв начин това ще се гарантира евентуално с текст в Преходните и заключителните разпоредби, за да можем с чисто сърце в този момент, да преценим и ние, че вероятно необходимостта все пак този важен законопроект, с оглед и доклада на Европейската комисия, до края на октомври и началото на ноември да бъде наистина поокастрен, без това да бъде за сметка на окончателното решаване на въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Великов, Вие сте били председател на парламента и знаете, че съгласно правилника това е на добра воля – ако той желае, но аз не мога да го принудя да направи коментар.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Ако желае, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Калинов, ако желаете, можете да направите коментар защо наистина трябва да отпаднат тези членове.
Заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Аз ще направя това изказване, тъй като това е един изключително важен и сериозен въпрос, който вълнува доста сериозна част от обществеността на страната ни. Още повече, че малко преди да вляза в това заседание прочетох и част от коментарите, появили се в чуждестранни издания, където се интерпретира едва ли не, че ние не решаваме проблема достатъчно сериозно в съответствие с европейското законодателство.
Напротив, ние, водени от това, че не трябва този въпрос да бъде решен половинчато и че трябва да се отчетат всички проблеми, които пораждат този проблем, преценихме за необходимо и обсъдихме достатъчно сериозно в комисията да оставим въпросът да бъде решен в самостоятелен законов акт, като задължим в Преходните и заключителните разпоредби Министерският съвет до три месеца да внесе такъв закон, който да третира безстопанствените животни. Предполагам, че в крайна сметка ще се съгласите с мен, че става дума за обединяване усилията на всички власти в страната, създаването на единен режим и ред по този проблем. Не може местната власт да стои настрани, не може да не бъде осигурен необходимият ресурс от изпълнителната власт. Трябва да бъде създаден единен механизъм, с който да бъде разрешен този проблем в страната.
Тъй като законопроектът се внася от група народни представители, не можа в краткия срок да бъде извършено необходимото съгласуване с всички институции, които имат отношение по проблема. Стигна се до положение, когато дори да имаме и най-голямо желание, не можем ускорено да приемем норми, които да задължават тези институции достатъчно коректно и съгласувано. Най-лесно е да приемем един закон, който да не работи. За нас е важно той да регулира обществените отношения, като достатъчно ясно и коректно съчетава усилията на различните власти в страната по този проблем.
Не забравяйте, че както обществените неправителствени организации, създадени с подобен предмет и имащи отношение към този въпрос, така и цялата общественост, цялото българско гражданство имат отношение към този проблем. Едни са потърпевши от бездомните кучета, други искат да ги защитят и да създадат достатъчно добър порядък в отношението към тях, но със заемането на една или друга страна ние не можем да разрешим проблема. Ние трябва да съчетаем интересите и да приложим европейските практики. За това е необходимо да бъде заделен достатъчно капацитет и ресурс за решаването на този проблем.
Затова предлагаме този въпрос да бъде регулиран в самостоятелен законов акт, който в тримесечен срок след приемането на закона да бъде предложен от Министерския съвет, което ще бъде гаранция, че ще има съгласувателност и взаимодействие между институциите в държавната власт, както и с неправителствените организации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухме аргументите – необходим е специален закон по тази проблематика за бездомните кучета.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от комисията за отпадане на Раздел VІІІ от членове 182 до 193 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 97, против 6, въздържали се 7.
Предложението за отпадане на Глава VІІІ от чл. 182 до 193 включително е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По Раздел ІХ – комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІХ – “Диви животни”.
По чл. 194 комисията подкрепя текста на вносителя.
Предлагам да бъдат подкрепени наименованието на Раздел ІХ и текстът на чл. 194, както са предложени от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме наименованието на Раздел ІХ – “Диви животни”, и текста на чл. 194, както са предложени от вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на Раздел ІХ и чл. 194 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 195 има направено предложение то народния представител Борислав Великов – в чл. 195 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
(2) Забранява се отглеждането на декоративни животни в заведения за обществено хранене, питейни заведения и други подобни.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница с подобно съдържание, предложение на народния представител Александър Арабаджиев, предложение на народния представител Ваня Цветкова, които комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 195:
“Чл. 195.Декоративни животни могат да се отглеждат при домашни условия при спазване на изискванията за защита и хуманно отношение към животните.”
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ, от място): Оттегляме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
Останалите предложения са идентични.
Подлагам на гласуване предложенията на Александър Арабаджиев, на Ваня Цветкова ви на Борислав Великов, които са идентични. Ще ги гласуваме наведнъж. Тези предложения не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 19, против 49, въздържали се 25.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 195.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Член 195 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Глава осма – “Граничен ветеринарномедицински контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава осма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Глава осма – “Граничен ветеринарномедицински контрол”.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава осма е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 196 има направено предложение от Венцислав Върбанов и група народни представители – в чл. 196, ал. 1, т. 5, да се заличи понятието “специфични растителни продукти”. В тази връзка да се заличи и дефиницията на понятието, посочено в т. 96 от Допълнителните разпоредби на проекта.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 196:
“Чл. 196. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на:
1. животни;
2. зародишни продукти;
3. суровини и храни от животински произход;
4. странични животински продукти и продукти, получени от тях;
5. специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи.
(2) На граничен ветеринарномедицински контрол подлежат и транспортните средства, в които се превозват обектите по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Венцислав Върбанов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 4, против 73, въздържали се 21.
Предложението на народния представител Венцислав Върбанов не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 196, подкрепен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 96, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага да бъдат подкрепени текстовете на вносителя за чл. 197, 198 и 199.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма изказвания.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 197, 198 и 199 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Текстовете на членове 197 до 199 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 200 има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница – в чл. 200, ал. 1, т. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 200:
“Чл. 200. (1) Граничният ветеринарномедицински контрол на обектите по чл. 196, ал. 1, обхваща:
1. проверка на документацията;
2. проверка за идентичност;
3. физическа проверка;
4. дезинфекция и дезинсекция на влизащите в страната превозни средства.
(2) Изискванията към граничните инспекционни ветеринарни проверки и условията и редът за провеждане на граничния ветеринарномедицински контрол се уреждат с наредби на министъра на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Д-р Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Нашето предложение е продиктувано от простичкия факт, че никъде в Европа няма такова третиране на превозните средства. Никъде, повтарям! Има такова, когато има епидемична обстановка, за 45 дни. И никъде повече! Тръгнете от нашата западна граница до Англия – никъде няма такова нещо. Ако тръгнете от Мароко, за да влезете в Европа – по същия начин няма подобно третиране. Ако минете от Турция през Гърция за Италия – няма такова третиране. Това е някакво средство да се събира някаква допълнителна такса, което съществува, повтарям, уникално само за България. Има такива мерки, които се налагат за 45 дни, когато има такава обстановка, както беше преди около 15-ина година във Великобритания. Тогава в почти всички западноевропейски страни имаше 45-дневна карантина с подобна дезинсекция и дезинфекция.
Това е мотивът, заради който ние предлагаме ал. 1, т. 4, която е абсолютно идентична с целия чл. 202, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Моллов, имате думата.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, текстът наистина е доста важен от гледна точка на това дали тази практика на дезинфекция и дезинсекция по граничните контролни пунктове спомага за поддържане на съответната ветеринарна картина в България и безопасността, която е необходима в страната, и доколко това се прави по съвременна методика. Ако това се прави така, както дълги години се е правило – аз имах възможност да изразя това и в комисията като лично становище – с едни вани, в които минават превозните средства и които по-скоро са източник на зараза, отколкото източник на някаква дезинфекция, то това е доста порочна практика. И в този смисъл господин Паница е абсолютно прав. Ако обаче това се прави със съвременни средства, с душове и други съоръжения, които вече започнаха да се изграждат, и като се има предвид, че България вече е започнала изграждането им и след влизането й в Европейския съюз ще има осем гранично-пропускателна пункта, в които ще става на практика тази обработка, то тогава този въпрос според мен трябва да остане третиран по следния начин: във всички случаи в чл. 200 трябва да остане възможността да бъде осъществявана дезинфекция и дезинсекция на влизащите в страната превозни средства. Тоест тази опция трябва да остане като възможност за ветеринарномедицинската служба. В този смисъл аз не приемам мотивите на господин Паница.
Но сериозно трябва да се обмисли и аз бих взел отново думата, за да изразя лично становище по чл. 202, ал. 3, която казва, че за тази дейност се събират такси. Всъщност това е разковничето на тази материя, а не желанието да се поддържа съответно състояние на превозните средства, които влизат. И ако народното представителство прецени, независимо от това, което е предложила комисията, че таксите не би трябвало да се събират, защото това е една порочна практика – това е мое лично мнение, разбира се – тогава просто в чл. 202 трябва да отпадне ал. 3 и това ще реши проблема. Така че да има възможност ветеринарномедицинската служба, когато прецени и действително когато е необходимо, тази практика да се извършва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Моллов.
За реплика на изказването на господин Моллов има думата господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Радвам се, че господин Моллов призна едната част от порочността на това предложение, тоест събирането на всякакъв вид такси, в случая събирането на такси за дезинфекция и дезинсекция. Но другата част също е много важна. Другата част директно ни излага пред Европа – ние претендираме пред Европа, че ние сме най-чистите и всичко, което влиза от Европа, не само от югоизток или от юг, а всичко, което влиза от Европа към нас, е по-нечисто от нас, по-заразено и по-необгрижено от ветеринарномедицинските служби! Това е цялата работа. Никъде в Европа няма такова нещо. И ние го прилагаме. Повтарям, има го, когато има епидемична обстановка и когато съответните ветеринарномедицински власти решат за определен срок за дезинфекция по гореспоменатия начин, както каза господин Моллов, дори и по по-модерни начини. Иначе като поголовна практика това положение не съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Госпожа Манева, заповядайте за изказване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да предложа едно решение, което е компромисен вариант между нашето предложение и това, което предлага господин Моллов. Наистина такава дезинфекция и дезинсекция могат и трябва да останат като правомощия на граничния и ветеринарномедицински контрол само в случаите, в които това е необходимо, а това са случаите, когато има обявена епидемична обстановка.
Затова в т. 4 би трябвало да добавим и текстът да стане: “… дезинфекция или дезинсекция на влизащите в страната превозни средства при обявена епидемична обстановка". Във всички останали случаи това не само, че не е необходимо, а то е някаква форма на позор за страната ни и може би самите ветеринарномедицински служби осъзнават това.
Трябва да ви кажа, че съвсем наскоро, преди няколко дни, пътувах през границата с Турция. Такава дезинфекция не се извършва, но такса се събира. Значи самите служби знаят, че това преминаване през един гьол, който наистина е източник на зараза, е абсолютно нелепо и не се прави, но таксата се събира. Затова, за да избегнем тази нелепа ситуация, трябва да кажем ясно за какво става дума с една по-прецизна редакция на т. 4 и тогава целият чл. 202 ще бъде абсолютно ненужен.
Аз предлагам т. 4 на чл. 200 да бъде: “… обхваща проверка на документи, проверка на идентичност, физическа проверка, дезинфекция и дезинсекция на влизащите в страната превозни средства при обявена епидемична обстановка”.
Тоест, визираме съвсем конкретно случаите, в които граничният ветеринарномедицински контрол извършва такава дезинфекция, за да не бъде това атавизъм и нещо наистина много странно в поведението на тези служби в момента по границата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също искам да взема отношение по обсъждания въпрос. На първо място става дума за това дали дезинфекцията да бъде задължителна и да бъде отразена в съответния член или тя да става по преценка на ветеринарномедицинските органи.
Смятам, че предложението на госпожа Манева е уместно. То е подкрепено от господин Моллов и аз го подкрепям.
По втория въпрос, дали в чл. 202 да има специално предвидена ал. 3, че се събират такси за осъществяваната дезинфекция, юристите знаят определението на термина “такса”. Това е възнаграждение за услуга. В случая обаче, извършвайки дезинфекция, ветеринарномедицинските служби не извършват някаква услуга на пътника или на водача на моторно превозно средство, а те осъществяват една държавно регламентирана дейност по запазване на общественото здраве и е напълно уместно тази дейност да се заплаща от държавния бюджет, защото касае обществения интерес. Тя е насочена не към здравето на конкретния водач на МПС, а към запазване на обществения интерес – неразпространяване на зарази и пр.
Ето защо това е един допълнителен юридически и финансов аргумент, че тези такси е недопустимо да бъдат събирани. Подкрепям предложението на господин Моллов и госпожа Манева, текстът да бъде модифициран, като остане в рамките на чл. 200 с промените на точка 4. (Реплика на народния представител Евдокия Манева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: “... при обявена епидемична обстановка”.
МИНЧО СПАСОВ: Тоест, по преценка на ветеринарните органи и да отпадне изискването за предвиждане на такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е чл. 202. Сега не можем да го дискутираме. Така че Вашето изказване беше за чл. 202.
Има думата господин Бойко Ликов от Националната ветеринарномедицинска служба. Заповядайте, господин Ликов.
БОЙКО ЛИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Става въпрос за 8 гранични контролно-пропускателни пункта, които ще бъдат външна граница на Европейския съюз след присъединяването на България към общността.
Какво означава това “усложнена епизоотична обстановка”? В съседна Турция епизоотичната обстановка е перманентно усложнена! Ако се вземат бюлетините на Международното бюро по епизоотите, а също така информацията на Европейския съюз, се вижда, че в тази среда ежемесечно се регистрират огнища на шап, шарка, чума по дребните преживни животни. По отношение на Турция много трудно може да се оцени кога обстановката е усложнена и кога не е!
Бих искал да отбележа, че в гласувания вече, в първа глава, чл. 14, ал. 1, т. 2, буква “з” е прието, че приходите на НВМС се формират от такси, взети при дезинфекция, дезинсекция и дератизация на влизащите в страната превозни средства.
Освен това искам да отбележа, че таксите, събирани от дезинфекция представляват над или около 50% от бюджета на НВМС. Ако тези такси отпаднат, дейността на практика на НВМС ще бъде парализирана, защото тези средства се използват за извършване на контролни дейности вътре в страната. В такъв случай те ще трябва да бъдат осигурявани от държавния бюджет.
Като представител на НВМС казвам, че не приемаме направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухме представителя на НВМС.
Преминаваме към гласуване, уважаеми народни представители.
Подлагам на гласуване поправката, предложена ад хок днес от трибуната на парламента от народния представител Евдокия Манева, т. 4 на чл. 200 в ал. 1, да гласи така: “… дезинфекция и дезинсекция на влизащи в страната превозни средства се извършва при обявена епидемична обстановка”.
Госпожо Манева, това ли е Вашето предложение?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Да, това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 100 народни представители: за 62, против 29, въздържали се 9.
Предложението е прието, следователно отпада другото Ваше предложение за отпадане.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, аз моля да бъде извършено прегласуване на текста, тъй като мисля, че доводите, които бяха изнесени, са доста сериозни. (Реплика на народния представител Евдокия Манева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Докладчикът има право да предложи прегласуване веднага след гласуването.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Предлагам процедура на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуваме отново поправката на госпожа Манева.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 53, против 76, въздържал се 1.
Поправката не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 200, който е подкрепен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 81, против 6, въздържал се 1.
Текстът на чл. 200 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 201 има направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага редакция на чл. 201:
“Чл. 201. (1) Животни за разплод и доотглеждане, внасяни в Република България, подлежат на задължителна карантина в карантинни помещения, регистрирани от НВМС по реда на чл. 137.
(2) Когато е необходимо, при транспортирането на животните до карантинното помещение те се съпровождат от ветеринарен лекар, определен със заповед на директора на съответната РВМС.
(3) Условията и редът за провеждане на карантина на животните при внасяне се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 201 има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте чл. 201 в редакция на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Член 201 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ:
“Чл. 202. (1) Влизащите в страната превозни средства подлежат на профилактична дезинфекция и дезинсекция на граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП).
(2) Дезинфекцията на превозните средства се извършва по схема, утвърдена от генералния директор на НВМС.
(3) За извършената дезинфекция и дезинсекция водачите на превозни средства заплащат такса в размер, определен в тарифата на чл. 14, ал. 2.”
По чл. 202 има направено предложение от народния представител Евдокия Манева и Васил Паница – чл. 202 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 202.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги, преди малко вие гласувахте един текст, след изказване на чиновник, който заяви пред вас в прав текст, че в Турция непрекъснато има епидемична обстановка. Нещо, което не зная как ви звучи от политическа гледна точка. Второ, той заяви, че няма контакт с ветеринарните служби на Турция, за да може да реагира адекватно. По тази причина по всички гранични пунктове ние ще оставим правото да се извършва дезинфекция и дезинсекция по всяко време, защото в Турция имало епидемична обстановка по всяко време. Това беше защитата на господина. И ние, по абсолютно недопустим начин, подкрепихме едно безумно състояние по нашите граници в момента. Освен това той ни каза, че на тях им трябват приходи от такси. Извършват – не извършват такава дезинфекция, те ще събират такси, което също е едно безумие.
Затова аз отново настоявам в чл. 202, ал. 1 да отпадне, че влизащите в страната превозни средства подлежат на профилактична дезинфекция и дезинсекция или да добавим отново “само в случаите на обявена епидемична обстановка”, което е задължение на ветеринарномедицинската служба. Тогава в тези случаи нека се събират такси. Когато има такъв случай, когато има обявена такава обстановка, когато е необходимо да се извършва такава дезинфекция и дезинсекция, нека се събират такси. Но това да остане като правило, както е в момента.
Аз много съжалявам, че нашият председател на комисията не реагира на абсолютно недопустимото изказване и със своята подкрепа някак си подведе цялата зала да запазим едно статукво, което е абсолютно недопустимо. Имаме възможност да поправим нещата като добавим този текст в чл. 202 и тогава мисля, че нещата стават някак си по-културни и по-нормални. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, Вашето предложение е целият чл. 202 да отпадне или само първата алинея?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тъй като чл. 202 можеше да бъде коригиран, ако бяхме гласували предложението за извършване на дезинфекция и дезинсекция само при обявена епидемична обстановка, но това не стана при дефинирането на правомощията в чл. 200, сега имаме възможност да коригираме този пропуск и да запишем:
“(1) Влизащите в страната превозни средства подлежат на профилактична дезинфекция и дезинсекция на граничния контролно-пропускателен пункт при обявена епидемична обстановка.”
Останалите алинеи могат да запазят своя текст и тогава всъщност оттеглям нашето предложение за отпадане на чл. 202.
Защитата ми за тази добавка е отново на базата на абсолютно недопустимото изказване, което направи чиновникът от Министерството на земеделието, и за това, че ние можем да въвеждаме тази мярка и тя остава правомощие на ветеринарномедицинската служба, но когато това има смисъл, а не като повсеместна мярка по всички гранични пунктове, защото, виждате ли, в Турция имало непрекъсната епидемична обстановка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да подложа на гласуване предложението Ви, което се различава от писменото. Кои думи да добавим в ал. 1?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: В ал. 1 да се добавят думите “при обявена епидемична обстановка”.
В този случай оттеглям нашето предложение за отпадане на чл. 202 и останалите текстове остават.
Защото тогава остава, в смисъл: обявява се епидемична обстановка, определя се схемата, по която се извършва дезинфекцията. Вероятно за различните ситуации схемата е различна…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбрахме аргументите Ви. И оттегляте предложението си за отпадане?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Не мога да приема обидата, която се хвърли от колежката Манева, едва ли не, че ние тук сме с някакви умствени ограничения, че сме се подвели от изказването на един чиновник, както тя се изрази. Категорично отхвърлям подобна класификация на народните представители, които гласуваха предишното решение. Това, което гласувахме, е в държавен интерес, госпожо Манева, да се извършва тази дезинфекция и всичко това, което говорихме, на границата. Това, че някой има друг интерес, това е отделен въпрос. И не е причината, че в този дух се изказа чиновникът, както Вие го нарекохте. Всеки от нас има мозък в тая глава, преценява и гласува по съвест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Репликата обикновено е отрицание, но аз искам да подкрепя госпожа Манева. Това, което каза, е много съществено, и смятам, че не е приемливо тази мръсна локва да се намира по всички граници без особено основание. Приемам текста, както беше формулиран от госпожа Манева, за ал. 1 на чл. 202.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Манева, имате право на дуплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колега, не разбирам от какво е предизвикано Вашето възмущение. Всеки може да се подведе. Аз обърнах внимание какви са основанията за тази ситуация. Ваше право е да реагирате, както намерите за добре. Вероятно не сте разбрали, че аз категорично защитавам да остане тази възможност. Но тя трябва да остане тогава, когато има условия и необходимост тези мерки да се провеждат, а не по всички гранични пунктове, по всяко време, неизвестно защо да се извършва дезинфекция и дезинсекция. И когато защитавах позицията си по чл. 200 ви съобщих, че и в момента, и всеки от вас, който е пътувал с кола през границата, знае, че това не се прави, просто защото не е необходимо, а само се събират такси. Затова нека да направим един разумен текст, в който да дадем правомощия на ветеринарномедицинските служби по определена процедура. Защитата на държавния интерес се гарантира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за изказване на народния представител Васил Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Добре разбирам, че желанието ни да се промени обстановката по граничните контролно-пропускателни пунктове очевидно е по-силна от желанието да създадем такава среда и обстановка в страната, която да не допуска развитието на каквито и да е епидемии, зарази и прочие.
Ето защо аз съм от хората, които винаги са търсели възможността от една страна действително да има много строг ред и контрол, а, от друга страна, да отпадат всички възможности това да се извършва по един безпринципен начин. Ето защо съм готов да приема предложението и се солидаризирам с изказаното мнение за редакция на госпожа Манева и което бе подкрепено от господин Берон, за редакция на чл. 202, ал. 1.
Вярвам, че по този начин ще се получи разумен баланс, но не приемам казаните доводи в една или в друга посока. За нас е по-важно и смисълът на този законопроект е да създадем добри условия и ред за едни добри ветеринарномедицински практики.
Мисля, че без да бъде обхваната границата – още повече външна граница на Европейския съюз, това не може да стане.
Мисля, че този разумен подход, който бе предложен от госпожа Манева, може да бъде приет и ще се солидаризирам с това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вече имах възможност да изразя своето лично становище независимо от мнението на работната група и след това на Комисията по земеделието и горите по този текст.
Искам да припомня на народните представители, малко съм провокиран от изказването на д-р Ликов преди малко, че едва ли не половината бюджет на НВМС се крепял на таксите от гранично-пропускателните пунктове – ако това е така, значи просто нямаме ветеринарна служба в България. Съжалявам, че той направи такова изказване, с което още повече ме убеди в това, че не трябва да събираме такси или трябва да събираме само ако това е наистина необходимо. В този смисъл изцяло подкрепям предложението, което направи госпожа Манева. Искам да напомня, че с такова решение Министерският съвет беше подготвен още преди две години и то щеше да стане факт, но някакви обстоятелства в последния момент спряха това решение на Министерския съвет, иначе това днес щеше да бъде практика.
Изцяло подкрепям по принцип предложението, което направи госпожа Манева. Ако трябва да се напише още по-простичко, защото в случая става дума за това кой поема отговорността за въвеждането на такава обстановка, събирането на такси и съответно извършването на дезинфекция и дезинсекция по граничните пунктове, изключително стоя зад това министърът да е отговорен за взимането на това решение, а не народното представителство. Ако го запишем така в Закона за ветеринарномедицинската дейност, както е предложено в момента – с ал. 3, която предвижда събирането на такси, това означава, че залагаме априори отговорността да остане в Народното събрание. Но ако тази алинея отпадне и текстът остане така, както е предложен, но без тази алинея или ако е необходимо в ал. 1 да се добави допълнително “при необходимост влизащите еди-кои си средства се дезинфекцират”, тогава отговорността си остава в министъра. В ал. 2 на чл. 200, който вече гласувахме, ясно е записано, че министърът на земеделието и горите определя реда, по който се извършва този контрол. Това включва, както се вижда и по ал. 1, операциите по дезинфекция и дезинсекция, т.е. цялата отговорност и взимането на решения има ли такава епизоотична обстановка или не и какво трябва точно да се направи, стои в отговорностите на министъра на земеделието и горите. Смятам, че това е правилният подход, а не априори да записваме текст, с който събираме тези такси и предопределяме дали ще се прави или не, но събираме таксите, а всъщност всички знаем за какво говорим.
Предлагам ал. 3 да отпадне и ако се наложи на ал. 1 да се направи корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Моето предимство е може би в това, че съм доста добре запознат с обстановката на западната граница, в най-големия пункт и знам какво означава събирането на тези такси, какви проблеми създават, какви жалби възникват и смея да твърдя открито, колегата Моллов не го каза, но аз го казвам, за корупцията, която цари из тези кръгове. Там за преминаването на границата срещу едно билетче или за театър или за баня, независимо какво е дадено, ти събират двата, петте или петнадесетте лева и нищо не се извършва за дезинфекция. Действително условията се промениха, но изискванията на Европейския съюз и на нашите европейски партньори са такива, че просто трябва да преодолеем тази язва. Затова подкрепям предложението за разумната редакция, която беше направена в ал. 1 и подкрепям предложението да отпадне ал. 3. Действително най-запознат и най-отговорен за положението кога трябва да се обяви съответната обстановка, това е министърът на земеделието и горите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Китов.
Заповядайте за изказване, господин Пенчев.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще направя обратно предложение за неотпадане на ал. 3 в чл. 202, тъй като в чл. 14, ал. 1, т. 2, буква “з” вече сме гласували на второ четене таксите при дезинфекция и дезинсекция при влизане в страната на автомобили да бъдат едно от перата за приходи на националната служба. Така че отпадането на ал. 3 ще ни вкара в колизия с вече гласувани текстове на закона и това е един важен момент.
И второ, като мотив да направя това предложение – всички сме свидетели при пресичане на граници на страни от Европейския съюз, че подобни действия се извършват от санитарните служби на съответните страни. И в комисията дадох като пример, че при последното ми пътуване до Унгария върху автомобила, с който пътувах, бяха извършени тези мероприятия на дезинфекция и дезинсекция за съхраняване на средата.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Плащахте ли?
ЯСЕН ПЕНЧЕВ: Плащахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (КА): Много се проточи обсъждането на този член, обаче нашата граница още не е външна граница на Европейския съюз. Скоро пътувах през Кулата, както и много от вас. Откъм нашата страна се минава през една локва, наистина съвършено формално, откъм гръцката страна – откъм Промахон, няма никакви подобни инсталации…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма локви, искате да кажете?
ПЕТЪР БЕРОН: Няма локви и изглежда, че гърците никак не се грижат за това дали ще ни се внесе инфекция или не.
Добре, нека да остане ал. 3, а ал. 1 да бъде така, както беше прочетена от госпожа Манева – да гласуваме и край.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Преди петнадесетина минути направих изказване по чл. 200, който се съотнася с чл. 202. Искам отново да посоча, че таксата по юридическо определение е възнаграждение за извършена услуга. В случая ние натоварваме ветеринарномедицинската служба с една обществено необходима задача – да бди над общественото здраве, над обществената безопасност, а това е една дейност, която се финансира от държавата.
Ще ви напомня, че в много от държавите - тук се спомена Гърция, а също и в Турция - дори когато се прави дезинфекция с едни струйки, които обливат автомобилите отдолу, не се заплаща нищо. Това е мой личен опит. Не знам как това се е случило в Унгария, но дори това да е така, моето мнение е, че няма извършване на услуга на съответния гражданин, от когото се взима такса, за да бъде тя събирана. Това е първо.
И второ, няма никаква реципрочност между стойността на вложените труд, усилия от нашите органи, и стойността на таксата, която се събира. Ето защо аз поддържам тезата, че ал. 3 трябва изцяло да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева в чл. 202, ал. 1 да се добавят думите "при обявена епидемична обстановка".
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Евдокия Манева.
Гласували 139 народни представители: за 111, против 25, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Евдокия Манева е прието.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Пламен Моллов и Минчо Спасов – да отпадне ал. 3 на чл. 202.
Гласували 122 народни представители: за 56, против 59, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Имате право да искате прегласуване.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин председател, моля да бъде прегласуван резултатът от това гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втори път поставям на гласуване предложението на народните представители Пламен Моллов и Минчо Спасов.
Гласували 155 народни представители: за 81, против 68, въздържали се 6.
Предложението се приема и ал. 3 престава да съществува в правния мир.
Моля, гласувайте чл. 202 с алинеи 1 и 2, като в ал.1 вече гласувахме предложението на госпожа Манева.
Гласували 129 народни представители: за 100, против 16, въздържали се 13.
Член 202 с първа и втора алинея е приет.
Моля тук специалистите да кажат какво става, след като ал. 3 отпадне? Тя препраща към чл. 14, който е приет. (Уточнение между председателя Любен Корнезов и народните представители Васил Калинов и Пламен Моллов.)
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Няма проблем.
По чл. 203, 204, 205, 206, 207, 208, 209, 210, 211, 212, 213 и 214 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията приема текста на вносителя за членове от 203 до 214 включително.
По нашата практика не е необходимо те да бъдат четени, но все пак имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Моля, гласувайте членовете до 214 включително.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 215 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 215. Складовете в свободните зони, свободните или митническите складове се регистрират в НВМС по реда на чл. 243."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Член 215 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: От чл. 216 до чл. 231 комисията подкрепя текстовете на вносителя и предлага те да бъдат подкрепени в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, от чл. 216 до чл. 231 комисията предлага да се подкрепят текстовете на комисията.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: “Глава девета – “Държавен ветеринарно-санитарен контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте за наименованието на Глава девета.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Наименованието на глава девета е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: “Раздел І – “Условия и ред за осъществяване на държавен ветеринарно-санитарен контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте наименованието на Раздел І.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 232 има направено предложение от народния представител Мария Капон – в чл. 232, ал. 2, т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница – в чл. 232, ал. 2, т. 2 да отпадне текстът “вида, състава, качеството”.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на думата “качеството” и не го подкрепя в останалата му част.
Комисията предлага следната редакция на чл. 232:
“Чл. 232. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява държавен ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) на:
1. животните, предназначени за клане;
2. суровините и храните от животински произход;
3. страничните животински продукти;
4. продуктите, получени от странични животински продукти;
5. генетично модифицираните организми като продукти или съставки на храни от животински произход.
(2) Държавният ветеринарно-санитарен контрол по ал. 1 има за цел да:
1. предотврати възникването на опасност за здравето на хората, свързани с консумация на суровини и храни от животински произход;
2. контролира вида, състава и безопасността на суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях;
3. предотврати разпространението на заразни болести по животните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение по същество е предложение на Асоциацията на производителите на месо и продукти от месо. Те категорично възразяват някой да определя състава на техните продукти. Естествено, че Националната ветеринарномедицинска служба ще се грижи за безопасността, но някой да вменява състав на техните продукти, което е тяхна търговска марка, която е запазена, наистина е нелогично. Затова е и нашето предложение. Като остане текстът “контролира безопасността на суровини и храни от животински произход, и т.н.”, това е напълно достатъчно. Но да контролираш на един търговец състава на това, което произвежда, и да излагаш по някакъв начин неговата търговска марка, наистина е нелогично. Затова е нашето възражение.
Иначе с текста, в който остава “безопасността”, напълно се гарантира това, което цели този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, д-р Паница.
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам да направя известно разяснение по този текст, тъй като в известен смисъл двете предложения се препокриват – на госпожа Капон и на госпожа Манева и господин Паница. Става дума за това дали се контролира съставът на продуктите от животински произход или не се контролира от страна на контролните органи. Това беше дълго дискутирано и на работна група, и в комисията. Надделя виждането, че всъщност съставът трябва да се контролира, но не рецептурата. В този смисъл доколкото рецептура и състав са различни неща, съставът би трябвало да се контролира и затова, защото отговорността, която производителят на животински храни носи за своята продукция, не включва онази част от отговорността, която пък ветеринарномедицинските органи носят като отговорност за допускане на използването на едни или други суровини в тази продукция. Тъй като разрешителният режим, когато се пуска един обект, който преработва животинска суровина, съответно произвежда животински храни, изисква съгласуване с ветеринарномедицинските служби. Затова този текст тук трябва да остане в този вид, както го е предложила комисията. Тоест аз препоръчвам на господин Паница да оттегли своето предложение.
Ползвам случая, че съм на трибуната, да направя едно редакционно предложение: в т. 2 на ал. 2 след думата “суровините”, която завършва със запетая и продължава с “храните”, вместо запетаята да се добави съюзът “и”, за да стане ясно, че става дума за безопасността на суровините от животински произход, а не въобще на суровините, тъй като има обекти, където се използват суровини от друг характер, където ветеринарномедицинските органи не са компетентни да преценяват безопасността, която биха внесли тези суровини.
В този смисъл просто редакционното ми предложение – на стр. 3 в т. 2 след думата “суровините” и преди думата “храните” да се добави съюзът “и” вместо запетаята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Моллов.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Моллов, аз съм абсолютно съгласна с Вас, че когато се контролира безопасността, могат да се контролират абсолютно всички компоненти – и състав, и всичко, което може да създаде риск за здравето на хората. Когато сме предлагали да отпаднат думите “вид, състав и качество”, сме имали предвид, че в тази редакция те могат да имат и друго значение.
Какво значи да се контролира видът? Видът може да бъде формата примерно на колбасите или нещо друго. Много общо са формулирани тези понятия и те могат да създадат допълнителни правомощия на ветеринарномедицинските служби, каквито те нямат.
От гледна точка на съдържание на безопасността - всичко, което се включва в тези думи, но така формулиран текстът създава предпоставки за своеволия в определени случаи.
Затова сме предложили тези три термина, които създават точно тези предпоставки да отпаднат, а всичко, което касае безопасността, изцяло е правомощие на ветеринарномедицинските служби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Манева.
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Всъщност искам да направя пояснение. Когато се има предвид видът, се няма предвид асортиментът. Когато се има предвид съставът, се няма предвид рецептурата. В този смисъл контролните органи би трябвало да контролират вида, защото примерно вид продукция е сурово сушени или сурово пушени колбаси. Ветеринарните органи трябва да преценят дали съответният обект, който преработва тази продукция, има условията, за да я преработва.
Що се отнася до асортимента или рецептурата на този продукт, контролните органи естествено нямат право. Ако трябва това да се запише изрично някъде, аз съм съгласен. Принципно съставът и видът на продукцията би трябвало да се контролират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Моллов.
Има ли други изказвания по чл. 232?
Госпожа Капон я няма, за да коментира своето предложение. Затова ние трябва да го гласуваме. То предлага т. 2 на ал. 2 да отпадне, тоест въпросът за контролирането на всички тези параметри, за които стана дума. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 12, против 91, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което беше пояснено от тях преди малко: в ал. 2, т. 2 да отпадне текстът “видът, съставът и качеството”, тъй като се предполага, че думата “безопасност” включва всички тези параметри. Няма други изказвания.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 28, против 70, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
За отбелязване е, че комисията подкрепя предложението за отпадане на думата “качество” и не го подкрепя в останалата му част, както беше казано.
Господин Калинов, Вие прочетохте предложената от комисията редакция на чл. 232.
Моля, гласувайте редакцията, така както беше прочетена.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Има ли изказвания по чл. 233? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 233.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По чл. 234 има направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народния представител Мария Капон:
Член 234, ал. 3 добива следния вид:
“(3) Честотата на проверките се определя със заповед на директорите на НВМС и РВМС и се изпълнява от всички официални ветеринарни лекари.”
В чл. 234, ал. 5 след думите “официални ветеринарни лекари” се добавя текстът “и информират периодично на три месеца управителните съвети на съответните браншови организации”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница:
В чл. 234 се създава нова ал. 5 със следния текст:
“(5) Упълномощените ветеринарни лекари информират два пъти в годината браншовите организации за резултатите от проверките.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 234:
“Чл. 234. (1) Държавният ветеринарно-санитарен контрол се извършва от ветеринарни лекари по чл. 8, ал. 1 чрез:
1. проверки и анализ на:
а) информацията от хранителната верига на база на ветеринарните и/или други документи за съответствие с обектите по чл. 232, ал. 1, които придружават;
б) резултатите от предкланичния и следкланичния преглед;
2. проверка на:
а) спазването на изискванията за защита и хуманно отношение към животните;
б) идентификацията и здравословното състояние на животните, предназначени за клане;
3. инспекции:
а) за спазване на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производство, транспортиране, търговия и пускане на пазара на обектите по чл. 232, ал.1, т. 2-4;
б) на суровини и храни от животински произход за наличие на остатъци от опасни за здравето на хората и животните ВМП, растежни стимулатори и на замърсители от околната среда;
4. вземане на официални проби от суровини и храни от животински произход, от продукти, получени от странични животински продукти и от производствената среда за лабораторни изследвания за микробиологично замърсяване;
5. извършване на експертиза на суровини и храни от животински произход.
(2) Освен дейностите по ал. 1, официалните ветеринарни лекари извършват и:
1. одити на изпълнението на въведените добри практики за производство и търговия с храни от животински произход в обектите по чл. 7, ал. 2, т. 5 и на процедурите, основани на системата за самоконтрол;
2. изпращане на пробите по ал. 1, т. 4 в акредитирани лаборатории на НВМС.
(3) Честотата на инспекциите по ал. 1, т. 3 и ал. 2 се определя от официален ветеринарен лекар, определен от директора на РВМС в зависимост от:
1. вида и количеството на произвежданите и/или съхраняваните в контролирания обект суровини и храни от животински произход и продукти, получени от странични животински продукти;
2. оценката на степента на риска на всички етапи от производството и пускането на пазара на произвежданите суровини и храни от животински произход и продукти, получени от странични животински продукти;
3. представените гаранции от собственика на контролирания обект или негов представител по изпълнението на добрите практики за производство и търговия с храни от животински произход в обектите по чл. 7, ал. 2, т. 5 и процедурите, основани на системата за самоконтрол.
(4) Официалните ветеринарни лекари отразяват резултатите от проверките и инспекциите по ал. 1 в протоколи, а от одитите по ал. 2, т. 1 – в доклади.
(5) Ветеринарните инспектори отразяват резултатите от проверките и инспекциите по ал. 1 в протоколи и ги представят на официалните ветеринарни лекари.
(6) Централното управление на НВМС при поискване уведомява управителните съвети на съответните браншови организации за резултатите от проверките по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Калинов.
Има ли изказвания по чл. 234 и направените предложения?
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако прочетете внимателно предложенията, ще видите, че практически по принцип и трите предложения са приети – както предложението на господин Върбанов, така и предложението на госпожа Капон във втората част, така и нашето предложение. Единствената разлика е в термините - господин Върбанов използва термина “уведомява управителните съвети на съответните браншови организации”, а ние казваме, че “информира два пъти в година браншовите организации”. Всъщност смисълът е да има кореспонденция между браншовите организации и ветеринарномедицинската служба, това е намерило отражение и в ал. 6. Но това не е толкова важно в крайна сметка, имам едно предложение за редакция - в ал. 6 да отпадне “при поискване”. Ако искаме да има нормална кореспонденция между браншовите организации и Централното управление на Националната ветеринарномедицинска служба, би трябвало потокът на информация да бъде добронамерен и да не се изисква специално поискване. В момента, в който Централното управление на Националната ветеринарномедицинска служба е констатирало при проверките известни нарушения, от интерес на всички нас е незабавно да се уведоми съответната браншова организация за констатираните нарушения, за да може към мерките, които се предприемат, да се добави и усилието на браншовата организация. Затова ми се струва, че не е необходимо да се чака браншовата организация да поиска такава информация, а е необходимо този поток да бъде двупосочен и в случая “при поискване” да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, има ли други изказвания? Няма.
До голяма степен това, което предлага госпожа Капон, е включено, но в по-друг вид.
Нали така, господин Калинов?
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Да, включено е, но разликата е, че господин Венцислав Върбанов се съгласи с редакцията на ал. 6, а госпожа Манева не се съгласява. (Реплика на Евдокия Манева.) Искам да кажа, че това е разликата между Вашата и неговата позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 13, против 87, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте последното предложение на госпожа Манева от ал. 6 да отпаднат думите “при поискване”.
Гласували 122 народни представители: за 25, против 69, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 234, така както беше прочетен от господин Калинов.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Текстът на чл. 234 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 235:
“Чл. 235. Специфичните изисквания за осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има ли изказвания?
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Колеги, предложението ми е редакционно. Абсолютно ненужно е да се записват специфичните изисквания, защото има всякакви изисквания – общи и специфични. Текстът на вносителя е много по-прецизен – “Всички изисквания се уточняват с наредбата”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Напомням на госпожа Манева, че работната група и комисията са подкрепили текста – в него да се включи думата “специфични”, защото контролът върху тези обекти се извършва по силата на два закона. Единият е рамков – Законът за храните, а другият е ветеринарният закон, който гледаме в момента, по който се извършва специфичен контрол. Тоест онова, което касае само животинската продукция, се контролира от ветеринарните лекари, а което касае хигиенните и други условия, свързани с добра производствена практика и т.н., се контролира от други органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Оттегляте ли предложението си, госпожо Манева?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Ако няма други изказвания, моля да гласуваме чл. 235.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 97, против 4, въздържали се 4.
Член 235 е приет.
С това приключваме засега закона.
Съобщения:
Комисията по околната среда и водите ще проведе извънредно заседание за битовите отпадъци в община София на 29 септември, четвъртък, от 16,00 ч. в зала “Запад”.
Комисията по европейска интеграция ще заседава на 29 септември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134.
Утре има парламентарен контрол с шест въпроси и питания. Министър-председателят ще отговаря на два въпроса. На въпроси ще отговарят министърът на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова, министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Гагаузов, министърът на здравеопазването господин Гайдарски, министърът на финансите господин Орешарски и министърът на вътрешните работи Румен Петков.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)



Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи
Петър Берон

Секретари:
Кристиан Вигенин
Митхат Метин